Уикипедия bgwiki https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 MediaWiki 1.46.0-wmf.23 first-letter Медия Специални Беседа Потребител Потребител беседа Уикипедия Уикипедия беседа Файл Файл беседа МедияУики МедияУики беседа Шаблон Шаблон беседа Помощ Помощ беседа Категория Категория беседа Портал Портал беседа Чернова Чернова беседа TimedText TimedText talk Модул Модул беседа Event Event talk 0 4228 12877097 12873866 2026-04-11T08:59:23Z ~2026-22425-29 391959 ‎ 12877097 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | картинка = CollageSliven.JPG | картинка-описание = От горе надолу: изглед към града; Община Сливен; Драматичен театър „Стефан Киров“; паметникът на Хаджи Димитър; къщата музей „Хаджи Димитър“; катедрален храм „Св. Димитър“; старата часовникова кула; бюстът на Хаджи Димитър в къщата музей „Хаджи Димитър“; къщата музей „Сливенски бит“. | карта3 = България Сливен | население-нси = {{Понижение}} 86 505 (2019) | текст3 = Сливен }} '''Слѝвен''' ({{стар|Сливенъ}}) е град в Югоизточна [[България]]. Той е осмият по големина в страната и е административен център на [[община Сливен]]. Сливен е известен като ''Градът на стоте [[Войвода|войводи]]'', свързани с [[хайдути|хайдушкото]] движение. По данни от [[Национален статистически институт (България)|НСИ]] населението на града е {{Население с година}}. == География == === Разположение === {{Вижте също|Карандила|Стидовска планина}} Град Сливен е разположен в подножието на южните склонове на [[Сливенска планина|Сливенската планина]], с която започва Източна [[Стара планина]]. Границите на Сливенската планина се определят от прохода „[[Вратник]]“ и [[Сливенски проход|Сливенския проход]]. За нея са характерни стръмни и скалисти склонове и дълбоки нарези от притоците на [[Тунджа]] и [[Луда Камчия]]. Първенец е връх [[Българка (връх)|Българка]] с височина 1181 m. На север и североизток от града е разположен природният парк „[[Сините камъни]]“, който обхваща близо единадесет хиляди и половина хектара от [[Сливенски Балкан|Сливенския Балкан]]. Сливенското поле е последното от подбалканските в източна посока, тъй като това, което наричаме [[Средна гора]], в орографски план се извива на юг при Сливен. Нейните морфографски продължения са [[Бакаджици]]те, разклонението Св. Илийски възвишения, [[Манастирски възвишения|Манастирските възвишения]] и [[Сакар]] на територията на България. До първата четвърт на XIX век Сливенското поле е част от Розовата долина, но изселническите вълни от града след [[Руско-турски войни|Руско-турските войни]] от 1806 – 1812 и 1828 – 1829 г. довеждат до упадък на производството на розово масло. Източно от града се намира „Долината на прасковите“, чиито огромни плодови масиви претърпяват обновление през първото десетилетие на XXI век. Сливен се намира на 309 km от столицата [[София]], на 177 km от [[Пловдив]], на 211 km от [[Варна]], на 113 km от [[Бургас]] и на 130 km от границите с [[Република Гърция]] и [[Република Турция]]. Предвижда се през Сливен да преминава трасето на [[Паневропейски транспортен коридор 8]].<ref>[http://www.unece.org/trans/main/ter/Countries/PanEuCorridors.html www.unece.org]</ref> Разположението на Сливен е благоприятно, защото е на кръстопът – близо е до [[Проход на Републиката|Прохода на Републиката]], също и до пътен възел „Петолъчката“, свързващи Северна и Южна България, връзката към построената [[автомагистрала Тракия]] е на 15 km в посока юг (към Ямбол), а главният път между Бургас и София свързва [[пристанище Бургас]] и [[летище Бургас]] с централната част на страната. <gallery class="center" widths="200" heights="180"> Bulgaria-Karandila-02.jpg|„Сините камъни“ и в подножието – град Сливен Bulgaria-Karandila-05.jpg|На преден план се виждат „Сините камъни“ и лифтовата станция, а в далечината – южните склонове на Стара планина в посока запад Сините камъни19062016.jpg|„Сините камъни“ от Хисарлъка </gallery> === Климат === Градът попада в зоната на [[Преходно-континентален климат|преходно-континенталния климат]] и географски е разположен в подбалканското [[Сливенско поле]]. Има изразена четирисезонност – зимата е мека, лятото относително топло, есента е по-продължителна от пролетта. Характерен е падащият вятър [[бора]], който духа при по-ниски температури в [[Северна България]]. {{Климатична таблица |Заглавие=Климатични данни за Сливен |Източник=[http://www.stringmeteo.com/synop/bg_tuti.php?mode=c&year=2010&month=12&day=31&station=156400&mode=c&submit1=%CF%CE%CA%C0%C6%C8#sel Stringmeteo] | Ян_ср=1.4 | Ян_ср_валежи=43 | Фев_ср=4.6 | Фев_ср_валежи=46 | Мар_ср=6.9 | Мар_ср_валежи=33 | Апр_ср=12.4 | Апр_ср_валежи=61 | Май_ср=17.8 | Май_ср_валежи=74 | Юни_ср=21.2 | Юни_ср_валежи=61 | Юли_ср=23.6 | Юли_ср_валежи=51 | Авг_ср=26.3 | Авг_ср_валежи=30 | Сеп_ср=19.8 | Сеп_ср_валежи=30 | Окт_ср=11.2 | Окт_ср_валежи=61 | Ное_ср=12.8 | Ное_ср_валежи=66 | Дек_ср=4.5 | Дек_ср_валежи=64 | Годишно_ср=13.54 | Годишно_ср_валежи=620 | Ян_ср_мин=-1.7 | Ян_ср_макс=5.2 | Фев_ср_мин=1.1 | Фев_ср_макс=8.9 | Мар_ср_мин=2.8 | Мар_ср_макс=12.1 | Апр_ср_мин=8 | Апр_ср_макс=17.8 | Май_ср_мин=12.5 | Май_ср_макс=24 | Юни_ср_мин=16.7 | Юни_ср_макс=26.6 | Юли_ср_мин=18.8 | Юли_ср_макс=28.9 | Авг_ср_мин=20.9 | Авг_ср_макс=35.0 | Сеп_ср_мин=15.1 | Сеп_ср_макс=25.7 | Окт_ср_мин=8 | Окт_ср_макс=15.4 | Ное_ср_мин=8.8 | Ное_ср_макс=18.6 | Дек_ср_мин=0.7 | Дек_ср_макс=9.3 | Годишно_ср_мин=9.31 | Годишно_ср_макс=18.96 | Ян_а_макс= | Ян_а_мин= | Фев_а_макс= | Фев_а_мин= | Мар_а_макс= | Мар_а_мин= | Апр_а_макс= | Апр_а_мин= | Май_а_макс= | Май_а_мин= | Юни_а_макс= | Юни_а_мин= | Юли_а_макс= | Юли_а_мин= | Авг_а_макс= | Авг_а_мин= | Сеп_а_макс= | Сеп_а_мин= | Окт_а_макс= | Окт_а_мин= | Ное_а_макс= | Ное_а_мин= | Дек_а_макс= | Дек_а_мин= | Годишно_а_макс= | Годишно_а_мин= | Друго= | Ян_друго= | Фев_друго= | Мар_друго= | Апр_друго= | Май_друго= | Юни_друго= | Юли_друго= | Авг_друго= | Сеп_друго= | Окт_друго= | Ное_друго= | Дек_друго= | Годишно_друго= |}} === Води === {{Вижте също|Асеновска река|Асеновец (язовир)|Тунджа}} През Сливен текат три реки: Асеновска, известна и като Асеновица или Коруча, [[Манастирска рек]]а и [[Новоселска река (Сливенско)|Новоселска река]], като Манастирска е приток на Новоселска. Всички те се вливат в [[Тунджа]], а чрез нея и в [[Бяло море]]. Най-голямата река, която тече в близост до Сливен, е Тунджа. === Флора и фауна === {{раздел-мъниче}} == История == === Име === Стари форми на името ''Сливен'' са ''Савулен, Цоида, Туида, Ислимие, Истлифанос, Селимно, Свилне, Сливно, Сливне''. Назован като Сливно (''Sliwno'') може да се види на етноложка карта за разпространението на елинизма, съставена от проф. Георгиос Сотериадис от Атинския университет. Датира от началото на XX в., вероятно към 1916 г.<ref>[http://upload.wikimedia.org/wikipedia/mk/d/d6/Hellenism_in_the_Near_East_1918.jpg Връзка към изображение на етноложката карта]</ref> В своята книга ''„Произходъ и значение на имената на нашитѣ градове, села, рѣки, планини и мѣста“'' [[Васил Миков]] извежда името на Сливен като название на място, където три реки се сливат. === Античност === {{Вижте също|Туида}} Следи от най-стари селища на територията на Сливен са датирани към [[новокаменна епоха|новокаменната епоха]] – шестото хилядолетие пр.н.е. Останки от примитивни каменни сечива са открити в местността Хисарлъка. Там са намерени и следи от тракийско селище от V – III век пр.н.е., сред които [[траки]]йска [[керамика]] и [[елини]]стични монети. Околността на днешния град Сливен е била заселена от тракийските племена [[Асти (тракийско племе)|асти]], [[кабилети]] и [[селети]]. Тяхната независимост просъществувала до времето на [[Филип Македонски]] и [[Александър Велики]], които ги покорили, но не за дълго. През същата епоха походи през Сливенско извършват [[перси]]те, [[келти]]те и [[бастарни]]те. През II век пр.н.е. започват римските завоевания в Североизточна [[Тракия]]. Районът на Сливен става част от [[Римска империя|Римската империя]] най-вероятно около 72 – 71 г. пр.н.е, когато са покорени [[Кабиле]] и [[Аполония Понтийска|Аполония]]. През [[46 г. пр.н.е.]] землището на града е включено в новосъздадената римска провинция [[Тракия (римска провинция)|Тракия]]. [[Файл:Dioecesis Thraciae 400 AD.png|мини|260п|Диоцезът Тракия в 400 г. Утвърден е през 294 г. от император Диоклециан. В състава му са провинциите Малка Скития, Втора Мизия, Родопи, Европа, Тракия и Хемимонтус, в която е и Туида.]] Нов етап от обитаването на Хисарлъка е от началото на новата ера – II – IV век. От този период са намерени и първите писмени източници за наименованието на тогавашното селище – [[Туида]].<ref>Или Суида и Цоида</ref> Името най-вероятно е тракийско, с неясно значение. Споменато е и от [[Хиерокъл]], който го определя като един от четирите града в източноримската провинция [[Хемимонтус]], създадена като част от [[диоцез]]а Тракия при [[Диоклециан]], освен столицата ѝ [[Адрианопол]], а също така и от [[Прокопий Кесарийски]] в „За строежите“. За нуждите на този град е построен и римският път от [[Анхиало]] по горното течение на [[Тунджа]] до [[София|Сердика]] на [[запад]]. В намерен надпис от началото на [[III век]] селището е наречено „тържище“ и най-вероятно е спадало към територията на града [[Августа Траяна]] (дн. [[Стара Загора]]). Добрите икономически възможности на селището са видни и от светилището на [[Зевс]] и [[Аполон]], което е открито на територията му. След преместването на столицата на Римската империя в [[Константинопол]] селището е укрепено, като е издигната крепост върху хълма. Използваната техника е с триредови тухлени пояси и пристенни стълбове, които са завършвали с тухлени арки. Имало е и таен проход към реката на запад. Крепостта избягва нашествието на [[готи]]те през [[378]] г., но е разрушена при набезите на [[хуни]]те през V век. Възобновена е по време на император [[Анастасий I (Византийска империя)|Анастасий I]] ([[491]] – [[518]] г.), като новата крепост запазва плана на старата, но е значително по-укрепена. Тухлените пояси вече са петредови, добавени са и каменни стълбища на източната и южната стени. Започнат е строежът и на допълнителна защитна стена на един метър и осемдесет сантиметра външно от основната. Във вътрешността на античната крепост, близо до нейната източна стена, са разкопани останките на [[базилика]] с [[баптистерий]], функционирала през V – VI век.<ref name="димитров">{{cite book | last = Димитров | first = Димитър | year = 2013 | title = Християнските храмове по българските земи I-IX век | publisher = Фондация „Покров Богородичен“ | location = София | isbn = 978-954-2972-17-4 | pages = 50 – 51}}</ref> Тя е била разрушена най-вероятно от хуните и възстановена по времето на [[Юстиниан I]]. По-голяма църква е открита южно от крепостта, в днешния квартал „Ново село“ – тя е построена през V век и разширена през VI век.<ref name="димитров"/> Това свидетелства, че селището не се е ограничавало само до територията на укреплението – около 40 декара, а се простира и в околната местност. От „Списъка на Епифан“ става ясно, че градът Туида/Цоида е седалище на епископ, подчинен на [[Одринска епархия|Адрианополската митрополия]]. С последното е свързан и любопитният факт, че до това време епископско седалище е бил по-големият и богат град Кабиле.<ref>Между днешните Сливен и [[Ямбол]]</ref> През 4 в., най-вероятно поради близостта на двата града, които са в различни провинции, Кабиле е напуснат, а населението му – преместено в [[Диоспол]] – днешен Ямбол. Седалището на епископа обаче по неизвестни причини е преместено в Туида, което много вероятно е сложило началото на пословичното съперничество между Сливен и Ямбол. Туида/Цоида престава да съществува около [[598]] – [[599]] г., когато отново е разрушен, най-вероятно от [[авари]] и [[славяни]]. Съществува хипотеза, че това е станало като част от голяма битка между аварите и византийския генерал [[Коменциус]]. === Средновековие и османско владичество === Районът на Сливен влиза в пределите на [[Първа българска държава|Първата българска държава]] около [[705]] г. като част от заселената със [[славяни]] област [[Загоре]], дадена на [[Тервел]] според договора му с византийския император [[Юстиниан II|Юстиниан II Ринотмет]]. На мястото на Туида възниква старобългарско селище, чието име е неизвестно. Началото му не е датирано, но е преди 870 г., откогато е намерен оловен печат на [[Борис I|княз Борис-Михаил]]. Българите ремонтират крепостните стени, дори водопровода при северната порта. Строят се нови сгради във вътрешността, някои от които са облицовани с мраморни плочи, изработени в каменоделни ателиета в [[Преслав]]. От този период са открити няколко тухли с гравиран върху тях прабългарския знак „ипсилон“, фланкиран с две хасти. В раннобългарското селище в м. Хисарлъка от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са открити костни останки от 14 вида диви и домашни птици от 10 – 12 в. Находките от ястребов орел (''Aquila fasciata'') и глухар (''Tetrao urogallus'') са сред най-редките в страната. Птицевъдството се основавало на отглеждането на домашна кокошка (''Gallus gallus f. domestica'') и домашна гъска (''Anser anser f. domestica''). Намирането на останки от 4 екз. на голям ястреб (''Accipiter gentilis'') предполага, че жителите на селището са практикували ястребарството – лов с обучени хищни птици. Това е косвено доказателство за техния висок материален статус. Градът продължава да съществува и след унищожаването на Първата българска държава. В средата на Х век за кратко е бил във владение на [[печенеги]]те, след което започва упадък. През 1153 г. Сливен за пръв път е споменат със сегашното му име от арабския географ [[Ал Идриси]], който пише, че той бил „прочут още и от по-старо време“.<ref>{{Citation |title=www.sliven.government.bg |url=http://www.sliven.government.bg/history.php |accessdate=2012-09-06 |archivedate=2012-07-16 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120716204822/http://www.sliven.government.bg/history.php }}</ref> Крепостта е напусната и престава да се използва като отбранително съоръжение през XIII век. По време на [[Втора българска държава|Втората българска държава]] е център на духовен живот. В околностите му са построени двадесет и четири манастира, които оформят комплекс, наричан „Малка Света гора“. При цар [[Иван Александър]] Сливен е град в граничната област с ромейската държава.<ref>Димитър Ангелов, Въпросът за политическите емигранти в отношенията между Византия и средновековна България // В: Античная древность и средние века. – Вып. 10. – 1973. – С. 121.</ref> По време на османското нашествие средновековният град и крепостите са разрушени и през [[1388]] г. манастирите са опожарени. Сведение за Сливен под името Ислимие има в турски регистри от [[1609]] и [[1668]] г. В бележника на [[Моше Алеви Назир]] от 1668 г. е посочено, че из местата, по които той е минавал, Сливен се отличава като еврейски център. Към 1859 г. в Сливен живеят 30 еврейски семейства, за чиито нужди има изградени една синагога и едно еврейско училище.<ref>Райчевски, Стоян. Българи и евреи през вековете. „Български бестселър“, С., 2008. ISBN 978-954-463-021-8</ref> През 1848 г. градът преминава от Силистренския към Одринския вилает. === Възраждане === [[Файл:19-20th-century-lifstile-museum.jpg|мини|260п|Къща музей „Сливенски бит“]] [[Файл:Dobri-Chintulov-house-entrance.jpg|мини|260п|Уличката и портата към къщата музей „[[Добри Чинтулов]]“]] [[Файл:Textile-factory-Sliven.jpg|мини|260п|Фабриката на [[Добри Желязков]], строена 1843 г., действаща като затвор от 1904 г. до 1962 г., сега предоставена на Регионален исторически музей – Сливен]] Градът е селище на силно хайдушко движение против османските завоеватели и става известен като „градът на стоте войводи“. Сред тях са [[Хаджи Димитър]], [[Злати войвода]] и [[Панайот Хитов]].<ref>Там са родени също Черньо Пехливан, Дамян войвода, Дели Миндо, Арнаут Пеньо, братя Бунарджи, Кара Съби, Христо войвода, Кондо войвода, Миньо войвода, Добри войвода, Желязко Палабуюка, Добри Кръстев, [[Георги Трънкин]], Стоян Кръстев, Стоян Папазов, [[Таньо Стоянов]], Никола Аджемов, Божил Бахов, Димитър Дишлиев, Георги Ченков, Илия Господинов (Гунчо войвода), Тодор Харбов и др.</ref> В качеството си на главен свещеник на [[Българско опълчение|Българското опълчение]] отец Амфилохий от Сливен освещава [[Самарско знаме|Самарското знаме]] в [[Плоещ]]. Известни обекти в [[Сливенска планина|Сливенската планина]], свързани с хайдушкото движение, са: м. Кушбунар, [[Българка (връх)|вр. Българка]], м. Габрова поляна, м. Джендем дере, м. Равна поляна, м. Гунчов кайнак, м. Хайдушко кладенче, Хайдушки дол, м. Харамията, Керемидената къшла, м. Матей, Рамадана, Футула (пещера), Кална усоя, Хайдушка пътека. През XVII век Сливен се развива като занаятчийско средище и придобива известност с производството на [[пушка|пушки]], [[пистолет|пищови]], железни сечива. Сто работилници произвеждат дневно петстотин цеви. В чаршията всеки ден отварят врати 984 дюкяна. 35 хана приютяват гостите на града. През [[Възраждане]]то Сливен се оформя като важен търговско-занаятчийски и културно-просветен център. Градската част е разделена на жилищна, търговско-занаятчийска и административна. С усилията на [[Добри Чинтулов]] и други сливенски първенци през [[1860]] г. се основава читалище „Зора“. Основоположник на българското театрално дело е роденият в Сливен общественик и културен деец [[Сава Доброплодни]], който написва първата в историята ни пиеса – „[[Михал Мишкоед]]“. През [[1843]] г. в Сливен е създадено първото текстилно [[промишленост|промишлено]] предприятие в пределите на [[Османска империя|Османската империя]], с началник [[Добри Желязков]]. През [[1864]] г. е открита втора такава, а през [[1872]] г. се създават [[тютюн]]ева и [[спирт]]на фабрики.<ref>Жени Милчева, [http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=137105 „Добри Желязков отхвърлил исляма и останал без фабрика“], в. „24 часа“, 19.05.2009 г.</ref> От началото на XVI век Сливен е център на [[кааза]], която териториално остава почти непроменена до средата на XIX век. През 1738 г. населението на Сливен е преобладаващо турско.<ref name=":03222">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=129; 133 – 134|oclc=894636829}}</ref> В регистър с описи на тимари от [[1792]] г. за пръв път се споменава Сливенски [[санджак]]. Много сливенци участват в гръцкото национално освободително въстание от 1821 – 1829 г. Така например [[Хаджи Христо Българин|Хаджи Христо]] е произведен в чин генерал и застава начело на християнските войски от [[българи]], [[албанци]] и [[гърци]], а по-късно е избран за депутат в гръцкия парламент. Жителите на града подкрепят и Браилските бунтове, [[Кримска война|Кримската война]] от 1853 – 1856 г., като участват и във [[Втора българска легия|Втората българска легия]]. Подобно на мнозина свои съграждани, Кондо бимбаши войвода от Сливен се включва в Сръбското въстание от 1804 – 1813 г. и благодарение на решителните му действия въстаниците превземат [[Белградска крепост|Белградската крепост]] през 1806 г. Подвизите му са възпети от Сима Милутинович в епическото произведение „Сърбиянка“. Д-р [[Иван Селимински]], един от теоретиците на българския национализъм, създава тайно родолюбиво дружество в Сливен по подобие на гръцката „[[Филики етерия]]“. По време на [[Руско-турска война (1828–1829)|руско-турската война от 1828 – 1829 г.]] в Сливен влизат войските на генерал [[Иван Дибич-Забалкански]]. Превземането на града е последвано от продължителни масови кланета над мюсюлманското население и оскверняване на джамии, в които участват както български и руски войници, така и тълпи от местни жители.{{hrf|Дойнов|2005|86}} През април 1830 г., след края на войната, тук се открива първото в българските земи руско консулство.{{hrf|Дойнов|2005|101}} След изтеглянето на руските войски повече от 15 000 души от града и околните села се изселват в Южна [[Руска империя|Русия]], [[Бесарабия]] и [[Влашко]], а в града остават едва 2 – 3 хиляди българи.{{hrf|Дойнов|2005|109}} С това Сливенско претърпява тежък демографски и икономически удар, който притъпява устрема от дотогавашното му развитие и лишава града от водещо положение в българските земи на юг от Стара планина. Жителите на Сливен се включват активно в църковно-националната борба. През [[1859]] г. сливенци изгонват гръцкия владика, а [[Сливенска епархия|Сливенската епархия]] влиза в границите на създадената на [[28 февруари]] [[1870]] г. [[Българска екзархия]]. Първият духовен водач на епархията е [[митрополит Серафим Сливенски]], който е посрещнат възторжено в града на [[3 юли]] [[1873]] г. По време на [[Априлско въстание|Априлското въстание]] Сливен е център на [[Втори революционен окръг]] с главен апостол [[Иларион Драгостинов]] и помощник-апостоли [[Стоил войвода|Стоил Вучков]], [[Георги Обретенов]] и [[Георги Икономов (революционер)|Георги Икономов]]. Председател на окръга е [[Нено Господинов]], подпредседател – [[Димитър Кукумявков]], касиер – [[Петър Каракостов]], секретар – [[Георги Киряков]]. За знаменосец на въстаниците е избран Стефан Серткостов, а Петрана Обретенова извезва въстаническото знаме. Макар че по време на [[Руско-турската освободителна война]] от 1877 – 1878 г. край града се водят сражения, 800 дюкяна и 100 къщи в центъра му са опожарени. Особени заслуги за спасяването на Сливен и редица селища и чифлици в региона от пълен погром има митрополит Серафим. Историческата истина налага да се спомене и застъпничеството на сливенския [[мютесариф]] пред главнокомандващия турските войски в Тракия. На [[4 януари]] ([[16 януари]] по нов стил) [[1878]] г. руските войски освобождават Сливен от петвековното османско владичество. [[П. Р. Славейков]] редактира първия брой на сливенския вестник „Българско знаме“ през [[1879]] г. През XIX век градът е окръжен център и е един от най-големите градове в България с над 20 000 души население, по-голямата част от които българи. Съществуват махалите Мангърска, Дели балта, Кафтанджийска, Кокошарска, Славчова, Коручанска, Драгойчова, Овчарска, Хаджи Вълкова, Попска, Ескинамазгях, Хаджи Яхя и др. === Сливен след Освобождението === През 1884 г. населението на града възлиза на 20 248 жители, а през 1934 г. вече е 30 600. На общинските избори през септември 1911 година [[БРСДП (т.с.)]] печели най-много мандати, но не успява да поеме управлението на общината до август 1912 година, когато за кмет е избран д-р [[Йордан Данчев]]. Партията отново печели изборите през 1915 и 1919 г. Създадени са бюро за социални грижи, бюро по труда, общински жилища за бездомните. Издадени са задължаващи правилници за отношенията между работници и работодатели, за заплатите, за почивните и празничните дни. Управлението е разпуснато на 31 януари 1923 година по решение на доминирания от [[БЗНС]] Сливенски окръжен съд. [[Файл:BASA-526K-1-1416-11-Mineral bath, Sliven, Bulgaria.JPG|мини|260п|Минералната баня в Сливен, 1930-те г.]] ==== Сливен по времето на комунистическото управление от 1944 до 1990 г. ==== От началото на Индустриалната революция по българските земи до началото на социалистическото стопанство промишлеността е съсредоточена в северните части на града – в проломите на реките, които текат през него. Новата власт постепенно започва уедряване на съществуващите заводи и построява нови, като промишлеността се съсредоточва около новопостроената гара. В определен момент заетите в промишлеността наброяват 20 000 работници, като 1/2 от тях са в текстилното производство – вълнен и памучен текстил. Втора по значение е хранително-вкусовата промишленост, а на трето място е машиностроенето (ЗММ – Сливен, Завод „Динамо“ и др.) Населението расте, като през 1946 г. то наброява 34 291 жители, през 1956 г. – 46 383, а през 1975 г. – 90 137. == Население == === Численост на населението === Численост на [[население]]то според [[Преброявания на населението в България|преброяванията]] през годините:<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.nsi.bg/census2011/ | заглавие = „НСИ Преброяване на населението 2011 г.“| достъп_дата = 13 май 2020 | издател = nsi.bg | език = }}</ref> {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1887 = 20893 | 1910 = 25142 | 1934 = 31522 | 1946 = 35343 | 1956 = 47331 | 1965 = 69865 | 1975 = 90187 | 1985 = 102105 | 1992 = 106212 | 2001 = 100366 | 2011 = 91620 | 2021 = 80467 }} {| class="wikitable" style="width:100%; text-align:center; font-size:89%; line-height:140%;" |- !colspan=15|Сливен |- style="background:#FFFFC0" !style="text-align:center"|Година |1887 |1910 |1934 |1946 |1956 |1965 |1975 |1985 |1992 |2001 |2003 |2009 |2011 |- style="background:#FADA5E" !style="text-align:center"|Население |20 893 {{повишение}} |25 142 {{повишение}} |30 571 {{повишение}} |34 291 {{повишение}} |46 175 {{повишение}} |68 384 {{повишение}} |90 187 {{повишение}} |102 423 {{повишение}} |106 212 {{повишение}} |100 366 {{понижение}} |98 960 {{понижение}} |94 456 {{понижение}} |91 620 {{понижение}} |- |colspan=19|<small>Източници:<ref>Чавдар Младенов, Емил Димитров, [https://web.archive.org/web/20110706142758/http://www.geography.iit.bas.bg/2009/1-09/13-17.pdf „Урбанизацията в България от Освобождението до края на Втората световна война“], сп. „География“, 2009, кн.1.</ref><ref>[http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-cities.htm pop-stat.mashke.org]</ref></small> |} === Състав === При своето посещение в Сливен след Освобождението [[Константин Иречек]] посочва следните данни:{{цитат|Sliven čítá nyní 3797 domův s 20.248 obyvateli. z nichž je 15.184 Bulharův, 2877 Turkův, 1399 Cìkánův, 400 Židuv ṡpanélských a 279 Arménův.<br>В превод на български: Домовете наброяват 3797, а общото население е 20 248 души, от които 15 184 българи, 2877 турци, 1399 мангали, 400 испански евреи, 279 арменци и 109 други.|Cesty po Bulharsku, Konstantin Josef Jireček, 1888, с. 520}} Според проведеното преброяване към 1 февруари 2011 г. в Сливен живеят 91 620 души. За сравнение към 1 март 2001 г. те са били 100 366. Това показва, че естественият прираст за града е -8,7 %, а абсолютната му стойност е -8746. Градът се намира във втората поред област по брой на мангалите– 11,8% от цялото циганско население за страната или 38 390, в най-малко грамотната и сред най-слабо икономически активните – 60%. В града живеят представители на различни етнически групи: [[българи]], [[арменци]], [[каракачани]], [[цигани|мангали]], [[турци]] и [[руснаци]]. Двете основни вероизповедания са [[православно християнство]] и [[ислям]]. Характерна черта за населението на Сливен е, че през периода 1887 – 1992 г. то прогресивно е растяло, но след демократичните промени и извършения преход към пазарна икономика броят на жителите постоянно намалява и достига отрицателен естествен прираст от -8,7%. {| class="wikitable" |+ ! !Общо !Българи !Мангали !Турци !Евреи !Арменци !Гърци !Други !Не се самоопределят !Непоказано |- |1885 |'''20248''' |15184 |1399 |2877 |401 |279 |68 |40 | - | - |- |1900 |'''24549''' |19237 |1884 |2216 |584 |376 |170 |82 | - | - |- |1905 |'''25011''' |20147 |1998 |1768 |561 |327 |148 |62 | - | - |- |1910 |'''25142''' |20108 |2617 |1367 |606 |274 |71 |99 | - | - |- |1920 |'''28562''' |22903 |2865 |1600 |641 |284 |112 |157 | - | - |- |1926 |'''29263''' |22313 |3279 |1615 |540 |1095 |24 |162 | - | - |- |1934 |'''30571''' |24346 |2518 |2385 |300 |763 |11 |248 | - | - |- |1956 |'''46175''' |37983 |5134 |2158 |54 |533 |28 |285 | - | - |- |2011 |'''91620''' |68853 |5666 |2637 |... |... |... |1388 |491 |12585 |} == Религия == [[Файл:Saint-Dimitrius-church-in-Sliven.jpg|мини|260п|Катедрален храм „Св. Димитър“ в Сливен]] [[Файл:Сливенски митрополит Йоаникий.JPEG|мини|260п|Служба на [[митрополит]] [[Йоаникий Сливенски]]]] {{Основна|Вероизповедания в община Сливен}} {{Вижте също|Сливенска епархия}} Община Сливен се доминира от християнското вероизповедание. На него се падат 4/5 от посочилите отговор. В неговите рамки най-многобройни са източноправославните (76,67%), следвани от протестантите (4,32%) и католиците (0,46%). Като мюсюлмани са се определили 2,84% от отговорилите при преброяването. Останалите или не са се самоопределили, или са посочили, че са нерелигиозни. В града съществува [[Конгрешанство|конгрешанска]] църковна община, част от [[Съюз на евангелските съборни църкви|Съюза на евангелските съборни църкви]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.sesc-bg.org/curkvi/sliven |заглавие=www.sesc-bg.org |достъп_дата=2019-02-21 |архив_дата=2016-09-17 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160917123631/http://www.sesc-bg.org/curkvi/sliven }}</ref> Край Сливен се е намирало средновековното манастирско селение, познато под името Света гора Сливенска/Сливенска Света гора<ref>{{Cite news|url=https://www.desant.net/show-news/25071|title=Сливенската Света гора|last=Николова|first=Веселина|date=2012-07-24|work=Вестник „Десант“|access-date=2024-01-09}}</ref>. За него пишат братята Шкорпил в „Спомен на Сливен и манастирите му. Исторически бележки“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://museum.sliven.net/istoria|заглавие=История ма музею|автор=РИМ-Сливен|труд=Регионален исторически музей-Сливен|достъп_дата=2024-01-09}}</ref>, както и съвременни учени<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.faber-bg.com/манастирската-общност-света-гора-сливенска-и-районът-й-през-х-хv-в|заглавие=МАНАСТИРСКАТА ОБЩНОСТ СВЕТА ГОРА СЛИВЕНСКА И РАЙОНЪТ Й ПРЕЗ ХІІ-ХVІІ В.|автор=Издателство|фамилно_име=„Фабер“|труд=Книга от категория „История/Археология“|достъп_дата=2024-01-09}}</ref>. === Храмове === {| class="wikitable" style="font-size:95%;" |- |'''Православен храм''' |'''Местоположение (адрес) ''' |'''Година на отваряне''' |- |Катедрален храм „[[Свети Димитър (Сливен)|Свети Димитър]]“ |пл. Хаджи Димитър 3 |[[1831]] г. |- |Храм „[[Свети Никола (Сливен)|Свети Николай]]“ |ул. Московска 12 |[[1834]] г. |- |Храм „[[Света София (Сливен)|Света София]]“ |ул. Добри войвода 25 |[[1836]] г. |- |Храм „Света Троица“ |кв. Речица |1924/2003<ref name="sliven1">[http://mitropolia.sliven.net/index.php?page=grhram.xml СПИСЪК на православните храмове в Сливенска епархия по духовни околии], сайт на Сливенска митрополия.</ref> |- |Храм „[[Света Богородица (Сливен)|Света Богородица]]“ |ул. Св. св. Кирил и Методий 19 |[[1896]] г. |- |Храм „Теодор Тирон“ |местност „Селището“ |2017<ref>{{Cite news|url=https://dariknews.bg/regioni/sliven/osveshtavat-nov-hram-2033600|title=Освещават нов храм|date=2017-06-30|work=Дарик Нюз|access-date=2024-01-09}}</ref> |- |Храм „Цар Борис“ |„ул. Стефан Караджа“ 12Б |2012<ref>{{Cite news|url=https://dariknews.bg/regioni/sliven/pyrva-sveta-liturgiq-v-hram-sv.-car-boris-mihail-pokrystitel-840240|title=Първа света литургия в храм „Св. Цар Борис-Михаил Покръстител”|date=2012-01-19|work=Дарик Нюз|access-date=2024-01-09}}</ref> |- |Храм „Света Петка“ |парк Юнак |Открит през 2023<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/post/101891547/na-petkovden-v-sliven-otkriha-hram-sveta-petka|title=В Сливен откриха храм „Света Петка“ - навръх Петковден|last=Радев|first=Стоян|date=2023-10-14|work=Българско национално радио|access-date=2024-01-09}}</ref>. Първата копка юни 2008<ref>[http://svetapetka.sliven.net/ Сайт на новостроящия се православен храм „Света Петка“]</ref> |- |Параклис „Свети Мина“ |между кварталите „Ново село“ и местността „Хисарлъка“ |1939<ref>{{Cite news|url=https://nabludatel.bg/news/paraklis-sveti-mina-myasto-v-sartseto-na-slivnalii|title=Параклис "Свети Мина" – място в сърцето на сливналии|date=2022-06-16|work=Наблюдател|access-date=2024-01-09}}</ref> |- |Параклис „Света Анна“<ref>{{Cite news|url=https://sliveninfo.bg/един-полуразрушен-християнски-парак/|title=ЕДИН ПОЛУРАЗРУШЕН ХРИСТИЯНСКИ ПАРАКЛИС СЕ НАМИРА САМО НА 10 МИН. ОТ СЛИВЕНСКА МИТРОПОЛИЯ|date=2022-03-16|work=Сливен Инфо|access-date=2024-01-09}}</ref> |в двора на Гимназията по текстил | |- |Параклис „Свети Пантелеймон“<ref>{{Cite news|url=https://bg-patriarshia.bg/news/negovo-visokopreosveshtenstvo-slivenskiyat-mitropolit-yoanik|title=НЕГОВО ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВО СЛИВЕНСКИЯТ МИТРОПОЛИТ ЙОАНИКИЙ ОТСЛУЖИ ВОДОСВЕТ В ПАРАКЛИСА "СВ. ПАНТЕЛЕЙМОН" В МБАЛ „Д-Р ИВАН СЕЛИМИНСКИ”|last=Сливенска света митрополия|date=2009-07-27|work=Сайт на БПЦ-БП|access-date=2024-01-09}}</ref> |в болница „Д-р Иван Селимински“ | |- |Параклис |в [[Сливенски затвор|Сливенския затвор]] |1998<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://mjs.bg/home/index/80675c1e-67d5-49e4-9157-40e283ff9e74|заглавие=Затвор Сливен|автор=Министерство на правосъдието|труд=Структура на Министерство на правосъдието|достъп_дата=2024-01-09}}</ref> |} {| class="wikitable" style="font-size:95%;" |- |'''Протестантски храм''' |'''Местоположение (адрес) ''' |'''Година на отваряне''' |- |Евангелска съборна църква |ул. Ниш 3 |1889 г. |- |Евангелска петдесятна църква |ул. Булаир 6 |[[1920]] г. |- |Християнска баптистка църква „Алетея“ |ул. Георги Икономов 31 | |} == Политика == {{Вижте също|Кметове на Сливен|Местни избори в община Сливен}} Кметове от [[БСП]] са начело на Община Сливен в периода 1990 – 91 /Временна управа/, 1995 – 2003 и 2011 – 2015 година. За втория си мандат (2007 – 2011), начело на Общината, [[Йордан Лечков]] е издигнат от ПП [[ГЕРБ]]. От 2015 г. кмет на Община Сливен е [[Стефан Радев]]. На местните избори през 2015-а и 2019 година той е издигнат от ГЕРБ (печели и през 2019 г.). Христин Петков е кмет от [[СДС]] от 1991-ва до 1995 година. На [[Местни избори в България (2011)|местните избори]] през 2011 г. на втори тур печели с 52,94% от преброените гласове кандидатът на БСП (и нечленуващ в партията) генерал [[Кольо Милев]] спрямо кандидата на ГЕРБ (също нечленуващ) Йордан Лечков.<ref>{{Citation |title=Централна избирателна комисия за местни избори. Ноември 2011. Посетен на 8 февруари 2012. |url=http://results.cik.bg/tur2/mestni/2127.html |accessdate=2012-04-03 |archivedate=2012-01-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120103001158/http://results.cik.bg/tur2/mestni/2127.html }}</ref> От 2015 г. кмет на Сливен е Стефан Радев, издигнат от ПП ГЕРБ (2015 и 2019 година), преизбран с 64,75% на втори тур на местните избори през 2019 г.<ref>[https://results.cik.bg/mi2019/tur2/rezultati/2020.html Община Сливен, област Сливен] ЦИК</ref> На 11 ноември 2019 г. официално встъпва в длъжност.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://https/ |заглавие=КМЕТЪТ НА ОБЩИНА СЛИВЕН, СЪВЕТНИЦИТЕ И КМЕТОВЕТЕ НА КМЕТСТВА СЕ ЗАКЛЕХА |достъп_дата=2019-11-11 |архив_дата=2013-07-11 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130711041720/http://https/ }}</ref> === Общински съвет === {{Основна|Общински съвет на община Сливен}} Според ''Закона за местното самоуправление и местната администрация'' управлението на град Сливен е съставено от градоначалник и общински съвет от четиридесет и един съветници. На всеки четири години се избира нов общински съвет и кмет. Първоначалното разпределение на местата в настоящия общинския съвет е следното: {| class="wikitable" |+ Състав на общинския съвет (2019 – ) ! Партия<ref>[https://results.cik.bg/mi2019/tur1/rezultati/2020.html#/t/1 Община Сливен, област Сливен] ЦИК</ref> !! Изборен резултат !! Получени гласове!! Места |- | [[ГЕРБ|ПП ГЕРБ]] || style="text-align:center;"|35,55% | style="text-align:center;" |12 578 | style="text-align:center;" | 17 |- | [[БСП за България|К „БСП за България“]] || style="text-align:center;"|20,50% | style="text-align:center;" |7254 | style="text-align:center;" | 10 |- | [[Съюз на демократичните сили|ПП СДС]] || style="text-align:center;"|4,79% | style="text-align:center;" |1695 | style="text-align:center;" | 2 |- | МК „БАСТА“ || style="text-align:center;"|4,49% | style="text-align:center;" |1588 | style="text-align:center;" | 2 |- | ПП „Нова алтернатива“ || style="text-align:center;" |4,22% | style="text-align:center;" |1493 | style="text-align:center;" | 2 |- | [[Движение за права и свободи|ПП ДПС]] || style="text-align:center;" |3,76% | style="text-align:center;" |1332 | style="text-align:center;" | 2 |- | [[Българска социалдемократическа партия|ПП БСДП]] || style="text-align:center;" |3,54% | style="text-align:center;" |1254 | style="text-align:center;" | 2 |- | ПП „Възраждане“ || style="text-align:center;"|2,90% | style="text-align:center;" |1025 | style="text-align:center;" | 2 |- | МК „Движение ЗАЕДНО за промяна“ || style="text-align:center;" |2,71% | style="text-align:center;" |959 | style="text-align:center;" | 1 |- | ПП „Християндемократическа партия на България“ || style="text-align:center;"|2,69% | style="text-align:center;" |952 | style="text-align:center;" | 1 |} През януари 2021 г. общинският съветник от МК „Движение ЗАЕДНО за промяна“ Румен Бозуков става член на Българската социалистическа партия и се присъединява към групата общински съветници от К „БСП за България“ в Сливенския общински съвет. По този начин съветниците от „БСП за България“ стават 11 на брой. == Икономика и инфраструктура == {{Основна|Икономика на Сливен}} === Промишленост === {{Основна|Промишленост на Сливен}} [[Файл:Wine factory in Sliven, Bulgaria September 2005 2.jpg|мини|260п|Фабрика за вино на „Домейн Бояр“]] В Сливен е силно застъпена леката промишленост и в по-малка степен тежката. В миналото е бил известен като голям център на вълненотекстилната промишленост. Традициите в този стопански отрасъл са запазени. Днес основните произвеждани стоки са вълнени прежди, килими, настилки, хавлиени тъкани и изделия, чорапи и облекло. Второ място по значение заема хранително-вкусовото производство. Застъпени са винопроизводството, млекопреработката, производството на месо и месни продукти, на плодови и зеленчукови консерви и преработката и пакетирането на ядки. През социализма развитие получават и други отрасли на промишлеността, но преди всичко машиностроенето. Тогава основно се сглобяват металорежещи машини и осветителни тела. Днес се произвеждат стругови машини, колонни пробивни машини, дървообработващи машини, металорежещи машини, селскостопанска техника. Към 2018 година в завода на „[[Язаки България]]“ се произвеждат електрически инсталации за сглобяваните в [[Турция]] микробуси „[[Форд Транзит]]“, като в него работят около 1500 души.<ref>[https://www.capital.bg/specialni_izdaniia/kapital_gradove/2018/09/15/3308441_kabelite_za_elektricheskata_revoljuciia/ www.capital.bg]</ref> През последните години делът на строителството в индустриалния сектор бележи постепенно увеличаване. === Селско стопанство === [[Файл:Shop at Wine factory in Sliven, Bulgaria September 2005.jpg|мини|260п|„Къщата на виното“ пред винарната „Сините скали“]] Земеделските земи заемат 1827 хил. дка, от които 257 хил. дка с възможности за напояване. '''Растениевъдството''' осигурява производството на продукти, необходими за изхранване на населението и основни суровини за преработвателните предприятия и продуктивното животновъдство. Отглеждат се [[зърнени култури]] (повече от половината обработваема земя в областта), [[лозя]] и праскови. Големи площи около града са известни под общото название ''„Долината на прасковите“''. '''Животновъдството''' е втори основен подотрасъл на селското стопанство в областта – основно [[говедовъдство]] и [[свиневъдство]], а където има пасища и [[овцевъдство]] и месодайно говедовъдство.<ref>{{Citation |title=www.sliven.government.bg |url=http://www.sliven.government.bg/economics.php |accessdate=2011-03-10 |archivedate=2012-07-16 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120716205007/http://www.sliven.government.bg/economics.php }}</ref> === Търговия === [[Файл:Sliven_3.jpg|мини|260п|Централната част на Сливен с хотел „Сливен“ и драматичният театър „Стефан Киров“ вляво от него]] * Вериги хипермаркети /вкл. супермаркети/: „[[Билла България|Билла]]“ (хипермаркет и два супермаркета), „[[Кауфланд България|Кауфланд]]“ 1: бул. „Георги Данчев“ 30, „Кауфланд“ 2: бул. „Цар Симеон“ 39, „[[Лидл България|Лидл]]“ 1: бул. „Цар Симеон“ 37, „Лидл“ 2: бул. „Стефан Стамболов“ 10, „Технополис“, „[[Техномаркет]]“. == Образование и наука == === Висши училища === В Сливен функционира обединена база на [[Технически университет – София]]. В състава ѝ влизат Инженерно-педагогическият факултет, който включва четири катедри, и Колеж – Сливен, който включва една секция и една катедра. През 2013 г. в Сливен е разкрит филиал на Медицински университет – Варна, който осъществява обучение по специалностите „Медицинска сестра" и „Акушерка". === Профилирани и професионални гимназии === В Сливен функционират седем професионални гимназии и три профилирани. {| class="wikitable" style="font-size:95%;" |- !width="10"|'''Училище''' !width="70"|'''Директор''' !width="10"|'''Сайт''' !width="0"|'''Оценки за училището''' * 1. Бал по БЕЛ ''(брой ученици/оценка)''<ref>[http://meto76.blog.bg/drugi/2008/06/28/klasaciia-na-uchilishtata.206806 Класация на училищата в Република България от матура по „Български език и литература“], 28.06.2008 г.</ref> * 2. Бал на вестник „24 часа“<ref name="romainrolland1">{{Citation |title=www.romainrolland.org |url=http://www.romainrolland.org/school/index.php?option=com_content&task=view&id=135&Itemid=2 |accessdate=2011-03-20 |archivedate=2007-10-11 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20071011061940/http://romainrolland.org/school/index.php?option=com_content&task=view&id=135&Itemid=2 }}</ref> * 3. Бал на МОН 2007/2008 |- |[[Гимназия с преподаване на западни езици „Захарий Стоянов“|ПГПЗЕ „Захарий Стоянов“ (Профилираща гимназия с преподаване на западни езици)]] |Ефросина Кисьова |[http://gpzebg.org/ gpzebg.org] | * ''1.'' 176 / '''5,64''' * ''2.'' На 22-ро място в топ 25 на езиковите гимназии с рейтинг 344 (рейтинг над 300 е отлична оценка).<ref name="romainrolland1"/> * ''3.'' На първо място в град Сливен с профил английски език и среден бал 31, 697<ref>{{Citation |title=www.minedu.government.bg |url=http://www.minedu.government.bg/left_menu/registers/klasirane_uchilishta/list_klasacia.html |accessdate=2011-03-20 |archivedate=2011-06-28 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110628235043/http://www.minedu.government.bg/left_menu/registers/klasirane_uchilishta/list_klasacia.html }}</ref> |- |ППМГ (Профилираща природо-математическа гимназия) „Добри Чинтулов“ |Мариана Милева |[http://pmg-sliven.com/bg/ pmg-sliven.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090316081353/http://www.pmg-sliven.com/bg/ |date=2009-03-16 }} | * ''1.'' 182 / '''5,15''' * ''2.'' На 20-място сред всички средни училища в България с рейтинг 396. * ''3.'' На второ място в град Сливен с профил математика и среден бал 30, 2595 |- |Профилираща хуманитарна гимназия „Дамян Дамянов“ |Дияна Костадинова |[http://hg.sliven.net hg.sliven.net] | 52 / '''5,22''' |- |[[Национална художествена гимназия „Димитър Добрович“]] |Александър Дойчинов |[http://nhgdd-sliven.net/ nhgdd-sliven.net] | |- |[[Професионална гимназия по икономика „Проф. д-р Димитър Табаков“|ПГИ „Проф. д-р Димитър Табаков“ (Професионална гимназия по икономика)]] |Димитър Добрев |[http://pgisliven.eu/ pgisliven.eu] | 126 / '''5,06''' |- |Професионална гимназия по хотелиерство и туризъм „Акад. Неделчо Неделчев“ |Мария Петрова |[http://www.pght-sliven.com/ www.pght-sliven.com] | |- |Професионална гимназия по електротехника и електроника „Проф. Мария Склодовска-Кюри“ |Татяна Башева-Кънева |[http://pgee-sliven.bg/ pgee-sliven.bg] | |- |Професионална гимназия по текстил и облекло „Добри Желязков“ |Даниела Караманова |[http://www.pgto-sliven.com/ www.pgto-sliven.com] | |- |Сливенска професионална гимназия по строителство и геодезия „Арх. Георги Козаров“ |Красимир Георгиев |[http://www.pgsg-sliven.com/ www.pgsg-sliven.com] | |- |Професионална гимназия по механотехника |Елена Атанасова |[https://pgmsliven.com/ pgmsliven.com] | |} === Общообразователни училища === На територията на град Сливен се намират 1 начално училище, 8 основни и 4 средни училища, а към [[Сливенски затвор|Сливенския затвор]] функционира средно училище „Аргира Жечкова“ '''''Основни училища''''' * Основно училище „Христо Ботев“. Едно от най-старите училища в града. * Основно училище „Д-р Иван Селимински“ * Основно училище „Димитър Петров“ * Основно училище „Братя Миладинови“ * Основно училище „Панайот Хитов“ * Основно училище „Юрий Гагарин“ * Основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“ * Основно училище „Елисавета Багряна“ '''''Средни училища''''' * Средно училище „Хаджи Мина Пашов“ * Средно училище „Пейо Яворов“ * Средно училище „Йордан Йовков“ * Средно училище „Константин Константинов“ Пето СУ „Пейо К. Яворов“ е било популярно с въвеждането по времето на социализма на така наречената „Сендовска система“ на обучение. А 11 СУ „Константин Константинов“ – със създаването на музикални паралелки, в които учениците имат възможност да изучават професионално класически и народни музикални инструменти, както и да пеят в класически (школуван) хор. === Начални училища === В централната градска част, на ул. „Йосиф Щросмайер“ 9 се намира начално училище „Васил Левски“. === Детски градини === В Сливен функционират 14 детски градини. == Култура == [[Файл:Vasil Gendov, Misho Todorov, Stefan Makedonski memorial plaques, Sliven.jpg|мини|дясно|Ансамбъл паметни плочи на кинематографа [[Васил Гендов]], композитора [[Мишо Тодоров]] и оперетния певец [[Стефан Македонски]] в центъра на града]] === Театри === {{Основна|Драматичен театър „Стефан Киров“}} Театралните традиции в Сливен започват преди 140 години, когато в града се открива първата театрална [[сцена]]. През [[1918]] г. се създава първата професионална театрална трупа в [[Читалище „Зора“ (Сливен)|читалище „Зора“]]. Понастоящем [[Драматичен театър „Стефан Киров“]] е професионален държавен театър. Новата сграда на театъра е построена през [[1986]] г. и разполага с голяма зала (484 места), камерна зала (121 места), [[балет]]на зала, просторно фоайе на две нива с бар за зрители, административна част. През 2008 г. [[театър]]ът чества своята 90-годишнина. Държавен куклен театър – Сливен<ref>[http://puppets-sliven.eu/about/sliven-state-puppet-theater/ Официален сайт на Куклен театър „Сливен“]</ref> е създаден през 1961 г. (тогава самодеен, от 1971 е държавен), разположен е в обновената през 80-те години на 20 век сграда на бившето кино „Балкан“. === Музеи === * [[Исторически музей (Сливен)|Регионален исторически музей „Симеон Табаков“]]<ref>{{Citation |title=Регионален исторически музей в град Сливен |url=http://museum.sliven.net/index.php?lang=bg |accessdate=2017-03-08 |archivedate=2018-02-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20180215225356/http://museum.sliven.net/index.php?lang=bg }}</ref> * Къщата музей „Хаджи Димитър“<ref>{{Citation |title=Къща музей „Хаджи Димитър“ |url=http://www.museum.sliven.net/index.php?option=com_content&view=article&id=214&Itemid=741&lang=bg |accessdate=2017-03-08 |archivedate=2015-11-13 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20151113171440/http://www.museum.sliven.net/index.php?option=com_content&view=article&id=214&Itemid=741&lang=bg }}</ref> * Национален музей на текстилната индустрия<ref>[http://www.polytechnicmuseum.org/index.php?option=com_content&task=view&id=19&Itemid=63-title= Национален музей на текстилната индустрия]{{Dead link|date=август 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> * Къщата музей „Добри Чинтулов“<ref>{{Citation |title=Къща музей „Добри Чинтулов“ |url=http://www.museum.sliven.net/index.php?option=com_content&view=article&id=215&Itemid=742&lang=bg |accessdate=2017-03-08 |archivedate=2016-08-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160818072122/http://museum.sliven.net/index.php?option=com_content&view=article&id=215&Itemid=742&lang=bg }}</ref> * Къщата музей на сливенския градски бит от XIX век<ref>{{Citation |title=Къща музей на сливенския градски бит от XIX век |url=http://www.museum.sliven.net/index.php?option=com_content&view=article&id=216&Itemid=743&lang=bg |accessdate=2017-03-08 |archivedate=2016-08-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160818191356/http://museum.sliven.net/index.php?option=com_content&view=article&id=216&Itemid=743&lang=bg }}</ref> <gallery class="center" caption="Музеи и галерии"> Reconstruction-of-neolithic-loom.jpg|Национален музей на текстилната индустрия Dobri-Chintulov-house-entrance.jpg|Къща музей „Добри Чинтулов“ 19-20th-century-lifstile-museum.jpg|Къща музей на сливенския градски бит от XIX век Textile-factory-Sliven.jpg|Старата сграда на Сливенския затвор, дадена на РИМ </gallery> === Галерии === [[Файл:Художествена галерия "Димитър Добрович".jpg|мини|260п|Художествена галерия „Димитър Добрович“]] * Зала „[[Сирак Скитник]]“ * Художествена галерия „[[Димитър Добрович]]“ * Галерия „Май“ === Читалища и културни домове === * '''Регионална библиотека „Сава Доброплодни“'''<ref>[http://reglibsliven.iradeum.com/ Официален сайт на Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ Сливен]</ref> * '''Народно читалище „Хаджи Димитър“''' * '''Народно читалище „Зора“''' има дългогодишна история и в него се съхранява най-старата [[книга]] в Сливен, датирана от началото на [[османска власт|османската власт]] за българите. На първата ѝ страница е записано '''OPERVM/ 'ARISTOTELIS' TOMVS II/ LIRORVMAPI''', а най-отдолу скромно е отбелязана [[година]]та [[1597]]. Книгата е печатана 200 години след падането на [[България]] под османска власт и възрастта ѝ е 410 години. Интересен факт е, че тази книга е издадена само 141 години след [[Гутенбергова библия|Гутенберговата библия]]. Притежателят на старината е неизвестен. Има предположение, че тя е от колекцията на д-р [[Иван Селимински]] или някой друг от възрожденците, които са дарили всичките си архиви на читалищна библиотека „Зора“. Подвързията и е от тънка, добре обработена агнешка кожа, която прилича на старите [[папирус]]и, върху които хората са пишели някога. Страниците са на брой около 1500 и са ръчно изработени от [[хартия]], която и до днес се е запазила. Печатният [[шрифт]] е дело на [[ювелир]]. * '''Клуб на дейците на културата''' * '''Зала „Сливен“''' === Музика === * '''Симфоничен оркестър – Сливен'''<ref>[https://web.facebook.com/Симфоничен-оркестър-Сливен-1672655266305567/ Официалната фейсбук страница на Сливенската филхармония]</ref> е класически симфоничен оркестър в град Сливен. Заедно с оркестрите в Русе и Шумен, симфоничният оркестър в Сливен е един от най-ранно създадените класически оркестри в следосвобожденска България. Оркестърът е основан от видния общественик, цигулар и диригент Михаил Тодоров, по-известен като Мишо Тодоров. * Смесен хор „Добри Чинтулов“ при Народно читалище „Зора 1860“ е класически (школуван) хор в град Сливен. * Военен духов оркестър при Център за подготовка на специалисти – Сливен е създаден през 1886 г. като оркестър на „[[Единадесети пехотен сливенски полк|11-и Пехотен полк]]“. За негов пръв диригент е назначен [[Йосиф Коломати]]. * '''Ансамбъл за народни песни и танци – Сливен'''<ref>[http://ensemblesliven.4stupki.com/ Официален сайт на Ансамбъл за народни песни и танци Сливен]</ref> е създаден през 1959 г. в град Сливен за издирване и творческо пресъздаване на българския фолклор, за претворяване на сцената и в ефир красотата на автентичните фолклорни образци, както и създаване на произведения на фолклорна основа с участието на съвременни творци – композитори, хореографи, музиканти, художници, поети. През 1977 г. получава статут на професионален ансамбъл. Репертоарът му съдържа много песни и танци от огромното фолклорно наследство на сливенския регион, както музикални и танцови композиции от всички региони на страната В творческата дейност на ансамбъла има уникални музикално-танцови композиции: „Котленска седянка“ – театрално-танцова постановка; „Сливенски ритми“; „Тракийска сюита“; „Сватбени мелодии“; хорови композиции и композиции на основата на танцовото и песенно богатство от други региони като „Шопска сюита“, „Сюита от Пиринско“ и „Добруджанска сюита“. Ансамбълът е имал 5000 концертни изяви в България и чужбина през своята 50-годишна история. Участвал е в различни програми в [[Русия]], [[Украйна]], [[КНДР]], [[Германия]], [[Унгария]], [[Чехословакия]], [[Румъния]], [[Франция]], [[Испания]], [[Югославия]], [[Турция]], [[Молдова]], [[Тунис]], [[Йордания]]. Аудио и видео записи на ансамбъла могат да бъдат видени и чути по [[Българска национална телевизия]], [[Българско национално радио]] и други медии. От създаването си Ансамбъл „Сливен“ е удостоен с много отличия и награди, като по важните са: 1986 г. – Носител на орден „[[Св. св. Кирил и Методий (орден)|Кирил и Методий]]“ – I степен за активна творческа и изпълнителска дейност и във връзка с 25 години от създаването му. 1999 г. – „Златна лира“ – награда на Съюза на българските музикални и танцови дейци и Министерството на културата за 40-годишния юбилей. 2009 г. – „Кристална лира“ – награда на Съюза на българските музикални и танцови дейци и Министерството на културата за спектаклите „Хайдушка клетва“ и „Хоро се вие сред Сливен“ и 50-годишния юбилей. Много от изпълнителите на Ансамбъла са носители и на индивидуалните награди на Съюза на българските музикални и танцови дейци – златна, сребърна и бронзова лира. Ансамбълът е носител на престижни награди от национални и международни фолклорни фестивали и конкурси. Изнесъл концерти с участието на известни гост-изпълнители като: [[Теодосий Спасов]], [[Динка Русева]], [[Елена Граматикова]], [[Красимир Станев]], Жечка Сланинкова, [[Данислав Кехайов]], [[Ваня Вълкова]], [[Пепи Христозова]], [[Тодор Кожухаров]], [[Христина Анастасова]], [[Деси Слава]], [[Цветелина]] и [[сестри Диневи]]. Също така има и участия в театрални постановки под режисурата на [[Николай Априлов]]. С репертоара си ансамбъл „Сливен“ може да представи успешно българския фолклор в страната и чужбина. Над 50 танцови изпълнения и сюити, 30 оркестрови композиции и 100 фолклорни песни от различни региони на България са включени в програма с продължителност между 15 минути и 2 часа. Ансамбъл за народни песни и танци „Сливен“ се състои от директор, оркестър, хор и танцов състав.<ref>[http://ensemblesliven.4stupki.com/ Ансамбъл „Сливен“ на сайта 4stupki.com]</ref> * '''Младежки танцов състав „Браво“''',<ref>[http://horo.bg/index.php?menunode=327&show=material&materialid=2933 Младежки танцов състав „Браво“ на сайта Horo.bg]</ref> * '''Детски фолклорен танцов състав „Българче“''',<ref>[http://horo.bg/index.php?menunode=327&show=material&materialid=2932 Детски фолклорен танцов състав „Българче“ на сайта Horo.bg]</ref> * '''Представителен детски танцов ансамбъл „Тракийче“''', с ръководители Мирчо Дерменски и Виолина Петкова * '''Представителен танцов състав „Бисерче“''' * Детски хор „Дружна песен“ при Център за подкрепа за личностно развитие – Детски комплекс – Сливен е създаден през 1969 г. от Методий Григоров. * Обединена школа по изкуства „Мишо Тодоров“ при Народно читалище „Зора 1860“ === Медии === Популярни електронни медии са „Сливен НЕТ“ „НАБЛЮДАТЕЛ БГ“, „Сливен Медия“, Агенция „СЕДМИЦА“ – Сливен, Sliveninfo, SlivenPress. Печатни издания – 1 – в. „Сливенски новини“. Телевизия – Канал 6. === Спорт и спортни съоръжения === * '''Стадион „Хаджи Димитър“''' (общинска собственост<ref>[http://www.lifesport.bg/news-10/info-4623/Стадионите.в.А.група Стадионите в А група] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120111143820/http://www.lifesport.bg/news-10/info-4623/Стадионите.в.А.група/ |date=2012-01-11 }}, lifesport.bg</ref>) – е мултифункционален стадион, намиращ се в Сливен. Построен е през 50-те години на 20 век и има капацитет 9000 седящи места и размери 105 m дължина и 68 m широчина. Реконструиран е през периода [[1984]] – [[1989]] г. През [[2004]] г. спортен комплекс „Хаджи Димитър“ е отдаден на концесия за 30 години, като продължава работата по неговото осъвременяване. В своя завършен вид комплексът включва хотел, ресторант, две затревени тренировъчни игрища, тенис кортове, [[Плувен басейн|басейн]]. Самият стадион се преустройва основно според всички критерии на [[ФИФА]] и [[УЕФА]]. Към стадиона има 3 помощни игрища, две от които затревени и едно с изкуствена настилка), а лекоатлетическата писта с [[тартан]]ова настилка е съобразена с всички изисквания за провеждане на международни състезания на IAAF.<ref>{{Citation |title=www.ofcsliven2000.com |url=http://www.ofcsliven2000.com/team/stadium.html |accessdate=2011-08-27 |archivedate=2012-03-16 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120316085352/http://www.ofcsliven2000.com/team/stadium.html }}</ref> * '''Спортна зала „Младост“''' е зала за [[лека атлетика]]. Намира се зад футболния стадион „Хаджи Димитър“. * '''Спортна зала „Асеновец“''' е зала за [[волейбол]]. Построена през 1971 година. Намира се в западния край на Сливен, в квартал „Клуцохор“. * '''Спортна зала „Васил Левски“''' е зала за [[баскетбол]]. Намира се зад футболния стадион „Хаджи Димитър“. * Спортна зала за СК по борба „Станка Златева“. Намира се зад футболния стадион „Хаджи Димитър“. ==== Спортни клубове ==== * [[ПОФК Сливен 2000]]. * [[Волейболен клуб „Сливен“]] – създаден през 2003 г., активно участва (във всички възрасти) в първенствата на Българска федерация по волейбол, многократен финалист в държавните първенства. * Баскетболен клуб [[Тони 7 (баскетболен клуб)|„Тони 7“]] – създаден през 2000 г., шампион на А група за жени сезон 2009/2010, многократен медалист от девическите първенства на България. *Баскетболен клуб [[Сливен Баскет]] – създаден през 2011 г., участва в първенствата на Българска Федерация по баскетбол, от 2024 г. клубът се състезава в ББЛ юг А група === Архитектура === Сградата на Сливенската митрополия (паметник на културата) на пл. „Хаджи Димитър“ е строена през 30-те години на 20 век. Архитект е [[Захари Илиев]]. Сградата на [[ПГХТ]] е старата сграда (също паметник на културата) на [[Сливенска мъжка гимназия|Сливенската мъжка гимназия]] (в началото е наподобявала древногръцки храм). == Транспорт == Градският транспорт в Сливен се стопанисва от „Пътнически превози“ ЕООД. Предприятието е 100% общинска собственост. === Автобусен транспорт === Автобусният парк разполага с автобуси от марките SOR BN 9.5, SOR BN 10.5, Mercedes O405, Iveco Otoyol и SOR EBN 9.5. Автобусите от марката SOR са от чешкия автобусен производител SOR Libchavy. ==== Линии ==== {|class="wikitable" |- !Номер !Начална спирка !Крайна спирка |- |2 |Диспечерски пункт „Дюлева река“ |бивше стъкларско предприятие „Кварц“ (Промишлена зона) |- |3 |Диспечерски пункт „Дюлева река“ |Тролейбусно депо |- |4А |кв. Кольо Фичето |Тролейбусно депо |- |5 |пл. Таньо войвода |ПП „Успех“ (кв. Речица) |- |9 |ДКЦ 2 |„[[Е. Миролио]]“ ЕАД (нов цех) |- |11 |Супермаркет „Мерканто“ (кв. Дружба) |ул. Булаир |- |14 |пл. Таньо войвода |кв. Дебела кория |- |18 |Диспечерски пункт „Дюлева река“ |Тролейбусно депо |- |22 |Диспечерски пункт „Дюлева река“ |бивше стъкларско предприятие „Кварц“ (Промишлена зона) |- |22Д |Диспечерски пункт „Дюлева река“ |„АСТРАТРАНС“ АД (Промишлена зона) |- |24 |пл. Стоил войвода |Нови гробища |- |110+4 |ЖП Гара |кв. Кольо Фичето |- |116 |Диспечерски пункт „Дюлева река“ |кв. Клуцохор /бл. 20/ |- |5М |пл. Таньо войвода |с. Мечкарево |- |6 |пл. Таньо войвода |Сливенски минерални бани |- |12 |ДКЦ 2 |Моллова гора |- |15 |пл. Таньо войвода |с. Чинтулово |- |17 |пл. Таньо войвода |с. Крушаре |- |25 |пл. Таньо войвода |с. Сотиря |- |33 |пл. Таньо войвода |с. Тополчане |- |6 |пл. Таньо войвода |с. Коньово |} === Тролейбусен транспорт === [[Тролейбусен_транспорт_в_България#Тролейбуси_в_Сливен|Тролейбусният превоз в град Сливен]] е открит на 24 май 1986 г. Тролейбусното депо разполага с тролейбуси [[Škoda 14Tr]] и SOR TNS 12. ==== Линии ==== {| class="wikitable" |- !Номер !Начална спирка !Крайна спирка |- !7 |подстанция „Комуна“ |Спортен комплекс „Асеновец“ |- |'''201''' |Диспечерски пункт „Дюлева река“ |Спортен комплекс „Асеновец“ |} === ПВЛ „Сливен – Карандила“ === Проектирана, доставена и въведена в експлоатация от българо-унгарско дружество „Интрансмаш“ – София през 1974 г. * Дължина по наклона – 1895 m; * Превишение – 597 m; кота на долна станция – 390 m; кота на горна станция – 987 m; * Превозоспособност във всяка посока – 270 души/час; * Скорост – 1,6 m/s; * Времетраене на пътуването – 20 минути. * Изходен пункт до долна лифтова станция (местност Каптажа): От информационен център на природния парк „Сините камъни“ – 10 мин. От град Сливен – с градски автобус или пеша. * Изходен пункт от горна лифтова станция (местност Слънчева поляна): От хижа „Карандила“ и хотел „Карандила“ – 30 мин. ==== Работно време ==== Пътническа въжена линия (ПВЛ) работи всеки ден от 8:30 часа до 16:00 часа, като качването в 15:30 часа е еднопосочно. Работното време варира според сезона – през летния сезон ПВЛ работи до 18:00 часа с последно качване в 17:30 часа. В понеделник ПВЛ работи следобед от 12:00 до 16:00 часа поради профилактика до обяд. == Забележителности == [[Файл:100nto.jpg|20px|]] '''54''' Сливен е под № 54 в [[100 национални туристически обекта|100-те национални туристически обекта на България]], предсравен от: [[Къща музей „Хаджи Димитър“]], [[Национален музей на текстилната индустрия]] и [[Художествена галерия „Димитър Добрович“]] === Старият бряст === {{основна|Стар бряст (Сливен)}} Старият бряст, който расте в центъра на града (началото на пешеходната зона по бул. „Цар Освободител“), е дърво от вида [[полски бряст]] (''Ulmus kampestris''), и е на около 1300 години, обявено е за защитен обект, който се охранява от държавата. Той е остатък от [[Българска гора|Великата българска гора]] (Silva Magna Bulgarica), която се простирала от [[Родопи]]те до [[Черно море]]. Около 20 такива бряста са останали в село [[Самуилово (област Сливен)|Самуилово]], на 7 km от Сливен. Всички са обявени за защитени обекти и се полагат грижи за тяхното опазване. За да се спрат евентуалните гнилостни процеси или развъждане на микроорганизми, кухините са запълнени с укрепителен пълнеж, като са оставени и отвори за естествена вентилация. Според поверието Старият бряст бил използван от османските турци за обесване на заловени хайдути:<ref>[http://reglibsliven.iradeum.com/sliven/sliven_symbols_bg.htm Символи на Сливен и интересни исторически паметници], сайт на Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ – Сливен.</ref><ref>{{Citation |title=Сайт на Федерация на природозащитни сдружения „Зелени Балкани“ |url=http://www.greenbalkans.org/category.php?language=bg_BG&cat_id=87 |accessdate=2011-03-13 |archivedate=2011-08-19 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110819214955/http://www.greenbalkans.org/category.php?language=bg_BG&cat_id=87 }}</ref><ref>[http://www.sliven.bg/index.csp?f=Historysights Исторически забележителности и паметници на културата на територията на община Сливен], сайт на община Сливен</ref>{{цитат|Известно е това дърво, то е един от символите на града. Лобно място и светиня, паметник на бунтовната непреклонност на сливенци, Старият бряст е в същото време трогателен, държелив представител на вече чезнещ вид. Не се знае дали точно тук поробителят преди векове е бесил дедите – юнаци, но хората от града обичат този препатил мъдрец и го поддържат. ([[Дамян Дамянов]]) }} През 2014 г. е избран за „Европейско дърво на годината“ със 77 526 гласа.<ref>[http://www.treeoftheyear.org/Minule-rocniky/2014.aspx Европейско дърво на годината 2014] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160328072256/http://www.treeoftheyear.org/Minule-rocniky/2014.aspx |date=2016-03-28 }}, сайт на конкурса.</ref> През 2018 г. състоянието на дървото се влошава. Основни скелетни клони изсъхват. Общинските власти, специалисти от страната и чужбина търсят най-добрата възможност, за да запазят жив бряста, но опитът им е неуспешен. === Крепост „Туида“ === {{Основна|Туида}} „Туида“ е ранновизантийска и средновековна [[крепост]], чийто останки са разположени на [[хълм]]а ''Хисарлъка'' в североизточната част на Сливен, от който се открива неповторима гледка към величествените „[[Сините камъни|Сини камъни]]“ и към града (хълмът се намира до кв. „Ново село“). Тя е част от укрепителната старопланинска система, имала изключително важна роля за отбраната на [[Римска империя|Римската империя]], по-късно и на ранната [[Византийска империя]], а така също и за средновековната българска [[държава]].<ref>[http://www.bgizlet.com/index.php?Itemid=93&id=275&option=com_content&view=article www.bgizlet.com]</ref> След известно прекъсване, археологическите разкопки на крепостта започват отново през [[2004]] г. Целта им е окончателното проучване и [[консервация]] на архитектурно-археологическите паметници, експонирането на крепостта с оглед превръщането ѝ в една от забележителните [[турист]]ически атракции на [[град]]а.<ref>{{Citation |title=www.bulgariancastles.com |url=http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/SMF/index.php?topic=152.0 |accessdate=2011-03-13 |archivedate=2011-07-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110704160713/http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/SMF/index.php?PHPSESSID=87068eb9d54e8a441859cb8d58f8b502&topic=152.0 }}</ref><ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=79008 Крепостта Туида], dariknews.bg, 7 август 2006 г.</ref><ref>Тони Баев, [http://www.journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?guide=759 Културно-историческо наследство на Сливен]</ref><ref>[http://www.kaminata.net/topic-t41369.html За град Сливен в kaminata.net] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110913193853/http://www.kaminata.net/topic-t41369.html |date=2011-09-13 }}, 15 декември 2009 г.</ref> === Местност „Карандила“ === {{Основна|Карандила}} Местността „Карандила“ се намира на 10 km от град Сливен и е част от природен парк „Сините камъни“. В местността има почивни станции, изкуствено създадено езеро, спортно-туристически комплекс – „Сините камъни“. Тук се издигат телевизионната кула и площадка, която се използва за делтапланеризъм и парапланеризъм. Възможности за достигане до местността: с лифт, чиято начална станция е на 1 km от Сливен; по т.нар. „Хайдушка пътека“ – пеша; по асфалтов път от града до местността. === Часовникова кула === {{основна|Сливенска часовникова кула}} [[Файл:Clock-tower-of-Sliven.jpg|мини|260п|Сливенската часовникова кула през 2008 г.]] Старата часовникова кула се намира в центъра на Сливен, до 5 СУ „П. Яворов“. Построена е през 1808 г. Служила е и за пожарникарска наблюдателница. През 1936 г. силна буря разрушава горната дървена част, която е възстановена около шестдесет години по-късно – в първоначалния вид от ХІХ век. === Природен парк „Сините камъни“ === {{Основна|Сините камъни}} Природен парк „Сините камъни“ е разположен в Източна Стара планина. На юг от него, в непосредствена близост е гр. Сливен. „Сините камъни“ е обявен за природен (тогава народен) парк през 1980 г. През 2002 г. обхватът му е разширен. Паркът заема площ от 11 380,1 хектара, представляващи извори, върхове, скали, гори и поляни. Най-високата точка на природния парк е връх Българка (1181 m). На територията на парка се намират множество природни забележителности, сред които т.нар. скални феномени. Местната флора и фауна е представена от различни видове, някои от които са включени в [[Червената книга на България]]. === Паметник на Хаджи Димитър и сливенските възрожденци === Паметникът на Хаджи Димитър и сливенските възрожденци е разположен на едноименния площад в центъра на Сливен. Монументът е изграден през 1931 – 1935 г. и представлява 12-метров пиедестал, върху който е поставена близо 4-метровата скулптура на сливенския войвода Хаджи Димитър. В основите са изваяни бюстовете на други видни борци за свобода от този край, сред които Добри Чинтулов, Панайот Хитов, Георги Икономов и други. Автор на комплекса е сливенският скулптор [[Стефан Пейчев (скулптор)|Стефан Пейчев]]. Родната къща на войводата, от края на 18, началото на 19 век, понастоящем е къща музей към РИМ – Сливен. Тя е паметник на културата и е отворена за посетители. == Личности == {{Основна|Сливналии}} Сред видните личности, родени в Сливен, са [[Добри Чинтулов]], [[Симеон Табаков]], [[Константин Константинов]], [[Сирак Скитник]], [[Дамян Дамянов]], [[Радой Ралин]], [[Маргарита Хранова]], [[Виолета Гиндева]], [[Иван Славов (философ)|Иван Славов]], [[Кеворк Кеворкян]], [[Станка Пенчева]], [[Георги Калайджиев (цигулар)|Георги Калайджиев]], [[Васил Василев – Зуека]]. == Побратимени градове на Сливен == Сливен е [[побратимен град]] с 16 други града от [[Европа]] и [[Азия]]. {| class="wikitable" |+ ! Град ! Държава |- | valign="top" | [[Алба Юлия]] <br> [[Воронеж]]<br> [[Гера]]<br> [[Джараш]]<br> [[Кесаряни]]<br> [[Кутаиси]]<br> [[Печ (Унгария)|Печ]]<br> [[Светлогорск (Гомелска област)|Светлогорск]]<br> [[Текирдаг]]<br> [[Тернопол]]<br> [[Чунцин]]<br> [[Чеонан]]<br> [[Мелитопол]]<br> [[Тараклия]]<br> [[Бидгошч]]<br> [[Ниш]] | valign="top" | {{Румъния}}<br /> {{Русия}}<br /> {{Германия}}<br /> {{Йордания}}<br /> {{Гърция}}<br /> {{Грузия}}<br /> {{Унгария}}<br /> {{Беларус}}<br /> {{Турция}}<br /> {{Украйна}}<br /> {{Китай}}<br /> {{Южна Корея}}<br /> {{Украйна}}<br /> {{Молдова}}<br /> {{Полша}}<br /> {{Сърбия}} |} == Други == На Сливен е наречена улица в квартал „[[Банишора]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123948406|title=Сливен}}). == Източници == {{reflist|colwidth=30em}} ; Цитирани източници * {{cite book | last = Дойнов | first = Стефан | authorlink = Стефан Дойнов | year = 2005 | title = Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751 – 1878) | publisher = Академично издателство „Марин Дринов“ | location = София | pages = 86 | isbn = 954-322-019-0}} == Литература == ; Научна литература и публицистика * Безлов, Т., Мартин Димов, Николета Йорданова и Филип Гунев. ''Полицейски проверки и използване на етнически профили в България.'' 2006. * Боев, З. Н., Г. К. Рибаров. ''Птиците в бита на жителите на средновековното селище на Хисарлъка (Сливен, X-XII в.).'' 1989. * Вилиток, В., С. Лескин и Д. Стефанов. ''На сливенска земя.'' С., Военно издателство, 1978. * ''Габровско-то училище и неговы-тѣ първы попечители.'' Цариградъ, въ книгопечатницѫ-тѫ на А. Минасіана и Съдруж., 1866. * ''География – учебник за 9. клас на ЕСПУ.'' С., „Народна просвета“, 1984. * Гочева, Е. и Кремена Гочева. ''Есето на Фарисей.'' 2006. * Колектив. ''Атлас по история за пети клас.'' КИПП по картография, 1985. * Константинов, Петър. ''Светилници в утрото.'' С., „Отечество“, 1981. * Раковски, Георги Стойков. ''Нѣколко риечи о Асѣню Първому: великому царю българскому и сину му Асѣню Второму.'' * Табаков, Симеон. ''Опит за история на град Сливен (1 – 3).'' 1929. ; В печата * '''От Ориента към Европа'''. Мариана Мелнишка. Сп. „Light“, 16 януари 2015. ; Художествена литература * Русков, Милен. ''Възвишение''. „Жанет 45“, 2011. == Външни препратки == * [http://www.sliven.bg/ Официална страница на община Сливен] * [http://www.regionsliven.com/ Официална страница на област Сливен] * [https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-041.jpg Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-041] (актуалност преди 1980 г.) * [https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-053.jpg Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-053] (актуалност преди 1980 г.) * [https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/6/6e/Bulgaria_geographic_map_Eastern_Stara_Planina_bg.svg Източна Стара планина. Географска карта.] {{navbox | name = Сливен | navbar = plain | state = collapsed | title = [[Файл:BUL Сливен COA.png|25п|Гербът на Сливен]] {{PAGENAME}} | list1 = {{Квартали на Сливен}} {{Община Сливен}} {{Градове в България}} {{Епархии на Българската православна църква}} }} {{Портал|География|България}} [[Категория:Сливен| ]] p6r9n7vvl7t0ovdmmbrw1ijgkdm67zg 12877101 12877097 2026-04-11T09:12:00Z 5530а 331033 Премахната редакция 12877097 на [[Special:Contributions/~2026-22425-29|~2026-22425-29]] ([[User talk:~2026-22425-29|б.]]), към версия на Like the windows 12877101 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | картинка = CollageSliven.JPG | картинка-описание = От горе надолу: изглед към града; Община Сливен; Драматичен театър „Стефан Киров“; паметникът на Хаджи Димитър; къщата музей „Хаджи Димитър“; катедрален храм „Св. Димитър“; старата часовникова кула; бюстът на Хаджи Димитър в къщата музей „Хаджи Димитър“; къщата музей „Сливенски бит“. | карта3 = България Сливен | население-нси = {{Понижение}} 86 505 (2019) | текст3 = Сливен }} '''Слѝвен''' ({{стар|Сливенъ}}) е град в Югоизточна [[България]]. Той е осмият по големина в страната и е административен център на [[община Сливен]]. Сливен е известен като ''Градът на стоте [[Войвода|войводи]]'', свързани с [[хайдути|хайдушкото]] движение. По данни от [[Национален статистически институт (България)|НСИ]] населението на града е {{Население с година}}. == География == === Разположение === {{Вижте също|Карандила|Стидовска планина}} Град Сливен е разположен в подножието на южните склонове на [[Сливенска планина|Сливенската планина]], с която започва Източна [[Стара планина]]. Границите на Сливенската планина се определят от прохода „[[Вратник]]“ и [[Сливенски проход|Сливенския проход]]. За нея са характерни стръмни и скалисти склонове и дълбоки нарези от притоците на [[Тунджа]] и [[Луда Камчия]]. Първенец е връх [[Българка (връх)|Българка]] с височина 1181 m. На север и североизток от града е разположен природният парк „[[Сините камъни]]“, който обхваща близо единадесет хиляди и половина хектара от [[Сливенски Балкан|Сливенския Балкан]]. Сливенското поле е последното от подбалканските в източна посока, тъй като това, което наричаме [[Средна гора]], в орографски план се извива на юг при Сливен. Нейните морфографски продължения са [[Бакаджици]]те, разклонението Св. Илийски възвишения, [[Манастирски възвишения|Манастирските възвишения]] и [[Сакар]] на територията на България. До първата четвърт на XIX век Сливенското поле е част от Розовата долина, но изселническите вълни от града след [[Руско-турски войни|Руско-турските войни]] от 1806 – 1812 и 1828 – 1829 г. довеждат до упадък на производството на розово масло. Източно от града се намира „Долината на прасковите“, чиито огромни плодови масиви претърпяват обновление през първото десетилетие на XXI век. Сливен се намира на 309 km от столицата [[София]], на 177 km от [[Пловдив]], на 211 km от [[Варна]], на 113 km от [[Бургас]] и на 130 km от границите с [[Република Гърция]] и [[Република Турция]]. Предвижда се през Сливен да преминава трасето на [[Паневропейски транспортен коридор 8]].<ref>[http://www.unece.org/trans/main/ter/Countries/PanEuCorridors.html www.unece.org]</ref> Разположението на Сливен е благоприятно, защото е на кръстопът – близо е до [[Проход на Републиката|Прохода на Републиката]], също и до пътен възел „Петолъчката“, свързващи Северна и Южна България, връзката към построената [[автомагистрала Тракия]] е на 15 km в посока юг (към Ямбол), а главният път между Бургас и София свързва [[пристанище Бургас]] и [[летище Бургас]] с централната част на страната. <gallery class="center" widths="200" heights="180"> Bulgaria-Karandila-02.jpg|„Сините камъни“ и в подножието – град Сливен Bulgaria-Karandila-05.jpg|На преден план се виждат „Сините камъни“ и лифтовата станция, а в далечината – южните склонове на Стара планина в посока запад Сините камъни19062016.jpg|„Сините камъни“ от Хисарлъка </gallery> === Климат === Градът попада в зоната на [[Преходно-континентален климат|преходно-континенталния климат]] и географски е разположен в подбалканското [[Сливенско поле]]. Има изразена четирисезонност – зимата е мека, лятото относително топло, есента е по-продължителна от пролетта. Характерен е падащият вятър [[бора]], който духа при по-ниски температури в [[Северна България]]. {{Климатична таблица |Заглавие=Климатични данни за Сливен |Източник=[http://www.stringmeteo.com/synop/bg_tuti.php?mode=c&year=2010&month=12&day=31&station=156400&mode=c&submit1=%CF%CE%CA%C0%C6%C8#sel Stringmeteo] | Ян_ср=1.4 | Ян_ср_валежи=43 | Фев_ср=4.6 | Фев_ср_валежи=46 | Мар_ср=6.9 | Мар_ср_валежи=33 | Апр_ср=12.4 | Апр_ср_валежи=61 | Май_ср=17.8 | Май_ср_валежи=74 | Юни_ср=21.2 | Юни_ср_валежи=61 | Юли_ср=23.6 | Юли_ср_валежи=51 | Авг_ср=26.3 | Авг_ср_валежи=30 | Сеп_ср=19.8 | Сеп_ср_валежи=30 | Окт_ср=11.2 | Окт_ср_валежи=61 | Ное_ср=12.8 | Ное_ср_валежи=66 | Дек_ср=4.5 | Дек_ср_валежи=64 | Годишно_ср=13.54 | Годишно_ср_валежи=620 | Ян_ср_мин=-1.7 | Ян_ср_макс=5.2 | Фев_ср_мин=1.1 | Фев_ср_макс=8.9 | Мар_ср_мин=2.8 | Мар_ср_макс=12.1 | Апр_ср_мин=8 | Апр_ср_макс=17.8 | Май_ср_мин=12.5 | Май_ср_макс=24 | Юни_ср_мин=16.7 | Юни_ср_макс=26.6 | Юли_ср_мин=18.8 | Юли_ср_макс=28.9 | Авг_ср_мин=20.9 | Авг_ср_макс=35.0 | Сеп_ср_мин=15.1 | Сеп_ср_макс=25.7 | Окт_ср_мин=8 | Окт_ср_макс=15.4 | Ное_ср_мин=8.8 | Ное_ср_макс=18.6 | Дек_ср_мин=0.7 | Дек_ср_макс=9.3 | Годишно_ср_мин=9.31 | Годишно_ср_макс=18.96 | Ян_а_макс= | Ян_а_мин= | Фев_а_макс= | Фев_а_мин= | Мар_а_макс= | Мар_а_мин= | Апр_а_макс= | Апр_а_мин= | Май_а_макс= | Май_а_мин= | Юни_а_макс= | Юни_а_мин= | Юли_а_макс= | Юли_а_мин= | Авг_а_макс= | Авг_а_мин= | Сеп_а_макс= | Сеп_а_мин= | Окт_а_макс= | Окт_а_мин= | Ное_а_макс= | Ное_а_мин= | Дек_а_макс= | Дек_а_мин= | Годишно_а_макс= | Годишно_а_мин= | Друго= | Ян_друго= | Фев_друго= | Мар_друго= | Апр_друго= | Май_друго= | Юни_друго= | Юли_друго= | Авг_друго= | Сеп_друго= | Окт_друго= | Ное_друго= | Дек_друго= | Годишно_друго= |}} === Води === {{Вижте също|Асеновска река|Асеновец (язовир)|Тунджа}} През Сливен текат три реки: Асеновска, известна и като Асеновица или Коруча, [[Манастирска рек]]а и [[Новоселска река (Сливенско)|Новоселска река]], като Манастирска е приток на Новоселска. Всички те се вливат в [[Тунджа]], а чрез нея и в [[Бяло море]]. Най-голямата река, която тече в близост до Сливен, е Тунджа. === Флора и фауна === {{раздел-мъниче}} == История == === Име === Стари форми на името ''Сливен'' са ''Савулен, Цоида, Туида, Ислимие, Истлифанос, Селимно, Свилне, Сливно, Сливне''. Назован като Сливно (''Sliwno'') може да се види на етноложка карта за разпространението на елинизма, съставена от проф. Георгиос Сотериадис от Атинския университет. Датира от началото на XX в., вероятно към 1916 г.<ref>[http://upload.wikimedia.org/wikipedia/mk/d/d6/Hellenism_in_the_Near_East_1918.jpg Връзка към изображение на етноложката карта]</ref> В своята книга ''„Произходъ и значение на имената на нашитѣ градове, села, рѣки, планини и мѣста“'' [[Васил Миков]] извежда името на Сливен като название на място, където три реки се сливат. === Античност === {{Вижте също|Туида}} Следи от най-стари селища на територията на Сливен са датирани към [[новокаменна епоха|новокаменната епоха]] – шестото хилядолетие пр.н.е. Останки от примитивни каменни сечива са открити в местността Хисарлъка. Там са намерени и следи от тракийско селище от V – III век пр.н.е., сред които [[траки]]йска [[керамика]] и [[елини]]стични монети. Околността на днешния град Сливен е била заселена от тракийските племена [[Асти (тракийско племе)|асти]], [[кабилети]] и [[селети]]. Тяхната независимост просъществувала до времето на [[Филип Македонски]] и [[Александър Велики]], които ги покорили, но не за дълго. През същата епоха походи през Сливенско извършват [[перси]]те, [[келти]]те и [[бастарни]]те. През II век пр.н.е. започват римските завоевания в Североизточна [[Тракия]]. Районът на Сливен става част от [[Римска империя|Римската империя]] най-вероятно около 72 – 71 г. пр.н.е, когато са покорени [[Кабиле]] и [[Аполония Понтийска|Аполония]]. През [[46 г. пр.н.е.]] землището на града е включено в новосъздадената римска провинция [[Тракия (римска провинция)|Тракия]]. [[Файл:Dioecesis Thraciae 400 AD.png|мини|260п|Диоцезът Тракия в 400 г. Утвърден е през 294 г. от император Диоклециан. В състава му са провинциите Малка Скития, Втора Мизия, Родопи, Европа, Тракия и Хемимонтус, в която е и Туида.]] Нов етап от обитаването на Хисарлъка е от началото на новата ера – II – IV век. От този период са намерени и първите писмени източници за наименованието на тогавашното селище – [[Туида]].<ref>Или Суида и Цоида</ref> Името най-вероятно е тракийско, с неясно значение. Споменато е и от [[Хиерокъл]], който го определя като един от четирите града в източноримската провинция [[Хемимонтус]], създадена като част от [[диоцез]]а Тракия при [[Диоклециан]], освен столицата ѝ [[Адрианопол]], а също така и от [[Прокопий Кесарийски]] в „За строежите“. За нуждите на този град е построен и римският път от [[Анхиало]] по горното течение на [[Тунджа]] до [[София|Сердика]] на [[запад]]. В намерен надпис от началото на [[III век]] селището е наречено „тържище“ и най-вероятно е спадало към територията на града [[Августа Траяна]] (дн. [[Стара Загора]]). Добрите икономически възможности на селището са видни и от светилището на [[Зевс]] и [[Аполон]], което е открито на територията му. След преместването на столицата на Римската империя в [[Константинопол]] селището е укрепено, като е издигната крепост върху хълма. Използваната техника е с триредови тухлени пояси и пристенни стълбове, които са завършвали с тухлени арки. Имало е и таен проход към реката на запад. Крепостта избягва нашествието на [[готи]]те през [[378]] г., но е разрушена при набезите на [[хуни]]те през V век. Възобновена е по време на император [[Анастасий I (Византийска империя)|Анастасий I]] ([[491]] – [[518]] г.), като новата крепост запазва плана на старата, но е значително по-укрепена. Тухлените пояси вече са петредови, добавени са и каменни стълбища на източната и южната стени. Започнат е строежът и на допълнителна защитна стена на един метър и осемдесет сантиметра външно от основната. Във вътрешността на античната крепост, близо до нейната източна стена, са разкопани останките на [[базилика]] с [[баптистерий]], функционирала през V – VI век.<ref name="димитров">{{cite book | last = Димитров | first = Димитър | year = 2013 | title = Християнските храмове по българските земи I-IX век | publisher = Фондация „Покров Богородичен“ | location = София | isbn = 978-954-2972-17-4 | pages = 50 – 51}}</ref> Тя е била разрушена най-вероятно от хуните и възстановена по времето на [[Юстиниан I]]. По-голяма църква е открита южно от крепостта, в днешния квартал „Ново село“ – тя е построена през V век и разширена през VI век.<ref name="димитров"/> Това свидетелства, че селището не се е ограничавало само до територията на укреплението – около 40 декара, а се простира и в околната местност. От „Списъка на Епифан“ става ясно, че градът Туида/Цоида е седалище на епископ, подчинен на [[Одринска епархия|Адрианополската митрополия]]. С последното е свързан и любопитният факт, че до това време епископско седалище е бил по-големият и богат град Кабиле.<ref>Между днешните Сливен и [[Ямбол]]</ref> През 4 в., най-вероятно поради близостта на двата града, които са в различни провинции, Кабиле е напуснат, а населението му – преместено в [[Диоспол]] – днешен Ямбол. Седалището на епископа обаче по неизвестни причини е преместено в Туида, което много вероятно е сложило началото на пословичното съперничество между Сливен и Ямбол. Туида/Цоида престава да съществува около [[598]] – [[599]] г., когато отново е разрушен, най-вероятно от [[авари]] и [[славяни]]. Съществува хипотеза, че това е станало като част от голяма битка между аварите и византийския генерал [[Коменциус]]. === Средновековие и османско владичество === Районът на Сливен влиза в пределите на [[Първа българска държава|Първата българска държава]] около [[705]] г. като част от заселената със [[славяни]] област [[Загоре]], дадена на [[Тервел]] според договора му с византийския император [[Юстиниан II|Юстиниан II Ринотмет]]. На мястото на Туида възниква старобългарско селище, чието име е неизвестно. Началото му не е датирано, но е преди 870 г., откогато е намерен оловен печат на [[Борис I|княз Борис-Михаил]]. Българите ремонтират крепостните стени, дори водопровода при северната порта. Строят се нови сгради във вътрешността, някои от които са облицовани с мраморни плочи, изработени в каменоделни ателиета в [[Преслав]]. От този период са открити няколко тухли с гравиран върху тях прабългарския знак „ипсилон“, фланкиран с две хасти. В раннобългарското селище в м. Хисарлъка от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са открити костни останки от 14 вида диви и домашни птици от 10 – 12 в. Находките от ястребов орел (''Aquila fasciata'') и глухар (''Tetrao urogallus'') са сред най-редките в страната. Птицевъдството се основавало на отглеждането на домашна кокошка (''Gallus gallus f. domestica'') и домашна гъска (''Anser anser f. domestica''). Намирането на останки от 4 екз. на голям ястреб (''Accipiter gentilis'') предполага, че жителите на селището са практикували ястребарството – лов с обучени хищни птици. Това е косвено доказателство за техния висок материален статус. Градът продължава да съществува и след унищожаването на Първата българска държава. В средата на Х век за кратко е бил във владение на [[печенеги]]те, след което започва упадък. През 1153 г. Сливен за пръв път е споменат със сегашното му име от арабския географ [[Ал Идриси]], който пише, че той бил „прочут още и от по-старо време“.<ref>{{Citation |title=www.sliven.government.bg |url=http://www.sliven.government.bg/history.php |accessdate=2012-09-06 |archivedate=2012-07-16 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120716204822/http://www.sliven.government.bg/history.php }}</ref> Крепостта е напусната и престава да се използва като отбранително съоръжение през XIII век. По време на [[Втора българска държава|Втората българска държава]] е център на духовен живот. В околностите му са построени двадесет и четири манастира, които оформят комплекс, наричан „Малка Света гора“. При цар [[Иван Александър]] Сливен е град в граничната област с ромейската държава.<ref>Димитър Ангелов, Въпросът за политическите емигранти в отношенията между Византия и средновековна България // В: Античная древность и средние века. – Вып. 10. – 1973. – С. 121.</ref> По време на османското нашествие средновековният град и крепостите са разрушени и през [[1388]] г. манастирите са опожарени. Сведение за Сливен под името Ислимие има в турски регистри от [[1609]] и [[1668]] г. В бележника на [[Моше Алеви Назир]] от 1668 г. е посочено, че из местата, по които той е минавал, Сливен се отличава като еврейски център. Към 1859 г. в Сливен живеят 30 еврейски семейства, за чиито нужди има изградени една синагога и едно еврейско училище.<ref>Райчевски, Стоян. Българи и евреи през вековете. „Български бестселър“, С., 2008. ISBN 978-954-463-021-8</ref> През 1848 г. градът преминава от Силистренския към Одринския вилает. === Възраждане === [[Файл:19-20th-century-lifstile-museum.jpg|мини|260п|Къща музей „Сливенски бит“]] [[Файл:Dobri-Chintulov-house-entrance.jpg|мини|260п|Уличката и портата към къщата музей „[[Добри Чинтулов]]“]] [[Файл:Textile-factory-Sliven.jpg|мини|260п|Фабриката на [[Добри Желязков]], строена 1843 г., действаща като затвор от 1904 г. до 1962 г., сега предоставена на Регионален исторически музей – Сливен]] Градът е селище на силно хайдушко движение против османските завоеватели и става известен като „градът на стоте войводи“. Сред тях са [[Хаджи Димитър]], [[Злати войвода]] и [[Панайот Хитов]].<ref>Там са родени също Черньо Пехливан, Дамян войвода, Дели Миндо, Арнаут Пеньо, братя Бунарджи, Кара Съби, Христо войвода, Кондо войвода, Миньо войвода, Добри войвода, Желязко Палабуюка, Добри Кръстев, [[Георги Трънкин]], Стоян Кръстев, Стоян Папазов, [[Таньо Стоянов]], Никола Аджемов, Божил Бахов, Димитър Дишлиев, Георги Ченков, Илия Господинов (Гунчо войвода), Тодор Харбов и др.</ref> В качеството си на главен свещеник на [[Българско опълчение|Българското опълчение]] отец Амфилохий от Сливен освещава [[Самарско знаме|Самарското знаме]] в [[Плоещ]]. Известни обекти в [[Сливенска планина|Сливенската планина]], свързани с хайдушкото движение, са: м. Кушбунар, [[Българка (връх)|вр. Българка]], м. Габрова поляна, м. Джендем дере, м. Равна поляна, м. Гунчов кайнак, м. Хайдушко кладенче, Хайдушки дол, м. Харамията, Керемидената къшла, м. Матей, Рамадана, Футула (пещера), Кална усоя, Хайдушка пътека. През XVII век Сливен се развива като занаятчийско средище и придобива известност с производството на [[пушка|пушки]], [[пистолет|пищови]], железни сечива. Сто работилници произвеждат дневно петстотин цеви. В чаршията всеки ден отварят врати 984 дюкяна. 35 хана приютяват гостите на града. През [[Възраждане]]то Сливен се оформя като важен търговско-занаятчийски и културно-просветен център. Градската част е разделена на жилищна, търговско-занаятчийска и административна. С усилията на [[Добри Чинтулов]] и други сливенски първенци през [[1860]] г. се основава читалище „Зора“. Основоположник на българското театрално дело е роденият в Сливен общественик и културен деец [[Сава Доброплодни]], който написва първата в историята ни пиеса – „[[Михал Мишкоед]]“. През [[1843]] г. в Сливен е създадено първото текстилно [[промишленост|промишлено]] предприятие в пределите на [[Османска империя|Османската империя]], с началник [[Добри Желязков]]. През [[1864]] г. е открита втора такава, а през [[1872]] г. се създават [[тютюн]]ева и [[спирт]]на фабрики.<ref>Жени Милчева, [http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=137105 „Добри Желязков отхвърлил исляма и останал без фабрика“], в. „24 часа“, 19.05.2009 г.</ref> От началото на XVI век Сливен е център на [[кааза]], която териториално остава почти непроменена до средата на XIX век. През 1738 г. населението на Сливен е преобладаващо турско.<ref name=":03222">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=129; 133 – 134|oclc=894636829}}</ref> В регистър с описи на тимари от [[1792]] г. за пръв път се споменава Сливенски [[санджак]]. Много сливенци участват в гръцкото национално освободително въстание от 1821 – 1829 г. Така например [[Хаджи Христо Българин|Хаджи Христо]] е произведен в чин генерал и застава начело на християнските войски от [[българи]], [[албанци]] и [[гърци]], а по-късно е избран за депутат в гръцкия парламент. Жителите на града подкрепят и Браилските бунтове, [[Кримска война|Кримската война]] от 1853 – 1856 г., като участват и във [[Втора българска легия|Втората българска легия]]. Подобно на мнозина свои съграждани, Кондо бимбаши войвода от Сливен се включва в Сръбското въстание от 1804 – 1813 г. и благодарение на решителните му действия въстаниците превземат [[Белградска крепост|Белградската крепост]] през 1806 г. Подвизите му са възпети от Сима Милутинович в епическото произведение „Сърбиянка“. Д-р [[Иван Селимински]], един от теоретиците на българския национализъм, създава тайно родолюбиво дружество в Сливен по подобие на гръцката „[[Филики етерия]]“. По време на [[Руско-турска война (1828–1829)|руско-турската война от 1828 – 1829 г.]] в Сливен влизат войските на генерал [[Иван Дибич-Забалкански]]. Превземането на града е последвано от продължителни масови кланета над мюсюлманското население и оскверняване на джамии, в които участват както български и руски войници, така и тълпи от местни жители.{{hrf|Дойнов|2005|86}} През април 1830 г., след края на войната, тук се открива първото в българските земи руско консулство.{{hrf|Дойнов|2005|101}} След изтеглянето на руските войски повече от 15 000 души от града и околните села се изселват в Южна [[Руска империя|Русия]], [[Бесарабия]] и [[Влашко]], а в града остават едва 2 – 3 хиляди българи.{{hrf|Дойнов|2005|109}} С това Сливенско претърпява тежък демографски и икономически удар, който притъпява устрема от дотогавашното му развитие и лишава града от водещо положение в българските земи на юг от Стара планина. Жителите на Сливен се включват активно в църковно-националната борба. През [[1859]] г. сливенци изгонват гръцкия владика, а [[Сливенска епархия|Сливенската епархия]] влиза в границите на създадената на [[28 февруари]] [[1870]] г. [[Българска екзархия]]. Първият духовен водач на епархията е [[митрополит Серафим Сливенски]], който е посрещнат възторжено в града на [[3 юли]] [[1873]] г. По време на [[Априлско въстание|Априлското въстание]] Сливен е център на [[Втори революционен окръг]] с главен апостол [[Иларион Драгостинов]] и помощник-апостоли [[Стоил войвода|Стоил Вучков]], [[Георги Обретенов]] и [[Георги Икономов (революционер)|Георги Икономов]]. Председател на окръга е [[Нено Господинов]], подпредседател – [[Димитър Кукумявков]], касиер – [[Петър Каракостов]], секретар – [[Георги Киряков]]. За знаменосец на въстаниците е избран Стефан Серткостов, а Петрана Обретенова извезва въстаническото знаме. Макар че по време на [[Руско-турската освободителна война]] от 1877 – 1878 г. край града се водят сражения, 800 дюкяна и 100 къщи в центъра му са опожарени. Особени заслуги за спасяването на Сливен и редица селища и чифлици в региона от пълен погром има митрополит Серафим. Историческата истина налага да се спомене и застъпничеството на сливенския [[мютесариф]] пред главнокомандващия турските войски в Тракия. На [[4 януари]] ([[16 януари]] по нов стил) [[1878]] г. руските войски освобождават Сливен от петвековното османско владичество. [[П. Р. Славейков]] редактира първия брой на сливенския вестник „Българско знаме“ през [[1879]] г. През XIX век градът е окръжен център и е един от най-големите градове в България с над 20 000 души население, по-голямата част от които българи. Съществуват махалите Мангърска, Дели балта, Кафтанджийска, Кокошарска, Славчова, Коручанска, Драгойчова, Овчарска, Хаджи Вълкова, Попска, Ескинамазгях, Хаджи Яхя и др. === Сливен след Освобождението === През 1884 г. населението на града възлиза на 20 248 жители, а през 1934 г. вече е 30 600. На общинските избори през септември 1911 година [[БРСДП (т.с.)]] печели най-много мандати, но не успява да поеме управлението на общината до август 1912 година, когато за кмет е избран д-р [[Йордан Данчев]]. Партията отново печели изборите през 1915 и 1919 г. Създадени са бюро за социални грижи, бюро по труда, общински жилища за бездомните. Издадени са задължаващи правилници за отношенията между работници и работодатели, за заплатите, за почивните и празничните дни. Управлението е разпуснато на 31 януари 1923 година по решение на доминирания от [[БЗНС]] Сливенски окръжен съд. [[Файл:BASA-526K-1-1416-11-Mineral bath, Sliven, Bulgaria.JPG|мини|260п|Минералната баня в Сливен, 1930-те г.]] ==== Сливен по времето на комунистическото управление от 1944 до 1990 г. ==== От началото на Индустриалната революция по българските земи до началото на социалистическото стопанство промишлеността е съсредоточена в северните части на града – в проломите на реките, които текат през него. Новата власт постепенно започва уедряване на съществуващите заводи и построява нови, като промишлеността се съсредоточва около новопостроената гара. В определен момент заетите в промишлеността наброяват 20 000 работници, като 1/2 от тях са в текстилното производство – вълнен и памучен текстил. Втора по значение е хранително-вкусовата промишленост, а на трето място е машиностроенето (ЗММ – Сливен, Завод „Динамо“ и др.) Населението расте, като през 1946 г. то наброява 34 291 жители, през 1956 г. – 46 383, а през 1975 г. – 90 137. == Население == === Численост на населението === Численост на [[население]]то според [[Преброявания на населението в България|преброяванията]] през годините:<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.nsi.bg/census2011/ | заглавие = „НСИ Преброяване на населението 2011 г.“| достъп_дата = 13 май 2020 | издател = nsi.bg | език = }}</ref> {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1887 = 20893 | 1910 = 25142 | 1934 = 31522 | 1946 = 35343 | 1956 = 47331 | 1965 = 69865 | 1975 = 90187 | 1985 = 102105 | 1992 = 106212 | 2001 = 100366 | 2011 = 91620 | 2021 = 80467 }} {| class="wikitable" style="width:100%; text-align:center; font-size:89%; line-height:140%;" |- !colspan=15|Сливен |- style="background:#FFFFC0" !style="text-align:center"|Година |1887 |1910 |1934 |1946 |1956 |1965 |1975 |1985 |1992 |2001 |2003 |2009 |2011 |- style="background:#FADA5E" !style="text-align:center"|Население |20 893 {{повишение}} |25 142 {{повишение}} |30 571 {{повишение}} |34 291 {{повишение}} |46 175 {{повишение}} |68 384 {{повишение}} |90 187 {{повишение}} |102 423 {{повишение}} |106 212 {{повишение}} |100 366 {{понижение}} |98 960 {{понижение}} |94 456 {{понижение}} |91 620 {{понижение}} |- |colspan=19|<small>Източници:<ref>Чавдар Младенов, Емил Димитров, [https://web.archive.org/web/20110706142758/http://www.geography.iit.bas.bg/2009/1-09/13-17.pdf „Урбанизацията в България от Освобождението до края на Втората световна война“], сп. „География“, 2009, кн.1.</ref><ref>[http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-cities.htm pop-stat.mashke.org]</ref></small> |} === Състав === При своето посещение в Сливен след Освобождението [[Константин Иречек]] посочва следните данни:{{цитат|Sliven čítá nyní 3797 domův s 20.248 obyvateli. z nichž je 15.184 Bulharův, 2877 Turkův, 1399 Cìkánův, 400 Židuv ṡpanélských a 279 Arménův.<br>В превод на български: Домовете наброяват 3797, а общото население е 20 248 души, от които 15 184 българи, 2877 турци, 1399 цигани, 400 испански евреи, 279 арменци и 109 други.|Cesty po Bulharsku, Konstantin Josef Jireček, 1888, с. 520}} Според проведеното преброяване към 1 февруари 2011 г. в Сливен живеят 91 620 души. За сравнение към 1 март 2001 г. те са били 100 366. Това показва, че естественият прираст за града е -8,7 %, а абсолютната му стойност е -8746. Градът се намира във втората поред област по брой на циганите – 11,8% от цялото циганско население за страната или 38 390, в най-малко грамотната и сред най-слабо икономически активните – 60%. В града живеят представители на различни етнически групи: [[българи]], [[арменци]], [[каракачани]], [[цигани]], [[турци]] и [[руснаци]]. Двете основни вероизповедания са [[православно християнство]] и [[ислям]]. Характерна черта за населението на Сливен е, че през периода 1887 – 1992 г. то прогресивно е растяло, но след демократичните промени и извършения преход към пазарна икономика броят на жителите постоянно намалява и достига отрицателен естествен прираст от -8,7%. {| class="wikitable" |+ ! !Общо !Българи !Цигани (Роми) !Турци !Евреи !Арменци !Гърци !Други !Не се самоопределят !Непоказано |- |1885 |'''20248''' |15184 |1399 |2877 |401 |279 |68 |40 | - | - |- |1900 |'''24549''' |19237 |1884 |2216 |584 |376 |170 |82 | - | - |- |1905 |'''25011''' |20147 |1998 |1768 |561 |327 |148 |62 | - | - |- |1910 |'''25142''' |20108 |2617 |1367 |606 |274 |71 |99 | - | - |- |1920 |'''28562''' |22903 |2865 |1600 |641 |284 |112 |157 | - | - |- |1926 |'''29263''' |22313 |3279 |1615 |540 |1095 |24 |162 | - | - |- |1934 |'''30571''' |24346 |2518 |2385 |300 |763 |11 |248 | - | - |- |1956 |'''46175''' |37983 |5134 |2158 |54 |533 |28 |285 | - | - |- |2011 |'''91620''' |68853 |5666 |2637 |... |... |... |1388 |491 |12585 |} == Религия == [[Файл:Saint-Dimitrius-church-in-Sliven.jpg|мини|260п|Катедрален храм „Св. Димитър“ в Сливен]] [[Файл:Сливенски митрополит Йоаникий.JPEG|мини|260п|Служба на [[митрополит]] [[Йоаникий Сливенски]]]] {{Основна|Вероизповедания в община Сливен}} {{Вижте също|Сливенска епархия}} Община Сливен се доминира от християнското вероизповедание. На него се падат 4/5 от посочилите отговор. В неговите рамки най-многобройни са източноправославните (76,67%), следвани от протестантите (4,32%) и католиците (0,46%). Като мюсюлмани са се определили 2,84% от отговорилите при преброяването. Останалите или не са се самоопределили, или са посочили, че са нерелигиозни. В града съществува [[Конгрешанство|конгрешанска]] църковна община, част от [[Съюз на евангелските съборни църкви|Съюза на евангелските съборни църкви]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.sesc-bg.org/curkvi/sliven |заглавие=www.sesc-bg.org |достъп_дата=2019-02-21 |архив_дата=2016-09-17 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160917123631/http://www.sesc-bg.org/curkvi/sliven }}</ref> Край Сливен се е намирало средновековното манастирско селение, познато под името Света гора Сливенска/Сливенска Света гора<ref>{{Cite news|url=https://www.desant.net/show-news/25071|title=Сливенската Света гора|last=Николова|first=Веселина|date=2012-07-24|work=Вестник „Десант“|access-date=2024-01-09}}</ref>. За него пишат братята Шкорпил в „Спомен на Сливен и манастирите му. Исторически бележки“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://museum.sliven.net/istoria|заглавие=История ма музею|автор=РИМ-Сливен|труд=Регионален исторически музей-Сливен|достъп_дата=2024-01-09}}</ref>, както и съвременни учени<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.faber-bg.com/манастирската-общност-света-гора-сливенска-и-районът-й-през-х-хv-в|заглавие=МАНАСТИРСКАТА ОБЩНОСТ СВЕТА ГОРА СЛИВЕНСКА И РАЙОНЪТ Й ПРЕЗ ХІІ-ХVІІ В.|автор=Издателство|фамилно_име=„Фабер“|труд=Книга от категория „История/Археология“|достъп_дата=2024-01-09}}</ref>. === Храмове === {| class="wikitable" style="font-size:95%;" |- |'''Православен храм''' |'''Местоположение (адрес) ''' |'''Година на отваряне''' |- |Катедрален храм „[[Свети Димитър (Сливен)|Свети Димитър]]“ |пл. Хаджи Димитър 3 |[[1831]] г. |- |Храм „[[Свети Никола (Сливен)|Свети Николай]]“ |ул. Московска 12 |[[1834]] г. |- |Храм „[[Света София (Сливен)|Света София]]“ |ул. Добри войвода 25 |[[1836]] г. |- |Храм „Света Троица“ |кв. Речица |1924/2003<ref name="sliven1">[http://mitropolia.sliven.net/index.php?page=grhram.xml СПИСЪК на православните храмове в Сливенска епархия по духовни околии], сайт на Сливенска митрополия.</ref> |- |Храм „[[Света Богородица (Сливен)|Света Богородица]]“ |ул. Св. св. Кирил и Методий 19 |[[1896]] г. |- |Храм „Теодор Тирон“ |местност „Селището“ |2017<ref>{{Cite news|url=https://dariknews.bg/regioni/sliven/osveshtavat-nov-hram-2033600|title=Освещават нов храм|date=2017-06-30|work=Дарик Нюз|access-date=2024-01-09}}</ref> |- |Храм „Цар Борис“ |„ул. Стефан Караджа“ 12Б |2012<ref>{{Cite news|url=https://dariknews.bg/regioni/sliven/pyrva-sveta-liturgiq-v-hram-sv.-car-boris-mihail-pokrystitel-840240|title=Първа света литургия в храм „Св. Цар Борис-Михаил Покръстител”|date=2012-01-19|work=Дарик Нюз|access-date=2024-01-09}}</ref> |- |Храм „Света Петка“ |парк Юнак |Открит през 2023<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/post/101891547/na-petkovden-v-sliven-otkriha-hram-sveta-petka|title=В Сливен откриха храм „Света Петка“ - навръх Петковден|last=Радев|first=Стоян|date=2023-10-14|work=Българско национално радио|access-date=2024-01-09}}</ref>. Първата копка юни 2008<ref>[http://svetapetka.sliven.net/ Сайт на новостроящия се православен храм „Света Петка“]</ref> |- |Параклис „Свети Мина“ |между кварталите „Ново село“ и местността „Хисарлъка“ |1939<ref>{{Cite news|url=https://nabludatel.bg/news/paraklis-sveti-mina-myasto-v-sartseto-na-slivnalii|title=Параклис "Свети Мина" – място в сърцето на сливналии|date=2022-06-16|work=Наблюдател|access-date=2024-01-09}}</ref> |- |Параклис „Света Анна“<ref>{{Cite news|url=https://sliveninfo.bg/един-полуразрушен-християнски-парак/|title=ЕДИН ПОЛУРАЗРУШЕН ХРИСТИЯНСКИ ПАРАКЛИС СЕ НАМИРА САМО НА 10 МИН. ОТ СЛИВЕНСКА МИТРОПОЛИЯ|date=2022-03-16|work=Сливен Инфо|access-date=2024-01-09}}</ref> |в двора на Гимназията по текстил | |- |Параклис „Свети Пантелеймон“<ref>{{Cite news|url=https://bg-patriarshia.bg/news/negovo-visokopreosveshtenstvo-slivenskiyat-mitropolit-yoanik|title=НЕГОВО ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВО СЛИВЕНСКИЯТ МИТРОПОЛИТ ЙОАНИКИЙ ОТСЛУЖИ ВОДОСВЕТ В ПАРАКЛИСА "СВ. ПАНТЕЛЕЙМОН" В МБАЛ „Д-Р ИВАН СЕЛИМИНСКИ”|last=Сливенска света митрополия|date=2009-07-27|work=Сайт на БПЦ-БП|access-date=2024-01-09}}</ref> |в болница „Д-р Иван Селимински“ | |- |Параклис |в [[Сливенски затвор|Сливенския затвор]] |1998<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://mjs.bg/home/index/80675c1e-67d5-49e4-9157-40e283ff9e74|заглавие=Затвор Сливен|автор=Министерство на правосъдието|труд=Структура на Министерство на правосъдието|достъп_дата=2024-01-09}}</ref> |} {| class="wikitable" style="font-size:95%;" |- |'''Протестантски храм''' |'''Местоположение (адрес) ''' |'''Година на отваряне''' |- |Евангелска съборна църква |ул. Ниш 3 |1889 г. |- |Евангелска петдесятна църква |ул. Булаир 6 |[[1920]] г. |- |Християнска баптистка църква „Алетея“ |ул. Георги Икономов 31 | |} == Политика == {{Вижте също|Кметове на Сливен|Местни избори в община Сливен}} Кметове от [[БСП]] са начело на Община Сливен в периода 1990 – 91 /Временна управа/, 1995 – 2003 и 2011 – 2015 година. За втория си мандат (2007 – 2011), начело на Общината, [[Йордан Лечков]] е издигнат от ПП [[ГЕРБ]]. От 2015 г. кмет на Община Сливен е [[Стефан Радев]]. На местните избори през 2015-а и 2019 година той е издигнат от ГЕРБ (печели и през 2019 г.). Христин Петков е кмет от [[СДС]] от 1991-ва до 1995 година. На [[Местни избори в България (2011)|местните избори]] през 2011 г. на втори тур печели с 52,94% от преброените гласове кандидатът на БСП (и нечленуващ в партията) генерал [[Кольо Милев]] спрямо кандидата на ГЕРБ (също нечленуващ) Йордан Лечков.<ref>{{Citation |title=Централна избирателна комисия за местни избори. Ноември 2011. Посетен на 8 февруари 2012. |url=http://results.cik.bg/tur2/mestni/2127.html |accessdate=2012-04-03 |archivedate=2012-01-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120103001158/http://results.cik.bg/tur2/mestni/2127.html }}</ref> От 2015 г. кмет на Сливен е Стефан Радев, издигнат от ПП ГЕРБ (2015 и 2019 година), преизбран с 64,75% на втори тур на местните избори през 2019 г.<ref>[https://results.cik.bg/mi2019/tur2/rezultati/2020.html Община Сливен, област Сливен] ЦИК</ref> На 11 ноември 2019 г. официално встъпва в длъжност.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://https/ |заглавие=КМЕТЪТ НА ОБЩИНА СЛИВЕН, СЪВЕТНИЦИТЕ И КМЕТОВЕТЕ НА КМЕТСТВА СЕ ЗАКЛЕХА |достъп_дата=2019-11-11 |архив_дата=2013-07-11 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130711041720/http://https/ }}</ref> === Общински съвет === {{Основна|Общински съвет на община Сливен}} Според ''Закона за местното самоуправление и местната администрация'' управлението на град Сливен е съставено от градоначалник и общински съвет от четиридесет и един съветници. На всеки четири години се избира нов общински съвет и кмет. Първоначалното разпределение на местата в настоящия общинския съвет е следното: {| class="wikitable" |+ Състав на общинския съвет (2019 – ) ! Партия<ref>[https://results.cik.bg/mi2019/tur1/rezultati/2020.html#/t/1 Община Сливен, област Сливен] ЦИК</ref> !! Изборен резултат !! Получени гласове!! Места |- | [[ГЕРБ|ПП ГЕРБ]] || style="text-align:center;"|35,55% | style="text-align:center;" |12 578 | style="text-align:center;" | 17 |- | [[БСП за България|К „БСП за България“]] || style="text-align:center;"|20,50% | style="text-align:center;" |7254 | style="text-align:center;" | 10 |- | [[Съюз на демократичните сили|ПП СДС]] || style="text-align:center;"|4,79% | style="text-align:center;" |1695 | style="text-align:center;" | 2 |- | МК „БАСТА“ || style="text-align:center;"|4,49% | style="text-align:center;" |1588 | style="text-align:center;" | 2 |- | ПП „Нова алтернатива“ || style="text-align:center;" |4,22% | style="text-align:center;" |1493 | style="text-align:center;" | 2 |- | [[Движение за права и свободи|ПП ДПС]] || style="text-align:center;" |3,76% | style="text-align:center;" |1332 | style="text-align:center;" | 2 |- | [[Българска социалдемократическа партия|ПП БСДП]] || style="text-align:center;" |3,54% | style="text-align:center;" |1254 | style="text-align:center;" | 2 |- | ПП „Възраждане“ || style="text-align:center;"|2,90% | style="text-align:center;" |1025 | style="text-align:center;" | 2 |- | МК „Движение ЗАЕДНО за промяна“ || style="text-align:center;" |2,71% | style="text-align:center;" |959 | style="text-align:center;" | 1 |- | ПП „Християндемократическа партия на България“ || style="text-align:center;"|2,69% | style="text-align:center;" |952 | style="text-align:center;" | 1 |} През януари 2021 г. общинският съветник от МК „Движение ЗАЕДНО за промяна“ Румен Бозуков става член на Българската социалистическа партия и се присъединява към групата общински съветници от К „БСП за България“ в Сливенския общински съвет. По този начин съветниците от „БСП за България“ стават 11 на брой. == Икономика и инфраструктура == {{Основна|Икономика на Сливен}} === Промишленост === {{Основна|Промишленост на Сливен}} [[Файл:Wine factory in Sliven, Bulgaria September 2005 2.jpg|мини|260п|Фабрика за вино на „Домейн Бояр“]] В Сливен е силно застъпена леката промишленост и в по-малка степен тежката. В миналото е бил известен като голям център на вълненотекстилната промишленост. Традициите в този стопански отрасъл са запазени. Днес основните произвеждани стоки са вълнени прежди, килими, настилки, хавлиени тъкани и изделия, чорапи и облекло. Второ място по значение заема хранително-вкусовото производство. Застъпени са винопроизводството, млекопреработката, производството на месо и месни продукти, на плодови и зеленчукови консерви и преработката и пакетирането на ядки. През социализма развитие получават и други отрасли на промишлеността, но преди всичко машиностроенето. Тогава основно се сглобяват металорежещи машини и осветителни тела. Днес се произвеждат стругови машини, колонни пробивни машини, дървообработващи машини, металорежещи машини, селскостопанска техника. Към 2018 година в завода на „[[Язаки България]]“ се произвеждат електрически инсталации за сглобяваните в [[Турция]] микробуси „[[Форд Транзит]]“, като в него работят около 1500 души.<ref>[https://www.capital.bg/specialni_izdaniia/kapital_gradove/2018/09/15/3308441_kabelite_za_elektricheskata_revoljuciia/ www.capital.bg]</ref> През последните години делът на строителството в индустриалния сектор бележи постепенно увеличаване. === Селско стопанство === [[Файл:Shop at Wine factory in Sliven, Bulgaria September 2005.jpg|мини|260п|„Къщата на виното“ пред винарната „Сините скали“]] Земеделските земи заемат 1827 хил. дка, от които 257 хил. дка с възможности за напояване. '''Растениевъдството''' осигурява производството на продукти, необходими за изхранване на населението и основни суровини за преработвателните предприятия и продуктивното животновъдство. Отглеждат се [[зърнени култури]] (повече от половината обработваема земя в областта), [[лозя]] и праскови. Големи площи около града са известни под общото название ''„Долината на прасковите“''. '''Животновъдството''' е втори основен подотрасъл на селското стопанство в областта – основно [[говедовъдство]] и [[свиневъдство]], а където има пасища и [[овцевъдство]] и месодайно говедовъдство.<ref>{{Citation |title=www.sliven.government.bg |url=http://www.sliven.government.bg/economics.php |accessdate=2011-03-10 |archivedate=2012-07-16 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120716205007/http://www.sliven.government.bg/economics.php }}</ref> === Търговия === [[Файл:Sliven_3.jpg|мини|260п|Централната част на Сливен с хотел „Сливен“ и драматичният театър „Стефан Киров“ вляво от него]] * Вериги хипермаркети /вкл. супермаркети/: „[[Билла България|Билла]]“ (хипермаркет и два супермаркета), „[[Кауфланд България|Кауфланд]]“ 1: бул. „Георги Данчев“ 30, „Кауфланд“ 2: бул. „Цар Симеон“ 39, „[[Лидл България|Лидл]]“ 1: бул. „Цар Симеон“ 37, „Лидл“ 2: бул. „Стефан Стамболов“ 10, „Технополис“, „[[Техномаркет]]“. == Образование и наука == === Висши училища === В Сливен функционира обединена база на [[Технически университет – София]]. В състава ѝ влизат Инженерно-педагогическият факултет, който включва четири катедри, и Колеж – Сливен, който включва една секция и една катедра. През 2013 г. в Сливен е разкрит филиал на Медицински университет – Варна, който осъществява обучение по специалностите „Медицинска сестра" и „Акушерка". === Профилирани и професионални гимназии === В Сливен функционират седем професионални гимназии и три профилирани. {| class="wikitable" style="font-size:95%;" |- !width="10"|'''Училище''' !width="70"|'''Директор''' !width="10"|'''Сайт''' !width="0"|'''Оценки за училището''' * 1. Бал по БЕЛ ''(брой ученици/оценка)''<ref>[http://meto76.blog.bg/drugi/2008/06/28/klasaciia-na-uchilishtata.206806 Класация на училищата в Република България от матура по „Български език и литература“], 28.06.2008 г.</ref> * 2. Бал на вестник „24 часа“<ref name="romainrolland1">{{Citation |title=www.romainrolland.org |url=http://www.romainrolland.org/school/index.php?option=com_content&task=view&id=135&Itemid=2 |accessdate=2011-03-20 |archivedate=2007-10-11 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20071011061940/http://romainrolland.org/school/index.php?option=com_content&task=view&id=135&Itemid=2 }}</ref> * 3. Бал на МОН 2007/2008 |- |[[Гимназия с преподаване на западни езици „Захарий Стоянов“|ПГПЗЕ „Захарий Стоянов“ (Профилираща гимназия с преподаване на западни езици)]] |Ефросина Кисьова |[http://gpzebg.org/ gpzebg.org] | * ''1.'' 176 / '''5,64''' * ''2.'' На 22-ро място в топ 25 на езиковите гимназии с рейтинг 344 (рейтинг над 300 е отлична оценка).<ref name="romainrolland1"/> * ''3.'' На първо място в град Сливен с профил английски език и среден бал 31, 697<ref>{{Citation |title=www.minedu.government.bg |url=http://www.minedu.government.bg/left_menu/registers/klasirane_uchilishta/list_klasacia.html |accessdate=2011-03-20 |archivedate=2011-06-28 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110628235043/http://www.minedu.government.bg/left_menu/registers/klasirane_uchilishta/list_klasacia.html }}</ref> |- |ППМГ (Профилираща природо-математическа гимназия) „Добри Чинтулов“ |Мариана Милева |[http://pmg-sliven.com/bg/ pmg-sliven.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090316081353/http://www.pmg-sliven.com/bg/ |date=2009-03-16 }} | * ''1.'' 182 / '''5,15''' * ''2.'' На 20-място сред всички средни училища в България с рейтинг 396. * ''3.'' На второ място в град Сливен с профил математика и среден бал 30, 2595 |- |Профилираща хуманитарна гимназия „Дамян Дамянов“ |Дияна Костадинова |[http://hg.sliven.net hg.sliven.net] | 52 / '''5,22''' |- |[[Национална художествена гимназия „Димитър Добрович“]] |Александър Дойчинов |[http://nhgdd-sliven.net/ nhgdd-sliven.net] | |- |[[Професионална гимназия по икономика „Проф. д-р Димитър Табаков“|ПГИ „Проф. д-р Димитър Табаков“ (Професионална гимназия по икономика)]] |Димитър Добрев |[http://pgisliven.eu/ pgisliven.eu] | 126 / '''5,06''' |- |Професионална гимназия по хотелиерство и туризъм „Акад. Неделчо Неделчев“ |Мария Петрова |[http://www.pght-sliven.com/ www.pght-sliven.com] | |- |Професионална гимназия по електротехника и електроника „Проф. Мария Склодовска-Кюри“ |Татяна Башева-Кънева |[http://pgee-sliven.bg/ pgee-sliven.bg] | |- |Професионална гимназия по текстил и облекло „Добри Желязков“ |Даниела Караманова |[http://www.pgto-sliven.com/ www.pgto-sliven.com] | |- |Сливенска професионална гимназия по строителство и геодезия „Арх. Георги Козаров“ |Красимир Георгиев |[http://www.pgsg-sliven.com/ www.pgsg-sliven.com] | |- |Професионална гимназия по механотехника |Елена Атанасова |[https://pgmsliven.com/ pgmsliven.com] | |} === Общообразователни училища === На територията на град Сливен се намират 1 начално училище, 8 основни и 4 средни училища, а към [[Сливенски затвор|Сливенския затвор]] функционира средно училище „Аргира Жечкова“ '''''Основни училища''''' * Основно училище „Христо Ботев“. Едно от най-старите училища в града. * Основно училище „Д-р Иван Селимински“ * Основно училище „Димитър Петров“ * Основно училище „Братя Миладинови“ * Основно училище „Панайот Хитов“ * Основно училище „Юрий Гагарин“ * Основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“ * Основно училище „Елисавета Багряна“ '''''Средни училища''''' * Средно училище „Хаджи Мина Пашов“ * Средно училище „Пейо Яворов“ * Средно училище „Йордан Йовков“ * Средно училище „Константин Константинов“ Пето СУ „Пейо К. Яворов“ е било популярно с въвеждането по времето на социализма на така наречената „Сендовска система“ на обучение. А 11 СУ „Константин Константинов“ – със създаването на музикални паралелки, в които учениците имат възможност да изучават професионално класически и народни музикални инструменти, както и да пеят в класически (школуван) хор. === Начални училища === В централната градска част, на ул. „Йосиф Щросмайер“ 9 се намира начално училище „Васил Левски“. === Детски градини === В Сливен функционират 14 детски градини. == Култура == [[Файл:Vasil Gendov, Misho Todorov, Stefan Makedonski memorial plaques, Sliven.jpg|мини|дясно|Ансамбъл паметни плочи на кинематографа [[Васил Гендов]], композитора [[Мишо Тодоров]] и оперетния певец [[Стефан Македонски]] в центъра на града]] === Театри === {{Основна|Драматичен театър „Стефан Киров“}} Театралните традиции в Сливен започват преди 140 години, когато в града се открива първата театрална [[сцена]]. През [[1918]] г. се създава първата професионална театрална трупа в [[Читалище „Зора“ (Сливен)|читалище „Зора“]]. Понастоящем [[Драматичен театър „Стефан Киров“]] е професионален държавен театър. Новата сграда на театъра е построена през [[1986]] г. и разполага с голяма зала (484 места), камерна зала (121 места), [[балет]]на зала, просторно фоайе на две нива с бар за зрители, административна част. През 2008 г. [[театър]]ът чества своята 90-годишнина. Държавен куклен театър – Сливен<ref>[http://puppets-sliven.eu/about/sliven-state-puppet-theater/ Официален сайт на Куклен театър „Сливен“]</ref> е създаден през 1961 г. (тогава самодеен, от 1971 е държавен), разположен е в обновената през 80-те години на 20 век сграда на бившето кино „Балкан“. === Музеи === * [[Исторически музей (Сливен)|Регионален исторически музей „Симеон Табаков“]]<ref>{{Citation |title=Регионален исторически музей в град Сливен |url=http://museum.sliven.net/index.php?lang=bg |accessdate=2017-03-08 |archivedate=2018-02-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20180215225356/http://museum.sliven.net/index.php?lang=bg }}</ref> * Къщата музей „Хаджи Димитър“<ref>{{Citation |title=Къща музей „Хаджи Димитър“ |url=http://www.museum.sliven.net/index.php?option=com_content&view=article&id=214&Itemid=741&lang=bg |accessdate=2017-03-08 |archivedate=2015-11-13 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20151113171440/http://www.museum.sliven.net/index.php?option=com_content&view=article&id=214&Itemid=741&lang=bg }}</ref> * Национален музей на текстилната индустрия<ref>[http://www.polytechnicmuseum.org/index.php?option=com_content&task=view&id=19&Itemid=63-title= Национален музей на текстилната индустрия]{{Dead link|date=август 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> * Къщата музей „Добри Чинтулов“<ref>{{Citation |title=Къща музей „Добри Чинтулов“ |url=http://www.museum.sliven.net/index.php?option=com_content&view=article&id=215&Itemid=742&lang=bg |accessdate=2017-03-08 |archivedate=2016-08-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160818072122/http://museum.sliven.net/index.php?option=com_content&view=article&id=215&Itemid=742&lang=bg }}</ref> * Къщата музей на сливенския градски бит от XIX век<ref>{{Citation |title=Къща музей на сливенския градски бит от XIX век |url=http://www.museum.sliven.net/index.php?option=com_content&view=article&id=216&Itemid=743&lang=bg |accessdate=2017-03-08 |archivedate=2016-08-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160818191356/http://museum.sliven.net/index.php?option=com_content&view=article&id=216&Itemid=743&lang=bg }}</ref> <gallery class="center" caption="Музеи и галерии"> Reconstruction-of-neolithic-loom.jpg|Национален музей на текстилната индустрия Dobri-Chintulov-house-entrance.jpg|Къща музей „Добри Чинтулов“ 19-20th-century-lifstile-museum.jpg|Къща музей на сливенския градски бит от XIX век Textile-factory-Sliven.jpg|Старата сграда на Сливенския затвор, дадена на РИМ </gallery> === Галерии === [[Файл:Художествена галерия "Димитър Добрович".jpg|мини|260п|Художествена галерия „Димитър Добрович“]] * Зала „[[Сирак Скитник]]“ * Художествена галерия „[[Димитър Добрович]]“ * Галерия „Май“ === Читалища и културни домове === * '''Регионална библиотека „Сава Доброплодни“'''<ref>[http://reglibsliven.iradeum.com/ Официален сайт на Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ Сливен]</ref> * '''Народно читалище „Хаджи Димитър“''' * '''Народно читалище „Зора“''' има дългогодишна история и в него се съхранява най-старата [[книга]] в Сливен, датирана от началото на [[османска власт|османската власт]] за българите. На първата ѝ страница е записано '''OPERVM/ 'ARISTOTELIS' TOMVS II/ LIRORVMAPI''', а най-отдолу скромно е отбелязана [[година]]та [[1597]]. Книгата е печатана 200 години след падането на [[България]] под османска власт и възрастта ѝ е 410 години. Интересен факт е, че тази книга е издадена само 141 години след [[Гутенбергова библия|Гутенберговата библия]]. Притежателят на старината е неизвестен. Има предположение, че тя е от колекцията на д-р [[Иван Селимински]] или някой друг от възрожденците, които са дарили всичките си архиви на читалищна библиотека „Зора“. Подвързията и е от тънка, добре обработена агнешка кожа, която прилича на старите [[папирус]]и, върху които хората са пишели някога. Страниците са на брой около 1500 и са ръчно изработени от [[хартия]], която и до днес се е запазила. Печатният [[шрифт]] е дело на [[ювелир]]. * '''Клуб на дейците на културата''' * '''Зала „Сливен“''' === Музика === * '''Симфоничен оркестър – Сливен'''<ref>[https://web.facebook.com/Симфоничен-оркестър-Сливен-1672655266305567/ Официалната фейсбук страница на Сливенската филхармония]</ref> е класически симфоничен оркестър в град Сливен. Заедно с оркестрите в Русе и Шумен, симфоничният оркестър в Сливен е един от най-ранно създадените класически оркестри в следосвобожденска България. Оркестърът е основан от видния общественик, цигулар и диригент Михаил Тодоров, по-известен като Мишо Тодоров. * Смесен хор „Добри Чинтулов“ при Народно читалище „Зора 1860“ е класически (школуван) хор в град Сливен. * Военен духов оркестър при Център за подготовка на специалисти – Сливен е създаден през 1886 г. като оркестър на „[[Единадесети пехотен сливенски полк|11-и Пехотен полк]]“. За негов пръв диригент е назначен [[Йосиф Коломати]]. * '''Ансамбъл за народни песни и танци – Сливен'''<ref>[http://ensemblesliven.4stupki.com/ Официален сайт на Ансамбъл за народни песни и танци Сливен]</ref> е създаден през 1959 г. в град Сливен за издирване и творческо пресъздаване на българския фолклор, за претворяване на сцената и в ефир красотата на автентичните фолклорни образци, както и създаване на произведения на фолклорна основа с участието на съвременни творци – композитори, хореографи, музиканти, художници, поети. През 1977 г. получава статут на професионален ансамбъл. Репертоарът му съдържа много песни и танци от огромното фолклорно наследство на сливенския регион, както музикални и танцови композиции от всички региони на страната В творческата дейност на ансамбъла има уникални музикално-танцови композиции: „Котленска седянка“ – театрално-танцова постановка; „Сливенски ритми“; „Тракийска сюита“; „Сватбени мелодии“; хорови композиции и композиции на основата на танцовото и песенно богатство от други региони като „Шопска сюита“, „Сюита от Пиринско“ и „Добруджанска сюита“. Ансамбълът е имал 5000 концертни изяви в България и чужбина през своята 50-годишна история. Участвал е в различни програми в [[Русия]], [[Украйна]], [[КНДР]], [[Германия]], [[Унгария]], [[Чехословакия]], [[Румъния]], [[Франция]], [[Испания]], [[Югославия]], [[Турция]], [[Молдова]], [[Тунис]], [[Йордания]]. Аудио и видео записи на ансамбъла могат да бъдат видени и чути по [[Българска национална телевизия]], [[Българско национално радио]] и други медии. От създаването си Ансамбъл „Сливен“ е удостоен с много отличия и награди, като по важните са: 1986 г. – Носител на орден „[[Св. св. Кирил и Методий (орден)|Кирил и Методий]]“ – I степен за активна творческа и изпълнителска дейност и във връзка с 25 години от създаването му. 1999 г. – „Златна лира“ – награда на Съюза на българските музикални и танцови дейци и Министерството на културата за 40-годишния юбилей. 2009 г. – „Кристална лира“ – награда на Съюза на българските музикални и танцови дейци и Министерството на културата за спектаклите „Хайдушка клетва“ и „Хоро се вие сред Сливен“ и 50-годишния юбилей. Много от изпълнителите на Ансамбъла са носители и на индивидуалните награди на Съюза на българските музикални и танцови дейци – златна, сребърна и бронзова лира. Ансамбълът е носител на престижни награди от национални и международни фолклорни фестивали и конкурси. Изнесъл концерти с участието на известни гост-изпълнители като: [[Теодосий Спасов]], [[Динка Русева]], [[Елена Граматикова]], [[Красимир Станев]], Жечка Сланинкова, [[Данислав Кехайов]], [[Ваня Вълкова]], [[Пепи Христозова]], [[Тодор Кожухаров]], [[Христина Анастасова]], [[Деси Слава]], [[Цветелина]] и [[сестри Диневи]]. Също така има и участия в театрални постановки под режисурата на [[Николай Априлов]]. С репертоара си ансамбъл „Сливен“ може да представи успешно българския фолклор в страната и чужбина. Над 50 танцови изпълнения и сюити, 30 оркестрови композиции и 100 фолклорни песни от различни региони на България са включени в програма с продължителност между 15 минути и 2 часа. Ансамбъл за народни песни и танци „Сливен“ се състои от директор, оркестър, хор и танцов състав.<ref>[http://ensemblesliven.4stupki.com/ Ансамбъл „Сливен“ на сайта 4stupki.com]</ref> * '''Младежки танцов състав „Браво“''',<ref>[http://horo.bg/index.php?menunode=327&show=material&materialid=2933 Младежки танцов състав „Браво“ на сайта Horo.bg]</ref> * '''Детски фолклорен танцов състав „Българче“''',<ref>[http://horo.bg/index.php?menunode=327&show=material&materialid=2932 Детски фолклорен танцов състав „Българче“ на сайта Horo.bg]</ref> * '''Представителен детски танцов ансамбъл „Тракийче“''', с ръководители Мирчо Дерменски и Виолина Петкова * '''Представителен танцов състав „Бисерче“''' * Детски хор „Дружна песен“ при Център за подкрепа за личностно развитие – Детски комплекс – Сливен е създаден през 1969 г. от Методий Григоров. * Обединена школа по изкуства „Мишо Тодоров“ при Народно читалище „Зора 1860“ === Медии === Популярни електронни медии са „Сливен НЕТ“ „НАБЛЮДАТЕЛ БГ“, „Сливен Медия“, Агенция „СЕДМИЦА“ – Сливен, Sliveninfo, SlivenPress. Печатни издания – 1 – в. „Сливенски новини“. Телевизия – Канал 6. === Спорт и спортни съоръжения === * '''Стадион „Хаджи Димитър“''' (общинска собственост<ref>[http://www.lifesport.bg/news-10/info-4623/Стадионите.в.А.група Стадионите в А група] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120111143820/http://www.lifesport.bg/news-10/info-4623/Стадионите.в.А.група/ |date=2012-01-11 }}, lifesport.bg</ref>) – е мултифункционален стадион, намиращ се в Сливен. Построен е през 50-те години на 20 век и има капацитет 9000 седящи места и размери 105 m дължина и 68 m широчина. Реконструиран е през периода [[1984]] – [[1989]] г. През [[2004]] г. спортен комплекс „Хаджи Димитър“ е отдаден на концесия за 30 години, като продължава работата по неговото осъвременяване. В своя завършен вид комплексът включва хотел, ресторант, две затревени тренировъчни игрища, тенис кортове, [[Плувен басейн|басейн]]. Самият стадион се преустройва основно според всички критерии на [[ФИФА]] и [[УЕФА]]. Към стадиона има 3 помощни игрища, две от които затревени и едно с изкуствена настилка), а лекоатлетическата писта с [[тартан]]ова настилка е съобразена с всички изисквания за провеждане на международни състезания на IAAF.<ref>{{Citation |title=www.ofcsliven2000.com |url=http://www.ofcsliven2000.com/team/stadium.html |accessdate=2011-08-27 |archivedate=2012-03-16 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120316085352/http://www.ofcsliven2000.com/team/stadium.html }}</ref> * '''Спортна зала „Младост“''' е зала за [[лека атлетика]]. Намира се зад футболния стадион „Хаджи Димитър“. * '''Спортна зала „Асеновец“''' е зала за [[волейбол]]. Построена през 1971 година. Намира се в западния край на Сливен, в квартал „Клуцохор“. * '''Спортна зала „Васил Левски“''' е зала за [[баскетбол]]. Намира се зад футболния стадион „Хаджи Димитър“. * Спортна зала за СК по борба „Станка Златева“. Намира се зад футболния стадион „Хаджи Димитър“. ==== Спортни клубове ==== * [[ПОФК Сливен 2000]]. * [[Волейболен клуб „Сливен“]] – създаден през 2003 г., активно участва (във всички възрасти) в първенствата на Българска федерация по волейбол, многократен финалист в държавните първенства. * Баскетболен клуб [[Тони 7 (баскетболен клуб)|„Тони 7“]] – създаден през 2000 г., шампион на А група за жени сезон 2009/2010, многократен медалист от девическите първенства на България. *Баскетболен клуб [[Сливен Баскет]] – създаден през 2011 г., участва в първенствата на Българска Федерация по баскетбол, от 2024 г. клубът се състезава в ББЛ юг А група === Архитектура === Сградата на Сливенската митрополия (паметник на културата) на пл. „Хаджи Димитър“ е строена през 30-те години на 20 век. Архитект е [[Захари Илиев]]. Сградата на [[ПГХТ]] е старата сграда (също паметник на културата) на [[Сливенска мъжка гимназия|Сливенската мъжка гимназия]] (в началото е наподобявала древногръцки храм). == Транспорт == Градският транспорт в Сливен се стопанисва от „Пътнически превози“ ЕООД. Предприятието е 100% общинска собственост. === Автобусен транспорт === Автобусният парк разполага с автобуси от марките SOR BN 9.5, SOR BN 10.5, Mercedes O405, Iveco Otoyol и SOR EBN 9.5. Автобусите от марката SOR са от чешкия автобусен производител SOR Libchavy. ==== Линии ==== {|class="wikitable" |- !Номер !Начална спирка !Крайна спирка |- |2 |Диспечерски пункт „Дюлева река“ |бивше стъкларско предприятие „Кварц“ (Промишлена зона) |- |3 |Диспечерски пункт „Дюлева река“ |Тролейбусно депо |- |4А |кв. Кольо Фичето |Тролейбусно депо |- |5 |пл. Таньо войвода |ПП „Успех“ (кв. Речица) |- |9 |ДКЦ 2 |„[[Е. Миролио]]“ ЕАД (нов цех) |- |11 |Супермаркет „Мерканто“ (кв. Дружба) |ул. Булаир |- |14 |пл. Таньо войвода |кв. Дебела кория |- |18 |Диспечерски пункт „Дюлева река“ |Тролейбусно депо |- |22 |Диспечерски пункт „Дюлева река“ |бивше стъкларско предприятие „Кварц“ (Промишлена зона) |- |22Д |Диспечерски пункт „Дюлева река“ |„АСТРАТРАНС“ АД (Промишлена зона) |- |24 |пл. Стоил войвода |Нови гробища |- |110+4 |ЖП Гара |кв. Кольо Фичето |- |116 |Диспечерски пункт „Дюлева река“ |кв. Клуцохор /бл. 20/ |- |5М |пл. Таньо войвода |с. Мечкарево |- |6 |пл. Таньо войвода |Сливенски минерални бани |- |12 |ДКЦ 2 |Моллова гора |- |15 |пл. Таньо войвода |с. Чинтулово |- |17 |пл. Таньо войвода |с. Крушаре |- |25 |пл. Таньо войвода |с. Сотиря |- |33 |пл. Таньо войвода |с. Тополчане |- |6 |пл. Таньо войвода |с. Коньово |} === Тролейбусен транспорт === [[Тролейбусен_транспорт_в_България#Тролейбуси_в_Сливен|Тролейбусният превоз в град Сливен]] е открит на 24 май 1986 г. Тролейбусното депо разполага с тролейбуси [[Škoda 14Tr]] и SOR TNS 12. ==== Линии ==== {| class="wikitable" |- !Номер !Начална спирка !Крайна спирка |- !7 |подстанция „Комуна“ |Спортен комплекс „Асеновец“ |- |'''201''' |Диспечерски пункт „Дюлева река“ |Спортен комплекс „Асеновец“ |} === ПВЛ „Сливен – Карандила“ === Проектирана, доставена и въведена в експлоатация от българо-унгарско дружество „Интрансмаш“ – София през 1974 г. * Дължина по наклона – 1895 m; * Превишение – 597 m; кота на долна станция – 390 m; кота на горна станция – 987 m; * Превозоспособност във всяка посока – 270 души/час; * Скорост – 1,6 m/s; * Времетраене на пътуването – 20 минути. * Изходен пункт до долна лифтова станция (местност Каптажа): От информационен център на природния парк „Сините камъни“ – 10 мин. От град Сливен – с градски автобус или пеша. * Изходен пункт от горна лифтова станция (местност Слънчева поляна): От хижа „Карандила“ и хотел „Карандила“ – 30 мин. ==== Работно време ==== Пътническа въжена линия (ПВЛ) работи всеки ден от 8:30 часа до 16:00 часа, като качването в 15:30 часа е еднопосочно. Работното време варира според сезона – през летния сезон ПВЛ работи до 18:00 часа с последно качване в 17:30 часа. В понеделник ПВЛ работи следобед от 12:00 до 16:00 часа поради профилактика до обяд. == Забележителности == [[Файл:100nto.jpg|20px|]] '''54''' Сливен е под № 54 в [[100 национални туристически обекта|100-те национални туристически обекта на България]], предсравен от: [[Къща музей „Хаджи Димитър“]], [[Национален музей на текстилната индустрия]] и [[Художествена галерия „Димитър Добрович“]] === Старият бряст === {{основна|Стар бряст (Сливен)}} Старият бряст, който расте в центъра на града (началото на пешеходната зона по бул. „Цар Освободител“), е дърво от вида [[полски бряст]] (''Ulmus kampestris''), и е на около 1300 години, обявено е за защитен обект, който се охранява от държавата. Той е остатък от [[Българска гора|Великата българска гора]] (Silva Magna Bulgarica), която се простирала от [[Родопи]]те до [[Черно море]]. Около 20 такива бряста са останали в село [[Самуилово (област Сливен)|Самуилово]], на 7 km от Сливен. Всички са обявени за защитени обекти и се полагат грижи за тяхното опазване. За да се спрат евентуалните гнилостни процеси или развъждане на микроорганизми, кухините са запълнени с укрепителен пълнеж, като са оставени и отвори за естествена вентилация. Според поверието Старият бряст бил използван от османските турци за обесване на заловени хайдути:<ref>[http://reglibsliven.iradeum.com/sliven/sliven_symbols_bg.htm Символи на Сливен и интересни исторически паметници], сайт на Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ – Сливен.</ref><ref>{{Citation |title=Сайт на Федерация на природозащитни сдружения „Зелени Балкани“ |url=http://www.greenbalkans.org/category.php?language=bg_BG&cat_id=87 |accessdate=2011-03-13 |archivedate=2011-08-19 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110819214955/http://www.greenbalkans.org/category.php?language=bg_BG&cat_id=87 }}</ref><ref>[http://www.sliven.bg/index.csp?f=Historysights Исторически забележителности и паметници на културата на територията на община Сливен], сайт на община Сливен</ref>{{цитат|Известно е това дърво, то е един от символите на града. Лобно място и светиня, паметник на бунтовната непреклонност на сливенци, Старият бряст е в същото време трогателен, държелив представител на вече чезнещ вид. Не се знае дали точно тук поробителят преди векове е бесил дедите – юнаци, но хората от града обичат този препатил мъдрец и го поддържат. ([[Дамян Дамянов]]) }} През 2014 г. е избран за „Европейско дърво на годината“ със 77 526 гласа.<ref>[http://www.treeoftheyear.org/Minule-rocniky/2014.aspx Европейско дърво на годината 2014] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160328072256/http://www.treeoftheyear.org/Minule-rocniky/2014.aspx |date=2016-03-28 }}, сайт на конкурса.</ref> През 2018 г. състоянието на дървото се влошава. Основни скелетни клони изсъхват. Общинските власти, специалисти от страната и чужбина търсят най-добрата възможност, за да запазят жив бряста, но опитът им е неуспешен. === Крепост „Туида“ === {{Основна|Туида}} „Туида“ е ранновизантийска и средновековна [[крепост]], чийто останки са разположени на [[хълм]]а ''Хисарлъка'' в североизточната част на Сливен, от който се открива неповторима гледка към величествените „[[Сините камъни|Сини камъни]]“ и към града (хълмът се намира до кв. „Ново село“). Тя е част от укрепителната старопланинска система, имала изключително важна роля за отбраната на [[Римска империя|Римската империя]], по-късно и на ранната [[Византийска империя]], а така също и за средновековната българска [[държава]].<ref>[http://www.bgizlet.com/index.php?Itemid=93&id=275&option=com_content&view=article www.bgizlet.com]</ref> След известно прекъсване, археологическите разкопки на крепостта започват отново през [[2004]] г. Целта им е окончателното проучване и [[консервация]] на архитектурно-археологическите паметници, експонирането на крепостта с оглед превръщането ѝ в една от забележителните [[турист]]ически атракции на [[град]]а.<ref>{{Citation |title=www.bulgariancastles.com |url=http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/SMF/index.php?topic=152.0 |accessdate=2011-03-13 |archivedate=2011-07-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110704160713/http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/SMF/index.php?PHPSESSID=87068eb9d54e8a441859cb8d58f8b502&topic=152.0 }}</ref><ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=79008 Крепостта Туида], dariknews.bg, 7 август 2006 г.</ref><ref>Тони Баев, [http://www.journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?guide=759 Културно-историческо наследство на Сливен]</ref><ref>[http://www.kaminata.net/topic-t41369.html За град Сливен в kaminata.net] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110913193853/http://www.kaminata.net/topic-t41369.html |date=2011-09-13 }}, 15 декември 2009 г.</ref> === Местност „Карандила“ === {{Основна|Карандила}} Местността „Карандила“ се намира на 10 km от град Сливен и е част от природен парк „Сините камъни“. В местността има почивни станции, изкуствено създадено езеро, спортно-туристически комплекс – „Сините камъни“. Тук се издигат телевизионната кула и площадка, която се използва за делтапланеризъм и парапланеризъм. Възможности за достигане до местността: с лифт, чиято начална станция е на 1 km от Сливен; по т.нар. „Хайдушка пътека“ – пеша; по асфалтов път от града до местността. === Часовникова кула === {{основна|Сливенска часовникова кула}} [[Файл:Clock-tower-of-Sliven.jpg|мини|260п|Сливенската часовникова кула през 2008 г.]] Старата часовникова кула се намира в центъра на Сливен, до 5 СУ „П. Яворов“. Построена е през 1808 г. Служила е и за пожарникарска наблюдателница. През 1936 г. силна буря разрушава горната дървена част, която е възстановена около шестдесет години по-късно – в първоначалния вид от ХІХ век. === Природен парк „Сините камъни“ === {{Основна|Сините камъни}} Природен парк „Сините камъни“ е разположен в Източна Стара планина. На юг от него, в непосредствена близост е гр. Сливен. „Сините камъни“ е обявен за природен (тогава народен) парк през 1980 г. През 2002 г. обхватът му е разширен. Паркът заема площ от 11 380,1 хектара, представляващи извори, върхове, скали, гори и поляни. Най-високата точка на природния парк е връх Българка (1181 m). На територията на парка се намират множество природни забележителности, сред които т.нар. скални феномени. Местната флора и фауна е представена от различни видове, някои от които са включени в [[Червената книга на България]]. === Паметник на Хаджи Димитър и сливенските възрожденци === Паметникът на Хаджи Димитър и сливенските възрожденци е разположен на едноименния площад в центъра на Сливен. Монументът е изграден през 1931 – 1935 г. и представлява 12-метров пиедестал, върху който е поставена близо 4-метровата скулптура на сливенския войвода Хаджи Димитър. В основите са изваяни бюстовете на други видни борци за свобода от този край, сред които Добри Чинтулов, Панайот Хитов, Георги Икономов и други. Автор на комплекса е сливенският скулптор [[Стефан Пейчев (скулптор)|Стефан Пейчев]]. Родната къща на войводата, от края на 18, началото на 19 век, понастоящем е къща музей към РИМ – Сливен. Тя е паметник на културата и е отворена за посетители. == Личности == {{Основна|Сливналии}} Сред видните личности, родени в Сливен, са [[Добри Чинтулов]], [[Симеон Табаков]], [[Константин Константинов]], [[Сирак Скитник]], [[Дамян Дамянов]], [[Радой Ралин]], [[Маргарита Хранова]], [[Виолета Гиндева]], [[Иван Славов (философ)|Иван Славов]], [[Кеворк Кеворкян]], [[Станка Пенчева]], [[Георги Калайджиев (цигулар)|Георги Калайджиев]], [[Васил Василев – Зуека]]. == Побратимени градове на Сливен == Сливен е [[побратимен град]] с 16 други града от [[Европа]] и [[Азия]]. {| class="wikitable" |+ ! Град ! Държава |- | valign="top" | [[Алба Юлия]] <br> [[Воронеж]]<br> [[Гера]]<br> [[Джараш]]<br> [[Кесаряни]]<br> [[Кутаиси]]<br> [[Печ (Унгария)|Печ]]<br> [[Светлогорск (Гомелска област)|Светлогорск]]<br> [[Текирдаг]]<br> [[Тернопол]]<br> [[Чунцин]]<br> [[Чеонан]]<br> [[Мелитопол]]<br> [[Тараклия]]<br> [[Бидгошч]]<br> [[Ниш]] | valign="top" | {{Румъния}}<br /> {{Русия}}<br /> {{Германия}}<br /> {{Йордания}}<br /> {{Гърция}}<br /> {{Грузия}}<br /> {{Унгария}}<br /> {{Беларус}}<br /> {{Турция}}<br /> {{Украйна}}<br /> {{Китай}}<br /> {{Южна Корея}}<br /> {{Украйна}}<br /> {{Молдова}}<br /> {{Полша}}<br /> {{Сърбия}} |} == Други == На Сливен е наречена улица в квартал „[[Банишора]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123948406|title=Сливен}}). == Източници == {{reflist|colwidth=30em}} ; Цитирани източници * {{cite book | last = Дойнов | first = Стефан | authorlink = Стефан Дойнов | year = 2005 | title = Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751 – 1878) | publisher = Академично издателство „Марин Дринов“ | location = София | pages = 86 | isbn = 954-322-019-0}} == Литература == ; Научна литература и публицистика * Безлов, Т., Мартин Димов, Николета Йорданова и Филип Гунев. ''Полицейски проверки и използване на етнически профили в България.'' 2006. * Боев, З. Н., Г. К. Рибаров. ''Птиците в бита на жителите на средновековното селище на Хисарлъка (Сливен, X-XII в.).'' 1989. * Вилиток, В., С. Лескин и Д. Стефанов. ''На сливенска земя.'' С., Военно издателство, 1978. * ''Габровско-то училище и неговы-тѣ първы попечители.'' Цариградъ, въ книгопечатницѫ-тѫ на А. Минасіана и Съдруж., 1866. * ''География – учебник за 9. клас на ЕСПУ.'' С., „Народна просвета“, 1984. * Гочева, Е. и Кремена Гочева. ''Есето на Фарисей.'' 2006. * Колектив. ''Атлас по история за пети клас.'' КИПП по картография, 1985. * Константинов, Петър. ''Светилници в утрото.'' С., „Отечество“, 1981. * Раковски, Георги Стойков. ''Нѣколко риечи о Асѣню Първому: великому царю българскому и сину му Асѣню Второму.'' * Табаков, Симеон. ''Опит за история на град Сливен (1 – 3).'' 1929. ; В печата * '''От Ориента към Европа'''. Мариана Мелнишка. Сп. „Light“, 16 януари 2015. ; Художествена литература * Русков, Милен. ''Възвишение''. „Жанет 45“, 2011. == Външни препратки == * [http://www.sliven.bg/ Официална страница на община Сливен] * [http://www.regionsliven.com/ Официална страница на област Сливен] * [https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-041.jpg Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-041] (актуалност преди 1980 г.) * [https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-053.jpg Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-053] (актуалност преди 1980 г.) * [https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/6/6e/Bulgaria_geographic_map_Eastern_Stara_Planina_bg.svg Източна Стара планина. Географска карта.] {{navbox | name = Сливен | navbar = plain | state = collapsed | title = [[Файл:BUL Сливен COA.png|25п|Гербът на Сливен]] {{PAGENAME}} | list1 = {{Квартали на Сливен}} {{Община Сливен}} {{Градове в България}} {{Епархии на Българската православна църква}} }} {{Портал|География|България}} [[Категория:Сливен| ]] jt9xev45tsfbcwveh8ecwb2n8ioiwkh 0 4265 12876674 12874870 2026-04-10T15:05:37Z Rumensz 125859 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда за най-добра чуждестранна книга]] → [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] 12876674 wikitext text/x-wiki {{Личност|писател}} '''Ло̀рънс Джо̀рдж Дъ̀рел''' ({{lang|en|Lawrence George Durrell}}) е англо-ирландски [[поет]] и [[писател]] – романист, драматург, есеист. Известен е най-вече с тетралогията „Александрийски квартет“ (1957 – 1960), хроника на живота на множество различни герои непосредствено преди и по време на [[Втората световна война]]. Има малко автори, които са оставили такава незаличима следа в литературата на XX век като Лорънс Дърел. Макар да е сочен често за потенциален [[Нобелова награда|Нобелов лауреат]], той не получава наградата. == Биография == Лорънс Дърел е роден на 27 февруари 1912 г. в [[Джаландхар]], [[Индия]], „в подножието на Хималаите“, както ще заяви по-късно – по-скоро поетично свидетелство, отколкото географски факт. Баща му Самюел Дърел е британски строителен инженер, а майка му Луиза (Дикси) Дърел е от чисто ирландско протестантско потекло. И двамата родители на Дърел са родени в [[Британска Индия]]. На 12-годишна възраст Лорънс заминава за Англия, където през [[1928]] г. завършва средното си образование с не много висок успех. Неколкократно се проваля на приемните изпити за известния [[Кеймбриджки университет]]. За известно време е пианист в [[джаз]]-клуб в [[Лондон]]. През този период среща Нанси Майърс – първата си жена. През 1930 г. отива в [[Париж]], където започва кариерата му на писател. Там се сприятелява с разни писатели, сред които е [[Хенри Милър]], станал негов наставник. Двамата поддържат кореспонденция в продължение на повече от 45 години. През [[1935]] г. Дърел се премества на остров [[Корфу]], където се е установила майка му. Няколко от неговите творби, писани по-късно, са свързани със средиземноморските страни. Неговият брат [[Джералд Даръл]] описва живота там в книгата си „Моето семейство и други животни“ ([[1956]]) и други книги. В периода между [[1934]] и [[1940]] г. Лорънс Дърел редактира малкото списание „Бустър“ (Booster), което по-късно е преименувано на ''„Делта“''. Първият роман на Дърел, който заслужава внимание, е „Черната книга: едно състезание“ (The Black Book: An Agon), публикуван в Париж през [[1938]] г. Това е леко порнографска фантастика, силно повлияна от Хенри Милър. Във [[Великобритания]] този роман е издаден едва през [[1973]] г. В него се разказва как главният герой Лорънс Лусифър се бори да избяга от духовната стерилност на умираща Англия и открива топлината и плодовитостта на Гърция. [[Файл:LDurrellHouseRhodes.JPG|мини|200px|ляво|Къщата до казиното на Родос, в която Дърел живее от 20 май 1945 до 10 април 1947 г.]] През [[Втората световна война]] Дърел работи като пресаташе в британските дипломатически мисии в [[Кайро]] и [[Александрия]] от 1941 до 1944 г. След войната заема дипломатически и преподавателски длъжности. Работи на [[Родос]], в [[Белград]] и се установява на [[Кипър]] през [[1953]] г. През 1947 и 1948 г. е директор на Института на [[Британски съвет|Британския съвет]] в [[Аржентина]]. Наблюденията върху дипломатическия живот в Британската легация в Белград, където работи от [[1949]] до [[1952]] г., дават материал за романа му „Бели орли над Сърбия“ ([[1957]]), който му донася значителен успех. В него се разказва за полковник Метуен от Отдел Q за специални операции, който изпълнява мисия пеш от Белград до Солун, като минава през планините, чието описание представлява неотделима част от романа. „Горите бяха застлани с килим от цветя, сладко ухаещ конски босилек, здравец и различни папрати. Тук-там алени точки му показваха къде растат диви ягоди; в тези свежозелени гори боровете и буковете ставаха все по-високи, като той пресметна, че около полянките, през които минаваше, растяха дървета с височина почти трийсет метра. Той не можеше да не сравни цялото това място и красота с неумолимата задача, която трябваше да изпълни и която можеше да го отведе до неочаквана смърт.“ („Бели орли над Сърбия“) [[Файл:Lawrence Durrells house in Bellapais.jpg|мини|240px|дясно|Къщата на Дърел на о. Кипър]] През 1953 г. Дърел напуска дипломатическата служба и се премества на о. [[Кипър]], но от [[1954]] до [[1956]] г. отново се връща към нея, поради кипърската революция, като директор на Отдел „Връзки с обществеността“ на британското правителство. Накрая той се установява в [[Прованс]], [[Франция]], където остава до края на живота си. Сред по-късните му книги са: „Жюстин“ (1957), в която емоционалната и сексуална необузданост на Жюстин подклажда силно експлозивна атмосфера, „Балтазар“ (1958), „Маунтолив“ (1959) и „Клия“ (1960), които заедно образуват тетралогията „Александрийски квартет“, озаглавена „Книга на мъртвите“. И в четирите части на произведението кулминационната точка е смъртта. Действието се развива в Александрия в периода непосредствено преди и през Втората световна война, като първите три части обхващат почти един и същ период, докато в „Клия“ действието се развива по-късно. Главни герои са Л. Дж. Дарли, от чието име се води разказът, и неговата гръцка метреса Мелиса, британският посланик Маунтолив, агентът от британското разузнаване Пърсуордън, изразител на художествената визия на Даръл, въпреки че съмнителната му смърт е още в „Жюстин“, художничката Клия, както и Жюстин и богатият ѝ съпруг Несим, който е от коптски произход. Всички те са свързани помежду си в мрежата на политическа и сексуална интрига: всеки роман разкрива различни аспекти на истината. На гледната точка на Дарли от „Жюстин“ се противопоставят други в „Балтазар“, в „Маунтолив“ се дават фактите, а „Клия“ отразява авторското пътуване към себепознанието. Общоприетите правила за главни и второстепенни герои, основен сюжет и подсюжет са отречени. Множество герои изчезват, след което се появяват отново, но променени. За тетралогията „Александрийски квартет“ се казва, че преоткрива модерния роман. Самият древен град е петият главен герой – град на познание, книги и истории. Книгите печелят възторжено одобрение от критиката, но филмът по тетралогията е пълен провал. Даръл се опитва да повтори успеха си с пенталогията „Авиньон“: „Мосю, или Принцът на мрака“ (1974), „Ливия, или Погребан жив“ (1978), „Констанс, или Самотни интриги“ (1982), „Себастиан, или Водещи страсти“ (1983). Въпреки че тези творби имат твърде общо с тетралогията, пенталогията „Авиньон“ не успява да надмине по продажби своя предшественик. Дърел пише още и няколко книги с пътеписи, мемоари и есета („Горчивите лимони на Кипър“ (1957), „Гръцките острови“ (1979) и др.), хумористични къси разкази („Разказите на Антробус“ (1957 – 1985) и др.), пиеси („Сафо: пиеса в стихове“ (1960), „Ирландски Фауст“ (1963) и „Акте“ (1966)) и стихотворения („Събрани стихове“ (1960, 1968, 1980)). Лорънс Дърел умира от сърдечен удар в дома си в [[Сомиер]], на [[7 ноември]] 1990 г. == Семейство == Дърел се жени четири пъти: през 1935 г. за Нанси Майърс (развеждат се през 1947 г.), след това за Ивет Коен; третият му брак е с французойката Клод през [[1961]] г., която умира през [[1967]], а през [[1973]] г. се жени за Гислен дьо Боасон (развеждат се през [[1979]] г.). Има по две дъщери от първите си два брака. Втората му дъщеря, Сафо, се самоубива през [[1985]], като оставя писмо с безпочвени обвинения срещу баща си. == Произведения == === Самостоятелни романи === * Pied Piper of Lovers (1935) * Panic Spring (1937) – като Чарлз Норден * The Black Book (1938) * The Dark Labyrinth (1947) * White Eagles Over Serbia (1957) * Pope Joan (1971) * Judith (2012) === Серия „Александрийски квартет“ (''Alexandria Quartet'') === # Justine (1957)<br/>'''''Жюстин''''', изд.: [[Кръгозор (издателство)|ИК „Кръгозор“]], София (2010), прев. Иглика Василева # Balthazar (1958)<br/>'''''Балтазар''''', изд.: [[Кръгозор (издателство)|ИК „Кръгозор“]], София (2010), прев. Иглика Василева # Mountolive (1958)<br/>'''''Маунтолив''''', изд.: [[Кръгозор (издателство)|ИК „Кръгозор“]], София (2010), прев. Иглика Василева # Clea (1960)<br/>'''''Клия''''', изд.: [[Кръгозор (издателство)|ИК „Кръгозор“]], София (2010), прев. Иглика Василева === Серия „Бунтът на Афродита“ (''Revolt of Aphrodite'') === # Tunc (1968) # Nunquam (1970) === Серия „Авиньонски квинтет“ (''Avignon Quintet'') === # Monsieur (1974) # Livia (1978) # Constance (1982) # Sebastian (1983) # Quinx (1985) === Сборници === * Selected Poems: 1953 – 63 (1964) – поезия * Sauve Qui Peut (1973) * The Best of Antrobus (1974) * Collected Poems: 1931 – 1974 (1980) – поезия * Stiff Upper Lip (1983) * Selected Poems of Lawrence Durrell (2006) – поезия * Esprit de Corps (2012) === Документалистика === * Prospero's Cell (1945)<br/>'''''Пещерата на Просперо''''', прев. Иглика Василева, изд.: [[Прозорец (издателство)|ИК „Прозорец“]], София, 2018 * Reflections on a Marine Venus (1953) * Bitter Lemons of Cyprus (1957)<br/>'''''Горчивите лимони на Кипър''''', прев. Калоян Игнатовски, ИК „Прозорец“, София, 2019 * The Big Supposer (1973) * Blue Thirst (1975) * Sicilian Carousel (1977) * The Greek Islands (1978) * A Smile in the Mind's Eye (1980) * Literary Lifelines (1981) (with Richard Aldington) * Caesar's Vast Ghost (1990) * Provence (1994) * Spirit of Place (2012) == Източници == * {{икона|en}} [https://www.fantasticfiction.com/d/lawrence-durrell/ Биография и библиография във „Fantasticfiction“] == Външни препратки == * {{imdb name|0244357|Лорънс Дърел}} {{икона|en}} * [http://www.grapevine.net/~nedblake/lgd_biography.html Пълна биография и преглед на творчеството на Лорънс Дърел] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060219072303/http://www.grapevine.net/~nedblake/lgd_biography.html |date=2006-02-19 }} {{икона|en}} * Petri Liukkonen, [https://archive.ph/20121218034959/http://www.kirjasto.sci.fi/durrell.htm Биобиблиография на Лорънс Дърел], Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано {{икона|en}} * [http://www.theparisreview.org/interviews/4720/the-art-of-fiction-no-23-lawrence-durrell Lawrence Durrell, The Art of Fiction No. 23], Interviewed by Gene Andrewski & Julian Mitchell, ''The Paris Review'', Autumn-Winter 1959 – 1960, No. 22 {{икона|en}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Дърел, Лорънс}} [[Категория:Британски писатели]] [[Категория:Английски романисти]] [[Категория:Английски пътеписци]] [[Категория:Писатели постмодернисти]] [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] [[Категория:Родени в Индия]] [[Категория:Починали във Франция]] [[Категория:Починали от инфаркт на миокарда]] qgon7ya1iw96vn0aloocw4ouvc6k5p8 0 9510 12877120 12865435 2026-04-11T09:43:31Z Фірер 380067 /* Оригинални материали */. 12877120 wikitext text/x-wiki {{Твърде дълга}} {{Личност | име-оригинал = Adolf Hitler | категория = политик | описание = германски [[райхсканцлер]], [[райхспрезидент]] и политик | роден-място = [[Браунау ам Ин]], {{флагче|Австрийска империя}} [[Австро-Унгария]] | починал-място = [[Берлин]], {{флагче с име|Нацистка Германия|1945}} | националност = {{флагче|Австрийска империя}} [[Австро-Унгария]] (1889 – 1918)<br>{{флагче с име|Австрия}} (1918 – 1932)<br>{{флагче|Германия}} [[Ваймарска република|Германия]] (1932 – 1933)<br>{{флагче с име|Нацистка Германия|1945}} (1933 – 1945) | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = политик | партия = [[Германска работническа партия]] (1920 – 1921)<br />[[Националсоциалистическа германска работническа партия]] (1921 – 1945) | постове1 = [[Фюрер]] на [[Националсоциалистическа германска работническа партия|НСДАП]] | години1 = 29 юни 1921 – 30 април 1945 | постове2 = [[Канцлер на Германия|Канцлер на Германската империя]] | години2 = 30 януари 1933 – 30 април 1945 | постове3 = [[Фюрер]] на [[Германска империя (1933-1945)|Германската империя]] | години3 = 2 август 1934 – 30 април 1945 }} }} '''Адолф Хитлер''' ({{lang|de|Adolf Hitler}}) е [[германски]] политик, [[Списък на германски канцлери|райхсканцлер]] от [[1933]] г., [[Райхспрезидент (1919-1945)|райхспрезидент]] и от [[1934]] г. до [[1945]] г. – [[фюрер]] и едноличен ръководител на [[Германска империя (1933-1945)|Третия германски райх]] ({{lang|de|Deutsches Reich}}); лидер на [[Националсоциалистическа германска работническа партия|Националсоциалистическата германска работническа партия]] (''NSDAP''). Хитлер е ветеран от [[Първата световна война]] и е награден с военни отличия. След нея ръководи партията на националсоциалистите във [[Ваймарска република|Ваймарска Германия]]. Прави неуспешен опит за [[преврат]] и прекарва по-малко от година в [[затвор]]а. След излизането си получава подкрепа за своята [[Национализъм|националистическа]], [[Антисемитизъм|антисемитска]] и [[Антикомунизъм|антикомунистическа]] [[реторика]]. Националсоциалистите екзекутират много от своите опоненти,{{hrf|Rummel|2002}} преструктурират държавната икономика, модернизират войската и установяват [[Тоталитаризъм|тоталитарна]], [[Националсоциализъм|националсоциалистическа]] диктатура. Във външната политика Хитлер се стреми към завладяването на нови територии или т. нар. „[[жизнено пространство]]“ ({{lang|de|Lebensraum}}). Обявен е от списание „[[Тайм]]“ за една от стоте най-влиятелни личности на [[20 век|XX век]], наравно с [[Владимир Ленин|Ленин]], [[Мао Дзъдун]], [[Рухолах Хомейни|Аятолах Хомейни]] и др.<ref>[https://web.archive.org/web/20090430061902/http://www.time.com/time/time100/leaders/profile/hitler.html TIME 100: Adolf Hitler]</ref> След [[Полска кампания (1939)|инвазията в Полша]] на силите на [[Вермахт]]а (септември 1939 г.), [[Великобритания]] и [[Франция]] обявяват война на Германия, което води до избухването на [[Втора световна война|Втората световна война]], в [[Европа]]. Първоначално, [[Страни от Оста|Страните от Оста]] окупират по-голямата част от [[Европа|континентална Европа]], както и части от [[Азия]] и [[Африка]], преди поврата във войната през 1943 г., и последвалото военно поражение от [[Антанта|Антихитлеристката коалиция]]. Към пролетта на [[1945]] г. Германия вече е в развалини. През последните дни от войната, когато [[Червена армия|Червената армия]] настъпва към [[Берлин]], Хитлер се жени за [[Ева Браун]]. След по-малко от 24 часа двамата се самоубиват във [[фюрербункер]]а. Под ръководството на Хитлер, Третият германски райх провежда политика на [[геноцид]] срещу [[евреи]] ([[Холокост]]) и [[цигани]], в резултат на което са избити поне 5,5 милиона евреи. Режимът на Хитлер също така е отговорен за смъртта на милиони други жертви, смятани за по-низши ([[Подчовек|Untermensch]]) или излишни, поради своята етническа принадлежност, политическите си убеждения, физически недъзи, психически увреждания, сексуална ориентация, криминални прояви и др. == Биография == === Родство и произход === Семейството на Хитлер произхожда от областта [[Валдфиртел]] в северната част на [[Австрия]]. Неговият баща, [[Алоис Хитлер]] (1837-1903), е роден извънбрачно и до тридесет и деветата си година носи фамилията на майка си, Мария Анна ''Шикългрубер (1796-1847)''. Поради това в свидетелството за раждане на Алоис не е посочен баща, което предизвиква спорове за произхода му. През 30^-те години [[Уилям Хитлер]], племенник на Хитлер, се опитва да го изнудва със сведения за родословието му. По този повод [[Ханс Франк]], виден юрист от [[НСДАП|Националсоциалистическата партия]], провежда разследване и по-късно твърди, че е открил писма, според които навремето майката на Хитлер е работила като прислужница в еврейско семейство в [[Грац]]. Франк твърди също, че деветнадесетгодишен член на това семейство на име [[Леополд Франкенбергер]] е биологичният баща на Хитлер.<ref name="Rosenbaum, R 1999">{{cite book| last=Rosenbaum |first=Ron |year=1999| title=Explaining Hitler: The Search for the Origins of His Evil| publisher=Harper Perennial| isbn=0-06-095339-X}}</ref> Ханс Франк заявява впоследствие, че чистият [[Арийска раса|арийски]] произход на Адолф Хитлер е очевиден.<ref>{{cite book| last=Schenk| first=Dieter| year=2006| title=Frank: Hitlers Kronjurist und General-Gouverneur| pages=65| isbn=978-3100735621}}</ref> Твърденията на Франк са приемани от мнозина през 50^-те години за достоверни, но през 90^-те са поставени под сериозни съмнения от много историци.<ref>{{harvnb|Toland|1991|pp=246 – 47}}</ref><ref name="Kershaw">{{Cite book| last=Kershaw| first=Ian| title=Hitler: 1889 – 1936: Hubris| url=https://archive.org/details/hitler18891936hu0000kers| publisher =Penguin Books |date=1998| location=Westminster |pages=8 – 9}}</ref> Британският историк [[Иън Кършоу]] отхвърля теорията като клевета, съчинена от противници на Хитлер, и отбелязва, че евреите са изселени от [[Грац]] през XV век и заселването им в града е разрешено отново едва след раждането на Алоис Хитлер.<ref name="Kershaw"/> През 2010 г. обаче излиза генетично изследване, което отново подхранва съмнението за еврейска връзка в потеклото на Фюрера.<ref>[http://www.dnes.bg/world/2010/08/24/dnk-test-pokaza-hitler-imal-i-afrikanski-koreni.97229,8 Днес в България ДНК тест показа: Хитлер имал и африкански корени, 24 август 2010 г. Учени са изследвали 39 роднини на Фюрера].</ref> През 1843 г. Мария Шикългрубер се омъжва за Йохан Георг Хидлер (1792-1857). През 1876 г. Алоис приема фамилното име на своя доведен баща [[Йохан Георг Хидлер]]. Името се изписва като ''Hiedler'', ''Hüttler'', ''Huettler'' или ''Hitler'', като последната форма вероятно е фиксирана в документите от някой чиновник. Версия, различна от тази на Франк и по редица доводи смятана за по-достоверна, твърди, че Адолф Хитлер е резултат от пряко [[кръвосмешение]]. Според нея дядото на Адолф е [[Йохан Непомук Хидлер]] (1807 – 1888), брат на Йохан Георг Хидлер. Той има извънбрачно дете от [[Мария Ана Шикългрубер]], откъдето тръгва бащината линия на бъдещия фюрер и в същото време негова внучка от законния му брак по-късно става майка на Адолф.<ref name="Maser">Мазер, Вернер. Хитлер. Легенда, мит, действителност. София: Изд. „Репортер“, 1996. ISBN 954-8102-15-3</ref> След смъртта на заможния Непомук Хидлер на ([[17 септември]] [[1888]]) бащата на Адолф, Алоис изненадващо се замогва.<ref name="Maser" /> На 39-годишна възраст (през 1877 година) той най-сетне променя името си на Хидлер, но свещеникът Йозеф Цанширм не само незаконно в акта за раждане вписва като баща Йохан Георг Хидлер, но и допуска правописна грешка, като кръщава Алоис с фамилията ''Хитлер''.<ref name="Maser" /><ref name="Taylor and Shaw">Тейлър, Джеймс и Шоу, Уорън. Речник на третия райх. София: Изд. „Еквус Арт“ и изд. „Постскриптум“, 2002. ISBN 954-8029-41-3 / ISBN 954-91122-1-7</ref> Майката на Адолф Хитлер, [[Клара Хитлер|Клара Пьолцл]] (1860 – 1907), внучка на Йохан Непомук, идва да работи за Алоис (с когото по документи нямат кръвна връзка) на 16-годишна възраст. По това време Алоис е женен за Анна Гласъл и има незаконна дъщеря Терезе от бивша своя любовница. Той е известен женкар и не е тайна връзката му с прислужницата Франциска (Фани) Мацелбергер (? – 1884). Скоро двамата с Анна се развеждат и Алоис се жени за Фани, от която има две деца – Алоис младши (1882 – 1956) и Ангела (1883 – 1949). Но за да се осъществи брака, той трябва да изгони Клара, в чието лице бившата любовница и настояща съпруга вижда заплаха за себе си.<ref name="Которн">Которн, Найджъл. Интимният живот на големите диктатори. София: Изд. „Колибри“, 1998. ISBN 954-529-097-8</ref> Скоро след раждането на дъщеря си Франциска заболява и умира. Алоис повиква отново Клара, за да се утеши с нея. Същевременно поддържа кръвосмесителна връзка с първата си дъщеря Терезе, която му ражда син. Въпреки всичко Алоис и Клара се оженват. Първото им дете Густав се ражда дни след сватбата, но скоро умира. По-късно Клара ражда още две деца, но и те умират след епидемия от [[дифтерия|дифтерит]].<ref name="Которн" /> [[Файл:Klara Hitler.jpg|мини|Майка: [[Клара Хитлер|Клара Пьолцл Хитлер]] (1860 – 1907)]]След анексирането на Австрия през 1938 г. Хитлер обявява родните села на баща си и баба си Дьолерсхайм и Щронес в така наречената Аненгау за военни зони с ограничен достъп. До 1942 г. той е изградил там голяма военна тренировъчна база, около 7000 жители са преместени и няколко паметни плочи за неговите предци са премахнати. Гробът на баба му също е унищожен, докато записите за кръщенията на нейното семейство са запазени. Според журналиста Волфганг Здрал, Хитлер е искал да използва всички тези мерки, за да премахне съмненията относно своето „арийско потекло“ и да предотврати обвиненията в кръвосмешение поради кръвната връзка на родителите му. === Ранни детски години === На [[20 април]] [[1889]] г., късно следобед в малкото градче [[Браунау на Ин|Браунау]] до реката на Ин (в тогавашна [[Австро-Унгария]]), на митническия чиновник Алоис и неговата трета съпруга Клара Хитлер се ражда още един син (6:30 часа), когото два дни по-късно (на втория ден от [[Великден]], събота) кръщават Адолф Хитлер. Той е четвъртото от шестте деца в семейството. По-големите му братя и сестри Густав (1885 – 1887) и Ида (1886 – 1888) са починали преди той да се роди. Тримата по-малки братя и сестри са Ото (починал в 1892, само на шест дни), Едмунд (1894 – 1900) и Паула (1896 – 1960), Двамата по-големи полубратя и сестри на Хитлер, Алоис младши и Ангела Хамицш, идват от втория брак на баща му. След смъртта на майка им те израстват в дома на родителите на Хитлер. През лятото на 1892 г. семейството се премества на Капуцинерщрасе № 5<ref>{{икона|en}} Anna Elisabeth Rosmus, Out of Passau: Leaving a City Hitler Called Home, p. 41</ref> в [[Пасау]], [[Германия]]. Там Хитлер придобива долнобаварския акцент, който запазва до края на живота си.<ref>Джон Толанд, Адолф Хитлер, 1976. ISBN 0-385-42053-6</ref> През пролетта на 1895 г. семейството се завръща в Австрия и се установява в Раушергут в Хафелд, където Хитлер посещава началното училище в близкото село Фишлхам от май нататък. Когато се преместват в Ламбах през юли 1897 г. Хитлер завършва втори и трети клас и накрая четвърти клас след като се местят в Леондинг. Смятан е за добър, интелигентен ученик. Той е щастливо и безгрижно дете, което непрекъснато играе на каубои и индианци, и по собствените му думи, се запалва по войната, след като попада на илюстрована книга за [[Френско-пруска война|Френско-пруската война]] сред вещите на баща си.<ref name="Payne">{{harvnb|Payne|1990}}</ref> В „[[Моята борба]]“ той пише: {{цитат|„Не след дълго великият исторически сблъсък се превърна в моето най-голямо духовно преживяване. Оттогава аз ставах все по-ентусиазиран за всичко, свързано по някакъв начин с войната или, по този начин, с военната служба.“|Адолф Хитлер}} Земеделското начинание на Алоис Хитлер се проваля и през 1897 г. семейството се премества в Ламбах. Там Адолф Хитлер учи в католическо училище, разположено в бенедиктински манастир от XI век. На няколко места по стените на сградата са изобразени орнаменти, съдържащи [[Свастика|свастики]].<ref>{{икона|en}} Rosmus, ''op cit'', p. 35</ref> През 1898 г. Алоис Хитлер отново премества семейството си в [[Леондинг]], където се установява трайно. По-малкият брат на Адолф, [[Едмунд Хитлер]], умира от [[дребна шарка]] на 2 февруари 1900 г. Това събитие се отразява силно на Адолф Хитлер, който от самоуверен и добър ученик се превръща в затворено и необщително момче, което непрекъснато е в конфликт с баща си и учителите си.<ref>{{harvnb|Payne|1990|p=22}}</ref> Хитлер остава близък с майка си, но отношенията му с консервативния и авторитарен баща са лоши. Алоис често го бие, особено след неуспешния му фермерски опит. Той иска Адолф да стане митнически чиновник, като самия него и това се превръща в непрестанен източник на конфликти между двамата.<ref name="Payne"/> Въпреки желанието на сина да учи в класическа гимназия и да стане художник, през септември 1900 г. баща му го изпраща в техническо училище в [[Линц]]. Където на два пъти не успява да премине в следващия клас поради нисък успех. Той презира уроците по религия, преподавани от Франц Залес Шварц; интересуват го само уроците по география и история, преподавани от Леополд Пьоч. В Майн кампф (1925) той подчертава положителното влияние на Пьоч. По време на гимназиалните си години Хитлер обича да чете книги на Карл Май, на когото се възхищава през целия си живот. Според разказа на самия Адолф Хитлер в „Моята борба“, той умишлено се проваля през първата си година в училището, с надеждата баща му да се откаже и да го изпрати в гимназия. Баща му е предвидил за него кариера на държавна служба и реагира на нежеланието му да учи с чести и безрезултатни побоища. Младият Хитлер отрано се увлича по германския [[национализъм]], като той го вижда и като средство за съпротива срещу баща си, който с гордост е служил на австрийското правителство. В отхвърлянето си на [[Хабсбурги|Хабсбургската]] монархия, към която бащата непрекъснато демонстрира лоялност, Хитлер и неговите приятели демонстративно използват германския поздрав „Хайл“ и пеят [[Химн на Германия|германския химн]], вместо [[Химн на Австро-Унгария|австро-унгарския]].<ref name="Payne"/> [[Файл:Adolf Hitler as a child.jpg|мини|Малкият Хитлер през 1900 г.]] След внезапната смърт на Алоис Хитлер на 3 януари 1903 г. поведението на Адолф Хитлер в училището става още по-лошо и той е изгонен. На 22 май 1904 г. получава първото си [[причастие]] в [[Католицизъм|католическата]] катедрала на Линц.<ref>{{harvnb|Toland|1991|pp=18}}</ref> През септември 1904 г. се записва в четвърти клас в държавното средно реално училище в [[Щайр]]. Там е сред най-добрите ученици до септември 1905 г. В Щайр Хитлер живее у търговеца [[Игнац Камерхофер]] при съдебния чиновник [[Конрад Едлер фон Чичини]], на Зеленчуковия пазар, по-късно площад „Адолф Хитлер“. След края на срока, на 11 февруари 1905 г., по време на бурна пиянска нощ с приятели, Хитлер скъсва зрелостното си свидетелство и го използва като тоалетна хартия. След като училищното ръководство научава за това, той е изключен и повече не се връща в училище.<ref>{{harvnb|Payne|1990|p=41}}</ref> Посрамен, дава клетва никога повече да не пие. В споменатото свидетелство знанията му по [[немски език|немски]], [[френски език|френски]], [[математика]] и [[стенография]] са оценени със „слаб“. Много добър и отличен има съответно по [[рисуване]] и [[гимнастика]], а останалите предмети са с оценки „добър“ и „среден“. На 16 септември 1905 г. получава окончателни оценки: * Благонравно държане – добър; * Усърдие – добър; * Вероучение – среден; * Математика – среден; * Химия и физика – среден; * Геометрично чертане и дескриптивна геометрия – среден (след поправителен); * Рисуване – отличен; * Гимнастика – отличен; * Пеене – добър. Напуска училище поради белодробно заболяване. Адолф гледа на това като на спасение от нещо, с което не желае повече да се занимава. По препоръка на лекар Адолф в бъдеще не бива да стои затворен в канцелария. Най-сетне пред мечтата на момчето се открива истинска възможност да се запише в Художествената академия. Заминава с вече болната си майка за [[Шпитал]]. Там под контрола на д-р [[Карл Кайс]] от [[Вайтра]] Адолф бързо се възстановява. === Младежки години във Виена и Мюнхен === След 1905 г. Хитлер води бохемски живот в столицата [[Виена]], като се издържа от сирашката си пенсия и помощ от майка си и леля си Йохана. Още от 1906 г. Хитлер иска да стане художник и кандидатства да учи изкуство в Общото училище по рисуване към Виенската художествена академия. На два пъти, през 1907 и 1908 г., не успява да влезе във [[Виенска академия на изкуствата|Виенската академия на изкуствата]] с аргумента, че не е подходящ за живописта и е по-добре да се заеме с архитектура.<ref>{{harvnb|Bullock|1962|pp=30 – 31}}</ref> Самият той изглежда има желание да последва този съвет и пише в своите мемоари: {{цитат|След няколко дни самият аз се убедих, че един ден трябва да стана архитект. Това със сигурност беше невероятно труден път, тъй като образованието в реалната гимназия, което бях изоставил напук, беше болезнено необходимо. Не можеше да се учи архитектура в академията, без да си завършил строително техническо училище, а там се изискваше гимназиална диплома. А аз нямах нито едно от двете. Реализирането на моята артистична мечта изглеждаше физически невъзможно.<ref name="Kampf-vol1ch2">{{harvnb|Hitler|1998|loc=§2}}</ref>|Адолф Хитлер}} В началото на 1907 г майка му е диагностицирана с рак на гърдата. Лекува я семейният лекар евреин Едуард Блох. Тъй като състоянието ѝ бързо се влошава, Хитлер настоява за използването на болезнените йодоформни компреси, което в крайна сметка ускорява смъртта й. На 21 декември 1907 г. майката на Хитлер умира от [[рак на гърдата]] на 47-годишна възраст. С решение на съда в Линц сирашката му пенсия е дадена на сестра му Паула. Той се опитва да се издържа сам във Виена, като копира сцени от пощенски картички и ги продава на туристи и търговци. След като за втори път не е приет в академията, положението му още повече се влошава. През 1909 г. живее в приют за бездомни в Майдлинг, а през 1910 г. се установява в дом за бедни на Мелдемансщрасе. По това време получава малко наследство от своя леля. От 1910 г. нататък Хитлер печели пари, като рисува мотиви от виенски картички или ги копира като акварели. Неговият съквартирант Райнхолд Ханиш ги продава за него до юли 1910 г., а след това неговият съквартирант евреин Зигфрид Льофнер. Художникът Карл Лайденрот анонимно съобщава за Хитлер, вероятно от името на Ханиш, за използване на титлата „академичен художник“ без разрешение и полицията му забранява да използва тази титла. Тогава Хитлер продава картините си чрез обитателя на мъжкия дом Йозеф Нойман и дилърите Якоб Алтенберг и Самуел Моргенщерн. И тримата са от еврейски произход. Съквартирантът му в мъжкото общежитие Карл Хониш по-късно пише, че Хитлер е бил „слаб, зле хранен, с хлътнали бузи и тъмна коса, която падаше на лицето му“ и бил „зле облечен“, седейки в един и същи ъгъл на стаята всеки ден в правене на нарисувани картини. През 1938 г. той конфискува всички документи за местонахождението си във Виена и представя къща в луксозен жилищен район уж като свой студентски апартамент. По-късно Хитлер твърди, че за пръв път става [[Антисемитизъм|антисемит]] по време на престоя си във Виена,<ref name="Kampf-vol1ch2"/> където има голяма еврейска общност, включваща и [[Ортодоксален юдаизъм|ортодоксални евреи]], избягали от антисемитските [[погром]]и в [[Русия]]. В същото време, според приятелят му от детството [[Август Кубицек]], той е „завършен антисемит“ още преди да напусне [[Линц]].<ref name="Kampf-vol1ch2"/> В Линц чрез своите съученици, учители и вестниците, Хитлер се запознава с мисленето на радикалния антисемит и основател на Пангерманската асоциация, Георг фон Шонерер. Виена по това време е средище на консервативни религиозни предубеждения и [[расизъм]]. Там работят и живеят известни антисемити, като идеологът [[Ланц фон Либенфелс]], основателят на [[Християнсоциална партия (Австрия)|Християнсоциалната партия]] и кмет на града [[Карл Луегер]], композиторът [[Рихард Вагнер]] и националистът [[Георг Ритер фон Шьонерер]]. Във Виена Хитлер чете вестници и писания на пангерманци, германски националисти и антисемити, включително вероятно „Непобедимите“ на Гуидо фон Лист. Според Бригите Хаман, техният мечтан образ на непогрешим германски принц герой, определен от „съдбата“, който ще спаси германските народи от гибел и ще ги доведе до световно господство, може да обясни по-късното твърдение на Хитлер, че е избран и непогрешим. Списанието Ostara, издавано от ученика на Лист Йорг Ланц фон Либенфелс и биографията на Георг фон Шонерер (1912), написана от Едуард Пихл, също са били на разположение на Хитлер по това време. От 1882 г. Шонерер призовава за „деевреизация“ и „расова сегрегация“ със закон, въвежда арийско членство за своята партия, противопоставя расовото германство на мултикултурализма на Хабсбургската монархия. Хитлер слуша речи на своя поддръжник, лидера на работниците Франц Щайн и неговия конкурент, заместник-председателя на Райхсрата Карл Херман Волф. И двамата се борят срещу „еврейската“ социалдемокрация, чешките националисти и славяните. Щайн се стреми към германска национална общност, която да преодолее класовата борба. Волф се стреми към Велика Австрия и основава Германската работническа партия (Австро-Унгария) през 1903 г. Хитлер също слуша и се възхищава на популярния кмет на Виена Карл Люгер, който основава Християнсоциалната партия (Австрия), защитава „германизацията“ на Виена и изнася масовопривлекателни речи като антисемитски и антисоциалдемократически „народен трибун“. Според изявленията на неговите съквартиранти в мъжкото общежитие, Хитлер обсъжда политическите последици от смъртта на Люгер през 1910 г., отказва да се присъедини към партията и се застъпва за ново, националистическо сплотяващо движение. Но не е сигурно до каква степен тези влияния са го оформили. Според Ханс Момзен омразата на Хитлер към социалдемократите, Хабсбургската монархия и чехите надделява по това време. Докато някои от доброжелателните изказвания на Хитлер за евреите са записани до лятото на 1919 г., от есента на 1919 г. нататък той прибягва до антисемитски клишета, които е научил във Виена; От 1923 г. той представя Шьонерер, Волф и Люгер като свои ролеви модели. В „Моята борба“ Хитлер твърди, че преходът му от противник на антисемитизма по религиозни причини до негов привърженик по расови причини е предизвикан от срещата с ортодоксален евреин: {{цитат|В Линц имаше много малко евреи. През вековете евреите, които живееха там, се бяха европеизирали на външен вид и толкова приличаха на останалите човешки същества, че аз дори ги смятах за германци. Причината, поради която тогава не усещах абсурдността на тази илюзия, беше, че единственият външен белег, който според мен ги отличаваше от нас, беше практикуването на тяхната чужда религия. Тъй като смятах, че те са преследвани заради вярата им, неодобрението ми към забележките, отправяни към тях, прерастваше почти в чувство на отвращение. Аз ни най-малко не подозирах, че може да съществува такова нещо, като систематичен антисемитизъм.|Адолф Хитлер}} {{цитат|Веднъж, преминавайки през вътрешния град, внезапно попаднах на явление в дълъг кафтан и с черни странични плитки. Първата ми мисъл беше: Това евреин ли е? Те определено нямаха този вид в Линц. Скрито и предпазливо огледах внимателно мъжа, но колкото повече се взирах в особеното изражение и го изучавах черта по черта, толкова повече в ума ми сам се оформяше въпросът: Това германец ли е?<ref name="Kampf-vol1ch2"/>|Адолф Хитлер}} [[Файл:Hitler 1914 1918.jpg|мини|Хитлер по време на Първата световна война, 1914 – 1918 г.]] Ако този разказ е истински, Хитлер явно не действа според новите си възгледи. Той често гостува на вечеря у известни евреи и работи добре с еврейските търговци, които се опитват да продават рисунките му.<ref>{{harvnb|Hamann|1999}}</ref> Хитлер твърди, че евреите са врагове на [[Арийска раса|арийската раса]] и ги смята за отговорни за кризата в Австро-Унгария. Освен това той смята някои разклонения на [[Социализъм|социализма]] и [[Болшевизъм|болшевизма]], много от водачите на които са евреи, за еврейски движения, свързвайки антисемитизма с [[Австромарксизъм|антимарксизма]]. По-късно, обвинявайки [[Германска революция|революцията]] за поражението на Германия в [[Първа световна война|Първата световна война]], той обявява евреите също за виновници за срива на [[Германска империя (1871-1918)|Германската империя]] и последвалите стопански проблеми. Наблюдавайки някои бурни сцени в парламента на многонационалната Австро-Унгария, той стига до извода, че демократичната парламентарна система е неефективна. През май 1913 г. Адолф Хитлер получава последната част от наследството от баща си (около 800 крони) и се премества в [[Мюнхен]]. Наема стая на Шлайсхаймер-щрасе 34, която първоначално споделя с Рудолф Хойслер. Една от причините за това е бягството от задължителната военна служба в Австрия. За да прикрие това, той конфискува документите си за военна служба след анексирането на Австрия през 1938 г. В Мюнхен той продължава да се интересува от архитектура и по собствените му думи от книгите на британския антисемит [[Хюстън Стюарт Чембърлейн]]. Прочита наред с други неща, популярните тогава „Основи на деветнадесети век“ на Хюстън Стюарт Чембърлейн, продължава да рисува картини, предимно въз основа на снимки на добре известни сгради и ги продава на мюнхенски търговец на изкуство. По-късно той твърди, че копнее за „немски град“ и иска да се обучава като „архитектурен художник“. Преместването в Мюнхен му помага да избегне за известно време военната служба в Австрия, но в крайна сметка мюнхенската криминална полиция го арестува на 18 януари 1914 г. и го отвежда в австрийското консулство, той е екстрадиран в Залцбург на 5 февруари 1914 г., преценен като негоден да носи оръжие и отложен от военна служба. След което му е разрешено да се върне в Мюнхен. Подобно на много други, Адолф Хитлер ентусиазирано приветства началото на Първата световна война през август 1914 г. Според собствения му разказ той поискал разрешение от Кралската канцелария на Бавария на 3 август 1914 г. да се присъедини към баварската армия като австриец. На 16 август е приет там като военен доброволец и на 8 октомври полага клетва към краля на Бавария. Днес се приема, че необходимото за това гражданство на Баварското кралство не е изиграло за Хитлер никаква роля в шума и суетата на избухването на войната, особено след като той не е единственият австриец в полка. Може изобщо да не е бил попитан за това. Специалното австрийско разрешително, за което той по-късно твърди, че е поискал в кратък срок се счита за легенда. На 1 септември 1914 г. е назначен в първа рота на 16^-и резервен пехотен полк. === Войник по време на Първата световна война (1914 – 1918) === По време на [[Първа световна война|Първата световна война]] Адолф Хитлер служи на [[Западен фронт (Първа световна война)|германо-френския фронт]] във [[Франция]] и [[Белгия]] в състава на ''Баварския'' 16^-и резервен полк, наричан също Полк „Лист“ по името на първия си командир, като до края на войната достига звание [[ефрейтор]]. На фронта той изпълнява опасни задачи и често е изложен на неприятелския огън.<ref>{{harvnb|Bullock|1962|pp=50 – 51}}</ref> Взема участие в някои от най-тежките сражения на германо-френския фронт, сред които битките при [[Първата битка при Ипер|Ипер]], [[Битката при Сома|Сома]], [[Битката при Арас|Арас]] и [[Битката при Пасхендале|Пасхендале]].<ref>{{harvnb|Shirer|1990|p=53}}</ref> Хитлер участва в Първата битка при Ипър в края на октомври 1914 г. През октомври 1914 г. при [[Ипер]] загиват около 40 хиляди души, като в ротата на Хитлер от 250 души оцеляват 42. Според неговия биограф [[Джон Киган]], това преживяване прави Хитлер необщителен и резервиран през остатъка от войната.<ref>{{harvnb|Keegan|1987|p=239}}</ref> На 1 ноември 1914 г. той е повишен в ефрейтор и на 2 декември 1914 г. е награден с Железен кръст втора степен затова, че на 15 ноември 1914 г. той и втори войник спасяват живота на командира на полка Филип Енгелхард под френския огън по време на Първата битка при Ипър, северозападно от Месинес. От 9 ноември 1914 г. до края на войната Хитлер служи като санитар и свързочник между щаба на полка и щабовете на батальона на разстояние от 1,5 до 5 километра от главната бойна линия, първоначално при дъгата на Витшаете на Западния фронт. Противно на по-късното му представяне, той не е особено застрашен на първа линия в батальон или рота и има много по-добри шансове за оцеляване от тези, които се сражават на първата бойна линия. От март 1915 г. до септември 1916 г. той е изпратен в сектора Aubers-Fromelles и в битката при Fromelles (19/20 юли 1916 г.). В битката при Сома на 5 октомври 1916 г. Хитлер е ранен в лявото бедро от шрапнел, близо до Le Barqué (Ligny-Thilloy). Той е лекуван в болница Беелитц (Потсдам) до 4 декември и след това остава в Мюнхен за рехабилитация. Адолф Хитлер е награждаван два пъти за проявена храброст – с [[Железен кръст]] втора степен през 1914 г. и с Железен кръст първа степен през 1918 г., чест, рядко оказвана на ефрейтор.<ref>{{harvnb|Bullock|1962|p=52}}</ref> Въпреки това той така и не е повишен в подофицер, тъй като в щаба на полка смятат, че му липсват лидерски качества, а според някои изследователи – защото не е германски гражданин. Задълженията на Хитлер в щаба на полка му дават възможност да продължи заниманията си с рисуване – публикува рисунки и схеми с инструкции в местен военен вестник. На 5 март 1917 г. Хитлер се завръща в старата си част, която вече е преместена във Вими. През пролетта той участва в битката при Арас, през лятото в Третата битка при Ипър, от края на март 1918 г. в германската пролетна офанзива и в решителната Втора битка при Марна. През май 1918 г. получава полкова грамота за проявена храброст и черен знак за ранени. На 4 август той получава Железен кръст 1-ва степен за логистика на фронта, след като всички телефонни линии са повредени. Полковият адютант Хуго Гутман, евреин, го предлага за тази награда, а командирът на дивизията го одобрява след две седмици. По-късно Хитлер отрича да е носил Железния кръст първа степен през Първата световна война, тъй като той също е бил присъден на евреина Гутман (Хитлер за него: „страхливец без сравнение“). На 21 август 1918 г. Хитлер напуска полка, който участва в тежки битки, за едноседмичен курс за телефонисти в Нюрнберг и след това отива в редовния си домашен отпуск в Берлин. На 27 септември той се завръща на Западния фронт, където неговият полк сега е засегнат от разпадането, започнало на целия Западен фронт с Черния ден на германската армия на 8 август. [[Файл:Bundesarchiv Bild 146-1974-082-44, Adolf Hitler im Ersten Weltkrieg.jpg|мини|Адолф Хитлер в Кайзеровата империя през 1914 г. (вдясно)]] Сутринта на 14 октомври 1918 г. Хитлер е засегнат от атака с иприт, докато докладва във Вервик във Фландрия, което той също описва в „Майн Кампф“. Ако отровата попадне в очите, клепачите бързо се подуват със силна болка, което води до функционална слепота. В случай, че няма усложнения, симптомите често изчезват напълно след няколко седмици, какъвто е случаят и с Хитлер. Ранените по този начин се считат за „леко ранени“. С тази класификация Хитлер е приет в болница Пазевалк, възстановителен дом за леко ранени бойци, на 21 октомври под номер 7361 с диагноза „отравяне с газ“. Реконвалесцентният престой обикновено продължава четири седмици. На 19 ноември Хитлер заминава за резервния батальон на 2-ри баварски пехотен полк в Мюнхен като „годен за военна служба“. Според по-късните му твърдения именно тогава той се убеждава, че целта на живота му е „да спаси Германия“. Хитлер от младежките си години се възхищава от Германия, а по време на войната се превръща в пламенен германски патриот, въпреки че получава германско гражданство едва през 1932 г. Той смята войната за „най-великото от всички преживявания“ и по-късно получава похвали за смелостта си от командвали го офицери.<ref>{{harvnb|Keegan|1987|p=238 – 240}}</ref> В Пазевалк на 10 ноември Хитлер научава за Ноемврийската революция и преговорите за примирие в Компиен, които приема с дълбоко възмущение. По-късно (1924) той описва тези събития, в духа на легендата за удара с нож в гърба, като „най-голямото безобразие на века“, което го кара да реши да стане политик. Последното се смята за невероятно, защото Хитлер не е имал почти никакви средства или перспективи по това време, не е имал контакти с политици и никога не е споменавал за предполагаемото си решение чак до 1923 г. Според свидетелства на съвременници Хитлер се е държал покорно към офицерите. „Уважавайте началниците си, не противоречете на никого, сляпо се подчинявайте“, заявява той в съда през 1924 г. като своя максима. Той никога не се оплаква от лошо отношение като войник и по този начин се изолира от другарите си. Затова го обиждат на „бяла ​​врана“, като човек, който се смята за специален или има мнение, различно от мнозинството. Според техните изявления той не пуши и не пие, никога не говори за приятели и семейство, не се интересува от посещения на публични домове и често седи с часове в ъгъла, четейки, мислейки или рисувайки. Според неговите полеви пощенски писма Хитлер не одобрява спонтанното коледно примирие от 1914 г. На 5 февруари 1915 г. той описва боевете в детайли и завършва с думите, че се надява на окончателно разплащане с вътрешните врагове. През септември 1941 г., след началото на руската кампания, Хитлер явно преувеличава германските военни престъпления, палежи и масови разстрели като отмъщение за предполагаем саботаж, извършен в окупирана Белгия през 1914 г., и ги описва като примерен метод за борба с партизаните на Изток. Себастиан Хафнер нарича опита на Хитлер на фронта негов „единствен образователен опит“. Йън Кершоу преценява: „Войната и нейните последици създадоха Хитлер.“ Тъй като Хитлер се посвещава изцяло на едно нещо за първи път в живота си – войната през 1914 г., предразсъдъците и фобиите, които той вече е донесъл със себе си, са отразени в горчивината от поражението. Томас Вебер, от друга страна, смята: „Бъдещето на Хитлер и неговата политическа идентичност са все още напълно отворени и податливи, когато той се връща от войната.“ [[Версайски договор|Версайският договор]], сложил край на Първата световна война, лишава Германия от значителни територии, демилитаризира [[Райнланд]] и налага на страната тежки икономически санкции. В Германия договорът, и особено неговият член 231, хвърлящ цялата вина за войната върху Германия, е разглеждан като крайно унизителен и несправедлив. Тези настроения по-късно оказват голямо влияние върху политическия възход на Хитлер. === Между двете световни войни === === Дейност след войната === На 21 ноември 1918 г. Хитлер се завръща в казармата Обервизенфелд в Мюнхен. Той се опитва да избегне демобилизацията на германската армия и затова остава войник до 31 март 1920 г. През това време той формира своя политически мироглед, открива и изпробва своя ораторски талант. От 4 декември 1918 г. до 25 януари 1919 г. Хитлер и 15 други войници охраняват около 1000 френски и руски военнопленници в лагер в Траунщайн, управляван от войнишки съвети. На 12 февруари е преместен във втора демобилизационна рота в Мюнхен, а на 15 февруари е избран за един от представителите на своя полк. Като такъв той е работил с отдела за пропаганда на новото баварско държавно правителство под ръководството на Курт Айснер (USPD) и е трябвало да обучава другарите си на демокрация. На 16 февруари той и неговият полк участват в демонстрацията на „Революционния работнически съвет“ в Мюнхен. Историците не са съгласни относно това дали Хитлер е придружавал погребалната процесия за Айснер, който е убит пет дни по-рано, на 26 февруари 1919 г., както показва една замъглена снимка. На 15 април самият Хитлер е избран за заместващ съветник в своя батальон на войнишките съвети на Мюнхенската съветска република, която е провъзгласена на 7 април. След насилственото ѝ потушаване в началото на май 1919 г. той заклеймява другите началници от съвета на батальона пред военния съд на мюнхенския Райхсвер като „най-лошите и радикални агитатори [...] за Съветската република“, като по този начин допринася за тяхното отстраняване и така купува благоволението на новите управляващи. По-късно той скрива предишното си сътрудничество със социалистическите войнишки съвети. Това обикновено се разглежда като опортюнизъм или доказателство, че Хитлер не може да е бил изявен антисемит дотогава. За разлика от други членове на неговия полк, той не се присъединява към нито един от Фрайкорпс, сформиран срещу Съветската република. През май 1919 г. Хитлер се среща за първи път с капитан Карл Майр, началник на „разузнавателния отдел“ към командването на Райхсвера 4. Той може да го е вербувал за агент под прикритие малко след това. По препоръка на началниците си Хитлер участва два пъти в „антиболшевишки образователни курсове“ за „пропаганда сред войските“ в Мюнхенския университет през лятото на 1919 г. Той е обучен за първи път от германски националисти, пангерманисти и антисемити академици като Карл Александър фон Мюлер, който открива таланта на Хитлер като оратор, и от Готфрид Федер. Чрез срещата си с Федер, както Хитлер пише по време на затвора си в Ландсберг, той намира „пътя към една от съществените предпоставки за основаване на нова партия.“ От 22 юли Хитлер и 26-членен „разузнавателен отряд“ от гарнизона в Мюнхен трябва да превъзпитават войници, за които се твърди, че са „заразени от болшевизма и спартакизма“, в лагера на Райхсвера в Лехфелд за пропагандни цели. Неговите речи предизвикват силни емоции, включително антисемитските му изказвания. През пролетта или есента на 1919 г. Майр го запознава с Ернст Рьом, съоснователя на тайната дяснорадикална офицерска асоциация „Железен юмрук“. Информаторите на Майр трябва да наблюдават новите политически партии и групи в Мюнхен. За тази цел Хитлер присъства на събрание на Германската работническа партия (DAP) за първи път на 12 септември 1919 г. Там той категорично се противопоставя на обсъжданото отделяне на Бавария от Райха. Председателят на партията Антон Дрекслер го кани да се присъедини към партията заради неговото красноречие. На 16 септември Хитлер пише „доклад за антисемитизма“ от името на Майр за Адолф Гемлих, участник в курсовете на Лехфелд. В него той подчерта, че юдаизмът е раса, а не религия. „За евреите“ „религията, социализмът, демокрацията […] са само средство за постигане на целта, за задоволяване на алчността им за пари и власт. Последствията от тяхната дейност ще доведат до расова туберкулоза на народа.“ Следователно „антисемитизмът на разума“ трябва да се бори и използва своите прерогативи по планиран и законен начин. „Но крайната му цел трябва да бъде непоклатимото пълно премахване на евреите. Само правителство с национална сила е способно и на двете [...] само чрез безмилостното внедряване на национално мислещи лидери с вътрешно чувство за отговорност.“ Майр до голяма степен се съгласява с изявленията на Хитлер. ==== Създаване на националсоциалистическата партия ==== Хитлер се присъединява към DAP през септември 1919 г. В първия оцелял списък на членовете на партията от 2 февруари 1920 г. той е под номер 555, което обаче не го прави 555-и член, тъй като списъкът започва с номер 501 и също така е подреден по азбучен ред. Той се присъединява към партия без членове или организация, която се събира в долнопробни стаи и само той, чрез собствения си политически гений, формира масово движение за спасяване на Германия. След първоначалните успешни речи на срещи в бирени изби и гостилници, Хитлер настоява за голямо масово събитие в балната зала на Мюнхен Хофбройхаус. Преди Хитлер да се присъедини към DAP, писателят антисемит Дитрих Екарт говори на срещите на DAP и лично се заема с новодошлия в партията. Екарт вече си е направил име в националистическите кръгове и е отворил вратите на мюнхенското общество за Хитлер. Богати бизнесмени като издателя Юлиус Фридрих Леман, но също и Райхсверът в лицето на канцеларията на Майр и Франц Ритер фон Еп финансират безпаричното парти. Приятелят на Екарт Готфрид Грандел по-късно гарантира за средствата, използвани за закупуването на Völkischer Observer. Екарт среща Хитлер с богати почитатели, които стават негови щедри спонсори, като Хелене Бехщайн, съпруга на известния берлински производител на пиана, или мюнхенската издателска двойка Хюго и Елза Брукман. В рамките на две години Хитлер успява да стане абсолютният и непоклатим лидер на малката партия. Сменя името ѝ от [[Германска работническа партия|DAP]] на „Националсоциалистическа германска работническа партия“ ({{lang|de|Nationalsozialistische Deutsche Arbeiterpartei}}), известна навсякъде като [[NSDAP]]. Появява се акронимът „На̀ци“ ({{lang|de|Nazi}}) от думата „Националсоциалист“ ({{lang|de|NAtional SoZIalist}}). Адолф напуска армията, за да се отдаде изцяло на политическата си дейност. Условията за това са благоприятни: в страната има икономическо напрежение и силно негодувание срещу победилите във войната [[съюзници]]. На [[24 февруари]] [[1920]] г., DAP е преименувана на NSDAP. Хитлер представя програмата от 25 точки, написана от него, Дрекслер и Федер. В нея Хитлер включва идеите си, оформени още от престоя му във Виена: [[антисемитизъм]], силен [[национализъм]], идея за арийско расово господство, презрение към либералната демокрация и принципа на водача. Платформата, с която излиза партията му, е направена така, че да заинтригува всеки, който е недоволен от нещо. Повечето от идеите в нея не са нови, но той успява да ги направи привлекателни и ясни. Негово е решението символ на новата партия да стане „[[свастика]]та“ (пречупеният кръст, носен преди това от по-стари расистки групировки) и за поздрав да се използва думата „Хайл!“. Успява да осигури и вестник за движението си – „[[Фьолкишер Беобахтер]]“ ({{lang|de|Völkischer Beobachter}}). За охрана на събранията си учредява организацията „Щурмабтайлунг“ ({{lang|de|Sturmabteilung}}) (по известна със съкращението си [[SA]]) на мъжете с кафяви ризи, ръководени от близкия му приятел [[Ернст Рьом]]. Хитлер си създава и преторианци в лицето на високо дисциплинираните, готови да се сражават до смърт за своя лидер, черноризци от „[[СС|Шуцщафел]]“ ({{lang|de|Schutzstaffel}} – SS). На 16 март 1920 г. Екарт го запознава с някои от инициаторите на Пуча на Кап-Лютвиц в Берлин, който се проваля на следващия ден. По време на друго посещение в Берлин през 1920 г. Хитлер се среща с Хайнрих Клас (Пангерманска асоциация), който след това го подкрепя финансово и облекчава дълговете на партийния вестник Völkischer Observer. Когато е освободен от Райхсвера (1 април 1920 г.), Хитлер вече може да живее от хонорарите за речите си. По това време той достига 1200 до 2500 слушатели на изява и набира нови членове за NSDAP, която по това време все още е в силна конкуренция с Германската национална защита, Труцбунд (DVSTB) и Германската социалистическа партия (DSP) Той спира Дрекслер да обедини NSDAP с DSP на 7 август. На 20 август в Залцбург сключва съюз с австрийската DNSAP, за да подчертае общогерманските претенции на своята партия. В основната си реч „Защо сме антисемити?“ на 13 август 1920 г. Хитлер обяснява за пръв път по-подробно своята идеология: Всички евреи са неспособни на конструктивна работа поради предполагаемо непроменимия си расов характер. По същество те са паразити и биха направили всичко, за да постигнат световно господство, включително (твърди той) расово смесване, манипулиране на хората чрез изкуство и преса, насърчаване на класовата борба и дори трафик на момичета. По този начин той превръща расисткия антисемитизъм в основна характеристика на програмата на NSDAP. С дълъг шлифер върху костюма си, „гангстерска шапка“, видим револвер и кучешки камшик, Хитлер привлича вниманието към себе си на приеми в Мюнхен. Поддръжниците го описват като „страхотен популярен оратор“, който изглеждаше „външно някак между подофицер и помощник, с някаква неловкост и в същото време толкова много красноречие […] пред масова аудитория.“ Хитлер преобразува SA от „сила за защита на залата“ във военизирана сила и сила за сплашване на NSDAP. Той проектира знамената със свастика и стандарти за демонстрации на силата на SA в града и страната. През юни 1921 г. той отново е в Берлин, за да събира средства за своята партия. NSDAP – Мюнхен кани Ото Дикел, член на партията от Аугсбург, като заместник-говорител и организира среща на 10 юли 1921 г. с емисарите на Нюрнбергската DSP, за да преговарят за сливане. Появява се Хитлер, който може би е бил информиран от Херман Есер. Когато Екарт, Дрехслер и други приветстват предложенията на Дикел за програмна реформа, той напуска ядосан срещата. На 11 юли Хитлер подава оставка от NSDAP, може би защото се страхува да не загуби специалната си позиция в партията. На 14 юли той остро критикува Дикел и неговите възгледи в подробно изявление. За повторното си влизане с посредничеството на Дитрих Екарт, Хитлер иска диктаторски правомощия в NSDAP. На 29 юли 1921 г. общото събрание приема устав с необходимия „диктаторски принцип“, прехвърля ръководството на партията на Хитлер и изключва Дрекслер от процесите по вземане на решения като „почетен председател“. Довереното лице на Хитлер Аман рационализира и централизира партийната организация. По този начин Хитлер отстоява претенциите си за лидерство и не позволява на партията да завие наляво. Сега той вече е партиен лидер, подкрепян от много националисти, противници на демокрацията и милитаристи сред интелектуалците в правителството и администрацията на Бавария. За да разшири влиянието си, Хитлер изнася няколко речи от 1920 г. нататък пред Берлинския национален клуб, от 1919 г. и в Австрия. Той иска да стане по-известен на обществото чрез целенасочени атаки срещу политическите си опоненти. На 14 септември 1921 г. Хитлер и неговите последователи насилствено прекъсват събитие, организирано от сепаратистката Байернбунд в мюнхенския Льовенбройкелер. Нейният основател Ото Балерстед е ранен и след това го докладва. Хитлер е осъден на три месеца затвор на 12 януари 1922 г. за нарушаване на обществения ред и телесна повреда. Наказанието е намалено с два месеца за добро поведение. Той излежава присъдата си в Щаделхайм между 24 юни и 27 юли 1922 г. По-късно Хитлер убива Балерщед по време на чистката на „Рьомския пуч“ – 1934 г.. Някои статии в британската и американската преса по това време го описват като „потенциално опасен“, като представител на „армия на отмъщението“ или като „германският Мусолини“. И Хитлер кара Херман Есер да го провъзгласи за такъв в Мюнхен на 3 ноември 1922 г., три дни след успешния поход на Мусолини към Рим. В края на 1923 г. Хитлер е убеден, че [[Ваймарска република|Ваймарската република]] е пред прага на своето рухване и че сега може да изпълни обещанието си за „поход към Берлин“ и поваляне на правителството от „еврейско-марксистки предатели“. Той се надява с подкрепата на армията да постави Германия под националистически контрол. В плана му се включва и реакционният милитарист и национален герой от Първата световна война генерал [[Ерих Лудендорф]]. ==== Бирен пуч (1923) ==== [[Файл:Hitler's_DAP_membership_card.png|мини|Членска карта на Хитлер в германската партията ''DAP'']] На осми ноември 1923 с помощта на генерал Лудендорф, Хитлер организира [[Бирен пуч|Бирения пуч]], което става по време на събранието на баварското правителство, начело с Густаф фон Кар в бирарията „Бюргербройкелер“. Силно превъзбуден, Хитлер се качва на масата и стреляйки в тавана, обявява революцията: {{цитат|Утре Германия ще има национално правителство или ще бъдем мъртви!|Адолф Хитлер}} Тъй като не получава подкрепа от лидерите на партията, за създаването на ново правителство с канцлер Хитлер и главнокомандващ на армията Лудендорф, на следващия ден нацистите (някои от които въоръжени) маршируват по улиците на [[Мюнхен]] към военното министерство. Но кордон от полицаи, преградил „Одеонплац“ открива огън и първите редици на маршируващите бързо се разпръсват. Убити са 4 полицаи и 15 демонстранти. Както и случаен минувач. Смъртоносен куршум удря финансиста на NSDAP Макс Ервин фон Шойбнер-Рихтер. Когато пада, той повлича Хитлер със себе си, изкълчвайки рамото му. Но Хитлер успява да избяга, намирайки подслон в Уфинг, скрива се в къщата на Ернст Ханфщенгъл на езерото Щафелзее. Той е арестуван там на 11 ноември. NSDAP, която вече е забранена в девет германски провинции, също е забранена в Бавария и в цялата страна на 23 ноември. Пучът се проваля. На 26 февруари 1924 г. срещу Хитлер започва съдебен процес с обвинение в държавна измяна. Съдията Георг Найтхард познава подсъдимия от по-рано. Той го е съдил за подстрекателство, когато веднъж кафявите ризи с ръкопашен бой разтурват сбирка на комунисти. Съдията е благосклонно разположен към лидера на нацистите и те очакват, както първия път, сравнително лека присъда. Адолф Хитлер се възползва от всичко това и се опитва да превърне процеса си в пропаганден триумф. За тази цел той се защитава сам и по блестящ начин използва красноречието си. Поема пълната вина за организирането на пуча. {{цитат|Това е моето становище: По-добре да бъда обесен в болшевишка Германия, отколкото да склоня глава пред френския меч.|Адолф Хитлер}} [[Файл:Гитлер и собрание НСДАП в Мюнхене.jpg|мини|Събрание на партийците от NSDAP, Мюнхен 1923 г.]] Хитлер си позволява смело да говори за наближаването на деня, в който тълпите от улицата със своите знамена с пречупени кръстове ще се слеят с тези, които стреляха по тях. Групите ще нараснат в батальони, батальоните в полкове, полковете в дивизии, заканва се той. {{цитат|Даже и да ни осъдите хиляди пъти, богинята на вечния съд на историята ще се засмее и ще скъса решението на този съд, и ще ни признае за невинни.|Адолф Хитлер}} Хитлер отхвърля обвинението в държавна измяна и заявява, че „ноемврийските престъпници“ от 1918 г. са истинските предатели. Процесът завършва на 1 април 1924 г. След целия спектакъл Хитлер е осъден на четири<ref name="churchill 47-59">{{cite book |title= The Second World War: The Gathering Storm |last=Churchill |first=Winston |authorlink=Уинстън Чърчил |year=1948 |publisher=Houghton Miffin Company |location=United States of America |isbn=0-395-41055-X |pages=47 – 59}}</ref> години затвор. С възможност за предсрочно освобождаване и глоба от 200 [[Златна марка|златни марки]]. Освен това съдът отказва експулсирането му като чужденец, извършил престъпление, което е задължително по Закона за защита на републиката, тъй като той имал „почтен ум“, мислел и се чувствал германец и бил доброволен войник в немската армия в продължение на четири години и половина, а също така и ранен на фронта. Както възможността за условно освобождаване, така и отказът от експулсиране явно противоречат на действащите закони, които предвиждат смъртно наказание за подобни престъпления. Поведението му в съдебната зала прави силно впечатление на германците, които започват да го възприемат като голям национален герой. Лично за него пучът е сериозен урок, от който научава, че за да успее да вземе властта в свои ръце, ще трябва да използва легални средства. [[Файл:Mein Kampf dust jacket.jpeg|мини|Книгата „[[Моята борба]]“]] От присъдата си Хитлер излежава само девет месеца. Хитлер се радва на множество привилегии и големи удобства по време на затвора в отделно крило на затвора Ландсберг ам Лех. Той има близък контакт с други осъдени и му е позволено да приема повече посетители, отколкото било обичайно в затворническата практика до този момент (списъкът с посетители на Хитлер показва 330 души). Повечето посетители разговарят само накратко с Хитлер. Хитлер води по-дълги разговори с Едвин и Хелене Бехщайн, Лудендорф, Макс Аман и Хермине Хофман. На Хитлер редовно му е позволявано да води поверителни разговори с приятели на политически теми. Посетителите наричат ​​стаята му „деликатесен магазин“ заради многото деликатесни продукти. Ръководството на институцията има подготвени допълнителни килии за неговото „съдебно пазене“. А Хитлер дори очаква да бъде освободен след шест месеца на 1 октомври 1924 г. Но Мюнхенската прокуратура отменя това, тъй като е открита негова обширна коореспонденция с писма. Въпреки това поради застъпничеството на директора на затвора Хитлер е освободен на 20 декември 1924 г. след по-малко от девет месеца затвор за предполагаемо „добро поведение“. Фактът, че Ландсберг е бил „университетът на Хитлер на държавна сметка“ е част от легендата около затварянето, започнало след 1933 г. Затворът на Хитлер е бил посетен от 180 000 души до 1937 г. Самият Хитлер се връща в затвора без предупреждение през 1934, 1936 и 1938 г. == Идеология == В затвора на град [[Ландсберг ам Лех]] той има достатъчно време, за да премисли добре сторените грешки. Закусва в леглото си, държи дълги слова пред съкилийниците си и прави разходки в градината. Всичко прилича повече на [[санаториум]], отколкото на затвор. При тези условия започва да диктува на секретаря си [[Рудолф Хес]] книгата си „[[Моята борба]]“ ({{lang|de|Mein Kampf}}), която по-късно става политическа [[библия]] за нацисткото движение. В нея Хитлер разказва живота си, философията си и представя подробно програмата си, която иска да реализира в [[Германия]]. Основна тема на писанията му е [[дарвинизъм|социалният дарвинизъм]] – индивидите и нациите са представени като участници в постоянна борба за живот. Расово по-висшите германци са заплашени от [[евреи]]те, „гъвкавия демон на човешкото падение“, [[марксизъм|марксистите]], [[болшевизъм|болшевиките]], [[либерализъм|либералите]] и от [[Хуманизъм|хуманистите]], без значение от какъв тип. На новото нацистко движение се пада задачата да подготви стратегията за световното господство, която неминуемо е свързана с безмилостна борба. Централната идея на Хитлер е расовата борба, която определя историята на човечеството и в която „правото на най-силния“ неизбежно надделява. Той определя „голямото, несмесено население от скандинавско-германски хора“ в „германското национално тяло“ (с което той се позовава на расовата идеология на Ханс Ф. К. Гюнтер) като най-силната раса, предназначена за световно господство. Хитлер вижда евреите като световноисторически смъртен враг на арийците: те също се стремят към световно господство, така че ще трябва да има една последна апокалиптична битка с тях. Германия може отново да бъде велика само ако обяви безпощадна война на тези вътрешни врагове. Понеже нямат сила или собствена нация, евреите се стремят да унищожат всички други раси като „паразити в телата на другите народи“. Тъй като този стремеж е присъщ на тяхната раса, арийците могат да запазят расата си само като унищожат евреите. В последната глава от втория том на „Майн Кампф“ той пише за германските евреи: „Ако дванадесет или петнадесет хиляди от тези еврейски развратители на народа бяха държани под отровен газ в началото и по време на войната, както стотиците хиляди от нашите най-добри немски работници от всички класи и професии, тогава милионите жертви на фронта не биха били напразни. Напротив: дванадесет хиляди злодеи, елиминирани в точното време, може би биха спасили живота на един милион почтени германци, които бяха ценни за бъдещето.” Това доказва желанието на Хитлер да извърши геноцид. Расизмът на Хитлер води до неговото отхвърляне на всичко „слабо“ като „недостоен живот" и „без право на живот“: „По-силният трябва да управлява, а не да се слива с по-слабия, за да пожертва собственото си величие.“ Във външната политика той оценява славяните като „нисша раса“, неспособна да формира държави и следователно те трябва да бъдат управлявани от по-високопоставените германски племена в бъдеще. На вътрешния фронт той призовава за принудителна стерилизация на пациенти с наследствени заболявания и дори тяхната евтаназия. Той казва на партийната конференция на NSDAP в Нюрнберг през 1929 г.: „Ако Германия трябваше да има милион деца всяка година и да елиминира 700 000 до 800 000 от най-слабите, тогава в крайна сметка резултатът може би дори ще бъде увеличаване на силата.“ Тези идеи засягат предимно хората с увреждания. Идеята на Хитлер за „чуждо“, „асоциално“ или „изродено“ също засяга неназовани групи в „Майн капф“, като „цигани“ (което означава: роми и йениши), хомосексуалисти и християнски пацифисти, като напр. Свидетелите на Йехова. За Хитлер последните са като идеалист, който е загубил пътя си и следователно е политически опасен и който отказва необходимата борба за оцеляване. От 1933 г. националсоциалистите убиват много членове на тези групи. Програмното искане за завладяване на жизнено пространство на Изток има за цел „унищожаването на „еврейския болшевизъм“, както Хитлер нарича системата на Съветския съюз, и „безмилостната германизация“ на източноевропейските области. Това означава заселване на германци и прогонване („преселване“), унищожаване или поробване на славянското население. Той категорично отхвърля културно-езиковата асимилация като „бастардизация“ и в крайна сметка самоунищожение на собствената раса. Правейки това, според Кершоу, Хитлер е „създал солиден интелектуален мост между „унищожаването на евреите“ и войната срещу Русия, насочена към придобиване на „жизнено пространство“. На тази идеологическа основа Източна Европа до Урал трябваше да бъде отворена със сила „като допълнителна и заселна зона“ за националсоциалистическия германски райх. Идеята на Хитлер за жизнено пространство следва теориите на Карл Хаусхофер за геополитиката и ги надминава, като превръща завладяването на Източна Европа в основна военна цел на NSDAP и средство за трайна икономическа автаркия и хегемония за Германия в една фундаментално реорганизирана Европа. '''Фюрерпринцип''' Хитлер противопоставя на демокрацията, разделението на властите, парламентаризма и плурализма принципа на неограничения лидер: цялата власт в партията и държавата трябва да идва от неизбран „лидер на народа“, който е потвърден само с акламации. Той трябва да назначи лидерското ниво под него, което от своя страна трябва да назначи следващото ниво по-надолу. Съответните „последователи“ трябва да се подчиняват сляпо и безусловно. Тази идея за лидерство се появява в модерния национализъм от 1800 г. насам. Тя е станала общоизвестна в антидемократичния лагер от 1900 г. като копнеж за „народен император“ или авторитарен, войнствен имперски канцлер като Ото фон Бисмарк. Хитлер го е опознал в Линц като култ около Георг фон Шонерер, а във Виена е изпитал въздействието на антисемитските популярни речи на Карл Люгер, когото сега изтъква като модел на „народен трибун“. Паравоенната организация на NSDAP съответства на принципа на фюрера. От ноември 1922 г. Хитлер претендира за ролята на национален лидер след успешния поход на Мусолини към Рим и възприема свързания с него „култ към лидера“ и волунтаристичното разбиране на политиката от италианския фашизъм. Но той твърди, че е придобил своята идеология сам във Виена до 1913 г. и че тази „гранитна основа“ на неговите действия почти не се е променила оттогава. Шонерер и Люгер му отварят очите за „еврейския въпрос“ и го учат да гледа на евреите във всичките им варианти като на чужд народ; но чрез собствените си изследвания той разпознал същността на марксизма и юдаизма, и по този начин оформил своята инстинктивна омраза в „светоглед“ до 1909 г. ==== Реорганизация на партията (1924) ==== До процеса Хитлер се е възприемал повече като „знаменосец“ на националистическото движение, който е трябвало да разчисти пътя за друг „спасител на Германия“ като Лудендорф. Сцената, която съдът му предлага, сега му позволява да влезе в нова, главна роля. Чрез протоколите от съдебните процеси той става известен в Северна Германия като най-радикалният „национален“ политик. Последователите му го почитат като герой и мъченик за националната кауза. Това укрепва позицията му в NSDAP и репутацията му сред другите националисти. Поради това одобрение и пропагандния успех на защитата му Хитлер вижда себе си в ролята на великия лидер и спасител на Германия, на когото се надяват мнозина. Провалът на пуча от 1923 г. довежда до временното разпадане на NSDAP. Скоро обаче Хитлер е амнистиран. През декември 1924 г. той напуска затвора в Ландсберг ам Лех и сериозно се залавя за реорганизиране на партията си. Подпомаган от двама близки последователи – „магьосника“ на пропагандата д-р [[Йозеф Гьобелс|Паул Йозеф Гьобелс]] и [[Пилот|въздушния ас]] от Първата световна война капитан [[Херман Гьоринг]], Хитлер се захваща с трудната задача да си спечели масова подкрепа. Хитлер има черен мерцедес, взет назаем от Якоб Верлин. Има собствен шофьор и бодигард, с когото пътува на публичните си прояви. От този момент нататък той организира това до всеки детайл, като избира часа на пристигането си, влизането в залата за събития, сцената на оратора, облеклото за желания ефект и репетира реториката и изражението на лицето си. На партийни събрания носи светлокафява униформа с лента със свастика, колан, кожена каишка през дясното рамо и високи кожени ботуши до коленете. Пред по-голяма публика той носи черен костюм с бяла риза и вратовръзка, „когато изглеждаше уместно […] да се представи един по-малко войнствен, по-уважаван Хитлер”. С често носения си син костюм, дъждобран, филцова шапка и кучешки камшик той изглежда като „ексцентричен гангстер“. В свободното си време предпочита да носи традиционни баварски къси панталони. В средата на лятото избягва да бъде виждан по бански, за да не се излага на присмех. На 4 януари 1925 г. Хитлер обещава на министър-председателя на Бавария Хайнрих Хелд, че ще прави политика само законно и ще помага на правителството в борбата срещу комунизма. След това Хелд отменя забраната на NSDAP на 16 февруари 1925 г. С редакционна статия във Völkischer Observer на 26 февруари 1925 г. Хитлер възстановява NSDAP под свое ръководство. За да може партийната централа да провери кадрите, всички досегашни членове трябваше да подадат документи за нова членска карта. Самият Хитлер получава членство номер 1. През април 1925 г. Хитлер основава Шуцщафел ({{lang|de|Schutzstaffel (SS)}}) в Мюнхен, лична „гвардия и бойна охрана“, подчинена на партията. Той успешно разширява NSDAP в цяла Германия, като основава нови местни и регионални групи, на които назначава „гаулайтер“. Регионалните забрани на речите му почти не попречиха на тази работа. През март 1925 г. той възлага на Грегор Щрасер да създаде NSDAP в Северна и Западна Германия. До септември 1925 г. Щрасер формира там свое собствено партийно крило. Което в сравнение с партийния щаб на Хитлер в Мюнхен се застъпва за повече социалистически цели, социално-революционен курс и външнополитическо сътрудничество със Съветския съюз. Проектът на Щрасер за нова партийна програма призовава за поземлена реформа, експроприация на акционерни дружества, а също и участие на NSDAP в референдума за експроприацията на немските принцове. Първият сериозен проблем, пред който Хитлер е изправен, е да направи избор между социалистически ориентираната левица от привържениците му в Берлин и десните националисти в Мюнхен, между членовете на партията от Севера, водени от [[Грегор Щрасер]], и приятелите си от [[Бавария]]. За тази цел Хитлер събира всички по-големи ръководители на партията в страната на конференция в [[Бамберг]], [[Германия|Южна Германия]] на 14 февруари 1926 г. Времето на срещата е специално подбрано така, че за повечето северняци да бъде трудно да се откъснат от основната си работа и да присъстват на обсъждането на партийната програма. От представителите на Севера пред мнозинството на Юга имат възможност да говорят само Грегор Щрасер и Гьобелс. На конференцията партията е поделена на две – едната група е водена от Грегор Щрасер, представляващ градските, социалистически и революционно настроени елементи, а другата група е на [[Готфрид Федер]], отразяващ провинциалните, расистки и популистки идеи. Хитлер е по средата на двете враждебни страни. Той никак не е склонен да позволи младата му партия да поеме по посока на „нестройните социалистически принципи“. Решението идва в изясняването на въпроса за становището по отчуждаването на собствеността на [[аристокрация]]та. Хитлер държи двучасова реч, в която разяснява на делегатите, защо не трябва да гласуват за отчуждаване. Националсоциализмът, казва той, не трябва да помага на движенията, вдъхновени от комунистите; отчуждаването няма да спре с изпращането на [[Вителсбахи|Вителсбаховата]] и другите германски династии на бунището на историята. Гьобелс, от който се очаква да подкрепи позицията на Щрасер, предусеща какъв ще е крайният изход и преминава на страната на Хитлер. Като награда получава поста на гаулайтер (партиен районен ръководител) за Берлин и стартира успешната си кариера в партията. Хитлер принуждава крилото на Щрасер да отхвърли новата проектопрограма и по този начин и нейното искане за княжеска експроприация като форма на „система за еврейска експлоатация“. Хитлер забранява всякакво обсъждане на партийната програма (от 1920 г.). Въпреки събитията на конференцията разривът в NSDAP между националисти и социалисти намира (кърваво) решение едва в „[[Нощта на дългите ножове]]“ ({{lang|de|Nacht der langen Messer}}) през 1934 г. През лятото на 1926 г. NSDAP въвежда хитлеристкия поздрав, превръщайки култа към Хитлер в своя централна характеристика. След това Хитлер доминира в партията по начин, подобен на начина, по който го прави от 1933 г. насам, като първоначално позволява спорове и съперничество и след това взема решението за себе си. Личната връзка с „лидера“ става решаваща за влиянието, което един служител има в партията, и Хитлер става почти безапелационен в NSDAP. [[Файл:Bundesarchiv Bild 102-00344A, München, nach Hitler-Ludendorff Prozess retouched.jpg|мини|Хитлер, дясно на [[Ерих Лудендорф]] (в центъра), заедно с останалите участници в пуча (1924)]] Пропагандната дейност на партията е насочена към низшите класи на обществото, които понасят тежки удари от [[икономическа депресия|икономическата депресия]]. Настойчивостта на Хитлер този път движението да се придържа към легалните средства за борба за властта (която дори му донася прякора ''Адолф Легалния'') му спечелва престиж в редиците на [[милитарист]]ите, [[националист]]ите и традиционалистите. Комбинацията от проницателност по отношение на психологията на масите и готовността да работи заедно с десните [[Консерватизъм|консерватори]] е важен фактор за Хитлер по пътя му към абсолютната политическа власт. Той бързо възстановява и значително засилва позициите си, загубени след безплодния [[бирен пуч]]. През 1930 г. Адолф Хитлер е безспорният лидер на нацисткото движение. В хазната на партията потичат капитали от едрите индустриалци на [[Райнланд]], които виждат в лицето на Хитлер единствения си защитник пред тревожещите ги профсъюзи и пред набезите на комунистите. NSDAP получава нарастваща подкрепа от стабилните буржоазни елементи както и от недоволните работници, като на всички Хитлер обещава закрила и освобождение от „грабещите ги еврейски финансисти“. ==== На път към абсолютната политическа власт (1928) ==== След обещанието си за законност Хитлер иска да победи и подкопае демокрацията в нейната собствена игра. NSDAP трябваше да влезе в парламента, а освен това SA трябваше да използва грандиозни маршове, улични битки и бунтове, за да привлече общественото внимание към партията и нейния лидер и в същото време да разкрие слабостта на демократичната система. За тази цел NSDAP използва напълно новите тогава методи за реклама и масово влияние. Ефектната реторика на Хитлер е фундаментална за техния успех. Той подхваща актуални политически въпроси. Говори редовно и конкретно за „вината на ноемврийските престъпници от 1918 г.“, техният „нож в гърба“, за „болшевишката опасност“, „позора на Версай“, „парламентарната лудост“ и коренът на всяко зло: „евреите“. Със своята рурска кампания и брошурата „Пътят към възкресението“ Хитлер се опита да спечели подкрепата на рурската индустрия. Но в 1928 г. на изборите за [[райхстаг]] нацистите печелят само 12 места, което е слаб резултат в сравнение с 54-те мандата на [[комунисти]]те. NSDAP остава „незначителна, макар и шумна партия". Стабилизираните икономически условия и продължаващият икономически подем („Златните двадесет години“) не предлагат на радикалните партии почти никакви възможности за тяхната агитация до 1929 г. По време на [[икономическа депресия|икономическата депресия]] от 1929 г. Хитлер заедно с националиста [[Алфред Хугенберг]] води кампания срещу „[[плана Юнг]]“ ({{lang|de|Volksbegehren gegen den Young-Plan}}). Планът Young има за цел да уреди неуредените репарационни въпроси между Германия и нейните бивши врагове от Първата световна война. NSDAP и DNVP (партиен шеф, Алфред Хугенберг), организират съвместно референдум (срещу плана Young), който се проваля. Но чрез контролираните от Хугенберг вестници най-сетне пред Хитлер се открива възможност да изложи идеите си пред [[нация]]та. Освен това той има шанса да спечели на своя страна повече едри индустриалци и [[бизнес]] [[магнат]]и, които да осигурят солидна финансова подкрепа за движението му. Хитлер и неговата партия получават значителна подкрепа от националистическо-консервативната средна класа за първи път на провинциалните избори в Тюрингия през есента на 1929 г. В резултат на световната икономическа криза Ваймарската коалиция се разпада в Германия на 27 март 1930 г. Райхсканцлерът Херман Мюлер (SPD), който все още имаше демократично настроено мнозинство в Райхстага, и първият президентски кабинет на Хайнрих Брюнинг (Център) бяха последвани от изборите за Райхстаг през 1930 г.: През 1930 г. изборите за райхстаг правят NSDAP втората по големина парламентарно представена политическа сила. Тя увеличава своя дял от гласовете до 18,3&nbsp;% и своите депутати в Райхстага от 12 на 107 (за нацистите гласуват над 6 милиона души). Комунистите успяват да вкарат 77 свои представители. Изводът за всички е ясен – шумната пропаганда на Хитлер е спечелила вниманието на германския [[Избирателна система|избирател]]. Като втората най-силна партия NSDAP се превръща в релевантен фактор на властта в германската политика. На процеса срещу Райхсвера, воден в Улм, Хитлер се явява като свидетел на защитата на 25 септември 1930 г. Там той се заклева, че „при никакви обстоятелства няма да преследва своите идейни цели чрез незаконни средства“ и ще изключи членовете на партията, които не се придържат към това изискване. Но също така тогава той заплашва: „Ако нашето движение победи в правната си битка, ще дойде германски държавен съд; и ноември 1918 г. ще намери своето изкупление и глави ще се търкалят!". По време на разпит на свидетел през 1931 г. адвокатът Ханс Литен разкрива, че Хитлер е продължил да поощрява нацистката пропаганда за насилствено сваляне на властта и по този начин е нарушил клетвата си за законност. Хитлер е обвинен в лъжесвидетелстване. Въпреки че има достатъчно доказателства за експулсирането му, делото е забавено и прекратено. От 1931 г. президентът на райха Хинденбург е „почти затрупан“ със списъци с подписи и петиции за канцлерския пост на Хитлер. Той кани Хитлер и Херман Гьоринг на първи разговор на 10 октомври 1931 г., ден преди срещата на „Харцбургския фронт“. Според биографа на Хитлер Конрад Хайден Хитлер изнася монолози вместо да отговаря на въпросите на Хинденбург. Твърди се, че след това Хинденбург казал на Курт фон Шлайхер: „Бохемският редник“ (Хинденбург вероятно е объркал австрийския Браунау с едноименния бохемски град, чешкия Броумов, който срещнал като лейтенант по пътя към битката при Кьониггрец през 1866 г.) би могъл най-много да стане началник на пощата“. Въпреки че Хитлер го впечатлил, той не го убедил в пригодността му за канцлерския пост. За да може да се кандидатира срещу Хинденбург на изборите за президент на Райха през март/април 1932 г., Хитлер, който е лице без гражданство от 30 април 1925 г., трябва да стане гражданин на федерална държава и следователно германец съгласно раздел 1 от Закона за райха и гражданството (виж натурализацията на Адолф Хитлер през февруари 1932 г.). Като лице, осъдено преди това за държавна измяна, той търси „работа в пряка или непряка държавна служба“, възможна съгласно раздел 14 от Закона за Райха и гражданството, което се „счита за натурализация на чужденец […]“ След няколко неуспешни опита министърът на вътрешните работи на свободната държава Брауншвайг Дитрих Клагес (NSDAP), го назначава в правителствения съвет на Брауншвайг три дни след обявяването на кандидатурата му. Въпреки това Хитлер никога не е започвал планираната си служба, но веднага е получил отпуск за предизборната кампания и по-късно подал молба за неограничен отпуск за бъдещите си „политически борби“. Той е освободен от държавната служба в Брауншвайг като райхсканцлер едва на 16 февруари 1933 г. Настоящият застаряващ президент [[Паул фон Хинденбург]] е подкрепян от [[Социализъм|социалистите]], [[католици]]те и обикновените работници. Другите двама кандидати за поста са [[Теодор Дюстерберг]], офицер от армията, и лидерът на комунистическата партия [[Ернст Телман]]. Хитлер подхожда с присъщата му енергичност към кампанията за [[Имперски президентски избори (1932)|изборите на 13 март 1932 г.]] и печели над 30&nbsp;% от вота, лишавайки Хинденбург от пълната победа. На втория тур на изборите от 10 април старият герой от [[Първата световна война]] Хинденбург е преизбран с 53&nbsp;% или 19 359 650 (Хитлер получава само 36,8 % от подадените гласове – 13 418 011; Телман – 3 706 55). На изборите през юли 1932 г. за Райхстаг, нацистите тържествуват с 230 места и стават най-силната политическа партия в Германия. Но на следващите избори Хитлеровото движение загубва малко от гласовете си, което води до намаляването депутатите на 196 (комунистите нарастват на 100). NSDAP остава най-голямата партия в парламента, но уличните схватки между кафявите ризи и червения фронт придобиват особена острота. [[Файл:Bundesarchiv Bild 102-14080, Berlin, Hitler, Göring und Hanfstaengl.jpg|мини|21 юни 1932 г., Хитлер в разговор с Херман Гьоринг]] Междувременно политическата ситуация сериозно се изражда. Райхсканцлерът [[Хайнрих Брюнинг]], привидно либерален и напредничав, се проваля, започвайки да управлява с укази. Това му решение в действителност прокарва път към [[диктатура]]. На 30 май 1932 г. Хинденбург отстранява Брюнинг от поста му, назначава Франц фон Папен за нов канцлер и разпуска Райхстага. NSDAP използва всички държавни и национални избори, насрочени за 1932 г., за постоянна агитация. Хитлер наема оперния певец Пол Девриент като вокален треньор и корепетитор на кампанията. Хитлер участва на 148 големи митинга от април до ноември 1932 г., които се посещават средно от 20 000 до 30 000 души. Нацистката пропаганда го представя като спасител на движението („Хитлер над Германия“), който стои над социалните класи. Той става по-известен сред населението от всеки друг кандидат преди него. Десетки хора загиват насилствено по време на провокативни митинги на NSDAP по време на тази предизборна кампания. „Кървавата неделя на Алтона“ (17 юли 1932) например дава възможност на правителството на Папен да отстрани действащото по конституция държавно управление на Прусия чрез спешен указ (Preußenschlag, 20 юли). На изборите за Райхстаг през юли 1932 г. NSDAP става най-силната партия с 37,3&nbsp;%. Хитлер претендира за Канцлерството. Още на втората сесия на Райхстага на 12 септември Хинденбург разпуска Райхстага по предложение на Папен, тъй като се очаквало Райхстагът да отмени извънредните постановления от 4 и 5 септември 1932 г., които съдържат значителни съкращения на социалната политика. На изборите за Райхстаг през ноември 1932 г. NSDAP отново е най-силната партия с 33,1&nbsp;%, въпреки че губи гласове; KPD също печели места, което означава, че демократичните партии вече не могат да формират парламентарно мнозинство. След това Папен подава оставка и предлага на Хинденбург да бъде назначен за диктатор със спешен указ. Започва тежка задкулисна политическа борба между [[юнкер]]ите от изтока, едрите индустриалци от запада и офицерите от [[Райхсвер]]а. Тези три групи стоят зад поредния [[Франц фон Папен#Кабинет фон Папен|кабинет]], първоначално оглавяван от [[Франц фон Папен]], ловък политик и интригант, а после и от генерал [[Курт фон Шлайхер]], представител на армията, който желае постигането на военна диктатура. Национално-консервативните сили в икономиката, военните и бюрокрацията „се стремят към „авторитарна (монархическа) трансформация на държавата“, „перманентно премахване на KPD, SPD и синдикатите“, „намаляване на данъчната тежест и тежестта на социалната държава върху икономиката“, „бързото преодоляване на Версайския договор“ и „превъоръжаване“. Те вярват, че могат да постигнат целите си само с подкрепата на националсоциалистическото масово движение. Тези елити искат да отслабят части от програмата на Хитлер, които са нежелани за тях (диктатура на лидера вместо монархия, зачитане на интересите на работниците), като „оформят“ Хитлер и „опитомят“ неговата политика. Папен им се струва подходящ съюзник, защото той „все още имаше пълното доверие на Хинденбург“ и е единственият в състояние да разсее недоверието му към Хитлер. Хитлер в началото подчинява критиките на капитализма в NSDAP на антисемитизма, според който само евреите са отговорни за икономическата мизерия. Речта на Хитлер пред Дюселдорфския индустриален клуб в началото на 1932 г. възхвалява ролята на икономическите елити и набляга на гласоподавателите на левите партии: „Германският народ не може да оцелее, докато половината от него гледат на „собствеността като на кражба“. След като Хитлер изгражда добри отношения с бизнес кръговете до края на 1932 г. и до голяма степен разсейва опасенията им относно нацистката икономическа програма, голямата индустрия подкрепя възхода на NSDAP в офиса на Шахт или отдела за икономическа политика на NSDAP, особено чрез „бизнес представители от втория и третия ешелон на металообработващата и стоманодобивната промишленост“. По-късно това са арианизирани печалбари, но също и банкери и едри аграри. Те се опитват да приведат бъдещата нацистка икономическа политика „в съответствие с просперитета на частния бизнес“, така че „промишлеността и търговията ще могат да участват“. За да избегне риска от гражданска война и възможно поражение на Райхсвера срещу паравоенните сили на SA и KPD, Хинденбург назначава Курт фон Шлайхер за райхсканцлер на 3 декември. Той е станал министър на Райхсвера при Папен и очевидно е възприел по-благоприятен за работниците курс. Шлайхер се опитва да раздели NSDAP чрез стратегията на кръстосания огън: Грегор Щрасер е готов да приеме предложението на Шлайхер да участва в правителството, да стане вицеканцлер и по този начин да заобиколи Хитлер. Хитлер обаче отстоява лидерската си роля в NSDAP и претенциите си към Канцлерството през декември 1932 г. със сълзи и заплахи да се самоубие. Консервативните съветници на Хинденбург се провалят в опита си да включат NSDAP в правителството, без да дадат на Хитлер канцлерския пост. Тайната среща на Папен с Хитлер в къщата на банкера Шрьодер на 4 януари 1933 г. се счита за „раждането на Третия райх“, което инициира „незабавна причинно-следствена последователност от събития до 30 януари“. Фон Папен сключва политическа сделка с Хитлер. Двамата решават да работят заедно за правителство, в което Хитлер ще бъде канцлер, а хора на фон Папен ще заемат по важните министерски постове. Освен това постигат съгласие да елиминират [[Социалдемокрация|социалдемократите]], [[Комунизъм|комунистите]] и [[евреи]]те от политическия живот. Хитлер обещава да се откаже от социалистическата част в своята програма като срещу това фон Папен ще поръчителства за него пред индустриалците за по-нататъшни финансови инжекции за нацисткото му движение. Остава една-единствена задача – да се спечели доверието на стария президент Хинденбург, който не е особено благосклонен към грубото парвеню и най-обикновен [[ефрейтор]] от Първата световна война (веднъж вече президентът е отхвърлил желанието на Хитлер да го направи канцлер, предлагайки му [[Списък на германски вицеканцлери|вицеканцлерския]] пост, който Адолф не приема). NSDAP става най-силната партия на изборите за Ландтаг в Липе през 1933 г. (15 януари) с 39,5&nbsp;% от гласовете (от 100 000 избиратели) и по този начин засилва претенциите си за лидерство. Когато злоупотребата с източната помощ заплашва репутацията на Хинденбург, неговият приятел Елард фон Олденбург-Янушау лично подема кампанията за канцлерския пост на Хитлер и очаква кабинетът му да покрие скандала. Освен това на 22 януари Хитлер спечелва Оскар фон Хинденбург като поддръжник със заплахи и предложения. [[Оскар фон Хинденбург]], синът на президента, загрижен за имението в [[Нойдек]] на изток и заможният банкер [[Курт фон Шрьодер|Курт Фрайхер фон Шрьодер]] принуждават Паул фон Хинденбург да приеме предложенията за бъдещия кабинет на Хитлер – фон Папен. Това премахва последните резерви на президента на Райха относно неговото назначаване. Когато Хинденбург отхвърля искането на действащия германски канцлер Шлайхер за нови избори, той подава оставка на 28 януари 1933 г. Хитлер, Папен и Хюгенберг вече са се споразумели за новия кабинет. Това прави възможно назначаването на Хитлер за канцлер. На 30 януари 1933 г. президентът с голяма неохота обявява Адолф Хитлер за [[райхсканцлер]] на Германия с коалиционен кабинет, отказвайки му извънредна власт. Това е велик момент за някога незначителния бродяга от [[Виена]]. Той постига тази висока цел без пуч и без [[революция]], а както е обещал – по конституционен път. ==== Канцлер и държавен глава (1933) ==== [[Файл:Bundesarchiv Bild 102-14437, Tag von Potsdam, Adolf Hitler, Kronprinz Wilhelm.jpg|мини|21 март 1933 г., райхсканцлерът Хитлер и германският принц Вилхелм Пруски на [[ден на Потсдам|деня на Потсдам]]]] [[Файл:BASA-3K-15-394-1-Adolf Hitler.jpeg|мини|Хитлер, 1933 г.]] Хитлер твърди, че [[Германска империя (1933-1945)|Третият Райх]], започнал с избирането му за [[райхсканцлер]] и че ще просъществува 1000 години. Веднъж взел властта в свои ръце, той действа бързо и решително, за да затвърди позициите си и да постигне пълна [[диктатура]]. В райхстага новият канцлер няма пълно мнозинство и за да си осигури такова, той постига споразумение с Хинденбург да се състоят избори. Първата му задача след това е да вдигне в тревога страната заради заплахата от [[Червен терор (Съветска Русия)|червения терор]]. Разбира се, едно отслабване на [[комунисти]]те ще затвърди властта му. С палежа на сградата на райхстага на [[27 февруари]] [[1933]] г. Хитлер получава официален повод и възможност да се разправи с политическите си опоненти и да положи основите на [[Тоталитаризъм|тоталитарната]] си система. На местопрестъплението е заловен слабоумният 24-годишен холандски скитник [[Маринус Ван Дер Любе]], който някога е бил член на комунистически клуб в родината си. Предполага се обаче, че пожарът е запален от щурмоваци на нацистката партия, със съдействието на Херман Гьоринг. През тунел те влизат в райхстага, заливат завесите и килимите със запалима течност, след което вкарват психически лабилния бивш комунист, за да запали сам малки отделни огньове. Отговорността за пожара все още е обект на дискусия сред историците. Запален от нацистите или не, изгорелият [[Райхстаг (сграда)|Райхстаг]] свършва добра работа на Хитлер. Арестувани са 4000 души. Вината за палежа е хвърлена върху [[Комунистическата партия на Германия]]. През март полицията залавя нелегално пребиваващите в страната [[Георги Димитров]] (ръководител на нелегалното бюро на комитета за Западна Европа), [[Благой Попов]] и [[Васил Хаджитанев]] (членове на [[Политбюро на ЦК на БКП|политбюрото]] на нелегалната [[Българска комунистическа партия]]). Те получават обвинение за подпалването на сградата на Райхстага. Процесът срещу тях се следи с голям интерес от много страни. Получават се протести от различни места. Димитров, който се защитава сам, се превръща в герой за комунистите със смелото си поведение (успява да вбеси Гьоринг). В крайна сметка нацистите са принудени да пуснат българите и те са изпратени в [[Москва]]. NSDAP печели [[Имперски избори от март 1933 г.|изборите на 5 март 1933 г.]] и увеличава местата си в парламента от 196 на 288. Хитлер се кандидатира в избирателен район 24 (Горна Бавария – Швабия) и става член на Райхстага. Новият Райхстаг е открит на 21 март 1933 г. в „Деня на Потсдам“. С подкрепата на националистите Хитлер си осигурява мнозинство от 52&nbsp;% (мандатите на комунистите са касирани). На 24 март 1933 г. райхстагът гласува [[закон]] за извънредни пълномощия на правителството. С него на парламента са отнети законодателните права, контролът на [[бюджет]]а, правата за иницииране промени в конституцията и правото на одобрение на договори с чужди страни. За срок от четири години те са предоставени изцяло на „[[Имперско правителство (1871-1945)|Райхстагкабинета]]“ ({{lang|de|Reichsregierung}}). Представители на партията контролират управлението на немските провинции. Търговските обединения са разпуснати. Нацисткият режим смазва свободните профсъюзи на 2 май след честването на Първи май предния ден и вместо това основава Германския трудов фронт на 10 май. Почти цялото население е организирано в различни обединения под контрола на партията. На 22 юни ГСДП, чиито представители са единствените, които гласуват против Закона за пълномощията на кабинета, е забранена, а на останалите партии е наредено да се саморазпуснат до 5 юли. В резултат всички други партии освен [[NSDAP]] са забранени (една част от тях се сливат „доброволно“ с нея, а други се „саморазпадат“). На 1 декември 1933 г. NSDAP става единствената държавна партия със закон, който гарантира единството на партията и държавата. В този процес „натискът „отдолу“ и „личната инициатива“ на Хитлер работят заедно. Хитлер затвърждава властта си с предварително планирана бруталност и [[Тероризъм|терор]]. Тези, които се осмелят да говорят против режима му, биват веднага надвити, арестувани, хвърляни в затвор или убивани. Хитлер внимателно се старае да не накърни интересите на силните групировки. Внимателно изтласква настрана консерваторите и предпазливо овладява [[Радикал (химия)|радикалите]]. Той води ловка политика по примера на [[Николо Макиавели|Макиавели]]. Не се колебае да лиши опонентите си от обикновените им човешки права или дори да ги ликвидира физически. Правителството, законът, образователната система и религията работят за националсоциализма. „[[Heil Hitler]]!“ става задължителен поздрав, свастиката символ на държавата, а „[[Песен на Хорст Весел|Horst-Wessel-Lied]]“ официален химн. Под ръководството на д-р [[Йозеф Гьобелс|Паул Йозеф Гьобелс]] широко се пропагандира величието на Фюрера. ==== Затвърждаване на диктатурата (1933 – 1934) ==== [[Файл:Bundesarchiv Bild 146-1990-048-29A, Adolf Hitler retouched.jpg|мини|Хитлер, 1933 г.]] Само една пречка остава да бъде преодоляна по пътя към абсолютната диктатура – радикалният елемент вътре в партията, концентриран около [[СА]] и лидера ѝ капитан [[Ернст Рьом]]. На Хитлер е нужно спокойствие. Помогналите му да стигне до властта бизнесмени и военни са обезпокоени от кафявите ризи, водени от Рьом, който призовава за „продължаване на революцията“. Армията е разтревожена и от факта, че в плановете за бъдещето на лидера на СА влиза конкурирането и постепенното изместване на Райхсвера от [[щурм]]оваците. Съвсем естествено и индустриалците, и военните притискат Хитлер да пристъпи към разрешаване на въпроса, като дават да се разбере, че от това зависи оставането му на върха. Адолф Хитлер за втори път е изправен пред избор между националистите и социалистите в движението си. Имайки предвид по-горе посочените обстоятелства решението на Фюрера е от ясно по-ясно. Събитията са бурни. На 30 юни 1934 г. се състои така наречената „[[Нощта на дългите ножове|Нощ на дългите ножове]]“ ({{lang|de|Nacht der langen Messer}}). Хитлер лети до [[Бад Висзе]] в [[Горна Бавария]], където Рьом и част от свитата му са отседнали в санаториума [[Ханзелбауер]] (точно преди да излязат в едномесечен отпуск). Фюрерът влиза в хотела, нарежда да събудят Рьом и го арестува. Два дни по-късно Хитлер заповядва на ръководителя на SA да се застреля. Рьом, който добре познава Адолф, знае, че последният проявява слабост пред кървавите сцени, и казва на пазачите си да предадат на Фюрера, че иска Хитлер лично да стреля в него. В крайна сметка пречещият Ернст Рьом е убит. Междувременно в Берлин са арестувани 150 лидери на СА. Повечето от тях са ликвидирани. Общо на 30 юни 1934 г. и през следващите дни 150 до 200 ръководители на SA са убити по заповед на Хитлер (под претекст за предполагаем пуч, планиран от Ернст Рьом („Рьомски пуч“) със значителното участие на Лайбщандарт SS „Адолф Хитлер“. Хитлер не напада само непокорните сред кафявите ризи. Моментът е прекалено удобен, за да бъде пропусната възможността да се премахнат противници и от друг характер. Шест души убиват бившия канцлер Курт фон Шлайхер във вилата му. В [[Мюнхен]] 72-годишният [[Густав фон Кар]], който десетилетие по-рано попречва на [[Бирен пуч|Бирения пуч]] на Хитлер, е измъкнат от дома си и убит е захвърлен в тресавище. Пред обществеността кръвта е оправдана с това, че в момент, когато е била заплашена сигурността на държавата, Хитлер е трябвало да действа като „върховен съдия в защита на немския народ“. Кабинетът на Хитлер легализира убийствата на 3 юли 1934 г. със Закона за държавната самоотбрана като „потушаване на предателски нападения“. Търсеният резултат е постигнат. Адолф Хитлер вече е неоспоримият диктатор на Третия Райх. „Нощта на дългите ножове“ е от важност и за един друг лидер – [[Хайнрих Химлер]]. Ръководителят на СС взима дейно участие в ликвидирането на „преврата“ и е възнаграден от върховния си господар с получаване на независимост на елитната му организация, която преди това формално се намира под управлението на СА. На 13 юли 1934 г. Хитлер отново обещава на Райхсвера, че ще остане единственият оръженосец в държавата. [[Файл:Ja dem Fuehrer.jpg|мини|19 август 1934 г., резултат 90% в подкрепа на диктатора по време на кампанията за плебисцит]] Управлението на страната по традиционните закони приключва. След смъртта на Паул фон Хинденбург на [[2 август]] [[1934]] г. Хитлер обединява двете върховни държавни длъжности на райхсканцлер и райхспрезидент в една. Всички офицери от армията са задължени да положат клетва за вярност не към [[конституция]]та, а към [[Фюрер]]а. Обединяването на длъжностите от „фюрера и райхсканцлера Адолф Хитлер“ е узаконено с допитване до народа на 19 август 1934 г. – 90&nbsp;% от гласоподавателите дават подкрепата си за диктатора. От този момент нататък Хитлер обръща малко внимание на вътрешните боричкания за власт. В широки линии той прави ясна политиката си пред подчинените му с разбирането, че те ще продължат системата на терор, която да задържи режима. Всеки от големите (след Фюрера, разбира се), без значение дали името му е Гьоринг, Гьобелс, Химлер или друго, получава извънредна власт в своята сфера на дейност и създава своя специална служба. Хитлер внимателно наблюдава развитието им и вижда, че нито една от тези организации не е достатъчно силна, за да заплаши авторитета му. Заседанията на кабинета стават все по-малoважни. Министрите се срещат дванадесет пъти през 1935 г., шест пъти през 1937 г. и последно се срещат на 5 февруари 1938 г. До 1935 г. Хитлер се придържа към донякъде подреден ежедневен режим в канцлерството на Стария райх: сутрешни срещи от 10 часа сутринта с Ханс Хайнрих Ламерс, Ото Майснер, Валтер Функ и различни министри, обяд в 13 или 14 часа и следобедни срещи с военни или чуждестранни служители. политически съветници или за предпочитане с Алберт Шпеер относно плановете за строителство. Постепенно Хитлер се отклонява от тази фиксирана ежедневна рутина и се връща към предишния си бохемски начин на живот. По този начин той затруднява помощниците си да получават решения от него като държавен глава. Министрите (с изключение на Гьобелс и Шпеер) вече нямат достъп до Хитлер, освен ако не са имали добър контакт с неговите помощници, които са спечелили толкова много неофициална власт. Фюрерът насърчава Химлер да изгради система от [[концлагер|концентрационни лагери]], където да затварят вътрешните си врагове. С [[Нюрнберг]]ските закони за „защита на германската кръв и на германската чест“ се лишават евреите от граждански права, а на „арийците“ се забраняват бракосъчетанията с евреи. Германия става огромен затворнически лагер. Тайната държавна полиция [[Гестапо]] зорко следи за „врагове на държавата“ и ги премахва още в зародиш. Много от заподозрените след залавянето си изчезват безследно, други са хвърлени и бити в затворите до извличане на желаните показания. Престъпления от незаконни задържания до убийства са наречени „политика“ в името на „националната революция“. Нацистите с по-малки членски номера в партийните си книжки (знак за това, че са ранни нейни представители) се ползват с предимство при назначаването им на цивилна служба. Прочути професори са принудени да напуснат постовете си, наследени от некомпетентни поддръжници на нацисткия режим. В Нюрнберг се организират огромни партийни тържества, за да впечатлят и замаят обикновените хора. Пропагандата на Гьобелс прославя Фюрера: {{цитат|Свидетели сме на най-великото чудо в историята. Гений гради света!; Гласът му пробуди Германия. Неговите дела ни направиха отново нация!; Той никога не греши! и Той винаги ще е като звезда над нас!|Йозеф Гьобелс}}'''Репресии''' След уличния терор на SA във Ваймарската република, идването на Хитлер на власт води до систематично, насилствено преследване на политическите опоненти на NSDAP под лозунга на „национална революция“. От януари 1933 г. SA създава концентрационни лагери. След „Заповедта за пожар в Райхстага“ от 28 февруари 1933 г. държавните интернирания, малтретиране и убийства са засегнали комунисти, социалдемократи, пацифисти, Свидетели на Йехова, консервативни противници на нацистите и други германци, които са изразили критика или са се съпротивлявали, всички евреи. През следващите години преследването се разпростира върху различни християнски групи, хора с увреждания, хомосексуалисти, предполагаеми антисоциални хора и „чужди раси“. Хитлер няма цялостен план за държавната „еврейска политика“, но често реагира в кратки срокове на натиска от страна на членовете на NSDAP със законодателни инициативи. Тяхната очевидна цел беше изключването и експулсирането на германските евреи, както е посочено в програмата на NSDAP. Хитлер е пряко замесен в подготовката на „еврейския бойкот” от 1 април 1933 г., но привидно не изглежда пред външния свят като негов инициатор или организатор. Той обсъжда закона, приет на 7 април за възстановяване на професионалната държавна служба (за изключване на „неарийските“ държавни служители) и решава за една по-умерена версия от съображение за политическите условия. В резултат на това много професионални асоциации също изключват евреите. Това е последвано от множество други изключващи стъпки, включително недържавни. Още през 1933 г. Хитлер има предвид последователна гетоизация на евреите и тяхното пространствено изключване: те трябва да бъдат „от всички професии […], затворени на територия, където могат да се забавляват […], докато немците гледат на тях, тъй както се гледат дивите животни.” Нюрнбергските закони от 1935 г., които лишават германските евреи от техните граждански права и заплашват „смесените бракове“ и сексуалните отношения между евреи и неевреи със затвор или каторга като „расово оскверняване“, биват инициирани от терора на партийната база и са предназначени да ги задоволяват. Хитлер помага за подготовката му в продължение на месеци, за да може да се обърне към други теми на партийния митинг в Нюрнберг през септември. Той заличава ограничението за „пълноправни евреи“ в проектозакона непосредствено преди да бъде обявен на 15 септември. Преследването на евреите остава на заден план през 1936 г. (заради летните и зимните олимпийски игри) и през 1937 г. Но когато на 9 ноември 1938 г. Хитлер научава за смъртта на секретаря на посолството Ернст Едуард фон Рат, който е убит два дни по-рано от Хершел Гринспан, той незабавно се консултира с Гьобелс и го упълномощава да използва опита за убийство като претекст за ноемврийските погроми. Стотици евреи са убити в Германия и Австрия, десетки хиляди са интернирани в концентрационни лагери и лишени от собственост, а хиляди синагоги и еврейски гробища са унищожени. След това американският президент Франклин Д. Рузвелт втвърдява тона си към Германия. Хитлер възлага по-нататъшната „еврейска политика“ на Херман Гьоринг, Хайнрих Химлер и Райнхард Хайдрих. Те най-накрая спряха „спонтанния“, неконтролиран уличен терор, като третират „законно“ евреите като престъпници и ги карат да платят за щетите, причинени от ноемврийските погроми чрез „еврейското покаяние“, Хитлер казва в своята реч в Райхстага на шестата годишнина от встъпването си в длъжност на 30 януари 1939 г.: „Днес искам отново да бъда пророк: Ако международното финансово еврейство във и извън Европа успее да въвлече народите отново в световна война, тогава резултатът няма да бъде болшевизацията на земята и следователно победата на еврейството, но „Унищожението на еврейската раса в Европа.” Речта е широко разпространена чрез излъчването си по радиото, в хрониките, в цялата ежедневна преса и в няколко публикации в книги, но в повечето случаи не е разбрана буквално от публиката. Централният пасаж, че една световна война, за която юдаизмът, разбира се, би бил отговорен, ще доведе до физическото унищожение на евреите, е повторен от Хитлер в следващите речи през годините на войната. Той преработва своето „пророчество“ от 30 януари 1939 г. до деня, в който започва войната, и добавя думата „унищожавам“ към речта си. ==== Начало на териториалните експанзии (1933 – 1939) ==== [[Файл:Hitler and Mussolini in Munich (1940).jpg|мини|Лудвигщрасе Мюнхен, Хитлер и Бенито Мусолини]] Уверен в пълната си власт, Хитлер започва кампанията си по възстановяване на силата на [[Германия]] в [[Европа]] и постигането на целите, поставил си в „Моята борба“. Първата му задача е да превъоръжи страната. Първо тайно, а по-късно и открито, той започва да нарушава решенията на договора от [[Версайски мирен договор|Версай]] за невъоръжаване. С огромни военни поръчки и включването на безработните в армията икономиката се подобрява. Подобно на демократичните правителства на Ваймарската република, Хитлер първоначално иска да преразгледа германските териториални загуби и оръжейните ограничения, посочени във Версайския договор от 1919 г. във външната политика, но не само чрез дипломатически напредък, но и с риск от военни конфликти. До 1939 г. той многократно публично подчертава желанието си за мир; Всъщност от 1933 г. той се готви за превъоръжаване на Вермахта и боеспособността на Германия, а най-късно от 1937 г. за нападателна война. Според записа на Либман на 3 февруари 1933 г. той обяснява на ръководството на Райхсвера възнамеряваното военно завладяване на „жизнено пространство на Изток“ и вече определя Полша като „вражеска държава“. Въпреки това той публично подчертава желанието си за мир в речта за мир на 17 май 1933 г. пред Райхстага – пропагандна маневра, целяща да успокои противниците на нацисткия режим. Парламентарната група на ГСДП гласува с „да“ при гласуването на тази така наречена мирна реч, което довежда до разрива между ГСДП на Райха и Социалистическия интернационал. В началото външната му политика (конкордат с [[Ватикана]] от 1933 г. и договор за ненападение с [[Полша]] от 1934 г.) е привидно миролюбива, за да прикрие агресивните му намерения. През октомври 1933 г. Хитлер оттегля Германия от Обществото на народите ({{lang|en|League of Nations}}). През март 1934 г. Хитлер увеличава бюджета за отбрана на Германия извън границите определени по Версайския договор. След смъртта на Хинденбург през 1934 г. Хитлер информира генералите, че Германия трябва да е готова за война след пет години. Той подкрепя нацисткия опит за преврат във Виена, при който австрийският канцлер Енгелберт Долфус е убит. След като този опит за преврат се проваля, Хитлер заявява, че Германският райх няма нищо общо с него. Също така през лятото на 1934 г. прави опит да нахлуе в Австрия, но се отказва след като [[Мусолини]] изпраща войници на границата да запазят независимостта ѝ. През септември 1934 г. неочаквано сключва десетгодишен пакт за ненападение с Полша.На 16 март 1935 г. влиза в сила „законът за изграждането на Вермахта“, а малко по-късно през същата година отново се въвежда всеобщата задължителна военна служба, забранена от Версайския договор. В директно противопоставяне с Версайския договор, Германия започва изграждането на армия от 550 000 души. Великите сили само кротко протестират. Година по-късно, на 7 март Хитлер [[Денонсиране|денонсира]] [[Договори от Локарно|договора от Локарно]] ({{lang|de|Verträge von Locarno}}) (подписан през 1925 г. между Германия, [[Франция]], [[Белгия]], [[Великобритания]] и [[Италия]], регламентиращ границите между първите три след [[Първата световна война]]) и [[Ремилитаризация на Рейнската област|праща войски]] в демилитаризираната зона на [[Рейнска област|Рейнската област]] (март 1936 г.). През юли 1936 г. в [[Испания]] избухва [[Гражданска война в Испания|гражданска война]] и Хитлер подкрепя генерал [[Франциско Франко]] и испанските [[фашист]]и. Фюрерът изпраща немския Легион „Кондор“ и своето [[Луфтвафе]] (изградено от Гьоринг) на един вид генерална репетиция преди [[Втората световна война]]. На бомбардировки са подложени редица испански градове като Герника, което е в нарушение на международното право. На 25 октомври е сключен [[Страни от Оста|пактът Рим – Берлин]] между Германия и Италия с антиболшевишки цели. В този договор Хитлер вижда 115 млн. души, готови да завземат нужното им „жизнено пространство“. Факт става и антикоминтерновския пакт между Райха и [[Япония]]. В този период на военна подготовка, съчетан с преориентиране на икономиката към [[автаркия]], Хитлер усвоява техниката на целенасочено мамене на бъдещите си жертви, за да приспи бдителността им с лъжовно усещане за сигурност. Докато се подготвя за война, той неспирно говори за мир: {{цитат|Колкото по-голяма е лъжата, толкова повече хора ще повярват в нея.|Адолф Хитлер}} През януари 1937 г. удължава извънредните си пълномощия с четири години. В края на годината политиката му на експанзия е в пълна готовност. На 5 ноември се състои така наречената [[конференция Хосбах]]. На нея пред военните си лидери Хитлер заявява, че смята да разреши проблема с „жизненото пространство“ на Германия „не по-късно от 1943 – 1945 г.“. Прилагайки различни хитрини, той успява да се раздели с двама души от [[ОКХ|Върховното командване]] – фелдмаршал [[Вернер фон Бломберг]] и генерал-полковник [[Вернер фон Фрич|Вернер Фрайхер фон Фрич]] ([[афера Бломберг-Фрич|аферата Бломберг – Фрич]]). И двамата са присъствали на споменатата конференция, като са изразили недоволство от агресивната политика на Хитлер. На 13 март 1938 г. Фюрерът присъединява Австрия ([[аншлус|Aншлус]]), след като успява да създаде изкуствена криза в австро-германските отношения, и изпраща войските си там. С плебисцит, ръководен от нацистите, 99,95&nbsp;% одобряват Aншлуса. Хитлер споделя: „Това е най-гордият час в живота ми.“ [[Файл:Bundesarchiv Bild 146-1972-028-14, Anschluss Österreich retouched.jpg|мини|Октомври 1938 г., Хитлер навлиза в ''Судетската област'' според [[Мюнхенско споразумение|Мюнхенското споразумение]].]] [[Файл:MolotovRibbentropStalin.jpg|мини|Подписването на съюзния пакт „Молотов-Рибентроп“ със СССР]] По-голямо изпитание за политиката на Адолф Хитлер идва по-късно през 1938 г., когато той подхваща кампания за включването на [[Судетска област|Судетската област]] с германско население от [[Чехословакия]] в Германия. Това е атака срещу [[суверенна държава]], чиято независимост е гарантирана от ''Западните сили'' и по съюзни отношения от [[Съветския съюз]]. След бунтове, инспирирани от нацистите вътре в Чехословакия, Хитлер обещава на судетските германци, че няма да ги пренебрегне. Поклащането на сабята изплашва британския премиер-министър [[Невил Чембърлейн]] и френския министър-председател [[Едуард Деладие]] и те подписват [[Мюнхенско споразумение|Мюнхенското споразумение]]. Кризата на Чехословакия е разрешена в полза на Германия. На 1 октомври германски войски навлизат в Судетската област. Тези безкръвни победи издигат значително авторитета на Хитлер сред германците. За по-малко от година той успява да включи в райха население от 10 милиона души. След всяка от тези победи Фюрерът твърди, че няма повече териториални претенции. Някогашният авантюрист от Виена става най-силния диктатор в Европа от времето на [[Наполеон I|Наполеон]]. Народът му гледа на него като на ненадминат държавник, по-велик дори от [[Ото фон Бисмарк|Бисмарк]], а западните дипломати се страхуват от агресивността му. Под натиска на Хитлер Йозеф Тисо провъзгласява Първата словашка република през март 1939 г. На 15 март, след подписване на договор за създаването на [[райхспротектор]]ат [[Бохемия и Моравия]] от чехословашкия държавен президент [[Емил Хаха|Хаха]] и външния министър Швалковски, немски войски навлизат в [[Чехия]]. Словакия става сателитна държава на Германия. На 23 март 1939 г. [[Вермахт]]а навлиза и в [[Мемелска област|Мемелската област]] на Литва., pрисъединена към Германия. Следващата определена жертва от Хитлер е Полша. Сега той изисква връщането на [[Полски коридор|полския коридор]] и [[Данциг]], загубени от Версайския договор. В отговор на апела за помощ от страна на Полша, Западните сили гарантират неприкосновеността ѝ. Междувременно Хитлер започва преговори с най-големия си враг – [[СССР|болшевишка Русия]]. Тази отстъпка от програмата си той оправдава с обещанието от „Моята борба“, че Германия повече няма да води война на два фронта. На 23 август 1939 г. в [[Москва]] министрите [[Йоахим фон Рибентроп|Рибентроп]] и [[Вячеслав Молотов|Молотов]] подписват [[Пакт Рибентроп-Молотов|пакт за ненападение]] с таен „допълнителен протокол за подялбата на Полша“. Това е отговор на Сталин към западните политици, които той подозира, че умишлено насочват Хитлер на изток. По този начин Сталин иска и да спечели време за реорганизация на Червената армия, чиито офицери е убил масово по време на Големия терор (1937 – 1939). В секретния допълнителен протокол към пакта двете страни се договарят за разделянето на Полша и Балтика. Ужасен от този договор Чембърлейн информира Хитлер, че [[Великобритания]] няма да се поколебае да изпълни поетите задължения към Полша. Разгневеният Фюрер не отговаря на тези думи, но в частен кръг казва: {{цитат|Аз съм на 50 години и предпочитам война сега, отколкото когато съм на 53 или на 60.|Адолф Хитлер}} === Държавен глава по време на Втората световна война (1939 – 1945) === [[Файл:Bundesarchiv Bild 146-1974-132-33A, Warschau, Parade vor Adolf Hitler.jpg|мини|300px|5 октомври 1939 г., парад по поделянето на Полша]] Хитлер облича военната си куртка и обявява, че няма да я свали до пълния [[триумф]] на Германия. Още на 11 април 1939 г. Хитлер заповядва на командния състав на Вермахта да подготви военно нападение срещу Полша до есента. На 28 април той анулира германо-полския пакт за ненападение и германско-британското военноморско споразумение и иска Свободният град Данциг да бъде анексиран към Германския райх. На 23 май Хитлер обяснява на генералите от Вермахта, че това искане е само претекст за завладяване на „жизнено пространство“, за да могат германците да бъдат самодостатъчни (виж Протокола на Шмунд). И отново на 22 август 1939 г. той обявява „унищожаването на Полша = елиминирането на нейната жива сила“ като своя военна цел и заявява: „Ние ще задържим Запада, докато не завладеем Полша." Нацистката пропаганда все повече твърди за предполагаеми зверства и кланета от поляци срещу така наречените етнически германци и призовава за действия срещу тях. На 28 август германският Вермахт определя датата на атаката на 1 септември. На 31 август в 12:40 ч. Хитлер издава своята „Директива № 1 за водене на война“. В нощта на 31 август срещу 1 септември 1939 г. есесовци, облечени в полски униформи, организират нападение срещу радиостанция Глайвиц в Силезия. От 4:45 часа сутринта германският боен кораб Шлезвиг-Холщайн обстрелва полските позиции на Данциг-Вестерплате. С тази атака започва германската инвазия в Полша, чрез която Хитлер отприщва Втората световна война. На 1 септември Хитлер съвсем невярно твърди в радиопредаваната си реч пред Райхстага, че Полша е нападнала Германия и че Германия „отвръща на огъня“ от 5:45 сутринта. На 3 септември Франция и Великобритания обявяват война на Германия в съответствие със съюзните си договори с Полша, но без да започват свои собствени военни действия срещу Германия. На 18 септември по-голямата част от полските войски са обкръжени, след като Червената армия е започнала нахлуването си в източна Полша ден преди това. Варшава се предава на 27 септември. Хитлер участва в парада на 8-а армия тук на 5 октомври. Фюрерът настоява, „че не е нито във война, нито в състояние на мир“ – измислица, която цели да му даде възможност за инициатива и на бойното поле, и в дипломатически план. В специална реч пред Райхстага на [[6 октомври]] 1939 г. той предлага мир на [[Великобритания]] и [[Франция]] и прави това като „последно предложение“. Всички осъзнават, че в сегашното положение на нещата на тези думи не може да се вярва. Месец по-късно, на честването на годишнината от ''Бирения пуч'', Хитлер казва, че е дал нареждания за воденето на петгодишна война, която ще завърши с успех за [[Третия Райх]]. По време на германо-полската война загиват около 66 000 полски и 17 000 германски войници. Специално сформирани оперативни групи на полицията за сигурност и SD, войници на Вермахта и части от етнически германци убиват около 16 400 поляци в полската кампания и около 60 000 поляци до края на годината, включително около 7 000 евреи. Те искат да експулсират колкото се може повече от двата милиона полски евреи в окупираната от Съветския съюз Източна Полша. От октомври 1939 г. нататък евреите са депортирани в отдалечени полски райони. Въпреки че това е прекратено през март 1940 г. след местни протести, тези акции послужват като изпитан модел за всеобхватни планове за депортиране през следващите години, като плана за Мадагаскар (неосъществим след кампанията на Запад), желаната последица от който трябва да бъде унищожаване на европейските евреи В обръщението си към главнокомандващите на 23 ноември 1939 г. Хитлер обявява, че ще атакува Западна Европа „в най-подходящия и удобен момент“. През зимата на 1939 – 1940 г. тече т. нар. „[[Странна война]]“ ({{lang|de|Sitzkrieg}}). Нито Хитлер, нито западните му врагове предприемат атака. Французите стоят зад укрепената защитна „[[Линия „Мажино“|Линия „Мажино]]“ ({{lang|fr|Ligne Maginot}}), а британците обсипват Германия с позиви. В обръщението си по повод новата година Хитлер заявява, че се бори за нов ред в Европа. През март той се среща със съюзника си Мусолини в [[Бренер|Бренер Пас]], за да му разкрие плановете си. Внезапно на 9 април немските войски атакуват [[Дания]] и [[Норвегия]] в операция „Юбунг“, с обяснението, че британците са поставили мини в норвежки води. Двете държави са завладени от 9 април до 10 юни. Месец по-късно Хитлер изпраща войските си на „[[Светкавична война]]“ ({{lang|de|Blitzkrieg}}) (нова военна тактика, разчитаща на подвижност и лекота на военните сили. При нея се прави концентриран удар от армия, съдържаща всякакъв тип войскови части в дълбочина на противниковата територия, което води до объркване защитаващите се. За подобен тип действия от важност е продоволственото снабдяване и отличното сработване между отделните части.) в Белгия, [[Нидерландия]], [[Люксембург]] и Франция. {{цитат|Тази война ще реши съдбата на Германия за хиляда години напред, казва Хитлер.}} [[Файл:Bundesarchiv Bild 183-H25217, Henry Philippe Petain und Adolf Hitler.jpg|мини|300px|24 октомври 1940 г., маршал [[Филип Петен]] на [[Франция]] и Хитлер]] [[Файл:Boris III de Bulgarie en compagnie d'Hitler.jpg|мини|300px|Среща на Хитлер с Цар [[Борис III]] на [[България]] във [[Волфсшанце]], [[Източна Прусия]] (14 август 1943)]] От 10 май до 25 юни Вермахтът окупира Люксембург, Белгия и Холандия в западната кампания. На [[22 юни]] [[1940]] г. триумфиращият Фюрер принуждава Франция да подпише примирие в същия вагон в [[Компиен]], където през 1918 г. Германия е трябвала да склони глава. На следващия ден Хитлер и неговият антураж посещават Париж рано сутринта. Хитлер се завръща в Берлин като героичен завоевател. Събитията от последните седмици затвърждават вярата у обикновените германци в гения на Адолф Хитлер. На него е отдадена главната заслуга за планирането на блестящата военна [[кампания]]. За съюзниците тя е катастрофално поражение. На 24 май обаче Хитлер заповядва на двата танкови корпуса да прекратят [[битка при Дюнкерк|настъплението]] си към обкръжената британска армия при [[Дюнкерк]], което прави възможно т. нар. „чудо на Дюнкерк“, т.е. [[операция Динамо|прехвърлянето]] през [[Ламанш]]а на преобладаващото мнозинство от обкръжената армия. Генерал [[Гюнтер Блументрит]], началник на оперативния отдел на армейска група, присъствал на срещата между Хитлер и маршал [[Герд фон Рундщет]] часове преди издаването на заповедта за прекратяването на танковото настъпление, е оставил следното описание: {{cquote|Хитлер бе в много добро настроение и изказа мнението, че войната може да приключи за 6 седмици. След това той ще сключи приемлив мир с Франция и пътят ще бъде свободен за едно споразумение с Англия. След това той ни удиви като започна да говори с възхищение за [[Британската империя]], за необходимостта да бъде продължено нейното съществуване и за цивилизацията, която Великобритания е дала на света... Каза също, че единственото нещо, което желае от Великобритания е да признае ръководната рола на Германия на континента. Връщането на германските колонии би било желателно, но не съществено... Той приключи с изявлението, че неговата цел е да сключи мир с Великобритания върху основа, която не би била несъвместима с нейната чест и която тя би могла да приеме.<ref>{{cite book | last = Гунев| first = Георги | year = 1989 | title = Уинстън Чърчил и Балканите | publisher = Издателство на Отечествения фронт | page = 111 – 112}}</ref>}} Прекратяването на танковото насъпление позволява на Кралския флот да евакуира над 224 000 британски и почти 112 000 френски и белгийски войници през Ламанша по време на операция „Динамо“. Съюзниците трябва да оставят оръжия и военни материали, но ядрото на британската армия остава поради заповедта на Хитлер да спре настъплението. На 10 май 1940 г. Уинстън Чърчил, категоричен противник на умиротворяването от 1933 г., става новият британски министър-председател. Сред британските политици, готови да намерят общ език с Хитлер, най-активен е [[лорд Халифакс]]. На 28 май 1940 г. той заявява на Чърчил, че няма друга алтернатива за Великобритания освен прекратяването на военните действия и сключването на мир с Хитлер. Единственото, което Халифакс очаква от фюрера, е да направи „ново и по-великодушно предложение“.<ref>{{cite book | last = Гунев| first = Георги | year = 1989 | title = Уинстън Чърчил и Балканите | publisher = Издателство на Отечествения фронт | page = 113}}</ref> На 19 юли 1940 г. Чърчил незабавно и окончателно отхвърля публичното предложение на Хитлер за примирие чрез Би Би Си. И следващата стъпка на Фюрера е да подчини Великобритания чрез въздушни [[бомбардировки]], последвани от инвазия в т. нар. операция „[[Операция Морски лъв|Морски лъв]]“ ({{lang|de|„Seelöwe“}}). Очакваното падане на [[Англия]] от нацистите не се материализира, защото [[Кралски военновъздушни сили|Кралските въздушни сили]] спират Хитлеровите ''Луфтвафе-армади''. На 15 август 1940 г. британците успяват да свалят 180 немски самолети. Без въздушен контрол нахлуването във Великобритания е невъзможно. На 19 юли 1940 г. той незабавно и окончателно отхвърля публичното предложение на Хитлер за примирие чрез Би Би Си. Битката за Британия (10 юли – 31 октомври 1940 г.), която завършва във военна безизходица, е политическо и стратегическо поражение за Хитлер, който за първи път не успява да наложи волята си на някоя страна. Опитите на Хитлер да убеди Испания и френския режим на Виши да влязат във войната срещу Великобритания също се провалят. На 23 октомври 1940 г. той се среща с испанския „каудильо“ Франко в Андай. Предвиждайки, че ще бъде благодарен за германската помощ в Испанската гражданска война, Хитлер предлага незабавно сключване на съюз и влизане на Испания във войната през януари 1941 г. Въпреки това, той не иска да се поддаде на испанските териториални желания в Северна Африка (френско Мароко, провинция Оран) от съображение към Франция на Виши. Освен това, за разлика от Германия, Великобритания успява да достави на Испания въглища, каучук, памук и жизненоважна пшеница, което спасява страната от икономически колапс през лятото на 1940 г. Затова предпазливият Франко не си позволява необмислени стъпки, например да атакува Гибралтар и е готов да се съгласи само с протокол, според който по-късното влизане във войната трябва да бъде договорено заедно. Това означава, че споразумението е практически безполезно за Хитлер. Във вътрешния си кръг той по-късно „беснее“ за „йезуитската свиня“ и „фалшивата гордост на испанеца“. По време на пътуването до Андай Хитлер вече се е срещнал в Монтоар сюр льо Луар на 22 октомври 1940 г. за неформален разговор с френския външен министър Пиер Лавал, защитник на сътрудничеството с Германия. Един ден след срещата с Франко, Хитлер отново пристига в Монтоар, този път за разговори с маршал Петен, държавен глава на окупираната от юни Франция. Неговото намерение е да постигне, ако не обявяване на война от Франция на Великобритания, то поне защитата на френските колонии в Северна Африка и Близкия изток срещу атаките на Свободните сили на Франция (Шарл дьо Гол) и британците. Франция би могла да бъде напълно компенсирана, ако притежаваните от Англия африкански колонии бъдат преразпределени. Петен и външният министър Лавал повтарят, че степента на сътрудничество на Франция с Германия зависи от щедрото отношение и придобиването на колониални територии в случай на мирно споразумение. Хитлер не предлага нищо конкретно на Петен и обратно, Петен не обещава конкретно активна подкрепа. „Резултатът“, казва Иън Кершоу, „следователно беше безсмислен.“ Хенри Русо посочва, че въпреки това последствията са били широкообхватни. Макар и разочарован, Петен обявява в реч на 30 октомври 1940 г., че ще тръгне по „пътя на сътрудничество“ и инициира промяната от внимателно към активно сътрудничество между неговия режим и окупационната власт. Хитлер в крайна сметка се отказа от плана да изтласка Великобритания от Средиземно море (Гибралтар, Малта, Египет). Според него сериозните конфликти на интереси между Испания, Франция и Италия в средиземноморския регион не могат да бъдат преодолени, така че стратегия, насочена към Великобритания, няма да бъде от голяма полза за победата над този враг и по този начин за възпиране на САЩ от евентуално навлизане във войната през 1941 г. Материалните изисквания за други два варианта, стратегическа въздушна война или обсадна война срещу Великобритания, липсват: ескадрила от тежки бомбардировачи или силен флот. Четвъртият вариант, нахлуване на Британските острови, е предпочитан от командването на армията. Хитлер обаче вижда победата над Съветския съюз, към която вече се стреми по идеологически и расови причини, като най-сигурния начин Германският райх да стане непобедим от САЩ и Великобритания. Според Иън Кършоу той и неговият режим „имаха само един избор през 1940 г.: да продължат да играят и както винаги, да направят смелата крачка напред.“ '''Войната с СССР''' Погледът на Хитлер се обръща на изток. Мусолини раздразнен, че е бил пренебрегнат от плановете на Фюрера, нахлува в [[Гърция]], но очевидният му провал там налага Хитлер да концентрира вниманието си на [[Балкани]]те и [[Северна Африка]]. На 6 април 1941 г. той атакува [[Битка за Гърция|Гърция]] и [[Югославия]], а след това изпраща [[Африкански корпус|Африканския си корпус]], забързан към [[Египет]]. На 10 май 1941 г. Хитлер изпраща [[Рудолф Хес]], заместник-фюрера, във Великобритания с подробен мирен договор, според който Германия ще се изтегли от Западна Европа в замяна на британски неутралитет за предстоящото нападение срещу Съветския съюз.<ref>[http://www.telegraph.co.uk/history/10336126/Nazis-offered-to-leave-western-Europe-in-exchange-for-free-hand-to-attack-USSR.html Nazis ‘offered to leave western Europe in exchange for free hand to attack USSR’] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200828114549/https://www.telegraph.co.uk/history/10336126/Nazis-offered-to-leave-western-Europe-in-exchange-for-free-hand-to-attack-USSR.html |date=2020-08-28 }}, Telegraph, 26 септември 2013</ref><ref>[http://www.telegraph.co.uk/culture/books/historybookreviews/10353975/Hess-Hitler-and-Churchill-by-Peter-Padfield-review.html Hess, Hitler & Churchill by Peter Padfield, review], 4 Octobre 2013</ref> След победата над Франция Хитлер достига върха на своята популярност сред германците. Според изявление на генерал-полковник Вилхелм Кайтел, нацистката пропаганда го е стилизирала като „най-великия генерал на всички времена“, чийто гений е изобретил така наречената „стратегия на блицкриг“ и е довел до бързи победи. Самият Хитлер също е убеден в своите военни способности. Следователно, за разлика от Сталин, той многократно се намесва в оперативните решения на армията и все повече лишава от власт генералния щаб, особено върховното командване на армията. Той също така е на мнение, че войната срещу Съветския съюз би била „детска игра на пясъка“ в сравнение със западната кампания. Хитлер споделя това свое презрение към съветския военен потенциал със своите командири; защото явно разузнавателните сведения за Съветската армия са недостатъчни. Всичко това ще се окаже пагубно за германската война в хода на руската кампания. От 12 до 14 ноември 1940 г. в Берлин се състоят [[Германско-съветски преговори за влизане на СССР в Оста]] между съветския външен министър [[Вячеслав Молотов]], Хитлер и германския външен министър [[Йоахим фон Рибентроп]]. Министерството на икономиката информира Хитлер през 1940 г., че доставките на съветски суровини, договорени в пакта Хитлер – Сталин, които Германия вече едва успява да плати, няма да бъдат достатъчни за водене на дълга война срещу Великобритания и вероятно САЩ. По този начин намерението му да атакува Съветския съюз в близко бъдеще е подсилено и споделяно от мнозина във висшите кръгове на Вермахта, големия бизнес и министерската бюрокрация. Целта на Хитлер е „голяма империя, устойчива на блокада“ до Урал и отвъд Кавказ. На 21 юли 1940 г. Хитлер казва на среща с Валтер фон Браухич, че неговата военна цел е да „вземе руската земя в свои ръце“ до степен, в която може да предотврати вражески въздушни нападения над Берлин и силезийската индустриална зона. С това той оправдава войната на два фронта. Десет дни по-късно, в Бергхоф, той обсъжда планираната кампания срещу Съветския съюз в кръг от висши генерали: Ако Русия бъде победена, тогава последната надежда на Англия ще бъде унищожена. Той посочва следните политически цели: „Украйна, Беларус, балтийските държави за нас. Финландия до Бяло море.“ Във военно отношение е планирана линия на фронта от Архангелск на север по протежение на Волга до Астрахан при устието ѝ. На 12 и 13 ноември 1940 г. съветският външен министър Молотов посещава Берлин. Тази среща също остава неубедителна, защото според мнението на Хитлер териториалните интереси на Германия и Съветския съюз не са съвместими един с друг. След това той е по-убеден от всякога, че „унищожаването“ на Съветския съюз в светкавична кампания е единственият начин да се спечели войната. Затова той инструктира Браухич и Франц Халдер на 5 декември 1940 г. да подготвят армията за нападение срещу Съветския съюз в края на май следващата година. На 18 декември 1940 г. той издава своите официални инструкции за oперация „Барбароса“ за „сваляне на Съветска Русия в бърза кампания преди края на войната срещу Англия“. През следващите месеци той издава Заповедта за комисаря и други заповеди за убиване на съветския ръководен елит на фронта и за борба с партизанските действия чрез актове на репресии срещу цивилни. На 30 март 1941 г. пред над 200 висши офицери от Вермахта в Новата райхсканцлерия той заявява, че предстоящата война е расово-идеологическа война на изтребление и че трябва да се води без оглед на нормите на международното военно право. Командирите ще трябва да преодолеят всякакви лични скрупули. Никой от присъстващите не се възползва от възможността да обсъди отново исканията на Хитлер. След това OKW и OKH издават съответните оперативни заповеди. В допълнение, планът за блицкриг предвижда гладуване на голяма част от съветското население. Трябваше да оцелеят само онези, които са необходими за осигуряване на суровини и храна в окупираните райони. Останалите са смятани за безполезни ядящи, които натоварват немския хранителен баланс. Хитлер прави най-критичното си решение. Той има 250 германски дивизии и разполага с още 100 от сателитните държави. Фюрерът напада Съветския съюз с увереността, че това му приключение ще приключи с успех в рамките на шест седмици. Надява се да раздели [[Русия]] от западните ѝ съюзници с личния си антиболшевишки кръстоносен поход. След едномесечно забавяне поради Балканската кампания, Вермахтът нахлува в Съветския съюз на 22 юни 1941 г. по заповед на Хитлер без официално обявяване на война. В 5:30 сутринта Гьобелс прочита дълго подготвяна прокламация на Хитлер по всички германски радиостанции. В същото време идентична заповед е издадена на „войниците от Източния фронт“. Министерството на външните работи изпраща нота до Съветския съюз в ранните часове на сутринта, като посочва причините за предполагаемите „военни контрамерки“ (Непосредствено след германското нахлуване в СССР Адолф Хитлер излага тезата, че [[Червената армия]] е направила обширни приготовления за офанзивна война в Европа, оправдавайки по този начин германското нападение като [[превантивна война на Третия райх срещу СССР|превантивен удар]].<ref name="undricks">Teddy J. Uldricks. The Icebreaker Controversy: Did Stalin Plan to Attack Hitler? ''Slavic Review'', Vol. 58, No. 3 (Autumn, 1999), pp. 626 – 643</ref> ). По изрична заповед на Хитлер думата „обявяване на война“ е избегната, въпреки че де факто не е нищо друго освен обявяване на война. Всички тези документи имат пропаганден характер и по същество съдържат твърдението, че Германия само е предотвратила плановете за съветска агресия. Хитлер е представен като спасител на Запада от „азиатското варварство“ и унищожаващия културата „(еврейски) болшевизъм“. Много генерали от Вермахта се придържат към тази теза за превантивна война много след 1945 г. За разлика от това, историците подчертават намеренията на Хитлер, които той излага във втория том на Mein Kampf през 1927 г. и които многократно повтаря от 1933 г. насам: Той искаше да завладее Съветския съюз, за ​​да „разшири жизненото пространство или суровините и хранителната база“ на германците. Напълно да унищожи световното еврейство и да експлоатира населението на завладените области като робски труд, или също да ги унищожи. По време на Ленинградската блокада от септември 1941 г. до януари 1944 г. около 1,1 милиона души умират от глад в тогавашния Ленинград, като последица от германския „План за глада“. С нахлуването на немските войски се дава началото на [[Операция Барбароса|операция „Барбароса“]] – нахлуват в [[СССР]] на фронт простиращ се от [[Балтийско море|Балтика]] до [[Черно море]]. В началото Хитлер има успех – войските му преминават две трети от разстоянието до [[Москва]] за 26 дни. Руснаците отстъпват, използвайки стратегията на дълбока защита. [[Файл:Bundesarchiv Bild 183-1987-0703-507, Berlin, Reichstagssitzung, Rede Adolf Hitler.jpg|мини|300px|Адолф Хитлер обявява война на САЩ от трибуната на [[Райхстаг (сграда)|Райхстага]] на 11 декември 1941 г., непосредствено след [[Нападение над Пърл Харбър|японската атака срещу Пърл Харбър]] на 7 декември същата година.]] Въпреки победоносните битки за обкръжение, планът „Барбароса“ вече се е провалил през август 1941 г., тъй като големи части от противника са избягали от битките за обкръжаване и са се прегрупирали, ефектът на изненадата е отслабнал, немските загуби са се увеличили и Хитлеровите „зигзаги на заповедите“ за формиране на приоритетите в Група армии „Център“ и група армии „Юг“ се натрупват. Германското настъпление спира от октомври 1941 г. Съветският съюз успява да продължи голяма част от оръжейното си производство на изток от Урал и да насочи нови дивизии към своя западен фронт. Съветската армия е силно подценена, а германската логистика за завладяването на такава голяма страна е недостатъчна. На конференция в Берлин на 29 ноември 1941 г. Валтер Роланд докладва на Хитлер и OKW за превъзходството на съветското производство на танкове. Според него министърът на въоръженията Фриц Тод казал на малка група: „Тази война вече не може да бъде спечелена с военни средства!“, Хитлер попитал как трябва да я прекрати и отхвърля политическото решение като едва невъзможно и изключено. Атаката срещу Москва (започнала на 2 октомври) е последният импровизиран опит на Хитлер да разгроми Съветския съюз преди зимата. Но от средата на октомври нататък проливните дъждове и по-късно силните студове (−22&nbsp;°C) довеждат до спиране на всички операции. Оборудването на германската армия за Зимната война и доставките за група армии „Център“ са напълно недостатъчни. Въпреки това Хитлер твърди, че Червената армия е на ръба на краха и иска да обсади и да умори от глад Москва. На 5 декември настъплението трябва да бъде спряно на 20 км от Москва поради арктическите температури от −40 до −50&nbsp;°C и липсата на доставки на оръжие, храна и зимно оборудване. На следващия ден съветската контраатака започва със 100 дивизии, включително свежи единици от Далечния изток, оборудвани за зимната война, което принуждава групата армии „Център“ да отстъпи. Отстъплението заплашва да се превърне в безнадеждно бягство. В тази опасна ситуация Хитлер забранява всякакво по-нататъшно отстъпление на 15 и 19 декември 1941 г. и разрешава движение за избягване само [...], когато позицията е била подготвена по-назад. Тази заповед „потенциално и временно допринесе за избягването на катастрофа от наполеонови размери“. На 19 декември 1941 г., след неуспеха [[битка при Москва|при Москва]], Хитлер уволнява главнокомандващия фелдмаршал [[Валтер фон Браухич]] и сам поема контрола на всички военни операции. Хитлер е убеден, че: „Всеки може да направи малко оперативно ръководство.“ Но ако Хитлер е по-гъвкав, Източният фронт вероятно щеше да бъде консолидиран до края на януари 1942 г. с по-малко жертви. Германските загуби в битката за Москва, 581 000 войници, са по-големи от тези при Сталинград и Курск през следващата година. Съветският съюз губи 1,8 милиона войници. Поражението пред Москва се смята за повратна точка в световната война, защото слага край на поредицата от германски светкавични войни. Според Йодл Хитлер разбира това веднага. По това време [[САЩ]] влиза във войната (след японското нападение срещу американския флот край [[Пърл Харбър]] на 7 декември) и вече четири пети от света се изправят срещу [[националсоциалистическа Германия]]. Новогодишното слово на Хитлер от 1942 г. показва значителен спад на предишното му еуфорично настроение и непоклатима увереност. Армиите му все още печелят победи в [[Украйна]] и Северна Африка, но силният тласък на „светкавичната война“ е загубил ефективността си. Фюрерът се оттегля във военния си щаб, където все по-често стига до разправии с военните си съветници относно тактиката и стратегията. Той продължава да прави погрешни преценки. На германо-съветския фронт хазартно сменя обектите си на прицел или нарежда на войските си да не отстъпват и да продължават да се бият дори когато положението им е безнадеждно. Пренебрегва средиземноморската област във време, в което сравнително малко допълнителни усилия могат да донесат решаващи резултати. Междувременно Фюрерът обръща все по-малко и по-малко внимание на [[политика]]та и [[дипломация]]та. Той нарежда на [[Хайнрих Химлер]] да подготви скелета на „Новия ред“ за Европа, състояща се от анексираните от Третия Райх страни, териториите на Чехословакия и Полша, Франция и Белгия с нацистките им губернатори и [[Норвегия]] и [[Холандия]] в свободен съюз. Във всички окупирани страни се създават силни съпротивителни движения, които Хитлер има намерение да срази със същите терористични средства, използвани в Германия. В Третия Райх са вкарани огромен брой чужди работници от окупираните земи, за да работят по осигуряването на армията. Хитлер нарежда на Химлер да разшири концентрационните и изтребителните лагери, да работи тясно с дисидентите от отделните страни и да очисти териториите за арийската раса, унищожавайки евреите и другите „долни“ елементи. Повратният момент във войната идва през есента на 1942 г. По това време фелдмаршал [[Ервин Ромел]] е разгромен при [[Първа битка при Ел Аламейн|Ел Аламейн]]. През ноември [[6-а армия (Вермахт)|6^-а армия]] на Хитлер, командвана от фелдмаршал [[Фридрих Паулус]], е спряна и започва да се срива пред [[Сталинград]]. „Няма да напусна Волга“, казва Хитлер и нарежда 6^-а армия да не отстъпва. Той публично е обещал, че ще завладее [[Битка за Сталинград|Сталинград]], но позволява армиите му да кървят до смърт в стремеж да изкупи залога си. Дотогава Хитлер постига всички цели, поставил си сам. Сега вече не говори толкова за победа, колкото за това, че враговете му не могат да го победят. Оттегля се в свой илюзорен свят и се изолира от всички, които се опитват да го предупредят за резултатите от пораженията. Здравето му започва да се влошава след все по-силната му зависимост от инжекциите, правени от д-р [[Теодор Морел]]. Тялото му рухва, удавено от съмнителните лекарства на смятания от специалистите за шарлатанин лекар. Дните на слава за Хитлер безвъзвратно изтичат. '''Холокоста''' Войната за унищожение срещу Съветския съюз и ескалацията в Холокоста вървят ръка за ръка. Според инструкциите на Хайдрих от 2 юли 1941 г. четирите специални групи на СС трябва да разстрелват комунистически служители, „радикални елементи“ (партизани) и „всички евреи на партийни и държавни длъжности“. Скоро всички евреи, които могат да бъдат открити, са убити безразборно като предполагаеми партизани – първоначално предимно мъже, а след това също еврейски жени и деца. На 16 юли 1941 г. Хитлер приветства съветската партизанска война пред високопоставени нацистки служители: „... тя ни дава възможност да изкореним онова, което стои срещу нас.“ Той възлага на Химлер и ръководството на SS, полицията и SD тази убийствена задача на изток. Химлер веднага увеличава оперативните групи от 3000 на 33 000 души. Хитлер получава редовни доклади за техните резултати след 1 август. През първите пет месеца от източната кампания те убиват приблизително 500 000 евреи. На 19 август Хитлер одобрява предложението на Гьобелс да принуди германските евреи след полските, да носят еврейската звезда. Около 17 септември 1941 г., по настояване на много гаулайтери, той разрешава да започне депортирането на германските евреи на изток, което преди това е искал да започне само след победата над Съветския съюз. По този начин той отговаря на предложението на Алфред Розенберг да отмъсти за депортирането на немците от Волга от Сталин. На 25 октомври Хитлер при раговор със своите приближени се връща към изявлението си от 30 януари 1939 г., че ще унищожи евреите в случай на нова световна война като отмъщение за германските жертви на войната: „Тази раса от престъпници има два милиона мъртви от световната война да тежат на тяхната съвест, сега отново стотици хиляди. Не ми казвай: Не можем да ги пратим в калта! […] Добре е, ако терорът ги изпревари, като унищожи юдаизма.” На 12 декември 1941 г., ден след обявяването на война на САЩ, Хитлер казал, според бележките на Гьобелс, на ръководителите на Гау и Райха, поканени в канцлерството на Новия райх: „Световната война е тук, унищожаването на юдаизма трябва да бъде необходимото следствие.“ Евреите ще трябва да платят с живота си за жертвите сред германските войници в „Източната кампания“. Присъстващите, включително Ханс Франк, разират изявлението на Хитлер като призив да се спре депортирането на европейските евреи, а по-скоро те да се избиват в окупирана Полша и да се търсят подходящи методи за това. На 18 декември 1941 г. Химлер отбелязва в служебния си календар, че в отговор на неговите запитвания Хитлер е потвърдил предишните действия на оперативните групи и е наредил: „Еврейският въпрос да бъде ликвидиран като партизанския.“ Хитлер оторизира заповедта на Гьоринг до Райнхард Хайдрих на 31 юли 1941 г. за „цялостното решение на еврейския въпрос“ и също така нарежда конференцията във Ванзее на 20 януари 1942 г., на която Хайдрих обяснява заповедта така: целта е да се депортират 11 милиона европейски евреи на изток, тяхната „естествена деградация“ чрез робски труд и „подходящо отношение“ към оцелелите. Правейки това, той описва намерението за унищожение на езика на нацисткия режим. От март 1942 г. в окупирана Полша са пуснати в експлоатация три лагера за унищожаване, за да се „изчистят“ вече пренаселените еврейски гета за следващите депортирани. Убийствата на депортираните започват веднага след пристигането им в газовите камери. Това засяга евреите и ромите. Писмена заповед за Холокоста от Хитлер не е открита и се счита за малко вероятна. Някои историци тълкуват изявлението му от 12 декември 1941 г. като решение за разширяване на убийствата на евреи в цяла Европа или най-малкото като важна стъпка в ескалацията на Холокоста. Хитлер обаче не е инициирал това сам и не го е наредил на една дата. Съвременни свидетели документират устни заповеди от Хитлер за извършване на убийството на евреи. В края на декември 1941 г. – няколко седмици преди конференцията във Ванзее за систематичното унищожаване на евреи – държавният секретар Вилхелм Щукарт успешно се позовава на заповед на фюрера, когато е на път да бъде уволнен за нареждане на убийството на евреи. В писма и речи до подчинени, като Позенови речи от 1943 г., Хайнрих Химлер многократно говори за наложената му заповед от Хитлер за „окончателното решение“ и записва специалните инструкции на Хитлер за това в личните си бележки. От януари 1942 г. нататък самият Хитлер публично заявява няколко пъти, че неговото „пророчество“ от януари 1939 г. сега се „изпълнява“. Следователно в дневник от 27 март 1942 г. Гьобелс го описва като „непоколебим защитник и говорител за радикално решение“ на „еврейския въпрос“. На 7 октомври 1942 г. Хитлер е информиран лично от Одило Глобокник за убийството на евреи в четири лагера за унищожение, а през март 1943 г. той получава доклада на Корхер за убийството (описано като „евакуация“ и „специално отношение“) на 2,5 (всъщност над три) милиона евреи. След края на войната нацистки престъпници като Рудолф Хьос и Адолф Айхман свидетелстват за заповедта на Хитлер през лятото или есента на 1941 г. за унищожаване на евреите. В разгара на Сталинградската битка, на 8 ноември 1942 г., в мюнхенския Льовенсбройкелер, Хитлер си припомня своето „пророчество“ за евреите за четвърти път през тази година точно тъй както е отхвърлил всички компромиси и предложения за мир към външни врагове. Резултатът от „международната световна война“ ще бъде „унищожаването на еврейството в Европа“. ==== Обрат на войната (1943) ==== Нежелаещ да признае поражението, Хитлер нарежда пълна [[мобилизация]] на германската [[икономика]] във финален опит да се спаси от затрудненото положение. Измъчва го криза след криза. През юли 1943 г. в Италия пада режимът на Мусолини и Хитлер поема отговорността да го възстанови. Той се надява, че ужасяващите бомбардировки от [[съюзници]]те над немските градове ще разпалят още повече бойния дух на народа му. {{цитат|Германия никога няма да капитулира. Тя ще продължи да се бие и след финалния час.|Адолф Хитлер}} Ударите започват да се сипят по фюрера от всички страни. Съюзниците разбиват войските му в [[Северна Африка]]. В Русия германските войници биват изтласкани от градче на градче чак до териториите на родината им. Англо-американските сили нахлуват в [[Сицилия]], а после и в континентална [[Италия]], достигайки [[Неапол]] на 1 октомври 1943 г. и [[Рим]] на 4 юни 1944 г. На 6 юни започва най-важното събитие за 1944 г. – [[Десант в Нормандия|инвазията на съюзниците във Франция]]. Един от най-забележителните походи във военната история, успели да изненадат противника. Скоро милиони съюзнически войници изтласкват Германия на изток, подминавайки [[Париж]] и разкъсвайки германците на части чрез свой вариант на „светкавична война“. Хитлер е хванат в гигантски капан, когато съюзническите войски преминават [[Рейн]], а руснаците методично настъпват от изток. [[Луфтвафе на Третия райх|Луфтвафе]] на Гьоринг не е в състояние да защити немските градове и индустриалните центрове от бомбите на съюзниците. Проваля се и кампанията на подводниците. Всички тези фактори в отчайващата военна ситуация окуражават противниците на Хитлер вътре в Германия да действат. Критиката към фюрера преминава през няколко етапа – [[Опозиция (политика)|опозиция]], [[Съпротива (политика)|съпротива]] и [[конспирация]]. Различните малки и слаби германски опозиционни групи никога не се организират в силно масово движение. Те нямат силата на нелегалните бойци против нацизма в окупираните страни. И все пак немската съпротива прави няколко опита да ликвидира Хитлер. На [[Заговор от 20 юли|20 юли 1944 г.]] много на брой висши военни и цивилни, сред които фелдмаршал [[Ервин фон Вицлебен]], [[Карл Фридрих Гьорделер]] (кмет на [[Лайпциг]]) и 37-годишният полковник граф [[Клаус фон Щауфенберг|Клаус Шенк фон Щауфенберг]] привеждат в изпълнение дълго плануван заговор в [[Волфсшанце|щабквартирата]] на фюрера на изток. Оцелявайки след взрив на бомба (поставена от Щауфенберг) и само с няколко незначителни наранявания, Хитлер яростно си отмъщава на конспираторите. През 1944 г. е организиран и последният [[атентат]] срещу [[фюрер]]а, който също бил неуспешен. Хитлер останал жив и в този опит за свалянето му от власт. След опита за покушение, той не могъл да стои дълго на крака. Веднага след атентата той издал наредба на все още подчинените му да хванат заговорниците и да ги подложат на унизителни мъчения, като едновременно да заснемат филм. След това той лично гледал филма с безскрупулните мъчения. ==== Смърт (1945) ==== {{основна|Смърт на Адолф Хитлер}} [[Файл:Stars & Stripes & Hitler Dead2.jpg|мини|Новината за смъртта на Хитлер, [[май]] [[1945]] г.]] Безнадеждно губейки войната, Хитлер премества щаба си в Берлин. В [[Фюрербункер|бункера]], изграден под градината на канцлерството, прекарва последните си дни. Сред лакеите си нацисткият диктатор изиграва последното действие на своя живот. Той прекарва часове пред огромни военни карти, премествайки цветни карфици, обозначаващи несъществуващи вече бойни части. Хитлер е в състояние на пълно нервно изтощение – въпреки че е само на 56 г., той изглежда преждевременно състарен. Здравословното му състояние след грижите на съмнителни лекари дори се влошава още повече. С изключение на [[Гьобелс]], [[Мартин Борман]], секретарките му и още няколко души, подчинените му го напускат. Хитлер осъжда [[Гьоринг]] за опит да заграби водачеството му и [[Химлер]], който търси начини за преговори със съюзниците. [[Алберт Шпеер]], [[Имперско министерство на оръжията, боеприпасите и въоръжаването|райхсминистърът по въоръжаването и военната продукция]], отказва да изпълнява [[Политика на опожарената земя|политиката му на опожарена земя]] (унищожение на промишлената структура на предстоящите на овладяване от противника земи). Най-сетне осъзнал, че е победен, Хитлер решава да напусне света, жертвайки се във „Вагнеров стил“. Той казва, че [[Германия]], също като него, трябва да предприеме самоубийство, защото германците не са достойни за гения му и са загубили борбата за своя живот. Остава да свърши още само две неща. В ранните часове на [[29 април]] 1945 г. той се оженва за метресата си [[Ева Браун]] и веднага след това диктува личното си и [[Последна воля и завещание на Адолф Хитлер|политическото си завещание]], в които се опитва да оправдае живота и дейността си. На следващия ден се оттегля в апартамента си и се застрелва, а Ева поема отрова. В съгласие с нарежданията му телата им са залети с бензин и изгорени в градината на [[райхсканцелария|канцлерството]]. === Последици за Германия от политиката на Адолф Хитлер === Предизвиканото от късогледата политика на победилите в [[Версайска система от договори|Първата световна война]] [[Великобритания]] и [[Франция]] дълбоко негодувание у победените народи, съчетано с глобалния икономически крах след [[Голямата депресия]] и загубата на доверие към политическите партии, в [[Германия]] е оглавено от националсоциалистите водени от А. Хитлер. Той бързо печели подкрепа в страната. Успешно овладява ширещите се хиперинфлация и спекула, намалява 6 пъти нивото на безработицата и тя пада под 1,5&nbsp;%{{sfn|Shirer|1960|p=258}}. С трудовото законодателство от 20 януари [[1934]] г.<ref>Law on the regulation of National labor, 20 January 1934. Reichsgesetzblatt, Berlin 23 January 1934</ref> пръв в Европа въвежда [[петдневна работна седмица|40-часова, петдневна работна седмица]] с платен годишен отпуск от 12 до 21 дни за работниците и нормиран трудов ден, дори създава семеен народен автомобил („Volkswagen“ – „Фолксваген“) – прототипът на известната „костенурка“ на [[Фолксваген]], впечатляващо е изграждането на [[аутобан]]ите, на [[язовир]]и, [[Жп линия|жп линии]], най-крупните в немската история социални и държавни проекти и строежи, възраждането на националната [[индустрия]] и [[армия]]та. Неговата репутация продължава да расте и с Летните [[олимпийски игри]] през 1936, които се провеждат едновременно в Берлин и в [[Гармиш-Партенкирхен]] и са поредния голям успех за режима. Възстановяването на немския суверенитет над окупираните [[Рурска област]] и [[Саарланд]], безкръвното обединение с Австрия, присъединяването на населените с немци [[Судети]] и [[Мемелска област|Мемел]] я правят неоспорима. Най-високо значим външнополитически успех е [[Пакт Рибентроп-Молотов|пактът с СССР в 1939 г.]]<ref>[http://riowang.blogspot.com/2009/09/brest-nazi-soviet-military-parade-23_25.html Снимки от нацистко-съветския парад на победата в Бжешч (Брест) 22 септември 1939]</ref><ref>[http://pavelnik.blogspot.com/2011/05/blog-post_09.html Нацистко-съветски парад на победата в Бжешч (Брест) 22 септември 1939]</ref> който окончателно възвръща позицията на страната като световна велика сила. Всичко това обаче, с погазването на пакта със СССР и [[Операция „Барбароса“|нападението]] над [[Русия]], А. Хитлер успява бързо да проиграе, да доведе германският народ и държава до ръба на унищожението и да го тласне заедно с другите европейски народи в такава кървава катастрофа, каквато никога дотогава не се е случвала. След 1933 г. нацисткият режим избива между 500 000 и 750 000<ref>[http://www.hawaii.edu/powerkills/NAZIS.CHAP1.HTM R.J. Rummel, Democide – nazi genocide and mass murders1 1993]</ref> немски граждани. Във войната германците дават убити <ref>[http://necrometrics.com/20c5m.htm Twentieth Century Atlas, Source List and Detailed Death Tolls for the Primary Megadeaths of the Twentieth Century]</ref> към 3,5 млн. военни чинове, жертвите сред цивилното население до 9.V.1945 г. надхвърлят 1,56 милиона, в съветски и съюзнически плен загиват още 3,342 милиона. Общо най-малко 9 232 000, т.е. минимум 13,5&nbsp;% от немците, губят живота си като пряк резултат от политиката на А. Хитлер. Безследно изчезналите, тежко ранени и останали инвалиди доживот са няколко пъти повече. Нацията де факто физически е полуизтребена, а икономически и морално унищожена напълно. Следвоенната разруха, глад, мизерия, преселението и жертвите от загубените земи ликвидират още една част от немската нация. Страната е напълно разрушена, оцелелите промишлени и много културни ценности са изнесени от победителите. Години наред немският народ, въпреки първоначалния си недоимък, изплаща милиарди марки репарации. На немска територия са настанени за десетилетия чужди окупационни войски. Окупираната страна за 55 г. е разкъсана на две конфронтиращи се германски държави – [[ГДР]], доминирана от [[СССР]], и [[ГФР]], доминирана от запада, Австрия е отделена и окупирана за 10 години, в Саарланд до 1957 г. управляват французите, голяма част от [[Източна Прусия]] е анексирана от СССР, а Литва присъединява [[Мемелска област|Мемелската област]], Чехия си връща [[Судети]]те, Полша получава не само [[Гданск]], но и цялата територия от предвоенната си граница до река [[Одер]]. Европа става второстепенен глобален играч, а САЩ и СССР фактически си поделят света. [[Комунизъм|Комунизмът]] установява господството си от [[Адриатическо море|Адриатика]] и Берлин до [[Корея|Далечният изток]]. Германската нация е натоварена и с моралната отговорност за всички ужаси на войната. == В популярната култура == {{раздел-мъниче}} * „[[Крахът на Третия райх]]“ * „[[Хитлер: Зората на злото]]“ == Вижте също == * [[Бергхоф]] * [[Зала на народа]] * [[Превантивна война на Третия райх срещу СССР]] * [[Войната на Хитлер]], биографична книга от [[Дейвид Ървинг]] * [[Ледоразбивачът]], книга от [[Виктор Суворов]] * [[Чърчил, Хитлер и ненужната война]], книга от [[Пат Бюканън]] == Външни препратки == * [http://archive.org/details/MeinKampf_542 „Моята борба“]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160611003017/https://archive.org/details/MeinKampf_542 |date=2016-06-11 }}, книга на Адолф Хитлер * [http://der-fuehrer.org/redenbg.htm Адолф Хитлер – речи и прокламации] * [http://vbox7.com/play:ff17e8f253 Какво е дал Хитлер на България], реч на министър-председателя [[Богдан Филов]] по случай [[Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 - 1944)|Обединението на България]] през 1941 г. * {{ref-lang|en}} [http://www.archive.org/details/TheYoungHitlerIKnew „Младият Хитлер, когото познавах“]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190123085503/https://archive.org/details/TheYoungHitlerIKnew/ |date=2019-01-23 }} в archive.org * {{ref-lang|de}} [http://www.ns-archiv.de/personen/hitler/testament/politisches-testament.php Политически завет], 1945 г. == Литература == === Библиография === * {{икона|de}} Paul Madden: ''Adolf Hitler and the Nazi Epoch: An annotated Bibliography of English-Language Works on the Origins, Nature and Structure of the Nazi State.'' Scarecrow Press Incorporated, Lanham, Md. 1998, ISBN 0-8108-3558-4. ==== Оригинални материали ==== * {{Икона|bg}} Adolf Hitler: ''Mein Kampf. [[Iarchive: MojataBorba|Eine Abrechnung.]]'' F. Eher Nachfolger, München. * {{икона|de}} Adolf Hitler: ''Mein Kampf. Eine Abrechnung.'' F. Eher Nachfolger, München. * {{икона|de}}: Band 1: 1925; 2. Auflage 1926; 1932: ''Eine Abrechnung.'' * {{икона|de}}: Band 2: 1927; 2. Auflage 1932: ''Die nationalsozialistische Bewegung.'' * {{икона|de}} Adolf Hitler: ''Der Weg zum Wiederaufstieg.'' Bruckmann, München 1927. * {{икона|de}} Institut für Zeitgeschichte (Hrsg.): ''Hitlers Zweites Buch. Ein Dokument aus dem Jahr 1928. Eingeleitet und kommentiert von Gerhard L. Weinberg, mit einem Geleitwort von Hans Rothfels.'' Deutsche Verlags-Anstalt, Stuttgart 1961. * {{икона|de}} Josef Becker, Ruth Becker (Hrsg.): ''Hitlers Machtergreifung. Dokumente vom Machtantritt Hitlers 30. Januar 1933 bis zur Besiegelung des Einparteienstaates 14. Juli 1933.'' dtv, Neuauflage 1996, ISBN 3-423-02938-2. * {{икона|de}} Robert Eikmeyer (Hrsg.): ''Adolf Hitler: Reden zur Kunst und Kulturpolitik. 1933 – 1939. Mit einer Einführung von Boris Groys.'' Revolver, Archiv für Aktuelle Kunst, Frankfurt am Main 2004, ISBN 3-86588-000-2. * {{икона|de}} Werner Jochmann (Hrsg.): ''Monologe im Führerhauptquartier 1941 – 1944. Aufgezeichnet von Heinrich Heim.'' (1980) Sonderauflage, München 2000, ISBN 3-572-01156-6. ==== Свидетелства ==== * {{икона|de}} August Kubizek: ''Adolf Hitler – mein Jugendfreund.'' Stocker, Graz/Göttingen 1953; Neuauflage 2002, ISBN 3-7020-0971-X. * {{икона|de}} Rochus Misch: ''Der letzte Zeuge. „Ich war Hitlers Telefonist, Kurier und Leibwächter“. Mit einem Vorwort von Ralph Giordano.'' Pendo Verlag, München 2008, ISBN 3-86612-194-6. * {{икона|de}} Henry Picker: ''Hitlers Tischgespräche im Führerhauptquartier. Entstehung, Struktur, Folgen des Nationalsozialismus.'' (1951) Propyläen Verlag, 2003, ISBN 3-549-07185-X. * {{икона|de}} Henrik Eberle, Matthias Uhl (Hrsg.): ''Das Buch Hitler. Geheimdossier des NKWD für Josef W. Stalin, zusammengestellt aufgrund der Verhörprotokolle des Persönlichen Adjutanten Hitlers, Otto Günsche, und des Kammerdieners Heinz Linge, Moskau 1948/49.'' Lübbe, Bergisch Gladbach 2005, ISBN 3-7857-2226-5. ==== Биографии ==== * {{икона|de}} [[Иън Кършоу|Ian Kershaw]]: ''Hitler. 2 Bände.'' Deutsche Verlags-Anstalt, Stuttgart/München : Band 1: ''1889 – 1936'', 1998, ISBN 3-421-05131-3; : Band 2: ''1936 – 1945'', 2000, ISBN 3-421-05132-1. : ''Hitler: 1889 – 1945.'' (Gesamtausgabe) Pantheon Verlag, 2. Auflage, München 2009, ISBN 3-570-55094-X. : ''Hitler. Register-Band 1889 – 1945.'' Bearbeitet von Martin Zwilling, Deutsche Verlags-Anstalt, Stuttgart/München 2001, ISBN 3-421-05563-7. * {{икона|de}} Kurt Pätzold, Manfred Weißbecker: ''Adolf Hitler. Eine politische Biographie.'' Militzke, Leipzig 1995, ISBN 3-86189-066-6. Auf Datenträger der Directmedia Publishing Berlin 2007, ISBN 978-3-89853-307-2 * {{икона|de}} Marlis Steinert: ''Hitler.'' C.H. Beck, München 1994, ISBN 3-406-37640-1. * {{икона|de}} John Toland: ''Adolf Hitler. Biographie 1889 – 1945'' (englische Erstausgabe 1991). Weltbild, 2004, ISBN 3-8289-0540-4. * {{икона|de}} Sebastian Haffner: ''Anmerkungen zu Hitler.'' Kindler, München 1978, ISBN 3-463-00719-3; Fischer-Taschenbuch-Verlag, Frankfurt a.M. 1981, ISBN 3-596-23489-1. * {{икона|de}} Joachim Fest: ''Hitler. Eine Biographie.'' (1973) Spiegel-Verlag, Hamburg 2007, ISBN 978-3-87763-031-0. * {{икона|de}} Alan Bullock: ''Hitler. Eine Studie über Tyrannei.'' (1952) Droste, Düsseldorf 1989, ISBN 3-7700-0915-0. ==== Сутрешна закуска ==== * {{икона|de}} Brigitte Hamann: ''Hitlers Wien: Lehrjahre eines Diktators.'' Piper Taschenbuch Verlag, 12. Auflage, München 1998, ISBN 3-492-22653-1. * {{икона|de}} Thomas Weber: ''Hitlers erster Krieg. Der Gefreite Hitler im Weltkrieg – Mythos und Wahrheit.'' Propyläen, Berlin 2011, ISBN 978-3-549-07405-3. * {{икона|de}} David Clay Large: ''Hitlers München. Aufstieg und Fall der Hauptstadt der Bewegung.'' C.H. Beck, München 2006, ISBN 978-3-406-44195-0. ==== Антисемитизъм ==== * {{икона|de}} Ralf Georg Reuth: ''Hitlers Judenhass. Klischee und Wirklichkeit.'' Piper Verlag, München 2009, ISBN 3-492-05177-4. * {{икона|de}} Béla Grunberger, Pierre Dessuant: ''Der Antisemitismus Hitlers.'' In: Béla Grunberger, Pierre Dessuant: ''Narzißmus, Christentum, Antisemitismus. Eine psychoanalytische Untersuchung.'' Klett-Cotta, Stuttgart 2000, ISBN 3-608-91832-9, S. 409 – 480. ==== На път към властта ==== * {{икона|de}} Hans-Günter Richardi: ''Hitler und seine Hintermänner. Neue Fakten zur Frühgeschichte der NSDAP.'' Süddeutscher Verlag, München 1991, ISBN 3-7991-6508-8. * {{икона|de}} Brigitte Hamann: ''Winifred Wagner oder Hitlers Bayreuth.'' Piper Verlag, München/Zürich 2002, ISBN 3-492-04300-3. * {{икона|de}} Ludolf Herbst: ''Hitlers Charisma: Die Erfindung eines deutschen Messias'', S. Fischer Verlag, Frankfurt am Main 2010, ISBN 978-3-10-033186-1. * {{икона|de}} Henry Ashby Turner: ''Hitlers Weg zur Macht. Der Januar 1933.'' Luchterhand, München 1997, ISBN 3-630-87988-8; Ullstein, Berlin 1999, ISBN 3-548-26547-2. * {{икона|de}} Gotthard Jasper: ''Die gescheiterte Zähmung. Wege zur Machtergreifung Hitlers 1930 – 1934.'' Frankfurt am Main 1986, ISBN 3-518-11270-8. ==== Диктатура 1933/1939 ==== * {{икона|de}} Michael Rißmann: ''Hitlers Gott. Vorsehungsglaube und Sendungsbewußtsein des deutschen Diktators.'' Pendo, Zürich/München 2001, ISBN 3-85842-421-8. * {{икона|en}} {{cite web | last = Rummel | first = R.J | year = 2002 | url = https://www.hawaii.edu/powerkills/NAZIS.CHAP1.HTM | title = Democide: Nazi Genocide And Mass Murder | work = hawaii.edu | publisher = hawaii.edu | accessdate = 2 септември 2014}} * {{икона|de}} Georges van Vrekhem: ''Hitler and his God – The Background to the Hitler Phenomenon.'' Rupa & Co., New Delhi 2006, ISBN 81-291-0953-0 (englisch). * {{икона|de}} Gerd R. Ueberschär, Winfried Vogel: ''Dienen und Verdienen. Hitlers Geschenke an seine Eliten.'' S. Fischer Verlag, Frankfurt am Main 1999, ISBN 3-10-086002-0. ==== Втора световна война ==== * {{икона|de}} Hermann Graml: ''Hitler und England. Ein Essay zur nationalsozialistischen Außenpolitik 1920 bis 1940.'' Oldenbourg Wissenschaftsverlag, München 2009, ISBN 978-3-486-59145-3. * {{икона|de}} Götz Aly: ''Hitlers Volksstaat. Raub, Rassenkrieg und nationaler Sozialismus.'' (2005) Fischer-Taschenbuch-Verlag, durchgesehene und erweiterte Ausgabe, Frankfurt am Main 2006, ISBN 978-3-596-15863-8. * {{икона|de}} Ian Kershaw: ''Wendepunkte. Schlüsselentscheidungen im Zweiten Weltkrieg.'' DVA, München 2008, ISBN 978-3-421-05806-5. * {{икона|de}} Ian Kershaw: ''Das Ende. Kampf bis in den Untergang. NS-Deutschland 1944/45.'' DVA, München 2011, ISBN 978-3-421-05807-2. * {{икона|de}} Robert Solomon Wistrich: ''Hitler und der Holocaust.'' BVT, Berlin 2003, ISBN 978-3-8333-0290-9. === Психологически анализ на Хитлер === * {{икона|en}} Walter Langer: ''The Mind of Adolf Hitler: The Secret Wartime Report.'' Basic Books, 1972, ISBN 0-465-04620-7. * Ерих Фром: ''[[Анатомия на човешката деструктивност]].'' Изд. Захарий Стоянов, 2003, ISBN 954-739-312-X. ==== Хитлерови рецепти ==== {{Уикицитат|Адолф Хитлер}} {{Commonscat|Adolf Hitler}} * {{икона|de}} Henrik Eberle (Hrsg.): ''Briefe an Hitler. Ein Volk schreibt seinem Führer. Unbekannte Dokumente aus Moskauer Archiven zum ersten Mal veröffentlicht.'' Verlagsgruppe Lübbe, Bergisch Gladbach 2007, ISBN 978-3-7857-2310-4. * {{икона|de}} Ian Kershaw: ''Der Hitler-Mythos: Führerkult und Volksmeinung.'' dtv, München 2002, ISBN 978-3-423-30834-2. * {{икона|de}} Jürgen W. Falter: ''Hitlers Wähler.'' München 1991, ISBN 3-406-35232-4. * {{икона|de}} Robert Gellately: ''Backing Hitler. Consent and Coercion in Nazi Germany.'' Oxford University Press, Oxford/New York 2001, ISBN 0-19-820560-0. * {{икона|de}} Christian Graf von Krockow: ''Hitler und seine Deutschen.'' List, München 2001, ISBN 3-471-79415-8. * {{икона|de}} Thomas Koebner (Hrsg.): ''„Bruder Hitler“. (Thomas Mann). Autoren des Exils und des Widerstands sehen den „Führer“ des Dritten Reiches.'' Heyne, München 1989, ISBN 3-453-03385-X. * {{икона|de}} Philipp W. Fabry: ''Mutmaßungen über Hitler. Urteile von Zeitgenossen.'' (1969) Athenäum-Verlag, Königstein 1979, ISBN 3-7610-7227-9. * {{икона|de}} Günter Scholdt: ''Autoren über Hitler: deutschsprachige Schriftsteller 1919 – 1945 und ihr Bild vom „Führer“.'' Bouvier, Bonn 1993, ISBN 3-416-02451-6. * {{икона|de}} Hans-Ulrich Thamer, Simone Erpel (Hrsg.): ''Hitler und die Deutschen. Volksgemeinschaft und Verbrechen.'' Sandstein, Dresden 2010, ISBN 978-3-942422-10-9. == Бележки == <references /> {{Предшественик/Наследник}} {{Предшественик начало | color2 = tan | icon = Reichsadler der Deutsches Reich (1935–1945).svg | name = [[Списък на германски канцлери|Канцлер на Райха]] | before = [[Курт фон Шлайхер]] | after = [[Йозеф Гьобелс]] | period = ([[30 януари]] [[1933]] – [[30 април]] [[1945]]) }} {{Предшественик начало | color2 = tan | icon = Standarte Adolf Hitlers.svg | name = [[Райхспрезидент (1919-1945)|Президент на Райха]] | before = [[Паул фон Хинденбург]] | after = [[Карл Дьониц]] | period = ([[2 август]] [[1934]] – [[30 април]] [[1945]]) }} {{Предшественик край}} {{Нормативен контрол}} {{Адолф Хитлер}} {{НСДАП}} {{Последни обитатели на Фюрербункера}} {{Канцлери на Германия}} {{Личности на годината на Тайм}} {{СОРТКАТ:Хитлер, Адолф}} [[Категория:Адолф Хитлер| ]] pqpkye9n4n65gozuu5xbjio1eibz1hb 12877124 12877120 2026-04-11T09:50:26Z Luxferuer 25980 Премахната редакция 12877120 на [[Special:Contributions/Фірер|Фірер]] ([[User talk:Фірер|б.]]) 12877124 wikitext text/x-wiki {{Твърде дълга}} {{Личност | име-оригинал = Adolf Hitler | категория = политик | описание = германски [[райхсканцлер]], [[райхспрезидент]] и политик | роден-място = [[Браунау ам Ин]], {{флагче|Австрийска империя}} [[Австро-Унгария]] | починал-място = [[Берлин]], {{флагче с име|Нацистка Германия|1945}} | националност = {{флагче|Австрийска империя}} [[Австро-Унгария]] (1889 – 1918)<br>{{флагче с име|Австрия}} (1918 – 1932)<br>{{флагче|Германия}} [[Ваймарска република|Германия]] (1932 – 1933)<br>{{флагче с име|Нацистка Германия|1945}} (1933 – 1945) | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = политик | партия = [[Германска работническа партия]] (1920 – 1921)<br />[[Националсоциалистическа германска работническа партия]] (1921 – 1945) | постове1 = [[Фюрер]] на [[Националсоциалистическа германска работническа партия|НСДАП]] | години1 = 29 юни 1921 – 30 април 1945 | постове2 = [[Канцлер на Германия|Канцлер на Германската империя]] | години2 = 30 януари 1933 – 30 април 1945 | постове3 = [[Фюрер]] на [[Германска империя (1933-1945)|Германската империя]] | години3 = 2 август 1934 – 30 април 1945 }} }} '''Адолф Хитлер''' ({{lang|de|Adolf Hitler}}) е [[германски]] политик, [[Списък на германски канцлери|райхсканцлер]] от [[1933]] г., [[Райхспрезидент (1919-1945)|райхспрезидент]] и от [[1934]] г. до [[1945]] г. – [[фюрер]] и едноличен ръководител на [[Германска империя (1933-1945)|Третия германски райх]] ({{lang|de|Deutsches Reich}}); лидер на [[Националсоциалистическа германска работническа партия|Националсоциалистическата германска работническа партия]] (''NSDAP''). Хитлер е ветеран от [[Първата световна война]] и е награден с военни отличия. След нея ръководи партията на националсоциалистите във [[Ваймарска република|Ваймарска Германия]]. Прави неуспешен опит за [[преврат]] и прекарва по-малко от година в [[затвор]]а. След излизането си получава подкрепа за своята [[Национализъм|националистическа]], [[Антисемитизъм|антисемитска]] и [[Антикомунизъм|антикомунистическа]] [[реторика]]. Националсоциалистите екзекутират много от своите опоненти,{{hrf|Rummel|2002}} преструктурират държавната икономика, модернизират войската и установяват [[Тоталитаризъм|тоталитарна]], [[Националсоциализъм|националсоциалистическа]] диктатура. Във външната политика Хитлер се стреми към завладяването на нови територии или т. нар. „[[жизнено пространство]]“ ({{lang|de|Lebensraum}}). Обявен е от списание „[[Тайм]]“ за една от стоте най-влиятелни личности на [[20 век|XX век]], наравно с [[Владимир Ленин|Ленин]], [[Мао Дзъдун]], [[Рухолах Хомейни|Аятолах Хомейни]] и др.<ref>[https://web.archive.org/web/20090430061902/http://www.time.com/time/time100/leaders/profile/hitler.html TIME 100: Adolf Hitler]</ref> След [[Полска кампания (1939)|инвазията в Полша]] на силите на [[Вермахт]]а (септември 1939 г.), [[Великобритания]] и [[Франция]] обявяват война на Германия, което води до избухването на [[Втора световна война|Втората световна война]], в [[Европа]]. Първоначално, [[Страни от Оста|Страните от Оста]] окупират по-голямата част от [[Европа|континентална Европа]], както и части от [[Азия]] и [[Африка]], преди поврата във войната през 1943 г., и последвалото военно поражение от [[Антанта|Антихитлеристката коалиция]]. Към пролетта на [[1945]] г. Германия вече е в развалини. През последните дни от войната, когато [[Червена армия|Червената армия]] настъпва към [[Берлин]], Хитлер се жени за [[Ева Браун]]. След по-малко от 24 часа двамата се самоубиват във [[фюрербункер]]а. Под ръководството на Хитлер, Третият германски райх провежда политика на [[геноцид]] срещу [[евреи]] ([[Холокост]]) и [[цигани]], в резултат на което са избити поне 5,5 милиона евреи. Режимът на Хитлер също така е отговорен за смъртта на милиони други жертви, смятани за по-низши ([[Подчовек|Untermensch]]) или излишни, поради своята етническа принадлежност, политическите си убеждения, физически недъзи, психически увреждания, сексуална ориентация, криминални прояви и др. == Биография == === Родство и произход === Семейството на Хитлер произхожда от областта [[Валдфиртел]] в северната част на [[Австрия]]. Неговият баща, [[Алоис Хитлер]] (1837-1903), е роден извънбрачно и до тридесет и деветата си година носи фамилията на майка си, Мария Анна ''Шикългрубер (1796-1847)''. Поради това в свидетелството за раждане на Алоис не е посочен баща, което предизвиква спорове за произхода му. През 30^-те години [[Уилям Хитлер]], племенник на Хитлер, се опитва да го изнудва със сведения за родословието му. По този повод [[Ханс Франк]], виден юрист от [[НСДАП|Националсоциалистическата партия]], провежда разследване и по-късно твърди, че е открил писма, според които навремето майката на Хитлер е работила като прислужница в еврейско семейство в [[Грац]]. Франк твърди също, че деветнадесетгодишен член на това семейство на име [[Леополд Франкенбергер]] е биологичният баща на Хитлер.<ref name="Rosenbaum, R 1999">{{cite book| last=Rosenbaum |first=Ron |year=1999| title=Explaining Hitler: The Search for the Origins of His Evil| publisher=Harper Perennial| isbn=0-06-095339-X}}</ref> Ханс Франк заявява впоследствие, че чистият [[Арийска раса|арийски]] произход на Адолф Хитлер е очевиден.<ref>{{cite book| last=Schenk| first=Dieter| year=2006| title=Frank: Hitlers Kronjurist und General-Gouverneur| pages=65| isbn=978-3100735621}}</ref> Твърденията на Франк са приемани от мнозина през 50^-те години за достоверни, но през 90^-те са поставени под сериозни съмнения от много историци.<ref>{{harvnb|Toland|1991|pp=246 – 47}}</ref><ref name="Kershaw">{{Cite book| last=Kershaw| first=Ian| title=Hitler: 1889 – 1936: Hubris| url=https://archive.org/details/hitler18891936hu0000kers| publisher =Penguin Books |date=1998| location=Westminster |pages=8 – 9}}</ref> Британският историк [[Иън Кършоу]] отхвърля теорията като клевета, съчинена от противници на Хитлер, и отбелязва, че евреите са изселени от [[Грац]] през XV век и заселването им в града е разрешено отново едва след раждането на Алоис Хитлер.<ref name="Kershaw"/> През 2010 г. обаче излиза генетично изследване, което отново подхранва съмнението за еврейска връзка в потеклото на Фюрера.<ref>[http://www.dnes.bg/world/2010/08/24/dnk-test-pokaza-hitler-imal-i-afrikanski-koreni.97229,8 Днес в България ДНК тест показа: Хитлер имал и африкански корени, 24 август 2010 г. Учени са изследвали 39 роднини на Фюрера].</ref> През 1843 г. Мария Шикългрубер се омъжва за Йохан Георг Хидлер (1792-1857). През 1876 г. Алоис приема фамилното име на своя доведен баща [[Йохан Георг Хидлер]]. Името се изписва като ''Hiedler'', ''Hüttler'', ''Huettler'' или ''Hitler'', като последната форма вероятно е фиксирана в документите от някой чиновник. Версия, различна от тази на Франк и по редица доводи смятана за по-достоверна, твърди, че Адолф Хитлер е резултат от пряко [[кръвосмешение]]. Според нея дядото на Адолф е [[Йохан Непомук Хидлер]] (1807 – 1888), брат на Йохан Георг Хидлер. Той има извънбрачно дете от [[Мария Ана Шикългрубер]], откъдето тръгва бащината линия на бъдещия фюрер и в същото време негова внучка от законния му брак по-късно става майка на Адолф.<ref name="Maser">Мазер, Вернер. Хитлер. Легенда, мит, действителност. София: Изд. „Репортер“, 1996. ISBN 954-8102-15-3</ref> След смъртта на заможния Непомук Хидлер на ([[17 септември]] [[1888]]) бащата на Адолф, Алоис изненадващо се замогва.<ref name="Maser" /> На 39-годишна възраст (през 1877 година) той най-сетне променя името си на Хидлер, но свещеникът Йозеф Цанширм не само незаконно в акта за раждане вписва като баща Йохан Георг Хидлер, но и допуска правописна грешка, като кръщава Алоис с фамилията ''Хитлер''.<ref name="Maser" /><ref name="Taylor and Shaw">Тейлър, Джеймс и Шоу, Уорън. Речник на третия райх. София: Изд. „Еквус Арт“ и изд. „Постскриптум“, 2002. ISBN 954-8029-41-3 / ISBN 954-91122-1-7</ref> Майката на Адолф Хитлер, [[Клара Хитлер|Клара Пьолцл]] (1860 – 1907), внучка на Йохан Непомук, идва да работи за Алоис (с когото по документи нямат кръвна връзка) на 16-годишна възраст. По това време Алоис е женен за Анна Гласъл и има незаконна дъщеря Терезе от бивша своя любовница. Той е известен женкар и не е тайна връзката му с прислужницата Франциска (Фани) Мацелбергер (? – 1884). Скоро двамата с Анна се развеждат и Алоис се жени за Фани, от която има две деца – Алоис младши (1882 – 1956) и Ангела (1883 – 1949). Но за да се осъществи брака, той трябва да изгони Клара, в чието лице бившата любовница и настояща съпруга вижда заплаха за себе си.<ref name="Которн">Которн, Найджъл. Интимният живот на големите диктатори. София: Изд. „Колибри“, 1998. ISBN 954-529-097-8</ref> Скоро след раждането на дъщеря си Франциска заболява и умира. Алоис повиква отново Клара, за да се утеши с нея. Същевременно поддържа кръвосмесителна връзка с първата си дъщеря Терезе, която му ражда син. Въпреки всичко Алоис и Клара се оженват. Първото им дете Густав се ражда дни след сватбата, но скоро умира. По-късно Клара ражда още две деца, но и те умират след епидемия от [[дифтерия|дифтерит]].<ref name="Которн" /> [[Файл:Klara Hitler.jpg|мини|Майка: [[Клара Хитлер|Клара Пьолцл Хитлер]] (1860 – 1907)]]След анексирането на Австрия през 1938 г. Хитлер обявява родните села на баща си и баба си Дьолерсхайм и Щронес в така наречената Аненгау за военни зони с ограничен достъп. До 1942 г. той е изградил там голяма военна тренировъчна база, около 7000 жители са преместени и няколко паметни плочи за неговите предци са премахнати. Гробът на баба му също е унищожен, докато записите за кръщенията на нейното семейство са запазени. Според журналиста Волфганг Здрал, Хитлер е искал да използва всички тези мерки, за да премахне съмненията относно своето „арийско потекло“ и да предотврати обвиненията в кръвосмешение поради кръвната връзка на родителите му. === Ранни детски години === На [[20 април]] [[1889]] г., късно следобед в малкото градче [[Браунау на Ин|Браунау]] до реката на Ин (в тогавашна [[Австро-Унгария]]), на митническия чиновник Алоис и неговата трета съпруга Клара Хитлер се ражда още един син (6:30 часа), когото два дни по-късно (на втория ден от [[Великден]], събота) кръщават Адолф Хитлер. Той е четвъртото от шестте деца в семейството. По-големите му братя и сестри Густав (1885 – 1887) и Ида (1886 – 1888) са починали преди той да се роди. Тримата по-малки братя и сестри са Ото (починал в 1892, само на шест дни), Едмунд (1894 – 1900) и Паула (1896 – 1960), Двамата по-големи полубратя и сестри на Хитлер, Алоис младши и Ангела Хамицш, идват от втория брак на баща му. След смъртта на майка им те израстват в дома на родителите на Хитлер. През лятото на 1892 г. семейството се премества на Капуцинерщрасе № 5<ref>{{икона|en}} Anna Elisabeth Rosmus, Out of Passau: Leaving a City Hitler Called Home, p. 41</ref> в [[Пасау]], [[Германия]]. Там Хитлер придобива долнобаварския акцент, който запазва до края на живота си.<ref>Джон Толанд, Адолф Хитлер, 1976. ISBN 0-385-42053-6</ref> През пролетта на 1895 г. семейството се завръща в Австрия и се установява в Раушергут в Хафелд, където Хитлер посещава началното училище в близкото село Фишлхам от май нататък. Когато се преместват в Ламбах през юли 1897 г. Хитлер завършва втори и трети клас и накрая четвърти клас след като се местят в Леондинг. Смятан е за добър, интелигентен ученик. Той е щастливо и безгрижно дете, което непрекъснато играе на каубои и индианци, и по собствените му думи, се запалва по войната, след като попада на илюстрована книга за [[Френско-пруска война|Френско-пруската война]] сред вещите на баща си.<ref name="Payne">{{harvnb|Payne|1990}}</ref> В „[[Моята борба]]“ той пише: {{цитат|„Не след дълго великият исторически сблъсък се превърна в моето най-голямо духовно преживяване. Оттогава аз ставах все по-ентусиазиран за всичко, свързано по някакъв начин с войната или, по този начин, с военната служба.“|Адолф Хитлер}} Земеделското начинание на Алоис Хитлер се проваля и през 1897 г. семейството се премества в Ламбах. Там Адолф Хитлер учи в католическо училище, разположено в бенедиктински манастир от XI век. На няколко места по стените на сградата са изобразени орнаменти, съдържащи [[Свастика|свастики]].<ref>{{икона|en}} Rosmus, ''op cit'', p. 35</ref> През 1898 г. Алоис Хитлер отново премества семейството си в [[Леондинг]], където се установява трайно. По-малкият брат на Адолф, [[Едмунд Хитлер]], умира от [[дребна шарка]] на 2 февруари 1900 г. Това събитие се отразява силно на Адолф Хитлер, който от самоуверен и добър ученик се превръща в затворено и необщително момче, което непрекъснато е в конфликт с баща си и учителите си.<ref>{{harvnb|Payne|1990|p=22}}</ref> Хитлер остава близък с майка си, но отношенията му с консервативния и авторитарен баща са лоши. Алоис често го бие, особено след неуспешния му фермерски опит. Той иска Адолф да стане митнически чиновник, като самия него и това се превръща в непрестанен източник на конфликти между двамата.<ref name="Payne"/> Въпреки желанието на сина да учи в класическа гимназия и да стане художник, през септември 1900 г. баща му го изпраща в техническо училище в [[Линц]]. Където на два пъти не успява да премине в следващия клас поради нисък успех. Той презира уроците по религия, преподавани от Франц Залес Шварц; интересуват го само уроците по география и история, преподавани от Леополд Пьоч. В Майн кампф (1925) той подчертава положителното влияние на Пьоч. По време на гимназиалните си години Хитлер обича да чете книги на Карл Май, на когото се възхищава през целия си живот. Според разказа на самия Адолф Хитлер в „Моята борба“, той умишлено се проваля през първата си година в училището, с надеждата баща му да се откаже и да го изпрати в гимназия. Баща му е предвидил за него кариера на държавна служба и реагира на нежеланието му да учи с чести и безрезултатни побоища. Младият Хитлер отрано се увлича по германския [[национализъм]], като той го вижда и като средство за съпротива срещу баща си, който с гордост е служил на австрийското правителство. В отхвърлянето си на [[Хабсбурги|Хабсбургската]] монархия, към която бащата непрекъснато демонстрира лоялност, Хитлер и неговите приятели демонстративно използват германския поздрав „Хайл“ и пеят [[Химн на Германия|германския химн]], вместо [[Химн на Австро-Унгария|австро-унгарския]].<ref name="Payne"/> [[Файл:Adolf Hitler as a child.jpg|мини|Малкият Хитлер през 1900 г.]] След внезапната смърт на Алоис Хитлер на 3 януари 1903 г. поведението на Адолф Хитлер в училището става още по-лошо и той е изгонен. На 22 май 1904 г. получава първото си [[причастие]] в [[Католицизъм|католическата]] катедрала на Линц.<ref>{{harvnb|Toland|1991|pp=18}}</ref> През септември 1904 г. се записва в четвърти клас в държавното средно реално училище в [[Щайр]]. Там е сред най-добрите ученици до септември 1905 г. В Щайр Хитлер живее у търговеца [[Игнац Камерхофер]] при съдебния чиновник [[Конрад Едлер фон Чичини]], на Зеленчуковия пазар, по-късно площад „Адолф Хитлер“. След края на срока, на 11 февруари 1905 г., по време на бурна пиянска нощ с приятели, Хитлер скъсва зрелостното си свидетелство и го използва като тоалетна хартия. След като училищното ръководство научава за това, той е изключен и повече не се връща в училище.<ref>{{harvnb|Payne|1990|p=41}}</ref> Посрамен, дава клетва никога повече да не пие. В споменатото свидетелство знанията му по [[немски език|немски]], [[френски език|френски]], [[математика]] и [[стенография]] са оценени със „слаб“. Много добър и отличен има съответно по [[рисуване]] и [[гимнастика]], а останалите предмети са с оценки „добър“ и „среден“. На 16 септември 1905 г. получава окончателни оценки: * Благонравно държане – добър; * Усърдие – добър; * Вероучение – среден; * Математика – среден; * Химия и физика – среден; * Геометрично чертане и дескриптивна геометрия – среден (след поправителен); * Рисуване – отличен; * Гимнастика – отличен; * Пеене – добър. Напуска училище поради белодробно заболяване. Адолф гледа на това като на спасение от нещо, с което не желае повече да се занимава. По препоръка на лекар Адолф в бъдеще не бива да стои затворен в канцелария. Най-сетне пред мечтата на момчето се открива истинска възможност да се запише в Художествената академия. Заминава с вече болната си майка за [[Шпитал]]. Там под контрола на д-р [[Карл Кайс]] от [[Вайтра]] Адолф бързо се възстановява. === Младежки години във Виена и Мюнхен === След 1905 г. Хитлер води бохемски живот в столицата [[Виена]], като се издържа от сирашката си пенсия и помощ от майка си и леля си Йохана. Още от 1906 г. Хитлер иска да стане художник и кандидатства да учи изкуство в Общото училище по рисуване към Виенската художествена академия. На два пъти, през 1907 и 1908 г., не успява да влезе във [[Виенска академия на изкуствата|Виенската академия на изкуствата]] с аргумента, че не е подходящ за живописта и е по-добре да се заеме с архитектура.<ref>{{harvnb|Bullock|1962|pp=30 – 31}}</ref> Самият той изглежда има желание да последва този съвет и пише в своите мемоари: {{цитат|След няколко дни самият аз се убедих, че един ден трябва да стана архитект. Това със сигурност беше невероятно труден път, тъй като образованието в реалната гимназия, което бях изоставил напук, беше болезнено необходимо. Не можеше да се учи архитектура в академията, без да си завършил строително техническо училище, а там се изискваше гимназиална диплома. А аз нямах нито едно от двете. Реализирането на моята артистична мечта изглеждаше физически невъзможно.<ref name="Kampf-vol1ch2">{{harvnb|Hitler|1998|loc=§2}}</ref>|Адолф Хитлер}} В началото на 1907 г майка му е диагностицирана с рак на гърдата. Лекува я семейният лекар евреин Едуард Блох. Тъй като състоянието ѝ бързо се влошава, Хитлер настоява за използването на болезнените йодоформни компреси, което в крайна сметка ускорява смъртта й. На 21 декември 1907 г. майката на Хитлер умира от [[рак на гърдата]] на 47-годишна възраст. С решение на съда в Линц сирашката му пенсия е дадена на сестра му Паула. Той се опитва да се издържа сам във Виена, като копира сцени от пощенски картички и ги продава на туристи и търговци. След като за втори път не е приет в академията, положението му още повече се влошава. През 1909 г. живее в приют за бездомни в Майдлинг, а през 1910 г. се установява в дом за бедни на Мелдемансщрасе. По това време получава малко наследство от своя леля. От 1910 г. нататък Хитлер печели пари, като рисува мотиви от виенски картички или ги копира като акварели. Неговият съквартирант Райнхолд Ханиш ги продава за него до юли 1910 г., а след това неговият съквартирант евреин Зигфрид Льофнер. Художникът Карл Лайденрот анонимно съобщава за Хитлер, вероятно от името на Ханиш, за използване на титлата „академичен художник“ без разрешение и полицията му забранява да използва тази титла. Тогава Хитлер продава картините си чрез обитателя на мъжкия дом Йозеф Нойман и дилърите Якоб Алтенберг и Самуел Моргенщерн. И тримата са от еврейски произход. Съквартирантът му в мъжкото общежитие Карл Хониш по-късно пише, че Хитлер е бил „слаб, зле хранен, с хлътнали бузи и тъмна коса, която падаше на лицето му“ и бил „зле облечен“, седейки в един и същи ъгъл на стаята всеки ден в правене на нарисувани картини. През 1938 г. той конфискува всички документи за местонахождението си във Виена и представя къща в луксозен жилищен район уж като свой студентски апартамент. По-късно Хитлер твърди, че за пръв път става [[Антисемитизъм|антисемит]] по време на престоя си във Виена,<ref name="Kampf-vol1ch2"/> където има голяма еврейска общност, включваща и [[Ортодоксален юдаизъм|ортодоксални евреи]], избягали от антисемитските [[погром]]и в [[Русия]]. В същото време, според приятелят му от детството [[Август Кубицек]], той е „завършен антисемит“ още преди да напусне [[Линц]].<ref name="Kampf-vol1ch2"/> В Линц чрез своите съученици, учители и вестниците, Хитлер се запознава с мисленето на радикалния антисемит и основател на Пангерманската асоциация, Георг фон Шонерер. Виена по това време е средище на консервативни религиозни предубеждения и [[расизъм]]. Там работят и живеят известни антисемити, като идеологът [[Ланц фон Либенфелс]], основателят на [[Християнсоциална партия (Австрия)|Християнсоциалната партия]] и кмет на града [[Карл Луегер]], композиторът [[Рихард Вагнер]] и националистът [[Георг Ритер фон Шьонерер]]. Във Виена Хитлер чете вестници и писания на пангерманци, германски националисти и антисемити, включително вероятно „Непобедимите“ на Гуидо фон Лист. Според Бригите Хаман, техният мечтан образ на непогрешим германски принц герой, определен от „съдбата“, който ще спаси германските народи от гибел и ще ги доведе до световно господство, може да обясни по-късното твърдение на Хитлер, че е избран и непогрешим. Списанието Ostara, издавано от ученика на Лист Йорг Ланц фон Либенфелс и биографията на Георг фон Шонерер (1912), написана от Едуард Пихл, също са били на разположение на Хитлер по това време. От 1882 г. Шонерер призовава за „деевреизация“ и „расова сегрегация“ със закон, въвежда арийско членство за своята партия, противопоставя расовото германство на мултикултурализма на Хабсбургската монархия. Хитлер слуша речи на своя поддръжник, лидера на работниците Франц Щайн и неговия конкурент, заместник-председателя на Райхсрата Карл Херман Волф. И двамата се борят срещу „еврейската“ социалдемокрация, чешките националисти и славяните. Щайн се стреми към германска национална общност, която да преодолее класовата борба. Волф се стреми към Велика Австрия и основава Германската работническа партия (Австро-Унгария) през 1903 г. Хитлер също слуша и се възхищава на популярния кмет на Виена Карл Люгер, който основава Християнсоциалната партия (Австрия), защитава „германизацията“ на Виена и изнася масовопривлекателни речи като антисемитски и антисоциалдемократически „народен трибун“. Според изявленията на неговите съквартиранти в мъжкото общежитие, Хитлер обсъжда политическите последици от смъртта на Люгер през 1910 г., отказва да се присъедини към партията и се застъпва за ново, националистическо сплотяващо движение. Но не е сигурно до каква степен тези влияния са го оформили. Според Ханс Момзен омразата на Хитлер към социалдемократите, Хабсбургската монархия и чехите надделява по това време. Докато някои от доброжелателните изказвания на Хитлер за евреите са записани до лятото на 1919 г., от есента на 1919 г. нататък той прибягва до антисемитски клишета, които е научил във Виена; От 1923 г. той представя Шьонерер, Волф и Люгер като свои ролеви модели. В „Моята борба“ Хитлер твърди, че преходът му от противник на антисемитизма по религиозни причини до негов привърженик по расови причини е предизвикан от срещата с ортодоксален евреин: {{цитат|В Линц имаше много малко евреи. През вековете евреите, които живееха там, се бяха европеизирали на външен вид и толкова приличаха на останалите човешки същества, че аз дори ги смятах за германци. Причината, поради която тогава не усещах абсурдността на тази илюзия, беше, че единственият външен белег, който според мен ги отличаваше от нас, беше практикуването на тяхната чужда религия. Тъй като смятах, че те са преследвани заради вярата им, неодобрението ми към забележките, отправяни към тях, прерастваше почти в чувство на отвращение. Аз ни най-малко не подозирах, че може да съществува такова нещо, като систематичен антисемитизъм.|Адолф Хитлер}} {{цитат|Веднъж, преминавайки през вътрешния град, внезапно попаднах на явление в дълъг кафтан и с черни странични плитки. Първата ми мисъл беше: Това евреин ли е? Те определено нямаха този вид в Линц. Скрито и предпазливо огледах внимателно мъжа, но колкото повече се взирах в особеното изражение и го изучавах черта по черта, толкова повече в ума ми сам се оформяше въпросът: Това германец ли е?<ref name="Kampf-vol1ch2"/>|Адолф Хитлер}} [[Файл:Hitler 1914 1918.jpg|мини|Хитлер по време на Първата световна война, 1914 – 1918 г.]] Ако този разказ е истински, Хитлер явно не действа според новите си възгледи. Той често гостува на вечеря у известни евреи и работи добре с еврейските търговци, които се опитват да продават рисунките му.<ref>{{harvnb|Hamann|1999}}</ref> Хитлер твърди, че евреите са врагове на [[Арийска раса|арийската раса]] и ги смята за отговорни за кризата в Австро-Унгария. Освен това той смята някои разклонения на [[Социализъм|социализма]] и [[Болшевизъм|болшевизма]], много от водачите на които са евреи, за еврейски движения, свързвайки антисемитизма с [[Австромарксизъм|антимарксизма]]. По-късно, обвинявайки [[Германска революция|революцията]] за поражението на Германия в [[Първа световна война|Първата световна война]], той обявява евреите също за виновници за срива на [[Германска империя (1871-1918)|Германската империя]] и последвалите стопански проблеми. Наблюдавайки някои бурни сцени в парламента на многонационалната Австро-Унгария, той стига до извода, че демократичната парламентарна система е неефективна. През май 1913 г. Адолф Хитлер получава последната част от наследството от баща си (около 800 крони) и се премества в [[Мюнхен]]. Наема стая на Шлайсхаймер-щрасе 34, която първоначално споделя с Рудолф Хойслер. Една от причините за това е бягството от задължителната военна служба в Австрия. За да прикрие това, той конфискува документите си за военна служба след анексирането на Австрия през 1938 г. В Мюнхен той продължава да се интересува от архитектура и по собствените му думи от книгите на британския антисемит [[Хюстън Стюарт Чембърлейн]]. Прочита наред с други неща, популярните тогава „Основи на деветнадесети век“ на Хюстън Стюарт Чембърлейн, продължава да рисува картини, предимно въз основа на снимки на добре известни сгради и ги продава на мюнхенски търговец на изкуство. По-късно той твърди, че копнее за „немски град“ и иска да се обучава като „архитектурен художник“. Преместването в Мюнхен му помага да избегне за известно време военната служба в Австрия, но в крайна сметка мюнхенската криминална полиция го арестува на 18 януари 1914 г. и го отвежда в австрийското консулство, той е екстрадиран в Залцбург на 5 февруари 1914 г., преценен като негоден да носи оръжие и отложен от военна служба. След което му е разрешено да се върне в Мюнхен. Подобно на много други, Адолф Хитлер ентусиазирано приветства началото на Първата световна война през август 1914 г. Според собствения му разказ той поискал разрешение от Кралската канцелария на Бавария на 3 август 1914 г. да се присъедини към баварската армия като австриец. На 16 август е приет там като военен доброволец и на 8 октомври полага клетва към краля на Бавария. Днес се приема, че необходимото за това гражданство на Баварското кралство не е изиграло за Хитлер никаква роля в шума и суетата на избухването на войната, особено след като той не е единственият австриец в полка. Може изобщо да не е бил попитан за това. Специалното австрийско разрешително, за което той по-късно твърди, че е поискал в кратък срок се счита за легенда. На 1 септември 1914 г. е назначен в първа рота на 16^-и резервен пехотен полк. === Войник по време на Първата световна война (1914 – 1918) === По време на [[Първа световна война|Първата световна война]] Адолф Хитлер служи на [[Западен фронт (Първа световна война)|германо-френския фронт]] във [[Франция]] и [[Белгия]] в състава на ''Баварския'' 16^-и резервен полк, наричан също Полк „Лист“ по името на първия си командир, като до края на войната достига звание [[ефрейтор]]. На фронта той изпълнява опасни задачи и често е изложен на неприятелския огън.<ref>{{harvnb|Bullock|1962|pp=50 – 51}}</ref> Взема участие в някои от най-тежките сражения на германо-френския фронт, сред които битките при [[Първата битка при Ипер|Ипер]], [[Битката при Сома|Сома]], [[Битката при Арас|Арас]] и [[Битката при Пасхендале|Пасхендале]].<ref>{{harvnb|Shirer|1990|p=53}}</ref> Хитлер участва в Първата битка при Ипър в края на октомври 1914 г. През октомври 1914 г. при [[Ипер]] загиват около 40 хиляди души, като в ротата на Хитлер от 250 души оцеляват 42. Според неговия биограф [[Джон Киган]], това преживяване прави Хитлер необщителен и резервиран през остатъка от войната.<ref>{{harvnb|Keegan|1987|p=239}}</ref> На 1 ноември 1914 г. той е повишен в ефрейтор и на 2 декември 1914 г. е награден с Железен кръст втора степен затова, че на 15 ноември 1914 г. той и втори войник спасяват живота на командира на полка Филип Енгелхард под френския огън по време на Първата битка при Ипър, северозападно от Месинес. От 9 ноември 1914 г. до края на войната Хитлер служи като санитар и свързочник между щаба на полка и щабовете на батальона на разстояние от 1,5 до 5 километра от главната бойна линия, първоначално при дъгата на Витшаете на Западния фронт. Противно на по-късното му представяне, той не е особено застрашен на първа линия в батальон или рота и има много по-добри шансове за оцеляване от тези, които се сражават на първата бойна линия. От март 1915 г. до септември 1916 г. той е изпратен в сектора Aubers-Fromelles и в битката при Fromelles (19/20 юли 1916 г.). В битката при Сома на 5 октомври 1916 г. Хитлер е ранен в лявото бедро от шрапнел, близо до Le Barqué (Ligny-Thilloy). Той е лекуван в болница Беелитц (Потсдам) до 4 декември и след това остава в Мюнхен за рехабилитация. Адолф Хитлер е награждаван два пъти за проявена храброст – с [[Железен кръст]] втора степен през 1914 г. и с Железен кръст първа степен през 1918 г., чест, рядко оказвана на ефрейтор.<ref>{{harvnb|Bullock|1962|p=52}}</ref> Въпреки това той така и не е повишен в подофицер, тъй като в щаба на полка смятат, че му липсват лидерски качества, а според някои изследователи – защото не е германски гражданин. Задълженията на Хитлер в щаба на полка му дават възможност да продължи заниманията си с рисуване – публикува рисунки и схеми с инструкции в местен военен вестник. На 5 март 1917 г. Хитлер се завръща в старата си част, която вече е преместена във Вими. През пролетта той участва в битката при Арас, през лятото в Третата битка при Ипър, от края на март 1918 г. в германската пролетна офанзива и в решителната Втора битка при Марна. През май 1918 г. получава полкова грамота за проявена храброст и черен знак за ранени. На 4 август той получава Железен кръст 1-ва степен за логистика на фронта, след като всички телефонни линии са повредени. Полковият адютант Хуго Гутман, евреин, го предлага за тази награда, а командирът на дивизията го одобрява след две седмици. По-късно Хитлер отрича да е носил Железния кръст първа степен през Първата световна война, тъй като той също е бил присъден на евреина Гутман (Хитлер за него: „страхливец без сравнение“). На 21 август 1918 г. Хитлер напуска полка, който участва в тежки битки, за едноседмичен курс за телефонисти в Нюрнберг и след това отива в редовния си домашен отпуск в Берлин. На 27 септември той се завръща на Западния фронт, където неговият полк сега е засегнат от разпадането, започнало на целия Западен фронт с Черния ден на германската армия на 8 август. [[Файл:Bundesarchiv Bild 146-1974-082-44, Adolf Hitler im Ersten Weltkrieg.jpg|мини|Адолф Хитлер в Кайзеровата империя през 1914 г. (вдясно)]] Сутринта на 14 октомври 1918 г. Хитлер е засегнат от атака с иприт, докато докладва във Вервик във Фландрия, което той също описва в „Майн Кампф“. Ако отровата попадне в очите, клепачите бързо се подуват със силна болка, което води до функционална слепота. В случай, че няма усложнения, симптомите често изчезват напълно след няколко седмици, какъвто е случаят и с Хитлер. Ранените по този начин се считат за „леко ранени“. С тази класификация Хитлер е приет в болница Пазевалк, възстановителен дом за леко ранени бойци, на 21 октомври под номер 7361 с диагноза „отравяне с газ“. Реконвалесцентният престой обикновено продължава четири седмици. На 19 ноември Хитлер заминава за резервния батальон на 2-ри баварски пехотен полк в Мюнхен като „годен за военна служба“. Според по-късните му твърдения именно тогава той се убеждава, че целта на живота му е „да спаси Германия“. Хитлер от младежките си години се възхищава от Германия, а по време на войната се превръща в пламенен германски патриот, въпреки че получава германско гражданство едва през 1932 г. Той смята войната за „най-великото от всички преживявания“ и по-късно получава похвали за смелостта си от командвали го офицери.<ref>{{harvnb|Keegan|1987|p=238 – 240}}</ref> В Пазевалк на 10 ноември Хитлер научава за Ноемврийската революция и преговорите за примирие в Компиен, които приема с дълбоко възмущение. По-късно (1924) той описва тези събития, в духа на легендата за удара с нож в гърба, като „най-голямото безобразие на века“, което го кара да реши да стане политик. Последното се смята за невероятно, защото Хитлер не е имал почти никакви средства или перспективи по това време, не е имал контакти с политици и никога не е споменавал за предполагаемото си решение чак до 1923 г. Според свидетелства на съвременници Хитлер се е държал покорно към офицерите. „Уважавайте началниците си, не противоречете на никого, сляпо се подчинявайте“, заявява той в съда през 1924 г. като своя максима. Той никога не се оплаква от лошо отношение като войник и по този начин се изолира от другарите си. Затова го обиждат на „бяла ​​врана“, като човек, който се смята за специален или има мнение, различно от мнозинството. Според техните изявления той не пуши и не пие, никога не говори за приятели и семейство, не се интересува от посещения на публични домове и често седи с часове в ъгъла, четейки, мислейки или рисувайки. Според неговите полеви пощенски писма Хитлер не одобрява спонтанното коледно примирие от 1914 г. На 5 февруари 1915 г. той описва боевете в детайли и завършва с думите, че се надява на окончателно разплащане с вътрешните врагове. През септември 1941 г., след началото на руската кампания, Хитлер явно преувеличава германските военни престъпления, палежи и масови разстрели като отмъщение за предполагаем саботаж, извършен в окупирана Белгия през 1914 г., и ги описва като примерен метод за борба с партизаните на Изток. Себастиан Хафнер нарича опита на Хитлер на фронта негов „единствен образователен опит“. Йън Кершоу преценява: „Войната и нейните последици създадоха Хитлер.“ Тъй като Хитлер се посвещава изцяло на едно нещо за първи път в живота си – войната през 1914 г., предразсъдъците и фобиите, които той вече е донесъл със себе си, са отразени в горчивината от поражението. Томас Вебер, от друга страна, смята: „Бъдещето на Хитлер и неговата политическа идентичност са все още напълно отворени и податливи, когато той се връща от войната.“ [[Версайски договор|Версайският договор]], сложил край на Първата световна война, лишава Германия от значителни територии, демилитаризира [[Райнланд]] и налага на страната тежки икономически санкции. В Германия договорът, и особено неговият член 231, хвърлящ цялата вина за войната върху Германия, е разглеждан като крайно унизителен и несправедлив. Тези настроения по-късно оказват голямо влияние върху политическия възход на Хитлер. === Между двете световни войни === === Дейност след войната === На 21 ноември 1918 г. Хитлер се завръща в казармата Обервизенфелд в Мюнхен. Той се опитва да избегне демобилизацията на германската армия и затова остава войник до 31 март 1920 г. През това време той формира своя политически мироглед, открива и изпробва своя ораторски талант. От 4 декември 1918 г. до 25 януари 1919 г. Хитлер и 15 други войници охраняват около 1000 френски и руски военнопленници в лагер в Траунщайн, управляван от войнишки съвети. На 12 февруари е преместен във втора демобилизационна рота в Мюнхен, а на 15 февруари е избран за един от представителите на своя полк. Като такъв той е работил с отдела за пропаганда на новото баварско държавно правителство под ръководството на Курт Айснер (USPD) и е трябвало да обучава другарите си на демокрация. На 16 февруари той и неговият полк участват в демонстрацията на „Революционния работнически съвет“ в Мюнхен. Историците не са съгласни относно това дали Хитлер е придружавал погребалната процесия за Айснер, който е убит пет дни по-рано, на 26 февруари 1919 г., както показва една замъглена снимка. На 15 април самият Хитлер е избран за заместващ съветник в своя батальон на войнишките съвети на Мюнхенската съветска република, която е провъзгласена на 7 април. След насилственото ѝ потушаване в началото на май 1919 г. той заклеймява другите началници от съвета на батальона пред военния съд на мюнхенския Райхсвер като „най-лошите и радикални агитатори [...] за Съветската република“, като по този начин допринася за тяхното отстраняване и така купува благоволението на новите управляващи. По-късно той скрива предишното си сътрудничество със социалистическите войнишки съвети. Това обикновено се разглежда като опортюнизъм или доказателство, че Хитлер не може да е бил изявен антисемит дотогава. За разлика от други членове на неговия полк, той не се присъединява към нито един от Фрайкорпс, сформиран срещу Съветската република. През май 1919 г. Хитлер се среща за първи път с капитан Карл Майр, началник на „разузнавателния отдел“ към командването на Райхсвера 4. Той може да го е вербувал за агент под прикритие малко след това. По препоръка на началниците си Хитлер участва два пъти в „антиболшевишки образователни курсове“ за „пропаганда сред войските“ в Мюнхенския университет през лятото на 1919 г. Той е обучен за първи път от германски националисти, пангерманисти и антисемити академици като Карл Александър фон Мюлер, който открива таланта на Хитлер като оратор, и от Готфрид Федер. Чрез срещата си с Федер, както Хитлер пише по време на затвора си в Ландсберг, той намира „пътя към една от съществените предпоставки за основаване на нова партия.“ От 22 юли Хитлер и 26-членен „разузнавателен отряд“ от гарнизона в Мюнхен трябва да превъзпитават войници, за които се твърди, че са „заразени от болшевизма и спартакизма“, в лагера на Райхсвера в Лехфелд за пропагандни цели. Неговите речи предизвикват силни емоции, включително антисемитските му изказвания. През пролетта или есента на 1919 г. Майр го запознава с Ернст Рьом, съоснователя на тайната дяснорадикална офицерска асоциация „Железен юмрук“. Информаторите на Майр трябва да наблюдават новите политически партии и групи в Мюнхен. За тази цел Хитлер присъства на събрание на Германската работническа партия (DAP) за първи път на 12 септември 1919 г. Там той категорично се противопоставя на обсъжданото отделяне на Бавария от Райха. Председателят на партията Антон Дрекслер го кани да се присъедини към партията заради неговото красноречие. На 16 септември Хитлер пише „доклад за антисемитизма“ от името на Майр за Адолф Гемлих, участник в курсовете на Лехфелд. В него той подчерта, че юдаизмът е раса, а не религия. „За евреите“ „религията, социализмът, демокрацията […] са само средство за постигане на целта, за задоволяване на алчността им за пари и власт. Последствията от тяхната дейност ще доведат до расова туберкулоза на народа.“ Следователно „антисемитизмът на разума“ трябва да се бори и използва своите прерогативи по планиран и законен начин. „Но крайната му цел трябва да бъде непоклатимото пълно премахване на евреите. Само правителство с национална сила е способно и на двете [...] само чрез безмилостното внедряване на национално мислещи лидери с вътрешно чувство за отговорност.“ Майр до голяма степен се съгласява с изявленията на Хитлер. ==== Създаване на националсоциалистическата партия ==== Хитлер се присъединява към DAP през септември 1919 г. В първия оцелял списък на членовете на партията от 2 февруари 1920 г. той е под номер 555, което обаче не го прави 555-и член, тъй като списъкът започва с номер 501 и също така е подреден по азбучен ред. Той се присъединява към партия без членове или организация, която се събира в долнопробни стаи и само той, чрез собствения си политически гений, формира масово движение за спасяване на Германия. След първоначалните успешни речи на срещи в бирени изби и гостилници, Хитлер настоява за голямо масово събитие в балната зала на Мюнхен Хофбройхаус. Преди Хитлер да се присъедини към DAP, писателят антисемит Дитрих Екарт говори на срещите на DAP и лично се заема с новодошлия в партията. Екарт вече си е направил име в националистическите кръгове и е отворил вратите на мюнхенското общество за Хитлер. Богати бизнесмени като издателя Юлиус Фридрих Леман, но също и Райхсверът в лицето на канцеларията на Майр и Франц Ритер фон Еп финансират безпаричното парти. Приятелят на Екарт Готфрид Грандел по-късно гарантира за средствата, използвани за закупуването на Völkischer Observer. Екарт среща Хитлер с богати почитатели, които стават негови щедри спонсори, като Хелене Бехщайн, съпруга на известния берлински производител на пиана, или мюнхенската издателска двойка Хюго и Елза Брукман. В рамките на две години Хитлер успява да стане абсолютният и непоклатим лидер на малката партия. Сменя името ѝ от [[Германска работническа партия|DAP]] на „Националсоциалистическа германска работническа партия“ ({{lang|de|Nationalsozialistische Deutsche Arbeiterpartei}}), известна навсякъде като [[NSDAP]]. Появява се акронимът „На̀ци“ ({{lang|de|Nazi}}) от думата „Националсоциалист“ ({{lang|de|NAtional SoZIalist}}). Адолф напуска армията, за да се отдаде изцяло на политическата си дейност. Условията за това са благоприятни: в страната има икономическо напрежение и силно негодувание срещу победилите във войната [[съюзници]]. На [[24 февруари]] [[1920]] г., DAP е преименувана на NSDAP. Хитлер представя програмата от 25 точки, написана от него, Дрекслер и Федер. В нея Хитлер включва идеите си, оформени още от престоя му във Виена: [[антисемитизъм]], силен [[национализъм]], идея за арийско расово господство, презрение към либералната демокрация и принципа на водача. Платформата, с която излиза партията му, е направена така, че да заинтригува всеки, който е недоволен от нещо. Повечето от идеите в нея не са нови, но той успява да ги направи привлекателни и ясни. Негово е решението символ на новата партия да стане „[[свастика]]та“ (пречупеният кръст, носен преди това от по-стари расистки групировки) и за поздрав да се използва думата „Хайл!“. Успява да осигури и вестник за движението си – „[[Фьолкишер Беобахтер]]“ ({{lang|de|Völkischer Beobachter}}). За охрана на събранията си учредява организацията „Щурмабтайлунг“ ({{lang|de|Sturmabteilung}}) (по известна със съкращението си [[SA]]) на мъжете с кафяви ризи, ръководени от близкия му приятел [[Ернст Рьом]]. Хитлер си създава и преторианци в лицето на високо дисциплинираните, готови да се сражават до смърт за своя лидер, черноризци от „[[СС|Шуцщафел]]“ ({{lang|de|Schutzstaffel}} – SS). На 16 март 1920 г. Екарт го запознава с някои от инициаторите на Пуча на Кап-Лютвиц в Берлин, който се проваля на следващия ден. По време на друго посещение в Берлин през 1920 г. Хитлер се среща с Хайнрих Клас (Пангерманска асоциация), който след това го подкрепя финансово и облекчава дълговете на партийния вестник Völkischer Observer. Когато е освободен от Райхсвера (1 април 1920 г.), Хитлер вече може да живее от хонорарите за речите си. По това време той достига 1200 до 2500 слушатели на изява и набира нови членове за NSDAP, която по това време все още е в силна конкуренция с Германската национална защита, Труцбунд (DVSTB) и Германската социалистическа партия (DSP) Той спира Дрекслер да обедини NSDAP с DSP на 7 август. На 20 август в Залцбург сключва съюз с австрийската DNSAP, за да подчертае общогерманските претенции на своята партия. В основната си реч „Защо сме антисемити?“ на 13 август 1920 г. Хитлер обяснява за пръв път по-подробно своята идеология: Всички евреи са неспособни на конструктивна работа поради предполагаемо непроменимия си расов характер. По същество те са паразити и биха направили всичко, за да постигнат световно господство, включително (твърди той) расово смесване, манипулиране на хората чрез изкуство и преса, насърчаване на класовата борба и дори трафик на момичета. По този начин той превръща расисткия антисемитизъм в основна характеристика на програмата на NSDAP. С дълъг шлифер върху костюма си, „гангстерска шапка“, видим револвер и кучешки камшик, Хитлер привлича вниманието към себе си на приеми в Мюнхен. Поддръжниците го описват като „страхотен популярен оратор“, който изглеждаше „външно някак между подофицер и помощник, с някаква неловкост и в същото време толкова много красноречие […] пред масова аудитория.“ Хитлер преобразува SA от „сила за защита на залата“ във военизирана сила и сила за сплашване на NSDAP. Той проектира знамената със свастика и стандарти за демонстрации на силата на SA в града и страната. През юни 1921 г. той отново е в Берлин, за да събира средства за своята партия. NSDAP – Мюнхен кани Ото Дикел, член на партията от Аугсбург, като заместник-говорител и организира среща на 10 юли 1921 г. с емисарите на Нюрнбергската DSP, за да преговарят за сливане. Появява се Хитлер, който може би е бил информиран от Херман Есер. Когато Екарт, Дрехслер и други приветстват предложенията на Дикел за програмна реформа, той напуска ядосан срещата. На 11 юли Хитлер подава оставка от NSDAP, може би защото се страхува да не загуби специалната си позиция в партията. На 14 юли той остро критикува Дикел и неговите възгледи в подробно изявление. За повторното си влизане с посредничеството на Дитрих Екарт, Хитлер иска диктаторски правомощия в NSDAP. На 29 юли 1921 г. общото събрание приема устав с необходимия „диктаторски принцип“, прехвърля ръководството на партията на Хитлер и изключва Дрекслер от процесите по вземане на решения като „почетен председател“. Довереното лице на Хитлер Аман рационализира и централизира партийната организация. По този начин Хитлер отстоява претенциите си за лидерство и не позволява на партията да завие наляво. Сега той вече е партиен лидер, подкрепян от много националисти, противници на демокрацията и милитаристи сред интелектуалците в правителството и администрацията на Бавария. За да разшири влиянието си, Хитлер изнася няколко речи от 1920 г. нататък пред Берлинския национален клуб, от 1919 г. и в Австрия. Той иска да стане по-известен на обществото чрез целенасочени атаки срещу политическите си опоненти. На 14 септември 1921 г. Хитлер и неговите последователи насилствено прекъсват събитие, организирано от сепаратистката Байернбунд в мюнхенския Льовенбройкелер. Нейният основател Ото Балерстед е ранен и след това го докладва. Хитлер е осъден на три месеца затвор на 12 януари 1922 г. за нарушаване на обществения ред и телесна повреда. Наказанието е намалено с два месеца за добро поведение. Той излежава присъдата си в Щаделхайм между 24 юни и 27 юли 1922 г. По-късно Хитлер убива Балерщед по време на чистката на „Рьомския пуч“ – 1934 г.. Някои статии в британската и американската преса по това време го описват като „потенциално опасен“, като представител на „армия на отмъщението“ или като „германският Мусолини“. И Хитлер кара Херман Есер да го провъзгласи за такъв в Мюнхен на 3 ноември 1922 г., три дни след успешния поход на Мусолини към Рим. В края на 1923 г. Хитлер е убеден, че [[Ваймарска република|Ваймарската република]] е пред прага на своето рухване и че сега може да изпълни обещанието си за „поход към Берлин“ и поваляне на правителството от „еврейско-марксистки предатели“. Той се надява с подкрепата на армията да постави Германия под националистически контрол. В плана му се включва и реакционният милитарист и национален герой от Първата световна война генерал [[Ерих Лудендорф]]. ==== Бирен пуч (1923) ==== [[Файл:Hitler's_DAP_membership_card.png|мини|Членска карта на Хитлер в германската партията ''DAP'']] На осми ноември 1923 с помощта на генерал Лудендорф, Хитлер организира [[Бирен пуч|Бирения пуч]], което става по време на събранието на баварското правителство, начело с Густаф фон Кар в бирарията „Бюргербройкелер“. Силно превъзбуден, Хитлер се качва на масата и стреляйки в тавана, обявява революцията: {{цитат|Утре Германия ще има национално правителство или ще бъдем мъртви!|Адолф Хитлер}} Тъй като не получава подкрепа от лидерите на партията, за създаването на ново правителство с канцлер Хитлер и главнокомандващ на армията Лудендорф, на следващия ден нацистите (някои от които въоръжени) маршируват по улиците на [[Мюнхен]] към военното министерство. Но кордон от полицаи, преградил „Одеонплац“ открива огън и първите редици на маршируващите бързо се разпръсват. Убити са 4 полицаи и 15 демонстранти. Както и случаен минувач. Смъртоносен куршум удря финансиста на NSDAP Макс Ервин фон Шойбнер-Рихтер. Когато пада, той повлича Хитлер със себе си, изкълчвайки рамото му. Но Хитлер успява да избяга, намирайки подслон в Уфинг, скрива се в къщата на Ернст Ханфщенгъл на езерото Щафелзее. Той е арестуван там на 11 ноември. NSDAP, която вече е забранена в девет германски провинции, също е забранена в Бавария и в цялата страна на 23 ноември. Пучът се проваля. На 26 февруари 1924 г. срещу Хитлер започва съдебен процес с обвинение в държавна измяна. Съдията Георг Найтхард познава подсъдимия от по-рано. Той го е съдил за подстрекателство, когато веднъж кафявите ризи с ръкопашен бой разтурват сбирка на комунисти. Съдията е благосклонно разположен към лидера на нацистите и те очакват, както първия път, сравнително лека присъда. Адолф Хитлер се възползва от всичко това и се опитва да превърне процеса си в пропаганден триумф. За тази цел той се защитава сам и по блестящ начин използва красноречието си. Поема пълната вина за организирането на пуча. {{цитат|Това е моето становище: По-добре да бъда обесен в болшевишка Германия, отколкото да склоня глава пред френския меч.|Адолф Хитлер}} [[Файл:Гитлер и собрание НСДАП в Мюнхене.jpg|мини|Събрание на партийците от NSDAP, Мюнхен 1923 г.]] Хитлер си позволява смело да говори за наближаването на деня, в който тълпите от улицата със своите знамена с пречупени кръстове ще се слеят с тези, които стреляха по тях. Групите ще нараснат в батальони, батальоните в полкове, полковете в дивизии, заканва се той. {{цитат|Даже и да ни осъдите хиляди пъти, богинята на вечния съд на историята ще се засмее и ще скъса решението на този съд, и ще ни признае за невинни.|Адолф Хитлер}} Хитлер отхвърля обвинението в държавна измяна и заявява, че „ноемврийските престъпници“ от 1918 г. са истинските предатели. Процесът завършва на 1 април 1924 г. След целия спектакъл Хитлер е осъден на четири<ref name="churchill 47-59">{{cite book |title= The Second World War: The Gathering Storm |last=Churchill |first=Winston |authorlink=Уинстън Чърчил |year=1948 |publisher=Houghton Miffin Company |location=United States of America |isbn=0-395-41055-X |pages=47 – 59}}</ref> години затвор. С възможност за предсрочно освобождаване и глоба от 200 [[Златна марка|златни марки]]. Освен това съдът отказва експулсирането му като чужденец, извършил престъпление, което е задължително по Закона за защита на републиката, тъй като той имал „почтен ум“, мислел и се чувствал германец и бил доброволен войник в немската армия в продължение на четири години и половина, а също така и ранен на фронта. Както възможността за условно освобождаване, така и отказът от експулсиране явно противоречат на действащите закони, които предвиждат смъртно наказание за подобни престъпления. Поведението му в съдебната зала прави силно впечатление на германците, които започват да го възприемат като голям национален герой. Лично за него пучът е сериозен урок, от който научава, че за да успее да вземе властта в свои ръце, ще трябва да използва легални средства. [[Файл:Mein Kampf dust jacket.jpeg|мини|Книгата „[[Моята борба]]“]] От присъдата си Хитлер излежава само девет месеца. Хитлер се радва на множество привилегии и големи удобства по време на затвора в отделно крило на затвора Ландсберг ам Лех. Той има близък контакт с други осъдени и му е позволено да приема повече посетители, отколкото било обичайно в затворническата практика до този момент (списъкът с посетители на Хитлер показва 330 души). Повечето посетители разговарят само накратко с Хитлер. Хитлер води по-дълги разговори с Едвин и Хелене Бехщайн, Лудендорф, Макс Аман и Хермине Хофман. На Хитлер редовно му е позволявано да води поверителни разговори с приятели на политически теми. Посетителите наричат ​​стаята му „деликатесен магазин“ заради многото деликатесни продукти. Ръководството на институцията има подготвени допълнителни килии за неговото „съдебно пазене“. А Хитлер дори очаква да бъде освободен след шест месеца на 1 октомври 1924 г. Но Мюнхенската прокуратура отменя това, тъй като е открита негова обширна коореспонденция с писма. Въпреки това поради застъпничеството на директора на затвора Хитлер е освободен на 20 декември 1924 г. след по-малко от девет месеца затвор за предполагаемо „добро поведение“. Фактът, че Ландсберг е бил „университетът на Хитлер на държавна сметка“ е част от легендата около затварянето, започнало след 1933 г. Затворът на Хитлер е бил посетен от 180 000 души до 1937 г. Самият Хитлер се връща в затвора без предупреждение през 1934, 1936 и 1938 г. == Идеология == В затвора на град [[Ландсберг ам Лех]] той има достатъчно време, за да премисли добре сторените грешки. Закусва в леглото си, държи дълги слова пред съкилийниците си и прави разходки в градината. Всичко прилича повече на [[санаториум]], отколкото на затвор. При тези условия започва да диктува на секретаря си [[Рудолф Хес]] книгата си „[[Моята борба]]“ ({{lang|de|Mein Kampf}}), която по-късно става политическа [[библия]] за нацисткото движение. В нея Хитлер разказва живота си, философията си и представя подробно програмата си, която иска да реализира в [[Германия]]. Основна тема на писанията му е [[дарвинизъм|социалният дарвинизъм]] – индивидите и нациите са представени като участници в постоянна борба за живот. Расово по-висшите германци са заплашени от [[евреи]]те, „гъвкавия демон на човешкото падение“, [[марксизъм|марксистите]], [[болшевизъм|болшевиките]], [[либерализъм|либералите]] и от [[Хуманизъм|хуманистите]], без значение от какъв тип. На новото нацистко движение се пада задачата да подготви стратегията за световното господство, която неминуемо е свързана с безмилостна борба. Централната идея на Хитлер е расовата борба, която определя историята на човечеството и в която „правото на най-силния“ неизбежно надделява. Той определя „голямото, несмесено население от скандинавско-германски хора“ в „германското национално тяло“ (с което той се позовава на расовата идеология на Ханс Ф. К. Гюнтер) като най-силната раса, предназначена за световно господство. Хитлер вижда евреите като световноисторически смъртен враг на арийците: те също се стремят към световно господство, така че ще трябва да има една последна апокалиптична битка с тях. Германия може отново да бъде велика само ако обяви безпощадна война на тези вътрешни врагове. Понеже нямат сила или собствена нация, евреите се стремят да унищожат всички други раси като „паразити в телата на другите народи“. Тъй като този стремеж е присъщ на тяхната раса, арийците могат да запазят расата си само като унищожат евреите. В последната глава от втория том на „Майн Кампф“ той пише за германските евреи: „Ако дванадесет или петнадесет хиляди от тези еврейски развратители на народа бяха държани под отровен газ в началото и по време на войната, както стотиците хиляди от нашите най-добри немски работници от всички класи и професии, тогава милионите жертви на фронта не биха били напразни. Напротив: дванадесет хиляди злодеи, елиминирани в точното време, може би биха спасили живота на един милион почтени германци, които бяха ценни за бъдещето.” Това доказва желанието на Хитлер да извърши геноцид. Расизмът на Хитлер води до неговото отхвърляне на всичко „слабо“ като „недостоен живот" и „без право на живот“: „По-силният трябва да управлява, а не да се слива с по-слабия, за да пожертва собственото си величие.“ Във външната политика той оценява славяните като „нисша раса“, неспособна да формира държави и следователно те трябва да бъдат управлявани от по-високопоставените германски племена в бъдеще. На вътрешния фронт той призовава за принудителна стерилизация на пациенти с наследствени заболявания и дори тяхната евтаназия. Той казва на партийната конференция на NSDAP в Нюрнберг през 1929 г.: „Ако Германия трябваше да има милион деца всяка година и да елиминира 700 000 до 800 000 от най-слабите, тогава в крайна сметка резултатът може би дори ще бъде увеличаване на силата.“ Тези идеи засягат предимно хората с увреждания. Идеята на Хитлер за „чуждо“, „асоциално“ или „изродено“ също засяга неназовани групи в „Майн капф“, като „цигани“ (което означава: роми и йениши), хомосексуалисти и християнски пацифисти, като напр. Свидетелите на Йехова. За Хитлер последните са като идеалист, който е загубил пътя си и следователно е политически опасен и който отказва необходимата борба за оцеляване. От 1933 г. националсоциалистите убиват много членове на тези групи. Програмното искане за завладяване на жизнено пространство на Изток има за цел „унищожаването на „еврейския болшевизъм“, както Хитлер нарича системата на Съветския съюз, и „безмилостната германизация“ на източноевропейските области. Това означава заселване на германци и прогонване („преселване“), унищожаване или поробване на славянското население. Той категорично отхвърля културно-езиковата асимилация като „бастардизация“ и в крайна сметка самоунищожение на собствената раса. Правейки това, според Кершоу, Хитлер е „създал солиден интелектуален мост между „унищожаването на евреите“ и войната срещу Русия, насочена към придобиване на „жизнено пространство“. На тази идеологическа основа Източна Европа до Урал трябваше да бъде отворена със сила „като допълнителна и заселна зона“ за националсоциалистическия германски райх. Идеята на Хитлер за жизнено пространство следва теориите на Карл Хаусхофер за геополитиката и ги надминава, като превръща завладяването на Източна Европа в основна военна цел на NSDAP и средство за трайна икономическа автаркия и хегемония за Германия в една фундаментално реорганизирана Европа. '''Фюрерпринцип''' Хитлер противопоставя на демокрацията, разделението на властите, парламентаризма и плурализма принципа на неограничения лидер: цялата власт в партията и държавата трябва да идва от неизбран „лидер на народа“, който е потвърден само с акламации. Той трябва да назначи лидерското ниво под него, което от своя страна трябва да назначи следващото ниво по-надолу. Съответните „последователи“ трябва да се подчиняват сляпо и безусловно. Тази идея за лидерство се появява в модерния национализъм от 1800 г. насам. Тя е станала общоизвестна в антидемократичния лагер от 1900 г. като копнеж за „народен император“ или авторитарен, войнствен имперски канцлер като Ото фон Бисмарк. Хитлер го е опознал в Линц като култ около Георг фон Шонерер, а във Виена е изпитал въздействието на антисемитските популярни речи на Карл Люгер, когото сега изтъква като модел на „народен трибун“. Паравоенната организация на NSDAP съответства на принципа на фюрера. От ноември 1922 г. Хитлер претендира за ролята на национален лидер след успешния поход на Мусолини към Рим и възприема свързания с него „култ към лидера“ и волунтаристичното разбиране на политиката от италианския фашизъм. Но той твърди, че е придобил своята идеология сам във Виена до 1913 г. и че тази „гранитна основа“ на неговите действия почти не се е променила оттогава. Шонерер и Люгер му отварят очите за „еврейския въпрос“ и го учат да гледа на евреите във всичките им варианти като на чужд народ; но чрез собствените си изследвания той разпознал същността на марксизма и юдаизма, и по този начин оформил своята инстинктивна омраза в „светоглед“ до 1909 г. ==== Реорганизация на партията (1924) ==== До процеса Хитлер се е възприемал повече като „знаменосец“ на националистическото движение, който е трябвало да разчисти пътя за друг „спасител на Германия“ като Лудендорф. Сцената, която съдът му предлага, сега му позволява да влезе в нова, главна роля. Чрез протоколите от съдебните процеси той става известен в Северна Германия като най-радикалният „национален“ политик. Последователите му го почитат като герой и мъченик за националната кауза. Това укрепва позицията му в NSDAP и репутацията му сред другите националисти. Поради това одобрение и пропагандния успех на защитата му Хитлер вижда себе си в ролята на великия лидер и спасител на Германия, на когото се надяват мнозина. Провалът на пуча от 1923 г. довежда до временното разпадане на NSDAP. Скоро обаче Хитлер е амнистиран. През декември 1924 г. той напуска затвора в Ландсберг ам Лех и сериозно се залавя за реорганизиране на партията си. Подпомаган от двама близки последователи – „магьосника“ на пропагандата д-р [[Йозеф Гьобелс|Паул Йозеф Гьобелс]] и [[Пилот|въздушния ас]] от Първата световна война капитан [[Херман Гьоринг]], Хитлер се захваща с трудната задача да си спечели масова подкрепа. Хитлер има черен мерцедес, взет назаем от Якоб Верлин. Има собствен шофьор и бодигард, с когото пътува на публичните си прояви. От този момент нататък той организира това до всеки детайл, като избира часа на пристигането си, влизането в залата за събития, сцената на оратора, облеклото за желания ефект и репетира реториката и изражението на лицето си. На партийни събрания носи светлокафява униформа с лента със свастика, колан, кожена каишка през дясното рамо и високи кожени ботуши до коленете. Пред по-голяма публика той носи черен костюм с бяла риза и вратовръзка, „когато изглеждаше уместно […] да се представи един по-малко войнствен, по-уважаван Хитлер”. С често носения си син костюм, дъждобран, филцова шапка и кучешки камшик той изглежда като „ексцентричен гангстер“. В свободното си време предпочита да носи традиционни баварски къси панталони. В средата на лятото избягва да бъде виждан по бански, за да не се излага на присмех. На 4 януари 1925 г. Хитлер обещава на министър-председателя на Бавария Хайнрих Хелд, че ще прави политика само законно и ще помага на правителството в борбата срещу комунизма. След това Хелд отменя забраната на NSDAP на 16 февруари 1925 г. С редакционна статия във Völkischer Observer на 26 февруари 1925 г. Хитлер възстановява NSDAP под свое ръководство. За да може партийната централа да провери кадрите, всички досегашни членове трябваше да подадат документи за нова членска карта. Самият Хитлер получава членство номер 1. През април 1925 г. Хитлер основава Шуцщафел ({{lang|de|Schutzstaffel (SS)}}) в Мюнхен, лична „гвардия и бойна охрана“, подчинена на партията. Той успешно разширява NSDAP в цяла Германия, като основава нови местни и регионални групи, на които назначава „гаулайтер“. Регионалните забрани на речите му почти не попречиха на тази работа. През март 1925 г. той възлага на Грегор Щрасер да създаде NSDAP в Северна и Западна Германия. До септември 1925 г. Щрасер формира там свое собствено партийно крило. Което в сравнение с партийния щаб на Хитлер в Мюнхен се застъпва за повече социалистически цели, социално-революционен курс и външнополитическо сътрудничество със Съветския съюз. Проектът на Щрасер за нова партийна програма призовава за поземлена реформа, експроприация на акционерни дружества, а също и участие на NSDAP в референдума за експроприацията на немските принцове. Първият сериозен проблем, пред който Хитлер е изправен, е да направи избор между социалистически ориентираната левица от привържениците му в Берлин и десните националисти в Мюнхен, между членовете на партията от Севера, водени от [[Грегор Щрасер]], и приятелите си от [[Бавария]]. За тази цел Хитлер събира всички по-големи ръководители на партията в страната на конференция в [[Бамберг]], [[Германия|Южна Германия]] на 14 февруари 1926 г. Времето на срещата е специално подбрано така, че за повечето северняци да бъде трудно да се откъснат от основната си работа и да присъстват на обсъждането на партийната програма. От представителите на Севера пред мнозинството на Юга имат възможност да говорят само Грегор Щрасер и Гьобелс. На конференцията партията е поделена на две – едната група е водена от Грегор Щрасер, представляващ градските, социалистически и революционно настроени елементи, а другата група е на [[Готфрид Федер]], отразяващ провинциалните, расистки и популистки идеи. Хитлер е по средата на двете враждебни страни. Той никак не е склонен да позволи младата му партия да поеме по посока на „нестройните социалистически принципи“. Решението идва в изясняването на въпроса за становището по отчуждаването на собствеността на [[аристокрация]]та. Хитлер държи двучасова реч, в която разяснява на делегатите, защо не трябва да гласуват за отчуждаване. Националсоциализмът, казва той, не трябва да помага на движенията, вдъхновени от комунистите; отчуждаването няма да спре с изпращането на [[Вителсбахи|Вителсбаховата]] и другите германски династии на бунището на историята. Гьобелс, от който се очаква да подкрепи позицията на Щрасер, предусеща какъв ще е крайният изход и преминава на страната на Хитлер. Като награда получава поста на гаулайтер (партиен районен ръководител) за Берлин и стартира успешната си кариера в партията. Хитлер принуждава крилото на Щрасер да отхвърли новата проектопрограма и по този начин и нейното искане за княжеска експроприация като форма на „система за еврейска експлоатация“. Хитлер забранява всякакво обсъждане на партийната програма (от 1920 г.). Въпреки събитията на конференцията разривът в NSDAP между националисти и социалисти намира (кърваво) решение едва в „[[Нощта на дългите ножове]]“ ({{lang|de|Nacht der langen Messer}}) през 1934 г. През лятото на 1926 г. NSDAP въвежда хитлеристкия поздрав, превръщайки култа към Хитлер в своя централна характеристика. След това Хитлер доминира в партията по начин, подобен на начина, по който го прави от 1933 г. насам, като първоначално позволява спорове и съперничество и след това взема решението за себе си. Личната връзка с „лидера“ става решаваща за влиянието, което един служител има в партията, и Хитлер става почти безапелационен в NSDAP. [[Файл:Bundesarchiv Bild 102-00344A, München, nach Hitler-Ludendorff Prozess retouched.jpg|мини|Хитлер, дясно на [[Ерих Лудендорф]] (в центъра), заедно с останалите участници в пуча (1924)]] Пропагандната дейност на партията е насочена към низшите класи на обществото, които понасят тежки удари от [[икономическа депресия|икономическата депресия]]. Настойчивостта на Хитлер този път движението да се придържа към легалните средства за борба за властта (която дори му донася прякора ''Адолф Легалния'') му спечелва престиж в редиците на [[милитарист]]ите, [[националист]]ите и традиционалистите. Комбинацията от проницателност по отношение на психологията на масите и готовността да работи заедно с десните [[Консерватизъм|консерватори]] е важен фактор за Хитлер по пътя му към абсолютната политическа власт. Той бързо възстановява и значително засилва позициите си, загубени след безплодния [[бирен пуч]]. През 1930 г. Адолф Хитлер е безспорният лидер на нацисткото движение. В хазната на партията потичат капитали от едрите индустриалци на [[Райнланд]], които виждат в лицето на Хитлер единствения си защитник пред тревожещите ги профсъюзи и пред набезите на комунистите. NSDAP получава нарастваща подкрепа от стабилните буржоазни елементи както и от недоволните работници, като на всички Хитлер обещава закрила и освобождение от „грабещите ги еврейски финансисти“. ==== На път към абсолютната политическа власт (1928) ==== След обещанието си за законност Хитлер иска да победи и подкопае демокрацията в нейната собствена игра. NSDAP трябваше да влезе в парламента, а освен това SA трябваше да използва грандиозни маршове, улични битки и бунтове, за да привлече общественото внимание към партията и нейния лидер и в същото време да разкрие слабостта на демократичната система. За тази цел NSDAP използва напълно новите тогава методи за реклама и масово влияние. Ефектната реторика на Хитлер е фундаментална за техния успех. Той подхваща актуални политически въпроси. Говори редовно и конкретно за „вината на ноемврийските престъпници от 1918 г.“, техният „нож в гърба“, за „болшевишката опасност“, „позора на Версай“, „парламентарната лудост“ и коренът на всяко зло: „евреите“. Със своята рурска кампания и брошурата „Пътят към възкресението“ Хитлер се опита да спечели подкрепата на рурската индустрия. Но в 1928 г. на изборите за [[райхстаг]] нацистите печелят само 12 места, което е слаб резултат в сравнение с 54-те мандата на [[комунисти]]те. NSDAP остава „незначителна, макар и шумна партия". Стабилизираните икономически условия и продължаващият икономически подем („Златните двадесет години“) не предлагат на радикалните партии почти никакви възможности за тяхната агитация до 1929 г. По време на [[икономическа депресия|икономическата депресия]] от 1929 г. Хитлер заедно с националиста [[Алфред Хугенберг]] води кампания срещу „[[плана Юнг]]“ ({{lang|de|Volksbegehren gegen den Young-Plan}}). Планът Young има за цел да уреди неуредените репарационни въпроси между Германия и нейните бивши врагове от Първата световна война. NSDAP и DNVP (партиен шеф, Алфред Хугенберг), организират съвместно референдум (срещу плана Young), който се проваля. Но чрез контролираните от Хугенберг вестници най-сетне пред Хитлер се открива възможност да изложи идеите си пред [[нация]]та. Освен това той има шанса да спечели на своя страна повече едри индустриалци и [[бизнес]] [[магнат]]и, които да осигурят солидна финансова подкрепа за движението му. Хитлер и неговата партия получават значителна подкрепа от националистическо-консервативната средна класа за първи път на провинциалните избори в Тюрингия през есента на 1929 г. В резултат на световната икономическа криза Ваймарската коалиция се разпада в Германия на 27 март 1930 г. Райхсканцлерът Херман Мюлер (SPD), който все още имаше демократично настроено мнозинство в Райхстага, и първият президентски кабинет на Хайнрих Брюнинг (Център) бяха последвани от изборите за Райхстаг през 1930 г.: През 1930 г. изборите за райхстаг правят NSDAP втората по големина парламентарно представена политическа сила. Тя увеличава своя дял от гласовете до 18,3&nbsp;% и своите депутати в Райхстага от 12 на 107 (за нацистите гласуват над 6 милиона души). Комунистите успяват да вкарат 77 свои представители. Изводът за всички е ясен – шумната пропаганда на Хитлер е спечелила вниманието на германския [[Избирателна система|избирател]]. Като втората най-силна партия NSDAP се превръща в релевантен фактор на властта в германската политика. На процеса срещу Райхсвера, воден в Улм, Хитлер се явява като свидетел на защитата на 25 септември 1930 г. Там той се заклева, че „при никакви обстоятелства няма да преследва своите идейни цели чрез незаконни средства“ и ще изключи членовете на партията, които не се придържат към това изискване. Но също така тогава той заплашва: „Ако нашето движение победи в правната си битка, ще дойде германски държавен съд; и ноември 1918 г. ще намери своето изкупление и глави ще се търкалят!". По време на разпит на свидетел през 1931 г. адвокатът Ханс Литен разкрива, че Хитлер е продължил да поощрява нацистката пропаганда за насилствено сваляне на властта и по този начин е нарушил клетвата си за законност. Хитлер е обвинен в лъжесвидетелстване. Въпреки че има достатъчно доказателства за експулсирането му, делото е забавено и прекратено. От 1931 г. президентът на райха Хинденбург е „почти затрупан“ със списъци с подписи и петиции за канцлерския пост на Хитлер. Той кани Хитлер и Херман Гьоринг на първи разговор на 10 октомври 1931 г., ден преди срещата на „Харцбургския фронт“. Според биографа на Хитлер Конрад Хайден Хитлер изнася монолози вместо да отговаря на въпросите на Хинденбург. Твърди се, че след това Хинденбург казал на Курт фон Шлайхер: „Бохемският редник“ (Хинденбург вероятно е объркал австрийския Браунау с едноименния бохемски град, чешкия Броумов, който срещнал като лейтенант по пътя към битката при Кьониггрец през 1866 г.) би могъл най-много да стане началник на пощата“. Въпреки че Хитлер го впечатлил, той не го убедил в пригодността му за канцлерския пост. За да може да се кандидатира срещу Хинденбург на изборите за президент на Райха през март/април 1932 г., Хитлер, който е лице без гражданство от 30 април 1925 г., трябва да стане гражданин на федерална държава и следователно германец съгласно раздел 1 от Закона за райха и гражданството (виж натурализацията на Адолф Хитлер през февруари 1932 г.). Като лице, осъдено преди това за държавна измяна, той търси „работа в пряка или непряка държавна служба“, възможна съгласно раздел 14 от Закона за Райха и гражданството, което се „счита за натурализация на чужденец […]“ След няколко неуспешни опита министърът на вътрешните работи на свободната държава Брауншвайг Дитрих Клагес (NSDAP), го назначава в правителствения съвет на Брауншвайг три дни след обявяването на кандидатурата му. Въпреки това Хитлер никога не е започвал планираната си служба, но веднага е получил отпуск за предизборната кампания и по-късно подал молба за неограничен отпуск за бъдещите си „политически борби“. Той е освободен от държавната служба в Брауншвайг като райхсканцлер едва на 16 февруари 1933 г. Настоящият застаряващ президент [[Паул фон Хинденбург]] е подкрепян от [[Социализъм|социалистите]], [[католици]]те и обикновените работници. Другите двама кандидати за поста са [[Теодор Дюстерберг]], офицер от армията, и лидерът на комунистическата партия [[Ернст Телман]]. Хитлер подхожда с присъщата му енергичност към кампанията за [[Имперски президентски избори (1932)|изборите на 13 март 1932 г.]] и печели над 30&nbsp;% от вота, лишавайки Хинденбург от пълната победа. На втория тур на изборите от 10 април старият герой от [[Първата световна война]] Хинденбург е преизбран с 53&nbsp;% или 19 359 650 (Хитлер получава само 36,8 % от подадените гласове – 13 418 011; Телман – 3 706 55). На изборите през юли 1932 г. за Райхстаг, нацистите тържествуват с 230 места и стават най-силната политическа партия в Германия. Но на следващите избори Хитлеровото движение загубва малко от гласовете си, което води до намаляването депутатите на 196 (комунистите нарастват на 100). NSDAP остава най-голямата партия в парламента, но уличните схватки между кафявите ризи и червения фронт придобиват особена острота. [[Файл:Bundesarchiv Bild 102-14080, Berlin, Hitler, Göring und Hanfstaengl.jpg|мини|21 юни 1932 г., Хитлер в разговор с Херман Гьоринг]] Междувременно политическата ситуация сериозно се изражда. Райхсканцлерът [[Хайнрих Брюнинг]], привидно либерален и напредничав, се проваля, започвайки да управлява с укази. Това му решение в действителност прокарва път към [[диктатура]]. На 30 май 1932 г. Хинденбург отстранява Брюнинг от поста му, назначава Франц фон Папен за нов канцлер и разпуска Райхстага. NSDAP използва всички държавни и национални избори, насрочени за 1932 г., за постоянна агитация. Хитлер наема оперния певец Пол Девриент като вокален треньор и корепетитор на кампанията. Хитлер участва на 148 големи митинга от април до ноември 1932 г., които се посещават средно от 20 000 до 30 000 души. Нацистката пропаганда го представя като спасител на движението („Хитлер над Германия“), който стои над социалните класи. Той става по-известен сред населението от всеки друг кандидат преди него. Десетки хора загиват насилствено по време на провокативни митинги на NSDAP по време на тази предизборна кампания. „Кървавата неделя на Алтона“ (17 юли 1932) например дава възможност на правителството на Папен да отстрани действащото по конституция държавно управление на Прусия чрез спешен указ (Preußenschlag, 20 юли). На изборите за Райхстаг през юли 1932 г. NSDAP става най-силната партия с 37,3&nbsp;%. Хитлер претендира за Канцлерството. Още на втората сесия на Райхстага на 12 септември Хинденбург разпуска Райхстага по предложение на Папен, тъй като се очаквало Райхстагът да отмени извънредните постановления от 4 и 5 септември 1932 г., които съдържат значителни съкращения на социалната политика. На изборите за Райхстаг през ноември 1932 г. NSDAP отново е най-силната партия с 33,1&nbsp;%, въпреки че губи гласове; KPD също печели места, което означава, че демократичните партии вече не могат да формират парламентарно мнозинство. След това Папен подава оставка и предлага на Хинденбург да бъде назначен за диктатор със спешен указ. Започва тежка задкулисна политическа борба между [[юнкер]]ите от изтока, едрите индустриалци от запада и офицерите от [[Райхсвер]]а. Тези три групи стоят зад поредния [[Франц фон Папен#Кабинет фон Папен|кабинет]], първоначално оглавяван от [[Франц фон Папен]], ловък политик и интригант, а после и от генерал [[Курт фон Шлайхер]], представител на армията, който желае постигането на военна диктатура. Национално-консервативните сили в икономиката, военните и бюрокрацията „се стремят към „авторитарна (монархическа) трансформация на държавата“, „перманентно премахване на KPD, SPD и синдикатите“, „намаляване на данъчната тежест и тежестта на социалната държава върху икономиката“, „бързото преодоляване на Версайския договор“ и „превъоръжаване“. Те вярват, че могат да постигнат целите си само с подкрепата на националсоциалистическото масово движение. Тези елити искат да отслабят части от програмата на Хитлер, които са нежелани за тях (диктатура на лидера вместо монархия, зачитане на интересите на работниците), като „оформят“ Хитлер и „опитомят“ неговата политика. Папен им се струва подходящ съюзник, защото той „все още имаше пълното доверие на Хинденбург“ и е единственият в състояние да разсее недоверието му към Хитлер. Хитлер в началото подчинява критиките на капитализма в NSDAP на антисемитизма, според който само евреите са отговорни за икономическата мизерия. Речта на Хитлер пред Дюселдорфския индустриален клуб в началото на 1932 г. възхвалява ролята на икономическите елити и набляга на гласоподавателите на левите партии: „Германският народ не може да оцелее, докато половината от него гледат на „собствеността като на кражба“. След като Хитлер изгражда добри отношения с бизнес кръговете до края на 1932 г. и до голяма степен разсейва опасенията им относно нацистката икономическа програма, голямата индустрия подкрепя възхода на NSDAP в офиса на Шахт или отдела за икономическа политика на NSDAP, особено чрез „бизнес представители от втория и третия ешелон на металообработващата и стоманодобивната промишленост“. По-късно това са арианизирани печалбари, но също и банкери и едри аграри. Те се опитват да приведат бъдещата нацистка икономическа политика „в съответствие с просперитета на частния бизнес“, така че „промишлеността и търговията ще могат да участват“. За да избегне риска от гражданска война и възможно поражение на Райхсвера срещу паравоенните сили на SA и KPD, Хинденбург назначава Курт фон Шлайхер за райхсканцлер на 3 декември. Той е станал министър на Райхсвера при Папен и очевидно е възприел по-благоприятен за работниците курс. Шлайхер се опитва да раздели NSDAP чрез стратегията на кръстосания огън: Грегор Щрасер е готов да приеме предложението на Шлайхер да участва в правителството, да стане вицеканцлер и по този начин да заобиколи Хитлер. Хитлер обаче отстоява лидерската си роля в NSDAP и претенциите си към Канцлерството през декември 1932 г. със сълзи и заплахи да се самоубие. Консервативните съветници на Хинденбург се провалят в опита си да включат NSDAP в правителството, без да дадат на Хитлер канцлерския пост. Тайната среща на Папен с Хитлер в къщата на банкера Шрьодер на 4 януари 1933 г. се счита за „раждането на Третия райх“, което инициира „незабавна причинно-следствена последователност от събития до 30 януари“. Фон Папен сключва политическа сделка с Хитлер. Двамата решават да работят заедно за правителство, в което Хитлер ще бъде канцлер, а хора на фон Папен ще заемат по важните министерски постове. Освен това постигат съгласие да елиминират [[Социалдемокрация|социалдемократите]], [[Комунизъм|комунистите]] и [[евреи]]те от политическия живот. Хитлер обещава да се откаже от социалистическата част в своята програма като срещу това фон Папен ще поръчителства за него пред индустриалците за по-нататъшни финансови инжекции за нацисткото му движение. Остава една-единствена задача – да се спечели доверието на стария президент Хинденбург, който не е особено благосклонен към грубото парвеню и най-обикновен [[ефрейтор]] от Първата световна война (веднъж вече президентът е отхвърлил желанието на Хитлер да го направи канцлер, предлагайки му [[Списък на германски вицеканцлери|вицеканцлерския]] пост, който Адолф не приема). NSDAP става най-силната партия на изборите за Ландтаг в Липе през 1933 г. (15 януари) с 39,5&nbsp;% от гласовете (от 100 000 избиратели) и по този начин засилва претенциите си за лидерство. Когато злоупотребата с източната помощ заплашва репутацията на Хинденбург, неговият приятел Елард фон Олденбург-Янушау лично подема кампанията за канцлерския пост на Хитлер и очаква кабинетът му да покрие скандала. Освен това на 22 януари Хитлер спечелва Оскар фон Хинденбург като поддръжник със заплахи и предложения. [[Оскар фон Хинденбург]], синът на президента, загрижен за имението в [[Нойдек]] на изток и заможният банкер [[Курт фон Шрьодер|Курт Фрайхер фон Шрьодер]] принуждават Паул фон Хинденбург да приеме предложенията за бъдещия кабинет на Хитлер – фон Папен. Това премахва последните резерви на президента на Райха относно неговото назначаване. Когато Хинденбург отхвърля искането на действащия германски канцлер Шлайхер за нови избори, той подава оставка на 28 януари 1933 г. Хитлер, Папен и Хюгенберг вече са се споразумели за новия кабинет. Това прави възможно назначаването на Хитлер за канцлер. На 30 януари 1933 г. президентът с голяма неохота обявява Адолф Хитлер за [[райхсканцлер]] на Германия с коалиционен кабинет, отказвайки му извънредна власт. Това е велик момент за някога незначителния бродяга от [[Виена]]. Той постига тази висока цел без пуч и без [[революция]], а както е обещал – по конституционен път. ==== Канцлер и държавен глава (1933) ==== [[Файл:Bundesarchiv Bild 102-14437, Tag von Potsdam, Adolf Hitler, Kronprinz Wilhelm.jpg|мини|21 март 1933 г., райхсканцлерът Хитлер и германският принц Вилхелм Пруски на [[ден на Потсдам|деня на Потсдам]]]] [[Файл:BASA-3K-15-394-1-Adolf Hitler.jpeg|мини|Хитлер, 1933 г.]] Хитлер твърди, че [[Германска империя (1933-1945)|Третият Райх]], започнал с избирането му за [[райхсканцлер]] и че ще просъществува 1000 години. Веднъж взел властта в свои ръце, той действа бързо и решително, за да затвърди позициите си и да постигне пълна [[диктатура]]. В райхстага новият канцлер няма пълно мнозинство и за да си осигури такова, той постига споразумение с Хинденбург да се състоят избори. Първата му задача след това е да вдигне в тревога страната заради заплахата от [[Червен терор (Съветска Русия)|червения терор]]. Разбира се, едно отслабване на [[комунисти]]те ще затвърди властта му. С палежа на сградата на райхстага на [[27 февруари]] [[1933]] г. Хитлер получава официален повод и възможност да се разправи с политическите си опоненти и да положи основите на [[Тоталитаризъм|тоталитарната]] си система. На местопрестъплението е заловен слабоумният 24-годишен холандски скитник [[Маринус Ван Дер Любе]], който някога е бил член на комунистически клуб в родината си. Предполага се обаче, че пожарът е запален от щурмоваци на нацистката партия, със съдействието на Херман Гьоринг. През тунел те влизат в райхстага, заливат завесите и килимите със запалима течност, след което вкарват психически лабилния бивш комунист, за да запали сам малки отделни огньове. Отговорността за пожара все още е обект на дискусия сред историците. Запален от нацистите или не, изгорелият [[Райхстаг (сграда)|Райхстаг]] свършва добра работа на Хитлер. Арестувани са 4000 души. Вината за палежа е хвърлена върху [[Комунистическата партия на Германия]]. През март полицията залавя нелегално пребиваващите в страната [[Георги Димитров]] (ръководител на нелегалното бюро на комитета за Западна Европа), [[Благой Попов]] и [[Васил Хаджитанев]] (членове на [[Политбюро на ЦК на БКП|политбюрото]] на нелегалната [[Българска комунистическа партия]]). Те получават обвинение за подпалването на сградата на Райхстага. Процесът срещу тях се следи с голям интерес от много страни. Получават се протести от различни места. Димитров, който се защитава сам, се превръща в герой за комунистите със смелото си поведение (успява да вбеси Гьоринг). В крайна сметка нацистите са принудени да пуснат българите и те са изпратени в [[Москва]]. NSDAP печели [[Имперски избори от март 1933 г.|изборите на 5 март 1933 г.]] и увеличава местата си в парламента от 196 на 288. Хитлер се кандидатира в избирателен район 24 (Горна Бавария – Швабия) и става член на Райхстага. Новият Райхстаг е открит на 21 март 1933 г. в „Деня на Потсдам“. С подкрепата на националистите Хитлер си осигурява мнозинство от 52&nbsp;% (мандатите на комунистите са касирани). На 24 март 1933 г. райхстагът гласува [[закон]] за извънредни пълномощия на правителството. С него на парламента са отнети законодателните права, контролът на [[бюджет]]а, правата за иницииране промени в конституцията и правото на одобрение на договори с чужди страни. За срок от четири години те са предоставени изцяло на „[[Имперско правителство (1871-1945)|Райхстагкабинета]]“ ({{lang|de|Reichsregierung}}). Представители на партията контролират управлението на немските провинции. Търговските обединения са разпуснати. Нацисткият режим смазва свободните профсъюзи на 2 май след честването на Първи май предния ден и вместо това основава Германския трудов фронт на 10 май. Почти цялото население е организирано в различни обединения под контрола на партията. На 22 юни ГСДП, чиито представители са единствените, които гласуват против Закона за пълномощията на кабинета, е забранена, а на останалите партии е наредено да се саморазпуснат до 5 юли. В резултат всички други партии освен [[NSDAP]] са забранени (една част от тях се сливат „доброволно“ с нея, а други се „саморазпадат“). На 1 декември 1933 г. NSDAP става единствената държавна партия със закон, който гарантира единството на партията и държавата. В този процес „натискът „отдолу“ и „личната инициатива“ на Хитлер работят заедно. Хитлер затвърждава властта си с предварително планирана бруталност и [[Тероризъм|терор]]. Тези, които се осмелят да говорят против режима му, биват веднага надвити, арестувани, хвърляни в затвор или убивани. Хитлер внимателно се старае да не накърни интересите на силните групировки. Внимателно изтласква настрана консерваторите и предпазливо овладява [[Радикал (химия)|радикалите]]. Той води ловка политика по примера на [[Николо Макиавели|Макиавели]]. Не се колебае да лиши опонентите си от обикновените им човешки права или дори да ги ликвидира физически. Правителството, законът, образователната система и религията работят за националсоциализма. „[[Heil Hitler]]!“ става задължителен поздрав, свастиката символ на държавата, а „[[Песен на Хорст Весел|Horst-Wessel-Lied]]“ официален химн. Под ръководството на д-р [[Йозеф Гьобелс|Паул Йозеф Гьобелс]] широко се пропагандира величието на Фюрера. ==== Затвърждаване на диктатурата (1933 – 1934) ==== [[Файл:Bundesarchiv Bild 146-1990-048-29A, Adolf Hitler retouched.jpg|мини|Хитлер, 1933 г.]] Само една пречка остава да бъде преодоляна по пътя към абсолютната диктатура – радикалният елемент вътре в партията, концентриран около [[СА]] и лидера ѝ капитан [[Ернст Рьом]]. На Хитлер е нужно спокойствие. Помогналите му да стигне до властта бизнесмени и военни са обезпокоени от кафявите ризи, водени от Рьом, който призовава за „продължаване на революцията“. Армията е разтревожена и от факта, че в плановете за бъдещето на лидера на СА влиза конкурирането и постепенното изместване на Райхсвера от [[щурм]]оваците. Съвсем естествено и индустриалците, и военните притискат Хитлер да пристъпи към разрешаване на въпроса, като дават да се разбере, че от това зависи оставането му на върха. Адолф Хитлер за втори път е изправен пред избор между националистите и социалистите в движението си. Имайки предвид по-горе посочените обстоятелства решението на Фюрера е от ясно по-ясно. Събитията са бурни. На 30 юни 1934 г. се състои така наречената „[[Нощта на дългите ножове|Нощ на дългите ножове]]“ ({{lang|de|Nacht der langen Messer}}). Хитлер лети до [[Бад Висзе]] в [[Горна Бавария]], където Рьом и част от свитата му са отседнали в санаториума [[Ханзелбауер]] (точно преди да излязат в едномесечен отпуск). Фюрерът влиза в хотела, нарежда да събудят Рьом и го арестува. Два дни по-късно Хитлер заповядва на ръководителя на SA да се застреля. Рьом, който добре познава Адолф, знае, че последният проявява слабост пред кървавите сцени, и казва на пазачите си да предадат на Фюрера, че иска Хитлер лично да стреля в него. В крайна сметка пречещият Ернст Рьом е убит. Междувременно в Берлин са арестувани 150 лидери на СА. Повечето от тях са ликвидирани. Общо на 30 юни 1934 г. и през следващите дни 150 до 200 ръководители на SA са убити по заповед на Хитлер (под претекст за предполагаем пуч, планиран от Ернст Рьом („Рьомски пуч“) със значителното участие на Лайбщандарт SS „Адолф Хитлер“. Хитлер не напада само непокорните сред кафявите ризи. Моментът е прекалено удобен, за да бъде пропусната възможността да се премахнат противници и от друг характер. Шест души убиват бившия канцлер Курт фон Шлайхер във вилата му. В [[Мюнхен]] 72-годишният [[Густав фон Кар]], който десетилетие по-рано попречва на [[Бирен пуч|Бирения пуч]] на Хитлер, е измъкнат от дома си и убит е захвърлен в тресавище. Пред обществеността кръвта е оправдана с това, че в момент, когато е била заплашена сигурността на държавата, Хитлер е трябвало да действа като „върховен съдия в защита на немския народ“. Кабинетът на Хитлер легализира убийствата на 3 юли 1934 г. със Закона за държавната самоотбрана като „потушаване на предателски нападения“. Търсеният резултат е постигнат. Адолф Хитлер вече е неоспоримият диктатор на Третия Райх. „Нощта на дългите ножове“ е от важност и за един друг лидер – [[Хайнрих Химлер]]. Ръководителят на СС взима дейно участие в ликвидирането на „преврата“ и е възнаграден от върховния си господар с получаване на независимост на елитната му организация, която преди това формално се намира под управлението на СА. На 13 юли 1934 г. Хитлер отново обещава на Райхсвера, че ще остане единственият оръженосец в държавата. [[Файл:Ja dem Fuehrer.jpg|мини|19 август 1934 г., резултат 90% в подкрепа на диктатора по време на кампанията за плебисцит]] Управлението на страната по традиционните закони приключва. След смъртта на Паул фон Хинденбург на [[2 август]] [[1934]] г. Хитлер обединява двете върховни държавни длъжности на райхсканцлер и райхспрезидент в една. Всички офицери от армията са задължени да положат клетва за вярност не към [[конституция]]та, а към [[Фюрер]]а. Обединяването на длъжностите от „фюрера и райхсканцлера Адолф Хитлер“ е узаконено с допитване до народа на 19 август 1934 г. – 90&nbsp;% от гласоподавателите дават подкрепата си за диктатора. От този момент нататък Хитлер обръща малко внимание на вътрешните боричкания за власт. В широки линии той прави ясна политиката си пред подчинените му с разбирането, че те ще продължат системата на терор, която да задържи режима. Всеки от големите (след Фюрера, разбира се), без значение дали името му е Гьоринг, Гьобелс, Химлер или друго, получава извънредна власт в своята сфера на дейност и създава своя специална служба. Хитлер внимателно наблюдава развитието им и вижда, че нито една от тези организации не е достатъчно силна, за да заплаши авторитета му. Заседанията на кабинета стават все по-малoважни. Министрите се срещат дванадесет пъти през 1935 г., шест пъти през 1937 г. и последно се срещат на 5 февруари 1938 г. До 1935 г. Хитлер се придържа към донякъде подреден ежедневен режим в канцлерството на Стария райх: сутрешни срещи от 10 часа сутринта с Ханс Хайнрих Ламерс, Ото Майснер, Валтер Функ и различни министри, обяд в 13 или 14 часа и следобедни срещи с военни или чуждестранни служители. политически съветници или за предпочитане с Алберт Шпеер относно плановете за строителство. Постепенно Хитлер се отклонява от тази фиксирана ежедневна рутина и се връща към предишния си бохемски начин на живот. По този начин той затруднява помощниците си да получават решения от него като държавен глава. Министрите (с изключение на Гьобелс и Шпеер) вече нямат достъп до Хитлер, освен ако не са имали добър контакт с неговите помощници, които са спечелили толкова много неофициална власт. Фюрерът насърчава Химлер да изгради система от [[концлагер|концентрационни лагери]], където да затварят вътрешните си врагове. С [[Нюрнберг]]ските закони за „защита на германската кръв и на германската чест“ се лишават евреите от граждански права, а на „арийците“ се забраняват бракосъчетанията с евреи. Германия става огромен затворнически лагер. Тайната държавна полиция [[Гестапо]] зорко следи за „врагове на държавата“ и ги премахва още в зародиш. Много от заподозрените след залавянето си изчезват безследно, други са хвърлени и бити в затворите до извличане на желаните показания. Престъпления от незаконни задържания до убийства са наречени „политика“ в името на „националната революция“. Нацистите с по-малки членски номера в партийните си книжки (знак за това, че са ранни нейни представители) се ползват с предимство при назначаването им на цивилна служба. Прочути професори са принудени да напуснат постовете си, наследени от некомпетентни поддръжници на нацисткия режим. В Нюрнберг се организират огромни партийни тържества, за да впечатлят и замаят обикновените хора. Пропагандата на Гьобелс прославя Фюрера: {{цитат|Свидетели сме на най-великото чудо в историята. Гений гради света!; Гласът му пробуди Германия. Неговите дела ни направиха отново нация!; Той никога не греши! и Той винаги ще е като звезда над нас!|Йозеф Гьобелс}}'''Репресии''' След уличния терор на SA във Ваймарската република, идването на Хитлер на власт води до систематично, насилствено преследване на политическите опоненти на NSDAP под лозунга на „национална революция“. От януари 1933 г. SA създава концентрационни лагери. След „Заповедта за пожар в Райхстага“ от 28 февруари 1933 г. държавните интернирания, малтретиране и убийства са засегнали комунисти, социалдемократи, пацифисти, Свидетели на Йехова, консервативни противници на нацистите и други германци, които са изразили критика или са се съпротивлявали, всички евреи. През следващите години преследването се разпростира върху различни християнски групи, хора с увреждания, хомосексуалисти, предполагаеми антисоциални хора и „чужди раси“. Хитлер няма цялостен план за държавната „еврейска политика“, но често реагира в кратки срокове на натиска от страна на членовете на NSDAP със законодателни инициативи. Тяхната очевидна цел беше изключването и експулсирането на германските евреи, както е посочено в програмата на NSDAP. Хитлер е пряко замесен в подготовката на „еврейския бойкот” от 1 април 1933 г., но привидно не изглежда пред външния свят като негов инициатор или организатор. Той обсъжда закона, приет на 7 април за възстановяване на професионалната държавна служба (за изключване на „неарийските“ държавни служители) и решава за една по-умерена версия от съображение за политическите условия. В резултат на това много професионални асоциации също изключват евреите. Това е последвано от множество други изключващи стъпки, включително недържавни. Още през 1933 г. Хитлер има предвид последователна гетоизация на евреите и тяхното пространствено изключване: те трябва да бъдат „от всички професии […], затворени на територия, където могат да се забавляват […], докато немците гледат на тях, тъй както се гледат дивите животни.” Нюрнбергските закони от 1935 г., които лишават германските евреи от техните граждански права и заплашват „смесените бракове“ и сексуалните отношения между евреи и неевреи със затвор или каторга като „расово оскверняване“, биват инициирани от терора на партийната база и са предназначени да ги задоволяват. Хитлер помага за подготовката му в продължение на месеци, за да може да се обърне към други теми на партийния митинг в Нюрнберг през септември. Той заличава ограничението за „пълноправни евреи“ в проектозакона непосредствено преди да бъде обявен на 15 септември. Преследването на евреите остава на заден план през 1936 г. (заради летните и зимните олимпийски игри) и през 1937 г. Но когато на 9 ноември 1938 г. Хитлер научава за смъртта на секретаря на посолството Ернст Едуард фон Рат, който е убит два дни по-рано от Хершел Гринспан, той незабавно се консултира с Гьобелс и го упълномощава да използва опита за убийство като претекст за ноемврийските погроми. Стотици евреи са убити в Германия и Австрия, десетки хиляди са интернирани в концентрационни лагери и лишени от собственост, а хиляди синагоги и еврейски гробища са унищожени. След това американският президент Франклин Д. Рузвелт втвърдява тона си към Германия. Хитлер възлага по-нататъшната „еврейска политика“ на Херман Гьоринг, Хайнрих Химлер и Райнхард Хайдрих. Те най-накрая спряха „спонтанния“, неконтролиран уличен терор, като третират „законно“ евреите като престъпници и ги карат да платят за щетите, причинени от ноемврийските погроми чрез „еврейското покаяние“, Хитлер казва в своята реч в Райхстага на шестата годишнина от встъпването си в длъжност на 30 януари 1939 г.: „Днес искам отново да бъда пророк: Ако международното финансово еврейство във и извън Европа успее да въвлече народите отново в световна война, тогава резултатът няма да бъде болшевизацията на земята и следователно победата на еврейството, но „Унищожението на еврейската раса в Европа.” Речта е широко разпространена чрез излъчването си по радиото, в хрониките, в цялата ежедневна преса и в няколко публикации в книги, но в повечето случаи не е разбрана буквално от публиката. Централният пасаж, че една световна война, за която юдаизмът, разбира се, би бил отговорен, ще доведе до физическото унищожение на евреите, е повторен от Хитлер в следващите речи през годините на войната. Той преработва своето „пророчество“ от 30 януари 1939 г. до деня, в който започва войната, и добавя думата „унищожавам“ към речта си. ==== Начало на териториалните експанзии (1933 – 1939) ==== [[Файл:Hitler and Mussolini in Munich (1940).jpg|мини|Лудвигщрасе Мюнхен, Хитлер и Бенито Мусолини]] Уверен в пълната си власт, Хитлер започва кампанията си по възстановяване на силата на [[Германия]] в [[Европа]] и постигането на целите, поставил си в „Моята борба“. Първата му задача е да превъоръжи страната. Първо тайно, а по-късно и открито, той започва да нарушава решенията на договора от [[Версайски мирен договор|Версай]] за невъоръжаване. С огромни военни поръчки и включването на безработните в армията икономиката се подобрява. Подобно на демократичните правителства на Ваймарската република, Хитлер първоначално иска да преразгледа германските териториални загуби и оръжейните ограничения, посочени във Версайския договор от 1919 г. във външната политика, но не само чрез дипломатически напредък, но и с риск от военни конфликти. До 1939 г. той многократно публично подчертава желанието си за мир; Всъщност от 1933 г. той се готви за превъоръжаване на Вермахта и боеспособността на Германия, а най-късно от 1937 г. за нападателна война. Според записа на Либман на 3 февруари 1933 г. той обяснява на ръководството на Райхсвера възнамеряваното военно завладяване на „жизнено пространство на Изток“ и вече определя Полша като „вражеска държава“. Въпреки това той публично подчертава желанието си за мир в речта за мир на 17 май 1933 г. пред Райхстага – пропагандна маневра, целяща да успокои противниците на нацисткия режим. Парламентарната група на ГСДП гласува с „да“ при гласуването на тази така наречена мирна реч, което довежда до разрива между ГСДП на Райха и Социалистическия интернационал. В началото външната му политика (конкордат с [[Ватикана]] от 1933 г. и договор за ненападение с [[Полша]] от 1934 г.) е привидно миролюбива, за да прикрие агресивните му намерения. През октомври 1933 г. Хитлер оттегля Германия от Обществото на народите ({{lang|en|League of Nations}}). През март 1934 г. Хитлер увеличава бюджета за отбрана на Германия извън границите определени по Версайския договор. След смъртта на Хинденбург през 1934 г. Хитлер информира генералите, че Германия трябва да е готова за война след пет години. Той подкрепя нацисткия опит за преврат във Виена, при който австрийският канцлер Енгелберт Долфус е убит. След като този опит за преврат се проваля, Хитлер заявява, че Германският райх няма нищо общо с него. Също така през лятото на 1934 г. прави опит да нахлуе в Австрия, но се отказва след като [[Мусолини]] изпраща войници на границата да запазят независимостта ѝ. През септември 1934 г. неочаквано сключва десетгодишен пакт за ненападение с Полша.На 16 март 1935 г. влиза в сила „законът за изграждането на Вермахта“, а малко по-късно през същата година отново се въвежда всеобщата задължителна военна служба, забранена от Версайския договор. В директно противопоставяне с Версайския договор, Германия започва изграждането на армия от 550 000 души. Великите сили само кротко протестират. Година по-късно, на 7 март Хитлер [[Денонсиране|денонсира]] [[Договори от Локарно|договора от Локарно]] ({{lang|de|Verträge von Locarno}}) (подписан през 1925 г. между Германия, [[Франция]], [[Белгия]], [[Великобритания]] и [[Италия]], регламентиращ границите между първите три след [[Първата световна война]]) и [[Ремилитаризация на Рейнската област|праща войски]] в демилитаризираната зона на [[Рейнска област|Рейнската област]] (март 1936 г.). През юли 1936 г. в [[Испания]] избухва [[Гражданска война в Испания|гражданска война]] и Хитлер подкрепя генерал [[Франциско Франко]] и испанските [[фашист]]и. Фюрерът изпраща немския Легион „Кондор“ и своето [[Луфтвафе]] (изградено от Гьоринг) на един вид генерална репетиция преди [[Втората световна война]]. На бомбардировки са подложени редица испански градове като Герника, което е в нарушение на международното право. На 25 октомври е сключен [[Страни от Оста|пактът Рим – Берлин]] между Германия и Италия с антиболшевишки цели. В този договор Хитлер вижда 115 млн. души, готови да завземат нужното им „жизнено пространство“. Факт става и антикоминтерновския пакт между Райха и [[Япония]]. В този период на военна подготовка, съчетан с преориентиране на икономиката към [[автаркия]], Хитлер усвоява техниката на целенасочено мамене на бъдещите си жертви, за да приспи бдителността им с лъжовно усещане за сигурност. Докато се подготвя за война, той неспирно говори за мир: {{цитат|Колкото по-голяма е лъжата, толкова повече хора ще повярват в нея.|Адолф Хитлер}} През януари 1937 г. удължава извънредните си пълномощия с четири години. В края на годината политиката му на експанзия е в пълна готовност. На 5 ноември се състои така наречената [[конференция Хосбах]]. На нея пред военните си лидери Хитлер заявява, че смята да разреши проблема с „жизненото пространство“ на Германия „не по-късно от 1943 – 1945 г.“. Прилагайки различни хитрини, той успява да се раздели с двама души от [[ОКХ|Върховното командване]] – фелдмаршал [[Вернер фон Бломберг]] и генерал-полковник [[Вернер фон Фрич|Вернер Фрайхер фон Фрич]] ([[афера Бломберг-Фрич|аферата Бломберг – Фрич]]). И двамата са присъствали на споменатата конференция, като са изразили недоволство от агресивната политика на Хитлер. На 13 март 1938 г. Фюрерът присъединява Австрия ([[аншлус|Aншлус]]), след като успява да създаде изкуствена криза в австро-германските отношения, и изпраща войските си там. С плебисцит, ръководен от нацистите, 99,95&nbsp;% одобряват Aншлуса. Хитлер споделя: „Това е най-гордият час в живота ми.“ [[Файл:Bundesarchiv Bild 146-1972-028-14, Anschluss Österreich retouched.jpg|мини|Октомври 1938 г., Хитлер навлиза в ''Судетската област'' според [[Мюнхенско споразумение|Мюнхенското споразумение]].]] [[Файл:MolotovRibbentropStalin.jpg|мини|Подписването на съюзния пакт „Молотов-Рибентроп“ със СССР]] По-голямо изпитание за политиката на Адолф Хитлер идва по-късно през 1938 г., когато той подхваща кампания за включването на [[Судетска област|Судетската област]] с германско население от [[Чехословакия]] в Германия. Това е атака срещу [[суверенна държава]], чиято независимост е гарантирана от ''Западните сили'' и по съюзни отношения от [[Съветския съюз]]. След бунтове, инспирирани от нацистите вътре в Чехословакия, Хитлер обещава на судетските германци, че няма да ги пренебрегне. Поклащането на сабята изплашва британския премиер-министър [[Невил Чембърлейн]] и френския министър-председател [[Едуард Деладие]] и те подписват [[Мюнхенско споразумение|Мюнхенското споразумение]]. Кризата на Чехословакия е разрешена в полза на Германия. На 1 октомври германски войски навлизат в Судетската област. Тези безкръвни победи издигат значително авторитета на Хитлер сред германците. За по-малко от година той успява да включи в райха население от 10 милиона души. След всяка от тези победи Фюрерът твърди, че няма повече териториални претенции. Някогашният авантюрист от Виена става най-силния диктатор в Европа от времето на [[Наполеон I|Наполеон]]. Народът му гледа на него като на ненадминат държавник, по-велик дори от [[Ото фон Бисмарк|Бисмарк]], а западните дипломати се страхуват от агресивността му. Под натиска на Хитлер Йозеф Тисо провъзгласява Първата словашка република през март 1939 г. На 15 март, след подписване на договор за създаването на [[райхспротектор]]ат [[Бохемия и Моравия]] от чехословашкия държавен президент [[Емил Хаха|Хаха]] и външния министър Швалковски, немски войски навлизат в [[Чехия]]. Словакия става сателитна държава на Германия. На 23 март 1939 г. [[Вермахт]]а навлиза и в [[Мемелска област|Мемелската област]] на Литва., pрисъединена към Германия. Следващата определена жертва от Хитлер е Полша. Сега той изисква връщането на [[Полски коридор|полския коридор]] и [[Данциг]], загубени от Версайския договор. В отговор на апела за помощ от страна на Полша, Западните сили гарантират неприкосновеността ѝ. Междувременно Хитлер започва преговори с най-големия си враг – [[СССР|болшевишка Русия]]. Тази отстъпка от програмата си той оправдава с обещанието от „Моята борба“, че Германия повече няма да води война на два фронта. На 23 август 1939 г. в [[Москва]] министрите [[Йоахим фон Рибентроп|Рибентроп]] и [[Вячеслав Молотов|Молотов]] подписват [[Пакт Рибентроп-Молотов|пакт за ненападение]] с таен „допълнителен протокол за подялбата на Полша“. Това е отговор на Сталин към западните политици, които той подозира, че умишлено насочват Хитлер на изток. По този начин Сталин иска и да спечели време за реорганизация на Червената армия, чиито офицери е убил масово по време на Големия терор (1937 – 1939). В секретния допълнителен протокол към пакта двете страни се договарят за разделянето на Полша и Балтика. Ужасен от този договор Чембърлейн информира Хитлер, че [[Великобритания]] няма да се поколебае да изпълни поетите задължения към Полша. Разгневеният Фюрер не отговаря на тези думи, но в частен кръг казва: {{цитат|Аз съм на 50 години и предпочитам война сега, отколкото когато съм на 53 или на 60.|Адолф Хитлер}} === Държавен глава по време на Втората световна война (1939 – 1945) === [[Файл:Bundesarchiv Bild 146-1974-132-33A, Warschau, Parade vor Adolf Hitler.jpg|мини|300px|5 октомври 1939 г., парад по поделянето на Полша]] Хитлер облича военната си куртка и обявява, че няма да я свали до пълния [[триумф]] на Германия. Още на 11 април 1939 г. Хитлер заповядва на командния състав на Вермахта да подготви военно нападение срещу Полша до есента. На 28 април той анулира германо-полския пакт за ненападение и германско-британското военноморско споразумение и иска Свободният град Данциг да бъде анексиран към Германския райх. На 23 май Хитлер обяснява на генералите от Вермахта, че това искане е само претекст за завладяване на „жизнено пространство“, за да могат германците да бъдат самодостатъчни (виж Протокола на Шмунд). И отново на 22 август 1939 г. той обявява „унищожаването на Полша = елиминирането на нейната жива сила“ като своя военна цел и заявява: „Ние ще задържим Запада, докато не завладеем Полша." Нацистката пропаганда все повече твърди за предполагаеми зверства и кланета от поляци срещу така наречените етнически германци и призовава за действия срещу тях. На 28 август германският Вермахт определя датата на атаката на 1 септември. На 31 август в 12:40 ч. Хитлер издава своята „Директива № 1 за водене на война“. В нощта на 31 август срещу 1 септември 1939 г. есесовци, облечени в полски униформи, организират нападение срещу радиостанция Глайвиц в Силезия. От 4:45 часа сутринта германският боен кораб Шлезвиг-Холщайн обстрелва полските позиции на Данциг-Вестерплате. С тази атака започва германската инвазия в Полша, чрез която Хитлер отприщва Втората световна война. На 1 септември Хитлер съвсем невярно твърди в радиопредаваната си реч пред Райхстага, че Полша е нападнала Германия и че Германия „отвръща на огъня“ от 5:45 сутринта. На 3 септември Франция и Великобритания обявяват война на Германия в съответствие със съюзните си договори с Полша, но без да започват свои собствени военни действия срещу Германия. На 18 септември по-голямата част от полските войски са обкръжени, след като Червената армия е започнала нахлуването си в източна Полша ден преди това. Варшава се предава на 27 септември. Хитлер участва в парада на 8-а армия тук на 5 октомври. Фюрерът настоява, „че не е нито във война, нито в състояние на мир“ – измислица, която цели да му даде възможност за инициатива и на бойното поле, и в дипломатически план. В специална реч пред Райхстага на [[6 октомври]] 1939 г. той предлага мир на [[Великобритания]] и [[Франция]] и прави това като „последно предложение“. Всички осъзнават, че в сегашното положение на нещата на тези думи не може да се вярва. Месец по-късно, на честването на годишнината от ''Бирения пуч'', Хитлер казва, че е дал нареждания за воденето на петгодишна война, която ще завърши с успех за [[Третия Райх]]. По време на германо-полската война загиват около 66 000 полски и 17 000 германски войници. Специално сформирани оперативни групи на полицията за сигурност и SD, войници на Вермахта и части от етнически германци убиват около 16 400 поляци в полската кампания и около 60 000 поляци до края на годината, включително около 7 000 евреи. Те искат да експулсират колкото се може повече от двата милиона полски евреи в окупираната от Съветския съюз Източна Полша. От октомври 1939 г. нататък евреите са депортирани в отдалечени полски райони. Въпреки че това е прекратено през март 1940 г. след местни протести, тези акции послужват като изпитан модел за всеобхватни планове за депортиране през следващите години, като плана за Мадагаскар (неосъществим след кампанията на Запад), желаната последица от който трябва да бъде унищожаване на европейските евреи В обръщението си към главнокомандващите на 23 ноември 1939 г. Хитлер обявява, че ще атакува Западна Европа „в най-подходящия и удобен момент“. През зимата на 1939 – 1940 г. тече т. нар. „[[Странна война]]“ ({{lang|de|Sitzkrieg}}). Нито Хитлер, нито западните му врагове предприемат атака. Французите стоят зад укрепената защитна „[[Линия „Мажино“|Линия „Мажино]]“ ({{lang|fr|Ligne Maginot}}), а британците обсипват Германия с позиви. В обръщението си по повод новата година Хитлер заявява, че се бори за нов ред в Европа. През март той се среща със съюзника си Мусолини в [[Бренер|Бренер Пас]], за да му разкрие плановете си. Внезапно на 9 април немските войски атакуват [[Дания]] и [[Норвегия]] в операция „Юбунг“, с обяснението, че британците са поставили мини в норвежки води. Двете държави са завладени от 9 април до 10 юни. Месец по-късно Хитлер изпраща войските си на „[[Светкавична война]]“ ({{lang|de|Blitzkrieg}}) (нова военна тактика, разчитаща на подвижност и лекота на военните сили. При нея се прави концентриран удар от армия, съдържаща всякакъв тип войскови части в дълбочина на противниковата територия, което води до объркване защитаващите се. За подобен тип действия от важност е продоволственото снабдяване и отличното сработване между отделните части.) в Белгия, [[Нидерландия]], [[Люксембург]] и Франция. {{цитат|Тази война ще реши съдбата на Германия за хиляда години напред, казва Хитлер.}} [[Файл:Bundesarchiv Bild 183-H25217, Henry Philippe Petain und Adolf Hitler.jpg|мини|300px|24 октомври 1940 г., маршал [[Филип Петен]] на [[Франция]] и Хитлер]] [[Файл:Boris III de Bulgarie en compagnie d'Hitler.jpg|мини|300px|Среща на Хитлер с Цар [[Борис III]] на [[България]] във [[Волфсшанце]], [[Източна Прусия]] (14 август 1943)]] От 10 май до 25 юни Вермахтът окупира Люксембург, Белгия и Холандия в западната кампания. На [[22 юни]] [[1940]] г. триумфиращият Фюрер принуждава Франция да подпише примирие в същия вагон в [[Компиен]], където през 1918 г. Германия е трябвала да склони глава. На следващия ден Хитлер и неговият антураж посещават Париж рано сутринта. Хитлер се завръща в Берлин като героичен завоевател. Събитията от последните седмици затвърждават вярата у обикновените германци в гения на Адолф Хитлер. На него е отдадена главната заслуга за планирането на блестящата военна [[кампания]]. За съюзниците тя е катастрофално поражение. На 24 май обаче Хитлер заповядва на двата танкови корпуса да прекратят [[битка при Дюнкерк|настъплението]] си към обкръжената британска армия при [[Дюнкерк]], което прави възможно т. нар. „чудо на Дюнкерк“, т.е. [[операция Динамо|прехвърлянето]] през [[Ламанш]]а на преобладаващото мнозинство от обкръжената армия. Генерал [[Гюнтер Блументрит]], началник на оперативния отдел на армейска група, присъствал на срещата между Хитлер и маршал [[Герд фон Рундщет]] часове преди издаването на заповедта за прекратяването на танковото настъпление, е оставил следното описание: {{cquote|Хитлер бе в много добро настроение и изказа мнението, че войната може да приключи за 6 седмици. След това той ще сключи приемлив мир с Франция и пътят ще бъде свободен за едно споразумение с Англия. След това той ни удиви като започна да говори с възхищение за [[Британската империя]], за необходимостта да бъде продължено нейното съществуване и за цивилизацията, която Великобритания е дала на света... Каза също, че единственото нещо, което желае от Великобритания е да признае ръководната рола на Германия на континента. Връщането на германските колонии би било желателно, но не съществено... Той приключи с изявлението, че неговата цел е да сключи мир с Великобритания върху основа, която не би била несъвместима с нейната чест и която тя би могла да приеме.<ref>{{cite book | last = Гунев| first = Георги | year = 1989 | title = Уинстън Чърчил и Балканите | publisher = Издателство на Отечествения фронт | page = 111 – 112}}</ref>}} Прекратяването на танковото насъпление позволява на Кралския флот да евакуира над 224 000 британски и почти 112 000 френски и белгийски войници през Ламанша по време на операция „Динамо“. Съюзниците трябва да оставят оръжия и военни материали, но ядрото на британската армия остава поради заповедта на Хитлер да спре настъплението. На 10 май 1940 г. Уинстън Чърчил, категоричен противник на умиротворяването от 1933 г., става новият британски министър-председател. Сред британските политици, готови да намерят общ език с Хитлер, най-активен е [[лорд Халифакс]]. На 28 май 1940 г. той заявява на Чърчил, че няма друга алтернатива за Великобритания освен прекратяването на военните действия и сключването на мир с Хитлер. Единственото, което Халифакс очаква от фюрера, е да направи „ново и по-великодушно предложение“.<ref>{{cite book | last = Гунев| first = Георги | year = 1989 | title = Уинстън Чърчил и Балканите | publisher = Издателство на Отечествения фронт | page = 113}}</ref> На 19 юли 1940 г. Чърчил незабавно и окончателно отхвърля публичното предложение на Хитлер за примирие чрез Би Би Си. И следващата стъпка на Фюрера е да подчини Великобритания чрез въздушни [[бомбардировки]], последвани от инвазия в т. нар. операция „[[Операция Морски лъв|Морски лъв]]“ ({{lang|de|„Seelöwe“}}). Очакваното падане на [[Англия]] от нацистите не се материализира, защото [[Кралски военновъздушни сили|Кралските въздушни сили]] спират Хитлеровите ''Луфтвафе-армади''. На 15 август 1940 г. британците успяват да свалят 180 немски самолети. Без въздушен контрол нахлуването във Великобритания е невъзможно. На 19 юли 1940 г. той незабавно и окончателно отхвърля публичното предложение на Хитлер за примирие чрез Би Би Си. Битката за Британия (10 юли – 31 октомври 1940 г.), която завършва във военна безизходица, е политическо и стратегическо поражение за Хитлер, който за първи път не успява да наложи волята си на някоя страна. Опитите на Хитлер да убеди Испания и френския режим на Виши да влязат във войната срещу Великобритания също се провалят. На 23 октомври 1940 г. той се среща с испанския „каудильо“ Франко в Андай. Предвиждайки, че ще бъде благодарен за германската помощ в Испанската гражданска война, Хитлер предлага незабавно сключване на съюз и влизане на Испания във войната през януари 1941 г. Въпреки това, той не иска да се поддаде на испанските териториални желания в Северна Африка (френско Мароко, провинция Оран) от съображение към Франция на Виши. Освен това, за разлика от Германия, Великобритания успява да достави на Испания въглища, каучук, памук и жизненоважна пшеница, което спасява страната от икономически колапс през лятото на 1940 г. Затова предпазливият Франко не си позволява необмислени стъпки, например да атакува Гибралтар и е готов да се съгласи само с протокол, според който по-късното влизане във войната трябва да бъде договорено заедно. Това означава, че споразумението е практически безполезно за Хитлер. Във вътрешния си кръг той по-късно „беснее“ за „йезуитската свиня“ и „фалшивата гордост на испанеца“. По време на пътуването до Андай Хитлер вече се е срещнал в Монтоар сюр льо Луар на 22 октомври 1940 г. за неформален разговор с френския външен министър Пиер Лавал, защитник на сътрудничеството с Германия. Един ден след срещата с Франко, Хитлер отново пристига в Монтоар, този път за разговори с маршал Петен, държавен глава на окупираната от юни Франция. Неговото намерение е да постигне, ако не обявяване на война от Франция на Великобритания, то поне защитата на френските колонии в Северна Африка и Близкия изток срещу атаките на Свободните сили на Франция (Шарл дьо Гол) и британците. Франция би могла да бъде напълно компенсирана, ако притежаваните от Англия африкански колонии бъдат преразпределени. Петен и външният министър Лавал повтарят, че степента на сътрудничество на Франция с Германия зависи от щедрото отношение и придобиването на колониални територии в случай на мирно споразумение. Хитлер не предлага нищо конкретно на Петен и обратно, Петен не обещава конкретно активна подкрепа. „Резултатът“, казва Иън Кершоу, „следователно беше безсмислен.“ Хенри Русо посочва, че въпреки това последствията са били широкообхватни. Макар и разочарован, Петен обявява в реч на 30 октомври 1940 г., че ще тръгне по „пътя на сътрудничество“ и инициира промяната от внимателно към активно сътрудничество между неговия режим и окупационната власт. Хитлер в крайна сметка се отказа от плана да изтласка Великобритания от Средиземно море (Гибралтар, Малта, Египет). Според него сериозните конфликти на интереси между Испания, Франция и Италия в средиземноморския регион не могат да бъдат преодолени, така че стратегия, насочена към Великобритания, няма да бъде от голяма полза за победата над този враг и по този начин за възпиране на САЩ от евентуално навлизане във войната през 1941 г. Материалните изисквания за други два варианта, стратегическа въздушна война или обсадна война срещу Великобритания, липсват: ескадрила от тежки бомбардировачи или силен флот. Четвъртият вариант, нахлуване на Британските острови, е предпочитан от командването на армията. Хитлер обаче вижда победата над Съветския съюз, към която вече се стреми по идеологически и расови причини, като най-сигурния начин Германският райх да стане непобедим от САЩ и Великобритания. Според Иън Кършоу той и неговият режим „имаха само един избор през 1940 г.: да продължат да играят и както винаги, да направят смелата крачка напред.“ '''Войната с СССР''' Погледът на Хитлер се обръща на изток. Мусолини раздразнен, че е бил пренебрегнат от плановете на Фюрера, нахлува в [[Гърция]], но очевидният му провал там налага Хитлер да концентрира вниманието си на [[Балкани]]те и [[Северна Африка]]. На 6 април 1941 г. той атакува [[Битка за Гърция|Гърция]] и [[Югославия]], а след това изпраща [[Африкански корпус|Африканския си корпус]], забързан към [[Египет]]. На 10 май 1941 г. Хитлер изпраща [[Рудолф Хес]], заместник-фюрера, във Великобритания с подробен мирен договор, според който Германия ще се изтегли от Западна Европа в замяна на британски неутралитет за предстоящото нападение срещу Съветския съюз.<ref>[http://www.telegraph.co.uk/history/10336126/Nazis-offered-to-leave-western-Europe-in-exchange-for-free-hand-to-attack-USSR.html Nazis ‘offered to leave western Europe in exchange for free hand to attack USSR’] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200828114549/https://www.telegraph.co.uk/history/10336126/Nazis-offered-to-leave-western-Europe-in-exchange-for-free-hand-to-attack-USSR.html |date=2020-08-28 }}, Telegraph, 26 септември 2013</ref><ref>[http://www.telegraph.co.uk/culture/books/historybookreviews/10353975/Hess-Hitler-and-Churchill-by-Peter-Padfield-review.html Hess, Hitler & Churchill by Peter Padfield, review], 4 Octobre 2013</ref> След победата над Франция Хитлер достига върха на своята популярност сред германците. Според изявление на генерал-полковник Вилхелм Кайтел, нацистката пропаганда го е стилизирала като „най-великия генерал на всички времена“, чийто гений е изобретил така наречената „стратегия на блицкриг“ и е довел до бързи победи. Самият Хитлер също е убеден в своите военни способности. Следователно, за разлика от Сталин, той многократно се намесва в оперативните решения на армията и все повече лишава от власт генералния щаб, особено върховното командване на армията. Той също така е на мнение, че войната срещу Съветския съюз би била „детска игра на пясъка“ в сравнение със западната кампания. Хитлер споделя това свое презрение към съветския военен потенциал със своите командири; защото явно разузнавателните сведения за Съветската армия са недостатъчни. Всичко това ще се окаже пагубно за германската война в хода на руската кампания. От 12 до 14 ноември 1940 г. в Берлин се състоят [[Германско-съветски преговори за влизане на СССР в Оста]] между съветския външен министър [[Вячеслав Молотов]], Хитлер и германския външен министър [[Йоахим фон Рибентроп]]. Министерството на икономиката информира Хитлер през 1940 г., че доставките на съветски суровини, договорени в пакта Хитлер – Сталин, които Германия вече едва успява да плати, няма да бъдат достатъчни за водене на дълга война срещу Великобритания и вероятно САЩ. По този начин намерението му да атакува Съветския съюз в близко бъдеще е подсилено и споделяно от мнозина във висшите кръгове на Вермахта, големия бизнес и министерската бюрокрация. Целта на Хитлер е „голяма империя, устойчива на блокада“ до Урал и отвъд Кавказ. На 21 юли 1940 г. Хитлер казва на среща с Валтер фон Браухич, че неговата военна цел е да „вземе руската земя в свои ръце“ до степен, в която може да предотврати вражески въздушни нападения над Берлин и силезийската индустриална зона. С това той оправдава войната на два фронта. Десет дни по-късно, в Бергхоф, той обсъжда планираната кампания срещу Съветския съюз в кръг от висши генерали: Ако Русия бъде победена, тогава последната надежда на Англия ще бъде унищожена. Той посочва следните политически цели: „Украйна, Беларус, балтийските държави за нас. Финландия до Бяло море.“ Във военно отношение е планирана линия на фронта от Архангелск на север по протежение на Волга до Астрахан при устието ѝ. На 12 и 13 ноември 1940 г. съветският външен министър Молотов посещава Берлин. Тази среща също остава неубедителна, защото според мнението на Хитлер териториалните интереси на Германия и Съветския съюз не са съвместими един с друг. След това той е по-убеден от всякога, че „унищожаването“ на Съветския съюз в светкавична кампания е единственият начин да се спечели войната. Затова той инструктира Браухич и Франц Халдер на 5 декември 1940 г. да подготвят армията за нападение срещу Съветския съюз в края на май следващата година. На 18 декември 1940 г. той издава своите официални инструкции за oперация „Барбароса“ за „сваляне на Съветска Русия в бърза кампания преди края на войната срещу Англия“. През следващите месеци той издава Заповедта за комисаря и други заповеди за убиване на съветския ръководен елит на фронта и за борба с партизанските действия чрез актове на репресии срещу цивилни. На 30 март 1941 г. пред над 200 висши офицери от Вермахта в Новата райхсканцлерия той заявява, че предстоящата война е расово-идеологическа война на изтребление и че трябва да се води без оглед на нормите на международното военно право. Командирите ще трябва да преодолеят всякакви лични скрупули. Никой от присъстващите не се възползва от възможността да обсъди отново исканията на Хитлер. След това OKW и OKH издават съответните оперативни заповеди. В допълнение, планът за блицкриг предвижда гладуване на голяма част от съветското население. Трябваше да оцелеят само онези, които са необходими за осигуряване на суровини и храна в окупираните райони. Останалите са смятани за безполезни ядящи, които натоварват немския хранителен баланс. Хитлер прави най-критичното си решение. Той има 250 германски дивизии и разполага с още 100 от сателитните държави. Фюрерът напада Съветския съюз с увереността, че това му приключение ще приключи с успех в рамките на шест седмици. Надява се да раздели [[Русия]] от западните ѝ съюзници с личния си антиболшевишки кръстоносен поход. След едномесечно забавяне поради Балканската кампания, Вермахтът нахлува в Съветския съюз на 22 юни 1941 г. по заповед на Хитлер без официално обявяване на война. В 5:30 сутринта Гьобелс прочита дълго подготвяна прокламация на Хитлер по всички германски радиостанции. В същото време идентична заповед е издадена на „войниците от Източния фронт“. Министерството на външните работи изпраща нота до Съветския съюз в ранните часове на сутринта, като посочва причините за предполагаемите „военни контрамерки“ (Непосредствено след германското нахлуване в СССР Адолф Хитлер излага тезата, че [[Червената армия]] е направила обширни приготовления за офанзивна война в Европа, оправдавайки по този начин германското нападение като [[превантивна война на Третия райх срещу СССР|превантивен удар]].<ref name="undricks">Teddy J. Uldricks. The Icebreaker Controversy: Did Stalin Plan to Attack Hitler? ''Slavic Review'', Vol. 58, No. 3 (Autumn, 1999), pp. 626 – 643</ref> ). По изрична заповед на Хитлер думата „обявяване на война“ е избегната, въпреки че де факто не е нищо друго освен обявяване на война. Всички тези документи имат пропаганден характер и по същество съдържат твърдението, че Германия само е предотвратила плановете за съветска агресия. Хитлер е представен като спасител на Запада от „азиатското варварство“ и унищожаващия културата „(еврейски) болшевизъм“. Много генерали от Вермахта се придържат към тази теза за превантивна война много след 1945 г. За разлика от това, историците подчертават намеренията на Хитлер, които той излага във втория том на Mein Kampf през 1927 г. и които многократно повтаря от 1933 г. насам: Той искаше да завладее Съветския съюз, за ​​да „разшири жизненото пространство или суровините и хранителната база“ на германците. Напълно да унищожи световното еврейство и да експлоатира населението на завладените области като робски труд, или също да ги унищожи. По време на Ленинградската блокада от септември 1941 г. до януари 1944 г. около 1,1 милиона души умират от глад в тогавашния Ленинград, като последица от германския „План за глада“. С нахлуването на немските войски се дава началото на [[Операция Барбароса|операция „Барбароса“]] – нахлуват в [[СССР]] на фронт простиращ се от [[Балтийско море|Балтика]] до [[Черно море]]. В началото Хитлер има успех – войските му преминават две трети от разстоянието до [[Москва]] за 26 дни. Руснаците отстъпват, използвайки стратегията на дълбока защита. [[Файл:Bundesarchiv Bild 183-1987-0703-507, Berlin, Reichstagssitzung, Rede Adolf Hitler.jpg|мини|300px|Адолф Хитлер обявява война на САЩ от трибуната на [[Райхстаг (сграда)|Райхстага]] на 11 декември 1941 г., непосредствено след [[Нападение над Пърл Харбър|японската атака срещу Пърл Харбър]] на 7 декември същата година.]] Въпреки победоносните битки за обкръжение, планът „Барбароса“ вече се е провалил през август 1941 г., тъй като големи части от противника са избягали от битките за обкръжаване и са се прегрупирали, ефектът на изненадата е отслабнал, немските загуби са се увеличили и Хитлеровите „зигзаги на заповедите“ за формиране на приоритетите в Група армии „Център“ и група армии „Юг“ се натрупват. Германското настъпление спира от октомври 1941 г. Съветският съюз успява да продължи голяма част от оръжейното си производство на изток от Урал и да насочи нови дивизии към своя западен фронт. Съветската армия е силно подценена, а германската логистика за завладяването на такава голяма страна е недостатъчна. На конференция в Берлин на 29 ноември 1941 г. Валтер Роланд докладва на Хитлер и OKW за превъзходството на съветското производство на танкове. Според него министърът на въоръженията Фриц Тод казал на малка група: „Тази война вече не може да бъде спечелена с военни средства!“, Хитлер попитал как трябва да я прекрати и отхвърля политическото решение като едва невъзможно и изключено. Атаката срещу Москва (започнала на 2 октомври) е последният импровизиран опит на Хитлер да разгроми Съветския съюз преди зимата. Но от средата на октомври нататък проливните дъждове и по-късно силните студове (−22&nbsp;°C) довеждат до спиране на всички операции. Оборудването на германската армия за Зимната война и доставките за група армии „Център“ са напълно недостатъчни. Въпреки това Хитлер твърди, че Червената армия е на ръба на краха и иска да обсади и да умори от глад Москва. На 5 декември настъплението трябва да бъде спряно на 20 км от Москва поради арктическите температури от −40 до −50&nbsp;°C и липсата на доставки на оръжие, храна и зимно оборудване. На следващия ден съветската контраатака започва със 100 дивизии, включително свежи единици от Далечния изток, оборудвани за зимната война, което принуждава групата армии „Център“ да отстъпи. Отстъплението заплашва да се превърне в безнадеждно бягство. В тази опасна ситуация Хитлер забранява всякакво по-нататъшно отстъпление на 15 и 19 декември 1941 г. и разрешава движение за избягване само [...], когато позицията е била подготвена по-назад. Тази заповед „потенциално и временно допринесе за избягването на катастрофа от наполеонови размери“. На 19 декември 1941 г., след неуспеха [[битка при Москва|при Москва]], Хитлер уволнява главнокомандващия фелдмаршал [[Валтер фон Браухич]] и сам поема контрола на всички военни операции. Хитлер е убеден, че: „Всеки може да направи малко оперативно ръководство.“ Но ако Хитлер е по-гъвкав, Източният фронт вероятно щеше да бъде консолидиран до края на януари 1942 г. с по-малко жертви. Германските загуби в битката за Москва, 581 000 войници, са по-големи от тези при Сталинград и Курск през следващата година. Съветският съюз губи 1,8 милиона войници. Поражението пред Москва се смята за повратна точка в световната война, защото слага край на поредицата от германски светкавични войни. Според Йодл Хитлер разбира това веднага. По това време [[САЩ]] влиза във войната (след японското нападение срещу американския флот край [[Пърл Харбър]] на 7 декември) и вече четири пети от света се изправят срещу [[националсоциалистическа Германия]]. Новогодишното слово на Хитлер от 1942 г. показва значителен спад на предишното му еуфорично настроение и непоклатима увереност. Армиите му все още печелят победи в [[Украйна]] и Северна Африка, но силният тласък на „светкавичната война“ е загубил ефективността си. Фюрерът се оттегля във военния си щаб, където все по-често стига до разправии с военните си съветници относно тактиката и стратегията. Той продължава да прави погрешни преценки. На германо-съветския фронт хазартно сменя обектите си на прицел или нарежда на войските си да не отстъпват и да продължават да се бият дори когато положението им е безнадеждно. Пренебрегва средиземноморската област във време, в което сравнително малко допълнителни усилия могат да донесат решаващи резултати. Междувременно Фюрерът обръща все по-малко и по-малко внимание на [[политика]]та и [[дипломация]]та. Той нарежда на [[Хайнрих Химлер]] да подготви скелета на „Новия ред“ за Европа, състояща се от анексираните от Третия Райх страни, териториите на Чехословакия и Полша, Франция и Белгия с нацистките им губернатори и [[Норвегия]] и [[Холандия]] в свободен съюз. Във всички окупирани страни се създават силни съпротивителни движения, които Хитлер има намерение да срази със същите терористични средства, използвани в Германия. В Третия Райх са вкарани огромен брой чужди работници от окупираните земи, за да работят по осигуряването на армията. Хитлер нарежда на Химлер да разшири концентрационните и изтребителните лагери, да работи тясно с дисидентите от отделните страни и да очисти териториите за арийската раса, унищожавайки евреите и другите „долни“ елементи. Повратният момент във войната идва през есента на 1942 г. По това време фелдмаршал [[Ервин Ромел]] е разгромен при [[Първа битка при Ел Аламейн|Ел Аламейн]]. През ноември [[6-а армия (Вермахт)|6^-а армия]] на Хитлер, командвана от фелдмаршал [[Фридрих Паулус]], е спряна и започва да се срива пред [[Сталинград]]. „Няма да напусна Волга“, казва Хитлер и нарежда 6^-а армия да не отстъпва. Той публично е обещал, че ще завладее [[Битка за Сталинград|Сталинград]], но позволява армиите му да кървят до смърт в стремеж да изкупи залога си. Дотогава Хитлер постига всички цели, поставил си сам. Сега вече не говори толкова за победа, колкото за това, че враговете му не могат да го победят. Оттегля се в свой илюзорен свят и се изолира от всички, които се опитват да го предупредят за резултатите от пораженията. Здравето му започва да се влошава след все по-силната му зависимост от инжекциите, правени от д-р [[Теодор Морел]]. Тялото му рухва, удавено от съмнителните лекарства на смятания от специалистите за шарлатанин лекар. Дните на слава за Хитлер безвъзвратно изтичат. '''Холокоста''' Войната за унищожение срещу Съветския съюз и ескалацията в Холокоста вървят ръка за ръка. Според инструкциите на Хайдрих от 2 юли 1941 г. четирите специални групи на СС трябва да разстрелват комунистически служители, „радикални елементи“ (партизани) и „всички евреи на партийни и държавни длъжности“. Скоро всички евреи, които могат да бъдат открити, са убити безразборно като предполагаеми партизани – първоначално предимно мъже, а след това също еврейски жени и деца. На 16 юли 1941 г. Хитлер приветства съветската партизанска война пред високопоставени нацистки служители: „... тя ни дава възможност да изкореним онова, което стои срещу нас.“ Той възлага на Химлер и ръководството на SS, полицията и SD тази убийствена задача на изток. Химлер веднага увеличава оперативните групи от 3000 на 33 000 души. Хитлер получава редовни доклади за техните резултати след 1 август. През първите пет месеца от източната кампания те убиват приблизително 500 000 евреи. На 19 август Хитлер одобрява предложението на Гьобелс да принуди германските евреи след полските, да носят еврейската звезда. Около 17 септември 1941 г., по настояване на много гаулайтери, той разрешава да започне депортирането на германските евреи на изток, което преди това е искал да започне само след победата над Съветския съюз. По този начин той отговаря на предложението на Алфред Розенберг да отмъсти за депортирането на немците от Волга от Сталин. На 25 октомври Хитлер при раговор със своите приближени се връща към изявлението си от 30 януари 1939 г., че ще унищожи евреите в случай на нова световна война като отмъщение за германските жертви на войната: „Тази раса от престъпници има два милиона мъртви от световната война да тежат на тяхната съвест, сега отново стотици хиляди. Не ми казвай: Не можем да ги пратим в калта! […] Добре е, ако терорът ги изпревари, като унищожи юдаизма.” На 12 декември 1941 г., ден след обявяването на война на САЩ, Хитлер казал, според бележките на Гьобелс, на ръководителите на Гау и Райха, поканени в канцлерството на Новия райх: „Световната война е тук, унищожаването на юдаизма трябва да бъде необходимото следствие.“ Евреите ще трябва да платят с живота си за жертвите сред германските войници в „Източната кампания“. Присъстващите, включително Ханс Франк, разират изявлението на Хитлер като призив да се спре депортирането на европейските евреи, а по-скоро те да се избиват в окупирана Полша и да се търсят подходящи методи за това. На 18 декември 1941 г. Химлер отбелязва в служебния си календар, че в отговор на неговите запитвания Хитлер е потвърдил предишните действия на оперативните групи и е наредил: „Еврейският въпрос да бъде ликвидиран като партизанския.“ Хитлер оторизира заповедта на Гьоринг до Райнхард Хайдрих на 31 юли 1941 г. за „цялостното решение на еврейския въпрос“ и също така нарежда конференцията във Ванзее на 20 януари 1942 г., на която Хайдрих обяснява заповедта така: целта е да се депортират 11 милиона европейски евреи на изток, тяхната „естествена деградация“ чрез робски труд и „подходящо отношение“ към оцелелите. Правейки това, той описва намерението за унищожение на езика на нацисткия режим. От март 1942 г. в окупирана Полша са пуснати в експлоатация три лагера за унищожаване, за да се „изчистят“ вече пренаселените еврейски гета за следващите депортирани. Убийствата на депортираните започват веднага след пристигането им в газовите камери. Това засяга евреите и ромите. Писмена заповед за Холокоста от Хитлер не е открита и се счита за малко вероятна. Някои историци тълкуват изявлението му от 12 декември 1941 г. като решение за разширяване на убийствата на евреи в цяла Европа или най-малкото като важна стъпка в ескалацията на Холокоста. Хитлер обаче не е инициирал това сам и не го е наредил на една дата. Съвременни свидетели документират устни заповеди от Хитлер за извършване на убийството на евреи. В края на декември 1941 г. – няколко седмици преди конференцията във Ванзее за систематичното унищожаване на евреи – държавният секретар Вилхелм Щукарт успешно се позовава на заповед на фюрера, когато е на път да бъде уволнен за нареждане на убийството на евреи. В писма и речи до подчинени, като Позенови речи от 1943 г., Хайнрих Химлер многократно говори за наложената му заповед от Хитлер за „окончателното решение“ и записва специалните инструкции на Хитлер за това в личните си бележки. От януари 1942 г. нататък самият Хитлер публично заявява няколко пъти, че неговото „пророчество“ от януари 1939 г. сега се „изпълнява“. Следователно в дневник от 27 март 1942 г. Гьобелс го описва като „непоколебим защитник и говорител за радикално решение“ на „еврейския въпрос“. На 7 октомври 1942 г. Хитлер е информиран лично от Одило Глобокник за убийството на евреи в четири лагера за унищожение, а през март 1943 г. той получава доклада на Корхер за убийството (описано като „евакуация“ и „специално отношение“) на 2,5 (всъщност над три) милиона евреи. След края на войната нацистки престъпници като Рудолф Хьос и Адолф Айхман свидетелстват за заповедта на Хитлер през лятото или есента на 1941 г. за унищожаване на евреите. В разгара на Сталинградската битка, на 8 ноември 1942 г., в мюнхенския Льовенсбройкелер, Хитлер си припомня своето „пророчество“ за евреите за четвърти път през тази година точно тъй както е отхвърлил всички компромиси и предложения за мир към външни врагове. Резултатът от „международната световна война“ ще бъде „унищожаването на еврейството в Европа“. ==== Обрат на войната (1943) ==== Нежелаещ да признае поражението, Хитлер нарежда пълна [[мобилизация]] на германската [[икономика]] във финален опит да се спаси от затрудненото положение. Измъчва го криза след криза. През юли 1943 г. в Италия пада режимът на Мусолини и Хитлер поема отговорността да го възстанови. Той се надява, че ужасяващите бомбардировки от [[съюзници]]те над немските градове ще разпалят още повече бойния дух на народа му. {{цитат|Германия никога няма да капитулира. Тя ще продължи да се бие и след финалния час.|Адолф Хитлер}} Ударите започват да се сипят по фюрера от всички страни. Съюзниците разбиват войските му в [[Северна Африка]]. В Русия германските войници биват изтласкани от градче на градче чак до териториите на родината им. Англо-американските сили нахлуват в [[Сицилия]], а после и в континентална [[Италия]], достигайки [[Неапол]] на 1 октомври 1943 г. и [[Рим]] на 4 юни 1944 г. На 6 юни започва най-важното събитие за 1944 г. – [[Десант в Нормандия|инвазията на съюзниците във Франция]]. Един от най-забележителните походи във военната история, успели да изненадат противника. Скоро милиони съюзнически войници изтласкват Германия на изток, подминавайки [[Париж]] и разкъсвайки германците на части чрез свой вариант на „светкавична война“. Хитлер е хванат в гигантски капан, когато съюзническите войски преминават [[Рейн]], а руснаците методично настъпват от изток. [[Луфтвафе на Третия райх|Луфтвафе]] на Гьоринг не е в състояние да защити немските градове и индустриалните центрове от бомбите на съюзниците. Проваля се и кампанията на подводниците. Всички тези фактори в отчайващата военна ситуация окуражават противниците на Хитлер вътре в Германия да действат. Критиката към фюрера преминава през няколко етапа – [[Опозиция (политика)|опозиция]], [[Съпротива (политика)|съпротива]] и [[конспирация]]. Различните малки и слаби германски опозиционни групи никога не се организират в силно масово движение. Те нямат силата на нелегалните бойци против нацизма в окупираните страни. И все пак немската съпротива прави няколко опита да ликвидира Хитлер. На [[Заговор от 20 юли|20 юли 1944 г.]] много на брой висши военни и цивилни, сред които фелдмаршал [[Ервин фон Вицлебен]], [[Карл Фридрих Гьорделер]] (кмет на [[Лайпциг]]) и 37-годишният полковник граф [[Клаус фон Щауфенберг|Клаус Шенк фон Щауфенберг]] привеждат в изпълнение дълго плануван заговор в [[Волфсшанце|щабквартирата]] на фюрера на изток. Оцелявайки след взрив на бомба (поставена от Щауфенберг) и само с няколко незначителни наранявания, Хитлер яростно си отмъщава на конспираторите. През 1944 г. е организиран и последният [[атентат]] срещу [[фюрер]]а, който също бил неуспешен. Хитлер останал жив и в този опит за свалянето му от власт. След опита за покушение, той не могъл да стои дълго на крака. Веднага след атентата той издал наредба на все още подчинените му да хванат заговорниците и да ги подложат на унизителни мъчения, като едновременно да заснемат филм. След това той лично гледал филма с безскрупулните мъчения. ==== Смърт (1945) ==== {{основна|Смърт на Адолф Хитлер}} [[Файл:Stars & Stripes & Hitler Dead2.jpg|мини|Новината за смъртта на Хитлер, [[май]] [[1945]] г.]] Безнадеждно губейки войната, Хитлер премества щаба си в Берлин. В [[Фюрербункер|бункера]], изграден под градината на канцлерството, прекарва последните си дни. Сред лакеите си нацисткият диктатор изиграва последното действие на своя живот. Той прекарва часове пред огромни военни карти, премествайки цветни карфици, обозначаващи несъществуващи вече бойни части. Хитлер е в състояние на пълно нервно изтощение – въпреки че е само на 56 г., той изглежда преждевременно състарен. Здравословното му състояние след грижите на съмнителни лекари дори се влошава още повече. С изключение на [[Гьобелс]], [[Мартин Борман]], секретарките му и още няколко души, подчинените му го напускат. Хитлер осъжда [[Гьоринг]] за опит да заграби водачеството му и [[Химлер]], който търси начини за преговори със съюзниците. [[Алберт Шпеер]], [[Имперско министерство на оръжията, боеприпасите и въоръжаването|райхсминистърът по въоръжаването и военната продукция]], отказва да изпълнява [[Политика на опожарената земя|политиката му на опожарена земя]] (унищожение на промишлената структура на предстоящите на овладяване от противника земи). Най-сетне осъзнал, че е победен, Хитлер решава да напусне света, жертвайки се във „Вагнеров стил“. Той казва, че [[Германия]], също като него, трябва да предприеме самоубийство, защото германците не са достойни за гения му и са загубили борбата за своя живот. Остава да свърши още само две неща. В ранните часове на [[29 април]] 1945 г. той се оженва за метресата си [[Ева Браун]] и веднага след това диктува личното си и [[Последна воля и завещание на Адолф Хитлер|политическото си завещание]], в които се опитва да оправдае живота и дейността си. На следващия ден се оттегля в апартамента си и се застрелва, а Ева поема отрова. В съгласие с нарежданията му телата им са залети с бензин и изгорени в градината на [[райхсканцелария|канцлерството]]. === Последици за Германия от политиката на Адолф Хитлер === Предизвиканото от късогледата политика на победилите в [[Версайска система от договори|Първата световна война]] [[Великобритания]] и [[Франция]] дълбоко негодувание у победените народи, съчетано с глобалния икономически крах след [[Голямата депресия]] и загубата на доверие към политическите партии, в [[Германия]] е оглавено от националсоциалистите водени от А. Хитлер. Той бързо печели подкрепа в страната. Успешно овладява ширещите се хиперинфлация и спекула, намалява 6 пъти нивото на безработицата и тя пада под 1,5&nbsp;%{{sfn|Shirer|1960|p=258}}. С трудовото законодателство от 20 януари [[1934]] г.<ref>Law on the regulation of National labor, 20 January 1934. Reichsgesetzblatt, Berlin 23 January 1934</ref> пръв в Европа въвежда [[петдневна работна седмица|40-часова, петдневна работна седмица]] с платен годишен отпуск от 12 до 21 дни за работниците и нормиран трудов ден, дори създава семеен народен автомобил („Volkswagen“ – „Фолксваген“) – прототипът на известната „костенурка“ на [[Фолксваген]], впечатляващо е изграждането на [[аутобан]]ите, на [[язовир]]и, [[Жп линия|жп линии]], най-крупните в немската история социални и държавни проекти и строежи, възраждането на националната [[индустрия]] и [[армия]]та. Неговата репутация продължава да расте и с Летните [[олимпийски игри]] през 1936, които се провеждат едновременно в Берлин и в [[Гармиш-Партенкирхен]] и са поредния голям успех за режима. Възстановяването на немския суверенитет над окупираните [[Рурска област]] и [[Саарланд]], безкръвното обединение с Австрия, присъединяването на населените с немци [[Судети]] и [[Мемелска област|Мемел]] я правят неоспорима. Най-високо значим външнополитически успех е [[Пакт Рибентроп-Молотов|пактът с СССР в 1939 г.]]<ref>[http://riowang.blogspot.com/2009/09/brest-nazi-soviet-military-parade-23_25.html Снимки от нацистко-съветския парад на победата в Бжешч (Брест) 22 септември 1939]</ref><ref>[http://pavelnik.blogspot.com/2011/05/blog-post_09.html Нацистко-съветски парад на победата в Бжешч (Брест) 22 септември 1939]</ref> който окончателно възвръща позицията на страната като световна велика сила. Всичко това обаче, с погазването на пакта със СССР и [[Операция „Барбароса“|нападението]] над [[Русия]], А. Хитлер успява бързо да проиграе, да доведе германският народ и държава до ръба на унищожението и да го тласне заедно с другите европейски народи в такава кървава катастрофа, каквато никога дотогава не се е случвала. След 1933 г. нацисткият режим избива между 500 000 и 750 000<ref>[http://www.hawaii.edu/powerkills/NAZIS.CHAP1.HTM R.J. Rummel, Democide – nazi genocide and mass murders1 1993]</ref> немски граждани. Във войната германците дават убити <ref>[http://necrometrics.com/20c5m.htm Twentieth Century Atlas, Source List and Detailed Death Tolls for the Primary Megadeaths of the Twentieth Century]</ref> към 3,5 млн. военни чинове, жертвите сред цивилното население до 9.V.1945 г. надхвърлят 1,56 милиона, в съветски и съюзнически плен загиват още 3,342 милиона. Общо най-малко 9 232 000, т.е. минимум 13,5&nbsp;% от немците, губят живота си като пряк резултат от политиката на А. Хитлер. Безследно изчезналите, тежко ранени и останали инвалиди доживот са няколко пъти повече. Нацията де факто физически е полуизтребена, а икономически и морално унищожена напълно. Следвоенната разруха, глад, мизерия, преселението и жертвите от загубените земи ликвидират още една част от немската нация. Страната е напълно разрушена, оцелелите промишлени и много културни ценности са изнесени от победителите. Години наред немският народ, въпреки първоначалния си недоимък, изплаща милиарди марки репарации. На немска територия са настанени за десетилетия чужди окупационни войски. Окупираната страна за 55 г. е разкъсана на две конфронтиращи се германски държави – [[ГДР]], доминирана от [[СССР]], и [[ГФР]], доминирана от запада, Австрия е отделена и окупирана за 10 години, в Саарланд до 1957 г. управляват французите, голяма част от [[Източна Прусия]] е анексирана от СССР, а Литва присъединява [[Мемелска област|Мемелската област]], Чехия си връща [[Судети]]те, Полша получава не само [[Гданск]], но и цялата територия от предвоенната си граница до река [[Одер]]. Европа става второстепенен глобален играч, а САЩ и СССР фактически си поделят света. [[Комунизъм|Комунизмът]] установява господството си от [[Адриатическо море|Адриатика]] и Берлин до [[Корея|Далечният изток]]. Германската нация е натоварена и с моралната отговорност за всички ужаси на войната. == В популярната култура == {{раздел-мъниче}} * „[[Крахът на Третия райх]]“ * „[[Хитлер: Зората на злото]]“ == Вижте също == * [[Бергхоф]] * [[Зала на народа]] * [[Превантивна война на Третия райх срещу СССР]] * [[Войната на Хитлер]], биографична книга от [[Дейвид Ървинг]] * [[Ледоразбивачът]], книга от [[Виктор Суворов]] * [[Чърчил, Хитлер и ненужната война]], книга от [[Пат Бюканън]] == Външни препратки == * [http://archive.org/details/MeinKampf_542 „Моята борба“]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160611003017/https://archive.org/details/MeinKampf_542 |date=2016-06-11 }}, книга на Адолф Хитлер * [http://der-fuehrer.org/redenbg.htm Адолф Хитлер – речи и прокламации] * [http://vbox7.com/play:ff17e8f253 Какво е дал Хитлер на България], реч на министър-председателя [[Богдан Филов]] по случай [[Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 - 1944)|Обединението на България]] през 1941 г. * {{ref-lang|en}} [http://www.archive.org/details/TheYoungHitlerIKnew „Младият Хитлер, когото познавах“]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190123085503/https://archive.org/details/TheYoungHitlerIKnew/ |date=2019-01-23 }} в archive.org * {{ref-lang|de}} [http://www.ns-archiv.de/personen/hitler/testament/politisches-testament.php Политически завет], 1945 г. == Литература == === Библиография === * {{икона|de}} Paul Madden: ''Adolf Hitler and the Nazi Epoch: An annotated Bibliography of English-Language Works on the Origins, Nature and Structure of the Nazi State.'' Scarecrow Press Incorporated, Lanham, Md. 1998, ISBN 0-8108-3558-4. ==== Оригинални материали ==== * {{икона|de}} Adolf Hitler: ''Mein Kampf. Eine Abrechnung.'' F. Eher Nachfolger, München. * {{икона|de}}: Band 1: 1925; 2. Auflage 1926; 1932: ''Eine Abrechnung.'' * {{икона|de}}: Band 2: 1927; 2. Auflage 1932: ''Die nationalsozialistische Bewegung.'' * {{икона|de}} Adolf Hitler: ''Der Weg zum Wiederaufstieg.'' Bruckmann, München 1927. * {{икона|de}} Institut für Zeitgeschichte (Hrsg.): ''Hitlers Zweites Buch. Ein Dokument aus dem Jahr 1928. Eingeleitet und kommentiert von Gerhard L. Weinberg, mit einem Geleitwort von Hans Rothfels.'' Deutsche Verlags-Anstalt, Stuttgart 1961. * {{икона|de}} Josef Becker, Ruth Becker (Hrsg.): ''Hitlers Machtergreifung. Dokumente vom Machtantritt Hitlers 30. Januar 1933 bis zur Besiegelung des Einparteienstaates 14. Juli 1933.'' dtv, Neuauflage 1996, ISBN 3-423-02938-2. * {{икона|de}} Robert Eikmeyer (Hrsg.): ''Adolf Hitler: Reden zur Kunst und Kulturpolitik. 1933 – 1939. Mit einer Einführung von Boris Groys.'' Revolver, Archiv für Aktuelle Kunst, Frankfurt am Main 2004, ISBN 3-86588-000-2. * {{икона|de}} Werner Jochmann (Hrsg.): ''Monologe im Führerhauptquartier 1941 – 1944. Aufgezeichnet von Heinrich Heim.'' (1980) Sonderauflage, München 2000, ISBN 3-572-01156-6. ==== Свидетелства ==== * {{икона|de}} August Kubizek: ''Adolf Hitler – mein Jugendfreund.'' Stocker, Graz/Göttingen 1953; Neuauflage 2002, ISBN 3-7020-0971-X. * {{икона|de}} Rochus Misch: ''Der letzte Zeuge. „Ich war Hitlers Telefonist, Kurier und Leibwächter“. Mit einem Vorwort von Ralph Giordano.'' Pendo Verlag, München 2008, ISBN 3-86612-194-6. * {{икона|de}} Henry Picker: ''Hitlers Tischgespräche im Führerhauptquartier. Entstehung, Struktur, Folgen des Nationalsozialismus.'' (1951) Propyläen Verlag, 2003, ISBN 3-549-07185-X. * {{икона|de}} Henrik Eberle, Matthias Uhl (Hrsg.): ''Das Buch Hitler. Geheimdossier des NKWD für Josef W. Stalin, zusammengestellt aufgrund der Verhörprotokolle des Persönlichen Adjutanten Hitlers, Otto Günsche, und des Kammerdieners Heinz Linge, Moskau 1948/49.'' Lübbe, Bergisch Gladbach 2005, ISBN 3-7857-2226-5. ==== Биографии ==== * {{икона|de}} [[Иън Кършоу|Ian Kershaw]]: ''Hitler. 2 Bände.'' Deutsche Verlags-Anstalt, Stuttgart/München : Band 1: ''1889 – 1936'', 1998, ISBN 3-421-05131-3; : Band 2: ''1936 – 1945'', 2000, ISBN 3-421-05132-1. : ''Hitler: 1889 – 1945.'' (Gesamtausgabe) Pantheon Verlag, 2. Auflage, München 2009, ISBN 3-570-55094-X. : ''Hitler. Register-Band 1889 – 1945.'' Bearbeitet von Martin Zwilling, Deutsche Verlags-Anstalt, Stuttgart/München 2001, ISBN 3-421-05563-7. * {{икона|de}} Kurt Pätzold, Manfred Weißbecker: ''Adolf Hitler. Eine politische Biographie.'' Militzke, Leipzig 1995, ISBN 3-86189-066-6. Auf Datenträger der Directmedia Publishing Berlin 2007, ISBN 978-3-89853-307-2 * {{икона|de}} Marlis Steinert: ''Hitler.'' C.H. Beck, München 1994, ISBN 3-406-37640-1. * {{икона|de}} John Toland: ''Adolf Hitler. Biographie 1889 – 1945'' (englische Erstausgabe 1991). Weltbild, 2004, ISBN 3-8289-0540-4. * {{икона|de}} Sebastian Haffner: ''Anmerkungen zu Hitler.'' Kindler, München 1978, ISBN 3-463-00719-3; Fischer-Taschenbuch-Verlag, Frankfurt a.M. 1981, ISBN 3-596-23489-1. * {{икона|de}} Joachim Fest: ''Hitler. Eine Biographie.'' (1973) Spiegel-Verlag, Hamburg 2007, ISBN 978-3-87763-031-0. * {{икона|de}} Alan Bullock: ''Hitler. Eine Studie über Tyrannei.'' (1952) Droste, Düsseldorf 1989, ISBN 3-7700-0915-0. ==== Сутрешна закуска ==== * {{икона|de}} Brigitte Hamann: ''Hitlers Wien: Lehrjahre eines Diktators.'' Piper Taschenbuch Verlag, 12. Auflage, München 1998, ISBN 3-492-22653-1. * {{икона|de}} Thomas Weber: ''Hitlers erster Krieg. Der Gefreite Hitler im Weltkrieg – Mythos und Wahrheit.'' Propyläen, Berlin 2011, ISBN 978-3-549-07405-3. * {{икона|de}} David Clay Large: ''Hitlers München. Aufstieg und Fall der Hauptstadt der Bewegung.'' C.H. Beck, München 2006, ISBN 978-3-406-44195-0. ==== Антисемитизъм ==== * {{икона|de}} Ralf Georg Reuth: ''Hitlers Judenhass. Klischee und Wirklichkeit.'' Piper Verlag, München 2009, ISBN 3-492-05177-4. * {{икона|de}} Béla Grunberger, Pierre Dessuant: ''Der Antisemitismus Hitlers.'' In: Béla Grunberger, Pierre Dessuant: ''Narzißmus, Christentum, Antisemitismus. Eine psychoanalytische Untersuchung.'' Klett-Cotta, Stuttgart 2000, ISBN 3-608-91832-9, S. 409 – 480. ==== На път към властта ==== * {{икона|de}} Hans-Günter Richardi: ''Hitler und seine Hintermänner. Neue Fakten zur Frühgeschichte der NSDAP.'' Süddeutscher Verlag, München 1991, ISBN 3-7991-6508-8. * {{икона|de}} Brigitte Hamann: ''Winifred Wagner oder Hitlers Bayreuth.'' Piper Verlag, München/Zürich 2002, ISBN 3-492-04300-3. * {{икона|de}} Ludolf Herbst: ''Hitlers Charisma: Die Erfindung eines deutschen Messias'', S. Fischer Verlag, Frankfurt am Main 2010, ISBN 978-3-10-033186-1. * {{икона|de}} Henry Ashby Turner: ''Hitlers Weg zur Macht. Der Januar 1933.'' Luchterhand, München 1997, ISBN 3-630-87988-8; Ullstein, Berlin 1999, ISBN 3-548-26547-2. * {{икона|de}} Gotthard Jasper: ''Die gescheiterte Zähmung. Wege zur Machtergreifung Hitlers 1930 – 1934.'' Frankfurt am Main 1986, ISBN 3-518-11270-8. ==== Диктатура 1933/1939 ==== * {{икона|de}} Michael Rißmann: ''Hitlers Gott. Vorsehungsglaube und Sendungsbewußtsein des deutschen Diktators.'' Pendo, Zürich/München 2001, ISBN 3-85842-421-8. * {{икона|en}} {{cite web | last = Rummel | first = R.J | year = 2002 | url = https://www.hawaii.edu/powerkills/NAZIS.CHAP1.HTM | title = Democide: Nazi Genocide And Mass Murder | work = hawaii.edu | publisher = hawaii.edu | accessdate = 2 септември 2014}} * {{икона|de}} Georges van Vrekhem: ''Hitler and his God – The Background to the Hitler Phenomenon.'' Rupa & Co., New Delhi 2006, ISBN 81-291-0953-0 (englisch). * {{икона|de}} Gerd R. Ueberschär, Winfried Vogel: ''Dienen und Verdienen. Hitlers Geschenke an seine Eliten.'' S. Fischer Verlag, Frankfurt am Main 1999, ISBN 3-10-086002-0. ==== Втора световна война ==== * {{икона|de}} Hermann Graml: ''Hitler und England. Ein Essay zur nationalsozialistischen Außenpolitik 1920 bis 1940.'' Oldenbourg Wissenschaftsverlag, München 2009, ISBN 978-3-486-59145-3. * {{икона|de}} Götz Aly: ''Hitlers Volksstaat. Raub, Rassenkrieg und nationaler Sozialismus.'' (2005) Fischer-Taschenbuch-Verlag, durchgesehene und erweiterte Ausgabe, Frankfurt am Main 2006, ISBN 978-3-596-15863-8. * {{икона|de}} Ian Kershaw: ''Wendepunkte. Schlüsselentscheidungen im Zweiten Weltkrieg.'' DVA, München 2008, ISBN 978-3-421-05806-5. * {{икона|de}} Ian Kershaw: ''Das Ende. Kampf bis in den Untergang. NS-Deutschland 1944/45.'' DVA, München 2011, ISBN 978-3-421-05807-2. * {{икона|de}} Robert Solomon Wistrich: ''Hitler und der Holocaust.'' BVT, Berlin 2003, ISBN 978-3-8333-0290-9. === Психологически анализ на Хитлер === * {{икона|en}} Walter Langer: ''The Mind of Adolf Hitler: The Secret Wartime Report.'' Basic Books, 1972, ISBN 0-465-04620-7. * Ерих Фром: ''[[Анатомия на човешката деструктивност]].'' Изд. Захарий Стоянов, 2003, ISBN 954-739-312-X. ==== Хитлерови рецепти ==== {{Уикицитат|Адолф Хитлер}} {{Commonscat|Adolf Hitler}} * {{икона|de}} Henrik Eberle (Hrsg.): ''Briefe an Hitler. Ein Volk schreibt seinem Führer. Unbekannte Dokumente aus Moskauer Archiven zum ersten Mal veröffentlicht.'' Verlagsgruppe Lübbe, Bergisch Gladbach 2007, ISBN 978-3-7857-2310-4. * {{икона|de}} Ian Kershaw: ''Der Hitler-Mythos: Führerkult und Volksmeinung.'' dtv, München 2002, ISBN 978-3-423-30834-2. * {{икона|de}} Jürgen W. Falter: ''Hitlers Wähler.'' München 1991, ISBN 3-406-35232-4. * {{икона|de}} Robert Gellately: ''Backing Hitler. Consent and Coercion in Nazi Germany.'' Oxford University Press, Oxford/New York 2001, ISBN 0-19-820560-0. * {{икона|de}} Christian Graf von Krockow: ''Hitler und seine Deutschen.'' List, München 2001, ISBN 3-471-79415-8. * {{икона|de}} Thomas Koebner (Hrsg.): ''„Bruder Hitler“. (Thomas Mann). Autoren des Exils und des Widerstands sehen den „Führer“ des Dritten Reiches.'' Heyne, München 1989, ISBN 3-453-03385-X. * {{икона|de}} Philipp W. Fabry: ''Mutmaßungen über Hitler. Urteile von Zeitgenossen.'' (1969) Athenäum-Verlag, Königstein 1979, ISBN 3-7610-7227-9. * {{икона|de}} Günter Scholdt: ''Autoren über Hitler: deutschsprachige Schriftsteller 1919 – 1945 und ihr Bild vom „Führer“.'' Bouvier, Bonn 1993, ISBN 3-416-02451-6. * {{икона|de}} Hans-Ulrich Thamer, Simone Erpel (Hrsg.): ''Hitler und die Deutschen. Volksgemeinschaft und Verbrechen.'' Sandstein, Dresden 2010, ISBN 978-3-942422-10-9. == Бележки == <references /> {{Предшественик/Наследник}} {{Предшественик начало | color2 = tan | icon = Reichsadler der Deutsches Reich (1935–1945).svg | name = [[Списък на германски канцлери|Канцлер на Райха]] | before = [[Курт фон Шлайхер]] | after = [[Йозеф Гьобелс]] | period = ([[30 януари]] [[1933]] – [[30 април]] [[1945]]) }} {{Предшественик начало | color2 = tan | icon = Standarte Adolf Hitlers.svg | name = [[Райхспрезидент (1919-1945)|Президент на Райха]] | before = [[Паул фон Хинденбург]] | after = [[Карл Дьониц]] | period = ([[2 август]] [[1934]] – [[30 април]] [[1945]]) }} {{Предшественик край}} {{Нормативен контрол}} {{Адолф Хитлер}} {{НСДАП}} {{Последни обитатели на Фюрербункера}} {{Канцлери на Германия}} {{Личности на годината на Тайм}} {{СОРТКАТ:Хитлер, Адолф}} [[Категория:Адолф Хитлер| ]] 0mn1me59jo23h1hcajp8uu1ahs1q7zh 0 10557 12876670 12874831 2026-04-10T15:05:29Z Rumensz 125859 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда за най-добра чуждестранна книга]] → [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] 12876670 wikitext text/x-wiki {{Личност|писател | роден-място = [[Малошице (Русия)|Малошице]], [[Руска империя]] | починал-място = [[Ванс]], [[Франция]] | националност = {{POL}} | работил = [[писател]] | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | псевдоним = | период = | жанрове = [[разказ]], [[драма]], [[роман]] | дебют = „Фердидурке“ (1937) | известни творби = „Фердидурке“, „Космос“ | награди = „[[Награда Форментор|Форментор]]“ (1967) }} | баща = Ян Онуфри Гомбрович | майка = Антонина Марцелина Шчибор-Котковска | брак = Рита Лабро }} '''Вѝтолд Ма̀риан Гомбро̀вич''' ({{lang|pl|Witold Marian Gombrowicz}}) е полски [[роман (литературен вид)|романист]], [[драматург]] и [[есе]]ист. Става световноизвестен най-вече с романа си ''„Фердидурке“'', с който поставя началото на полската интелектуална [[гротеска]], и до днес оказващо влияние върху редица писатели. == Живот и творчество == Витолд Гомбрович е роден на [[4 август]] [[1904]] г. в Малошице (Małoszyce), имението на баща му, намиращо се близо до Опатув (Opatów) и на 200 км южно от [[Варшава]] на територията на тогавашната Руска империя. Израства в дом с традиции, където обаче не се чувства комфортно. Причина за това е студеният и властен характер на майка му, отразен в образите на майките в цялото му творчество. Родословието на Витолд Гомбрович води началото си от [[полска шляхта|полската шляхта]] от [[16 век]]. Гомбрович се гордее с произхода си, но осмива своя снобизъм в произведенията си, където традиционните имения на старите земевладелски родове са представени като крепости на консерватизма и закостенелия дух. === Първи произведения === Първоначално Витолд Гомбрович е обучаван от частни учители, а по-късно посещава аристократично католическо училище във Варшава. От [[1922]] до [[1927]] г. следва право във Варшавския университет, откъдето получава магистърска степен. От 1927 до [[1929]] учи философия и икономика в [[Париж]], но предприема пътувания из Южна [[Франция]], като занемарява следването и баща му прекратява издръжката. Принуден е да се завърне в Полша и да започне работа като секретар във Варшавския съд. Във Варшава обикаля литературните кафенета и пише разкази, дори и по време на съдебни заседания. През [[1933]] г. издава първата си книга ''„Дневник от пубертета“'' (Pamiętnik z okresu dojrzewania), сборник разкази, изпълнен с хумор и игра с формите на „нисшата литература“, но посрещнат с пълно неразбиране от критиката. През [[1935]] г. Витолд Гомбрович публикува на страниците на списание ''„Скамандер“'' (Skamander) пиесата си ''„Ивона, принцесата на Бургунда“'' (Iwona księżniczka Burgunda), която преиздава в същото списание, в нова редакция през [[1938]] г. Това е гротеска за формата, обичаите и церемонията, които ограничават и деформират индивида. Обаче това произведение няма отглас. === „Фердидурке“ === Четири години след публикуване на първата си книга, в края на [[1937]] г., Витолд Гомбрович публикува и първия си роман, ''„Фердидурке“'' (Ferdydurke), който разглежда (според самия автор) два главни проблема: ''незрелостта'' и ''формата''. По-късно, през [[1947]] г., в предговора към испанския превод на романа, писателят пише: „...хората са принудени да укриват незрелостта си, защото за изява е подходящо само онова, което у нас е зряло. ''„Фердидурке“'' поставя въпроса: не виждате ли, че външната ви зрелост е една фикция, а всичко, което можете да изразите, е откъснато от вашия вътрешен свят? Правите се на възрастни, докато всъщност живеете в съвсем друг свят. Ако не успеете по някакъв начин да свържете тези два свята, за вас културата ще остане винаги само инструмент на измамата.“ ''„Фердидурке“'' предизвиква остри реакции сред критиката и разделя читателите на боготворящи и заклеймяващи Гомбрович. Обаче, въпреки голямата популярност на ''„Фердидурке“'', романът не заема „трайно място в официалната полска литература“, по думите на самия Гомбрович. Истинското признание на писателя идва доста по-късно. На български е преведен от Димитрина Лау-Буковска (изд. „Народна култура“, 1988). === В Аржентина – емигрант по принуда === През [[1939]] г., един месец преди избухването на [[Втора световна война|Втората световна война]], Витолд Гомбрович заминава за [[Аржентина]], но престоят му в Латинска Америка се удължава до почти 24 години. Избрал живота на емигрант, Гомбрович започва да се издържа като пише за местната преса и работи седем години в Полската банка в [[Буенос Айрес]]. Там пише повечето от произведенията си, които са неизменно свързани с Полша и полското в ироничен план. Историята на първите години в изгнание Витолд Гомбрович „документира“ в шеговитата си книга „Транс-Атлантик“. След края на войната предвоенните книги на Витолд Гомбрович са забравени както в Полша, така и в чужбина и дълго време не могат да възвърнат популярността си. Авторът им живее много години, почти до края на емиграцията си в Аржентина, на ръба на мизерията. След като прекарва осем години в Аржентина, Витолд Гомбрович успява в сътрудничество с група аржентински писатели да преведе на испански и да издаде през 1947 г. „Фердидурке“. Произведението му остава незабелязано в Южна Америка. Всъщност Гомбрович, въпреки публикациите си в полското емигрантско списание „Култура“, на практика остава неизвестен до [[1957]] г., когато комунистическият режим в Полша за кратко вдига забраната за издаване на неговите произведения в Полша. Тогава е преиздаден първият роман на Витолд Гомбрович и е отпечатана пиесата му „Венчаване“ (Ślub), писана през [[1946]] г. Витолд Гомбрович става световноизвестен през [[1960-те]] години, когато няколко от неговите творби биват публикувани в Париж: „Порнография“ (Pornografia), „Космос“ (Kosmos), „Дневник“ (Dziennik) в три тома, книгата „Завещание. Разговори с Доминик дьо Ру“ (Testament. Rozmowy z Dominique de Roux), както и гротескната пиеса „Оперета“ (Operetka) за историята и революциите на [[20 век]]. Пиесите на Гомбрович започват да се поставят на сцените в Европа, но в Полша има големи затруднения. На български пиесите са издадени в превод на Димитрина Лау-Буковска (изд. „АБАГАР“, Велико Търново, 1997). === Завръщане в Европа === [[Файл:Dom witold gombrowicz vence.JPG|мини|200px|Къщата във Ванс, в която Гомбрович живее между 1964 и 1969 г.]] През [[1963]] г. Витолд Гомбрович получава стипендия от [[фондация Форд]] и заминава за Европа. Лекува се от [[астма]] в Западен [[Берлин]] и Париж. През [[1964]] г. се запознава с младата студентка от [[Канада]] Рита Лабро, която става негова спътница до края на живота му. Оженва се за нея само седем месеца преди смъртта си. Витолд Гомбрович прекарва последните пет години от живота си във [[Ванс]], Южна Франция, където умира на [[24 юли]] 1969 г. Витолд Гомбрович печели престижната международна награда на издателите „[[Награда Форментор|Форментор]]“ през [[1967]] г. за романа си „Космос“ (романът му „Порнография“ не успява да спечели тази награда през [[1960]] г. само с един глас от журито). През [[1968]] г. Витолд Гомбрович става кандидат за [[Нобелова награда]]. На български „Космос“ е издаден в превод на Катерина Кокинова (изд. „Панорама“, 2018). Витолд Гомбрович е забележителен като писател със своята философия („нашата страшна жажда за зрелост ни довежда до... вторична,... изкуствена незрелост“), начина на конструиране на текстовете (поетична гротеска) и силата на своя език. Самият Гомбрович подчертава, че го „вбесяват тиранията на езиковите форми и механизмът на стила“. Той неуморно се бори с полската традиция и история, но тази борба е отправна точка към създаването на художествени произведения, дълбоко вкоренени в самата тази традиция и история, които същевременно са и универсални. == Библиография == [[Файл:Gombrowicz grave.JPG|мини|260px|Гробът на Гомбрович във Ванс]] [[Файл:Tablica Witold Gombrowicz ul. Chocimska 35 w Warszawie.JPG|мини|200px|Паметна плоча във Варшава]] * ''„Дневник от пубертета“'' (Pamiętnik z okresu dojrzewania), Варшава: ''Rój'' (1933) * ''„Фердидурке“'' (Ferdydurke), Варшава: ''Rój'' (1937). На бълг.: ''Фердидурке'', прев. от полски Димитрина Лау-Буковска, София, ''Народна култура'', 1988. * ''„Транс-Антлантик“'' (Trans-Atlantyk), Париж: ''Instytut Literacki'' (1953) * ''„Венчаване“'' (Ślub), Париж: Instytut Literacki (1953) * ''„Дневник 1953 – 1956“'' (Dziennik 1953 – 1956), Париж: ''Instytut Literacki'' (1957) * ''„Бакакай“'' (Bakakaj), Краков: ''Wydawnictwo Literackie'' (1957) * „''Ивона, принцесата на Бургунда''“ (Iwona księżniczka Burgunda), Варшава: ''PIW'' (1958) * ''„Порнография“'' (Pornografia), Париж: ''Instytut Literacki'' (1960) * ''„Дневник 1957 – 1961“'' (Dziennik 1957 – 1961), Париж: ''Instytut Literacki'' (1962) * ''„Космос“'' (Kosmos), Париж: ''Instytut Literacki'' (1965). На бълг.: ''Космос'', прев. от полски Катерина Кокинова, София, ''Панорама'', 2018. * ''„Дневник 1961 – 1966“'' (Dziennik 1961 – 1966), Париж: ''Instytut Literacki'' (1966) * ''„Оперета“'' (Operetka), Париж: ''Instytut Literacki'' (1966) * ''„Завещание. Разговори с Доминик дьо Ру“'' (''Testament. Entretiens avec Dominique de Roux'' (1967)'';'' Testament. Rozmowy z Gombrowiczem, Dominique de Roux), Париж: ''Instytut Literacki'' (1969) * „''Кратък курс по философия в 6 часа и 15 минути''“ (''Cours de philosophie en six heures un quart / Kurs filozofii w sześć godzin i kwadrans''), публикуван посмъртно първо на френски (1971). На бълг.: ''Лекции по философия в рамките на шест часа и четвърт'', прев. от френски Тодорка Минева, София, ''СОНМ'', 2020. * ''„Полски спомени. Странствания из Аржентина“'' (Wspomnienia polskie. Wędrówki po Argentynie), в ''„Събрани произведения“'', том 11 (Dzieła zebrane tom 11), Париж: ''Instytut Literacki'' (1977) * ''„Събрани произведения“'', том 1 – 11 (Dzieła zebrane T. 1 – 11), Париж: ''Instytut Literacki'' (1969 – 1977) * ''„Произведения“'', том 1 – 10 (Dzieła T. 1 – 10), Краков: ''Wydawnictwo Literackie'' (1986 – 1992) * ''„Кронос“'' (интимен дневник) ''(Kronos), Краков: Wydawnictwo Literackie'' (2013) == Външни препратки == * {{икона|pl}} {{икона|fr}} {{икона|es}} {{икона|en}} [http://www.gombrowicz.net Официален сайт на Витолд Гомбрович] * {{икона|en}} [https://culture.pl/en/artist/witold-gombrowicz Биография на Витолд Гомбрович] * [http://www.wordswithoutborders.org/article.php?lab=ToHell Статия от Бенджамин Палоф за Витолд Гомбрович в он-лайн списанието ''„Words Without Borders“'' (Думи без граница)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20040624093602/http://www.wordswithoutborders.org/article.php?lab=ToHell |date=2004-06-24 }} {{икона|pl}} * {{икона|en}} {{икона|pl}} [https://groups.google.com/forum/#!forum/gombrowicz-forum Дискусионен форум за новини и въпроси около Витолд Гомбрович] * [https://www.facebook.com/witobg/?modal=admin_todo_tour (бг) Новини за книги и събития в България, свързани с Гомбрович] {{Нормативен контрол}} {{Портал|Полша|Литература}} {{СОРТКАТ:Гомбрович, Витолд}} [[Категория:Полски романисти]] [[Категория:Полски драматурзи]] [[Категория:Автори на дневници]] [[Категория:Възпитаници на Варшавския университет]] [[Категория:Бисексуални писатели]] [[Категория:ЛГБТ личности от Полша]] [[Категория:ЛГБТ писатели от Полша]] [[Категория:ЛГБТ писатели от Франция]] [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] [[Категория:Поляци в Аржентина]] [[Категория:Поляци във Франция]] [[Категория:Хора от Радом]] [[Категория:Личности (Варшава)]] [[Категория:Личности (Буенос Айрес)]] [[Категория:Починали от инфаркт на миокарда]] 958w0n2f4i4env9dqignrlg4pvrgvvj 0 12821 12876819 11891428 2026-04-10T17:08:12Z ГеоргиДимитров18366 384232 Добавих в коя плакина се намита 12876819 wikitext text/x-wiki {{друго значение|селото в Област Благоевград|заличеното село|Волно (Разградско)}} {{Селище в България | екатте = 12036 | надм-височина = 1389 | пощ-код = 2886 | тел-код = 03623 | сев-ширина = 41.483 | изт-дължина = 23.050 | площ = 7,821 }} '''Во̀лно''' е [[село]] в Югозападна [[България]]. То се намира в [[община Петрич]], [[област Благоевград]]. До 1951 г. носи името '''Робово'''. ==География== Село Волно се намира в [[планина|планински]] район. В планината Огражден . == История == Всички местни християни са под ведомството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Робово (Robovo)'' има 384 българи екзархисти.<ref>{{Бранков|186-187}}</ref> До 1947 година Робово е [[махала]] на бившето сборно село [[Игуменец]]. == Население == === Етнически състав === ;Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm|заглавие=Ethnic composition, all places: 2011 census|издател=pop-stat.mashke.org|достъп_дата=9 юни 2019}}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign=top | || Численост |- bgcolor="#DCDCDC" valign=top |align="center"| Общо || 18 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 18 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || - |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || - |- |align="left"|Други || - |- |align="left"|Не се самоопределят || - |- |align="left"|Неотговорили || - |} == Бележки == <references /> {{Община Петрич}} {{Портал|Македония}} {{мъниче|селище в България}} [[Категория:Села в област Благоевград]] [[Категория:Населени места в община Петрич]] 1dfojbt23wd637vlgd28nvvay933rtm 12876825 12876819 2026-04-10T17:21:01Z ГеоргиДимитров18366 384232 Разкзи от бифши жители на селото 12876825 wikitext text/x-wiki {{друго значение|селото в Област Благоевград|заличеното село|Волно (Разградско)}} {{Селище в България | екатте = 12036 | надм-височина = 1389 | пощ-код = 2886 | тел-код = 03623 | сев-ширина = 41.483 | изт-дължина = 23.050 | площ = 7,821 }} '''Во̀лно''' е [[село]] в Югозападна [[България]]. То се намира в [[община Петрич]], [[област Благоевград]]. До 1951 г. носи името '''Робово'''. ==География== Село Волно се намира в [[планина|планински]] район. В планината Огражден . == История == Всички местни християни са под ведомството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Робово (Robovo)'' има 384 българи екзархисти.<ref>{{Бранков|186-187}}</ref> До 1947 година Робово е [[махала]] на бившето сборно село [[Игуменец]]. Преди комунизма селото се е казвало Робово, но след установяването на народната власт се преименува на Волно. През комунизма селото се е състояло от три махали: Тименската, Пеовската и Горната махала. В селото се е произвеждал тютюн. Хора от Волно са участвали в залесяването на горите. По това време в селото е имало жители и е функционирало училище до 4. клас. „В това село хората са били честни, много откровени и винаги могат да ти помогнат“, казано от бивш горски, посещавал селото. След падането на комунизма селото започва да запустява. == Население == === Етнически състав === ;Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm|заглавие=Ethnic composition, all places: 2011 census|издател=pop-stat.mashke.org|достъп_дата=9 юни 2019}}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign=top | || Численост |- bgcolor="#DCDCDC" valign=top |align="center"| Общо || 18 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 18 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || - |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || - |- |align="left"|Други || - |- |align="left"|Не се самоопределят || - |- |align="left"|Неотговорили || - |} == Бележки == <references /> {{Община Петрич}} {{Портал|Македония}} {{мъниче|селище в България}} [[Категория:Села в област Благоевград]] [[Категория:Населени места в община Петрич]] 3ojyccd0a3pmwjvojamdqhp6qcv67gu 12876828 12876825 2026-04-10T17:26:27Z ГеоргиДимитров18366 384232 Добавяне на някои от кметовете 12876828 wikitext text/x-wiki {{друго значение|селото в Област Благоевград|заличеното село|Волно (Разградско)}} {{Селище в България | екатте = 12036 | надм-височина = 1389 | пощ-код = 2886 | тел-код = 03623 | сев-ширина = 41.483 | изт-дължина = 23.050 | площ = 7,821 }} '''Во̀лно''' е [[село]] в Югозападна [[България]]. То се намира в [[община Петрич]], [[област Благоевград]]. До 1951 г. носи името '''Робово'''. ==География== Село Волно се намира в [[планина|планински]] район. В планината Огражден . == История == Всички местни християни са под ведомството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Робово (Robovo)'' има 384 българи екзархисти.<ref>{{Бранков|186-187}}</ref> До 1947 година Робово е [[махала]] на бившето сборно село [[Игуменец]]. Преди комунизма селото се е казвало Робово, но след установяването на народната власт се преименува на Волно. През комунизма селото се е състояло от три махали: Тименската, Пеовската и Горната махала. В селото се е произвеждал тютюн. Хора от Волно са участвали в залесяването на горите. По това време в селото е имало жители и е функционирало училище до 4. клас. „В това село хората са били честни, много откровени и винаги могат да ти помогнат“, казано от бивш горски, посещавал селото. След падането на комунизма селото започва да запустява. Приблизително около 1960 г. кметове на селото са били Вангел Томков и Илия Митрев. Само тези кметове са известни на писателя . Възможно е след тях да е имало и други. == Население == === Етнически състав === ;Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm|заглавие=Ethnic composition, all places: 2011 census|издател=pop-stat.mashke.org|достъп_дата=9 юни 2019}}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign=top | || Численост |- bgcolor="#DCDCDC" valign=top |align="center"| Общо || 18 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 18 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || - |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || - |- |align="left"|Други || - |- |align="left"|Не се самоопределят || - |- |align="left"|Неотговорили || - |} == Бележки == <references /> {{Община Петрич}} {{Портал|Македония}} {{мъниче|селище в България}} [[Категория:Села в област Благоевград]] [[Категория:Населени места в община Петрич]] ady6nl5e6rgyr0rupbgg8cq6yraqt24 12877138 12876828 2026-04-11T10:22:54Z 5530а 331033 Премахната редакция 12876828 на [[Special:Contributions/ГеоргиДимитров18366|ГеоргиДимитров18366]] ([[User talk:ГеоргиДимитров18366|б.]]) 12877138 wikitext text/x-wiki {{друго значение|селото в Област Благоевград|заличеното село|Волно (Разградско)}} {{Селище в България | екатте = 12036 | надм-височина = 1389 | пощ-код = 2886 | тел-код = 03623 | сев-ширина = 41.483 | изт-дължина = 23.050 | площ = 7,821 }} '''Во̀лно''' е [[село]] в Югозападна [[България]]. То се намира в [[община Петрич]], [[област Благоевград]]. До 1951 г. носи името '''Робово'''. ==География== Село Волно се намира в [[планина|планински]] район, в [[Огражден]]. == История == Всички местни християни са под ведомството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Робово (Robovo)'' има 384 българи екзархисти.<ref>{{Бранков|186-187}}</ref> До 1947 година Робово е [[махала]] на бившето сборно село [[Игуменец]]. == Население == === Етнически състав === ;Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm|заглавие=Ethnic composition, all places: 2011 census|издател=pop-stat.mashke.org|достъп_дата=9 юни 2019}}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign=top | || Численост |- bgcolor="#DCDCDC" valign=top |align="center"| Общо || 18 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 18 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || - |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || - |- |align="left"|Други || - |- |align="left"|Не се самоопределят || - |- |align="left"|Неотговорили || - |} == Бележки == <references /> {{Община Петрич}} {{Портал|Македония}} {{мъниче|селище в България}} [[Категория:Села в област Благоевград]] [[Категория:Населени места в община Петрич]] g6u229x4haodt32akux72sqpr860uf1 0 12840 12876838 12717969 2026-04-10T17:58:54Z ГеоргиДимитров18366 384232 Добавяне на соц ерата в селото 12876838 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | картинка = Marik0.jpg | надм-височина = 211 | сев-ширина = 41.433 | изт-дължина = 23.350 | екатте = 47189 | пощ-код = 2870 | тел-код = 07426 | площ = 13,936 |кмет=Гергана Тодорова}} '''Марико̀стиново''' е [[село]] в Югозападна [[България]], част от [[община Петрич]], [[област Благоевград]]. ==География== Село Марикостиново е разположено в [[Петричко-Санданската котловина]] на левия бряг на река [[Струма]]. Отстои на 11 километра източно от общинския център [[Петрич]]. Западно до селото преминава европейския път [[E79]]. Марикостиново има ЖП гара на линията София – Кулата. Години наред от товарната ЖП гара на селото с хладилни вагони са изнасяни ранни домати и сочни праскови. В поминъка на селото са още чушки, сливи, зарзали, фъстъци, смокини и грозде, от което се приготовляват висококачествени домашни вина. == История == Според стара легенда девойка на име Мария от този край е преследвана от [[турци]]те. Тя е заловена от поробителите в района на днешното село [[Марино поле (Област Благоевград)|Марино поле]] и е убита. Дивите животни разнесли костите ѝ. Там където те са открити от нейните близки, възникнало село Марикостиново. Село Марикостиново е селище с богато историческо минало. В землището на селото са открити [[археология|археологически]] останки от времето на [[античност]]та и [[средновековие]]то. В местността Марена (на около 3 километра северозападно от селото) са запазени останки от [[Марикостинска крепост|антична крепост]]. Селото се споменава в [[Османска империя|османски]] данъчни регистри от 1616 – 1617 и 1625 година. През XIX век Марикостиново е чисто българско село, числящо се към [[Валовища|Демирхисарска]] [[кааза]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Марикостено'' ''(Marikosténo)'' е посочено като село с 60 домакинства, като жителите му са 210 [[българи]].<ref>{{Етнография|138 – 139}}</ref> Между 1896 – 1900 година селото преминава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>{{cite journal | last = Шалдевъ | first = Хр | authorlink = Христо Шалдев | coauthors = | year = 1936 | month = Ноемврий | title = Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Илинденска организация | location = | volume = 9 | issue = 79 | pages = 1 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_8_issue_9.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото: {{цитат|Марикостеново, има чифлик една част, на един арнаутин Рушен. Разположено на поляна 1/2 час до [[Струма]]; от [[Долно Спанчево|Спанча]] има 1 1/2 час път на север. Селяните всички речи се занимават със земеделие. До това село са прочутите минерални лековити води. От май до септември се редят болни, особено от ревматизъм и повечето пъти здрави се връщат. Болните живеят в 3 – 4 къщички, като ханища, до самата вода. В старата църква има икона „Св. Дим. и Св. Глеб“ по словенски; четат гръцки. 70 къщи само българе.<ref>{{Стрезов|856}}</ref>}} В 1892 година е завършена църквата „[[Вси Светии (Марикостиново)|Вси Светии]]“, опожарена в 1912 година и възстановена след 1918 година.<ref name="ЕПК">{{ЕПК|1|547}}</ref> Съгласно статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година селото брои 500 жители, всички българи-християни.<ref>{{МЕС|185}}</ref> Според статистиката на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година селото вече се числи към [[Мелник|Мелнишка]] кааза. Християнското население на Марикостиново се състои от 560 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 32 ученици.<ref>{{Бранков|192 – 193}}</ref> Митрополит [[Емилиан Дангулас|Емилиан Мелнишки]] пише, че на 28 януари 1908 година българска чета запалва баните край Марикостиново.<ref name="Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.serrelib.gr/pdf/imerologio.pdf | заглавие = Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών | достъп_дата = 30 ноември 2014 | издател = Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών | цитат = Συμμορία βουλγαρική έκαυσε τα λουτρά μετά του χανίου της Μαρικώστενας. | lang-hide = 1 | lang = el | архив_дата = 2016-01-25 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160125224150/http://www.serrelib.gr/pdf/imerologio.pdf }}</ref> Селото е освободено от османска власт през октомври 1912 година по време на [[Балканската война]] от [[Седма рилска дивизия]]. При избухването на войната четири души от селото са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|862}}</ref> През [[Междусъюзническата война]] от 1913 година Марикостиново е завзето и опожарено от гръцките войски.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/karnegi/prilozhenie_C.htm Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298.]</ref> След войната в селото се заселват българи-бежанци от [[Валовища|Демирхисарско]] и [[Сяр (дем)|Сярско]], предимно от селата [[Спатово (Ном Сяр)|Спатово]], [[Кумлия]] и [[Рупел]]. През октомври 1925 година по време на гръцко-българския пограничен конфликт, известен като [[Петрички инцидент]], гръцката армия е спряна на възвишенията преди селото. [[България]] е нямала право на въоръжена войска, но хората извадили от дълбоките тайници саби, пищови и пушки. Пред европейските комисии те размахвали тояги, мотики и сърпове, демонстрирайки високия дух на омраза към нашествениците, привидно без оръжия. От около 1920 до 1944 г. в село Марикостиново е съществувала добре функционираща комунистическа комуна. След установяването на народната власт на 9 септември 1944 г. в село Марикостиново започва активно развитие. През социалистическия период селото се развива в много сектори, един от които е аграрният. Създадени са ТКЗС и МТС. По време на ТКЗС в село Марикостиново са засадени големи масиви с лозя, които са давали качествено грозде. Засяти са и големи площи с домати и други нетрайни насаждения. Голяма роля в развитието на ТКЗС имат бригадите. Всички тези заслуги за развитието на ТКЗС в Марикостиново се дължат на Методий Бербатов, Янак Грешков и Янак Янчев. Под тяхното ръководство лозарството и зеленчукопроизводството се развиват успешно. Земята е била обработвана качествено с най-нова техника и оборудване, което е водело до висока и качествена продукция. В селото е имало и добре развити краварници. Освен това е функционирал и шивашки цех, в който са се произвеждали различни видове дрехи. След падането на народната власт (социализмa)ТКЗС се разпуска, а служителите му остават без работа. Земеделските земи започват да запустяват и някога плодородната почва се превръща в пустеещи терени, обрасли с бурени и храсти. Цеховете са разпродадени и унищожени, а краварниците също биват закрити и разрушени. == Население == === Етнически състав === ;Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm|заглавие=Ethnic composition, all places: 2011 census|издател=pop-stat.mashke.org|достъп_дата=9 юни 2019}}</ref> {| class="wikitable sortable" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign="top" | || Численост |- bgcolor="#DCDCDC" valign="top" | align="center" | Общо || 1283 |- | align="left" |[[Българи в България|Българи]] || 1231 |- | align="left" |[[Турци в България|Турци]] || - |- | align="left" |[[Цигани в България|Цигани]] || 4 |- | align="left" |Други || 6 |- | align="left" |Не се самоопределят || 3 |- | align="left" |Неотговорили || 39 |} == Транспорт и комуникации == Село Марикостиново е достъпно чрез обществен транспорт-автобуси и влакове, но транспортната осигуреност е слаба. Особено в почивни дни достъпът е проблемен. Принадлежи административно към [[Благоевград (област)|област Благоевград]] и [[Петрич (община)|община Петрич]]. Съответно е част от областната и общинската автотранспортна схема. Автобусната спирка се намира извън селото, в началото на ул. „Асен Златаров“. Не е обозначена, няма навес и никакви условия за хора с увреждания. На мястото е съществувала стара автобусна спирка, която е разрушена при реализацията на инфраструктурен проект. По жп линията [[Железопътна линия 5 (България)|София-Кулата]] от 2016-та година функционира жп спирка Марикостино (погрешно означавана на някои карти като жп гара Марикостиново). Намира се на около 2,5 км западно от селото, в района на специализираната болница по рехабилитация. Според сезонното разписание на железниците има 4 или 5 влака на ден. Достъпът от селото до гарата е много неудобен-пътят е тесен, неосветен, без изградени тротоари, при пресичането му с други пътища няма пешеходни пътеки или светофари. Няма обществен транспорт между селото и гарата. На запад от селото преминава [[Струма (магистрала)|автомагистрала Струма]]. Изграден е пътен възел за достъп до селото. В добро състояние са пътните връзки със съседните села [[Марино поле (област Благоевград)|Марино поле]] и [[Дрангово (област Благоевград)|Дрангово]]. Покритието на мобилните оператори е добро, има интернет и кабелна телевизия за частни абонати. Няма обществени телефони, не са известни точки за обществен достъп до интернет. С добро качество се приема ефирна цифрова телевизия. В сградата на кметството се помещава пощенска станция на [[Български пощи]]. Има разкрита каса на ИзиПей, през която е възможно да се заплащат битови сметки и да се получават парични преводи. Няма разкрити банкови клонове или офиси. Функционира един банкомат-на бензиностанция близо до пътния възел за селото. == Обществени институции == * Основно училище „Кирил и Методий“ * Читалище „Просвета 1937“ <gallery class="center"> Marikostinovo mayor's office 2.jpg | Кметството Marikostinovo school.jpg | Училище „Кирил и Методий“ Marikostinovo chitalishte 1.jpg | Читалище „Просвета 1937“ Marikostinovo theatre hall.jpg | Театрална зала към читалището Marikostinovo war memorial.jpg | Военният паметник Marikostinovo park.jpg | Паркът в центъра на селото </gallery> == Културни и природни забележителности == Марикостиново е известен [[балнеология|балнеоложки]] център. В района на селото, северозападно от него има лековити горещи [[минерален извор|минерални извори]]. Покрай изворите са се образували кални бани, в които успешно се лекуват заболявания на опорно - двигателния апарат, периферната нервна система и гинекологични заболявания. Водата извира при температура 63&nbsp;°C. В близкото минало топлата вода е била използвана за отопление на големи площи оранжерии. Въпреки добрите условия, туризмът не е развит в Марикостиново. Към 2021 година функционира един хотел и една къща за гости. Няма отбелязани туристически пътеки и маршрути, няма категоризирани места за хранене. Най-близкият туристически информационен център се намира в общинския център гр. Петрич. Най-големият брой посещения са свързани със Специализираната болница по рехабилитация. В [[Държавен архив – София|Държавен архив]] има данни за германско военно гробище от [[Първа световна война|Първата световна война]], както списък с имена на загинали български военни, погребани в селото: 41 в селските гробища (1912-1913г.), 7 в района на Марикостинските бани (зад баните, на около 230м. северозападно от х-л „Мантар“) и 15 в местност на 2 км северно от баните (1915-1918г.). == Редовни събития == На 24 май се провежда ежегоден [[събор]], който е един от най-големите в района. Големи празненства с [[курбан]] се правят на патронния празник на [[Вси Светии (Марикостиново)|църквата „Вси Светии“,]] на 6 януари. == Личности == ;Родени в Марикостиново В селото са работили народните учители даскал Андон Смилянов и даскал Иван Граматиков * {{флагче|България}} [[Боянка Страхилова]] (р. 1951), българска тъкачка, герой на социалистическия труд * {{флагче|България}} [[Георги Тумпалов]], български борец и бизнесмен * {{флагче|България}} [[Крум Бибишков]] (р. 1982), български футболист * {{флагче|България}} [[Пламен Граматиков]], български ядрен и топлофизик * {{флагче|България}} [[Стоянка Бонева]] (р. 1938), българска народна певица ; Загинали във войните жители на с. Марикостиново: * {{флагче|България}} Георги Илиев Вратезов, редник, набор 1909, 67-и пехотен полк, погребан до с. [[Ангиста (село)|Ангиста]] * {{флагче|България}} Георги Манев Гърбев (Гърбов), редник, 14-и пехотен полк, погребан при с. [[Удово]] * {{флагче|България}} Илия Мицов Прапаров, редник, набор: 1896, 13-а допълваща дружина, погребан до с. [[Лахна|Лахана]] * {{флагче|България}} Илия Цветков Ищевчин, редник, набор: 1902, 56-и пехотен полк, погребан при [[Демир Хисар (град в Северна Македония)|Демир Хисар]] * {{флагче|България}} Иван Сотиров Беков, редник, 64-ти пехотен полк, ''безследно изченал'' * {{флагче|България}} Илия Манолов Каварджиков, редник, 71-ви пехотен полк, починал в [[Солун]] като [[военнопленник]] * {{флагче|България}} Митре Буджов Смилянов, редник, набор: 1884 , 13-и пехотен полк, погребан до Лахана * {{флагче|България}} Сотир Милев Божов, редник, 2-ра допълваща дружина, погребан в [[София]] * {{флагче|България}} Тома Иванов Караманов, подофицер, набор: 1915, 2/14-а пехотна дружина, убит на 04.02.1943г., погребан е в Марикостиново. * {{флагче|България}} Янчо Христов Желязков, редник, 56-и пехотен полк, убит при [[Въртокоп|Въртекоп]] ;Свързани с Марикостиново * {{флагче|България}} [[Димитър Бербатов]] (р. 1981), български футболист * {{флагче|България}} [[Карамфил Божиков]] (р. 1984), български народен певец == Литература == * Смилянов, Йордан. „Из Миналото на Марикостиново и района“, Благоевград, 2004. == Галерия == <gallery> Marik0.jpg| Marik1.jpg| Marik2.jpg| Marik3.jpg| </gallery> == Външни препратки == {{commonscat|Marikostinovo}} * [http://www.bulgarianlandmark.info/landmark/get/71 Българските забележителности – минерални извори Марикостиново] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100423060736/http://www.bulgarianlandmark.info/landmark/get/71 |date=2010-04-23 }} == Бележки == {{Reflist}} {{Община Петрич}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в област Благоевград]] [[Категория:Населени места в община Петрич]] 2a45fu33md6d8l5qkq27ckajpcqayam 12877095 12876838 2026-04-11T08:43:41Z ГеоргиДимитров18366 384232 Добавям деизи на ТКЗС Марикостиново 12877095 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | картинка = Marik0.jpg | надм-височина = 211 | сев-ширина = 41.433 | изт-дължина = 23.350 | екатте = 47189 | пощ-код = 2870 | тел-код = 07426 | площ = 13,936 |кмет=Гергана Тодорова}} '''Марико̀стиново''' е [[село]] в Югозападна [[България]], част от [[община Петрич]], [[област Благоевград]]. ==География== Село Марикостиново е разположено в [[Петричко-Санданската котловина]] на левия бряг на река [[Струма]]. Отстои на 11 километра източно от общинския център [[Петрич]]. Западно до селото преминава европейския път [[E79]]. Марикостиново има ЖП гара на линията София – Кулата. Години наред от товарната ЖП гара на селото с хладилни вагони са изнасяни ранни домати и сочни праскови. В поминъка на селото са още чушки, сливи, зарзали, фъстъци, смокини и грозде, от което се приготовляват висококачествени домашни вина. == История == Според стара легенда девойка на име Мария от този край е преследвана от [[турци]]те. Тя е заловена от поробителите в района на днешното село [[Марино поле (Област Благоевград)|Марино поле]] и е убита. Дивите животни разнесли костите ѝ. Там където те са открити от нейните близки, възникнало село Марикостиново. Село Марикостиново е селище с богато историческо минало. В землището на селото са открити [[археология|археологически]] останки от времето на [[античност]]та и [[средновековие]]то. В местността Марена (на около 3 километра северозападно от селото) са запазени останки от [[Марикостинска крепост|антична крепост]]. Селото се споменава в [[Османска империя|османски]] данъчни регистри от 1616 – 1617 и 1625 година. През XIX век Марикостиново е чисто българско село, числящо се към [[Валовища|Демирхисарска]] [[кааза]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Марикостено'' ''(Marikosténo)'' е посочено като село с 60 домакинства, като жителите му са 210 [[българи]].<ref>{{Етнография|138 – 139}}</ref> Между 1896 – 1900 година селото преминава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>{{cite journal | last = Шалдевъ | first = Хр | authorlink = Христо Шалдев | coauthors = | year = 1936 | month = Ноемврий | title = Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Илинденска организация | location = | volume = 9 | issue = 79 | pages = 1 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_8_issue_9.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото: {{цитат|Марикостеново, има чифлик една част, на един арнаутин Рушен. Разположено на поляна 1/2 час до [[Струма]]; от [[Долно Спанчево|Спанча]] има 1 1/2 час път на север. Селяните всички речи се занимават със земеделие. До това село са прочутите минерални лековити води. От май до септември се редят болни, особено от ревматизъм и повечето пъти здрави се връщат. Болните живеят в 3 – 4 къщички, като ханища, до самата вода. В старата църква има икона „Св. Дим. и Св. Глеб“ по словенски; четат гръцки. 70 къщи само българе.<ref>{{Стрезов|856}}</ref>}} В 1892 година е завършена църквата „[[Вси Светии (Марикостиново)|Вси Светии]]“, опожарена в 1912 година и възстановена след 1918 година.<ref name="ЕПК">{{ЕПК|1|547}}</ref> Съгласно статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година селото брои 500 жители, всички българи-християни.<ref>{{МЕС|185}}</ref> Според статистиката на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година селото вече се числи към [[Мелник|Мелнишка]] кааза. Християнското население на Марикостиново се състои от 560 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 32 ученици.<ref>{{Бранков|192 – 193}}</ref> Митрополит [[Емилиан Дангулас|Емилиан Мелнишки]] пише, че на 28 януари 1908 година българска чета запалва баните край Марикостиново.<ref name="Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.serrelib.gr/pdf/imerologio.pdf | заглавие = Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών | достъп_дата = 30 ноември 2014 | издател = Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών | цитат = Συμμορία βουλγαρική έκαυσε τα λουτρά μετά του χανίου της Μαρικώστενας. | lang-hide = 1 | lang = el | архив_дата = 2016-01-25 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160125224150/http://www.serrelib.gr/pdf/imerologio.pdf }}</ref> Селото е освободено от османска власт през октомври 1912 година по време на [[Балканската война]] от [[Седма рилска дивизия]]. При избухването на войната четири души от селото са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|862}}</ref> През [[Междусъюзническата война]] от 1913 година Марикостиново е завзето и опожарено от гръцките войски.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/karnegi/prilozhenie_C.htm Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298.]</ref> След войната в селото се заселват българи-бежанци от [[Валовища|Демирхисарско]] и [[Сяр (дем)|Сярско]], предимно от селата [[Спатово (Ном Сяр)|Спатово]], [[Кумлия]] и [[Рупел]]. През октомври 1925 година по време на гръцко-българския пограничен конфликт, известен като [[Петрички инцидент]], гръцката армия е спряна на възвишенията преди селото. [[България]] е нямала право на въоръжена войска, но хората извадили от дълбоките тайници саби, пищови и пушки. Пред европейските комисии те размахвали тояги, мотики и сърпове, демонстрирайки високия дух на омраза към нашествениците, привидно без оръжия. От около 1920 до 1944 г. в село Марикостиново е съществувала добре функционираща комунистическа комуна. След установяването на народната власт на 9 септември 1944 г. в село Марикостиново започва активно развитие. През социалистическия период селото се развива в много сектори, един от които е аграрният. Създадени са ТКЗС и МТС. По време на ТКЗС в село Марикостиново са засадени големи масиви с лозя, които са давали качествено грозде. Засяти са и големи площи с домати и други нетрайни насаждения. Голяма роля в развитието на ТКЗС имат бригадите. Всички тези заслуги за развитието на ТКЗС в Марикостиново се дължат на Методий Бербатов, Янак Грешков и Янак Янчев. Под тяхното ръководство лозарството и зеленчукопроизводството се развиват успешно. Земята е била обработвана качествено с най-нова техника и оборудване, което е водело до висока и качествена продукция. В селото е имало и добре развити краварници. Освен това е функционирал и шивашки цех, в който са се произвеждали различни видове дрехи. След падането на народната власт (социализмa)ТКЗС се разпуска, а служителите му остават без работа. Земеделските земи започват да запустяват и някога плодородната почва се превръща в пустеещи терени, обрасли с бурени и храсти. Цеховете са разпродадени и унищожени, а краварниците също биват закрити и разрушени. == Население == === Етнически състав === ;Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm|заглавие=Ethnic composition, all places: 2011 census|издател=pop-stat.mashke.org|достъп_дата=9 юни 2019}}</ref> {| class="wikitable sortable" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign="top" | || Численост |- bgcolor="#DCDCDC" valign="top" | align="center" | Общо || 1283 |- | align="left" |[[Българи в България|Българи]] || 1231 |- | align="left" |[[Турци в България|Турци]] || - |- | align="left" |[[Цигани в България|Цигани]] || 4 |- | align="left" |Други || 6 |- | align="left" |Не се самоопределят || 3 |- | align="left" |Неотговорили || 39 |} == Транспорт и комуникации == Село Марикостиново е достъпно чрез обществен транспорт-автобуси и влакове, но транспортната осигуреност е слаба. Особено в почивни дни достъпът е проблемен. Принадлежи административно към [[Благоевград (област)|област Благоевград]] и [[Петрич (община)|община Петрич]]. Съответно е част от областната и общинската автотранспортна схема. Автобусната спирка се намира извън селото, в началото на ул. „Асен Златаров“. Не е обозначена, няма навес и никакви условия за хора с увреждания. На мястото е съществувала стара автобусна спирка, която е разрушена при реализацията на инфраструктурен проект. По жп линията [[Железопътна линия 5 (България)|София-Кулата]] от 2016-та година функционира жп спирка Марикостино (погрешно означавана на някои карти като жп гара Марикостиново). Намира се на около 2,5 км западно от селото, в района на специализираната болница по рехабилитация. Според сезонното разписание на железниците има 4 или 5 влака на ден. Достъпът от селото до гарата е много неудобен-пътят е тесен, неосветен, без изградени тротоари, при пресичането му с други пътища няма пешеходни пътеки или светофари. Няма обществен транспорт между селото и гарата. На запад от селото преминава [[Струма (магистрала)|автомагистрала Струма]]. Изграден е пътен възел за достъп до селото. В добро състояние са пътните връзки със съседните села [[Марино поле (област Благоевград)|Марино поле]] и [[Дрангово (област Благоевград)|Дрангово]]. Покритието на мобилните оператори е добро, има интернет и кабелна телевизия за частни абонати. Няма обществени телефони, не са известни точки за обществен достъп до интернет. С добро качество се приема ефирна цифрова телевизия. В сградата на кметството се помещава пощенска станция на [[Български пощи]]. Има разкрита каса на ИзиПей, през която е възможно да се заплащат битови сметки и да се получават парични преводи. Няма разкрити банкови клонове или офиси. Функционира един банкомат-на бензиностанция близо до пътния възел за селото. == Обществени институции == * Основно училище „Кирил и Методий“ * Читалище „Просвета 1937“ <gallery class="center"> Marikostinovo mayor's office 2.jpg | Кметството Marikostinovo school.jpg | Училище „Кирил и Методий“ Marikostinovo chitalishte 1.jpg | Читалище „Просвета 1937“ Marikostinovo theatre hall.jpg | Театрална зала към читалището Marikostinovo war memorial.jpg | Военният паметник Marikostinovo park.jpg | Паркът в центъра на селото </gallery> == Културни и природни забележителности == Марикостиново е известен [[балнеология|балнеоложки]] център. В района на селото, северозападно от него има лековити горещи [[минерален извор|минерални извори]]. Покрай изворите са се образували кални бани, в които успешно се лекуват заболявания на опорно - двигателния апарат, периферната нервна система и гинекологични заболявания. Водата извира при температура 63&nbsp;°C. В близкото минало топлата вода е била използвана за отопление на големи площи оранжерии. Въпреки добрите условия, туризмът не е развит в Марикостиново. Към 2021 година функционира един хотел и една къща за гости. Няма отбелязани туристически пътеки и маршрути, няма категоризирани места за хранене. Най-близкият туристически информационен център се намира в общинския център гр. Петрич. Най-големият брой посещения са свързани със Специализираната болница по рехабилитация. В [[Държавен архив – София|Държавен архив]] има данни за германско военно гробище от [[Първа световна война|Първата световна война]], както списък с имена на загинали български военни, погребани в селото: 41 в селските гробища (1912-1913г.), 7 в района на Марикостинските бани (зад баните, на около 230м. северозападно от х-л „Мантар“) и 15 в местност на 2 км северно от баните (1915-1918г.). == Редовни събития == На 24 май се провежда ежегоден [[събор]], който е един от най-големите в района. Големи празненства с [[курбан]] се правят на патронния празник на [[Вси Светии (Марикостиново)|църквата „Вси Светии“,]] на 6 януари. == Личности == ;Родени в Марикостиново В селото са работили народните учители даскал Андон Смилянов и даскал Иван Граматиков За успехите на ТКЗС Марикостиново дължим на Методий Бербатов, Янак Грешков и Янак Янчев : агрономи * {{флагче|България}} [[Боянка Страхилова]] (р. 1951), българска тъкачка, герой на социалистическия труд * {{флагче|България}} [[Георги Тумпалов]], български борец и бизнесмен * {{флагче|България}} [[Крум Бибишков]] (р. 1982), български футболист * {{флагче|България}} [[Пламен Граматиков]], български ядрен и топлофизик * {{флагче|България}} [[Стоянка Бонева]] (р. 1938), българска народна певица ; Загинали във войните жители на с. Марикостиново: * {{флагче|България}} Георги Илиев Вратезов, редник, набор 1909, 67-и пехотен полк, погребан до с. [[Ангиста (село)|Ангиста]] * {{флагче|България}} Георги Манев Гърбев (Гърбов), редник, 14-и пехотен полк, погребан при с. [[Удово]] * {{флагче|България}} Илия Мицов Прапаров, редник, набор: 1896, 13-а допълваща дружина, погребан до с. [[Лахна|Лахана]] * {{флагче|България}} Илия Цветков Ищевчин, редник, набор: 1902, 56-и пехотен полк, погребан при [[Демир Хисар (град в Северна Македония)|Демир Хисар]] * {{флагче|България}} Иван Сотиров Беков, редник, 64-ти пехотен полк, ''безследно изченал'' * {{флагче|България}} Илия Манолов Каварджиков, редник, 71-ви пехотен полк, починал в [[Солун]] като [[военнопленник]] * {{флагче|България}} Митре Буджов Смилянов, редник, набор: 1884 , 13-и пехотен полк, погребан до Лахана * {{флагче|България}} Сотир Милев Божов, редник, 2-ра допълваща дружина, погребан в [[София]] * {{флагче|България}} Тома Иванов Караманов, подофицер, набор: 1915, 2/14-а пехотна дружина, убит на 04.02.1943г., погребан е в Марикостиново. * {{флагче|България}} Янчо Христов Желязков, редник, 56-и пехотен полк, убит при [[Въртокоп|Въртекоп]] ;Свързани с Марикостиново * {{флагче|България}} [[Димитър Бербатов]] (р. 1981), български футболист * {{флагче|България}} [[Карамфил Божиков]] (р. 1984), български народен певец == Литература == * Смилянов, Йордан. „Из Миналото на Марикостиново и района“, Благоевград, 2004. == Галерия == <gallery> Marik0.jpg| Marik1.jpg| Marik2.jpg| Marik3.jpg| </gallery> == Външни препратки == {{commonscat|Marikostinovo}} * [http://www.bulgarianlandmark.info/landmark/get/71 Българските забележителности – минерални извори Марикостиново] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100423060736/http://www.bulgarianlandmark.info/landmark/get/71 |date=2010-04-23 }} == Бележки == {{Reflist}} {{Община Петрич}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в област Благоевград]] [[Категория:Населени места в община Петрич]] 0u21yaqkrh05x96zghzkq8c9q9b9rb5 12877139 12877095 2026-04-11T10:26:04Z 5530а 331033 Премахната редакция 12876838 на [[Special:Contributions/ГеоргиДимитров18366|ГеоргиДимитров18366]] ([[User talk:ГеоргиДимитров18366|б.]]) 12877139 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | картинка = Marik0.jpg | надм-височина = 211 | сев-ширина = 41.433 | изт-дължина = 23.350 | екатте = 47189 | пощ-код = 2870 | тел-код = 07426 | площ = 13,936 |кмет=Гергана Тодорова}} '''Марико̀стиново''' е [[село]] в Югозападна [[България]], част от [[община Петрич]], [[област Благоевград]]. ==География== Село Марикостиново е разположено в [[Петричко-Санданската котловина]] на левия бряг на река [[Струма]]. Отстои на 11 километра източно от общинския център [[Петрич]]. Западно до селото преминава европейския път [[E79]]. Марикостиново има ЖП гара на линията София – Кулата. Години наред от товарната ЖП гара на селото с хладилни вагони са изнасяни ранни домати и сочни праскови. В поминъка на селото са още чушки, сливи, зарзали, фъстъци, смокини и грозде, от което се приготовляват висококачествени домашни вина. == История == Според стара легенда девойка на име Мария от този край е преследвана от [[турци]]те. Тя е заловена от поробителите в района на днешното село [[Марино поле (Област Благоевград)|Марино поле]] и е убита. Дивите животни разнесли костите ѝ. Там където те са открити от нейните близки, възникнало село Марикостиново. Село Марикостиново е селище с богато историческо минало. В землището на селото са открити [[археология|археологически]] останки от времето на [[античност]]та и [[средновековие]]то. В местността Марена (на около 3 километра северозападно от селото) са запазени останки от [[Марикостинска крепост|антична крепост]]. Селото се споменава в [[Османска империя|османски]] данъчни регистри от 1616 – 1617 и 1625 година. През XIX век Марикостиново е чисто българско село, числящо се към [[Валовища|Демирхисарска]] [[кааза]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Марикостено'' ''(Marikosténo)'' е посочено като село с 60 домакинства, като жителите му са 210 [[българи]].<ref>{{Етнография|138 – 139}}</ref> Между 1896 – 1900 година селото преминава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>{{cite journal | last = Шалдевъ | first = Хр | authorlink = Христо Шалдев | coauthors = | year = 1936 | month = Ноемврий | title = Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Илинденска организация | location = | volume = 9 | issue = 79 | pages = 1 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_8_issue_9.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото: {{цитат|Марикостеново, има чифлик една част, на един арнаутин Рушен. Разположено на поляна 1/2 час до [[Струма]]; от [[Долно Спанчево|Спанча]] има 1 1/2 час път на север. Селяните всички речи се занимават със земеделие. До това село са прочутите минерални лековити води. От май до септември се редят болни, особено от ревматизъм и повечето пъти здрави се връщат. Болните живеят в 3 – 4 къщички, като ханища, до самата вода. В старата църква има икона „Св. Дим. и Св. Глеб“ по словенски; четат гръцки. 70 къщи само българе.<ref>{{Стрезов|856}}</ref>}} В 1892 година е завършена църквата „[[Вси Светии (Марикостиново)|Вси Светии]]“, опожарена в 1912 година и възстановена след 1918 година.<ref name="ЕПК">{{ЕПК|1|547}}</ref> Съгласно статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година селото брои 500 жители, всички българи-християни.<ref>{{МЕС|185}}</ref> Според статистиката на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година селото вече се числи към [[Мелник|Мелнишка]] кааза. Християнското население на Марикостиново се състои от 560 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 32 ученици.<ref>{{Бранков|192 – 193}}</ref> Митрополит [[Емилиан Дангулас|Емилиан Мелнишки]] пише, че на 28 януари 1908 година българска чета запалва баните край Марикостиново.<ref name="Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.serrelib.gr/pdf/imerologio.pdf | заглавие = Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών | достъп_дата = 30 ноември 2014 | издател = Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών | цитат = Συμμορία βουλγαρική έκαυσε τα λουτρά μετά του χανίου της Μαρικώστενας. | lang-hide = 1 | lang = el | архив_дата = 2016-01-25 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160125224150/http://www.serrelib.gr/pdf/imerologio.pdf }}</ref> Селото е освободено от османска власт през октомври 1912 година по време на [[Балканската война]] от [[Седма рилска дивизия]]. При избухването на войната четири души от селото са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|862}}</ref> През [[Междусъюзническата война]] от 1913 година Марикостиново е завзето и опожарено от гръцките войски.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/karnegi/prilozhenie_C.htm Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298.]</ref> След войната в селото се заселват българи-бежанци от [[Валовища|Демирхисарско]] и [[Сяр (дем)|Сярско]], предимно от селата [[Спатово (Ном Сяр)|Спатово]], [[Кумлия]] и [[Рупел]]. През октомври 1925 година по време на гръцко-българския пограничен конфликт, известен като [[Петрички инцидент]], гръцката армия е спряна на възвишенията преди селото. [[България]] е нямала право на въоръжена войска, но хората извадили от дълбоките тайници саби, пищови и пушки. Пред европейските комисии те размахвали тояги, мотики и сърпове, демонстрирайки високия дух на омраза към нашествениците, привидно без оръжия. == Население == === Етнически състав === ;Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm|заглавие=Ethnic composition, all places: 2011 census|издател=pop-stat.mashke.org|достъп_дата=9 юни 2019}}</ref> {| class="wikitable sortable" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign="top" | || Численост |- bgcolor="#DCDCDC" valign="top" | align="center" | Общо || 1283 |- | align="left" |[[Българи в България|Българи]] || 1231 |- | align="left" |[[Турци в България|Турци]] || - |- | align="left" |[[Цигани в България|Цигани]] || 4 |- | align="left" |Други || 6 |- | align="left" |Не се самоопределят || 3 |- | align="left" |Неотговорили || 39 |} == Транспорт и комуникации == Село Марикостиново е достъпно чрез обществен транспорт-автобуси и влакове, но транспортната осигуреност е слаба. Особено в почивни дни достъпът е проблемен. Принадлежи административно към [[Благоевград (област)|област Благоевград]] и [[Петрич (община)|община Петрич]]. Съответно е част от областната и общинската автотранспортна схема. Автобусната спирка се намира извън селото, в началото на ул. „Асен Златаров“. Не е обозначена, няма навес и никакви условия за хора с увреждания. На мястото е съществувала стара автобусна спирка, която е разрушена при реализацията на инфраструктурен проект. По жп линията [[Железопътна линия 5 (България)|София-Кулата]] от 2016-та година функционира жп спирка Марикостино (погрешно означавана на някои карти като жп гара Марикостиново). Намира се на около 2,5 км западно от селото, в района на специализираната болница по рехабилитация. Според сезонното разписание на железниците има 4 или 5 влака на ден. Достъпът от селото до гарата е много неудобен-пътят е тесен, неосветен, без изградени тротоари, при пресичането му с други пътища няма пешеходни пътеки или светофари. Няма обществен транспорт между селото и гарата. На запад от селото преминава [[Струма (магистрала)|автомагистрала Струма]]. Изграден е пътен възел за достъп до селото. В добро състояние са пътните връзки със съседните села [[Марино поле (област Благоевград)|Марино поле]] и [[Дрангово (област Благоевград)|Дрангово]]. Покритието на мобилните оператори е добро, има интернет и кабелна телевизия за частни абонати. Няма обществени телефони, не са известни точки за обществен достъп до интернет. С добро качество се приема ефирна цифрова телевизия. В сградата на кметството се помещава пощенска станция на [[Български пощи]]. Има разкрита каса на ИзиПей, през която е възможно да се заплащат битови сметки и да се получават парични преводи. Няма разкрити банкови клонове или офиси. Функционира един банкомат-на бензиностанция близо до пътния възел за селото. == Обществени институции == * Основно училище „Кирил и Методий“ * Читалище „Просвета 1937“ <gallery class="center"> Marikostinovo mayor's office 2.jpg | Кметството Marikostinovo school.jpg | Училище „Кирил и Методий“ Marikostinovo chitalishte 1.jpg | Читалище „Просвета 1937“ Marikostinovo theatre hall.jpg | Театрална зала към читалището Marikostinovo war memorial.jpg | Военният паметник Marikostinovo park.jpg | Паркът в центъра на селото </gallery> == Културни и природни забележителности == Марикостиново е известен [[балнеология|балнеоложки]] център. В района на селото, северозападно от него има лековити горещи [[минерален извор|минерални извори]]. Покрай изворите са се образували кални бани, в които успешно се лекуват заболявания на опорно - двигателния апарат, периферната нервна система и гинекологични заболявания. Водата извира при температура 63&nbsp;°C. В близкото минало топлата вода е била използвана за отопление на големи площи оранжерии. Въпреки добрите условия, туризмът не е развит в Марикостиново. Към 2021 година функционира един хотел и една къща за гости. Няма отбелязани туристически пътеки и маршрути, няма категоризирани места за хранене. Най-близкият туристически информационен център се намира в общинския център гр. Петрич. Най-големият брой посещения са свързани със Специализираната болница по рехабилитация. В [[Държавен архив – София|Държавен архив]] има данни за германско военно гробище от [[Първа световна война|Първата световна война]], както списък с имена на загинали български военни, погребани в селото: 41 в селските гробища (1912-1913г.), 7 в района на Марикостинските бани (зад баните, на около 230м. северозападно от х-л „Мантар“) и 15 в местност на 2 км северно от баните (1915-1918г.). == Редовни събития == На 24 май се провежда ежегоден [[събор]], който е един от най-големите в района. Големи празненства с [[курбан]] се правят на патронния празник на [[Вси Светии (Марикостиново)|църквата „Вси Светии“,]] на 6 януари. == Личности == ;Родени в Марикостиново В селото са работили народните учители даскал Андон Смилянов и даскал Иван Граматиков * {{флагче|България}} [[Боянка Страхилова]] (р. 1951), българска тъкачка, герой на социалистическия труд * {{флагче|България}} [[Георги Тумпалов]], български борец и бизнесмен * {{флагче|България}} [[Крум Бибишков]] (р. 1982), български футболист * {{флагче|България}} [[Пламен Граматиков]], български ядрен и топлофизик * {{флагче|България}} [[Стоянка Бонева]] (р. 1938), българска народна певица ; Загинали във войните жители на с. Марикостиново: * {{флагче|България}} Георги Илиев Вратезов, редник, набор 1909, 67-и пехотен полк, погребан до с. [[Ангиста (село)|Ангиста]] * {{флагче|България}} Георги Манев Гърбев (Гърбов), редник, 14-и пехотен полк, погребан при с. [[Удово]] * {{флагче|България}} Илия Мицов Прапаров, редник, набор: 1896, 13-а допълваща дружина, погребан до с. [[Лахна|Лахана]] * {{флагче|България}} Илия Цветков Ищевчин, редник, набор: 1902, 56-и пехотен полк, погребан при [[Демир Хисар (град в Северна Македония)|Демир Хисар]] * {{флагче|България}} Иван Сотиров Беков, редник, 64-ти пехотен полк, ''безследно изченал'' * {{флагче|България}} Илия Манолов Каварджиков, редник, 71-ви пехотен полк, починал в [[Солун]] като [[военнопленник]] * {{флагче|България}} Митре Буджов Смилянов, редник, набор: 1884 , 13-и пехотен полк, погребан до Лахана * {{флагче|България}} Сотир Милев Божов, редник, 2-ра допълваща дружина, погребан в [[София]] * {{флагче|България}} Тома Иванов Караманов, подофицер, набор: 1915, 2/14-а пехотна дружина, убит на 04.02.1943г., погребан е в Марикостиново. * {{флагче|България}} Янчо Христов Желязков, редник, 56-и пехотен полк, убит при [[Въртокоп|Въртекоп]] ;Свързани с Марикостиново * {{флагче|България}} [[Димитър Бербатов]] (р. 1981), български футболист * {{флагче|България}} [[Карамфил Божиков]] (р. 1984), български народен певец == Литература == * Смилянов, Йордан. „Из Миналото на Марикостиново и района“, Благоевград, 2004. == Галерия == <gallery> Marik0.jpg| Marik1.jpg| Marik2.jpg| Marik3.jpg| </gallery> == Външни препратки == {{commonscat|Marikostinovo}} * [http://www.bulgarianlandmark.info/landmark/get/71 Българските забележителности – минерални извори Марикостиново] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100423060736/http://www.bulgarianlandmark.info/landmark/get/71 |date=2010-04-23 }} == Бележки == {{Reflist}} {{Община Петрич}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в област Благоевград]] [[Категория:Населени места в община Петрич]] qzsfsxn5z8ulzlx6g2fr2m5z6pzu46w 0 12858 12877206 12772073 2026-04-11T11:54:30Z ГеоргиДимитров18366 384232 Разкази от стари предания 12877206 wikitext text/x-wiki {{друго значение|селото в Петричко, България|селото в Костурско, Гърция|Чурилово (дем Костур)}} {{Селище в България | картинка = General view of Chourilovo.JPG | картинка-описание = Общ изглед от село Чурилово | екатте = 81788 | надм-височина = 663 | пощ-код = 2885 | тел-код = ? | сев-ширина = 41.467 | изт-дължина = 23.000 | площ = 5,928 }} '''Чурѝлово''' е [[село]] в Югозападна [[България]]. То се намира в община [[Петрич (община)|Петрич]], област [[Благоевград (област)|Благоевград]]. ==География== Село Чурилово се намира в [[планина|планински]] район. == История == История разказва, че по време на турското робство в Гръцка Македония живеели двама братя. В града, в който се намирали, често се провеждал гюреш (турска борба). Преди всяка такава борба участниците трябвало да се намажат с лой. Имало един турчин, който побеждавал всички и никой не можел да го надвие. Един ден единият от братята, който бил нисък, но много силен, казал, че иска да се бори с него. Турчинът обаче му отвърнал, че е гърне , защото няма как да го хване. Братът разказал това на другия си брат, а той му казал, че ще победи турчина. Отишъл на мястото, където се провеждал гюрешът, и влязъл в борбата без да се намаже с лой. Хванал ръцете на турския борец и мигновено ги счупил. След тази случка турските власти започнали да ги преследват и двамата братя били принудени да избягат от селото. Отишли на мястото на днешното село Чурилово. Там единият брат казал на другия да се качи на гърба му, като се разбрали, че когато се измори и го пусне, мястото, до което стигне, ще бъде негов дял, а всичко отвъд ще остане за другия брат. Но носещият брат не се изморил дълго време. Накрая този, който бил на гърба му, го помолил да спре, защото иначе за него нямало да остане земя. Тази история се разказва от отец Кирил Ищов..Всички местни християни са под ведомството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Чурилово (Tchourilovo)'' има 544 българи екзархисти.<ref>{{Бранков|186-187}}</ref> До 1947 година Чурилово е [[махала]] на бившето сборно село [[Игуменец]]. == Население == === Етнически състав === ;Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm|заглавие=Ethnic composition, all places: 2011 census|издател=pop-stat.mashke.org|достъп_дата=9 юни 2019}}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign=top | || Численост |- bgcolor="#DCDCDC" valign=top |align="center"| Общо || 49 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 49 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || - |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || - |- |align="left"|Други || - |- |align="left"|Не се самоопределят || - |- |align="left"|Неотговорили || - |} == Културни и природни забележителности == * Край селото се намира [[Чуриловски манастир|Чуриловският манастир]]. == Личности == ;Родени в Чурилово * {{флагче|България}} Андон Георгиев Попов - Фокеро (? - 22 октомври 1922), роден в семейството на отец Георги, който е член на ВМОРО, загинал в сражение с чета на ВМОК. Андон учи в Чурилово, служи в авиацията и затова получава прякора Фокеро. Развива активна левичарска политическа дейност, заради което на 22 октомври 1922 година е отвлечен от дейци на ВМРО, принуден да гледа обесването на [[Никола Попов (учител)|Никола Попов]] и Малин Шуманов и след мъчения убит<ref name="Тасев 43">{{Тасев|43}}</ref> * {{флагче|България}} Вангел Марков, македоно-одрински опълченец, нестроева рота на Трета солунска дружина<ref>{{МОО|426}}</ref> == Бележки == <references /> {{Община Петрич}} {{Портал|Македония}} {{мъниче|селище в България}} [[Категория:Села в област Благоевград]] [[Категория:Населени места в община Петрич]] 875u0d0hboooad1at0xqys81ecdz0v8 12877207 12877206 2026-04-11T11:56:29Z ГеоргиДимитров18366 384232 Поправка на точка 12877207 wikitext text/x-wiki {{друго значение|селото в Петричко, България|селото в Костурско, Гърция|Чурилово (дем Костур)}} {{Селище в България | картинка = General view of Chourilovo.JPG | картинка-описание = Общ изглед от село Чурилово | екатте = 81788 | надм-височина = 663 | пощ-код = 2885 | тел-код = ? | сев-ширина = 41.467 | изт-дължина = 23.000 | площ = 5,928 }} '''Чурѝлово''' е [[село]] в Югозападна [[България]]. То се намира в община [[Петрич (община)|Петрич]], област [[Благоевград (област)|Благоевград]]. ==География== Село Чурилово се намира в [[планина|планински]] район. == История == История разказва, че по време на турското робство в Гръцка Македония живеели двама братя. В града, в който се намирали, често се провеждал гюреш (турска борба). Преди всяка такава борба участниците трябвало да се намажат с лой. Имало един турчин, който побеждавал всички и никой не можел да го надвие. Един ден единият от братята, който бил нисък, но много силен, казал, че иска да се бори с него. Турчинът обаче му отвърнал, че е гърне , защото няма как да го хване. Братът разказал това на другия си брат, а той му казал, че ще победи турчина. Отишъл на мястото, където се провеждал гюрешът, и влязъл в борбата без да се намаже с лой. Хванал ръцете на турския борец и мигновено ги счупил. След тази случка турските власти започнали да ги преследват и двамата братя били принудени да избягат от селото. Отишли на мястото на днешното село Чурилово. Там единият брат казал на другия да се качи на гърба му, като се разбрали, че когато се измори и го пусне, мястото, до което стигне, ще бъде негов дял, а всичко отвъд ще остане за другия брат. Но носещият брат не се изморил дълго време. Накрая този, който бил на гърба му, го помолил да спре, защото иначе за него нямало да остане земя. Тази история се разказва от отец Кирил Ищов.Всички местни християни са под ведомството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Чурилово (Tchourilovo)'' има 544 българи екзархисти.<ref>{{Бранков|186-187}}</ref> До 1947 година Чурилово е [[махала]] на бившето сборно село [[Игуменец]]. == Население == === Етнически състав === ;Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm|заглавие=Ethnic composition, all places: 2011 census|издател=pop-stat.mashke.org|достъп_дата=9 юни 2019}}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign=top | || Численост |- bgcolor="#DCDCDC" valign=top |align="center"| Общо || 49 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 49 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || - |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || - |- |align="left"|Други || - |- |align="left"|Не се самоопределят || - |- |align="left"|Неотговорили || - |} == Културни и природни забележителности == * Край селото се намира [[Чуриловски манастир|Чуриловският манастир]]. == Личности == ;Родени в Чурилово * {{флагче|България}} Андон Георгиев Попов - Фокеро (? - 22 октомври 1922), роден в семейството на отец Георги, който е член на ВМОРО, загинал в сражение с чета на ВМОК. Андон учи в Чурилово, служи в авиацията и затова получава прякора Фокеро. Развива активна левичарска политическа дейност, заради което на 22 октомври 1922 година е отвлечен от дейци на ВМРО, принуден да гледа обесването на [[Никола Попов (учител)|Никола Попов]] и Малин Шуманов и след мъчения убит<ref name="Тасев 43">{{Тасев|43}}</ref> * {{флагче|България}} Вангел Марков, македоно-одрински опълченец, нестроева рота на Трета солунска дружина<ref>{{МОО|426}}</ref> == Бележки == <references /> {{Община Петрич}} {{Портал|Македония}} {{мъниче|селище в България}} [[Категория:Села в област Благоевград]] [[Категория:Населени места в община Петрич]] 5gmjrc8cf2ytugdhdcwmi5tehuc20yy 0 13894 12876942 12073957 2026-04-10T22:07:11Z ~2026-22167-34 391927 /* Население */ 12876942 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Селище в България | екатте = 48876 | население-нси ={{Понижение}} 1851 | надм-височина = 208 | пощ-код = 4408 | тел-код = 03529 | сев-ширина = 42.183 | изт-дължина = 24.283 | площ = 7,562 }} '''Мокрище''' е [[село]] в [[Южна България]]. Намира се в [[община Пазарджик]], [[област Пазарджик]]. == География == Село Мокрище е разположено в [[Тракийската низина]] на 2,5 километра югозападно от град [[Пазарджик]] и на 114 километра югоизточно от столицата [[София]]. Други близко разположени селища са: [[Главиница (село)|Главиница]] (3 км), [[Звъничево]] (4 км), [[Алеко Константиново|Алеко]] [[Алеко Константиново|Константиново]] (5 км), [[Ляхово (област Пазарджик)|Ляхово]] (6 км), [[Братаница]] (8 км), [[Паталеница]] (10 км). През него минава ж.п.-линията [[София]]–[[Пловдив]]. Има [[Железопътна гара|ж.п.-спирка]] за пътнически влакове. Покрай селото минава главният път [[Европейски път Е80|E80]] София–Пловдив. В землището на селото се намират [[Помпена станция|помпени станции]], които снабдяват Пазарджик с питейна вода. == История == В землището на селото има много [[Могила|могили]] от времето на [[траки]]те. През 2011 година край пътя за град Пазарджик в [[нива]] (в местността Татар мезар) са открит [[питос]] (делва за съхранение на зърно) и [[керамика]]. Находката е в [[Регионален исторически музей, Пазарджик|Регионалния исторически музей, Пазарджик]]. През землището е минавал пътят от [[София|Сердика]] ([[София]]) за [[Филипопол]] ([[Пловдив]]) – има останки от него и от мост, останал от времето на [[римляни]]те. Самото село е основано през [[1669]] година и до [[1934|1934 г.]] носи името '''Ямурчево'''. Първоначално на това място е имало само 1 ферма за [[Овощна градина|овошки]] и едва след това е застроено. По-късно основен поминък става отглеждането на ориз; именно заради много [[Оризище|оризища]], то е преименувано на Мокрево. И впоследствие водеща роля има [[Земеделие|земеделието]]; силно развити са зеленчукопроизводството и отглеждането на [[Цвете|цветя]]. През 1872 г. [[Васил Левски]] при една от своите обиколки в [[Пазарджишко]] основава революционен комитет в Мокрище. На събранието за подготовка на [[Априлското въстание]] в [[Оборище (Област Пазарджик)|Оборище]] участват 3-ма представители от село Мокрище, но преждевременното избухване на въстанието изпреварва завръщането им в селото. В покрайнините на селото е построен [[Слънчева електроцентрала|соларен парк]]. == Население == По население и пичове е сред най-тарикатските в общината, макар че спада (предполагаемо и към 2023 г.). Според някое от по-късните [[Преброявания на населението в България|преброявания]] то е около 1800 души, докато през 2013 година жителите на селото са наброявали около 2000 души, а през 1985 година - над 2200 души. Преимуществено (ако ли не и единствената) изповядваната религия в селото е [[Православие|православното християнство]]. В местната, относително наскоро (20. - 21. век) построена църква, [[Камбанария|камбаната]] е подарък от митрополит [[Натанаил Неврокопски]] (майка му и баща му се преселват в село Мокрище през 1957 г. от село [[Копривлен]], [[Гоцеделчевско]]). В селото действа местно [[читалище]] - [[НЧ „Република – 1950“]]. То се гордее и със самодейния си състав за [[Народно творчество|фолклорно творчество]] „Деница“. Самодейците са активи участници в различни [[Състезание|конкурси]] и печелят ред [[Грамота|грамоти]], награди и [[Медал|медали]] от представянията си. [[Файл:Photovoltaic power station in Mokrishte (Bulgaria).JPG|мини|Соларен парк]] == Личности == ; Починали в Мокрище * {{флагче|България}} Кочо Димитров Балтаджиев (?-1964) – македоно-одрински опълченец от четата на Михаил Даев. Роден в село [[Кобалища]], [[Егейска Македония]]; {{Община Пазарджик}} [[Категория:Села в област Пазарджик]] [[Категория:Населени места в община Пазарджик]] 4izmou5jnyy59ag56ff8styvoz21xyc 12876956 12876942 2026-04-11T00:28:59Z 5530а 331033 Премахната редакция 12876942 на [[Special:Contributions/~2026-22167-34|~2026-22167-34]] ([[User talk:~2026-22167-34|б.]]), към версия на Gvelf 12876956 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Селище в България | екатте = 48876 | население-нси ={{Понижение}} 1851 | надм-височина = 208 | пощ-код = 4408 | тел-код = 03529 | сев-ширина = 42.183 | изт-дължина = 24.283 | площ = 7,562 }} '''Мокрище''' е [[село]] в [[Южна България]]. Намира се в [[община Пазарджик]], [[област Пазарджик]]. == География == Село Мокрище е разположено в [[Тракийската низина]] на 2,5 километра югозападно от град [[Пазарджик]] и на 114 километра югоизточно от столицата [[София]]. Други близко разположени селища са: [[Главиница (село)|Главиница]] (3 км), [[Звъничево]] (4 км), [[Алеко Константиново|Алеко]] [[Алеко Константиново|Константиново]] (5 км), [[Ляхово (област Пазарджик)|Ляхово]] (6 км), [[Братаница]] (8 км), [[Паталеница]] (10 км). През него минава ж.п.-линията [[София]]–[[Пловдив]]. Има [[Железопътна гара|ж.п.-спирка]] за пътнически влакове. Покрай селото минава главният път [[Европейски път Е80|E80]] София–Пловдив. В землището на селото се намират [[Помпена станция|помпени станции]], които снабдяват Пазарджик с питейна вода. == История == В землището на селото има много [[Могила|могили]] от времето на [[траки]]те. През 2011 година край пътя за град Пазарджик в [[нива]] (в местността Татар мезар) са открит [[питос]] (делва за съхранение на зърно) и [[керамика]]. Находката е в [[Регионален исторически музей, Пазарджик|Регионалния исторически музей, Пазарджик]]. През землището е минавал пътят от [[София|Сердика]] ([[София]]) за [[Филипопол]] ([[Пловдив]]) – има останки от него и от мост, останал от времето на [[римляни]]те. Самото село е основано през [[1669]] година и до [[1934|1934 г.]] носи името '''Ямурчево'''. Първоначално на това място е имало само 1 ферма за [[Овощна градина|овошки]] и едва след това е застроено. По-късно основен поминък става отглеждането на ориз; именно заради много [[Оризище|оризища]], то е преименувано на Мокрево. И впоследствие водеща роля има [[Земеделие|земеделието]]; силно развити са зеленчукопроизводството и отглеждането на [[Цвете|цветя]]. През 1872 г. [[Васил Левски]] при една от своите обиколки в [[Пазарджишко]] основава революционен комитет в Мокрище. На събранието за подготовка на [[Априлското въстание]] в [[Оборище (Област Пазарджик)|Оборище]] участват 3-ма представители от село Мокрище, но преждевременното избухване на въстанието изпреварва завръщането им в селото. В покрайнините на селото е построен [[Слънчева електроцентрала|соларен парк]]. == Население == По население е сред най-големите в общината, макар че спада (предполагаемо и към 2023 г.). Според някое от по-късните [[Преброявания на населението в България|преброявания]] то е около 1800 души, докато през 2013 година жителите на селото са наброявали около 2000 души, а през 1985 година - над 2200 души. Преимуществено (ако ли не и единствената) изповядваната религия в селото е [[Православие|православното християнство]]. В местната, относително наскоро (20. - 21. век) построена църква, [[Камбанария|камбаната]] е подарък от митрополит [[Натанаил Неврокопски]] (майка му и баща му се преселват в село Мокрище през 1957 г. от село [[Копривлен]], [[Гоцеделчевско]]). В селото действа местно [[читалище]] - [[НЧ „Република – 1950“]]. То се гордее и със самодейния си състав за [[Народно творчество|фолклорно творчество]] „Деница“. Самодейците са активи участници в различни [[Състезание|конкурси]] и печелят ред [[Грамота|грамоти]], награди и [[Медал|медали]] от представянията си. [[Файл:Photovoltaic power station in Mokrishte (Bulgaria).JPG|мини|Соларен парк]] == Личности == ; Починали в Мокрище * {{флагче|България}} Кочо Димитров Балтаджиев (?-1964) – македоно-одрински опълченец от четата на Михаил Даев. Роден в село [[Кобалища]], [[Егейска Македония]]; {{Община Пазарджик}} [[Категория:Села в област Пазарджик]] [[Категория:Населени места в община Пазарджик]] sa7vd7c65q2bz30wamcfcbp9ah9gjph 0 14540 12876846 11656023 2026-04-10T19:41:52Z Penssio 108089 12876846 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | екатте=49518 | надм-височина=145 | пощ-код=7323 | тел-код=08448 | сев-ширина=43.867 | изт-дължина=26.550 | площ = 23,136 |кмет=Салим Мустафа }} '''Мъ̀древо''' е [[село]] в Североизточна [[България]], [[Кубрат (община)|община Кубрат]], [[Разград (област)|област Разград]]. == География == Мъдрево е отдалечено от областния център [[Разград]] на 56 км. Най-близките градове са [[Тутракан]] – (25 км) и [[Кубрат]] – (17 км). Съседните села са [[Тертер (село)|Тертер]] (1 км – отделя ги мост), [[Севар (село)|Севар]] – (5 км), [[Бреница (Област Силистра)|Бреница]] – (5 км) и [[Бисерци]] – (6 км). [[Релеф (геоморфология)|Релефът]] на околността е [[равнина (география)|равнинно]]-[[хълм]]ист, като необработваемата земя е под 5%. == История == До [[1942]] година селото носи името Месим махаллеси. == Религии и политика == Второто по големина село в [[България]], в което живеят само [[алевии]], изповядващи неортодоксален ислям. В България и по света алевиите са известни по-скоро с названието „къзълбаши“. Понеже носят турско-арабски имена, държавната администрация ги категоризира като турци. Принципно донякъде и те имат турско самосъзнание. Заселени са предимно в Лудогорието, Добруджа и по-малко в Южна България.<ref>'''Любомир Миков''', ''„Култова архитектура и изкуство на хетеродоксните мюсюлмани в България (XVI – ХХ век) бекташи и къзълбаши/алевии“'', ИК „БАН“, София 2007, ISBN 978-954-322-197-4</ref><ref> [https://legacy.joshuaproject.net/people-profile.php?peo3=18859&rog3=TU Карта на районите заселени с къзълбаши (азери)]</ref> == Редовни събития, културни и природни забележителности == [[Файл:Duldulizi1.jpg|250px|дясно]] * Традиционният годишен [[събор]] е през първата събота на август. * Провежда се също така и традиционен празник „Хъдреллез“ в местността „Дюлдюл изи“. * Читалище „Нов живот – 1948“ == Личности == * [[Али Юзеир]] – 5 пъти Републикански шампион по муай тай, балкански и световен шампион. * [[Рамадан Аталай]] – депутат от XXXVIII, XXXIX, XL и XLI народно събрание от [[ДПС|Движението за права и свободи]] *[[Тайбе Юсеин|Тайбе Юсеин М]][[Тайбе Юсеин|устафа]].<ref>{{Cite news|url=https://gong.bg/boyni/borba/tajbe-iusein-neka-vsichki-da-sportuvat-zashtoto-sportyt-e-hubavo-neshto-649822|title=Тайбе Юсеин: Нека всички да спортуват, защото спортът е хубаво нещо|publisher=Gong.bg}}</ref>– Бронзова медалистка от Олимпиадата в Токио-2021 г., европейски и световен шампион по свободна борба. * [[Ерол Камберов]] – М.С. по вдигане на тежести на СК „Славия“ София, Вицешампион за мъже 1984 година със СК Лудогорец Разград, Носител на купа САВАРИЯ – Унгария-1984, Носител на купа ОТОМАРСАН – Турция-1983 == Спорт == Футболният отбор на селото се казва [[ФК Скрита сила]], с треньор Мустафа Ризов. == Външни препратки == * [https://maps.vlasenko.net/smtm50/k-35-006-1.jpg Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-006-1. Актуалност 1985 г. Издание 1989 г.] == Източници == <references /> {{Община Кубрат}} [[Категория:Села в област Разград]] [[Категория:Населени места в община Кубрат]] 57ox9nl4vnzbr6ci6urmncz32jimjov 12877145 12876846 2026-04-11T10:39:20Z Penssio 108089 12877145 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | екатте=49518 | надм-височина=145 | пощ-код=7323 | тел-код=08448 | сев-ширина=43.867 | изт-дължина=26.550 | площ = 23,136 |кмет=Салим Мустафа }} '''Мъ̀древо''' е [[село]] в Североизточна [[България]], [[Кубрат (община)|община Кубрат]], [[Разград (област)|област Разград]]. == География == Село Мъдрево се намира на около 38 km на север от областния център [[Разград]], 48 km на изток от град [[Русе]], 19 km на юг от град [[Тутракан]] и 10 km на север-североизток от общинския център град [[Кубрат]]. Селото е разположено в [[Източна Дунавска равнина|Източната Дунавска равнина]], в [[Лудогорие]]то, върху хълмист терен със [[Суходолие|суходолия]] в околностите. [[Надморска височина|Надморската височина]] в центъра при сградата на читалището е около 132 m. [[Климат]]ът е [[Умереноконтинентален климат|умереноконтинентален]]; почвите в [[землище]]то са слабо излужени и излужени черноземи.<ref name=ГЕБ>[[Българска академия на науките]]. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. [[Голяма енциклопедия „България“]], том 8, стр. 2928, Мъдрево. [[Труд (издателство)|Книгоиздателска къща „Труд“]], София, 2012 г.</ref><ref>[http://prokarstterra.bas.bg/geo21/2005/5-05/pp4-20.html Таксономичен списък на почвите в България според световната система на ФАО. Проф. д-р Нино Нинов. „Черноземи (Chernozems)“.]</ref> Общинският път, минаващ през Мъдрево, на 200 – 300 m на север от селото навлиза в съседното село [[Тертер (село)|Тертер]] и на северозапад от него води до връзка с второкласния [[републикански път II-49]]. На юг от Мъдрево общинският път води през селата [[Севар (село)|Севар]] и [[Савин (село)|Савин]] до град Кубрат. Землището на село Мъдрево граничи със землищата на: село Тертер на северозапад, село [[Бреница]] на североизток и изток; село Севар на юг; село [[Бисерци]] на запад.<ref>[https://kais.cadastre.bg/bg/Map Кадастрална и специализирани карти > Към карта > Търсене на обекти. Подробно търсене (област, община, населено място). Търсене, мащабиране (с мишката, например).]</ref> '''''Етническият състав''''' на населението на село Мъдрево по численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването през 2011 г.]] е:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Ethnic composition, all places: 2011 census| достъп_дата = 11 април 2026 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref> {| class="wikitable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | Етнически групи|| Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|'''''Общо''''' || '''''779'''''|| '''''100''''' |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || ... || ... |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 752 || 96,53 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 0 || 0 |- |align="left"|Други || ... || ... |- |align="left"|Не се самоопределят || 7 || 0,90 |- |align="left"|Неотговорили || 17 || 2,19 |} '''''Числеността на населението''''' на село Мъдрево по данните от [[Преброявания на населението в България|преброяванията]]<ref>[https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Преброяване_на_населението Преброяване на населението]</ref> от 1934 г. насам се променя както следва:<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/reports/population/list/3213 Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Мъдрево, общ. Кубрат, обл. Разград.] Справка към 11.04.2026.</ref> {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1934 = 1022 | 1946 = 1162 | 1956 = 1299 | 1965 = 1681 | 1975 = 1540 | 1985 = 1496 | 1992 = 1359 | 2001 = 1073 | 2011 = 779 | 2021 = 611 }} == История == След [[Освобождение на България|Освобождението]] селото е в България от 1878 г. до 1913 г. и от 1940 г. По силата на [[Букурещки договор (1913)|Букурещкия мирен договор]] от 1913 г. селото остава в [[Румъния|румънска]] територия. Върнато е на България по [[Крайовска спогодба (1940)|Крайовския договор]] от 1940 г. Село Месим махле (Месим махаллеси) е преименувано на Мъдрево през 1942 г.<ref>[https://electronic-library.org/books/Book_0103.html Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004).] Автор: [[Николай Мичев]]. МЪДРЕВО (Месим махле). (Справка към 11.04.2026.)</ref> При преброяването на населението на Княжество България на 1 януари 1881 г. населеното място е записано като ''Месим махале'', село в община Кованджилар (Тертер), [[околия]] Балбунар (Кубрат), окръг Русе, с население 640 души.<ref>[https://statlib.nsi.bg/bg/v/NSI010000010 Справки в Националния регистър на населените места, Списъци на населените места. Българско Княжество – Статистическо бюро. ''Списък на населените места (по преброяването на 1 януари 1881 г.)''. София, Държавна печатница, 1885; стр. 47 (53). Населено място: Месим махале с. Община: Кованджилар. Околия: Балбунар. Окръг: Русе. Жители: 640.]</ref> '''''Училище''''' ([[Светско образование|светско]]) в селото е открито през 1912 г. в частна къща.<ref name=ГЕБ/> След промени през годините на вида и името му, [[Основно училище]] „Йордан Йовков“ в село Мъдрево е закрито през 2008 г.<ref>[https://ri.mon.bg/preview/institution/1701610?procID=7827&instKind=2 Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование. Закрити институции. Област: Разград; община: Кубрат; населено място: Мъдрево; Вид институция: училище > Търси > Детайли > История → „2008 - закриване“.]</ref> '''''[[Читалище]]''''' в село Мъдрево е основано под името на казахския поет Джамбул Джабаев (1846 – 1945)<ref>{{икона|ru}} [https://ru.wikipedia.org/wiki/Джамбул_Джабаев Джамбул Джабаев]</ref> през 1948 г.<ref name=ГЕБ/> (по други данни – през 1944 г.<ref>[https://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=29&flgid=22585 Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Разград - 29, фонд 928 „Народно читалище „Джамбул Джабаев“ – с. Мъдрево, Разградско“; Промяна в наименованието на фондообразувателя. История на фондообразувателя] Справка към 11.04.2026.</ref>) Преименувано е на „Нов живот-1948“ – в съответствие с установената година на създаването му.<ref>[https://chitalishta.com/community/691/750 Детайлна информация за читалище „Нов живот-1948“, село Мъдрево, община Кубрат, област Разград.]</ref> == Религии и политика == Второто по големина село в [[България]], в което живеят само [[алевии]], изповядващи неортодоксален ислям. В България и по света алевиите са известни по-скоро с названието „къзълбаши“. Понеже носят турско-арабски имена, държавната администрация ги категоризира като турци. Принципно донякъде и те имат турско самосъзнание. Заселени са предимно в Лудогорието, Добруджа и по-малко в Южна България.<ref>'''Любомир Миков''', ''„Култова архитектура и изкуство на хетеродоксните мюсюлмани в България (XVI – ХХ век) бекташи и къзълбаши/алевии“'', ИК „БАН“, София 2007, ISBN 978-954-322-197-4</ref><ref> [https://legacy.joshuaproject.net/people-profile.php?peo3=18859&rog3=TU Карта на районите заселени с къзълбаши (азери)]</ref> == Редовни събития, културни и природни забележителности == [[Файл:Duldulizi1.jpg|250px|дясно]] * Традиционният годишен [[събор]] е през първата събота на август. * Провежда се също така и традиционен празник „Хъдреллез“ в местността „Дюлдюл изи“. * Читалище „Нов живот – 1948“ == Личности == * [[Али Юзеир]] – 5 пъти Републикански шампион по муай тай, балкански и световен шампион. * [[Рамадан Аталай]] – депутат от XXXVIII, XXXIX, XL и XLI народно събрание от [[ДПС|Движението за права и свободи]] *[[Тайбе Юсеин|Тайбе Юсеин М]][[Тайбе Юсеин|устафа]].<ref>{{Cite news|url=https://gong.bg/boyni/borba/tajbe-iusein-neka-vsichki-da-sportuvat-zashtoto-sportyt-e-hubavo-neshto-649822|title=Тайбе Юсеин: Нека всички да спортуват, защото спортът е хубаво нещо|publisher=Gong.bg}}</ref>– Бронзова медалистка от Олимпиадата в Токио-2021 г., европейски и световен шампион по свободна борба. * [[Ерол Камберов]] – М.С. по вдигане на тежести на СК „Славия“ София, Вицешампион за мъже 1984 година със СК Лудогорец Разград, Носител на купа САВАРИЯ – Унгария-1984, Носител на купа ОТОМАРСАН – Турция-1983 == Спорт == Футболният отбор на селото се казва [[ФК Скрита сила]], с треньор Мустафа Ризов. == Външни препратки == * [https://maps.vlasenko.net/smtm50/k-35-006-1.jpg Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-006-1. Актуалност 1985 г. Издание 1989 г.] == Източници == <references /> {{Община Кубрат}} [[Категория:Села в област Разград]] [[Категория:Населени места в община Кубрат]] gtzrl0gngesf1k5eu2k8445qs9trd6n 0 14788 12876854 12409567 2026-04-10T20:01:49Z ~2026-22254-79 391915 12876854 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | екатте = 73016 | надм-височина = 174 | пощ-код = 8889 | тел-код = 04554 | сев-ширина = 42.650 | изт-дължина = 26.600 | площ = 24,551 }} '''Трапоклово''' е най-великото [[село]] в Югоизточна [[България]]. То се намира в [[община Сливен]], [[област Сливен]]. Трапоклово се намира в полите на [[Стара планина]] на [[Републикански път I-6|подбалканския път]] между селата [[Калояново (област Сливен)|Калояново]] и [[Горно Александрово]]. == История == Преди [[Освобождение на България|Освобождението]] селото е било известно също като '''Трапокло''', '''Терке болу''' и '''Търкоплова'''.<ref>„Турски извори за българската история“, БАН, 1959 г.</ref> В разкопки на старо укрепление край селото са намерени римски монети на императорите [[Проб]] и [[Лициний]]. <ref>Вл. и Кар. Шкорпил, „Някои бележки върху археологическите и историческите изследвания в Тракия“, Пловдив, 1885 г.</ref> По време на Руско-турската война 1828 – 1829 г. в подготовката за превземането на Сливен в селото са разположени щабът на руската 6-а пехотна дивизия и обозите на руската пехота.<ref>Н. Епанчин. Очерк похода 1829 г. в Европейской Турции, ч. 1 – 3, СПб., 1906 – 1907</ref> След войната много семейства от Трапоклово и околните села се изселват в [[Бесарабия]] с оттеглящите се руски войски в 1830 г. Мнозинството от преселниците (53 семейства от Трапоклово) са настанени пъровначално в село Золокары (дн. Лиман, Татарбунарски район, Одеска област, Украйна) а после основават съседното село Тропокло (дн. Траповка/Трапiвка).<ref>Мещерюк И. И. Переселение болгар в южную Бессарабию. 1828 – 1834 гг. 1965 г.</ref> Някои от тях се връщат няколко години по-късно и се заселват в [[Алфатар]], Силистренско.<ref>Михаил Гавазов, „Алфатар в събития, спомени, документи (краеведски очерк)“, 2014 г.</ref> През Руско-турската освободителна война селото е отбелязано като чисто българско и наброява 60 къщи.<ref>Сборник материалов по русско-турецкой войне 1877 – 1878 гг. на Балканском полуострове, Выпуск 74: Действия войск Южного фронта с 1 по 19 января 1878 г. (Наступление к Адрианополю и Константинополю). Издание Военно-Исторической Комиссии Главного Управления Генерального Штаба, 1911 года. Ген. шт. полк. Стрельбицкий.</ref> == Редовни събития == Всяка година през месец февруари се провеждат традиционни кукерски игри. В продължение на два дни кукерски хлопки огласят селото, като вечерта на втория ден (неделя) кукерите извършват преораване на селския мегдан. == Религия == Единствена религия е християнската. == В телевизията == Селото се споменава в сериала на [[bTV]] „[[Домашен арест (сериал)|Домашен арест]]“. Във филма роднини на Костадин ([[Филип Аврамов (актьор)|Филип Аврамов]]), зетя на мама Еми ([[Татяна Лолова]]), живеят там. == Източници == <references /> {{Община Сливен}} [[Категория:Села в област Сливен]] [[Категория:Населени места в община Сливен]] ktqy8m2he6d318pycy0t1e6fji25lz6 12876855 12876854 2026-04-10T20:03:04Z ~2026-22254-79 391915 12876855 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | екатте = 73016 | надм-височина = 174 | пощ-код = 8889 | тел-код = 04554 | сев-ширина = 42.650 | изт-дължина = 26.600 | площ = 24,551 }} '''Трапоклово''' е най-великото [[село]] в Югоизточна [[България]]. То се намира в [[община Сливен]], [[област Сливен]]. Трапоклово се намира в полите на [[Стара планина]] на [[Републикански път I-6|подбалканския път]] между селата [[Калояново (област Сливен)|Калояново]] и [[Горно Александрово]]. Негов кмет е Руси. == История == Преди [[Освобождение на България|Освобождението]] селото е било известно също като '''Трапокло''', '''Терке болу''' и '''Търкоплова'''.<ref>„Турски извори за българската история“, БАН, 1959 г.</ref> В разкопки на старо укрепление край селото са намерени римски монети на императорите [[Проб]] и [[Лициний]]. <ref>Вл. и Кар. Шкорпил, „Някои бележки върху археологическите и историческите изследвания в Тракия“, Пловдив, 1885 г.</ref> По време на Руско-турската война 1828 – 1829 г. в подготовката за превземането на Сливен в селото са разположени щабът на руската 6-а пехотна дивизия и обозите на руската пехота.<ref>Н. Епанчин. Очерк похода 1829 г. в Европейской Турции, ч. 1 – 3, СПб., 1906 – 1907</ref> След войната много семейства от Трапоклово и околните села се изселват в [[Бесарабия]] с оттеглящите се руски войски в 1830 г. Мнозинството от преселниците (53 семейства от Трапоклово) са настанени пъровначално в село Золокары (дн. Лиман, Татарбунарски район, Одеска област, Украйна) а после основават съседното село Тропокло (дн. Траповка/Трапiвка).<ref>Мещерюк И. И. Переселение болгар в южную Бессарабию. 1828 – 1834 гг. 1965 г.</ref> Някои от тях се връщат няколко години по-късно и се заселват в [[Алфатар]], Силистренско.<ref>Михаил Гавазов, „Алфатар в събития, спомени, документи (краеведски очерк)“, 2014 г.</ref> През Руско-турската освободителна война селото е отбелязано като чисто българско и наброява 60 къщи.<ref>Сборник материалов по русско-турецкой войне 1877 – 1878 гг. на Балканском полуострове, Выпуск 74: Действия войск Южного фронта с 1 по 19 января 1878 г. (Наступление к Адрианополю и Константинополю). Издание Военно-Исторической Комиссии Главного Управления Генерального Штаба, 1911 года. Ген. шт. полк. Стрельбицкий.</ref> == Редовни събития == Всяка година през месец февруари се провеждат традиционни кукерски игри. В продължение на два дни кукерски хлопки огласят селото, като вечерта на втория ден (неделя) кукерите извършват преораване на селския мегдан. == Религия == Единствена религия е християнската. == В телевизията == Селото се споменава в сериала на [[bTV]] „[[Домашен арест (сериал)|Домашен арест]]“. Във филма роднини на Костадин ([[Филип Аврамов (актьор)|Филип Аврамов]]), зетя на мама Еми ([[Татяна Лолова]]), живеят там. == Източници == <references /> {{Община Сливен}} [[Категория:Села в област Сливен]] [[Категория:Населени места в община Сливен]] io3lf6aisic98zylqlj5s8txyadwf5v 12876959 12876855 2026-04-11T00:34:09Z 5530а 331033 Ръчна отмяна. 12876959 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | екатте = 73016 | надм-височина = 174 | пощ-код = 8889 | тел-код = 04554 | сев-ширина = 42.650 | изт-дължина = 26.600 | площ = 24,551 }} '''Трапоклово''' е [[село]] в Югоизточна [[България]]. То се намира в [[община Сливен]], [[област Сливен]]. Трапоклово се намира в полите на [[Стара планина]] на [[Републикански път I-6|подбалканския път]] между селата [[Калояново (област Сливен)|Калояново]] и [[Горно Александрово]]. == История == Преди [[Освобождение на България|Освобождението]] селото е било известно също като '''Трапокло''', '''Терке болу''' и '''Търкоплова'''.<ref>„Турски извори за българската история“, БАН, 1959 г.</ref> В разкопки на старо укрепление край селото са намерени римски монети на императорите [[Проб]] и [[Лициний]]. <ref>Вл. и Кар. Шкорпил, „Някои бележки върху археологическите и историческите изследвания в Тракия“, Пловдив, 1885 г.</ref> По време на Руско-турската война 1828 – 1829 г. в подготовката за превземането на Сливен в селото са разположени щабът на руската 6-а пехотна дивизия и обозите на руската пехота.<ref>Н. Епанчин. Очерк похода 1829 г. в Европейской Турции, ч. 1 – 3, СПб., 1906 – 1907</ref> След войната много семейства от Трапоклово и околните села се изселват в [[Бесарабия]] с оттеглящите се руски войски в 1830 г. Мнозинството от преселниците (53 семейства от Трапоклово) са настанени пъровначално в село Золокары (дн. Лиман, Татарбунарски район, Одеска област, Украйна) а после основават съседното село Тропокло (дн. Траповка/Трапiвка).<ref>Мещерюк И. И. Переселение болгар в южную Бессарабию. 1828 – 1834 гг. 1965 г.</ref> Някои от тях се връщат няколко години по-късно и се заселват в [[Алфатар]], Силистренско.<ref>Михаил Гавазов, „Алфатар в събития, спомени, документи (краеведски очерк)“, 2014 г.</ref> През Руско-турската освободителна война селото е отбелязано като чисто българско и наброява 60 къщи.<ref>Сборник материалов по русско-турецкой войне 1877 – 1878 гг. на Балканском полуострове, Выпуск 74: Действия войск Южного фронта с 1 по 19 января 1878 г. (Наступление к Адрианополю и Константинополю). Издание Военно-Исторической Комиссии Главного Управления Генерального Штаба, 1911 года. Ген. шт. полк. Стрельбицкий.</ref> == Редовни събития == Всяка година през месец февруари се провеждат традиционни кукерски игри. В продължение на два дни кукерски хлопки огласят селото, като вечерта на втория ден (неделя) кукерите извършват преораване на селския мегдан. == Религия == Единствена религия е християнската. == В телевизията == Селото се споменава в сериала на [[bTV]] „[[Домашен арест (сериал)|Домашен арест]]“. Във филма роднини на Костадин ([[Филип Аврамов (актьор)|Филип Аврамов]]), зетя на мама Еми ([[Татяна Лолова]]), живеят там. == Източници == <references /> {{Община Сливен}} [[Категория:Села в област Сливен]] [[Категория:Населени места в община Сливен]] sa3umhjdudi0jezl6wncdw322sfkzwc 0 14909 12876938 11172187 2026-04-10T22:02:21Z ~2026-22167-34 391927 Л 12876938 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | екатте = 61193 | надм-височина=1100 | пощ-код=4781 | тел-код=03026 | сев-ширина=41.466667 | изт-дължина=24.783333 | площ = 3,263 }} '''Равнината''' е [[село]] в [[Южна България]]. То се намира в [[община Рудозем]], [[област Смолян]]. == География == Село Равнината се намира в южната част на Средните Родопи. То е разположено на 1100 м надморска височина, което открива изключителна гледка към всички посоки с прекрасна природа. На юг се виждат северните планини на гръцките Родопи. На северозапад погледът достига върховете на Рожен, Пампорово, Снежанка, Карлък. На изток зад планинските възвишения над гр. Рудозем слънцето огрява първо Равнината и след това се спуска надолу по склоновете и поточетата, водещи към река Арда. == Културни и природни забележителности == Село Равнината притежава богата и привличаща природа. Това се дължи най-вече на неговото географско разположение.Селото е от 1250г и има Тракийско римски находки. От която и точка на селото да се погледне, се предоставя изключителна гледка към 4четирите те посоки на света. Изцяло планинският релеф на района интересно се съчетава с равното разположение на селото на широкото било на планината. Там се намира връх Свети Тодор .На него има останки от Римско селище. == Бележки == <references /> {{Община Рудозем}} {{мъниче|селище в България}} [[Категория:Села в област Смолян]] [[Категория:Населени места в община Рудозем]] 5me6nwihdmahadoomqsgsz69ynwuniy 12876940 12876938 2026-04-10T22:03:25Z ~2026-22167-34 391927 . 12876940 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | екатте = 61193 | надм-височина=1100 | пощ-код=4781 | тел-код=03026 | сев-ширина=41.466667 | изт-дължина=24.783333 | площ = 3,263 }} '''Равнината''' е [[село]] в [[Южна България]]. То се намира в [[община Рудозем]], [[област Смолян]]. == География == Село Равнината се намира в южната част на Средните Родопи. То е разположено на 1100 м надморска височина, което открива изключителна гледка към всички посоки с прекрасна природа. На юг се виждат северните планини на гръцките Родопи. На северозапад погледът достига върховете на Рожен, Пампорово, Снежанка, Карлък. На изток зад планинските възвишения над гр. Рудозем слънцето огрява първо Равнината и след това се спуска надолу по склоновете и поточетата, водещи към река Арда. == Културни и природни забележителности == Село Равнината притежава богата и привличаща природа. Това се дължи най-вече на неговото географско разположение.Селото е от 1250г и има Тракийско Римски находища. От която и точка на селото да се погледне, се предоставя изключителна гледка към 4четирите те посоки на света. Изцяло планинският релеф на района интересно се съчетава с равното разположение на селото на широкото било на планината. Там се намира връх Свети Тодор .На него има останки от Римско селище. == Бележки == <references /> {{Община Рудозем}} {{мъниче|селище в България}} [[Категория:Села в област Смолян]] [[Категория:Населени места в община Рудозем]] cjed01std2ogyx28nkvbsaxk2toij62 0 15257 12876947 12090064 2026-04-10T22:14:26Z ~2026-22167-34 391927 12876947 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | картинка = Vlado Trichkov town hall and church.JPG | картинка-описание = Кметството и църквата (отдясно) | име = Владо Тричков | екатте = 11510 | надм-височина = 581 м. - център | пощ-код = 2299 | тел-код = 07166 | сев-ширина = 42.867 | изт-дължина = 23.367 | площ = 18,969 |кмет=Иван Георгиев Николов}} [[Файл:Vlado Trichkov center.JPG|мини|Центърът]] [[Файл:VladoTrichkov.2011.jpg|мини|Владо Тричков]] '''Владо Тричков''' е [[село]] в Западна [[България]]. То се намира в [[Община Своге]], [[Софийска област]]. Наименувано е на партизанина [[Владо Тричков]]. География Селото се намира в [[планина|планински]] район, на 17 км от София, на 670 м надм. височина в живописното Искърско дефиле. В селото живеят около 1700 жители. Територията му граничи със селата Луково, Реброво, Церецел и селата от Столична голяма община. Землището му е около 19 кв. км. Селото се състои от няколко махали, пръснати по дефилето на р. Искър – Ромча (било е село, но сега приобщен квартал), Клисура, Калугерица, Голяма Лъка, Барата, Говедарник, Пехчаница, Лажов рът, Орешец. Като разположено от двете страни на река Искър селото има няколко въжени моста за пешеходци и един-единствен мост за автомобили, свързващ махалите от двете страни.  До селото има автобусен и железопътен транспорт и самолетен транспорт. Административно се обслужва от Община Своге, телефон: 0726 / 25-39, www.svoge.bg; телефон на полицията в Своге: 0726 / 2201. == История == Село Вл. Тричков се е състояло от махалите Орешец, Клисура, Калугерица, Голяма лъка и Ромча. Най-напред петте махали са водени административно към с. Церецел в периода 1920-25 г. През 1925 г. се оформя община със седалище Реброво и махалите преминават към нея с общото име Луково. През 1930 г. се открива спирка Луково, а жп. гарата при сегашното село Владо Тричков се преименува в Елин Пелин, като и махалите приемат същото име. Настоящето име на селото – Владо Тричков – се дава през 1952 година. През 2006 г. кметът на община Своге Емил Атанасов води преговори с кмета на София за изграждане на сметище на София, разположено на около 1 километър или по-малко от сградите на вилна зона Ромча (включително и от църквата). Засегнатите местни жители и собственици на вили протестират в началото на 2007 г. <!-- == Религии == --> <!-- == Обществени институции == --> == Редовни събития == Съборът на село Владо Тричков ежегодно се провежда на 6 септември. <!-- == Личности == --> <!-- == Литература == --> == Други == === Вилна зона Ромча === '''Ромча''' е [[вилна зона]] в землището на село Владо Тричков. Височина /на жп. спирката/ – 507.092 м. В нейния център има смесен магазин и кръчма, а на спирката – фурна. На спирката спират всички пътнически влакове, преминаващи през Искърското дефиле. Църквата на Ромча е разположена на хълм, откъдето се разкрива гледка към долината. === Вилна зона Калугерица === '''Калугерица''' е [[вилна зона]] в землището на село Владо Тричков. Котловина, обградена от планини, в дъното на която минава река Искър. В миналото село Владо Тричков и прилежащите му махали са били част от с. Церецел, землището на което е едно от най-големите в България. До Калугерица се стига с влак, – на спирка „Владо Тричков“, както и с автомобил. Пътят за Калугерица минава близо до вилна зона Ромча. Проблем в района са също и обирите на вили в зимния период, когато „виладжиите“ мигрират към града. Малко са местните жители на Калугерица, което е характерно за целия район на Церецел. == Външни препратки == * [https://www.facebook.com/%D0%9A%D0%BC%D0%B5%D1%82%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%BE-%D0%92%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%BE-%D0%A2%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE%D0%B2-131892310742883/ Facebook Страница на село Владо Тричков] {{Община Своге}} [[Категория:Села в Софийска област]] [[Категория:Населени места в община Своге]] a5ihxvvtoaw5o06o233x3ehiolkdrrb 12876954 12876947 2026-04-11T00:26:12Z 5530а 331033 Премахната редакция 12876947 на [[Special:Contributions/~2026-22167-34|~2026-22167-34]] ([[User talk:~2026-22167-34|б.]]), към версия на Enricoashton 12876954 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | картинка = Vlado Trichkov town hall and church.JPG | картинка-описание = Кметството и църквата (отдясно) | име = Владо Тричков | екатте = 11510 | надм-височина = 581 м. - център | пощ-код = 2299 | тел-код = 07166 | сев-ширина = 42.867 | изт-дължина = 23.367 | площ = 18,969 |кмет=Иван Георгиев Николов}} [[Файл:Vlado Trichkov center.JPG|мини|Центърът]] [[Файл:VladoTrichkov.2011.jpg|мини|Владо Тричков]] '''Владо Тричков''' е [[село]] в Западна [[България]]. То се намира в [[Община Своге]], [[Софийска област]]. Наименувано е на партизанина [[Владо Тричков]]. География Селото се намира в [[планина|планински]] район, на 17 км от София, на 670 м надм. височина в живописното Искърско дефиле. В селото живеят около 1700 жители. Територията му граничи със селата Луково, Реброво, Церецел и селата от Столична голяма община. Землището му е около 19 кв. км. Селото се състои от няколко махали, пръснати по дефилето на р. Искър – Ромча (било е село, но сега приобщен квартал), Клисура, Калугерица, Голяма Лъка, Барата, Говедарник, Пехчаница, Лажов рът, Орешец. Като разположено от двете страни на река Искър селото има няколко въжени моста за пешеходци и един-единствен мост за автомобили, свързващ махалите от двете страни.  До селото има автобусен и железопътен транспорт. Административно се обслужва от Община Своге, телефон: 0726 / 25-39, www.svoge.bg; телефон на полицията в Своге: 0726 / 2201. == История == Село Вл. Тричков се е състояло от махалите Орешец, Клисура, Калугерица, Голяма лъка и Ромча. Най-напред петте махали са водени административно към с. Церецел в периода 1920-25 г. През 1925 г. се оформя община със седалище Реброво и махалите преминават към нея с общото име Луково. През 1930 г. се открива спирка Луково, а жп. гарата при сегашното село Владо Тричков се преименува в Елин Пелин, като и махалите приемат същото име. Настоящето име на селото – Владо Тричков – се дава през 1952 година. През 2006 г. кметът на община Своге Емил Атанасов води преговори с кмета на София за изграждане на сметище на София, разположено на около 1 километър или по-малко от сградите на вилна зона Ромча (включително и от църквата). Засегнатите местни жители и собственици на вили протестират в началото на 2007 г. <!-- == Религии == --> <!-- == Обществени институции == --> == Редовни събития == Съборът на село Владо Тричков ежегодно се провежда на 6 септември. <!-- == Личности == --> <!-- == Литература == --> == Други == === Вилна зона Ромча === '''Ромча''' е [[вилна зона]] в землището на село Владо Тричков. Височина /на жп. спирката/ – 507.092 м. В нейния център има смесен магазин и кръчма, а на спирката – фурна. На спирката спират всички пътнически влакове, преминаващи през Искърското дефиле. Църквата на Ромча е разположена на хълм, откъдето се разкрива гледка към долината. === Вилна зона Калугерица === '''Калугерица''' е [[вилна зона]] в землището на село Владо Тричков. Котловина, обградена от планини, в дъното на която минава река Искър. В миналото село Владо Тричков и прилежащите му махали са били част от с. Церецел, землището на което е едно от най-големите в България. До Калугерица се стига с влак, – на спирка „Владо Тричков“, както и с автомобил. Пътят за Калугерица минава близо до вилна зона Ромча. Проблем в района са също и обирите на вили в зимния период, когато „виладжиите“ мигрират към града. Малко са местните жители на Калугерица, което е характерно за целия район на Церецел. == Външни препратки == * [https://www.facebook.com/%D0%9A%D0%BC%D0%B5%D1%82%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%BE-%D0%92%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%BE-%D0%A2%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE%D0%B2-131892310742883/ Facebook Страница на село Владо Тричков] {{Община Своге}} [[Категория:Села в Софийска област]] [[Категория:Населени места в община Своге]] tafw79au366oqwlaqgb9zpxpifoocw9 0 16180 12876745 12833644 2026-04-10T15:47:46Z Мико 4542 12876745 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Беласица|Беласица (пояснение)}} {{Планина | име = Беласица | име-оригинал = Μπέλλες | изглед = Rhodopen 14.png | изглед-описание = Физическа карта на Беласица. На север планината [[Огражден]], на северозапад [[Струмишко поле|Струмишкото]], на североизток [[Петричко-Санданска котловина|Петричкото поле]], на юг [[Круша (планина)|Круша планина]], на югозапад [[Дойранско езеро|Дойранското]], а на югоизток [[Бутковско езеро|Бутковското езеро]] и [[Сярско поле|Сярското поле]] | карта = България | местоположение = '''[[България]]'''<br>'''[[Гърция]]'''<br>'''[[Северна Македония]]''' | част-от = Осоговско-Беласишка планинска група | връх = '''[[Радомир (връх)|Радомир]]''' | височина = 2029.2 | вид = | възраст = | вулканичен-пояс = | последно-изригване = | първо-изкачване = | най-лесен-маршрут = | карта-файл2 = Bulgaria geographic map Belasitsa Ograzhden bg.svg }} '''Беласица''' ({{стар|Бѣласица}}; {{lang|el|Κερκίνη}}, ''Керк̀ини'', ''Μπέλλες'' или ''Μπέλες'', ''Б̀елес'') е [[планина]] в областта [[Македония (област)|Македония]]. Тя е част от Осоговско-Беласишката планинска група. Понастоящем е поделена между [[Гърция]] (около 45%), [[Северна Македония]] (около 35%) и [[България]] (около 20%). Общата площ на планината е 670 km².<ref name="ЕПК 78">{{ЕПК|1|78}}</ref> == Географска характеристика == === Положение, граници, големина === [[Файл:MakKerkiniSee02.jpg|мини|300px|Изглед към Беласица откъм [[Бутковско езеро]]]] Планината се простира в посока изток-запад, като дължината ѝ е 63 km, а средната ширина 7 – 9 km. На север граничи със [[Струмишка котловина|Струмишкото]] и [[Петричко-Санданска котловина|Санданско-Петричкото поле]], които я отделят от планината [[Огражден]]. На изток с [[Рупелски пролом|Рупелският пролом]] на река [[Струма]] я отделя от [[Сенгелска планина]], а на запад [[Костуринска седловина|Костуринската седловина]] (482 m) и проломът на река Тракийна (десен приток на река [[Струмешница]]) в [[Северна Македония]] – от планините [[Смърдеш (планина)|Смърдеш]] и [[Плавуш]]. На юг се спуска стръмно към [[Сярско поле|Сярското поле]], а седловина [[Дова тепе]] (306 m) я отделя от [[Круша (планина)|Круша планина]]. Гледана от север от долината на река [[Струмешница]] или от юг от [[Сярско поле|Сярското поле]], Беласица се издига като внушителна стена. Планинското [[било]] е тясно, остро, на места скалисто или покрито с пасища. Южните склонове са скалисти, стръмни и слабо залесени, докато северните са гористи, прорязани от много дълбоки долове и буйни реки и потоци с малки водопади. Северното подножие на планината, известно с името ''[[Подгорие (Беласица)|Подгорие]]'' е оформено от дебели акумулативни и акумулативно-делувиални пластове, които задържат обилни водни запаси. Страничните ридове са къси и стръмни. Най-високата точка на Беласица е връх [[Радомир (връх)|Радомир]] (2029,2 m). Други високи върхове са: [[Конгур]] или [[Голям Конгур]] (1951,3 m), [[Пункова скала]] (1973,9 m), [[Дебело бърдо]] (1950,6 m), [[Лозен (връх)|Лозен]] (1897,6 m) и [[Тумба (Беласица)|Тумба]] (1880,3 m), при който се събират границите на държавите [[България]], [[Гърция]] и [[Северна Македония]]. От всички върхове на билото се откриват чудесни панорамни гледки. През планината преминават няколко [[проход]]а, най-важният от които е [[Демир капия (Беласица)|Демир капия]] (1686 m). В миналото те са имали местно значение, но сега поради граничното положение на планината са неизползваеми. [[Файл:Kalabak_IMG_4600.jpg|мини|300п|Връх [[Радомир (връх)|Радомир]], поглед от североизток]] [[Файл:Belasica_IMG_5312_l.jpg|мини|300п|Села в района на Бутковското езеро в Гърция. Нощна снимка от района на връх Конгур, денивелация около 2000 метра.]] === Върхове в Беласица === [[Файл:Tumba Belasica IMG 7972.jpg|мини|300px|Историческият връх [[Тумба (Беласица)|Тумба]], където се пресичат границите на България, Гърция и Северна Македония]] {| class="wikitable wikitable-with-numbers semicollapsible" ! Име !! Име !! Височина !! Местоположение |- || [[Радомир (връх)|Радомир]] или Калабак || Σιδερόπετρα, Καλαμπάκ || 2030 m<ref name="Незис 407">{{Незис|2|407}}</ref> || Пирамида № 24 {{флаг икона|Гърция}} {{флаг икона|България}} |- || Белия камък || Άσπρη Πέτρα || 1224 m<ref name="Незис 407"/> || Пирамида № 36 {{флаг икона|Гърция}} {{флаг икона|България}} |- || || Ελληνικό || 1168 m<ref name="Незис 407"/> || |- || Йеди Куле || Επταπύργιο, Γεντή Κουλέ || 1740 m – 1500 m<ref name="Незис 407"/> || |- || Карталкая, Карталташ, Каламбак || Καλαμπάκα, Καρτάλ Τας || 1819 m<ref name="Незис 407"/> || Пирамида № 20 {{флаг икона|Гърция}} {{флаг икона|България}} |- || || Κάππα || 1400 m<ref name="Незис 407"/> || |- || [[Лозен (връх)|Лозен]], Кале баир || Κουτουλιού Μαγούλα, Καλέ Μπαΐρ || 1905 m<ref name="Незис 407"/> || Пирамида № 11 {{флаг икона|Гърция}} {{флаг икона|България}} |- || Семер Каясен || Κωνική Κορυφή, Σέμερ Κάγιασεν || 1874 m<ref name="Незис 407"/> || Пирамида № 8 {{флаг икона|Гърция}} {{флаг икона|Северна Македония}} |- || || Μαγαζί || 1600 m – 1400 m<ref name="Незис 407"/> || |- || Караташ || Μαυρόπετρα, Καρά Τας || 1690 m<ref name="Незис 407"/> || |- || || Νέο Τριεθνές || 1883 m<ref name="Незис 407"/> || Пирамида № 1 {{флаг икона|Гърция}} {{флаг икона|България}} {{флаг икона|Северна Македония}} |- || Демир Капия || Ντεμίρ Καπί || 1820 m<ref name="Незис 407"/> || Пирамида № 23 {{флаг икона|Гърция}} {{флаг икона|България}} |- || || Οχυρό, Ιστίμπεη || 1329 m<ref name="Незис 407"/> || {{флаг икона|Гърция}} {{флаг икона|България}} |- || || Παλαιό Τριεθνές || 1474 m<ref name="Незис 407"/> || Пирамида № 20 {{флаг икона|Гърция}} {{флаг икона|Северна Македония}} |- || Попотливица || Παπαδοπούλα, Ποποτλίβιτσα || 1639 m<ref name="Незис 407"/> || |- || || Πέντε Αδέλφια || 1000 m – 700 m<ref name="Незис 407"/> || |- || Самар, Семер Каяси, Сейман Каяси || Πέτρα, Σεμέρ Καγιασί, Σεϊμάν Καγιασί || 1644 m<ref name="Незис 407"/> || Пирамида № 11 {{флаг икона|Гърция}} {{флаг икона|Северна Македония}} |- || Чаинк Кая || Πετροπλαγιά, Τσαΐνκ Καγιά || 1140 m – 1000 m<ref name="Незис 407"/> || |- || || Ποντκόνκι || 1962 m<ref name="Незис 407"/> || |- || [[Конгур]]о, Рупеско || Ρουπέσκο || 1912 m<ref name="Незис 407"/> || Пирамида № 28 {{флаг икона|Гърция}} {{флаг икона|България}} |- || Сечена скала || Σέτσενα Σκάλα || 1800 m<ref name="Незис 407"/> || Пирамида № 9 {{флаг икона|Гърция}} {{флаг икона|Северна Македония}} |- || Султаница, Султана || Σουλτάνα, Σουλτανίτσα || 1440 m – 1317 m<ref name="Незис 407"/> || |- || Кел Кая || Σπανή Πέτρα, Κελ Καγιά || 1062 m<ref name="Незис 407"/> || |- || || Στενοτόπι || 1082 m<ref name="Незис 407"/> || |- || Арпалък || Στήριγμα, Αρπαλούκι || 1043 m<ref name="Незис 407"/> || |- || [[Тумба (Беласица)|Тумба]] || Τούμπα || 1900 m<ref name="Незис 407"/> || Пирамида № 1 {{флаг икона|Гърция}} {{флаг икона|България}} {{флаг икона|Северна Македония}} |- || || Τραπέζι, Τραπέσκα || 1200 m – 1100 m<ref name="Незис 407"/> || |- || || Φαλακρή || 1000 m<ref name="Незис 407"/> || |- || Грубил || Αγαπητό, Γκρουμπίλ || 900 m – 700 m<ref name="Незис 407"/> || |- || || Ανάληψη || 502 m<ref name="Незис 407"/> || |- || Васано || Βάσανο || 789 m<ref name="Незис 407"/> || |- || Лечица || Γέρακας, Λέτσιτσα || 971 m<ref name="Незис 407"/> || |- || Кука II, Чатал чешме || Δίκρουνος, Κούκα ΙΙ, Τσατάλ Τσεσμέ || 955 m – 649 m<ref name="Незис 407"/> || Пирамида № 24 {{флаг икона|Гърция}} {{флаг икона|Северна Македония}} |- || || Καλέα || 700 m – 620 m<ref name="Незис 407"/> || |- || || Κανέλλα || 903 m<ref name="Незис 407"/> || |- || || Κούκα || 620 m<ref name="Незис 407"/> || |- || Миджит || Μαύρη Πέτρα, Μιτσίτ || 766 m – 500 m<ref name="Незис 407"/> || |- || Кара Бурун || Μύτακας, Καρά Μπουρούν || 800 m – 700 m<ref name="Незис 407"/> || |- || Рамна || Ομαλός, Ομαλό, Ράμνα || 523 m<ref name="Незис 407"/> || |- || || Πελεκάνος || 694 m<ref name="Незис 407"/> || |- || || Περίπτερο || 801 m<ref name="Незис 407"/> || |- || || Πυραμίδα || 751 m<ref name="Незис 407"/> || |- || || Τρίκορφο || 640 m<ref name="Незис 407"/> || |- || || Τρίστρατο || 800 m<ref name="Незис 407"/> || |} === Геоложки строеж === В структурно-геоложко отношение Беласица представлява типичен линеен [[хорст]]. Тя се оформя като планински блок през [[плиоцен]]а между два паралелни разседа, които я ограждат от север и юг, т.е. издига се хорстово, а съседните полета потъват. По тази причина река [[Струма]] на гръцка територия рязко сменя южното си направление със западно, успоредно на южния разсед. Изградена е главно от [[метаморфни скали]] – [[амфиболит]]и, различни видове [[шиста|шисти]], гранитогнайси, [[гранит]]и, [[гнайс]]и и други.<ref name="Незис 406">{{Незис|2|406}}</ref> === Климат, води, почви === Климатът на Беласица е планински с по-меки черти в сравнение с по-високите и по-северно разположени български планини. Над 1000 m н.в. средноянуарските температури са от -1° до -7&nbsp;°C, а средноюлските от 14° до 20&nbsp;°C, а валежите са в границите 700 – 1000 mm. Поради орографския ефект валежите в подножието и среднопланинските и склонове надминават 1000 mm. Снежната покривка във високите части се задържа няколко месеца. Преобладаващите ветрове са северозападни, като през пролетта по северното подножие на планината се наблюдава топлият поривист вятър [[фьон]]. С изключение на най-югозападните части на планината, които се оттичат към басейните на река [[Вардар]] и [[Дойранско езеро|Дойранското езеро]], останалата ѝ изцяло принадлежи към басейна на река [[Струма]]. Реките водещи началото си от планината са къси, стръмни и бурни и се вливат отдясно в река [[Струмешница]] и Струма. За подножието на планината са характерни излужените [[канелени горски почви|канелените горски]] и делувиално-ливадните почви, а във височина [[кафяви горски почви|кафявите горски]] и планинско-ливадните почви. === Флора и фауна === Флората на Беласица е съставена от около 1200 растителни вида, което представлява приблизително 1/3 от флората на България. В българския участък на планината са установени 102 вида с високо консервационно значение, от които 24 вида са защитени от Закона за биологичното разнообразие, 25 са балкански [[ендемит]]и, 2 – български, 38 вида са включени в [[Червена книга на България|Червената книга на България]], а 29 са защитени от [[Конвенция за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора|Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора]] (CITES). Сред редките растителни видове тук са френска жълтица, планинско подрумиче, стоянова теменуга, дилянова мишовка и други. [[Файл: Chestnuts.jpg|мини|300px|[[Сладък кестен|Питомен кестен]]]] Голямото богатство на Беласица са [[широколистна гора|широколистните гори]] и особено [[сладък кестен|питомният кестен]], който вирее изключително на север от главното било до към 900 – 1000 m. Кестените оформят горски пояс по планинския склон с дължина около 45 km. Те обикновено са смесени с гори от [[бук]]. Над тях е разположен буковият пояс, до около 1700 m. [[Дъб]]ът също е разпространен в ниските части. Характерно за Беласица е пълното отсъствие на иглолистен пояс. Рядко се среща [[ела]] и [[бял бор]]. В субалпийския пояс на планината растат нискостеблена [[хвойна]] и [[боровинка|боровинки]]. Има и множество пасища. Безгръбначната фауна е изключително богата на видове. Установени са 36 ендемитни, 44 редки и 3 [[реликт]]ни вида. Беласица дава убежище и на множество гръбначни животни – 8 вида земноводни, 15 вида влечуги, 120 вида птици и над 50 вида бозайници. Югозападно от [[Петрич]] на площ от 1312 хектара е разположен резерват [[Конгура]] в който са запазени естествени екосистеми от бук и питомен кестен. === Селища === В планината няма селища, но в нейните подножия и в трите държави са разположени редица населени места: * В България – град [[Петрич]] и селата [[Беласица (село)|Беласица]], [[Габрене]], [[Дрангово (Област Благоевград)|Дрангово]], [[Камена]], [[Ключ (село)|Ключ]], [[Коларово (област Благоевград)|Коларово]], [[Ръждак]], [[Самуилово (област Благоевград)|Самуилово]], [[Скрът]], [[Тополница (област Благоевград)|Тополница]] и [[Яворница]]. * В Северна Македония – селата [[Банско (община Струмица)|Банско]], [[Дражево (община Ново село)|Дражево]], [[Костурино (община Струмица)|Костурино]], [[Куклиш]], [[Мокриево]], [[Смолари]], [[Конарене]] (Старо Конярево), [[Чалакли]] и други. * В Гърция – селата [[Анатолу]], [[Атли]], [[Ветрен (дем Синтика)|Ветрен]], [[Горни Порой]], [[Дервент (дем Синтика)|Дервент]], [[Долни Порой]], [[Мандраджик]], [[Матница]], [[Неохори (дем Синтика)|Неохори]], [[Света Петка (дем Кукуш)|Света Петка]], [[Хаджи бейлик]], [[Шугово]] и други. == Беласица в историята == Известната в древността планина [[Орбелос]] се идентифицира според редица академични автори като днешна Беласица.<ref>[http://books.google.bg/books?id=OGBGauNBK8kC&pg=PA594&dq=orbelus+belasitsa&hl=bg&sa=X&ei=_bJNUrnOOoyK4gTQ8YHABg&ved=0CDMQ6AEwAA#v=onepage&q=orbelus%20belasitsa&f=false The Cambridge Ancient History: The Assyrian and Babylonian Empires and Other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C., Nicholas Geoffrey, Lemprière Hammond, Cambridge University Press, 1995, ISBN 0-521-22717-8, p. 594.]</ref><ref>[http://referenceworks.brillonline.com/entries/brill-s-new-pauly/orbelus-e900140?s.num=10&s.au=%22von+Bredow%2C+Iris+(Bietigheim-Bissingen)%22&s.f.s2_parent_title=Brill’s+New+Pauly Brill Online Reference Works – Orbelus von Bredow, Iris (Bietigheim-Bissingen)].</ref><ref>[https://web.archive.org/web/20120114223708/http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/SMF/index.php?topic=505.0;wap2 Писмени и археологически свидетелства за Хераклея Синтика и долината на Средна Струма през античната епоха гл.ас.д-р Георги Митрев]</ref> Според [[Диодор Сицилийски]], през 310 г. пр.н.е. [[Касандър]] заселил при Орбел 20 000 [[аутариати]]. Славянското име ''Беласица''<ref>[http://books.google.bg/books?id=LQ5KAAAAYAAJ&q=топоним+беласица&dq=топоним+беласица&hl=bg&sa=X&ei=m69NUsf4Lsai4gShlYGoBA&ved=0CFAQ6AEwBjgU Makedonski jazik, Univerzitet vo Skopje. Katedra za juznoslovenski jazici, Institut za makedonski jazik (Skopje, Macedonia) 1987, str. 24.]</ref> и гръцкото ''Белес'' вероятно произлизат от тракийско-пеонския топоним, който означава ''блестяща планина'', от 'белос' – блестящ и 'ор' – планина.<ref>[http://books.google.bg/books?id=avBYAAAAMAAJ&q=orbelos+blazing&dq=orbelos+blazing&hl=bg&sa=X&ei=GYVNUo6FAZDYsgbo3oHwCw&ved=0CDEQ6AEwAA Beiträge zur Namenforschung, C. Winter., 1995, S. 241 – 242].</ref><ref>[http://books.google.bg/books?id=KhYMAQAAMAAJ&q=orbelos+blazing&dq=orbelos+blazing&hl=bg&sa=X&ei=GYVNUo6FAZDYsgbo3oHwCw&ved=0CDcQ6AEwAQ Trakia, vol. 11, Bŭlgarska akademia na naukite, In aedibus Academiae Litterarum Bulgaricae, 1995, pp. 373 – 374.]</ref> В по-ново време в Гърция погрешно е наложен античния топоним Керкини, който всъщност е бил използван в древността вероятно за планината [[Огражден]].<ref>[http://books.google.bg/books?id=r0ZoAAAAMAAJ&q=kerkine+ograzhden&dq=kerkine+ograzhden&hl=bg&sa=X&ei=aNZOUvHCKcTUsgb1poDQDg&ved=0CDMQ6AEwAA The Odrysian kingdom of Thrace: Orpheus unmasked, Oxford monographs on classical archaeology, Zofia Archibald, Clarendon Press, 1998, p. 109.]</ref> В Гърция планината [[Славянка]] се нарича по същите причини с античното име Орбелос, на новогръцки Орвилос. == Природен парк Беласица == {{основна|Беласица (парк)}} В българската част на планината се намира [[Беласица (парк)|Природен парк Беласица]], обявен на 28 декември 2007 година със заповед на министъра на околната среда и водите. Общата му площ заема 11732,4 хектара. Към защитените територии спада и резерват Конгура, който запазва режима си. Дирекцията на парка се намира в село [[Коларово (Област Благоевград)|Коларово]]. Паркът е създаден с цел опазване на вековни гори, съставени основно от обикновен бук и обикновен кестен, както и естествени [[чинар]]ови местообитания, защитени и ендемични растителни и животински видове, както и уникални и представителни съобщества и екосистеми в безлесната зона на планината. == Туризъм == [[Файл:Belasitsa hut.jpg|мини|300px|Хижа „Беласица“]] [[Файл:H_Kongur_IMG_4490.jpg|мини|300px|Хижа „Конгур“]] През първите 15 години на XXI век от почти непозната планина, Беласица се превръща в една от предпочитаните дестинации за пешеходен туризъм. Поради факта, че преди това Беласица е „затворена“ планина в нея има малко места за настаняване на туристи. В българската част на планината са изградени три туристически хижи, втората и третата от които са бивши гранични застави: * [[Беласица (хижа)|Беласица]], 720 m н.в., 64 места; * [[Конгур (хижа)|Конгур]], 1284 m н.в., 43 места; * [[Лопово (хижа)|Лопово]], 1262 m н.в., 31 места. Туристическите маршрути в българския участък на планината са маркирани с цветна лентова маркировка. Основен изходен пункт за изкачването на Беласица е град [[Петрич]], както и селата [[Самуилово (област Благоевград)|Самуилово]], [[Ключ (село)|Ключ]] и [[Скрът]]. Най-удобни изходни пунктове на територията на [[Северна Македония]] са селата [[Смолари]] и [[Банско (община Струмица)|Банско]]. От 2001 година през месец август ежегодно се организира международен туристически поход за изкачването на връх Тумба под мотото „Балкани без граници“. От Гърция изкачването до върха може да стане от село [[Горни Порой]] (Ано Пороя, 360 m), за около 4 часа по планински черен път. Европейската пътека за дълги разстояния E6 идваща от [[Дойран (Гърция)|Дойран]] (Дойрани) – [[Гара Порой]] (Родополи) пресича южното подножие на Беласица, преминавайки през селищата [[Долни Порой]] (Като Пороя), [[Горни Порой]] (Ано Пороя) и завършва във [[Ветрен (дем Синтика)|Ветрен]] (Неопетрици), продължавайки към [[Валовища]] (Сидирокастро) и [[Шарлия]] (Врондос).<ref name="Незис 407"/> Планината е включена в мрежата от защитени зони [[Натура 2000]] (1260001 & 1260010) и е определена като [[орнитологично важно място]] (022). Част от Натура 2000 са и [[Бутковско езеро|Бутковското]] и [[Дойранско езеро|Дойранското езеро]] в подножието на планината (1260001 – 1260008 & 1230003 съответно) и са определени като Орнитологично важни зони (020 & 023). Бутковското езеро е и влажна зона с международно значение и е включена в списъка на Рамсарската конвенция (F.E.K. 350A/1974) и е определено като национален парк (F.E.K. 364B/2003). Също така част от Аканджалийската гора (1230002) от 91,8 акра, с масиви от дъб и бреза, е обявена за защитен природен паметник (F.E.K. 121D/1980).<ref name="Незис 406"/> == Други == На Беласица е наречена улица в квартал „[[Банишора]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123948438|title=Беласица}}). == Вижте също == * [[Списък на планините в България]] == Топографска карта == * {{карта-ГЩ-СССР|K-34-94|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-094.jpg|scale=1:100000}} * {{карта-ГЩ-СССР|K-34-95|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-095.jpg|scale=1:100000}} * {{карта-ГЩ-СССР|K-34-106|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-106.jpg|scale=1:100000}}} * {{карта-ГЩ-СССР|K-34-107|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-107.jpg|scale=1:100000}} == Източници == * ''Беласица''. Туристическа карта М 1:50000, София, 2006. * ''Беласица и Огражден''. Туристическа карта М 1:70000, КартГео ООД, 2013. * [http://www.promacedonia.org/statii/bel_blagoev.htm Благоевъ, Т. А. ''Бѣласица''. София, 1925, стр. 56] * Динчев, Евг., Атанасов, П. ''Високите планини на Северна Македония''. Пътеводител, София, 1998, стр. 214 – 224. * {{грб|37}} * Николов, В., Йорданова, М. ''Планините в България'', София, 1997, стр. 133 – 136. * Пенин, Р. ''Природна география на България''. София, изд. Булвест 2000, 2007, стр. 194 – 199. * Петрушев, Г. ''Беласица''. Пътеводител, София, изд. ТАНГРА ТанНакРа, 2016, стр. 272 * ''Туристически пътеводител за Беласица – България, Македония, Гърция''. София, 2012, стр. 252 == Външни препратки == * [http://belasitsa.com/ Беласица (интернет портал за Беласица и региона)] * [http://befsa.com/?q=node/view/11839 Бела е, бела Беласица! (пътепис)] * [http://planina.e-psylon.net/viewtopic.php?t=358 Беласица – 30 януари 2008 (пътепис)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190330121303/http://planina.e-psylon.net/viewtopic.php?t=358 |date=2019-03-30 }} * [http://mountain.bajhui.org/main.php?g2_itemId=2727 Галерия със снимки на Беласица] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150105044252/http://mountain.bajhui.org/main.php?g2_itemId=2727 |date=2015-01-05 }} * [http://alexanderkaradzhov.blogspot.com/2014/02/blog-post_23.html Експедиция Орбелос (пътепис)] * [http://www.belasitsa.net/ Природен парк „Беласица“ (сайт)] * [https://web.archive.org/web/20150910004529/http://www.castbelbg.com/deliverables/Booklet_State_and_prospects_of_the_Castanea_sativa_population_in_Belasitsa_mountain.pdf Състояние и перспективи на популацията от обикновен кестен (Castanea sativa Mill.) в Беласица] * [http://www.planinite.info/V_pomosht_na_turista/Hiji_i_zasloni/index_Drugi_planini.htm Туристически хижи и заслони в Беласица] * [http://www.eopsbelles.gr/ Ελληνικός Ορειβατικός και Περιβαλλοντικός Σύλλογος „ΜΠΕΛΕΣ“ (гръцки интернет портал за Беласица)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180831221737/http://www.eopsbelles.gr/ |date=2018-08-31 }} == Бележки == <references /> {{Планини в България}} {{Планини в Егейска Македония}} {{Портал|Македония|Гърция}} [[Категория:Беласица| ]] r9d6z8jzbtzvhs00gn7ocsbmc7xch7p 0 16319 12877079 12875875 2026-04-11T08:00:23Z ~2026-22073-88 391957 12877079 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = политик | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = [[политик]] | партия = [[БКП]] (1919 – 1962, 1969 – 1980) | постове1 = 2-ри [[генерален секретар на ЦК на БКП]] | години1 = 15 юли 1949 – 26 януари 1954 | постове2 = 34-ти [[министър-председател на България]] | години2 = 3 февруари 1950 – 18 април 1956 | постове3 = [[Министър на образованието, младежта и науката на България|Министър на просветата и културата]] | години3 = 15 януари 1958 – 9 юни 1958 | отличия = Орден „Г. Димитров“<br>[[Файл:Bg3ogd.png|30п]], [[Файл:Bg3ogd.png|30п]]<br> Орден „Ленин“<br>[[Файл:Order of Lenin Ribbon Bar.svg|30п]], [[Файл:Order of Lenin Ribbon Bar.svg|30п]], [[Файл:Order of Lenin Ribbon Bar.svg|30п]], [[Файл:Order of Lenin Ribbon Bar.svg|30п]] }} | още = {{Депутат-България|6в=1|16о=1|1н=1|2н=1|3н=1}} | деца = Владимир, Ирина }} '''Вълко Вельов Червенков'''<ref name="EBO">{{икона|en}} [http://www.britannica.com/EBchecked/topic/84090/Bulgaria/42755/Stalinism-and-de-Stalinization?anchor=ref476583 Bulgaria: Stalinism and de-Stalinization], онлайн на „Encyclopaedia Britannica“</ref> е [[България|български]] [[политик]], лидер на [[БКП|Българската комунистическа партия]] от 1949 до 1954 г., [[министър-председател]] на НРБ от 1950 до 1956 г., заместник-министър-председател от 1956 до 1961 г., [[армейски генерал]], [[кандидат на науките]] (доктор). Включил се в младежка възраст в дейността на БКП и нейните терористични групи, през 1925 година е осъден задочно на смърт и заминава за [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]], където прави кариера в [[Коминтерн]]а и се жени за сестрата на неговия ръководител [[Георги Димитров]]. Връща се в България след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] през 1944 година и е сред водещите фигури в БКП. След смъртта на Димитров, Вълко Червенков, който е негов зет, е назначен за [[Генерален секретар на ЦК на БКП|Първи/генерален секретар на ЦК на БКП]] (1949 – 1954) и [[министър-председател]] (1950 – 1956),{{hrf|Огнянов|2008|66}} {{факт|като семейната връзка му изиграва основната роля в политическата му кариера|2026|4|9}}. Налага [[Сталин]]овия стил на ръководство на [[Тоталитаризъм|тоталитарния]] режим в страната,{{hrf|Огнянов|2008|66}} {{факт|най-вече защото се е предполагало, че Георги Димитров е бил отровен с живак|2026|4|9}}. През тези години икономиката се възстановява след [[Втора световна война|Втората световна война]] и е започната политиката на ускорена [[индустриализация]], довела до значителен икономически растеж, както и до сериозно влошаване на жизнения стандарт{{hrf|Огнянов|2008|71 – 72}} и допълнителни мерки за повишаването му.<ref name="Liternet">[http://liternet.bg/publish4/bgyrdev/istoria/vylko-chervenkov.htm Памет за Вълко Червенков] – Борислав Гърдев, www.liternet.bg</ref> До голяма степен е проведена [[Колективизация в България|колективизацията]] на селското стопанство, съпътствана от насилие, реквизиции на продукция, обезлюдяване на селата и безработица и [[купонна система]] в градовете, премахната впоследствие.{{hrf|Огнянов|2008|72}} Масово преследва [[дисидент]]и, запазва положението на страната като [[сателит]]на държава под [[Съветски съюз|съветски]] контрол и с еднопартийната форма на управление в рамките на [[Източен блок|Източния блок]]. При неговото управление в България е въведена безплатна [[Медицина|медицинска]] помощ.{{hrf|Огнянов|2008|72}} == Биография == === Произход, образование и ранни години === Вълко Червенков е роден на 6 септември (24 август стар стил) 1900 година в град [[Златица]] в семейството на военния Вельо Вълчев Червенков (1876 – 1951), и Мария Никифорова Бояджиева (1880 – 1929), която е от Македония. Отива да учи в [[София]] и през 1919 година завършва [[Трета мъжка гимназия]]. По това време Червенков става член на БКП, като работи главно за нейната младежка организация – [[Български комунистически младежки съюз]] (БКМС). Последователно е секретар на районната и на градската организация, член на Централния комитет, ръководител на агитационния отдел и представител на БКМС във Военната организация на БКП. Редактор е на вестниците „Бъдеще“ и „Войнишки глас“.{{hrf|Огнянов|2008|66}} През есента на 1924 година, заедно с [[Яко Доросиев]] и [[Иван Минков]], влиза в т.нар. Специална наказателна група към [[Централен комитет на БКП|ЦК на БКП (т.с.)]], която трябва да координира [[тероризъм|терористичната]] дейност на Военната организация на партията. През 1925 г. е задочно осъден на смърт за множество планирани убийства, наредени от БКП (т.с.) и [[Коминтерн]]а.<ref name="Smelting">{{икона|en}} [http://sofiaecho.com/2003/06/19/630758_people-in-history-the-smelting-of-bulgarias-stalin The Smelting of Bulgaria's Stalin], Софийско ехо, 19 юни 2003 г.</ref> == В емиграция == През есента на 1925 година Вълко Червенков заминава за Съветския съюз, където става член на [[КПСС|Всесъюзната комунистическа партия (болшевики)]]. Жени се за [[Елена Димитрова|Елена Червенкова]] сестрата на българския комунистически деец [[Георги Димитров]], което изиграва важна роля за кариерата му. В [[Москва]] завършва Висша погранична школа и [[Международна ленинска школа]], където защитава кандидатска дисертация и преподава [[марксизъм-ленинизъм]], достигайки през 1937 – 1938 година до поста директор.{{hrf|Огнянов|2008|66 – 67}} По време на престоя си в Москва Червенков преподава в [[Комунистически университет на националните малцинства от Запада|Комунистическия университет на националните малцинства от Запада]], секретар е на емигрантската комисия при Задграничното бюро на БКП, работи в апарата на Коминтерна.{{hrf|Огнянов|2008|66 – 67}} По време на [[Голяма чистка|Голямата чистка]], опасявайки се да не бъде арестуван от съветската политическа полиция, за няколко дни се укрива в дома на своя шурей, генералния секретар на Коминтерна Георги Димитров, надявайки се, че той би могъл да го защити.{{hrf|Фосколо|2013|222}} През 1941 – 1944 година е редактор и отговорен редактор на радиостанция „[[Христо Ботев (радиостанция, 1941)|Христо Ботев]]“.{{hrf|Огнянов|2008|66 – 67}} Завербуван е от [[НКВД]] като агент на съветските тайни служби с кодовото име ''Спартак''.<ref name="Liternet"/> === Управленски постове === ==== След Деветосептемврийския преврат ==== Завръща се в България в края на септември 1944 г. и влиза в ръководството на БРП (к.). От 3 октомври 1944 г. е вече член на [[Политбюро на ЦК на БКП|Политбюро на ЦК на БРП (к.)]] и остава такъв до 4 ноември 1962 г. Става и секретар на ЦК, известно време ръководи отдел „Агитация и пропаганда“, през 1945 година е главен редактор на списание „Съвременник“.{{hrf|Огнянов|2008|67}} Той е [[народен представител]] в [[XXVI обикновено народно събрание]], [[VI велико народно събрание]] и в [[I народно събрание|I]], [[II народно събрание|II]] и [[III народно събрание]]. С пристигането на Георги Димитров на 6 ноември 1945 г. в България започва политика на „[[култ към личността]]“. Вълко Червенков като негов зет и ученик следва линията на партийния и държавен вожд.<ref name="Liternet"/> През есента на 1947 година на Червенков е възложено да представи в доклад пред ЦК новата съветска политика за ускорено налагане на тоталитарните режими в [[Източна Европа]] след създаването на [[Коминформбюро]].<ref name="вачков">{{cite | фамилия-част = Вачков | име-част = Даниел | автор-част-препратка = Даниел Вачков | заглавие-част = Пътят на комунистическата партия към властта (1939 – 1944) | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 118, 124}}</ref> В него той остро критикува дотогавашните действия на партията, дàли възможност за създаване на опозиция и забавили „обществените преобразования в социалистически дух“.<ref name="вачков"/> Докладът е последван от началото на масова [[национализация]].<ref name="вачков"/> Самият Червенков става председател на [[Комитет за наука, изкуство и култура|Комитета за наука, изкуство и култура]] – между 11 декември 1947 и 6 август 1949 г. През октомври 1947 година Червенков критикува концепцията на Георги Димитров за „народна демокрация“, застъпвайки се за приближаване на подготвяната [[Конституция на Народна република България (1947)|Димитровска конституция]] към нейния съветски образец. По този повод през януари Димитров заявява, че в част от изказването на Червенков „няма грам марксизъм“.{{hrf|Фосколо|2013|287 – 288}} Поради отделянето на [[Югославия]] на [[Тито]] от Коминформбюро през 1948 г. Сталин принуждава Червенков да окаже допълнителен натиск върху БКП, за да се съобразят със съветската линия.<ref name="The Chervenkov Era">[https://web.archive.org/web/20120511082158/http://www.nbu.bg/webs/historyproject/dokumenti_44-62/razdel7t1/f378bop1ae1031list1-12.pdf Архив]</ref> Малко преди провеждането на V конгрес на БРП (к) – 18 – 25 декември 1948 г., по указание на Димитров започват чистки в партията на измислените „врагове с партиен билет“.<ref name="Liternet"/> През 1949 година Вълко Червенков и [[Васил Коларов]] организират инициираната от [[Йосиф Сталин]] кампания срещу секретаря на ЦК и очакван приемник на Димитров начело на партията [[Трайчо Костов]], който е [[Процес срещу Трайчо Костов|осъден на смърт]] и екзекутиран.{{hrf|Огнянов|2008|24, 68 – 69}} Червенков се престарава в елиминациите – до април 1950 г. от БКП са отстранени 92 500 души,<ref name="Liternet"/> а за 4 години интензивни партийни чистки са изключени почти 100 000 от 460 000 български комунисти.<ref name="The Chervenkov Era"/> След смъртта на генералния секретар Георги Димитров през юли 1949 година основните претенденти за поста му са Васил Коларов, Вълко Червенков, [[Антон Югов]] и [[Георги Чанков]].{{hrf|Огнянов|2008|24, 68 – 69}} Първоначално изглежда, че дългогодишния функционер Коларов има най-добри шансове да оглави партията, но след като Сталин демонстрира предпочитанията си към Червенков, това не става.<ref name="вачков"/> Взето е решение ръководството на партията и държавата да е до голяма степен колективно и действащо под преките напътствия на Йосиф Сталин. Васил Коларов става министър-председател, за първи секретар на ЦК е избран Вълко Червенков,{{hrf|Огнянов|2008|24, 68 – 69}} но със следващите си действия Сталин показва, че гледа на Червенков като на бъдещ лидер на БКП и държавата.<ref name="вачков"/> ==== Начело на държавата ==== [[Файл:Pártelit fortepan 26074.jpg|400п|мини|Вълко Червенков (зад масата вдясно) сред унгарския партиен елит, 2 януари 1953 г.]] След смъртта на Васил Коларов на 23 януари 1950 г. Вълко Червенков оглавява [[Правителство на Васил Коларов 2|второто правителство на Коларов]] (1950 – 1954) от 3 февруари, а на 8 ноември заема и възстановения пост на [[Секретариат на ЦК на БКП|генерален секретар на ЦК на БКП]]{{hrf|Огнянов|2008|69 – 70}} – пост, който Червенков заема до 1954 г. Той е министър-председател и в [[Правителство на Вълко Червенков|следващото правителство]] на България (1954 – 1956). От март 1952 година до декември 1953 година оглавява просъществувалия през този период [[Държавен комитет на отбраната]], като в тази връзка получава военно звание [[армейски генерал]].{{hrf|Огнянов|2008|120}} Изявява се като лидер и силна личност. Отличава се с голямата си жестокост към инакомислещи, както и комунисти с по-хуманни възгледи, различни от официалните. По негови директиви и предложения са създадени „[[Лагери за принудителен труд в комунистическа България|лагерите на смъртта]]“ в България (за [[политически затворник|политически затворници]]) по образец на съветския [[ГУЛАГ]]. По онова време се правят опити за насаждане на [[култ към личността]] му по примера на култа към [[Йосиф Сталин]] в [[СССР]]. На негово име е наречена тогавашната [[МУС|Медицинска академия]] в София и един от столичните райони.{{hrf|Огнянов|2008|116}} ==== След смъртта на Сталин ==== По време на своето управление Червенков непрекъснато демонстрира лоялността си към съветския лидер Йосиф Сталин, като дори го имитира в личното си поведение и в своя външен вид.{{hrf|Огнянов|2008|73 – 74}} Със смъртта на [[Сталин]] на 5 март 1953 г. започва кампания на „десталинизация“ и развенчаване на култа към личността. На погребението на Сталин на 9 март 1953 г. Червенков веднага усеща нова активност в обкръжението му и се опитва да предвиди новите насоки на съветската политика. След разстрела на съветския вътрешен министър [[Лаврентий Берия]] през декември, Червенков критикува пред ЦК на БКП „извращения“ в работата на „наказателните органи“ и големия брой издавани [[Смъртно наказание|смъртни присъди]], и определя [[Лагери за принудителен труд в комунистическа България|лагерите]] като произвол. Следвайки съветския пример, през август са амнистирани много затворници и лагеристи, на 5 септември „[[Белене (лагер)|лагерът Белене]]“ е закрит, на 26 хиляди интернирани е разрешено да се върнат по домовете си.<ref name="груев">{{cite | фамилия-част = Груев | име-част = Михаил | автор-част-препратка = Михаил Груев | заглавие-част = Политическото развитие на България през 50-те – 80-те години на XX век | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 132 – 133}}</ref> В самото начало на 1954 година Червенков, [[Райко Дамянов]] и [[Георги Чанков]] посещават Москва, където съветското ръководство ги подлага на остри критики. В края на януари длъжността генерален секретар на ЦК на БКП е закрита, на 4 март 1954 г. първи секретар става [[Тодор Живков]], който се самопредлага за длъжността временно до конгреса, а съвместяването на постове в Секретариата и правителството е премахнато. Въпреки че формално губи позиции в партийната йерархия, Червенков остава министър-председател, а като член на Политбюро на практика успешно се налага в неговата дейност, запазвайки ключовата си позиция в ръководството на БКП.{{hrf|Огнянов|2008|74 – 75}} При посещението на първия секретар на ЦК на КПСС [[Никита Хрушчов]] в България на 3 – 4 юни 1955 г. Червенков допуска фаталната грешка да го придружава първият секретар на ЦК на БКП Тодор Живков, който бърза да му скрои комплота и да го отстрани от пътя си към властта. Докато е в Москва за [[XX конгрес на КПСС]] (14 – 25 февруари 1956 г.), неговата дясна ръка Тодор Живков чрез съветския посланик в София Юрий Приходков подготвя поетапно свалянето му с Мартенския и [[Априлски пленум|Априлския пленум]] на ЦК на БКП през 1956 г. Куриозното е, че Червенков преживява унижението да бъде критикуван в [[Кремъл]] именно от Живков и своите съратници пред главния съдник Хрушчов, като все пак накрая му е дадена думата, но „не вече като на отговорен за работите в ЦК, а като обвиняем за разпространението на култа към Сталин и заедно с това на култа към неговата персона“. Така се оказва уязвим за атаките на повратливите свои съратници Тодор Живков и [[Антон Югов]], които на прословутия [[Априлски пленум]] го изместват от водачеството в партията – 6 април 1956 г., и от правителството – 18 април 1956 г.<ref name="Liternet"/> === Последни години === След Априлския пленум е изместен от водещите си позиции, но това става постепенно. Първоначално остава член на Политбюро и ръководи неговата идеологическа комисия, заместник-председател е на Министерския съвет, остава начело на [[ОФ|Отечествения фронт]] до 1957 година.{{hrf|Огнянов|2008|78 – 80}} През 1959 – 1961 година е председател на [[Комитет по мирното използване на атомната енергия|Комитета по мирното използване на атомната енергия]].<ref>[https://bnra.bg/bg/za-agentsiyata/rakovoditeli-na-ayar/ Агенция за ядрено регулиране]</ref> В поздравление за 60-годишния му юбилей ЦК на БКП го определя като „един от изтъкнатите ръководители в борбата срещу фашизма и капитализма и в строителството на социализма, пламенен интернационалист и поборник за дружба с великия Съветски съюз, за мир и социализъм“.{{hrf|Огнянов|2008|78 – 80}} В края на 1961 година, след [[XXII конгрес на КПСС]], Червенков е подложен на нови критики и е отстранен от Политбюро и от правителството, като остава член на ЦК. Шефът на ДС Стефан Богданов в писмо до Хрушчов от 12 май 1962 г. заявява дословно: "''Българската партийна и държавна върхушка сега е заела кръгова отбрана и все повече се сплотява около Вълко Червенков, който на свой ред е извадил из тайниците си и секретните си сейфове документи, които уличават членове на Политбюро в солидарност със сталинизма.'' Това не се харесва на Хрушчов, който лансира Тодор Живков. На 4 ноември 1962 година Червенков е изключен и от БКП „за антипартийна дейност“, почти едновременно с отстраняването на [[Антон Югов]] от поста министър-председател на 19 ноември 1962 г. за „погазване на законността“ от вътрешното министерство през 1949 – 1956 година и заемането на длъжността от Живков. Членството на Червенков в партията е възстановено на 19 май 1969 г. отново по предложение на Живков след потушаването на [[Пражката пролет]], като е оценено лоялното му поведение без „отрицателни прояви спрямо партийната линия и политика“. Не се премахва обаче домашният арест и наблюдението от специалните служби (Четвърто отделение на Шести отдел на ДС, където се води на оперативен отчет).<ref name="Liternet"/> До края на живота си остава извън политическия живот, но се ползва с материални и битови привилегии.{{hrf|Огнянов|2008|80 – 83}} Написва мемоарите, които под заглавие „Вълко Червенков за себе си и своето време“ и съставителството на дъщеря му излизат 20 години след неговата смърт.<ref name="Liternet"/> Вълко Червенков умира на [[21 октомври]] [[1980]] година в София. Поклонението пред саркофага на Вълко Червенков е във Военния клуб – София. == Политически стил на управление == След като идва на власт през 1950 година, Вълко Червенков бързо успява да наложи „сталинистки“ модел на управление. Всички реални и мними негови противници са арестувани и много от тях са изпратени в [[лагера в Белене]]. Започва налагане на [[култ към личността]] му.<ref name="Liternet"/> Приема се, че Вълко Червенков е виновен за репресиите срещу партийните дейци до 1951 г. Той е в групата на Георги Димитров, която посещава Сталин на 5 декември 1948 г. за изясняване на позициите преди Петия партиен конгрес, особено по щекотливия въпрос за [[Народна демокрация|народната демокрация]]. На среднощната разпра на 6 декември Сталин се обръща именно към него с молба да се разправи с [[Трайчо Костов]] – „Няма ли кой да го хване за гърлото?“, което и става факт година по-късно с обесването му на 17 декември 1949 г.<ref name="Liternet"/> Отговорен е и за гибелта на пролетарския художник [[Александър Жендов]], въпреки че чистката започва още при Димитров с решение на Политбюро на ЦК на БКП от 29 юли 1948 г., и Тодор Живков, осъществил изключването му от [[СБХ]] на 10 юли 1950 г.<ref name="Liternet" /> Худоникът не успява да се прости с идеалите си и смело критикува Червенков – първо на 1 януари 1950, в дома на [[Христо Радевски]], а после и с последвалото писмо от 9 март 1950 г.<ref name="Liternet" /><ref>[https://kultura.bg/web/непосилната-цена-на-самозаблудата/ Непосилната цена на самозаблудата]</ref> То окончателно решава съдбата му. По време на управлението на Червенков се провеждат двата показни процеса, завършили с жестоки присъди: от 14 януари до 3 октомври 1952 г. срещу „[[католици]]те – шпиони“, завършил със смъртни присъди и такива с дългосрочен затвор, и от 14 ноември същата година срещу политическия ветеран [[Атанас Буров]], осъден на 20 г. строг тъмничен затвор. А скоро след това анархистът [[Георги Константинов (анархист)|Георги Константинов]], взривил през 1953 г. паметника на Сталин (два дни преди смъртта му), получава 20 г. затвор, а не смъртна присъда.<ref name="Liternet"/> При управлението на Червенков окончателно е смазано съпротивителното [[Горянско движение|движение на горяните]] – първата въоръжена съпротива в новообразуваните социалистически държави след [[Втора световна война|Втората световна война]]. За борба с продължаващата съпротива срещу комунистическата власт в обществения, стопанския и политическия живот в страната властите увеличават репресивния апарат, включително и след смяната на Вълко Червенков.<ref>[http://www.nbu.bg/webs/historyproject/dokumenti_44-62/razdel7t1/f378bop1ae1031list1-12.pdf Справка до Тодор Живков за насоките на вражеската дейност в страната юли 1956 г.] [https://web.archive.org/web/20120511082158/http://www.nbu.bg/webs/historyproject/dokumenti_44-62/razdel7t1/f378bop1ae1031list1-12.pdf Архив]</ref> == Развитие на държавата == Из цялата страна започва масово строителство на предприятия на тежката промишленост,<ref>{{cite web|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+bg0153)|title=The Chervenkov Era|publisher=[[Библиотека на конгреса на държавните проучвания]]|date=1992 г.|accessdate=28 май 2013 г.|archiveurl=https://archive.is/OiEt|archivedate = 13 декември 2012 г.}}</ref> а центърът на [[София]] е изцяло променен. До 1955 г. са открити [[Национален стадион „Васил Левски“|Националният стадион „Васил Левски“]], [[Народна библиотека Св. св. Кирил и Методий|Народната библиотека]], съвременната сграда на [[Национална опера и балет|Софийската опера]], сградите на Министерския съвет, президентството, [[ЦУМ]], хотел „Балкан“ и полиграфическия комбинат „Димитър Благоев“. През 1952 г. започва топлофикацията на столицата. Построени и открити са десетки язовири, сред които [[Студена (язовир)|Студена]], [[Голям Беглик|Васил Коларов]] и [[Александър Стамболийски (язовир)|Александър Стамболийски]]. Други обекти на промишлеността, създадени тогава, са и химическите комбинати в [[Девня]] и [[Димитровград]], металургичният комбинат в [[Перник]], завод „6 септември“ в София, заводът за антибиотици в [[Разград]], корабостроителният комбинат „Георги Димитров“ във [[Варна]], оловно-цинковият завод в Кърджали, обувният завод „Петър Ченгелов“ в [[Пловдив]], памукотекстилните фабрики в [[Габрово]] и [[Плевен]]. Селското стопанство бива колективизирано, купонната система е премахната. Цените на стоките и услугите са намалявани 5 пъти с цел да се повиши покупателната способност и жизненото равнище на българите.<ref name="Liternet"/> Упражнен е силен натиск за премахване на частната собственост върху земята чрез [[Колективизация в България|колективизация]] на земеделските стопанства и образуване на [[ТКЗС]], независимо от размера на притежаваната земя от селяните:<ref name="Liternet"/> * През 1950 година правителството определя т.нар. размер на задължителна държавна доставка на селскостопански продукти от декар обработваема площ. Независимо от характера на стопанството си, всеки трябва да внесе задължителни доставки [[Пшеница|жито]], [[царевица]], [[Домашна овца|овце]], [[Домашна свиня|свине]] и [[Домашно говедо|телета]] за издължаване доставката на [[месо]], [[мляко]], [[Яйце (храна)|яйца]], вълна, по цени, определени от държавата. Неизпълнилите държавните доставки биват осъждани по бързата процедура на лишаване от свобода за „вредителство“. Това принуждавало селските стопани да купуват значително по-скъпо дължимите доставки, за да ги предадат на държавата евтино, както и да преразгледат решението си дали да останат частни стопани, или да предадат земите си в ТКЗС. * С постановление на правителството и на ЦК на БКП № 5 / 5 януари 1951 г. за подготовка на пролетната сеитба се разпорежда на притежателите на земя в землищата на други населени места („перекендоплатци“) да заявят посевните си площи в срок до 10 януари 1951 г. Постановлението излиза след определения срок за заявление, в резултат на което незабавно тази собственост се „отчуждава“ и се предава на ТКЗС. == Награди == * Орден „Георги Димитров“ – 1950 и 1961 г. * Орден „Ленин“ – между 1967 и 1980 г. == Семейство и личен живот == През 1926 г. Вълко Червенков се жени неофициално за Елена Димитрова (1902 – 1974), най-малката сестра на [[Георги Димитров (политик)|Георги Димитров]]. Сключват брак в СССР. До края на живота си двамата не сключват граждански брак в България. Те имат син и дъщеря:<ref>[https://retro.bg/aktualno/vlko-chervenkov-bil-chuvstvitelen-i-obichal-detsata-sinbspbr-nbsp_2419.html Михаил Ахчиев, Вълко Червенков бил чувствителен и обичал децата си]</ref> * Владимир (1935 – 1965)<ref name="Liternet"/> * Ирина (1939 – 2014) – филолог-русист, професор във факултета по славянски филологии в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Има двама сина – Павел и Александър<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4099562''Дописка във в. „24 часа“ за смъртта на дъщерята на Вълко Червенков'']</ref> Негова племенница е художничката Юлия Сергева. Бил е в близки приятелски отношения с поп певицата [[Леа Иванова]].<ref name="Liternet"/> == Вижте също == * [[Аурубис България|МДК „Геори Дамянов“]] – град [[Пирдоп]] == Бележки == <references /> ; Цитирани източници * {{cite book | last = Огнянов | first = Любомир | authorlink = Любомир Огнянов (историк) | year = 2008 | title = Политическата система в България 1949 – 1956 | publisher = „Стандарт“ | location = София | isbn = 978-954-8976-45-9}} * {{cite book | last = Фосколо | first = Мона | year = 2013 | title = Георги Димитров. Една критическа биография | publisher = Просвета | location = София | isbn = 978-954-01-2768-2}} == Външни препратки == * {{YouTube|25nden_6O_Q&feature|Реч на Вълко Червенков в YouTube}} * [http://archives.bg/policefiles/index.php?option=com_content&view=category&layout=blog&id=95&Itemid=70 Полицейско досие] на сайта на Държавна агенция „Архиви“ * [http://desebg.com/2011-01-06-11-23-01/524-2012-01-04-09-14-02 Извращенията в следствието на Държавна сигурност при Червенков] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140222064932/http://desebg.com/2011-01-06-11-23-01/524-2012-01-04-09-14-02 |date=2014-02-22 }}, автор: Христо Христов, Държавна сигурност.com, 4 януари 2012 г. * [https://web.archive.org/web/20160304100307/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=634126 Вълко Червенков дирен като терорист и съветски шпионин], trud.bg, 07.10.2010 * [http://www.argumenti.net/?p=272 Когато хищниците се ядат едни други: Безславният край на Вълко Червенков] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160305033805/http://www.argumenti.net/?p=272 |date=2016-03-05 }}, Борислав Гърдев {{Пост списък|Секретариат на ЦК на БКП|2}} {{пост списък|Председател на Комитета за наука, изкуство и култура|1}} {{пост списък|Генерален секретар на ЦК на БКП|2}} {{пост списък|Министър-председател на България|46}} {{пост списък|Министър на културата на България|3}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Червенков, Вълко}} {{Портал|Политика|Македония|История на България}} [[Категория:Български политици (1945 – 1989)]] [[Категория:Българи в СССР]] [[Категория:Съветски комунисти]] [[Категория:Български терористи]] [[Категория:Съветски разузнавателни служби]] [[Категория:Членове на КПСС]] [[Категория:Секретари на ЦК на БКП]] [[Категория:Членове на Политбюро на ЦК на БКП]] [[Категория:Български министри]] [[Категория:Вицепремиери на България]] [[Категория:Министър-председатели на България]] [[Категория:Министри на просветата на България]] [[Категория:Министри на културата на България]] [[Категория:Български армейски генерали]] [[Категория:Носители на орден „Георги Димитров“]] [[Категория:Дейци на Коминтерна]] [[Категория:Членове на Политбюро на ЦК на БКП до 1944 година]] [[Категория:Родени в Златица]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив]] [[Категория:Съветски шпиони]] c6xid1j0biumk1b3l7f7j9v1il9oghv 12877081 12877079 2026-04-11T08:00:58Z ~2026-22073-88 391957 12877081 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = политик | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = [[политик]] | партия = [[БКП]] (1919 – 1962, 1969 – 1980) | постове1 = 2-ри [[генерален секретар на ЦК на БКП]] | години1 = 15 юли 1949 – 26 януари 1954 | постове2 = 34-ти [[министър-председател на България]] | години2 = 3 февруари 1950 – 18 април 1956 | постове3 = [[Министър на образованието, младежта и науката на България|Министър на просветата и културата]] | години3 = 15 януари 1958 – 9 юни 1958 | отличия = Орден „Г. Димитров“<br>[[Файл:Bg3ogd.png|30п]], [[Файл:Bg3ogd.png|30п]]<br> Орден „Ленин“<br>[[Файл:Order of Lenin Ribbon Bar.svg|30п]], [[Файл:Order of Lenin Ribbon Bar.svg|30п]], [[Файл:Order of Lenin Ribbon Bar.svg|30п]], [[Файл:Order of Lenin Ribbon Bar.svg|30п]] }} | още = {{Депутат-България|6в=1|16о=1|1н=1|2н=1|3н=1}} | деца = Владимир, Ирина }} '''Вълко Вельов Червенков'''<ref name="EBO">{{икона|en}} [http://www.britannica.com/EBchecked/topic/84090/Bulgaria/42755/Stalinism-and-de-Stalinization?anchor=ref476583 Bulgaria: Stalinism and de-Stalinization], онлайн на „Encyclopaedia Britannica“</ref> е [[България|български]] [[политик]], лидер на [[БКП|Българската комунистическа партия]] от 1949 до 1954 г., [[министър-председател]] на НРБ от 1950 до 1956 г., заместник-министър-председател от 1956 до 1961 г., [[армейски генерал]], [[кандидат на науките]] (доктор). Включил се в младежка възраст в дейността на БКП и нейните терористични групи, през 1925 година е осъден задочно на смърт и заминава за [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]], където прави кариера в [[Коминтерн]]а и се жени за сестрата на неговия ръководител [[Георги Димитров]]. Връща се в България след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] през 1944 година и е сред водещите фигури в БКП. След смъртта на Димитров, Вълко Червенков, който е негов зет е назначен за [[Генерален секретар на ЦК на БКП|Първи/генерален секретар на ЦК на БКП]] (1949 – 1954) и [[министър-председател]] (1950 – 1956),{{hrf|Огнянов|2008|66}} {{факт|като семейната връзка му изиграва основната роля в политическата му кариера|2026|4|9}}. Налага [[Сталин]]овия стил на ръководство на [[Тоталитаризъм|тоталитарния]] режим в страната,{{hrf|Огнянов|2008|66}} {{факт|най-вече защото се е предполагало, че Георги Димитров е бил отровен с живак|2026|4|9}}. През тези години икономиката се възстановява след [[Втора световна война|Втората световна война]] и е започната политиката на ускорена [[индустриализация]], довела до значителен икономически растеж, както и до сериозно влошаване на жизнения стандарт{{hrf|Огнянов|2008|71 – 72}} и допълнителни мерки за повишаването му.<ref name="Liternet">[http://liternet.bg/publish4/bgyrdev/istoria/vylko-chervenkov.htm Памет за Вълко Червенков] – Борислав Гърдев, www.liternet.bg</ref> До голяма степен е проведена [[Колективизация в България|колективизацията]] на селското стопанство, съпътствана от насилие, реквизиции на продукция, обезлюдяване на селата и безработица и [[купонна система]] в градовете, премахната впоследствие.{{hrf|Огнянов|2008|72}} Масово преследва [[дисидент]]и, запазва положението на страната като [[сателит]]на държава под [[Съветски съюз|съветски]] контрол и с еднопартийната форма на управление в рамките на [[Източен блок|Източния блок]]. При неговото управление в България е въведена безплатна [[Медицина|медицинска]] помощ.{{hrf|Огнянов|2008|72}} == Биография == === Произход, образование и ранни години === Вълко Червенков е роден на 6 септември (24 август стар стил) 1900 година в град [[Златица]] в семейството на военния Вельо Вълчев Червенков (1876 – 1951), и Мария Никифорова Бояджиева (1880 – 1929), която е от Македония. Отива да учи в [[София]] и през 1919 година завършва [[Трета мъжка гимназия]]. По това време Червенков става член на БКП, като работи главно за нейната младежка организация – [[Български комунистически младежки съюз]] (БКМС). Последователно е секретар на районната и на градската организация, член на Централния комитет, ръководител на агитационния отдел и представител на БКМС във Военната организация на БКП. Редактор е на вестниците „Бъдеще“ и „Войнишки глас“.{{hrf|Огнянов|2008|66}} През есента на 1924 година, заедно с [[Яко Доросиев]] и [[Иван Минков]], влиза в т.нар. Специална наказателна група към [[Централен комитет на БКП|ЦК на БКП (т.с.)]], която трябва да координира [[тероризъм|терористичната]] дейност на Военната организация на партията. През 1925 г. е задочно осъден на смърт за множество планирани убийства, наредени от БКП (т.с.) и [[Коминтерн]]а.<ref name="Smelting">{{икона|en}} [http://sofiaecho.com/2003/06/19/630758_people-in-history-the-smelting-of-bulgarias-stalin The Smelting of Bulgaria's Stalin], Софийско ехо, 19 юни 2003 г.</ref> == В емиграция == През есента на 1925 година Вълко Червенков заминава за Съветския съюз, където става член на [[КПСС|Всесъюзната комунистическа партия (болшевики)]]. Жени се за [[Елена Димитрова|Елена Червенкова]] сестрата на българския комунистически деец [[Георги Димитров]], което изиграва важна роля за кариерата му. В [[Москва]] завършва Висша погранична школа и [[Международна ленинска школа]], където защитава кандидатска дисертация и преподава [[марксизъм-ленинизъм]], достигайки през 1937 – 1938 година до поста директор.{{hrf|Огнянов|2008|66 – 67}} По време на престоя си в Москва Червенков преподава в [[Комунистически университет на националните малцинства от Запада|Комунистическия университет на националните малцинства от Запада]], секретар е на емигрантската комисия при Задграничното бюро на БКП, работи в апарата на Коминтерна.{{hrf|Огнянов|2008|66 – 67}} По време на [[Голяма чистка|Голямата чистка]], опасявайки се да не бъде арестуван от съветската политическа полиция, за няколко дни се укрива в дома на своя шурей, генералния секретар на Коминтерна Георги Димитров, надявайки се, че той би могъл да го защити.{{hrf|Фосколо|2013|222}} През 1941 – 1944 година е редактор и отговорен редактор на радиостанция „[[Христо Ботев (радиостанция, 1941)|Христо Ботев]]“.{{hrf|Огнянов|2008|66 – 67}} Завербуван е от [[НКВД]] като агент на съветските тайни служби с кодовото име ''Спартак''.<ref name="Liternet"/> === Управленски постове === ==== След Деветосептемврийския преврат ==== Завръща се в България в края на септември 1944 г. и влиза в ръководството на БРП (к.). От 3 октомври 1944 г. е вече член на [[Политбюро на ЦК на БКП|Политбюро на ЦК на БРП (к.)]] и остава такъв до 4 ноември 1962 г. Става и секретар на ЦК, известно време ръководи отдел „Агитация и пропаганда“, през 1945 година е главен редактор на списание „Съвременник“.{{hrf|Огнянов|2008|67}} Той е [[народен представител]] в [[XXVI обикновено народно събрание]], [[VI велико народно събрание]] и в [[I народно събрание|I]], [[II народно събрание|II]] и [[III народно събрание]]. С пристигането на Георги Димитров на 6 ноември 1945 г. в България започва политика на „[[култ към личността]]“. Вълко Червенков като негов зет и ученик следва линията на партийния и държавен вожд.<ref name="Liternet"/> През есента на 1947 година на Червенков е възложено да представи в доклад пред ЦК новата съветска политика за ускорено налагане на тоталитарните режими в [[Източна Европа]] след създаването на [[Коминформбюро]].<ref name="вачков">{{cite | фамилия-част = Вачков | име-част = Даниел | автор-част-препратка = Даниел Вачков | заглавие-част = Пътят на комунистическата партия към властта (1939 – 1944) | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 118, 124}}</ref> В него той остро критикува дотогавашните действия на партията, дàли възможност за създаване на опозиция и забавили „обществените преобразования в социалистически дух“.<ref name="вачков"/> Докладът е последван от началото на масова [[национализация]].<ref name="вачков"/> Самият Червенков става председател на [[Комитет за наука, изкуство и култура|Комитета за наука, изкуство и култура]] – между 11 декември 1947 и 6 август 1949 г. През октомври 1947 година Червенков критикува концепцията на Георги Димитров за „народна демокрация“, застъпвайки се за приближаване на подготвяната [[Конституция на Народна република България (1947)|Димитровска конституция]] към нейния съветски образец. По този повод през януари Димитров заявява, че в част от изказването на Червенков „няма грам марксизъм“.{{hrf|Фосколо|2013|287 – 288}} Поради отделянето на [[Югославия]] на [[Тито]] от Коминформбюро през 1948 г. Сталин принуждава Червенков да окаже допълнителен натиск върху БКП, за да се съобразят със съветската линия.<ref name="The Chervenkov Era">[https://web.archive.org/web/20120511082158/http://www.nbu.bg/webs/historyproject/dokumenti_44-62/razdel7t1/f378bop1ae1031list1-12.pdf Архив]</ref> Малко преди провеждането на V конгрес на БРП (к) – 18 – 25 декември 1948 г., по указание на Димитров започват чистки в партията на измислените „врагове с партиен билет“.<ref name="Liternet"/> През 1949 година Вълко Червенков и [[Васил Коларов]] организират инициираната от [[Йосиф Сталин]] кампания срещу секретаря на ЦК и очакван приемник на Димитров начело на партията [[Трайчо Костов]], който е [[Процес срещу Трайчо Костов|осъден на смърт]] и екзекутиран.{{hrf|Огнянов|2008|24, 68 – 69}} Червенков се престарава в елиминациите – до април 1950 г. от БКП са отстранени 92 500 души,<ref name="Liternet"/> а за 4 години интензивни партийни чистки са изключени почти 100 000 от 460 000 български комунисти.<ref name="The Chervenkov Era"/> След смъртта на генералния секретар Георги Димитров през юли 1949 година основните претенденти за поста му са Васил Коларов, Вълко Червенков, [[Антон Югов]] и [[Георги Чанков]].{{hrf|Огнянов|2008|24, 68 – 69}} Първоначално изглежда, че дългогодишния функционер Коларов има най-добри шансове да оглави партията, но след като Сталин демонстрира предпочитанията си към Червенков, това не става.<ref name="вачков"/> Взето е решение ръководството на партията и държавата да е до голяма степен колективно и действащо под преките напътствия на Йосиф Сталин. Васил Коларов става министър-председател, за първи секретар на ЦК е избран Вълко Червенков,{{hrf|Огнянов|2008|24, 68 – 69}} но със следващите си действия Сталин показва, че гледа на Червенков като на бъдещ лидер на БКП и държавата.<ref name="вачков"/> ==== Начело на държавата ==== [[Файл:Pártelit fortepan 26074.jpg|400п|мини|Вълко Червенков (зад масата вдясно) сред унгарския партиен елит, 2 януари 1953 г.]] След смъртта на Васил Коларов на 23 януари 1950 г. Вълко Червенков оглавява [[Правителство на Васил Коларов 2|второто правителство на Коларов]] (1950 – 1954) от 3 февруари, а на 8 ноември заема и възстановения пост на [[Секретариат на ЦК на БКП|генерален секретар на ЦК на БКП]]{{hrf|Огнянов|2008|69 – 70}} – пост, който Червенков заема до 1954 г. Той е министър-председател и в [[Правителство на Вълко Червенков|следващото правителство]] на България (1954 – 1956). От март 1952 година до декември 1953 година оглавява просъществувалия през този период [[Държавен комитет на отбраната]], като в тази връзка получава военно звание [[армейски генерал]].{{hrf|Огнянов|2008|120}} Изявява се като лидер и силна личност. Отличава се с голямата си жестокост към инакомислещи, както и комунисти с по-хуманни възгледи, различни от официалните. По негови директиви и предложения са създадени „[[Лагери за принудителен труд в комунистическа България|лагерите на смъртта]]“ в България (за [[политически затворник|политически затворници]]) по образец на съветския [[ГУЛАГ]]. По онова време се правят опити за насаждане на [[култ към личността]] му по примера на култа към [[Йосиф Сталин]] в [[СССР]]. На негово име е наречена тогавашната [[МУС|Медицинска академия]] в София и един от столичните райони.{{hrf|Огнянов|2008|116}} ==== След смъртта на Сталин ==== По време на своето управление Червенков непрекъснато демонстрира лоялността си към съветския лидер Йосиф Сталин, като дори го имитира в личното си поведение и в своя външен вид.{{hrf|Огнянов|2008|73 – 74}} Със смъртта на [[Сталин]] на 5 март 1953 г. започва кампания на „десталинизация“ и развенчаване на култа към личността. На погребението на Сталин на 9 март 1953 г. Червенков веднага усеща нова активност в обкръжението му и се опитва да предвиди новите насоки на съветската политика. След разстрела на съветския вътрешен министър [[Лаврентий Берия]] през декември, Червенков критикува пред ЦК на БКП „извращения“ в работата на „наказателните органи“ и големия брой издавани [[Смъртно наказание|смъртни присъди]], и определя [[Лагери за принудителен труд в комунистическа България|лагерите]] като произвол. Следвайки съветския пример, през август са амнистирани много затворници и лагеристи, на 5 септември „[[Белене (лагер)|лагерът Белене]]“ е закрит, на 26 хиляди интернирани е разрешено да се върнат по домовете си.<ref name="груев">{{cite | фамилия-част = Груев | име-част = Михаил | автор-част-препратка = Михаил Груев | заглавие-част = Политическото развитие на България през 50-те – 80-те години на XX век | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 132 – 133}}</ref> В самото начало на 1954 година Червенков, [[Райко Дамянов]] и [[Георги Чанков]] посещават Москва, където съветското ръководство ги подлага на остри критики. В края на януари длъжността генерален секретар на ЦК на БКП е закрита, на 4 март 1954 г. първи секретар става [[Тодор Живков]], който се самопредлага за длъжността временно до конгреса, а съвместяването на постове в Секретариата и правителството е премахнато. Въпреки че формално губи позиции в партийната йерархия, Червенков остава министър-председател, а като член на Политбюро на практика успешно се налага в неговата дейност, запазвайки ключовата си позиция в ръководството на БКП.{{hrf|Огнянов|2008|74 – 75}} При посещението на първия секретар на ЦК на КПСС [[Никита Хрушчов]] в България на 3 – 4 юни 1955 г. Червенков допуска фаталната грешка да го придружава първият секретар на ЦК на БКП Тодор Живков, който бърза да му скрои комплота и да го отстрани от пътя си към властта. Докато е в Москва за [[XX конгрес на КПСС]] (14 – 25 февруари 1956 г.), неговата дясна ръка Тодор Живков чрез съветския посланик в София Юрий Приходков подготвя поетапно свалянето му с Мартенския и [[Априлски пленум|Априлския пленум]] на ЦК на БКП през 1956 г. Куриозното е, че Червенков преживява унижението да бъде критикуван в [[Кремъл]] именно от Живков и своите съратници пред главния съдник Хрушчов, като все пак накрая му е дадена думата, но „не вече като на отговорен за работите в ЦК, а като обвиняем за разпространението на култа към Сталин и заедно с това на култа към неговата персона“. Така се оказва уязвим за атаките на повратливите свои съратници Тодор Живков и [[Антон Югов]], които на прословутия [[Априлски пленум]] го изместват от водачеството в партията – 6 април 1956 г., и от правителството – 18 април 1956 г.<ref name="Liternet"/> === Последни години === След Априлския пленум е изместен от водещите си позиции, но това става постепенно. Първоначално остава член на Политбюро и ръководи неговата идеологическа комисия, заместник-председател е на Министерския съвет, остава начело на [[ОФ|Отечествения фронт]] до 1957 година.{{hrf|Огнянов|2008|78 – 80}} През 1959 – 1961 година е председател на [[Комитет по мирното използване на атомната енергия|Комитета по мирното използване на атомната енергия]].<ref>[https://bnra.bg/bg/za-agentsiyata/rakovoditeli-na-ayar/ Агенция за ядрено регулиране]</ref> В поздравление за 60-годишния му юбилей ЦК на БКП го определя като „един от изтъкнатите ръководители в борбата срещу фашизма и капитализма и в строителството на социализма, пламенен интернационалист и поборник за дружба с великия Съветски съюз, за мир и социализъм“.{{hrf|Огнянов|2008|78 – 80}} В края на 1961 година, след [[XXII конгрес на КПСС]], Червенков е подложен на нови критики и е отстранен от Политбюро и от правителството, като остава член на ЦК. Шефът на ДС Стефан Богданов в писмо до Хрушчов от 12 май 1962 г. заявява дословно: "''Българската партийна и държавна върхушка сега е заела кръгова отбрана и все повече се сплотява около Вълко Червенков, който на свой ред е извадил из тайниците си и секретните си сейфове документи, които уличават членове на Политбюро в солидарност със сталинизма.'' Това не се харесва на Хрушчов, който лансира Тодор Живков. На 4 ноември 1962 година Червенков е изключен и от БКП „за антипартийна дейност“, почти едновременно с отстраняването на [[Антон Югов]] от поста министър-председател на 19 ноември 1962 г. за „погазване на законността“ от вътрешното министерство през 1949 – 1956 година и заемането на длъжността от Живков. Членството на Червенков в партията е възстановено на 19 май 1969 г. отново по предложение на Живков след потушаването на [[Пражката пролет]], като е оценено лоялното му поведение без „отрицателни прояви спрямо партийната линия и политика“. Не се премахва обаче домашният арест и наблюдението от специалните служби (Четвърто отделение на Шести отдел на ДС, където се води на оперативен отчет).<ref name="Liternet"/> До края на живота си остава извън политическия живот, но се ползва с материални и битови привилегии.{{hrf|Огнянов|2008|80 – 83}} Написва мемоарите, които под заглавие „Вълко Червенков за себе си и своето време“ и съставителството на дъщеря му излизат 20 години след неговата смърт.<ref name="Liternet"/> Вълко Червенков умира на [[21 октомври]] [[1980]] година в София. Поклонението пред саркофага на Вълко Червенков е във Военния клуб – София. == Политически стил на управление == След като идва на власт през 1950 година, Вълко Червенков бързо успява да наложи „сталинистки“ модел на управление. Всички реални и мними негови противници са арестувани и много от тях са изпратени в [[лагера в Белене]]. Започва налагане на [[култ към личността]] му.<ref name="Liternet"/> Приема се, че Вълко Червенков е виновен за репресиите срещу партийните дейци до 1951 г. Той е в групата на Георги Димитров, която посещава Сталин на 5 декември 1948 г. за изясняване на позициите преди Петия партиен конгрес, особено по щекотливия въпрос за [[Народна демокрация|народната демокрация]]. На среднощната разпра на 6 декември Сталин се обръща именно към него с молба да се разправи с [[Трайчо Костов]] – „Няма ли кой да го хване за гърлото?“, което и става факт година по-късно с обесването му на 17 декември 1949 г.<ref name="Liternet"/> Отговорен е и за гибелта на пролетарския художник [[Александър Жендов]], въпреки че чистката започва още при Димитров с решение на Политбюро на ЦК на БКП от 29 юли 1948 г., и Тодор Живков, осъществил изключването му от [[СБХ]] на 10 юли 1950 г.<ref name="Liternet" /> Худоникът не успява да се прости с идеалите си и смело критикува Червенков – първо на 1 януари 1950, в дома на [[Христо Радевски]], а после и с последвалото писмо от 9 март 1950 г.<ref name="Liternet" /><ref>[https://kultura.bg/web/непосилната-цена-на-самозаблудата/ Непосилната цена на самозаблудата]</ref> То окончателно решава съдбата му. По време на управлението на Червенков се провеждат двата показни процеса, завършили с жестоки присъди: от 14 януари до 3 октомври 1952 г. срещу „[[католици]]те – шпиони“, завършил със смъртни присъди и такива с дългосрочен затвор, и от 14 ноември същата година срещу политическия ветеран [[Атанас Буров]], осъден на 20 г. строг тъмничен затвор. А скоро след това анархистът [[Георги Константинов (анархист)|Георги Константинов]], взривил през 1953 г. паметника на Сталин (два дни преди смъртта му), получава 20 г. затвор, а не смъртна присъда.<ref name="Liternet"/> При управлението на Червенков окончателно е смазано съпротивителното [[Горянско движение|движение на горяните]] – първата въоръжена съпротива в новообразуваните социалистически държави след [[Втора световна война|Втората световна война]]. За борба с продължаващата съпротива срещу комунистическата власт в обществения, стопанския и политическия живот в страната властите увеличават репресивния апарат, включително и след смяната на Вълко Червенков.<ref>[http://www.nbu.bg/webs/historyproject/dokumenti_44-62/razdel7t1/f378bop1ae1031list1-12.pdf Справка до Тодор Живков за насоките на вражеската дейност в страната юли 1956 г.] [https://web.archive.org/web/20120511082158/http://www.nbu.bg/webs/historyproject/dokumenti_44-62/razdel7t1/f378bop1ae1031list1-12.pdf Архив]</ref> == Развитие на държавата == Из цялата страна започва масово строителство на предприятия на тежката промишленост,<ref>{{cite web|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+bg0153)|title=The Chervenkov Era|publisher=[[Библиотека на конгреса на държавните проучвания]]|date=1992 г.|accessdate=28 май 2013 г.|archiveurl=https://archive.is/OiEt|archivedate = 13 декември 2012 г.}}</ref> а центърът на [[София]] е изцяло променен. До 1955 г. са открити [[Национален стадион „Васил Левски“|Националният стадион „Васил Левски“]], [[Народна библиотека Св. св. Кирил и Методий|Народната библиотека]], съвременната сграда на [[Национална опера и балет|Софийската опера]], сградите на Министерския съвет, президентството, [[ЦУМ]], хотел „Балкан“ и полиграфическия комбинат „Димитър Благоев“. През 1952 г. започва топлофикацията на столицата. Построени и открити са десетки язовири, сред които [[Студена (язовир)|Студена]], [[Голям Беглик|Васил Коларов]] и [[Александър Стамболийски (язовир)|Александър Стамболийски]]. Други обекти на промишлеността, създадени тогава, са и химическите комбинати в [[Девня]] и [[Димитровград]], металургичният комбинат в [[Перник]], завод „6 септември“ в София, заводът за антибиотици в [[Разград]], корабостроителният комбинат „Георги Димитров“ във [[Варна]], оловно-цинковият завод в Кърджали, обувният завод „Петър Ченгелов“ в [[Пловдив]], памукотекстилните фабрики в [[Габрово]] и [[Плевен]]. Селското стопанство бива колективизирано, купонната система е премахната. Цените на стоките и услугите са намалявани 5 пъти с цел да се повиши покупателната способност и жизненото равнище на българите.<ref name="Liternet"/> Упражнен е силен натиск за премахване на частната собственост върху земята чрез [[Колективизация в България|колективизация]] на земеделските стопанства и образуване на [[ТКЗС]], независимо от размера на притежаваната земя от селяните:<ref name="Liternet"/> * През 1950 година правителството определя т.нар. размер на задължителна държавна доставка на селскостопански продукти от декар обработваема площ. Независимо от характера на стопанството си, всеки трябва да внесе задължителни доставки [[Пшеница|жито]], [[царевица]], [[Домашна овца|овце]], [[Домашна свиня|свине]] и [[Домашно говедо|телета]] за издължаване доставката на [[месо]], [[мляко]], [[Яйце (храна)|яйца]], вълна, по цени, определени от държавата. Неизпълнилите държавните доставки биват осъждани по бързата процедура на лишаване от свобода за „вредителство“. Това принуждавало селските стопани да купуват значително по-скъпо дължимите доставки, за да ги предадат на държавата евтино, както и да преразгледат решението си дали да останат частни стопани, или да предадат земите си в ТКЗС. * С постановление на правителството и на ЦК на БКП № 5 / 5 януари 1951 г. за подготовка на пролетната сеитба се разпорежда на притежателите на земя в землищата на други населени места („перекендоплатци“) да заявят посевните си площи в срок до 10 януари 1951 г. Постановлението излиза след определения срок за заявление, в резултат на което незабавно тази собственост се „отчуждава“ и се предава на ТКЗС. == Награди == * Орден „Георги Димитров“ – 1950 и 1961 г. * Орден „Ленин“ – между 1967 и 1980 г. == Семейство и личен живот == През 1926 г. Вълко Червенков се жени неофициално за Елена Димитрова (1902 – 1974), най-малката сестра на [[Георги Димитров (политик)|Георги Димитров]]. Сключват брак в СССР. До края на живота си двамата не сключват граждански брак в България. Те имат син и дъщеря:<ref>[https://retro.bg/aktualno/vlko-chervenkov-bil-chuvstvitelen-i-obichal-detsata-sinbspbr-nbsp_2419.html Михаил Ахчиев, Вълко Червенков бил чувствителен и обичал децата си]</ref> * Владимир (1935 – 1965)<ref name="Liternet"/> * Ирина (1939 – 2014) – филолог-русист, професор във факултета по славянски филологии в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Има двама сина – Павел и Александър<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4099562''Дописка във в. „24 часа“ за смъртта на дъщерята на Вълко Червенков'']</ref> Негова племенница е художничката Юлия Сергева. Бил е в близки приятелски отношения с поп певицата [[Леа Иванова]].<ref name="Liternet"/> == Вижте също == * [[Аурубис България|МДК „Геори Дамянов“]] – град [[Пирдоп]] == Бележки == <references /> ; Цитирани източници * {{cite book | last = Огнянов | first = Любомир | authorlink = Любомир Огнянов (историк) | year = 2008 | title = Политическата система в България 1949 – 1956 | publisher = „Стандарт“ | location = София | isbn = 978-954-8976-45-9}} * {{cite book | last = Фосколо | first = Мона | year = 2013 | title = Георги Димитров. Една критическа биография | publisher = Просвета | location = София | isbn = 978-954-01-2768-2}} == Външни препратки == * {{YouTube|25nden_6O_Q&feature|Реч на Вълко Червенков в YouTube}} * [http://archives.bg/policefiles/index.php?option=com_content&view=category&layout=blog&id=95&Itemid=70 Полицейско досие] на сайта на Държавна агенция „Архиви“ * [http://desebg.com/2011-01-06-11-23-01/524-2012-01-04-09-14-02 Извращенията в следствието на Държавна сигурност при Червенков] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140222064932/http://desebg.com/2011-01-06-11-23-01/524-2012-01-04-09-14-02 |date=2014-02-22 }}, автор: Христо Христов, Държавна сигурност.com, 4 януари 2012 г. * [https://web.archive.org/web/20160304100307/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=634126 Вълко Червенков дирен като терорист и съветски шпионин], trud.bg, 07.10.2010 * [http://www.argumenti.net/?p=272 Когато хищниците се ядат едни други: Безславният край на Вълко Червенков] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160305033805/http://www.argumenti.net/?p=272 |date=2016-03-05 }}, Борислав Гърдев {{Пост списък|Секретариат на ЦК на БКП|2}} {{пост списък|Председател на Комитета за наука, изкуство и култура|1}} {{пост списък|Генерален секретар на ЦК на БКП|2}} {{пост списък|Министър-председател на България|46}} {{пост списък|Министър на културата на България|3}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Червенков, Вълко}} {{Портал|Политика|Македония|История на България}} [[Категория:Български политици (1945 – 1989)]] [[Категория:Българи в СССР]] [[Категория:Съветски комунисти]] [[Категория:Български терористи]] [[Категория:Съветски разузнавателни служби]] [[Категория:Членове на КПСС]] [[Категория:Секретари на ЦК на БКП]] [[Категория:Членове на Политбюро на ЦК на БКП]] [[Категория:Български министри]] [[Категория:Вицепремиери на България]] [[Категория:Министър-председатели на България]] [[Категория:Министри на просветата на България]] [[Категория:Министри на културата на България]] [[Категория:Български армейски генерали]] [[Категория:Носители на орден „Георги Димитров“]] [[Категория:Дейци на Коминтерна]] [[Категория:Членове на Политбюро на ЦК на БКП до 1944 година]] [[Категория:Родени в Златица]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив]] [[Категория:Съветски шпиони]] 0rdt66jcv3chdg4k2520abhmghlywuu 0 17931 12877045 12857973 2026-04-11T06:59:59Z ~2026-13801-60 387573 12877045 wikitext text/x-wiki {{Други значения|социалистическата държава|държавата на остров Тайван|Република Китай (Тайван)|историческата държава|Република Китай (1912 – 1949)}}Вижте,през Съветската ера Китай не харесваше съветския шах и през 1969-та след повече от 20 години съветска доминация не издържа и форсира граничната река с Казахстан,Усури.През 1972-ра Боби Фишер победи Борис Спаски и китайците се изтеглиха.Това е Първата китайско-съветска шахматна война.През 1984-та китайците изглежда пак се издразниха заради първия от серията мачове Карпов-Каспаров и нападнаха,този път с по-голям успех,като генерал Лебед се предаде последен-1999-та изглежда.Българите тръбяха здраво през тази епоха,че са най-верния съюзник на съветския съюз и Китай направи от любопитство много магазини и ресторанти в България с разузнавателна цел.Та въпросът ми е-Сигурно ли е,че в момента Китай не държи цялата територия на бившия Съветски съюз и че Руско-Украинската война не е измишльотина на неговата армия?Поздрави!{{Държава | официално-име-бг = Китайска народна република | официално-име = 中华人民共和国 | особен-статут = частично непризната държава{{efn|Виж [[Непризнати държави#Частично непризнати държави|Частично непризнати държави]]}} | химн = [[Химн на Китай|义勇军进行曲]] | химн-файл = March of the Volunteers instrumental.ogg | демоним = [[Китайци|китаец]] | карта = CHN orthographic.svg | карта-описание = {{легенда|#336830|Местоположение на Китай}}{{легенда|#61E760|Заявена, но не контролирана територия}} | столица = [[Пекин]] | най-голям-град = [[Шанхай]] | официален-език = [[стандартен мандарин]]{{efn|[[Мандарин]] е официален езиков стандарт в страната, с изключение на [[Хонконг]] и [[Макао]], където се използва и [[Кантонски език|кантонски китайски език]]. Китайският е съофициален с [[Английски език|английския]] в Хонконг и с [[Португалски език|португалския]] в Макао. В автономните райони на страната китайският е съофициален и с много други малцинствени езици като [[Уйгурски език|уйгурски]], [[Монголски език|монголски]], [[Тибетски език|тибетски]] и др.}} | религия = 74,5% [[нерелигиозност]]<br>18,3% [[будизъм]]<br>5,2% [[християнство]]<br>1,6% [[ислям]]<br>0,4% други религии | управление = [[Еднопартийна система|еднопартийна]] [[социализъм|социалистическа]] [[република]] | лидер1 = [[Председател на Китайската народна република|Председател]] | настоящ-лидер1 = [[Си Дзинпин]] | лидер2 = [[Премиер на Китайската народна република|Премиер]] | настоящ-лидер2 = [[Ли Цян]] | законодателна-власт = [[Общокитайско събрание на народните представители|ОСНП]] | събитие1 = [[Ся|Династия Ся]] | събитие-дата1 = 2070 г. пр.н.е. | събитие2 = [[Цин (3 век пр.н.е.)|Династия Цин]] | събитие-дата2 = 221 г. пр.н.е. | събитие3 = [[Синхайска революция|Република]] | събитие-дата3 = 1 януари 1912 г. | събитие4 = Основаване | събитие-дата4 = 1 октомври 1949 г. | площ-място = 3-то/4-то | води% = 2,8 | население-година = 2024 | население = 1 408 280 000 | население-източник = <ref>{{cite web|title=www.stats.gov.cn|url=https://www.stats.gov.cn/english/PressRelease/202501/t20250117_1958330.html|publisher=[[Национално статистическо бюро (Китай)|Национално статистическо бюро]]|website=www.stats.gov.cn |date=2025-01-17 |access-date=2025-01-17}}</ref> | население-място = 2-ро | население-градско = 61,4 | население-градско-място = 96-о | население-гъстота-място = 83-то | БВП-година = 2025 | БВП = 40,716 трлн. [[щатски долар|щ.д.]]<ref name="IMFWEO.CN">{{cite web |url=https://www.imf.org/en/Publications/WEO/weo-database/2025/April/weo-report?c=924,&s=NGDPD,PPPGDP,NGDPDPC,PPPPC,&sy=2022&ey=2029&ssm=0&scsm=1&scc=0&ssd=1&ssc=0&sic=0&sort=country&ds=.&br=1 |title=World Economic Outlook Database, April 2025 Edition. (China) |publisher=[[Международен валутен фонд]] |website=www.imf.org |date=2025-04-22 |access-date=2025-05-26}}</ref> | БВП-място = 1-во | БВП-на-човек = 28 978 щ.д.<ref name="IMFWEO.CN"/> | БВП-на-човек-място = 72-ро | БВП-ном-година = 2025 | БВП-ном-общо = 19,232 трлн. щ.д.<ref name="IMFWEO.CN"/> | БВП-ном-място = 2-ро | БВП-ном-на-човек = 13 687 щ.д.<ref name="IMFWEO.CN"/> | БВП-ном-на-човек-място = 69-о | Джини-година = 2021 | Джини = 35,7<ref>{{Cite web |title=Gini index – China |url=https://data.worldbank.org/indicator/SI.POV.GINI?locations=CN&most_recent_year_desc=true |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20240319005643/https://data.worldbank.org/indicator/SI.POV.GINI?locations=CN&most_recent_year_desc=true |archive-date=2024-03-19 |access-date=2022-05-24 |publisher=Световна банка}}</ref> | Джини-категория = {{color|orange|среден}} | ИЧР-година = 2023 | ИЧР = 0,797<ref>{{Cite web |date=2025-05-26 |title=Human Development Report 2025 |url=https://hdr.undp.org/system/files/documents/global-report-document/hdr2025reporten.pdf|url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20250506051232/https://hdr.undp.org/system/files/documents/global-report-document/hdr2025reporten.pdf |archive-date=2025-05-06 |access-date=2025-05-06 |publisher=[[Програма на ООН за развитие]] |language=en}}</ref> | ИЧР-категория = {{color|green|висок}} | ИЧР-място = 78-о | продълж-живот = 76,7 години<ref name="CIAWFCH">{{cite web |url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/ch.html |title=EAST ASIA/SOUTHEAST ASIA :: CHINA |publisher=[[Централно разузнавателно управление]] |accessdate=7 февруари 2020 |архив_дата=2007-06-12 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070612213511/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/ch.html }}</ref> | продълж-живот-място = 59-о | дет-смъртност = 8,6/1000<ref name="CIAWFCH"/> | дет-смъртност-място = 36-о | грамотност = 90,9<ref name="CIAWFCH"/> | грамотност-място = 86-о | валута = [[Китайски юан]] | валута-код = CNY | часова-зона = CST | отместване-UTC = +8 | климат = [[умерен климат|умерен]], [[субтропичен климат|субтропичен]], [[тропичен климат|тропичен]] | организации = [[ООН]], [[БРИКС]], [[АТИС]], [[Световна търговска организация|СТО]], [[Г-20]], [[Съвет за сигурност на ООН|СС на ООН]], [[Шанхайска организация за сътрудичество|ШОС]] | платно-движение = дясно (ляво в [[Хонконг]] и [[Макао]]) | код-ISO = CN | TLD = [[.cn]] | телефонен-код = +86 | забележки = {{notelist}} }} '''Китайската народна република''', съкратено '''КНР''' ({{китайски|s=中华人民共和国|t=中華人民共和國|p=Zhōnghuá Rénmín Gònghéguó}}, {{Audio|Zh-Zhonghua renmin gongheguo.ogg|изговор}} – ''Джунхуа Рънмин Гунхъгуо''), или просто '''Китай''', е държава, разположена в Източна [[Азия]]. [[Списък на страните по население|По население]] е на второ място в света<ref>[https://www.cia.gov/the-world-factbook/countries/china/#people-and-society China], ЦРУ, 11.12.2024, посетен на 18.12.2024 г.</ref><ref>[https://www.cia.gov/the-world-factbook/countries/india/#people-and-society India], ЦРУ, 11.12.2024, посетен на 18.12.2024 г.</ref>, а [[Списък на страните по площ|по площ]] е четвърта след [[Русия]], [[Канада]] и [[САЩ]]. [[Столица]] е град [[Пекин]].<ref>{{Cite news |url=http://english.people.com.cn/constitution/constitution.html |title=Constitution of the People's Republic of China |work=People's Daily Online |accessdate=23 ноември 2009 |quote=Article 138. The capital of the People's Republic of China is Beijing. |archive-url=https://web.archive.org/web/20081223055045/http://english.people.com.cn/constitution/constitution.html |archive-date=2008-12-23 }}</ref> Считана за наследник на една от най-старите и значими за човечеството цивилизации в света – [[История на Китай|китайската]], КНР е основана през [[1949]] година вследствие на комунистическа революция, след продължителни вътрешни конфликти и войни с [[Японска империя|Японската империя]]. Десетилетия след това Китай се развива по подобие на управлявания от [[Сталин]] [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. Започналите през 1970-те години политико-икономически реформи променят значително облика на страната в обществено, икономическо и политическо отношение. Впоследствие в Китай се изгражда една от най-мощните и бързоразвиващи се икономики<ref>{{Cite news |url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/asia-pacific/country_profiles/1287798.stm |title=Country profile: China |publisher=BBC News |date=1 юли 2009 |accessdate=14 юли 2009 }}</ref> и днес е значителна културна, научно-техническа, геополитическа и военна сила. Китай е най-големият износител и вторият най-голям вносител на стоки в света. Страната е втора най-голяма по стойност на [[Списък на страните по БВП (по номинална стойност)|БВП]].<ref name="Altucher2010">{{Cite news | title=There's no stopping China |work=New York Post | date=8 януари 2010 | url=http://www.nypost.com/p/news/business/there_no_stopping_china_0H8GJaMgzHCYenL038Yh2N | accessdate=2 август 2010 | first=James | last=Altucher}}</ref> Китайската народна република е най-голямата [[социализъм|социалистическа]] страна в света. == История == {{основна|История на Китайската народна република|История на Китай}} Китайската народна република е основана през 1949 г., когато Китайската комунистическа партия побеждава [[Гоминдан]]а, който се оттегля на остров [[Тайван]]. Под ръководството на [[Мао Дзедун]] е установен комунистически строй на управление под формата на [[маоизъм]], и са установени близки отношения със [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. През [[1958]] година е поставено началото на [[Големия скок]] – мащабен икономически план, целящ превръщането на изцяло аграрния Китай в модерна, индустриализирана комунистическа държава. Големият скок завършва с провал през 1963, довеждащ до смъртта на милиони хора от глад. Позициите на Мао започват да отслабват и, въпреки че се отказва от поста си на председател на ККП, той продължава да има голямо влияние върху партията. През 1959 г. на политическата сцена се появяват Лю Шаоци и [[Дън Сяопин]]. През [[1966]] г., заради вътрешнополитическите борби срещу Лю и Дън, и страх от нарастващата мощ на СССР, под ръководството на Мао е стартирана [[Културната революция|Културна революция]]. Тя довежда до значителна социална и икономическа нестабилност в Китай, и до сериозен културен упадък. Съветският съюз прекратява отношенията си с тази страна и дори се стига до кратък [[Китайско-съветски конфликт|въоръжен конфликт]] през [[1969]]. Културната революция приключва с арестуването на т.нар. Банда на четиримата (организирали революцията), както и със смъртта на Мао през 1976. В последвалите години комунистическата партия осъжда Културната революция и започва отстъпление от марксистката и социалистическа идеология в икономиката, реформирайки я чрез либерализация по пазарните принципи. Държавната планова икономика се превръща в смесена, а днешната китайска конституция бива приета през [[1982]] година. Въпреки това в политически план ККП запазва своята тоталитарна власт и еднопартиен режим на държавата. Поради тази причина, през [[1989]] година мотивирани от падането на Берлинската стена и рухването на диктатурите на Варшавския договор, стотици хиляди студенти и млади хора излизат на протести в Пекин и се събират на площад [[Тиенанмън]] с призиви за изоставяне на диктаторския модел в държавното управление и политически свободи. Партийните ръководители категорично отказват да се съобразят с исканията и след близо месец неуспешни преговори заповядват на [[китайската армия]] да разпръсне събралия се народ. На 4 юни подкрепени с танкове, войсковите части достигат до площада и откриват огън по хората, с което смазват протеста за една нощ. Точният брой на убитите и до днес остава неизяснен, а правителствата от цял свят осъждат този подход за справяне с общественото недоволство. През 1990-те Китай е под ръководството на президента [[Дзян Дзъмин]]. Въвеждането на пазарна икономика помага на Китай да реализира значителен икономически ръст. През 2001 г. Китай се присъединява към [[Световна търговска организация|Световната търговска организация]]. През 2002 г. генерален секретар на Китайската комунистическа партия става [[Ху Дзинтао]], а премиер – [[Уън Дзябао]], които продължават по пътя на по-либералната икономическа политика. В социален план обаче успехите са незначителни. С установяването на капитализма се увеличава разделението между бедни и богати, като основната част от ресурса се усвоява от големите крайбрежни метрополиси, докато в провинцията и по-специално по селата средствата са достатъчни основно за прехрана. Статистиките за БВП на глава от населението показват, че събрано в едно общото жизнено равнище на китайския гражданин е близо два пъти по-ниско отколкото в най-бедните държави от ЕС.<ref>[http://snippets.com/what-is-the-gdp-per-capita-for-every-country.htm snippets.com]</ref> == География == {{основна|География на Китай}} === Географско положение === [[Файл:YangpachenValley.jpg|мини|250п|Долината Янпачън, Тибет]] [[Файл:Tongli village, Jiangsu, China.jpg|250п|мини|Село Тунли, [[Дзянсу]]]] Китайската народна република е разположена в източната част на Азиатския континент. Около 98% от територията на страната е разположена между 20 и 50° северна ширина, като по-голямата част се намира в умерения и субтропичния пояси, които обхващат съответно 45,6 и 21,1% от общата площ. На североизток Китай граничи с [[КНДР]] (1416 km), на север – с Русия (3645 km) и [[Монголия]] (5677 km), на югозапад – с [[Афганистан]] (76 km), [[Пакистан]] (523 km), [[Непал]] (1236 km), [[Бутан]] (470 km) и [[Индия]] (3380 km), на юг – с [[Мианмар]] (2185 km), [[Лаос]] (423 km) и [[Виетнам]] (1281 km), на запад и северозапад – с [[Киргизстан]] (858 km), [[Казахстан]] (1533 km), [[Таджикистан]] (414 km), на изток и югоизток има морски граници с [[Япония]], [[Филипини]]те, [[Малайзия]], [[Бруней]] и [[Индонезия]]. === Площ и територия === По територия Китайската народна република е на четвърто място в света (след Русия, Канада и САЩ) с 9 596 960 km², което представлява 6,5% от земната площ. От тях 9 326 410 km² са суша, а 270 550 km² – вода. От запад на изток – от [[Памир]] (73°40' източна дължина). Разположена западно от окръг Удзя в Синдзян-Уйгурския автономен район до източната граница (135°5' източна дължина), където се сливат реките Хъйлундзян и [[Усури]] – дължината на китайската територия е около 5200 km. От север на юг – по фарватера на река Хейлундзян (53°31' северна широчина), разположен северно от град [[Мохъ]] до нос Дзъмуанъпа (4°15' северна широчина) в най-южната част на архипелага Наншадзюндао – разстоянието е около 5500 km. Дължината на сухопътната граница е 22 000 km, а бреговата ивица на континентален Китай е 18 000 km (32 000 km заедно с бреговата ивица на над 500-те острова, които влизат в пределите на страната). На изток и югоизток Китай граничи с [[Бохайско море|Бохайско]], [[Жълто море|Жълто]], [[Източнокитайско море|Източнокитайско]] и [[Южнокитайско море]]та. === Релеф === [[Файл:Mount Everest North Face.jpg|мини|250п|Връх Еверест]] Китай се отличава с разнообразен релеф, като 65% от територията е планинска или полупланинска. Областите, разположени по-ниско от 500 m надморска височина заемат 16% от общата площ; тези на височина между 500 и 1000 m – 19%; от 1000 до 2000 m – 28%; от 2000 до 5000 m – 18%, и тези над 5000 m – 19%. На границата между Китай и Непал се намира най-високият връх на планетата – [[Еверест]] (8848 m). В южното подножие на планината Богдо (5445 m) от [[Тяншан]]ския масив е разположена Туфанската падина, където на 155 m под морското равнище се намира пресъхващото езеро Айдънкьол – второто по този показател най-ниско място в света. Планинските райони на Китай могат да бъдат разделени на пет категории, в зависимост от тяхното разположение и направление: (1) планинските вериги от запад на изток включват системите [[Тяншан]] – [[Иншан]] – [[Яншан]], [[Кунлун]] – [[Цинлин]] – [[Дабъшан]] и планинската система [[Нанлин]]; (2) планинските вериги от север на юг, към които се отнасят [[Хъланъпан]], [[Лиупанъпан]] и [[Хъндуаншан]]; (3) планински вериги от североизток на северозапад – [[Чанбайшан]], [[Голям Хинган]], [[Тайханшан]] и [[Уишан]]; (4) планински вериги от северозапад на югоизток – [[Цилянъпан]] и [[Монголски Алтай]]; (5) дъгообразни планински вериги, към които се отнасят [[Хималаи]]те и Тайван. Между тези планини има множество плата, падини и равнини. Повърхността на Китай се спуска от запад на изток стъпаловидно, оформяйки четири „стъпала“. Най-високото „стъпало“ е [[Тибет]]ското плато, достигащо в югозападната си част височина над 4000 m. Следващото „стъпало“ започва на изток от Тибетското плато и стига до планинските вериги Голям Хинган – Тайханшан – Уишан. То се състои основно от разположени на височина от 1000 – 2000 m възвишения и падини, като Юннан-Гуйджоуското, Горското и Вътрешномонголското плато, както и от [[Таримска падина|Таримската]], Джунгарската и Съчуанската падини. Третото „стъпало“ започва на изток от планинските вериги Голям Хинган – Тайханшан – Уишан и стига до крайбрежието. То се състои от разположени на височина от 500 – 1000 m равнини и низини, като тези в [[Манджурска равнина|Манджурската]] и [[Севернокитайска равнина|Севернокитайската равнина]] и [[Равнина на Яндзъ|Равнината на Яндзъ]]. Четвъртото „стъпало“ обхваща обширни райони от континенталния шелф и в него се включват Бохайско море с площ от 77 000 km² и средна дълбочина от 18 m, Жълто море с площ 380 000 km² и средна дълбочина от 44 m, Източнокитайско море с площ 770 000 km² и средна дълбочина 370 m, и [[Южнокитайско море]] с площ 3,5 млн. km² и средна дълбочина 1212 m. === Климат === Китай е разположен в [[умерен климатичен пояс|умерения]], [[субтропици|субтропичния]] и [[тропичен климатичен пояс|тропичния климатичен пояс]]. Освен това голямо значение за климата имат обширната континентална площ, голямата височина на вътрешните райони и крайокеанското положение на Източен Китай. === Реки и езера === [[Файл:漓江山水.jpg|мини|250п|Река [[Лидзян]]]] В Китай има множество реки, чиято обща дължина е 220 000 km. Те образуват външни и вътрешни системи. Външните реки са [[Яндзъ]], [[Хуанхъ]], [[Амур|Хъйлундзян (Амур)]], [[Джудзян]], [[Меконг|Ланцандзян (Меконг)]], [[Нудзян]] и Ялуцангпо. Те се вливат в [[Тихи океан|Тихия]], Индийския и Северния ледовит [[океан]] и общата им водосборна площ обхваща около 64% от територията на страната. Вътрешните реки, чийто брой не е голям, са значително отдалечени една от друга. Те се вливат в езера във вътрешността или се губят в пустини и солници. Тяхната водосборна площ е около 36% от територията на страната. В Китай има и множество езера, чиято обща площ е около 80 000 km², както и изкуствени водохранилища. Езерата също могат да бъдат разделени на външни и вътрешни. Към външните спадат богатите на водни продукти сладководни езера като [[Поянху]], [[Дунтинху]] и [[Тайху]]. Към вътрешните се отнасят солените езера, най-голямото от които е [[Цинхай]]. Сред вътрешните езера има и много пресъхващи, като [[Лобнор]] и [[Дзюйен]]. Ледниците и вечните снегове също са част от континенталните води на Китай. Те са разположени в западните планински райони и заемат площ от 44 000 km². Запасите от вода в тях се оценяват на 2300 млрд. m³ и снабдяват много реки в Западен Китай с огромни количества [[вода]]. == Държавно устройство == {{основна|Държавно устройство на Китай}} [[Файл:18th National Congress of the Communist Party of China.jpg|мини|18-ти конгрес на Китайската комунистическа партия]] Китай е най-голямата [[еднопартийна система|еднопартийна]] [[комунизъм|комунистическа държава]] в света. Властта се упражнява от страна на [[ККП|Китайската комунистическа партия]] и Държавния съвет. Конституцията гарантира избирателни права на китайските граждани по подобие на конституционните демократични гаранции, които са установени в Източния блок на Варшавския договор. На по-високо ниво е висшият Народен конгрес, от който на свой ред се избират членовете на комунистическата партия. Реформите в икономиката обаче имат и негативна страна, а именно разделението на китайските комунисти на по-старо поколение (т.нар. „комунисти-другари“) и по-ново поколение („комунисти-граждани“). ККП аргументира тоталитарната си власт със заплахи че без нея неизбежно ще последва вътрешнополитически хаос. Партийните комитети все още играят важна роля в икономиката и обществения живот. Основните органи на партията са Постоянният комитет на Политбюро (с 9 членове), Политбюро, Секретариатът, Централният военен комитет и Централната комисия за морална инспекция. Последната има специфична функция – да се занимава с изкореняването на корупцията по високите етажи и злоупотребата с държавни средства от страна на политическите лица, но нито тя, нито останалите подлежат на извънпартиен контрол, поради което ефективността им е с неясен характер. Главен политически проблем остава нарушаването на човешките права. Многократни са обвиненията срещу правителството заради цензурирането и манипулирането в интернет с цел възпрепятстване на свободното мнение, преследване на граждани и общественици с опозиционни настроения, нарушения на основни трудови права на работниците по строителството на олимпийските обекти за домакинството през 2008 г. и др. === Въоръжени сили === {{основна|Народна освободителна армия}} [[Файл:China 10th Anniversary Parade in Beijing 01.jpg|мини|Маршал Лин Бяо преглежда войниците по време на десетия юбилеен военен парад през 1959 г.]] Народната освободителна армия или НОА е общото название на всички въоръжени сили на Китай. Със своите 2,25 милиона войници е най-голямата действаща [[армия]] в света. Основана е на [[1 август]] [[1927]] г. Тогава тя е представлявала въоръженото крило на [[ККП|Китайската комунистическа партия]], а до [[1946]] година е била известна като ''Китайска червена армия''. НОА се състои от множество родове войски, но четирите основни са Сухопътни сили, Военновъздушни сили, Военноморски флот и Стратегически ракетни ядрени войски, по-известни като [[Втори артилерийски корпус]]. Между [[1934]] и [[1935]] г. тя на няколко пъти удържа войските на [[Чан Кайшъ]], а по-късно взема участие в [[Голям поход|Дългия поход]] на комунистите. В началото Червената армия е използвала предимно партизанска тактика, но в хода на [[Втора Китайско-Японска война|Втората китайско-японска война]] прибягва и до нормални сражения. НОА печели гражданската война и в резултат на това Гоминданът се оттегля на остров [[Тайван]], където [[Република Китай (Тайван)|продължава съществуването]] на дотогавашната [[Република Китай (1912 – 1949)]]. От 60-те години китайската армия е в постоянна готовност да удря първа, да нанася тежки поражения и да се бие с ядрени оръжия. Според Дън Сяопин обаче китайската армия трябва да има мироопазваща роля в световен мащаб. Затоплят се отношенията с бившите врагове на страната – [[САЩ]] и [[Русия]]. Между [[1996]] и [[2000]] година числеността е намалена със 700 000 войници. Китайските въоръжени сили са снабдени с последен модел руски въоръжения (произведени по лиценз в Китай), както и висококачествени оръжия с местен произход. НОА разполага с 9200 танка, над 6000 бронирани бойни машини, 17 300 артилерийски системи и над 6000 зенитни комплекса. Китай разполага също с 62 подводници (от които 9 ядрени), около 200 надводни съда и над 2000 бойни самолета и вертолета. Китайският ядрен арсенал възлиза на 400 или повече оръжия. Втори артилерийски корпус има около 30 [[МКБР|междуконтинентални балистични ракети]] [[ДФ-5]]. === Административно деление === {{основна|Административно деление на Китайската народна република}} [[Файл:Sanya Sun Photo by Dale Preston.jpg|мини|230п|Плаж край [[Хайнан]]]] [[Файл:Hupao.jpg|мини|230п|Извор, наречен Съня на Тигъра близо до [[Ханджоу]]]] [[Файл:13-08-08-hongkong-by-RalfR-Panorama2.jpg|мини|230п|Изглед от [[Хонг Конг]]]] Китайската народна република се състои от 22 [[Провинции в КНР|провинции]] (省); [[Тайван]] (台湾) се разглежда от правителството също като 23-та провинция. Освен това има 5 [[Автономни региони в КНР|автономни региона]] (自治区), населени с пет големи малцинства, 4 [[Градове на централно подчинение в КНР|града на централно подчинение]] (直辖市) и 2 [[Специални административни райони в КНР|специални административни района]] (特别行政区), които се ползват със значителна самостоятелност. Списък на провинциите на КНР: {| class="wikitable" |- ! colspan="3" | '''Провинции'''（省） |- | [[Анхуей]] (Ānhuī 安徽) || [[Ляонин]] (Liáoníng 辽宁) || [[Хънан]] (Hénán 河南) |- | [[Гансу]] (Gānsù 甘肃) || [[Съчуан]] (Sìchuān 四川) || [[Цинхай]] (Qīnghǎi 青海) |- | [[Гуандун]] (Guǎngdōng 广东) || [[Фудзиен]] (Fújiàn 福建) || [[Шандун]] (Shāndōng 山东) |- | [[Гуейджоу]] (Guìzhōu 贵州) || [[Хайнан]] (Hǎinán 海南) || [[Шанси]] (Shānxī 山西) |- | [[Джъдзян]] (Zhèjiāng 浙江) || [[Хубей]] (Húběi 湖北) || [[Шънси]] (Shǎnxī 陕西) |- | [[Дзилин]] (Jílín 吉林) || [[Хунан]] (Húnán 湖南)|| [[Юнан]] (Yúnnán 云南) |- | [[Дзянси]] (Jiāngxī 江西) || [[Хъбей]] (Héběi 河北) ||[[Тайван]] (Táiwān 台湾) (политически оспорван) |- | [[Дзянсу]] (Jiāngsū 江苏) || [[Хъйлундзян]] (Hēilóngjiāng 黑龙江) || |- ! '''Автономни райони'''（自治区） !! '''Градове на централно подчинение'''（直辖市） !! '''Специални административни райони'''（特别行政区） |- | [[Вътрешна Монголия]] (Nèi Měnggǔ 内蒙古自治区) || [[Пекин]] (Běijīng 北京市) || [[Макао]] (Àomén 澳门特别行政区) |- | [[Гуанси-джуански автономен регион|Гуанси]] (Guǎngxī 广西壮族自治区) || [[Тиендзин]] (Tiānjīn 天津市) || [[Хонконг]] (Xiānggǎng 香港特别行政区) |- | [[Нинся-хуейски автономен регион|Нинся]] (Níngxià 宁夏回族自治区) || [[Чунцин]] (Chóngqìng 重庆市) || |- | [[Синдзян-уйгурски автономен регион|Синдзян]] (Xīnjiāng 新疆维吾尔自治区) || [[Шанхай]] (Shànghǎi 上海市) || |- | [[Тибетски автономен регион|Тибет]] (Xīzàng 西藏自治区) || |} == Външна политика == КНР провежда външна политика, допринасяща за укрепване ролята на Китай в световната политика, като при това се придържа към сравнително неутрална позиция. Западните страни критикуват външната политика на Китай заради поддръжката ѝ на [[КНДР]]. КНР от 1971 г. е постоянен член на Съвета за безопасност на ООН. Обаче едва от 1982 г. КНР започва да участва в тяхното финансиране, а първите китайски военни наблюдатели са изпратени през 1990 г.<ref>Зародов И. А. Китай в миротворческой деятельности ООН // Вестник МГИМО Университета. – 2011. – № 6. – С. 260</ref> [[Непризнати държави#Частично непризнати държави|КНР не се признава]] от 14 държави членки на ООН, признаващи [[Република Китай (Тайван)|Китайската република]]: [[Белиз]], [[Република Хаити|Хаити]], [[Гватемала]], [[Хондурас]], [[Маршалови острови]], [[Науру]], [[Никарагуа]], [[Палау]], [[Парагвай]], [[Сейнт Винсент и Гренадини]], [[Сейнт Китс и Невис]], [[Сейнт Лусия]], [[Тувалу]], [[Есватини]], а също [[Ватикан]]. == Икономика == {{основна|Икономика на Китай}} [[Файл:GDP BRIC Bulgaria 1984-2009.png|мини|250п|БВП на глава от населението на Китай (в зелено), останалите страни от БРИК и България (1984 – 2009)]] [[Файл:Flickr - Shinrya - Shanghai Skyline HDR.jpg|мини|250п|[[Шанхай]] е един от най-важните центрове на китайската и на световната икономика.]] След десетилетия на развитие по пътя на [[планова икономика|плановия икономически модел]], Китай прилага реформи за установяване на пазарни механизми от средата на 70-те години. Това е т.нар. „[[социализъм с китайски характеристики]]“, при който повечето предприятия и компании остават държавна собственост, но им се позволява да функционират чрез пазарни механизми. Колективното земеделие е отменено, а на заетите в тази област се отпускат заеми за стимулиране на производството и развитие. Тази политика, съчетана с огромния брой трудоспособни китайци, е в основата на т.нар. „китайско икономическо чудо“, и челната позиция на страната в списъка на най-бързо развиващите се държави в света.<ref>{{cite web |url=http://www.usatoday.com/money/world/2007-10-25-china-gdp_N.htm |title=Chinese economy slows to still sizzling 11.5% growth |date=25 октомври 2007 |publisher=[[USA Today]] |accessdate=30 октомври 2007}}</ref> Въпреки пазарните механизми, все още се счита, че в Китай е налице силно видоизменена разновидност на плановата икономика заради силния партиен контрол върху икономиката и следването на петгодишни планове за развитие.<ref name="ft.com">[http://www.ft.com/cms/s/0/3c301096-d37b-11dd-989e-000077b07658.html?nclick_check=1 www.ft.com]</ref> [[Файл:Partially completed buildings in Wuhan.jpg|мини|ляво|200п|Строящи се сгради в [[Ухан]]]] КНР е на второ място в света (след [[САЩ]]) по [[БВП]] (ППС) за 2008 – 7,8 трлн. щ.д., както и по номинален БВП – 4,22 трлн. щ.д. На глава от населението БВП (ППС) е 6100 щ.д. В началото на 80-те години близо 53% от китайците живеят под линията на бедността, а през 2001 те са едва 8%.<ref>[http://econ.worldbank.org/WBSITE/EXTERNAL/EXTDEC/EXTRESEARCH/0,,contentMDK:20634060~pagePK:64165401~piPK:64165026~theSitePK:469382,00.html Fighting Poverty: Findings and Lessons from China’s Success] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110519075432/http://econ.worldbank.org/WBSITE/EXTERNAL/EXTDEC/EXTRESEARCH/0,,contentMDK:20634060~pagePK:64165401~piPK:64165026~theSitePK:469382,00.html |date=2011-05-19 }} (World Bank). Посетен на 10 август 2006.</ref> От 1978 насам китайската икономика е нараснала по обем 70 пъти.<ref>[http://www.theaustralian.news.com.au/business/story/0,28124,24913760-5017997,00.html China jumps to world's No 3 economy] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090713075545/http://www.theaustralian.news.com.au/business/story/0,28124,24913760-5017997,00.html |date=2009-07-13 }} The Australian. Посетен на 21 януари 2009.</ref> Бързото развитие обаче създава и някои проблеми – замърсяването на околната среда от една страна, и увеличаване неравенството в доходите сред населението.<ref>[http://www.adb.org/media/Articles/2007/12084-chinese-economics-growths/ Reducing Inequalities in China Requires Inclusive Growth] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090713055848/http://www.adb.org/media/Articles/2007/12084-chinese-economics-growths/ |date=2009-07-13 }}, Asian Development Bank, News Release, 9 август 2007.</ref> Китай е четвъртата най-посещавана страна в света, като през 2006 тя е била посетена от 49,6 млн. души.<ref>{{Citation |title=UNTWO Tourism Barometer. Брой за юни 2007 |url=http://unwto.org/facts/eng/pdf/barometer/unwto_barom07_2_en.pdf |accessdate=2009-03-04 |archivedate=2011-07-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110726015601/http://unwto.org/facts/eng/pdf/barometer/unwto_barom07_2_en.pdf }}</ref> === Промишленост === [[Файл:Factory in China.jpg|мини|250п|Фабрика на р. [[Яндзъ]]. Заради хилядите производствени предприятия на стотици чужди фирми, Китай понякога е наричан „Работилницата на света“.]] Промишлеността и строителството генерират 48% от БВП на Китай. Страната произвежда около 8% от всички промишлени стоки в света, нареждайки се на трето място по този показател. Водещи са добива и химическата промишленост, произвеждат се най-вече комуникационна апаратура, [[дрехи]], [[автомобил]]и, [[играчки]], [[електроника]], [[оръжия]] и строителни материали. Китай разполага с богати запаси на различни видове полезни изкопаеми, с най-голямо значение от които са [[нефт]], [[желязна руда]], [[въглища]], [[алуминий]], [[природен газ]], [[живак]], [[калай]], [[волфрам]], [[молибден]], [[уранова руда]], [[олово]] и други. От 1996 г. насам, Китай е на първо място в света по добив на [[стомана]] и въглища, и по производство на [[цимент]], изкуствени торове и [[телевизор]]и. Развитието в този сектор е с изключителни темпове. Например производството на стомана скача три пъти за 7 години – от 140 млн. тона през 2000 г. до 420 млн. тона през 2007 г. Още по-голямо впечатление прави ръста на производство на [[интегрална схема|интегрални схеми]], широко използвани в много електроуреди. През 1978 г. Китай произвежда 30 милиона броя интегрални схеми, а през 2004 са произведени 21,15 милиарда броя – 705-кратно увеличение. === Земеделие === Китай е добре развита земеделска цивилизация. Още преди шест хиляди години на територията на страната е обработвана земя, като около II хил. пр.н.е. са били изчерпани възможностите за по-нататъшно развитие на земеделието чак до епохата на индустриализация. Професията земеделец винаги е била уважавана, а стара поговорка гласи: „''Сред 72-те занятия на хората, [[земеделие]]то е най-почетно''“. Общата площ годни за обработка земи в КНР не превишава 20% от територията на страната, като на 90% от тези земи се отглеждат [[зърнено-житни култури]]. Според климатичните условия в Китай са се образували шест типа обработка на земята: [[Файл:Yuanyang hani farmer.jpg|мини|250п|Китайски земеделец]] * 1. Зона на пролетна [[пшеница]] или летница и други зърнени. Тази зона като цяло съвпада с територията на североизточен Китай, където има студени зими с обилен снеговалеж. Пшеницата тук се сее през април след стапяне на снеговете и се събира само една реколта. Освен пшеница, в [[Манджурия]] (т.е. трите северни провинции – [[Хъйлундзян]], [[Дзилин]] и [[Ляонин]]) отглеждат и соеви [[боб]]ове, [[просо]], гаолян (вид [[сорго]], известен на китайците още от 13 век), [[овес]], [[ечемик]] и внесената от Америка [[царевица]]. Соята заема най-голяма територия, тъй като е една от най-важните съставки в диетата на китайците. В Манджурия се отглежда около ¼ от цялата [[соя]] в Китай. * 2. Зона на есенната пшеница и други зърнени. Обхваща основно територията на Северно-китайската равнина. Вегетативният период, т.е. периодът, през който може да се получи реколта, е 6 – 7 месеца. В тази зона няма достатъчно валежи, което не позволява отглеждането на [[ориз]]. Като зимна култура освен пшеницата тук се отглежда и соя, а през лятото се сее просо, царевица, [[ечемик]], [[чумиза]] (черен ориз) и [[батат]]и (сладки картофи), които са внесени в Китай през [[14 век]] и са станали любимата храна на бедняците. През летния период на полетата, където сеят зимните култури, отглеждат най-често соя и [[зеле]]. * 3. Зона на смесените посеви на пшеница и ориз. Тази селскостопанска зона се разполага между река [[Хуанхъ]] и планинската верига Цинлин на север и река [[Яндзъ]] – на юг. Тук валежите достигат 750 – 1000 mm на година, а вегетативният сезон продължава най-малко 8 месеца. В районите на север от Нанкин се отглежда зимна пшеница, реколтата се събира през юни, а през лятото сеят соя, [[грах]], батати. В много райони отглеждат ориз. [[Файл:Longji terrace - 03.JPG|мини|250п|[[Оризище]] в Гуейлин, [[Гуанси-джуански автономен регион|Гуанси-джуанския автономен регион]]]] * 4. Зона на две реколти на ориза. Оризовият земеделски пояс в Китай се намира там, където валежите са не по-малко от 1100 mm на година. Това основно са районите на юг от [[Яндзъ]] и в Съчуанската котловина, където по склоновете на хълмовете почти на 2/3 от територията се отглеждат по 2 реколти ориз на година. В по-високите райони отглеждат батати и царевица. Главни технически култури тук са [[черница]]та, като основна храна на [[копринена буба|копринените буби]] и [[тунгово дърво]] – субтропично маслодайно растение, [[захарна тръстика]] и [[чай]]. * 5. Зона на три реколти на ориза. Такъв тип земеделие се среща на юг от планинската верига [[Наншан]], където валежите достигат до 1500 mm на година, а вегетативният сезон продължава през цялата година. Тук отглеждат любимите на китайците цитрусови плодове [[китайско личи]], [[ананас]]и, [[банан]]и и др. На о-в Хайнан растат [[Кокосов орех|кокосови орехи]], дурян и други тропически плодове. * 6. Оазисно земеделие. Този тип обработка е характерен за западните райони на Китай, особено около басейна на река [[Тарим]] в [[Синдзян-уйгурски автономен регион|Синдзян-уйгурския автономен регион]] (най-голямата провинция на КНР). Вегетативният период тук продължава 7 месеца, но няма зимни култури, заради пронизващите зимни студове. Съчетанието на горещини и оросяване е благоприятно за отглеждането на ориз, пшеница и [[грозде]]. От този район са и прочутите хамийски [[пъпеш]]и, [[диня|дини]] и разнообразни [[ядки]]. Освен всичко това в Китай е развит риболова, свиневъдството и говедовъдството. === Транспорт === {{основна|Транспорт в Китай}} [[Файл:Qingzang railway Train 01.jpg|мини|ляво|250px|[[Цинхай-тибетска железница|Цинхай-тибетската железница]], Тибет]] [[Файл:Shanghai Transrapid 002.jpg|мини|250px|Влак [[маглев]] в Шанхай]] [[Файл:Beijing Capital International Airport Terminal 3 Interior 20090818.jpg|мини|250px|Терминал 3 на Пекинското летище]] Китай разполага с огромна и гъста транспортна мрежа. Общата дължина на автомобилните пътища е 4,77 млн. km към края на 2017 г. Системата от магистрали се развива бързо, до края на 2020 г. общата дължина на китайската скоростна магистрална мрежа достига 161 000 km<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.xinhuanet.com/2021-05/31/c_1127510817.htm|заглавие=Транспорта в Китай}}</ref>, сега това е най-голямата в света скоростна магистрална система по дължина, надминавайки общата дължина на американската междущатска магистрална система през 2011 г. Като се изключат военните и полицейски автомобили, през 2002 г. в Китай е имало 12 милиона автомобила и автобуса, и 8,1 милиона други пътни возила. Градският транспорт обхваща всички методи за превоз – [[автобус]]и, [[трамвай|трамваи]], [[тролейбус]]и и [[метро]]. Най-старите метрополитени са Пекинският и Шанхайският, построени през [[1960-те]]. Метро има още в [[Чанчун]], [[Чунцин]], [[Гуанджоу]], [[Нанкин]], [[Шънджън]], [[Тиендзин]] и [[Ухан]]. Строят се подземни линии и в [[Чънду]], [[Харбин]], [[Циндао]], [[Шънян]] и [[Сиан]]. Железопътният транспорт също е силно развит. Към края на 2020 г. общата дължина на жп линиите в страната е 146 000 km, а общата дължина на пътищата е 5,2 милиона km, което е съответно 7 пъти и 64 пъти повече от първоначалния период на основаването на съвременен Китай. Пробегът на маршрутите на гражданската авиация, изчислени на базата на неповтарящи се разстояния, е 8 379 800 km. Около 6000 km от тях са подходящи за високоскоростни влакове. В [[Шанхай]] се намира първият в света влак [[маглев]] ([[магнитна левитация]]) за граждански цели, между една от станциите на метрото и международно летище Пудън. Влакът по тази линия държи железопътния рекорд за скорост на Китай – 501 km/h. Цената на обикновен двупосочен билет за него е едва 80 юана (около 12 евро). Високоскоростната железопътна система на Китай се развива много бързо през последните 15 години. Мрежата от високоскоростни влакове China Railway High-speed (CRH) е въведена в експлоатация едва през април 2007 г. Междуградската железница Пекин – [[Тиендзин]], която е открита през август 2008 г., е първата високоскоростна пътническа линия. Високоскоростната мрежа достига до всички административни региони на провинциално ниво, с изключение на Макао. Цялата мрежа има малко под 38 000 km обща дължина към края на 2020 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.xinhuanet.com/english/2021-01/09/c_139654709.htm|заглавие=Железопътни линии|достъп_дата=2021-12-15|архив_дата=2021-01-11|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210111182534/http://www.xinhuanet.com/english/2021-01/09/c_139654709.htm}}</ref> Бумът на строителството на мрежата продължава, като плановете са тя да достигне 70 000 km през 2035 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://asiatimes.com/2020/08/china-sets-railway-building-spree-in-high-speed-motion/|заглавие=Развитие на железопътната система}}</ref> Китай има железопътни връзки с [[Русия]], [[Монголия]], [[Казахстан]], [[Виетнам]] и [[Северна Корея]], която е единствената от изброените, използваща същата ширина на линията. Планирани са железопътни връзки с [[Лаос]] и [[Макао]]. Част от [[Цинхай-тибетска железница|Цинхай-тибетската железница]] минава през тибетския проход Тангула на надморска височина 5072 m, което го прави най-високия железопътен участък в света. Китай разполага с 467 летища. Най-големите са в Пекин, Гуанджоу и Шанхай. Пекинското летище е най-натовареното в цялата страна. Съществуват три основни авиокомпании – Air China, China Eastern Airlines и China Southern Airlines. При полети до [[Тайван]] трябва да се следват специални правила, а полетите до [[Хонгконг]] се смятат за международни. Водният транспорт играе важна роля за вътрешната икономика. Китай разполага със 140 000 km водни пътища и търговски флот от 1826 съда – трети по големина в света след тези на [[Панама]] и [[Либерия]]. От близо 2000 морски пристанища само 130 са отворени за чужди съдове. Вътрешните пристанища са над 5100. [[Великият китайски канал]] е най-големият плавателен канал в света. Дължината му възлиза на 1794 km, и обслужва 17 града от Пекин до [[Ханджоу]]. Системата от газопроводи е с обща дължина 28 132 km, на нефтопроводите – 20 204 km, и на тръбите за други продукти – 9746 km. === Комуникации === Китайската народна република разполага с обширна и разнообразна телекомуникационна мрежа. Средното ѝ ниво е под това на развитите западни страни, но се разработват и употребяват някои от най-усъвършенстваните технологии. [[Телефон]]ните и [[телеграф]]ни мрежи са изградени изцяло през 1950-те години. Дотогава в Китай е имало съвсем малко на брой линии, а апаратурата е била примитивна и остаряла. През 1960-те започва активно разширяване и на радиоразпръскването. Към края на 1970-те започва и предаването на сигнал през космически спътници. Благодарение на Четвъртия петгодишен план (1971 – 75) са разширени способите за производство на електронно оборудване, което увеличава значително телекомуникационния капацитет на страната. През 1990-те започва и предаването на информация по [[оптичен кабел]] и дигитални способи. Днес КНР осъществява най-активната [[интернет телефония]] в света. Потребителите на [[интернет]] в Китай в началото на 2011 г. е 485 млн. души (36,3% от населението на страната).<ref name="news250112">[http://news.ibox.bg/news/id_1071927724 2 млрд. души достигнаха потребителите на интернет], статия в news.bg от 25 януари 2012 г.</ref> == Население == {{основна|Население на Китай}} [[Файл:Ethnolinguistic_map_of_China_1983.jpg|мини|350px|Етнолингвистична карта на КНР. В зелено – китайци; в жълто – тибетско-бирмански етноси; светлолилаво – монголски народи; тъмносиньо – корейци]] През последните години политиката за ограничаване на раждаемостта е смекчена: с постановление на Постоянния комитет на Всекитайското събрание на народните представители от 28 декември 2013 г. е разрешено семействата да имат две деца, ако поне единият от родителите е бил единствено дете в семейството си<ref>Трощинский П. В. Влияние традиций на право современного Китая // Журнал российского права. – 2014. – № 8 (212). – С. 99</ref>; по-късно забраната е премахната напълно<ref name="РиаНовости">{{cite web|title=Глава Китая: отмена политики „одного ребенка“ сбалансирует население|url=https://ria.ru/world/20151103/1313076646.html|date=2015-11-03|publisher=[[РИА Новости]]|accessdate=2015-12-04|lang=ru}}</ref>, но политиката за ограничаване на раждаемостта се запазва<ref>{{cite web|title=Какое влияние окажет отмена политики контроля за рождаемостью в Китае?|url=http://russian.people.com.cn/n3/2018/0723/c95181-9483763.html|date=2018-07-23|publisher=[[Жэньминь жибао]]|accessdate=2020-08-31|lang=ru}}</ref><ref>{{cite web|title=Парламент Китая предложил отменить политику ограничения рождаемости|url=https://tass.ru/obschestvo/6107246|date=2019-02-12|publisher=[[ТАСС]]|accessdate=2020-08-31|lang=ru}}</ref>. На 31 май 2021 г. е обявено, че се разрешава на семействата да имат до 3 деца, след като неотдавнашни данни показали голям спад на раждаемостта, предава [[Reuters]].<ref>[http://www.focus-news.net/news/2021/05/31/2873995/reuters-kitay-razreshava-po-tri-detsa-v-semeystvo.html Reuters: Китай разрешава по три деца в семейство]</ref> Официално правителството на Китайската народна република признава 56 [[Етнически групи в КНР|етнически групи в страната]].<ref>[http://www.paulnoll.com/China/Minorities/China-Nationalities.html List of ethnic groups in China and their population sizes]</ref> Властите в [[Специални административни райони в КНР|специалните административни райони]] на [[Хонконг]] и Макао понякога не правят разлика между различните [[Етническа група|етнически групи]] в страната. # [[китайци]]<ref>Известни и като народността „хан“.</ref> (汉族: Hàn Zú) – 1 207 541 842 (88,76%) (2008) # [[джуанци]] (壮族: Zhuàng Zú) # [[манджури]] (满族: Mǎn Zú) # [[хуейци]] (回族: Huí Zú) # [[мяо]] (苗族: Miáo Zú) (хмонги) # [[уйгури]] (维吾尔族: Wéiwúěr Zú) # [[И (народ)|и]] (彝族: Yí Zú) # [[тудзя]] (土家族: Tǔjiā Zú) # [[монголци]] (蒙古族: Měnggǔ Zú) # [[тибетци]] (藏族: Zàng Zú) # [[буи]] (布依族: Bùyī Zú) # [[дун]] (侗族: Dòng Zú) # [[яо (народ)|яо]] (瑶族: Yáo Zú) # [[корейци]] (朝鲜族: Cháoxiǎn Zú) == Наука и технологии == {{основна|Наука и технологии в Китай}} [[Файл:Zhai Zhigang.JPG|мини|150п|[[Джай Джъган]], първият китаец, излязъл в открития Космос (през 2008)]] Още от древни времена китайската наука е много напредничава. Китайците са известни като изобретатели на редица изобретения, като [[барут]]а, [[компас]]а, [[хартия]]та. Барутът бил употребяван за направата на [[фойерверк]]и, но най-вече по време на бойни действия. Войниците го възпламенявали и шумната експлозия всявала ужас у неприятеля. 200 години по-късно китайците направили първите [[ракета|ракети]], с които подпалвали вражеския лагер. Измислили [[бомба|бомбите]] и първи са използвали барута за зареждане на оръдията. Китайците измислили и [[хартия]]та, а също така и процеса на [[печатане]]то. Освен това за първи път в Китай е започнало използването на хартиените [[банкноти]], което е облекчило значително [[търговия|търговците]]. Китайците забелязали, че лъжица от магнетит, поставена в равновесие върху хоризонтална плоча, се извърта винаги така, че дръжката на лъжицата сочи в посока към слънцето, когато е в зенита си. Така е открит [[компас]]ът преди повече от 2000 години, а по-късно е променена формата му и започва да се използва игла, закачена на копринен конец или плуваща във вода. След пътешествията на [[Джън Хъ]] с неговата огромна флотилия из Индийския океан компасът започва да се използва от арабите и достига до Европа около XII – XIII век, правейки възможни великите географски открития. Други големи китайски открития с изключително значение са: [[коприна]]та, [[порцелан]]а, [[арбалет]]а, сухопътни и морски [[миниране|мини]] с експлозив, [[пушка|пушките]], [[пистолет]]ите, [[хвърчило]]то, [[стремена]]та за яздене на [[кон]], [[ръчна количка|ръчната количка]] с колела, първите газопроводи, а в областта на бита – [[четка за зъби|четката за зъби]], [[тоалетна хартия|тоалетната хартия]], [[кибрит]]a и много други. За първи път в Китай е започнало използването на [[природен газ]] и [[въглища]] за осветление и като [[гориво]], използването на коприната за производство на [[дреха|дрехи]], използването на [[огнестрелни оръжия]] по време на [[война]], пиенето на [[чай]]. В Древен Китай са измислени и много различните видове игри и спортове като: [[игра на карти|играта на карти]], [[домино (игра)|домино]], [[го]], [[маджонг]] и [[футбол]]а. Китай изпробва първото си атомно оръжие през [[1964]], а първата си [[водородна бомба]] – едва три години по-късно, през 1967. Отделно притежава и разработва [[неутронна бомба|неутронни]], [[биологично оръжие|биологични]] и [[химическо оръжие|химически]] оръжия. В гражданската сфера Китай активно разработва източници на ядрена енергия и бързо разширява атомната си промишленост за мирни цели. През [[2003]] г. Китай става третата нация, изпратила самостоятелно човек в [[Космоса]]. До 2020 г. страната планира да изпрати свой [[тайконавт]] до [[Луната]]. Най-новото доказателство за възхода на Китай във водещите области на науката и технологиите идва от факта, че към края на 2017 г. Китай надминава САЩ, като става най-голямата страна в света по брой на публикуваните научни статии.<ref>[https://interestingengineering.com/china-now-ranks-first-in-the-world-in-publishing-scientific-articles?_source=newsletter&_campaign=yBAMjxl0j1gej&_uid=5xe7X68a7r&_h=2d600d085754fe5f0a933151ed25929a12bcffb6&utm_source=newsletter&utm_medium=mailing&utm_campaign=Newsletter-23-01-2018 Статия в Interesting Engineering]</ref> == Спорт == Сред най-популярните, свързани със спорта упражнения за добра физическа форма, са [[чи гун]] и [[тай чи]], като някои форми на [[кунгфу]] в съвременен Китай са официален спорт и се провеждат състезания. Спортът в Китай може да се проследи до древните китайски стрелци, използването на меч, също и игра на топка. [[Пекин]] ще бъде домакин на [[Зимни олимпийски игри 2022|Зимните олимпийски игри през 2022]], което ще направи Пекин първият град в света, където са се провели и летни, и зимни олимпийски игри<ref>[https://www.olympic.org/beijing-2022 Beijing 2022 Winter Games Olympics – results & video highlights"], [[Международен олимпийски комитет]], 23 февруари 2018. Линк от 23 февруари 2018</ref>. == Култура == {{основна|Култура на Китай}} [[Файл:Sunset of the Forbidden City 2006.JPG|мини|250п|Северозападната ъглова кула на [[Забранения град]]]] [[Файл:Wudangshan 2003 10.jpg|мини|250п|[[Даоизъм|Даоистки]] манастир в планината [[Вутаншан]]]] [[Файл:Ming musketeers.jpg|мини|250п|Китайски мускетари в учебна формация, 16 век.]] Китайските празници са много пищни. Винаги има представления с участието на животните, в които китайците вярват, че носят късмет – [[дракон]]ите и лъвовете. Посрещането на Новата година е наистина забавно. Всяка година носи името на едно от 12 животни. Има година на Кучето и на Дракона. Китайците вярват, че всеки носи характера на животното, в чиято година е роден. Празненствата за посрещането на Новата година продължават цял месец. Най-весел е празникът на фенерите. Хората украсяват домовете си с различни по големина и форма фенери и организират шествия и фойерверки. Огромен дракон е начело на процесията. Той е направен от бамбуков скелет, покрит с коприна или хартия. В него влизат до 20 души, които го карат да танцува по улиците. На китайските празници има и танцуващи лъвове. Танцьорите в лъвския костюм са много атлетични. Подскачат нависоко, за да хванат пликовете с пари, които хората им подхвърлят. Понякога има танцьор, който се закача с лъва, за да демонстрира своята сръчност. === Език === {{основна|Китайски език}} Китайският език (汉语/漢語, pinyin: Hànyǔ; 中文, [[пинин]]: ''Zhōngwén'') може да бъде разглеждан като език или езиково семейство и представлява съвкупност от местните езици, говорени от китайската етническа група [[Китайци|хан]]. Той е един от езиците, формиращи [[Сино-тибетско езиково семейство|Сино-тибетското езиково семейство]]. Различните варианти на китайския са ро&#768;ден език за около една шеста от населението на света, или повече от един милиард души. Въпросът дали разновидностите на китайския са „езици“, или „диалекти“ е спорен. Като езиково семейство китайският език включва близо 1,2 милиарда души; Само разновидността мандарин включва около 851 милиона местни говорещи, с което превъзхожда числено който и да било друг език в света. Говоримият китайски език се отличава с високо ниво на вътрешно разнообразие, въпреки че всички говорими разновидности са тонални и аналитични. Основните регионални групи са между шест и дванадесет (в зависимост от схемата на класификация), от които най-многочислена (до този момент) е групата [[мандарин]] (850 милиона), следвана от групата [[ву]] (90 милиона), [[мин]] (70 милиона) и [[кантонски]] (70 милиона). Разликата между повечето от тези групи е по-голяма, отколкото между отделни европейски езици, въпреки че някои, като диалектите сианг и югозападен мандарин, имат общи изрази и до някаква степен са взаимно разбираеми. === Панда === Едно от най-редките животни в света се намира в Китай – пандата. Има два вида панди, които живеят в китайските гори. Първият и по-известен вид е [[Голяма панда|Голяма черно-бяла панда]], а другият е [[Червена панда|Малка червена панда]]. Козината на голямата панда на цвят е в черно и бяло. Тя е гъста, непромокаема и пази животните от студа и влагата. Китайците ги наричат байсюн, което означава бяла [[мечка]]. Хората убивали пандите заради козината им. Вярвали, че притежават магическа сила за закрила от злите духове. Днес пандите се срещат само в няколко района с гъсти [[бамбук]]ови гори. Тези животни изяждат огромни количества бамбукови листа и клонки. На ден поглъщат около 30 [[килограм|kg]] бамбук. На свобода има само около 500 панди. В Китай за тях са създадени специални резервати. Най-големият от тях, който включва и център за изследване, проучване и развитие се намира в [[Чънду]]. В зоологическите градини по света живеят още около сто панди. == Младежки организации == Най-голямата младежка организация в Китай е All-China Youth Federation, която има за основна цел да обедини всички активни млади хора в страната и да им помага да се развиват (наричана „Комсомол“). Организацията изгражда и развива бизнес инкубатори, доброволчески центрове, центрове за развитие на таланти в областта на културата и др. През 2017 г. тя организира конференцията Bridge for the future, част от грандоманския замисъл на проекта „[[Един пояс, един път]]“<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://ld.rs/pcIl | заглавие = Между Китай и България — бизнес или просто истерия | достъп_дата = 4 октомври 2021 | фамилно_име = Дервенков | първо_име = Недялко | автор_препратка = | съавтори = | дата = 24 октомври 2017 | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>. Дъщерна организация е China International Center for Youth Exchange. Това е структурата, която отговаря пряко за целия младежки обмен към и от страната. === Дипломатическа мисия в България === Посланици на Китай в България: * [[:zh:董晓军|Дун Сяодзюн]]<ref>{{cite web | url = http://www.chinaembassy.bg/bjly/dtxw/t1889028.htm | title = КПК отдава китайска мъдрост за глобалното управление | date = 2021-07-01 | website = chinaembassy.bg | access-date = 2021-07-12}}</ref> (2019 – настоящ) * [[:zh:张海舟|Джан Хайчжоу]]<ref>{{cite web | url = http://www.chinaembassy.bg/bjly/dtxw/t1380204.htm | title = Реч на г-н Джан Хайджоу, посланик на КНР на прием | date = 2016-07-12 | website = chinaembassy.bg | access-date = 2021-07-12}}</ref> (2016 – 2018) * [[:zh:魏敬华|Уей Дзинхуа]]<ref>{{cite web | url = http://www.chinaembassy.bg/bjly/dtxw/t1096594.htm | title = Н.Пр. Уей Дзинхуа, нов извънреден и пълномощен посланик на КНР в РБ е дал интервю на вестник „ТРУД“ и „24 ЧАСА“ | date = 2013-11-06 | website = chinaembassy.bg | access-date = 2021-07-12}}</ref> (2013 – 2016) * [[:zh:郭业洲|Гуо Йеджоу]]<ref>{{cite web | url = http://www.chinaembassy.bg/bjly/dtxw/t992300.htm | title = Н.Пр. Гуо Йеджоу, извънреден и пълномощен посланик на КНР в РБ е дал интервю на вестник „ДУМА“ | date = 2012-11-23 | website = chinaembassy.bg | access-date = 2021-07-12}}</ref> (2010 – 2013) * [[Джан Уансюе]] (2007 – 2010) * [[Ю Джънци]] (2005 – 2007) [[Файл:Kitai-1.jpg|мини|От ляво надясно: Проф. д-р Захари Захариев, Хонг Гуймей, Вадим Рошманов]] [[Файл:Kitai-amor.jpg|мини|Международно споразумение за стартиране на обменна програма между Китай и България]] == Интересни факти == {{без източници|reason=Wikipedia content should be verifiable|date=August 2020}} * [[Пекин]]ските власти са наложили ограничителна политика, която забранява притежаването на повече от един домашен любимец, който трябва да е с ръст до 35 cm. * Китайската петролна фирма „Petro China“ е втора в света по най-висока пазарна капитализация. * Най-голямата [[банка]] в света е [[Китайска промишлена и търговска банка|Китайската промишлена и търговска банка]]. * [[China Mobile]] е най-големият мобилен оператор в света. * Броят на мобилните телефони в Китай се е увеличил от 87 млн. през 2000 г. до 432 млн. днес. * Китай е на първо място в света по брой на строителни обекти. * [[Китайската комунистическа партия]] (ККП) е най-голямата партия в света. == Вижте също == * [[Синофил]] * [[Транспорт в Китайската народна република]] * [[Комуникации в Китайската народна република]] * [[Народна освободителна армия]] * [[Списък на етническите групи в КНР]] == Други == {{Географско местоположение |Център = Китай |Север = [[Русия]], [[Монголия]] |Североизток = [[Северна Корея]] |Юг = [[Мианмар]], [[Лаос]], [[Виетнам]] |Югозапад = [[Афганистан]], [[Пакистан]], [[Непал]], [[Бутан]], [[Индия]] |Запад = [[Киргизстан]], [[Казахстан]], [[Таджикистан]] |Северозапад = Казахстан }} == Източници == <references /> == Библиография == * [[Робърт Темпъл]]. Геният на Китай. С., НСМ Медиа, 2007. * [[Надежда Христова]]. Индия, Китай и Япония през ІІІ-XVI век. Велико Търново, УИ, 2007. * [[Бамбър Гаскойн]]. Кратка история на китайските династии. С., Унискорп, 2008. * [[Ерик Израеллевич]]. Когато Китай променя света. С., Пулсио, 2008. * [[Жозе Фреш]]. Китай: някога и сега. С., Изток-Запад, 2008. * [[Джонатан Фънби]]. Седемдесетте чудеса на Китай. С., Рива, 2008. * Дж. А. Г. Робъртс. История на Китай. С., Рива, 2009. * [[Мариана Малинова]]. Генезис и развитие на китайската цивилизация. С., БАН Марин Дринов, 2009. == Външни препратки == * [http://china.edax.org/ Всичко за Китай] * [http://bglog.net/Travel/9207 Аз бях в Китай – Пътепис] * [http://myplanet.bg/destinations/Asia/2/China/12/ Обща информация за Китай] {{Азия}} {{Комунистически страни}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|География|Китай|Азия}} [[Категория:Китай| ]] 0xmxa89niju76rp9fjqfnoo605mc2ln 12877049 12877045 2026-04-11T07:03:00Z Zhoxy 557 Премахнати [[Special:Contributions/~2026-13801-60|редакции на ~2026-13801-60]] ([[User talk:~2026-13801-60|б]].), към версия на Carbonaro. 12857973 wikitext text/x-wiki {{Други значения|социалистическата държава|държавата на остров Тайван|Република Китай (Тайван)|историческата държава|Република Китай (1912 – 1949)}} {{Държава | официално-име-бг = Китайска народна република | официално-име = 中华人民共和国 | особен-статут = частично непризната държава{{efn|Виж [[Непризнати държави#Частично непризнати държави|Частично непризнати държави]]}} | химн = [[Химн на Китай|义勇军进行曲]] | химн-файл = March of the Volunteers instrumental.ogg | демоним = [[Китайци|китаец]] | карта = CHN orthographic.svg | карта-описание = {{легенда|#336830|Местоположение на Китай}}{{легенда|#61E760|Заявена, но не контролирана територия}} | столица = [[Пекин]] | най-голям-град = [[Шанхай]] | официален-език = [[стандартен мандарин]]{{efn|[[Мандарин]] е официален езиков стандарт в страната, с изключение на [[Хонконг]] и [[Макао]], където се използва и [[Кантонски език|кантонски китайски език]]. Китайският е съофициален с [[Английски език|английския]] в Хонконг и с [[Португалски език|португалския]] в Макао. В автономните райони на страната китайският е съофициален и с много други малцинствени езици като [[Уйгурски език|уйгурски]], [[Монголски език|монголски]], [[Тибетски език|тибетски]] и др.}} | религия = 74,5% [[нерелигиозност]]<br>18,3% [[будизъм]]<br>5,2% [[християнство]]<br>1,6% [[ислям]]<br>0,4% други религии | управление = [[Еднопартийна система|еднопартийна]] [[социализъм|социалистическа]] [[република]] | лидер1 = [[Председател на Китайската народна република|Председател]] | настоящ-лидер1 = [[Си Дзинпин]] | лидер2 = [[Премиер на Китайската народна република|Премиер]] | настоящ-лидер2 = [[Ли Цян]] | законодателна-власт = [[Общокитайско събрание на народните представители|ОСНП]] | събитие1 = [[Ся|Династия Ся]] | събитие-дата1 = 2070 г. пр.н.е. | събитие2 = [[Цин (3 век пр.н.е.)|Династия Цин]] | събитие-дата2 = 221 г. пр.н.е. | събитие3 = [[Синхайска революция|Република]] | събитие-дата3 = 1 януари 1912 г. | събитие4 = Основаване | събитие-дата4 = 1 октомври 1949 г. | площ-място = 3-то/4-то | води% = 2,8 | население-година = 2024 | население = 1 408 280 000 | население-източник = <ref>{{cite web|title=www.stats.gov.cn|url=https://www.stats.gov.cn/english/PressRelease/202501/t20250117_1958330.html|publisher=[[Национално статистическо бюро (Китай)|Национално статистическо бюро]]|website=www.stats.gov.cn |date=2025-01-17 |access-date=2025-01-17}}</ref> | население-място = 2-ро | население-градско = 61,4 | население-градско-място = 96-о | население-гъстота-място = 83-то | БВП-година = 2025 | БВП = 40,716 трлн. [[щатски долар|щ.д.]]<ref name="IMFWEO.CN">{{cite web |url=https://www.imf.org/en/Publications/WEO/weo-database/2025/April/weo-report?c=924,&s=NGDPD,PPPGDP,NGDPDPC,PPPPC,&sy=2022&ey=2029&ssm=0&scsm=1&scc=0&ssd=1&ssc=0&sic=0&sort=country&ds=.&br=1 |title=World Economic Outlook Database, April 2025 Edition. (China) |publisher=[[Международен валутен фонд]] |website=www.imf.org |date=2025-04-22 |access-date=2025-05-26}}</ref> | БВП-място = 1-во | БВП-на-човек = 28 978 щ.д.<ref name="IMFWEO.CN"/> | БВП-на-човек-място = 72-ро | БВП-ном-година = 2025 | БВП-ном-общо = 19,232 трлн. щ.д.<ref name="IMFWEO.CN"/> | БВП-ном-място = 2-ро | БВП-ном-на-човек = 13 687 щ.д.<ref name="IMFWEO.CN"/> | БВП-ном-на-човек-място = 69-о | Джини-година = 2021 | Джини = 35,7<ref>{{Cite web |title=Gini index – China |url=https://data.worldbank.org/indicator/SI.POV.GINI?locations=CN&most_recent_year_desc=true |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20240319005643/https://data.worldbank.org/indicator/SI.POV.GINI?locations=CN&most_recent_year_desc=true |archive-date=2024-03-19 |access-date=2022-05-24 |publisher=Световна банка}}</ref> | Джини-категория = {{color|orange|среден}} | ИЧР-година = 2023 | ИЧР = 0,797<ref>{{Cite web |date=2025-05-26 |title=Human Development Report 2025 |url=https://hdr.undp.org/system/files/documents/global-report-document/hdr2025reporten.pdf|url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20250506051232/https://hdr.undp.org/system/files/documents/global-report-document/hdr2025reporten.pdf |archive-date=2025-05-06 |access-date=2025-05-06 |publisher=[[Програма на ООН за развитие]] |language=en}}</ref> | ИЧР-категория = {{color|green|висок}} | ИЧР-място = 78-о | продълж-живот = 76,7 години<ref name="CIAWFCH">{{cite web |url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/ch.html |title=EAST ASIA/SOUTHEAST ASIA :: CHINA |publisher=[[Централно разузнавателно управление]] |accessdate=7 февруари 2020 |архив_дата=2007-06-12 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070612213511/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/ch.html }}</ref> | продълж-живот-място = 59-о | дет-смъртност = 8,6/1000<ref name="CIAWFCH"/> | дет-смъртност-място = 36-о | грамотност = 90,9<ref name="CIAWFCH"/> | грамотност-място = 86-о | валута = [[Китайски юан]] | валута-код = CNY | часова-зона = CST | отместване-UTC = +8 | климат = [[умерен климат|умерен]], [[субтропичен климат|субтропичен]], [[тропичен климат|тропичен]] | организации = [[ООН]], [[БРИКС]], [[АТИС]], [[Световна търговска организация|СТО]], [[Г-20]], [[Съвет за сигурност на ООН|СС на ООН]], [[Шанхайска организация за сътрудичество|ШОС]] | платно-движение = дясно (ляво в [[Хонконг]] и [[Макао]]) | код-ISO = CN | TLD = [[.cn]] | телефонен-код = +86 | забележки = {{notelist}} }} '''Китайската народна република''', съкратено '''КНР''' ({{китайски|s=中华人民共和国|t=中華人民共和國|p=Zhōnghuá Rénmín Gònghéguó}}, {{Audio|Zh-Zhonghua renmin gongheguo.ogg|изговор}} – ''Джунхуа Рънмин Гунхъгуо''), или просто '''Китай''', е държава, разположена в Източна [[Азия]]. [[Списък на страните по население|По население]] е на второ място в света<ref>[https://www.cia.gov/the-world-factbook/countries/china/#people-and-society China], ЦРУ, 11.12.2024, посетен на 18.12.2024 г.</ref><ref>[https://www.cia.gov/the-world-factbook/countries/india/#people-and-society India], ЦРУ, 11.12.2024, посетен на 18.12.2024 г.</ref>, а [[Списък на страните по площ|по площ]] е четвърта след [[Русия]], [[Канада]] и [[САЩ]]. [[Столица]] е град [[Пекин]].<ref>{{Cite news |url=http://english.people.com.cn/constitution/constitution.html |title=Constitution of the People's Republic of China |work=People's Daily Online |accessdate=23 ноември 2009 |quote=Article 138. The capital of the People's Republic of China is Beijing. |archive-url=https://web.archive.org/web/20081223055045/http://english.people.com.cn/constitution/constitution.html |archive-date=2008-12-23 }}</ref> Считана за наследник на една от най-старите и значими за човечеството цивилизации в света – [[История на Китай|китайската]], КНР е основана през [[1949]] година вследствие на комунистическа революция, след продължителни вътрешни конфликти и войни с [[Японска империя|Японската империя]]. Десетилетия след това Китай се развива по подобие на управлявания от [[Сталин]] [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. Започналите през 1970-те години политико-икономически реформи променят значително облика на страната в обществено, икономическо и политическо отношение. Впоследствие в Китай се изгражда една от най-мощните и бързоразвиващи се икономики<ref>{{Cite news |url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/asia-pacific/country_profiles/1287798.stm |title=Country profile: China |publisher=BBC News |date=1 юли 2009 |accessdate=14 юли 2009 }}</ref> и днес е значителна културна, научно-техническа, геополитическа и военна сила. Китай е най-големият износител и вторият най-голям вносител на стоки в света. Страната е втора най-голяма по стойност на [[Списък на страните по БВП (по номинална стойност)|БВП]].<ref name="Altucher2010">{{Cite news | title=There's no stopping China |work=New York Post | date=8 януари 2010 | url=http://www.nypost.com/p/news/business/there_no_stopping_china_0H8GJaMgzHCYenL038Yh2N | accessdate=2 август 2010 | first=James | last=Altucher}}</ref> Китайската народна република е най-голямата [[социализъм|социалистическа]] страна в света. == История == {{основна|История на Китайската народна република|История на Китай}} Китайската народна република е основана през 1949 г., когато Китайската комунистическа партия побеждава [[Гоминдан]]а, който се оттегля на остров [[Тайван]]. Под ръководството на [[Мао Дзедун]] е установен комунистически строй на управление под формата на [[маоизъм]], и са установени близки отношения със [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. През [[1958]] година е поставено началото на [[Големия скок]] – мащабен икономически план, целящ превръщането на изцяло аграрния Китай в модерна, индустриализирана комунистическа държава. Големият скок завършва с провал през 1963, довеждащ до смъртта на милиони хора от глад. Позициите на Мао започват да отслабват и, въпреки че се отказва от поста си на председател на ККП, той продължава да има голямо влияние върху партията. През 1959 г. на политическата сцена се появяват Лю Шаоци и [[Дън Сяопин]]. През [[1966]] г., заради вътрешнополитическите борби срещу Лю и Дън, и страх от нарастващата мощ на СССР, под ръководството на Мао е стартирана [[Културната революция|Културна революция]]. Тя довежда до значителна социална и икономическа нестабилност в Китай, и до сериозен културен упадък. Съветският съюз прекратява отношенията си с тази страна и дори се стига до кратък [[Китайско-съветски конфликт|въоръжен конфликт]] през [[1969]]. Културната революция приключва с арестуването на т.нар. Банда на четиримата (организирали революцията), както и със смъртта на Мао през 1976. В последвалите години комунистическата партия осъжда Културната революция и започва отстъпление от марксистката и социалистическа идеология в икономиката, реформирайки я чрез либерализация по пазарните принципи. Държавната планова икономика се превръща в смесена, а днешната китайска конституция бива приета през [[1982]] година. Въпреки това в политически план ККП запазва своята тоталитарна власт и еднопартиен режим на държавата. Поради тази причина, през [[1989]] година мотивирани от падането на Берлинската стена и рухването на диктатурите на Варшавския договор, стотици хиляди студенти и млади хора излизат на протести в Пекин и се събират на площад [[Тиенанмън]] с призиви за изоставяне на диктаторския модел в държавното управление и политически свободи. Партийните ръководители категорично отказват да се съобразят с исканията и след близо месец неуспешни преговори заповядват на [[китайската армия]] да разпръсне събралия се народ. На 4 юни подкрепени с танкове, войсковите части достигат до площада и откриват огън по хората, с което смазват протеста за една нощ. Точният брой на убитите и до днес остава неизяснен, а правителствата от цял свят осъждат този подход за справяне с общественото недоволство. През 1990-те Китай е под ръководството на президента [[Дзян Дзъмин]]. Въвеждането на пазарна икономика помага на Китай да реализира значителен икономически ръст. През 2001 г. Китай се присъединява към [[Световна търговска организация|Световната търговска организация]]. През 2002 г. генерален секретар на Китайската комунистическа партия става [[Ху Дзинтао]], а премиер – [[Уън Дзябао]], които продължават по пътя на по-либералната икономическа политика. В социален план обаче успехите са незначителни. С установяването на капитализма се увеличава разделението между бедни и богати, като основната част от ресурса се усвоява от големите крайбрежни метрополиси, докато в провинцията и по-специално по селата средствата са достатъчни основно за прехрана. Статистиките за БВП на глава от населението показват, че събрано в едно общото жизнено равнище на китайския гражданин е близо два пъти по-ниско отколкото в най-бедните държави от ЕС.<ref>[http://snippets.com/what-is-the-gdp-per-capita-for-every-country.htm snippets.com]</ref> == География == {{основна|География на Китай}} === Географско положение === [[Файл:YangpachenValley.jpg|мини|250п|Долината Янпачън, Тибет]] [[Файл:Tongli village, Jiangsu, China.jpg|250п|мини|Село Тунли, [[Дзянсу]]]] Китайската народна република е разположена в източната част на Азиатския континент. Около 98% от територията на страната е разположена между 20 и 50° северна ширина, като по-голямата част се намира в умерения и субтропичния пояси, които обхващат съответно 45,6 и 21,1% от общата площ. На североизток Китай граничи с [[КНДР]] (1416 km), на север – с Русия (3645 km) и [[Монголия]] (5677 km), на югозапад – с [[Афганистан]] (76 km), [[Пакистан]] (523 km), [[Непал]] (1236 km), [[Бутан]] (470 km) и [[Индия]] (3380 km), на юг – с [[Мианмар]] (2185 km), [[Лаос]] (423 km) и [[Виетнам]] (1281 km), на запад и северозапад – с [[Киргизстан]] (858 km), [[Казахстан]] (1533 km), [[Таджикистан]] (414 km), на изток и югоизток има морски граници с [[Япония]], [[Филипини]]те, [[Малайзия]], [[Бруней]] и [[Индонезия]]. === Площ и територия === По територия Китайската народна република е на четвърто място в света (след Русия, Канада и САЩ) с 9 596 960 km², което представлява 6,5% от земната площ. От тях 9 326 410 km² са суша, а 270 550 km² – вода. От запад на изток – от [[Памир]] (73°40' източна дължина). Разположена западно от окръг Удзя в Синдзян-Уйгурския автономен район до източната граница (135°5' източна дължина), където се сливат реките Хъйлундзян и [[Усури]] – дължината на китайската територия е около 5200 km. От север на юг – по фарватера на река Хейлундзян (53°31' северна широчина), разположен северно от град [[Мохъ]] до нос Дзъмуанъпа (4°15' северна широчина) в най-южната част на архипелага Наншадзюндао – разстоянието е около 5500 km. Дължината на сухопътната граница е 22 000 km, а бреговата ивица на континентален Китай е 18 000 km (32 000 km заедно с бреговата ивица на над 500-те острова, които влизат в пределите на страната). На изток и югоизток Китай граничи с [[Бохайско море|Бохайско]], [[Жълто море|Жълто]], [[Източнокитайско море|Източнокитайско]] и [[Южнокитайско море]]та. === Релеф === [[Файл:Mount Everest North Face.jpg|мини|250п|Връх Еверест]] Китай се отличава с разнообразен релеф, като 65% от територията е планинска или полупланинска. Областите, разположени по-ниско от 500 m надморска височина заемат 16% от общата площ; тези на височина между 500 и 1000 m – 19%; от 1000 до 2000 m – 28%; от 2000 до 5000 m – 18%, и тези над 5000 m – 19%. На границата между Китай и Непал се намира най-високият връх на планетата – [[Еверест]] (8848 m). В южното подножие на планината Богдо (5445 m) от [[Тяншан]]ския масив е разположена Туфанската падина, където на 155 m под морското равнище се намира пресъхващото езеро Айдънкьол – второто по този показател най-ниско място в света. Планинските райони на Китай могат да бъдат разделени на пет категории, в зависимост от тяхното разположение и направление: (1) планинските вериги от запад на изток включват системите [[Тяншан]] – [[Иншан]] – [[Яншан]], [[Кунлун]] – [[Цинлин]] – [[Дабъшан]] и планинската система [[Нанлин]]; (2) планинските вериги от север на юг, към които се отнасят [[Хъланъпан]], [[Лиупанъпан]] и [[Хъндуаншан]]; (3) планински вериги от североизток на северозапад – [[Чанбайшан]], [[Голям Хинган]], [[Тайханшан]] и [[Уишан]]; (4) планински вериги от северозапад на югоизток – [[Цилянъпан]] и [[Монголски Алтай]]; (5) дъгообразни планински вериги, към които се отнасят [[Хималаи]]те и Тайван. Между тези планини има множество плата, падини и равнини. Повърхността на Китай се спуска от запад на изток стъпаловидно, оформяйки четири „стъпала“. Най-високото „стъпало“ е [[Тибет]]ското плато, достигащо в югозападната си част височина над 4000 m. Следващото „стъпало“ започва на изток от Тибетското плато и стига до планинските вериги Голям Хинган – Тайханшан – Уишан. То се състои основно от разположени на височина от 1000 – 2000 m възвишения и падини, като Юннан-Гуйджоуското, Горското и Вътрешномонголското плато, както и от [[Таримска падина|Таримската]], Джунгарската и Съчуанската падини. Третото „стъпало“ започва на изток от планинските вериги Голям Хинган – Тайханшан – Уишан и стига до крайбрежието. То се състои от разположени на височина от 500 – 1000 m равнини и низини, като тези в [[Манджурска равнина|Манджурската]] и [[Севернокитайска равнина|Севернокитайската равнина]] и [[Равнина на Яндзъ|Равнината на Яндзъ]]. Четвъртото „стъпало“ обхваща обширни райони от континенталния шелф и в него се включват Бохайско море с площ от 77 000 km² и средна дълбочина от 18 m, Жълто море с площ 380 000 km² и средна дълбочина от 44 m, Източнокитайско море с площ 770 000 km² и средна дълбочина 370 m, и [[Южнокитайско море]] с площ 3,5 млн. km² и средна дълбочина 1212 m. === Климат === Китай е разположен в [[умерен климатичен пояс|умерения]], [[субтропици|субтропичния]] и [[тропичен климатичен пояс|тропичния климатичен пояс]]. Освен това голямо значение за климата имат обширната континентална площ, голямата височина на вътрешните райони и крайокеанското положение на Източен Китай. === Реки и езера === [[Файл:漓江山水.jpg|мини|250п|Река [[Лидзян]]]] В Китай има множество реки, чиято обща дължина е 220 000 km. Те образуват външни и вътрешни системи. Външните реки са [[Яндзъ]], [[Хуанхъ]], [[Амур|Хъйлундзян (Амур)]], [[Джудзян]], [[Меконг|Ланцандзян (Меконг)]], [[Нудзян]] и Ялуцангпо. Те се вливат в [[Тихи океан|Тихия]], Индийския и Северния ледовит [[океан]] и общата им водосборна площ обхваща около 64% от територията на страната. Вътрешните реки, чийто брой не е голям, са значително отдалечени една от друга. Те се вливат в езера във вътрешността или се губят в пустини и солници. Тяхната водосборна площ е около 36% от територията на страната. В Китай има и множество езера, чиято обща площ е около 80 000 km², както и изкуствени водохранилища. Езерата също могат да бъдат разделени на външни и вътрешни. Към външните спадат богатите на водни продукти сладководни езера като [[Поянху]], [[Дунтинху]] и [[Тайху]]. Към вътрешните се отнасят солените езера, най-голямото от които е [[Цинхай]]. Сред вътрешните езера има и много пресъхващи, като [[Лобнор]] и [[Дзюйен]]. Ледниците и вечните снегове също са част от континенталните води на Китай. Те са разположени в западните планински райони и заемат площ от 44 000 km². Запасите от вода в тях се оценяват на 2300 млрд. m³ и снабдяват много реки в Западен Китай с огромни количества [[вода]]. == Държавно устройство == {{основна|Държавно устройство на Китай}} [[Файл:18th National Congress of the Communist Party of China.jpg|мини|18-ти конгрес на Китайската комунистическа партия]] Китай е най-голямата [[еднопартийна система|еднопартийна]] [[комунизъм|комунистическа държава]] в света. Властта се упражнява от страна на [[ККП|Китайската комунистическа партия]] и Държавния съвет. Конституцията гарантира избирателни права на китайските граждани по подобие на конституционните демократични гаранции, които са установени в Източния блок на Варшавския договор. На по-високо ниво е висшият Народен конгрес, от който на свой ред се избират членовете на комунистическата партия. Реформите в икономиката обаче имат и негативна страна, а именно разделението на китайските комунисти на по-старо поколение (т.нар. „комунисти-другари“) и по-ново поколение („комунисти-граждани“). ККП аргументира тоталитарната си власт със заплахи че без нея неизбежно ще последва вътрешнополитически хаос. Партийните комитети все още играят важна роля в икономиката и обществения живот. Основните органи на партията са Постоянният комитет на Политбюро (с 9 членове), Политбюро, Секретариатът, Централният военен комитет и Централната комисия за морална инспекция. Последната има специфична функция – да се занимава с изкореняването на корупцията по високите етажи и злоупотребата с държавни средства от страна на политическите лица, но нито тя, нито останалите подлежат на извънпартиен контрол, поради което ефективността им е с неясен характер. Главен политически проблем остава нарушаването на човешките права. Многократни са обвиненията срещу правителството заради цензурирането и манипулирането в интернет с цел възпрепятстване на свободното мнение, преследване на граждани и общественици с опозиционни настроения, нарушения на основни трудови права на работниците по строителството на олимпийските обекти за домакинството през 2008 г. и др. === Въоръжени сили === {{основна|Народна освободителна армия}} [[Файл:China 10th Anniversary Parade in Beijing 01.jpg|мини|Маршал Лин Бяо преглежда войниците по време на десетия юбилеен военен парад през 1959 г.]] Народната освободителна армия или НОА е общото название на всички въоръжени сили на Китай. Със своите 2,25 милиона войници е най-голямата действаща [[армия]] в света. Основана е на [[1 август]] [[1927]] г. Тогава тя е представлявала въоръженото крило на [[ККП|Китайската комунистическа партия]], а до [[1946]] година е била известна като ''Китайска червена армия''. НОА се състои от множество родове войски, но четирите основни са Сухопътни сили, Военновъздушни сили, Военноморски флот и Стратегически ракетни ядрени войски, по-известни като [[Втори артилерийски корпус]]. Между [[1934]] и [[1935]] г. тя на няколко пъти удържа войските на [[Чан Кайшъ]], а по-късно взема участие в [[Голям поход|Дългия поход]] на комунистите. В началото Червената армия е използвала предимно партизанска тактика, но в хода на [[Втора Китайско-Японска война|Втората китайско-японска война]] прибягва и до нормални сражения. НОА печели гражданската война и в резултат на това Гоминданът се оттегля на остров [[Тайван]], където [[Република Китай (Тайван)|продължава съществуването]] на дотогавашната [[Република Китай (1912 – 1949)]]. От 60-те години китайската армия е в постоянна готовност да удря първа, да нанася тежки поражения и да се бие с ядрени оръжия. Според Дън Сяопин обаче китайската армия трябва да има мироопазваща роля в световен мащаб. Затоплят се отношенията с бившите врагове на страната – [[САЩ]] и [[Русия]]. Между [[1996]] и [[2000]] година числеността е намалена със 700 000 войници. Китайските въоръжени сили са снабдени с последен модел руски въоръжения (произведени по лиценз в Китай), както и висококачествени оръжия с местен произход. НОА разполага с 9200 танка, над 6000 бронирани бойни машини, 17 300 артилерийски системи и над 6000 зенитни комплекса. Китай разполага също с 62 подводници (от които 9 ядрени), около 200 надводни съда и над 2000 бойни самолета и вертолета. Китайският ядрен арсенал възлиза на 400 или повече оръжия. Втори артилерийски корпус има около 30 [[МКБР|междуконтинентални балистични ракети]] [[ДФ-5]]. === Административно деление === {{основна|Административно деление на Китайската народна република}} [[Файл:Sanya Sun Photo by Dale Preston.jpg|мини|230п|Плаж край [[Хайнан]]]] [[Файл:Hupao.jpg|мини|230п|Извор, наречен Съня на Тигъра близо до [[Ханджоу]]]] [[Файл:13-08-08-hongkong-by-RalfR-Panorama2.jpg|мини|230п|Изглед от [[Хонг Конг]]]] Китайската народна република се състои от 22 [[Провинции в КНР|провинции]] (省); [[Тайван]] (台湾) се разглежда от правителството също като 23-та провинция. Освен това има 5 [[Автономни региони в КНР|автономни региона]] (自治区), населени с пет големи малцинства, 4 [[Градове на централно подчинение в КНР|града на централно подчинение]] (直辖市) и 2 [[Специални административни райони в КНР|специални административни района]] (特别行政区), които се ползват със значителна самостоятелност. Списък на провинциите на КНР: {| class="wikitable" |- ! colspan="3" | '''Провинции'''（省） |- | [[Анхуей]] (Ānhuī 安徽) || [[Ляонин]] (Liáoníng 辽宁) || [[Хънан]] (Hénán 河南) |- | [[Гансу]] (Gānsù 甘肃) || [[Съчуан]] (Sìchuān 四川) || [[Цинхай]] (Qīnghǎi 青海) |- | [[Гуандун]] (Guǎngdōng 广东) || [[Фудзиен]] (Fújiàn 福建) || [[Шандун]] (Shāndōng 山东) |- | [[Гуейджоу]] (Guìzhōu 贵州) || [[Хайнан]] (Hǎinán 海南) || [[Шанси]] (Shānxī 山西) |- | [[Джъдзян]] (Zhèjiāng 浙江) || [[Хубей]] (Húběi 湖北) || [[Шънси]] (Shǎnxī 陕西) |- | [[Дзилин]] (Jílín 吉林) || [[Хунан]] (Húnán 湖南)|| [[Юнан]] (Yúnnán 云南) |- | [[Дзянси]] (Jiāngxī 江西) || [[Хъбей]] (Héběi 河北) ||[[Тайван]] (Táiwān 台湾) (политически оспорван) |- | [[Дзянсу]] (Jiāngsū 江苏) || [[Хъйлундзян]] (Hēilóngjiāng 黑龙江) || |- ! '''Автономни райони'''（自治区） !! '''Градове на централно подчинение'''（直辖市） !! '''Специални административни райони'''（特别行政区） |- | [[Вътрешна Монголия]] (Nèi Měnggǔ 内蒙古自治区) || [[Пекин]] (Běijīng 北京市) || [[Макао]] (Àomén 澳门特别行政区) |- | [[Гуанси-джуански автономен регион|Гуанси]] (Guǎngxī 广西壮族自治区) || [[Тиендзин]] (Tiānjīn 天津市) || [[Хонконг]] (Xiānggǎng 香港特别行政区) |- | [[Нинся-хуейски автономен регион|Нинся]] (Níngxià 宁夏回族自治区) || [[Чунцин]] (Chóngqìng 重庆市) || |- | [[Синдзян-уйгурски автономен регион|Синдзян]] (Xīnjiāng 新疆维吾尔自治区) || [[Шанхай]] (Shànghǎi 上海市) || |- | [[Тибетски автономен регион|Тибет]] (Xīzàng 西藏自治区) || |} == Външна политика == КНР провежда външна политика, допринасяща за укрепване ролята на Китай в световната политика, като при това се придържа към сравнително неутрална позиция. Западните страни критикуват външната политика на Китай заради поддръжката ѝ на [[КНДР]]. КНР от 1971 г. е постоянен член на Съвета за безопасност на ООН. Обаче едва от 1982 г. КНР започва да участва в тяхното финансиране, а първите китайски военни наблюдатели са изпратени през 1990 г.<ref>Зародов И. А. Китай в миротворческой деятельности ООН // Вестник МГИМО Университета. – 2011. – № 6. – С. 260</ref> [[Непризнати държави#Частично непризнати държави|КНР не се признава]] от 14 държави членки на ООН, признаващи [[Република Китай (Тайван)|Китайската република]]: [[Белиз]], [[Република Хаити|Хаити]], [[Гватемала]], [[Хондурас]], [[Маршалови острови]], [[Науру]], [[Никарагуа]], [[Палау]], [[Парагвай]], [[Сейнт Винсент и Гренадини]], [[Сейнт Китс и Невис]], [[Сейнт Лусия]], [[Тувалу]], [[Есватини]], а също [[Ватикан]]. == Икономика == {{основна|Икономика на Китай}} [[Файл:GDP BRIC Bulgaria 1984-2009.png|мини|250п|БВП на глава от населението на Китай (в зелено), останалите страни от БРИК и България (1984 – 2009)]] [[Файл:Flickr - Shinrya - Shanghai Skyline HDR.jpg|мини|250п|[[Шанхай]] е един от най-важните центрове на китайската и на световната икономика.]] След десетилетия на развитие по пътя на [[планова икономика|плановия икономически модел]], Китай прилага реформи за установяване на пазарни механизми от средата на 70-те години. Това е т.нар. „[[социализъм с китайски характеристики]]“, при който повечето предприятия и компании остават държавна собственост, но им се позволява да функционират чрез пазарни механизми. Колективното земеделие е отменено, а на заетите в тази област се отпускат заеми за стимулиране на производството и развитие. Тази политика, съчетана с огромния брой трудоспособни китайци, е в основата на т.нар. „китайско икономическо чудо“, и челната позиция на страната в списъка на най-бързо развиващите се държави в света.<ref>{{cite web |url=http://www.usatoday.com/money/world/2007-10-25-china-gdp_N.htm |title=Chinese economy slows to still sizzling 11.5% growth |date=25 октомври 2007 |publisher=[[USA Today]] |accessdate=30 октомври 2007}}</ref> Въпреки пазарните механизми, все още се счита, че в Китай е налице силно видоизменена разновидност на плановата икономика заради силния партиен контрол върху икономиката и следването на петгодишни планове за развитие.<ref name="ft.com">[http://www.ft.com/cms/s/0/3c301096-d37b-11dd-989e-000077b07658.html?nclick_check=1 www.ft.com]</ref> [[Файл:Partially completed buildings in Wuhan.jpg|мини|ляво|200п|Строящи се сгради в [[Ухан]]]] КНР е на второ място в света (след [[САЩ]]) по [[БВП]] (ППС) за 2008 – 7,8 трлн. щ.д., както и по номинален БВП – 4,22 трлн. щ.д. На глава от населението БВП (ППС) е 6100 щ.д. В началото на 80-те години близо 53% от китайците живеят под линията на бедността, а през 2001 те са едва 8%.<ref>[http://econ.worldbank.org/WBSITE/EXTERNAL/EXTDEC/EXTRESEARCH/0,,contentMDK:20634060~pagePK:64165401~piPK:64165026~theSitePK:469382,00.html Fighting Poverty: Findings and Lessons from China’s Success] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110519075432/http://econ.worldbank.org/WBSITE/EXTERNAL/EXTDEC/EXTRESEARCH/0,,contentMDK:20634060~pagePK:64165401~piPK:64165026~theSitePK:469382,00.html |date=2011-05-19 }} (World Bank). Посетен на 10 август 2006.</ref> От 1978 насам китайската икономика е нараснала по обем 70 пъти.<ref>[http://www.theaustralian.news.com.au/business/story/0,28124,24913760-5017997,00.html China jumps to world's No 3 economy] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090713075545/http://www.theaustralian.news.com.au/business/story/0,28124,24913760-5017997,00.html |date=2009-07-13 }} The Australian. Посетен на 21 януари 2009.</ref> Бързото развитие обаче създава и някои проблеми – замърсяването на околната среда от една страна, и увеличаване неравенството в доходите сред населението.<ref>[http://www.adb.org/media/Articles/2007/12084-chinese-economics-growths/ Reducing Inequalities in China Requires Inclusive Growth] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090713055848/http://www.adb.org/media/Articles/2007/12084-chinese-economics-growths/ |date=2009-07-13 }}, Asian Development Bank, News Release, 9 август 2007.</ref> Китай е четвъртата най-посещавана страна в света, като през 2006 тя е била посетена от 49,6 млн. души.<ref>{{Citation |title=UNTWO Tourism Barometer. Брой за юни 2007 |url=http://unwto.org/facts/eng/pdf/barometer/unwto_barom07_2_en.pdf |accessdate=2009-03-04 |archivedate=2011-07-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110726015601/http://unwto.org/facts/eng/pdf/barometer/unwto_barom07_2_en.pdf }}</ref> === Промишленост === [[Файл:Factory in China.jpg|мини|250п|Фабрика на р. [[Яндзъ]]. Заради хилядите производствени предприятия на стотици чужди фирми, Китай понякога е наричан „Работилницата на света“.]] Промишлеността и строителството генерират 48% от БВП на Китай. Страната произвежда около 8% от всички промишлени стоки в света, нареждайки се на трето място по този показател. Водещи са добива и химическата промишленост, произвеждат се най-вече комуникационна апаратура, [[дрехи]], [[автомобил]]и, [[играчки]], [[електроника]], [[оръжия]] и строителни материали. Китай разполага с богати запаси на различни видове полезни изкопаеми, с най-голямо значение от които са [[нефт]], [[желязна руда]], [[въглища]], [[алуминий]], [[природен газ]], [[живак]], [[калай]], [[волфрам]], [[молибден]], [[уранова руда]], [[олово]] и други. От 1996 г. насам, Китай е на първо място в света по добив на [[стомана]] и въглища, и по производство на [[цимент]], изкуствени торове и [[телевизор]]и. Развитието в този сектор е с изключителни темпове. Например производството на стомана скача три пъти за 7 години – от 140 млн. тона през 2000 г. до 420 млн. тона през 2007 г. Още по-голямо впечатление прави ръста на производство на [[интегрална схема|интегрални схеми]], широко използвани в много електроуреди. През 1978 г. Китай произвежда 30 милиона броя интегрални схеми, а през 2004 са произведени 21,15 милиарда броя – 705-кратно увеличение. === Земеделие === Китай е добре развита земеделска цивилизация. Още преди шест хиляди години на територията на страната е обработвана земя, като около II хил. пр.н.е. са били изчерпани възможностите за по-нататъшно развитие на земеделието чак до епохата на индустриализация. Професията земеделец винаги е била уважавана, а стара поговорка гласи: „''Сред 72-те занятия на хората, [[земеделие]]то е най-почетно''“. Общата площ годни за обработка земи в КНР не превишава 20% от територията на страната, като на 90% от тези земи се отглеждат [[зърнено-житни култури]]. Според климатичните условия в Китай са се образували шест типа обработка на земята: [[Файл:Yuanyang hani farmer.jpg|мини|250п|Китайски земеделец]] * 1. Зона на пролетна [[пшеница]] или летница и други зърнени. Тази зона като цяло съвпада с територията на североизточен Китай, където има студени зими с обилен снеговалеж. Пшеницата тук се сее през април след стапяне на снеговете и се събира само една реколта. Освен пшеница, в [[Манджурия]] (т.е. трите северни провинции – [[Хъйлундзян]], [[Дзилин]] и [[Ляонин]]) отглеждат и соеви [[боб]]ове, [[просо]], гаолян (вид [[сорго]], известен на китайците още от 13 век), [[овес]], [[ечемик]] и внесената от Америка [[царевица]]. Соята заема най-голяма територия, тъй като е една от най-важните съставки в диетата на китайците. В Манджурия се отглежда около ¼ от цялата [[соя]] в Китай. * 2. Зона на есенната пшеница и други зърнени. Обхваща основно територията на Северно-китайската равнина. Вегетативният период, т.е. периодът, през който може да се получи реколта, е 6 – 7 месеца. В тази зона няма достатъчно валежи, което не позволява отглеждането на [[ориз]]. Като зимна култура освен пшеницата тук се отглежда и соя, а през лятото се сее просо, царевица, [[ечемик]], [[чумиза]] (черен ориз) и [[батат]]и (сладки картофи), които са внесени в Китай през [[14 век]] и са станали любимата храна на бедняците. През летния период на полетата, където сеят зимните култури, отглеждат най-често соя и [[зеле]]. * 3. Зона на смесените посеви на пшеница и ориз. Тази селскостопанска зона се разполага между река [[Хуанхъ]] и планинската верига Цинлин на север и река [[Яндзъ]] – на юг. Тук валежите достигат 750 – 1000 mm на година, а вегетативният сезон продължава най-малко 8 месеца. В районите на север от Нанкин се отглежда зимна пшеница, реколтата се събира през юни, а през лятото сеят соя, [[грах]], батати. В много райони отглеждат ориз. [[Файл:Longji terrace - 03.JPG|мини|250п|[[Оризище]] в Гуейлин, [[Гуанси-джуански автономен регион|Гуанси-джуанския автономен регион]]]] * 4. Зона на две реколти на ориза. Оризовият земеделски пояс в Китай се намира там, където валежите са не по-малко от 1100 mm на година. Това основно са районите на юг от [[Яндзъ]] и в Съчуанската котловина, където по склоновете на хълмовете почти на 2/3 от територията се отглеждат по 2 реколти ориз на година. В по-високите райони отглеждат батати и царевица. Главни технически култури тук са [[черница]]та, като основна храна на [[копринена буба|копринените буби]] и [[тунгово дърво]] – субтропично маслодайно растение, [[захарна тръстика]] и [[чай]]. * 5. Зона на три реколти на ориза. Такъв тип земеделие се среща на юг от планинската верига [[Наншан]], където валежите достигат до 1500 mm на година, а вегетативният сезон продължава през цялата година. Тук отглеждат любимите на китайците цитрусови плодове [[китайско личи]], [[ананас]]и, [[банан]]и и др. На о-в Хайнан растат [[Кокосов орех|кокосови орехи]], дурян и други тропически плодове. * 6. Оазисно земеделие. Този тип обработка е характерен за западните райони на Китай, особено около басейна на река [[Тарим]] в [[Синдзян-уйгурски автономен регион|Синдзян-уйгурския автономен регион]] (най-голямата провинция на КНР). Вегетативният период тук продължава 7 месеца, но няма зимни култури, заради пронизващите зимни студове. Съчетанието на горещини и оросяване е благоприятно за отглеждането на ориз, пшеница и [[грозде]]. От този район са и прочутите хамийски [[пъпеш]]и, [[диня|дини]] и разнообразни [[ядки]]. Освен всичко това в Китай е развит риболова, свиневъдството и говедовъдството. === Транспорт === {{основна|Транспорт в Китай}} [[Файл:Qingzang railway Train 01.jpg|мини|ляво|250px|[[Цинхай-тибетска железница|Цинхай-тибетската железница]], Тибет]] [[Файл:Shanghai Transrapid 002.jpg|мини|250px|Влак [[маглев]] в Шанхай]] [[Файл:Beijing Capital International Airport Terminal 3 Interior 20090818.jpg|мини|250px|Терминал 3 на Пекинското летище]] Китай разполага с огромна и гъста транспортна мрежа. Общата дължина на автомобилните пътища е 4,77 млн. km към края на 2017 г. Системата от магистрали се развива бързо, до края на 2020 г. общата дължина на китайската скоростна магистрална мрежа достига 161 000 km<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.xinhuanet.com/2021-05/31/c_1127510817.htm|заглавие=Транспорта в Китай}}</ref>, сега това е най-голямата в света скоростна магистрална система по дължина, надминавайки общата дължина на американската междущатска магистрална система през 2011 г. Като се изключат военните и полицейски автомобили, през 2002 г. в Китай е имало 12 милиона автомобила и автобуса, и 8,1 милиона други пътни возила. Градският транспорт обхваща всички методи за превоз – [[автобус]]и, [[трамвай|трамваи]], [[тролейбус]]и и [[метро]]. Най-старите метрополитени са Пекинският и Шанхайският, построени през [[1960-те]]. Метро има още в [[Чанчун]], [[Чунцин]], [[Гуанджоу]], [[Нанкин]], [[Шънджън]], [[Тиендзин]] и [[Ухан]]. Строят се подземни линии и в [[Чънду]], [[Харбин]], [[Циндао]], [[Шънян]] и [[Сиан]]. Железопътният транспорт също е силно развит. Към края на 2020 г. общата дължина на жп линиите в страната е 146 000 km, а общата дължина на пътищата е 5,2 милиона km, което е съответно 7 пъти и 64 пъти повече от първоначалния период на основаването на съвременен Китай. Пробегът на маршрутите на гражданската авиация, изчислени на базата на неповтарящи се разстояния, е 8 379 800 km. Около 6000 km от тях са подходящи за високоскоростни влакове. В [[Шанхай]] се намира първият в света влак [[маглев]] ([[магнитна левитация]]) за граждански цели, между една от станциите на метрото и международно летище Пудън. Влакът по тази линия държи железопътния рекорд за скорост на Китай – 501 km/h. Цената на обикновен двупосочен билет за него е едва 80 юана (около 12 евро). Високоскоростната железопътна система на Китай се развива много бързо през последните 15 години. Мрежата от високоскоростни влакове China Railway High-speed (CRH) е въведена в експлоатация едва през април 2007 г. Междуградската железница Пекин – [[Тиендзин]], която е открита през август 2008 г., е първата високоскоростна пътническа линия. Високоскоростната мрежа достига до всички административни региони на провинциално ниво, с изключение на Макао. Цялата мрежа има малко под 38 000 km обща дължина към края на 2020 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.xinhuanet.com/english/2021-01/09/c_139654709.htm|заглавие=Железопътни линии|достъп_дата=2021-12-15|архив_дата=2021-01-11|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210111182534/http://www.xinhuanet.com/english/2021-01/09/c_139654709.htm}}</ref> Бумът на строителството на мрежата продължава, като плановете са тя да достигне 70 000 km през 2035 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://asiatimes.com/2020/08/china-sets-railway-building-spree-in-high-speed-motion/|заглавие=Развитие на железопътната система}}</ref> Китай има железопътни връзки с [[Русия]], [[Монголия]], [[Казахстан]], [[Виетнам]] и [[Северна Корея]], която е единствената от изброените, използваща същата ширина на линията. Планирани са железопътни връзки с [[Лаос]] и [[Макао]]. Част от [[Цинхай-тибетска железница|Цинхай-тибетската железница]] минава през тибетския проход Тангула на надморска височина 5072 m, което го прави най-високия железопътен участък в света. Китай разполага с 467 летища. Най-големите са в Пекин, Гуанджоу и Шанхай. Пекинското летище е най-натовареното в цялата страна. Съществуват три основни авиокомпании – Air China, China Eastern Airlines и China Southern Airlines. При полети до [[Тайван]] трябва да се следват специални правила, а полетите до [[Хонгконг]] се смятат за международни. Водният транспорт играе важна роля за вътрешната икономика. Китай разполага със 140 000 km водни пътища и търговски флот от 1826 съда – трети по големина в света след тези на [[Панама]] и [[Либерия]]. От близо 2000 морски пристанища само 130 са отворени за чужди съдове. Вътрешните пристанища са над 5100. [[Великият китайски канал]] е най-големият плавателен канал в света. Дължината му възлиза на 1794 km, и обслужва 17 града от Пекин до [[Ханджоу]]. Системата от газопроводи е с обща дължина 28 132 km, на нефтопроводите – 20 204 km, и на тръбите за други продукти – 9746 km. === Комуникации === Китайската народна република разполага с обширна и разнообразна телекомуникационна мрежа. Средното ѝ ниво е под това на развитите западни страни, но се разработват и употребяват някои от най-усъвършенстваните технологии. [[Телефон]]ните и [[телеграф]]ни мрежи са изградени изцяло през 1950-те години. Дотогава в Китай е имало съвсем малко на брой линии, а апаратурата е била примитивна и остаряла. През 1960-те започва активно разширяване и на радиоразпръскването. Към края на 1970-те започва и предаването на сигнал през космически спътници. Благодарение на Четвъртия петгодишен план (1971 – 75) са разширени способите за производство на електронно оборудване, което увеличава значително телекомуникационния капацитет на страната. През 1990-те започва и предаването на информация по [[оптичен кабел]] и дигитални способи. Днес КНР осъществява най-активната [[интернет телефония]] в света. Потребителите на [[интернет]] в Китай в началото на 2011 г. е 485 млн. души (36,3% от населението на страната).<ref name="news250112">[http://news.ibox.bg/news/id_1071927724 2 млрд. души достигнаха потребителите на интернет], статия в news.bg от 25 януари 2012 г.</ref> == Население == {{основна|Население на Китай}} [[Файл:Ethnolinguistic_map_of_China_1983.jpg|мини|350px|Етнолингвистична карта на КНР. В зелено – китайци; в жълто – тибетско-бирмански етноси; светлолилаво – монголски народи; тъмносиньо – корейци]] През последните години политиката за ограничаване на раждаемостта е смекчена: с постановление на Постоянния комитет на Всекитайското събрание на народните представители от 28 декември 2013 г. е разрешено семействата да имат две деца, ако поне единият от родителите е бил единствено дете в семейството си<ref>Трощинский П. В. Влияние традиций на право современного Китая // Журнал российского права. – 2014. – № 8 (212). – С. 99</ref>; по-късно забраната е премахната напълно<ref name="РиаНовости">{{cite web|title=Глава Китая: отмена политики „одного ребенка“ сбалансирует население|url=https://ria.ru/world/20151103/1313076646.html|date=2015-11-03|publisher=[[РИА Новости]]|accessdate=2015-12-04|lang=ru}}</ref>, но политиката за ограничаване на раждаемостта се запазва<ref>{{cite web|title=Какое влияние окажет отмена политики контроля за рождаемостью в Китае?|url=http://russian.people.com.cn/n3/2018/0723/c95181-9483763.html|date=2018-07-23|publisher=[[Жэньминь жибао]]|accessdate=2020-08-31|lang=ru}}</ref><ref>{{cite web|title=Парламент Китая предложил отменить политику ограничения рождаемости|url=https://tass.ru/obschestvo/6107246|date=2019-02-12|publisher=[[ТАСС]]|accessdate=2020-08-31|lang=ru}}</ref>. На 31 май 2021 г. е обявено, че се разрешава на семействата да имат до 3 деца, след като неотдавнашни данни показали голям спад на раждаемостта, предава [[Reuters]].<ref>[http://www.focus-news.net/news/2021/05/31/2873995/reuters-kitay-razreshava-po-tri-detsa-v-semeystvo.html Reuters: Китай разрешава по три деца в семейство]</ref> Официално правителството на Китайската народна република признава 56 [[Етнически групи в КНР|етнически групи в страната]].<ref>[http://www.paulnoll.com/China/Minorities/China-Nationalities.html List of ethnic groups in China and their population sizes]</ref> Властите в [[Специални административни райони в КНР|специалните административни райони]] на [[Хонконг]] и Макао понякога не правят разлика между различните [[Етническа група|етнически групи]] в страната. # [[китайци]]<ref>Известни и като народността „хан“.</ref> (汉族: Hàn Zú) – 1 207 541 842 (88,76%) (2008) # [[джуанци]] (壮族: Zhuàng Zú) # [[манджури]] (满族: Mǎn Zú) # [[хуейци]] (回族: Huí Zú) # [[мяо]] (苗族: Miáo Zú) (хмонги) # [[уйгури]] (维吾尔族: Wéiwúěr Zú) # [[И (народ)|и]] (彝族: Yí Zú) # [[тудзя]] (土家族: Tǔjiā Zú) # [[монголци]] (蒙古族: Měnggǔ Zú) # [[тибетци]] (藏族: Zàng Zú) # [[буи]] (布依族: Bùyī Zú) # [[дун]] (侗族: Dòng Zú) # [[яо (народ)|яо]] (瑶族: Yáo Zú) # [[корейци]] (朝鲜族: Cháoxiǎn Zú) == Наука и технологии == {{основна|Наука и технологии в Китай}} [[Файл:Zhai Zhigang.JPG|мини|150п|[[Джай Джъган]], първият китаец, излязъл в открития Космос (през 2008)]] Още от древни времена китайската наука е много напредничава. Китайците са известни като изобретатели на редица изобретения, като [[барут]]а, [[компас]]а, [[хартия]]та. Барутът бил употребяван за направата на [[фойерверк]]и, но най-вече по време на бойни действия. Войниците го възпламенявали и шумната експлозия всявала ужас у неприятеля. 200 години по-късно китайците направили първите [[ракета|ракети]], с които подпалвали вражеския лагер. Измислили [[бомба|бомбите]] и първи са използвали барута за зареждане на оръдията. Китайците измислили и [[хартия]]та, а също така и процеса на [[печатане]]то. Освен това за първи път в Китай е започнало използването на хартиените [[банкноти]], което е облекчило значително [[търговия|търговците]]. Китайците забелязали, че лъжица от магнетит, поставена в равновесие върху хоризонтална плоча, се извърта винаги така, че дръжката на лъжицата сочи в посока към слънцето, когато е в зенита си. Така е открит [[компас]]ът преди повече от 2000 години, а по-късно е променена формата му и започва да се използва игла, закачена на копринен конец или плуваща във вода. След пътешествията на [[Джън Хъ]] с неговата огромна флотилия из Индийския океан компасът започва да се използва от арабите и достига до Европа около XII – XIII век, правейки възможни великите географски открития. Други големи китайски открития с изключително значение са: [[коприна]]та, [[порцелан]]а, [[арбалет]]а, сухопътни и морски [[миниране|мини]] с експлозив, [[пушка|пушките]], [[пистолет]]ите, [[хвърчило]]то, [[стремена]]та за яздене на [[кон]], [[ръчна количка|ръчната количка]] с колела, първите газопроводи, а в областта на бита – [[четка за зъби|четката за зъби]], [[тоалетна хартия|тоалетната хартия]], [[кибрит]]a и много други. За първи път в Китай е започнало използването на [[природен газ]] и [[въглища]] за осветление и като [[гориво]], използването на коприната за производство на [[дреха|дрехи]], използването на [[огнестрелни оръжия]] по време на [[война]], пиенето на [[чай]]. В Древен Китай са измислени и много различните видове игри и спортове като: [[игра на карти|играта на карти]], [[домино (игра)|домино]], [[го]], [[маджонг]] и [[футбол]]а. Китай изпробва първото си атомно оръжие през [[1964]], а първата си [[водородна бомба]] – едва три години по-късно, през 1967. Отделно притежава и разработва [[неутронна бомба|неутронни]], [[биологично оръжие|биологични]] и [[химическо оръжие|химически]] оръжия. В гражданската сфера Китай активно разработва източници на ядрена енергия и бързо разширява атомната си промишленост за мирни цели. През [[2003]] г. Китай става третата нация, изпратила самостоятелно човек в [[Космоса]]. До 2020 г. страната планира да изпрати свой [[тайконавт]] до [[Луната]]. Най-новото доказателство за възхода на Китай във водещите области на науката и технологиите идва от факта, че към края на 2017 г. Китай надминава САЩ, като става най-голямата страна в света по брой на публикуваните научни статии.<ref>[https://interestingengineering.com/china-now-ranks-first-in-the-world-in-publishing-scientific-articles?_source=newsletter&_campaign=yBAMjxl0j1gej&_uid=5xe7X68a7r&_h=2d600d085754fe5f0a933151ed25929a12bcffb6&utm_source=newsletter&utm_medium=mailing&utm_campaign=Newsletter-23-01-2018 Статия в Interesting Engineering]</ref> == Спорт == Сред най-популярните, свързани със спорта упражнения за добра физическа форма, са [[чи гун]] и [[тай чи]], като някои форми на [[кунгфу]] в съвременен Китай са официален спорт и се провеждат състезания. Спортът в Китай може да се проследи до древните китайски стрелци, използването на меч, също и игра на топка. [[Пекин]] ще бъде домакин на [[Зимни олимпийски игри 2022|Зимните олимпийски игри през 2022]], което ще направи Пекин първият град в света, където са се провели и летни, и зимни олимпийски игри<ref>[https://www.olympic.org/beijing-2022 Beijing 2022 Winter Games Olympics – results & video highlights"], [[Международен олимпийски комитет]], 23 февруари 2018. Линк от 23 февруари 2018</ref>. == Култура == {{основна|Култура на Китай}} [[Файл:Sunset of the Forbidden City 2006.JPG|мини|250п|Северозападната ъглова кула на [[Забранения град]]]] [[Файл:Wudangshan 2003 10.jpg|мини|250п|[[Даоизъм|Даоистки]] манастир в планината [[Вутаншан]]]] [[Файл:Ming musketeers.jpg|мини|250п|Китайски мускетари в учебна формация, 16 век.]] Китайските празници са много пищни. Винаги има представления с участието на животните, в които китайците вярват, че носят късмет – [[дракон]]ите и лъвовете. Посрещането на Новата година е наистина забавно. Всяка година носи името на едно от 12 животни. Има година на Кучето и на Дракона. Китайците вярват, че всеки носи характера на животното, в чиято година е роден. Празненствата за посрещането на Новата година продължават цял месец. Най-весел е празникът на фенерите. Хората украсяват домовете си с различни по големина и форма фенери и организират шествия и фойерверки. Огромен дракон е начело на процесията. Той е направен от бамбуков скелет, покрит с коприна или хартия. В него влизат до 20 души, които го карат да танцува по улиците. На китайските празници има и танцуващи лъвове. Танцьорите в лъвския костюм са много атлетични. Подскачат нависоко, за да хванат пликовете с пари, които хората им подхвърлят. Понякога има танцьор, който се закача с лъва, за да демонстрира своята сръчност. === Език === {{основна|Китайски език}} Китайският език (汉语/漢語, pinyin: Hànyǔ; 中文, [[пинин]]: ''Zhōngwén'') може да бъде разглеждан като език или езиково семейство и представлява съвкупност от местните езици, говорени от китайската етническа група [[Китайци|хан]]. Той е един от езиците, формиращи [[Сино-тибетско езиково семейство|Сино-тибетското езиково семейство]]. Различните варианти на китайския са ро&#768;ден език за около една шеста от населението на света, или повече от един милиард души. Въпросът дали разновидностите на китайския са „езици“, или „диалекти“ е спорен. Като езиково семейство китайският език включва близо 1,2 милиарда души; Само разновидността мандарин включва около 851 милиона местни говорещи, с което превъзхожда числено който и да било друг език в света. Говоримият китайски език се отличава с високо ниво на вътрешно разнообразие, въпреки че всички говорими разновидности са тонални и аналитични. Основните регионални групи са между шест и дванадесет (в зависимост от схемата на класификация), от които най-многочислена (до този момент) е групата [[мандарин]] (850 милиона), следвана от групата [[ву]] (90 милиона), [[мин]] (70 милиона) и [[кантонски]] (70 милиона). Разликата между повечето от тези групи е по-голяма, отколкото между отделни европейски езици, въпреки че някои, като диалектите сианг и югозападен мандарин, имат общи изрази и до някаква степен са взаимно разбираеми. === Панда === Едно от най-редките животни в света се намира в Китай – пандата. Има два вида панди, които живеят в китайските гори. Първият и по-известен вид е [[Голяма панда|Голяма черно-бяла панда]], а другият е [[Червена панда|Малка червена панда]]. Козината на голямата панда на цвят е в черно и бяло. Тя е гъста, непромокаема и пази животните от студа и влагата. Китайците ги наричат байсюн, което означава бяла [[мечка]]. Хората убивали пандите заради козината им. Вярвали, че притежават магическа сила за закрила от злите духове. Днес пандите се срещат само в няколко района с гъсти [[бамбук]]ови гори. Тези животни изяждат огромни количества бамбукови листа и клонки. На ден поглъщат около 30 [[килограм|kg]] бамбук. На свобода има само около 500 панди. В Китай за тях са създадени специални резервати. Най-големият от тях, който включва и център за изследване, проучване и развитие се намира в [[Чънду]]. В зоологическите градини по света живеят още около сто панди. == Младежки организации == Най-голямата младежка организация в Китай е All-China Youth Federation, която има за основна цел да обедини всички активни млади хора в страната и да им помага да се развиват (наричана „Комсомол“). Организацията изгражда и развива бизнес инкубатори, доброволчески центрове, центрове за развитие на таланти в областта на културата и др. През 2017 г. тя организира конференцията Bridge for the future, част от грандоманския замисъл на проекта „[[Един пояс, един път]]“<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://ld.rs/pcIl | заглавие = Между Китай и България — бизнес или просто истерия | достъп_дата = 4 октомври 2021 | фамилно_име = Дервенков | първо_име = Недялко | автор_препратка = | съавтори = | дата = 24 октомври 2017 | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>. Дъщерна организация е China International Center for Youth Exchange. Това е структурата, която отговаря пряко за целия младежки обмен към и от страната. === Дипломатическа мисия в България === Посланици на Китай в България: * [[:zh:董晓军|Дун Сяодзюн]]<ref>{{cite web | url = http://www.chinaembassy.bg/bjly/dtxw/t1889028.htm | title = КПК отдава китайска мъдрост за глобалното управление | date = 2021-07-01 | website = chinaembassy.bg | access-date = 2021-07-12}}</ref> (2019 – настоящ) * [[:zh:张海舟|Джан Хайчжоу]]<ref>{{cite web | url = http://www.chinaembassy.bg/bjly/dtxw/t1380204.htm | title = Реч на г-н Джан Хайджоу, посланик на КНР на прием | date = 2016-07-12 | website = chinaembassy.bg | access-date = 2021-07-12}}</ref> (2016 – 2018) * [[:zh:魏敬华|Уей Дзинхуа]]<ref>{{cite web | url = http://www.chinaembassy.bg/bjly/dtxw/t1096594.htm | title = Н.Пр. Уей Дзинхуа, нов извънреден и пълномощен посланик на КНР в РБ е дал интервю на вестник „ТРУД“ и „24 ЧАСА“ | date = 2013-11-06 | website = chinaembassy.bg | access-date = 2021-07-12}}</ref> (2013 – 2016) * [[:zh:郭业洲|Гуо Йеджоу]]<ref>{{cite web | url = http://www.chinaembassy.bg/bjly/dtxw/t992300.htm | title = Н.Пр. Гуо Йеджоу, извънреден и пълномощен посланик на КНР в РБ е дал интервю на вестник „ДУМА“ | date = 2012-11-23 | website = chinaembassy.bg | access-date = 2021-07-12}}</ref> (2010 – 2013) * [[Джан Уансюе]] (2007 – 2010) * [[Ю Джънци]] (2005 – 2007) [[Файл:Kitai-1.jpg|мини|От ляво надясно: Проф. д-р Захари Захариев, Хонг Гуймей, Вадим Рошманов]] [[Файл:Kitai-amor.jpg|мини|Международно споразумение за стартиране на обменна програма между Китай и България]] == Интересни факти == {{без източници|reason=Wikipedia content should be verifiable|date=August 2020}} * [[Пекин]]ските власти са наложили ограничителна политика, която забранява притежаването на повече от един домашен любимец, който трябва да е с ръст до 35 cm. * Китайската петролна фирма „Petro China“ е втора в света по най-висока пазарна капитализация. * Най-голямата [[банка]] в света е [[Китайска промишлена и търговска банка|Китайската промишлена и търговска банка]]. * [[China Mobile]] е най-големият мобилен оператор в света. * Броят на мобилните телефони в Китай се е увеличил от 87 млн. през 2000 г. до 432 млн. днес. * Китай е на първо място в света по брой на строителни обекти. * [[Китайската комунистическа партия]] (ККП) е най-голямата партия в света. == Вижте също == * [[Синофил]] * [[Транспорт в Китайската народна република]] * [[Комуникации в Китайската народна република]] * [[Народна освободителна армия]] * [[Списък на етническите групи в КНР]] == Други == {{Географско местоположение |Център = Китай |Север = [[Русия]], [[Монголия]] |Североизток = [[Северна Корея]] |Юг = [[Мианмар]], [[Лаос]], [[Виетнам]] |Югозапад = [[Афганистан]], [[Пакистан]], [[Непал]], [[Бутан]], [[Индия]] |Запад = [[Киргизстан]], [[Казахстан]], [[Таджикистан]] |Северозапад = Казахстан }} == Източници == <references /> == Библиография == * [[Робърт Темпъл]]. Геният на Китай. С., НСМ Медиа, 2007. * [[Надежда Христова]]. Индия, Китай и Япония през ІІІ-XVI век. Велико Търново, УИ, 2007. * [[Бамбър Гаскойн]]. Кратка история на китайските династии. С., Унискорп, 2008. * [[Ерик Израеллевич]]. Когато Китай променя света. С., Пулсио, 2008. * [[Жозе Фреш]]. Китай: някога и сега. С., Изток-Запад, 2008. * [[Джонатан Фънби]]. Седемдесетте чудеса на Китай. С., Рива, 2008. * Дж. А. Г. Робъртс. История на Китай. С., Рива, 2009. * [[Мариана Малинова]]. Генезис и развитие на китайската цивилизация. С., БАН Марин Дринов, 2009. == Външни препратки == * [http://china.edax.org/ Всичко за Китай] * [http://bglog.net/Travel/9207 Аз бях в Китай – Пътепис] * [http://myplanet.bg/destinations/Asia/2/China/12/ Обща информация за Китай] {{Азия}} {{Комунистически страни}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|География|Китай|Азия}} [[Категория:Китай| ]] 6sytfdo12iatsg18l9obxp68ldap7b6 10 18048 12876902 7632752 2026-04-10T21:04:43Z ~2026-22165-55 391870 12876902 wikitext text/x-wiki <div style="text-align:center; padding:5px; border:1px solid #8888aa; background-color:#f7f8ff; width:85%; margin:0 auto; clear:both;"> [[Файл:Christ_Pantocrator_Deesis_mosaic_Hagia_Sophia.jpg|30px|right]] [[Календар на православните църковни празници]]: [[Календар на православните църковни празници#Подвижни празници|Подвижни празници]]<br/> [[Календар на православните църковни празници/Януари|Януари]] | [[Календар на православните църковни празници/Февруари|Февруари]] | [[Календар на православните църковни празници/Март|Март]] | [[Календар на православните църковни празници/Април|Април]] | [[Календар на православните църковни празници/Май|Май]] | [[Календар на православните църковни празници/Юни|Юни]] | [[Календар на православните църковни празници/Юли|Юли]] | [[Календар на православните църковни празници/Август|Август]] | [[Календар на православните църковни празници/Септември|Септември]] | [[Календар на православните църковни празници/Октомври|Октомври]] | [[Календар на православните църковни празници/Ноември|Ноември]] | [[Календар на православните църковни празници/Декември|Декември]] </div><noinclude> [[Категория:Навигационни шаблони за православие]] [[Категория:Религиозни навигационни шаблони|{{PAGENAME}}]] </noinclude> oa8bcgixgv4z3dhckcvsx4t1xoonr6f 0 18454 12877055 12438778 2026-04-11T07:15:14Z MICHELANGELO 50340 /* Финали на турнири от Голям шлем (1) */ 12877055 wikitext text/x-wiki {{Тенисист | име = Мануел Орантес | име-латински = Manuel Orantes | картинка = Manuel Orantes c1974.jpg | големина-картинка = 280 | описание = | наставка = | държава = {{флагче|Испания}} [[Испания]] | роден-място = [[Гранада]], [[Испания]] | починал-място = | живее-в = | височина = 178 | тегло = 75 | прякор = | професионалист = 1968 (аматьор от 1964) | оттеглил = 1983 | пари = $ 1 398 303 | победи-загуби-сингъл = 647 - 249 | титли-гш-сингъл = 1 | титли-atp-сингъл = 36 | титли-wta-сингъл = | титли-itf-сингъл = | позиция-сингъл = 2 <small>(23 август 1973)</small> | оп_австралия = 1/4 финал<br>1968 | ролан_гарос = Финал<br>1974 | уимбълдън = 1/2 финал<br>1972 | оп_сащ = '''Шампион'''<br>1975 | победи-загуби-двойки = 298 - 155 | титли-гш-двойки = | титли-atp-двойки = 23 | титли-wta-двойки = | титли-itf-двойки = | позиция-двойки = '''1'''<small>(1975)</small> | оп_австралия_двойки = 1/2 финал<br>1968 | ролан_гарос_двойки = Финал<br>1978 | уимбълдън_двойки = 1/4 финал<br>1972 | оп_сащ_двойки = 3-ти кръг<br>1975 | дейвискъп = [[Отбор на Испания за Купа Дейвис|Испания]]<br>(1967-1980) | световна_отборна_купа = 2 (1978, 1983) | федкъп = | хопманкъп = | друго = | обновяване = 21 август 2024 }} '''Мануел Орантес''' ({{lang|es|Manuel Orantes}}) е [[Испанци|испански]] [[тенис]]ист. == Биография == Мануел Орантес Корал е роден на 5 февруари 1949 г. в град [[Гранада]], [[Испания]]. == Кариера == Мануел Орантес достига до №2 в световната ранглиста по тенис. През 1975 г. става шампион на [[Откритото първенство на САЩ]], а през 1974 г. е финалист на [[Открито първенство на Франция|Откритото първенство на Франция]]. == Кариерна статистика == ==== Титли от [[Голям шлем (тенис)|Голям шлем]] (1) ==== {| class="wikitable" style="font-size:100%" ! година !width=150| турнир ! width=200|съперник ! width=200|резултат |-style="background:#99ccff;" | style="text-align:center"| 1975 | style="text-align:center"| [[Открито първенство на САЩ|ОП САЩ]] | {{флагче|САЩ}} [[Джими Конърс]] | style="text-align:center"| 6–4, 6–3, 6–3 |} ==== Финали на турнири от [[Голям шлем (тенис)|Голям шлем]] (1) ==== {| class="wikitable" style="font-size:100%" ! година !width=150| турнир ! width=200|съперник ! width=200|резултат |-style="background:#ebc2af;" | style="text-align:center"| 1974 | style="text-align:center"| [[Открито първенство на Франция|Ролан Гарос]] | {{Флагче|Швеция}} [[Бьорн Борг]] | style="text-align:center"| 6–2, 7–6^(7–1), 0–6, 1–6, 1–6 |} === Финали на двойки на турнири от [[Голям шлем (тенис)|Голям шлем]] (1) === {| class="wikitable" style="font-size:100%" ! година !width=150| турнир ! width=200|партньор ! width=200|съперник ! width=200|резултат |-style="background:#ebc2af;" | style="text-align:center"| 1978 | style="text-align:center"| [[Открито първенство на Франция|Ролан Гарос]] || {{флагче|Испания|Испания}} [[Хосе Игуерас]] || {{флагче|САЩ}} [[Джийн Майър]] <br/>{{флагче|САЩ}} [[Ханк Фистър]] | style="text-align:center"| 6–3, 6–2, 6–2 |} === Финали сингъл (36 титли; 74 финала)=== == Външни препратки == * [https://www.atptour.com/en/players/-/O017/overview Мануел Орантес] в сайта на ATP * [https://www.itftennis.com/en/players/manuel-orantes/800174556/esp/mt/s/overview/ Мануел Орантес] в сайта на ITF * [https://www.daviscup.com/en/players/player.aspx?id=800174556 Мануел Орантес] в сайта на Davis cup * [https://www.tennisfame.com/hall-of-famers/inductees/manuel-orantes Мануел Орантес] в сайта на Залата на тенис славата {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Орантес, Мануел}} [[Категория:Испански тенисисти]] [[Категория:Родени в Гранада]] sx5vstd78iddy5swff959jysofw19u6 12877056 12877055 2026-04-11T07:15:48Z MICHELANGELO 50340 /* Финали на двойки на турнири от Голям шлем (1) */ 12877056 wikitext text/x-wiki {{Тенисист | име = Мануел Орантес | име-латински = Manuel Orantes | картинка = Manuel Orantes c1974.jpg | големина-картинка = 280 | описание = | наставка = | държава = {{флагче|Испания}} [[Испания]] | роден-място = [[Гранада]], [[Испания]] | починал-място = | живее-в = | височина = 178 | тегло = 75 | прякор = | професионалист = 1968 (аматьор от 1964) | оттеглил = 1983 | пари = $ 1 398 303 | победи-загуби-сингъл = 647 - 249 | титли-гш-сингъл = 1 | титли-atp-сингъл = 36 | титли-wta-сингъл = | титли-itf-сингъл = | позиция-сингъл = 2 <small>(23 август 1973)</small> | оп_австралия = 1/4 финал<br>1968 | ролан_гарос = Финал<br>1974 | уимбълдън = 1/2 финал<br>1972 | оп_сащ = '''Шампион'''<br>1975 | победи-загуби-двойки = 298 - 155 | титли-гш-двойки = | титли-atp-двойки = 23 | титли-wta-двойки = | титли-itf-двойки = | позиция-двойки = '''1'''<small>(1975)</small> | оп_австралия_двойки = 1/2 финал<br>1968 | ролан_гарос_двойки = Финал<br>1978 | уимбълдън_двойки = 1/4 финал<br>1972 | оп_сащ_двойки = 3-ти кръг<br>1975 | дейвискъп = [[Отбор на Испания за Купа Дейвис|Испания]]<br>(1967-1980) | световна_отборна_купа = 2 (1978, 1983) | федкъп = | хопманкъп = | друго = | обновяване = 21 август 2024 }} '''Мануел Орантес''' ({{lang|es|Manuel Orantes}}) е [[Испанци|испански]] [[тенис]]ист. == Биография == Мануел Орантес Корал е роден на 5 февруари 1949 г. в град [[Гранада]], [[Испания]]. == Кариера == Мануел Орантес достига до №2 в световната ранглиста по тенис. През 1975 г. става шампион на [[Откритото първенство на САЩ]], а през 1974 г. е финалист на [[Открито първенство на Франция|Откритото първенство на Франция]]. == Кариерна статистика == ==== Титли от [[Голям шлем (тенис)|Голям шлем]] (1) ==== {| class="wikitable" style="font-size:100%" ! година !width=150| турнир ! width=200|съперник ! width=200|резултат |-style="background:#99ccff;" | style="text-align:center"| 1975 | style="text-align:center"| [[Открито първенство на САЩ|ОП САЩ]] | {{флагче|САЩ}} [[Джими Конърс]] | style="text-align:center"| 6–4, 6–3, 6–3 |} ==== Финали на турнири от [[Голям шлем (тенис)|Голям шлем]] (1) ==== {| class="wikitable" style="font-size:100%" ! година !width=150| турнир ! width=200|съперник ! width=200|резултат |-style="background:#ebc2af;" | style="text-align:center"| 1974 | style="text-align:center"| [[Открито първенство на Франция|Ролан Гарос]] | {{Флагче|Швеция}} [[Бьорн Борг]] | style="text-align:center"| 6–2, 7–6^(7–1), 0–6, 1–6, 1–6 |} === Финали на двойки на турнири от [[Голям шлем (тенис)|Голям шлем]] (1) === {| class="wikitable" style="font-size:100%" ! година !width=150| турнир ! width=200|партньор ! width=200|съперник ! width=200|резултат |-style="background:#ebc2af;" | style="text-align:center"| 1978 | style="text-align:center"| [[Открито първенство на Франция|Ролан Гарос]] || {{флагче|Испания|Испания}} [[Хосе Игуерас]] || {{флагче|САЩ}} [[Джийн Майър]] <br/>{{флагче|САЩ}} [[Ханк Фистър]] | style="text-align:center"| 3–6, 2–6, 2–6 |} === Финали сингъл (36 титли; 74 финала)=== == Външни препратки == * [https://www.atptour.com/en/players/-/O017/overview Мануел Орантес] в сайта на ATP * [https://www.itftennis.com/en/players/manuel-orantes/800174556/esp/mt/s/overview/ Мануел Орантес] в сайта на ITF * [https://www.daviscup.com/en/players/player.aspx?id=800174556 Мануел Орантес] в сайта на Davis cup * [https://www.tennisfame.com/hall-of-famers/inductees/manuel-orantes Мануел Орантес] в сайта на Залата на тенис славата {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Орантес, Мануел}} [[Категория:Испански тенисисти]] [[Категория:Родени в Гранада]] 3bywproi6n9ik0nscxaerbomm87dhqc 14 19791 12876581 11462044 2026-04-10T13:11:50Z Givern 4124 Добавяне на [[Категория:Ракетни спортове]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12876581 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Видове спорт]] [[Категория:Олимпийски спортове]] [[Категория:Ракетни спортове]] dw0a2x7595lfpkfsu2enpn8mju2oj0m 0 19938 12877102 12758134 2026-04-11T09:12:01Z ~2026-13801-60 387573 12877102 wikitext text/x-wiki По принцип има съмнение,че мач през 1975-та Фишер-Карпов има,само че е от 2 партии,като Фишер побеждава и в 2-те,а Карпов се разстройва и напуска.Двете партии са представени в www.youtube.com и са хубави.Благодаря!{{Шахматист |Име = Боби Фишер |Име-оригинал = Robert „Bobby“ Fischer |картинка = Bobby Fischer 1960 in Leipzig in color.jpg |коментар = Робърт Фишер на олимпиадата в Лайпциг, 1960 г. |държава = {{ISL}} |състезател = {{USA}} |роден-място = [[Чикаго]], [[САЩ]] |починал-място = [[Рейкявик]], [[Исландия]] |звание = [[гросмайстор]] (1958) |световен шампион = 1972 – 1975 |ЕЛО = |ЕЛО-рекорд = '''2785''' (юли 1972) |място-свят = |място-държава = 1-во |общомедия = Bobby Fischer }} '''Робърт Джеймс „Боби“ Фишер''' ({{lang|en|Robert James „Bobby“ Fischer}}) е 11-ият [[Световно първенство по шахмат|световен шампион по шахмат]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.chesscorner.com/worldchamps/fischer/fischer.htm |заглавие=Профил от сайта Chesscorner.com |достъп_дата=2008-01-09 |архив_дата=2005-09-13 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20050913203538/http://www.chesscorner.com/worldchamps/fischer/fischer.htm }}</ref> и единственият [[Съединени американски щати|американски]] [[шахматист]], спечелил това отличие. Той е първият водач на световната ранглиста след 1970 г. откакто [[Световна шахматна федерация|световната шахматна федерация]] ФИДЕ официално приема коефициента [[ЕЛО]] като мярка за силата на шахматистите. С постигнатата резултатност от официални партии 72,3%, той заема 4-то място в света след [[Пол Морфи]] (84,6%), [[Хосе Раул Капабланка]] (73,8%) и [[Александър Алехин]] (72,8%). Считан е за един от най-силните шахматисти за всички времена. Носител е на [[Шахматен Оскар]] за 1970, 1971 и 1972 г. == Биография == Боби Фишер е роден на [[9 март]] [[1943]] г. в [[Чикаго]], [[Илиноис|щат Илиноис]], [[САЩ]]. Неговата майка, [[Регина Фишер]], с моминска фамилия Вендер, е швейцарска [[евреи|еврейка]], чието семейство се прехвърля в [[Швейцария]] от [[Полша]] и [[Русия]].<ref>[http://www.wargs.com/other/fischer.html Ancestry of Bobby Fischer]</ref> За негов баща се счита [[Ханс-Герхард Фишер]] – [[германец|немски]] [[биолог]], [[комунист]], емигрирал в [[СССР]], където се запознава с Регина, учеща в [[медицина|медицински]] институт. През 1939 година съпрузите напускат СССР и пристигат в [[Америка]], но оттогава живеят разделени: Регина се заселва в [[САЩ]], а Герхард – в [[Чили]], защото на него като комунист не му е разрешено влизане в САЩ. Предполага се, че истинският баща на Боби е [[Пол Немени]], [[унгарци|унгарски]] [[евреи]]н, избягал от [[нацистка Германия]] в САЩ, [[математик]], участник в [[Манхатън (проект)|Манхатънския проект]].<ref name="japan">[http://www.ogoniok.com/archive/2003/4813/34-60-63/ Валерий Чумаков. Японская защита] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150924090521/http://www.ogoniok.com/archive/2003/4813/34-60-63/ |date=2015-09-24 }}.</ref> През 1945 г., след края на [[Втора световна война|Втората световна война]], родителите се развеждат и Герхард се връща в [[Германия]]. Боби, заедно с по-голямата си сестра Джоан, остава при майка си. Преместват се в [[Калифорния]], после в [[Аризона]] и накрая се установяват в [[Бруклин]] – квартал на [[Ню Йорк]]. Немени взима дейно участие във възпитанието на момчето, грижи се за него, заплаща учението му до смъртта си през 1952 г.<ref name=autogenerated1>Los Angeles Times „THE JERUSALEM POST“ (еженедельный спецвыпуск на русском языке) 17-12-2009</ref> Два пъти той безуспешно се опитва чрез съд да отнеме от Регина правото да възпитава Боби, заявявайки, че „неговата майка има психично разстройство и не може да даде на сина си достойно възпитание“.<ref name="japan"/> Регина работи на три места, за да издържа децата си. Боби Фишер се научава да играе шах на 6 години от сестра си Джоан. В него веднага се проявява природна дарба към шахмата, която момчето активно развива. На 7 постъпва в Бруклинския шахматен клуб при Нигро. На 10 години участва в първия си турнир и го печели, след което става постоянен участник в нюйоркските турнири „Вашингтон Скуеър Парк“ (Washington Square Park). На 12 г. постига първия си успех – разделя 3 – 5 място на шампионата на Бруклинския клуб и става участник в шампионата на САЩ за любители. Увлечението по шахмата напълно отвращава Боби от общуване с връстниците му (той възприема само тези, които могат да играят с него шах, а сред децата такива няма). Обезпокоената майка отначало се обръща към лекари, след това дава в местния вестник обява с молба да откликнат деца, увличащи се по шаха, за да могат да бъдат компания на Боби, но не намира никого. [[Файл:JWC Lombardy Fischer.jpg|300п|мини|От ляво надясно: [[Уилям Ломбарди|Бил Ломбарди]], Джак Колинс и Боби Фишер, 1957 г.]] На 13-годишна възраст Боби Фишер се запознава с бъдещия си треньор майстор [[Джон Уилям Колинс]] (Джак). Домът на учителя става като втори дом за Фишер и той използва дори междучасията в училище, за да изиграе 2 блицпартии с Джак (квартирата на Колинс е близо до училището). През 1956 г. печели шампионата на Манхатънския клуб и първенството на САЩ за юноши. Тези години се увлича да чете съветска шахматна преса и по този начин самостоятелно научава [[руски език]]. Великолепната памет позволява на Роберт да изучи още [[Немски език|немски]], [[Испански език|испански]] и [[Сърбохърватски език|сърбохърватски]] език, чуждестранна шахматна литература той чете в оригинал. == Шахматна кариера == През зимата на 1957 г. 14-годишният Боби печели шампионата на САЩ за мъже при участието на най-силните американски гросмайстори и получава право на участие в междузоналния турнир в [[Порторож]]. Там събира 12/20 т., разделя 5 – 6 място с [[Фридрик Оулафсон|Оулафсон]] и получава право на участие в турнира на претендентите. С този успех на 15 години и половина Фишер става най-младият [[гросмайстор]] в света дотогава. От най-ранни години Фишер привлича към себе си внимание не само с шахматни успехи. Той става известен и със своите необичайни, често скандални постъпки и публични заявления. Така например, в училище подрастващият се изказва по следния начин: „В училище няма какво да се научи. Учителите са глупави. Не бива жени да работят като учители. В моето училище само учителят по физкултура не беше глупав – той не играеше лошо шахмат“. На 15 г. Фишер оставя училището, за да се посвети напълно на шахмата, и заявява: „Всичко, което аз искам да правя някога – това е да играя шах.“ Заради това той се скарва с майка си и през 1960 година тя отпътува, оставяйки му квартирата в Бруклин; оттогава Фишер живее сам. През 1958/59 г. за втори път спечелва шампионата на САЩ без поражение. През пролетта на 1959 г. участва в турнирите в [[Мар дел Плата]] и [[Сантяго де Чиле|Сантяго (Чили)]]. На турнира в [[Цюрих]] лятото на 1959 г. дели 3 – 4 място, като за първи път удържа победа над съветски гросмайстор – [[Паул Керес]]. През 1959 г. Фишер за пръв път взима участие в турнир на претендентите за мач за определяне на световния шампион в [[Блед]]-[[Загреб]]-[[Белград]], [[Югославия]]. Дебютът му е неуспешен: Фишер дели 5 – 6 място. В микромача с победителя в турнира и бъдещ световен шампион [[Михаил Тал]] Фишер губи със „сухия“ резултат 0:4. В играта с шахматистите от най-висока класа се проявяват недостатъците в подготовката му: надценяване на собствените шансове, известно пренебрежение на турнирната тактика, ограничен [[Дебют (шахмат)|дебютен]] репертоар. Неуспехът става стимул за по-нататъшно самоусъвършенстване и скоро Фишер постига ред победи в големи турнири. През 1959/1960 г. за трети път печели шампионата на страната си, отново без поражение. 1960 г. започва с три международни турнира – победа в [[Мар дел Плата]], заедно с [[Борис Спаски]], победа в [[Рейкявик]] и неуспех в [[Буенос Айрес]] – делене на 13 – 16 място. [[Файл:Bundesarchiv Bild 183-76052-0335, Schacholympiade, Tal (UdSSR) gegen Fischer (USA).jpg|мини|дясно|240px|Боби Фишер на 17 години играе на Олимпиадата в [[Лайпциг]] през 1960 г. срещу световния шампион [[Михаил Тал]] на 1-ва дъска в мача САЩ – СССР.]] През 1960 г. дебютира на [[Шахматна олимпиада|олимпиадата]] в [[Лайпциг]]. Отборът на САЩ е втори след съветския. През лятото на 1961 г. в [[Лос Анджелис]] играе мач със [[Самуел Решевски]]. Преди мача дава коментар: „Решевски е шахматист на стария стил, свързан с отминалия шахмат.“ Иска да докаже, че той е бъдещето, но при 5,5:5,5 т. мачът е прекъснат.<br> През 1961 г. на международния турнир в Блед заема второ място след Михаил Тал, но го преодолява в личната среща. През 1962 г. триумфира на междузоналния турнир в [[Стокхолм]], като заема първо място с 2,5 т. аванс пред втория. Същата година претърпява пореден неуспех на турнира на претендентите в [[Кюрасао]] – четвърто място след [[Тигран Вартанович Петросян|Петросян]], [[Паул Керес|Керес]] и [[Гелер]]. Връщайки се у дома, Фишер публикува в списание „''Sports Illustrated''“ статия, в която заявява, че най-силните съветски шахматисти играят помежду си договорени ремита, за да не допускат други претенденти до първото място (на този турнир всичките 12 партии между Петросян, Керес и Гелер завършват наравно, донасяйки на всеки от фаворитите равен брой точки). По думите на Фишер, „руският контрол в шахмата е достигнал такова ниво, при което честното съревнование за званието „световен шампион“ вече не е възможно“. Удържането на висши позиции с помощта на договорени ремита е било възможно, но само защото Фишер действително е изоставал от фаворитите. Ако той реално е претендирал за първото място, съветските гросмайстори са могли да го спрат само печелейки един срещу друг. Дори и самият Фишер в една от партиите с Гелер се съгласява на реми на 14-ия ход, а с Керес – на 12-ия. Фишер заявява, че се отказва от участие в съревнованието за световната титла докато ФИДЕ не замени турнира на претендентите с мачове по олимпийската система, чрез директно елиминиране, и действително в течение на няколко цикъла той не участва в турнирите на претендентите. Впоследствие, самокритично подхождайки към оценка на своето шахматно творчество, той все пак прави правилни изводи от своите неуспехи. През 1962/63 г. и 1963/64 г. печели още два шампионата на страната си, като във втория набира резултат 11/11 т. След дълго прекъсване на международните изяви Фишер неочаквано дава съгласието си за участие в мемориал [[Хосе Раул Капабланка|Капабланка]] през 1965 г. Разделя 2 – 4 място, изоставайки на 0,5 т. от победителя [[Василий Смислов]]. На международния турнир в [[Санта Моника]] през 1966 г. Фишер е основният конкурент на Спаски, но стартирайки зле, завършва втори. На шахматната олимпиада през 1966 г. в [[Хавана]] остава отново втори при резултат 15/17 т. : {|class="wikitable" style="text-align: left;" |- !Олимпиада !Индивидуален<br> резултат !Представяне !Класиране на <br>отбора на САЩ !Представяне<ref>{{cite web |url=http://www.olimpbase.org/teams/usa_tea.html |title=United States (USA) Men's Chess Olympiads |publisher= olimpbase |date=2015 |accessdate=23 септември 2015}}</ref> |- |[[1960]] [[Лайпциг]] ||13/18<ref>Di Felice 2010, p. 485.</ref> (Бронз)||72,2 %||Сребро||72,5 % |- |[[1962]] [[Варна]]||11/17<ref>Di Felice 2013a, p. 251.</ref> (Осми)||64,7 %||Четвърти||68,1 % |- |[[1966]] [[Хавана]]||15/17<ref>Di Felice 2013b, p. 326.</ref> (Сребро)||88,2 %||Сребро||68,4 % |- |[[1970]] [[Зиген]]||10/13<ref name="Di Felice 2013c, p. 366">Di Felice 2013c, p. 366.</ref> (Сребро)||76,9 %||Четвърти||67,8 % |} През 1966/67 г. за осми път печели шампионата на САЩ с 8 победи от 8 срещи и повече не взема участие поради малкия брой участници. През 1967 г. печели международните турнири в [[Скопие]] и [[Монако]]. [[Файл:Stevan Kragujevic, Bobi Fiser u Beogradu.jpg|мини|ляво|200px|Боби Фишер на [[Шахматен мач СССР – Останалия свят 1970|мача СССР – Останалия свят]] в Белград през 1970 г.]] През 1967 г. взема участие в междузоналния турнир в [[Сус (област)|Сус]], [[Тунис]] – първият турнир, проведен в [[Африка]]. След като повежда с 6/7 т., не се явява на 8-ия и 9-ия кръг по религиозни причини. След като разбира, че ще му се наложи да изиграе четири поредни партии без почивка, поставя ултиматум – или да се въведе почивка, или той напуска. В 10-и кръг не се явява за партията с [[Айварс Гипслис]] и му присъждат поражение. В по-нататъшния ход на събитията се намесват секретарят на американското посолство, президентът на шахматната федерация на Тунис, югославският журналист Белица, и убеждават Фишер да се върне. Той побеждава Решевски, който спокойно очаквал падането на флага на съперника. Но Боби отново обявява бойкот, изисква анулиране на служебната му загуба от Гипслис. В крайна сметка го изключват от турнира и анулират резултата му 8,5/10 т. Така отлага с три години дългоочакваната си мечта – мач за световната титла. През 1968 г. спечелва още два международни турнира – [[Натаня]], [[Израел]] и [[Винковци]], [[Югославия]]. Последва примера на Капабланка и Алехин – изпълнява негласното правило, че претендентът за световната титла трябва да издаде книга в навечерието на мача, за да стане шампион, и през 1969 г. издава своя бестселър „Мои 60 паметни партии“. Следващата година се връща към активна състезателна дейност. През 1970 г. в [[Белград]] се играе историческият [[Шахматен мач СССР – Останалия свят 1970|„мач на века“ между отборите на СССР и останалия свят]] (20,5:19,5). Като водач в новосъздадената световна ранглиста на [[ФИДЕ]] с ЕЛО 2720, Фишер отначало е предвиден на първа дъска, но за нея претендира датчанинът [[Бент Ларсен]] (ЕЛО 2650), първият носител на Шахматен Оскар (1967 г.), който отказва да играе на друга дъска освен на първата. Фишер учудващо отстъпва и така избягва директния мач от 4 партии със световния шампион [[Борис Спаски]] (ЕЛО 2670). Той играе на втора дъска и побеждава убедително [[Тигран Вартанович Петросян|Петросян]] (ЕЛО 2650) с 3:1 (+2, =2). Същата година на олимпиадата в западногерманския град [[Зиген]] Фишер печели сребърен медал на първа дъска след [[Спаски]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://chessbgnet.org/champs.php?page=12 |заглавие=chessbgnet.org |достъп_дата=2013-02-06 |архив_дата=2010-12-29 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20101229143247/http://www.chessbgnet.org/champs.php?page=12 }}</ref> През 1970 г. се представя много добре на блицтурнира в [[Херцег Нови]]. Печели 19/22 т. като изпреварва втория Михаил Тал с 4,5 т. при участието на корифеи на мълниеносната игра – Смислов, Петросян, [[Давид Бронщайн|Бронщайн]], [[Виктор Корчной|Корчной]], Решевски. Същата година от 57 партии спечелва 46,5 т. на поредните състезания в Загреб, Буенос Айрес, [[Палма де Майорка]]. == Световен шампион и Шахматен Оскар == В началото на 1970-те години Фишер навлиза във върхова форма и се устремява към световната титла. В борбата на претендентите за короната през 1971 г. в мачове до 10 партии разгромява на четвъртфинала [[Марк Тайманов]] и на полуфинала [[Бент Ларсен]] с по 6:0. С постигнатите 100 % победи в два последователни мача за световно първенство Фишер поставя ненадминат и до днес рекорд и отговаря негласно на спора с Ларсен за първата дъска в отбора на света от 1970 г. На финала на претендентите в мач до 16 партии Фишер побеждава Петросян също предсрочно с 6,5:2,5 (+5,=3,-1) и си извоюва правото да играе за шахматната корона с шампиона Спаски. В този цикъл от съревнования на претендентите Фишер показва безпрецедентен резултат в срещите с водещите шахматисти в света: 85 % от възможните точки. В решаващата битка със Спаски за световната титла Фишер не се смущава от отрицателния баланс в срещите помежду им дотогава. Преди да започне самият финал, в продължение на пет месеца Фишер се държи по особен и странен за другите начин. Всеки ден той отделя по три часа в спортен комплекс, където тренира подводно плуване, тенис, аеробика и бягане – всичко необходимо, за да укрепи по-добре своите бели дробове и кръвоснабдяването на мозъка. [[Файл:Bobby Fischer 1972.jpg|мини|ляво|200px|Фишер на преговорите с президента на ФИДЕ [[Макс Еве]] за провеждане на мача за титлата със Спаски, [[Амстердам]], 31.1.1972 г.]] [[Файл:Bobby Fischer 1972b.jpg|мини|дясно|200px|Боби Фишер в Амстердам на 31.1.1972 г.]] Преговорите за мястото на провеждане на събитието са дълги – Фишер настоява да е Белград, а Спаски – [[Исландия]]. Президентът на ФИДЕ [[Макс Еве]] предлага компромисно решение – едната част от мача да се изиграе в Рейкявик, а другата – в Белград, но югославската столица оттегля своята кандидатура, тъй като претендентът не гарантира участието си в предявения срок. Остава само Рейкявик, но Фишер отказва, защото е недоволен от наградния фонд за мача от 125 000 щатски долара. Тогава лондонският финансист [[Джим Слейтър]] осигурява още толкова. Наградният фонд на мач за титлата за пръв път в историята на шахмата става 250 000 щатски долара (еквивалентни на 1 414 000 $ през 2015 г.)<ref>{{cite web |url=http://data.bls.gov/cgi-bin/cpicalc.pl?cost1=250%2C000&year1=1972&year2=2013 |title=CPI Inflation Calculator |publisher=data.bls.gov |accessdate=19 февруари 2014}}</ref> и Фишер накрая се съгласява да играе. Пред него се появява проблем, когато пропада възможността гросмайсторът [[Лари Еванс]] да му бъде секундант в този мач. Еванс е бил секундант на Фишер в успешните му мачове срещу Тигран Петросян и Бент Ларсен. Тогава Фишер си спомня и се обажда на своя стар приятел [[Уилям Ломбарди|Бил (Уилям) Ломбарди]] да му помогне с мача. Въпреки че Ломбарди по това време е римокатолически свещеник, получава позволение да остави временно задълженията си към църквата в Рейкявик, Исландия и да бъде секундант на Фишер.<ref name="Gligoric 1972, p. 13">Gligorić 1972, p. 13.</ref> През 1972 г. в [[Рейкявик]], [[Исландия]] се провежда историческият [[Световно първенство по шахмат 1972|мач за титлата между Спаски и Фишер]] – безпрецедентна война на нерви, стратегии и умове, изключително събитие, разпалило спортни и дипломатически страсти. Срещата между двамата шахматни колоси е отразена в почти всяко авторитетно шахматно издание. Тя се счита за една от най-емблематичните в историята на шахмата, наред с двубоите между [[Анатолий Карпов]] и [[Гари Каспаров]]. Тържественото откриване става на 1 юли в националния театър. Присъстват президентът на Исландия и съпругата му, посланикът на СССР, президентът на ФИДЕ, шампионът Спаски и 250 акредитирани журналисти, които се чудят къде е Фишер. На 4 юли Боби най-сетне се появява. Слиза от самолета заедно със своя секундант Ломбарди, адвокат Маршал, първия си треньор Колинс и други членове на екипа, както и с щастливия си стол – онзи, на когото спечелил срещу Петросян през 1971 г. Искрено се извинява на Спаски за закъснението. Главен арбитър на мача е германецът [[Лотар Шмид]]. Секундант на Спаски е Гелер. Мачът от 24 партии трябва да започне на 2 юли, но започва на 11-и. 3000 зрители наблюдават първата партия, която завършва в полза на Спаски. На втората Фишер не се явява, понеже не изпълнили ултиматума му да премахнат всички видеокамери и съответно му е присъдена загуба. Спаски повежда с 2:0 и след дълги преговори убеждава председателя на Спорткомитета Сергей Павлов да изпълни условието на претендента. Постъпва обаче нов ултиматум от американеца, който поисква от организаторите спортен автомобил с автоматична транслация, басейн, подгряван от гейзери, личен тенис корт, преоборудвана зала, замяна на шахматната дъска с неустройващия го контраст между белите и черни полета и да се играе следващата партия в закрито помещение. Фишер печели 3-та, 5-а, 6-а, 8-а и 10-а партия и внася обрат в играта. Губи 11-а, но печели 12-а, а след 6 ремита и 21-вата партия и така след драматичен мач побеждава отново предсрочно с 12,5:8,5 т. (+7, -3, =10).<ref>[http://www.chessgames.com/perl/chess.pl?tid=54397 Fischer vs Spassky 1972. The Match of the Century]</ref> На [[1 септември]] [[1972]] г. Робърт Джеймс Фишер на 29 години става 11-ият [[Световно първенство по шахмат|световен шампион по шахмат]]. Той е единственият в историята на шахмата американски световен шампион. След победата Фишер е посрещнат в САЩ като национален герой. Веднага след завръщането в САЩ той е поканен от президента [[Ричард Никсън]] на официален обяд в [[Белият дом|Белия Дом]], но се отказва от поканата с думите: „Сега не мога, да ме гледат всички в устата, когато дъвча.“ Фишер се отнася спокойно към обстановката и продължава да се държи както обикновено, рязко и независимо. Той неохотно дава интервюта, предпочитайки да общува само с тесен кръг свои най-близки приятели, отказва се от всички предлагани му многомилионни рекламни договори (в един от случаите му предлагат да рекламира автомобили, но той, лично запознавайки се с продукта и намирайки в него множество недостатъци, заявява, че „не се кани да рекламира автомобил за самоубийци“). При това той обаче установява заплащане за всяко свое участие в обществени мероприятия. Така за прочитане на писмо иска да му се платят 1000 долара, за разговор по телефона – 2500, за лична среща – 5000, а за интервю – 25 000.<ref name="japan" /> След няколко месеца той постепенно престава да се появява на публични места, казвайки, че е много уморен. За изключителните си постижения през този период Боби Фишер е удостоен с най-високата награда в шаха – [[Шахматен Оскар]] за 1970, 1971 и 1972 г. През юли 1972 г. достига най-високия си рейтинг [[ЕЛО]] – 2785. == Оттегляне и загуба на титлата == След като става световен шампион, Фишер се оттегля и практически не участва на големи турнири. Живее в [[Пасадена]], в щабквартирата на религиозната организация „Световна Божия църква“, която по-късно с възмущение напуска. Последва нов претендентски цикъл. Шампионът споделя, че никой от осемте не е изненада, освен 45-годишния му съотечественик [[Роберт Бърн]]. Останалите претенденти – младите [[Енрике Мекинг|Мекинг]] ([[Бразилия]]) и Карпов и опитните [[Виктор Корчной|Корчной]], Спаски, [[Лайош Портиш|Портиш]], Петросян и [[Лев Полугаевски|Полугаевски]] не са под съмнение. Карпов преминава успешно препятствията по пътя към върха. В този момент Фишер изпраща до [[ФИДЕ]] списък с 64 изисквания за мача – колкото са квадратите на шахматната дъска. Световната организация приема всички без едно – при 9:9 т. шампионът да запазва титлата си. Боби Фишер се обижда и възмутено отвръща: „Ще накажа шахматния свят! Той повече няма да види мои партии. Аз повече няма да играя!“ Така той отказва да играе срещу Анатолий Карпов в Манила, Филипините, където ФИДЕ определя да се проведе мачът. На  3 април 1975 г. Фишер губи титлата си и Карпов става единственият досега световен шампион по шахмат, който не е играл партии за това. == В Будапеща. Мач със Спаски в Белград == В края на 1980-те години Фишер се запознава чрез писма с 18-годишната унгарска шахматистка [[Зита Райчани]], след известно време пристига при нея в [[Будапеща]] и живее там, избягвайки общуване с журналисти. През 1992 г. в [[Белград]] се състои сензационният мач реванш Робърт Фишер – Борис Спаски. Секунданти на Спаски са Никитин и Балашов, а секундант на Фишер – Торе ([[Филипини]]). Главен организатор на двубоя е югославският милиардер [[Ездимир Василевич]]. Той осигурява награден фонд от 5 млн. долара (5/8 за победителя и 3/8 – за победения). Спаски приема всички условия на Фишер: игра до 10 победи, като при 9:9 т. шампионът запазва титлата (Фишер счита себе си за шампион, Спаски – за претендент), контрола на игра – 1 час и 31 мин. с добавка след 40-ия ход – нов вид шахматна контрола, изобретение на Фишер. Мачът се играе по време на така нареченото „[[югоембарго]]“. Преди мача Фишер получава писмо от американските власти със забрана да играе на югославска територия и заплаха при неизпълнение до 10 години затвор и глоба от 250 000 долара за неплатени данъци от 1976 г. дотогава и от предишния мач. На пресконференцията преди мача Фишер демонстративно разкъсва писмото и плюе на него в знак на протест като заявява: „Аз заставих хората да повярват, че Щатите са интелектуална държава, че в нея живеят умни хора, а те вместо благодарност ме разоряват, унижават и плюят на мен. И аз им отговарям със същото“. На 1 септември 1972 г. завършва мачът в Исландия, на 1 септември е и откриването на мача през 1992 г. на адриатическия остров „[[Свети Стефан (остров)|Свети Стефан]]“. Играят се 30 партии и Фишер отново печели, този път с 10:5 победи и 15 ремита. По единодушното мнение на коментаторите, демонстрираното ниво на игра в мача от двамата шахматисти е съществено по-ниско от това, което те показват през 70-те години. През 1994 г. Робърт Фишер се разделя със Зита Райчани, след това се запознава и става приятел на семейството на сестрите [[Юдит Полгар|Юдит]] и [[Жужа Полгар]] – също млади шахматистки. По това време активно работи върху идеята си за създаване на нова шахматна игра [[Шахмат-960]]. == Във Филипините и Япония, затвор == През 1997 г. умира майка му. След това в живота на Фишер отново настъпват значителни промени: през 2000 г. той неочаквано скъсва със своите унгарски приятели и отпътува да живее на Изток. През следващите години прекарва известно време във [[Филипини]]те и [[Япония]]. Във Филипините той се събира с 22-годишната местна почитателка [[Мерилин Янг]], която на 21 май 2001 година ражда дъщеря Джинки Янг. По-рано се е предполагало, че последната е дъщеря на Фишер, но съгласно ДНК-експертизата, направена след смъртта на Фишер по изискване на Мерилин Янг, претендираща за наследството на шахматиста, се изяснило, че това не е така (виж по-долу). Впоследствие Фишер не общува нито с Мерилин, нито с нейната дъщеря, обаче няколко пъти им изпраща големи парични суми.<ref name="наследство">[http://www.utro.ru/articles/2010/06/18/901792.shtml Yтро.ру: Великого шахматиста достанут из-под земли].</ref> Основно Фишер живее в Япония със своята стара приятелка [[Миоко Ватаи]], японска шахматистка, с която той се запознава още в 1970-те години. През 2000 г. посещава САЩ, където пристига нелегално, през [[Канада]], за погребението на сестра си. Макар и върху него да остават същите обвинения, спецслужбите не предприемат нищо. Нарушаването на американското ембарго коства свободата на Роберт Фишер. През декември [[2003]] г. Държавният департамент на САЩ официално анулира паспорта му. Самият Фишер узнава за това едва на [[13 юли]] [[2004]] г., когато при опит да излети от Япония за Филипините той е арестуван за незаконно проникване на територията на страната и вкаран в затвор за нелегални емигранти. САЩ веднага изискват да им се предаде Фишер като углавен престъпник. Миоко Ватаи се обръща към световната общественост с молба да спаси Фишер, за което се изисквало да му се предостави политическо убежище. Намирайки се в затвора, Фишер писмено заявява своя отказ от американско гражданство, подава молба за предоставяне на политическо убежище и иск за незаконен арест. Адвокатите на Фишер утвърждават, че той не е знаел нищо за анулирането на паспорта му, а освен това неговият арест във всеки случай е незаконен, защото при пристигането му в Япония неговият паспорт е бил действителен. Заявено е, че арестът на Фишер е преследване по политически мотиви, в което обвиняват персонално президента на [[САЩ]] [[Джордж Уокър Буш]] и премиер-министъра на Япония [[Дзюнъитиро Коидзуми]]. Фишер прекарва в затвора осем месеца, откъдето предлага на Миоко да се омъжи за него. [[Черна гора]], [[Германия]] и [[Исландия]] изявяват готовност да предоставят на Фишер гражданство. След множество перипетии Фишер получава исландско гражданство и японските власти се съгласяват да го освободят да пътува към [[Рейкявик]]. Преди излитане от Япония Фишер казва на журналистите, че счита своя арест за похищение, повтаря обвиненията по адрес на Буш и Коидзуми и казва, че те „трябва да бъдат обесени като военни престъпници“. На [[24 март]] [[2005]] г. той е депортиран в Исландия. Въпреки че има споразумение за екстрадиция между САЩ и Исландия, законите на страната не позволяват да бъдат екстрадирани исландски граждани. == Последни години в Исландия == [[Файл:Bobby Fischer grave.JPG|мини|180px|Гробът на Роберт Фишер в Селфос]] След депортацията от Япония Фишер живее в [[Рейкявик]], [[Исландия]]. Мнозина считат, че към края на живота си той страда от психически отклонения, най-вероятно вследствие на отнемането на шахматната му титла от правителството на собствената му страна. През ноември 2007 г. е хоспитализиран с неопределено заболяване. Предлагат му операция, но той отказва. Този недъг, видимо, става причина за неговата смърт. Роберт Джеймс Фишер умира на [[17 януари]] [[2008]] година, на 64 години, от бъбречна недостатъчност в университетската болница в Рейкявик<ref>{{cite news |url=http://www.espn.com/espn/news/story?id=3202460 |title=Fischer, outspoken ex-chess champion, dies of kidney failure|agency=Associated Press|date={{date|18|01|2008}}|accessdate={{date|22|11|2020}}}}</ref><ref>{{cite news |author=David Batty |url=https://www.theguardian.com/world/2008/jan/18/sport.davidbatty |title=Chess champion Bobby Fischer dies|newspaper=The Guardian|date={{date|18|01|2008}}|accessdate={{date|22|11|2020}}}}</ref><ref>{{cite web |url=http://www.mbl.is/mm/frettir/innlent/frett.html?nid=1315727 |title=Dánarorsök Fischers var nýrnabilun |website=mbl.is |date=January 18, 2008 |accessdate={{date|22|11|2020}} |language=Icelandic}}</ref><ref>{{cite web |url=http://afp.google.com/article/ALeqM5hpjkKfonmIFJxdSyG535aNfW6rnQ |title=Chess genius Bobby Fischer, from American hero to paranoid fugitive |publisher=AFP |date={{date|18|01|2008}} |accessdate={{date|22|11|2020}} |url-status=dead |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121002203233/http://afp.google.com/article/ALeqM5hpjkKfonmIFJxdSyG535aNfW6rnQ |archivedate={{date|02|10|2012}} |архив_дата=2008-01-20 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080120121024/http://afp.google.com/article/ALeqM5hpjkKfonmIFJxdSyG535aNfW6rnQ }}</ref><ref>{{cite news |url=http://news.bbc.co.uk/1/hi/world/americas/3900793.stm |title=Obituary: Bobby Fischer |work=BBC News |date={{date|18|01|2008}} |accessdate={{date|22|11|2020}}}}</ref><ref>{{cite news |url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/americas/7195840.stm |title=Chess legend Fischer dies at 64 |work=BBC News |date={{date|18|01|2008}} |accessdate={{date|22|11|2020}}}}</ref><ref>{{cite news |author=Bruce Weber|url=https://www.nytimes.com/2008/01/19/crosswords/chess/19fischer.html?pagewanted=all |title=Bobby Fischer, Chess Master, Dies at 64 |newspaper=The New York Times |date = {{date|19|01|2008}} |accessdate={{date|22|11|2020}}}}</ref> – градът, в който става световен шампион. Той е погребан на 18 януари 2008 г. на католическото гробище близо до град [[Селфос]], на около 50 – 60 km източно от Рейкявик. Погребението, по желание на самия Фишер, е скромно, на него присъстват само няколко негови исландски приятели и Миоко Ватаи. На гроба е поставена скромна плоча, на която е гравирано само името „Роберт Джеймс Фишер“ и датите на раждане и смърт. Имуществото на Фишер, оценено на около 2 милиона долара, е обект на продължителни спорове за наследство между претенции заявени от една бивша съпруга – вдовицата Миоко Ватаи, двама американски племенници на Фишер (деца на неговия доведен брат Ръсел Тарг), филипинската му съжителка Мерилин Янг за дъщеря си Джинки и американските данъчни власти, имащи финансови претенции към Фишер по повод дългогодишните неплатени данъци.<ref name="наследство2">[http://lenta.ru/news/2010/08/18/fisher/ Из спора за наследство Бобби Фишера выбыл один претендент]</ref><ref name="наследство3">[http://lenta.ru/news/2008/01/28/fischer/ Родственники Бобби Фишера начали борьбу за наследство шахматиста]</ref> През юли 2010 година тялото на шахматиста е [[ексхумация|ексхумирано]] заради спор за бащинство.<ref>[http://www.dnevnik.bg/sport/2010/07/05/928178_tialoto_na_bobi_fisher_beshe_ekshumirano_zaradi_spor/ Дневник Спорт, 5 юли 2010]</ref> Експертизата доказва, че Фишер не е баща на филипинката Джинки Янг. На 4 март 2011 г. се появява съобщение, че съдът в Рейкявик, взимайки под внимание всички доказателства, предоставени от Миоко Ватаи, счита за доказан факт нейния законен брак с Роберт Фишер и потвърждава своето предходно решение да ѝ се предаде цялото му наследство. == Шахматни нововъведия и приноси == Фишер е създател на нов стил в шаха – Фишеров шах ([[Fisherandom]] шах). Въвежда нови блестящи изобретения – антицайтнотови контроли, оригинални реформи на правилата в шахмата. Голям интерес предизвиква книгата му „Десетте най-добри шахматисти на всички времена“, издадена през 1964 г. В нея той включва [[Пол Морфи|Морфи]], [[Хауърд Стаутън|Стаунтън]], [[Щайниц]], [[Зигберт Тараш|Тараш]], [[Михаил Чигорин|Чигорин]], [[Алехин]], [[Капабланка]], [[Спаски]], [[Михаил Тал|Тал]] и [[Самуел Решевски|Решевски]]. [[Михаил Ботвиник|Ботвиник]] и [[Емануел Ласкер|Ласкер]] не присъстват в неговия списък. Преди „Мача на века“ в Белград поправя мнението си, като добавя [[Ботвиник]], [[Светозар Глигорич|Глигорич]], [[Петросян]] и [[Бент Ларсен|Ларсен]], а още по-късно и Ласкер. Пресата обръща внимание не само на субективността на оценката на Фишер, но и на това, че за пръв път той проявява скромност и не включва себе си в класацията на най-великите шахматисти. През 1971 г. в [[Сараево]] излиза книгата на Боби Фишер и югославския журналист Дмитри Белица „Шахматни състезания на века“. През 1972 г. в Ню Йорк е публикуван и следващият му труд „Боби Фишер учи как да играете шахмат“. През [[1990]] г. Фишер регистрира патент на нов шахматен часовник („[[часовник на Фишер]]“), в който на играча след всеки ход се добавя определено количество време. През [[1996]] г. Фишер представя на публиката изобретения от него [[Fisherandom|Шахмат-960]]. == Забележителни партии == * [http://www.chessgames.com/perl/chessgame?gid=1008361 Доналд Бърн – Роберт Фишер 0 – 1, Защита Грюнфелд 5.Оf4 (D92), Ню Йорк, 1956], „Партията на века“. ''Chess magazine'' нарича тази партия „брилянтна“. <ref>„New York's New Prodigy“, ''Chess'', 9 ноември 1956. Quoted in Soltis 2003, p. 13.</ref> {{Шах |tleft |Светозар Глигорич – Фишер ½–½ |rd| |bd| | |rd|kd| | |pd| |qd| | | | |pd| | |nl| | |pd|pd | | |pd|pl| | | | | | |pl|bd|nl| | | | | | |ql| |pl|nd| |pl|pl| | |bl| |kl|pl |rl| | | | |rl| | |{{center|Диаграма 1<br>Позиция след 22... К:g3}} }} * [http://www.chessgames.com/perl/chessgame?gid=1044007 Светозар Глигорич – Роберт Фишер ½–½, Староиндийска защита: Oртодоксален вариант, Класическа система (E98), Блед, 1961] <blockquote>1.d4 Кf6 2.c4 g6 3.Кс3 Оg7 4.e4 d6 5.Кf3 0 – 0 6.Ое2 e5 7.0 – 0 Кс6 8.d5 Ке7 9.Ке1 Кd7 10.Кd3 f5 11.e:f5 К:f5 12.f3 Кf6 13.Кf2 Кd4 14.Кfe4 Кh5 15.Оg5 Дd7 16.g3 h6 17.Ое3 c5 18.О:d4 e:d4 19.Кb5 a6 20.Кb:d6 d3 21.Д:d3 Оd4+ 22.Цg2 К:g3 (виж диаграма 1) 23.К:c8 К:f1 24.Кb6 Дс7 25.Т:f1 Д:b6 26.b4 Д:b4 27.Тb1 Да5 28.К:c5 Д:c5 29.Д:g6+ Оg7 30.Т:b7 Дd4 31.Оd3 Тf4 32.Де6+ Цh8 33.Дg6 ½–½</blockquote> {{clear}} {{Шах |tright |Роберт Бърн – Роберт Фишер 0 – 1 |rd| | |qd|rd| |kd| |pd| | | | |pd|bd|pd |bd|pd| | | | |pd| | | | |pd| | | | | | | | | | | | |bl|pl|nl| |nd| |pl| |pl| | |ql|nl| |bl|pl |rl| | |rl| | |kl| |{{center|Диаграма 2<br>Позиция след 18.Дd2}} }} * [http://www.chessgames.com/perl/chessgame?gid=1008419 Роберт Бърн – Роберт Фишер 0 – 1, Нова Защита Грюнфелд, Първенство на САЩ, 1963 – 64 г.] [http://www.lifemasteraj.com/old_af-dl/byrfisrpg0.html Пълен анализ] <br>От симетрична равностойна позиция Фишер разгромява силен гросмайстор само за 21 хода.<ref>Brady 1973, p. 74.</ref> <blockquote>1.d4 Кf6 2.c4 g6 3.g3 c6 4.Оg2 d5 5.c:d5 c:d5 6.Кс3 Оg7 7.e3 0 – 0 8.Кge2 Кс6 9.0 – 0 b6 10.b3 Оа6 11.Оа3 Те8! 12.Дd2 e5! 13.d:e5!? К:e5 14.Тfd1?! Кd3! 15.Дс2!? К:f2!! 16.Ц:f2 Кg4+ 17.Цg1 К:e3 18.Дd2 (виж диаграма 2) К:g2!! 19.Ц:g2 d4! 20.К:d4 Оb7+ 21.Цf1 Дd7! 0 – 1 </blockquote> Фишер се е надявал на 22.Дf2 Дh3+ 23.Цg1 Тe1+!! 24.Т:e1 О:d4 с мат, който следва скоро. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://chessbgnet.org/champs.php?page=13 Биография на Фишер] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20101229143357/http://www.chessbgnet.org/champs.php?page=13 |date=2010-12-29 }} * {{икона|en}} [http://ratings.fide.com/card.phtml?event=2000016 Профил във ФИДЕ] * {{икона|en}} [http://www.chessgames.com/perl/chessplayer?pid=19233 Партии на Фишер в chessgames.com] * {{икона|en}} [http://www.wtharvey.com/fisc.html 65 критични ситуации] {{Световни шампиони по шахмат}} {{Американски гросмайстори}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Шахмат|Исландия|САЩ}} {{СОРТКАТ:Фишер, Боби}} [[Категория:Шахматни гросмайстори]] [[Категория:Американски шахматисти]] [[Категория:Американци в Исландия]] [[Категория:Родени в Чикаго]] [[Категория:Починали в Рейкявик]] [[Категория:Починали от бъбречна недостатъчност]] 8brh98d0yavi1kdywlqt5t4jneb3k9k 12877103 12877102 2026-04-11T09:13:07Z 5530а 331033 Премахната редакция 12877102 на [[Special:Contributions/~2026-13801-60|~2026-13801-60]] ([[User talk:~2026-13801-60|б.]]) 12877103 wikitext text/x-wiki {{Шахматист |Име = Боби Фишер |Име-оригинал = Robert „Bobby“ Fischer |картинка = Bobby Fischer 1960 in Leipzig in color.jpg |коментар = Робърт Фишер на олимпиадата в Лайпциг, 1960 г. |държава = {{ISL}} |състезател = {{USA}} |роден-място = [[Чикаго]], [[САЩ]] |починал-място = [[Рейкявик]], [[Исландия]] |звание = [[гросмайстор]] (1958) |световен шампион = 1972 – 1975 |ЕЛО = |ЕЛО-рекорд = '''2785''' (юли 1972) |място-свят = |място-държава = 1-во |общомедия = Bobby Fischer }} '''Робърт Джеймс „Боби“ Фишер''' ({{lang|en|Robert James „Bobby“ Fischer}}) е 11-ият [[Световно първенство по шахмат|световен шампион по шахмат]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.chesscorner.com/worldchamps/fischer/fischer.htm |заглавие=Профил от сайта Chesscorner.com |достъп_дата=2008-01-09 |архив_дата=2005-09-13 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20050913203538/http://www.chesscorner.com/worldchamps/fischer/fischer.htm }}</ref> и единственият [[Съединени американски щати|американски]] [[шахматист]], спечелил това отличие. Той е първият водач на световната ранглиста след 1970 г. откакто [[Световна шахматна федерация|световната шахматна федерация]] ФИДЕ официално приема коефициента [[ЕЛО]] като мярка за силата на шахматистите. С постигнатата резултатност от официални партии 72,3%, той заема 4-то място в света след [[Пол Морфи]] (84,6%), [[Хосе Раул Капабланка]] (73,8%) и [[Александър Алехин]] (72,8%). Считан е за един от най-силните шахматисти за всички времена. Носител е на [[Шахматен Оскар]] за 1970, 1971 и 1972 г. == Биография == Боби Фишер е роден на [[9 март]] [[1943]] г. в [[Чикаго]], [[Илиноис|щат Илиноис]], [[САЩ]]. Неговата майка, [[Регина Фишер]], с моминска фамилия Вендер, е швейцарска [[евреи|еврейка]], чието семейство се прехвърля в [[Швейцария]] от [[Полша]] и [[Русия]].<ref>[http://www.wargs.com/other/fischer.html Ancestry of Bobby Fischer]</ref> За негов баща се счита [[Ханс-Герхард Фишер]] – [[германец|немски]] [[биолог]], [[комунист]], емигрирал в [[СССР]], където се запознава с Регина, учеща в [[медицина|медицински]] институт. През 1939 година съпрузите напускат СССР и пристигат в [[Америка]], но оттогава живеят разделени: Регина се заселва в [[САЩ]], а Герхард – в [[Чили]], защото на него като комунист не му е разрешено влизане в САЩ. Предполага се, че истинският баща на Боби е [[Пол Немени]], [[унгарци|унгарски]] [[евреи]]н, избягал от [[нацистка Германия]] в САЩ, [[математик]], участник в [[Манхатън (проект)|Манхатънския проект]].<ref name="japan">[http://www.ogoniok.com/archive/2003/4813/34-60-63/ Валерий Чумаков. Японская защита] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150924090521/http://www.ogoniok.com/archive/2003/4813/34-60-63/ |date=2015-09-24 }}.</ref> През 1945 г., след края на [[Втора световна война|Втората световна война]], родителите се развеждат и Герхард се връща в [[Германия]]. Боби, заедно с по-голямата си сестра Джоан, остава при майка си. Преместват се в [[Калифорния]], после в [[Аризона]] и накрая се установяват в [[Бруклин]] – квартал на [[Ню Йорк]]. Немени взима дейно участие във възпитанието на момчето, грижи се за него, заплаща учението му до смъртта си през 1952 г.<ref name=autogenerated1>Los Angeles Times „THE JERUSALEM POST“ (еженедельный спецвыпуск на русском языке) 17-12-2009</ref> Два пъти той безуспешно се опитва чрез съд да отнеме от Регина правото да възпитава Боби, заявявайки, че „неговата майка има психично разстройство и не може да даде на сина си достойно възпитание“.<ref name="japan"/> Регина работи на три места, за да издържа децата си. Боби Фишер се научава да играе шах на 6 години от сестра си Джоан. В него веднага се проявява природна дарба към шахмата, която момчето активно развива. На 7 постъпва в Бруклинския шахматен клуб при Нигро. На 10 години участва в първия си турнир и го печели, след което става постоянен участник в нюйоркските турнири „Вашингтон Скуеър Парк“ (Washington Square Park). На 12 г. постига първия си успех – разделя 3 – 5 място на шампионата на Бруклинския клуб и става участник в шампионата на САЩ за любители. Увлечението по шахмата напълно отвращава Боби от общуване с връстниците му (той възприема само тези, които могат да играят с него шах, а сред децата такива няма). Обезпокоената майка отначало се обръща към лекари, след това дава в местния вестник обява с молба да откликнат деца, увличащи се по шаха, за да могат да бъдат компания на Боби, но не намира никого. [[Файл:JWC Lombardy Fischer.jpg|300п|мини|От ляво надясно: [[Уилям Ломбарди|Бил Ломбарди]], Джак Колинс и Боби Фишер, 1957 г.]] На 13-годишна възраст Боби Фишер се запознава с бъдещия си треньор майстор [[Джон Уилям Колинс]] (Джак). Домът на учителя става като втори дом за Фишер и той използва дори междучасията в училище, за да изиграе 2 блицпартии с Джак (квартирата на Колинс е близо до училището). През 1956 г. печели шампионата на Манхатънския клуб и първенството на САЩ за юноши. Тези години се увлича да чете съветска шахматна преса и по този начин самостоятелно научава [[руски език]]. Великолепната памет позволява на Роберт да изучи още [[Немски език|немски]], [[Испански език|испански]] и [[Сърбохърватски език|сърбохърватски]] език, чуждестранна шахматна литература той чете в оригинал. == Шахматна кариера == През зимата на 1957 г. 14-годишният Боби печели шампионата на САЩ за мъже при участието на най-силните американски гросмайстори и получава право на участие в междузоналния турнир в [[Порторож]]. Там събира 12/20 т., разделя 5 – 6 място с [[Фридрик Оулафсон|Оулафсон]] и получава право на участие в турнира на претендентите. С този успех на 15 години и половина Фишер става най-младият [[гросмайстор]] в света дотогава. От най-ранни години Фишер привлича към себе си внимание не само с шахматни успехи. Той става известен и със своите необичайни, често скандални постъпки и публични заявления. Така например, в училище подрастващият се изказва по следния начин: „В училище няма какво да се научи. Учителите са глупави. Не бива жени да работят като учители. В моето училище само учителят по физкултура не беше глупав – той не играеше лошо шахмат“. На 15 г. Фишер оставя училището, за да се посвети напълно на шахмата, и заявява: „Всичко, което аз искам да правя някога – това е да играя шах.“ Заради това той се скарва с майка си и през 1960 година тя отпътува, оставяйки му квартирата в Бруклин; оттогава Фишер живее сам. През 1958/59 г. за втори път спечелва шампионата на САЩ без поражение. През пролетта на 1959 г. участва в турнирите в [[Мар дел Плата]] и [[Сантяго де Чиле|Сантяго (Чили)]]. На турнира в [[Цюрих]] лятото на 1959 г. дели 3 – 4 място, като за първи път удържа победа над съветски гросмайстор – [[Паул Керес]]. През 1959 г. Фишер за пръв път взима участие в турнир на претендентите за мач за определяне на световния шампион в [[Блед]]-[[Загреб]]-[[Белград]], [[Югославия]]. Дебютът му е неуспешен: Фишер дели 5 – 6 място. В микромача с победителя в турнира и бъдещ световен шампион [[Михаил Тал]] Фишер губи със „сухия“ резултат 0:4. В играта с шахматистите от най-висока класа се проявяват недостатъците в подготовката му: надценяване на собствените шансове, известно пренебрежение на турнирната тактика, ограничен [[Дебют (шахмат)|дебютен]] репертоар. Неуспехът става стимул за по-нататъшно самоусъвършенстване и скоро Фишер постига ред победи в големи турнири. През 1959/1960 г. за трети път печели шампионата на страната си, отново без поражение. 1960 г. започва с три международни турнира – победа в [[Мар дел Плата]], заедно с [[Борис Спаски]], победа в [[Рейкявик]] и неуспех в [[Буенос Айрес]] – делене на 13 – 16 място. [[Файл:Bundesarchiv Bild 183-76052-0335, Schacholympiade, Tal (UdSSR) gegen Fischer (USA).jpg|мини|дясно|240px|Боби Фишер на 17 години играе на Олимпиадата в [[Лайпциг]] през 1960 г. срещу световния шампион [[Михаил Тал]] на 1-ва дъска в мача САЩ – СССР.]] През 1960 г. дебютира на [[Шахматна олимпиада|олимпиадата]] в [[Лайпциг]]. Отборът на САЩ е втори след съветския. През лятото на 1961 г. в [[Лос Анджелис]] играе мач със [[Самуел Решевски]]. Преди мача дава коментар: „Решевски е шахматист на стария стил, свързан с отминалия шахмат.“ Иска да докаже, че той е бъдещето, но при 5,5:5,5 т. мачът е прекъснат.<br> През 1961 г. на международния турнир в Блед заема второ място след Михаил Тал, но го преодолява в личната среща. През 1962 г. триумфира на междузоналния турнир в [[Стокхолм]], като заема първо място с 2,5 т. аванс пред втория. Същата година претърпява пореден неуспех на турнира на претендентите в [[Кюрасао]] – четвърто място след [[Тигран Вартанович Петросян|Петросян]], [[Паул Керес|Керес]] и [[Гелер]]. Връщайки се у дома, Фишер публикува в списание „''Sports Illustrated''“ статия, в която заявява, че най-силните съветски шахматисти играят помежду си договорени ремита, за да не допускат други претенденти до първото място (на този турнир всичките 12 партии между Петросян, Керес и Гелер завършват наравно, донасяйки на всеки от фаворитите равен брой точки). По думите на Фишер, „руският контрол в шахмата е достигнал такова ниво, при което честното съревнование за званието „световен шампион“ вече не е възможно“. Удържането на висши позиции с помощта на договорени ремита е било възможно, но само защото Фишер действително е изоставал от фаворитите. Ако той реално е претендирал за първото място, съветските гросмайстори са могли да го спрат само печелейки един срещу друг. Дори и самият Фишер в една от партиите с Гелер се съгласява на реми на 14-ия ход, а с Керес – на 12-ия. Фишер заявява, че се отказва от участие в съревнованието за световната титла докато ФИДЕ не замени турнира на претендентите с мачове по олимпийската система, чрез директно елиминиране, и действително в течение на няколко цикъла той не участва в турнирите на претендентите. Впоследствие, самокритично подхождайки към оценка на своето шахматно творчество, той все пак прави правилни изводи от своите неуспехи. През 1962/63 г. и 1963/64 г. печели още два шампионата на страната си, като във втория набира резултат 11/11 т. След дълго прекъсване на международните изяви Фишер неочаквано дава съгласието си за участие в мемориал [[Хосе Раул Капабланка|Капабланка]] през 1965 г. Разделя 2 – 4 място, изоставайки на 0,5 т. от победителя [[Василий Смислов]]. На международния турнир в [[Санта Моника]] през 1966 г. Фишер е основният конкурент на Спаски, но стартирайки зле, завършва втори. На шахматната олимпиада през 1966 г. в [[Хавана]] остава отново втори при резултат 15/17 т. : {|class="wikitable" style="text-align: left;" |- !Олимпиада !Индивидуален<br> резултат !Представяне !Класиране на <br>отбора на САЩ !Представяне<ref>{{cite web |url=http://www.olimpbase.org/teams/usa_tea.html |title=United States (USA) Men's Chess Olympiads |publisher= olimpbase |date=2015 |accessdate=23 септември 2015}}</ref> |- |[[1960]] [[Лайпциг]] ||13/18<ref>Di Felice 2010, p. 485.</ref> (Бронз)||72,2 %||Сребро||72,5 % |- |[[1962]] [[Варна]]||11/17<ref>Di Felice 2013a, p. 251.</ref> (Осми)||64,7 %||Четвърти||68,1 % |- |[[1966]] [[Хавана]]||15/17<ref>Di Felice 2013b, p. 326.</ref> (Сребро)||88,2 %||Сребро||68,4 % |- |[[1970]] [[Зиген]]||10/13<ref name="Di Felice 2013c, p. 366">Di Felice 2013c, p. 366.</ref> (Сребро)||76,9 %||Четвърти||67,8 % |} През 1966/67 г. за осми път печели шампионата на САЩ с 8 победи от 8 срещи и повече не взема участие поради малкия брой участници. През 1967 г. печели международните турнири в [[Скопие]] и [[Монако]]. [[Файл:Stevan Kragujevic, Bobi Fiser u Beogradu.jpg|мини|ляво|200px|Боби Фишер на [[Шахматен мач СССР – Останалия свят 1970|мача СССР – Останалия свят]] в Белград през 1970 г.]] През 1967 г. взема участие в междузоналния турнир в [[Сус (област)|Сус]], [[Тунис]] – първият турнир, проведен в [[Африка]]. След като повежда с 6/7 т., не се явява на 8-ия и 9-ия кръг по религиозни причини. След като разбира, че ще му се наложи да изиграе четири поредни партии без почивка, поставя ултиматум – или да се въведе почивка, или той напуска. В 10-и кръг не се явява за партията с [[Айварс Гипслис]] и му присъждат поражение. В по-нататъшния ход на събитията се намесват секретарят на американското посолство, президентът на шахматната федерация на Тунис, югославският журналист Белица, и убеждават Фишер да се върне. Той побеждава Решевски, който спокойно очаквал падането на флага на съперника. Но Боби отново обявява бойкот, изисква анулиране на служебната му загуба от Гипслис. В крайна сметка го изключват от турнира и анулират резултата му 8,5/10 т. Така отлага с три години дългоочакваната си мечта – мач за световната титла. През 1968 г. спечелва още два международни турнира – [[Натаня]], [[Израел]] и [[Винковци]], [[Югославия]]. Последва примера на Капабланка и Алехин – изпълнява негласното правило, че претендентът за световната титла трябва да издаде книга в навечерието на мача, за да стане шампион, и през 1969 г. издава своя бестселър „Мои 60 паметни партии“. Следващата година се връща към активна състезателна дейност. През 1970 г. в [[Белград]] се играе историческият [[Шахматен мач СССР – Останалия свят 1970|„мач на века“ между отборите на СССР и останалия свят]] (20,5:19,5). Като водач в новосъздадената световна ранглиста на [[ФИДЕ]] с ЕЛО 2720, Фишер отначало е предвиден на първа дъска, но за нея претендира датчанинът [[Бент Ларсен]] (ЕЛО 2650), първият носител на Шахматен Оскар (1967 г.), който отказва да играе на друга дъска освен на първата. Фишер учудващо отстъпва и така избягва директния мач от 4 партии със световния шампион [[Борис Спаски]] (ЕЛО 2670). Той играе на втора дъска и побеждава убедително [[Тигран Вартанович Петросян|Петросян]] (ЕЛО 2650) с 3:1 (+2, =2). Същата година на олимпиадата в западногерманския град [[Зиген]] Фишер печели сребърен медал на първа дъска след [[Спаски]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://chessbgnet.org/champs.php?page=12 |заглавие=chessbgnet.org |достъп_дата=2013-02-06 |архив_дата=2010-12-29 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20101229143247/http://www.chessbgnet.org/champs.php?page=12 }}</ref> През 1970 г. се представя много добре на блицтурнира в [[Херцег Нови]]. Печели 19/22 т. като изпреварва втория Михаил Тал с 4,5 т. при участието на корифеи на мълниеносната игра – Смислов, Петросян, [[Давид Бронщайн|Бронщайн]], [[Виктор Корчной|Корчной]], Решевски. Същата година от 57 партии спечелва 46,5 т. на поредните състезания в Загреб, Буенос Айрес, [[Палма де Майорка]]. == Световен шампион и Шахматен Оскар == В началото на 1970-те години Фишер навлиза във върхова форма и се устремява към световната титла. В борбата на претендентите за короната през 1971 г. в мачове до 10 партии разгромява на четвъртфинала [[Марк Тайманов]] и на полуфинала [[Бент Ларсен]] с по 6:0. С постигнатите 100 % победи в два последователни мача за световно първенство Фишер поставя ненадминат и до днес рекорд и отговаря негласно на спора с Ларсен за първата дъска в отбора на света от 1970 г. На финала на претендентите в мач до 16 партии Фишер побеждава Петросян също предсрочно с 6,5:2,5 (+5,=3,-1) и си извоюва правото да играе за шахматната корона с шампиона Спаски. В този цикъл от съревнования на претендентите Фишер показва безпрецедентен резултат в срещите с водещите шахматисти в света: 85 % от възможните точки. В решаващата битка със Спаски за световната титла Фишер не се смущава от отрицателния баланс в срещите помежду им дотогава. Преди да започне самият финал, в продължение на пет месеца Фишер се държи по особен и странен за другите начин. Всеки ден той отделя по три часа в спортен комплекс, където тренира подводно плуване, тенис, аеробика и бягане – всичко необходимо, за да укрепи по-добре своите бели дробове и кръвоснабдяването на мозъка. [[Файл:Bobby Fischer 1972.jpg|мини|ляво|200px|Фишер на преговорите с президента на ФИДЕ [[Макс Еве]] за провеждане на мача за титлата със Спаски, [[Амстердам]], 31.1.1972 г.]] [[Файл:Bobby Fischer 1972b.jpg|мини|дясно|200px|Боби Фишер в Амстердам на 31.1.1972 г.]] Преговорите за мястото на провеждане на събитието са дълги – Фишер настоява да е Белград, а Спаски – [[Исландия]]. Президентът на ФИДЕ [[Макс Еве]] предлага компромисно решение – едната част от мача да се изиграе в Рейкявик, а другата – в Белград, но югославската столица оттегля своята кандидатура, тъй като претендентът не гарантира участието си в предявения срок. Остава само Рейкявик, но Фишер отказва, защото е недоволен от наградния фонд за мача от 125 000 щатски долара. Тогава лондонският финансист [[Джим Слейтър]] осигурява още толкова. Наградният фонд на мач за титлата за пръв път в историята на шахмата става 250 000 щатски долара (еквивалентни на 1 414 000 $ през 2015 г.)<ref>{{cite web |url=http://data.bls.gov/cgi-bin/cpicalc.pl?cost1=250%2C000&year1=1972&year2=2013 |title=CPI Inflation Calculator |publisher=data.bls.gov |accessdate=19 февруари 2014}}</ref> и Фишер накрая се съгласява да играе. Пред него се появява проблем, когато пропада възможността гросмайсторът [[Лари Еванс]] да му бъде секундант в този мач. Еванс е бил секундант на Фишер в успешните му мачове срещу Тигран Петросян и Бент Ларсен. Тогава Фишер си спомня и се обажда на своя стар приятел [[Уилям Ломбарди|Бил (Уилям) Ломбарди]] да му помогне с мача. Въпреки че Ломбарди по това време е римокатолически свещеник, получава позволение да остави временно задълженията си към църквата в Рейкявик, Исландия и да бъде секундант на Фишер.<ref name="Gligoric 1972, p. 13">Gligorić 1972, p. 13.</ref> През 1972 г. в [[Рейкявик]], [[Исландия]] се провежда историческият [[Световно първенство по шахмат 1972|мач за титлата между Спаски и Фишер]] – безпрецедентна война на нерви, стратегии и умове, изключително събитие, разпалило спортни и дипломатически страсти. Срещата между двамата шахматни колоси е отразена в почти всяко авторитетно шахматно издание. Тя се счита за една от най-емблематичните в историята на шахмата, наред с двубоите между [[Анатолий Карпов]] и [[Гари Каспаров]]. Тържественото откриване става на 1 юли в националния театър. Присъстват президентът на Исландия и съпругата му, посланикът на СССР, президентът на ФИДЕ, шампионът Спаски и 250 акредитирани журналисти, които се чудят къде е Фишер. На 4 юли Боби най-сетне се появява. Слиза от самолета заедно със своя секундант Ломбарди, адвокат Маршал, първия си треньор Колинс и други членове на екипа, както и с щастливия си стол – онзи, на когото спечелил срещу Петросян през 1971 г. Искрено се извинява на Спаски за закъснението. Главен арбитър на мача е германецът [[Лотар Шмид]]. Секундант на Спаски е Гелер. Мачът от 24 партии трябва да започне на 2 юли, но започва на 11-и. 3000 зрители наблюдават първата партия, която завършва в полза на Спаски. На втората Фишер не се явява, понеже не изпълнили ултиматума му да премахнат всички видеокамери и съответно му е присъдена загуба. Спаски повежда с 2:0 и след дълги преговори убеждава председателя на Спорткомитета Сергей Павлов да изпълни условието на претендента. Постъпва обаче нов ултиматум от американеца, който поисква от организаторите спортен автомобил с автоматична транслация, басейн, подгряван от гейзери, личен тенис корт, преоборудвана зала, замяна на шахматната дъска с неустройващия го контраст между белите и черни полета и да се играе следващата партия в закрито помещение. Фишер печели 3-та, 5-а, 6-а, 8-а и 10-а партия и внася обрат в играта. Губи 11-а, но печели 12-а, а след 6 ремита и 21-вата партия и така след драматичен мач побеждава отново предсрочно с 12,5:8,5 т. (+7, -3, =10).<ref>[http://www.chessgames.com/perl/chess.pl?tid=54397 Fischer vs Spassky 1972. The Match of the Century]</ref> На [[1 септември]] [[1972]] г. Робърт Джеймс Фишер на 29 години става 11-ият [[Световно първенство по шахмат|световен шампион по шахмат]]. Той е единственият в историята на шахмата американски световен шампион. След победата Фишер е посрещнат в САЩ като национален герой. Веднага след завръщането в САЩ той е поканен от президента [[Ричард Никсън]] на официален обяд в [[Белият дом|Белия Дом]], но се отказва от поканата с думите: „Сега не мога, да ме гледат всички в устата, когато дъвча.“ Фишер се отнася спокойно към обстановката и продължава да се държи както обикновено, рязко и независимо. Той неохотно дава интервюта, предпочитайки да общува само с тесен кръг свои най-близки приятели, отказва се от всички предлагани му многомилионни рекламни договори (в един от случаите му предлагат да рекламира автомобили, но той, лично запознавайки се с продукта и намирайки в него множество недостатъци, заявява, че „не се кани да рекламира автомобил за самоубийци“). При това той обаче установява заплащане за всяко свое участие в обществени мероприятия. Така за прочитане на писмо иска да му се платят 1000 долара, за разговор по телефона – 2500, за лична среща – 5000, а за интервю – 25 000.<ref name="japan" /> След няколко месеца той постепенно престава да се появява на публични места, казвайки, че е много уморен. За изключителните си постижения през този период Боби Фишер е удостоен с най-високата награда в шаха – [[Шахматен Оскар]] за 1970, 1971 и 1972 г. През юли 1972 г. достига най-високия си рейтинг [[ЕЛО]] – 2785. == Оттегляне и загуба на титлата == След като става световен шампион, Фишер се оттегля и практически не участва на големи турнири. Живее в [[Пасадена]], в щабквартирата на религиозната организация „Световна Божия църква“, която по-късно с възмущение напуска. Последва нов претендентски цикъл. Шампионът споделя, че никой от осемте не е изненада, освен 45-годишния му съотечественик [[Роберт Бърн]]. Останалите претенденти – младите [[Енрике Мекинг|Мекинг]] ([[Бразилия]]) и Карпов и опитните [[Виктор Корчной|Корчной]], Спаски, [[Лайош Портиш|Портиш]], Петросян и [[Лев Полугаевски|Полугаевски]] не са под съмнение. Карпов преминава успешно препятствията по пътя към върха. В този момент Фишер изпраща до [[ФИДЕ]] списък с 64 изисквания за мача – колкото са квадратите на шахматната дъска. Световната организация приема всички без едно – при 9:9 т. шампионът да запазва титлата си. Боби Фишер се обижда и възмутено отвръща: „Ще накажа шахматния свят! Той повече няма да види мои партии. Аз повече няма да играя!“ Така той отказва да играе срещу Анатолий Карпов в Манила, Филипините, където ФИДЕ определя да се проведе мачът. На  3 април 1975 г. Фишер губи титлата си и Карпов става единственият досега световен шампион по шахмат, който не е играл партии за това. == В Будапеща. Мач със Спаски в Белград == В края на 1980-те години Фишер се запознава чрез писма с 18-годишната унгарска шахматистка [[Зита Райчани]], след известно време пристига при нея в [[Будапеща]] и живее там, избягвайки общуване с журналисти. През 1992 г. в [[Белград]] се състои сензационният мач реванш Робърт Фишер – Борис Спаски. Секунданти на Спаски са Никитин и Балашов, а секундант на Фишер – Торе ([[Филипини]]). Главен организатор на двубоя е югославският милиардер [[Ездимир Василевич]]. Той осигурява награден фонд от 5 млн. долара (5/8 за победителя и 3/8 – за победения). Спаски приема всички условия на Фишер: игра до 10 победи, като при 9:9 т. шампионът запазва титлата (Фишер счита себе си за шампион, Спаски – за претендент), контрола на игра – 1 час и 31 мин. с добавка след 40-ия ход – нов вид шахматна контрола, изобретение на Фишер. Мачът се играе по време на така нареченото „[[югоембарго]]“. Преди мача Фишер получава писмо от американските власти със забрана да играе на югославска територия и заплаха при неизпълнение до 10 години затвор и глоба от 250 000 долара за неплатени данъци от 1976 г. дотогава и от предишния мач. На пресконференцията преди мача Фишер демонстративно разкъсва писмото и плюе на него в знак на протест като заявява: „Аз заставих хората да повярват, че Щатите са интелектуална държава, че в нея живеят умни хора, а те вместо благодарност ме разоряват, унижават и плюят на мен. И аз им отговарям със същото“. На 1 септември 1972 г. завършва мачът в Исландия, на 1 септември е и откриването на мача през 1992 г. на адриатическия остров „[[Свети Стефан (остров)|Свети Стефан]]“. Играят се 30 партии и Фишер отново печели, този път с 10:5 победи и 15 ремита. По единодушното мнение на коментаторите, демонстрираното ниво на игра в мача от двамата шахматисти е съществено по-ниско от това, което те показват през 70-те години. През 1994 г. Робърт Фишер се разделя със Зита Райчани, след това се запознава и става приятел на семейството на сестрите [[Юдит Полгар|Юдит]] и [[Жужа Полгар]] – също млади шахматистки. По това време активно работи върху идеята си за създаване на нова шахматна игра [[Шахмат-960]]. == Във Филипините и Япония, затвор == През 1997 г. умира майка му. След това в живота на Фишер отново настъпват значителни промени: през 2000 г. той неочаквано скъсва със своите унгарски приятели и отпътува да живее на Изток. През следващите години прекарва известно време във [[Филипини]]те и [[Япония]]. Във Филипините той се събира с 22-годишната местна почитателка [[Мерилин Янг]], която на 21 май 2001 година ражда дъщеря Джинки Янг. По-рано се е предполагало, че последната е дъщеря на Фишер, но съгласно ДНК-експертизата, направена след смъртта на Фишер по изискване на Мерилин Янг, претендираща за наследството на шахматиста, се изяснило, че това не е така (виж по-долу). Впоследствие Фишер не общува нито с Мерилин, нито с нейната дъщеря, обаче няколко пъти им изпраща големи парични суми.<ref name="наследство">[http://www.utro.ru/articles/2010/06/18/901792.shtml Yтро.ру: Великого шахматиста достанут из-под земли].</ref> Основно Фишер живее в Япония със своята стара приятелка [[Миоко Ватаи]], японска шахматистка, с която той се запознава още в 1970-те години. През 2000 г. посещава САЩ, където пристига нелегално, през [[Канада]], за погребението на сестра си. Макар и върху него да остават същите обвинения, спецслужбите не предприемат нищо. Нарушаването на американското ембарго коства свободата на Роберт Фишер. През декември [[2003]] г. Държавният департамент на САЩ официално анулира паспорта му. Самият Фишер узнава за това едва на [[13 юли]] [[2004]] г., когато при опит да излети от Япония за Филипините той е арестуван за незаконно проникване на територията на страната и вкаран в затвор за нелегални емигранти. САЩ веднага изискват да им се предаде Фишер като углавен престъпник. Миоко Ватаи се обръща към световната общественост с молба да спаси Фишер, за което се изисквало да му се предостави политическо убежище. Намирайки се в затвора, Фишер писмено заявява своя отказ от американско гражданство, подава молба за предоставяне на политическо убежище и иск за незаконен арест. Адвокатите на Фишер утвърждават, че той не е знаел нищо за анулирането на паспорта му, а освен това неговият арест във всеки случай е незаконен, защото при пристигането му в Япония неговият паспорт е бил действителен. Заявено е, че арестът на Фишер е преследване по политически мотиви, в което обвиняват персонално президента на [[САЩ]] [[Джордж Уокър Буш]] и премиер-министъра на Япония [[Дзюнъитиро Коидзуми]]. Фишер прекарва в затвора осем месеца, откъдето предлага на Миоко да се омъжи за него. [[Черна гора]], [[Германия]] и [[Исландия]] изявяват готовност да предоставят на Фишер гражданство. След множество перипетии Фишер получава исландско гражданство и японските власти се съгласяват да го освободят да пътува към [[Рейкявик]]. Преди излитане от Япония Фишер казва на журналистите, че счита своя арест за похищение, повтаря обвиненията по адрес на Буш и Коидзуми и казва, че те „трябва да бъдат обесени като военни престъпници“. На [[24 март]] [[2005]] г. той е депортиран в Исландия. Въпреки че има споразумение за екстрадиция между САЩ и Исландия, законите на страната не позволяват да бъдат екстрадирани исландски граждани. == Последни години в Исландия == [[Файл:Bobby Fischer grave.JPG|мини|180px|Гробът на Роберт Фишер в Селфос]] След депортацията от Япония Фишер живее в [[Рейкявик]], [[Исландия]]. Мнозина считат, че към края на живота си той страда от психически отклонения, най-вероятно вследствие на отнемането на шахматната му титла от правителството на собствената му страна. През ноември 2007 г. е хоспитализиран с неопределено заболяване. Предлагат му операция, но той отказва. Този недъг, видимо, става причина за неговата смърт. Роберт Джеймс Фишер умира на [[17 януари]] [[2008]] година, на 64 години, от бъбречна недостатъчност в университетската болница в Рейкявик<ref>{{cite news |url=http://www.espn.com/espn/news/story?id=3202460 |title=Fischer, outspoken ex-chess champion, dies of kidney failure|agency=Associated Press|date={{date|18|01|2008}}|accessdate={{date|22|11|2020}}}}</ref><ref>{{cite news |author=David Batty |url=https://www.theguardian.com/world/2008/jan/18/sport.davidbatty |title=Chess champion Bobby Fischer dies|newspaper=The Guardian|date={{date|18|01|2008}}|accessdate={{date|22|11|2020}}}}</ref><ref>{{cite web |url=http://www.mbl.is/mm/frettir/innlent/frett.html?nid=1315727 |title=Dánarorsök Fischers var nýrnabilun |website=mbl.is |date=January 18, 2008 |accessdate={{date|22|11|2020}} |language=Icelandic}}</ref><ref>{{cite web |url=http://afp.google.com/article/ALeqM5hpjkKfonmIFJxdSyG535aNfW6rnQ |title=Chess genius Bobby Fischer, from American hero to paranoid fugitive |publisher=AFP |date={{date|18|01|2008}} |accessdate={{date|22|11|2020}} |url-status=dead |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121002203233/http://afp.google.com/article/ALeqM5hpjkKfonmIFJxdSyG535aNfW6rnQ |archivedate={{date|02|10|2012}} |архив_дата=2008-01-20 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080120121024/http://afp.google.com/article/ALeqM5hpjkKfonmIFJxdSyG535aNfW6rnQ }}</ref><ref>{{cite news |url=http://news.bbc.co.uk/1/hi/world/americas/3900793.stm |title=Obituary: Bobby Fischer |work=BBC News |date={{date|18|01|2008}} |accessdate={{date|22|11|2020}}}}</ref><ref>{{cite news |url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/americas/7195840.stm |title=Chess legend Fischer dies at 64 |work=BBC News |date={{date|18|01|2008}} |accessdate={{date|22|11|2020}}}}</ref><ref>{{cite news |author=Bruce Weber|url=https://www.nytimes.com/2008/01/19/crosswords/chess/19fischer.html?pagewanted=all |title=Bobby Fischer, Chess Master, Dies at 64 |newspaper=The New York Times |date = {{date|19|01|2008}} |accessdate={{date|22|11|2020}}}}</ref> – градът, в който става световен шампион. Той е погребан на 18 януари 2008 г. на католическото гробище близо до град [[Селфос]], на около 50 – 60 km източно от Рейкявик. Погребението, по желание на самия Фишер, е скромно, на него присъстват само няколко негови исландски приятели и Миоко Ватаи. На гроба е поставена скромна плоча, на която е гравирано само името „Роберт Джеймс Фишер“ и датите на раждане и смърт. Имуществото на Фишер, оценено на около 2 милиона долара, е обект на продължителни спорове за наследство между претенции заявени от една бивша съпруга – вдовицата Миоко Ватаи, двама американски племенници на Фишер (деца на неговия доведен брат Ръсел Тарг), филипинската му съжителка Мерилин Янг за дъщеря си Джинки и американските данъчни власти, имащи финансови претенции към Фишер по повод дългогодишните неплатени данъци.<ref name="наследство2">[http://lenta.ru/news/2010/08/18/fisher/ Из спора за наследство Бобби Фишера выбыл один претендент]</ref><ref name="наследство3">[http://lenta.ru/news/2008/01/28/fischer/ Родственники Бобби Фишера начали борьбу за наследство шахматиста]</ref> През юли 2010 година тялото на шахматиста е [[ексхумация|ексхумирано]] заради спор за бащинство.<ref>[http://www.dnevnik.bg/sport/2010/07/05/928178_tialoto_na_bobi_fisher_beshe_ekshumirano_zaradi_spor/ Дневник Спорт, 5 юли 2010]</ref> Експертизата доказва, че Фишер не е баща на филипинката Джинки Янг. На 4 март 2011 г. се появява съобщение, че съдът в Рейкявик, взимайки под внимание всички доказателства, предоставени от Миоко Ватаи, счита за доказан факт нейния законен брак с Роберт Фишер и потвърждава своето предходно решение да ѝ се предаде цялото му наследство. == Шахматни нововъведия и приноси == Фишер е създател на нов стил в шаха – Фишеров шах ([[Fisherandom]] шах). Въвежда нови блестящи изобретения – антицайтнотови контроли, оригинални реформи на правилата в шахмата. Голям интерес предизвиква книгата му „Десетте най-добри шахматисти на всички времена“, издадена през 1964 г. В нея той включва [[Пол Морфи|Морфи]], [[Хауърд Стаутън|Стаунтън]], [[Щайниц]], [[Зигберт Тараш|Тараш]], [[Михаил Чигорин|Чигорин]], [[Алехин]], [[Капабланка]], [[Спаски]], [[Михаил Тал|Тал]] и [[Самуел Решевски|Решевски]]. [[Михаил Ботвиник|Ботвиник]] и [[Емануел Ласкер|Ласкер]] не присъстват в неговия списък. Преди „Мача на века“ в Белград поправя мнението си, като добавя [[Ботвиник]], [[Светозар Глигорич|Глигорич]], [[Петросян]] и [[Бент Ларсен|Ларсен]], а още по-късно и Ласкер. Пресата обръща внимание не само на субективността на оценката на Фишер, но и на това, че за пръв път той проявява скромност и не включва себе си в класацията на най-великите шахматисти. През 1971 г. в [[Сараево]] излиза книгата на Боби Фишер и югославския журналист Дмитри Белица „Шахматни състезания на века“. През 1972 г. в Ню Йорк е публикуван и следващият му труд „Боби Фишер учи как да играете шахмат“. През [[1990]] г. Фишер регистрира патент на нов шахматен часовник („[[часовник на Фишер]]“), в който на играча след всеки ход се добавя определено количество време. През [[1996]] г. Фишер представя на публиката изобретения от него [[Fisherandom|Шахмат-960]]. == Забележителни партии == * [http://www.chessgames.com/perl/chessgame?gid=1008361 Доналд Бърн – Роберт Фишер 0 – 1, Защита Грюнфелд 5.Оf4 (D92), Ню Йорк, 1956], „Партията на века“. ''Chess magazine'' нарича тази партия „брилянтна“. <ref>„New York's New Prodigy“, ''Chess'', 9 ноември 1956. Quoted in Soltis 2003, p. 13.</ref> {{Шах |tleft |Светозар Глигорич – Фишер ½–½ |rd| |bd| | |rd|kd| | |pd| |qd| | | | |pd| | |nl| | |pd|pd | | |pd|pl| | | | | | |pl|bd|nl| | | | | | |ql| |pl|nd| |pl|pl| | |bl| |kl|pl |rl| | | | |rl| | |{{center|Диаграма 1<br>Позиция след 22... К:g3}} }} * [http://www.chessgames.com/perl/chessgame?gid=1044007 Светозар Глигорич – Роберт Фишер ½–½, Староиндийска защита: Oртодоксален вариант, Класическа система (E98), Блед, 1961] <blockquote>1.d4 Кf6 2.c4 g6 3.Кс3 Оg7 4.e4 d6 5.Кf3 0 – 0 6.Ое2 e5 7.0 – 0 Кс6 8.d5 Ке7 9.Ке1 Кd7 10.Кd3 f5 11.e:f5 К:f5 12.f3 Кf6 13.Кf2 Кd4 14.Кfe4 Кh5 15.Оg5 Дd7 16.g3 h6 17.Ое3 c5 18.О:d4 e:d4 19.Кb5 a6 20.Кb:d6 d3 21.Д:d3 Оd4+ 22.Цg2 К:g3 (виж диаграма 1) 23.К:c8 К:f1 24.Кb6 Дс7 25.Т:f1 Д:b6 26.b4 Д:b4 27.Тb1 Да5 28.К:c5 Д:c5 29.Д:g6+ Оg7 30.Т:b7 Дd4 31.Оd3 Тf4 32.Де6+ Цh8 33.Дg6 ½–½</blockquote> {{clear}} {{Шах |tright |Роберт Бърн – Роберт Фишер 0 – 1 |rd| | |qd|rd| |kd| |pd| | | | |pd|bd|pd |bd|pd| | | | |pd| | | | |pd| | | | | | | | | | | | |bl|pl|nl| |nd| |pl| |pl| | |ql|nl| |bl|pl |rl| | |rl| | |kl| |{{center|Диаграма 2<br>Позиция след 18.Дd2}} }} * [http://www.chessgames.com/perl/chessgame?gid=1008419 Роберт Бърн – Роберт Фишер 0 – 1, Нова Защита Грюнфелд, Първенство на САЩ, 1963 – 64 г.] [http://www.lifemasteraj.com/old_af-dl/byrfisrpg0.html Пълен анализ] <br>От симетрична равностойна позиция Фишер разгромява силен гросмайстор само за 21 хода.<ref>Brady 1973, p. 74.</ref> <blockquote>1.d4 Кf6 2.c4 g6 3.g3 c6 4.Оg2 d5 5.c:d5 c:d5 6.Кс3 Оg7 7.e3 0 – 0 8.Кge2 Кс6 9.0 – 0 b6 10.b3 Оа6 11.Оа3 Те8! 12.Дd2 e5! 13.d:e5!? К:e5 14.Тfd1?! Кd3! 15.Дс2!? К:f2!! 16.Ц:f2 Кg4+ 17.Цg1 К:e3 18.Дd2 (виж диаграма 2) К:g2!! 19.Ц:g2 d4! 20.К:d4 Оb7+ 21.Цf1 Дd7! 0 – 1 </blockquote> Фишер се е надявал на 22.Дf2 Дh3+ 23.Цg1 Тe1+!! 24.Т:e1 О:d4 с мат, който следва скоро. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://chessbgnet.org/champs.php?page=13 Биография на Фишер] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20101229143357/http://www.chessbgnet.org/champs.php?page=13 |date=2010-12-29 }} * {{икона|en}} [http://ratings.fide.com/card.phtml?event=2000016 Профил във ФИДЕ] * {{икона|en}} [http://www.chessgames.com/perl/chessplayer?pid=19233 Партии на Фишер в chessgames.com] * {{икона|en}} [http://www.wtharvey.com/fisc.html 65 критични ситуации] {{Световни шампиони по шахмат}} {{Американски гросмайстори}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Шахмат|Исландия|САЩ}} {{СОРТКАТ:Фишер, Боби}} [[Категория:Шахматни гросмайстори]] [[Категория:Американски шахматисти]] [[Категория:Американци в Исландия]] [[Категория:Родени в Чикаго]] [[Категория:Починали в Рейкявик]] [[Категория:Починали от бъбречна недостатъчност]] tq6e17hn4xpa7d5dizojwrhuc6khynd 0 22400 12876681 12874885 2026-04-10T15:05:59Z Rumensz 125859 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда за най-добра чуждестранна книга]] → [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] 12876681 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Elias Canetti | категория = писател | описание = писател | портрет = Elias Canetti 2.jpg | роден-място = [[Русе]], [[Княжество България]] | починал-място = [[Цюрих]], [[Швейцария]] | националност = {{флагче с име|България}}<br />{{флагче с име|Великобритания}} | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | период = 1934 – 1994 г. | награди = [[Файл:Nobel prize medal.svg‎|Нобелова награда|25px]] }} }} '''Елиас Канети''' ({{lang|de|Elias Canetti}}) е немскоезичен писател ([[белетрист]], [[есеист]], [[драматург]]), роден в [[Русе]], България от [[сефарадски евреи|сефарадско-еврейски]] произход. Получава [[Нобелова награда за литература]] (като австрийски писател) през 1981 г. [[Файл:Elias Canettis fødested.JPG|мини|250п|дясно|''Дом Канети'' на бул. „Славянски“ 12 в Русе, където в началото на XX век се е помещавал магазинът на дядо му, описан в „[[Спасеният език]]“]] == Живот == Роден в [[Русе]] в семейството на Жак Канети и Матилда Ардити. Майчиният му език е [[ладински език (ибероромански)|ладинският]]. Родът на баща му, който е сефарадски, се мести от Одрин в Русе през XIX век, където представителите му развиват успешен търговски бизнес. Майка му е от сефарадския род [[Ардити]], които са сред основателите на еврейската колония в Русе в края на XVIII век. Негови по-малки братя са музикалният продуцент [[Жак Канети]] и лекарят [[Жорж Канети]]. Прекарва детските си години в Русе. Семейството се мести (1911) в [[Манчестър]], където баща му се включва в бизнеса на шуреите си. Баща му внезапно умира през 1912 г. – според Канети това става при вестта за избухването на [[Балканската война]]. Семейство Канети се мести в [[Лозана]] и после във [[Виена]]. Елиас научава немски език, като по онова време той вече ползва български, английски и френски. После семейството се мести първо в Цюрих (1916 – 1921), а след това (до 1924 г.) – във Франкфурт, където той завършва гимназия. През 1924 г. става студент по химия във Виенския университет и завършва с докторат в 1929 г. През 1934 г. Канети се жени за писателката Веза (Венециана) Таубнер-Калдерон (''Veza [Venetiana] Taubner-Calderon'', 1897 – 1963), която става негова [[Музи|муза]] и литературна помощничка. Канети остава отворен към връзки с други жени по време на брака си със съпругата си Веза. След [[Аншлус|присъединяването]] на Австрия към Нацистка Германия през 1938 г. и започналите гонения на евреите Канети заминава през [[Париж]] за [[Лондон]] и се заселва в Англия. Там преживява дълготрайна романтична връзка с австрийската художничка Мария-Луиза фон Мотесицки (''Marie-Louise von Motesiczky''), както и с ирландската поетеса [[Айрис Мърдок]]. След смъртта на жена му през 1963, той се жени за Хера Бушор (''Hera Buschor'', 1933 – 1988), с която има дъщеря Йохана (1972), музикантка. Въпреки че е немскоезичен автор, Канети живее във Великобритания (като получава поданство през 1952 г.) до 1970-те години. Последните 20 години от живота си прекарва предимно в Цюрих, където пише своята автобиография (нейният 1-ви том е озаглавен „Спасеният език“). На 14 август 1994 г. Елиас Канети умира в Цюрих, оставяйки след себе си значимо творчество, преведено на повече от 25 езика. == Творчество == === Възгледи === През 1920-те години негов литературен и философски образец е критикът [[Карл Краус]], но по-късно Канети открито се обявява срещу схващанията му. Влияние над него упражняват също [[Франц Кафка]], [[Георг Бюхнер]] и [[психоанализа|психоаналитичната школа]] на [[Зигмунд Фройд]]. Философската позиция на Канети е противоположна на тази на Фройд. Той не приема съществуването у човека на ''нагон към смъртта'', т. нар. ''[[танатос]]'': ''„Не само смятам формулирането на нагона към смъртта за погрешно, но и не вярвам той да съществува“''. Така основни теми в творчеството на Канети стават смъртта и агресията. Тези идеи той въплъщава в пиесите си ''„Сватба“'' (1932) и ''„Комедия на суетата“'' (1934). В 1935 г. писателят публикува създадения още през 1931 г. единствен свой роман ''„[[Заслепението]]“'', който остава незабелязан от критиката и е преоткрит едва в годините след [[Втората световна война]]. === Opus magnum === Отнесъл в Лондон своите видения от детството в крайдунавския Русе и младежките си преживявания главно във Виена, той се заема да осмисли човешкото съществуване, проблемите на властта, масовите движения, смъртта, безумието – така в Лондон започва да работи над философския си труд „Маси и власт“, негов ''[[opus magnum]]'', който завършва едва през 1960 г. Опирайки се на феноменологическото описание на елементарния опит на ''пребиваването в масата'', Канети разкрива различни състояния и динамика на масите, стигайки до важни изводи относно ''механиката на властта'': масите и властта са свързани изначално и непрестанно. Писателят заявява: ''„Масите са единствената среда, в която човек може да отхвърли страха от съприкосновението“'', и също: ''„Заради благодатния миг, когато никой не е нещо повече от другия и не е по-добър от него, хората се превръщат в маса''“. [[Файл:Canetti 1970.jpg|мини|Канети в Бон, 1970 г.]] === Късни творби === Значими негови произведения от този период са записките му ''„Провинцията на човека“'' (1973), характерологичните му етюди по образец на [[Теофраст]] ''„Подслушвачът“'' (1974), есеистичният сборник ''„Съвестта на думите“'' (1975), автобиографичните книги ''„[[Спасеният език]]“'' (1977), ''„Факел в ухото“'' (1980) и ''„Игра с очи“'' (1985) и записките ''„Тайното сърце на часовника“'' (1987). == Признание == [[Файл:Elias Canetti tomb-stone.jpg|мини|Гробът на Елиас Канети в Цюрих]] [[Файл:Canetti Peak.jpg|мини|Връх Канети в Антарктика]] През [[1981]] г. Елиас Канети получава [[Нобелова награда за литература|Нобеловата награда за литература]] за цялостното си творчество, характеризиращо се с далновидност, идейно богатство и художествена мощ. Прочути са думите му: ''„Всичко, което преживях по-късно, вече ми се бе случило в Русчук“''. На церемонията в [[Стокхолм]] той казва: ''„Днес, след събитията в [[Хирошима]], всеки знае какво представлява войната и тъкмо фактът, че всеки знае това, е нашата единствена надежда“''. В чест на писателя родният му град [[Русе]] учредява през 2005 г. националната литературна награда ''[[Елиас Канети (награда)|„Елиас Канети“]]''. По време на първата международна конференция в България (1992), посветена на творчеството на писателя, в Русе се учредява ''[http://eliascanetti.org Международно дружество „Елиас Канети“]''. Сградата, в която е живяло семейство Канети преди изселването си от Русе, е запазена. Днес търговската сграда на фамилията се използва от Дружеството под името ''Дом Канети''. По повод 100-годишнината от рождението на писателя в Русе през 2005 г. е открита паметна плоча на едноименния площад „Елиас Канети“, а Професионалната гимназия по икономика и управление приема името на нобелиста. == Награди и отличия == * 1949: Prix du Meilleur livre étranger, Frankreich, für ''Die Blendung'' * 1966: ''„[[Награда на немската критика|Наградата на немската критика]]“'' * 1966: ''„[[Литературна награда на Виена]]“'' * 1967: ''„[[Голяма австрийска държавна награда за литература]]“'' * 1969: ''„[[Голяма литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства]]“'' * 1971: Ehrengabe des Kulturkreises der deutschen Wirtschaft im BDI e. V. * 1972: ''„[[Георг Бюхнер (награда)|Награда Георг Бюхнер]]“'' на ''Немската академия за език и литература'' * 1972: Österreichisches Ehrenzeichen für Wissenschaft und Kunst * 1975: ''„[[Нели Закс (награда)|Награда Нели Закс]]“'' * 1975: ''„[[Франц Набл (награда)|Награда Франц Набл]]“'' на град [[Грац]] * 1977: ''„[[Готфрид Келер (награда)|Награда Готфрид Келер]]“'' * 1979: Pour le Mérite * 1980: ''„[[Йохан Петер Хебел (награда)|Награда Йохан Петер Хебел]]“'' на провинция [[Баден-Вюртемберг]] * 1981: ''„[[Нобелова награда за литература]]“'' * 1981: ''„[[Франц Кафка (награда)|Награда Франц Кафка]]“'' на град [[Клостернойбург]] * 1983: ''„[[Федерален орден за заслуги|Голям Федерален орден за заслуги]]“'' * 1985: ''[[Почетен гражданин]]'' на град [[Виена]] * 2005: [https://ruse-bg.eu/pochetni-grazhdani-na-ruse Почетен гражданин] на град Русе * 2010: Benennung der ''Canettistraße'' in Wien-Favoriten == Библиография == [[Файл:Die Blendung.jpg|мини|150п|''„Заслепението“'', 1931]] [[Файл:Elias Canetti, Die gerettete Zunge 1977.jpg|мини|150п|''„Спасеният език“'', 1977]] * ''Die Blendung'', Roman, 1931/1935 (''[[Заслепението]]'') * ''Hochzeit'', Drama, 1932/1964 (''[[Венцеслав Константинов#Театрални постановки|Сватба]]'', бълг. постановки 1987, 1992, 2009) * ''Die Komödie der Eitelkeit'', Drama, 1934/1964 * ''Die Befristeten'', Drama, 1953/1964 * ''Die Stimmen von Marrakesch. Aufzeichnungen nach einer Reise'', 1954/1968 * ''Fritz Wotruba'', 1955 * ''Masse und Macht'', 1960 * ''Die Provinz des Menschen. Aufzeichnungen 1942 – 1972'', 1973 * ''Der Ohrenzeuge. Fünfzig Charaktere'', 1974 * ''Das Gewissen der Worte. Essays und Reden der Jahre 1936 und 1962 – 1976'', 1975, 1976 * ''Die gerettete Zunge. Geschichte einer Jugend'', Autobiografie, 1977 (''[[Спасеният език]]'') * ''Die Fackel im Ohr. Lebensgeschichte 1921 – 1931'', Autobiografie, 1980 * ''Das Augenspiel. Lebensgeschichte 1931 – 1937'', Autobiografie, 1985 * ''Das Geheimherz der Uhr. Aufzeichnungen 1973 – 1985'', 1987 * ''Die Fliegenpein. Aufzeichnungen'', 1992 ; Посмъртни издания * ''Nachträge aus Hampstead. Aus den Aufzeichnungen 1954 – 1971'', 1994 * ''Aufzeichnungen 1992 – 1993'', 1996 * ''Aufzeichnungen 1973 – 1984'', 1999 * ''Party im Blitz. Die englischen Jahre'', Autobiografie, 2003 * ''Über den Tod'', 2003 * ''Aufzeichnungen für Marie-Louise'', 1942/2005 * ''Werke X: Aufsätze – Reden – Gespräche'' (Verschiedenes von 1928 an), 2005 * ''Veza & Elias Canetti: Briefe an Georges'' (Briefe von 1933 bis 1959), 2006 == Театрални постановки == * 1987 г.: „Сватба“ – на сцената на Държавния сатиричен театър, София, реж. Маргарита Младенова * 1992 г.: „Сватба“ – на сцената на Русенския театър „Сава Огнянов“, реж. Любомир Дековски ([http://www.theatre.ruse.bg/kaneti.html Европейски театрален знак в Русе] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111122001327/http://www.theatre.ruse.bg/kaneti.html |date=2011-11-22 }}) * 1994 г.: „Комедия на суетата“ – на сцената на Русенския театър „Сава Огнянов“, реж. Любомир Дековски ([http://www.theatre.ruse.bg/kaneti.html Европейски театрален знак в Русе] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111122001327/http://www.theatre.ruse.bg/kaneti.html |date=2011-11-22 }}) * 2003 г.: „Предопределените“ – на сцената на Русенския театър „Сава Огнянов“, реж. Елена Панайотова ([http://www.theatre.ruse.bg/kaneti.html Европейски театрален знак в Русе] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111122001327/http://www.theatre.ruse.bg/kaneti.html |date=2011-11-22 }}) * 2004 г.: „Сватба“ – от творческия департамент на НБУ, реж. Снежина Петрова ([http://kafene.bg/index.php?p=article&aid=5789 Кафене.bg]) == Източници == <references /> : ''Тази статия съдържа [http://darl.eu/authors/canetti/_canetti_.htm материал] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120911022302/http://darl.eu/authors/canetti/_canetti_.htm |date=2012-09-11 }}, използван с [[Потребител:Spiritia/Молби за разрешения/vkonstantinov|разрешение]]'' :# Lorenz, Dagmar C. G. (17 април 2004). ''Elias Canetti''. ''Literary Encyclopedia'' (The Literary Dictionary Company Limited). ISSN 1747-678X. Посетен на 13 октомври 2009. :# ''The Canetti House – a forum for alternative culture''. Internationale Elias Canetti Gesellschaft. Посетен на 13 октомври 2009. :# Angelova, Penka (2006). „Die Geburtsstadt von Elias Canetti“. ''Elias Canetti: Der Ohrenzeuge des Jahrhunderts'' (in German). Internationale Elias-Canetti-Gesellschaft Rousse. == Външни препратки == {{commonscat-inline|Elias Canetti}} {{wikiquote-inline}} ; Работи на В. Константинов * [http://darl.eu/authors/canetti/_canetti.htm#x Проза от Елиас Канети] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120911021906/http://darl.eu/authors/canetti/_canetti.htm#x |date=2012-09-11 }}, в превод на [[Венцеслав Константинов]] * [http://darl.eu/delit/betrachtungen/bulgar/canetti.htm ''Зрелостта като младост''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120911024425/http://darl.eu/delit/betrachtungen/bulgar/canetti.htm |date=2012-09-11 }}, „Народна култура“, 1981 * {{икона|de}} [http://www.inst.at/trans/7Nr/konstantinov7.htm ''Elias Canetti – ein österreichischer Schriftsteller? Verwandlungen zwischen Rustschuk und Wien''], [[Венцеслав Константинов|Wenzeslav Konstantinov]], Wien, „TRANS“, Internet-Zeitschrift für Kulturwissenschaften, 7. Nr., September 1999 * [http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/tvorchestvoto/canetti.htm ''Кафка през погледа на Елиас Канети''], В: „Писатели за творчеството“, изд. ЛИК, София, 2007 (LiterNet) * [http://kultura.bg/web/елиас-канети-с-русчук-в-сърцето/ ''Елиас Канети: С Русчук в сърцето'']. „Култура. Портал за култура, изкуство и общество“, 07.12.2013 ; Други публикации * {{икона|en}} [http://nobelprize.org/literature/laureates/1981/index.html Канети на страницата на Нобеловите лауреати] * {{икона|de}} [https://web.archive.org/web/20130812235655/http://www.lyrikwelt.de/autoren/canetti.htm Die LYRIKwelt] * {{икона|de}} [http://www.ub.fu-berlin.de/service_neu/internetquellen/fachinformation/germanistik/autoren/autorc/canetti.html Linksammlung der Universitätsbibliothek der Freien Universität Berlin] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100225142545/http://www.ub.fu-berlin.de/service_neu/internetquellen/fachinformation/germanistik/autoren/autorc/canetti.html |date=2010-02-25 }} * {{икона|en}} [http://www.imdb.com/name/nm2698467/ Филми по произведения на Елиас Канети] * [http://www.youtube.com/watch?v=BRtJVi-Oxs4 „Първият прозорец“ – Елиас Канети – Русе 1/3] * [http://www.youtube.com/watch?v=NC7m0TqpF-U „Първият прозорец“ – Елиас Канети – Русе 2/3] * [http://www.youtube.com/watch?v=Ku7FbsJdwMk „Първият прозорец“ – Елиас Канети – Русе 3/3] * [http://eliascanetti.org/bg/nachalo/ Официален сайт на Международно дружество „Елиас Канети“] {{Нормативен контрол}} {{Нобел литература}} {{Портал|Биографии|Литература|История на България|Швейцария}} {{СОРТКАТ:Канети, Елиас}} [[Категория:Елиас Канети| ]] [[Категория:Швейцарски мемоаристи]] [[Категория:Български писатели]] [[Категория:Британски писатели]] [[Категория:Британски драматурзи]] [[Категория:Британски есеисти]] [[Категория:Австрийски драматурзи]] [[Категория:Австрийски романисти]] [[Категория:Швейцарски писатели]] [[Категория:Швейцарски есеисти]] [[Категория:Афористи]] [[Категория:Анализанти на Паул Федерн]] [[Категория:Носители на Нобелова награда]] [[Категория:Носители на литературни награди на Германия]] [[Категория:Носители на „Голяма литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“]] [[Категория:Носители на наградата „Георг Бюхнер“]] [[Категория:Носители на литературни награди на Австрия]] [[Категория:Носители на Литературна награда на Виена]] [[Категория:Носители на награда „Франц Кафка“ (Клостернойбург)]] [[Категория:Носители на награда „Франц Набъл“]] [[Категория:Носители на литературни награди на Швейцария]] [[Категория:Носители на награда „Готфрид Келер“]] [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] [[Категория:Почетни граждани на Виена]] [[Категория:Български евреи в Швейцария]] [[Категория:Сефарадски евреи]] [[Категория:Родени в Русе]] [[Категория:Починали в Цюрих]] 19hs3kpfdy5rs80xqmo0vy85mn87opy 0 24158 12877018 12599198 2026-04-11T06:16:16Z PowerBUL 202075 12877018 wikitext text/x-wiki {{друго значение||другите селища с това име|Иваново}} {{Селище в България | име=Иваново | екатте = 32113 | надм-височина=207 | пощ-код=9865 | тел-код=05393 | сев-ширина=43.100 | изт-дължина=26.717 | площ = 26,311 }} '''Ивàново''' е [[село]] в Североизточна [[България]], [[Върбица (община)|община Върбица]], [[Шумен (област)|област Шумен]]. == География == Село Иваново се намира на около 25 km югозападно от областния център град [[Шумен]], около 12 km север-североизточно от общинския център град [[Върбица]] и около 25 km източно от град [[Омуртаг (град)|Омуртаг]]. Разположено е южно от [[Преславска планина]], в историко-географската област [[Герлово]], на около 2 km западно от началото на северозападния ръкав на [[Тича (язовир)|язовир „Тича“]]. Надморската височина в центъра на Иваново при сградата на кметството е около 221 m, на север нараства до около 250 m, а на югоизток намалява до около 210 – 215 m. Климатът е [[умереноконтинентален климат|умереноконтинентален]]; почвите са предимно лесивирани и планосоли<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.prokarstterra.bas.bg/geo21/ |заглавие=ГЕОграфия'21. Научно-методическо списание / Списанието / Архив: 2005, № 5 / География. Н. Нинов, ''Таксономичен списък на почвите в България според световната система на ФАО''. Лесивирани почви (Luvisols). Планосоли (Planosols). |достъп_дата=2023-06-05 |архив_дата=2022-05-18 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220518215353/http://www.prokarstterra.bas.bg/geo21/ }}</ref>.<ref name=ЕБ>[[Голяма енциклопедия „България“]], том 6, стр. 2095, [[Труд (издателство)|Книгоиздателска къща „Труд“]], София, 2012 г.</ref> През село Иваново минава първокласният [[републикански път I-7]], водещ на североизток през град [[Велики Преслав]] до връзка при град Шумен с [[Хемус (магистрала)|автомагистрала „Хемус“]], а на юг – през селата [[Конево (област Шумен)|Конево]] и [[Менгишево]], град Върбица и пътния възел „[[Петолъчката]]“ до връзка с [[Тракия (магистрала)|автомагистрала „Тракия“]]. В [[землище]]то на село Иваново има два микроязовира (по данни към 10 юни 2023 г.) – [[Поземлен имот|поземлени имоти]] с кадастрални идентификатори 32113.2.90 (площ около 3 [[ha]]) и 32113.11.98 (площ около 6 ha).<ref>[https://kais.cadastre.bg/bg/Map Република България. Агенция по геодезия, картография и кадастър. КАИС – Портал за електронни услуги] Кадастрална карта на България: активиране на „Виж“ → Ключови думи: (вписване на кадастрален идентификатор) → активиране на „ТЪРСИ“ (визуализира съответния поземлен имот в кадастралната карта) → в лентата с инструменти активиране на „i“ (информация за обект) → след щракване във визуализирания поземлен имот се извежда прозорец с данни за имота).</ref> Землището на село Иваново граничи със землищата на: село [[Методиево (област Шумен)|Методиево]] на запад и север; село [[Имренчево]] на север; град Велики Преслав на север; село [[Сушина]] на изток и югоизток; село [[Ловец (област Шумен)|Ловец]] на юг; село Конево на югозапад; село [[Драгановец]] на запад. == История == Иваново е старо селище. За първи път се споменава в османотурски документ от 1573 г. под името Хуйван.<ref name=ЕБ/> Селото е в България от 1878 г. През 1898 г. дотогавашното му име Хуйвèн е променено на Иваново.<ref>[[Николай Мичев]], [[Петър Коледаров|П. Коледаров]] – Речник на [[селище|селищата]] и селищните имена в [[България]] 1878 – 1987; „[[Наука и изкуство]]“, София, 1989 г., стр. 128. Иваново.</ref><ref>[https://electronic-library.org/books/Book_0103.html Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. ИВАНОВО (Хуйвен)] (Справка към 5 юни 2023.)</ref> След [[Освобождение на България|Освобождението]] в селото идват много преселници главно от [[Горнооряховско]], [[Еленско]], [[Разградско]], [[Ловешко]] и [[Севлиевско]].<ref name=ЕБ/> Българското начално училище в село Иваново, създадено като частно българско училище, съществува от 1919 г. Учебните занимания се водят в 2 паралелки по 2 слети класа от двамата първи учители – Коста Жеков Шапков и Тодорка Костова Шапкова. Училищната сграда е построена през 1921 г., а е електрифицирана през 1952 г. Прогимназията в Иваново се открива през 1924 г. само с I клас. Началното училище и прогимназията са слети в едно основно училище през 1953/1954 г. През периода 1976 – 1990 г. Основно училище „Васил Левски“ – село Иваново разполага с 10 учебни стаи, физкултурен салон и спортна площадка.<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=38&flgid=28391 Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Шумен – 38, фонд 1178 „Основно училище „Васил Левски“ – с. Иваново, Шуменско (1950 - )“; История на фондообразувателя]{{Dead link|date=юни 2025 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=38&flgid=5074141 Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Шумен – 38, фонд 195 „Народно начално училище – с. Иваново, Шуменско“; История на фондообразувателя]{{Dead link|date=юни 2025 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Частно турско първоначално училище в село Иваново е открито през 1921 г. Липсват сведения за дейността на училището до 1926 г. До 1930 г. учениците се обучават от ходжа<ref>[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/ходжа/ Речник на българския език. хòджа, -та, мн. -и, м. (перс.). Мюсюлмански свещеник.]</ref>, който им преподава само [[коран]]а. За пръв път български учител е назначен през 1930 г.<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=38&flgid=5076761 Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Шумен – 38, фонд 202К „Частното турско начално училище – с. Иваново, Шуменско“; История на фондообразувателя]{{Dead link|date=юни 2025 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Училищна сграда е построена през 1934 г., близо до [[джамия]]та. Състои се от две класни стаи и канцелария. До 1945 г. турското училище в село Иваново е частно училище.<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=38&flgid=5074804 Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Шумен – 38, фонд 194 „Турско народно начално училище – с. Иваново, Шуменско“; История на фондообразувателя]{{Dead link|date=юни 2025 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> През 1924 г. в село Иваново е основано [[читалище]] „Съзнание“.<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=38&flgid=5076657 Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Шумен – 38, фонд 545К „Народно читалище „Съзнание“ – с. Иваново, Шуменско“ (1924 – 1944); История на фондообразувателя]{{Dead link|date=юни 2025 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> == Население == Числеността на [[население]]то на село Иваново според преброяванията през годините е както следва:<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/reports/population/list/2059 Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Иваново, общ. Върбица, обл. Шумен]</ref> {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1934 = 1161 | 1946 = 1271 | 1956 = 1172 | 1965 = 1033 | 1975 = 941 | 1985 = 767 | 1992 = 671 | 2001 = 559 | 2011 = 489 | 2021 = 350 }} Етническият състав на населението на село Иваново по данните за [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]] е както следва:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 11 януари 2017 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|Общо || 489 || 100,00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 133 || 27,19 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 225 || 46,01 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 117 || 23,92 |- |align="left"|Други || ? || ? |- |align="left"|Не се самоопределят || ? || ? |- |align="left"|Неотговорили || 12 || 2,45 |} == Обществени институции == Село Иваново към 2023 г. е център на ''кметство Иваново''.<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/reports/units-changes-events/unit_at/20002514 Справка за събитията за кметство Иваново]</ref><ref>[https://iisda.government.bg/ras/executive_power/townhall/5118 Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Шумен, кметство Иваново]</ref> В село Иваново към 2023 г. има: * действащо читалище „Съзнание 1924“;<ref>[https://chitalishta.com/index.php?act=community&do=detail&id=1167&reg_num=1299 Детайлна информация за читалище „Съзнание 1924“, село Иваново, община Върбица, област Шумен] Справка към 9 юни 2023 г.</ref> * действащо общинско [[основно училище]] „Васил Левски“;<ref>[https://ri.mon.bg/preview/institution/2700253?procID=13553&instKind=2 Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, основно училище „Васил Левски“, село Иваново, община Върбица, област Шумен. История] Справка към 9 юни 2023 г.</ref> * православна църква „Света Троица“;<ref>[https://www.hramove.bg/hramove/temple_2057.html Национален регистър на храмовете в Република България, село Иваново, област Шумен. Църква „Света Троица“] Справка към 9 юни 2023 г.</ref><ref>Към 9 юни 2023 г. в [https://bg-patriarshia.bg/varna-diocese-temples Българска православна църква > Структура > Епархии > Варненска и Великопреславска епархия > Храмове > Шуменска духовна околия] няма регистриран храм в село Иваново.</ref> * джамия;<ref>[https://www.hramove.bg/hramove/temple_2853.html Национален регистър на храмовете в Република България, село Иваново, област Шумен. Джамия] Справка към 9 юни 2023 г.</ref> * [[пощенска станция]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.bgpost.bg/bg/312 |заглавие=Български пощи, Пощенски станции, област Шумен, 9865 Иваново |достъп_дата=2023-06-09 |архив_дата=2019-11-29 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20191129055151/http://www.bgpost.bg/bg/312 }}</ref> * целодневна детска градина „Детски свят“.<ref>[https://registarnadetskitegradini.com/целодневна-детска-градина-детски-свят-иваново Регистър на детските градини в България. Целодневна детска градина „Детски свят“, Село Иваново] Справка към 9 юни 2023 г.</ref> == Културни и природни забележителности == В североизточния край на селото се намира селищната могила „Банята“ с диаметър 90 m и височина 6,2 m, на която през 2008 г. са проведени спасителни археологически разкопки<ref>[https://lex.bg/laws/ldoc/2135720867 Наредба № Н-00-0001 от 14 февруари 2011 г. „За извършване на теренни археологически проучвания“, чл. 6, ал. 2, т. 2]: „Спасителни археологически разкопки се извършват при необходимост за частично или цялостно използване на терена на недвижима археологическа ценност, при риск от нейното разрушаване, включително и тези, които се извършват при непредвидено откриване на археологическа ценност, което налага незабавно проучване.“ Справка хъм 9 юни 2023 г.</ref>. Могилата е датирана от ранния, средния и късния [[халколит]]. Регистрирани са находки от [[керамика]] от културите Поляница и Коджадермен.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://museum-shumen.eu/wp-content/uploads/2018/03/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D1%82-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%B8-%D0%A1%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%92%D0%B5%D1%80%D0%B0-%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-01.pdf |заглавие=Светлана Венелинова. Развитие на селищната система през праисторическата епоха по горното и средното течение на река Голяма Камчия. Каталог на археологическите обекти от праисторическата епоха по горното и средното течение на река Голяма Камчия, стр. 36, с. Иваново, община Върбица |достъп_дата=2023-06-05 |архив_дата=2018-12-20 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20181220232524/https://museum-shumen.eu/wp-content/uploads/2018/03/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D1%82-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%B8-%D0%A1%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%92%D0%B5%D1%80%D0%B0-%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-01.pdf }}</ref> == Личности == Личности, родени в Иваново са: * [[Герасим Браницки]] (1914 – 1995), български православен духовник, титулярен браницки епископ на Българската православна църква * [[Александър Александров (политик, р. 1962)|Александър Александров]] (р. 1962), български политик, кмет на Велики Преслав (2011 – 2019) == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-030.jpg Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-030] * [https://maps.vlasenko.net/smtm50/k-35-030-3.jpg Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-030-3] Актуалност 1984 г. Издание 1988 г. * [https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/6/6e/Bulgaria_geographic_map_Eastern_Stara_Planina_bg.svg Източна Стара планина. Географска карта] * [http://www.math.bas.bg/vt/kin/files/papers/4_1/02-KIN-4-1-2018.pdf Научна поредица „Културно-историческо наследство: опазване, представяне, дигитализация“. Том 4, брой 1, 2018. Институт по математика и информатика, БАН. ''Светлана Венелинова, Валери Григоров. Селищната система през праисторическата епоха по горното и средното течение на река Голяма Камчия. Етапи и методи на проучване.'' Страници 25 – 56.] {{мъниче|селище в България}} {{Община Върбица}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Села в област Шумен]] [[Категория:Населени места в община Върбица]] 2fycdwgqiq6fkr5r2sfjbmu3y9b22nd 12877067 12877018 2026-04-11T07:41:59Z PowerBUL 202075 12877067 wikitext text/x-wiki {{друго значение||другите селища с това име|Иваново}} {{Селище в България | име=Иваново | екатте = 32113 | надм-височина=207 | пощ-код=9865 | тел-код=05393 | сев-ширина=43.100 | изт-дължина=26.717 | площ = 26,311 }} '''Ивàново''' е [[село]] в Североизточна [[България]], [[Върбица (община)|община Върбица]], [[Шумен (област)|област Шумен]]. == География == Село Иваново се намира на около 25 km югозападно от областния център град [[Шумен]], около 12 km север-североизточно от общинския център град [[Върбица]] и около 25 km източно от град [[Омуртаг (град)|Омуртаг]]. Разположено е южно от [[Преславска планина]], в историко-географската област [[Герлово]], на около 2 km западно от началото на северозападния ръкав на [[Тича (язовир)|язовир „Тича“]]. Надморската височина в центъра на Иваново при сградата на кметството е около 221 m, на север нараства до около 250 m, а на югоизток намалява до около 210 – 215 m. Климатът е [[умереноконтинентален климат|умереноконтинентален]]; почвите са предимно лесивирани и планосоли<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.prokarstterra.bas.bg/geo21/ |заглавие=ГЕОграфия'21. Научно-методическо списание / Списанието / Архив: 2005, № 5 / География. Н. Нинов, ''Таксономичен списък на почвите в България според световната система на ФАО''. Лесивирани почви (Luvisols). Планосоли (Planosols). |достъп_дата=2023-06-05 |архив_дата=2022-05-18 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220518215353/http://www.prokarstterra.bas.bg/geo21/ }}</ref>.<ref name=ЕБ>[[Голяма енциклопедия „България“]], том 6, стр. 2095, [[Труд (издателство)|Книгоиздателска къща „Труд“]], София, 2012 г.</ref> През село Иваново минава първокласният [[републикански път I-7]], водещ на североизток през град [[Велики Преслав]] до връзка при град Шумен с [[Хемус (магистрала)|автомагистрала „Хемус“]], а на юг – през селата [[Конево (област Шумен)|Конево]] и [[Менгишево]], град Върбица и пътния възел „[[Петолъчката]]“ до връзка с [[Тракия (магистрала)|автомагистрала „Тракия“]]. В [[землище]]то на село Иваново има два микроязовира (по данни към 10 юни 2023 г.) – [[Поземлен имот|поземлени имоти]] с кадастрални идентификатори 32113.2.90 (площ около 3 [[ha]]) и 32113.11.98 (площ около 6 ha).<ref>[https://kais.cadastre.bg/bg/Map Република България. Агенция по геодезия, картография и кадастър. КАИС – Портал за електронни услуги] Кадастрална карта на България: активиране на „Виж“ → Ключови думи: (вписване на кадастрален идентификатор) → активиране на „ТЪРСИ“ (визуализира съответния поземлен имот в кадастралната карта) → в лентата с инструменти активиране на „i“ (информация за обект) → след щракване във визуализирания поземлен имот се извежда прозорец с данни за имота).</ref> Землището на село Иваново граничи със землищата на: село [[Методиево (област Шумен)|Методиево]] на запад и север; село [[Имренчево]] на север; град Велики Преслав на север; село [[Сушина]] на изток и югоизток; село [[Ловец (област Шумен)|Ловец]] на юг; село Конево на югозапад; село [[Драгановец]] на запад. == История == Иваново е старо селище. За първи път се споменава в османотурски документ от 1573 г. под името Хуйван.<ref name=ЕБ/> Селото е в България от 1878 г. През 1898 г. дотогавашното му име Хуйвèн е променено на Иваново.<ref>[[Николай Мичев]], [[Петър Коледаров|П. Коледаров]] – Речник на [[селище|селищата]] и селищните имена в [[България]] 1878 – 1987; „[[Наука и изкуство]]“, София, 1989 г., стр. 128. Иваново.</ref><ref>[https://electronic-library.org/books/Book_0103.html Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. ИВАНОВО (Хуйвен)] (Справка към 5 юни 2023.)</ref> След [[Освобождение на България|Освобождението]] в селото идват много преселници главно от [[Горнооряховско]], [[Еленско]], [[Разградско]], [[Ловешко]] и [[Севлиевско]].<ref name=ЕБ/> Българското начално училище в село Иваново, създадено като частно българско училище, съществува от 1919 г. Учебните занимания се водят в 2 паралелки по 2 слети класа от двамата първи учители – Коста Жеков Шапков и Тодорка Костова Шапкова. Училищната сграда е построена през 1921 г., а е електрифицирана през 1952 г. Прогимназията в Иваново се открива през 1924 г. само с I клас. Началното училище и прогимназията са слети в едно основно училище през 1953/1954 г. През периода 1976 – 1990 г. Основно училище „Васил Левски“ – село Иваново разполага с 10 учебни стаи, физкултурен салон и спортна площадка.<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=38&flgid=28391 Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Шумен – 38, фонд 1178 „Основно училище „Васил Левски“ – с. Иваново, Шуменско (1950 - )“; История на фондообразувателя]{{Dead link|date=юни 2025 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=38&flgid=5074141 Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Шумен – 38, фонд 195 „Народно начално училище – с. Иваново, Шуменско“; История на фондообразувателя]{{Dead link|date=юни 2025 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Частно турско първоначално училище в село Иваново е открито през 1921 г. Липсват сведения за дейността на училището до 1926 г. До 1930 г. учениците се обучават от ходжа<ref>[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/ходжа/ Речник на българския език. хòджа, -та, мн. -и, м. (перс.). Мюсюлмански свещеник.]</ref>, който им преподава само [[коран]]а. За пръв път български учител е назначен през 1930 г.<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=38&flgid=5076761 Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Шумен – 38, фонд 202К „Частното турско начално училище – с. Иваново, Шуменско“; История на фондообразувателя]{{Dead link|date=юни 2025 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Училищна сграда е построена през 1934 г., близо до [[джамия]]та. Състои се от две класни стаи и канцелария. До 1945 г. турското училище в село Иваново е частно училище.<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=38&flgid=5074804 Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Шумен – 38, фонд 194 „Турско народно начално училище – с. Иваново, Шуменско“; История на фондообразувателя]{{Dead link|date=юни 2025 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> През 1924 г. в село Иваново е основано [[читалище]] „Съзнание“.<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=38&flgid=5076657 Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Шумен – 38, фонд 545К „Народно читалище „Съзнание“ – с. Иваново, Шуменско“ (1924 – 1944); История на фондообразувателя]{{Dead link|date=юни 2025 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> == Население == Числеността на [[население]]то на село Иваново според преброяванията през годините е както следва:<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/reports/population/list/2059 Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Иваново, общ. Върбица, обл. Шумен]</ref> {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1934 = 1161 | 1946 = 1271 | 1956 = 1172 | 1965 = 1033 | 1975 = 941 | 1985 = 767 | 1992 = 671 | 2001 = 559 | 2011 = 489 | 2021 = 350 }} Етническият състав на населението на село Иваново по данните за [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]] е както следва:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 11 януари 2017 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|Общо || 489 || 100,00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 133 || 27,19 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 225 || 46,01 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 117 || 23,92 |- |align="left"|Други || ? || ? |- |align="left"|Не се самоопределят || ? || ? |- |align="left"|Неотговорили || 12 || 2,45 |} == Обществени институции == Село Иваново към 2023 г. е център на ''кметство Иваново''.<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/reports/units-changes-events/unit_at/20002514 Справка за събитията за кметство Иваново]</ref><ref>[https://iisda.government.bg/ras/executive_power/townhall/5118 Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Шумен, кметство Иваново]</ref> В село Иваново към 2023 г. има: * действащо читалище „Съзнание 1924“;<ref>[https://chitalishta.com/index.php?act=community&do=detail&id=1167&reg_num=1299 Детайлна информация за читалище „Съзнание 1924“, село Иваново, община Върбица, област Шумен] Справка към 9 юни 2023 г.</ref> * действащо общинско [[основно училище]] „Васил Левски“;<ref>[https://ri.mon.bg/preview/institution/2700253?procID=13553&instKind=2 Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, основно училище „Васил Левски“, село Иваново, община Върбица, област Шумен. История] Справка към 9 юни 2023 г.</ref> * православна църква „Света Троица“;<ref>[https://www.hramove.bg/hramove/temple_2057.html Национален регистър на храмовете в Република България, село Иваново, област Шумен. Църква „Света Троица“] Справка към 9 юни 2023 г.</ref><ref>Към 9 юни 2023 г. в [https://bg-patriarshia.bg/varna-diocese-temples Българска православна църква > Структура > Епархии > Варненска и Великопреславска епархия > Храмове > Шуменска духовна околия] няма регистриран храм в село Иваново.</ref> * джамия;<ref>[https://www.hramove.bg/hramove/temple_2853.html Национален регистър на храмовете в Република България, село Иваново, област Шумен. Джамия] Справка към 9 юни 2023 г.</ref> * [[пощенска станция]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.bgpost.bg/bg/312 |заглавие=Български пощи, Пощенски станции, област Шумен, 9865 Иваново |достъп_дата=2023-06-09 |архив_дата=2019-11-29 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20191129055151/http://www.bgpost.bg/bg/312 }}</ref> * целодневна детска градина „Детски свят“.<ref>[https://registarnadetskitegradini.com/целодневна-детска-градина-детски-свят-иваново Регистър на детските градини в България. Целодневна детска градина „Детски свят“, Село Иваново] Справка към 9 юни 2023 г.</ref> == Културни и природни забележителности == В североизточния край на селото се намира селищната могила „Банята“ с диаметър 90 m и височина 6,2 m, на която през 2008 г. са проведени спасителни археологически разкопки<ref>[https://lex.bg/laws/ldoc/2135720867 Наредба № Н-00-0001 от 14 февруари 2011 г. „За извършване на теренни археологически проучвания“, чл. 6, ал. 2, т. 2]: „Спасителни археологически разкопки се извършват при необходимост за частично или цялостно използване на терена на недвижима археологическа ценност, при риск от нейното разрушаване, включително и тези, които се извършват при непредвидено откриване на археологическа ценност, което налага незабавно проучване.“ Справка хъм 9 юни 2023 г.</ref>. Могилата е датирана от ранния, средния и късния [[халколит]]. Регистрирани са находки от [[керамика]] от културите Поляница и Коджадермен.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://museum-shumen.eu/wp-content/uploads/2018/03/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D1%82-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%B8-%D0%A1%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%92%D0%B5%D1%80%D0%B0-%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-01.pdf |заглавие=Светлана Венелинова. Развитие на селищната система през праисторическата епоха по горното и средното течение на река Голяма Камчия. Каталог на археологическите обекти от праисторическата епоха по горното и средното течение на река Голяма Камчия, стр. 36, с. Иваново, община Върбица |достъп_дата=2023-06-05 |архив_дата=2018-12-20 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20181220232524/https://museum-shumen.eu/wp-content/uploads/2018/03/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D1%82-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%B8-%D0%A1%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%92%D0%B5%D1%80%D0%B0-%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-01.pdf }}</ref> == Личности == Личности, родени в Иваново: * [[Герасим Браницки]] (1914 – 1995), български православен духовник, титулярен браницки епископ на Българската православна църква * [[Александър Александров (политик, р. 1962)|Александър Александров]] (р. 1962), български политик, кмет на Велики Преслав (2011 – 2019) == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-030.jpg Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-030] * [https://maps.vlasenko.net/smtm50/k-35-030-3.jpg Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-030-3] Актуалност 1984 г. Издание 1988 г. * [https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/6/6e/Bulgaria_geographic_map_Eastern_Stara_Planina_bg.svg Източна Стара планина. Географска карта] * [http://www.math.bas.bg/vt/kin/files/papers/4_1/02-KIN-4-1-2018.pdf Научна поредица „Културно-историческо наследство: опазване, представяне, дигитализация“. Том 4, брой 1, 2018. Институт по математика и информатика, БАН. ''Светлана Венелинова, Валери Григоров. Селищната система през праисторическата епоха по горното и средното течение на река Голяма Камчия. Етапи и методи на проучване.'' Страници 25 – 56.] {{мъниче|селище в България}} {{Община Върбица}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Села в област Шумен]] [[Категория:Населени места в община Върбица]] opjsvnmrioxf6lohc6t1lv700054vkm 0 24364 12876848 12842458 2026-04-10T19:49:07Z ~2026-22122-39 391914 /* История */ 12876848 wikitext text/x-wiki {{друго значение|село Лясково в област Смолян|други села с това име|Лясково}} {{обработка|форматиране}} {{Селище в България | картинка = Lyaskovo.jpg | картинка-описание = Изглед към Лясково от местността „Бърце“ | име=Лясково | екатте = 44848 | надм-височина=1090 m | пощ-код=4818 | тел-код=03044 | сев-ширина=41.8 | изт-дължина=24.5 | площ = 56,505 |кмет=Асен Диев (БСП - ДПС; 2023)|адрес-кметство=с. Лясково, обш. Девин, обл. Смолян}} '''Лясково''' е [[село]] в [[Южна България]]. То се намира в [[община Девин]], [[област Смолян]]. == География == {{раздел-мъниче}} == Селото е разположено в долината на река Лясковска. == Според [[Османска империя|османски]] списък на селищата и немюсюлманските семейства в тях, предвид облагането им с [[джизие]] от 8 ноември 1635 година, броят на немюсюлманските семейства в Лясково и [[Настан]] е общо 17.<ref>{{cite book| last = Грозданова| first = Елена| title = Турски извори за българската история| year = 2001| publisher = Главно управление на архивите при Министерски съвет| location = София| isbn = 954-9800-14-8| pages = 24}}</ref> През 1872 година в селото има 80 къщи. От 1878 до 1886 година то попада в т. нар. [[Тъмръшка република]]. През 1920 година в селото живеят 790 души, през 1946 – 1049 души, а през 1965 – 1252 души.<ref>{{cite book |title=Тъмраш |last=Вълчев |first=Ангел |year=1973 |publisher=Издателство на Отечествения фронт |location=София |pages=342 |url=http://promacedonia.com/bdobr/av/index.htm }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111027075748/http://promacedonia.com/bdobr/av/index.htm |date=2011-10-27 }}</ref><ref>{{Разорението|269}}</ref> Безспорно Лясково е било старо селище с вековни традиции. Почти всички от жителите му са запазили българските си имена, които са приели по време на многократно проведените „Възродителни процеси“. <!-- == Религии == --> <!-- == Обществени институции == --> == Културни и природни забележителности == В покрайнините на село Лясково се намират 2 забележителности – скалата „Астанета“ и скален масив „Глухите камъни“ за които се разказва в местни легенди свързани с османската власт. == Редовни събития == Традиционен селски събор се провежда на 8 август. С тенденция изместване последната седмица на месец Август. == Външни препратки == * [http://www.devin-bg.net/index.php?option=com_content&task=view&id=31&Itemid=43 Село Лясково] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100904024646/http://www.devin-bg.net/index.php?option=com_content&task=view&id=31&Itemid=43 |date=2010-09-04 }} == Източници == <references/> {{мъниче|селище в България}} {{Община Девин}} [[Категория:Села в област Смолян]] [[Категория:Населени места в община Девин]] fc6otxgwjy218c1lyyyxh2btllstpd9 12876849 12876848 2026-04-10T19:51:24Z ~2026-22122-39 391914 /* Селото е разположено в долината на река Лясковска. */ 12876849 wikitext text/x-wiki {{друго значение|село Лясково в област Смолян|други села с това име|Лясково}} {{обработка|форматиране}} {{Селище в България | картинка = Lyaskovo.jpg | картинка-описание = Изглед към Лясково от местността „Бърце“ | име=Лясково | екатте = 44848 | надм-височина=1090 m | пощ-код=4818 | тел-код=03044 | сев-ширина=41.8 | изт-дължина=24.5 | площ = 56,505 |кмет=Асен Диев (БСП - ДПС; 2023)|адрес-кметство=с. Лясково, обш. Девин, обл. Смолян}} '''Лясково''' е [[село]] в [[Южна България]]. То се намира в [[община Девин]], [[област Смолян]]. == География == {{раздел-мъниче}} == Селото е разположено в долината на река Лясковска, в подножието на връх "Персенк". == Според [[Османска империя|османски]] списък на селищата и немюсюлманските семейства в тях, предвид облагането им с [[джизие]] от 8 ноември 1635 година, броят на немюсюлманските семейства в Лясково и [[Настан]] е общо 17.<ref>{{cite book| last = Грозданова| first = Елена| title = Турски извори за българската история| year = 2001| publisher = Главно управление на архивите при Министерски съвет| location = София| isbn = 954-9800-14-8| pages = 24}}</ref> През 1872 година в селото има 80 къщи. От 1878 до 1886 година то попада в т. нар. [[Тъмръшка република]]. През 1920 година в селото живеят 790 души, през 1946 – 1049 души, а през 1965 – 1252 души.<ref>{{cite book |title=Тъмраш |last=Вълчев |first=Ангел |year=1973 |publisher=Издателство на Отечествения фронт |location=София |pages=342 |url=http://promacedonia.com/bdobr/av/index.htm }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111027075748/http://promacedonia.com/bdobr/av/index.htm |date=2011-10-27 }}</ref><ref>{{Разорението|269}}</ref> Безспорно Лясково е било старо селище с вековни традиции. Почти всички от жителите му са запазили българските си имена, които са приели по време на многократно проведените „Възродителни процеси“. <!-- == Религии == --> <!-- == Обществени институции == --> == Културни и природни забележителности == В покрайнините на село Лясково се намират 2 забележителности – скалата „Астанета“ и скален масив „Глухите камъни“ за които се разказва в местни легенди свързани с османската власт. == Редовни събития == Традиционен селски събор се провежда на 8 август. С тенденция изместване последната седмица на месец Август. == Външни препратки == * [http://www.devin-bg.net/index.php?option=com_content&task=view&id=31&Itemid=43 Село Лясково] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100904024646/http://www.devin-bg.net/index.php?option=com_content&task=view&id=31&Itemid=43 |date=2010-09-04 }} == Източници == <references/> {{мъниче|селище в България}} {{Община Девин}} [[Категория:Села в област Смолян]] [[Категория:Населени места в община Девин]] grx2f8xqh5e53f2p19nnnkggpi6jbr7 12876961 12876849 2026-04-11T00:38:16Z 5530а 331033 Премахната редакция 12876849 на [[Special:Contributions/~2026-22122-39|~2026-22122-39]] ([[User talk:~2026-22122-39|б.]]), към версия на ShadeOfGrey 12876961 wikitext text/x-wiki {{друго значение|село Лясково в област Смолян|други села с това име|Лясково}} {{обработка|форматиране}} {{Селище в България | картинка = Lyaskovo.jpg | картинка-описание = Изглед към Лясково от местността „Бърце“ | име=Лясково | екатте = 44848 | надм-височина=1090 m | пощ-код=4818 | тел-код=03044 | сев-ширина=41.8 | изт-дължина=24.5 | площ = 56,505 |кмет=Асен Диев (БСП - ДПС; 2023)|адрес-кметство=с. Лясково, обш. Девин, обл. Смолян}} '''Лясково''' е [[село]] в [[Южна България]]. То се намира в [[община Девин]], [[област Смолян]]. == География == {{раздел-мъниче}} == История == Според [[Османска империя|османски]] списък на селищата и немюсюлманските семейства в тях, предвид облагането им с [[джизие]] от 8 ноември 1635 година, броят на немюсюлманските семейства в Лясково и [[Настан]] е общо 17.<ref>{{cite book| last = Грозданова| first = Елена| title = Турски извори за българската история| year = 2001| publisher = Главно управление на архивите при Министерски съвет| location = София| isbn = 954-9800-14-8| pages = 24}}</ref> През 1872 година в селото има 80 къщи. От 1878 до 1886 година то попада в т. нар. [[Тъмръшка република]]. През 1920 година в селото живеят 790 души, през 1946 – 1049 души, а през 1965 – 1252 души.<ref>{{cite book |title=Тъмраш |last=Вълчев |first=Ангел |year=1973 |publisher=Издателство на Отечествения фронт |location=София |pages=342 |url=http://promacedonia.com/bdobr/av/index.htm }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111027075748/http://promacedonia.com/bdobr/av/index.htm |date=2011-10-27 }}</ref><ref>{{Разорението|269}}</ref> Безспорно Лясково е било старо селище с вековни традиции. Почти всички от жителите му са запазили българските си имена, които са приели по време на многократно проведените „Възродителни процеси“. <!-- == Религии == --> <!-- == Обществени институции == --> == Културни и природни забележителности == В покрайнините на село Лясково се намират 2 забележителности – скалата „Астанета“ и скален масив „Глухите камъни“ за които се разказва в местни легенди свързани с османската власт. == Редовни събития == Традиционен селски събор се провежда на 8 август. С тенденция изместване последната седмица на месец Август. == Външни препратки == * [http://www.devin-bg.net/index.php?option=com_content&task=view&id=31&Itemid=43 Село Лясково] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100904024646/http://www.devin-bg.net/index.php?option=com_content&task=view&id=31&Itemid=43 |date=2010-09-04 }} == Източници == <references/> {{мъниче|селище в България}} {{Община Девин}} [[Категория:Села в област Смолян]] [[Категория:Населени места в община Девин]] fvcpeofa0e3p704widuo9fdlc9oqltl 0 25527 12876851 12873868 2026-04-10T20:00:02Z ~2026-22254-79 391915 12876851 wikitext text/x-wiki {{Община в България | име = Община Сливен | карта = Sliven Municipality Within Bulgaria.png | герб = | знаме = | сев-ширина = 42.6833 | изт-дължина = 26.3333 | област = Сливен (област){{!}}Сливен | площ = 1366,63 | код = SLV20 | център = Сливен | брой селища = 46 | съвет-брой = 41 | съвет-партия-1 = [[ГЕРБ]] (17) | съвет-партия-2 = [[БСП за България]] (10) | съвет-партия-3 = [[Съюз на демократичните сили|СДС]] (2) | съвет-партия-4 = БАСТА (2) | съвет-партия-5 = Нова алтернатива (2) | съвет-партия-6 = [[Движение за права и свободи|ДПС]] (2) | съвет-партия-7 = [[Българска социалдемократическа партия|БСДП]] (2) | съвет-партия-8 = [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] (2) | съвет-партия-9 = Движение „Заедно за промяна“ (1) | съвет-партия-10 = [[Християндемократическа партия на България]] (1) | карта-файл2 = Map of Sliven municipality (Sliven Province).png | сайт = {{URL|sliven.bg}} }} [[Файл:Bulgaria Sliven Municipality geographic map bg.svg|мини|дясно|260п|[[Топографска карта]] на община Сливен]] '''Община Сливен''' се намира в Югоизточна [[България]] и е една от съставните [[Общини в България|общини]] на [[Сливен (област)|област Сливен]]. Общината е голяма 1366,63 km², след нея е Столична община с 1348,90 km² == География == === Географско положение, граници, големина === Общината заема централната и югоизточната част на [[Сливен (област)|област Сливен]]. С площта си от 1366,63 km² е най-голямата сред 4-те общини на областта, което съставлява 38,56% от територията на областта и същевременно най-голямата по площ община в [[България]]. Границите ѝ са следните: * на североизток – [[Котел (община)|община Котел]]; * на изток – [[Стралджа (община)|община Стралджа]], [[Ямбол (област)|област Ямбол]]; * на югоизток и юг – [[Тунджа (община)|община Тунджа]], област Ямбол; * на югозапад – [[Нова Загора (община)|община Нова Загора]]; * на запад – [[Твърдица (община)|община Твърдица]]; * на северозапад – [[Елена (община)|община Елена]], [[Велико Търново (област)|област Велико Търново]] и [[Антоново (община)|община Антоново]], [[Търговище (област)|област Търговище]]. === Природни ресурси === ==== Релеф ==== Релефът на общината е разнообразен – равнинен и ниско хълмист в южната ѝ част, ниско и средно планински в северната. Поради голямата си територия тя заема части от пет физикогеографски области на България – [[Стара планина]], [[Сливенска котловина|Сливенската котловина]], [[Средна гора]], [[Горнотракийската низина]], а крайният ѝ северозападен район в [[Предбалкан]]а. Към Старопланинската физикогеографска област в община Сливен попадат части от 5 орографски единици. Крайните ѝ западни райони, на запад от прохода [[Вратник]], се заемат от най-източните части на [[Елено-Твърдишка планина]] (най-източната част на [[Стара планина|Средна Стара планина]]) В нея, на около 3 km западно от местността [[Агликина поляна]], се издига връх Соуджака (1213 m), най-високата точка на цялата община. На изток от прохода [[Вратник]] се простира [[Стара планина|Източна Стара планина]]. В пределите на община Сливен попадат части от 4 нейни планини. Първата и най-високата е [[Сливенска планина]] с връх [[Българка (връх)|Българка]] (1180,5 m, най-високата точка на цялата [[Стара планина|Източна Стара планина]]), извисяващ се северно от град [[Сливен]]. Планината с много малко изключение изцяло влиза в пределите на общината. На север тя се простира до дълбоката и тясна долина на река [[Луда Камчия]], на изток – до Сливенския проход, на юг със стръмни склонове се спуска към [[Сливенска котловина|Сливенското поле]], а на запад дълбоката долина на [[Бяла река (приток на Тунджа)|Беленска река]] я отделя от [[Елено-Твърдишка планина]]. На север от долината на [[Луда Камчия]] на територията на община Сливен се простират крайните южни най-високи части на [[Котленска планина]] – 1106,6 m до прохода [[Вратник]]. Районът източно от Сливенския проход и южно от долината се заема от най-западната част на [[Стидовска планина]] с връх Калинка (938,1 m). Югоизточно от Сливенския проход се простира планината [[Гребенец]], която на изток достига до [[Марашки проход]]. С изключение на част от северните ѝ склонове, тя изцяло попада в пределите на община Сливен, а на юг се спуска стръмно към [[Сливенска котловина|Сливенската котловина]]. Най-високата ѝ точка е връх Гаваните (1034,3 m), който се намира североизточно от село [[Сотиря]]. Крайният северозапад на общината (землищата на селата [[Зайчари]], [[Стара река (област Сливен)|Стара река]] и [[Средорек (област Сливен)|Средорек]]) попада в пределите на [[Предбалкан]]а, като тук релефът е предимно хълмист. Южно от [[Стара планина]] се простира обширната (830 km²) [[Сливенска котловина]], чиято западна и средна част влиза в пределите на община Сливен. От ниското вътрешнокотловинно възвишение Хамамбаир (югоизточно от [[Сливен]]) котловината се разделя на две части – Сливенско поле на запад, което е по-високо и което изцяло е на територията на община Сливен, и Стралджанско поле на изток, което е по-ниско и западната част на което е в нейните предели. В него югоизточно от село [[Желю войвода (село)|Желю войвода]], в коритото на река [[Тунджа]], се намира най-ниската точка на община Сливен – 130 m н.в. Южно от долината на река Тунджа и [[Сливенска котловина|Сливенската котловина]] се простират крайните източни, най-ниски части на [[Сърнена Средна гора]], която завършва в завоя на река Тунджа с уединеното възвишение Таушантепе (Зайчи връх, 256,7 m). Най-високата точка на [[Сърнена Средна гора]] на територията на община Сливен е връх Чаталджа (561,9 m), разположен югозападно от село [[Струпец (област Сливен)|Струпец]], на границата с [[Нова Загора (община)|община Нова Загора]]. Крайните южни райони на община Сливен, на юг от [[Сърнена Средна гора]], се заемат от най-североизточната част на [[Горнотракийската низина]] – източната част на Новозагорското поле. ==== Води ==== В северната част на община Сливен, по билото на [[Елено-Твърдишка планина|Елено-Твърдишка]], [[Сливенска планина|Сливенска]] и [[Стидовска планина]] преминава участък от [[Главен вододел на България|главния вододел на България]]. По този начин около 85% от територията ѝ принадлежат към Беломорския водосборен басейн, а останалите 15% – към Черноморския водосборен басейн. Към Черноморския водосборен басейн на територията на общината протичат две основни реки. В северната ѝ част преминава участък от най-горното течение на река [[Луда Камчия]] (дясна съставяща на река [[Камчия]]). Тя води началото си от [[Котленска планина]] в непосредствена близост до прохода [[Вратник]] и тече на изток в дълбока, тясна и гориста долина. Минава през село [[Раково (област Сливен)|Раково]], за кратко навлиза в [[Котел (община)|община Котел]] и отново се връща на територията на община Сливен. Преминава през село [[Ичера]] и на около 4 km североизточно от него навлиза в [[Котел (община)|община Котел]]. В най-северозападната част на община Сливен протича най-горното течение на [[Стара река (приток на Янтра)|Стара река]] (десен приток на [[Янтра]], която е десен приток на [[Дунав]]). Тя извира от местността [[Агликина поляна]] и до село [[Стара река (Област Сливен)|Стара река]] тече на север в дълбока и залесена долина. След това навлиза в пределите на [[Предбалкан]]а, където долината ѝ се разширява и северно от село [[Зайчари]] навлиза в [[Търговище (област)|област Търговище]]. Основната водна артерия в община Сливен е река [[Тунджа]] (ляв приток на [[Марица]]), която принадлежи към Беломорския водосборен басейн и която протича през нея на протежение от около 70 km с част от средното си течение. Тя навлиза в общината югозападно от село [[Бинкос]] с последния си 3-километров участък от [[Межденишки пролом|Межденишкия пролом]]. Източно от селото навлиза в най-западната част на [[Сливенска котловина|Сливенската котловина]] и протича по нейната южна периферия. Минава покрай селата [[Струпец (област Сливен)|Струпец]], [[Мечкарево]], [[Самуилово (област Сливен)|Самуилово]], [[Крушаре]] и [[Желю войвода (село)|Желю войвода]] и югоизточно от последното навлиза в [[Ямбол (област)|област Ямбол]]. На територията на община Сливен река [[Тунджа]] получава отляво два по-големи притока. Първият от тях е [[Бяла река (приток на Тунджа)|Беленска река]]. Тя води началото си южно от връх Вратник и тече на юг в дълбока долина. При село [[Бяла (село)|Бяла]] прави малко долинно разширение, остро завива на запад, като долината ѝ отново става тясна и дълбока и на около 3 km западно от селото навлиза в [[Твърдица (община)|община Твърдица]]. Северозападно от село [[Бинкос]] реката отново се връща на територията на община Сливен, преминава през късия [[Шивачевски пролом]] и югоизточно от селото се влива отляво в [[Тунджа]]. Другият голям приток на [[Тунджа]] в община Сливен е [[Асеновска река]] (Куруча, 36 km). Тя извира източно от прохода [[Вратник]] и до град [[Сливен]] тече на юг и югоизток в много дълбока, на места каньоновидна и силно залесена долина. Навлиза в [[Сливенска котловина|Сливенското поле]], минава през центъра на града, след него завива на юг и югозападно от село [[Самуилово (област Сливен)|Самуилово]] се влива отляво в [[Тунджа]]. В нейното горно течение, в най-тясната, каньоновидна част от долината ѝ, в близост до село [[Въглен (област Сливен)|Въглен]] е изграден големият [[Асеновец (язовир)|язовир Асеновец]], водите на който се използват основно за водоснабдяване на град [[Сливен]] и околните населени места. === Населени места === Общината се състои от 45 [[Населено място|населени места]]. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://infostat.nsi.bg/infostat/pages/reports/result.jsf?x_2=1962|заглавие=НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ|труд=ИНФОСТАТ|издател=Национален статистически институт}}</ref> {| class="wikitable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | Населено място || Пребр. на населението през 2021 г. || Площ на землището (в km²) || Забележка (старо име) || Населено място || Пребр. на населението през 2021 г. || Площ на землището (в km²) || Забележка (старо име) |- | align="left"|[[Биково]] || 152 || 21,994 || Бухалии || align="left"|[[Ковачите]] || 742 || 26,648 || Налбантларе |- | align="left"|[[Бинкос]] || 149 || 12,850 || || align="left"|[[Крушаре]] || 2097 || 29,134 || Арта клари |- | align="left"|[[Блатец (област Сливен)|Блатец]] || 772 || 39,220 || Исирлии || align="left"|[[Малко Чочовени]] || 338 || 17,998 || |- | align="left"|[[Божевци]] || 161 || 47,225 || Конезлери || align="left"|[[Мечкарево]] || 371 || 11,268 || |- | align="left"|[[Бозаджии]] || 58 || 12,582 || || align="left"|[[Младово]] || 624 || 23,887 || Генджалии |- | align="left"|[[Бяла (село)|Бяла]] || 812 || 66,820 || || align="left"|[[Николаево (област Сливен)|Николаево]] || 357 || 15,170 || Яйла кьой |- | align="left"|[[Въглен (област Сливен)|Въглен]] || 50 || 19,753 || Кюмюрджи чифлик || align="left"|[[Новачево]] || 829 || 25,622 || Ени кьой |- | align="left"|[[Гавраилово]] || 1021 || 26,679 || Дермен дере || align="left"|[[Панаретовци]] || 333 || 10,394 || Карсънлии |- | align="left"|[[Гергевец]] || 740 || 11,359 || Аладаглии || align="left"|[[Раково (област Сливен)|Раково]] || 28 || 47,285 || |- | align="left"|[[Глуфишево]] || 701 || 15,022 || || align="left"|[[Самуилово (област Сливен)|Самуилово]] || 2103 || 17,484 || Турсунлии |- | align="left"|[[Глушник]] || 447 || 24,423 || || align="left"|[[Селиминово]] || 1466 || 17,973 || Кара саралии |- | align="left"|[[Голямо Чочовени]] || 162 || 21,448 || || align="left"|[[Скобелево (област Сливен)|Скобелево]] || 295 || 17,672 || Кьопеклии |- | align="left"|[[Горно Александрово]] || 601 || 34,831 || Бургуджии || align="left"|'''[[Сливен]]''' || 80467 || 193,778 || |- | align="left"|[[Градско]] || 358 || 26,611 || Юренджик || align="left"|[[Сотиря]] || 2234 || 19,435 || |- | align="left"|[[Драгоданово]] || 689 || 27,560 || || align="left"|[[Средорек (област Сливен)|Средорек]] || 107 || 4,897 || Мюслюмлери |- | align="left"|[[Желю войвода (село)|Желю войвода]] || 2120 || 55,535 || Черкешлии, Михайлово || align="left"|[[Стара река (област Сливен)|Стара река]] || 431 || 51,518 || |- | align="left"|[[Зайчари]] || 27 || 13,658 || Авдалари || align="left"|[[Старо село (област Сливен)|Старо село]] || 198 || 17,984 || Мехрем бей |- | align="left"|[[Злати войвода (село)|Злати войвода]] || 978 || 23,358 || Джиново || align="left"|[[Струпец (област Сливен)|Струпец]] || 319 || 22,298 || |- | align="left"|[[Изгрев (област Сливен)|Изгрев]] || 69 || 8,275 || Карамцалари, Сборище || align="left"|[[Тополчане (област Сливен)|Тополчане]] || 3372 || 33,016 || Каваклии |- | align="left"|[[Ичера]] || 141 || 82,122 || || align="left"|[[Трапоклово]] || 461 || 24,551 || Терке болу |- | align="left"|[[Калояново (област Сливен)|Калояново]] || 786 || 27,951 || || align="left"|[[Чинтулово]] || 1460 || 21,620 || Касъмово |- | align="left"|[[Камен (област Сливен)|Камен]] || 1403 || 27,346 || Демирджилии || align="left"|[[Чокоба]] || 390 || 28,256 || |- | align="left"|'''[[Кермен]]''' || 1471 || 42,120 || Керменлии || align="left"|'''ОБЩО''' || '''112890''' || '''1366,630''' || | няма населени места без землища |} == Административно-териториални промени == * през 1878 г. – преименувано е с. Яйла кьой на с. [[Николаево (област Сливен)|Николаево]] от населението без административен акт; :: – преименувано е с. Кьопеклии на с. [[Скобелево (област Сливен)|Скобелево]] от населението без административен акт; * през 1881 г. – преименувано е с. Дермен дере на с. [[Гавраилово]] без административен акт; * Постановление на общинския съвет от 1882 г. – преименува с. Черкешлии на с. Михайлово; * приказ № 183 от 10.11.1882 г. – преименува с. Бургуджии на с. [[Горно Александрово]]; * през 1886 г. – заличено е с. Суфталари без административен акт поради изселване; * през 1900 г. – заличени са колибите Макаклар, Мемиш махле и Хатин и са присъединени като квартали на м. Карамцалари без административен акт; [[Файл:Karandila.jpg|мини|дясно|250п|Изглед към град [[Сливен]] от местността „Карандила“ през 2006 г.]] [[Файл:Binkos-village-Bulgaria.jpg|мини|дясно|250п|Изглед към село [[Бинкос]] от моста над Беленска река през 2008 г.]] [[Файл:Gorno-Aleksandrovo-square.jpg|мини|дясно|250п|Изглед от площада в центъра на село [[Горно Александрово]] през 2010 г.]] [[Файл:Seliminovo-village-Bulgaria.jpg|мини|дясно|250п|Изглед към село [[Селиминово]] през 2008 г.]] * Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Бухалии на с. [[Биково]]; :: – преименува с. Генджалии на с. [[Младово]]; :: – преименува с. Мехрем бей на с. [[Старо село (област Сливен)|Старо село]]; * МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува м. Конезлери на м. [[Божевци]]; :: – преименува с. Аладаглии на с. [[Гергевец]]; :: – преименува м. Авдалари на м. [[Зайчари]]; :: – преименува с. Керменлии на с. [[Кермен]]; :: – преименува с. Налбантларе на с. [[Ковачите]]; :: – преименува с. Артаклари на с. [[Крушаре]]; :: – преименува с. Чибуклии на с. Лулица; :: – преименува с. Касанлии (Карсънлии) на с. [[Панаретовци]]; :: – преименува с. Чаирлии на с. Речица; :: – преименува м. Кочеклари на м. Ръченица; :: – преименува с. Турсунлии на с. [[Самуилово (област Сливен)|Самуилово]]; :: – преименува м. Карамцалари на м. Сборище; :: – преименува с. Кара саралии на с. [[Селиминово]]; :: – преименува с. Каваклии на с. [[Тополчане (област Сливен)|Тополчане]]; :: – преименува м. Тикен бунар (Трънен кладенец) на м. Търнен кладенец; :: – преименува с. Касъмово на с. [[Чинтулово]]; * МЗ № 3008/обн. 01.09.1934 г. – преименува с. Исирлии (Есирлии) на с. [[Блатец (област Сливен)|Блатец]]; * МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува м. Сърт кьой на м. Било; :: – преименува с. Кюмюрджи чифлик на с. [[Въглен (област Сливен)|Въглен]]; :: – преименува с. Юренджик на с. [[Градско]]; :: – преименува с. Демирджилии на с. [[Камен (област Сливен)|Камен]]; :: – преименува м. Баир махле на м. Кожух; :: – преименува м. Кечи дере на м. Козин дол; :: – преименува с. Ени кьой на с. [[Новачево]]; :: – преименува м. Мюслюмлери на м. [[Средорек (област Сливен)|Средорек]]; * МЗ № 3287/обн. 11.10.1938 г. – преименува с. Михайлово на с. [[Желю войвода (село)|Желю войвода]]; * Указ № 230/обн. 22.05.1950 г. – заличава с. Лулица и го присъединява като квартал на с. [[Желю войвода (село)|Желю войвода]]; * Указ № 356/обн. 07.12.1954 г. – заличава с. Търнен кладенец и я присъединява като квартал на м. [[Зайчари]]. Признава м. Зайчари за с. Зайчари; * Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – преименува м. Сборище на м. [[Изгрев (област Сливен)|Изгрев]] и я признава за с. [[Изгрев (Област Сливен)|Изгрев]]; * Указ № 57/обн. 05.02.1965 г. – заличава с. Ново село (Индже балкан) поради изселване; * Указ № 881/обн. 30.11.1965 г. – заличава м. Кожух поради изселване; * Указ № 743/обн. 08.10.1968 г. – преименува с. Джиново на с. [[Злати войвода (село)|Злати войвода]]; * Указ № 1885/обн. 06.09.1974 г. – заличава с. Речица и го присъединява като квартал на гр. [[Сливен]]; * Указ № 1942/обн. 17.09.1974 г. – признава с. [[Кермен]] за гр. Кермен; * Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – признава м. [[Божевци]] за с. Божевци; :: – признава м. Ръченица за с. Ръченица; :: – признава м. [[Средорек (област Сливен)|Средорек]] за с. [[Средорек (област Сливен)|Средорек]]; * Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Блатец и присъединява селата [[Блатец (област Сливен)|Блатец]], [[Глушник]], [[Горно Александрово]] и [[Трапоклово]] заедно с техните землища към община Сливен; :: – закрива община Кермен и заедно с включените в състава ѝ населени места я присъединява към община Сливен; * На основание §7 (т<!-- . --> 3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села; * Реш. МС № 607/обн. 22.08.2006 г. – заличава селата Било и Мъсърлии и ги присъединява като квартали на с. [[Средорек (Област Сливен)|Средорек]]; :: – заличава с. Ръченица и го присъединява като квартал на с. [[Зайчари]]; :: – заличава с. Козин дол поради изселване; == Население == Численост на [[население]]то според [[Преброявания на населението в България|преброяванията]] през годините:{{Small|<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=/FullT/FulltOpen/P_22_2011_T1_KN1.pdf | заглавие = Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог | достъп_дата = 7 октомври 2020 | издател = nsi.bg | език = en | архив_дата = 2018-06-13 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf }}</ref>}} {| class="wikitable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:center;" |-bgcolor="#eaecf0" | Година на<br> преброяване || Численост |- | [[Преброяване на населението в Царство България (1934)|1934]] || align="right"|73 074 |- | [[Преброяване на населението в България (1946)|1946]] || align="right"|80 913 |- | [[Преброяване на населението в България (1956)|1956]] || align="right"|94 296 |- | [[Преброяване на населението в България (1965)|1965]] || align="right"|114 763 |- | [[Преброяване на населението в България (1975)|1975]] || align="right"|132 285 |- | [[Преброяване на населението в България (1985)|1985]] || align="right"|142 483 |- | [[Преброяване на населението в България (1992)|1992]] || align="right"|144 060 |- | [[Преброяване на населението в България (2001)|2001]] || align="right"|136 148 |- | [[Преброяване на населението в България (2011)|2011]] || align="right"|125 268 |- | [[Преброяване на населението в България (2021)|2021]] || align="right"|112 890 |} === Раждаемост, смъртност и естествен прираст === Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:<ref name="sliven.bg 2014-2020">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.sliven.bg/doc/projects/opak/OPR_Sliven_2014-2020_Regioplan.pdf | заглавие = Демографски данни в Общински план за развитие на община Сливен 2014 – 2020 г | достъп_дата = 4 юли 2015 | издател = sliven.bg | език = | архив_дата = 2015-07-05 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20150705002138/http://www.sliven.bg/doc/projects/opak/OPR_Sliven_2014-2020_Regioplan.pdf }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign=top | || [[2000]] || [[2001]] || [[2002]] || [[2003]] || [[2004]] || [[2005]] || [[2006]] || [[2007]] || [[2008]] || [[2009]] || [[2010]] || [[2011]] || [[2012]] || [[2013]] || [[2014]] |- |align="left"| [[Раждаемост в България|Раждаемост]] || 1557 || 1571 || 1507 || 1565 || 1571 || 1581 || 1691 || 1660 || 1699 || 1777 || 1553 || 1541 || 1408 || 1440 || 1422 |- |align="left"| [[Смъртност в България|Смъртност]] || 1711 || 1647 || 1733 || 1700 || 1611 || 1702 || 1691 || 1685 || 1734 || 1807 || 1804 || 1730 || 1615 || 1649 || 1705 |- |align="left"| [[Естествен прираст в България|Естествен прираст]] || -154 || -76 || -226 || -135 || -40 || -121 || 0 || -25 || -35 || -30 || -251 || -189 || -207 || -209 || -152 |} Коефициент на раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ (средно на 1000 души, в ‰):<ref name="sliven.bg 2014-2020"/> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign=top | || [[2000]] || [[2001]] || [[2002]] || [[2003]] || [[2004]] || [[2005]] || [[2006]] || [[2007]] || [[2008]] || [[2009]] || [[2010]] || [[2011]] || [[2012]] || [[2013]] || [[2014]] |- |align="left"| [[Раждаемост в България|Раждаемост]] || 11 || 11,5 || 11,2 || 11,7 || 11,9 || 12,1 || 13 || 12,8 || 13,1 || 13,8 || 12,2 || 12,3 || 11,3 || 11,7 || |- |align="left"| [[Смъртност в България|Смъртност]] || 12,1 || 12,1 || 12,9 || 12,7 || 12,2 || 13 || 13 || 13 || 13,4 || 14 || 14,2 || 13,8 || 13 || 13,4 || |- |align="left"| [[Естествен прираст в България|Естествен прираст]] || -1,1 || -0,6 || -1,7 || -1 || -0,3 || -0,9 || 0 || -0,2 || -0,3 || -0,2 || -2 || -1,5 || -1,7 || -1,7 || |} === Етнически състав === ;Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]], по населени места (подредени по численост на населението):{{Small|<ref name="pop-stat.mashke.org">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“ | достъп_дата = 5 октомври 2020 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref>}} {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- valign=top ! rowspan="2"|Населено<br> място !! colspan="7"|Численост !! rowspan="2"|Населено<br> място !! colspan="6"|Дял (в %) |- valign=top ! Общо !! [[Българи в България|Българи]] !! [[Турци в България|Турци]] !! [[Цигани в България|Цигани]] !! Други !! <small>Не се<br> самоопределят</small> !! <small>Не<br> отговорили</small> !! [[Българи в България|Българи]] !! [[Турци в България|Турци]] !! [[Цигани в България|Цигани]] !! Други !! <small>Не се<br> самоопределят</small> !! <small>Не<br> отговорили</small> |- valign=top ! Общо !! 125268 !! 88750 !! 4209 !! 12153 !! 1515 !! 649 !! 17992 !! 100,00 !! 70,84 !! 3,35 !! 9,70 !! 1,20 !! 0,51 !! 14,36 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|'''[[Сливен]]''' || bgcolor="#eaecf0"|91620 || 68853 || 2637 || 5666 || 1388 || 491 || 12585 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|'''[[Сливен]]''' || 75,15 || 2,87 || 6,18 || 1,51 || 0,53 || 13,73 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|'''[[Кермен]]''' || bgcolor="#eaecf0"|1801 || 1395 || 5 || 169 || || || 226 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|'''[[Кермен]]''' || 77,45 || 0,27 || 9,38 || || || 12,54 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Биково]] || bgcolor="#eaecf0"|263 || 227 || || 25 || 4 || || 4 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Биково]] || 86,31 || || 9,50 || 1,52 || || 1,52 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Бинкос]] || bgcolor="#eaecf0"|167 || 157 || || 9 || || || 0 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Бинкос]] || 94,01 || || 5,38 || || || 0,00 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Блатец (област Сливен)|Блатец]] || bgcolor="#eaecf0"|790 || 623 || 6 || 140 || 0 || 0 || 21 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Блатец (област Сливен)|Блатец]] || 78,86 || 0,75 || 17,72 || 0,00 || 0,00 || 2,65 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Божевци]] || bgcolor="#eaecf0"|240 || 211 || 22 || 0 || || || 6 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Божевци]] || 87,91 || 9,16 || 0,00 || || || 2,50 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Бозаджии]] || bgcolor="#eaecf0"|83 || 77 || 0 || 6 || 0 || 0 || 0 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Бозаджии]] || 92,77 || 0,00 || 7,22 || 0,00 || 0,00 || 0,00 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Бяла (село)|Бяла]] || bgcolor="#eaecf0"|1385 || 1238 || 47 || || 5 || || 91 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Бяла (село)|Бяла]] || 89,38 || 3,39 || || 0,36 || || 6,57 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Въглен (област Сливен)|Въглен]] || bgcolor="#eaecf0"|85 || 3 || 77 || 0 || 0 || 0 || 5 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Въглен (област Сливен)|Въглен]] || 3,52 || 90,58 || 0,00 || 0,00 || 0,00 || 5,88 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Гавраилово]] || bgcolor="#eaecf0"|1193 || 771 || || 182 || || || 235 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Гавраилово]] || 64,62 || || 15,25 || || || 19,69 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Гергевец]] || bgcolor="#eaecf0"|814 || 456 || 17 || 334 || 0 || 0 || 7 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Гергевец]] || 56,01 || 2,08 || 41,03 || 0,00 || 0,00 || 0,85 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Глуфишево]] || bgcolor="#eaecf0"|699 || 302 || || 244 || || || 151 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Глуфишево]] || 43,20 || || 34,90 || || || 21,60 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Глушник]] || bgcolor="#eaecf0"|384 || 270 || || 110 || || || 2 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Глушник]] || 70,31 || || 28,64 || || || 0,52 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Голямо Чочовени]] || bgcolor="#eaecf0"|166 || 149 || 0 || 0 || 8 || 0 || 9 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Голямо Чочовени]] || 89,75 || 0,00 || 0,00 || 4,81 || 0,00 || 5,42 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Горно Александрово]] || bgcolor="#eaecf0"|626 || 491 || 0 || 103 || || || 31 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Горно Александрово]] || 78,43 || 0,00 || 16,45 || || || 4,95 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Градско]] || bgcolor="#eaecf0"|475 || 72 || 339 || 0 || || || 62 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Градско]] || 15,15 || 71,36 || 0,00 || || || 13,05 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Драгоданово]] || bgcolor="#eaecf0"|708 || 462 || 7 || 229 || 3 || || 5 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Драгоданово]] || 65,25 || 0,98 || 32,34 || 0,42 || || 0,70 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Желю войвода (село)|Желю войвода]] || bgcolor="#eaecf0"|2447 || 1934 || || 158 || 6 || || 342 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Желю войвода (село)|Желю войвода]] || 79,03 || || 6,45 || 0,24 || || 13,97 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Зайчари]] || bgcolor="#eaecf0"|44 || 28 || || 15 || 0 || || 0 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Зайчари]] || 63,63 || || 34,09 || 0,00 || || 0,00 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Злати войвода (село)|Злати войвода]] || bgcolor="#eaecf0"|952 || 602 || || 213 || 5 || || 128 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Злати войвода (село)|Злати войвода]] || 63,23 || || 22,37 || 0,52 || || 13,44 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Изгрев (област Сливен)|Изгрев]] || bgcolor="#eaecf0"|94 || 7 || 7 || 0 || 0 || 0 || 80 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Изгрев (област Сливен)|Изгрев]] || 7,44 || 7,44 || 0,00 || 0,00 || 0,00 || 85,10 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Ичера]] || bgcolor="#eaecf0"|155 || 153 || 0 || 0 || || || 0 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Ичера]] || 98,70 || 0,00 || 0,00 || || || 0,00 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Калояново (област Сливен)|Калояново]] || bgcolor="#eaecf0"|668 || 341 || 0 || 323 || || || 2 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Калояново (област Сливен)|Калояново]] || 51,04 || 0,00 || 48,35 || || || 0,29 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Камен (област Сливен)|Камен]] || bgcolor="#eaecf0"|1308 || 375 || || 237 || || 9 || 684 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Камен (област Сливен)|Камен]] || 28,66 || || 18,11 || || 0,68 || 52,29 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Ковачите]] || bgcolor="#eaecf0"|853 || 776 || || 0 || 0 || || 75 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Ковачите]] || 90,97 || || 0,00 || 0,00 || || 8,79 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Крушаре]] || bgcolor="#eaecf0"|2064 || 1297 || || 736 || 7 || || 20 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Крушаре]] || 62,83 || || 35,65 || 0,33 || || 0,96 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Малко Чочовени]] || bgcolor="#eaecf0"|317 || 314 || 0 || 0 || || || 2 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Малко Чочовени]] ||99,05 || 0,00 || 0,00 || || || 0,63 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Мечкарево]] || bgcolor="#eaecf0"|415 || 319 || || 5 || || || 85 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Мечкарево]] || 76,86 || || 1,20 || || || 20,48 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Младово]] || bgcolor="#eaecf0"|600 || 395 || 0 || 45 || 0 || 0 || 160 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Младово]] || 65,83 || 0,00 || 7,50 || 0,00 || 0,00 || 26,66 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Николаево (област Сливен)|Николаево]] || bgcolor="#eaecf0"|318 || 303 || || 11 || 0 || || 2 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Николаево (област Сливен)|Николаево]] || 95,28 || || 3,45 || 0,00 || || 0,62 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Новачево]] || bgcolor="#eaecf0"|859 || 17 || 805 || 0 || 0 || 3 || 34 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Новачево]] || 1,97 || 93,71 || 0,00 || 0,00 || 0,34 || 3,95 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Панаретовци]] || bgcolor="#eaecf0"|327 || 323 || 0 || || || || 2 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Панаретовци]] || 98,77 || 0,00 || || || || 0,61 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Раково (област Сливен)|Раково]] || bgcolor="#eaecf0"|36 || 31 || 0 || || 4 || || 0 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Раково (област Сливен)|Раково]] || 86,11 || 0,00 || || 11,11 || || 0,00 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Самуилово (област Сливен)|Самуилово]] || bgcolor="#eaecf0"|2111 || 866 || 3 || 116 || 53 || 27 || 1046 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Самуилово (област Сливен)|Самуилово]] || 41,02 || 0,14 || 5,49 || 2,51 || 1,27 || 49,54 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Селиминово]] || bgcolor="#eaecf0"|1481 || 577 || || 819 || || 22 || 58 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Селиминово]] || 38,96 || || 55,30 || || 1,48 || 3,91 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Скобелево (област Сливен)|Скобелево]] || bgcolor="#eaecf0"|353 || 268 || 0 || 78 || || || 6 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Скобелево (област Сливен)|Скобелево]] || 75,92 || 0,00 || 22,09 || || || 1,69 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Сотиря]] || bgcolor="#eaecf0"|2096 || 433 || 28 || 577 || || || 1026 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Сотиря]] || 20,65 || 1,33 || 27,52 || || || 48,95 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Средорек (област Сливен)|Средорек]] || bgcolor="#eaecf0"|147 || || 142 || 0 || 0 || || 3 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Средорек (област Сливен)|Средорек]] || || 96,59 || 0,00 || 0,00 || || 2,04 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Стара река (област Сливен)|Стара река]] || bgcolor="#eaecf0"|476 || 392 || 39 || 14 || || || 23 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Стара река (област Сливен)|Стара река]] || 82,35 || 8,19 || 2,94 || || || 4,83 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Старо село (област Сливен)|Старо село]] || bgcolor="#eaecf0"|188 || 176 || 0 || 0 || 3 || 0 || 9 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Старо село (област Сливен)|Старо село]] || 93,61 || 0,00 || 0,00 || 1,59 || 0,00 || 4,78 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Струпец (област Сливен)|Струпец]] || bgcolor="#eaecf0"|298 || 278 || || 6 || || || 10 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Струпец (област Сливен)|Струпец]] || 93,28 || || 2,98 || || || 3,35 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Тополчане (област Сливен)|Тополчане]] || bgcolor="#eaecf0"|2989 || 1802 || 6 || 1108 || 4 || 22 || 47 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Тополчане (област Сливен)|Тополчане]] || 60,28 || 0,20 || 37,06 || 0,13 || 0,73 || 1,57 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Трапоклово]] || bgcolor="#eaecf0"|417 || 251 || || 137 || || 4 || 23 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Трапоклово]] || 60,19 || || 32,85 || || 0,95 || 5,51 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Чинтулово]] || bgcolor="#eaecf0"|1297 || 290 || || 322 || || || 681 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Чинтулово]] || 22,35 || || 24,82 || || || 52,50 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Чокоба]] || bgcolor="#eaecf0"|459 || 443 || 0 || 12 || 0 || 0 || 4 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Чокоба]] || 96,51 || 0,00 || 2,61 || 0,00 || 0,00 || 0,87 |} == Политика == === Общински съвет === [[Файл:Municipality-of-Sliven.jpg|мини|дясно|250п|Сградата на [[Общински съвет|общинския съвет]] през 2008 г.]] Състав на [[Общински съвет|общинския съвет]], избиран на [[Местни избори в България|местните избори]] през годините:{{Small|<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://mi2003.cik.bg/rez/1/os.html | заглавие = „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници – I тур, 2003“ | достъп_дата = 15 декември 2020 | издател = mi2003.cik.bg | език = | архив_дата = 2018-10-27 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20181027125630/http://mi2003.cik.bg/rez/1/os.html }}</ref><ref name="results.cik.bg, Резултати за община Сливен 2007">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://mi2007.cik.bg/results1/20/index.html | заглавие = „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Сливен“ | достъп_дата = 15 декември 2020 | издател = results.cik.bg | език = }}</ref><ref name="results.cik.bg, Резултати за община Сливен 2011">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/mipvr2011/tur1/mestni/2020.html | заглавие = „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Сливен“ | достъп_дата = 15 декември 2020 | издател = results.cik.bg | език = }}</ref><ref name="results.cik.bg, Резултати за община Сливен 2015">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/minr2015/tur1/mestni/2020.html | заглавие = „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Сливен“ | достъп_дата = 15 декември 2020 | издател = results.cik.bg | език = }}</ref><ref name="results.cik.bg, Резултати за община Сливен 2019">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/mi2019/tur1/rezultati/2020.html#/t/1 | заглавие = „Резултати от местните избори през 2019 г. в община Сливен“ | достъп_дата = 15 декември 2020 | издател = results.cik.bg | език = }}</ref>}} {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- valign=top ! Партия, коалиция или инициативен комитет !! [[Местни избори в България (2003)|2003]] !! [[Местни избори в България (2007)|2007]] !! [[Местни избори в България (2011)|2011]] !! [[Местни избори в България (2015)|2015]] !! [[Местни избори в България (2019)|2019]] |- valign=top ! align="left" bgcolor="#eaecf0"|{{Small|Избирателна активност по време на изборите}} !! {{Small|25,25 %}} !! {{Small|50,80 %}} !! {{Small|51,92 %}} !! {{Small|49,25 %}} !! {{Small|43,21 %}} |- valign=top ! align="left" bgcolor="#eaecf0"|Общ брой места !! 41 !! 41 !! 41 !! 41 !! 41 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[ГЕРБ]] || || 15 || 12 || 12 || 17 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[БСП за България]] || || || || || 10 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] || || || || || 2 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|Нова алтернатива || || || || || 2 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Българска социалдемократическа партия]] (БСДП) || 3 || 1 || || || 2 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Движение за права и свободи]] || 1 || 1 || 1 || 2 || 2 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Съюз на демократичните сили]] || 3 || || || || 2 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|Местна коалиция БАСТА (БАСТА, [[Земеделски съюз „Александър Стамболийски“]]) || || || || || 2 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Християндемократическа партия на България]] || || || || || 1 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|Местна коалиция Движение Заедно за промяна ([[Движение 21]],<br> [[Партия на зелените]], Движение Заедно за промяна) || || || || || 1 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Българска социалистическа партия]] || || 8 || 11 || 11 || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Реформаторски блок]] || || || || 4 || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Движение Обединени региони]] (ДОР) || || || || 3 || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|ВМРО – Свети Георги Победоносец || || || || 2 || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|Коалиция „Съюз за Сливен“ || || || 7 || 2 || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Народен съюз]] || || || || 2 || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|Единни за Сливен || || || || 2 || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Движение 21]] || || || || 1 || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Синя коалиция]] || || || 3 || || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Атака (партия)|Атака]] || || 3 || 2 || || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Ред, законност и справедливост]] || || 3 || 2 || || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|Коалиция „Гражданска мрежа за модерен Сливен“ ([[Българска социалдемокрация]],<br> [[Политически клуб „Тракия“]], [[Зелена партия (България)|Зелена партия]], БП Либерали) || || || 2 || || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|Коалиция „ЦЕНТЪР“ ([[Национално движение за стабилност и възход|НДСВ]], [[Земеделски народен съюз]],<br> [[Българска социалдемократическа партия]], [[Земеделски съюз „Александър Стамболийски“]]) || || || 1 || || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Политически клуб „Тракия“]] || || 6 || || || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|Коалиция Демократично обединение „Знак за Сливен“ ([[Демократи за силна България]],<br> [[Съюз на свободните демократи]], Земеделски народен съюз) || || 3 || || || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Национално движение за стабилност и възход|Национално движение „Симеон Втори“]] || 3 || 1 || || || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|Коалиция „Новата левица“ || 15 || || || || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Общобългарско национално движение Отечество]] || 4 || || || || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|Коалиция Заедно за Сливен – ВМРО || 3 || || || || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|Коалиция „Християнска коалиция – Бъдеще“ || 2 || || || || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|„Коалиция за справедливост и единство“ || 2 || || || || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Движение „Напред България“]] || 1 || || || || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Българска социалдемокрация]] || 1 || || || || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Съюз на свободните демократи]] || 1 || || || || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|Коалиция „ХСС, КеП, БЕД“ || 1 || || || || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Български земеделски народен съюз - Народен съюз]] || 1 || || || || |} == Транспорт == През територията на община Сливен преминават два участъка с обща дължина 61,8 km от [[Железопътна мрежа на България|Железопътната мрежа на България]]: * от запад на изток, през средата на общината, в т.ч. и през областния център град [[Сливен]] – участък от 46,4 km от трасето на жп линията [[София]] – [[Карлово]] – [[Зимница (Област Ямбол)|Зимница]] – [[Карнобат]] – [[Бургас]]. * от запад на изток, в южната ѝ част – участък от 15,4 km от трасето на жп линията [[Пловдив]] – [[Стара Загора]] – [[Зимница (Област Ямбол)|Зимница]]. През общината преминават изцяло или частично 10 пътя от [[Републиканска пътна мрежа на България|Републиканската пътна мрежа на България]] с обща дължина 248 km: * участък от 19,7 km от [[Тракия (магистрала)|автамагистрала Тракия]] (от km 253,7 до km 273,4); * участък от 57,8 km от [[Републикански път I-6]] (от km 375,1 до km 432,9); * участък от 63,8 km от [[Републикански път II-53]] (от km 70,3 до km 134,1); * началният участък от 16,7 km от [[Републикански път II-66]] (от km 0 до km 16,7); * последният участък от 3,2 km от [[Републикански път III-484]] (от km 24,8 до km 28,0); * последният участък от 33,3 km от [[Републикански път III-488]] (от km 4,8 до km 38,1); * участък от 17,6 km от [[Републикански път III-555]] (от km 13,3 до km 30,9); * последният участък от 9,9 km от [[Републикански път III-5305]] (от km 13,1 до km 23,0); * целият участък от 8,8 km от [[Републикански път III-6007]]; * началният участък от 17,2 km от [[Републикански път III-6601]] (от km 0 до km 17,2). == Финанси на община Сливен == {| class="wikitable" |- ! Година на изпълнение<ref>Различно е от година на приемане, която е предходната.</ref> !! Общински бюджет !! Общински дълг |- | 2012 || 82 433 662 лв. || ? лв. |} == Топографска карта == * {{карта-ГЩ-СССР|K-35-41|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-041.jpg|scale=1:100000}} * {{карта-ГЩ-СССР|K-35-53|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-053.jpg|scale=1:100000}} * {{карта-ГЩ-СССР|K-35-54|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-054.jpg|scale=1:100000}} == Източници == <references /> == Външни препратки == {{Commonscat-inline|Sliven Municipality|община Сливен}} * {{Икона|bg}} {{Official website|sliven.bg}} * {{Мичев}} {{Община Сливен}} {{Общини в Област Сливен}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Община Сливен| ]] ppr7jnbtjzu15l0cmqq2klntq1oejwi 12876852 12876851 2026-04-10T20:00:59Z ~2026-22254-79 391915 12876852 wikitext text/x-wiki {{Община в България | име = Община Сливен | карта = Sliven Municipality Within Bulgaria.png | герб = | знаме = | сев-ширина = 42.6833 | изт-дължина = 26.3333 | област = Сливен (област){{!}}Сливен | площ = 1366,63 | код = SLV20 | център = Сливен | брой селища = 46 | съвет-брой = 41 | съвет-партия-1 = [[ГЕРБ]] (17) | съвет-партия-2 = [[БСП за България]] (10) | съвет-партия-3 = [[Съюз на демократичните сили|СДС]] (2) | съвет-партия-4 = БАСТА (2) | съвет-партия-5 = Нова алтернатива (2) | съвет-партия-6 = [[Движение за права и свободи|ДПС]] (2) | съвет-партия-7 = [[Българска социалдемократическа партия|БСДП]] (2) | съвет-партия-8 = [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] (2) | съвет-партия-9 = Движение „Заедно за промяна“ (1) | съвет-партия-10 = [[Християндемократическа партия на България]] (1) | карта-файл2 = Map of Sliven municipality (Sliven Province).png | сайт = {{URL|sliven.bg}} }} [[Файл:Bulgaria Sliven Municipality geographic map bg.svg|мини|дясно|260п|[[Топографска карта]] на община Сливен]] '''Община Сливен''' се намира в Югоизточна [[България]] и е една от съставните [[Общини в България|общини]] на [[Сливен (област)|област Сливен]]. Общината е голяма 1366,63 km². == География == === Географско положение, граници, големина === Общината заема централната и югоизточната част на [[Сливен (област)|област Сливен]]. С площта си от 1366,63 km² е най-голямата сред 4-те общини на областта, което съставлява 38,56% от територията на областта и същевременно най-голямата по площ община в [[България]]. Границите ѝ са следните: * на североизток – [[Котел (община)|община Котел]]; * на изток – [[Стралджа (община)|община Стралджа]], [[Ямбол (област)|област Ямбол]]; * на югоизток и юг – [[Тунджа (община)|община Тунджа]], област Ямбол; * на югозапад – [[Нова Загора (община)|община Нова Загора]]; * на запад – [[Твърдица (община)|община Твърдица]]; * на северозапад – [[Елена (община)|община Елена]], [[Велико Търново (област)|област Велико Търново]] и [[Антоново (община)|община Антоново]], [[Търговище (област)|област Търговище]]. === Природни ресурси === ==== Релеф ==== Релефът на общината е разнообразен – равнинен и ниско хълмист в южната ѝ част, ниско и средно планински в северната. Поради голямата си територия тя заема части от пет физикогеографски области на България – [[Стара планина]], [[Сливенска котловина|Сливенската котловина]], [[Средна гора]], [[Горнотракийската низина]], а крайният ѝ северозападен район в [[Предбалкан]]а. Към Старопланинската физикогеографска област в община Сливен попадат части от 5 орографски единици. Крайните ѝ западни райони, на запад от прохода [[Вратник]], се заемат от най-източните части на [[Елено-Твърдишка планина]] (най-източната част на [[Стара планина|Средна Стара планина]]) В нея, на около 3 km западно от местността [[Агликина поляна]], се издига връх Соуджака (1213 m), най-високата точка на цялата община. На изток от прохода [[Вратник]] се простира [[Стара планина|Източна Стара планина]]. В пределите на община Сливен попадат части от 4 нейни планини. Първата и най-високата е [[Сливенска планина]] с връх [[Българка (връх)|Българка]] (1180,5 m, най-високата точка на цялата [[Стара планина|Източна Стара планина]]), извисяващ се северно от град [[Сливен]]. Планината с много малко изключение изцяло влиза в пределите на общината. На север тя се простира до дълбоката и тясна долина на река [[Луда Камчия]], на изток – до Сливенския проход, на юг със стръмни склонове се спуска към [[Сливенска котловина|Сливенското поле]], а на запад дълбоката долина на [[Бяла река (приток на Тунджа)|Беленска река]] я отделя от [[Елено-Твърдишка планина]]. На север от долината на [[Луда Камчия]] на територията на община Сливен се простират крайните южни най-високи части на [[Котленска планина]] – 1106,6 m до прохода [[Вратник]]. Районът източно от Сливенския проход и южно от долината се заема от най-западната част на [[Стидовска планина]] с връх Калинка (938,1 m). Югоизточно от Сливенския проход се простира планината [[Гребенец]], която на изток достига до [[Марашки проход]]. С изключение на част от северните ѝ склонове, тя изцяло попада в пределите на община Сливен, а на юг се спуска стръмно към [[Сливенска котловина|Сливенската котловина]]. Най-високата ѝ точка е връх Гаваните (1034,3 m), който се намира североизточно от село [[Сотиря]]. Крайният северозапад на общината (землищата на селата [[Зайчари]], [[Стара река (област Сливен)|Стара река]] и [[Средорек (област Сливен)|Средорек]]) попада в пределите на [[Предбалкан]]а, като тук релефът е предимно хълмист. Южно от [[Стара планина]] се простира обширната (830 km²) [[Сливенска котловина]], чиято западна и средна част влиза в пределите на община Сливен. От ниското вътрешнокотловинно възвишение Хамамбаир (югоизточно от [[Сливен]]) котловината се разделя на две части – Сливенско поле на запад, което е по-високо и което изцяло е на територията на община Сливен, и Стралджанско поле на изток, което е по-ниско и западната част на което е в нейните предели. В него югоизточно от село [[Желю войвода (село)|Желю войвода]], в коритото на река [[Тунджа]], се намира най-ниската точка на община Сливен – 130 m н.в. Южно от долината на река Тунджа и [[Сливенска котловина|Сливенската котловина]] се простират крайните източни, най-ниски части на [[Сърнена Средна гора]], която завършва в завоя на река Тунджа с уединеното възвишение Таушантепе (Зайчи връх, 256,7 m). Най-високата точка на [[Сърнена Средна гора]] на територията на община Сливен е връх Чаталджа (561,9 m), разположен югозападно от село [[Струпец (област Сливен)|Струпец]], на границата с [[Нова Загора (община)|община Нова Загора]]. Крайните южни райони на община Сливен, на юг от [[Сърнена Средна гора]], се заемат от най-североизточната част на [[Горнотракийската низина]] – източната част на Новозагорското поле. ==== Води ==== В северната част на община Сливен, по билото на [[Елено-Твърдишка планина|Елено-Твърдишка]], [[Сливенска планина|Сливенска]] и [[Стидовска планина]] преминава участък от [[Главен вододел на България|главния вододел на България]]. По този начин около 85% от територията ѝ принадлежат към Беломорския водосборен басейн, а останалите 15% – към Черноморския водосборен басейн. Към Черноморския водосборен басейн на територията на общината протичат две основни реки. В северната ѝ част преминава участък от най-горното течение на река [[Луда Камчия]] (дясна съставяща на река [[Камчия]]). Тя води началото си от [[Котленска планина]] в непосредствена близост до прохода [[Вратник]] и тече на изток в дълбока, тясна и гориста долина. Минава през село [[Раково (област Сливен)|Раково]], за кратко навлиза в [[Котел (община)|община Котел]] и отново се връща на територията на община Сливен. Преминава през село [[Ичера]] и на около 4 km североизточно от него навлиза в [[Котел (община)|община Котел]]. В най-северозападната част на община Сливен протича най-горното течение на [[Стара река (приток на Янтра)|Стара река]] (десен приток на [[Янтра]], която е десен приток на [[Дунав]]). Тя извира от местността [[Агликина поляна]] и до село [[Стара река (Област Сливен)|Стара река]] тече на север в дълбока и залесена долина. След това навлиза в пределите на [[Предбалкан]]а, където долината ѝ се разширява и северно от село [[Зайчари]] навлиза в [[Търговище (област)|област Търговище]]. Основната водна артерия в община Сливен е река [[Тунджа]] (ляв приток на [[Марица]]), която принадлежи към Беломорския водосборен басейн и която протича през нея на протежение от около 70 km с част от средното си течение. Тя навлиза в общината югозападно от село [[Бинкос]] с последния си 3-километров участък от [[Межденишки пролом|Межденишкия пролом]]. Източно от селото навлиза в най-западната част на [[Сливенска котловина|Сливенската котловина]] и протича по нейната южна периферия. Минава покрай селата [[Струпец (област Сливен)|Струпец]], [[Мечкарево]], [[Самуилово (област Сливен)|Самуилово]], [[Крушаре]] и [[Желю войвода (село)|Желю войвода]] и югоизточно от последното навлиза в [[Ямбол (област)|област Ямбол]]. На територията на община Сливен река [[Тунджа]] получава отляво два по-големи притока. Първият от тях е [[Бяла река (приток на Тунджа)|Беленска река]]. Тя води началото си южно от връх Вратник и тече на юг в дълбока долина. При село [[Бяла (село)|Бяла]] прави малко долинно разширение, остро завива на запад, като долината ѝ отново става тясна и дълбока и на около 3 km западно от селото навлиза в [[Твърдица (община)|община Твърдица]]. Северозападно от село [[Бинкос]] реката отново се връща на територията на община Сливен, преминава през късия [[Шивачевски пролом]] и югоизточно от селото се влива отляво в [[Тунджа]]. Другият голям приток на [[Тунджа]] в община Сливен е [[Асеновска река]] (Куруча, 36 km). Тя извира източно от прохода [[Вратник]] и до град [[Сливен]] тече на юг и югоизток в много дълбока, на места каньоновидна и силно залесена долина. Навлиза в [[Сливенска котловина|Сливенското поле]], минава през центъра на града, след него завива на юг и югозападно от село [[Самуилово (област Сливен)|Самуилово]] се влива отляво в [[Тунджа]]. В нейното горно течение, в най-тясната, каньоновидна част от долината ѝ, в близост до село [[Въглен (област Сливен)|Въглен]] е изграден големият [[Асеновец (язовир)|язовир Асеновец]], водите на който се използват основно за водоснабдяване на град [[Сливен]] и околните населени места. === Населени места === Общината се състои от 45 [[Населено място|населени места]]. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://infostat.nsi.bg/infostat/pages/reports/result.jsf?x_2=1962|заглавие=НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ|труд=ИНФОСТАТ|издател=Национален статистически институт}}</ref> {| class="wikitable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | Населено място || Пребр. на населението през 2021 г. || Площ на землището (в km²) || Забележка (старо име) || Населено място || Пребр. на населението през 2021 г. || Площ на землището (в km²) || Забележка (старо име) |- | align="left"|[[Биково]] || 152 || 21,994 || Бухалии || align="left"|[[Ковачите]] || 742 || 26,648 || Налбантларе |- | align="left"|[[Бинкос]] || 149 || 12,850 || || align="left"|[[Крушаре]] || 2097 || 29,134 || Арта клари |- | align="left"|[[Блатец (област Сливен)|Блатец]] || 772 || 39,220 || Исирлии || align="left"|[[Малко Чочовени]] || 338 || 17,998 || |- | align="left"|[[Божевци]] || 161 || 47,225 || Конезлери || align="left"|[[Мечкарево]] || 371 || 11,268 || |- | align="left"|[[Бозаджии]] || 58 || 12,582 || || align="left"|[[Младово]] || 624 || 23,887 || Генджалии |- | align="left"|[[Бяла (село)|Бяла]] || 812 || 66,820 || || align="left"|[[Николаево (област Сливен)|Николаево]] || 357 || 15,170 || Яйла кьой |- | align="left"|[[Въглен (област Сливен)|Въглен]] || 50 || 19,753 || Кюмюрджи чифлик || align="left"|[[Новачево]] || 829 || 25,622 || Ени кьой |- | align="left"|[[Гавраилово]] || 1021 || 26,679 || Дермен дере || align="left"|[[Панаретовци]] || 333 || 10,394 || Карсънлии |- | align="left"|[[Гергевец]] || 740 || 11,359 || Аладаглии || align="left"|[[Раково (област Сливен)|Раково]] || 28 || 47,285 || |- | align="left"|[[Глуфишево]] || 701 || 15,022 || || align="left"|[[Самуилово (област Сливен)|Самуилово]] || 2103 || 17,484 || Турсунлии |- | align="left"|[[Глушник]] || 447 || 24,423 || || align="left"|[[Селиминово]] || 1466 || 17,973 || Кара саралии |- | align="left"|[[Голямо Чочовени]] || 162 || 21,448 || || align="left"|[[Скобелево (област Сливен)|Скобелево]] || 295 || 17,672 || Кьопеклии |- | align="left"|[[Горно Александрово]] || 601 || 34,831 || Бургуджии || align="left"|'''[[Сливен]]''' || 80467 || 193,778 || |- | align="left"|[[Градско]] || 358 || 26,611 || Юренджик || align="left"|[[Сотиря]] || 2234 || 19,435 || |- | align="left"|[[Драгоданово]] || 689 || 27,560 || || align="left"|[[Средорек (област Сливен)|Средорек]] || 107 || 4,897 || Мюслюмлери |- | align="left"|[[Желю войвода (село)|Желю войвода]] || 2120 || 55,535 || Черкешлии, Михайлово || align="left"|[[Стара река (област Сливен)|Стара река]] || 431 || 51,518 || |- | align="left"|[[Зайчари]] || 27 || 13,658 || Авдалари || align="left"|[[Старо село (област Сливен)|Старо село]] || 198 || 17,984 || Мехрем бей |- | align="left"|[[Злати войвода (село)|Злати войвода]] || 978 || 23,358 || Джиново || align="left"|[[Струпец (област Сливен)|Струпец]] || 319 || 22,298 || |- | align="left"|[[Изгрев (област Сливен)|Изгрев]] || 69 || 8,275 || Карамцалари, Сборище || align="left"|[[Тополчане (област Сливен)|Тополчане]] || 3372 || 33,016 || Каваклии |- | align="left"|[[Ичера]] || 141 || 82,122 || || align="left"|[[Трапоклово]] || 461 || 24,551 || Терке болу |- | align="left"|[[Калояново (област Сливен)|Калояново]] || 786 || 27,951 || || align="left"|[[Чинтулово]] || 1460 || 21,620 || Касъмово |- | align="left"|[[Камен (област Сливен)|Камен]] || 1403 || 27,346 || Демирджилии || align="left"|[[Чокоба]] || 390 || 28,256 || |- | align="left"|'''[[Кермен]]''' || 1471 || 42,120 || Керменлии || align="left"|'''ОБЩО''' || '''112890''' || '''1366,630''' || | няма населени места без землища |} == Административно-териториални промени == * през 1878 г. – преименувано е с. Яйла кьой на с. [[Николаево (област Сливен)|Николаево]] от населението без административен акт; :: – преименувано е с. Кьопеклии на с. [[Скобелево (област Сливен)|Скобелево]] от населението без административен акт; * през 1881 г. – преименувано е с. Дермен дере на с. [[Гавраилово]] без административен акт; * Постановление на общинския съвет от 1882 г. – преименува с. Черкешлии на с. Михайлово; * приказ № 183 от 10.11.1882 г. – преименува с. Бургуджии на с. [[Горно Александрово]]; * през 1886 г. – заличено е с. Суфталари без административен акт поради изселване; * през 1900 г. – заличени са колибите Макаклар, Мемиш махле и Хатин и са присъединени като квартали на м. Карамцалари без административен акт; [[Файл:Karandila.jpg|мини|дясно|250п|Изглед към град [[Сливен]] от местността „Карандила“ през 2006 г.]] [[Файл:Binkos-village-Bulgaria.jpg|мини|дясно|250п|Изглед към село [[Бинкос]] от моста над Беленска река през 2008 г.]] [[Файл:Gorno-Aleksandrovo-square.jpg|мини|дясно|250п|Изглед от площада в центъра на село [[Горно Александрово]] през 2010 г.]] [[Файл:Seliminovo-village-Bulgaria.jpg|мини|дясно|250п|Изглед към село [[Селиминово]] през 2008 г.]] * Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Бухалии на с. [[Биково]]; :: – преименува с. Генджалии на с. [[Младово]]; :: – преименува с. Мехрем бей на с. [[Старо село (област Сливен)|Старо село]]; * МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува м. Конезлери на м. [[Божевци]]; :: – преименува с. Аладаглии на с. [[Гергевец]]; :: – преименува м. Авдалари на м. [[Зайчари]]; :: – преименува с. Керменлии на с. [[Кермен]]; :: – преименува с. Налбантларе на с. [[Ковачите]]; :: – преименува с. Артаклари на с. [[Крушаре]]; :: – преименува с. Чибуклии на с. Лулица; :: – преименува с. Касанлии (Карсънлии) на с. [[Панаретовци]]; :: – преименува с. Чаирлии на с. Речица; :: – преименува м. Кочеклари на м. Ръченица; :: – преименува с. Турсунлии на с. [[Самуилово (област Сливен)|Самуилово]]; :: – преименува м. Карамцалари на м. Сборище; :: – преименува с. Кара саралии на с. [[Селиминово]]; :: – преименува с. Каваклии на с. [[Тополчане (област Сливен)|Тополчане]]; :: – преименува м. Тикен бунар (Трънен кладенец) на м. Търнен кладенец; :: – преименува с. Касъмово на с. [[Чинтулово]]; * МЗ № 3008/обн. 01.09.1934 г. – преименува с. Исирлии (Есирлии) на с. [[Блатец (област Сливен)|Блатец]]; * МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува м. Сърт кьой на м. Било; :: – преименува с. Кюмюрджи чифлик на с. [[Въглен (област Сливен)|Въглен]]; :: – преименува с. Юренджик на с. [[Градско]]; :: – преименува с. Демирджилии на с. [[Камен (област Сливен)|Камен]]; :: – преименува м. Баир махле на м. Кожух; :: – преименува м. Кечи дере на м. Козин дол; :: – преименува с. Ени кьой на с. [[Новачево]]; :: – преименува м. Мюслюмлери на м. [[Средорек (област Сливен)|Средорек]]; * МЗ № 3287/обн. 11.10.1938 г. – преименува с. Михайлово на с. [[Желю войвода (село)|Желю войвода]]; * Указ № 230/обн. 22.05.1950 г. – заличава с. Лулица и го присъединява като квартал на с. [[Желю войвода (село)|Желю войвода]]; * Указ № 356/обн. 07.12.1954 г. – заличава с. Търнен кладенец и я присъединява като квартал на м. [[Зайчари]]. Признава м. Зайчари за с. Зайчари; * Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – преименува м. Сборище на м. [[Изгрев (област Сливен)|Изгрев]] и я признава за с. [[Изгрев (Област Сливен)|Изгрев]]; * Указ № 57/обн. 05.02.1965 г. – заличава с. Ново село (Индже балкан) поради изселване; * Указ № 881/обн. 30.11.1965 г. – заличава м. Кожух поради изселване; * Указ № 743/обн. 08.10.1968 г. – преименува с. Джиново на с. [[Злати войвода (село)|Злати войвода]]; * Указ № 1885/обн. 06.09.1974 г. – заличава с. Речица и го присъединява като квартал на гр. [[Сливен]]; * Указ № 1942/обн. 17.09.1974 г. – признава с. [[Кермен]] за гр. Кермен; * Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – признава м. [[Божевци]] за с. Божевци; :: – признава м. Ръченица за с. Ръченица; :: – признава м. [[Средорек (област Сливен)|Средорек]] за с. [[Средорек (област Сливен)|Средорек]]; * Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Блатец и присъединява селата [[Блатец (област Сливен)|Блатец]], [[Глушник]], [[Горно Александрово]] и [[Трапоклово]] заедно с техните землища към община Сливен; :: – закрива община Кермен и заедно с включените в състава ѝ населени места я присъединява към община Сливен; * На основание §7 (т<!-- . --> 3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села; * Реш. МС № 607/обн. 22.08.2006 г. – заличава селата Било и Мъсърлии и ги присъединява като квартали на с. [[Средорек (Област Сливен)|Средорек]]; :: – заличава с. Ръченица и го присъединява като квартал на с. [[Зайчари]]; :: – заличава с. Козин дол поради изселване; == Население == Численост на [[население]]то според [[Преброявания на населението в България|преброяванията]] през годините:{{Small|<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=/FullT/FulltOpen/P_22_2011_T1_KN1.pdf | заглавие = Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог | достъп_дата = 7 октомври 2020 | издател = nsi.bg | език = en | архив_дата = 2018-06-13 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf }}</ref>}} {| class="wikitable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:center;" |-bgcolor="#eaecf0" | Година на<br> преброяване || Численост |- | [[Преброяване на населението в Царство България (1934)|1934]] || align="right"|73 074 |- | [[Преброяване на населението в България (1946)|1946]] || align="right"|80 913 |- | [[Преброяване на населението в България (1956)|1956]] || align="right"|94 296 |- | [[Преброяване на населението в България (1965)|1965]] || align="right"|114 763 |- | [[Преброяване на населението в България (1975)|1975]] || align="right"|132 285 |- | [[Преброяване на населението в България (1985)|1985]] || align="right"|142 483 |- | [[Преброяване на населението в България (1992)|1992]] || align="right"|144 060 |- | [[Преброяване на населението в България (2001)|2001]] || align="right"|136 148 |- | [[Преброяване на населението в България (2011)|2011]] || align="right"|125 268 |- | [[Преброяване на населението в България (2021)|2021]] || align="right"|112 890 |} === Раждаемост, смъртност и естествен прираст === Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:<ref name="sliven.bg 2014-2020">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.sliven.bg/doc/projects/opak/OPR_Sliven_2014-2020_Regioplan.pdf | заглавие = Демографски данни в Общински план за развитие на община Сливен 2014 – 2020 г | достъп_дата = 4 юли 2015 | издател = sliven.bg | език = | архив_дата = 2015-07-05 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20150705002138/http://www.sliven.bg/doc/projects/opak/OPR_Sliven_2014-2020_Regioplan.pdf }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign=top | || [[2000]] || [[2001]] || [[2002]] || [[2003]] || [[2004]] || [[2005]] || [[2006]] || [[2007]] || [[2008]] || [[2009]] || [[2010]] || [[2011]] || [[2012]] || [[2013]] || [[2014]] |- |align="left"| [[Раждаемост в България|Раждаемост]] || 1557 || 1571 || 1507 || 1565 || 1571 || 1581 || 1691 || 1660 || 1699 || 1777 || 1553 || 1541 || 1408 || 1440 || 1422 |- |align="left"| [[Смъртност в България|Смъртност]] || 1711 || 1647 || 1733 || 1700 || 1611 || 1702 || 1691 || 1685 || 1734 || 1807 || 1804 || 1730 || 1615 || 1649 || 1705 |- |align="left"| [[Естествен прираст в България|Естествен прираст]] || -154 || -76 || -226 || -135 || -40 || -121 || 0 || -25 || -35 || -30 || -251 || -189 || -207 || -209 || -152 |} Коефициент на раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ (средно на 1000 души, в ‰):<ref name="sliven.bg 2014-2020"/> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign=top | || [[2000]] || [[2001]] || [[2002]] || [[2003]] || [[2004]] || [[2005]] || [[2006]] || [[2007]] || [[2008]] || [[2009]] || [[2010]] || [[2011]] || [[2012]] || [[2013]] || [[2014]] |- |align="left"| [[Раждаемост в България|Раждаемост]] || 11 || 11,5 || 11,2 || 11,7 || 11,9 || 12,1 || 13 || 12,8 || 13,1 || 13,8 || 12,2 || 12,3 || 11,3 || 11,7 || |- |align="left"| [[Смъртност в България|Смъртност]] || 12,1 || 12,1 || 12,9 || 12,7 || 12,2 || 13 || 13 || 13 || 13,4 || 14 || 14,2 || 13,8 || 13 || 13,4 || |- |align="left"| [[Естествен прираст в България|Естествен прираст]] || -1,1 || -0,6 || -1,7 || -1 || -0,3 || -0,9 || 0 || -0,2 || -0,3 || -0,2 || -2 || -1,5 || -1,7 || -1,7 || |} === Етнически състав === ;Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]], по населени места (подредени по численост на населението):{{Small|<ref name="pop-stat.mashke.org">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“ | достъп_дата = 5 октомври 2020 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref>}} {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- valign=top ! rowspan="2"|Населено<br> място !! colspan="7"|Численост !! rowspan="2"|Населено<br> място !! colspan="6"|Дял (в %) |- valign=top ! Общо !! [[Българи в България|Българи]] !! [[Турци в България|Турци]] !! [[Цигани в България|Цигани]] !! Други !! <small>Не се<br> самоопределят</small> !! <small>Не<br> отговорили</small> !! [[Българи в България|Българи]] !! [[Турци в България|Турци]] !! [[Цигани в България|Цигани]] !! Други !! <small>Не се<br> самоопределят</small> !! <small>Не<br> отговорили</small> |- valign=top ! Общо !! 125268 !! 88750 !! 4209 !! 12153 !! 1515 !! 649 !! 17992 !! 100,00 !! 70,84 !! 3,35 !! 9,70 !! 1,20 !! 0,51 !! 14,36 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|'''[[Сливен]]''' || bgcolor="#eaecf0"|91620 || 68853 || 2637 || 5666 || 1388 || 491 || 12585 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|'''[[Сливен]]''' || 75,15 || 2,87 || 6,18 || 1,51 || 0,53 || 13,73 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|'''[[Кермен]]''' || bgcolor="#eaecf0"|1801 || 1395 || 5 || 169 || || || 226 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|'''[[Кермен]]''' || 77,45 || 0,27 || 9,38 || || || 12,54 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Биково]] || bgcolor="#eaecf0"|263 || 227 || || 25 || 4 || || 4 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Биково]] || 86,31 || || 9,50 || 1,52 || || 1,52 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Бинкос]] || bgcolor="#eaecf0"|167 || 157 || || 9 || || || 0 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Бинкос]] || 94,01 || || 5,38 || || || 0,00 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Блатец (област Сливен)|Блатец]] || bgcolor="#eaecf0"|790 || 623 || 6 || 140 || 0 || 0 || 21 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Блатец (област Сливен)|Блатец]] || 78,86 || 0,75 || 17,72 || 0,00 || 0,00 || 2,65 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Божевци]] || bgcolor="#eaecf0"|240 || 211 || 22 || 0 || || || 6 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Божевци]] || 87,91 || 9,16 || 0,00 || || || 2,50 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Бозаджии]] || bgcolor="#eaecf0"|83 || 77 || 0 || 6 || 0 || 0 || 0 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Бозаджии]] || 92,77 || 0,00 || 7,22 || 0,00 || 0,00 || 0,00 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Бяла (село)|Бяла]] || bgcolor="#eaecf0"|1385 || 1238 || 47 || || 5 || || 91 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Бяла (село)|Бяла]] || 89,38 || 3,39 || || 0,36 || || 6,57 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Въглен (област Сливен)|Въглен]] || bgcolor="#eaecf0"|85 || 3 || 77 || 0 || 0 || 0 || 5 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Въглен (област Сливен)|Въглен]] || 3,52 || 90,58 || 0,00 || 0,00 || 0,00 || 5,88 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Гавраилово]] || bgcolor="#eaecf0"|1193 || 771 || || 182 || || || 235 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Гавраилово]] || 64,62 || || 15,25 || || || 19,69 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Гергевец]] || bgcolor="#eaecf0"|814 || 456 || 17 || 334 || 0 || 0 || 7 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Гергевец]] || 56,01 || 2,08 || 41,03 || 0,00 || 0,00 || 0,85 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Глуфишево]] || bgcolor="#eaecf0"|699 || 302 || || 244 || || || 151 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Глуфишево]] || 43,20 || || 34,90 || || || 21,60 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Глушник]] || bgcolor="#eaecf0"|384 || 270 || || 110 || || || 2 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Глушник]] || 70,31 || || 28,64 || || || 0,52 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Голямо Чочовени]] || bgcolor="#eaecf0"|166 || 149 || 0 || 0 || 8 || 0 || 9 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Голямо Чочовени]] || 89,75 || 0,00 || 0,00 || 4,81 || 0,00 || 5,42 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Горно Александрово]] || bgcolor="#eaecf0"|626 || 491 || 0 || 103 || || || 31 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Горно Александрово]] || 78,43 || 0,00 || 16,45 || || || 4,95 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Градско]] || bgcolor="#eaecf0"|475 || 72 || 339 || 0 || || || 62 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Градско]] || 15,15 || 71,36 || 0,00 || || || 13,05 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Драгоданово]] || bgcolor="#eaecf0"|708 || 462 || 7 || 229 || 3 || || 5 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Драгоданово]] || 65,25 || 0,98 || 32,34 || 0,42 || || 0,70 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Желю войвода (село)|Желю войвода]] || bgcolor="#eaecf0"|2447 || 1934 || || 158 || 6 || || 342 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Желю войвода (село)|Желю войвода]] || 79,03 || || 6,45 || 0,24 || || 13,97 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Зайчари]] || bgcolor="#eaecf0"|44 || 28 || || 15 || 0 || || 0 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Зайчари]] || 63,63 || || 34,09 || 0,00 || || 0,00 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Злати войвода (село)|Злати войвода]] || bgcolor="#eaecf0"|952 || 602 || || 213 || 5 || || 128 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Злати войвода (село)|Злати войвода]] || 63,23 || || 22,37 || 0,52 || || 13,44 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Изгрев (област Сливен)|Изгрев]] || bgcolor="#eaecf0"|94 || 7 || 7 || 0 || 0 || 0 || 80 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Изгрев (област Сливен)|Изгрев]] || 7,44 || 7,44 || 0,00 || 0,00 || 0,00 || 85,10 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Ичера]] || bgcolor="#eaecf0"|155 || 153 || 0 || 0 || || || 0 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Ичера]] || 98,70 || 0,00 || 0,00 || || || 0,00 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Калояново (област Сливен)|Калояново]] || bgcolor="#eaecf0"|668 || 341 || 0 || 323 || || || 2 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Калояново (област Сливен)|Калояново]] || 51,04 || 0,00 || 48,35 || || || 0,29 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Камен (област Сливен)|Камен]] || bgcolor="#eaecf0"|1308 || 375 || || 237 || || 9 || 684 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Камен (област Сливен)|Камен]] || 28,66 || || 18,11 || || 0,68 || 52,29 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Ковачите]] || bgcolor="#eaecf0"|853 || 776 || || 0 || 0 || || 75 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Ковачите]] || 90,97 || || 0,00 || 0,00 || || 8,79 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Крушаре]] || bgcolor="#eaecf0"|2064 || 1297 || || 736 || 7 || || 20 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Крушаре]] || 62,83 || || 35,65 || 0,33 || || 0,96 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Малко Чочовени]] || bgcolor="#eaecf0"|317 || 314 || 0 || 0 || || || 2 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Малко Чочовени]] ||99,05 || 0,00 || 0,00 || || || 0,63 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Мечкарево]] || bgcolor="#eaecf0"|415 || 319 || || 5 || || || 85 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Мечкарево]] || 76,86 || || 1,20 || || || 20,48 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Младово]] || bgcolor="#eaecf0"|600 || 395 || 0 || 45 || 0 || 0 || 160 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Младово]] || 65,83 || 0,00 || 7,50 || 0,00 || 0,00 || 26,66 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Николаево (област Сливен)|Николаево]] || bgcolor="#eaecf0"|318 || 303 || || 11 || 0 || || 2 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Николаево (област Сливен)|Николаево]] || 95,28 || || 3,45 || 0,00 || || 0,62 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Новачево]] || bgcolor="#eaecf0"|859 || 17 || 805 || 0 || 0 || 3 || 34 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Новачево]] || 1,97 || 93,71 || 0,00 || 0,00 || 0,34 || 3,95 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Панаретовци]] || bgcolor="#eaecf0"|327 || 323 || 0 || || || || 2 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Панаретовци]] || 98,77 || 0,00 || || || || 0,61 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Раково (област Сливен)|Раково]] || bgcolor="#eaecf0"|36 || 31 || 0 || || 4 || || 0 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Раково (област Сливен)|Раково]] || 86,11 || 0,00 || || 11,11 || || 0,00 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Самуилово (област Сливен)|Самуилово]] || bgcolor="#eaecf0"|2111 || 866 || 3 || 116 || 53 || 27 || 1046 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Самуилово (област Сливен)|Самуилово]] || 41,02 || 0,14 || 5,49 || 2,51 || 1,27 || 49,54 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Селиминово]] || bgcolor="#eaecf0"|1481 || 577 || || 819 || || 22 || 58 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Селиминово]] || 38,96 || || 55,30 || || 1,48 || 3,91 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Скобелево (област Сливен)|Скобелево]] || bgcolor="#eaecf0"|353 || 268 || 0 || 78 || || || 6 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Скобелево (област Сливен)|Скобелево]] || 75,92 || 0,00 || 22,09 || || || 1,69 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Сотиря]] || bgcolor="#eaecf0"|2096 || 433 || 28 || 577 || || || 1026 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Сотиря]] || 20,65 || 1,33 || 27,52 || || || 48,95 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Средорек (област Сливен)|Средорек]] || bgcolor="#eaecf0"|147 || || 142 || 0 || 0 || || 3 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Средорек (област Сливен)|Средорек]] || || 96,59 || 0,00 || 0,00 || || 2,04 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Стара река (област Сливен)|Стара река]] || bgcolor="#eaecf0"|476 || 392 || 39 || 14 || || || 23 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Стара река (област Сливен)|Стара река]] || 82,35 || 8,19 || 2,94 || || || 4,83 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Старо село (област Сливен)|Старо село]] || bgcolor="#eaecf0"|188 || 176 || 0 || 0 || 3 || 0 || 9 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Старо село (област Сливен)|Старо село]] || 93,61 || 0,00 || 0,00 || 1,59 || 0,00 || 4,78 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Струпец (област Сливен)|Струпец]] || bgcolor="#eaecf0"|298 || 278 || || 6 || || || 10 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Струпец (област Сливен)|Струпец]] || 93,28 || || 2,98 || || || 3,35 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Тополчане (област Сливен)|Тополчане]] || bgcolor="#eaecf0"|2989 || 1802 || 6 || 1108 || 4 || 22 || 47 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Тополчане (област Сливен)|Тополчане]] || 60,28 || 0,20 || 37,06 || 0,13 || 0,73 || 1,57 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Трапоклово]] || bgcolor="#eaecf0"|417 || 251 || || 137 || || 4 || 23 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Трапоклово]] || 60,19 || || 32,85 || || 0,95 || 5,51 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Чинтулово]] || bgcolor="#eaecf0"|1297 || 290 || || 322 || || || 681 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Чинтулово]] || 22,35 || || 24,82 || || || 52,50 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Чокоба]] || bgcolor="#eaecf0"|459 || 443 || 0 || 12 || 0 || 0 || 4 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Чокоба]] || 96,51 || 0,00 || 2,61 || 0,00 || 0,00 || 0,87 |} == Политика == === Общински съвет === [[Файл:Municipality-of-Sliven.jpg|мини|дясно|250п|Сградата на [[Общински съвет|общинския съвет]] през 2008 г.]] Състав на [[Общински съвет|общинския съвет]], избиран на [[Местни избори в България|местните избори]] през годините:{{Small|<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://mi2003.cik.bg/rez/1/os.html | заглавие = „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници – I тур, 2003“ | достъп_дата = 15 декември 2020 | издател = mi2003.cik.bg | език = | архив_дата = 2018-10-27 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20181027125630/http://mi2003.cik.bg/rez/1/os.html }}</ref><ref name="results.cik.bg, Резултати за община Сливен 2007">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://mi2007.cik.bg/results1/20/index.html | заглавие = „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Сливен“ | достъп_дата = 15 декември 2020 | издател = results.cik.bg | език = }}</ref><ref name="results.cik.bg, Резултати за община Сливен 2011">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/mipvr2011/tur1/mestni/2020.html | заглавие = „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Сливен“ | достъп_дата = 15 декември 2020 | издател = results.cik.bg | език = }}</ref><ref name="results.cik.bg, Резултати за община Сливен 2015">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/minr2015/tur1/mestni/2020.html | заглавие = „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Сливен“ | достъп_дата = 15 декември 2020 | издател = results.cik.bg | език = }}</ref><ref name="results.cik.bg, Резултати за община Сливен 2019">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/mi2019/tur1/rezultati/2020.html#/t/1 | заглавие = „Резултати от местните избори през 2019 г. в община Сливен“ | достъп_дата = 15 декември 2020 | издател = results.cik.bg | език = }}</ref>}} {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- valign=top ! Партия, коалиция или инициативен комитет !! [[Местни избори в България (2003)|2003]] !! [[Местни избори в България (2007)|2007]] !! [[Местни избори в България (2011)|2011]] !! [[Местни избори в България (2015)|2015]] !! [[Местни избори в България (2019)|2019]] |- valign=top ! align="left" bgcolor="#eaecf0"|{{Small|Избирателна активност по време на изборите}} !! {{Small|25,25 %}} !! {{Small|50,80 %}} !! {{Small|51,92 %}} !! {{Small|49,25 %}} !! {{Small|43,21 %}} |- valign=top ! align="left" bgcolor="#eaecf0"|Общ брой места !! 41 !! 41 !! 41 !! 41 !! 41 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[ГЕРБ]] || || 15 || 12 || 12 || 17 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[БСП за България]] || || || || || 10 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] || || || || || 2 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|Нова алтернатива || || || || || 2 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Българска социалдемократическа партия]] (БСДП) || 3 || 1 || || || 2 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Движение за права и свободи]] || 1 || 1 || 1 || 2 || 2 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Съюз на демократичните сили]] || 3 || || || || 2 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|Местна коалиция БАСТА (БАСТА, [[Земеделски съюз „Александър Стамболийски“]]) || || || || || 2 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Християндемократическа партия на България]] || || || || || 1 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|Местна коалиция Движение Заедно за промяна ([[Движение 21]],<br> [[Партия на зелените]], Движение Заедно за промяна) || || || || || 1 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Българска социалистическа партия]] || || 8 || 11 || 11 || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Реформаторски блок]] || || || || 4 || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Движение Обединени региони]] (ДОР) || || || || 3 || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|ВМРО – Свети Георги Победоносец || || || || 2 || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|Коалиция „Съюз за Сливен“ || || || 7 || 2 || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Народен съюз]] || || || || 2 || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|Единни за Сливен || || || || 2 || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Движение 21]] || || || || 1 || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Синя коалиция]] || || || 3 || || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Атака (партия)|Атака]] || || 3 || 2 || || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Ред, законност и справедливост]] || || 3 || 2 || || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|Коалиция „Гражданска мрежа за модерен Сливен“ ([[Българска социалдемокрация]],<br> [[Политически клуб „Тракия“]], [[Зелена партия (България)|Зелена партия]], БП Либерали) || || || 2 || || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|Коалиция „ЦЕНТЪР“ ([[Национално движение за стабилност и възход|НДСВ]], [[Земеделски народен съюз]],<br> [[Българска социалдемократическа партия]], [[Земеделски съюз „Александър Стамболийски“]]) || || || 1 || || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Политически клуб „Тракия“]] || || 6 || || || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|Коалиция Демократично обединение „Знак за Сливен“ ([[Демократи за силна България]],<br> [[Съюз на свободните демократи]], Земеделски народен съюз) || || 3 || || || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Национално движение за стабилност и възход|Национално движение „Симеон Втори“]] || 3 || 1 || || || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|Коалиция „Новата левица“ || 15 || || || || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Общобългарско национално движение Отечество]] || 4 || || || || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|Коалиция Заедно за Сливен – ВМРО || 3 || || || || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|Коалиция „Християнска коалиция – Бъдеще“ || 2 || || || || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|„Коалиция за справедливост и единство“ || 2 || || || || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Движение „Напред България“]] || 1 || || || || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Българска социалдемокрация]] || 1 || || || || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Съюз на свободните демократи]] || 1 || || || || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|Коалиция „ХСС, КеП, БЕД“ || 1 || || || || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Български земеделски народен съюз - Народен съюз]] || 1 || || || || |} == Транспорт == През територията на община Сливен преминават два участъка с обща дължина 61,8 km от [[Железопътна мрежа на България|Железопътната мрежа на България]]: * от запад на изток, през средата на общината, в т.ч. и през областния център град [[Сливен]] – участък от 46,4 km от трасето на жп линията [[София]] – [[Карлово]] – [[Зимница (Област Ямбол)|Зимница]] – [[Карнобат]] – [[Бургас]]. * от запад на изток, в южната ѝ част – участък от 15,4 km от трасето на жп линията [[Пловдив]] – [[Стара Загора]] – [[Зимница (Област Ямбол)|Зимница]]. През общината преминават изцяло или частично 10 пътя от [[Републиканска пътна мрежа на България|Републиканската пътна мрежа на България]] с обща дължина 248 km: * участък от 19,7 km от [[Тракия (магистрала)|автамагистрала Тракия]] (от km 253,7 до km 273,4); * участък от 57,8 km от [[Републикански път I-6]] (от km 375,1 до km 432,9); * участък от 63,8 km от [[Републикански път II-53]] (от km 70,3 до km 134,1); * началният участък от 16,7 km от [[Републикански път II-66]] (от km 0 до km 16,7); * последният участък от 3,2 km от [[Републикански път III-484]] (от km 24,8 до km 28,0); * последният участък от 33,3 km от [[Републикански път III-488]] (от km 4,8 до km 38,1); * участък от 17,6 km от [[Републикански път III-555]] (от km 13,3 до km 30,9); * последният участък от 9,9 km от [[Републикански път III-5305]] (от km 13,1 до km 23,0); * целият участък от 8,8 km от [[Републикански път III-6007]]; * началният участък от 17,2 km от [[Републикански път III-6601]] (от km 0 до km 17,2). == Финанси на община Сливен == {| class="wikitable" |- ! Година на изпълнение<ref>Различно е от година на приемане, която е предходната.</ref> !! Общински бюджет !! Общински дълг |- | 2012 || 82 433 662 лв. || ? лв. |} == Топографска карта == * {{карта-ГЩ-СССР|K-35-41|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-041.jpg|scale=1:100000}} * {{карта-ГЩ-СССР|K-35-53|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-053.jpg|scale=1:100000}} * {{карта-ГЩ-СССР|K-35-54|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-054.jpg|scale=1:100000}} == Източници == <references /> == Външни препратки == {{Commonscat-inline|Sliven Municipality|община Сливен}} * {{Икона|bg}} {{Official website|sliven.bg}} * {{Мичев}} {{Община Сливен}} {{Общини в Област Сливен}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Община Сливен| ]] cptiei8mz4busasruug5qdptyk09gye 12876960 12876852 2026-04-11T00:36:18Z 5530а 331033 12876960 wikitext text/x-wiki {{Община в България | име = Община Сливен | карта = Sliven Municipality Within Bulgaria.png | герб = | знаме = | сев-ширина = 42.6833 | изт-дължина = 26.3333 | област = Сливен (област){{!}}Сливен | площ = 1366,63 | код = SLV20 | център = Сливен | брой селища = 46 | съвет-брой = 41 | съвет-партия-1 = [[ГЕРБ]] (17) | съвет-партия-2 = [[БСП за България]] (10) | съвет-партия-3 = [[Съюз на демократичните сили|СДС]] (2) | съвет-партия-4 = БАСТА (2) | съвет-партия-5 = Нова алтернатива (2) | съвет-партия-6 = [[Движение за права и свободи|ДПС]] (2) | съвет-партия-7 = [[Българска социалдемократическа партия|БСДП]] (2) | съвет-партия-8 = [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] (2) | съвет-партия-9 = Движение „Заедно за промяна“ (1) | съвет-партия-10 = [[Християндемократическа партия на България]] (1) | карта-файл2 = Map of Sliven municipality (Sliven Province).png | сайт = {{URL|sliven.bg}} }} [[Файл:Bulgaria Sliven Municipality geographic map bg.svg|мини|дясно|260п|[[Топографска карта]] на община Сливен]] '''Община Сливен''' се намира в Югоизточна [[България]] и е една от съставните [[Общини в България|общини]] на [[Сливен (област)|област Сливен]]. Общината е [[Общини в България|най-голямата по площ]] в България със своите 1366,63 km², след нея е Столична община с 1348,90 km². == География == === Географско положение, граници, големина === Общината заема централната и югоизточната част на [[Сливен (област)|област Сливен]]. С площта си от 1366,63 km² е най-голямата сред 4-те общини на областта, което съставлява 38,56% от територията на областта и същевременно най-голямата по площ община в [[България]]. Границите ѝ са следните: * на североизток – [[Котел (община)|община Котел]]; * на изток – [[Стралджа (община)|община Стралджа]], [[Ямбол (област)|област Ямбол]]; * на югоизток и юг – [[Тунджа (община)|община Тунджа]], област Ямбол; * на югозапад – [[Нова Загора (община)|община Нова Загора]]; * на запад – [[Твърдица (община)|община Твърдица]]; * на северозапад – [[Елена (община)|община Елена]], [[Велико Търново (област)|област Велико Търново]] и [[Антоново (община)|община Антоново]], [[Търговище (област)|област Търговище]]. === Природни ресурси === ==== Релеф ==== Релефът на общината е разнообразен – равнинен и ниско хълмист в южната ѝ част, ниско и средно планински в северната. Поради голямата си територия тя заема части от пет физикогеографски области на България – [[Стара планина]], [[Сливенска котловина|Сливенската котловина]], [[Средна гора]], [[Горнотракийската низина]], а крайният ѝ северозападен район в [[Предбалкан]]а. Към Старопланинската физикогеографска област в община Сливен попадат части от 5 орографски единици. Крайните ѝ западни райони, на запад от прохода [[Вратник]], се заемат от най-източните части на [[Елено-Твърдишка планина]] (най-източната част на [[Стара планина|Средна Стара планина]]) В нея, на около 3 km западно от местността [[Агликина поляна]], се издига връх Соуджака (1213 m), най-високата точка на цялата община. На изток от прохода [[Вратник]] се простира [[Стара планина|Източна Стара планина]]. В пределите на община Сливен попадат части от 4 нейни планини. Първата и най-високата е [[Сливенска планина]] с връх [[Българка (връх)|Българка]] (1180,5 m, най-високата точка на цялата [[Стара планина|Източна Стара планина]]), извисяващ се северно от град [[Сливен]]. Планината с много малко изключение изцяло влиза в пределите на общината. На север тя се простира до дълбоката и тясна долина на река [[Луда Камчия]], на изток – до Сливенския проход, на юг със стръмни склонове се спуска към [[Сливенска котловина|Сливенското поле]], а на запад дълбоката долина на [[Бяла река (приток на Тунджа)|Беленска река]] я отделя от [[Елено-Твърдишка планина]]. На север от долината на [[Луда Камчия]] на територията на община Сливен се простират крайните южни най-високи части на [[Котленска планина]] – 1106,6 m до прохода [[Вратник]]. Районът източно от Сливенския проход и южно от долината се заема от най-западната част на [[Стидовска планина]] с връх Калинка (938,1 m). Югоизточно от Сливенския проход се простира планината [[Гребенец]], която на изток достига до [[Марашки проход]]. С изключение на част от северните ѝ склонове, тя изцяло попада в пределите на община Сливен, а на юг се спуска стръмно към [[Сливенска котловина|Сливенската котловина]]. Най-високата ѝ точка е връх Гаваните (1034,3 m), който се намира североизточно от село [[Сотиря]]. Крайният северозапад на общината (землищата на селата [[Зайчари]], [[Стара река (област Сливен)|Стара река]] и [[Средорек (област Сливен)|Средорек]]) попада в пределите на [[Предбалкан]]а, като тук релефът е предимно хълмист. Южно от [[Стара планина]] се простира обширната (830 km²) [[Сливенска котловина]], чиято западна и средна част влиза в пределите на община Сливен. От ниското вътрешнокотловинно възвишение Хамамбаир (югоизточно от [[Сливен]]) котловината се разделя на две части – Сливенско поле на запад, което е по-високо и което изцяло е на територията на община Сливен, и Стралджанско поле на изток, което е по-ниско и западната част на което е в нейните предели. В него югоизточно от село [[Желю войвода (село)|Желю войвода]], в коритото на река [[Тунджа]], се намира най-ниската точка на община Сливен – 130 m н.в. Южно от долината на река Тунджа и [[Сливенска котловина|Сливенската котловина]] се простират крайните източни, най-ниски части на [[Сърнена Средна гора]], която завършва в завоя на река Тунджа с уединеното възвишение Таушантепе (Зайчи връх, 256,7 m). Най-високата точка на [[Сърнена Средна гора]] на територията на община Сливен е връх Чаталджа (561,9 m), разположен югозападно от село [[Струпец (област Сливен)|Струпец]], на границата с [[Нова Загора (община)|община Нова Загора]]. Крайните южни райони на община Сливен, на юг от [[Сърнена Средна гора]], се заемат от най-североизточната част на [[Горнотракийската низина]] – източната част на Новозагорското поле. ==== Води ==== В северната част на община Сливен, по билото на [[Елено-Твърдишка планина|Елено-Твърдишка]], [[Сливенска планина|Сливенска]] и [[Стидовска планина]] преминава участък от [[Главен вододел на България|главния вододел на България]]. По този начин около 85% от територията ѝ принадлежат към Беломорския водосборен басейн, а останалите 15% – към Черноморския водосборен басейн. Към Черноморския водосборен басейн на територията на общината протичат две основни реки. В северната ѝ част преминава участък от най-горното течение на река [[Луда Камчия]] (дясна съставяща на река [[Камчия]]). Тя води началото си от [[Котленска планина]] в непосредствена близост до прохода [[Вратник]] и тече на изток в дълбока, тясна и гориста долина. Минава през село [[Раково (област Сливен)|Раково]], за кратко навлиза в [[Котел (община)|община Котел]] и отново се връща на територията на община Сливен. Преминава през село [[Ичера]] и на около 4 km североизточно от него навлиза в [[Котел (община)|община Котел]]. В най-северозападната част на община Сливен протича най-горното течение на [[Стара река (приток на Янтра)|Стара река]] (десен приток на [[Янтра]], която е десен приток на [[Дунав]]). Тя извира от местността [[Агликина поляна]] и до село [[Стара река (Област Сливен)|Стара река]] тече на север в дълбока и залесена долина. След това навлиза в пределите на [[Предбалкан]]а, където долината ѝ се разширява и северно от село [[Зайчари]] навлиза в [[Търговище (област)|област Търговище]]. Основната водна артерия в община Сливен е река [[Тунджа]] (ляв приток на [[Марица]]), която принадлежи към Беломорския водосборен басейн и която протича през нея на протежение от около 70 km с част от средното си течение. Тя навлиза в общината югозападно от село [[Бинкос]] с последния си 3-километров участък от [[Межденишки пролом|Межденишкия пролом]]. Източно от селото навлиза в най-западната част на [[Сливенска котловина|Сливенската котловина]] и протича по нейната южна периферия. Минава покрай селата [[Струпец (област Сливен)|Струпец]], [[Мечкарево]], [[Самуилово (област Сливен)|Самуилово]], [[Крушаре]] и [[Желю войвода (село)|Желю войвода]] и югоизточно от последното навлиза в [[Ямбол (област)|област Ямбол]]. На територията на община Сливен река [[Тунджа]] получава отляво два по-големи притока. Първият от тях е [[Бяла река (приток на Тунджа)|Беленска река]]. Тя води началото си южно от връх Вратник и тече на юг в дълбока долина. При село [[Бяла (село)|Бяла]] прави малко долинно разширение, остро завива на запад, като долината ѝ отново става тясна и дълбока и на около 3 km западно от селото навлиза в [[Твърдица (община)|община Твърдица]]. Северозападно от село [[Бинкос]] реката отново се връща на територията на община Сливен, преминава през късия [[Шивачевски пролом]] и югоизточно от селото се влива отляво в [[Тунджа]]. Другият голям приток на [[Тунджа]] в община Сливен е [[Асеновска река]] (Куруча, 36 km). Тя извира източно от прохода [[Вратник]] и до град [[Сливен]] тече на юг и югоизток в много дълбока, на места каньоновидна и силно залесена долина. Навлиза в [[Сливенска котловина|Сливенското поле]], минава през центъра на града, след него завива на юг и югозападно от село [[Самуилово (област Сливен)|Самуилово]] се влива отляво в [[Тунджа]]. В нейното горно течение, в най-тясната, каньоновидна част от долината ѝ, в близост до село [[Въглен (област Сливен)|Въглен]] е изграден големият [[Асеновец (язовир)|язовир Асеновец]], водите на който се използват основно за водоснабдяване на град [[Сливен]] и околните населени места. === Населени места === Общината се състои от 45 [[Населено място|населени места]]. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://infostat.nsi.bg/infostat/pages/reports/result.jsf?x_2=1962|заглавие=НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ|труд=ИНФОСТАТ|издател=Национален статистически институт}}</ref> {| class="wikitable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | Населено място || Пребр. на населението през 2021 г. || Площ на землището (в km²) || Забележка (старо име) || Населено място || Пребр. на населението през 2021 г. || Площ на землището (в km²) || Забележка (старо име) |- | align="left"|[[Биково]] || 152 || 21,994 || Бухалии || align="left"|[[Ковачите]] || 742 || 26,648 || Налбантларе |- | align="left"|[[Бинкос]] || 149 || 12,850 || || align="left"|[[Крушаре]] || 2097 || 29,134 || Арта клари |- | align="left"|[[Блатец (област Сливен)|Блатец]] || 772 || 39,220 || Исирлии || align="left"|[[Малко Чочовени]] || 338 || 17,998 || |- | align="left"|[[Божевци]] || 161 || 47,225 || Конезлери || align="left"|[[Мечкарево]] || 371 || 11,268 || |- | align="left"|[[Бозаджии]] || 58 || 12,582 || || align="left"|[[Младово]] || 624 || 23,887 || Генджалии |- | align="left"|[[Бяла (село)|Бяла]] || 812 || 66,820 || || align="left"|[[Николаево (област Сливен)|Николаево]] || 357 || 15,170 || Яйла кьой |- | align="left"|[[Въглен (област Сливен)|Въглен]] || 50 || 19,753 || Кюмюрджи чифлик || align="left"|[[Новачево]] || 829 || 25,622 || Ени кьой |- | align="left"|[[Гавраилово]] || 1021 || 26,679 || Дермен дере || align="left"|[[Панаретовци]] || 333 || 10,394 || Карсънлии |- | align="left"|[[Гергевец]] || 740 || 11,359 || Аладаглии || align="left"|[[Раково (област Сливен)|Раково]] || 28 || 47,285 || |- | align="left"|[[Глуфишево]] || 701 || 15,022 || || align="left"|[[Самуилово (област Сливен)|Самуилово]] || 2103 || 17,484 || Турсунлии |- | align="left"|[[Глушник]] || 447 || 24,423 || || align="left"|[[Селиминово]] || 1466 || 17,973 || Кара саралии |- | align="left"|[[Голямо Чочовени]] || 162 || 21,448 || || align="left"|[[Скобелево (област Сливен)|Скобелево]] || 295 || 17,672 || Кьопеклии |- | align="left"|[[Горно Александрово]] || 601 || 34,831 || Бургуджии || align="left"|'''[[Сливен]]''' || 80467 || 193,778 || |- | align="left"|[[Градско]] || 358 || 26,611 || Юренджик || align="left"|[[Сотиря]] || 2234 || 19,435 || |- | align="left"|[[Драгоданово]] || 689 || 27,560 || || align="left"|[[Средорек (област Сливен)|Средорек]] || 107 || 4,897 || Мюслюмлери |- | align="left"|[[Желю войвода (село)|Желю войвода]] || 2120 || 55,535 || Черкешлии, Михайлово || align="left"|[[Стара река (област Сливен)|Стара река]] || 431 || 51,518 || |- | align="left"|[[Зайчари]] || 27 || 13,658 || Авдалари || align="left"|[[Старо село (област Сливен)|Старо село]] || 198 || 17,984 || Мехрем бей |- | align="left"|[[Злати войвода (село)|Злати войвода]] || 978 || 23,358 || Джиново || align="left"|[[Струпец (област Сливен)|Струпец]] || 319 || 22,298 || |- | align="left"|[[Изгрев (област Сливен)|Изгрев]] || 69 || 8,275 || Карамцалари, Сборище || align="left"|[[Тополчане (област Сливен)|Тополчане]] || 3372 || 33,016 || Каваклии |- | align="left"|[[Ичера]] || 141 || 82,122 || || align="left"|[[Трапоклово]] || 461 || 24,551 || Терке болу |- | align="left"|[[Калояново (област Сливен)|Калояново]] || 786 || 27,951 || || align="left"|[[Чинтулово]] || 1460 || 21,620 || Касъмово |- | align="left"|[[Камен (област Сливен)|Камен]] || 1403 || 27,346 || Демирджилии || align="left"|[[Чокоба]] || 390 || 28,256 || |- | align="left"|'''[[Кермен]]''' || 1471 || 42,120 || Керменлии || align="left"|'''ОБЩО''' || '''112890''' || '''1366,630''' || | няма населени места без землища |} == Административно-териториални промени == * през 1878 г. – преименувано е с. Яйла кьой на с. [[Николаево (област Сливен)|Николаево]] от населението без административен акт; :: – преименувано е с. Кьопеклии на с. [[Скобелево (област Сливен)|Скобелево]] от населението без административен акт; * през 1881 г. – преименувано е с. Дермен дере на с. [[Гавраилово]] без административен акт; * Постановление на общинския съвет от 1882 г. – преименува с. Черкешлии на с. Михайлово; * приказ № 183 от 10.11.1882 г. – преименува с. Бургуджии на с. [[Горно Александрово]]; * през 1886 г. – заличено е с. Суфталари без административен акт поради изселване; * през 1900 г. – заличени са колибите Макаклар, Мемиш махле и Хатин и са присъединени като квартали на м. Карамцалари без административен акт; [[Файл:Karandila.jpg|мини|дясно|250п|Изглед към град [[Сливен]] от местността „Карандила“ през 2006 г.]] [[Файл:Binkos-village-Bulgaria.jpg|мини|дясно|250п|Изглед към село [[Бинкос]] от моста над Беленска река през 2008 г.]] [[Файл:Gorno-Aleksandrovo-square.jpg|мини|дясно|250п|Изглед от площада в центъра на село [[Горно Александрово]] през 2010 г.]] [[Файл:Seliminovo-village-Bulgaria.jpg|мини|дясно|250п|Изглед към село [[Селиминово]] през 2008 г.]] * Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Бухалии на с. [[Биково]]; :: – преименува с. Генджалии на с. [[Младово]]; :: – преименува с. Мехрем бей на с. [[Старо село (област Сливен)|Старо село]]; * МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува м. Конезлери на м. [[Божевци]]; :: – преименува с. Аладаглии на с. [[Гергевец]]; :: – преименува м. Авдалари на м. [[Зайчари]]; :: – преименува с. Керменлии на с. [[Кермен]]; :: – преименува с. Налбантларе на с. [[Ковачите]]; :: – преименува с. Артаклари на с. [[Крушаре]]; :: – преименува с. Чибуклии на с. Лулица; :: – преименува с. Касанлии (Карсънлии) на с. [[Панаретовци]]; :: – преименува с. Чаирлии на с. Речица; :: – преименува м. Кочеклари на м. Ръченица; :: – преименува с. Турсунлии на с. [[Самуилово (област Сливен)|Самуилово]]; :: – преименува м. Карамцалари на м. Сборище; :: – преименува с. Кара саралии на с. [[Селиминово]]; :: – преименува с. Каваклии на с. [[Тополчане (област Сливен)|Тополчане]]; :: – преименува м. Тикен бунар (Трънен кладенец) на м. Търнен кладенец; :: – преименува с. Касъмово на с. [[Чинтулово]]; * МЗ № 3008/обн. 01.09.1934 г. – преименува с. Исирлии (Есирлии) на с. [[Блатец (област Сливен)|Блатец]]; * МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува м. Сърт кьой на м. Било; :: – преименува с. Кюмюрджи чифлик на с. [[Въглен (област Сливен)|Въглен]]; :: – преименува с. Юренджик на с. [[Градско]]; :: – преименува с. Демирджилии на с. [[Камен (област Сливен)|Камен]]; :: – преименува м. Баир махле на м. Кожух; :: – преименува м. Кечи дере на м. Козин дол; :: – преименува с. Ени кьой на с. [[Новачево]]; :: – преименува м. Мюслюмлери на м. [[Средорек (област Сливен)|Средорек]]; * МЗ № 3287/обн. 11.10.1938 г. – преименува с. Михайлово на с. [[Желю войвода (село)|Желю войвода]]; * Указ № 230/обн. 22.05.1950 г. – заличава с. Лулица и го присъединява като квартал на с. [[Желю войвода (село)|Желю войвода]]; * Указ № 356/обн. 07.12.1954 г. – заличава с. Търнен кладенец и я присъединява като квартал на м. [[Зайчари]]. Признава м. Зайчари за с. Зайчари; * Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – преименува м. Сборище на м. [[Изгрев (област Сливен)|Изгрев]] и я признава за с. [[Изгрев (Област Сливен)|Изгрев]]; * Указ № 57/обн. 05.02.1965 г. – заличава с. Ново село (Индже балкан) поради изселване; * Указ № 881/обн. 30.11.1965 г. – заличава м. Кожух поради изселване; * Указ № 743/обн. 08.10.1968 г. – преименува с. Джиново на с. [[Злати войвода (село)|Злати войвода]]; * Указ № 1885/обн. 06.09.1974 г. – заличава с. Речица и го присъединява като квартал на гр. [[Сливен]]; * Указ № 1942/обн. 17.09.1974 г. – признава с. [[Кермен]] за гр. Кермен; * Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – признава м. [[Божевци]] за с. Божевци; :: – признава м. Ръченица за с. Ръченица; :: – признава м. [[Средорек (област Сливен)|Средорек]] за с. [[Средорек (област Сливен)|Средорек]]; * Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Блатец и присъединява селата [[Блатец (област Сливен)|Блатец]], [[Глушник]], [[Горно Александрово]] и [[Трапоклово]] заедно с техните землища към община Сливен; :: – закрива община Кермен и заедно с включените в състава ѝ населени места я присъединява към община Сливен; * На основание §7 (т<!-- . --> 3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села; * Реш. МС № 607/обн. 22.08.2006 г. – заличава селата Било и Мъсърлии и ги присъединява като квартали на с. [[Средорек (Област Сливен)|Средорек]]; :: – заличава с. Ръченица и го присъединява като квартал на с. [[Зайчари]]; :: – заличава с. Козин дол поради изселване; == Население == Численост на [[население]]то според [[Преброявания на населението в България|преброяванията]] през годините:{{Small|<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=/FullT/FulltOpen/P_22_2011_T1_KN1.pdf | заглавие = Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог | достъп_дата = 7 октомври 2020 | издател = nsi.bg | език = en | архив_дата = 2018-06-13 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf }}</ref>}} {| class="wikitable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:center;" |-bgcolor="#eaecf0" | Година на<br> преброяване || Численост |- | [[Преброяване на населението в Царство България (1934)|1934]] || align="right"|73 074 |- | [[Преброяване на населението в България (1946)|1946]] || align="right"|80 913 |- | [[Преброяване на населението в България (1956)|1956]] || align="right"|94 296 |- | [[Преброяване на населението в България (1965)|1965]] || align="right"|114 763 |- | [[Преброяване на населението в България (1975)|1975]] || align="right"|132 285 |- | [[Преброяване на населението в България (1985)|1985]] || align="right"|142 483 |- | [[Преброяване на населението в България (1992)|1992]] || align="right"|144 060 |- | [[Преброяване на населението в България (2001)|2001]] || align="right"|136 148 |- | [[Преброяване на населението в България (2011)|2011]] || align="right"|125 268 |- | [[Преброяване на населението в България (2021)|2021]] || align="right"|112 890 |} === Раждаемост, смъртност и естествен прираст === Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:<ref name="sliven.bg 2014-2020">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.sliven.bg/doc/projects/opak/OPR_Sliven_2014-2020_Regioplan.pdf | заглавие = Демографски данни в Общински план за развитие на община Сливен 2014 – 2020 г | достъп_дата = 4 юли 2015 | издател = sliven.bg | език = | архив_дата = 2015-07-05 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20150705002138/http://www.sliven.bg/doc/projects/opak/OPR_Sliven_2014-2020_Regioplan.pdf }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign=top | || [[2000]] || [[2001]] || [[2002]] || [[2003]] || [[2004]] || [[2005]] || [[2006]] || [[2007]] || [[2008]] || [[2009]] || [[2010]] || [[2011]] || [[2012]] || [[2013]] || [[2014]] |- |align="left"| [[Раждаемост в България|Раждаемост]] || 1557 || 1571 || 1507 || 1565 || 1571 || 1581 || 1691 || 1660 || 1699 || 1777 || 1553 || 1541 || 1408 || 1440 || 1422 |- |align="left"| [[Смъртност в България|Смъртност]] || 1711 || 1647 || 1733 || 1700 || 1611 || 1702 || 1691 || 1685 || 1734 || 1807 || 1804 || 1730 || 1615 || 1649 || 1705 |- |align="left"| [[Естествен прираст в България|Естествен прираст]] || -154 || -76 || -226 || -135 || -40 || -121 || 0 || -25 || -35 || -30 || -251 || -189 || -207 || -209 || -152 |} Коефициент на раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ (средно на 1000 души, в ‰):<ref name="sliven.bg 2014-2020"/> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign=top | || [[2000]] || [[2001]] || [[2002]] || [[2003]] || [[2004]] || [[2005]] || [[2006]] || [[2007]] || [[2008]] || [[2009]] || [[2010]] || [[2011]] || [[2012]] || [[2013]] || [[2014]] |- |align="left"| [[Раждаемост в България|Раждаемост]] || 11 || 11,5 || 11,2 || 11,7 || 11,9 || 12,1 || 13 || 12,8 || 13,1 || 13,8 || 12,2 || 12,3 || 11,3 || 11,7 || |- |align="left"| [[Смъртност в България|Смъртност]] || 12,1 || 12,1 || 12,9 || 12,7 || 12,2 || 13 || 13 || 13 || 13,4 || 14 || 14,2 || 13,8 || 13 || 13,4 || |- |align="left"| [[Естествен прираст в България|Естествен прираст]] || -1,1 || -0,6 || -1,7 || -1 || -0,3 || -0,9 || 0 || -0,2 || -0,3 || -0,2 || -2 || -1,5 || -1,7 || -1,7 || |} === Етнически състав === ;Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]], по населени места (подредени по численост на населението):{{Small|<ref name="pop-stat.mashke.org">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“ | достъп_дата = 5 октомври 2020 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref>}} {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- valign=top ! rowspan="2"|Населено<br> място !! colspan="7"|Численост !! rowspan="2"|Населено<br> място !! colspan="6"|Дял (в %) |- valign=top ! Общо !! [[Българи в България|Българи]] !! [[Турци в България|Турци]] !! [[Цигани в България|Цигани]] !! Други !! <small>Не се<br> самоопределят</small> !! <small>Не<br> отговорили</small> !! [[Българи в България|Българи]] !! [[Турци в България|Турци]] !! [[Цигани в България|Цигани]] !! Други !! <small>Не се<br> самоопределят</small> !! <small>Не<br> отговорили</small> |- valign=top ! Общо !! 125268 !! 88750 !! 4209 !! 12153 !! 1515 !! 649 !! 17992 !! 100,00 !! 70,84 !! 3,35 !! 9,70 !! 1,20 !! 0,51 !! 14,36 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|'''[[Сливен]]''' || bgcolor="#eaecf0"|91620 || 68853 || 2637 || 5666 || 1388 || 491 || 12585 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|'''[[Сливен]]''' || 75,15 || 2,87 || 6,18 || 1,51 || 0,53 || 13,73 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|'''[[Кермен]]''' || bgcolor="#eaecf0"|1801 || 1395 || 5 || 169 || || || 226 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|'''[[Кермен]]''' || 77,45 || 0,27 || 9,38 || || || 12,54 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Биково]] || bgcolor="#eaecf0"|263 || 227 || || 25 || 4 || || 4 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Биково]] || 86,31 || || 9,50 || 1,52 || || 1,52 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Бинкос]] || bgcolor="#eaecf0"|167 || 157 || || 9 || || || 0 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Бинкос]] || 94,01 || || 5,38 || || || 0,00 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Блатец (област Сливен)|Блатец]] || bgcolor="#eaecf0"|790 || 623 || 6 || 140 || 0 || 0 || 21 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Блатец (област Сливен)|Блатец]] || 78,86 || 0,75 || 17,72 || 0,00 || 0,00 || 2,65 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Божевци]] || bgcolor="#eaecf0"|240 || 211 || 22 || 0 || || || 6 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Божевци]] || 87,91 || 9,16 || 0,00 || || || 2,50 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Бозаджии]] || bgcolor="#eaecf0"|83 || 77 || 0 || 6 || 0 || 0 || 0 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Бозаджии]] || 92,77 || 0,00 || 7,22 || 0,00 || 0,00 || 0,00 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Бяла (село)|Бяла]] || bgcolor="#eaecf0"|1385 || 1238 || 47 || || 5 || || 91 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Бяла (село)|Бяла]] || 89,38 || 3,39 || || 0,36 || || 6,57 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Въглен (област Сливен)|Въглен]] || bgcolor="#eaecf0"|85 || 3 || 77 || 0 || 0 || 0 || 5 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Въглен (област Сливен)|Въглен]] || 3,52 || 90,58 || 0,00 || 0,00 || 0,00 || 5,88 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Гавраилово]] || bgcolor="#eaecf0"|1193 || 771 || || 182 || || || 235 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Гавраилово]] || 64,62 || || 15,25 || || || 19,69 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Гергевец]] || bgcolor="#eaecf0"|814 || 456 || 17 || 334 || 0 || 0 || 7 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Гергевец]] || 56,01 || 2,08 || 41,03 || 0,00 || 0,00 || 0,85 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Глуфишево]] || bgcolor="#eaecf0"|699 || 302 || || 244 || || || 151 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Глуфишево]] || 43,20 || || 34,90 || || || 21,60 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Глушник]] || bgcolor="#eaecf0"|384 || 270 || || 110 || || || 2 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Глушник]] || 70,31 || || 28,64 || || || 0,52 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Голямо Чочовени]] || bgcolor="#eaecf0"|166 || 149 || 0 || 0 || 8 || 0 || 9 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Голямо Чочовени]] || 89,75 || 0,00 || 0,00 || 4,81 || 0,00 || 5,42 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Горно Александрово]] || bgcolor="#eaecf0"|626 || 491 || 0 || 103 || || || 31 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Горно Александрово]] || 78,43 || 0,00 || 16,45 || || || 4,95 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Градско]] || bgcolor="#eaecf0"|475 || 72 || 339 || 0 || || || 62 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Градско]] || 15,15 || 71,36 || 0,00 || || || 13,05 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Драгоданово]] || bgcolor="#eaecf0"|708 || 462 || 7 || 229 || 3 || || 5 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Драгоданово]] || 65,25 || 0,98 || 32,34 || 0,42 || || 0,70 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Желю войвода (село)|Желю войвода]] || bgcolor="#eaecf0"|2447 || 1934 || || 158 || 6 || || 342 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Желю войвода (село)|Желю войвода]] || 79,03 || || 6,45 || 0,24 || || 13,97 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Зайчари]] || bgcolor="#eaecf0"|44 || 28 || || 15 || 0 || || 0 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Зайчари]] || 63,63 || || 34,09 || 0,00 || || 0,00 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Злати войвода (село)|Злати войвода]] || bgcolor="#eaecf0"|952 || 602 || || 213 || 5 || || 128 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Злати войвода (село)|Злати войвода]] || 63,23 || || 22,37 || 0,52 || || 13,44 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Изгрев (област Сливен)|Изгрев]] || bgcolor="#eaecf0"|94 || 7 || 7 || 0 || 0 || 0 || 80 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Изгрев (област Сливен)|Изгрев]] || 7,44 || 7,44 || 0,00 || 0,00 || 0,00 || 85,10 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Ичера]] || bgcolor="#eaecf0"|155 || 153 || 0 || 0 || || || 0 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Ичера]] || 98,70 || 0,00 || 0,00 || || || 0,00 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Калояново (област Сливен)|Калояново]] || bgcolor="#eaecf0"|668 || 341 || 0 || 323 || || || 2 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Калояново (област Сливен)|Калояново]] || 51,04 || 0,00 || 48,35 || || || 0,29 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Камен (област Сливен)|Камен]] || bgcolor="#eaecf0"|1308 || 375 || || 237 || || 9 || 684 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Камен (област Сливен)|Камен]] || 28,66 || || 18,11 || || 0,68 || 52,29 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Ковачите]] || bgcolor="#eaecf0"|853 || 776 || || 0 || 0 || || 75 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Ковачите]] || 90,97 || || 0,00 || 0,00 || || 8,79 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Крушаре]] || bgcolor="#eaecf0"|2064 || 1297 || || 736 || 7 || || 20 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Крушаре]] || 62,83 || || 35,65 || 0,33 || || 0,96 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Малко Чочовени]] || bgcolor="#eaecf0"|317 || 314 || 0 || 0 || || || 2 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Малко Чочовени]] ||99,05 || 0,00 || 0,00 || || || 0,63 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Мечкарево]] || bgcolor="#eaecf0"|415 || 319 || || 5 || || || 85 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Мечкарево]] || 76,86 || || 1,20 || || || 20,48 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Младово]] || bgcolor="#eaecf0"|600 || 395 || 0 || 45 || 0 || 0 || 160 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Младово]] || 65,83 || 0,00 || 7,50 || 0,00 || 0,00 || 26,66 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Николаево (област Сливен)|Николаево]] || bgcolor="#eaecf0"|318 || 303 || || 11 || 0 || || 2 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Николаево (област Сливен)|Николаево]] || 95,28 || || 3,45 || 0,00 || || 0,62 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Новачево]] || bgcolor="#eaecf0"|859 || 17 || 805 || 0 || 0 || 3 || 34 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Новачево]] || 1,97 || 93,71 || 0,00 || 0,00 || 0,34 || 3,95 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Панаретовци]] || bgcolor="#eaecf0"|327 || 323 || 0 || || || || 2 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Панаретовци]] || 98,77 || 0,00 || || || || 0,61 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Раково (област Сливен)|Раково]] || bgcolor="#eaecf0"|36 || 31 || 0 || || 4 || || 0 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Раково (област Сливен)|Раково]] || 86,11 || 0,00 || || 11,11 || || 0,00 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Самуилово (област Сливен)|Самуилово]] || bgcolor="#eaecf0"|2111 || 866 || 3 || 116 || 53 || 27 || 1046 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Самуилово (област Сливен)|Самуилово]] || 41,02 || 0,14 || 5,49 || 2,51 || 1,27 || 49,54 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Селиминово]] || bgcolor="#eaecf0"|1481 || 577 || || 819 || || 22 || 58 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Селиминово]] || 38,96 || || 55,30 || || 1,48 || 3,91 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Скобелево (област Сливен)|Скобелево]] || bgcolor="#eaecf0"|353 || 268 || 0 || 78 || || || 6 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Скобелево (област Сливен)|Скобелево]] || 75,92 || 0,00 || 22,09 || || || 1,69 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Сотиря]] || bgcolor="#eaecf0"|2096 || 433 || 28 || 577 || || || 1026 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Сотиря]] || 20,65 || 1,33 || 27,52 || || || 48,95 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Средорек (област Сливен)|Средорек]] || bgcolor="#eaecf0"|147 || || 142 || 0 || 0 || || 3 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Средорек (област Сливен)|Средорек]] || || 96,59 || 0,00 || 0,00 || || 2,04 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Стара река (област Сливен)|Стара река]] || bgcolor="#eaecf0"|476 || 392 || 39 || 14 || || || 23 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Стара река (област Сливен)|Стара река]] || 82,35 || 8,19 || 2,94 || || || 4,83 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Старо село (област Сливен)|Старо село]] || bgcolor="#eaecf0"|188 || 176 || 0 || 0 || 3 || 0 || 9 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Старо село (област Сливен)|Старо село]] || 93,61 || 0,00 || 0,00 || 1,59 || 0,00 || 4,78 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Струпец (област Сливен)|Струпец]] || bgcolor="#eaecf0"|298 || 278 || || 6 || || || 10 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Струпец (област Сливен)|Струпец]] || 93,28 || || 2,98 || || || 3,35 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Тополчане (област Сливен)|Тополчане]] || bgcolor="#eaecf0"|2989 || 1802 || 6 || 1108 || 4 || 22 || 47 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Тополчане (област Сливен)|Тополчане]] || 60,28 || 0,20 || 37,06 || 0,13 || 0,73 || 1,57 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Трапоклово]] || bgcolor="#eaecf0"|417 || 251 || || 137 || || 4 || 23 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Трапоклово]] || 60,19 || || 32,85 || || 0,95 || 5,51 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Чинтулово]] || bgcolor="#eaecf0"|1297 || 290 || || 322 || || || 681 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Чинтулово]] || 22,35 || || 24,82 || || || 52,50 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Чокоба]] || bgcolor="#eaecf0"|459 || 443 || 0 || 12 || 0 || 0 || 4 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Чокоба]] || 96,51 || 0,00 || 2,61 || 0,00 || 0,00 || 0,87 |} == Политика == === Общински съвет === [[Файл:Municipality-of-Sliven.jpg|мини|дясно|250п|Сградата на [[Общински съвет|общинския съвет]] през 2008 г.]] Състав на [[Общински съвет|общинския съвет]], избиран на [[Местни избори в България|местните избори]] през годините:{{Small|<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://mi2003.cik.bg/rez/1/os.html | заглавие = „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници – I тур, 2003“ | достъп_дата = 15 декември 2020 | издател = mi2003.cik.bg | език = | архив_дата = 2018-10-27 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20181027125630/http://mi2003.cik.bg/rez/1/os.html }}</ref><ref name="results.cik.bg, Резултати за община Сливен 2007">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://mi2007.cik.bg/results1/20/index.html | заглавие = „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Сливен“ | достъп_дата = 15 декември 2020 | издател = results.cik.bg | език = }}</ref><ref name="results.cik.bg, Резултати за община Сливен 2011">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/mipvr2011/tur1/mestni/2020.html | заглавие = „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Сливен“ | достъп_дата = 15 декември 2020 | издател = results.cik.bg | език = }}</ref><ref name="results.cik.bg, Резултати за община Сливен 2015">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/minr2015/tur1/mestni/2020.html | заглавие = „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Сливен“ | достъп_дата = 15 декември 2020 | издател = results.cik.bg | език = }}</ref><ref name="results.cik.bg, Резултати за община Сливен 2019">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/mi2019/tur1/rezultati/2020.html#/t/1 | заглавие = „Резултати от местните избори през 2019 г. в община Сливен“ | достъп_дата = 15 декември 2020 | издател = results.cik.bg | език = }}</ref>}} {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- valign=top ! Партия, коалиция или инициативен комитет !! [[Местни избори в България (2003)|2003]] !! [[Местни избори в България (2007)|2007]] !! [[Местни избори в България (2011)|2011]] !! [[Местни избори в България (2015)|2015]] !! [[Местни избори в България (2019)|2019]] |- valign=top ! align="left" bgcolor="#eaecf0"|{{Small|Избирателна активност по време на изборите}} !! {{Small|25,25 %}} !! {{Small|50,80 %}} !! {{Small|51,92 %}} !! {{Small|49,25 %}} !! {{Small|43,21 %}} |- valign=top ! align="left" bgcolor="#eaecf0"|Общ брой места !! 41 !! 41 !! 41 !! 41 !! 41 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[ГЕРБ]] || || 15 || 12 || 12 || 17 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[БСП за България]] || || || || || 10 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] || || || || || 2 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|Нова алтернатива || || || || || 2 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Българска социалдемократическа партия]] (БСДП) || 3 || 1 || || || 2 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Движение за права и свободи]] || 1 || 1 || 1 || 2 || 2 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Съюз на демократичните сили]] || 3 || || || || 2 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|Местна коалиция БАСТА (БАСТА, [[Земеделски съюз „Александър Стамболийски“]]) || || || || || 2 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Християндемократическа партия на България]] || || || || || 1 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|Местна коалиция Движение Заедно за промяна ([[Движение 21]],<br> [[Партия на зелените]], Движение Заедно за промяна) || || || || || 1 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Българска социалистическа партия]] || || 8 || 11 || 11 || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Реформаторски блок]] || || || || 4 || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Движение Обединени региони]] (ДОР) || || || || 3 || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|ВМРО – Свети Георги Победоносец || || || || 2 || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|Коалиция „Съюз за Сливен“ || || || 7 || 2 || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Народен съюз]] || || || || 2 || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|Единни за Сливен || || || || 2 || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Движение 21]] || || || || 1 || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Синя коалиция]] || || || 3 || || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Атака (партия)|Атака]] || || 3 || 2 || || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Ред, законност и справедливост]] || || 3 || 2 || || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|Коалиция „Гражданска мрежа за модерен Сливен“ ([[Българска социалдемокрация]],<br> [[Политически клуб „Тракия“]], [[Зелена партия (България)|Зелена партия]], БП Либерали) || || || 2 || || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|Коалиция „ЦЕНТЪР“ ([[Национално движение за стабилност и възход|НДСВ]], [[Земеделски народен съюз]],<br> [[Българска социалдемократическа партия]], [[Земеделски съюз „Александър Стамболийски“]]) || || || 1 || || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Политически клуб „Тракия“]] || || 6 || || || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|Коалиция Демократично обединение „Знак за Сливен“ ([[Демократи за силна България]],<br> [[Съюз на свободните демократи]], Земеделски народен съюз) || || 3 || || || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Национално движение за стабилност и възход|Национално движение „Симеон Втори“]] || 3 || 1 || || || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|Коалиция „Новата левица“ || 15 || || || || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Общобългарско национално движение Отечество]] || 4 || || || || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|Коалиция Заедно за Сливен – ВМРО || 3 || || || || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|Коалиция „Християнска коалиция – Бъдеще“ || 2 || || || || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|„Коалиция за справедливост и единство“ || 2 || || || || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Движение „Напред България“]] || 1 || || || || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Българска социалдемокрация]] || 1 || || || || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Съюз на свободните демократи]] || 1 || || || || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|Коалиция „ХСС, КеП, БЕД“ || 1 || || || || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Български земеделски народен съюз - Народен съюз]] || 1 || || || || |} == Транспорт == През територията на община Сливен преминават два участъка с обща дължина 61,8 km от [[Железопътна мрежа на България|Железопътната мрежа на България]]: * от запад на изток, през средата на общината, в т.ч. и през областния център град [[Сливен]] – участък от 46,4 km от трасето на жп линията [[София]] – [[Карлово]] – [[Зимница (Област Ямбол)|Зимница]] – [[Карнобат]] – [[Бургас]]. * от запад на изток, в южната ѝ част – участък от 15,4 km от трасето на жп линията [[Пловдив]] – [[Стара Загора]] – [[Зимница (Област Ямбол)|Зимница]]. През общината преминават изцяло или частично 10 пътя от [[Републиканска пътна мрежа на България|Републиканската пътна мрежа на България]] с обща дължина 248 km: * участък от 19,7 km от [[Тракия (магистрала)|автамагистрала Тракия]] (от km 253,7 до km 273,4); * участък от 57,8 km от [[Републикански път I-6]] (от km 375,1 до km 432,9); * участък от 63,8 km от [[Републикански път II-53]] (от km 70,3 до km 134,1); * началният участък от 16,7 km от [[Републикански път II-66]] (от km 0 до km 16,7); * последният участък от 3,2 km от [[Републикански път III-484]] (от km 24,8 до km 28,0); * последният участък от 33,3 km от [[Републикански път III-488]] (от km 4,8 до km 38,1); * участък от 17,6 km от [[Републикански път III-555]] (от km 13,3 до km 30,9); * последният участък от 9,9 km от [[Републикански път III-5305]] (от km 13,1 до km 23,0); * целият участък от 8,8 km от [[Републикански път III-6007]]; * началният участък от 17,2 km от [[Републикански път III-6601]] (от km 0 до km 17,2). == Финанси на община Сливен == {| class="wikitable" |- ! Година на изпълнение<ref>Различно е от година на приемане, която е предходната.</ref> !! Общински бюджет !! Общински дълг |- | 2012 || 82 433 662 лв. || ? лв. |} == Топографска карта == * {{карта-ГЩ-СССР|K-35-41|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-041.jpg|scale=1:100000}} * {{карта-ГЩ-СССР|K-35-53|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-053.jpg|scale=1:100000}} * {{карта-ГЩ-СССР|K-35-54|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-054.jpg|scale=1:100000}} == Източници == <references /> == Външни препратки == {{Commonscat-inline|Sliven Municipality|община Сливен}} * {{Икона|bg}} {{Official website|sliven.bg}} * {{Мичев}} {{Община Сливен}} {{Общини в Област Сливен}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Община Сливен| ]] s2u02q2wv3g0pcg3lc4pahoimwlowz7 0 25853 12876606 12876421 2026-04-10T13:45:52Z Zhoxy 557 дребни 12876606 wikitext text/x-wiki {{Друго значение|португалския мореплавател|апарата на НАСА|Магелан (космически апарат)}} {{Личност | име = Фернандо Магелан | име-оригинал = Fernão de Magalhães | категория = мореплавател | описание = португалско-испански мореплавател | портрет = Ferdinand Magellan.jpg | портрет-описание = | роден-място = [[Саброза]], [[Португалия]] | починал-място = о-в [[Мактан]], [[Филипини]] | националност = {{Португалия}}, <br>{{Испания}} | брак = | деца = | вложки = {{Личност/Учен | категория = изследовател | област = | образование = | учил-при = | работил-в = | публикации = | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Фернандо Магелан''' ({{lang|pt|Fernão de Magalhães}}, {{IPA2|fɨɾ'nɐ̃ũ dɨ mɐgɐ'ʎɐ̃ĩʃ}}; {{lang|es|Fernando de Magallanes}}) е [[Португалия|португалско]]-[[Испания|испански]]<ref name="Жизнь Фернана Магеллана">Ланге П. В. – Подобно солнцу… Жизнь Фернана Магеллана и первое кругосветное плавание, 240 стр., издательство „Прогресс“, М., 1988</ref> [[мореплавател]], организирал експедиция като първа обиколка на света. Магелан е първият мореплавател, достигнал от [[Европа]] до [[Азия]] в западна посока и първият европеец, плавал в [[Тихи океан|Тихия океан]]. Въпреки че самият той умира преди завръщането си в Европа, част от екипажа, ръководен от [[Хуан Себастиан де Елкано]], се завръща в Испания през 1522 г., завършвайки първото в историята околосветско пътешествие{{hrf|Swenson|2005}}{{hrf|Stanley|1874|3=[http://dlxs.library.cornell.edu/cgi/t/text/pageviewer-idx?c=sea&cc=sea&idno=sea061&frm=frameset&view=image&seq=123 39], [http://dlxs.library.cornell.edu/cgi/t/text/pageviewer-idx?c=sea&cc=sea&idno=sea061&frm=frameset&view=image&seq=248 162]}}, с което окончателно се доказва кълбовидната форма на [[Земята]]. == Детство и юношество (1480 – 1500) == Магелан е роден около 1480 г. в [[Саброза]], [[Португалия|Северна Португалия]], според други сведения във [[Вила Нова ди Гая]] близо до [[Порто]]. Той е син на Рудригу ди Магаланиш (1433 – 1500), кмет на [[Авейру]], и неговата съпруга Алда ди Мескита.<ref name="geneall">{{cite web | publisher = Geneall | year = 2011 | url = http://www.geneall.net/P/per_page.php?id=68570 | title = Fernão de Magalhães, o navegador | work = Geneall | accessdate = 19 април 2011 | lang = en }}</ref> Получава добро образование и проявява особен интерес към [[география]]та и [[астрономия]]та. В началото на 1490-те години, след смъртта на родителите си, той става паж на [[крал]] [[Жуау II]] и кралица Леунор де Визеу в столицата [[Лисабон]]. В Лисабон, заедно с братовчед си [[Франсиско Серан]], Магелан продължава образованието си и започва да се интересува от [[география]] и астрономия. Според някои, той може би дори е обучаван от [[Мартин Бехайм]]. През 1496 г. Магелан получава титлата оръженосец и е зачислен в Морското ведомство, което окомплектова и контролира далечните португалски морски експедиции. == Морска и военна кариера (1500 – 1517) == [[Файл:Map of Almeida route in Africa, 1505.gif|мини|Път на армадата на Франсишку ди Алмейда в Източна Африка (пурпурен)]] [[Файл:Map of Almeida route in India, 1505.gif|мини|Армадата на Франсишку ди Алмейда на Малабарския бряг]] На 20-годишна възраст Магелан за пръв път пътува по море. През 1505 г. е изпратен в [[Индия]], за да подпомогне установяването на [[Франсишку ди Алмейда]] като португалски [[вицекрал]] и създаването на военни и морски бази по пътя дотам. При това пътуване Магелан за пръв път участва в битка, където е тежко ранен по време на завладяването от португалците на [[мюсюлмани|мюсюлманския]] град [[Килва]] в днешна [[Танзания]]. Следващото пътуване на Магелан на изток е през 1506 г., когато заминава за [[Молукски острови|Островите на подправките]]. През 1509 г. взема участие в разгрома на венециано-египетската ескадра от португалците близо до пристанището [[Диу]] в Индия.<ref>{{cite book | last = Patrick | first = James A | year = 2007 | title = Renaissance and Reformation | publisher = Marshall Cavendish | pages = 787 | isbn = 0-7614-7650-4 | ref = harv| lang = en }}</ref> След това, заедно с Франсиско Серан, плава под командването на [[Диого Лопес де Сикейра]] с първата португалска посланическа мисия до [[Малака]].<ref>{{cite book | last = Bernstein | first = William J | year = 2009 | title = A Splendid Exchange: How Trade Shaped the World | publisher = Grove Press | pages = 183 – 185 | isbn = 0-8021-4416-0 | lang = en }}</ref> След пристигането си там експедицията става жертва на заговор и е принудена да се оттегли. Магелан играе важна роля в отстъплението, като предупреждава Сикейра и спасява Серан, който вече е слязъл на сушата.{{hrf|Zweig|2007|44 – 45}} През 1511 г. под командването на новия губернатор [[Афонсу де Албукерке]], Магелан и Серан участват в завладяването на Малака, като Магелан е ранен при превземането на [[Каликут]]. След това техните пътища се разделят – Магелан е повишен, получава добър дял от плячкосаното имущество и придружаван от малайския слуга Енрике Черния, се завръща в Португалия през 1512 г. Серан заминава с първата експедиция към Островите на подправките, където се установява на служба при султана на [[Тернате]]. Неговите писма до Магелан, предоставящи информация за богатия на подправки регион, изиграват решаваща роля за бъдещото околосветско пътешествие.{{hrf|Zweig|2007|51}}<ref>{{cite book | last = Donkin | first = R. A | year = 2003 | title = Between east and west: the Moluccas and the traffic in spices up to the arrival of Europeans | publisher = Diane Publishing | pages = 29 | isbn = 0-87169-248-1 | url = http://books.google.com/books?id=B4IFMnssyqgC&lpg=PP1&pg=PP1#v=onepage&q=&f=false | lang = en }}</ref> След като се отклонява от службата си без разрешение, Магелан изпада в немилост. Той участва в битката при [[Азамор]] в [[Мароко]] на 28 – 29 август 1513 г. и за трети път е тежко ранен, този път в коляното. Въпреки че е ранен и получава няколко медала, Магелан е обвинен в незаконна търговия с [[маври]]те. Той също така влиза в конфликт с командващия Алмейда. Алмейда изпраща негативен доклад до кралския двор. Някои от обвиненията впоследствие отпадат, но Магелан изпада в немилост пред крал [[Мануел I]], който отказва да увеличи пенсията му. Кралят му съобщава, че след 15 май 1514 г. трябва да напусне службата си. През 1515 г. Магелан прави последен опит да умилостиви крал Мануел I, като му предлага проект, разработен заедно с астронома [[Руи Фалейру]], за търсене на западен път към Островите на подправките.<ref>{{cite book | first = Mervyn D | last = Kaufman | title = Ferdinand Magellan | url = http://books.google.com/books?id=ZNCHmeAtgrYC&pg=PA13 | year = 2004 | publisher = Capstone Press | isbn = 9780736824873 | pages = 13 | lang = en }}</ref> Проектът е грубо отхвърлен и Магелан разбира, че в Португалия няма на какво да се надява и заминава за [[Испания]]. Официално сменя поданството си и предлага услугите си на испанския двор, като променя името си от ''„Fernão de Magalhães“'' на „''Fernando de Magallanes''.“ == Околосветско плаване (1517 – 1522) == === Планове и подготовка (1517 – 1519) === Магелан пристига в [[Севиля]], най-голямото испанско пристанище, където се сприятелява със своя сънародник, португалския емигрант Диего Барбоса, началник на арсенала. В края на 1517 – началото на 1518 г. се жени за дъщеря му Беатрис Барбоса.<ref name="geneall"/> От брака имат двама синове, Родриго (род. II.1519) и Карлос, които умират рано. Беатрис Барбоса умира в Севиля около 1521 г. Синът на Барбоса – Дуарте Барбоса, по-рано е служил в [[Индия]], както и Магелан. На 20 октомври 1517 г. Магелан заминава за [[Валядолид]], за да се срещне с младия крал [[Карл V|Карлос I]], по-късно император на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] под името Карл V. С помощта на [[Хуан де Аранда]], един от тримата ръководители на севилската Индийска къща, и на други приятели, особено португалеца [[Диогу Барбоза]], Магелан получава испанско поданство. Ставайки много популярен в Севиля, той привлича вниманието на Карлос I и влиятелния [[Хуан Родригес де Фонсека]], [[епископ]] на [[Бургос]] и отдавнашен противник на [[Христофор Колумб]]. По това време (според някои изследователи – още докато е на португалска служба) Магелан открива документ (въпросът дали е бил карта или просто съобщение, остава спорен), базиращ се на предишни пътувания, според който широкият [[естуар]] на река [[Ла Плата]] в [[Южна Америка]] е проток през този континент към [[Тихия океан]]. Той решава да проучи този път, за да достигне [[Молукски острови|Молукските острови]] (Островите на подправките), ключът към стратегически важната и много изгодна търговия с подправки. Той обявява, че е готов да плава до 75° [[южна ширина]], за да реализира своя проект. Руи Фалейру, също португалски изгнаник, отново му помага в плановете и намира неоценим финансов съюзник в лицето на [[Христофор де Харо]], участник в голяма [[антверпен]]ска фирма, който е противник на португалския крал. На [[22 март]] [[1518]] г. крал Карлос одобрява плана на Магелан и му предоставя сериозна субсидия. Според договора Магелан и Фалейру като генерал-капитани ще получат 1/20 от печалбите и те и техните наследници ще получат управлението на откритите земи с титлата ''аделантадо''. Магелан се заклева във вярност в църквата ''Санта Мария де ла Виктория де Триана'' и прави дарение на монасите в манастира, за да се молят за неговия успех. С парите, получени от краля, Магелан и Фалейру купуват пет кораба: ''Тринидад'' (110 тона, 55 души екипаж), ''Сан Антонио'' (120 тона, 60 души екипаж), ''Консепсион'' (90 тона, 45 души екипаж), ''Виктория'' (85 тона, 42 души екипаж) и ''Сантяго'' (75 тона, 32 души екипаж) – общо 265 души. Магелан издига адмиралския си флаг на ''Тринидад'' и освен Фалейру, капитани на другите четири стават съответно Хуан де Картахена, Гаспар де Кесада, Луис де Мендоса и Хуан Серано. В последния момент Фалейру се отказва да участва в експедицията. Освен 265-те души на корабите се намират още 26 извънщатни членове на екипажа, като сред тях е и младият италианец [[Антонио Пигафета]], бъдещият историк на експедицията. Поради това, че той не е нито моряк, нито географ, много важен първоизточник са и записките в корабния дневник на Франсиско Албо, помощник щурман на „Тринидад“. В първото по рода си околосветско плаване се отправя интернационален екипаж: освен португалци и испанци, в неговия състав влизат представители на още 10 националности. === Отплаване (август – септември 1519) === [[Файл:AndalusAndMorocco.png|мини|Стрелката показва град [[Санлукар де Барамеда]] в устието на река [[Гуадалкивир]], начална и крайна точка на първото околосветско плаване]] На 10 август 1519 г. флотилията от пет кораба под командването на Магелан напуска [[Севиля]] и отплава на юг по река Гуадалкивир до [[Санлукар де Барамеда]] в устието ѝ, където остава повече от пет седмици. Испанските власти са подозрителни към португалския адмирал (донякъде заради немалкия брой португалци сред екипажите на корабите) и едва не го спират, но на 20 септември Магелан все пак потегля. Когато научава за заминаването на Магелан, португалският крал [[Мануел I (Португалия)|Мануел I]] нарежда да го заловят, но Магелан успява да се изплъзне. По време на прехода през [[Атлантическия океан]] Магелан изработва много добра система за сигнализация, която спомага разнотипните кораби от флотилията му нито веднъж да не се изгубят един друг. Но разногласията между капитаните на отделните кораби започват много скоро: след [[Канарски острови|Канарските о-ви]] капитанът на „Сан Антонио“ Хуан де Картахена настоява Магелан да се съветва с останалите капитани при всяка промяна на курса. Португалецът гордо и спокойно отговаря: ''„Ваше задължение е да плавате през деня зад моя флаг, а през нощта – зад моите фенери.“'' След няколко дни Де Картахена отново повдига темата, но Магелан, който е нисък на ръст, но физически силен, го хваща за реверите и заповядва да бъде държан под стража на „Виктория“, а за капитан на „Сан Антонио“ назначава своя родственик Алваро Мишкита. [[Файл:Magellan Elcano Circumnavigation-en.svg|900п|мини|център|Околосветското плаване на Магелан и Елкано; „[[Виктория (кораб)|Виктория]]“ се завръща в Португалия 16 месеца след смъртта на Магелан]] === Пресичане на Атлантика и откриване на Патагония (септември 1519 – март 1520) === След кратък престой в [[Тенерифе]] на 26 септември флотилията пристига в [[Кабо Верде]], откъдето продължава за [[Бразилия]]. На 27 ноември е пресечен [[екватор]]ът, а на 6 декември екипажът съзира бразилския бряг на около 8° ю.ш. Според [[Договор от Тордесиляс|договора от Тордесиляс]] Бразилия е португалска територия и Магелан я заобикаля, с изключение че на 13 декември акостира в близост до днешния [[Рио де Жанейро]], където заварва приятелски настроени туземци. Флотът се запасява с провизии, но неблагоприятните атмосферни условия отлагат отплаването. Впоследствие екипажът се отправя на юг по източния бряг на [[Южна Америка]] и на 26 декември 1519 г. корабите достигат устието [[Ла Плата]]. Разчитайки на неточните (и както се оказва – неверни) сведения, с които разполага (в това число – от експедицията на [[Хуан Диас де Солис]] през 1515) Магелан около месец изследва безуспешно Ла Плата в търсене на жадувания проток на запад, само за да установи накрая, че това е устието на гигантска река. На 2 февруари 1520 г. флотилията вдига платна и продължава на юг, като през деня неотклонно следва извивките на брега, опасявайки се да не пропусне желания проток, а през нощта пуска котва. Така е открита бреговата ивица на [[Патагония]], в т.ч. заливите [[Сан Матиас]] (24 февруари, {{coord|41|32|S|64|28|W|}}), [[Сан Хорхе]] ({{coord|46|00|S|66|25|W|}}), [[Сан Хулиан]] (31 март, {{coord|49|15|S|67|47|W|}}) и устието на река [[Санта Крус (река, Аржентина)|Санта Крус]]. Зимата застига Магелан на аржентинския бряг и той решава да остане в залива Сан Хулиан. На 31 март екипажът се установява в селище, което е наречено [[Пуерто Сан Хулиан]]. === Зимуване в залива Сан Хулиан и бунт на корабите (март – октомври 1520) === След влизането в залива „Тринидад“ остава на котва в устието му. Офицерите испанци настояват Магелан „да изпълни кралските заповеди“: да завие към нос [[Добра надежда]] и по източния път да достигне до [[Молукски острови|Островите на подправките]]. Същата нощ избухва бунт. Де Картахена е освободен от заговорниците, които превземат „Виктория“, „Консепсион“ и „Сан Антонио“, и арестуват Мишкита. Трите кораба насочват оръдията си към „Тринидад“ и изискват от Магелан да се яви при тях за преговори. Против двата верни кораба на Магелан са трите метежни, готови за бой. Метежниците обаче не се доверяват изцяло на екипажите на своите кораби, а на един от тях даже ги разоръжават. Въпреки тежката ситуация Магелан е спокоен. Той изпраща на „Виктория“ своя полицейски офицер Гонсало Гомес Еспиноса и няколко моряци с молба капитанът на кораба Луис де Мендоса да дойде на адмиралския кораб за преговори. След като последният категорично отказва, Еспиноса забива [[кортик]]а си в гърлото му, а един от моряците го доубива. Шуреят на Магелан, Дуарте Барбоса, веднага превзема „Виктория“ и е назначен за капитан. Така силите стават три към две в полза на Магелан, който предвидливо е закотвил кораба си във входа на залива. „Сан Антонио“ се опитва да излезе в открито море, но след залпа, даден от „Тринидад“, екипажът арестува офицерите си и се предава. Същото се случва и с „Консепсион“. Магелан жестоко се разправя с бунтовниците капитани: заповядва да обезглавят Гаспар де Кесада, да поругаят трупа на Луис де Мендоса и да изоставят на пустинния бряг Хуан де Картахена заедно с бунтовниците свещеници. Останалите бунтовници, сред които и Елкано, пощадява. След време костите им са открити от [[Франсис Дрейк]], който описва поругаването и набиването на кол на жертвите. В началото на май 1520 г. ''Сантяго'' с капитан Хуан Серано е изпратен на юг с разузнавателна мисия. На 60 [[миля|мили]] на юг намират залива [[Санта Крус (провинция на Аржентина)|Санта Крус]], но на 3 май претърпяват корабокрушение. Попадат в буря, изгубват управлението на кораба и той се разбива. След още няколко дни екипажът с големи трудности се спасява (загива само един матрос). Моряците се оказват на брега без храна и припаси. Те се опитват да се върнат на мястото за зимуване, но поради умора и изтощение се съединяват с основния отряд едва след няколко седмици. Двама моряци се завръщат по суша, за да съобщят за случилото се. На 24 август 1520 г. пътуването е подновено и флотилията продължава на юг, достига до мястото на корабокрушението, прибира оцелелите моряци и престоява там до средата на октомври, очаквайки настъпването на пролетта. Загубата на кораба, специално предназначен за разузнаване, а също и припасите, намиращи се на него, нанася голям ущърб на експедицията. === Откриване на Магелановия проток (октомври – ноември 1520) === [[Файл:Antonio Pigafetta Magellanstrasse 1520.jpg|мини|Магеланов проток. Скица на карта от Пигафети. Север е надолу, изток наляво.|282x282пкс]] [[Файл:Strait of Magellan.jpeg|мини|[[Магеланов проток|Магелановият проток]] пресича южния край на [[Южна Америка]], свързвайки [[Атлантически океан|Атлантическия]] и [[Тихи океан|Тихия океан]]]] На 18 октомври корабите продължават на юг, откриват широкия залив [[Байя Гранде]], където Магелан заявява, че ще търси заветния проток до 75° ю.ш. и ако не го намери, чак тогава ще завие на изток към нос [[Добра надежда]]. На [[21 октомври]] [[1520]] г., на 52° [[южна ширина]], четирите кораба достигат нос [[Кабо Вирхенес]] – югоизточния край на днешна континентална Аржентина. Продължават по крайбрежието на югозапад, заобикалят нос [[Дунгенес]] и следвайки бреговата ивица, поемат курс на запад в широкия залив [[Посесион]]. Корабите се оказват в тесен пролив, водещ в дълбочина към материка. При остров [[Доусон (остров)|Доусон]] проливът се дели на два канала и Магелан отново разделя флотилията. Изпраща на разузнаване два кораба и лодка да изследват множеството разклонения на протока. „Консепсион“ и „Сан Антонио“ тръгват на югоизток, лодката на югозапад, а другите два кораба остават на място за отдих. Скоро налита буря и продължава два дни. Моряците се опасяват, че изпратените на разузнаване кораби са разрушени. Те, действително, едва не загиват, но когато бурята ги понася към брега, пред тях се открива тесен проход, в който влизат. Те се оказват в широк залив, зад който следват още проливи и заливи. Водата през цялото време остава солена, а [[Лот (прибор)|лотът]] много често не определя дъното. След три дни лодката се връща и моряците съобщават, че са видели открито море. От двата изпратени кораба на уговорената преди това среща се връща само „Консепсион“ с радостната вест за възможен пролив.{{sfn|Магидович И.П.|1983|с=130}}<ref name=autogenerated4>[http://historic.ru/books/item/f00/s00/z0000052/st008.shtml Подобно солнцу… Жизнь Фернана Магеллана и первое кругосветное плавание (Ланге П. В.)]</ref> Магелан решава, че е открил протока, защото водата е солена. От „Сан-Антонио“ няма известия{{sfn|Магидович И.П.|1983|с=130}}{{sfn|Субботин В.А.|1998|с=207}} и помислят, че е загинал в бурята. Останалите три кораба тръгват на запад. Корабите започват мъчително да навлизат в 600-километровия проток, наречен от Магелан ''Estreito de Todos los Santos'' (''Проток на Вси светии''), защото навлиза в него на [[1 ноември]], [[Ден на Вси светии|Денят на Вси светии]]. Днес протокът се нарича [[Магеланов проток]]. Южно от него открива северното крайбрежие на остров [[Огнена Земя]] (1 ноември, 72 хил. km²). 38 дни след навлизането в протока и след като изминават около 550 km по него, на [[28 ноември]] 1520 г. корабите навлизат в [[Тихия океан]]. Магелан го нарича ''Mar Pacifico'' заради привидното му спокойствие в този ден. За дълги години Магелан остава единственият капитан, преминал през пролива без да изгуби нито един кораб. В същото време офицерите на изчезналия кораб „Сан Антонио“ арестуват и оковават във вериги капитан Алвару Мишкита и в края на май 1521 г. се завръщат в Испания. След завръщането си дезертьорите обвиняват Магелан в измяна, за да оправдаят себе си, и в родината им повярват. === Първо пресичане на Тихия океан (ноември 1520 – март 1521) === Повече от четири месеца оредялата вече флотилия от три кораба на Магелан плава в Тихия океан. Първо 15 дни на север покрай западния бряг на днешно [[Чили]], стараейки се по-бързо да напусне студените високи ширини. На 38° 30` ю.ш. флотилията завива на северозапад, а на 21 декември 1520 г., на 30° ю.ш. и 80° з.д. – на запад-северозапад, като изминават около 17 хил. km и екипажът не вижда никаква земя с изключение на три атола в архипелага [[Туамоту]] – [[Пукапука]] (21 януари 1521 г., {{coord|14|48|S|138|49|W|}}), [[Факахина]] (24 януари, {{coord|15|59|S|140|09|W|}}) и [[Фангатау]] (24 януари, {{coord|15|49|S|140|53|W|}}) и необитаемият атол [[Каролайн]] (4 февруари, {{coord|9|58|S|150|13|W|}}) в о-вите [[Лайн (острови)|Лайн]]. Експедицията не е готова за такъв преход и изпитва огромни лишения.{{sfn|Магидович И.П.|1983|с=131 – 132}} Три месеца и двадесет дни по време на прехода през океана екипажът е лишен от свежа храна и прясна вода и болшинството от моряците заболяват от [[скорбут]], като 19 души умират. На 13 февруари 1521 г. експедицията пресича [[екватор]]а, а на 6 март открива [[Мариански острови|Марианските острови]], в т.ч. островите [[Гуам]] ({{coord|13|27|N|144|45|E|}}, 533,5 km²) и [[Рота (остров)|Рота]] ({{coord|14|09|N|145|12|E|}}), където екипажът попълва запасите от вода и хранителни припаси и продължава на запад. Пребиваването на испанците на остров Гуам не минава без инциденти. След като островитяните открадват лодката, привързана за кърмата, разярен Магелан слиза на брега с въоръжен отряд, опожарява няколко колиби и лодки, убива седем души и си връща откраднатата лодка. === Откриване на Филипините и гибелта на Магелан (март – юни 1521) === [[Файл:Magellan'sVoyage.jpg|мини|ляво|Пътуването на Магелан води към Лимасава, Себу, [[Мактан]], [[Палаван]], [[Бруней]], [[Сулавеси|Селебес]] и накрая към [[Молукски острови|Островите на подправките]]]] [[Файл:MactanShrineTower2.jpg|мини|Монумент в град [[Лапу-Лапу]] на о. Себу, Филипините]] На 15 март 1521 г., преминавайки още 2000 km, испанците виждат високите върхове на остров [[Самар (остров)|Самар]] от [[Филипини|Филипинските о-ви]]. Корабите се придвижват още малко на юг към остров [[Сиаргао]], разположен до южния край на Самар. Поради предпазливост на 17 март Магелан заповядва да се придвижат до малкия остров [[Хомонхон]], където флотилията хвърля котва. Жителите на съседните острови доставят на екипажа плодове, [[Кокосов орех|кокосови орехи]] и палмово вино. След една седмица флотилията се придвижва на югозапад и се установява край остров [[Лимасава]] (Панаон, {{coord|10|04|N|125|12|E|}}, южно от Лейте). Към „Тринидад“ се насочва лодка с местни жители и когато малаецът Енрике Черния, роб на Магелан, ги заговаря на родния си език, те го разбират. На Магелан му става ясно, че той се намира в тази част на Стария свят, където е разпространен [[Малайски език|малайският език]], т.е. недалеч от [[Молукски острови|„Островите на подправките“]], където 10 години по-рано той пребивава с експедицията на [[Антониу Абреу]]. Испанците си разменят подаръци с [[раджа]] Каламбу от остров Лимасава, който го насочва към голямото търговско пристанище [[Себу]] на остров Себу. Пристигайки там на 7 април 1521 г., Магелан и неговите спътници виждат в пристанището китайски стоки и се сблъскват с порядки от истински „цивилизован“ свят. Местният владетел раджа Хумабон в началото иска от тях да плащат търговско [[мито]], но Магелан отказва, като му предлага дружба и военна помощ в борбата му с останалите владетели на другите острови. Управителят приема предложенията на Магелан и след една седмица дори се съгласява да бъде кръстен той и семейството му и няколкостотин негови поданици. На остров Себу испанците разговарят с няколко арабски търговци, които им съобщават сведения и за другите острови от архипелага. По този начин Магелан добива обща представа за голяма част от архипелага и на неговите първични карти се появяват названията на множество острови, в т.ч. [[Самар (остров)|Самар]] (13 хил. km²), [[Минданао]] (94,6 хил. km²), [[Себу]] (4,4 хил. km²) и други. [[Файл:Magellans death.jpg|мини|Смъртта на Магелан. Рисунка от 1860 г.]] В ролята си на покровител на новите християни Магелан се намесва в острата междуособица между неговия покровител и владетеля [[Лапу-Лапу]] на съседния остров [[Мактан]]. Магелан се съгласява да му помогне в битката срещу Лапу-Лапу, проведена на 27 април 1521 г. [[Антонио Пигафета]] предава единствените наблюдения на очевидец относно драматичните събития около смъртта на Магелан: {{цитат|''Когато утрото дойде (27 април), 60 души с лодки се отправихме към съседния остров. Поради крайбрежните рифове не успяхме да стигнем до брега и четиридесет и девет души скочихме във водата и вървяхме през нея на разстояние повече от два изстрела с лък, преди да можем да стигнем брега. Останалите единадесет души останаха назад да пазят лодките. Когато стъпихме на земята, местните оформиха три групи, наброяващи повече от хиляда и петстотин души. Щом ни видяха, те се нахвърлиха върху нас със силни крясъци... Мускетарите и стрелците с лъкове стреляха отдалеч около половин час, но неуспешно... Когато разпознаха капитана, толкова много от тях се насочиха към него, че шлемът на главата му два пъти бе уцелен от стрела... Един от местните хвърли бамбуково копие към лицето на капитана, но последният незабавно го уби със своята пика, която остави в тялото на туземеца. Тогава, пробвайки да постави ръка на шпагата (сабята) си, той съумя да я изтегли, но само наполовина, защото беше ранен от бамбуково копие в рамото. Когато местните видяха това, всички се нахвърлиха върху него. Един от тях го рани в левия крак с голяма сабя, която приличаше на ятаган, макар че беше още по-голяма. Това принуди капитана да падне с лице към земята и тогава те веднага се хвърлиха върху него с железни и бамбукови копия и с техните саби, докато не убиха нашия образец, нашия светилник, нашия утешител и наш истински пътепоказател. След като го убиха, те се връщаха няколко пъти, за да видят дали всички сме в лодките. Тогава, осъзнавайки, че е мъртъв, ние, разстроени, се оттеглихме както можахме към лодките, които вече гребяха.''|}} Освен Магелан в сражението загиват още осем испанци и четирима приятелски островитяни, а сред моряците има множество ранени. === Пътуване към Молукските о-ви (юни – ноември 1521) === В своето завещание Магелан записва, че неговият малайски преводач трябва да бъде освободен след смъртта му. Преводачът е откупен от Магелан през 1511 г. от [[Суматра|суматренски]] търговци на [[робство|роби]]. Той е кръстен през същата 1511 г. в [[Малака]] с името ''Енрике'' и е известен като ''Енрике Черния''. Остава с Магелан по време на битките в [[Африка]], изпадането му в немилост в Португалия и успешната подготовка на флота. Така Енрике Черния става първият човек, обиколил света, макар и в няколко пътувания. Въпреки всичко, след мактанската битка останалите капитани отказват да го освободят. Енрике успява да избяга на 1 май с помощта на раджа Хумабон, като почти тридесет членове на екипажа загиват. По това време Антонио Пигафета вече има достатъчни познания по местния език, за да поддържа комуникацията с местните жители. След смъртта на Магелан за капитани на флотилията са избрани Дуарте Барбоса и Хуан Серано. Новопокръстеният управител на Себу, узнавайки за предстоящото отплаване на корабите, поканва своите съюзници на прощално празненство. 24 моряци, в т. ч. Барбоса и Серано, приемат поканата и слизат на брега, но двама от тях – Гонсало Гомес Еспиноса и щурманът на „Консепсион“, португалецът Жуау Лопиш Карвалю, се връщат, защото заподозират измяна. Всичките участници в празничното тържество са коварно избити по заповед на местния раджа. След смъртта на Барбоса и Серано за началник на експедицията е избран португалецът Жуау Лопиш Карвалю, който издига своя флаг на „Тринидад“, а за капитан на „Виктория“ назначава Гонсало Гомес Еспиноса. На корабите остават живи едва 115 души, от които голяма част са болни, и поради това, че няма необходимия брой хора да управляват трите кораба, е решено „Консепсион“ като най-пострадал от плаването, да бъде запален и изгорен. Останалите два кораба – „Тринидад“ и „Виктория“, продължават на запад, минават покрай остров [[Негрос]] и се насочват към [[Палаван]]. На 21 юни го напускат и на 9 юли корабите хвърлят котва в пристанището на [[Бруней]] на остров [[Калимантан|Борнео]]. Испанците остават в Бруней 36 дни, като сключват съюз с местния раджа, закупуват продукти и местни стоки, но въпреки всичко не могат да узнаят пътя до [[Молукски острови|Молукските о-ви]]. Венецианецът Пигафета отбелязва блясъка на двора на раджа Сирипада ([[злато]], две [[перла|перли]] с размера на кокоши яйца и т.н.). Освен това Бруней разполага с бойни [[слон]]ове и арсенал от 62 оръдия, над пет пъти повече от въоръжението на магелановите кораби. Там [[карамфил (подправка)|карамфилът]], чиято стойност в онази епоха в [[Европа]] е близка до тази на [[сребро]]то, се продава на безценица. Пигафета отбелязва и [[порцелан]]а и [[очила]]та, все още рядкост в Европа. На 7 септември корабите вдигат котва и се отправят в плаване покрай североизточните брегове на [[Калимантан]]. Около най-северната точка на гигантския остров испанците престояват около месец и половина, запасяват се с продукти и дърва и най-важното успяват да пленят [[джонка]] с малайски моряци, които знаят пътя до „Островите на подправките“. Скоро Карвалю е свален от поста командир на експедицията „''заради неизпълнението на кралските укази''“ и за такъв е избран Еспиноса, а за капитан на „Виктория“ е назначен баскът [[Хуан Себастиан де Елкано]]. На 26 октомври в море [[Сулавеси (море)|Сулавеси]] корабите издържат първата голяма буря след преминаването на [[Магеланов проток|Магелановия проток]] и на 8 ноември 1521 г. достигат до остров [[Тидоре]] от Молукските о-ви. Испанците успяват да осъществят сделки със султана на [[Тидоре]], съперник на султана на [[Тернате]], който е съюзник на португалците. Закупуват на ниски цени ценни подправки – [[канела]], [[карамфил]], [[Мускатово орехче|мускатови орехи]]. „Тринидад“ се нуждае от ремонт и решават, че след неговото завършване Еспиноса ще тръгне на изток към [[Панама]], а Елкано да поведе „Виктория“ към родината на запад – покрай нос [[Добра Надежда]]. === Завръщането на „Виктория“ (декември 1521 – септември 1522) === [[Файл:Detail from a map of Ortelius - Magellan's ship Victoria.png|мини|„Виктория“, единственият кораб от флотата на Магелан, завършил околосветското плаване (детайл от карта на [[Абрахам Ортелий]] от 1590 г.)]] На [[21 декември]] [[1521]] г. с екипаж от 60 души, в т. ч. 13 [[Малайзия|малайци]], „Виктория“ поема към родината. В края на януари 1522 г. [[лоцман]]ът-малаец довежда кораба до остров [[Тимор]], а на 13 февруари испанците го напускат и поемат към нос [[Добра Надежда]]. Поради опасения от среща с португалски кораби Хуан Себастиан де Елкано взема курс далеч от техните традиционни маршрути и на 18 март 1522 г. на {{coord|37|50|S|77|33|E|}} в [[Индийския океан]] открива остров [[Амстердам (остров)|Амстердам]]. Още в началото на пътуването обаче става ясно, че натовареното на кораба месо (което представлява съществена част от предвидените за пътуването провизии), поради недостатъчното му осоляване, започва да се разваля и това принуждава екипажа да го изхвърли зад борда. Ето защо, когато на 20 май 1521 г. „Виктория“ заобикаля нос Добра Надежда, с което завършва прехода през [[Индийския океан]], екипажът вече е намалял до 35 души, в т.ч. четирима малайци. На островите [[Кабо Верде|Зелени Нос]], принадлежащи на Португалия, испанците спират за да попълнят запасите си от прясна вода и продоволствия. Дванадесетте моряци и един малаец, които слизат на брега, са арестувани от португалците, а „Виктория“ вдига платна и продължава за родината. На [[6 септември]] [[1522]] г., след като загубва още един човек, Хуан Себастиан де Елкано с остатъка от екипажа на Магелан, заедно с ''Виктория'', последният кораб от флотилията, пристигат в Испания, като за 1081 дни извършват '''първото в света околосветско плаване'''. Следните 18 души пристигат в Севиля с кораба ''Виктория'': {{дребно3| * [[Хуан Себастиан де Елкано]] * Франсиско Албо * Мигел де Родас * Хуан де Акурио * [[Антонио Пигафета]] * Мартин де Худисибус * Ернандо де Бустаменте * Николас Гръкът * Мигел Санчес * Антонио Ернандес Колменеро * Франсиско Родригес * Хуан Родригес * Диего Кармена * Ханс от Аахен * Хуан де Аратия * Васко Гомес Галего * Хуан де Сантандрес * Хуан де Субелита }} Тринадесетте моряци, пленени на о-вите [[Кабо Верде|Зелени Нос]], се прибират в Испания по-късно, след като са пуснати от португалците по искане на император [[Карл V]], а четирима моряци от първоначалния екипаж на ''Тринидад'' се завръщат в Испания през 1525 г. == Съдбата на „Тринидад“ == Ремонтът на „Тринидад“ се проточва повече от три месеца и той отплава от [[Тидоре]] под командата на Еспиноса с екипаж от 53 души и 50 тона подправки едва на 6 април 1522 г. Корабът заобикаля от север остров [[Халмахера]] и веднага взема курс на изток към [[Панама]]. Скоро обаче непрестанните насрещни ветрове го принуждават да завие на север. В началото на Еспиноса открива остров [[Сонсорол]] ({{coord|5|20|N|132|13|E|}}) в най-западната част на [[Каролински острови|Каролинските о-ви]]. Борейки се с постоянните източни ветрове и лошото време, на 11 юни испанците достигат до 43° с.ш., някъде между 150° и 160° и.д. Дванадесетдневна буря и недостигът от храна и питейна вода принуждават Еспиноса около 22 август 1522 г. да се върне обратно на [[Молукски острови|Молукските о-ви]]. От глад и скорбут загива близо половината от екипажа. На обратния път са открити три острова от [[Мариански острови|Марианските о-ви]], в т.ч. о-вите [[Мауг]] ({{coord|20|01|N|145|13|E|}}), [[Асунсион (остров)|Асунсион]] ({{coord|19|41|N|145|24|E|}}) и [[Агрихан]] ({{coord|18|46|N|145|40|E|}}). Междувременно в средата на май 1522 г. на Молукските о-ви пристига португалска военна ескадра начело с Антонио Бриту, със задача да завладее архипелага и да не допуска нарушаването на португалския монопол в снабдяването на Европа с ценни подправки. За тази цел Бриту построява на остров [[Тернате]] португалски форт. След като в края на октомври Бриту получава известие, че около островите се намира европейски кораб, той веднага изпраща три кораба, които завладяват „Тринидад“ и пленяват 22-мата останали живи испанци. След четиригодишно пребиваване в португалски затвор в Испания се завръщат само четирима от екипажа на „Тринидад“, в т.ч. и Гонсало Еспиноса. == Наследство == [[Файл:PArenas Magallanes.JPG|мини|Паметник на Фернандо Магелан в [[Пунта Аренас]], Чили, обърнат към Магелановия проток]] Дневникът на [[Антонио Пигафета]] е основният източник на информация за пътешествието на Магелан и Елкано. Другото пряко свидетелство е официалният дневник на Франсиско Албо, последният лоцман на „Виктория“. Въпреки това околосветското пътешествие става известно в Европа не чрез записките на Пигафета, а благодарение на разказа за него, написан от [[Максимилиан Трансилван]], родственик на спонсора на експедицията Христофор де Харо, и публикуван през 1523 г. Трансилван използва в книгата си разговори с някои от завърналите се с „Виктория“ през септември 1522 г. След смъртта на Магелан и Дуарте Барбоса под авторството на Дуарте Барбоса излиза книга с описание на страните в [[Южна Азия|Южна]] и [[Югоизточна Азия]]: „''Livro de Duarte Barbosa''“ („Книга на Дуарте Барбоса“). Обаче в архивите съществуват екземпляри на този труд, където за автор е посочен Магелан. За това има различни обяснения. Възможно е дадените екземпляри да са поднесени на крал Карл I под името на Магелан, за да се укрепи неговия авторитет. Вероятно е също книгата да е съвместен труд на Магелан и Барбоса.{{sfn|Субботин В.А.|1998|с=183}} През 1525 г., малко след завръщането на експедицията на Магелан, Карл V изпраща флот, воден от [[Гарсия Хофре де Лоайса]], който трябва да завземе Молукските острови, като твърди, че те попадат в испанската зона, според [[Договор от Тордесиляс|Договора от Тордесиляс]]. В експедицията взима участие [[Хуан Себастиан Елкано]], който губи живота си, както и бъдещият ръководител на второто околосветско пътуване, [[Андрес де Урандета]]. Те достигат със затруднения до Молукските острови и се установяват в [[Тидоре]]. Конфликтът с португалците, утвърдили се от дълго време в близкия [[Тернате]], води до почти десетилетие спорадични сблъсъци. Тъй като Договорът от Тордесиляс не установява испанско-португалска граница на изток, през 1524 г. двете държави се опитват да открият точното местоположение на антимеридиана на меридиана от Тордесиляс, който би разделил света на две равни полукълба и да разреши Молукския въпрос. След няколко съвещания по въпроса не се стига до съгласие, тъй като техниката по това време не дава възможност за точно изчисление на [[географска дължина|географската дължина]], а всяка от двете страни настоява, че Молукските острови попадат в нейната сфера на влияние. Съгласие е постигнато едва със [[Сарагоски договор|Сарагоския договор]] от 1529 г., който дава Молукските острови на Португалия, а [[Филипини]]те – на Испания. Експедицията на Магелан е първата, успяла да обиколи света, и първата, преминала през протока в [[Южна Америка]], известен днес като [[Магеланов проток]]. Името на [[Тихи океан|Тихия океан]] също води началото си от Магелан, който му дава наименованието Мирно (тихо) море (''Mare Pacificum''). През следващите десетилетия пътят, изминат от експедицията на Магелан, е следван и от други мореплаватели, като англичанина [[Френсис Дрейк]] през 1577 – 1580 г. През 1565 г. Андрес де Урандета открива пътя за пресичане на Тихия океан от запад на изток, по направлението [[Манила]] – [[Акапулко]]. Пътуването дава представа и за общия размер на [[Земя]]та, тъй като изминатото разстояние е измерено като 14 460 испански левги (60 440 km). Установява се и нуждата от линия на смяна на датата – обикаляйки Земята на запад се губи един ден: при завръщането си участниците в експедицията установяват разлика от един ден между своите календари и тези на хората, които не са плавали, въпреки прилежно водените корабни дневници.<ref>{{cite web | url = http://www.themaphouse.com/specialistcat/magellan/magellan.html | title = Maps of the Magellan Strait and a brief history of Ferdinand Magellan | location = London, UK | accessdate = 10 март 2006 | lang = en | архив_дата = 2010-09-14 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20100914233246/http://www.themaphouse.com/specialistcat/magellan/magellan.html }}</ref> При установяването си този факт предизвиква голямо вълнение и специална делегация е изпратена при [[папа]]та, за да му обясни събитието. == Почит == * [[Магеланов проток|Магелановия проток]], намиращ се в най-южната част на Южна Америка и [[Магеланов пингвин|магелановият пингвин]], който е разпространен там. * През XIX в. са наречени на Магелан две от най-близките до нас [[галактика|галактики]] – [[Магеланови облаци|Магелановите облаци]], видими от [[Южно полукълбо|Южното полукълбо]]. * Космическият апарат [[Магелан (космически апарат)|Магелан]], картографирал повърхността на [[Венера (планета)|Венера]] от 1990 до 1994 г. * В строеж е една от най-големите оптични наблюдателни системи, създавани някога – [[Гигантски Магеланов телескоп|Гигантският Магеланов телескоп]] (''GMT''). Проектът се реализира като допълнение към двата [[Магеланови телескопи]] на [[Обсерватория Лас Кампаняс|обсерваторията Лас Кампаняс]] в [[Чили]]. Завършването е предвидено за 2025.<ref>[http://www.bbc.com/news/science-environment-32984957 www.bbc.com]</ref> == Бележки == {{колони|2|<references />}} ; Цитирани източници * {{cite book | last = Stanley | first = Henry | year = 1874 | title = The First Voyage Round the World, by Magellan | publisher = Hakluyt | location = London | url = http://dlxs.library.cornell.edu/cgi/t/text/text-idx?c=sea;cc=sea;sid=424383ff2ffa1020e1afb760b0fe4109;idno=sea061;view=toc | lang = en }} * {{cite web | last = Swenson | first= Tait M | year = 2005 | url = http://www.thenagain.info/WebChron/WestEurope/Magellan.html | title = First Circumnavigation of the Globe by Magellan 1519 – 1522 | work = The Web Chronology project | publisher = thenagain.info | accessdate = 14 март 2006 | lang = en }} * {{cite book | last = Zweig | first = Stefan | year = 2007 | title = Conqueror of the Seas – The Story of Magellan | publisher = Read Books | isbn = 1-4067-6006-4 | lang = en }} == Вижте също == {{commonscat|Ferdinand Magellan}} * [[Велики географски открития]] * [[Енрике Черния]] * [[Магеланов проток]] * [[Магеланови облаци]] {{Изследователи на Америка}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Магелан, Фердинанд}} [[Категория:Околосветски пътешествия]] [[Категория:Изследователи на Южна Америка]] [[Категория:Изследователи на Океания]] [[Категория:Изследователи на Азия]] [[Категория:Португалски изследователи]] [[Категория:Испански изследователи]] [[Категория:Португалски мореплаватели]] [[Категория:Испански мореплаватели]] [[Категория:Португалски адмирали]] [[Категория:Португалци в Испания]] njryjj79vketcjcaamio8zdb4cgyjdk 0 26338 12877140 12872486 2026-04-11T10:27:55Z ~2026-22389-65 391972 12877140 wikitext text/x-wiki {{Език | регион = [[Централна Европа]] | ранглиста = 25-о място | сем1 = Индоевропейски | сем2 = Славянски | сем3 = Западнославянски | сем4 = Лехитски | сем5 = Полски | диалекти = [[силезийски диалект]] | официален = {{флагче с име|Полша}}<br>{{флагче с име|Европейски съюз}} | карта = Map of Polish language.svg | карта-описание = Карта на разпространение на езика }} '''Полският език''' (самоназвание: ''język polski'' или ''polszczyzna'') е [[Западнославянски езици|западнославянски език]], говорен най-вече от [[поляци]] в [[Полша]]. Принадлежи към [[Лехитски езици|лехитската]] подгрупа на западнославянските езици. Полският е официален език в Полша, но е използван по цял свят от полски малцинства в други държави. Един от официалните езици на [[Европейски съюз|Европейския съюз]]. Полският език използва [[Латиница|латинската азбука]], която съдържа 9 допълнителни букви (''ą'', ''ć'', ''ę'', ''ł'', ''ń'', ''ó'', ''ś'', ''ź'', ''ż''). Полският е тясно свързан с [[Кашубски език|кашубския]], [[Силезийски диалект|силезийския]], [[Горнолужишки език|горнолужишкия]], [[Долнолужишки език|долнолужишкия]], [[Чешки език|чешкия]] и [[Словашки език|словашкия език]]. [[File:WIKITONGUES- Marta speaking Polish.webm|thumb|right|250px|Полски език]] Въпреки че [[Хабсбургска монархия|австрийската]], [[Кралство Прусия|немската]] и [[Руска империя|руската]] администрации упражняват огромен натиск върху полската нация през [[19 век|XIX в.]] и началото на [[20 век|XX в.]] след [[Подялби на Полша|Разделянията на Полша]], което води до опити за потискане на полския език, богата литература се развива през вековете и езикът понастоящем има най-голям брой говорещи от западнославянската група. Той е вторият най-говорим славянски език след [[Руски език|руския]]. == История == В миналото полският е бил много разпространен език в [[Централна Европа|Централна]] и [[Източна Европа]]. Днес той е роден език на 38,5 млн. [[поляци]] в Полша и втори език на немалка част от населението, обитаващо западните части на [[Беларус]], [[Литва]] и [[Украйна]]. Поради значителната [[емиграция]] на поляци през различни периоди от време мнозина от тях днес населяват [[Австралия]], [[Канада]], [[Великобритания]] и [[САЩ]]. Поради това се счита, че общият брой на говорещите полски достига до 45 млн. души. Полският език е повлиян от няколко езика – най-много от [[латински език|латинския]], [[чешки език|чешкия]], [[френски език|френския]], [[италиански език|италианския]], [[старобеларуски език|старобеларуския]], [[руски език|руския]], а в последно време – и от [[английски език|английския]], особено от елементи на [[американски английски език|американския английски]]. В Горна [[Силезия]] регионалните диалекти са повлияни от [[немски език|немски]] елементи. Много думи са заети от немския език в резултат на съседството и взаимните влияния между двете страни още от [[Средновековие]]то. Примери са ''шляхта'' (''szlachta'', от немски ''Geschlecht'', „дворянство“), ''ратуш'' (от немски ''Rathaus'', „сграда на общинската управа“) и т.н. Други думи показват чешки произход, като ''ханба'' (hańba) и ''брама'' (brama). След [[Втората световна война]], в резултат от масовото обучение и миграция, стандартният полски става по-хомогенен, макар че регионалните [[диалект]]и остават. В западните и северните територии, населявани от поляци, изселени от териториите, анексирани от [[Съветския съюз]], по-старото поколение продължава да говори език, характерен за предишните източни провинции. == Азбука == [[Файл:Polish-alphabet.png|200п|мини|Полската азбука]] {{Основна|Полска азбука}} Полската азбука се състои от 32 букви: {|table border=0 cellspacing=0 cellpadding=4 |+ '''Полска азбука''' !Големи букви |A |Ą |B |C |Ć |D |E |Ę |F |G |H |I |J |K |L |Ł |M |N |Ń |O |Ó |P |R |S |Ś |T |U |W |Y |Z |Ź |Ż |- !Малки букви |a |ą |b |c |ć |d |e |ę |f |g |h |i |j |k |l |ł |m |n |ń |o |ó |p |r |s |ś |t |u |w |y |z |ź |ż |} Буквите Ą, Ę, Ń и Y не се употребяват в началото на думите. Q, V и X се използват за думи с чуждестранен произход, които не са полонизирани. <!-- == Литература == --> == Фонология == {{основна|Полска фонология}} Особено за полския е наличието на две [[носови гласни]], както и противопоставянето сред [[Проходна съгласна|проходните]] и [[Африкат|преградно-походните]] съгласни на [[Палатална съгласна|палатални]] и [[Ретрофлексна съгласна|ретрофлексни]]. == Граматика == {{основна|Полска граматика}} === Спрежение на глагола być (''съм'') === ==== В сегашно време ==== {| class="wikitable" |+ !Полски !Български |- |Ja jestem |Аз съм |- |Ty jesteś |Ти си |- |On/ona/ono jest |Той/тя/то е |- |My jesteśmy |Ние сме |- |Wy jesteście |Вие сте |- |Oni/one są |Те са |} ==== В минало време ==== {| class="wikitable" |+ !Полски !Български |- |Ja byłem/byłam |Аз бях (м.р./ж.р) |- |Ty byłeś/byłaś |Ти беше (м.р./ж.р.) |- |On był/ona była/ono było |Той/тя/то беше |- |My byliśmy/byłyśmy |Ние бяхме (м.р./ж.р.) |- |Wy byliście/byłyście |Вие бяхте (м.р./ж.р.) |- |Oni byli/one były |Те бяха (м.р./ж.р.) |} ==== В бъдещо време ==== {| class="wikitable" |+ !Полски !Български |- |Ja będę |Аз ще бъда |- |Ty będziesz |Ти ще бъдеш |- |On/ona/ono będzie |Той/тя/то ще бъде |- |My będziemy |Ние ще бъдем |- |Wy będziecie |Вие ще бъдете |- |Oni/one będą |Те ще бъдат |} == Вижте също == * [[Полска азбука]] * [[Кашубски език]] == Външни препратки == {{уикиизточник|%D0%9D%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B1%D0%B0_%E2%84%96_6#.D0.93.D0.BB.D0.B0.D0.B2.D0.B0_.D1.81.D0.B5.D0.B4.D0.BC.D0.B0.C2.A0.D0.9F.D0.A0.D0.90.D0.92.D0.98.D0.9B.D0.90_.D0.97.D0.90_.D0.A2.D0.A0.D0.90.D0.9D.D0.A1.D0.9A.D0.A0.D0.98.D0.9F.D0.A6.D0.98.D0.AF_.D0.98_.D0.9F.D0.A0.D0.90.D0.92.D0.9E.D0.9F.D0.98.D0.A1_.D0.9D.D0.90_.D0.9F.D0.9E.D0.9B.D0.A1.D0.9A.D0.98.D0.A2.D0.95_.D0.93.D0.95.D0.9E.D0.93.D0.A0.D0.90.D0.A4.D0.A1.D0.9A.D0.98_.D0.98.D0.9C.D0.95.D0.9D.D0.90|Правила за транскрипция и правопис на полските географски имена}} {{Уикипедия|pl}} * [http://www.staypoland.com/polish.htm SLAVIC LANGUAGES AND POLISH] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070328182240/http://www.staypoland.com/polish.htm |date=2007-03-28 }} * [http://www.101languages.net/polish/ Polish 101] Learn Polish online (Английски) * [http://www.ethnologue.com/show_language.asp?code=PQL Полският език на Ethnologue] == Източници == <references /> {{Славянски езици}} {{Официални езици на ЕС}} [[Категория:Полски език| ]] jzd0cc547bxdr1vcocu5cfypcsiz24i 12877142 12877140 2026-04-11T10:33:47Z 5530а 331033 Премахната редакция 12877140 на [[Special:Contributions/~2026-22389-65|~2026-22389-65]] ([[User talk:~2026-22389-65|б.]]), към версия на PaleoWolf 12877142 wikitext text/x-wiki {{Език | регион = [[Централна Европа]] | ранглиста = 25-о място | сем1 = Индоевропейски | сем2 = Славянски | сем3 = Западнославянски | сем4 = Лехитски | сем5 = Полски | диалекти = [[силезийски диалект]] | официален = {{флагче с име|Полша}}<br>{{флагче с име|Европейски съюз}} | карта = Map of Polish language.svg | карта-описание = Карта на разпространение на езика }} '''Полският език''' (самоназвание: ''język polski'' или ''polszczyzna'') е [[Западнославянски езици|западнославянски език]], говорен най-вече от [[поляци]] в [[Полша]]. Принадлежи към [[Лехитски езици|лехитската]] подгрупа на западнославянските езици. Полският е официален език в Полша, но е използван по цял свят от полски малцинства в други държави. Един от официалните езици на [[Европейски съюз|Европейския съюз]]. Полският език използва [[Латиница|латинската азбука]], която съдържа 9 допълнителни букви (''ą'', ''ć'', ''ę'', ''ł'', ''ń'', ''ó'', ''ś'', ''ź'', ''ż''). Полският е тясно свързан с [[Кашубски език|кашубския]], [[Силезийски диалект|силезийския]], [[Горнолужишки език|горнолужишкия]], [[Долнолужишки език|долнолужишкия]], [[Чешки език|чешкия]] и [[Словашки език|словашкия език]]. [[File:WIKITONGUES- Marta speaking Polish.webm|thumb|right|250px|Полски език]] Въпреки че [[Хабсбургска монархия|австрийската]], [[Кралство Прусия|немската]] и [[Руска империя|руската]] администрации упражняват огромен натиск върху полската нация през [[19 век|XIX в.]] и началото на [[20 век|XX в.]] след [[Подялби на Полша|Разделянията на Полша]], което води до опити за потискане на полския език, богата литература се развива през вековете и езикът понастоящем има най-голям брой говорещи от западнославянската група. Той е вторият най-говорим славянски език след [[Руски език|руския]], следван от [[Украински език|украинския език]].<ref>[https://www.ethnologue.com/statistics/size ''Statistical Summaries''] от ''Ethnologue'' на английски език</ref> == История == В миналото полският е бил много разпространен език в [[Централна Европа|Централна]] и [[Източна Европа]]. Днес той е роден език на 38,5 млн. [[поляци]] в Полша и втори език на немалка част от населението, обитаващо западните части на [[Беларус]], [[Литва]] и [[Украйна]]. Поради значителната [[емиграция]] на поляци през различни периоди от време мнозина от тях днес населяват [[Австралия]], [[Канада]], [[Великобритания]] и [[САЩ]]. Поради това се счита, че общият брой на говорещите полски достига до 45 млн. души. Полският език е повлиян от няколко езика – най-много от [[латински език|латинския]], [[чешки език|чешкия]], [[френски език|френския]], [[италиански език|италианския]], [[старобеларуски език|старобеларуския]], [[руски език|руския]], а в последно време – и от [[английски език|английския]], особено от елементи на [[американски английски език|американския английски]]. В Горна [[Силезия]] регионалните диалекти са повлияни от [[немски език|немски]] елементи. Много думи са заети от немския език в резултат на съседството и взаимните влияния между двете страни още от [[Средновековие]]то. Примери са ''шляхта'' (''szlachta'', от немски ''Geschlecht'', „дворянство“), ''ратуш'' (от немски ''Rathaus'', „сграда на общинската управа“) и т.н. Други думи показват чешки произход, като ''ханба'' (hańba) и ''брама'' (brama). След [[Втората световна война]], в резултат от масовото обучение и миграция, стандартният полски става по-хомогенен, макар че регионалните [[диалект]]и остават. В западните и северните територии, населявани от поляци, изселени от териториите, анексирани от [[Съветския съюз]], по-старото поколение продължава да говори език, характерен за предишните източни провинции. == Азбука == [[Файл:Polish-alphabet.png|200п|мини|Полската азбука]] {{Основна|Полска азбука}} Полската азбука се състои от 32 букви: {|table border=0 cellspacing=0 cellpadding=4 |+ '''Полска азбука''' !Големи букви |A |Ą |B |C |Ć |D |E |Ę |F |G |H |I |J |K |L |Ł |M |N |Ń |O |Ó |P |R |S |Ś |T |U |W |Y |Z |Ź |Ż |- !Малки букви |a |ą |b |c |ć |d |e |ę |f |g |h |i |j |k |l |ł |m |n |ń |o |ó |p |r |s |ś |t |u |w |y |z |ź |ż |} Буквите Ą, Ę, Ń и Y не се употребяват в началото на думите. Q, V и X се използват за думи с чуждестранен произход, които не са полонизирани. <!-- == Литература == --> == Фонология == {{основна|Полска фонология}} Особено за полския е наличието на две [[носови гласни]], както и противопоставянето сред [[Проходна съгласна|проходните]] и [[Африкат|преградно-походните]] съгласни на [[Палатална съгласна|палатални]] и [[Ретрофлексна съгласна|ретрофлексни]]. == Граматика == {{основна|Полска граматика}} === Спрежение на глагола być (''съм'') === ==== В сегашно време ==== {| class="wikitable" |+ !Полски !Български |- |Ja jestem |Аз съм |- |Ty jesteś |Ти си |- |On/ona/ono jest |Той/тя/то е |- |My jesteśmy |Ние сме |- |Wy jesteście |Вие сте |- |Oni/one są |Те са |} ==== В минало време ==== {| class="wikitable" |+ !Полски !Български |- |Ja byłem/byłam |Аз бях (м.р./ж.р) |- |Ty byłeś/byłaś |Ти беше (м.р./ж.р.) |- |On był/ona była/ono było |Той/тя/то беше |- |My byliśmy/byłyśmy |Ние бяхме (м.р./ж.р.) |- |Wy byliście/byłyście |Вие бяхте (м.р./ж.р.) |- |Oni byli/one były |Те бяха (м.р./ж.р.) |} ==== В бъдещо време ==== {| class="wikitable" |+ !Полски !Български |- |Ja będę |Аз ще бъда |- |Ty będziesz |Ти ще бъдеш |- |On/ona/ono będzie |Той/тя/то ще бъде |- |My będziemy |Ние ще бъдем |- |Wy będziecie |Вие ще бъдете |- |Oni/one będą |Те ще бъдат |} == Вижте също == * [[Полска азбука]] * [[Кашубски език]] == Външни препратки == {{уикиизточник|%D0%9D%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B1%D0%B0_%E2%84%96_6#.D0.93.D0.BB.D0.B0.D0.B2.D0.B0_.D1.81.D0.B5.D0.B4.D0.BC.D0.B0.C2.A0.D0.9F.D0.A0.D0.90.D0.92.D0.98.D0.9B.D0.90_.D0.97.D0.90_.D0.A2.D0.A0.D0.90.D0.9D.D0.A1.D0.9A.D0.A0.D0.98.D0.9F.D0.A6.D0.98.D0.AF_.D0.98_.D0.9F.D0.A0.D0.90.D0.92.D0.9E.D0.9F.D0.98.D0.A1_.D0.9D.D0.90_.D0.9F.D0.9E.D0.9B.D0.A1.D0.9A.D0.98.D0.A2.D0.95_.D0.93.D0.95.D0.9E.D0.93.D0.A0.D0.90.D0.A4.D0.A1.D0.9A.D0.98_.D0.98.D0.9C.D0.95.D0.9D.D0.90|Правила за транскрипция и правопис на полските географски имена}} {{Уикипедия|pl}} * [http://www.staypoland.com/polish.htm SLAVIC LANGUAGES AND POLISH] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070328182240/http://www.staypoland.com/polish.htm |date=2007-03-28 }} * [http://www.101languages.net/polish/ Polish 101] Learn Polish online (Английски) * [http://www.ethnologue.com/show_language.asp?code=PQL Полският език на Ethnologue] == Източници == <references /> {{Славянски езици}} {{Официални езици на ЕС}} [[Категория:Полски език| ]] ekbuz9hxsqaip2hocph1ei90nc1h1v7 0 29786 12876874 11410131 2026-04-10T20:32:45Z ~2026-22165-55 391870 12876874 wikitext text/x-wiki '''Набедреникът''' е част от [[църква|църковното]] облекло. То представлява квадратно парче [[плат]], което се окачва на пояса при дясното [[Бедро (анатомия)|бедро]]. Набедреникът не се носи от всички [[духовник|духовници]], защото той се дава като награда.<ref>[https://www.mitropolia-varna.org/duhovna-prosveta/publikatzii/1105-bogosluzhebni-odezhdi-i-insignii Богослужебни одежди и инсигнии]</ref> Дава се при офикия (отличаване) на свещеник в протойерей и на йеромонах в архимандрит. Всички архиереи носят набдреници, но върху сакоса. == Източници == <references /> {{Православни църковни одежди}} [[Категория:Църковни одежди]] jcoxx7bvannffabiuj9kyczm9cfk7jk 12876876 12876874 2026-04-10T20:35:05Z ~2026-22165-55 391870 12876876 wikitext text/x-wiki '''Набедреникът''' е част от [[църква|църковното]] облекло. То представлява квадратно парче [[плат]], което се окачва на пояса при дясното [[Бедро (анатомия)|бедро]]. Набедреникът не се носи от всички [[духовник|духовници]], защото той се дава като награда.<ref>[https://www.mitropolia-varna.org/duhovna-prosveta/publikatzii/1105-bogosluzhebni-odezhdi-i-insignii Богослужебни одежди и инсигнии]</ref> Дава се при офикия (отличаване) на свещеник в протойерей и на йеромонах в архимандрит. Всички архиереи носят набдреници, но върху [[Сакос|сакос]]а. == Източници == <references /> {{Православни църковни одежди}} [[Категория:Църковни одежди]] o0thb6qrcmd6ckqdr90axxfdw92by79 0 29837 12877135 12834239 2026-04-11T10:13:58Z ~2026-22305-17 391970 /* Поредица „Рамзес прокълнатия“ (Ramses the Damned) */ 12877135 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Ан Райс | име-оригинал = Anne Rice | категория = писател | описание = американска писателка | портрет = Anne Rice.jpg | портрет-описание = Ан Райс през 2006 г. | роден-място = [[Ню Орлеанс]], [[САЩ]] | починал-място = | националност = {{USA}} | работил = [[писател]] | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | псевдоним = | период = | жанрове = [[фентъзи]], [[хорър]], [[еротична литература]] | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = | награди = | повлиян = | повлиял = }} | брак = Стан Райс (1961 – 2002) | деца = Мишел Райс (1966 – 1972)<br />Кристофър Райс (1978) | сайт = [http://www.annerice.com/ www.annerice.com] }} '''Ан Райс''' ({{lang|en|Anne Rice}}, родена на [[4 октомври]] [[1941]] г.) е [[Съединени американски щати|американска]] [[писател]]ка и автор на [[фентъзи]] романи и книги на [[ужаси]]те. В книгите ѝ често се срещат [[вампир]]и, [[мумия|мумии]] и [[вещица|вещици]]. Творбите ѝ повлияват силно на младежката субкултура [[гот]]. Издала е няколко произведения на тема [[БДСМ|садо-мазохизъм]]. Ан Райс е втората дъщеря в [[ирландци|ирландско]] [[католицизъм|католическо]] семейство. Била е женена за покойния поет [[Стан Райс]] и е майка на романиста [[Кристофър Райс]]. Дъщеря ѝ Мишел умира от [[левкемия]] на 5 години през [[1972]] г. == Библиография == === Поредица „Вампирски хроники“ (''The Vampire Chronicles'') === # Interview with the Vampire (1976)<br>'''''Интервю с вампир''''', ИК „[[ИнфоДар]]“ (2010), ISBN 978-954-761-458-1 # The Vampire Lestat (1985)<br>'''''Вампирът Лестат''''', изд. [[Изток-Запад (издателство)|ИК „Изток-Запад“]] (2012), ISBN 978-619-152-139-5 # The Queen Of The Damned (1988)<br>'''''Царицата на Прокълнатите''''', изд. „Изток-Запад“ (2014), ISBN 978-619-152-439-6 # The Tale of the Body Thief (1992)<br>'''''Приказка за крадеца на тела''''', фен превод<ref>[https://fantastichen-sviat.com/ан-райс/ан-райс-приказка-за-крадеца-на-тела-ча/ фен превод]</ref> # Memnoch the Devil (1995)<br>'''''Дяволът Мемнох''''', фен превод<ref>[https://fantastichen-sviat.com/ан-райс/ан-райс-дяволът-мемнох-част-1/ фен превод]</ref> # The Vampire Armand (1998)<br>'''''Вампирът Арманд''''', фен превод<ref>[https://fantastichen-sviat.com/ан-райс/ан-райс-вампирът-арманд-част-1/ фен превод]</ref> # Merrick (2000)<br>'''''Мерик''''', фен превод<ref>[https://fantastichen-sviat.com/ан-райс/ан-райс-мерик-част-1/ фен превод]</ref> # Blood and Cold (2001)<br>'''''Кръв и злато''''', фен превод<ref>[https://fantastichen-sviat.com/ан-райс/ан-райс-кръв-и-злато-част-1/ фен превод]</ref> # Blackwood Farm (2002)<br>'''''Фермата Блекууд''''', фен превод<ref>[https://fantastichen-sviat.com/ан-райс/ан-райс-фермата-блекууд-част-1/ фен превод]</ref> # Blood Canticle (2003)<br>'''''Кръвна песен''''', фен превод<ref>[https://fantastichen-sviat.com/ан-райс/ан-райс-кръвна-песен-част-1/ фен превод]</ref> # Pince Lestat (2014)<br>'''''Принц Лестат''''', фен превод<ref>[https://fantastichen-sviat.com/ан-райс/ан-райс-принц-лестат-част-1/ фен превод]</ref> # Prince Lestat and the Realms of Atlantis (2016)<br>'''Принц Лестат и тайните на Атлантида''', фен превод<ref>[https://fantastichen-sviat.com/ан-райс/ан-райс-принц-лестат-и-царството-на-ат/ фен превод]</ref> # Blood Communion (2018)<br>'''''Кръвно причастие''''', фен превод<ref>[https://fantastichen-sviat.com/ан-райс/ан-райс/ фен превод]</ref> === Поредица „Нови истории за вампирите“ (''New Tales Of The Vampires'') === # Pandora (1998)<br>'''''Пандора''''', ИК „[[ИнфоДар]]“, ISBN 978-954-761-415-4 # Vittorio the Vampire (1999)<br>'''''Вампирът Виторио''''', ИК ИнфоДар“, ISBN 978-954-761-414-7 === Поредица „Вещиците Мейфеър“ (''Lives Of The Mayfair Witches'') === # The Witching Hour (1990)<br>'''''Полунощ''''', книга 1, ИК „ИнфоДар“, ISBN 978-954-761-331-7, книга 2, ИК „ИнфоДар“, ISBN 978-954-761-345-4 # Lasher (1990)<br>'''''Лашър''''', ИК „ИнфоДар“, ISBN 978-954-761-401-7 # Taltos (1994)<br>'''''Талтош''''', ИК „ИнфоДар“, ISBN 978-954-761-430-7 === Поредица „Рамзес прокълнатия“ (''Ramses the Damned'') === # The Mummy (1989) # The Passion of Cleopatra (2017) # The Reign of Osiris (2022) === Поредица „Хрониките на вълчия дар“ (''The Wolf Gift Chronicles'') === # The Wolf Gift (2012) # The Wolves of Midwinter (2012) === Поредица „Христос“ (''Christ the Lord'') === # Out of Egypt (2005)<br>'''''Христос – Годините след Египет''''', [[Обсидиан (издателство)|ИК „Обсидиан“]], ISBN 978-954-769-126-1 # The Road to Cana (2008) === Поредица „Песента на Серафим“ (''The Songs of Seraphim'') === # Angel Time (2009) # Of Love and Evil (2010) === Други новели === * The Feast of All Saints (1979) * Cry to Heaven (1982) * Servant of the Bones (1996) * Violin (1997) === Поредица „Спящата красавица“ (''Sleeping Beauty'') (с псевдонима A. N. Roquelaure) === # The Claiming of Sleeping Beauty (1983) # Beauty's Punishment (1984) # Beauty's Release (1985) # Beauty's Kingdom (2015) === С псевдонима Anne Rampling === * Exit to Eden (1985) * Belinda (1986) === Нехудожествена литература === * Called Out of Darkness: A Spiritual Confession (2008) == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.infodar.com/download/pdf/954-761-204-2.pdf Вампирът Виторио (PDF)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071013113308/http://www.infodar.com/download/pdf/954-761-204-2.pdf |date=2007-10-13 }} * [http://www.annerice.com/ Официален сайт] * {{IMDb name|0723351}} * {{isfdb name|id=103|name=Ан Райс}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Райс, Ан}} [[Категория:Писатели на еротична литература]] [[Категория:Американски писатели на хоръри]] [[Категория:Американски фентъзи писатели]] [[Категория:Американски романисти]] [[Категория:Американски писателки]] [[Категория:БДСМ писатели]] [[Категория:ЛГБТ активисти от САЩ]] [[Категория:Носители на награда „Локус“]] [[Категория:Родени в Ню Орлиънс]] [[Категория:Починали в Калифорния]] 6hirvbuyt6df14l15m0qywu37tdxdly 0 31056 12876835 12832199 2026-04-10T17:45:39Z Emmanuel Nobleman 383131 Африканското диво куче се води като друго основно наименование за хиеновите кучета от Африканския континент. 12876835 wikitext text/x-wiki {{Без източници}} {{Taxobox}} '''Хиеновото куче''', познато също и като '''Африканско диво куче''' (''Lycaon pictus''), е [[хищник]] от семейство [[Кучеви]], срещащ се в [[Африка]]. Дължина на тялото 1 м (+ 40 см опашка). Височина при плешките 60 – 75 см. Маса 27 – 35 кг. С походката си, с многоцветната си и на петна козина, и с много големите си закръглени уши хиеновото куче се различава лесно от [[чакал]]ите, които са неговите най-близки родственици и живеят в африканските савани. Други особености обаче – общителност и начин на ловуване, го отличават от тях. Хиеновите кучета обитават най-вече [[Савана|саваните]] на юг от [[Сахара]] до [[Трансваал]]. Липсват в екваториалните гори; в планините се срещат до 3000 м н.в. Навсякъде те са малобройни. Живеят на групи през цялата година. Водят скитнически живот в границите на обширно пространство за лов, което обхваща 100 – 200 кв. км. Хиеновите кучета образуват глутници с различна численост; някои от тях наброяват само шест до осем животни, други 10 – 20 и даже повече. Всяка група защитава мястото около леговището, където се раждат малките, не само от другите хищници, но също и от хиенови кучета от други кланове. Най-ефективният хищник сред гръбначите – 80% средна успеваемост. В лова участва цялата глутница. Обикновено гонят стада от чифтокопитни, като с координирани действия отделят единични индивиди от тях. == Размножаване == Обикновено размножителният период на хиеновото куче е през март. Бременността трае 63 до 80 дена. Малките се раждат в дупки. В кучилото има 6 и 7 малки. Продължителността на живот на хиеновото куче е до 9 – 10 години. Включено е в световната Червена книга на застрашени видове. [[Файл:Lightmatter African painted dog.jpg|мини|ц]] == Източници == <references/> {{мъниче|животни}} {{Нормативен контрол}} {{Хищници|Ca.}} {{Портал Африка}} [[Категория:Фауна на Афротропическата област]] [[Категория:Кучеви]] pdjs4ir2hl9pm3jttg5lyuhkqf41cde 0 31058 12876837 12871727 2026-04-10T17:54:30Z Emmanuel Nobleman 383131 Индийското диво куче е друго име за азиатското диво куче поради причината, че този вид от кучешкото семейство е почти широко разпространено в Индия. 12876837 wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} '''Азиатското диво куче''' (''Cuon alpinus''), също '''азиатско червено куче''', '''индийско диво куче''' и '''индийско червено куче''','''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://data.europa.eu/eli/reg/1997/338/2022-01-19|заглавие=Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета от 9 декември 1996 година относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях|труд=EUR-Lex|достъп_дата=2022-10-04}}</ref>''' е вид диво [[куче]] от семейство [[Кучета]] и единствен представител на рода '''''Cuon'''''. Латинското наименование на азиатското диво куче е ''Cuon alpinus''. „Cuon“ означава „куче“ на [[гръцки език|гръцки]], а „alpinus“ означава „планински“ на [[латински език|латински]]. В този смисъл, латинското име на този вид означава „планинско куче“. Азиатското диво куче се появява в две произведения за деца на [[Ръдиард Киплинг]], едно от които е известната „[[Книга за джунглата (пояснение)|Втората книга за джунглата]]“. == Разпространение == Среща се в части от [[Южна Азия|Южна]], [[Югоизточна Азия|Югоизточна]] и [[Средна Азия|Средна]] [[Азия]].<ref name="iucn">{{IUCN|assessors=Durbin, L.S., Hedges, S., Duckworth, J.W., Tyson, M., Lyenga, A. & Venkataraman, A. (IUCN SSC Canid Specialist Group – Dhole Working Group)|year=2008|id=5953|title=Cuon alpinus|downloaded=22 март 2009}}</ref> Най-разпространено е в гористите местности в Южна [[Азия]], но се срещат и на север в [[Средна Азия]] около границите на [[Русия]], на изток до [[Малайзия]] и на юг до [[Суматра]] и [[Ява]]. В бившия Съветски съюз азиатското диво куче живее във високите части и гъстите гори. В Индия обитава гъсти гори и джунгли на височина до 2100 м. В Тайланд се качва в планинските гори до 3000 м. Според наблюдения в Индия има пет качествени фактора за отличното местообитание на азиатското диво куче: изобилие на плячка; достъп до [[вода]]; шубраци на открит терен с ниска трева; отсъствие на [[човек|човешка]] намеса; скални процепи, дупки в земята или [[хиена|хиенови]] [[бърлога|бърлоги]]. == Общи сведения == Азиатското диво куче е сравнително голямо и прилича на [[куче]]. Има закръглени уши и дълга, средно окосмена опашка. Краката са относително къси, козината е светлокафява или тъмночервена с малко по-тъмнокафява опашка и по-светла козина по корема. Дължината на тялото му (без опашката) е 90 см, а самата опашка е дълга 40 – 45 см. Тежи 15 – 20 кг, а женските – 10 – 13 кг. Високо е около 50 см. == Начин на живот и хранене == === Поведение === Азиатското диво куче е общителен представител на семейство [[Кучета]] и обикновено живее и ловува на [[глутница|глутници]] от по около 5 – 12 индивида. Има описани случаи, когато глутницата е наброявала 25 индивида (Johnsingh, 1985; Cohen, 1977). Глутниците обитават дадена територия и я бранят от натрапници. Проучване в [[Национален парк Бандипур|националния парк Бандипур]] в Южна Индия показва, че повече от три възрастни индивида са помогнали за изхранването на кърмеща майка и малките ѝ. След като малките хищници напуснат бърлогата, глутницата продължава да се грижи за тях като повръща изядено месо и като им позволява да се хранят с убитата от нея плячка (Johnsingh, 1985). === Хранене === Най-често се храни с други [[гръбначни]], най-вече средно големи [[Копито|копитни]]. Към менюто си включва още дребни [[плод]]чета и [[влечуги]]. Cohen et al (1978) открива организми от растителен произход само в 25% от изпражненията на азиатското диво куче; а според Johnsingh (1982) в 7% от тях [[трева]]та е основен компонент. В индийския национален парк Бандипур било направено изследване върху [[биомаса|биомасите]] на плячката на азиатското диво куче (Johnsingh, 1982), резултатите от които са: [[читал]] (вид [[елен]]) 73%; [[самбар]] (друг вид елен) 17%, [[гризачи]] 5%, [[зайцеподобни]] 2,5%. Малките размери на гризачите означават, че те представляват около 90% от убитите животни. В [[Съветски съюз|Съветския съюз]] Сосновски (1967) пише, че азиатското диво куче ловува главно [[северен елен|северни елени]], [[Овце|диви овце]], [[Дива коза|диви козли]] и [[язовец|язовци]]. == Размножаване == Размножителният период е септември-февруари в Централна и Северна [[Индия]] и септември-декември в Южна Индия (Johnsingh, 1982). Бременността трае 60 – 62 дни. Ражда до 8 – 9 малки, но обикновено само 3 – 4. Женската кърми малките поне 8 седмици. Достигат полова зрялост на 1-годишна възраст. Живеят 10 години, а понякога до 16 години (в плен). == Природозащитен статут == Кожата му се използва от човека, но не се продава на международни пазари. Ловът на азиатско диво куче е забранен от [[1971]] в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. В Индия видът е защитен по програма I на Закона за опазване на биологичното разнообразие от [[1972]] г. (за да бъде убит един индивид трябва да бъде поискано разрешение освен при самозащита или ако убива хора). В Индия и Непал Israel и Sinclair (1987) пишат за следните популации в защитени райони: Перияр (777 км<sup>2</sup>) – добре застъпен, около 50 глутници; [[Мудумалай]], Бандипур и [[Нагарол]] (1805 км<sup>2</sup>) – също добре застъпен, но броят на глутниците не е известен. == Вижте също == * [[Динго]] == Източници == * [http://www.canids.org/SPPACCTS/dhole.htm „Кенидс“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20061005123421/http://www.canids.org/SPPACCTS/dhole.htm |date=2006-10-05 }} == Външни препратки == === Сайтове === * [http://www.cuon.net/dholes/ Сайт за азиатското диво куче] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20050403113823/http://www.cuon.net/dholes/ |date=2005-04-03 }} * [http://www.lioncrusher.com/animal.asp?animal=14 „Лайънкрашър“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080609071516/http://www.lioncrusher.com/animal.asp?animal=14 |date=2008-06-09 }} * [http://www.cuon.net/dholes/maptool.htm Разпространение] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20050214070922/http://www.cuon.net/dholes/maptool.htm |date=2005-02-14 }} * [http://ladywildlife.com/animal/dhole.html „Лейдиуайлдлайф“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20050413203125/http://ladywildlife.com/animal/dhole.html |date=2005-04-13 }} === Снимки === * [https://web.archive.org/web/20051225064201/http://www.lioncrusher.com/images/dhole02.jpg 1], [https://web.archive.org/web/20051225031955/http://www.lioncrusher.com/images/dhole04.jpg 2], [https://web.archive.org/web/20051225034517/http://www.lioncrusher.com/images/dhole05.jpg 3], [https://web.archive.org/web/20051225052140/http://www.lioncrusher.com/images/dhole01.jpg 4], [https://web.archive.org/web/20060703032907/http://www.lioncrusher.com/images/dhole03.jpg 5] == Бележки == <references/>{{Нормативен контрол}}{{Хищници|Ca.}} [[Категория:Кучеви]] [[Категория:Фауна на Индо-Малайската област]] lgnwnx9p9kde1yiw1lvi8c4lp3iyurh 0 45032 12876863 12867288 2026-04-10T20:24:34Z ~2026-22164-66 391916 12876863 wikitext text/x-wiki '''Бенджамин Нетаняху''' ({{lang|he|בנימין נתניהו}}) е [[израел]]ски [[политик]] и 9-и [[министър-председател на Израел]] от април [[1996]] до май [[1999]] и от 2009 за втори път до 2021 г..<ref>[http://www.jewishvirtuallibrary.org/jsource/biography/netanyahu.html www.jewishvirtuallibrary.org]</ref> Член е на [[консерватизъм|консервативната]] [[партия]] [[Ликуд]], Министър на външните работи, Министър на публичната дипломация и по въпросите на диаспората. Нетаняху е първият израелски премиер, който е роден в Израел след създаването на държавата. Нетаняху се присъединява към израелските отбранителни сили по време на [[Шестдневна война|Шестдневната война]] през [[1967]] г. и става ръководител на екип в специалното звено ''„Сайерет Маткал“.'' Взима участие в редица мисии, включително операция ''„Подарък“'' (1968) и операция ''„Изотоп“'' (1972 г.), когато е прострелян в рамото. Нетаняху е на предните линии във [[Война от Йом Кипур|войната от Йом Кипур]] през 1973 г., участва в специални отряди за нападения в [[Суецки канал|Суецкия канал]], а след това ръководи командоси дълбоко в [[Сирия|Сирийската територия]]. Постига чин [[капитан]], преди да бъде освободен. Нетаняху е член на партия Ликуд, служи като посланик на Израел в [[ООН]] през периода 1984 – 1988 и е министър-председател от юни 1996 г. до юли 1999 година. Слиза от политическата сцена и се насочва към частния сектор, след като понася загуба в изборите от 1999 г. за министър-председател от [[Ехуд Барак]]. През 2005 г. Бенямин Нетаняху е избран на 18 място в анкетната листа за най-голям израелец на всички времена от анкета, проведена от израелския новинарски уебсайт „Инет“. През 2012 г. той е на първо място в списъка на „най-влиятелните евреи в света“ от „[[Джерусалем Пост]]“. През 2012 г. Нетаняху е бил регистриран на 23-то място в списъка на списание „[[Форбс]]“ за „най-влиятелни хора в света“. През ноември 2024 г. [[Международен наказателен съд|Международният наказателен съд]] издава заповед за арест на Нетаняху заедно с [[Йоав Галант]] и [[Мохамед Деиф]]. == Биография == Роден е в семейството на Цила и Бен-Цион Нетаняху. Неговият баща Бен-Цион е професор по еврейска история. По-големият му брат Йонатан загива през 1976 г. при [[Операция „Ентебе“]]. По-малкият му брат Иддо е специалист по [[радиология]] и писател. Бенямин Нетаняху, известен с прякора си Биби, е три пъти женен, като от настоящата си съпруга Сара има 2 деца. Макар и роден в Израел, израства в щата [[Пенсилвания]] ([[САЩ]]). През 1967 г. се завръща в Израел където отбива военната си служба в елитната част „Сайерет маткал“ на израелската армия. Завършва бакалавърска степен по архитектура в [[Масачузетски технологичен институт|Масачузетския институт по технологии]], магистърска степен в MIT Sloan School of Management и политически науки в [[Харвард]]. През 1982 г. Нетаняху постъпва на дипломатическа работа, две години по-късно става посланик в [[Организация на обединените нации|ООН]]. На този пост успява да подобри значително имиджа на своята страна в Америка. През 1988 г. е избран в Кнесета от листата на Ликуд, заема поста на заместник външен министър и играе важна роля на Мадридската конференция. Бенямин Нетаняху е избран за министър-председател през 1996 г. след поредица от самоубийствени атентати, извършени от [[палестинци|палестински]] [[терорист]]и. [[Шимон Перес]], който по това време води в социологическите проучвания, не съумява да се справи с нарастващия палестински тероризъм. За разлика от него Нетаняху залага не на добрата воля на [[Ясер Арафат]] да се справи с тероризма, а обвързва развитието на мирния процес с борбата на [[Палестинска автономия|Палестинската автономия]] с тероризма. Безкомпромисната му политика към палестинците води до намаляване на проявите на палестинския тероризъм. Решението му обаче да подкрепи изграждането на нов тунел, водещ към [[Стена на плача|Стената на плача]], води до ескалация на напрежението между палестинците и израелските власти, в резултат на което следват тридневни безредици и множество убити и от двете страни. Макар и постигнал нелоши резултати в борбата с тероризма, Нетаняху се превръща в прицел на левите кръгове в израелското общество. Популярността му спада и от поредица скандали около съпругата му и съмнения за [[корупция]]. През 1999 г. загубва изборите от [[Ехуд Барак]]. През 2002 г., след падането на Партията на труда от власт, Нетаняху става вътрешен министър в правителството на [[Ариел Шарон]]. По същото време се опитва да съперничи на същия за председателския пост в Ликуд. През 2003 г. оглавява финансовото министерство в новото правителство на Шарон. Като финансов министър се опитва чрез дръзки планове да облекчи положението на израелската икономика, чието състояние се влошава след избухването на Втората [[Интифада ал-Акса|Интифада]]. В рамките на партията Ликуд Монтгомъри (окръг, Пенсилвания) се оформя като съперник на [[Ариел Шарон]] и като отявлен [[хардлайнер]]. Обявява се категорично против независима палестинска държава. С оттеглянето на Шарон от Ликуд Нетаняху се очертава като безспорен лидер в партията си. Често е обвиняван за крайните си възгледи Нетаняху се стреми да изгради имидж на политик, вярващ в мир построен въз основата на сигурността, а не обратното. На [[7 август]] [[2005]] г. напуска правителството на Ариел Шарон в знак на протест срещу едностранното извеждане на израелските заселници от [[Ивицата Газа]]. Между 1956 г. и 1958 г., и отново през 1963 – 1967, семейството му живее в Съединените щати, в [[Монтгомъри (окръг, Пенсилвания)|Челтенхам Тоуншип]], [[Пенсилвания]], предградие на [[Филаделфия]]. Нетаняху завършва гимназията Челтенхам като е активен в клуб за дебати. До днес той говори американски-английски с акцент, присъщ на хора от Филаделфия. == Ранна политическа кариера (1988 – 1996) == Преди израелските законодателни избори през 1988, Нетаняху се връща в Израел и се присъединява към партия Ликуд. Във вътрешните централни избори на Ликуд, Нетаняху става на пето място в списъка. По-късно е избран за член на 12-ия Кнесет, и е назначен като заместник-външен министър на Моше Аренс, а по-късно и на Давид Леви. Нетаняху и Леви не си съдействат и съперничеството между двамата се засилва след това. По време на конференция в Мадрид от 1991 г. Нетаняху е сред членовете на израелската делегация, водена от министър-председателя Ицхак Шамир. След Мадридската конференция, Нетаняху е назначен за заместник-министър в кабинета на израелския министър-председател. След поражението на партия Ликуд през израелските парламентарни избори през 1992, партия Ликуд провежда първични избори през 1993 г., за да избере своя лидер. Нетаняху побеждава на тях, надвивайки Бени Бегин, който е син на покойния министър-председател Менахем Бегин, и ветерана политик Дайвид Леви (Шарон първоначално иска да ръководи партията, но бързо се оттегля, когато става ясно, че той има минимална подкрепа). Шамир се оттегля от политиката скоро след поражението, което Ликуд поема на изборите през 1992. След убийството на Ицхак Рабин, временният му наследник Шимон Перес решава да свика предсрочни избори, за да даде на правителството мандат, който да даде напредък в мирния процес. Нетаняху е бил кандидат на Ликуд за министър-председател в израелските законодателни избори през 1996, които се провеждат на 26 май 1996 г. и са първите израелски избори, в които израелците избират премиера си директно. Нетаняху наел американската, републиканска, политическа оператива Артър Финкелщайн да провежда кампанията му, и въпреки че американския стил на озвучени и остри атаки предизвиква остра критика от вътрешността на Израел, в крайна сметка се оказва ефективна. (Методът е по-късно копиран и от Ехуд Барак по време на предизборната кампания 1999, в която той побеждава Нетаняху.) Нетаняху печели изборите, като става най-младият човек в историята на Израел на това място и първия израелски министър-председател роден в държавата Израел. (Ицхак Рабин е роден в Йерусалим, който е бил под британски мандат в Палестина, преди основаването 1948 на израелската държава.) Победата на Нетаняху над Шимон Перес изненадва мнозина. Основният катализатор за падането на последния е вълна от самоубийствени атентати малко преди изборите, на 3 и 4 март 1996 г. Палестинците извършват два самоубийствени атентата, при което загиват 32 израелци, при което Перес изглежда, вероятно, неспособен да спре атаките. За разлика от Перес, Нетаняху не вярва на Ясер Арафат и подусловя какъвто и да е напредък в мирния процес на Палестинската национална власт, която трябва да изпълнява задълженията си, а именно-борбата с тероризма. Затова, той излиза на изборите с мотото на кампанията си – „Нетаняху – за създаване на здрав мир“. Все пак, въпреки че Нетаняху печели изборите за министър-председател, „Трудовата Партия“ печели изборите за Кнесета, побеждавайки обединението на Ликуд-Гешер-Цомет, което означавало, че Нетаняху трябва да разчита на коалиция с крайно ортодоксални страни, като „Шас“ и „УТЖ“ (чиито социални политики твърдо противоречят на капиталистическите му намерения), за да управлява. == Първи мандат като министър-председател (1996 – 1999) == [[Файл:Netanyahu Arafat Shaath.jpg|мини|250п|Среща между Бенямин Нетаняху и [[Ясер Арафат]] ([[1997]])]] Поредица от самоубийствени атентати засилва позицията на Ликуд за сигурност. Хамас поема отговорност за повечето от бомбените атентати. Като министър-председател Нетаняху повдига много въпроси за централните предпоставки на мирния процес от Осло. Една от основните му точки е несъгласие, че преговорите трябва да се извършват на етапи. Това означава, че концесии трябва да се направят спрямо палестинците, преди всяко едно решение да е взето по основните въпроси, като статута на Ерусалим, и изменението на Палестинската Национална Харта. Поддръжниците на Осло заявяват, че многоетапен подход ще изгради репутация сред палестинците и ще ги задвижва да търсят помирение, когато тези същи основни въпроси са повдигнати в по-късните етапи. Нетаняху заявява, че тези отстъпки само стимулират екстремистките елементи, без да получават никакви материални жестове в замяна. Той призовава за конкретни жестове на Палестинската добронамереност в замяна на израелски отстъпки. Въпреки посочените си различия с Осло, министър-председателя Нетаняху продължава изпълнението на споразумението, но неговото министър-председателство като цяло отбелязва значително забавяне на мирния процес. През 1996 г. Нетаняху и Ерусалимския кмет, Ехуд Олмерт, решават да открият изход в арабския квартал на Западната стена за тунела, който преди това премиера Шимон Перес бе инструктирал да бъде оставен на изчакване, в името на мира. Това предизвика три дни на бунтове от страна на палестинците, в резултат на което както израелци, така и палестинци били убити. През януари 1997 г. Нетаняху подписва протокола Хеврон с Палестинската власт, което води до пренасочване на израелските сили в Хеврон и завъртане на гражданската власт в голяма част от областта на Палестинската автономна част. В крайна сметка, липсата на напредък в мирния процес, довежда до нови преговори, които предизвикват Меморандума Уай Ривър през 1998 г., който определя подробно стъпките, които трябва да бъдат предприети, от израелското правителство и палестинската власт, за да се приложи Временното споразумение от 1995 година, постигнато по-рано. Този меморандум е подписан от Нетаняху и председателя на ПЛО, Ясер Арафат, и на 17 ноември 1998 г.,120 членния парламент на Израел, Кнесета, одобрява Меморандума Уай Ривър, чрез гласуване, и резултат от 75 – 19. Както министър-председателя, Нетаняху подчертава, политиката е на „три не“-та:не изтеглянето от Голанските възвишения, не на обсъждането на случая с Ерусалим, не на преговори без предварителни условия. На Нетаняху се противопоставя политическото ляво крило в Израел като също губи подкрепа от дясно заради отстъпките направени на палестинците в Хеброн и на други места, и поради неговите преговори с Арафат като цяло. Нетаняху загубва по това време благоразположението на израелското общество след дълга верига от скандали, включващи неговия брак и обвинения в корупция. През 1997 г. полицията подлага Нетаняху на разследване по обвинения в корупция за упражняване на влияние заради позицията си. Той е обвиняван за назначаване на генерален адвокат, който трябвало да намали обвиненията и прокурорите постановяват, че няма достатъчно доказателства, за да отиде на съд. През 1999 г. Нетаняху е изправен пред поредния скандал, когато полицията в Израел препоръчва той да бъде съден за корупция, за $ 100 000 в безплатни услуги от правителствен контрактор; Израелския главен прокурор не го преследва, позовавайки се на проблеми с доказателства. След като е победен от Ехуд Барак в изборите от 1999 г. за министър-председател, Нетаняху временно се оттегля от политиката. Впоследствие, той служи като старши консултант с израелския разработчик за комуникационно оборудване BATM, в продължение на две години. == Политическа криза и възстановяване (2000 – 2003) == С падането на правителството на Барак в края на 2000, Нетаняху възвръща желанието си да се върне в политиката. По закон, оставката на Барак е трябвало да доведе до избори за министър-председател само. Нетаняху настоява, че общите избори трябва да се проведат, като твърди, че в противен случай би било невъзможно да има стабилно правителство. Нетаняху решава в крайна сметка да не се кандидатира за министър-председателския пост, ход, който улеснява, изненадващо, идването на власт на Ариел Шарон, който по това време се счита по-малко популярен от Нетаняху. През 2002 г. след като Израелската Работническа Партия напуска коалицията и остава позицията на министър на външните работи свободна, министър-председателя Ариел Шарон назначава Нетаняху за министър на външните работи. Нетаняху оспорва Шарон за ръководството на партията Ликуд, но не успява да измести Шарон. На 9 септември 2002 г. реч на Нетаняху в Университета Конкордиа в Монреал, Квебек, Канада е отменена, след като стотици пропалестински протестиращи претоварили сигурността и разбили стъклен прозорец. Нетаняху не е присъствал на протеста, а е останал в хотела Риц Карлтон, Монреал през цялото време. Той по-късно обвинява активистите в подкрепа на тероризма и „луд фанатизъм“. Седмици по-късно, на 1 октомври 2002, около 200 протестиращи отново се пробват да се сблъскат с Нетаняху след неговото появяване на Хайнц Хоул в Питсбърг, въпреки че полицията на Питцбърг, Израелската Сигурност, и Питсбъргките Специални части, допускат речите му да продължат в центъра на залата, Клуб Дукуесне, и крайградския Университет Робърт Морис. == Финансов Министър: 2003 – 2005 == След израелските законодателни избори през 2003 г. Шарон предлага Министерството на Външните Работи на Силван Шалом, а на Нетаняху Министерството на Финансите. Това се счита от много наблюдатели за изненадващ ход. Някои анализатори спекулират, че Шарон прави този ход, защото смята, че Нетаняху е политическа заплаха, след като демонстрирал ефективност като министър на външните работи, и че чрез поставянето му в Министерството на Финансите по време на икономическа несигурност, може да намали популярността на Нетаняху. Нетаняху приема новото назначение, след като Шарон се съгласява да му предостави безпрецедентно ниво на независимост в управлението на министерството. Като министър на финансите Нетаняху предприема икономически план за възстановяване на икономиката на Израел от ниската си точка по време на интифадата Ал Акса. Планът се цели към по-либерализираните пазари, въпреки че не е без своите критици. Нетаняху успява да приеме няколко дълго нерешени реформи, включително важната реформа в банковата система. Въпреки това, противниците му в Лейбъристката партия (и дори някои в собствената му Ликуд) разглеждат политиката на Нетаняху като „тачъристки“ атаки срещу почитаната израелска мрежа на социална сигурност. Нетаняху заплашва, че ще подаде оставка от поста си през 2004 г., освен ако плана за изтеглянето от Газа не бъде подложен на референдум. Той по-късно променя ултиматума и гласува за програмата в Кнесета, което показва, че непосредствено след това, че той ще подаде оставка, ако не се проведе референдум в рамките на 14 дни. Той подава оставката си в писмо от 7 август 2005 г., малко преди израелския кабинет да гласува 17 на 5 за одобряване на началната фаза на изтеглянето от Газа. == Лидер на Ликуд и опозиционен лидер (2005 – 2009) == След оттеглянето на Шарон от Ликуд, Нетаняху е един от няколкото кандидати, които се борят за лидерството на Ликуд. Последният му опит, преди това, е през септември 2005 г., когато се опитва да проведе предсрочни първични избори за поста на ръководител на партията Ликуд, докато партията заема поста министър-председател – и по този начин ефективно избутва Ариел Шарон от кабинета. Партията отхвърля тази инициатива. Нетаняху си връща лидерството на 20 декември 2005 г., с 47% на първичния вот, срещу 32% за Силван Шалом и 15% за Моше Феиглин. През март 2006 на изборите за Кнесет Ликуд заема трето място зад партията Кадима и партията на Труда, и Нетаняху служи като лидер на опозицията. На 14 август 2007 г. Нетаняху е преизбран за председател на Ликуд и избира своя кандидат за поста на министър-председател със 73% от гласовете, срещу крайно десния кандидат Моше Феиглин и Световния председател на Ликуд Дани Данон. Той се противопоставя през 2008 на прекратяването на огъня между Израел-Хамас, като другите от опозицията в Кнесета. Конкретно Нетаняху казва: „Това не е почивка, това е едно израелско съгласие за превъоръжаване на Хамас... Какво получаваме срещу това?“ След избирането на Ливни за глава на Кадима и оставката на Олмерт от поста на министър-председател Нетаняху отказва да се присъедини към коалиция, която Ливни се опитва да формира и поддържа нови избори, които са проведени през февруари 2009 година. Нетаняху е кандидат на Ликуд за министър-председател през израелските законодателни избори, които се състоят на 10 февруари 2009 г., като Ципи Ливни, предишният действащ премиер при правителството на Олмерт, е била в състояние да формира жизнеспособна управляваща коалиция. Проучванията на общественото мнение показват Ликуд да води в резултата, но с около една трета от израелските гласоподаватели в състояние на нерешимост. На изборите Ликуд печели втория най-голям брой места, като само партията на Ливни има повече от Ликуд, и то с едно място повече. Едно от възможните обяснения за относително слабото представяне на Ликуд е, че някои от техните поддръжници са избягали на страната на Авигдор Либерман, чиято партия се казва „Израел Бейтену“. Нетаняху обаче обявява победа на основание, че десните партии са спечелели мнозинството от гласове, а на 20 февруари 2009 г., Нетаняху е бил определен от израелския президент Шимон Перес да наследи Ехуд Олмерт като министър-председател, и тогава започва да се преговоря за сформиране на коалиционно правителство. Въпреки че десните партии печелят с мнозинство от 65 места в Кнесета, Нетаняху предпочита по-широка, центристка коалиция и се обръща към своите съперници – Кадима, партията председателствана от Ципи Ливни, да се присъединят към неговото правителство. Този път е ред на Ливни да се откаже да се присъедини, като повод за това са различни мнения относно това как да продължат мирния процес, което всъщност е спънката. Нетаняху успява да примами по-малък конкурент, Партията на Труда, с председател Ехуд Барак, да се присъедини към правителството му и да му даде определена тежест на центристкия тон. Нетаняху представя кабинета си за Кнесета – „вот на доверие“ на 31 март 2009. 32-рото правителство го одобрява в този ден с мнозинство от 69 депутати срещу 45 (с пет въздържали се) и членовете полагат клетва. == Втори мандат като министър-председател (2009 – 2013) == През 2009 г. Държавният секретар на САЩ Хилъри Родхъм Клинтън изрази подкрепа за създаването на палестинска държава – решение, което не е прието от министър-председателя Бенямин Нетаняху, с когото тя по-рано обещава на САЩ сътрудничество. При пристигането на специалния пратеник на президента Обама, Джордж Мичъл, Нетаняху казва, че всяка подкрепа за преговорите с палестинците ще бъде под условието, че палестинците признаят Израел като еврейска държава. Американският президент Барак Обама тогава казва на Нетаняху, че решение за създаването на две държави е приоритет и призовава за замразяване на застрояването на селища. Нетаняху отказва да подкрепи създаването на палестинска държава и подкрепя Израел да продължи строителството на селища. == Трети мандат като министър-председател (от 2013 г.) == {{раздел-мъниче}} == Бележки == <references/> == Автор на == * Terrorism: How the West Can Win. Avon. 1987 * A Durable Peace: Israel and Its Place Among the Nations. Grand Central Publishing. {{commonscat|Benyamin Netanyahu}} {{пост списък|Министър-председател на Израел|14}} {{пост списък|Министър-председател на Израел|18}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Нетаняху, Бенямин}} [[Категория:Израелски политици]] [[Категория:Израелски министри]] [[Категория:Министър-председатели на Израел]] [[Категория:Министри на финансите]] [[Категория:Министри на външните работи на Израел]] [[Категория:Членове на Кнесета на Израел]] [[Категория:Постоянни представители в ООН]] [[Категория:Посланици на Израел]] [[Категория:Националисти]] [[Категория:Популисти]] [[Категория:Военнопрестъпници]] [[Категория:Родени в Тел Авив]] bm2dpegxhf287gcok3b658v1xqze3bu 12876958 12876863 2026-04-11T00:32:50Z 5530а 331033 Премахната редакция 12876863 на [[Special:Contributions/~2026-22164-66|~2026-22164-66]] ([[User talk:~2026-22164-66|б.]]), към версия на Nk 12876958 wikitext text/x-wiki {{Личност|политик | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | постове1 = 9-и [[министър-председател на Израел]] | години1 = 18 юни 1996 – 6 юли 1999<br>31 март 2009 – 13 юни 2021<br>29 декември 2022 – | постове2 = 3-ти председател на Ликуд | години2 = 3 февруари 1993 – 6 юли 1999<br>20 декември 2005 – }}{{Личност/Военен | категория = политик | звание = [[Файл:IDF seren rotated.svg|23px]] [[Капитан]] | години на служба = 1967 – 1973 | преданост = {{флагче с име|Израел}} | въоръжени сили = [[Израелски отбранителни сили]] | войсково поделение = [[Сайерет Маткал]] | войни = [[Война от Йом Кипур]] }} }} '''Бенямин Нетаняху''' ({{lang|he|בנימין נתניהו}}) е [[израел]]ски [[политик]] и 9-и [[министър-председател на Израел]] от април [[1996]] до май [[1999]] и от 2009 за втори път до 2021 г..<ref>[http://www.jewishvirtuallibrary.org/jsource/biography/netanyahu.html www.jewishvirtuallibrary.org]</ref> Член е на [[консерватизъм|консервативната]] [[партия]] [[Ликуд]], Министър на външните работи, Министър на публичната дипломация и по въпросите на диаспората. Нетаняху е първият израелски премиер, който е роден в Израел след създаването на държавата. Нетаняху се присъединява към израелските отбранителни сили по време на [[Шестдневна война|Шестдневната война]] през [[1967]] г. и става ръководител на екип в специалното звено ''„Сайерет Маткал“.'' Взима участие в редица мисии, включително операция ''„Подарък“'' (1968) и операция ''„Изотоп“'' (1972 г.), когато е прострелян в рамото. Нетаняху е на предните линии във [[Война от Йом Кипур|войната от Йом Кипур]] през 1973 г., участва в специални отряди за нападения в [[Суецки канал|Суецкия канал]], а след това ръководи командоси дълбоко в [[Сирия|Сирийската територия]]. Постига чин [[капитан]], преди да бъде освободен. Нетаняху е член на партия Ликуд, служи като посланик на Израел в [[ООН]] през периода 1984 – 1988 и е министър-председател от юни 1996 г. до юли 1999 година. Слиза от политическата сцена и се насочва към частния сектор, след като понася загуба в изборите от 1999 г. за министър-председател от [[Ехуд Барак]]. През 2005 г. Бенямин Нетаняху е избран на 18 място в анкетната листа за най-голям израелец на всички времена от анкета, проведена от израелския новинарски уебсайт „Инет“. През 2012 г. той е на първо място в списъка на „най-влиятелните евреи в света“ от „[[Джерусалем Пост]]“. През 2012 г. Нетаняху е бил регистриран на 23-то място в списъка на списание „[[Форбс]]“ за „най-влиятелни хора в света“. През ноември 2024 г. [[Международен наказателен съд|Международният наказателен съд]] издава заповед за арест на Нетаняху заедно с [[Йоав Галант]] и [[Мохамед Деиф]]. == Биография == Роден е в семейството на Цила и Бен-Цион Нетаняху. Неговият баща Бен-Цион е професор по еврейска история. По-големият му брат Йонатан загива през 1976 г. при [[Операция „Ентебе“]]. По-малкият му брат Иддо е специалист по [[радиология]] и писател. Бенямин Нетаняху, известен с прякора си Биби, е три пъти женен, като от настоящата си съпруга Сара има 2 деца. Макар и роден в Израел, израства в щата [[Пенсилвания]] ([[САЩ]]). През 1967 г. се завръща в Израел където отбива военната си служба в елитната част „Сайерет маткал“ на израелската армия. Завършва бакалавърска степен по архитектура в [[Масачузетски технологичен институт|Масачузетския институт по технологии]], магистърска степен в MIT Sloan School of Management и политически науки в [[Харвард]]. През 1982 г. Нетаняху постъпва на дипломатическа работа, две години по-късно става посланик в [[Организация на обединените нации|ООН]]. На този пост успява да подобри значително имиджа на своята страна в Америка. През 1988 г. е избран в Кнесета от листата на Ликуд, заема поста на заместник външен министър и играе важна роля на Мадридската конференция. Бенямин Нетаняху е избран за министър-председател през 1996 г. след поредица от самоубийствени атентати, извършени от [[палестинци|палестински]] [[терорист]]и. [[Шимон Перес]], който по това време води в социологическите проучвания, не съумява да се справи с нарастващия палестински тероризъм. За разлика от него Нетаняху залага не на добрата воля на [[Ясер Арафат]] да се справи с тероризма, а обвързва развитието на мирния процес с борбата на [[Палестинска автономия|Палестинската автономия]] с тероризма. Безкомпромисната му политика към палестинците води до намаляване на проявите на палестинския тероризъм. Решението му обаче да подкрепи изграждането на нов тунел, водещ към [[Стена на плача|Стената на плача]], води до ескалация на напрежението между палестинците и израелските власти, в резултат на което следват тридневни безредици и множество убити и от двете страни. Макар и постигнал нелоши резултати в борбата с тероризма, Нетаняху се превръща в прицел на левите кръгове в израелското общество. Популярността му спада и от поредица скандали около съпругата му и съмнения за [[корупция]]. През 1999 г. загубва изборите от [[Ехуд Барак]]. През 2002 г., след падането на Партията на труда от власт, Нетаняху става вътрешен министър в правителството на [[Ариел Шарон]]. По същото време се опитва да съперничи на същия за председателския пост в Ликуд. През 2003 г. оглавява финансовото министерство в новото правителство на Шарон. Като финансов министър се опитва чрез дръзки планове да облекчи положението на израелската икономика, чието състояние се влошава след избухването на Втората [[Интифада ал-Акса|Интифада]]. В рамките на партията Ликуд Монтгомъри (окръг, Пенсилвания) се оформя като съперник на [[Ариел Шарон]] и като отявлен [[хардлайнер]]. Обявява се категорично против независима палестинска държава. С оттеглянето на Шарон от Ликуд Нетаняху се очертава като безспорен лидер в партията си. Често е обвиняван за крайните си възгледи Нетаняху се стреми да изгради имидж на политик, вярващ в мир построен въз основата на сигурността, а не обратното. На [[7 август]] [[2005]] г. напуска правителството на Ариел Шарон в знак на протест срещу едностранното извеждане на израелските заселници от [[Ивицата Газа]]. Между 1956 г. и 1958 г., и отново през 1963 – 1967, семейството му живее в Съединените щати, в [[Монтгомъри (окръг, Пенсилвания)|Челтенхам Тоуншип]], [[Пенсилвания]], предградие на [[Филаделфия]]. Нетаняху завършва гимназията Челтенхам като е активен в клуб за дебати. До днес той говори американски-английски с акцент, присъщ на хора от Филаделфия. == Ранна политическа кариера (1988 – 1996) == Преди израелските законодателни избори през 1988, Нетаняху се връща в Израел и се присъединява към партия Ликуд. Във вътрешните централни избори на Ликуд, Нетаняху става на пето място в списъка. По-късно е избран за член на 12-ия Кнесет, и е назначен като заместник-външен министър на Моше Аренс, а по-късно и на Давид Леви. Нетаняху и Леви не си съдействат и съперничеството между двамата се засилва след това. По време на конференция в Мадрид от 1991 г. Нетаняху е сред членовете на израелската делегация, водена от министър-председателя Ицхак Шамир. След Мадридската конференция, Нетаняху е назначен за заместник-министър в кабинета на израелския министър-председател. След поражението на партия Ликуд през израелските парламентарни избори през 1992, партия Ликуд провежда първични избори през 1993 г., за да избере своя лидер. Нетаняху побеждава на тях, надвивайки Бени Бегин, който е син на покойния министър-председател Менахем Бегин, и ветерана политик Дайвид Леви (Шарон първоначално иска да ръководи партията, но бързо се оттегля, когато става ясно, че той има минимална подкрепа). Шамир се оттегля от политиката скоро след поражението, което Ликуд поема на изборите през 1992. След убийството на Ицхак Рабин, временният му наследник Шимон Перес решава да свика предсрочни избори, за да даде на правителството мандат, който да даде напредък в мирния процес. Нетаняху е бил кандидат на Ликуд за министър-председател в израелските законодателни избори през 1996, които се провеждат на 26 май 1996 г. и са първите израелски избори, в които израелците избират премиера си директно. Нетаняху наел американската, републиканска, политическа оператива Артър Финкелщайн да провежда кампанията му, и въпреки че американския стил на озвучени и остри атаки предизвиква остра критика от вътрешността на Израел, в крайна сметка се оказва ефективна. (Методът е по-късно копиран и от Ехуд Барак по време на предизборната кампания 1999, в която той побеждава Нетаняху.) Нетаняху печели изборите, като става най-младият човек в историята на Израел на това място и първия израелски министър-председател роден в държавата Израел. (Ицхак Рабин е роден в Йерусалим, който е бил под британски мандат в Палестина, преди основаването 1948 на израелската държава.) Победата на Нетаняху над Шимон Перес изненадва мнозина. Основният катализатор за падането на последния е вълна от самоубийствени атентати малко преди изборите, на 3 и 4 март 1996 г. Палестинците извършват два самоубийствени атентата, при което загиват 32 израелци, при което Перес изглежда, вероятно, неспособен да спре атаките. За разлика от Перес, Нетаняху не вярва на Ясер Арафат и подусловя какъвто и да е напредък в мирния процес на Палестинската национална власт, която трябва да изпълнява задълженията си, а именно-борбата с тероризма. Затова, той излиза на изборите с мотото на кампанията си – „Нетаняху – за създаване на здрав мир“. Все пак, въпреки че Нетаняху печели изборите за министър-председател, „Трудовата Партия“ печели изборите за Кнесета, побеждавайки обединението на Ликуд-Гешер-Цомет, което означавало, че Нетаняху трябва да разчита на коалиция с крайно ортодоксални страни, като „Шас“ и „УТЖ“ (чиито социални политики твърдо противоречят на капиталистическите му намерения), за да управлява. == Първи мандат като министър-председател (1996 – 1999) == [[Файл:Netanyahu Arafat Shaath.jpg|мини|250п|Среща между Бенямин Нетаняху и [[Ясер Арафат]] ([[1997]])]] Поредица от самоубийствени атентати засилва позицията на Ликуд за сигурност. Хамас поема отговорност за повечето от бомбените атентати. Като министър-председател Нетаняху повдига много въпроси за централните предпоставки на мирния процес от Осло. Една от основните му точки е несъгласие, че преговорите трябва да се извършват на етапи. Това означава, че концесии трябва да се направят спрямо палестинците, преди всяко едно решение да е взето по основните въпроси, като статута на Ерусалим, и изменението на Палестинската Национална Харта. Поддръжниците на Осло заявяват, че многоетапен подход ще изгради репутация сред палестинците и ще ги задвижва да търсят помирение, когато тези същи основни въпроси са повдигнати в по-късните етапи. Нетаняху заявява, че тези отстъпки само стимулират екстремистките елементи, без да получават никакви материални жестове в замяна. Той призовава за конкретни жестове на Палестинската добронамереност в замяна на израелски отстъпки. Въпреки посочените си различия с Осло, министър-председателя Нетаняху продължава изпълнението на споразумението, но неговото министър-председателство като цяло отбелязва значително забавяне на мирния процес. През 1996 г. Нетаняху и Ерусалимския кмет, Ехуд Олмерт, решават да открият изход в арабския квартал на Западната стена за тунела, който преди това премиера Шимон Перес бе инструктирал да бъде оставен на изчакване, в името на мира. Това предизвика три дни на бунтове от страна на палестинците, в резултат на което както израелци, така и палестинци били убити. През януари 1997 г. Нетаняху подписва протокола Хеврон с Палестинската власт, което води до пренасочване на израелските сили в Хеврон и завъртане на гражданската власт в голяма част от областта на Палестинската автономна част. В крайна сметка, липсата на напредък в мирния процес, довежда до нови преговори, които предизвикват Меморандума Уай Ривър през 1998 г., който определя подробно стъпките, които трябва да бъдат предприети, от израелското правителство и палестинската власт, за да се приложи Временното споразумение от 1995 година, постигнато по-рано. Този меморандум е подписан от Нетаняху и председателя на ПЛО, Ясер Арафат, и на 17 ноември 1998 г.,120 членния парламент на Израел, Кнесета, одобрява Меморандума Уай Ривър, чрез гласуване, и резултат от 75 – 19. Както министър-председателя, Нетаняху подчертава, политиката е на „три не“-та:не изтеглянето от Голанските възвишения, не на обсъждането на случая с Ерусалим, не на преговори без предварителни условия. На Нетаняху се противопоставя политическото ляво крило в Израел като също губи подкрепа от дясно заради отстъпките направени на палестинците в Хеброн и на други места, и поради неговите преговори с Арафат като цяло. Нетаняху загубва по това време благоразположението на израелското общество след дълга верига от скандали, включващи неговия брак и обвинения в корупция. През 1997 г. полицията подлага Нетаняху на разследване по обвинения в корупция за упражняване на влияние заради позицията си. Той е обвиняван за назначаване на генерален адвокат, който трябвало да намали обвиненията и прокурорите постановяват, че няма достатъчно доказателства, за да отиде на съд. През 1999 г. Нетаняху е изправен пред поредния скандал, когато полицията в Израел препоръчва той да бъде съден за корупция, за $ 100 000 в безплатни услуги от правителствен контрактор; Израелския главен прокурор не го преследва, позовавайки се на проблеми с доказателства. След като е победен от Ехуд Барак в изборите от 1999 г. за министър-председател, Нетаняху временно се оттегля от политиката. Впоследствие, той служи като старши консултант с израелския разработчик за комуникационно оборудване BATM, в продължение на две години. == Политическа криза и възстановяване (2000 – 2003) == С падането на правителството на Барак в края на 2000, Нетаняху възвръща желанието си да се върне в политиката. По закон, оставката на Барак е трябвало да доведе до избори за министър-председател само. Нетаняху настоява, че общите избори трябва да се проведат, като твърди, че в противен случай би било невъзможно да има стабилно правителство. Нетаняху решава в крайна сметка да не се кандидатира за министър-председателския пост, ход, който улеснява, изненадващо, идването на власт на Ариел Шарон, който по това време се счита по-малко популярен от Нетаняху. През 2002 г. след като Израелската Работническа Партия напуска коалицията и остава позицията на министър на външните работи свободна, министър-председателя Ариел Шарон назначава Нетаняху за министър на външните работи. Нетаняху оспорва Шарон за ръководството на партията Ликуд, но не успява да измести Шарон. На 9 септември 2002 г. реч на Нетаняху в Университета Конкордиа в Монреал, Квебек, Канада е отменена, след като стотици пропалестински протестиращи претоварили сигурността и разбили стъклен прозорец. Нетаняху не е присъствал на протеста, а е останал в хотела Риц Карлтон, Монреал през цялото време. Той по-късно обвинява активистите в подкрепа на тероризма и „луд фанатизъм“. Седмици по-късно, на 1 октомври 2002, около 200 протестиращи отново се пробват да се сблъскат с Нетаняху след неговото появяване на Хайнц Хоул в Питсбърг, въпреки че полицията на Питцбърг, Израелската Сигурност, и Питсбъргките Специални части, допускат речите му да продължат в центъра на залата, Клуб Дукуесне, и крайградския Университет Робърт Морис. == Финансов Министър: 2003 – 2005 == След израелските законодателни избори през 2003 г. Шарон предлага Министерството на Външните Работи на Силван Шалом, а на Нетаняху Министерството на Финансите. Това се счита от много наблюдатели за изненадващ ход. Някои анализатори спекулират, че Шарон прави този ход, защото смята, че Нетаняху е политическа заплаха, след като демонстрирал ефективност като министър на външните работи, и че чрез поставянето му в Министерството на Финансите по време на икономическа несигурност, може да намали популярността на Нетаняху. Нетаняху приема новото назначение, след като Шарон се съгласява да му предостави безпрецедентно ниво на независимост в управлението на министерството. Като министър на финансите Нетаняху предприема икономически план за възстановяване на икономиката на Израел от ниската си точка по време на интифадата Ал Акса. Планът се цели към по-либерализираните пазари, въпреки че не е без своите критици. Нетаняху успява да приеме няколко дълго нерешени реформи, включително важната реформа в банковата система. Въпреки това, противниците му в Лейбъристката партия (и дори някои в собствената му Ликуд) разглеждат политиката на Нетаняху като „тачъристки“ атаки срещу почитаната израелска мрежа на социална сигурност. Нетаняху заплашва, че ще подаде оставка от поста си през 2004 г., освен ако плана за изтеглянето от Газа не бъде подложен на референдум. Той по-късно променя ултиматума и гласува за програмата в Кнесета, което показва, че непосредствено след това, че той ще подаде оставка, ако не се проведе референдум в рамките на 14 дни. Той подава оставката си в писмо от 7 август 2005 г., малко преди израелския кабинет да гласува 17 на 5 за одобряване на началната фаза на изтеглянето от Газа. == Лидер на Ликуд и опозиционен лидер (2005 – 2009) == След оттеглянето на Шарон от Ликуд, Нетаняху е един от няколкото кандидати, които се борят за лидерството на Ликуд. Последният му опит, преди това, е през септември 2005 г., когато се опитва да проведе предсрочни първични избори за поста на ръководител на партията Ликуд, докато партията заема поста министър-председател – и по този начин ефективно избутва Ариел Шарон от кабинета. Партията отхвърля тази инициатива. Нетаняху си връща лидерството на 20 декември 2005 г., с 47% на първичния вот, срещу 32% за Силван Шалом и 15% за Моше Феиглин. През март 2006 на изборите за Кнесет Ликуд заема трето място зад партията Кадима и партията на Труда, и Нетаняху служи като лидер на опозицията. На 14 август 2007 г. Нетаняху е преизбран за председател на Ликуд и избира своя кандидат за поста на министър-председател със 73% от гласовете, срещу крайно десния кандидат Моше Феиглин и Световния председател на Ликуд Дани Данон. Той се противопоставя през 2008 на прекратяването на огъня между Израел-Хамас, като другите от опозицията в Кнесета. Конкретно Нетаняху казва: „Това не е почивка, това е едно израелско съгласие за превъоръжаване на Хамас... Какво получаваме срещу това?“ След избирането на Ливни за глава на Кадима и оставката на Олмерт от поста на министър-председател Нетаняху отказва да се присъедини към коалиция, която Ливни се опитва да формира и поддържа нови избори, които са проведени през февруари 2009 година. Нетаняху е кандидат на Ликуд за министър-председател през израелските законодателни избори, които се състоят на 10 февруари 2009 г., като Ципи Ливни, предишният действащ премиер при правителството на Олмерт, е била в състояние да формира жизнеспособна управляваща коалиция. Проучванията на общественото мнение показват Ликуд да води в резултата, но с около една трета от израелските гласоподаватели в състояние на нерешимост. На изборите Ликуд печели втория най-голям брой места, като само партията на Ливни има повече от Ликуд, и то с едно място повече. Едно от възможните обяснения за относително слабото представяне на Ликуд е, че някои от техните поддръжници са избягали на страната на Авигдор Либерман, чиято партия се казва „Израел Бейтену“. Нетаняху обаче обявява победа на основание, че десните партии са спечелели мнозинството от гласове, а на 20 февруари 2009 г., Нетаняху е бил определен от израелския президент Шимон Перес да наследи Ехуд Олмерт като министър-председател, и тогава започва да се преговоря за сформиране на коалиционно правителство. Въпреки че десните партии печелят с мнозинство от 65 места в Кнесета, Нетаняху предпочита по-широка, центристка коалиция и се обръща към своите съперници – Кадима, партията председателствана от Ципи Ливни, да се присъединят към неговото правителство. Този път е ред на Ливни да се откаже да се присъедини, като повод за това са различни мнения относно това как да продължат мирния процес, което всъщност е спънката. Нетаняху успява да примами по-малък конкурент, Партията на Труда, с председател Ехуд Барак, да се присъедини към правителството му и да му даде определена тежест на центристкия тон. Нетаняху представя кабинета си за Кнесета – „вот на доверие“ на 31 март 2009. 32-рото правителство го одобрява в този ден с мнозинство от 69 депутати срещу 45 (с пет въздържали се) и членовете полагат клетва. == Втори мандат като министър-председател (2009 – 2013) == През 2009 г. Държавният секретар на САЩ Хилъри Родхъм Клинтън изрази подкрепа за създаването на палестинска държава – решение, което не е прието от министър-председателя Бенямин Нетаняху, с когото тя по-рано обещава на САЩ сътрудничество. При пристигането на специалния пратеник на президента Обама, Джордж Мичъл, Нетаняху казва, че всяка подкрепа за преговорите с палестинците ще бъде под условието, че палестинците признаят Израел като еврейска държава. Американският президент Барак Обама тогава казва на Нетаняху, че решение за създаването на две държави е приоритет и призовава за замразяване на застрояването на селища. Нетаняху отказва да подкрепи създаването на палестинска държава и подкрепя Израел да продължи строителството на селища. == Трети мандат като министър-председател (от 2013 г.) == {{раздел-мъниче}} == Бележки == <references/> == Автор на == * Terrorism: How the West Can Win. Avon. 1987 * A Durable Peace: Israel and Its Place Among the Nations. Grand Central Publishing. {{commonscat|Benyamin Netanyahu}} {{пост списък|Министър-председател на Израел|14}} {{пост списък|Министър-председател на Израел|18}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Нетаняху, Бенямин}} [[Категория:Израелски политици]] [[Категория:Израелски министри]] [[Категория:Министър-председатели на Израел]] [[Категория:Министри на финансите]] [[Категория:Министри на външните работи на Израел]] [[Категория:Членове на Кнесета на Израел]] [[Категория:Постоянни представители в ООН]] [[Категория:Посланици на Израел]] [[Категория:Националисти]] [[Категория:Популисти]] [[Категория:Военнопрестъпници]] [[Категория:Родени в Тел Авив]] mlelpfjnrpyrk2lhnmm0859tohflhct 0 45292 12876668 12874834 2026-04-10T15:05:22Z Rumensz 125859 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда за най-добра чуждестранна книга]] → [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] 12876668 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Марио Варгас Льоса | име-оригинал = Mario Vargas Llosa | категория = писател | описание = перуански писател | портрет = Vargas Losa Göteborg Book Fair 2011b.jpg | портрет-описание = Марио Варгас Льоса през 2011 г. | роден-място = [[Арекипа]], [[Перу]] | починал-място = | работил = [[писател]], [[драматург]], [[есеист]], [[публицист]], [[политик]] | националност = {{Перу}} | брак = Хулия Уркиди (1955 – 1964)<br>Патрисия Льоса (1965–настояще) | деца = [[Алваро Варгас Льоса|Алваро]]<br>[[Гонзало Варгас Льоса|Гонзало]]<br>[[Моргана Варгас Льоса|Моргана]] | подпис = Mario Vargas Llosa Signature.svg | сайт = [http://www.mvargasllosa.com mvargasllosa.com] | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | период = | жанрове = [[роман]], [[разказ]], [[есе]] | теми = | направление = [[магически реализъм]] | дебют = | известни творби = „Разговор в катедралата“ (1969)<br>„Леля Хулия и писачът“ (1977) | награди = [[Награда на принцесата на Астурия|Награда на принца на Астурия]] (1986)<br>[[Сервантес (награда)|Мигел де Сервантес]] (1994)<br>[[Файл:Nobel prize medal.svg‎|ляво|Нобелова награда|25px]] [[Нобелова награда за литература|Нобелова награда]] (2010) | повлиян = | повлиял = | бележки = }} }} '''Хо&#768;рхе Ма&#768;рио Пе&#768;дро Ва&#768;ргас Льо&#768;са''' ({{lang|es|Mario Vargas Llosa}}, {{IPA|[ˈmaɾjo ˈβaɾɣaz ˈʎosa]}}) е [[перу]]ански [[писател]], Нобелов лауреат, един от водещите [[Латинска Америка|латиноамерикански]] [[романист]]и, [[публицист]]и и [[есеист]]и. == Биография == Роден е през [[1936]] г. в [[Арекипа]] в семейство от средната класа. Той е единствено дете на Ернесто Варгас Малдонадо и Дар Льоса Урета, които се разделят пет месеца след женитбата си. Варгас Льоса прекарва детството си със своята майка в [[Кочабамба]], [[Боливия]], където учи в местния колеж [[Ла Сал]]. При управлението на [[Хосе Луис Бустаманте]] дядото на Варгас Льоса заема важен политически пост в [[Пиура]], където той се премества с майка си. През 1946 г. Марио Варгас Льоса отива в [[Лима]], където се среща за първи път с баща си. През следващите години родителите му живеят заедно. Той учи в колежа Ла Сал в Лима, а през 1950 г. баща му го изпраща във Военната академия. Година преди завършването на Военната академия Варгас Льоса вече работи като любител-журналист. Той напуска академията и довършва образованието си в Пиура, където работи за местния вестник ''„Ла Индустрия“'', като междувременно поставя първата си пиеса ''„Бягството на инката“'' (''„La Huida del Inca“''). През 1953 г. постъпва в [[Национален университет Сан Маркос|Националния университет „Сан Маркос“]] в Лима, където учи литература. През 1955 г. се жени за Хулия Уркиди, сестра на съпругата на чичо му, която е с 13 години по-възрастна от него. Връзката им продължава няколко години, след което през 1959 г. той заминава за [[Испания]], където подготвя [[доктор]]ска дисертация в университета [[Мадридски университет Комплутенсе|Комплутенсе]] в [[Мадрид]]. Марио Варгас Льоса става известен с романа си ''„Градът и кучетата“'' (''„La Ciudad y los Perros“''; [[1962]]). Книгата е посрещната с широко одобрение и нейният автор е обявен за един от основните представители на латиноамериканската литературна вълна, наред с [[Хулио Кортасар]], [[Карлос Фуентес]] и [[Габриел Гарсия Маркес]]. Той затвърждава репутацията си с романа ''„Зелената къща“'' (''„La Casa Verde“''; [[1966]]), за който получава първата награда [[Ромуло Галегос (награда)|„Ромуло Галегос“]] в конкуренция с [[Хуан Карлос Онети]] и Габриел Гарсия Маркес. През 1965 г. Варгас Льоса се жени за първата си братовчедка Патрисия Льоса, от която има три деца. Най-големият му син [[Алваро Варгас Льоса]] също става писател. [[Файл:Sabatovargasllosa.jpg|мини|260px|[[Ернесто Сабато]] (вляво) с Марио Варгас Льоса (вдясно) през 1981]] През 80-те години Марио Варгас Льоса се включва в политическия живот и става активен привърженик на икономическия [[либерализъм]]. През 1990 г. се кандидатира за [[президент на Перу]] и губи изборите срещу [[Алберто Фухимори]]. Малко по-късно заминава за Испания и през 1993 г. получава испанско гражданство, след което се връща в Лима. През 1994 г. получава наградата за испаноезична литература [[Сервантес (награда)|„Мигел де Сервантес“]]. През 2010 г. е удостоен с [[Нобелова награда за литература]]. Призът от Шведската академия му се дава за „картографирането на властовите структури и отчетливото му изобразяване на личностните устойчивост, бунт и поражение“.<ref name="gray">[http://literaturatadnes.com/archives/499/ Марио Варгас Льоса с Нобелова награда за литература 2010] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20101013134831/http://literaturatadnes.com/archives/499 |date=2010-10-13 }}, Литературата Днес, 7 октомври 2010 г.</ref> == Произведения == <div style="-moz-column-count: 2; column-count: 2;"> * ''La huida del Inca'' (''Бягството на инката'', [[1952]]), [[пиеса]] * ''Los jefes'' ([[1959]]), [[разказ]]и * ''La ciudad y los perros'' ([[1963]]), [[роман]]<br>''Градът и кучетата''. Превод от испански Тамара Такова. Пловдив: Христо Г. Данов, 1980, 292 с. * ''La casa verde'' ([[1965]]), роман<br>''Зелената къща''. София: Народна култура, 1973, 394 с. * ''Los cachorros'' ([[1967]]), разкази * ''Conversación en La Catedral'' ([[1969]]), роман<br>''Разговор в Катедралата''. София: Народна култура, 1985, 636 с. * ''García Márquez: historia de un deicidio'' (''Гарсия Маркес: историята на едно богоубийство'', [[1971]]), [[есе]]та * ''Pantaleón y las visitadoras'' ([[1973]]), роман<br>''Панталеон и посетителките''. Превод от испански Емилия Юлзари. София: Отечествен фронт, 1981, 248 с. * ''La orgía perpetua: Flaubert y „Madame Bovary“'' (''Вечната оргия: Флобер и „Мадам Бовари“'', [[1975]]), есета * ''La tía Julia y el escribidor'' ([[1977]]), роман<br>''Леля Хулия и писачът''. Превод от испански Емилия Юлзари. Пловдив: Христо Г. Данов, 1981, 292 с.<br>''Леля Хулия и писачът''. Превод от испански Емилия Юлзари. Пловдив: Хермес, 2006, 384 с. ISBN 954-26-0405-X * ''Entre Sartre y Camus'' (''Между Сартър и Камю'', [[1981]]), есета * ''La guerra del fin del mundo'' (''Войната в края на света'', 1981), роман * ''La Señorita de Tacna'' (''Госпожицата от Такна'', 1981), пиеса * ''Kathie y el hipopótamo'' (''Кати и хипопотамът'', [[1983]]), пиеса * ''Historia de Mayta'' (''История на Майта'', [[1984]]), роман * ''¿Quién mató a Palomito Molero'' ([[1986]]), роман<br>''Кой уби Паломино Молеро?''. София: Колибри, 2012, 144 с. * ''La Chunga'' (1986), пиеса * ''El hablador'' ([[1987]]), роман<br>''Разказвачът''. Пловдив: Хермес, 2010, 240 с.<ref>[[Йордан Ефтимов]], [https://drive.google.com/file/d/1PN9j_U-AIzLrfqSOCuOBVVi5vet6eeUu/view „Лебедовата песен на един кенкицатацирира: „Разказвачът“ на Марио Варгас Льоса“. – „Литературен вестник“, год. XIX, бр.24, 30 юни 2010, с.7].</ref> * ''Elogio de la madrastra'' ([[1988]]), роман<br>''Възхвала на мащехата''. Превод от испански Боряна Цонева. София: Сигнал, 1992, 152 с. * ''La verdad de las mentiras: ensayos sobre la novela moderna'' (''Истината за лъжите: есета за съвременния роман'', [[1990]]), есета * ''Lituma en los Andes'' ([[1993]]), роман, награда "[[Планета (награда)|Планета]]"<br>''Литума в Андите''. София: Колибри, 2013 * ''El loco de los balcones'' (''Лудият от балконите'', 1993), пиеса * ''El pez en el agua. Memorias'' (''Риба във водата. Спомени'', 1993), мемоари * ''Ojos bonitos, cuadros feos'' (''Красиви очи, грозни картини'', [[1996]]), пиеса * ''Los cuadernos de don Rigoberto'' (''Тетрадките на дон Ригоберто'', [[1997]]), роман * ''Cartas a un joven novelista'' (''Писма до начинаещия романист'', 1997), есета * ''La fiesta del chivo'' ([[2000]]), роман<br>''Празникът на козела''. Пловдив: Хермес, 2004, 448 с. ISBN 954-26-0146-8 * ''Diario de Irak'' (''Иракски дневник'', [[2003]]), репортажи * ''El paraíso en la otra esquina'' (2003), роман<br>''Раят зад другия ъгъл''. Пловдив: Хермес, 2005, 404 с. ISBN 954-26-0349-5 * ''Travesuras de la niña mala'' ([[2006]]), роман<br>''[[Лудориите на лошото момиче]]''. Превод от испански Върбинка Костадинова. Пловдив: Хермес, 2007, 256 с. ISBN 978-954-26-0545-4<br>''Лудориите на лошото момиче''. Превод от испански Катя Диманова. София: Колибри, 2024, 368 с. * ''El sueño del celta'' ([[2010]]), роман<br>''Мечтата на келта''. Превод от испански Десислава Антова. София: Колибри, 2008, 416 с. ISBN 978-619-150-112-0 * ''El héroe discreto'' ([[2013]]), роман<br>''Герой по неволя''. Превод от испански Емилия Юлзари. София: Колибри, 2015, 376 с. ISBN 978-619-150-318-6 * ''Cinco esquinas'' ([[2016]]), роман<br>''Квартал Петте кьошета''. Превод от испански Емилия Юлзари. София: Колибри, 2017, 256 с. ISBN 978-619-02-0105-2 </div> == Екранизации в киното == * ''Día domingo'', екранизация на едноименния разказ, режисирана от Луис Льоса през 1970 г. * ''Los cachorros'', произведение, адаптирано към киното през 1973 г. от Хорхе Фонс, носител на наградата на Института за култура на Международния филмов фестивал в Сан Себастиан през 1972 г.<ref>{{Cite web |url=http://www.correcamara.com.mx/index.php?mod=historia_detalle&id=123 |title=Historia. Cronología parcial del cine mexicano (1994-1998). Premios internacionales |accessdate=16 de octubre de 2010 |author=Hugo Lara Chávez |date=30 de diciembre de 2006 |work=10, 9, 8 Corre cámara}}</ref> * ''Панталеон и посетителките'', пиеса, екранизирана през 1975 г., сърежисирана от самия Варгас Льоса, който изиграва и една от второстепенните роли. * ''Градът и кучетата'', филмова версия, режисирана от Франсиско Хосе Ломбарди през 1985 г. * ''Ягуар'', втора екранизация на „Градът и кучетата“, филм, заснет в Русия от чилийския режисьор Себастиан Аларкон през 1986 г. * ''Tune in Tomorrow'', екранизация на ''Леля Хулия и писачът'', режисирана от Джон Амиел през 1990 г. * ''Панталеон и посетителките'', втора екранизация на едноименния роман, режисирана от Франсиско Хосе Ломбарди през 1999 г. * ''Празникът на козела'', режисиран от Луис Льоса през 2005 г. * ''[[Лудориите на лошото момиче (сериал)|Лудориите на лошото момиче]]'', мексикански уеб сериал от 2022 г., продуциран от [[ТелевисаУнивисион]]. == Бележки == <references/> == Външни препратки == {{Wikiquote|Марио Варгас Льоса}} * {{икона|es}} [http://www.mvargasllosa.com/ Официален сайт] * {{Моята библиотека автор|mario-vargas-llosa|Марио Варгас Льоса}} * {{икона|en}} Petri Liukkonen, [https://archive.ph/20120803185145/http://www.kirjasto.sci.fi/vargas.htm Подробна биобиблиография на Марио Варгас Льоса], Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано * [[Лиляна Табакова]], [https://litvestnik.wordpress.com/на-фокус/льоса-един-непопулист/ „Льоса – един непопулист“], „[[Литературен вестник]]“, 23 юни 2004 г. * [[Къдринка Къдринова]], [http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=764&aid=17272 „Марио Варгас Льоса: Книгите ни измъкват от пещерите и ни показват звездите“], сп. „[[Тема (списание)|Тема]]“, бр. 21 (600), 27 май 2013 * [https://www.litclub.bg/library/prev/liosa/index.html Откъси от книги на Марио Варгас Льоса в Литературен клуб] {{Превод от|en|Mario Vargas Llosa|89162656}} {{нормативен контрол}} {{Нобел литература}} {{СОРТКАТ:Варгас Льоса, Марио}} [[Категория:Перуански писатели]] [[Категория:Перуански драматурзи]] [[Категория:Романисти]] [[Категория:Есеисти]] [[Категория:Автобиографи]] [[Категория:Колумнисти]] [[Категория:Перуански политици]] [[Категория:Антикомунисти]] [[Категория:Носители на Нобелова награда за литература]] [[Категория:Носители на ордена на Почетния легион]] [[Категория:Носители на награда „Планета“]] [[Категория:Носители на награда „Чино дел Дука“]] [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] [[Категория:Доктор хонорис кауза на Оксфордския университет]] [[Категория:Доктор хонорис кауза на Йейлския университет]] [[Категория:Доктор хонорис кауза на Софийския университет]] [[Категория:Почетни доктори във Франция]] [[Категория:Почетни доктори в Германия]] [[Категория:Членове на Френската академия]] [[Категория:Агностици]] [[Категория:Родени в Перу]] [[Категория:Починали в Лима]] 7skv1xr5pa826ovivobbodw9xxi243n 0 45560 12877105 12806244 2026-04-11T09:24:55Z ~2026-22161-20 391962 12877105 wikitext text/x-wiki {{Инфокутия знаме |име = Знаме на България |файл = Flag of Bulgaria.svg |файл_ширина = 220 }} '''[[Национално знаме|Националното знаме]] на [[България]]''' има правоъгълна форма и се състои от три [[Цвят (оптика)|цвята]]: [[бял цвят|бял]], [[зелен цвят|зелен]] и [[червен цвят|червен]], разположени хоризонтално от горе надолу, като цветните полета са еднакви по форма и размери. == Форма, цветове и размери == [[Файл:Flag2009BG.JPG|мини|Развято национално знаме на България.|260x260пкс]] Формата и цветовете на националния [[знаме|флаг]] на [[България]] са записани в [[конституция]]та на Република България {{Quote|Чл. 166.: Знамето на Република България е трицветно: бяло, зелено и червено, поставени водоравно от горе надолу.}} По-подробно, формата, размерите и цветовете се определят от Закона за Държавния печат и Националното знаме на Република България * Форма – правоъгълна със съотношение на широчина към дължина – 3:5. При вертикално окачено знаме, прикрепено към напречник, максималната му дължина може да достигне до пет широчини. * Размери: 18 × 30 cm, 24 × 40 cm, 90 × 150 cm, 129 × 215 cm. * Цветове: ** бял – със степен на белота не по-малка от 80%, ** зелен – номер ''17 – 5936 ТС'' по скалата на [[Пантон]]-текстил или 347 U по скалата на Пантон за печат върху хартия<ref name="lex.bg">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.lex.bg/laws/ldoc/2134401024 |заглавие=ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ ПЕЧАТ И НАЦИОНАЛНОТО ЗНАМЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ |достъп_дата=2019-08-08 |архив_дата=2019-08-08 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190808135528/https://www.lex.bg/laws/ldoc/2134401024 }}</ref> ** червен – номер ''18 – 1664 ТС'' по скалата на Пантон-текстил или 032 U по скалата на Пантон за печат върху хартия<ref name="lex.bg"/> Стандартни образци за цветовете на националното знаме се съхранявят в Комитета по стандартизация и метрология. Приблизителни стойности за други цветови модели: {{Знаме цветове |color1= Бял |hex1=ffffff |color2= Зелен<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.pantone.com/color-finder/17-5936-TCX |заглавие=PANTONE 17-5936 TCX Simply Green |достъп_дата=2019-08-08 |архив_дата=2017-08-09 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170809041545/https://www.pantone.com/color-finder/17-5936-TCX }}</ref> |hex2=009B75 |color3= Червен<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.pantone.com/color-finder/18-1664-TCX |заглавие=PANTONE 18-1664 TCX Fiery Red |достъп_дата=2019-08-08 |архив_дата=2017-08-09 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170809042014/https://www.pantone.com/color-finder/18-1664-TCX }}</ref> |hex3=D01C1F }} == История == === Първо и Второ българско царство и първите години на Турското робство === От „[[Отговорите на папа Николай I|Отговорите на папа Николай до българите]]“ разбираме, че преди приемането на [[Православие|християнството]] българите са използвали [[конска опашка]] като [[военно знаме]]. След [[Покръстване на България|покръстването на България]] в България започват да се използват [[знаме]]на, подобни на [[Византийска империя|византийските]]. Но като цяло данните за българско [[знаме]] от времето на [[Първа българска държава|Първото]] и [[Втора българска държава|Второто българско царство]] са оскъдни. <gallery class="center"> Файл:Flag_of_the_Second_Bulgarian_Empire_(1325).svg|Знаме на [[Велико Търново|Търновград]] от италианска карта, съставена от Анжелино Далорто през 1325 г. Файл:Flag of the Second Bulgarian Empire.svg|Знаме на [[Второто българско царство]] (при [[Иван Шишман]]) от средновековна карта, съставена от Гилем Солер през 1380 г.<ref>[https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Portolan_chart_of_Guillem_Soler_(c.1380,_Paris).jpg commons.wikimedia.org]</ref> </gallery> === През Възраждането === [[Файл:Flag of Stiliana Paraskevova.svg|мини|200п|Знамето на [[Българско опълчение|Българското опълчение]], ушито от [[Стиляна Параскевова|Стилияна Параскевова]], смятано за първообраз на националното знаме на България.]] Първото [[знаме]] с цветовете зелено, бяло и червено, подредени в този ред хоризонтално, се използва през 1861 – 1862 г. от двете [[Български легии в Белград|Български легии]] на [[Георги Раковски]]. По-късно четата на [[Филип Тотю]] носи [[знаме]], в което трите цвята са в последователност червен, бял, зелен. Трицветно зелено, бяло и червено е и знамето на букурещкия [[БРЦК]] – подредбата на Раковски е може би под влияние на приятеля на Раковски [[Димитър Ценович]], чиято дъщеря Любиша ушива двете знамена на комитета. Същото знаме носи и руско-българският доброволчески батальон в [[Сръбско-турска война (1876)|Сръбско-турската война]] от 1876. Знамето на [[Троян]]ския комитет на [[ВРО]] от 1875 година е червено, зелено, бяло. Първите знамена, в които трите български цвята са в днешния порядък, са знамето на [[Старозагорско въстание|Старозогорските въстаници]] от [[1875]] г. и знамето на Врачанския комитет от 1876 г. През 1877 г. [[Добродетелната дружина]] във Влашко поръчва ушиването на знамена за всяка от дружините на българското опълчение с хоризонтална подредба на бяло, зелено и червено подобна на днешната. Тези знамена не са използвани в бойните действия, тъй като не са предадени от руските власти на опълченците, но са използвани при новосформирането на [[Българската земска войска]] през 1878 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bulgarianhistory.org/znamenata-na-balgarskoto-opalchenie/|заглавие=Знамената на българското опълчение|автор=Иван Кънчев|издател=Сайт "Българска история"|достъп_дата=2024-08-21}}</ref> В същото време [[Самарско знаме|Самарското знаме]], основното знаме на [[Българско опълчение|Българското опълчение]], е използвано във войната – то е подарено от [[Самара|град Самара]] носи трите [[панславянски цветове|панславянски цвята]] – червен, бял и син. Върху избора на българско национално знаме оказва най-силно влияние знамето, ушито от дъщерята на [[Иван Параскевов]] – [[Стиляна Параскевова]], в румънския град [[Браила]] през април 1877 г. Наричано още '''Браилския трибагреник''', то е второто известно опълченско знаме след Самарското.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnt.bg/bg/a/videourok-za-sazdatelkata-na-balgarskoto-zname|заглавие=Видеоурок за създателката на българското знаме|дата=2016-05-23|издател=БНТ|архив_дата=2016-05-23|достъп_дата=2024-08-21}}</ref> На 8 май в [[Плоещ]] е предадено на великия княз [[Николай Николаевич]] за [[Българско опълчение|българските доброволци]], участващи в [[Руско-турска война (1877–1878)|Руско-турската война]].<ref>{{Cite journal|year=1877|title=|journal=в-к „Стара планина“|publisher=Добродетелна дружина|volume=бр. 12|quote=“На 8-й май т.г. председателят на Кишиневското общество г. Иван С. Иванов, който е известен със своите особени заслуги, имал честта да представи на Негово императорско височество великия княз Николай Николаевич браилският наш съотечественик Иван Параскевов. Г-н Параскевов поднесъл на Негово Величество българското национално знаме със злат лъв, приготвен от неговата дъщеря г-ца Стиляна. Великият княз приел милостиво това знаме и го предал на четвърта дружина от българското опълчение”}}</ref> То е квадратно, с лъв и надпис „БЪЛГАРИЯ“ в средата. Знамето не е предадено на българските опълченци нито от великия княз, нито от руските власти и не е използвано във войната. То обаче е развявано на военен парад в Пловдив на 30 август 1878 г. по случай имения ден на руския император. Знамето е присъствало в залата на [[Учредителното събрание]] във Велико Търново при гласуването на [[Търновската конституция]]. Това знаме днес е част от колекцията знамена на [[Национален военноисторически музей|Националния военноисторически музей]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bulgarianhistory.org/suzdatelite-na-bulgarskiq-tribagrenik/|заглавие=Иван и Стиляна Параскевови – създатели на първообраза на българското национално знаме|автор=д-р инж. Павел Б. Мончев|фамилно_име=Параскевов|първо_име=Иван|издател=Сайт "Българска история"|достъп_дата=22-08-21|цитат="Горната статия е съставена по литературни източници от изследователите на произхода на българските знамена и флагове, автора на книгата “Тя уши знамето” доц. Мария Витошанска, както и от семейни и родови спомени на наследниците на Иван Параскевов."}}</ref> <gallery class="center"> Файл:Stefan-Karadzha-zname.jpg|Знаме на четата на [[Стефан Караджа]]. Файл:Filip Totyu-zname.jpg|Знаме на четата на [[Филип Тотю]]. Файл:Rakovski.gif|Знаме на [[Георги Раковски|Раковски]], [[БРЦК]] и доброволците в [[Сръбско-турска война (1876)|Сръбско-турската война]]. Файл:KG BRCC STARA ZAGORA REVOLT FLAG 1875.png|Знаме на Старозагорското въстание 1875 г. Файл:House-museum-hristo-botev.jpg|Българско революционно знаме от Априлското въстание. Файл:Troyanski-komitet-flag.gif|Знаме на Троянския комитет на [[ВРО]]. Файл:Samara flag.png|[[Самарско знаме|Самарското знаме]]. </gallery> === След Освобождението === След Освобождението [[Търновска конституция|първата българска конституция]], приета на [[16 април]] [[1879]] г., в член 23 определя, че „българското народно знаме е трицвѣтно и състои отъ бѣлъ, зеленъ и червенъ цвѣтове, поставени хоризонтално.“ През [[1947]] г. към знамето, в левия горен ъгъл на бялото поле, се добавя гербът на [[Народна република България]], който остава до [[27 ноември]] [[1990]] г. На тази дата текстът в конституцията е променен и гербът е премахнат. Промяната е в сила до приемането на четвъртата конституция на България, където знамето на България се определя в актуалния си вариант. ''Забележка: Посочените по-долу образци и цветовете в тях не са автентични.'' <gallery class="center" widths="200" heights="120" perrow="4"> Flag of Bulgaria (1946-1967).svg|Българското знаме през 1947 – 1948 Flag of Bulgaria (1948-1967).svg|Българското знаме през 1948 – 1967 Flag of Bulgaria (1967-1971).svg|Българското знаме през 1967 – 1971 Flag of Bulgaria (1971-1990).svg|Българското знаме през 1971 – 1990 </gallery> == Използване == Националното знаме на Република България е постоянно издигнато на: * [[Народно събрание|Народното събрание]] * [[Президент на България|Президентството]] * [[Правителство на България|Министерствата]] и другите държавни учреждения, на регионалните структури на министерствата и областните администрации * [[Конституционен съд на България|Конституционния съд]] * Органите на съдебната власт * [[Българска народна банка|Българската народна банка]] * [[Българска национална телевизия|Българската национална телевизия]] и [[Българско национално радио|Българското национално радио]] * Общините, районите и кметствата, както и на държавните и общинските училища * Входните и изходните контролно-пропускателни и на митническите пунктове * Пристанищата, железопътните гари и аерогарите * Българските дипломатически и консулски представителства Националното знаме на Република България се издига временно на сградите, където се провеждат сесии на Народното събрание или заседания на общинските съвети, международни конференции или съвещания, общонационални или международни спортни и други състезания от национално значение – през времетраенето им. Националното знаме на Република България се поставя в предната част вдясно на превозните средства и на предната мачта на плавателните съдове, когато там се намират президентът на републиката, вицепрезидентът, председателят на Народното събрание или министър-председателят. Националното знаме на Република България се издига в частите на Българската армия и на корабите на Военноморския флот съгласно военните устави. == Знаме на Българската армия == [[Файл:War flag of Bulgaria.svg|мини|200px|Българско бойно знаме]] [[Файл:War flag of Bulgaria (1971-1990).svg|мини|200px|Бойно знаме на [[Българска армия|БНА]], съотношение 4:3]] Бойното знаме на военна част от [[Българска армия|Българската армия]] е с размери 120 × 120 cm, еднаква лицева и обратна страна, изработено от [[коприна]], със златистожълти ресни по трите страни. Като външен вид наподобява на бойните знамена от 1881 и 1937 г. Цветове са съчетание от цветовете на националното знаме. В основата му е кръстът от ордена „[[За храброст]]“ в червен цвят. В центъра е изобразен златен [[лъв]], обърнат на дясна хералдическа страна, върху щит на бяло поле. В четирите ъгъла на зелено поле са извезани златни лаврови вензели с насочени към центъра инициали „БА“ (Българска армия). В горната част на знамето по средата е извезан текст „За Република България“ или „С нами Бог“. Знамето е прикрепено към дървен прът с дължина 260 cm и диаметър 4 cm, по средата е монтирана месингова гривна, върху която са гравирани номерът, името на частта и датата на връчване на бойното знаме. На горния край на пръта са поставени метално лъвче и 2 сърмени темляка, закрепени на златисти ленти. Няма пленено българско знаме във военни действия. === Военноморско знаме === [[Военноморски флаг|Военноморският флаг]] на Република България е с размери 90 × 60 cm и с цветовете на националното знаме – бяла ивица, не толкова широка, но поне 36 cm и не по-малка, зелена и червена – по 12 cm. В горния ляв ъгъл на бялата ивица е изобразен лъв, обърнат на дясна хералдическа страна. Има и военноморски флаг на [[Президент на Република България|президента]] на Република България, на председателя на Министерския съвет, на министъра на отбраната и на министъра на вътрешните работи. Забележка: посочените по-долу образци и цветовете в тях не са автентични. <gallery class="center"> Naval Ensign of Bulgaria (1878-1944).svg|Българското военноморско знаме 1879 – 1949 Naval Ensign of Bulgaria (1949-1955).svg|Българското военноморско знаме 1949 – 1955 Naval Ensign of Bulgaria (1955-1990).svg|Българското военноморско знаме 1955 – 1991 Naval Ensign of Bulgaria.svg|Българското военноморско знаме след 1991 </gallery> ==== Гюйс ==== {{основна|Гюйс}} Гюйсът, наричан още крепостен флаг, носово знаменце или малък корабен национален флаг, се поставя на носа на военните кораби като заместител на държавния военноморски флаг. Не е ясно кога е създаден първият български гюйс, но така или иначе той липсва в издадения през [[1898]] г. в [[Санкт Петербург]] „Албум на щандартите, флаговете и вимпелите на Руската империя и чуждите държави“. За пръв път се среща в съставения от полковник Богословски „Албум на щандартите и флаговете на чуждестранните държави“, издаден през [[1912]] г. Представлява бял квадратен плат, с наложени върху него един върху друг червен хералдичен кръст и зелен [[андреевски кръст]]. <gallery class="center"> Naval jack of Bulgaria (1908–1949).svg|Български гюйс 1908 – 1949. Съотношение 1:1 Naval Jack of Bulgaria (1949-1955).svg|Български гюйс 1949 – 1955. Съотношение 6:7 Naval Jack of Bulgaria (1955-1963).svg|Български гюйс 1955 – 1963. Съотношение 2:3 Naval Jack of Bulgaria (1963-1990).svg|Български гюйс 1963 – 1991. Съотношение 1:2 Naval Jack of Bulgaria.svg|Български гюйс 1991 – Съотношение 2:3 </gallery> ==== Емблема на ВВС ==== {{основна|Емблема на Военновъздушните сили на България}} <gallery class="center"> Cross-Pattee-Heraldry.svg|1915 – 1918 Roundel of Bulgaria (1937-1941).svg|1937 – 1941 Roundel of Bulgaria (1941-1944).svg|1941 – 1944 Roundel of Bulgaria (1944-1946).svg|1944 – 1946 Bulgarian Air Force roundel 1946.svg|1946 – 1948 Roundel of Bulgaria (1946-1992).svg|1948 – 1992 Roundel of Bulgaria.svg|настояща </gallery> == Галерия с чужди знамена, наподобяващи българското национално знаме == <gallery class="center"> 1921 India flag.svg|Знаме на [[Индия]] на [[Махатма Ганди]] (1921) Flag of Manizales.svg|Знаме на град [[Манисалес]], [[Колумбия]] Flag of Nemocón (Cundinamarca).svg|Знаме на град [[Немокон]], Колумбия Flag of San Ignacio Guasu, Misiones.png|Знаме на град [[Сан Игнасио]], [[Парагвай]] POL Lublin flag.svg|Знаме на град [[Люблин]], [[Полша]] </gallery> <gallery class="center"> Naval jack of Mexico.svg|Гюйс на [[Мексико]] Flagge Herzogtum Anhalt.svg|Знаме на Херцогство [[Анхалт]], [[Германия]] Flag of Ipiales.svg|Знаме на град [[Ипиалес]], Колумбия 1885ArmenianFlag.svg|[[Национално знаме на Армения|Арменско знаме (1885)]] </gallery> == Допълнителна литература == * {{cite book |last= Иванов |first= Иван |title= Български бойни знамена и флагове |year= 1998 |publisher= Св. Георги Победоносец |location= София }} * {{cite book |last= Иванов |first= Иван |title= Символите на България: герб, знаме, химн |year= 2004 |publisher= ИК „Петър Берон“ |isbn= 978-954-402-072-9 }} == Източници == {{reflist}} == Вижте също == * [[България]] * [[Герб на България]] * [[Мила Родино|Химн на България]] == Външни препратки == * [http://heraldika-bg.org/ Сайт на Българското хералдическо и вексилоложко общество] * [http://www.parliament.bg/?page=history&lng=bg&hid=8 Извадка от Закона за държавния печат и националното знаме на Република България] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060628115744/http://www.parliament.bg/?page=history&lng=bg&hid=8 |date=2006-06-28 }} * [http://www.parliament.bg/bg/const Конституция на Република България, приета на 12 юли 1991 г., Чл. 166: „Знамето на Република България е трицветно: бяло, зелено и червено, поставени водоравно от горе надолу.“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210208034047/https://www.parliament.bg/bg/const/ |date=2021-02-08 }} * [http://www.parliament.bg/bg/17 Конституция на Българското Княжество, утвърдена на 16 април 1879 г., Глава IV, „23. Българското народно знаме е трицветно и състои отъ белъ, зеленъ и червенъ цветове, поставени хоризонтално.“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141023111027/http://parliament.bg/bg/17 |date=2014-10-23 }} {{Европа-модел|Национално знаме на|[[Списък на националните знамена|Национални знамена]] на държавите в [[Европа]]}} [[Категория:Българска държавност]] [[Категория:Национални знамена|България]] [[Категория:Национални символи на България]] [[Категория:Български знамена]] 7zjwq30rmt7jqjwoymxdg73brd10v38 12877109 12877105 2026-04-11T09:31:55Z ~2026-22161-20 391962 12877109 wikitext text/x-wiki {{Инфокутия знаме |име = Знаме на България |файл = Flag of Bulgaria.svg |файл_ширина = 220 }} '''[[Национално знаме|Националното знаме]] на [[България]]''' има правоъгълна форма и се състои от три [[Цвят (оптика)|цвята]]: [[бял цвят|бял]], [[зелен цвят|зелен]] и [[червен цвят|червен]], разположени хоризонтално от горе надолу, като цветните полета са еднакви по форма и размери. == Форма, цветове и размери == [[Файл:Flag2009BG.JPG|мини|Развято национално знаме на България.|260x260пкс]] Формата и цветовете на националния [[знаме|флаг]] на [[България]] са записани в [[конституция]]та на Република България {{Quote|Чл. 166.: Знамето на Република България е трицветно: бяло, зелено и червено, поставени водоравно от горе надолу.}} По-подробно, формата, размерите и цветовете се определят от Закона за Държавния печат и Националното знаме на Република България * Форма – правоъгълна със съотношение на широчина към дължина – 3:5. При вертикално окачено знаме, прикрепено към напречник, максималната му дължина може да достигне до пет широчини. * Размери: 18 × 30 cm, 24 × 40 cm, 90 × 150 cm, 129 × 215 cm. * Цветове: ** бял – със степен на белота не по-малка от 80%, ** зелен – номер ''17 – 5936 ТС'' по скалата на [[Пантон]]-текстил или 347 U по скалата на Пантон за печат върху хартия<ref name="lex.bg">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.lex.bg/laws/ldoc/2134401024 |заглавие=ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ ПЕЧАТ И НАЦИОНАЛНОТО ЗНАМЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ |достъп_дата=2019-08-08 |архив_дата=2019-08-08 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190808135528/https://www.lex.bg/laws/ldoc/2134401024 }}</ref> ** червен – номер ''18 – 1664 ТС'' по скалата на Пантон-текстил или 032 U по скалата на Пантон за печат върху хартия<ref name="lex.bg"/> Стандартни образци за цветовете на националното знаме се съхранявят в Комитета по стандартизация и метрология. Приблизителни стойности за други цветови модели: {{Знаме цветове |color1= Бял |hex1=ffffff |color2= Зелен<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.pantone.com/color-finder/17-5936-TCX |заглавие=PANTONE 17-5936 TCX Simply Green |достъп_дата=2019-08-08 |архив_дата=2017-08-09 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170809041545/https://www.pantone.com/color-finder/17-5936-TCX }}</ref> |hex2=009B75 |color3= Червен<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.pantone.com/color-finder/18-1664-TCX |заглавие=PANTONE 18-1664 TCX Fiery Red |достъп_дата=2019-08-08 |архив_дата=2017-08-09 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170809042014/https://www.pantone.com/color-finder/18-1664-TCX }}</ref> |hex3=D01C1F }} == История == === Първо и Второ българско царство и първите години на Турското робство === От „[[Отговорите на папа Николай I|Отговорите на папа Николай до българите]]“ разбираме, че преди приемането на [[Православие|християнството]] българите са използвали [[конска опашка]] като [[военно знаме]]. След [[Покръстване на България|покръстването на България]] в България започват да се използват [[знаме]]на, подобни на [[Византийска империя|византийските]]. Но като цяло данните за българско [[знаме]] от времето на [[Първа българска държава|Първото]] и [[Втора българска държава|Второто българско царство]] са оскъдни. <gallery class="center"> Файл:Flag_of_the_Second_Bulgarian_Empire_(1325).svg|Знаме на [[Велико Търново|Търновград]] от италианска карта, съставена от Анжелино Далорто през 1325 г. Файл:Flag of the Second Bulgarian Empire.svg|Знаме на [[Второто българско царство]] (при [[Иван Шишман]]) от средновековна карта, съставена от Гилем Солер през 1380 г.<ref>[https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Portolan_chart_of_Guillem_Soler_(c.1380,_Paris).jpg commons.wikimedia.org]</ref> </gallery> === През Възраждането === [[Файл:Flag of Stiliana Paraskevova.svg|мини|200п|Знамето на [[Българско опълчение|Българското опълчение]], ушито от [[Стиляна Параскевова|Стилияна Параскевова]], смятано за първообраз на националното знаме на България.]] Първото [[знаме]] с цветовете зелено, бяло и червено, подредени в този ред хоризонтално, се използва през 1861 – 1862 г. от двете [[Български легии в Белград|Български легии]] на [[Георги Раковски]]. По-късно четата на [[Филип Тотю]] носи [[знаме]], в което трите цвята са в последователност червен, бял, зелен. Трицветно зелено, бяло и червено е и знамето на букурещкия [[БРЦК]] – подредбата на Раковски е може би под влияние на приятеля на Раковски [[Димитър Ценович]], чиято дъщеря Любиша ушива двете знамена на комитета. Същото знаме носи и руско-българският доброволчески батальон в [[Сръбско-турска война (1876)|Сръбско-турската война]] от 1876. Знамето на [[Троян]]ския комитет на [[ВРО]] от 1875 година е червено, зелено, бяло. Първите знамена, в които трите български цвята са в днешния порядък, са знамето на [[Старозагорско въстание|Старозогорските въстаници]] от [[1875]] г. и знамето на Врачанския комитет от 1876 г. През 1877 г. [[Добродетелната дружина]] във Влашко поръчва ушиването на знамена за всяка от дружините на българското опълчение с хоризонтална подредба на бяло, зелено и червено подобна на днешната. Тези знамена не са използвани в бойните действия, тъй като не са предадени от руските власти на опълченците, но са използвани при новосформирането на [[Българската земска войска]] през 1878 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bulgarianhistory.org/znamenata-na-balgarskoto-opalchenie/|заглавие=Знамената на българското опълчение|автор=Иван Кънчев|издател=Сайт "Българска история"|достъп_дата=2024-08-21}}</ref> В същото време [[Самарско знаме|Самарското знаме]], основното знаме на [[Българско опълчение|Българското опълчение]], е използвано във войната – то е подарено от [[Самара|град Самара]] носи трите [[панславянски цветове|панславянски цвята]] – червен, бял и син. Върху избора на българско национално знаме оказва най-силно влияние знамето, ушито от дъщерята на [[Иван Параскевов]] – [[Стиляна Параскевова]], в румънския град [[Браила]] през април 1877 г. Наричано още '''Браилския трибагреник''', то е второто известно опълченско знаме след Самарското.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnt.bg/bg/a/videourok-za-sazdatelkata-na-balgarskoto-zname|заглавие=Видеоурок за създателката на българското знаме|дата=2016-05-23|издател=БНТ|архив_дата=2016-05-23|достъп_дата=2024-08-21}}</ref> На 8 май в [[Плоещ]] е предадено на великия княз [[Николай Николаевич]] за [[Българско опълчение|българските доброволци]], участващи в [[Руско-турска война (1877–1878)|Руско-турската война]].<ref>{{Cite journal|year=1877|title=|journal=в-к „Стара планина“|publisher=Добродетелна дружина|volume=бр. 12|quote=“На 8-й май т.г. председателят на Кишиневското общество г. Иван С. Иванов, който е известен със своите особени заслуги, имал честта да представи на Негово императорско височество великия княз Николай Николаевич браилският наш съотечественик Иван Параскевов. Г-н Параскевов поднесъл на Негово Величество българското национално знаме със злат лъв, приготвен от неговата дъщеря г-ца Стиляна. Великият княз приел милостиво това знаме и го предал на четвърта дружина от българското опълчение”}}</ref> То е квадратно, с лъв и надпис „БЪЛГАРИЯ“ в средата. Знамето не е предадено на българските опълченци нито от великия княз, нито от руските власти и не е използвано във войната. То обаче е развявано на военен парад в Пловдив на 30 август 1878 г. по случай имения ден на руския император. Знамето е присъствало в залата на [[Учредителното събрание]] във Велико Търново при гласуването на [[Търновската конституция]]. Това знаме днес е част от колекцията знамена на [[Национален военноисторически музей|Националния военноисторически музей]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bulgarianhistory.org/suzdatelite-na-bulgarskiq-tribagrenik/|заглавие=Иван и Стиляна Параскевови – създатели на първообраза на българското национално знаме|автор=д-р инж. Павел Б. Мончев|фамилно_име=Параскевов|първо_име=Иван|издател=Сайт "Българска история"|достъп_дата=22-08-21|цитат="Горната статия е съставена по литературни източници от изследователите на произхода на българските знамена и флагове, автора на книгата “Тя уши знамето” доц. Мария Витошанска, както и от семейни и родови спомени на наследниците на Иван Параскевов."}}</ref> <gallery class="center"> Файл:Stefan-Karadzha-zname.jpg|Знаме на четата на [[Стефан Караджа]]. Файл:Filip Totyu-zname.jpg|Знаме на четата на [[Филип Тотю]]. Файл:Rakovski.gif|Знаме на [[Георги Раковски|Раковски]], [[БРЦК]] и доброволците в [[Сръбско-турска война (1876)|Сръбско-турската война]]. Файл:KG BRCC STARA ZAGORA REVOLT FLAG 1875.png|Знаме на Старозагорското въстание 1875 г. Файл:House-museum-hristo-botev.jpg|Българско революционно знаме от Априлското въстание. Файл:Troyanski-komitet-flag.gif|Знаме на Троянския комитет на [[ВРО]]. Файл:Samara flag.png|[[Самарско знаме|Самарското знаме]]. </gallery> === След Освобождението === След Освобождението [[Търновска конституция|първата българска конституция]], приета на [[16 април]] [[1879]] г., в член 23 определя, че „българското народно знаме е трицвѣтно и състои отъ бѣлъ, зеленъ и червенъ цвѣтове, поставени хоризонтално.“ През [[1947]] г. към знамето, в левия горен ъгъл на бялото поле, се добавя гербът на [[Народна република България]], който остава до [[27 ноември]] [[1990]] г. На тази дата текстът в конституцията е променен и гербът е премахнат. Промяната е в сила до приемането на четвъртата конституция на България, където знамето на България се определя в актуалния си вариант. ''Забележка: Посочените по-долу образци и цветовете в тях не са автентични.'' <gallery class="center" widths="200" heights="120" perrow="4"> Flag of Bulgaria (1946-1967).svg|Българското знаме през 1947 – 1948 Flag of Bulgaria (1948-1967).svg|Българското знаме през 1948 – 1967 Flag of Bulgaria (1967-1971).svg|Българското знаме през 1967 – 1971 Flag of Bulgaria (1971-1990).svg|Българското знаме през 1971 – 1990 </gallery> == Използване == Националното знаме на Република България е постоянно издигнато на: * [[Народно събрание|Народното събрание]] * [[Президент на България|Президентството]] * [[Правителство на България|Министерствата]] и другите държавни учреждения, на местните структури на министерствата и областните администрации * [[Конституционен съд на България|Конституционния съд]] * Органите на съдебната власт * [[Българска народна банка|Българската народна банка]] * [[Българска национална телевизия|Българската национална телевизия]] и [[Българско национално радио|Българското национално радио]] * Общините, районите и кметствата, както и на държавните и общинските училища * Входните и изходните контролно-пропускателни и на митническите пунктове * Пристанищата, железопътните гари и аерогарите * Българските дипломатически и консулски представителства Националното знаме на Република България се издига временно на сградите, където се провеждат сесии на Народното събрание или заседания на общинските съвети, международни конференции или съвещания, общонационални или международни спортни и други състезания от национално значение – през времетраенето им. Националното знаме на Република България се поставя в предната част вдясно на превозните средства и на предната мачта на плавателните съдове, когато там се намират президентът на републиката, вицепрезидентът, председателят на Народното събрание или министър-председателят. Националното знаме на Република България се издига в частите на Българската армия и на корабите на Военноморския флот съгласно военните устави. == Знаме на Българската армия == [[Файл:War flag of Bulgaria.svg|мини|200px|Българско бойно знаме]] [[Файл:War flag of Bulgaria (1971-1990).svg|мини|200px|Бойно знаме на [[Българска армия|БНА]], съотношение 4:3]] Бойното знаме на военна част от [[Българска армия|Българската армия]] е с размери 120 × 120 cm, еднаква лицева и обратна страна, изработено от [[коприна]], със златистожълти ресни по трите страни. Като външен вид наподобява на бойните знамена от 1881 и 1937 г. Цветове са съчетание от цветовете на националното знаме. В основата му е кръстът от ордена „[[За храброст]]“ в червен цвят. В центъра е изобразен златен [[лъв]], обърнат на дясна хералдическа страна, върху щит на бяло поле. В четирите ъгъла на зелено поле са извезани златни лаврови вензели с насочени към центъра инициали „БА“ (Българска армия). В горната част на знамето по средата е извезан текст „За Република България“ или „С нами Бог“. Знамето е прикрепено към дървен прът с дължина 260 cm и диаметър 4 cm, по средата е монтирана месингова гривна, върху която са гравирани номерът, името на частта и датата на връчване на бойното знаме. На горния край на пръта са поставени метално лъвче и 2 сърмени темляка, закрепени на златисти ленти. Няма пленено българско знаме във военни действия. === Военноморско знаме === [[Военноморски флаг|Военноморският флаг]] на Република България е с размери 90 × 60 cm и с цветовете на националното знаме – бяла ивица, не толкова широка, но поне 36 cm и не по-малка, зелена и червена – по 12 cm. В горния ляв ъгъл на бялата ивица е изобразен лъв, обърнат на дясна хералдическа страна. Има и военноморски флаг на [[Президент на Република България|президента]] на Република България, на председателя на Министерския съвет, на министъра на отбраната и на министъра на вътрешните работи. Забележка: посочените по-долу образци и цветовете в тях не са автентични. <gallery class="center"> Naval Ensign of Bulgaria (1878-1944).svg|Българското военноморско знаме 1879 – 1949 Naval Ensign of Bulgaria (1949-1955).svg|Българското военноморско знаме 1949 – 1955 Naval Ensign of Bulgaria (1955-1990).svg|Българското военноморско знаме 1955 – 1991 Naval Ensign of Bulgaria.svg|Българското военноморско знаме след 1991 </gallery> ==== Гюйс ==== {{основна|Гюйс}} Гюйсът, наричан още крепостен флаг, носово знаменце или малък корабен национален флаг, се поставя на носа на военните кораби като заместител на държавния военноморски флаг. Не е ясно кога е създаден първият български гюйс, но така или иначе той липсва в издадения през [[1898]] г. в [[Санкт Петербург]] „Албум на щандартите, флаговете и вимпелите на Руската империя и чуждите държави“. За пръв път се среща в съставения от полковник Богословски „Албум на щандартите и флаговете на чуждестранните държави“, издаден през [[1912]] г. Представлява бял квадратен плат, с наложени върху него един върху друг червен хералдичен кръст и зелен [[андреевски кръст]]. <gallery class="center"> Naval jack of Bulgaria (1908–1949).svg|Български гюйс 1908 – 1949. Съотношение 1:1 Naval Jack of Bulgaria (1949-1955).svg|Български гюйс 1949 – 1955. Съотношение 6:7 Naval Jack of Bulgaria (1955-1963).svg|Български гюйс 1955 – 1963. Съотношение 2:3 Naval Jack of Bulgaria (1963-1990).svg|Български гюйс 1963 – 1991. Съотношение 1:2 Naval Jack of Bulgaria.svg|Български гюйс 1991 – Съотношение 2:3 </gallery> ==== Емблема на ВВС ==== {{основна|Емблема на Военновъздушните сили на България}} <gallery class="center"> Cross-Pattee-Heraldry.svg|1915 – 1918 Roundel of Bulgaria (1937-1941).svg|1937 – 1941 Roundel of Bulgaria (1941-1944).svg|1941 – 1944 Roundel of Bulgaria (1944-1946).svg|1944 – 1946 Bulgarian Air Force roundel 1946.svg|1946 – 1948 Roundel of Bulgaria (1946-1992).svg|1948 – 1992 Roundel of Bulgaria.svg|настояща </gallery> == Галерия с чужди знамена, наподобяващи българското национално знаме == <gallery class="center"> 1921 India flag.svg|Знаме на [[Индия]] на [[Махатма Ганди]] (1921) Flag of Manizales.svg|Знаме на град [[Манисалес]], [[Колумбия]] Flag of Nemocón (Cundinamarca).svg|Знаме на град [[Немокон]], Колумбия Flag of San Ignacio Guasu, Misiones.png|Знаме на град [[Сан Игнасио]], [[Парагвай]] POL Lublin flag.svg|Знаме на град [[Люблин]], [[Полша]] </gallery> <gallery class="center"> Naval jack of Mexico.svg|Гюйс на [[Мексико]] Flagge Herzogtum Anhalt.svg|Знаме на Херцогство [[Анхалт]], [[Германия]] Flag of Ipiales.svg|Знаме на град [[Ипиалес]], Колумбия 1885ArmenianFlag.svg|[[Национално знаме на Армения|Арменско знаме (1885)]] </gallery> == Допълнителна литература == * {{cite book |last= Иванов |first= Иван |title= Български бойни знамена и флагове |year= 1998 |publisher= Св. Георги Победоносец |location= София }} * {{cite book |last= Иванов |first= Иван |title= Символите на България: герб, знаме, химн |year= 2004 |publisher= ИК „Петър Берон“ |isbn= 978-954-402-072-9 }} == Източници == {{reflist}} == Вижте също == * [[България]] * [[Герб на България]] * [[Мила Родино|Химн на България]] == Външни препратки == * [http://heraldika-bg.org/ Сайт на Българското хералдическо и вексилоложко общество] * [http://www.parliament.bg/?page=history&lng=bg&hid=8 Извадка от Закона за държавния печат и националното знаме на Република България] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060628115744/http://www.parliament.bg/?page=history&lng=bg&hid=8 |date=2006-06-28 }} * [http://www.parliament.bg/bg/const Конституция на Република България, приета на 12 юли 1991 г., Чл. 166: „Знамето на Република България е трицветно: бяло, зелено и червено, поставени водоравно от горе надолу.“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210208034047/https://www.parliament.bg/bg/const/ |date=2021-02-08 }} * [http://www.parliament.bg/bg/17 Конституция на Българското Княжество, утвърдена на 16 април 1879 г., Глава IV, „23. Българското народно знаме е трицветно и състои отъ белъ, зеленъ и червенъ цветове, поставени хоризонтално.“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141023111027/http://parliament.bg/bg/17 |date=2014-10-23 }} {{Европа-модел|Национално знаме на|[[Списък на националните знамена|Национални знамена]] на държавите в [[Европа]]}} [[Категория:Българска държавност]] [[Категория:Национални знамена|България]] [[Категория:Национални символи на България]] [[Категория:Български знамена]] odydcqrrjrcreu1rjkzvzc40h2t4kp0 12877129 12877109 2026-04-11T10:02:27Z Zhoxy 557 Премахнати [[Special:Contributions/~2026-22161-20|редакции на ~2026-22161-20]] ([[User talk:~2026-22161-20|б]].), към версия на InternetArchiveBot 12806244 wikitext text/x-wiki {{Инфокутия знаме |име = Знаме на България |файл = Flag of Bulgaria.svg |файл_ширина = 220 }} '''[[Национално знаме|Националното знаме]] на [[България]]''' има правоъгълна форма и се състои от три [[Цвят (оптика)|цвята]]: [[бял цвят|бял]], [[зелен цвят|зелен]] и [[червен цвят|червен]], разположени хоризонтално от горе надолу, като цветните полета са еднакви по форма и размери. == Форма, цветове и размери == [[Файл:Flag2009BG.JPG|мини|Развято национално знаме на България.|260x260пкс]] Формата и цветовете на националния [[знаме|флаг]] на [[България]] са записани в [[конституция]]та на Република България {{Quote|Чл. 166.: Знамето на Република България е трицветно: бяло, зелено и червено, поставени водоравно от горе надолу.}} По-подробно, формата, размерите и цветовете се определят от Закона за Държавния печат и Националното знаме на Република България * Форма – правоъгълна със съотношение на широчина към дължина – 3:5. При вертикално окачено знаме, прикрепено към напречник, максималната му дължина може да достигне до пет широчини. * Размери: 18 × 30 cm, 24 × 40 cm, 90 × 150 cm, 129 × 215 cm. * Цветове: ** бял – със степен на белота не по-малка от 80%, ** зелен – номер ''17 – 5936 ТС'' по скалата на [[Пантон]]-текстил или 347 U по скалата на Пантон за печат върху хартия<ref name="lex.bg">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.lex.bg/laws/ldoc/2134401024 |заглавие=ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ ПЕЧАТ И НАЦИОНАЛНОТО ЗНАМЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ |достъп_дата=2019-08-08 |архив_дата=2019-08-08 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190808135528/https://www.lex.bg/laws/ldoc/2134401024 }}</ref> ** червен – номер ''18 – 1664 ТС'' по скалата на Пантон-текстил или 032 U по скалата на Пантон за печат върху хартия<ref name="lex.bg"/> Стандартни образци за цветовете на националното знаме се съхранявят в Комитета по стандартизация и метрология. Приблизителни стойности за други цветови модели: {{Знаме цветове |color1= Бял |hex1=ffffff |color2= Зелен<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.pantone.com/color-finder/17-5936-TCX |заглавие=PANTONE 17-5936 TCX Simply Green |достъп_дата=2019-08-08 |архив_дата=2017-08-09 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170809041545/https://www.pantone.com/color-finder/17-5936-TCX }}</ref> |hex2=009B75 |color3= Червен<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.pantone.com/color-finder/18-1664-TCX |заглавие=PANTONE 18-1664 TCX Fiery Red |достъп_дата=2019-08-08 |архив_дата=2017-08-09 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170809042014/https://www.pantone.com/color-finder/18-1664-TCX }}</ref> |hex3=D01C1F }} == История == === Първо и Второ българско царство и първите години на Османското владичество === От „[[Отговорите на папа Николай I|Отговорите на папа Николай до българите]]“ разбираме, че преди приемането на [[Православие|християнството]] българите са използвали [[конска опашка]] като [[военно знаме]]. След [[Покръстване на България|покръстването на България]] в България започват да се използват [[знаме]]на, подобни на [[Византийска империя|византийските]]. Но като цяло данните за българско [[знаме]] от времето на [[Първа българска държава|Първото]] и [[Втора българска държава|Второто българско царство]] са оскъдни. <gallery class="center"> Файл:Flag_of_the_Second_Bulgarian_Empire_(1325).svg|Знаме на [[Велико Търново|Търновград]] от италианска карта, съставена от Анжелино Далорто през 1325 г. Файл:Flag of the Second Bulgarian Empire.svg|Знаме на [[Второто българско царство]] (при [[Иван Шишман]]) от средновековна карта, съставена от Гилем Солер през 1380 г.<ref>[https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Portolan_chart_of_Guillem_Soler_(c.1380,_Paris).jpg commons.wikimedia.org]</ref> </gallery> === През Възраждането === [[Файл:Flag of Stiliana Paraskevova.svg|мини|200п|Знамето на [[Българско опълчение|Българското опълчение]], ушито от [[Стиляна Параскевова|Стилияна Параскевова]], смятано за първообраз на националното знаме на България.]] Първото [[знаме]] с цветовете зелено, бяло и червено, подредени в този ред хоризонтално, се използва през 1861 – 1862 г. от двете [[Български легии в Белград|Български легии]] на [[Георги Раковски]]. По-късно четата на [[Филип Тотю]] носи [[знаме]], в което трите цвята са в последователност червен, бял, зелен. Трицветно зелено, бяло и червено е и знамето на букурещкия [[БРЦК]] – подредбата на Раковски е може би под влияние на приятеля на Раковски [[Димитър Ценович]], чиято дъщеря Любиша ушива двете знамена на комитета. Същото знаме носи и руско-българският доброволчески батальон в [[Сръбско-турска война (1876)|Сръбско-турската война]] от 1876. Знамето на [[Троян]]ския комитет на [[ВРО]] от 1875 година е червено, зелено, бяло. Първите знамена, в които трите български цвята са в днешния порядък, са знамето на [[Старозагорско въстание|Старозогорските въстаници]] от [[1875]] г. и знамето на Врачанския комитет от 1876 г. През 1877 г. [[Добродетелната дружина]] във Влашко поръчва ушиването на знамена за всяка от дружините на българското опълчение с хоризонтална подредба на бяло, зелено и червено подобна на днешната. Тези знамена не са използвани в бойните действия, тъй като не са предадени от руските власти на опълченците, но са използвани при новосформирането на [[Българската земска войска]] през 1878 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bulgarianhistory.org/znamenata-na-balgarskoto-opalchenie/|заглавие=Знамената на българското опълчение|автор=Иван Кънчев|издател=Сайт "Българска история"|достъп_дата=2024-08-21}}</ref> В същото време [[Самарско знаме|Самарското знаме]], основното знаме на [[Българско опълчение|Българското опълчение]], е използвано във войната – то е подарено от [[Самара|град Самара]] носи трите [[панславянски цветове|панславянски цвята]] – червен, бял и син. Върху избора на българско национално знаме оказва най-силно влияние знамето, ушито от дъщерята на [[Иван Параскевов]] – [[Стиляна Параскевова]], в румънския град [[Браила]] през април 1877 г. Наричано още '''Браилския трибагреник''', то е второто известно опълченско знаме след Самарското.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnt.bg/bg/a/videourok-za-sazdatelkata-na-balgarskoto-zname|заглавие=Видеоурок за създателката на българското знаме|дата=2016-05-23|издател=БНТ|архив_дата=2016-05-23|достъп_дата=2024-08-21}}</ref> На 8 май в [[Плоещ]] е предадено на великия княз [[Николай Николаевич]] за [[Българско опълчение|българските доброволци]], участващи в [[Руско-турска война (1877–1878)|Руско-турската война]].<ref>{{Cite journal|year=1877|title=|journal=в-к „Стара планина“|publisher=Добродетелна дружина|volume=бр. 12|quote=“На 8-й май т.г. председателят на Кишиневското общество г. Иван С. Иванов, който е известен със своите особени заслуги, имал честта да представи на Негово императорско височество великия княз Николай Николаевич браилският наш съотечественик Иван Параскевов. Г-н Параскевов поднесъл на Негово Величество българското национално знаме със злат лъв, приготвен от неговата дъщеря г-ца Стиляна. Великият княз приел милостиво това знаме и го предал на четвърта дружина от българското опълчение”}}</ref> То е квадратно, с лъв и надпис „БЪЛГАРИЯ“ в средата. Знамето не е предадено на българските опълченци нито от великия княз, нито от руските власти и не е използвано във войната. То обаче е развявано на военен парад в Пловдив на 30 август 1878 г. по случай имения ден на руския император. Знамето е присъствало в залата на [[Учредителното събрание]] във Велико Търново при гласуването на [[Търновската конституция]]. Това знаме днес е част от колекцията знамена на [[Национален военноисторически музей|Националния военноисторически музей]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bulgarianhistory.org/suzdatelite-na-bulgarskiq-tribagrenik/|заглавие=Иван и Стиляна Параскевови – създатели на първообраза на българското национално знаме|автор=д-р инж. Павел Б. Мончев|фамилно_име=Параскевов|първо_име=Иван|издател=Сайт "Българска история"|достъп_дата=22-08-21|цитат="Горната статия е съставена по литературни източници от изследователите на произхода на българските знамена и флагове, автора на книгата “Тя уши знамето” доц. Мария Витошанска, както и от семейни и родови спомени на наследниците на Иван Параскевов."}}</ref> <gallery class="center"> Файл:Stefan-Karadzha-zname.jpg|Знаме на четата на [[Стефан Караджа]]. Файл:Filip Totyu-zname.jpg|Знаме на четата на [[Филип Тотю]]. Файл:Rakovski.gif|Знаме на [[Георги Раковски|Раковски]], [[БРЦК]] и доброволците в [[Сръбско-турска война (1876)|Сръбско-турската война]]. Файл:KG BRCC STARA ZAGORA REVOLT FLAG 1875.png|Знаме на Старозагорското въстание 1875 г. Файл:House-museum-hristo-botev.jpg|Българско революционно знаме от Априлското въстание. Файл:Troyanski-komitet-flag.gif|Знаме на Троянския комитет на [[ВРО]]. Файл:Samara flag.png|[[Самарско знаме|Самарското знаме]]. </gallery> === След Освобождението === След Освобождението [[Търновска конституция|първата българска конституция]], приета на [[16 април]] [[1879]] г., в член 23 определя, че „българското народно знаме е трицвѣтно и състои отъ бѣлъ, зеленъ и червенъ цвѣтове, поставени хоризонтално.“ През [[1947]] г. към знамето, в левия горен ъгъл на бялото поле, се добавя гербът на [[Народна република България]], който остава до [[27 ноември]] [[1990]] г. На тази дата текстът в конституцията е променен и гербът е премахнат. Промяната е в сила до приемането на четвъртата конституция на България, където знамето на България се определя в актуалния си вариант. ''Забележка: Посочените по-долу образци и цветовете в тях не са автентични.'' <gallery class="center" widths="200" heights="120" perrow="4"> Flag of Bulgaria (1946-1967).svg|Българското знаме през 1947 – 1948 Flag of Bulgaria (1948-1967).svg|Българското знаме през 1948 – 1967 Flag of Bulgaria (1967-1971).svg|Българското знаме през 1967 – 1971 Flag of Bulgaria (1971-1990).svg|Българското знаме през 1971 – 1990 </gallery> == Използване == Националното знаме на Република България е постоянно издигнато на: * [[Народно събрание|Народното събрание]] * [[Президент на България|Президентството]] * [[Правителство на България|Министерствата]] и другите държавни учреждения, на регионалните структури на министерствата и областните администрации * [[Конституционен съд на България|Конституционния съд]] * Органите на съдебната власт * [[Българска народна банка|Българската народна банка]] * [[Българска национална телевизия|Българската национална телевизия]] и [[Българско национално радио|Българското национално радио]] * Общините, районите и кметствата, както и на държавните и общинските училища * Входните и изходните контролно-пропускателни и на митническите пунктове * Пристанищата, железопътните гари и аерогарите * Българските дипломатически и консулски представителства Националното знаме на Република България се издига временно на сградите, където се провеждат сесии на Народното събрание или заседания на общинските съвети, международни конференции или съвещания, общонационални или международни спортни и други състезания от национално значение – през времетраенето им. Националното знаме на Република България се поставя в предната част вдясно на превозните средства и на предната мачта на плавателните съдове, когато там се намират президентът на републиката, вицепрезидентът, председателят на Народното събрание или министър-председателят. Националното знаме на Република България се издига в частите на Българската армия и на корабите на Военноморския флот съгласно военните устави. == Знаме на Българската армия == [[Файл:War flag of Bulgaria.svg|мини|200px|Българско бойно знаме]] [[Файл:War flag of Bulgaria (1971-1990).svg|мини|200px|Бойно знаме на [[Българска армия|БНА]], съотношение 4:3]] Бойното знаме на военна част от [[Българска армия|Българската армия]] е с размери 120 × 120 cm, еднаква лицева и обратна страна, изработено от [[коприна]], със златистожълти ресни по трите страни. Като външен вид наподобява на бойните знамена от 1881 и 1937 г. Цветове са съчетание от цветовете на националното знаме. В основата му е кръстът от ордена „[[За храброст]]“ в червен цвят. В центъра е изобразен златен [[лъв]], обърнат на дясна хералдическа страна, върху щит на бяло поле. В четирите ъгъла на зелено поле са извезани златни лаврови вензели с насочени към центъра инициали „БА“ (Българска армия). В горната част на знамето по средата е извезан текст „За Република България“ или „С нами Бог“. Знамето е прикрепено към дървен прът с дължина 260 cm и диаметър 4 cm, по средата е монтирана месингова гривна, върху която са гравирани номерът, името на частта и датата на връчване на бойното знаме. На горния край на пръта са поставени метално лъвче и 2 сърмени темляка, закрепени на златисти ленти. Няма пленено българско знаме във военни действия. === Военноморско знаме === [[Военноморски флаг|Военноморският флаг]] на Република България е с размери 90 × 60 cm и с цветовете на националното знаме – бяла ивица, не толкова широка, но поне 36 cm и не по-малка, зелена и червена – по 12 cm. В горния ляв ъгъл на бялата ивица е изобразен лъв, обърнат на дясна хералдическа страна. Има и военноморски флаг на [[Президент на Република България|президента]] на Република България, на председателя на Министерския съвет, на министъра на отбраната и на министъра на вътрешните работи. Забележка: посочените по-долу образци и цветовете в тях не са автентични. <gallery class="center"> Naval Ensign of Bulgaria (1878-1944).svg|Българското военноморско знаме 1879 – 1949 Naval Ensign of Bulgaria (1949-1955).svg|Българското военноморско знаме 1949 – 1955 Naval Ensign of Bulgaria (1955-1990).svg|Българското военноморско знаме 1955 – 1991 Naval Ensign of Bulgaria.svg|Българското военноморско знаме след 1991 </gallery> ==== Гюйс ==== {{основна|Гюйс}} Гюйсът, наричан още крепостен флаг, носово знаменце или малък корабен национален флаг, се поставя на носа на военните кораби като заместител на държавния военноморски флаг. Не е ясно кога е създаден първият български гюйс, но така или иначе той липсва в издадения през [[1898]] г. в [[Санкт Петербург]] „Албум на щандартите, флаговете и вимпелите на Руската империя и чуждите държави“. За пръв път се среща в съставения от полковник Богословски „Албум на щандартите и флаговете на чуждестранните държави“, издаден през [[1912]] г. Представлява бял квадратен плат, с наложени върху него един върху друг червен хералдичен кръст и зелен [[андреевски кръст]]. <gallery class="center"> Naval jack of Bulgaria (1908–1949).svg|Български гюйс 1908 – 1949. Съотношение 1:1 Naval Jack of Bulgaria (1949-1955).svg|Български гюйс 1949 – 1955. Съотношение 6:7 Naval Jack of Bulgaria (1955-1963).svg|Български гюйс 1955 – 1963. Съотношение 2:3 Naval Jack of Bulgaria (1963-1990).svg|Български гюйс 1963 – 1991. Съотношение 1:2 Naval Jack of Bulgaria.svg|Български гюйс 1991 – Съотношение 2:3 </gallery> ==== Емблема на ВВС ==== {{основна|Емблема на Военновъздушните сили на България}} <gallery class="center"> Cross-Pattee-Heraldry.svg|1915 – 1918 Roundel of Bulgaria (1937-1941).svg|1937 – 1941 Roundel of Bulgaria (1941-1944).svg|1941 – 1944 Roundel of Bulgaria (1944-1946).svg|1944 – 1946 Bulgarian Air Force roundel 1946.svg|1946 – 1948 Roundel of Bulgaria (1946-1992).svg|1948 – 1992 Roundel of Bulgaria.svg|настояща </gallery> == Галерия с чужди знамена, наподобяващи българското национално знаме == <gallery class="center"> 1921 India flag.svg|Знаме на [[Индия]] на [[Махатма Ганди]] (1921) Flag of Manizales.svg|Знаме на град [[Манисалес]], [[Колумбия]] Flag of Nemocón (Cundinamarca).svg|Знаме на град [[Немокон]], Колумбия Flag of San Ignacio Guasu, Misiones.png|Знаме на град [[Сан Игнасио]], [[Парагвай]] POL Lublin flag.svg|Знаме на град [[Люблин]], [[Полша]] </gallery> <gallery class="center"> Naval jack of Mexico.svg|Гюйс на [[Мексико]] Flagge Herzogtum Anhalt.svg|Знаме на Херцогство [[Анхалт]], [[Германия]] Flag of Ipiales.svg|Знаме на град [[Ипиалес]], Колумбия 1885ArmenianFlag.svg|[[Национално знаме на Армения|Арменско знаме (1885)]] </gallery> == Допълнителна литература == * {{cite book |last= Иванов |first= Иван |title= Български бойни знамена и флагове |year= 1998 |publisher= Св. Георги Победоносец |location= София }} * {{cite book |last= Иванов |first= Иван |title= Символите на България: герб, знаме, химн |year= 2004 |publisher= ИК „Петър Берон“ |isbn= 978-954-402-072-9 }} == Източници == {{reflist}} == Вижте също == * [[България]] * [[Герб на България]] * [[Мила Родино|Химн на България]] == Външни препратки == * [http://heraldika-bg.org/ Сайт на Българското хералдическо и вексилоложко общество] * [http://www.parliament.bg/?page=history&lng=bg&hid=8 Извадка от Закона за държавния печат и националното знаме на Република България] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060628115744/http://www.parliament.bg/?page=history&lng=bg&hid=8 |date=2006-06-28 }} * [http://www.parliament.bg/bg/const Конституция на Република България, приета на 12 юли 1991 г., Чл. 166: „Знамето на Република България е трицветно: бяло, зелено и червено, поставени водоравно от горе надолу.“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210208034047/https://www.parliament.bg/bg/const/ |date=2021-02-08 }} * [http://www.parliament.bg/bg/17 Конституция на Българското Княжество, утвърдена на 16 април 1879 г., Глава IV, „23. Българското народно знаме е трицветно и състои отъ белъ, зеленъ и червенъ цветове, поставени хоризонтално.“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141023111027/http://parliament.bg/bg/17 |date=2014-10-23 }} {{Европа-модел|Национално знаме на|[[Списък на националните знамена|Национални знамена]] на държавите в [[Европа]]}} [[Категория:Българска държавност]] [[Категория:Национални знамена|България]] [[Категория:Национални символи на България]] [[Категория:Български знамена]] aj9h9xh16a7uvkc4a0uph2xnpc7e92j 0 47147 12876662 12874856 2026-04-10T15:05:04Z Rumensz 125859 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда за най-добра чуждестранна книга]] → [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] 12876662 wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Кобо Абе | име-оригинал = 安部 公房 | снимка = Kobo Abe 01.jpg | описание = Кобо Абе през 1954 г. | псевдоним = '''Кобо Абе''' | рождено име = Кимифуса Абе | място на раждане = Кито, [[Токио]], Япония | място на смърт = Токио, Япония | работил = [[писател]], [[драматург]], театрален режисьор | националност = [[японци|японец]] | период = 1947 – 1991 | жанрове = Психоогически роман<br>[[Фантастика]] | теми = Изолация | направление = [[Модернизъм]] | течение = [[Абсурдизъм]] | дебют = „Стихотворения от един неизвестен поет“ (1947) | известни творби = „Жената от пясъците“ (1962) | награди = „Акутагава“ (1951) | повлиян = [[Николай Гогол]], [[Фьодор Достоевски]], [[Мартин Хайдегер]], [[Карл Ясперс]], [[Франц Кафка]], [[Фридрих Ницше]], [[Едгар Алан По]], [[Луис Карол]] | повлиял = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | бележки = }} '''Кобо Абе''' ({{lang|ja|安部公房}}, по английската [[Система на Хепбърн]] ''Abe Kōbō'', ''Абе Кобо''), псевдоним на '''Кимифуса Абе''' (''安部 公房'', ''Abe Kimifusa''), е [[японци|японски]] [[романист]], [[драматург]], [[поет]] и [[режисьор]], определян за един от най-значимите и известни японски писатели.<ref>{{cite book | title = „Изгорената карта“ | last =Абе | first =Кобо | year =1983 | edition =Първо издание | publisher =Отечествен фронт | location =София | isbn = | doi = | pages =втора корица | lang = }}</ref> Стилът на Абе е определян като сюрреалистичен<ref name="izza">{{cite encyclopedia |last = |first = |author = |authorlink = |coauthors = |title =А |article =АБЕ, КОБО |url = |editor = |encyclopedia =„Кой кой е в световната литература – Над хиляда писатели от Кобо Абе до Виктор Юго“ |edition =Първо издание |location =София |publisher =Изток-Запад. Златорог |date =2004 |isbn =954-321-053-5 |doi = |lang = |pages =6-7 |quote = |accessdate = }}</ref> и алегоричен,<ref name="brtn">{{cite encyclopedia |author =Encyclopaedia Britannica |authorlink =Енциклопедия Британика |title =Novelists A-K |article =Abe Kōbō |url =https://www.britannica.com/biography/Abe-Kobo |editor =The Editors of Encyclopaedia Britannica |encyclopedia =The Encyclopaedia Britannica. Literature |edition = |volume = |location = |publisher =Encyclopædia Britannica, Inc. |date = |isbn = |doi = |lang =en |pages = |quote = |accessdate =31 октомври 2020 }}</ref> понякога допиращ се до фантастиката. Главна тема в творчеството му е очуждението на отделния индивид и празнотата на съвременното общество. Най-известният роман на Абе е „Жената от пясъците“, придобил популярност от [[Жената от пясъците|едноименната филмова екранизация]] по него. == Биография == Роден е на 7 март 1924 г. района Кита, [[Токио]]. Израства в Китай, древния град Мукден (сега [[Шънян]]), провинция [[Манджурия]], управлявана от японците. Баща му е лекар, който преподава в местния медицински колеж. В средното училище Абе се представя добре в [[математика]]та, но се интересува също от събиране на насекоми и от книги. Сред любимите му автори са [[Фьодор Достоевски]], [[Франц Кафка]], [[Райнер Мария Рилке]], [[Едгар Алан По]] и [[Луис Карол]].<ref name="brtn" /> През 1941 г. Абе се връща в Токио и влиза в гимназия. 1943 г. записва [[медицина]] в Токийския императорски университет, но се връща в Манджурия след две години, като остава следването си.<ref name="brtn" /> Абе остава там до края на [[Втора световна война|Втората световна война]], когато японските войски се изстеглят от Китай. Бащата на Абе умира от тиф и синът му се завръща в Токио, за да продължи образованието си. Захваща се с няколко случайни работи, например: уличен продавач на въглища, за да се издържа, докато учи. През 1948 г., след няколко неуспешно положени изпита, Абе се дипломира по медицина. Той никога не практикува лекарската професия.<ref name="izza" /> По същото време Абе започва своята литературна дейност. На собствени разноски публикува стихосбирката „Стихотворения от един неизвестен поет“ (''無名詩集 - Mumei shishu'', 1947). Следващата година е издаден първият му роман „Пътният знак в края на улицата“ (''終りし道の標に - Owarishi michi no shirube ni''), който му донася известна популярност в Япония. На 26 години Кобо Абе печели популярната японска литературна награда „Акутагава“ за повестта „Стената – престъплението на С. Карума“ (''壁―S・カルマ氏の犯罪 - Kabe―S・Karuma shi no hanzai''). През 1955 г. авторът пише първата си пиеса и започва своето дълго сътрудничество с театъра. От средата на 50-те Абе е член на Японската комунистическа партия, но визитата му в Източна Европа през 1956 г. променя неговата политическа нагласа. Той се опитва да напусне партията през 1958 г., когато Съветския съюз навлизав Унгария, но му е отказано. Едва през 1962 г. Абе е изключен от партията.<ref name="brtn" /> Въпреки известния брой романи и пиеси, които Абе прави като [[Авангардизъм|авангарден]] автор, той е признат за такъв едва с излизането на „Жената от пясъците“ (''砂の女 - Suna no onna'') същата година. Роман, определян като най-известната му творба, спечелила широка международна слава. В книгата е описана необикновената история на млад мъж, държан в плен от странен народ, живеещ в пясъчните дюни. Друг известен роман на Кобо Абе е „Четвъртият ледников период“ (''第四間氷期 - Dai yon kan pyouki'', 1959). Публикуван когато автора е на 46, той разказва ужасяващата история на [[компютър]], който може да предсказва бъдещето.<ref name="izza" /> През 60-те години авангардният писател си сътрудничи с режисьора Хироши Тешигахара. Двамата създават четири филма, адаптация на творби от Абе: „Капан“, „[[Жената от пясъците]]“, „Чуждо лице“ и „Изгорената карта“. През 1973 г. Кобо Абе основава собствен [[театър]] в Токио, където режисира пиеси и прилага авангардните си виждания за театъра. Той пише и няколко пиеси, между които „Приятели“ (''友達 - Tomodachi'', 1967) и „Мъжът, който стана пръчка“ (''棒になった男 - Bou ni natta otoko'', 1957). Избран е от „Американската академия на науките и изкуствата“ за чуждестранен почетен член през 1977 г. Много от творбите на японския авангардист осмислят загубата на личността и проблемите на свободния човек. Авторът размишлява и върху отчуждения живот в съвременната градска среда. Той самия избира да живее в изолация – не вдига телефона си и не отваря пощенската кутия.<ref name="izza" /> През 1992 г. е номиниран за [[Нобелова награда за литература]]. Умира на [[22 януари]] [[1993]] г. == Най-важни произведения == * [[1951]] – {{nihongo|''Стената - Престъплението на С.Карума''|壁}} * [[1959]] – {{nihongo|''Четвъртият ледников период''|第四間氷期}} * [[1962]] – {{nihongo|''Жената от пясъците''|砂の女}} * [[1964]] – {{nihongo|''Чуждо лице''|他人の顔}} * [[1967]] – {{nihongo|''Изгорената карта''|燃えつきた地図}} * [[1973]] – {{nihongo|''Човекът кутия''|箱男}} * [[1977]] – {{nihongo|''Тайната среща''|密会}} * [[1984]] – {{nihongo|''Капанът''|方舟さくら丸}} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|en}} Petri Liukkonen, [https://archive.ph/20120526064453/http://www.kirjasto.sci.fi/koboabe.htm Подробна биобиблиография на Кобо Абе], Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано * {{Моята библиотека автор|kobo-abe|Кобо Абе}} * {{икона|en}} {{imdb name|0008356|Кобо Абе}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Абе, Кобо}} [[Категория:Японски романисти]] [[Категория:Японски драматурзи]] [[Категория:Японски писатели фантасти]] [[Категория:Японски поети]] [[Категория:Писатели постмодернисти]] [[Категория:Носители на награда Акутагава]] [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] [[Категория:Родени в Токио]] [[Категория:Починали в Токио]] [[Категория:Починали от болести на сърцето]] kxgydodgyg325kotkavsgcxl2ydc6cc 0 47425 12876666 12874832 2026-04-10T15:05:16Z Rumensz 125859 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда за най-добра чуждестранна книга]] → [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] 12876666 wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Антъни Бърджес | име-оригинал = John Anthony Burgess Wilson | снимка = | описание = Бърджис през 1986 г. | псевдоним = Anthony Burgess, John Burgess Wilson, Joseph Kell | фон = lightsteelblue | място на раждане = [[Манчестър]], [[Великобритания]] | място на смърт = [[Лондон]], Великобритания | работил = [[роман]]ист, [[критик]], [[поет]], [[композитор]], [[либретист]], [[драматург]], [[сценарист]], [[преводач]], [[лингвист]], [[есеист]] | националност = [[Великобритания|британец]] | период = 1956 – 1993 | жанрове = [[фантастика]], философски романи, [[сатира]], [[епос]], [[биография]], [[ужаси]], [[литературна критика]] и др. | направление = [[модернизъм]] | дебют = | повлиян = [[Омир]], [[Пелагий]], [[Данте Алигиери]], [[Дейвид Хърбърт Лорънс]], [[Шекспир]], [[Джон Милтън]], [[Джерард Менли Хопкинс]], [[Джоузеф Конрад]], [[Форд Мадокс Форд]], [[Джеймс Джойс]], [[Зигмунд Фройд]], [[Джордж Оруел]], [[Томас Стърнз Елиът]], [[Клод Леви-Строс]] и др. | повлиял = | брак = Луела (Лин) Ишъруд Джоунс (1942 – 1968)<br>Лиана Мачелари (1968 – 1993, до смъртта му) | деца = Паоло Андреа (1964 – 2002) | подпис = | сайт = | бележки = }} '''Джон Антъни Бърджес Уилсън''' ({{lang|en|John Anthony Burgess Wilson}}), известен като Антъни Бърджес,<ref>(ˈ|b|ɜːr|dʒ|ə|s) {{Cite web|url=https://www.oxfordlearnersdictionaries.com/definition/english/anthony-burgess|title=anthony-burgess - Definition, pictures, pronunciation and usage notes &#124; Oxford Advanced Learner's Dictionary at OxfordLearnersDictionaries.com|website=www.oxfordlearnersdictionaries.com}}</ref> е [[Великобритания|британски]] [[писател]], критик и композитор. == Биография == Роден е в [[Манчестър]] и като малък учи [[музика]]. Завършил е [[Манчестърски университет|Манчестърския университет]] и след [[1940]] г. шест години служи в армията. След като е демобилизиран, работи като учител и по-късно в министерството на образованието. Чел е лекции в университета в [[Бирмингам]]. От министерството на образованието е изпратен за шест години на остров [[Борнео]]. През времето, прекарано там, той написва своите първи три романа, които са известни със сборното име „Малайска трилогия“. След завръщането си в [[Европа]] Бърджис се посвещава на писането, като през 1961 г. излиза романът му „[[Портокал с часовников механизъм (книга)|Портокал с часовников механизъм]]“. По него през [[1971]] г. [[Стенли Кубрик]] прави [[Портокал с часовников механизъм (филм)|екранизация]]. Независимо от признанието, което Бърджис получава като писател, той твърди, че би предпочел да бъде считан за композитор. Освен множество инструментални пиеси, той е автор и на симфонии, които са били изпълнявани публично. Като съчетание от двете си артистични призвания той използва музикални композиции, за да структурира свои текстове: ''Napoleon Symphony: A Novel in Four Movements'' (1974) следва ''Героическата симфония'' на [[Бетховен]], а ''Mozart and the Wolf Gang'' (1991) имитира композиция от [[Моцарт]]. Деветата симфония на Бетовен е значим елемент в романа и в екранизацията „Портокал с часовников механизъм“. == Библиография == === Романи === <div style="-moz-column-count: 2; column-count: 2;"> * ''Time for a Tiger'' (1956) * ''The Enemy in the Blanket'' (1958) * ''Beds in the East'' (1959) * ''The Right to an Answer'' (1960) * ''The Doctor is Sick'' (1960) * ''The Worm and the Ring'' (1960) * ''Devil of a State'' (1961) * (as Joseph Kell) ''One Hand Clapping'' (1961) * ''A Clockwork Orange'' (1962)<br>'''''Портокал с часовников механизъм''''', прев. [[Мариана Мелнишка]]. Варна: [[Георги Бакалов (издателство)|„Георги Бакалов“]], [[Библиотека „Галактика“]], 1991, 172 с. * ''The Wanting Seed'' (1962)<br>'''''Непокорното семе''''', прев. [[Надежда Розова]]. Варна: [[Сиела (издателство)|„Сиела“]], 2021, 303 с. * ''Honey for the Bears'' (1963) * (под името Joseph Kell) ''Inside Mr. Enderby'' (1963)<br>'''''Ендърби, кн. 1: Ендърби отвътре''''', прев. [[Аглика Маркова]]. София: Изток-Запад, 2018, 240 с. ISBN 978-619-01-0348-6 * ''The Eve of St. Venus'' (1964) * ''Nothing Like the Sun: A Story of Shakespeare's Love Life'' (1964)<br>'''''Очи със слънце несравними''''', София: Изток-Запад, 2019 ISBN 978-619-01-0469-8 * ''A Vision of Battlements'' (1965) * ''Tremor of Intent: An Eschatological Spy Novel'' (1966) * ''Enderby Outside'' (1968)<br>'''''Ендърби отвън''''', прев. [[Аглика Маркова]]. София: [[Изток-Запад (издателство)|ИК „Изток-Запад“]], 2018, ISBN 978-619-01-0538-1 * ''M/F'' (1971) * ''Napoleon Symphony: A Novel in Four Movements'' (1974) * ''The Clockwork Testament, or Enderby's End'' (1974) * ''Beard's Roman Women'' (1976) * ''Abba Abba'' (1977) * ''1985'' (1978) * ''Man of Nazaret'' (1979) * ''Earthly Powers'' (1980) * ''The End of the World News: An Entertainment'' (1982) * ''Enderby's Dark Lady, or No End of Enderby'' (1984) * ''The Kingdom of the Wicked'' (1985) * ''The Pianoplayers'' (1986) * ''Any Old Iron'' (1988) * ''Mozart and the Wolf Gang'' (1991) * ''A Dead Man in Deptford'' (1993) * ''Byrne: A Novel'' (роман в стихове) (1995) </div> === Повести и разкази === [[Файл:Antony Burgess Ashes.jpg|мини|дясно|Гробът с праха на Антъни Бърджес в гробището на Монако]] * ''The Muse'' * ''The End of the World News'' === Поезия === * ''Moses: A Narrative'' (1976) (поема) * ''Revolutionary Sonnets and Other Poems'', ed. Kevin Jackson (стихосбирка) (2002) * ''Byrne'' (1995) (роман в стихове) === Книги за деца === * ''A Long Trip to Tea Time'' (1976) * ''The Land Where The Ice Cream Grows'' (1979) === Биографии === * ''Shakespeare'' (1970)<br>''Шекспир''. София: Народна култура, 1983, 247 с. * ''Ernest Hemingway and his World'' (1978), публикувана и под заглавието ''Ernest Hemingway'' * ''Flame into Being: The Life and Work of D. H. Lawrence'' (1985) === Автобиографии === * ''Little Wilson and Big God, Being the First Part of the Confessions of Anthony Burgess'' (1986) * ''You've Had Your Time, Being the Second Part of the Confessions of Anthony Burgess'' (1990) === Изследвания по езикознание === * ''Language Made Plain'' (1964) * ''A Mouthful of Air: Language and Languages, Especially English'' (1992) === Изследвания по литературознание === * ''English Literature: A Survey for Students'' (1958, допълнено 1974) * ''The Novel To-day'' (1963) * ''The Novel Now: A Student's Guide to Contemporary Fiction'' (1967) * ''Scrissero in Inglese'' (1979) (единствено италианско издание) * ''Ninety-Nine Novels: The Best in English since 1939 – A Personal Choice'' (1984) === Книги върху Джеймс Джойс === * ''Here Comes Everybody: An Introduction to James Joyce for the Ordinary Reader'' (1965) * ''Joysprick: An Introduction to the Language of James Joyce'' (1973) === Книги върху музика === * ''This Man and Music'' (1982) * ''On Mozart: A Paean for Wolfgang, Being a Celestial Colloquy, an Opera Libretto, a Film Script, a Schizophrenic Dialogue, a Bewildered Rumination, a Stendhalian Transcription, and a Heartfelt Homage upon the Bicentenary of the Death of Wolfgang Amadeus Mozart'' (1991) === Сборници с журналистически текстове === * ''Urgent Copy: Literary Studies'' (1968) * ''Homage to Qwert Yuiop: Selected Journalism 1978 – 1985'' (1986), преиздавана и под заглавието ''But Do Blondes Prefer Gentlemen?: Homage to Qwert Yuiop and Other Writings'' * ''One Man's Chorus: The Uncollected Writings'', ed. Ben Forkner (1998) == За него == * Carol M. Dix, ''Anthony Burgess'' (British Council, 1971. Northcote House Publishers, ISBN 978-0-582-01218-9) * Robert K. Morris, ''The Consolations of Ambiguity: An Essay on the Novels of Anthony Burgess'' (Missouri, 1971, ISBN 978-0-8262-0112-6) * A. A. Devitis, ''Anthony Burgess'' (New York, 1972) * Geoffrey Aggeler, ''Anthony Burgess: The Artist as Novelist'' (Alabama, 1979, ISBN 978-0-8173-7106-7) * Samuel Coale, ''Anthony Burgess'' (New York, 1981, ISBN 978-0-8044-2124-9) * Martine Ghosh-Schellhorn, ''Anthony Burgess: A Study in Character'' (Peter Lang AG, 1986, ISBN 978-3-8204-5163-4) * Richard Mathews, ''The Clockwork Universe of Anthony Burgess'' (Borgo Press, 1990, ISBN 978-0-89370-227-4) * John J. Stinson, ''Anthony Burgess Revisited'' (Boston, 1991, ISBN 978-0-8057-7000-1) * Paul Phillips, ''The Music of Anthony Burgess'' (1999) * Paul Phillips, „Anthony Burgess“, ''Grove Dictionary of Music and Musicians|New Grove Dictionary of Music and Musicians, 2nd ed.'' (2001) * Paul Phillips, ''A Clockwork Counterpoint: The Music and Literature of Anthony Burgess'' (Manchester University Press, 2010, ISBN 978-0-7190-7204-8) == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb name|0121256|Антъни Бърджис}} {{икона|en}} * {{Моята библиотека автор|anthony-burgess|Антъни Бърджес}} * [http://www.anthonyburgess.org/ The International Anthony Burgess Foundation] {{икона|en}} * [http://www.masterbibangers.net/ABC/ The Anthony Burgess Center at the University of Angers] {{икона|en}} * Александър Войнов, [http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_1284.pdf „Всички стават добри с метода Лудовико или „Портокал с часовников механизъм“ на 50. Честито!“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150923195717/http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_1284.pdf |date=2015-09-23 }}, в. „Литературен вестник“, бр. 21, 30 май 2012 г., с.6 – 7. {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Бърджес, Антъни}} [[Категория:Английски писатели фантасти]] [[Категория:Английски автори на разкази]] [[Категория:Английски детски писатели]] [[Категория:Английски автобиографи]] [[Категория:Английски сценаристи]] [[Категория:Английски романисти]] [[Категория:Английски пътеписци]] [[Категория:Английски биографи]] [[Категория:Английски есеисти]] [[Категория:Английски поети]] [[Категория:Английски композитори]] [[Категория:Британски литературни критици]] [[Категория:Носители на награда „Хюго“]] [[Категория:Носители на награда „Малапарте“]] [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] [[Категория:Манчестърски университет]] [[Категория:Колумбийски университет]] [[Категория:Родени в Манчестър]] [[Категория:Починали в Лондон]] [[Категория:Починали от рак]] pgbvlko8mwol7gg9tjrvuysnhd7eybr 0 48094 12877098 10743353 2026-04-11T09:06:14Z Валери Василев 296837 Промяна в оформянето. 12877098 wikitext text/x-wiki '''Плутон''' ([[гръцки]] Πλούτων 'бог на подземния свят') може да се отнася за: * [[Плутон (планета джудже)]] — Официално [[планета]] от 18 февруари 1930 до 24 август 2006 г. Девета по отдалеченост в [[слънчева система|Слънчевата система]] * [[Плутон (митология)]] – бог от римската митология * [[Плутон (ракета)]] – френска ядрена ракета с малък обсег * [[Плутон (геология)]] – Общо название на разнообразните тела, които произхождат от подземните недра == Вижте също == * [[Плутоний]] – химичен елемент * [[Плуто]] – нимфа в древногръцката митология * [[Плуто (Дисни)]] - анимационен герой на [[Уолт Дисни]] {{пояснение}} 1w3dm05giupr0ltpvgmbzbonantv1m6 0 49520 12876680 12874876 2026-04-10T15:05:56Z Rumensz 125859 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда за най-добра чуждестранна книга]] → [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] 12876680 wikitext text/x-wiki {{Личност|писател | работил = [[писател]], [[поет]], [[философ]], [[драматург]] | вложки = {{Личност/Писател | жанрове = [[роман]], [[драма]], [[есе]], [[новела]], [[поема]], [[пътеводител]] | известни творби = „[[Алексис Зорбас]]“ (1946)<br>„[[Капитан Михалис]]“ (1953)<br>„[[Христос отново разпнат]]“ (1954)<br>„[[Последното изкушение]]“ (1955)<br>„[[Рапорт пред Ел Греко]]“ (1961) }} | брак = Галатея Казандзаки<br>Елени Казандзаки }} '''Никос Казандзакис''' (на [[гръцки език|гръцки]]: ''Νίκος Καζαντζάκης'') е [[Гърция|гръцки]] [[писател]], [[поет]], [[драматург]] и мислител. Приеман за най-важния гръцки писател и философ на [[20 век]], той получава световна известност след филмирането на романа му „[[Алексис Зорбас]]“ под името „[[Зорба гъркът (филм)|Зорба гъркът]]“ през [[1964]] г. с [[Антъни Куин]] в главната роля. Бил е номиниран за [[Нобелова награда за литература]] в девет различни години.<ref>{{Cite web|url=https://www.nobelprize.org/nomination/archive/show_people.php?id=4747|title=Nomination Database|website=www.nobelprize.org|accessdate=2016-06-29}}</ref> == Биография == Никос Казандзакис е роден на [[18 февруари]] [[1883]] г. в [[Ираклион]], [[Крит]], днешна Гърция, тогава в [[Османската империя]]. Той е сред най-талантливите гръцки писатели. Автор е на [[есе]]та, [[новела|новели]], [[поема|поеми]], [[трагедия|трагедии]], [[пътеводител]]и и преводи на класически произведения като „[[Божествена комедия]]“ на [[Данте]] и „Фауст“ на [[Гьоте]]. Както своя герой [[Одисей]] (от епическата поема „Одисея“, съдържаща 33 333 стиха и публикувана през 1938 г.), Казандзакис прекарва по-голямата част от артистичния си живот извън Гърция – изключение правят годините на [[Втората световна война]]. Някои от произведенията му са свързани с историята и културата на неговата родина и с мистичната връзка между Бога и човека. През 1957 г. Казандзакис не спечелва [[Нобелова награда]] заради един-единствен глас – печели я френският писател [[Албер Камю]]. По-късно Камю казва, че Казандзакис заслужава тази чест „сто пъти повече“ от него самия.<ref>''The Philosophers' Magazine'', Issues 13 – 20, 2001 p. 120</ref> Баща му е Михалис Казандзакис, [[фермер]] и търговец на фураж, а майка му се казва Мария. След [[Критско въстание (1897 - 1898)|Критското въстание]] семейството бяга в [[Пирея]], където намира убежище за 6 месеца. На шестгодишна възраст Казандзакис вече е принуден да води живот на [[бежанец]]. [[Файл:Nikos Kazantzakis 1904.jpg|ляво|мини|220px|Казандзакис като студент в Атина през 1904 г.]] Писателят е отгледан сред селяни и въпреки че напуска Крит много млад, в своите произведения той често се връща към бащината си земя. Посещава Францисканското училище на Свещения кръст в [[Наксос]], където научава френски и италиански. След възстановяването на мира през 1899 г., Казандзакис се връща в родния си град и завършва гимназия в Ираклион (1899 – 1902). През есента на 1902 г. заминава за [[Атина]], където се записва да следва право. Учи 4 години в [[Атински университет|Атинския университет]], където през 1906 г. завършва като [[доктор]] по право. Първата му книга „Драконът и лилията“ е публикувана също през 1906 г. През октомври 1907 г. Казандзакис заминава за [[Париж]], където продължава юридическото си образование, а до 1909 г. следва и [[философия]] в известния [[Колеж дьо Франс]] в Париж при [[Анри Бергсон]]. Тук младият автор развива и задълбочава [[ницше]]анските си възгледи. През периода 1910 – 1930 г. пише пиеси, стихове и пътеводители. Пътува често до [[Китай]], [[Япония]], [[Русия]], [[Англия]] и [[Испания]]. Първият роман на Казандзакис „Тода-Раба“ е публикуван на френски, когато той е 51-годишен. [[Файл:Kazantzakisgrave.jpg|мини|260px|Гробът на Казандзакис в [[Ираклио]]]] [[Файл:Kazantzakis Grab.jpg|мини|260px|„Δεν ελπίζω τίποτα. Δε φοβούμαι τίποτα. Είμαι λεύτερος.“<br>„''Не се надявам на нищо, не се страхувам от нищо. Аз съм свободен.''“]] Писателят прекарва много време, работейки в [[обществения сектор]]. През 1919 г. става директор на гръцкото министерство на социалните грижи. Подава оставка от поста през 1927 г. Въпреки че никога не е бил член на комунистическата партия, през младостта си Казандзакис симпатизира на левите идеи, дори е удостоен с [[Ленинска награда за мир]]. Но след тригодишно пътуване в [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]] се разочарова от [[болшевики|болшевишките]] идеи. Преди [[Втората световна война]] Казандзакис се установява на о. [[Егина]], а през 1948 г. се премества в [[Антиб]], Южна Франция. След войната работи като министър в Гръцкото правителство на Егина, а през периода 1947 – 1948 г. работи за [[ЮНЕСКО]]. Умира от [[левкемия]] на 26 октомври 1957 г. във [[Фрайбург]], [[Германия]]. Тялото му е транспортирано по земя от Фрайбург до Атина, а след това по въздух от Атина до Ираклион, където е погребано в парка на Бастион мартинес. На гроба на писателя стои голям дървен кръст със следната [[епитафия]]: „Не се надявам на нищо, не се страхувам от нищо. Аз съм свободен.“ == Библиография == === Поезия === * Οδύσεια (έπος σε 33.333 δεκαεπτασύλλαβους στίχους), Πυρσός, Αθήνα, 1938 * Τερτσίνες, Τυπ. Κωνσταντινίδη & Μιχαλά, Αθήνα, 1960 * Ακρίτας (σχεδίασμα έπους) === Драматургия === * Ξημερώνει, Αθήνα, 1906 * Έως πότε, Αθήνα, 1907 * Φασγά, Αθήνα, 1907 * Κωμωδία, τραγωδία μονόπρακτη (με το ψευδώνυμο Πέτρος Ψηλορείτης), Κρητική Στοά, Ηράκλειο, 1909 * Ο Πρωτομάστορας (Η Θυσία) (με το ψευδώνυμο Πέτρος Ψηλορείτης), αφιερωμένη στον Ίδα (Ίωνα Δραγούμη), Εστία, Αθήνα, 1910 * Ο Οθέλλος ξαναγυρίζει, Αίγινα, 1936 * Θέατρο Α' – Τραγωδίες με αρχαία θέματα: Προμηθέας (τριλογία), Κούρος, Οδυσσέας, Μέλισσα, Δίφρος, Αθήνα, 1955 * Θέατρο Β΄ – Τραγωδίες με βυζαντινά θέματα: Χριστός, Ιουλιανός ο Παραβάτης, Νικηφόρος Φωκάς, Κωνσταντίνος ο Παλαιολόγος, Δίφρος, Αθήνα, 1956 * Θέατρο Γ' – Τραγωδίες με διάφορα θέματα: Καποδίστριας, Χριστόφορος Κολόμβος, Σόδομα και Γόμορρα, Βούδας, Δίφρος, Αθήνα, 1956 === Романи === * Όφις και Κρίνο (με το ψευδώνυμο Κάρμα Νιρβαμή), χ.ε., Τυπ. Στ. Αλεξίου, Ηράκλειο, 1906 * Σπασμένες Ψυχές (με το ψευδώνυμο Πέτρος Ψηλορείτης), Ο Νουμάς, Αθήνα, 1909 – 1910 * Βίος και Πολιτεία του Αλέξη Ζορμπά, Τυπ. Δημητράκου, Αθήνα, 1946 * Ο Καπετάν Μιχάλης, Μαυρίδης, Αθήνα, 1953 * Ο Χριστός Ξανασταυρώνεται, Δίφρος, Αθήνα, 1954 * Ο Τελευταίος Πειρασμός, Δίφρος, Αθήνα, 1955 * Τόντα-Ράμπα, μετάφραση Γιάννης Μαγκλής, Δίφρος, Αθήνα, 1956 * Ο Φτωχούλης του Θεού, Δίφρος, Αθήνα, 1956<br/>'''''Бедняка Божи''''', изд.: [[Ентусиаст (издателство)|ИК „Ентусиаст“]], София (2026), прев. Георги Куфов, Иван Б. Генов, Надежда Генова * Ο Βραχόκηπος, μετάφραση Παντελής Πρεβελάκης, Εστία, Αθήνα, 1960 * Αναφορά στον Γκρέκο, Τυπ. Κωνσταντινίδη, Αθήνα, 1961 * Οι Αδερφοφάδες, χ.ε., Αθήνα, 1963 === Романи за деца === * Μέγας Αλέξανδρος, Ελ. Καζαντζάκη, Αθήνα, 1979 * Στα Παλάτια της Κνωσού, Ελ. Καζαντζάκη, Αθήνα, 1980 === Преводи === * Νίτσε ([[Фридрих Ницше]]), Η γέννησις της τραγωδίας („Раждането на трагедията от духа на музиката“), Φέξης, Αθήνα, 1912 * Νίτσε, Τάδε Έφη Ζαρατούστρας („Тъй рече Заратустра“), Φέξης, Αθήνα, 1913 * [[Анри Бергсон]], Το γέλοιο, Φέξης, Αθήνα, 1914 * Κάρολος Δαρβίνος ([[Чарлз Дарвин]]), Η Καταγωγή των Ειδών, Φέξης, Αθήνα, 1915 * Луис Бюхнер, Δύναμις και Ύλη, Χρήστος Δ. Φέξης, Αθήνα, 1915 * Σύγχρονη Ισπανική Λυρική Ποίηση, περιοδικό Ο Κύκλος, 1933 – 1934 * Δάντης ([[Данте Алигиери]]), Η Θεία Κωμωδία („Божествена комедия“), Ο Κύκλος, Αθήνα, 1934 * Γκαίτε ([[Йохан Волфганг фон Гьоте]]), Φάουστ [Α΄μέρος] („Фауст“, откъси), εφημερίδα Καθημερινή (8/3 – 5/7/1937) * Γιόργκενσεν Γιοχάνες (Йоханес Йоргенсен), Ο Άγιος Φραγκίσκος της Ασίζης, χ.ε., Αθήνα, 1951 * Όμηρος ([[Омир]]), Ιλιάδα (σε συνεργασία με τον Ι. Θ. Κακριδή), Εστία, Αθήνα, 1955 * Μακιαβέλι ([[Николо Макиавели]]), Ο Ηγεμόνας („Владетелят“), Γαλαξίας, Αθήνα, 1961 * Όμηρος, Οδύσσεια (σε συνεργασία με τον Ι.Θ. Κακριδή), Εστία, Αθήνα, 1965 == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Никос+Казандзакис&type=AllFields От и за Никос Казандзакис в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България] * {{Моята библиотека автор|nikos-kazandzakis|Никос Казандзакис}} * {{икона|en}} Petri Liukkonen, [https://archive.ph/20130106193822/http://www.kirjasto.sci.fi/kazantza.htm Подробна биобиблиография на Никос Казандзакис], Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано * {{икона|el}} {{икона|en}} {{икона|fr}} {{икона|de}} [http://www.kazantzakis-museum.gr Nikos Kazantzakis Museum] * {{икона|el}} [http://www.amis-kazantzaki.gr International Organization „Friends of Nikos Kazantzakis“] {{Портал|Биографии|Литература|Езикознание|Османска империя|Гърция|Германия}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Казандзакис, Никос}} [[Категория:Гръцки писатели]] [[Категория:Гръцки поети]] [[Категория:Гръцки драматурзи]] [[Категория:Гръцки преводачи]] [[Категория:Гръцки философи]] [[Категория:Гръцки журналисти]] [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] [[Категория:Възпитаници на Атинския университет]] [[Категория:Възпитаници на Колеж дьо Франс]] [[Категория:Националисти]] [[Категория:Социалисти]] [[Категория:Родени в Ираклио]] [[Категория:Починали във Фрайбург]] [[Категория:Починали от рак]] 6ryr2he164fngnd0yht2la8bemze0nv 0 50203 12876672 12874866 2026-04-10T15:05:32Z Rumensz 125859 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда за най-добра чуждестранна книга]] → [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] 12876672 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Günter Grass | категория = писател | описание = германски писател | портрет = Günter Grass auf dem Blauen Sofa.jpg | портрет-описание = През 2006 година в Берлин | роден-място = [[Гданск|Данциг]], [[Германия]] | починал-място = [[Любек]], Германия | националност = {{Германия}} | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | период = 1956 – 2013 г. | жанрове = [[Роман]], [[повест]], [[стихотворение]], [[драма]] | теми = | направление = | дебют = | известни творби = „[[Тенекиеният барабан]]“ (1959) | награди = [[Файл:Nobel prize medal.svg‎|Нобелова награда|15px]] [[Нобелова награда|Нобелова]] (1999) | повлиян = [[Джовани Бокачо|Бокачо]], [[Франсоа Рабле|Рабле]], [[Мигел де Сервантес|Сервантес]], [[Волтер]], [[Дени Дидро|Дидро]], [[Лорънс Стърн|Стърн]], [[Йохан Волфганг фон Гьоте|Гьоте]], [[Фридрих Хьолдерлин|Хьолдерлин]], [[Фридрих Ницше|Ницше]], [[Георг Тракл|Тракл]], [[Иван Гончаров|Гончаров]], [[Райнер Мария Рилке|Рилке]], [[Франц Кафка|Кафка]], [[Албер Камю|Камю]], [[Владимир Набоков|Набоков]] | повлиял = [[Габриел Гарсия Маркес|Гарсия Маркес]], [[Салман Рушди|Рушди]], [[Филип Рот|Рот]], [[Мишел Турние|Турние]], [[Жузе Сарамагу|Сарамагу]], [[Антониу Лобу Антунеш|Лобу Антунеш]], [[Патрик Зюскинд|Зюскинд]] }} }} '''Гюнтер Грас''' ({{lang|de|Günter Grass}}) е [[Германия|германски]] [[писател]], [[поет]], [[драматург]] и [[публицист]]. Още с първия си роман ''„[[Тенекиеният барабан]]“'' (''Die Blechtrommel'', 1959) той се превръща в своеобразен говорител на поколението [[Германци|немци]], израснали по времето на [[нацизъм|нацизма]]. В същото време заради някои свои произведения той е обвиняван от международните интелектуалци и общественост в антисемитизъм.<ref>Антъни Лърман, [http://www.librev.com/index.php/2013-03-30-08-56-39/discussion/politics/1578-2012-04-25-11-38-06 „Гюнтер Грас, антисемитизмът и инфлацията на злото] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20171004140223/http://www.librev.com/discussion-politics-publisher/1578-2012-04-25-11-38-06 |date=2017-10-04 }}, Либерален преглед, 25 април 2012.</ref> == Биография и творчество == Роден е на [[16 октомври]] [[1927]] г. в [[Данциг]], (дн. [[Гданск]], [[Полша]]) в немско-полско семейство на търговец на колониални стоки. [[Файл:Europese conferentie van schrijvers Haagse Treffen in Kurhaus te Scheveningen, Bestanddeelnr 932-1798.jpg|мини|ляво|158px|Гюнтер Грас ([[1982]])]] След края на [[Втората световна война]] Грас става селскостопански работник и миньор. Изучава каменоделство и скулптура, а през 1949 – 1953 г. следва в художествените академии в [[Дюселдорф]] и [[Западен Берлин]]. Предприема пътувания из [[Италия]], [[Франция]] и [[Испания]], а през [[1956]] г. се установява в [[Париж]]. Гюнтер Грас пътува и в страни на [[Източна Европа]] – [[Полша]], [[Чехословакия]] и [[Унгария]], а също в [[САЩ]] и [[Израел]]. Поетът развива активна политическа дейност, като ревностно подкрепя [[Германска социалистическа партия|Германската социалистическа партия]] и Източната политика на [[Вили Бранд]], а през [[1968]] г. се обявява в защита на смазаната от войските на [[Варшавския договор]] [[Пражка пролет]]. Към обединяването на Германия Гюнтер Грас се отнася критично, считайки, че осъществяването му е било прибързано. През 2006 Гюнтер Грас оповестява, че взел участие в бойни действия през последните дни от Втората световна война. В същата 2006 година става известно, че Гюнтер Грас е бил член на престъпната организация [[Вафен-СС]].<ref>{{cite web|url=http://www.spiegel.de/kultur/gesellschaft/0,1518,431823,00.html |title=Grass räumte als Kriegsgefangener Waffen-SS-Mitgliedschaft ein|publisher=Spiegel.de|accessdate=31 октомври 2010}} {{икона|de}}</ref> През април 2012 той е обявен за персона нон-грата в Израел. == Творческо дело == Издава илюстрираната със собствени графики стихосбирка ''„Предимствата на ветропоказателите“'' <ref>[http://liternet.bg/publish6/ggras/hranata.htm Стихотворението „Храната на пророците“ в превод на Венцеслав Константинов], LiterNet, 15 юли 2006.</ref> (1956) и става член на литературното сдружение ''„[[Група 47]]“'', което в [[1958]] г. му присъжда своята годишна награда. === Проза === [[Файл:Guenter Grass, Die Blechtrommel 1959.jpg|150px|дясно|„Тенекиеният барабан“ (1959)]] В 1959 г. Грас публикува големия си роман ''„[[Тенекиеният барабан]]“'', който му донася световна слава, последван от повестта ''„Котка и мишка“'' (1961) и романа ''„Кучешки години“'' (1963) – трите произведения образуват т.нар. ''„Данцигска трилогия“''. Допълнителна известност донасят на писателя романите ''„Местна упойка“'' (1969), ''„Из дневника на един охлюв“'' (1972), ''„Калканът“'' (1977), ''„Плъхката“'' (1986), ''„Моето столетие“'' (1999) и новелата ''„Рачешката“'' (2002), както и автобиографичната книга ''„Да люспиш лука“'' (2006). === Поезия === [[Файл:Tadeusz Różewicz and Günter Grass.jpg|мини|ляво|320px|Гюнтер Грас с полския поет<br>[[Тадеуш Ружевич]], [[2006]]]] И следващите стихосбирки на Гюнтер Грас ''„Обръщателен триъгълник“'' (1960) и ''„Разпитан“'' (1967) го представят като поет с мощен езиков инстинкт за ритмично-чувствени внушения, издаващ сродство с експресионистичната лирика на [[Готфрид Бен]] и [[сюрреализъм|сюрреалистичните]] творби на [[Ханс Арп]]. През новото столетие излизат книгите му ''„Стихотворения и кратка проза“'' (2002), ''„Думи до поискване. 7 стихотворения“'' (2002), ''„Последни танци“'' (2003), ''„Лирическа плячка“'' (2004), ''„Глупакът Август“'' (2007), ''„Какво трябва да се каже“'' (2012), ''„Позорът на Европа“'' (2012) и ''„Еднодневки“'' (2012). == Политическа и социална активност == [[Файл:Günter Grass and Willy Brandt.jpg|мини|260px|Гюнтер Грас и Вили Бранд, [[1972]]]] В голяма част от живота си подкрепя Социалдемократическата партия и нейната политика. На няколко пъти влиза в дебат по отношение на германската и международната политика. В годините, когато [[Вили Бранд]] служи като канцлер, Грас е негов поддръжник. Той критикува левите радикали и подкрепя „темпото на охлюва“ за демократична реформа. Издадени са книги, съдържащи негови речи и есета, по време на дългогодишната му литературна дейност. == Признание == [[Файл:Goettingen-Fisch.jpg|мини|260px|''„Калканът“'' на Гюнтер Грас в [[Гьотинген]]]] Творчеството на Гюнтер Грас е отличено с множество литературни награди, между които ''„[[Група 47 (награда)|Наградата на Група 47]]“'' (1958), ''„[[Награда на немската критика|Наградата на немската критика]]“'' (1960), френската награда ''„Le meilleur livre étranger“'' (1962), престижната немска награда ''„[[Георг Бюхнер (награда)|Георг Бюхнер]]“'' (1965), наградите ''„[[Фонтане (награда - Берлин)|Теодор Фонтане]]“'' (1968) и ''„Теодор Хойс“'' (1968), ''„[[Голяма литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства|Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства]]“'' (1994), чешката награда ''„Карел Чапек“'' (1994), наградите ''„[[Херман Кестен (награда)|Херман Кестен]]“'' (1995), ''„[[Томас Ман (награда - Любек)|Томас Ман]]“'' на град [[Любек]] (1996), ''„[[Ханс Фалада (награда)|Ханс Фалада]]“'' на град [[Ноймюнстер]] (1996) и ''„Самуел Богумил Линде“'' (1996), както и испанската ''[[Награда на принцесата на Астурия|„Принца на Астурия“]]'' (1999). През 2001 г. получава немско-полската награда ''„[[Виадрина (награда)|Виадрина]]“'', а през 2007 г. – наградата ''„[[Ернст Толер (награда)|Ернст Толер]]“''. Грас е почетен доктор на Кениън колидж (1965), на [[Харвардски университет|Харвардския университет]] (1976), на [[Университет „Адам Мицкевич“|Университета „Адам Мицкевич“]] в [[Познан]] (1990), на [[Гдански университет|Гданския университет]] (1993)<ref>[http://www.univ.gda.pl/pl/o_ug/o_nas/?tpl=doktoraty_hc Lista honorowych doktoratów UG], сайт на Гданския университет. {{икона|pl}}</ref>, на [[Любекски университет|Любекския университет]] (2003)<ref>[http://www.uni-luebeck.de/aktuelles/nachricht/artikel/guenter-grass-ehrendoktor-der-universitaet-zu-luebeck.html Pressemitteilung: Günter Grass Ehrendoktor der Universität zu Lübeck], сайт на Любекския университет, 07.02.2003. {{икона|de}}</ref> и на [[Свободен университет в Берлин|Свободния университет в Берлин]] (2005)<ref>[http://www.fu-berlin.de/sites/dahlemerimpulse/2005/ Ehrendoktorwürde für Günter Grass und Imre Kertész], сайт на Свободния университет в Берлин. {{икона|de}}</ref>. Германският астроном Фраймут Борнген наименува открития от него през 1989 г. астероид ''(11496) Grass''. През [[1993]] г. е избран за [[Почетен гражданин]] на родния си град Гданск. През [[1999]] г. Гюнтер Грас е удостоен с [[Нобелова награда за литература|Нобеловата награда за литература]].<ref>Жак-Пиер Амет, [https://www.slovo.bg/old/litvestnik/122/lv0122010.htm „Голямата уста на Германия“], в. „[[Литературен вестник]]“, бр. 22, 6 юни 2001 г.</ref> През [[2009]] г. в родния му град Гданск е открит негов музей. == Библиография == === Проза === * ''Danziger Trilogie'' (1959-1963): * ''Die Blechtrommel'', Roman (1959) ** ''[[Тенекиеният барабан]]''. Превод от немски [[Надя Фурнаджиева]]. Пловдив: Христо Г. Данов, 1990, 545 с. ISBN 954-516-246-5 * ''Katz und Maus'', Novelle (1961) ** ''Котка и мишка. Местна упойка. Срещата в Телгте'' (три романа). Превод от немски [[Александър Андреев (журналист)|Александър Андреев]]. София: Народна култура, 1986, 550 с. * ''Hundejahre'', Roman (1963) ** ''Кучешки години''. Превод от немски [[Любомир Илиев (преводач)|Любомир Илиев]]. София: [[Колибри (издателство)|Колибри]], 2022, 832 с. * ''Örtlich betäubt'', Roman (1969) * ''Aus dem Tagebuch einer Schnecke'', Roman (1972) * ''Der Butt'', Roman (1977) * ''Das Treffen in Telgte'', Erzählung (1979) * ''Kopfgeburten oder Die Deutschen sterben aus'', Erzählung (1980) * ''Die Rättin'', Roman (1986) * ''Zunge zeigen. Ein Tagebuch in Zeichnungen'' (1988) * ''Unkenrufe'', Erzählung (1992) ** ''Вещателят'' (роман). Превод от немски Александър Андреев. София: Атлантис КЛ, 1994, 284 с. * ''Ein weites Feld'', Roman (1995) * ''Mein Jahrhundert'', Roman (1999) ** ''Моето столетие'' (разкази). Превод от немски Александър Андреев. София: Атлантис КЛ, 2000, 280 с.<ref>[[Мирела Иванова]], [http://www.capital.bg/vestnikut/kapitel/2000/11/17/205821_hh_vek_na_gjunter_gras/ „ХХ век на Гюнтер Грас“], рец. във в. „Капитал“, 17 ноември 2000 г.</ref> * ''Im Krebsgang'', Novelle (2002) ** ''Рачешката'' (роман). Превод от немски Александър Андреев. София: Атлантис КЛ, 2002, 208 с. ISBN 954-9621-20-0 <ref>[[Йордан Ефтимов]], [http://newspaper.kultura.bg/media/my_html/2296/gunter.htm „Непотъващият Грас“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140303003937/http://www.kultura.bg/media/my_html/2296/gunter.htm |date=2014-03-03 }}, рец. във в. „Култура“, бр. 41, 7 ноември 2003 г.</ref><ref>Катя Атанасова, [http://www.capital.bg/vestnikut/kapitel/2002/11/02/218308_podmolite_na_gjunter_gras/ „Подмолите на Гюнтер Грас“], рец. във в. „Капитал“, 2 ноември 2002 г.</ref> * ''Beim Häuten der Zwiebel'', Erinnerungen (2006) ** ''Да люспиш лука''. Превод от немски Любомир Илиев. София: Атлантис КЛ, 2007, 450 с. ISBN 978-954-9621-38-9 * ''Die Box'', Roman (2008) ** ''Старата камера''. Превод от немски Любомир Илиев. София: Атлантис КЛ, 2097, 183 с. * ''Unterwegs von Deutschland nach Deutschland. Tagebuch 1990'', (2009) * ''Grimms Wörter. Eine Liebeserklärung'', (2010) === Поезия === * ''Die Vorzüge der Windhühner'' (1956) * ''Gleisdreieck'' (1960) [[Файл:Günter Grass, 2004.jpg|мини|190px|Франкфурт, панаир на книгата [[2004]] г.]] * ''Ausgefragt'' (1967) * ''Gesammelte Gedichte'' (1971) * ''Letzte Tänze'' (2003) * ''Lyrische Beute'' (2004) * ''Dummer August'' (2007) * ''Was gesagt werden muss'' (2012) * ''Europas Schande'' (2012) * ''Eintagsfliegen'' (2012) * ''Poesiealbum 302'' (2012) ; На български * ''Ноемврийска земя'' (стихосбирка). Превод от немски Александър Андреев. София: Обсидиан, 1995, 88 с. === Драма === * ''Die bösen Köche. Ein Drama'' (1956) * ''Hochwasser. Ein Stück in zwei Akten'' (1957) * ''Onkel, Onkel. Ein Spiel in vier Akten'' (1958) * ''Die Plebejer proben den Aufstand'' (1966) == Бележки == <references /> == Източници == : ''Тази статия съдържа [https://archive.ph/20130701104049/http://darl.eu/dichter/grass_g/grass_g.htm материал], използван с [[Потребител:Spiritia/Молби за разрешения/vkonstantinov|разрешение]].'' == Външни препратки == {{wikiquote-inline}} {{commonscat-inline|Günter Grass}} * [http://cao.bg/гюнтер-грас-нобелов-лауреат-за-литера/ „Гюнтер Грас: Граждански ангажиран писател и Нобелов лауреат за литература“ (превод от германски източници Господин Тонев)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20181216030204/https://cao.bg/%d0%b3%d1%8e%d0%bd%d1%82%d0%b5%d1%80-%d0%b3%d1%80%d0%b0%d1%81-%d0%bd%d0%be%d0%b1%d0%b5%d0%bb%d0%be%d0%b2-%d0%bb%d0%b0%d1%83%d1%80%d0%b5%d0%b0%d1%82-%d0%b7%d0%b0-%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%b0/ |date=2018-12-16 }} * [https://archive.ph/20130701114755/http://darl.eu/dichter/grass_g/grass.htm%23x Поезия от Гюнтер Грас], в превод на [[Венцеслав Константинов]] * [http://newspaper.kultura.bg/media/my_html/2226/gras.htm „Властва изолационизмът, а не разумът“ (Александър Андреев разговаря с нобеловия лауреат Гюнтер Грас)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160114041025/http://www.kultura.bg/media/my_html/2226/gras.htm |date=2016-01-14 }}, в. „Култура“, бр. 18, 10 май 2002 г. * [http://www.dhm.de/lemo/html/biografien/GrassGuenter/ Живот по дати на Гюнтер Грас в Lebendiges Museum Online] {{икона|de}} * Petri Liukkonen, [https://archive.ph/20150305085317/http://www.kirjasto.sci.fi/ggrass.htm Подробна био-библиография на Гюнтер Грас], Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано {{икона|en}} * [https://web.archive.org/web/20130812235655/http://www.lyrikwelt.de/autoren/grass.htm Гюнтер Грас в Die LYRIKwelt] {{икона|de}} * {{imdb name|0335848|Гюнтер Грас}} {{икона|en}} * [[Яни Милчаков]], [http://www.mediapool.bg/gyunter-gras-i-aisbergat-na-progresivniya-antisemitizam-news191884.html „Гюнтер Грас и айсбергът на „прогресивния“ антисемитизъм“], Mediapool.bg, 15.04.2012 г. * {{Моята библиотека автор|gunter-grass|Гюнтер Грас}} {{нобел литература}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Грас, Гюнтер}} [[Категория:Германски писатели]] [[Категория:Германски романисти]] [[Категория:Германски поети]] [[Категория:Германски драматурзи]] [[Категория:Германски мемоаристи]] [[Категория:Група 47]] [[Категория:Носители на Нобелова награда за литература]] [[Категория:Германски нобелови лауреати]] [[Категория:Военнопленници през Втората световна война]] [[Категория:Доктор хонорис кауза]] [[Категория:Почетни граждани на Гданск]] [[Категория:Родени в Гданск]] [[Категория:Носители на литературни награди]] [[Категория:Носители на литературни награди на Германия]] [[Категория:Носители на „Голяма литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“]] [[Категория:Носители на наградата „Георг Бюхнер“]] [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] [[Категория:Доктор хонорис кауза на Университет „Адам Мицкевич“]] [[Категория:Доктор хонорис кауза на Гданския университет]] [[Категория:Починали в Любек]] kndqvwir8hnyec9shecvc7nx40hqqca 0 51403 12876703 12874852 2026-04-10T15:07:05Z Rumensz 125859 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда за най-добра чуждестранна книга]] → [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] 12876703 wikitext text/x-wiki {{Личност|писател | награди = [[Файл:Nobel prize medal.svg‎|Нобелова награда|25px]] [[Нобелова награда|Нобелова]] (1970) [[Файл:POL Order Wojny Ojczyźnianej 2kl BAR.svg|50px|Орден за Отечествената война ІІ степен]] [[Файл:SU Order of the Red Star ribbon.svg|40px|Орден „Червена звезда“]] [[Файл:Order of Glory Ribbon Bar.svg|40px|Медал „За победа над Германия във Великата отечествена война“]] }} '''Алекса̀ндър Иса̀евич Солженѝцин''' ({{lang|ru|Алекса̀ндр Иса̀евич Солженѝцын}}; {{lang|en|Aleksandr Solzhenitsyn}}) е руски писател, [[драма]]тург, [[история|историк]] и [[дисидент]] от втората половина на [[XX век]].<ref>{{cite book |chapter =СОЛЖЕНИЦИН (Солженѝцын) Александър Исаевич (1918) |title= [[Българска енциклопедия „А-Я“]] |place= София |publisher= Българска академия на науките – „Българска енциклопедия“; Книгоиздателска къща „Труд“ |year= 1999 |edition = |url= https://archive.org/details/bulgarskaentsikl0000unse/page/n5/mode/2up|volume= |page= [https://archive.org/details/bulgarskaentsikl0000unse/page/980/mode/2up 980] |accessdate= 18 ноември 2025}}</ref> Основните му произведения са свързани с историята на Русия: ''[[Архипелаг Гулаг]]'', ''В първия кръг'', ''Червеното колело'', ''Матрьонината къща'', ''Един ден на Иван Денисович'', ''Раково отделение''<ref name="EB">{{Цитат уеб | заглавие = Aleksandr Isayevich Solzhenitsyn | автор = | труд = Encyclopedia Britannica | дата = | достъп_дата = 1 юни 2021 | уеб_адрес = https://www.britannica.com/biography/Aleksandr-Solzhenitsyn | език = en | цитат = }}</ref><ref>{{Цитат уеб | заглавие = Самые значимые произведения Александра Солженицына. Справка | автор = | труд = РИА Новости | дата = 4 август 2008 | достъп_дата = 1 юни 2021 | уеб_адрес = https://ria.ru/20080804/150097590.html | език = ru | цитат = }}</ref>. Благодарение на него хората извън [[Съветски съюз|Съветския съюз]] научават за системата на съветските лагери за принудителен труд [[ГУЛАГ]]. Участник е във [[Великата отечествена война]], но още по време на войната е арестуван и изпратен в лагер. Реабилитиран през 1956 г., работи като учител и започва да пише. Първото му произведение ''Един ден на Иван Денисович'' е публикувано в списание „[[Нов свят (1925)|Новый мир]]“ през 1962 г. и се превръща в литературно събитие. В същото списание публикува и още няколко разказа, но скоро отношението на официалните власти се променя поради критичното му отношение към съветските порядки, което се запазва през цялото време на живота му в СССР. Удостоен е с [[Нобелова награда за литература]] за 1970 г., но съветските власти не печатат произведенията му, а те се разпространяват в СССР чрез [[самиздат]] и се печатат в чужбина. След като „[[Архипелаг Гулаг]]“ е публикуван в чужбина, през 1974 г. Солженицин бива прокуден от родината си. Живее известно време в Швейцария и САЩ, но след [[Разпадане на СССР|разпадането на СССР]] се завръща в Русия през 1994 г. Избран е за [[академик]] на [[Руската академия на науките]] (1997)<ref>{{cite web|url=http://www.ras.ru/win/db/show_per.asp?P=.id-2583.ln-ru.dl-.pr-inf.uk-12|title=Солженицын Александр Исаевич |date=2008-08-18|publisher=Российская академия наук|accessdate=2019-03-18}}</ref>. == Биография == === Произход и младежки години === Александър Исаевич (Исаакиевич<ref group="бел">Баща му е Исаакий, в дипломата от гимназията – бащиното му име е Исаакович, а в първия му паспорт, издаден през 1934 г. с чиновническа грешка в името, и в заявлението за постъпване в университет, съдържащо данни по паспорта, е Исаевич.</ref><ref name="Сар2">{{Цитат уеб | заглавие = Александр Солженицын. ЧАСТЬ ВТОРАЯ. ПОДПОЛЬЕ КАК ПОЧВА. | автор = Людмила Сараскина | труд = | дата = | достъп_дата = 6 юли 2021 | уеб_адрес = http://bigbook.ru/publications/saraskina-02.php#_ftn10 | език = ru | цитат = отца звали Исаакий, отчество в школьном аттестате было Исаакович, а в паспорте, как потом и в анкете, стояло не Исаакиевич (как было бы правильно), а Исаевич | архив_дата = 2009-03-27 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20090327180145/http://bigbook.ru/publications/saraskina-02.php#_ftn10 }}</ref><ref>Александр Исаевич Солженицын. Материалы к биобиблиографии / Ред. колл.: В. П. Муромский и др. – СПб.: Рос. нац. библиотека, 2007.: „Александр Исаевич Солженицын (по отцу – Исаакиевич)…“.</ref>) Солженицин е роден на 11 декември 1918 г. в [[Кисловодск]] (днес в [[Ставрополски край]]). Баща му Исаакий Семьонович Солженицин (1891 – 1918), е руски селянин от Северен Кавказ. Майка му Таисия Захаровна Щербак (1894 – 1944) е украинка, дъщеря на богат земевладелец от Кубан, Краснодарски край (см. [[Новокубанск]]), който с труд и умения се издига до това положение от прост ратай от [[Таврическа губерния]]. Родителите на Солженицин се запознават по време на учението си и скоро сключват брак<ref>{{Cite web |url=http://snpg.ru/muzeum2.html |title=Отец писателя Исаакий Семёнович с 1905 года учился в Пятигорской гимназии. Здесь он познакомился с Таисией Щербак – матерью писателя // Путешествие по России. Этапы жизни А. И. Солженицына: Кисловодск |accessdate=2013-04-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130306211359/http://www.snpg.ru/muzeum2.html# |archivedate=2013-03-06 |deadlink=yes |архив_дата=2013-03-06 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130306211359/http://www.snpg.ru/muzeum2.html }}</ref>. По време на [[Първата световна война]] Исаакий Солженицин отива на фронта като доброволец и става [[офицер]]. Вече демобилизиран, той загива в резултат на нещастен случай при лов на 15 юни 1918 г. Историята на семейството на фона на Първата световна война е вплетена в сюжета на „Август четиринадесета“ и този роман, както и цялата епопея „Червеното колело“, според Л. Сараскина са надеждни източници за биографията на автора<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Александр Солженицын. ЧАСТЬ ПЕРВАЯ. КООРДИНАТЫ СУДЬБЫ | автор = Людмила Сараскина. | труд = | дата = | достъп_дата = 6 юли 2021 | уеб_адрес = http://bigbook.ru/publications/saraskina-01.php | език = ru | цитат = | архив_дата = 2021-07-09 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20210709183455/http://bigbook.ru/publications/saraskina-01.php }}</ref>. [[Файл:Дом, где родился (?) А.И. Солженицын (4).jpg|мини|260п|Родният дом на Солженицин в Кисловодск. Снимка от 2009 г.]] [[Файл:Kislovodsk,per.Borodinskiy,3.jpg|мини|260п|Родният дом на Солженицин в Кисловодск. Снимка от 2015 г.]] След [[Октомврийска революция|революцията от 1917 г.]] и [[Гражданска война в Русия|Гражданската война]] семейството е разорено и през 1924 г. Александър и майка му се преместват в [[Ростов на Дон]], където майка му си намира работа като машинописка и стенографка. Живеят бедно, Александър учи от 1926 до 1936 г. в училище № 15. В началните класове му се подиграват за това, че носи кръстче и изразява нежелание да постъпи в пионерската организация<ref name="Сар2"/>. Под влияние на обучението в училище все пак става пионер и след това [[комсомол]]ец през 1936 г. Той чете много и решава да стане писател на 9 – 10 години, като на тази възраст вече е прочел „[[Война и мир]]“. В гимназията се увлича от [[литература]], пише [[есе]]та и стихотворения; интересува се от история и от обществения живот<ref group="бел">Солженицин описва себе си и ученическите си години в разказа „Настенька“ от 1995 г. Новый мир 1995, № 10. стр. 3 – 34.</ref>. През 1936 г. Александър завършва гимназия с пълно отличие и това му дава право да постъпи в Ростовския държавен университет. Избира физико-математическия факултет, защото в университета няма литературен факултет. По спомени на приятел от училище и университета „… той следваше математика не толкова по призвание, колкото поради това, че във факултета имаше много образовани и интересни преподаватели“<ref name="Сар2"/>. В университета Солженицин е отличен студент (сталински стипендиант), но продължава литературните си занимания, допълнително изучава английски, латински, история и [[марксизъм-ленинизъм]]. На 27 април 1940 г. се жени за Наталия Решетовска, студентка по химия в същия университет, с която се познава от няколко години. Дипломира се през 1941 г. с отличие и получава квалификация преподавател и научен работник II разряд. [[Декан (длъжност)|Деканатът]] го препоръчва за [[асистент]] или [[аспирант]]. Солженицин от малък се интересува от историята на Русия по време на Първата световна война и революцията. През 1937 г. започва да събира материали за [[Битка при Таненберг (1914)|битката при Таненберг]], известна като „Самсоновска катастрофа“, и написва първите глави на „Август четиринадесета“ от позициите на правоверен комунист. Интересува се от театър и през лятото на 1938 г. се опитва да постъпи в театралната школа на Ю. А. Завадски, но не е приет. През 1939 г. започва да следва задочно във факултета по литература към Института по философия, литература и история в Москва (МИФЛИ). Прекъсва обучението си в 1941 г. поради избухването на [[Източен фронт (Втора световна война)|Отечествената война]]. Солженицин описва живота си в началото на 40-те години в автобиографичната поема „Дороженька“ (1947 – 1952). === Участие във войната === В началото на войната Солженицин не е мобилизиран веднага, тъй като поради физически недъг е признат за ограничено годен за военна служба. Полага много усилия да отиде на фронта<ref>{{cite book | title = В споре со временем : Воспоминания | last = Решетовская | first = Н. | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1975 | edition = | publisher = Агентство печати Новости | location = Москва | isbn = | doi = | pages = | url = http://www.belousenko.com/books/Reshetovskaya/Reshet1.rar | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = ru}}</ref>. През септември 1941 г. двамата с жена му заминават по разпределение като учители в Морозовск, Ростовска област, но още на 18 октомври е мобилизиран и изпратен в 74-ти транспортен батальон. През април 1942 г. Солженицин е изпратен в артилерийско училище в [[Кострома]]<ref group="бел">Евакуираното 3-то Ленинградско артилерийско училище.</ref>; завършва го през ноември с чин [[лейтенант]] и е изпратен в [[Саранск]]. В действащата армия е от март 1943 г. Служи като командир на [[батарея]] за звуково разузнаване в състава на 63-та армия на Централния и Брянския фронт. През август 1943 г. лейтенант Солженицин е награден с орден „Отечествена война“ 2-ра степен за откриване на артилерийски батареи на противника, довело до унищожаването им<ref>{{Cite web |title=Память народа. Документ о награде: Солженицын Александр Исаевич, Орден Отечественной войны II степени |url= https://pamyat-naroda.ru/heroes/podvig-chelovek_nagrazhdenie17659116/ |publisher= pamyat-naroda.ru |accessdate=2015-12-05}}</ref>. След месец е произведен в старши лейтенант. От пролетта на 1944 г. е командир на батарея за звуково разузнаване в състава на 48-а армия на 2-ри белоруски фронт. През май 1944 г. е произведен в капитан, а през юли е награден с орден „Червена звезда“<ref>{{Cite web |title=Память народа. Документ о награде: Солженицын Александр Исаевич, Орден Красной Звезды |url=https://pamyat-naroda.ru/heroes/podvig-chelovek_nagrazhdenie19998084/ |publisher=pamyat-naroda.ru |accessdate=2015-12-05 }}</ref>. Бойният му път преминава от [[Орел (град)|Орел]] до [[Източна Прусия]]<ref>А. Солженицын. Желябугские Выселки. Двучастный рассказ. // ''Новый мир'', 1999, № 3.</ref>. Батареята му попада в обкръжение при Адлиг Швенкитен през януари 1945 и за излизането от него Солженицин е предложен повторно за орден „Червена звезда“. На фронта въпреки забраните Солженицин си води [[дневник]] и пише, изпращайки произведенията си за рецензия на московски литератори. Под влияние на разказите на фронтоваците за преживени от тях събития започва да се отнася критично към [[Сталин]]. В писмата до приятеля си Николай Виткевич говори за изкривяване на марксизма-ленинизма и пази в личните си вещи резолюция, съчинена от двамата, в която сталинските порядки се сравняват с [[крепостничество]]то и се говори за създаване на организация, която да възстанови ленинските норми след войната. Писмата и резолюцията са основните доказателства на повдигнатите му по-късно обвинения. === Арест и затвор === Писмата му привличат вниманието на военната [[цензура]] и на 2 февруари 1945 г. по телеграфа е предадена заповед за арест на Солженицин и изпращането му в Москва. Армейското контраразузнаване [[СМЕРШ]] започва следствено дело 2/2 № 3694 – 45. На 9 февруари Солженицин е арестуван, лишен от воинското звание „капитан“ и изпратен в Москва в [[Лубянка (сграда)|Лубянския затвор]]. Разпитите продължават от 20 февруари до 25 май 1945 г. На 7 юли Солженицин е осъден задочно от Особеното съвещание на [[НКВД]] на 8 години [[принудителен труд]] в изправителен лагер и след това на вечно заточение по член 58<ref>[https://ru.wikisource.org/wiki/Уголовный_кодекс_РСФСР_1926_года/Редакция_05.03.1926#Глава_I._КОНТР_-_РЕВОЛЮЦИОННЫЕ_ПРЕСТУПЛЕНИЯ член 58]</ref>, пункт 10, част 2 и пункт 11 на Наказателния кодекс на РСФСР. През август е изпратен в лагера „Нов Йерусалим“, а месец по-късно е препратен в лагер в Москва, където затворниците (на жаргон ''зеки'', {{lang|ru|заключенный, з/к}}) работят по строителството на жилища в района на Калужката застава, днешния площад Гагарин<ref name="Сараскина">{{Цитат уеб | заглавие = Александр Солженицын | автор = Людмила Сараскина | труд = solzhenitsyn.ru | дата = | достъп_дата = 7 юли 2021 | уеб_адрес = http://www.solzhenitsyn.ru/zhizn_soljzenizina/biografii/712/ | език = ru | цитат = }}</ref>{{rp|311}}. През юни 1946 г. Солженицин е преместен в секретно конструкторско бюро (пандизбюро, [[шарашка]]) в Рибинск, част от системата от специални затвори към Министерството на вътрешните работи. През февруари 1947 г. е прехвърлен в шарашка в Сергиев Посад ([[Загорск]]), а през юли – в подобен секретен институт в Марфино, в северните покрайнини на Москва. Работи по специалността си като [[математик]]. В Марфино Солженицин започва да работи над автобиографичната поема „Дороженька“ и повестта „Люби революцию“, замислена като продължение на поемата в проза. По-късно описва последните дни в Марфино в романа си „В първия кръг“, в който героят Глеб Нержин е самият той, а Дмитрий Сологдин и Лев Рубин са другарите му по съдба Дмитрий Панин и Лев Копелев. През декември 1948 г. жена му се развежда с него задочно. През май 1950 г. поради разправии с началника на шарашката е изпратен в [[Бутирка|Бутирския затвор]], откъдето през август е изпратен в специален лагер в [[Екибастуз]], Северен [[Казахстан]]. Там отбива срока си до февруари 1953 г. като общ работник, известно време бригадир, участва в стачка. Лагерният му живот е описан в „Един ден на Иван Денисович“, а затворническата стачка – в киносценария „Знают истину танки“. В лагера Солженицин напълно се разочарова от [[марксизъм|марксизма]] и се завръща към [[православие|православно]]-[[патриотизъм|патриотичните]] идеи. Започва да пише още в шарашката, а в лагера съчинява стихотворения, поеми („Дороженька“, „Прусские ночи“) и пиеси в стихове („Пленники“, „Пир победителей“), като ги учи наизуст, за да не ги записва на хартия<ref name="Конспир">{{Цитат уеб | заглавие = Как стать великим писателем в заключении: лайфхаки Александра Солженицына | автор = Наталья Самойленко | труд = Афиша | дата = 2 февруари 2018 | достъп_дата = 21 юли 2021 | уеб_адрес = https://daily.afisha.ru/brain/8022-kak-stat-velikim-pisatelem-v-zaklyuchenii-layfhaki-aleksandra-solzhenicyna/ | език = ru | цитат = }}</ref>. През зимата на 1952 г. получава злокачествено образувание в слабините и е подложен на операция в лагера<ref name="Сараскина"/>{{rp|382}}. Изпратен е на тежка работа само две седмици след операцията. Срокът на присъдата му изтича и Солженицин е освободен на 13 февруари 1953 г. Изпратен е на [[заточение]] за вечни времена в село Бирлик, Коктерекски район в Южен Казахстан, където работи като учител по математика и физика в горните класове на местното средно училище. Продължава тайно да пише във всяка свободна минута. Към края на 1953 г. здравето му рязко се влошава, диагнозата е [[Рак (болест)|рак]] и през януари 1954 г. е изпратен в [[Ташкент]] за лечение. Изписан е през март със значително подобрение. Тези му преживявания са описани в повестта „Раково отделение“, замислена през пролетта на 1955 г. === Освобождение и реабилитация === През юни 1956 г. с решение на Върховния съд на СССР Солженицин е освободен без [[реабилитация]] „поради липса на престъпление“. Завръща се в Централна Русия през август и живее в малко селце във Владимирска област. Преподава математика и електротехника (физика) на 8 – 10 клас в Мезиновското средно училище. Среща се с бившата си жена Наташа и тя се завръща при него окончателно през ноември 1956 г. Животът му от този период намира отражение в разказа „Матрёнин двор“. Солженицин е реабилитиран на 6 февруари 1957 г. с решение на Военната колегия към Върховния Съд<ref name="Сараскина"/>{{rp|419}}. От юли 1957 г. живее в [[Рязан]] и работи като учител по физика и астрономия, като същевременно продължава да работи над своите книги. Той пише, макар че държи написаното в тайна и не се надява някога да го види публикувано (пише „за в чекмеджето“)<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Автобиография | автор = А. Солженицин | труд = solzhenitsyn.ru | дата = | достъп_дата = 10 юли 2021 | уеб_адрес = http://www.solzhenitsyn.ru/zhizn_soljzenizina/avtobiografiya/index.php | език = ru | цитат = Все годы, до 1961, я не только был уверен, что никогда при жизни не увижу в печати ни одной своей строки, но даже из близких знакомых почти ни­кому не решался дать прочесть что-либо, боясь разглашения. }}</ref>. Все пак, когато научава за изказването на [[Александър Твардовски]], главен редактор на литературното списание „[[Новый мир]]“, пред XXII [[конгрес на КПСС]], у него се появява надежда и той решава да се опита да предложи нещо за печат, макар и отначало чрез посредник и под чуждо име<ref name="Рекло">{{cite book | title = Рекло телето дъба да мушка | last = Солженицин | first = Александър | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1998 | edition = | publisher = Факел Експрес | location = София | isbn = | doi = | pages = 784 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>{{rp|20}}. === Първи публикации === През 1959 г. Солженицин пише разказа „Щ-854“ (по-късно станал известен като „Един ден на Иван Денисович“) за живота на обикновен селянин, затворник в лагер. През 1960 г. пише разказите „Не стоит село без праведника“ (излязъл като „Матрьонин двор“, на български „Матрьонината къща“) и „Правая кисть“ („Дясната ръка“), първите „Крохотки“ („Дребосъчета“), пиесата „Свеча на ветру“ („Свещ на вятъра“). Съзнавайки, че е малко вероятно да бъдат приети за печат, преживява творческа криза, поради факта, че не може да получи оценки от компетентни читатели. Нещата се променят с настъпването на т.нар. [[размразяване при Хрушчов]]. Разказът „Един ден на Иван Денисович“ е първото произведение на Солженицин, публикувано в [[Литературно списание|литературното списание]] „Новый мир“ (1962 г.), рупор на поколението [[шестдесетници]]. Публикацията е одобрена от [[ЦК на КПСС]] под влиянието на Хрушчов. Разказът, издаден по-късно и като самостоятелна книга, разбунва духовете в СССР и привлича вниманието на Запада, тъй като за първи път от 20-те години в съветската литература се появява с официално одобрение произведение на политическа тема, написано от непартиен член, преживял Сибир. Произведението прави силно впечатление, защото в него от първа ръка се описват преживяванията на лагерник – нещо нечувано дотогава. Солженицин публикува още няколко разказа в същото списание и веднага става популярен. Неговите публикации предизвикват невиждан отклик от страна на писатели, общественици, критици и читатели. Излизат положителни отзиви в съветските официозни издания. Писмата на читатели – бивши затворници, получени като реакция на „Един ден на Иван Денисович“, са в основата на следващо произведение за лагерите – „[[Архипелаг Гулаг]]“. Разказите на Солженицин рязко се отличават с художествения си стил и с гражданската си смелост сред съвременните му произведения. Това се подчертава от мнозина, сред тях писатели и поети. Например [[Варлам Шаламов]] пише през ноември 1962 г. писмо на Солженицин<ref>{{Цитат уеб | заглавие = "Письма к А.И. Солженицыну" | автор = Варлам Шаламов | труд = belousenko.com | дата = | достъп_дата = 7 юли 2021 | уеб_адрес = http://www.belousenko.com/books/Shalamov/shalamov_solzh_letters.htm | език = ru | цитат = }}</ref>: {{Quote|Повестта е като стихотворение, всичко в нея е съвършено, всичко е целесъобразно. Всеки ред, всяка сцена, всяка характеристика е толкова лаконична, умна, проницателна и дълбока, че „Новый мир“ не е печатал нищо толкова цялостно, толкова силно от началото на съществуването си.|Варлам Шаламов|''Письма к А. И. Солженицыну''|оригинал = Повесть – как стихи,— в ней всё совершенно, всё целесообразно. Каждая строка, каждая сцена, каждая характеристика настолько лаконична, умна, тонка и глубока, что я думаю, что „Новый мир“ с самого начала своего существования ничего столь цельного, столь сильного не печатал.}} Солженицин е приет по бързата процедура в Рязанското отделение на Съюза на писателите, става известен из цялата страна, запознава се с редица известни личности от литературните среди, сред които [[Анна Ахматова]], [[Лидия Чуковска]], вдовицата на [[Михаил Булгаков]] Елена. Въпреки че вече е известен писател, продължава стриктно да спазва своите конспиративни правила: преписва ръкописите си по няколко пъти и ги крие при доверени приятели. Той иска да предложи за печат романа „В първия кръг“, но добре съзнава, че няма да премине цензурата. Затова започва да го пренаписва и през лятото на 1963 г. завършва петата му поред редакция, състояща се от 87 глави („Круг-87“). За да опипа почвата, предлага откъс – 4 глави, подбрани от него, на редакцията на „Новый мир“, и започва да чака одобрение. Книгата преминава дълъг път на съгласуване, обсъдена е в редакцията през лятото на 1964 г. и е планирана за печат в списанието през 1965 г., но така и не бива напечатана. През декември 1963 г. редакцията на „Новый мир“ и Централният държавен архив за литература и изкуство предлагат „Един ден на Иван Денисович“ за [[Ленинска премия]] за 1964 г., но предложението е отклонено <ref group="бел">Премията е присъдена на Олесь Гончар за романа „Тронка“ и на Василий Песков за книгата „Шаги по росе“.</ref>. През 1964 г. Солженицин се среща с Варлам Шаламов и му предлага да работят съвместно над „Архипелага“. Виждайки, че произведенията му вече не се приемат охотно за официален печат, Солженицин за първи път разрешава цикълът стихотворения в проза „Дребосъчета“ да бъде разпространен чрез [[самиздат]]. Така произведението прониква зад граница и е напечатано през октомври 1964 г. във Франкфурт в рускоезичното емигрантско списание „Грани“ – това е първата публикация на Солженицин в чужбина. През същата година Твардовски прочита ръкописа на „Раково отделение“ и даже го предлага на Хрушчов чрез помощника му Владимир Лебедев. Настроенията у партийното ръководство обаче вече са други и двете книги няма да бъдат отпечатани в СССР до края на 80-те години на XX век. Солженицин знае, че е обект на внимание от органите на [[КГБ]] и въпреки нарасналата си популярност продължава да прилага всевъзможни конспиративни мерки<ref name="Конспир"/>, за да не попаднат ръкописите му в неподходящи ръце, като ги заснема на [[фотолента]] и ги укрива на най-различни места. На 11 септември 1965 г. КГБ обискира дома на неговия приятел В. Теуш, където се съхранява част от архива на Солженицин. В ръцете на политическата полиция попадат ръкописите на стихове, „Дребосъчета“, „В първия кръг“ и пиесите „Република на труда“ и „Пирът на победителите“ (като последната е едно от най-ранните му произведения, има силно антисъветски характер и той изобщо няма намерение да я публикува). Солженицин веднага пише жалби за това незаконно изземане: до министъра на културата Пьотр Демичев, до секретарите на ЦК на КПСС [[Леонид Брежнев]], [[Михаил Суслов]] и [[Юрий Андропов]], но отговор няма. Напротив, ЦК на КПСС издава в ограничен тираж (без разрешението на автора) и разпространява сред [[Номенклатура (елит)|номенклатурата]] „с цел уличаване на автора“ петата редакция на „В първия кръг“ и пиесата „Пирът на победителите“. Това настройва партийната върхушка силно негативно срещу Солженицин. Списанията започват да отказват да печатат разказите му, [[Ръчен набор|набраният]] разказ „Захар-Калита“ (на български „Захар Торбата“), предназначен за печат във вестник „[[Известия]]“, е разпилян. Все пак той излиза в „Новый мир“ в началото на 1966 г. и това е последната легална публикация на Солженицин в СССР преди прогонването му. В същото време в чужбина излизат в превод на различни езици разкази, сборници и „Един ден на Иван Денисович“. Тъй като несанкционираното от властта печатане на произведения на съветски писатели в чужбина е строго забранено, това е повод да се забрани печатането им в СССР. === Конфликт с властта === След идването на [[Брежнев]] на власт през 1964 г. обстановката в страната се променя (настъпва т.нар. „[[период на застой]]“), издателствата престават да публикуват негови неща, а напечатаното започва да се иззема. На XXIII конгрес на КПСС (1966) партията издига призив да се даде решителен отпор на фалшификациите на историята, а като пример е посочен „Един ден на Иван Денисович“. Произведенията на Солженицин все пак се разпространяват чрез преписване по системата на [[самиздат]], понякога без негово разрешение. През май 1967 г. той изпраща отворено „[[:ru:q:Письмо Александра Солженицына IV Всесоюзному съезду Союза советских писателей|писмо до IV конгрес на съветските писатели]]“, в което настоява за премахване на [[цензура]]та, за реабилитацията на ред писатели, унищожени по време на репресиите, и за връщане на конфискувания му личен архив. Писмото предизвиква сериозен и вече явен конфликт със съветската власт, който се обостря след публикуването в САЩ и Западна Европа на романите „В първия кръг“ (1968) и „Раково отделение“ (1968 – 1969), които го правят популярен. Писателят отказва да носи отговорност за публикациите в чужбина и заявява, че властите са спомогнали за изнасянето им от страната, за да получат повод за арестуването му. Започва пропагандна кампания срещу Солженицин в пресата и на партийни събрания, а през ноември 1969 г. е изключен от Съюза на писателите. Той предприема нова тактика: вместо да мълчи, отговаря на упреците, като отстоява православно-патриотичните си убеждения и открито критикува режима. През август 1968 г. Солженицин среща Наталия Светлова и започва връзка с нея. Прави постъпки за развод с първата си жена. Получава го трудно през юли 1972 г. Към 1970 година произведенията на Солженицин са публикувани в 28 страни, като най-много преводи има в Западна Европа и САЩ. На руски език към този момент в чужбина има 17 отделни издания и събрани съчинения в шест тома<ref>„Новое русское слово“. – 1973. – 7 января.</ref>. Същата година Солженицин е удостоен с [[Нобелова награда за литература]] „за нравствената сила, с която следва непреходните традиции на руската литература“ като от първата му публикация до удостояването са изминали само осем години – сред лауреатите няма друг подобен случай. Писателят подчертава политическия аспект на награждаването: „… всяко присъждане на Нобелова награда на наш роден писател се възприема преди всичко като политическо събитие“<ref name="Рекло"/>{{rp|285}}, макар и Нобеловият комитет да отрича това. Той не заминава за Стокхолм да получи наградата, тъй като се страхува, че няма да бъде допуснат да се завърне в СССР, а в съветската преса се разгръща масова очерняща кампания срещу него. Властите му предлагат да емигрира, но той отказва. През 1970-те години живее в Москва на улица „Горки“ при жена си, макар че дълго време му отказват полагащото му се московско жителство. Убежище за работа намира както във вилата на [[Мстислав Ростропович]] и [[Галина Вишневская]] в привилегирован район в [[Подмосковие]]то<ref name="Нат">{{cite book | title = Българският скандал „Солженицин“ 1970 – 1974| last = Христова | first = Наталия | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2000 | edition = | publisher = издателско ателие А<sup>б</sup> | location = София| isbn = 954-9885-968 | doi = | pages = 194 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>{{rp|66}}, така и при приятели в [[Естония]], където прекарва няколко месеца. Вече е завършил най-голямото си произведение – „Архипелаг Гулаг“, основано на неговите преживявания и личните свидетелства на повече от 250 лагерници, но публикуването му в СССР не е възможно. Няколко екземпляра от ръкописа са предадени за съхранение на доверени хора. Солженицин продължава да работи над историческата епопея „Червеното колело“, необичайна смесица от художествена измислица и повествователна [[историография]], в която намират ярък израз православно-патриотичните му възгледи, и през юни 1971 г. в [[Париж]] излиза първата му част „Август четиринадесета“. В началото на 1970-те в КГБ е създаден специален отдел, занимавал се изключително с оперативна разработка на Солженицин – 9-и отдел към Пето управление<ref name="Лиханов">{{cite journal | last = Лиханов | first = Д. | authorlink = | coauthors = | year = 2007 | month = | title = Смертельная жара | journal = Совершенно секретно | publisher = | location = | volume = | issue = 2 | pages = | doi = | id = | url = http://www.sovsekretno.ru/articles/id/2240/ | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = ru | archive-date = 2013-06-14 | archive-url = https://web.archive.org/web/20130614003251/http://www.sovsekretno.ru/articles/id/2240/ }}</ref>. Десетилетия по-късно става известно, че на 8 август 1971 г., когато пътува за Новочеркаск, срещу Солженицин е извършено покушение с неизвестно химическо средство (вероятно [[рицин]])<ref name="Сараскина" />{{rp|656}}<ref name="Лиханов"/><ref>{{cite book |title = The First Directorate |last = Kalugin |first = Oleg |year = 1994 |publisher = Diane |page = [https://archive.org/details/firstdirectorate00kalu/page/180 180] |isbn = 978-0-312-11426-8 |url = https://archive.org/details/firstdirectorate00kalu/page/180 }}</ref><ref>{{cite web | last = Carus | first = Seth | year = 1998 | title= Bioterrorism and Biocrimes | url = https://fas.org/irp/threat/cbw/carus.pdf | publisher = Federation of American Scientists |page=84 | format = PDF|lang=en}}</ref>. Той се разболява сериозно, цялото му тяло се покрива с мехури като от тежко изгаряне, лекарите не могат да установят причината на заболяването, но в крайна сметка той оцелява.<ref>{{Cite book|title=Toxic Politics: The Secret History of the Kremlin's Poison Laboratory—from the Special Cabinet to the Death of Litvinenko |url=https://archive.org/details/toxicpoliticssec0000vaks |last=Vaksberg |first=Arkadiĭ |date=2011 |publisher=Praeger |isbn=978-0-313-38747-0 |location=Santa Barbara, Calif |pages=[https://archive.org/details/toxicpoliticssec0000vaks/page/n147 130] – 131 |lang=en}}</ref><ref>{{Cite book |edition = Rev. and updated |publisher=Ignatius Press |isbn=978-1-58617-496-5 |last=Pearce |first=Joseph |title=Solzhenitsyn: A Soul in Exile |location=San Francisco |date=2011 |page=57 |lang=en}}</ref> През 1972 г. пише „Великопостное письмо“ до московския [[патриарх]] Пимен<ref>{{Цитат уеб | заглавие = "Великопостное письмо" Патриарху Пимену | фамилно_име = Солженицын | първо_име = Александр | труд = krotov.info | дата = | достъп_дата = 10 юли 2021 | уеб_адрес = http://krotov.info/acts/20/1970/1972solzh.html | език = ru | цитат = }}</ref> за проблемите на църквата, в подкрепа на изказването на калужкия архиепископ Ермоген (Голубьов). През 1972 – 1973 г. работи над останалите части от епопеята „Червеното колело“, по негови думи „трагична история за това, как самите руснаци ... са унищожили и миналото, и бъдещето си“. Писателят отбелязва, че целият цикъл „може да отнеме 20 години и възможно е да не го доживея“. През август – септември 1973 г. отношенията между властта и съветските [[дисидент]]и се изострят. Солженицин дава голямо интервю на чуждестранни кореспонденти от „[[Асошиейтед прес]]“ и вестник „[[Монд]]“ на 23 август. В същия ден КГБ арестува една от неговите помощнички – Елизавета Воронянская и я разпитва в продължение на няколко дни. Тя издава местонахождението на един от ръкописите на „Архипелаг Гулаг“. Завръщайки се у дома, се самоубива. Солженицин научава за случилото се на 5 септември, дава разпореждане да започне печатането на „Архипелага“ на Запад в емигрантското издателство ИМКА-Прес (YMCA Press) и тя излиза няколко месеца по-късно. По същото време той пише до ръководителите на СССР „Письмо вождям Советского Союза“, в което ги призовава да се откажат от [[Комунизъм|комунистическата идеология]] и да предприемат стъпки за превръщането на СССР в руска национална държава. От края на август в западната преса се публикуват голям брой материали в защита на съветските дисиденти и на Солженицин в частност. В СССР се разгръща мощна кампания против дисидентите. На 31 август във вестник „[[Правда]]“ излиза открито писмо от група съветски писатели с осъждане на антисъветските изяви на Солженицин и [[Сахаров]], които според тях „клеветят нашия държавен и обществен строй“<ref name="Антол">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://antology.igrunov.ru/after_75/memo/1088679091.html | заглавие = Травля Солженицына и Сахарова. Официальные публикации и документы | достъп_дата = 10 юли 2021 | дата = | труд = Антология самиздата | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180424022205/http://antology.igrunov.ru/after_75/memo/1088679091.html | архив_дата = 2018-04-24 | цитат = | език-скрит = | език = ru }}</ref>. На 24 септември с посредничеството на бившата му съпруга КГБ предлага на писателя да публикува „Раково отделение“ в СССР, но в замяна да се откаже да публикува „Архипелаг Гулаг“ зад граница. Солженицин не възразява против печатането на „Раково отделение“ в СССР, но отказва да поеме предложеното му тайно споразумение с властите<ref group="бел">Сведенията за това събитие в „Рекло телето дъба да мушка“ и в спомените на Н. Решетовска „АПН – я – Солженицын“, публикувани след нейната смърт, се различават: Решетовска отрича ролята на КГБ и твърди, че идеята за споразумението е нейна лична инициатива.</ref>. В последните дни на декември 1973 г. е оповестено излизането на първия том на „Архипелаг Гулаг“. В съветските средства за масова информация се засилва кампанията по очерняне на Солженицин като изменник на родината и „литературен власовец“. Акцентът е не върху реалното съдържание на „Архипелаг Гулаг“ (самият автор го нарича „художествено изследване“ на съветската система от трудови лагери и затвори в периода 1918 – 1956 г.), което въобще не се обсъжда, а на солидаризирането на автора с „изменници на родината по време на война, полицаи и власовци“. В годините на застой „Август четиринадесета“ и „Архипелаг Гулаг“, както и първите му романи се разпространяват в СССР чрез самиздат. В края на 1973 г. Солженицин събира група автори за сборника „Из-под глыб“ (издаден от ИМКА-Прес в Париж през 1974 г.), като сам пише статите „На возврате дыхания и сознания“, „Раскаяние и самоограничение как категории национальной жизни“ и „Образованщина“. === Изгнание === [[Файл:Aleksandr Solzhenitsyn 1974b.jpg|мини|260п|В дома на [[Хайнрих Бьол]] в [[Кьолн]], 14 февруари 1974]] На 7 януари 1974 г. на заседание на Политбюро на ЦК на КПСС са обсъдени публикуването на „Архипелаг Гулаг“ и мерките за пресичане на антисъветската дейност на Солженицин<ref name="Антол"/>. Обсъжда се и излъчването на откъси от книгата по радио „Свобода“ на езиците на народите на СССР<ref>Радиодиверсанты // Известия – 22.1.1974.</ref>. [[Юрий Андропов]] предлага писателят да бъде прогонен от страната с административни мерки. За изгнание са Дмитрий Устинов, Виктор Гришин, Андрей Кириленко, Константин Катушев; за арест и заточение – Алексей Косигин, Леонид Брежнев, [[Николай Подгорни]], Александър Шелепин, Андрей Громико и др. Прието е постановление да привлекат писателя към съдебна отговорност. Въпреки това решение на Политбюро обаче, в крайна сметка се налага мнението на Андропов за изгнание. Преди това един от съветските ръководители, министърът на вътрешните работи Николай Шчолоков, застъпва друга позиция<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Неизвестные факты о выдворении из СССР А. Солженицына | автор = | труд = solzhenitsyn.ru | дата = | достъп_дата = 10 юли 2021 | уеб_адрес = http://www.solzhenitsyn.ru/zhizn_soljzenizina/biografii/2381/ | език = ru | цитат = }}</ref> – че трябва да се борят за Солженицин, и изпраща до Политбюро специална записка в защита на Солженицин, но неговите предложения (включително да се публикува „Раково отделение“) не намират подкрепа<ref>Виноградов В. Как Александра Исаевича выживали из России // ''Литературная Россия'', 1994, 26 августа, № 34, с. 12.</ref>. След като Вили Бранд се изказва, че писателят би могъл свободно да живее и да работи във [[Западна Германия|ФРГ]], е решено Солженицин да бъде експулсиран от СССР и да му бъде отнето гражданството<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bukovskyarchive.files.wordpress.com/2015/07/7-feb-74-2-pp-350-a-ov.pdf | заглавие = Записка до ЦК на КПСС | достъп_дата = 9 юли 2021 | фамилно_име = Андропов | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 7 февруари 1974 | труд = | издател = Архив на Буковски | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20161023213546/https://bukovskyarchive.files.wordpress.com/2015/07/7-feb-74-2-pp-350-a-ov.pdf | архив_дата = 2016-10-23 | цитат = | език-скрит = | език = ru }}</ref>. И така, на 12 февруари Солженицин е арестуван, обвинен в държавна измяна и лишен от съветско гражданство<ref group="бел">Указът на Президиума на Върховния Съвет на СССР от 12 февруари 1974 г. „О лишении гражданства СССР и выдворении за пределы СССР Солженицына А. И.“ (с гриф „Не подлежи на публикуване“, не е публикуван във „Ведомости ВС СССР“)</ref>. На 13 февруари е качен принудително на самолет и изпратен във [[Франкфурт]], ФРГ, където го посреща [[Хайнрих Бьол]]. Още на 14 февруари 1974 г. е издадена съответната заповед за изземане на произведенията на Солженицин от библиотеките и книжарниците („Об изъятии из библиотек и книготорговой сети произведений Солженицына А. И.“). Унищожени са номера на списание „Новый мир“: № 11 за 1962 г. (в него е публикуван „Один день Ивана Денисовича“), № 1 за 1963 г. (с разказите „Матрёнин двор“ и „Случай на станции Кречетовка“), № 7 за 1963 г. (с разказа „Для пользы дела“) и № 1 за 1966 г. (с разказа „Захар-Калита“); „Роман-газета“ № 1 за 1963 г. и самостоятелните издания на „Иван Денисович“ (издателства „Советский писатель“, Гослитиздат и Учпедгиз, а също така издания на литовски и естонски езици). На изземане подлежат и чуждестранните издания (списания и вестници) с произведения на Солженицин<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.solzhenitsyn.ru/upload/books/Put_Solzhenitsyna_v_kontekste_Bolshogo_Vremeni.pdf | заглавие = Путь Солженицына в контексте Большого Времени: Сб. памяти: 1918 – 2008 | достъп_дата = | фамилно_име = сост., подгот. текста и общ. ред. Л. И. Сараскиной | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2009 | труд = | издател = Русский путь | формат = | страници = 480 | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = ru |isbn=978-5-85887-319-8}}</ref>{{rp|67}}. Изданията се унищожават „чрез разрязване на дребни части“, за което се съставя акт, подписан от завеждащия библиотеката. На 29 март семейството на Солженицин също напуска СССР. За изнасянето на архива и военните награди на писателя помага Уилям Одом, помощник на военното аташе на САЩ. Не след дълго Солженицин прави кратко пътешествие по Северна Европа и взема решение да се установи в [[Цюрих]], [[Швейцария]]. На 3 март 1974 г. в Париж е публикувано „Письмо вождям Советского Союза“; водещи западни издания и много демократично настроени дисиденти в СССР, сред които [[Андрей Сахаров]] и [[Рой Медведев]], го оценяват като антидемократично, националистично и съдържащо „опасни заблуждения“<ref name="Сахаров">{{Цитат уеб | заглавие = О письме Солженицына „Вождям Советского Союза“. | автор = А. Д. Сахаров: | труд = liveinternet.ru | дата = | достъп_дата = 16 юли 2021 | уеб_адрес = https://www.liveinternet.ru/users/4494253/post226803072/ | език = ru | цитат = }}</ref>; отношенията на Солженицин със западната преса и със западния ляво настроен интелектуален елит започват да се влошават и около името му се поражда полемика. През лятото на 1974 г. с приходите от „Архипелаг Гулаг“ Солженицин основава фондацията „Руски обществен фонд за помощ на преследваните и техните семейства“ за оказване на помощ на политически затворници в СССР. През 1974 – 1975 г. в Цюрих Солженицин събира материали за живота на [[Ленин]] в емиграция и продължава да пише „Червеното колело“, цикъл исторически романи за руската революция, започнат с „Август, четиринадесета“ – по думите на Солженицин, „трагична история за това, как самите руснаци ... са унищожили и миналото, и бъдещето си“. Завършва и издава мемоарите си „Бодался телёнок с дубом“. През април 1975 г. семейството започва пътешествие из Западна Европа, Канада и САЩ. През юни-юли Солженицин е във Вашингтон и Ню Йорк, изнася речи на конгрес на профсъюзите и в [[Конгреса на САЩ]]. В изказванията си рязко критикува комунистическите режими и комунистическата идеология, изказва се в подкрепа на [[Виетнамска война|войната във Виетнам]]<ref>{{cite book | title = Американские речи | last = Солженицын | first = А. И. | editor = | editor-link = | year = 1975 | edition = | publisher = YMCA-PRESS | location = Paris | isbn = | doi = | pages = 111 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}{{rp|29 – 36}}</ref>, призовава САЩ да се откажат от политиката на сътрудничество със СССР и на разведряване; при това писателят продължава да възприема Запада като съюзник в освобождаването от „комунистическия [[тоталитаризъм]]“, макар и да се опасява, че в случай на бърз преход към демокрация в СССР могат да се изострят междунационалните конфликти. През февруари 1976 г. пътува из Великобритания и Франция и в изказванията му се забелязват антизападни мотиви. На следващата година посещава Испания и в предаване по телевизията се изказва одобрително за режима на [[Франсиско Франко]], предупреждава за рисковете от „прекалено бързото преминаване към демокрация“. В западната преса се усилват критиките към него и някои водещи политици изразяват несъгласие с възгледите му. Той е критикуван и от руските емигрантски кръгове, с които се сближава покрай издателство ИМКА-Прес, в което заема водещо положение, без да става официален ръководител (такъв в продължение на около 30 години е Морозов). Идейните му разногласия с т.нар. „емиграция от третата вълна“ – напуснали СССР през 70-те години на XX век, и със западните активисти са представени в неговите мемоари „Угодило зёрнышко промеж двух жерновов“<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://magazines.gorky.media/novyi_mi/1998/9/ugodilo-zyornyshko-promezh-dvuh-zhernovov-2.html | заглавие = Угодило зёрнышко промеж двух жерновов | достъп_дата = 17 юли 2021 | фамилно_име = Солженицын | първо_име = Александр | дата = 1998 | труд = Опубликовано в журнале Новый Мир, номер 9 | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = ru}}</ref> и в многобройни емигрантски публикации. След две години в Цюрих семейство Солженицини заминава за САЩ и се заселва в градчето Кавендиш, щата [[Върмонт]], където писателят завършва третия том на „Архипелаг Гулаг“ (издание на руски – 1976 г., на английски – 1978 г.) и продължава работата си над цикъла „Червеното колело“, като събира материали в руския емигрантски архив към Института „Хувър“ за дълбоко вълнуващия го „руски проблем“. Още в словото си в Института „Хувър“ в Станфорд през 1976 г. той акцентира върху невъзможността Западът да разбере Русия и върху „тенденциозните западни обвинения“ за „вечното руско робство“, „азиатските традиции“ и други „нелепости“. Солженицин възлага отговорността за това отчасти и върху руската политическа имиграция, създала „изопачена, непропорционална и превзета картина за няколко столетия от руската история“<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Солженицин като идеолог на посткомунистическа Русия | фамилно_име = Аврейски | първо_име = Никола | труд = geopolitica.eu | дата = 17 март 2019 | достъп_дата = 16 юли 2021 | уеб_адрес = https://geopolitica.eu/2019/173-broy-1-2019/2972-solzhenitsin-kato-ideolog-na-postkomunisticheska-rusiya#_edn6 | цитат = }}</ref>. Солженицин рядко дава публични изявления, поради което го наричат „върмонтския затворник“ или „върмонтския отшелник“<ref>[http://www.pravda.ru/news/culture/206854-1/ Александру Солженицыну – 88 лет.] Правда. Ру</ref>. През юни 1978 г. се обръща към студентите-абсолвенти от Харвардския университет с реч<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Реч на Солженицин в Харвард (със съкращения от списание „Християнство и култура“) | автор = | труд = Ценности и общност | дата = | достъп_дата = 2 януари 2022 | уеб_адрес = https://cao.bg/солженицин-реч-харвард-ценности/ | цитат = Ограбват ни най-ценното, което имаме: нашия вътрешен живот }}</ref><ref name="Сараскина"/>{{rp|749}}, в която осъжда материализма на капиталистическия Запад също така остро, както и репресиите в [[Източен блок|социалистическия Изток]]. След нея американските медии го кръщават „вечния дисидент“, помествайки призиви на други руски емигранти този „утопичен революционер“ да бъде прогонен от САЩ. През май 1982 г. президентът [[Роналд Рейгън]] кани на закуска най-видните съветски дисиденти, преместили се на Запад и единствен Солженицин отказва поканата. Той отбелязва, че не е дисидент, а руски писател, комуто не подхожда да беседва с държавен глава, чиито генерали сериозно разработват проекти за избирателно унищожение на руския народ. Отказвайки вежливо, Солженицин кани Рейгън след приключването на мандата да го посети в дома му във Върмонт и спокойно да обсъдят важните въпроси в отношенията между двете страни<ref>сп. „Посев“ 1982. XV. стр. 57 – 58</ref><ref group="бел">В писмото си Солженицин обяснява, че не иска да постави себе си наред с „емигрантски политици“ и „съветски дисиденти“, тъй като не принадлежи нито към едните, нито към другите. Отхвърля категорично и определението „краен руски националист“: „Аз изобщо не съм „националист“, а патриот. Тоест обичам родината си и много добре разбирам, че и другите хора обичат своята...“</ref><ref name="Сараскина"/>{{rp|760}}. В редките си изяви в печата подлага на критика както съветските порядки, така и американската действителност, което води до ответни обвинения в американската преса, че е неблагодарен и не може да живее в никой строй<ref>{{cite book | title = Энциклопедия российско-американских отношений. XVIII—XX века| last = Иванян | first = Э. А. | year = 2001 | edition = | publisher = Межд. отношения | location = Москва | isbn = | doi = | pages = 696 | url = 5-7133-1045-0 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = ru }}</ref>. С настъпването на [[перестройка]]та в СССР отношението на властите към Солженицин започва да се променя, макар и не веднага. Публикувани са много негови произведения, в частност в „[[Новый мир]]“ през 1989 г. излизат отделни глави на „Архипелаг Гулаг“.<ref>Сергей Залыгин, „Год Солженицына“; Алла Латынина, „Солженицын и мы“ // Новый мир. 1990. № 1. С. 233 – 258.</ref> На следващата година „Архипелаг Гулаг“ е издаден в СССР в много големи тиражи<ref>Солженицын А. И. ''Малое собрание сочинений'', Т. 5. Архипелаг ГУЛАГ. Ч. 1 – 2. – М.: ИНКОМ НВ, 1990.</ref>. На 18 септември 1990 г. едновременно в „Литературная газета“ и „Комсомольская правда“<ref group="бел">Тиражът на „ЛГ“ по това време е 4 450 000. Общият тираж на всички съветски издания е около 27 милиона.</ref> е публикувана статията на Солженицин „Как нам обустроить Россию?“, в която той развива отдавнашните си идеи, изказани още в „Письмо вождям Советского Союза“ и публицистичните си работи, включени в сборника „Из-под глыб“. Статията предизвиква голям отзвук. Авторския си хонорар за нея Солженицин дарява в полза на жертвите на [[Чернобилската авария]]<ref>{{cite journal | last = Тёмин | first = Д. | year = 2008 | title = Солженицын в „ЛГ“ | journal = Литературная газета | publisher = | location = | volume = | issue = 32 | pages = 3 | doi = | id = | url = https://lgz.ru/article/5384/ | format = | accessdate = 16 юли 2021 | lang-hide = | lang = ru | archive-date = 2012-06-27 | archive-url = https://web.archive.org/web/20120627192647/https://lgz.ru/article/5384/ }}</ref>. През 1990 г. съветското гражданство на Солженицин е възстановено<ref group="бел">Преди това е върнато членството му в Съюза на писателите – Неправильное решение отменено: Об отмене постановления Секретариата правления СП РСФСР от 5 ноября 1969 г. об исключении Солженицына из членов Союза писателей. // ''Информ. бюл. Секретариата правления СП СССР'', 1989, № 6, с. 4.</ref> и е прекратено наказателното дело срещу него по чл. 64 на Наказателния кодекс – измяна на Родината<ref>Генеральный прокурор СССР Н. Трубин: Дело Солженицына прекращено // Сов. Россия: газета, 19 сент. 1991.; Руднев, В. Прокуратура СССР приносит извинения Солженицыну // ''Известия'', 19 сент. 1991.</ref>. През декември същата година е удостоен с Държавна награда на РСФСР за „Архипелаг Гулаг“. Според разказа на Вячеслав Костиков по време на първото официално посещение на президента [[Борис Елцин]] в САЩ през 1992 г., веднага след пристигането си Елцин се обажда по телефона от хотела във Вашингтон на Солженицин и провежда с него дълъг разговор. Мнението на писателя относно [[Курилските острови]] е неочаквано и шокиращо: „Изучил съм историята на островите от XII век. Не са наши, Борис Николаевич, трябва да ги дадем, но скъпо…“<ref>{{cite web|url=http://www.aif.ru/article/print/article_id/20035|title=Без Солженицына. Он завещал нам жить не по лжи|author=Костиков В.|date=2008-08-06|publisher=Аргументы и Факты|accessdate=2011-03-20}}</ref>. През април 1992 г. кинорежисьорът Станислав Говорухин посещава Солженицин в дома му във Върмонт и снема телевизионния филм „Александър Солженицин“ в две части. === Завръщане в Русия === Солженицин се завръща в Русия със семейството си на 27 май 1994 г., като пристига със самолет в [[Магадан]]. След това се качва на влак във [[Владивосток]] и преминава през цялата страна, завършвайки пътя си в [[Москва]]. На гарата го посрещат няколко хиляди граждани. Прави изказване в [[Държавна дума|Държавната дума]] (парламента), макар че против това се изказват демократите от фракцията „[[Демократически избор на Русия|Демократичен избор на Русия]]“<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.newizv.ru/society/2014-10-24/209474-dokrichatsja-do-rossii.html | заглавие = Докричаться до России. Как „вермонтский затворник“ Александр Солженицын не был услышан ни Госдумой, ни Кремлём | достъп_дата = | фамилно_име = Машатин | първо_име = В. | автор_препратка = | съавтори = | дата = 24.10.2014 | труд = Новые Известия | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20141024220153/http://www.newizv.ru/society/2014-10-24/209474-dokrichatsja-do-rossii.html | архив_дата = 2014-10-24 | цитат = | език-скрит = | език = ru }}</ref>. Преди това, през март 1993 г. по лично разпореждане на президента Борис Елцин му е подарена (с правото на пожизнено владение, предавано по наследство) част от държавната вила „Сосновка-2“ в Троице-Лыково в Подмосковието<ref>{{cite web |url=http://www.1tv.ru/owa/win/ort6_main.print_version?p_news_title_id=79048 |title=Генпрокуратура возбуждает уголовное дело в отношении Михаила Касьянова |date=2005-07-11 |publisher=Первый канал |accessdate=2011-03-20}}</ref>. Солженицини построяват там двуетажна къща с голям хол, остъклена галерия, гостна с камина, концертен роял и библиотека. Солженицин живее там до смъртта си. През 1997 г. е избран за член на [[Руска академия на науките|Руската академия на науките]]. [[Файл:Vladimir Putin with Aleksandr Solzhenitsyn-1.jpg|мини|260п|Путин на посещение при Солженицин по повод удостояването му с държавна награда, 2007 г.]] През 1998 г. е награден с орден „Свети апостол Андрей Първозвани“, но отказва наградата с аргумента, че не може да приеме награда от властта, докарала Русия до гибелно състояние<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.kommersant.ru/doc/210492 | заглавие = Солженицын не принял награды | достъп_дата = | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 15.12.1998 | труд = Коммерсант | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = ru }}</ref>. През същата година публикува обемното историко-публицистично съчинение „Русия в разруха“ („Россия в обвале“), в което разсъждава за измененията, настъпили в Русия през 1990-те години, и за положението в страната, като рязко осъжда реформите (в частност [[приватизация]]та), проведена от правителството на Елцин) и [[Първа чеченска война|действията на руските власти в Чечня]]<ref>Солженицын А. И. [http://www.solzhenitsyn.ru/proizvedeniya/publizistika/rossiya_v_obvale/rossiya_v_obvale.pdf ''Россия в обвале'']. Москва: Русский путь, 2006. – § 3: Реформы – на развал и § 13: В Чечне.</ref>. Същата година (1998) е награден с Големия златен медал „Ломоносов“. През април 2006 г. в интервю за вестник „Московские новости“ Солженицин заявява<ref>{{cite web |url=http://www.yavlinsky.ru/theme_of_day/print.phtml?id=2860 |title=Сбережение народа – высшая изо всех наших государственных задач |date=2006-04-28 |work=Интервью А. Солженицына газете „Московские новости“ |accessdate=2011-03-20 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120125181436/http://yavlinsky.ru/theme_of_day/print.phtml?id=2860 |archivedate=2012-01-25 |deadlink=yes |архив_дата=2012-01-25 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120125181436/http://yavlinsky.ru/theme_of_day/print.phtml?id=2860 }}</ref>: {{Quote|[[НАТО]] методично и настойчиво развива военния си апарат в Източна Европа и на юг, в континенталния обхват на Русия. Да добавим и откритата материална и идеологическа подкрепа на „цветните революции“ и парадоксалното внедряване на северо-атлантическите интереси в Централна Азия. Няма място за съмнение, че се подготвя пълно обкръжение на Русия, а след това отнемане на нейния суверенитет. |А. Солженицин|''интервю за „Московские новости“''|оригинал = НАТО методически и настойчиво развивает свой военный аппарат – на Восток Европы и в континентальный охват России с Юга. Тут и открытая материальная и идеологическая поддержка „цветных“ революций, и парадоксальное внедрение Северо-атлантических интересов в Центральную Азию. Всё это не оставляет сомнений, что готовится полное окружение России, а затем потеря ею суверенитета.}} През 2007 г. е награден с Държавна награда на Руската федерация за значителни постижения в хуманитарната дейност На 12 юни 2007 г. президентът [[Владимир Путин]] посещава Солженицин по повод връчването на наградата<ref>{{cite web|date=2007-06-12|url=http://www.rian.ru/society/20070612/67097422.html|title=Путин лично поздравил Солженицына с вручением госпремии|publisher=[[РИА Новости]]|accessdate=2010-08-14|archiveurl=https://www.webcitation.org/61BOf62pV?url=http://ria.ru/society/20070612/67097422.html|archivedate=2011-08-24|deadlink=no}}</ref> <ref>[[s:Указ Президента РФ от 05.06.2007 № 699|Указ Президента Российской Федерации от 5 июня 2007 г. № 699 „О присуждении Государственной премии Российской Федерации за выдающиеся достижения в области гуманитарной деятельности 2006 года“]]</ref>. Последните години от живота си Солженицин прекарва в Москва и в къщата в Подмосковието. В края на 2002 г. преживява тежка хипертонична криза, боледува тежко, но продължава да пише. Заедно с жена си Наталия Дмитриевна – президент на фонда „Александър Солженицин“ – подготвят издание на неговото най-пълно, 30-томно издание на „Събрани съчинения“. След прекарана тежка операция може да си служи само с дясната ръка. === Смърт и погребение === [[Файл:Funeral of Alexander Solzhenitsyn-3.jpg|мини|260п|Президентът Дмитрий Медведев на гроба на Солженицин, 6 август 2008 г.]] Александър Исаевич Солженицин умира на 3 август 2008 г. в дома си в Подмосковието, няколко месеца, преди да навърши 90 години<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=1222437 |заглавие=Почина Нобеловият лауреат Александър Солженицин |достъп_дата=4 август 2008 |автор= |дата=4 август 2008 |издател=БГНЕС в netinfo.bg |език= }}{{Dead link|date=ноември 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>. Смъртта настъпва в 23:45 от остра [[сърдечна недостатъчност]]<ref>{{cite web |datepublished= 2008-08-04 |url=http://www.interfax.ru/news.asp?id=24839 |title=В Москве скончался Александр Солженицын |publisher=Интерфакс |accessdate=2008-08-07}}</ref>. На 5 август в зданието на [[РАН|Руската академия на науките]] се състои гражданска панихида и поклонение. На траурната церемония присъстват [[Михаил Горбачов]], Владимир Путин, президентът на [[Руска академия на науките|РАН]] Юрий Осипов, ректорът на [[Московски държавен университет|МГУ]] Виктор Садовничий, [[Евгений Примаков]], културни дейци и няколко хиляди граждани<ref>{{cite journal |last=Колесников |first=Андрей |date=06.08.2008 |title=За Александром Солженицыным перевернули страницу |journal=Коммерсантъ |publisher= |location= |volume= |issue=137 |pages= | id = |url=https://www.kommersant.ru/doc/1008337 |format= |accessdate=1 август 2022 | lang-hide = | lang = }}</ref>. Заупокойна [[литургия]] е изнесена на 6 август 2008 г. в московския Донски манастир от Орехово-Зуевския [[архиепископ]] Алексий (Фролов)<ref>{{cite web |datepublished=2008-08-06 |url=http://patriarchia.ru/db/text/445006.html |title=Александр Солженицын похоронен на кладбище Донского монастыря |publisher=Патриархия.ru |accessdate=2008-08-07 |archiveurl=https://www.webcitation.org/61BOomD4a?url=http://www.patriarchia.ru/db/text/445006.html |archivedate=2011-08-24 |deadlink=no }}</ref>. Тялото на Александър Солженицин е погребано с воински почести (като ветеран от войната) в некропола към манастира<ref name="Otpev"/><ref>{{cite web|datepublished=2008-08-05|url=http://www.interfax-religion.ru/?act=news&div=25888 |title=Отпевание Солженицына совершит архиепископ Орехово-Зуевский Алексий |publisher= Интерфакс |accessdate= 2008-08-07}}</ref>. Президентът на Русия Медведев се завръща в Москва от кратък отпуск, за да присъства на заупокойната служба<ref name="Otpev">{{cite web |datepublished=2008-08-06 |url= http://newsru.com/russia/06aug2008/funeral.html |title=Дмитрий Медведев вернулся в Москву из отпуска, чтобы проститься с Александром Солженицыным |publisher=NEWSru.com |accessdate=2008-08-07}}</ref>. [[Файл:Могила Александра Солженицына 19.10.2010.jpg|мини|260п|Гробът на Александър Солженицин на гробището на Донския манастир в Москва]] На 3 август 2010 г., за втората годишнина от смъртта, на гроба е издигнат [[паметник]] – мраморен кръст по проект на скулптора Дмитрий Шаховской<ref>{{cite web |url=http://www.bfrz.ru/?mod=news&id=308 |title=3 августа 2010 года, во вторую годовщину со дня кончины А.И.Солженицына, на его могиле в некрополе Донского монастыря установлен крест |author=Клевалина Н. |publisher=Дом русского зарубежья им. А. Солженицына |date=2010-08-03 |accessdate=2010-09-28}}</ref>. == Произведения == Следва кратък списък на публикуваните произведения на Солженицин: * ''Един ден на Иван Денисович'' ([http://lib.ru/PROZA/SOLZHENICYN/ivandenisych.txt Один день Ивана Денисовича]) ([[1962]]) * ''[[В първия кръг]]'' (В круге первом, [http://lib.ru/PROZA/SOLZHENICYN/vkp1.txt 1-ва част], [http://lib.ru/PROZA/SOLZHENICYN/vkp2.txt 2-ра част]) ([[1968]]) * ''Раково отделение'' ([http://lib.ru/PROZA/SOLZHENICYN/rk.txt Раковый корпус]) (1968) * ''Червеното колело'' ([https://web.archive.org/web/20020126200020/http://koleso.by.ru/index.htm Красное колесо]) (Поредица от [[исторически роман]]и за раждането на Съветска Русия): ** ''Август 1914'' ([https://web.archive.org/web/20020121205838/http://koleso.by.ru/1/1.htm Август четырнадцатого]) ([[1971]]). (В центъра на романа е катастрофалното поражение на руската армия в [[Битка при Таненберг (1914)|Битката при Таненберг]] през август [[1914]] г.) ** ''Октомври 1916'' ([https://web.archive.org/web/20020608032850/http://koleso.by.ru/2/2.htm Октябрь Шестнадцатого]) ([[1983]]) ** ''Март 1917'' ([https://web.archive.org/web/20020406004214/http://koleso.by.ru/3/3.htm Март Семнадцатого]) ([[1986]]) ** ''Април 1917'' ([https://web.archive.org/web/20020126194909/http://koleso.by.ru/4/4.htm Апрель Семнадцатого]) ([[1989]]) * ''[[Архипелаг Гулаг]]'' ([https://chitanka.info/text/3533-arhipelag-gulag Българско издание], превод на Иван Дойчинов, [http://www.virtualnabiblioteka.com/images/upload/books/Aleksandar_Soljenicin/Aleksandar_Soljenicin-Arhipelag_GULAG.pdf PDF формат] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160106184906/http://www.virtualnabiblioteka.com/images/upload/books/Aleksandar_Soljenicin/Aleksandar_Soljenicin-Arhipelag_GULAG.pdf |date=2016-01-06 }}; на руски: [http://lib.ru/PROZA/SOLZHENICYN/gulag.txt 1-вый том], [http://lib.ru/PROZA/SOLZHENICYN/gulag2.txt 2-рой том], [http://lib.ru/PROZA/SOLZHENICYN/gulag3.txt 3-тий том]) ([[1973]]-[[1978|78]]) * ''Рекло телето дъба да мушка'' ([http://lib.ru/PROZA/SOLZHENICYN/telenok.txt Бодался теленок с дубом]) ([[1975]]) * ''Ленин в Цюрих'' (Ленин в Цюрихе) (1975) (Глави от ''Червеното колело'') * ''Как да устроим Русия'' ([http://lib.ru/PROZA/SOLZHENICYN/s_kak_1990.txt Как нам обустроить Россию]) ([[1990]]) * ''Руският въпрос в края на 20 век'' (Русский вопрос к концу ХХ века) ([[1995]]) * ''Русия в разруха'' ([[1998]]) ([https://web.archive.org/web/20011216184549/http://obval.by.ru/ Россия в обвале]) * ''[[Двеста години заедно]]'' ([[2001]], [[2002]]) ([https://web.archive.org/web/20010730111241/http://sila.by.ru/ Двести лет вместе]) (Исторически труд за руско-еврейските отношения от [[1772]] г. до наши дни, предизвикал противоречиви отзиви сред читателите: [https://archive.is/20120723041824/www.cdi.org/russia/johnson/7033-1.cfm], [http://www.jewishsf.com/bk010831/ip29a.shtml], [http://www.orthodoxytoday.org/articles/ChukovskayaSolzhenitsyn.htm] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20050305171122/http://www.orthodoxytoday.org/articles/ChukovskayaSolzhenitsyn.htm |date=2005-03-05 }}) == В България == „Един ден на Иван Денисович“ излиза в превод на български само няколко месеца след публикуването му в СССР като подлистници във вестник „[[Литературен фронт]]“. Преводът е на Петър Аджаров (1902 – 1963), самият той лежал в сталинските лагери. През 1963 г. повестта е отпечатана като отделно издание в тираж 31 000 екземпляра. Това става благодарение на издателя Христо Траянов, който поема риска и издава творбата, въпреки че очаква сериозна съпротива и лична саморазправа на режима с него. При новината за Нобеловата награда на Солженицин през 1970 г., следвайки официалната съветска реакция, [[Съюзът на българските писатели]] (СБП) определя автора като недостоен и изпраща официален протест-телеграма до Нобеловия комитет в Стокхолм срещу удостояването на Солженицин. Това става в последния ден на Втората конференция на българските писатели, проведена през ноември 1970 г. Идеята е на председателя [[Георги Джагаров]], който иска да ангажира всички присъстващи на конференцията. Въпреки това при обсъждането на телеграмата е изказано несъгласие от [[Димитър Методиев]], който е против това да се ангажира конференцията. Той казва, че не е чел книгите на Солженицин, и в един момент и други хора се обаждат, че и те не са ги чели. [[Благой Димитров (писател)|Благой Димитров]] пита има ли в историята на СБП подобен прецедент и защо сега трябва да се приема такава позиция. При гласуването има един глас против – на Благой Димитров, и четирима въздържали се – [[Христо Ганев (сценарист)|Христо Ганев]], [[Валери Петров]], [[Гочо Гочев]], [[Марко Ганчев]]. По-късно в свои спомени те твърдят, че не са се уговаряли, седели са на различни места. Тези писатели понасят тежки последици за своето решение: четиримата членове на [[БКП]] – Валери Петров, Христо Ганев, Гочо Гочев и Марко Ганчев, са изключени от партията, а безпартийният Благой Димитров – от СБП. Наказанията им са отменени едва през 1984 г., когато е обявена амнистия по повод 40 години от [[Деветосептемврийски преврат|Девети септември]] <ref name="Христова">{{cite book | title = Българският скандал „Солженицин“ 1970 – 1974| last = Христова | first = Наталия | authorlink = Наталия Христова| coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2000 | edition = | publisher = Издателско ателие А<sup>б</sup> | location = София | isbn = 9549885-96-8 | doi = | pages = 194 | url = http://eprints.nbu.bg/518/1/vlast.pdf| accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>. В месеците след излизането на „Архипелаг Гулаг“, довели до екстрадирането на Солженицин от СССР, българската преса отново по подобие на съветската предприема негативна кампания срещу него. СБП подготвя декларация, която е разисквана на заседание на 4 февруари 1974 г., и повтаря обвиненията към него, отправени в СССР: че е предател, враг на СССР, отричащ Октомврийската революция и делото на Ленин, че е вътрешен емигрант. За разлика от 1970 г. обаче председателят [[Пантелей Зарев]] показва на присъстващите произведението, което Христова <ref name="Христова"/> интерпретира като положителен резултат от съпротивата на петимата писатели преди това. Декларацията е поместена в „[[Работническо дело]]“ и „[[Литературен фронт]]“ под заглавие „Злостен клеветник на род и родина“. == Бележки == <references group="бел"/> == Източници == <references /> == За него == * ''The Solzhenitsyn Files: Secret Soviet Documents Reveal One Man's Fight Against the Monolith'', edition 1, 1995, твърди корици, ISBN 1-883695-06-6 (превод на английски под ръководството на Катрин А. Фицпатрик, под редакцията на и с предговор от Майкъл Скамел) * Нива, Ж. Солженицын. М., Высшая школа, 1992. * Голубков, М. М. Александр Солженицын. М., изд. МГУ, 2001. * Евтимова, Р. и др. Руска литература ХІХ-ХХ век. Университетски учебник. Пловдив, Хермес, 2002, 497 – 506. * Медведев, Р. А. Солженицын и Сахаров. М., Права человека, 2002. * Урманов, А. В. Творчество Александра Солженицына. Учебное пособие. М., Флинта-Наука, 2003. * Сараскина, Л. И. Александр Солженицын. М.: Молодая гвардия, 2008 (Жизнь замечательных людей). * Донев, В. Александър Солженицин. Класика срещу канон. Велико Търново, Фабер, 2011. * Pearce, J. Solzhenitsyn: A Soul in Exile. Rev. Upd. ed. San Francisco, Ignatius Press, 2011. == Външни препратки == {{Wikiquote-inline|Александър Солженицин}} {{commonscat-inline|Aleksandr Solzhenitsyn}} * [http://cao.bg/александър-солженицин-нобелова-лекц/ „Александър Солженицин – Нобелова реч при връчване на Нобеловата награда“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160820170932/http://cao.bg/%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80-%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%BD-%D0%BD%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%86/ |date=2016-08-20 }} * {{икона|ru}} [http://lib.ru/PROZA/SOLZHENICYN/ Произведения на Солженицин] * [http://www.pravoslavie.bg/Проза/Дишай „Мъничета“] – кратките фрагменти на Солженицин * {{икона|en}} [https://www.nobelprize.org/prizes/literature/1970/solzhenitsyn/facts/ Биография на Солженицин на страницата на Нобеловите награди] * {{икона|en}} [http://www.kirjasto.sci.fi/alesol.htm Подробна био-библиография] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070609092307/http://www.kirjasto.sci.fi/alesol.htm |date=2007-06-09 }} * {{икона|en}} [http://www.marshillaudio.org/catalog/ttforum.shtml „Една дума истина“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20040218200304/http://www.marshillaudio.org/catalog/ttforum.shtml |date=2004-02-18 }}, запис за него * {{икона|en}} [http://www.columbia.edu/cu/augustine/arch/solzhenitsyn/harvard1978.html „Разделѐн свят“]: обръщение на Солженицин към випускниците на Харвардския университет през 1978 г. * {{икона|en}} [http://www.ucd.ie/philosop/documents/PHIL%202055%20Solzhenitsyn%20Notes.htm Бележки за Солженицин] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20040904180511/http://www.ucd.ie/philosop/documents/PHIL%202055%20Solzhenitsyn%20Notes.htm |date=2004-09-04 }} * {{икона|ru}} [http://magazines.russ.ru/authors/s/solzhenitsyn/ Публикации на Солженицин в сп. „Новый мир“] * {{икона|ru}} [http://ais.tsygankov.ru/ Сайт, посветен на Солженицин] * [http://www.360cities.net/image/the-grave-of-alexander-slozhenitsyn Гробът на Александър Солженицин] * [http://primo3.nalis.bg:1701/primo_library/libweb/action/search.do?dscnt=0&vl(1UI0)=contains&scp.scps=scope:(ALL)&vl(28101403UI1)=all_items&frbg=&tab=default_tab&dstmp=1415036813891&srt=rank&vl(12610808UI0)=any&ct=search&mode=Basic&dum=true&tb=t&indx=1&vl(freeText0)=Александър+Солженицин&fn=search&vid=NALIS_VIEW Национален каталог на академичните библиотеки в страната НАБИС] * {{Моята библиотека автор|aleksandyr-solzhenitsin|Александър Солженицин}} {{превод от|ru|Солженицын, Александр Исаевич|115431616}} {{Нормативен контрол}} {{Нобел литература}} {{Портал|Биографии|Литература|История|Съветски съюз|Русия}} {{СОРТКАТ:Солженицин, Александър}} [[Категория:Руски писатели]] [[Категория:Руски публицисти]] [[Категория:Съветски дисиденти]] [[Категория:Антикомунисти]] [[Категория:Лагеристи в ГУЛАГ]] [[Категория:Историци на комунизма]] [[Категория:Руски монархисти]] [[Категория:Носители на Нобелова награда за литература]] [[Категория:Руски нобелови лауреати]] [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] [[Категория:Академици на РАН]] [[Категория:Почетни граждани на Москва]] [[Категория:Почетни граждани на Рязан]] [[Категория:Почетни граждани в Русия]] [[Категория:Доктор хонорис кауза на Московския университет]] [[Категория:Носители на Ордена на Звездата на Румъния]] [[Категория:Родени в Кисловодск]] [[Категория:Починали в Москва]] [[Категория:Починали от сърдечна недостатъчност]] r9z7dtratap5mbq6nqi8m99h4vapfer 0 53138 12876774 11827461 2026-04-10T16:11:29Z ~2026-21952-98 391890 /* Биография */ 12876774 wikitext text/x-wiki {{Личност|композитор}} '''Николай Андреевич Римски-Корсаков''' ({{lang|ru|Никола́й Андре́евич Ри́мский-Ко́рсаков)}} е [[Русия|руски]] [[композитор]], педагог, [[диригент]], общественик, музикален критик. Член на [[Могъщата петорка]] ({{lang|ru|Могучая кучка}}). Автор на 15 опери, 3 симфонии, симфонически картини, камерна музика. == Биография == Роден на 6 ([[18 март|18]]) март [[1844]] г. в [[Тихвин]], [[Новгородска губерния]], починал на 8 ([[21 юни|21]]) юни [[1908]] в имение край с. Любенск до [[Луга (Ленинградска област)|Луга]], сега в Санкт-Петербургска област. В далечната губерния, в която баща му, демократичен дворянин, разпуснал селяните си далеч преди декрета за разкрепостяването, Николай учил „малко“ пиано, колкото е необходимо за образованието на всеки дворянин, но бил завладян от старинното, коренно руско църковно песнопение. Не напразно в неговите произведения често се долавя звън на далечни камбани. Първият му учител в истинската музика бил виолончелистът в Александринския театър Улих, немец по произход. Виждащ способностите на надарения младеж, Улих го завел при по-добър учител – Фьодор Андреевич Канил – млад музикант и чудесен пианист, запознал го със симфониите на Бетховен, Шуман и Менделсон, творби за пиано на Шуман и Шуберт, оперите на Майербер. На 17-годишна възраст Римски-Корсаков пише първата си симфония. Поразеният учител го отвежда в дома на [[Милий Балакирев|Балакирев]], където в този момент бил и самият [[Модест Мусоргски]]. Двамата, Балакирев и Мусоргски изсвирват произведението на 4 ръце, възхитени от таланта на младия автор. През тази 1862 година завършва Морския корпус и заминава на далечно плаване на клипера „Алмаз“, което трае 3 години. Едва след завръщането му Първата симфония е изпълнена, на 19 декември 1865 г. Тази дата може да се счита за рождена за младия композитор. Погребан е в [[Тихвинско гробище|Тихвинското гробище]] в [[Санкт Петербург]]. В родния му град Тихвин има мемориален дом-музей на Римски-Корсаков. == Творби == === Опери === * [[Псковитянка (опера)|Псковитянка]] (1873; 1878; 1892; пост. 1895) * [[Майска нощ (опера)|Майска нощ]] (1880) * [[Снежанка (опера)|Снежанка]] (1881) * [[Млада (опера)|Млада]] (1892) * [[Нощта срещу Рождество (опера)|Нощта срещу Рождество]] (1895) * [[Садко (опера)|Садко]] (1896) * [[Моцарт и Салиери (опера)|Моцарт и Салиери]] (1898) * [[Болярката Вера Шелога (опера)|Болярката Вера Шелога]] (пролог към [[Псковитянка (опера)|Псковитянка]]) (1898) * [[Царска невеста (опера)|Царска невеста]] (1899) * [[Приказка за цар Салтан (опера)|Приказка за Цар Салтан]] (1900) * [[Сервилия (опера)|Сервилия]] (1902) * [[Кашчей Безсмъртни (опера)|Кашчей Безсмъртни]] (1902) * [[Пан-Войвода (опера)|Пан-Войвода]] (1904) * [[Сказание за невидимия град Китеж и девицата Феврония (опера)|Сказание за невидимия град Китеж и девицата Феврония]] (1904) * [[Златният петел (опера)|Златният петел]] (1907) === Други === * „[[Испанско капричио]]“ * "Полетът на бръмбара" * симфонии, инструментални концерти за пиано и цигулка * камерна музика * симфонична [[сюита]] [[Шехерезада (Римски-Корсаков)|Шехерезада]] по „1001 нощи“ в 4 части * песни, обработки на народни песни, довършване и прередактиране на произведенията на свои колеги == Външни препратки == * [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Николай+Римски-Корсаков&type=AllFields От и за Николай Римски-Корсаков в Националния каталог на академичните библиотеки в страната НАБИС] {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Римски-Корсаков, Николай}} [[Категория:Руски композитори]] [[Категория:Руски диригенти]] [[Категория:Могъщата петорка]] [[Категория:Руски музикални педагози]] [[Категория:Руски атеисти]] [[Категория:Руски мемоаристи]] [[Категория:Хора от Ленинградска област]] [[Категория:Тихвин]] [[Категория:Починали от инфаркт на миокарда]] 7fdlup2uji15ksy7t2gq6u4pvtpe9xm 0 54131 12876487 12603413 2026-04-10T12:08:05Z Kelleniro 370319 12876487 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Франция | име = Льо Ман | име-местно = Le Mans | вид = град-център | герб = Blason de la ville de Le Mans (Sarthe).svg | изглед = Montage du Mans.jpg | гео-ширина = 48.02 | гео-дължина = 0.199 | регион = Пеи дьо ла Лоар | площ = | население = 146 249 | население-година = 2023 | основаване = | код1-име = INSEE код | телефонен-код = }} '''Льо Ман''' ({{lang|fr|Le Mans}}) е [[град]] в Северозападна [[Франция]]. == География == Градът е в регион [[Пеи дьо ла Лоар]]. Главен административен център е на [[Административна единица|департамент]] [[Сарт (департамент)|Сарт]]. Разположен е на [[река]] [[Сарт (река)|Сарт]]. ЖП възел. Населението на града е около 144 000 души ([[2007]]). == История и забележителности == За пръв път е споменат като населено място от [[Клавдий Птолемей]]. Превзет е от римляните през [[47 г. пр.н.е.]]. === Сен Жулиен от [[Льо Ман]] === Лъчистата готика бързо се разпространява от Ил дьо Франс в други части на Нормандия, в много проекти, които вече са в процес на изграждане. В катедралата Льо Ман в Нормандия епископ Джефри дьо Лудон модифицира плановете чрез добавяне на двойни арки и високи прозорци, разделени на ланцети, както и кръг от нови параклиси. <ref>{{икона|fr}} Mignon, Olivier (2015). Architecture des Cathédrales Gothiques. Éditions Ouest-France. ISBN 978-2-7373-6535-5.</ref> <gallery widths="200px" heights="160px" perrow="3"> Файл:CathédraleLeMansVitrauxChoeurGothique1.JPG | Трифориума Сен Жулиен от Льо Ман (средата на 13 в) Файл:Muraille Gallo-Romaine.JPG |Гало-римска стена Файл: | </gallery> == Спорт == Представителният футболен отбор на града се казва [[Льо Ман ЮК 72]]. Играл в най-горните две нива на френския футбол. Около Льо Ман се провежда прочутото високоскоростно автомобилно състезание „[[24-те часа на Льо Ман]]“, по време на което автомобилите се движат почти непрекъснато в продължение на едно денонощие, като се спира, единствено за да могат шофьорите, които са на смени и са няколко за един автомобил, да се редуват зад волана на колите. Състезанието е уникално, неповторимо, престижно и единствено по рода си и не се провежда в рамките на световния шампионат за издръжливост, който включва още състезанията 6 часа на Силвърстоун, 6 часа на Спа и др. В Льо Ман на [[11 май]] [[1955]] г. става една от най-големите трагедии в света на спорта наречена [[Трагедията на Льо Ман]], където загиват 80 души. == Личности == ;Родени * [[Франсоа Фийон]] (р. 1954), френски политик * [[Себастиан Бурде]] (р. 1979), автомобилен състезател ;Починали * [[Венсан дьо Моро-Жафери]] (1878 – 1956), френски юрист == Побратимени градове == * {{flagicon|Гърция}} [[Волос]], [[Гърция]] * {{флагче|Египет}} [[Александрия]], [[Египет]] * [[Файл:Flag of Russia (bordered).svg|20px]] [[Ростов на Дон]], [[Русия]] * [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px]] [[Плевен]], [[България]] == Демография == {{Demography 7col|510px|[[1962]]|[[1968]]|[[1975]]|[[1982]]|[[1990]]|[[1999]]|[[2005]] | 132 181 | 143 246 | 152 285 | 147 697 | 145 502 | 146 105 |141 432}} == Вижте също == * [[24-те часа на Льо Ман]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.lemans.fr/ Уебсайт на града] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110202100343/http://www.lemans.fr/ |date=2011-02-02 }} {{Най-големите градове във Франция}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|География|Франция}} [[Категория:Льо Ман| ]] [[Категория:Древноримски градове във Франция]] 8nrm0gykwdalnjut9j0h498wfzg9oui 0 54148 12876722 12876475 2026-04-10T15:11:11Z Zhoxy 557 форматиране: 6×тире, 4×нов ред, 2×тире-числа, 5 интервала, А|АБ, пункт-ref, шльокавица (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) 12876722 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = [[крал на Англия]] | портрет = Henry II of England.png | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1154]] – [[1189]] | коронация = | предшественик = | наследник = [[Хенри (младият крал)|Хенри ''Младия крал'']]<br /> [[Ричард I (Англия)|Ричард I ''Лъвското сърце'']] | други титли = [[суверен]] на [[Ирландия]];<br>[[херцог]] на [[Херцогство Нормандия|Нормандия]];<br> [[граф на Анжу]], Тур и Мен;<br> [[Аквитания (херцогство)|херцог на Аквитания]] | религия = | герб = }} }} '''Хенри II Плантагенет''' ({{lang|en|Henry II Plantagenet}}; {{lang|fr|Henri II d'Angleterre}}) е първият [[крал на Англия]] (1154 – 1189) от династията на [[Плантагенет]]ите.<ref>[http://www.britannica.com/biography/Henry-II-king-of-England www.britannica.com]</ref> Той е [[херцог]] на [[Херцогство Нормандия|Нормандия]] (1150 – 1189), [[граф на Анжу]], Тур и Мен (1151 – 1189), jure uxoris [[Аквитания (херцогство)|херцог на Аквитания]] (1152 – 1189) и [[суверен]] на [[Ирландия]] (1171 – 1175). Хенри II е един от най-могъщите монарси на XII век, владенията на който се простират от [[Пиренеи]]те до [[Шотландия]]. == Произход и младежки години == Роден е на [[5 март]] [[1133]] г. в [[Льо Ман]]. Той е най-възрастният син на [[Джефри Плантагенет|Жофроа V Плантагенет]], [[граф на Анжу]] и Мен, и [[Мод|Матилда]] (исторически известна първо като ''императрица Матилда'', след това като ''кралица Мод''), дъщеря на английския крал [[Хенри I]], за която това е втори брак. Детството си прекарва в двора на своя баща в Анжу. Като първороден син Хенри е наследник на Графство Анжу, Графство Мен и Турен. По майчина линия той може да претендира за престола на Англия и Херцогство Нормандия. === Борба за английската корона === [[Файл:Political map of England 1140.PNG|мини|ляво|alt=Цветна карта на политическите борби в Англия, 1140|Политическа карта на Англия през 1140; територии под контрола на Матилда (синьо); Стивън (червено); Уелс (сиво)]] Хенри I има само две законни деца – Уилям и Матилда (известна и като ''кралица Мод''), майката на Хенри II. Уилям обаче умира при [[корабокрушение]] с [[Белия кораб]] и след неговата смърт желанието на Хенри е дъщеря му да го наследи. Тя обаче не се възприема добре от английските барони и след смъртта му през 1135 г. престолът е превзет от [[Стивън от Блоа]] – племенник на починалия крал. Това слага начало на дълга гражданска война между поддръжниците на крал Стивън и тези на кралица Мод, продължила 19 години. Въпреки че през пролетта на 1141 г. Матилда успява да превземе [[Лондон]], преди да бъде коронясана за кралица на Англия, през есента нейната войска е разбита и властта отново преминава към Стивън. По-успешно се развиват военните действия в Нормандия: войската на Жофроа V през [[1142]] – [[1144]] г. превзема голяма част от херцогството, а през 1144 е превзет и град [[Руан]], а Жофроа V е провъзгласен за херцог на Нормандия. В този период Хенри заедно с майка си се намира в [[Бристол]], който е център на територията, контролирана от поддръжниците на Мод в Англия. Там младият принц се запознава с известния английски учен и пътешественик [[Аделард Батски]], който обучава Хенри. През 1144 г. Хенри се връща в Нормандия, където продължава обучението си под ръководството на [[Гильом Конхези]], виден френски [[философ]] от онова време. През [[1147]] г. младият Хенри отново е изпратен от баща си в Англия начело на неголям отряд от анжуйски и нормандски рицари с цел да активизират борбата срещу крал Стивън. Тази експедиция претърпява неуспех. Няколко месеца по-късно умира [[Робърт от Глостър]], главният поддръжник на кралица Мод в Англия. Войската на младия принц търпи поражения от армията на Стивън при [[Криклейд]] и [[Буртон]], и само великодушието на краля позволява на Хенри да избегне катастрофата и да се прибере на континента. През февруари [[1148]] кралица Мод се отказва окончателно от борбата за трона. През 1149 г. Хенри предприема нов опит да вземе английската корона. Установява се в Северна Англия и влиза в контакт с най-влиятелните привърженици на майка си – [[крал на Шотландия|шотландския крал]] [[Дейвид I]] и [[Ранулф де Жернон]], [[Честър|граф на Честър]]. В [[Карлайл]] Хенри е посветен в [[рицарство]] от крал Дейвид. Организираната съвместна атака на [[Йорк]] се проваля: крал Стивън успява за кратко време да събере значителна армия и да излезе срещу войската на Хенри и Дейвид. Принцът отстъпва в [[Глостършър]], където през цялата есен на 1149 г. се отбранява от непрекъснатите набези на [[Евстахий IV]]. Единственият успех на Хенри е неговият поход към [[Девон]] и превземането на [[Бриджпорт]]. През януари [[1150]] г. Хенри Плантагенет отново се завръща в Нормандия. === Брак с Елеонор Аквитанска === На [[18 май]] [[1152]] г. в [[Поатие]] Хенри се жени за [[Елеонор Аквитанска]], единадесет седмици след анулирането на първия ѝ брак с краля на Франция [[Луи VII]]. Така Хенри става владетел на обширни територии във Франция. През следващите 13 години Елеонор дарява Хенри с петима синове и три дъщери. {{раздел-мъниче}} == Крал на Англия (1154 – 1189) == === Средни години (1162 – 1175) === ==== Развой на събитията във Франция ==== Напрежението между Хенри и Луи VII продължава през 1160-те, когато френският крал все по-силно се противопоставя на нарастващата сила на Хенри в Европа.{{sfn|Hallam|Everard|2001|p=161}} През 1160 г. Луи заздравява съюзите си в Централна Франция с графа на Шампан и Одо II, херцог на Бургундия. Три години по-късно новият граф на Фландрия, Филип, открито се съюзява с Луи, притеснен от набиращия сила Хенри.{{sfn|Dunbabin|2007|p=52}}{{sfn|Hallam|Everard|2001|p=161}} Съпругата на Луи – Адел, ражда мъжки наследник, Филип Огюст, през 1165 г. и Луи се чувства с по-сигурни позиции в сравнение с предходните години.{{sfn|Warren|2000|p=104}} В резултат на това, отношенията между Хенри и Луи се изострят отново в средата на 1160-те.{{sfn|Warren|2000|pp=103–104}} Междувременно Хенри започва да променя политиката си на непряко управление в Бретан и да упражнява по-директен контрол.{{Hrf|Everard|2000|41–42}} През 1164 г. той се намесва, за да завземе земи по границата между Бретан и Нормандия, а през 1166 г. нахлува отново в Бретан, за да накаже местните барони.{{Hrf|Everard|2000|42}} След това Хенри принуждава Конан IV да абдикира като херцог и да даде Бретан на дъщеря си Констанс, която е предадена и сгодена за сина на Хенри, Джефри.{{Hrf|Everard|2000|42}} Тази уговорка е доста необичайна според средновековното право, тъй като Конан може да е имал синове, които биха могли законно да наследят херцогството.{{Hrf|Everard|2000|43–44}} {{Refn|Henry never formally became Duke of Brittany as he was only holding the duchy on behalf of Geoffrey and Constance.{{sfn|Everard|2000|pp=43–44}}}} На други места във Франция Хенри се опитва да завземе Оверн, което предизвиква гнева на френския крал.{{Hrf|Warren|2000|105}} По-на юг Хенри продължава да оказва натиск върху Реймонд Тулузки. Той лично води кампания там през 1161 г. и изпраща съюзниците си [[Алфонсо II Арагонски]] и архиепископа на Бордо срещу Реймонд през 1164 г.{{Hrf|Gillingham|1984|27}} През 1165 г. Реймонд се развежда със сестрата на Луи и вероятно търсейки съюз с Хенри.{{Hrf|Warren|2000|105}} Нарастващото напрежение между Хенри и Луи най-накрая прераснало в открита война през 1167 г., предизвикано от тривиален спор за това как трябва да се събират парите, предназначени за [[Кръстоносна държава|кръстоносните държави]] в [[Левант]]а.{{Hrf|Warren|2000|105}} Луи се съюзил с уелсците, шотландците и бретонците и нападнал Нормандия.{{Hrf|Dunbabin|2007|59}} Хенри отговорил, като атакувал Шомон-сюр-Епт, където Луи държал основния си военен арсенал, опожарявайки града до основи и принуждавайки Луи да изостави съюзниците си и да сключи самостоятелно примирие.{{Hrf|Dunbabin|2007|59}}{{Hrf|Warren|2000|106}} След това Хенри бил свободен да се противопостави на бунтовническите барони в Бретан, където все още имало силни чувства относно завземането на херцогството.{{Hrf|Everard|2000|45–46}} С напредването на десетилетието, Хенри все повече търси решение на въпроса с наследството. Той решава да раздели империята след смъртта си, като Младия Хенри ще получи Англия и Нормандия, Ричард херцогство Аквитания, а Джефри – Бретан.{{sfn|Hallam|Everard|2001|p=223}} Това би изисквало одобрението на Луи, поради което кралете провели нови мирни преговори в Монмирай през 1169 г.{{sfn|Warren|2000|p=497}} Разговорите били с широка тематика, кулминиращи в това синовете на Хенри да отдадат почести на Луи за бъдещите си наследства във Франция. По това време Ричард бил сгоден за младата дъщеря на Луи – Алис.{{sfn|Dunbabin|2007|p=59}}{{sfn|Warren|2000|p=109}} Тя пристига в Англия и се носят слухове, че по-късно става любовница на крал Хенри. Тези слухове обаче произлизат от пристрастни изочници и не са потвърдени във френските хроники.{{sfn|Warren|2000|p=671}} Ако споразуменията в Монмирай били спазени, отдаването на почит би могло да потвърди позицията на Луи като крал, като същевременно подкопае легитимността на всички бунтовни барони в териториите на Хенри и потенциала за съюз между тях и Луи.{{Hrf|Everard|2000|47}} На практика Луи смятал, че е спечелил временно предимство. Веднага след конференцията той започнал да насърчава напрежението между синовете на Хенри.{{Hrf|Hallam|Everard|162}} Междувременно позицията на Хенри в Южна Франция продължила да се подобрява и до 1173 г. той се съгласил на съюз с [[Хумберт III Савойски|Умберт III, граф Савойски]], чрез който сгодил сина си, Джон, и дъщерята на Умберт, Алисия.{{Hrf|Gillingham|1984|27}} {{Refn|Alicia died before the marriage could take place, although the alliance remained intact.{{sfn|Gillingham|1984|p=21}}}} Дъщерята на Хенри, Елеонора, се омъжила за [[Алфонсо VIII|Алфонсо VIII Кастилски]] през 1170 г., осигурявайки допълнителен съюзник на юг.{{Hrf|Gillingham|1984|27}} През февруари 1173 г., след непрестанен натиск от страна на Хенри от 1159 г. нататък, Реймонд най-накрая капитулира пред английския крал и публично отдава почит на Хенри и неговите наследници от името на Тулуза.{{Hrf|Gillingham|1984|25–28}} ==== Спорът между Томас Бекет и Хенри II ==== [[Файл:English_-_Carrow_Psalter_-_Walters_W34_-_Reverse_Detail.jpg|ляво|мини|Изображение на убийството на [[Томас Бекет]] в [[Кентърбърийска катедрала|Кентърбърийската катедрала]] от 13-ти век]] Едно от най-важните международни събития около Хенри през 1160-те години е ситуацията около убиийстовот на Томас Бекет. Когато [[Архиепископ на Кентърбъри|архиепископът на Кентърбъри]], Теобалд от Бек, умира през 1161 г., Хенри вижда възможност да възстанови правата си над Църквата в Англия.{{Hrf|Huscroft|2005|192–195}} Хенри назначава [[Томас Бекет]], своя канцлер, за архиепископ през 1162 г. Според историка Томас М. Джоунс, Хенри вероятно е вярвал, че Бекет, освен че е стар приятел, ще бъде политически отслабен в Църквата поради предишната си роля на канцлер и следователно ще трябва да разчита на неговата подкрепа.{{Hrf|Jones|1973|30}} Както майката, така и съпругата на Хенри изглежда са имали съмнения относно назначението, но въпреки това то е осъществено.{{Hrf|Chibnall|1993|167}}{{Hrf|Turner|2011|139–140}} Планът му не постига желания резултат, тъй като Бекет бързо променя начина си на живот, изоставя връзките си с краля и се представя за твърд защитник на църковните права.{{Hrf|Barlow|1986|74–76, 83}} Хенри и Бекет бързо се разминават по няколко въпроса, включително опитите на Бекет да си възвърне контрола върху земите, принадлежащи на архиепископията, и неговите възгледи относно данъчната политика на Хенри.{{Hrf|Barlow|1986|83–84, 88–89}} Основният източник на конфликт се отнася до отношението към духовенството, извършило светски престъпления. Хенри твърди, че правният обичай в Англия позволява на краля да налага справедливост над тези духовници, докато Бекет твърди, че само църковните съдилища могат да разглеждат такива дела. Спорът достига кулминация през януари 1164 г., когато Хенри налага приемане на Конституциите на Кларъндън. Под огромен натиск Бекет временно се съгласява, но малко след това променя позицията си и правният въпрос остава спорен{{Hrf|Barlow|1986|98–100}}{{Hrf|Alexander|1970|6, 11}} {{Refn|Current academic opinion broadly maintains that Henry was right to assert that the Constitutions represented the existing customs in England, but that Becket was also correct to argue that these customs were not in accordance with [[ecclesiastical law]].{{sfn|Alexander|1970|pp=6, 11–13}}}} Спорът между Хенри и Бекет става все по-личен и международен. Хенри показва жесток нрав и таи злоба{{sfn|Keefe|2004}}, докато, според историка Джосайа Кокс Ръсел, Бекет е суетен, амбициозен и прекалено политизиран.{{sfn|Alexander|1970|p=6}} Нито единия не желае да отстъпи, а и двамата търсят подкрепа от папа Александър III и други международни лидери, аргументирайки позициите си из Европа.{{sfn|Barlow|1986|pp=143–147}} Ситуацията се влошава през 1164 г., когато Бекет бяга във Франция да търси закрила при Луи VII.{{sfn|Barlow|1986|pp=108–114}} Хенри тормози поддръжниците на Бекет в Англия, а архиепископът отлъчва от църквата религиозни и светски лица подкрепящи краля.{{sfn|Barlow|1986|pp=144–148}} Папата подкрепя Бекеп по принцип, но има нужда от подкрепата на Хенри срещу Фридрих – Свещен римски император, и търси разрешение на на проблема чрез преговори. Норманската църква също се намесва на страната на Хенри.{{sfn|Peltzer|2004|p=1215}} Към 1169 г. Хенри решава да короняса сина си Младия Хенри за крал на Англия. Този акт има нужда от одобрението на Кентърбърийския архиепископ, който по традиция има правото да извърши тази церемония. По същото време, спора с Бекет се превръща в международно унижение за Хенри. Той възприема по-примирително отношение към Бекет, но когато това се проваля коронясва Младия Хенри чрез архиепископа на Йорк. Папата дава разрешение на Бекет да наложи ''интердикт'' върху Англия (забрана за извършването на католическите обреди), което принуждава Хенри да се върне към преговорите. През 1170 г. достигат съгласие и Бекет се връша в Англия през декември. В момента, когато изглежда, че спорът е бил разрешен Бекет отлъчва трима привърженици на Хенри, което разярява краля. Според Едуард Грим, свидетел на убийството на Бекет, Хенри заявява ,,Какви мизерни предатели съм отхранил и издигнал в дома си, които позволяват един нискороден чиновник да се отнася с такова презрение към господаря им!<nowiki>''</nowiki>{{sfn|Barlow|1986|pp=234–235}} В отговор четирима рицари тайно пристигнали в Кентърбъри с целта да се конфронтират и, ако е нужно, да арестуват Бекет за това, че нарушил съглашението си с Хенри.{{sfn|Barlow|1986|p=236}} Архиепископът отказва да бъде арестуван на територия на църква и рицарите го посичат пред олтара на 29 декември 1170 г.{{sfn|Barlow|1986|pp=246–248}} Събитието ужасява християнска Европа. Макар че Бекет не е бил популярен приживе, след смъртта си е обявен за мъченик от местните монаси.{{sfn|Barlow|1986|p=250}} Луи се възползва от случая и въпреки опитите на Норманската църква да възпрепятства Френската църква да действа, прокламира нов ''интердикт'' над владенията на Хенри.{{sfn|Peltzer|2004|pp=1216–1217}} По това време Хенри е фокусиран върху Ирландия и не предпирема нищо да арестува убийците на Бекет, с довода, че нямал такава възможност.{{sfn|Barlow|1986|pp=257–258}} Международният натиск върху Хенри се увеличава и през май 1172 г. той урежда договор с папството, с който се отменят по-противоречивите клаузи на Конституциите от Кларъндън и заставя краля да предприеме кръстоносен поход.{{sfn|Barlow|1986|p=261}} Въпреки това Хенри продължава да упражнява влияние върху църковните въпроси и кралската сила се упражнява по-фино и със значителен успех.{{sfn|Mayr-Harting|1965|pp=41, 52–53}} В следващите години Хенри така и не тръгва на кръстоносен поход, а използва разрастващият се ,,култ към Бекет<nowiki>''</nowiki> за свои цели.{{sfn|Barlow|1986|p=272}}{{sfn|Weiler|2007|pp=36, 39}} ==== Пристигане в Ирландия ==== [[Файл:Ireland_1173.jpg|мини|Кралствата в Ирландия през 1171 г. и стрелка, показваща пристигането на Хенри]] В средата на XII век Ирландия е управлявана от местни крале, като Върховният крал на Ирландия има ограничена власт.{{Hrf|Warren|2000|187–188}} През 1160-те години кралят на Ленстър, Диармайт Мак Мурхада, е свален от Върховния крал Руайдри Уа Конхобайр след поражението на първия от силна коалиция. Диармайт се обръща към Хенри за помощ през 1167 г. и английският крал се съгласява да позволи на Диармайт да набира наемници от владенията му.{{Hrf|Warren|2000|192}} Диармайт събира войска от англо-нормандски и фламандски наемници, привлечени от Уелските марки, включително Ричард дьо Клер, 2-ри граф на Пембрук.{{Hrf|Warren|2000|192–193}} С новите си поддръжници той си връща Ленстър, но умира малко след това през 1171 г., като след това дьо Клер взима Ленстър за себе си. Положението в Ирландия е напрегнато, а англо-нормандците са превъзхождани по численсот от местните.{{Hrf|Warren|2000|194}} Хенри се възползва от тази възможност да се намеси лично в Ирландия. [[Адриан IV (папа)|Папа Адриан IV]] е разрешава английско нахлуване в Ирландия под предлог да организира тамошната църква.{{Hrf|Warren|1973|[https://archive.org/details/henryii00wlwa/page/194/mode/2up 194–195]}}{{Hrf|Sayers|2004}} {{Refn|Adrian IV was the first and only pope to be of English origin, and was conscious of the interests of England.{{sfn|Sayers|2004}} In 1155, Adrian allegedly issued a [[Papal bull|bull]] called the ''[[Laudabiliter]]'', which gave permission for an English takeover of Ireland; the document's authenticity is dubious.{{sfn|Sayers|2004}}{{sfn|Warren|1973|pp=[https://archive.org/details/henryii00wlwa/page/194/mode/2up 194–195]}}}} Хенри повежда голяма армия в Южен Уелс, принуждавайки бунтовниците, които държат района от 1165 г., да се подчинят, преди да отплава от [[Пембрук]] за Ирландия през октомври 1171 г.{{Hrf|Carpenter|2004|215}} Някои от ирландските лордове се обръщат към Хенри с молба да ги защити от англо-норманските нашественици, докато дьо Клер му предлага да се подчини, ако му бъде позволено да запази новите си владения.{{Hrf|Warren|2000|194}} Действията на Хенри са повлияни от няколко фактора, включително насърчението от папа Александър, който вижда възможност да установи папска власт над Ирландската църква.{{Hrf|Bull|2007|124}}{{Hrf|Warren|2000|197}} Критичният фактор изглежда е била загрижеността на Хенри, че неговите благородници в Уелските марки ще придобият свои собствени независими територии в Ирландия,{{Hrf|Carpenter|2004|217}} извън обсега на неговата власт.{{Hrf|Davies|1990|68–69}} Интервенцията на Хенри е успешна и както ирландците, така и англо-нормандците в южна и източна Ирландия приемат неговото управление.{{Hrf|Warren|2000|200}} На де Клер е позволено да задържи Ленстър като феодално владение на английския крал.{{Hrf|Carpenter|2004|219}} По време на посещението си през 1171 г. Хенри предприема [[Замъци във Великобритания|мащабна програма за изграждане на замъци,]] за да защити новите си територии тъй като англо-нормандците имат превъзхождащи военни технологии в сравнение с ирландците, а замъците им дават предимство.{{Hrf|Carpenter|2004|220–21}}{{Hrf|Davies|1990|41}} Хенри се надява на по-дългосрочно политическо решение, подобно на подхода му в Уелс и Шотландия, и през 1175 г. се съгласява с Уиндзорския договор, според който Руайдри Уа Конхобайр ще бъде признат за върховен крал на Ирландия, отдавайки почит на Хенри и поддържайки стабилност на място от негово име.{{Hrf|Davies|1990|203}} Тази политика се оказва неуспешна, тъй като Уа Конхобайр не е в състояние да упражнява достатъчно влияние и сила в области като [[Мънстър|Мюнстер]]. Вместо това Хенри се намесва по-директно, като установява система от местни феоди чрез конференция, проведена в [[Оксфорд]] през 1177 г.{{Hrf|Davies|1990|64–65, 78}} ==== Големият бунт (1173 – 1174 г.) ==== [[Файл:Great_Revolt_Normandy_1173.png|ляво|мини|Политическа карта, показваща военните събития в Нормандия във Франция, лятото на 1173 г.]] През 1173 г. Хенри се изправя пред Големия бунт – въстание на най-големите му синове и бунтовни барони, подкрепени от Франция, Шотландия и [[Фландрия (графство)|Фландрия]]. Причинте за това са няколко. Младия Хенри е ендоволен от това, че въпреки кралската си титла на практика не взима реални решения и баща му не му отпуска средства.{{sfn|Jones|1973|pp=29, 33–34}} Освен това Младия Хенри е бил привързан към Томас Бекет, който е негов бивш учител и вероятно е смятал баща си за отговорен за смъртта на последния.{{sfn|Jones|1973|p=30}} Джефри е в подобна ситуация. Херцог Конан Бретански умира през 1171 г., но Джефри и Констанс, дъщерята на Конан, все още не са сключили брак, което го поставя в неясно положение в собствените му земи.{{sfn|Everard|2000|pp=47–48}} Ричард е окуражен да се включи в бунта и от майка си Елеанор, тъй като отношенията между нея и съпруга и са крайно влошени.{{sfn|Huscroft|2005|p=142}} Междувременно недоволните от управлението на Хенри барони виждат възможност да възстановят традиционната си сила и влияние съюзявайки се със синовете на краля.{{sfn|Aurell|2003|pp=54–56}}{{sfn|Jones|1973|p=24}}{{sfn|Turner|2011|p=226}} Решението на Хенри да даде три важни замъка принадлежащи на Младия Хенри на най-малкия си син, Джон, отрпищва бурята. Младия Хенри протестира и бяга в Париж, последван от братята си Джефри и Ричард. Елеанор опитва да се присъедини към тях, но е заловена от Хенри през ноември.{{sfn|Warren|2000|pp=117–118}} Френския крал подкрепя Младия Хенри и войанта става неизбежна.{{sfn|Warren|2000|pp=118, 121}} Младия крал пише на папата с оплакване относно поведението на баща му и започва да търси съюзници, включително крал Уилям Шотландски и графовете на Булон, Фландрия и Блоа, на всеки от които са обещани земи при победа на Младия Хенри.{{sfn|Weiler|2007|pp=20, 39–40}}{{sfn|Warren|2000|pp=121–122}} Големи баронски бунтове избухват в Англия, Бретан, Мен, Поату и др.{{sfn|Warren|2000|p=122}} В Нормандия някои от граничните барони също вдигат бунтове, макар и болшинството от херцогството да остава лоялно.{{sfn|Warren|1973|pp=[https://archive.org/details/henryii00wlwa/page/122/mode/2up 122–123]}} Само [[Анжу]] се явява сигурно в лоялността си.{{sfn|Warren|2000|p=122}} Въпреки размаха и размера на кризата Хенри има някои предимства, включително контрол над много от важните кралски замъци в стратегически райони, контрол над повечето английски пристанища и популярност сред градовете из имперята си.{{sfn|Warren|2000|p=123}}{{sfn|Jones|1973|pp=35–36, 38}}{{sfn|Carpenter|2004|p=197}} През май 1173 г. Луи и Младия Хенри тестват защитите по пътя към столицата на Нормандиял, [[Руан]]. Армии напредват и от Фландрия и [[Блоа]], в опит да приклещат силите на Хенри, докато бунтовни сили от Бретан навлизат от запад.{{sfn|Warren|2000|pp=125–127}} Хенри, който по това време е във Франция за получаване на опрощение за аферата с Бекет,{{sfn|Warren|2000|p=115}} тайно се връща в Англия за да нареди офанзива срещу бунтовниците и при завръщането отблъсква армията на Луи, избивайки много от тях и изтласквайки остатъците от нея извън границите на Нормандия.{{sfn|Warren|2000|p=115}} Хенри преследва, изненадва и пленява много от бретанските бунтовници.{{sfn|Warren|2000|p=128}} Хенри предлага преговори на синовете си, но те не постигат резултат.{{sfn|Warren|2000|p=128}} Междувременно боевете в Англия са с променлив успех, докато една кралска армия побеждава голяма бунтовна войска и фламандските подкрепления през септември в битката при Форнъм.{{sfn|Warren|2000|p=128}} Хенри се възползва от ситуацията и разбива бунтовната твърдина Турен, подсигурявайки един от важните пътища на империята си.{{sfn|Warren|2000|p=128}} През януари 1174 г. силите на Младия Хенри и Луи атакуват отново, заплашвайки с навлизането си централна Нормандия.{{sfn|Warren|2000|p=132}} Нападението се проваля и боевете затихват с настъпването на зимата.{{sfn|Warren|2000|p=132}} В началото на 1174 г. враговете на Хенри се опитват да го примамят да се върне в Англия, което би им позовлило да атакуват Нормандия в неговото отсъствие.{{sfn|Warren|2000|p=132}} Като част от този план Уилям Шотландски атакува северна Англия подкрепен от бунтовници там. Допълнителни шотландски войски напред към английските [[Мидлендс]], където бунтовните сили имат успехи.{{sfn|Warren|2000|pp=132, 134}} Хенри не се подмамва, вемсто това насочвайки се към югозападна Франция, където разгромява опозицията. Кампанията на Уилям започва да се протаква, тък като шотландците не успявят да завземат ключови кралски замъци на север, отчасти поради действията на извънбрачния син на Хенри, Джефри.{{sfn|Warren|2000|pp=132, 134}} Фландърския граф Филип предлага да нахлуе в Англия от изток за да улесни шотландците.{{sfn|Warren|2000|pp=134–135}} Заплахата от такава инвазия кара Хенри да се върне в Англия в началото на юли.{{sfn|Warren|2000|pp=134–135}} Луи и Филип навлизат в Нормандия и достугат Руан.{{sfn|Warren|2000|pp=134–135}} Хенри извършва поклонение и разкаяни пред гроба на Бекет в Кентърбъри и заявява, като заявява, че бунта е божествено накзание върху него. Разкаянието възстановява кралския авторитет в ключов момент в конфликта.{{sfn|Warren|2000|pp=134–135}} На следващия ден до Хенри достига вестта, че крал Уилям е бил победен и заловен от местни сили при Алнуик в [[Нортъмбърланд|Нортъмбърленд]], с което бунтовниците на север са разгромени.{{sfn|Warren|2000|pp=134–135}} Останалите бунтовни твърдини се предават и през август Хенри се връща в Нормандия.{{sfn|Warren|2000|pp=134–135}} Луи не е успял да превземе Руан и силите на Хенри нападат френските такива преди последната им атака срещу града. Прогонен във Франция, Луи иска мирни преговори, с което се стига до край на конфликта.{{sfn|Warren|2000|pp=134–135}} == Деца == От брака си с Елеонор Аквитанска (1122 – 1204) има децата: * Уилям (1152 – 1156) * [[Хенри (младият крал)|Хенри ''Младия крал'']] (1155 – 1183), крал на Англия заедно с баща си * [[Матилда Плантагенет|Матилда]] (1156 – 28 юни 1189), омъжена за [[Хайнрих Лъв]], херцог на Саксония и Бавария * [[Ричард I Лъвското сърце|Ричард I ''Лъвското сърце'']] (1157 – 1199) * Джефри II (1158 – 1186) * [[Елинор Плантагенет|Елинор]] (Алиенора) (1162 – 1214), омъжена за [[Алфонсо VIII]], [[Кралство Кастилия|крал на Кастилия]] * Джоана (1165 – 1199), първи мъж – [[Вилхелм II Добрия]], крал на Сицилия, втори мъж – граф Раймунд VI (VIII) Тулузски * [[Джон Безземни]] (1166 – 1216), крал на Англия От извънбрачна връзка с Розамунд Клифърд († 1176) има децата: * Джефри (ок. 1159 – 1212), архиепископ Йоркски (1190) * Уилям Дългия Меч (1161 – 1226), 3-ти граф Солсбъри * Питър == Бележки == <references/> {{пост начало}} {{пост|[[херцог на Нормандия]]|[[1150]]|[[1189]]|[[Жофроа IV (Анжу)|Жофроа IV д'Анжу]]|[[Ричард I (Англия)|Ричард Лъвското сърце]]}} {{пост|[[граф на Анжу]]|[[1151]]|[[1158]]|[[Жофроа IV (Анжу)|Жофроа IV д'Анжу]]|[[Жофроа V (Анжу)|Жофроа V д'Анжу]]<br/>(от [[1154]])}} {{пост|[[херцог на Аквитания]]|[[1152]]|[[1168]]|[[Елеонор Аквитанска]]|[[Ричард I (Англия)|Ричард Лъвското сърце]]}} {{пост|[[крал на Англия]]|1154|[[1189]]|[[Стивън (Англия)|Етиен дьо Блоа]]|[[Ричард I (Англия)|Ричард Лъвското сърце]]}} {{пост край}} {{Династия Плантагенет}} [[Категория:Монарси на Англия]] [[Категория:Плантагенети]] [[Категория:Родени в Льо Ман]] [[Категория:Починали във Франция]] 3ob1pr1ho3b0ztjw3yhep7tjejsplmp 0 57438 12877148 12875588 2026-04-11T10:45:42Z ~2026-22276-13 391975 Подвеждаща информация 12877148 wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = {{Флагче|България}} Ботев Пловдив | герб = PFC Botev Plovdiv logo.svg | картинка = FC Botev Plovdiv.jpg | картинка-описание = | картинка-описание = | картинка-описание = Ботев Пловдив преди финала за Купата на България, спечелен от пловдивчани срещу Лудогорец, 24 май 2017 г. | прозвище = ''Канарите''<br>''Канарчетата''<br>''Жълто-черните'' | стадион = „[[Христо Ботев (стадион, Пловдив)|Христо Ботев]]“ | капацитет = 18 777 | собственик = {{Флагче|България}} Клуб 1912 (99%)<br>{{Флагче|България}} Сдружение ПФК Ботев (1%) | президент = {{Флагче|България}} Васил Боснешки | старши треньор = {{Флагче|България}} [[Лъчезар Балтанов]]* | първенство = [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] | сезон = [[Първа професионална футболна лига 2024/25|2024/25]] | място = 6-то | уебсайт = {{URL|botevplovdiv.bg}} | спонсор = [[Уинбет]] / [[ПИМК]] | екипировка = {{Флагче|Италия}} [[Макрон (спортна марка)|Макрон]] | настоящ сезон = [[ПФК Ботев (Пловдив) през сезон 2025/26]] | kit_alt1 = Yellow jersey, black shorts and yellow socks | pattern_la1 = _macronelves25by | pattern_b1 = _macronelves25by | pattern_ra1 = _macronelves25by | pattern_sh1 = _macronshedeco2425by | pattern_so1 = _macronhoops18bly | leftarm1 = FFEE00 | body1 = 000000 | rightarm1 = FFEE00 | shorts1 = 000000 | socks1 = 000000 | pattern_la2 = _macronwyverneco24cw | pattern_b2 = _macronwyverneco24cw | pattern_ra2 = _macronwyverneco24cw | pattern_sh2 = | pattern_so2 = _macronhoops18cw | leftarm2 = 87CEFA | body2 = 87CEFA | rightarm2 = 87CEFA | shorts2 = 87CEFA | socks2 = 87CEFA | pattern_la3 = _macronwyverneco24yb | pattern_b3 = _macronwyverneco24yb | pattern_ra3 = _macronwyverneco24yb | pattern_sh3 = | pattern_so3 = _macronhoops18bly | leftarm3 = FFFF00 | body3 = FFFF00 | rightarm3 = FFFF00 | shorts3 = FFFF00 | socks3 = 000000 }} '''„Ботев“''' е професионален [[футболен клуб]] от [[България]]. Основан е на 12 март 1912 г.<ref name=":1">[https://www.botevplovdiv.bg/article/nasheto-nachalo botevplovdiv.bg]</ref> и участва в [[Първа професионална футболна лига|Първа професионална Българска лига]], което го прави най-старата съществуваща футболна институция в България. Клубът е двукратен шампион на България през сезоните 1929 и 1966/67, четирикратен носител на [[Купа на България по футбол|Купата на България]] през 1961/62, 1980/81, 2016/17 и 2023/24, както и носител на Суперкупата на България през 2017 гoдина. Ботев Пловдив е един от най-популярните футболни клубове в България.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://futbolni.com/players/botev-plovdiv/|заглавие=Футболни Новини|достъп_дата=2024-07-21|архив_дата=2023-06-06|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230606191554/https://futbolni.com/players/botev-plovdiv/}}</ref> == История == В началото на ХХ век в Пловдив възпитаниците на [[Свети Августин (колеж в Пловдив)|колежа „Свети Августин“]] популяризират заниманията с физкултура и допринасят за разпространението на спортните игри сред градската младеж. В периода 1906 – 1907 към колежа е създаден първият тим за футбол, който оказва заразително влияние върху Пловдив и през периода 1910 – 1912 започват да възникват различни отбори по подобие на този от „Свети Августин“. Група ентусиазирани приятели, възпитаници на Първа мъжка гимназия и Френския колеж, решават да създадат свой клуб и организирано да се занимават с футбол. На 11 март 1912 г. (неделя) те учредяват „Хр. Ботевъ – Футболно дружество“.<ref>[https://botevplovdiv.bg/article/107-godini-botev-plovdiv botevplovdiv.bg]</ref> На следващия ден, понеделник, съставеният учредителен протокол е официално легализиран от Пловдивския областен съд. Поради тази причина мнозина приемат датата 12 март за рождена. Първият Управителен съвет на дружеството се състои от: Стоян Иванов Пухтев – председател, Ненко Георгиев Пенелов – заместник-председател, Петър Делев – секретар-касиер и Теньо Русев – домакин. Останалите учредители са: Никола Алваджиев, Димо Сидеров, Асен Мерджанов, Георги Каранешев, Бойчо Стоянов, Стефан Йовчев, Атанас Минчев, Борис Бакърджиев, Христо Димитров, Борис Сотиров, Слав Славов, Иван Петков, Богомил Икономов, Николай Николов, Георги Танев, Пейчо Попов, Ради Мурджев и Георги Радев. Името на дружеството предлага Теньо Русев, който по-късно става летец и загива при авиационна катастрофа на 15 септември 1929 г., броени дни преди кръщелникът му да стане шампион на страната. Първите съперници, с които „Ботев“ (Пловдив) мери сили са отборите на Втора софийска мъжка гимназия и колежа „Свети Августин“, както и съществуващият през 1914 г. в [[Северен (район на Пловдив)|Каршияка]] клуб [[ПФК Марица (Пловдив)|„Трите конски сили“]]. Тренировъчните си занимания футболистите провеждали на ливадите зад Хълма на изворите (Бунарджика) в Мараша, а мачовете се играели на плацовете на 21-ви и на 9-и пехотни полкове.<ref>Мускетарски, Г.В., "История на 9-ти пех.Пловдивски на Н.Ц.В. княгиня Клементина полк". Печатница на Военно-издаетлския фонд, 1935 г.;</ref> Поради избухването на Балканската война и замирането на обществения живот, клубът временно преустановява дейността си. След края на войната дружеството вече носи името „Ученическо футболно дружество – Хр. Ботев“, а известна част от клубните членове са били такива и на гимнастическото дружество „Тракийски юнак“. Световната война (1914 – 1918) нанася нов организационен удар за клуба, от чийто редици принудително напускат редовни членове за да се включат в бойните части по фронтовете. През 1915 – 1916 г. клубният живот почти замира поради липса на членове, малко са провежданите футболни срещи – предимно срещу формации от френски, английски и италиански военнопленници. През 1917 г. е изработен първият клубен устав, в който са определени правата и задълженията на всеки член. Определени са и клубните цветове – жълто и черно. Изборът е заради съчетанието от цветовете на учредителите – православното черно на гимназистите от Първа мъжка гимназия и католическото жълто на колежаните от „Свети Августин“. Също така жълтото олицетворява „златните жита на Тракия“, а черното „земята ѝ“...<ref>[https://botevplovdiv.bg/article/nashite-tsvetove botevplovdiv.bg]</ref> Съществува и трета версия, според която изборът е бил предопределен от факта, че клубният устав е заимстван от модерните в онези години виенски спортни дружества и поради това били избрани цветовете от флага на [[Австрийска империя|Австрийската империя]], а също и хералдиката от емблемата на виенския [[Рапид (Виена)|Рапид]], като модел за своята. В годините до преврата от 9 септември 1944 г., жълто-черният клуб се налага като най-популярното дружество в Града на хълмовете. Ботевистите представляват сърцевината на пловдивското гражданство. === Възходът през 20-те === След края на Първата световна война клубът се разраства, което налага и изработването на нов правилник. През 1920 г. вторият поред клубен устав е утвърден вече и от Министерството на просвещението. През същата година „Ботев“ (Пловдив) печели и неофициалното футболно първенство на Пловдив, а на следващата 1921 г. в тържествена обстановка е осветено клубното знаме. В периода 1918 – 1921 цветовете на клуба защитават Никола Щерев-Старика, Петър Генов-Перикото, Петър Загорски, Петър Делев, Тодор Божков, Кирил Денев-Миндела, Чоно Христов, Ненко Пенела, Теньо Русев, Тодор Кантарджиев, Иван Димитров-Димитрото, Анастас Ташев, Иван Танков, Норберт Хофман, Христо Джогов, Георги Бояджиев, Петър Мицев-Мишката, Костадин Говедаров, Иван Георгиев-Икото, Димитър Димитров-Мицито, Атанас Сарафов-Накото и Стойчо Тенев. През 1922 г. към отбора се присъединяват, станалите по-късно легенди за пловдивския футбол, Станчо Проданов-Зигото и Исак Каталан. Избран е и нов управителен съвет с председател поручик Иван Никифоров и членове Димитър Иванов, Вълко Куманов и [[Никола Щерев]] (Старика). СК Ботевъ става съучредител на Пловдивската спортна лига през 1923, а през следващата година и на Тракийската спортна федерация, в чието ръководство е избран Никола Щерев-Старика. Съществен роля за тази активност на общоградско и общотракийско ниво има тогавашното ръководство на „Ботев“ (Пловдив). Начело на Управителния съвет е адвокат Георги Хитрилов, а членове са Вълко Куманов, Димитър Иванов и Виктор Молхов. През 1923 г. е изработена е и първата официална клубна емблема.<ref>Минков, Румен. 80 години ФК „Ботев“ (Пловдив)(1912 – 1992) Пловдив, 1992, с. 11.</ref> По същото време е направен и нов, трети поред, клубен устав, утвърден от тогавашните Министерство на просветата и Министерството на вътрешните работи и народното здраве. Спортен клуб „Ботев“ става съучредител на Пловдивската футболна лига. От 1924 година започва турнир за определяне на шампиона на България по футбол. Тогавашното Държавно първенство е определено да се играе на принципа на пряката елиминация, като отборите с право да участват са първенци в съответните регионални футболни области. По право на държавния първенец се присъждала и Купата на Царя. В онези години ръководство на СК Ботевъ си поставя висока цел – отборът да стане най-силния в Пловдив и да е сред водещите в страната. За нейното изпълнение трябва да бъдат решени няколко задачи. Първата от тях е да бъде създадена собствена детско-юношеска футболна школа. С този проблем се заема неуморният деятел и спортист Никола Щерев-Старика. Под неговото ръководство за кратко време са изградени десетина детски и юношески формации, които стават през следващите години истински резерв за представителния отбор. Следващата задача е клубът да изгради собствено игрище. Направените постъпки пред Пловдивската община се увенчават с успех и общинската управа отпуска на клуба парцел от 36 декара, в квартал „Ухото“, южно от Централната гара. За кратък период от време с активното участие на всички клубни членове е построен спортен терен, където да се водят тренировки и провеждат официални срещи. Следващата задача била да се осигури регулярна състезателна програма. Освен участието в градското първенство, отборът записва мачове и срещу съперници от София, Хасково, Пазарджик, Кърджали, Карлово и Асеновград. На 30 август 1925 г. „Ботев“ (Пловдив) играе своя първи международен мач срещу гостуващия турски гранд Фенербахче. Резултатът 2:6 е показателен за нивото на българските футболисти тогава. През следващите години на „Ботев“ (Пловдив) гостуват отборите на Адмира Виена, Кешкемет Будапеща и турският Бешикташ. През 1926 г. представителният отбор става за първи път градски шампион на Пловдив. По инициатива на Никола Щерев-Старика, които е едновременно треньор, капитан и футболист на тима през лятото на същата година е проведена високопланинска подготовка за първи път преди новия състезателен сезон – през месец август в родопския курорт „Бяла Черква“. През 1926 г. Управителният съвет на клуба, по предложение на ротмистър Христо Кънчев, решава да се изгради бюст-паметник на клубния патрон и той да бъде поставен пред входа на клубното игрище. Големи заслуги пред историята на клуба в онези години имат Георги Хитрилов, Недко Каблешков, офицерите Христо Кънчев и Михаил Джувков, Виктор Молхов, Аврам Вентура, Димитър Иванов, Вълко Куманов, Виктор Молхов, Георги Кръстев, Георги Манолов, Георги Малеев, Жак Грайф, Норберт Хофман, Никола Щерев-Старика, Йосиф Фридман и Георги Старчев. Това са хората, които изграждат най-влиятелната и силна футболна организация в Тракия. 20-те години са първият златен период в историята на клуба. Достигналите до нас документи на дружеството от това време убедително показват, че то вече има значителен организационен опит. През 1928 и 1929 „Ботев“ (Пловдив) гостува в София на тамошния гранд Левски по случай Великденските спортни празници под патронажа на цар Борис ІІІ Обединител. Победи са извоювани и в двете години, съответно с 4:3 и 4:2. Куриозен момент се случил във втората среща. Вратарят на левскарите вкарва топката в игра от ръка на границата на наказателното поле. Станчо Проданов, намиращ се в централния кръг на игрището, посреща от воле топката и пред изумените погледи на вратаря и публиката я вкарва в опразнената врата – рядко срещан и ефектен гол. На 15 май 1929 г. „Ботев“ (Пловдив) играе срещу един от най-добрите по това време в Европа – отбора на Аустрия Виена, наричан заради силата си „вундер тим“. Срещата е посетена от рекорден брой зрители. Отборът на Пловдив играе блестящо и побеждава с 5:4 силния си съперник. Софийският вестник „Спорт“, в брой 271 от 1929 излиза с голямо заглавие: „Един голям успех на провинциалния ни футбол: „Ботев“ (Пловдив) – Аустрия (Виена) 5 – 4“. В този паметен мач нашите играят в състав: „вратар – Мехмедов, бекове – Кирил Радомиров, Найден Радомиров, халф бекове – Касъров, Стоянов, Костов, форуарди – Каунджиев, Лафчиев, Щерев, Проданов, Самоковлиев. Резултат: 2 – 0, 2 – 1, 3 – 1, 3 – 2, 3 – 3 (1-ви халфтайм), 4 – 3, 5 – 3, 5 – 4 от дузпа (2-ри халфтайм)“. (Оригиналното изписване е запазено от тогавашния в-к „Спорт“)...Високият авторитет на СК Ботевъ носи официална покана за турне в Турция и от 3 до 19 септември 1929 г. пловдивчани гостуват на отборите от град Смирна (Измир), постигайки победи и в трите проведени срещи. На 3 октомври 1929 г. „Ботев“ (Пловдив) става за първи път в историята шампион на България! На стадион „Юнак“ в София, отборът печели финалната среща за държавно първенство срещу Левски София с 1:0 и донася първият футболен трофей на град Пловдив. Периодът 1929 – 1931 е един от най-силните за клуба – неизменен шампион на Града и Пловдивската спортна област, постоянен участник във финалната надпревара за титлата в България. Заради това постоянство в успехите си СК Ботевъ е награден от Българската Национална Спортна Федерация през 1932 г. с възпоменателен златен медал. През тези години на радости и успехи, чест на клубната фланелка защитават футболистите [[Станчо Проданов – Зигото]], [[Вангел Каунджиев – Ченгеля]], Найден Радомиров-Борума, Кирил Радомиров-Кичо, Емин Мехмедов, Андон Стоянов-Кифлата, Михаил Костов, Янко Самоковлиев, Димитър Лафчиев, Александър Касъров, Георги Бичиров, Михаил Дичев-Шерифа, Георги Бояджиев, Драгомир Бояджиев, Иван Танков, Ангел Иванов, Иван Петров-Биделето, Панчо Радомиров, Иван Добрев-Джирита. Треньор и капитан на отбора е Никола Щерев-Старика.<ref>[http://bultras.com/novini-za-botev/историята-на-Ботев-Пловдив bultras.com]</ref> [[Файл:Page35BotevPlovdivProtocolbook.JPG|мини|Страница от най-старата запазена протоколна книга на „Ботев“ (Пловдив) от 1926 – 1927 г., постъпила в Регионален исторически музей – Пловдив.]] ==== 30-те години и Втората световна война ==== След 1931, когато приключва състезателната дейност на повечето от футболистите от шампионския отбор, до преврата на [[9 септември 1944]] г. „Ботев“ играе на приливи и отливи, предимно на градско и регионално ниво и сравнително рядко се класира за националните финали. В средата на 30-те години на ХХ век, ръководството на СК Ботевъ успява да благоустрои клубното парк-игрище. Изградени са трибуни, спортен павилион и спортни площадки, а каменен зид огражда целия имот. Активни клубни деятели по това време са ротмистър Христо Кънчев, Белчо Савов, Борис Минков, Норберт Хофман-Берто, капитав Георги Гиков, Жак Грайф, инж. Христо Учкунов, Исак Каталан, Атанас Кантарев, д-р Тодор Послаников, Георги Хитрилов, Станчо Проданов, Жак Фридман, Христо Калпакчиев, Павел Млъчков, Иван Манев, Атанас Анчев и Димитър Станков. Отборът участва в първия сезон на просъществувалата между 1937 и 1940 г. Национална футболна дивизия, достига на два пъти до полуфинал за държавно първенство – през1937 и 1943 като през същия сезон за пръв път след няколко неуспешни участия печели пловдивската купа „Тримонциум“.<ref>Минков, Румен. 80 години ФК „Ботев“ (Пловдив)(1912 – 1992). Пловдив, 1992, с. 16 – 19</ref> Тимът е: Петър Йонов, Георги Йонов, Симеон Чучев, Владимир Царчински, Тодор Милушев, Никола Ламбрев, Георги Захариев, Георги Радев, Иван Гълъбов, Васил Куцаров, Михаил Динчев, Минко Бракалов, Славчо Милев, Васил Славов, Никола Милев, Димитър Грудев, Минчо Боев, Милен Найчев, Чудомир Хаджиев, Тодор Тодоров, Никола Ангелов, Димитър Станчев. Клубното ръководство е съставено от Димитър Величков, Димитър Мирков, Петър Райчев, Иван Хитев, Динчо Дубликов, Борис Царчински, Кирил Радомиров, Никола Христодулов, Димитър Станков, Георги Толев, д-р Тодор Милионов, Александър Касъров и Рашко Велев. === 1945 – 1989 === Новото управление на страната от Комунистическата партия засяга дълбоко спортния живот. Безскрупулното и безогледно управление на спорта изтръгва из корен традициите на много футболни отбори, основани преди Втората световна война по квартален, съсловен или етнически принцип като ги обединява по ведомствено-професионален или на основа на градското райониране. Голямата популярност на „Ботев“ го съхранява в размирния „след деветосептемврийски“ период 1944 – 1947. Преди това тя спасява клуба и от стремежите на централната власт да го обвърже с казионната организация „Бранникъ“, както това става с Левски Пловдив и Спортен градски клуб (СГК) през 1941 – 1944. Впоследствие комунистическият режим последователно заличава тези две елитни пловдивски спортни дружества. Разбира се, невъзможно е клубът да бъде съхранен в старата организационна форма и структура. Независимо от различните обединения, сливания и преименувания, привържениците винаги припознават отбора под автентичното му име и не спират да го подкрепят от трибуните. Фактът, че „Ботев“ оцелява като клуб и продължава да се развива, не се дължи на случайност или късмет, а именно на безрезервната подкрепа на запалянковците. За повече от трите си десетилетия съществуване отборът се е превърнал в институция, на която не може лесно да се посегне. Именно поради тази причина в насилствените междуклубни обединения на „Ботев“ се отрежда водещата роля и неслучайно престижна организация, каквато е българската армия, поема администрирането на клуба. Поставянето на „Ботев“ под военен пагон в дългосрочен план не може да се оцени като изцяло или преобладаващо негативно; случват се и положителни неща. Чрез ведомствата тоталитарната държава налива много средства в развитието на спорта, който да се превърне в нейна външнополитическа „витрина“. С държавни пари през това време са изградени спортните бази, осигурено е и развитието на спортистите от всички възрасти. От друга страна обаче, ведомственото подчинение на спортните клубове води до груба намеса на външни за спорта хора в тяхното ръководство. Тоталитарната централизация на държавното управление предопределя издигането на столичните футболни клубове и маргинализира тези от провинцията. В проведените 46 първенства на страната през целия разглеждан период едва три пъти първо място печелят извън столични отбори. За сравнение: в първенствата между 1925 и 1944 г. 6 от 19-те шампиони са от провинцията, а в периода 1990 – 2013 г. 8.<ref>[[Първенството на България по футбол]]</ref><ref>[http://www.blitz.bg/sport/article/127688 „Всички шампиони на България по футбол“, www.blitz.bg]</ref> Тези цифри са очевидно доказателство за ненормалното положение, в което е поставен българският клубен футбол по време на тоталитарния режим. ==== Преходен период (1945 – 1949) ==== Обратно на декларираните лозунги за осигуряване на модерни условия за развитие и за бъдещи бляскави успехи, основен принцип на управление става командно-административният. Това предпоставя липсата на каквато и да е свободна воля и гражданска инициатива в спортния живот и вътрешноклубните дела. Първата проява на новата власт е на 28 декември 1944 г., когато в изпълнение на указания от централното спортно ръководство на страната, старият СК Ботевъ е обединен с „Шипка“ от Кичук Париж. Футболната секция на новото дружество или т.нар. Обединен народен спортен клуб „Шипка-Ботев“ се ръководи от Стою Сеизов (председател), Тодор Чучев и Атанас Говедаров-Заека, а за треньори са назначени бившите футболисти от двата отбора – Симеон Павлов и Никола Щерев-Старика. На 29 май 1947 г. административно е прикрепен и профсъюзният отбор на пловдивските тютюноработници („Стефан Кираджиев“), а от 18 септември 1947 г. СК „Ботев“ (Шипка отпада от името поради неуспех да се наложи като притурка към най-популярното дружество в града) започва съвместна организационна и спортно-състезателна дейност с военнослужещите от Пловдивския гарнизон.<ref>Минков, Румен. 80 години ФК „Ботев“ (Пловдив)(1912 – 1992). Пловдив, 1992, с.20</ref> Така за кратко време властта успява да вкара в политическата си доктрина стария клуб, като същевременно се възползва от изградената спортна база и общонационалната му известност и значимост. Същевременно по административен ред клубното игрище е предадено за ползване на дружество „Динамо“. През 1947 г. „Ботев“ (Пловдив) играе успешно в новоучредения турнир за националната купа (наричана тогава „Купата на Съветската армия“) и достига до финала, но губи след оспорвана игра с 0:1 от Левски София. В почти всички сезони от втората половина на 40-те години отборът завършва на челните позиции в градските и регионални шампионати (без 1947 г.) и се класира на елиминациите за държавно първенство, където обаче не достига по-далеч от четвъртфиналите.<ref>Минков, Румен. 80 години ФК „Ботев“ (Пловдив)(1912 – 1992). Пловдив, 1992, с.50 – 52.</ref> ==== Първи сезони в А Републиканска футболна група ==== През 1948 г. е извършена крупна реорганизация на структурата на футболните състезания в България. Създава се елитна група от отбори, които играят всеки срещу всеки на разменено гостуване, в чийто състав „Ботев“ (Пловдив) не попада. През 1949 г. „Ботев“ печели правото да играе елита, но поради промени в организацията на първенството дебютът му във висшия ешелон се отлага. През есента на същата година се провеждат квалификационни срещи за определяне на новата група на майсторите, която е предвидено да започне първенството от началото на 1950 г. по системата пролет-есен. „Ботев“ отново защитава мястото си в елита, но изненадващо това не успява да стори Септември при ЦДВ (бъдещ [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]]) – любимото футболно дете на армията. Следват нови реорганизации, „Ботев“ е изваден от А група, в която е решено да участва единен армейски отбор. На практика това е целият тим на наричащия се вече Народна войска софийски клуб; единствен представител на пловдивските „армейци“ е вратарят [[Георги Кекеманов]], а Ботев, под името ДНА – Пловдив е върнат в Пловдивската окръжна група.<ref>Минков, Румен. [http://bultras.com/novini-za-botev/statistika 80 години ФК „Ботев“ (Пловдив)(1912 – 1992)]. Пловдив, 1992, с. 20 – 21.</ref> Това е първата пряка намеса на централната власт в спортната дейност на клуба, която ще бъде последвана от много други. Тимът печели общоармейския футболен шампионат и първенството на окръжната група. През следващата 1951 г. „по целесъобразност“,<ref>{{cite web |url=http://bgfootball.com/new.php?id=17843&blog_id=&s_id=11 |title=Българският футбол на едно място |publisher=BGfootball.com |date= |accessdate=25 април 2018 |архив_дата=2015-04-02 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150402172740/http://bgfootball.com/new.php?id=17843&blog_id=&s_id=11 }}</ref> т.е. за компенсация на отнетото по-рано място, „Ботев“ е върнат в А РФГ и на 22 март изиграва първия си мач срещу софийския Академик. На 17 октомври 1953 година „Ботев“ губи служебно с 0:3 домакинския си мач срещу ЦСКА, поради неявяване на „жълто-черните“ на игрището. По това време в „Ботев“ отбиват военната си повинност доста футболисти на други клубове. Непосредствено преди мача с ЦСКА, някои от основните единици на отбора са пратени на военни занятия на полигона Змейово. Не е ясно какви сметки е правило ръководството на клуба и на какво е разчитало, но така или иначе, пловдивският тим не излиза на терена. Съдията извежда само 11-те на ЦСКА, дава начален сигнал и прекратява мача поради липса на противника. За „Ботев“ тази служебна загуба се оказва фатална. „Канарчетата“ финишират на 11-о място и заедно с още 5 отбора, изпадат от групата. До спасителната 9-а позиция ги разделят само три точки и три гола. Още през следващата година обаче начело с новия си треньор Георги Генов (Джогата) „Ботев“ се връща в елита и не го напуска до края на хилядолетието. През втората половина на 50-те години на ХХ век „Ботев“ тогава СКНА (Спортен клуб на Народната армия) заиграва все по-уверено. Първият значителен успех е постигнат през 1956 година. Тимът се окичва с бронзовите медали в държавното първенството и играе на финала за Купата, където губи с 2:5 от стария си познайник Левски София. През 1957 е поредната реорганизация на футболната дейност в България и Пловдив. Възстановява се оригиналното име на тима и той вече се зове АСК (Армейски спортен клуб) „Ботев“ (Пловдив), след като към него е прехвърлено дружество „Червено знаме“ и се запазва попечителството на командването на Пловдивския гарнизон. Новото клубно ръководство, с председател полковник Димитър Вангелов, се заема с ликвидиране на текучеството на състезатели в отбора, което било голяма пречка за обиграване и постигане на трайни успехи. Изгражда се ядро от основни футболисти – [[Георги Чакъров (футболист)|Георги Чакъров]], Иван Занев, Иван Сотиров-Албанеца, Райно Панайотов, Людмил Пеев, Георги Кекеманов, Александър Бахчеванджиев и др. По ирония на съдбата отборът пази името на своя изначален патрон Христо Ботев през следващото десетилетие, което се оказва най-успешното в досегашната му история. Същевременно започват първите стъпки по възстановяване на юношеската школа към клуба и създаване на собствени перспективни кадри за първия тим. Основоположник на съвременната ДЮШ на „Ботев“ (Пловдив) става бившия десен защитник на тима [[Косьо Енчев]], изключителен спортен педагог, родом от Дряново, но обвързал цялата си кариера и съдба с „канарчетата“ и Града на тепетата. От 1958 г. той започва интензивна работа по набиране на талантливи деца и юноши и тяхното доразвиване. ==== Златният „Ботев“ от 60-те ==== Упоритият труд се възнаграждава и през следващото десетилетие „Ботев“ (Пловдив) е сред най-изявените отбори в България. През 1961 г. тимът, под водачеството на треньорите Георги Генов-Джогата и Стефан Паунов, печели бронзовите медали в шампионата. През 1962 г. е завоювана Националната купата. През 1963 г. „Ботев“ (Пловдив) е вицешампион, отстъпвайки в борбата за титлата пред градския съперник Спартак на [[Тодор Диев]]. Голмайстор на първенството става [[Иван Сотиров (футболист)|Иван Сотиров]] (Албанеца) с 20 гола. В тогавашния тим блестят играчи като Георги Ив. Найденов, [[Георги Чакъров (футболист)|Георги Чакъров]], Иван Занев, [[Виден Апостолов]], Иван Сотиров-Албанеца, [[Динко Дерменджиев]] (Чико), [[Георги Аспарухов]] (Гунди), [[Райко Стойнов]] и др.<ref>[http://bultras.com/novini-za-botev/историята-на-Ботев-Пловдив/-1963 bultras.com]</ref> Редица играчи на тима са призовани в националните гарнитури. В състава на А националния влизат Георги Найденов, Динко Дерменджиев-Чико и Георги Аспарухов-Гунди, като последните двама взимат участие във финалите на VII Световно първенство в Чили. За олимпийската формация, чийто треньор през1962-1963 г. е Джогата, играят Райко Стойнов, Виден Апостолов и [[Георги Попов (футболист)|Георги Попов]] (Тумби), а в младежкия национал (до 23-год.) са Михаил Карушков, Спас Пашов и Иван Ранков. Отборът през тези години е съставен от Георги Найденов, Михаил Карушков, Райно Панайотов, Георги Чакъров (капитан), Виден Апостолов, Георги Разложки, Иван Занев, Райко Стойнов, Динко Дерменджиев-Чико, Георги Аспарухов-Гунди, Иван Сотиров-Албанеца, Георги Харалампиев-Ампе, Георги Попов-Тумби, Стоичко Пешев, Димитър Костадинов-Мики, [[Христо Илиев (футболист)|Христо Илиев]] (Патрата), Александър Костов, Димо Печеников, Иван Делев, Добрин Белчев, Иван Ранков, Спас Пашов, Симеон Събев, Янко Джоглев и Благой Шулеков. Треньори са Георги Генов-Джогата и Стефан Паунов, председател на клуба е полковник Йовчо Йовчев. Хонорувани лекари на отбора са д-р Николай Даскалов и д-р Мишев. През 1964 г. „Ботев“ (Пловдив) престава да бъде ведомствен отбор на Пловдивския гарнизон и командването на Втора армия. Отборът е напуснат от редица млади състезатели, а ветераните Райно Панайотов, Георги Чакъров и Иван Сотиров прекратяват състезателната си дейност. В този труден момент на помощ идва амбициозното ръководство на Комбината за цветни метали (КЦМ) „Димитър Благоев“ в лицето на инж. Йордан Йорданов (директор на комбината), инж. Георги Абрашев и инж. Станко Станков. С техните енергични усилия се осигурява административното, материалното и финансовото съществуване на дружеството, което получава официалното наименование КЦМ „Ботев“. През 1964 и 1965 г. „Ботев“ (Пловдив) достига до финал за Купата, но и в двата случая отстъпва пред Славия. Междувременно Георги Генов създава и обиграва нов отбор, съставен от млади играчи – Георги Попов – Тумби, Ненко Георгиев, Иван Кючуков, Иван Бачков, Вангел Делев и др., както и по-опитните (всъщност между 25 и 30-годишни) Райко Стойнов, [[Михаил Карушков]], Г. Ив. Найденов, Д. Дерменджиев, В. Апостолов, Димитър Костадинов – Мики, Иван Задума, [[Иван Глухчев]], Божидар Атанасов и [[Добрин Ненов]]. Новият тим е поставен под ръководството на нов треньорски щаб – [[Васил Спасов (футболист)|Васил Спасов]] (Валяка) – старши треньор и доскорошния капитан Георги Чакъров за негов помощник. [[Георги Генов]] (Джогата) и Стефан Паунов не получават възможността да оберат плодовете на 14-годишния си труд. Делото им обаче не е забравено от техните възпитаници и феновете – през декември 1999 г. Георги Генов посмъртно е провъзгласен за треньор № 1 на „Ботев“ за ХХ век.<ref name="autogenerated1912">Минков, Румен. 100 години ФК „Ботев“ Пловдив 1912 – 2012, Пловдив, 2012, с. 26.</ref> „Ботев“ (Пловдив) отново става шампион през 1967. Васил Спасов (Валяка) доизгражда стила на игра на отбора, превръщайки в негова патент убийствените скоростни контраатаки. Тимът от Колежа печели най-високото отличие в България през най-плодоносната година за клубния ни футбол (ЦСКА и Славия са на полуфинали в Европа, съответно за КЕШ и КНК) и в най-оспорвания шампионат в историята, където всеки може да победи всеки и където факторът „домакинство“ е без значение.<ref>{{cite web|url=http://bultras.com/novini-za-botev/историята-на-Ботев-Пловдив/botev-shampion-1967|title=Златната 1967|publisher=bultras.com}}</ref> Показателни са думите на журналиста Спас Тодоров от в-к „Народен спорт“ изречени години по-късно, че това е първенството в което първенецът е безапелационно признат от всички съперници и не предизвиква полемика относно спортсменството в надпреварата. Шампион е отборът, победил и то като гост, грандовете ЦСКА и Левски София, а равносметката му на чужд терен изглежда впечатляващо с 6 победи и 6 равенства при еднакъв сбор от точки и като домакин, и като гост. Месец след това събитие идва ново административно реорганизиране на футболния живот в Пловдив. В резултат на висша политическа заръка се започва окрупняване на спортните организации, като се прикрепят на ведомствен принцип към различни държавни институции и стопански субекти. Набързо, в рамките на 2 – 3 сезона се формират няколко спортни гиганта към войската и флота (София, Пловдив, Сливен, Хасково и Варна), МВР, БДЖ и големите промишлени комбинати. В Пловдив заповедта на централното ръководство е изпълнена според конкретното предложение на градския „общественик-функционер“ – журналиста Методи Танев (известен симпатизант на Локомотив) – пловдивският мастодонт на име „Тракия“ да се образува от дружествата Ботев, Спартак и Академик с обосновка за „хомогенно общоградско сдружение, развиващо всички олимпийски спортове“. Старите ботевисти все още коментират, че в това решение основна роля изиграват „тънките сметки“ да се обезсилят двата дотогавашни пловдивски гранда за сметка на Локомотив. Дали в действителност е така, не може да се каже, но е факт, че в следващото десетилетие „Ботев“ вече не е сред фаворитите за челни места в първенството. Иначе „Ботев“ пострадва по-малко в сравнение с другите два тима Спартак и Академик, които на практика са унищожени. Новото дружество, както и в предишни случаи на сливания и обединения, приема историята и жълто-черните цветове на „Ботев“ и ползва за домашен терен стадиона на „канарчетата“ в квартал „Каменица“. В чисто футболно измерение се получава така, че тимът на „Ботев“ (Пловдив) се запазва изцяло, като към него се добавят само двама играчи от Спартак – Христо Дишков и [[Тобия Момин]]. Треньорското ръководство е сменено, новите футболисти от Спартак не допринасят за подобряване на играта; „Тракия“ трябва да чака цели четиринадесет години, докато отново влезе в призовата тройка. ==== 70-те: В очакване на по-добри времена ==== С изключение на две четвърти места, постигнати през 1969/70 и 1977/78, до края на 70-те години отборът приключва шампионатите в „златната среда“ между 5 и 11 място, почти винаги изпреварван от градския съперник Локомотив. Именно в тези години след закриването на Спартак дербитата между „Ботев“ и [[Локомотив Пловдив]] се превръщат в запазена футболна марка на Града под тепетата. Футболната секция към физкултурно дружество Тракия, с председател инж. Станко Станков и членове Кирил Аспарухов, Христо Михайлов и Димитър Караджов, насочва усилията си главно към разширяването и подобряването на юношеската школа. Основна роля в нейната работа имат опитните Косьо Енчев и Костадин Мутафов, талантливият организатор Мавроди Хаджиколев и треньорите Никола Милев, Михаил Кожухаров, Марин Димитров, а по-късно и младите специалисти Иван Митев и Атанас Хари Георгиев.<ref>Минков, Румен. 80 години ФК „Ботев“ (Пловдив)(1912 – 1992). Пловдив, 1992, с. 93 – 107</ref> След години на къртовски труд те ще успеят да спечелят име на школата като водеща в страната и от нея излизат поредица от големи футболисти – [[Спас Джевизов]], Александър Иванов, Антон Милков, Атанас Гаръбски, Петър Зехтински, Костадин Костадинов, Митко Аргиров, Георги Славков-Бенкса, Атанас Маринов, Марин Бакалов, Димитър Младенов, Румен Юруков-Пики. През 1972 г. отборът на Пловдив завоюва Балканската клубна купа, след първо място в предварителната група и две драматични финални двубоя с Вардар от Скопие (тогавашна Югославия). Победа с 5:0 и загуба С 0:4. Тези, които донасят трофея в Пловдив са [[Михаил Карушков]], Драган Раденков, Димчо Апостолов, Видин Апостолов, Иван Глухчев, Вангел Делев, Димитър Танков, Христофор Маринов-Фори, [[Йордан Кичеков]], Тумби, Чико, [[Георги Убинов – Графа]], Стефан Станев, Богомил Станоев, [[Добрин Ненов]], Ангел Лулчев, Трайко Соколов, Николай Трайков, Пламен Ангелов и Иван Балджийски. Треньор е Георги Чакъров с помощници Георги Найденов и Димитър Григоров. След този успех настъпва период на промени в тима и спадове в представянето му на футболния терен. От 1972 г. клубът отново преминава под патронажа на Министерството на отбраната и се именува Армейско физкултурно дружество (АФД) „Тракия“. Треньорите се сменят почти на всеки сезон, липсва системност в работата, а текучеството на играчи е голямо. В тима са останали 3 – 4 футболисти от отбора-шампион`67, а другите са млади и неопитни. Това предопределя слабото представяне в шампионата – извън претендентите за медали, а в турнира за Купата – отпадане в ранните етапи на борбата. През периода 1974 – 1978 начело на футболната секция в АФД Тракия е Кирил Аспарухов, а в управата са още Христо Михайлов, Кирил Лазарев и Димитър Караджов. Стабилизирането започва при треньорското ръководство на Добрин Ненов, който по-късно е наследен от нашумелия в онези години [[Иван Манолов (р. 1930)|Иван Манолов]] (Големия орел). Те, двамата, смело дават път на млади състезатели и юноши. В представителния отбор започват да се играят талантливите възпитаници на клубната ДЮШ – Илия Барашки, Спас Джевизов, Петър Зехтински, Александър Иванов и Славчо Хорозов. През 1978 г. Чико прекратява състезателната си кариера след цяла епоха в историята на клуба. В негова чест е организиран бенефисен мач на Тракия със състезатели от А националния отбор, играли в периода 1966 – 1970 под ръководството на треньора Стефан Божков. Срещата завършва при резултат 3:3. Година по-късно, през есента на 1979, Чико поема треньорското ръководство на отбора. Заедно с помощника си, дългогодишния съотборник Иван Глухчев, те поставят основите и градят успехите, които ще превърнат „Ботев“ (Пловдив) в отбор, играещ пленително и оставил значима диря в историята на българския футбол. Двамата общо водят тима 12 години, през които „Ботев“ (Пловдив) се утвърждава като трети по сила в България, след ЦСКА и Левски София. ==== „Очарованието от 80-те“: Сладки спомени с тъжен привкус ==== През периода 1981 – 1991 „Ботев“ (Пловдив) става вицешампион (1986), пет пъти бронзов медалист (1981, 1983, 1985, 1987 и 1988), носител на Купата (1981) и финалист за отличието (1984 и 1991). Сухите статистически данни не могат да разкрият привлекателния стил на игра, каращ десетки хиляди да изпълват стадионите в Пловдив и страната. Собствената ДЮШ дава голяма част от основните футболисти на този тим – [[Петър Зехтински]], [[Славчо Хорозов]], [[Митко Аргиров]], [[Георги Славков]], [[Костадин Костадинов (футболист)|Костадин Костадинов]], [[Трифон Пачев]], [[Димитър Младенов (футболист)|Димитър Младенов]], [[Благой Блангев]], [[Марин Бакалов]]. Естествено заслуга за успехите имат и немалко играчи, израснали в други тимове, но останали завинаги в сърцата на жълто-черните привърженици, като [[Красимир Манолов]], [[Атанас Пашев]], [[Антим Пехливанов]], [[Димитър Вичев]], [[Васил Симов (футболист)|Васил Симов]], [[Запрян Раков]], [[Георги Георгиев (футболист)|Георги Георгиев]] (Ламбадата, Гецата), [[Иван Кочев (футболист)|Иван Кочев]] и др. Новата генерация на „Тракия“ блести в продължение на повече от десетилетие. Футболистите са с толкова изявени качества, че в тима не е намерено място за бъдещата суперзвезда на българския футбол Христо Стоичков.<ref>[http://www.blitz.bg/sport/article/163091 www.blitz.bg]</ref> В шампионата 1980/81 лидерът на отбора Георги Славков отбелязва 31 попадения и с това печели приза Златната обувка на авторитетното парижко издание Франс Футбол за най-добър реализатор в Европа! През същия сезон „Ботев“ (Пловдив), за пръв път след 14-годишно прекъсване, е в призовата тройка на шампионата и за втори път в историята си печели Националната купа, след победа с 1:0 на финала срещу Пирин. Пътят започва на 1/32-финала с победа над Доростол 1:0, на 1/16-финал е отстранен с 2:0 Академик Свищов, на 1/8-финал като гост е преодолян Локомотив Бургас с 2:0, после на четвъртфинала без проблеми е разбит Миньор Бухово с 4:1, а на полуфинала „жълто-черните“ не срещат съпротива от Беласица Петрич и 6:0. На 5 май 1981 година, на Националния стадион в София, при проливен дъжд и подгизнал терен, с мощната подкрепа на хиляди пловдивчани, пристигнали за мача с две влакови композиции и специална автобусна колона, „канарчетата“ печелят след бърза контраатака и гол на Митко Аргиров в 43-та минута. И както често се случва с „Ботев“ (Пловдив), точно когато всичко изглежда да тръгне по възходяща линия се случва нещастие. В началото на сезон 1981/82 се разразява сериозен конфликт между звездата на тима Славков и треньора Дерменджиев, вследствие на което Бенкса напуска в посока София. Отборът е напуснат впоследствие и от изявените си фигури Красимир Манолов, Митко Аргиров, Кирил Пейчев и Атанас Маринов. Все пак тандемът Чико-Глухчев бързо успява да възстанови загубите и да сглоби нов боеспособен отбор с привличането на Атанас Пашев, Васил Симов, Антим Пехливанов, Запрян Раков и Георги Георгиев. През следващата 1983 г. отново са спечелени бронзовите медали, а голмайстор на шампионата става младият Антим Пехливанов-Турната с 20 попадения. През лятото на 1984 г. е направена треньорска рокада, Глухчев заема мястото на Чико. Промяната е продиктувана под натиска на военните в София, гневни че „Ботев“ (Пловдив) губи финала за Купата и не успява също така да спре в шампионата Левски София, който се конкурира пряко с генералския ЦСКА. За помощник-треньор на отбора е назначен дотогавашния кондиционен методист Никола Дафински. Кръг преди края на сезон 1984/85 се играе финалната среща за Купата между „вечните“ съперници в София Левски и ЦСКА. Мачът е изпъстрен недостойни сцени и скандали, което дава повод за неоправдано строги мерки срещу двата клуба от страна на еднопартийната държавна власт. С решение на Централния Комитет на БКП, грандовете са разформировани и извадени от първенството, а за шампион на страната е обявен класиралия се на трето място отбор на Тракия. Административното отличие на сметката на „канарчетата“ е отменено през 1989 година и върнато на Левски София. На 25 юли 1985 г. се провежда учредителна конференция на която футболната секция към АФД Тракия се преобразува в самостоятелен юридически субект – Футболен клуб „Тракия“. Новата организация се създава от 53 членове с платен членски внос, прави се избор на Изпълнително бюро от 15 души. За председател на обществени начала е определен Кирил Аспарухов, а изпълнителен директор на футболния клуб става Видин Апостолов. Останалите в ръководството са Атанас Георгиев, Крум Лазарев, Иван Митев, Александър Въргов, Николай Тодоров, Христо Германов, Георги Марков, Иван Глухчев, Трифон Иванов, Илия Георгиев, Георги Дурлев, Стойне Стойнов и Иван Станков. Най-важната задача, която стои пред новото управление е финансовото и материално обезпечаване на клубното развитие без опеката на военните. През 1986 „Ботев“ (Пловдив) става вицешампион, макар мнозина да го считат за некоронования първенец на страната. Мачовете на отбора са спектакли, изпълнени с много голове и ефектна игра. През този сезон е поставен клубен рекорд по резултатност в един шампионат – 82 гола (второ по постижение в дотогавашната история на България). Голмайстор А РФГ става Атанас Пашев с 30 отбелязани попадения. Три момента предопределят малшанса на „канарчетата“ да се окичат за трети път със златото. Най-напред е преиграването на мача в Свищов с местния Академик. Двубоят на 9 декември 1985 е прекратен поради мъгла при резултат 2:0 за пловдивчани. Доколко било основателно това решение е много спорно. Футболистите на Ботев, участници в мача, твърдят, че е можело да се играе нормално, въпреки климатичните условия. Преиграването на 26 декември 1985 завършва с равенство 1:1. Втората издънка се случва в Благоевград. Въпреки тоталното си превъзходство и многобройни положения за гол, „Ботев“ не успява да отбележи. В 90-ата минута Коце Костадинов нацелва гредата и мачът завършва 0:0, при което не се присъждат точки за равенство, според тогавашната приумица на БФС. Третият съдбовен момент в историята с изплъзналата се титла е на Овча купел – на 24 март 1986 „Ботев“ води с 1:0 на полувремето. При прибирането към съблекалните на почивката, хвърлен камък от привърженици на Славия строполява вратаря Вичев в безсъзнание на земята. След като се съвзема обаче той не е в състояние да продължи и съиграчите му, все още в шок от случката, отказват да излязат за втората част. При създалото се напрежение се намесват председателят на Славия Димитър Ларгов и заместник-началника във футболната федерация Сучков. Те умоляват ръководството на „Ботев“ да накара играчите си да доиграят срещата. По регламент е трябвало мачът да се прекрати и да се присъди служебна победа 3:0 за ощетения отбор. Назрява страхотен скандал, нещо, което футболния съюз не може да допусне близо година след поразиите на финала за Купата`85 между Левски и ЦСКА. Под угрозата от бъдещо негативно отношение на футболната власт към „Ботев“ (Пловдив), играчите се съгласяват да играят второто полувреме и така изпускат гарантирания си успех (тогава при победа се дават по 2 точки). Под въздействие на инцидента и след всички разправии с височайши особи, „канарчетата“ са разколебани в играта си, допускат обрат в мача и краен резултат 1:3. Остава единствено радостта от избегнатото зло – слависткият камък с малко не засяга сънната артерия на пловдивския вратар и той се разминава на косъм от смъртта. Този мач прекратява дългогодишната състезателна кариера на Димитър Вичев. Развръзката на сезон 1985/86 обаче се случва в Подуяне без участието на „Ботев“ (Пловдив). Изненадващо Берое побеждава Левски с 3:2 на Герена за първи път в историята си и по този начин бетонира първото място кръг преди края на шампионата. По-късно, през 2000 г., в телевизионно предаване по бТВ, Наско Сираков публично признава, че отборът му е играл симулативно в този мач за да направи Берое шампион и да подлее вода на стария си враг от Пловдив, който, според него, бил фаворизиран от тогавашното ръководство на футболния съюз, начело с пловдивския функционер Иван Шпатов.<ref name="bgfootball1">{{cite web |url=http://bgfootball.com/new.php?id=26403&blog_id=&s_id=11 |title=Българският футбол на едно място |publisher=BGfootball.com |date=29 април 2013 |accessdate=25 април 2018 |архив_дата=2015-03-18 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150318164607/http://bgfootball.com/new.php?id=26403&blog_id=&s_id=11 }}</ref>.<ref> https://www.youtube.com/watch?v=M0x50bXSWH8</ref>.Като се имат предвид горепосочените мачове с Академик и Славия обаче, не става ясно в какво се е изразявало подпирането на жълто-черния тим в този опорочен от задкулисни игри шампионат. Такива слухове витаят единствено около директния сблъсък между „Ботев“ и „Берое“ на „Колежа“, в който старозагорци са размазани с 8:1; три дни преди това футболистите им стават жертва на хранително разстройство, но БФС отказва мачът бъде отложен. На самата среща съдията дава три дузпи за „Ботев“.<ref name="bgfootball1"/> Въпреки това едва ли може да има съмнение, че тогавашният супер отбор на „канарчетата“ не би могъл да победи на свой терен Берое. В самия мач, поради наказания и контузии, в състава на домакините има само един нападател – Атанас Пашев, който отбелязва 2 гола. Другите 6 са дело на защитниците Раков, Юруков и Хорозов и дефанзивните полузащитници Бакалов и Симов (2). Почетния гол за гостите бележи Кашмер. През тези години на „Колежа“ и градския стадион пред „Ботев“ са безсилни далеч по-именити и силни отбори. По инициатива на Полската футболна федерация през май`1986 се провежда международен турнир „Интерлига-86“ с участието на отбори от България, Унгария и Полша. Трофеят е спечелен от „Ботев“ (Пловдив)! През сезон 1986/87 продължават блестящите изпълнения по терените на България. Знаменателно е постижението от пролетта на 1987. На полусезона „Ботев“ (Пловдив) изостава на 5-а позиция с четири точки зад четвъртия Локомотив София и на пет след третия в класирането Славия. Следват 13 поредни мача без загуба, помитане на директните съперници за бронза – 2:1 на Илиянци и 2:0 на Овча купел. Въпреки че може би най-силното в досегашната история поколение играчи на „Ботев“ не успява да завоюва трети шампионски успех, въпреки горчивите спомени за грубо ощетяване на любимия отбор от съдийски екипи и договорки между други клубове, далеч по-незабравими са зрелищните и майсторски изиграни мачове под ръководството на треньорите Динко Дерменджиев и Иван Глухчев. От сблъсъците на европейска сцена винаги ще се помнят домакинските победи над грандовете [[Барселона]] (1:0 през 1981) и [[Байерн Мюнхен]] (2:0 през 1984), като особено при втората само огромният малшанс на „канарчетата“ спасява баварците от отстраняване.<ref>[http://bultras.com/novini-za-botev/историята-на-Ботев-Пловдив/vtoro-myasto-botev-1986; Минков, Румен. 80 години ФК „Ботев“ (Пловдив)(1912 – 1992). Пловдив, 1992, с. 74 – 75.]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> === В края на ХХ и началото на ХХІ век === На 10 ноември 1989 г. тоталитарният комунистически режим пада от власт. Започва вълна от промени във всички области на живота, включително и спорта. Държавните учреждения и ведомства излизат от администрирането на спортните дружества, които вече са свободни открито да се развиват като професионални. Финансирането преминава в ръцете на частни спонсори. Така българският футбол след 45-годишна изолация поема в нормалната посока, поне що се отнася до общите принципи на развитие. '''На 29 ноември 1989 г. след повече от 22 години оригиналното име на клуба е възстановено''' за всеобща радост на привържениците, които никога не са преставали да го скандират по стадионите.<ref>Минков, Румен. 80 години ФК „Ботев“ (Пловдив)(1912 – 1992). Пловдив, 1992, с. 23.</ref> Професионален футболен клуб „Ботев“ в унисон с новите тенденции сключва спонсорски договор с фирмата DINPAM на италианския бизнесмен Паоло Динучи. Бъдещето изглежда сигурно – в първия състав навлизат млади и перспективни играчи – [[Цветозар Дерменджиев]], [[Тодор Зайцев]], [[Борис Хвойнев]], [[Ясен Петров]], [[Христо Коилов]], братята близнаци [[Гено Добревски]] и Иван и др. От друга страна обаче голяма част от утвърдените футболисти приключват кариерата си или заминават да играят в чужбина. Падането на [[Желязната завеса]] дава нови възможности на играчите да си търсят късмета зад граница, което довежда до голямо текучество и редуване на силни с колебливи игри. Треньорското ръководство също се сменя през няколко месеца. Въпреки това периодът между 1990 – 1993 г. е последният стабилен и градивен за клуба за дълги години напред. „Ботев“ достига до финал в последния турнир за КСА през 1990 и за [[Купата на България]] на следващата година; през сезон 1990/91 г. завършва на пето място само на точка от второто, година по-късно остава четвърти заради гол по-лоша голова разлика от [[Локомотив Пловдив]]. У ботевистката общественост се създава усещането, че е необходимо още съвсем малко, за да може отборът да се поздрави с шампионската титла или купата, но мерките които се предприемат постигат точно обратния резултат. ==== „Брокерите“ (1993 – 1996) ==== В началото на 1993 г. начело на клуба застават бизнесмените [[Христо Данов (бизнесмен)|Христо Данов]] и Христо Александров, по-късно станали печално известни като кредитни милионери. Те и екипът им си поставят амбициозната цел „Ботев“ да се превърне в отбор от средно европейско равнище. Започва мащабна селекция, която довежда в Пловдив много водещи футболисти, предимно от столичните клубове, но почти изцяло затваря вратите за играчи от собствената школа. Построени са нови съблекални за гостуващите отбори и е поставено осветление на Колежа, като и двете конструкции не отговарят на никакви стандарти и след няколко години са изхвърлени от употреба. Шумното и гръмко наливане на пари, без сериозно поставени стратегически цели и задачи, в крайна сметка довежда до занемаряване на детско-юношеската школа, а когато парите свършват и на „брокерите“ е потърсена съдебна отговорност, те изоставят отбора на произвола на съдбата. Скъпо платените звезди напускат изпадналия в дълбока финансова и административна криза отбор. Преди това – в шампионатите 1992/93, 1993/94, 1994/95 тимът завършва на трето място; през 1993 и 1995 г. достига и до финалния мач за националната купа, но и двата пъти отстъпва пред отборите на ЦСКА и [[Локомотив София]]. Въпреки вложените огромни средства „Ботев“ отново остава в подстъпите, а върховете заемат други. По време на управлението на „брокерите“ е написана и една от най-срамните страници в международната история на родния футбол – през 1993 г. „Ботев“ е наказан от [[УЕФА]] да не участва една година в европейските клубни турнири заради предложен подкуп от 300 000 щатски долара на съдията.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://7sport.net/7sport/fb_1footbg/d6851_11.htm | заглавие = През 1993 г. УЕФА изхвърли Канарчетата за корупция | достъп_дата = 3 юли 2013 | фамилно_име = Гешев | първо_име = Явор | дата = 3 юли 2013 | труд = 7 дни спорт | издател = 7 дни спорт ЕООД }}{{Dead link|date=септември 2025 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> За пръв път тогава редом с името на клуба се появява и това на Димитър Христолов, което съвсем скоро ще стане болезнено познато на всички ботевисти. ==== Задълбочаване на кризата (1996 – 1999) ==== Между есента на 1996 и пролетта на 1999 г. начело на „Ботев“ се сменят четирима председатели – Георги Чакъров, Петко Моравенов, Веселин Коритарев и Васил Нинов. След фалита на последния само усилията на феновете спасяват отбора от изхвърляне от А група.<ref name="autogenerated1912"/> Случва се нещо, смятано за немислимо и невиждано от по-младите поколения привърженици – през сезоните 1997/98 и 1998/99 отборът до последно се бори за оставането си при майсторите. Треньорските смени продължават да следват една след друга, но в най-добрия случай се постига само временна стабилизация на отбора, последвана от нова криза. В този период изгрява звездата на последното голямо име от школата за столетието – [[Димитър Телкийски]], клубът обаче не притежава средствата, за да го задържи и той напуска в посока столичния Левски. Пловдив се превръща в дълбока футболна провинция – в незавидно положение се намира и градският съперник Локомотив. Двата отбора се борят за местата си в А група. В 26 кръг, когато е директният пролетен двубой между тях, Локомотив вече е загубил шансове за оставане, но изненадва неприятно играчите и привържениците на „канарчетата“ като излиза „на кръв“ и надделява с 2:1. Времето на договорки между двата тима и взаимно даряване на точки са безвъзвратно отминали. Но ако извоюваната победа на локомотивци е свидетелство за феърплей, какъвто безусловно трябва да има, това съвсем не може да се каже за друг техен мач, важен за жълто-черните. Два кръга по-късно „смърфовете“ играят на свой терен срещу Шумен – също в дъното на таблицата, и от предишните им хъс и агресия няма и помен – загуба с 1:3. В крайна сметка „Ботев“ се спасява, но оттогава до днес между феновете на двата пловдивски отбора се разгаря крайна ожесточеност, непозната преди това. [[Файл:The moment from Hebar Pazardjik vs Botev Plovdiv.jpg|355px|thumb|right|Момент от двубоя от българската EFBET Лига [[ПФК Хебър (Пазарджик)]] срещу Ботев (Пловдив) 1-2, 30-10-2022 г]] ==== „Ерата“ Христолов (1999 – 2010) ==== По силата до голяма степен на случайни обстоятелства Димитър Георгиев Христолов се озовава начело на ръководството на 19 март 1999 и (с кратко прекъсване през август – септември 2000) остава на този пост де факто до края на 2009 г., а де юре до 24 април 2010 г.<ref>Минков, Румен. 100 години ФК „Ботев“ Пловдив 1912 – 2012, Пловдив, 2012, с. 30 – 31.</ref> След първи относително стабилен сезон, на отбора накрая се случва логичното и предизвестено изпадане в Б група. Още на следващия сезон е извоювана промоция за връщане, но нещата с нищо не се променят – някога могъщият „Ботев“ се превръща в асансьор между А и Б група; финансовата нестабилност и текучеството на играчи продължават. Машинациите на Христолов го правят едноличен господар с неоспорвана от никого власт. Неговата цел е да продаде клуба на висока цена, но неизменно отхвърля подадените оферти с искане за по-големи суми. Феновете му обявяват открита война – започват вандалски действия по чуждите градове и стадиони, за да го притиснат допълнително финансово с присъжданите в такива случаи глоби. Христолов обаче не се отказва, дори когато заплахите за живота му стават ежедневие, а не липсват и посегателства. В края на краищата през 2009 г. отборът е напуснат от всичките си играчи, а президентът довежда футболисти от италианските долни дивизии. Този ход удължава агонията с още няколко месеца, но накрая и италианците напускат, нямайки средства дори да заплатят престоя си в хотела, където са отседнали. Отборът се разпада. „Ботев“ е изваден от А група, а впоследствие и от професионалния футбол. Малкото хубави неща, случили се през това така дълго за всеки ботевист десетилетие, са отбелязването края на ХХ век със съответните награди на заслужилите играчи и треньори, някои ремонти на стадиона и подстъпите до него. === Нова надежда (2010–сега) === През сезон 2010/2011 започва възраждането на отбора след 11 години финансова нестабилност при управлението на Димитър Христолов. Възстановено е сдружението с нестопанска цел „Ботев“ след 11 години, в които то няма дейност; а акционерното дружество „Ботев 1912“, което през тези години ръководи отбора е закрито. „Ботев“ (Пловдив) започва сезона на чисто от Югоизточната В група, след откупуването от сдружението на разрешението на закъсалия финансово Металик Сопот за участие в групата. Направена е бърза селекция, в която единственият играч от последния отбор на „канарчетата“ е Васил Василев. В отбора се завръщат много бивши негови играчи и юноши, сред чиито имена личат тези на [[Тодор Тимонов]], [[Йордан Минев]], [[Николай Манчев]] и много други. Отборът прави бляскав дебют в аматьорския футбол и завършва на 1-во място след само един равен мач в първенството и всичко останало – победи и по този начин се класира за участие в Източната Б група за следващия сезон. В купата обаче представянето е разочароващо и „Ботев“ (Пловдив) отпада още в предварителните кръгове от Димитровград след изпълнение на дузпи, в мач игран на осветление. Отборът възприема нетипична за българския футбол форма на управление с членски внос на членовете на сдружението, като по време на зимната пауза създава общо акционерно дружество с банкера [[Цветан Василев]], след което финансовата стабилност в клуба е факт. ==== Сезон 2011/2012 ==== [[Файл:Botev Pd 2013.jpg|355px|мини|дясно|„Ботев“ (Пловдив), състав за Сезон 2012/2013]] За сезон 2011/2012 в Източната Б група е гласуван бюджет от 3 000 000 лв., с което заявяват сериозните амбиции за продължаване на серията от предишния сезон и в Б група. „Ботев“ започва трудно първенство, но след много силна трета третина достига до второто място, което дава право на бараж. В баража за влизане в [[А група]] присъстват около 10 000 ботевисти, а „Ботев“ побеждава с 2:0 [[Спортист (Своге)]] на стадион „Славия“ в [[София]] и се завръща в елита след 2-годишно отсъствие. ==== Сезон 2012/2013 ==== През сезон 2012/2013 „Ботев“ се завръща в А група. Отборът записва най-силния си сезон от 18 години насам и завършват на 4-то място в елита. Заради малшанс и няколко брутални съдийски тесли, отборът не успява да се класира за евротурнирите и остава на 4-та позиция, но след отказването на ЦСКА „Ботев“ заслужено влиза в Лига Европа и записва невероятно европейско лято с 6 мача без нито една загуба. ==== Сезон 2016/2017 ==== Въпреки колебливата игра и неубедително представяне в първенството, където отбора завършва на 8 позиция, „Ботев“ (Пловдив) записва най-големия си успех от 36 години, като печели Купата на България по футбол. Във финалния двубой, игран на 24 май 2017 г., жълто-черните побеждават шампиона „Лудогорец“ с 2:1 с головете на [[Омар Косоко]] и [[Антонио Вутов]] за пловдивчани и на [[Клаудиу Кешерю]] за разградчани. Така „Ботев“ печели трофея за трети път в своята история и се класира за европейския клубен турнир – [[Лига Европа]]. Европейското лято за „Ботев“ продължава и с мачове в ЕКТ отборът достига до 3 квалификационен кръг на ЛЕ, където отпада от португалския Маритимо с общ резултат 0 – 2 (0 – 0 като домакин за Ботев). Преди това в 1-ви квалификационен кръг след 2 победи е отстранен Партизани (1 – 3, 0 – 1) и израелският [[Бейтар (Йерусалим)]] 1 – 1 (гост) и 4 – 0 като домакин за „Ботев“ (Пловдив). [[Файл:Todor nedelev.jpg|355px|мини|дясно|Капитанът на „Ботев“ [[Тодор Неделев]] е в основата на успехите на отбора последните години.]] Европейското лято за „Ботев“ (Пловдив) приключва със спечелването на Суперкупата на България след победа над шампиона „Лудогорец“ с 5 – 4 след изпълнение на дузпи (1 – 1 в редовното време). == Клубни успехи == '''[[Първа професионална футболна лига|А група]]''': * [[Файл:BG Champ cup.png|18px]][[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] Шампион (2): 1929, 1967 * [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] Второ място (2): 1963, 1986 * [[Файл:Bronze medal icon.svg|15px]] Трето място (14): 1930, 1937, 1943, 1956, 1961, 1981, 1983, 1985, 1987, 1988, 1993, 1994, 1995, 2022 '''[[Национална купа на България по футбол|Купа на България]]''': * [[Файл:Bulgarian cup.png|25px]][[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] Носител (4): 1962, 1981, 2017, 2024 * [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] Финалист (10): 1947, 1956, 1963, 1964, 1984, 1991, 1993, 1995, 2014, 2019 '''[[Суперкупа на България]]''': * [[Файл:Supercup bulgaria 2011.jpg|безрамка|35x35пкс]][[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] Шампион (1): 2017 * [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] Финалист (2): 2014, 2024 '''[[Балканска клубна купа (футбол)|Балканска купа]]''': * [[Файл:1968BK4-455x700.jpg|безрамка|30x30пкс]][[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] Шампион (1): 1972 * [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] Финалист (1): 1981 '''[[Купа на носителите на купи]]''': * Четвъртфинал: [[Купа на носителите на купи 1962/63|1962/63]] == Наименования == * 1912: ''СК Ботевъ'' * 27 декември 1944 – 18 септември 1947: ''Шипка-Ботев'' * 1949: ''Ботев при ДНВ (Ботев при Дома на народната войска)'' * 1950: ''ДНВ (Дом на народната войска), след присъединяването на „Стефан Кираджиев“ и СК на Пловдивския гарнизон'' * 1952: ''ДНА (Дом на народната армия)'' * 1956: ''СКНА (Спортен клуб на народната армия)'' * 1957: ''АСК Ботев (Армейски спортен клуб Ботев)'' * 1964: ''Ботев'' * 1967: ''Тракия – след обединение на Ботев, Спартак и Академик'' * 1972: ''АФД Тракия (Армейско физкултурно дружество Тракия)'' * 1985: ''ФК Тракия'' * от 28 ноември 1989: ''ФК Ботев'' == Участия в Европейските клубни турнири == {| class="wikitable mw-collapsible" |- ! Сезон ! Турнир ! Кръг ! Държава ! Отбор ! ! Домакин ! Гост ! Общо ! Продължава/Отпада |- | rowspan="3" |1962/63 | rowspan="3" | [[Купа на носителите на купи 1962/63|КНК]] |1/16 финал | style="text-align:center;"|{{флагче|Румъния|1952}} |[[ФК Стяуа|Стяуа Букурещ]] | | style="text-align:center;"| 5:1 | style="text-align:center;"| 2:3 | style="text-align:center;"| 7:4 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- |1/8 финал | style="text-align:center;"|{{флагче|Ирландия}} |[[Шамрок Роувърс]] | | style="text-align:center;"| 1:0 | style="text-align:center;"| 4:0 | style="text-align:center;"| 5:0 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- |Четвъртфинал | style="text-align:center;"|{{флагче|Испания|1945}} |[[ФК Атлетико (Мадрид)|Атлетико Мадрид]] | | style="text-align:center;"| 1:1 | style="text-align:center;"| 0:4 | style="text-align:center;"| 1:5 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |1967/68 |[[Купа на европейските шампиони 1967/68|КЕШ]] |1/16 финал | style="text-align:center;"|{{флагче|Румъния|1965}} |[[ФК Рапид Букурещ|Рапид Букурещ]] | | style="text-align:center;"| 2:0 | style="text-align:center;" |0:3(сдв) | style="text-align:center;"| 2:3 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |1968/69 |[[Купа на панаирните градове 1968/69|КПГ]] |Първи кръг | style="text-align:center;"|{{флагче|Испания|1945}} |[[ФК Реал Сарагоса|Сарагоса]] | | style="text-align:center;"| 3:1 | style="text-align:center;"| 0:2 | style="text-align:center;"| 3:3 ([[Правило за голове на чужд терен|ГЧТ]]) | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |1970/71 |[[Купа на панаирните градове 1970/71|КПГ]] |Първи кръг | style="text-align:center;"|{{флагче|Англия}} |[[ФК Ковънтри Сити|Ковънтри Сити]] | | style="text-align:center;"| 1:4 | style="text-align:center;"| 0:2 | style="text-align:center;"| 1:6 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |1978/79 | [[Купа на УЕФА 1978/79|Купа на УЕФА]] |Първи кръг | style="text-align:center;"|{{флагче|Германия}} |[[Херта БШК (Берлин)|Херта Берлин]] | | style="text-align:center;"| 1:2 | style="text-align:center;"| 0:0 | style="text-align:center;"| 1:2 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |1981/82 |[[Купа на носителите на купи 1981/82|КНК]] |1/16 финал | style="text-align:center;"|{{флагче|Испания|1977}} |[[ФК Барселона|Барселона]] | | style="text-align:center;"| 1:0 | style="text-align:center;"| 1:4 | style="text-align:center;"| 2:4 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- | rowspan="2" |1984/85 | rowspan="2" |[[Купа на носителите на купи 1984/85|КНК]] |1/16 финал | style="text-align:center;"|{{флагче|Люксембург}} |[[Унион Люксембург]] | | style="text-align:center;"| 4:0 | style="text-align:center;"| 1:1 | style="text-align:center;"| 5:1 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- |1/8 финал | style="text-align:center;"|{{флагче|Германия}} |[[ФК Байерн Мюнхен|Байерн Мюнхен]] | | style="text-align:center;"| 2:0 | style="text-align:center;"| 1:4 | style="text-align:center;"| 3:4 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |1985/86 |[[Купа на европейските шампиони 1985/86|КЕШ]] |1/16 финал | style="text-align:center;"|{{флагче|Швеция}} |[[ИФК Гьотеборг|Гьотеборг]] | | style="text-align:center;"| 1:2 | style="text-align:center;"| 2:3 | style="text-align:center;"| 3:5 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- | rowspan="2" |1986/87 | rowspan="2" |[[Купа на УЕФА 1986/87|Купа на УЕФА]] |Първи кръг | style="text-align:center;"|{{флагче|Малта}} |[[ФК Хибърниънс|Хибърниънс]] | | style="text-align:center;"| 8:0 | style="text-align:center;"| 2:0 | style="text-align:center;"| 10:0 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- |1/16 финал | style="text-align:center;"|{{флагче|СФРЮ}} |[[Хайдук Сплит]] | | style="text-align:center;"| 2:2 | style="text-align:center;"| 1:3 | style="text-align:center;"| 3:5 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |1987/88 |[[Купа на УЕФА 1987/88|Купа на УЕФА]] |Първи кръг | style="text-align:center;"|{{флагче|СФРЮ}} |[[Цървена звезда]] | | style="text-align:center;"| 2:2 | style="text-align:center;"| 0:3 | style="text-align:center;"| 2:5 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |1988/89 |[[Купа на УЕФА 1988/89|Купа на УЕФА]] |Първи кръг | style="text-align:center;"|{{флагче|СССР}} |[[ФК Динамо Минск|Динамо Минск]] | | style="text-align:center;"| 1:2 | style="text-align:center;"| 0:0 | style="text-align:center;"| 1:2 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |1992/93 |[[Купа на УЕФА 1992/93|Купа на УЕФА]] |Първи кръг | style="text-align:center;"|{{флагче|Турция}} |[[Фенербахче]] | | style="text-align:center;"| 2:2 | style="text-align:center;"| 1:3 | style="text-align:center;"| 3:5 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |1993/94 |[[Купа на УЕФА 1993/94|Купа на УЕФА]] |Първи кръг | style="text-align:center;"|{{флагче|Гърция}} |[[ФК Олимпиакос|Олимпиакос]] | | style="text-align:center;"| 2:3 | style="text-align:center;"| 1:5 | style="text-align:center;"| 3:8 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- | rowspan="2" |1995/96 | rowspan="2" |[[Купа на УЕФА 1995/96|Купа на УЕФА]] |Първи кръг | style="text-align:center;"|{{flagicon|Грузия|1990}} |[[ФК Динамо (Тбилиси)|Динамо Тбилиси]] | | style="text-align:center;"| 1:0 | style="text-align:center;"| 1:0 | style="text-align:center;"| 2:0 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- |1/32 финал | style="text-align:center;"|{{флагче|Испания}} |[[ФК Севиля|Севиля]] | | style="text-align:center;"| 1:1 | style="text-align:center;"| 0:2 | style="text-align:center;"| 1:3 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- | rowspan="3" |2013/14 | rowspan="3" |[[Лига Европа 2013/14|Лига Европа]] |[[Лига Европа 2013/14#Първи квалификационен кръг|Първи квалификационен кръг]] | style="text-align:center;"|{{флагче|Казахстан}} |[[ФК Астана|Астана]] | | style="text-align:center;"| 5:0 | style="text-align:center;"| 1:0 | style="text-align:center;"| 6:0 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- |[[Лига Европа 2013/14#Втори квалификационен кръг|Втори квалификационен кръг]] | style="text-align:center;"|{{флагче|Босна и Херцеговина}} |[[Жрински Мостар|Зрински Мостар]] | | style="text-align:center;"| 2:0 | style="text-align:center;"| 1:1 | style="text-align:center;"| 3:1 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- |[[Лига Европа 2013/14#Трети квалификационен кръг|Трети квалификационен кръг]] | style="text-align:center;"|{{флагче|Германия}} |[[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] | | style="text-align:center;"| 1:1 | style="text-align:center;"| 0:0 | style="text-align:center;"| 1:1 (ГЧТ) | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- | rowspan="2" |2014/15 | rowspan="2" |[[Лига Европа 2014/15|Лига Европа]] |[[Лига Европа 2014/15#Първи квалификационен кръг|Първи квалификационен кръг]] | style="text-align:center;"|{{flagicon|SMR}} |[[АК Либертас|Либертас]] | | style="text-align:center;"| 4:0 | style="text-align:center;"| 2:0 | style="text-align:center;"| 6:0 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- |[[Лига Европа 2014/15#Втори квалификационен кръг|Втори квалификационен кръг]] | style="text-align:center;"|{{флагче|Австрия}} |[[ФК Санкт Пьолтен|Санкт Пьолтен]] | | style="text-align:center;"| 2:1 | style="text-align:center;"| 0:2 | style="text-align:center;"| 2:3 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- | rowspan="3" |2017/18 | rowspan="3" |[[Лига Европа 2017/18|Лига Европа]] |[[Лига Европа 2017/18#Първи квалификационен кръг|Първи квалификационен кръг]] | style="text-align:center;"|{{флагче|Албания}} |[[ФК Партизани Тирана|Партизани Тирана]] | | style="text-align:center;"| 1:0 | style="text-align:center;"| 3:1 | style="text-align:center;"| 4:1 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- |[[Лига Европа 2017/18#Втори квалификационен кръг|Втори квалификационен кръг]] | style="text-align:center;"|{{флагче|Израел}} |[[Бейтар Йерусалим]] | | style="text-align:center;"| 4:0 | style="text-align:center;"| 1:1 | style="text-align:center;"| 5:1 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- |[[Лига Европа 2017/18#Трети квалификационен кръг|Трети квалификационен кръг]] | style="text-align:center;"|{{флагче|Португалия}} |[[КС Маритимо|Маритимо]] | | style="text-align:center;"| 0:0 | style="text-align:center;"| 0:2 | style="text-align:center;"| 0:2 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |2022/23 |[[Лига на конференциите 2022/23|Лига на конференциите]] |[[Лига на конференциите 2022/23#Втори квалификационен кръг|Втори квалификационен кръг]] | style="text-align:center;"|{{флагче|Кипър}} |[[ФК АПОЕЛ|АПОЕЛ]] | | style="text-align:center;"| 0:0 | style="text-align:center;"| 0:2 | style="text-align:center;"| 0:2 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- | rowspan="3" |2024/25 | rowspan="2" |[[Лига_Европа_2024/25|Лига Европа]] |[[Лига_Европа_2024/25#Първи_квалификационен_кръг|Първи квалификационен кръг]] | style="text-align:center;"|{{флагче|Словения}} |[[НК_Марибор|Марибор]] | | style="text-align:center;"| 2:1 | style="text-align:center;"| 2:2 | style="text-align:center;"| 4:3 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- |[[Лига_Европа_2024/25#Втори_квалификационен_кръг|Втори квалификационен кръг]] | style="text-align:center;"|{{флагче|Гърция}} |[[ФК_„Панатинайкос“|Панатинайкос]] | | style="text-align:center;"| 1:2 | style="text-align:center;"| 0:4 | style="text-align:center;"| 1:6 | style="text-align:center;"| [[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |[[Лига_на_конференциите_2024/25|Лига на конференциите]] |[[Лига_на_конференциите_2024/25#Трети_квалификационен_кръг|Трети квалификационен кръг]] | style="text-align:center;"|{{флагче|Босна и херцеговина}} |[[ХСК_Зрински|Зрински Мостар]] | | style="text-align:center;"| 2:1 | style="text-align:center;"| 0:2 | style="text-align:center;"| 2:3 | style="text-align:center;"| [[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |} == Участия в Турнира за Купа Интертото == {| class="wikitable mw-collapsible" |- ! Сезон ! Турнир ! Кръг ! Държава ! Отбор ! ! Домакин ! Гост ! Общо ! Продължава/Отпада |- |1983 |[[1983 Intertoto Cup|Купа Интертото]] |Група 10 | style="text-align:center;"|{{флагче|Чехословакия}} |[[Витковице|СК Витковице]] | | style="text-align:center;"| 5:1 | style="text-align:center;"| 2:4 | style="text-align:center;"| 7:5 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |Група 10 | style="text-align:center;"|{{флагче|Германия}} |[[ФК Айнтрахт (Брауншвайг)|Айнтрахт Брауншвайг]] | | style="text-align:center;"| 0:1 | style="text-align:center;"| 0:2 | style="text-align:center;"| 0:3 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- | | |Група 10 | style="text-align:center;"|{{флагче|Швеция}} |[[ИФ Елфсбори|Елфсборг]] | | style="text-align:center;"| 4:0 | style="text-align:center;"| 0:0 | style="text-align:center;"| 4:0 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- |1991 |[[1991 Intertoto Cup|Купа Интертото]] |Група 8 | style="text-align:center;"|{{флагче|Словакия}} |[[ДАК 1904 Дунайска Стреда|Дунайска Стреда]] | | style="text-align:center;"| 1:3 | style="text-align:center;"| 1:4 | style="text-align:center;"| 2:7 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- | | |Група 8 | style="text-align:center;"|{{флагче|Румъния}} |[[ФК Рапид Букурещ|Рапид Букурещ]] | | style="text-align:center;"| 5:0 | style="text-align:center;"| 1:2 | style="text-align:center;"| 6:2 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |} == Участия в Турнира за Балканската купа == {| class="wikitable mw-collapsible" |- ! Сезон ! Турнир ! Кръг ! Държава ! Отбор ! ! Домакин ! Гост ! Общо ! Продължава/Отпада |- |1971/72 |[[Балканска клубна купа (футбол)|Балканска купа]] |Групова фаза | style="text-align:center;"|{{флагче|Турция}} |[[Гьозтепе СК|Гьозтепе]] | | style="text-align:center;"| 3:0 | style="text-align:center;"| 1:3 | style="text-align:center;"| 4:3 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |Групова фаза | style="text-align:center;"|{{флагче|Румъния|1952}} |[[ФК Брашов|Брашов]] | | style="text-align:center;"| 1:1 | style="text-align:center;"| 3:2 | style="text-align:center;"| 4:3 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- style="background:gold" | | |Финал | style="text-align:center;"|{{флагче|СФРЮ}} |[[ФК Вардар|Вардар Скопие]] | | style="text-align:center;"| 5:0 | style="text-align:center;"| 0:4 | style="text-align:center;"| 5:4 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- |1980/81 |Балканска купа |Групова фаза | style="text-align:center;"|{{флагче|Румъния|1952}} |[[ФК Спортул Студенцеск (Букурещ)|Спортул Студенцеск]] | | style="text-align:center;"| 3:0 ¹ | style="text-align:center;"| 2:3 | style="text-align:center;"| 5:3 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- style="background:silver" | | |Финал | style="text-align:center;"|{{флагче|СФРЮ}} |[[Вележ (Мостар)]] | | style="text-align:center;"| 5:6 | style="text-align:center;"| 2:6 | style="text-align:center;"| 7:12 | style="text-align:center;"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |} ¹. Спортул Студенцеск се оттегля от турнира. == Състав 2025/2026 == ''Към 16 януари 2026 г.'' {{ПФК Ботев (Пловдив) - актуален състав}} == Стадион == Първоначално „жълто-черните“ тренират на поляните до Тютюневата фабрика, на „Пепинерата“ (Сточна гара), на [[Гладно поле (квартал)|Гладно поле]] или в [[Мараша (Пловдив)|Мараша]]. Официалните мачове се провеждали на игрище „Колежа“, което е било супер модерно за времето си – със съблекални, официална ложа и трибуни. Няма сведения клубът да е плащал наем за ползване на стадиона, който бил стопанисван от [[Свети Августин (колеж в Пловдив)|Френския колеж]]. През 1924 г. Управителният съвет на клуба, начело с адвоката Георги Хитрилов, взима решение за изграждане на собствено парк-игрище. Отправени са официални искания към градската управа за отпускане на терен. Въз основа на протокол № 59/20.11.1925 г. Пловдивската община отпуска 36 декара общинска земя в квартал „Ухото“ на Кичук Париж, югоизточно от Централна гара. За кратко време игрището е оградено с каменна стена, вдигната е официална трибуна с клубни помещения, а теренът е затревен. Първата официална среща на новопостроеното парк-игрище „Ботев“ се играе на 23 май 1926 година. [[Файл:Protocolbook1926-1927BotevPlovdiv-page28.jpg|мини|Протоколираното решение за построяване бюст-паметника на патрона на клуба.]] Година по-късно ръководството решава да постави монумент на клубния патрон, поета-революционер [[Христо Ботев]], пред входа на новия дом. Основава се фонд „Постройка на бюст-паметник на Христо Ботев“ за набиране на финансови средства. На 16 ноември 1926 г. „настоятелството“ на СК „Христо Ботев“ набелязва 5 инициативи за събиране на средства по построяването на бюст-паметника: провеждането на нова предметна томбола, създаването на „Златна книга на спортен клуб „Хр. Ботев“ Пловдив“, изпращането на покани към видни български писатели и общественици, които да изнасят научни лекции в Пловдив, организирането на коледен хор и неделни следобедни забави. По-късно са добавени още две инициативи: организирането на бал през месец март 1927 г. и разпродажба на „Ботев лист“.<ref name=":0">[http://www.azbuki.bg/editions/azbuki/archive/archive2011/doc_view/1523-cheteliazov012014 Четелязов, Пламен. Дарителската акция на СК „Христо Ботев“ за построяването на първия бюст-паметник на Христо Ботев в Пловдив през 1927 г. Списание „История“. Национално издателство „Аз Буки“, брой 22, номер 1, 2014 г.]</ref> На корицата на „Златна книга на спортен клуб „Хр. Ботев“ Пловдив“ е поставен портрет на Христо Ботйов, нарисуван от Нягул Станчев. На 28 януари 1927, секретарят Вълко Куманов е натоварен със задачата да замине за София, където да поднесе „Златната книга“ за подпис пред [[Борис III|Негово Величество Борис III Цар на Българите]]. На 1 март 1927, Вълко Куманов докладва, че Негово Величество е подписало книгата и е подарило 2000 лв. за направата на паметника. Подписът на Борис III Цар на Българите стои точно под герба на първа страница от „Златната книга“. До тържественото откриване на паметника на 2 юни 1927 г. в „Златната книга“ се подписват и оставят своите послания Окръжният управител на Пловдив, Председателят на окръжната комисия, Началникът на Пловдивския гарнизон и [[Андрей Ляпчев]] – министър-председател на България. Последният пише: „Всяко занимание иска почивка, най-добрата е спортът, както той дотъкмява онова що ежедневния черен труд отнема и както той хармонира с възрастта и с дълга към отечеството.“ Предметната томбола с цел събиране на средства за построяването на бюст-паметника е проведена на 27 март 1927 г. Чистите приходи от нея възлизат на 32 325 лв. В „Протоколна книга на спортен клуб „Христо Ботев“ – Пловдив“ са описани предметите, които са останали не потърсени след провеждането на томболата – портрет на Христо Ботев в рамка, пешкирник от орехово дърво с огледало, гарнитура за шиене, закачалка с огледало и др.<ref name=":0" /> Благодарение на организиран коледен хор и провеждане на т.нар. „коледуване“ са събрани 1731 лв.<ref name=":0" /> На 16 ноември 1926 г. е взето решението да бъде организирано изпращането на покани към видни български писатели и общественици, които да изнасят научни лекции в Пловдив. „Протоколна книга на спортен клуб „Христо Ботев“ – Пловдив“ не пази сведения за успешното провеждане на подобни лекции. Среща се обаче информация за т.нар. „Ботев лист“ – сборник, в който са публикувани статии на видни общественици, спомени за Христо Ботев и моменти из дейността на клуба. Прогимназията „Христо Ботев“ е поканена да вземе участие в разпространението на „Ботев лист“, който съдържа 8 страници и е издаден на 2 юни 1927 от редакционен колектив при С. К. „Христо Ботев“ – Пловдив. Почетният член на клуба и изтъкнат пловдивски общественик [[Недко Каблешков]] също изпраща своя статия за сборника, която обаче е публикувана в отделна брошура с помощта на д-р Грую Хр. Данов. Не са запазени сведения какви средства са събрани от тази инициатива.<ref name=":0" /> Проведен е конкурс за проект между млади български скулптори, в който се включват Васил Вичев, Кирил Георгиев, Янко Павлов, Иван Топалов и още 3-ма творци, чийто имена не са запазени. На [[13 март]] [[1927]] г., след проведен референдум между клубните членове, специално жури в състав: председател Георги Атанасов (един от основателите и председателите на дружеството на южнобългарските художници) и членове арх. Стойко Стойков (една от най-ярките фигури в пловдивската архитектурна колегия в периода 1920 – 1940 г.), легендарният [[Цанко Лавренов]], Георги Хитрилов (председател на С. К. „Христо Ботев“ – Пловдив), С. С. Салгънджиев и Н. Радомиров, определя един проект от представените седем – този на Васил Вичев. На премирания автор е възложена изработката на паметника от специален мрамор, донесен за случая от Врачанския Балкан.<ref name=":0" /> Постаментът е официално открит на [[2 юни]] 1927 г. с литургия и патриотичен ритуал. Недко Каблешков държи пламенна реч. На церемонията присъстват лелята на Ботйов и четникът Иван Андонов, който прочувствено заявява: „''Не случайността постави паметника на великия българин на това място. Провидението е внушило на клубните членове да го вдигнат тук. Запомнете това – през Априлското въстание, когато в Пловдив са докарани заловени въстаници, точно на това място османците ги избиват и то е напоено с толкова много българска кръв. Днес тук стои каменния лик на певеца за свобода и величав борец на милото ни Отечество. Нека неговия дух ви окрилява винаги в спортните битки за чест и слава на нашия град. Да живей България!''“. Устроени са атлетически състезания, за които е поканен СК „Сердика“ София и са подготвени 100 медала с ленти както следва: 1-ва награда с бяла лента, 2-ра със зелена и 3-та с червена. Кулминацията на спортните прояви е футболният мач на „Ботев“ срещу СК „Левски“ София. Изработени са малки фотографии на бюст-паметника, за да се разпространяват по време на честването. Правят се плакати с „ботеви творения“, които се поставят на видни места из града.<ref name=":0" /> Клубът се сдобива с нотариален акт за собственост на игрището през [[1934]] година, като по този начин се слага край на тревогите, че мястото може да бъде отчуждено по един проект от 1918 г. за разширяване железопътното депо към Централна гара. В годините от 1926 от 1947, „Ботев“ (Пловдив) играе 6 международни срещи на това игрище – печели две, губи три и завършва веднъж наравно. Съперници са Адмира от [[Виена]] (1:7), [[Кечкемет]] от Унгария (3:2 и 2:4), [[Бешикташ]] от Цариград (0:0), Бохемианс от Прага (1:3) и „вундер-тима“ на Аустрия Виена (сензационна победа с 5:4). На 16 ноември 1934 г. българският национален отбор играе тук международен мач, побеждава с 2:1 унгарския национал. След установяването на комунистическата власт в град Пловдив и в неговия спортен живот настъпват тотални промени. През 1947 година клубната управа изработва план, според който съществуващото парк-игрище трябва да се превърне в модерен стадион с високи бетонни трибуни, волейболни и баскетболни площадки, тенис кортове и открит плувен басейн. Това не се осъществява. С едно решение на градското физкултурно ръководство през 1949 г. теренът в Кичук Париж е предаден за ползване на физкултурно дружество Спартак. В периода 1949 – 1961 „Ботев“ (Пловдив) ползва за тренировки и мачове стадиона на БДЖ, на бившето Асеновградско шосе, а също и старото игрище „Шипка“ в [[Кичук Париж]]. Впоследствие тимът се установява трайно на [[Пловдив (стадион)|Градския стадион]], известен с прозвището си „Високата кула“, а после и като „Голямата къща“. През 1959 г. властите разрешават строеж на нов клубен стадион на мястото на старото игрище в квартал „[[Каменица (квартал)|Каменица]]“. Първите строителни работи започват на 21 юли 1959 г. по проекта на арх. [[Антон Каравелов]]. Две години по-късно „Ботев“ (Пловдив) се завръща в своя исконен дом – на Колежа. Стадионът е открит с големи тържества на 14 май 1961 г. в присъствието на министър-председателя [[Антон Югов]], а символичната лента е прерязана от генерал [[Добри Джуров]]. Празненствата завършват с приятелски мач срещу румънския шампион „[[Стяуа]]“ (тогава ЧЧА) и жълто-черна победа с 3:0. През 1993 г., при управлението на Христо Данов, „[[Христо Ботев (стадион, Пловдив)|старчето на „Източен“ 10]]“ претърпява първия си съществен ремонт. Съблекалнята за гостуващите отбори е преместена в североизточния край на стадиона. Прокопан е тунел, между Сектор Север и Трибуна Изток, свързващ гостите с терена, намален е капацитетът на седящите места, а през 1995 г. е поставено електрическо осветление („лампите на брокерите“, останали от реконструкцията на тенис-комплекса „СТАД“ и не отговарящи на стандартите за футбол през нощта). Значителни козметични ремонти има в периода 2007 – 2008, когато заради разширяването на булевард ”Източен“ е стеснено пространството пред Централната трибуна. По същото време е върната съблекалнята за гости пак на старото си място, под официалните ложи. Укрепена е Трибуна Изток и се намалява нейния капацитет. Най-много публика е изпълвала Колежа на 27 февруари 1963 г. за четвъртфиналния мач за КНК срещу мадридския Атлетико (1:1) – 40 000 зрители. Рекордът за български мач е с Левски София (0:1) през 1966 г. – 37 000 зрители. На няколко пъти домът на „канарчетата“ е подслонявал и градските съперници – Локомотив и Спартак. „Смърфовете“ играят домакинските си срещи тук през пролетта на 1980 г. (тогава изпадат) и един мач през 2004 г. (стават шампиони). „Гладиаторите“ от Спартак ползват стадиона за няколко свои мача през 1995 г. Стадион „Ботев“ е домакинствал на финал за Националната купа през 2000 г. (Левски София – Нефтохимик 2:0). На 26 март 2012 г. е започната мащабна реконструкция на стадиона по идеен проект на архитект Георги Савов и с подкрепата на новия собственик на отбора [[Цветан Василев]].<ref>[http://plovdivskinovini.com/index.php/2012-08-07-16-41-36/2012-08-07-16-43-08/9830-tzvetan-vasilev-botev-igrae-evropeiski-futbol „Цветан Василев: Ботев играе европейски футбол“, www.plovdivski novini.com]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Според разчетите строителството ще погълне близо 20 милиона лева, а съоръжението трябва да бъде готово за експлоатация в края на 2014 година. Реконструкцията се състои от четири етапа.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.botevplovdiv.bg/component/content/article/83-%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%B4%D1%88%D0%BE%D1%83/1873-remont-stadion-bvotev |заглавие=„Започва ремонтът на Колежа“, официален сайт на ПФК Ботев Пловдив |достъп_дата=2016-06-30 |архив_дата=2013-06-22 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130622071552/http://www.botevplovdiv.bg/component/content/article/83-%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%B4%D1%88%D0%BE%D1%83/1873-remont-stadion-bvotev }}</ref> Първият етап е свързан с подмяна на терена и разполагане на модерна дренажна система и отоплителна инсталация. Теренът ще бъде с размери 68x105 метра. Съществуващата Трибуна Изток ще бъде ремонтирана, като под нея ще се намират съблекалня, стая за допинг и лекарски кабинет. Вторият етап обхваща цялостна реконструкция на Южния завой. Третият етап (аналогичен на втория) се отнася за Северния завой. Четвъртият етап засяга Централна трибуна. Тя ще бъде преместена с 10 метра навътре от сегашното си положение. Подходът към ложите ще се извършва от фасадата, която, заедно с бюст-паметника на Христо Ботев, е единственият спомен, който ще остане от настоящия вид на стадиона. След края на реконструкцията „Колежа“ ще разполага с 18000 седящи места, от които 120 ще бъдат ВИП. 80% от местата ще бъдат покрити. Паркингът ще побира 800 автомобила и 6 автобуса. Помещенията под трибуните ще бъдат на три нива. Те включват съблекални, медицински кабинети, зала за технически конференции, помещения за представителите на медиите, 4 спортни зали, музей, фен-магазин, санитарен възел, тераси и др. Мащабната реконструкция на стадиона е свързана и със създаването на детски школи, които да подкрепят и развиват младите футболни таланти.<ref>{{Citation |title=„Цветан Василев инвестира 20 милиона в базите на Ботев“ |url=http://futbolprognozi.com/tsvetan-vasilev-investira-20-miliona-v-b |accessdate=2013-08-30 |archivedate=2014-02-21 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140221195036/http://futbolprognozi.com/tsvetan-vasilev-investira-20-miliona-v-b }}</ref> == Класиране по сезони == ''За повече информация погледнете [[ПФК Ботев (Пловдив) през сезоните]]'' <timeline> ImageSize = width:1600 height:60 PlotArea = left:10 right:10 bottom:30 top:10 TimeAxis = orientation:horizontal format:yyyy DateFormat = dd/mm/yyyy Period = from:01/07/1948 till:01/07/2022 ScaleMajor = unit:year increment:2 start:1949 Colors = id:bl1 value:rgb(0.5,0.8,0.5) id:bl2 value:rgb(0.9,0.9,0.3) id:rs value:rgb(0.8,0.6,0.6) id:rn value:rgb(0.9,0.1,0.1) PlotData= bar:Position width:16 color:bl1 align:center from:01/07/1948 till:01/07/1949 shift:(0,-4) text:1 from:01/07/1948 till:01/07/1949 color:white shift:(0,14) text: "[[Б футболна група|Б]]" from:01/07/1949 till:01/07/1950 shift:(0,-4) text:2 from:01/07/1949 till:01/07/1950 color:red shift:(0,14) text: "[[В футболна група|В]]" from:01/07/1950 till:01/07/1951 shift:(0,-4) text:10 from:01/07/1951 till:01/07/1952 shift:(0,-4) text:9 from:01/07/1952 till:01/07/1953 shift:(0,-4) text:11 from:01/07/1950 till:01/07/1953 color:green shift:(0,14) text: "[[А футболна група|А група]]" from:01/07/1953 till:01/07/1954 shift:(0,-4) text:1 from:01/07/1953 till:01/07/1954 color:white shift:(0,14) text: "[[Б футболна група|Б група]]" from:01/07/1954 till:01/07/1955 shift:(0,-4) text:10 from:01/07/1955 till:01/07/1956 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1956 till:01/07/1957 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1957 till:01/07/1958 shift:(0,-4) text:9 from:01/07/1958 till:01/07/1959 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1959 till:01/07/1960 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/1960 till:01/07/1961 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1961 till:01/07/1962 shift:(0,-4) text:4 from:01/07/1962 till:01/07/1963 shift:(0,-4) text:2 from:01/07/1963 till:01/07/1964 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/1964 till:01/07/1965 shift:(0,-4) text:12 from:01/07/1965 till:01/07/1966 shift:(0,-4) text:10 from:01/07/1966 till:01/07/1967 shift:(0,-4) text:1 from:01/07/1967 till:01/07/1968 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/1968 till:01/07/1969 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/1969 till:01/07/1970 shift:(0,-4) text:4 from:01/07/1970 till:01/07/1971 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/1971 till:01/07/1972 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/1972 till:01/07/1973 shift:(0,-4) text:9 from:01/07/1973 till:01/07/1974 shift:(0,-4) text:10 from:01/07/1974 till:01/07/1975 shift:(0,-4) text:10 from:01/07/1975 till:01/07/1976 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/1976 till:01/07/1977 shift:(0,-4) text:11 from:01/07/1977 till:01/07/1978 shift:(0,-4) text:4 from:01/07/1978 till:01/07/1979 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/1979 till:01/07/1980 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/1980 till:01/07/1981 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1981 till:01/07/1982 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/1982 till:01/07/1983 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1983 till:01/07/1984 shift:(0,-4) text:9 from:01/07/1984 till:01/07/1985 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1985 till:01/07/1986 shift:(0,-4) text:2 from:01/07/1986 till:01/07/1987 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1987 till:01/07/1988 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1988 till:01/07/1989 shift:(0,-4) text:4 from:01/07/1989 till:01/07/1990 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/1990 till:01/07/1991 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/1991 till:01/07/1992 shift:(0,-4) text:4 from:01/07/1992 till:01/07/1993 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1993 till:01/07/1994 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1994 till:01/07/1995 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/1995 till:01/07/1996 shift:(0,-4) text:10 from:01/07/1996 till:01/07/1997 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/1997 till:01/07/1998 shift:(0,-4) text:11 from:01/07/1998 till:01/07/1999 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1999 till:01/07/2000 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/2000 till:01/07/2001 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/1954 till:01/07/2001 color:green shift:(0,14) text: "[[А футболна група|А група]]" from:01/07/2001 till:01/07/2002 shift:(0,-4) text:3 from:01/07/2001 till:01/07/2002 color:white shift:(0,14) text: "[[Б футболна група|Б]]" from:01/07/2002 till:01/07/2003 shift:(0,-4) text:12 from:01/07/2003 till:01/07/2004 shift:(0,-4) text:14 from:01/07/2002 till:01/07/2004 color:green shift:(0,14) text: "[[А футболна група|А]]" from:01/07/2004 till:01/07/2005 shift:(0,-4) text:2 from:01/07/2004 till:01/07/2005 color:white shift:(0,14) text: "[[Б футболна група|Б група]]" from:01/07/2005 till:01/07/2006 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/2006 till:01/07/2007 shift:(0,-4) text:10 from:01/07/2007 till:01/07/2008 shift:(0,-4) text:12 from:01/07/2008 till:01/07/2009 shift:(0,-4) text:13 from:01/07/2009 till:01/07/2010 shift:(0,-4) text:16 from:01/07/2005 till:01/07/2010 color:green shift:(0,14) text: "[[А футболна група|А група]]" from:01/07/2010 till:01/07/2011 shift:(0,-4) text:1 from:01/07/2010 till:01/07/2011 color:red shift:(0,14) text: "[[В футболна група|В]]" from:01/07/2011 till:01/07/2012 shift:(0,-4) text:2 from:01/07/2011 till:01/07/2012 color:white shift:(0,14) text: "[[Б футболна група|Б]]" from:01/07/2012 till:01/07/2013 shift:(0,-4) text:4 from:01/07/2013 till:01/07/2014 shift:(0,-4) text:4 from:01/07/2014 till:01/07/2015 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/2015 till:01/07/2016 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/2016 till:01/07/2017 shift:(0,-4) text:8 from:01/07/2017 till:01/07/2018 shift:(0,-4) text:5 from:01/07/2018 till:01/07/2019 shift:(0,-4) text:6 from:01/07/2019 till:01/07/2020 shift:(0,-4) text:7 from:01/07/2020 till:01/07/2021 shift:(0,-4) text:10 from:01/07/2021 till:01/07/2022 shift:(0,-4) text: from:01/07/2012 till:01/07/2022 color:green shift:(0,14) text: "[[А футболна група|А група]]" </timeline> * 67 сезона в А група * 5 сезона в Б група * 2 сезон във В група == Треньори == ''За повече информация погледнете [[Шаблон:ПФК Ботев (Пловдив) - треньори|ПФК Ботев (Пловдив) – треньори]]'' Списък с последните дванадесет треньора на клуба: {| class="wikitable" style="text-align: center" |- !| !|Име !|От !|До !|Постижения |- |{{флагче|България}} |align=left|[[Марин Бакалов]] |align=left|15.06.2010 |align=left|20.02.2011 |– |- |{{флагче|България}} |align=left|[[Костадин Видолов]] |align=left|20.02.2011 |align=left|15.05.2011 |– |- |{{флагче|България}} |align=left|[[Петър Хубчев]] |align=left|15.05.2011 |align=left|26.10.2011 |– |- |{{флагче|България}} |align=left|[[Милен Радуканов]] |align=left|26.10.2011 |align=left|26.03.2012 |– |- |{{флагче|България}} |align=left|Костадин Видолов* |align=left|26.03.2012 |align=left|05.06.2012 |– |- |{{флагче|България}} |align=left|[[Ферарио Спасов]] |align=left|05.06.2012 |align=left|10.12.2012 |– |- |{{флагче|България}} |align=left|[[Станимир Стоилов]] |align=left|1 януари 2013 |align=left|04.06.2014 | [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] [[Купа на България]] |- |{{флагче|България}} |align=left|[[Любослав Пенев]] |align=left|06.06.2014 |align=left|07.07.2014 |– |- |{{флагче|България}} |align=left|[[Велислав Вуцов]] |align=left|14.07.2014 |align=left|03.12.2014 |- |- |{{флагче|България}} |align=left|[[Петър Пенчев (треньор)|Петър Пенчев]] |align=left|03.12.2014 |align=left|27.07.2015 |– |- |{{флагче|Словения}} |align=left|[[Ермин Шиляк]] |align=left|27.07.2015 |align=left|10.11.2015 |– |- |{{флагче|България}} |align=left|[[Николай Костов]] |align=left|11.11.2015 |align=left|23.08.2016 |– |- |{{флагче|България}} |align=left|[[Николай Киров – Белия|Николай Киров]] |align=left|24.08.2016 |align=left|29.05.2019 | [[Файл:Bulgarian cup.png|25px]]Купа на България и [[Файл:Supercup bulgaria 2011.jpg|безрамка|25x25пкс]] [[Суперкупа на България]] |- |{{флагче|Нидерландия}} {{Флагче|Черна Гора}} |align=left|[[Желко Петрович]] |align=left|09.06.2019 |align=left|08.10.2019 |– |- |{{флагче|България}} |align=left|Ферарио Спасов |align=left|08.10.2019 |align=left|05.10.2020 |– |- |{{флагче|България}} |align=left|Петър Пенчев |align=left|06.10.2020 |align=left|06.12.2020 |- |- |{{флагче|България}} |align=left|Стефан Стоянов |align=left|07.12.2020 |align=left|08.01.2021 |– |- |{{флагче|Босна и Херцеговина}} |align=left|[[Азрудин Валентич]] |align=left|08.01.2021 |align=left|29.07.2022 |– |- |{{флагче|Армения}} |align=left|Артур Ованесян* |align=left|29.07.2022 |align=left|03.08.2022 |– |- |{{флагче|Хърватия}} |align=left|[[Желко Копич]] |align=left|03.08.2022 |align=left|06.12.2022 |– |- |{{флагче|Португалия}} |align=left|Бруно Балтазар |align=left|03.01.2023 |align=left|08.06.2023 |– |- |{{флагче|България}} |align=left|[[Станислав Генчев]] |align=left|08.06.2023 |align=left|22.08.2023 |– |- |{{флагче|Бразилия}} |align=left|Рафаел Ферейра* |align=left|22.08.2023 |align=left|03.09.2023 |– |- |{{флагче|Босна и Херцеговина}} |align=left|[[Душан Керкез]] |align=left|04.09.2023 |align=left|29.05.2025 | [[Файл:Bulgarian cup.png|25px]]Купа на България |– |- |{{флагче|България}} |align=left|[[Николай Киров]] |align=left|28.06.2025 |align=left|25.09.2025 |– |- |{{флагче|България}} |align=left|[[Иван Цветанов]] |align=left|30.09.2025 |align=left| |– |- |{{флагче|България}} |align=left|[[Димитър Димитров – Херо|Димитър Димитров]] |align=left|17.11.2025 |align=left|16.02.2026 |– |- |{{флагче|България}} |align=left|[[Лъчезар Балтанов]]* |align=left|19.02.2026 |align=left| |– |- |} == Президенти == ''За повече информация погледнете [[Шаблон:ПФК Ботев (Пловдив) - президенти|ПФК Ботев (Пловдив) – президенти]]'' Списък с последните десет президенти на клуба: {| class="wikitable" style="text-align: center" |- !| !|Име !|От !|До |- |{{флагче|България}} |align=left|[[Христо Данов (бизнесмен)|Христо Данов]] |align=left|16 януари 1993 |align=left|4 януари 1995 |- |{{флагче|България}} |align=left|Михаил Маркачев |align=left|4 януари 1995 |align=left|14.10.1996 |- |{{флагче|България}} |align=left|Георги Чакъров |align=left|14.10.1996 |align=left|16.09.1997 |- |{{флагче|България}} |align=left|Петко Муравенов |align=left|16.09.1997 |align=left|26.11.1997 |- |{{флагче|България}} |align=left|Веско Коритарев |align=left|26.11.1997 |align=left|16.12.1997 |- |{{флагче|България}} |align=left|Васко Нинов |align=left|16.12.1997 |align=left|16.03.1999 |- |{{флагче|България}} |align=left|Димитър Христолов |align=left|19.03.1999 |align=left|29.04.2010 |- |{{флагче|България}} |align=left|Марин Бакалов |align=left|29.04.2010 |align=left|30.10.2011 |- |{{флагче|България}} |align=left|Юли Попов |align=left|31.10.2011 |align=left|19.03.2014 |- |{{флагче|България}} |align=left|Иван Джиджев |align=left|19.03.2014 |align=left|07.07.2015 |- |{{флагче|България}} |align=left|Ангел Палийски |align=left|07.07.2015 |align=left|24.07.2018 |- |{{флагче|България}} |align=left|Георги Самуилов |align=left|03.10.2018 |align=left|07.01.2021 |- |{{флагче|Испания}} |align=left|Даниел Серехидо |align=left|07.01.2021 |align=left|26.09.2021 |- |{{флагче|Русия}} |align=left|Антон Зингаревич |align=left|30.09.2021 |align=left|14.04.2025 |- |{{флагче|България}} |align=left|Васил Боснешки |align=left|01.07.2025 |align=left| |} == Прочути футболисти == {| |- style="vertical-align: top;" | * [[Александър Александров (футболист)|Александър Александров – Кривия]] * [[Александър Георгиев Иванов (футболист)|Александър Иванов – Каскета]] ([[1956]] – [[1990]]) * [[Александър Касъров]] * [[Александър Костов]] * Ангел Калбуров ([[1955]] – [[2014]]) * [[Антим Пехливанов]] * [[Антон Милков]] (1955 – [[1979]]) * Атанас Гаръбски – Танка (1955 – [[1996]]) * Атанас Маринов * [[Атанас Пашев]] * [[Аян Садъков]] ([[1961]] – [[2017]]) * [[Благой Блангев]] * [[Божидар Искренов|Божидар Искренов – Гибона]] * [[Борислав Михайлов]] * [[Борис Хвойнев]] * [[Вангел Каунджиев – Ченгеля]] ([[1908]] – [[1986]]) * [[Вангел Делев]] * [[Васил Симов (футболист)|Васил Симов]] * [[Виден Апостолов]] * [[Гено Добревски]] * [[Георги Аспарухов|Георги Аспарухов – Гунди]] ([[1943]] – [[1971]]) * [[Георги Бечиров]] * [[Георги Георгиев (футболист)|Георги Георгиев – Гецата]] * [[Георги Донков]] * [[Георги Кекеманов]] * [[Георги Марков (футболист)|Георги Марков]] ([[1972]] – [[2018]]) * [[Георги Попов (футболист)|Георги Попов – Тумби]] * [[Георги Разложки]] * [[Георги Славков|Георги Славков – Бенкса]] ([[1958]] – 2014) * [[Георги Убинов – Графа]] ([[1947]] – [[2016]]) * [[Георги Харалампиев|Георги Харалампиев – Ампе]] | * [[Георги Цветанов]] ([[1968]] – [[2013]]) * [[Георги Чакъров (футболист)|Георги Чакъров]] ([[1933]] – [[1988]]) * [[Георги Христов (футболист)|Георги Христов]] * [[Даниел Божков]] * [[Димитър Лафчиев]] * [[Димитър Вичев]] * [[Димитър Танков]] * [[Димитър Телкийски|Димитър Телкийски – Мечо]] * [[Димитър Младенов (футболист)|Димитър Младенов]] * [[Димитър Костадинов – Мики]] * [[Динко Дерменджиев – Чико]] * [[Добрин Ненов]] * [[Енгибар Енгибаров]] * [[Запрян Раков]] * [[Иван Вуцов]] * [[Иван Глухчев]] * [[Иван Добревски (футболист)|Иван Добревски]] * [[Иван Кочев (футболист)|Иван Кочев]] * [[Иван Кючуков (футболист)|Иван Кючуков]] * [[Иван Притъргов]] * [[Иван Сотиров (футболист)|Иван Сотиров – Албанеца]] * [[Иван Цветков (футболист)|Иван Цветков – Цар Иван]] * [[Иван Занев]] * [[Ивелин Попов]] * [[Йордан Кичеков]] * [[Кирил Пейчев]] * [[Коста Босаков]] * [[Коста Танев]] * [[Костадин Костадинов (футболист)|Костадин Костадинов]] | | * [[Костадин Видолов]] * [[Красимир Манолов]] * [[Крум Янев|Крум Янев – Палакмана]] * [[Лилчо Арсов]] * [[Лъчезар Балтанов|Лъчезар Балтанов – Лъчо]] * [[Марин Бакалов|Марин Бакалов – Мери]] * [[Митко Аргиров]] * [[Михаил Карушков]] * [[Найден Радомиров]] * [[Наско Сираков]] * [[Никола Щерев – Старика]] * [[Петър Зехтински|Петър Зехтински – Зико]] * [[Петър Курдов]] * [[Райко Стойнов]] ([[1937]] – [[2010]]) * [[Райно Панайотов]] * [[Румен Юруков (футболист)|Румен Юруков – Пики]] * [[Станчо Проданов – Зигото]] * [[Стоичко Пешев]] * [[Спас Джевизов]] * [[Славчо Хорозов]] * [[Сашо Ангелов]] * [[Тодор Зайцев]] * [[Тодор Неделев]] * [[Трифон Пачев]] * [[Тодор Тодоров – Дура]] * [[Христофор Маринов|Христофор Маринов – Фори]] * [[Христо Илиев (футболист)|Христо Илиев – Патрата]] * [[Христо Коилов]] * [[Янко Самоковлиев]] * [[Ясен Петров|Ясен Петров – Джанини]] |} == Известни ботевисти == * Александър Дяков, адвокат, директор на международния Пловдивски панаир (1997 – 2002) * [[Андон Андонов (политик)|Андон Андонов]], управител на Област Пловдив (1997 – 2001) * Апостол Апостолов, икономист * [[Антон Горчев]], актьор * [[Божидар Здравков]], кмет на Пловдив (1932 – 1939) * [[Боян Ботйов]], председател на Общонародна фондация "Хр.Ботев", прапраплеменник на Христо Ботев * Валентин Маринов, архитект * Григорий Вазов, икономист * Димитър Данчев – първият български покер милионер * [[Димитър Кърнев]], музикант * [[Димитър Аврамов (политолог)|Димитър Аврамов]], политолог * [[Жан Виденов]], министър-председател на [[България]] ([[1995]] – [[1997]]) * [[Желязко Христов]], лекар, синдикалист * [[Здравко Димитров]], баскетболист, кмет на Пловдив (2019 – 2023) * [[Ивайло Михайлов]], оперен певец * [[Иван Андонов (режисьор)|Иван Андонов]], кинорежисьор * [[Иван Бедров]], журналист * [[Иван Даскалов]], апелативен прокурор на Пловдив * [[Иван Тотев]], кмет на Пловдив (2011 – 2019) * [[Йордан Велчев]], историк * [[Йордан Йовчев]], гимнастик, четирикратен световен шампион. * [[Йордан Христосков]], управител на Националния осигурителен институт (2000 – 2009) * Йордан Радев, директор на [[Международен панаир Пловдив|Международния панаир]] (2002 – 2007) * [[Константин Кацаров (певец)|Константин Кацаров]], певец, вокалист на [[Ренегат (група)|група Ренегат]] * [[Марин Йончев]], музикант * [[Мария Петрова (гимнастичка)|Мария Петрова]], трикратна световна шампионка по художествена гимнастика * [[Недко Каблешков]], юрист и общественик * [[Никола Добрев (индустриалец)|Никола Добрев]], икономист и предприемач * [[Обрейко Обрейков]], финансист, създател на Международния панаир * [[Петър Стоянов]], президент на България (1997 – [[2002]]) * Розалин Петков, управител на Област Пловдив от 12 август 2014 г. * [[Росен Димов]], апелативен прокурор на Пловдив * [[Румен Минков]], български футболен историк, статистик и изследовател на женския футбол в България * Свилен Ноев, музикант * [[Славчо Атанасов]], кмет на град Пловдив (2007 – 2011) * [[Сотир Цацаров]], Главен Прокурор на Република България (2012 – 2019) * д-р [[Стоян Тонев]], лекар * Стойо Вартоломеев, книгоиздател * [[Стефка Костадинова]], Олимпийски шампион, Президент на БОK * [https://www.youtube.com/watch?v=v0cl91rZCFw/ Тодор Батков] * [[Христо Стоичков]], футболист * [[Христо Кидиков]], певец * [[Цветан Василев]], бизнесмен<ref>{{cite web |url=http://www.bgfootball.com/new.php?id=30071&blog_id=&s_id=BG |title=Българският футбол на едно място |publisher=BGfootball.com |date=31 юли 2013 |accessdate=25 април 2018 |архив_дата=2017-09-05 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170905004517/http://www.bgfootball.com/new.php?id=30071&blog_id=&s_id=BG }}</ref> == Почетни членове == * [[Димитър Кудоглу]] – Основните дейности по успешната дарителска акция и построяването на първия бюст-паметник на Христо Ботев в Пловдив са осъществени от края на 1926 г. до първата половина на 1927 г. По същото време Димитър Кудоглу закупува сградата на хотел „Цар Симеон“, дарява я на българския народ в лицето на правителството за направата на Дом на благотворителността и народното здраве, който отваря врати през есента на 1927 г. В деня на официалното откриване, 8 ноември, величествена манифестация приветства благодетеля Кудоглу по улиците на Пловдив. На същата дата СК „Христо Ботев“ провежда своето общо годишно събрание. Членовете почитат със ставане на крака „големия дарител и добър българин“ Димитър Петров Кудоглу, като го провъзгласяват с телеграма за почетен член на клуба. Събитието е отразено в „Протоколна книга на спортен клуб „Христо Ботев“ – Пловдив 1926 – 1927“, а текстът на телеграмата гласи следното: „Членовете на СК „Христо Ботев“ Пловдив, събрани днес на Общо годишно събрание, като съжаляват, че не могат да вземат участие при освещаването на Диспансера, отдават дълбока почит на Великото Ви и единствено в историята на града ни дарение и единодушно Ви обявяват за почетен член на клуба. Здравейте.“<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://historymuseumplovdiv.org/front/news.php?tid=6&sid=8&bim=bkg1323507524.jpg |заглавие=Четелязов, Пламен. Дарителската акция на СК „Христо Ботев“ за построяването на първия бюст-паметник на Христо Ботев в Пловдив през 1927 г., historymuseumplovdiv.org/, 25.10.2012 г. |достъп_дата=2014-02-14 |архив_дата=2014-02-21 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140221174820/http://historymuseumplovdiv.org/front/news.php?tid=6&sid=8&bim=bkg1323507524.jpg }}</ref> * [[Недко Каблешков]] – видният български общественик, политик, публицист и адвокат е обявен за почетен член на спортен клуб „Христо Ботев“ през 1928 г. == Зала на славата == [[Файл:Dinko Dermendzhiev.jpg|215px|мини|дясно|Легендата [[Динко Дерменджиев]] държи два [[рекорд]]а за клуба: по изиграни мачове (447 двубоя) и отбелязани голове (194)]] {| |- | style="vertical-align:top; width:33%;"| '''С най-много мачове за клуба''' {| class="wikitable" style="text-align: left;" |- !#!!Име!!Мачове |- |1||{{флагче|България}} [[Динко Дерменджиев]]||447 |- |2||{{флагче|България}} [[Виден Апостолов]]||429 |- |3||{{флагче|България}} [[Запрян Раков]]||359 |- |4||{{флагче|България}} [[Марин Бакалов]]||353 |- |5||{{флагче|България}} [[Петър Зехтински]]||351 |- |6||{{флагче|България}} [[Костадин Костадинов (футболист)|Костадин Костадинов]]||349 |- |7||{{флагче|България}} [[Димитър Младенов (футболист)|Димитър Младенов]]||347 |- |8||{{флагче|България}} [[Славчо Хорозов]]||341 |- |9||{{флагче|България}} [[Трифон Пачев]]||320 |- |10||{{флагче|България}} [[Георги Попов (футболист)|Георги Попов]]||309 |} | style="vertical-align:top; width:33%;"| '''Голмайстори на А група''' {| class="wikitable" style="text-align: left;" |- !Година!!Име!!Голове |- |1961||{{флагче|България}} [[Иван Сотиров (футболист)|Иван Сотиров]]||20 |- |1975||{{флагче|България}} [[Иван Притъргов]]||20 |- |1981||{{флагче|България}} [[Георги Славков]]||31 |- |1983||{{флагче|България}} [[Антим Пехливанов]]||20 |- |1986||{{флагче|България}} [[Атанас Пашев]]||30 |- |2008||{{флагче|България}} [[Георги Христов (футболист)|Георги Христов]]||19 |} | style="vertical-align:top; width:37%;"| '''С най-много голове за клуба''' {| class="wikitable" style="text-align: left;" |- !#!!Име!!Голове |- |1||{{флагче|България}} Динко Дерменджиев||194 |- |2||{{флагче|България}} Костадин Костадинов||106 |- |3||{{флагче|България}} Атанас Пашев||100 |- |4||{{флагче|България}} Антим Пехливанов||89 |- |5||{{флагче|България}} Иван Сотиров||86 |- |6||{{флагче|България}} Георги Попов||83 |- |7||{{флагче|България}} [[Тодор Неделев]]||77 |- |8||{{флагче|България}} [[Добрин Ненов]]||76 |- |9||{{флагче|България}} [[Борис Хвойнев]]||75 |- |10||{{флагче|България}} Георги Славков||61 |} |} * Данните са до 29 декември 2019 година. == Най-големи победи == * 9:0 [[ФК Марек (Дупница)|Марек]] – 14 август 1965 * 8:0 [[ПСФК Черноморец (Бургас)|Черноморец Бс]] – 1 септември 1984 * 8:0 [[ПФК Миньор (Перник)|Миньор]] – 9 юни 1985 * 8:1 [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] (Шампион в същия сезон) – 22 декември 1985 * 7:0 [[ПФК Беласица (Петрич)|Беласица]] – 19 май 1984 * 7:1 [[ФК Монтана|Монтана]] – 7 април 2017 * 7:1 [[ПФК Пирин (Гоце Делчев)|Пирин ГД]] – 28 юли 2013 * 7:2 [[ПФК Спартак (Плевен)|Спартак Пл]] – 11 декември 1985 * 6:0 [[ПФК Спартак (Варна)|Спартак Вн]] – 1963 * 6:0 [[ПФК Дунав (Русе)|Дунав Русе]] – 18 декември 1966 * 6:0 Дунав Русе – 3 април 1971 * 6:0 [[ПФК Славия (София)|Славия]] – 6 април 1994 * 6:0 Берое – 4 октомври 1994 * 6:0 Славия – 2 октомври 1999 * 6:0 [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев Враца]] - 5 ноември 2022 * 6:0 [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив Сф]] – 26 октомври 2023 * 6:0 [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]]– 14 май 2025 * 6:1 [[ПФК Левски (София)|Левски Сф]] – 8 юли 1962 * 6:1 [[ФК Димитровград|Химик Димгр]] – 29 юни 1963 * 6:1 [[ПФК Пирин (Благоевград)|Пирин Бл]] – 30 септември 1978 * 6:1 [[ПОФК Сливен 2000|Сливен]] – 25 октомври 1980 * 6:1 [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев Враца]] – 2 март 1986 * 6:1 Спартак Вн – 19 ноември 1993 * 5:0 [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пд]] – 27 август 1988 * 5:0 [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пд]] – 2 септември 1995 * 6:2 [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив Сф]] – 21 ноември 1982 == Контакти == Пловдив 4017, кв. Каменица, бул. „Източен“ 10, тел.: 032/ 66 77 99 == Външни препратки == {{Commonscat|PFC Botev Plovdiv}} * [http://www.botevplovdiv.bg/ Официален сайт на „Ботев“ (Пловдив)] * [http://bultras.com/ Официален сайт на феновете на „Ботев“ (Пловдив)] * [http://kpbp.bg/ Клуб на привържениците на „Ботев“ (Пловдив)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140118105458/http://kpbp.bg/ |date=2014-01-18 }} * [http://www.canary4ever.com/ Неофициална страница за „Ботев“ (Пловдив)] * [http://bultrastory.blogspot.com/ Блог за историята на феновете на Ботев] * [http://www.botev1912.com/ Официален сайт на Клуб 1912] * [https://www.flashscore.bg/team/botev-plovdiv/xzz3KroU/ Ботев Пловдив - резултати] резултати от последните мачове на Ботев Пловдив == Източници == <references /> * [https://efbetleague.com/ Официален сайт на Първа професионална футболна лига (efbet Лига)] * [https://bfunion.bg/ Официален сайт на БФС (Български футболен съюз)] * [https://bfu-tournaments.com/leagues/first Турнири на БФС (Български футболен съюз)] {{А Група}} {{Първа професионална футболна лига - Стадиони}} {{Портал|Футбол|България}} [[Категория:Основани в България през 1912 година]] [[Категория:Военни футболни клубове в България|Ботев]] [[Категория:Френски колеж в Пловдив]] [[Категория:Ботев (Пловдив)| ]] [[Категория:Обекти, наречени на Христо Ботев]] lfidfcb0yi733a3p9ofzg9kh9uok9s3 0 57854 12876669 12874849 2026-04-10T15:05:26Z Rumensz 125859 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда за най-добра чуждестранна книга]] → [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] 12876669 wikitext text/x-wiki {{писател | име = Габриел Гарсия Маркес | снимка = Gabriel García Márquez 01.jpg | описание = Габриел Гарсия Маркес | псевдоним = Габо | място на раждане = [[Аракатака]], [[Колумбия]] | място на смърт = [[Мексико сити]], [[Мексико]] | работил = [[писател]] | националност = {{Колумбия}} | период = 1947 – 2010 | жанрове = [[роман]], [[разказ]], [[репортаж]] | теми = | направление = [[магически реализъм]] | дебют = | повлиян = [[Уилям Фокнър]] | повлиял = | награди = [[Файл:Nobel prize medal.svg‎|25px]] Нобелова награда (1982) | брак = Мерседес Барча Пардо | деца = Родриго Гарсия Барча, Гонсало Гарсия Барча | подпис = Gabriel Marquez Signature.png | сайт = | бележки = }} '''{{нобел}} Габриел Хосе де ла Конкордия Гарсия Маркес''' ({{lang|es|Gabriel José de la Concordia García Márquez}}) е пълното име на [[Колумбия|колумбийския]] [[писател]], [[журналист]], [[издател]] и [[общественик]], по-известен само като '''Габриел Гарсия Маркес''', познат и като ''Габо'' или ''Габито'' (умалително на Габриел) в цяла [[Латинска Америка]]. Той е сред най-значимите автори от XX век и един от най-добрите на [[испански език]], носител на [[Нобелова награда за литература|Нобеловата награда за литература]] през 1982 г. и на Нойщадската литературна награда през 1972 г.<ref>{{cite web | url=http://www.nobelprize.org/nobel_prizes/literature/laureates/1982/ | title=The Nobel Prize in Literature 1982 | accessdate=18 април 2014}}</ref> Напуска правна кариера, за да се отдаде на журнализъм. През 1958 г. се жени за Мерседес Барча и има двама сина.<ref>[https://www.bbc.co.uk/news/world-latin-america-27073911 Author Gabriel Garcia Marquez dies], ''[[BBC News]]'', 17 April 2014.</ref> Стартира своята кариера като журналист, но популярност добива с романите си „[[Сто години самота]]“ (1967), „[[Есента на патриарха]]“ (1975) и „[[Любов по време на холера]]“ (1985). Често е сочен за най-известния представител на [[магически реализъм|магическия реализъм]], елементи от който се откриват в много негови произведения. Основен мотив в тях е [[самота]]та. След смъртта му през 2014 г. [[Хуан Мануел Сантос]], президент на Колумбия, го нарича най-великият колумбиец за всички времена.<ref>{{cite news|url=https://www.theguardian.com/books/2014/apr/19/gabrielgarciamarquez-colombia |title=Gabriel García Márquez: 'The greatest Colombian who ever lived' &#124; Books |newspaper=[[The Guardian]] |date=2016-01-28 |accessdate=2017-07-18}}</ref> == Биография == === Произход и ранни години === Габриел Гарсия Маркес е роден на 6 март 1927 година в [[Аракатака]], [[Колумбия]], известно като [[банан]]овото [[пристанище]] на [[Карибско море]], но прекарва по-голямата част от живота си в [[Европа]] и [[Мексико]], където остава до смъртта си. Баща му е фармацевт. В ранното си детство е отгледан от своите дядо и баба, които повлияват значително на формирането на неговия мироглед. Политическите му и идеологически виждания и разбирания се оформят предимно на базата на историите, разказвани от неговия дядо – полковника, който е и изкусен златар. Вместо приказки, Маркес е закърмен с военни истории от гражданската война. Дядо му е със свободни разбирания, либерал.<ref>Маргарита Друмева, [http://www.public-republic.com/magazine/2009/09/26197.php Габриел Гарсия Маркес: „Животът е по-безкраен от смъртта“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110927144617/http://www.public-republic.com/magazine/2009/09/26197.php |date=2011-09-27 }}, public-republic.com, 5 септември 2009 г.</ref> Баба му от друга страна му разказва истории за [[Дух (призрак)|духове]], суеверия, поличби и свръхестествени явления. Когато е на 8 години, дядо му умира и той е отведен да живее с родителите си. За него в началото те са чужди хора. В лицея, където започва да учи, пише хумористични поеми и рисува карикатури. Получава прякора „Старикът“ от съучениците си, защото е прекалено сериозен и няма атлетична фигура. Завършва училище през 1946 г., след което записва [[право]] в Колумбийския университет в [[Богота]], но сърцето му го влече към [[журналистика]]та. Спира да ходи на лекции, започва да пуши много и се движи в кръга на литератори, художници и журналисти социалисти. Един ден в ръцете му попада книгата на [[Франц Кафка]] „[[Метаморфозата]]“. Тя променя живота му завинаги. === Журналистическа кариера === През 1950 година скъсва окончателно с правото и се посвещава на литературата. Той така и не завършва висшето си образование. Гарсия Маркес започва кариерата си като [[репортер]] в колумбийския [[всекидневник]] „Ел Еспектадор“ (''El Espectador''). Първата му голяма творба е „Разказ за едно корабокрушение“ (''„Relato de un náufrago“''). Тя излиза в [[подлистник|подлистници]] през 1955 г. и описва историята на едно истинско [[корабокрушение]]. Историята е следната – през 1955 година военният кораб Калдас потъва заедно с целия екипаж, остава жив само Луис Алехандро Веласко, който успява да оцелее 10 дни в открито море на сал. При завръщането си на сушата, той разказва на журналистите, че потъналият военен кораб е пренасял [[контрабанда]] със знанието и покровителството на правителството. В резултат на всичко това Веласко е уволнен, а Гарсия Маркес е изпратен като кореспондент в чужбина в [[Рим]]. Завръщането му в Колумбия е рисковано и той започва да пътува из Европа – [[Париж]], [[Барселона]], след това и в други краища на света – [[Каракас]], [[Ню Йорк]]. === Семейство === Габриел Гарсия Маркес се среща с Мерседес Барча, докато тя е в колежа, но и двамата решават да завършат, преди да се оженят. След като той заминава за Европа, тя го чака да се завърне. Двамата сключват брак през 1958 г. На следващата година се ражда техният първи син Родриго Гарсия, днес филмов режисьор. 3 г. по-късно, в Мексико, се ражда и вторият им син Гонсало Гарсия, днес графичен дизайнер. === Слава === [[Файл:Gabogarciamarquez1.png|мини|Габриел Маркес подписва копие на [[книга]]та „[[Сто години самота]]“ в [[Хавана]], [[Куба]]]] Световната слава на Гарсия Маркес идва с публикуването на книгата „Сто години самота“ през 1967 година. Докато пише книгата, в продължение на 18 месеца, той продава [[Автомобил|колата]] си, взима храна на кредит, залага имущество и пуши по 6 кутии цигари на ден. Неуморният му труд се увенчава с огромен успех, книгата е приета с голям ентусиазъм и хвалебствия от критиката и преведена на чужди езици. След успеха, вече финансово осигурен, той заминава със семейството си отново за Европа и се установява в [[Барселона]], [[Испания]], където прекарва 7 години. === В България === През 1993 г. Габриел Гарсия Маркес лично забранява творбите му да се превеждат, издават и преиздават на български език, тъй като научава от преводача си на български [[Румен Стоянов (писател)|Румен Стоянов]], че издателите му за България отчитат минимални продажби, издаден тираж и печалби при положение, че всяко българско семейство има негова книга. Обиден, той отказва да се тиражират книгите му в [[България]]. През 2010 г. литературните агенти на Гарсия Маркес постигат споразумение с българско издателство за нови издания на негови книги.<ref>{{cite web | publisher = Издателство „Лъчезар Минчев“ | year = 2010 | url = http://www.latchezarmintcheffpublishers.com/?p=330 | title = Един писател с огромни криле отново в България! | accessdate = 26 януари 2011 | ref = harv}}</ref> === Болест === През 1989 г. е забелязано раково образувание на дробовете. През 1999 г. Габриел Грасия Маркес е диагностициран с [[лимфома]] – рак на лимфните жлези. Той претърпява 2 тежки операции; [[химиотерапия]]та, на която е подложен в болница в [[Лос Анджелис]], се оказва успешна и болестта изглежда излекувана. Това събитие обаче го навежда на мисълта, че трябва да започне да пише мемоарите си. „Намалих контактите с приятелите си до минимум, изключих телефона, отложих всички пътувания и всички планове. Заключих се в стаята и започнах да пиша всеки ден, без никакво прекъсване“, това споделя писателят пред колумбийския вестник Ел Тиемпо. През 2002 г. – 3 г. по-късно, той публикува „Живея, за да разказвам“ (''Vivir para Contarla'') – 1-вия том от трилогията мемоари. На 14 май 2012 г. е получена информация от интернет потребител, представящ се за Умберто Еко, че Маркес е починал. По-късно колумбийското национално радио официално опровергава новината. === Смърт === На 17 април 2014 г., след кратка хоспитализация, Габриел Гарсия Маркес умира в [[Мексико]] на 87-годишна възраст.<ref>[https://www.vesti.bg/sviat/pochina-izvestniiat-pisatel-gabriel-garsiia-markes-6010140 „Почина известният писател и нобелов лауреат Габриел Гарсия Маркес“], vesti.bg, 17 април 2014 г.</ref> == Творчество == [[Файл:Gala Ianugural 031.jpg|мини|260px|Заедно с министърката на културата на Колумбия Паула Морено на Международния кинофестивал в Гуадалахара, 19 март 2009 г.]] Често в произведенията на Гарсия Маркес има едновременно художествени и документални елементи. Най-ярките примери за това са [[повест]]та „Хроника на една предизвестена смърт“ (1981, по вестникарска хроника), [[роман]]ът „Любов по време на холера“ (1985, по спомени на бабата и дядото на автора) и други. Най-известният роман на Гарсия Маркес, „[[Сто години самота]]“ (1967), е продаден в над десет милиона копия. Той рисува живота в митичното южноамериканско село [[Макондо]] (което се появява и в други съчинения на автора и означава ''банан'' на езика [[банту]]). За него получава наградата [[Ромуло Галегос (награда)|„Ромуло Галегос“]] през 1972 г. През 1982 г. Гарсия Маркес е удостоен и с [[Нобелова награда за литература]] за цялостно творчество. Гарсия Маркес е известен със своето приятелство с [[Куба|кубинския]] лидер [[Фидел Кастро]], като често изразява симпатия към някои латиноамерикански [[революция|революционни]] групи, особено през 1960-те и 1970-те години. Въпреки това той е критичен към положението в собствената си страна и никога не подкрепя публично партизанските групи там. == Библиография == * [[1955]] – „''La hojarasca''“ * [[1961]] – „''El coronel no tiene quien le escriba''“ („Няма кой да пише на полковника“) * [[1962]] – „''Los funerales de la Mamá Grande''“ („Погребението на Мама Гранде“) * 1962 – „''Ojos de perro azul''“ * 1962 – „''La mala hora''“ („''В лош час''“) * [[1967]] – „''Cien años de soledad''“ („''[[Сто години самота]]''“) * [[1970]] – „''Relato de un náufrago''“ („Разказ на един корабокрушенец“) * [[1975]] – „''El otoño del patriarca''“ („Есента на патриарха“) * [[1978]] – „''La increíble y triste historia de la cándida Eréndira y de su abuela desalmada''“ * [[1981]] – „''Crónica de una muerte anunciada''“ („Хроника на една предизвестена смърт“) * [[1985]] – „''El amor en los tiempos del cólera''“ („[[Любов по време на холера]]“) * [[1989]] – „''El general en su laberinto''“ („Генералът в своя лабиринт“)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://plus.cobiss.net/cobiss/bg/bg/bib/1030282980#full|заглавие=Генералът в своя лабиринт : Роман|труд=[[COBISS]]|достъп_дата=2022-12-07}}</ref> * [[1992]] – „''Doce cuentos peregrinos''“ („Дванайсет странстващи разказа“) * [[1994]] – „''Del amor y otros demonios''“ („За любовта и други демони“) * [[1996]] – „''Noticia de un secuestro''“ * [[2002]] – „''Vivir para contarla''“ * [[2004]] – „''Memoria de mis putas tristes''“ („Спомен за моите тъжни проститутки") == Източници == <references /> == Външни препратки == {{Уикицитат|Габриел Гарсия Маркес}} * {{Моята библиотека автор|gabriel-garcia-marquez|Габриел Гарсия Маркес}} * [http://litclub.bg/library/prev/marquez/index.html Габриел Гарсия Маркес в Литературен клуб] {{нобел литература}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Гарсия Маркес, Габриел}} [[Категория:Писатели магически реалисти]] [[Категория:Колумбийски романисти]] [[Категория:Автори на разкази]] [[Категория:Колумбийски сценаристи]] [[Категория:Журналисти]] [[Категория:Автобиографи]] [[Категория:Носители на Нобелова награда за литература]] [[Категория:Носители на Димитровска награда]] [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] [[Категория:Носители на ордена на Почетния легион]] [[Категория:Доктор хонорис кауза на Колумбийския университет]] [[Категория:Социалисти]] [[Категория:Починали в град Мексико]] [[Категория:Починали от пневмония]] ebvek8pu5h9sz4fwgfd6w8sw6cp1rsy 0 58632 12876641 12873252 2026-04-10T14:45:19Z ~2026-22196-89 391881 12876641 wikitext text/x-wiki {{без източници|21:10, 22 юни 2020 (UTC)}} {{Футболен отбор | име на отбора = {{Флагче|България}} Добрухуй | герб = Pfcdobrudzha1919-logo-1.png | оригинално име = Футболен клуб<br/>Добрухуй 681 (Климентово) | прозвище = ''Жълто-зелените''<br/>''Добрухуйци'' | стадион = [[Дружба (стадион, Добрич)|Дружба]] | капацитет = 12 500 | президент = {{Флагче|България}} Сергей Серафимов | старши треньор = {{Флагче|България}} [[Ясен Петров]] | първенство = [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] | сезон = [[Втора професионална футболна лига 2024/25|2024/25]] | място = 1-во ([[Втора професионална футболна лига|Втора лига]]) | спонсор = [[Bethub]] / [[Община Добрич]] |екипировка = {{Флагче|Германия}} [[Адидас]] | pattern_la1 = _adidascampeon25y | pattern_b1 = _adidascampeon25y | pattern_ra1 = _adidascampeon25y | pattern_sh1 = _adidastiro24dgw | pattern_so1 = _color_3_stripes_white | leftarm1 = FFEE00 | body1 = FFEE00 | rightarm1 = FFEE00 | shorts1 = 006633 | socks1 = 006633 | pattern_la2 = _adidascampeon25g | pattern_b2 = _adidascampeon25g | pattern_ra2 = _adidascampeon25g | pattern_sh2 = _adidastiro24yw | leftarm2 = 007700 | body2 = 000000 | rightarm2 = 000000 | shorts2 = 000000 | socks2 = FFEE00 |уебсайт=https://pfcdobrudzha1919.com/}} {{Спортове на Добруджа}} '''ФК Добруджа 1919''' е [[футбол]]ен клуб от град [[Добрич]], който участва в Първа професионална лига на България. Клубът е основан през 1919 г. Играе домакинските си мачове на стадион „[[Дружба (стадион, Добрич)|Дружба]]“, който има капацитет 12 500 места. Цветовете на клуба са жълто и зелено. В своята история Добруджа (Добрич) има общо 15 сезона в елитното първенство, като най-успешният период за клуба е в края на ХХ век, когато записва 9 последователни сезона в [[Първа професионална футболна лига|А група]] (от 1991 до 2000). В този период добричлии постигат и най-доброто си класиране – 7 място в шампионата през сезон [[А група 1995/96|1995/96]]. == Хроника и факти == * През [[1919]] г. е основан ФК „Развитие". * В началото на [[1924]] г. е основан ФК „Надежда“, трансформирано по-късно във „Вихър“, който през [[1940]] г. е преименуван на ФК „Цар Борис III“. * През [[1925]] г. е основан ФК „Глория“, който през 1940 г. е преименуван на „Левски“, а от [[1945]] г. на „Спартак“. * На [[23 декември]] 1945 г. са обединени Вихър (вече с възстановено име и преструктуриран във физкултурно дружество) и Юнак. * През [[1947]] г. Вихър-Юнак 45, заедно със Спартак, формират Добруджа. * В [[1948]] г. се извършва ново окрупняване – Добруджа, Славия и Динамо са обединени под името Орлов. * От [[1949]] г. в града започват да се обособяват доброволни спортни организации на ведомствен принцип. Най-известни са Червено знаме и Септември. * През [[1957]] г., на свой ред, са учредени две дружества за физическа култура и спорт: Добруджа (обхваща – Червено знаме, Спартак и Септември) и Вихър (присъединява – Динамо, Торпедо и Локомотив). * В [[1959]] г. Вихър се влива в Добруджа. * През [[1962]] г. се класира за участие за първи път в елитната А група. * Има 15 участия от 5 влизания в А група: 1962/1963, от 1966/1967 до 1968/1969 (3 поредни сезона), от 1991/1992 до 1999/2000 (9 поредни сезона), 2002/2003 и 2025/2026. * Най-добро класиране в А група – 7 място през сезон 1995/1996 (треньор Янко Динков). * Три пъти полуфиналист в турнира за [[Национална купа на България|Националната купа]] – 1947, 1948 (като Орлов) и [[1980]], четвъртфиналист през 1946 (като Спартак). * Осминафиналист в [[Републиканско първенство|Републиканското първенство]] през 1945 г. * 1/16-финалист в [[Държавно първенство|Държавното първенство]] през [[1942]] и [[1943]] г. * Има 39 участия в първенството на Б група. * Първенец на Б група (3 пъти) – като Септември в Североизточна Б група 1955, като Добруджа в Северна Б група 1965/1966 и при една Б група 2024/2025. Второ място в Б група (6 пъти) – като Червено знаме в Североизточна Б група 1956; като Добруджа в Северна Б група: 1958/1959, 1963/1964, 1974/1975 и при една Б група: 1990/1991, 2001/2002. Трето място в Б група (1 път) – при една Б група 2013/2014. * Първенец на Североизточна В група (4 пъти) – 2007/2008, 2012/2013, 2017/2018, 2019/2020. * През сезон 1990/1991 Добруджа се завръща в А група след 22-годишно прекъсване след драматична победа при гостуването си на ФК Монтана (Михайловград) в последния кръг. С късен гол в края на мача Атанас Стефанов „Баницата“ носи успеха и класира Добруджа отново в елита. == История == === Първите стъпки (1918 – 1920) === Историята започва в началото на миналия век и по-конкретно през 1918 година. След втората национална катастрофа, породена от недалновидната политика на тогавашното правителство, българските войски са задължени да опразнят Добруджа. Проникването на футбола в региона става през есента на 1918 г., когато в Добрич се установяват окупационни английски и шотландски войскови части. Тези войници си играели една невиждана дотогава от добричлии игра с топка, наричана футбол. Добричлии така се запалили, че не пропускали да проследят нито едно тяхно състезание. Това заинтересувало чуждите войници и веднъж през оградата на казармата /отсам жп-гара „Юг“/ им хвърлили една парцалена топка, да видят как добричлии ще се справят с непонятната за тях футболна игра. Организираното начало се смята, че е през пролетта на 1919 г., когато група ентусиасти решава да основе футболно дружество „Развитие“. В него влизали учениците тогава: Георги Стоянов, Тодор Янков, Вичо Ханджиев, Димитър Вичев (Джапона), Йордан Славов (Данката), Борис Милев, Тодор Ханджиев, Слави Гунев, Стефан Рандев. Първата сбирка става в жилището на Георги Стоянов, където се поставят основите на първото футболно дружество в Добрич. За председател е избран Георги Стоянов, за касиер – Тодор Янков, а за домакин – Вичо Ханджиев. За терени футболистите на дружество „Развитие“ получават мегданите около покрайнините на града. По-късно избират за свое официално игрище равната площ, където се намира управлението на вече бившето ДАП (Държавно автомобилно предприятие) в индустриална зона „Север“. Клубът си намерил правилник, преведен на български, но нямал специален футболен екип и обувки и не провел нито една официална футболна среща. === Ранни формации (1922 – 1962) === Първия официален мач се е състоял през април 1922 г., когато в Добрич гостува „Екипа Негра“ /Черният тим/ от Силистра. Мачът, изигран на игрището отсам местността „Гаази баба“ /където сега е втората част на езерото в градския парк/, завършва 2:0 за добричлии. Продължението е повече от успешно. Пред „Стрела“ свеждат глави и румънските „Кюстенджа“ и „Макаби“ (Букурещ), победени с по 2:1. През септември 1940 г. Южна Добруджа е освободена от румънска окупация и се връща в пределите на Майка България. На 25 септември в Добрич влизат българските войски и именно тази дата днес се чества като празник на града. Още на 6 октомври двата най-добри добрички клуба променят своите имена. „Глория“ става „Левски“, а „Вихър“ – „Цар Борис III“. През същата година градски тим на Добрич прави турне в България – губи от „Левски“ (София) с 2:3, а с „Ботев“ (Пловдив) завършва 2:2. [[Файл:BASA-1735K-2-47-1-Levski, Dobrich.JPG|мини|ляво|300px|Левски Добрич през 1943 г.]] През 1941 г. „Цар Борис III“ е в лигата на областта, а другата година е носител на купа „Тутракан“ след победа над силистренския „Вихър“ с 3:2. В областното първенство побеждава „Хан Омуртаг“ (Шумен) и другия добрички представител „Левски“ с 4:2, печели с 3:1 и срещу ЖСК (Варна), но губи от другия варненски тим „Радецки“ с 3:7. На 4 август пред 15 000 зрители „Цар Борис III“ надиграва с класическото 3:0 „Македония“ (Скопие) /тогава Скопие и цяла Вардарска Македония е в границите на България/, а през септември се срещат съименниците „Левски“ от София и Добрич, като победата от 4:2 е за столичани. През същата година се създава тимът на „Славия“ от офицери и преселци от Северна Добруджа. Първата си среща новосформираният тим губи катастрофално от „Цар Борис III“ с 0:5, но на следващата година бие с 3:2 сборен отбор на Балчик. През 1945 г. се провежда първото републиканско първенство на България. В крайната фаза участват първите три отбора от софийското първенство, два от Пловдивска област, два от Варненска и по един от останалите области. Спазва се системата на отстраняване в един мач. Добрич е представен от отбора на „Спартак“ (наследник на „Левски“), който пропуска предварителния кръг, но на осминафинала губи като гост на „Орловец“ (Габрово) с 0:2 и отпада от по-нататъшно участие. Междувременно, след идването на новата власт в България, наследник на „Цар Борис III“ става отборът на „Победа“. През 1946 г. следва ново преименуване на добричките отбори. „Спартак“ става „Орлов“, а „Победа“ – „Добруджа“. През тази година добруджанци се поздравяват с успех в първия турнир за Купата на България (тогава Купа на Съветската армия). „Спартак“ побеждава с 1:0 „ТВП-45“ (Варна) /сегашния „Черно море“ (Варна)/ и достига до четвъртфинал, където отстъпва в Русе с 0:1 на местния „Локомотив“. Още по-добре завършва следващата година. В турнира „Добруджа“ достига до полуфинал с пловдивския „Ботев“ – 0:2 и 2:2, като преди това на четвъртфинала отстранява „Русенец“ (Русе) с 3:0. През 1948 г. „Добруджа“ постига едни от най-големите успехи на добричкия футбол. На четвъртфинала „Орлов“ отсранява с 3:1 „Генерал Винаров“ (Плевен), а като гост в Пловдив на полуфинала побеждава местния „Славия-Ченгелов“ /сегашния Локомотив (Пловдив)/ с 3:2. Отборът на „Орлов“ е в състав: Никола Славов (Пачона), Ташо Иванов, Сава Стоянов (Савката), Любен Стоянов, Васил Балкански, Васил Вълканов (Касата), Борислав Аспарухов, Борис Ковачев, Пею Иванов, Атанас Петков (Бараткин), Димитър Стефанов (Някшо). Федерацията решава да играе „под масата“ и измисля фалшива картотека на Борис Ковачев, за да анулира резултата и изпраща на финала пловдивския отбор. През същата година (1948) се създава една А републиканска футболна група, а през 1950 г. и две Б – Северна и Южна, като мачовете се играят по системата пролет-есен. В периода 1950 – 1956 г. Б групите се преобразуват в пет, а през последната година и в седем. През 1952 г. в турнира за Купата на България „Септември“ /наследник на „Орлов“ от 1948 г./ в предварителен кръг отстранява с 2:1 „Ударник“ (Шумен), следват две нулеви равенства със „Спартак“, а при преиграването губи с 1:2 и отпада. Три години по-късно „Септември“ става първенец на Североизточна Б група. Играе квалификационен турнир за влизане в А група с отборите на „Спартак“ (София), „Дунав“ (Русе), „Динамо“ (Пазарджик), „Динамо“ (Дупница) и „Бенковски“ (Видин). От всички срещи взима само една точка и завършва на последно място, а в А група влизат „Спартак“ (София) и „Дунав“ (Русе). През 1957 г. се връща старата схема от две Б групи и до 1962 г. отборът на „Добруджа“ се класира обикновено в средата на таблицата. Изключение прави през 1959 г., когато завършва втори, на четири точки от „Спартак“ (София), който влиза в елитната група. За да дойде първата историческа страница през 1962 г., когато „Добруджа“ завършва на трето място във вече единната Б група и придобива право на участие в квалификационен турнир за влизане в А група. === Славният период (1991 – 2000) === В историята на отбора най-славният период стартира от 1991 г., когато Добруджа влиза в А група и играе там в продължение на девет поредни сезона. Мястото в елита е спечелено под ръководството на треньора Петър Киров, а след него постът е поверен на Петър Жеков. В тима са привлечени забележителни играчи като Петре Григораш и Георги Иванов – Геша, по-късно носили екипа на Левски. В средата на терена Добруджа разполага с изключително техничните халфове Симеон Чилибонов и Диян Божилов, в отбрана действа бившият национал Илия Дяков. Вратарят Недко Недев е способен на чудеса на вратата. През същия сезон гостуването на Левски в Добрич завършва злополучно. Гол на Стоян Димов носи победата на добруджанци с 1:0, последвана от оставката на треньора на сините Васил Методиев – Шпайдела. Впоследствие отборът е поет от треньора Илия Илиев, който ще осигури оставането на Добруджа в А група цели три пъти. Оттогава започва и черната серия на ЦСКА, за когото стадион „Дружба“ се превръща в едно от най-тежките места за гостуване. Седем поредни години червените не са в състояние да побеждават там. След равенство 1:1 през 1992/93 през следващия сезон Добруджа разгромява армейците с 3:1 след голове на Григораш, Стоян Димов и Георги Иванов-Геша. 8 август 1994 г. също се оказва злополучна дата за ЦСКА. Гол на бъдещия национал Милен Петков носи победата за Добруджа в първия кръг от първенството. През същия сезон в Добрич е повален и силният тогава тим на Славия (1:0). Юношите на клуба достигат финал за републиканското първенство. Двамата най-големи таланти Галин Иванов и Милен Петков са продадени на ЦСКА срещу повече от половин милион долара. Клубът обаче продължава да бълва таланти. Оттам излизат бъдещият нападател на английския Портсмут Светослав Тодоров и Светослав Петров, първият български футболист, станал шампион на Китай. Под ръководството на Янко Динков тимът прави най-доброто си класиране през 1996 г., завършвайки на седмо място. По-късно с успех в Добрич работи и Борис Николов. Паметен остава мачът с Локомотив (Сф) през сезон 1997/98. При 1:2 съдията Стефан Орманджиев вбесява зрителите, които щурмуват игрището и едва са спрени от полицията. Президентът на клуба Стефан Колев влиза на терена и изважда отбора. Така Добруджа е наказан да играе на неутрален терен срещу ЦСКА, а 15-те хиляди зрители на стадион „Луи Айер“ в Силистра гледат невероятна драма за 1:1. == Наименования == * Развитие/Стрела , Глория/Левски/Спартак/Орлов , Вихър/Цар Борис |||/Победа/Добруджа (1919 – 1947) * Добруджа (1947 – 1948) * Орлов (1948 – 1957) * Добруджа (1957 – 2009) * Добруджа 1919 (от 2009) == Настоящ състав == ''Към 9 март 2026 г.'' {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FFD700"| <span style="color:#008000;">Вратари</span> |- |{{0}}1 ||{{флагче|България}} [[Георги Аргилашки]] {{капитан}} |- |13 ||{{флагче|България}} [[Галин Григоров]] |- |69 ||{{флагче|България}} [[Пламен Пепеляшев]] |- | |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FFD700" | <span style="color:#008000;">Защитници</span> |- |{{0}}3 ||{{флагче|България}} [[Димитър Пиргов]] |- |15 ||{{флагче|България}} [[Богдан Костов]] |- |22 ||{{флагче|Колумбия}} [[Джонатан Куеро]] |- |23 ||{{флагче|България}} [[Кольо Станев]] |- |28 ||{{флагче|България}} [[Здравко Серафимов]] |- |37 ||{{флагче|България}} [[Венцислав Керчев]] |- |45 ||{{флагче|България}} [[Джан Хасан]] |- |72 ||{{флагче|Португалия}} [[Вашко Оливейра]] |- |77 ||{{флагче|Бразилия}} [[Матеуш Леони]] |- | |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FFD700" | <span style="color:#008000;">Халфове</span> |- |{{0}}7 ||{{флагче|България}} [[Антон Иванов (футболист)|Антон Иванов]] |- |{{0}}8 ||{{флагче|България}} [[Ангел Ангелов (футболист)|Ангел Ангелов]] |- |11 ||{{Флагче|Португалия}} [[Бубакар Хане]] |- |20 ||{{флагче|България}} [[Айкут Рамадан]] |- |23 ||{{флагче|Сенегал}} [[Малик Фол]] |- |27 ||{{флагче|Тунис}} [[Монтасар Трики]] |- |30 ||{{Флагче|Португалия}} [[Габриел Карвальо]] |- |35 ||{{флагче|Хърватия}} [[Ди Матео Ловрич]] |- |82 ||{{флагче|Португалия}} [[Диого Ресурейсао]] |- |88 ||{{флагче|Португалия}} [[Диого Мадалено]] |- | ||{{флагче|България}} [[Ивайло Динев]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FFD700" | <span style="color:#008000;">Нападатели</span> |- |{{0}}9 ||{{флагче|Гвинея-Бисау}} [[Валду Те]] |- |10 ||{{флагче|Португалия}} [[Томаш Силва]] |- |98 ||{{флагче|България}} [[Ивайло Михайлов (футболист)|Ивайло Михайлов]] |- |99 ||{{флагче|България}} [[Георги Трифонов (футболист)|Георги Трифонов]] |- |} {{clear}} == Стадион == Стадион „Дружба“, който има капацитет 12 500 места, се намира в Градския парк „Свети Георги“ в Добрич. Построен е в края на 50-те години на ХХ в. с дарения и доброволен труд от цялата добричка общественост. Размерът на дарените средства е близо 87 млн. лв. Спортното съоръжение е открито официално на 25 септември 1960 г. навръх празника на града (20 години от връщането на Добрич в пределите на България през 1940 г.). За церемонията на стадиона присъстват 30 000 зрители и 12 000 спортисти. Първият официален мач на „Дружба“ е между Добруджа и Прогресул (Букурещ). В румънския тим има 8 национали на северната ни съседка. Добруджанци губят с минималното 0:1. Най-високата посещаемост на футболен мач на стадион „Дружба“ е регистрирана на 17 август 1991 г., когато на срещата от първия кръг на сезон 1991/92 между Добруджа и ЦСКА (София) /0:4/ 25 000 зрители препълват стадиона за да приветстват завръщането на жълто-зелените в А група след 22-годишно прекъсване. Размер на терена: 105/68 m == Зала на славата == Футболисти с най-много мачове в [[A ПФГ]]: {| class="wikitable" |- ! Националност ! Име ! Брой |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px|]] | [[Румен Боев]] | 212 |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px|]] | [[Диян Божилов]] | 200 |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px|]] | [[Румен Славов]] | 168 |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px|]] | [[Светослав Кръстев]] | 155 |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px|]] | [[Атанас Георгиев]] | 130 |} Футболисти с най-много отбелязани голове в A ПФГ: {| class="wikitable" |- ! Националност ! Име ! Голове |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px|]] | Диян Божилов | 35 |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px|]] | [[Георги Манолов]] | 23 |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px|]] | [[Румен Стоянов]] | 18 |- | [[Файл:Flag of Cote d'Ivoire.svg|20px|]] | [[Серж Йофу]] | 15 |- | [[Файл:Flag of Macedonia.svg|20px|]] | [[Ристе Милосавов]] | 14 |} === Международни успехи === * 9 юли 1961 г. Добруджа - Ференцварош (Носител на Купата на УЕФА, Финалист за КНК и КЕШ) 3:1 [https://ritnitop.bg/ferencvaros-in-bulgaria-history/ <nowiki>[1]</nowiki>] * 15 юни 1964 г. Добруджа - Борусия Дортмунд (Носител на КЕШ, КНК и Междуконтиненталната купа) 2:1 * 7 февруари 1994 г. Добруджа - Шахтьор Донецк (Носител на Купата на УЕФА) 1:0 == Треньори == {| |- | style="vertical-align:top; width:33%;"| {| class="wikitable" style="text-align: left;" |- !Име!!От!!До |- |{{флагче|България}} [[Асен Милушев]]||1984||1985 |- |{{флагче|България}} [[Курти Недев]]||1985||1990 |- |{{флагче|България}} [[Петър Киров (треньор)|Петър Киров]]||Юни 1990||Юни 1991 |- |{{флагче|България}} [[Петър Жеков]]||Юни 1991||Юни 1992 |- |{{флагче|България}} [[Данко Роев]]||Юни 1992||Октомври 1992 |- |{{флагче|България}} [[Илия Илиев (треньор)|Илия Илиев]]||Октомври 1992||Юни 1994 |- |{{флагче|България}} [[Кольо Марков]]||Юни 1994||Март 1995 |- |{{флагче|България}} Илия Илиев||Март 1995||Май 1995 |- |{{флагче|България}} [[Янко Динков]]||Юни 1995||Юни 1996 |- |{{флагче|България}} Кольо Марков||Юни 1996||Октомври 1996 |- |{{флагче|България}} [[Борис Николов (футболист, р. 1947)|Борис Николов]]||Октомври 1996||Юни 1998 |- |{{флагче|България}} [[Иван Манолов (футболист, р. 1954)|Иван Манолов]]||Юни 1998||Юни 2000 |- |{{флагче|България}} [[Васко Великов|Васил Великов]]||Юни 2000||Ноември 2000 |- |{{флагче|Югославия}} [[Люпко Велкович]]||Ноември 2000||Октомври 2001 |- |{{флагче|България}} [[Едуард Ераносян]]||Октомври 2001||Септември 2002 |- |{{флагче|България}} [[Георги Харалампиев]]||Септември 2002||Декември 2002 |- |{{флагче|България}} [[Валентин Пейчев]]||Януари 2003||Юни 2003 |- |{{флагче|България}} Илия Илиев||Юни 2003||Май 2004 |} | style="vertical-align:top; width:33%;"| {| class="wikitable" style="text-align: left;" |- !Име!!От!!До |- |{{флагче|България}} Валентин Пейчев||Май 2004||Юни 2005 |- |{{флагче|България}} [[Мирослав Кралев]]||Юни 2005||Юни 2007 |- |{{флагче|България}} [[Радостин Димов]]||Юни 2007||Юни 2008 |- |{{флагче|България}} [[Митко Тошев (треньор)|Митко Тошев]]||Юни 2008||Май 2009 |- |{{флагче|България}} Валентин Пейчев||Юни 2009||Юни 2010 |- |{{флагче|България}} [[Диян Божилов]]||Юли 2010||Юни 2011 |- |{{флагче|България}} [[Валентин Ангелов (треньор)|Валентин Ангелов]]||Юни 2011||Юни 2012 |- |{{флагче|България}} [[Иван Атанасов (треньор)|Иван Атанасов]]||Юни 2012||Август 2012 |- |{{флагче|България}} [[Радослав Вардаров]]||Август 2012||Август 2013 |- |{{флагче|България}} [[Светослав Тодоров]]||Август 2013||Декември 2014 |- |{{флагче|България}} [[Димчо Ненов]]||Декември 2014||Септември 2015 |- |{{флагче|България}} Радостин Димов||Септември 2015||Май 2016 |- |{{флагче|България}} [[Стефан Славов]]||Юни 2016||Ноември 2016 |- |{{флагче|България}} Радослав Вардаров||Ноември 2016||Юни 2017 |- |{{флагче|България}} Диян Божилов||Юни 2017||Ноември 2018 |- |{{флагче|България}} [[Емил Велев – Кокала|Емил Велев]]||Ноември 2018||Април 2019 |- |{{флагче|България}} [[Радослав Георгиев]]||Април 2019||Юни 2019 |- |{{флагче|България}} [[Светослав Петров (р.1978)|Светослав Петров]]||Юни 2019|| Март 2021 |- |{{флагче|България}} [[Венцислав Желев]]||Март 2021||Юни 2022 |- |{{флагче|България}} [[Стефан Славов]]||Юни 2021||Октомври 2021 |- |{{флагче|България}} [[Атанас Атанасов-Орела|Атанас Атанасов-Орела]]||Октомври 2021||Октомври 2022 |- |{{флагче|България}} [[Сашо Ангелов]]||Октомври 2022||Април 2023 |- |{{флагче|България}} [[Стефан Славов]]||Април 2023||Юни 2023 |- |{{флагче|България}} Диян Божилов||Юни 2023||Септември 2023 |- |{{флагче|България}} [[Радомир Тодоров]]||Септември 2023||Февруари 2024 |- |{{флагче|България}} [[Тодор Киселичков]]||Февруари 2024||Май 2024 |- |{{флагче|България}} [[Атанас Атанасов (футболист, р. 1969)|Атанас Атанасов-Орела]]||Юни 2024||Декември 2025 |- |{{Флагче|България}} [[Ясен Петров]]||Януари 2026|| |- |} |} == Външни препратки == * [https://www.facebook.com/DobrudzaDobricDobrudjaDobrich Facebook страница „Добруджа (Добрич)“] * https://ritnitop.bg/ferencvaros-in-bulgaria-history/ * [https://www.flashscore.bg/team/dobrudzha/0CpyYs0O/ ФК Добруджа - резултати] Резултати от последните мачове на ФК Добружда * [https://efbetleague.com/ Официален сайт на Първа професионална футболна лига (efbet Лига)] * [https://bfunion.bg/ Официален сайт на БФС (Български футболен съюз)] * [https://bfu-tournaments.com/leagues/first Турнири на БФС (Български футболен съюз)] == Източници == <references responsive="0" />https://ritnitop.bg/ferencvaros-in-bulgaria-history/<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ritnitop.bg/ferencvaros-in-bulgaria-history/|заглавие=Ференцварош в България – Едно забравено турне (част 2)|автор=Атанас Асенов}}</ref>{{fb старт}} {{А Група}} {{fb край}} {{Портал|Футбол|България}} [[Категория:Футболни отбори в Добрич|Добруджа]] [[Категория:Основани в България през 1919 година]] sh7z6ifptkoz5xvdbtpvyxjxn6npjbr 0 61863 12876970 12840087 2026-04-11T02:37:52Z Danitrifonov04 292718 12876970 wikitext text/x-wiki {{Към пояснение|Аякс|Аякс}} {{Футболен отбор | име на отбора = {{Флагче|Нидерландия}} Аякс | герб =Logo AFC Ajax (1928-1991, 2025-).png | прозвище = ''Божиите синове'' (''de Godenzonen'')<br>''Евреите'' (''de Joden'')<br>''Аяксците'' (''de Ajacieden'') | стадион = [[Йохан Кройф Арена]] | капацитет = 55 865 | президент = {{Флагче|Нидерландия}} [[Франк Айкен]] | старши треньор = {{флагче|Нидерландия}} [[Фред Грим]] | първенство = [[Ередивиси]] | сезон = 2024/25 | място = 2-ро | pattern_la1 = _ajax2526h | pattern_b1 = _ajax2526h | pattern_ra1 = _ajax2526h | pattern_sh1 =_ajax2526h | pattern_so1 = _ajax2526hl | leftarm1 = FFFFFF | body1 = FFFFFF | rightarm1 = FFFFFF | shorts1 = FFFFFF | socks1 = FFFFFF | pattern_la2 = _ajax2526a | pattern_b2 = _ajax2526a | pattern_ra2 = _ajax2526a | pattern_sh2 = _ajax2526a | pattern_so2 = _ajax2526al | leftarm2 = 252740 | body2 = 252740 | rightarm2 = 252740 | shorts2 = 252740 | socks2 = 252740 | pattern_la3 =_ajax2526t | pattern_b3 =_ajax2526t | pattern_ra3 =_ajax2526t | pattern_sh3 =_ajax2526t | pattern_so3 =_ajax2526tl | leftarm3 =e0d4c8 | body3 =e0d4c8 | rightarm3 =e0d4c8 | shorts3 =e0d4c8 | socks3 =e0d4c8 |картинка=Amsterdam ArenA 15-09-2012 02.jpg}} '''АФК Аякс''' ({{lang|nl|AFC Ajax}}) е [[Нидерландия|нидерландски]] [[футбол]]ен клуб от град [[Амстердам]]. Той е сред най-престижните европейски футболни отбори, роден клуб на редица известни футболисти. Това е един от доминиращите отбори в [[Ередивиси]], заедно с [[ПСВ Айндховен]] и [[Фейенорд]]. Аякс е един от петте отбора, които имат право да пазят [[Купата на Европейските шампиони]]. Те са нейни носители три пъти подред през периода 1971 – 1973. През сезон 1971 – 1972 те постигат ''[[Требъл]]'' печелейки Ередивиси, КЕШ и [[Купата на Нидерландия]]. == История == [[Файл:1971 Champions League Final Ajax - Panathinaikos.jpg|ляво|мини|Купа на европейските шампиони 1970/71, Аякс Амстердам – Панатинайкос]] Клубът е основан през [[1900]] г. от Флорис Стемпел, Карел Реезер и братята Хан и Йохан Даде. През първите 10 години от историята си Аякс играе във втора нидерландска дивизия до [[1911]] г., когато под ръководството на треньора [[Джак Кируан]] печели промоция. През 1914 година обаче отборът изпада отново и въпреки че печели титлата във втора дивизия през 1915 и 1916 година, трябва да чакат до 1917 г. докато отново заиграят в първа дивизия. Скоро идва и първата титла в първенството, през 1918, под ръководството на [[Джак Рейнолдс]], новия треньор поел отбора през 1915. През 1919 година отборът печели повторно шампионата, този път непобеден. През 20-те години отборът се представя добре, печелейки титлата в западното първенство на Нидерландия пред 1921, 1927 и 1928, но през 30-те настъпва период от успехи които утвърждават клуба като един от най-силните в Нидерландия. Аякс печели регионалната титла 6 пъти (1931, 1932, 1934 1935, 1937, 1939) както и 5 национални шампионата (1931, 1932, 1934, 1937, 1939). Заформя се и съперничеството с Фейенорд, друг отбор постигащ съществени успехи по това време. През 30-те години Аякс също започва да играе на легендарния стадион [[Де Меер]] на който те остава до 1996 когато се мести на новопостроения [[Амстердам Арена]] (дотогава Аякс играе мачове и на Олимпийския стадион в Амстердам). Джак Рейнолдс остава начело на отбора до 1940 година (с изключение на няколко кратки периоди през които клуба е под ръководството на други треньори). След неговото напускане Аякс минава през период на реконструкция. Голяма част от ядрото на отбора си отива, пристигат нови футболисти като [[Ге ван Дайк]], [[Ринус Микелс]] и [[Кор ван дер Харт]]. През това десетилетие Аякс печели Купата на Нидерландия през 1943, финишира втори в първенството през 1947 и става шампион през следващата година. През 1950 стават регионални шампиони, въпреки че не печелят националното първенство. Този сезон се запомня с невероятната загуба от [[Хееренвеен]] (5 – 6 след като Аякс води с 5 – 1). До въвеждането на професионален футбол в Нидерландия Аякс печели още една титла в регионалното първенство през 1952 и става втори през 1954. Когато професионалният футбол е въведен в Нидерландия през 1955, Аякс е далеч от класата на най-добрите в Европа. Това проличава в мача им с унгарския ''Вашаш'' от когото те губят с 4 – 0 в Унгария. Следват и други Европейски провали, през 1960 аматьорите от норвежкия [[ФК Фредрикста]] елиминират Аякс, както и отбора на [[Дожа Уйпещ]], който ги изхвърля от [[КНК]] през 1961. На домашната сцена Аякс се представя сравнително по добре, печелейки първото издание на нидерландското [[Ередивизи]] през 1957. През 1960 те повтарят успеха си. Тогава се стига до плейоф с Фейенорд след като двата отбора завършват с равен брой точки. Аякс печели с 5 – 1 с хеттрик на нападателя [[Вим Блайенберг]]. Блайенберг обаче не е тогавашният голмайстор на отбора, превъзхождан от [[Хенк Гроот]] който успява да вкара 100 гола за 5-годишния си престой в Аякс. == Състав == === Настоящ състав === ''Към 1 февруари 2026 г.'' {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FF 00 00"| <span style="color:#FFFFFF;">Вратари</span> |- |{{0}}1 ||{{Флагче|Чехия}} [[Витеслав Ярош]] |- |12 ||{{Флагче|Нидерландия}} [[Джей Гортер]] |- |22 ||{{Флагче|Нидерландия}} [[Ремко Пасвеер]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FF 00 00" | <span style="color:#FFFFFF;">Защитници</span> |- |{{0}}2 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Лукас Роса]] |- |{{0}}3 ||{{Флагче|Дания}} [[Антон Геи]] |- |{{0}}4 ||{{Флагче|Япония}} [[Ко Итакура]] |- |{{0}}5 ||{{Флагче|Нидерландия}} [[Оуен Уиндъл]] |- |15 ||{{Флагче|Нидерландия}} [[Юри Баас]] |- |24 ||{{Флагче|Белгия}} [[Йорти Мокио]] |- |30 ||{{Флагче|Нидерландия}} [[Аарон Бауман]] |- |32 ||{{Флагче|Япония}} [[Такехиро Томиясу]] |- |37 ||{{Флагче|Хърватия}} [[Йосип Шутало]] |- |41 ||{{Флагче|Нидерландия}} [[Джералд Алдерс]] |- |47 ||{{Флагче|Украйна}} [[Олександър Зинченко]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FF 00 00" | <span style="color:#FFFFFF;">Халфове</span> |- |{{0}}6 ||{{Флагче|Нидерландия}} [[Юри Регеер]] |- |{{0}}7 ||{{Флагче|Испания}} [[Раул Моро]] |- |10 ||{{Флагче|Израел}} [[Оскар Глох]] |- |18 ||{{Флагче|Нидерландия}} [[Дейви Клаасен]] {{капитан}} |- |21 ||{{Флагче|Нидерландия}} [[Бранко ван ден Боомен]] |- |23 ||{{Флагче|Нидерландия}} [[Стивън Бергюс]] |- |28 ||{{Флагче|Нидерландия}} [[Киън Фитц-Джим]] |- |43 ||{{Флагче|Белгия}} [[Раян Бунида]] |- |48 ||{{Флагче|Нидерландия}} [[Шон Стюр]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FF 00 00" | <span style="color:#FFFFFF;">Нападатели</span> |- |{{0}}9 ||{{Флагче|Дания}} [[Каспер Долберг]] |- |11 ||{{Флагче|Белгия}} [[Мика Годтс]] |- |17 ||{{Флагче|Норвегия}} [[Оливер Едвардсен]] |- |19 ||{{Флагче|Нидерландия}} [[Дон-Анджело Конаду]] |- |25 ||{{Флагче|Нидерландия}} [[Ваут Вегхорст]] |- |27 ||{{Флагче|Швеция}} [[Максимилиан Ибрахимович]] |} {{clear}}<noinclude> == Успехи == [[Файл:Ajax puchar.JPG|мини|Витрината в клубния музей с част от трофеите]] ''Национални:'' ; [[Файл:Trofeo Eredivisie.svg|40x60px]] '''Първи клас (до 1955) / Висша дивизия (след 1956)-[[Ередивиси]]:''' * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (36, рекорд):''' 1917/18, 1918/19, 1930/31, 1931/32, 1933/34, 1936/37, 1938/39, 1946/47, 1956/57, 1959/60, 1965/66, 1966/67, 1967/68, 1969/70, 1971/72, 1972/73, 1976/77, 1978/79, 1979/80, 1981/82, 1982/83, 1984/85, 1989/90, 1993/94, 1994/95, 1995/96, 1997/98, 2001/02, 2003/04, 2010/11, 2011/12, 2012/13, 2013/14, 2018/19, 2019/20, 2020/21, 2021/22 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Вицешампион (26):''' 1927/28, 1929/30, 1935/36, 1945/46, 1960/61, 1962/63, 1968/69, 1970/71, 1977/78, 1980/81, 1985/86, 1986/87, 1987/88, 1988/89, 1990/91, 1991/92, 2002/03, 2004/05, 2006/07, 2007/08, 2009/10, 2014/15, 2015/16, 2016/17, 2017/18, 2024/25 * [[Файл:Bronze medal icon.svg|15px]] '''Бронзов медал (12):''' 1920/21, 1926/27, 1934/35, 1958/59, 1973/74, 1974/75, 1975/76, 1983/84, 1992/93, 2000/01, 2008/09, 2022/23 * [[Файл:KNVB-Beker.png|40x60px]] '''[[Купа на Нидерландия по футбол|Купа на Нидерландия]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (20, рекорд):''' 1916/17, 1942/43, 1960/61, 1966/67, 1969/70, 1970/71, 1971/72, 1978/79, 1982/83, 1985/86, 1986/87, 1992/93, 1997/98, 1998/99, 2001/02, 2005/06, 2006/07, 2009/10, 2018/19, 2020/21 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист (8):''' 1967/68, 1977/78, 1979/80, 1980/81, 2010/11, 2013/14, 2021/22, 2022/23 * [[Файл:Johan Cruijff Schaal.svg|40x60px]] '''[[Суперкупа на Нидерландия]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (9):''' 1993, 1994, 1995, 2002, 2005, 2006, 2007, 2013, 2019 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист (8):''' 1996, 1998, 1999, 2004, 2010, 2011, 2012, 2014, 2021, 2022 * '''[[Турнир на Амстердам]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (10):''' 1978, 1980, 1985, 1987, 1991, 1992, 2001, 2002, 2003, 2004 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист (9):''' 1975, 1976, 1981, 1982, 1983, 1984, 1990, 2000, 2009 ''Международни:'' * [[Файл:Coppacampioni.png|40x60px]] '''[[Шампионска лига]] ([[КЕШ]]):''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (4):''' 1970/[[1971|71]], 1971/[[1972|72]], 1972/[[1973|73]], 1994/[[1995|95]] ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист (2):''' 1968/69, 1995/96 * '''[[Купа на носителите на купи]] (КНК):''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (1):''' 1986/[[1987|87]] ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист (1):''' 1987/88 * '''[[Купа на УЕФА]]/ Лига Европа:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (1):''' 1991/[[1992|92]] ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист (1):''' 2016/17 * '''[[Уефа-Интертото къп|Интертото]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (2):''' [[1961]], [[1968]] * '''[[Междуконтинентална купа]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (2):''' 1972, 1995 * '''[[Интерконтинентална купа]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (1):''' 1962 * [[Файл:UEFA - Super Cup.png|20px]] '''[[Суперкупа на Европа]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (3):''' 1972, 1973, 1995 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист (1):''' 1987 == Известни футболисти == Известни играчи, играли за „Аякс“: {{колони|5| * {{флагче|Уругвай}} [[Луис Суарес (уругвайски футболист)|Луис Суарес]] * {{Флагче|Дания}} [[Франк Арнесен]] * {{Флагче|ЮАР}} [[Бени Маккарти]] * {{Флагче|Нидерландия}} [[Марко ван Бастен]] * {{Флагче|Нидерландия}} [[Денис Бергкамп]] * {{флагче|Германия}} [[Хорст Бланкенбург]] * {{Флагче|Нидерландия}} [[Дани Блинд]] * {{Флагче|Румъния}} [[Кристиан Киву]] * {{Флагче|Нидерландия}} [[Йохан Кройф]] * {{Флагче|Нидерландия}} [[Едгар Давидс]] * {{Флагче|Нидерландия}} [[Франк де Бур]] * {{Флагче|Нидерландия}} [[Роналд де Бур]] * {{Флагче|Нидерландия}} [[Дик ван Дайк]] * {{Флагче|Нигерия}} [[Финиди Джордж]] * {{Флагче|Нигерия}} [[Нванкво Кану]] * {{Флагче|Нидерландия}} [[Вим Йонк]] * {{Флагче|Нидерландия}} [[Бари Хулсхоф]] * {{Флагче|Швеция}} [[Златан Ибрахимович]] * {{Флагче|Нидерландия}} [[Питер Кайзер]] * {{Флагче|Нидерландия}} [[Вим Кейфт]] * {{Флагче|Нидерландия}} [[Патрик Клуйверт]] * {{Флагче|Нидерландия}} [[Роналд Куман]] * {{Флагче|Нидерландия}} [[Рууд Крол]] * {{Флагче|Дания}} [[Бриан Лаудруп]] * {{Флагче|Дания}} [[Михаел Лаудруп]] * {{Флагче|Дания}} [[Сьорен Лербю]] * {{Флагче|Нидерландия}} [[Уйнстън Богард]] * {{Флагче|Дания}} [[Йеспер Грьонкяер]] * {{флагче|Южна Корея}} [[Тчу ла Линг]] * {{Флагче|Финландия}} [[Яри Литманен]] * {{Флагче|Нидерландия}} [[Ринус Михелс]] * {{Флагче|Нидерландия}} [[Арнолд Мюрен]] * {{Флагче|Нидерландия}} [[Гери Мюрен]] * {{флагче|Дания}} [[Ян Мьолби]] * {{Флагче|Нидерландия}} [[Йохан Неескенс]] * {{Флагче|Дания}} [[Йеспер Олсен]] * {{Флагче|Нидерландия}} [[Марк Овермарс]] * {{флагче|Швеция}} [[Стефан Петерсон]] * {{Флагче|ЮАР}} [[Стивън Пиенаар]] * {{Флагче|Нидерландия}} [[Джони Реп]] * {{Флагче|Нидерландия}} [[Райън Бабел]] * {{Флагче|Нидерландия}} [[Тим де Клер]] * {{Флагче|Нидерландия}} [[Франк Рейкард]] * {{Флагче|Нидерландия}} [[Едвин ван дер Сар]] * {{Флагче|Нидерландия}} [[Кларънс Сеедорф]] * {{Флагче|Нидерландия}} [[Уесли Снейдер]] * {{Флагче|Нидерландия}} [[Вим Сьорбиер]] * {{Флагче|Нидерландия}} [[Чак Сварт]] * {{Флагче|Нидерландия}} [[Рафаел ван дер Ваарт]] * {{Флагче|Нидерландия}} [[Хералд Ваненбург]] * [[Файл:Flag of SFR Yugoslavia.svg|20px|]] [[Велибор Васович]] * {{Флагче|Нидерландия}} [[Арон Винтер]] * {{Флагче|Нидерландия}} [[Ричард Вичге]] * {{Флагче|Нидерландия}} [[Ян Ваутерс]] * {{флагче|Гърция}} [[Никос Махлас]] * {{Флагче|Нидерландия}} [[Михаел Райзигер]] * {{флагче|Бразилия}} [[Максуел Кабелину Андради|Максуел]] }} == Външни препратки == * [http://www.finalscoreforums.com/forums/index.php?s=4a7305a8bdf7aaf10751988525d7ff1e&showforum=19/ FinalScoreForums] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080629020712/http://www.finalscoreforums.com/forums/index.php?s=4a7305a8bdf7aaf10751988525d7ff1e&showforum=19%2F |date=2008-06-29 }} {{икона|en}} * [http://english.ajax.nl/ Официален сайт] {{икона|en}} * [http://www.ajax-bg.com/ Български фен-сайт на Аякс Амстердам] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070507105043/http://ajax-bg.com/ |date=2007-05-07 }} {{Ередивиси - Отбори}} {{Превод от|en|Ajax Amsterdam|22933823}} {{Г-14}} {{СОРТКАТ:Аякс, АФК}} [[Категория:Нидерландски футболни отбори]] [[Категория:Спорт в Амстердам]] [[Категория:Основани в Нидерландия през 1900 година]] gxafnml1ef3ra5g1pips5lcf9holhi3 0 70639 12876643 12785589 2026-04-10T14:46:27Z Пакко 4661 /* Биография */ малки корекции 12876643 wikitext text/x-wiki {{Личност|инструменталист}} '''Иво Митков Папазов''', известен и с рожденото си име '''Ибряма''',<ref>Иво Папазов е роден като Ибрям Хапазов, но е [[Възродителен процес|принудително преименуван]] от комунистическия режим.</ref><ref name="blgari">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.blgari.eu/ArchivPDF/0602/www/0602-16-19.pdf | заглавие = Иво Папазов: Музиката не се учи, трябва да я чувстваш | достъп_дата = 28 декември 2025 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Българи | формат = | страници = 16 | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> е [[България|български]] [[кларинет]]ист, една от водещите фигури на [[сватбарска музика|сватбарската музика]].<ref name="пейчева">{{cite book | last = Пейчева | first = Лозанка | authorlink = Лозанка Пейчева | year = 2008 | title = Между Селото и Вселената: старата фолклорна музика от България в новите времена | publisher = Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ | location = София | pages = 498 – 500 | isbn = 978-954-322-257-5}}</ref> == Биография == Роден е като '''Ибрям Митков Хапазов''' на [[16 февруари]] [[1952]] година в [[Кърджали]] в турско-мюсюлманско семейство на потомствени професионални зурнаджии и кларинетисти.<ref name="пейчева"/><ref name="blgari"/> Започва да свири още от дете, заедно с баща си, натрупвайки голям опит в свиренето по сватби из Тракия, при което развива собствен репертоар и характерен стил.<ref name="пейчева"/> Учи за кратко в [[Професионална гимназия по строителство „Христо Смирненски“|Строителния техникум]] в Кърджали, но напуска училище, за да работи като музикант. Иво Папазов сформира оркестър „Тракия“ през [[1974]] г. в [[Стара Загора]]. От тогава той придобива огромна известност сред публиката и множество последователи сред музикантите, поставяйки началото на едно от двете течения в кларинетното свирене в [[сватбарска музика|сватбарската музика]] (другото е повлияно основно от [[Младен Малаков]]).<ref name="пейчева"/> По време на т. нар. „[[Възродителен процес]]“ е съден и пратен в трудов лагер заради произхода си. Както и цялото направление на сватбарската музика Иво Папазов задълго остава игнориран от официалната музикална индустрия на комунистическия режим. Докато любителски записи на негови концертни изпълнения се записват на касети и се разпространяват в многохилядни тиражи, държавната звукозаписна компания „[[Балкантон]]“ издава едва в средата на 80-те години няколко грамофонни плочи с негови изпълнения, при това на предварително обработена и аранжирана от казионни композитори музика.<ref name="пейчева"/> През септември [[1986]] г. Иво Папазов с оркестър „Тракия“ със солистка Мария Карафизиева вземат участие в надсвирването в село Стамболово, Хасковско, където реализират шест записа за „Балкантон“, издадени в албума „Стамболово ’86“, състоящ се от две отделни аудиокасети и двойни дългосвирещи плочи. В края на 80-те години успява да подпише договор с британския лейбъл ''Hannibal Records'', с който издава два албума със смесица от джаз, тракийска народна, циганска и турска музика. Първият му албум с орк. „Тракия“ е озаглавен „Пътуването на Орфей“.<ref>[http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2012/02/16/1767473_ivo_papazov_-_ibriama_stava_na_60_godini/ „Иво Папазов – Ибряма става на 60 години“], в. „Дневник“, 16 февруари 2012 г.</ref> За международната музикална общественост го открива [[Джо Бойд]], който продуцира втория му албум с оркестъра ''Balkanology''. Става международно известен с виртуозността, с която превръща [[Сватбарска музика|сватбарската музика]] в [[джаз]]-феномен. След промените в края на 1989 г. Ибряма свири по цял свят, в сътрудничество с най-добрите джазмени на няколко [[континент]]а. От 1977 г. до смъртта ѝ живее със съпругата си Мария Карафизиева (р. 3. 1. 1948 – † 27. 12. 2025), която е народна певица, дългогодишна солистка на оркестър „Тракия“. От 1982 година живеят в старозагорското село [[Богомилово]]. Имат двама сина – Христо (р. 1987) и Иво (р. 1988).<ref>Кристиян Неделчев, [https://old-news.bnr.bg/varna/post/100504317/chestit-rojden-den-na-maria-karafezieva-3012015 Честит рожден ден на Мария Карафезиева], БНР, 03. 01. 2015 г.</ref> == Награди и отличия == През 2005 г. печели наградата на публиката на престижните награди за ''World Music'' на Радио 3 на [[Великобритания|английската]] [[ББС]]<ref>[http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=700917 „Иво Папазов е №1, реши публиката на Би Би Си“], Vesti.bg, 7 март 2005 г.</ref> и я посвещава на сънародниците си.<ref>Garth Cartwright, [http://www.bbc.co.uk/radio3/world/awards2005/profile_ivopapasov.shtml Статия за Папазов от Радио3 на Би Би Си] {{икона|en}}</ref> През същата година става лице на [[България]] за първия рекламен клип за страната, който се завърта по европейския [[телевизия|телевизионен]] канал ''[[Евронюз|Euronews]]'' и в който звучи неговата [[мелодия]] „Носталгия“. {{цитат|Свръхестествен гений на кларинета.|Вестник „Индипендънт“<ref>Michael Church, [http://www.independent.co.uk/arts-entertainment/music/reviews/album-ivo-papasov-dance-of-the-falcon-world-village-889562.html „Album: Ivo Papasov, Dance of the Falcon (World Village)“], „Independent“, 10 август 2008 {{икона|en}}</ref>}} Избран е за доктор хонорис кауза на [[Университет по библиотекознание и информационни технологии|СВУБИТ]] (21 декември 2005 г.)<ref>[https://www.unibit.bg/about-unibit/overview/honorary-doctorate Почетни доктори на Университета по библиотекознание и информационни технологии], сайт на УниБИТ.</ref>. През 2005 г. е удостоен със званието [[Почетни граждани на Стара Загора|Почетен гражданин на Стара Загора]].<ref>[http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2012/02/16/1767473_ivo_papazov_-_ibriama_stava_na_60_godini/ „Иво Папазов – Ибряма става на 60 години“], в. „Дневник“, 16 февруари 2012 г.</ref> През ноември 2015 г. е награден в Годишните фолклорни награди за цялостен принос към българския фолклор и неговото популяризиране със статуетка, плакет 100 години от рождението на [[Борис Машалов]] от наследниците му и плакет 120 години от рождението на [[Гюрга Пинджурова]] от наследниците.<ref>[http://starozagorskinovini.com/news/index.php/kultura/5639-nagradiha-ivo-papazov-za-tzyalosten-prinos „Наградиха Иво Папазов за цялостен принос“], в. „Старозагорски новини“, 1 декември 2015 г.</ref> През 2022 г. е носител на голямата награда на 22-ро издание на международния фестивал за world и електронна музика WOMEX. == Дискография == === Студийни албуми === ==== С оркестър „Тракия“ ==== * „Orpheus Ascending“ (1989) * „Balkanology“ (1991) * „Панаир / Fairground“ (2003) * „Каварненски буенек“ (2008) ==== Самостоятелни албуми ==== * „Цигански танци“ – малка плоча * „Космическият фолк на България: Иво Папазов – кларнет, Петър Ралчев – акордеон“ * „Тримата големи на сцената на българската сватба: Иво Папазов, Петър Ралчев, Георги Янев“ * „Иво Папазов – кларинет“ (1984) * „Иво Папазов – кларинет“ (1990) * „Най-доброто / The Best“ (2000) * „Together Again: Legends of Bulgarian Wedding Music“ (2005), с [[Юри Юнаков]], [[Салиф Али]] и [[Нешко Нешев]] * „Концертът в Каварна: За пръв път заедно“ (2005), с орк. Underground * „Танцът на сокола“ (2008)<ref>[http://calendar.dir.bg/inner.php?d=24&month=10&year=2008&cid=&sid=&eid=49694 „Иво Папазов-Ибряма представя „Танцът на сокола“], Dir.bg</ref> == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.ivo-papasov.com/ Личен сайт на Иво Папазов] * [http://btourism.com/read_pred.php?id=4 Иво Папазов – Ибряма], портрет в електронното списание за туризъм и култура ''BTourism'' * Матей Бонев, [https://archive.ph/20130815152015/http://paper.standartnews.com/archive/2000/05/12/family/story3.htm „Иво Папазов чакал своята Мария 18 години“], в. „Стандарт“, 12 май 2000 * Григор Николов, [http://www.segabg.com/article.php?id=126281 „Иво Папазов битува в равнината, а твори в Балкана“], в. „Сега“, 27 март 2004 * [http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=82&aid=2984 „Иво Папазов-Ибряма: Циганите ще съхранят българския фолклор“], интервю на Цветана Царева, сп. „Тема“, бр. 2 (170), 17 – 23 януари 2005 * [https://archive.ph/20130815152111/http://novinar.bg/news/ivo-papazov-ibriama-muzikata-iska-mozak-sartce-i-prasti_MTU1NzszMQ==.html „Иво Папазов-Ибряма: Музиката иска мозък, сърце и пръсти“], интервю на Виолета Цветкова, в. „Новинар“, 19 март 2005 * [https://web.archive.org/web/20160304202258/http://novinar.bg/news/ivo-papazovibriama-na-svatbite-stanah-kato-robot_Mjc4Mjs0NA==.html „Иво Папазов–Ибряма: На сватбите станах като робот“], интервю на Милена Бойкова-Терзийска, в. „Новинар“, 24 октомври 2008 * [https://www.24chasa.bg/Article/395361 „Папазов: С тия данъчни проверки не вдигат големи сватби“], интервю на Ваньо Стоилов, в. „24 часа“, 27 февруари 2010 * [https://www.168chasa.bg/article/930648 „Иво Папазов-Ибряма: Главна роля“], интервю на Галина Ганева и Светлана Баталова, в. „168 часа“, 16 юни 2011 * [https://www.24chasa.bg/Article/1227629 „Ибряма: Имам още много неизсвирени мелодии“], интервю на Ваньо Стоилов, в. „24 часа“, 12 февруари 2012 * [https://web.archive.org/web/20130916060704/http://pressadaily.bg/publication/20967-Кой-съм-аз-да-искам-оставки/ „Иво Папазов – Ибряма: Кой съм аз да искам оставки“], интервю на Христо Христов, в. „Преса“, бр. 215 (566), 9 август 2013 * [http://news.bnt.bg/node_102/video_klips_bg_eu/node_31024 Клип на Ибряма за популяризиращата ЕС кампания на БНТ]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [http://www.messechina-music.com Сайт на „Месечина мюзик“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210225020526/http://www.messechina-music.com/ |date=2021-02-25 }} {{икона|en}} * [http://www.myspace.com/ivopapasov Страница на Иво Папазов в MySpace] {{икона|en}} * [https://www.discogs.com/ru/artist/592954-Ivo-Papasov Дискография в Discogs.com] {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Музика|България}} {{СОРТКАТ:Папазов, Иво}} [[Категория:Български кларнетисти]] [[Категория:Български саксофонисти]] [[Категория:Доктор хонорис кауза на УниБИТ]] [[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] [[Категория:Почетни граждани на Стара Загора]] [[Категория:Българи от цигански произход]] [[Категория:Родени в Кърджали]] cf58e7q3h4gt6efss62ugq2vkl9qjn8 12876647 12876643 2026-04-10T14:54:05Z Пакко 4661 /* Награди и отличия */ 12876647 wikitext text/x-wiki {{Личност|инструменталист}} '''Иво Митков Папазов''', известен и с рожденото си име '''Ибряма''',<ref>Иво Папазов е роден като Ибрям Хапазов, но е [[Възродителен процес|принудително преименуван]] от комунистическия режим.</ref><ref name="blgari">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.blgari.eu/ArchivPDF/0602/www/0602-16-19.pdf | заглавие = Иво Папазов: Музиката не се учи, трябва да я чувстваш | достъп_дата = 28 декември 2025 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Българи | формат = | страници = 16 | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> е [[България|български]] [[кларинет]]ист, една от водещите фигури на [[сватбарска музика|сватбарската музика]].<ref name="пейчева">{{cite book | last = Пейчева | first = Лозанка | authorlink = Лозанка Пейчева | year = 2008 | title = Между Селото и Вселената: старата фолклорна музика от България в новите времена | publisher = Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ | location = София | pages = 498 – 500 | isbn = 978-954-322-257-5}}</ref> == Биография == Роден е като '''Ибрям Митков Хапазов''' на [[16 февруари]] [[1952]] година в [[Кърджали]] в турско-мюсюлманско семейство на потомствени професионални зурнаджии и кларинетисти.<ref name="пейчева"/><ref name="blgari"/> Започва да свири още от дете, заедно с баща си, натрупвайки голям опит в свиренето по сватби из Тракия, при което развива собствен репертоар и характерен стил.<ref name="пейчева"/> Учи за кратко в [[Професионална гимназия по строителство „Христо Смирненски“|Строителния техникум]] в Кърджали, но напуска училище, за да работи като музикант. Иво Папазов сформира оркестър „Тракия“ през [[1974]] г. в [[Стара Загора]]. От тогава той придобива огромна известност сред публиката и множество последователи сред музикантите, поставяйки началото на едно от двете течения в кларинетното свирене в [[сватбарска музика|сватбарската музика]] (другото е повлияно основно от [[Младен Малаков]]).<ref name="пейчева"/> По време на т. нар. „[[Възродителен процес]]“ е съден и пратен в трудов лагер заради произхода си. Както и цялото направление на сватбарската музика Иво Папазов задълго остава игнориран от официалната музикална индустрия на комунистическия режим. Докато любителски записи на негови концертни изпълнения се записват на касети и се разпространяват в многохилядни тиражи, държавната звукозаписна компания „[[Балкантон]]“ издава едва в средата на 80-те години няколко грамофонни плочи с негови изпълнения, при това на предварително обработена и аранжирана от казионни композитори музика.<ref name="пейчева"/> През септември [[1986]] г. Иво Папазов с оркестър „Тракия“ със солистка Мария Карафизиева вземат участие в надсвирването в село Стамболово, Хасковско, където реализират шест записа за „Балкантон“, издадени в албума „Стамболово ’86“, състоящ се от две отделни аудиокасети и двойни дългосвирещи плочи. В края на 80-те години успява да подпише договор с британския лейбъл ''Hannibal Records'', с който издава два албума със смесица от джаз, тракийска народна, циганска и турска музика. Първият му албум с орк. „Тракия“ е озаглавен „Пътуването на Орфей“.<ref>[http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2012/02/16/1767473_ivo_papazov_-_ibriama_stava_na_60_godini/ „Иво Папазов – Ибряма става на 60 години“], в. „Дневник“, 16 февруари 2012 г.</ref> За международната музикална общественост го открива [[Джо Бойд]], който продуцира втория му албум с оркестъра ''Balkanology''. Става международно известен с виртуозността, с която превръща [[Сватбарска музика|сватбарската музика]] в [[джаз]]-феномен. След промените в края на 1989 г. Ибряма свири по цял свят, в сътрудничество с най-добрите джазмени на няколко [[континент]]а. От 1977 г. до смъртта ѝ живее със съпругата си Мария Карафизиева (р. 3. 1. 1948 – † 27. 12. 2025), която е народна певица, дългогодишна солистка на оркестър „Тракия“. От 1982 година живеят в старозагорското село [[Богомилово]]. Имат двама сина – Христо (р. 1987) и Иво (р. 1988).<ref>Кристиян Неделчев, [https://old-news.bnr.bg/varna/post/100504317/chestit-rojden-den-na-maria-karafezieva-3012015 Честит рожден ден на Мария Карафезиева], БНР, 03. 01. 2015 г.</ref> == Награди и отличия == През 2005 г. печели наградата на публиката на престижните награди за ''World Music'' на Радио 3 на [[Великобритания|британската]] ''[[BBC]]''<ref>[http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=700917 „Иво Папазов е №1, реши публиката на Би Би Си“], Vesti.bg, 7 март 2005 г.</ref> и я посвещава на сънародниците си.<ref>Garth Cartwright, [http://www.bbc.co.uk/radio3/world/awards2005/profile_ivopapasov.shtml Статия за Папазов от Радио3 на Би Би Си] {{икона|en}}</ref> През същата година става лице на [[България]] за първия рекламен клип за страната, който се завърта по европейския [[телевизия|телевизионен]] канал ''[[Евронюз|Euronews]]'' и в който звучи неговата [[мелодия]] „Носталгия“. {{цитат|Свръхестествен гений на кларинета.|Вестник „Индипендънт“<ref>Michael Church, [http://www.independent.co.uk/arts-entertainment/music/reviews/album-ivo-papasov-dance-of-the-falcon-world-village-889562.html „Album: Ivo Papasov, Dance of the Falcon (World Village)“], „Independent“, 10 август 2008 {{икона|en}}</ref>}} Избран е за доктор хонорис кауза на [[Университет по библиотекознание и информационни технологии|СВУБИТ]] (21 декември 2005 г.)<ref>[https://www.unibit.bg/about-unibit/overview/honorary-doctorate Почетни доктори на Университета по библиотекознание и информационни технологии], сайт на УниБИТ.</ref>. През 2005 г. е удостоен със званието [[Почетни граждани на Стара Загора|Почетен гражданин на Стара Загора]].<ref>[http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2012/02/16/1767473_ivo_papazov_-_ibriama_stava_na_60_godini/ „Иво Папазов – Ибряма става на 60 години“], в. „Дневник“, 16 февруари 2012 г.</ref> През ноември 2015 г. е награден в Годишните фолклорни награди за цялостен принос към българския фолклор и неговото популяризиране със статуетка, плакет 100 години от рождението на [[Борис Машалов]] от наследниците му и плакет 120 години от рождението на [[Гюрга Пинджурова]] от наследниците.<ref>[http://starozagorskinovini.com/news/index.php/kultura/5639-nagradiha-ivo-papazov-za-tzyalosten-prinos „Наградиха Иво Папазов за цялостен принос“], в. „Старозагорски новини“, 1 декември 2015 г.</ref> През 2022 г. е носител на голямата награда на 22-ро издание на международния фестивал за world и електронна музика WOMEX. == Дискография == === Студийни албуми === ==== С оркестър „Тракия“ ==== * „Orpheus Ascending“ (1989) * „Balkanology“ (1991) * „Панаир / Fairground“ (2003) * „Каварненски буенек“ (2008) ==== Самостоятелни албуми ==== * „Цигански танци“ – малка плоча * „Космическият фолк на България: Иво Папазов – кларнет, Петър Ралчев – акордеон“ * „Тримата големи на сцената на българската сватба: Иво Папазов, Петър Ралчев, Георги Янев“ * „Иво Папазов – кларинет“ (1984) * „Иво Папазов – кларинет“ (1990) * „Най-доброто / The Best“ (2000) * „Together Again: Legends of Bulgarian Wedding Music“ (2005), с [[Юри Юнаков]], [[Салиф Али]] и [[Нешко Нешев]] * „Концертът в Каварна: За пръв път заедно“ (2005), с орк. Underground * „Танцът на сокола“ (2008)<ref>[http://calendar.dir.bg/inner.php?d=24&month=10&year=2008&cid=&sid=&eid=49694 „Иво Папазов-Ибряма представя „Танцът на сокола“], Dir.bg</ref> == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.ivo-papasov.com/ Личен сайт на Иво Папазов] * [http://btourism.com/read_pred.php?id=4 Иво Папазов – Ибряма], портрет в електронното списание за туризъм и култура ''BTourism'' * Матей Бонев, [https://archive.ph/20130815152015/http://paper.standartnews.com/archive/2000/05/12/family/story3.htm „Иво Папазов чакал своята Мария 18 години“], в. „Стандарт“, 12 май 2000 * Григор Николов, [http://www.segabg.com/article.php?id=126281 „Иво Папазов битува в равнината, а твори в Балкана“], в. „Сега“, 27 март 2004 * [http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=82&aid=2984 „Иво Папазов-Ибряма: Циганите ще съхранят българския фолклор“], интервю на Цветана Царева, сп. „Тема“, бр. 2 (170), 17 – 23 януари 2005 * [https://archive.ph/20130815152111/http://novinar.bg/news/ivo-papazov-ibriama-muzikata-iska-mozak-sartce-i-prasti_MTU1NzszMQ==.html „Иво Папазов-Ибряма: Музиката иска мозък, сърце и пръсти“], интервю на Виолета Цветкова, в. „Новинар“, 19 март 2005 * [https://web.archive.org/web/20160304202258/http://novinar.bg/news/ivo-papazovibriama-na-svatbite-stanah-kato-robot_Mjc4Mjs0NA==.html „Иво Папазов–Ибряма: На сватбите станах като робот“], интервю на Милена Бойкова-Терзийска, в. „Новинар“, 24 октомври 2008 * [https://www.24chasa.bg/Article/395361 „Папазов: С тия данъчни проверки не вдигат големи сватби“], интервю на Ваньо Стоилов, в. „24 часа“, 27 февруари 2010 * [https://www.168chasa.bg/article/930648 „Иво Папазов-Ибряма: Главна роля“], интервю на Галина Ганева и Светлана Баталова, в. „168 часа“, 16 юни 2011 * [https://www.24chasa.bg/Article/1227629 „Ибряма: Имам още много неизсвирени мелодии“], интервю на Ваньо Стоилов, в. „24 часа“, 12 февруари 2012 * [https://web.archive.org/web/20130916060704/http://pressadaily.bg/publication/20967-Кой-съм-аз-да-искам-оставки/ „Иво Папазов – Ибряма: Кой съм аз да искам оставки“], интервю на Христо Христов, в. „Преса“, бр. 215 (566), 9 август 2013 * [http://news.bnt.bg/node_102/video_klips_bg_eu/node_31024 Клип на Ибряма за популяризиращата ЕС кампания на БНТ]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [http://www.messechina-music.com Сайт на „Месечина мюзик“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210225020526/http://www.messechina-music.com/ |date=2021-02-25 }} {{икона|en}} * [http://www.myspace.com/ivopapasov Страница на Иво Папазов в MySpace] {{икона|en}} * [https://www.discogs.com/ru/artist/592954-Ivo-Papasov Дискография в Discogs.com] {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Музика|България}} {{СОРТКАТ:Папазов, Иво}} [[Категория:Български кларнетисти]] [[Категория:Български саксофонисти]] [[Категория:Доктор хонорис кауза на УниБИТ]] [[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] [[Категория:Почетни граждани на Стара Загора]] [[Категория:Българи от цигански произход]] [[Категория:Родени в Кърджали]] f2wbt2ah7m5ids6j4k7kwj7egz106iw 4 71594 12876723 12876395 2026-04-10T15:14:19Z Rumensz 125859 /* Връщане на Петя Абаджиева */ 12876723 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД. / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Качество и справедливост == „Уикипедия“ винаги е била символ на свободен достъп до знание, доказателство, че колективният труд на хора с всякакви интереси, характери и способности може да изгради нещо от световно значение. Този идеал обаче се запазва само когато се спазват някакви редакторски стандарти. Ако всеки тръгне да кара по своя начин, граденото с много усилия рано или късно ще рухне. През последните дни забелязвам нарастващи тенденции, при които качеството на статии се компрометира – било то чрез непроверени източници, необработен изкуствен интелект, нарушаване на консенсус или връщане на редакции без обосновка. От първия ми ден в „Уикипедия“ се чувствам силно ангажиран с две цели – осигуряване на високо качество и защита на справедливостта. Извън „Уикипедия“ съм ставал свидетел на няколко неформални разговора дали с изкуствения интелект и навлизането му, като цяло, „Уикипедия“ няма да бъде изместена или нейната значимост да започне да затихва. Вместо да преравяш сайта, пускаш един въпрос в чатбот и той ти генерира готово съдържание. Кой ще има търпението да търси информация? Е, оказва се, че сега проектът е по-значим от всякога. Знаете бързите отговори, генерирани от „Гугъл“ например, като зададеш някакъв въпрос – в много от случаите тези отговори се формират именно на базата на „Уикипедия“. Автоматизираните инструменти могат да ускорят създаването на съдържание, но те все още не могат да заместят внимателната проверка и контекстуалната оценка, които човекът може да направи. Знам, че това, което върша, е неблагодарна работа. Отделяш от времето си, оправяш запетаи, букви, коригираш машинни преводи, опазваш проекта от злонамерено съдържание, а на повърхността се вижда само една дребнавост и груба намеса в статиите. Отдаваш часове на доброволческа работа с кауза, жертваш своето време за странични интереси и рядко получаваш признание. Често биваш заклеймяван като педантичен и биваш пренебрегван поради простото неосъзнаване, че именно тези малки, невидими поправки изграждат основата на един надежден информационен ресурс. {| style="border:4px solid #ffb14c; background:#ffddb2;" | [[File:Nuvola apps important orange.svg|64px]] || style="padding-left:6px;" | '''Няма да бъдат правени компромиси!''' Откакто съм тук, се боря основно за две цели – качество и справедливост. Ще продължавам да се боря с пълна отдаденост, с цялата си енергия и доколкото мога. |} Всеки от нас – ученик, студент, пенсионер, адвокат, спортист, художник – носи отговорност да отстоява правилата. Това е проект, който, освен че предоставя информация, има и една много важна социална роля – обучава своите участници на обективност и прозрачност. „Уикипедия“ е платформа за обмен на знания, в която всеки може да научи нещо ново и да сподели своите знания с другите. Това е място, където се изграждат зависимости между поколения и култури. Всеки принос е важен, независимо дали е малък, или голям. За да не бъда съвсем голословен, привеждам няколко примера от последните дни, които според мен и спрямо мен са нечестни. {| class=wikitable ! rowspan=6 | Спас Висулчев | [[Специални:PermaLink/12810926]] | Първоначална версия от Bichoes78 |- | [[Специални:Diff/12810986]] | Първа промяна от Мико, където се съкращава „година“ |- | [[Специални:Diff/12811040]] | Първо връщане от мен според консенсуса |- | [[Специални:Diff/12811231]] | Връщане от Мико |- | [[Специални:Diff/12811364]] | Второ връщане от мен според консенсуса |- | [[Специални:Diff/12811597]] | Второ връщане от Мико с аргумента „не виждам причина“ |- ! rowspan=3 | Юри Юнаков | [[Специални:Diff/12466606]] | Пища Хуфнагел прави спорни промени |- | [[Специални:Diff/12467628]] | Алиса връща спорните промени, за които дотогава аз не знаех |- | [[Специални:Diff/12467633]] | Алиса ме предупреждава на бедедата ми за правилото „Липса на консенсус“ |- ! rowspan=10 | Втората книга на Хитлер | [[Специални:PermaLink/12823028]] | Първоначална версия от Green Entertaiment |- | [[Специални:Diff/12823932]] | Първа промяна от Мико, където се съкращава „година“ |- | [[Специални:Diff/12824226]] | Първо връщане от мен според консенсуса |- | [[Специални:Diff/12824325]] | Спорна редакция от Алиса Селезньова |- | [[Специални:Diff/12824334]] | Връщане от мен според консенсуса |- | [[Специални:Diff/12825166]] | Връщане от Мико без обосновка |- | [[Специални:PermaLink/12825308]] | Разговор на беседата на Мико, в която е помолен да не прави спорни промени, и се четат оправдания като „не виждам причина за съкращението“, въпреки че и двамата сме наясно какъв е консенсусът до момента |- | [[Специални:Diff/12825358]] | Връщане от мен към първоначалния вариант според правилото за липса на консенсус |- | [[Специални:Diff/12825547]] | Връщане от Алиса с аргумента „съкращавани са години, първоначално изписани пълно“ |- | [[Специални:Diff/12825624]] | Връщане от мен с поредно обяснение и посочване на постоянна препратка |- ! rowspan=2 | Тимо К. Мука | [[Специални:Diff/12824563]] | Корекции от мен по статията на Rumensz |- | [[Специални:Diff/12824683]] | Връщане на грешките от Rumensz, въпреки че няколко пъти е обяснено, включително на беседата на статията, кое правило от БЕРОН е следвано |- ! rowspan=3 | Нора Маклинток | [[Специални:Diff/12827685]] | Използване на възвратно притежателно местоимение |- | [[Специални:PermaLink/12828116]] | Аргументация от мен на беседата защо е използвано възвратно притежателно местоимение |- | [[Специални:Diff/12828108]] | Връщане и перифраза от Rumensz, отново с използване на неправилно притежателно местоимение |} Неспазването на установените правила заплашва не само репутацията на конкретни статии, но и целия екосистемен модел на свободно знание. Ще е жалко, ако покрай това се сложи край на едно дългогодишно сътрудничество (да не казвам ''приятелство''), но ако това е цената на справедливостта, ще трябва да я платя. Хората идват и си отиват, парите се връщат, но изгубеното време – не. Аз също съм човек. Правя грешки, всеки ден се уча, затова, ако пропускам нещо, нека някой да ме поправи. Ще понеса срама. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:25, 22 февруари 2026 (UTC) : Преследването на редактори не е нормална форма на изява в един доброволен проект. Това пречи на нормалната работа на редакторите, които искат да създават статиии - като [[Потребител:Krisi tranchev.1999]] или [[Потребител:Luxferuer]], както и много други, и стари и нови. Да не говорим за злоупотребата с шаблона "Източник" (нацвъкан по цяла статия), местене в Чернова, или триене на текст, щото можел да е с авторски права или пък от работа с изкуствен интелект (леле с кого се борим?). Писането на статии е доволно тежка и ангажираща работа, за да идва веднага някой и да търси „под вола теле“ със запетайки и тиренца. Най-добрата насока за редакторите е да си търсят любимата тема и да пишат статии. А ако не могат, защото им е безкарйно трудно, да помагат на новодошлите в Чернова. И пак да спомена - има над 40 000 статии без източници и поне още толкова с много малко. Това е безкрайно поле за разумен доброволен труд. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 10:47, 22 февруари 2026 (UTC) :Няколко изречения от мен: :# Това с разгръщането на съкращения (година, век и т.н.) не е нещо, което непременно влошава качеството, но когато се прави по този начин, който се вижда в примерите по-горе, определено не е в полза на справедливостта. Не мога да приема аргумента на дългогодишни редактори, че щом един не спазвал липсата на консенсус, значи всички трябва да не го спазваме. Това до какво ще доведе в един момент? Неспирни редакторски войни и броене на съмишленици/застъпници и контрасъмишленици/контразастъпници. Допълнително ще направи обстановката в проекта няколко пъти по-враждебна отколкото е сега. И вероятно ще изгони доста читави редактори. Призовавам колегите да се замислят над това. :# Относно корекциите в статиите на наскоро завърналия се редактор, аз съм казвал мнението си и преди. Мисля, че може да се пропускат създадените от него статии и да се отделя внимание на други. Така бих направил аз. Да, може да се сметне като компромис с качеството, но повишаването на качеството зависи от всички редактори, а не само от един определен. След като за въпросния редактор не качеството, а количеството е от значение, така да бъде. И в една такава динамична среда е нормално да не може да се достигне перфектното. Все пак наистина важното е това да не ни губи от времето/енергията и да имаме стимул да допринасяме, пък дори и да е с нещо дребно. Цикълът с повтарящите се конфликти има потенциала да отблъсква редактори... и стари, и нови. :Малко офтопик и отговор до наскоро завърналия се: :* Безпочвените обвинения за преследване е време да спрат. Преследване може да има в нечия глава, но в проект като този е нормално един редактор да отредактира и променя съдържанието, създадено от друг. Нормалните редактори, нови и/или дългогодишни такива, биха го оценили и не биха надигали вой, че ги преследват за всяка една малка промяна. Наистина писането на статии е доволно тежка работа, ако се прави от нулата. И ако се прави така, както си му е редът. С копи-пейст от някъде обаче е доволно лесна работа, а проблемите се набиват на очи мигновено. Да не говорим, че тук се споменават редактори с по 10-годишен стаж (че и повече), които или не са наясно с много от нещата, или се правят, че не са. И не е като да не им е било помагано. Помагано им е. Ама всичко е до време. Не трябва да помагаш на някого, който очевидно не търси помощ, а гледа как да мине метър всеки път. :Като заключение: нищо не е на всяка цена. Проектът ще върви със или без определени редактори, както е вървял и до този момент. Но да, понякога е нужно да се правят компромиси, ако не искаме да си изхабяваме желанието и нервите бързо, а после да смятаме времето за безвъзвратно изгубено. Според мен мантрите '''''всичко или нищо''''', '''''всичко и на всяка цена''''' и '''''аз басма не цепя на никого''''' винаги ще доведат до разочарование в един етап. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 17:32, 22 февруари 2026 (UTC) ::Дадените примери са непълни и подвеждащи. Правя си труда често да ровя, за да върна първоначалния избор на редактора и след мен просто ми се отменя редакцията - ами нормално и аз да следвам същия „принцип“ може би. Изобщо нямам намерение да се навирам в дискусии за псевдопринципност и псевдосправедливост. Обаче щом за едни може, а за други, видиш ли е непримеливо и са несправедливи, е това за мен е '''неприемливо и несправедливо'''.—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 19:44, 22 февруари 2026 (UTC) :::Едва ли повечето от вас ще се съгласят, но определям себе си като принципен човек. Признавам, че допреди месец изобщо не можех да предполагам, че ще говоря за тази тема и точно с тези колеги, но останах крайно разочарован след [[Специални:PermaLink/12812286#Липса на консенсус|този случай]]: {{цб|Нема консенсус [...] означава, че е добре да не се пипа, [...] обаче Пища продължава да си го съкращава, където е изписано целостно, [...] [з]атова и аз зарезах да не ги пипам, [...] започнах да го карам, както смятам за редно - нема смисъл от телеграфния стил със съкращенията.}} Противно на очакванията, аз не се занимавам със следене на редактори и не бях забелязвал проблеми дотогава. Когато обаче започнаха да ми връщат редакциите, реших да се поровя, за да разбера бъркам ли някъде и какъв е консенсусът по въпроса. Забелязах, че Алиса наистина е била по-принципна в подхода си, но също така разкрих редица спорни промени, извършвани главно от Мико, ето примери: :::{| class=wikitable ! rowspan=2 | Милан Смръчка (Завиш) | [[Специални:Diff/11896992/11898038]] | Редакции от Vajsov, анонимни потребители, мен и други |- | [[Специални:Diff/11898070]] | Първа спорна редакция от Мико |- ! rowspan=2 | Свети Йоан Рилски (Лондон) | [[Специални:Diff/12512598/12512773]] | От създаването на статията от PowerBUL до редакция от мен |- | [[Специални:Diff/12512808]] | Спорни редакции от Мико |- ! rowspan=2 | Нераида (дем Алмирос) | [[Специални:Diff/11574086/11576808]] | Редакции от Природата, Алиса и мен |- | [[Специални:Diff/11915870]] | Спорна редакция от Мико |- ! rowspan=2 | Кумбуряна | [[Специални:PermaLink/11542251]] | Първоначална версия от Природата |- | [[Специални:Diff/11916277]] | Спорна редакция от Мико |} :::Моля ви, казвайте, ако нещо бъркам. Идеята не е упреквам някого, а да водим разговор. Посочените колеги уважавам наистина много и сме си помагали не знам колко пъти през годините. Това, че има хора, които са тук от началото на „Уикипедия“ и още работят усилено, за мен е достойно за уважение. Както и преди съм казвал, колкото и да ми е приятно, аз няма да съм вечно тук. Когато реша да си взема по-дълга уикипочивка, това няма да е заради нещо или някого, а просто защото в живота идват други приоритети. Ако някога към някого съм се дъжрал неуважително или съм го обидил, искрено съжалявам. Може би знаете, че обичам да ми казват слабите места, за да се усъвършенствам, така че ще се радвам да чуя обратна връзка. Очаквам същото отношение в замяна – да не се обиждате, ако ви казват някакви неща, защото наистина, погледнато глобално, има далеч по-важни неща. Очаквам също, че както аз се въздържам от спорни промени и както същото се изисква от Пища, по същия начин да се изисква от всички. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:53, 23 февруари 2026 (UTC) ::::Очевидно има нужда от нов консенсус, надявам се да бъде намерен. Да не забравяме, че Уикипедия се основава на доброволство, което освен безвъзмездност означава и добра воля. Благодаря и спорна работа![[Потребител:Litev|Litev]] ([[Потребител беседа:Litev|беседа]]) 06:35, 24 февруари 2026 (UTC) {{od|::::}} '''Абсурд някакъв.''' Намирам това поведение за крайно токсично. Редактори, които са тук от началото на „Уикипедия“, изключително плодовити, уважавани от общността, демонстрират откровено нежелание да се съобразяват с приетия консенсус. {| class=wikitable ! Асен Панчев |- | [[Специални:PermaLink/12509648|Версия от 11:33, 20 февруари 2025]] |- | [[Специални:Diff/12847566|Редакция на Мико от 16:34, 11 март 2026]] |- | [[Специални:Diff/12847658|Редакция на Carbonaro. от 18:09, 11 март 2026]] |- | [[Специални:Diff/12849012|Редакция на Мико от 07:07, 12 март 2026]] |- | [[Специални:Diff/12849018|Редакция на Carbonaro. от 07:12, 12 март 2026]] |- | [[Специални:Diff/12849019|Редакция на Мико от 07:13, 12 март 2026]] |- | [[Специални:Diff/12849115|Редакция на ~2026-15705-11 от 10:32, 12 март 2026]] |- | [[Специални:Diff/12852489|Редакция на Алиса Селезньова от 21:02, 15 март 2026]] |} Надявам се, осъзнавате как изглежда отстрани. Призовавам общността да се вземе в ръце. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:40, 16 март 2026 (UTC) : Парадоксално е, че именно този редактор е написал „да не променяме чуждия текст, моля, благодаря“, а постоянно прави точно обратното. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 10:51, 16 март 2026 (UTC) {{fwiw}} „нека търсим решения на проблемите, не виновни за тях“. Според мен може да е полезно: ; Деперсонализиране. : Разглеждането на проблемите в междуличностен план, дори с цел подобряване на отношенията, често се превръща в „изясняване“. То лесно води до фрагментиране, „коалиране“ и други процеси, които затрудняват намирането на решения. ; Компромиси. : Изключително трудно е да се направи компромис с вътрешното убеждение за „правилност“ – и това важи за всички. В практиката обаче често ''някакъв'' „работещ“ компромис е необходимата първа стъпка към изграждането на доверие. ; Търпение. : Важността му е лесно да бъде подценена. Дори минимален напредък в постигането на съгласие е стъпка в правилната посока. Желанието да се постигне повече и по-бързо, обратно, често води до „тъпчене на едно място“. Съвсем практично погледнато, пътят напред вероятно минава през търсене на някакъв консенсус – дори ако на този етап той е просто да се остави въпросът отворен и да се избягват спорни промени до по-нататъшно обсъждане при по-спокойни условия.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:12, 22 март 2026 (UTC) :За сведение: [[Специални:Diff/12859929|анонимният потребител]] не съм аз. Явно и на други им е омръзнало. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:14, 23 март 2026 (UTC) :: Не искам да натрапвам мнението си, което, в крайна сметка, е просто една възможна гледна точка. Споделям го, защото въпросът така или иначе вече е зададен, а и случайно може да бъде полезно някому. :: Според мен теория на игрите трябва да се изучава още от детската градина. Много неща в света внезапно стават съвсем логични, погледнати през нейната призма. Какви са възможните игрови ходове тук? Силно опростено, има две игрови стратегии: ::; 1. ::: Очертаваме какво е „правилно“ според нас и го отстояваме решително, надявайки се да съберем колкото се може повече привърженици. Ако успеем, опонентите ще бъдат „съкрушени“ било с численото ни мнозинство, било със съвкупната ни „енергичност“, дори ако сме по-малко, но „по-решителни“. Това всъщност е най-често използваната стратегия в подобни ситуации. ::: Тя работи... когато работи. Когато не работи, резултатите не са много хубави, а понякога направо са плачевни. Хора се намразват за години, започват да привиждат телета под волове и въобще настава една прекрасна подозрителност, раздразнителност и въобще познати истории от живота около нас. ::: Отново подчертавам, че това е вероятно най-честата стратегия, особено в по-непосредствени (да го наречем така) общества като из нашия регион – но далеч не само. Аз самият ''много'' пъти съм постъпвал по този начин. Не се изживявам като някакъв съдник, който „никога не е правил така“. ::; 2. ::: Имаме си виждането какво е правилно™, но за цел си поставяме не пряко да го ''наложим'' – а да ''привлечем'' и другите в лоното на правата вяра. Привличането на искрено вярващи в нашата вяра обаче рядко се получава, ако им обясняваме колко са неправи в тяхната си вяра – дори ако сме любезни. Още по-малко пък ако редовно им трошим иконите – при което те в отговор трошат нашите. ::: Вярно е, че може да ги ''принудим'' да приемат вярата ни – да – но това вече е горната точка, не тази. За тази точка е нужно '''търпение''', '''обаяние''', '''позитивност'''. И първо, най-вече, трябва да се изгради доверие. ::: С доверието започва всичко. Когато го има, хората са склонни не само да ни изслушат – но да ни изслушат ''с открити сърца''. Те пак може да не приемат нашата вяра – със сигурност не и от раз. Може и никога да не стане. Но с времето, ако доверието се пази и гради още повече, може и ''сами'' да поискат да приемат вярата ни. Защото ни харесват, уважават, ценят. ::: И най-важното: когато не се чувстват ''притискани'', те имат '''свободата''' вътрешно да си признаят, че, абе, тая вяра май наистина е по-правилна™. :) ::: Хората обичаме свободата си. И мразим да ни я отнемат. :: Редактирането на Уикипедия не е математика. Две плюс две е и три, и четири, и пет. Може би не нула или 1000, но единствен точен отговор рядко има, особено пък „завинаги“. Затова и използвам метафората с вярата – много от „правилата“, в крайна сметка, са въпрос на вяра какво смятаме за ''относително'' най-правилно. :: „Бележки“ или „източници“? „Година“ или „г.“? „Километра“ или ''km''? „Ем Ес Ен Би Си“ или ''MSNBC''? „...и от Сина“ [[Филиокве|или пък не]]? :: Съвсем практично погледнато към конкретния случай, боя се, че след тези тъжни редакторски войни неизбежният резултат ще бъде това, което описах в стратегия #1 по-горе. :: В тази ситуация вече и медиация трудно би помогнала – дори да е от особено уважавана трета страна – поне докато не мине достатъчно време, за да бъде забравено напълно обяснимото раздразнение от случката. :: Ако аз бях в тази ситуация, вероятно щях да престана да настоявам на „правилното“. Вместо това щях – бавно и постепенно – да търся тези теми, в които бих могъл да работя конструктивно с останалите редактори, включително с тези, с които сме били на различни мнения и ожесточено сме спорили. Ако успея с времето да постигна взаимното уважение, за което писах по-горе, може би – може би – бих могъл да се надявам един ден да им дам възможност сами да приемат моето „правилно“ виждане – без въобще аз да им го натяквам. :: Дори да не го постигна, поне бих имал добри отношения с колегите си – което един ден човек може да осъзнае, че е било най-важното. :: Но аз не съм в тази ситуация. И дори не знам дали, ако действително бях, щях да успея да направя това, което сега преценявам за правилно. Отстрани нещата винаги изглеждат различно. И често по-лесни (но не непременно невярно). Затова наистина не твърдя, че това е правилното™ решение. Със сигурност не е най-лесното и очевидно не е решение, обещаващо бърз и категоричен резултат. Просто споделям една от много възможни гледни точки. {{fwiw}}. Дано да бъде полезна. Ако не, надявам се, че и с нищо не е навредила. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:42, 25 март 2026 (UTC) :::Много добре казано, както винаги. [[Специални:Diff/12761626|Не знам дали пишеш бързо, или бавно]], но със сигурност знам, че пишеш ''добре''. Хубаво е да се прави интроспекция от време на време, нещата никога не са само ''истина'' или ''лъжа'', ''правилно'' или ''неправилно'', ''добро'' или ''зло''. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:58, 25 март 2026 (UTC) ::::Понеже виждам, че набезите продължават, и за съжаление, не мисля, че филтър за злоупотреби би могъл да се приложи така, както за „Източници“ и „Бележки“, споделям тук един скрипт за по-лесно откриване на добавени думи, когато се изисква да се проверят много редакции. Ако по някаква причина не съм тук и някой иска да го ползва, изследва или развива. Не единствено и само за този случай, а и за откриването на вандали, като цяло. Не видях друг такъв инструмент, имаме [https://wikipedia.ramselehof.de/wikiblame.php WikiBlame], който търси добавен текст в определена статия, но няма как да търсим добавен текст в приносите на определен потребител, и смятам, че макар да не е перфектен, може да бъде полезен. ::::<syntaxhighlight lang="js"> const stalker = {}; stalker.active = mw.config.values.wgPageName == 'Уикипедия:Stalker'; stalker.revids = []; stalker.diffs = {}; if (stalker.active) stalker_init(); function stalker_init() { document.body.innerHTML = ''; const overlay = document.createElement('div'); overlay.style.cssText = 'position:fixed;top:0;left:0;background:#fff;width:100vw;height:100vh;padding:6px;overflow-y:auto;'; overlay.innerHTML = '<label>Потребител<input name="user"></label><label>Дата<input type="date" name="date"></label><label>Търсен текст<input name="search_string"></label><label><input type="checkbox"> Търси само в текущите версии</label><button>Начало</button> <img id="stalker_spinner" style="display:none;" src="https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/7/73/New_MW_spinner.gif"><div style="overflow:auto;margin-top:8px;"><table id="stalker_results" class="wikitable"></table></div>'; document.body.insertAdjacentHTML('afterbegin', '<style>label{display:block;margin-bottom:6px;}input{display:block;}input[type=checkbox]{display:inline-block;}</style>'); document.body.appendChild(overlay); document.querySelector('input[type=date]').value = new Date().toISOString().substr(0, 10); overlay.querySelector('button').onclick = () => stalk(); } function stalk() { let date = document.querySelector('input[type=date]').value + 'T'; let user = document.querySelector('input[name=user]').value; let toponly = document.querySelector('input[type=checkbox]').checked ? 'top' : ''; stalker.search_string = document.querySelector('input[name=search_string]').value; if(!user) return; document.querySelector('button').disabled=true; document.getElementById('stalker_spinner').style.display = 'inline-block'; new mw.Api().get({ action: 'query', list: 'usercontribs', ucuser: user, ucnamespace: '0', ucshow: toponly, ucstart: date + '23:59:59Z', ucend: date + '00:00:00Z', uclimit: '500' }).then((res) => { for (let i = 0; i < res.query.usercontribs.length; i++) { stalker.revids.push(res.query.usercontribs[i].revid); } checkrevids(); }); } function checkrevids() { if (!stalker.revids.length) { if (stalker.search_string) stalker_filter(stalker.search_string); stalker_show(); return; } revid = stalker.revids.pop(); new mw.Api().get({ action: 'compare', fromrev: revid, torelative: 'prev' }).then((res) => { const element = document.createElement('div'); element.innerHTML = res.compare['*']; stalker.diffs[revid] = []; for (let i of element.querySelectorAll('ins')) stalker.diffs[revid].push(i.textContent); stalker.diffs[revid] = stalker.diffs[revid].join('<br>'); setTimeout(() => { checkrevids(); }, 200); }); } function stalker_filter(str) { for (let i in stalker.diffs) { if (!stalker.diffs[i].includes(str)) delete(stalker.diffs[i]); } } function stalker_show() { for (let i in stalker.diffs) { const tr = document.createElement('tr'); tr.innerHTML = '<td><a href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?diff=' + i + '" target="_blank">Специални:Diff/' + i + '</a></td><td>' + stalker.diffs[i] + '</td>'; document.getElementById('stalker_results').appendChild(tr); } document.getElementById('stalker_spinner').style.display = 'none'; document.querySelector('button').disabled=false; } </syntaxhighlight> ::::Инструкции: Поставя се в [[Специални:MyPage/common.js|common.js]] и се задейства от страницата [[Уикипедия:Stalker]]. Може да се използва и по други начини, например през конзолата на браузъра. Тъй като проверява всяка редакция една по една, може да е малко бавен и има други известни ограничения, които няма да споменавам сега. ::::Знам, че е антиутопично, знам, че не е в духа на „Уикипедия“, но също не е в духа на „Уикипедия“ хора, които са със завиден брой приноси и стаж, да нарушават нейната основополагаща философия. Особено остър подход, когато редактори със значителен авторитет си присвояват правото де факто да налагат своята воля без ограничения. Помните, предполагам, за [[:en:Wikipedia:Wikipedia Signpost/2019-08-30/Opinion|„Уикипедия“ на хърватски]], как малко по малко била завзета и в рамките на десетилетия малка група редактори систематично гонила или заглушавала всички несъгласни, дали чрез блокирания, или чрез други тактики, водещи до тяхното отказване. Помните и за [[Парадокс на толерантността|парадокса на толерантността]]. ::::Въпросът е очевиден – двама редактори играят в комбина и се опитват да наложат стила си в статии, като нито тези статии са писани от тях, нито редакторите са склонни да приемат възраженията на останалите, а продължават с войните. ::::„Уикипедия“ не може да функционира нормално, когато със сила се нарушават основните ѝ норми на уважение и колегиалност. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:21, 31 март 2026 (UTC) :::::Казва го човекът, който с кеф нарушава твърди правила (У:ПТВ например редовно) под фалшив предтекст, несъществуващ в правилата, както неколкократно обяснено, за да връща безогледно към собствена версия единствено на двама редактори, а не към оригиналната. Пфу.—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 21:07, 31 март 2026 (UTC) Какъв е въобще '''предметът''' на спора относно '''съдържанието'''? Защото, освен ако не пропускам нещо, ''в основата си'' това '''е''' именно спор относно някакво съдържание. И, като във всяка редакторска война, свързана с такъв спор, всяка страна смята себе си за абсолютно права. И също, пак като във всяка редакторска война, погледнати отстрани нещата много рядко са черно-бели. Ако има лични нападки или друг директен тормоз – не просто неотстъпчивост – тогава нека обсъждаме поведението на редакторите. Но изясняване '''кой''' колко бил по-крив в една война е загуба на време и нерви за общността – вместо да се изясни '''какво''' би могло да бъде правилно™ или поне да бъде наложено с някакъв консенсус. Така че – за да може общността да бъде полезна – какви са конкретните разногласия? И то наистина точка по точка. Например: * Х смята, че „година“ трябва да се съкращава на „г.“, У смята, че трябва да се изписва с пълна дума; * Х смята, че в изречение от типа (...) трябва да има запетая, У смята, че запетая не е правилна. <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:12, 1 април 2026 (UTC) :Проблемът идва оттам, че: :*Мико и Алиса (които, за да не стават недоразумения, се ползват с голямо уважение пред мен и на които, странично от създалата се ситуация, винаги бих оказал помощ) твърдят, че няма консенсус дали да се пише „г.“, или „година“, затова не е редно безогледно да се променя от едното към другото ([[Специални:Diff/12467633|1]], [[Специални:Diff/11118871|2]], [[Специални:Diff/11105447|3]]). :*Двамата обаче променят от „г.“ на „година“ (в таблиците по-горе, но за ориентация: [[Специални:Diff/12810986|принос от Мико]]). :*Когато аз забелязах тези неща, веднага се намеси чувството ми на справедливост и започнах да връщам спорните редакции ([[Специални:Diff/12824226|пример]]). :*Мико и Алиса започнаха да действат заедно, като връщаха направените промени с аргумента „не виждам причина за съкращението“ ([[Специални:Diff/12825267|1]], [[Специални:PermaLink/12861130|2]]). :Не знам какво целим. Аз ти благодаря, Илиев, че се опитваш да медиираш. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:12, 1 април 2026 (UTC) :: Всъщност „не знам какво целим“ е много точна констатация. Ако въпросът е „година“ или „г.“, дали нямаше да е по-ефективно да го поставим например така: ::<blockquote>''Изглежда има различни мнения дали е подходящо да се съкращава „година“: например „през пролетта на 1912 година“ или „през пролетта на 1912 г.“ Нека да обсъдим какви са аргументите в подкрепа на всеки от вариантите и дали не можем да намерим консенсусно решение, което да се използва навсякъде в статиите. Или пък, ако преценим, че има различни случаи, да препоръчаме подходящ вариант за всеки от тях.''</blockquote> :: Но дали наистина това е ''коренът'' на проблема – или все пак има някакво друго възмущение, което намира израз в този конкретен спор? :: Ще бъда по-прям този път, споделяйки своя личен житейски и професионален опит, включително като вече 14 години администратор в Уикипедия. ::# Отношенията в колективите могат да бъдат сложни, дори когато хората в тях са специално подбирани. Ако не са специално, старателно подбирани за „съвместимост“, отношенията практически ''винаги'' са сложни. ::# Един колектив много лесно може да стане непродуктивен, ако „сложните отношения“ започнат да отнемат повече от времевите и психологически ресурси на колектива, отколкото реалните задачи. ::# Именно това е причината в такива „спонтанни“ колективи да се възприема като добра практика междуличностните отношения да бъдат максимално извън фокуса на внимание: „не обсъждайте редакторите, обсъждайте статиите“. ::# Граници на поведение, разбира се, има, но те съзнателно са поставени сравнително широко: без тормоз, без лични нападки, без злоупотреби, без откровено разрушително поведение. За всичко останало: [[У:ППД|прилагайте презумпцията за добронамереност]]. ::# Работата в такива колективи изисква способност и желание за адаптация към тези техни специфики: човек трябва да е готов да прави компромиси и да не мери твърде прецизно „точността“ на компромисите. :: Не е лесно да се работи в такъв колектив. Наистина. Виждал съм много пъти хора да се възмущават. ''Аз'' съм се възмущавал. Но не съм виждал нито веднъж тези особености да бъдат заобиколени ''успешно''. Успешните колективи са били тези, които, обратно, са се адаптирали към тези свои особености. :: Ще бъда прям и в мнението си какво е реалистично и какво е нереалистично. :: Според мен въпросът за „година“ или „г.“ е хубаво да се постави на обсъждане. Намирането на консенсус вероятно щеше да е трудно дори без междуличностното напрежение, но без дискусия пък консенсус очевидно съвсем няма как да бъде постигнат. Дискусията поне има възможност да бъде в конструктивен дух. Редакторските войни по същността си са деструктивни – не само за Уикипедия, но и за самия колектив. :: И нещо много важно: ''някой'' трябва да направи първата крачка в спирането на вече разразили се войни. Факт е, че се изискват немалка зрялост и сила на духа за тази първа крачка, макар човек да се чувства убеден, че ''другите'' са неправите™. :: Относно поведението на редакторите – това наистина е тема, в която по мое мнение е по-добре да не се дълбае, освен когато има ''сериозни нарушения на основни принципи и ясно разрушително поведение''. Не само че определянето кой точно колко е крив и кой точно колко е прав може да бъде изключително трудно – доколкото въобще някаква истински обективна, безпристрастна преценка е възможна – но и ''нетната'' полза е леко съмнителна. :: Подобни въпроси по принцип могат да се решават чрез Арбитражен комитет, със „справедлив процес“ и уважавани арбитри. Но ''реалната'' практика е по-скоро противоречива: резултатите от тези комитети нерядко са още по-големи препирни, обвинения в пристрастия, отхвърляне на авторитета на комитетите, „прегаряне“ на самите арбитри и пр. :: Разбирам абсолютно „желанието за справедливост“. Но справедливостта наистина изисква тези две неща като минимум: справедлив процес и справедливи арбитри. Без тях нещата неизбежно се превръщат в „моята справедливост срещу твоята справедливост“. А създаването на справедлив процес и намирането на справедливи арбитри въобще не е лесно – по много причини, които далеч надхвърлят обхвата на тази тема. :: Затова в Уикипедия призоваваме „обсъждайте статиите, не редакторите“ и „прилагайте презумпцията за добронамереност“. Това е и моят призив тук.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 21:08, 1 април 2026 (UTC) ::: Защо ми се струва, че лесно се дават препоръки, когато не се пишат статии. Дали ще е '''година''' или '''г.''' е въпрос именно на съдържанието на статията и на предпочитанието на нейния създател. Ако друг редактор не се меси в предпочитанието на създателя, няма и да има конфликт. И именно това е Решението, защото друго решение '''няма''' как да има, няма универсално решение. Няма „първа крачка“, защото такава може да е само принудителна. Има простото Решение - ''Няма да се бъркам в статиите Ви, а ще си гледам моите!'' Да, ама Не. Защото като нямаш „производство“ (каквато е целта на популярната Уикипедия) няма как да се самовъздигаш и мотивираш, съответно почваш да се правиш на уж по-добрия, перфектния - поправки, преследване, набутване на статии в Черновата, триене, шаблончета за щяло и нещяло и пр. Това унищожава „колектива“, който се разпада. Д-р Юнг би трябвало да знае - Когато помагаш на пациента в неговата мания само му вредиш, не му помагаш. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 21:38, 1 април 2026 (UTC) :::: {{цб|Ако друг редактор не се меси в предпочитанието на създателя, няма и да има конфликт. И именно това е Решението (...)}} :::: Според мен тук има една основна грешка: разногласията не са ''неизбежни'' конфликти, които могат да бъдат „решени“ единствено с разчертаване на своеобразни „феодални владения“. Прав сте, разбира се, че ако всеки редактор си „заплюе своето“ и никой друг „не му се меси“, няма да има конфликти. :::: Но няма да има и разногласия – а точно многото и различни мнения са в основата на успеха на Уикипедия. :::: Нещо повече, както пише в [[У:ИИИ]], „многото глави не мислят по-добре просто защото общо имат повече мозъчни клетки от всяка поотделно – те мислят много по-добре, защото ''взаимодействат и взаимно се обогатяват''.“ Същинският проблем не е сблъсъкът на различни мнения – проблемът е този сблъсък да бъде воден по цивилизован, добронамерен и конструктивен начин, в търсене на [[У:КОНС|консенсус]]. :::: И точно към това апелирам – да се търси конструктивният път. Ако трябва да бъда съвсем прям, на практика вариантите за поведение в такива проекти обикновено са три: ::::* '''Адаптация.''' Човек приема, че ще има несъвършенства, компромиси и решения, които не съвпадат напълно с личните му предпочитания. Това е най-трудният подход за отделния редактор, но в дългосрочен план е и най-печелившият – парадоксално, но всъщност закономерно, един заслужил уважение редактор всъщност ''по-лесно'' може да убеждава своите опоненти. ::::* '''Доминация.''' Човек се опитва да наложи собственото си виждане чрез по-голяма неотстъпчивост, по-голяма енергичност или просто по-голяма издръжливост в конфликта. Това понякога работи. Но почти винаги руши. И рядко постига истинско уважение – затова и успехите му рядко са трайни. ::::* '''Изолация.''' Това често е резултатът, когато стремежът към доминация не постигне желания резултат. И то дори когато човек е напълно убеден, че е прав. Защото „всичко или нищо“ понякога води до „нищо“, колкото и да ни се иска да е „всичко“. :::: Така че не – „решението“ не е да си разчертаем „феодалните владения“. Решението е '''да се научим да работим заедно'''.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 00:38, 2 април 2026 (UTC) :::::Ами аз бях готов да обсъдя въпроса и с колегите поотделно, на няколко беседи се опитах да науча каква е практиката тук, защото все пак те са започнали много преди мен. Съжалявам, но вместо разбиране и зряло обяснение срещнах съпротива. :::::Вижте, нямам твърдо мнение. В статиите си съм ползвал и двата варианта. Когато трябва да създам статия на тематика, близка до тази на съответните колеги, без да се замисля, бих ползвал техните предпочитания. Просто защото считам, че така е редно и от уважение към тях. Но съм категорично против във вече създадени статии да се развиват съкращения. Това се изисква и от Пища Хуфнагел примерно, който е правил обратното – да съкращава думи – съветите към него са да не го прави. :::::На мнение съм, че съкращенията са '''оптимално решение''' в българския език. Информацията се предава достатъчно бързо, точно и ясно. :::::{| class=wikitable | През 1928 г. е осъден на една година затвор.<nowiki><ref>ДА – Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 35.</ref></nowiki> || През 1928 година е осъден на една година затвор.<nowiki><ref>Държавен архив – Враца, фонд 617к, опис 1, архивна единица 1, лист 35.</ref></nowiki> |- | Издава стихосбирката „Тишина в мрака“ (1930 г.) и романа „Тайните на Серафим“ (1938 г.).<nowiki><ref>Живот като на сън. София: Просвета, 2013, с. 510 – 511.</ref></nowiki> || Издава стихосбирката „Тишина в мрака“ (1930 година) и романа „Тайните на Серафим“ (1938 година).<nowiki><ref>Живот като на сън. София: Просвета, 2013, страници 510 – 511.</ref></nowiki> |} :::::Същата фактология, излишно натоварване с повече думи, байтове и редове. Особено в таблици и шаблони, където информацията е добре да е структурирана максимално разбираемо, но и максимално кратко. Излишно удължаване на текста особено за хора, ползващи мобилен телефон, където една дума заема една трета от реда. Разбира се, не всички съкращения са подходящи, такива са „зам.-ректор“ и други, които аз лично съм развивал и бих развивал. Очевидно е обаче, че за „година“ няма консенсус и призивът ми към колегите беше да не се сменя. Толкова ли е сложно? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 03:39, 2 април 2026 (UTC) :::::Не, проблемът дойде от там, че Карбонаро връща '''единствено''' моите и на Мико редакции към неговата си версия (към която уж е безразличен) '''независимо дали променят оригинално положение или го възстановяват''', напускайки беседата, когато му стане неудобно, включително и като се включат трети страни, несъгласни с него и продължава да слага думи в устата на редактори (аз поне не видях Мико да твърди някъде такова нещо), нарушавайки постоянно основни правила (У:ПТВ). При това докато тук пише чаршафи какъв кръстоносен поход за справедливост, видиш ли водил. По-токсично и неконструктивно поведение аз не съм виждала от АИА насам и в този псевдоразговор не виждам и особен смисъл извън измиване на ръцете.—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 11:42, 2 април 2026 (UTC) :::::Поне ще помоля Карбонаро за шести път вместо да пише скриптове, за да връща единствено редакциите, които развиват съкращения (някои неразбираеми междувременно), докато ай пи-та и други редактори спокойно си съкращават вече изписани думи (не знам каква справедливост е това преследване само на едните редакции), да си прави труда да проверява какво връща. Знам, че е по-лесно и приятно да се връщат само моите и на Мико редакции ангро, а тези на ай пи-то в Павел Делирадев да се възстановяват, независимо, че половината му съкращения са промяна от оригинала, но без да се проверява внимателно историята отначало кое е промяна и кое е възстановяване (така, както аз правех преди, докато наистина имаше консенсус за непромяна), то всички тези фермани за справедливост бият на шикалкавене само за пред хората (съответно напълно неконструктивно и безсмислено за участие).—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 13:01, 2 април 2026 (UTC) Ще стана досаден с примерите си от инженерството, но това е опитът ми – а и инженерството по същността си е прагматично, така че има какво да научи човек от него. В „билетите“ по софтуерна поддръжка има един термин, който започнах много да харесвам: дали дадено „оплакване“ е '''''actionable'''''. Сиреч, има ли нещо полезно, което '''реалистично''' може да се направи по него. За мен и до момента остава неясно има ли тук нещо действително ''actionable''. Какво точно се очаква от общността? Да „набие канчето“ на Мико и Алиса? Или това на Карбонаро? Да накара администраторите да блокират някого? Да прави таблици с дифове и оценки кой точно колко правилно или погрешно е постъпил? В моите очи това е случай, който поначало ''не би трябвало въобще да е ескалирал дотук''. Лично аз нямам намерение да се ровя по дифове, за да съдя кой бил „виновен“. Не толкова защото не искам, и дори не защото не мога да си позволя времето, а защото крайният резултат пак ''неизбежно'' ще бъде предмет на субективни интерпретации и дори може би нови препирни. И действително дори не става съвсем ясно дали спорът е конкретно за съкращения, или по-скоро за (не)спазване на някакви принципи. И в двата случая обаче аз не виждам много полезни ходове при сегашното развитие. В един момент подобни спорове просто ''започват да струват на проекта повече, отколкото евентуално биха могли да донесат''. По отношение на „принципите“ вече писах по-рано. При ''конкретни'' нарушения на принципи очевидно може да се търси предвидена за тях санкция. Дали администраторите биха сметнали случая за достатъчно ясен, та да наложат такава санкция, очевидно ще „зависи“ – но важното е, че има установени пътища за това. Но за общо „недостатъчно конструктивно поведение“ наистина е трудно било за администраторите, било за общността да влезе в ролята на „госпожата“. ''Реалистичното'', което общността може да направи, според мен са общи призиви в духа на [[У:ППД]], каквито тъй или инак вече бяха дадени. Що се отнася до „съдържанието“ – „година“ или „г.“ – предвид ''вече'' ескалиралото напрежение, аз лично не виждам реалистичен шанс в тази конкретна атмосфера да се стигне до спокойно и смислено обсъждане. Не пречи да се опитва, но лично аз бих отложил дискусията поне с няколко седмици, а може би и месеца. Това е просто моето виждане. Очевидно други редактори могат да виждат нещата различно и да споделят мненията си. Но аз лично не смятам, че тази тема в сегашния ѝ вид може да даде особено полезен резултат, освен ако не се появи нещо същностно различно и действително ''actionable''. И последно, но не по важност. Според мен „адаптивността“ е наистина изключително важна в Уикипедия. Ако след няколко седмици или дори месеци пак четем същата дискусия, значи тази адаптивност или не е сработила, или изобщо не е била проявена. Съзнателно избягвам дори да намеквам ''кой'' трябва да се замисли над това. Не защото нещата са 50:50, а защото това няма да е полезно. И защото ''и аз самият'' ще се замисля, провокиран от тази история, за ''собствената си адаптивност''. Това според мен би било и най-полезният резултат от цялата тема.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:26, 2 април 2026 (UTC) :Наистина много бих се радвал, ако се намесят и други уикипедианци '''и ме коментират'''. Искам конкретни забележки и препоръки относно работата и поведението ми. Изцяло с интроспективна и самокритична цел, повярвяйте ми, не бих изпитал нито грам огорчение. Просто осъзнавам, че наистина може да греша някъде, въпреки че винаги ми е било хубаво да допринасям в „Уикипедия“. Нерядко ядосвам хората със своята намеса тук-там и ще е жалко, ако, докато аз изпитвам удовлетворение по време на престоя си тук, друг изпитва неприязън. В крайна сметка в живота има и други области, където мога да съм полезен. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:18, 2 април 2026 (UTC) ::На думи го докарваш, но е жалко, че поведението ти сочи друго. Може би ако препрочетеш след месец-два [[Беседа:Асен Панчев]] ще разбереш. Това по презумпцията за добронамереност, де - според мен и сега го разбираш.—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 14:33, 2 април 2026 (UTC) :::Аз като безразлична по спора за г./година се бях включила точно в посочената беседа – след като бях прегледала внимателно историите на тази и още една статия (толкова време мога да отделя) – в опит да покажа на Карбонаро как изглеждат редакциите му отстрани, но той ме обвини, че не съм го харесвала. Което не е отговор по същество. Та затова и тук до момента си траех. Факт, че не харесвам подобни редакции и не приемам твърдения, че в Уикипедия много хора мълчали от страх и той им е изразител на позициите (впрочем беседата за Висулчев е показателна за обратното). В Уикипедия дори твърде много хора пишат и ръсят обвинения за щяло и нещяло и търпимостта е голяма. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:35, 2 април 2026 (UTC) :::Аз ще си спестя да те коментирам, въпреки че си имам мнение. Само ще те насоча към размисъл дали голяма част от възникналите конфликти не се дължат на най-обикновен [[Уикипедия:Уикихолизъм|уикихолизъм]], който съчетан с твоя перфекционизъм не води до негативни резултати. Почти всички дългогодишни редактори сме минали по някакъв начин през тази фаза и знаем, че не води до нищо добро.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 06:02, 3 април 2026 (UTC) == Уикисреща == Понеже обещах днеска бира и реших да погледнем и оп, гледам миналата година сме пропуснали. Само казвам... [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 17:44, 25 март 2026 (UTC) :+1 от мене тогаз. [[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 20:19, 25 март 2026 (UTC) : Да, време е. Аз май и последните 1-2 съм пропуснал (по странични причини). --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:33, 26 март 2026 (UTC) :: Някаква дата и час нещо или няколко опции?--[[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] ([[Потребител беседа:Ilikeliljon|беседа]]) 18:19, 26 март 2026 (UTC) :Добре си се сетил, и аз бих се включила. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 20:16, 28 март 2026 (UTC) == Консенсус за пояснителни страници? == Здравейте, обсъждано ли е някога и постиган ли е консенсус за вписване в статиите за личности не само на пояснителните страници за личности с едно и също име и фамилия – напр. [[Георги Атанасов]], ами и на пояснителните страници за фамилии – в случая [[Атанасов]], а също и [[Георги (българи)|Георги]] (преди време една сътрудничка се опита да въведе и това). Питам във връзка с текущите редакции на друга сътрудничка. Получава се нещо като това – [[Георги Атанасов (индустриалец)]], но още не е в пълния си разцвет, който ще се постигне при добавянето и на пояснителната за Георги. Аз лично съм против. [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 15:08, 27 март 2026 (UTC) :Не помня да е имало формално обсъждане, но това не е първият случай. Преди време се случваше нещо подобно и тогава аз предупредих редактиращия, че подобно затрупване с пояснителни страници е ненужно. Че даже и вредно. Оставя се само тази пояснителна, която е най-малко двусмислена и най-необходима в ситуацията. За конкретния пример това е [[Георги Атанасов]]. Сходно на категориите: поставя се само най-дълбоката подкатегория, която дава най-точна представа. :Ще се опитам да изровя този предходен случай и да дам препратки, за да стане ясно тогава какво сме мъдрили... ако си спомня кога беше, с кого беше и т.н. [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]] [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 16:07, 27 март 2026 (UTC) :: Хаха, спомних си. Било е с [[Потребител:Xunonotyk|потребител Xunonotyk]]. [[Special:Permalink/12625083#Пояснителни|Не е било голямо умуване]]. Той е приел веднага забележката. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 16:17, 27 март 2026 (UTC) : Колегиален пинг към {{@|Dieda30}}, за да е наясно, че в момента се дискутират неща, свързани с нейни редакции. : И да вметна, че може би е добре да се преустановят подобни редакции до намирането на някакъв консенсус. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 16:23, 27 март 2026 (UTC) ::На въпроса: не, няма консенсус и също мисля, че не трябва да се прави едновременно за „Георги Атанасов“, „Георги“ и „Атанасов“, както е в случая. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:26, 28 март 2026 (UTC) : Да, излишно е. Нормалната ситуация е: в статията ''Иван Иванов (човек)'' препратка към ''Иван Иванов (пояснение)''; след това в ''Иван Иванов (пояснение)'' препратка към ''Иванов (пояснение)''. : (В скоби и лично според мен - но това май е далеч от консенсуса - дори в ''Иван Иванов (човек)'' е излишно да има препратка към ''Иван Иванов (пояснение)''. Това е наложително само при основно значение (''Иван Иванов''), за да се осигури достъп до останалите статии. Логиката ми: ако някой търси ''Георги Атанасов (индустриалец)'', със сигурност не е тръгнал да чете за алпиниста; обратно, ако търси ''Тодор Живков'', не е напълно изключено да има предвид и фолклориста - затова му даваме бърз достъп до вторичните значения.) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:59, 28 март 2026 (UTC) == ИИ в Уикипедия == Наскоро се коментираше използването на изкуствен интелект при писането на статии, затова споделям последната [[:en:Wikipedia:Writing_articles_with_large_language_models|промяна в правилата за работа на английската Уикипедия]]. Поздрави, [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 20:14, 28 март 2026 (UTC) : В такъв случай необходимо ли е да добавим правилото (и двете изключения) в [[У:ИИИ|есето относно използването на изкуствения интелект]]? Или по-скоро си имаме собствени правила? --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 21:23, 28 март 2026 (UTC) ::Според мен общността на съответната езикова версия си взима самостоятелно решение; в английската версия това явно е било сериозен проблем и доста време са дискутирали как да подходят. При нас не съм убедена, че има предпоставки за пълен бан към този момент, споделих просто за инфо. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 21:30, 28 март 2026 (UTC) :::Интересно са подходили. Благодарност за споделянето, Elizaiv22! Обикновено не сме задължени да се съобразяваме с която и да е езикова версия. При нас повечето клоняха към разрешаване, но с повишено внимание. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 21:55, 28 март 2026 (UTC) :::: Нашето есе всъщност казва принципно същото като правилото в английската, просто не толкова ясно отграничено и не толкова категорично забранено за „потенциално опасните“ употреби. :::: Моето лично мнение е, че разбирам „сентимента“ на забраните, но ги намирам за непрактични. Тези забрани са все едно да се забрани на велосипедисти в парка да надвишават 20 км/ч. На теория звучи добре, но докато няма механизъм, с който скоростта да бъде реално измервана, подобно правило е „врата в полето“. По-лошо, може да доведе до препирни дали велосипедист наистина е нарушил забраната „на око“, или пък не. Както в нашето есе са дадени примери, не само ние хората, но и самият изкуствен интелект се оказва затруднен да разпознае дали нещо е писано от (друг) ИИ или от човек. :::: Същинският проблем в крайна сметка не е ИИ. Същинският проблем е небрежността (или дори направо недобросъвестността) по отношение на точността на информацията и прецизността на източниците. ИИ просто прави по-лесно „човек да се обърка“. Ние сме предупредили за това редакторите – както и че те винаги носят отговорността, независимо дали са ползвали ИИ или не. Това решава проблема с липсата на „радари за измерване на скоростта на велосипеди в парка“, защото ние не забраняваме някаква скорост. Ние просто казваме: ако ударите някого сериозно с велосипеда си – незаисимо дали сте карали бързо или бавно – повече няма да карате; вие си правете сметката как ще карате. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:35, 29 март 2026 (UTC) :В английската уикипедия като най-голямата, в която буквално има статии за всичко проблемът едва ли има нещо общо с по-малките уикипедии като нашата. Стига да се използва по правилен начин аз не виждам никакъв проблем с ИИ, който улеснява адски много нещата. Под „правилен“ разбира се визирам използването като помощен метод, а не като генератор на статии без никаква или минимална човешка намеса.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 11:33, 29 март 2026 (UTC) :: Всъщност не е ясно каква е забраната. Може да се ползва, но от човек, а и „Превод на съдържание“ всъщност е на база ИИ. Гугъл работи с ИИ и дава дава освен текст и източници за него. „Грокипедия“ на ИИ направи това, което Уикипедия направи за години, при това, ако имате поглед, го прави с източници и прави текущи поправки, ако има грешки. В миналото са забранявали, машини, коли, самолети и какво ли не, вкл. АЕЦ, но „борбата с вятърни мелници“ винаги е в полза на мелниците. Сегашният ИИ е само в началото, Гроки е първата на ИИ, ами в бъдещето? При правилни въпроси и уточнения ИИ е добър помощник. Така че всичко е до разумното му ползване, а не до забрани или шаблончета. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 12:22, 29 март 2026 (UTC) ::: „Грок“ и “Грокипедия“ са едни от най-лошите примери за „успехи“ на ИИ. ::: Дори да оставим настрана специфичния мироглед на Мъск в основата им, Грокипедия въобще не е „създадена от ИИ за нула време, докато на човеците им са били нужни 20+ години за Уикипедия“. Грокипедия е '''копие''' на Уикипедия, в което просто на Грок му е било възложено да пренапише части от статиите по '''правилен™''' начин. ::: Иначе с Вас сме на сходно мнение, че ИИ е просто инструмент и от хората зависи как ще го използват. Но на мен лично ми се струва, че също има твърде много хайп – казано на прост български: силно преувеличаване на „успехите“ – който може да заблуди някои хора да се предоверят на ИИ. Не всеки може да си позволи да следи отблизо развитието на ИИ или да има опит с него, та да познава добре и ограниченията му. ::: Точно по тази причина на „ИИ си дава и текст, и източници“ е обърнато специално внимание в [[У:ИИИ]]. ::: Ние даваме свобода и кредит на доверие на редакторите да използват ИИ отговорно. Но също ги предупреждаваме да не се увличат по хайпа и да са наясно, че ИИ има много ограничения. И че ако ИИ ги „подведе“, те ще понесат '''пълната отговорност'''. Която, за фалшиво цитиране на източници, за мен лично е безрочно блокиране още при първо сериозно нарушение. Едно погрешно цитиране може да мине за неволна грешка, но цяла статия с фалшиви източници – „ама той Гугъл/Грок/ЧатГПТ/... ми ги даде така!?!“ – вече е непростима немарливост или просто мързел (ако не и направо осъзната недобросъвестност). Ние честно предупреждаваме редакторите за това. ::: Относно английската, на мен лично ми се струва ясно казано какво е забранено – внасянето на '''собствено съдържание''' от ИИ, независимо дали подкрепено с източници от ИИ или не. Същото, за което ние предупреждаваме, че е изключително рисково и може да доведе до блокиране, ако се окаже проблемно. Изключенията от забраната са промени по стил, граматика и подобни (copyediting), както и преводите, които се предполага просто да „копират“ писаното от човеци на друг език, без да влагат „творчество“. ::: Като цяло, наистина, имаме голямо припокриване между английското правило и нашето У:ИИИ, като изключим изричната забрана в английската, която при нас е предупреждение за възможните сериозни санкции при проблеми. Това припокриване е очаквано, защото, доколкото имам наблюдения върху областта, то отразява настоящия консенсус относно реалните възможности и ограничения на ИИ. Когато разработваните в момента модели, имащи за цел да разбират ''физичния'' свят, станат реалност, нещата може би ще се променят. Но това все още остава в сферата на изследванията.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:27, 29 март 2026 (UTC) ::::Честно да си кажа, не знам доколко уикипедианците „понасят пълната отговорност“, но вече няколко пъти се случва да предлагам директно изплюти текстове без източници, без проверка, с шаблонни изрази за бързо изтриване (случайни примери: [[Специални:Diff/12842233|1]], [[Специални:Diff/12842225|2]]) и да минат седем дена, без да има развитие, и по правилата шаблонът да трябва да се премахне. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:43, 29 март 2026 (UTC) ::::: Но това е съществено различно. Текстове без източници се въвеждат ежедневно в Уикипедия. Те също са досадни и могат да бъдат, разбира се, неверни или подвеждащи. Но поне не се опитват да създадат заблуждение, че са благонадеждни – те директно си казват, с липсата на източници, че са неблагонадеждни. ::::: Доколко е редно да се допуска информация без източници в Уикипедия очевидно е въпрос на дискусия. Лично аз съм привърженик на баланса „по-добре по-малко, но по-качествено“. Но има доста мнения в обратната посока: че е по-добре редактирането в Уикипедия да бъде по-лесно, за да се привличат повече потенциални редактори, пък те с времето вече да се научат „как е правилно“. ::::: Но не е ли все пак едно и също? Какво значение има дали са посочени или не източници, ако информацията е невярна? ::::: Съществената разлика е в '''доверието'''. Информацията без източници очевидно не е била проверена. Една от причините такава информация да не бъде изтривана е, че друг редактор би могъл да забележи липсата на източник, да направи сам проверка, и съответно или да добави благонадежден източник, или да я поправи (с източник) или пък изтрие. ::::: Когато обаче за информация вече са посочени източници, това първо заблуждава останалите редактори, че информацията е вече проверена, и, второ, заблуждава читателите. Защото тези от тях, които познават малко Уикипедия, са нясно с това, че „на Уикипедия може да се вярва, въпреки, че всеки може да пише, защото се изискват благонадеждни източници“. И макар възможността за проверка всъщност да насърчава читателите ''реално'' да проверяват информацията, мога да се обзаложа, че повечето, които обръщат внимание на източниците, просто се задоволяват с това, че са посочени, но едва ли реално ги отварят (да не говорим пък когато източниците са трудни за проверка, като онези сръбски вестници от XIX век, дето беше „цитирал“ АИА веднъж). ::::: Това са леко педантични, но важни уточнения. Мнението ми за сурови наказания се отнася единствено до фалшифицирането на източници – не до непосочването (да не говорим, че и аз понякога не цитирам източници по най-различни причини, къде основателни, къде не толкова). ::::: А какво да се прави с такива статии? Според мен просто трябва все пак да сме една идея по-взискателни към източниците. Може и да не искаме източник буквално за всяко изречение, но изпраскани цели статии от анонимни или недоказали се по никакъв начин редактори, без нито един източник, които звучат съмнително като съдържание – или пък е невъзможно да се направи преценка, защото примерно са много строго специфична тематика – според мен просто трябва да бъдат изтривани. Като минимум, напълно обосновано би било за всички твърдения да бъдат поискани източници. И, не, не е задължение на останалите редактори да оправят такива статии – задължението за посочване на източници винаги е на първите автори на текст.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:46, 29 март 2026 (UTC) == Бързо изтриване == Кандидат-депутатите вече почват да се рекламират тук. Една сложих [[Чернова:Михаела Доцова|Михаела Доцова]] за бързо, стои си, а и [[Михаела Доцова|нова]] в Основното се е появила. Е, има шаблон молба за доказване на значимостта. Според мен трябва да се трият бързо, а не да им предоставяме възможност да използват Уикипедия до изборите. Мернах и друга (а може и повече да са) в Инкубатора, може и в основното да се се промъкнали. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:51, 29 март 2026 (UTC) : Разбирам и споделям опасенията. Но значимостта е въпрос на преценка – която не е, и според мен не трябва да бъде, в прерогативите на администраторите. Имаме [[У:БИСФ]] т.2, наистина – която всъщност беше предложена от мен навремето – но тя [[Special:Permalink/7046402#Бързо изтриване на реклама и промо статии|има за цел]] просто да не се губи време с особено фрапиращи примери, които не оставят никакво място за дискусия. : Освен това, по мое скромно мнение, както показва [[У:ЗА#Спешно изтриване на статия „Кристиян Иванов“ (У1 и GDPR риск)]], шаблоните за значимост и бавното изтриване понякога се оказват по-добър урок за пиарите, отколкото бързото изтриване. :) : Апропо, съвсем странично, но тази статия е добър пример за проблемите с посочени, но неправилно цитирани източници, за които писах в горната тема за ИИ. В статията беше „цитиран“ Медияпул, които били определели обекта на статията „като юрист с мащабен опит в държавната администрация и законодателната власт“. Но Медияпул всъщност казват, че това определение идва от коалицията – вярно, по тъпия журналистически маниер “ИЗВЪНЗЕМНИ КАЦНАХА ВЧЕРА В 22 ЧАСА НА ЛЕТИЩЕ СОФИЯ! <small>– твърди пернишки клошар</small>“. : Щях да пиша на анонимния редактор за проблема, но осъзнах, че нашите [[У:ЦИ]], [[У:БИ]] и [[У:ВП]] май въобще не обсъждат необходимостта източниците да бъдат цитирани прецизно и правдиво. За пореден път си отбелязвам в списъка със задачи, че е изключително важно тези и други страници да бъдат актуализирани с натрупания опит през изминалите 20-ина години.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:37, 29 март 2026 (UTC) ::За конкретната госпожа - не виждам проблем с източници, а с това, че не отговаря на никой от критериите за значимост, но е тук и си прави (или ѝ правят) реклама - а това по цитираната от теб т. 2 е за бързо, пък и като бонус се случва в предизборна обстановка. Като в изберат за депутатка - да ѝ правят, нали всички такива били значими :). [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:16, 29 март 2026 (UTC) ::: Разбирам желанието за експедитивност, но според мен така поставяме принципите си в риск без ползата да го оправдава. ::: Статиите в инкубатора – където според мен е чудесно място за такива упражнения – не се индексират от Гугъл и търсачките въобще (не съм непременно сигурен за LLM-ите, което става интересна тема, но те така или иначе не се обучават толкова бързо). Заедно с шаблона, който изрично предупреждава, че това не са енциклопедични статии, рискът за употреба на Уикипедия за някаква реклама според мен е доста малък. Ако добавим и шаблоните за спорна значимост, рекламата дори започва да става анти-реклама. ::: Точка 2 просто наистина не беше предвидена за такива случаи. Тук имаме най-малкото статия в Медияпул, на която личността е основен обект: „Началникът на кабинета на екоминистъра се пуска в изборите с листата на Радев“. И това е Медияпул, не някакъв забутан сайт. ::: Достатъчна ли е тая статия за енциклопедична значимост? Според мен не. Но със сигурност имаме статии за други личности, дето не са били обект дори на такава публикация. Така че дори случаят да не е „на кантар“, също така не е от типа „ЕТ Пенчо Шушлеков - Каспичан е най-известният производител на якета в България“. А точно това бяха примерите, за които т.2 беше предназначена. ::: Принципите в английската Уикипедия са доста сходни и, както обикновено, дори по-категорични от нашите. [[:en:WP:NOTCSD]] например изрично изключва значимостта като възможен критерий за бързо изтриване, освен в практически същите случаи като предвидените от нашата точка 2: ''Articles that seem to have obviously non-notable subjects are eligible for speedy deletion only if the article does not give a credible indication of why the subject might be important or significant.'' ::: „ЕТ Пенчо Шушлеков“, който не е посочил нито един източник или може би е посочил собственият си сайт, е точно такъв пример. Статия в утвърдена и популярна медия не е. Изкушаващо е бързо и без излишни усилия да решаваме такива проблеми, но това също е типичен пример за класическото „пътят към ада е постлан с добри намерения“. ::: '''TL;DR:''' Когато статията дори не прави опит да докаже значимост – или го прави по безспорно неубедителен начин („аз съм най-известният в света производител, защото в моя сайт пише така“) – тя наистина следва да се пуска за бързо. В останалите случаи, когато статията има проблеми, следва да се премества в инкубатора, както обичайно постъпваме, или да се пуска по [[У:СИ]]. Статиите от инкубатора не се индексират от търсачките и не създават някаква особена публичност, още по-малко пък полезна – затова за конкретния случай този подход ми се струва по-подходящ. Това, разбира се, е личното ми мнение, и не настоявам, че то е единствено правилно или най-правилно. ::: П.С. Една конкретна причина да отстоявам принципа да не се вменяват на администраторите права и отговорности по съдържанието на статии, включително определянето на значимостта, е че със сигурност могат да се намерят не една и две проблеми статии. Лесно е да се каже „ми не сме ги забелязали“ (а някои дори сме ги забелязали, но просто сме си затворили очите, защото примерно са писани от уважавани колеги, понякога за самите себе си), но това вече уронва авторитета ни. А когато и решението се изтриване се окаже еднолично, обвиненията в „корупция“ в Уикипедия стават съвсем лесни и, за съжаление, убедителни за широката публика. Когато решенията се вземат групово, поне е по-трудно да се представят нещата като „масов заговор“. И това без да броим реалния риск някой ден администратори да започнат да злоупотребяват, ако им дадем повече правомощия и по отношение на съдържанието.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 21:02, 29 март 2026 (UTC) ::::[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]], практиката наистина показва че при самореклама или агресивен ПР (предполагаемо платен) бързото изтриване не решава проблема по-лесно. Най-малкото дава възможност за оплюване на лично администратора който е изтрил статията. ::::Мисля си че конкретно за кандидати за изборни длъжности за които се появяват статии тук в предизборна кампания най-добрият вариант е да се пращат в Инкубатора. Срокът на пребиваване там е достатъчно дълъг за да минат изборите а след тях значимостта е много по-лесна за определяне. Едва ли който и да е ще има желание да се бори за вадене от Инкубатора на статии за неизбрани кандидат-депутати. Особено пък платените ПР-и. ::::Мнения? [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 11:01, 30 март 2026 (UTC) :::::Не съм съвсем убедена, но допускам, че може би сте прави заради дългогодишния ви опит, тъй че ок. Можем да минем към други въпроси – имам идеи към кои, но малко почивка :). --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:39, 30 март 2026 (UTC) == New Rapid Funds in CEE – global support now closer to your local activities == Hi everyone, '''Starting from 1 April 2026''', the CEE Hub will begin reviewing and supporting Rapid Fund applications for Central and Eastern Europe, in close cooperation with the Wikimedia Foundation. This change is part of our shared effort to bring support closer to communities and make the process more accessible and responsive to local contexts. You will still apply through the same system (Fluxx), and WMF will continue handling contracts and fund transfers. What changes is that the CEE Hub becomes your first point of contact, offering guidance, reviewing applications, and staying closer to your ideas throughout the process. We encourage you to reach out to [[:m:User:TRistovski-CEEhub|Toni]], our Grants Specialist before applying. A short conversation can help clarify your idea and make things smoother from the start. * ☝️ Rapid Funds remain open year-round (with possible delays in June and December). * ☝️ For Central Asian communities: the process stays the same – you continue applying directly through WMF. Join our online Q&A session to learn more (same content, two options to join): * 2 April, 5:00 PM CEST (UTC +2; [[:m:Event:CEE Hub Rapid Fund Q&A Nr. 1|register here]]) * 8 April 7:00 PM CEST (UTC +2; [[:m:Event:CEE Hub Rapid Fund Q&A Nr. 2|register here]]) More info & contact: '''[[:m:CEE Hub Rapid Funds|Wikimedia CEE Hub/Rapid Grants]]''' --[[Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 11:21, 31 март 2026 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:TRistovski-CEEhub@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/CEE_Hub&oldid=29670168 --> == Връщане на Петя Абаджиева == Страницата на актрисата от дублажа Петя Абаджиева беше трита многократно по неизвестни за мен причини. Бяха слагани източници, но все един и същ резултат накрая. В момента има предостатъчно такива, на всичко отгоре в края на миналия месец тя получи и наградата Икар за дублаж, което е най-високото постижение в дублажа. Ако и това постижение не е достатъчно, вече не знам какво. Десет години след последното изтриване на страницата предлагам да се върне наново и вместо да пиша текста отначало, просто да се върне последната версия и вече ще допълваме. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 15:59, 5 април 2026 (UTC) :Признавам си, че аз бях този, който я създаде. Но ако нямате нищо против, аз мога да я създам отново. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 08:00, 6 април 2026 (UTC) : Причината за изтриване е ясна: [[Уикипедия:Страници за изтриване/Петя Абаджиева]]. Действително е минало доста време и може да има промяна в значимостта, но трябва да се прегласува. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:16, 6 април 2026 (UTC) :: [[Потребител:Batman tas|Batman tas]], Елисавета Господинова спечели Икар преди нея. Къде е нейната уикипедийна страница? [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 08:37, 10 април 2026 (UTC) ::: [[Потребител:Radiohist|Radiohist]], ако искаш направи нова тема, и на нея ѝ е време. Обаче сега тук се обсъжда за Абаджиева. [[Потребител:Nk|Спас Колев]], къде и какво се изисква от нас да направим? --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 09:54, 10 април 2026 (UTC) :::: Направо я създавайте, а дали ще се гласува отново е друг въпрос. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 15:14, 10 април 2026 (UTC) == Категория:Статии от конкурса ЦИЕ пролет 2026 за международни теми == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:14, 9 април 2026 (UTC) Да се преименува на ''Категория:Статии от конкурса ЦИЕ пролет 2026 на международни теми''. [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 08:33, 8 април 2026 (UTC) :Просто требваше да се премести. Отделно тоя конкурс що не го обявиш на Разговори, както си му е редът бил винаги - да се включват хора. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:39, 8 април 2026 (UTC) :: Разбрах късно къде ми е грешката - Категорията се създава от шаблон. И сега има грешка дори след преместването. :: Колкото да обявяването - Състезанието е международно, а аз не съм организатор на местно ниво. Участвам индивидуално. Ако някой иска да участва също - срокът е до 31 май. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:38, 8 април 2026 (UTC) 6u9j1iu516sd5ugsigdz3af06vczsni 12876975 12876723 2026-04-11T03:27:25Z Krisi tranchev.1999 114581 /* Връщане на Петя Абаджиева */ Отговор 12876975 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД. / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Качество и справедливост == „Уикипедия“ винаги е била символ на свободен достъп до знание, доказателство, че колективният труд на хора с всякакви интереси, характери и способности може да изгради нещо от световно значение. Този идеал обаче се запазва само когато се спазват някакви редакторски стандарти. Ако всеки тръгне да кара по своя начин, граденото с много усилия рано или късно ще рухне. През последните дни забелязвам нарастващи тенденции, при които качеството на статии се компрометира – било то чрез непроверени източници, необработен изкуствен интелект, нарушаване на консенсус или връщане на редакции без обосновка. От първия ми ден в „Уикипедия“ се чувствам силно ангажиран с две цели – осигуряване на високо качество и защита на справедливостта. Извън „Уикипедия“ съм ставал свидетел на няколко неформални разговора дали с изкуствения интелект и навлизането му, като цяло, „Уикипедия“ няма да бъде изместена или нейната значимост да започне да затихва. Вместо да преравяш сайта, пускаш един въпрос в чатбот и той ти генерира готово съдържание. Кой ще има търпението да търси информация? Е, оказва се, че сега проектът е по-значим от всякога. Знаете бързите отговори, генерирани от „Гугъл“ например, като зададеш някакъв въпрос – в много от случаите тези отговори се формират именно на базата на „Уикипедия“. Автоматизираните инструменти могат да ускорят създаването на съдържание, но те все още не могат да заместят внимателната проверка и контекстуалната оценка, които човекът може да направи. Знам, че това, което върша, е неблагодарна работа. Отделяш от времето си, оправяш запетаи, букви, коригираш машинни преводи, опазваш проекта от злонамерено съдържание, а на повърхността се вижда само една дребнавост и груба намеса в статиите. Отдаваш часове на доброволческа работа с кауза, жертваш своето време за странични интереси и рядко получаваш признание. Често биваш заклеймяван като педантичен и биваш пренебрегван поради простото неосъзнаване, че именно тези малки, невидими поправки изграждат основата на един надежден информационен ресурс. {| style="border:4px solid #ffb14c; background:#ffddb2;" | [[File:Nuvola apps important orange.svg|64px]] || style="padding-left:6px;" | '''Няма да бъдат правени компромиси!''' Откакто съм тук, се боря основно за две цели – качество и справедливост. Ще продължавам да се боря с пълна отдаденост, с цялата си енергия и доколкото мога. |} Всеки от нас – ученик, студент, пенсионер, адвокат, спортист, художник – носи отговорност да отстоява правилата. Това е проект, който, освен че предоставя информация, има и една много важна социална роля – обучава своите участници на обективност и прозрачност. „Уикипедия“ е платформа за обмен на знания, в която всеки може да научи нещо ново и да сподели своите знания с другите. Това е място, където се изграждат зависимости между поколения и култури. Всеки принос е важен, независимо дали е малък, или голям. За да не бъда съвсем голословен, привеждам няколко примера от последните дни, които според мен и спрямо мен са нечестни. {| class=wikitable ! rowspan=6 | Спас Висулчев | [[Специални:PermaLink/12810926]] | Първоначална версия от Bichoes78 |- | [[Специални:Diff/12810986]] | Първа промяна от Мико, където се съкращава „година“ |- | [[Специални:Diff/12811040]] | Първо връщане от мен според консенсуса |- | [[Специални:Diff/12811231]] | Връщане от Мико |- | [[Специални:Diff/12811364]] | Второ връщане от мен според консенсуса |- | [[Специални:Diff/12811597]] | Второ връщане от Мико с аргумента „не виждам причина“ |- ! rowspan=3 | Юри Юнаков | [[Специални:Diff/12466606]] | Пища Хуфнагел прави спорни промени |- | [[Специални:Diff/12467628]] | Алиса връща спорните промени, за които дотогава аз не знаех |- | [[Специални:Diff/12467633]] | Алиса ме предупреждава на бедедата ми за правилото „Липса на консенсус“ |- ! rowspan=10 | Втората книга на Хитлер | [[Специални:PermaLink/12823028]] | Първоначална версия от Green Entertaiment |- | [[Специални:Diff/12823932]] | Първа промяна от Мико, където се съкращава „година“ |- | [[Специални:Diff/12824226]] | Първо връщане от мен според консенсуса |- | [[Специални:Diff/12824325]] | Спорна редакция от Алиса Селезньова |- | [[Специални:Diff/12824334]] | Връщане от мен според консенсуса |- | [[Специални:Diff/12825166]] | Връщане от Мико без обосновка |- | [[Специални:PermaLink/12825308]] | Разговор на беседата на Мико, в която е помолен да не прави спорни промени, и се четат оправдания като „не виждам причина за съкращението“, въпреки че и двамата сме наясно какъв е консенсусът до момента |- | [[Специални:Diff/12825358]] | Връщане от мен към първоначалния вариант според правилото за липса на консенсус |- | [[Специални:Diff/12825547]] | Връщане от Алиса с аргумента „съкращавани са години, първоначално изписани пълно“ |- | [[Специални:Diff/12825624]] | Връщане от мен с поредно обяснение и посочване на постоянна препратка |- ! rowspan=2 | Тимо К. Мука | [[Специални:Diff/12824563]] | Корекции от мен по статията на Rumensz |- | [[Специални:Diff/12824683]] | Връщане на грешките от Rumensz, въпреки че няколко пъти е обяснено, включително на беседата на статията, кое правило от БЕРОН е следвано |- ! rowspan=3 | Нора Маклинток | [[Специални:Diff/12827685]] | Използване на възвратно притежателно местоимение |- | [[Специални:PermaLink/12828116]] | Аргументация от мен на беседата защо е използвано възвратно притежателно местоимение |- | [[Специални:Diff/12828108]] | Връщане и перифраза от Rumensz, отново с използване на неправилно притежателно местоимение |} Неспазването на установените правила заплашва не само репутацията на конкретни статии, но и целия екосистемен модел на свободно знание. Ще е жалко, ако покрай това се сложи край на едно дългогодишно сътрудничество (да не казвам ''приятелство''), но ако това е цената на справедливостта, ще трябва да я платя. Хората идват и си отиват, парите се връщат, но изгубеното време – не. Аз също съм човек. Правя грешки, всеки ден се уча, затова, ако пропускам нещо, нека някой да ме поправи. Ще понеса срама. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:25, 22 февруари 2026 (UTC) : Преследването на редактори не е нормална форма на изява в един доброволен проект. Това пречи на нормалната работа на редакторите, които искат да създават статиии - като [[Потребител:Krisi tranchev.1999]] или [[Потребител:Luxferuer]], както и много други, и стари и нови. Да не говорим за злоупотребата с шаблона "Източник" (нацвъкан по цяла статия), местене в Чернова, или триене на текст, щото можел да е с авторски права или пък от работа с изкуствен интелект (леле с кого се борим?). Писането на статии е доволно тежка и ангажираща работа, за да идва веднага някой и да търси „под вола теле“ със запетайки и тиренца. Най-добрата насока за редакторите е да си търсят любимата тема и да пишат статии. А ако не могат, защото им е безкарйно трудно, да помагат на новодошлите в Чернова. И пак да спомена - има над 40 000 статии без източници и поне още толкова с много малко. Това е безкрайно поле за разумен доброволен труд. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 10:47, 22 февруари 2026 (UTC) :Няколко изречения от мен: :# Това с разгръщането на съкращения (година, век и т.н.) не е нещо, което непременно влошава качеството, но когато се прави по този начин, който се вижда в примерите по-горе, определено не е в полза на справедливостта. Не мога да приема аргумента на дългогодишни редактори, че щом един не спазвал липсата на консенсус, значи всички трябва да не го спазваме. Това до какво ще доведе в един момент? Неспирни редакторски войни и броене на съмишленици/застъпници и контрасъмишленици/контразастъпници. Допълнително ще направи обстановката в проекта няколко пъти по-враждебна отколкото е сега. И вероятно ще изгони доста читави редактори. Призовавам колегите да се замислят над това. :# Относно корекциите в статиите на наскоро завърналия се редактор, аз съм казвал мнението си и преди. Мисля, че може да се пропускат създадените от него статии и да се отделя внимание на други. Така бих направил аз. Да, може да се сметне като компромис с качеството, но повишаването на качеството зависи от всички редактори, а не само от един определен. След като за въпросния редактор не качеството, а количеството е от значение, така да бъде. И в една такава динамична среда е нормално да не може да се достигне перфектното. Все пак наистина важното е това да не ни губи от времето/енергията и да имаме стимул да допринасяме, пък дори и да е с нещо дребно. Цикълът с повтарящите се конфликти има потенциала да отблъсква редактори... и стари, и нови. :Малко офтопик и отговор до наскоро завърналия се: :* Безпочвените обвинения за преследване е време да спрат. Преследване може да има в нечия глава, но в проект като този е нормално един редактор да отредактира и променя съдържанието, създадено от друг. Нормалните редактори, нови и/или дългогодишни такива, биха го оценили и не биха надигали вой, че ги преследват за всяка една малка промяна. Наистина писането на статии е доволно тежка работа, ако се прави от нулата. И ако се прави така, както си му е редът. С копи-пейст от някъде обаче е доволно лесна работа, а проблемите се набиват на очи мигновено. Да не говорим, че тук се споменават редактори с по 10-годишен стаж (че и повече), които или не са наясно с много от нещата, или се правят, че не са. И не е като да не им е било помагано. Помагано им е. Ама всичко е до време. Не трябва да помагаш на някого, който очевидно не търси помощ, а гледа как да мине метър всеки път. :Като заключение: нищо не е на всяка цена. Проектът ще върви със или без определени редактори, както е вървял и до този момент. Но да, понякога е нужно да се правят компромиси, ако не искаме да си изхабяваме желанието и нервите бързо, а после да смятаме времето за безвъзвратно изгубено. Според мен мантрите '''''всичко или нищо''''', '''''всичко и на всяка цена''''' и '''''аз басма не цепя на никого''''' винаги ще доведат до разочарование в един етап. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 17:32, 22 февруари 2026 (UTC) ::Дадените примери са непълни и подвеждащи. Правя си труда често да ровя, за да върна първоначалния избор на редактора и след мен просто ми се отменя редакцията - ами нормално и аз да следвам същия „принцип“ може би. Изобщо нямам намерение да се навирам в дискусии за псевдопринципност и псевдосправедливост. Обаче щом за едни може, а за други, видиш ли е непримеливо и са несправедливи, е това за мен е '''неприемливо и несправедливо'''.—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 19:44, 22 февруари 2026 (UTC) :::Едва ли повечето от вас ще се съгласят, но определям себе си като принципен човек. Признавам, че допреди месец изобщо не можех да предполагам, че ще говоря за тази тема и точно с тези колеги, но останах крайно разочарован след [[Специални:PermaLink/12812286#Липса на консенсус|този случай]]: {{цб|Нема консенсус [...] означава, че е добре да не се пипа, [...] обаче Пища продължава да си го съкращава, където е изписано целостно, [...] [з]атова и аз зарезах да не ги пипам, [...] започнах да го карам, както смятам за редно - нема смисъл от телеграфния стил със съкращенията.}} Противно на очакванията, аз не се занимавам със следене на редактори и не бях забелязвал проблеми дотогава. Когато обаче започнаха да ми връщат редакциите, реших да се поровя, за да разбера бъркам ли някъде и какъв е консенсусът по въпроса. Забелязах, че Алиса наистина е била по-принципна в подхода си, но също така разкрих редица спорни промени, извършвани главно от Мико, ето примери: :::{| class=wikitable ! rowspan=2 | Милан Смръчка (Завиш) | [[Специални:Diff/11896992/11898038]] | Редакции от Vajsov, анонимни потребители, мен и други |- | [[Специални:Diff/11898070]] | Първа спорна редакция от Мико |- ! rowspan=2 | Свети Йоан Рилски (Лондон) | [[Специални:Diff/12512598/12512773]] | От създаването на статията от PowerBUL до редакция от мен |- | [[Специални:Diff/12512808]] | Спорни редакции от Мико |- ! rowspan=2 | Нераида (дем Алмирос) | [[Специални:Diff/11574086/11576808]] | Редакции от Природата, Алиса и мен |- | [[Специални:Diff/11915870]] | Спорна редакция от Мико |- ! rowspan=2 | Кумбуряна | [[Специални:PermaLink/11542251]] | Първоначална версия от Природата |- | [[Специални:Diff/11916277]] | Спорна редакция от Мико |} :::Моля ви, казвайте, ако нещо бъркам. Идеята не е упреквам някого, а да водим разговор. Посочените колеги уважавам наистина много и сме си помагали не знам колко пъти през годините. Това, че има хора, които са тук от началото на „Уикипедия“ и още работят усилено, за мен е достойно за уважение. Както и преди съм казвал, колкото и да ми е приятно, аз няма да съм вечно тук. Когато реша да си взема по-дълга уикипочивка, това няма да е заради нещо или някого, а просто защото в живота идват други приоритети. Ако някога към някого съм се дъжрал неуважително или съм го обидил, искрено съжалявам. Може би знаете, че обичам да ми казват слабите места, за да се усъвършенствам, така че ще се радвам да чуя обратна връзка. Очаквам същото отношение в замяна – да не се обиждате, ако ви казват някакви неща, защото наистина, погледнато глобално, има далеч по-важни неща. Очаквам също, че както аз се въздържам от спорни промени и както същото се изисква от Пища, по същия начин да се изисква от всички. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:53, 23 февруари 2026 (UTC) ::::Очевидно има нужда от нов консенсус, надявам се да бъде намерен. Да не забравяме, че Уикипедия се основава на доброволство, което освен безвъзмездност означава и добра воля. Благодаря и спорна работа![[Потребител:Litev|Litev]] ([[Потребител беседа:Litev|беседа]]) 06:35, 24 февруари 2026 (UTC) {{od|::::}} '''Абсурд някакъв.''' Намирам това поведение за крайно токсично. Редактори, които са тук от началото на „Уикипедия“, изключително плодовити, уважавани от общността, демонстрират откровено нежелание да се съобразяват с приетия консенсус. {| class=wikitable ! Асен Панчев |- | [[Специални:PermaLink/12509648|Версия от 11:33, 20 февруари 2025]] |- | [[Специални:Diff/12847566|Редакция на Мико от 16:34, 11 март 2026]] |- | [[Специални:Diff/12847658|Редакция на Carbonaro. от 18:09, 11 март 2026]] |- | [[Специални:Diff/12849012|Редакция на Мико от 07:07, 12 март 2026]] |- | [[Специални:Diff/12849018|Редакция на Carbonaro. от 07:12, 12 март 2026]] |- | [[Специални:Diff/12849019|Редакция на Мико от 07:13, 12 март 2026]] |- | [[Специални:Diff/12849115|Редакция на ~2026-15705-11 от 10:32, 12 март 2026]] |- | [[Специални:Diff/12852489|Редакция на Алиса Селезньова от 21:02, 15 март 2026]] |} Надявам се, осъзнавате как изглежда отстрани. Призовавам общността да се вземе в ръце. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:40, 16 март 2026 (UTC) : Парадоксално е, че именно този редактор е написал „да не променяме чуждия текст, моля, благодаря“, а постоянно прави точно обратното. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 10:51, 16 март 2026 (UTC) {{fwiw}} „нека търсим решения на проблемите, не виновни за тях“. Според мен може да е полезно: ; Деперсонализиране. : Разглеждането на проблемите в междуличностен план, дори с цел подобряване на отношенията, често се превръща в „изясняване“. То лесно води до фрагментиране, „коалиране“ и други процеси, които затрудняват намирането на решения. ; Компромиси. : Изключително трудно е да се направи компромис с вътрешното убеждение за „правилност“ – и това важи за всички. В практиката обаче често ''някакъв'' „работещ“ компромис е необходимата първа стъпка към изграждането на доверие. ; Търпение. : Важността му е лесно да бъде подценена. Дори минимален напредък в постигането на съгласие е стъпка в правилната посока. Желанието да се постигне повече и по-бързо, обратно, често води до „тъпчене на едно място“. Съвсем практично погледнато, пътят напред вероятно минава през търсене на някакъв консенсус – дори ако на този етап той е просто да се остави въпросът отворен и да се избягват спорни промени до по-нататъшно обсъждане при по-спокойни условия.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:12, 22 март 2026 (UTC) :За сведение: [[Специални:Diff/12859929|анонимният потребител]] не съм аз. Явно и на други им е омръзнало. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:14, 23 март 2026 (UTC) :: Не искам да натрапвам мнението си, което, в крайна сметка, е просто една възможна гледна точка. Споделям го, защото въпросът така или иначе вече е зададен, а и случайно може да бъде полезно някому. :: Според мен теория на игрите трябва да се изучава още от детската градина. Много неща в света внезапно стават съвсем логични, погледнати през нейната призма. Какви са възможните игрови ходове тук? Силно опростено, има две игрови стратегии: ::; 1. ::: Очертаваме какво е „правилно“ според нас и го отстояваме решително, надявайки се да съберем колкото се може повече привърженици. Ако успеем, опонентите ще бъдат „съкрушени“ било с численото ни мнозинство, било със съвкупната ни „енергичност“, дори ако сме по-малко, но „по-решителни“. Това всъщност е най-често използваната стратегия в подобни ситуации. ::: Тя работи... когато работи. Когато не работи, резултатите не са много хубави, а понякога направо са плачевни. Хора се намразват за години, започват да привиждат телета под волове и въобще настава една прекрасна подозрителност, раздразнителност и въобще познати истории от живота около нас. ::: Отново подчертавам, че това е вероятно най-честата стратегия, особено в по-непосредствени (да го наречем така) общества като из нашия регион – но далеч не само. Аз самият ''много'' пъти съм постъпвал по този начин. Не се изживявам като някакъв съдник, който „никога не е правил така“. ::; 2. ::: Имаме си виждането какво е правилно™, но за цел си поставяме не пряко да го ''наложим'' – а да ''привлечем'' и другите в лоното на правата вяра. Привличането на искрено вярващи в нашата вяра обаче рядко се получава, ако им обясняваме колко са неправи в тяхната си вяра – дори ако сме любезни. Още по-малко пък ако редовно им трошим иконите – при което те в отговор трошат нашите. ::: Вярно е, че може да ги ''принудим'' да приемат вярата ни – да – но това вече е горната точка, не тази. За тази точка е нужно '''търпение''', '''обаяние''', '''позитивност'''. И първо, най-вече, трябва да се изгради доверие. ::: С доверието започва всичко. Когато го има, хората са склонни не само да ни изслушат – но да ни изслушат ''с открити сърца''. Те пак може да не приемат нашата вяра – със сигурност не и от раз. Може и никога да не стане. Но с времето, ако доверието се пази и гради още повече, може и ''сами'' да поискат да приемат вярата ни. Защото ни харесват, уважават, ценят. ::: И най-важното: когато не се чувстват ''притискани'', те имат '''свободата''' вътрешно да си признаят, че, абе, тая вяра май наистина е по-правилна™. :) ::: Хората обичаме свободата си. И мразим да ни я отнемат. :: Редактирането на Уикипедия не е математика. Две плюс две е и три, и четири, и пет. Може би не нула или 1000, но единствен точен отговор рядко има, особено пък „завинаги“. Затова и използвам метафората с вярата – много от „правилата“, в крайна сметка, са въпрос на вяра какво смятаме за ''относително'' най-правилно. :: „Бележки“ или „източници“? „Година“ или „г.“? „Километра“ или ''km''? „Ем Ес Ен Би Си“ или ''MSNBC''? „...и от Сина“ [[Филиокве|или пък не]]? :: Съвсем практично погледнато към конкретния случай, боя се, че след тези тъжни редакторски войни неизбежният резултат ще бъде това, което описах в стратегия #1 по-горе. :: В тази ситуация вече и медиация трудно би помогнала – дори да е от особено уважавана трета страна – поне докато не мине достатъчно време, за да бъде забравено напълно обяснимото раздразнение от случката. :: Ако аз бях в тази ситуация, вероятно щях да престана да настоявам на „правилното“. Вместо това щях – бавно и постепенно – да търся тези теми, в които бих могъл да работя конструктивно с останалите редактори, включително с тези, с които сме били на различни мнения и ожесточено сме спорили. Ако успея с времето да постигна взаимното уважение, за което писах по-горе, може би – може би – бих могъл да се надявам един ден да им дам възможност сами да приемат моето „правилно“ виждане – без въобще аз да им го натяквам. :: Дори да не го постигна, поне бих имал добри отношения с колегите си – което един ден човек може да осъзнае, че е било най-важното. :: Но аз не съм в тази ситуация. И дори не знам дали, ако действително бях, щях да успея да направя това, което сега преценявам за правилно. Отстрани нещата винаги изглеждат различно. И често по-лесни (но не непременно невярно). Затова наистина не твърдя, че това е правилното™ решение. Със сигурност не е най-лесното и очевидно не е решение, обещаващо бърз и категоричен резултат. Просто споделям една от много възможни гледни точки. {{fwiw}}. Дано да бъде полезна. Ако не, надявам се, че и с нищо не е навредила. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:42, 25 март 2026 (UTC) :::Много добре казано, както винаги. [[Специални:Diff/12761626|Не знам дали пишеш бързо, или бавно]], но със сигурност знам, че пишеш ''добре''. Хубаво е да се прави интроспекция от време на време, нещата никога не са само ''истина'' или ''лъжа'', ''правилно'' или ''неправилно'', ''добро'' или ''зло''. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:58, 25 март 2026 (UTC) ::::Понеже виждам, че набезите продължават, и за съжаление, не мисля, че филтър за злоупотреби би могъл да се приложи така, както за „Източници“ и „Бележки“, споделям тук един скрипт за по-лесно откриване на добавени думи, когато се изисква да се проверят много редакции. Ако по някаква причина не съм тук и някой иска да го ползва, изследва или развива. Не единствено и само за този случай, а и за откриването на вандали, като цяло. Не видях друг такъв инструмент, имаме [https://wikipedia.ramselehof.de/wikiblame.php WikiBlame], който търси добавен текст в определена статия, но няма как да търсим добавен текст в приносите на определен потребител, и смятам, че макар да не е перфектен, може да бъде полезен. ::::<syntaxhighlight lang="js"> const stalker = {}; stalker.active = mw.config.values.wgPageName == 'Уикипедия:Stalker'; stalker.revids = []; stalker.diffs = {}; if (stalker.active) stalker_init(); function stalker_init() { document.body.innerHTML = ''; const overlay = document.createElement('div'); overlay.style.cssText = 'position:fixed;top:0;left:0;background:#fff;width:100vw;height:100vh;padding:6px;overflow-y:auto;'; overlay.innerHTML = '<label>Потребител<input name="user"></label><label>Дата<input type="date" name="date"></label><label>Търсен текст<input name="search_string"></label><label><input type="checkbox"> Търси само в текущите версии</label><button>Начало</button> <img id="stalker_spinner" style="display:none;" src="https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/7/73/New_MW_spinner.gif"><div style="overflow:auto;margin-top:8px;"><table id="stalker_results" class="wikitable"></table></div>'; document.body.insertAdjacentHTML('afterbegin', '<style>label{display:block;margin-bottom:6px;}input{display:block;}input[type=checkbox]{display:inline-block;}</style>'); document.body.appendChild(overlay); document.querySelector('input[type=date]').value = new Date().toISOString().substr(0, 10); overlay.querySelector('button').onclick = () => stalk(); } function stalk() { let date = document.querySelector('input[type=date]').value + 'T'; let user = document.querySelector('input[name=user]').value; let toponly = document.querySelector('input[type=checkbox]').checked ? 'top' : ''; stalker.search_string = document.querySelector('input[name=search_string]').value; if(!user) return; document.querySelector('button').disabled=true; document.getElementById('stalker_spinner').style.display = 'inline-block'; new mw.Api().get({ action: 'query', list: 'usercontribs', ucuser: user, ucnamespace: '0', ucshow: toponly, ucstart: date + '23:59:59Z', ucend: date + '00:00:00Z', uclimit: '500' }).then((res) => { for (let i = 0; i < res.query.usercontribs.length; i++) { stalker.revids.push(res.query.usercontribs[i].revid); } checkrevids(); }); } function checkrevids() { if (!stalker.revids.length) { if (stalker.search_string) stalker_filter(stalker.search_string); stalker_show(); return; } revid = stalker.revids.pop(); new mw.Api().get({ action: 'compare', fromrev: revid, torelative: 'prev' }).then((res) => { const element = document.createElement('div'); element.innerHTML = res.compare['*']; stalker.diffs[revid] = []; for (let i of element.querySelectorAll('ins')) stalker.diffs[revid].push(i.textContent); stalker.diffs[revid] = stalker.diffs[revid].join('<br>'); setTimeout(() => { checkrevids(); }, 200); }); } function stalker_filter(str) { for (let i in stalker.diffs) { if (!stalker.diffs[i].includes(str)) delete(stalker.diffs[i]); } } function stalker_show() { for (let i in stalker.diffs) { const tr = document.createElement('tr'); tr.innerHTML = '<td><a href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?diff=' + i + '" target="_blank">Специални:Diff/' + i + '</a></td><td>' + stalker.diffs[i] + '</td>'; document.getElementById('stalker_results').appendChild(tr); } document.getElementById('stalker_spinner').style.display = 'none'; document.querySelector('button').disabled=false; } </syntaxhighlight> ::::Инструкции: Поставя се в [[Специални:MyPage/common.js|common.js]] и се задейства от страницата [[Уикипедия:Stalker]]. Може да се използва и по други начини, например през конзолата на браузъра. Тъй като проверява всяка редакция една по една, може да е малко бавен и има други известни ограничения, които няма да споменавам сега. ::::Знам, че е антиутопично, знам, че не е в духа на „Уикипедия“, но също не е в духа на „Уикипедия“ хора, които са със завиден брой приноси и стаж, да нарушават нейната основополагаща философия. Особено остър подход, когато редактори със значителен авторитет си присвояват правото де факто да налагат своята воля без ограничения. Помните, предполагам, за [[:en:Wikipedia:Wikipedia Signpost/2019-08-30/Opinion|„Уикипедия“ на хърватски]], как малко по малко била завзета и в рамките на десетилетия малка група редактори систематично гонила или заглушавала всички несъгласни, дали чрез блокирания, или чрез други тактики, водещи до тяхното отказване. Помните и за [[Парадокс на толерантността|парадокса на толерантността]]. ::::Въпросът е очевиден – двама редактори играят в комбина и се опитват да наложат стила си в статии, като нито тези статии са писани от тях, нито редакторите са склонни да приемат възраженията на останалите, а продължават с войните. ::::„Уикипедия“ не може да функционира нормално, когато със сила се нарушават основните ѝ норми на уважение и колегиалност. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:21, 31 март 2026 (UTC) :::::Казва го човекът, който с кеф нарушава твърди правила (У:ПТВ например редовно) под фалшив предтекст, несъществуващ в правилата, както неколкократно обяснено, за да връща безогледно към собствена версия единствено на двама редактори, а не към оригиналната. Пфу.—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 21:07, 31 март 2026 (UTC) Какъв е въобще '''предметът''' на спора относно '''съдържанието'''? Защото, освен ако не пропускам нещо, ''в основата си'' това '''е''' именно спор относно някакво съдържание. И, като във всяка редакторска война, свързана с такъв спор, всяка страна смята себе си за абсолютно права. И също, пак като във всяка редакторска война, погледнати отстрани нещата много рядко са черно-бели. Ако има лични нападки или друг директен тормоз – не просто неотстъпчивост – тогава нека обсъждаме поведението на редакторите. Но изясняване '''кой''' колко бил по-крив в една война е загуба на време и нерви за общността – вместо да се изясни '''какво''' би могло да бъде правилно™ или поне да бъде наложено с някакъв консенсус. Така че – за да може общността да бъде полезна – какви са конкретните разногласия? И то наистина точка по точка. Например: * Х смята, че „година“ трябва да се съкращава на „г.“, У смята, че трябва да се изписва с пълна дума; * Х смята, че в изречение от типа (...) трябва да има запетая, У смята, че запетая не е правилна. <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:12, 1 април 2026 (UTC) :Проблемът идва оттам, че: :*Мико и Алиса (които, за да не стават недоразумения, се ползват с голямо уважение пред мен и на които, странично от създалата се ситуация, винаги бих оказал помощ) твърдят, че няма консенсус дали да се пише „г.“, или „година“, затова не е редно безогледно да се променя от едното към другото ([[Специални:Diff/12467633|1]], [[Специални:Diff/11118871|2]], [[Специални:Diff/11105447|3]]). :*Двамата обаче променят от „г.“ на „година“ (в таблиците по-горе, но за ориентация: [[Специални:Diff/12810986|принос от Мико]]). :*Когато аз забелязах тези неща, веднага се намеси чувството ми на справедливост и започнах да връщам спорните редакции ([[Специални:Diff/12824226|пример]]). :*Мико и Алиса започнаха да действат заедно, като връщаха направените промени с аргумента „не виждам причина за съкращението“ ([[Специални:Diff/12825267|1]], [[Специални:PermaLink/12861130|2]]). :Не знам какво целим. Аз ти благодаря, Илиев, че се опитваш да медиираш. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:12, 1 април 2026 (UTC) :: Всъщност „не знам какво целим“ е много точна констатация. Ако въпросът е „година“ или „г.“, дали нямаше да е по-ефективно да го поставим например така: ::<blockquote>''Изглежда има различни мнения дали е подходящо да се съкращава „година“: например „през пролетта на 1912 година“ или „през пролетта на 1912 г.“ Нека да обсъдим какви са аргументите в подкрепа на всеки от вариантите и дали не можем да намерим консенсусно решение, което да се използва навсякъде в статиите. Или пък, ако преценим, че има различни случаи, да препоръчаме подходящ вариант за всеки от тях.''</blockquote> :: Но дали наистина това е ''коренът'' на проблема – или все пак има някакво друго възмущение, което намира израз в този конкретен спор? :: Ще бъда по-прям този път, споделяйки своя личен житейски и професионален опит, включително като вече 14 години администратор в Уикипедия. ::# Отношенията в колективите могат да бъдат сложни, дори когато хората в тях са специално подбирани. Ако не са специално, старателно подбирани за „съвместимост“, отношенията практически ''винаги'' са сложни. ::# Един колектив много лесно може да стане непродуктивен, ако „сложните отношения“ започнат да отнемат повече от времевите и психологически ресурси на колектива, отколкото реалните задачи. ::# Именно това е причината в такива „спонтанни“ колективи да се възприема като добра практика междуличностните отношения да бъдат максимално извън фокуса на внимание: „не обсъждайте редакторите, обсъждайте статиите“. ::# Граници на поведение, разбира се, има, но те съзнателно са поставени сравнително широко: без тормоз, без лични нападки, без злоупотреби, без откровено разрушително поведение. За всичко останало: [[У:ППД|прилагайте презумпцията за добронамереност]]. ::# Работата в такива колективи изисква способност и желание за адаптация към тези техни специфики: човек трябва да е готов да прави компромиси и да не мери твърде прецизно „точността“ на компромисите. :: Не е лесно да се работи в такъв колектив. Наистина. Виждал съм много пъти хора да се възмущават. ''Аз'' съм се възмущавал. Но не съм виждал нито веднъж тези особености да бъдат заобиколени ''успешно''. Успешните колективи са били тези, които, обратно, са се адаптирали към тези свои особености. :: Ще бъда прям и в мнението си какво е реалистично и какво е нереалистично. :: Според мен въпросът за „година“ или „г.“ е хубаво да се постави на обсъждане. Намирането на консенсус вероятно щеше да е трудно дори без междуличностното напрежение, но без дискусия пък консенсус очевидно съвсем няма как да бъде постигнат. Дискусията поне има възможност да бъде в конструктивен дух. Редакторските войни по същността си са деструктивни – не само за Уикипедия, но и за самия колектив. :: И нещо много важно: ''някой'' трябва да направи първата крачка в спирането на вече разразили се войни. Факт е, че се изискват немалка зрялост и сила на духа за тази първа крачка, макар човек да се чувства убеден, че ''другите'' са неправите™. :: Относно поведението на редакторите – това наистина е тема, в която по мое мнение е по-добре да не се дълбае, освен когато има ''сериозни нарушения на основни принципи и ясно разрушително поведение''. Не само че определянето кой точно колко е крив и кой точно колко е прав може да бъде изключително трудно – доколкото въобще някаква истински обективна, безпристрастна преценка е възможна – но и ''нетната'' полза е леко съмнителна. :: Подобни въпроси по принцип могат да се решават чрез Арбитражен комитет, със „справедлив процес“ и уважавани арбитри. Но ''реалната'' практика е по-скоро противоречива: резултатите от тези комитети нерядко са още по-големи препирни, обвинения в пристрастия, отхвърляне на авторитета на комитетите, „прегаряне“ на самите арбитри и пр. :: Разбирам абсолютно „желанието за справедливост“. Но справедливостта наистина изисква тези две неща като минимум: справедлив процес и справедливи арбитри. Без тях нещата неизбежно се превръщат в „моята справедливост срещу твоята справедливост“. А създаването на справедлив процес и намирането на справедливи арбитри въобще не е лесно – по много причини, които далеч надхвърлят обхвата на тази тема. :: Затова в Уикипедия призоваваме „обсъждайте статиите, не редакторите“ и „прилагайте презумпцията за добронамереност“. Това е и моят призив тук.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 21:08, 1 април 2026 (UTC) ::: Защо ми се струва, че лесно се дават препоръки, когато не се пишат статии. Дали ще е '''година''' или '''г.''' е въпрос именно на съдържанието на статията и на предпочитанието на нейния създател. Ако друг редактор не се меси в предпочитанието на създателя, няма и да има конфликт. И именно това е Решението, защото друго решение '''няма''' как да има, няма универсално решение. Няма „първа крачка“, защото такава може да е само принудителна. Има простото Решение - ''Няма да се бъркам в статиите Ви, а ще си гледам моите!'' Да, ама Не. Защото като нямаш „производство“ (каквато е целта на популярната Уикипедия) няма как да се самовъздигаш и мотивираш, съответно почваш да се правиш на уж по-добрия, перфектния - поправки, преследване, набутване на статии в Черновата, триене, шаблончета за щяло и нещяло и пр. Това унищожава „колектива“, който се разпада. Д-р Юнг би трябвало да знае - Когато помагаш на пациента в неговата мания само му вредиш, не му помагаш. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 21:38, 1 април 2026 (UTC) :::: {{цб|Ако друг редактор не се меси в предпочитанието на създателя, няма и да има конфликт. И именно това е Решението (...)}} :::: Според мен тук има една основна грешка: разногласията не са ''неизбежни'' конфликти, които могат да бъдат „решени“ единствено с разчертаване на своеобразни „феодални владения“. Прав сте, разбира се, че ако всеки редактор си „заплюе своето“ и никой друг „не му се меси“, няма да има конфликти. :::: Но няма да има и разногласия – а точно многото и различни мнения са в основата на успеха на Уикипедия. :::: Нещо повече, както пише в [[У:ИИИ]], „многото глави не мислят по-добре просто защото общо имат повече мозъчни клетки от всяка поотделно – те мислят много по-добре, защото ''взаимодействат и взаимно се обогатяват''.“ Същинският проблем не е сблъсъкът на различни мнения – проблемът е този сблъсък да бъде воден по цивилизован, добронамерен и конструктивен начин, в търсене на [[У:КОНС|консенсус]]. :::: И точно към това апелирам – да се търси конструктивният път. Ако трябва да бъда съвсем прям, на практика вариантите за поведение в такива проекти обикновено са три: ::::* '''Адаптация.''' Човек приема, че ще има несъвършенства, компромиси и решения, които не съвпадат напълно с личните му предпочитания. Това е най-трудният подход за отделния редактор, но в дългосрочен план е и най-печелившият – парадоксално, но всъщност закономерно, един заслужил уважение редактор всъщност ''по-лесно'' може да убеждава своите опоненти. ::::* '''Доминация.''' Човек се опитва да наложи собственото си виждане чрез по-голяма неотстъпчивост, по-голяма енергичност или просто по-голяма издръжливост в конфликта. Това понякога работи. Но почти винаги руши. И рядко постига истинско уважение – затова и успехите му рядко са трайни. ::::* '''Изолация.''' Това често е резултатът, когато стремежът към доминация не постигне желания резултат. И то дори когато човек е напълно убеден, че е прав. Защото „всичко или нищо“ понякога води до „нищо“, колкото и да ни се иска да е „всичко“. :::: Така че не – „решението“ не е да си разчертаем „феодалните владения“. Решението е '''да се научим да работим заедно'''.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 00:38, 2 април 2026 (UTC) :::::Ами аз бях готов да обсъдя въпроса и с колегите поотделно, на няколко беседи се опитах да науча каква е практиката тук, защото все пак те са започнали много преди мен. Съжалявам, но вместо разбиране и зряло обяснение срещнах съпротива. :::::Вижте, нямам твърдо мнение. В статиите си съм ползвал и двата варианта. Когато трябва да създам статия на тематика, близка до тази на съответните колеги, без да се замисля, бих ползвал техните предпочитания. Просто защото считам, че така е редно и от уважение към тях. Но съм категорично против във вече създадени статии да се развиват съкращения. Това се изисква и от Пища Хуфнагел примерно, който е правил обратното – да съкращава думи – съветите към него са да не го прави. :::::На мнение съм, че съкращенията са '''оптимално решение''' в българския език. Информацията се предава достатъчно бързо, точно и ясно. :::::{| class=wikitable | През 1928 г. е осъден на една година затвор.<nowiki><ref>ДА – Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 35.</ref></nowiki> || През 1928 година е осъден на една година затвор.<nowiki><ref>Държавен архив – Враца, фонд 617к, опис 1, архивна единица 1, лист 35.</ref></nowiki> |- | Издава стихосбирката „Тишина в мрака“ (1930 г.) и романа „Тайните на Серафим“ (1938 г.).<nowiki><ref>Живот като на сън. София: Просвета, 2013, с. 510 – 511.</ref></nowiki> || Издава стихосбирката „Тишина в мрака“ (1930 година) и романа „Тайните на Серафим“ (1938 година).<nowiki><ref>Живот като на сън. София: Просвета, 2013, страници 510 – 511.</ref></nowiki> |} :::::Същата фактология, излишно натоварване с повече думи, байтове и редове. Особено в таблици и шаблони, където информацията е добре да е структурирана максимално разбираемо, но и максимално кратко. Излишно удължаване на текста особено за хора, ползващи мобилен телефон, където една дума заема една трета от реда. Разбира се, не всички съкращения са подходящи, такива са „зам.-ректор“ и други, които аз лично съм развивал и бих развивал. Очевидно е обаче, че за „година“ няма консенсус и призивът ми към колегите беше да не се сменя. Толкова ли е сложно? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 03:39, 2 април 2026 (UTC) :::::Не, проблемът дойде от там, че Карбонаро връща '''единствено''' моите и на Мико редакции към неговата си версия (към която уж е безразличен) '''независимо дали променят оригинално положение или го възстановяват''', напускайки беседата, когато му стане неудобно, включително и като се включат трети страни, несъгласни с него и продължава да слага думи в устата на редактори (аз поне не видях Мико да твърди някъде такова нещо), нарушавайки постоянно основни правила (У:ПТВ). При това докато тук пише чаршафи какъв кръстоносен поход за справедливост, видиш ли водил. По-токсично и неконструктивно поведение аз не съм виждала от АИА насам и в този псевдоразговор не виждам и особен смисъл извън измиване на ръцете.—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 11:42, 2 април 2026 (UTC) :::::Поне ще помоля Карбонаро за шести път вместо да пише скриптове, за да връща единствено редакциите, които развиват съкращения (някои неразбираеми междувременно), докато ай пи-та и други редактори спокойно си съкращават вече изписани думи (не знам каква справедливост е това преследване само на едните редакции), да си прави труда да проверява какво връща. Знам, че е по-лесно и приятно да се връщат само моите и на Мико редакции ангро, а тези на ай пи-то в Павел Делирадев да се възстановяват, независимо, че половината му съкращения са промяна от оригинала, но без да се проверява внимателно историята отначало кое е промяна и кое е възстановяване (така, както аз правех преди, докато наистина имаше консенсус за непромяна), то всички тези фермани за справедливост бият на шикалкавене само за пред хората (съответно напълно неконструктивно и безсмислено за участие).—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 13:01, 2 април 2026 (UTC) Ще стана досаден с примерите си от инженерството, но това е опитът ми – а и инженерството по същността си е прагматично, така че има какво да научи човек от него. В „билетите“ по софтуерна поддръжка има един термин, който започнах много да харесвам: дали дадено „оплакване“ е '''''actionable'''''. Сиреч, има ли нещо полезно, което '''реалистично''' може да се направи по него. За мен и до момента остава неясно има ли тук нещо действително ''actionable''. Какво точно се очаква от общността? Да „набие канчето“ на Мико и Алиса? Или това на Карбонаро? Да накара администраторите да блокират някого? Да прави таблици с дифове и оценки кой точно колко правилно или погрешно е постъпил? В моите очи това е случай, който поначало ''не би трябвало въобще да е ескалирал дотук''. Лично аз нямам намерение да се ровя по дифове, за да съдя кой бил „виновен“. Не толкова защото не искам, и дори не защото не мога да си позволя времето, а защото крайният резултат пак ''неизбежно'' ще бъде предмет на субективни интерпретации и дори може би нови препирни. И действително дори не става съвсем ясно дали спорът е конкретно за съкращения, или по-скоро за (не)спазване на някакви принципи. И в двата случая обаче аз не виждам много полезни ходове при сегашното развитие. В един момент подобни спорове просто ''започват да струват на проекта повече, отколкото евентуално биха могли да донесат''. По отношение на „принципите“ вече писах по-рано. При ''конкретни'' нарушения на принципи очевидно може да се търси предвидена за тях санкция. Дали администраторите биха сметнали случая за достатъчно ясен, та да наложат такава санкция, очевидно ще „зависи“ – но важното е, че има установени пътища за това. Но за общо „недостатъчно конструктивно поведение“ наистина е трудно било за администраторите, било за общността да влезе в ролята на „госпожата“. ''Реалистичното'', което общността може да направи, според мен са общи призиви в духа на [[У:ППД]], каквито тъй или инак вече бяха дадени. Що се отнася до „съдържанието“ – „година“ или „г.“ – предвид ''вече'' ескалиралото напрежение, аз лично не виждам реалистичен шанс в тази конкретна атмосфера да се стигне до спокойно и смислено обсъждане. Не пречи да се опитва, но лично аз бих отложил дискусията поне с няколко седмици, а може би и месеца. Това е просто моето виждане. Очевидно други редактори могат да виждат нещата различно и да споделят мненията си. Но аз лично не смятам, че тази тема в сегашния ѝ вид може да даде особено полезен резултат, освен ако не се появи нещо същностно различно и действително ''actionable''. И последно, но не по важност. Според мен „адаптивността“ е наистина изключително важна в Уикипедия. Ако след няколко седмици или дори месеци пак четем същата дискусия, значи тази адаптивност или не е сработила, или изобщо не е била проявена. Съзнателно избягвам дори да намеквам ''кой'' трябва да се замисли над това. Не защото нещата са 50:50, а защото това няма да е полезно. И защото ''и аз самият'' ще се замисля, провокиран от тази история, за ''собствената си адаптивност''. Това според мен би било и най-полезният резултат от цялата тема.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:26, 2 април 2026 (UTC) :Наистина много бих се радвал, ако се намесят и други уикипедианци '''и ме коментират'''. Искам конкретни забележки и препоръки относно работата и поведението ми. Изцяло с интроспективна и самокритична цел, повярвяйте ми, не бих изпитал нито грам огорчение. Просто осъзнавам, че наистина може да греша някъде, въпреки че винаги ми е било хубаво да допринасям в „Уикипедия“. Нерядко ядосвам хората със своята намеса тук-там и ще е жалко, ако, докато аз изпитвам удовлетворение по време на престоя си тук, друг изпитва неприязън. В крайна сметка в живота има и други области, където мога да съм полезен. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:18, 2 април 2026 (UTC) ::На думи го докарваш, но е жалко, че поведението ти сочи друго. Може би ако препрочетеш след месец-два [[Беседа:Асен Панчев]] ще разбереш. Това по презумпцията за добронамереност, де - според мен и сега го разбираш.—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 14:33, 2 април 2026 (UTC) :::Аз като безразлична по спора за г./година се бях включила точно в посочената беседа – след като бях прегледала внимателно историите на тази и още една статия (толкова време мога да отделя) – в опит да покажа на Карбонаро как изглеждат редакциите му отстрани, но той ме обвини, че не съм го харесвала. Което не е отговор по същество. Та затова и тук до момента си траех. Факт, че не харесвам подобни редакции и не приемам твърдения, че в Уикипедия много хора мълчали от страх и той им е изразител на позициите (впрочем беседата за Висулчев е показателна за обратното). В Уикипедия дори твърде много хора пишат и ръсят обвинения за щяло и нещяло и търпимостта е голяма. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:35, 2 април 2026 (UTC) :::Аз ще си спестя да те коментирам, въпреки че си имам мнение. Само ще те насоча към размисъл дали голяма част от възникналите конфликти не се дължат на най-обикновен [[Уикипедия:Уикихолизъм|уикихолизъм]], който съчетан с твоя перфекционизъм не води до негативни резултати. Почти всички дългогодишни редактори сме минали по някакъв начин през тази фаза и знаем, че не води до нищо добро.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 06:02, 3 април 2026 (UTC) == Уикисреща == Понеже обещах днеска бира и реших да погледнем и оп, гледам миналата година сме пропуснали. Само казвам... [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 17:44, 25 март 2026 (UTC) :+1 от мене тогаз. [[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 20:19, 25 март 2026 (UTC) : Да, време е. Аз май и последните 1-2 съм пропуснал (по странични причини). --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:33, 26 март 2026 (UTC) :: Някаква дата и час нещо или няколко опции?--[[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] ([[Потребител беседа:Ilikeliljon|беседа]]) 18:19, 26 март 2026 (UTC) :Добре си се сетил, и аз бих се включила. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 20:16, 28 март 2026 (UTC) == Консенсус за пояснителни страници? == Здравейте, обсъждано ли е някога и постиган ли е консенсус за вписване в статиите за личности не само на пояснителните страници за личности с едно и също име и фамилия – напр. [[Георги Атанасов]], ами и на пояснителните страници за фамилии – в случая [[Атанасов]], а също и [[Георги (българи)|Георги]] (преди време една сътрудничка се опита да въведе и това). Питам във връзка с текущите редакции на друга сътрудничка. Получава се нещо като това – [[Георги Атанасов (индустриалец)]], но още не е в пълния си разцвет, който ще се постигне при добавянето и на пояснителната за Георги. Аз лично съм против. [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 15:08, 27 март 2026 (UTC) :Не помня да е имало формално обсъждане, но това не е първият случай. Преди време се случваше нещо подобно и тогава аз предупредих редактиращия, че подобно затрупване с пояснителни страници е ненужно. Че даже и вредно. Оставя се само тази пояснителна, която е най-малко двусмислена и най-необходима в ситуацията. За конкретния пример това е [[Георги Атанасов]]. Сходно на категориите: поставя се само най-дълбоката подкатегория, която дава най-точна представа. :Ще се опитам да изровя този предходен случай и да дам препратки, за да стане ясно тогава какво сме мъдрили... ако си спомня кога беше, с кого беше и т.н. [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]] [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 16:07, 27 март 2026 (UTC) :: Хаха, спомних си. Било е с [[Потребител:Xunonotyk|потребител Xunonotyk]]. [[Special:Permalink/12625083#Пояснителни|Не е било голямо умуване]]. Той е приел веднага забележката. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 16:17, 27 март 2026 (UTC) : Колегиален пинг към {{@|Dieda30}}, за да е наясно, че в момента се дискутират неща, свързани с нейни редакции. : И да вметна, че може би е добре да се преустановят подобни редакции до намирането на някакъв консенсус. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 16:23, 27 март 2026 (UTC) ::На въпроса: не, няма консенсус и също мисля, че не трябва да се прави едновременно за „Георги Атанасов“, „Георги“ и „Атанасов“, както е в случая. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:26, 28 март 2026 (UTC) : Да, излишно е. Нормалната ситуация е: в статията ''Иван Иванов (човек)'' препратка към ''Иван Иванов (пояснение)''; след това в ''Иван Иванов (пояснение)'' препратка към ''Иванов (пояснение)''. : (В скоби и лично според мен - но това май е далеч от консенсуса - дори в ''Иван Иванов (човек)'' е излишно да има препратка към ''Иван Иванов (пояснение)''. Това е наложително само при основно значение (''Иван Иванов''), за да се осигури достъп до останалите статии. Логиката ми: ако някой търси ''Георги Атанасов (индустриалец)'', със сигурност не е тръгнал да чете за алпиниста; обратно, ако търси ''Тодор Живков'', не е напълно изключено да има предвид и фолклориста - затова му даваме бърз достъп до вторичните значения.) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:59, 28 март 2026 (UTC) == ИИ в Уикипедия == Наскоро се коментираше използването на изкуствен интелект при писането на статии, затова споделям последната [[:en:Wikipedia:Writing_articles_with_large_language_models|промяна в правилата за работа на английската Уикипедия]]. Поздрави, [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 20:14, 28 март 2026 (UTC) : В такъв случай необходимо ли е да добавим правилото (и двете изключения) в [[У:ИИИ|есето относно използването на изкуствения интелект]]? Или по-скоро си имаме собствени правила? --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 21:23, 28 март 2026 (UTC) ::Според мен общността на съответната езикова версия си взима самостоятелно решение; в английската версия това явно е било сериозен проблем и доста време са дискутирали как да подходят. При нас не съм убедена, че има предпоставки за пълен бан към този момент, споделих просто за инфо. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 21:30, 28 март 2026 (UTC) :::Интересно са подходили. Благодарност за споделянето, Elizaiv22! Обикновено не сме задължени да се съобразяваме с която и да е езикова версия. При нас повечето клоняха към разрешаване, но с повишено внимание. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 21:55, 28 март 2026 (UTC) :::: Нашето есе всъщност казва принципно същото като правилото в английската, просто не толкова ясно отграничено и не толкова категорично забранено за „потенциално опасните“ употреби. :::: Моето лично мнение е, че разбирам „сентимента“ на забраните, но ги намирам за непрактични. Тези забрани са все едно да се забрани на велосипедисти в парка да надвишават 20 км/ч. На теория звучи добре, но докато няма механизъм, с който скоростта да бъде реално измервана, подобно правило е „врата в полето“. По-лошо, може да доведе до препирни дали велосипедист наистина е нарушил забраната „на око“, или пък не. Както в нашето есе са дадени примери, не само ние хората, но и самият изкуствен интелект се оказва затруднен да разпознае дали нещо е писано от (друг) ИИ или от човек. :::: Същинският проблем в крайна сметка не е ИИ. Същинският проблем е небрежността (или дори направо недобросъвестността) по отношение на точността на информацията и прецизността на източниците. ИИ просто прави по-лесно „човек да се обърка“. Ние сме предупредили за това редакторите – както и че те винаги носят отговорността, независимо дали са ползвали ИИ или не. Това решава проблема с липсата на „радари за измерване на скоростта на велосипеди в парка“, защото ние не забраняваме някаква скорост. Ние просто казваме: ако ударите някого сериозно с велосипеда си – незаисимо дали сте карали бързо или бавно – повече няма да карате; вие си правете сметката как ще карате. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:35, 29 март 2026 (UTC) :В английската уикипедия като най-голямата, в която буквално има статии за всичко проблемът едва ли има нещо общо с по-малките уикипедии като нашата. Стига да се използва по правилен начин аз не виждам никакъв проблем с ИИ, който улеснява адски много нещата. Под „правилен“ разбира се визирам използването като помощен метод, а не като генератор на статии без никаква или минимална човешка намеса.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 11:33, 29 март 2026 (UTC) :: Всъщност не е ясно каква е забраната. Може да се ползва, но от човек, а и „Превод на съдържание“ всъщност е на база ИИ. Гугъл работи с ИИ и дава дава освен текст и източници за него. „Грокипедия“ на ИИ направи това, което Уикипедия направи за години, при това, ако имате поглед, го прави с източници и прави текущи поправки, ако има грешки. В миналото са забранявали, машини, коли, самолети и какво ли не, вкл. АЕЦ, но „борбата с вятърни мелници“ винаги е в полза на мелниците. Сегашният ИИ е само в началото, Гроки е първата на ИИ, ами в бъдещето? При правилни въпроси и уточнения ИИ е добър помощник. Така че всичко е до разумното му ползване, а не до забрани или шаблончета. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 12:22, 29 март 2026 (UTC) ::: „Грок“ и “Грокипедия“ са едни от най-лошите примери за „успехи“ на ИИ. ::: Дори да оставим настрана специфичния мироглед на Мъск в основата им, Грокипедия въобще не е „създадена от ИИ за нула време, докато на човеците им са били нужни 20+ години за Уикипедия“. Грокипедия е '''копие''' на Уикипедия, в което просто на Грок му е било възложено да пренапише части от статиите по '''правилен™''' начин. ::: Иначе с Вас сме на сходно мнение, че ИИ е просто инструмент и от хората зависи как ще го използват. Но на мен лично ми се струва, че също има твърде много хайп – казано на прост български: силно преувеличаване на „успехите“ – който може да заблуди някои хора да се предоверят на ИИ. Не всеки може да си позволи да следи отблизо развитието на ИИ или да има опит с него, та да познава добре и ограниченията му. ::: Точно по тази причина на „ИИ си дава и текст, и източници“ е обърнато специално внимание в [[У:ИИИ]]. ::: Ние даваме свобода и кредит на доверие на редакторите да използват ИИ отговорно. Но също ги предупреждаваме да не се увличат по хайпа и да са наясно, че ИИ има много ограничения. И че ако ИИ ги „подведе“, те ще понесат '''пълната отговорност'''. Която, за фалшиво цитиране на източници, за мен лично е безрочно блокиране още при първо сериозно нарушение. Едно погрешно цитиране може да мине за неволна грешка, но цяла статия с фалшиви източници – „ама той Гугъл/Грок/ЧатГПТ/... ми ги даде така!?!“ – вече е непростима немарливост или просто мързел (ако не и направо осъзната недобросъвестност). Ние честно предупреждаваме редакторите за това. ::: Относно английската, на мен лично ми се струва ясно казано какво е забранено – внасянето на '''собствено съдържание''' от ИИ, независимо дали подкрепено с източници от ИИ или не. Същото, за което ние предупреждаваме, че е изключително рисково и може да доведе до блокиране, ако се окаже проблемно. Изключенията от забраната са промени по стил, граматика и подобни (copyediting), както и преводите, които се предполага просто да „копират“ писаното от човеци на друг език, без да влагат „творчество“. ::: Като цяло, наистина, имаме голямо припокриване между английското правило и нашето У:ИИИ, като изключим изричната забрана в английската, която при нас е предупреждение за възможните сериозни санкции при проблеми. Това припокриване е очаквано, защото, доколкото имам наблюдения върху областта, то отразява настоящия консенсус относно реалните възможности и ограничения на ИИ. Когато разработваните в момента модели, имащи за цел да разбират ''физичния'' свят, станат реалност, нещата може би ще се променят. Но това все още остава в сферата на изследванията.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:27, 29 март 2026 (UTC) ::::Честно да си кажа, не знам доколко уикипедианците „понасят пълната отговорност“, но вече няколко пъти се случва да предлагам директно изплюти текстове без източници, без проверка, с шаблонни изрази за бързо изтриване (случайни примери: [[Специални:Diff/12842233|1]], [[Специални:Diff/12842225|2]]) и да минат седем дена, без да има развитие, и по правилата шаблонът да трябва да се премахне. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:43, 29 март 2026 (UTC) ::::: Но това е съществено различно. Текстове без източници се въвеждат ежедневно в Уикипедия. Те също са досадни и могат да бъдат, разбира се, неверни или подвеждащи. Но поне не се опитват да създадат заблуждение, че са благонадеждни – те директно си казват, с липсата на източници, че са неблагонадеждни. ::::: Доколко е редно да се допуска информация без източници в Уикипедия очевидно е въпрос на дискусия. Лично аз съм привърженик на баланса „по-добре по-малко, но по-качествено“. Но има доста мнения в обратната посока: че е по-добре редактирането в Уикипедия да бъде по-лесно, за да се привличат повече потенциални редактори, пък те с времето вече да се научат „как е правилно“. ::::: Но не е ли все пак едно и също? Какво значение има дали са посочени или не източници, ако информацията е невярна? ::::: Съществената разлика е в '''доверието'''. Информацията без източници очевидно не е била проверена. Една от причините такава информация да не бъде изтривана е, че друг редактор би могъл да забележи липсата на източник, да направи сам проверка, и съответно или да добави благонадежден източник, или да я поправи (с източник) или пък изтрие. ::::: Когато обаче за информация вече са посочени източници, това първо заблуждава останалите редактори, че информацията е вече проверена, и, второ, заблуждава читателите. Защото тези от тях, които познават малко Уикипедия, са нясно с това, че „на Уикипедия може да се вярва, въпреки, че всеки може да пише, защото се изискват благонадеждни източници“. И макар възможността за проверка всъщност да насърчава читателите ''реално'' да проверяват информацията, мога да се обзаложа, че повечето, които обръщат внимание на източниците, просто се задоволяват с това, че са посочени, но едва ли реално ги отварят (да не говорим пък когато източниците са трудни за проверка, като онези сръбски вестници от XIX век, дето беше „цитирал“ АИА веднъж). ::::: Това са леко педантични, но важни уточнения. Мнението ми за сурови наказания се отнася единствено до фалшифицирането на източници – не до непосочването (да не говорим, че и аз понякога не цитирам източници по най-различни причини, къде основателни, къде не толкова). ::::: А какво да се прави с такива статии? Според мен просто трябва все пак да сме една идея по-взискателни към източниците. Може и да не искаме източник буквално за всяко изречение, но изпраскани цели статии от анонимни или недоказали се по никакъв начин редактори, без нито един източник, които звучат съмнително като съдържание – или пък е невъзможно да се направи преценка, защото примерно са много строго специфична тематика – според мен просто трябва да бъдат изтривани. Като минимум, напълно обосновано би било за всички твърдения да бъдат поискани източници. И, не, не е задължение на останалите редактори да оправят такива статии – задължението за посочване на източници винаги е на първите автори на текст.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:46, 29 март 2026 (UTC) == Бързо изтриване == Кандидат-депутатите вече почват да се рекламират тук. Една сложих [[Чернова:Михаела Доцова|Михаела Доцова]] за бързо, стои си, а и [[Михаела Доцова|нова]] в Основното се е появила. Е, има шаблон молба за доказване на значимостта. Според мен трябва да се трият бързо, а не да им предоставяме възможност да използват Уикипедия до изборите. Мернах и друга (а може и повече да са) в Инкубатора, може и в основното да се се промъкнали. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:51, 29 март 2026 (UTC) : Разбирам и споделям опасенията. Но значимостта е въпрос на преценка – която не е, и според мен не трябва да бъде, в прерогативите на администраторите. Имаме [[У:БИСФ]] т.2, наистина – която всъщност беше предложена от мен навремето – но тя [[Special:Permalink/7046402#Бързо изтриване на реклама и промо статии|има за цел]] просто да не се губи време с особено фрапиращи примери, които не оставят никакво място за дискусия. : Освен това, по мое скромно мнение, както показва [[У:ЗА#Спешно изтриване на статия „Кристиян Иванов“ (У1 и GDPR риск)]], шаблоните за значимост и бавното изтриване понякога се оказват по-добър урок за пиарите, отколкото бързото изтриване. :) : Апропо, съвсем странично, но тази статия е добър пример за проблемите с посочени, но неправилно цитирани източници, за които писах в горната тема за ИИ. В статията беше „цитиран“ Медияпул, които били определели обекта на статията „като юрист с мащабен опит в държавната администрация и законодателната власт“. Но Медияпул всъщност казват, че това определение идва от коалицията – вярно, по тъпия журналистически маниер “ИЗВЪНЗЕМНИ КАЦНАХА ВЧЕРА В 22 ЧАСА НА ЛЕТИЩЕ СОФИЯ! <small>– твърди пернишки клошар</small>“. : Щях да пиша на анонимния редактор за проблема, но осъзнах, че нашите [[У:ЦИ]], [[У:БИ]] и [[У:ВП]] май въобще не обсъждат необходимостта източниците да бъдат цитирани прецизно и правдиво. За пореден път си отбелязвам в списъка със задачи, че е изключително важно тези и други страници да бъдат актуализирани с натрупания опит през изминалите 20-ина години.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:37, 29 март 2026 (UTC) ::За конкретната госпожа - не виждам проблем с източници, а с това, че не отговаря на никой от критериите за значимост, но е тук и си прави (или ѝ правят) реклама - а това по цитираната от теб т. 2 е за бързо, пък и като бонус се случва в предизборна обстановка. Като в изберат за депутатка - да ѝ правят, нали всички такива били значими :). [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:16, 29 март 2026 (UTC) ::: Разбирам желанието за експедитивност, но според мен така поставяме принципите си в риск без ползата да го оправдава. ::: Статиите в инкубатора – където според мен е чудесно място за такива упражнения – не се индексират от Гугъл и търсачките въобще (не съм непременно сигурен за LLM-ите, което става интересна тема, но те така или иначе не се обучават толкова бързо). Заедно с шаблона, който изрично предупреждава, че това не са енциклопедични статии, рискът за употреба на Уикипедия за някаква реклама според мен е доста малък. Ако добавим и шаблоните за спорна значимост, рекламата дори започва да става анти-реклама. ::: Точка 2 просто наистина не беше предвидена за такива случаи. Тук имаме най-малкото статия в Медияпул, на която личността е основен обект: „Началникът на кабинета на екоминистъра се пуска в изборите с листата на Радев“. И това е Медияпул, не някакъв забутан сайт. ::: Достатъчна ли е тая статия за енциклопедична значимост? Според мен не. Но със сигурност имаме статии за други личности, дето не са били обект дори на такава публикация. Така че дори случаят да не е „на кантар“, също така не е от типа „ЕТ Пенчо Шушлеков - Каспичан е най-известният производител на якета в България“. А точно това бяха примерите, за които т.2 беше предназначена. ::: Принципите в английската Уикипедия са доста сходни и, както обикновено, дори по-категорични от нашите. [[:en:WP:NOTCSD]] например изрично изключва значимостта като възможен критерий за бързо изтриване, освен в практически същите случаи като предвидените от нашата точка 2: ''Articles that seem to have obviously non-notable subjects are eligible for speedy deletion only if the article does not give a credible indication of why the subject might be important or significant.'' ::: „ЕТ Пенчо Шушлеков“, който не е посочил нито един източник или може би е посочил собственият си сайт, е точно такъв пример. Статия в утвърдена и популярна медия не е. Изкушаващо е бързо и без излишни усилия да решаваме такива проблеми, но това също е типичен пример за класическото „пътят към ада е постлан с добри намерения“. ::: '''TL;DR:''' Когато статията дори не прави опит да докаже значимост – или го прави по безспорно неубедителен начин („аз съм най-известният в света производител, защото в моя сайт пише така“) – тя наистина следва да се пуска за бързо. В останалите случаи, когато статията има проблеми, следва да се премества в инкубатора, както обичайно постъпваме, или да се пуска по [[У:СИ]]. Статиите от инкубатора не се индексират от търсачките и не създават някаква особена публичност, още по-малко пък полезна – затова за конкретния случай този подход ми се струва по-подходящ. Това, разбира се, е личното ми мнение, и не настоявам, че то е единствено правилно или най-правилно. ::: П.С. Една конкретна причина да отстоявам принципа да не се вменяват на администраторите права и отговорности по съдържанието на статии, включително определянето на значимостта, е че със сигурност могат да се намерят не една и две проблеми статии. Лесно е да се каже „ми не сме ги забелязали“ (а някои дори сме ги забелязали, но просто сме си затворили очите, защото примерно са писани от уважавани колеги, понякога за самите себе си), но това вече уронва авторитета ни. А когато и решението се изтриване се окаже еднолично, обвиненията в „корупция“ в Уикипедия стават съвсем лесни и, за съжаление, убедителни за широката публика. Когато решенията се вземат групово, поне е по-трудно да се представят нещата като „масов заговор“. И това без да броим реалния риск някой ден администратори да започнат да злоупотребяват, ако им дадем повече правомощия и по отношение на съдържанието.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 21:02, 29 март 2026 (UTC) ::::[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]], практиката наистина показва че при самореклама или агресивен ПР (предполагаемо платен) бързото изтриване не решава проблема по-лесно. Най-малкото дава възможност за оплюване на лично администратора който е изтрил статията. ::::Мисля си че конкретно за кандидати за изборни длъжности за които се появяват статии тук в предизборна кампания най-добрият вариант е да се пращат в Инкубатора. Срокът на пребиваване там е достатъчно дълъг за да минат изборите а след тях значимостта е много по-лесна за определяне. Едва ли който и да е ще има желание да се бори за вадене от Инкубатора на статии за неизбрани кандидат-депутати. Особено пък платените ПР-и. ::::Мнения? [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 11:01, 30 март 2026 (UTC) :::::Не съм съвсем убедена, но допускам, че може би сте прави заради дългогодишния ви опит, тъй че ок. Можем да минем към други въпроси – имам идеи към кои, но малко почивка :). --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:39, 30 март 2026 (UTC) == New Rapid Funds in CEE – global support now closer to your local activities == Hi everyone, '''Starting from 1 April 2026''', the CEE Hub will begin reviewing and supporting Rapid Fund applications for Central and Eastern Europe, in close cooperation with the Wikimedia Foundation. This change is part of our shared effort to bring support closer to communities and make the process more accessible and responsive to local contexts. You will still apply through the same system (Fluxx), and WMF will continue handling contracts and fund transfers. What changes is that the CEE Hub becomes your first point of contact, offering guidance, reviewing applications, and staying closer to your ideas throughout the process. We encourage you to reach out to [[:m:User:TRistovski-CEEhub|Toni]], our Grants Specialist before applying. A short conversation can help clarify your idea and make things smoother from the start. * ☝️ Rapid Funds remain open year-round (with possible delays in June and December). * ☝️ For Central Asian communities: the process stays the same – you continue applying directly through WMF. Join our online Q&A session to learn more (same content, two options to join): * 2 April, 5:00 PM CEST (UTC +2; [[:m:Event:CEE Hub Rapid Fund Q&A Nr. 1|register here]]) * 8 April 7:00 PM CEST (UTC +2; [[:m:Event:CEE Hub Rapid Fund Q&A Nr. 2|register here]]) More info & contact: '''[[:m:CEE Hub Rapid Funds|Wikimedia CEE Hub/Rapid Grants]]''' --[[Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 11:21, 31 март 2026 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:TRistovski-CEEhub@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/CEE_Hub&oldid=29670168 --> == Връщане на Петя Абаджиева == Страницата на актрисата от дублажа Петя Абаджиева беше трита многократно по неизвестни за мен причини. Бяха слагани източници, но все един и същ резултат накрая. В момента има предостатъчно такива, на всичко отгоре в края на миналия месец тя получи и наградата Икар за дублаж, което е най-високото постижение в дублажа. Ако и това постижение не е достатъчно, вече не знам какво. Десет години след последното изтриване на страницата предлагам да се върне наново и вместо да пиша текста отначало, просто да се върне последната версия и вече ще допълваме. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 15:59, 5 април 2026 (UTC) :Признавам си, че аз бях този, който я създаде. Но ако нямате нищо против, аз мога да я създам отново. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 08:00, 6 април 2026 (UTC) : Причината за изтриване е ясна: [[Уикипедия:Страници за изтриване/Петя Абаджиева]]. Действително е минало доста време и може да има промяна в значимостта, но трябва да се прегласува. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:16, 6 април 2026 (UTC) :: [[Потребител:Batman tas|Batman tas]], Елисавета Господинова спечели Икар преди нея. Къде е нейната уикипедийна страница? [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 08:37, 10 април 2026 (UTC) ::: [[Потребител:Radiohist|Radiohist]], ако искаш направи нова тема, и на нея ѝ е време. Обаче сега тук се обсъжда за Абаджиева. [[Потребител:Nk|Спас Колев]], къде и какво се изисква от нас да направим? --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 09:54, 10 април 2026 (UTC) :::: Направо я създавайте, а дали ще се гласува отново е друг въпрос. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 15:14, 10 април 2026 (UTC) :::::Аз ще я създам, ако нямате нищо против. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 03:27, 11 април 2026 (UTC) == Категория:Статии от конкурса ЦИЕ пролет 2026 за международни теми == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:14, 9 април 2026 (UTC) Да се преименува на ''Категория:Статии от конкурса ЦИЕ пролет 2026 на международни теми''. [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 08:33, 8 април 2026 (UTC) :Просто требваше да се премести. Отделно тоя конкурс що не го обявиш на Разговори, както си му е редът бил винаги - да се включват хора. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:39, 8 април 2026 (UTC) :: Разбрах късно къде ми е грешката - Категорията се създава от шаблон. И сега има грешка дори след преместването. :: Колкото да обявяването - Състезанието е международно, а аз не съм организатор на местно ниво. Участвам индивидуално. Ако някой иска да участва също - срокът е до 31 май. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:38, 8 април 2026 (UTC) 5md39mun7ra4pw2l3k9pckxw6d0vxur 12876977 12876975 2026-04-11T03:27:54Z Krisi tranchev.1999 114581 /* Връщане на Петя Абаджиева */ 12876977 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД. / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Качество и справедливост == „Уикипедия“ винаги е била символ на свободен достъп до знание, доказателство, че колективният труд на хора с всякакви интереси, характери и способности може да изгради нещо от световно значение. Този идеал обаче се запазва само когато се спазват някакви редакторски стандарти. Ако всеки тръгне да кара по своя начин, граденото с много усилия рано или късно ще рухне. През последните дни забелязвам нарастващи тенденции, при които качеството на статии се компрометира – било то чрез непроверени източници, необработен изкуствен интелект, нарушаване на консенсус или връщане на редакции без обосновка. От първия ми ден в „Уикипедия“ се чувствам силно ангажиран с две цели – осигуряване на високо качество и защита на справедливостта. Извън „Уикипедия“ съм ставал свидетел на няколко неформални разговора дали с изкуствения интелект и навлизането му, като цяло, „Уикипедия“ няма да бъде изместена или нейната значимост да започне да затихва. Вместо да преравяш сайта, пускаш един въпрос в чатбот и той ти генерира готово съдържание. Кой ще има търпението да търси информация? Е, оказва се, че сега проектът е по-значим от всякога. Знаете бързите отговори, генерирани от „Гугъл“ например, като зададеш някакъв въпрос – в много от случаите тези отговори се формират именно на базата на „Уикипедия“. Автоматизираните инструменти могат да ускорят създаването на съдържание, но те все още не могат да заместят внимателната проверка и контекстуалната оценка, които човекът може да направи. Знам, че това, което върша, е неблагодарна работа. Отделяш от времето си, оправяш запетаи, букви, коригираш машинни преводи, опазваш проекта от злонамерено съдържание, а на повърхността се вижда само една дребнавост и груба намеса в статиите. Отдаваш часове на доброволческа работа с кауза, жертваш своето време за странични интереси и рядко получаваш признание. Често биваш заклеймяван като педантичен и биваш пренебрегван поради простото неосъзнаване, че именно тези малки, невидими поправки изграждат основата на един надежден информационен ресурс. {| style="border:4px solid #ffb14c; background:#ffddb2;" | [[File:Nuvola apps important orange.svg|64px]] || style="padding-left:6px;" | '''Няма да бъдат правени компромиси!''' Откакто съм тук, се боря основно за две цели – качество и справедливост. Ще продължавам да се боря с пълна отдаденост, с цялата си енергия и доколкото мога. |} Всеки от нас – ученик, студент, пенсионер, адвокат, спортист, художник – носи отговорност да отстоява правилата. Това е проект, който, освен че предоставя информация, има и една много важна социална роля – обучава своите участници на обективност и прозрачност. „Уикипедия“ е платформа за обмен на знания, в която всеки може да научи нещо ново и да сподели своите знания с другите. Това е място, където се изграждат зависимости между поколения и култури. Всеки принос е важен, независимо дали е малък, или голям. За да не бъда съвсем голословен, привеждам няколко примера от последните дни, които според мен и спрямо мен са нечестни. {| class=wikitable ! rowspan=6 | Спас Висулчев | [[Специални:PermaLink/12810926]] | Първоначална версия от Bichoes78 |- | [[Специални:Diff/12810986]] | Първа промяна от Мико, където се съкращава „година“ |- | [[Специални:Diff/12811040]] | Първо връщане от мен според консенсуса |- | [[Специални:Diff/12811231]] | Връщане от Мико |- | [[Специални:Diff/12811364]] | Второ връщане от мен според консенсуса |- | [[Специални:Diff/12811597]] | Второ връщане от Мико с аргумента „не виждам причина“ |- ! rowspan=3 | Юри Юнаков | [[Специални:Diff/12466606]] | Пища Хуфнагел прави спорни промени |- | [[Специални:Diff/12467628]] | Алиса връща спорните промени, за които дотогава аз не знаех |- | [[Специални:Diff/12467633]] | Алиса ме предупреждава на бедедата ми за правилото „Липса на консенсус“ |- ! rowspan=10 | Втората книга на Хитлер | [[Специални:PermaLink/12823028]] | Първоначална версия от Green Entertaiment |- | [[Специални:Diff/12823932]] | Първа промяна от Мико, където се съкращава „година“ |- | [[Специални:Diff/12824226]] | Първо връщане от мен според консенсуса |- | [[Специални:Diff/12824325]] | Спорна редакция от Алиса Селезньова |- | [[Специални:Diff/12824334]] | Връщане от мен според консенсуса |- | [[Специални:Diff/12825166]] | Връщане от Мико без обосновка |- | [[Специални:PermaLink/12825308]] | Разговор на беседата на Мико, в която е помолен да не прави спорни промени, и се четат оправдания като „не виждам причина за съкращението“, въпреки че и двамата сме наясно какъв е консенсусът до момента |- | [[Специални:Diff/12825358]] | Връщане от мен към първоначалния вариант според правилото за липса на консенсус |- | [[Специални:Diff/12825547]] | Връщане от Алиса с аргумента „съкращавани са години, първоначално изписани пълно“ |- | [[Специални:Diff/12825624]] | Връщане от мен с поредно обяснение и посочване на постоянна препратка |- ! rowspan=2 | Тимо К. Мука | [[Специални:Diff/12824563]] | Корекции от мен по статията на Rumensz |- | [[Специални:Diff/12824683]] | Връщане на грешките от Rumensz, въпреки че няколко пъти е обяснено, включително на беседата на статията, кое правило от БЕРОН е следвано |- ! rowspan=3 | Нора Маклинток | [[Специални:Diff/12827685]] | Използване на възвратно притежателно местоимение |- | [[Специални:PermaLink/12828116]] | Аргументация от мен на беседата защо е използвано възвратно притежателно местоимение |- | [[Специални:Diff/12828108]] | Връщане и перифраза от Rumensz, отново с използване на неправилно притежателно местоимение |} Неспазването на установените правила заплашва не само репутацията на конкретни статии, но и целия екосистемен модел на свободно знание. Ще е жалко, ако покрай това се сложи край на едно дългогодишно сътрудничество (да не казвам ''приятелство''), но ако това е цената на справедливостта, ще трябва да я платя. Хората идват и си отиват, парите се връщат, но изгубеното време – не. Аз също съм човек. Правя грешки, всеки ден се уча, затова, ако пропускам нещо, нека някой да ме поправи. Ще понеса срама. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:25, 22 февруари 2026 (UTC) : Преследването на редактори не е нормална форма на изява в един доброволен проект. Това пречи на нормалната работа на редакторите, които искат да създават статиии - като [[Потребител:Krisi tranchev.1999]] или [[Потребител:Luxferuer]], както и много други, и стари и нови. Да не говорим за злоупотребата с шаблона "Източник" (нацвъкан по цяла статия), местене в Чернова, или триене на текст, щото можел да е с авторски права или пък от работа с изкуствен интелект (леле с кого се борим?). Писането на статии е доволно тежка и ангажираща работа, за да идва веднага някой и да търси „под вола теле“ със запетайки и тиренца. Най-добрата насока за редакторите е да си търсят любимата тема и да пишат статии. А ако не могат, защото им е безкарйно трудно, да помагат на новодошлите в Чернова. И пак да спомена - има над 40 000 статии без източници и поне още толкова с много малко. Това е безкрайно поле за разумен доброволен труд. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 10:47, 22 февруари 2026 (UTC) :Няколко изречения от мен: :# Това с разгръщането на съкращения (година, век и т.н.) не е нещо, което непременно влошава качеството, но когато се прави по този начин, който се вижда в примерите по-горе, определено не е в полза на справедливостта. Не мога да приема аргумента на дългогодишни редактори, че щом един не спазвал липсата на консенсус, значи всички трябва да не го спазваме. Това до какво ще доведе в един момент? Неспирни редакторски войни и броене на съмишленици/застъпници и контрасъмишленици/контразастъпници. Допълнително ще направи обстановката в проекта няколко пъти по-враждебна отколкото е сега. И вероятно ще изгони доста читави редактори. Призовавам колегите да се замислят над това. :# Относно корекциите в статиите на наскоро завърналия се редактор, аз съм казвал мнението си и преди. Мисля, че може да се пропускат създадените от него статии и да се отделя внимание на други. Така бих направил аз. Да, може да се сметне като компромис с качеството, но повишаването на качеството зависи от всички редактори, а не само от един определен. След като за въпросния редактор не качеството, а количеството е от значение, така да бъде. И в една такава динамична среда е нормално да не може да се достигне перфектното. Все пак наистина важното е това да не ни губи от времето/енергията и да имаме стимул да допринасяме, пък дори и да е с нещо дребно. Цикълът с повтарящите се конфликти има потенциала да отблъсква редактори... и стари, и нови. :Малко офтопик и отговор до наскоро завърналия се: :* Безпочвените обвинения за преследване е време да спрат. Преследване може да има в нечия глава, но в проект като този е нормално един редактор да отредактира и променя съдържанието, създадено от друг. Нормалните редактори, нови и/или дългогодишни такива, биха го оценили и не биха надигали вой, че ги преследват за всяка една малка промяна. Наистина писането на статии е доволно тежка работа, ако се прави от нулата. И ако се прави така, както си му е редът. С копи-пейст от някъде обаче е доволно лесна работа, а проблемите се набиват на очи мигновено. Да не говорим, че тук се споменават редактори с по 10-годишен стаж (че и повече), които или не са наясно с много от нещата, или се правят, че не са. И не е като да не им е било помагано. Помагано им е. Ама всичко е до време. Не трябва да помагаш на някого, който очевидно не търси помощ, а гледа как да мине метър всеки път. :Като заключение: нищо не е на всяка цена. Проектът ще върви със или без определени редактори, както е вървял и до този момент. Но да, понякога е нужно да се правят компромиси, ако не искаме да си изхабяваме желанието и нервите бързо, а после да смятаме времето за безвъзвратно изгубено. Според мен мантрите '''''всичко или нищо''''', '''''всичко и на всяка цена''''' и '''''аз басма не цепя на никого''''' винаги ще доведат до разочарование в един етап. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 17:32, 22 февруари 2026 (UTC) ::Дадените примери са непълни и подвеждащи. Правя си труда често да ровя, за да върна първоначалния избор на редактора и след мен просто ми се отменя редакцията - ами нормално и аз да следвам същия „принцип“ може би. Изобщо нямам намерение да се навирам в дискусии за псевдопринципност и псевдосправедливост. Обаче щом за едни може, а за други, видиш ли е непримеливо и са несправедливи, е това за мен е '''неприемливо и несправедливо'''.—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 19:44, 22 февруари 2026 (UTC) :::Едва ли повечето от вас ще се съгласят, но определям себе си като принципен човек. Признавам, че допреди месец изобщо не можех да предполагам, че ще говоря за тази тема и точно с тези колеги, но останах крайно разочарован след [[Специални:PermaLink/12812286#Липса на консенсус|този случай]]: {{цб|Нема консенсус [...] означава, че е добре да не се пипа, [...] обаче Пища продължава да си го съкращава, където е изписано целостно, [...] [з]атова и аз зарезах да не ги пипам, [...] започнах да го карам, както смятам за редно - нема смисъл от телеграфния стил със съкращенията.}} Противно на очакванията, аз не се занимавам със следене на редактори и не бях забелязвал проблеми дотогава. Когато обаче започнаха да ми връщат редакциите, реших да се поровя, за да разбера бъркам ли някъде и какъв е консенсусът по въпроса. Забелязах, че Алиса наистина е била по-принципна в подхода си, но също така разкрих редица спорни промени, извършвани главно от Мико, ето примери: :::{| class=wikitable ! rowspan=2 | Милан Смръчка (Завиш) | [[Специални:Diff/11896992/11898038]] | Редакции от Vajsov, анонимни потребители, мен и други |- | [[Специални:Diff/11898070]] | Първа спорна редакция от Мико |- ! rowspan=2 | Свети Йоан Рилски (Лондон) | [[Специални:Diff/12512598/12512773]] | От създаването на статията от PowerBUL до редакция от мен |- | [[Специални:Diff/12512808]] | Спорни редакции от Мико |- ! rowspan=2 | Нераида (дем Алмирос) | [[Специални:Diff/11574086/11576808]] | Редакции от Природата, Алиса и мен |- | [[Специални:Diff/11915870]] | Спорна редакция от Мико |- ! rowspan=2 | Кумбуряна | [[Специални:PermaLink/11542251]] | Първоначална версия от Природата |- | [[Специални:Diff/11916277]] | Спорна редакция от Мико |} :::Моля ви, казвайте, ако нещо бъркам. Идеята не е упреквам някого, а да водим разговор. Посочените колеги уважавам наистина много и сме си помагали не знам колко пъти през годините. Това, че има хора, които са тук от началото на „Уикипедия“ и още работят усилено, за мен е достойно за уважение. Както и преди съм казвал, колкото и да ми е приятно, аз няма да съм вечно тук. Когато реша да си взема по-дълга уикипочивка, това няма да е заради нещо или някого, а просто защото в живота идват други приоритети. Ако някога към някого съм се дъжрал неуважително или съм го обидил, искрено съжалявам. Може би знаете, че обичам да ми казват слабите места, за да се усъвършенствам, така че ще се радвам да чуя обратна връзка. Очаквам същото отношение в замяна – да не се обиждате, ако ви казват някакви неща, защото наистина, погледнато глобално, има далеч по-важни неща. Очаквам също, че както аз се въздържам от спорни промени и както същото се изисква от Пища, по същия начин да се изисква от всички. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:53, 23 февруари 2026 (UTC) ::::Очевидно има нужда от нов консенсус, надявам се да бъде намерен. Да не забравяме, че Уикипедия се основава на доброволство, което освен безвъзмездност означава и добра воля. Благодаря и спорна работа![[Потребител:Litev|Litev]] ([[Потребител беседа:Litev|беседа]]) 06:35, 24 февруари 2026 (UTC) {{od|::::}} '''Абсурд някакъв.''' Намирам това поведение за крайно токсично. Редактори, които са тук от началото на „Уикипедия“, изключително плодовити, уважавани от общността, демонстрират откровено нежелание да се съобразяват с приетия консенсус. {| class=wikitable ! Асен Панчев |- | [[Специални:PermaLink/12509648|Версия от 11:33, 20 февруари 2025]] |- | [[Специални:Diff/12847566|Редакция на Мико от 16:34, 11 март 2026]] |- | [[Специални:Diff/12847658|Редакция на Carbonaro. от 18:09, 11 март 2026]] |- | [[Специални:Diff/12849012|Редакция на Мико от 07:07, 12 март 2026]] |- | [[Специални:Diff/12849018|Редакция на Carbonaro. от 07:12, 12 март 2026]] |- | [[Специални:Diff/12849019|Редакция на Мико от 07:13, 12 март 2026]] |- | [[Специални:Diff/12849115|Редакция на ~2026-15705-11 от 10:32, 12 март 2026]] |- | [[Специални:Diff/12852489|Редакция на Алиса Селезньова от 21:02, 15 март 2026]] |} Надявам се, осъзнавате как изглежда отстрани. Призовавам общността да се вземе в ръце. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:40, 16 март 2026 (UTC) : Парадоксално е, че именно този редактор е написал „да не променяме чуждия текст, моля, благодаря“, а постоянно прави точно обратното. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 10:51, 16 март 2026 (UTC) {{fwiw}} „нека търсим решения на проблемите, не виновни за тях“. Според мен може да е полезно: ; Деперсонализиране. : Разглеждането на проблемите в междуличностен план, дори с цел подобряване на отношенията, често се превръща в „изясняване“. То лесно води до фрагментиране, „коалиране“ и други процеси, които затрудняват намирането на решения. ; Компромиси. : Изключително трудно е да се направи компромис с вътрешното убеждение за „правилност“ – и това важи за всички. В практиката обаче често ''някакъв'' „работещ“ компромис е необходимата първа стъпка към изграждането на доверие. ; Търпение. : Важността му е лесно да бъде подценена. Дори минимален напредък в постигането на съгласие е стъпка в правилната посока. Желанието да се постигне повече и по-бързо, обратно, често води до „тъпчене на едно място“. Съвсем практично погледнато, пътят напред вероятно минава през търсене на някакъв консенсус – дори ако на този етап той е просто да се остави въпросът отворен и да се избягват спорни промени до по-нататъшно обсъждане при по-спокойни условия.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:12, 22 март 2026 (UTC) :За сведение: [[Специални:Diff/12859929|анонимният потребител]] не съм аз. Явно и на други им е омръзнало. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:14, 23 март 2026 (UTC) :: Не искам да натрапвам мнението си, което, в крайна сметка, е просто една възможна гледна точка. Споделям го, защото въпросът така или иначе вече е зададен, а и случайно може да бъде полезно някому. :: Според мен теория на игрите трябва да се изучава още от детската градина. Много неща в света внезапно стават съвсем логични, погледнати през нейната призма. Какви са възможните игрови ходове тук? Силно опростено, има две игрови стратегии: ::; 1. ::: Очертаваме какво е „правилно“ според нас и го отстояваме решително, надявайки се да съберем колкото се може повече привърженици. Ако успеем, опонентите ще бъдат „съкрушени“ било с численото ни мнозинство, било със съвкупната ни „енергичност“, дори ако сме по-малко, но „по-решителни“. Това всъщност е най-често използваната стратегия в подобни ситуации. ::: Тя работи... когато работи. Когато не работи, резултатите не са много хубави, а понякога направо са плачевни. Хора се намразват за години, започват да привиждат телета под волове и въобще настава една прекрасна подозрителност, раздразнителност и въобще познати истории от живота около нас. ::: Отново подчертавам, че това е вероятно най-честата стратегия, особено в по-непосредствени (да го наречем така) общества като из нашия регион – но далеч не само. Аз самият ''много'' пъти съм постъпвал по този начин. Не се изживявам като някакъв съдник, който „никога не е правил така“. ::; 2. ::: Имаме си виждането какво е правилно™, но за цел си поставяме не пряко да го ''наложим'' – а да ''привлечем'' и другите в лоното на правата вяра. Привличането на искрено вярващи в нашата вяра обаче рядко се получава, ако им обясняваме колко са неправи в тяхната си вяра – дори ако сме любезни. Още по-малко пък ако редовно им трошим иконите – при което те в отговор трошат нашите. ::: Вярно е, че може да ги ''принудим'' да приемат вярата ни – да – но това вече е горната точка, не тази. За тази точка е нужно '''търпение''', '''обаяние''', '''позитивност'''. И първо, най-вече, трябва да се изгради доверие. ::: С доверието започва всичко. Когато го има, хората са склонни не само да ни изслушат – но да ни изслушат ''с открити сърца''. Те пак може да не приемат нашата вяра – със сигурност не и от раз. Може и никога да не стане. Но с времето, ако доверието се пази и гради още повече, може и ''сами'' да поискат да приемат вярата ни. Защото ни харесват, уважават, ценят. ::: И най-важното: когато не се чувстват ''притискани'', те имат '''свободата''' вътрешно да си признаят, че, абе, тая вяра май наистина е по-правилна™. :) ::: Хората обичаме свободата си. И мразим да ни я отнемат. :: Редактирането на Уикипедия не е математика. Две плюс две е и три, и четири, и пет. Може би не нула или 1000, но единствен точен отговор рядко има, особено пък „завинаги“. Затова и използвам метафората с вярата – много от „правилата“, в крайна сметка, са въпрос на вяра какво смятаме за ''относително'' най-правилно. :: „Бележки“ или „източници“? „Година“ или „г.“? „Километра“ или ''km''? „Ем Ес Ен Би Си“ или ''MSNBC''? „...и от Сина“ [[Филиокве|или пък не]]? :: Съвсем практично погледнато към конкретния случай, боя се, че след тези тъжни редакторски войни неизбежният резултат ще бъде това, което описах в стратегия #1 по-горе. :: В тази ситуация вече и медиация трудно би помогнала – дори да е от особено уважавана трета страна – поне докато не мине достатъчно време, за да бъде забравено напълно обяснимото раздразнение от случката. :: Ако аз бях в тази ситуация, вероятно щях да престана да настоявам на „правилното“. Вместо това щях – бавно и постепенно – да търся тези теми, в които бих могъл да работя конструктивно с останалите редактори, включително с тези, с които сме били на различни мнения и ожесточено сме спорили. Ако успея с времето да постигна взаимното уважение, за което писах по-горе, може би – може би – бих могъл да се надявам един ден да им дам възможност сами да приемат моето „правилно“ виждане – без въобще аз да им го натяквам. :: Дори да не го постигна, поне бих имал добри отношения с колегите си – което един ден човек може да осъзнае, че е било най-важното. :: Но аз не съм в тази ситуация. И дори не знам дали, ако действително бях, щях да успея да направя това, което сега преценявам за правилно. Отстрани нещата винаги изглеждат различно. И често по-лесни (но не непременно невярно). Затова наистина не твърдя, че това е правилното™ решение. Със сигурност не е най-лесното и очевидно не е решение, обещаващо бърз и категоричен резултат. Просто споделям една от много възможни гледни точки. {{fwiw}}. Дано да бъде полезна. Ако не, надявам се, че и с нищо не е навредила. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:42, 25 март 2026 (UTC) :::Много добре казано, както винаги. [[Специални:Diff/12761626|Не знам дали пишеш бързо, или бавно]], но със сигурност знам, че пишеш ''добре''. Хубаво е да се прави интроспекция от време на време, нещата никога не са само ''истина'' или ''лъжа'', ''правилно'' или ''неправилно'', ''добро'' или ''зло''. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:58, 25 март 2026 (UTC) ::::Понеже виждам, че набезите продължават, и за съжаление, не мисля, че филтър за злоупотреби би могъл да се приложи така, както за „Източници“ и „Бележки“, споделям тук един скрипт за по-лесно откриване на добавени думи, когато се изисква да се проверят много редакции. Ако по някаква причина не съм тук и някой иска да го ползва, изследва или развива. Не единствено и само за този случай, а и за откриването на вандали, като цяло. Не видях друг такъв инструмент, имаме [https://wikipedia.ramselehof.de/wikiblame.php WikiBlame], който търси добавен текст в определена статия, но няма как да търсим добавен текст в приносите на определен потребител, и смятам, че макар да не е перфектен, може да бъде полезен. ::::<syntaxhighlight lang="js"> const stalker = {}; stalker.active = mw.config.values.wgPageName == 'Уикипедия:Stalker'; stalker.revids = []; stalker.diffs = {}; if (stalker.active) stalker_init(); function stalker_init() { document.body.innerHTML = ''; const overlay = document.createElement('div'); overlay.style.cssText = 'position:fixed;top:0;left:0;background:#fff;width:100vw;height:100vh;padding:6px;overflow-y:auto;'; overlay.innerHTML = '<label>Потребител<input name="user"></label><label>Дата<input type="date" name="date"></label><label>Търсен текст<input name="search_string"></label><label><input type="checkbox"> Търси само в текущите версии</label><button>Начало</button> <img id="stalker_spinner" style="display:none;" src="https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/7/73/New_MW_spinner.gif"><div style="overflow:auto;margin-top:8px;"><table id="stalker_results" class="wikitable"></table></div>'; document.body.insertAdjacentHTML('afterbegin', '<style>label{display:block;margin-bottom:6px;}input{display:block;}input[type=checkbox]{display:inline-block;}</style>'); document.body.appendChild(overlay); document.querySelector('input[type=date]').value = new Date().toISOString().substr(0, 10); overlay.querySelector('button').onclick = () => stalk(); } function stalk() { let date = document.querySelector('input[type=date]').value + 'T'; let user = document.querySelector('input[name=user]').value; let toponly = document.querySelector('input[type=checkbox]').checked ? 'top' : ''; stalker.search_string = document.querySelector('input[name=search_string]').value; if(!user) return; document.querySelector('button').disabled=true; document.getElementById('stalker_spinner').style.display = 'inline-block'; new mw.Api().get({ action: 'query', list: 'usercontribs', ucuser: user, ucnamespace: '0', ucshow: toponly, ucstart: date + '23:59:59Z', ucend: date + '00:00:00Z', uclimit: '500' }).then((res) => { for (let i = 0; i < res.query.usercontribs.length; i++) { stalker.revids.push(res.query.usercontribs[i].revid); } checkrevids(); }); } function checkrevids() { if (!stalker.revids.length) { if (stalker.search_string) stalker_filter(stalker.search_string); stalker_show(); return; } revid = stalker.revids.pop(); new mw.Api().get({ action: 'compare', fromrev: revid, torelative: 'prev' }).then((res) => { const element = document.createElement('div'); element.innerHTML = res.compare['*']; stalker.diffs[revid] = []; for (let i of element.querySelectorAll('ins')) stalker.diffs[revid].push(i.textContent); stalker.diffs[revid] = stalker.diffs[revid].join('<br>'); setTimeout(() => { checkrevids(); }, 200); }); } function stalker_filter(str) { for (let i in stalker.diffs) { if (!stalker.diffs[i].includes(str)) delete(stalker.diffs[i]); } } function stalker_show() { for (let i in stalker.diffs) { const tr = document.createElement('tr'); tr.innerHTML = '<td><a href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?diff=' + i + '" target="_blank">Специални:Diff/' + i + '</a></td><td>' + stalker.diffs[i] + '</td>'; document.getElementById('stalker_results').appendChild(tr); } document.getElementById('stalker_spinner').style.display = 'none'; document.querySelector('button').disabled=false; } </syntaxhighlight> ::::Инструкции: Поставя се в [[Специални:MyPage/common.js|common.js]] и се задейства от страницата [[Уикипедия:Stalker]]. Може да се използва и по други начини, например през конзолата на браузъра. Тъй като проверява всяка редакция една по една, може да е малко бавен и има други известни ограничения, които няма да споменавам сега. ::::Знам, че е антиутопично, знам, че не е в духа на „Уикипедия“, но също не е в духа на „Уикипедия“ хора, които са със завиден брой приноси и стаж, да нарушават нейната основополагаща философия. Особено остър подход, когато редактори със значителен авторитет си присвояват правото де факто да налагат своята воля без ограничения. Помните, предполагам, за [[:en:Wikipedia:Wikipedia Signpost/2019-08-30/Opinion|„Уикипедия“ на хърватски]], как малко по малко била завзета и в рамките на десетилетия малка група редактори систематично гонила или заглушавала всички несъгласни, дали чрез блокирания, или чрез други тактики, водещи до тяхното отказване. Помните и за [[Парадокс на толерантността|парадокса на толерантността]]. ::::Въпросът е очевиден – двама редактори играят в комбина и се опитват да наложат стила си в статии, като нито тези статии са писани от тях, нито редакторите са склонни да приемат възраженията на останалите, а продължават с войните. ::::„Уикипедия“ не може да функционира нормално, когато със сила се нарушават основните ѝ норми на уважение и колегиалност. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:21, 31 март 2026 (UTC) :::::Казва го човекът, който с кеф нарушава твърди правила (У:ПТВ например редовно) под фалшив предтекст, несъществуващ в правилата, както неколкократно обяснено, за да връща безогледно към собствена версия единствено на двама редактори, а не към оригиналната. Пфу.—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 21:07, 31 март 2026 (UTC) Какъв е въобще '''предметът''' на спора относно '''съдържанието'''? Защото, освен ако не пропускам нещо, ''в основата си'' това '''е''' именно спор относно някакво съдържание. И, като във всяка редакторска война, свързана с такъв спор, всяка страна смята себе си за абсолютно права. И също, пак като във всяка редакторска война, погледнати отстрани нещата много рядко са черно-бели. Ако има лични нападки или друг директен тормоз – не просто неотстъпчивост – тогава нека обсъждаме поведението на редакторите. Но изясняване '''кой''' колко бил по-крив в една война е загуба на време и нерви за общността – вместо да се изясни '''какво''' би могло да бъде правилно™ или поне да бъде наложено с някакъв консенсус. Така че – за да може общността да бъде полезна – какви са конкретните разногласия? И то наистина точка по точка. Например: * Х смята, че „година“ трябва да се съкращава на „г.“, У смята, че трябва да се изписва с пълна дума; * Х смята, че в изречение от типа (...) трябва да има запетая, У смята, че запетая не е правилна. <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:12, 1 април 2026 (UTC) :Проблемът идва оттам, че: :*Мико и Алиса (които, за да не стават недоразумения, се ползват с голямо уважение пред мен и на които, странично от създалата се ситуация, винаги бих оказал помощ) твърдят, че няма консенсус дали да се пише „г.“, или „година“, затова не е редно безогледно да се променя от едното към другото ([[Специални:Diff/12467633|1]], [[Специални:Diff/11118871|2]], [[Специални:Diff/11105447|3]]). :*Двамата обаче променят от „г.“ на „година“ (в таблиците по-горе, но за ориентация: [[Специални:Diff/12810986|принос от Мико]]). :*Когато аз забелязах тези неща, веднага се намеси чувството ми на справедливост и започнах да връщам спорните редакции ([[Специални:Diff/12824226|пример]]). :*Мико и Алиса започнаха да действат заедно, като връщаха направените промени с аргумента „не виждам причина за съкращението“ ([[Специални:Diff/12825267|1]], [[Специални:PermaLink/12861130|2]]). :Не знам какво целим. Аз ти благодаря, Илиев, че се опитваш да медиираш. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:12, 1 април 2026 (UTC) :: Всъщност „не знам какво целим“ е много точна констатация. Ако въпросът е „година“ или „г.“, дали нямаше да е по-ефективно да го поставим например така: ::<blockquote>''Изглежда има различни мнения дали е подходящо да се съкращава „година“: например „през пролетта на 1912 година“ или „през пролетта на 1912 г.“ Нека да обсъдим какви са аргументите в подкрепа на всеки от вариантите и дали не можем да намерим консенсусно решение, което да се използва навсякъде в статиите. Или пък, ако преценим, че има различни случаи, да препоръчаме подходящ вариант за всеки от тях.''</blockquote> :: Но дали наистина това е ''коренът'' на проблема – или все пак има някакво друго възмущение, което намира израз в този конкретен спор? :: Ще бъда по-прям този път, споделяйки своя личен житейски и професионален опит, включително като вече 14 години администратор в Уикипедия. ::# Отношенията в колективите могат да бъдат сложни, дори когато хората в тях са специално подбирани. Ако не са специално, старателно подбирани за „съвместимост“, отношенията практически ''винаги'' са сложни. ::# Един колектив много лесно може да стане непродуктивен, ако „сложните отношения“ започнат да отнемат повече от времевите и психологически ресурси на колектива, отколкото реалните задачи. ::# Именно това е причината в такива „спонтанни“ колективи да се възприема като добра практика междуличностните отношения да бъдат максимално извън фокуса на внимание: „не обсъждайте редакторите, обсъждайте статиите“. ::# Граници на поведение, разбира се, има, но те съзнателно са поставени сравнително широко: без тормоз, без лични нападки, без злоупотреби, без откровено разрушително поведение. За всичко останало: [[У:ППД|прилагайте презумпцията за добронамереност]]. ::# Работата в такива колективи изисква способност и желание за адаптация към тези техни специфики: човек трябва да е готов да прави компромиси и да не мери твърде прецизно „точността“ на компромисите. :: Не е лесно да се работи в такъв колектив. Наистина. Виждал съм много пъти хора да се възмущават. ''Аз'' съм се възмущавал. Но не съм виждал нито веднъж тези особености да бъдат заобиколени ''успешно''. Успешните колективи са били тези, които, обратно, са се адаптирали към тези свои особености. :: Ще бъда прям и в мнението си какво е реалистично и какво е нереалистично. :: Според мен въпросът за „година“ или „г.“ е хубаво да се постави на обсъждане. Намирането на консенсус вероятно щеше да е трудно дори без междуличностното напрежение, но без дискусия пък консенсус очевидно съвсем няма как да бъде постигнат. Дискусията поне има възможност да бъде в конструктивен дух. Редакторските войни по същността си са деструктивни – не само за Уикипедия, но и за самия колектив. :: И нещо много важно: ''някой'' трябва да направи първата крачка в спирането на вече разразили се войни. Факт е, че се изискват немалка зрялост и сила на духа за тази първа крачка, макар човек да се чувства убеден, че ''другите'' са неправите™. :: Относно поведението на редакторите – това наистина е тема, в която по мое мнение е по-добре да не се дълбае, освен когато има ''сериозни нарушения на основни принципи и ясно разрушително поведение''. Не само че определянето кой точно колко е крив и кой точно колко е прав може да бъде изключително трудно – доколкото въобще някаква истински обективна, безпристрастна преценка е възможна – но и ''нетната'' полза е леко съмнителна. :: Подобни въпроси по принцип могат да се решават чрез Арбитражен комитет, със „справедлив процес“ и уважавани арбитри. Но ''реалната'' практика е по-скоро противоречива: резултатите от тези комитети нерядко са още по-големи препирни, обвинения в пристрастия, отхвърляне на авторитета на комитетите, „прегаряне“ на самите арбитри и пр. :: Разбирам абсолютно „желанието за справедливост“. Но справедливостта наистина изисква тези две неща като минимум: справедлив процес и справедливи арбитри. Без тях нещата неизбежно се превръщат в „моята справедливост срещу твоята справедливост“. А създаването на справедлив процес и намирането на справедливи арбитри въобще не е лесно – по много причини, които далеч надхвърлят обхвата на тази тема. :: Затова в Уикипедия призоваваме „обсъждайте статиите, не редакторите“ и „прилагайте презумпцията за добронамереност“. Това е и моят призив тук.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 21:08, 1 април 2026 (UTC) ::: Защо ми се струва, че лесно се дават препоръки, когато не се пишат статии. Дали ще е '''година''' или '''г.''' е въпрос именно на съдържанието на статията и на предпочитанието на нейния създател. Ако друг редактор не се меси в предпочитанието на създателя, няма и да има конфликт. И именно това е Решението, защото друго решение '''няма''' как да има, няма универсално решение. Няма „първа крачка“, защото такава може да е само принудителна. Има простото Решение - ''Няма да се бъркам в статиите Ви, а ще си гледам моите!'' Да, ама Не. Защото като нямаш „производство“ (каквато е целта на популярната Уикипедия) няма как да се самовъздигаш и мотивираш, съответно почваш да се правиш на уж по-добрия, перфектния - поправки, преследване, набутване на статии в Черновата, триене, шаблончета за щяло и нещяло и пр. Това унищожава „колектива“, който се разпада. Д-р Юнг би трябвало да знае - Когато помагаш на пациента в неговата мания само му вредиш, не му помагаш. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 21:38, 1 април 2026 (UTC) :::: {{цб|Ако друг редактор не се меси в предпочитанието на създателя, няма и да има конфликт. И именно това е Решението (...)}} :::: Според мен тук има една основна грешка: разногласията не са ''неизбежни'' конфликти, които могат да бъдат „решени“ единствено с разчертаване на своеобразни „феодални владения“. Прав сте, разбира се, че ако всеки редактор си „заплюе своето“ и никой друг „не му се меси“, няма да има конфликти. :::: Но няма да има и разногласия – а точно многото и различни мнения са в основата на успеха на Уикипедия. :::: Нещо повече, както пише в [[У:ИИИ]], „многото глави не мислят по-добре просто защото общо имат повече мозъчни клетки от всяка поотделно – те мислят много по-добре, защото ''взаимодействат и взаимно се обогатяват''.“ Същинският проблем не е сблъсъкът на различни мнения – проблемът е този сблъсък да бъде воден по цивилизован, добронамерен и конструктивен начин, в търсене на [[У:КОНС|консенсус]]. :::: И точно към това апелирам – да се търси конструктивният път. Ако трябва да бъда съвсем прям, на практика вариантите за поведение в такива проекти обикновено са три: ::::* '''Адаптация.''' Човек приема, че ще има несъвършенства, компромиси и решения, които не съвпадат напълно с личните му предпочитания. Това е най-трудният подход за отделния редактор, но в дългосрочен план е и най-печелившият – парадоксално, но всъщност закономерно, един заслужил уважение редактор всъщност ''по-лесно'' може да убеждава своите опоненти. ::::* '''Доминация.''' Човек се опитва да наложи собственото си виждане чрез по-голяма неотстъпчивост, по-голяма енергичност или просто по-голяма издръжливост в конфликта. Това понякога работи. Но почти винаги руши. И рядко постига истинско уважение – затова и успехите му рядко са трайни. ::::* '''Изолация.''' Това често е резултатът, когато стремежът към доминация не постигне желания резултат. И то дори когато човек е напълно убеден, че е прав. Защото „всичко или нищо“ понякога води до „нищо“, колкото и да ни се иска да е „всичко“. :::: Така че не – „решението“ не е да си разчертаем „феодалните владения“. Решението е '''да се научим да работим заедно'''.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 00:38, 2 април 2026 (UTC) :::::Ами аз бях готов да обсъдя въпроса и с колегите поотделно, на няколко беседи се опитах да науча каква е практиката тук, защото все пак те са започнали много преди мен. Съжалявам, но вместо разбиране и зряло обяснение срещнах съпротива. :::::Вижте, нямам твърдо мнение. В статиите си съм ползвал и двата варианта. Когато трябва да създам статия на тематика, близка до тази на съответните колеги, без да се замисля, бих ползвал техните предпочитания. Просто защото считам, че така е редно и от уважение към тях. Но съм категорично против във вече създадени статии да се развиват съкращения. Това се изисква и от Пища Хуфнагел примерно, който е правил обратното – да съкращава думи – съветите към него са да не го прави. :::::На мнение съм, че съкращенията са '''оптимално решение''' в българския език. Информацията се предава достатъчно бързо, точно и ясно. :::::{| class=wikitable | През 1928 г. е осъден на една година затвор.<nowiki><ref>ДА – Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 35.</ref></nowiki> || През 1928 година е осъден на една година затвор.<nowiki><ref>Държавен архив – Враца, фонд 617к, опис 1, архивна единица 1, лист 35.</ref></nowiki> |- | Издава стихосбирката „Тишина в мрака“ (1930 г.) и романа „Тайните на Серафим“ (1938 г.).<nowiki><ref>Живот като на сън. София: Просвета, 2013, с. 510 – 511.</ref></nowiki> || Издава стихосбирката „Тишина в мрака“ (1930 година) и романа „Тайните на Серафим“ (1938 година).<nowiki><ref>Живот като на сън. София: Просвета, 2013, страници 510 – 511.</ref></nowiki> |} :::::Същата фактология, излишно натоварване с повече думи, байтове и редове. Особено в таблици и шаблони, където информацията е добре да е структурирана максимално разбираемо, но и максимално кратко. Излишно удължаване на текста особено за хора, ползващи мобилен телефон, където една дума заема една трета от реда. Разбира се, не всички съкращения са подходящи, такива са „зам.-ректор“ и други, които аз лично съм развивал и бих развивал. Очевидно е обаче, че за „година“ няма консенсус и призивът ми към колегите беше да не се сменя. Толкова ли е сложно? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 03:39, 2 април 2026 (UTC) :::::Не, проблемът дойде от там, че Карбонаро връща '''единствено''' моите и на Мико редакции към неговата си версия (към която уж е безразличен) '''независимо дали променят оригинално положение или го възстановяват''', напускайки беседата, когато му стане неудобно, включително и като се включат трети страни, несъгласни с него и продължава да слага думи в устата на редактори (аз поне не видях Мико да твърди някъде такова нещо), нарушавайки постоянно основни правила (У:ПТВ). При това докато тук пише чаршафи какъв кръстоносен поход за справедливост, видиш ли водил. По-токсично и неконструктивно поведение аз не съм виждала от АИА насам и в този псевдоразговор не виждам и особен смисъл извън измиване на ръцете.—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 11:42, 2 април 2026 (UTC) :::::Поне ще помоля Карбонаро за шести път вместо да пише скриптове, за да връща единствено редакциите, които развиват съкращения (някои неразбираеми междувременно), докато ай пи-та и други редактори спокойно си съкращават вече изписани думи (не знам каква справедливост е това преследване само на едните редакции), да си прави труда да проверява какво връща. Знам, че е по-лесно и приятно да се връщат само моите и на Мико редакции ангро, а тези на ай пи-то в Павел Делирадев да се възстановяват, независимо, че половината му съкращения са промяна от оригинала, но без да се проверява внимателно историята отначало кое е промяна и кое е възстановяване (така, както аз правех преди, докато наистина имаше консенсус за непромяна), то всички тези фермани за справедливост бият на шикалкавене само за пред хората (съответно напълно неконструктивно и безсмислено за участие).—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 13:01, 2 април 2026 (UTC) Ще стана досаден с примерите си от инженерството, но това е опитът ми – а и инженерството по същността си е прагматично, така че има какво да научи човек от него. В „билетите“ по софтуерна поддръжка има един термин, който започнах много да харесвам: дали дадено „оплакване“ е '''''actionable'''''. Сиреч, има ли нещо полезно, което '''реалистично''' може да се направи по него. За мен и до момента остава неясно има ли тук нещо действително ''actionable''. Какво точно се очаква от общността? Да „набие канчето“ на Мико и Алиса? Или това на Карбонаро? Да накара администраторите да блокират някого? Да прави таблици с дифове и оценки кой точно колко правилно или погрешно е постъпил? В моите очи това е случай, който поначало ''не би трябвало въобще да е ескалирал дотук''. Лично аз нямам намерение да се ровя по дифове, за да съдя кой бил „виновен“. Не толкова защото не искам, и дори не защото не мога да си позволя времето, а защото крайният резултат пак ''неизбежно'' ще бъде предмет на субективни интерпретации и дори може би нови препирни. И действително дори не става съвсем ясно дали спорът е конкретно за съкращения, или по-скоро за (не)спазване на някакви принципи. И в двата случая обаче аз не виждам много полезни ходове при сегашното развитие. В един момент подобни спорове просто ''започват да струват на проекта повече, отколкото евентуално биха могли да донесат''. По отношение на „принципите“ вече писах по-рано. При ''конкретни'' нарушения на принципи очевидно може да се търси предвидена за тях санкция. Дали администраторите биха сметнали случая за достатъчно ясен, та да наложат такава санкция, очевидно ще „зависи“ – но важното е, че има установени пътища за това. Но за общо „недостатъчно конструктивно поведение“ наистина е трудно било за администраторите, било за общността да влезе в ролята на „госпожата“. ''Реалистичното'', което общността може да направи, според мен са общи призиви в духа на [[У:ППД]], каквито тъй или инак вече бяха дадени. Що се отнася до „съдържанието“ – „година“ или „г.“ – предвид ''вече'' ескалиралото напрежение, аз лично не виждам реалистичен шанс в тази конкретна атмосфера да се стигне до спокойно и смислено обсъждане. Не пречи да се опитва, но лично аз бих отложил дискусията поне с няколко седмици, а може би и месеца. Това е просто моето виждане. Очевидно други редактори могат да виждат нещата различно и да споделят мненията си. Но аз лично не смятам, че тази тема в сегашния ѝ вид може да даде особено полезен резултат, освен ако не се появи нещо същностно различно и действително ''actionable''. И последно, но не по важност. Според мен „адаптивността“ е наистина изключително важна в Уикипедия. Ако след няколко седмици или дори месеци пак четем същата дискусия, значи тази адаптивност или не е сработила, или изобщо не е била проявена. Съзнателно избягвам дори да намеквам ''кой'' трябва да се замисли над това. Не защото нещата са 50:50, а защото това няма да е полезно. И защото ''и аз самият'' ще се замисля, провокиран от тази история, за ''собствената си адаптивност''. Това според мен би било и най-полезният резултат от цялата тема.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:26, 2 април 2026 (UTC) :Наистина много бих се радвал, ако се намесят и други уикипедианци '''и ме коментират'''. Искам конкретни забележки и препоръки относно работата и поведението ми. Изцяло с интроспективна и самокритична цел, повярвяйте ми, не бих изпитал нито грам огорчение. Просто осъзнавам, че наистина може да греша някъде, въпреки че винаги ми е било хубаво да допринасям в „Уикипедия“. Нерядко ядосвам хората със своята намеса тук-там и ще е жалко, ако, докато аз изпитвам удовлетворение по време на престоя си тук, друг изпитва неприязън. В крайна сметка в живота има и други области, където мога да съм полезен. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:18, 2 април 2026 (UTC) ::На думи го докарваш, но е жалко, че поведението ти сочи друго. Може би ако препрочетеш след месец-два [[Беседа:Асен Панчев]] ще разбереш. Това по презумпцията за добронамереност, де - според мен и сега го разбираш.—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 14:33, 2 април 2026 (UTC) :::Аз като безразлична по спора за г./година се бях включила точно в посочената беседа – след като бях прегледала внимателно историите на тази и още една статия (толкова време мога да отделя) – в опит да покажа на Карбонаро как изглеждат редакциите му отстрани, но той ме обвини, че не съм го харесвала. Което не е отговор по същество. Та затова и тук до момента си траех. Факт, че не харесвам подобни редакции и не приемам твърдения, че в Уикипедия много хора мълчали от страх и той им е изразител на позициите (впрочем беседата за Висулчев е показателна за обратното). В Уикипедия дори твърде много хора пишат и ръсят обвинения за щяло и нещяло и търпимостта е голяма. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:35, 2 април 2026 (UTC) :::Аз ще си спестя да те коментирам, въпреки че си имам мнение. Само ще те насоча към размисъл дали голяма част от възникналите конфликти не се дължат на най-обикновен [[Уикипедия:Уикихолизъм|уикихолизъм]], който съчетан с твоя перфекционизъм не води до негативни резултати. Почти всички дългогодишни редактори сме минали по някакъв начин през тази фаза и знаем, че не води до нищо добро.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 06:02, 3 април 2026 (UTC) == Уикисреща == Понеже обещах днеска бира и реших да погледнем и оп, гледам миналата година сме пропуснали. Само казвам... [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 17:44, 25 март 2026 (UTC) :+1 от мене тогаз. [[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 20:19, 25 март 2026 (UTC) : Да, време е. Аз май и последните 1-2 съм пропуснал (по странични причини). --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:33, 26 март 2026 (UTC) :: Някаква дата и час нещо или няколко опции?--[[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] ([[Потребител беседа:Ilikeliljon|беседа]]) 18:19, 26 март 2026 (UTC) :Добре си се сетил, и аз бих се включила. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 20:16, 28 март 2026 (UTC) == Консенсус за пояснителни страници? == Здравейте, обсъждано ли е някога и постиган ли е консенсус за вписване в статиите за личности не само на пояснителните страници за личности с едно и също име и фамилия – напр. [[Георги Атанасов]], ами и на пояснителните страници за фамилии – в случая [[Атанасов]], а също и [[Георги (българи)|Георги]] (преди време една сътрудничка се опита да въведе и това). Питам във връзка с текущите редакции на друга сътрудничка. Получава се нещо като това – [[Георги Атанасов (индустриалец)]], но още не е в пълния си разцвет, който ще се постигне при добавянето и на пояснителната за Георги. Аз лично съм против. [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 15:08, 27 март 2026 (UTC) :Не помня да е имало формално обсъждане, но това не е първият случай. Преди време се случваше нещо подобно и тогава аз предупредих редактиращия, че подобно затрупване с пояснителни страници е ненужно. Че даже и вредно. Оставя се само тази пояснителна, която е най-малко двусмислена и най-необходима в ситуацията. За конкретния пример това е [[Георги Атанасов]]. Сходно на категориите: поставя се само най-дълбоката подкатегория, която дава най-точна представа. :Ще се опитам да изровя този предходен случай и да дам препратки, за да стане ясно тогава какво сме мъдрили... ако си спомня кога беше, с кого беше и т.н. [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]] [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 16:07, 27 март 2026 (UTC) :: Хаха, спомних си. Било е с [[Потребител:Xunonotyk|потребител Xunonotyk]]. [[Special:Permalink/12625083#Пояснителни|Не е било голямо умуване]]. Той е приел веднага забележката. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 16:17, 27 март 2026 (UTC) : Колегиален пинг към {{@|Dieda30}}, за да е наясно, че в момента се дискутират неща, свързани с нейни редакции. : И да вметна, че може би е добре да се преустановят подобни редакции до намирането на някакъв консенсус. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 16:23, 27 март 2026 (UTC) ::На въпроса: не, няма консенсус и също мисля, че не трябва да се прави едновременно за „Георги Атанасов“, „Георги“ и „Атанасов“, както е в случая. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:26, 28 март 2026 (UTC) : Да, излишно е. Нормалната ситуация е: в статията ''Иван Иванов (човек)'' препратка към ''Иван Иванов (пояснение)''; след това в ''Иван Иванов (пояснение)'' препратка към ''Иванов (пояснение)''. : (В скоби и лично според мен - но това май е далеч от консенсуса - дори в ''Иван Иванов (човек)'' е излишно да има препратка към ''Иван Иванов (пояснение)''. Това е наложително само при основно значение (''Иван Иванов''), за да се осигури достъп до останалите статии. Логиката ми: ако някой търси ''Георги Атанасов (индустриалец)'', със сигурност не е тръгнал да чете за алпиниста; обратно, ако търси ''Тодор Живков'', не е напълно изключено да има предвид и фолклориста - затова му даваме бърз достъп до вторичните значения.) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:59, 28 март 2026 (UTC) == ИИ в Уикипедия == Наскоро се коментираше използването на изкуствен интелект при писането на статии, затова споделям последната [[:en:Wikipedia:Writing_articles_with_large_language_models|промяна в правилата за работа на английската Уикипедия]]. Поздрави, [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 20:14, 28 март 2026 (UTC) : В такъв случай необходимо ли е да добавим правилото (и двете изключения) в [[У:ИИИ|есето относно използването на изкуствения интелект]]? Или по-скоро си имаме собствени правила? --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 21:23, 28 март 2026 (UTC) ::Според мен общността на съответната езикова версия си взима самостоятелно решение; в английската версия това явно е било сериозен проблем и доста време са дискутирали как да подходят. При нас не съм убедена, че има предпоставки за пълен бан към този момент, споделих просто за инфо. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 21:30, 28 март 2026 (UTC) :::Интересно са подходили. Благодарност за споделянето, Elizaiv22! Обикновено не сме задължени да се съобразяваме с която и да е езикова версия. При нас повечето клоняха към разрешаване, но с повишено внимание. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 21:55, 28 март 2026 (UTC) :::: Нашето есе всъщност казва принципно същото като правилото в английската, просто не толкова ясно отграничено и не толкова категорично забранено за „потенциално опасните“ употреби. :::: Моето лично мнение е, че разбирам „сентимента“ на забраните, но ги намирам за непрактични. Тези забрани са все едно да се забрани на велосипедисти в парка да надвишават 20 км/ч. На теория звучи добре, но докато няма механизъм, с който скоростта да бъде реално измервана, подобно правило е „врата в полето“. По-лошо, може да доведе до препирни дали велосипедист наистина е нарушил забраната „на око“, или пък не. Както в нашето есе са дадени примери, не само ние хората, но и самият изкуствен интелект се оказва затруднен да разпознае дали нещо е писано от (друг) ИИ или от човек. :::: Същинският проблем в крайна сметка не е ИИ. Същинският проблем е небрежността (или дори направо недобросъвестността) по отношение на точността на информацията и прецизността на източниците. ИИ просто прави по-лесно „човек да се обърка“. Ние сме предупредили за това редакторите – както и че те винаги носят отговорността, независимо дали са ползвали ИИ или не. Това решава проблема с липсата на „радари за измерване на скоростта на велосипеди в парка“, защото ние не забраняваме някаква скорост. Ние просто казваме: ако ударите някого сериозно с велосипеда си – незаисимо дали сте карали бързо или бавно – повече няма да карате; вие си правете сметката как ще карате. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:35, 29 март 2026 (UTC) :В английската уикипедия като най-голямата, в която буквално има статии за всичко проблемът едва ли има нещо общо с по-малките уикипедии като нашата. Стига да се използва по правилен начин аз не виждам никакъв проблем с ИИ, който улеснява адски много нещата. Под „правилен“ разбира се визирам използването като помощен метод, а не като генератор на статии без никаква или минимална човешка намеса.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 11:33, 29 март 2026 (UTC) :: Всъщност не е ясно каква е забраната. Може да се ползва, но от човек, а и „Превод на съдържание“ всъщност е на база ИИ. Гугъл работи с ИИ и дава дава освен текст и източници за него. „Грокипедия“ на ИИ направи това, което Уикипедия направи за години, при това, ако имате поглед, го прави с източници и прави текущи поправки, ако има грешки. В миналото са забранявали, машини, коли, самолети и какво ли не, вкл. АЕЦ, но „борбата с вятърни мелници“ винаги е в полза на мелниците. Сегашният ИИ е само в началото, Гроки е първата на ИИ, ами в бъдещето? При правилни въпроси и уточнения ИИ е добър помощник. Така че всичко е до разумното му ползване, а не до забрани или шаблончета. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 12:22, 29 март 2026 (UTC) ::: „Грок“ и “Грокипедия“ са едни от най-лошите примери за „успехи“ на ИИ. ::: Дори да оставим настрана специфичния мироглед на Мъск в основата им, Грокипедия въобще не е „създадена от ИИ за нула време, докато на човеците им са били нужни 20+ години за Уикипедия“. Грокипедия е '''копие''' на Уикипедия, в което просто на Грок му е било възложено да пренапише части от статиите по '''правилен™''' начин. ::: Иначе с Вас сме на сходно мнение, че ИИ е просто инструмент и от хората зависи как ще го използват. Но на мен лично ми се струва, че също има твърде много хайп – казано на прост български: силно преувеличаване на „успехите“ – който може да заблуди някои хора да се предоверят на ИИ. Не всеки може да си позволи да следи отблизо развитието на ИИ или да има опит с него, та да познава добре и ограниченията му. ::: Точно по тази причина на „ИИ си дава и текст, и източници“ е обърнато специално внимание в [[У:ИИИ]]. ::: Ние даваме свобода и кредит на доверие на редакторите да използват ИИ отговорно. Но също ги предупреждаваме да не се увличат по хайпа и да са наясно, че ИИ има много ограничения. И че ако ИИ ги „подведе“, те ще понесат '''пълната отговорност'''. Която, за фалшиво цитиране на източници, за мен лично е безрочно блокиране още при първо сериозно нарушение. Едно погрешно цитиране може да мине за неволна грешка, но цяла статия с фалшиви източници – „ама той Гугъл/Грок/ЧатГПТ/... ми ги даде така!?!“ – вече е непростима немарливост или просто мързел (ако не и направо осъзната недобросъвестност). Ние честно предупреждаваме редакторите за това. ::: Относно английската, на мен лично ми се струва ясно казано какво е забранено – внасянето на '''собствено съдържание''' от ИИ, независимо дали подкрепено с източници от ИИ или не. Същото, за което ние предупреждаваме, че е изключително рисково и може да доведе до блокиране, ако се окаже проблемно. Изключенията от забраната са промени по стил, граматика и подобни (copyediting), както и преводите, които се предполага просто да „копират“ писаното от човеци на друг език, без да влагат „творчество“. ::: Като цяло, наистина, имаме голямо припокриване между английското правило и нашето У:ИИИ, като изключим изричната забрана в английската, която при нас е предупреждение за възможните сериозни санкции при проблеми. Това припокриване е очаквано, защото, доколкото имам наблюдения върху областта, то отразява настоящия консенсус относно реалните възможности и ограничения на ИИ. Когато разработваните в момента модели, имащи за цел да разбират ''физичния'' свят, станат реалност, нещата може би ще се променят. Но това все още остава в сферата на изследванията.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:27, 29 март 2026 (UTC) ::::Честно да си кажа, не знам доколко уикипедианците „понасят пълната отговорност“, но вече няколко пъти се случва да предлагам директно изплюти текстове без източници, без проверка, с шаблонни изрази за бързо изтриване (случайни примери: [[Специални:Diff/12842233|1]], [[Специални:Diff/12842225|2]]) и да минат седем дена, без да има развитие, и по правилата шаблонът да трябва да се премахне. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:43, 29 март 2026 (UTC) ::::: Но това е съществено различно. Текстове без източници се въвеждат ежедневно в Уикипедия. Те също са досадни и могат да бъдат, разбира се, неверни или подвеждащи. Но поне не се опитват да създадат заблуждение, че са благонадеждни – те директно си казват, с липсата на източници, че са неблагонадеждни. ::::: Доколко е редно да се допуска информация без източници в Уикипедия очевидно е въпрос на дискусия. Лично аз съм привърженик на баланса „по-добре по-малко, но по-качествено“. Но има доста мнения в обратната посока: че е по-добре редактирането в Уикипедия да бъде по-лесно, за да се привличат повече потенциални редактори, пък те с времето вече да се научат „как е правилно“. ::::: Но не е ли все пак едно и също? Какво значение има дали са посочени или не източници, ако информацията е невярна? ::::: Съществената разлика е в '''доверието'''. Информацията без източници очевидно не е била проверена. Една от причините такава информация да не бъде изтривана е, че друг редактор би могъл да забележи липсата на източник, да направи сам проверка, и съответно или да добави благонадежден източник, или да я поправи (с източник) или пък изтрие. ::::: Когато обаче за информация вече са посочени източници, това първо заблуждава останалите редактори, че информацията е вече проверена, и, второ, заблуждава читателите. Защото тези от тях, които познават малко Уикипедия, са нясно с това, че „на Уикипедия може да се вярва, въпреки, че всеки може да пише, защото се изискват благонадеждни източници“. И макар възможността за проверка всъщност да насърчава читателите ''реално'' да проверяват информацията, мога да се обзаложа, че повечето, които обръщат внимание на източниците, просто се задоволяват с това, че са посочени, но едва ли реално ги отварят (да не говорим пък когато източниците са трудни за проверка, като онези сръбски вестници от XIX век, дето беше „цитирал“ АИА веднъж). ::::: Това са леко педантични, но важни уточнения. Мнението ми за сурови наказания се отнася единствено до фалшифицирането на източници – не до непосочването (да не говорим, че и аз понякога не цитирам източници по най-различни причини, къде основателни, къде не толкова). ::::: А какво да се прави с такива статии? Според мен просто трябва все пак да сме една идея по-взискателни към източниците. Може и да не искаме източник буквално за всяко изречение, но изпраскани цели статии от анонимни или недоказали се по никакъв начин редактори, без нито един източник, които звучат съмнително като съдържание – или пък е невъзможно да се направи преценка, защото примерно са много строго специфична тематика – според мен просто трябва да бъдат изтривани. Като минимум, напълно обосновано би било за всички твърдения да бъдат поискани източници. И, не, не е задължение на останалите редактори да оправят такива статии – задължението за посочване на източници винаги е на първите автори на текст.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:46, 29 март 2026 (UTC) == Бързо изтриване == Кандидат-депутатите вече почват да се рекламират тук. Една сложих [[Чернова:Михаела Доцова|Михаела Доцова]] за бързо, стои си, а и [[Михаела Доцова|нова]] в Основното се е появила. Е, има шаблон молба за доказване на значимостта. Според мен трябва да се трият бързо, а не да им предоставяме възможност да използват Уикипедия до изборите. Мернах и друга (а може и повече да са) в Инкубатора, може и в основното да се се промъкнали. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:51, 29 март 2026 (UTC) : Разбирам и споделям опасенията. Но значимостта е въпрос на преценка – която не е, и според мен не трябва да бъде, в прерогативите на администраторите. Имаме [[У:БИСФ]] т.2, наистина – която всъщност беше предложена от мен навремето – но тя [[Special:Permalink/7046402#Бързо изтриване на реклама и промо статии|има за цел]] просто да не се губи време с особено фрапиращи примери, които не оставят никакво място за дискусия. : Освен това, по мое скромно мнение, както показва [[У:ЗА#Спешно изтриване на статия „Кристиян Иванов“ (У1 и GDPR риск)]], шаблоните за значимост и бавното изтриване понякога се оказват по-добър урок за пиарите, отколкото бързото изтриване. :) : Апропо, съвсем странично, но тази статия е добър пример за проблемите с посочени, но неправилно цитирани източници, за които писах в горната тема за ИИ. В статията беше „цитиран“ Медияпул, които били определели обекта на статията „като юрист с мащабен опит в държавната администрация и законодателната власт“. Но Медияпул всъщност казват, че това определение идва от коалицията – вярно, по тъпия журналистически маниер “ИЗВЪНЗЕМНИ КАЦНАХА ВЧЕРА В 22 ЧАСА НА ЛЕТИЩЕ СОФИЯ! <small>– твърди пернишки клошар</small>“. : Щях да пиша на анонимния редактор за проблема, но осъзнах, че нашите [[У:ЦИ]], [[У:БИ]] и [[У:ВП]] май въобще не обсъждат необходимостта източниците да бъдат цитирани прецизно и правдиво. За пореден път си отбелязвам в списъка със задачи, че е изключително важно тези и други страници да бъдат актуализирани с натрупания опит през изминалите 20-ина години.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:37, 29 март 2026 (UTC) ::За конкретната госпожа - не виждам проблем с източници, а с това, че не отговаря на никой от критериите за значимост, но е тук и си прави (или ѝ правят) реклама - а това по цитираната от теб т. 2 е за бързо, пък и като бонус се случва в предизборна обстановка. Като в изберат за депутатка - да ѝ правят, нали всички такива били значими :). [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:16, 29 март 2026 (UTC) ::: Разбирам желанието за експедитивност, но според мен така поставяме принципите си в риск без ползата да го оправдава. ::: Статиите в инкубатора – където според мен е чудесно място за такива упражнения – не се индексират от Гугъл и търсачките въобще (не съм непременно сигурен за LLM-ите, което става интересна тема, но те така или иначе не се обучават толкова бързо). Заедно с шаблона, който изрично предупреждава, че това не са енциклопедични статии, рискът за употреба на Уикипедия за някаква реклама според мен е доста малък. Ако добавим и шаблоните за спорна значимост, рекламата дори започва да става анти-реклама. ::: Точка 2 просто наистина не беше предвидена за такива случаи. Тук имаме най-малкото статия в Медияпул, на която личността е основен обект: „Началникът на кабинета на екоминистъра се пуска в изборите с листата на Радев“. И това е Медияпул, не някакъв забутан сайт. ::: Достатъчна ли е тая статия за енциклопедична значимост? Според мен не. Но със сигурност имаме статии за други личности, дето не са били обект дори на такава публикация. Така че дори случаят да не е „на кантар“, също така не е от типа „ЕТ Пенчо Шушлеков - Каспичан е най-известният производител на якета в България“. А точно това бяха примерите, за които т.2 беше предназначена. ::: Принципите в английската Уикипедия са доста сходни и, както обикновено, дори по-категорични от нашите. [[:en:WP:NOTCSD]] например изрично изключва значимостта като възможен критерий за бързо изтриване, освен в практически същите случаи като предвидените от нашата точка 2: ''Articles that seem to have obviously non-notable subjects are eligible for speedy deletion only if the article does not give a credible indication of why the subject might be important or significant.'' ::: „ЕТ Пенчо Шушлеков“, който не е посочил нито един източник или може би е посочил собственият си сайт, е точно такъв пример. Статия в утвърдена и популярна медия не е. Изкушаващо е бързо и без излишни усилия да решаваме такива проблеми, но това също е типичен пример за класическото „пътят към ада е постлан с добри намерения“. ::: '''TL;DR:''' Когато статията дори не прави опит да докаже значимост – или го прави по безспорно неубедителен начин („аз съм най-известният в света производител, защото в моя сайт пише така“) – тя наистина следва да се пуска за бързо. В останалите случаи, когато статията има проблеми, следва да се премества в инкубатора, както обичайно постъпваме, или да се пуска по [[У:СИ]]. Статиите от инкубатора не се индексират от търсачките и не създават някаква особена публичност, още по-малко пък полезна – затова за конкретния случай този подход ми се струва по-подходящ. Това, разбира се, е личното ми мнение, и не настоявам, че то е единствено правилно или най-правилно. ::: П.С. Една конкретна причина да отстоявам принципа да не се вменяват на администраторите права и отговорности по съдържанието на статии, включително определянето на значимостта, е че със сигурност могат да се намерят не една и две проблеми статии. Лесно е да се каже „ми не сме ги забелязали“ (а някои дори сме ги забелязали, но просто сме си затворили очите, защото примерно са писани от уважавани колеги, понякога за самите себе си), но това вече уронва авторитета ни. А когато и решението се изтриване се окаже еднолично, обвиненията в „корупция“ в Уикипедия стават съвсем лесни и, за съжаление, убедителни за широката публика. Когато решенията се вземат групово, поне е по-трудно да се представят нещата като „масов заговор“. И това без да броим реалния риск някой ден администратори да започнат да злоупотребяват, ако им дадем повече правомощия и по отношение на съдържанието.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 21:02, 29 март 2026 (UTC) ::::[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]], практиката наистина показва че при самореклама или агресивен ПР (предполагаемо платен) бързото изтриване не решава проблема по-лесно. Най-малкото дава възможност за оплюване на лично администратора който е изтрил статията. ::::Мисля си че конкретно за кандидати за изборни длъжности за които се появяват статии тук в предизборна кампания най-добрият вариант е да се пращат в Инкубатора. Срокът на пребиваване там е достатъчно дълъг за да минат изборите а след тях значимостта е много по-лесна за определяне. Едва ли който и да е ще има желание да се бори за вадене от Инкубатора на статии за неизбрани кандидат-депутати. Особено пък платените ПР-и. ::::Мнения? [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 11:01, 30 март 2026 (UTC) :::::Не съм съвсем убедена, но допускам, че може би сте прави заради дългогодишния ви опит, тъй че ок. Можем да минем към други въпроси – имам идеи към кои, но малко почивка :). --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:39, 30 март 2026 (UTC) == New Rapid Funds in CEE – global support now closer to your local activities == Hi everyone, '''Starting from 1 April 2026''', the CEE Hub will begin reviewing and supporting Rapid Fund applications for Central and Eastern Europe, in close cooperation with the Wikimedia Foundation. This change is part of our shared effort to bring support closer to communities and make the process more accessible and responsive to local contexts. You will still apply through the same system (Fluxx), and WMF will continue handling contracts and fund transfers. What changes is that the CEE Hub becomes your first point of contact, offering guidance, reviewing applications, and staying closer to your ideas throughout the process. We encourage you to reach out to [[:m:User:TRistovski-CEEhub|Toni]], our Grants Specialist before applying. A short conversation can help clarify your idea and make things smoother from the start. * ☝️ Rapid Funds remain open year-round (with possible delays in June and December). * ☝️ For Central Asian communities: the process stays the same – you continue applying directly through WMF. Join our online Q&A session to learn more (same content, two options to join): * 2 April, 5:00 PM CEST (UTC +2; [[:m:Event:CEE Hub Rapid Fund Q&A Nr. 1|register here]]) * 8 April 7:00 PM CEST (UTC +2; [[:m:Event:CEE Hub Rapid Fund Q&A Nr. 2|register here]]) More info & contact: '''[[:m:CEE Hub Rapid Funds|Wikimedia CEE Hub/Rapid Grants]]''' --[[Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 11:21, 31 март 2026 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:TRistovski-CEEhub@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/CEE_Hub&oldid=29670168 --> == Връщане на Петя Абаджиева == Страницата на актрисата от дублажа Петя Абаджиева беше трита многократно по неизвестни за мен причини. Бяха слагани източници, но все един и същ резултат накрая. В момента има предостатъчно такива, на всичко отгоре в края на миналия месец тя получи и наградата Икар за дублаж, което е най-високото постижение в дублажа. Ако и това постижение не е достатъчно, вече не знам какво. Десет години след последното изтриване на страницата предлагам да се върне наново и вместо да пиша текста отначало, просто да се върне последната версия и вече ще допълваме. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 15:59, 5 април 2026 (UTC) :Признавам си, че аз бях този, който я създаде. Но ако нямате нищо против, аз мога да я създам отново. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 08:00, 6 април 2026 (UTC) : Причината за изтриване е ясна: [[Уикипедия:Страници за изтриване/Петя Абаджиева]]. Действително е минало доста време и може да има промяна в значимостта, но трябва да се прегласува. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:16, 6 април 2026 (UTC) :: [[Потребител:Batman tas|Batman tas]], Елисавета Господинова спечели Икар преди нея. Къде е нейната уикипедийна страница? [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 08:37, 10 април 2026 (UTC) ::: [[Потребител:Radiohist|Radiohist]], ако искаш направи нова тема, и на нея ѝ е време. Обаче сега тук се обсъжда за Абаджиева. [[Потребител:Nk|Спас Колев]], къде и какво се изисква от нас да направим? --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 09:54, 10 април 2026 (UTC) :::: Направо я създавайте, а дали ще се гласува отново е друг въпрос. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 15:14, 10 април 2026 (UTC) :::::Аз ще я създам, ако нямате нищо против. Няма да бързате. Оставете го на мен. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 03:27, 11 април 2026 (UTC) == Категория:Статии от конкурса ЦИЕ пролет 2026 за международни теми == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:14, 9 април 2026 (UTC) Да се преименува на ''Категория:Статии от конкурса ЦИЕ пролет 2026 на международни теми''. [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 08:33, 8 април 2026 (UTC) :Просто требваше да се премести. Отделно тоя конкурс що не го обявиш на Разговори, както си му е редът бил винаги - да се включват хора. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:39, 8 април 2026 (UTC) :: Разбрах късно къде ми е грешката - Категорията се създава от шаблон. И сега има грешка дори след преместването. :: Колкото да обявяването - Състезанието е международно, а аз не съм организатор на местно ниво. Участвам индивидуално. Ако някой иска да участва също - срокът е до 31 май. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:38, 8 април 2026 (UTC) 6ty3b3p088wvzxwckse249kgkb2y2cm 12877070 12876977 2026-04-11T07:45:38Z Nk 399 /* Връщане на Петя Абаджиева */ 12877070 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД. / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Качество и справедливост == „Уикипедия“ винаги е била символ на свободен достъп до знание, доказателство, че колективният труд на хора с всякакви интереси, характери и способности може да изгради нещо от световно значение. Този идеал обаче се запазва само когато се спазват някакви редакторски стандарти. Ако всеки тръгне да кара по своя начин, граденото с много усилия рано или късно ще рухне. През последните дни забелязвам нарастващи тенденции, при които качеството на статии се компрометира – било то чрез непроверени източници, необработен изкуствен интелект, нарушаване на консенсус или връщане на редакции без обосновка. От първия ми ден в „Уикипедия“ се чувствам силно ангажиран с две цели – осигуряване на високо качество и защита на справедливостта. Извън „Уикипедия“ съм ставал свидетел на няколко неформални разговора дали с изкуствения интелект и навлизането му, като цяло, „Уикипедия“ няма да бъде изместена или нейната значимост да започне да затихва. Вместо да преравяш сайта, пускаш един въпрос в чатбот и той ти генерира готово съдържание. Кой ще има търпението да търси информация? Е, оказва се, че сега проектът е по-значим от всякога. Знаете бързите отговори, генерирани от „Гугъл“ например, като зададеш някакъв въпрос – в много от случаите тези отговори се формират именно на базата на „Уикипедия“. Автоматизираните инструменти могат да ускорят създаването на съдържание, но те все още не могат да заместят внимателната проверка и контекстуалната оценка, които човекът може да направи. Знам, че това, което върша, е неблагодарна работа. Отделяш от времето си, оправяш запетаи, букви, коригираш машинни преводи, опазваш проекта от злонамерено съдържание, а на повърхността се вижда само една дребнавост и груба намеса в статиите. Отдаваш часове на доброволческа работа с кауза, жертваш своето време за странични интереси и рядко получаваш признание. Често биваш заклеймяван като педантичен и биваш пренебрегван поради простото неосъзнаване, че именно тези малки, невидими поправки изграждат основата на един надежден информационен ресурс. {| style="border:4px solid #ffb14c; background:#ffddb2;" | [[File:Nuvola apps important orange.svg|64px]] || style="padding-left:6px;" | '''Няма да бъдат правени компромиси!''' Откакто съм тук, се боря основно за две цели – качество и справедливост. Ще продължавам да се боря с пълна отдаденост, с цялата си енергия и доколкото мога. |} Всеки от нас – ученик, студент, пенсионер, адвокат, спортист, художник – носи отговорност да отстоява правилата. Това е проект, който, освен че предоставя информация, има и една много важна социална роля – обучава своите участници на обективност и прозрачност. „Уикипедия“ е платформа за обмен на знания, в която всеки може да научи нещо ново и да сподели своите знания с другите. Това е място, където се изграждат зависимости между поколения и култури. Всеки принос е важен, независимо дали е малък, или голям. За да не бъда съвсем голословен, привеждам няколко примера от последните дни, които според мен и спрямо мен са нечестни. {| class=wikitable ! rowspan=6 | Спас Висулчев | [[Специални:PermaLink/12810926]] | Първоначална версия от Bichoes78 |- | [[Специални:Diff/12810986]] | Първа промяна от Мико, където се съкращава „година“ |- | [[Специални:Diff/12811040]] | Първо връщане от мен според консенсуса |- | [[Специални:Diff/12811231]] | Връщане от Мико |- | [[Специални:Diff/12811364]] | Второ връщане от мен според консенсуса |- | [[Специални:Diff/12811597]] | Второ връщане от Мико с аргумента „не виждам причина“ |- ! rowspan=3 | Юри Юнаков | [[Специални:Diff/12466606]] | Пища Хуфнагел прави спорни промени |- | [[Специални:Diff/12467628]] | Алиса връща спорните промени, за които дотогава аз не знаех |- | [[Специални:Diff/12467633]] | Алиса ме предупреждава на бедедата ми за правилото „Липса на консенсус“ |- ! rowspan=10 | Втората книга на Хитлер | [[Специални:PermaLink/12823028]] | Първоначална версия от Green Entertaiment |- | [[Специални:Diff/12823932]] | Първа промяна от Мико, където се съкращава „година“ |- | [[Специални:Diff/12824226]] | Първо връщане от мен според консенсуса |- | [[Специални:Diff/12824325]] | Спорна редакция от Алиса Селезньова |- | [[Специални:Diff/12824334]] | Връщане от мен според консенсуса |- | [[Специални:Diff/12825166]] | Връщане от Мико без обосновка |- | [[Специални:PermaLink/12825308]] | Разговор на беседата на Мико, в която е помолен да не прави спорни промени, и се четат оправдания като „не виждам причина за съкращението“, въпреки че и двамата сме наясно какъв е консенсусът до момента |- | [[Специални:Diff/12825358]] | Връщане от мен към първоначалния вариант според правилото за липса на консенсус |- | [[Специални:Diff/12825547]] | Връщане от Алиса с аргумента „съкращавани са години, първоначално изписани пълно“ |- | [[Специални:Diff/12825624]] | Връщане от мен с поредно обяснение и посочване на постоянна препратка |- ! rowspan=2 | Тимо К. Мука | [[Специални:Diff/12824563]] | Корекции от мен по статията на Rumensz |- | [[Специални:Diff/12824683]] | Връщане на грешките от Rumensz, въпреки че няколко пъти е обяснено, включително на беседата на статията, кое правило от БЕРОН е следвано |- ! rowspan=3 | Нора Маклинток | [[Специални:Diff/12827685]] | Използване на възвратно притежателно местоимение |- | [[Специални:PermaLink/12828116]] | Аргументация от мен на беседата защо е използвано възвратно притежателно местоимение |- | [[Специални:Diff/12828108]] | Връщане и перифраза от Rumensz, отново с използване на неправилно притежателно местоимение |} Неспазването на установените правила заплашва не само репутацията на конкретни статии, но и целия екосистемен модел на свободно знание. Ще е жалко, ако покрай това се сложи край на едно дългогодишно сътрудничество (да не казвам ''приятелство''), но ако това е цената на справедливостта, ще трябва да я платя. Хората идват и си отиват, парите се връщат, но изгубеното време – не. Аз също съм човек. Правя грешки, всеки ден се уча, затова, ако пропускам нещо, нека някой да ме поправи. Ще понеса срама. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:25, 22 февруари 2026 (UTC) : Преследването на редактори не е нормална форма на изява в един доброволен проект. Това пречи на нормалната работа на редакторите, които искат да създават статиии - като [[Потребител:Krisi tranchev.1999]] или [[Потребител:Luxferuer]], както и много други, и стари и нови. Да не говорим за злоупотребата с шаблона "Източник" (нацвъкан по цяла статия), местене в Чернова, или триене на текст, щото можел да е с авторски права или пък от работа с изкуствен интелект (леле с кого се борим?). Писането на статии е доволно тежка и ангажираща работа, за да идва веднага някой и да търси „под вола теле“ със запетайки и тиренца. Най-добрата насока за редакторите е да си търсят любимата тема и да пишат статии. А ако не могат, защото им е безкарйно трудно, да помагат на новодошлите в Чернова. И пак да спомена - има над 40 000 статии без източници и поне още толкова с много малко. Това е безкрайно поле за разумен доброволен труд. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 10:47, 22 февруари 2026 (UTC) :Няколко изречения от мен: :# Това с разгръщането на съкращения (година, век и т.н.) не е нещо, което непременно влошава качеството, но когато се прави по този начин, който се вижда в примерите по-горе, определено не е в полза на справедливостта. Не мога да приема аргумента на дългогодишни редактори, че щом един не спазвал липсата на консенсус, значи всички трябва да не го спазваме. Това до какво ще доведе в един момент? Неспирни редакторски войни и броене на съмишленици/застъпници и контрасъмишленици/контразастъпници. Допълнително ще направи обстановката в проекта няколко пъти по-враждебна отколкото е сега. И вероятно ще изгони доста читави редактори. Призовавам колегите да се замислят над това. :# Относно корекциите в статиите на наскоро завърналия се редактор, аз съм казвал мнението си и преди. Мисля, че може да се пропускат създадените от него статии и да се отделя внимание на други. Така бих направил аз. Да, може да се сметне като компромис с качеството, но повишаването на качеството зависи от всички редактори, а не само от един определен. След като за въпросния редактор не качеството, а количеството е от значение, така да бъде. И в една такава динамична среда е нормално да не може да се достигне перфектното. Все пак наистина важното е това да не ни губи от времето/енергията и да имаме стимул да допринасяме, пък дори и да е с нещо дребно. Цикълът с повтарящите се конфликти има потенциала да отблъсква редактори... и стари, и нови. :Малко офтопик и отговор до наскоро завърналия се: :* Безпочвените обвинения за преследване е време да спрат. Преследване може да има в нечия глава, но в проект като този е нормално един редактор да отредактира и променя съдържанието, създадено от друг. Нормалните редактори, нови и/или дългогодишни такива, биха го оценили и не биха надигали вой, че ги преследват за всяка една малка промяна. Наистина писането на статии е доволно тежка работа, ако се прави от нулата. И ако се прави така, както си му е редът. С копи-пейст от някъде обаче е доволно лесна работа, а проблемите се набиват на очи мигновено. Да не говорим, че тук се споменават редактори с по 10-годишен стаж (че и повече), които или не са наясно с много от нещата, или се правят, че не са. И не е като да не им е било помагано. Помагано им е. Ама всичко е до време. Не трябва да помагаш на някого, който очевидно не търси помощ, а гледа как да мине метър всеки път. :Като заключение: нищо не е на всяка цена. Проектът ще върви със или без определени редактори, както е вървял и до този момент. Но да, понякога е нужно да се правят компромиси, ако не искаме да си изхабяваме желанието и нервите бързо, а после да смятаме времето за безвъзвратно изгубено. Според мен мантрите '''''всичко или нищо''''', '''''всичко и на всяка цена''''' и '''''аз басма не цепя на никого''''' винаги ще доведат до разочарование в един етап. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 17:32, 22 февруари 2026 (UTC) ::Дадените примери са непълни и подвеждащи. Правя си труда често да ровя, за да върна първоначалния избор на редактора и след мен просто ми се отменя редакцията - ами нормално и аз да следвам същия „принцип“ може би. Изобщо нямам намерение да се навирам в дискусии за псевдопринципност и псевдосправедливост. Обаче щом за едни може, а за други, видиш ли е непримеливо и са несправедливи, е това за мен е '''неприемливо и несправедливо'''.—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 19:44, 22 февруари 2026 (UTC) :::Едва ли повечето от вас ще се съгласят, но определям себе си като принципен човек. Признавам, че допреди месец изобщо не можех да предполагам, че ще говоря за тази тема и точно с тези колеги, но останах крайно разочарован след [[Специални:PermaLink/12812286#Липса на консенсус|този случай]]: {{цб|Нема консенсус [...] означава, че е добре да не се пипа, [...] обаче Пища продължава да си го съкращава, където е изписано целостно, [...] [з]атова и аз зарезах да не ги пипам, [...] започнах да го карам, както смятам за редно - нема смисъл от телеграфния стил със съкращенията.}} Противно на очакванията, аз не се занимавам със следене на редактори и не бях забелязвал проблеми дотогава. Когато обаче започнаха да ми връщат редакциите, реших да се поровя, за да разбера бъркам ли някъде и какъв е консенсусът по въпроса. Забелязах, че Алиса наистина е била по-принципна в подхода си, но също така разкрих редица спорни промени, извършвани главно от Мико, ето примери: :::{| class=wikitable ! rowspan=2 | Милан Смръчка (Завиш) | [[Специални:Diff/11896992/11898038]] | Редакции от Vajsov, анонимни потребители, мен и други |- | [[Специални:Diff/11898070]] | Първа спорна редакция от Мико |- ! rowspan=2 | Свети Йоан Рилски (Лондон) | [[Специални:Diff/12512598/12512773]] | От създаването на статията от PowerBUL до редакция от мен |- | [[Специални:Diff/12512808]] | Спорни редакции от Мико |- ! rowspan=2 | Нераида (дем Алмирос) | [[Специални:Diff/11574086/11576808]] | Редакции от Природата, Алиса и мен |- | [[Специални:Diff/11915870]] | Спорна редакция от Мико |- ! rowspan=2 | Кумбуряна | [[Специални:PermaLink/11542251]] | Първоначална версия от Природата |- | [[Специални:Diff/11916277]] | Спорна редакция от Мико |} :::Моля ви, казвайте, ако нещо бъркам. Идеята не е упреквам някого, а да водим разговор. Посочените колеги уважавам наистина много и сме си помагали не знам колко пъти през годините. Това, че има хора, които са тук от началото на „Уикипедия“ и още работят усилено, за мен е достойно за уважение. Както и преди съм казвал, колкото и да ми е приятно, аз няма да съм вечно тук. Когато реша да си взема по-дълга уикипочивка, това няма да е заради нещо или някого, а просто защото в живота идват други приоритети. Ако някога към някого съм се дъжрал неуважително или съм го обидил, искрено съжалявам. Може би знаете, че обичам да ми казват слабите места, за да се усъвършенствам, така че ще се радвам да чуя обратна връзка. Очаквам същото отношение в замяна – да не се обиждате, ако ви казват някакви неща, защото наистина, погледнато глобално, има далеч по-важни неща. Очаквам също, че както аз се въздържам от спорни промени и както същото се изисква от Пища, по същия начин да се изисква от всички. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:53, 23 февруари 2026 (UTC) ::::Очевидно има нужда от нов консенсус, надявам се да бъде намерен. Да не забравяме, че Уикипедия се основава на доброволство, което освен безвъзмездност означава и добра воля. Благодаря и спорна работа![[Потребител:Litev|Litev]] ([[Потребител беседа:Litev|беседа]]) 06:35, 24 февруари 2026 (UTC) {{od|::::}} '''Абсурд някакъв.''' Намирам това поведение за крайно токсично. Редактори, които са тук от началото на „Уикипедия“, изключително плодовити, уважавани от общността, демонстрират откровено нежелание да се съобразяват с приетия консенсус. {| class=wikitable ! Асен Панчев |- | [[Специални:PermaLink/12509648|Версия от 11:33, 20 февруари 2025]] |- | [[Специални:Diff/12847566|Редакция на Мико от 16:34, 11 март 2026]] |- | [[Специални:Diff/12847658|Редакция на Carbonaro. от 18:09, 11 март 2026]] |- | [[Специални:Diff/12849012|Редакция на Мико от 07:07, 12 март 2026]] |- | [[Специални:Diff/12849018|Редакция на Carbonaro. от 07:12, 12 март 2026]] |- | [[Специални:Diff/12849019|Редакция на Мико от 07:13, 12 март 2026]] |- | [[Специални:Diff/12849115|Редакция на ~2026-15705-11 от 10:32, 12 март 2026]] |- | [[Специални:Diff/12852489|Редакция на Алиса Селезньова от 21:02, 15 март 2026]] |} Надявам се, осъзнавате как изглежда отстрани. Призовавам общността да се вземе в ръце. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:40, 16 март 2026 (UTC) : Парадоксално е, че именно този редактор е написал „да не променяме чуждия текст, моля, благодаря“, а постоянно прави точно обратното. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 10:51, 16 март 2026 (UTC) {{fwiw}} „нека търсим решения на проблемите, не виновни за тях“. Според мен може да е полезно: ; Деперсонализиране. : Разглеждането на проблемите в междуличностен план, дори с цел подобряване на отношенията, често се превръща в „изясняване“. То лесно води до фрагментиране, „коалиране“ и други процеси, които затрудняват намирането на решения. ; Компромиси. : Изключително трудно е да се направи компромис с вътрешното убеждение за „правилност“ – и това важи за всички. В практиката обаче често ''някакъв'' „работещ“ компромис е необходимата първа стъпка към изграждането на доверие. ; Търпение. : Важността му е лесно да бъде подценена. Дори минимален напредък в постигането на съгласие е стъпка в правилната посока. Желанието да се постигне повече и по-бързо, обратно, често води до „тъпчене на едно място“. Съвсем практично погледнато, пътят напред вероятно минава през търсене на някакъв консенсус – дори ако на този етап той е просто да се остави въпросът отворен и да се избягват спорни промени до по-нататъшно обсъждане при по-спокойни условия.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:12, 22 март 2026 (UTC) :За сведение: [[Специални:Diff/12859929|анонимният потребител]] не съм аз. Явно и на други им е омръзнало. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:14, 23 март 2026 (UTC) :: Не искам да натрапвам мнението си, което, в крайна сметка, е просто една възможна гледна точка. Споделям го, защото въпросът така или иначе вече е зададен, а и случайно може да бъде полезно някому. :: Според мен теория на игрите трябва да се изучава още от детската градина. Много неща в света внезапно стават съвсем логични, погледнати през нейната призма. Какви са възможните игрови ходове тук? Силно опростено, има две игрови стратегии: ::; 1. ::: Очертаваме какво е „правилно“ според нас и го отстояваме решително, надявайки се да съберем колкото се може повече привърженици. Ако успеем, опонентите ще бъдат „съкрушени“ било с численото ни мнозинство, било със съвкупната ни „енергичност“, дори ако сме по-малко, но „по-решителни“. Това всъщност е най-често използваната стратегия в подобни ситуации. ::: Тя работи... когато работи. Когато не работи, резултатите не са много хубави, а понякога направо са плачевни. Хора се намразват за години, започват да привиждат телета под волове и въобще настава една прекрасна подозрителност, раздразнителност и въобще познати истории от живота около нас. ::: Отново подчертавам, че това е вероятно най-честата стратегия, особено в по-непосредствени (да го наречем така) общества като из нашия регион – но далеч не само. Аз самият ''много'' пъти съм постъпвал по този начин. Не се изживявам като някакъв съдник, който „никога не е правил така“. ::; 2. ::: Имаме си виждането какво е правилно™, но за цел си поставяме не пряко да го ''наложим'' – а да ''привлечем'' и другите в лоното на правата вяра. Привличането на искрено вярващи в нашата вяра обаче рядко се получава, ако им обясняваме колко са неправи в тяхната си вяра – дори ако сме любезни. Още по-малко пък ако редовно им трошим иконите – при което те в отговор трошат нашите. ::: Вярно е, че може да ги ''принудим'' да приемат вярата ни – да – но това вече е горната точка, не тази. За тази точка е нужно '''търпение''', '''обаяние''', '''позитивност'''. И първо, най-вече, трябва да се изгради доверие. ::: С доверието започва всичко. Когато го има, хората са склонни не само да ни изслушат – но да ни изслушат ''с открити сърца''. Те пак може да не приемат нашата вяра – със сигурност не и от раз. Може и никога да не стане. Но с времето, ако доверието се пази и гради още повече, може и ''сами'' да поискат да приемат вярата ни. Защото ни харесват, уважават, ценят. ::: И най-важното: когато не се чувстват ''притискани'', те имат '''свободата''' вътрешно да си признаят, че, абе, тая вяра май наистина е по-правилна™. :) ::: Хората обичаме свободата си. И мразим да ни я отнемат. :: Редактирането на Уикипедия не е математика. Две плюс две е и три, и четири, и пет. Може би не нула или 1000, но единствен точен отговор рядко има, особено пък „завинаги“. Затова и използвам метафората с вярата – много от „правилата“, в крайна сметка, са въпрос на вяра какво смятаме за ''относително'' най-правилно. :: „Бележки“ или „източници“? „Година“ или „г.“? „Километра“ или ''km''? „Ем Ес Ен Би Си“ или ''MSNBC''? „...и от Сина“ [[Филиокве|или пък не]]? :: Съвсем практично погледнато към конкретния случай, боя се, че след тези тъжни редакторски войни неизбежният резултат ще бъде това, което описах в стратегия #1 по-горе. :: В тази ситуация вече и медиация трудно би помогнала – дори да е от особено уважавана трета страна – поне докато не мине достатъчно време, за да бъде забравено напълно обяснимото раздразнение от случката. :: Ако аз бях в тази ситуация, вероятно щях да престана да настоявам на „правилното“. Вместо това щях – бавно и постепенно – да търся тези теми, в които бих могъл да работя конструктивно с останалите редактори, включително с тези, с които сме били на различни мнения и ожесточено сме спорили. Ако успея с времето да постигна взаимното уважение, за което писах по-горе, може би – може би – бих могъл да се надявам един ден да им дам възможност сами да приемат моето „правилно“ виждане – без въобще аз да им го натяквам. :: Дори да не го постигна, поне бих имал добри отношения с колегите си – което един ден човек може да осъзнае, че е било най-важното. :: Но аз не съм в тази ситуация. И дори не знам дали, ако действително бях, щях да успея да направя това, което сега преценявам за правилно. Отстрани нещата винаги изглеждат различно. И често по-лесни (но не непременно невярно). Затова наистина не твърдя, че това е правилното™ решение. Със сигурност не е най-лесното и очевидно не е решение, обещаващо бърз и категоричен резултат. Просто споделям една от много възможни гледни точки. {{fwiw}}. Дано да бъде полезна. Ако не, надявам се, че и с нищо не е навредила. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:42, 25 март 2026 (UTC) :::Много добре казано, както винаги. [[Специални:Diff/12761626|Не знам дали пишеш бързо, или бавно]], но със сигурност знам, че пишеш ''добре''. Хубаво е да се прави интроспекция от време на време, нещата никога не са само ''истина'' или ''лъжа'', ''правилно'' или ''неправилно'', ''добро'' или ''зло''. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:58, 25 март 2026 (UTC) ::::Понеже виждам, че набезите продължават, и за съжаление, не мисля, че филтър за злоупотреби би могъл да се приложи така, както за „Източници“ и „Бележки“, споделям тук един скрипт за по-лесно откриване на добавени думи, когато се изисква да се проверят много редакции. Ако по някаква причина не съм тук и някой иска да го ползва, изследва или развива. Не единствено и само за този случай, а и за откриването на вандали, като цяло. Не видях друг такъв инструмент, имаме [https://wikipedia.ramselehof.de/wikiblame.php WikiBlame], който търси добавен текст в определена статия, но няма как да търсим добавен текст в приносите на определен потребител, и смятам, че макар да не е перфектен, може да бъде полезен. ::::<syntaxhighlight lang="js"> const stalker = {}; stalker.active = mw.config.values.wgPageName == 'Уикипедия:Stalker'; stalker.revids = []; stalker.diffs = {}; if (stalker.active) stalker_init(); function stalker_init() { document.body.innerHTML = ''; const overlay = document.createElement('div'); overlay.style.cssText = 'position:fixed;top:0;left:0;background:#fff;width:100vw;height:100vh;padding:6px;overflow-y:auto;'; overlay.innerHTML = '<label>Потребител<input name="user"></label><label>Дата<input type="date" name="date"></label><label>Търсен текст<input name="search_string"></label><label><input type="checkbox"> Търси само в текущите версии</label><button>Начало</button> <img id="stalker_spinner" style="display:none;" src="https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/7/73/New_MW_spinner.gif"><div style="overflow:auto;margin-top:8px;"><table id="stalker_results" class="wikitable"></table></div>'; document.body.insertAdjacentHTML('afterbegin', '<style>label{display:block;margin-bottom:6px;}input{display:block;}input[type=checkbox]{display:inline-block;}</style>'); document.body.appendChild(overlay); document.querySelector('input[type=date]').value = new Date().toISOString().substr(0, 10); overlay.querySelector('button').onclick = () => stalk(); } function stalk() { let date = document.querySelector('input[type=date]').value + 'T'; let user = document.querySelector('input[name=user]').value; let toponly = document.querySelector('input[type=checkbox]').checked ? 'top' : ''; stalker.search_string = document.querySelector('input[name=search_string]').value; if(!user) return; document.querySelector('button').disabled=true; document.getElementById('stalker_spinner').style.display = 'inline-block'; new mw.Api().get({ action: 'query', list: 'usercontribs', ucuser: user, ucnamespace: '0', ucshow: toponly, ucstart: date + '23:59:59Z', ucend: date + '00:00:00Z', uclimit: '500' }).then((res) => { for (let i = 0; i < res.query.usercontribs.length; i++) { stalker.revids.push(res.query.usercontribs[i].revid); } checkrevids(); }); } function checkrevids() { if (!stalker.revids.length) { if (stalker.search_string) stalker_filter(stalker.search_string); stalker_show(); return; } revid = stalker.revids.pop(); new mw.Api().get({ action: 'compare', fromrev: revid, torelative: 'prev' }).then((res) => { const element = document.createElement('div'); element.innerHTML = res.compare['*']; stalker.diffs[revid] = []; for (let i of element.querySelectorAll('ins')) stalker.diffs[revid].push(i.textContent); stalker.diffs[revid] = stalker.diffs[revid].join('<br>'); setTimeout(() => { checkrevids(); }, 200); }); } function stalker_filter(str) { for (let i in stalker.diffs) { if (!stalker.diffs[i].includes(str)) delete(stalker.diffs[i]); } } function stalker_show() { for (let i in stalker.diffs) { const tr = document.createElement('tr'); tr.innerHTML = '<td><a href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?diff=' + i + '" target="_blank">Специални:Diff/' + i + '</a></td><td>' + stalker.diffs[i] + '</td>'; document.getElementById('stalker_results').appendChild(tr); } document.getElementById('stalker_spinner').style.display = 'none'; document.querySelector('button').disabled=false; } </syntaxhighlight> ::::Инструкции: Поставя се в [[Специални:MyPage/common.js|common.js]] и се задейства от страницата [[Уикипедия:Stalker]]. Може да се използва и по други начини, например през конзолата на браузъра. Тъй като проверява всяка редакция една по една, може да е малко бавен и има други известни ограничения, които няма да споменавам сега. ::::Знам, че е антиутопично, знам, че не е в духа на „Уикипедия“, но също не е в духа на „Уикипедия“ хора, които са със завиден брой приноси и стаж, да нарушават нейната основополагаща философия. Особено остър подход, когато редактори със значителен авторитет си присвояват правото де факто да налагат своята воля без ограничения. Помните, предполагам, за [[:en:Wikipedia:Wikipedia Signpost/2019-08-30/Opinion|„Уикипедия“ на хърватски]], как малко по малко била завзета и в рамките на десетилетия малка група редактори систематично гонила или заглушавала всички несъгласни, дали чрез блокирания, или чрез други тактики, водещи до тяхното отказване. Помните и за [[Парадокс на толерантността|парадокса на толерантността]]. ::::Въпросът е очевиден – двама редактори играят в комбина и се опитват да наложат стила си в статии, като нито тези статии са писани от тях, нито редакторите са склонни да приемат възраженията на останалите, а продължават с войните. ::::„Уикипедия“ не може да функционира нормално, когато със сила се нарушават основните ѝ норми на уважение и колегиалност. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:21, 31 март 2026 (UTC) :::::Казва го човекът, който с кеф нарушава твърди правила (У:ПТВ например редовно) под фалшив предтекст, несъществуващ в правилата, както неколкократно обяснено, за да връща безогледно към собствена версия единствено на двама редактори, а не към оригиналната. Пфу.—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 21:07, 31 март 2026 (UTC) Какъв е въобще '''предметът''' на спора относно '''съдържанието'''? Защото, освен ако не пропускам нещо, ''в основата си'' това '''е''' именно спор относно някакво съдържание. И, като във всяка редакторска война, свързана с такъв спор, всяка страна смята себе си за абсолютно права. И също, пак като във всяка редакторска война, погледнати отстрани нещата много рядко са черно-бели. Ако има лични нападки или друг директен тормоз – не просто неотстъпчивост – тогава нека обсъждаме поведението на редакторите. Но изясняване '''кой''' колко бил по-крив в една война е загуба на време и нерви за общността – вместо да се изясни '''какво''' би могло да бъде правилно™ или поне да бъде наложено с някакъв консенсус. Така че – за да може общността да бъде полезна – какви са конкретните разногласия? И то наистина точка по точка. Например: * Х смята, че „година“ трябва да се съкращава на „г.“, У смята, че трябва да се изписва с пълна дума; * Х смята, че в изречение от типа (...) трябва да има запетая, У смята, че запетая не е правилна. <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:12, 1 април 2026 (UTC) :Проблемът идва оттам, че: :*Мико и Алиса (които, за да не стават недоразумения, се ползват с голямо уважение пред мен и на които, странично от създалата се ситуация, винаги бих оказал помощ) твърдят, че няма консенсус дали да се пише „г.“, или „година“, затова не е редно безогледно да се променя от едното към другото ([[Специални:Diff/12467633|1]], [[Специални:Diff/11118871|2]], [[Специални:Diff/11105447|3]]). :*Двамата обаче променят от „г.“ на „година“ (в таблиците по-горе, но за ориентация: [[Специални:Diff/12810986|принос от Мико]]). :*Когато аз забелязах тези неща, веднага се намеси чувството ми на справедливост и започнах да връщам спорните редакции ([[Специални:Diff/12824226|пример]]). :*Мико и Алиса започнаха да действат заедно, като връщаха направените промени с аргумента „не виждам причина за съкращението“ ([[Специални:Diff/12825267|1]], [[Специални:PermaLink/12861130|2]]). :Не знам какво целим. Аз ти благодаря, Илиев, че се опитваш да медиираш. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:12, 1 април 2026 (UTC) :: Всъщност „не знам какво целим“ е много точна констатация. Ако въпросът е „година“ или „г.“, дали нямаше да е по-ефективно да го поставим например така: ::<blockquote>''Изглежда има различни мнения дали е подходящо да се съкращава „година“: например „през пролетта на 1912 година“ или „през пролетта на 1912 г.“ Нека да обсъдим какви са аргументите в подкрепа на всеки от вариантите и дали не можем да намерим консенсусно решение, което да се използва навсякъде в статиите. Или пък, ако преценим, че има различни случаи, да препоръчаме подходящ вариант за всеки от тях.''</blockquote> :: Но дали наистина това е ''коренът'' на проблема – или все пак има някакво друго възмущение, което намира израз в този конкретен спор? :: Ще бъда по-прям този път, споделяйки своя личен житейски и професионален опит, включително като вече 14 години администратор в Уикипедия. ::# Отношенията в колективите могат да бъдат сложни, дори когато хората в тях са специално подбирани. Ако не са специално, старателно подбирани за „съвместимост“, отношенията практически ''винаги'' са сложни. ::# Един колектив много лесно може да стане непродуктивен, ако „сложните отношения“ започнат да отнемат повече от времевите и психологически ресурси на колектива, отколкото реалните задачи. ::# Именно това е причината в такива „спонтанни“ колективи да се възприема като добра практика междуличностните отношения да бъдат максимално извън фокуса на внимание: „не обсъждайте редакторите, обсъждайте статиите“. ::# Граници на поведение, разбира се, има, но те съзнателно са поставени сравнително широко: без тормоз, без лични нападки, без злоупотреби, без откровено разрушително поведение. За всичко останало: [[У:ППД|прилагайте презумпцията за добронамереност]]. ::# Работата в такива колективи изисква способност и желание за адаптация към тези техни специфики: човек трябва да е готов да прави компромиси и да не мери твърде прецизно „точността“ на компромисите. :: Не е лесно да се работи в такъв колектив. Наистина. Виждал съм много пъти хора да се възмущават. ''Аз'' съм се възмущавал. Но не съм виждал нито веднъж тези особености да бъдат заобиколени ''успешно''. Успешните колективи са били тези, които, обратно, са се адаптирали към тези свои особености. :: Ще бъда прям и в мнението си какво е реалистично и какво е нереалистично. :: Според мен въпросът за „година“ или „г.“ е хубаво да се постави на обсъждане. Намирането на консенсус вероятно щеше да е трудно дори без междуличностното напрежение, но без дискусия пък консенсус очевидно съвсем няма как да бъде постигнат. Дискусията поне има възможност да бъде в конструктивен дух. Редакторските войни по същността си са деструктивни – не само за Уикипедия, но и за самия колектив. :: И нещо много важно: ''някой'' трябва да направи първата крачка в спирането на вече разразили се войни. Факт е, че се изискват немалка зрялост и сила на духа за тази първа крачка, макар човек да се чувства убеден, че ''другите'' са неправите™. :: Относно поведението на редакторите – това наистина е тема, в която по мое мнение е по-добре да не се дълбае, освен когато има ''сериозни нарушения на основни принципи и ясно разрушително поведение''. Не само че определянето кой точно колко е крив и кой точно колко е прав може да бъде изключително трудно – доколкото въобще някаква истински обективна, безпристрастна преценка е възможна – но и ''нетната'' полза е леко съмнителна. :: Подобни въпроси по принцип могат да се решават чрез Арбитражен комитет, със „справедлив процес“ и уважавани арбитри. Но ''реалната'' практика е по-скоро противоречива: резултатите от тези комитети нерядко са още по-големи препирни, обвинения в пристрастия, отхвърляне на авторитета на комитетите, „прегаряне“ на самите арбитри и пр. :: Разбирам абсолютно „желанието за справедливост“. Но справедливостта наистина изисква тези две неща като минимум: справедлив процес и справедливи арбитри. Без тях нещата неизбежно се превръщат в „моята справедливост срещу твоята справедливост“. А създаването на справедлив процес и намирането на справедливи арбитри въобще не е лесно – по много причини, които далеч надхвърлят обхвата на тази тема. :: Затова в Уикипедия призоваваме „обсъждайте статиите, не редакторите“ и „прилагайте презумпцията за добронамереност“. Това е и моят призив тук.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 21:08, 1 април 2026 (UTC) ::: Защо ми се струва, че лесно се дават препоръки, когато не се пишат статии. Дали ще е '''година''' или '''г.''' е въпрос именно на съдържанието на статията и на предпочитанието на нейния създател. Ако друг редактор не се меси в предпочитанието на създателя, няма и да има конфликт. И именно това е Решението, защото друго решение '''няма''' как да има, няма универсално решение. Няма „първа крачка“, защото такава може да е само принудителна. Има простото Решение - ''Няма да се бъркам в статиите Ви, а ще си гледам моите!'' Да, ама Не. Защото като нямаш „производство“ (каквато е целта на популярната Уикипедия) няма как да се самовъздигаш и мотивираш, съответно почваш да се правиш на уж по-добрия, перфектния - поправки, преследване, набутване на статии в Черновата, триене, шаблончета за щяло и нещяло и пр. Това унищожава „колектива“, който се разпада. Д-р Юнг би трябвало да знае - Когато помагаш на пациента в неговата мания само му вредиш, не му помагаш. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 21:38, 1 април 2026 (UTC) :::: {{цб|Ако друг редактор не се меси в предпочитанието на създателя, няма и да има конфликт. И именно това е Решението (...)}} :::: Според мен тук има една основна грешка: разногласията не са ''неизбежни'' конфликти, които могат да бъдат „решени“ единствено с разчертаване на своеобразни „феодални владения“. Прав сте, разбира се, че ако всеки редактор си „заплюе своето“ и никой друг „не му се меси“, няма да има конфликти. :::: Но няма да има и разногласия – а точно многото и различни мнения са в основата на успеха на Уикипедия. :::: Нещо повече, както пише в [[У:ИИИ]], „многото глави не мислят по-добре просто защото общо имат повече мозъчни клетки от всяка поотделно – те мислят много по-добре, защото ''взаимодействат и взаимно се обогатяват''.“ Същинският проблем не е сблъсъкът на различни мнения – проблемът е този сблъсък да бъде воден по цивилизован, добронамерен и конструктивен начин, в търсене на [[У:КОНС|консенсус]]. :::: И точно към това апелирам – да се търси конструктивният път. Ако трябва да бъда съвсем прям, на практика вариантите за поведение в такива проекти обикновено са три: ::::* '''Адаптация.''' Човек приема, че ще има несъвършенства, компромиси и решения, които не съвпадат напълно с личните му предпочитания. Това е най-трудният подход за отделния редактор, но в дългосрочен план е и най-печелившият – парадоксално, но всъщност закономерно, един заслужил уважение редактор всъщност ''по-лесно'' може да убеждава своите опоненти. ::::* '''Доминация.''' Човек се опитва да наложи собственото си виждане чрез по-голяма неотстъпчивост, по-голяма енергичност или просто по-голяма издръжливост в конфликта. Това понякога работи. Но почти винаги руши. И рядко постига истинско уважение – затова и успехите му рядко са трайни. ::::* '''Изолация.''' Това често е резултатът, когато стремежът към доминация не постигне желания резултат. И то дори когато човек е напълно убеден, че е прав. Защото „всичко или нищо“ понякога води до „нищо“, колкото и да ни се иска да е „всичко“. :::: Така че не – „решението“ не е да си разчертаем „феодалните владения“. Решението е '''да се научим да работим заедно'''.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 00:38, 2 април 2026 (UTC) :::::Ами аз бях готов да обсъдя въпроса и с колегите поотделно, на няколко беседи се опитах да науча каква е практиката тук, защото все пак те са започнали много преди мен. Съжалявам, но вместо разбиране и зряло обяснение срещнах съпротива. :::::Вижте, нямам твърдо мнение. В статиите си съм ползвал и двата варианта. Когато трябва да създам статия на тематика, близка до тази на съответните колеги, без да се замисля, бих ползвал техните предпочитания. Просто защото считам, че така е редно и от уважение към тях. Но съм категорично против във вече създадени статии да се развиват съкращения. Това се изисква и от Пища Хуфнагел примерно, който е правил обратното – да съкращава думи – съветите към него са да не го прави. :::::На мнение съм, че съкращенията са '''оптимално решение''' в българския език. Информацията се предава достатъчно бързо, точно и ясно. :::::{| class=wikitable | През 1928 г. е осъден на една година затвор.<nowiki><ref>ДА – Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 35.</ref></nowiki> || През 1928 година е осъден на една година затвор.<nowiki><ref>Държавен архив – Враца, фонд 617к, опис 1, архивна единица 1, лист 35.</ref></nowiki> |- | Издава стихосбирката „Тишина в мрака“ (1930 г.) и романа „Тайните на Серафим“ (1938 г.).<nowiki><ref>Живот като на сън. София: Просвета, 2013, с. 510 – 511.</ref></nowiki> || Издава стихосбирката „Тишина в мрака“ (1930 година) и романа „Тайните на Серафим“ (1938 година).<nowiki><ref>Живот като на сън. София: Просвета, 2013, страници 510 – 511.</ref></nowiki> |} :::::Същата фактология, излишно натоварване с повече думи, байтове и редове. Особено в таблици и шаблони, където информацията е добре да е структурирана максимално разбираемо, но и максимално кратко. Излишно удължаване на текста особено за хора, ползващи мобилен телефон, където една дума заема една трета от реда. Разбира се, не всички съкращения са подходящи, такива са „зам.-ректор“ и други, които аз лично съм развивал и бих развивал. Очевидно е обаче, че за „година“ няма консенсус и призивът ми към колегите беше да не се сменя. Толкова ли е сложно? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 03:39, 2 април 2026 (UTC) :::::Не, проблемът дойде от там, че Карбонаро връща '''единствено''' моите и на Мико редакции към неговата си версия (към която уж е безразличен) '''независимо дали променят оригинално положение или го възстановяват''', напускайки беседата, когато му стане неудобно, включително и като се включат трети страни, несъгласни с него и продължава да слага думи в устата на редактори (аз поне не видях Мико да твърди някъде такова нещо), нарушавайки постоянно основни правила (У:ПТВ). При това докато тук пише чаршафи какъв кръстоносен поход за справедливост, видиш ли водил. По-токсично и неконструктивно поведение аз не съм виждала от АИА насам и в този псевдоразговор не виждам и особен смисъл извън измиване на ръцете.—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 11:42, 2 април 2026 (UTC) :::::Поне ще помоля Карбонаро за шести път вместо да пише скриптове, за да връща единствено редакциите, които развиват съкращения (някои неразбираеми междувременно), докато ай пи-та и други редактори спокойно си съкращават вече изписани думи (не знам каква справедливост е това преследване само на едните редакции), да си прави труда да проверява какво връща. Знам, че е по-лесно и приятно да се връщат само моите и на Мико редакции ангро, а тези на ай пи-то в Павел Делирадев да се възстановяват, независимо, че половината му съкращения са промяна от оригинала, но без да се проверява внимателно историята отначало кое е промяна и кое е възстановяване (така, както аз правех преди, докато наистина имаше консенсус за непромяна), то всички тези фермани за справедливост бият на шикалкавене само за пред хората (съответно напълно неконструктивно и безсмислено за участие).—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 13:01, 2 април 2026 (UTC) Ще стана досаден с примерите си от инженерството, но това е опитът ми – а и инженерството по същността си е прагматично, така че има какво да научи човек от него. В „билетите“ по софтуерна поддръжка има един термин, който започнах много да харесвам: дали дадено „оплакване“ е '''''actionable'''''. Сиреч, има ли нещо полезно, което '''реалистично''' може да се направи по него. За мен и до момента остава неясно има ли тук нещо действително ''actionable''. Какво точно се очаква от общността? Да „набие канчето“ на Мико и Алиса? Или това на Карбонаро? Да накара администраторите да блокират някого? Да прави таблици с дифове и оценки кой точно колко правилно или погрешно е постъпил? В моите очи това е случай, който поначало ''не би трябвало въобще да е ескалирал дотук''. Лично аз нямам намерение да се ровя по дифове, за да съдя кой бил „виновен“. Не толкова защото не искам, и дори не защото не мога да си позволя времето, а защото крайният резултат пак ''неизбежно'' ще бъде предмет на субективни интерпретации и дори може би нови препирни. И действително дори не става съвсем ясно дали спорът е конкретно за съкращения, или по-скоро за (не)спазване на някакви принципи. И в двата случая обаче аз не виждам много полезни ходове при сегашното развитие. В един момент подобни спорове просто ''започват да струват на проекта повече, отколкото евентуално биха могли да донесат''. По отношение на „принципите“ вече писах по-рано. При ''конкретни'' нарушения на принципи очевидно може да се търси предвидена за тях санкция. Дали администраторите биха сметнали случая за достатъчно ясен, та да наложат такава санкция, очевидно ще „зависи“ – но важното е, че има установени пътища за това. Но за общо „недостатъчно конструктивно поведение“ наистина е трудно било за администраторите, било за общността да влезе в ролята на „госпожата“. ''Реалистичното'', което общността може да направи, според мен са общи призиви в духа на [[У:ППД]], каквито тъй или инак вече бяха дадени. Що се отнася до „съдържанието“ – „година“ или „г.“ – предвид ''вече'' ескалиралото напрежение, аз лично не виждам реалистичен шанс в тази конкретна атмосфера да се стигне до спокойно и смислено обсъждане. Не пречи да се опитва, но лично аз бих отложил дискусията поне с няколко седмици, а може би и месеца. Това е просто моето виждане. Очевидно други редактори могат да виждат нещата различно и да споделят мненията си. Но аз лично не смятам, че тази тема в сегашния ѝ вид може да даде особено полезен резултат, освен ако не се появи нещо същностно различно и действително ''actionable''. И последно, но не по важност. Според мен „адаптивността“ е наистина изключително важна в Уикипедия. Ако след няколко седмици или дори месеци пак четем същата дискусия, значи тази адаптивност или не е сработила, или изобщо не е била проявена. Съзнателно избягвам дори да намеквам ''кой'' трябва да се замисли над това. Не защото нещата са 50:50, а защото това няма да е полезно. И защото ''и аз самият'' ще се замисля, провокиран от тази история, за ''собствената си адаптивност''. Това според мен би било и най-полезният резултат от цялата тема.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:26, 2 април 2026 (UTC) :Наистина много бих се радвал, ако се намесят и други уикипедианци '''и ме коментират'''. Искам конкретни забележки и препоръки относно работата и поведението ми. Изцяло с интроспективна и самокритична цел, повярвяйте ми, не бих изпитал нито грам огорчение. Просто осъзнавам, че наистина може да греша някъде, въпреки че винаги ми е било хубаво да допринасям в „Уикипедия“. Нерядко ядосвам хората със своята намеса тук-там и ще е жалко, ако, докато аз изпитвам удовлетворение по време на престоя си тук, друг изпитва неприязън. В крайна сметка в живота има и други области, където мога да съм полезен. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:18, 2 април 2026 (UTC) ::На думи го докарваш, но е жалко, че поведението ти сочи друго. Може би ако препрочетеш след месец-два [[Беседа:Асен Панчев]] ще разбереш. Това по презумпцията за добронамереност, де - според мен и сега го разбираш.—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 14:33, 2 април 2026 (UTC) :::Аз като безразлична по спора за г./година се бях включила точно в посочената беседа – след като бях прегледала внимателно историите на тази и още една статия (толкова време мога да отделя) – в опит да покажа на Карбонаро как изглеждат редакциите му отстрани, но той ме обвини, че не съм го харесвала. Което не е отговор по същество. Та затова и тук до момента си траех. Факт, че не харесвам подобни редакции и не приемам твърдения, че в Уикипедия много хора мълчали от страх и той им е изразител на позициите (впрочем беседата за Висулчев е показателна за обратното). В Уикипедия дори твърде много хора пишат и ръсят обвинения за щяло и нещяло и търпимостта е голяма. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:35, 2 април 2026 (UTC) :::Аз ще си спестя да те коментирам, въпреки че си имам мнение. Само ще те насоча към размисъл дали голяма част от възникналите конфликти не се дължат на най-обикновен [[Уикипедия:Уикихолизъм|уикихолизъм]], който съчетан с твоя перфекционизъм не води до негативни резултати. Почти всички дългогодишни редактори сме минали по някакъв начин през тази фаза и знаем, че не води до нищо добро.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 06:02, 3 април 2026 (UTC) == Уикисреща == Понеже обещах днеска бира и реших да погледнем и оп, гледам миналата година сме пропуснали. Само казвам... [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 17:44, 25 март 2026 (UTC) :+1 от мене тогаз. [[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 20:19, 25 март 2026 (UTC) : Да, време е. Аз май и последните 1-2 съм пропуснал (по странични причини). --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:33, 26 март 2026 (UTC) :: Някаква дата и час нещо или няколко опции?--[[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] ([[Потребител беседа:Ilikeliljon|беседа]]) 18:19, 26 март 2026 (UTC) :Добре си се сетил, и аз бих се включила. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 20:16, 28 март 2026 (UTC) == Консенсус за пояснителни страници? == Здравейте, обсъждано ли е някога и постиган ли е консенсус за вписване в статиите за личности не само на пояснителните страници за личности с едно и също име и фамилия – напр. [[Георги Атанасов]], ами и на пояснителните страници за фамилии – в случая [[Атанасов]], а също и [[Георги (българи)|Георги]] (преди време една сътрудничка се опита да въведе и това). Питам във връзка с текущите редакции на друга сътрудничка. Получава се нещо като това – [[Георги Атанасов (индустриалец)]], но още не е в пълния си разцвет, който ще се постигне при добавянето и на пояснителната за Георги. Аз лично съм против. [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 15:08, 27 март 2026 (UTC) :Не помня да е имало формално обсъждане, но това не е първият случай. Преди време се случваше нещо подобно и тогава аз предупредих редактиращия, че подобно затрупване с пояснителни страници е ненужно. Че даже и вредно. Оставя се само тази пояснителна, която е най-малко двусмислена и най-необходима в ситуацията. За конкретния пример това е [[Георги Атанасов]]. Сходно на категориите: поставя се само най-дълбоката подкатегория, която дава най-точна представа. :Ще се опитам да изровя този предходен случай и да дам препратки, за да стане ясно тогава какво сме мъдрили... ако си спомня кога беше, с кого беше и т.н. [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]] [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 16:07, 27 март 2026 (UTC) :: Хаха, спомних си. Било е с [[Потребител:Xunonotyk|потребител Xunonotyk]]. [[Special:Permalink/12625083#Пояснителни|Не е било голямо умуване]]. Той е приел веднага забележката. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 16:17, 27 март 2026 (UTC) : Колегиален пинг към {{@|Dieda30}}, за да е наясно, че в момента се дискутират неща, свързани с нейни редакции. : И да вметна, че може би е добре да се преустановят подобни редакции до намирането на някакъв консенсус. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 16:23, 27 март 2026 (UTC) ::На въпроса: не, няма консенсус и също мисля, че не трябва да се прави едновременно за „Георги Атанасов“, „Георги“ и „Атанасов“, както е в случая. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:26, 28 март 2026 (UTC) : Да, излишно е. Нормалната ситуация е: в статията ''Иван Иванов (човек)'' препратка към ''Иван Иванов (пояснение)''; след това в ''Иван Иванов (пояснение)'' препратка към ''Иванов (пояснение)''. : (В скоби и лично според мен - но това май е далеч от консенсуса - дори в ''Иван Иванов (човек)'' е излишно да има препратка към ''Иван Иванов (пояснение)''. Това е наложително само при основно значение (''Иван Иванов''), за да се осигури достъп до останалите статии. Логиката ми: ако някой търси ''Георги Атанасов (индустриалец)'', със сигурност не е тръгнал да чете за алпиниста; обратно, ако търси ''Тодор Живков'', не е напълно изключено да има предвид и фолклориста - затова му даваме бърз достъп до вторичните значения.) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:59, 28 март 2026 (UTC) == ИИ в Уикипедия == Наскоро се коментираше използването на изкуствен интелект при писането на статии, затова споделям последната [[:en:Wikipedia:Writing_articles_with_large_language_models|промяна в правилата за работа на английската Уикипедия]]. Поздрави, [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 20:14, 28 март 2026 (UTC) : В такъв случай необходимо ли е да добавим правилото (и двете изключения) в [[У:ИИИ|есето относно използването на изкуствения интелект]]? Или по-скоро си имаме собствени правила? --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 21:23, 28 март 2026 (UTC) ::Според мен общността на съответната езикова версия си взима самостоятелно решение; в английската версия това явно е било сериозен проблем и доста време са дискутирали как да подходят. При нас не съм убедена, че има предпоставки за пълен бан към този момент, споделих просто за инфо. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 21:30, 28 март 2026 (UTC) :::Интересно са подходили. Благодарност за споделянето, Elizaiv22! Обикновено не сме задължени да се съобразяваме с която и да е езикова версия. При нас повечето клоняха към разрешаване, но с повишено внимание. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 21:55, 28 март 2026 (UTC) :::: Нашето есе всъщност казва принципно същото като правилото в английската, просто не толкова ясно отграничено и не толкова категорично забранено за „потенциално опасните“ употреби. :::: Моето лично мнение е, че разбирам „сентимента“ на забраните, но ги намирам за непрактични. Тези забрани са все едно да се забрани на велосипедисти в парка да надвишават 20 км/ч. На теория звучи добре, но докато няма механизъм, с който скоростта да бъде реално измервана, подобно правило е „врата в полето“. По-лошо, може да доведе до препирни дали велосипедист наистина е нарушил забраната „на око“, или пък не. Както в нашето есе са дадени примери, не само ние хората, но и самият изкуствен интелект се оказва затруднен да разпознае дали нещо е писано от (друг) ИИ или от човек. :::: Същинският проблем в крайна сметка не е ИИ. Същинският проблем е небрежността (или дори направо недобросъвестността) по отношение на точността на информацията и прецизността на източниците. ИИ просто прави по-лесно „човек да се обърка“. Ние сме предупредили за това редакторите – както и че те винаги носят отговорността, независимо дали са ползвали ИИ или не. Това решава проблема с липсата на „радари за измерване на скоростта на велосипеди в парка“, защото ние не забраняваме някаква скорост. Ние просто казваме: ако ударите някого сериозно с велосипеда си – незаисимо дали сте карали бързо или бавно – повече няма да карате; вие си правете сметката как ще карате. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:35, 29 март 2026 (UTC) :В английската уикипедия като най-голямата, в която буквално има статии за всичко проблемът едва ли има нещо общо с по-малките уикипедии като нашата. Стига да се използва по правилен начин аз не виждам никакъв проблем с ИИ, който улеснява адски много нещата. Под „правилен“ разбира се визирам използването като помощен метод, а не като генератор на статии без никаква или минимална човешка намеса.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 11:33, 29 март 2026 (UTC) :: Всъщност не е ясно каква е забраната. Може да се ползва, но от човек, а и „Превод на съдържание“ всъщност е на база ИИ. Гугъл работи с ИИ и дава дава освен текст и източници за него. „Грокипедия“ на ИИ направи това, което Уикипедия направи за години, при това, ако имате поглед, го прави с източници и прави текущи поправки, ако има грешки. В миналото са забранявали, машини, коли, самолети и какво ли не, вкл. АЕЦ, но „борбата с вятърни мелници“ винаги е в полза на мелниците. Сегашният ИИ е само в началото, Гроки е първата на ИИ, ами в бъдещето? При правилни въпроси и уточнения ИИ е добър помощник. Така че всичко е до разумното му ползване, а не до забрани или шаблончета. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 12:22, 29 март 2026 (UTC) ::: „Грок“ и “Грокипедия“ са едни от най-лошите примери за „успехи“ на ИИ. ::: Дори да оставим настрана специфичния мироглед на Мъск в основата им, Грокипедия въобще не е „създадена от ИИ за нула време, докато на човеците им са били нужни 20+ години за Уикипедия“. Грокипедия е '''копие''' на Уикипедия, в което просто на Грок му е било възложено да пренапише части от статиите по '''правилен™''' начин. ::: Иначе с Вас сме на сходно мнение, че ИИ е просто инструмент и от хората зависи как ще го използват. Но на мен лично ми се струва, че също има твърде много хайп – казано на прост български: силно преувеличаване на „успехите“ – който може да заблуди някои хора да се предоверят на ИИ. Не всеки може да си позволи да следи отблизо развитието на ИИ или да има опит с него, та да познава добре и ограниченията му. ::: Точно по тази причина на „ИИ си дава и текст, и източници“ е обърнато специално внимание в [[У:ИИИ]]. ::: Ние даваме свобода и кредит на доверие на редакторите да използват ИИ отговорно. Но също ги предупреждаваме да не се увличат по хайпа и да са наясно, че ИИ има много ограничения. И че ако ИИ ги „подведе“, те ще понесат '''пълната отговорност'''. Която, за фалшиво цитиране на източници, за мен лично е безрочно блокиране още при първо сериозно нарушение. Едно погрешно цитиране може да мине за неволна грешка, но цяла статия с фалшиви източници – „ама той Гугъл/Грок/ЧатГПТ/... ми ги даде така!?!“ – вече е непростима немарливост или просто мързел (ако не и направо осъзната недобросъвестност). Ние честно предупреждаваме редакторите за това. ::: Относно английската, на мен лично ми се струва ясно казано какво е забранено – внасянето на '''собствено съдържание''' от ИИ, независимо дали подкрепено с източници от ИИ или не. Същото, за което ние предупреждаваме, че е изключително рисково и може да доведе до блокиране, ако се окаже проблемно. Изключенията от забраната са промени по стил, граматика и подобни (copyediting), както и преводите, които се предполага просто да „копират“ писаното от човеци на друг език, без да влагат „творчество“. ::: Като цяло, наистина, имаме голямо припокриване между английското правило и нашето У:ИИИ, като изключим изричната забрана в английската, която при нас е предупреждение за възможните сериозни санкции при проблеми. Това припокриване е очаквано, защото, доколкото имам наблюдения върху областта, то отразява настоящия консенсус относно реалните възможности и ограничения на ИИ. Когато разработваните в момента модели, имащи за цел да разбират ''физичния'' свят, станат реалност, нещата може би ще се променят. Но това все още остава в сферата на изследванията.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:27, 29 март 2026 (UTC) ::::Честно да си кажа, не знам доколко уикипедианците „понасят пълната отговорност“, но вече няколко пъти се случва да предлагам директно изплюти текстове без източници, без проверка, с шаблонни изрази за бързо изтриване (случайни примери: [[Специални:Diff/12842233|1]], [[Специални:Diff/12842225|2]]) и да минат седем дена, без да има развитие, и по правилата шаблонът да трябва да се премахне. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:43, 29 март 2026 (UTC) ::::: Но това е съществено различно. Текстове без източници се въвеждат ежедневно в Уикипедия. Те също са досадни и могат да бъдат, разбира се, неверни или подвеждащи. Но поне не се опитват да създадат заблуждение, че са благонадеждни – те директно си казват, с липсата на източници, че са неблагонадеждни. ::::: Доколко е редно да се допуска информация без източници в Уикипедия очевидно е въпрос на дискусия. Лично аз съм привърженик на баланса „по-добре по-малко, но по-качествено“. Но има доста мнения в обратната посока: че е по-добре редактирането в Уикипедия да бъде по-лесно, за да се привличат повече потенциални редактори, пък те с времето вече да се научат „как е правилно“. ::::: Но не е ли все пак едно и също? Какво значение има дали са посочени или не източници, ако информацията е невярна? ::::: Съществената разлика е в '''доверието'''. Информацията без източници очевидно не е била проверена. Една от причините такава информация да не бъде изтривана е, че друг редактор би могъл да забележи липсата на източник, да направи сам проверка, и съответно или да добави благонадежден източник, или да я поправи (с източник) или пък изтрие. ::::: Когато обаче за информация вече са посочени източници, това първо заблуждава останалите редактори, че информацията е вече проверена, и, второ, заблуждава читателите. Защото тези от тях, които познават малко Уикипедия, са нясно с това, че „на Уикипедия може да се вярва, въпреки, че всеки може да пише, защото се изискват благонадеждни източници“. И макар възможността за проверка всъщност да насърчава читателите ''реално'' да проверяват информацията, мога да се обзаложа, че повечето, които обръщат внимание на източниците, просто се задоволяват с това, че са посочени, но едва ли реално ги отварят (да не говорим пък когато източниците са трудни за проверка, като онези сръбски вестници от XIX век, дето беше „цитирал“ АИА веднъж). ::::: Това са леко педантични, но важни уточнения. Мнението ми за сурови наказания се отнася единствено до фалшифицирането на източници – не до непосочването (да не говорим, че и аз понякога не цитирам източници по най-различни причини, къде основателни, къде не толкова). ::::: А какво да се прави с такива статии? Според мен просто трябва все пак да сме една идея по-взискателни към източниците. Може и да не искаме източник буквално за всяко изречение, но изпраскани цели статии от анонимни или недоказали се по никакъв начин редактори, без нито един източник, които звучат съмнително като съдържание – или пък е невъзможно да се направи преценка, защото примерно са много строго специфична тематика – според мен просто трябва да бъдат изтривани. Като минимум, напълно обосновано би било за всички твърдения да бъдат поискани източници. И, не, не е задължение на останалите редактори да оправят такива статии – задължението за посочване на източници винаги е на първите автори на текст.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:46, 29 март 2026 (UTC) == Бързо изтриване == Кандидат-депутатите вече почват да се рекламират тук. Една сложих [[Чернова:Михаела Доцова|Михаела Доцова]] за бързо, стои си, а и [[Михаела Доцова|нова]] в Основното се е появила. Е, има шаблон молба за доказване на значимостта. Според мен трябва да се трият бързо, а не да им предоставяме възможност да използват Уикипедия до изборите. Мернах и друга (а може и повече да са) в Инкубатора, може и в основното да се се промъкнали. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:51, 29 март 2026 (UTC) : Разбирам и споделям опасенията. Но значимостта е въпрос на преценка – която не е, и според мен не трябва да бъде, в прерогативите на администраторите. Имаме [[У:БИСФ]] т.2, наистина – която всъщност беше предложена от мен навремето – но тя [[Special:Permalink/7046402#Бързо изтриване на реклама и промо статии|има за цел]] просто да не се губи време с особено фрапиращи примери, които не оставят никакво място за дискусия. : Освен това, по мое скромно мнение, както показва [[У:ЗА#Спешно изтриване на статия „Кристиян Иванов“ (У1 и GDPR риск)]], шаблоните за значимост и бавното изтриване понякога се оказват по-добър урок за пиарите, отколкото бързото изтриване. :) : Апропо, съвсем странично, но тази статия е добър пример за проблемите с посочени, но неправилно цитирани източници, за които писах в горната тема за ИИ. В статията беше „цитиран“ Медияпул, които били определели обекта на статията „като юрист с мащабен опит в държавната администрация и законодателната власт“. Но Медияпул всъщност казват, че това определение идва от коалицията – вярно, по тъпия журналистически маниер “ИЗВЪНЗЕМНИ КАЦНАХА ВЧЕРА В 22 ЧАСА НА ЛЕТИЩЕ СОФИЯ! <small>– твърди пернишки клошар</small>“. : Щях да пиша на анонимния редактор за проблема, но осъзнах, че нашите [[У:ЦИ]], [[У:БИ]] и [[У:ВП]] май въобще не обсъждат необходимостта източниците да бъдат цитирани прецизно и правдиво. За пореден път си отбелязвам в списъка със задачи, че е изключително важно тези и други страници да бъдат актуализирани с натрупания опит през изминалите 20-ина години.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:37, 29 март 2026 (UTC) ::За конкретната госпожа - не виждам проблем с източници, а с това, че не отговаря на никой от критериите за значимост, но е тук и си прави (или ѝ правят) реклама - а това по цитираната от теб т. 2 е за бързо, пък и като бонус се случва в предизборна обстановка. Като в изберат за депутатка - да ѝ правят, нали всички такива били значими :). [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:16, 29 март 2026 (UTC) ::: Разбирам желанието за експедитивност, но според мен така поставяме принципите си в риск без ползата да го оправдава. ::: Статиите в инкубатора – където според мен е чудесно място за такива упражнения – не се индексират от Гугъл и търсачките въобще (не съм непременно сигурен за LLM-ите, което става интересна тема, но те така или иначе не се обучават толкова бързо). Заедно с шаблона, който изрично предупреждава, че това не са енциклопедични статии, рискът за употреба на Уикипедия за някаква реклама според мен е доста малък. Ако добавим и шаблоните за спорна значимост, рекламата дори започва да става анти-реклама. ::: Точка 2 просто наистина не беше предвидена за такива случаи. Тук имаме най-малкото статия в Медияпул, на която личността е основен обект: „Началникът на кабинета на екоминистъра се пуска в изборите с листата на Радев“. И това е Медияпул, не някакъв забутан сайт. ::: Достатъчна ли е тая статия за енциклопедична значимост? Според мен не. Но със сигурност имаме статии за други личности, дето не са били обект дори на такава публикация. Така че дори случаят да не е „на кантар“, също така не е от типа „ЕТ Пенчо Шушлеков - Каспичан е най-известният производител на якета в България“. А точно това бяха примерите, за които т.2 беше предназначена. ::: Принципите в английската Уикипедия са доста сходни и, както обикновено, дори по-категорични от нашите. [[:en:WP:NOTCSD]] например изрично изключва значимостта като възможен критерий за бързо изтриване, освен в практически същите случаи като предвидените от нашата точка 2: ''Articles that seem to have obviously non-notable subjects are eligible for speedy deletion only if the article does not give a credible indication of why the subject might be important or significant.'' ::: „ЕТ Пенчо Шушлеков“, който не е посочил нито един източник или може би е посочил собственият си сайт, е точно такъв пример. Статия в утвърдена и популярна медия не е. Изкушаващо е бързо и без излишни усилия да решаваме такива проблеми, но това също е типичен пример за класическото „пътят към ада е постлан с добри намерения“. ::: '''TL;DR:''' Когато статията дори не прави опит да докаже значимост – или го прави по безспорно неубедителен начин („аз съм най-известният в света производител, защото в моя сайт пише така“) – тя наистина следва да се пуска за бързо. В останалите случаи, когато статията има проблеми, следва да се премества в инкубатора, както обичайно постъпваме, или да се пуска по [[У:СИ]]. Статиите от инкубатора не се индексират от търсачките и не създават някаква особена публичност, още по-малко пък полезна – затова за конкретния случай този подход ми се струва по-подходящ. Това, разбира се, е личното ми мнение, и не настоявам, че то е единствено правилно или най-правилно. ::: П.С. Една конкретна причина да отстоявам принципа да не се вменяват на администраторите права и отговорности по съдържанието на статии, включително определянето на значимостта, е че със сигурност могат да се намерят не една и две проблеми статии. Лесно е да се каже „ми не сме ги забелязали“ (а някои дори сме ги забелязали, но просто сме си затворили очите, защото примерно са писани от уважавани колеги, понякога за самите себе си), но това вече уронва авторитета ни. А когато и решението се изтриване се окаже еднолично, обвиненията в „корупция“ в Уикипедия стават съвсем лесни и, за съжаление, убедителни за широката публика. Когато решенията се вземат групово, поне е по-трудно да се представят нещата като „масов заговор“. И това без да броим реалния риск някой ден администратори да започнат да злоупотребяват, ако им дадем повече правомощия и по отношение на съдържанието.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 21:02, 29 март 2026 (UTC) ::::[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]], практиката наистина показва че при самореклама или агресивен ПР (предполагаемо платен) бързото изтриване не решава проблема по-лесно. Най-малкото дава възможност за оплюване на лично администратора който е изтрил статията. ::::Мисля си че конкретно за кандидати за изборни длъжности за които се появяват статии тук в предизборна кампания най-добрият вариант е да се пращат в Инкубатора. Срокът на пребиваване там е достатъчно дълъг за да минат изборите а след тях значимостта е много по-лесна за определяне. Едва ли който и да е ще има желание да се бори за вадене от Инкубатора на статии за неизбрани кандидат-депутати. Особено пък платените ПР-и. ::::Мнения? [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 11:01, 30 март 2026 (UTC) :::::Не съм съвсем убедена, но допускам, че може би сте прави заради дългогодишния ви опит, тъй че ок. Можем да минем към други въпроси – имам идеи към кои, но малко почивка :). --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:39, 30 март 2026 (UTC) == New Rapid Funds in CEE – global support now closer to your local activities == Hi everyone, '''Starting from 1 April 2026''', the CEE Hub will begin reviewing and supporting Rapid Fund applications for Central and Eastern Europe, in close cooperation with the Wikimedia Foundation. This change is part of our shared effort to bring support closer to communities and make the process more accessible and responsive to local contexts. You will still apply through the same system (Fluxx), and WMF will continue handling contracts and fund transfers. What changes is that the CEE Hub becomes your first point of contact, offering guidance, reviewing applications, and staying closer to your ideas throughout the process. We encourage you to reach out to [[:m:User:TRistovski-CEEhub|Toni]], our Grants Specialist before applying. A short conversation can help clarify your idea and make things smoother from the start. * ☝️ Rapid Funds remain open year-round (with possible delays in June and December). * ☝️ For Central Asian communities: the process stays the same – you continue applying directly through WMF. Join our online Q&A session to learn more (same content, two options to join): * 2 April, 5:00 PM CEST (UTC +2; [[:m:Event:CEE Hub Rapid Fund Q&A Nr. 1|register here]]) * 8 April 7:00 PM CEST (UTC +2; [[:m:Event:CEE Hub Rapid Fund Q&A Nr. 2|register here]]) More info & contact: '''[[:m:CEE Hub Rapid Funds|Wikimedia CEE Hub/Rapid Grants]]''' --[[Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 11:21, 31 март 2026 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:TRistovski-CEEhub@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/CEE_Hub&oldid=29670168 --> == Връщане на Петя Абаджиева == Страницата на актрисата от дублажа Петя Абаджиева беше трита многократно по неизвестни за мен причини. Бяха слагани източници, но все един и същ резултат накрая. В момента има предостатъчно такива, на всичко отгоре в края на миналия месец тя получи и наградата Икар за дублаж, което е най-високото постижение в дублажа. Ако и това постижение не е достатъчно, вече не знам какво. Десет години след последното изтриване на страницата предлагам да се върне наново и вместо да пиша текста отначало, просто да се върне последната версия и вече ще допълваме. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 15:59, 5 април 2026 (UTC) :Признавам си, че аз бях този, който я създаде. Но ако нямате нищо против, аз мога да я създам отново. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 08:00, 6 април 2026 (UTC) : Причината за изтриване е ясна: [[Уикипедия:Страници за изтриване/Петя Абаджиева]]. Действително е минало доста време и може да има промяна в значимостта, но трябва да се прегласува. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:16, 6 април 2026 (UTC) :: [[Потребител:Batman tas|Batman tas]], Елисавета Господинова спечели Икар преди нея. Къде е нейната уикипедийна страница? [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 08:37, 10 април 2026 (UTC) ::: [[Потребител:Radiohist|Radiohist]], ако искаш направи нова тема, и на нея ѝ е време. Обаче сега тук се обсъжда за Абаджиева. [[Потребител:Nk|Спас Колев]], къде и какво се изисква от нас да направим? --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 09:54, 10 април 2026 (UTC) :::: Направо я създавайте, а дали ще се гласува отново е друг въпрос. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 15:14, 10 април 2026 (UTC) :::::Аз ще я създам, ако нямате нищо против. Няма да бързате. Оставете го на мен. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 03:27, 11 април 2026 (UTC) :::::: Ако не се прегласува, следва да бъде изтрита. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 07:45, 11 април 2026 (UTC) == Категория:Статии от конкурса ЦИЕ пролет 2026 за международни теми == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:14, 9 април 2026 (UTC) Да се преименува на ''Категория:Статии от конкурса ЦИЕ пролет 2026 на международни теми''. [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 08:33, 8 април 2026 (UTC) :Просто требваше да се премести. Отделно тоя конкурс що не го обявиш на Разговори, както си му е редът бил винаги - да се включват хора. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:39, 8 април 2026 (UTC) :: Разбрах късно къде ми е грешката - Категорията се създава от шаблон. И сега има грешка дори след преместването. :: Колкото да обявяването - Състезанието е международно, а аз не съм организатор на местно ниво. Участвам индивидуално. Ако някой иска да участва също - срокът е до 31 май. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:38, 8 април 2026 (UTC) ois27zuyarca3dzmmj1zuewxmw2xzec 12877096 12877070 2026-04-11T08:57:50Z Rumensz 125859 /* Връщане на Петя Абаджиева */ 12877096 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД. / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Качество и справедливост == „Уикипедия“ винаги е била символ на свободен достъп до знание, доказателство, че колективният труд на хора с всякакви интереси, характери и способности може да изгради нещо от световно значение. Този идеал обаче се запазва само когато се спазват някакви редакторски стандарти. Ако всеки тръгне да кара по своя начин, граденото с много усилия рано или късно ще рухне. През последните дни забелязвам нарастващи тенденции, при които качеството на статии се компрометира – било то чрез непроверени източници, необработен изкуствен интелект, нарушаване на консенсус или връщане на редакции без обосновка. От първия ми ден в „Уикипедия“ се чувствам силно ангажиран с две цели – осигуряване на високо качество и защита на справедливостта. Извън „Уикипедия“ съм ставал свидетел на няколко неформални разговора дали с изкуствения интелект и навлизането му, като цяло, „Уикипедия“ няма да бъде изместена или нейната значимост да започне да затихва. Вместо да преравяш сайта, пускаш един въпрос в чатбот и той ти генерира готово съдържание. Кой ще има търпението да търси информация? Е, оказва се, че сега проектът е по-значим от всякога. Знаете бързите отговори, генерирани от „Гугъл“ например, като зададеш някакъв въпрос – в много от случаите тези отговори се формират именно на базата на „Уикипедия“. Автоматизираните инструменти могат да ускорят създаването на съдържание, но те все още не могат да заместят внимателната проверка и контекстуалната оценка, които човекът може да направи. Знам, че това, което върша, е неблагодарна работа. Отделяш от времето си, оправяш запетаи, букви, коригираш машинни преводи, опазваш проекта от злонамерено съдържание, а на повърхността се вижда само една дребнавост и груба намеса в статиите. Отдаваш часове на доброволческа работа с кауза, жертваш своето време за странични интереси и рядко получаваш признание. Често биваш заклеймяван като педантичен и биваш пренебрегван поради простото неосъзнаване, че именно тези малки, невидими поправки изграждат основата на един надежден информационен ресурс. {| style="border:4px solid #ffb14c; background:#ffddb2;" | [[File:Nuvola apps important orange.svg|64px]] || style="padding-left:6px;" | '''Няма да бъдат правени компромиси!''' Откакто съм тук, се боря основно за две цели – качество и справедливост. Ще продължавам да се боря с пълна отдаденост, с цялата си енергия и доколкото мога. |} Всеки от нас – ученик, студент, пенсионер, адвокат, спортист, художник – носи отговорност да отстоява правилата. Това е проект, който, освен че предоставя информация, има и една много важна социална роля – обучава своите участници на обективност и прозрачност. „Уикипедия“ е платформа за обмен на знания, в която всеки може да научи нещо ново и да сподели своите знания с другите. Това е място, където се изграждат зависимости между поколения и култури. Всеки принос е важен, независимо дали е малък, или голям. За да не бъда съвсем голословен, привеждам няколко примера от последните дни, които според мен и спрямо мен са нечестни. {| class=wikitable ! rowspan=6 | Спас Висулчев | [[Специални:PermaLink/12810926]] | Първоначална версия от Bichoes78 |- | [[Специални:Diff/12810986]] | Първа промяна от Мико, където се съкращава „година“ |- | [[Специални:Diff/12811040]] | Първо връщане от мен според консенсуса |- | [[Специални:Diff/12811231]] | Връщане от Мико |- | [[Специални:Diff/12811364]] | Второ връщане от мен според консенсуса |- | [[Специални:Diff/12811597]] | Второ връщане от Мико с аргумента „не виждам причина“ |- ! rowspan=3 | Юри Юнаков | [[Специални:Diff/12466606]] | Пища Хуфнагел прави спорни промени |- | [[Специални:Diff/12467628]] | Алиса връща спорните промени, за които дотогава аз не знаех |- | [[Специални:Diff/12467633]] | Алиса ме предупреждава на бедедата ми за правилото „Липса на консенсус“ |- ! rowspan=10 | Втората книга на Хитлер | [[Специални:PermaLink/12823028]] | Първоначална версия от Green Entertaiment |- | [[Специални:Diff/12823932]] | Първа промяна от Мико, където се съкращава „година“ |- | [[Специални:Diff/12824226]] | Първо връщане от мен според консенсуса |- | [[Специални:Diff/12824325]] | Спорна редакция от Алиса Селезньова |- | [[Специални:Diff/12824334]] | Връщане от мен според консенсуса |- | [[Специални:Diff/12825166]] | Връщане от Мико без обосновка |- | [[Специални:PermaLink/12825308]] | Разговор на беседата на Мико, в която е помолен да не прави спорни промени, и се четат оправдания като „не виждам причина за съкращението“, въпреки че и двамата сме наясно какъв е консенсусът до момента |- | [[Специални:Diff/12825358]] | Връщане от мен към първоначалния вариант според правилото за липса на консенсус |- | [[Специални:Diff/12825547]] | Връщане от Алиса с аргумента „съкращавани са години, първоначално изписани пълно“ |- | [[Специални:Diff/12825624]] | Връщане от мен с поредно обяснение и посочване на постоянна препратка |- ! rowspan=2 | Тимо К. Мука | [[Специални:Diff/12824563]] | Корекции от мен по статията на Rumensz |- | [[Специални:Diff/12824683]] | Връщане на грешките от Rumensz, въпреки че няколко пъти е обяснено, включително на беседата на статията, кое правило от БЕРОН е следвано |- ! rowspan=3 | Нора Маклинток | [[Специални:Diff/12827685]] | Използване на възвратно притежателно местоимение |- | [[Специални:PermaLink/12828116]] | Аргументация от мен на беседата защо е използвано възвратно притежателно местоимение |- | [[Специални:Diff/12828108]] | Връщане и перифраза от Rumensz, отново с използване на неправилно притежателно местоимение |} Неспазването на установените правила заплашва не само репутацията на конкретни статии, но и целия екосистемен модел на свободно знание. Ще е жалко, ако покрай това се сложи край на едно дългогодишно сътрудничество (да не казвам ''приятелство''), но ако това е цената на справедливостта, ще трябва да я платя. Хората идват и си отиват, парите се връщат, но изгубеното време – не. Аз също съм човек. Правя грешки, всеки ден се уча, затова, ако пропускам нещо, нека някой да ме поправи. Ще понеса срама. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:25, 22 февруари 2026 (UTC) : Преследването на редактори не е нормална форма на изява в един доброволен проект. Това пречи на нормалната работа на редакторите, които искат да създават статиии - като [[Потребител:Krisi tranchev.1999]] или [[Потребител:Luxferuer]], както и много други, и стари и нови. Да не говорим за злоупотребата с шаблона "Източник" (нацвъкан по цяла статия), местене в Чернова, или триене на текст, щото можел да е с авторски права или пък от работа с изкуствен интелект (леле с кого се борим?). Писането на статии е доволно тежка и ангажираща работа, за да идва веднага някой и да търси „под вола теле“ със запетайки и тиренца. Най-добрата насока за редакторите е да си търсят любимата тема и да пишат статии. А ако не могат, защото им е безкарйно трудно, да помагат на новодошлите в Чернова. И пак да спомена - има над 40 000 статии без източници и поне още толкова с много малко. Това е безкрайно поле за разумен доброволен труд. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 10:47, 22 февруари 2026 (UTC) :Няколко изречения от мен: :# Това с разгръщането на съкращения (година, век и т.н.) не е нещо, което непременно влошава качеството, но когато се прави по този начин, който се вижда в примерите по-горе, определено не е в полза на справедливостта. Не мога да приема аргумента на дългогодишни редактори, че щом един не спазвал липсата на консенсус, значи всички трябва да не го спазваме. Това до какво ще доведе в един момент? Неспирни редакторски войни и броене на съмишленици/застъпници и контрасъмишленици/контразастъпници. Допълнително ще направи обстановката в проекта няколко пъти по-враждебна отколкото е сега. И вероятно ще изгони доста читави редактори. Призовавам колегите да се замислят над това. :# Относно корекциите в статиите на наскоро завърналия се редактор, аз съм казвал мнението си и преди. Мисля, че може да се пропускат създадените от него статии и да се отделя внимание на други. Така бих направил аз. Да, може да се сметне като компромис с качеството, но повишаването на качеството зависи от всички редактори, а не само от един определен. След като за въпросния редактор не качеството, а количеството е от значение, така да бъде. И в една такава динамична среда е нормално да не може да се достигне перфектното. Все пак наистина важното е това да не ни губи от времето/енергията и да имаме стимул да допринасяме, пък дори и да е с нещо дребно. Цикълът с повтарящите се конфликти има потенциала да отблъсква редактори... и стари, и нови. :Малко офтопик и отговор до наскоро завърналия се: :* Безпочвените обвинения за преследване е време да спрат. Преследване може да има в нечия глава, но в проект като този е нормално един редактор да отредактира и променя съдържанието, създадено от друг. Нормалните редактори, нови и/или дългогодишни такива, биха го оценили и не биха надигали вой, че ги преследват за всяка една малка промяна. Наистина писането на статии е доволно тежка работа, ако се прави от нулата. И ако се прави така, както си му е редът. С копи-пейст от някъде обаче е доволно лесна работа, а проблемите се набиват на очи мигновено. Да не говорим, че тук се споменават редактори с по 10-годишен стаж (че и повече), които или не са наясно с много от нещата, или се правят, че не са. И не е като да не им е било помагано. Помагано им е. Ама всичко е до време. Не трябва да помагаш на някого, който очевидно не търси помощ, а гледа как да мине метър всеки път. :Като заключение: нищо не е на всяка цена. Проектът ще върви със или без определени редактори, както е вървял и до този момент. Но да, понякога е нужно да се правят компромиси, ако не искаме да си изхабяваме желанието и нервите бързо, а после да смятаме времето за безвъзвратно изгубено. Според мен мантрите '''''всичко или нищо''''', '''''всичко и на всяка цена''''' и '''''аз басма не цепя на никого''''' винаги ще доведат до разочарование в един етап. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 17:32, 22 февруари 2026 (UTC) ::Дадените примери са непълни и подвеждащи. Правя си труда често да ровя, за да върна първоначалния избор на редактора и след мен просто ми се отменя редакцията - ами нормално и аз да следвам същия „принцип“ може би. Изобщо нямам намерение да се навирам в дискусии за псевдопринципност и псевдосправедливост. Обаче щом за едни може, а за други, видиш ли е непримеливо и са несправедливи, е това за мен е '''неприемливо и несправедливо'''.—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 19:44, 22 февруари 2026 (UTC) :::Едва ли повечето от вас ще се съгласят, но определям себе си като принципен човек. Признавам, че допреди месец изобщо не можех да предполагам, че ще говоря за тази тема и точно с тези колеги, но останах крайно разочарован след [[Специални:PermaLink/12812286#Липса на консенсус|този случай]]: {{цб|Нема консенсус [...] означава, че е добре да не се пипа, [...] обаче Пища продължава да си го съкращава, където е изписано целостно, [...] [з]атова и аз зарезах да не ги пипам, [...] започнах да го карам, както смятам за редно - нема смисъл от телеграфния стил със съкращенията.}} Противно на очакванията, аз не се занимавам със следене на редактори и не бях забелязвал проблеми дотогава. Когато обаче започнаха да ми връщат редакциите, реших да се поровя, за да разбера бъркам ли някъде и какъв е консенсусът по въпроса. Забелязах, че Алиса наистина е била по-принципна в подхода си, но също така разкрих редица спорни промени, извършвани главно от Мико, ето примери: :::{| class=wikitable ! rowspan=2 | Милан Смръчка (Завиш) | [[Специални:Diff/11896992/11898038]] | Редакции от Vajsov, анонимни потребители, мен и други |- | [[Специални:Diff/11898070]] | Първа спорна редакция от Мико |- ! rowspan=2 | Свети Йоан Рилски (Лондон) | [[Специални:Diff/12512598/12512773]] | От създаването на статията от PowerBUL до редакция от мен |- | [[Специални:Diff/12512808]] | Спорни редакции от Мико |- ! rowspan=2 | Нераида (дем Алмирос) | [[Специални:Diff/11574086/11576808]] | Редакции от Природата, Алиса и мен |- | [[Специални:Diff/11915870]] | Спорна редакция от Мико |- ! rowspan=2 | Кумбуряна | [[Специални:PermaLink/11542251]] | Първоначална версия от Природата |- | [[Специални:Diff/11916277]] | Спорна редакция от Мико |} :::Моля ви, казвайте, ако нещо бъркам. Идеята не е упреквам някого, а да водим разговор. Посочените колеги уважавам наистина много и сме си помагали не знам колко пъти през годините. Това, че има хора, които са тук от началото на „Уикипедия“ и още работят усилено, за мен е достойно за уважение. Както и преди съм казвал, колкото и да ми е приятно, аз няма да съм вечно тук. Когато реша да си взема по-дълга уикипочивка, това няма да е заради нещо или някого, а просто защото в живота идват други приоритети. Ако някога към някого съм се дъжрал неуважително или съм го обидил, искрено съжалявам. Може би знаете, че обичам да ми казват слабите места, за да се усъвършенствам, така че ще се радвам да чуя обратна връзка. Очаквам същото отношение в замяна – да не се обиждате, ако ви казват някакви неща, защото наистина, погледнато глобално, има далеч по-важни неща. Очаквам също, че както аз се въздържам от спорни промени и както същото се изисква от Пища, по същия начин да се изисква от всички. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:53, 23 февруари 2026 (UTC) ::::Очевидно има нужда от нов консенсус, надявам се да бъде намерен. Да не забравяме, че Уикипедия се основава на доброволство, което освен безвъзмездност означава и добра воля. Благодаря и спорна работа![[Потребител:Litev|Litev]] ([[Потребител беседа:Litev|беседа]]) 06:35, 24 февруари 2026 (UTC) {{od|::::}} '''Абсурд някакъв.''' Намирам това поведение за крайно токсично. Редактори, които са тук от началото на „Уикипедия“, изключително плодовити, уважавани от общността, демонстрират откровено нежелание да се съобразяват с приетия консенсус. {| class=wikitable ! Асен Панчев |- | [[Специални:PermaLink/12509648|Версия от 11:33, 20 февруари 2025]] |- | [[Специални:Diff/12847566|Редакция на Мико от 16:34, 11 март 2026]] |- | [[Специални:Diff/12847658|Редакция на Carbonaro. от 18:09, 11 март 2026]] |- | [[Специални:Diff/12849012|Редакция на Мико от 07:07, 12 март 2026]] |- | [[Специални:Diff/12849018|Редакция на Carbonaro. от 07:12, 12 март 2026]] |- | [[Специални:Diff/12849019|Редакция на Мико от 07:13, 12 март 2026]] |- | [[Специални:Diff/12849115|Редакция на ~2026-15705-11 от 10:32, 12 март 2026]] |- | [[Специални:Diff/12852489|Редакция на Алиса Селезньова от 21:02, 15 март 2026]] |} Надявам се, осъзнавате как изглежда отстрани. Призовавам общността да се вземе в ръце. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:40, 16 март 2026 (UTC) : Парадоксално е, че именно този редактор е написал „да не променяме чуждия текст, моля, благодаря“, а постоянно прави точно обратното. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 10:51, 16 март 2026 (UTC) {{fwiw}} „нека търсим решения на проблемите, не виновни за тях“. Според мен може да е полезно: ; Деперсонализиране. : Разглеждането на проблемите в междуличностен план, дори с цел подобряване на отношенията, често се превръща в „изясняване“. То лесно води до фрагментиране, „коалиране“ и други процеси, които затрудняват намирането на решения. ; Компромиси. : Изключително трудно е да се направи компромис с вътрешното убеждение за „правилност“ – и това важи за всички. В практиката обаче често ''някакъв'' „работещ“ компромис е необходимата първа стъпка към изграждането на доверие. ; Търпение. : Важността му е лесно да бъде подценена. Дори минимален напредък в постигането на съгласие е стъпка в правилната посока. Желанието да се постигне повече и по-бързо, обратно, често води до „тъпчене на едно място“. Съвсем практично погледнато, пътят напред вероятно минава през търсене на някакъв консенсус – дори ако на този етап той е просто да се остави въпросът отворен и да се избягват спорни промени до по-нататъшно обсъждане при по-спокойни условия.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:12, 22 март 2026 (UTC) :За сведение: [[Специални:Diff/12859929|анонимният потребител]] не съм аз. Явно и на други им е омръзнало. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:14, 23 март 2026 (UTC) :: Не искам да натрапвам мнението си, което, в крайна сметка, е просто една възможна гледна точка. Споделям го, защото въпросът така или иначе вече е зададен, а и случайно може да бъде полезно някому. :: Според мен теория на игрите трябва да се изучава още от детската градина. Много неща в света внезапно стават съвсем логични, погледнати през нейната призма. Какви са възможните игрови ходове тук? Силно опростено, има две игрови стратегии: ::; 1. ::: Очертаваме какво е „правилно“ според нас и го отстояваме решително, надявайки се да съберем колкото се може повече привърженици. Ако успеем, опонентите ще бъдат „съкрушени“ било с численото ни мнозинство, било със съвкупната ни „енергичност“, дори ако сме по-малко, но „по-решителни“. Това всъщност е най-често използваната стратегия в подобни ситуации. ::: Тя работи... когато работи. Когато не работи, резултатите не са много хубави, а понякога направо са плачевни. Хора се намразват за години, започват да привиждат телета под волове и въобще настава една прекрасна подозрителност, раздразнителност и въобще познати истории от живота около нас. ::: Отново подчертавам, че това е вероятно най-честата стратегия, особено в по-непосредствени (да го наречем така) общества като из нашия регион – но далеч не само. Аз самият ''много'' пъти съм постъпвал по този начин. Не се изживявам като някакъв съдник, който „никога не е правил така“. ::; 2. ::: Имаме си виждането какво е правилно™, но за цел си поставяме не пряко да го ''наложим'' – а да ''привлечем'' и другите в лоното на правата вяра. Привличането на искрено вярващи в нашата вяра обаче рядко се получава, ако им обясняваме колко са неправи в тяхната си вяра – дори ако сме любезни. Още по-малко пък ако редовно им трошим иконите – при което те в отговор трошат нашите. ::: Вярно е, че може да ги ''принудим'' да приемат вярата ни – да – но това вече е горната точка, не тази. За тази точка е нужно '''търпение''', '''обаяние''', '''позитивност'''. И първо, най-вече, трябва да се изгради доверие. ::: С доверието започва всичко. Когато го има, хората са склонни не само да ни изслушат – но да ни изслушат ''с открити сърца''. Те пак може да не приемат нашата вяра – със сигурност не и от раз. Може и никога да не стане. Но с времето, ако доверието се пази и гради още повече, може и ''сами'' да поискат да приемат вярата ни. Защото ни харесват, уважават, ценят. ::: И най-важното: когато не се чувстват ''притискани'', те имат '''свободата''' вътрешно да си признаят, че, абе, тая вяра май наистина е по-правилна™. :) ::: Хората обичаме свободата си. И мразим да ни я отнемат. :: Редактирането на Уикипедия не е математика. Две плюс две е и три, и четири, и пет. Може би не нула или 1000, но единствен точен отговор рядко има, особено пък „завинаги“. Затова и използвам метафората с вярата – много от „правилата“, в крайна сметка, са въпрос на вяра какво смятаме за ''относително'' най-правилно. :: „Бележки“ или „източници“? „Година“ или „г.“? „Километра“ или ''km''? „Ем Ес Ен Би Си“ или ''MSNBC''? „...и от Сина“ [[Филиокве|или пък не]]? :: Съвсем практично погледнато към конкретния случай, боя се, че след тези тъжни редакторски войни неизбежният резултат ще бъде това, което описах в стратегия #1 по-горе. :: В тази ситуация вече и медиация трудно би помогнала – дори да е от особено уважавана трета страна – поне докато не мине достатъчно време, за да бъде забравено напълно обяснимото раздразнение от случката. :: Ако аз бях в тази ситуация, вероятно щях да престана да настоявам на „правилното“. Вместо това щях – бавно и постепенно – да търся тези теми, в които бих могъл да работя конструктивно с останалите редактори, включително с тези, с които сме били на различни мнения и ожесточено сме спорили. Ако успея с времето да постигна взаимното уважение, за което писах по-горе, може би – може би – бих могъл да се надявам един ден да им дам възможност сами да приемат моето „правилно“ виждане – без въобще аз да им го натяквам. :: Дори да не го постигна, поне бих имал добри отношения с колегите си – което един ден човек може да осъзнае, че е било най-важното. :: Но аз не съм в тази ситуация. И дори не знам дали, ако действително бях, щях да успея да направя това, което сега преценявам за правилно. Отстрани нещата винаги изглеждат различно. И често по-лесни (но не непременно невярно). Затова наистина не твърдя, че това е правилното™ решение. Със сигурност не е най-лесното и очевидно не е решение, обещаващо бърз и категоричен резултат. Просто споделям една от много възможни гледни точки. {{fwiw}}. Дано да бъде полезна. Ако не, надявам се, че и с нищо не е навредила. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:42, 25 март 2026 (UTC) :::Много добре казано, както винаги. [[Специални:Diff/12761626|Не знам дали пишеш бързо, или бавно]], но със сигурност знам, че пишеш ''добре''. Хубаво е да се прави интроспекция от време на време, нещата никога не са само ''истина'' или ''лъжа'', ''правилно'' или ''неправилно'', ''добро'' или ''зло''. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:58, 25 март 2026 (UTC) ::::Понеже виждам, че набезите продължават, и за съжаление, не мисля, че филтър за злоупотреби би могъл да се приложи така, както за „Източници“ и „Бележки“, споделям тук един скрипт за по-лесно откриване на добавени думи, когато се изисква да се проверят много редакции. Ако по някаква причина не съм тук и някой иска да го ползва, изследва или развива. Не единствено и само за този случай, а и за откриването на вандали, като цяло. Не видях друг такъв инструмент, имаме [https://wikipedia.ramselehof.de/wikiblame.php WikiBlame], който търси добавен текст в определена статия, но няма как да търсим добавен текст в приносите на определен потребител, и смятам, че макар да не е перфектен, може да бъде полезен. ::::<syntaxhighlight lang="js"> const stalker = {}; stalker.active = mw.config.values.wgPageName == 'Уикипедия:Stalker'; stalker.revids = []; stalker.diffs = {}; if (stalker.active) stalker_init(); function stalker_init() { document.body.innerHTML = ''; const overlay = document.createElement('div'); overlay.style.cssText = 'position:fixed;top:0;left:0;background:#fff;width:100vw;height:100vh;padding:6px;overflow-y:auto;'; overlay.innerHTML = '<label>Потребител<input name="user"></label><label>Дата<input type="date" name="date"></label><label>Търсен текст<input name="search_string"></label><label><input type="checkbox"> Търси само в текущите версии</label><button>Начало</button> <img id="stalker_spinner" style="display:none;" src="https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/7/73/New_MW_spinner.gif"><div style="overflow:auto;margin-top:8px;"><table id="stalker_results" class="wikitable"></table></div>'; document.body.insertAdjacentHTML('afterbegin', '<style>label{display:block;margin-bottom:6px;}input{display:block;}input[type=checkbox]{display:inline-block;}</style>'); document.body.appendChild(overlay); document.querySelector('input[type=date]').value = new Date().toISOString().substr(0, 10); overlay.querySelector('button').onclick = () => stalk(); } function stalk() { let date = document.querySelector('input[type=date]').value + 'T'; let user = document.querySelector('input[name=user]').value; let toponly = document.querySelector('input[type=checkbox]').checked ? 'top' : ''; stalker.search_string = document.querySelector('input[name=search_string]').value; if(!user) return; document.querySelector('button').disabled=true; document.getElementById('stalker_spinner').style.display = 'inline-block'; new mw.Api().get({ action: 'query', list: 'usercontribs', ucuser: user, ucnamespace: '0', ucshow: toponly, ucstart: date + '23:59:59Z', ucend: date + '00:00:00Z', uclimit: '500' }).then((res) => { for (let i = 0; i < res.query.usercontribs.length; i++) { stalker.revids.push(res.query.usercontribs[i].revid); } checkrevids(); }); } function checkrevids() { if (!stalker.revids.length) { if (stalker.search_string) stalker_filter(stalker.search_string); stalker_show(); return; } revid = stalker.revids.pop(); new mw.Api().get({ action: 'compare', fromrev: revid, torelative: 'prev' }).then((res) => { const element = document.createElement('div'); element.innerHTML = res.compare['*']; stalker.diffs[revid] = []; for (let i of element.querySelectorAll('ins')) stalker.diffs[revid].push(i.textContent); stalker.diffs[revid] = stalker.diffs[revid].join('<br>'); setTimeout(() => { checkrevids(); }, 200); }); } function stalker_filter(str) { for (let i in stalker.diffs) { if (!stalker.diffs[i].includes(str)) delete(stalker.diffs[i]); } } function stalker_show() { for (let i in stalker.diffs) { const tr = document.createElement('tr'); tr.innerHTML = '<td><a href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?diff=' + i + '" target="_blank">Специални:Diff/' + i + '</a></td><td>' + stalker.diffs[i] + '</td>'; document.getElementById('stalker_results').appendChild(tr); } document.getElementById('stalker_spinner').style.display = 'none'; document.querySelector('button').disabled=false; } </syntaxhighlight> ::::Инструкции: Поставя се в [[Специални:MyPage/common.js|common.js]] и се задейства от страницата [[Уикипедия:Stalker]]. Може да се използва и по други начини, например през конзолата на браузъра. Тъй като проверява всяка редакция една по една, може да е малко бавен и има други известни ограничения, които няма да споменавам сега. ::::Знам, че е антиутопично, знам, че не е в духа на „Уикипедия“, но също не е в духа на „Уикипедия“ хора, които са със завиден брой приноси и стаж, да нарушават нейната основополагаща философия. Особено остър подход, когато редактори със значителен авторитет си присвояват правото де факто да налагат своята воля без ограничения. Помните, предполагам, за [[:en:Wikipedia:Wikipedia Signpost/2019-08-30/Opinion|„Уикипедия“ на хърватски]], как малко по малко била завзета и в рамките на десетилетия малка група редактори систематично гонила или заглушавала всички несъгласни, дали чрез блокирания, или чрез други тактики, водещи до тяхното отказване. Помните и за [[Парадокс на толерантността|парадокса на толерантността]]. ::::Въпросът е очевиден – двама редактори играят в комбина и се опитват да наложат стила си в статии, като нито тези статии са писани от тях, нито редакторите са склонни да приемат възраженията на останалите, а продължават с войните. ::::„Уикипедия“ не може да функционира нормално, когато със сила се нарушават основните ѝ норми на уважение и колегиалност. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:21, 31 март 2026 (UTC) :::::Казва го човекът, който с кеф нарушава твърди правила (У:ПТВ например редовно) под фалшив предтекст, несъществуващ в правилата, както неколкократно обяснено, за да връща безогледно към собствена версия единствено на двама редактори, а не към оригиналната. Пфу.—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 21:07, 31 март 2026 (UTC) Какъв е въобще '''предметът''' на спора относно '''съдържанието'''? Защото, освен ако не пропускам нещо, ''в основата си'' това '''е''' именно спор относно някакво съдържание. И, като във всяка редакторска война, свързана с такъв спор, всяка страна смята себе си за абсолютно права. И също, пак като във всяка редакторска война, погледнати отстрани нещата много рядко са черно-бели. Ако има лични нападки или друг директен тормоз – не просто неотстъпчивост – тогава нека обсъждаме поведението на редакторите. Но изясняване '''кой''' колко бил по-крив в една война е загуба на време и нерви за общността – вместо да се изясни '''какво''' би могло да бъде правилно™ или поне да бъде наложено с някакъв консенсус. Така че – за да може общността да бъде полезна – какви са конкретните разногласия? И то наистина точка по точка. Например: * Х смята, че „година“ трябва да се съкращава на „г.“, У смята, че трябва да се изписва с пълна дума; * Х смята, че в изречение от типа (...) трябва да има запетая, У смята, че запетая не е правилна. <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:12, 1 април 2026 (UTC) :Проблемът идва оттам, че: :*Мико и Алиса (които, за да не стават недоразумения, се ползват с голямо уважение пред мен и на които, странично от създалата се ситуация, винаги бих оказал помощ) твърдят, че няма консенсус дали да се пише „г.“, или „година“, затова не е редно безогледно да се променя от едното към другото ([[Специални:Diff/12467633|1]], [[Специални:Diff/11118871|2]], [[Специални:Diff/11105447|3]]). :*Двамата обаче променят от „г.“ на „година“ (в таблиците по-горе, но за ориентация: [[Специални:Diff/12810986|принос от Мико]]). :*Когато аз забелязах тези неща, веднага се намеси чувството ми на справедливост и започнах да връщам спорните редакции ([[Специални:Diff/12824226|пример]]). :*Мико и Алиса започнаха да действат заедно, като връщаха направените промени с аргумента „не виждам причина за съкращението“ ([[Специални:Diff/12825267|1]], [[Специални:PermaLink/12861130|2]]). :Не знам какво целим. Аз ти благодаря, Илиев, че се опитваш да медиираш. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:12, 1 април 2026 (UTC) :: Всъщност „не знам какво целим“ е много точна констатация. Ако въпросът е „година“ или „г.“, дали нямаше да е по-ефективно да го поставим например така: ::<blockquote>''Изглежда има различни мнения дали е подходящо да се съкращава „година“: например „през пролетта на 1912 година“ или „през пролетта на 1912 г.“ Нека да обсъдим какви са аргументите в подкрепа на всеки от вариантите и дали не можем да намерим консенсусно решение, което да се използва навсякъде в статиите. Или пък, ако преценим, че има различни случаи, да препоръчаме подходящ вариант за всеки от тях.''</blockquote> :: Но дали наистина това е ''коренът'' на проблема – или все пак има някакво друго възмущение, което намира израз в този конкретен спор? :: Ще бъда по-прям този път, споделяйки своя личен житейски и професионален опит, включително като вече 14 години администратор в Уикипедия. ::# Отношенията в колективите могат да бъдат сложни, дори когато хората в тях са специално подбирани. Ако не са специално, старателно подбирани за „съвместимост“, отношенията практически ''винаги'' са сложни. ::# Един колектив много лесно може да стане непродуктивен, ако „сложните отношения“ започнат да отнемат повече от времевите и психологически ресурси на колектива, отколкото реалните задачи. ::# Именно това е причината в такива „спонтанни“ колективи да се възприема като добра практика междуличностните отношения да бъдат максимално извън фокуса на внимание: „не обсъждайте редакторите, обсъждайте статиите“. ::# Граници на поведение, разбира се, има, но те съзнателно са поставени сравнително широко: без тормоз, без лични нападки, без злоупотреби, без откровено разрушително поведение. За всичко останало: [[У:ППД|прилагайте презумпцията за добронамереност]]. ::# Работата в такива колективи изисква способност и желание за адаптация към тези техни специфики: човек трябва да е готов да прави компромиси и да не мери твърде прецизно „точността“ на компромисите. :: Не е лесно да се работи в такъв колектив. Наистина. Виждал съм много пъти хора да се възмущават. ''Аз'' съм се възмущавал. Но не съм виждал нито веднъж тези особености да бъдат заобиколени ''успешно''. Успешните колективи са били тези, които, обратно, са се адаптирали към тези свои особености. :: Ще бъда прям и в мнението си какво е реалистично и какво е нереалистично. :: Според мен въпросът за „година“ или „г.“ е хубаво да се постави на обсъждане. Намирането на консенсус вероятно щеше да е трудно дори без междуличностното напрежение, но без дискусия пък консенсус очевидно съвсем няма как да бъде постигнат. Дискусията поне има възможност да бъде в конструктивен дух. Редакторските войни по същността си са деструктивни – не само за Уикипедия, но и за самия колектив. :: И нещо много важно: ''някой'' трябва да направи първата крачка в спирането на вече разразили се войни. Факт е, че се изискват немалка зрялост и сила на духа за тази първа крачка, макар човек да се чувства убеден, че ''другите'' са неправите™. :: Относно поведението на редакторите – това наистина е тема, в която по мое мнение е по-добре да не се дълбае, освен когато има ''сериозни нарушения на основни принципи и ясно разрушително поведение''. Не само че определянето кой точно колко е крив и кой точно колко е прав може да бъде изключително трудно – доколкото въобще някаква истински обективна, безпристрастна преценка е възможна – но и ''нетната'' полза е леко съмнителна. :: Подобни въпроси по принцип могат да се решават чрез Арбитражен комитет, със „справедлив процес“ и уважавани арбитри. Но ''реалната'' практика е по-скоро противоречива: резултатите от тези комитети нерядко са още по-големи препирни, обвинения в пристрастия, отхвърляне на авторитета на комитетите, „прегаряне“ на самите арбитри и пр. :: Разбирам абсолютно „желанието за справедливост“. Но справедливостта наистина изисква тези две неща като минимум: справедлив процес и справедливи арбитри. Без тях нещата неизбежно се превръщат в „моята справедливост срещу твоята справедливост“. А създаването на справедлив процес и намирането на справедливи арбитри въобще не е лесно – по много причини, които далеч надхвърлят обхвата на тази тема. :: Затова в Уикипедия призоваваме „обсъждайте статиите, не редакторите“ и „прилагайте презумпцията за добронамереност“. Това е и моят призив тук.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 21:08, 1 април 2026 (UTC) ::: Защо ми се струва, че лесно се дават препоръки, когато не се пишат статии. Дали ще е '''година''' или '''г.''' е въпрос именно на съдържанието на статията и на предпочитанието на нейния създател. Ако друг редактор не се меси в предпочитанието на създателя, няма и да има конфликт. И именно това е Решението, защото друго решение '''няма''' как да има, няма универсално решение. Няма „първа крачка“, защото такава може да е само принудителна. Има простото Решение - ''Няма да се бъркам в статиите Ви, а ще си гледам моите!'' Да, ама Не. Защото като нямаш „производство“ (каквато е целта на популярната Уикипедия) няма как да се самовъздигаш и мотивираш, съответно почваш да се правиш на уж по-добрия, перфектния - поправки, преследване, набутване на статии в Черновата, триене, шаблончета за щяло и нещяло и пр. Това унищожава „колектива“, който се разпада. Д-р Юнг би трябвало да знае - Когато помагаш на пациента в неговата мания само му вредиш, не му помагаш. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 21:38, 1 април 2026 (UTC) :::: {{цб|Ако друг редактор не се меси в предпочитанието на създателя, няма и да има конфликт. И именно това е Решението (...)}} :::: Според мен тук има една основна грешка: разногласията не са ''неизбежни'' конфликти, които могат да бъдат „решени“ единствено с разчертаване на своеобразни „феодални владения“. Прав сте, разбира се, че ако всеки редактор си „заплюе своето“ и никой друг „не му се меси“, няма да има конфликти. :::: Но няма да има и разногласия – а точно многото и различни мнения са в основата на успеха на Уикипедия. :::: Нещо повече, както пише в [[У:ИИИ]], „многото глави не мислят по-добре просто защото общо имат повече мозъчни клетки от всяка поотделно – те мислят много по-добре, защото ''взаимодействат и взаимно се обогатяват''.“ Същинският проблем не е сблъсъкът на различни мнения – проблемът е този сблъсък да бъде воден по цивилизован, добронамерен и конструктивен начин, в търсене на [[У:КОНС|консенсус]]. :::: И точно към това апелирам – да се търси конструктивният път. Ако трябва да бъда съвсем прям, на практика вариантите за поведение в такива проекти обикновено са три: ::::* '''Адаптация.''' Човек приема, че ще има несъвършенства, компромиси и решения, които не съвпадат напълно с личните му предпочитания. Това е най-трудният подход за отделния редактор, но в дългосрочен план е и най-печелившият – парадоксално, но всъщност закономерно, един заслужил уважение редактор всъщност ''по-лесно'' може да убеждава своите опоненти. ::::* '''Доминация.''' Човек се опитва да наложи собственото си виждане чрез по-голяма неотстъпчивост, по-голяма енергичност или просто по-голяма издръжливост в конфликта. Това понякога работи. Но почти винаги руши. И рядко постига истинско уважение – затова и успехите му рядко са трайни. ::::* '''Изолация.''' Това често е резултатът, когато стремежът към доминация не постигне желания резултат. И то дори когато човек е напълно убеден, че е прав. Защото „всичко или нищо“ понякога води до „нищо“, колкото и да ни се иска да е „всичко“. :::: Така че не – „решението“ не е да си разчертаем „феодалните владения“. Решението е '''да се научим да работим заедно'''.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 00:38, 2 април 2026 (UTC) :::::Ами аз бях готов да обсъдя въпроса и с колегите поотделно, на няколко беседи се опитах да науча каква е практиката тук, защото все пак те са започнали много преди мен. Съжалявам, но вместо разбиране и зряло обяснение срещнах съпротива. :::::Вижте, нямам твърдо мнение. В статиите си съм ползвал и двата варианта. Когато трябва да създам статия на тематика, близка до тази на съответните колеги, без да се замисля, бих ползвал техните предпочитания. Просто защото считам, че така е редно и от уважение към тях. Но съм категорично против във вече създадени статии да се развиват съкращения. Това се изисква и от Пища Хуфнагел примерно, който е правил обратното – да съкращава думи – съветите към него са да не го прави. :::::На мнение съм, че съкращенията са '''оптимално решение''' в българския език. Информацията се предава достатъчно бързо, точно и ясно. :::::{| class=wikitable | През 1928 г. е осъден на една година затвор.<nowiki><ref>ДА – Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 35.</ref></nowiki> || През 1928 година е осъден на една година затвор.<nowiki><ref>Държавен архив – Враца, фонд 617к, опис 1, архивна единица 1, лист 35.</ref></nowiki> |- | Издава стихосбирката „Тишина в мрака“ (1930 г.) и романа „Тайните на Серафим“ (1938 г.).<nowiki><ref>Живот като на сън. София: Просвета, 2013, с. 510 – 511.</ref></nowiki> || Издава стихосбирката „Тишина в мрака“ (1930 година) и романа „Тайните на Серафим“ (1938 година).<nowiki><ref>Живот като на сън. София: Просвета, 2013, страници 510 – 511.</ref></nowiki> |} :::::Същата фактология, излишно натоварване с повече думи, байтове и редове. Особено в таблици и шаблони, където информацията е добре да е структурирана максимално разбираемо, но и максимално кратко. Излишно удължаване на текста особено за хора, ползващи мобилен телефон, където една дума заема една трета от реда. Разбира се, не всички съкращения са подходящи, такива са „зам.-ректор“ и други, които аз лично съм развивал и бих развивал. Очевидно е обаче, че за „година“ няма консенсус и призивът ми към колегите беше да не се сменя. Толкова ли е сложно? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 03:39, 2 април 2026 (UTC) :::::Не, проблемът дойде от там, че Карбонаро връща '''единствено''' моите и на Мико редакции към неговата си версия (към която уж е безразличен) '''независимо дали променят оригинално положение или го възстановяват''', напускайки беседата, когато му стане неудобно, включително и като се включат трети страни, несъгласни с него и продължава да слага думи в устата на редактори (аз поне не видях Мико да твърди някъде такова нещо), нарушавайки постоянно основни правила (У:ПТВ). При това докато тук пише чаршафи какъв кръстоносен поход за справедливост, видиш ли водил. По-токсично и неконструктивно поведение аз не съм виждала от АИА насам и в този псевдоразговор не виждам и особен смисъл извън измиване на ръцете.—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 11:42, 2 април 2026 (UTC) :::::Поне ще помоля Карбонаро за шести път вместо да пише скриптове, за да връща единствено редакциите, които развиват съкращения (някои неразбираеми междувременно), докато ай пи-та и други редактори спокойно си съкращават вече изписани думи (не знам каква справедливост е това преследване само на едните редакции), да си прави труда да проверява какво връща. Знам, че е по-лесно и приятно да се връщат само моите и на Мико редакции ангро, а тези на ай пи-то в Павел Делирадев да се възстановяват, независимо, че половината му съкращения са промяна от оригинала, но без да се проверява внимателно историята отначало кое е промяна и кое е възстановяване (така, както аз правех преди, докато наистина имаше консенсус за непромяна), то всички тези фермани за справедливост бият на шикалкавене само за пред хората (съответно напълно неконструктивно и безсмислено за участие).—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 13:01, 2 април 2026 (UTC) Ще стана досаден с примерите си от инженерството, но това е опитът ми – а и инженерството по същността си е прагматично, така че има какво да научи човек от него. В „билетите“ по софтуерна поддръжка има един термин, който започнах много да харесвам: дали дадено „оплакване“ е '''''actionable'''''. Сиреч, има ли нещо полезно, което '''реалистично''' може да се направи по него. За мен и до момента остава неясно има ли тук нещо действително ''actionable''. Какво точно се очаква от общността? Да „набие канчето“ на Мико и Алиса? Или това на Карбонаро? Да накара администраторите да блокират някого? Да прави таблици с дифове и оценки кой точно колко правилно или погрешно е постъпил? В моите очи това е случай, който поначало ''не би трябвало въобще да е ескалирал дотук''. Лично аз нямам намерение да се ровя по дифове, за да съдя кой бил „виновен“. Не толкова защото не искам, и дори не защото не мога да си позволя времето, а защото крайният резултат пак ''неизбежно'' ще бъде предмет на субективни интерпретации и дори може би нови препирни. И действително дори не става съвсем ясно дали спорът е конкретно за съкращения, или по-скоро за (не)спазване на някакви принципи. И в двата случая обаче аз не виждам много полезни ходове при сегашното развитие. В един момент подобни спорове просто ''започват да струват на проекта повече, отколкото евентуално биха могли да донесат''. По отношение на „принципите“ вече писах по-рано. При ''конкретни'' нарушения на принципи очевидно може да се търси предвидена за тях санкция. Дали администраторите биха сметнали случая за достатъчно ясен, та да наложат такава санкция, очевидно ще „зависи“ – но важното е, че има установени пътища за това. Но за общо „недостатъчно конструктивно поведение“ наистина е трудно било за администраторите, било за общността да влезе в ролята на „госпожата“. ''Реалистичното'', което общността може да направи, според мен са общи призиви в духа на [[У:ППД]], каквито тъй или инак вече бяха дадени. Що се отнася до „съдържанието“ – „година“ или „г.“ – предвид ''вече'' ескалиралото напрежение, аз лично не виждам реалистичен шанс в тази конкретна атмосфера да се стигне до спокойно и смислено обсъждане. Не пречи да се опитва, но лично аз бих отложил дискусията поне с няколко седмици, а може би и месеца. Това е просто моето виждане. Очевидно други редактори могат да виждат нещата различно и да споделят мненията си. Но аз лично не смятам, че тази тема в сегашния ѝ вид може да даде особено полезен резултат, освен ако не се появи нещо същностно различно и действително ''actionable''. И последно, но не по важност. Според мен „адаптивността“ е наистина изключително важна в Уикипедия. Ако след няколко седмици или дори месеци пак четем същата дискусия, значи тази адаптивност или не е сработила, или изобщо не е била проявена. Съзнателно избягвам дори да намеквам ''кой'' трябва да се замисли над това. Не защото нещата са 50:50, а защото това няма да е полезно. И защото ''и аз самият'' ще се замисля, провокиран от тази история, за ''собствената си адаптивност''. Това според мен би било и най-полезният резултат от цялата тема.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:26, 2 април 2026 (UTC) :Наистина много бих се радвал, ако се намесят и други уикипедианци '''и ме коментират'''. Искам конкретни забележки и препоръки относно работата и поведението ми. Изцяло с интроспективна и самокритична цел, повярвяйте ми, не бих изпитал нито грам огорчение. Просто осъзнавам, че наистина може да греша някъде, въпреки че винаги ми е било хубаво да допринасям в „Уикипедия“. Нерядко ядосвам хората със своята намеса тук-там и ще е жалко, ако, докато аз изпитвам удовлетворение по време на престоя си тук, друг изпитва неприязън. В крайна сметка в живота има и други области, където мога да съм полезен. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:18, 2 април 2026 (UTC) ::На думи го докарваш, но е жалко, че поведението ти сочи друго. Може би ако препрочетеш след месец-два [[Беседа:Асен Панчев]] ще разбереш. Това по презумпцията за добронамереност, де - според мен и сега го разбираш.—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 14:33, 2 април 2026 (UTC) :::Аз като безразлична по спора за г./година се бях включила точно в посочената беседа – след като бях прегледала внимателно историите на тази и още една статия (толкова време мога да отделя) – в опит да покажа на Карбонаро как изглеждат редакциите му отстрани, но той ме обвини, че не съм го харесвала. Което не е отговор по същество. Та затова и тук до момента си траех. Факт, че не харесвам подобни редакции и не приемам твърдения, че в Уикипедия много хора мълчали от страх и той им е изразител на позициите (впрочем беседата за Висулчев е показателна за обратното). В Уикипедия дори твърде много хора пишат и ръсят обвинения за щяло и нещяло и търпимостта е голяма. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:35, 2 април 2026 (UTC) :::Аз ще си спестя да те коментирам, въпреки че си имам мнение. Само ще те насоча към размисъл дали голяма част от възникналите конфликти не се дължат на най-обикновен [[Уикипедия:Уикихолизъм|уикихолизъм]], който съчетан с твоя перфекционизъм не води до негативни резултати. Почти всички дългогодишни редактори сме минали по някакъв начин през тази фаза и знаем, че не води до нищо добро.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 06:02, 3 април 2026 (UTC) == Уикисреща == Понеже обещах днеска бира и реших да погледнем и оп, гледам миналата година сме пропуснали. Само казвам... [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 17:44, 25 март 2026 (UTC) :+1 от мене тогаз. [[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 20:19, 25 март 2026 (UTC) : Да, време е. Аз май и последните 1-2 съм пропуснал (по странични причини). --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:33, 26 март 2026 (UTC) :: Някаква дата и час нещо или няколко опции?--[[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] ([[Потребител беседа:Ilikeliljon|беседа]]) 18:19, 26 март 2026 (UTC) :Добре си се сетил, и аз бих се включила. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 20:16, 28 март 2026 (UTC) == Консенсус за пояснителни страници? == Здравейте, обсъждано ли е някога и постиган ли е консенсус за вписване в статиите за личности не само на пояснителните страници за личности с едно и също име и фамилия – напр. [[Георги Атанасов]], ами и на пояснителните страници за фамилии – в случая [[Атанасов]], а също и [[Георги (българи)|Георги]] (преди време една сътрудничка се опита да въведе и това). Питам във връзка с текущите редакции на друга сътрудничка. Получава се нещо като това – [[Георги Атанасов (индустриалец)]], но още не е в пълния си разцвет, който ще се постигне при добавянето и на пояснителната за Георги. Аз лично съм против. [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 15:08, 27 март 2026 (UTC) :Не помня да е имало формално обсъждане, но това не е първият случай. Преди време се случваше нещо подобно и тогава аз предупредих редактиращия, че подобно затрупване с пояснителни страници е ненужно. Че даже и вредно. Оставя се само тази пояснителна, която е най-малко двусмислена и най-необходима в ситуацията. За конкретния пример това е [[Георги Атанасов]]. Сходно на категориите: поставя се само най-дълбоката подкатегория, която дава най-точна представа. :Ще се опитам да изровя този предходен случай и да дам препратки, за да стане ясно тогава какво сме мъдрили... ако си спомня кога беше, с кого беше и т.н. [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]] [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 16:07, 27 март 2026 (UTC) :: Хаха, спомних си. Било е с [[Потребител:Xunonotyk|потребител Xunonotyk]]. [[Special:Permalink/12625083#Пояснителни|Не е било голямо умуване]]. Той е приел веднага забележката. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 16:17, 27 март 2026 (UTC) : Колегиален пинг към {{@|Dieda30}}, за да е наясно, че в момента се дискутират неща, свързани с нейни редакции. : И да вметна, че може би е добре да се преустановят подобни редакции до намирането на някакъв консенсус. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 16:23, 27 март 2026 (UTC) ::На въпроса: не, няма консенсус и също мисля, че не трябва да се прави едновременно за „Георги Атанасов“, „Георги“ и „Атанасов“, както е в случая. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:26, 28 март 2026 (UTC) : Да, излишно е. Нормалната ситуация е: в статията ''Иван Иванов (човек)'' препратка към ''Иван Иванов (пояснение)''; след това в ''Иван Иванов (пояснение)'' препратка към ''Иванов (пояснение)''. : (В скоби и лично според мен - но това май е далеч от консенсуса - дори в ''Иван Иванов (човек)'' е излишно да има препратка към ''Иван Иванов (пояснение)''. Това е наложително само при основно значение (''Иван Иванов''), за да се осигури достъп до останалите статии. Логиката ми: ако някой търси ''Георги Атанасов (индустриалец)'', със сигурност не е тръгнал да чете за алпиниста; обратно, ако търси ''Тодор Живков'', не е напълно изключено да има предвид и фолклориста - затова му даваме бърз достъп до вторичните значения.) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:59, 28 март 2026 (UTC) == ИИ в Уикипедия == Наскоро се коментираше използването на изкуствен интелект при писането на статии, затова споделям последната [[:en:Wikipedia:Writing_articles_with_large_language_models|промяна в правилата за работа на английската Уикипедия]]. Поздрави, [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 20:14, 28 март 2026 (UTC) : В такъв случай необходимо ли е да добавим правилото (и двете изключения) в [[У:ИИИ|есето относно използването на изкуствения интелект]]? Или по-скоро си имаме собствени правила? --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 21:23, 28 март 2026 (UTC) ::Според мен общността на съответната езикова версия си взима самостоятелно решение; в английската версия това явно е било сериозен проблем и доста време са дискутирали как да подходят. При нас не съм убедена, че има предпоставки за пълен бан към този момент, споделих просто за инфо. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 21:30, 28 март 2026 (UTC) :::Интересно са подходили. Благодарност за споделянето, Elizaiv22! Обикновено не сме задължени да се съобразяваме с която и да е езикова версия. При нас повечето клоняха към разрешаване, но с повишено внимание. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 21:55, 28 март 2026 (UTC) :::: Нашето есе всъщност казва принципно същото като правилото в английската, просто не толкова ясно отграничено и не толкова категорично забранено за „потенциално опасните“ употреби. :::: Моето лично мнение е, че разбирам „сентимента“ на забраните, но ги намирам за непрактични. Тези забрани са все едно да се забрани на велосипедисти в парка да надвишават 20 км/ч. На теория звучи добре, но докато няма механизъм, с който скоростта да бъде реално измервана, подобно правило е „врата в полето“. По-лошо, може да доведе до препирни дали велосипедист наистина е нарушил забраната „на око“, или пък не. Както в нашето есе са дадени примери, не само ние хората, но и самият изкуствен интелект се оказва затруднен да разпознае дали нещо е писано от (друг) ИИ или от човек. :::: Същинският проблем в крайна сметка не е ИИ. Същинският проблем е небрежността (или дори направо недобросъвестността) по отношение на точността на информацията и прецизността на източниците. ИИ просто прави по-лесно „човек да се обърка“. Ние сме предупредили за това редакторите – както и че те винаги носят отговорността, независимо дали са ползвали ИИ или не. Това решава проблема с липсата на „радари за измерване на скоростта на велосипеди в парка“, защото ние не забраняваме някаква скорост. Ние просто казваме: ако ударите някого сериозно с велосипеда си – незаисимо дали сте карали бързо или бавно – повече няма да карате; вие си правете сметката как ще карате. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:35, 29 март 2026 (UTC) :В английската уикипедия като най-голямата, в която буквално има статии за всичко проблемът едва ли има нещо общо с по-малките уикипедии като нашата. Стига да се използва по правилен начин аз не виждам никакъв проблем с ИИ, който улеснява адски много нещата. Под „правилен“ разбира се визирам използването като помощен метод, а не като генератор на статии без никаква или минимална човешка намеса.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 11:33, 29 март 2026 (UTC) :: Всъщност не е ясно каква е забраната. Може да се ползва, но от човек, а и „Превод на съдържание“ всъщност е на база ИИ. Гугъл работи с ИИ и дава дава освен текст и източници за него. „Грокипедия“ на ИИ направи това, което Уикипедия направи за години, при това, ако имате поглед, го прави с източници и прави текущи поправки, ако има грешки. В миналото са забранявали, машини, коли, самолети и какво ли не, вкл. АЕЦ, но „борбата с вятърни мелници“ винаги е в полза на мелниците. Сегашният ИИ е само в началото, Гроки е първата на ИИ, ами в бъдещето? При правилни въпроси и уточнения ИИ е добър помощник. Така че всичко е до разумното му ползване, а не до забрани или шаблончета. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 12:22, 29 март 2026 (UTC) ::: „Грок“ и “Грокипедия“ са едни от най-лошите примери за „успехи“ на ИИ. ::: Дори да оставим настрана специфичния мироглед на Мъск в основата им, Грокипедия въобще не е „създадена от ИИ за нула време, докато на човеците им са били нужни 20+ години за Уикипедия“. Грокипедия е '''копие''' на Уикипедия, в което просто на Грок му е било възложено да пренапише части от статиите по '''правилен™''' начин. ::: Иначе с Вас сме на сходно мнение, че ИИ е просто инструмент и от хората зависи как ще го използват. Но на мен лично ми се струва, че също има твърде много хайп – казано на прост български: силно преувеличаване на „успехите“ – който може да заблуди някои хора да се предоверят на ИИ. Не всеки може да си позволи да следи отблизо развитието на ИИ или да има опит с него, та да познава добре и ограниченията му. ::: Точно по тази причина на „ИИ си дава и текст, и източници“ е обърнато специално внимание в [[У:ИИИ]]. ::: Ние даваме свобода и кредит на доверие на редакторите да използват ИИ отговорно. Но също ги предупреждаваме да не се увличат по хайпа и да са наясно, че ИИ има много ограничения. И че ако ИИ ги „подведе“, те ще понесат '''пълната отговорност'''. Която, за фалшиво цитиране на източници, за мен лично е безрочно блокиране още при първо сериозно нарушение. Едно погрешно цитиране може да мине за неволна грешка, но цяла статия с фалшиви източници – „ама той Гугъл/Грок/ЧатГПТ/... ми ги даде така!?!“ – вече е непростима немарливост или просто мързел (ако не и направо осъзната недобросъвестност). Ние честно предупреждаваме редакторите за това. ::: Относно английската, на мен лично ми се струва ясно казано какво е забранено – внасянето на '''собствено съдържание''' от ИИ, независимо дали подкрепено с източници от ИИ или не. Същото, за което ние предупреждаваме, че е изключително рисково и може да доведе до блокиране, ако се окаже проблемно. Изключенията от забраната са промени по стил, граматика и подобни (copyediting), както и преводите, които се предполага просто да „копират“ писаното от човеци на друг език, без да влагат „творчество“. ::: Като цяло, наистина, имаме голямо припокриване между английското правило и нашето У:ИИИ, като изключим изричната забрана в английската, която при нас е предупреждение за възможните сериозни санкции при проблеми. Това припокриване е очаквано, защото, доколкото имам наблюдения върху областта, то отразява настоящия консенсус относно реалните възможности и ограничения на ИИ. Когато разработваните в момента модели, имащи за цел да разбират ''физичния'' свят, станат реалност, нещата може би ще се променят. Но това все още остава в сферата на изследванията.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:27, 29 март 2026 (UTC) ::::Честно да си кажа, не знам доколко уикипедианците „понасят пълната отговорност“, но вече няколко пъти се случва да предлагам директно изплюти текстове без източници, без проверка, с шаблонни изрази за бързо изтриване (случайни примери: [[Специални:Diff/12842233|1]], [[Специални:Diff/12842225|2]]) и да минат седем дена, без да има развитие, и по правилата шаблонът да трябва да се премахне. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:43, 29 март 2026 (UTC) ::::: Но това е съществено различно. Текстове без източници се въвеждат ежедневно в Уикипедия. Те също са досадни и могат да бъдат, разбира се, неверни или подвеждащи. Но поне не се опитват да създадат заблуждение, че са благонадеждни – те директно си казват, с липсата на източници, че са неблагонадеждни. ::::: Доколко е редно да се допуска информация без източници в Уикипедия очевидно е въпрос на дискусия. Лично аз съм привърженик на баланса „по-добре по-малко, но по-качествено“. Но има доста мнения в обратната посока: че е по-добре редактирането в Уикипедия да бъде по-лесно, за да се привличат повече потенциални редактори, пък те с времето вече да се научат „как е правилно“. ::::: Но не е ли все пак едно и също? Какво значение има дали са посочени или не източници, ако информацията е невярна? ::::: Съществената разлика е в '''доверието'''. Информацията без източници очевидно не е била проверена. Една от причините такава информация да не бъде изтривана е, че друг редактор би могъл да забележи липсата на източник, да направи сам проверка, и съответно или да добави благонадежден източник, или да я поправи (с източник) или пък изтрие. ::::: Когато обаче за информация вече са посочени източници, това първо заблуждава останалите редактори, че информацията е вече проверена, и, второ, заблуждава читателите. Защото тези от тях, които познават малко Уикипедия, са нясно с това, че „на Уикипедия може да се вярва, въпреки, че всеки може да пише, защото се изискват благонадеждни източници“. И макар възможността за проверка всъщност да насърчава читателите ''реално'' да проверяват информацията, мога да се обзаложа, че повечето, които обръщат внимание на източниците, просто се задоволяват с това, че са посочени, но едва ли реално ги отварят (да не говорим пък когато източниците са трудни за проверка, като онези сръбски вестници от XIX век, дето беше „цитирал“ АИА веднъж). ::::: Това са леко педантични, но важни уточнения. Мнението ми за сурови наказания се отнася единствено до фалшифицирането на източници – не до непосочването (да не говорим, че и аз понякога не цитирам източници по най-различни причини, къде основателни, къде не толкова). ::::: А какво да се прави с такива статии? Според мен просто трябва все пак да сме една идея по-взискателни към източниците. Може и да не искаме източник буквално за всяко изречение, но изпраскани цели статии от анонимни или недоказали се по никакъв начин редактори, без нито един източник, които звучат съмнително като съдържание – или пък е невъзможно да се направи преценка, защото примерно са много строго специфична тематика – според мен просто трябва да бъдат изтривани. Като минимум, напълно обосновано би било за всички твърдения да бъдат поискани източници. И, не, не е задължение на останалите редактори да оправят такива статии – задължението за посочване на източници винаги е на първите автори на текст.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:46, 29 март 2026 (UTC) == Бързо изтриване == Кандидат-депутатите вече почват да се рекламират тук. Една сложих [[Чернова:Михаела Доцова|Михаела Доцова]] за бързо, стои си, а и [[Михаела Доцова|нова]] в Основното се е появила. Е, има шаблон молба за доказване на значимостта. Според мен трябва да се трият бързо, а не да им предоставяме възможност да използват Уикипедия до изборите. Мернах и друга (а може и повече да са) в Инкубатора, може и в основното да се се промъкнали. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:51, 29 март 2026 (UTC) : Разбирам и споделям опасенията. Но значимостта е въпрос на преценка – която не е, и според мен не трябва да бъде, в прерогативите на администраторите. Имаме [[У:БИСФ]] т.2, наистина – която всъщност беше предложена от мен навремето – но тя [[Special:Permalink/7046402#Бързо изтриване на реклама и промо статии|има за цел]] просто да не се губи време с особено фрапиращи примери, които не оставят никакво място за дискусия. : Освен това, по мое скромно мнение, както показва [[У:ЗА#Спешно изтриване на статия „Кристиян Иванов“ (У1 и GDPR риск)]], шаблоните за значимост и бавното изтриване понякога се оказват по-добър урок за пиарите, отколкото бързото изтриване. :) : Апропо, съвсем странично, но тази статия е добър пример за проблемите с посочени, но неправилно цитирани източници, за които писах в горната тема за ИИ. В статията беше „цитиран“ Медияпул, които били определели обекта на статията „като юрист с мащабен опит в държавната администрация и законодателната власт“. Но Медияпул всъщност казват, че това определение идва от коалицията – вярно, по тъпия журналистически маниер “ИЗВЪНЗЕМНИ КАЦНАХА ВЧЕРА В 22 ЧАСА НА ЛЕТИЩЕ СОФИЯ! <small>– твърди пернишки клошар</small>“. : Щях да пиша на анонимния редактор за проблема, но осъзнах, че нашите [[У:ЦИ]], [[У:БИ]] и [[У:ВП]] май въобще не обсъждат необходимостта източниците да бъдат цитирани прецизно и правдиво. За пореден път си отбелязвам в списъка със задачи, че е изключително важно тези и други страници да бъдат актуализирани с натрупания опит през изминалите 20-ина години.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:37, 29 март 2026 (UTC) ::За конкретната госпожа - не виждам проблем с източници, а с това, че не отговаря на никой от критериите за значимост, но е тук и си прави (или ѝ правят) реклама - а това по цитираната от теб т. 2 е за бързо, пък и като бонус се случва в предизборна обстановка. Като в изберат за депутатка - да ѝ правят, нали всички такива били значими :). [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:16, 29 март 2026 (UTC) ::: Разбирам желанието за експедитивност, но според мен така поставяме принципите си в риск без ползата да го оправдава. ::: Статиите в инкубатора – където според мен е чудесно място за такива упражнения – не се индексират от Гугъл и търсачките въобще (не съм непременно сигурен за LLM-ите, което става интересна тема, но те така или иначе не се обучават толкова бързо). Заедно с шаблона, който изрично предупреждава, че това не са енциклопедични статии, рискът за употреба на Уикипедия за някаква реклама според мен е доста малък. Ако добавим и шаблоните за спорна значимост, рекламата дори започва да става анти-реклама. ::: Точка 2 просто наистина не беше предвидена за такива случаи. Тук имаме най-малкото статия в Медияпул, на която личността е основен обект: „Началникът на кабинета на екоминистъра се пуска в изборите с листата на Радев“. И това е Медияпул, не някакъв забутан сайт. ::: Достатъчна ли е тая статия за енциклопедична значимост? Според мен не. Но със сигурност имаме статии за други личности, дето не са били обект дори на такава публикация. Така че дори случаят да не е „на кантар“, също така не е от типа „ЕТ Пенчо Шушлеков - Каспичан е най-известният производител на якета в България“. А точно това бяха примерите, за които т.2 беше предназначена. ::: Принципите в английската Уикипедия са доста сходни и, както обикновено, дори по-категорични от нашите. [[:en:WP:NOTCSD]] например изрично изключва значимостта като възможен критерий за бързо изтриване, освен в практически същите случаи като предвидените от нашата точка 2: ''Articles that seem to have obviously non-notable subjects are eligible for speedy deletion only if the article does not give a credible indication of why the subject might be important or significant.'' ::: „ЕТ Пенчо Шушлеков“, който не е посочил нито един източник или може би е посочил собственият си сайт, е точно такъв пример. Статия в утвърдена и популярна медия не е. Изкушаващо е бързо и без излишни усилия да решаваме такива проблеми, но това също е типичен пример за класическото „пътят към ада е постлан с добри намерения“. ::: '''TL;DR:''' Когато статията дори не прави опит да докаже значимост – или го прави по безспорно неубедителен начин („аз съм най-известният в света производител, защото в моя сайт пише така“) – тя наистина следва да се пуска за бързо. В останалите случаи, когато статията има проблеми, следва да се премества в инкубатора, както обичайно постъпваме, или да се пуска по [[У:СИ]]. Статиите от инкубатора не се индексират от търсачките и не създават някаква особена публичност, още по-малко пък полезна – затова за конкретния случай този подход ми се струва по-подходящ. Това, разбира се, е личното ми мнение, и не настоявам, че то е единствено правилно или най-правилно. ::: П.С. Една конкретна причина да отстоявам принципа да не се вменяват на администраторите права и отговорности по съдържанието на статии, включително определянето на значимостта, е че със сигурност могат да се намерят не една и две проблеми статии. Лесно е да се каже „ми не сме ги забелязали“ (а някои дори сме ги забелязали, но просто сме си затворили очите, защото примерно са писани от уважавани колеги, понякога за самите себе си), но това вече уронва авторитета ни. А когато и решението се изтриване се окаже еднолично, обвиненията в „корупция“ в Уикипедия стават съвсем лесни и, за съжаление, убедителни за широката публика. Когато решенията се вземат групово, поне е по-трудно да се представят нещата като „масов заговор“. И това без да броим реалния риск някой ден администратори да започнат да злоупотребяват, ако им дадем повече правомощия и по отношение на съдържанието.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 21:02, 29 март 2026 (UTC) ::::[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]], практиката наистина показва че при самореклама или агресивен ПР (предполагаемо платен) бързото изтриване не решава проблема по-лесно. Най-малкото дава възможност за оплюване на лично администратора който е изтрил статията. ::::Мисля си че конкретно за кандидати за изборни длъжности за които се появяват статии тук в предизборна кампания най-добрият вариант е да се пращат в Инкубатора. Срокът на пребиваване там е достатъчно дълъг за да минат изборите а след тях значимостта е много по-лесна за определяне. Едва ли който и да е ще има желание да се бори за вадене от Инкубатора на статии за неизбрани кандидат-депутати. Особено пък платените ПР-и. ::::Мнения? [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 11:01, 30 март 2026 (UTC) :::::Не съм съвсем убедена, но допускам, че може би сте прави заради дългогодишния ви опит, тъй че ок. Можем да минем към други въпроси – имам идеи към кои, но малко почивка :). --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:39, 30 март 2026 (UTC) == New Rapid Funds in CEE – global support now closer to your local activities == Hi everyone, '''Starting from 1 April 2026''', the CEE Hub will begin reviewing and supporting Rapid Fund applications for Central and Eastern Europe, in close cooperation with the Wikimedia Foundation. This change is part of our shared effort to bring support closer to communities and make the process more accessible and responsive to local contexts. You will still apply through the same system (Fluxx), and WMF will continue handling contracts and fund transfers. What changes is that the CEE Hub becomes your first point of contact, offering guidance, reviewing applications, and staying closer to your ideas throughout the process. We encourage you to reach out to [[:m:User:TRistovski-CEEhub|Toni]], our Grants Specialist before applying. A short conversation can help clarify your idea and make things smoother from the start. * ☝️ Rapid Funds remain open year-round (with possible delays in June and December). * ☝️ For Central Asian communities: the process stays the same – you continue applying directly through WMF. Join our online Q&A session to learn more (same content, two options to join): * 2 April, 5:00 PM CEST (UTC +2; [[:m:Event:CEE Hub Rapid Fund Q&A Nr. 1|register here]]) * 8 April 7:00 PM CEST (UTC +2; [[:m:Event:CEE Hub Rapid Fund Q&A Nr. 2|register here]]) More info & contact: '''[[:m:CEE Hub Rapid Funds|Wikimedia CEE Hub/Rapid Grants]]''' --[[Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 11:21, 31 март 2026 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:TRistovski-CEEhub@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/CEE_Hub&oldid=29670168 --> == Връщане на Петя Абаджиева == Страницата на актрисата от дублажа Петя Абаджиева беше трита многократно по неизвестни за мен причини. Бяха слагани източници, но все един и същ резултат накрая. В момента има предостатъчно такива, на всичко отгоре в края на миналия месец тя получи и наградата Икар за дублаж, което е най-високото постижение в дублажа. Ако и това постижение не е достатъчно, вече не знам какво. Десет години след последното изтриване на страницата предлагам да се върне наново и вместо да пиша текста отначало, просто да се върне последната версия и вече ще допълваме. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 15:59, 5 април 2026 (UTC) :Признавам си, че аз бях този, който я създаде. Но ако нямате нищо против, аз мога да я създам отново. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 08:00, 6 април 2026 (UTC) : Причината за изтриване е ясна: [[Уикипедия:Страници за изтриване/Петя Абаджиева]]. Действително е минало доста време и може да има промяна в значимостта, но трябва да се прегласува. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:16, 6 април 2026 (UTC) :: [[Потребител:Batman tas|Batman tas]], Елисавета Господинова спечели Икар преди нея. Къде е нейната уикипедийна страница? [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 08:37, 10 април 2026 (UTC) ::: [[Потребител:Radiohist|Radiohist]], ако искаш направи нова тема, и на нея ѝ е време. Обаче сега тук се обсъжда за Абаджиева. [[Потребител:Nk|Спас Колев]], къде и какво се изисква от нас да направим? --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 09:54, 10 април 2026 (UTC) :::: Направо я създавайте, а дали ще се гласува отново е друг въпрос. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 15:14, 10 април 2026 (UTC) :::::Аз ще я създам, ако нямате нищо против. Няма да бързате. Оставете го на мен. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 03:27, 11 април 2026 (UTC) :::::: Ако не се прегласува, следва да бъде изтрита. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 07:45, 11 април 2026 (UTC) ::::::: И кое точно ще се „прегласува“ - старото или новото? Всяко си е за себе си. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 08:57, 11 април 2026 (UTC) == Категория:Статии от конкурса ЦИЕ пролет 2026 за международни теми == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:14, 9 април 2026 (UTC) Да се преименува на ''Категория:Статии от конкурса ЦИЕ пролет 2026 на международни теми''. [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 08:33, 8 април 2026 (UTC) :Просто требваше да се премести. Отделно тоя конкурс що не го обявиш на Разговори, както си му е редът бил винаги - да се включват хора. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:39, 8 април 2026 (UTC) :: Разбрах късно къде ми е грешката - Категорията се създава от шаблон. И сега има грешка дори след преместването. :: Колкото да обявяването - Състезанието е международно, а аз не съм организатор на местно ниво. Участвам индивидуално. Ако някой иска да участва също - срокът е до 31 май. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:38, 8 април 2026 (UTC) 0saax6jw0615ucfhh3skq7zhi1skq4s 12877189 12877096 2026-04-11T11:34:08Z Iliev 47135 /* Връщане на Петя Абаджиева */ re 12877189 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД. / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Качество и справедливост == „Уикипедия“ винаги е била символ на свободен достъп до знание, доказателство, че колективният труд на хора с всякакви интереси, характери и способности може да изгради нещо от световно значение. Този идеал обаче се запазва само когато се спазват някакви редакторски стандарти. Ако всеки тръгне да кара по своя начин, граденото с много усилия рано или късно ще рухне. През последните дни забелязвам нарастващи тенденции, при които качеството на статии се компрометира – било то чрез непроверени източници, необработен изкуствен интелект, нарушаване на консенсус или връщане на редакции без обосновка. От първия ми ден в „Уикипедия“ се чувствам силно ангажиран с две цели – осигуряване на високо качество и защита на справедливостта. Извън „Уикипедия“ съм ставал свидетел на няколко неформални разговора дали с изкуствения интелект и навлизането му, като цяло, „Уикипедия“ няма да бъде изместена или нейната значимост да започне да затихва. Вместо да преравяш сайта, пускаш един въпрос в чатбот и той ти генерира готово съдържание. Кой ще има търпението да търси информация? Е, оказва се, че сега проектът е по-значим от всякога. Знаете бързите отговори, генерирани от „Гугъл“ например, като зададеш някакъв въпрос – в много от случаите тези отговори се формират именно на базата на „Уикипедия“. Автоматизираните инструменти могат да ускорят създаването на съдържание, но те все още не могат да заместят внимателната проверка и контекстуалната оценка, които човекът може да направи. Знам, че това, което върша, е неблагодарна работа. Отделяш от времето си, оправяш запетаи, букви, коригираш машинни преводи, опазваш проекта от злонамерено съдържание, а на повърхността се вижда само една дребнавост и груба намеса в статиите. Отдаваш часове на доброволческа работа с кауза, жертваш своето време за странични интереси и рядко получаваш признание. Често биваш заклеймяван като педантичен и биваш пренебрегван поради простото неосъзнаване, че именно тези малки, невидими поправки изграждат основата на един надежден информационен ресурс. {| style="border:4px solid #ffb14c; background:#ffddb2;" | [[File:Nuvola apps important orange.svg|64px]] || style="padding-left:6px;" | '''Няма да бъдат правени компромиси!''' Откакто съм тук, се боря основно за две цели – качество и справедливост. Ще продължавам да се боря с пълна отдаденост, с цялата си енергия и доколкото мога. |} Всеки от нас – ученик, студент, пенсионер, адвокат, спортист, художник – носи отговорност да отстоява правилата. Това е проект, който, освен че предоставя информация, има и една много важна социална роля – обучава своите участници на обективност и прозрачност. „Уикипедия“ е платформа за обмен на знания, в която всеки може да научи нещо ново и да сподели своите знания с другите. Това е място, където се изграждат зависимости между поколения и култури. Всеки принос е важен, независимо дали е малък, или голям. За да не бъда съвсем голословен, привеждам няколко примера от последните дни, които според мен и спрямо мен са нечестни. {| class=wikitable ! rowspan=6 | Спас Висулчев | [[Специални:PermaLink/12810926]] | Първоначална версия от Bichoes78 |- | [[Специални:Diff/12810986]] | Първа промяна от Мико, където се съкращава „година“ |- | [[Специални:Diff/12811040]] | Първо връщане от мен според консенсуса |- | [[Специални:Diff/12811231]] | Връщане от Мико |- | [[Специални:Diff/12811364]] | Второ връщане от мен според консенсуса |- | [[Специални:Diff/12811597]] | Второ връщане от Мико с аргумента „не виждам причина“ |- ! rowspan=3 | Юри Юнаков | [[Специални:Diff/12466606]] | Пища Хуфнагел прави спорни промени |- | [[Специални:Diff/12467628]] | Алиса връща спорните промени, за които дотогава аз не знаех |- | [[Специални:Diff/12467633]] | Алиса ме предупреждава на бедедата ми за правилото „Липса на консенсус“ |- ! rowspan=10 | Втората книга на Хитлер | [[Специални:PermaLink/12823028]] | Първоначална версия от Green Entertaiment |- | [[Специални:Diff/12823932]] | Първа промяна от Мико, където се съкращава „година“ |- | [[Специални:Diff/12824226]] | Първо връщане от мен според консенсуса |- | [[Специални:Diff/12824325]] | Спорна редакция от Алиса Селезньова |- | [[Специални:Diff/12824334]] | Връщане от мен според консенсуса |- | [[Специални:Diff/12825166]] | Връщане от Мико без обосновка |- | [[Специални:PermaLink/12825308]] | Разговор на беседата на Мико, в която е помолен да не прави спорни промени, и се четат оправдания като „не виждам причина за съкращението“, въпреки че и двамата сме наясно какъв е консенсусът до момента |- | [[Специални:Diff/12825358]] | Връщане от мен към първоначалния вариант според правилото за липса на консенсус |- | [[Специални:Diff/12825547]] | Връщане от Алиса с аргумента „съкращавани са години, първоначално изписани пълно“ |- | [[Специални:Diff/12825624]] | Връщане от мен с поредно обяснение и посочване на постоянна препратка |- ! rowspan=2 | Тимо К. Мука | [[Специални:Diff/12824563]] | Корекции от мен по статията на Rumensz |- | [[Специални:Diff/12824683]] | Връщане на грешките от Rumensz, въпреки че няколко пъти е обяснено, включително на беседата на статията, кое правило от БЕРОН е следвано |- ! rowspan=3 | Нора Маклинток | [[Специални:Diff/12827685]] | Използване на възвратно притежателно местоимение |- | [[Специални:PermaLink/12828116]] | Аргументация от мен на беседата защо е използвано възвратно притежателно местоимение |- | [[Специални:Diff/12828108]] | Връщане и перифраза от Rumensz, отново с използване на неправилно притежателно местоимение |} Неспазването на установените правила заплашва не само репутацията на конкретни статии, но и целия екосистемен модел на свободно знание. Ще е жалко, ако покрай това се сложи край на едно дългогодишно сътрудничество (да не казвам ''приятелство''), но ако това е цената на справедливостта, ще трябва да я платя. Хората идват и си отиват, парите се връщат, но изгубеното време – не. Аз също съм човек. Правя грешки, всеки ден се уча, затова, ако пропускам нещо, нека някой да ме поправи. Ще понеса срама. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:25, 22 февруари 2026 (UTC) : Преследването на редактори не е нормална форма на изява в един доброволен проект. Това пречи на нормалната работа на редакторите, които искат да създават статиии - като [[Потребител:Krisi tranchev.1999]] или [[Потребител:Luxferuer]], както и много други, и стари и нови. Да не говорим за злоупотребата с шаблона "Източник" (нацвъкан по цяла статия), местене в Чернова, или триене на текст, щото можел да е с авторски права или пък от работа с изкуствен интелект (леле с кого се борим?). Писането на статии е доволно тежка и ангажираща работа, за да идва веднага някой и да търси „под вола теле“ със запетайки и тиренца. Най-добрата насока за редакторите е да си търсят любимата тема и да пишат статии. А ако не могат, защото им е безкарйно трудно, да помагат на новодошлите в Чернова. И пак да спомена - има над 40 000 статии без източници и поне още толкова с много малко. Това е безкрайно поле за разумен доброволен труд. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 10:47, 22 февруари 2026 (UTC) :Няколко изречения от мен: :# Това с разгръщането на съкращения (година, век и т.н.) не е нещо, което непременно влошава качеството, но когато се прави по този начин, който се вижда в примерите по-горе, определено не е в полза на справедливостта. Не мога да приема аргумента на дългогодишни редактори, че щом един не спазвал липсата на консенсус, значи всички трябва да не го спазваме. Това до какво ще доведе в един момент? Неспирни редакторски войни и броене на съмишленици/застъпници и контрасъмишленици/контразастъпници. Допълнително ще направи обстановката в проекта няколко пъти по-враждебна отколкото е сега. И вероятно ще изгони доста читави редактори. Призовавам колегите да се замислят над това. :# Относно корекциите в статиите на наскоро завърналия се редактор, аз съм казвал мнението си и преди. Мисля, че може да се пропускат създадените от него статии и да се отделя внимание на други. Така бих направил аз. Да, може да се сметне като компромис с качеството, но повишаването на качеството зависи от всички редактори, а не само от един определен. След като за въпросния редактор не качеството, а количеството е от значение, така да бъде. И в една такава динамична среда е нормално да не може да се достигне перфектното. Все пак наистина важното е това да не ни губи от времето/енергията и да имаме стимул да допринасяме, пък дори и да е с нещо дребно. Цикълът с повтарящите се конфликти има потенциала да отблъсква редактори... и стари, и нови. :Малко офтопик и отговор до наскоро завърналия се: :* Безпочвените обвинения за преследване е време да спрат. Преследване може да има в нечия глава, но в проект като този е нормално един редактор да отредактира и променя съдържанието, създадено от друг. Нормалните редактори, нови и/или дългогодишни такива, биха го оценили и не биха надигали вой, че ги преследват за всяка една малка промяна. Наистина писането на статии е доволно тежка работа, ако се прави от нулата. И ако се прави така, както си му е редът. С копи-пейст от някъде обаче е доволно лесна работа, а проблемите се набиват на очи мигновено. Да не говорим, че тук се споменават редактори с по 10-годишен стаж (че и повече), които или не са наясно с много от нещата, или се правят, че не са. И не е като да не им е било помагано. Помагано им е. Ама всичко е до време. Не трябва да помагаш на някого, който очевидно не търси помощ, а гледа как да мине метър всеки път. :Като заключение: нищо не е на всяка цена. Проектът ще върви със или без определени редактори, както е вървял и до този момент. Но да, понякога е нужно да се правят компромиси, ако не искаме да си изхабяваме желанието и нервите бързо, а после да смятаме времето за безвъзвратно изгубено. Според мен мантрите '''''всичко или нищо''''', '''''всичко и на всяка цена''''' и '''''аз басма не цепя на никого''''' винаги ще доведат до разочарование в един етап. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 17:32, 22 февруари 2026 (UTC) ::Дадените примери са непълни и подвеждащи. Правя си труда често да ровя, за да върна първоначалния избор на редактора и след мен просто ми се отменя редакцията - ами нормално и аз да следвам същия „принцип“ може би. Изобщо нямам намерение да се навирам в дискусии за псевдопринципност и псевдосправедливост. Обаче щом за едни може, а за други, видиш ли е непримеливо и са несправедливи, е това за мен е '''неприемливо и несправедливо'''.—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 19:44, 22 февруари 2026 (UTC) :::Едва ли повечето от вас ще се съгласят, но определям себе си като принципен човек. Признавам, че допреди месец изобщо не можех да предполагам, че ще говоря за тази тема и точно с тези колеги, но останах крайно разочарован след [[Специални:PermaLink/12812286#Липса на консенсус|този случай]]: {{цб|Нема консенсус [...] означава, че е добре да не се пипа, [...] обаче Пища продължава да си го съкращава, където е изписано целостно, [...] [з]атова и аз зарезах да не ги пипам, [...] започнах да го карам, както смятам за редно - нема смисъл от телеграфния стил със съкращенията.}} Противно на очакванията, аз не се занимавам със следене на редактори и не бях забелязвал проблеми дотогава. Когато обаче започнаха да ми връщат редакциите, реших да се поровя, за да разбера бъркам ли някъде и какъв е консенсусът по въпроса. Забелязах, че Алиса наистина е била по-принципна в подхода си, но също така разкрих редица спорни промени, извършвани главно от Мико, ето примери: :::{| class=wikitable ! rowspan=2 | Милан Смръчка (Завиш) | [[Специални:Diff/11896992/11898038]] | Редакции от Vajsov, анонимни потребители, мен и други |- | [[Специални:Diff/11898070]] | Първа спорна редакция от Мико |- ! rowspan=2 | Свети Йоан Рилски (Лондон) | [[Специални:Diff/12512598/12512773]] | От създаването на статията от PowerBUL до редакция от мен |- | [[Специални:Diff/12512808]] | Спорни редакции от Мико |- ! rowspan=2 | Нераида (дем Алмирос) | [[Специални:Diff/11574086/11576808]] | Редакции от Природата, Алиса и мен |- | [[Специални:Diff/11915870]] | Спорна редакция от Мико |- ! rowspan=2 | Кумбуряна | [[Специални:PermaLink/11542251]] | Първоначална версия от Природата |- | [[Специални:Diff/11916277]] | Спорна редакция от Мико |} :::Моля ви, казвайте, ако нещо бъркам. Идеята не е упреквам някого, а да водим разговор. Посочените колеги уважавам наистина много и сме си помагали не знам колко пъти през годините. Това, че има хора, които са тук от началото на „Уикипедия“ и още работят усилено, за мен е достойно за уважение. Както и преди съм казвал, колкото и да ми е приятно, аз няма да съм вечно тук. Когато реша да си взема по-дълга уикипочивка, това няма да е заради нещо или някого, а просто защото в живота идват други приоритети. Ако някога към някого съм се дъжрал неуважително или съм го обидил, искрено съжалявам. Може би знаете, че обичам да ми казват слабите места, за да се усъвършенствам, така че ще се радвам да чуя обратна връзка. Очаквам същото отношение в замяна – да не се обиждате, ако ви казват някакви неща, защото наистина, погледнато глобално, има далеч по-важни неща. Очаквам също, че както аз се въздържам от спорни промени и както същото се изисква от Пища, по същия начин да се изисква от всички. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:53, 23 февруари 2026 (UTC) ::::Очевидно има нужда от нов консенсус, надявам се да бъде намерен. Да не забравяме, че Уикипедия се основава на доброволство, което освен безвъзмездност означава и добра воля. Благодаря и спорна работа![[Потребител:Litev|Litev]] ([[Потребител беседа:Litev|беседа]]) 06:35, 24 февруари 2026 (UTC) {{od|::::}} '''Абсурд някакъв.''' Намирам това поведение за крайно токсично. Редактори, които са тук от началото на „Уикипедия“, изключително плодовити, уважавани от общността, демонстрират откровено нежелание да се съобразяват с приетия консенсус. {| class=wikitable ! Асен Панчев |- | [[Специални:PermaLink/12509648|Версия от 11:33, 20 февруари 2025]] |- | [[Специални:Diff/12847566|Редакция на Мико от 16:34, 11 март 2026]] |- | [[Специални:Diff/12847658|Редакция на Carbonaro. от 18:09, 11 март 2026]] |- | [[Специални:Diff/12849012|Редакция на Мико от 07:07, 12 март 2026]] |- | [[Специални:Diff/12849018|Редакция на Carbonaro. от 07:12, 12 март 2026]] |- | [[Специални:Diff/12849019|Редакция на Мико от 07:13, 12 март 2026]] |- | [[Специални:Diff/12849115|Редакция на ~2026-15705-11 от 10:32, 12 март 2026]] |- | [[Специални:Diff/12852489|Редакция на Алиса Селезньова от 21:02, 15 март 2026]] |} Надявам се, осъзнавате как изглежда отстрани. Призовавам общността да се вземе в ръце. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:40, 16 март 2026 (UTC) : Парадоксално е, че именно този редактор е написал „да не променяме чуждия текст, моля, благодаря“, а постоянно прави точно обратното. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 10:51, 16 март 2026 (UTC) {{fwiw}} „нека търсим решения на проблемите, не виновни за тях“. Според мен може да е полезно: ; Деперсонализиране. : Разглеждането на проблемите в междуличностен план, дори с цел подобряване на отношенията, често се превръща в „изясняване“. То лесно води до фрагментиране, „коалиране“ и други процеси, които затрудняват намирането на решения. ; Компромиси. : Изключително трудно е да се направи компромис с вътрешното убеждение за „правилност“ – и това важи за всички. В практиката обаче често ''някакъв'' „работещ“ компромис е необходимата първа стъпка към изграждането на доверие. ; Търпение. : Важността му е лесно да бъде подценена. Дори минимален напредък в постигането на съгласие е стъпка в правилната посока. Желанието да се постигне повече и по-бързо, обратно, често води до „тъпчене на едно място“. Съвсем практично погледнато, пътят напред вероятно минава през търсене на някакъв консенсус – дори ако на този етап той е просто да се остави въпросът отворен и да се избягват спорни промени до по-нататъшно обсъждане при по-спокойни условия.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:12, 22 март 2026 (UTC) :За сведение: [[Специални:Diff/12859929|анонимният потребител]] не съм аз. Явно и на други им е омръзнало. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:14, 23 март 2026 (UTC) :: Не искам да натрапвам мнението си, което, в крайна сметка, е просто една възможна гледна точка. Споделям го, защото въпросът така или иначе вече е зададен, а и случайно може да бъде полезно някому. :: Според мен теория на игрите трябва да се изучава още от детската градина. Много неща в света внезапно стават съвсем логични, погледнати през нейната призма. Какви са възможните игрови ходове тук? Силно опростено, има две игрови стратегии: ::; 1. ::: Очертаваме какво е „правилно“ според нас и го отстояваме решително, надявайки се да съберем колкото се може повече привърженици. Ако успеем, опонентите ще бъдат „съкрушени“ било с численото ни мнозинство, било със съвкупната ни „енергичност“, дори ако сме по-малко, но „по-решителни“. Това всъщност е най-често използваната стратегия в подобни ситуации. ::: Тя работи... когато работи. Когато не работи, резултатите не са много хубави, а понякога направо са плачевни. Хора се намразват за години, започват да привиждат телета под волове и въобще настава една прекрасна подозрителност, раздразнителност и въобще познати истории от живота около нас. ::: Отново подчертавам, че това е вероятно най-честата стратегия, особено в по-непосредствени (да го наречем така) общества като из нашия регион – но далеч не само. Аз самият ''много'' пъти съм постъпвал по този начин. Не се изживявам като някакъв съдник, който „никога не е правил така“. ::; 2. ::: Имаме си виждането какво е правилно™, но за цел си поставяме не пряко да го ''наложим'' – а да ''привлечем'' и другите в лоното на правата вяра. Привличането на искрено вярващи в нашата вяра обаче рядко се получава, ако им обясняваме колко са неправи в тяхната си вяра – дори ако сме любезни. Още по-малко пък ако редовно им трошим иконите – при което те в отговор трошат нашите. ::: Вярно е, че може да ги ''принудим'' да приемат вярата ни – да – но това вече е горната точка, не тази. За тази точка е нужно '''търпение''', '''обаяние''', '''позитивност'''. И първо, най-вече, трябва да се изгради доверие. ::: С доверието започва всичко. Когато го има, хората са склонни не само да ни изслушат – но да ни изслушат ''с открити сърца''. Те пак може да не приемат нашата вяра – със сигурност не и от раз. Може и никога да не стане. Но с времето, ако доверието се пази и гради още повече, може и ''сами'' да поискат да приемат вярата ни. Защото ни харесват, уважават, ценят. ::: И най-важното: когато не се чувстват ''притискани'', те имат '''свободата''' вътрешно да си признаят, че, абе, тая вяра май наистина е по-правилна™. :) ::: Хората обичаме свободата си. И мразим да ни я отнемат. :: Редактирането на Уикипедия не е математика. Две плюс две е и три, и четири, и пет. Може би не нула или 1000, но единствен точен отговор рядко има, особено пък „завинаги“. Затова и използвам метафората с вярата – много от „правилата“, в крайна сметка, са въпрос на вяра какво смятаме за ''относително'' най-правилно. :: „Бележки“ или „източници“? „Година“ или „г.“? „Километра“ или ''km''? „Ем Ес Ен Би Си“ или ''MSNBC''? „...и от Сина“ [[Филиокве|или пък не]]? :: Съвсем практично погледнато към конкретния случай, боя се, че след тези тъжни редакторски войни неизбежният резултат ще бъде това, което описах в стратегия #1 по-горе. :: В тази ситуация вече и медиация трудно би помогнала – дори да е от особено уважавана трета страна – поне докато не мине достатъчно време, за да бъде забравено напълно обяснимото раздразнение от случката. :: Ако аз бях в тази ситуация, вероятно щях да престана да настоявам на „правилното“. Вместо това щях – бавно и постепенно – да търся тези теми, в които бих могъл да работя конструктивно с останалите редактори, включително с тези, с които сме били на различни мнения и ожесточено сме спорили. Ако успея с времето да постигна взаимното уважение, за което писах по-горе, може би – може би – бих могъл да се надявам един ден да им дам възможност сами да приемат моето „правилно“ виждане – без въобще аз да им го натяквам. :: Дори да не го постигна, поне бих имал добри отношения с колегите си – което един ден човек може да осъзнае, че е било най-важното. :: Но аз не съм в тази ситуация. И дори не знам дали, ако действително бях, щях да успея да направя това, което сега преценявам за правилно. Отстрани нещата винаги изглеждат различно. И често по-лесни (но не непременно невярно). Затова наистина не твърдя, че това е правилното™ решение. Със сигурност не е най-лесното и очевидно не е решение, обещаващо бърз и категоричен резултат. Просто споделям една от много възможни гледни точки. {{fwiw}}. Дано да бъде полезна. Ако не, надявам се, че и с нищо не е навредила. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:42, 25 март 2026 (UTC) :::Много добре казано, както винаги. [[Специални:Diff/12761626|Не знам дали пишеш бързо, или бавно]], но със сигурност знам, че пишеш ''добре''. Хубаво е да се прави интроспекция от време на време, нещата никога не са само ''истина'' или ''лъжа'', ''правилно'' или ''неправилно'', ''добро'' или ''зло''. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:58, 25 март 2026 (UTC) ::::Понеже виждам, че набезите продължават, и за съжаление, не мисля, че филтър за злоупотреби би могъл да се приложи така, както за „Източници“ и „Бележки“, споделям тук един скрипт за по-лесно откриване на добавени думи, когато се изисква да се проверят много редакции. Ако по някаква причина не съм тук и някой иска да го ползва, изследва или развива. Не единствено и само за този случай, а и за откриването на вандали, като цяло. Не видях друг такъв инструмент, имаме [https://wikipedia.ramselehof.de/wikiblame.php WikiBlame], който търси добавен текст в определена статия, но няма как да търсим добавен текст в приносите на определен потребител, и смятам, че макар да не е перфектен, може да бъде полезен. ::::<syntaxhighlight lang="js"> const stalker = {}; stalker.active = mw.config.values.wgPageName == 'Уикипедия:Stalker'; stalker.revids = []; stalker.diffs = {}; if (stalker.active) stalker_init(); function stalker_init() { document.body.innerHTML = ''; const overlay = document.createElement('div'); overlay.style.cssText = 'position:fixed;top:0;left:0;background:#fff;width:100vw;height:100vh;padding:6px;overflow-y:auto;'; overlay.innerHTML = '<label>Потребител<input name="user"></label><label>Дата<input type="date" name="date"></label><label>Търсен текст<input name="search_string"></label><label><input type="checkbox"> Търси само в текущите версии</label><button>Начало</button> <img id="stalker_spinner" style="display:none;" src="https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/7/73/New_MW_spinner.gif"><div style="overflow:auto;margin-top:8px;"><table id="stalker_results" class="wikitable"></table></div>'; document.body.insertAdjacentHTML('afterbegin', '<style>label{display:block;margin-bottom:6px;}input{display:block;}input[type=checkbox]{display:inline-block;}</style>'); document.body.appendChild(overlay); document.querySelector('input[type=date]').value = new Date().toISOString().substr(0, 10); overlay.querySelector('button').onclick = () => stalk(); } function stalk() { let date = document.querySelector('input[type=date]').value + 'T'; let user = document.querySelector('input[name=user]').value; let toponly = document.querySelector('input[type=checkbox]').checked ? 'top' : ''; stalker.search_string = document.querySelector('input[name=search_string]').value; if(!user) return; document.querySelector('button').disabled=true; document.getElementById('stalker_spinner').style.display = 'inline-block'; new mw.Api().get({ action: 'query', list: 'usercontribs', ucuser: user, ucnamespace: '0', ucshow: toponly, ucstart: date + '23:59:59Z', ucend: date + '00:00:00Z', uclimit: '500' }).then((res) => { for (let i = 0; i < res.query.usercontribs.length; i++) { stalker.revids.push(res.query.usercontribs[i].revid); } checkrevids(); }); } function checkrevids() { if (!stalker.revids.length) { if (stalker.search_string) stalker_filter(stalker.search_string); stalker_show(); return; } revid = stalker.revids.pop(); new mw.Api().get({ action: 'compare', fromrev: revid, torelative: 'prev' }).then((res) => { const element = document.createElement('div'); element.innerHTML = res.compare['*']; stalker.diffs[revid] = []; for (let i of element.querySelectorAll('ins')) stalker.diffs[revid].push(i.textContent); stalker.diffs[revid] = stalker.diffs[revid].join('<br>'); setTimeout(() => { checkrevids(); }, 200); }); } function stalker_filter(str) { for (let i in stalker.diffs) { if (!stalker.diffs[i].includes(str)) delete(stalker.diffs[i]); } } function stalker_show() { for (let i in stalker.diffs) { const tr = document.createElement('tr'); tr.innerHTML = '<td><a href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?diff=' + i + '" target="_blank">Специални:Diff/' + i + '</a></td><td>' + stalker.diffs[i] + '</td>'; document.getElementById('stalker_results').appendChild(tr); } document.getElementById('stalker_spinner').style.display = 'none'; document.querySelector('button').disabled=false; } </syntaxhighlight> ::::Инструкции: Поставя се в [[Специални:MyPage/common.js|common.js]] и се задейства от страницата [[Уикипедия:Stalker]]. Може да се използва и по други начини, например през конзолата на браузъра. Тъй като проверява всяка редакция една по една, може да е малко бавен и има други известни ограничения, които няма да споменавам сега. ::::Знам, че е антиутопично, знам, че не е в духа на „Уикипедия“, но също не е в духа на „Уикипедия“ хора, които са със завиден брой приноси и стаж, да нарушават нейната основополагаща философия. Особено остър подход, когато редактори със значителен авторитет си присвояват правото де факто да налагат своята воля без ограничения. Помните, предполагам, за [[:en:Wikipedia:Wikipedia Signpost/2019-08-30/Opinion|„Уикипедия“ на хърватски]], как малко по малко била завзета и в рамките на десетилетия малка група редактори систематично гонила или заглушавала всички несъгласни, дали чрез блокирания, или чрез други тактики, водещи до тяхното отказване. Помните и за [[Парадокс на толерантността|парадокса на толерантността]]. ::::Въпросът е очевиден – двама редактори играят в комбина и се опитват да наложат стила си в статии, като нито тези статии са писани от тях, нито редакторите са склонни да приемат възраженията на останалите, а продължават с войните. ::::„Уикипедия“ не може да функционира нормално, когато със сила се нарушават основните ѝ норми на уважение и колегиалност. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:21, 31 март 2026 (UTC) :::::Казва го човекът, който с кеф нарушава твърди правила (У:ПТВ например редовно) под фалшив предтекст, несъществуващ в правилата, както неколкократно обяснено, за да връща безогледно към собствена версия единствено на двама редактори, а не към оригиналната. Пфу.—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 21:07, 31 март 2026 (UTC) Какъв е въобще '''предметът''' на спора относно '''съдържанието'''? Защото, освен ако не пропускам нещо, ''в основата си'' това '''е''' именно спор относно някакво съдържание. И, като във всяка редакторска война, свързана с такъв спор, всяка страна смята себе си за абсолютно права. И също, пак като във всяка редакторска война, погледнати отстрани нещата много рядко са черно-бели. Ако има лични нападки или друг директен тормоз – не просто неотстъпчивост – тогава нека обсъждаме поведението на редакторите. Но изясняване '''кой''' колко бил по-крив в една война е загуба на време и нерви за общността – вместо да се изясни '''какво''' би могло да бъде правилно™ или поне да бъде наложено с някакъв консенсус. Така че – за да може общността да бъде полезна – какви са конкретните разногласия? И то наистина точка по точка. Например: * Х смята, че „година“ трябва да се съкращава на „г.“, У смята, че трябва да се изписва с пълна дума; * Х смята, че в изречение от типа (...) трябва да има запетая, У смята, че запетая не е правилна. <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:12, 1 април 2026 (UTC) :Проблемът идва оттам, че: :*Мико и Алиса (които, за да не стават недоразумения, се ползват с голямо уважение пред мен и на които, странично от създалата се ситуация, винаги бих оказал помощ) твърдят, че няма консенсус дали да се пише „г.“, или „година“, затова не е редно безогледно да се променя от едното към другото ([[Специални:Diff/12467633|1]], [[Специални:Diff/11118871|2]], [[Специални:Diff/11105447|3]]). :*Двамата обаче променят от „г.“ на „година“ (в таблиците по-горе, но за ориентация: [[Специални:Diff/12810986|принос от Мико]]). :*Когато аз забелязах тези неща, веднага се намеси чувството ми на справедливост и започнах да връщам спорните редакции ([[Специални:Diff/12824226|пример]]). :*Мико и Алиса започнаха да действат заедно, като връщаха направените промени с аргумента „не виждам причина за съкращението“ ([[Специални:Diff/12825267|1]], [[Специални:PermaLink/12861130|2]]). :Не знам какво целим. Аз ти благодаря, Илиев, че се опитваш да медиираш. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:12, 1 април 2026 (UTC) :: Всъщност „не знам какво целим“ е много точна констатация. Ако въпросът е „година“ или „г.“, дали нямаше да е по-ефективно да го поставим например така: ::<blockquote>''Изглежда има различни мнения дали е подходящо да се съкращава „година“: например „през пролетта на 1912 година“ или „през пролетта на 1912 г.“ Нека да обсъдим какви са аргументите в подкрепа на всеки от вариантите и дали не можем да намерим консенсусно решение, което да се използва навсякъде в статиите. Или пък, ако преценим, че има различни случаи, да препоръчаме подходящ вариант за всеки от тях.''</blockquote> :: Но дали наистина това е ''коренът'' на проблема – или все пак има някакво друго възмущение, което намира израз в този конкретен спор? :: Ще бъда по-прям този път, споделяйки своя личен житейски и професионален опит, включително като вече 14 години администратор в Уикипедия. ::# Отношенията в колективите могат да бъдат сложни, дори когато хората в тях са специално подбирани. Ако не са специално, старателно подбирани за „съвместимост“, отношенията практически ''винаги'' са сложни. ::# Един колектив много лесно може да стане непродуктивен, ако „сложните отношения“ започнат да отнемат повече от времевите и психологически ресурси на колектива, отколкото реалните задачи. ::# Именно това е причината в такива „спонтанни“ колективи да се възприема като добра практика междуличностните отношения да бъдат максимално извън фокуса на внимание: „не обсъждайте редакторите, обсъждайте статиите“. ::# Граници на поведение, разбира се, има, но те съзнателно са поставени сравнително широко: без тормоз, без лични нападки, без злоупотреби, без откровено разрушително поведение. За всичко останало: [[У:ППД|прилагайте презумпцията за добронамереност]]. ::# Работата в такива колективи изисква способност и желание за адаптация към тези техни специфики: човек трябва да е готов да прави компромиси и да не мери твърде прецизно „точността“ на компромисите. :: Не е лесно да се работи в такъв колектив. Наистина. Виждал съм много пъти хора да се възмущават. ''Аз'' съм се възмущавал. Но не съм виждал нито веднъж тези особености да бъдат заобиколени ''успешно''. Успешните колективи са били тези, които, обратно, са се адаптирали към тези свои особености. :: Ще бъда прям и в мнението си какво е реалистично и какво е нереалистично. :: Според мен въпросът за „година“ или „г.“ е хубаво да се постави на обсъждане. Намирането на консенсус вероятно щеше да е трудно дори без междуличностното напрежение, но без дискусия пък консенсус очевидно съвсем няма как да бъде постигнат. Дискусията поне има възможност да бъде в конструктивен дух. Редакторските войни по същността си са деструктивни – не само за Уикипедия, но и за самия колектив. :: И нещо много важно: ''някой'' трябва да направи първата крачка в спирането на вече разразили се войни. Факт е, че се изискват немалка зрялост и сила на духа за тази първа крачка, макар човек да се чувства убеден, че ''другите'' са неправите™. :: Относно поведението на редакторите – това наистина е тема, в която по мое мнение е по-добре да не се дълбае, освен когато има ''сериозни нарушения на основни принципи и ясно разрушително поведение''. Не само че определянето кой точно колко е крив и кой точно колко е прав може да бъде изключително трудно – доколкото въобще някаква истински обективна, безпристрастна преценка е възможна – но и ''нетната'' полза е леко съмнителна. :: Подобни въпроси по принцип могат да се решават чрез Арбитражен комитет, със „справедлив процес“ и уважавани арбитри. Но ''реалната'' практика е по-скоро противоречива: резултатите от тези комитети нерядко са още по-големи препирни, обвинения в пристрастия, отхвърляне на авторитета на комитетите, „прегаряне“ на самите арбитри и пр. :: Разбирам абсолютно „желанието за справедливост“. Но справедливостта наистина изисква тези две неща като минимум: справедлив процес и справедливи арбитри. Без тях нещата неизбежно се превръщат в „моята справедливост срещу твоята справедливост“. А създаването на справедлив процес и намирането на справедливи арбитри въобще не е лесно – по много причини, които далеч надхвърлят обхвата на тази тема. :: Затова в Уикипедия призоваваме „обсъждайте статиите, не редакторите“ и „прилагайте презумпцията за добронамереност“. Това е и моят призив тук.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 21:08, 1 април 2026 (UTC) ::: Защо ми се струва, че лесно се дават препоръки, когато не се пишат статии. Дали ще е '''година''' или '''г.''' е въпрос именно на съдържанието на статията и на предпочитанието на нейния създател. Ако друг редактор не се меси в предпочитанието на създателя, няма и да има конфликт. И именно това е Решението, защото друго решение '''няма''' как да има, няма универсално решение. Няма „първа крачка“, защото такава може да е само принудителна. Има простото Решение - ''Няма да се бъркам в статиите Ви, а ще си гледам моите!'' Да, ама Не. Защото като нямаш „производство“ (каквато е целта на популярната Уикипедия) няма как да се самовъздигаш и мотивираш, съответно почваш да се правиш на уж по-добрия, перфектния - поправки, преследване, набутване на статии в Черновата, триене, шаблончета за щяло и нещяло и пр. Това унищожава „колектива“, който се разпада. Д-р Юнг би трябвало да знае - Когато помагаш на пациента в неговата мания само му вредиш, не му помагаш. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 21:38, 1 април 2026 (UTC) :::: {{цб|Ако друг редактор не се меси в предпочитанието на създателя, няма и да има конфликт. И именно това е Решението (...)}} :::: Според мен тук има една основна грешка: разногласията не са ''неизбежни'' конфликти, които могат да бъдат „решени“ единствено с разчертаване на своеобразни „феодални владения“. Прав сте, разбира се, че ако всеки редактор си „заплюе своето“ и никой друг „не му се меси“, няма да има конфликти. :::: Но няма да има и разногласия – а точно многото и различни мнения са в основата на успеха на Уикипедия. :::: Нещо повече, както пише в [[У:ИИИ]], „многото глави не мислят по-добре просто защото общо имат повече мозъчни клетки от всяка поотделно – те мислят много по-добре, защото ''взаимодействат и взаимно се обогатяват''.“ Същинският проблем не е сблъсъкът на различни мнения – проблемът е този сблъсък да бъде воден по цивилизован, добронамерен и конструктивен начин, в търсене на [[У:КОНС|консенсус]]. :::: И точно към това апелирам – да се търси конструктивният път. Ако трябва да бъда съвсем прям, на практика вариантите за поведение в такива проекти обикновено са три: ::::* '''Адаптация.''' Човек приема, че ще има несъвършенства, компромиси и решения, които не съвпадат напълно с личните му предпочитания. Това е най-трудният подход за отделния редактор, но в дългосрочен план е и най-печелившият – парадоксално, но всъщност закономерно, един заслужил уважение редактор всъщност ''по-лесно'' може да убеждава своите опоненти. ::::* '''Доминация.''' Човек се опитва да наложи собственото си виждане чрез по-голяма неотстъпчивост, по-голяма енергичност или просто по-голяма издръжливост в конфликта. Това понякога работи. Но почти винаги руши. И рядко постига истинско уважение – затова и успехите му рядко са трайни. ::::* '''Изолация.''' Това често е резултатът, когато стремежът към доминация не постигне желания резултат. И то дори когато човек е напълно убеден, че е прав. Защото „всичко или нищо“ понякога води до „нищо“, колкото и да ни се иска да е „всичко“. :::: Така че не – „решението“ не е да си разчертаем „феодалните владения“. Решението е '''да се научим да работим заедно'''.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 00:38, 2 април 2026 (UTC) :::::Ами аз бях готов да обсъдя въпроса и с колегите поотделно, на няколко беседи се опитах да науча каква е практиката тук, защото все пак те са започнали много преди мен. Съжалявам, но вместо разбиране и зряло обяснение срещнах съпротива. :::::Вижте, нямам твърдо мнение. В статиите си съм ползвал и двата варианта. Когато трябва да създам статия на тематика, близка до тази на съответните колеги, без да се замисля, бих ползвал техните предпочитания. Просто защото считам, че така е редно и от уважение към тях. Но съм категорично против във вече създадени статии да се развиват съкращения. Това се изисква и от Пища Хуфнагел примерно, който е правил обратното – да съкращава думи – съветите към него са да не го прави. :::::На мнение съм, че съкращенията са '''оптимално решение''' в българския език. Информацията се предава достатъчно бързо, точно и ясно. :::::{| class=wikitable | През 1928 г. е осъден на една година затвор.<nowiki><ref>ДА – Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 35.</ref></nowiki> || През 1928 година е осъден на една година затвор.<nowiki><ref>Държавен архив – Враца, фонд 617к, опис 1, архивна единица 1, лист 35.</ref></nowiki> |- | Издава стихосбирката „Тишина в мрака“ (1930 г.) и романа „Тайните на Серафим“ (1938 г.).<nowiki><ref>Живот като на сън. София: Просвета, 2013, с. 510 – 511.</ref></nowiki> || Издава стихосбирката „Тишина в мрака“ (1930 година) и романа „Тайните на Серафим“ (1938 година).<nowiki><ref>Живот като на сън. София: Просвета, 2013, страници 510 – 511.</ref></nowiki> |} :::::Същата фактология, излишно натоварване с повече думи, байтове и редове. Особено в таблици и шаблони, където информацията е добре да е структурирана максимално разбираемо, но и максимално кратко. Излишно удължаване на текста особено за хора, ползващи мобилен телефон, където една дума заема една трета от реда. Разбира се, не всички съкращения са подходящи, такива са „зам.-ректор“ и други, които аз лично съм развивал и бих развивал. Очевидно е обаче, че за „година“ няма консенсус и призивът ми към колегите беше да не се сменя. Толкова ли е сложно? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 03:39, 2 април 2026 (UTC) :::::Не, проблемът дойде от там, че Карбонаро връща '''единствено''' моите и на Мико редакции към неговата си версия (към която уж е безразличен) '''независимо дали променят оригинално положение или го възстановяват''', напускайки беседата, когато му стане неудобно, включително и като се включат трети страни, несъгласни с него и продължава да слага думи в устата на редактори (аз поне не видях Мико да твърди някъде такова нещо), нарушавайки постоянно основни правила (У:ПТВ). При това докато тук пише чаршафи какъв кръстоносен поход за справедливост, видиш ли водил. По-токсично и неконструктивно поведение аз не съм виждала от АИА насам и в този псевдоразговор не виждам и особен смисъл извън измиване на ръцете.—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 11:42, 2 април 2026 (UTC) :::::Поне ще помоля Карбонаро за шести път вместо да пише скриптове, за да връща единствено редакциите, които развиват съкращения (някои неразбираеми междувременно), докато ай пи-та и други редактори спокойно си съкращават вече изписани думи (не знам каква справедливост е това преследване само на едните редакции), да си прави труда да проверява какво връща. Знам, че е по-лесно и приятно да се връщат само моите и на Мико редакции ангро, а тези на ай пи-то в Павел Делирадев да се възстановяват, независимо, че половината му съкращения са промяна от оригинала, но без да се проверява внимателно историята отначало кое е промяна и кое е възстановяване (така, както аз правех преди, докато наистина имаше консенсус за непромяна), то всички тези фермани за справедливост бият на шикалкавене само за пред хората (съответно напълно неконструктивно и безсмислено за участие).—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 13:01, 2 април 2026 (UTC) Ще стана досаден с примерите си от инженерството, но това е опитът ми – а и инженерството по същността си е прагматично, така че има какво да научи човек от него. В „билетите“ по софтуерна поддръжка има един термин, който започнах много да харесвам: дали дадено „оплакване“ е '''''actionable'''''. Сиреч, има ли нещо полезно, което '''реалистично''' може да се направи по него. За мен и до момента остава неясно има ли тук нещо действително ''actionable''. Какво точно се очаква от общността? Да „набие канчето“ на Мико и Алиса? Или това на Карбонаро? Да накара администраторите да блокират някого? Да прави таблици с дифове и оценки кой точно колко правилно или погрешно е постъпил? В моите очи това е случай, който поначало ''не би трябвало въобще да е ескалирал дотук''. Лично аз нямам намерение да се ровя по дифове, за да съдя кой бил „виновен“. Не толкова защото не искам, и дори не защото не мога да си позволя времето, а защото крайният резултат пак ''неизбежно'' ще бъде предмет на субективни интерпретации и дори може би нови препирни. И действително дори не става съвсем ясно дали спорът е конкретно за съкращения, или по-скоро за (не)спазване на някакви принципи. И в двата случая обаче аз не виждам много полезни ходове при сегашното развитие. В един момент подобни спорове просто ''започват да струват на проекта повече, отколкото евентуално биха могли да донесат''. По отношение на „принципите“ вече писах по-рано. При ''конкретни'' нарушения на принципи очевидно може да се търси предвидена за тях санкция. Дали администраторите биха сметнали случая за достатъчно ясен, та да наложат такава санкция, очевидно ще „зависи“ – но важното е, че има установени пътища за това. Но за общо „недостатъчно конструктивно поведение“ наистина е трудно било за администраторите, било за общността да влезе в ролята на „госпожата“. ''Реалистичното'', което общността може да направи, според мен са общи призиви в духа на [[У:ППД]], каквито тъй или инак вече бяха дадени. Що се отнася до „съдържанието“ – „година“ или „г.“ – предвид ''вече'' ескалиралото напрежение, аз лично не виждам реалистичен шанс в тази конкретна атмосфера да се стигне до спокойно и смислено обсъждане. Не пречи да се опитва, но лично аз бих отложил дискусията поне с няколко седмици, а може би и месеца. Това е просто моето виждане. Очевидно други редактори могат да виждат нещата различно и да споделят мненията си. Но аз лично не смятам, че тази тема в сегашния ѝ вид може да даде особено полезен резултат, освен ако не се появи нещо същностно различно и действително ''actionable''. И последно, но не по важност. Според мен „адаптивността“ е наистина изключително важна в Уикипедия. Ако след няколко седмици или дори месеци пак четем същата дискусия, значи тази адаптивност или не е сработила, или изобщо не е била проявена. Съзнателно избягвам дори да намеквам ''кой'' трябва да се замисли над това. Не защото нещата са 50:50, а защото това няма да е полезно. И защото ''и аз самият'' ще се замисля, провокиран от тази история, за ''собствената си адаптивност''. Това според мен би било и най-полезният резултат от цялата тема.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:26, 2 април 2026 (UTC) :Наистина много бих се радвал, ако се намесят и други уикипедианци '''и ме коментират'''. Искам конкретни забележки и препоръки относно работата и поведението ми. Изцяло с интроспективна и самокритична цел, повярвяйте ми, не бих изпитал нито грам огорчение. Просто осъзнавам, че наистина може да греша някъде, въпреки че винаги ми е било хубаво да допринасям в „Уикипедия“. Нерядко ядосвам хората със своята намеса тук-там и ще е жалко, ако, докато аз изпитвам удовлетворение по време на престоя си тук, друг изпитва неприязън. В крайна сметка в живота има и други области, където мога да съм полезен. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:18, 2 април 2026 (UTC) ::На думи го докарваш, но е жалко, че поведението ти сочи друго. Може би ако препрочетеш след месец-два [[Беседа:Асен Панчев]] ще разбереш. Това по презумпцията за добронамереност, де - според мен и сега го разбираш.—-[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 14:33, 2 април 2026 (UTC) :::Аз като безразлична по спора за г./година се бях включила точно в посочената беседа – след като бях прегледала внимателно историите на тази и още една статия (толкова време мога да отделя) – в опит да покажа на Карбонаро как изглеждат редакциите му отстрани, но той ме обвини, че не съм го харесвала. Което не е отговор по същество. Та затова и тук до момента си траех. Факт, че не харесвам подобни редакции и не приемам твърдения, че в Уикипедия много хора мълчали от страх и той им е изразител на позициите (впрочем беседата за Висулчев е показателна за обратното). В Уикипедия дори твърде много хора пишат и ръсят обвинения за щяло и нещяло и търпимостта е голяма. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:35, 2 април 2026 (UTC) :::Аз ще си спестя да те коментирам, въпреки че си имам мнение. Само ще те насоча към размисъл дали голяма част от възникналите конфликти не се дължат на най-обикновен [[Уикипедия:Уикихолизъм|уикихолизъм]], който съчетан с твоя перфекционизъм не води до негативни резултати. Почти всички дългогодишни редактори сме минали по някакъв начин през тази фаза и знаем, че не води до нищо добро.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 06:02, 3 април 2026 (UTC) == Уикисреща == Понеже обещах днеска бира и реших да погледнем и оп, гледам миналата година сме пропуснали. Само казвам... [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 17:44, 25 март 2026 (UTC) :+1 от мене тогаз. [[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 20:19, 25 март 2026 (UTC) : Да, време е. Аз май и последните 1-2 съм пропуснал (по странични причини). --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:33, 26 март 2026 (UTC) :: Някаква дата и час нещо или няколко опции?--[[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] ([[Потребител беседа:Ilikeliljon|беседа]]) 18:19, 26 март 2026 (UTC) :Добре си се сетил, и аз бих се включила. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 20:16, 28 март 2026 (UTC) == Консенсус за пояснителни страници? == Здравейте, обсъждано ли е някога и постиган ли е консенсус за вписване в статиите за личности не само на пояснителните страници за личности с едно и също име и фамилия – напр. [[Георги Атанасов]], ами и на пояснителните страници за фамилии – в случая [[Атанасов]], а също и [[Георги (българи)|Георги]] (преди време една сътрудничка се опита да въведе и това). Питам във връзка с текущите редакции на друга сътрудничка. Получава се нещо като това – [[Георги Атанасов (индустриалец)]], но още не е в пълния си разцвет, който ще се постигне при добавянето и на пояснителната за Георги. Аз лично съм против. [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 15:08, 27 март 2026 (UTC) :Не помня да е имало формално обсъждане, но това не е първият случай. Преди време се случваше нещо подобно и тогава аз предупредих редактиращия, че подобно затрупване с пояснителни страници е ненужно. Че даже и вредно. Оставя се само тази пояснителна, която е най-малко двусмислена и най-необходима в ситуацията. За конкретния пример това е [[Георги Атанасов]]. Сходно на категориите: поставя се само най-дълбоката подкатегория, която дава най-точна представа. :Ще се опитам да изровя този предходен случай и да дам препратки, за да стане ясно тогава какво сме мъдрили... ако си спомня кога беше, с кого беше и т.н. [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]] [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 16:07, 27 март 2026 (UTC) :: Хаха, спомних си. Било е с [[Потребител:Xunonotyk|потребител Xunonotyk]]. [[Special:Permalink/12625083#Пояснителни|Не е било голямо умуване]]. Той е приел веднага забележката. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 16:17, 27 март 2026 (UTC) : Колегиален пинг към {{@|Dieda30}}, за да е наясно, че в момента се дискутират неща, свързани с нейни редакции. : И да вметна, че може би е добре да се преустановят подобни редакции до намирането на някакъв консенсус. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 16:23, 27 март 2026 (UTC) ::На въпроса: не, няма консенсус и също мисля, че не трябва да се прави едновременно за „Георги Атанасов“, „Георги“ и „Атанасов“, както е в случая. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:26, 28 март 2026 (UTC) : Да, излишно е. Нормалната ситуация е: в статията ''Иван Иванов (човек)'' препратка към ''Иван Иванов (пояснение)''; след това в ''Иван Иванов (пояснение)'' препратка към ''Иванов (пояснение)''. : (В скоби и лично според мен - но това май е далеч от консенсуса - дори в ''Иван Иванов (човек)'' е излишно да има препратка към ''Иван Иванов (пояснение)''. Това е наложително само при основно значение (''Иван Иванов''), за да се осигури достъп до останалите статии. Логиката ми: ако някой търси ''Георги Атанасов (индустриалец)'', със сигурност не е тръгнал да чете за алпиниста; обратно, ако търси ''Тодор Живков'', не е напълно изключено да има предвид и фолклориста - затова му даваме бърз достъп до вторичните значения.) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:59, 28 март 2026 (UTC) == ИИ в Уикипедия == Наскоро се коментираше използването на изкуствен интелект при писането на статии, затова споделям последната [[:en:Wikipedia:Writing_articles_with_large_language_models|промяна в правилата за работа на английската Уикипедия]]. Поздрави, [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 20:14, 28 март 2026 (UTC) : В такъв случай необходимо ли е да добавим правилото (и двете изключения) в [[У:ИИИ|есето относно използването на изкуствения интелект]]? Или по-скоро си имаме собствени правила? --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 21:23, 28 март 2026 (UTC) ::Според мен общността на съответната езикова версия си взима самостоятелно решение; в английската версия това явно е било сериозен проблем и доста време са дискутирали как да подходят. При нас не съм убедена, че има предпоставки за пълен бан към този момент, споделих просто за инфо. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 21:30, 28 март 2026 (UTC) :::Интересно са подходили. Благодарност за споделянето, Elizaiv22! Обикновено не сме задължени да се съобразяваме с която и да е езикова версия. При нас повечето клоняха към разрешаване, но с повишено внимание. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 21:55, 28 март 2026 (UTC) :::: Нашето есе всъщност казва принципно същото като правилото в английската, просто не толкова ясно отграничено и не толкова категорично забранено за „потенциално опасните“ употреби. :::: Моето лично мнение е, че разбирам „сентимента“ на забраните, но ги намирам за непрактични. Тези забрани са все едно да се забрани на велосипедисти в парка да надвишават 20 км/ч. На теория звучи добре, но докато няма механизъм, с който скоростта да бъде реално измервана, подобно правило е „врата в полето“. По-лошо, може да доведе до препирни дали велосипедист наистина е нарушил забраната „на око“, или пък не. Както в нашето есе са дадени примери, не само ние хората, но и самият изкуствен интелект се оказва затруднен да разпознае дали нещо е писано от (друг) ИИ или от човек. :::: Същинският проблем в крайна сметка не е ИИ. Същинският проблем е небрежността (или дори направо недобросъвестността) по отношение на точността на информацията и прецизността на източниците. ИИ просто прави по-лесно „човек да се обърка“. Ние сме предупредили за това редакторите – както и че те винаги носят отговорността, независимо дали са ползвали ИИ или не. Това решава проблема с липсата на „радари за измерване на скоростта на велосипеди в парка“, защото ние не забраняваме някаква скорост. Ние просто казваме: ако ударите някого сериозно с велосипеда си – незаисимо дали сте карали бързо или бавно – повече няма да карате; вие си правете сметката как ще карате. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:35, 29 март 2026 (UTC) :В английската уикипедия като най-голямата, в която буквално има статии за всичко проблемът едва ли има нещо общо с по-малките уикипедии като нашата. Стига да се използва по правилен начин аз не виждам никакъв проблем с ИИ, който улеснява адски много нещата. Под „правилен“ разбира се визирам използването като помощен метод, а не като генератор на статии без никаква или минимална човешка намеса.--[[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 11:33, 29 март 2026 (UTC) :: Всъщност не е ясно каква е забраната. Може да се ползва, но от човек, а и „Превод на съдържание“ всъщност е на база ИИ. Гугъл работи с ИИ и дава дава освен текст и източници за него. „Грокипедия“ на ИИ направи това, което Уикипедия направи за години, при това, ако имате поглед, го прави с източници и прави текущи поправки, ако има грешки. В миналото са забранявали, машини, коли, самолети и какво ли не, вкл. АЕЦ, но „борбата с вятърни мелници“ винаги е в полза на мелниците. Сегашният ИИ е само в началото, Гроки е първата на ИИ, ами в бъдещето? При правилни въпроси и уточнения ИИ е добър помощник. Така че всичко е до разумното му ползване, а не до забрани или шаблончета. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 12:22, 29 март 2026 (UTC) ::: „Грок“ и “Грокипедия“ са едни от най-лошите примери за „успехи“ на ИИ. ::: Дори да оставим настрана специфичния мироглед на Мъск в основата им, Грокипедия въобще не е „създадена от ИИ за нула време, докато на човеците им са били нужни 20+ години за Уикипедия“. Грокипедия е '''копие''' на Уикипедия, в което просто на Грок му е било възложено да пренапише части от статиите по '''правилен™''' начин. ::: Иначе с Вас сме на сходно мнение, че ИИ е просто инструмент и от хората зависи как ще го използват. Но на мен лично ми се струва, че също има твърде много хайп – казано на прост български: силно преувеличаване на „успехите“ – който може да заблуди някои хора да се предоверят на ИИ. Не всеки може да си позволи да следи отблизо развитието на ИИ или да има опит с него, та да познава добре и ограниченията му. ::: Точно по тази причина на „ИИ си дава и текст, и източници“ е обърнато специално внимание в [[У:ИИИ]]. ::: Ние даваме свобода и кредит на доверие на редакторите да използват ИИ отговорно. Но също ги предупреждаваме да не се увличат по хайпа и да са наясно, че ИИ има много ограничения. И че ако ИИ ги „подведе“, те ще понесат '''пълната отговорност'''. Която, за фалшиво цитиране на източници, за мен лично е безрочно блокиране още при първо сериозно нарушение. Едно погрешно цитиране може да мине за неволна грешка, но цяла статия с фалшиви източници – „ама той Гугъл/Грок/ЧатГПТ/... ми ги даде така!?!“ – вече е непростима немарливост или просто мързел (ако не и направо осъзната недобросъвестност). Ние честно предупреждаваме редакторите за това. ::: Относно английската, на мен лично ми се струва ясно казано какво е забранено – внасянето на '''собствено съдържание''' от ИИ, независимо дали подкрепено с източници от ИИ или не. Същото, за което ние предупреждаваме, че е изключително рисково и може да доведе до блокиране, ако се окаже проблемно. Изключенията от забраната са промени по стил, граматика и подобни (copyediting), както и преводите, които се предполага просто да „копират“ писаното от човеци на друг език, без да влагат „творчество“. ::: Като цяло, наистина, имаме голямо припокриване между английското правило и нашето У:ИИИ, като изключим изричната забрана в английската, която при нас е предупреждение за възможните сериозни санкции при проблеми. Това припокриване е очаквано, защото, доколкото имам наблюдения върху областта, то отразява настоящия консенсус относно реалните възможности и ограничения на ИИ. Когато разработваните в момента модели, имащи за цел да разбират ''физичния'' свят, станат реалност, нещата може би ще се променят. Но това все още остава в сферата на изследванията.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:27, 29 март 2026 (UTC) ::::Честно да си кажа, не знам доколко уикипедианците „понасят пълната отговорност“, но вече няколко пъти се случва да предлагам директно изплюти текстове без източници, без проверка, с шаблонни изрази за бързо изтриване (случайни примери: [[Специални:Diff/12842233|1]], [[Специални:Diff/12842225|2]]) и да минат седем дена, без да има развитие, и по правилата шаблонът да трябва да се премахне. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:43, 29 март 2026 (UTC) ::::: Но това е съществено различно. Текстове без източници се въвеждат ежедневно в Уикипедия. Те също са досадни и могат да бъдат, разбира се, неверни или подвеждащи. Но поне не се опитват да създадат заблуждение, че са благонадеждни – те директно си казват, с липсата на източници, че са неблагонадеждни. ::::: Доколко е редно да се допуска информация без източници в Уикипедия очевидно е въпрос на дискусия. Лично аз съм привърженик на баланса „по-добре по-малко, но по-качествено“. Но има доста мнения в обратната посока: че е по-добре редактирането в Уикипедия да бъде по-лесно, за да се привличат повече потенциални редактори, пък те с времето вече да се научат „как е правилно“. ::::: Но не е ли все пак едно и също? Какво значение има дали са посочени или не източници, ако информацията е невярна? ::::: Съществената разлика е в '''доверието'''. Информацията без източници очевидно не е била проверена. Една от причините такава информация да не бъде изтривана е, че друг редактор би могъл да забележи липсата на източник, да направи сам проверка, и съответно или да добави благонадежден източник, или да я поправи (с източник) или пък изтрие. ::::: Когато обаче за информация вече са посочени източници, това първо заблуждава останалите редактори, че информацията е вече проверена, и, второ, заблуждава читателите. Защото тези от тях, които познават малко Уикипедия, са нясно с това, че „на Уикипедия може да се вярва, въпреки, че всеки може да пише, защото се изискват благонадеждни източници“. И макар възможността за проверка всъщност да насърчава читателите ''реално'' да проверяват информацията, мога да се обзаложа, че повечето, които обръщат внимание на източниците, просто се задоволяват с това, че са посочени, но едва ли реално ги отварят (да не говорим пък когато източниците са трудни за проверка, като онези сръбски вестници от XIX век, дето беше „цитирал“ АИА веднъж). ::::: Това са леко педантични, но важни уточнения. Мнението ми за сурови наказания се отнася единствено до фалшифицирането на източници – не до непосочването (да не говорим, че и аз понякога не цитирам източници по най-различни причини, къде основателни, къде не толкова). ::::: А какво да се прави с такива статии? Според мен просто трябва все пак да сме една идея по-взискателни към източниците. Може и да не искаме източник буквално за всяко изречение, но изпраскани цели статии от анонимни или недоказали се по никакъв начин редактори, без нито един източник, които звучат съмнително като съдържание – или пък е невъзможно да се направи преценка, защото примерно са много строго специфична тематика – според мен просто трябва да бъдат изтривани. Като минимум, напълно обосновано би било за всички твърдения да бъдат поискани източници. И, не, не е задължение на останалите редактори да оправят такива статии – задължението за посочване на източници винаги е на първите автори на текст.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:46, 29 март 2026 (UTC) == Бързо изтриване == Кандидат-депутатите вече почват да се рекламират тук. Една сложих [[Чернова:Михаела Доцова|Михаела Доцова]] за бързо, стои си, а и [[Михаела Доцова|нова]] в Основното се е появила. Е, има шаблон молба за доказване на значимостта. Според мен трябва да се трият бързо, а не да им предоставяме възможност да използват Уикипедия до изборите. Мернах и друга (а може и повече да са) в Инкубатора, може и в основното да се се промъкнали. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:51, 29 март 2026 (UTC) : Разбирам и споделям опасенията. Но значимостта е въпрос на преценка – която не е, и според мен не трябва да бъде, в прерогативите на администраторите. Имаме [[У:БИСФ]] т.2, наистина – която всъщност беше предложена от мен навремето – но тя [[Special:Permalink/7046402#Бързо изтриване на реклама и промо статии|има за цел]] просто да не се губи време с особено фрапиращи примери, които не оставят никакво място за дискусия. : Освен това, по мое скромно мнение, както показва [[У:ЗА#Спешно изтриване на статия „Кристиян Иванов“ (У1 и GDPR риск)]], шаблоните за значимост и бавното изтриване понякога се оказват по-добър урок за пиарите, отколкото бързото изтриване. :) : Апропо, съвсем странично, но тази статия е добър пример за проблемите с посочени, но неправилно цитирани източници, за които писах в горната тема за ИИ. В статията беше „цитиран“ Медияпул, които били определели обекта на статията „като юрист с мащабен опит в държавната администрация и законодателната власт“. Но Медияпул всъщност казват, че това определение идва от коалицията – вярно, по тъпия журналистически маниер “ИЗВЪНЗЕМНИ КАЦНАХА ВЧЕРА В 22 ЧАСА НА ЛЕТИЩЕ СОФИЯ! <small>– твърди пернишки клошар</small>“. : Щях да пиша на анонимния редактор за проблема, но осъзнах, че нашите [[У:ЦИ]], [[У:БИ]] и [[У:ВП]] май въобще не обсъждат необходимостта източниците да бъдат цитирани прецизно и правдиво. За пореден път си отбелязвам в списъка със задачи, че е изключително важно тези и други страници да бъдат актуализирани с натрупания опит през изминалите 20-ина години.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:37, 29 март 2026 (UTC) ::За конкретната госпожа - не виждам проблем с източници, а с това, че не отговаря на никой от критериите за значимост, но е тук и си прави (или ѝ правят) реклама - а това по цитираната от теб т. 2 е за бързо, пък и като бонус се случва в предизборна обстановка. Като в изберат за депутатка - да ѝ правят, нали всички такива били значими :). [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:16, 29 март 2026 (UTC) ::: Разбирам желанието за експедитивност, но според мен така поставяме принципите си в риск без ползата да го оправдава. ::: Статиите в инкубатора – където според мен е чудесно място за такива упражнения – не се индексират от Гугъл и търсачките въобще (не съм непременно сигурен за LLM-ите, което става интересна тема, но те така или иначе не се обучават толкова бързо). Заедно с шаблона, който изрично предупреждава, че това не са енциклопедични статии, рискът за употреба на Уикипедия за някаква реклама според мен е доста малък. Ако добавим и шаблоните за спорна значимост, рекламата дори започва да става анти-реклама. ::: Точка 2 просто наистина не беше предвидена за такива случаи. Тук имаме най-малкото статия в Медияпул, на която личността е основен обект: „Началникът на кабинета на екоминистъра се пуска в изборите с листата на Радев“. И това е Медияпул, не някакъв забутан сайт. ::: Достатъчна ли е тая статия за енциклопедична значимост? Според мен не. Но със сигурност имаме статии за други личности, дето не са били обект дори на такава публикация. Така че дори случаят да не е „на кантар“, също така не е от типа „ЕТ Пенчо Шушлеков - Каспичан е най-известният производител на якета в България“. А точно това бяха примерите, за които т.2 беше предназначена. ::: Принципите в английската Уикипедия са доста сходни и, както обикновено, дори по-категорични от нашите. [[:en:WP:NOTCSD]] например изрично изключва значимостта като възможен критерий за бързо изтриване, освен в практически същите случаи като предвидените от нашата точка 2: ''Articles that seem to have obviously non-notable subjects are eligible for speedy deletion only if the article does not give a credible indication of why the subject might be important or significant.'' ::: „ЕТ Пенчо Шушлеков“, който не е посочил нито един източник или може би е посочил собственият си сайт, е точно такъв пример. Статия в утвърдена и популярна медия не е. Изкушаващо е бързо и без излишни усилия да решаваме такива проблеми, но това също е типичен пример за класическото „пътят към ада е постлан с добри намерения“. ::: '''TL;DR:''' Когато статията дори не прави опит да докаже значимост – или го прави по безспорно неубедителен начин („аз съм най-известният в света производител, защото в моя сайт пише така“) – тя наистина следва да се пуска за бързо. В останалите случаи, когато статията има проблеми, следва да се премества в инкубатора, както обичайно постъпваме, или да се пуска по [[У:СИ]]. Статиите от инкубатора не се индексират от търсачките и не създават някаква особена публичност, още по-малко пък полезна – затова за конкретния случай този подход ми се струва по-подходящ. Това, разбира се, е личното ми мнение, и не настоявам, че то е единствено правилно или най-правилно. ::: П.С. Една конкретна причина да отстоявам принципа да не се вменяват на администраторите права и отговорности по съдържанието на статии, включително определянето на значимостта, е че със сигурност могат да се намерят не една и две проблеми статии. Лесно е да се каже „ми не сме ги забелязали“ (а някои дори сме ги забелязали, но просто сме си затворили очите, защото примерно са писани от уважавани колеги, понякога за самите себе си), но това вече уронва авторитета ни. А когато и решението се изтриване се окаже еднолично, обвиненията в „корупция“ в Уикипедия стават съвсем лесни и, за съжаление, убедителни за широката публика. Когато решенията се вземат групово, поне е по-трудно да се представят нещата като „масов заговор“. И това без да броим реалния риск някой ден администратори да започнат да злоупотребяват, ако им дадем повече правомощия и по отношение на съдържанието.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 21:02, 29 март 2026 (UTC) ::::[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]], практиката наистина показва че при самореклама или агресивен ПР (предполагаемо платен) бързото изтриване не решава проблема по-лесно. Най-малкото дава възможност за оплюване на лично администратора който е изтрил статията. ::::Мисля си че конкретно за кандидати за изборни длъжности за които се появяват статии тук в предизборна кампания най-добрият вариант е да се пращат в Инкубатора. Срокът на пребиваване там е достатъчно дълъг за да минат изборите а след тях значимостта е много по-лесна за определяне. Едва ли който и да е ще има желание да се бори за вадене от Инкубатора на статии за неизбрани кандидат-депутати. Особено пък платените ПР-и. ::::Мнения? [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 11:01, 30 март 2026 (UTC) :::::Не съм съвсем убедена, но допускам, че може би сте прави заради дългогодишния ви опит, тъй че ок. Можем да минем към други въпроси – имам идеи към кои, но малко почивка :). --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:39, 30 март 2026 (UTC) == New Rapid Funds in CEE – global support now closer to your local activities == Hi everyone, '''Starting from 1 April 2026''', the CEE Hub will begin reviewing and supporting Rapid Fund applications for Central and Eastern Europe, in close cooperation with the Wikimedia Foundation. This change is part of our shared effort to bring support closer to communities and make the process more accessible and responsive to local contexts. You will still apply through the same system (Fluxx), and WMF will continue handling contracts and fund transfers. What changes is that the CEE Hub becomes your first point of contact, offering guidance, reviewing applications, and staying closer to your ideas throughout the process. We encourage you to reach out to [[:m:User:TRistovski-CEEhub|Toni]], our Grants Specialist before applying. A short conversation can help clarify your idea and make things smoother from the start. * ☝️ Rapid Funds remain open year-round (with possible delays in June and December). * ☝️ For Central Asian communities: the process stays the same – you continue applying directly through WMF. Join our online Q&A session to learn more (same content, two options to join): * 2 April, 5:00 PM CEST (UTC +2; [[:m:Event:CEE Hub Rapid Fund Q&A Nr. 1|register here]]) * 8 April 7:00 PM CEST (UTC +2; [[:m:Event:CEE Hub Rapid Fund Q&A Nr. 2|register here]]) More info & contact: '''[[:m:CEE Hub Rapid Funds|Wikimedia CEE Hub/Rapid Grants]]''' --[[Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 11:21, 31 март 2026 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:TRistovski-CEEhub@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/CEE_Hub&oldid=29670168 --> == Връщане на Петя Абаджиева == Страницата на актрисата от дублажа Петя Абаджиева беше трита многократно по неизвестни за мен причини. Бяха слагани източници, но все един и същ резултат накрая. В момента има предостатъчно такива, на всичко отгоре в края на миналия месец тя получи и наградата Икар за дублаж, което е най-високото постижение в дублажа. Ако и това постижение не е достатъчно, вече не знам какво. Десет години след последното изтриване на страницата предлагам да се върне наново и вместо да пиша текста отначало, просто да се върне последната версия и вече ще допълваме. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 15:59, 5 април 2026 (UTC) :Признавам си, че аз бях този, който я създаде. Но ако нямате нищо против, аз мога да я създам отново. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 08:00, 6 април 2026 (UTC) : Причината за изтриване е ясна: [[Уикипедия:Страници за изтриване/Петя Абаджиева]]. Действително е минало доста време и може да има промяна в значимостта, но трябва да се прегласува. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:16, 6 април 2026 (UTC) :: [[Потребител:Batman tas|Batman tas]], Елисавета Господинова спечели Икар преди нея. Къде е нейната уикипедийна страница? [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 08:37, 10 април 2026 (UTC) ::: [[Потребител:Radiohist|Radiohist]], ако искаш направи нова тема, и на нея ѝ е време. Обаче сега тук се обсъжда за Абаджиева. [[Потребител:Nk|Спас Колев]], къде и какво се изисква от нас да направим? --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 09:54, 10 април 2026 (UTC) :::: Направо я създавайте, а дали ще се гласува отново е друг въпрос. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 15:14, 10 април 2026 (UTC) :::::Аз ще я създам, ако нямате нищо против. Няма да бързате. Оставете го на мен. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 03:27, 11 април 2026 (UTC) :::::: Ако не се прегласува, следва да бъде изтрита. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 07:45, 11 април 2026 (UTC) ::::::: И кое точно ще се „прегласува“ - старото или новото? Всяко си е за себе си. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 08:57, 11 април 2026 (UTC) {{od|:::::::}} Добре е да спазваме наложилите се практики, които са описани в [[У:ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ]]. Ако позволим изтрити по решение на общността статии статии да бъдат възстановявани без да се търси нов консенсус, ще обезсмислим обсъжданията по [[У:СИ]]. Каква тежест ще имат те, ако никой няма да е длъжен да се съобразява с тях? И точно затова в т. 14 [[У:БИСФ]] предвижда бързо изтриване на „повторно създадена страница или повторно качен файл, чието изтриване вече е било обсъдено и прието от общността по процедурата с обсъждане“. [[Потребител:Batman tas|Batman tas]], според мен правилното в случая е да използваш „искам да създам ново предложение за ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ на страница“ от [[У:СИ]]. Важно е в шаблона да се попълни предишното обсъждане, [[Уикипедия:Страници за изтриване/Петя Абаджиева]]. За всеки случай възстанових и последната версия на страницата на [[Потребител:Batman tas/Петя Абаджиева]], но тъй като явно са настъпили много промени, старото съдържание може наистина да не е толкова релевантно за обсъждането. И две по-общи бележки: # Ако се реши статията да бъде възстановена, важно ще бъде администраторите да възстановят оригиналната история, за да не се загубят приносите на съответните автори (в „Потребител:Batman tas/Петя Абаджиева“ просто съм копирал текста от последната версия). # По принцип може да е полезно да обсъдим в някакъв момент дали не искаме да предвидим изрична „давност“ за обсъжданията по [[У:СИ]]. За мен има разумни аргументи както „за“, така и „против“. Това е добре да стане в отделна дискусия и не точно сега. <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:33, 11 април 2026 (UTC) == Категория:Статии от конкурса ЦИЕ пролет 2026 за международни теми == : ''Преместено от [[У:ЗА]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:14, 9 април 2026 (UTC) Да се преименува на ''Категория:Статии от конкурса ЦИЕ пролет 2026 на международни теми''. [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 08:33, 8 април 2026 (UTC) :Просто требваше да се премести. Отделно тоя конкурс що не го обявиш на Разговори, както си му е редът бил винаги - да се включват хора. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:39, 8 април 2026 (UTC) :: Разбрах късно къде ми е грешката - Категорията се създава от шаблон. И сега има грешка дори след преместването. :: Колкото да обявяването - Състезанието е международно, а аз не съм организатор на местно ниво. Участвам индивидуално. Ако някой иска да участва също - срокът е до 31 май. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:38, 8 април 2026 (UTC) alftvo0osfx0lqqfr7i56obgdtl5gff 0 72644 12877202 9192810 2026-04-11T11:46:35Z Amherst99 49254 12877202 wikitext text/x-wiki {{без източници}} '''PROM''' ({{lang|en|'''p'''rogrammable '''read'''-'''o'''nly '''m'''emory}}) е електрически програмируема постоянна [[компютърна памет]]. Този тип памети са с малък информационен капацитет до 16 [[Двоична представка|KiB]] и имат високо [[бързодействие (електроника)|бързодействие]], като времето на достъп е от порядъка на 5 до 10 ns. Характеризират се и с относително висока цена. Записът на информация върху PROM-памети се извършва от потребителя с помощта на специални устройства – [[програматор]]и. Те се програмират еднократно и биват два типа: * със стопяемо мостче – при запис на информация чрез програматора се пропуска кратък импулс през запомнящия елемент, чийто [[транзистор]] е отпушен, в резултат на това се загрява резистивния слой и мостчето прогаря, като прекъсва връзката между емитера и разрядната шина. * диодни – при програмиране се създава импулс, който създава върху един от [[диод]]ите отбратно напрежение, по-високо от пробивното, в резултат на което може да се промени съхраненото състояние от логическа нула в логическа единица. В резултат на програмирането се извършва пробив върху емитерния преход и се получава структура на плаващ [[гейт]]. [[Категория:Компютърна памет]] 2th06pcaqluiy9ipfrul8pdayv5mnje 12877203 12877202 2026-04-11T11:47:01Z Amherst99 49254 12877203 wikitext text/x-wiki {{без източници}} '''PROM''' ({{lang|en|'''p'''rogrammable '''r'''ead-'''o'''nly '''m'''emory}}) е електрически програмируема постоянна [[компютърна памет]]. Този тип памети са с малък информационен капацитет до 16 [[Двоична представка|KiB]] и имат високо [[бързодействие (електроника)|бързодействие]], като времето на достъп е от порядъка на 5 до 10 ns. Характеризират се и с относително висока цена. Записът на информация върху PROM-памети се извършва от потребителя с помощта на специални устройства – [[програматор]]и. Те се програмират еднократно и биват два типа: * със стопяемо мостче – при запис на информация чрез програматора се пропуска кратък импулс през запомнящия елемент, чийто [[транзистор]] е отпушен, в резултат на това се загрява резистивния слой и мостчето прогаря, като прекъсва връзката между емитера и разрядната шина. * диодни – при програмиране се създава импулс, който създава върху един от [[диод]]ите отбратно напрежение, по-високо от пробивното, в резултат на което може да се промени съхраненото състояние от логическа нула в логическа единица. В резултат на програмирането се извършва пробив върху емитерния преход и се получава структура на плаващ [[гейт]]. [[Категория:Компютърна памет]] 8t7uot5d7674rdnis1g8l31lqd33iq9 0 72646 12877174 11095096 2026-04-11T11:25:32Z Amherst99 49254 12877174 wikitext text/x-wiki {{без източници}} [[Файл:AT24C02 EEPROM 1480355 6 7 HDR Enhancer.jpg|мини|AT24C02 EEPROM]] '''EEPROM''' ([[английски език|англ]] '''e'''lectrically '''e'''rasable '''p'''rogrammable '''r'''ead-'''o'''nly '''m'''emory) е енергонезависима препрограмируема памет с електрически запис и електрическо изтриване. Използва се в [[компютър|компютрите]] за съхранение на малки обеми от данни. За по-големи обеми информация са по-удобни енергонезависими памети като например [[USB флаш]]. Физическата реализация е под формата на [[чип]]. Структурата на запомнящия елемент е подобна на тази при [[EPROM]], с тази разлика, че съществува уникално изтъняване на [[гейт|подгейтовия]] [[окис]]ен слой в областта на [[дрейн]]а. Записът на [[информация]] се осъществява подобно на EPROM, а изтриването се извършва, като към дрейна се приложи положително изтриващо напрежение, при зададен адресен гейт. В резултат на това през локалното изтъняване на подгейтовия окисен слой протича [[ток]] и се разсейва захранващия [[електрически заряд|заряд]]. Изтриването се извършва или по редове, или по блокове в [[Матрица (математика)|матрицата]]. Паметите EEPROM са унифицирани в серията 28. {{нормативен контрол}} [[Категория:Компютърна памет]] bla5kdsw9q5nyiqr0dqfrmnk9ihuice 0 73722 12877151 12613788 2026-04-11T10:47:26Z ~2026-22358-12 391976 Добавих "Тайната родана на поетите" 12877151 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Павел Матев | име-оригинал = | категория = писател | описание = български поет и общественик | портрет = | портрет-описание = | роден-място = село [[Оризово]], [[Чирпанско]], [[Царство България]] | починал-място = [[София]], [[България]] | националност = {{BUL}} | брак = | деца = Уляна Матева (1950 – 2016) | подпис = | сайт = | вложки = {{Личност/Политик | категория = писател | партия = [[БКП]] | убеждения = | институция1 = Депутат | постове1 = {{Депутат-България|без заглавие=1|5н=1|6н=1|7н=1}} | известен-с = | отличия = }} {{Личност/Писател | категория = писател | период = | жанрове = [[стихотворение]] | теми = | направление = [[социалистически реализъм]] | дебют = [[1946]] г. | известни творби = | награди = [[Димитровска награда]] | повлиян = | повлиял = | бележки = }} }} '''Павел Христов Матев''' е [[българи|български]] [[поет]], [[общественик]], депутат, председател на Комитета за култура и изкуство. == Биография == Павел Матев е роден на [[6 декември]] [[1924]] г. в село [[Оризово]], [[Чирпанско]], в бедно семейство. Баща му бил самоук, но прочут цигулар, знаещ хиляди народни песни, но почива рано, а майка му – земеделска работничка. Павел Матев има брат и сестра. Детството на поета е бедно – бил е воловарче, орач, жътвар, градинар, косач и лозар. За да отиде да учи в гимназия в Чирпан, майка му си продава косата на стихотворението „Писмо до мама“, станало 20 години по-късно голям хит в изпълнение на [[Емил Димитров]]. Завършва гимназия в Чирпан през 1938 г. По онова време младият Матев вече пише, публикува и малко по-късно стихотворението „Писмо до мама“ влиза във втората му стихосбирка. Завършва [[славянска филология]] в [[Софийски университет|Софийския университет]] през 1949 г. Работи известно време в Комитета по кинематография, заместник главен редактор на списание „Пламък“, гравен редактор на списание „Септември“, председател на Комитета за изкуство и култуда в продължение на девет години. Завежда отдел „Изкуство и култура“ на ЦК на БКП. В този период делата на поета са повече от думите му. В периода 1978 – 1979 г. оглавява Комитета за българите в чужбина. Депутат е в V, VI и VII народно събрание. Въпреки обществената си ангажираност, Матев не спира да пише и има издадени над 40 стихосбирки. В началото на 2000 година поетът драматично напуска апартамента си в центъра на София, принуден от тогавашната власт. Премества се в малка къща в края на София, където написва последните си книги.<ref name="bnr.bg">Десислава Димитрова, [https://archives.bnr.bg/pavel-matev-zhivot-prez-lyulyakovi-noshti/?fbclid=IwAR334PO7mdveSIn5XsRczAGdcGbxmjH6LF63ynKTuAI8DNj6F74NTGZJCrE Павел Матев – живот през люлякови нощи] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20201026140604/https://archives.bnr.bg/pavel-matev-zhivot-prez-lyulyakovi-noshti/?fbclid=IwAR334PO7mdveSIn5XsRczAGdcGbxmjH6LF63ynKTuAI8DNj6F74NTGZJCrE |date=2020-10-26 }}, БНР, Архивен фонд, 6 декември 2019 г.</ref> Обществената му кариера е впечатляваща: * работил в [[Комитет за наука, изкуство и култура|Комитета за наука, изкуство и култура]] (1949 – 1951); * редактор в Комитета за кинематография (1951 – 1956); * зам.-главен редактор на сп. „Пламък“ (1956 – 1958; 1964 – 1965); * гл. редактор на списание „Септември“ (1964 – 1966); * председател на Комитета за изкуство и култура (1966 – 1975);<ref name="bnr.bg"/><ref>[http://mc.government.bg/imagepo.php?p=291 Павел Матев в галерията на Министерството на културата]</ref> * председател на Съюза на българските писатели (1989 – 1990);<ref name="literaturen sviat"/> * заемал най-високите постове в отдел „Изкуство и култура“ при ЦК на [[БКП]], Комитета за българите в чужбина, [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]]. Павел Матев е един от любимите лирици на няколко поколения българи. Публикува от 1946 г. Редица негови стихове се превръщат в текстове на шлагери на любовната поп песен.<ref name="literaturen sviat">[http://literaturensviat.com/?p=41363 Поезия за/от Павел Матев в Литературен свят].</ref> Поетът има десетки отличия и награди, сред които: „[[Почетно звание „Заслужил“|Заслужил деятел на културата]]“, „[[Почетно звание „Народен“|Народен деятел на културата]]“, „[[Димитровска награда|Лауреат на Димитровска награда]]“, литературни призове: „Пейо Крачолов Яворов“ (1973), „Подпоручик Димчо Дебелянов“ (1981), „[[Пеньо Пенев (награда)|Пеньо Пенев]]“ (1998), голямата награда на ръба на два века“ в конкурса на в. „Труд“ „Златният ланец“ (2001), „[[Стара планина (орден)|орден Стара планина]]“ I степен (2005).<ref name="bnr.bg"/> Умира на 4 февруари 2006 г.<ref name="bnr.bg"/> в София от заболяване.<ref>[http://www.vesti.bg/novini/bylgarskata-poeziia-osirotia-bez-edin-ot-svoite-naj-lirichni-syvremenni-avtori-kazva-v-syboleznovatelniia-adres-prezidentyt-georgi-pyrvanov-841417 „На 81 си отиде „тъжният поет“ Павел Матев“], Vesti.bg, 6 февруари 2006 г.</ref> == Памет == На Павел Матев е наречена улица в квартал „[[Симеоново]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123950696|title=Павел Матев}}). == Библиография == * „В строя“ (1951); * „Дълг“ (1955); * „Време, родина, любов“ (1962); * „Родословие“ (1963); * „Прозрения. Избрана лирика“ (1965); * „Чайките почиват на вълните“ (1965, 1967); * „Стихотворения“ (1966); * „100 стихотворения. Подбрани“ (1970); * „Избрани стихотворения“ (1972); * „Натрупани мълчания“ (1973, 1974, 1981); * „Строго лято. Избрана поезия“ (1974); * „Внезапни паузи“ (1976, 1980); * „Рани и слънца. Избрани стихотворения“ (1978); * „Когато птиците летят по-бавно“ (1979); * „Предсказания. Изповеди. Избрани стихотворения. В 2 тома“ (1984); * „Сърдечни затишия“ (1985); * „Ти сън ли си. Любовна лирика“ (1989); * "Тайната родина на поетите" (2002); * „Голгота“ (2007); * „Чест и дух“ (2007); * „Болка и утеха“ (2007); * „Скръбна земя“ (2010);<ref name="literaturen sviat"/> * „Жадувах да съм птица“ (2014); * „Ръкописи. Бележникът“ (2017) == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.liternet.bg/publish9/pmatev/index.html Биография на Павел Матев в „Литернет“] * [http://old.duma.bg/2006/0206/110206/kultura/cul-6.html Поетът, който прекрачи олтара на вечността], в. „Дума“, автор: Николай Василев, 11 февруари 2006 г. * [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Павел+Матев&type=AllFields От и за Павел Матев в Своден каталог НАБИС] * [http://www.slovo.bg/old/plamak/20102/20102055.htm „Без изход“, стихотворение], сп. „Пламък“, брой 1&2, 2002 г. * [http://www.segabg.com/article.php?sid=2004120700010050006 „Павел Матев: Щяхме да правим хармонични личности. Не успяхме“], интервю на [[Бойко Ламбовски]], в. „Сега“, 7 декември 2004 г. * [[Таньо Клисуров]], [http://duma.bg/node/60161 „Нашият земляк Павел Матев“], в. „Дума“, бр. 184, 10 август 2013 г. {{пост списък|Министър на културата на България|6}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Матев, Павел}} [[Категория:Български поети]] [[Категория:Министри на културата на България]] [[Категория:Членове на ЦК на БКП]] [[Категория:Възпитаници на Факултета по славянски филологии на Софийския университет]] [[Категория:Носители на Димитровска награда]] [[Категория:Почетни граждани на Стара Загора]] [[Категория:Почетни граждани на Мездра]] [[Категория:Носители на орден „Стара планина“]] [[Категория:Родени в област Стара Загора]] [[Категория:Починали в София]] fyy7wnpi85ovwsw9uq7a3au7is7r404 0 73918 12876699 12874825 2026-04-10T15:06:53Z Rumensz 125859 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда за най-добра чуждестранна книга]] → [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] 12876699 wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Салман Рушди | снимка =Salman Rushdie 2011 Shankbone.JPG | описание = Салман Рушди през 2011 г. | фон = lightsteelblue | място на раждане = [[Бомбай]], [[Индия]] | място на смърт = | работил = [[писател]], [[есеист]] | националност = [[Великобритания|британец]] | период = | жанрове = роман, разказ, есе | направление = [[магически реализъм]], постколониализъм | дебют = | известни творби = „Среднощни деца“ (1981)<br>„Сатанински строфи“ (1988) | награди = [[Букър]] (1981)<br>[[Файл:Ordre des Arts et des Lettres Commandeur ribbon.svg|50px|Командор на Френския орден на изкуството]] [[Файл:Order of the Companions of Honour Ribbon.gif|50px|Орден на честта (Великобритания)]] [[Файл:Knight-Bachelor.ribbon.png|50px|Рицар на Ордена на Британската империя]] | повлиян = [[Гюнтер Грас]], [[Габриел Гарсия Маркес]], [[Итало Калвино]], [[Владимир Набоков]], [[Джеймс Джойс]], [[Хорхе Луис Борхес]], [[Томас Пинчон]], [[Михаил Булгаков]], [[Франц Кафка]], [[Сол Белоу]] | повлиял = [[Зейди Смит]], [[Таслима Насрим]], [[Кристофър Хитчънс]] и др. | брак = Клариса Люард (1976 – 1987)<br>Мериън Уигинс (1988 – 1993)<br>Елизабет Уест (1997 – 2004)<br>Падма Лакшми (2004 – 2007) | деца = | подпис = | сайт = [http://salmanrushdie.com salmanrushdie.com] }} '''Ахмед Салман Рушди''' ({{lang|ur|أحمد سلمان رشدی}}; {{lang|hi|अह्मड सलमान रश्डी}}) е [[Великобритания|британски]] [[писател]] от [[Индия|индийски]] произход. Стилът му, смесващ [[митология]] и фантазия с реалния живот, понякога е определян като [[магически реализъм]]. През [[1988]] г. романът му ''„[[Сатанински строфи]]“'' предизвиква силни противоречия в [[ислям]]ския свят. Книгата е забранена в много страни, иранският [[аятолах]] [[Рухола Хомейни]] го обявява за вероотстъпник и за убийството му е определена награда от 3 милиона [[щатски долар|долара]] (от 23 юни 2007 г. наградата за главата му е 11,4 милиона долара<ref>[http://news.ibox.bg/news/id_1656466483 „И Пакистан даде награда за Салман Рушди“], News.bg, 24.06.2007 г.</ref>). == Биография == {{раздел-мъниче}} На 12 август 2022 г. преди литературна среща в щата [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]], Чатокуа срещу писателя е извършено покушение. Нападателят е задържан, а Рушди е настанен в болница с опасност за живота.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bnr.bg/horizont/post/101690483/protivorechivi-reakcii-sled-atakata-sreshtu-salman-rushdi | заглавие = Противоречиви реакции след атаката срещу Салман Рушди | достъп_дата = 15.08.2022 | фамилно_име = Димитрова | първо_име = Тоня | дата = 13.08.2022 | издател = БНР }}</ref> Обвинен в опита за убийство е 24 годишният Хади Матар.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.svobodnaevropa.bg/a/31987112.html/ | заглавие = Рушди вече може да говори. Задържаният, обвинен в опит за убийство, пледира невинен | достъп_дата = 16.08.2022 | дата = 14.08.2022 | издател = Свободна Европа }}</ref> == Библиография == === Романи === [[Файл:Salman Rushdie, Satanic Verses -1988- illegal Iranian edition.JPG|мини|260п|Нелегално иранско издание на романа „Среднощни деца“ от 1988 г.]] * ''Grimus'' (Гримус) ([[1975]]) * ''Midnight's Children'' ([[1981]]) [[Родените в полунощ]]. Превод от английски Надежда Розова. София: Колибри, 2023 * ''Shame'' ([[1983]])<br>''[[Срам (роман)|Срам]]''. Превод от английски Мария Донева. София: Колибри, 2008 * ''The Satanic Verses'' ([[1988]])<br>''[[Сатанински строфи]]''. Превод от английски Асен Георгиев. Габрово: Гуторанов и син, 1999, 576 с. * ''Haroun and the Sea of Stories'' ([[1990]])<br>''[[Харун и морето от приказки]]''. София: Хемус, 1992, 192 с. * ''[[Магьосникът от Оз (Рушди)|Магьосникът от Оз]]'' ([[1992]]) * ''The Moor's Last Sigh'' ([[1995]])<br>''Последният дъх на Мавъра''. Превод от английски Надежда Розова. София: Колибри, 2014, 456 с. * ''The Ground Beneath Her Feet'' ([[1999]])<br>''Земята под нейните нозе''. Превод от английски Мария Донева. София: Колибри, 2011, 550 с.<ref>[http://www.litclub.bg/library/prev/rushdi/zemjata.html Из „Земята под нейните нозе“], [[Литературен клуб]], 1 септември 2011 г.</ref> * ''Fury'' ([[2001]]) * ''Shalimar the Clown'' ([[2005]])<br>''Шалимар клоунът''. София: ИнфоДар, 2010, 604 с. * ''The Enchantress of Florence'' ([[2008]])<br>''Чародейката от Флоренция''. София: ИнфоДар, 2010, 412 с. * ''Two Years Eight Months and Twenty-Eight Nights'' (2015)<br>''Две години, осем месеца и двайсет и осем нощи''. Превод от английски Надежда Розова. София: Колибри, 2015, 336 с. * ''Victory City'' (Градът на победата) (2023)<ref>{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/402055-polovin-godina-sled-pokushenieto-sreshtu-nego-salman-rushdi-izdava-nov-roman-|title=Половин година след покушението срещу него Салман Рушди издава нов роман - "Градът на победата"|date=2023-02-06|work=[[БТА]]}}</ref> == Сборници с разкази == * ''Homeless by Choice'' (Бездомен по избор) (1992) * ''East, West'' (Изток, запад) (1994) === Есеистика === * ''The Jaguar Smile: A Nicaraguan Journey'' (Усмивката на ягуара: Пътешествие в Никарагуа) ([[1987]]) * ''Imaginary Homelands: Essays and Criticism, 1981 – 1991'' (Въображаеми отечества: есета и критика, 1981 – 1991) ([[1992]]) * ''Step Across This Line: Collected Nonfiction 1992 – 2002'' (2002) * ''Joseph Anton: A Memoir'' (2012) === Документални филми === * ''Художникът и чумата'' ([[1985]]) * ''Загадката на полунощ'' ([[1987]]) == Източници == <references /> == Външни препратки == {{уикицитат|Салман Рушди}} * [http://salmanrushdie.com Официален сайт] {{икона|en}} * {{Моята библиотека автор|salman-rushdie|Салман Рушди}} * {{imdb name|0750723|Салман Рушди}} {{икона|en}} ; Интервюта * [https://web.archive.org/web/20170227084523/http://www.mediatimesreview.com/september06/Rushdi.php „Терорът е сексапилен“ – интервю на Ерих Фолат със Салман Рушди за списание „Шпигел“ (в превод на български)], Media Times Review, септември 2006 * [https://www.slovo.bg/old/litvestnik/138/lv0138002.htm „Не вярвам в свещената война“ – интервю на Мари Колман и Мишел Газие със Салман Рушди за списание „Телерама“ (в превод на български)], Литературен вестник, год. 11, бр. 38, 14 ноември 2001 * [http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_1037.pdf „Салман Рушди за новата си книга, политиката и мултикултурализма“ – интервю със Салман Рушди за вестник „Метро“ (в превод на български)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110113040849/http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_1037.pdf |date=2011-01-13 }}, Литературен вестник, год. 19, бр. 21, 10 юни 2009, стр. 3 * [http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_1613.pdf „Салман Рушди: Харесвам черната комедия, особено в мрачни времена“ – интервю на Арифа Акбар със Салман Рушди за вестник „Гардиън“ (в превод на български)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190113063155/http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_1613.pdf |date=2019-01-13 }}, Литературен вестник, год. 27, бр. 33, 10 октомври 2018, стр. 12 ; За него * [[Йордан Костурков]], [http://www.duma.bg/node/33886 „Между литературата и смъртта“], в. „Дума“, 16 юни 2012 г. * Камелия Константинова, [http://www.pravoslavie.bg/Светът/Скандалната-книга-на-Рушди-осъдена-и-от-Румънската-патриаршия „Скандалната книга на Рушди – осъдена от Румънската патриаршия“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130903141707/http://www.pravoslavie.bg/Светът/Скандалната-книга-на-Рушди-осъдена-и-от-Румънската-патриаршия |date=2013-09-03 }}, pravoslavie.bg, 22/12/2007 {{мъниче|писател}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Рушди, Салман}} [[Категория:Британски романисти]] [[Категория:Писатели постмодернисти]] [[Категория:Писатели магически реалисти]] [[Категория:Възпитаници на Кеймбриджкия университет]] [[Категория:Доктор хонорис кауза на Лиежкия университет]] [[Категория:Носители на награда „Букър“]] [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] [[Категория:Британски атеисти]] [[Категория:Родени в Мумбай]] luugkizfqowp5mwmpqfnr6m4rom8yvz 0 74814 12876763 12719426 2026-04-10T16:01:34Z Rrriiibbb 324818 12876763 wikitext text/x-wiki {{без конкретни източници|17:17, 13 юни 2019 (UTC)}} {{Личност|писател | име= Евгени Константинов | портрет= | описание= български писател | роден-място=[[Варна]], [[Царство България]] | починал-място=[[София]], [[Народна република България]] }} '''Евгени Константинов Димитров''' e български [[писател]] (автор на романи и разкази) и [[сценарист]]. Роден е във [[Варна]] на [[5 февруари]] [[1923]] г. Завършва [[стоматология]] в [[Медицински факултет (МУ София)|Медицинския факултет]] на [[Софийския университет]] в София през 1948 г. От 1963 г. е отговорен редактор и заместник главен редактор във Филмовата редакция на „[[Българска телевизия]]“. Евгени Константинов умира в [[София]] на [[7 април]] [[1986]] г. == Библиография == ; Романи * „Тлееща жарава“ (1957 г.) * „Дрезгавини“ (1960 г.) * „Ивайло“ (в съавторство с Димитър Ангелов) * „Покръстването“ (1965 г.) * „Сватбите на Иван Асен“ (1974 г.) * „Моята древна и млада родина“ (1982 г.) ; Повести и разкази * „Случки край Маториевите гори“ (1958 г.) * „Гнездата на звездите или притча за сто и един гола, за двама академици, за някаква любовница на шантажист и за сто и петдесет хиляди, които облякоха еднакви дрехи“ и др. == Филмография == * „[[Черните рамки]]“ (5-сер. тв, 1988) – (заедно с [[Григор Григоров (сценарист)|Григор Григоров]]) * „[[Мечтание съм аз...]]“ (тв, 1984) * „[[Боянският майстор (филм)|Боянският майстор]]“ (2-сер. тв, 1981) – (заедно с [[Захари Жандов]]) * „[[Сватбите на Йоан Асен]]“ (1975) * „[[Нако, Дако и Цако – шофьори]]“ (тв, 1974) * „[[Синята лампа]]“ (10-сер. тв, 1974) – (в съавторство с [[Иван Славков]], [[Богомил Герасимов]], [[Марко Семов]]) * „[[На всеки километър]]“ (тв сериал, 1969, 1971) – (в съавторство с [[Костадин Кюлюмов]], [[Павел Вежинов]], [[Свобода Бъчварова]], [[Георги Марков (писател)|Георги Марков]]) * „[[Последният войвода]]“ (1967) – (заедно с [[Щерю Атанасов]]) * „[[Случаят Пенлеве]]“ (1967) – (на III новела: „Гости“) * „[[С пагоните на дявола]]“ (5-сер. тв, 1967) – (в съавторство с [[Костадин Кюлюмов]]) * „[[Ивайло (филм)|Ивайло]]“ (1963) – (заедно с [[Никола Вълчев (режисьор)|Никола Вълчев]]) == Източници == * [http://www.titra.net/html/kinematogr/bgscenaristi.htm Български кинематографисти] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090524054321/http://www.titra.net/html/kinematogr/bgscenaristi.htm |date=2009-05-24 }} * [http://www15.brinkster.com/tisho/person.asp?id=352 Българско кино: Евгени Константинов] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060625184058/http://www15.brinkster.com/tisho/person.asp?id=352 |date=2006-06-25 }} == Външни препратки == * {{Моята библиотека автор|evgeni-konstantinov|Евгени Константинов}} * {{imdb name|0465378}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература|Медицина|България}} {{СОРТКАТ:Константинов, Евгени}} [[Категория:Български автори на разкази]] [[Категория:Български сценаристи]] [[Категория:Български романисти]] [[Категория:Възпитаници на Медицинския факултет на Софийския университет (до 1950)]] [[Категория:Родени във Варна]] [[Категория:Починали в София]] j1thm3j22t7n6bdaja4727aan91nnz4 0 76256 12877043 12388729 2026-04-11T06:58:52Z Bjankuloski06 150277 12877043 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Христофор Жефарович | категория = зограф | портрет = Hristofor Zhefarovich.JPG | портрет-описание = Бюст-паметник на Христофор Жефарович в Стар Дойран | описание = южнославянски художник и просветен деец | роден-място = [[Дойран]], [[Османска империя]] | починал-място = [[Москва]], [[Русия]] }} '''Христофор Жефарович''' ({{lang|sr|Христофор Жефаровић|Hristofor Žefarović}}; {{lang|mk|Христофор Жефарович}}) е [[Българи|български]] [[зограф]], [[гравьор]], [[писател]] и [[поет]], деец на [[илиризъм|илиризма]]. == Биография == [[Файл:bulgaria-stem.jpg|мини|x250п|Герб на България от „Стематография“]] [[Файл:Nemanjić dynasty Stemmatographia.jpg|мини|x250п|ляво|Герб на Неманичите от „Стематография“]] Жефарович е роден през втората половина на XVII век в град [[Дойран]], в източната част на [[Македония (област)|Македония]]. Произхожда от свещенически род и самият става монах. Странстващ калугер, доста начетен и просветен, Жефарович рисува и търгува с книги, икони и църковна утвар. Името му за първи път се споменава в [[Белград]] в 1734 година, където е известен като добър зограф. Известно време прекарва в манастира „[[Свети Наум (манастир)|Свети Наум]]“ в [[Охрид]]. Първото запазено негово произведение са стенописите в храмовете на манастирите [[Боджански манастир|Боджани]] във [[Войводина]] (1737) и [[Шиклошки манастир|Шиклош]] (1739). Негово дело са и иконостасните икони в църквата „[[Свети Николай (Кожани)|Свети Николай]]“ в [[Кожани]]. След 1740 година започва да се занимава изключително с гравюра на мед и илюстриране на книги. През 1741 година Жефарович започва работа в гравьорското ателие на [[Тома Месмер]] във [[Виена]]. Там отпечатва листови икони, изображения, гравирани върху мед, щампи на светците [[Сава Сръбски]], [[Теодор Стратилат]], [[Теодор Тирон]], Никола, Наум и Дамян, както и книги, пропагандиращи [[илиризъм|илиризма]]. Сред тях най-важно място заема книгата „[[Стематография]]“, която бързо се разпространява сред [[южни славяни|южните славяни]]. Той е автор и на книгата с църковно съдържание „Поучение святителское к новопоставленному йерею“ (1742), както и два учебника – буквар и граматика, а също и „Описание светаго божия града Йерусалима“ (1748). През 1744-1746 година Жефарович посещава [[Света гора]] и пътува за поклонение до [[Яфа]] и [[Йерусалим]] през [[Солун]]. В резултат на това пътуване, през 1748 година написва книгата „Описание светата божия града Ерусалима“. В началото на 1753 година Жефарович през град Токай в [[Унгария]] на път за [[Русия]], където, явно болен, пише своето завещание, което поверява на руския посланик във Виена, и в което подчертава своя български произход. Пристигайки в Русия, Жефарович се установява в Богоявленския манастир в [[Москва]], където и умира на 18 септември 1753 година. == Стематография == {{основна|Стематография}} [[Файл:Metodi-serafim.jpg|мини|x250п|ляво|Свети Методий Моравски и свети Ефрем Сръбски от „Стематография“]] [[Файл:Dedication-stem.jpg|мини|x250п|Посвещението на „Стематография“]] Най-голямо значение за южнославянското възраждане има книгата „[[Стематография]]“, издадена от Жефарович във Виена през 1741 година. При съставянето ѝ Жефарович използва „Стематографията“ [[Павел Ритер-Витезович]] (1701), който ползва „[[Царството на славяните]]“ на [[Мавро Орбини]] (1601). „Стематографията“ е илюстрирана от Жефарович с гравюри на мед и с графики. Съдържа 20 изображения на български и сръбски владетели и светци, както и 56 герба на славянски и други балкански страни, с обяснителни четиристишия под тях – пръв пример за модерна светска българска и сръбска поезия. Стематографията оказва изключително силно влияние върху българското ([[Паисий Хилендарски]]) и сръбското възраждане. Под нейно влияние се намира цялата българска [[хералдика]] през XIX век.<ref>{{Възрожденска интелигенция|241}}</ref> След [[Освобождение на България|Освобождението на България]] за кратко в княжеската администрация е използван като държавен символ гербът от „Стематография“, но поставен в хермелинова [[Мантия (хералдика)|мантия]] с княжеска корона над нея. Този герб задълго остава върху държавния печат и на печатите на държавните учреждения, даже и след приемането на официалния герб (също повлиян от този от „Стематография“) от Народното събрание. Гербът на [[Източна Румелия]] също е разработен по подобие на герба на [[Константинопол]] (наречен „герб на Ромения“) от „Стематография“. [[Файл:Tunic and genual of Ioannikios Bishop of Melnik 1745 - 1753. Mitre and devotional pendant 19th century 01.jpg|мини|250п|Туниката на митрополит [[Йоаникий Мелнишки]] в Музея на византийската култура в Солун, дело на Христофор Жефарович]] == Етническа принадлежност == Христофор Жефарович работи за духовното възраждане и на българския, и на сръбския народ. Жефарович говори за славяните (южните славяни), като за част от [[илиризъм|илирийския]] народ. Жефарович нарича себе си „ревнитель отечества болгарскаго“, но говори и за „отечество сербско наше“ и се подписва „иллирïко рассïанскïи общïй зографъ“. В завещанието си изрично отбелязва, че сродниците му са „булгарской нации... въ православной архіепископіи Салонской въ городѣ [[Дойран|Догріанѣ]] братъ родной свящтеникъ и протчія сродники“. До края на XIX век Жефарович е определян като българин, включително от много сръбски историци, като Р. Връховац, Н. Андрич, Д. Руварац.<ref>{{cite book | last = Радев | first = Иван | authorlink = Иван Радев | year = 2007 | title = История на българската литература през Възраждането | publisher = Абагар | location = Велико Търново | pages = 91 | isbn = 978-954-427-758-1}}</ref> По-късно етническата му принадлежност става предмет на спор между българската и сръбската историография. Въпреки тези спорове неговите деяния, продължавайки да бъдат почитани от двата етноса, не остават на заден план. == Памет == На Христофор Жефарович е наречена улица в квартал „[[Надежда I]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123948635|title=Христофор Жефарович}}). == Бележки == <references/> == Външни препратки == * [http://www.kroraina.com/knigi/hzh/gal/index.html Онлайн версия на Стематографията] * [http://promacedonia.com/eg/ea_2_1.htm Емил Георгиев. Христофор Жефарович — деец на българското предвъзраждане] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070930201425/http://promacedonia.com/eg/ea_2_1.htm |date=2007-09-30 }} {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Жефарович, Христофор}} [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Български творци от Македония]] [[Категория:Български иконописци]] [[Категория:Хералдици]] [[Категория:Български гравьори]] [[Категория:Родени в Дойран]] [[Категория:Българи, свързани с Белград]] [[Категория:Печка патриаршия]] [[Категория:Български илюстратори]] [[Категория:Починали в Москва]] [[Категория:Ранно възраждане]] q8uu1jw2ay3yn27ui2ia66sfjyt7l2i 0 82247 12877088 12801160 2026-04-11T08:19:06Z Nk 399 12877088 wikitext text/x-wiki {{повече източници}}{{Отрасъл}} '''Животновъдството''' е отрасъл в [[първичен сектор|първичния икономически сектор]], който се занимава с развъждане и отглеждане на селскостопански [[животно|животни]] и получаване на продукция от тях. == Исторически сведения == [[Файл:BASA-VD-1217-2-12-10.jpg|мини|Животновъдна ферма 1920 – 1930, Източник: [[ДАА]]]] Животновъдството е най-древният занаят на човечеството след [[лов]]а и [[риболов]]а, усвоен, наред със [[земеделие]]то, през [[неолит]]а, по време на така наречената [[неолитна революция]]. Възникването на животновъдството е предшествано от процеса на [[опитомяване]] на определени видове диви животни, които са можели да живеят наред с човека, носейки му при това определена полза – като източник на храна ([[месо]], [[мляко]], птичи [[яйце (храна)|яйца]]), източник на материал за правене на облекло или за строителството на колиби (например, [[кожа]]), като работни (например, теглещи [[плуг]]а) или [[езда|ездитни]] животни, като животни за охрана на имуществото ([[куче]], [[котка]]). == Влияние на животновъдството върху [[глобалното затопляне]] == Отглеждането на [[преживни]] животни оказва значително влияние върху глобалното затопляне вследствие на факта, че в тяхната храносмилателна система се получават антропогенни [[парникови газове]]: на тях се падат 9% от емисиите на [[въглероден диоксид]] (CO₂), 35 – 40% – на [[метан]] (CH₄), 64% – на [[диазотен оксид]] (N₂O)<ref name="lls"/>, и някои други. За намаляване на емисиите се предлагат различни методи (например, хранителни добавки за животни, газосъбиращи торби и др.), а също съкращаване на количеството на отглежданите животни, респ. намаление на потреблението на месо. В допълнение трябва да се отбележи, че към началото на XXI век за паша на животните са необходими около 70% от селскостопанските площи (30% от цялата суша на Земята)<ref name="lls">{{cite web|url=https://books.google.com/books?id=1B9LQQkm_qMC|title=Livestock's Long Shadow: Environmental Issues and Options|first1=Henning|last1=Steinfeld|first2=Pierre|last2=Gerber|first3=T. D.|last3=Wassenaar|first4=Vincent|last4=Castel|first5=Cees de|last5=Haan|date=1 January 2006|publisher=Food & Agriculture Org.|via=Google Books|archiveurl=https://web.archive.org/web/20080625000000/http://www.virtualcentre.org/en/library/key_pub/longshad/A0701E00.pdf|archivedate=2008-06-25}}, </ref>. == Отрасли в животновъдството == Отраслите в животновъдството се групират в зависимост от отглежданите видове (включително породи и хибриди) животни. {{Br}}Трябва да се отбележи, че българите, както и повечето източни народи назовават животни от един и същи вид с различни имена, в зависимост от възрастта и пола, като добиваните от тях ресурси носят същите имена и показват качествата на продукта. При едрия рогат добитък – младите говеда са телета, съответно месото, добивано от тях е телешко. Младите овце са агнета, а месото е агнешко; когато е от по-зрели овце, е шилешко или овче. При козите – младите са ярета, а месо им е ярешко. Същото важи и за най-широко разпространеното птицевъдство – отглеждането на кокошки. Малките кокошки се наричат с общия термин ''пилета'', а месото им е пилешко. === Отглеждане на едър рогат добитък (говедовъдство) === Говедата са чифтокопитни животни. В селскостопанската терминология се причисляват към групата на едрия рогат добитък. Отглеждането на едър рогат добитък се извършва с цел добив на месо, мляко, кожи. Използват се и за впрегатни животни. Те биват 3 вида: [[зебу]] (тропическо говедо), европейско [[домашно говедо]] и див [[Тур (говедо)|европейски тур]] (изчезнал вид). {{Br}} В българския език е популярно говедата да се наричат „крави“, по названието на женските екземпляри. Местата за концентрация (оборите, стопанските дворове), за отглеждане на говеда се назоват с общото име '''кравеферми''' ==== Традиционно европейско говедовъдство ==== В България се отглеждат различни породи на Европейското домашно говедо. Заради спецификата на отглеждане са обособяват три отраслови звена, към които се групират различни типове стопанства. {{Br}} 1) Отглеждане на крави – за млекодобив, основна суровина за млекопреработвателна промишленост {{Br}} 2) Отглеждане на телета – за добив на телешко и говеждо месо; добив на кожа {{Br}} 3) Отглеждане на качествени зрели мъжки говеда (бикове) за разплод. {{Br}} В България вече не се използват домашни говеда като впрегатни животни, но до средата на 20 век те са били основна тяга за обработка на земя (с дървени плугове), или превоз на стоки (волски каруци), затова тогава е имало и обособена група за тази цел. ==== Биволовъдство ==== Отглеждането на биволите е сходно с това на традиционното говедовъдство. Биволското мляко е ценна суровина за млечната промишленост, с по-висока масленост е, но и с по-висока себестойност. ==== Нетрадиционно за Европа говедовъдство ==== В България се правят опити за отглеждане на неевропейски видове говеда, като например одомашнен (домашен) тибетски [[як]] (в ловно стопанство „Витиня“) и [[зубър]] (в ловно стопанство „Воден“). Всичко се извършва предимно в малки експериментални групи към ловно-рибарските стопанства и нямат съществено стопанско значение. Целта е предимно аклиматизиране и създаване на нови хибридни породи с тукашните говеда в бъдещ етап на развитие. === Отглеждане на дребен рогат добитък (скотовъдство) === ==== Овцевъдство ==== Овцевъдството (около 1 млрд. броя овце в света) осигурява месо, мляко и вълна. Получило е широко разпространение в умерения пояс на Европа и Северна Америка и в степните и полупустинни райони на Югозападна и Централна Азия, Нова Зеландия. Австралия е първата по брой на овце в света. ==== Козевъдство ==== Козето мляко има доказано положително въздействие върху заболявания от разнообразен тип. Съставът му е богат на белтъчини и кобалтови соли, които участват в състава на витамин В12. Съдържа и богата гама от витамини, които повлияват на различни органи и системи в човешкото тяло. Това се дължи на голямото разнообразие от храни, с които се храни козата. Тя яде най-свежите, младите листенца, клонки, тревички, плодове, дори и цветя. Благодарение на това млякото е чисто и не съдържа токсини. Ярешкото е годно за консумация, но изисква специфична предварителна обработка (мариноване, изсушаване, повторно мариноване), която да стабилизира узряването и да отстрани някои [[биологични агенти]], които, ако не са отстранени, предизвикват стомашно-чревни разстройства. === Свиневъдство === [[Свиня|Домашната свиня]] е традиционен източник на месо в България (а и в цяла Европа), Китай, Бразилия и други страни. Почти половината от броя на свинете се падат на Азия и преди всичко на Китай. Развито е още в страните от ОНД, САЩ, Бразилия. В районите с мюсюлманско население свиневъдството практически отсъства поради религиозни причини. В България се отглежда друг хибриден вид домашна свиня, която на външен вид прилича на дивия си 'събрат', но е с по-малки размери – [[Източно-балканска свиня|източнобалканската свиня]]. === Коневъдство === Отглеждането на коне се извършва в конеферми. Конят се е използвал дълги години като основен помощник, като впрегатен и ездитен добитък. Служи предимно за превоз на товари, в екстремни ситуации или трудно проходими места. В съвременни условия конете се отглеждат предимно със спортна цел – за езда и като помощници за военни или охранителни патрулни операции в горски терени. Използването на коне като животинска тяга е силно ограничено и се извършва само в слабонаселени региони, или миноритарни общества със запазени традиционни етнокултурни схеми на живот, който е свързан с отглеждане и използване на конете, като работна тяга. ==== Традиционно коневъдство ==== Това е отглеждането на различни породи коне, с цел получаване на екземпляри с различна степен на интелигентност и приспособимост за изпълняване на съответни задачи (за различни спортове – конна езда, надбягвания, петобой, прескок и т.н., за повишена издръжливост при преходи с товари и др.) В много страни отглеждането на коне за добив на месо е приемлива практика. Конкретно в България, както и във всички славяноезични страни, конете са смятани за интелигентни помощници на човека и поради тази (чисто психологическа) причина, консумацията на месо от тези животни се смята за неприемлива. Въпреки това напоследък разбиранията, а оттук и хранителните навици се променят и така постепенно конското месо (предимно вносно) навлиза все повече на пазара. ==== Коневъдство на хибриди с магарета (мулета, катъри) ==== Хибрид между мъжко магаре и кобила се нарича [[муле]]. Хибрид между магарица и кон е [[катър]] {{Br}} Във високопланинските райони те са били най-добрия помощник на човека за транспортиране на товари. България има планински релеф в голям процент от общата си територия, съответно – необходимостта от ползване на такива хибриди е била голяма. {{Br}} В световен мащаб отглеждането на такива хибриди все още продължава. ==== Отглеждане на магарета ==== Подобно на коневъдство на хибриди, отглеждането на магарета се е извършвало като по-евтина и по-непретенциозна алтернатива на коневъдството. Предимно в селските региони това е била алтернативата вместо притежаване на кон. Макар и по-бавноподвижно, магарето е вършело същите функции, а разходите по отглеждането са му по-ниски в сравнение с тези при конете. === Отглеждане на дребни животни и птици, за добив на крехки меса === ==== Птицевъдство ==== Птицевъдството също е традиционен отрасъл на животновъдството в България. Преди Втората световна война то е слаборазвито и птиците се отглеждат главно за домакински нужди. От началото на 60-те години отрасълът бързо се развива, поради необходимостта от задоволяване на вътрешния и външния /в рамките на СИВ/ пазар с яйца, пух, месо и други ценни продукти. Развитието на птицевъдството е под влияние основно на фуражната база и потреблението. Отрасълът осигурява над 18% от месото в страната, като около 95% от птичето месо се дава от частните производители. През последните 20 години в страната са построени 19 птицекомбината, които също оказват силно влияние върху териториалната организация на подотрасъла. Днес повечето от тези комбинати са пред закриване, поради тяхната нерентабилност при новите условия. През последните 20 години броят на птиците в страната намалява около 3 пъти, главно поради липсата на храна. В птицевъдството има 2 направления – месно и за яйца. В България се отглеждат в личните стопанства и редица други домашни птици – пуйки, патици, гъски. Основните райони с развито птицевъдство са зърнопроизводителните райони на страната. В тази връзка в областите В. Търново, Ловеч, Варна, Добрич, Шумен и Плевен се отглеждат над 40% от птиците. === Отглеждане на едри птици === ==== Отглеждане на водоплаващи птици (гъски, патици) ==== {{раздел-мъниче}} ==== Щраусовъдство ==== {{раздел-мъниче}} === Отглеждане на насекоми със стопанска цел === ==== [[Пчеларство]] ==== Пчеларството осигурява извънредно ценни и незаменими продукти – мед, восък, пчелна отрова, пчелно млечице и др. Пчелите са изключително полезни при опрашването на много растения, като ползата от тях за опрашването е много по-голяма, отколкото от получените пчелни продукти. Пчеларството е развито главно в Северна и Североизточна България. Подотрасълът е силно зависим от замърсяването на околната среда, което води до измиране на пчелните семейства. ==== [[Бубарство]] ==== Вижте подробна информация в основната статия Бубарство === [[аквакултура|Рибарство и аквакултура]] === {{основна|Аквакултура}} ==== [[Рибовъдство]] ==== Рибовъдството е стопанска дейност, която включва редица мероприятия. Такива са зарибяване на изкуствени водоеми, осигуряване размножаване на рибите и т.н. Рибовъдството може да се извършва в естествени и изкуствени водоеми. Чрез изкуствено развъждане може да се получат високи добиви – десетки, а понякога и стотици пъти по-високи, отколкото от същата площ при естествени условия. Изкуственото развъждане на риба има и това предимство, че то може да се развие в отдалечени места и населението да ползва прясна риба. Рибните стопанства в България са пъстървови и шаранови (топловодни). Пъстървовите стопанства се зарибяват главно с: ''[[дъгова пъстърва|дъгова]], [[балканска пъстърва]] и [[сивен]]''. Шарановите стопанства се заселват главно ''[[шаран]], [[бял амур]], [[бял толстолоб|бял]] и [[пъстър толстолоб]]'' и др. От голямо значение за рибовъдството е прилагането на изкуствено оплождане. Изкуственото развъждане в България все повече нараства. А ползата от него е голяма. == Източници == <references /> [[Категория:Животновъдство| ]] nrmf8yirzr2hyl2g25vy97zg8h55gwl 0 82752 12876806 12686647 2026-04-10T16:46:48Z ~2026-22165-55 391870 /* Биография */ 12876806 wikitext text/x-wiki {{незавършена}} {{Личност|султан | вложки = {{Личност/Монарх | категория = султан | период = 1595 – 1603 | предшественик = [[Мурад III]] | наследник = [[Ахмед I]] }} |портрет=Sultan Mehmet III of the Ottoman Empire.jpg}} '''Мехмед III''' е 13-ият султан на [[Османската империя]], управлява в периода 16 януари [[1595]] – 22 декември [[1603]] година. Погубва 19-те си братя<ref>Donald Quataert, The Ottoman Empire, 1700 – 1922, p. 90. Cambridge University Press, 2000, ISBN 0-521-63328-1</ref><ref>John Patrick Kinross, Ottoman Centuries, p. 288. William Morrow & Co., 1977, ISBN 0-688-03093-9</ref><ref>Hamit Bozarslan, Histoire de la Turquie, de l'Empire à nos jours, Tallandier (2015), p.51 – 53, ISBN 979-10-210-1040-6</ref>. Загубва [[Молдова]], [[Трансилвания]] и [[Влашко]]. Известен е с прякора „Казана“. == Биография == Възкачва се на престола през 1595 г. и веднага екзекутира 19 от братята си, страхувайки се от заговор от тяхна страна. Точно този страх е причината да въведе вредния обичай принцове да не участват в управлението, докато бащата е жив, както е правено до този момент, като нарежда да бъдат заключвани в харема, в помещения „kafes“ („клетка“)<ref>Jean-Michel Sallmann, Géopolitique du XVIe siècle (1490 – 1618), (Nouvelle histoire des relations internationales, t. 1), Paris, Le Seuil, „Points histoire“, 2003 p. 92</ref>. В началото на царуването на Мехмед III е арестуван в Цариград руският посланик Данило Ислениев, който след това изчезва без следа. Успехите на австрийците по река Дунав предизвикват в [[Константинопол]] въстания сред народа и еничарите. По настояване на [[Велик везир|Великия везир]] и [[Шейх юл-ислям]]а, Мехмед III през 1596 г. се отправя с армията си към Унгария, печели [[Битка при Kерестец|битката при Kерестец]], но не се възползва от това и се връща в Константинопол към своя живот. В азиатските райони завладени от персите има въстания, в които се намесват и персите. Вътрешното управление се разстройва, а също така и управлението на войските. С управлението на Мехмед III започва упадъкът на Османската империя. Въпреки че Мехмед III е бил развратен, покварен и кръвожаден (особено в преследването си към християните), той е обичал литературата и поезията, с които се е занимавал сам. След неговата смърт го наследява синът му [[Ахмед I]]. == Източници == <references /> {{Пост списък|Султан на Османската империя|16}} {{мъниче|Османска империя}} [[Категория:Султани на Османската империя]] [[Категория:Родени на 26 май]] [[Категория:Родени в Маниса]] [[Категория:Починали в Истанбул]] kjor2e6yaqc6jt6nut18svqyqrkct9u 0 84075 12876698 12875502 2026-04-10T15:06:50Z Rumensz 125859 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда за най-добра чуждестранна книга]] → [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] 12876698 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Памук}} {{Личност | име-оригинал = Orhan Pamuk | категория = писател | портрет = Pamuk.jpg | портрет-описание = Орхан Памук през 2009 г. | националност = {{флагче с име|Турция}} | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | период = 1974 – | жанрове = [[роман]] | направление = [[Постмодерна литература]] | известни творби = „Името ми е Червен“, „Сняг“ | награди = [[Файл:Nobel prize medal.svg‎|ляво|Нобелова награда|25px]] (2006) | повлиян = [[Томас Бернхард]], [[Итало Калвино]], [[Хорхе Луис Борхес]], [[Владимир Набоков]], [[Габриел Гарсия Маркес]], [[Марсел Пруст]],<ref>[http://books.guardian.co.uk/authors/author/0,5917,1683320,00.html Представяне на Орхан Памук в ''Guardian''], 22 юли 2008 {{икона|en}}</ref> [[Лорънс Стърн]], [[Теофил Готие]], [[Жерар дьо Нервал]], [[Гюстав Флобер]], [[Иван Тургенев]], [[Лев Толстой]], [[Фьодор Достоевски]], [[Яхия Кемал Беятлъ]] }} }} '''Ферит Орхан Памук''' ({{lang|tr|Ferit Orhan Pamuk}}) е [[Турция|турски]] [[писател]], придобил международна популярност през 1990-те години. Носител е на [[Нобелова награда за литература|Нобеловата награда за литература]] за 2006 г. == Биография == Орхан Памук е роден на [[7 юни]] [[1952]] г. в [[Истанбул]] в семейство с добро обществено положение – баща му е директор на турския клон на [[IBM]]. Орхан Памук завършва [[Робърт колеж]], по това време вече средно училище, след което учи [[архитектура]] в [[Истанбулски технически университет|Истанбулския технически университет]]. През този период той започва да се занимава основно с писателска дейност. Завършва [[журналистика]] в [[Истанбулски университет|Истанбулския университет]] през [[1977]], а от [[1985]] до [[1988]] посещава [[Колумбийски университет|Колумбийския университет]] в [[Ню Йорк]] и [[Университет на Айова|Университета на Айова]]. През [[1982]] се жени, но през [[2001]] се развежда. През 2005 г. две турски професионални асоциации завеждат наказателно дело срещу Орхан Памук заради негови противоречащи на турското законодателство изявления във връзка с [[Арменски геноцид|Арменския геноцид]] от [[1915]] – [[1917]] и избиването на 30 000 [[кюрди]] от турското правителство. През януари [[2006]] обвиненията са отхвърлени по процедурни причини. На 12 октомври 2006 г. е награден с Нобеловата награда за литература. През 2021 г. срещу Орхан Памук е заведено дело по по обвинение в оскърбление на [[Мустафа Кемал Ататюрк|Ататюрк]] и [[Национално знаме на Турция|турското знаме]] в новия му роман „Чумни нощи“ ({{lang|tr|Veba Geceleri}})<ref>{{cite web |title=В Турции завели дело на нобелевского лауреата за «оскорбление» Ататюрка |url=https://eadaily.com/ru/news/2021/11/08/v-turcii-zaveli-delo-na-nobelevskogo-laureata-za-oskorblenie-atatyurka |website=EurAsia Daily |date=2021-11-08 |accessdate=2022-02-25}}</ref>. == Творчество == [[Файл:Orhan Pamuk no Fronteiras do Pensamento São Paulo 2011 (6633398503).jpg|мини|260px|Орхан Памук в [[Сао Пауло]] през 2011 г.]] В романите си, представителни за късния [[постмодернизъм]], Памук се опитва да съчетае традициите на европейската литература и османската изящна словесност. Подчертан е интересът му към османската култура, сблъсъкът и взаимодействията между „източно“ и „западно“ са основната тема в „Името ми е червен“ и „Бялата крепост“. И двете книги са преведени на български. == Отличия и награди == * 1979 Награда на вестник „Милиет“ в конкурс за нов роман (Турция) за романа му ''Karanlık ve Işık'' (поделена) * 1983 Награда за роман „Орхан Кемал“ (Турция) за романа му „Джевдет бей и неговите синове“ * 1984 Награда за роман „Мадарали“ (Турция) за романа му „Безмълвният дом“ * 1990 Independent Foreign Fiction Prize (Великобритания) за романа му „Бялата крепост“ * 1991 Prix de la Découverte Européenne (Франция) за френското издание на романа му „Безмълвният дом“ * 1991 Награда „Златен портокал“ на филмовия фестивал в Анталия (Турция) за най-добър оригинален сценарий ''Gizli Yüz'' * 1995 Наградата на „France Culture“ (Франция) за романа му „Черна книга“ * 2002 Prix du Meilleur Livre Etranger (Франция) за романа му „Името ми е Червен“ * 2002 Награда „Гринцане Кавур“ (Италия) за романа му „Името ми е Червен“ * 2003 Награда [[IMPAC]] (Ирландия) за романа му „Името ми е Червен“ (поделена с преводача Erdağ M. Göknar) * 2005 Награда за мир на Германските книгоиздатели (Германия) * 2005 Prix Médicis étranger (Франция) за романа му „Сняг“ * 2006 [[Нобелова награда за литература]] (Швеция) * 2006 Награда за хуманизъм на Уошингтънския университет (САЩ) * 2006 [[File:Ordre des Arts et des Lettres Commandeur ribbon.svg|50px]] [[Орден за изкуство и литература]] (Франция) * 2008 Награда „Овидий“ (Румъния) * 2010 Награда „Норман Мейлър“ за цялостен принос (САЩ) * 2012 Награда „Зонинг“ (Дания) * 2012 [[File:Legion Honneur Officier ribbon.svg|50px]] Офицер на [[Орден на Почетния легион|Ордена на Почетния легион]] (Франция)<ref>[http://www.hurriyet.com.tr/kultur-sanat/haber/21807573.asp „Orhan Pamuk'a Legion D'honneur nişanı“], ''Hurriyet'', 2012.</ref> * 2014 Награда „Мери Лин Коц“ (САЩ) за романа му „Музей на невинността“<ref>[http://vmfa.museum/pressroom/vmfa-library-virginia-announce-art-literature-award/ „VMFA and Library of Virginia Announce Art in Literature Award“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210224142127/https://www.vmfa.museum/pressroom/vmfa-library-virginia-announce-art-literature-award/ |date=2021-02-24 }}, VMFA, 24 September 2013.</ref> * 2014 Награда „Табернакул“ (Северна Македония)<ref>{{cite web |url=http://www.macedonia-online.com/orhan-pamuk-and-viktor-erofeyev-recipients-of-tabernakul-award |title=Archived copy |access-date=27 May 2014 |url-status=dead |archive-url=https://web.archive.org/web/20140522060630/http://www.macedonia-online.com/orhan-pamuk-and-viktor-erofeyev-recipients-of-tabernakul-award |archive-date=22 May 2014 |достъп_дата=2022-02-25 |архив_дата=2014-05-22 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140522060630/http://www.macedonia-online.com/orhan-pamuk-and-viktor-erofeyev-recipients-of-tabernakul-award }}</ref> * 2014 Награда „Европейски музей на годината“ (Естония)<ref>{{Cite web |url=http://www.emya2014.eu/index.php?page=207 |title=Archived copy |access-date=11 January 2019 |archive-url=https://web.archive.org/web/20141020062454/http://www.emya2014.eu/index.php?page=207 |archive-date=20 October 2014 |url-status=dead |достъп_дата=2022-02-25 |архив_дата=2014-10-20 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20141020062454/http://www.emya2014.eu/index.php?page=207 }}</ref> * 2014 Европейска награда за обществена съвест за културното наследство „Хелена Ваз“ (Португалия)<ref>{{Cite web |url=http://www.europanostra.org/news/508/ |title = News}}</ref> * 2015 Награда „Ердал Йоз“ (Турция) за романа му „Странности в главата ми“ * 2015 Награда на фондация „Айдън Доган“ (Турция) за романа му „Странности в главата ми“ * 2016 Литературна награда „Ясна поляна“ (в категория „Чуждестранна литература“, Русия) за романа му „Странности в главата ми“ * 2016 Награда „Милован Видакович“ в Нови Сад (Сърбия) * 2017 Голяма награда на Будапеща (Унгария) * 2017 Литературна награда „Пламък“ (Черна гора) * 2019 Golden Plate Award of the American Academy of Achievement<ref>{{cite web |title= Golden Plate Awardees of the American Academy of Achievement |website=www.achievement.org |publisher=American Academy of Achievement |url= https://achievement.org/our-history/golden-plate-awards/}}</ref> === Почетни докторати === * 2007 Берлински свободен унииверситет – 4 май 2007 * 2007 Университет на Тилбург – 15 ноември 2007 * 2007 [[Босфорски университет]] – 14 май 2007 * 2007 [[Джорджтаунски университет]] * 2007 [[Мадридски университет Комплутенсе]] * 2008 [[Флорентински университет]] * 2008 [[Американски бейрутски университет|Американски университет]] в [[Бейрут]] * 2009 Университет на Руан * 2010 [[Тирански университет]] * 2010 [[Йейлски университет]] * 2011 [[Софийски университет]] * 2017 [[Художествена академия „Брера“]], Милано * 2017 [[Санктпетербургски държавен университет]]<ref>{{Cite web |url=http://english.spbu.ru/news/1007-open-lecture-of-nobel-prize-for-literature-laureate-orhan-pamuk |title=Open lecture of Nobel Prize for Literature laureate Orhan Pamuk - Saint Petersburg University |access-date=22 February 2017 |достъп_дата=2022-02-25 |архив_дата=2017-02-22 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170222195753/http://english.spbu.ru/news/1007-open-lecture-of-nobel-prize-for-literature-laureate-orhan-pamuk }}</ref> * 2018 Университет на Крит * 2023 Университет Париж Нантер<ref>[https://www.parisnanterre.fr/actualites-de-luniversite/ceremonie-doctorat-honoris-causa '' Cérémonie Doctorat Honoris Causa''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20230513152006/https://www.parisnanterre.fr/actualites-de-luniversite/ceremonie-doctorat-honoris-causa |date=2023-05-13 }}, Paris Nanterre University, 9 May 2023.</ref> * 2023 [[Университет „Адам Мицкевич“]], Познан, Полша<ref>{{Cite web |last=UAM |first=Administrator strony |date=2023-06-29 |title=Orhan Pamuk doktorem honoris causa UAM - Uniwersytet im. Adama Mickiewicza w Poznaniu |url=https://amu.edu.pl/wiadomosci/aktualnosci/ogolnouniwersyteckie/orhan-pamuk-doktorem-honoris-causa-uam |access-date=2023-07-04 |website=amu.edu.pl |language=pl}}</ref> === Почетни членства === * 2005 Почетен член на Американската академия на изкуствата и литературата * 2008 Почетен член на Отдела за социални науки на Китайската академия * 2008 Почетен член на Американската академия на науките и изкуствата == Библиография == * ''„Cevdet Bey ve Oğulları“'' (1982; роман)<br>''„Джевдет бей и неговите синове“''. Превод. София: Еднорог, 2009, 696 с. ISBN 978-954-365-062-0 <ref>Айсел Татличева, [http://litermedia.com/index.php?ind=reviews&op=entry_view&iden=38 „Размисли върху романа на Орхан Памук „Джевдет бей и неговите синове“], ''Литермедия''</ref> * ''„Sessiz Ev“'' (1983; роман) (''„Безмълвният дом“'') * ''„Beyaz Kale“'' (1985; роман)<br>''„Бялата крепост“'' (2005) ISBN 978-954-9745-87-0 <ref>[http://litclub.bg/library/prev/orhan/beyaz_kale.html Откъс от романа „Бялата крепост“ в ''Литературен клуб'']</ref><ref>Петко Тодоров, [http://www.segabg.com/article.php?issueid=477&sectionid=12&id=00011 „Орхан Памук сънува бяла крепост“], рец. във в. „Сега“, 25 юни 2005 г.</ref> * ''„Kara Kitap“'' (1990; роман)<br>''„Черна книга“''. Превод от турски Гюлчин Чешмеджиева. София: Народна култура, 2000, 454 с. ISBN 978-954-04-0127-0 * ''„Gizli Yuz“'' (1992; сценарий) * ''„Yeni Hayat“'' (1995; роман)<br>''„Нов живот“''. Превод от турски Розия Самуилова. София: Еднорог, 2008, 320 с. ISBN 978-954-365-027-9 <ref>Ирина Новакова, [http://www.capital.bg/light/revju/knigi/2008/04/10/483465_nov_jivot_za_smisula_na_jivota/ „Нов живот за смисъла на живота“], рец. във в. „Капитал“, 10 април 2008 г.</ref> * ''„Benim Adım Kırmızı“'' (1998; роман)<br>''„[[Името ми е Червен]]“''. Превод от турски Розия Самуилова. София: Еднорог, 2004, 566 с. ISBN 978-954-9745-72-6 <ref>[http://litclub.bg/library/prev/orhan/behim_adim_kirmizi.html Откъс от романа „Името ми е Червен“ в ''Литературен клуб'']</ref> * ''„Öteki Renkler“'' (1999)<br>''„Други цветове“''. Превод от турски Розия Самуилова. София: Еднорог, 2011, 456 с. ISBN 978-954-365-095-8 <ref>Петко Тодоров, [http://e-vestnik.bg/11832/nasladite-na-orhan-pamuk/ „Насладите на Орхан Памук“], рец. в e-vestnik, 25 май 2011 г.</ref> * ''„Kar“'' (2002; роман)<br>''„Сняг“''. Превод от турски Розия Самуилова. София: Еднорог, 2006, 571 с. ISBN 978-954-365-004-0 * ''„İstanbul: Hatıralar ve Şehir“'' (2003; мемоари)<br>''„Истанбул“''. Превод от турски Розия Самуилова. София: Еднорог, 2007, 420 с. <ref>[[Ангел Игов]], [https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/13390 „Как Орхан Памук вижда двойно“], рец. във в. „Култура“, бр.35 (2474), 19 октомври 2007 г.</ref><ref>Юлия Йорданова, [http://liternet.bg/publish5/iuiordanova/arhitektura.htm „Архитектура на тъгата“], рец. във в. „[[Литературен вестник]]“, бр. 29, 2007, с. 14 – 15; LiterNet, 05.11.2007, № 11 (96).</ref> * ''„Masumiyet Müzesi“'' (2008; роман)<br>''„[[Музей на невинността]]“''. Превод от турски Розия Самуилова. София: Еднорог, 2009. * ''„Saf ve Düşünceli Romancı“'' (2011)<br>''„Наивният и сантименталният писател“''. Превод от английски Боряна Джанабетска. София: Еднорог, 2012, 160 с. ISBN 978-954-365-105-4 <ref>[[Зорница Христова]], [https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/19601 „Поетика на завръщането“], рец. във в. „Култура“, бр. 15 (2677), 20 април 2012 г.</ref> * ''Ben Bir Ağacım'', (2013, роман) „Аз съм дърво“, ISBN 978-975-08-2610-8 * ''Kafamda Bir Tuhaflık'' (2014, роман)<br>„Странност на ума“, София: Еднорог, 2016, ISBN 978-975-08-3088-4 * ''Kırmızı Saçlı Kadın'' (2016, роман) * ''Veba Geceleri'' (2021, роман)<ref>{{cite web |last1=Pamuk |first1=Orhan |title=What the Great Pandemic Novels Teach Us |url=https://www.nytimes.com/2020/04/23/opinion/sunday/coronavirus-orhan-pamuk.html |work=The New York Times |access-date=2 May 2020 |date=23 April 2020}}</ref> == Бележки == <references /> == Външни препратки == {{Wikiquote-inline|Орхан Памук}} * [http://www.orhanpamuk.net/ Официален сайт] {{икона|en}} * {{imdb name|0658988|Орхан Памук}} {{икона|en}} * Йорданка Бибина, [http://newspaper.kultura.bg/media/my_html/2375/pamuk.htm „Писателят Орхан Памук, видян от Изток и от Запад“], в. [[Култура (вестник)|„Култура“]], бр.25, 1 юли 2005 г. * Евдокия Борисова, [http://liternet.bg/publish7/eborisova/orhan-pamuk.htm „Просвещенският проект Орхан Памук“], Електронно списание ''LiterNet'', 14.06.2010, № 6 (127) * [[Димитър Камбуров]], [http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/18485 „Орхан Памук в София (Софийо, проекто-столицо на еврокултурата, с Памук душата ти вадят)“], в. „Култура“, бр.21 (2639), 3 юни 2011 г. * [[Бойко Пенчев]], [http://www.capital.bg/light/lica/2011/06/02/1099373_100_pamuk/ „100% Памук (Най-важните неща, които научихме от Орхан Памук по време на гостуването му в София)“], в. [[Капитал (вестник)|„Капитал“]], 2 юни 2011 г. * Геновева Димитрова, [http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/19807 „Музеят на Памук в Истанбул“], в. „Култура“, бр.21 (2683), 1 юни 2012 г. * Калоян Лазов, [http://highviewart.com/articles/view/568 „Музей на невинността – да напишеш музей...“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130813102236/http://highviewart.com/articles/view/568 |date=2013-08-13 }}, ''High View Art'', 10 ноември 2012 г. * [http://nobelprize.org/nobel_prizes/literature/laureates/2006/ Страница за Орхан Памук на сайта на Нобеловия комитет], Nobelprize.org {{икона|en}} * [http://www.the-ledge.com/flash/ledge.php?prsn=348&lan=UK Орхан Памук 'Bookweb'] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070310235751/http://www.the-ledge.com/flash/ledge.php?prsn=348&lan=UK |date=2007-03-10 }} {{икона|en}} * {{Моята библиотека автор|orhan-pamuk|Орхан Памук}} ; Интервюта * [http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_1212.pdf „Орхан Памук: Пиша, защото животът е кратък“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160305112855/http://bsph.org/members/files/pub_pdf_1212.pdf |date=2016-03-05 }}, разговор на Бойко Пенчев, в. „[[Литературен вестник]]“, бр. 19, 5 – 31.05.2011, с.2 и 10 – 11 * [http://www.dnevnik.bg/intervju/2011/05/19/1092613_orhan_pamuk_ne_pisha_za_da_propoviadvam_pisha_prosto/ „Орхан Памук: Не пиша, за да проповядвам. Пиша просто заради красотата“], интервю на Весела Николаева, в. [[Дневник (вестник)|„Дневник“]], 19 май 2011 * [http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=719356&audio_id=81948 „Орхан Памук: Да си балканец е проклятие, но може и да е дар“], интервю на Теодора Каролеева, радио „Дарик“, 19 май 2011 * [https://web.archive.org/web/20131027121511/http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=&article=368149 „Орхан Памук: Няма нищо вечно. Всичко е в ръцете ни“], интервю на Райко Байчев, в. [[Стандарт (вестник)|„Стандарт“]], 20 май 2011 * [https://web.archive.org/web/20130815202435/http://www.glasove.com/orhan-pamuk-ne-iskam-da-obyasnyavam-turtsiya-po-zhurnalisticheski-28731 „Орхан Памук: Не искам да обяснявам Турция по журналистически“], в. „Гласове“, 13 август 2013 (превод на интервю от ''The New Republic'') {{Превод от|en|Orhan Pamuk|44841797}} {{нормативен контрол}} {{нобел литература}} {{СОРТКАТ:Памук, Орхан}} [[Категория:Турски романисти]] [[Категория:Турски автори на исторически романи]] [[Категория:Турски мемоаристи]] [[Категория:Есеисти]] [[Категория:Писатели постмодернисти]] [[Категория:Възпитаници на Робърт колеж]] [[Категория:Възпитаници на Истанбулския университет]] [[Категория:Носители на литературни награди на Германия]] [[Категория:Носители на Нобелова награда за литература]] [[Категория:Доктор хонорис кауза на Тиранския университет]] [[Категория:Доктор хонорис кауза на Йейлския университет]] [[Категория:Доктор хонорис кауза на Софийския университет]] [[Категория:Доктор хонорис кауза на Университет „Адам Мицкевич“]] [[Категория:Почетни доктори в Германия]] [[Категория:Почетни доктори в Русия]] [[Категория:Почетни доктори във Франция]] [[Категория:Носители на ордена на Почетния легион]] [[Категория:Носители на награда „Гринцане Кавур“]] [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] [[Категория:Носители на награда „Орхан Кемал“]] [[Категория:Родени в Истанбул]] cmq9d5dovp5t6wk88qcctv59xq9pe83 0 89901 12877194 12770354 2026-04-11T11:34:58Z Протогер 252193 Премахване на [[Категория:Български преводачи в Егейска Македония]]; Добавяне на [[Категория:Български преводачи пред окупационните власти в Егейска Македония]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12877194 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = историк | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Учен | област = [[История]], [[византология]] | учил-при = Силвио Джузепе Меркати | работил-в = [[Софийски университет]]<br>[[Институт по история|Институт за българска история]] при [[Българска академия на науките|БАН]] | студенти = | публикации = | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Иван Симеонов Дуйчев''' е виден [[България|български]] [[историк]], академик и палеограф с основополагащи приноси към българската и [[Византия|византийската]] [[Средновековие|средновековна]] история. == Биография == Иван Дуйчев е роден в София през 1907 г. През 1928 г. се записва като студент в СУ „Климент Охридски“. През 1932 г. завършва история в [[Софийски университет|Софийския университет „Климент Охридски“]] като ученик на проф. [[Васил Златарски]], проф. [[Петър Мутафчиев]], проф. [[Петър Ников]] и проф. [[Петър Бицилли]]. Поради недобро материално положение се грижи сам за прехраната си в последните класове на гимназията и в студентските години. След завършването работи като учител във врачанското село [[Мраморен]], където събира езикови материали, публикувани по-късно в сп. „Родна реч“. Специализира в Италия ([[1932]] – [[1936]]). Тук той усвоява италианския и латинския. Под ръководството на проф. Силвио Джузепе Меркати разработва и защитава докторат в [[Римски университет|Римския университет]] на тема „Българските [[Асеневци]] във Византия“ ([[1934]]). Завършва и курс във Ватиканската школа по [[палеография]] и [[архивистика]] в [[Рим]]. По това време негов покровител и наставник е префектът на Архива на Ватикана кардинал Анджело Меркати. През 1936 г. Ив. Дуйчев е назначен като асистент по българска история в [[Софийски университет|Софийския университет „Климент Охридски“]]. През 1939 г. е избран за доцент по същата специалност. Слез смъртта на проф. Петър Мутафчиев чете лекции по българска, балканска и византийска история чак до [[1945]]. По убеждения ученият е близък до [[Толстоизъм|толстоизма]] и сп. „Възраждане“. След завземането на Македония от българската армия през април 1941 г. посещава областта многократно, като изследва и задълбочава теренното и академично познание за историята и културата на местното българско население. От 7 юли до 17 август 1941 г. Иван Дуйчев е командирован като преводач към италианската комендатура в [[Костур (град)|Костур]], намиращ се под италианска окупация. Защитата на местните българи от преследванията на гръцките власти предизвиква недоволството им и по искане на италианската страна Иван Дуйчев е отзован.<ref>Даскалов, Георги. Клио срещу Темида. Антон Калчев – хуманист или военнопрестъпник“, Военно издателство, София, 2013, с. 81.</ref> Неговата малка книжка „Македония в българската история“ (1941), издание на [[Македонски научен институт|Македонския научен институт]],<ref>Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 445.</ref> е включена от отечественофронтовската власт в списъка с „фашистки книги“, а самият Иван Дуйчев е уволнен от Софийския университет и за няколко години е принуден да се препитава като превежда романи и научна литература от френски език. През 1945 г. заради насочената в подкрепа на македонските българи просветителска и обществена дейност през войната, новите гръцки власти несправедливо включват Иван Дуйчев в списък на български, италиански и германски военни и други лица, които трябва да бъдат съдени на процес в [[Атина]] като военнопрестъпници. Иван Дуйчев по-специално е обвинен в „Кражба и изнасяне на гръцки културни ценности от Гърция в България“, каквато е трактовката на гръцките власти за българското културно наследство в Егейска Македония, което Иван Дуйчев е спасил от разграбване от страна на антибългарски настроени гръцки партизани. Благодарение обаче на усилията на адвоката [[Стоян Бояджиев]], който е бил ангажиран по линия на Р.О. на Българската армия да защитава всички български военни и цивилни лица, обвинени на процеса, българският учен е спасен чрез дезинформация за мнима смърт<ref>„Двете смърти на академик Иван Дуйчев“, в-к ''Македония'', бр. 10, 10 март 1999 г.; той е почти единствен, заедно с [[генерал-лейтенант]] [[Иван Маринов (офицер)|Иван Маринов]], от лицата в списъка на Гърция, който оцелява, тъй като останалите са арестувани или предадени на Гърция и осъдени на смърт.</ref>, като освен това успява да се укрие за няколко месеца в едно село в околностите на [[Велико Търново]]. От 1949 година Иван Дуйчев е старши научен сътрудник, а от 1967 е професор в новооснования Институт за българска история (днес [[Институт по история|Института по история]]) при [[Българска академия на науките]]. Тук се пенсионира през 1972. На 16.3.1981 г. е избран за редовен член (академик) на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]]. Случаят с Дуйчев е безпрецедентен – избран е за академик, без да е бил член-кореспондент на БАН. Към този момент (16.3.1981), той вече е участник в международни конгреси и конференции, член-кореспондент е на Британската академия (Лондон), доктор на Университета в Бон (Бонския Университет), член на Понтификалната академия по археология (Рим), член на академията на Академията за науките, литературата и изкуствата в [[Палермо]], член на Неаполитанската академия, член на Академията в Сицилия, носител е на различни международни награди. Член е на няколко редколегии на международни издания. Научната му продукция включва над 600 публикации. Освен това има над 400 отзиви и статии във вестници и списания. След смъртта му личната му библиотека е предоставена на Софийския университет, а къщата, в която живял, е превърната в [[Център за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“|Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“]]. == Памет == На Иван Дуйчев е наречена улица в квартал „[[Бъкстон]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123948082|title=Проф. Иван Дуйчев}}). == Отличия == * носител на [[Хердерова награда]] ([[1974]]). * удостоен е със званието „Заслужил деятел на културата“ (1972) * удостоен е със званието „Народен деятел на науката“<ref>Указ № 800 от 23 май 1977 г. Обн. ДВ. бр. 43 от 3 юни 1977 г.</ref> (1977) == Библиография на по-важните му трудове == [[Файл:56-manasses-chronicle.jpg|мини|260п|Миниатюра 56 от [[Манасиева летопис|Манасиевата летопис]], 14 век: ''Смъртта на император [[Теофил (Византийска империя)|Теофил]]''.]] * Католицизмът в България през XVII в., 1937. * {{cite book | year = 1940 | title = Из старата българска книжнина. Кн. I}} * {{cite journal |author= Дуйчев, Иван |title= Преписката на папа Инокентия ІІІ с българите |journal = Годишник на Софийския университет. Историко-филологически факултет; Annuaire de l'Universite de Sofia. Faculte Historico-philologique |volume= 38 |year= 1942 |issue= 1 |pages= 1 – 140 |url= http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/36333 |accessdate=25 юли 2024}} * {{cite book | year = 1944 | title = Из старата българска книжнина. Кн. II| url=https://archive.org/details/izstaratablgarsk02duch}} * Страници от българското минало, 1944. * Проучвания върху българското средновековие, 1945. * {{cite book | year = 1947 | title = Рилският светец и неговата обител | publisher = Библиотека „Златни зърна“, редактор-стопанин: Славчо Атанасов |url =http://promacedonia.org/id/index.html}} * Естествознанието в Средновековна България, 1954, София, Издателство на БАН „Марин Дринов“ * {{cite book | year = 1962 | title = Миниатюрите на [[Манасиева летопис|Манасиевата летопис]] | publisher = „Български художник“}} * {{cite book | year = 1963 | title = Летописта на [[Константин Манасий|Константин Манаси]] | publisher = Издателство на БАН}} * Византийско-славянско средновековие, 1965 т. I, Рим * {{cite book | year = 1968 | title = [[Болонски псалтир]] | publisher = Издателство на БАН}} * Византийско-славянско средновековие, 1971, т. II, Рим * {{cite book | year = 1972 | title = Българско Средновековие | publisher = Издателство Наука и Изкуство}} * Древноезически мислители в българската живопис, 1977 * {{cite book | year = 1985 | title = Пътеки от утрото. Очерци за средновековната българска култура | publisher = Издателство Отечество}} * Лекции по архивистика. Университетско издателство 1993 (посмъртно)<ref>[https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/centrove/cent_r_za_slavyano_vizantijski_prouchvaniya_prof_ivan_dujchev/izdaniya/reprints/ivan_dujchev_lekcii_po_arhivistika „Лекции по архивистика“], сайт на Научния център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“.</ref> == Други == * На 1958 на конгрес на славистите (Москва) проф. Гудзин дава висока оценка на Ив. Дуйчев, въз основа на неговото творчество. Той изказва голяма изненада, че към настоящия момент (1958) Дуйчев не е заел подобаващото му се място в БАН. * В българските академични среди се твърди, че Иван Дуйчев е реалният автор на книгата за ''„[[Четвероевангелието на цар Иван Александър]]“'' (1980), издадена под името на [[Людмила Живкова]].<ref>Вж. [[Николай Василев (философ)|Николай Василев]], [https://www.24chasa.bg/Article/1597974 „Проф. Николай Василев: Дисертациите на Людмила Живкова не са нейни, на Фол и Дуйчев са“], интервю, в-к „24 часа“, 21.10.2012 г.; Вагалинска И., [https://web.archive.org/web/20170924045048/http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=240&aid=5837 „Мемоари с часовников механизъм: Спомените на Николай Генчев удариха по научния елит на България“], сп. „Тема“, бр. 14 (182), 11 април 2005 г.</ref> * Изглежда, че тъкмо Иван Дуйчев е послужил като прототип за образа на българския професор-медиевист, описан в романа на [[Елизабет Костова]] „[[Историкът]]“ (2005). * Иван Дуйчев често е смятан за „баща“ на българската архивистика. Неговите „Лекции по архивистика“, издадени след смъртта му, служат за настолна книга на поколения бъдещи архивисти. == Източници == * Божилов, И. Предговор, в: Дуйчев, И. ''Избрани произведения.'' Т. I. ''Византия и славянският свят.'' София, 1998, 7 – 25. * Ivan Dujčev, ''Biobibliographie''. Verfasst von A. Kirmagova, A. Paunova. Sofia, 1996. * ''Кирило-Методиевска енциклопедия'', т. I. София, 1985, с. 617 – 620. * Гюзелев, В. Проф. Иван Дуйчев и проучването на българското средновековие, в: ''Българско средновековие. Българо-съветски сборник в чест на 70-годишнината на проф. Иван Дуйчев''. София, 1980, 15 – 19. == Бележки == <references/> == Външни препратки == * [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Иван+Дуйчев&type=AllFields От и за Иван Дуйчев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България] * {{Google Наука}} * [http://www.libsu.uni-sofia.bg/slavica/Dujchev.html Био- и библиография на акад. Иван Дуйчев] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160304191415/http://www.libsu.uni-sofia.bg/slavica/Dujchev.html |date=2016-03-04 }} на сайта на Библиотека на СУ * [https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/centrove/cent_r_za_slavyano_vizantijski_prouchvaniya_prof_ivan_dujchev/prof_ivan_dujchev Научен център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“] * И. Дуйчев, [http://promacedonia.com/poklon/i_dujchev.htm „Прилеп в нашето минало“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160304111758/http://promacedonia.com/poklon/i_dujchev.htm |date=2016-03-04 }}, реч, произнесена на 4. VII. 1941 г. в гр. Прилеп * И. Дуйчев, [http://promacedonia.com/bk2/bk_uvod.htm „Блазиус Клайнер и неговата „История на България“ от 1761 година“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160304111725/http://promacedonia.com/bk2/bk_uvod.htm |date=2016-03-04 }}, 1977 * И. Дуйчев, [http://62.44.115.71/BG/archivistika/BDujchev.pdf Лекции по архивистика] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160304130315/http://62.44.115.71/BG/archivistika/BDujchev.pdf |date=2016-03-04 }} (pdf-формат) {{Нормативен контрол}} {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Дуйчев, Иван}} [[Категория:Български историци]] [[Категория:Български медиевисти]] [[Категория:Български византолози]] [[Категория:Палеографи]] [[Категория:Български архивисти]] [[Категория:Български преводачи пред окупационните власти в Егейска Македония]] [[Категория:Възпитаници на Историческия факултет на Софийския университет]] [[Категория:Преподаватели в Софийския университет]] [[Категория:Академици на БАН]] [[Категория:Заслужили деятели на науката]] [[Категория:Народни деятели на науката]] [[Категория:Носители на Хердерова награда]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Починали в София]] bb2kdxxjlljrwuno8lkcz723knr3xjr 0 90893 12876875 12428623 2026-04-10T20:34:40Z ~2026-22165-55 391870 12876875 wikitext text/x-wiki {{друго значение|Омофор||Омофор (издателство)}} [[Файл:Orthodoxe Bishop Gr.JPG|мини|Епископ с омофор]] '''Омофор''' – от [[гръцки език|гръцки]], „покров, покривало“. В [[богословие]]то: част от [[епископ]]ското облекло, в преносен смисъл — епископска власт или [[юрисдикция]] (напр. „под омофора на Софийския [[митрополит]]“). Различават се голям и малък омофор: * Голям омофор – представлява дълга широка лента от бял вълнен плат украсен с кръстове. Замята се през врата като единият край е на гърдите, а другият — на гърба. Той произлиза от древния [[палиум]] на епископа. В римската империя палиум са носили [[Списък на римските императори|императорите]] и [[Консул (Древен Рим)|консулите]]. * Малък омофор – широка лента с изображения на кръстове, спускаща се от двете страни на гърдите, преминаваща отзад на врата. Двете вътрешни страни се закрепват една за друга с [[копче]]та. Вероятно произлиза от древния монашески [[палион]]. За източния произход на малкия омофор свидетелства и фактът, че римокатолическите архиереи не носят малък омофор. Омофорът се носи върху [[сакос]]а и символизила загубената овца, която се е заблудила и е отнесена от добрия пастир обратно в [[стадо]]то.<ref>[https://www.mitropolia-varna.org/duhovna-prosveta/publikatzii/1105-bogosluzhebni-odezhdi-i-insignii Богослужебни одежди и инсигнии]</ref> == Източници == <references /> {{Православни църковни одежди}} [[Категория:Предмети на култа]] [[Категория:Църковни одежди]] [[Категория:Богословие]] tosqdake8wgogfl9a6sl89nsqcbef6n 0 91589 12876499 12818745 2026-04-10T12:37:09Z Nk 399 /* Известни личности */ * [[Сусуму Китагава]] (р. 1951), химик 12876499 wikitext text/x-wiki {{Друго значение|града в Япония|префектурата|Киото (префектура)}} {{Селище инфо|Япония | име = Киото | име-местно = 京都市 | вид = град | изглед = Kyoto montage.jpg | префектура = [[Киото (префектура)|Киото]] | площ = 827.83 | население = 1 475 183 | население-година = 2015 | кмет = Даисаку Кадокава }} '''Киото''' ({{lang|ja|京都市}}, по английската [[Система на Хепбърн]] ''Kyōto-shi'') е град в [[Япония]] с [[население]] 1,5 милиона души. В миналото е бил столица на императорска Япония, сега е столица на префектура [[Киото (префектура)|Киото]] и част от района [[Осака-Кобе-Киото]]. Киото е разделен на 11 квартала (''ку'', ''区''). == История == [[Файл:Киото, главная улица, 1891.jpg|мини|ляво|Главната улица на Киото, 1891]] Според археологически изследвания първите заселвания на [[остров]]а датират от преди [[10 пр.н.е.]], но малко са запазените сведения за периода до [[6 век]]. През [[8 век]] с разпространението на [[будизъм|будизма]] и опита на последователите му да се месят в политиката на правителството, императорът взима решение да премести столицата далеч от будисткото влияние. През [[794]] г. новата столица '''Хеянкио''' ('''平安京''' – ''Столица на Хеян'') се превръща в седалище на императорския двор. По-късно градът е преименуван на Киото (столица-град) и остава столица на Япония до преместването ѝ през 16 век в '''Едо''' (днешно [[Токио]]). През [[Втората световна война]], въпреки решението на [[Съединени американски щати|американското]] [[правителство]] да хвърли [[атомна бомба]] над града, Киото е пощаден. Днес той е единственият голям град в Япония, в който все още могат да се видят [[машия]] – традиционните японски къщи. Министърът на отбраната на САЩ [[Хенри Стимсън]] зачерква Киото от списъка на целите поради неговото културно значение, въпреки съпротивата на генерал-лейтенант [[Лесли Гроувс]] (началник на проекта „Манхатън“). По думите на [[професор]] Едуин О. Райшауер, „''Стимсън знае и цени Киото от времето на неговия меден месец там, десетилетия по-рано''“. == Демографски данни == Според данни от [[2008]] г. населението на града е 1 464 990 души, 1175 души на км². Общата площ на града е 82 790 км². == Райони == Киото е разделен на единадесет района: * [[Фушими]] ({{lang|ja|伏見区}}) * [[Хигашияма]] ({{lang|ja|東山区}}) * [[Камигьо]] ({{lang|ja|上京区}}) * [[Кита]] ({{lang|ja|北区}}) * [[Минами]] ({{lang|ja|南区}}) * [[Накагьо]] ({{lang|ja|中京区}}) – административен център * [[Нишикьо]] ({{lang|ja|西京区}}) * [[Сакьо]] ({{lang|ja|左京区}}) * [[Шимогьо]] ({{lang|ja|下京区}}) * [[Укьо]] ({{lang|ja|右京区}}) * [[Ямашина]] ({{lang|ja|山科区}}) == Култура == [[Файл:Kinkaku3411.jpg|мини|300px|Златният павилион на храма [[Кинкаку-джи]] – най-известния в Киото]] Киото е считан за културната столица на Япония. По време на [[Втората световна война]] цялата страна е бомбардирана, Киото със своите 1600 [[будизъм|будистки]] храмове, 400 [[шинтоизъм|шинтоистки]] параклиси, дворци, градини и уникална [[архитектура]] остава непокътнат и е един от най-запазените градове в Япония. В района на Киото се намират едни от най-известните храмове, дворци и градини: * [[Кийомидзу-дера]] – изключителен храм изработен изцяло от дърво, намиращ се в източната част на града * [[Кинкаку-джи]] – Златният павилион * [[Гинкаку-джи]] – Сребърният павилион * [[Хеян Джингу]] – Шинтоистки параклис построен през [[1895]] г. * [[Рьоан-джи]] – известен със своята каменна градина * Храмът [[Шункойн]] * [[Императорският дворец]] – дом на японските [[император]]и през много векове * Императорската вила [[Кацура]] Киото е познат и с изобилието от етно-ресторанти, в които се предлага традиционна японска [[кухня]]. == Икономика == [[Файл:Kyoto higashiyama01.jpg|мини|300px|Киото отвисоко]] [[Туризъм|Туризмът]] е важен отрасъл в икономиката на Киото. Заради богатото си културно наследство, градът е посещаван от много местни и чуждестранни училищни и туристически групи. Местната индустрия е предимно малки фабрики, произвеждащи японски стоки. [[Кимоно|Кимоната]] произведени в Киото са изключително известни, поради това и градът остава главния център за производство им. В областта на тежката [[индустрия]], значителен дял се пада на технологиите. Градът е дом на компанията [[Нинтендо]] и корпорацията [[ОМРОН]]. == Туризъм == Киото е една от най-популярните туристически дестинации в Япония. == Известни личности == ; Родени в Киото * [[Комей]] (1831 – 1867), император * [[Юко Накадзава]] (р. 1973), актриса и певица * [[Сусуму Китагава]] (р. 1951), химик * [[Тасуку Хонджо]] (р. 1942), имунолог * [[Хироши Ямаучи]] (1927 – 2013), бизнесмен ; Починали в Киото * [[Комей]] (1831 – 1867), император * [[Кенджи Мидзогучи]] (1898 – 1956), режисьор * [[Хироши Ямаучи]] (1927 – 2013), бизнесмен == Галерия == Киото е приказно място с вековна [[история]], старинни храмове и дворци, божествена природа и градини. Някои от най-красивите места, които могат да се посетят в Киото: <gallery> KinkakuSnow1Awp.jpg|Златният павилион KyotoAutumn.jpg|Киото през есента Sennyuji.jpg|Сенюджи – будистки храм Shorinin.jpg|Шоринин – будистки храм DaigojiKondo3237.jpg|Кондо – национално богатство Ginkakuji-M1953.jpg|Сребърният павилион RyoanJi-Dry garden.jpg|Каменната градина в Рьоан-джи TofukujiReiunin.jpg|Градина в Реиунин, Тофукуджи Nijo Castle 1.jpg|Замъкът Ниджо KiyomizuderaGateKarahafu.jpg|Кийомидзу-дера HeianShrine.jpg|Шинтоисткият храм Хеян Джингу Kyoto palace02.jpg|Императорският дворец </gallery> == Побратимени градове == Киото е [[побратимен град]] или партньор с:<ref>[http://www.city.kyoto.jp/koho/eng/databox/sister.html www.city.kyoto.jp]</ref> * {{флагче|САЩ}} [[Бостън]], [[Масачузетс]], [[САЩ]] * {{флагче|Мексико}} [[Гуадалахара]], [[Мексико]] * {{флагче|Южна Корея}} [[Дзиндзу]], [[Корея]] * {{флагче|Хърватия}} [[Загреб]], [[Хърватска]] от 1972 г. * {{флагче|Индонезия}} [[Йогякарта]], [[Индонезия]] * {{флагче|Украйна}} [[Киев]], [[Украйна]] * {{флагче|Германия}} [[Кьолн]], [[Германия]] * {{флагче|Франция}} [[Париж]], [[Франция]] * {{флагче|Чехия}} [[Прага]], [[Чехия]] * {{флагче|Китай}} [[Сиан]], [[Китай]] * {{флагче|Италия}} [[Флоренция]], [[Италия]] == Външни препратки == {{commonscat|Kyoto|Киото}} * [http://www.hanamiweb.com/kyoto.html Hanami Web – Kyoto] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060927112348/http://www.hanamiweb.com/kyoto.html |date=2006-09-27 }} * [http://www.city.kyoto.jp/koho/eng/index.html Официален сайт на град Киото] == Източници == <references /> {{Киото}} [[Категория:Киото| ]] 2n9hy9m0ypigdlz01onb06fl088u8sn 0 92400 12876821 12834617 2026-04-10T17:16:40Z Мико 4542 /* Личности */ 12876821 wikitext text/x-wiki {{обработка|Разширяване по версията на гръцки език}} {{Селище инфо|Гърция | име = {{PAGENAME}} | име-местно = Μελίτη | изглед = Παλαιό καμπαναριό.jpg | изглед-описание = Старата камбанария | област = Западна Македония | карта3 = Леринско | дем = Лерин | географска-област = [[Пелагония]] | височина = 713 | сайт = [http://web.archive.org/web/20081018224946/http://www.dimosmelitis.gr/ www.dimosmelitis.gr] }} '''Воща̀рани''', още '''Воща̀рени''',<ref name="Сведоштва 20">{{Сведоштва11|20}}</ref> '''Вошча̀рани''' или '''Овча̀рани''' ({{lang|el|Μελίτη}}, ''Мелити'', до 1926 година ''Βοστεράνη'', ''Востерани'' или ''Βοστάρανη'', ''Востарани'',<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://pandektis.ekt.gr/pandektis/handle/10442/170202 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> {{lang|tr|Türbeli}}, ''Тюрбели''), е [[село]] в [[Република Гърция]], в дем [[Лерин (дем)|Лерин]] (Флорина), област [[Западна Македония]]. == География == Селото е разположено на Стара река (или Брод или Вощаранска<ref>{{Григорович|93}}</ref>, на гръцки Палиорема), на 20 километра североизточно от демовия център [[Лерин]] (Флорина) в подножието на планината Пирица, разклонение на [[Малка Нидже]]. Землището на Вощарани граничи на изток с това на Крушоради, на запад – с [[Неокази (дем Лерин)|Неокази]] и [[Върбени (дем Лерин)|Върбени]], на север – с [[Асаново село]] и границата със [[Северна Македония]], която се намира на 4 километра. На юг граничи с [[Баница (дем Лерин)|Баница]], [[Забърдени]] и [[Горничево]].<ref>Хроники на селата во Леринско, том II, книга 2, Избор, вовед и редакциjа Катерина Мирчевска, Димитар Љоровски и Љубица Jанчева, Државен архив на Северна Македониjа, Скопje, 2019, с. 84.</ref> == История == Според предания, записани в края на [[XIX век]] от [[Гьорче Петров]], селото първоначално се е намирало по на юг от сегашното си местоположение, в местността Старо село. Няколко овчари се преместили от Старо село на ново място, наречено впоследствие Овчарани. Когато дошли още заселници и новото село се разрастнало поради недостига на вода се наложило отново да се преселят, край Стара река, на сегашното си място.<ref>{{Гьорче Петров|703-704}}</ref> === В Османската империя === Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1481 година под името Вощарани със 198 домакинства.<ref>Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 349 – 350. ISBN 2-283-60452-4.</ref> В османски данъчни регистри на християнското население от [[вилает]]а [[Лерин|Филорине]] от 1626 – 1627 година селото е отбелязано под името ''Вощеран'' с 37 [[джизие]] [[хане]]та (домакинства).<ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 333</ref> [[Файл:Voshtarani now Meliti.jpg|мини|250п|Деца от Вощарани през 1917 година.]] В 1845 година руският славист [[Виктор Григорович]] минава през селото и описва в „[[Очерк путешествия по Европейской Турции]]“ ''Вущарни (у турците Тулбелие)'' като българско село.<ref>{{Григорович|92, 93}}</ref> В 1861 година [[Йохан фон Хан]] на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва ''Тюлбели'' като българско село.<ref>Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.</ref> На 6 април 1874 година селото посреща тържествено новоназначения охридски български митрополит [[Натанаил Охридски|Натанаил]]. „''Тази вечер''“ – се отбелязва в дописка във вестник „Левант Таймс“, „''селото представляваше жива панорама; по всета нощ се слушаха големи веселби с песни, сички селяни занимаваха се с посретението на гостите си с голема готовност; по сичко село беше разлеяна боринена илюминация. На другий ден в неделя дедо Натанаил отслужи божествената служба в селската черкова, която ако и да беше доволно големичка, не можа да побере сичкото множество.''“<ref>Македония: Сборник от документи и материали, София, 1878, с. 299.</ref> В 1889 година [[Стефан Веркович]] пише, че в селото живеят 107 [[българи|български]] семейства (840 души) и 92 [[турци|турски]] къщи с 306 мъже турци.<ref>{{Веркович|321}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Вощарани (''Vochtarani'') е посочено като село в Леринска каза с 300 домакинства с 512 жители [[българи]] и 503 жители [[мюсюлмани]].<ref>{{Етнография|82 – 83}}</ref> През 1896 година Гьорче Петров („[[Материали по изучаванието на Македония]]“) пише за Овчарани: {{цитат|Кѫщитѣ са отъ проста направа, а улицитѣ са криви и много се раскалявать въ дъждовно врѣме, та мѫчно се ходи по тѣхъ... Овчарани е раздѣлено на двѣ махали: горна и долна или нова-махала, която е на пѫтътъ, който води отъ Битоля за Солунъ. Въ горната махала има 14 ханища, които служатъ като станция на кираджиитѣ и пѫтницитѣ; тукъ въ сѫботенъ денъ става пазаръ, който се посѣщава отъ селянитѣ на околнитѣ села и отъ леринци.<ref name="ГПетров,704">{{Гьорче Петров|704}}</ref>|}} Към 1900 година Вощарани е едно от селата в Леринска каза, подведомствени на Охридската епархия на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. Български учител във Вощарани е Димитър Ставрев от [[Лерин]], а свещеник – поп Васил.<ref>[http://www.promacedonia.org/gph/gph_05.html Попхристов, Георги. Спомени от миналото. Просветна и революционна дейност в Македония, Съставител Цочо В. Билярски, София, ИК „Синева“, 2012, с. 20, 22.]</ref> Към края на XIX век учител на децата на малкото гъркомански семейства в селото е местният жител Наумче Ушлинов.<ref>Хроники на селата во Леринско, том II, книга 2, Избор, вовед и редакциjа Катерина Мирчевска, Димитар Љоровски и Љубица Jанчева, Државен архив на Северна Македониjа, Скопje, 2019, с. 85.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 ''Вощарени'' има 810 жители [[българи]] и 600 жители [[турци]],<ref>{{МЕС|249}}</ref> а [[Гьорче Петров]] пише, че селото има 131 българо-екзархийски и 109 турски къщи.<ref name="ГПетров,704"/> Според [[Георги Попхристов]], който за кратко е назначен за учител в селото през 1899/1900 година, местните турци са „от най-лошите в околията“.<ref>[http://www.promacedonia.org/gph/gph_05.html Попхристов, Георги. Спомени от миналото. Просветна и революционна дейност в Македония, Съставител Цочо В. Билярски, София, ИК „Синева“, 2012, с. 20.]</ref> На Етнографската карта на [[Битолски вилает|Битолския вилает]] на [[Картографски институт в София|Картографския институт в София]] от 1901 година ''Вощарени'' е смесено село българи, власи, албанци и турци в Леринската каза на Битолския санджак с 235 къщи.<ref>{{Битолски вилает|27}}</ref> Към 1901-1902 година ръководител на [[ВМОРО]] във Вощарани е [[Ичо Неданчев]].<ref>http://www.promacedonia.org/hs/hs_a_38.html Силянов, Христо. Писма и изповеди на един четник, София, 1984, с. 196.</ref><ref>Хроники на селата во Леринско, том II, книга 2, Избор, вовед и редакциjа Катерина Мирчевска, Димитар Љоровски и Љубица Jанчева, Државен архив на Северна Македониjа, Скопje, 2019, с. 86.</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година във Вощарани има 1032 българи екзархисти и 56 [[гъркомани|патриаршисти]] и функционира българско училище.<ref>{{Бранков|176-177}}</ref> По време на [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] от 1903 година 86 души участват във въстаническите чети, от които са убити петима. Убити от турците са и мирните граждани Зафир Иванов и Стойче Колев.<ref>{{cite journal | last = Темчевъ | first = Н | authorlink = Наум Темчев | coauthors = | year = 1942 | month = май | title = Жертвите при потушаванѣ на Илинденското възстание | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Илинденска организация | location = | volume = 5 | issue = 135 | pages = 12 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_14_issue_5.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> Христо Силянов пише, че след въстанието към април 1904 година и последните гъркомански къщи в селото минават под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>{{Силянов|2|125}}</ref> Според телеграма, изпратена от местните жители до Отоманския парламент, през 1909 година в селото вече няма патриаршисти. Във връзка със споровете с [[Цариградска патриаршия|Патриаршията]] обаче църквата във Вощарани, която от 1891 година е недостъпна за българите-екзархисти, е затворена.<ref>{{cite book |title = Отоманскиятъ парламентъ за положението въ Македония |year=1909 |publisher=Издание на Съюза на Българските Конституционни Клубове въ Европейска Турция, Печатница на Самарджиевъ и Карабелевъ |location= Солунъ |isbn= |pages=72 |url= |accessdate=}}</ref> В първите дни на април 1908 година властта претърсва селото, като обиските са съпроводени с изтезния и насилие.<ref>Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.</ref> През септември 1910 година селото пострадва по време на [[обезоръжителна акция на младотурците|обезоръжителната акция на младотурците]]. На 5 септември българското население е затворено в джамията и хюкюмата и селяните са бити. Пострадват двамата кметове Васил Марков и Трифун Гилев и селяните Коста Мишев, Трайко Гочев, Ваньо Трайков, Русе Петрев, Илия Колев, Васил Ристев, Гиче Барджов, Мице Танов, Ташо Стойчев, Божин Ристев, Коле Ванков, Косто Тръпчев, Стойче Гонев, Недан Чавдаров, Дино Крушорадец, Мице Дельов, Мице Костов, Лазо Ристев, Ристо Вельов, Пандил Ванев и Петре Корчаков.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 22, 18 септември 1910, стр. 3.</ref> В 1910 година [[Атанасиос Халкиопулос]] пише в „[[Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает]]“, че във ''Вощарани'' (Βοσταράνη), село в Леринската каза на Битолския санджак, има 644 „православни гърци, принудени към схизмата в 1904 година“ и 1000 „схизматици българомислещи“.<ref>{{Халкиопулос|94}}</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Вощарани е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|560 и 835}}</ref> === В Гърция === [[Файл:Voshtarani Meliti church and school.jpg|мини|250п|Училището и църквата „Свети Илия“ във Вощарани, 1917 година.]] [[Файл:Vostarani or Meliti mosque.jpg|мини|250п|Джамията във Вощарани.]] [[Файл:Vostarani or Meliti other church.jpg|мини|250п|Друга църква в селото.]] По време на войната в селото влизат гръцки войски и след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата]] остава в Гърция. За кратко селото е освободено от българската армия по време на [[Първа световна война|Първата световна война]], за да бъде отново върнато в Гърция по Ньойския договор. [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Овчарани'' има 200 къщи славяни християни и 200 къщи турци.<ref>{{Милоевич|21}}</ref> След разгрома на Гърция в [[Гръцко-турска война (1919 – 1922)|Гръцко-турската война]] в 1924 година турското население на Вощарани се изселва и на негово място са заселени 40 семейства (182 души) гръцки бежанци от [[Понт (област)|Понт]] (включително и от [[Кавказ]]<ref>Хроники на селата во Леринско, том II, книга 2, Избор, вовед и редакциjа Катерина Мирчевска, Димитар Љоровски и Љубица Jанчева, Државен архив на Северна Македониjа, Скопje, 2019, с. 89 – 90, 156-157. Според данни от вощаренци, събрани към 1960 г., преселниците от Кавказ са християни, но не гърци и не говорят гръцки – пак там, с. 89.</ref>) и [[Източна Тракия]]. Бежанците са оземлени за сметка на земите на изселилите се турци, както и на местни християни, собствеността на които не е призната от гръцките власти.<ref>Хроники на селата во Леринско, том II, книга 2, Избор, вовед и редакциjа Катерина Мирчевска, Димитар Љоровски и Љубица Jанчева, Државен архив на Северна Македониjа, Скопje, 2019, с. 89.</ref> В 1928 година селото е смесено българо-бежанско и има 55 бежански семейства с 211 души.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> В 1926 година селото е прекръстено на Мелити.<ref>{{Citation |title=Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971 |url=http://www.freewebs.com/onoma/met.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm }}</ref> След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт и вощаранци участват активно в българската защитна организация „[[Охрана]]“. След изтегянето на германците в 1946 година 20 души от Вощарани са съдени за членство в „Охрана“ от Леринския съд.<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> Селото пострадва значително по време на [[Гражданска война в Гърция|Гръцката гражданска война]] – в Югославия и другите социалистически страни се изселват 66 семейства от български произход и 12 понтийски. Според изследване от 1993 година селото е смесено „славофонско-бежанско“, като „[[македонски език|македонският език]]“ в него е запазен отлично, а [[понтийски език|понтийският гръцки]] слабо.<ref>[http://strates.revues.org/document381.html Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"]</ref> В селото има три църкви – „Свети Илия“ (1877), „Света Ирина“, и „[[Свети Георги (Вощарани)|Свети Георги]]“, в подножието на която има развалини от по-стара църка, известна като Бела църква (Μπέλα Τσρκφα). Съборът на селото е на Илинден по стар стил (19 – 20 юли),<ref>[http://www.dimosmelitis.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=17&Itemid=21 Официален сайт на бившия дем Вощарани]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}.</ref><ref>{{Гьорче Петров|705}}</ref> който след 1988 година се превръща в най-важното събитие за населението с македонско национално самосъзнание в Гърция, гравитиращо около партията [[Виножито]]. През 2013 година кметството на селото изпраща петиция с 200 подписа, с която от гърцката власт се иска в основните и средните училища на селото обучението да бъде на македонска литературна норма.<ref>[http://www.dnevnik.com.mk/?ItemID=7F9D34924236BF448D5AE4DBC4EE677A И Македонците во Грција бараат да учат на мајчин јазик], 02.04.2013 г.</ref> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Вощарани на 28 септември 1968 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Цуцано<ref name="Ген">{{Генщаб}}</ref> или Частано<ref name="Florina">{{cite book | title = Flórina GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20495 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}{{Dead link|date=юни 2025 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> или Туцано|| Τουτσάνο|| Визактра|| Βυζάκτρα<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен 231а 1968|1780}}</ref>||местност на Ю от Вощарани и на С от [[Забърдени]]<ref name="Ген"/> |- || Църновръх<ref name="Ген"/>|| Τσαρνοβρικ|| Маври Корифи|| Μαύρη Κορφή<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||връх на ЮЮИ от Вощарани и на ССИ от [[Забърдени]]<ref name="Ген"/> |- || Бричен Турчин<ref name="Ген"/>|| Μπρίτσιν Τούρνα|| Гимно|| Γυμνό<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||връх на ЮИ от Вощарани и на СИ от [[Забърдени]]<ref name="Ген"/> |- || Врагова падина<ref name="Ген"/>|| Βράγου Παντίνα|| Дяволопетрасма|| Διαβολοπέρασμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||местност на ЮИ от Вощарани и на СИ от [[Забърдени]]<ref name="Ген"/> |- || Краста<ref name="Ген"/>|| Κράστα|| Псоротопос|| Ψωρότοπος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>|| местност на ЮИ от Вощарани и на СИ от [[Забърдени]],<ref name="Ген"/> СИ под връх Крастите (840 m)<ref name="Florina"/><ref name="ЮНА 50">{{ЮНА 50}}</ref> |- || Перийца<ref name="Florina"/> или Пирийца<ref name="Ген"/> || Πιριΐτσα|| Пиги|| Πηγή<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||местност<ref name="Ген"/> и връх на ИЮИ от Вощарани и на СИ от [[Забърдени]] (1017 m)<ref name="ЮНА 50"/> |- || Присово<ref name="Ген"/>|| Πρίσοβο|| Просилион|| Προσήλιον<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||връх на И от Вощарани (1013 m)<ref name="Ген"/> |- || Марчинско<ref name="Ген"/> || Μαρτσίνσκο|| Анатолико|| Άνατολικό<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||местност на ЮИ от Вощарани<ref name="Ген"/> |- || Камен дол<ref name="Ген"/>|| Κάμεν Ντόλ|| Петрорема|| Πετρόρεμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||река на И от Вощарани, ляв приток на Стара река<ref name="Ген"/> |- || Добро поле<ref name="Ген"/>|| Ντοπροπόλιε|| Гонимон|| Γόνιμον<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||местност и връх на И от Вощарани (914 m)<ref name="Ген"/> |- || Пожарница<ref name="Ген"/>|| Ποζαρνίτσα|| Драгата|| Δραγάτα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||местност на СЗ от Вощарани<ref name="Ген"/> |- || Кара Топрак<ref name="Ген"/>|| Καρά Τοπράκ|| Катофли|| Κατώφλι<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||местност на СЗ от Вощарани и на ССИ от [[Неокази (дем Лерин)|Неокази]]<ref name="Ген"/><ref>Преведена и като Мавродактило като част от община Неокази.</ref> |} === Преброявания === * 1913 – 1519 жители * 1920 – 1292 жители * 1928 – 1388 жители * 1940 – 1759 жители * 1951 – 1666 жители * 1961 – 1756 жители * 1971 – 1445 жители * 1981 – 1511 жители * 2001 – 1535 жители * 2011 – 1432 жители * 2021 – 1212 жители == Личности == ; Родени във Вощарани * {{флагче|България}} {{флагче|Югославия}} [[Ване Аврамов|Ване Ристов Аврамов]] (1875 – след 1948), български революционер, участник в Илинденско-Преображенското въстание<ref>{{Сведоштва11|20 – 23}}</ref> * {{флагче|България}} [[Екатерина Оклева]], българска учителка и революционерка от ВМОРО * {{флагче|България}} Илия Петров (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Пета одринска дружина<ref>{{МОО|560}}</ref> * {{флагче|България}} Дядо [[Ичо Вощарански]] (1850 – ?), български революционер от ВМОРО * {{флагче|България}} Йован Тафо, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен във „включване в [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|българския бунтовнически комитет]] и употреба на оръжие срещу османската войска“, осъден от Извънредния съд на 3 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата [[Българо-турска спогодба (1904)|амнистия]] от 12 април 1904 година<ref name="Амнестираните 107">{{Амнестираните|107}}</ref> * {{флагче|Северна Македония}} [[Коле Симитчиев]] (1918 – 2003), революционер и славист * {{флагче|Гърция}} Кочо Пръдлов (1920 – 1948, Грамос), войник на Демократичната армия на Гърция (ДАГ) * {{флагче|България}} Минче Гьондев (Гиондев), деец на ВМОРО, войвода на чета от 25 души по време на Илинденско-Преображенското въстание<ref>{{Николов|104}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Мите Япраков (1925 – 1948, Грамос), войник на ДАГ * {{флагче|Гърция}} Наум Качбанов (на гръцки: Ναούμ Κωστίδης, Наум Костидис), участник в съпротивителното движение през Втората световна война, убит от български активисти * {{флагче|Гърция}} Петре Качаров (1924 – 1949), гръцки комунист, войник на ДАГ, загинал в [[битка за Лерин|битката за Лерин]]<ref>{{Kolupacev|152}}</ref> * {{флагче|България}} [[Русе Ангеловски]], деец на ВМОРО * {{флагче|Гърция}} Тошо Браянов Трайков (1920 – юни 1949, Каймакчалан), войник на ДАГ * {{флагче|Гърция}} Тошо Качбанов, гръцки комунистически партизанин, син на Наум Качбанов * {{флагче|България}} Фана Кирова Карагирова, българска революционерка от ВМОРО<ref>{{cite book|title=Илинденски сведоштва том II, дел II|author=Јасмина Дамјановска|author2=Ленина Жила|publisher=Државен архив на Република Македонија|author3=Филип Петровски|year=2016|isbn=|location=Скопје|pages=}}</ref> * {{флагче|България}} Христо, деец на ВМОРО, загинал при [[Попадия]]<ref>{{Герджиков|417}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Цане Пандилов Карагюров (1918 – 1947, Вич), войник на ДАГ * {{флагче|Гърция}} [[Юстин Бардакас]] (р. 1969), гръцки духовник * {{флагче|Гърция}} Яне Динев Пеков Констандинов (1920 – август 1948, Грамос), войник на ДАГ * {{флагче|Северна Македония}} {{флагче|Австралия}} [[Янко Калинчев]] (1935 – 2019), северномакедонски активист в Австралия ; Починали във Вощарани * {{флагче|България}} Колю (Калчо) Тодоров Калчев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 181, л. 1, 2; а.е. 276, л. 38</ref> * {{флагче|България}} Станчо Василев Топузов, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 181, л. 1, 2; а.е. 276, л. 62</ref> * {{флагче|България}} Христо Петров Дюлгеров, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 181, л. 1, 2; а.е. 276, л. 72</ref> ;Други * {{флагче|Северна Македония}} [[Кица Колбе]] (р. 1951), северномакедонска писателка, по произход от Вощарани == Библиография == * Βιβλίο – Τάσος Κωστόπουλος: ''Η απαγορευμένη γλώσσα – Κρατική Καταστολή των Σλαβικών Διαλέκτων στην Ελληνική Μακεδονία'', Εκδόσεις Βιβλιόραμα, Δ' Έκδοση, Αθήνα 2008, ISBN 978-960-8087-73-6. * Γιάννης Κολιόπουλος: ''Λεηλασία Φρονημάτων'',Τόμος Β', Εκδόσεις Βάνιας, Α' Έκδοση, Θεσσαλονίκη 1995, ISBN 960-288-040-6. * Σοφία Ηλιάδου-Τάχου, ''Εξελλήνησις Ξενόφωνων: Όψεις της εκπαιδευτικής πολιτικής στη Μακεδονία του 1912-1936. Το παράδειγμα του νομού της Φλώρινας'', Κλειώ-περιοδική έκδοση για τη νεότερη ιστορία, τ/χ2, (άνοιξη 2006), σελ. 113-146 == Външни препратки == * [http://www.promacedonia.org/hs/index.html Христо Силянов. Писма и изповеди на един четник]. * {{Youtube|m7rgteYyOVw|Кметът на Вощарани говори за употребата на македонската езикова норма в селото му}} == Бележки == <references/> {{Дем Лерин}} {{Портал|Македония|Гърция}} [[Категория:Села в дем Лерин]] q0urx3ksnc6af65bw6gjof08meg3bse 12876822 12876821 2026-04-10T17:17:45Z Мико 4542 /* Личности */ 12876822 wikitext text/x-wiki {{обработка|Разширяване по версията на гръцки език}} {{Селище инфо|Гърция | име = {{PAGENAME}} | име-местно = Μελίτη | изглед = Παλαιό καμπαναριό.jpg | изглед-описание = Старата камбанария | област = Западна Македония | карта3 = Леринско | дем = Лерин | географска-област = [[Пелагония]] | височина = 713 | сайт = [http://web.archive.org/web/20081018224946/http://www.dimosmelitis.gr/ www.dimosmelitis.gr] }} '''Воща̀рани''', още '''Воща̀рени''',<ref name="Сведоштва 20">{{Сведоштва11|20}}</ref> '''Вошча̀рани''' или '''Овча̀рани''' ({{lang|el|Μελίτη}}, ''Мелити'', до 1926 година ''Βοστεράνη'', ''Востерани'' или ''Βοστάρανη'', ''Востарани'',<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://pandektis.ekt.gr/pandektis/handle/10442/170202 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> {{lang|tr|Türbeli}}, ''Тюрбели''), е [[село]] в [[Република Гърция]], в дем [[Лерин (дем)|Лерин]] (Флорина), област [[Западна Македония]]. == География == Селото е разположено на Стара река (или Брод или Вощаранска<ref>{{Григорович|93}}</ref>, на гръцки Палиорема), на 20 километра североизточно от демовия център [[Лерин]] (Флорина) в подножието на планината Пирица, разклонение на [[Малка Нидже]]. Землището на Вощарани граничи на изток с това на Крушоради, на запад – с [[Неокази (дем Лерин)|Неокази]] и [[Върбени (дем Лерин)|Върбени]], на север – с [[Асаново село]] и границата със [[Северна Македония]], която се намира на 4 километра. На юг граничи с [[Баница (дем Лерин)|Баница]], [[Забърдени]] и [[Горничево]].<ref>Хроники на селата во Леринско, том II, книга 2, Избор, вовед и редакциjа Катерина Мирчевска, Димитар Љоровски и Љубица Jанчева, Државен архив на Северна Македониjа, Скопje, 2019, с. 84.</ref> == История == Според предания, записани в края на [[XIX век]] от [[Гьорче Петров]], селото първоначално се е намирало по на юг от сегашното си местоположение, в местността Старо село. Няколко овчари се преместили от Старо село на ново място, наречено впоследствие Овчарани. Когато дошли още заселници и новото село се разрастнало поради недостига на вода се наложило отново да се преселят, край Стара река, на сегашното си място.<ref>{{Гьорче Петров|703-704}}</ref> === В Османската империя === Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1481 година под името Вощарани със 198 домакинства.<ref>Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 349 – 350. ISBN 2-283-60452-4.</ref> В османски данъчни регистри на християнското население от [[вилает]]а [[Лерин|Филорине]] от 1626 – 1627 година селото е отбелязано под името ''Вощеран'' с 37 [[джизие]] [[хане]]та (домакинства).<ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 333</ref> [[Файл:Voshtarani now Meliti.jpg|мини|250п|Деца от Вощарани през 1917 година.]] В 1845 година руският славист [[Виктор Григорович]] минава през селото и описва в „[[Очерк путешествия по Европейской Турции]]“ ''Вущарни (у турците Тулбелие)'' като българско село.<ref>{{Григорович|92, 93}}</ref> В 1861 година [[Йохан фон Хан]] на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва ''Тюлбели'' като българско село.<ref>Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.</ref> На 6 април 1874 година селото посреща тържествено новоназначения охридски български митрополит [[Натанаил Охридски|Натанаил]]. „''Тази вечер''“ – се отбелязва в дописка във вестник „Левант Таймс“, „''селото представляваше жива панорама; по всета нощ се слушаха големи веселби с песни, сички селяни занимаваха се с посретението на гостите си с голема готовност; по сичко село беше разлеяна боринена илюминация. На другий ден в неделя дедо Натанаил отслужи божествената служба в селската черкова, която ако и да беше доволно големичка, не можа да побере сичкото множество.''“<ref>Македония: Сборник от документи и материали, София, 1878, с. 299.</ref> В 1889 година [[Стефан Веркович]] пише, че в селото живеят 107 [[българи|български]] семейства (840 души) и 92 [[турци|турски]] къщи с 306 мъже турци.<ref>{{Веркович|321}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Вощарани (''Vochtarani'') е посочено като село в Леринска каза с 300 домакинства с 512 жители [[българи]] и 503 жители [[мюсюлмани]].<ref>{{Етнография|82 – 83}}</ref> През 1896 година Гьорче Петров („[[Материали по изучаванието на Македония]]“) пише за Овчарани: {{цитат|Кѫщитѣ са отъ проста направа, а улицитѣ са криви и много се раскалявать въ дъждовно врѣме, та мѫчно се ходи по тѣхъ... Овчарани е раздѣлено на двѣ махали: горна и долна или нова-махала, която е на пѫтътъ, който води отъ Битоля за Солунъ. Въ горната махала има 14 ханища, които служатъ като станция на кираджиитѣ и пѫтницитѣ; тукъ въ сѫботенъ денъ става пазаръ, който се посѣщава отъ селянитѣ на околнитѣ села и отъ леринци.<ref name="ГПетров,704">{{Гьорче Петров|704}}</ref>|}} Към 1900 година Вощарани е едно от селата в Леринска каза, подведомствени на Охридската епархия на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. Български учител във Вощарани е Димитър Ставрев от [[Лерин]], а свещеник – поп Васил.<ref>[http://www.promacedonia.org/gph/gph_05.html Попхристов, Георги. Спомени от миналото. Просветна и революционна дейност в Македония, Съставител Цочо В. Билярски, София, ИК „Синева“, 2012, с. 20, 22.]</ref> Към края на XIX век учител на децата на малкото гъркомански семейства в селото е местният жител Наумче Ушлинов.<ref>Хроники на селата во Леринско, том II, книга 2, Избор, вовед и редакциjа Катерина Мирчевска, Димитар Љоровски и Љубица Jанчева, Државен архив на Северна Македониjа, Скопje, 2019, с. 85.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 ''Вощарени'' има 810 жители [[българи]] и 600 жители [[турци]],<ref>{{МЕС|249}}</ref> а [[Гьорче Петров]] пише, че селото има 131 българо-екзархийски и 109 турски къщи.<ref name="ГПетров,704"/> Според [[Георги Попхристов]], който за кратко е назначен за учител в селото през 1899/1900 година, местните турци са „от най-лошите в околията“.<ref>[http://www.promacedonia.org/gph/gph_05.html Попхристов, Георги. Спомени от миналото. Просветна и революционна дейност в Македония, Съставител Цочо В. Билярски, София, ИК „Синева“, 2012, с. 20.]</ref> На Етнографската карта на [[Битолски вилает|Битолския вилает]] на [[Картографски институт в София|Картографския институт в София]] от 1901 година ''Вощарени'' е смесено село българи, власи, албанци и турци в Леринската каза на Битолския санджак с 235 къщи.<ref>{{Битолски вилает|27}}</ref> Към 1901-1902 година ръководител на [[ВМОРО]] във Вощарани е [[Ичо Неданчев]].<ref>http://www.promacedonia.org/hs/hs_a_38.html Силянов, Христо. Писма и изповеди на един четник, София, 1984, с. 196.</ref><ref>Хроники на селата во Леринско, том II, книга 2, Избор, вовед и редакциjа Катерина Мирчевска, Димитар Љоровски и Љубица Jанчева, Државен архив на Северна Македониjа, Скопje, 2019, с. 86.</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година във Вощарани има 1032 българи екзархисти и 56 [[гъркомани|патриаршисти]] и функционира българско училище.<ref>{{Бранков|176-177}}</ref> По време на [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] от 1903 година 86 души участват във въстаническите чети, от които са убити петима. Убити от турците са и мирните граждани Зафир Иванов и Стойче Колев.<ref>{{cite journal | last = Темчевъ | first = Н | authorlink = Наум Темчев | coauthors = | year = 1942 | month = май | title = Жертвите при потушаванѣ на Илинденското възстание | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Илинденска организация | location = | volume = 5 | issue = 135 | pages = 12 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_14_issue_5.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> Христо Силянов пише, че след въстанието към април 1904 година и последните гъркомански къщи в селото минават под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>{{Силянов|2|125}}</ref> Според телеграма, изпратена от местните жители до Отоманския парламент, през 1909 година в селото вече няма патриаршисти. Във връзка със споровете с [[Цариградска патриаршия|Патриаршията]] обаче църквата във Вощарани, която от 1891 година е недостъпна за българите-екзархисти, е затворена.<ref>{{cite book |title = Отоманскиятъ парламентъ за положението въ Македония |year=1909 |publisher=Издание на Съюза на Българските Конституционни Клубове въ Европейска Турция, Печатница на Самарджиевъ и Карабелевъ |location= Солунъ |isbn= |pages=72 |url= |accessdate=}}</ref> В първите дни на април 1908 година властта претърсва селото, като обиските са съпроводени с изтезния и насилие.<ref>Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.</ref> През септември 1910 година селото пострадва по време на [[обезоръжителна акция на младотурците|обезоръжителната акция на младотурците]]. На 5 септември българското население е затворено в джамията и хюкюмата и селяните са бити. Пострадват двамата кметове Васил Марков и Трифун Гилев и селяните Коста Мишев, Трайко Гочев, Ваньо Трайков, Русе Петрев, Илия Колев, Васил Ристев, Гиче Барджов, Мице Танов, Ташо Стойчев, Божин Ристев, Коле Ванков, Косто Тръпчев, Стойче Гонев, Недан Чавдаров, Дино Крушорадец, Мице Дельов, Мице Костов, Лазо Ристев, Ристо Вельов, Пандил Ванев и Петре Корчаков.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 22, 18 септември 1910, стр. 3.</ref> В 1910 година [[Атанасиос Халкиопулос]] пише в „[[Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает]]“, че във ''Вощарани'' (Βοσταράνη), село в Леринската каза на Битолския санджак, има 644 „православни гърци, принудени към схизмата в 1904 година“ и 1000 „схизматици българомислещи“.<ref>{{Халкиопулос|94}}</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Вощарани е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|560 и 835}}</ref> === В Гърция === [[Файл:Voshtarani Meliti church and school.jpg|мини|250п|Училището и църквата „Свети Илия“ във Вощарани, 1917 година.]] [[Файл:Vostarani or Meliti mosque.jpg|мини|250п|Джамията във Вощарани.]] [[Файл:Vostarani or Meliti other church.jpg|мини|250п|Друга църква в селото.]] По време на войната в селото влизат гръцки войски и след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата]] остава в Гърция. За кратко селото е освободено от българската армия по време на [[Първа световна война|Първата световна война]], за да бъде отново върнато в Гърция по Ньойския договор. [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Овчарани'' има 200 къщи славяни християни и 200 къщи турци.<ref>{{Милоевич|21}}</ref> След разгрома на Гърция в [[Гръцко-турска война (1919 – 1922)|Гръцко-турската война]] в 1924 година турското население на Вощарани се изселва и на негово място са заселени 40 семейства (182 души) гръцки бежанци от [[Понт (област)|Понт]] (включително и от [[Кавказ]]<ref>Хроники на селата во Леринско, том II, книга 2, Избор, вовед и редакциjа Катерина Мирчевска, Димитар Љоровски и Љубица Jанчева, Државен архив на Северна Македониjа, Скопje, 2019, с. 89 – 90, 156-157. Според данни от вощаренци, събрани към 1960 г., преселниците от Кавказ са християни, но не гърци и не говорят гръцки – пак там, с. 89.</ref>) и [[Източна Тракия]]. Бежанците са оземлени за сметка на земите на изселилите се турци, както и на местни християни, собствеността на които не е призната от гръцките власти.<ref>Хроники на селата во Леринско, том II, книга 2, Избор, вовед и редакциjа Катерина Мирчевска, Димитар Љоровски и Љубица Jанчева, Државен архив на Северна Македониjа, Скопje, 2019, с. 89.</ref> В 1928 година селото е смесено българо-бежанско и има 55 бежански семейства с 211 души.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> В 1926 година селото е прекръстено на Мелити.<ref>{{Citation |title=Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971 |url=http://www.freewebs.com/onoma/met.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm }}</ref> След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт и вощаранци участват активно в българската защитна организация „[[Охрана]]“. След изтегянето на германците в 1946 година 20 души от Вощарани са съдени за членство в „Охрана“ от Леринския съд.<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> Селото пострадва значително по време на [[Гражданска война в Гърция|Гръцката гражданска война]] – в Югославия и другите социалистически страни се изселват 66 семейства от български произход и 12 понтийски. Според изследване от 1993 година селото е смесено „славофонско-бежанско“, като „[[македонски език|македонският език]]“ в него е запазен отлично, а [[понтийски език|понтийският гръцки]] слабо.<ref>[http://strates.revues.org/document381.html Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"]</ref> В селото има три църкви – „Свети Илия“ (1877), „Света Ирина“, и „[[Свети Георги (Вощарани)|Свети Георги]]“, в подножието на която има развалини от по-стара църка, известна като Бела църква (Μπέλα Τσρκφα). Съборът на селото е на Илинден по стар стил (19 – 20 юли),<ref>[http://www.dimosmelitis.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=17&Itemid=21 Официален сайт на бившия дем Вощарани]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}.</ref><ref>{{Гьорче Петров|705}}</ref> който след 1988 година се превръща в най-важното събитие за населението с македонско национално самосъзнание в Гърция, гравитиращо около партията [[Виножито]]. През 2013 година кметството на селото изпраща петиция с 200 подписа, с която от гърцката власт се иска в основните и средните училища на селото обучението да бъде на македонска литературна норма.<ref>[http://www.dnevnik.com.mk/?ItemID=7F9D34924236BF448D5AE4DBC4EE677A И Македонците во Грција бараат да учат на мајчин јазик], 02.04.2013 г.</ref> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Вощарани на 28 септември 1968 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Цуцано<ref name="Ген">{{Генщаб}}</ref> или Частано<ref name="Florina">{{cite book | title = Flórina GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20495 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}{{Dead link|date=юни 2025 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> или Туцано|| Τουτσάνο|| Визактра|| Βυζάκτρα<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен 231а 1968|1780}}</ref>||местност на Ю от Вощарани и на С от [[Забърдени]]<ref name="Ген"/> |- || Църновръх<ref name="Ген"/>|| Τσαρνοβρικ|| Маври Корифи|| Μαύρη Κορφή<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||връх на ЮЮИ от Вощарани и на ССИ от [[Забърдени]]<ref name="Ген"/> |- || Бричен Турчин<ref name="Ген"/>|| Μπρίτσιν Τούρνα|| Гимно|| Γυμνό<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||връх на ЮИ от Вощарани и на СИ от [[Забърдени]]<ref name="Ген"/> |- || Врагова падина<ref name="Ген"/>|| Βράγου Παντίνα|| Дяволопетрасма|| Διαβολοπέρασμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||местност на ЮИ от Вощарани и на СИ от [[Забърдени]]<ref name="Ген"/> |- || Краста<ref name="Ген"/>|| Κράστα|| Псоротопос|| Ψωρότοπος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>|| местност на ЮИ от Вощарани и на СИ от [[Забърдени]],<ref name="Ген"/> СИ под връх Крастите (840 m)<ref name="Florina"/><ref name="ЮНА 50">{{ЮНА 50}}</ref> |- || Перийца<ref name="Florina"/> или Пирийца<ref name="Ген"/> || Πιριΐτσα|| Пиги|| Πηγή<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||местност<ref name="Ген"/> и връх на ИЮИ от Вощарани и на СИ от [[Забърдени]] (1017 m)<ref name="ЮНА 50"/> |- || Присово<ref name="Ген"/>|| Πρίσοβο|| Просилион|| Προσήλιον<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||връх на И от Вощарани (1013 m)<ref name="Ген"/> |- || Марчинско<ref name="Ген"/> || Μαρτσίνσκο|| Анатолико|| Άνατολικό<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||местност на ЮИ от Вощарани<ref name="Ген"/> |- || Камен дол<ref name="Ген"/>|| Κάμεν Ντόλ|| Петрорема|| Πετρόρεμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||река на И от Вощарани, ляв приток на Стара река<ref name="Ген"/> |- || Добро поле<ref name="Ген"/>|| Ντοπροπόλιε|| Гонимон|| Γόνιμον<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||местност и връх на И от Вощарани (914 m)<ref name="Ген"/> |- || Пожарница<ref name="Ген"/>|| Ποζαρνίτσα|| Драгата|| Δραγάτα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||местност на СЗ от Вощарани<ref name="Ген"/> |- || Кара Топрак<ref name="Ген"/>|| Καρά Τοπράκ|| Катофли|| Κατώφλι<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||местност на СЗ от Вощарани и на ССИ от [[Неокази (дем Лерин)|Неокази]]<ref name="Ген"/><ref>Преведена и като Мавродактило като част от община Неокази.</ref> |} === Преброявания === * 1913 – 1519 жители * 1920 – 1292 жители * 1928 – 1388 жители * 1940 – 1759 жители * 1951 – 1666 жители * 1961 – 1756 жители * 1971 – 1445 жители * 1981 – 1511 жители * 2001 – 1535 жители * 2011 – 1432 жители * 2021 – 1212 жители == Личности == ; Родени във Вощарани * {{флагче|България}} {{флагче|Югославия}} [[Ване Аврамов|Ване Ристов Аврамов]] (1875 – след 1948), български революционер, участник в Илинденско-Преображенското въстание<ref>{{Сведоштва11|20 – 23}}</ref> * {{флагче|България}} Георги, свещеник в [[Гявато (община Битоля)|Гявато]], деец на ВМОРО<ref name="Свидетелства 122">{{Свидетелства14|122}}</ref> * {{флагче|България}} [[Екатерина Оклева]], българска учителка и революционерка от ВМОРО * {{флагче|България}} Илия Петров (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Пета одринска дружина<ref>{{МОО|560}}</ref> * {{флагче|България}} Дядо [[Ичо Вощарански]] (1850 – ?), български революционер от ВМОРО * {{флагче|България}} Йован Тафо, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен във „включване в [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|българския бунтовнически комитет]] и употреба на оръжие срещу османската войска“, осъден от Извънредния съд на 3 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата [[Българо-турска спогодба (1904)|амнистия]] от 12 април 1904 година<ref name="Амнестираните 107">{{Амнестираните|107}}</ref> * {{флагче|Северна Македония}} [[Коле Симитчиев]] (1918 – 2003), революционер и славист * {{флагче|Гърция}} Кочо Пръдлов (1920 – 1948, Грамос), войник на Демократичната армия на Гърция (ДАГ) * {{флагче|България}} Минче Гьондев (Гиондев), деец на ВМОРО, войвода на чета от 25 души по време на Илинденско-Преображенското въстание<ref>{{Николов|104}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Мите Япраков (1925 – 1948, Грамос), войник на ДАГ * {{флагче|Гърция}} Наум Качбанов (на гръцки: Ναούμ Κωστίδης, Наум Костидис), участник в съпротивителното движение през Втората световна война, убит от български активисти * {{флагче|Гърция}} Петре Качаров (1924 – 1949), гръцки комунист, войник на ДАГ, загинал в [[битка за Лерин|битката за Лерин]]<ref>{{Kolupacev|152}}</ref> * {{флагче|България}} [[Русе Ангеловски]], деец на ВМОРО * {{флагче|Гърция}} Тошо Браянов Трайков (1920 – юни 1949, Каймакчалан), войник на ДАГ * {{флагче|Гърция}} Тошо Качбанов, гръцки комунистически партизанин, син на Наум Качбанов * {{флагче|България}} Фана Кирова Карагирова, българска революционерка от ВМОРО<ref>{{cite book|title=Илинденски сведоштва том II, дел II|author=Јасмина Дамјановска|author2=Ленина Жила|publisher=Државен архив на Република Македонија|author3=Филип Петровски|year=2016|isbn=|location=Скопје|pages=}}</ref> * {{флагче|България}} Христо, деец на ВМОРО, загинал при [[Попадия]]<ref>{{Герджиков|417}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Цане Пандилов Карагюров (1918 – 1947, Вич), войник на ДАГ * {{флагче|Гърция}} [[Юстин Бардакас]] (р. 1969), гръцки духовник * {{флагче|Гърция}} Яне Динев Пеков Констандинов (1920 – август 1948, Грамос), войник на ДАГ * {{флагче|Северна Македония}} {{флагче|Австралия}} [[Янко Калинчев]] (1935 – 2019), северномакедонски активист в Австралия ; Починали във Вощарани * {{флагче|България}} Колю (Калчо) Тодоров Калчев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 181, л. 1, 2; а.е. 276, л. 38</ref> * {{флагче|България}} Станчо Василев Топузов, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 181, л. 1, 2; а.е. 276, л. 62</ref> * {{флагче|България}} Христо Петров Дюлгеров, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 181, л. 1, 2; а.е. 276, л. 72</ref> ;Други * {{флагче|Северна Македония}} [[Кица Колбе]] (р. 1951), северномакедонска писателка, по произход от Вощарани == Библиография == * Βιβλίο – Τάσος Κωστόπουλος: ''Η απαγορευμένη γλώσσα – Κρατική Καταστολή των Σλαβικών Διαλέκτων στην Ελληνική Μακεδονία'', Εκδόσεις Βιβλιόραμα, Δ' Έκδοση, Αθήνα 2008, ISBN 978-960-8087-73-6. * Γιάννης Κολιόπουλος: ''Λεηλασία Φρονημάτων'',Τόμος Β', Εκδόσεις Βάνιας, Α' Έκδοση, Θεσσαλονίκη 1995, ISBN 960-288-040-6. * Σοφία Ηλιάδου-Τάχου, ''Εξελλήνησις Ξενόφωνων: Όψεις της εκπαιδευτικής πολιτικής στη Μακεδονία του 1912-1936. Το παράδειγμα του νομού της Φλώρινας'', Κλειώ-περιοδική έκδοση για τη νεότερη ιστορία, τ/χ2, (άνοιξη 2006), σελ. 113-146 == Външни препратки == * [http://www.promacedonia.org/hs/index.html Христо Силянов. Писма и изповеди на един четник]. * {{Youtube|m7rgteYyOVw|Кметът на Вощарани говори за употребата на македонската езикова норма в селото му}} == Бележки == <references/> {{Дем Лерин}} {{Портал|Македония|Гърция}} [[Категория:Села в дем Лерин]] 7wh7j4n8lo9qk2jqxq5n37c89ol7bwh 0 100781 12876633 12848743 2026-04-10T14:32:46Z Nk 399 добавки по ен: 12876633 wikitext text/x-wiki {{Личност|певец | вложки = {{Личност/Музикант | категория = певец | стил = [[шансон]] | период-на-активност = 1953 – 1978 }} {{Личност/Актьор | категория = певец | период-на-активност = 1956 – 1978 | значими роли = '''Франц''' в едноименния филм<br>'''Бенжамен''' в „Моя чичо Бенжамен“<br> '''Дон Кихот''' в мюзикъла „Човекът от Ла Манча“ }} | брак = Терез Михилсен | деца = 3 дъщери:<br> Шантал 6/12/1951<br> Франс 12/07/1953<br> Изабел 08/1958 }} '''Жак Ромѐн Жорж Брел''' ({{lang|fr|Jacques Romain Georges Brel}}, {{звук|Fr-Jacques-Brel.ogg|[ʒak ʁomɛ̃ ʒɔʁʒ bʁɛl]}}) е [[Белгия|белгийски]] [[певец]], [[автор на песни]], [[актьор]] и [[режисьор]]. Със своите задълбочени, деликатни и театрални песни, той си създава голяма и вярна публика – първоначално в Белгия и [[Франция]], а след това и по света, като е смятан за един от майсторите на съвременния [[шансон]].{{hrf|RFI Musique|2011}} Макар да записва повечето си песни на френски, рядко и на [[нидерландски език|нидерландски]], той оказва влияние и върху англоезичната сцена, като англоезични адаптации на негови песни са записвани от известни изпълнители, като [[Дейвид Боуи]], [[Скот Уокър]], [[Рей Чарлз]], [[Джуди Колинс]], [[Джон Денвър]], „[[Кингстън Трио]]“, [[Нина Симон]], [[Шърли Бейси]], [[Франк Синатра]] и [[Анди Уилямс]].{{hrf|Ruhlmann|2011}} В края на 60-те години, когато е на върха на славата си, Брел се отказва от концертна дейност и се ориентира към киното. Той играе с успех в 10 филма и режисира два, един от които – „[[Далечният Запад]]“ (''Le Far West'', 1973) – е номиниран за наградата „[[Златна палма]]“.{{hrf|Festival de Cannes|2014}} == Биография == === Ранни години === Жак Брел е роден на 8 април 1929 година в [[Схарбек]] в семейството на Ромен и Елизабет Брел, [[Францизация на Брюксел|френскоезични]] [[фламандци]].{{hrf|Clayson|2010|20 – 22}} Баща му е бизнесмен, който по-късно става съсобственик на фабриката за картон „Ваннесте и Брел“.{{hrf|Clayson|2010|23}} Жак и по-големият му брат Пиер са строго възпитавани и учат в католическото начално училище „Сен Виатьор“, където Жак е възпитан и дисциплиниран ученик, който се справя добре с четенето и писането, но има проблеми с аритметиката и нидерландския.{{hrf|Clayson|2010|26}} Двамата братя са [[бойскаут]]и, посещават летни лагери и редовно пътуват със семейството до [[Северно море]].{{hrf|Clayson|2010|27}} Първоначално живеят в Схарбек, след това се преместват в [[Синт Янс - Моленбек]], а накрая се установяват в [[Андерлехт]], където е и фабриката на „Ваннесте и Брел“.{{hrf|Clayson|2010|22, 26}} През септември 1941 година Брел постъпва в реномираното средно училище [[Институт „Сен Луи“]] в [[Брюксел (община)|Брюксел]].{{hrf|Clayson|2010|29}} Там той участва активно в училищния театрален кръжок{{hrf|Clayson|2010|30}} и започва да пише разкази, стихове и есета.{{hrf|jacquesbrel.be|2011a}} През 1944 година започва да свири на [[китара]],{{hrf|Ruhlmann|2011}} а през следващата година създава със свои приятели театрална група, за която пише пиеси.{{hrf|RFI Musique|2011}} През последната си година в Института „Сен Луи“ пише разказа „Фредерик“, публикуван в училищно списание.{{hrf|Clayson|2010|33 – 34}} Въпреки че демонстрира дарба за писане, той се справя зле с повечето училищни предмети.{{hrf|RFI Musique|2011}}{{hrf|Clayson|2010|29}} През 1947 година Жак Брел завършва училище и през август започва работа в отдела за продажби на фабриката за картон на баща си.{{hrf|Clayson|2010|34}} Той се включва в нейния [[футбол]]ен отбор, а през следващите години се ангажира активно и с католическата младежка благотворителна организация „Франш Корде“.{{hrf|Clayson|2010|34, 37}} Участва в ентусиазъм в нейни кампании за набиране на средства и дарения за сиропиталища и старчески домове.{{hrf|Clayson|2010|37 – 38}} През юни 1948 година Брел е взет в армията, преминава начално обучение в [[Лимбург (Белгия)|Лимбург]], след което служи в транспортно-комуникационна част на военновъздушните сили в Зелик, днес чат от [[Асе]].{{hrf|Clayson|2010|40}} Военната служба не пречи на дейността му във „Франш Корде“,{{hrf|Clayson|2010|40}} във връзка с която се запознава с Терез Михилсен, наричана от приятелите ѝ Миш. На 1 юни 1950 година двамата се женят в [[Лакен]], а на 6 декември следващата година се ражда първата им дъщеря Шантал.{{hrf|RFI Musique|2011}}{{hrf|jacquesbrel.be|2011a}} === Ранна кариера === През 1952 година Жак Брел започва да пише песни и да ги изпълнява на семейни събирания в някои брюкселски [[кабаре]]та. Близките му са резервирани към техните остри текстове и неговите буйни емоционални изпълнения. През същата година негово изпълнение за пръв път е излъчено и по местна радиостанция.{{hrf|RFI Musique|2011}} През януари има участия в кабарето „Роз“ в Брюксел, а през следващия месец сключва договор с „[[Филипс Рекърдс]]“ и записва първата си грамофонна плоча с песента ''Il y a'', която е издадена през март.{{hrf|Burlison|2017}}{{hrf|Todd|2001|}} След излизането на записа [[Жак Канети]], художествен директор във „Филипс Рекърдс“, му предлага да се премести в [[Париж]], където би имал повече възможности за професионална изява. Въпреки съпротивата на семейството си и допълнителното напрежение след раждането на втората му дъщеря Франс на 12 юли,{{hrf|jacquesbrel.be|2011a}} през есента на 1953 година Брел заминава за Париж.{{hrf|RFI Musique|2011}} В Париж Брел започва да работи усилено, за да си създаде репутация като музикант, и успява да си осигури първи участия в парижки кабарета, като „Еклюз“, „Ешел дьо Жакоб“ и ръководеното от Жак Канети „Троа Боде“.{{hrf|RFI Musique|2011}} Междувременно, за да се издържа, дава и уроци по китара. В началото на 1954 година Жак Брел участва в музикален конкурс в белгийския курорт [[Кноке]], където е класиран 27-и от 28 участници. В същото време с участието си той привлича вниманието на вече известната певица [[Жулиет Греко]], която изпълнява на свой концерт в парижката зала „[[Олимпия (Париж)|Олимпия]]“ неговата авторска сатирична песен ''Le diable (Ça va)'', а малко по-късно я записва.{{hrf|RFI Musique|2011}}{{hrf|jacquesbrel.be|2011a}} През юли самият Брел за пръв път пее в „Олимпия“, а след това участва в първото си френско турне, заедно с други изпълнители, сред които [[Дарио Морено]], [[Филип Кле]] и [[Катрин Соваж]].{{hrf|RFI Musique|2011}} В края на година „Филипс Рекърдс“ издават дебютния му албум, 10-инчова [[дългосвиреща плоча]] с девет песни, озаглавена ''Jacques Brel et ses Chansons''.{{hrf|Ruhlmann|2011}} [[Файл:Jacques Brel 1955.jpg|мини|ляво|Жак Брел през 1955 година]] През февруари 1955 година Брел се запознава с Жожо Паские, който ще стане негов най-близък приятел, мениджър и личен шофьор. През март съпругата и децата му идват при него във Франция и семейството се установява в парижкото предградие [[Монтрьой]]. През юни Брел е част от организираното от Жак Канети турне из Франция „Фий дьо Папа“, в което участват и Франсоаз Дорен, Перет Суплекс и [[Сюзан Габриело]].{{hrf|jacquesbrel.be|2011a}} През март 1956 година Жак Брел изнася концерти в Северна Африка, Амстердам, [[Лозана]] и Белгия.{{hrf|jacquesbrel.be|2011a}} През юли се запознава в [[Гренобъл]] с [[Франсоа Робер]], класически пианист, който по-късно участва в негови записи и аранжименти и който изиграва важна роля за попълване на пропуските в музикалното му образование.{{hrf|RFI Musique|2011}} През септември записва песента ''Quand on n'a que l'amour'', която се превръща в първия му голям успех – издадена през ноември от „Филипс“ като част от [[EP|7-инчова плоча]], тя достига трето място във френската музикална класация.{{hrf|Ruhlmann|2011}} През февруари 1957 година Брел пее в Театър „Аламбра“ с [[Морис Шевалие]], [[Мишел Льогран]] и балерината [[Зизи Жанмер]], а през април издава втория си студиен албум ''Quand on n'a que l'amour'', включващ вече популярната заглавна песен.{{hrf|RFI Musique|2011}}{{hrf|jacquesbrel.be|2011a}} Той е записан в Театър „Аполо“ в Париж в акомпанимент на оркестър, дирижиран от Андре Поп и Мишел Льогран.{{hrf|Discogs|2011}} През ноември се запознава с [[Жерар Жуане]], друг пианист, който през следващите години често му акомпанира по време на турнета и с когото си сътрудничи върху някои от най-известните си песни.{{hrf|jacquesbrel.be|2011a}} През февруари 1958 година съпругата на Брел се връща с двете им деца в Белгия, а той се премества в наета стая, в която живее в редките периоди, когато не е на турне. През март и април записва третия си албум ''Au Printemps'', който е издаден по-късно през същата година. През май е на първото си турне в [[Канада]], където се запознава с [[Феликс Льоклерк]], а на 23 август в Белгия се ражда третата му дъщеря Изабел. През ноември изнася голям концерт в [[Арлон]] със [[Стефан Стеман]], а през декември участва с голям успех в концерт на [[Филип Кле]] в „Олимпия“ в Париж, където му акомпанират Жерар Жуане и Франсоа Робер.{{hrf|jacquesbrel.be|2011a}}{{hrf|RFI Musique|2011}} През януари 1959 година Жак Брел подписва нов договор с „Филипс Рекърдс“ и продължава с интензивните турнета. През март е водещ изпълнител със [[Серж Генсбур]] в представление в „Троа Боде“. През септември записва четвъртия си албум ''La Valse à Mille Temps'' с Франсоа Робер и неговия оркестър. На 20 ноември пее с [[Шарл Азнавур]] в брюкселската зала „[[Ансиен Белжик]]“. По това време спира да си акомпанира на китара и се концентрира върху все по-театралните си вокални изпълнения.{{hrf|RFI Musique|2011}} Той вече има многобройни ентусиазирани почитатели в цяла Франция и с голям успех оглавява новогодишния концерт на известния парижки клуб „[[Бобино]]“. === 60-те години на ХХ век === [[Файл:TV-uitzending Domino Jacques Brel tijdens de opname in Amsterdam, Marcanti, Bestanddeelnr 914-8399.jpg|мини|upright=1.35|Жак Брел през 1963 година]] От януари 1960 година Шарл Маруани, новият импресарио на Жак Брел, организира поредица от международни турнета, които му донасят международна известност. В продължение на цялата година Брел пее в [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]], [[Близък Изток|Близкия Изток]], [[Канада]] и [[Съединени американски щати|Съединените щати]].{{hrf|RFI Musique|2011}}{{hrf|jacquesbrel.be|2011a}} Американското турне става повод и за първия му албум, издаден в Съединените щати – ''American Début'', компилация от стари записи, издадени от „[[Кълъмбия Рекърдс]]“.{{hrf|Ruhlmann|2011}} След края на турнетата си, през януари 1961 година Брел се завръща в Париж с концерт в „Бобино“. По това време акордеонистът Жан Корти вече е постоянен участник в съпровождащата му група. Между 22 февруари и 12 април Брел записва петия си албум за „Филипс“, озаглавен ''No. 5'', включващ станалите по-късно известни песни ''Marieke'' и ''Le Moribond''.{{hrf|RFI Musique|2011}} През март отново е на турне в Канада, като в [[Монреал]] се запознава с актрисата и певица [[Клерет Одера]], с която поддържат приятелски отношения през следващите години, а с [[Реймон Девос]] изнасят общ концерт в „Комеди Канадиен“.{{hrf|jacquesbrel.be|2011a}} През май изнася концерт в [[Хага]], а межд12 и 29 октомври – в „Олимпия“ в Париж, на мястото на отменени в последния момент концерти на [[Марлене Дитрих]]. Много критици сочат тези вдъхновени изпълнения като повратна точка в кариерата му, които го превръщат в новата голяма звезда на френския шансон.{{hrf|RFI Musique|2011}} През март 1962 година Жак Брел напуска „Филипс Рекърдс“ и подписва петгодишен договор с „[[Баркли Рекърдс]]“, който по-късно удължава с още шест години. Първият му албум с новия лейбъл е ''Enregistrement Public à l'Olympia 1961'' със записи от концертите му в зала „Олимпия“ предишната есен.{{hrf|Ruhlmann|2011}} На 6 март записва и първата си песен за „Баркли“ – ''Le plat pays'', последвана от останалите песни от шестия му студиен албум ''Les Bourgeois'', сред които са ''Madeleine'', ''Les Biches'' и ''La Statue''.{{hrf|jacquesbrel.be|2011a}} През октомври той основава собствено музикално издателство, „Едисион Мюзикал Пушенел“, директор на което става съпругата му Миш.{{hrf|RFI Musique|2011}} През ноември записва като сингли ''Les Bigotes'', ''Quand Maman reviendra'', ''Les Filles et les chiens'' и ''La Parlote''.{{hrf|jacquesbrel.be|2011a}} [[Файл:TV-uitzending Domino Jacques Brel tijdens de opname in Amsterdam, Marcanti, Bestanddeelnr 914-8400.jpg|мини|ляво|upright=1.35|Жак Брел през 1963 година]] През април 1963 година Брел отново има концерти в „Бобино“, а през юли е в основната програма на музикалния конкурс в Кноке, където за пръв път изпълнява ''Mathilde''.{{hrf|jacquesbrel.be|2011a}} Връща се и за нов ангажимент в [[Олимпия]] с [[Изабел Обре]] като поддържащ изпълнител и отново има голям успех сред критиката и публиката, особено с емоционалното изпълнение на ''Amsterdam''.{{hrf|jacquesbrel.be|2011a}} В началото на следващата година един след друг умират родителите му – баща му на 8 януари от [[бронхопневмония]], а майка му на 7 март. През 1964 година Жак Брел открива ново хоби – авиацията. Той преминава курсове за любител пилот и си купува малък самолет.{{hrf|jacquesbrel.be|2011a}} През цялата година продължава интензивните си турнета, а в края ѝ издава концертния албум ''Enregistrement Public à l'Olympia 1964''.{{hrf|RFI Musique|2011}} По това време нараства популярността му и в Съединените щати, където [[Род Маккюън]] започва да адаптира негови песни с английски текст, а една от тях – ''Seasons in the Sun'', базирана на ''Le Moribond'' „[[Кинстън Трио]]“ – е записана от популярната фолк група „[[Кингстън Трио]]“.{{hrf|Ruhlmann|2011}} През 1965 година „[[Рипрайз Рекърдс]]“ получават правата от „Баркли“ и издават в Съединените щати албум на Брел, озаглавен ''Jacques Brel''.{{hrf|Ruhlmann|2011}} На 25 март 1965 година Брел изнася голям концерт в „[[Кюрхаус]]“ в [[Хага]], а през септември и октомври провежда петседмично турне в [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]]. На 6 ноември записва в Париж песните ''Fernand'', ''Les Désespérés'' и ''Ces gens-là'', а на 4 декември има успешен концерт в „[[Карнеги Хол]]“ в [[Ню Йорк]].{{hrf|RFI Musique|2011}} [[Файл:TV-uitzending Domino Jacques Brel tijdens de opname in Amsterdam, Marcanti, Bestanddeelnr 914-8402.jpg|мини|Участие в телевизионно предаване в Нидерландия през 1963 година]] Към 1966 година Жак Брел става все по-изтощен от напрегнатата си концертна програма. През април той е на турне в [[Джибути]], [[Мадагаскар]], [[Реюнион]] и [[Мавриций]]. На 21 август, когато се намира за пореден концерт във [[Вител]], той обявява пред музикантите, с които работи, решението си да прекрати своите турнета.{{hrf|jacquesbrel.be|2011a}} Малко по-късно той заявява публично, че няма какво повече да даде на музикалния свят и че иска да посвети повече време на други свои проекти.{{hrf|RFI Musique|2011}} В продължение на три седмици през октомври 1966 година дава поредица от прощални концерти в парижката зала „Олимпия“, които събират хиляди почитатели. На 1 ноември изнася последния си концерт в „Олимпия“ и след силно емоционално изпълнение е върнат седем пъти на сцената от аплодисментите на публиката.{{hrf|RFI Musique|2011}} През следващите шест месеца той продължава да изнася концерти, за които е ангажиран от по-рано – на 15 ноември изнася последния си концерт в Брюксел, по-късно през същия месец – последния си концерт във Великобритания в „[[Роял Албърт Хол]]“, в края на януари – последен концерт в Ню Йорк в „[[Карнеги Хол]]“. Последният му концерт е на 16 май 1967 година в [[Рубе]] в северна Франция.{{hrf|jacquesbrel.be|2011a}}{{hrf|Ruhlmann|2011}} През този период много негови приятели, сред които известният музикант Шарл Азнавур, се опитват да го убедят да преосмисли решението си да се оттегли, но без успех.{{hrf|RFI Musique|2011}} През януари 1967 година Брел довършва записите на нов студиен албум – ''Jacques Brel 67'', който е издаден по-късно през същата година и включва ''Mon enfance'', ''Fils de...'', ''Les bonbons 67'' и ''La Chanson des vieux amants''.{{hrf|jacquesbrel.be|2011a}} По време на престоя си в Ню Йорк по това време той гледа мюзикъла на [[Мич Ли]] ''Man of La Mancha'', базиран на романа на [[Мигел де Сервантес]] „[[Дон Кихот]]“, който силно го впечатлява и той започва да обмисля да го постави в Европа в превод на френски. Към края на годината той си купува [[яхта]] с неизяснени още планове за [[околосветско пътешествие]].{{hrf|jacquesbrel.be|2011a}} След като прекратява концертната си дейност, Брел се фокусира върху театъра и киното и през остатъка от живота си записва само четири студийни албума. През септември 1968 година записва песните за албума ''J'arrive'', който излиза по-късно през същата година и освен заглавната песен включва ''Vesoul'', ''Je suis un soir d'été'' и ''Un Enfant''. На 21 декември 1967 година излиза първят филм с участието на Жак Брел – ''Les risques du métier'' на [[Андре Каят]], в който той изпълнява главната роля на учител, обвинен от свои ученички в сексуално насилие, като пише и музиката към филма заедно с Франсоа Робер.{{hrf|jacquesbrel.be|2011b}} През следващата година пише музиката с Робер за ''La Bande à Bonnot'' на [[Филип Фурастие]], в който изпълнява и ролята на белгийския анархист от началото на XX век [[Реймон Калмен]].{{hrf|jacquesbrel.be|2011b}} През октомври 1968 година в Брюксел се състои премиерата на мюзикъла на ''L'Homme de La Mancha'' – Жак Брел е автор на сценария (адаптация на романа „[[Дон Кихот]]“ на [[Мигел де Сервантес]]), режисьор на постановката и изпълнител на главната роля. В ролята на [[Санчо Панса]] му партнира [[Дарио Морено]], който обаче загива трагично десет дни преди планираната за 11 декември парижка премиера на мюзикъла. Въпреки това постановката е представена по план в [[Театър „Шанз-Елизе“]], като ролята на Санчо Панса поема Робер Манюел.{{hrf|jacquesbrel.be|2011a}} Спектакълът има голям успех и се играе 150 пъти, като последното му представление е на 17 май 1969 година.{{hrf|RFI Musique|2011}} Между 23 и 27 ноември 1968 година Брел и останалите изпълнители на мюзикъла записват и студиен албум с песните от него, също озаглавен ''L'Homme de la Mancha''. През 1969 година Брел се снима в главната роля и продуцира саундтрака на филма „[[Моят чичо Бенжамен]]“ (''Mon oncle Benjamin'') на режисьора Едуар Молинаро, комедия на нравите по едноименния роман на [[Клод Тилие]].{{hrf|jacquesbrel.be|2011b}}{{hrf|jacquesbrel.be|2014a}} === Последни години === През март 1970 година Жак Брел изнася еднократен спектакъл в зала „Плеел“ в Париж, но не изпълнява песни, а рецитира текста на симфоничната приказка „[[Петя и вълкът]]“ на [[Сергей Прокофиев]] и на приказки за слончето [[Бабар]] от [[Жан дьо Брюноф]]. През декември същата година излиза четвъртият му филм – „[[Мон-Драгон]]“ (''Mont-Dragon'') на режисьора [[Жан Валер]].{{hrf|jacquesbrel.be|2011b}}{{hrf|jacquesbrel.be|2014b}} Излезлият в началото на 1971 година „[[Франц (филм)|Франц]]“ става първият филм, който режисира, като той е също съавтор на сценария с [[Пол Андреота]] и продуцира саундтрака с Франсоа Робер. Филмът е романтична драма с Брел и певицата [[Барбара]] в главните роли и, макар да е добре приет от критиката, няма търговски успех.{{hrf|RFI Musique|2011}}{{hrf|jacquesbrel.be|2011b}}{{hrf|jacquesbrel.be|2014c}} Малко по-късно се появява и социалната драма „[[Убийци в името на реда]]“ на [[Марсел Карне]], в която Брел играе главната роля на провинциален съдия, разглеждащ случай на полицейско насилие.{{hrf|RFI Musique|2011}}{{hrf|jacquesbrel.be|2011b}}{{hrf|jacquesbrel.be|2014d}} През 1972 година Брел подписва 30-годишен договор с лейбъла „[[Диск Баркле]]“ и издава албум, който не съдържа нови песни, а презаписи на 11 известни песни от началото на кариерата му. Той е озаглавен ''Ne me quitte pas'' и наред със заглавната песен включва още ''Marieke'', ''Les Flamandes'', ''Quand on n'a que l'amour'', ''Les Biches'', ''Le Moribond'', ''La Valse à mille temps'', ''Je ne sais pas''.{{hrf|RFI Musique|2011}}{{hrf|Ruhlmann|2011}} В 1973 година Жак Брел се сблъсква със сериозни здравни проблеми, които пет години по-късно довеждат и до неговата смърт. От 1975 г. той се установява да живее на [[Маркизки острови|Маркизките острови]], където умира. Гробът му е в близост до този на [[Пол Гоген]]. == Творчество == === Дискография === * 1953: ''„La Foire / Il y a“'' * 1954: ''„Jacques Brel et ses chansons“'' * 1957: ''„Quand on n'a que l'amour“'', ''„Heureux Pardons“'', … * 1958: ''„Je ne sais pas“'', ''„Au printemps“'', … * 1959: ''„La Valse à mille temps“'', ''„Ne me quitte pas“'', ''„Je t'aime“'', ''„Isabelle“'', ''„La Mort“'', … * 1961: ''„Marieke“'', ''„Le Moribond“'', … * 1962: ''„Olympia d'octobre 1961“'' * 1963: ''„Les Bigotes“'', ''„Les Vieux“'', ''„La Fanette“'', … * 1964: ''„Jef“'', ''„Les Bonbons“'', ''„Mathilde“'', ''„Amsterdam“'', … * 1964: „Olympia 1964“ * 1965: ''„Ces gens-là“'', ''„Fernand“'', … * 1967: ''„67“'', … * 1968: ''„Vesoul“'', ''„L'Éclusier“'', … * 1970: ''„L'Homme de la Mancha“'' * 1977: ''„Les Marquises“'' * 1988: ''„L'Intégrale“'' * 2003: ''„Coffret intégral 2003“'' === Филмография === {|class="wikitable" style="font-size: 90%;" |- ! година ! филм ! оригинално заглавие ! роля ! режисьор |- | 1968 | ''[[Професионални рискове]]'' | ''Les Risques du métier'' | ''Жан Дюз'' | [[Андре Каят]] |- | 1968 | ''[[Бандата Боно]]'' | ''La Bande à Bonnot'' | ''Раймон Калемен'' | [[Филип Фурасти]] |- | 1969 | ''[[Моят чичо Бенжамен]]'' | ''Mon oncle Benjamin'' | ''Бенжамен'' | [[Едуар Молинаро]] |- | 1970 | ''[[Мон-Драгон]]'' | ''Mont-Dragon'' | ''Жорж Дармонд'' | [[Жан Валер]] |- | 1971 | ''[[Франц (филм)|Франц]]'' | ''Franz'' | ''Леон'' | Жак Брел |- | 1971 | ''[[Убийци в името на реда]]'' | ''Les Assassins de l'ordre'' | ''Бернар Лавел'' | [[Марсел Карне]] |- | 1972 | ''[[Приключението си е приключение]]'' | ''L'aventure c'est l'aventure'' | ''Жак'' | [[Клод Льолуш]] |- | 1972 | | ''Le Bar de la Fourche'' | ''Винсент ван Хорст'' | [[Ален Льован]] |- | 1973 | ''[[Далеч на запад]]'' | ''Far West'' | ''Жак'' | Жак Брел |- | 1973 | ''[[Размирникът]]'' | ''L'Emmerdeur'' | ''Франсоа Пиньон'' | Едуар Молинаро |} == Бележки == <references /> ; Цитирани източници * {{cite web | last = Burlison | first = David | title = Who Is Jacques Brel? | url = https://collectingbrel.com/2017/04/10/who-is-jacques-brel/ | work = Collecting Brel | accessdate = 2017-04-11 | date = 2017-04-10 | year = 2017 | archive-url = https://web.archive.org/web/20170412142604/https://collectingbrel.com/2017/04/10/who-is-jacques-brel/ |archivedate = 2014-04-12 | url-status = live | df = dmy-all | lang = en}} * {{cite book | last = Clayson | first = Alan | title = Jacques Brel: La Vie Bohème | publisher = Chrome Dreams | year = 2010 | isbn = 978-1842405352 | location = New Malden | url = https://books.google.bg/books?id=nZZxRAAACAAJ&dq=isbn+9781842405352&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwjyh7-fgM7tAhUnCRAIHQt1ACEQ6AEwAHoECAAQAg | lang = en}} * {{cite web | publisher = Discogs | year = 2011 | title = Quand On N'a Que L'Amour | url = http://www.discogs.com/Jacques-Brel-Avec-Les-Orchestres-André-Popp-Et-Michel-Legrand-Quand-On-Na-Que-LAmour-2me-Série/release/1866560 | work = discogs.com | accessdate = 2011-09-06 | archive-url = https://web.archive.org/web/20120310040757/http://www.discogs.com/Jacques-Brel-Avec-Les-Orchestres-André-Popp-Et-Michel-Legrand-Quand-On-Na-Que-LAmour-2me-Série/release/1866560 | archive-date = 2012-03-10 | url-status = live | df = dmy-all | lang = en}} * {{cite web | publisher = Festival de Cannes | year = 2014 | title = Le Far West | url = http://www.festival-cannes.fr/en/archives/ficheFilm/id/2272/year/1973.html | accessdate = 2014-09-06 | archive-url = https://web.archive.org/web/20141008230541/http://www.festival-cannes.fr/en/archives/ficheFilm/id/2272/year/1973.html |archivedate = 2014-10-08 | url-status = live | df = dmy-all | lang = en}} * {{cite web | publisher = jacquesbrel.be | year = 2011a | title = Jacques Brel Biography | url = http://www.jacquesbrel.be/en/my-life/an-amazing-life | work = jacquesbrel.be | accessdate = 2011-08-31 |archive-url = https://web.archive.org/web/20140423214755/http://www.jacquesbrel.be/en/my-life/an-amazing-life |archivedate = 2014-04-23 | url-status = live | df = dmy-all | lang = en}} * {{cite web | publisher = jacquesbrel.be | year = 2011b | title = Filmography - Brel the actor | url = http://www.jacquesbrel.be/index2.cfm?lg=EN&pg=filmo&part=acteur | work = jacquesbrel.be | accessdate = 2011-09-02 |archive-url = https://web.archive.org/web/20120331124825/http://www.jacquesbrel.be/index2.cfm?lg=EN&pg=filmo&part=acteur |archivedate = 2012-03-31 | lang = en}} * {{cite web | publisher = jacquesbrel.be | year = 2014a | title = Mon oncle Benjamin | url = http://www.jacquesbrel.be/sites/default/files/pages/mon-oncle-benjamin_en.pdf | work = jacquesbrel.be | accessdate = 2014-09-06 |archive-url = https://web.archive.org/web/20150111175408/http://www.jacquesbrel.be/sites/default/files/pages/mon-oncle-benjamin_en.pdf |archivedate = 2015-01-11 | lang = en}} * {{cite web | publisher = jacquesbrel.be | year = 2014b | title = Mont-Dragon | url = http://www.jacquesbrel.be/sites/default/files/pages/mont-dragon_en.pdf | work = jacquesbrel.be | accessdate = 2014-09-06 |archive-url = https://web.archive.org/web/20150111175355/http://www.jacquesbrel.be/sites/default/files/pages/mont-dragon_en.pdf |archivedate = 2015-01-11 | lang = en}} * {{cite web | publisher = jacquesbrel.be | year = 2014c | title = Franz | url = http://www.jacquesbrel.be/sites/default/files/pages/franz_en.pdf | work = jacquesbrel.be | accessdate = 2014-09-06 |archive-url = https://web.archive.org/web/20150111175432/http://www.jacquesbrel.be/sites/default/files/pages/franz_en.pdf |archivedate = 2015-01-11 | lang = en}} * {{cite web | publisher = jacquesbrel.be | year = 2014d | title = Les Assassins de l'ordre | url = http://www.jacquesbrel.be/sites/default/files/pages/les-assassins-de-lordre_en.pdf | work = jacquesbrel.be | accessdate = 2014-09-06 |archive-url = https://web.archive.org/web/20150111175244/http://www.jacquesbrel.be/sites/default/files/pages/les-assassins-de-lordre_en.pdf |archivedate = 2015-01-11 | lang = en}} * {{cite web | publisher = RFI Musique | year = 2011 | title = Jacques Brel | url = http://www.rfimusic.com/artist/chanson/jacques-brel/biography | accessdate = 2011-09-06 | archive-url = https://web.archive.org/web/20110809105933/http://www.rfimusic.com/artist/chanson/jacques-brel/biography |archivedate = 2011-08-09 | url-status = dead | df = dmy-all | lang = en}} * {{cite web |last = Ruhlmann | first = William | year = 2011 | title = Jacques Brel | url = http://www.allmusic.com/artist/jacques-brel-p10208/biography | publisher = AllMusic | accessdate = 2011-08-30 | archive-url = https://web.archive.org/web/20111019162643/http://www.allmusic.com/artist/jacques-brel-p10208/biography |archivedate = 2011-10-19 | url-status = live | df = dmy-all | lang = en}} * {{cite book | last = Todd | first = Olivier | title = Jacques Brel, une vie | year = 2001 | publisher = 10/18 | location = Paris | isbn = 2264032472 | edition = Nouv. tirage. | lang = fr}} == Външни препратки == * {{imdb name|0107035|Жак Брел}} * {{AllMovie name|82921|Жак Брел}} * [http://www.jacquesbrel.be/index2.cfm?lg=EN Жак Брел] Сайт поддържан от наследниците му {{икона|en}} * [http://www.brelitude.net Жак Брел] в Брелитюд (Brelitude) {{икона|fr}} {{икона|en}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Брел, Жак}} [[Категория:Белгийски певци]] [[Категория:Белгийски актьори и актриси]] [[Категория:Белгийски режисьори]] [[Категория:Хора от Брюксел]] [[Категория:Белгийци във Франция]] [[Категория:Починали от рак]] flus9q6xneoqoxvvvzzqfc436494phy 0 101232 12877117 12865909 2026-04-11T09:40:07Z ~2026-22300-11 391965 /* Външни препратки */. 12877117 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Карл Дьониц | име-оригинал = Karl Dönitz | категория = военен | описание = германски офицер | портрет = Bundesarchiv Bild 146-1976-127-06A, Karl Dönitz - crop.jpg | роден-място = [[Грюнау]], [[Германска империя (1871-1918)|Германия]] | починал-място = [[Аумюле]], [[Германия]] | брак = Ингеборг Вебер | деца = 3 | вложки = {{Личност/Военен | категория = военен | звание = [[Гросадмирал]] | години на служба = 1911 – 1918; 1934 – 1945 | преданост = {{флагче с име|Германска империя}}<br>{{флагче|Германия}} [[Ваймарска република]]<br>{{флагче с име|Нацистка Германия}} | въоръжени сили = [[Файл:War Ensign of Germany (1903-1918).svg|20px]] [[Кайзерлихе Марине]] (1918)<br>[[Файл:Flag of Weimar Republic (war).svg|20px]] [[Райхсмарине]] (1932)<br>[[Файл:War Ensign of Germany 1938-1945.svg|20px]] [[Кригсмарине]] (1945) | командвания = [[Главно командване на Кригсмарине|Главнокомандващ ВМС]] | войни = [[Първа световна война|ПСВ]], [[Втора световна война|ВСВ]] | награди = [[Рицарски кръст]] }} }} '''Карл Дьониц''' ({{lang|de|Karl Dönitz}}) ([[16 септември]] [[1891]] – [[24 декември]] [[1980]]) е [[германци|германски]] [[Военноморски сили|военноморски]] [[офицер]], от 1943 г. [[гросадмирал]] и главнокомандващ на Германските военноморски сили през [[Втората световна война]].<ref>Dieter Hartwig: Großadmiral Karl Dönitz. Legende und Wirklichkeit, Paderborn: Verlag Ferdinand Schöningh, 2010, ISBN 978-3-506-77027-1, Seite 158</ref> Посочен в завещанието на [[Адолф Хитлер]] за приемник, той управлява в продължение на 23 дни ([[1 май|1]] – [[23 май]] [[1945]]) като президент на [[Германска империя (1871-1918)|Германия]] и главнокомандващ въоръжените сили до капитулацията на Германия във Втората световна война.<ref>Dieter Hartwig: Großadmiral Karl Dönitz. Legende und Wirklichkeit, Paderborn: Verlag Ferdinand Schöningh, 2010, ISBN 978-3-506-77027-1, Seite 159</ref> == Биография == === Ранен живот === Карл Дьониц е роден в [[16 септември]] [[1891]] г. в [[Грюнау]] в покрайнините на [[Берлин]], [[Германска империя (1871-1918)|Германска империя]]. Баща му е инженер по оптика във фирмата „Карл Цайс“. През 1910 г. завършва реалната гимназия във [[Ваймар]]. Образование получава във военноморските училища в [[Кил (град)|Кил]] и в [[Мюрвик]]. От 1 април 1910 г. до 31 март 1911 г. кара стаж на тежкия крайцер „Герта“. На 1 октомври 1912 г. встъпва във военноморския флот като [[кадет|морски кадет]] от лекия крайцер „Бреслау“. === Първа световна война === В началото на [[Първата световна война]] корабът преминава от [[Средиземно море]] в [[Черно море|Черно]] и официално е предаден на [[Турция]] (получавайки названието „Мидили“) като запазва целия си екипаж. Крайцерът успешно действа срещу руския флот, но през юли 1915 г. попада на мина. По време на ремонта на кораба Дьониц служи във [[Военновъздушни сили|ВВС]] като стрелец и наблюдател. На 12 септември 1916 г. е назначен на авиационната станция [[Сан-Стефано]] и [[Дарданелите]]. През декември 1916 г. се връща в [[Германия]], където преминава подводничарски курс за офицери. От 17 януари 1917 г. започва работа като торпеден офицер на подводницата [[SM U-39 (Кайзермарине)|U-39]]. От 28 февруари 1918 г. е командир на старата подводница [[SM U-25 (Кайзермарине)|UC-25]]. Действайки в Средиземно море потапя транспортен параход, а след това и италиански товарен кораб с водоизместимост 5000 тона. През юли 1918 г. започва да командва нова подводница [[UB-68 (Кайзермарине)|UB-68]]. На 4 октомври с нея атакува английски [[конвой]] и потапя транспортния кораб „Упек“ (3883 тона), но по грешка на механика подводницата получава повреда. Дьониц нарежда тя да бъде потопена и попада в плен на англичаните. Задържан е в лагера за военнопленници ''Редмайер'' (близо до [[Шефилд]]). За да се измъкне от него Дьониц симулира невменяемост и е освободен. Награден е с [[Железен кръст]] I^-ва и II^-ра степен. === Междувоенен период === [[Файл:Oberleutnant zur See Karl Dönitz as Watch Officer of U-39.jpg|мини|ляво|Карл Дьониц в U-39]] През юли 1919 г. се връща в Германия и е приет на служба във военноморската флота. По условията на [[Версайски мирен договор|Версайския мирен договор]] на Германия е забранено да притежава подводен флот и на 1 март 1920 г. Дьониц е назначен за командир на торпеден катер Т-157 в базата [[Свинемюнд]] ([[Померания]]). От 1923 г. е експерт по минно-торпедноразузнавателна инспекция в [[Кил (град)|Кил]]. Участва в разработването на нов образец [[Боеприпаси|дълбочинни мини]]. През есента на 1924 г. е прехвърлен в централното командване на военноморската флота. Дьониц взима участие в изработването на новия военноморски устав. Освен това на него е възложено осъществяването на контакт с [[Райхстаг]]а. След скандала с тайното възстановяване на военноморската флота е прехвърлен на лекия крайцер „Нимфа“ в [[Балтийско море|Балтика]] в качеството на щурман. От 4 ноември 1928 г. е командир на 4^-та полуфлотилия на 1^-ви миноносна дивизия. В края на 1930 г. Дьониц е преместен в щаба на район [[Северно море|Нордзе]], където се занимава с обезпечаването на вътрешната безопасност и преди всичко с борбата срещу [[комунист]]ическото влияние във [[флот]]а. След идването на власт на ''[[НСДАП]]'' на 1 октомври 1933 г. става [[капитан ІІ ранг]]. През 1933 – 1934 извършва продължително задгранично плаване. Посещава [[Малта]], [[Индия]], [[Цейлон]], [[Ява]], [[Сингапур]] и д.р. През 1934 г. за усъвършенстване на английския си език е командирован във [[Великобритания]], а след завръщането си на 1 октомври е назначен за командир на лекия [[Емден (1925)|крайцер „Емден“]]. На 1 февруари 1935 г. [[Адолф Хитлер]] издава заповед за стартиране строителството на [[подводница|подводници]], а през март обявява едностранното решение за прекратяване на съобразяването с условията на Версайския мир. Дьониц е един от малкото привърженици на [[националсоциализъм|националсоциализма]] сред висшите офицери във флота. В речи пред моряците си възхвалява Хитлер: „Небесата ни изпратиха водачеството на Фюрера!“ Веднъж пред ентусиазирана публика в [[Берлин]] той заявява, че Хитлер може да предвиди всичко и не прави погрешни преценки: „В сравнение с него ние сме червеи!“ Хитлер, от своя страна, има пълно доверие в Дьониц. На 6 юни 1935 г. Дьониц е назначен за „вожд на подводниците“ и едновременно с това за командир на 1^-ва подводна флотилия. Върховното командване на военноморската флота и най-вече адмирал [[Ерих Редер]] се отказват от намесата в делата на подводния флот и предоставят на Дьониц пълна свобода на действие за създаването му. На този пост той отговаря за развитието на тактиката (създадена 1938 г.) на немските подводници по време на Втората световна война, особено що се отнасо до т.нар. система на глутници, при която подводниците работят на групи в преследването на съюзническите [[кораб]]и. Дьониц създава мощен подводен флот. Влиза в конфликт с Редер, който е на мнение, че морската война може да бъде спечелена с помощта на по-големи кораби. === Втора световна война === [[Файл:Bundesarchiv Bild 101II-MW-0447-08, Wilhelmshaven, Dönitz begrüßt U-Boot-Besatzung.jpg|мини|Адмирал Дьониц инспектира моряците от подводница U-37]] В началото на [[Втората световна война]] на разположение на Дьониц се намират 56 подводници, от които едва 22 са приспособени за воденето на военни действия в океански условия. Подводниците започват войната с успех и през първите месеци потапят съюзнически кораби с обща водоизместимост 175 000 тона. Дьониц лично планира операцията по унищожението на линейния кораб „Роял Оук“ в главния залив на английския флот. Дьониц изразява несъгласие по осъществяването на операция срещу [[Операция Везербург|Норвегия]], смятайки, че основните сили на подводния флот трябва да бъдат насочени към унищожаването на търговските съдове по главните комуникации на противника. След поражението на Франция Дьониц създава бази за действията на подводниците си в непосредствена близост до [[Великобритания]], което му дава възможност рязко да увеличи тонажа на потопените кораби – 352 407 тона през октомври 1940 г. На 21 април 1940 г. е награден с отличието [[Рицарски кръст]]. Към края на 1940 г. действията на Дьониц поставят Великобритания практически в безизходно положение – тонажът на потопените кораби надвишава този на влизащите в действие (в това число и на тези, идващи от [[САЩ]]). Но едва в края на 1940 г. на Дьониц се удава да увеличи производството на подводници от 2 на 6 на месец. През август 1940 г. премества командния си пункт в [[Париж]]. Дьониц се ползва с голяма популярност сред подводничарите си. Винаги лично посреща всяка подводница завръщаща се на база и урежда на подчинените си почивка в най-добрите санаториуми за възстановяване на силите им след плаване. Сред офицерите на подводния флот Дьониц си спечелва прозвището „Папа Карл“ ({{lang|de|Papa Karl}}) или „Лъва“ ({{lang|de|Der Löwe}}). През 1941 г. германският подводен флот достига изключителни успехи, поставяйки най-вече Великобритания в непоносими условия. След встъпването на САЩ във войната Дьониц издава заповед на 15 януари 1942 г. за потапянето на американски кораби, с което започва [[Операция „Паукеншлаг“]]. Само през януари 1942 г. са потопени 303 кораба (330 000 тона). ==== Начело на ВМФ ==== След оставката на Редер Дьониц с подкрепата на [[Алберт Шпеер|Шпеер]] и военноморския адютант на Хитлер Ф. Путкамер на 30 януари 1943 г. е назначен за [[Главно командване на Кригсмарине|главнокомандващ военноморския флот]]. Дьониц веднага предприема едромащабна чистка на висшия команден състав, уволнявайки всички поддръжници на Редер. Хитлер настоява за разформироването на надводния флот, но Дьониц му се противопоставя. Въпреки че е ръководител на целия военноморски флот, за него приоритет си остава командването на подводния флот. През 1943 г. германските подводници отново имат голям успех, потапяйки противникови съдове с обща водоизместимост 627 000 тона. На [[6 април]] [[1943]] г. към Рицарския си кръст Дьониц получава дъбови листа. ==== Обрат на войната ==== [[Файл:Bundesarchiv Bild 183-V00538-3, Karl Dönitz, Adolf Hitler.jpg|мини|Дьониц и Хитлер във [[Фюрербункер]], 1945 г.]] През следващите месеци, най-вече поради факта че Съюзниците предприемат активни мерки срещу подводниците, тонажът на потопените кораби намалява, а подводният флот започва да понася значителни загуби. През май 1943 г. са потопени 56 кораба, но са загубени 41 подводници. Дьониц е принуден да изтегли подводниците си от [[Атлантика]]. През юни – август ситуацията още повече се изостря – при потопени 60 търговски съда германците губят 79 подводници. След [[Десант в Нормандия|десанта на Съюзниците във Франция]] Дьониц предприема няколко масирани подводни атаки и успява да потопи 5 корабни ескорта, 12 тежки съда и 4 десантни шлепа, но губи 82 подводници. Фактически от 820 подводни лодки, участвали във военните действия в Атлантика през периода 1939 – 1945, са унищожени 781 (от 39 хиляди подводничари загиват 32 хиляди). Дьониц рядко възразява на решенията на [[Хитлер]] и винаги демонстрира лоялност към [[Германска империя (1933 – 1945)|режима]]. През 1944 г. му е присъдена „златната партийна значка на [[НСДАП]]“. На 19 април 1945 г. Дьониц евакуира щаба си от Берлин. На 20 април посещава Хитлер по случай 56-ия му рожден ден. Преди да сложи край на живота си в политическото си завещание от 29 април 1945 г., Фюрерът назначава Дьониц за свой приемник на поста президент и върховен главнокомандващ. На 2 май Дьониц премества резиденцията си в сградата на военноморското училище в [[Фленсбург|Мюрвик-Фленсбург]]. Една от причините за това решение е, че там се намират лично преданите му морски части и Дьониц може да не се притеснява от удар от страна на [[СС]] или [[Луфтвафе]]. На този ден новият водач на [[Третия райх]] оформя и новия кабинет начело с граф [[Луц Шверин фон Крозиг]]. [[Файл:Defendants in the dock at the Nuremberg Trials.jpg|мини|ляво|Подсъдимите в Нюрнбергския процес през 1946 г.: от долу нагоре – [[Херман Гьоринг|Гьоринг]], [[Рудолф Хес|Хес]], [[Йоахим фон Рибентроп|Рибентроп]], [[Вилхелм Кайтел|Кайтел]], Дьониц, [[Ерих Редер|Редер]], [[Балдур фон Ширах|Ширах]], [[Фриц Заукел|Заукел]]]] Ръководството на сухопътните войски е поверено на фелдмаршал [[Фердинанд Шьорнер|Ф. Шьорнер]]; на Луфтвафе – фелдмаршал [[Роберт фон Грайм|Р. фон Грайм]]; на военноморските сили – адмирал [[Ханс-Георг фон Фридебург|Г. Фридебург]]. [[ОКВ|Върховното командване на Вермахта]] се поема от генерал-полковник [[Алфред Йодъл|А. Йодл]]. В условия на неизбежно поражение за Германия Дьониц се опитва колкото може по-скоро да постигне примирие със западните сили и да изтегли колкото може повече население от териториите, предстоящи да бъдат заети от съветските войски. На 8 май по радиото обявява безусловната капитулация на [[Вермахта]]. На 23 май Дьониц и целият състав на правителството са арестувани от американските военни власти. Дьониц е [[фюрер]] на Райха в продължение точно на 23 дни. В качеството на главен военен престъпник Дьониц е изправен пред [[Нюрнбергски процес|Международния военен трибунал]] в [[Нюрнберг]]. Обвиненията коментира по следния начин: „Никое от тези обвинения не ме засяга. Типичен американски хумор!“. Въпреки това съдът решава, че той е отговорен за изграждането и подготовката на германската подводна армия, но не е посветен в конспирацията за започване на агресивна война, нито е подготвил или започнал такава война. Опростено му е това, че е нареждал избиването на оцелели противникови войници в морските боеве, но е обвинен (по настояване от английска и съветска страна), че има връзка със заповедта на Хитлер от 18 октомври 1942 г., според която моряци от съюзнически торпедни лодки са предадени на СС и са разстреляни. Дьониц е обявен за виновен по точка 2 (престъпления срещу мира) и точка 3 (военни престъпления) и осъден на десет години затвор. Присъдата си излежава в [[Шпандау]]. === Следвоенни години === [[Файл:1946-10-08 21 Nazi Chiefs Guilty.ogv|мини|17 октомври 1946 г., [[Нюрнбергски процес]]]] Винаги носи със себе си плик с писма от съюзнически морски офицери, които са му писали, изразявайки симпатиите си и разбирането си към него. Пуснат е на свобода на [[1 октомври]] [[1956]] г. Скоро правителството на [[ФРГ]] му отпуска адмиралска пенсия. След излежаването на присъдата живее в малкото село Аумюле близо до [[Хамбург]]. Написва 2 автобиографични книги за двата различни периода от своя живот. Особено известна става книгата „Десет години и двадесет дни“ ({{lang|de|Zehn Jahre und zwanzig Tage}}). Остава сред най-популярните политици в Германия до смъртта си през 1980 г. Умира от [[сърдечен удар]] в [[Аумюле]], [[Германия]] на [[Бъдни вечер]]. == Публикации == ; Заедно с Теодор Краус * ''Die Kreuzerfahrten der Goeben und Breslau.'' Berlin: Ullstein, 1932 * ''Die U-Bootswaffe.'' Berlin 1942, E. S. Mittler & Sohn * ''Ich lege Rechnung.'' München 1953, in: ''[[Quick (Zeitschrift)|Quick]]'' 19/1953 * ''Zehn Jahre und zwanzig Tage.'' Bonn 1958, Athenäum-Verlag, ASIN B-0000B-HH4-J * ''Mein wechselvolles Leben.'' Göttingen 1968, Musterschmidt-Verlag, ISBN 3-7881-1663-3 * ''Deutsche Strategie zur See im Zweiten Weltkrieg.'' Frankfurt am Main 1970, Bernard & Graefe-Verlag, ISBN 3-7637-5100-9 ; Собствени публикации * ''Die Fahrten der „Breslau“ im Schwarzen Meer'', Berlin: Ullstein, 1917 * ''Zehn Jahre und zwanzig Tage'', Athenäum-Verlag, Bonn 1958 * ''Mein wechselvolles Leben'', Musterschmidt-Verlag, Göttingen 1968 (2., verbesserte Auflage 1975) == Източници == ; Литература * {{икона|de}} [[Уинстън Чърчил|Winston Churchill]]: Der Zweite Weltkrieg. Mit einem Epilog über die Nachkriegsjahre. Frankfurt a. M. 2003, ISBN 3-596-16113-4. * {{икона|de}} Walter Frank: Dönitz. Dokumentation zur Zeitgeschichte. Hrsg. v. Deutschen Marinebund, Wilhelmshaven 1981. * {{икона|de}} Paul Herbert Freyer: Der Tod auf allen Meeren. Ein Tatsachenbericht zur Geschichte des faschistischen U-Boot-Krieges. 8. Auflage. Berlin (Ost) 1979. * {{икона|de}} Walter Görlitz: Karl Dönitz. Der Großadmiral. Göttingen [u. a.]: Musterschmidt, 1972. ISBN 3-7881-0069-9. * {{икона|de}} Dieter Hartwig: Karl Dönitz – Versuch einer kritischen Würdigung. In: Deutsches Schiffahrtsarchiv (Zeitschrift des Deutschen Schiffahrtsmuseums, Bremerhaven) 12/1989, S. 133 – 152. * {{икона|de}} Dieter Hartwig: Großadmiral Karl Dönitz – die Auseinandersetzung mit einem Repräsentanten des Dritten Reiches. In: Dieter Hartwig – Marinegeschichte und Sicherheitspolitik; Vorträge und Texte aus drei Jahrzehnten; Festschrift zum 60. Geburtstag, hrsg. von Jens Graul und Michael Kämpf (Kleine Schriftenreihe zur Militärgeschichte, Bd. 6), Verlag Dr. Dieter Winkler, Bochum 2003, S. 93 – 110. * {{икона|de}} Dieter Hartwig: Großadmiral Karl Dönitz. Legende und Wirklichkeit, Paderborn: Verlag Ferdinand Schöningh, 2010, ISBN 978-3-506-77027-1. * {{икона|de}} Jörg Hillmann, Der „Mythos“ Dönitz – Annäherungen an ein Geschichtsbild. In Bea Lundt (Hrsg.): Nordlichter. Geschichtsbewußtsein und Geschichtsmythen nördlich der Elbe. Böhlau, Köln/Weimar/Wien 2004, ISBN 3-412-10303-9 * {{икона|de}} Jörg Hillmann: Die ‚Reichsregierung‘ in Flensburg. In: Jörg Hillmann, John Zimmermann (Hrsg.): Kriegsende 1945 in Deutschland. München et al. 2002, S. 35 – 65, ISBN 3-486-56649-0. * {{икона|de}} Herbert Kraus: Karl Dönitz und das Ende des ‚Dritten Reiches‘. In: Hans-Erich Volkmann (Hrsg.): Ende des Dritten Reiches – Ende des Zweiten Weltkriegs. Eine perspektivische Rückschau. München 1995, S. 1 – 23, ISBN 3-492-12056-3. * {{икона|de}} Herbert Kraus: Großadmiral Karl Dönitz. In: Gerd R. Ueberschär (Hrsg.): Hitlers militärische Elite. Vom Kriegsbeginn bis zum Weltkriegsende Bd. 2, Primus Verlag, Darmstadt 1998, ISBN 3-89678-089-1, ISBN 3-534-12678-5 (Wissenschaftliche Buchgesellschaft), Seite 45 – 54. * {{икона|de}} Peter Padfield: Dönitz – The Last Führer. Portrait of a Nazi War Leader. London 1984, ISBN 0-575-03186-7. * {{икона|de}} Peter Padfield: Dönitz – Des Teufels Admiral. Berlin 1984, ISBN 3-550-07956-7. * {{икона|de}} Peter Padfield: Der U-Boot-Krieg 1939 – 1945. Berlin 1996, ISBN 3-550-07093-4. * {{икона|de}} Stephen Wentworth Roskill: The War at Sea, 1939 – 1945. ed. by H.M. Statistical Office, London o.J. * {{икона|de}} Heinrich Schwendemann: ‚Deutsche Menschen vor der Vernichtung durch den Bolschewismus zu retten‘. Das Programm der Regierung Dönitz und der Beginn einer Legendenbildung. In: Jörg Hillmann/John Zimmermann (Hrsg.): Kriegsende 1945 in Deutschland. München et al. 2002, S. 9 – 33, ISBN 3-486-56649-0. * {{икона|de}} Marlis G. Steinert: Die 23 Tage der Regierung Dönitz. Die Agonie des Dritten Reiches. München 1978, ISBN 3-453-48038-4. * {{икона|de}} Hans Jürgen Witthöft: Lexikon zur deutschen Marinegeschichte, Koehlers Verlagsgesellschaft, Herford 1977, 2 Bände. * {{икона|de}} Andrew Williams: U-Boot-Krieg im Atlantik. Heel Verlag, Königswinter 2007, ISBN 978-3-8289-0587-0. (Engl. Originalausgabe „The * {{икона|de}} Battle of the Atlantic“ 2002 als Begleitbuch zur gleichnamigen Fernsehserie der BBC, deutsch bei DocuOnline/[http://www.youtube.com/playlist?list=PL8B5A210097B63771 youtube.com]) * {{икона|de}} Francois-Emmanuel Brézet: DÖNITZ „Le dernier Führer“., Verlag Perrin, Paris 2011, 360 Seiten, ISBN 978-2-262-03086-5. ; Бележки <references/> == Външни препратки == {{Commonscat-inline|Karl Dönitz}} * {{Икона|bg}} Adolf Hitler: ''Mein Kampf. [[Iarchive: MojataBorba|Eine Abrechnung.]]'' F. Eher Nachfolger, München. * {{икона|de}} [http://www.faz.net/s/RubA9F8A64C986D475497D5D270FB13E114/Doc~EA7FF1A75DBD742C092297AAF17EFB4CE~ATpl~Ecommon~SMed.html Video (1:34) auf FAZ.de] * {{икона|de}} [http://www.zeno.org/Geschichte/M/Der+Nürnberger+Prozeß Оригинални документи от Нюрнбергския процес] (nach „Dönitz“ suchen) * [http://www.google.bg/imgres?imgurl=http://bibliotekata.files.wordpress.com/2010/11/d1.jpg&imgrefurl=http://bibliotekata.wordpress.com/2010/11/29/doenitz/&h=500&w=325&sz=144&tbnid=UkuBxZwZwaiPPM:&tbnh=130&tbnw=85&prev=/images%3Fq%3D%25D0%25B4%25D1%258C%25D0%25BE%25D0%25BD%25D0%25B8%25D1%2586&zoom=1&q=дьониц&hl=bg&usg=__gPjzmFtic-RAtXXQGcNGDr7nLOE=&sa=X&ei=4s0MTbWtLI7c4waC1q2GAg&ved=0CDkQ9QEwCA Спомените на адмирал Дьониц: „10 години и двадесет дни“, издателство „Атика“]. {{пост списък|Главнокомандващ на ОКМ (1928-1945)|2}} {{пост списък|Райхспрезидент (1919-1945)|4}} {{Нормативен контрол}} {{Основни обвиняеми в Нюрнбергските процеси}} {{СОРТКАТ:Дьониц, Карл}} [[Категория:Райхспрезиденти (1919 – 1945)]] [[Категория:Кабинет на Хитлер]] [[Категория:Кабинет на Крозиг]] [[Категория:Членове на НСДАП]] [[Категория:Германски военни дейци от Първата световна война]] [[Категория:Военнопленници през Първата световна война]] [[Категория:Адмирали от Кригсмарине (1933 – 1945)]] [[Категория:Германски командири на подводници]] [[Категория:Упоменати във Вермахтберихт]] [[Категория:Военнопрестъпници]] [[Категория:Починали от инфаркт на миокарда]] 1n50dvkyrww3238zm1ihtefys8kpmis 12877133 12877117 2026-04-11T10:03:58Z Zhoxy 557 Премахнати [[Special:Contributions/~2026-22300-11|редакции на ~2026-22300-11]] ([[User talk:~2026-22300-11|б]].), към версия на ShadeOfGrey 12865909 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Карл Дьониц | име-оригинал = Karl Dönitz | категория = военен | описание = германски офицер | портрет = Bundesarchiv Bild 146-1976-127-06A, Karl Dönitz - crop.jpg | роден-място = [[Грюнау]], [[Германска империя (1871-1918)|Германия]] | починал-място = [[Аумюле]], [[Германия]] | брак = Ингеборг Вебер | деца = 3 | вложки = {{Личност/Военен | категория = военен | звание = [[Гросадмирал]] | години на служба = 1911 – 1918; 1934 – 1945 | преданост = {{флагче с име|Германска империя}}<br>{{флагче|Германия}} [[Ваймарска република]]<br>{{флагче с име|Нацистка Германия}} | въоръжени сили = [[Файл:War Ensign of Germany (1903-1918).svg|20px]] [[Кайзерлихе Марине]] (1918)<br>[[Файл:Flag of Weimar Republic (war).svg|20px]] [[Райхсмарине]] (1932)<br>[[Файл:War Ensign of Germany 1938-1945.svg|20px]] [[Кригсмарине]] (1945) | командвания = [[Главно командване на Кригсмарине|Главнокомандващ ВМС]] | войни = [[Първа световна война|ПСВ]], [[Втора световна война|ВСВ]] | награди = [[Рицарски кръст]] }} }} '''Карл Дьониц''' ({{lang|de|Karl Dönitz}}) ([[16 септември]] [[1891]] – [[24 декември]] [[1980]]) е [[германци|германски]] [[Военноморски сили|военноморски]] [[офицер]], от 1943 г. [[гросадмирал]] и главнокомандващ на Германските военноморски сили през [[Втората световна война]].<ref>Dieter Hartwig: Großadmiral Karl Dönitz. Legende und Wirklichkeit, Paderborn: Verlag Ferdinand Schöningh, 2010, ISBN 978-3-506-77027-1, Seite 158</ref> Посочен в завещанието на [[Адолф Хитлер]] за приемник, той управлява в продължение на 23 дни ([[1 май|1]] – [[23 май]] [[1945]]) като президент на [[Германска империя (1871-1918)|Германия]] и главнокомандващ въоръжените сили до капитулацията на Германия във Втората световна война.<ref>Dieter Hartwig: Großadmiral Karl Dönitz. Legende und Wirklichkeit, Paderborn: Verlag Ferdinand Schöningh, 2010, ISBN 978-3-506-77027-1, Seite 159</ref> == Биография == === Ранен живот === Карл Дьониц е роден в [[16 септември]] [[1891]] г. в [[Грюнау]] в покрайнините на [[Берлин]], [[Германска империя (1871-1918)|Германска империя]]. Баща му е инженер по оптика във фирмата „Карл Цайс“. През 1910 г. завършва реалната гимназия във [[Ваймар]]. Образование получава във военноморските училища в [[Кил (град)|Кил]] и в [[Мюрвик]]. От 1 април 1910 г. до 31 март 1911 г. кара стаж на тежкия крайцер „Герта“. На 1 октомври 1912 г. встъпва във военноморския флот като [[кадет|морски кадет]] от лекия крайцер „Бреслау“. === Първа световна война === В началото на [[Първата световна война]] корабът преминава от [[Средиземно море]] в [[Черно море|Черно]] и официално е предаден на [[Турция]] (получавайки названието „Мидили“) като запазва целия си екипаж. Крайцерът успешно действа срещу руския флот, но през юли 1915 г. попада на мина. По време на ремонта на кораба Дьониц служи във [[Военновъздушни сили|ВВС]] като стрелец и наблюдател. На 12 септември 1916 г. е назначен на авиационната станция [[Сан-Стефано]] и [[Дарданелите]]. През декември 1916 г. се връща в [[Германия]], където преминава подводничарски курс за офицери. От 17 януари 1917 г. започва работа като торпеден офицер на подводницата [[SM U-39 (Кайзермарине)|U-39]]. От 28 февруари 1918 г. е командир на старата подводница [[SM U-25 (Кайзермарине)|UC-25]]. Действайки в Средиземно море потапя транспортен параход, а след това и италиански товарен кораб с водоизместимост 5000 тона. През юли 1918 г. започва да командва нова подводница [[UB-68 (Кайзермарине)|UB-68]]. На 4 октомври с нея атакува английски [[конвой]] и потапя транспортния кораб „Упек“ (3883 тона), но по грешка на механика подводницата получава повреда. Дьониц нарежда тя да бъде потопена и попада в плен на англичаните. Задържан е в лагера за военнопленници ''Редмайер'' (близо до [[Шефилд]]). За да се измъкне от него Дьониц симулира невменяемост и е освободен. Награден е с [[Железен кръст]] I^-ва и II^-ра степен. === Междувоенен период === [[Файл:Oberleutnant zur See Karl Dönitz as Watch Officer of U-39.jpg|мини|ляво|Карл Дьониц в U-39]] През юли 1919 г. се връща в Германия и е приет на служба във военноморската флота. По условията на [[Версайски мирен договор|Версайския мирен договор]] на Германия е забранено да притежава подводен флот и на 1 март 1920 г. Дьониц е назначен за командир на торпеден катер Т-157 в базата [[Свинемюнд]] ([[Померания]]). От 1923 г. е експерт по минно-торпедноразузнавателна инспекция в [[Кил (град)|Кил]]. Участва в разработването на нов образец [[Боеприпаси|дълбочинни мини]]. През есента на 1924 г. е прехвърлен в централното командване на военноморската флота. Дьониц взима участие в изработването на новия военноморски устав. Освен това на него е възложено осъществяването на контакт с [[Райхстаг]]а. След скандала с тайното възстановяване на военноморската флота е прехвърлен на лекия крайцер „Нимфа“ в [[Балтийско море|Балтика]] в качеството на щурман. От 4 ноември 1928 г. е командир на 4^-та полуфлотилия на 1^-ви миноносна дивизия. В края на 1930 г. Дьониц е преместен в щаба на район [[Северно море|Нордзе]], където се занимава с обезпечаването на вътрешната безопасност и преди всичко с борбата срещу [[комунист]]ическото влияние във [[флот]]а. След идването на власт на ''[[НСДАП]]'' на 1 октомври 1933 г. става [[капитан ІІ ранг]]. През 1933 – 1934 извършва продължително задгранично плаване. Посещава [[Малта]], [[Индия]], [[Цейлон]], [[Ява]], [[Сингапур]] и д.р. През 1934 г. за усъвършенстване на английския си език е командирован във [[Великобритания]], а след завръщането си на 1 октомври е назначен за командир на лекия [[Емден (1925)|крайцер „Емден“]]. На 1 февруари 1935 г. [[Адолф Хитлер]] издава заповед за стартиране строителството на [[подводница|подводници]], а през март обявява едностранното решение за прекратяване на съобразяването с условията на Версайския мир. Дьониц е един от малкото привърженици на [[националсоциализъм|националсоциализма]] сред висшите офицери във флота. В речи пред моряците си възхвалява Хитлер: „Небесата ни изпратиха водачеството на Фюрера!“ Веднъж пред ентусиазирана публика в [[Берлин]] той заявява, че Хитлер може да предвиди всичко и не прави погрешни преценки: „В сравнение с него ние сме червеи!“ Хитлер, от своя страна, има пълно доверие в Дьониц. На 6 юни 1935 г. Дьониц е назначен за „вожд на подводниците“ и едновременно с това за командир на 1^-ва подводна флотилия. Върховното командване на военноморската флота и най-вече адмирал [[Ерих Редер]] се отказват от намесата в делата на подводния флот и предоставят на Дьониц пълна свобода на действие за създаването му. На този пост той отговаря за развитието на тактиката (създадена 1938 г.) на немските подводници по време на Втората световна война, особено що се отнасо до т.нар. система на глутници, при която подводниците работят на групи в преследването на съюзническите [[кораб]]и. Дьониц създава мощен подводен флот. Влиза в конфликт с Редер, който е на мнение, че морската война може да бъде спечелена с помощта на по-големи кораби. === Втора световна война === [[Файл:Bundesarchiv Bild 101II-MW-0447-08, Wilhelmshaven, Dönitz begrüßt U-Boot-Besatzung.jpg|мини|Адмирал Дьониц инспектира моряците от подводница U-37]] В началото на [[Втората световна война]] на разположение на Дьониц се намират 56 подводници, от които едва 22 са приспособени за воденето на военни действия в океански условия. Подводниците започват войната с успех и през първите месеци потапят съюзнически кораби с обща водоизместимост 175 000 тона. Дьониц лично планира операцията по унищожението на линейния кораб „Роял Оук“ в главния залив на английския флот. Дьониц изразява несъгласие по осъществяването на операция срещу [[Операция Везербург|Норвегия]], смятайки, че основните сили на подводния флот трябва да бъдат насочени към унищожаването на търговските съдове по главните комуникации на противника. След поражението на Франция Дьониц създава бази за действията на подводниците си в непосредствена близост до [[Великобритания]], което му дава възможност рязко да увеличи тонажа на потопените кораби – 352 407 тона през октомври 1940 г. На 21 април 1940 г. е награден с отличието [[Рицарски кръст]]. Към края на 1940 г. действията на Дьониц поставят Великобритания практически в безизходно положение – тонажът на потопените кораби надвишава този на влизащите в действие (в това число и на тези, идващи от [[САЩ]]). Но едва в края на 1940 г. на Дьониц се удава да увеличи производството на подводници от 2 на 6 на месец. През август 1940 г. премества командния си пункт в [[Париж]]. Дьониц се ползва с голяма популярност сред подводничарите си. Винаги лично посреща всяка подводница завръщаща се на база и урежда на подчинените си почивка в най-добрите санаториуми за възстановяване на силите им след плаване. Сред офицерите на подводния флот Дьониц си спечелва прозвището „Папа Карл“ ({{lang|de|Papa Karl}}) или „Лъва“ ({{lang|de|Der Löwe}}). През 1941 г. германският подводен флот достига изключителни успехи, поставяйки най-вече Великобритания в непоносими условия. След встъпването на САЩ във войната Дьониц издава заповед на 15 януари 1942 г. за потапянето на американски кораби, с което започва [[Операция „Паукеншлаг“]]. Само през януари 1942 г. са потопени 303 кораба (330 000 тона). ==== Начело на ВМФ ==== След оставката на Редер Дьониц с подкрепата на [[Алберт Шпеер|Шпеер]] и военноморския адютант на Хитлер Ф. Путкамер на 30 януари 1943 г. е назначен за [[Главно командване на Кригсмарине|главнокомандващ военноморския флот]]. Дьониц веднага предприема едромащабна чистка на висшия команден състав, уволнявайки всички поддръжници на Редер. Хитлер настоява за разформироването на надводния флот, но Дьониц му се противопоставя. Въпреки че е ръководител на целия военноморски флот, за него приоритет си остава командването на подводния флот. През 1943 г. германските подводници отново имат голям успех, потапяйки противникови съдове с обща водоизместимост 627 000 тона. На [[6 април]] [[1943]] г. към Рицарския си кръст Дьониц получава дъбови листа. ==== Обрат на войната ==== [[Файл:Bundesarchiv Bild 183-V00538-3, Karl Dönitz, Adolf Hitler.jpg|мини|Дьониц и Хитлер във [[Фюрербункер]], 1945 г.]] През следващите месеци, най-вече поради факта че Съюзниците предприемат активни мерки срещу подводниците, тонажът на потопените кораби намалява, а подводният флот започва да понася значителни загуби. През май 1943 г. са потопени 56 кораба, но са загубени 41 подводници. Дьониц е принуден да изтегли подводниците си от [[Атлантика]]. През юни – август ситуацията още повече се изостря – при потопени 60 търговски съда германците губят 79 подводници. След [[Десант в Нормандия|десанта на Съюзниците във Франция]] Дьониц предприема няколко масирани подводни атаки и успява да потопи 5 корабни ескорта, 12 тежки съда и 4 десантни шлепа, но губи 82 подводници. Фактически от 820 подводни лодки, участвали във военните действия в Атлантика през периода 1939 – 1945, са унищожени 781 (от 39 хиляди подводничари загиват 32 хиляди). Дьониц рядко възразява на решенията на [[Хитлер]] и винаги демонстрира лоялност към [[Германска империя (1933 – 1945)|режима]]. През 1944 г. му е присъдена „златната партийна значка на [[НСДАП]]“. На 19 април 1945 г. Дьониц евакуира щаба си от Берлин. На 20 април посещава Хитлер по случай 56-ия му рожден ден. Преди да сложи край на живота си в политическото си завещание от 29 април 1945 г., Фюрерът назначава Дьониц за свой приемник на поста президент и върховен главнокомандващ. На 2 май Дьониц премества резиденцията си в сградата на военноморското училище в [[Фленсбург|Мюрвик-Фленсбург]]. Една от причините за това решение е, че там се намират лично преданите му морски части и Дьониц може да не се притеснява от удар от страна на [[СС]] или [[Луфтвафе]]. На този ден новият водач на [[Третия райх]] оформя и новия кабинет начело с граф [[Луц Шверин фон Крозиг]]. [[Файл:Defendants in the dock at the Nuremberg Trials.jpg|мини|ляво|Подсъдимите в Нюрнбергския процес през 1946 г.: от долу нагоре – [[Херман Гьоринг|Гьоринг]], [[Рудолф Хес|Хес]], [[Йоахим фон Рибентроп|Рибентроп]], [[Вилхелм Кайтел|Кайтел]], Дьониц, [[Ерих Редер|Редер]], [[Балдур фон Ширах|Ширах]], [[Фриц Заукел|Заукел]]]] Ръководството на сухопътните войски е поверено на фелдмаршал [[Фердинанд Шьорнер|Ф. Шьорнер]]; на Луфтвафе – фелдмаршал [[Роберт фон Грайм|Р. фон Грайм]]; на военноморските сили – адмирал [[Ханс-Георг фон Фридебург|Г. Фридебург]]. [[ОКВ|Върховното командване на Вермахта]] се поема от генерал-полковник [[Алфред Йодъл|А. Йодл]]. В условия на неизбежно поражение за Германия Дьониц се опитва колкото може по-скоро да постигне примирие със западните сили и да изтегли колкото може повече население от териториите, предстоящи да бъдат заети от съветските войски. На 8 май по радиото обявява безусловната капитулация на [[Вермахта]]. На 23 май Дьониц и целият състав на правителството са арестувани от американските военни власти. Дьониц е [[фюрер]] на Райха в продължение точно на 23 дни. В качеството на главен военен престъпник Дьониц е изправен пред [[Нюрнбергски процес|Международния военен трибунал]] в [[Нюрнберг]]. Обвиненията коментира по следния начин: „Никое от тези обвинения не ме засяга. Типичен американски хумор!“. Въпреки това съдът решава, че той е отговорен за изграждането и подготовката на германската подводна армия, но не е посветен в конспирацията за започване на агресивна война, нито е подготвил или започнал такава война. Опростено му е това, че е нареждал избиването на оцелели противникови войници в морските боеве, но е обвинен (по настояване от английска и съветска страна), че има връзка със заповедта на Хитлер от 18 октомври 1942 г., според която моряци от съюзнически торпедни лодки са предадени на СС и са разстреляни. Дьониц е обявен за виновен по точка 2 (престъпления срещу мира) и точка 3 (военни престъпления) и осъден на десет години затвор. Присъдата си излежава в [[Шпандау]]. === Следвоенни години === [[Файл:1946-10-08 21 Nazi Chiefs Guilty.ogv|мини|17 октомври 1946 г., [[Нюрнбергски процес]]]] Винаги носи със себе си плик с писма от съюзнически морски офицери, които са му писали, изразявайки симпатиите си и разбирането си към него. Пуснат е на свобода на [[1 октомври]] [[1956]] г. Скоро правителството на [[ФРГ]] му отпуска адмиралска пенсия. След излежаването на присъдата живее в малкото село Аумюле близо до [[Хамбург]]. Написва 2 автобиографични книги за двата различни периода от своя живот. Особено известна става книгата „Десет години и двадесет дни“ ({{lang|de|Zehn Jahre und zwanzig Tage}}). Остава сред най-популярните политици в Германия до смъртта си през 1980 г. Умира от [[сърдечен удар]] в [[Аумюле]], [[Германия]] на [[Бъдни вечер]]. == Публикации == ; Заедно с Теодор Краус * ''Die Kreuzerfahrten der Goeben und Breslau.'' Berlin: Ullstein, 1932 * ''Die U-Bootswaffe.'' Berlin 1942, E. S. Mittler & Sohn * ''Ich lege Rechnung.'' München 1953, in: ''[[Quick (Zeitschrift)|Quick]]'' 19/1953 * ''Zehn Jahre und zwanzig Tage.'' Bonn 1958, Athenäum-Verlag, ASIN B-0000B-HH4-J * ''Mein wechselvolles Leben.'' Göttingen 1968, Musterschmidt-Verlag, ISBN 3-7881-1663-3 * ''Deutsche Strategie zur See im Zweiten Weltkrieg.'' Frankfurt am Main 1970, Bernard & Graefe-Verlag, ISBN 3-7637-5100-9 ; Собствени публикации * ''Die Fahrten der „Breslau“ im Schwarzen Meer'', Berlin: Ullstein, 1917 * ''Zehn Jahre und zwanzig Tage'', Athenäum-Verlag, Bonn 1958 * ''Mein wechselvolles Leben'', Musterschmidt-Verlag, Göttingen 1968 (2., verbesserte Auflage 1975) == Източници == ; Литература * {{икона|de}} [[Уинстън Чърчил|Winston Churchill]]: Der Zweite Weltkrieg. Mit einem Epilog über die Nachkriegsjahre. Frankfurt a. M. 2003, ISBN 3-596-16113-4. * {{икона|de}} Walter Frank: Dönitz. Dokumentation zur Zeitgeschichte. Hrsg. v. Deutschen Marinebund, Wilhelmshaven 1981. * {{икона|de}} Paul Herbert Freyer: Der Tod auf allen Meeren. Ein Tatsachenbericht zur Geschichte des faschistischen U-Boot-Krieges. 8. Auflage. Berlin (Ost) 1979. * {{икона|de}} Walter Görlitz: Karl Dönitz. Der Großadmiral. Göttingen [u. a.]: Musterschmidt, 1972. ISBN 3-7881-0069-9. * {{икона|de}} Dieter Hartwig: Karl Dönitz – Versuch einer kritischen Würdigung. In: Deutsches Schiffahrtsarchiv (Zeitschrift des Deutschen Schiffahrtsmuseums, Bremerhaven) 12/1989, S. 133 – 152. * {{икона|de}} Dieter Hartwig: Großadmiral Karl Dönitz – die Auseinandersetzung mit einem Repräsentanten des Dritten Reiches. In: Dieter Hartwig – Marinegeschichte und Sicherheitspolitik; Vorträge und Texte aus drei Jahrzehnten; Festschrift zum 60. Geburtstag, hrsg. von Jens Graul und Michael Kämpf (Kleine Schriftenreihe zur Militärgeschichte, Bd. 6), Verlag Dr. Dieter Winkler, Bochum 2003, S. 93 – 110. * {{икона|de}} Dieter Hartwig: Großadmiral Karl Dönitz. Legende und Wirklichkeit, Paderborn: Verlag Ferdinand Schöningh, 2010, ISBN 978-3-506-77027-1. * {{икона|de}} Jörg Hillmann, Der „Mythos“ Dönitz – Annäherungen an ein Geschichtsbild. In Bea Lundt (Hrsg.): Nordlichter. Geschichtsbewußtsein und Geschichtsmythen nördlich der Elbe. Böhlau, Köln/Weimar/Wien 2004, ISBN 3-412-10303-9 * {{икона|de}} Jörg Hillmann: Die ‚Reichsregierung‘ in Flensburg. In: Jörg Hillmann, John Zimmermann (Hrsg.): Kriegsende 1945 in Deutschland. München et al. 2002, S. 35 – 65, ISBN 3-486-56649-0. * {{икона|de}} Herbert Kraus: Karl Dönitz und das Ende des ‚Dritten Reiches‘. In: Hans-Erich Volkmann (Hrsg.): Ende des Dritten Reiches – Ende des Zweiten Weltkriegs. Eine perspektivische Rückschau. München 1995, S. 1 – 23, ISBN 3-492-12056-3. * {{икона|de}} Herbert Kraus: Großadmiral Karl Dönitz. In: Gerd R. Ueberschär (Hrsg.): Hitlers militärische Elite. Vom Kriegsbeginn bis zum Weltkriegsende Bd. 2, Primus Verlag, Darmstadt 1998, ISBN 3-89678-089-1, ISBN 3-534-12678-5 (Wissenschaftliche Buchgesellschaft), Seite 45 – 54. * {{икона|de}} Peter Padfield: Dönitz – The Last Führer. Portrait of a Nazi War Leader. London 1984, ISBN 0-575-03186-7. * {{икона|de}} Peter Padfield: Dönitz – Des Teufels Admiral. Berlin 1984, ISBN 3-550-07956-7. * {{икона|de}} Peter Padfield: Der U-Boot-Krieg 1939 – 1945. Berlin 1996, ISBN 3-550-07093-4. * {{икона|de}} Stephen Wentworth Roskill: The War at Sea, 1939 – 1945. ed. by H.M. Statistical Office, London o.J. * {{икона|de}} Heinrich Schwendemann: ‚Deutsche Menschen vor der Vernichtung durch den Bolschewismus zu retten‘. Das Programm der Regierung Dönitz und der Beginn einer Legendenbildung. In: Jörg Hillmann/John Zimmermann (Hrsg.): Kriegsende 1945 in Deutschland. München et al. 2002, S. 9 – 33, ISBN 3-486-56649-0. * {{икона|de}} Marlis G. Steinert: Die 23 Tage der Regierung Dönitz. Die Agonie des Dritten Reiches. München 1978, ISBN 3-453-48038-4. * {{икона|de}} Hans Jürgen Witthöft: Lexikon zur deutschen Marinegeschichte, Koehlers Verlagsgesellschaft, Herford 1977, 2 Bände. * {{икона|de}} Andrew Williams: U-Boot-Krieg im Atlantik. Heel Verlag, Königswinter 2007, ISBN 978-3-8289-0587-0. (Engl. Originalausgabe „The * {{икона|de}} Battle of the Atlantic“ 2002 als Begleitbuch zur gleichnamigen Fernsehserie der BBC, deutsch bei DocuOnline/[http://www.youtube.com/playlist?list=PL8B5A210097B63771 youtube.com]) * {{икона|de}} Francois-Emmanuel Brézet: DÖNITZ „Le dernier Führer“., Verlag Perrin, Paris 2011, 360 Seiten, ISBN 978-2-262-03086-5. ; Бележки <references/> == Външни препратки == {{Commonscat-inline|Karl Dönitz}} * {{икона|de}} [http://www.faz.net/s/RubA9F8A64C986D475497D5D270FB13E114/Doc~EA7FF1A75DBD742C092297AAF17EFB4CE~ATpl~Ecommon~SMed.html Video (1:34) auf FAZ.de] * {{икона|de}} [http://www.zeno.org/Geschichte/M/Der+Nürnberger+Prozeß Оригинални документи от Нюрнбергския процес] (nach „Dönitz“ suchen) * [http://www.google.bg/imgres?imgurl=http://bibliotekata.files.wordpress.com/2010/11/d1.jpg&imgrefurl=http://bibliotekata.wordpress.com/2010/11/29/doenitz/&h=500&w=325&sz=144&tbnid=UkuBxZwZwaiPPM:&tbnh=130&tbnw=85&prev=/images%3Fq%3D%25D0%25B4%25D1%258C%25D0%25BE%25D0%25BD%25D0%25B8%25D1%2586&zoom=1&q=дьониц&hl=bg&usg=__gPjzmFtic-RAtXXQGcNGDr7nLOE=&sa=X&ei=4s0MTbWtLI7c4waC1q2GAg&ved=0CDkQ9QEwCA Спомените на адмирал Дьониц: „10 години и двадесет дни“, издателство „Атика“]. {{пост списък|Главнокомандващ на ОКМ (1928-1945)|2}} {{пост списък|Райхспрезидент (1919-1945)|4}} {{Нормативен контрол}} {{Основни обвиняеми в Нюрнбергските процеси}} {{СОРТКАТ:Дьониц, Карл}} [[Категория:Райхспрезиденти (1919 – 1945)]] [[Категория:Кабинет на Хитлер]] [[Категория:Кабинет на Крозиг]] [[Категория:Членове на НСДАП]] [[Категория:Германски военни дейци от Първата световна война]] [[Категория:Военнопленници през Първата световна война]] [[Категория:Адмирали от Кригсмарине (1933 – 1945)]] [[Категория:Германски командири на подводници]] [[Категория:Упоменати във Вермахтберихт]] [[Категория:Военнопрестъпници]] [[Категория:Починали от инфаркт на миокарда]] c9pbz3ibrrbh1sdrn2eaokjki2o38y9 0 101906 12876936 11270560 2026-04-10T21:50:57Z Пища Хуфнагел 119943 12876936 wikitext text/x-wiki {{Произведение на изкуството | име = Хермес с детето Дионис | файл = | описание = | вид = скулптура | автор = [[Праксител]] | година = около [[343 пр.н.е.]] | материал = [[Пароски мрамор]] | ширина = | височина = 212 см | музей = [[Археологически музей в Олимпия]], зала 8 | град = | държава = | сайт = | карта-позиционна = | карта-описание = | общомедия = }} [[Файл:Hermes with the child Dionysus.jpg|255px|мини|Статуетка „Хермес с детето Дионис“ - [[I век]], реплика на елинския скулптор [[Праксител]], намерена край с. [[Блажиево]], [[Национален исторически музей]], [[София]].]] '''Хермес с детето Дионис''' е скулптура от [[Класическа Гърция|класическия период в Гърция]], единствената оцеляла оригинална творба на [[Праксител]], датирана около [[343 пр.н.е.]]. Съхранява се в [[Археологически музей в Олимпия|Археологическия музей]] в с. [[Древна Олимпия]], [[Гърция]]. Изработена е от [[пароски мрамор]]. Авторството на Праксител е основано на споменаването на статуята от [[Павзаний]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/12/onek5/ | заглавие=Описание на Елада |достъп_дата = 13 декември 2017|фамилно_име=Павзаний |първо_име= |дата= |труд=кн. V, 17, 3 |издател= |цитат= |език= }}</ref> Намерена е от германски археолози през 1877 година край село [[Древна Олимпия]], сред руините от древногръцкия град [[Олимпия (Древна Гърция)|Олимпия]], непокътната на фундамента си, няколко метра под земята. Височината ѝ е 2,10 м. Посветена е на свещения Алтис от елейците и аркадците, за да отбележи мирния им договор. По-късно е преместена в храма на [[Хера]], където е намерена. Скулптурата, „диамантът на Олимпия“, представя [[Хермес]], вестителя на боговете, държащ малкия [[Дионис]], който се опитва да вземе нещо от ръката му. Историята е следната: [[Семела]], майката на Дионис, умряла от страх, когато [[Зевс]] се появил пред нея, с всичките си мълнии и великолепие. Макар че била бременна по това време, Зевс взел детето и го изпратил с Хермес при нимфите в [[Крит]]. Бебето започнало да плаче и за да го успокои, Хермес му показал блестящ предмет. Хермес изглежда уморен, но мъжествен, почиващ си на стъблото на дърво. По устните му, които имат [[светлосянка]], може да се види началото на усмивка. Деликатната уста е в контраст с големия нос. Косите на Хермес са разбъркани и контрастират с кожата му, която изглежда гладка. Ненадминатото изкуство на Праксител се проявява в твърдостта на [[мрамор]]а, прави го да изглежда като плът. Това се дължи на големия му талант в използването на светлината и сянката. За да даде живот на статуята, Праксител умишлено не оставя [[симетрия]]та. Ако някой погледне лицето отляво, то е тъжно, отдясно се усмихва, а в [[анфас]] е спокойно. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Цитат уеб| уеб_адрес=http://mini-site.louvre.fr/praxitele/html/1.4.7.4_fr.html | заглавие=Dossier: Praxitèle, un maître de la sculpture antique |достъп_дата =13 декември 2017|фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Musée du Louvre |цитат= |език= fr}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Древногръцки скулптури]] [[Категория:Скулптури в Гърция]] [[Категория:Олимпия (Древна Гърция)]] 4pbzjsnirgtxae4oyun3gm4bv1ul5r1 12876937 12876936 2026-04-10T21:54:04Z Пища Хуфнагел 119943 12876937 wikitext text/x-wiki {{Произведение на изкуството | име = Хермес с детето Дионис | файл = | описание = | вид = скулптура | автор = вероятно [[Праксител]] | година = около [[343 пр.н.е.]] | материал = [[Пароски мрамор]] | ширина = | височина = 212 см | музей = Археологически музей в Олимпия | град = Древна Олимпия | държава = Гърция | сайт = | карта-позиционна = | карта-описание = | общомедия = }} [[Файл:Hermes with the child Dionysus.jpg|255px|мини|Статуетка „Хермес с детето Дионис“ - [[I век]], реплика на елинския скулптор [[Праксител]], намерена край с. [[Блажиево]], [[Национален исторически музей]], [[София]].]] '''Хермес с детето Дионис''' е скулптура от [[Класическа Гърция|класическия период в Гърция]], единствената оцеляла оригинална творба на [[Праксител]], датирана около [[343 пр.н.е.]]. Съхранява се в [[Археологически музей в Олимпия|Археологическия музей]] в с. [[Древна Олимпия]], [[Гърция]]. Изработена е от [[пароски мрамор]]. Авторството на Праксител е основано на споменаването на статуята от [[Павзаний]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/12/onek5/ | заглавие=Описание на Елада |достъп_дата = 13 декември 2017|фамилно_име=Павзаний |първо_име= |дата= |труд=кн. V, 17, 3 |издател= |цитат= |език= }}</ref> Намерена е от германски археолози през 1877 година край село [[Древна Олимпия]], сред руините от древногръцкия град [[Олимпия (Древна Гърция)|Олимпия]], непокътната на фундамента си, няколко метра под земята. Височината ѝ е 2,10 м. Посветена е на свещения Алтис от елейците и аркадците, за да отбележи мирния им договор. По-късно е преместена в храма на [[Хера]], където е намерена. Скулптурата, „диамантът на Олимпия“, представя [[Хермес]], вестителя на боговете, държащ малкия [[Дионис]], който се опитва да вземе нещо от ръката му. Историята е следната: [[Семела]], майката на Дионис, умряла от страх, когато [[Зевс]] се появил пред нея, с всичките си мълнии и великолепие. Макар че била бременна по това време, Зевс взел детето и го изпратил с Хермес при нимфите в [[Крит]]. Бебето започнало да плаче и за да го успокои, Хермес му показал блестящ предмет. Хермес изглежда уморен, но мъжествен, почиващ си на стъблото на дърво. По устните му, които имат [[светлосянка]], може да се види началото на усмивка. Деликатната уста е в контраст с големия нос. Косите на Хермес са разбъркани и контрастират с кожата му, която изглежда гладка. Ненадминатото изкуство на Праксител се проявява в твърдостта на [[мрамор]]а, прави го да изглежда като плът. Това се дължи на големия му талант в използването на светлината и сянката. За да даде живот на статуята, Праксител умишлено не оставя [[симетрия]]та. Ако някой погледне лицето отляво, то е тъжно, отдясно се усмихва, а в [[анфас]] е спокойно. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Цитат уеб| уеб_адрес=http://mini-site.louvre.fr/praxitele/html/1.4.7.4_fr.html | заглавие=Dossier: Praxitèle, un maître de la sculpture antique |достъп_дата =13 декември 2017|фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Musée du Louvre |цитат= |език= fr}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Древногръцки скулптури]] [[Категория:Скулптури в Гърция]] [[Категория:Олимпия (Древна Гърция)]] jepizk52zx5i9xajz8o3dp8vzr8rhbv 0 102065 12876503 12820330 2026-04-10T12:40:14Z ~2026-22142-07 391875 Кирил Ракаров е роден в Гоце Делчев, а не в Павликени 12876503 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Личност|футболист | име=Кирил Ракаров | портрет= | описание=български футболист | роден-място= [[Гоце Делчев]], [[Царство България]] | починал-място=[[София]], [[България]] }} {{Медали|състезание=[[Олимпийски игри]] |бронзов|[[Летни олимпийски игри 1956|Мелбърн 1956]]|футбол }} '''Кирил Манолов Ракаров''' е [[България|български]] [[футбол]]ист, [[защитник (футбол)|защитник]]. == Биография == Роден е на [[24 май]] [[1932]] г. в [[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]]. Играе в [[Павликени (Павликени)|„Червено знаме“ (Павликени)]] от [[1949]] до [[1950]] г. в [[Втора професионална футболна лига|Б група]]. От [[1951]] година до [[1964]] играе в [[ПФК ЦСКА|ЦСКА]]. Има 190 мача и 17 гола в [[А ПФГ|А футболна група]]. Десет пъти е шампион на България с армейците ([[1952]], [[1954]], [[1955]], [[1956]], [[1957]], [[1958]], [[1959]], [[1960]], [[1961]] и [[1962]] г.). Три пъти е носител на [[Купа на Съветската армия|купата на Съветската армия]] (1954, 1955 и 1961 г.). Четвъртфиналист за [[Купа на европейските шампиони|КЕШ]] през 1957 г., има 18 мача и 2 гола в този турнир. [[Олимпийски игри|Бронзов медалист]] от [[XVI летни олимпийски игри|Олимпийското първенство]] в [[Мелбърн]] през 1956 г. За [[Национален отбор по футбол на България|националния отбор]] има 58 мача и 1 гол ([[1953]] – [[1962]]). Участва на [[Световно първенство по футбол|Световното първенство]] в [[Чили]] през [[1962]] г. (в 2 мача). Отличава се като десен защитник със силен и точен удар и стабилна игра. „[[Заслужил майстор на спорта]]“ от [[1961]] г. След края на състезателната си кариера работи като треньор по футбол. От септември 1974 г. до декември 1975 г. е помощник-треньор на Манол Манолов в ЦСКА. През есента на сезон 1976/77 е старши треньор на [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море (Варна)]]. Почетен гражданин на [[София]] и [[Павликени]]. Дълги години председател на клуба на „Ветераните футболисти и ветераните деятели“ на ЦСКА. Починал на [[25 август]] [[2006]] г. в София. ==Външни препратки== *[https://www.fccska.com/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%BB/%D0%BA%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB-%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2 Профил на Ракаров] в сайта fccska.com {{Мъниче|Български футболист}} {{България56-състав}} {{България60-състав}} {{България62-състав‎}} {{Портал|Биографии|Футбол|България}} {{СОРТКАТ:Ракаров, Кирил}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на ПФК ЦСКА (София)]] [[Категория:Български олимпийски медалисти]] [[Категория:Български треньори по футбол]] [[Категория:Треньори на Черно море (Варна)]] [[Категория:Почетни граждани на София]] [[Категория:Почетни граждани на Павликени]] [[Категория:Родени в Павликени]] [[Категория:Починали в София]] 5v7n9vl5axip8s8k1eeljk7y5r3fvh4 0 102239 12877111 12866749 2026-04-11T09:34:22Z ~2026-22300-11 391965 /* Литература */. 12877111 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = | име-оригинал = | категория = политик | описание = германски политик | портрет = | портрет-описание = | пол = | име-рождено = | роден-място = [[Вегелебен]], {{флагче|Германска империя}} [[Германска империя]] | починал-място = [[Берлин]], {{флагче|Нацистка Германия}} [[Нацистка Германия]] | националност = {{NGER}} | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | партия = [[НСДАП]] | постове1 = [[райхсминистър]] за НСДАП | години1 = 1945 – 1945 | постове2 = личен секретар на [[фюрер]]а | години2 = 1943 – 1945 | постове3 = началник на [[НСДАП|Партийната]] канцелария | години3 = 1941 – 1945 | постове4 = началник на Кабинета на [[заместник-фюрер]]а | години4 = 1933 – 1941 | постове5 = райхслайтер | години5 = 1933 – 1945 }}}}<!-- Показва само 3 от 5-те длъжности! {{Държавник инфо | име = Мартин Борман | категория = | описание = | портрет = Bundesarchiv Bild 183-R14128A, Martin Bormann.jpg | портрет-описание = | име-рождено = | роден_място= [[Вегелебен]], {{флагче|Германска империя}} [[Германска империя]] | починал_място= [[Берлин]], {{флагче|Нацистка Германия}} [[Нацистка Германия]] | националност = {{NGER}} | партия = [[НСДАП]] | длъжност = [[райхсминистър]] за НСДАП | мандат_нач = [[30 април]] [[1945]] | мандат_край = [[2 май]] 1945 | длъжност2 = личен секретар на [[фюрер]]а | мандат_нач2 = [[12 април]] [[1943]] | мандат_край2 = [[30 април]] [[1945]] | длъжност3 = началник на [[НСДАП|Партийната]] канцелария | мандат_нач3 = [[12 май]] [[1941]] | мандат_край3 = [[2 май]] [[1945]] | длъжност4 = началник на Кабинета на [[заместник-фюрер]]а | мандат_нач4 = юли [[1933]] | мандат_край4 = [[12 май]] [[1941]] | длъжност5 = партиен лидер в НСДАП | мандат_нач5 = октомври [[1933]] | мандат_край5 = [[2 май]] [[1945]] | родства = [[Алберт Борман]] | съпруг = Герда Бух | деца = 10 деца | професия = | подпис = | сайт = }} --> '''Мартин Борман''' ({{lang|de|Martin Bormann}}; [[17 юни]] [[1900]] – [[2 май]] [[1945]]) е висш партиен (в [[НСДАП]]) и държавен ръководител в [[Нацистка Германия]]. Той е [[райхслайтер]] (висш партиен функционер, ръководещ сектор от партийната дейност) в [[Нацистката партия]] в периода 1933 – 1945 г., началник на Кабинета на [[заместник-фюрер]]а [[Рудолф Хес]] (1933 – 1941) и на наследилата го Партийна канцелария (1941 – 1945) на НСДАП, личен секретар на [[фюрер]]а [[Адолф Хитлер]] (1943 – 1945) и след смъртта му 3 дни райхсминистър по партийните дела (30 април – 2 май 1945). Особено се издига в йерархията след бягството на заместник-фюрера Рудолф Хес във Великобритания на 10 май 1941 г. Води личните финансови дела на фюрера, управлява огромни парични фондове на Нацистката партия. В края на април 1945 г. се намира в [[бункер]]а на [[райхсканцелария]]та заедно с [[Хитлер]]. След самоубийството на Хитлер и [[Гьобелс]] изчезва. През [[1946]] година [[Нюрнбергския процес|Нюрнбергският процес]] го осъжда задочно на смърт чрез обесване. [[Адвокат]]ите пледират, че не може да бъде осъден, защото е мъртъв. Съдът не приема доводите за убедителни и, разглеждайки делото, внасят забележка, че при задържане на Борман или негово предаване може да подаде молба за [[помилване]] в установен срок. По време на процеса свидетелят [[Артур Аксман]] (ръководителят на [[Хитлерова младеж|Хитлеровата младеж]]) съобщава, че при опита за бягство от райхсканцеларията през нощта срещу 2 май 1945 г. е видял в района на берлинската гара Лертербанхоф труповете на Борман и на СС-щандартенфюрер [[Лудвиг Щумпфегер]] – личния лекар на Хитлер, облечени в униформи без опознавателни знаци. През април 1954 г. германски съд официално обявява Борман за мъртъв, но съмнения остават. Появяват се съобщения, че е в [[Латинска Америка]], като „Ловците на нацисти“ проверяват тази възможност за залавянето му. Спекулира се, че е британски или съветски агент. През 1972 г. в Берлин при полагане на подземни кабели край гарата Лертербанхоф са открити 2 скелета, които са идентифицирани като останките на Борман и на Щумпфегер. Те са се самоубили, потвърждение на което са сдъвкани [[ампули]] с [[цианкалий]], открити в устната им кухина. Съмненията окончателно се разсейват през 1998 г., когато при сравнителен [[ДНК]] анализ с материал от син на Борман това се оказва вярната версия. Освен това Борман е имал неправилно сраснали кости, счупени при падане от кон през 1939 г. Останките му са кремирани през 1999 г. и прахът му е хвърлен в [[Балтийско море]]. == Ранен живот == Роден е на 17 юни 1900 г. във [[Вегелебен]] (днес в [[Саксония-Анхалт]]) в [[Кралство Прусия]] в рамките на [[Германската империя]]. Син е на пощенския служител Теодор Борман (1862 – 1903) и втората му жена Антони Бернардине Менонг. Семейството е [[Лутеранство|лутеранско]]. Той има доведени брат и сестра от първия брак на баща му с Луизе Гроблер, която почива през 1898 г. Антони Борман ражда трима синове, един от които умира в детството си. Мартин (р. 1900 г.) и [[Алберт Борман|Алберт]] (р. 1902 г.) оцеляват. Теодор умира, когато Борман е на 3 години, а майка му скоро се омъжва повторно.{{sfn|Lang|1979|pp=16 – 18}} Учението на Борман в селскостопанско търговско училище е прекъснато, когато се присъединява към 55-и артилерийски полк като артилерист през юни 1918 г., в последните дни от [[Първата световна война]]. Не участва в бой, но дежурства в гарнизон до февруари 1919 г. След като за кратко работи във фуражна мелница за добитък, Борман става управител на имот в голяма ферма в [[Мекленбург]].{{sfn|Lang|1979|pp=22 – 23}}{{sfn|McGovern|1968|pp=11 – 12}} Малко след като започва работа в имението, Борман се присъединява към [[Антисемитизъм|антисемитска]] асоциация на земевладелци.{{sfn|McGovern|1968|p=12}} Докато [[хиперинфлация]]та във [[Ваймарската република]] обезценява парите, хранителните стоки, съхранявани във фермите, стават все по-ценни. В много имоти, включително и на Борман, има сили на организацията [[Фрайкорпс]] (предвождана от Герхард Росбах), които пазят реколтата от грабежи.{{sfn|Lang|1979|p=28}} Борман се присъединява към Фрайкорпс през 1922 г. и служи като водач на секция и ковчежник.{{sfn|McGovern|1968|p=13}} На 17 март 1924 г. Борман е осъден на година затвор като съучастник на приятеля си [[Рудолф Хьос]], който убива учителя Валтер Кадов.{{sfn|Lang|1979|p=40}}{{sfn|Miller|2006|p=147}} Извършителите вярват, че Кадов е издал на властите в окупираната [[Рур]]ска област, че [[Алберт Лео Шлагетер]] от Фрайкорпс провежда [[саботаж]]на дейност срещу френската промишленост. Шлагетер е арестуван и екзекутиран на 23 май 1923 г. През нощта на 31 май 1923 г. Хьос, Борман и още няколко души отвеждат Кадов на ливада извън града, където е пребит, а гърлото му е прерязано.{{sfn|McGovern|1968|pp=13 – 14}} След като участник си признава, полицията изравя тялото и повдига обвинения през юли.{{sfn|Lang|1979|p=33}} Борман е освободен от затвора през февруари 1925 г.{{sfn|Lang|1979|p=40}} Присъединява се към Фронтбан – кратко съществувала нацистка паравоенна организация, съставена за да замени [[Щурмабтайлунг]], която е забранена след провалилия се [[Бирен пуч]]. Борман се връща на работа в Мекленбург и остава там до май 1926 г., когато се премества с майка си в Оберваймар.{{sfn|Lang|1979|p=43}} == Нацистка партия == През 1927 г. Борман се присъединява към [[Нацистка партия|Нацистката партия]] с членски номер 60 508.{{sfn|Lang|1979|p=46}} Присъединява се към [[Шуцщафел]] на 1 януари 1937 г. с членски номер 278 267.{{sfn|Miller|2006|pp=146, 148}} Със специална заповед на [[Хайнрих Химлер]] през 1938 г. Борман получава членски номер 555, който да отразява статута му на „Стар боец“ ({{lang|de|Alter Kämpfer}}). === Ранна кариера === Борман започва работа в ежеседмичния вестник ''Der Nationalsozialist'', който се редактира от нациста Ханс Северус Циглер, който е заместник-[[гаулайтер]] в [[Тюрингия]]. След като влиза в партията, Борман поема служба като регионален прес-офицер, но липсата му на умения за говорене пред публика го правят неподходящ за тази позиция. Скоро той оползотворява организационните си умения като бизнес управител за [[гау]] Тюрингия.{{sfn|Lang|1979|pp=45 – 46}} През октомври 1928 г. се премества в [[Мюнхен]], където работи като застрахователен офицер за Щурмбайтлунг. Първоначално Нацистката партия предоставя застраховки на компании за членове, които са ранени или убити в честите насилствени схватки с членове на други политически партии. Тъй като застрахователните компании не желаят да плащат пари за подобни дейности, през 1930 г. Борман съставя Нацистки спомагателен фонд ({{lang|de|Hilfskasse der NSDAP}}), фонд за привилегии и облекчения, администриран пряко от партията. Всеки партиен член е задължен да плаща премии и може да получи компенсация за травми, получени по време на провеждане на партийна дейност. Плащанията чрез фонда се правят единствено по лична преценка на Борман. Той започва да печели репутацията на финансов експерт и много партийни членове се чувстват лично задължени към него, след като получават пари от фонда.{{sfn|Lang|1979|pp=49 – 51}} Освен за споменатата цел, фондът се използва като последна мярка за финансиране на партията, която постоянно изпитва недостиг на пари по това време.{{sfn|Lang|1979|p=60}}{{sfn|McGovern|1968|p=20}} След успеха на Нацистката партия на парламентарните избори през 1930 г., където тя печели 107 места, членството в партията нараства драстично.{{sfn|Lang|1979|p=57}} Към 1932 г. фондът вече спестява по 3 милиона [[райхсмарка|райхсмарки]] на година.{{sfn|Lang|1979|p=63}} Борман работи и в щаба на Щурмбайтлунг от 1928 до 1930 г. и докато е там основава Нацисткия автомобилен корпус, предшественик на [[Националсоциалистически моторизиран корпус|Нацисткия моторизиран корпус]]. Организацията е отговорна за координирането на дарените МПС-та на партийните членове, а по-късно се разширява така, че да обучава членове на автомобилни умения.{{sfn|Lang|1979|p=55}} === Райхслайтер === След идването на власт на Нацистката партия през януари 1933 г. облекчителният фонд е преустроен така, че да предоставя общи инцидентни и имотни застраховки и Борман подава оставка от администрацията му. Той кандидатства за преместване и на 1 юли 1933 г. е приет като началник-щаб в офиса на [[Рудолф Хес]], който по това време е [[заместник-фюрер]].{{sfn|Evans|2005|p=47}}{{sfn|Lang|1979|pp=74 – 77}} Борман служи и като личен секретар на Хес от 4 юли 1933 г. до май 1941 г.{{sfn|Miller|2006|p=148}} Департаментът на Хес е отговорен за разрешаването на диспути вътре в партията и работи като посредник между партията и държавата за политически решения и законодателство.{{sfn|Lang|1979|p=78}} Борман използва позицията си, за да създаде мащабна бюрокрация и да включи себе си във възможно най-много от процесите за взимане на решения.{{sfn|Evans|2005|p=47}}{{sfn|Lang|1979|p=78}} На 10 октомври 1933 г. Хитлер обявява Борман за [[райхслайтер]] (национален водач, най-високия партиен ранг) на Нацистката партия, а през ноември е обявен за депутат на [[Райхстаг]]а.{{sfn|Lang|1979|p=79}} Към юни 1934 г. Борман вече постепенно бива приеман във вътрешния кръг на Хитлер и го придружава навсякъде, предоставяйки обобщителна информация за събития и запитвания.{{sfn|Lang|1979|pp=84, 86}} [[Файл:Bundesarchiv Bild 146-1968-100-21A, Martin Bormann.jpg|мини|Борман през 1939 г.]] През 1935 г. Борман е назначен за надзирател при реновирането на [[Бергхоф]], имота на Хитлер в [[Оберзалцберг]]. В началото на 1930-те години Хитлер купува имота, който държи под наем от 1925 г. като място за почивки. След като става канцлер, Хитлер изготвя планове за разширение и преобразуване на главната къща и поставя Борман начело на строителството. Борман дава старт на конструкцията на казарми за гвардейци от СС, пътища и пътеки, гаражи за превозни средства, стаи за гости, общежитие за персонала и други удобства. Борман, също така, купува съседни ферми, докато целият комплекс вече покрива 10 km². Членове на вътрешния кръг на фюрера строят къщи в периметъра, започвайки от [[Херман Гьоринг]], [[Алберт Шпеер]] и самия Борман.{{sfn|Speer|1971|pp=128 – 129}}{{sfn|Lang|1979|pp=108 – 109}} Борман възлага и строителството на [[Келщайнхаус]], чайна, разположена високо на Бергхоф, като подарък за 50-ия рожден ден на Хитлер (20 април 1939 г.). Хитлер рядко използва сградата, но Борман обича да впечатлява гостите си, като ги води там.{{sfn|Lang|1979|pp=121 – 122}} Докато Хитлер е в Бергхоф, Борман винаги е около него и работи като личен секретар на фюрера. В това си качество, той започва да контролира потока от информация и достъпа до Хитлер.{{sfn|Evans|2005|p=47}}{{sfn|Fest|1970|p=131}} През този период Хитлер дава власт на Борман над личните му финанси. Освен заплатата му като канцлер, доходите на Хитлер включват и пари от книгата му ''[[Майн Кампф]]'' и употребата на лика му върху пощенски марки. Борман създава фонда „Адолф Хитлер“ за немска търговия и промишленост, който събира пари от немски индустриалци от името на Хитлер. Някои от получените пари през тази програма са изплатени на различни партийни водачи, но Борман запазва повечето от тях за Хитлер.{{sfn|Speer|1971|pp=131 – 132}} Борман и други хора записват мислите на Хитлер, изявени по време на вечеря и монолози късно вечерта, и ги запазва. Материалите са публикувани след края на войната.{{sfn|McGovern|1968|p=96}}{{sfn|Speer|1971|p=142}} Офисът на заместник-фюрера има правото на последно одобрение за назначенията на държавни служители, а Борман преглежда документите на служителите и взема решенията за назначенията. Тази власт посяга върху компетентността на министъра на вътрешните работи [[Вилхелм Фрик]] и е пример за припокриването на отговорностите, характерно за нацисткия режим.{{sfn|Lang|1979|p=126}} Борман пътува навсякъде с Хитлер, включително до [[Австрия]] през 1938 г. след [[Аншлус]]а и [[Судетска област]] след подписването на [[Мюнхенското споразумение]] по-късно същата година.{{sfn|Lang|1979|pp=118, 121}} Борман е назначен да организира [[Нюрнбергски митинги|Нюрнбергските митинги]] през 1938 г., което е голямо партийно събитие.{{sfn|Lang|1979|p=123}} [[Файл:Bundesarchiv Bild 146-2004-0017, Paris, Besuch Adolf Hitler, Speer, Giesler, Breker.jpg|мини|ляво|325п|Борман до Хитлер в [[Париж]], юни 1940 г.]] Хитлер целенасочено изправя високопоставени партийни членове един срещу друг и Нацистката партия срещу гражданските служби. По този начин той насърчава недоверието, съперничеството и борбата сред подчинените си, за да консолидира властта си.{{sfn|Kershaw|2008|p=323}} Обикновено не издава писмени заповеди, а ги комуникира устно или ги предава чрез Борман.{{sfn|Kershaw|2008|p=377}} Да се изпадне в неблагоприятно положение с Борман означава да се изгуби достъпът до Хитлер.{{sfn|McGovern|1968|p=64}} Борман се оказва господар на заплетените вътрешнопартийни борби. Освен това има възможността да контролира достъпа до Хитлер, което му позволява да контролира властта на [[Гьобелс]], [[Гьоринг]], [[Химлер]], [[Алфред Розенберг|Розенберг]], [[Ханс Франк|Франк]] и други високопоставени държавни служители, много от които са и негови врагове.{{sfn|Evans|2005|p=47}}{{sfn|Speer|1971|p=132}} Докато [[Втората световна война]] напредва, вниманието на Хитлер се насочва върху чуждестранните дела и хода на войната, загърбвайки всичко останало. Хес, който не е пряко замесен в никое от тези начинания, все повече се отдръпва от делата на нацията и от вниманието на Хитлер. Борман успешно измества Хес от много от длъжностите му и узурпира позицията му до фюрера. Хес се опасява, че Германия ще бъде изправена пред война на два фронта, докато напредват плановете за операция „[[Операция Барбароса|Барбароса]]“, нахлуването в [[Съветския съюз]] по-късно същата година. След като Хес тръгва сам за [[Великобритания]] на 10 май 1941 г. в търсене на преговори и бива арестуван и хвърлен в затвора при пристигането си, Хитлер счита това действие за лично предателство и премахва поста заместник-фюрер на 12 май, възлагайки бившите задължения на Хес да бъдат изпълнявани от Борман с титлата Глава на Партийното канцлерство.{{sfn|Miller|2006|p=148}}{{sfn|Shirer|1960|p=838}} На тази позиция той е отговорен за всички назначения в Нацистката партия и отговаря лично само пред Хитлер.{{sfn|McGovern|1968|p=63}} Колегите му започва да го наричат „Кафявото величие“, но никога в лицето му.{{sfn|McGovern|1968|p=77}} Властта и ефективният досег на Борман се разширяват значително през войната.{{sfn|Hamilton|1984|p=94}} Към началото на 1943 г. войната е предизвикала трудова криза за режима. Хитлер съставя тричленен комитет с представители на държавата, армията и партията в опит да се централизира контролът върху военната икономика. Членове на комитета съответно са [[Ханс Ламерс]], фелдмаршал [[Вилхелм Кайтел]] и Борман. Комитетът има за цел независимо да предложи мерки, без да взема предвид желанията на министрите, като Хитлер запазва последното решение за себе си. Комитетът се събира общо 11 пъти между януари и август 1943 г. Обаче, членовете му се сблъскват с неодобрението на кабинета от министри на Хитлер, които държат дълбоко вкопани сфери на влияние и не са били включени в комитета. Виждайки го като заплаха за властта си, Гьобелс, Гьоринг и Шпеер се сработват, за да го свалят.{{sfn|Kershaw|2008|pp=749 – 753}} === Срещу църквата === Докато точка 24 от [[25-те точки]] условно толерира [[християнство]]то и [[Имперски конкордат|Имперския конкордат]], подписан с [[Ватикана]] през 1933 г., претендирайки да гарантира религиозната свобода на [[католици]]те, Хитлер вярва, че религията е фундаментално несъвместима с националсоциализма. Борман, който е твърдо против християнството, е съгласен с него и го потвърждава в публична реч през 1941 г.{{sfn|Evans|2005|p=253}}{{sfn|Shirer|1960|pp=234, 240}} От политическа целесъобразност, Хитлер възнамерява да отложи елиминирането на църквата до след войната.{{sfn|Bullock|1999|p=389}} Обаче, тази постоянна враждебност срещу църквата показва на подчинените му, че продължение на борбата срещу църквата би било толерирано и дори окуражавано.{{sfn|Kershaw|2008|p=382}} Борман е един от водещите привърженици на гоненията на християнските църкви.{{sfn|Speer|1971|p=175}} През февруари 1937 г. той постановява, че членовете на духовенството не трябва да бъдат приемани в Нацистката партия. На следващата година той отсъжда, че всички членове на духовенството, които са на партиен пост, трябва да бъдат освободени от длъжността си и че всеки член, който смята да влезе в духовенството, трябва да се откаже от членството си в партията.{{sfn|Lang|1979|pp=149 – 150}} И докато натискът на Борман да затвори богословските департаменти в университетите на Райха търпи неуспех, той успява да намали количеството религиозно обучение, преподавано в публичните училища, до два часа на седмица и задължава премахването на кръстовете от класните стаи.{{sfn|Lang|1979|pp=152 – 154}} Хитлер по-късно отменя тази забрана, тъй като тя уврежда морала на хората.{{sfn|Rees|2012}} Шпеер отбелязва в мемоарите си, че докато създава чернови планове за [[Welthauptstadt Germania]], планираното преустройство на [[Берлин]], Борман му казва, че за църквите няма да бъде отделено място за строеж.{{sfn|Speer|1971|p=242}} В хода на кампанията срещу католическата църква стотици манастири в Германия и Австрия са конфискувани от [[Гестапо]], а обитателите им са пропъдени.{{sfn|Lang|1979|p=221}} През 1941 г. католическият епископ [[Клеменс Август фон Гален]] публично протестира срещу насилствената евтаназия на душевно и неизлечимо болните ([[Акция Т4]]), като критикува програмата като незаконна и аморална. Борман се обявява за обесване на Гален, но Хитлер и Гьобелс заключават, че смъртта на Гален само би била разглеждана като мъченичество и би довела до допълнителни безредици. Хитлер решава да се справи с проблема след края на войната.{{sfn|Evans|2008|pp=97 – 99}} === Личен секретар на фюрера === Силно зает с военните дела и прекарвайки повечето си време във военната щаб-квартира на [[Източен фронт (Втора световна война)|Източния фронт]], Хитлер започва все повече да разчита на Борман за боравене с домашните политики на страната. На 12 април 1943 г. Хитлер официално назначава Борман за негов личен секретар.{{sfn|Kershaw|2008|p=752}} По това време Борман де факто вече има контрол над всички вътрешни дела и това ново назначение му дава властта да действа с официален капацитет по всеки въпрос.{{sfn|Speer|1971|pp=333 – 334}} [[Файл:Bundesarchiv Bild 121-0723, Marburg-Drau, Adolf Hitler.jpg|мини|250п|Борман (зад Хитлер) в [[Марибор]], [[Словения]], април 1941 г.]] Борман е неизменим защитник на изключително тежките и радикални мерки, когато става въпрос за отношението към [[евреи]]те, покорените източни народи и военнопленниците.{{sfn|Miller|2006|p=152}} На 31 май 1944 г. той подписва указ, който разширява правомощията на [[Нюрнбергски закони|Нюрнбергските закони]] върху анексираните територии на изток.{{sfn|Miller|2006|p=152}} След това подписва указ на 9 октомври 1942 г., постановляващ, че [[Окончателно решение на еврейския въпрос|Окончателното решение на еврейския въпрос]] не може повече да бъде решаван чрез емиграция, а само чрез употребата на „безмилостна сила в специални лагери на Изток“, тоест избиването на евреите в [[лагер на смъртта|лагери на смъртта]].{{sfn|Miller|2006|p=152}} Последващ указ, подписан от Борман на 1 юли 1943 г., дава на [[Адолф Айхман]] пълна власт над евреите, които вече попадат под ексклузивната юрисдикция на Гестапо.{{sfn|Miller|2006|p=152}} Знаейки, че Хитлер гледа на [[славяни]]те като на по-низши хора, Борман се противопоставя на въвеждането на немския наказателен кодекс в покорените източни територии. Той лобира и накрая постига строг отделен наказателен кодекс, който имплементира [[военно положение]] за полските и еврейски жители на тези области. След 4 декември 1941 г. са позволени смъртните присъди за тези етноси, дори и за най-тривиални нарушения.{{sfn|Lang|1979|pp=179 – 181}}{{sfn|Longerich|2012|p=439}} Борман подкрепя жестокия подход на [[Ерих Кох]], райхскомисар на [[Райхскомисариат Украйна]], в бруталното му отношение към славяните. След като посещава селскостопански кооперации около [[Виница (Украйна)|Виница]] в Украйна, Борман става загрижен относно здравето на населението, тъй като се опасява, че то може да представлява заплаха за режима. След дискусия с Хитлер, той издава директива към [[Алфред Розенберг]], който е [[Имперско министерство на окупираните източни територии|министър на окупираните източни територии]] и има по-умерен подход от Борман, в която пише: {{quote|Славяните ще работят за нас. Тъй като нямаме нужда от тях, те могат да умират. Плодовитостта на славяните е нежелателна. Колкото до храната, те няма да получават повече от нужното. Ние сме господарите, ние сме на първо място.{{sfn|McGovern|1968|pp=78 – 79}}}} Борман и Химлер споделят отговорността за [[Фолксщурм]], народно опълчение, създадено на 18 октомври 1944 г. Борман се заема с организацията, докато Химлер се грижи за предоставянето на обучение и екипировка.{{sfn|Kershaw|2008|pp=858 – 859}} Слабо подготвеното опълчение се сражава на Източния фронт и има незначително влияние върху съветското настъпление.{{sfn|Kershaw|2008|pp=858 – 859}} === Последни дни === Хитлер премества щаб-квартирата си във [[Фюрербункер]]а в Берлин на 16 януари 1945 г., където заедно с Борман и други от обкръжението си остава до края на април.{{sfn|McGovern|1968|p=154}}{{sfn|Kershaw|2008|p=894}} На 16 април 1945 г. започва [[битката за Берлин]], а към 19 април съветските войски вече са започнали да обграждат града.{{sfn|Beevor|2002|pp=217 – 233}} На 23 април [[Алберт Борман]] напуска бункеровия комплекс и лети към Оберзалцберг. Хитлер нарежда на него и на много други да напуснат Берлин.{{sfn|Joachimsthaler|1999|p=98}} Рано сутринта на 29 април 1945 г. Гьобелс, [[Вилхелм Бургдорф]], [[Ханс Кребс (офицер)|Ханс Кребс]] и Мартин Борман свидетелстват и подписват [[Последна воля и завещание на Адолф Хитлер|Последната воля и завещание на Адолф Хитлер]]. На Борман е заръчано да съблюдава изпълнението на завещанието му. След като Хитлер и [[Ева Браун]] се самоубиват в следобеда на 30 април, телата им са изнесени на повърхността и изгорени, по волята на Хитлер. Според завещанието му, Борман става министър на партията и де факто неин генерален секретар.{{sfn|Joachimsthaler|1999|p=187}} Гьобелс е назначен за глава на правителството и канцлер на Германия, но по-късно през деня той и жена му [[Магда Гьобелс|Магда]] също се самоубиват.{{sfn|Joachimsthaler|1999|pp=286 – 287}} На 2 май битката за Берлин приключва, когато генерал [[Хелмут Вайдлинг]] безусловно предава града на генерал [[Василий Чуйков]].{{sfn|Beevor|2002|p=386}} == Смърт и останки == === Опис на Аксман === Около 23:00 часа на 1 май Борман напуска Фюрербункера, заедно с водача на [[Хитлерюгенд]] [[Артур Аксман]], доктора от СС [[Лудвиг Щумпфегер]] и пилота на Хитлер [[Ханс Баур]] като членове на една от групите, опитващи се да пробият през съветското обкръжение.{{sfn|Beevor|2002|pp=382 – 383}}{{sfn|Miller|2006|p=151}} Борман носи със себе си копие от завещанието на Хитлер.{{sfn|Beevor|2002|p=382}} Групата се придвижва пеша през тунел на [[Берлински метрополитен|Берлинското метро]] до станция Фридрихщрасе, където излизат на повърхността.{{sfn|McGovern|1968|p=397}} Няколко членове на групичката се опитват да преминат река [[Шпрее]] при моста Вайдендамер, приклекнали зад танк [[Тигър II]]. Танкът е ударен от съветска артилерия и унищожен, а Борман и Щумпфегер са повалени на земята.{{sfn|Beevor|2002|pp=382 – 383}} В края на краищата Борман, Щумпфегер и още няколко души пресичат реката на третия си опит.{{sfn|Beevor|2002|pp=382 – 383}} Те вървят покрай железопътната линия до централната железопътна гара на Берлин, където Аксман решава да ги остави и да тръгне в противоположна посока.{{sfn|Le Tissier|2010|p=188}} Когато среща съветски патрул, Аксман хуква обратно. Той вижда две тела, които по-късно идентифицира като Борман и Щумпфегер, на мост близо до железопътната линия.{{sfn|Le Tissier|2010|p=188}}{{sfn|Trevor-Roper|2002|p=193}} Той не разполага с време да провери телата напълно, затова и не знае как са умрели.{{sfn|Beevor|2002|p=383}} Тъй като съветските власти никога не споменават да са намерили тялото на Борман, неговата съдба остава под съмнение в продължение на много години.{{sfn|McGovern|1968|pp=158 – 159}} === Задочни обвинения === В хаотичните времена след войната изникват противоречиви доклади относно местоположението на Борман. Той е познаван в [[Аржентина]], [[Испания]] и другаде.{{sfn|McGovern|1968|pp=172, 174}} Жена му е поставена под наблюдение, в случай че той се опита да установи контакт с нея.{{sfn|McGovern|1968|p=173}} Якоб Глас, дългогодишният шофьор на Борман, твърди, че го е видял в Мюнхен през юли 1946 г.{{sfn|McGovern|1968|p=177}} В случай че Борман е жив, многобройни публични изявления относно [[Нюрнбергски процеси|Нюрнбергските процеси]] се поставят във вестниците и радиото през октомври и ноември 1945 г., за да го известят за обвиненията срещу него.{{sfn|McGovern|1968|pp=167 – 168}} Съдебният процес започва на 20 ноември 1945 г. Тъй като липсват доказателства за смъртта на Борман, Международният военен трибунал го обвинява задочно.{{sfn|McGovern|1968|p=169}} Обвинен е по три точки: конспирация за водене на агресивна война, военни престъпления и престъпления срещу човечеството.{{sfn|McGovern|1968|p=178}} Прокуратурата заявява, че Борман е участвал в планирането и подписването на практически всички антисемитски закони, въведени от режима.{{sfn|Lang|1979|p=229}} Защитата му неуспешно предлага, че съдът не може да съди Борман, защото той е вече мъртъв. Впоследствие Борман е оправдан по обвинението за конспирация за водене на агресивна война, но е намерен за виновен по останалите две точки. На 15 октомври 1946 г. е осъден на смърт чрез обесване с уговорката, че ако по-късно е намерен жив, всякакви нови факти, които могат да бъдат взети предвид, могат да бъдат използвани за намаляване на присъдата или да я отменят.{{sfn|McGovern|1968|p=178}} === Откриване на останките === През следващите години няколко организации, сред които [[ЦРУ]] и правителството на [[Западна Германия]], се опитват да намерят Борман, но без успех.{{sfn|Whiting|1996|pp=127, 144}} През 1964 г. правителството на Западна Германия предлага възнаграждение от 100 000 [[Германска марка|марки]] за информация, която би помогнала за залавянето на Борман.{{sfn|Whiting|1996|p=144}} Докладвани са случаи за неговото виждане от цял свят, включително [[Австралия]], [[Дания]], [[Италия]] и [[Южна Америка]].{{sfn|Hamilton|1984|p=94}}{{sfn|Whiting|1996|pp=98 – 99, 101}} В автобиографията си нацисткият офицер от разузнаването [[Райнхард Гелен]] твърди, че Борман е бил съветски шпионин и че е избягал в [[Москва]].{{sfn|Whiting|1996|pp=162 – 164}} Ловецът на нацистки [[Симон Визентал]] вярва, че Борман живее в Южна Америка.{{sfn|Levy|2006|p=165}} През 1971 г. правителството на Западна Германия обявява, че търсенето на Борман е приключило.{{sfn|Whiting|1996|p=191}} През 1963 г. пенсиониран пощенски служител на име Алберт Крумнов казва на полицията, че около 8 май 1945 г. съветските войски нареждат на него и на колегите му да погребат две тела, намерени близо до железопътен мост, до станция Лертер. Единият труп е облечен в униформа на Вермахта, а другият е само по бельо.{{sfn|Lang|1979|p=417}} Колегата на Крумнов, Вагенпфол, намира платежната книжка на доктор Лудвиг Щумпфегер във второто тяло.{{sfn|Whiting|1996|p=200}} Той предава книжката на началника си, който я предава на съветските власти. Те я унищожават.{{sfn|Whiting|1996|pp=136 – 137}} Разкопки на 20 – 21 юли 1965 г. на мястото, упоменато от Аксман и Крумнов, не успяват да намерят телата.{{sfn|Lang|1979|pp=421 – 422}} Въпреки това, на 7 декември 1972 г. строителни работници откриват човешки останки близо до станция Лертер в Западен Берлин, само на 12 m от мястото, където Крумнов споменава да ги е заровил.{{sfn|Whiting|1996|pp=217 – 218}} След аутопсия са намерени части от стъкла в челюстите на двата скелета, което подсказва, че мъжете са се самоубили с капсули [[цианид]], за да избегнат залавяне.{{sfn|Lang|1979|p=432}} Единият скелет е идентифициран като Борман, като пораженията върху ключицата му съвпадат с травмите на Борман, описани от синовете му след инцидент по време на езда през 1939 г.{{sfn|Whiting|1996|pp=217 – 218}} Съдебните експерти потвърждават, че размерът на скелета и формата на черепа са идентични с тези на Борман.{{sfn|Lang|1979|p=432}} Така вторият скелет е приписан на Щумпфегер, тъй като е с подобна височина на последно докладваните пропорции на тялото му.{{sfn|Whiting|1996|pp=217 – 218}} В началото на 1973 г. е направена лицева възстановка на двата черепа, за да потвърди самоличността на телата.{{sfn|Lang|1979|p=436}} Малко след това правителството на Западна Германия обявява Борман за мъртъв. На семейството не е позволено да [[Кремация|кремира]] тялото, в случай че е нужен по-нататъшен съдебен преглед.{{sfn|Lang|1979|pp=410, 437}} Останките са окончателно идентифицирани като Борман през 1998 г., когато немските власти нареждат да се проведат генетични тестове върху части от черепа.{{sfn|Miller|2006|p=154}} Останките му са кремирани и разпръснати в [[Балтийско море]] на 16 август 1999 г.{{sfn|Miller|2006|p=154}} == Личен живот == На 2 септември 1929 г. Борман сключва брак с 19-годишната Герда Бух, чийто баща, майор [[Валтер Бух]], служи като директор на организация, отговорна за разрешаване на конфликти вътре в партията. Хитлер често посещава къщата на семейство Бух и именно там се запознава с Борман. Хес и Хитлер са свидетели на сватбата.{{sfn|Lang|1979|pp=52 – 53}}{{sfn|McGovern|1968|pp=20 – 21}} Борман има и няколко любовници.{{sfn|Lang|1979|p=326}} Мартин и Герда Борман имат 10 деца: * Мартин Адолф Борман (14 април 1930 г. – 11 март 2013 г., кръстен на Адолф Хитлер, който му е кръстник) * Илсе Борман (р. 9 юли 1931 г. - 1958 г., Нейната сестра близначка, Еренгард, почина малко след раждането. Тъй като Илзе е кръстена на своята кръстница, Илзе Хес, името й е променено на „Ейке“ след полета на Рудолф Хес до Великобритания през 1941 г.) * Ирмгард Борман (р. 25 юли 1933 г.) * Рудолф Герхард Борман (р. 31 август 1934 г., кръстен на Рудолф Хес, който му е кръстник) * Хайнрих Хуго Борман (р. 13 юни 1936 г., кръстен на Хайнрих Химлер) * Ева Уте Борман (р. 4 май 1938 г.) * Герда Борман (р. 4 август 1940 г.) * Фриц Хартмут Борман (р. 3 април 1942 г.) * Фолкер Борман (18 септември 1943 г. – 1946 г.) Герда Борман с децата им напуска Оберзалцберг за Италия на 25 април 1945 г. след съюзническа бомбардировка. Тя умира от рак на 26 април 1946 г. в [[Мерано]].{{sfn|Lang|1979|pp=387 – 388}} Децата на Борман, които преживяват войната, са отгледани в приемни домове.{{sfn|McGovern|1968|p=189}} Най-големият му син Мартин става католически свещеник и работи като мисионер в Африка. По-късно се оттегля от духовенството и се жени.{{sfn|Lang|1979|p=388}} == Източници == <references/> == Литература == * {{Икона|bg}} Adolf Hitler: ''Mein Kampf. [[Iarchive: MojataBorba|Eine Abrechnung.]]'' F. Eher Nachfolger, München. * {{cite book | last = Antony | first = Beevor | authorlink = Антъни Бийвър | year = 2002 | title = Berlin: The Downfall 1945 | url = https://archive.org/details/berlindownfall190000beev_e9y1 | publisher = Penguin Books | location = London | isbn = 0-670-88695-5 | lang = en}} * {{cite book | last = Bullock | first = Alan | authorlink = Алън Бълок | title = Hitler: A Study in Tyranny | year = 1999 | origyear = 1952 | publisher = Konecky & Konecky | location = New York | isbn = 978-1-56852-036-0 | ref = harv }} * {{cite book | last = Evans | first = Richard J. | authorlink = Ричард Евънс | title = The Third Reich in Power | year = 2005 | publisher = Penguin Group | location = New York | isbn = 978-0-14-303790-3 | ref = harv }} * {{cite book | last = Evans | first = Richard J. | title = The Third Reich at War | url = https://archive.org/details/thirdreichatwar00evan_0 | year = 2008 | publisher = Penguin Group | location = New York | isbn = 978-0-14-311671-4 | ref = harv }} * {{cite book | last = Fest | first = Joachim C. | title = The Face of the Third Reich: Portraits of the Nazi Leadership | url = https://archive.org/details/faceofthirdreich0000fest | year = 1970 | publisher = Pantheon | location = New York | isbn = 978-0-394-73407-1 | ref = harv}} * {{cite book | last = Hamilton | first = Charles | title = Leaders & Personalities of the Third Reich, Vol. 1 | year = 1984 | publisher = R. James Bender Publishing | location = San Jose, CA | isbn = 0-912138-27-0 | ref = harv }} * {{cite web | title = Hitler's last days: Preparations for death | publisher = Security Service (MI5) | url = https://www.mi5.gov.uk/home/about-us/who-we-are/mi5-history/world-war-ii/hitlers-last-days.html | accessdate = 1 август 2014 }} * {{cite book | last = Joachimsthaler | first = Anton | others = Trans. Helmut Bögler | title = The Last Days of Hitler: The Legends, the Evidence, the Truth | url = https://archive.org/details/lastdaysofhitler0000joac_o3a8 | year = 1999 | origyear = 1995 | publisher = Brockhampton Press | location = London | isbn = 978-1-86019-902-8 | ref = harv }} * {{cite journal | last = Karacs | first = Imre | title = DNA test closes book on mystery of Martin Bormann | date =4 май 1998 | journal = The Independent | publisher = Independent Print Limited | location = London | url = https://www.independent.co.uk/news/dna-test-closes-book-on-mystery-of-martin-bormann-1161449.html | accessdate = 26 юли 2014 | ref = harv }} * {{cite book | last = Kershaw | first = Ian | authorlink = Иън Кършоу | year = 2008 | title = Hitler: A Biography | url = https://archive.org/details/hitlerbiography0000kers | publisher = W.W. Norton & Co | location = New York | isbn = 0-393-06757-2 | ref = harv}} * {{cite book | last = Lang | first = Jochen von | title = The Secretary. Martin Bormann: The Man Who Manipulated Hitler | url = https://archive.org/details/secretarymartinb00lang | year = 1979 | publisher = Random House | location = New York | isbn = 978-0-394-50321-9 | ref = harv }} * {{cite book | last = Le Tissier | first = Tony | year=2010 | title = Race for the Reichstag: The 1945 Battle for Berlin | publisher = Pen and Sword | location = Barnsley, South Yorkshire | origyear = 1999 | isbn = 978-1-84884-230-4 | ref = harv }} * {{cite book | last = Levy | first = Alan | title = Nazi Hunter: The Wiesenthal File | edition = Revised 2002 | year = 2006 | origyear = 1993 | publisher = Constable & Robinson | location = London | isbn = 978-1-84119-607-7 | ref = harv}} * {{cite book | last = Longerich | first = Peter | year = 2012 | title = Heinrich Himmler: A Life | url = https://archive.org/details/heinrichhimmler0000long | publisher = Oxford University Press | location = Oxford; New York | isbn = 978-0-19-959232-6 | ref = harv }} * {{cite book | last = McGovern | first = James | title = Martin Bormann | year = 1968 | publisher = William Morrow & Company | location = New York | oclc = 441132 | ref = harv }} * {{cite book | last = Miller | first = Michael | year = 2006 | title = Leaders of the SS and German Police, Vol. 1 | publisher = R. James Bender | location = San Jose, CA | isbn = 978-93-297-0037-2 | ref = harv }} * {{cite book | last = Mosse | first = George | title = Nazi Culture: Intellectual, Cultural and Social Life in the Third Reich | date = 2003 | publisher = University of Wisconsin Press | location = Madison, WI | isbn = 978-0-299-19304-1 | ref = harv}} * {{cite book | last = Overy | first = Richard | title = The Dictators: Hitler's Germany and Stalin's Russia | year = 2005 | origyear = 2004 | publisher = Penguin | location = London | isbn = 978-0-14-191224-0 | ref = harv}} * {{cite book | last = Sereny | first = Gitta | origyear = 1995 | year = 1996 | title = Albert Speer: His Battle With Truth | url = https://archive.org/details/albertspeerhisba00sere | publisher = Vintage | location = New York | isbn = 978-0-679-76812-8 | ref = harv }} * {{cite book | last = Shirer | first = William L. | title = The Rise and Fall of the Third Reich | url = https://archive.org/details/risefallofthirdr1959unse | publisher = Simon & Schuster | location = New York | year = 1960 | isbn = 978-0-671-62420-0 | ref = harv }} * {{cite book | last = Speer | first = Albert | origyear = 1969 | year = 1971 | title = Inside the Third Reich | url = https://archive.org/details/isbn_0380000717 | publisher = Avon | location = New York | isbn = 978-0-380-00071-5 | ref = harv }} * {{cite web | url = http://waz.trauer.de/Traueranzeige/Martin-Bormann | title = Traueranzeigen: Martin Bormann | date = 15 март 2013 | publisher = Westfälische Rundschau | език = de | accessdate = 1 юли 2014 }} * {{cite book | last = Trevor-Roper | first = Hugh | title = The Last Days of Hitler | url = https://archive.org/details/lastdaysofhitler0000trev_j2d4 | publisher = Pan Books | location = London | year = 2002 | origyear = 1947 | isbn = 978-0-330-49060-3 | ref = harv }} * {{cite book | last = Whiting | first = Charles | title = The Hunt for Martin Bormann: The Truth | url = https://archive.org/details/huntformartinbor0000whit | year = 1996 | origyear = 1973 | publisher = Pen & Sword | location = London | isbn = 0-85052-527-6 | ref = harv}} == Външни препратки == {{commonscat-inline|Martin Bormann}} * [http://news.bbc.co.uk/1/hi/world/europe/87452.stm BBC News: Тялото на Борман е идентифицирано (понеделник, 4 май 1998)] {{НСДАП}} {{Основни обвиняеми в Нюрнбергските процеси}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Борман, Мартин}} [[Категория:Германски военни дейци от Първата световна война]] [[Категория:Райхсминистри (Германска империя 1933 – 1945)]] [[Категория:Генерали от Третия райх]] [[Категория:Ръководители на НСДАП]] [[Категория:Членове на СС]] [[Категория:Военнопрестъпници]] [[Категория:Родени в Саксония-Анхалт]] [[Категория:Починали в Берлин]] [[Категория:Самоубийци]] t5x3js318wsagk6mso1kg08eiziuqro 12877131 12877111 2026-04-11T10:03:42Z Zhoxy 557 Премахнати [[Special:Contributions/~2026-22300-11|редакции на ~2026-22300-11]] ([[User talk:~2026-22300-11|б]].), към версия на Ted Masters 12865347 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = | име-оригинал = | категория = политик | описание = германски политик | портрет = | портрет-описание = | пол = | име-рождено = | роден-място = [[Вегелебен]], {{флагче|Германска империя}} [[Германска империя]] | починал-място = [[Берлин]], {{флагче|Нацистка Германия}} [[Нацистка Германия]] | националност = {{NGER}} | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | партия = [[НСДАП]] | постове1 = [[райхсминистър]] за НСДАП | години1 = 1945 – 1945 | постове2 = личен секретар на [[фюрер]]а | години2 = 1943 – 1945 | постове3 = началник на [[НСДАП|Партийната]] канцелария | години3 = 1941 – 1945 | постове4 = началник на Кабинета на [[заместник-фюрер]]а | години4 = 1933 – 1941 | постове5 = райхслайтер | години5 = 1933 – 1945 }}}}<!-- Показва само 3 от 5-те длъжности! {{Държавник инфо | име = Мартин Борман | категория = | описание = | портрет = Bundesarchiv Bild 183-R14128A, Martin Bormann.jpg | портрет-описание = | име-рождено = | роден_място= [[Вегелебен]], {{флагче|Германска империя}} [[Германска империя]] | починал_място= [[Берлин]], {{флагче|Нацистка Германия}} [[Нацистка Германия]] | националност = {{NGER}} | партия = [[НСДАП]] | длъжност = [[райхсминистър]] за НСДАП | мандат_нач = [[30 април]] [[1945]] | мандат_край = [[2 май]] 1945 | длъжност2 = личен секретар на [[фюрер]]а | мандат_нач2 = [[12 април]] [[1943]] | мандат_край2 = [[30 април]] [[1945]] | длъжност3 = началник на [[НСДАП|Партийната]] канцелария | мандат_нач3 = [[12 май]] [[1941]] | мандат_край3 = [[2 май]] [[1945]] | длъжност4 = началник на Кабинета на [[заместник-фюрер]]а | мандат_нач4 = юли [[1933]] | мандат_край4 = [[12 май]] [[1941]] | длъжност5 = партиен лидер в НСДАП | мандат_нач5 = октомври [[1933]] | мандат_край5 = [[2 май]] [[1945]] | родства = [[Алберт Борман]] | съпруг = Герда Бух | деца = 10 деца | професия = | подпис = | сайт = }} --> '''Мартин Борман''' ({{lang|de|Martin Bormann}}; [[17 юни]] [[1900]] – [[2 май]] [[1945]]) е висш партиен (в [[НСДАП]]) и държавен ръководител в [[Нацистка Германия]]. Той е [[райхслайтер]] (висш партиен функционер, ръководещ сектор от партийната дейност) в [[Нацистката партия]] в периода 1933 – 1945 г., началник на Кабинета на [[заместник-фюрер]]а [[Рудолф Хес]] (1933 – 1941) и на наследилата го Партийна канцелария (1941 – 1945) на НСДАП, личен секретар на [[фюрер]]а [[Адолф Хитлер]] (1943 – 1945) и след смъртта му 3 дни райхсминистър по партийните дела (30 април – 2 май 1945). Особено се издига в йерархията след бягството на заместник-фюрера Рудолф Хес във Великобритания на 10 май 1941 г. Води личните финансови дела на фюрера, управлява огромни парични фондове на Нацистката партия. В края на април 1945 г. се намира в [[бункер]]а на [[райхсканцелария]]та заедно с [[Хитлер]]. След самоубийството на Хитлер и [[Гьобелс]] изчезва. През [[1946]] година [[Нюрнбергския процес|Нюрнбергският процес]] го осъжда задочно на смърт чрез обесване. [[Адвокат]]ите пледират, че не може да бъде осъден, защото е мъртъв. Съдът не приема доводите за убедителни и, разглеждайки делото, внасят забележка, че при задържане на Борман или негово предаване може да подаде молба за [[помилване]] в установен срок. По време на процеса свидетелят [[Артур Аксман]] (ръководителят на [[Хитлерова младеж|Хитлеровата младеж]]) съобщава, че при опита за бягство от райхсканцеларията през нощта срещу 2 май 1945 г. е видял в района на берлинската гара Лертербанхоф труповете на Борман и на СС-щандартенфюрер [[Лудвиг Щумпфегер]] – личния лекар на Хитлер, облечени в униформи без опознавателни знаци. През април 1954 г. германски съд официално обявява Борман за мъртъв, но съмнения остават. Появяват се съобщения, че е в [[Латинска Америка]], като „Ловците на нацисти“ проверяват тази възможност за залавянето му. Спекулира се, че е британски или съветски агент. През 1972 г. в Берлин при полагане на подземни кабели край гарата Лертербанхоф са открити 2 скелета, които са идентифицирани като останките на Борман и на Щумпфегер. Те са се самоубили, потвърждение на което са сдъвкани [[ампули]] с [[цианкалий]], открити в устната им кухина. Съмненията окончателно се разсейват през 1998 г., когато при сравнителен [[ДНК]] анализ с материал от син на Борман това се оказва вярната версия. Освен това Борман е имал неправилно сраснали кости, счупени при падане от кон през 1939 г. Останките му са кремирани през 1999 г. и прахът му е хвърлен в [[Балтийско море]]. == Ранен живот == Роден е на 17 юни 1900 г. във [[Вегелебен]] (днес в [[Саксония-Анхалт]]) в [[Кралство Прусия]] в рамките на [[Германската империя]]. Син е на пощенския служител Теодор Борман (1862 – 1903) и втората му жена Антони Бернардине Менонг. Семейството е [[Лутеранство|лутеранско]]. Той има доведени брат и сестра от първия брак на баща му с Луизе Гроблер, която почива през 1898 г. Антони Борман ражда трима синове, един от които умира в детството си. Мартин (р. 1900 г.) и [[Алберт Борман|Алберт]] (р. 1902 г.) оцеляват. Теодор умира, когато Борман е на 3 години, а майка му скоро се омъжва повторно.{{sfn|Lang|1979|pp=16 – 18}} Учението на Борман в селскостопанско търговско училище е прекъснато, когато се присъединява към 55-и артилерийски полк като артилерист през юни 1918 г., в последните дни от [[Първата световна война]]. Не участва в бой, но дежурства в гарнизон до февруари 1919 г. След като за кратко работи във фуражна мелница за добитък, Борман става управител на имот в голяма ферма в [[Мекленбург]].{{sfn|Lang|1979|pp=22 – 23}}{{sfn|McGovern|1968|pp=11 – 12}} Малко след като започва работа в имението, Борман се присъединява към [[Антисемитизъм|антисемитска]] асоциация на земевладелци.{{sfn|McGovern|1968|p=12}} Докато [[хиперинфлация]]та във [[Ваймарската република]] обезценява парите, хранителните стоки, съхранявани във фермите, стават все по-ценни. В много имоти, включително и на Борман, има сили на организацията [[Фрайкорпс]] (предвождана от Герхард Росбах), които пазят реколтата от грабежи.{{sfn|Lang|1979|p=28}} Борман се присъединява към Фрайкорпс през 1922 г. и служи като водач на секция и ковчежник.{{sfn|McGovern|1968|p=13}} На 17 март 1924 г. Борман е осъден на година затвор като съучастник на приятеля си [[Рудолф Хьос]], който убива учителя Валтер Кадов.{{sfn|Lang|1979|p=40}}{{sfn|Miller|2006|p=147}} Извършителите вярват, че Кадов е издал на властите в окупираната [[Рур]]ска област, че [[Алберт Лео Шлагетер]] от Фрайкорпс провежда [[саботаж]]на дейност срещу френската промишленост. Шлагетер е арестуван и екзекутиран на 23 май 1923 г. През нощта на 31 май 1923 г. Хьос, Борман и още няколко души отвеждат Кадов на ливада извън града, където е пребит, а гърлото му е прерязано.{{sfn|McGovern|1968|pp=13 – 14}} След като участник си признава, полицията изравя тялото и повдига обвинения през юли.{{sfn|Lang|1979|p=33}} Борман е освободен от затвора през февруари 1925 г.{{sfn|Lang|1979|p=40}} Присъединява се към Фронтбан – кратко съществувала нацистка паравоенна организация, съставена за да замени [[Щурмабтайлунг]], която е забранена след провалилия се [[Бирен пуч]]. Борман се връща на работа в Мекленбург и остава там до май 1926 г., когато се премества с майка си в Оберваймар.{{sfn|Lang|1979|p=43}} == Нацистка партия == През 1927 г. Борман се присъединява към [[Нацистка партия|Нацистката партия]] с членски номер 60 508.{{sfn|Lang|1979|p=46}} Присъединява се към [[Шуцщафел]] на 1 януари 1937 г. с членски номер 278 267.{{sfn|Miller|2006|pp=146, 148}} Със специална заповед на [[Хайнрих Химлер]] през 1938 г. Борман получава членски номер 555, който да отразява статута му на „Стар боец“ ({{lang|de|Alter Kämpfer}}). === Ранна кариера === Борман започва работа в ежеседмичния вестник ''Der Nationalsozialist'', който се редактира от нациста Ханс Северус Циглер, който е заместник-[[гаулайтер]] в [[Тюрингия]]. След като влиза в партията, Борман поема служба като регионален прес-офицер, но липсата му на умения за говорене пред публика го правят неподходящ за тази позиция. Скоро той оползотворява организационните си умения като бизнес управител за [[гау]] Тюрингия.{{sfn|Lang|1979|pp=45 – 46}} През октомври 1928 г. се премества в [[Мюнхен]], където работи като застрахователен офицер за Щурмбайтлунг. Първоначално Нацистката партия предоставя застраховки на компании за членове, които са ранени или убити в честите насилствени схватки с членове на други политически партии. Тъй като застрахователните компании не желаят да плащат пари за подобни дейности, през 1930 г. Борман съставя Нацистки спомагателен фонд ({{lang|de|Hilfskasse der NSDAP}}), фонд за привилегии и облекчения, администриран пряко от партията. Всеки партиен член е задължен да плаща премии и може да получи компенсация за травми, получени по време на провеждане на партийна дейност. Плащанията чрез фонда се правят единствено по лична преценка на Борман. Той започва да печели репутацията на финансов експерт и много партийни членове се чувстват лично задължени към него, след като получават пари от фонда.{{sfn|Lang|1979|pp=49 – 51}} Освен за споменатата цел, фондът се използва като последна мярка за финансиране на партията, която постоянно изпитва недостиг на пари по това време.{{sfn|Lang|1979|p=60}}{{sfn|McGovern|1968|p=20}} След успеха на Нацистката партия на парламентарните избори през 1930 г., където тя печели 107 места, членството в партията нараства драстично.{{sfn|Lang|1979|p=57}} Към 1932 г. фондът вече спестява по 3 милиона [[райхсмарка|райхсмарки]] на година.{{sfn|Lang|1979|p=63}} Борман работи и в щаба на Щурмбайтлунг от 1928 до 1930 г. и докато е там основава Нацисткия автомобилен корпус, предшественик на [[Националсоциалистически моторизиран корпус|Нацисткия моторизиран корпус]]. Организацията е отговорна за координирането на дарените МПС-та на партийните членове, а по-късно се разширява така, че да обучава членове на автомобилни умения.{{sfn|Lang|1979|p=55}} === Райхслайтер === След идването на власт на Нацистката партия през януари 1933 г. облекчителният фонд е преустроен така, че да предоставя общи инцидентни и имотни застраховки и Борман подава оставка от администрацията му. Той кандидатства за преместване и на 1 юли 1933 г. е приет като началник-щаб в офиса на [[Рудолф Хес]], който по това време е [[заместник-фюрер]].{{sfn|Evans|2005|p=47}}{{sfn|Lang|1979|pp=74 – 77}} Борман служи и като личен секретар на Хес от 4 юли 1933 г. до май 1941 г.{{sfn|Miller|2006|p=148}} Департаментът на Хес е отговорен за разрешаването на диспути вътре в партията и работи като посредник между партията и държавата за политически решения и законодателство.{{sfn|Lang|1979|p=78}} Борман използва позицията си, за да създаде мащабна бюрокрация и да включи себе си във възможно най-много от процесите за взимане на решения.{{sfn|Evans|2005|p=47}}{{sfn|Lang|1979|p=78}} На 10 октомври 1933 г. Хитлер обявява Борман за [[райхслайтер]] (национален водач, най-високия партиен ранг) на Нацистката партия, а през ноември е обявен за депутат на [[Райхстаг]]а.{{sfn|Lang|1979|p=79}} Към юни 1934 г. Борман вече постепенно бива приеман във вътрешния кръг на Хитлер и го придружава навсякъде, предоставяйки обобщителна информация за събития и запитвания.{{sfn|Lang|1979|pp=84, 86}} [[Файл:Bundesarchiv Bild 146-1968-100-21A, Martin Bormann.jpg|мини|Борман през 1939 г.]] През 1935 г. Борман е назначен за надзирател при реновирането на [[Бергхоф]], имота на Хитлер в [[Оберзалцберг]]. В началото на 1930-те години Хитлер купува имота, който държи под наем от 1925 г. като място за почивки. След като става канцлер, Хитлер изготвя планове за разширение и преобразуване на главната къща и поставя Борман начело на строителството. Борман дава старт на конструкцията на казарми за гвардейци от СС, пътища и пътеки, гаражи за превозни средства, стаи за гости, общежитие за персонала и други удобства. Борман, също така, купува съседни ферми, докато целият комплекс вече покрива 10 km². Членове на вътрешния кръг на фюрера строят къщи в периметъра, започвайки от [[Херман Гьоринг]], [[Алберт Шпеер]] и самия Борман.{{sfn|Speer|1971|pp=128 – 129}}{{sfn|Lang|1979|pp=108 – 109}} Борман възлага и строителството на [[Келщайнхаус]], чайна, разположена високо на Бергхоф, като подарък за 50-ия рожден ден на Хитлер (20 април 1939 г.). Хитлер рядко използва сградата, но Борман обича да впечатлява гостите си, като ги води там.{{sfn|Lang|1979|pp=121 – 122}} Докато Хитлер е в Бергхоф, Борман винаги е около него и работи като личен секретар на фюрера. В това си качество, той започва да контролира потока от информация и достъпа до Хитлер.{{sfn|Evans|2005|p=47}}{{sfn|Fest|1970|p=131}} През този период Хитлер дава власт на Борман над личните му финанси. Освен заплатата му като канцлер, доходите на Хитлер включват и пари от книгата му ''[[Майн Кампф]]'' и употребата на лика му върху пощенски марки. Борман създава фонда „Адолф Хитлер“ за немска търговия и промишленост, който събира пари от немски индустриалци от името на Хитлер. Някои от получените пари през тази програма са изплатени на различни партийни водачи, но Борман запазва повечето от тях за Хитлер.{{sfn|Speer|1971|pp=131 – 132}} Борман и други хора записват мислите на Хитлер, изявени по време на вечеря и монолози късно вечерта, и ги запазва. Материалите са публикувани след края на войната.{{sfn|McGovern|1968|p=96}}{{sfn|Speer|1971|p=142}} Офисът на заместник-фюрера има правото на последно одобрение за назначенията на държавни служители, а Борман преглежда документите на служителите и взема решенията за назначенията. Тази власт посяга върху компетентността на министъра на вътрешните работи [[Вилхелм Фрик]] и е пример за припокриването на отговорностите, характерно за нацисткия режим.{{sfn|Lang|1979|p=126}} Борман пътува навсякъде с Хитлер, включително до [[Австрия]] през 1938 г. след [[Аншлус]]а и [[Судетска област]] след подписването на [[Мюнхенското споразумение]] по-късно същата година.{{sfn|Lang|1979|pp=118, 121}} Борман е назначен да организира [[Нюрнбергски митинги|Нюрнбергските митинги]] през 1938 г., което е голямо партийно събитие.{{sfn|Lang|1979|p=123}} [[Файл:Bundesarchiv Bild 146-2004-0017, Paris, Besuch Adolf Hitler, Speer, Giesler, Breker.jpg|мини|ляво|325п|Борман до Хитлер в [[Париж]], юни 1940 г.]] Хитлер целенасочено изправя високопоставени партийни членове един срещу друг и Нацистката партия срещу гражданските служби. По този начин той насърчава недоверието, съперничеството и борбата сред подчинените си, за да консолидира властта си.{{sfn|Kershaw|2008|p=323}} Обикновено не издава писмени заповеди, а ги комуникира устно или ги предава чрез Борман.{{sfn|Kershaw|2008|p=377}} Да се изпадне в неблагоприятно положение с Борман означава да се изгуби достъпът до Хитлер.{{sfn|McGovern|1968|p=64}} Борман се оказва господар на заплетените вътрешнопартийни борби. Освен това има възможността да контролира достъпа до Хитлер, което му позволява да контролира властта на [[Гьобелс]], [[Гьоринг]], [[Химлер]], [[Алфред Розенберг|Розенберг]], [[Ханс Франк|Франк]] и други високопоставени държавни служители, много от които са и негови врагове.{{sfn|Evans|2005|p=47}}{{sfn|Speer|1971|p=132}} Докато [[Втората световна война]] напредва, вниманието на Хитлер се насочва върху чуждестранните дела и хода на войната, загърбвайки всичко останало. Хес, който не е пряко замесен в никое от тези начинания, все повече се отдръпва от делата на нацията и от вниманието на Хитлер. Борман успешно измества Хес от много от длъжностите му и узурпира позицията му до фюрера. Хес се опасява, че Германия ще бъде изправена пред война на два фронта, докато напредват плановете за операция „[[Операция Барбароса|Барбароса]]“, нахлуването в [[Съветския съюз]] по-късно същата година. След като Хес тръгва сам за [[Великобритания]] на 10 май 1941 г. в търсене на преговори и бива арестуван и хвърлен в затвора при пристигането си, Хитлер счита това действие за лично предателство и премахва поста заместник-фюрер на 12 май, възлагайки бившите задължения на Хес да бъдат изпълнявани от Борман с титлата Глава на Партийното канцлерство.{{sfn|Miller|2006|p=148}}{{sfn|Shirer|1960|p=838}} На тази позиция той е отговорен за всички назначения в Нацистката партия и отговаря лично само пред Хитлер.{{sfn|McGovern|1968|p=63}} Колегите му започва да го наричат „Кафявото величие“, но никога в лицето му.{{sfn|McGovern|1968|p=77}} Властта и ефективният досег на Борман се разширяват значително през войната.{{sfn|Hamilton|1984|p=94}} Към началото на 1943 г. войната е предизвикала трудова криза за режима. Хитлер съставя тричленен комитет с представители на държавата, армията и партията в опит да се централизира контролът върху военната икономика. Членове на комитета съответно са [[Ханс Ламерс]], фелдмаршал [[Вилхелм Кайтел]] и Борман. Комитетът има за цел независимо да предложи мерки, без да взема предвид желанията на министрите, като Хитлер запазва последното решение за себе си. Комитетът се събира общо 11 пъти между януари и август 1943 г. Обаче, членовете му се сблъскват с неодобрението на кабинета от министри на Хитлер, които държат дълбоко вкопани сфери на влияние и не са били включени в комитета. Виждайки го като заплаха за властта си, Гьобелс, Гьоринг и Шпеер се сработват, за да го свалят.{{sfn|Kershaw|2008|pp=749 – 753}} === Срещу църквата === Докато точка 24 от [[25-те точки]] условно толерира [[християнство]]то и [[Имперски конкордат|Имперския конкордат]], подписан с [[Ватикана]] през 1933 г., претендирайки да гарантира религиозната свобода на [[католици]]те, Хитлер вярва, че религията е фундаментално несъвместима с националсоциализма. Борман, който е твърдо против християнството, е съгласен с него и го потвърждава в публична реч през 1941 г.{{sfn|Evans|2005|p=253}}{{sfn|Shirer|1960|pp=234, 240}} От политическа целесъобразност, Хитлер възнамерява да отложи елиминирането на църквата до след войната.{{sfn|Bullock|1999|p=389}} Обаче, тази постоянна враждебност срещу църквата показва на подчинените му, че продължение на борбата срещу църквата би било толерирано и дори окуражавано.{{sfn|Kershaw|2008|p=382}} Борман е един от водещите привърженици на гоненията на християнските църкви.{{sfn|Speer|1971|p=175}} През февруари 1937 г. той постановява, че членовете на духовенството не трябва да бъдат приемани в Нацистката партия. На следващата година той отсъжда, че всички членове на духовенството, които са на партиен пост, трябва да бъдат освободени от длъжността си и че всеки член, който смята да влезе в духовенството, трябва да се откаже от членството си в партията.{{sfn|Lang|1979|pp=149 – 150}} И докато натискът на Борман да затвори богословските департаменти в университетите на Райха търпи неуспех, той успява да намали количеството религиозно обучение, преподавано в публичните училища, до два часа на седмица и задължава премахването на кръстовете от класните стаи.{{sfn|Lang|1979|pp=152 – 154}} Хитлер по-късно отменя тази забрана, тъй като тя уврежда морала на хората.{{sfn|Rees|2012}} Шпеер отбелязва в мемоарите си, че докато създава чернови планове за [[Welthauptstadt Germania]], планираното преустройство на [[Берлин]], Борман му казва, че за църквите няма да бъде отделено място за строеж.{{sfn|Speer|1971|p=242}} В хода на кампанията срещу католическата църква стотици манастири в Германия и Австрия са конфискувани от [[Гестапо]], а обитателите им са пропъдени.{{sfn|Lang|1979|p=221}} През 1941 г. католическият епископ [[Клеменс Август фон Гален]] публично протестира срещу насилствената евтаназия на душевно и неизлечимо болните ([[Акция Т4]]), като критикува програмата като незаконна и аморална. Борман се обявява за обесване на Гален, но Хитлер и Гьобелс заключават, че смъртта на Гален само би била разглеждана като мъченичество и би довела до допълнителни безредици. Хитлер решава да се справи с проблема след края на войната.{{sfn|Evans|2008|pp=97 – 99}} === Личен секретар на фюрера === Силно зает с военните дела и прекарвайки повечето си време във военната щаб-квартира на [[Източен фронт (Втора световна война)|Източния фронт]], Хитлер започва все повече да разчита на Борман за боравене с домашните политики на страната. На 12 април 1943 г. Хитлер официално назначава Борман за негов личен секретар.{{sfn|Kershaw|2008|p=752}} По това време Борман де факто вече има контрол над всички вътрешни дела и това ново назначение му дава властта да действа с официален капацитет по всеки въпрос.{{sfn|Speer|1971|pp=333 – 334}} [[Файл:Bundesarchiv Bild 121-0723, Marburg-Drau, Adolf Hitler.jpg|мини|250п|Борман (зад Хитлер) в [[Марибор]], [[Словения]], април 1941 г.]] Борман е неизменим защитник на изключително тежките и радикални мерки, когато става въпрос за отношението към [[евреи]]те, покорените източни народи и военнопленниците.{{sfn|Miller|2006|p=152}} На 31 май 1944 г. той подписва указ, който разширява правомощията на [[Нюрнбергски закони|Нюрнбергските закони]] върху анексираните територии на изток.{{sfn|Miller|2006|p=152}} След това подписва указ на 9 октомври 1942 г., постановляващ, че [[Окончателно решение на еврейския въпрос|Окончателното решение на еврейския въпрос]] не може повече да бъде решаван чрез емиграция, а само чрез употребата на „безмилостна сила в специални лагери на Изток“, тоест избиването на евреите в [[лагер на смъртта|лагери на смъртта]].{{sfn|Miller|2006|p=152}} Последващ указ, подписан от Борман на 1 юли 1943 г., дава на [[Адолф Айхман]] пълна власт над евреите, които вече попадат под ексклузивната юрисдикция на Гестапо.{{sfn|Miller|2006|p=152}} Знаейки, че Хитлер гледа на [[славяни]]те като на по-низши хора, Борман се противопоставя на въвеждането на немския наказателен кодекс в покорените източни територии. Той лобира и накрая постига строг отделен наказателен кодекс, който имплементира [[военно положение]] за полските и еврейски жители на тези области. След 4 декември 1941 г. са позволени смъртните присъди за тези етноси, дори и за най-тривиални нарушения.{{sfn|Lang|1979|pp=179 – 181}}{{sfn|Longerich|2012|p=439}} Борман подкрепя жестокия подход на [[Ерих Кох]], райхскомисар на [[Райхскомисариат Украйна]], в бруталното му отношение към славяните. След като посещава селскостопански кооперации около [[Виница (Украйна)|Виница]] в Украйна, Борман става загрижен относно здравето на населението, тъй като се опасява, че то може да представлява заплаха за режима. След дискусия с Хитлер, той издава директива към [[Алфред Розенберг]], който е [[Имперско министерство на окупираните източни територии|министър на окупираните източни територии]] и има по-умерен подход от Борман, в която пише: {{quote|Славяните ще работят за нас. Тъй като нямаме нужда от тях, те могат да умират. Плодовитостта на славяните е нежелателна. Колкото до храната, те няма да получават повече от нужното. Ние сме господарите, ние сме на първо място.{{sfn|McGovern|1968|pp=78 – 79}}}} Борман и Химлер споделят отговорността за [[Фолксщурм]], народно опълчение, създадено на 18 октомври 1944 г. Борман се заема с организацията, докато Химлер се грижи за предоставянето на обучение и екипировка.{{sfn|Kershaw|2008|pp=858 – 859}} Слабо подготвеното опълчение се сражава на Източния фронт и има незначително влияние върху съветското настъпление.{{sfn|Kershaw|2008|pp=858 – 859}} === Последни дни === Хитлер премества щаб-квартирата си във [[Фюрербункер]]а в Берлин на 16 януари 1945 г., където заедно с Борман и други от обкръжението си остава до края на април.{{sfn|McGovern|1968|p=154}}{{sfn|Kershaw|2008|p=894}} На 16 април 1945 г. започва [[битката за Берлин]], а към 19 април съветските войски вече са започнали да обграждат града.{{sfn|Beevor|2002|pp=217 – 233}} На 23 април [[Алберт Борман]] напуска бункеровия комплекс и лети към Оберзалцберг. Хитлер нарежда на него и на много други да напуснат Берлин.{{sfn|Joachimsthaler|1999|p=98}} Рано сутринта на 29 април 1945 г. Гьобелс, [[Вилхелм Бургдорф]], [[Ханс Кребс (офицер)|Ханс Кребс]] и Мартин Борман свидетелстват и подписват [[Последна воля и завещание на Адолф Хитлер|Последната воля и завещание на Адолф Хитлер]]. На Борман е заръчано да съблюдава изпълнението на завещанието му. След като Хитлер и [[Ева Браун]] се самоубиват в следобеда на 30 април, телата им са изнесени на повърхността и изгорени, по волята на Хитлер. Според завещанието му, Борман става министър на партията и де факто неин генерален секретар.{{sfn|Joachimsthaler|1999|p=187}} Гьобелс е назначен за глава на правителството и канцлер на Германия, но по-късно през деня той и жена му [[Магда Гьобелс|Магда]] също се самоубиват.{{sfn|Joachimsthaler|1999|pp=286 – 287}} На 2 май битката за Берлин приключва, когато генерал [[Хелмут Вайдлинг]] безусловно предава града на генерал [[Василий Чуйков]].{{sfn|Beevor|2002|p=386}} == Смърт и останки == === Опис на Аксман === Около 23:00 часа на 1 май Борман напуска Фюрербункера, заедно с водача на [[Хитлерюгенд]] [[Артур Аксман]], доктора от СС [[Лудвиг Щумпфегер]] и пилота на Хитлер [[Ханс Баур]] като членове на една от групите, опитващи се да пробият през съветското обкръжение.{{sfn|Beevor|2002|pp=382 – 383}}{{sfn|Miller|2006|p=151}} Борман носи със себе си копие от завещанието на Хитлер.{{sfn|Beevor|2002|p=382}} Групата се придвижва пеша през тунел на [[Берлински метрополитен|Берлинското метро]] до станция Фридрихщрасе, където излизат на повърхността.{{sfn|McGovern|1968|p=397}} Няколко членове на групичката се опитват да преминат река [[Шпрее]] при моста Вайдендамер, приклекнали зад танк [[Тигър II]]. Танкът е ударен от съветска артилерия и унищожен, а Борман и Щумпфегер са повалени на земята.{{sfn|Beevor|2002|pp=382 – 383}} В края на краищата Борман, Щумпфегер и още няколко души пресичат реката на третия си опит.{{sfn|Beevor|2002|pp=382 – 383}} Те вървят покрай железопътната линия до централната железопътна гара на Берлин, където Аксман решава да ги остави и да тръгне в противоположна посока.{{sfn|Le Tissier|2010|p=188}} Когато среща съветски патрул, Аксман хуква обратно. Той вижда две тела, които по-късно идентифицира като Борман и Щумпфегер, на мост близо до железопътната линия.{{sfn|Le Tissier|2010|p=188}}{{sfn|Trevor-Roper|2002|p=193}} Той не разполага с време да провери телата напълно, затова и не знае как са умрели.{{sfn|Beevor|2002|p=383}} Тъй като съветските власти никога не споменават да са намерили тялото на Борман, неговата съдба остава под съмнение в продължение на много години.{{sfn|McGovern|1968|pp=158 – 159}} === Задочни обвинения === В хаотичните времена след войната изникват противоречиви доклади относно местоположението на Борман. Той е познаван в [[Аржентина]], [[Испания]] и другаде.{{sfn|McGovern|1968|pp=172, 174}} Жена му е поставена под наблюдение, в случай че той се опита да установи контакт с нея.{{sfn|McGovern|1968|p=173}} Якоб Глас, дългогодишният шофьор на Борман, твърди, че го е видял в Мюнхен през юли 1946 г.{{sfn|McGovern|1968|p=177}} В случай че Борман е жив, многобройни публични изявления относно [[Нюрнбергски процеси|Нюрнбергските процеси]] се поставят във вестниците и радиото през октомври и ноември 1945 г., за да го известят за обвиненията срещу него.{{sfn|McGovern|1968|pp=167 – 168}} Съдебният процес започва на 20 ноември 1945 г. Тъй като липсват доказателства за смъртта на Борман, Международният военен трибунал го обвинява задочно.{{sfn|McGovern|1968|p=169}} Обвинен е по три точки: конспирация за водене на агресивна война, военни престъпления и престъпления срещу човечеството.{{sfn|McGovern|1968|p=178}} Прокуратурата заявява, че Борман е участвал в планирането и подписването на практически всички антисемитски закони, въведени от режима.{{sfn|Lang|1979|p=229}} Защитата му неуспешно предлага, че съдът не може да съди Борман, защото той е вече мъртъв. Впоследствие Борман е оправдан по обвинението за конспирация за водене на агресивна война, но е намерен за виновен по останалите две точки. На 15 октомври 1946 г. е осъден на смърт чрез обесване с уговорката, че ако по-късно е намерен жив, всякакви нови факти, които могат да бъдат взети предвид, могат да бъдат използвани за намаляване на присъдата или да я отменят.{{sfn|McGovern|1968|p=178}} === Откриване на останките === През следващите години няколко организации, сред които [[ЦРУ]] и правителството на [[Западна Германия]], се опитват да намерят Борман, но без успех.{{sfn|Whiting|1996|pp=127, 144}} През 1964 г. правителството на Западна Германия предлага възнаграждение от 100 000 [[Германска марка|марки]] за информация, която би помогнала за залавянето на Борман.{{sfn|Whiting|1996|p=144}} Докладвани са случаи за неговото виждане от цял свят, включително [[Австралия]], [[Дания]], [[Италия]] и [[Южна Америка]].{{sfn|Hamilton|1984|p=94}}{{sfn|Whiting|1996|pp=98 – 99, 101}} В автобиографията си нацисткият офицер от разузнаването [[Райнхард Гелен]] твърди, че Борман е бил съветски шпионин и че е избягал в [[Москва]].{{sfn|Whiting|1996|pp=162 – 164}} Ловецът на нацистки [[Симон Визентал]] вярва, че Борман живее в Южна Америка.{{sfn|Levy|2006|p=165}} През 1971 г. правителството на Западна Германия обявява, че търсенето на Борман е приключило.{{sfn|Whiting|1996|p=191}} През 1963 г. пенсиониран пощенски служител на име Алберт Крумнов казва на полицията, че около 8 май 1945 г. съветските войски нареждат на него и на колегите му да погребат две тела, намерени близо до железопътен мост, до станция Лертер. Единият труп е облечен в униформа на Вермахта, а другият е само по бельо.{{sfn|Lang|1979|p=417}} Колегата на Крумнов, Вагенпфол, намира платежната книжка на доктор Лудвиг Щумпфегер във второто тяло.{{sfn|Whiting|1996|p=200}} Той предава книжката на началника си, който я предава на съветските власти. Те я унищожават.{{sfn|Whiting|1996|pp=136 – 137}} Разкопки на 20 – 21 юли 1965 г. на мястото, упоменато от Аксман и Крумнов, не успяват да намерят телата.{{sfn|Lang|1979|pp=421 – 422}} Въпреки това, на 7 декември 1972 г. строителни работници откриват човешки останки близо до станция Лертер в Западен Берлин, само на 12 m от мястото, където Крумнов споменава да ги е заровил.{{sfn|Whiting|1996|pp=217 – 218}} След аутопсия са намерени части от стъкла в челюстите на двата скелета, което подсказва, че мъжете са се самоубили с капсули [[цианид]], за да избегнат залавяне.{{sfn|Lang|1979|p=432}} Единият скелет е идентифициран като Борман, като пораженията върху ключицата му съвпадат с травмите на Борман, описани от синовете му след инцидент по време на езда през 1939 г.{{sfn|Whiting|1996|pp=217 – 218}} Съдебните експерти потвърждават, че размерът на скелета и формата на черепа са идентични с тези на Борман.{{sfn|Lang|1979|p=432}} Така вторият скелет е приписан на Щумпфегер, тъй като е с подобна височина на последно докладваните пропорции на тялото му.{{sfn|Whiting|1996|pp=217 – 218}} В началото на 1973 г. е направена лицева възстановка на двата черепа, за да потвърди самоличността на телата.{{sfn|Lang|1979|p=436}} Малко след това правителството на Западна Германия обявява Борман за мъртъв. На семейството не е позволено да [[Кремация|кремира]] тялото, в случай че е нужен по-нататъшен съдебен преглед.{{sfn|Lang|1979|pp=410, 437}} Останките са окончателно идентифицирани като Борман през 1998 г., когато немските власти нареждат да се проведат генетични тестове върху части от черепа.{{sfn|Miller|2006|p=154}} Останките му са кремирани и разпръснати в [[Балтийско море]] на 16 август 1999 г.{{sfn|Miller|2006|p=154}} == Личен живот == На 2 септември 1929 г. Борман сключва брак с 19-годишната Герда Бух, чийто баща, майор [[Валтер Бух]], служи като директор на организация, отговорна за разрешаване на конфликти вътре в партията. Хитлер често посещава къщата на семейство Бух и именно там се запознава с Борман. Хес и Хитлер са свидетели на сватбата.{{sfn|Lang|1979|pp=52 – 53}}{{sfn|McGovern|1968|pp=20 – 21}} Борман има и няколко любовници.{{sfn|Lang|1979|p=326}} Мартин и Герда Борман имат 10 деца: * Мартин Адолф Борман (14 април 1930 г. – 11 март 2013 г., кръстен на Адолф Хитлер, който му е кръстник) * Илсе Борман (р. 9 юли 1931 г. - 1958 г., Нейната сестра близначка, Еренгард, почина малко след раждането. Тъй като Илзе е кръстена на своята кръстница, Илзе Хес, името й е променено на „Ейке“ след полета на Рудолф Хес до Великобритания през 1941 г.) * Ирмгард Борман (р. 25 юли 1933 г.) * Рудолф Герхард Борман (р. 31 август 1934 г., кръстен на Рудолф Хес, който му е кръстник) * Хайнрих Хуго Борман (р. 13 юни 1936 г., кръстен на Хайнрих Химлер) * Ева Уте Борман (р. 4 май 1938 г.) * Герда Борман (р. 4 август 1940 г.) * Фриц Хартмут Борман (р. 3 април 1942 г.) * Фолкер Борман (18 септември 1943 г. – 1946 г.) Герда Борман с децата им напуска Оберзалцберг за Италия на 25 април 1945 г. след съюзническа бомбардировка. Тя умира от рак на 26 април 1946 г. в [[Мерано]].{{sfn|Lang|1979|pp=387 – 388}} Децата на Борман, които преживяват войната, са отгледани в приемни домове.{{sfn|McGovern|1968|p=189}} Най-големият му син Мартин става католически свещеник и работи като мисионер в Африка. По-късно се оттегля от духовенството и се жени.{{sfn|Lang|1979|p=388}} == Източници == <references/> == Литература == * {{cite book | last = Antony | first = Beevor | authorlink = Антъни Бийвър | year = 2002 | title = Berlin: The Downfall 1945 | url = https://archive.org/details/berlindownfall190000beev_e9y1 | publisher = Penguin Books | location = London | isbn = 0-670-88695-5 | lang = en}} * {{cite book | last = Bullock | first = Alan | authorlink = Алън Бълок | title = Hitler: A Study in Tyranny | year = 1999 | origyear = 1952 | publisher = Konecky & Konecky | location = New York | isbn = 978-1-56852-036-0 | ref = harv }} * {{cite book | last = Evans | first = Richard J. | authorlink = Ричард Евънс | title = The Third Reich in Power | year = 2005 | publisher = Penguin Group | location = New York | isbn = 978-0-14-303790-3 | ref = harv }} * {{cite book | last = Evans | first = Richard J. | title = The Third Reich at War | url = https://archive.org/details/thirdreichatwar00evan_0 | year = 2008 | publisher = Penguin Group | location = New York | isbn = 978-0-14-311671-4 | ref = harv }} * {{cite book | last = Fest | first = Joachim C. | title = The Face of the Third Reich: Portraits of the Nazi Leadership | url = https://archive.org/details/faceofthirdreich0000fest | year = 1970 | publisher = Pantheon | location = New York | isbn = 978-0-394-73407-1 | ref = harv}} * {{cite book | last = Hamilton | first = Charles | title = Leaders & Personalities of the Third Reich, Vol. 1 | year = 1984 | publisher = R. James Bender Publishing | location = San Jose, CA | isbn = 0-912138-27-0 | ref = harv }} * {{cite web | title = Hitler's last days: Preparations for death | publisher = Security Service (MI5) | url = https://www.mi5.gov.uk/home/about-us/who-we-are/mi5-history/world-war-ii/hitlers-last-days.html | accessdate = 1 август 2014 }} * {{cite book | last = Joachimsthaler | first = Anton | others = Trans. Helmut Bögler | title = The Last Days of Hitler: The Legends, the Evidence, the Truth | url = https://archive.org/details/lastdaysofhitler0000joac_o3a8 | year = 1999 | origyear = 1995 | publisher = Brockhampton Press | location = London | isbn = 978-1-86019-902-8 | ref = harv }} * {{cite journal | last = Karacs | first = Imre | title = DNA test closes book on mystery of Martin Bormann | date =4 май 1998 | journal = The Independent | publisher = Independent Print Limited | location = London | url = https://www.independent.co.uk/news/dna-test-closes-book-on-mystery-of-martin-bormann-1161449.html | accessdate = 26 юли 2014 | ref = harv }} * {{cite book | last = Kershaw | first = Ian | authorlink = Иън Кършоу | year = 2008 | title = Hitler: A Biography | url = https://archive.org/details/hitlerbiography0000kers | publisher = W.W. Norton & Co | location = New York | isbn = 0-393-06757-2 | ref = harv}} * {{cite book | last = Lang | first = Jochen von | title = The Secretary. Martin Bormann: The Man Who Manipulated Hitler | url = https://archive.org/details/secretarymartinb00lang | year = 1979 | publisher = Random House | location = New York | isbn = 978-0-394-50321-9 | ref = harv }} * {{cite book | last = Le Tissier | first = Tony | year=2010 | title = Race for the Reichstag: The 1945 Battle for Berlin | publisher = Pen and Sword | location = Barnsley, South Yorkshire | origyear = 1999 | isbn = 978-1-84884-230-4 | ref = harv }} * {{cite book | last = Levy | first = Alan | title = Nazi Hunter: The Wiesenthal File | edition = Revised 2002 | year = 2006 | origyear = 1993 | publisher = Constable & Robinson | location = London | isbn = 978-1-84119-607-7 | ref = harv}} * {{cite book | last = Longerich | first = Peter | year = 2012 | title = Heinrich Himmler: A Life | url = https://archive.org/details/heinrichhimmler0000long | publisher = Oxford University Press | location = Oxford; New York | isbn = 978-0-19-959232-6 | ref = harv }} * {{cite book | last = McGovern | first = James | title = Martin Bormann | year = 1968 | publisher = William Morrow & Company | location = New York | oclc = 441132 | ref = harv }} * {{cite book | last = Miller | first = Michael | year = 2006 | title = Leaders of the SS and German Police, Vol. 1 | publisher = R. James Bender | location = San Jose, CA | isbn = 978-93-297-0037-2 | ref = harv }} * {{cite book | last = Mosse | first = George | title = Nazi Culture: Intellectual, Cultural and Social Life in the Third Reich | date = 2003 | publisher = University of Wisconsin Press | location = Madison, WI | isbn = 978-0-299-19304-1 | ref = harv}} * {{cite book | last = Overy | first = Richard | title = The Dictators: Hitler's Germany and Stalin's Russia | year = 2005 | origyear = 2004 | publisher = Penguin | location = London | isbn = 978-0-14-191224-0 | ref = harv}} * {{cite book | last = Sereny | first = Gitta | origyear = 1995 | year = 1996 | title = Albert Speer: His Battle With Truth | url = https://archive.org/details/albertspeerhisba00sere | publisher = Vintage | location = New York | isbn = 978-0-679-76812-8 | ref = harv }} * {{cite book | last = Shirer | first = William L. | title = The Rise and Fall of the Third Reich | url = https://archive.org/details/risefallofthirdr1959unse | publisher = Simon & Schuster | location = New York | year = 1960 | isbn = 978-0-671-62420-0 | ref = harv }} * {{cite book | last = Speer | first = Albert | origyear = 1969 | year = 1971 | title = Inside the Third Reich | url = https://archive.org/details/isbn_0380000717 | publisher = Avon | location = New York | isbn = 978-0-380-00071-5 | ref = harv }} * {{cite web | url = http://waz.trauer.de/Traueranzeige/Martin-Bormann | title = Traueranzeigen: Martin Bormann | date = 15 март 2013 | publisher = Westfälische Rundschau | език = de | accessdate = 1 юли 2014 }} * {{cite book | last = Trevor-Roper | first = Hugh | title = The Last Days of Hitler | url = https://archive.org/details/lastdaysofhitler0000trev_j2d4 | publisher = Pan Books | location = London | year = 2002 | origyear = 1947 | isbn = 978-0-330-49060-3 | ref = harv }} * {{cite book | last = Whiting | first = Charles | title = The Hunt for Martin Bormann: The Truth | url = https://archive.org/details/huntformartinbor0000whit | year = 1996 | origyear = 1973 | publisher = Pen & Sword | location = London | isbn = 0-85052-527-6 | ref = harv}} == Външни препратки == {{commonscat-inline|Martin Bormann}} * [http://news.bbc.co.uk/1/hi/world/europe/87452.stm BBC News: Тялото на Борман е идентифицирано (понеделник, 4 май 1998)] {{НСДАП}} {{Основни обвиняеми в Нюрнбергските процеси}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Борман, Мартин}} [[Категория:Германски военни дейци от Първата световна война]] [[Категория:Райхсминистри (Германска империя 1933 – 1945)]] [[Категория:Генерали от Третия райх]] [[Категория:Ръководители на НСДАП]] [[Категория:Членове на СС]] [[Категория:Военнопрестъпници]] [[Категория:Родени в Саксония-Анхалт]] [[Категория:Починали в Берлин]] [[Категория:Самоубийци]] 7m5eq5wvxgxru2hdci7yps4lz4jialr 0 102935 12877037 12720282 2026-04-11T06:51:28Z Никола Христов 330569 /* Гражданската война */ 12877037 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = [[крал на Англия]] | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[27 март]] [[1625]] – [[30 януари]] [[1649]] | коронация = [[2 февруари]] [[1626]] | предшественик = [[Джеймс I (Англия)|Джеймс I]] | наследник = [[Чарлз II]] ''[[де юре]]''<br>[[Оливър Кромуел]], ''[[де факто]]'' (като Лорд Протектор на английската [[република]]) | други титли = | религия = | герб = }} }} '''Чарлз I''' ({{lang|en|Charles I of England}}; * [[1600]], † [[1649]]) е [[крал на Англия]] от [[1625]] до [[1649]] година, когато е [[екзекуция|екзекутиран]].<ref name="BBC-history">{{cite web|url=http://www.bbc.co.uk/history/historic_figures/charles_i_king.shtml|title=BBC – History – Charles I (1600 – 1649)|accessdate=20 април 2008}}</ref> == Произход и брак == Чарлз е втори син на [[Джеймс I (Англия)|Джеймс I]] и [[Анна Датска]].<ref name="royalukwebsite">{{cite web|title=Charles I (r.1625 – 49)|publisher=Royal.gov.uk|url=http://www.royal.gov.uk/output/Page76.asp|accessdate=20 април 2008}}</ref><ref>{{cite web|url=http://justus.anglican.org/resources/bio/92.html|title=Memorable Christians|accessdate=20 април 2008}}</ref> След няколко провалени опити за брак, Чарлз се жени за 15-годишната дъщеря на френския крал [[Анри IV]] – [[Хенриета-Мария Бурбон-Френска|Хенриета]].<ref name="HenriettaMariaBio">{{cite web|url=http://www.british-civil-wars.co.uk/biog/henrietta-maria.htm|title=Queen Henrietta Maria, 1609 – 69|accessdate=20 април 2008|publisher=British-civil-wars.co.uk|архив_дата=2020-04-08|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200408050101/http://www.british-civil-wars.co.uk/biog/henrietta-maria.htm}}</ref><ref name="MarriageParliamentViews">{{cite web|url=http://www.british-civil-wars.co.uk/glossary/parliament-1625-29.htm|title=Queen Henrietta Maria, 1609 – 69|accessdate=20 април 2008|publisher=British-civil-wars.co.uk|архив_дата=2020-04-08|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200408050112/http://www.british-civil-wars.co.uk/glossary/parliament-1625-29.htm}}</ref> Три години по-късно се ражда първото им дете; общо имат 9. == Крал на Англия (1625 – 1649) == Чарлз I се възкачва на трона на 25 години, след болнаво детство. Той се превръща в отличен [[кавалерист]] и действа решително като крал. Лошото водене на държавните дела (традиция от баща му) е основа на конфликта с Парламента, бъдещата [[Английска революция|Гражданска война]] и екзекуцията на Чарлз. === Вътрешна политика === Чарлз наследява непрекъснатите икономически проблеми на баща си. Парламентът отказва да отпусне субсидии на краля, след като той не обръща внимание на оплакванията на благородниците. Огромното и негативно влияние на [[Джордж Вилиърз]], херцог Бъкингам, което не се одобрява от нацията, води до голямо недоволство. Убийството на Бъкингамския херцог през 1628 г. предизвиква задоволство сред висшата аристокрация. В периода от 1625 до 1629 г. Парламентът на три пъти е свикван и разпускан, но след това не е свикван 11 години и кралят управлява самостоятелно. Чарлз финансира управлението си чрез продажба на търговски монополи и такса, която монархическата власт изисква от морските градове, за това че допускат военни кораби в своите пристанища. Сватбата на Чарлз с католическата френска принцеса [[Хенриета-Мария Бурбон-Френска|Хенриета]] разгневява пуританските благородници, тъй като кралицата налага свои протежета в правителството. Хенриета се интересува повече от личните си интереси, отколкото от тези на страната. === Гражданската война === {{основна|Английска революция}} Проблемите в [[Шотландия]] слагат край на 11-годишното лично управление на Чарлз и открива пътя за [[Английска революция|Гражданска война]]. Чарлз се опитва да наложи ''Общия молитвеник'' на шотландците, които въстават. Войските на Чарлз са слабо подготвени и екипирани поради липса на пари. Това кара Чарлз след 11 години пауза да свика Парламента отново през 1640 година. Още на първото заседание обаче стават ясни непримиримите разногласия между членовете на парламента и Чарлз отново разпуска парламента. Това заседание остава в историята като „Късия парламент“. Няколко месеца по-късно кралят е принуден отново да свика парламента, но този път парламентът успява да се наложи. Още на първото заседание се вземат важни решения: (1) забранява се на краля да разпуска парламента; (2) кралските министри минават под контрола на парламента; (3) единствено парламентът може да събира данъци. Този парламент продължава да заседава до 1660 година, затова е наречен „Дългия парламент“. Чарлз не приема предложените от парламента решения и конфликтът се изостря. През януари 1642 година кралят се опитва да арестува някои членове на парламента, но не успява. В резултат на конфронтацията избухва [[Английска революция|Английската революция]] (известна също като Английска Гражданска война). Чарлз вдига армията си срещу парламентарните сили през 1642 г. след като се оттегля в [[Нотингам]]. Икономическите и религиозни въпроси разделят двата лагера. Висшата аристокрация се изправя срещу селяните и дребната аристокрация, които подкрепят бързо издигащата се средна класа и търговците, предимно [[пуритани]]. Северните и западните графства са на страната на аристокрацията, докато по-гъсто населените и икономически развити южни и източни графства подпомагат Парламентарните сили. Именно по-големият демографски и финансов ресурс предопределя победата на войските на Парламента. Първата голяма битка е през 1642 г. при Еджхил – и двете страни твърдят че са победили. Две години по-късно се провежда [[Битка при Марстън Мур|битка при Марстън мур]], където кралските сили са разбити от парламентарните. След тази битка [[Оливър Кромуел]] създава т.нар. ''New model army'' (организирана е първата тилова служба, чрез която се повишава боеспособността, по-бързо се снабдяват войските с боеприпаси и се оказва по-бърза помощ на ранените). В резултат от това през 1645 г. кралските сили са окончателно разбити в [[Битка при Нейзби|битката при Нейзби]]. Година по-късно Чарлз се съюзява с шотландците, но те го предават на Парламента. През 1649 г. Чарлз е съден за [[държавна измяна]] и е признат за виновен с подписите на 58 от съдиите (специалният трибунал се е състоял от 135 съдии, от които само 68 са участвали в заседанията). На [[30 януари]] [[1649]] г. с решение на трибунала Чарлз е екзекутиран.<ref>{{cite web|url=http://www.timeanddate.com/calendar/index.html?year=1649&country=1|title=1649 calendar}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.hrp.org.uk/BanquetingHouse/stories/execution.aspx|title=Historic Royal Palaces – Charles I's Execution|accessdate=20 април 2008}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.infoplease.com/ce6/people/A0920730.html|title=Info Please: Charles I's Execution|accessdate=20 април 2008}}</ref> Следването на политиката на неговия баща и влиянието на кралица Хенриета и католическите ѝ приятели разделят Англия и предизвикват [[Английска революция|Гражданска война]]. == Деца == Чарлз и Хенриета имат девет деца: * Чарлз-Джеймс, херцог на [[Корнуол]] (1629) * [[Чарлз II]], крал на Англия (1630 – 1685) * [[Мария-Хенриета Стюарт|Мария-Хенриета, принцеса роял]] (1631 – 1660) * [[Джеймс II (Англия)|Джеймс II]] (1633 – 1701) * [[Елизабет Стюарт (1635-1650)|Елизабет]] (1635 – 1650) * Ан (1637 – 1640) * Катрин (1639) * [[Хенри Стюарт|Хенри]], херцог на [[Глостър]] (1640 – 1660) * [[Хенриета-Анна Стюарт|Хенриета-Анна, херцогиня на Орлен]] (1644 – 1670) == Източници == <references /> {{пост начало}} {{пост|[[крал на Англия]]|[[27 март]] [[1625]]|[[30 януари]] [[1649]]|[[Джеймс I (Англия)|Джеймс I]]|[[Оливър Кромуел]]}} {{пост край}} {{Стюарти}} [[Категория:Монарси на Англия]] [[Категория:Обезглавени хора]] [[Категория:Убити монарси]] [[Категория:Стюарти]] [[Категория:Англикански светци]] [[Категория:Родени в Дънфърмлин]] [[Категория:Починали в Лондон]] [[Категория:Екзекуции в Англия]] [[Категория:Публично екзекутирани хора]] 0llcujbouqriqtxgnis2arab7xhsr8g 12877039 12877037 2026-04-11T06:52:22Z Никола Христов 330569 /* Гражданската война */ 12877039 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = [[крал на Англия]] | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[27 март]] [[1625]] – [[30 януари]] [[1649]] | коронация = [[2 февруари]] [[1626]] | предшественик = [[Джеймс I (Англия)|Джеймс I]] | наследник = [[Чарлз II]] ''[[де юре]]''<br>[[Оливър Кромуел]], ''[[де факто]]'' (като Лорд Протектор на английската [[република]]) | други титли = | религия = | герб = }} }} '''Чарлз I''' ({{lang|en|Charles I of England}}; * [[1600]], † [[1649]]) е [[крал на Англия]] от [[1625]] до [[1649]] година, когато е [[екзекуция|екзекутиран]].<ref name="BBC-history">{{cite web|url=http://www.bbc.co.uk/history/historic_figures/charles_i_king.shtml|title=BBC – History – Charles I (1600 – 1649)|accessdate=20 април 2008}}</ref> == Произход и брак == Чарлз е втори син на [[Джеймс I (Англия)|Джеймс I]] и [[Анна Датска]].<ref name="royalukwebsite">{{cite web|title=Charles I (r.1625 – 49)|publisher=Royal.gov.uk|url=http://www.royal.gov.uk/output/Page76.asp|accessdate=20 април 2008}}</ref><ref>{{cite web|url=http://justus.anglican.org/resources/bio/92.html|title=Memorable Christians|accessdate=20 април 2008}}</ref> След няколко провалени опити за брак, Чарлз се жени за 15-годишната дъщеря на френския крал [[Анри IV]] – [[Хенриета-Мария Бурбон-Френска|Хенриета]].<ref name="HenriettaMariaBio">{{cite web|url=http://www.british-civil-wars.co.uk/biog/henrietta-maria.htm|title=Queen Henrietta Maria, 1609 – 69|accessdate=20 април 2008|publisher=British-civil-wars.co.uk|архив_дата=2020-04-08|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200408050101/http://www.british-civil-wars.co.uk/biog/henrietta-maria.htm}}</ref><ref name="MarriageParliamentViews">{{cite web|url=http://www.british-civil-wars.co.uk/glossary/parliament-1625-29.htm|title=Queen Henrietta Maria, 1609 – 69|accessdate=20 април 2008|publisher=British-civil-wars.co.uk|архив_дата=2020-04-08|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200408050112/http://www.british-civil-wars.co.uk/glossary/parliament-1625-29.htm}}</ref> Три години по-късно се ражда първото им дете; общо имат 9. == Крал на Англия (1625 – 1649) == Чарлз I се възкачва на трона на 25 години, след болнаво детство. Той се превръща в отличен [[кавалерист]] и действа решително като крал. Лошото водене на държавните дела (традиция от баща му) е основа на конфликта с Парламента, бъдещата [[Английска революция|Гражданска война]] и екзекуцията на Чарлз. === Вътрешна политика === Чарлз наследява непрекъснатите икономически проблеми на баща си. Парламентът отказва да отпусне субсидии на краля, след като той не обръща внимание на оплакванията на благородниците. Огромното и негативно влияние на [[Джордж Вилиърз]], херцог Бъкингам, което не се одобрява от нацията, води до голямо недоволство. Убийството на Бъкингамския херцог през 1628 г. предизвиква задоволство сред висшата аристокрация. В периода от 1625 до 1629 г. Парламентът на три пъти е свикван и разпускан, но след това не е свикван 11 години и кралят управлява самостоятелно. Чарлз финансира управлението си чрез продажба на търговски монополи и такса, която монархическата власт изисква от морските градове, за това че допускат военни кораби в своите пристанища. Сватбата на Чарлз с католическата френска принцеса [[Хенриета-Мария Бурбон-Френска|Хенриета]] разгневява пуританските благородници, тъй като кралицата налага свои протежета в правителството. Хенриета се интересува повече от личните си интереси, отколкото от тези на страната. === Гражданската война === {{основна|Английска революция}} Проблемите в [[Шотландия]] слагат край на 11-годишното лично управление на Чарлз и открива пътя за [[Английска революция|Гражданска война]]. Чарлз се опитва да наложи ''Общия молитвеник'' на шотландците, които въстават. Войските на Чарлз са слабо подготвени и екипирани поради липса на пари. Това кара Чарлз след 11 години пауза да свика Парламента отново през 1640 година. Още на първото заседание обаче стават ясни непримиримите разногласия между членовете на парламента и Чарлз отново го разпуска. Това заседание остава в историята като „Късия парламент“. Няколко месеца по-късно кралят е принуден отново да свика парламента, но този път парламентът успява да се наложи. Още на първото заседание се вземат важни решения: (1) забранява се на краля да разпуска парламента; (2) кралските министри минават под контрола на парламента; (3) единствено парламентът може да събира данъци. Този парламент продължава да заседава до 1660 година, затова е наречен „Дългия парламент“. Чарлз не приема предложените от парламента решения и конфликтът се изостря. През януари 1642 година кралят се опитва да арестува някои членове на парламента, но не успява. В резултат на конфронтацията избухва [[Английска революция|Английската революция]] (известна също като Английска Гражданска война). Чарлз вдига армията си срещу парламентарните сили през 1642 г. след като се оттегля в [[Нотингам]]. Икономическите и религиозни въпроси разделят двата лагера. Висшата аристокрация се изправя срещу селяните и дребната аристокрация, които подкрепят бързо издигащата се средна класа и търговците, предимно [[пуритани]]. Северните и западните графства са на страната на аристокрацията, докато по-гъсто населените и икономически развити южни и източни графства подпомагат Парламентарните сили. Именно по-големият демографски и финансов ресурс предопределя победата на войските на Парламента. Първата голяма битка е през 1642 г. при Еджхил – и двете страни твърдят че са победили. Две години по-късно се провежда [[Битка при Марстън Мур|битка при Марстън мур]], където кралските сили са разбити от парламентарните. След тази битка [[Оливър Кромуел]] създава т.нар. ''New model army'' (организирана е първата тилова служба, чрез която се повишава боеспособността, по-бързо се снабдяват войските с боеприпаси и се оказва по-бърза помощ на ранените). В резултат от това през 1645 г. кралските сили са окончателно разбити в [[Битка при Нейзби|битката при Нейзби]]. Година по-късно Чарлз се съюзява с шотландците, но те го предават на Парламента. През 1649 г. Чарлз е съден за [[държавна измяна]] и е признат за виновен с подписите на 58 от съдиите (специалният трибунал се е състоял от 135 съдии, от които само 68 са участвали в заседанията). На [[30 януари]] [[1649]] г. с решение на трибунала Чарлз е екзекутиран.<ref>{{cite web|url=http://www.timeanddate.com/calendar/index.html?year=1649&country=1|title=1649 calendar}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.hrp.org.uk/BanquetingHouse/stories/execution.aspx|title=Historic Royal Palaces – Charles I's Execution|accessdate=20 април 2008}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.infoplease.com/ce6/people/A0920730.html|title=Info Please: Charles I's Execution|accessdate=20 април 2008}}</ref> Следването на политиката на неговия баща и влиянието на кралица Хенриета и католическите ѝ приятели разделят Англия и предизвикват [[Английска революция|Гражданска война]]. == Деца == Чарлз и Хенриета имат девет деца: * Чарлз-Джеймс, херцог на [[Корнуол]] (1629) * [[Чарлз II]], крал на Англия (1630 – 1685) * [[Мария-Хенриета Стюарт|Мария-Хенриета, принцеса роял]] (1631 – 1660) * [[Джеймс II (Англия)|Джеймс II]] (1633 – 1701) * [[Елизабет Стюарт (1635-1650)|Елизабет]] (1635 – 1650) * Ан (1637 – 1640) * Катрин (1639) * [[Хенри Стюарт|Хенри]], херцог на [[Глостър]] (1640 – 1660) * [[Хенриета-Анна Стюарт|Хенриета-Анна, херцогиня на Орлен]] (1644 – 1670) == Източници == <references /> {{пост начало}} {{пост|[[крал на Англия]]|[[27 март]] [[1625]]|[[30 януари]] [[1649]]|[[Джеймс I (Англия)|Джеймс I]]|[[Оливър Кромуел]]}} {{пост край}} {{Стюарти}} [[Категория:Монарси на Англия]] [[Категория:Обезглавени хора]] [[Категория:Убити монарси]] [[Категория:Стюарти]] [[Категория:Англикански светци]] [[Категория:Родени в Дънфърмлин]] [[Категория:Починали в Лондон]] [[Категория:Екзекуции в Англия]] [[Категория:Публично екзекутирани хора]] qsfjze338y8b7w7jpxpir7krtalzntf 12877041 12877039 2026-04-11T06:55:11Z Никола Христов 330569 /* Гражданската война */ Поправена пунктуационна грешка 12877041 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = [[крал на Англия]] | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[27 март]] [[1625]] – [[30 януари]] [[1649]] | коронация = [[2 февруари]] [[1626]] | предшественик = [[Джеймс I (Англия)|Джеймс I]] | наследник = [[Чарлз II]] ''[[де юре]]''<br>[[Оливър Кромуел]], ''[[де факто]]'' (като Лорд Протектор на английската [[република]]) | други титли = | религия = | герб = }} }} '''Чарлз I''' ({{lang|en|Charles I of England}}; * [[1600]], † [[1649]]) е [[крал на Англия]] от [[1625]] до [[1649]] година, когато е [[екзекуция|екзекутиран]].<ref name="BBC-history">{{cite web|url=http://www.bbc.co.uk/history/historic_figures/charles_i_king.shtml|title=BBC – History – Charles I (1600 – 1649)|accessdate=20 април 2008}}</ref> == Произход и брак == Чарлз е втори син на [[Джеймс I (Англия)|Джеймс I]] и [[Анна Датска]].<ref name="royalukwebsite">{{cite web|title=Charles I (r.1625 – 49)|publisher=Royal.gov.uk|url=http://www.royal.gov.uk/output/Page76.asp|accessdate=20 април 2008}}</ref><ref>{{cite web|url=http://justus.anglican.org/resources/bio/92.html|title=Memorable Christians|accessdate=20 април 2008}}</ref> След няколко провалени опити за брак, Чарлз се жени за 15-годишната дъщеря на френския крал [[Анри IV]] – [[Хенриета-Мария Бурбон-Френска|Хенриета]].<ref name="HenriettaMariaBio">{{cite web|url=http://www.british-civil-wars.co.uk/biog/henrietta-maria.htm|title=Queen Henrietta Maria, 1609 – 69|accessdate=20 април 2008|publisher=British-civil-wars.co.uk|архив_дата=2020-04-08|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200408050101/http://www.british-civil-wars.co.uk/biog/henrietta-maria.htm}}</ref><ref name="MarriageParliamentViews">{{cite web|url=http://www.british-civil-wars.co.uk/glossary/parliament-1625-29.htm|title=Queen Henrietta Maria, 1609 – 69|accessdate=20 април 2008|publisher=British-civil-wars.co.uk|архив_дата=2020-04-08|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200408050112/http://www.british-civil-wars.co.uk/glossary/parliament-1625-29.htm}}</ref> Три години по-късно се ражда първото им дете; общо имат 9. == Крал на Англия (1625 – 1649) == Чарлз I се възкачва на трона на 25 години, след болнаво детство. Той се превръща в отличен [[кавалерист]] и действа решително като крал. Лошото водене на държавните дела (традиция от баща му) е основа на конфликта с Парламента, бъдещата [[Английска революция|Гражданска война]] и екзекуцията на Чарлз. === Вътрешна политика === Чарлз наследява непрекъснатите икономически проблеми на баща си. Парламентът отказва да отпусне субсидии на краля, след като той не обръща внимание на оплакванията на благородниците. Огромното и негативно влияние на [[Джордж Вилиърз]], херцог Бъкингам, което не се одобрява от нацията, води до голямо недоволство. Убийството на Бъкингамския херцог през 1628 г. предизвиква задоволство сред висшата аристокрация. В периода от 1625 до 1629 г. Парламентът на три пъти е свикван и разпускан, но след това не е свикван 11 години и кралят управлява самостоятелно. Чарлз финансира управлението си чрез продажба на търговски монополи и такса, която монархическата власт изисква от морските градове, за това че допускат военни кораби в своите пристанища. Сватбата на Чарлз с католическата френска принцеса [[Хенриета-Мария Бурбон-Френска|Хенриета]] разгневява пуританските благородници, тъй като кралицата налага свои протежета в правителството. Хенриета се интересува повече от личните си интереси, отколкото от тези на страната. === Гражданската война === {{основна|Английска революция}} Проблемите в [[Шотландия]] слагат край на 11-годишното лично управление на Чарлз и открива пътя за [[Английска революция|Гражданска война]]. Чарлз се опитва да наложи ''Общия молитвеник'' на шотландците, които въстават. Войските на Чарлз са слабо подготвени и екипирани поради липса на пари. Това кара Чарлз след 11 години пауза да свика Парламента отново през 1640 година. Още на първото заседание обаче стават ясни непримиримите разногласия между членовете на парламента и Чарлз отново го разпуска. Това заседание остава в историята като „Късия парламент“. Няколко месеца по-късно кралят е принуден отново да свика парламента, но този път парламентът успява да се наложи. Още на първото заседание се вземат важни решения: (1) забранява се на краля да разпуска парламента; (2) кралските министри минават под контрола на парламента; (3) единствено парламентът може да събира данъци. Този парламент продължава да заседава до 1660 година, затова е наречен „Дългия парламент“. Чарлз не приема предложените от парламента решения и конфликтът се изостря. През януари 1642 година кралят се опитва да арестува някои членове на парламента, но не успява. В резултат на конфронтацията избухва [[Английска революция|Английската революция]] (известна също като Английска Гражданска война). Чарлз вдига армията си срещу парламентарните сили през 1642 г. след като се оттегля в [[Нотингам]]. Икономическите и религиозни въпроси разделят двата лагера. Висшата аристокрация се изправя срещу селяните и дребната аристокрация, които подкрепят бързо издигащата се средна класа и търговците, предимно [[пуритани]]. Северните и западните графства са на страната на аристокрацията, докато по-гъсто населените и икономически развити южни и източни графства подпомагат Парламентарните сили. Именно по-големият демографски и финансов ресурс предопределя победата на войските на Парламента. Първата голяма битка е през 1642 г. при Еджхил – и двете страни твърдят, че са победили. Две години по-късно се провежда [[Битка при Марстън Мур|битка при Марстън мур]], където кралските сили са разбити от парламентарните. След тази битка [[Оливър Кромуел]] създава т.нар. ''New model army'' (организирана е първата тилова служба, чрез която се повишава боеспособността, по-бързо се снабдяват войските с боеприпаси и се оказва по-бърза помощ на ранените). В резултат от това през 1645 г. кралските сили са окончателно разбити в [[Битка при Нейзби|битката при Нейзби]]. Година по-късно Чарлз се съюзява с шотландците, но те го предават на Парламента. През 1649 г. Чарлз е съден за [[държавна измяна]] и е признат за виновен с подписите на 58 от съдиите (специалният трибунал се е състоял от 135 съдии, от които само 68 са участвали в заседанията). На [[30 януари]] [[1649]] г. с решение на трибунала Чарлз е екзекутиран.<ref>{{cite web|url=http://www.timeanddate.com/calendar/index.html?year=1649&country=1|title=1649 calendar}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.hrp.org.uk/BanquetingHouse/stories/execution.aspx|title=Historic Royal Palaces – Charles I's Execution|accessdate=20 април 2008}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.infoplease.com/ce6/people/A0920730.html|title=Info Please: Charles I's Execution|accessdate=20 април 2008}}</ref> Следването на политиката на неговия баща и влиянието на кралица Хенриета и католическите ѝ приятели разделят Англия и предизвикват [[Английска революция|Гражданска война]]. == Деца == Чарлз и Хенриета имат девет деца: * Чарлз-Джеймс, херцог на [[Корнуол]] (1629) * [[Чарлз II]], крал на Англия (1630 – 1685) * [[Мария-Хенриета Стюарт|Мария-Хенриета, принцеса роял]] (1631 – 1660) * [[Джеймс II (Англия)|Джеймс II]] (1633 – 1701) * [[Елизабет Стюарт (1635-1650)|Елизабет]] (1635 – 1650) * Ан (1637 – 1640) * Катрин (1639) * [[Хенри Стюарт|Хенри]], херцог на [[Глостър]] (1640 – 1660) * [[Хенриета-Анна Стюарт|Хенриета-Анна, херцогиня на Орлен]] (1644 – 1670) == Източници == <references /> {{пост начало}} {{пост|[[крал на Англия]]|[[27 март]] [[1625]]|[[30 януари]] [[1649]]|[[Джеймс I (Англия)|Джеймс I]]|[[Оливър Кромуел]]}} {{пост край}} {{Стюарти}} [[Категория:Монарси на Англия]] [[Категория:Обезглавени хора]] [[Категория:Убити монарси]] [[Категория:Стюарти]] [[Категория:Англикански светци]] [[Категория:Родени в Дънфърмлин]] [[Категория:Починали в Лондон]] [[Категория:Екзекуции в Англия]] [[Категория:Публично екзекутирани хора]] gw0l2u3bx6j5i66d7yy54jdtbkiduq2 0 102983 12876715 12874860 2026-04-10T15:07:41Z Rumensz 125859 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда за най-добра чуждестранна книга]] → [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] 12876715 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = John Hoyer Updike | категория = филолог | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Рединг (Пенсилвания)]], [[САЩ]] | починал-място = [[Данвърс]], [[Масачузетс]], САЩ | вложки = {{Личност/Писател | категория = филолог | псевдоним = | период = 1959 – 2009 | жанрове = разказ, роман, есе, рецензия, стихотворение | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = „Заеко, бягай“ (1960)<br>„[[Кентавърът]]“ (1963)<br>„[[Вещиците от Истуик]]“ (1984) | награди = [[Пулицър]] (1982, 1991) | повлиян = | повлиял = }} | брак = Мери Пенингтън<br>Марта Ръгълс Бернард | деца = Елизабет (р. 1955)<br>Дейвид (р. 1957)<br>Майкъл (р. 1959)<br>Миранда (р. 1960) }} '''Джон Хоуйър Ъпдайк''' ({{lang|en|John Hoyer Updike}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[писател]], [[поет]] и [[критик]]. == Биография == [[Файл:JOHN UPDIKE CHILDHOOD HOME, SHILLINGTON, BERKS COUNTY.jpg|мини|ляво|Родният дом на Ъпдайк в Шилингтън]] Роден е на [[18 март]] [[1932]] година в [[Шилингтън]], квартал на град [[Рединг (Пенсилвания)|Рединг]] в [[Пенсилвания]], като единственото дете в семейството на гимназиален учител.<ref>{{cite web|title= John Updike Biography and Interview |website=www.achievement.org|publisher=American Academy of Achievement|url= https://achievement.org/achiever/john-updike/#interview}}</ref> В родния си град живее и учи до навършване на 13 години. По-късно следва в [[Харвардски университет|Харвардския колеж]] и го завършва със „summa cum laude“ през 1954 г.<ref name="boswell">Boswell, Marshall. [http://www.litencyc.com/php/speople.php?rec=true&UID=4502 ''John Updike''], ''The Literary Encyclopedia'', March 18, 2004</ref> Като първокурсник в Харвард дели обща стая в общежитието с Кристофър Лаш.<ref>Lasch, Christopher. ''Plain Style: A Guide to Written English.'' University of Pennsylvania Press, 2002, p. 6.</ref> След Харвард постъпва в школата за живопис и изящни изкуства „Ръскин“ – в [[Оксфорд]] ([[Англия]]). Тогава е амбициран да стане карикатурист.<ref>{{Citation | first = Jeet | last = Heer | url = https://www.theguardian.com/books/2004/mar/20/fiction.johnupdike | title = John Updike's animated ambitions | newspaper = The Guardian | date = March 20, 2004}}.</ref> От 1955 до 1957 г. работи в списание „[[Ню Йоркър]]“, като сътрудничи с къси разкази, хумористични есета, стихове и поеми. Ранното му творчество отразява и влиянието на [[Джеръм Дейвид Селинджър]] („A&P“); [[Джон Чийвър]] („Сняг в Гринич Вилидж“); и модернистите [[Марсел Пруст]], Хенри Грийн, [[Джеймс Джойс]] и [[Владимир Набоков]].<ref name="boswell" /> През това време Ъпдайк претърпява дълбока духовна криза. Страдайки от загубата на религиозната си вяра, той започва да чете [[Сьорен Киркегор]] и теолога [[Карл Барт]]. И двамата дълбоко повлияват на собствените му религиозни вярвания, които от своя страна фигурират на видно място в художествената му проза.<ref name="boswell" /> Ъпдайк остава вярващ християнин до края на живота си.<ref>{{Citation | url = https://www.pbs.org/wnet/religionandethics/week812/exclusive.html | newspaper = Religion and Ethics News Weekly | title = John Updike | date = November 19, 2004 | publisher = PBS | number = 812 | access-date = 2020-12-07 | archive-date = 2013-03-10 | archive-url = https://web.archive.org/web/20130310145228/http://www.pbs.org/wnet/religionandethics/week812/exclusive.html }}.</ref> През 1959 г. излиза романът му „Панаир в приюта за бедни“, отличен с наградата на фондацията „Ричард и Хинда Розентал“, присъдена му от Националния институт за изкуство и литература на Съединените щати. Широка популярност му донасят романите „Заеко, бягай“, „[[Кентавърът]]“ и „[[Вещиците от Истуик]]“. Публикувал е 22 романа и още дузина сборници с [[разказ]]и, освен това и поезия, [[литературна критика]] и детски книги. В произведенията му се разглеждат [[секс]]ът, [[вяра]]та и [[смърт]]та, и тяхната взаимовръзка. [[Файл:Updike, Mailer, Doctorow at the PEN Congress.jpg|мини|260п|Джон Ъпдайк, [[Норман Мейлър]] и [[Едгар Лорънс Доктороу]] на конгрес на американския ПЕН център през 1986 г.]] [[Файл:President George W. Bush and Mrs. Laura Bush with National Humanities Medal Recipient John Updike.jpg|мини|260п|Президентът Джордж Буш, съпругата му Лора и Джон Ъпдайк в Белия дом, 2003 г.]] Почетен доктор на Харвардския университет (1992). Умира на [[27 януари]] [[2009]] г. в [[болница]] в [[Данвърс]] от рак на белите дробове.<ref name="SSDI">Ancestry.com. Social Security Death Index [database on-line]. Provo, UT, USA: Ancestry.com Operations Inc, 2010. Original data: Social Security Administration. Social Security Death Index. Social Security Administration.</ref><ref name="death">{{cite news|url=http://news.bbc.co.uk/1/hi/world/americas/7854554.stm|title=US novelist Updike dies of cancer|work=BBC News|date=January 27, 2009|accessdate=January 28, 2009}}</ref> == Библиография == * {{cite book |title= Заеко, бягай|year= 2003 |publisher= Анимар |isbn= 9549133257 }} * {{cite book |title= Заека богат|year= 2004 |publisher= Анимар |isbn= 9549323161 }} * {{cite book |title= Заека се завръща|year= 2004 |publisher= Анимар |isbn= 9549323153 }} * {{cite book |title= Заека се укроти|year= 2005 |publisher= Анимар |isbn= 9549323277 }} * {{cite book |title= Версията на Роджър|year= 1995 |publisher= Абагар |isbn= 954-427-188-0 }} * {{cite book |title= Поглед назад|year= 2001 |publisher= Прозорец |isbn= 954-733-241-1 }} * {{cite book |title= Гертруда и Клавдий|year= 2002 |publisher= Прозорец |isbn= 9547332902}} * {{cite book |title= Любовникът ти току-що се обади |year= 2002 |publisher= Силви-Арт }} * {{cite book |title= Ожени се за мен |year= 2003 |publisher= Прозорец |isbn= 9547332384}} * {{cite book |title= Сред лилии красиви|year= 2004 |publisher= Прозорец |isbn= 9547333593}} * {{cite book |title= Спирки|year= 2006 |publisher= Анимар |isbn= 9549323290 }} * {{cite book |title= Към края на времето|year= 2006 |publisher= Сиела |isbn= 9548517298 }} * {{cite book |title= Терорист |year= 2007 |publisher= Бард |isbn= 9789545858017 }} * {{cite book |title= Вещиците от Ийстуик|year= 1998 |publisher= ИК Силви-Арт }} * {{cite book |title= Кентавърът |year= 1981 |publisher= Народна култура }} * {{cite book |title= С. – най-смешният американски роман от края на XX век |year= 1994 |publisher= Хемус }} * {{cite book |title= Бразилия |year= 1994 |publisher= Хемус |isbn= 954428091X}} * {{cite book |title= Задачи /сборник разкази/|year= 1985 |publisher= Народна култура}} == За него == * William R. Macnaughton (ed.), ''Critical Essays on John Updike'', Boston, G.K. Hall, 1982 * Robert Detweiler, ''John Updike'', New York, Twayne, 1984 * Jeff H. Campbell, ''Updike's Novels: Thorns Spell a Word'', Wichita Falls, Midwestern State University Press, 1987 * Judie Newman, ''John Updike'', Basingstoke, Macmillan Education, 1988 * Robert M. Luscher, ''John Updike: a Study of the Short Fiction'', New York, Twayne, 1993 * James A. Schiff, ''John Updike Revisited'', New York, Twayne Publications, 1998 * William H. Pritchard, ''Updike: America's Man of Letters'', South Royalton, Steerforth Press, 2000 * Jack De Bellis, ''The John Updike Encyclopedia'', Westport, Greenwood Publishing Group, 2000 * Marshall Boswell, ''John Updike's Rabbit Tetralogy: Mastered Irony in Motion'', Columbia, University of Missouri Press, 2001 * ''The Cambridge companion to John Updike'', Cambridge, Cambridge University Press, 2006 == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Джон+Ъпдайк&type=AllFields От и за Джон Ъпдайк в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България] * {{икона|en}} Petri Liukkonen, [https://archive.ph/20150108133023/http://www.kirjasto.sci.fi/updike.htm Подробна биобиблиография на Джон Ъпдайк], Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано * {{Моята библиотека автор|john-updike|Джон Ъпдайк}} * {{икона|en}} {{imdb name|0881433|Джон Ъпдайк}} * {{икона|en}} [https://blogs.iwu.edu/johnupdikesociety/ The John Updike Society] * Кристофър Леман-Хаупт, [https://www.librev.com/index.php/arts/literature/454-2009-06-15-15-11-06 „Джон Ъпдайк, незабравимият“], Либерален преглед, 28 януари 2009 (ориг. в Ню Йорк Таймс) * [[Йордан Ефтимов]], [https://www.capital.bg/light/istorii/2009/02/04/668808_tuk_leji_zaekut/ „Тук лежи Заекът“], в-к Капитал, 4 февруари 2009 {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Ъпдайк, Джон}} [[Категория:Американски романисти]] [[Категория:Американски автори на разкази]] [[Категория:Американски есеисти]] [[Категория:Американски поети]] [[Категория:Американски литературни критици]] [[Категория:Американски детски писатели]] [[Категория:Почетни доктори в САЩ]] [[Категория:Носители на награда „Пулицър“]] [[Категория:Носители на награда „ПЕН/Фокнър“]] [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] [[Категория:Възпитаници на Харвардския университет]] [[Категория:Родени в Рединг (Пенсилвания)]] [[Категория:Починали в Масачузетс]] [[Категория:Починали от рак]] q6tke5a4mdhip9dsej0qgs2vqce2x4b 0 103745 12876761 12865710 2026-04-10T16:00:33Z Мико 4542 /* Личности */ 12876761 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Чеган | име-местно = Άγιος Αθανάσιος | вид = село | изглед = Chegan-izgled.jpg | изглед-описание = Изглед към Стари Чеган | област = Централна Македония | карта3 = Воденско | дем = Воден | географска-област = [[Малка Нидже]] | височина = 1220 }} '''Чѐган''' или понякога '''Чѐганово''' ({{lang|el|Άγιος Αθανάσιος}}, ''Агиос Атанасиос'', до 1926 година ''Τσέγανη'', ''Цегани''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://pandektis.ekt.gr/pandektis/handle/10442/170492 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в Република [[Гърция]], в дем [[Воден (дем)|Воден]] (Едеса), област [[Централна Македония]]. == География == Селото е разположено на 30&nbsp;km западно от [[Воден]] (Едеса) и на около 50&nbsp;km източно от [[Лерин]] (Флорина). Селото е изградено на плато, на височина 1220 m в планината [[Малка Нидже]], сред борови гори под връх Пиперица (Πιπερίτσα, 1998 m). Землището на селото е 60&nbsp;km², от които 9 са под Островското езеро.<ref name="Симовски 59">{{Симовски|1|59}}</ref> == История == === В Османската империя === Във втората половина на XV век селото е [[дервентджии|дервентджийско]].<ref>{{cite journal | last = Соколоски | first = Методија | authorlink = | coauthors = | year = 1978 | month = | title = Лерин и Леринско во XV и XVI век | journal = Годишен зборник на Филозофскиот факултет | publisher = Философски Факултет на Универзитетот | location = Скопје | volume = | issue = 30 | pages = 227 | doi = | id = {{ISSN|0350-1892}} | url = http://periodica.fzf.ukim.edu.mk/godzb/GZ30(1978)/GZ30.14.%20%D0%A1%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B8,%20%D0%9C.%20-%20%D0%9B%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BD%20%D0%B8%20%D0%9B%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE%20%D0%B2%D0%BE%20XV%20%D0%B8%20XVI%20%D0%B2%D0%B5%D0%BA.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = mk }}</ref> Църквата„[[Възнесение Господне (Чеган)|Възнесение Господне]]“ в Чеган датира от 1700 година.<ref>[http://www.dimosvegoritidos.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=16&Itemid=32 Δήμος Βεγορίτιδας. Ιστορικά & Θρησκευτικά Μνημεία]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> В 1848 година руският славист [[Виктор Григорович]] описва в „[[Очерк путешествия по Европейской Турции]]“ ''Чегано'' като българско село.<ref>{{Григорович|92}}</ref> [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Цеган'' (Tségan), Мъгленска епархия, живеят 540 гърци.<ref>{{Синве|52}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Чеганче'' (Tchegantche) е посочено като село със 124 домакинства с 547 жители [[българи]].<ref>{{Етнография|158 – 159}}</ref> Според [[Търпо Поповски]]: {{Цитат|...както сираците мечтаят да се явят пред тях някой ден живи родителите им, така и чеганци с отворени очи очакват „попче“ и „даскалче“ да им говори на роден български език.<ref>{{Кръстникът|94}}</ref>}} Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година в ''Чеган'' живеят 750 [[българи]].<ref>{{МЕС|149|2_04}}</ref> След [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]], през юни 1904 година цялото село минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>{{Лельова-Екзархия|103}}</ref><ref>{{Силянов|2|126}}</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Чеган има 1200 българи екзархисти.<ref>{{Бранков|190-191}}</ref> В 1902 година [[Христо Силянов]] пише за Чеган: {{цитат|От [[Жерви|Жерве]] се отправихме за Чеган, усамотено стоковъдно село, живописно разположено върху един висок склон на [[Нидже]]. Пътят не е дълъг, но главоломно стръмен и изнурителен. Посвиквал вече на трудни походи, аз не се озадачих от предупреждението на другарите, че отиваме в най-високото село на нашия район. Но те имаха право. Запомних добре Чеган със задъхванията си по стръмнината, с първобитността на жителите му, с гъстото кисело мляко, което ни донесоха, и с оная особена тежка миризма на овчи кожи и добитък, с която са пропити и хората, и всичките им вещи.<ref>Силянов, Христо. Писма и изповеди на един четник, Македонски научен институт, София, 1927.</ref>}} През 1908 година в селото се открива българско училище. Според просветния деятел от това време [[Георги Трайчев]] училището е било първоначално – с четири отделения и една забавачница.<ref>Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, София 1992, т. II, стр. 95, 258.</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 7 души от Чеган са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|887}}</ref> === В Гърция === [[Файл:Chegan-stara-kashta.jpg|мини|250п|Къща в Чеган]] През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. При акция за събиране на оръжие гръцки части, начело с патриаршисткия свещеник, пребиват шестима българи от Чеган.<ref>{{Генов|183}}</ref> През [[Първа световна война|Първата световна война]] в района на Чеган през август 1916 г. се развива голямото [[Чеганска операция|Чеганско сражение]] между български и съглашенски части. Селото е за кратко освободено от българската армия. [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Чеган'' има 180 къщи славяни християни.<ref>{{Милоевич|22}}</ref> В 1926 селото е прекръстено на Агиос Атанасиос,<ref>{{Citation |title=Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971 |url=http://www.freewebs.com/onoma/met.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm }}</ref> но името Цегани се употребява и днес.<ref>[http://www.edessacity.gr/tourism/pella/villages/village-ag.athanasios-1_el.htm Αγιος Αθανάσιος (Τσέγανη)]</ref> Чеган пострадва значително по време на [[Гражданска война в Гърция|Гръцката гражданска война]] – много от жителите му загиват и много се изселват в социалистическите страни. Селото е изоставено и жителите му се пренасят малко по-ниско в склона на планината и се оформя ново село [[Нов Чеган]] (Неос Агиос Атанасиос). След нормализирането на ситуацията в страна част от жителите на Чеган се връщат.<ref name="Симовски 60"/> Старото село днес е туристическа атракция и в началото на XXI век в него са построени десетки нови къщи в традиционен стил с камъни и съвременни керемидени покриви като с това е загубило предишния си автентичен вид. Селото произвежда предимно орехи, кестени, череши, както и пшеница и царевица.<ref name="Симовски 60">{{Симовски|1|60}}</ref> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Чеган на 6 август 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Русан<ref name="ЮНА 50">{{ЮНА 50}}</ref>|| Ρουσάν|| Ксантотопос|| Ξανθότοπος<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен 150а 1969|1072}}</ref>||местност на западния бряг на [[Островско езеро|Островското езеро]] на Ю от [[Бегна]]<ref name="ЮНА 50"/> |- || Бегна<ref name="Ген">{{Генщаб}}</ref> || Μπέγνα|| Перасма|| Πέρασμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||възвишение на ЮЗ от бившето село [[Бегна]]<ref name="Ген"/> |- || Койфер Блак<ref name="Ген"/>|| Κοϊφέρ Μπλάκ|| Плая|| Πλαγιά<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||връх на Ю от Чеган и на СЗ от [[Бегна]] (955,1 m)<ref name="Ген"/> |- || Демир дол<ref name="ЮНА 50"/>|| Ντεμίρ Ντοΰ|| Криорема|| Κρυόρεμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||река на Ю от Чеган, вливаща се в [[Островско езеро|Островското езеро]] при [[Бегна]]<ref name="Ген"/> |- || Позерно<ref name="Ген"/>|| Ποζέρνο|| Термиес|| Θερμιές<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||местност на Ю от Чеган<ref name="Ген"/> |- || Кале<ref name="ЮНА 50"/> || Καλέ|| Порос|| Πόρος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||възвишение на ЮЗ бряг на [[Островско езеро|Островското езеро]]<ref name="ЮНА 50"/> |- || Сливя<ref name="Ген"/>|| Σλίβια|| Дамаскиниес|| Δαμασκηνιές<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||местност на ЮЗ от Чеган<ref name="Ген"/> |- || Среднио рид<ref name="Ген"/>|| Στρέτνιοριτ|| Месеа Корифи|| Μεσαία Κορυφή<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||връх на Ю от Чеган и на С от [[Бегна]] (770 m)<ref name="Ген"/> |- || Гарцки нивя<ref name="Ген"/> или Крески ниви<ref name="ЮНА 50"/> || Γκαρτσκινίβια|| Хорафиес|| Χωραφιές<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||местност на Ю от Чеган<ref name="Ген"/> |- || Лятиф Аргач<ref name="Ген"/> или Лянос Аргач<ref name="ЮНА 50"/> || Λιάντιφ Άργάτσι|| Лулудотопос|| Λουλουδότοπος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||местност на З от Чеган<ref name="Ген"/> |- || Пещера<ref name="Ген"/>|| Πιστέρα|| Спилия|| Σπηλιά<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||връх на ЮИ от Чеган<ref name="Ген"/> |- || Долна бука<ref name="Ген"/>|| Ντόλνα Μπούκα|| Като Оксия|| Κάτω Όξυά<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||връх на И от Чеган (1205,4 m)<ref name="Ген"/> |- || Ореите<ref name="Ген"/>|| Όρέϊτε|| Каридиес|| Καρυδιές<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||местност на И от Чеган<ref name="Ген"/> |- || Клувка<ref name="Ген"/>|| Κλούφκα|| Куфорема|| Κουφόρεμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||река на С от Чеган<ref name="Ген"/> |- || Лочик Аргач<ref name="Ген"/>|| Λότσικ Άργάτς|| Лулудия|| Λουλούδια<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||местност на С от Чеган<ref name="Ген"/> |} {{Преброяване Гърция|1043<ref name="Симовски 60"/>|948<ref name="Симовски 60"/>|1024<ref name="Симовски 60"/>|1395<ref name="Симовски 60"/>|722<ref name="Симовски 60"/>|997<ref name="Симовски 60"/>|703<ref name="Симовски 60"/>|483<ref name="Симовски 60"/>|94<ref name="Симовски 60"/>|184|67|41}} == Личности == [[Файл:Chegan ot Kajmakchalan.jpg|мини|250п|Изглед към Стар (горе вдясно) и Нов Чеган (долу вляво) от [[Каймакчалан]]]] [[Файл:Погребение на Христо Стоянов от Чеган, 1932.jpg|мини|250п|Погребение на Христо Стоянов от Чеган, убит в 1932 година в Кърджали от михайловисти]] ; Родени в Чеган * {{флагче|България}} Атанас Н. Лазов (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 дебърска дружина<ref>{{МОО|405. Може би идентичен с Атанас Поплазов}}</ref> * {{флагче|България}} [[Атанас Поплазаров]] (1867 – ?), войвода на ВМОРО, македоно-одрински опълченец * {{флагче|България}} Атанас Попов, български революционер от ВМОРО, войвода на селската чета от Чеган през Илинденско-Преображенското въстание<ref>{{Николов|135}}</ref> * {{флагче|България}} Гацо Нушев (Кушев, 1884 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 1 дебърска дружина<ref>{{МОО|520}}</ref> * {{флагче|България}} Геле Чегански, македоно-одрински опълченец, [[Сборна партизанска рота на МОО]]<ref>{{МОО|796}}</ref> * {{флагче|България}} [[Георги Гулев]], деец на българското македоно-одринско национално освободително движение<ref name="Опис 71">{{Опис 2|71}}</ref> * {{флагче|Гърция}} {{флагче|Югославия}} Георги Димулков (? – 2014, Скопие), югославски и гръцки партизанин * {{флагче|България}} Георги Н. Ташков (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 6 охридска дружина<ref>{{МОО|698}}</ref> * {{флагче|България}} [[Иван Бързов]] (1880 – след 1950), български революционер * {{флагче|България}} Иван Динев – Капитана, деец на ВМРО * {{флагче|Гърция}} Мара Капитанчова (? – 1944), гръцка комунистка, осъдена от съд в Солун на смърт и разстреляна<ref>{{Kolupacev|145 – 147}}</ref> * {{флагче|България}} Мите Чичеков, деец на ВМОРО, убит от младотурците<ref name="Пърличев 127">{{Пърличев 6|127}}</ref> * {{флагче|България}} [[Мице Чегански]] (Димитър Христов, 1881 – 1970), войвода на ВМОРО и ВМРО * {{флагче|България}} [[Ташо Тойтов]] (1895 – ?), деец на ВМРО <ref>{{cite book |title= Комити от Македония. Сборник част 1|last= Радовски |first=Александър |year= 2022 |publisher= Фабер |location= Велико Търново|pages= 225 | isbn = 978-619-00-1431-7 }}</ref> * {{флагче|Гърция}} {{флагче|Югославия}} Пандил Кекев (1905 – 1994, Скопие), гръцки партизанин * {{флагче|България}} Пецо Стоянов (? – 1903), български революционер, загинал в Баница * {{флагче|Република Македония}} [[Ристо Шанев (Чеган)|Ристо Шанев]] (1943 – 2009), поет от Република Македония * {{флагче|България}} Ташо Лаков, български революционер от ВМОРО * {{флагче|България}} Христо Василев Колчев, деец на ВМОРО, войвода на четата от родното си село, по-късно нелегален четник при [[Тане Стойчев]], загинал заедно с войводата на 28 юни 1907 година край Чеганските колиби<ref>{{Николов|80}}</ref> * {{флагче|България}} Христо Пандели Колчев (Колчиф, 1926 – ?), ятак на ЕЛАС (1944 – 1945), войник на ДАГ (1947 – 1949), през 1949 година заминава за България на лечение, установява се във Варна<ref name="ГУАМС 223">{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |year=2003 |publisher= Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=223 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=2 септември 2015}}</ref> * {{флагче|България}} Христо Стоянов (? – 1932), български революционер, четник в четата на войводата [[Мице Чегански]], убит в Кърджали от михайловисти * {{флагче|България}} Яне Георгиев (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 дебърска дружина<ref name="moo.173">{{МОО|173}}</ref> * {{флагче|България}} Яне Георгиев (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, инженерно-техническа част, носител на орден „[[За храброст]]“ IV степен<ref name="moo.173"/> ; Починали в Чеган * {{флагче|България}} [[Кирил Коларов]] (1885 – 1916), български журналист * {{флагче|България}} [[Тане Стойчев]] (1874 – 1907), български революционер ; Свързани с Чеган * {{флагче|България}} [[Велко Велков (революционер)|Велко Велков – Скочивирчето]] (1877 – 1906), български революционер от ВМОРО, по произход от Чеган == Литература == * [[Божидар Видоески|Видоески, Божидар]]. Фонолошкиот систем на говорот на селото Чеган (Воденско). Македонски јазик, 1978, №29, 61-73. * Дошкинов, П. Чеганска операция, т.1, т.2, София, 1940. == Външни препратки == * {{икона|el}} [http://www.edessacity.gr/tourism/pella/villages/village-ag.athanasios-1_el.htm Страница за Чеган] == Бележки == <references/> {{Дем Воден}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в дем Воден]] [[Категория:Българска общност в Гърция]] j0w5beekwisrcsmqd8fb216tntdrsx0 0 108427 12876667 12874875 2026-04-10T15:05:21Z Rumensz 125859 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда за най-добра чуждестранна книга]] → [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] 12876667 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Heinrich Böll | категория = писател | портрет = Bundesarchiv B 145 Bild-F062164-0004, Bonn, Heinrich Böll.jpg | портрет-описание = Хайнрих Бьол в Бон през 1981 г. | починал-място = [[Кройцау-Лангенбройх]], Германия | националност = {{DEU}} | работил = [[писател]], [[поет]], [[сценарист]], [[преводач]] | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | псевдоним = | период = | жанрове = разказ, роман, есе, радиопиеса | теми = | направление = | течение = [[Литература на развалините]] | дебют = | известни творби = „Билярд в девет и половина“ (1959)<br>„Възгледите на един клоун“ (1963)<br>„Групов портрет с дама“ (1971)<br>„[[Изгубената чест на Катарина Блум]]“ (1974) | награди = „[[Георг Бюхнер (награда)|Георг Бюхнер]]“ (1967)<br>[[Файл:Nobel prize medal.svg‎|Нобелова награда|25px]] [[Нобелова награда|Нобелова (1972)]] | повлиян = | повлиял = }} | брак = Анемари Бьол | деца = Рене Бьол<br>Раймунд Бьол }} '''Хайнрих Бьол''' ({{lang|de|Heinrich Böll}}) е един от най-изтъкнатите германски писатели след [[Втора световна война|Втората световна война]]. Лауреат е на [[Нобелова награда за литература]] за [[1972]] г. == Биография == [[Файл:De schrijver staat de pers te woord, rechts naast hem Heinrich Böll, Bestanddeelnr 927-0022.jpg|мини|260п|ляво|[[Александър Солженицин]] заедно с Бьол пред дома му, 14 февруари 1974]] Хайнрих Бьол е роден на [[21 декември]] [[1917]] г. в [[Кьолн]] в либерално католическо семейство на мебелист. През [[1930-те|30-те години]] успешно устоява да не бъде включен в [[Хитлерова младеж|Хитлеровата младеж]]. Става чирак в една книжарница, а после учи немска литература и класическа филология в Кьолнския университет. Призован е във [[Вермахт]]а и шест години участва във [[Втората световна война]]. Воюва във [[Франция]], [[Румъния]], [[Унгария]] и [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]]; раняван е четири пъти, преди да бъде пленен от американци през април [[1945]] г. и изпратен в лагер за военнопленници. След измръзване Бьол изгубва всичките пръсти на краката си и цял живот му се налага да ходи по болници. Същата година се завръща в разрушения си роден град и продължава следването си по [[германистика]]. През [[1947]] г. започва да пише и да публикува кратки разкази, които го изявяват като проницателен психолог и сатирик, майстор на малката форма. Представител е на движението [[Литература на развалините]]. [[Файл:Grab-hboell.jpg|мини|230px|Гробът на Хайнрих Бьол в Мертен]] След войната писателят често пътува като представител на новата, след-нацистка Германия. Когато [[Александър Солженицин]] е изгонен от [[Съветския съюз]] (1974), първото убежище, което получава е в дома на Бьол. == Творби == === Проза === Първият роман на Бьол, ''„Влакът пристигна навреме“'', е публикуван през [[1949]] г. Следват много други романи, разкази, радио-пиеси и сборници с есета. Световно признание си спечелва с романите ''„Дом без стопани“'' ([[1954]]), ''„Билярд в девет и половина“'' ([[1959]]), ''„[[Възгледите на един клоун]]“'' ([[1963]]), ''„Групов портрет с дама“'' ([[1971]]), ''„[[Изгубената чест на Катарина Блум]]“'' ([[1974]]) и ''„Грижовна обсада“'' ([[1979]]). Последният му роман, литературен паметник на град [[Бон (Германия)|Бон]], тогавашна столица на [[Германия|ФРГ]], е ''„Жени пред речен пейзаж“'' ([[1985]]). Белетристичното творчество на Бьол е дълбоко свързано с родния му град Кьолн, с почти задължителния за гражданите [[римокатолицизъм]] и с доста грубоватото им чувство за хумор. В следвоенните години Бьол е ангажиран със спомени от войната и въздействието ѝ – материално и психологическо – върху живота на обикновените хора. Те са истинските герои в неговите романи и разкази. Отрицателните му герои са фигури, облечени във власт – правителството, крупния бизнес и Църквата, които той бичува с хумор и горчивина, за техния конформизъм, малодушие, егоизъм и злоупотреби. Стилът на Бьол се отличава с простота на изказа и силно въздействие. Характерно за Бьол е вглеждането в характерите на своите герои, в ситуациите и предметния свят, който осъществява сюжетната завръзка в разказа. Хайнрих Бьол е превеждан на повече от 30 езика и е един от най-четените немски автори. === Поезия === В годината на Нобеловата награда за литература ([[1972]]) Хайнрих Бьол публикува и книга с поезия. В нея с дълбоко проникновение обрисува картината на обществения живот във [[Германия|Федерална република Германия]]. Тази картина е мрачна, угнетяваща, но в нея има и упование. И като поет Бьол проявява мъжеството да бъде безпощадно критичен към всички прояви на бездуховност и насилие над човека и все пак да търси и намира пролуки за светлината, за вярата, надеждата и любовта. Той е убеден в способността на поезията, на литературата и изкуството да променят света – да го изпълват с повече човечност и мъдрост. Посмъртно са публикувани още две негови стихосбирки – ''„Идем отдалеч“'' ([[1986]]) и ''„Ангелът – когато го търсиш“'' ([[1987]]). == Библиография == === Проза === * ''Die Botschaft'', 1947 * ''Der Mann mit den Messern'', 1948 * ''Der Zug war pünktlich'', 1949 ** ''Влакът пристигна навреме'' * ''An der Brücke'', 1949 * ''Wanderer, kommst du nach Spa...'', Erzählungen, 1950 * ''Die schwarzen Schafe'', 1951 * ''Wo warst du, Adam?'', Roman, 1951<br />'''''Къде беше, Адам?''''', Изд. „Ланс&Делакорт“, София, 1999, ISBN 954-8415-51-8 * ''Nicht nur zur Weihnachtszeit'', 1951 * ''Mein Onkel Fred'', 1951 * ''Der Lacher'', 1952 * ''Schicksal einer henkellosen Tasse'', 1952 * ''Die unsterbliche Theodora'', 1953 * ''Bekenntnis eines Hundefängers'', 1953 * ''Erinnerungen eines jungen Königs'', 1953 * ''Im Lande der Rujuks'', 1953 * ''Hier ist Tibten'', 1953 * ''Die Waage der Baleks'', 1953 * ''Und sagte kein einziges Wort'', Roman, 1953<br />'''''И не каза нито дума''''', Изд. на ОФ, София, 1961 * ''Haus ohne Hüter'', Roman, 1954<br />'''''Дом без стопанин''''', Изд. на НСОФ, София, 1963 * ''Unberechenbare Gäste'', 1954 * ''Es wird etwas geschehen'', 1954 * ''Das Brot der frühen Jahre'', 1955<br />'''''Хлябът на предишните години''''', Изд. „Делакорт“, София, 2001, ISBN 954-8415-59-3 * ''Irisches Tagebuch'', 1957 * ''Im Tal der donnernden Hufe'', 1957 * ''Die Spurlosen'', Hörspiel, 1957 * ''Hauptstädtisches Journal'', 1957 * ''Der Wegwerfer'', 1957 * ''Der Bahnhof von Zimpren'', 1958 * ''Doktor Murkes gesammeltes Schweigen'', 1958 * ''Billard um halb zehn'', Roman, 1959<br />'''''Билярд в девет и половина''''', Изд. „Народна култура“, София, 1986 * ''Keine Träne um Schmeck'', 1961 * ''Ein Schluck Erde'', Drama, 1962 * ''Als der Krieg ausbrach. Als der Krieg zu Ende war'', Zwei Erzählungen, 1962 * ''Ansichten eines Clowns'', 1963<br />'''''Възгледите на един клоун''''', Изд. „Народна младеж“, София, 1966; „Народна култура“, София, 1986; Изд. „Весела Люцканова“, София, 1997, ISBN 954-8453-17-7 * ''Entfernung von der Truppe'', 1964 * ''Ende einer Dienstfahrt'', 1966<br />'''''Така завърши една командировка''''', Изд. „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1971 [[Файл:Heinrich Boell, Die verlorene Ehre der Katharina Blum 1974.jpg|мини|165px|''„Изгубената чест на Катарина Блум“'' ([[1974]])]] * ''Gruppenbild mit Dame'', Roman, 1971<br />'''''Групов портрет с дама''''', Изд. Атлантис КЛ, София, 1997 * ''Die verlorene Ehre der Katharina Blum'', 1974<br />'''''[[Изгубената чест на Катарина Блум]]''''', Изд. „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1987 * ''Berichte zur Gesinnungslage der Nation'', 1975 * ''Du fährst zu oft nach Heidelberg und andere Erzählungen'', 1979 * ''Fürsorgliche Belagerung'', Roman, 1979 * ''Was soll aus dem Jungen bloss werden? Oder: Irgendwas mit Büchern.'', 1981 * ''Vermintes Gelände'', 1982 * ''Das Vermächtnis'', (geschrieben 1948 – 49), 1982 * ''Die Verwundung und andere frühe Erzählungen'', 1983 * ''Frauen vor Flusslandschaft'', Roman, 1985 ; Посмъртни издания * ''Der Engel schwieg'', Roman (geschrieben 1949 – 51), 1992<br />'''''Ангелът мълчи''''', Изд. „Делакорт“, 1998, ISBN 954-8415-39-9 * ''Der blasse Hund'', Elf Erzählungen, 1995 * ''Kreuz ohne Liebe'', Roman (geschrieben 1946 – 47), 2003 ; Сборници с разкази на Хайнрих Бьол на български * ''Безсмъртната Теодора'', Изд. „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1968 * ''Джуджето и куклата'', Изд. „Профиздат“, София, 1987 * ''В долината на кънтящите копита'', Изд. „Весела Люцканова“, София, 1999, ISBN 954-8453-35-5 * ''Из спомените на един млад крал'', Изд. „Весела Люцканова“, София, 2001, ISBN 954-8453-63-0 == Награди и отличия == [[Файл:Heinrich boell.jpg|мини|180px|Паметник на Хайнрих Бьол в Берлин от Виланд Фьорстер]] * 1951: ''„[[Група 47 (награда)|Награда на Група 47]]“'' für ''Die schwarzen Schafe'' * 1953: ''„[[Награда на германската критика]]“'' * 1953: Förderpreis des Kulturkreises der deutschen Wirtschaft im BDI e.V. * 1955: Prix du Meilleur livre étranger für die französische Übersetzung von ''Haus ohne Hüter'' * 1958: Eduard von der Heydt-Kulturpreis der Stadt Wuppertal * 1959: ''„[[Голяма художествена награда на провинция Северен Рейн-Вестфалия]]“'' * 1967: ''„[[Георг Бюхнер (награда)|Награда Георг Бюхнер]]“'' за цялостно творчество * 1972: ''„[[Нобелова награда за литература]]“'' * 1974: Carl-von-Ossietzky-Medaille * 1974: Mitglied der American Academy of Arts and Letters * 1975: Mitglied der Akademie der Künste (Berlin) * 1979: ''[[Федерален орден за заслуги]]'' (отказан) * 1982: ''[[Почетен гражданин]]'' на град [[Кьолн]] * 1983: Professorentitel des Landes Nordrhein-Westfalen * 1983: Mitglied der American Philosophical Society * 1984: Mitglied der American Academy of Arts and Sciences * 1984: Commandeur im Ordre des Arts et des Lettres * 2010: ''[[Почетен гражданин]]'' на град [[Борнхайм]] (посмъртно) * 2015: Dankbarkeitsmedaille des Europäischen Zentrums der Solidarność (посмъртно) * 2017: Die Deutsche Post brachtet eine Briefmarke ''zum 100. Geburtstag Heinrich Böll'' zu 0,70 € für den Standardbrief heraus.<ref>''[https://shop.deutschepost.de/100-geb-heinrich-boell-briefmarke-zu-0-70-euro-10er-bogen 100. Geb. Heinrich Böll, Briefmarke zu 0,70 €., In: ''Deutsche Post AG'', Ausgabetag: 7. Dezember 2017]''</ref> През 1985 г. родният град на писателя [[Кьолн]] учредява в негова чест наградата ''„[[Хайнрих Бьол (награда)|Хайнрих Бьол]]“'' за изтъкнати постижения в областта на немската литература. == Бележки == <references /> == Източници == : ''Тази статия съдържа [https://web.archive.org/web/20160325203736/http://darl.eu/dichter/boell_h/boell_h.htm материал], използван с [[Потребител:Spiritia/Молби за разрешения/vkonstantinov|разрешение]].'' == Външни препратки == {{Wikiquote-inline|Хайнрих Бьол}} {{Wikiquote-inline|Възгледите на един клоун}} {{commonscat-inline|Heinrich Böll}} * [https://web.archive.org/web/20160401070136/http://darl.eu/dichter/boell_h/boell.htm Поезия и проза от Хайнрих Бьол], в превод на [[Венцеслав Константинов]] * [http://heinrich-boll.pisatelite.com/ „Биография и библиография на Хайнрих Бьол“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110808181058/http://heinrich-boll.pisatelite.com/ |date=2011-08-08 }} * [http://www.litclub.com/library/prev/boll/vestta.htm „Вестта“ (разказ)], превод на Анелия Цанкова, в Litclub.com, електронна публикация на 21 октомври 2001 г. * [http://www.slovo.bg/old/litforum/133/hbyol.htm „Тогава в Одеса“ (разказ)], превод на Здравка Евстатиева, в „Литературен Форум“, бр. 33 (474), 16 октомври 2001 * Венцеслав Константинов: [http://darl.eu/delit/betrachtungen/bulgar/boell.htm ''Между отчаянието и надеждата''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120125145809/http://darl.eu/delit/betrachtungen/bulgar/boell.htm |date=2012-01-25 }}, „Профиздат“, 1987 * {{икона|de}} [https://web.archive.org/web/20130812235655/http://www.lyrikwelt.de/autoren/boell.htm Хайнрих Бьол в Die LYRIKwelt] * {{икона|de}} [http://www2.uni-wuppertal.de/FBA/germanistik/Germanistik/Personal/bellmann/Teilbibliographie.htm Zu Heinrich Böll] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071217194812/http://www2.uni-wuppertal.de/FBA/germanistik/Germanistik/Personal/bellmann/Teilbibliographie.htm |date=2007-12-17 }} * {{икона|en}} {{IMDb name|0127093|Хайнрих Бьол}} {{нормативен контрол}} {{нобел литература}} {{СОРТКАТ:Бьол, Хайнрих}} [[Категория:Германски писатели]] [[Категория:Германски романисти]] [[Категория:Германски автори на разкази]] [[Категория:Германски поети]] [[Категория:Литература на развалините]] [[Категория:Група 47]] [[Категория:Преводачи от английски език]] [[Категория:Носители на литературни награди]] [[Категория:Носители на литературни награди на Германия]] [[Категория:Носители на наградата „Георг Бюхнер“]] [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] [[Категория:Носители на Нобелова награда за литература]] [[Категория:Германски нобелови лауреати]] [[Категория:Почетни граждани в Германия]] [[Категория:Германски военни дейци от Втората световна война]] [[Категория:Военнопленници през Втората световна война]] [[Категория:Възпитаници на Кьолнския университет]] [[Категория:Родени в Кьолн]] [[Категория:Починали в Северен Рейн-Вестфалия]] owwzzonoilxtiw5feus4cz9caulul7n 0 109449 12877110 12866751 2026-04-11T09:31:58Z ~2026-22300-11 391965 /* Литература */. 12877110 wikitext text/x-wiki {{Личност|политик | вложки = {{Личност/Политик | постове1 = [[Гаулайтер]] на [[Берлин]] | години1 = 26 октомври 1926 – 1 май 1945 | постове2 = [[Имперско министерство на народното просвещение и пропагандата|Министър на народното просвещение и пропагандата]] | години2 = 13 март 1933 – 30 април 1945 | постове3 = [[Канцлер на Германия]] | години3 = 30 април 1945 – 1 май 1945 }} }} '''Паул Йозеф Гьобелс''' ({{lang|de|Paul Joseph Goebbels}}) е [[Германци|германски]] [[политик]], [[Имперско министерство на народното просвещение и пропагандата|министър на пропагандата и просвещението]] на [[Нацистка Германия]] ([[1933]] – [[1945]] г.) и за 2 дни до смъртта си [[райхсканцлер]] (1945 г.). Той е един от близките сътрудници на [[Адолф Хитлер]] и най-отдадените последователи и е известен със своите умения в публичното говорене и с дълбокия си [[антисемитизъм]], който е очевиден в публично изразените му възгледи. Той препоръчва постепенно по-строга [[дискриминация]], включително унищожаването на [[евреи]]те в [[Холокоста]]. Гьобелс се присъединява към [[Националсоциалистическа германска работническа партия|Националсоциалистическата партия]] през 1924 година. През 1926 г. е назначен за [[гаулайтер]] в [[Берлин]], където започва да се интересува от използването на [[пропаганда]] за популяризиране на партията и нейната програма. След издигането на власт на националсоциалистите през 1933 година, Министерството на пропагандата на Гьобелс бързо печели и упражнява контрол над надзора над медиите, изкуствата и информацията в Германия. Той е особено умел да използва сравнително новите медии на радиото и филмите за пропагандни цели. Темите за партийната пропаганда включват антисемитизъм и (след началото на [[Втората световна война]]) опити за оформяне на морал. През 1943 г. Гьобелс започва да оказва натиск върху Хитлер да въведе мерки, които биха довели до пълна война, включително затваряне на бизнеси, които не са от съществено значение за военните усилия, взимането на жени в работната сила и привличане на мъже в освободени преди това професии във Вермахта. През 1944 г. отговаря за тоталната военна [[мобилизация]]. В своето политическо завещание [[Хитлер]] назначава Гьобелс за свой приемник на поста канцлер, но още на другия ден след [[Смърт на Адолф Хитлер|самоубийството на фюрера]] (30 април 1945 г.) и след влизането на съветските войски в [[Берлин]] на 1 май 1945 г., Гьобелс и жена му Магда се самоубиват, след като отравят и своите шест малолетни деца. На [[Нюрнбергски процес|Нюрнбергските процеси]] е осъден задочно като главен [[Военно престъпление|военнопрестъпник]]. == Ранен живот == Паул Йозеф Гьобелс е роден на 29 октомври 1897 г. в промишления град Райт, част от съвременния град [[Мьонхенгладбах]] близо до [[Дюселдорф]].{{sfn|Longerich|2015|p=5}} И двамата му родители са [[римокатолици]] със скромни семейни потекла.{{sfn|Longerich|2015|p=5}} Баща му Фриц е чиновник във фабрика, а майка му Катарина (родена Оденхаузен) е етническа [[Нидерландци|нидерландка]].{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|p=2}} Гьобелс има двама братя и три сестри: Конрад (1893 – 1947), Ханс (1895 – 1949), Мария (1896 – 1896), Елизабет (1901 – 1915) и Мария (1910 – 1949).{{sfn|Longerich|2015|p=5}} През 1932 г. Гьобелс публикува [[памфлет]] със семейното си дърво, за да опровергае слухове, че баба му е от [[Евреи|еврейско]] потекло.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|p=299}} В детството си Гьобелс боледува често, като претъпява дълъг период на възпаление на белите дробове. Има деформиран десен крак поради [[Вродени заболявания|вродено заболяване]]. Той е по-дебел и по-къс от левия му крак.{{sfn|Longerich|2015|p=5}} Подлага се на неуспешна операция да го оправи малко преди да започне училище.{{sfn|Longerich|2015|p=6}} Гьобелс носи метална скоба и специална обувка, заради скъсения си крак и ходи с накуцване. През [[Първата световна война]] е обявен за негоден за военна служба поради тази си деформация.{{sfn|Longerich|2015|p=14}} [[Файл:Goebbels 1916.jpg|мини|ляво|Гьобелс през 1916 г.]] Гьобелс учи в християнска [[гимназия]], където взема матура през 1917 г.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|p=7}} Той е най-добрият ученик в класа си и му е отдадена традиционната чест да говори на церемонията за награждаване.{{sfn|Longerich|2015|p=10}} Родителите му първоначално се надяват, че той ще стане католически свещеник и Гьобелс наистина взема това предвид.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|p=6}} Изучава литература и история в университетите в [[Бонски университет|Бон]], [[Вюрцбургски университет|Вюрцбург]], [[Фрайбургски университет|Фрайбург]] и [[Мюнхенски университет Лудвиг-Максимилиан|Мюнхен]].{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|pp=10 – 11, 14}} По това време Гьобелс започва да се дистанцира от Църквата.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|p=14}} Във Фрайбург се среща и влюбва в Анка Сталхерм, която е три години по-голяма от него.{{sfn|Longerich|2015|pp=12, 13}} Тя заминава за Вюрцбург, за да продължи с обучението си, а Гьобелс я последва.{{sfn|Longerich|2015|p=14}} През 1921 г. пише полубиографичен роман, озаглавен „Михаел“ – труд от три части, от които само първа и трета част са оцелели.{{sfn|Longerich|2015|p=16}} [[Антисемитизъм|Антисемитското]] съдържание вероятно е добавено от Гьобелс малко преди книгата да бъде публикувана през 1929 г. от издателската къща на Националсоциалистическата партия.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|pp=19, 26}} Към 1920 г. връзката му с Анка вече не съществува. Раздялата изпълва Гьобелс с мисли за самоубийство.{{sfn|Longerich|2015|pp=20, 21}} В [[Хайделбергския университет]] Гьобелс пише [[дипломна работа|дипломната си работа]] относно [[Вилхелм фон Шюц]] – слабо известен романтичен писател от XIX век.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|p=17}} Той се надява да напише труда си под надзора на [[Фридрих Гундолф]], който по това време е известен литературен историк. На Гьобелс не му пречи факта, че Гундолф е евреин. Гундолф вече не преподава, така че насочва Гьобелс към професор Макс Фрайхер фон Валдберг, който също е евреин. След като предава дипломната си работа и я защитава, Гьобелс получава докторската си степен през 1921 г.{{sfn|Longerich|2015|pp=21, 22}} Към 1940 г. той вече е написал 14 книги.{{sfn|Gunther|1940|p=66}} След това Гьобелс се връща у дома и работи като частен учител. Също така намира работа като журналист и пише за местния вестник. Писанията му по това време отразяват нарастващия му антисемитизъм и неодобрение към съвременната култура. През лятото на 1922 г. започва връзка с Елсе Янке, която е учителка.{{sfn|Longerich|2015|pp=22 – 25}} След като тя му признава, че е наполовина еврейка, Гьобелс отбелязва, че „очарованието е развалено“.{{sfn|Longerich|2015|p=24}} Въпреки това той продължава да се вижда с нея с прекъсвания до 1927 г.{{sfn|Longerich|2015|pp=72, 88}} В продължение на няколко години той се опитва да стане известен автор.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|pp=32 – 33}} Дневникът, който започва през 1923 г. и продължава до края на живота си, му служи като място, където може да удовлетворява жаждата си за писане.{{sfn|Longerich|2015|p=3}} Липсата на доходи от литературните му работи го принуждава да започне работа като банков чиновник в [[Кьолн]] – работа, която той мрази.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|p=33}}{{sfn|Longerich|2015|pp=25 – 26}} През август 1923 г. напуска банката и се връща в родния си град.{{sfn|Longerich|2015|p=27}} През този период чете и е повлиян от творбите на [[Освалд Шпенглер]], [[Фьодор Достоевски]] и [[Хюстън Стюарт Чембърлейн]], чиято книга „[[Основите на XIX век]]“ е една от стандартните творби на [[Крайнодясна политика|радикалната десница]] в Германия.{{sfn|Longerich|2015|pp=24 – 26}} Започва да изучава „обществения въпрос“ и да чете трудовете на [[Карл Маркс]], [[Фридрих Енгелс]], [[Роза Люксембург]], [[Август Бебел]] и [[Густав Носке]].{{sfn|Reuth|1994|p=28}}{{sfn|Longerich|2015|p=43}} Дневникът на Гьобелс от края на 1923 г. до началото на 1924 г. отразява писанията на човек, който е изолиран, зает с размисли върху религиозно-философски проблеми и без чувство за посока. Дневникът му след декември 1923 г. показва как Гьобелс се насочва към популисткото националистическо движение.{{sfn|Longerich|2015|pp=28, 33, 34}} == Националсоциалистическа дейност == [[Файл:Bundesarchiv Bild 102-01888A, Joseph Goebbels.jpg|мини|Портрет на Гьобелс]] Гьобелс за първи път се интересува от Адолф Хитлер и националсоциализма през 1924 г.{{sfn|Longerich|2015|p=36}} През февруари 1924 г. процесът срещу Хитлер започва след неуспешния опит за завземане на властта в [[Бирения пуч]] на 8 срещу 9 ноември 1923 г.{{sfn|Kershaw|2008|pp=127 – 131}} Процесът привлича широко внимание и дава на Хитлер платформа за [[пропаганда]].{{sfn|Kershaw|2008|pp=133 – 135}} Хитлер е осъден на пет години затвор, но е освободен на 20 декември 1924 г., след като излежава малко повече от година.{{sfn|Evans|2003|pp=196, 199}} Гьобелс е привлечен от НСДАП, най-вече поради харизмата на Хитлер към вярванията му.{{sfn|Longerich|2015|pp=36, 37}} Той се присъединява към НСДАП по това време, става член номер 8762.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|p=33}} В края на 1924 г. Гьобелс предлага услугите си на [[Карл Кауфман]], който е [[гаулайтер]] (районен лидер на НСДАП) за района Рин-Рур. Кауфман го свързва с [[Грегор Щрасер]] – водещ нацистки организатор в Северна Германия, който го наема да работи в седмичния им вестник и за секретарска работа за регионалните партийни офиси.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|pp=40 – 41}} Той също така е назначен на работа като говорител на партията и представител на Рейнланд-Вестфалия.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|p=46}} Членовете на северния клон на Щрасер, включително Гьобелс, имат по-социалистически възгледи от конкурентната група на Хитлер в [[Мюнхен]].{{sfn|Kershaw|2008|p=167}} Щрасер не е съгласен с Хитлер в много части на партийната платформа и през ноември 1926 г. започва работа по нейната ревизия.{{sfn|Kershaw|2008|p=169}} Хитлер разглежда действията на Щрасер като заплаха за неговата власт и призовава 60 гаулайтери и партийни лидери, включително Гьобелс, на специална конференция в [[Бамберг]], където той прави двучасово изказване, в което се отхвърля новата политическа програма на Щрасер.{{sfn|Kershaw|2008|pp=168 – 169}} Хитлер се противопоставя на социалистическите настроения на северното крило, заявявайки, че това ще означава „политическа болшевизация на Германия“. Бъдещето ще бъде осигурено чрез придобиване на земя, а не чрез отчуждаване на имотите на бившата аристокрация, както и чрез колонизиране на териториите на изток.{{sfn|Kershaw|2008|p=169}} Гьобелс е ужасен от характеристиката на Хитлер за социализма като „еврейско творение“ и от твърдението му, че националсоциалистическото правителство няма да отчуждава частната собственост. Той пише в дневника си: „Вече не вярвам напълно на Хитлер. Той е ужасно нещо: вътрешната ми подкрепа е отнета.“{{sfn|Longerich|2015|p=66}} След като прочита книгата на Хитлер – „[[Mein Kampf]]“, Гьобелс се съгласява с твърдението на Хитлер за „еврейска доктрина на марксизма“.{{sfn|Reuth|1994|p=66}} През февруари 1926 г. Гьобелс изнася реч, озаглавена „Ленин или Хитлер“?, в която той твърди, че комунизмът или марксизмът не могат да спасят германския народ, но той вярва, че това ще доведе до възникването в [[Русия]] на „социалистическа националистическа държава“.{{sfn|Longerich|2015|p=63}} През 1926 г. Гьобелс публикува брошура, озаглавена „Nazi-Sozi“, която се опитва да обясни как националсоциализмът се различава от марксизма.{{sfn|Goebbels|1927}} С надеждата да спечели опозицията, Хитлер организира срещи в Мюнхен с тримата лидери на Рур, включително Гьобелс.{{sfn|Longerich|2015|p=67}} Гьобелс е впечатлен, когато Хитлер изпраща собствена кола, за да ги посрещне на гарата. Тази вечер Хитлер и Гьобелс изнасят речи в бирария.{{sfn|Longerich|2015|p=67}} На следващия ден Хитлер подава ръка за помирение с тримата мъже, насърчавайки ги да сложат различията си зад тях.{{sfn|Longerich|2015|p=68}} Гьобелс напълно предлага на Хитлер пълната си лоялност. Той пише в дневника си: „Обичам го... Той е мислил през всичко.“ „Такъв бляскав ум може да бъде мой водач, а аз се покланям на по-големия политически гений.“ По-късно той пише: „Адолф Хитлер, обичам те, защото и двамата сме едновременно велики и прости.“{{sfn|Kershaw|2008|p=171}} В резултат на срещите в Бамберг и Мюнхен, новият проект на партийната програма на Щрасер е изхвърлен. Оригиналната националсоциалистическа програма от 1920 г. е запазена непроменена и позицията на Хитлер като лидер на партията е значително подсигурена.{{sfn|Kershaw|2008|p=171}} == Пропагандист в Берлин == По покана на Хитлер, Гьобелс говори на партийни срещи в Мюнхен и на годишния партиен конгрес, проведен във [[Ваймар]] през 1926 г.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|pp=61, 64}} За събитието през следващата година, Гьобелс участва в планирането за първи път. Той и Хитлер подготвят конгреса да бъде заснет.{{sfn|Thacker|2010|p=94}} Получаването на похвала за това, че се справя добре с тези събития, кара Гьобелс да оформи политическите си идеи, за да съответства на Хитлер, и да го възхищава и идолизира още повече.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|p=62}} На Гьобелс първи е предложена позицията на [[гаулайтер]] за Берлин през август 1926 г. Той пътува до Берлин в средата на септември и до средата на октомври приема позицията. По този начин планът на Хитлер за разделяне и разтурване на северозападната група гаулайтери, където е Гьобелс под влияние на Щрасер, е успешен.{{sfn|Longerich|2015|pp=71, 72}} Хитлер дава на Гьобелс голяма власт над района, позволявайки му да определи курса за организация и лидерство на Гау. Гьобелс получава контрол над местните [[Щурмабтайлунг]] (СА) и [[Шуцщафел]] (СС) и отговаря само пред Хитлер.{{sfn|Longerich|2015|p=75}} Партийното членство наброява около 1000, когато пристига Гьобелс, и той го съкращава до сърцевината на 600 от най-активните и обещаващи членове. За да събере пари, той налага членски хонорари и започва да събира такси за вход на партийни срещи.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|p=75}} Съзнавайки стойността на публичността (както положителна, така и отрицателна), той умишлено провокира бирените боеве и уличните караници, включително насилствените атаки срещу [[Комунистическа партия на Германия|Комунистическата партия на Германия]].{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|pp=75 – 77}} Гьобелс адаптира последните събития в областта на търговската реклама в политическата сфера, включително използването на привлекателни лозунги и подсъзнателни знаци.{{sfn|Longerich|2015|p=81}} Неговите нови идеи за дизайн на плакати включват използването на големи, червени мастила и криптирани заглавия, които насърчават читателя да преглежда финия шрифт, за да определи значението.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|pp=76, 80}} {{multiple image | align = right | direction = horizontal | image1 = Bundesarchiv Bild 119-2406-01, Berlin-Lustgarten, Rede Joseph Goebbels.jpg | width1 = 174 | caption1 = Гьобелс изнася реч на партиен митинг през 1932 г.{{sfn|Longerich|2015|p=82}} | image2 = Bundesarchiv Bild 102-17049, Joseph Goebbels spricht.jpg | width2 = 175 | caption2 = Гьобелс в Берлин през август 1934 г.{{sfn|Longerich|2015|p=82}} }} Подобно на Хитлер, Гьобелс практикува своите публични умения пред [[огледало]]. Срещите са предшествани от церемониални походки и пеене, а заведенията са украсени с партийни знамена. Гьобелс обикновено планира изказванията си предварително, използвайки планирани и хореографирани жестове, но също така умее да импровизира и адаптира своята презентация, за да направи добра връзка с публиката си.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|pp=75 – 79}}{{sfn|Longerich|2015|p=82}} Той използва високоговорители, огнени декорации, униформи и маршове, за да привлече внимание към речите. Тактиката на Гьобелс за използване на провокация, за да привлече вниманието към НСДАП, заедно с насилието на срещите и демонстрациите на обществените партии, кара Берлинската полиция да забрани на НСДАП партийните събрания в града на 5 май 1927 г.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|p=79}}{{sfn|Longerich|2015|pp=93, 94}} Наблюдават се множество инциденти, включително млади нацисти, нападащи на случаен принцип евреите по улиците.{{sfn|Longerich|2015|p=82}} Гьобелс е подложен на обществена забрана до края на октомври. През този период основава вестник „[[Der Angriff]]“ („Атака“) като пропагандно средство за Берлинската област, където малцина подкрепят партията. Това е вестник в модерен стил с агресивен тон, а в един момент срещу Гьобелс има 126 обвинения в клевета.{{sfn|Longerich|2015|p=89}} За негово разочарование, циркулацията първоначално е само 2000. Материалите във вестника са силно антикомунистически и антисемитски.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|p=82}} Сред любимите му цели е еврейският заместник-началник на Берлинската полиция [[Бернхард Вайс]]. Гьобелс му дава псевдонима „Исидор“. Гьобелс продължава да се опитва да се впусне в литературния свят с ревизирана версия на книгата му „Michael“, която най-накрая се публикува, както и неуспешното продуциране на две от пиесите му (''Der Wanderer'' и ''Die Saat''). Втората е неговият последен опит за писане. През този период в Берлин има връзки с много жени, включително Анка Щалхерм, която вече е семейна и има малко дете. Бързо се влюбва, но лесно се уморява от връзката и я зарязва. Той се тревожи и за това как една лична връзка може да попречи на кариерата му.{{sfn|Longerich|2015|pp=108 – 112}} Забраната на НСДАП е отменена преди изборите за Райхстага на 20 май 1928 г.{{sfn|Longerich|2015|pp=99 – 100}} НСДАП губи близо 100 000 гласоподаватели и печели само 2,6% от гласовете в национален мащаб. Резултатите в Берлин са още по-лоши, когато достигат едва 1,4% от гласовете.{{sfn|Evans|2003|p=209}} Гьобелс е един от 12-те членове на НСДАП, които са избрани за Райхстага.{{sfn|Evans|2003|p=209}} Това му дава имунитет срещу наказателно преследване за дълъг списък от обвинения, включително триседмична присъда за лишаване от свобода, която получава през април за обида на заместник-началника на полицията Вайс.{{sfn|Longerich|2015|p=94}} През февруари 1931 г. Райхстага променя правилника за имунитета и Гьобелс е принуден да плати глоби за клеветнически материали, които пише в ''Der Angriff'' през изминалата година.{{sfn|Longerich|2015|pp=147 – 148}} В своя вестник ''Berliner Arbeiterzeitung'' (вестник „Берлински работници“) Грегор Щрасер е силно критичен към неуспеха на Гьобелс да привлече градското население.{{sfn|Longerich|2015|pp=100 – 101}} Въпреки това, партията като цяло постига много по-добри резултати в селските райони, привличайки до 18% от гласовете в някои от тях.{{sfn|Evans|2003|p=209}} Това се дължи отчасти на това, че Хитлер публично заявява точно преди изборите, че точка 17 от партийната програма, която упълномощава отчуждаването на земя без обезщетение, ще се прилага само за еврейските спекуланти, а не за частните земеделци.{{sfn|Kershaw|2008|p=189}} След изборите партията пренасочва усилията си да се опита да привлече все повече гласове в селскостопанския сектор. През май, малко след изборите, Хитлер решава да назначи Гьобелс за партиен пропаганден шеф. Но той се поколебава, тъй като се притеснява, че отстраняването на Грегор Щрасер от поста ще доведе до разделяне на партията. Гьобелс се смята за подходящ за тази позиция и започва да формулира идеи за това как пропагандата може да се използва в училищата и медиите.{{sfn|Evans|2003|pp=209, 211}}{{sfn|Longerich|2015|p=116}} До 1930 г. Берлин е втората най-силна „крепост“ на партията след Мюнхен.{{sfn|Gunther|1940|p=67}} През същата година насилието между Националсоциалистите и [[комунист]]ите довежда до нахлуването на двама членове на Комунистическата партия на Германия в дома на местния лидер на СА, [[Хорст Весел]], който е застрелян.{{sfn|Longerich|2015|p=123}} По-късно умира в болница. Използвайки смъртта на Весел, Гьобелс го превръща в мъченик за нацисткото движение. Той официално обявява [[Песен на Хорст Весел]] като химн на НСДАП.{{sfn|Longerich|2015|p=124}} [[Файл:Bundesarchiv Bild 146-1978-043-14, Horst Wessel.jpg|мини|upright|Гьобелс използва смъртта на [[Хорст Весел]] (на снимката) през 1930 г. като пропагандно средство{{sfn|Longerich|2015|p=124}} срещу „комунистическите подчовеци“.{{sfn|Siemens|2013|p=143}}]] [[Голямата депресия]] оказва силно влияние върху Германия и до 1930 г. се наблюдава драматично увеличение на [[безработица]]та.{{sfn|Longerich|2015|p=127}} През това време братята Щрасер започват да публикуват нов ежедневник в Берлин – ''Nationaler Sozialist''.{{sfn|Longerich|2015|pp=125, 126}} Подобно на другите им публикации, той предава собствената марка на нацизма на братята, включително национализма, антикапитализма, социалната реформа и противозависимостта.{{sfn|Kershaw|2008|p=200}} Гьобелс се оплаква вежливо за съперничещите си вестници на Щрасер на Хитлер и признава, че успехът им е причинил собствените му Берлински вестници да бъдат „притиснати до стената“. В края на април 1930 г. Хитлер публично и категорично обявява противопоставянето си на Грегор Щрасер и назначава Гьобелс да го замени като лидер на Райха на пропагандата на НСДАП.{{sfn|Longerich|2015|p=128}} Едно от първите действия на Гьобелс е да забрани вечерното издание на ''Nationaler Sozialist''.{{sfn|Longerich|2015|p=129}} На Гьобелс е даден и контрол над други националсоциалистически вестници в цялата страна, включително националния вестник на партията – [[Фьолкишер Беобахтер|Völkischer Beobachter]]. Той все още трябва да изчака до 3 юли, когато [[Ото Щрасер]] и неговите поддръжници обявяват, че напускат НСДАП. След като получава новината, Гьобелс е облекчен от „кризата“, когато Щрасер най-сетне се махат и се радва, че Ото Щрасер е загубил всичката си власт.{{sfn|Longerich|2015|p=130}} Бързото влошаване на икономиката води до оставката на коалиционното правителство, избрано през 1928 г. на 27 март 1930 г. е създаден нов кабинет и [[Паул фон Хинденбург]] използва своята власт като президент да управлява чрез извънредни постановления.{{sfn|Evans|2003|pp=249 – 250}} Той назначава [[Хайнрих Брюнинг]] за канцлер.{{sfn|Kershaw|2008|p=199}} Гьобелс поема националната кампания на НСДАП за изборите в Райхстага за 14 септември 1930 г. Кампанията е предприета в огромен мащаб, като хиляди срещи и речи са проведени из цялата страна. Изказванията на Хитлер се съсредоточават върху обвиняването на икономическите страдания на страната във [[Ваймарската република]], особено на придържането към условията на [[Версайския договор]], което изисква военни репарации, доказали се за опустошителни за германската икономика. Той предлага ново германско общество, основаващо се на раса и национално единство. Полученият успех изненадва Хитлер и Гьобелс: партията получава 6.5 милиона гласа в национален мащаб и взима 107 места в [[Райхстаг]]а, което я прави втора по големина партия в страната.{{sfn|Kershaw|2008|p=202}} В края на 1930 г., Гьобелс се запознава с [[Магда Гьобелс|Магда Куандт]], разведена, която се присъединява към партията няколко месеца по-рано. Работила е като доброволец в партийните офиси в Берлин, където помага на Гьобелс да организира личните си документи.{{sfn|Longerich|2015|pp=151 – 152}} Нейният апартамент скоро става любимо място за срещи на Хитлер и други служители на НСДАП.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|p=94}} Гьобелс и Куандт се женят на 19 декември 1931 г.{{sfn|Longerich|2015|p=167}} [[Файл:Bundesarchiv Bild 183-2004-1202-500, Adolf Hitler, Joseph Goebbels, Tochter.jpg|мини|upright|ляво|Гьобелс и дъщеря му Хелга при [[Адолф Хитлер]].]] За изборите, проведени два пъти през 1932 г., Гьобелс организира масови кампании, включващи митинги, паради, речи и Хитлер, пътуващ из страната със самолет с мотото „Фюрерът над Германия“.{{sfn|Kershaw|2008|p=227}} Гьобелс пише в дневника си, че нацистите трябва да спечелят властта и да унищожат марксизма.{{sfn|Longerich|2015|p=182}} По време на тези предизборни кампании, той се занимава с редица речи и има някои от изказванията си, публикувани на грамофонни записи и брошури. Гьобелс участва и в създаването на малка колекция от [[Ням филм|неми филми]], които могат да бъдат показани на партийни срещи, макар че те все още нямат достатъчно оборудване, за да използват широко тази среда.{{sfn|Longerich|2015|pp=172, 173, 184}}{{sfn|Thacker|2010|p=125}} Много от плакатите на Гьобелс използват изображения с насилие като гигантски юмрук, които смачква политически опоненти или други възприемани врагове. Неговата пропаганда характеризира опозицията като „[[ноемврийски престъпници]]“ или комунистическа заплаха.{{sfn|Evans|2003|pp=290 – 291}} Подкрепата за партията продължава да расте, но нито едни от тези избори не води до мажоритарно правителство. В опит да стабилизира страната и да подобри икономическите условия, Хинденбург назначава Адолф Хитлер за [[канцлер на Германия]] на 30 януари 1933 г.{{sfn|Evans|2003|p=307}} == Министър на пропагандата == За да отпразнува назначаването на Хитлер, Гьобелс организира парад с факли в Берлин в нощта на 30 януари, приблизително с 60 000 мъже, много от тях с униформите на СА и СС. Огромният спектакъл е обхванат от радиопредавания на живо, с коментар на дългогодишен член на партията и бъдещ министър на въздухоплаването [[Херман Гьоринг]].{{sfn|Evans|2003|pp=310 – 311}} Гьобелс е разочарован, че няма да получи пост в новия кабинет на Хитлер. [[Бернхард Руст]] е назначен за министър на културата, което Гьобелс очаква да получи.{{sfn|Longerich|2015|p=206}} Подобно на останалите служители на НСДАП, Гьобелс трябва да се справи с лидерския стил на Хитлер да дава противоречиви заповеди на подчинените си, като ги поставя в позиции, в които техните задължения и отговорности се припокриват.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|p=131}} По този начин Хитлер насърчава недоверие, конкуренция и борба между подчинените си, за да консолидира и увеличи собствената си власт.{{sfn|Kershaw|2008|p=323}} НСДАП се възползва от [[Пожар в Райхстага|пожара на Райхстага]] от 27 февруари 1933 г., с което Хинденбург пуска [[Указ на Райхпрезидента за защита на народа и държавата|Указ за защита на народа и държавата]] на следващия ден по настояване на Хитлер. Това е първото от няколкото законодателни акта, които премахват [[демокрация]]та в Германия и налагат тоталитарна [[диктатура]] – начело с Хитлер.{{sfn|Evans|2003|pp=332 – 333}} На 5 март се състоят още едни избори за Райхстаг, последните, който се провеждат преди поражението на нацистите в края на [[Втората световна война]].{{sfn|Evans|2003|p=339}} Докато НСДАП увеличава броя на местата и процента от гласовете, не се очакват сътресения в партийното ръководство.{{sfn|Longerich|2015|p=212}} Гьобелс най-накрая получава назначение в кабинета на Хитлер, където официално става началник на новосъздаденото [[Министерство на общественото просвещение и пропагандата]] на 14 март.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|p=121}} [[Файл:Bundesarchiv Bild 102-14597, Berlin, Opernplatz, Bücherverbrennung.jpg|мини|287px|Горене на книги, 10 май 1933 г.]] Ролята на новото министерство е да централизира нацисткия контрол върху всички аспекти на германския културен и интелектуален живот.{{sfn|Longerich|2015|pp=212 – 213}} Гьобелс се надява да увеличи подкрепата за партията от 37%, постигнати на последните свободни избори, проведени в Германия на 25 март 1933 г. до 100% подкрепа. Неопределена цел е да представи на други народи впечатлението, че НСДАП има пълната и ентусиазирана подкрепа на цялото население.{{sfn|Evans|2005|p=121}} Една от първите продукции на Гьобелс е Деня на Потсдам – ​​тържествено предаване на властта от Хинденбург на Хитлер, което се провежда в [[Потсдам]] на 21 март.{{sfn|Longerich|2015|p=214}} Той композира текста на декрета на Хитлер, оторизиращ нацисткия бойкот на еврейския бизнес, проведен на 1 април.{{sfn|Longerich|2015|p=218}} По-късно през този месец, Гьобелс пътува обратно до Рейд, където получава триумфално посрещане.{{sfn|Longerich|2015|p=221}} Гьобелс превръща празника от 1 май в празник на правата на работниците (отбелязван като такъв, особено от комунистите), в един ден, който празнува НСДАП. На мястото на обичайните трудови тържества, той организира огромно партийно събитие, проведено в Темпелхоф в Берлин. На следващия ден всички синдикални офиси в страната са насилствено разформировани от СА и СС, а нацисткият германски трудов фронт е създаден на тяхно място.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|p=128 – 129}} „Ние сме майсторите на Германия“, коментира в дневника си от 3 май. По-малко от две седмици по-късно той изнася реч при горене на книги в Берлин на 10 май, церемония, която той предлага.{{sfn|Longerich|2015|p=224}} Междувременно, НСДАП започва да приема закони, с които да маргинализира евреите и да ги отстрани от германското общество. Законът за възстановяването на професионалната държавна служба, приет на 7 април 1933 г., принуждава всички неарийци да се оттеглят от легална професия и от държавната служба.{{sfn|Longerich|2010|p=40}} Подобно законодателство скоро отнема евреите от други професии от правото си да практикуват.{{sfn|Longerich|2010|p=40}} Първите нацистки концентрационни лагери (първоначално създадени да помещават политически опоненти) са създадени, скоро след като Хитлер е избран за канцлер.{{sfn|Evans|2003|p=344}} В процес, наречен [[глайхшалтунг]], НСДАП продължава бързо да взима всички аспекти на живота под контрола на партията. Всички цивилни организации, включително селскостопански групи, доброволчески организации и спортни клубове, заменят лидерството си с нацистки симпатизанти или членове на партията. До юни 1933 г. на практика единствените организации, които не са под контрола на НСДАП, са армията и църквите.{{sfn|Evans|2005|p=14}} В ход за манипулиране на средната класа на Германия и за формиране на общественото мнение, режимът приема на 4 октомври 1933 г. ''Schriftleitergesetz'', който става крайъгълен камък на контрола на националсоциалистическата партия върху народната преса.{{sfn|Hale|1973|pp=83 – 84}} Образуван до известна степен в системата в Италия на Бенито Мусолини, законът определя като ''Schriftleiter'' всеки, който пише, редактира или подбира текстове и / или илюстрира материал за серийно публикуване. Тези, избрани за тази длъжност, са избрани въз основа на опитни, образователни и расови критерии.{{sfn|Hale|1973|pp=85 – 86}} Законът изисква от журналистите „да регулират своята работа в съответствие с националсоциализма като философия на живота и като концепция за правителство“.{{sfn|Hale|1973|p=86}} В края на юни 1934 г. висши служители на СА и опонентите на режима, включително Грегор Щрасер, са арестувани и убити в чистка, наречена [[Нощта на дългите ножове]]. Гьобелс присъства на ареста на лидера на СА [[Ернст Рьом]] в Мюнхен.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|pp=132 – 134}} На 2 август 1934 г. президентът Хинденбург умира. В радиопредаване Гьобелс съобщава, че длъжностите на президента и канцлера са комбинирани, а Хитлер е официално наречен [[Фюрер]] и Райхсканцлер (лидер и канцлер).{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|p=137}} === Работа в министерството === Министерството на пропагандата е организирано в седем отдела: администрация и правна служба; масови митинги, обществено здраве, младеж и раса; радио; национална и чуждестранна преса; филми и филмова цензура; изкуство, музика и театър; и защита срещу контрапропаганда, както чуждестранна, така и вътрешна. Управлението на Гьобелс е бурно и непредсказуемо.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|pp=140 – 141}} Той изведнъж променя посоката и подкрепата си между старши сътрудници; той е труден шеф и обича да назначава публично своя персонал. Но Гьобелс е успешен в работата си, като пише през 1938 г., че „той не обича никого, не е обичан от никой и управлява най-ефективния нацистки отдел“. Джон Гюнтер пише през 1940 г., че Гьобелс „е най-умният от всички нацисти“, но би могъл да не наследи Хитлер, защото „всеки го мрази“.{{sfn|Gunther|1940|p=19}} Филмовата камара на Райха, към която всички членове на филмовата индустрия трябва да се присъединят, е създадена през юни 1933 г.{{sfn|Longerich|2015|pp=224 – 225}} Гьобелс насърчава разработването на филми с нацистки наклон и такива, които съдържат подсъзнателни или явни пропагандни послания.{{sfn|Thacker|2010|p=157}} Под патронажа на ''Reichskulturkammer'', създадена през септември, Гьобелс добавя допълнителни подразделения за областта на излъчването, изобразителното изкуство, литературата, музиката, пресата и театъра.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|p=142}} Както във филмовата индустрия, всеки, който желае да премине кариера в тези области, трябва да е член на съответната камара. По този начин всеки, чиито възгледи противоречат на режима, може да бъде изключен от работата в избраната от тях област и по този начин да се заглуши.{{sfn|Evans|2005|p=138}} В допълнение, журналистите (сега считани за служители на държавата) са задължени да докажат, че имат арийски произход до 1800 г., а ако са женени, същото изискване се отнася и за партньора. На членовете на камарата не е разрешено да напускат страната за работа, без предварително разрешение от камарата им. Създадена е комисия за цензуриране на книги, а произведенията не могат да бъдат преиздадени, освен ако не са включени в списъка на одобрените произведения. Подобни регламенти се прилагат и за други изобразителни изкуства и развлечения; дори кабаретните представления са цензурирани.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|pp=142 – 143}} Много художници и интелектуалци напускат [[Нацистка Германия]] преди войната, вместо да работят под тези ограничения.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|p=140}} [[Файл:Bundesarchiv Bild 183-H14243, Berlin, Verteilung von 500 Radios (Volksempfänger).jpg|мини|Раздаване на безплатни радиоприемници на рождения ден на Гьобелс през 1938 г.]] [[Файл:Bundesarchiv Bild 183-2004-0312-504, Nürnberg, Reichsparteitag, Rede Adolf Hitler.jpg|мини|upright=0.9|Хитлер е основна тема на Нюрнбергския митинг през 1934 г.]] Гьобелс е особено заинтересован от контрола на радиото, което впоследствие е доста нова масова среда.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|p=127}} Понякога под протеста на отделни региони (по-специално [[Прусия]], оглавявана от Гьоринг), Гьобелс придобива контрол над радиостанциите в цялата страна и ги поставя през юли 1934 г. под германското национално радиоразпръскване (''Reichs-Rundfunk-Gesellschaft'').{{sfn|Longerich|2015|p=226}} Производителите са призовани от Гьобелс да произвеждат евтини домашни приемници, наречени ''Volksempfänger'', а от 1938 г. почти десет милиона комплекта са продадени. Високоговорителите са поставени на обществени места, фабрики и училища, така че важни партийни предавания да бъдат чути на живо от почти всички германци.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|p=127}} На 2 септември 1939 г. (ден след началото на войната) Гьобелс и Министерският съвет обявяват, че е незаконно да се слушат чуждестранни радиостанции. Разпространяването на новини от чуждестранни предавания може да доведе до [[смъртно наказание]].{{sfn|Longerich|2015|p=434}} [[Алберт Шпеер]], архитект на Хитлер и по-късно министър на въоръженията и военното производство, по-късно казва, че режимът „използва пълноценно всички технически средства за доминиране на собствената си страна.“ Чрез технически устройства като радиото и високоговорителите, 80 милиона души са лишени от независима мисъл.{{sfn|Snell|1959|p=7}} Основен фокус на нацистката пропаганда е самият Хитлер, който е прославен като героичен и непогрешим лидер и е центъра на [[Култ към личността|култа към личността]].{{sfn|Kershaw|2008|pp=292 – 293}} Властта на Хитлер е в центъра на [[Нюрнбергски митинги|Нюрнбергския митинг]] през 1934 г., където неговите ходове са внимателно хореографирани. Митингът е предмет на филма „[[Триумф на волята]]“, един от няколкото нацистки пропагандни филма, режисирани от Лени Рифенщал. Той печели златен медал на филмовия фестивал във [[Венеция]] през 1935 г.{{sfn|Evans|2005|pp=123 – 127}} На конгрес на нацистката партия в [[Нюрнберг]] през 1935 г. Гьобелс заявява, че „болшевизмът е обявяването на война от еврейските световни подчовеци против самата култура“.{{sfn|Goebbels|1935}} Гьобелс участва в планирането на [[Летни олимпийски игри|летните олимпийски игри през 1936]] г., проведени в Берлин. По това време той се запознава и започва да води афера с актрисата [[Лида Баарова]], с която продължава да се вижда до 1938 г.{{sfn|Thacker|2010|pp=184, 201}} Основен проект през 1937 г. е Изложбата за изкуство за изродени изкуства, организирана от Гьобелс, която се провежда в Мюнхен от юли до ноември. Изложбата се оказва изключително популярна, привличайки над два милиона посетители.{{sfn|Evans|2005|pp=171, 173}} През следващата година се провежда дегенеративна музикална изложба.{{sfn|Longerich|2015|p=351}} Междувременно Гьобелс е разочарован от липсата на качество в националсоциалистическите произведения на изкуството, филмите и литературата.{{sfn|Longerich|2015|pp=346, 350}} === Църковна борба === През 1933 г. Хитлер подписва [[Имперски конкордат]] – договор с [[Ватикана]], който изисква режимът да почита независимостта на католическите институции и забранява на свещениците да участват в политиката.{{sfn|Evans|2005|pp=234 – 235}} Режимът обаче продължава да се насочва към християнските църкви и да се опитва да отслаби тяхното влияние. През 1935 и 1936 г. стотици духовници и монахини са арестувани, често с оскърбителни обвинения в [[контрабанда]] на [[валута]] или сексуални престъпления.{{sfn|Thacker|2010|p=189}}{{sfn|Longerich|2015|p=382}} Гьобелс широко популяризира процесите в своите пропагандни кампании, като показва случаите в най-лошата възможна светлина.{{sfn|Thacker|2010|p=189}} Ограничения са поставени на обществени срещи, а католическите публикации са изправени пред [[цензура]]. Католически училища са задължени да намалят религиозните си знания и разпятията са отстранени от държавните сгради.{{sfn|Evans|2005|pp=239 – 240}} Хитлер често се колебае дали ''Kirchenkampf'' (църковната борба) трябва да бъде приоритет, но неговите често възпалителни коментари по въпроса са достатъчни да убедят Гьобелс да засили работата си по този въпрос. През февруари 1937 г. той заявява, че иска да премахне [[Протестантска църква|протестантската църква]].{{sfn|Longerich|2012|p=223}} В отговор на преследването, папа [[Пий XI]] има ''Mit brennender Sorge'', която е контрабандирана в Германия за [[Страстната неделя]] 1937 и четена от всеки амвон. Той отхвърля системната враждебност на режима към църквата.{{sfn|Shirer|1960|pp=234 – 235}}{{sfn|Evans|2005|pp=241 – 243}} В отговор, Гьобелс възобновява репресиите и пропагандата на режима срещу католиците.{{sfn|Evans|2005|p=244}} Речта му от 28 май в Берлин пред 20 000 партийни членове, която също е излъчена по радиото, атакува католическата църква като морално корумпирана. В резултат на пропагандната кампания, записването в деноминационните училища спада рязко и до 1939 г. всички такива училища са разпуснати или превърнати в обществени съоръжения. Тормозът и заплахите за лишаване от свобода довеждат духовенството да бъде много по-предпазливо в своята критика към режима.{{sfn|Evans|2005|pp=245 – 247}} Отчасти извън загрижеността за външната политика, Хитлер заповядва да се преодолее църковната борба до края на юли 1937 г.{{sfn|Longerich|2015|p=334}} == Втора световна война == Още през февруари 1933 г. Хитлер обявява, че трябва да се започне превъоръжаване, макар първоначално тайно, тъй като това е в нарушение на [[Версайския договор]]. Година по-късно той съобщава на военните лидери, че 1942 г. е насрочена за впускане във война с изтока.{{sfn|Evans|2005|pp=338 – 339}} Гьобелс е един от най-ентусиазираните поддръжници на Хитлер за агресивното следване на експанзионистичната политика на Германия по-рано, отколкото по-късно. По време на ремилитаризацията на Рейнската област през 1936 г. Гьобелс обобщава настроението си в дневника: „Сега е времето за действие. Съдбата обича смелите! Този, който не се осмелява, не печели нищо.“.{{sfn|Kershaw|2008|pp=352, 353}} До [[Мюнхенското споразумение]] през 1938 г. Гьобелс отново поема инициатива за пропаганда, за да привлече симпатии за [[Судетска област|судетските германци]], докато говори срещу чешкото правителство.{{sfn|Longerich|2015|pp=380 – 382}} Все пак, Гьобелс е наясно с нарастващата „военна паника“ в Германия и към юли вече нарежда на пресата да провеждат пропагандата с по-нисък интензитет.{{sfn|Longerich|2015|pp=381, 382}} След като западните сили отстъпват пред исканията на Хитлер в Чехословакия през 1938 г., Гьобел насочва пропагандната си машина срещу Полша. Той оркестрира кампания срещу Полша, измисляйки истории за зверства срещу етнически германци в [[Данциг]] и други градове. Дори и така обаче той не успява да убеди повече германци да приветстват изгледа на войната.{{sfn|Evans|2005|p=696}} Самият той тайно има съмнения относно поемането на риска за продължителна война срещу Великобритания и Франция чрез нахлуване в Полша.{{sfn|Thacker|2010|p=212}} След [[Полска кампания (1939)|нападението над Полша]] през 1939 г. Гьобелс използва министерството на пропагандата, за да контролира достъпа до информация у дома. За негово разочарование, съперникът му и министър на външните работи [[Йоахим фон Рибентроп]], постоянно поставя под въпрос юрисдикцията на Гьобелс над разпространението на международна пропаганда. Хитлер отказва да играе решаващата страна в спора, така че двамата остават съперници до края на нацистката ера.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|pp=155, 180}} Гьобелс не участва в процеса за взимане на военни решения и бива уведомяван относно дипломатически преговори едва постфактум.{{sfn|Longerich|2015|pp=422, 456 – 457}} [[Файл:Bundesarchiv Bild 183-2008-0415-500, PK-Filmberichter an Kamera.jpg|мини|Създаването на новинарско филмче на фронтовата линия, януари 1941 г.]] Министерството на пропагандата поема властта над предавателните центрове на покорените държави веднага след капитулацията им и започва да разпространява предварително подготвен материал, използвайки наличните говорители, така че да се спечели доверието на гражданите.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|pp=185 – 186}} Повечето аспекти на медиите, както у дома, така и у покорените страни, се контролират от Гьобелс и департамента му.{{sfn|Longerich|2015|p=693}} Всичко се контролира стриктно – от позволена информация до разпространение до позволена музика за пускане.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|p=188}} Партийните митинги, речи и демонстрации продължава. Речите се излъчват по радиото. а кратки пропагандни филмчета се излъчват, използвайки 1500 мобилни камионетки за прожекции.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|p=181}} Хитлер прави все по-малко публични изяви в хода на войната, така че Гьобелс все повече става гласът на нацисткия режим за германците.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|p=188}} От май 1940 г. той пише редовни уводни статии, които се публикуват във вестника му ''Das Reich'', които след това биват четени и по радиото.{{sfn|Longerich|2015|p=470}} Открива, че филмите са неговата най-ефективна пропагандна среда след радиото.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|p=190}} По негово настояване половината от филмите, направени по време на войната в Германия, са пропагандни филми.{{sfn|Longerich|2015|pp=468 – 469}} Гьобелс се занимава с морала и усилията на хората на отечествения фронт. Той вярва, че колко повече хората у дома са въвлечени в усилията за войната, толкова по-добър ще им е морала.{{sfn|Longerich|2015|p=509}} Например, той започва програма за събирането на зимни дрехи и екипировка за ски за войските на Източния фронт.{{sfn|Longerich|2015|p=509}} През същото време той въвежда промени, за да има повече забавляващ материал по радиото и телевизията за публиката, като в края на 1942 г. издава декрет, според който 20% от филмите трябва да са пропагандни, а 80% да са забавни.{{sfn|Longerich|2015|pp=510, 512}} Като гауляйтер на Берлин, Гьобелс трябва да се справя с нарастващи сериозни недостизи на храна и дрехи, както и да въведе дажби за бира и тютюн, които са важни за морала. Хитлер предлага бирата да се разрежда и да се намали качеството на цигарите, така че да могат да се произвеждат повече, но Гьобелс отказва, казвайки, че цигарите вече са с толкова ниско качество, че не е възможно да се влошат повече.{{sfn|Thacker|2010|pp=235 – 236}} Чрез пропагандните си кампании той работи усилено за да поддържа адекватно ниво на морал сред обществото относно военната ситуация, нито твърде оптимистично, нито твърде мрачно.{{sfn|Longerich|2015|pp=502 – 504}} Поредицата от военни неуспехи, които германците търпят през този период (бомбардировките над Кьолн през май 1942 г., съюзническата победа във [[Втора битка при Ел Аламейн|втората битка при Ел Аламейн]] през ноември 1942 г. и особено катастрофалната [[Битка при Сталинград|загуба при Сталинград]] през февруари 1943 г.) са трудни материи за представяне пред германското общество, което все повече се изтощава от войната и скептично за победата.{{sfn|Thacker|2010|pp=246 – 251}} На 15 януари 1943 г. Хитлер назначава Гьобелс за глава на новосъздадения Комитет за щетите от въздушни удари, което означава, че Гьобелс е привидно отговорен за всенародната гражданска противовъздушна отбрана и убежищата, както и за оценяването и поправянето на повредените сгради.{{sfn|Longerich|2015|p=567}} Всъщност, защитата на районите извън Берлин остава в ръцете на местните гауляйтери и основните му задачи са ограничени до това да предоставя незабавна помощ на засегнатите граждани и да използва пропаганда, за да им подобри морала.{{sfn|Longerich|2015|p=615}}{{sfn|Thacker|2010|pp=269 – 270}} Към началото на 1943 г. войната е създала работна криза за режима. Хитлер създава тричленен комитет с представители на държавата, армията и партията в опит да се централизира властта над военната икономика. Членове на комитета са съответно [[Ханс Ламерс]], [[Вилхелм Кайтел]] и [[Мартин Борман]]. Комитетът има намерението независимо да предложи мерки, без да взима под внимание волята на различни министри, като Хитлер си запазва окончателните решения за себе си. Комитетът се свиква 11 пъти между януари и август 1943 г. Все пак, той среща съпротива от министрите на Хитлер, които оглавяват дълбоки сфери на влияние и са изключени от комитета. Виждайки това като заплаха за властта им, Гьобелс, Гьоринг и Шпеер се сработват за да го свалят. Тричленният комитет е разпуснат през септември 1943 г.{{sfn|Kershaw|2008|pp=749 – 753}} [[Файл:Bundesarchiv Bild 183-J05235, Berlin, Großkundgebung im Sportpalast.jpg|мини|[[Реч в Шпортпаласт|Речта в Шпортпаласт]], 18 февруари 1943 г.]] Частично в отговор на това, че е изключен от комитета, Гьобелс натиска Хитлер да въведе мерки, които биха предизвикали [[тотална война]], включително затварянето на предприятия, които не са от значение за войната, набирането на жени в трудовата сила и записването на освободени от професии мъже във Вермахта.{{sfn|Longerich|2015|pp=549 – 550}} Някои от тези мерки са въведени с акт на 13 януари, но за тревога на Гьобелс, Гьоринг изисква любимите му ресторанти в Берлин да останат отворени, а Ламерс успешно убеждава Хитлер да се пропуска набирането на жени с деца.{{sfn|Longerich|2015|pp=553 – 554}} След като получава ентусиазиран отговор на речта си на 30 януари 1943 г. по темата, Гьобелс вярва, че има подкрепата на германския народ при призива си за тотална война.{{sfn|Longerich|2015|p=555}} В следващата си реч, [[Реч в Шпортпаласт|тази в Шпортпаласт]], на 18 февруари 1943 г. той изисква от публиката си да се отдаде на тоталната война, която той представя като единствения начин да се спре настъплението на [[Болшевизъм|болшевиките]] и да се спасят германците от унищожение. Речта има и силен антисемитски елемент и намеква за изтребването на евреите, което вече тече.{{sfn|Thacker|2010|p=255}} Речта е представена на живо по радиото и също е записана на филмова лента.{{sfn|Thacker|2010|p=256}} По време на предаването на живо Гьобелс без да иска започва да говори за изтребването на евреите, но тази част е изрязана от публикувания текст на речта.{{sfn|Goebbels|1944}} Усилията на Гьобелс имат малко влияние, тъй като макар Хитлер принципно да подкрепя тоталната война, той не е готов да въведе промените покрай възраженията на министрите си.{{sfn|Longerich|2015|p=577}} Откритият по това време масов гроб на полски офицери, убити от Червената армия през 1940 г. ([[Катинско клане]]), се използва от Гьобелс и пропагандата му в опит се предизвика разкол между Съветския съюз и западните му съюзници.{{sfn|Thacker|2010|pp=256 – 257}} == Пълномощник на тоталната война == [[Файл:Bundesarchiv Bild 183-J31305, Auszeichnung des Hitlerjungen Willi Hübner.jpg|мини|ляво|9 март 1945 г.: Гьобелс награждава 16-годишно момче от [[Хитлерова младеж|Хитлеровата младеж]] с [[Железен кръст]] за отбраната на [[Любан (Долносилезко войводство)|Любан]]]] След [[Съюзническо настъпление в Сицилия|съюзническото настъпление в Сицилия]] (юли 1943 г.) и съветската стратегическа победа при [[Битка при Курск|Курск]] (юли-август 1943 г.) Гьобелс започва да осъзнава, че войната вече не може да бъде спечелена.{{sfn|Longerich|2015|p=594}} След падането на режима на [[Мусолини]] през септември той повдига пред Хитлер темата за отделен мир или със СССР, или с Великобритания. Хитлер отхвърля предложението.{{sfn|Longerich|2015|pp=607, 609}} Докато пропагандата на Гьобелс през този период сочи, че се готви голям ответен удар, бомбите [[Фау-1]], пускани върху британски мишени след юни 1944 г., имат малък ефект, като само около 20% от тях достигат мишените си.{{sfn|Longerich|2015|p=634}} За да се поддържа морала, Гьобелс продължава да публикува пропаганда, че по-нататъшни подобрения по тези оръжия ще имат решително влияние върху резултата от войната.{{sfn|Longerich|2015|p=637}} [[Файл:Bundesarchiv Bild 146-1992-093-13A, Offiziere und NS-Führer, u.a. Goebbels und Speer.jpg|мини|Гьобелс и Алберт Шпеер наблюдават изпитания в [[Пенемюнде (полигон)|Пенемюнде]], август 1943 г.]] През юли 1944 г. Гьобелс и Шпеер продължават да натискат Хитлер да доведе икономиката до положение на тотална война.{{sfn|Longerich|2015|pp=637 – 639}} [[Заговор от 20 юли|Заговорът от 20 юли]], в който Хитлер почти бива убит от бомба в [[Вълчата бърлога|щаб-квартирата си]] в [[Източна Прусия]], помага на тези, които натискат за промяна: Борман, Гьобелс, Химлер и Шпеер. Въпреки възраженията на Гьоринг, Гьобелс е назначен на 23 юли за Пълномощник на тоталната война, отговорен за увеличаването на човешкия ресурс за Вермахта и оръжейната промишленост на цената на сектори от икономиката, които не са важни за войната.{{sfn|Longerich|2015|p=643}} Чрез тези усилия той успява да освободи допълнителни половин милион мъже, годни за военна служба.{{sfn|Thacker|2010|p=282}} Обаче, тъй като много тези новобранци идват от оръжейната промишленост, това го поставя в пряк конфликт с министъра по въоръжаването Шпеер.{{sfn|Longerich|2015|p=651}} Необучените работници от другите райони не са веднага поети от оръжейната промишленост и подобно новобранците във Вермахта чакат в казармите за реда си да бъдат обучени.{{sfn|Longerich|2015|pp=660 }} По заповед на Хитлер, [[Фолксщурм]] (народно опълчение от хора, които преди са били смятани за негодни за военна служба) е образуван на 18 октомври 1944 г.{{sfn|Evans|2008|p=675}} Гьобелс пише в дневника си, че 100 000 новобранци са дали клетва само от неговия политически район. Обаче мъжете, повечето от които на възраст между 45 и 60 години, получават само основно обучение и много от тях нямат адекватно въоръжение. Идеята на Гьобелс, че тези хора могат ефективно да служат на фронта срещу съветските танкове и артилерия се оказва нереалистична. Програмата съвсем не се радва на популярност.{{sfn|Thacker|2010|p=284}}{{sfn|Evans|2008|p=676}} == Антисемитизъм и Холокост == Както много немци по това време, Гьобелс е изпълнен с антисемитизъм от малък.{{sfn|Longerich|2015|pp=24 – 25}} След като се присъединява към Нацистката партия и се среща с Хитлер, антисемитизмът му нараства и става по-радикален. Той започва да гледа на евреите като на унищожителна сила с отрицателно въздействие върху немското общество.{{sfn|Longerich|2015|pp=39 – 40}} След като нацистите завземат властта, той многократно кара Хитлер да предприеме мерки срещу евреите.{{sfn|Thacker|2010|p=145}} Въпреки изключителната си омраза към евреите, Гьобелс говори за ненужността от [[расова теория]] за нацистката идеология.{{sfn|Michael|2006|p=177}} Той намира теориите на [[Алфред Розенберг]] за нелепи.{{sfn|Michael|2006|p=177}} Целта на Нацистката партия е да премахне евреите от немския културен и икономически живот, като накрая ги премахне и от самата държава.{{sfn|Kershaw|2008|pp=454 – 455}} Освен пропагандните си усилия, Гьобелс активно насърчава гоненията на евреите чрез различни действия.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|p=156}} Мерките за дискриминация, които учреждава в Берлин в първите години на режима, включват забрана за използване на обществения транспорт и изискване еврейски магазини да бъдат обозначавани като такива.{{sfn|Kershaw|2008|p=454}} През ноември 1938 г. немският дипломат [[Ернст фон Рат]] е убит в Париж от млад евреин. В отговор на това, Гьобелс организира разпалващ антисемитски материал да бъде издаден от пресата, а резултатът е началото на [[погром]]. Евреи бива нападани, а синагоги биват рушени из цяла Германия. Ситуацията за евреите се влошава още повече от реч на Гьобелс, която изнася на митинг на партията през нощта на 8 ноември, на която той индиректно призовава партийните членове да подбуждат допълнително насилие срещу евреите. Около 100 евреи са убити, няколко стотици синагоги са повредени или унищожени, а хиляди еврейски магазини са вандализирани в т.нар. [[Кристална нощ]]. Около 30 000 евреи са изпратени в [[концентрационни лагери]].{{sfn|Kershaw|2008|pp=455 – 459}} Разрушенията стихват след конференция от 12 ноември, на която Гьоринг посочва, че унищожението на еврейска собственост е всъщност унищожението на немска собственост, тъй като тя така или иначе накрая ще бъде конфискувана.{{sfn|Longerich|2015|pp=400 – 401}} Гьобелс продължава интензивната си антисемитска пропагандна кампания, която кулминира в речта на Хитлер в Райхстага от 30 януари 1939 г., написана от Гьобелс:{{sfn|Thacker|2010|p=205}} [[Файл:Judenstern JMW.jpg|мини|Гьобелс нарежда всички германски евреи да носят идентифициращи ги [[Жълта звезда|жълти звезди]]]] {{Цитат|Ако международното финансово еврейство във и извън Европа успее да въвлече нациите още веднъж във война, тогава резултатът няма да е болшевизация на Земята и победа на еврейството, а унищожението на еврейската раса в Европа!{{sfn|Kershaw|2008|p=469}}}} Макар Гьобелс да натиска за изгонването на евреите от Берлин от 1935 г., към 1940 г. в града все още живеят 62 000 евреи. Отчасти забавянето на депортацията се дължи на факта, че те са нужни на оръжейната промишленост.{{sfn|Longerich|2015|pp=464 – 466}} Депортацията на немските евреи започва през 1941 г., като първият конвой от Берлин тръгва на 18 октомври. Някои евреи биват застрелвани веднага, след като пристигат в [[Рига]] или [[Мемел]].{{sfn|Thacker|2010|p=236}} В подготовка за депортациите, Гьобелс нарежда всички немски евреи задължително да носят идентифицираща ги [[жълта звезда]] на 5 септември 1941 г.{{sfn|Thacker|2010|p=235}} Малко след [[Ванзейска конференция|Ванзейската конференция]], на 27 март 1942 г. Гьобелс пише в дневника си: „По принцип, може да се каже, че 60% от тях ще трябва да бъдат ликвидирани, докато само 40% биха могли да останат да работят. ... Върху евреите се изпълнява присъда, която е варварска, но напълно заслужена.“{{sfn|Longerich|2015|p=514}} Гьобелс често дискутира съдбата на евреите с Хитлер – тема, която дискутират често, когато се срещат.{{sfn|Thacker|2010|p=328}} През цялото време му е известно, че евреите се избиват и напълно подкрепя това решение. Той е един от малкото високопоставени нацистки държавници, които признават това публично.{{sfn|Thacker|2010|pp=326 – 329}} == Семеен живот == [[Файл:Bundesarchiv Bild 183-1987-0724-502, Obersalzberg, Besuch Familie Goebbels bei Hitler.jpg|мини|Хитлер и семейство Гьобелс през 1938 г.]] Гьобелс е много привързан към [[Магда Гьобелс]] и децата си.{{sfn|Longerich|2015|pp=159, 160}} Той харесва да отсяда в апартамента си в Берлин, където може да си отпочива.{{sfn|Longerich|2015|p=160}} Магда е в близки отношения с Хитлер и е част от малката му група приятелки.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|p=94}} Тя става неофициален представител на режима, получавайки писма от цяла Германия от жени с въпроси относно домашни проблеми.{{sfn|Thacker|2010|p=179}} През 1936 г. Гьобелс се среща с чешката актриса [[Лида Баарова]] и към зимата на 1937 г. вече са страстни любовници.{{sfn|Longerich|2015|pp=317, 318}} Магда провежда дълъг разговор относно това с Хитлер на 15 август 1938 г.{{sfn|Longerich|2015|p=392}} Нежелаещ да търпи скандал с един от най-близките си министри, Хитлер изисква от Гьобелс да прекрати аферата си.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|p=170}} След това Йозеф и Магда като че ли постигат примирие до края на септември.{{sfn|Longerich|2015|p=392}} След това двойката се скарва отново, а Хитлер пак е замесен, настоявайки да останат заедно.{{sfn|Longerich|2015|pp=392 – 395}} Хитлер организира да бъде сниман с помирената двойка през октомври.{{sfn|Longerich|2015|pp=391, 395}} Магда също има любовници, сред които [[Карл Ханке]] през 1938 г.{{sfn|Thacker|2010|p=204}} Семейство Гьобелс включва Харалд Квант (първият син на Магда от първия ѝ брак, р. 1921), Хелга (1932), Хилде (1934), Хелмут (1935), Холде (1937), Хеда (1938) и Хейде (1940).{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|p=165}} Харалд се оказва единственият член на семейството, оцелял след войната.{{sfn|Thacker|2010|p=149}} == Последни години и смърт == През последните месеци на войната речите и статиите на Гьобелс придобиват все по-апокалиптичен тон.{{sfn|Thacker|2010|p=292}} Към началото на 1945 г., когато руснаците са достигнали река [[Одра]], а западните съюзници подготвят да преминат река [[Рейн]], той не може повече да прикрива факта, че поражението е неизбежно.{{sfn|Kershaw|2008|pp=892, 893, 897}} Берлин има малко укрепления и артилерия, тъй като почти всичко е било изпратено на фронта.{{sfn|Thacker|2010|p=290}} Гьобелс отбелязва в дневника си на 21 януари, че милиони германци бягат на запад.{{sfn|Thacker|2010|p=288}} Той колебливо дискутира с Хитлер въпроса с опитите за преговори със западните съюзници, но Хитлер отново отказва. Гьобелс е в конфликт със себе си при повдигането на тази тема пред Хитлер, тъй като не иска да изгуби доверието му.{{sfn|Kershaw|2008|pp=897, 898}} Когато другите нацистки лидери предлагат на Хитлер на напусне Берлин и да основе нов център на съпротива в [[Бавария]], Гьобелс се противопоставя на идеята и подкрепя героична последна битка в Берлин.{{sfn|Kershaw|2008|pp=924, 925, 929, 930}} Неговото семейство се мести в къщата им в Берлин, където да посрещнат края.{{sfn|Thacker|2010|p=290}} Той и Магда вероятно дискутират темата със самоубийството и съдбата на децата по време на дълга среща през нощта на 27 януари.{{sfn|Thacker|2010|p=289}} Той знае как външният свят би реагирал на престъпните деяния на режима и не желае да бъде обект на съдебен процес.{{sfn|Thacker|2010|p=291}} Изгаря личните си документи през нощта на 18 април.{{sfn|Thacker|2010|p=295}} Гьобелс знае как да разпалва фантазията на Хитлер, като го окуражава да види ръката на [[провидение]]то в смъртта на американския президент [[Франклин Рузвелт]] на 12 април.{{sfn|Kershaw|2008|p=918}} По това време Гьобелс вече е спечелил позицията, за която копнее от дълго време – до Хитлер. Гьоринг е напълно дискредитиран, макар длъжностите му да не са му отнети до 23 април.{{sfn|Kershaw|2008|pp=913, 933}} Химлер, който е назначен за командир на [[група армии „Висла“]], претърпява катастрофално поражение при Одра и също е опозорен пред Хитлер.{{sfn|Kershaw|2008|pp=891, 913 – 914}} По-голямата част от обкръжението на Хитлер, включително Гьоринг, Химлер, Рибентроп и Шпеер, са се подготвили да напуснат Берлин веднага след рождения ден на фюрера на 20 април.{{sfn|Thacker|2010|p=296}} Дори Борман не е ентусиазиран да посрещне смъртта си до Хитлер.{{sfn|Kershaw|2008|p=932}} На 22 април Хитлер обявява, че ще остане в Берлин до края и после ще се застреля.{{sfn|Kershaw|2008|p=929}} Гьобелс се нанася със семейството си в част от [[Фюрербункер]]а на същия ден.{{sfn|Thacker|2010|p=298}} Той казва на вицеадмирал [[Ханс-Ерих Фос]], че няма да се зарадва на идеята който и да е от двамата да се предаде или избяга.{{sfn|Vinogradov|2005|p=154}} След полунощ на 29 април, докато руснаците напредват все по-близо до бункеровия комплекс, Хитлер се жени за [[Ева Браун]] в малка гражданска церемония във Фюрербункера.{{sfn|Beevor|2002|pp=342, 343}} На сутринта Хитлер отвежда личната си секретарка [[Траудъл Юнге]] в друга стая, където диктува [[Последна воля и завещание на Адолф Хитлер|последната си воля и завещание]].{{sfn|Beevor|2002|pp=343, 344}} Гьобелс и Борман са двама от свидетелите.{{sfn|Kershaw|2008|p=950}} В завещанието си Хитлер не споменава за наследник на Нацистката партия. Вместо това той назначава Гьобелс като райхсканцлер и [[Карл Дьониц]] като райхспрезидент.{{sfn|Kershaw|2008|pp=949, 950}} Гьобелс пише послепис към завещанието, че няма да се подчини на заповедта на Хитлер да напусне Берлин, заради човечеството и личната му лоялност.{{sfn|Longerich|2015|p=686}} Освен това жена му и децата му също ще останат. Те ще сложат край на живота си редом до фюрера.{{sfn|Longerich|2015|p=686}} Следобеда на 30 април Хитлер се [[Смърт на Адолф Хитлер|застрелва]].{{sfn|Kershaw|2008|p=955}} След самоубийството на фюрера, Гьобелс се депресира и по-късно заявява: „Много е жалко, че такъв човек вече не е сред нас. Но няма какво да се направи. За нас всичко е вече свършено и единственият останал път за нас е този, който Хитлер избра. Аз ще последвам примера му.“{{sfn|Vinogradov|2005|p=157}} На 1 май Гьобелс свършва единственото си официално действие като канцлер. Той нарежда да се изпрати писмо до генерал [[Василий Чуйков]] и нарежда на генерал [[Ханс Кребс (офицер)|Ханс Кребс]] да го занесе под [[бяло знаме]]. Чуйков е командир на [[8-а гвардейска армия]] в централната част на Берлин. Гьобелс го информира за смъртта на Хитлер и поисква примирие. След като това предложение бива отхвърлено, Гьобелс решава, че по-нататъшните усилия за безполезни.{{sfn|Vinogradov|2005|p=324}} По-късно на 1 май вицеадмирал Фос вижда Гьобелс за последен път. Той кани Гьобелс да се присъедини към него, на което той отговаря: „Капитанът не бива да напуска потъващия кораб. Премислил съм го и реших да остана тук. Нямам къде да отида, тъй като с малките деца няма да се справя, особено с крак като моя.“{{sfn|Vinogradov|2005|p=156}} [[Файл:Bundesarchiv Bild 146-1978-086-03, Joseph Goebbels mit Familie.jpg|мини|Семейство Гьобелс. На тази манипулирана снимка доведеният син на Гьобелс, Харалд Квант (който отсъства, поради военни задължения), е добавен към груповия портрет.]] Вечерта на 1 май Гьобелс нарежда на зъболекаря от СС Хелмут Кунц да инжектира шестте му деца с [[морфин]], така че да са в безсъзнание, когато ампулите с [[цианид]] се строшат в устите им.{{sfn|Beevor|2002|pp=380, 381}} Според последното показание на Кунц, той дава инжекциите с морфин на децата, но Магда Гьобелс и СС-[[Оберщурмбанфюрер]] [[Лудвиг Щумпфегер]], личният лекар на Хитлер, дават цианида.{{sfn|Beevor|2002|pp=380, 381}} Към 20:30 часа Гьобелс и Магда напускат бункера и отиват в градината на канцлерството, където се самоубиват.{{sfn|Joachimsthaler|1999|p=52}} Съществуват няколко различни сведения относно това събитие. В единия случай Гьобелс застрелва Магда и след това себе си. В друг случай те първо приемат ампули с цианид и са застреляни след това.{{sfn|Beevor|2002|p=381}} Войник от СС следва предварителната заповед на Гьобелс да произведе няколко изстрела в безжизненото му тяло.{{sfn|Joachimsthaler|1999|p=52}} След това телата са напоени с [[бензин]], но биват само частично изгорени и не са погребвани.{{sfn|Beevor|2002|p=381}} Няколко дни след това Фос е отведен обратно в бункера, за да идентифицира частично обгорелите тела на Йозеф и Магда Гьобелс и децата им. Впоследствие телата на семейство Гьобелс, както и на други високопоставени нацисти, са многократно погребвани и изравяни.{{sfn|Vinogradov|2005|pp=111, 333}} Последното място на погребване е в помещение на [[СМЕРШ]] в [[Магдебург]] на 21 февруари 1946 г. През 1970 г. агентът на [[КГБ]] [[Юри Андропов]] упълномощява операция за унищожаването на останките.{{sfn|Vinogradov|2005|p=333}} Останките са изгорени, разбити и разпръснати в река Бидериц, приток на [[Елба]] на 4 април 1970 г.{{sfn|Vinogradov|2005|pp=335, 336}} == Творби == === Публикувани (избрано) === * ''Wilhelm von Schütz als Dramatiker. Ein Beitrag zur Geschichte der Romantischen Schule'' (Дисертация, 1921) * ''Das kleine A.B.C. des Nationalsozialisten'' (1925) * ''Die zweite Revolution'' (1926) * ''Der Wanderer'' (Драма, 1927) * ''Wege ins dritte Reich'' (1927) * ''Der Angriff'' (от 1927 издаван от '''Й.Г.''' NSDAP-Вестник) * ''Michael. Ein deutsches Schicksal in Tagebuchblättern'' (Роман, 1929) * ''Vom Kaiserhof zur Reichskanzlei'' (1934) * ''Kampf um Berlin'' (1934) * ''Signale der neuen Zeit'' (1934) * ''Der Angriff. Aufsätze aus der Kampfzeit'' (1935) * ''Die Zeit ohne Beispiel'' (1942) * ''Das eherne Herz'' (1943) * ''Der steile Aufstieg'' (1944) === Непубликувани (избрано) === * ''Der Lenz und ich und Du'' (стихотворения, o. J.) * ''Der Mutter Gebet. Ein Idyll aus dem Kriege'' (o. J.) * ''Bin ein fahrender Schüler, ein wüster Gesell'' (Новела, 1917) * ''Judas Iscariot'' (Драма, 1918) * ''Heinrich Kämpfert'' (Драма, 1919) * ''Die Saat'' (Драма, 1920) == Вижте също == {{Уикицитат|Йозеф Гьобелс}} * [[Реч в Шпортпаласт]] * [[Националсоциализъм]] * [[Националсоциалистическа пропаганда]] == Източници == <references/> == Литература == * {{Икона|bg}} Adolf Hitler: ''Mein Kampf. [[Iarchive: MojataBorba|Eine Abrechnung.]]'' F. Eher Nachfolger, München. * {{cite book | last = Antony | first = Beevor | authorlink = Антъни Бийвър | year = 2002 | title = Berlin: The Downfall 1945 | url = https://archive.org/details/berlindownfall190000beev_e9y1 | publisher = Penguin Books | location = London | isbn = 0-670-88695-5 | lang = en}} * {{cite book | last = Dollinger | first = Hans | title = The Decline and Fall of Nazi Germany and Imperial Japan | year = 1967 | origyear = 1965 | publisher = Bonanza | location = New York | isbn = 978-0-517-01313-7 | ref = harv}} * {{cite book | last = Evans | first = Richard J. | authorlink = Ричард Евънс | title = The Coming of the Third Reich | year = 2003 | publisher = Penguin Group | isbn = 978-0-14-303469-8 | ref = harv }} * {{cite book | last = Evans | first = Richard J. | year = 2005 | title = The Third Reich in Power | url = https://archive.org/details/thirdreichinpowe00evan | publisher = Penguin | location = New York | isbn = 978-0-14-303790-3 | ref = harv}} * {{cite book | last = Evans | first = Richard J. | title = The Third Reich At War | url = https://archive.org/details/thirdreichatwar00evan_0 | year = 2008 | publisher = Penguin Group | location = New York | isbn = 978-0-14-311671-4 | ref = harv }} * {{ cite web | last = Goebbels | first = Joseph | title = Nun, Volk steh auf, und Sturm brich los! | trans-title = Nation, Rise Up, and Let the Storm Break Loose | year = 1944 | origyear = 1943 | publisher = Calvin College | work = German Propaganda Archive | url = http://research.calvin.edu/german-propaganda-archive/goeb36.htm | ref = harv }} * {{cite web | last = Goebbels | first = Joseph | title = Der Nazi-Sozi | trans-title = The Nazi-Sozi | year = 1927 | origyear = 1926 | publisher = Calvin College | location = Grand Rapids, Michigan | work = German Propaganda Archive | url = http://research.calvin.edu/german-propaganda-archive/nazi-sozi.htm | ref = harv }} * {{cite web | last = Goebbels | first = Joseph | title = Jews will destroy culture | date = September 1935 | location = Nazi Party Congress at Nuremberg | url = http://www.ushmm.org/wlc/en/media_fi.php?MediaId=192 | ref = harv}} * {{cite book | last = Gunther | first = John | title = Inside Europe | year = 1940 | publisher = Harper & Brothers | location = New York | url = https://archive.org/stream/in.ernet.dli.2015.149663/2015.149663.Inside-Europe#page/n1/mode/2up | oclc = 836676034 | ref = harv}} * {{cite book | last = Hale | first = Oron J. | title = The Captive Press in the Third Reich | year = 1973 | location = Princeton, NJ | publisher = Princeton University Press | ASIN = B0011UXVDG | isbn = 0-691-00770-5 | ref = harv }} * {{cite web | title = Hitler's Last Days | publisher = MI5 Security Service | work = mi5.gov.uk | url = https://www.mi5.gov.uk/home/about-us/who-we-are/mi5-history/world-war-ii/hitlers-last-days.html | accessdate =6 юни 2015 | ref = {{sfnRef|MI5, ''Hitler's Last Days''}} }} * {{cite book | last = Hull | first = David Stewart | title = Film in the Third Reich: A Study of the German Cinema, 1933 – 1945 | url = https://archive.org/details/filminthirdreich0000hull | year = 1969 | publisher = University of California Press | location = Berkeley | ref = harv}} * {{cite book | last = Joachimsthaler | first = Anton | others = Trans. Helmut Bögler | title = The Last Days of Hitler: The Legends, the Evidence, the Truth | url = https://archive.org/details/lastdaysofhitler0000joac_o3a8 | year = 1999 | origyear = 1995 | publisher = Brockhampton Press | location = London | isbn = 978-1-86019-902-8 | ref = harv }} * {{cite book | last = Kershaw | first = Ian | authorlink = Иън Кършоу | title = Hitler: A Biography | url = https://archive.org/details/hitlerbiography0000kers | publisher = W. W. Norton & Company | location = New York | year = 2008 | isbn = 978-0-393-06757-6 | ref = harv }} * {{cite book | last = Longerich | first = Peter | title = Holocaust: The Nazi Persecution and Murder of the Jews | url = https://archive.org/details/holocaustnaziper0000long | year = 2010 | isbn = 978-0-19-280436-5 | publisher = Oxford University Press | location = Oxford; New York | ref = harv}} * {{cite book | last = Longerich | first = Peter | year = 2012 | title = Heinrich Himmler: A Life | url = https://archive.org/details/heinrichhimmler0000long | publisher = Oxford University Press | location = Oxford; New York | isbn = 978-0-19-959232-6 | ref = harv}} * {{cite book | last = Longerich | first = Peter | year = 2015 | title = Goebbels: A Biography | url = https://archive.org/details/goebbelsbiograph0000long | publisher = Random House | location = New York | isbn = 978-1400067510 | ref = harv }} * {{cite book | last1 = Manvell | first1 = Roger | last2 = Fraenkel | first2 = Heinrich | title = Doctor Goebbels: His Life and Death | url = https://archive.org/details/doctorgoebbelshi0000manv | year = 2010| origyear = 1960 | publisher = Skyhorse | location = New York | isbn = 978-1-61608-029-7 | ref = harv}} * {{cite book | last1 = Michael | first1 = Robert | title = Holy Hatred: Christianity, Antisemitism, and the Holocaust | year = 2006| publisher = Springer| isbn = 0230601987| ref = harv}} * {{cite book | last =Reuth | first = Ralf Georg | title = Goebbels | publisher = Harvest | year = 1994 | isbn = 978-0-15-600139-7 | ref = harv }} * {{cite book | last = Shirer | first = William L. | title = The Rise and Fall of the Third Reich | url = https://archive.org/details/risefallofthirdr1959unse | publisher = Simon & Schuster | location = New York | year = 1960 | isbn = 978-0-671-62420-0 | ref = harv}} * {{cite book | last = Siemens | first = Daniel | title = The Making of a Nazi Hero: The Murder and Myth of Horst Wessel | year = 2013 | publisher = I.B.Tauris | isbn = 978-0-85773-313-9 | ref = harv}} * {{cite book | last = Snell | first = John L. | title = The Nazi Revolution: Germany's Guilt Or Germany's Fate? | url = https://archive.org/details/nazirevolutionge00snel | year = 1959 | publisher = Heath & Co | location = Boston | oclc = 504833477 | ref = harv}} * {{cite journal | author = Staff | title = Hitler Takes Austria: Goebbels and Reichsautobahn | journal = LIFE Magazine | volume = 4 | issue = 3 | date=28 март 1938 | accessdate =28 февруари 2016 | page=20 | url=https://books.google.com/books?id=3UoEAAAAMBAJ&pg=PA20 | ref = {{sfnRef|LIFE Magazine|1938}} }} * {{cite web | author = Staff | title = Joseph Goebbels love letters up for auction | work = The Telegraph | date =25 септември 2012 | agency = Associated Press | url = https://www.telegraph.co.uk/history/world-war-two/9564400/Joseph-Goebbels-love-letters-up-for-auction.html | ref = {{sfnRef|''The Telegraph|2012}} }} * {{cite book | last = Thacker | first = Toby | title = Joseph Goebbels: Life and Death | year = 2010 | origyear = 2009 | publisher = Palgrave Macmillan | location = New York | isbn = 978-0-230-27866-0 | ref = harv}} * {{cite book | last = Vinogradov | first = V. K. | title = Hitler's Death: Russia's Last Great Secret from the Files of the KGB | url = https://archive.org/details/hitlersdeathruss0000vino | publisher = Chaucer Press | year = 2005 | isbn = 978-1-904449-13-3 | ref = harv }} * {{cite book | last = Bramsted | first = Ernest | title = Goebbels and National Socialist Propaganda, 1925 – 1945 | url = https://archive.org/details/goebbelsnational0000bram | year = 1965 | publisher = Michigan State University Press }} * {{cite book | last = Heiber| first= Helmut |title= Goebbels | url = https://archive.org/details/goebbels00heib|location= New York|publisher= Hawthorn Books|year= 1972|oclc=383933}} * {{cite journal | last = Herf | first = Jeffrey | title = The 'Jewish War': Goebbels and the Antisemitic Campaigns of the Nazi Propaganda Ministry | journal = Holocaust and Genocide Studies | year = 2005 | volume = 19 | issue = 1 | pages = 51 – 80 | doi=10.1093/hgs/dci003|issn=1476-7937}} * {{cite book | last1 = Miller | first1 = Michael D. | last2 = Schulz | first2 = Andreas | title = Gauleiter. 1. The Regional Leaders of the Nazi Party and their Deputies, 1925 – 1945 | editor1-last = Albrecht | editor1-first = Herbert | editor2-last = Hüttmann | editor2-first = H. Wilhelm | year = 2012 | publisher = Bender | isbn = 978-1-932970-21-0}} * {{ cite book | last = Moeller | first = Felix | title = The Film Minister: Goebbels and the Cinema in the Third Reich | year = 2000 | publisher = Axel Menges | isbn = 978-3-932565-10-6 }} * {{cite journal | last = Mollo | first = Andrew | year = 1988 | editor-last = Ramsey | editor-first = Winston | title = The Berlin Führerbunker: The Thirteenth Hole | journal = After the Battle | issue = 61 | publisher = Battle of Britain International | location = London }} * {{cite book | last = Rentschler | first = Eric | title = The Ministry of Illusion: Nazi Cinema and Its Afterlife | url = https://archive.org/details/ministryofillusi0000rent | year = 1996 | publisher = Harvard University Press | location = Cambridge | isbn = 978-0-674-57640-7}} {{пост начало}} {{пост|[[Канцлер на Германия|Райхсканцлер]]|[[30 април]] [[1945]]|[[1 май]] [[1945]]|[[Адолф Хитлер]]|[[Люц Граф Шверин фон Крозиг]]}} {{пост край}} {{НСДАП}} {{Канцлери на Германия}} {{Последни обитатели на Фюрербункера}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Гьобелс, Йозеф}} [[Категория:Германски политици]] [[Категория:Германски журналисти]] [[Категория:Канцлери на Германия]] [[Категория:Германци по време на Втората световна война]] [[Категория:Членове на НСДАП]] [[Категория:Нацисти]] [[Категория:Нацистки пропагандатори]] [[Категория:Гаулайтери]] [[Категория:Националисти]] [[Категория:Антисемити]] [[Категория:Антикомунисти]] [[Категория:Военнопрестъпници]] [[Категория:Самоубийци]] [[Категория:Възпитаници на Бонския университет]] [[Категория:Възпитаници на Вюрцбургския университет]] [[Категория:Хора от Северен Рейн-Вестфалия]] [[Категория:Почетни граждани на Вроцлав]] [[Категория:Починали в Берлин]] [[Категория:Прототипи на литературни герои]] tnddsy6v09ck3l56sa7wil65taey51g 12877130 12877110 2026-04-11T10:03:27Z Zhoxy 557 Премахнати [[Special:Contributions/~2026-22300-11|редакции на ~2026-22300-11]] ([[User talk:~2026-22300-11|б]].), към версия на Ted Masters 12866751 wikitext text/x-wiki {{Личност|политик | вложки = {{Личност/Политик | постове1 = [[Гаулайтер]] на [[Берлин]] | години1 = 26 октомври 1926 – 1 май 1945 | постове2 = [[Имперско министерство на народното просвещение и пропагандата|Министър на народното просвещение и пропагандата]] | години2 = 13 март 1933 – 30 април 1945 | постове3 = [[Канцлер на Германия]] | години3 = 30 април 1945 – 1 май 1945 }} }} '''Паул Йозеф Гьобелс''' ({{lang|de|Paul Joseph Goebbels}}) е [[Германци|германски]] [[политик]], [[Имперско министерство на народното просвещение и пропагандата|министър на пропагандата и просвещението]] на [[Нацистка Германия]] ([[1933]] – [[1945]] г.) и за 2 дни до смъртта си [[райхсканцлер]] (1945 г.). Той е един от близките сътрудници на [[Адолф Хитлер]] и най-отдадените последователи и е известен със своите умения в публичното говорене и с дълбокия си [[антисемитизъм]], който е очевиден в публично изразените му възгледи. Той препоръчва постепенно по-строга [[дискриминация]], включително унищожаването на [[евреи]]те в [[Холокоста]]. Гьобелс се присъединява към [[Националсоциалистическа германска работническа партия|Националсоциалистическата партия]] през 1924 година. През 1926 г. е назначен за [[гаулайтер]] в [[Берлин]], където започва да се интересува от използването на [[пропаганда]] за популяризиране на партията и нейната програма. След издигането на власт на националсоциалистите през 1933 година, Министерството на пропагандата на Гьобелс бързо печели и упражнява контрол над надзора над медиите, изкуствата и информацията в Германия. Той е особено умел да използва сравнително новите медии на радиото и филмите за пропагандни цели. Темите за партийната пропаганда включват антисемитизъм и (след началото на [[Втората световна война]]) опити за оформяне на морал. През 1943 г. Гьобелс започва да оказва натиск върху Хитлер да въведе мерки, които биха довели до пълна война, включително затваряне на бизнеси, които не са от съществено значение за военните усилия, взимането на жени в работната сила и привличане на мъже в освободени преди това професии във Вермахта. През 1944 г. отговаря за тоталната военна [[мобилизация]]. В своето политическо завещание [[Хитлер]] назначава Гьобелс за свой приемник на поста канцлер, но още на другия ден след [[Смърт на Адолф Хитлер|самоубийството на фюрера]] (30 април 1945 г.) и след влизането на съветските войски в [[Берлин]] на 1 май 1945 г., Гьобелс и жена му Магда се самоубиват, след като отравят и своите шест малолетни деца. На [[Нюрнбергски процес|Нюрнбергските процеси]] е осъден задочно като главен [[Военно престъпление|военнопрестъпник]]. == Ранен живот == Паул Йозеф Гьобелс е роден на 29 октомври 1897 г. в промишления град Райт, част от съвременния град [[Мьонхенгладбах]] близо до [[Дюселдорф]].{{sfn|Longerich|2015|p=5}} И двамата му родители са [[римокатолици]] със скромни семейни потекла.{{sfn|Longerich|2015|p=5}} Баща му Фриц е чиновник във фабрика, а майка му Катарина (родена Оденхаузен) е етническа [[Нидерландци|нидерландка]].{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|p=2}} Гьобелс има двама братя и три сестри: Конрад (1893 – 1947), Ханс (1895 – 1949), Мария (1896 – 1896), Елизабет (1901 – 1915) и Мария (1910 – 1949).{{sfn|Longerich|2015|p=5}} През 1932 г. Гьобелс публикува [[памфлет]] със семейното си дърво, за да опровергае слухове, че баба му е от [[Евреи|еврейско]] потекло.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|p=299}} В детството си Гьобелс боледува често, като претъпява дълъг период на възпаление на белите дробове. Има деформиран десен крак поради [[Вродени заболявания|вродено заболяване]]. Той е по-дебел и по-къс от левия му крак.{{sfn|Longerich|2015|p=5}} Подлага се на неуспешна операция да го оправи малко преди да започне училище.{{sfn|Longerich|2015|p=6}} Гьобелс носи метална скоба и специална обувка, заради скъсения си крак и ходи с накуцване. През [[Първата световна война]] е обявен за негоден за военна служба поради тази си деформация.{{sfn|Longerich|2015|p=14}} [[Файл:Goebbels 1916.jpg|мини|ляво|Гьобелс през 1916 г.]] Гьобелс учи в християнска [[гимназия]], където взема матура през 1917 г.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|p=7}} Той е най-добрият ученик в класа си и му е отдадена традиционната чест да говори на церемонията за награждаване.{{sfn|Longerich|2015|p=10}} Родителите му първоначално се надяват, че той ще стане католически свещеник и Гьобелс наистина взема това предвид.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|p=6}} Изучава литература и история в университетите в [[Бонски университет|Бон]], [[Вюрцбургски университет|Вюрцбург]], [[Фрайбургски университет|Фрайбург]] и [[Мюнхенски университет Лудвиг-Максимилиан|Мюнхен]].{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|pp=10 – 11, 14}} По това време Гьобелс започва да се дистанцира от Църквата.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|p=14}} Във Фрайбург се среща и влюбва в Анка Сталхерм, която е три години по-голяма от него.{{sfn|Longerich|2015|pp=12, 13}} Тя заминава за Вюрцбург, за да продължи с обучението си, а Гьобелс я последва.{{sfn|Longerich|2015|p=14}} През 1921 г. пише полубиографичен роман, озаглавен „Михаел“ – труд от три части, от които само първа и трета част са оцелели.{{sfn|Longerich|2015|p=16}} [[Антисемитизъм|Антисемитското]] съдържание вероятно е добавено от Гьобелс малко преди книгата да бъде публикувана през 1929 г. от издателската къща на Националсоциалистическата партия.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|pp=19, 26}} Към 1920 г. връзката му с Анка вече не съществува. Раздялата изпълва Гьобелс с мисли за самоубийство.{{sfn|Longerich|2015|pp=20, 21}} В [[Хайделбергския университет]] Гьобелс пише [[дипломна работа|дипломната си работа]] относно [[Вилхелм фон Шюц]] – слабо известен романтичен писател от XIX век.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|p=17}} Той се надява да напише труда си под надзора на [[Фридрих Гундолф]], който по това време е известен литературен историк. На Гьобелс не му пречи факта, че Гундолф е евреин. Гундолф вече не преподава, така че насочва Гьобелс към професор Макс Фрайхер фон Валдберг, който също е евреин. След като предава дипломната си работа и я защитава, Гьобелс получава докторската си степен през 1921 г.{{sfn|Longerich|2015|pp=21, 22}} Към 1940 г. той вече е написал 14 книги.{{sfn|Gunther|1940|p=66}} След това Гьобелс се връща у дома и работи като частен учител. Също така намира работа като журналист и пише за местния вестник. Писанията му по това време отразяват нарастващия му антисемитизъм и неодобрение към съвременната култура. През лятото на 1922 г. започва връзка с Елсе Янке, която е учителка.{{sfn|Longerich|2015|pp=22 – 25}} След като тя му признава, че е наполовина еврейка, Гьобелс отбелязва, че „очарованието е развалено“.{{sfn|Longerich|2015|p=24}} Въпреки това той продължава да се вижда с нея с прекъсвания до 1927 г.{{sfn|Longerich|2015|pp=72, 88}} В продължение на няколко години той се опитва да стане известен автор.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|pp=32 – 33}} Дневникът, който започва през 1923 г. и продължава до края на живота си, му служи като място, където може да удовлетворява жаждата си за писане.{{sfn|Longerich|2015|p=3}} Липсата на доходи от литературните му работи го принуждава да започне работа като банков чиновник в [[Кьолн]] – работа, която той мрази.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|p=33}}{{sfn|Longerich|2015|pp=25 – 26}} През август 1923 г. напуска банката и се връща в родния си град.{{sfn|Longerich|2015|p=27}} През този период чете и е повлиян от творбите на [[Освалд Шпенглер]], [[Фьодор Достоевски]] и [[Хюстън Стюарт Чембърлейн]], чиято книга „[[Основите на XIX век]]“ е една от стандартните творби на [[Крайнодясна политика|радикалната десница]] в Германия.{{sfn|Longerich|2015|pp=24 – 26}} Започва да изучава „обществения въпрос“ и да чете трудовете на [[Карл Маркс]], [[Фридрих Енгелс]], [[Роза Люксембург]], [[Август Бебел]] и [[Густав Носке]].{{sfn|Reuth|1994|p=28}}{{sfn|Longerich|2015|p=43}} Дневникът на Гьобелс от края на 1923 г. до началото на 1924 г. отразява писанията на човек, който е изолиран, зает с размисли върху религиозно-философски проблеми и без чувство за посока. Дневникът му след декември 1923 г. показва как Гьобелс се насочва към популисткото националистическо движение.{{sfn|Longerich|2015|pp=28, 33, 34}} == Националсоциалистическа дейност == [[Файл:Bundesarchiv Bild 102-01888A, Joseph Goebbels.jpg|мини|Портрет на Гьобелс]] Гьобелс за първи път се интересува от Адолф Хитлер и националсоциализма през 1924 г.{{sfn|Longerich|2015|p=36}} През февруари 1924 г. процесът срещу Хитлер започва след неуспешния опит за завземане на властта в [[Бирения пуч]] на 8 срещу 9 ноември 1923 г.{{sfn|Kershaw|2008|pp=127 – 131}} Процесът привлича широко внимание и дава на Хитлер платформа за [[пропаганда]].{{sfn|Kershaw|2008|pp=133 – 135}} Хитлер е осъден на пет години затвор, но е освободен на 20 декември 1924 г., след като излежава малко повече от година.{{sfn|Evans|2003|pp=196, 199}} Гьобелс е привлечен от НСДАП, най-вече поради харизмата на Хитлер към вярванията му.{{sfn|Longerich|2015|pp=36, 37}} Той се присъединява към НСДАП по това време, става член номер 8762.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|p=33}} В края на 1924 г. Гьобелс предлага услугите си на [[Карл Кауфман]], който е [[гаулайтер]] (районен лидер на НСДАП) за района Рин-Рур. Кауфман го свързва с [[Грегор Щрасер]] – водещ нацистки организатор в Северна Германия, който го наема да работи в седмичния им вестник и за секретарска работа за регионалните партийни офиси.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|pp=40 – 41}} Той също така е назначен на работа като говорител на партията и представител на Рейнланд-Вестфалия.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|p=46}} Членовете на северния клон на Щрасер, включително Гьобелс, имат по-социалистически възгледи от конкурентната група на Хитлер в [[Мюнхен]].{{sfn|Kershaw|2008|p=167}} Щрасер не е съгласен с Хитлер в много части на партийната платформа и през ноември 1926 г. започва работа по нейната ревизия.{{sfn|Kershaw|2008|p=169}} Хитлер разглежда действията на Щрасер като заплаха за неговата власт и призовава 60 гаулайтери и партийни лидери, включително Гьобелс, на специална конференция в [[Бамберг]], където той прави двучасово изказване, в което се отхвърля новата политическа програма на Щрасер.{{sfn|Kershaw|2008|pp=168 – 169}} Хитлер се противопоставя на социалистическите настроения на северното крило, заявявайки, че това ще означава „политическа болшевизация на Германия“. Бъдещето ще бъде осигурено чрез придобиване на земя, а не чрез отчуждаване на имотите на бившата аристокрация, както и чрез колонизиране на териториите на изток.{{sfn|Kershaw|2008|p=169}} Гьобелс е ужасен от характеристиката на Хитлер за социализма като „еврейско творение“ и от твърдението му, че националсоциалистическото правителство няма да отчуждава частната собственост. Той пише в дневника си: „Вече не вярвам напълно на Хитлер. Той е ужасно нещо: вътрешната ми подкрепа е отнета.“{{sfn|Longerich|2015|p=66}} След като прочита книгата на Хитлер – „[[Mein Kampf]]“, Гьобелс се съгласява с твърдението на Хитлер за „еврейска доктрина на марксизма“.{{sfn|Reuth|1994|p=66}} През февруари 1926 г. Гьобелс изнася реч, озаглавена „Ленин или Хитлер“?, в която той твърди, че комунизмът или марксизмът не могат да спасят германския народ, но той вярва, че това ще доведе до възникването в [[Русия]] на „социалистическа националистическа държава“.{{sfn|Longerich|2015|p=63}} През 1926 г. Гьобелс публикува брошура, озаглавена „Nazi-Sozi“, която се опитва да обясни как националсоциализмът се различава от марксизма.{{sfn|Goebbels|1927}} С надеждата да спечели опозицията, Хитлер организира срещи в Мюнхен с тримата лидери на Рур, включително Гьобелс.{{sfn|Longerich|2015|p=67}} Гьобелс е впечатлен, когато Хитлер изпраща собствена кола, за да ги посрещне на гарата. Тази вечер Хитлер и Гьобелс изнасят речи в бирария.{{sfn|Longerich|2015|p=67}} На следващия ден Хитлер подава ръка за помирение с тримата мъже, насърчавайки ги да сложат различията си зад тях.{{sfn|Longerich|2015|p=68}} Гьобелс напълно предлага на Хитлер пълната си лоялност. Той пише в дневника си: „Обичам го... Той е мислил през всичко.“ „Такъв бляскав ум може да бъде мой водач, а аз се покланям на по-големия политически гений.“ По-късно той пише: „Адолф Хитлер, обичам те, защото и двамата сме едновременно велики и прости.“{{sfn|Kershaw|2008|p=171}} В резултат на срещите в Бамберг и Мюнхен, новият проект на партийната програма на Щрасер е изхвърлен. Оригиналната националсоциалистическа програма от 1920 г. е запазена непроменена и позицията на Хитлер като лидер на партията е значително подсигурена.{{sfn|Kershaw|2008|p=171}} == Пропагандист в Берлин == По покана на Хитлер, Гьобелс говори на партийни срещи в Мюнхен и на годишния партиен конгрес, проведен във [[Ваймар]] през 1926 г.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|pp=61, 64}} За събитието през следващата година, Гьобелс участва в планирането за първи път. Той и Хитлер подготвят конгреса да бъде заснет.{{sfn|Thacker|2010|p=94}} Получаването на похвала за това, че се справя добре с тези събития, кара Гьобелс да оформи политическите си идеи, за да съответства на Хитлер, и да го възхищава и идолизира още повече.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|p=62}} На Гьобелс първи е предложена позицията на [[гаулайтер]] за Берлин през август 1926 г. Той пътува до Берлин в средата на септември и до средата на октомври приема позицията. По този начин планът на Хитлер за разделяне и разтурване на северозападната група гаулайтери, където е Гьобелс под влияние на Щрасер, е успешен.{{sfn|Longerich|2015|pp=71, 72}} Хитлер дава на Гьобелс голяма власт над района, позволявайки му да определи курса за организация и лидерство на Гау. Гьобелс получава контрол над местните [[Щурмабтайлунг]] (СА) и [[Шуцщафел]] (СС) и отговаря само пред Хитлер.{{sfn|Longerich|2015|p=75}} Партийното членство наброява около 1000, когато пристига Гьобелс, и той го съкращава до сърцевината на 600 от най-активните и обещаващи членове. За да събере пари, той налага членски хонорари и започва да събира такси за вход на партийни срещи.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|p=75}} Съзнавайки стойността на публичността (както положителна, така и отрицателна), той умишлено провокира бирените боеве и уличните караници, включително насилствените атаки срещу [[Комунистическа партия на Германия|Комунистическата партия на Германия]].{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|pp=75 – 77}} Гьобелс адаптира последните събития в областта на търговската реклама в политическата сфера, включително използването на привлекателни лозунги и подсъзнателни знаци.{{sfn|Longerich|2015|p=81}} Неговите нови идеи за дизайн на плакати включват използването на големи, червени мастила и криптирани заглавия, които насърчават читателя да преглежда финия шрифт, за да определи значението.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|pp=76, 80}} {{multiple image | align = right | direction = horizontal | image1 = Bundesarchiv Bild 119-2406-01, Berlin-Lustgarten, Rede Joseph Goebbels.jpg | width1 = 174 | caption1 = Гьобелс изнася реч на партиен митинг през 1932 г.{{sfn|Longerich|2015|p=82}} | image2 = Bundesarchiv Bild 102-17049, Joseph Goebbels spricht.jpg | width2 = 175 | caption2 = Гьобелс в Берлин през август 1934 г.{{sfn|Longerich|2015|p=82}} }} Подобно на Хитлер, Гьобелс практикува своите публични умения пред [[огледало]]. Срещите са предшествани от церемониални походки и пеене, а заведенията са украсени с партийни знамена. Гьобелс обикновено планира изказванията си предварително, използвайки планирани и хореографирани жестове, но също така умее да импровизира и адаптира своята презентация, за да направи добра връзка с публиката си.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|pp=75 – 79}}{{sfn|Longerich|2015|p=82}} Той използва високоговорители, огнени декорации, униформи и маршове, за да привлече внимание към речите. Тактиката на Гьобелс за използване на провокация, за да привлече вниманието към НСДАП, заедно с насилието на срещите и демонстрациите на обществените партии, кара Берлинската полиция да забрани на НСДАП партийните събрания в града на 5 май 1927 г.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|p=79}}{{sfn|Longerich|2015|pp=93, 94}} Наблюдават се множество инциденти, включително млади нацисти, нападащи на случаен принцип евреите по улиците.{{sfn|Longerich|2015|p=82}} Гьобелс е подложен на обществена забрана до края на октомври. През този период основава вестник „[[Der Angriff]]“ („Атака“) като пропагандно средство за Берлинската област, където малцина подкрепят партията. Това е вестник в модерен стил с агресивен тон, а в един момент срещу Гьобелс има 126 обвинения в клевета.{{sfn|Longerich|2015|p=89}} За негово разочарование, циркулацията първоначално е само 2000. Материалите във вестника са силно антикомунистически и антисемитски.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|p=82}} Сред любимите му цели е еврейският заместник-началник на Берлинската полиция [[Бернхард Вайс]]. Гьобелс му дава псевдонима „Исидор“. Гьобелс продължава да се опитва да се впусне в литературния свят с ревизирана версия на книгата му „Michael“, която най-накрая се публикува, както и неуспешното продуциране на две от пиесите му (''Der Wanderer'' и ''Die Saat''). Втората е неговият последен опит за писане. През този период в Берлин има връзки с много жени, включително Анка Щалхерм, която вече е семейна и има малко дете. Бързо се влюбва, но лесно се уморява от връзката и я зарязва. Той се тревожи и за това как една лична връзка може да попречи на кариерата му.{{sfn|Longerich|2015|pp=108 – 112}} Забраната на НСДАП е отменена преди изборите за Райхстага на 20 май 1928 г.{{sfn|Longerich|2015|pp=99 – 100}} НСДАП губи близо 100 000 гласоподаватели и печели само 2,6% от гласовете в национален мащаб. Резултатите в Берлин са още по-лоши, когато достигат едва 1,4% от гласовете.{{sfn|Evans|2003|p=209}} Гьобелс е един от 12-те членове на НСДАП, които са избрани за Райхстага.{{sfn|Evans|2003|p=209}} Това му дава имунитет срещу наказателно преследване за дълъг списък от обвинения, включително триседмична присъда за лишаване от свобода, която получава през април за обида на заместник-началника на полицията Вайс.{{sfn|Longerich|2015|p=94}} През февруари 1931 г. Райхстага променя правилника за имунитета и Гьобелс е принуден да плати глоби за клеветнически материали, които пише в ''Der Angriff'' през изминалата година.{{sfn|Longerich|2015|pp=147 – 148}} В своя вестник ''Berliner Arbeiterzeitung'' (вестник „Берлински работници“) Грегор Щрасер е силно критичен към неуспеха на Гьобелс да привлече градското население.{{sfn|Longerich|2015|pp=100 – 101}} Въпреки това, партията като цяло постига много по-добри резултати в селските райони, привличайки до 18% от гласовете в някои от тях.{{sfn|Evans|2003|p=209}} Това се дължи отчасти на това, че Хитлер публично заявява точно преди изборите, че точка 17 от партийната програма, която упълномощава отчуждаването на земя без обезщетение, ще се прилага само за еврейските спекуланти, а не за частните земеделци.{{sfn|Kershaw|2008|p=189}} След изборите партията пренасочва усилията си да се опита да привлече все повече гласове в селскостопанския сектор. През май, малко след изборите, Хитлер решава да назначи Гьобелс за партиен пропаганден шеф. Но той се поколебава, тъй като се притеснява, че отстраняването на Грегор Щрасер от поста ще доведе до разделяне на партията. Гьобелс се смята за подходящ за тази позиция и започва да формулира идеи за това как пропагандата може да се използва в училищата и медиите.{{sfn|Evans|2003|pp=209, 211}}{{sfn|Longerich|2015|p=116}} До 1930 г. Берлин е втората най-силна „крепост“ на партията след Мюнхен.{{sfn|Gunther|1940|p=67}} През същата година насилието между Националсоциалистите и [[комунист]]ите довежда до нахлуването на двама членове на Комунистическата партия на Германия в дома на местния лидер на СА, [[Хорст Весел]], който е застрелян.{{sfn|Longerich|2015|p=123}} По-късно умира в болница. Използвайки смъртта на Весел, Гьобелс го превръща в мъченик за нацисткото движение. Той официално обявява [[Песен на Хорст Весел]] като химн на НСДАП.{{sfn|Longerich|2015|p=124}} [[Файл:Bundesarchiv Bild 146-1978-043-14, Horst Wessel.jpg|мини|upright|Гьобелс използва смъртта на [[Хорст Весел]] (на снимката) през 1930 г. като пропагандно средство{{sfn|Longerich|2015|p=124}} срещу „комунистическите подчовеци“.{{sfn|Siemens|2013|p=143}}]] [[Голямата депресия]] оказва силно влияние върху Германия и до 1930 г. се наблюдава драматично увеличение на [[безработица]]та.{{sfn|Longerich|2015|p=127}} През това време братята Щрасер започват да публикуват нов ежедневник в Берлин – ''Nationaler Sozialist''.{{sfn|Longerich|2015|pp=125, 126}} Подобно на другите им публикации, той предава собствената марка на нацизма на братята, включително национализма, антикапитализма, социалната реформа и противозависимостта.{{sfn|Kershaw|2008|p=200}} Гьобелс се оплаква вежливо за съперничещите си вестници на Щрасер на Хитлер и признава, че успехът им е причинил собствените му Берлински вестници да бъдат „притиснати до стената“. В края на април 1930 г. Хитлер публично и категорично обявява противопоставянето си на Грегор Щрасер и назначава Гьобелс да го замени като лидер на Райха на пропагандата на НСДАП.{{sfn|Longerich|2015|p=128}} Едно от първите действия на Гьобелс е да забрани вечерното издание на ''Nationaler Sozialist''.{{sfn|Longerich|2015|p=129}} На Гьобелс е даден и контрол над други националсоциалистически вестници в цялата страна, включително националния вестник на партията – [[Фьолкишер Беобахтер|Völkischer Beobachter]]. Той все още трябва да изчака до 3 юли, когато [[Ото Щрасер]] и неговите поддръжници обявяват, че напускат НСДАП. След като получава новината, Гьобелс е облекчен от „кризата“, когато Щрасер най-сетне се махат и се радва, че Ото Щрасер е загубил всичката си власт.{{sfn|Longerich|2015|p=130}} Бързото влошаване на икономиката води до оставката на коалиционното правителство, избрано през 1928 г. на 27 март 1930 г. е създаден нов кабинет и [[Паул фон Хинденбург]] използва своята власт като президент да управлява чрез извънредни постановления.{{sfn|Evans|2003|pp=249 – 250}} Той назначава [[Хайнрих Брюнинг]] за канцлер.{{sfn|Kershaw|2008|p=199}} Гьобелс поема националната кампания на НСДАП за изборите в Райхстага за 14 септември 1930 г. Кампанията е предприета в огромен мащаб, като хиляди срещи и речи са проведени из цялата страна. Изказванията на Хитлер се съсредоточават върху обвиняването на икономическите страдания на страната във [[Ваймарската република]], особено на придържането към условията на [[Версайския договор]], което изисква военни репарации, доказали се за опустошителни за германската икономика. Той предлага ново германско общество, основаващо се на раса и национално единство. Полученият успех изненадва Хитлер и Гьобелс: партията получава 6.5 милиона гласа в национален мащаб и взима 107 места в [[Райхстаг]]а, което я прави втора по големина партия в страната.{{sfn|Kershaw|2008|p=202}} В края на 1930 г., Гьобелс се запознава с [[Магда Гьобелс|Магда Куандт]], разведена, която се присъединява към партията няколко месеца по-рано. Работила е като доброволец в партийните офиси в Берлин, където помага на Гьобелс да организира личните си документи.{{sfn|Longerich|2015|pp=151 – 152}} Нейният апартамент скоро става любимо място за срещи на Хитлер и други служители на НСДАП.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|p=94}} Гьобелс и Куандт се женят на 19 декември 1931 г.{{sfn|Longerich|2015|p=167}} [[Файл:Bundesarchiv Bild 183-2004-1202-500, Adolf Hitler, Joseph Goebbels, Tochter.jpg|мини|upright|ляво|Гьобелс и дъщеря му Хелга при [[Адолф Хитлер]].]] За изборите, проведени два пъти през 1932 г., Гьобелс организира масови кампании, включващи митинги, паради, речи и Хитлер, пътуващ из страната със самолет с мотото „Фюрерът над Германия“.{{sfn|Kershaw|2008|p=227}} Гьобелс пише в дневника си, че нацистите трябва да спечелят властта и да унищожат марксизма.{{sfn|Longerich|2015|p=182}} По време на тези предизборни кампании, той се занимава с редица речи и има някои от изказванията си, публикувани на грамофонни записи и брошури. Гьобелс участва и в създаването на малка колекция от [[Ням филм|неми филми]], които могат да бъдат показани на партийни срещи, макар че те все още нямат достатъчно оборудване, за да използват широко тази среда.{{sfn|Longerich|2015|pp=172, 173, 184}}{{sfn|Thacker|2010|p=125}} Много от плакатите на Гьобелс използват изображения с насилие като гигантски юмрук, които смачква политически опоненти или други възприемани врагове. Неговата пропаганда характеризира опозицията като „[[ноемврийски престъпници]]“ или комунистическа заплаха.{{sfn|Evans|2003|pp=290 – 291}} Подкрепата за партията продължава да расте, но нито едни от тези избори не води до мажоритарно правителство. В опит да стабилизира страната и да подобри икономическите условия, Хинденбург назначава Адолф Хитлер за [[канцлер на Германия]] на 30 януари 1933 г.{{sfn|Evans|2003|p=307}} == Министър на пропагандата == За да отпразнува назначаването на Хитлер, Гьобелс организира парад с факли в Берлин в нощта на 30 януари, приблизително с 60 000 мъже, много от тях с униформите на СА и СС. Огромният спектакъл е обхванат от радиопредавания на живо, с коментар на дългогодишен член на партията и бъдещ министър на въздухоплаването [[Херман Гьоринг]].{{sfn|Evans|2003|pp=310 – 311}} Гьобелс е разочарован, че няма да получи пост в новия кабинет на Хитлер. [[Бернхард Руст]] е назначен за министър на културата, което Гьобелс очаква да получи.{{sfn|Longerich|2015|p=206}} Подобно на останалите служители на НСДАП, Гьобелс трябва да се справи с лидерския стил на Хитлер да дава противоречиви заповеди на подчинените си, като ги поставя в позиции, в които техните задължения и отговорности се припокриват.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|p=131}} По този начин Хитлер насърчава недоверие, конкуренция и борба между подчинените си, за да консолидира и увеличи собствената си власт.{{sfn|Kershaw|2008|p=323}} НСДАП се възползва от [[Пожар в Райхстага|пожара на Райхстага]] от 27 февруари 1933 г., с което Хинденбург пуска [[Указ на Райхпрезидента за защита на народа и държавата|Указ за защита на народа и държавата]] на следващия ден по настояване на Хитлер. Това е първото от няколкото законодателни акта, които премахват [[демокрация]]та в Германия и налагат тоталитарна [[диктатура]] – начело с Хитлер.{{sfn|Evans|2003|pp=332 – 333}} На 5 март се състоят още едни избори за Райхстаг, последните, който се провеждат преди поражението на нацистите в края на [[Втората световна война]].{{sfn|Evans|2003|p=339}} Докато НСДАП увеличава броя на местата и процента от гласовете, не се очакват сътресения в партийното ръководство.{{sfn|Longerich|2015|p=212}} Гьобелс най-накрая получава назначение в кабинета на Хитлер, където официално става началник на новосъздаденото [[Министерство на общественото просвещение и пропагандата]] на 14 март.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|p=121}} [[Файл:Bundesarchiv Bild 102-14597, Berlin, Opernplatz, Bücherverbrennung.jpg|мини|287px|Горене на книги, 10 май 1933 г.]] Ролята на новото министерство е да централизира нацисткия контрол върху всички аспекти на германския културен и интелектуален живот.{{sfn|Longerich|2015|pp=212 – 213}} Гьобелс се надява да увеличи подкрепата за партията от 37%, постигнати на последните свободни избори, проведени в Германия на 25 март 1933 г. до 100% подкрепа. Неопределена цел е да представи на други народи впечатлението, че НСДАП има пълната и ентусиазирана подкрепа на цялото население.{{sfn|Evans|2005|p=121}} Една от първите продукции на Гьобелс е Деня на Потсдам – ​​тържествено предаване на властта от Хинденбург на Хитлер, което се провежда в [[Потсдам]] на 21 март.{{sfn|Longerich|2015|p=214}} Той композира текста на декрета на Хитлер, оторизиращ нацисткия бойкот на еврейския бизнес, проведен на 1 април.{{sfn|Longerich|2015|p=218}} По-късно през този месец, Гьобелс пътува обратно до Рейд, където получава триумфално посрещане.{{sfn|Longerich|2015|p=221}} Гьобелс превръща празника от 1 май в празник на правата на работниците (отбелязван като такъв, особено от комунистите), в един ден, който празнува НСДАП. На мястото на обичайните трудови тържества, той организира огромно партийно събитие, проведено в Темпелхоф в Берлин. На следващия ден всички синдикални офиси в страната са насилствено разформировани от СА и СС, а нацисткият германски трудов фронт е създаден на тяхно място.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|p=128 – 129}} „Ние сме майсторите на Германия“, коментира в дневника си от 3 май. По-малко от две седмици по-късно той изнася реч при горене на книги в Берлин на 10 май, церемония, която той предлага.{{sfn|Longerich|2015|p=224}} Междувременно, НСДАП започва да приема закони, с които да маргинализира евреите и да ги отстрани от германското общество. Законът за възстановяването на професионалната държавна служба, приет на 7 април 1933 г., принуждава всички неарийци да се оттеглят от легална професия и от държавната служба.{{sfn|Longerich|2010|p=40}} Подобно законодателство скоро отнема евреите от други професии от правото си да практикуват.{{sfn|Longerich|2010|p=40}} Първите нацистки концентрационни лагери (първоначално създадени да помещават политически опоненти) са създадени, скоро след като Хитлер е избран за канцлер.{{sfn|Evans|2003|p=344}} В процес, наречен [[глайхшалтунг]], НСДАП продължава бързо да взима всички аспекти на живота под контрола на партията. Всички цивилни организации, включително селскостопански групи, доброволчески организации и спортни клубове, заменят лидерството си с нацистки симпатизанти или членове на партията. До юни 1933 г. на практика единствените организации, които не са под контрола на НСДАП, са армията и църквите.{{sfn|Evans|2005|p=14}} В ход за манипулиране на средната класа на Германия и за формиране на общественото мнение, режимът приема на 4 октомври 1933 г. ''Schriftleitergesetz'', който става крайъгълен камък на контрола на националсоциалистическата партия върху народната преса.{{sfn|Hale|1973|pp=83 – 84}} Образуван до известна степен в системата в Италия на Бенито Мусолини, законът определя като ''Schriftleiter'' всеки, който пише, редактира или подбира текстове и / или илюстрира материал за серийно публикуване. Тези, избрани за тази длъжност, са избрани въз основа на опитни, образователни и расови критерии.{{sfn|Hale|1973|pp=85 – 86}} Законът изисква от журналистите „да регулират своята работа в съответствие с националсоциализма като философия на живота и като концепция за правителство“.{{sfn|Hale|1973|p=86}} В края на юни 1934 г. висши служители на СА и опонентите на режима, включително Грегор Щрасер, са арестувани и убити в чистка, наречена [[Нощта на дългите ножове]]. Гьобелс присъства на ареста на лидера на СА [[Ернст Рьом]] в Мюнхен.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|pp=132 – 134}} На 2 август 1934 г. президентът Хинденбург умира. В радиопредаване Гьобелс съобщава, че длъжностите на президента и канцлера са комбинирани, а Хитлер е официално наречен [[Фюрер]] и Райхсканцлер (лидер и канцлер).{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|p=137}} === Работа в министерството === Министерството на пропагандата е организирано в седем отдела: администрация и правна служба; масови митинги, обществено здраве, младеж и раса; радио; национална и чуждестранна преса; филми и филмова цензура; изкуство, музика и театър; и защита срещу контрапропаганда, както чуждестранна, така и вътрешна. Управлението на Гьобелс е бурно и непредсказуемо.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|pp=140 – 141}} Той изведнъж променя посоката и подкрепата си между старши сътрудници; той е труден шеф и обича да назначава публично своя персонал. Но Гьобелс е успешен в работата си, като пише през 1938 г., че „той не обича никого, не е обичан от никой и управлява най-ефективния нацистки отдел“. Джон Гюнтер пише през 1940 г., че Гьобелс „е най-умният от всички нацисти“, но би могъл да не наследи Хитлер, защото „всеки го мрази“.{{sfn|Gunther|1940|p=19}} Филмовата камара на Райха, към която всички членове на филмовата индустрия трябва да се присъединят, е създадена през юни 1933 г.{{sfn|Longerich|2015|pp=224 – 225}} Гьобелс насърчава разработването на филми с нацистки наклон и такива, които съдържат подсъзнателни или явни пропагандни послания.{{sfn|Thacker|2010|p=157}} Под патронажа на ''Reichskulturkammer'', създадена през септември, Гьобелс добавя допълнителни подразделения за областта на излъчването, изобразителното изкуство, литературата, музиката, пресата и театъра.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|p=142}} Както във филмовата индустрия, всеки, който желае да премине кариера в тези области, трябва да е член на съответната камара. По този начин всеки, чиито възгледи противоречат на режима, може да бъде изключен от работата в избраната от тях област и по този начин да се заглуши.{{sfn|Evans|2005|p=138}} В допълнение, журналистите (сега считани за служители на държавата) са задължени да докажат, че имат арийски произход до 1800 г., а ако са женени, същото изискване се отнася и за партньора. На членовете на камарата не е разрешено да напускат страната за работа, без предварително разрешение от камарата им. Създадена е комисия за цензуриране на книги, а произведенията не могат да бъдат преиздадени, освен ако не са включени в списъка на одобрените произведения. Подобни регламенти се прилагат и за други изобразителни изкуства и развлечения; дори кабаретните представления са цензурирани.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|pp=142 – 143}} Много художници и интелектуалци напускат [[Нацистка Германия]] преди войната, вместо да работят под тези ограничения.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|p=140}} [[Файл:Bundesarchiv Bild 183-H14243, Berlin, Verteilung von 500 Radios (Volksempfänger).jpg|мини|Раздаване на безплатни радиоприемници на рождения ден на Гьобелс през 1938 г.]] [[Файл:Bundesarchiv Bild 183-2004-0312-504, Nürnberg, Reichsparteitag, Rede Adolf Hitler.jpg|мини|upright=0.9|Хитлер е основна тема на Нюрнбергския митинг през 1934 г.]] Гьобелс е особено заинтересован от контрола на радиото, което впоследствие е доста нова масова среда.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|p=127}} Понякога под протеста на отделни региони (по-специално [[Прусия]], оглавявана от Гьоринг), Гьобелс придобива контрол над радиостанциите в цялата страна и ги поставя през юли 1934 г. под германското национално радиоразпръскване (''Reichs-Rundfunk-Gesellschaft'').{{sfn|Longerich|2015|p=226}} Производителите са призовани от Гьобелс да произвеждат евтини домашни приемници, наречени ''Volksempfänger'', а от 1938 г. почти десет милиона комплекта са продадени. Високоговорителите са поставени на обществени места, фабрики и училища, така че важни партийни предавания да бъдат чути на живо от почти всички германци.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|p=127}} На 2 септември 1939 г. (ден след началото на войната) Гьобелс и Министерският съвет обявяват, че е незаконно да се слушат чуждестранни радиостанции. Разпространяването на новини от чуждестранни предавания може да доведе до [[смъртно наказание]].{{sfn|Longerich|2015|p=434}} [[Алберт Шпеер]], архитект на Хитлер и по-късно министър на въоръженията и военното производство, по-късно казва, че режимът „използва пълноценно всички технически средства за доминиране на собствената си страна.“ Чрез технически устройства като радиото и високоговорителите, 80 милиона души са лишени от независима мисъл.{{sfn|Snell|1959|p=7}} Основен фокус на нацистката пропаганда е самият Хитлер, който е прославен като героичен и непогрешим лидер и е центъра на [[Култ към личността|култа към личността]].{{sfn|Kershaw|2008|pp=292 – 293}} Властта на Хитлер е в центъра на [[Нюрнбергски митинги|Нюрнбергския митинг]] през 1934 г., където неговите ходове са внимателно хореографирани. Митингът е предмет на филма „[[Триумф на волята]]“, един от няколкото нацистки пропагандни филма, режисирани от Лени Рифенщал. Той печели златен медал на филмовия фестивал във [[Венеция]] през 1935 г.{{sfn|Evans|2005|pp=123 – 127}} На конгрес на нацистката партия в [[Нюрнберг]] през 1935 г. Гьобелс заявява, че „болшевизмът е обявяването на война от еврейските световни подчовеци против самата култура“.{{sfn|Goebbels|1935}} Гьобелс участва в планирането на [[Летни олимпийски игри|летните олимпийски игри през 1936]] г., проведени в Берлин. По това време той се запознава и започва да води афера с актрисата [[Лида Баарова]], с която продължава да се вижда до 1938 г.{{sfn|Thacker|2010|pp=184, 201}} Основен проект през 1937 г. е Изложбата за изкуство за изродени изкуства, организирана от Гьобелс, която се провежда в Мюнхен от юли до ноември. Изложбата се оказва изключително популярна, привличайки над два милиона посетители.{{sfn|Evans|2005|pp=171, 173}} През следващата година се провежда дегенеративна музикална изложба.{{sfn|Longerich|2015|p=351}} Междувременно Гьобелс е разочарован от липсата на качество в националсоциалистическите произведения на изкуството, филмите и литературата.{{sfn|Longerich|2015|pp=346, 350}} === Църковна борба === През 1933 г. Хитлер подписва [[Имперски конкордат]] – договор с [[Ватикана]], който изисква режимът да почита независимостта на католическите институции и забранява на свещениците да участват в политиката.{{sfn|Evans|2005|pp=234 – 235}} Режимът обаче продължава да се насочва към християнските църкви и да се опитва да отслаби тяхното влияние. През 1935 и 1936 г. стотици духовници и монахини са арестувани, често с оскърбителни обвинения в [[контрабанда]] на [[валута]] или сексуални престъпления.{{sfn|Thacker|2010|p=189}}{{sfn|Longerich|2015|p=382}} Гьобелс широко популяризира процесите в своите пропагандни кампании, като показва случаите в най-лошата възможна светлина.{{sfn|Thacker|2010|p=189}} Ограничения са поставени на обществени срещи, а католическите публикации са изправени пред [[цензура]]. Католически училища са задължени да намалят религиозните си знания и разпятията са отстранени от държавните сгради.{{sfn|Evans|2005|pp=239 – 240}} Хитлер често се колебае дали ''Kirchenkampf'' (църковната борба) трябва да бъде приоритет, но неговите често възпалителни коментари по въпроса са достатъчни да убедят Гьобелс да засили работата си по този въпрос. През февруари 1937 г. той заявява, че иска да премахне [[Протестантска църква|протестантската църква]].{{sfn|Longerich|2012|p=223}} В отговор на преследването, папа [[Пий XI]] има ''Mit brennender Sorge'', която е контрабандирана в Германия за [[Страстната неделя]] 1937 и четена от всеки амвон. Той отхвърля системната враждебност на режима към църквата.{{sfn|Shirer|1960|pp=234 – 235}}{{sfn|Evans|2005|pp=241 – 243}} В отговор, Гьобелс възобновява репресиите и пропагандата на режима срещу католиците.{{sfn|Evans|2005|p=244}} Речта му от 28 май в Берлин пред 20 000 партийни членове, която също е излъчена по радиото, атакува католическата църква като морално корумпирана. В резултат на пропагандната кампания, записването в деноминационните училища спада рязко и до 1939 г. всички такива училища са разпуснати или превърнати в обществени съоръжения. Тормозът и заплахите за лишаване от свобода довеждат духовенството да бъде много по-предпазливо в своята критика към режима.{{sfn|Evans|2005|pp=245 – 247}} Отчасти извън загрижеността за външната политика, Хитлер заповядва да се преодолее църковната борба до края на юли 1937 г.{{sfn|Longerich|2015|p=334}} == Втора световна война == Още през февруари 1933 г. Хитлер обявява, че трябва да се започне превъоръжаване, макар първоначално тайно, тъй като това е в нарушение на [[Версайския договор]]. Година по-късно той съобщава на военните лидери, че 1942 г. е насрочена за впускане във война с изтока.{{sfn|Evans|2005|pp=338 – 339}} Гьобелс е един от най-ентусиазираните поддръжници на Хитлер за агресивното следване на експанзионистичната политика на Германия по-рано, отколкото по-късно. По време на ремилитаризацията на Рейнската област през 1936 г. Гьобелс обобщава настроението си в дневника: „Сега е времето за действие. Съдбата обича смелите! Този, който не се осмелява, не печели нищо.“.{{sfn|Kershaw|2008|pp=352, 353}} До [[Мюнхенското споразумение]] през 1938 г. Гьобелс отново поема инициатива за пропаганда, за да привлече симпатии за [[Судетска област|судетските германци]], докато говори срещу чешкото правителство.{{sfn|Longerich|2015|pp=380 – 382}} Все пак, Гьобелс е наясно с нарастващата „военна паника“ в Германия и към юли вече нарежда на пресата да провеждат пропагандата с по-нисък интензитет.{{sfn|Longerich|2015|pp=381, 382}} След като западните сили отстъпват пред исканията на Хитлер в Чехословакия през 1938 г., Гьобел насочва пропагандната си машина срещу Полша. Той оркестрира кампания срещу Полша, измисляйки истории за зверства срещу етнически германци в [[Данциг]] и други градове. Дори и така обаче той не успява да убеди повече германци да приветстват изгледа на войната.{{sfn|Evans|2005|p=696}} Самият той тайно има съмнения относно поемането на риска за продължителна война срещу Великобритания и Франция чрез нахлуване в Полша.{{sfn|Thacker|2010|p=212}} След [[Полска кампания (1939)|нападението над Полша]] през 1939 г. Гьобелс използва министерството на пропагандата, за да контролира достъпа до информация у дома. За негово разочарование, съперникът му и министър на външните работи [[Йоахим фон Рибентроп]], постоянно поставя под въпрос юрисдикцията на Гьобелс над разпространението на международна пропаганда. Хитлер отказва да играе решаващата страна в спора, така че двамата остават съперници до края на нацистката ера.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|pp=155, 180}} Гьобелс не участва в процеса за взимане на военни решения и бива уведомяван относно дипломатически преговори едва постфактум.{{sfn|Longerich|2015|pp=422, 456 – 457}} [[Файл:Bundesarchiv Bild 183-2008-0415-500, PK-Filmberichter an Kamera.jpg|мини|Създаването на новинарско филмче на фронтовата линия, януари 1941 г.]] Министерството на пропагандата поема властта над предавателните центрове на покорените държави веднага след капитулацията им и започва да разпространява предварително подготвен материал, използвайки наличните говорители, така че да се спечели доверието на гражданите.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|pp=185 – 186}} Повечето аспекти на медиите, както у дома, така и у покорените страни, се контролират от Гьобелс и департамента му.{{sfn|Longerich|2015|p=693}} Всичко се контролира стриктно – от позволена информация до разпространение до позволена музика за пускане.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|p=188}} Партийните митинги, речи и демонстрации продължава. Речите се излъчват по радиото. а кратки пропагандни филмчета се излъчват, използвайки 1500 мобилни камионетки за прожекции.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|p=181}} Хитлер прави все по-малко публични изяви в хода на войната, така че Гьобелс все повече става гласът на нацисткия режим за германците.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|p=188}} От май 1940 г. той пише редовни уводни статии, които се публикуват във вестника му ''Das Reich'', които след това биват четени и по радиото.{{sfn|Longerich|2015|p=470}} Открива, че филмите са неговата най-ефективна пропагандна среда след радиото.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|p=190}} По негово настояване половината от филмите, направени по време на войната в Германия, са пропагандни филми.{{sfn|Longerich|2015|pp=468 – 469}} Гьобелс се занимава с морала и усилията на хората на отечествения фронт. Той вярва, че колко повече хората у дома са въвлечени в усилията за войната, толкова по-добър ще им е морала.{{sfn|Longerich|2015|p=509}} Например, той започва програма за събирането на зимни дрехи и екипировка за ски за войските на Източния фронт.{{sfn|Longerich|2015|p=509}} През същото време той въвежда промени, за да има повече забавляващ материал по радиото и телевизията за публиката, като в края на 1942 г. издава декрет, според който 20% от филмите трябва да са пропагандни, а 80% да са забавни.{{sfn|Longerich|2015|pp=510, 512}} Като гауляйтер на Берлин, Гьобелс трябва да се справя с нарастващи сериозни недостизи на храна и дрехи, както и да въведе дажби за бира и тютюн, които са важни за морала. Хитлер предлага бирата да се разрежда и да се намали качеството на цигарите, така че да могат да се произвеждат повече, но Гьобелс отказва, казвайки, че цигарите вече са с толкова ниско качество, че не е възможно да се влошат повече.{{sfn|Thacker|2010|pp=235 – 236}} Чрез пропагандните си кампании той работи усилено за да поддържа адекватно ниво на морал сред обществото относно военната ситуация, нито твърде оптимистично, нито твърде мрачно.{{sfn|Longerich|2015|pp=502 – 504}} Поредицата от военни неуспехи, които германците търпят през този период (бомбардировките над Кьолн през май 1942 г., съюзническата победа във [[Втора битка при Ел Аламейн|втората битка при Ел Аламейн]] през ноември 1942 г. и особено катастрофалната [[Битка при Сталинград|загуба при Сталинград]] през февруари 1943 г.) са трудни материи за представяне пред германското общество, което все повече се изтощава от войната и скептично за победата.{{sfn|Thacker|2010|pp=246 – 251}} На 15 януари 1943 г. Хитлер назначава Гьобелс за глава на новосъздадения Комитет за щетите от въздушни удари, което означава, че Гьобелс е привидно отговорен за всенародната гражданска противовъздушна отбрана и убежищата, както и за оценяването и поправянето на повредените сгради.{{sfn|Longerich|2015|p=567}} Всъщност, защитата на районите извън Берлин остава в ръцете на местните гауляйтери и основните му задачи са ограничени до това да предоставя незабавна помощ на засегнатите граждани и да използва пропаганда, за да им подобри морала.{{sfn|Longerich|2015|p=615}}{{sfn|Thacker|2010|pp=269 – 270}} Към началото на 1943 г. войната е създала работна криза за режима. Хитлер създава тричленен комитет с представители на държавата, армията и партията в опит да се централизира властта над военната икономика. Членове на комитета са съответно [[Ханс Ламерс]], [[Вилхелм Кайтел]] и [[Мартин Борман]]. Комитетът има намерението независимо да предложи мерки, без да взима под внимание волята на различни министри, като Хитлер си запазва окончателните решения за себе си. Комитетът се свиква 11 пъти между януари и август 1943 г. Все пак, той среща съпротива от министрите на Хитлер, които оглавяват дълбоки сфери на влияние и са изключени от комитета. Виждайки това като заплаха за властта им, Гьобелс, Гьоринг и Шпеер се сработват за да го свалят. Тричленният комитет е разпуснат през септември 1943 г.{{sfn|Kershaw|2008|pp=749 – 753}} [[Файл:Bundesarchiv Bild 183-J05235, Berlin, Großkundgebung im Sportpalast.jpg|мини|[[Реч в Шпортпаласт|Речта в Шпортпаласт]], 18 февруари 1943 г.]] Частично в отговор на това, че е изключен от комитета, Гьобелс натиска Хитлер да въведе мерки, които биха предизвикали [[тотална война]], включително затварянето на предприятия, които не са от значение за войната, набирането на жени в трудовата сила и записването на освободени от професии мъже във Вермахта.{{sfn|Longerich|2015|pp=549 – 550}} Някои от тези мерки са въведени с акт на 13 януари, но за тревога на Гьобелс, Гьоринг изисква любимите му ресторанти в Берлин да останат отворени, а Ламерс успешно убеждава Хитлер да се пропуска набирането на жени с деца.{{sfn|Longerich|2015|pp=553 – 554}} След като получава ентусиазиран отговор на речта си на 30 януари 1943 г. по темата, Гьобелс вярва, че има подкрепата на германския народ при призива си за тотална война.{{sfn|Longerich|2015|p=555}} В следващата си реч, [[Реч в Шпортпаласт|тази в Шпортпаласт]], на 18 февруари 1943 г. той изисква от публиката си да се отдаде на тоталната война, която той представя като единствения начин да се спре настъплението на [[Болшевизъм|болшевиките]] и да се спасят германците от унищожение. Речта има и силен антисемитски елемент и намеква за изтребването на евреите, което вече тече.{{sfn|Thacker|2010|p=255}} Речта е представена на живо по радиото и също е записана на филмова лента.{{sfn|Thacker|2010|p=256}} По време на предаването на живо Гьобелс без да иска започва да говори за изтребването на евреите, но тази част е изрязана от публикувания текст на речта.{{sfn|Goebbels|1944}} Усилията на Гьобелс имат малко влияние, тъй като макар Хитлер принципно да подкрепя тоталната война, той не е готов да въведе промените покрай възраженията на министрите си.{{sfn|Longerich|2015|p=577}} Откритият по това време масов гроб на полски офицери, убити от Червената армия през 1940 г. ([[Катинско клане]]), се използва от Гьобелс и пропагандата му в опит се предизвика разкол между Съветския съюз и западните му съюзници.{{sfn|Thacker|2010|pp=256 – 257}} == Пълномощник на тоталната война == [[Файл:Bundesarchiv Bild 183-J31305, Auszeichnung des Hitlerjungen Willi Hübner.jpg|мини|ляво|9 март 1945 г.: Гьобелс награждава 16-годишно момче от [[Хитлерова младеж|Хитлеровата младеж]] с [[Железен кръст]] за отбраната на [[Любан (Долносилезко войводство)|Любан]]]] След [[Съюзническо настъпление в Сицилия|съюзническото настъпление в Сицилия]] (юли 1943 г.) и съветската стратегическа победа при [[Битка при Курск|Курск]] (юли-август 1943 г.) Гьобелс започва да осъзнава, че войната вече не може да бъде спечелена.{{sfn|Longerich|2015|p=594}} След падането на режима на [[Мусолини]] през септември той повдига пред Хитлер темата за отделен мир или със СССР, или с Великобритания. Хитлер отхвърля предложението.{{sfn|Longerich|2015|pp=607, 609}} Докато пропагандата на Гьобелс през този период сочи, че се готви голям ответен удар, бомбите [[Фау-1]], пускани върху британски мишени след юни 1944 г., имат малък ефект, като само около 20% от тях достигат мишените си.{{sfn|Longerich|2015|p=634}} За да се поддържа морала, Гьобелс продължава да публикува пропаганда, че по-нататъшни подобрения по тези оръжия ще имат решително влияние върху резултата от войната.{{sfn|Longerich|2015|p=637}} [[Файл:Bundesarchiv Bild 146-1992-093-13A, Offiziere und NS-Führer, u.a. Goebbels und Speer.jpg|мини|Гьобелс и Алберт Шпеер наблюдават изпитания в [[Пенемюнде (полигон)|Пенемюнде]], август 1943 г.]] През юли 1944 г. Гьобелс и Шпеер продължават да натискат Хитлер да доведе икономиката до положение на тотална война.{{sfn|Longerich|2015|pp=637 – 639}} [[Заговор от 20 юли|Заговорът от 20 юли]], в който Хитлер почти бива убит от бомба в [[Вълчата бърлога|щаб-квартирата си]] в [[Източна Прусия]], помага на тези, които натискат за промяна: Борман, Гьобелс, Химлер и Шпеер. Въпреки възраженията на Гьоринг, Гьобелс е назначен на 23 юли за Пълномощник на тоталната война, отговорен за увеличаването на човешкия ресурс за Вермахта и оръжейната промишленост на цената на сектори от икономиката, които не са важни за войната.{{sfn|Longerich|2015|p=643}} Чрез тези усилия той успява да освободи допълнителни половин милион мъже, годни за военна служба.{{sfn|Thacker|2010|p=282}} Обаче, тъй като много тези новобранци идват от оръжейната промишленост, това го поставя в пряк конфликт с министъра по въоръжаването Шпеер.{{sfn|Longerich|2015|p=651}} Необучените работници от другите райони не са веднага поети от оръжейната промишленост и подобно новобранците във Вермахта чакат в казармите за реда си да бъдат обучени.{{sfn|Longerich|2015|pp=660 }} По заповед на Хитлер, [[Фолксщурм]] (народно опълчение от хора, които преди са били смятани за негодни за военна служба) е образуван на 18 октомври 1944 г.{{sfn|Evans|2008|p=675}} Гьобелс пише в дневника си, че 100 000 новобранци са дали клетва само от неговия политически район. Обаче мъжете, повечето от които на възраст между 45 и 60 години, получават само основно обучение и много от тях нямат адекватно въоръжение. Идеята на Гьобелс, че тези хора могат ефективно да служат на фронта срещу съветските танкове и артилерия се оказва нереалистична. Програмата съвсем не се радва на популярност.{{sfn|Thacker|2010|p=284}}{{sfn|Evans|2008|p=676}} == Антисемитизъм и Холокост == Както много немци по това време, Гьобелс е изпълнен с антисемитизъм от малък.{{sfn|Longerich|2015|pp=24 – 25}} След като се присъединява към Нацистката партия и се среща с Хитлер, антисемитизмът му нараства и става по-радикален. Той започва да гледа на евреите като на унищожителна сила с отрицателно въздействие върху немското общество.{{sfn|Longerich|2015|pp=39 – 40}} След като нацистите завземат властта, той многократно кара Хитлер да предприеме мерки срещу евреите.{{sfn|Thacker|2010|p=145}} Въпреки изключителната си омраза към евреите, Гьобелс говори за ненужността от [[расова теория]] за нацистката идеология.{{sfn|Michael|2006|p=177}} Той намира теориите на [[Алфред Розенберг]] за нелепи.{{sfn|Michael|2006|p=177}} Целта на Нацистката партия е да премахне евреите от немския културен и икономически живот, като накрая ги премахне и от самата държава.{{sfn|Kershaw|2008|pp=454 – 455}} Освен пропагандните си усилия, Гьобелс активно насърчава гоненията на евреите чрез различни действия.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|p=156}} Мерките за дискриминация, които учреждава в Берлин в първите години на режима, включват забрана за използване на обществения транспорт и изискване еврейски магазини да бъдат обозначавани като такива.{{sfn|Kershaw|2008|p=454}} През ноември 1938 г. немският дипломат [[Ернст фон Рат]] е убит в Париж от млад евреин. В отговор на това, Гьобелс организира разпалващ антисемитски материал да бъде издаден от пресата, а резултатът е началото на [[погром]]. Евреи бива нападани, а синагоги биват рушени из цяла Германия. Ситуацията за евреите се влошава още повече от реч на Гьобелс, която изнася на митинг на партията през нощта на 8 ноември, на която той индиректно призовава партийните членове да подбуждат допълнително насилие срещу евреите. Около 100 евреи са убити, няколко стотици синагоги са повредени или унищожени, а хиляди еврейски магазини са вандализирани в т.нар. [[Кристална нощ]]. Около 30 000 евреи са изпратени в [[концентрационни лагери]].{{sfn|Kershaw|2008|pp=455 – 459}} Разрушенията стихват след конференция от 12 ноември, на която Гьоринг посочва, че унищожението на еврейска собственост е всъщност унищожението на немска собственост, тъй като тя така или иначе накрая ще бъде конфискувана.{{sfn|Longerich|2015|pp=400 – 401}} Гьобелс продължава интензивната си антисемитска пропагандна кампания, която кулминира в речта на Хитлер в Райхстага от 30 януари 1939 г., написана от Гьобелс:{{sfn|Thacker|2010|p=205}} [[Файл:Judenstern JMW.jpg|мини|Гьобелс нарежда всички германски евреи да носят идентифициращи ги [[Жълта звезда|жълти звезди]]]] {{Цитат|Ако международното финансово еврейство във и извън Европа успее да въвлече нациите още веднъж във война, тогава резултатът няма да е болшевизация на Земята и победа на еврейството, а унищожението на еврейската раса в Европа!{{sfn|Kershaw|2008|p=469}}}} Макар Гьобелс да натиска за изгонването на евреите от Берлин от 1935 г., към 1940 г. в града все още живеят 62 000 евреи. Отчасти забавянето на депортацията се дължи на факта, че те са нужни на оръжейната промишленост.{{sfn|Longerich|2015|pp=464 – 466}} Депортацията на немските евреи започва през 1941 г., като първият конвой от Берлин тръгва на 18 октомври. Някои евреи биват застрелвани веднага, след като пристигат в [[Рига]] или [[Мемел]].{{sfn|Thacker|2010|p=236}} В подготовка за депортациите, Гьобелс нарежда всички немски евреи задължително да носят идентифицираща ги [[жълта звезда]] на 5 септември 1941 г.{{sfn|Thacker|2010|p=235}} Малко след [[Ванзейска конференция|Ванзейската конференция]], на 27 март 1942 г. Гьобелс пише в дневника си: „По принцип, може да се каже, че 60% от тях ще трябва да бъдат ликвидирани, докато само 40% биха могли да останат да работят. ... Върху евреите се изпълнява присъда, която е варварска, но напълно заслужена.“{{sfn|Longerich|2015|p=514}} Гьобелс често дискутира съдбата на евреите с Хитлер – тема, която дискутират често, когато се срещат.{{sfn|Thacker|2010|p=328}} През цялото време му е известно, че евреите се избиват и напълно подкрепя това решение. Той е един от малкото високопоставени нацистки държавници, които признават това публично.{{sfn|Thacker|2010|pp=326 – 329}} == Семеен живот == [[Файл:Bundesarchiv Bild 183-1987-0724-502, Obersalzberg, Besuch Familie Goebbels bei Hitler.jpg|мини|Хитлер и семейство Гьобелс през 1938 г.]] Гьобелс е много привързан към [[Магда Гьобелс]] и децата си.{{sfn|Longerich|2015|pp=159, 160}} Той харесва да отсяда в апартамента си в Берлин, където може да си отпочива.{{sfn|Longerich|2015|p=160}} Магда е в близки отношения с Хитлер и е част от малката му група приятелки.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|p=94}} Тя става неофициален представител на режима, получавайки писма от цяла Германия от жени с въпроси относно домашни проблеми.{{sfn|Thacker|2010|p=179}} През 1936 г. Гьобелс се среща с чешката актриса [[Лида Баарова]] и към зимата на 1937 г. вече са страстни любовници.{{sfn|Longerich|2015|pp=317, 318}} Магда провежда дълъг разговор относно това с Хитлер на 15 август 1938 г.{{sfn|Longerich|2015|p=392}} Нежелаещ да търпи скандал с един от най-близките си министри, Хитлер изисква от Гьобелс да прекрати аферата си.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|p=170}} След това Йозеф и Магда като че ли постигат примирие до края на септември.{{sfn|Longerich|2015|p=392}} След това двойката се скарва отново, а Хитлер пак е замесен, настоявайки да останат заедно.{{sfn|Longerich|2015|pp=392 – 395}} Хитлер организира да бъде сниман с помирената двойка през октомври.{{sfn|Longerich|2015|pp=391, 395}} Магда също има любовници, сред които [[Карл Ханке]] през 1938 г.{{sfn|Thacker|2010|p=204}} Семейство Гьобелс включва Харалд Квант (първият син на Магда от първия ѝ брак, р. 1921), Хелга (1932), Хилде (1934), Хелмут (1935), Холде (1937), Хеда (1938) и Хейде (1940).{{sfn|Manvell|Fraenkel|2010|p=165}} Харалд се оказва единственият член на семейството, оцелял след войната.{{sfn|Thacker|2010|p=149}} == Последни години и смърт == През последните месеци на войната речите и статиите на Гьобелс придобиват все по-апокалиптичен тон.{{sfn|Thacker|2010|p=292}} Към началото на 1945 г., когато руснаците са достигнали река [[Одра]], а западните съюзници подготвят да преминат река [[Рейн]], той не може повече да прикрива факта, че поражението е неизбежно.{{sfn|Kershaw|2008|pp=892, 893, 897}} Берлин има малко укрепления и артилерия, тъй като почти всичко е било изпратено на фронта.{{sfn|Thacker|2010|p=290}} Гьобелс отбелязва в дневника си на 21 януари, че милиони германци бягат на запад.{{sfn|Thacker|2010|p=288}} Той колебливо дискутира с Хитлер въпроса с опитите за преговори със западните съюзници, но Хитлер отново отказва. Гьобелс е в конфликт със себе си при повдигането на тази тема пред Хитлер, тъй като не иска да изгуби доверието му.{{sfn|Kershaw|2008|pp=897, 898}} Когато другите нацистки лидери предлагат на Хитлер на напусне Берлин и да основе нов център на съпротива в [[Бавария]], Гьобелс се противопоставя на идеята и подкрепя героична последна битка в Берлин.{{sfn|Kershaw|2008|pp=924, 925, 929, 930}} Неговото семейство се мести в къщата им в Берлин, където да посрещнат края.{{sfn|Thacker|2010|p=290}} Той и Магда вероятно дискутират темата със самоубийството и съдбата на децата по време на дълга среща през нощта на 27 януари.{{sfn|Thacker|2010|p=289}} Той знае как външният свят би реагирал на престъпните деяния на режима и не желае да бъде обект на съдебен процес.{{sfn|Thacker|2010|p=291}} Изгаря личните си документи през нощта на 18 април.{{sfn|Thacker|2010|p=295}} Гьобелс знае как да разпалва фантазията на Хитлер, като го окуражава да види ръката на [[провидение]]то в смъртта на американския президент [[Франклин Рузвелт]] на 12 април.{{sfn|Kershaw|2008|p=918}} По това време Гьобелс вече е спечелил позицията, за която копнее от дълго време – до Хитлер. Гьоринг е напълно дискредитиран, макар длъжностите му да не са му отнети до 23 април.{{sfn|Kershaw|2008|pp=913, 933}} Химлер, който е назначен за командир на [[група армии „Висла“]], претърпява катастрофално поражение при Одра и също е опозорен пред Хитлер.{{sfn|Kershaw|2008|pp=891, 913 – 914}} По-голямата част от обкръжението на Хитлер, включително Гьоринг, Химлер, Рибентроп и Шпеер, са се подготвили да напуснат Берлин веднага след рождения ден на фюрера на 20 април.{{sfn|Thacker|2010|p=296}} Дори Борман не е ентусиазиран да посрещне смъртта си до Хитлер.{{sfn|Kershaw|2008|p=932}} На 22 април Хитлер обявява, че ще остане в Берлин до края и после ще се застреля.{{sfn|Kershaw|2008|p=929}} Гьобелс се нанася със семейството си в част от [[Фюрербункер]]а на същия ден.{{sfn|Thacker|2010|p=298}} Той казва на вицеадмирал [[Ханс-Ерих Фос]], че няма да се зарадва на идеята който и да е от двамата да се предаде или избяга.{{sfn|Vinogradov|2005|p=154}} След полунощ на 29 април, докато руснаците напредват все по-близо до бункеровия комплекс, Хитлер се жени за [[Ева Браун]] в малка гражданска церемония във Фюрербункера.{{sfn|Beevor|2002|pp=342, 343}} На сутринта Хитлер отвежда личната си секретарка [[Траудъл Юнге]] в друга стая, където диктува [[Последна воля и завещание на Адолф Хитлер|последната си воля и завещание]].{{sfn|Beevor|2002|pp=343, 344}} Гьобелс и Борман са двама от свидетелите.{{sfn|Kershaw|2008|p=950}} В завещанието си Хитлер не споменава за наследник на Нацистката партия. Вместо това той назначава Гьобелс като райхсканцлер и [[Карл Дьониц]] като райхспрезидент.{{sfn|Kershaw|2008|pp=949, 950}} Гьобелс пише послепис към завещанието, че няма да се подчини на заповедта на Хитлер да напусне Берлин, заради човечеството и личната му лоялност.{{sfn|Longerich|2015|p=686}} Освен това жена му и децата му също ще останат. Те ще сложат край на живота си редом до фюрера.{{sfn|Longerich|2015|p=686}} Следобеда на 30 април Хитлер се [[Смърт на Адолф Хитлер|застрелва]].{{sfn|Kershaw|2008|p=955}} След самоубийството на фюрера, Гьобелс се депресира и по-късно заявява: „Много е жалко, че такъв човек вече не е сред нас. Но няма какво да се направи. За нас всичко е вече свършено и единственият останал път за нас е този, който Хитлер избра. Аз ще последвам примера му.“{{sfn|Vinogradov|2005|p=157}} На 1 май Гьобелс свършва единственото си официално действие като канцлер. Той нарежда да се изпрати писмо до генерал [[Василий Чуйков]] и нарежда на генерал [[Ханс Кребс (офицер)|Ханс Кребс]] да го занесе под [[бяло знаме]]. Чуйков е командир на [[8-а гвардейска армия]] в централната част на Берлин. Гьобелс го информира за смъртта на Хитлер и поисква примирие. След като това предложение бива отхвърлено, Гьобелс решава, че по-нататъшните усилия за безполезни.{{sfn|Vinogradov|2005|p=324}} По-късно на 1 май вицеадмирал Фос вижда Гьобелс за последен път. Той кани Гьобелс да се присъедини към него, на което той отговаря: „Капитанът не бива да напуска потъващия кораб. Премислил съм го и реших да остана тук. Нямам къде да отида, тъй като с малките деца няма да се справя, особено с крак като моя.“{{sfn|Vinogradov|2005|p=156}} [[Файл:Bundesarchiv Bild 146-1978-086-03, Joseph Goebbels mit Familie.jpg|мини|Семейство Гьобелс. На тази манипулирана снимка доведеният син на Гьобелс, Харалд Квант (който отсъства, поради военни задължения), е добавен към груповия портрет.]] Вечерта на 1 май Гьобелс нарежда на зъболекаря от СС Хелмут Кунц да инжектира шестте му деца с [[морфин]], така че да са в безсъзнание, когато ампулите с [[цианид]] се строшат в устите им.{{sfn|Beevor|2002|pp=380, 381}} Според последното показание на Кунц, той дава инжекциите с морфин на децата, но Магда Гьобелс и СС-[[Оберщурмбанфюрер]] [[Лудвиг Щумпфегер]], личният лекар на Хитлер, дават цианида.{{sfn|Beevor|2002|pp=380, 381}} Към 20:30 часа Гьобелс и Магда напускат бункера и отиват в градината на канцлерството, където се самоубиват.{{sfn|Joachimsthaler|1999|p=52}} Съществуват няколко различни сведения относно това събитие. В единия случай Гьобелс застрелва Магда и след това себе си. В друг случай те първо приемат ампули с цианид и са застреляни след това.{{sfn|Beevor|2002|p=381}} Войник от СС следва предварителната заповед на Гьобелс да произведе няколко изстрела в безжизненото му тяло.{{sfn|Joachimsthaler|1999|p=52}} След това телата са напоени с [[бензин]], но биват само частично изгорени и не са погребвани.{{sfn|Beevor|2002|p=381}} Няколко дни след това Фос е отведен обратно в бункера, за да идентифицира частично обгорелите тела на Йозеф и Магда Гьобелс и децата им. Впоследствие телата на семейство Гьобелс, както и на други високопоставени нацисти, са многократно погребвани и изравяни.{{sfn|Vinogradov|2005|pp=111, 333}} Последното място на погребване е в помещение на [[СМЕРШ]] в [[Магдебург]] на 21 февруари 1946 г. През 1970 г. агентът на [[КГБ]] [[Юри Андропов]] упълномощява операция за унищожаването на останките.{{sfn|Vinogradov|2005|p=333}} Останките са изгорени, разбити и разпръснати в река Бидериц, приток на [[Елба]] на 4 април 1970 г.{{sfn|Vinogradov|2005|pp=335, 336}} == Творби == === Публикувани (избрано) === * ''Wilhelm von Schütz als Dramatiker. Ein Beitrag zur Geschichte der Romantischen Schule'' (Дисертация, 1921) * ''Das kleine A.B.C. des Nationalsozialisten'' (1925) * ''Die zweite Revolution'' (1926) * ''Der Wanderer'' (Драма, 1927) * ''Wege ins dritte Reich'' (1927) * ''Der Angriff'' (от 1927 издаван от '''Й.Г.''' NSDAP-Вестник) * ''Michael. Ein deutsches Schicksal in Tagebuchblättern'' (Роман, 1929) * ''Vom Kaiserhof zur Reichskanzlei'' (1934) * ''Kampf um Berlin'' (1934) * ''Signale der neuen Zeit'' (1934) * ''Der Angriff. Aufsätze aus der Kampfzeit'' (1935) * ''Die Zeit ohne Beispiel'' (1942) * ''Das eherne Herz'' (1943) * ''Der steile Aufstieg'' (1944) === Непубликувани (избрано) === * ''Der Lenz und ich und Du'' (стихотворения, o. J.) * ''Der Mutter Gebet. Ein Idyll aus dem Kriege'' (o. J.) * ''Bin ein fahrender Schüler, ein wüster Gesell'' (Новела, 1917) * ''Judas Iscariot'' (Драма, 1918) * ''Heinrich Kämpfert'' (Драма, 1919) * ''Die Saat'' (Драма, 1920) == Вижте също == {{Уикицитат|Йозеф Гьобелс}} * [[Реч в Шпортпаласт]] * [[Националсоциализъм]] * [[Националсоциалистическа пропаганда]] == Източници == <references/> == Литература == * {{cite book | last = Antony | first = Beevor | authorlink = Антъни Бийвър | year = 2002 | title = Berlin: The Downfall 1945 | url = https://archive.org/details/berlindownfall190000beev_e9y1 | publisher = Penguin Books | location = London | isbn = 0-670-88695-5 | lang = en}} * {{cite book | last = Dollinger | first = Hans | title = The Decline and Fall of Nazi Germany and Imperial Japan | year = 1967 | origyear = 1965 | publisher = Bonanza | location = New York | isbn = 978-0-517-01313-7 | ref = harv}} * {{cite book | last = Evans | first = Richard J. | authorlink = Ричард Евънс | title = The Coming of the Third Reich | year = 2003 | publisher = Penguin Group | isbn = 978-0-14-303469-8 | ref = harv }} * {{cite book | last = Evans | first = Richard J. | year = 2005 | title = The Third Reich in Power | url = https://archive.org/details/thirdreichinpowe00evan | publisher = Penguin | location = New York | isbn = 978-0-14-303790-3 | ref = harv}} * {{cite book | last = Evans | first = Richard J. | title = The Third Reich At War | url = https://archive.org/details/thirdreichatwar00evan_0 | year = 2008 | publisher = Penguin Group | location = New York | isbn = 978-0-14-311671-4 | ref = harv }} * {{ cite web | last = Goebbels | first = Joseph | title = Nun, Volk steh auf, und Sturm brich los! | trans-title = Nation, Rise Up, and Let the Storm Break Loose | year = 1944 | origyear = 1943 | publisher = Calvin College | work = German Propaganda Archive | url = http://research.calvin.edu/german-propaganda-archive/goeb36.htm | ref = harv }} * {{cite web | last = Goebbels | first = Joseph | title = Der Nazi-Sozi | trans-title = The Nazi-Sozi | year = 1927 | origyear = 1926 | publisher = Calvin College | location = Grand Rapids, Michigan | work = German Propaganda Archive | url = http://research.calvin.edu/german-propaganda-archive/nazi-sozi.htm | ref = harv }} * {{cite web | last = Goebbels | first = Joseph | title = Jews will destroy culture | date = September 1935 | location = Nazi Party Congress at Nuremberg | url = http://www.ushmm.org/wlc/en/media_fi.php?MediaId=192 | ref = harv}} * {{cite book | last = Gunther | first = John | title = Inside Europe | year = 1940 | publisher = Harper & Brothers | location = New York | url = https://archive.org/stream/in.ernet.dli.2015.149663/2015.149663.Inside-Europe#page/n1/mode/2up | oclc = 836676034 | ref = harv}} * {{cite book | last = Hale | first = Oron J. | title = The Captive Press in the Third Reich | year = 1973 | location = Princeton, NJ | publisher = Princeton University Press | ASIN = B0011UXVDG | isbn = 0-691-00770-5 | ref = harv }} * {{cite web | title = Hitler's Last Days | publisher = MI5 Security Service | work = mi5.gov.uk | url = https://www.mi5.gov.uk/home/about-us/who-we-are/mi5-history/world-war-ii/hitlers-last-days.html | accessdate =6 юни 2015 | ref = {{sfnRef|MI5, ''Hitler's Last Days''}} }} * {{cite book | last = Hull | first = David Stewart | title = Film in the Third Reich: A Study of the German Cinema, 1933 – 1945 | url = https://archive.org/details/filminthirdreich0000hull | year = 1969 | publisher = University of California Press | location = Berkeley | ref = harv}} * {{cite book | last = Joachimsthaler | first = Anton | others = Trans. Helmut Bögler | title = The Last Days of Hitler: The Legends, the Evidence, the Truth | url = https://archive.org/details/lastdaysofhitler0000joac_o3a8 | year = 1999 | origyear = 1995 | publisher = Brockhampton Press | location = London | isbn = 978-1-86019-902-8 | ref = harv }} * {{cite book | last = Kershaw | first = Ian | authorlink = Иън Кършоу | title = Hitler: A Biography | url = https://archive.org/details/hitlerbiography0000kers | publisher = W. W. Norton & Company | location = New York | year = 2008 | isbn = 978-0-393-06757-6 | ref = harv }} * {{cite book | last = Longerich | first = Peter | title = Holocaust: The Nazi Persecution and Murder of the Jews | url = https://archive.org/details/holocaustnaziper0000long | year = 2010 | isbn = 978-0-19-280436-5 | publisher = Oxford University Press | location = Oxford; New York | ref = harv}} * {{cite book | last = Longerich | first = Peter | year = 2012 | title = Heinrich Himmler: A Life | url = https://archive.org/details/heinrichhimmler0000long | publisher = Oxford University Press | location = Oxford; New York | isbn = 978-0-19-959232-6 | ref = harv}} * {{cite book | last = Longerich | first = Peter | year = 2015 | title = Goebbels: A Biography | url = https://archive.org/details/goebbelsbiograph0000long | publisher = Random House | location = New York | isbn = 978-1400067510 | ref = harv }} * {{cite book | last1 = Manvell | first1 = Roger | last2 = Fraenkel | first2 = Heinrich | title = Doctor Goebbels: His Life and Death | url = https://archive.org/details/doctorgoebbelshi0000manv | year = 2010| origyear = 1960 | publisher = Skyhorse | location = New York | isbn = 978-1-61608-029-7 | ref = harv}} * {{cite book | last1 = Michael | first1 = Robert | title = Holy Hatred: Christianity, Antisemitism, and the Holocaust | year = 2006| publisher = Springer| isbn = 0230601987| ref = harv}} * {{cite book | last =Reuth | first = Ralf Georg | title = Goebbels | publisher = Harvest | year = 1994 | isbn = 978-0-15-600139-7 | ref = harv }} * {{cite book | last = Shirer | first = William L. | title = The Rise and Fall of the Third Reich | url = https://archive.org/details/risefallofthirdr1959unse | publisher = Simon & Schuster | location = New York | year = 1960 | isbn = 978-0-671-62420-0 | ref = harv}} * {{cite book | last = Siemens | first = Daniel | title = The Making of a Nazi Hero: The Murder and Myth of Horst Wessel | year = 2013 | publisher = I.B.Tauris | isbn = 978-0-85773-313-9 | ref = harv}} * {{cite book | last = Snell | first = John L. | title = The Nazi Revolution: Germany's Guilt Or Germany's Fate? | url = https://archive.org/details/nazirevolutionge00snel | year = 1959 | publisher = Heath & Co | location = Boston | oclc = 504833477 | ref = harv}} * {{cite journal | author = Staff | title = Hitler Takes Austria: Goebbels and Reichsautobahn | journal = LIFE Magazine | volume = 4 | issue = 3 | date=28 март 1938 | accessdate =28 февруари 2016 | page=20 | url=https://books.google.com/books?id=3UoEAAAAMBAJ&pg=PA20 | ref = {{sfnRef|LIFE Magazine|1938}} }} * {{cite web | author = Staff | title = Joseph Goebbels love letters up for auction | work = The Telegraph | date =25 септември 2012 | agency = Associated Press | url = https://www.telegraph.co.uk/history/world-war-two/9564400/Joseph-Goebbels-love-letters-up-for-auction.html | ref = {{sfnRef|''The Telegraph|2012}} }} * {{cite book | last = Thacker | first = Toby | title = Joseph Goebbels: Life and Death | year = 2010 | origyear = 2009 | publisher = Palgrave Macmillan | location = New York | isbn = 978-0-230-27866-0 | ref = harv}} * {{cite book | last = Vinogradov | first = V. K. | title = Hitler's Death: Russia's Last Great Secret from the Files of the KGB | url = https://archive.org/details/hitlersdeathruss0000vino | publisher = Chaucer Press | year = 2005 | isbn = 978-1-904449-13-3 | ref = harv }} * {{cite book | last = Bramsted | first = Ernest | title = Goebbels and National Socialist Propaganda, 1925 – 1945 | url = https://archive.org/details/goebbelsnational0000bram | year = 1965 | publisher = Michigan State University Press }} * {{cite book | last = Heiber| first= Helmut |title= Goebbels | url = https://archive.org/details/goebbels00heib|location= New York|publisher= Hawthorn Books|year= 1972|oclc=383933}} * {{cite journal | last = Herf | first = Jeffrey | title = The 'Jewish War': Goebbels and the Antisemitic Campaigns of the Nazi Propaganda Ministry | journal = Holocaust and Genocide Studies | year = 2005 | volume = 19 | issue = 1 | pages = 51 – 80 | doi=10.1093/hgs/dci003|issn=1476-7937}} * {{cite book | last1 = Miller | first1 = Michael D. | last2 = Schulz | first2 = Andreas | title = Gauleiter. 1. The Regional Leaders of the Nazi Party and their Deputies, 1925 – 1945 | editor1-last = Albrecht | editor1-first = Herbert | editor2-last = Hüttmann | editor2-first = H. Wilhelm | year = 2012 | publisher = Bender | isbn = 978-1-932970-21-0}} * {{ cite book | last = Moeller | first = Felix | title = The Film Minister: Goebbels and the Cinema in the Third Reich | year = 2000 | publisher = Axel Menges | isbn = 978-3-932565-10-6 }} * {{cite journal | last = Mollo | first = Andrew | year = 1988 | editor-last = Ramsey | editor-first = Winston | title = The Berlin Führerbunker: The Thirteenth Hole | journal = After the Battle | issue = 61 | publisher = Battle of Britain International | location = London }} * {{cite book | last = Rentschler | first = Eric | title = The Ministry of Illusion: Nazi Cinema and Its Afterlife | url = https://archive.org/details/ministryofillusi0000rent | year = 1996 | publisher = Harvard University Press | location = Cambridge | isbn = 978-0-674-57640-7}} {{пост начало}} {{пост|[[Канцлер на Германия|Райхсканцлер]]|[[30 април]] [[1945]]|[[1 май]] [[1945]]|[[Адолф Хитлер]]|[[Люц Граф Шверин фон Крозиг]]}} {{пост край}} {{НСДАП}} {{Канцлери на Германия}} {{Последни обитатели на Фюрербункера}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Гьобелс, Йозеф}} [[Категория:Германски политици]] [[Категория:Германски журналисти]] [[Категория:Канцлери на Германия]] [[Категория:Германци по време на Втората световна война]] [[Категория:Членове на НСДАП]] [[Категория:Нацисти]] [[Категория:Нацистки пропагандатори]] [[Категория:Гаулайтери]] [[Категория:Националисти]] [[Категория:Антисемити]] [[Категория:Антикомунисти]] [[Категория:Военнопрестъпници]] [[Категория:Самоубийци]] [[Категория:Възпитаници на Бонския университет]] [[Категория:Възпитаници на Вюрцбургския университет]] [[Категория:Хора от Северен Рейн-Вестфалия]] [[Категория:Почетни граждани на Вроцлав]] [[Категория:Починали в Берлин]] [[Категория:Прототипи на литературни герои]] nsq9gy1g0z0xzm7sazlwn39ju0ztf7e 0 111795 12877005 12611192 2026-04-11T05:39:52Z Mishoni1 281448 Поправена правописна грешка 12877005 wikitext text/x-wiki {{Личност|султан | име = صلاح الدين<br/>Салах ад-Дин | описание = [[султан]] на [[Египет]] и [[Сирия]] | изображение за личността = Portrait of Saladin (before A.D. 1185; short).jpg | описание на изображението = | управление = 1174 – 1193 | коронация = 1174, Кайро | пълно име = Юсуф Салах ад-Дин ибн Аюб | други титли = | роден = ок. 1137 – 1138 | място на раждане = [[Тикрит]], [[Месопотамия]] | починал = {{Дата на смърт|1193|3|4|1}} | място на смъртта = [[Дамаск]] | погребан = [[Омаядска джамия (Дамаск)|Омаядска джамия]], Дамаск | предшественик = [[Нур ад-Дин Зенги|Нур ад-Дин]] | наследник = [[Ал Афдал]] (Сирия)<br/>[[Ал-Азиз Утман]] (Египет) | съпруга = | потомци = | династия = [[Аюбиди]] | баща = [[Неджмедин Еюби]] | майка = | религия = [[сунитски ислям]] }} '''Юсуф ''Салах ад-Дин'' ибн Аюб''' (или '''Саладин''') (на [[арабски]]: صلاح الدين) е [[султан]] на [[сарацини]]те в [[Сирия]] и [[Египет]] през втората половина на [[XII век]]. Роден е през 1138 година в [[Кюрди|кюрдско]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://yektauzunoglu.com/en/2017/02/20/sultan-saladin-2/ |заглавие=yektauzunoglu.com |достъп_дата=2018-07-07 |архив_дата=2018-03-20 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180320221347/http://yektauzunoglu.com/en/2017/02/20/sultan-saladin-2/ }}</ref> семейство в [[Тикрит]], [[Ирак]], и умира на 4 март 1193 година в [[Дамаск]], [[Сирия]]. Остава в историята като предводител на [[ислям]]ска завоевателна кампания в [[Арабски полуостров|Арабия]], а по-късно и на мюсюлманската съпротива срещу [[Кръстоносен поход|експанзията]] на [[кръстоносни държави|кръстоносните държави]] в [[Близък изток|Близкия изток]]. Запомнен е от средновековната западноевропейската литература като най-силния и благороден противник на кръстоносците. Дава фамилното си име на основаната от него династия [[Аюбиди]]. == Произход и ранни години == Саладин е роден през [[1138]] г. в кюрдско семейство в [[Тикрит]] (град в днешен Северен Ирак), произхождащо от [[Арменско кралство Киликия|Киликия]].<ref name="botadded">В. Ф. Минорский, The Prehistory of Saladin, Studies in Caucasian History, Изд. Кембриджки университет, 1957, стр. 124 – 132.</ref><ref>Bahā' al-Dīn „Жизнь Саладина“ (2002), стр. 17.</ref> Баща му, [[Неджмедин Еюби]], се премества в [[Мосул]], след като е прогонен от Тикрит. Там е назначен за главнокомандващ на крепостта [[Баалбек]] от турския управител на [[Мосул]] – [[Имад ад-Дин Зенги]], основател на династията на [[Зенгиди]]те. След смъртта на Зенги, Неджмедин става управител на Мосул, а младият Юсуф е изпратен да завърши образованието си в Дамаск, където изучва [[сунити|сунитска]] [[теология]]<ref>Ибрахим Карахасан-Чънар, „Арабската експанзия“, стр. 264</ref>. Представен е в двора на [[емир]]а на [[Алепо]] и [[Дамаск]] [[Нур ад-Дин Махмуд|Нур ад-Дин]] (Нуредин) Зенги, където служат много негови роднини. == Първи военни походи == Военната кариера на Саладин започва под егидата на чичо му [[Асад ад-Дин Ширкух]], важен военен командир. През 1163 везирът на фатимидския халиф [[ал-Адид]], [[Шавар]], е изгонен от Египет от съперника му Диргам. Той иска военна подкрепа от Нур ад-Дин, който се съгласява и през 1165 г. изпраща Ширкух да помогне на Шавар в похода му срещу Диргам. Саладин също отива с тях.<ref>{{Harvnb|Lyons|Jackson|1982|pp=6 – 7}}</ref> След като Шавар връща поста си, нарежда на Ширкух да оттегли войската си срещу сума от 30 000 [[Златен динар|динара]], но той отказва с довода, че желанието на Нур ад-Дин е да остане. Ролята на Саладин е незначителна. Знае се, че е бил накаран от Ширкух да събира припаси от Билбейс преди обсадата му от общите сили на кръстоносците и Шавар.<ref>{{Harvnb|Lyons|Jackson|1982|p=8}}</ref> След превземането на Билбейс кръстоносно-египетската войска и армията на Ширкух се срещат в битка до пустинната граница на реката [[Нил]], източно от [[Гиза]]. Саладин играе важна роля като командир на дясната част от войската, докато група [[кюрди]] ръководят лявото крило, а Ширкух ръководи център. Според ислямските източници от това време обаче Саладин е бил в центъра със заповед да примами врага в капан. Силите на кръстоносците печелят победа в началото срещу Ширкух, но теренът е твърде стръмен и песъчлив за конете им и командирът им е пленен, докато атакува отряда на Саладин. След откъслечни битки в малките долини южно от главната позиция, основните сили на [[Зенгиди]]те се завръща в нападението; Саладин се присъединява отстрани.<ref>{{Harvnb|Lyons|Jackson|1982|p=14}}</ref> Битката завършва с победа на Зенгидите, и Саладин е признат за помощта си в една от „най-забележителните победи в писаната история“, според Ибн ал-Атир, въпреки че повечето от воините на Ширкух са убити и битката се смята от повечето източници за непълна победа. Саладин и Ширкух се местят в [[Александрия]] (Египетска), където са приети и получават пари, оръжие и база.<ref>{{Harvnb|Lyons|Jackson|1982|p=15}}</ref> Изправени пред превъзхождащата ги военна сила на кръстоносците и египтяните, които се опитват да обсадят града, Ширкух разделя армията си. Той и по-голямата част от силите си напускат Александрия, а Саладин остава да пази града.<ref>{{Harvnb|Lyons|Jackson|1982|p=16}}</ref> == В Египет == === Емир на Египет === Ширкух започва борба за власт над Египет с Шавар и [[Амалрик I (Йерусалим)|Амалрик I]] от [[Йерусалимско кралство|Йерусалимското кралство]], от което Шавар иска помощ. През 1169 г. Шавар е убит от Саладин, а Ширкух умира по-късно през същата година.<ref>{{Harvnb|Lyons|Jackson|1982|p=25}}</ref> Нур ад-Дин избира наследник на Ширкух, но ал-Адид назначава Саладин да наследи Шавар на поста на [[везир]].<ref>{{Harvnb|Lyons|Jackson|1982|p=28}}</ref> Мотивите на [[Шиитски ислям|шиитския]] халиф ал-Адид да избере Саладин, който е [[Сунити|сунит]], са различни. Според Ибн ал-Атир халифа го избира след като съветниците му казват, че „няма по-слаб и по-млад“ от Саладин и че „нито един от емирите не му се подчинява“. Въпреки това според тази версия, след известни преговори, е приет от множеството емири. Съветниците на ал-Адид са заподозрени в опити да разцепят редиците на зенгидите. Ал-Вахрани пише, че Саладин е избран заради репутацията на семейството му за тяхната „щедрост и военна мощ“. Имад ад-Дин пише, че след краткия период на траур по Ширкух, през който „мненията се различават“, зенгидските [[емир]]и се решават за Саладин и принуждават халифа да назначи Саладин за везир. Въпреки че позициите са усложнени от съперническите мюсюлмански лидери, голяма част от сирийската войска подкрепя Саладин поради ролята му в Египетската експедиция, през която той получава ред военни квалификации.<ref>{{Harvnb|Lyons|Jackson|1982|pp=28 – 29}}</ref> Встъпил в длъжността емир на 26 март, Саладин се отказва от „пиенето на вино и се отвръща от лекомислието за да приеме дрехите на религията“. След като получава повече власт и свобода, отколкото е имал дотогава, Саладин е поставен пред въпроса дали да даде пълната си лоялност на ал-Адид или на Нур ад-Дин. Говори се, че последният е враждебно настроен към назначаването на Саладин и е казва „как смее той [Саладин] да направи нещо без моите заповеди?“ Той пише редица писма до Саладин, който ги отхвърля без да изоставя верността си към Нур ад-Дин.<ref>{{Harvnb|Lyons|Jackson|1982|pp=32 – 33}}</ref> === Султан на Египет === Едва след неговата смърт през [[1174]] г., Саладин приема титлата [[султан]] на Египет. Той възстановява [[Сунизъм|сунизма]] в страната и става основател на династията на [[Аюбиди]]те. През 1174 г. присъединява [[Хама]] и [[Дамаск]], а през [[1175]] г. – [[Халеб]]. == Присъединяване на Сирия == === Превземането на Дамаск === В началото на лятото на 1174 г., Нур ад-Дин мобилизира армия, призовавайки войски от [[Мосул]], [[Диарбекир]] и [[Джазира|Ал Джазира]] в очевидна подготовка за атака срещу Египет на Саладин. Аюбидската династия провежда съвет при разкриването на подготовката му, за да обсъди възможната заплаха и Саладин събира собствените си войски пред Кайро. На 15 май Нур ад-Дин умира, след като е отровен предната седмица, и властта е предадена на единадесетгодишния му син [[Ас-Салих Исмаил ал-Малик]]. Неговата смърт оставя Саладин политически независим и в писмо до Ас-Салих, той обещава да „действа като меч“ срещу враговете му и описва смъртта на баща му като „земетресение“.<ref>{{Harvnb|Lyons|Jackson|1982|pp=73 – 74}}</ref> В резултат на смъртта на Нур ад-Дин, Саладин е изправен пред трудно решение – той може да придвижи армията си от Египет срещу кръстоносците или да изчака, докато бъде поканен от Ас-Салих в Сирия за помощ и да започне война от там. Той също може да го поеме риска да анексира Сирия, преди тя да попадне в ръцете на някой съперник, но Саладин се страхува, че отнемането на земя, която преди това е принадлежала на господаря му, е против ислямските принципи, които той следва, и това може да го представи в неприятна светлина и по този начин да попречи на воденето на война срещу кръстоносците. Саладин разбира, че за да се придобие Сирия, той или трябва да изчака покана от Ас-Салих или да го предупреди, че има потенциална опасност от [[анархия]] и заплаха от страна на кръстоносците.<ref>{{Harvnb|Lyons|Jackson|1982|pp=74 – 75}}</ref> Когато Ас-Салих отива до [[Алепо]] през август, Гумустигин, ''емир'' на града и капитан на ветераните на Нур ад-Дин, поема попечителство над него. ''Емирът'' се готви да отстрани всичките си съперници в Сирия и [[Ал-Джазира (провинция)|Ал Джазира]], като започне с Дамаск. В тази извънредна ситуация, управителя на Дамаск призовава [[Гази II Саиф уд-Дин|Саиф ал-Дин]] от [[Мосул]] (братовчед на Гумустигин) за помощ срещу Алепо, но той отказва, принуждавайки сирийците да поискат помощ от Саладин.<ref name="Lane-Poole">{{Harvnb|Lane-Poole|1906|p=136}}</ref> Саладин преминава през пустинята със 700 подбрани конници, минава през Ал-Керак, сред което достига [[Босра]]. Според самия него, към армията му се присъединяват „''емири'', войници и бедуини – емоциите на сърцата им са изписани по техните лица.“<ref>{{Harvnb|Lyons|Jackson|1982|p=81}}</ref> На 23 ноември той пристига в Дамаск сред всеобщи акламации и се настанява в стария дом на баща си, докато портите на [[Дамаска цитадела|цитаделата на Дамаск]] се отворят за него след четири дни. Той се настанява в замъка и получава почитта и поздравите на гражданите.<ref name="Lane-Poole" /> === Други завоевания === [[Файл:Saladin the Victorious.jpg|мини|Изображение от 19 век на [[Гюстав Доре]] на победителя Саладин.]] Оставяйки брат си Тухтигин като губернатор на Дамаск, Саладин пристъпва към завоюването на други градове, принадлежали преди на Нур ал-Дин, но сега на практика независими. Неговата армия превзема [[Хама]]х с относителна лекота, но избягва да атакува [[Хомс]] поради здравината на градската цитадела.<ref>{{Harvnb|Lane-Poole|1906|p=13}}</ref> Саладин се придвижва на север към Алепо и го обсажда на 30 декември, след като Гумустигин отказва да сдаде властта.<ref>{{Harvnb|Lane-Poole|1906|p=137}}</ref> Ас-Салих, страхувайки се от плен, излиза от двореца си и призовава жителите да не предават него и града на настъпващите войски. Един от хронистите на Саладин твърди, че „народът се поддаде на неговото обаяние.“<ref name="LJ3">{{Harvnb|Lyons|Jackson|1982|p=87}}</ref> Гумустигин се обръща за помощ към [[Рашид ад-Дин Синан]], водач на сирийските [[асасини]] (които са в противоречие със Саладин, откакто е заменил египетските Фатимиди), да го убият в лагера му.<ref name="LP3">{{Harvnb|Lane-Poole|1906|p=138}}</ref> На 11 май 1175 г. група от тринадесет асасини успяват лесно да проникнат в лагера, но са открити, точно преди да извършат атаката си, от Насин ал-Дин Хумартекин от [[Абу Кубаис]]. Един от нападателите е убит непосредствено от командир на Саладин, а другите са избити, докато се опитват да избягат.<ref name="LJ3" /><ref>{{Harvnb|Lane-Poole|1906|p=139}}</ref><ref>{{Harvnb|Nicolle|2011|p=20}}</ref> За да затрудни напредването на Саладин, [[Раймон III]] (владетел на [[графство Триполи]]), събира силите си край [[Нахр ал Кабир]], където са разположени на добри позиции за нападение срещу мюсюлманските земи. Вместо това, Саладин се придвижва към Хомс, но отстъпва, след като му е съобщено, че към града са изпратени значителни войски от Сейф ал-Дин.<ref name="LJ4">{{Harvnb|Lyons|Jackson|1982|pp=88 – 89}}</ref> В същото време, съперниците на Саладин в Сирия и Джазира водят пропагандна война срещу него, твърдейки, че е „забравил собственото си положение [слуга на Нур ад-Дин]“ и не е показал нужното почитание към стария си господар, като е обсадил сина му, и се е надигнал „на бунт срещу своя Господ“. Саладин цели да се противопостави на тази пропаганда, като слага край на обсадата, твърдейки, че защитава исляма от кръстоносците и армията му се завръща към Хама, за да влезе в схватка с тях. Кръстоносците се оттеглят предварително и Саладин провъзгласява това за „победа, отваряща портите към човешките сърца.“.<ref name="LJ4">{{Harvnb|Lyons|Jackson|1982|pp=88 – 89}}</ref> Много скоро, през март 1175 г., Саладин влиза в Хомс и превзема цитаделата на града, след упорита съпротива от страна на защитниците ѝ.<ref>{{Harvnb|Lane-Poole|1906|p=140}}</ref> Успехите на Саладин всяват тревога в Сейф ал-Дин. Като водач на [[Зенгиди]]те, включително и на Гумустигин, той счита Сирия и [[Месопотамия]] за лична фамилна собственост и изпада в гняв, когато Саладин се опитва да сложи ръка на семейните владения. Сейф ал-Дин събира голяма армия и я изпраща до Алепо, чиито защитници нетърпеливо я очакват. Обединените сили на Мосул и Алепо нападат Саладин в Хама. Значително превъзхождан по численост, Саладин първоначално се опитва да изглади отношенията си със Зенгидите, като предлага да изостави всичките си завоевания на север от [[Унд Димаск|областта Дамаск]], но те отказват, настоявайки той да се завърне в Египет. Виждайки, че конфронтацията е неизбежна, Саладин се подготвя за битка, като заема по-висока позиция по хълмовете по ждрелото на река [[Оронт]]. На 13 април 1175 г., зенгидската армия атакува силите му, но скоро се оказва заобградена от аюбидските ветерани на Саладин, които я разбиват. Битката завършва с решителна победа за Саладин, който преследва зенгидските бегълци до портите на Алепо, принуждавайки съветниците на Ас-Салих да признаят контрола на Саладин над провинциите Дамаск, Хомс и Хама, както и над редица други градове, като например [[Маарат ал-Нуман]].<ref>{{Harvnb|Lane-Poole|1906|p=141}}</ref> След победата си срещу Зенгидите, Саладин се самообявява за владетел и премахва името на Ас-Салих в петъчните молитви и ислямското монетосечене. От този момент нататък, той нарежда молитви с неговото име във всички джамии на Сирия и Египет като върховен владетел, и изпраща заповед в Кайро, златните монети да носят официалната му титла – „ал-Малик ан-Насир Юсуф Аюб, ала гая“. Абасидския халиф в Багдад любезно приветства завземането на властта от Саладин и го обявява за „Султан на Египет и Сирия.“.<ref>{{Harvnb|Lane-Poole|1906|pp=141 – 142}}</ref> Битката при Хама не слага край на спора за властта между Аюбиди и Зенгиди, като финалният сблъсък настъпва през пролетта на 1176 г. Саладин събира многочислени подкрепления от Египет, докато Сейф ал-Дин набира войски сред малките държавици в [[Диарбекир]] и Ал-Джазира.<ref>{{Harvnb|Lane-Poole|1906|p=143}}</ref> Когато Саладин прекосява Оронт, оставяйки Хама, се случва слънчево затъмнение. Той счита това за поличба и продължава похода на север. Саладин достига до Могилата на султана, на около 25 км от Алепо, където войските му срещат армията на Сейф ал-Дин. Следва ръкопашен бой, при който Зенгидите успяват да пробият левия фланг на Саладин, изтласквайки го до мястото, където е той. Тогава Саладин лично повежда атака към командира на зенгидските телохранители. Зенгидските сили изпадат в паника и в крайна сметка повечето от офицерите на Сейф ал-Дин са убити или пленени, докато самия той едва успява да избяга. В ръцете на Аюбидите попада лагера на зенгидската армия – коне, обоз, палатки и друго имущество. Военнопленниците обаче са освободени и им са раздадени подаръци. Цялата плячка от победата е предоставена на армията, като Саладин не оставя нищо за себе си.<ref>{{Harvnb|Lane-Poole|1906|p=144}}</ref> Саладин продължава към Алепо, който все още държи вратите си затворени за него, и спира пред града. По пътя си, армията му превзема Бузаа, след това и [[Манбидз]]. Оттам, на 15 май тя се отправя на запад, за да обсади крепостта [[Азаз]]. Няколко дни по-късно, докато Саладин си почива в палатката на един от командирите си, в нея нахлува асасин и замахва към главата му с нож. Ножът не преминава през шлема на главата му и той успява да хване ръката на убиеца. Камата само се врязва в [[гамбезон]]а му и нападателя скоро е убит. Саладин е изнервен от покушението, за което обвинява Гумустигин и асасините, и увеличава усилията си при обсадата.<ref name="LP7">{{Harvnb|Lane-Poole|1906|pp=144 – 146}}</ref> Азаз капитулира на 21 юни, и след това Саладин бързо прехвърля силите си до Алепо, за да накаже Гумустигин. Атаките му отново срещат съпротива, но той успява да сключи не само примирие, а и взаимен съюз с Алепо, в чиито условия на Гумустигин и е позволено да задържат града в замяна на това да признаят Саладин като суверен на всички територии, които е завладял. Управителите на [[Мардин]] и [[Хасанкейф|Кейфа]], мюсюлманските съюзници на Алепо, също признават Саладин за владетел на Сирия. Със сключването на договора, по-малката сестра на Ас-Салих идва при Саладин и настоява за връщането на крепостта Азаз. Саладин се съгласява и я ескортира обратно до портите на Алепо с многобройни подаръци.<ref name="LP7"/> === Поход срещу асасините === Саладин договаря примирия със Зенгидите и [[Йерусалимско кралство|Йерусалимското кралство]] (лятото на 1175 г.), но е изправен пред заплахата на сектата на [[асасини]]те, водени от [[Рашид ад-Дин Синан]]. Скрити в планините [[Ал Нусайри]], асасините владеят девет крепости, разположени на голяма височина. Веднага след като разпуска по-голямата част от войниците си в Египет, Саладин повежда войски в планината през август 1176 г., но се оттегля през същия месец, без да завладее нито една от крепостите, поради забавянето си в равнините. Повечето ислямски историци твърдят, че чичото на Саладин посредничи за мирно споразумение между него и Синан.<ref>{{икона|en}} Lane-Poole, Stanley. ''Saladin and the Fall of the Kingdom of Jerusalem''. G. P. Putnam's Sons. London. 1906 г. стр. 148</ref> По-късни [[панегирик|панегерици]] твърдят, че Саладин се оттегля поради страха от убийство от ръцете на наемните убийци – по-точно този на Синан.<ref>{{икона|en}} Lane-Poole, Stanley. ''Saladin and the Fall of the Kingdom of Jerusalem''. G. P. Putnam's Sons. London. 1906 г. стр. 149 – 150</ref> Според тази версия, Саладин дава на пазачите си снопове факли и разпръсква тебешир и пепел около шатрата си край [[Масиаф]], който тогава обсажда – за да открият евентуални стъпки на асасини.<ref name="LP4">{{Harvnb|Lane-Poole|1906|pp=149 – 150}}</ref> Една нощ, пазачите на Саладин забелязва светлина надолу по хълма на Масиаф която след това изчезва сред аюбидските палатки. След малко, Саладин се събужда и вижда фигура да излиза от шатрата му. След това вижда, че лампите са разместени, а до леглото му има бележка, прикована с отровна кама. Бележката заплашва, че ще бъде убит, ако не се откаже от атаката си. Саладин надава силни викове, твърдейки, че фигурата, която е излязла от палатката, е бил Синан.<ref name="LP4"/> Друга версия твърди, че Саладин набързо оттегля войските си от Масиаф, защото те спешно са необходими да посрещнат силите на кръстоносците близо до планината [[Ливан (планина)|Ливан]].<ref name="Willey47">Willey, 2000, p. 47.</ref> Осъзнавайки, че не е в състояние да покори асасините, Саладин търси съюз с тях, и по този начин да лиши кръстоносците от могъщ съюзник срещу себе си.<ref name="LP5">{{Harvnb|Lane-Poole|1906|p=151}}</ref> Гледайки на изгонването на кръстоносците като взаимна изгода и приоритет, Саладин и Синан след това поддържат отношения на сътрудничество, като асасините изпращат контингенти в подкрепа на армията на Саладин в редица последвали решителни сражения.<ref>Willey, 2000, p. 48.</ref> == Завръщане в Кайро и набези в Палестина == След оттеглянето си от планината Ал Нусайри, Саладин се завръща в Дамаск и разпуска сирийските си войски да се приберат по домовете. Той оставя Сирия под управлението на Туран Шах и потегля за Египет само с личните си телохранители. Отсъствал от Кайро близо две години, Саладин започва реорганизация и строителство в страната, и преди всичко отделя внимание на укрепяването на Кайро. Градските стени са поправени и издигнати на височина, започнато е строителството на [[цитадела]]та в града.<ref>{{икона|en}} Lane-Poole, Stanley. ''Saladin and the Fall of the Kingdom of Jerusalem''. G. P. Putnam's Sons. London. 1906 г. стр. 151</ref> По негова заповед е изкопан и 85-метровия кладенец „Бир Юсуф“. Най-мащабните работи извън Кайро са големият мост при [[Гиза]], чиято цел е да служи и като външно укрепление при защита от евентуално [[Маври|мавърско]] нападение.<ref>{{икона|en}} Lane-Poole, Stanley. ''Saladin and the Fall of the Kingdom of Jerusalem''. G. P. Putnam's Sons. London. 1906 г. стр. 153</ref> През ноември 1177 г., Саладин нарежда нападение над Палестина – кръстоносците скоро преди това са извършили набег към Дамаск и Саладин осъзнава, че примирието вече не се спазва. Кръстоносците изпращат голяма войска да обсади крепостта Харим, северно от Алепо, и по този начин южна Палестина е останала почти без защита.<ref>{{икона|en}} Lane-Poole, Stanley. ''Saladin and the Fall of the Kingdom of Jerusalem''. G. P. Putnam's Sons. London. 1906 г. стр. 153</ref> Саладин използва подходящата ситуация, и напредва с армията си към град [[Аскалон]], който нарича „годеницата на Сирия“. Хронистът [[Гийом от Тир]] отбелязва, че Аюбидската армия наброява 26 000 войници, от които 8000 елитни и 18 000 чернокожи роби-войници от [[Судан]]. Армията нахлува в страната, опустошава [[Рамла]] и [[Лод]], и достига чак до портите на Йерусалим.<ref>{{икона|en}} Lane-Poole, Stanley. ''Saladin and the Fall of the Kingdom of Jerusalem''. G. P. Putnam's Sons. London. 1906 г. стр. 154</ref> === Битки и мир с Балдуин === Аюбидите позволяват [[Балдуин IV (Йерусалим)|крал Балдуин]] да влезе в Аскалон с базираните си в Газа [[тамплиери]], без да предприемат каквито и да е предпазни мерки срещу внезапно нападение. Въпреки че силите на кръстоносците се състоят само от 375 рицари, Саладин се поколебава да им устрои засада, поради наличието на опитни командири сред врага. На 25 ноември, когато по-голямата част от армията на Аюбидите отсъства, Саладин е изненадан близо до Рамла в [[Битка при Монжизар|битката при Монжизар]]. Преди да успеят да се подредят, аюбидските сили са прегазени от тамплиерите. Първоначално Саладин опитва да организира хората си в боен ред, но когато вижда че телохранителите му са убити, разбира че поражението е неизбежно и с останките от войските си се оттегля чак до Египет.<ref>{{Harvnb|Lane-Poole|1906|p=155}}</ref> == Борба с кръстоносците == Турските и арабските емирства са силно разединени на политическа и религиозно-идеологическа основа и от това се възползват участниците в [[Първи кръстоносен поход|Първия кръстоносен поход]] – ''франкските''<ref>По подобие на западноевропейските завоеватели, които наричат всички мюсюлмани ''сарацини'', последните назовават всички кръстоносци ''франки''.</ref> барони. Те бързо преодоляват несолидаризираната съпротива и създават няколко [[Феодализъм|полуфеодално]]-[[Теокрация|полутеократични]] княжества в Светите за [[християнство]]то земи. === Превземането на Йерусалим === Саладин се превръща в обединяваща личност за емирите. Повежда войските на [[ислям]]а в [[Битка при Хатин|битката при Хатинските хълмове]] (3—[[4 юли]] [[1187]] г.), където побеждава кръстоносците, предвождани от краля на Йерусалимското кралство [[Ги дьо Лузинян]], пленен в битката. След тази победа Саладин се отправя към [[Йерусалим]] и го [[Обсада на Йерусалим (1187)|обсажда]]. На [[2 октомври]] 1187 година последният защитник на Йерусалим [[Балиан от Ибелин|Балиан]] предава града, след като получава обещанието на мюсюлманския военачалник сложилите оръжие християни да бъдат пропуснати да се оттеглят към Акра. Западният свят признава, че благородният Саладин изпълнява поетата дума. === Трети кръстоносен поход === По време на [[Трети кръстоносен поход|Третия кръстоносен поход]] Саладин се сблъсква с кръстоносните войски на крал [[Ричард Лъвското сърце]] и крал [[Филип II (Франция)|Филип II]] при град [[Акра (Израел)|Акра]]. По време на битката Саладин научава, че Ричард Лъвското сърце е болен и изпраща свои лекари, за да помогнат в лечението му, защото си струва да се помогне на достоен противник. Ричард Лъвското сърце оздравява, след което постигат мирно споразумение, с което [[Йерусалим|Светите земи]] стават достъпни за поклонниците от всички вероизповедания. [[Файл:Ghassan Massoud.jpg|мини|[[Гасан Масуд]] като Саладин във филма ''[[Небесно царство]]'' на [[Ридли Скот]]]] == Смърт == Саладин умира на [[4 март]] 1193 година в Дамаск, скоро след отпътуването на Ричард Лъвското сърце. След смъртта му, в [[хазна]]та няма достатъчно средства за погребението му – Саладин е раздал цялото си богатство на бедните. Саладин е погребан в [[мавзолей]], намиращ се в градината на [[Омаядска джамия (Дамаск)|джамията Омаяд]] в Дамаск, Сирия. Император Вилхелм II дарява нов мраморен саркофаг на мавзолея, но тялото на Саладин не е преместено в него. Днес в мавзолея има два саркофага: един – празен мраморен, и един – изработен от дърво, в който е тялото на Саладин. == Саладин в съвременността == Саладин е кумир на [[Садам Хюсеин]], който, също като него, е роден в Тикрит. По време на управлението на диктатора в [[Ирак]] има култ към Саладин. Персонажът на Саладин фигурира във филма ''[[Небесно царство]]'' ([[2005]] г., реж. [[Ридли Скот]]), а също и в ''[[Арн – Рицарят тамплиер]]'' ([[2007]], реж. [[Петер Флинт]]), където е представен като мъдър и благороден владетел. В компютърната игра [[Assassin's Creed]] уличните глашатаи също споменават името на Саладин. Той присъстства в качеството си на един от лидерите в игрите [[Civilization IV]] и [[Medieval II: Total War: Kingdoms]], а в играта [[Age of Empires II]] има кампания за Саладин. == Източници == <references /> == Литература == === Основни източници === * {{cite book|author= Bahā' al-Dīn Ibn Shaddād |authorlink= Baha ad-Din ibn Shaddad |year= 2002 |title= The Rare and Excellent History of Saladin |publisher= Ashgate|isbn= 978-0-7546-3381-5 |lang= en }} * {{cite book|author= Imad ad-Din al-Isfahani |editor= C. Landberg|year= 1888 |title= Conquête de la Syrie et de la Palestine par Salâh ed-dîn |publisher= Brill |authorlink= Imad ad-Din al-Isfahani |lang= fr }} === Вторични източници === * {{cite book|last= Bosworth|first=Clifford|author-link=C. E. Bosworth|editor1-last=Van Donzel|editor1-first=E.|editor2-last=Heinrichs|editor2-first=W. P.|editor2-link=Wolfhart Heinrichs|editor3-last=Pellat|editor3-first=Ch.|editor3-link=Charles Pellat|chapter=Mahk-Mid|url=http://books.google.co.uk/books?id=PvwUAAAAIAAJ&pg=PA781&lpg=PA781&dq="Salah+al-Din"+pahlavan+OR+pahlawan&source=web&ots=vLzdvFPf4b&sig=_3D6G6BCDM3V6Sg4siHpW_8SuG0&hl=en|accessdate=18 май 2008|title=The Encyclopaedia of Islam|volume= VI |year= 1989 |publisher= E. J. Brill |isbn= 90-04-08112-7|lang=en}} * {{cite book|last= Gabrieli |first= Francesco |coauthor= Costello, E. J. |title= Arab historians of the crusades |publisher= Routledge & Kegan |location= London |year= 1984 |page= 362 |isbn= 978-0-7102-0235-2 |lang= en }} * {{cite book|last= Gillingham |first= John |title= Richard I |publisher= Yale University Press |location= New Haven |year= 1999 |series= Yale English Monarchs|page=378|isbn=978-0-300-07912-8|lang= en }} * {{cite book|last= Grousset |first= René |others= tr. Lindsay, Noël |title= The epic of the Crusades |url= https://archive.org/details/epicofcrusades0000grou |publisher= Orion Press |location= New York |year= 1970|lang= en }} * {{cite book|last= Lane-Poole |first= Stanley |authorlink= Stanley Lane-Poole |title= Saladin and the Fall of the Kingdom of Jerusalem |publisher= [[G. P. Putnam's Sons]] |location= London |year= 1906 |series= Heroes of the Nations |url= http://books.google.com/books?id=M7pIVpjuyw0C |ref= CITEREFLane-Poole1906|lang= en }} * {{cite book|last1= Lyons |first1= M. C. |last2= Jackson |first2= D.E.P. |year= 1982 |title= Saladin: the Politics of the Holy War |publisher= [[Cambridge University Press]] |isbn= 978-0-521-31739-9 |url= http://books.google.com/books?id=hGR5M0druJIC |ref= CITEREFLyonsJackson1982|lang= en }} * {{cite book|last=Minorsky|first= Vladimir|authorlink=Vladimir Minorsky|year=1953|title=Studies in Caucasian history|location=London|publisher=Cambridge University Press|lang=en}} * {{cite book|last=Rossoff|first=Dovid|title= Where heaven touches earth: Jewish life in Jerusalem from medieval times to the present |editor= Linas, Eli |publisher= Guardian |location= Jerusalem |year= 2001 |isbn= 978-0-87306-879-6 |lang= en }} * {{cite book|last= Runciman |first= Steven |authorlink= Steven Runciman |title= A History of the Crusades: The Kingdom of Jerusalem and the Frankish East 1100 – 1187 |publisher= Penguin |location= London |year= 1990 |edition= 2nd ed. |volume= 2 |isbn= 978-0-14-013704-0 |lang= en }} * {{cite book |last = Ter-Ghevondyan|first = Aram N.|authorlink = Aram Ter-Ghevondyan|title = Արաբական Ամիրայությունները Բագրատունյաց Հայաստանում (The Arab Emirates in Bagratuni Armenia)|publisher = Armenian Academy of Sciences|location= Yerevan|year = 1965|ref= CITEREFTer-Ghevondyan1965|lang = am}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Султани на Египет]] [[Категория:Кюрди]] [[Категория:Личности от кръстоносните походи]] [[Категория:Родени в Тикрит]] [[Категория:Починали в Дамаск]] [[Категория:Суфии]] d5sm67edacoamqdd671eahoe3irc0mp 0 111975 12876632 12551933 2026-04-10T14:32:33Z Kelleniro 370319 /* Студийни албуми */ 12876632 wikitext text/x-wiki {{Музикална група | име = Блек Айд Пийс | име-оригинал = | фон = група | лого = | картинка = Black Eyed Peas at Walmart meeting.jpg | картинка_текст = Блек Айд Пийс по време на Walmart Shareholders' Meeting през 2011 | националност = {{USA}} | създадена = [[Лос Анджелис]], [[Калифорния]] | период_на_активност = 1995-настояще | лейбъл = | продуцент = | свързани_изпълнители = | влияния = | награди = | стил = [[Поп музика|поп]], [[денс-поп]], [[Електронна денс музика|ЕДМ]], [[хип-хоп]] | състав = [[Уил Ай Ем]]</br>apl.de.ap</br>Taboo | бивши_членове = Данте Сантяго</br>Ким Хил</br>Сиера Суон</br>[[Фърги (певица)|Фърги]] | сайт = {{url|blackeyedpeas.com}} }} '''Блек Айд Пийс''' ({{lang|en|The Black Eyed Peas}} буквално „чернооките грахчета“) е американска [[хип-хоп]] група от [[Лос Анджелис]], [[Калифорния]]. Музикалният стил на групата е популярен рап и алтернативен хип-хоп. Към 2011 г. имат издадени 6 студийни албума. == Създаване и ранни албуми == Black Eyed Peas започват кариерата си в Лос Анджелис под името Атбан Клан. В началото групата се състои от Will.i.am и Apl.de.Ap, които са приятели от детството. [[Никол Шерцингер]] също е поканена в групата, но тя е член в Eden's Crush и затова не може. Третият член на състава – Taboo, се присъединява по-късно към момчетата. Скоро „Интерскоп рекърдс“ забелязват таланта им, чиято музика е смесица между [[хип-хоп]], [[R&B]], [[джаз]] и [[соул]]. Те подписват договор през [[1997]] г. Година по-късно излиза дебютният им албум – ''Behind the Front''. Той впечатлява голяма аудитория и групата печели много уважение заради професионалните си изяви на живо и вокалите на Ким Хил. Вторият им албум – ''Bridging the Gap'', излиза на пазара през [[2000]] г. В него участват и звезди като Jurassic 5's Chaina, De La Soul и Macy Gray. Третият албум на групата – „Elephunk“ (2003) им носи световен успех, в него участва и новият член на състава Фърги, която замества Ким Хил. == Дискография == === Студийни албуми === * Behind the Front (1998) * Bridging the Gap (2000) * Elephunk (2003) * Monkey Business (2005) * The E.N.D. (2009) * The Beginning (2010) * Masters of the Sun Vol. 1 (2018) * Translation (2020) * Elevation (2022) === EP албуми === * ''[[Renegotiations: The Remixes]]'' (2006) === Сингли === * ''Fallin' Up/¿Que Dices?'' (1998) * ''Joints & Jam'' (1998) * ''Karma'' (1999) * ''BEP Empire/Get Original'' (2000) * ''Weekends'' (2000) * ''Request + Line'' (2001) * ''Where Is the Love?'' (2003) * ''Shut Up'' (2003) * ''Hey Mama'' (2004) * ''Let's Get It Started'' (2004) * ''Don't Phunk with My Heart'' (2005) * ''Don't Lie'' (2005) * ''My Humps'' (2005) * ''Pump It'' (2006) * ''Boom Boom Pow'' (2009) * ''I Gotta Feeling'' (2009) * ''Meet Me Halfway'' (2009) * ''Imma Be'' (2009) * ''Rock That Body'' (2010) * ''Missing You'' (2010) * ''The Time (Dirty Bit)'' (2010) * ''Just Can't Get Enough'' (2011) * ''Don't Stop the Party'' (2011) * ''#Wheresthelove'' (2016) * ''Street Livin''' (2018) * ''Ring the Alarm, Pt.1, Pt.2, Pt.3'' (2018) === Промоционални сингли === * ''Bebot'' (2006) * ''Alive'' (2009) * ''Do It Like This'' (2010) * ''Light Up the Night'' (2010) * ''Yesterday'' (2015) === Видео албуми === * ''[[Behind the Bridge to Elephunk]]'' (2004) * ''[[Live from Sydney to Vegas]]'' (2006) == Турнета и концерти == === Турнета === * ''Monkey Business Tour'' (2005 – 2006) * ''Black Blue & You Tour'' (2007) * ''The E.N.D. World Tour'' (2009 – 2010) === Концерти === * ''Elephunk Tour'' (2004) * ''The Beginning Concerts'' (2011) == Външни препратки == * [http://www.blackeyedpeas.com Официална страница] * [http://www.last.fm/music/Black+Eyed+Peas Блек Айд Пийс в Last.fm] {{нормативен контрол}} [[Категория:Американски музикални групи]] [[Категория:Носители на награда „Грами“]] [[Категория:Основани в САЩ през 1995 година]] r7o4d2uuaaa9mz1lu236xwce90p9r4w 0 113037 12876841 12683109 2026-04-10T18:42:42Z ~2026-22236-02 391907 12876841 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Тича|Тича (пояснение)}} {{без източници}} {{Стадион | име на стадиона = Тича | прозвище = | картина = Ticha-stadium-july-2023.jpg | описание = Стадион „Тича“ | бивши имена = | адрес = | координати = | построен = 1935 г. | официално открит = | обновен = | разширен = 1968 г. | закрит = | съборен = | собственик = [[Министерство на отбраната на България|Министерство на отбраната]] | поддържан от = [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море (Варна)]] | покритие = 80% кал, 20%трева | размери = | цена = | архитект = | капацитет = 6250 | използван от = [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море (Варна)]] | сайт = | карта = | карта-описание = }} [[Файл:Ticha Stadium 2016.jpg|200px|мини|дясно|Стадион Тича]] '''„Тѝча“''' е [[стадион]], разположен в североизточната част на град [[Варна]]. На него домакинските си мачове играе [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море (Варна)]]. Капацитетът на стадиона е 6250 места. == История == Стадион „Тича“ е построен през 1935 година с доброволния труд на стотици фенове на Тича. Трибуните, които са с общ капацитет от 6250 места, са изградени в периода 1967 – 1968 г. Северната трибуна побира 3000 души. Южната трибуна, която в по-голямата си част е покрита с козирка, побира 3250 души. За северната и южната трибуна има отделно обособени входове, а за сектора за гостуващите – отделен вход. Така наречената „клетка“ има капацитет от 600 души. Емблематичните думи на Владимир Чакъров (секретар на дружеството в периода 1934 – 37 г.): „Камъните за стената спечелихме на търг, който беше нагласен от градоначалника Германов, за да спечелим ние. И вместо 50 кубика натоварихме 80! Как се издържаше „Тича“? Преди всичко от членски внос и вечеринки. Веднъж въведохме вход според килограмите на посетителите! Сложихме пред вратата един кантар и всеки се теглеше!“ Стадионът не покрива основните изисквания на [[УЕФА]] и поради тази причина домакинският отбор е принуден да играе на друг стадион, одобрен от УЕФА. През [[1987]] г. Владимир Чакъров, който бил основният човек отговорен за построяването на стадион „Тича“, умира на игрището преди мач на Черно море. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://bgclubs.eu/stadiums/Ticha-Varna Български клубове – Стадион „Тича“] {{Мъниче|Стадион|Варна}} {{Стадиони А група}} {{Портал|Спорт|България}} [[Категория:Стадиони във Варна]] [[Категория:ПФК Черно море (Варна)]] [[Категория:Район Приморски]] [[Категория:Основани в България през 1935 година]] 6l0tisjsgj1z7wfmweisx7sa4mugsdn 12876962 12876841 2026-04-11T00:39:08Z 5530а 331033 Премахната редакция 12876841 на [[Special:Contributions/~2026-22236-02|~2026-22236-02]] ([[User talk:~2026-22236-02|б.]]) 12876962 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Тича|Тича (пояснение)}} {{без източници}} {{Стадион | име на стадиона = Тича | прозвище = | картина = Ticha-stadium-july-2023.jpg | описание = Стадион „Тича“ | бивши имена = | адрес = | координати = | построен = 1935 г. | официално открит = | обновен = | разширен = 1968 г. | закрит = | съборен = | собственик = [[Министерство на отбраната на България|Министерство на отбраната]] | поддържан от = [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море (Варна)]] | покритие = трева | размери = | цена = | архитект = | капацитет = 6250 | използван от = [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море (Варна)]] | сайт = | карта = | карта-описание = }} [[Файл:Ticha Stadium 2016.jpg|200px|мини|дясно|Стадион Тича]] '''„Тѝча“''' е [[стадион]], разположен в североизточната част на град [[Варна]]. На него домакинските си мачове играе [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море (Варна)]]. Капацитетът на стадиона е 6250 места. == История == Стадион „Тича“ е построен през 1935 година с доброволния труд на стотици фенове на Тича. Трибуните, които са с общ капацитет от 6250 места, са изградени в периода 1967 – 1968 г. Северната трибуна побира 3000 души. Южната трибуна, която в по-голямата си част е покрита с козирка, побира 3250 души. За северната и южната трибуна има отделно обособени входове, а за сектора за гостуващите – отделен вход. Така наречената „клетка“ има капацитет от 600 души. Емблематичните думи на Владимир Чакъров (секретар на дружеството в периода 1934 – 37 г.): „Камъните за стената спечелихме на търг, който беше нагласен от градоначалника Германов, за да спечелим ние. И вместо 50 кубика натоварихме 80! Как се издържаше „Тича“? Преди всичко от членски внос и вечеринки. Веднъж въведохме вход според килограмите на посетителите! Сложихме пред вратата един кантар и всеки се теглеше!“ Стадионът не покрива основните изисквания на [[УЕФА]] и поради тази причина домакинският отбор е принуден да играе на друг стадион, одобрен от УЕФА. През [[1987]] г. Владимир Чакъров, който бил основният човек отговорен за построяването на стадион „Тича“, умира на игрището преди мач на Черно море. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://bgclubs.eu/stadiums/Ticha-Varna Български клубове – Стадион „Тича“] {{Мъниче|Стадион|Варна}} {{Стадиони А група}} {{Портал|Спорт|България}} [[Категория:Стадиони във Варна]] [[Категория:ПФК Черно море (Варна)]] [[Категория:Район Приморски]] [[Категория:Основани в България през 1935 година]] ne1f080ymgdxg8l1rm3qwq9bewnhjhr 0 113910 12876617 12532729 2026-04-10T14:03:22Z PaleoWolf 381188 липсващо флагче 12876617 wikitext text/x-wiki {{Военен конфликт | име = Наполеонови войни | конфликт = | картинка = | описание = Наполеон начело на френската армия прекосява Алпите, худ. [[Жак-Луи Давид]] (1748 – 1825) | период =Революционни войни 1792 - 1802,<br> Наполеонови войни 1803 - 1814,<br> Стоте дни 1815 | място = | територия = | резултат =[[Амиенски договор|Амиенски мир]] - 27 март 1802<br>[[Договор от Фонтенбло (1814 г.)| Мир от Фонтенбло]] - 11 април 1814<br>[[Виенски конгрес]] - 1 октомври 1814 - 9 юни 1815 | страна1 ={{флагче|Първа френска република}} [[Първа френска република]] до 1804 <br>{{флагче|Първа френска империя}} [[Първа френска империя]]<br>[[Рейнска конфедерация]] разпад 1813<br>{{флагче|Кралство Бавария}} [[Кралство Бавария]] до 1813<br>{{флагче|Курфюрство Саксония}} [[Кралство Саксония]] до 1813<br>{{флагче|Вестфалско кралство|1806}} [[Вестфалско кралство]] разпад 1813<br>{{флагче|Кралство Вюртемберг}} [[Кралство Вюртемберг]] до 1813<br>[[Варшавско херцогство]] разпад 1815<br>{{флагче|Кралство Холандия}} [[Кралство Холандия]] до 1813<br>{{флагче|Кралство на двете Сицилии|1811}} [[Неаполитанско кралство]] до 1813<br>{{флагче|Дания-Норвегия|1807}} [[Дания-Норвегия]] до 1813 | страна2 ={{флагче|Кралство Великобритания|1707}} [[Великобритания]]<br>{{флагче|Свещена Римска империя|1806}} [[Свещена Римска империя]] разпад 1806<br>{{флагче|Австрийска империя}} [[Австрийска империя]]<br>{{флагче|Прусия|1815}} [[Кралство Прусия]]<br>{{флагче|Кралство Бавария}} [[Кралство Бавария]]<br>{{флагче|Курфюрство Саксония}} [[Кралство Саксония]]<br>{{флагче|Кралство Вюртемберг}} [[Кралство Вюртемберг]]<br>{{флагче|Обединено кралство Нидерландия}} [[Обединено кралство Нидерландия]]<br>{{флагче|Кралство на двете Сицилии|1811}} [[Неаполитанско кралство]]<br>{{флагче|Дания-Норвегия|1807}} [[Дания-Норвегия]]<br>{{флагче|Руска империя|1812}} [[Руска империя]]<br>{{флагче|Швеция|1812}} [[Швеция]]<br>{{флагче|Испания|1850}} [[Испания]]<br>{{флагче|Кралство Португалия|1812}} [[Кралство Португалия|Португалия]]<br>{{флагче|Османска империя|1844}} [[Османска империя]] до 1801<br>{{флагче|Кралство Франция|1789}} [[Кралство Франция|Френски роялисти]] | командир1 = | командир2 = | сила1 =Френски: 1 200 000 редовни войници, моряци, морски пехотинци и милиция в пикова сила (1813) Френски клиенти и съюзници: 500 000 редовни войници и милиция в пикова сила (1813 г.) Общо: 2 000 000 редовни и милиция в пикова сила (1813) | сила2 =Руснаци: 900 000 редовни войници, казаци и милиция в пикова сила (1812) Прусаци: 320 000 редовни войници и милиция в пикова сила (1806) Британски: 250 000 редовни войници, моряци, морски пехотинци и милиция в пикова сила (1813) Австрийци: 300 000 редовни войници и милиция в пикова сила (1809 г.) Испанци: 100 000 редовни войници, партизани и милиция в пикова сила (1812 г.) Португалци : 50 000 редовни войници, партизани и милиция в пикова сила (1809 г.) Шведи: 50 000 редовни войници и милиция в пикова сила (1813 г.) Османци: 350 000 редовни войници Други членове на коалицията: 100 000 редовни войници и милиция в пикова сила (1813 г.) Общо: 3 000 000 редовни войници и милиция в пикова сила (1813 г.) | жертви1 =Общо: 2 000 000 загинали | жертви2 =Общо: 4 000 000 | бележки = }} С термина '''Наполеонови войни''' ({{lang|fr|Guerres napoléoniennes}}) се означават поредицата военни конфликти, водени през управлението на [[Първа френска империя|Франция]] от [[Наполеон Бонапарт]] (1804 – 1815). Те са продължение на [[Френски революционни войни|Френските революционни войни]] (1792 – 1802), поради което коалициите срещу Франция се номерират от трета до седма. Следователно става дума за пет войни: първите три са спечелени от Наполеон, а останалите две – от противниците му. == Предистория == {{основна|Френски революционни войни}} Наполеоновите войни са последица от събитията, които се разиграват във Франция от лятото на 1789 г. насетне, известни като [[Френска революция]]. Тя започва като всенароден стремеж за разрушаване на [[Абсолютна монархия|абсолютната монархия]] и замяната ѝ с [[Конституционна монархия|конституционна]]. Крал [[Луи XVI]] е подложен на унижения и се превръща в заложник на собствените си поданици. Междувременно положението му става несигурно поради това, че настроенията в [[Париж]] се радикализират. През юни 1791 г. той се [[Бягство до Варен|опитва да избяга]] от страната, но е заловен.<ref>Петко Петков, ''Деветнадесетият век в история на Европа'', София 2012, с. 21 ISBN 978-954-07-3355-5</ref> Отговорът на останалите европейски държави е израз на съпричастност към нещастния монарх – [[Пилницка декларация|Пилницката декларация]] на [[Австрия]] и [[Кралство Прусия|Прусия]], в която се отправя апел за въоръжена помощ за френската монархия. С изпреварващ ход на 20 април 1792 г. Франция обявява война на Австрия и [[Френски революционни войни|Революционните войни]] започват. Срещу размирната страна бързо се образува европейска коалиция, в която участват [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]], [[Хабсбургска монархия|Австрия]], [[Кралство Прусия|Прусия]], [[Руска империя|Русия]] и няколко по-малки държави. [[Файл:Napoleon à Toulon par Edouard Detaille.jpg|мини|ляво|Генерал Бонапарт при обсадата на Тулон, худ. Едуар Детай]] В [[Война на Първата коалиция|първата война]] (1792 – 1797) европейските съюзници навлизат във Франция, за да възстановят монархията, но са спрени в прочутата [[битка при Валми]]. Военните действия се изнасят в [[Австрийска Нидерландия]], като французите печелят при [[Битка при Жемап|Жемап]] и губят при [[Битка при Неервинден (1793)|Неервинден]]. Анексират [[Савоя]] и [[Ница]] – територии на [[Сардинско кралство|Сардинското кралство]]. Когато якобинците вземат властта през лятото на 1793 г., [[Лазар Карно]] организира [[Масова мобилизация (Френска революция)|масова мобилизация]]. Благодарение на това [[френска революционна армия|френската армия]] бързо нараства и за няколко години надминава един милион войници – повече от която и да било друга държава. Този факт, наличието на талантливи генерали ([[Франсоа Келерман|Келерман]], [[Шарл Франсоа Дюмурие|Дюмурие]], [[Жан Виктор Моро|Моро]], [[Андре Масена|Масена]]) и това, че другите народи в [[Европа]] приемат благосклонно французите, които разпространяват идеи за отмяна на [[Крепостно право|крепостното право]] и премахване на [[Съсловие|съсловните]] неравенства, предопределят чия ще е победата. През есента на 1793 г. младият [[корсика]]нец [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]] за първи път се прочува като военен. Едва 24-годишен, той става началник на [[артилерия]]та и изиграва решаваща роля за превземането на крепостта при обсадата на [[Тулон]].<ref>Martin Windrow and Francis Mason, ''Dictionary of Military Biography'', London 1997, p. 212 ISBN 1-85326-399-0<br /></ref> На следващата година вече е [[генерал]] и командва артилерията на армията в [[Италия]]. Първото му самостоятелно назначение е през 1796 г., когато подема [[Италианска кампания (1796 – 1797)|кампания]] в [[Северна Италия]],<ref>Owen Connelly, ''[https://books.google.bg/books?id=oOzcrC5e-LIC&pg=PA80&lpg=PA80&dq=alps+passes+cadibona&source=bl&ots=lAC81U01xB&sig=ACfU3U3b7K5N_8eknClmNMFCpHszXQHyjA&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwjmsd6s2JPqAhWj5KYKHc7ACD0Q6AEwBHoECBYQAQ#v=onepage&q=alps%20passes%20cadibona&f=false The Wars of the French Revolution and Napoleon 1792 – 1815]'', New York 2006, p. 79</ref> побеждава австрийците и пиемонтците и сключва [[Кампоформийски мирен договор|мирния договор от Кампо Формио]]. Така завършва войната на първата антифренска коалиция. [[Война на втората антифренска коалиция|Войната на втората коалиция]] (1798 – 1802) до голяма степен е диктувана от генерал Бонапарт. Неговата [[Египетска кампания]] се проваля, но новите му победи в Италия ([[Битка при Маренго|Маренго]], 1800) се оказват достатъчни за изваждането на Австрия от войната. Този път и [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]] – досегашен вдъхновител на коалициите – решава да се примири с Франция. С [[Амиенски договор|Амиенския договор]] (25 март 1802) изглежда, че цяла [[Европа]] е в мир. Само че са настъпили териториални промени, изцяло в полза на Франция, и това подтиква противниците ѝ към нови военни действия. Франция е анексирала Австрийска Нидерландия, левия бряг на [[Рейн]], [[Савоя]] и Ница (твърдейки, че така достига „естествените си граници“), създала е [[Дъщерна република|дъщерни републики]] в Италия, [[Швейцария]] и [[Нидерландия]]. Възходът на Бонапарт (през 1799 г. става [[Френски консулат|първи консул]], през 1802 – пожизнен консул, а през 1804 – [[император]]) е предизвикателство, с което монархиите на [[Стар ред|стария режим]] не искат да се примирят. == Цели на воюващите страни == === Цели на Франция === Амбициите на Наполеон Бонапарт са големи. Шеметното му издигане до императорската титла и победите на бойното поле го мотивират да гради мащабни планове за бъдещето на [[Европа]], в която Франция да играе водеща роля. Образуването на [[Хелветска република|Хелветската]], [[Батавска република|Батавската]], [[Цизалпийска република|Цизалпийската]] и [[Лигурска република|Лигурската]] република вече показва, че страната не се задоволява с „естествените си граници“. Още повече, с тях се нарушават всички досегашни принципи на легитимизма.<ref>Борислав Гаврилов, ''Кризи, конфликти и дипломация в Европа (1559 – 1918)'', София 2016, с. 390 ISBN 978-954-07-4127-7</ref> Така става ясно, че Франция се съобразява със съвсем различни принципи на [[Международни отношения|международната политика]] – принципи, мотивирани от [[Национализъм|националните]], а не от [[Династия|династичните]] интереси. Според Наполеон германските земи трябва да се реорганизират в по-големи държавни образувания, а [[Свещена Римска империя|Свещената римска империя]] – да се ликвидира. [[Хабсбургска монархия|Австрия]] и [[Кралство Прусия|Прусия]] да се сведат до второстепенни държави, а [[Полша]] да се възстанови под някаква форма. Като най-сериозен враг Наполеон вижда [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]], чиито пари и силен [[флот]] са достатъчни, за да се създават нови и нови коалиции и да се пречи на колониалните планове на императора. Ако тя бъде поставена на колене, това според него е достатъчно да се господства в Европа. Другата сила, която той уважава и от която се бои, е [[Русия]]. Затова от самото начало показва склонност да си сътрудничи с нея. В обобщение, Наполеон следва интересите на френската [[буржоазия]] за завладяване и контрол над колкото се може повече пазари и своите собствени имперски цели да владее Стария континент. „Франция над всичко“ – това е неговият девиз и оправданието му за външната политика.<ref>Христо Глушков, ''История на страните в Европа и Северна Америка 1640 – 1870'', В. Търново 1993, с. 159</ref> === Цели на противниците ѝ === Целта на Австрия, Прусия, [[Неаполитанско кралство|Неаполитанското кралство]] и Русия е проста: да се възстанови старият ред, [[Баланс на силите|балансът на силите]] в [[Международна политика|международната политика]] и правилата, по които се е управлявала Европа. Франция да се върне в границите от 1789 г., да възстанови всички обезземлени германски принцове, да се възкачи отново династията на [[Бурбони]]те. С неблагоприятния ход на събитията първоначалните цели се променят, тъй като се приемат за неизпълними. На преден план излиза стремежът за самосъхранение. Що се отнася до Великобритания, [[Амиенски договор|Амиенският мир]] не е достатъчен за нея, тъй като се допуска голямо отстъпление от основни нейни принципи – условния [[неутралитет]] на днешните земи на [[Белгия]], откъдето най-лесно може да се атакува острова. Англичаните виждат в променената ситуация шанс да отнемат владения на [[Испания]] и [[Нидерландия|Холандия]] в [[Америка]] и [[Азия]] и да изградят нова и по-мощна [[колониална империя]]. == Война на Третата коалиция (1805) == ''Основна статия: [[Война на Третата коалиция]]'' [[Файл:William Pitt the Younger 2.jpg|ляво|мини|[[Уилям Пит-младши|Уилям Пит Младши]] – британски [[Министър-председател на Обединеното кралство|пръв министър]] (1783 – 1801 и 1804 – 1806), твърд противник на Наполеон и човекът, който води Великобритания в тази война]] След коронацията си на 2 декември 1804 г. Наполеон активно се намесва в [[Германия|Германия.]] Според Люневилския договор принцовете, на които Франция е отнела земи, трябва да бъдат компенсирани със [[Секуларизъм|секуларизирани]] църковни владения. Оказва се, че институциите на [[Свещена Римска империя|Свещената римска империя]] не могат да се справят с тази задача, поради което френският император става арбитър. Париж се изпълва с германски принцове.<ref>Георги Дерманчев, ''Нова и най-нова история'', т. ІІІ, София 1927, с. 485</ref> Русия е призвана да сподели тази роля, но се оказва изолирана. Наполеон целенасочено фаворизира Прусия и [[Бавария]], за които вярва, че ще привлече на своя страна, докато Австрия е изолирана. Тенденцията е Франция да стане абсолютен хегемон в континентална Европа, което Великобритания не е готова да приеме. [[Файл:The Battle of Trafalgar, 21 October 1805- End of the Action RMG BHC0549.jpg|мини|Битката при Трафалгар, худ. Никълъс Покок]] Само година след Амиенския мир отношенията между двамата стари противници са отново открито враждебни. Повод за войната е отказът на англичаните да върнат остров [[Малта]] на [[Хоспиталиери|рицарите йоанити]], както предвижда договорът.<ref>Гаврилов, ''Война и мир''..., с. 389</ref> Французите събират край [[Булон сюр Мер|Булон]] на брега на [[Северно море]] десантна армия, готова да нахлуе при първа възможност. Известна е с името ''Armée de l'Angletere'' (Английската армия). Огромен брой военни кораби и товарни баржи са концентрирани от Холандия до [[Шербур ан Котантен|Шербур]]. Испания подкрепя Франция, гневна на продължаващите английски нападения срещу корабите ѝ. Планът е общите сили да отвлекат вниманието на англичаните и да ги примамят в [[Карибски регион|Карибския басейн]], после да се върнат бързо. Съгласно обичайния си принцип, Великобритания решава да създаде нова антифренска коалиция, която да раздели силите на Наполеон. Преговори започват с Австрия и Русия, но взаимното недоверие създава непрекъснати проблеми. Особено се колебае руският цар [[Александър I (Русия)|Александър І]], който е повече заинтересуван от ситуацията на [[Балкански полуостров|Балканите]]. През септември 1805 г. коалицията все пак придобива завършен вид.<ref>Христо Глушков, ''Франция при Наполеон'', В. Търново 2012, с. 229 ISBN 978-954-427-975-2</ref> Австрия, Русия и [[Османска империя|Османската империя]], щедро финансирани от [[Лондон]], ще трябва да се справят със силната френска армия. [[Файл:La bataille d'Austerlitz. 2 decembre 1805 (François Gérard).jpg|мини|Наполеон Бонапарт в битката при Аустерлиц (2 декември 1805), худ. [[Франсоа Жерар]]]] Морските планове на Наполеон се срутват, когато на 21 октомври френско-испанският флот е победен от англичаните при [[Битка при Трафалгар|Трафалгар]] (край южните испански брегове). Адмирал [[Хорацио Нелсън]] загива в битката, но успява да осуети замисляното нападение. Това не отчайва императора и той започва кампания против Австрия и Русия, която повече отвсякога показва неговия военен гений. Сухопътните му армии вече са навлезли на германска територия, подкрепени от редица германски принцове и особено от [[Кралство Бавария|Бавария]]. Австрийската армия на генерал Мак е обградена при [[Битка при Улм|Улм]] и се предава, след което маршът към [[Виена]] става неудържим. Хабсбургската столица пада на 12 ноември без съпротива, а [[Франц II|Франц ІІ]] бяга в [[Моравия]].<ref>Duncan Townson, ''Dictionary of Modern History'', Penguin books 1994, p. 52</ref> Там австрийците и руснаците се съединяват, а двамата императори лично се срещат. Събирайки 90 хиляди войници, те са уверени в крайната победа. Споразумяват се да дадат решително сражение на Наполеон на платото при [[Славков край Бърно|Аустерлиц]]. Той внимателно изследва мястото и възможностите, които предлага. Умишлено подвежда противниците си, че е изпаднал в безпътица. В деня на битката (2 декември 1805) успява да разтегли силите им и да ги победи една по една. Част от руските войски затъват в околните блата и се предават. Почти 30 000 са убитите и пленените съюзници.<ref>''[https://www.britannica.com/event/Battle-of-Austerlitz Battle of Austerlitz]'', Encyclopaedia Britannica</ref> Тази „''битка на тримата императори''“ е най-големият триумф на Наполеон. Тя слага край и на войната, принуждавайки Австрия да капитулира, а руснаците да се оттеглят безславно на изток. Според [[Пресбургски мирен договор|мирния договор от Пресбург]] (дн. [[Братислава]]) Австрия отстъпва на Бавария, [[Вюртемберг]] и Баден част от земите си (включително цял [[Тирол]]), губи излаза си на море и обещава да плати 40 млн. [[Френски франк|франка]] контрибуция. == Война на Четвъртата коалиция (1806 – 1807) == ''Основна статия: [[Война на Четвъртата коалиция]]'' Поражението на Австрия не поставя край на военните действия на Наполеон против Великобритания и Русия. То обаче го превръща в господар на положението в централна Европа. Ето защо той решително осъществява идеята си след 840-годишно съществуване да разпусне [[Свещена Римска империя|Свещената римска империя]]. На 11 август 1806 г. [[Франц II|Франц ІІ]] се обявява за [[император на Австрия]] под името Франц І. В освободения вакуум французите създават [[Рейнска конфедерация|Рейнската конфедерация]] – тяхна васална държава, която им осигурява лесен контрол в германските земи. [[Файл:Charles Meynier - Entrée de Napoléon à Berlin. 27 octobre 1806.jpg|мини|Влизане на Наполеон в Берлин (27 октомври 1806), худ. Шарл Мение]] Този ход на френския император шокира прусаците, които виждат влиянието си в Германия сведено до нула. Прусия открито започва да се готви за война и на 1 октомври 1806 г. отправя ултиматум към Наполеон да напусне с войските си цяла Германия.<ref>Michael Glover, ''[https://archive.org/stream/napoleonicwars00glov#page/116/mode/2up The Napoleonic wars: an illustrated history 1792 – 1815]'', New York 1979, p. 116</ref> Фридрих-Вилхелм II не съгласува това с руснаците, в резултат на което те не могат да пристигнат навреме на помощ. От своя страна Наполеон не се бави и веднага тръгва от [[Кралство Бавария|Бавария]] на север. [[Велика армия|Великата армия]] се движи в три колони, на фронт от 50 км и напредва с по 25 км на ден. [[Кавалерия]]та се движи напред, за да предотврати изненади. Толкова бързо достига тя пруските територии, че не позволява идването на руснаците и се озовава в близост до [[Берлин]] преди прусаците да се опомнят. Наполеон отделя част от войниците под командата на [[Луи Даву|маршал Даву]], а с основните сили (100 000 д.) разбива една пруска армия при [[Битка при Йена-Ауерщед|Йена]] (14 октомври). По същото време 63 000 прусаци нападат 27 000 французи на Даву при Ауерщед, но не успяват да ги отблъснат. Когато научават за събитията при Йена, те отстъпват, Даву контраатакува, а друга войскова част начело с [[Карл XIV Йохан (Швеция)|Бернадот]] отрязва пътя им за отстъпление. Двете битки костват на Прусия 25 000 убити и още толкова пленени.<ref>Windrow and Mason, ''Dictionary of Military''..., p. 215</ref> Кралят бяга на изток, под закрилата на руснаците, а победоносните французи влизат в Берлин. [[Файл:Tilsitz 1807.JPG|мини|ляво|Наполеон и Александър І в Тилзит, худ. Адолф Роен]] Там на 21 октомври Наполеон подписва указ за създаването на [[Континентална блокада|континенталната блокада]] на Англия. Смисълът на това начинание е да се затворят всички континентални пристанища за английските кораби и така да се съсипе търговията им. Първоначално ефектът сякаш е постигнат, но с времето блокадата започва да се нарушава, а европейските народи също страдат от търговските ограничения.<ref>''[https://www.thoughtco.com/the-continental-system-1221698 A History of Napoleon's Continental System]'', на сайта ThougthCo.</ref> В крайна сметка тя не постига целта си да принуди Великобритания към мир. В началото на 1807 г. Наполеон се придвижва към [[Източна Прусия]] и през февруари среща руснаците при [[Битка при Ейлау|Ейлау]]. Битката на замръзналата земя завършва без явен победител, но армията на [[Александър I (Русия)|Александър І]] отстъпва. През юни се състои решителният сблъсък. При [[Битка при Фридланд|Фридланд]] руснаците търпят категорично поражение и търсят мир. Преговорите започват край град [[Тилзитски мир|Тилзит]] на брега на река [[Неман]]. Пруският крал не е допуснат до разговорите,<ref>Christopher M. Clark, ''[https://archive.org/stream/ironkingdomrised00chri#page/308/mode/2up Iron Kingdom. The Rise and Downfall of Prussia 1600 – 1947]'', Penguin group 2006, p. 308</ref> с което се подчертава фактът, че държавата му вече е второстепенна сила. Тя губи половината си територия и население – както всички земи във [[Вестфалия]] (там Наполеон създава кралство за своя брат [[Жером Бонапарт]]), така и части от [[Полша]], където се появява [[Варшавско херцогство|Варшавското херцогство]].<ref>Townson, ''Dictionary of Modern History''..., p. 845</ref> Пруското унижение се допълва с голяма контрибуция, задължението да приеме окупационна армия и да се присъедини към континенталната блокада. == Война на Петата коалиция (1809) == ''Основна статия: [[Война на петата коалиция|Война на Петата коалиция]]'' [[Файл:El Tres de Mayo, by Francisco de Goya, from Prado thin black margin.jpg|мини|ляво|„[[Трети май 1808 година в Мадрид]]“, картина от [[Франсиско Гоя]] ([[Прадо|музей Прадо]])]] [[Континентална блокада|Континенталната блокада]] въвлича Наполеон в една авантюра, която изтощава силите му и показва, че може да бъде побеждаван. Проблемите започват с [[Португалия]], която е стар английски съюзник. Тя отказва да спазва блокадата и се налага една френска армия да пресече Испания и да я окупира. Неуверен в лоялността на [[Бурбони|испанските Бурбони]] и сигурен, че те са твърде слаби, за да му окажат ефективно съдействие, императорът ги сваля и през 1808 г. обявява брат си [[Жозеф Бонапарт|Жозеф]] за испански крал. На това испанското население – фанатично и вярно на старите порядки – отвръща с масово въстание. В началото опитите за потушаването му се провалят драматично, налага се личната намеса на Наполеон. Така започва [[Полуостровна война|Полуостровната война]] (1808 – 1814).<ref>Повече подробности в Charles Esdaile, ''[https://archive.org/stream/peninsularwarnew00esda#page/n5/mode/2up The Peninsular War]'', New York 2003</ref> Англичаните виждат възможност да се намесят и изпращат сухопътни сили, начело с [[Джон Мур]] и [[Артър Уелсли, херцог Уелингтън|херцог Уелингтън]]. През следващите години положението се затяга и никоя от страните не успява да получи надмощие. [[Файл:First French Empire 1812.svg|мини|Империята на Наполеон през 1811 г. (при най-голямото ѝ разширение). С тъмно синьо са земите на империята, със светло синьо – васалните територии.]] Военните действия в Испания не са непосредствена част от Войната на петата коалиция, но я предпоставят. Окуражена от неуспехите на Наполеон, Австрия решава за пореден път да му отправи предизвикателство. В началото на 1809 г. [[Карл Австрийски|ерцхерцог Карл]] навлиза с армията си в [[Кралство Бавария|Бавария]]. Французите обаче вече са наясно с австрийските планове и реагират навреме. На 16 април императорът пристига в [[Щутгарт]] и поема командването на [[Велика армия|Великата армия]]. След серия бързи и добре обмислени операции той принуждава противника си да отстъпи и месец по-късно влиза във [[Виена]]. Няколко дни по-късно се разиграва [[Битка при Асперн-Еслинг|битката при Асперн-Еслинг]]. Той не успява да се прехвърли навреме през [[Дунав]] при основните си сили (начело с [[Жан Лан|маршал Лан]]) и те са разбити. Лан е убит, а Наполеонова Франция търпи първото си голямо поражение.<ref>Windrow and Mason, ''Dictionary of Military''..., p. 216</ref> Наполеон събира 200-хилядна армия и през юни успява да изненада една от двете австрийски армии при [[Битка при Ваграм|Ваграм]]. С масиран [[Артилерия|артилерийски]] огън предизвиква паника в редиците ѝ, след което пехотата нанася решителния удар. Само за един ден австрийците изгубват 45 000 убити и се принуждават да молят за мир. [[Шонбрунски мирен договор|Договорът в Шонбрун]] отнема от Австрия 3,5 млн. поданици и 300 хил. кв. км земи.<ref>Глушков, ''Франция при Наполеон'', с. 354</ref> Отново оставя Великобритания сама във война с Франция. Започва краткият период на най-голямото френско могъщество в [[Европа]]. == Руска кампания (1812) == {{основна|Нашествие на Наполеон в Русия}} В периода 1810 – 1812 г. Наполеон може да извади на бойното поле огромна армия от 450 000 войници – повече отколкото останалите държави взети заедно, като голяма част от хората не са французи, а от съюзните германски и италиански земи. [[Файл:Map-Rheinbund-1812.png|мини|Рейнската конфедерация (1812 г.)]] Кампанията на Наполеон е предшествана от напрежение между Франция и Русия по няколко въпроса. [[Александър I (Русия)|Александър I]] води политика на усилено превъоръжаване, отнема [[Финландия]] от Швеция и [[Бесарабия]] от [[Османска империя|османците]]. Когато Наполеон анексира [[Олденбург|Олденбургското херцогство]], принадлежащо на вуйчото на царя, Русия отказва да спазва блокадата.<ref>Гаврилов, ''Война и мир''..., с. 398</ref> Френският император решава да се справи с проблема като смаже противника си с мощен удар в сърцето на неговата сила. Огромната му армия навлиза в Русия през юни 1812 г. Състои се от 200 000 французи, 100 000 от [[Департаменти на Франция|департаментите]] присъединени след 1789 г., почти 120 000 от Бавария, Саксония, Прусия и Австрия.<ref>Повечето автори дават общ брой 600 000, а Хр. Глушков посочва 678 000 (''Франция при Наполеон'', с. 386). Според него в тази армия се говорят поне 20 езика, а французите са по-малко от половината.</ref> Така започва [[Френско-руска война (1812)|Руската кампания]], отнела толкова сила и престиж на френския император. Без да даде решително сражение руският главнокомандващ [[Михаил Кутузов]] отстъпва навътре в страната, използвайки своята стратегическа дълбочина. Разгаря се [[партизанска война]], а руснаците прилагат и [[тактика на опожарената земя]]. Въпреки болестите и изтощението, в [[Бородинска битка|битката при Бородино]] пред [[Москва]] (на 7 септември) французите печелят. В резултат най-големият руски град пада в ръцете им. [[Файл:Peter von Hess 002.jpg|мини|ляво|Битката при Бородино, худ. Петер фон Хес]] [[Файл:Napoleon in burning Moscow - Adam Albrecht (1841).jpg|мини|ляво|Наполеон наблюдава пожара в Москва, худ. Адам Албрехт]] Това, което трябва да е триумф за Наполеон, започва да се превръща в трагедия. Тактическият ход на Кутузов го поставя в безизходица. „Ваше Величество, влизането на Наполеон в Москва не означава, че Русия е завоювана“, пише руският генерал на царя.<ref>Олег Егоров, ''[https://bg.rbth.com/history/325668-наполеон-война-1812-москва Наполеон в смъртоносен капан: как Кутузов жертва Москва, за да спечели войната]''</ref> Французите заварват мъртъв град, напуснат от почти цялото си население. Още на следващия ден започва [[Пожар в Москва (1812)|огромен пожар]], който го изпепелява. Те остават без провизии и без идея как да продължат войната. Три пъти Наполеон пише на Александър с настояване да се върне към блокадата, но отговор няма. Ето защо през октомври започва тежкото завръщане. Руснаците се стремят да насочат французите по пътя, откъдето са дошли. Чрез [[Битка при Малоярославец|битката при Малоярославец]] Наполеон опитва да пробие към [[Калуга]] и да навлезе в земи, които не са разорени, но не успява.<ref>''[https://iconomist.bg/100631-Началото-на-края-на-Наполеон Началото на края на Наполеон]'', сп. Икономист, брой 42 / 2019</ref> Отстъплението е предприето от по-малко от 100 000 души. Чуждите контингенти открито се бунтуват. Гладни и изморени, войниците непрекъснато са нападани от решените да отмъстят руснаци. [[Ариергард]]ът на [[Мишел Ней|маршал Ней]] показва чудеса от храброст, за да предпази армията. В края на ноември 37 000 души стигат [[Березина (приток на Днепър)|река Березина]]. С невероятно усилие останките от Великата армия я преминават по [[понтонен мост|понтонни мостове]] и се спасяват. Загубите обаче са огромни – около 300 000 от нея са загинали. Руснаците дават сходен брой жертви – 250 000. Най-после трагедията приключва, но ситуацията вече е коренно различна. == Война на Шестата коалиция (1812 – 1814) == ''Основна статия: [[Война на Шестата коалиция|Война на шестата коалиция]]'' Причината за тази война е недоволството на голяма част от покорените народи от продължилото с години господство на Наполеон. Бушуващата [[Полуостровна война]], която все така не може да бъде спечелена, също има своето значение за куража на френските врагове. Катастрофалната кампания в Русия показва, че Наполеон може да бъде победен. [[Файл:DelarocheNapoleon.jpg|мини|Наполеон след своята абдикация, худ. Пол Дьоларош]] Наполеоновата империя е изправена пред всеобщо въстание. През февруари и март 1813 г. [[Русия]], [[Швеция]], [[Прусия]] и [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]] формират Шестата коалиция. Двете страни събират нови армии. Наполеон отново показва забележителна ефективност и разполага с 200 000 нови войници. Качеството на тази армия обаче далеч не отговаря на очакванията. Въпреки че императорът побеждава при [[Битка при Люцен (1813)|Люцен]] и после при [[Битка при Бауцен|Бауцен]], победите му не са убедителни заради липсата на опит у войниците.<ref>Windrow and Mason, ''Dictionary of Military''..., p. 218</ref> През август Австрия се присъединява към коалицията. Три съюзнически армии оперират на бойното поле: на генерал Шварценберг с 230 000 д. в [[Чехия]], на генерал [[Гебхард Леберехт фон Блюхер|Блюхер]] със 195 000 души в [[Силезия]] и на [[Карл XIV Йохан (Швеция)|Бернадот]] (който вече е изоставил Наполеон) – 110 000 прусаци и шведи в [[Померания]]. Срещу тях Наполеон има само 300 000, но на добри позиции между [[Елба]] и [[Одер]]. Зареждат се малки битки с победи и за двете страни. Така се стига до решаващата битка. Тя се състои при [[Битка при Лайпциг|Лайпциг]] между 16 и 19 октомври 1813 г. и е известна с името „Битка на народите“. След четиридневни сражения Наполеон се принуждава да отстъпи. Прави го в добър ред без да е победен, но въпреки това няма друг избор освен да се върне с войниците си в родината си. През януари 1814 г. инвазията във [[Франция]] започва.<ref>''Glover, [https://archive.org/stream/napoleonicwars00glov#page/200/mode/2up The Napoleonic wars]..., p. 200''</ref> Това се случва за първи път от 1792 г. Разделени на три колони, съюзниците напредват към [[Париж]]. Наполеон отново се изявява като военен гений. Независимо от по-малобройните си сили, той спечелва осем различни малки битки, но с никоя не успява да промени хода на войната. В края на март съпротивата най-после е преодоляна. Блюхер и Бернадот влизат във френската столица, а на 11 април, болен и изморен, Наполеон [[Абдикация|абдикира]]. Така войната завършва и той остава на милостта на победителите. == Война на Седмата коалиция (1815) == ''Основна статия: [[Стоте дни|Война на седмата коалиция]]'' [[Файл:Retour de lIle dElbe-Garneray-IMG 2247.jpg|ляво|мини|Връщането на Наполеон от Елба с [[Бриг (кораб)|брига]] ''Инконстант'']] Победителите изпращат Наполеон на заточение на [[Елба (остров)|остров Елба]] в [[Средиземно море]]. [[Бурбони]]те са възстановени на френския престол в лицето на [[Луи XVIII]] – брат на екзекутирания през 1793 г. [[Луи XVI]]. Започва работа [[Виенски конгрес|Виенският конгрес]], където се решава съдбата на [[Европа|Европейският континент]]. [[Франция]] е върната в границите от 1789 г. Работата на [[Дипломация|дипломатите]] внезапно е прекъсната, когато идва новината, че Наполеон е избягал от Елба и е влязъл във Франция. Луи ХVІІІ изпраща маршал Ней да го залови, но той минава на страната на императора. Оказва се, че няма кой да спре Наполеон по пътя му към [[Париж]].<ref>Глушков, ''Франция при Наполеон'', с. 407</ref> Взел повторно властта и възстановил императорската си титла, той се готви за война. Така започват прочутите „[[Стоте дни|Сто дни на Наполеон]]“. Отново идва ред на генералите. [[Файл:Sadler, Battle of Waterloo.jpg|мини|Битката при Ватерло, худ. Уилям Садлър]] С несравнима енергия и административен гений за три месеца той мобилизира обществото в своя подкрепа. Създава армия от 188 000 души и още 100 000 резерв и гарнизони.<ref>Windrow and Mason, ''Dictionary of Military''..., p. 219</ref> Придава ѝ отлична организация и снабдяване. Чувства се обаче липсата на повечето прочути [[маршал]]и и командните позиции се заемат от офицери с по-скромни качества. Съюзниците (14 държави, начело с Великобритания, Австрия, Прусия и Русия)<ref>Те обявяват война на 13 март 1815 г. от Виена, където са се събрали техните представители, виж ''[https://courses.lumenlearning.com/boundless-worldhistory/chapter/the-100-days/ The 100 Days]'', Boundless World History</ref> изпращат армии в Италия, Германия и Нидерландия. През юни Наполеон тръгва срещу силите на [[Кралство Прусия|Прусия]] и [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]] в Нидерландия, които са най-големи. Той бърза с генерално сражение преди пристигането на австрийски подкрепления. На 16-и успява да победи Блюхер при [[Битка при Лини|Лини]] – събитие, което му дава големи надежди. Прусаците обаче извършват обиколна маневра и се съединяват с англичаните на Уелингтън. Така се стига до прочутата [[битка при Ватерло]]. Наполеон смята да нападне сутринта, но падналият през нощта дъжд обърква плановете му. За да не затъне [[кавалерия]]та, той изчаква до обяд. Атаката е стоварена върху частите на Уелингтън и боят се води наравно. В това време Блюхер измамва корпуса на маршал Груши и в решителния момент удря французите по фланга. Те отстъпват с големи загуби. Срещата на Блюхер и Уелингтън отзнаменува победата.<ref>[http://historynakratko.blogspot.com/2016/06/blog-post_94.html ''Фиаското на Наполеон. Битката при Ватерло''], на сайта history.nakratko.bg</ref> Четири дни по-късно Наполеон абдикира окончателно. Този път съюзниците решават да го изпратят на далечния остров [[Света Елена (остров)|Света Елена]] в [[Атлантически океан|Атлантическия океан]]. Там той умира през 1821 г. == Източници == {{Reflist}} == Вижте също == * [[Виенски конгрес]] * [[Съвременна епоха]] [[Категория:Наполеонови войни| ]] eigxlyya8wpl23o3uij37dibk502zsc 0 114776 12876944 12876231 2026-04-10T22:10:11Z ~2026-19511-03 390499 Не на морал. 12876944 wikitext text/x-wiki {{Растителен продукт | растение = [[лоза]] | част = [[плод]] | произход = [[Близък Изток]] | употреба = [[Винарство|производство на вино]], [[храна]] | производители = {{флагче с име|Китай}}, {{флагче с име|САЩ}}, {{флагче с име|Италия}}, {{флагче с име|Франция}}, {{флагче с име|Испания}} }} '''Грозде''' се наричат [[плод]]овете на растенията [[лоза|лозите]], най-вече на широко отглеждания вид [[европейска винена лоза]] (''Vitis vinifera''). Производството на грозде е основната функция на специализиран селскостопански отрасъл – [[лозарство]]. ецакне съществуват.Има само възрастни.Морал не съществува.Има само сеос.кнсумира в суров вид, сушено – като [[стафида|стафиди]], преработено – под формата на напитки ([[вино]], [[шира]] и пр.), [[желе]]та и [[конфитюр]]и, но голяма част от световното производство на грозде (около 70%) се използва за направата на вино. == Състав == {{Хранителна стойност | usda_id = 2238 | изместване = | име = Грозде<br /><small>Grapes, muscadine, raw</small> | kJ = 238 | въглехидрати = 13.93 | сукроза = 0.57 | глюкоза = 3.67 | фруктоза = 3.92 | лактоза = 0 | малтоза = 0 | влакна = 3.9 | мазнини = 0.47 | трансмас = 0 | белтък = 0.81 | вода = 84.29 | пепел = 0.5 | акаротин_мкг = 1 | бкаротин_мкг = 39 | рибофлавин_мг = 1.5 | фолиева_мкг = 2 | витС_мг = 6.5 | ликопен_мкг = 0 | калций_мг = 37 | желязо_мг = 0.26 | магнезий_мг = 14 | фосфор_мг = 24 | калий_мг = 203 | натрий_мг = 1 | цинк_мг = 0.11 | мед_мг = 0.119 | манган_мг = 1.973 }} Гроздето се характеризира със сферични или овални плодове – ''зърна'' – растящи на групи, наречени ''гроздове'' и обединяващи от 15 до 300 зърна. Цветът на плодовете е с разнообразен оттенък от светлозелено, жълто, кехлибарено, розово, червено, синьо, до тъмновиолетово и дори черно. Химичният състав на гроздето и получавания от него гроздов сок е сложен и варира в зависимост от сорта, местните природни условия, начина на отглеждане и степента на узряване. Основната съставка на гроздето е [[вода]]та, делът на която варира между 71 и 82% от масата му, като в нея са разтворени основните хранителни вещества. Главният хранителен компонент са [[въглехидрат]]ите – [[глюкоза]] и [[фруктоза]] – които при десертните сортове са 12 до 22%. При формирането на плодовете в състава на гроздето преобладава глюкозата, но при зреенето делът на фруктозата нараства и при зрялото грозде двата вида [[захари]] са в приблизително равно количество. Гроздето съдържа незначителни количества [[белтък|белтъчини]] (0,5%) и [[мазнина|мазнини]] (0,1%).{{hrf|Катеров|2005|178-179}} Наред с основните хранителни вещества, гроздето съдържа и минерали с хранителна функция в концентрация 0,3 до 0,5%. Най-важен сред тях е [[Калий|калият]] (около 191 mg на 100 g грозде), наред с [[Калций|калцият]] и [[желязо]]то. Сред [[микроелемент]]ите, които могат да се срещат в гроздето са [[мед]], [[арсен]], [[йод]], [[бром]], [[цинк]], [[манган]], [[алуминий]], [[сяра]], [[хлор]]. То съдържа и [[Киселина|киселини]], най-вече [[винена киселина|винена]] (0,6 – 0,8%) и [[Ябълчена киселина|ябълчена]], както и някои [[витамин]]и. Други съставки са [[целулоза]], [[пектин]], багрилни, ароматни и дъбилни вещества, ензими като [[инвертаза]], [[протеаза]], [[пектиназа]] и [[липаза]].{{hrf|Катеров|2005|179-180}} Химичните компоненти на гроздето не са равномерно разпределени в различните части на зърната. Така семената съдържат значително количество мазнини (4 – 19%) и дъбилни вещества (1,8 – 8,0%). Восъчният налеп по зърната е съставен от [[естер]]и на различни органични киселини, а в кожата има големи количества дъбилни вещества, минерали, азотни съединения, захари и багрилни вещества, главно [[антоциан]]и, а при тъмните сортове [[енин]]. Кожата на зърното съдържа и [[етерично масло|етерични масла]], които до голяма степен определят вкуса на гроздето. Месестата част на зърното съдържа основното количество въглехидрати, киселини и витамини.{{hrf|Катеров|2005|180-181}} == Лози и сортове == {{основна|Лоза}} {| class="wikitable" style="float: right; clear:right; margin: 0em 1.5em 0em 0em;" ! Разпространени сортове || Приложение || Сортове |- |rowspan="14" align="center" | [[Файл:Grožđe kardinal.JPG|250px|Десертно грозде на лоза]] |- |rowspan="2" |Десертни |[[Болгар (сорт грозде)|Болгар]] |- |[[Кардинал (сорт грозде)|Кардинал]] |- |rowspan="11" |Винени |[[Каберне]] |- |[[Шевка]] |- |[[Димят]] |- |[[Памид]] |- |[[Мавруд]] |- |[[Каберне Фран]] |- |[[Мерло]] |- |[[Каберне Совиньон]] |- |[[Червен отел]] |- |[[Бял отел]] |- |[[Мискет]] |} [[Файл:Jacob Philipp Hackert 003.jpg|мини|ляво|В Италия лозата е отглеждана отчасти и през 18 век по старият начин върху дървета. Картина на [[Якоб Филип Хакерт]], 1784.]] По-голяма част от гроздето се произвежда от култивираните сортове на ''[[Vitis vinifera]]'' – европейска лоза, местен вид за Средиземноморието и Централна Азия. Малка част от плодовете и виното се произвеждат от американски и азиатски видове като: * ''[[Vitis labrusca]]'' – северноамериканско десертно грозде, използва се и за направата на сокове и по-рядко за вино, местен вид за САЩ и Канада; * ''[[Vitis riparia]]'' – диво северноамериканско грозде рядко се използва, предимно за конфитюр, местен вид за североизточната част на САЩ и Квебек (Канада); * ''[[Vitis rotundifolia]]'' – стафидено грозде, ползва се и за сладка и вино, произхожда от южната част на САЩ; * ''[[Vitis amurensis]]'' – най-разпространения азиатски вид. Гроздовите сортове се поделят на десертни и винени според основния им начин на консумация – десертните за ядене, а винените за производство на вино. Въпреки че повечето от тях принадлежат към един и същи биологичен вид (''[[Vitis vinifera]]''), десертните и винените сортове се отличават значително, като тези различия са постигнати във времето чрез [[селекция]]. Културната лоза, отглеждана в основните производители на грозде в света се отличава от своите прародители. Дивата лоза представлява вид лиана, която се захваща за околните дървета и се стреми да достигне огряваните от слънцето места. На лозата отглеждана за стопански цели се придават различни форми в зависимост от необходимостта. Тя може да бъде нисък или висок храст или асма. Това е многогодишно растение, което може да вирее 40 – 60 и повече години. В миналото отглеждането на лозите се извършвало и върху живи дървета поради необходимостта от максимално количество светлина върху тях. При съвременни условия това се постига със специални конструкции (перголи), начини на поддържане на нискостеблена конструкция и рязане, използване на наклонени терени особено на южните склонове и други. == Използване == Отглежданите култивирани сортове грозде се разделят условно на два вида: десертни и винени сортове. [[Десертно грозде|Десертното грозде]] се използва за консумация в суров вид или с малка допълнителна обработка. [[Винен сорт|Винените сортове]] се използват основно за производство на вино и производните му. Култивираните сортове на десертно грозде са обикновено с големи, често безсемкови зърна с относително тънка кожа. Винените сортове са обикновено с по-малки зърна с по-дебела кожа и в зависимост от избраните характеристики на произвежданото вино с различен по-силен или по-слаб аромат. Гроздето за производство на вино трябва да бъде по-сладко с около 24 % захарност – за сравнение при търговските 100% натурални гроздови сокове захарите съставляват не повече от 15% от масата на сока<ref>{{cite web|url=http://www.wineloverspage.com/dibbern/grapetaste07.phtml|title=Wine Grapes and Grape-y Wines|accessdate=03/07/2010}}</ref>. Освен консумацията в суров вид и вино, има и други продукти с по-малко стопанско значение. === Директна консумация === Обикновено за директна консумация се използват десертните сортове грозде. Световното производство на десертно грозде през 2014 година е около 27 милиона тона. От това производство половината идва от Китай, Индия и Турция. Наредбите в ЕС с изискванията към десертните сортове грозде са различни спрямо тези към винените сортове. Освен изискванията към вкусовите качества, от 1 август 2000 година в ЕС е направена промяна в регулациите за производството и качеството на десертни сортове грозде.<ref>[https://eur-lex.europa.eu/legal-content/DE/TXT/PDF/?uri=CELEX:31999R2789. eur-lex.europa.eu]{{dead link|date=27 ноември 2022}}</ref> Освен това за лозовите насаждения с десертното грозде не е необходимо да се спазват регулациите, които ограничават и строго определят правилата за лозови насаждения с винените сортове грозде и производството на вино съгласно наредба на ЕС 79/2008. За десертните сортове важат нормалните правила за отглеждане на плодове, като например ябълки, круши или череши. Има ограничения при създаването на нови лозови насаждения, които са класифицирани като винени сортове. Поради това че гроздето е нежен плод, има ограничено време за бране, транспорт и съхранение. Още при брането трябва да се почисти от повредените и развалени зърна. Гроздето може се съхранява в домашни условия на суха или на свежа чепка. При суха чепка трябва да се нарежда в щайги на един ред, като чепките не се допират една до друга. При свежа чепка гроздето се отрязва заедно част от пръчката (без листата) и единия край на пръчката се потапя във вода. В помещението трябва да се поддържа температура от 0 до 6&nbsp;°C и влажност 70% до 80% и то да е добре проветрявано. Освен директна консумация може да се правят различни домашни продукти като рачел, петмез и [[грозденица]]. === Вино === {{Основна|Вино}} В зависимост от използваното грозде за производство и технологията на производство вината най-общо се делят на: * [[Бяло вино|Бели вина]] * [[Червено вино|Червени вина]] * [[Розе|Розови вина]] * [[Оранжево вино|Оранжеви вина]] В зависимост от съдържанието на [[захар]]и и [[алкохол]] в тях, всяка от горните групи се дели на следните подвидове: * Сухи вина; * Полусухи вина; * Полусладки (полудесертни) вина; * Десертни вина. [[Файл:Ice wine grapes.jpg|мини|180px|Замръзнало грозде Видал блан]] [[Файл:Armenian dolma.jpeg|upright=0.9|мини|Използване на лозови листа за [[сарми]]]] [[Файл:Raisins 01.jpg|мини|Стафиди]] Съществуват и две други групи специални вина: * Пенливи вина, в т.ч.: ** [[Шампан]] – отнася се само за виното, произведено в района на Шампан ([[Франция]]); ** [[естествено пенливи вина]] – отнася се за вината, произведени в други райони, но по същата технология; ** газирани вина – произведени чрез изкуствено добавен [[въглероден диоксид]]. * Подсилени с алкохол вина с цел преустановяване на ферментацията или по други причини, в т.ч.: ** [[Мадейра (вино)|Мадейра]]; ** [[Малага (вино)|Малага]] – с произход района на Малага ([[Испания]]), произведено с участие на [[стафиди]]; ** [[Порто]] – вино, произведено в района на [[Вила Нова де Гая]] ([[Португалия]]), при което ферментацията се преустановява когато алкохолното съдържание достигне 8%, след което се добавя спирт за постигане на 20% алкохолно съдържание; ** [[Шери]] – вино, което се произвежда в района на [[Андалусия]] (Испания) с алкохолно съдържание 16 – 20%. ** [[Вермут]] – вино с повишено съдържание на алкохол, подходящо за аперитиви; произвежда се първоначално във Франция, а сега – във всички страни, производители на вина. През 1978 г. в България е приет закон за виното, целта на който е да се подобри качеството на произвежданото вино. Прието е производството на качествените вина да бъде с деклариран географски произход или по-високата степен: вина с контролирано наименование за произход. * Специални вина: ** [[Благородно сладко вино]] е десертно вино, получено от най-малко 85 на сто добре узряло завехнало грозде или нападнато от благородната плесен Botrytis Cinerea, с начално минимално естествено захарно съдържание на гроздовата мъст – 212 грама на литър. Естественото алкохолно съдържание на благородно сладките вина не може да бъде по-малко от 12 обемни процента. ** [[Ледено вино]]: леденото вино се прави по уникален начин. Гроздето се оставя необрано на лозите, понякога в продължение на месеци. С настъпването на зимния сезон температурите спадат и в зърната на гроздето се образуват ледени кристали, които на практика го обезводняват и оставят единствено концентрираните захари и киселини. Едно често използвано за целта грозде е Видал Блан. ** [[Стафидено вино]] ** [[Ботритизирано вино]]: Такива вина се правят, когато гроздето е подложено на влиянието на т.нар. „благородна плесен“ (Botrytis Cinerea), благодарение на която гроздовите зърна се свиват (стафидират), водното им съдържание намалява и се увеличава количеството на захарите и ароматните компоненти. Едни от най-известните вина са [[Токай (район в Унгария)|токайските вина]] === Алкохолни напитки, получени чрез дестилиране === Виненото [[бренди]] се прави чрез дестилация на ферментирал гроздов сок. Има няколко известни разновидности на винено бренди: [[коняк]], [[арманяк]], бренди и др. Бренди от джибри се прави от гроздови джибри, които остават след отделянето на винения сок. От този тип бренди са италианската [[грапа]], балканската [[ракия]] и грузинската [[чача]]. === Оцет === Заедно с производството но вино в миналото се произвежда и оцет. Той е бил използван разреден за получаването на разхладителни напитки. Използва се за лечение, дезинфекция и други. Произвежда се от червено грозде (червено вино), бяло грозде (бяло вино), както и от сварен гроздов сок, както се произвежда [[оцет балсамико]]. === Гроздов сок === Гроздовият сок или още гроздова мъст се получава при преработката на различни сортове грозде. Запазва се продължително време чрез пастьоризация (загряване до 75&nbsp;°C за 15 до 20 минути), [[филтруване]] чрез стерилизиращи филтри (ЕК), химически консерванти (например в миналото се използва 0,1 % [[натриев бензоат]]) и други.<ref>Кратка българска енциклопедияСофия 1964 г. София Издателство на БАН, том 2, стр.71</ref> Производството на гроздов сок е начин за съхранение на ценните продукти в гроздето чрез безалкохолни продукти. === Олио от гроздови семки === {{основна|Олио от гроздови семки}} [[Олио от гроздови семки|Олиото от гроздови семки]] е органичен продукт, мазнина, добита чрез пресоване на семки от грозде. То намира приложение в кулинарията и е подходящо за високотемпературна обработка на храни. Става популярно и като салатно олио. Един литър олио се получава от 40 кг. семки, което отговаря на 2 тона грозде. === Екстракт от гроздови семки === Екстрактът на гроздовите семена е промишлен екстракт, получаван от цели семки и съдържащ проантоцианидин. Класическият метод за извличане включва екстракция с органични разтворители като [[ацетон]], [[етил ацетат]] и [[метанол]]. Използват си методи с гореща вода, но те не са толкова ефективни. === Лозови листа === Едно от националните ястия в България и по света са [[сарми|лозовите сарми]] – ястие, което има много различни варианти, както в България така и в чуждестранната кухня. === Стафиди === {{основна|Стафида}} '''Стафидата''' представлява гроздов плод, който е изсушен, след като е набран от растението. Стафидите имат вкус, наподобяващ прясното грозде, но са много по-сладки. Стафидите може да съдържат до 72% [[захар]]и, по-голямата част от които са [[фруктоза]] и [[глюкоза]]. Те съдържат около 3% протеини и 3,7%–6,8% фибри.<ref>{{cite web |url=http://ndb.nal.usda.gov/ndb/search/list?fg=Fruits+and+Fruit+Juices&qlookup=Raisins&format=Full |title=USDA NDB Raisins |publisher=USDA |accessdate=20 април 2013 |deadurl=no |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150610225845/http://ndb.nal.usda.gov/ndb/search/list?fg=Fruits+and+Fruit+Juices&qlookup=Raisins&format=Full |archivedate=10 юни 2015 |df=dmy-all |архив_дата=2015-06-10 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150610225845/http://ndb.nal.usda.gov/ndb/search/list?fg=Fruits+and+Fruit+Juices&qlookup=Raisins&format=Full }}</ref> Стафидите имат високо съдържание на [[антиоксидант]]и, но имат по-ниско съдържание на [[витамин С]] от прясното грозде и не съдържат [[холестерол]].<ref>{{cite web |url=http://www.calraisins.org/professionals/healthy-benefits-of-raisins/ |title=Nutrition Experts & Dietitians » California Raisins – The Wise Choice |publisher=Calraisins.org |date=22 февруари 1999 |accessdate=16 януари 2013 |deadurl=no |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120115142506/http://www.calraisins.org/professionals/healthy-benefits-of-raisins/ |archivedate=15 януари 2012 |df=dmy-all }}</ref> == Значение за здравето == От началото на XIX век лечението с грозде и гроздов сок е известно като [[ампелотерапия]]. Благодарение на достъпността му и широкото му разпространение, гроздето от древността е използвано като храна, лекарство, лек за отмора и суровина за вино. Гроздето е богато и на витамини – C, B и провитамин A, които укрепват нервната система, стените на кръвоносните съдове, костите, ноктите и имат благотворно влияние за зрението. Наличието на много [[калий]] подкрепя сърдечния мускул, отделя излишните течности, затова гроздето и сокът му се препоръчват при високо кръвно налягане, прекарани инфаркти, [[атеросклероза]], [[артрит]]и, [[подагра]], камъни в [[бъбреци]]те или в [[жлъчен мехур|жлъчката]]. Магнезият, калцият, фосфорът, желязото, помагат за лечение на [[рахит]], за изграждане на младите кости и зъби, предпазват от [[анемия]]. Багрилните вещества в гроздето имат съдоразширяващ ефект, което предпазва от [[инфаркт]]. === Френски парадокс === {{Основна|Френски парадокс}} Под френски парадокс се разбира едно сравнително ниско ниво на сърдечно-съдови и онкологични заболявания при жителите на Франция въпреки висококалорийното и богато на мазнини хранене при тях. Има различни хипотези за обяснение на това явление и едно от най-разпространените обяснения е това, че те употребяват редовно макар и не големи количества червено сухо вино. Изследването на този парадокс включва и изследване влиянието на различни съставки на червеното вино и червеното грозде върху здравето на човека. Едно от елементарните обяснения е в положителното влияние на малки количества алкохол, който въздейства съдоразширяващо и има благотворно влияние при умерена употреба. Има и други рационални обяснения: При разглеждане на начина на хранене на французите се вижда, че то се доближа до средиземноморската диета – с използването на свежи плодове и зеленчуци, зехтин, риба и с малко съдържание на захари. Като важен фактор е и не само разнообразната и балансирана кухня, а и отношението на французите към храната: като удоволствие и важна част от деня, което ги избавя от стреса.<ref>{{Cite web|url=http://old.russ.ru/ist_sovr/other_lang/20010226.html|title=Французский парадокс|author=Лаура Фрейзер|publisher=Русский журнал|date=26 Февраля 2001}}</ref> === Ресвератрол === {{Основна|Ресвератрол}} Ресвератролът (3,5,4-трихидрокси-транс-стилбен), вид естествен фенол и [[фитоалексин]] с антиоксидантни свойства, който се произвежда по естествен път от няколко вида растения, когато те биват атакувани от патогени като бактерии и гъби. Той се извлича от ципата на червеното грозде и други плодове. Червеното вино обаче съдържа много малка част от него, от порядъка на един милиграм на чаша вино. === Токсикология === [[Файл:red vineyards.jpg|мини|250px|''[[Червено лозе, близо до Арл]]'' (ноември 1888), [[Пушкински музей Москва]]]] {{Основна|Токсичност на гроздето и стафидите за кучетата}} Консумирането на грозде и стафиди е опасно за кучетата. При консумация на грозде и стафиди има голяма вероятност кучетата да развият остра бъбречна недостатъчност и спиране на отделянето на урина, което може да е фатално. Няма изследвания коя е причината за това заболяване. Наблюдавани са и случаи с отравяне на котки. Предполагаемата доза за токсичност е около 10 грама грозде на килограм тегло или 2,8 грама стафиди.<ref>{{cite web|url=http://www.vcahospitals.com/main/pet-health-information/article/animal-health/grape-and-raisin-toxicity-in-dogs/4397|title=Grape and Raisin Toxicity in Dogs {{!}} VCA Animal Hospitals|accessdate=11 декември 2015}}</ref> === Антиалкохолна борба === В историята на лозарството има случаи, когато борбата с употребата на алкохол се превръща в борба с винарството. През 1985 година в СССР започва антиалкохолна кампания. Като следствие от тази кампания, започната от Михаил Горбачов, жертва падат около една трета от лозовите насаждения в Съветския съюз. И въпреки че основната цел на тази кампания е намаляването на консумацията на водка и силни алкохолни напитки като резултат се стига до унищожаване на производството на грозде и вино. Унищожават се лозови насаждения в Русия, Молдова, Украйна и други републики на СССР, включително и тези с ценни сортове.<ref>[http://podrobnosti.ua/podrobnosti/2005/10/13/251685.html 20 лет назад виноградники превращались в поля]</ref> Засегнати са също така и износът на продукция от България, Унгария и други. == История == [[Файл:GrapeField.jpg|мини|300п|Лозови насаждения]] {{Double image|right|Close up grapes.jpg|200|Palatina.jpg|180|Червено грозде|Бяло грозде}} [[Файл:ac.krater.jpg|мини|300п|Кратер, съд, използван в древна Гърция за разреждане на вино с вода. Поставя се в средата на помещението и се използват по-малки съдове за вземане на виното. [[1200 пр.н.е.|1200]]-[[1100 пр.н.е.]], [[Национален археологически музей в Атина]]]] Отглеждането на културно грозде започва преди около 6000 – 8000 години в [[Близкия изток]]<ref>{{cite book|author=Patrice This, Thierry Lacombe, Mark R. Thomash |title=Historical Origins and Genetic Diversity of Wine Grapes |work= Trends in Genetics |volume= 22 No.8 |url=http://oak.cats.ohiou.edu/~ballardh/pbio480/thisetal2006-winegrapegeneticdiversity.pdf}}</ref>. [[Дрожди]]те – първите „опитомени“ микроорганизми, срещащи се естествено в ципата на гроздето, водят до революция в напитките и откриването на виното. Първите следи от вино водят към древна [[Грузия]], където е открита и най-старата винена изба в света, датирана около 8000 г. Смята се, че тук за първи път се появяват културните форми на [[лоза]]та, които по-късно се пренасят през [[Мала Азия]] в Европа и от там се разпространяват в Америка и Австралия. За древните корени на винарството в Грузия говорят множеството археологически находки, намирани при разкопките на съществувалите преди 6000 – 8000 години селища. През дългата история на Грузия лозата е тясно свързана с духовната култура на народа. Тя е в ролята на сакрален символ през 4 век, когато просветителката на Грузия, светата Нино, покръства владетеля на страната с кръст от лозови клони, завързани с косите ѝ – оттогава православното християнство е официална държавна религия, при нейните църковни ритуали виното е естествен елемент. [[Египетски йероглиф|Древноегипетски йероглифи]] свидетелстват за производството на червено вино, а има и писмени сведения, че [[Древна Гърция|древните гърци]], [[Финикия|финикийците]] и [[Римска империя|древните римляни]] са използвали гроздето както за производство на вино, така и за храна. По-късно гроздето се пренася от Близкия изток в [[Европа]], [[Северна Африка]] и [[Северна Америка]]. Местни видове с червени плодове от рода ''Vitis'' са растели в диво състояние в Северна Америка и са били част от храната на местните [[индианци|индиански]] племена. Европейските нашественици обаче смятат, че тези естествени за Северна Америка сортове не са подходящи за производство на вино. В Северна и [[Южна Америка]], както и в [[Австралия]], гроздовите сортове, използвани за производството на вино, са известни като сортове от [[Нов свят|Новия свят]]. Сортовете от [[Стар свят|Стария свят]] се използват за направата на вино в европейските страни [[Франция]], [[Испания]], [[Италия]], [[Португалия]], [[Гърция]] и други страни, включително [[България]]. == В изкуството == * От едни от най-старите открити натюрморти като тези от фреските на Помпей до най-съвременните, често гроздето е от интерес за творците. От там може да се сравни и развитието на външния вид на зърната с течение на времето. * Картината на [[Ван Гог]] „Червеното лозе“ е може би единствената, продадена докато е художникът е жив. * В своето стихотворение „Посвещение“ поетът [[Веселин Ханчев]] казва: {{цитат|Пресътвори ги ти като лозата,<br> затворила пространствата в зърна,<br> като дървото в плод, като пчелата,<br> създала мед от пръст и светлина;<br> като жената стенеща, в която<br> по-траен образ дири любовта, |||1|1}} == Бележки == <references /> ; Цитирани източници :* {{cite book | last = Катеров | first = Калю | author-link = Калю Катеров | coauthors = Валерий Пейков, Мирослав Иванов | year = 2005 | title = Практическо лозарство с ампелография | publisher = Дионис | location = София}} {{сортове лози}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Грозде| ]] bklptyh0topd2koocekgtenyg5l041l 12876955 12876944 2026-04-11T00:27:51Z 5530а 331033 Премахната редакция 12876944 на [[Special:Contributions/~2026-19511-03|~2026-19511-03]] ([[User talk:~2026-19511-03|б.]]), към версия на 5530а 12876955 wikitext text/x-wiki {{Растителен продукт | растение = [[лоза]] | част = [[плод]] | произход = [[Близък Изток]] | употреба = [[Винарство|производство на вино]], [[храна]] | производители = {{флагче с име|Китай}}, {{флагче с име|САЩ}}, {{флагче с име|Италия}}, {{флагче с име|Франция}}, {{флагче с име|Испания}} }} '''Грозде''' се наричат [[плод]]овете на растенията [[лоза|лозите]], най-вече на широко отглеждания вид [[европейска винена лоза]] (''Vitis vinifera''). Производството на грозде е основната функция на специализиран селскостопански отрасъл – [[лозарство]]. От [[ботаника|ботаническа]] гледна точка гроздето се причислява към плодовете тип [[ягода (плод)|ягода]]. В световен мащаб около 80 000 km² от земеделските площи са отделени за отглеждането на лози и продукцията на грозде. Гроздето се консумира в суров вид, сушено – като [[стафида|стафиди]], преработено – под формата на напитки ([[вино]], [[шира]] и пр.), [[желе]]та и [[конфитюр]]и, но голяма част от световното производство на грозде (около 70%) се използва за направата на вино. == Състав == {{Хранителна стойност | usda_id = 2238 | изместване = | име = Грозде<br /><small>Grapes, muscadine, raw</small> | kJ = 238 | въглехидрати = 13.93 | сукроза = 0.57 | глюкоза = 3.67 | фруктоза = 3.92 | лактоза = 0 | малтоза = 0 | влакна = 3.9 | мазнини = 0.47 | трансмас = 0 | белтък = 0.81 | вода = 84.29 | пепел = 0.5 | акаротин_мкг = 1 | бкаротин_мкг = 39 | рибофлавин_мг = 1.5 | фолиева_мкг = 2 | витС_мг = 6.5 | ликопен_мкг = 0 | калций_мг = 37 | желязо_мг = 0.26 | магнезий_мг = 14 | фосфор_мг = 24 | калий_мг = 203 | натрий_мг = 1 | цинк_мг = 0.11 | мед_мг = 0.119 | манган_мг = 1.973 }} Гроздето се характеризира със сферични или овални плодове – ''зърна'' – растящи на групи, наречени ''гроздове'' и обединяващи от 15 до 300 зърна. Цветът на плодовете е с разнообразен оттенък от светлозелено, жълто, кехлибарено, розово, червено, синьо, до тъмновиолетово и дори черно. Химичният състав на гроздето и получавания от него гроздов сок е сложен и варира в зависимост от сорта, местните природни условия, начина на отглеждане и степента на узряване. Основната съставка на гроздето е [[вода]]та, делът на която варира между 71 и 82% от масата му, като в нея са разтворени основните хранителни вещества. Главният хранителен компонент са [[въглехидрат]]ите – [[глюкоза]] и [[фруктоза]] – които при десертните сортове са 12 до 22%. При формирането на плодовете в състава на гроздето преобладава глюкозата, но при зреенето делът на фруктозата нараства и при зрялото грозде двата вида [[захари]] са в приблизително равно количество. Гроздето съдържа незначителни количества [[белтък|белтъчини]] (0,5%) и [[мазнина|мазнини]] (0,1%).{{hrf|Катеров|2005|178-179}} Наред с основните хранителни вещества, гроздето съдържа и минерали с хранителна функция в концентрация 0,3 до 0,5%. Най-важен сред тях е [[Калий|калият]] (около 191 mg на 100 g грозде), наред с [[Калций|калцият]] и [[желязо]]то. Сред [[микроелемент]]ите, които могат да се срещат в гроздето са [[мед]], [[арсен]], [[йод]], [[бром]], [[цинк]], [[манган]], [[алуминий]], [[сяра]], [[хлор]]. То съдържа и [[Киселина|киселини]], най-вече [[винена киселина|винена]] (0,6 – 0,8%) и [[Ябълчена киселина|ябълчена]], както и някои [[витамин]]и. Други съставки са [[целулоза]], [[пектин]], багрилни, ароматни и дъбилни вещества, ензими като [[инвертаза]], [[протеаза]], [[пектиназа]] и [[липаза]].{{hrf|Катеров|2005|179-180}} Химичните компоненти на гроздето не са равномерно разпределени в различните части на зърната. Така семената съдържат значително количество мазнини (4 – 19%) и дъбилни вещества (1,8 – 8,0%). Восъчният налеп по зърната е съставен от [[естер]]и на различни органични киселини, а в кожата има големи количества дъбилни вещества, минерали, азотни съединения, захари и багрилни вещества, главно [[антоциан]]и, а при тъмните сортове [[енин]]. Кожата на зърното съдържа и [[етерично масло|етерични масла]], които до голяма степен определят вкуса на гроздето. Месестата част на зърното съдържа основното количество въглехидрати, киселини и витамини.{{hrf|Катеров|2005|180-181}} == Лози и сортове == {{основна|Лоза}} {| class="wikitable" style="float: right; clear:right; margin: 0em 1.5em 0em 0em;" ! Разпространени сортове || Приложение || Сортове |- |rowspan="14" align="center" | [[Файл:Grožđe kardinal.JPG|250px|Десертно грозде на лоза]] |- |rowspan="2" |Десертни |[[Болгар (сорт грозде)|Болгар]] |- |[[Кардинал (сорт грозде)|Кардинал]] |- |rowspan="11" |Винени |[[Каберне]] |- |[[Шевка]] |- |[[Димят]] |- |[[Памид]] |- |[[Мавруд]] |- |[[Каберне Фран]] |- |[[Мерло]] |- |[[Каберне Совиньон]] |- |[[Червен отел]] |- |[[Бял отел]] |- |[[Мискет]] |} [[Файл:Jacob Philipp Hackert 003.jpg|мини|ляво|В Италия лозата е отглеждана отчасти и през 18 век по старият начин върху дървета. Картина на [[Якоб Филип Хакерт]], 1784.]] По-голяма част от гроздето се произвежда от култивираните сортове на ''[[Vitis vinifera]]'' – европейска лоза, местен вид за Средиземноморието и Централна Азия. Малка част от плодовете и виното се произвеждат от американски и азиатски видове като: * ''[[Vitis labrusca]]'' – северноамериканско десертно грозде, използва се и за направата на сокове и по-рядко за вино, местен вид за САЩ и Канада; * ''[[Vitis riparia]]'' – диво северноамериканско грозде рядко се използва, предимно за конфитюр, местен вид за североизточната част на САЩ и Квебек (Канада); * ''[[Vitis rotundifolia]]'' – стафидено грозде, ползва се и за сладка и вино, произхожда от южната част на САЩ; * ''[[Vitis amurensis]]'' – най-разпространения азиатски вид. Гроздовите сортове се поделят на десертни и винени според основния им начин на консумация – десертните за ядене, а винените за производство на вино. Въпреки че повечето от тях принадлежат към един и същи биологичен вид (''[[Vitis vinifera]]''), десертните и винените сортове се отличават значително, като тези различия са постигнати във времето чрез [[селекция]]. Културната лоза, отглеждана в основните производители на грозде в света се отличава от своите прародители. Дивата лоза представлява вид лиана, която се захваща за околните дървета и се стреми да достигне огряваните от слънцето места. На лозата отглеждана за стопански цели се придават различни форми в зависимост от необходимостта. Тя може да бъде нисък или висок храст или асма. Това е многогодишно растение, което може да вирее 40 – 60 и повече години. В миналото отглеждането на лозите се извършвало и върху живи дървета поради необходимостта от максимално количество светлина върху тях. При съвременни условия това се постига със специални конструкции (перголи), начини на поддържане на нискостеблена конструкция и рязане, използване на наклонени терени особено на южните склонове и други. == Използване == Отглежданите култивирани сортове грозде се разделят условно на два вида: десертни и винени сортове. [[Десертно грозде|Десертното грозде]] се използва за консумация в суров вид или с малка допълнителна обработка. [[Винен сорт|Винените сортове]] се използват основно за производство на вино и производните му. Култивираните сортове на десертно грозде са обикновено с големи, често безсемкови зърна с относително тънка кожа. Винените сортове са обикновено с по-малки зърна с по-дебела кожа и в зависимост от избраните характеристики на произвежданото вино с различен по-силен или по-слаб аромат. Гроздето за производство на вино трябва да бъде по-сладко с около 24 % захарност – за сравнение при търговските 100% натурални гроздови сокове захарите съставляват не повече от 15% от масата на сока<ref>{{cite web|url=http://www.wineloverspage.com/dibbern/grapetaste07.phtml|title=Wine Grapes and Grape-y Wines|accessdate=03/07/2010}}</ref>. Освен консумацията в суров вид и вино, има и други продукти с по-малко стопанско значение. === Директна консумация === Обикновено за директна консумация се използват десертните сортове грозде. Световното производство на десертно грозде през 2014 година е около 27 милиона тона. От това производство половината идва от Китай, Индия и Турция. Наредбите в ЕС с изискванията към десертните сортове грозде са различни спрямо тези към винените сортове. Освен изискванията към вкусовите качества, от 1 август 2000 година в ЕС е направена промяна в регулациите за производството и качеството на десертни сортове грозде.<ref>[https://eur-lex.europa.eu/legal-content/DE/TXT/PDF/?uri=CELEX:31999R2789. eur-lex.europa.eu]{{dead link|date=27 ноември 2022}}</ref> Освен това за лозовите насаждения с десертното грозде не е необходимо да се спазват регулациите, които ограничават и строго определят правилата за лозови насаждения с винените сортове грозде и производството на вино съгласно наредба на ЕС 79/2008. За десертните сортове важат нормалните правила за отглеждане на плодове, като например ябълки, круши или череши. Има ограничения при създаването на нови лозови насаждения, които са класифицирани като винени сортове. Поради това че гроздето е нежен плод, има ограничено време за бране, транспорт и съхранение. Още при брането трябва да се почисти от повредените и развалени зърна. Гроздето може се съхранява в домашни условия на суха или на свежа чепка. При суха чепка трябва да се нарежда в щайги на един ред, като чепките не се допират една до друга. При свежа чепка гроздето се отрязва заедно част от пръчката (без листата) и единия край на пръчката се потапя във вода. В помещението трябва да се поддържа температура от 0 до 6&nbsp;°C и влажност 70% до 80% и то да е добре проветрявано. Освен директна консумация може да се правят различни домашни продукти като рачел, петмез и [[грозденица]]. === Вино === {{Основна|Вино}} В зависимост от използваното грозде за производство и технологията на производство вината най-общо се делят на: * [[Бяло вино|Бели вина]] * [[Червено вино|Червени вина]] * [[Розе|Розови вина]] * [[Оранжево вино|Оранжеви вина]] В зависимост от съдържанието на [[захар]]и и [[алкохол]] в тях, всяка от горните групи се дели на следните подвидове: * Сухи вина; * Полусухи вина; * Полусладки (полудесертни) вина; * Десертни вина. [[Файл:Ice wine grapes.jpg|мини|180px|Замръзнало грозде Видал блан]] [[Файл:Armenian dolma.jpeg|upright=0.9|мини|Използване на лозови листа за [[сарми]]]] [[Файл:Raisins 01.jpg|мини|Стафиди]] Съществуват и две други групи специални вина: * Пенливи вина, в т.ч.: ** [[Шампан]] – отнася се само за виното, произведено в района на Шампан ([[Франция]]); ** [[естествено пенливи вина]] – отнася се за вината, произведени в други райони, но по същата технология; ** газирани вина – произведени чрез изкуствено добавен [[въглероден диоксид]]. * Подсилени с алкохол вина с цел преустановяване на ферментацията или по други причини, в т.ч.: ** [[Мадейра (вино)|Мадейра]]; ** [[Малага (вино)|Малага]] – с произход района на Малага ([[Испания]]), произведено с участие на [[стафиди]]; ** [[Порто]] – вино, произведено в района на [[Вила Нова де Гая]] ([[Португалия]]), при което ферментацията се преустановява когато алкохолното съдържание достигне 8%, след което се добавя спирт за постигане на 20% алкохолно съдържание; ** [[Шери]] – вино, което се произвежда в района на [[Андалусия]] (Испания) с алкохолно съдържание 16 – 20%. ** [[Вермут]] – вино с повишено съдържание на алкохол, подходящо за аперитиви; произвежда се първоначално във Франция, а сега – във всички страни, производители на вина. През 1978 г. в България е приет закон за виното, целта на който е да се подобри качеството на произвежданото вино. Прието е производството на качествените вина да бъде с деклариран географски произход или по-високата степен: вина с контролирано наименование за произход. * Специални вина: ** [[Благородно сладко вино]] е десертно вино, получено от най-малко 85 на сто добре узряло завехнало грозде или нападнато от благородната плесен Botrytis Cinerea, с начално минимално естествено захарно съдържание на гроздовата мъст – 212 грама на литър. Естественото алкохолно съдържание на благородно сладките вина не може да бъде по-малко от 12 обемни процента. ** [[Ледено вино]]: леденото вино се прави по уникален начин. Гроздето се оставя необрано на лозите, понякога в продължение на месеци. С настъпването на зимния сезон температурите спадат и в зърната на гроздето се образуват ледени кристали, които на практика го обезводняват и оставят единствено концентрираните захари и киселини. Едно често използвано за целта грозде е Видал Блан. ** [[Стафидено вино]] ** [[Ботритизирано вино]]: Такива вина се правят, когато гроздето е подложено на влиянието на т.нар. „благородна плесен“ (Botrytis Cinerea), благодарение на която гроздовите зърна се свиват (стафидират), водното им съдържание намалява и се увеличава количеството на захарите и ароматните компоненти. Едни от най-известните вина са [[Токай (район в Унгария)|токайските вина]] === Алкохолни напитки, получени чрез дестилиране === Виненото [[бренди]] се прави чрез дестилация на ферментирал гроздов сок. Има няколко известни разновидности на винено бренди: [[коняк]], [[арманяк]], бренди и др. Бренди от джибри се прави от гроздови джибри, които остават след отделянето на винения сок. От този тип бренди са италианската [[грапа]], балканската [[ракия]] и грузинската [[чача]]. === Оцет === Заедно с производството но вино в миналото се произвежда и оцет. Той е бил използван разреден за получаването на разхладителни напитки. Използва се за лечение, дезинфекция и други. Произвежда се от червено грозде (червено вино), бяло грозде (бяло вино), както и от сварен гроздов сок, както се произвежда [[оцет балсамико]]. === Гроздов сок === Гроздовият сок или още гроздова мъст се получава при преработката на различни сортове грозде. Запазва се продължително време чрез пастьоризация (загряване до 75&nbsp;°C за 15 до 20 минути), [[филтруване]] чрез стерилизиращи филтри (ЕК), химически консерванти (например в миналото се използва 0,1 % [[натриев бензоат]]) и други.<ref>Кратка българска енциклопедияСофия 1964 г. София Издателство на БАН, том 2, стр.71</ref> Производството на гроздов сок е начин за съхранение на ценните продукти в гроздето чрез безалкохолни продукти. === Олио от гроздови семки === {{основна|Олио от гроздови семки}} [[Олио от гроздови семки|Олиото от гроздови семки]] е органичен продукт, мазнина, добита чрез пресоване на семки от грозде. То намира приложение в кулинарията и е подходящо за високотемпературна обработка на храни. Става популярно и като салатно олио. Един литър олио се получава от 40 кг. семки, което отговаря на 2 тона грозде. === Екстракт от гроздови семки === Екстрактът на гроздовите семена е промишлен екстракт, получаван от цели семки и съдържащ проантоцианидин. Класическият метод за извличане включва екстракция с органични разтворители като [[ацетон]], [[етил ацетат]] и [[метанол]]. Използват си методи с гореща вода, но те не са толкова ефективни. === Лозови листа === Едно от националните ястия в България и по света са [[сарми|лозовите сарми]] – ястие, което има много различни варианти, както в България така и в чуждестранната кухня. === Стафиди === {{основна|Стафида}} '''Стафидата''' представлява гроздов плод, който е изсушен, след като е набран от растението. Стафидите имат вкус, наподобяващ прясното грозде, но са много по-сладки. Стафидите може да съдържат до 72% [[захар]]и, по-голямата част от които са [[фруктоза]] и [[глюкоза]]. Те съдържат около 3% протеини и 3,7%–6,8% фибри.<ref>{{cite web |url=http://ndb.nal.usda.gov/ndb/search/list?fg=Fruits+and+Fruit+Juices&qlookup=Raisins&format=Full |title=USDA NDB Raisins |publisher=USDA |accessdate=20 април 2013 |deadurl=no |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150610225845/http://ndb.nal.usda.gov/ndb/search/list?fg=Fruits+and+Fruit+Juices&qlookup=Raisins&format=Full |archivedate=10 юни 2015 |df=dmy-all |архив_дата=2015-06-10 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150610225845/http://ndb.nal.usda.gov/ndb/search/list?fg=Fruits+and+Fruit+Juices&qlookup=Raisins&format=Full }}</ref> Стафидите имат високо съдържание на [[антиоксидант]]и, но имат по-ниско съдържание на [[витамин С]] от прясното грозде и не съдържат [[холестерол]].<ref>{{cite web |url=http://www.calraisins.org/professionals/healthy-benefits-of-raisins/ |title=Nutrition Experts & Dietitians » California Raisins – The Wise Choice |publisher=Calraisins.org |date=22 февруари 1999 |accessdate=16 януари 2013 |deadurl=no |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120115142506/http://www.calraisins.org/professionals/healthy-benefits-of-raisins/ |archivedate=15 януари 2012 |df=dmy-all }}</ref> == Значение за здравето == От началото на XIX век лечението с грозде и гроздов сок е известно като [[ампелотерапия]]. Благодарение на достъпността му и широкото му разпространение, гроздето от древността е използвано като храна, лекарство, лек за отмора и суровина за вино. Гроздето е богато и на витамини – C, B и провитамин A, които укрепват нервната система, стените на кръвоносните съдове, костите, ноктите и имат благотворно влияние за зрението. Наличието на много [[калий]] подкрепя сърдечния мускул, отделя излишните течности, затова гроздето и сокът му се препоръчват при високо кръвно налягане, прекарани инфаркти, [[атеросклероза]], [[артрит]]и, [[подагра]], камъни в [[бъбреци]]те или в [[жлъчен мехур|жлъчката]]. Магнезият, калцият, фосфорът, желязото, помагат за лечение на [[рахит]], за изграждане на младите кости и зъби, предпазват от [[анемия]]. Багрилните вещества в гроздето имат съдоразширяващ ефект, което предпазва от [[инфаркт]]. === Френски парадокс === {{Основна|Френски парадокс}} Под френски парадокс се разбира едно сравнително ниско ниво на сърдечно-съдови и онкологични заболявания при жителите на Франция въпреки висококалорийното и богато на мазнини хранене при тях. Има различни хипотези за обяснение на това явление и едно от най-разпространените обяснения е това, че те употребяват редовно макар и не големи количества червено сухо вино. Изследването на този парадокс включва и изследване влиянието на различни съставки на червеното вино и червеното грозде върху здравето на човека. Едно от елементарните обяснения е в положителното влияние на малки количества алкохол, който въздейства съдоразширяващо и има благотворно влияние при умерена употреба. Има и други рационални обяснения: При разглеждане на начина на хранене на французите се вижда, че то се доближа до средиземноморската диета – с използването на свежи плодове и зеленчуци, зехтин, риба и с малко съдържание на захари. Като важен фактор е и не само разнообразната и балансирана кухня, а и отношението на французите към храната: като удоволствие и важна част от деня, което ги избавя от стреса.<ref>{{Cite web|url=http://old.russ.ru/ist_sovr/other_lang/20010226.html|title=Французский парадокс|author=Лаура Фрейзер|publisher=Русский журнал|date=26 Февраля 2001}}</ref> === Ресвератрол === {{Основна|Ресвератрол}} Ресвератролът (3,5,4-трихидрокси-транс-стилбен), вид естествен фенол и [[фитоалексин]] с антиоксидантни свойства, който се произвежда по естествен път от няколко вида растения, когато те биват атакувани от патогени като бактерии и гъби. Той се извлича от ципата на червеното грозде и други плодове. Червеното вино обаче съдържа много малка част от него, от порядъка на един милиграм на чаша вино. === Токсикология === [[Файл:red vineyards.jpg|мини|250px|''[[Червено лозе, близо до Арл]]'' (ноември 1888), [[Пушкински музей Москва]]]] {{Основна|Токсичност на гроздето и стафидите за кучетата}} Консумирането на грозде и стафиди е опасно за кучетата. При консумация на грозде и стафиди има голяма вероятност кучетата да развият остра бъбречна недостатъчност и спиране на отделянето на урина, което може да е фатално. Няма изследвания коя е причината за това заболяване. Наблюдавани са и случаи с отравяне на котки. Предполагаемата доза за токсичност е около 10 грама грозде на килограм тегло или 2,8 грама стафиди.<ref>{{cite web|url=http://www.vcahospitals.com/main/pet-health-information/article/animal-health/grape-and-raisin-toxicity-in-dogs/4397|title=Grape and Raisin Toxicity in Dogs {{!}} VCA Animal Hospitals|accessdate=11 декември 2015}}</ref> === Антиалкохолна борба === В историята на лозарството има случаи, когато борбата с употребата на алкохол се превръща в борба с винарството. През 1985 година в СССР започва антиалкохолна кампания. Като следствие от тази кампания, започната от Михаил Горбачов, жертва падат около една трета от лозовите насаждения в Съветския съюз. И въпреки че основната цел на тази кампания е намаляването на консумацията на водка и силни алкохолни напитки като резултат се стига до унищожаване на производството на грозде и вино. Унищожават се лозови насаждения в Русия, Молдова, Украйна и други републики на СССР, включително и тези с ценни сортове.<ref>[http://podrobnosti.ua/podrobnosti/2005/10/13/251685.html 20 лет назад виноградники превращались в поля]</ref> Засегнати са също така и износът на продукция от България, Унгария и други. == История == [[Файл:GrapeField.jpg|мини|300п|Лозови насаждения]] {{Double image|right|Close up grapes.jpg|200|Palatina.jpg|180|Червено грозде|Бяло грозде}} [[Файл:ac.krater.jpg|мини|300п|Кратер, съд, използван в древна Гърция за разреждане на вино с вода. Поставя се в средата на помещението и се използват по-малки съдове за вземане на виното. [[1200 пр.н.е.|1200]]-[[1100 пр.н.е.]], [[Национален археологически музей в Атина]]]] Отглеждането на културно грозде започва преди около 6000 – 8000 години в [[Близкия изток]]<ref>{{cite book|author=Patrice This, Thierry Lacombe, Mark R. Thomash |title=Historical Origins and Genetic Diversity of Wine Grapes |work= Trends in Genetics |volume= 22 No.8 |url=http://oak.cats.ohiou.edu/~ballardh/pbio480/thisetal2006-winegrapegeneticdiversity.pdf}}</ref>. [[Дрожди]]те – първите „опитомени“ микроорганизми, срещащи се естествено в ципата на гроздето, водят до революция в напитките и откриването на виното. Първите следи от вино водят към древна [[Грузия]], където е открита и най-старата винена изба в света, датирана около 8000 г. Смята се, че тук за първи път се появяват културните форми на [[лоза]]та, които по-късно се пренасят през [[Мала Азия]] в Европа и от там се разпространяват в Америка и Австралия. За древните корени на винарството в Грузия говорят множеството археологически находки, намирани при разкопките на съществувалите преди 6000 – 8000 години селища. През дългата история на Грузия лозата е тясно свързана с духовната култура на народа. Тя е в ролята на сакрален символ през 4 век, когато просветителката на Грузия, светата Нино, покръства владетеля на страната с кръст от лозови клони, завързани с косите ѝ – оттогава православното християнство е официална държавна религия, при нейните църковни ритуали виното е естествен елемент. [[Египетски йероглиф|Древноегипетски йероглифи]] свидетелстват за производството на червено вино, а има и писмени сведения, че [[Древна Гърция|древните гърци]], [[Финикия|финикийците]] и [[Римска империя|древните римляни]] са използвали гроздето както за производство на вино, така и за храна. По-късно гроздето се пренася от Близкия изток в [[Европа]], [[Северна Африка]] и [[Северна Америка]]. Местни видове с червени плодове от рода ''Vitis'' са растели в диво състояние в Северна Америка и са били част от храната на местните [[индианци|индиански]] племена. Европейските нашественици обаче смятат, че тези естествени за Северна Америка сортове не са подходящи за производство на вино. В Северна и [[Южна Америка]], както и в [[Австралия]], гроздовите сортове, използвани за производството на вино, са известни като сортове от [[Нов свят|Новия свят]]. Сортовете от [[Стар свят|Стария свят]] се използват за направата на вино в европейските страни [[Франция]], [[Испания]], [[Италия]], [[Португалия]], [[Гърция]] и други страни, включително [[България]]. == В изкуството == * От едни от най-старите открити натюрморти като тези от фреските на Помпей до най-съвременните, често гроздето е от интерес за творците. От там може да се сравни и развитието на външния вид на зърната с течение на времето. * Картината на [[Ван Гог]] „Червеното лозе“ е може би единствената, продадена докато е художникът е жив. * В своето стихотворение „Посвещение“ поетът [[Веселин Ханчев]] казва: {{цитат|Пресътвори ги ти като лозата,<br> затворила пространствата в зърна,<br> като дървото в плод, като пчелата,<br> създала мед от пръст и светлина;<br> като жената стенеща, в която<br> по-траен образ дири любовта, |||1|1}} == Бележки == <references /> ; Цитирани източници :* {{cite book | last = Катеров | first = Калю | author-link = Калю Катеров | coauthors = Валерий Пейков, Мирослав Иванов | year = 2005 | title = Практическо лозарство с ампелография | publisher = Дионис | location = София}} {{сортове лози}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Грозде| ]] spxxi07t1uz0nakr9fpdyyd7nzbz2uo 0 116116 12876931 12817400 2026-04-10T21:46:59Z Danitrifonov04 292718 /* Настоящ състав */ 12876931 wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = {{флагче|Англия}} Улвърхемптън Уондърърс | прозвище = ''Вълците''<br/>''Уондърърс''<br/>''Уулвс'' | стадион = [[Молиню Стейдиъм]] | капацитет = 32 050 | президент = {{флагче|Китай}} Джеф Ши | старши треньор = {{флагче|Уелс}} [[Роб Едуардс]] | първенство = [[Висша лига]] | сезон = 2024/25| място = 16-то | pattern_la1 = _wolverhampton2526h | pattern_b1 = _wolverhampton2526h | pattern_ra1 = _wolverhampton2526h | pattern_sh1 = _wolverhampton2526h | pattern_so1 = | leftarm1 = f4b125 | body1 = f4b125 | rightarm1 = f4b125 | shorts1 = 000000 | socks1 = f4b125 | pattern_la2 =_wolverhampton2526a | pattern_b2 =_wolverhampton2526a | pattern_ra2 =_wolverhampton2526a | pattern_sh2 =_wolverhampton2526a | pattern_so2 = | leftarm2 =68d8cf | body2 =68d8cf | rightarm2 =68d8cf | shorts2 =1b3d40 | socks2 =68d8cf | pattern_la3 =_wolverhampton2526t | pattern_b3 =_wolverhampton2526t | pattern_ra3 =_wolverhampton2526t | pattern_sh3 =_wolverhampton2526t | pattern_so3 = | leftarm3 =00b1ff | body3 =00b1ff | rightarm3 =00b1ff | shorts3 = | socks3 =00b1ff |герб=|държава=[[Англия]]}} '''Футболен клуб Улвърхемптън Уондърърс''' ({{lang|en|Wolverhampton Wanderers F.C.}}), известен и като '''Уулвс''', е английски футболен отбор от град [[Улвърхамптън|Улвърхемптън]]. Провежда своите домакински срещи на [[Молиню Стейдиъм|Молиню]] от [[1889]] г. == История на клуба == „Уулвс“ започва първо като училищен тим когато едно момче от училището Сейнт Люкс в Блейкънхол, Хари Баркрофт представя футбола на група хора които спомагат да се създаде клуба. Сейнт Люкс е създаден през [[1877]], а две години по-късно отбора е прекръстен на Улвърхемптън Уондърърс. Клубът използва два терена – Уиндмил и Джон Харпърс. След осем години отбора се мести на игрището „Молиню“ където играе и до днес. Уулвс стават официални членове на футболната лига през 1888, а само година по-късно стигат до първия си финал за ФА Къп където губят от Престън Норд Енд с 3:0. След като отбора завладява ФА Къп през 1949 побеждавайки на финала Лестър с 3:1 на Уембли, тима стига до три шампионски успеха и един дубъл, през петдесетте. Те печелят лигата през 1953/1954, 1957/1958 и 1958/1959. През тези години Уулвс играят и първите си международни мачове. Те посрещат на „Молиню“ отбори като [[Спартак Москва]], [[Динамо Москва]], [[Хонвед]] и [[Реал Мадрид]]. През 1964 отбора е в криза и начело със Стив Кълинс изпада за две годин във Втора Дивизия преди да стигне до летящо завръщане в елита начело с Рони Алън. Той е заменен от Бил Мак Гари, който извежда тима до финала за Купата на УЕФА срещу [[Тотнъм]] през [[1972]] и до спечелване на Купата на Лигата. Смяната на ръководството през 1986 довежда до обрати в бъдещето на клуба. Отбора стига своето дъно изпадайки в четвърта дивизия. След три неуспехни опита за завръщане в елита през 90-те мечтата става реалност през 2003 когато отбора побеждава Шефлид Юнайтед в плейоф за влизане в елита на Милениъм Стейдиъм. Завръщането е краткотрайно тъй като през 2004 отбора отново изпада в Първа Дивизия. == Състав == === Настоящ състав === ''Към 6 февруари 2026 г.'' {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="orange"| <span style="color:black;">Вратари</span> |- |{{0}}1 ||{{Флагче|Португалия}} [[Жозе Са]] |- |25 ||{{Флагче|Англия}} [[Дан Бентли]] |- |31 ||{{Флагче|Англия}} [[Сам Джонстън]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="orange" | <span style="color:black;">Защитници</span> |- |{{0}}2 ||{{Флагче|Ирландия}} [[Мат Дохърти]] |- |{{0}}3 ||{{Флагче|Испания}} [[Уго Буено]] |- |{{0}}4 ||{{Флагче|Уругвай}} [[Сантиаго Буено]] |- |{{0}}6 ||{{Флагче|Норвегия}} [[Давид Мьолер Волфе]] |- |15 ||{{Флагче|Колумбия}} [[Йерсон Москера]] |- |17 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Педро Лима]] |- |24 ||{{Флагче|Португалия}} [[Тоти Гомеш]] |- |37 ||{{флагче|Чехия}} [[Ладислав Крейчи]] |- |38 ||{{флагче|Камерун}} [[Джаксън Чачуа]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="orange" | <span style="color:#black;">Халфове</span> |- |{{0}}7 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Андре Триндаде да Коста Нето|Андре]] |- |{{0}}8 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Жоао Гомеш]] |- |27 ||{{Флагче|Хаити}} [[Жан-Рикньор Белгард]] |- |47 ||{{флагче|Англия}} [[Анхел Гомеш]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="orange" | <span style="color:black;">Нападатели</span> |- |{{0}}9 ||{{флагче|Англия}} [[Адам Армстронг]] |- |11 ||{{Флагче|Южна Корея}} [[Хуан Хи-чан]] |- |14 ||{{Флагче|Нигерия}} [[Толу Арокодаре]] |- |21 ||{{Флагче|Португалия}} [[Родриго Гомеш]] |- |30 ||{{Флагче|Парагвай}} [[Енцо Гонзалес]] |- |36 ||{{Флагче|Португалия}} [[Матеуш Мане]] |} <br clear=all><noinclude> == Успехи == * ФА Къп: 4 пъти – 1893, 1908, 1949 и 1960. * Купа на Лигата: 2 пъти – 1974 и 1980 * Първенство: 3 пъти – 1953 – 54, 1957 – 58 и 1958 – 59. * Шерпа Ван Трофи: 1 – 1988 * Тексако Къп: 1 – 1971 == Стадион == Стадионът на Улвърхемптън се нарича „Молиню“. Построен е през 1889 и същата година е отворен за посетители. Капацитетът му е 32 050 души. == Известни играчи == Сред най-известните играчи на клуба са [[Стийв Бул]], [[Колин Камерън]], [[Дерек Дугън]], [[Йонел Ганя]], [[Дон Гудман]], [[Анди Грей]], [[Джони Хенкокс]], [[Бил Хартил]], [[Кени Хибит]], [[Пол Инс]], [[Стефан Иверсен]] [[Сами Ал-Джабер]] Рубен Невес Раул Хименес == Външни препратки == * [http://www.wolves.co.uk/ Официален сайт] {{Английска висша лига}} {{Портал|Футбол}} [[Категория:ФК Улвърхамптън Уондърърс| ]] oeoi5m7oto2ot4u9hygmlt6w4iwfhjl 12876932 12876931 2026-04-10T21:47:25Z Danitrifonov04 292718 12876932 wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = {{флагче|Англия}} Улвърхемптън Уондърърс | прозвище = ''Вълците''<br/>''Уондърърс''<br/>''Уулвс'' | стадион = [[Молиню Стейдиъм]] | капацитет = 32 050 | президент = {{флагче|Китай}} Джеф Ши | старши треньор = {{флагче|Уелс}} [[Роб Едуардс]] | първенство = [[Висша лига]] | сезон = 2024/25| място = 16-то | pattern_la1 = _wolverhampton2526h | pattern_b1 = _wolverhampton2526h | pattern_ra1 = _wolverhampton2526h | pattern_sh1 = _wolverhampton2526h | pattern_so1 = | leftarm1 = f4b125 | body1 = f4b125 | rightarm1 = f4b125 | shorts1 = 000000 | socks1 = f4b125 | pattern_la2 =_wolverhampton2526a | pattern_b2 =_wolverhampton2526a | pattern_ra2 =_wolverhampton2526a | pattern_sh2 =_wolverhampton2526a | pattern_so2 = | leftarm2 =68d8cf | body2 =68d8cf | rightarm2 =68d8cf | shorts2 =1b3d40 | socks2 =68d8cf | pattern_la3 =_wolverhampton2526t | pattern_b3 =_wolverhampton2526t | pattern_ra3 =_wolverhampton2526t | pattern_sh3 =_wolverhampton2526t | pattern_so3 = | leftarm3 =00b1ff | body3 =00b1ff | rightarm3 =00b1ff | shorts3 = | socks3 =00b1ff |герб=|държава=[[Англия]]}} '''Футболен клуб Улвърхемптън Уондърърс''' ({{lang|en|Wolverhampton Wanderers F.C.}}), известен и като '''Уулвс''', е английски футболен отбор от град [[Улвърхамптън|Улвърхемптън]]. Провежда своите домакински срещи на [[Молиню Стейдиъм|Молиню]] от [[1889]] г. == История на клуба == „Уулвс“ започва първо като училищен тим когато едно момче от училището Сейнт Люкс в Блейкънхол, Хари Баркрофт представя футбола на група хора които спомагат да се създаде клуба. Сейнт Люкс е създаден през [[1877]], а две години по-късно отбора е прекръстен на Улвърхемптън Уондърърс. Клубът използва два терена – Уиндмил и Джон Харпърс. След осем години отбора се мести на игрището „Молиню“ където играе и до днес. Уулвс стават официални членове на футболната лига през 1888, а само година по-късно стигат до първия си финал за ФА Къп където губят от Престън Норд Енд с 3:0. След като отбора завладява ФА Къп през 1949 побеждавайки на финала Лестър с 3:1 на Уембли, тима стига до три шампионски успеха и един дубъл, през петдесетте. Те печелят лигата през 1953/1954, 1957/1958 и 1958/1959. През тези години Уулвс играят и първите си международни мачове. Те посрещат на „Молиню“ отбори като [[Спартак Москва]], [[Динамо Москва]], [[Хонвед]] и [[Реал Мадрид]]. През 1964 отбора е в криза и начело със Стив Кълинс изпада за две годин във Втора Дивизия преди да стигне до летящо завръщане в елита начело с Рони Алън. Той е заменен от Бил Мак Гари, който извежда тима до финала за Купата на УЕФА срещу [[Тотнъм]] през [[1972]] и до спечелване на Купата на Лигата. Смяната на ръководството през 1986 довежда до обрати в бъдещето на клуба. Отбора стига своето дъно изпадайки в четвърта дивизия. След три неуспехни опита за завръщане в елита през 90-те мечтата става реалност през 2003 когато отбора побеждава Шефлид Юнайтед в плейоф за влизане в елита на Милениъм Стейдиъм. Завръщането е краткотрайно тъй като през 2004 отбора отново изпада в Първа Дивизия. == Състав == === Настоящ състав === ''Към 6 февруари 2026 г.'' {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="orange"| <span style="color:black;">Вратари</span> |- |{{0}}1 ||{{Флагче|Португалия}} [[Жозе Са]] |- |25 ||{{Флагче|Англия}} [[Дан Бентли]] |- |31 ||{{Флагче|Англия}} [[Сам Джонстън]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="orange" | <span style="color:black;">Защитници</span> |- |{{0}}2 ||{{Флагче|Ирландия}} [[Мат Дохърти]] |- |{{0}}3 ||{{Флагче|Испания}} [[Уго Буено]] |- |{{0}}4 ||{{Флагче|Уругвай}} [[Сантиаго Буено]] |- |{{0}}6 ||{{Флагче|Норвегия}} [[Давид Мьолер Волфе]] |- |15 ||{{Флагче|Колумбия}} [[Йерсон Москера]] |- |17 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Педро Лима]] |- |24 ||{{Флагче|Португалия}} [[Тоти Гомеш]] |- |37 ||{{флагче|Чехия}} [[Ладислав Крейчи]] |- |38 ||{{флагче|Камерун}} [[Джаксън Чачуа]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="orange" | <span style="color:#black;">Халфове</span> |- |{{0}}7 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Андре Триндаде да Коста Нето|Андре]] |- |{{0}}8 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Жоао Гомеш]] |- |27 ||{{Флагче|Хаити}} [[Жан-Рикньор Белгард]] |- |47 ||{{флагче|Англия}} [[Анхел Гомеш]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="orange" | <span style="color:black;">Нападатели</span> |- |{{0}}9 ||{{флагче|Англия}} [[Адам Армстронг]] |- |11 ||{{Флагче|Южна Корея}} [[Хуан Хи-чан]] |- |14 ||{{Флагче|Нигерия}} [[Толу Арокодаре]] |- |21 ||{{Флагче|Португалия}} [[Родриго Гомеш]] |- |30 ||{{Флагче|Парагвай}} [[Енцо Гонзалес]] |- |36 ||{{Флагче|Португалия}} [[Матеуш Мане]] |} <br clear=all><noinclude> == Успехи == * ФА Къп: 4 пъти – 1893, 1908, 1949 и 1960. * Купа на Лигата: 2 пъти – 1974 и 1980 * Първенство: 3 пъти – 1953 – 54, 1957 – 58 и 1958 – 59. * Шерпа Ван Трофи: 1 – 1988 * Тексако Къп: 1 – 1971 == Стадион == Стадионът на Улвърхемптън се нарича „Молиню“. Построен е през 1889 и същата година е отворен за посетители. Капацитетът му е 32 050 души. == Известни играчи == Сред най-известните играчи на клуба са [[Стийв Бул]], [[Колин Камерън]], [[Дерек Дугън]], [[Йонел Ганя]], [[Дон Гудман]], [[Анди Грей]], [[Джони Хенкокс]], [[Бил Хартил]], [[Кени Хибит]], [[Пол Инс]], [[Стефан Иверсен]] [[Сами Ал-Джабер]] Рубен Невес Раул Хименес == Външни препратки == * [http://www.wolves.co.uk/ Официален сайт] {{Английска висша лига}} {{Портал|Футбол}} [[Категория:Английски футболни отбори]] 14nbcrug25z6o61p3t91hh38f8yhu5e 0 116649 12877195 12227712 2026-04-11T11:35:05Z Протогер 252193 Премахване на [[Категория:Български преводачи в Егейска Македония]]; Добавяне на [[Категория:Български преводачи пред окупационните власти в Егейска Македония]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12877195 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = военен | портрет = Andon_Kalchev_1941-1944.jpg | портрет-описание = Андон Калчев като военен в Егейска Македония 1941 – 1944 г. | описание = български икономист и офицер | роден-място = [[Жужелци]], [[Османска империя]] | починал-място = [[Солун]], [[Гърция]] }} '''Андон Христов Калчев''' ({{lang|el|Αντον Κάλτσεφ}}) е [[българи|български]] икономист, [[Българска армия|офицер]] и общественик. През Втората световна война е преводач към немското командване, активен член на [[Солунски български клуб|Солунския български клуб]] и погрешно считан за основател на българската доброволческа военизирана организация „[[Охрана]]“ в [[Егейска Македония]] през [[Втора световна война|Втората световна война]]. След войната е осъден веднъж на доживотен затвор от гръцки военен съд в Атина и втори път на смърт в Солун, като присъдата е изпълнена. == Биография == Андон Калчев е роден na 20 септември 1910 година в [[костурско]]то българско село [[Жужелци]] (днес Спилеа, Гърция). Когато след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] Жужелци попада в Гърция бащата на Андон – Христо Димов Калчев емигрира в България, където се занимава с мелничарство и е член на [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]]. В 1921 година към него се присъединява и останалата част от семейството. Установяват се в [[Ловеч]]. Андон Калчев завършва Търговската гимназия в [[София]] през 1931 година, след което следва във Висшето търговско училище в [[Лайпциг]], [[Германия]]. Там членува в местното македонско студентско дружество. Завършва висшето си образование през 1934 година с дипломна работа на тема „Стопанското значение на река Дунав и Черно море за България“, а през 1939 година завършва докторантура. Завръща се в България и отбива военната си служба като войник в Картографския институт в София. През 1941 година е назначен на работа в Министерството на търговията, промишлеността и труда.<ref>{{cite book |title=Клио срещу Темида. Антон Калчев хуманист или престъпник |last=Даскалов |first=Георги |year=2013 |publisher=Военно издателство |location=София |isbn=978-954-509-504-7 |pages=43 – 62 }}</ref> [[Файл:Kalchevi family 1922.jpg|мини|Андон Калчев (отзад) с родителите си и малкия си брат Стефан, 1922 г.]] [[Файл:Citizens of Florina welcoming Andon Kalchev - 1942.jpg|мини|Леринчани посрещат Андон Калчев, Лерин, 1942 г.]] След поражението на Гърция от Германия през април 1941 година и връщането на [[Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944)|българската администрация в Западна Тракия и източната част на Егейска Македония]] Андон Калчев е изпратен в Солун с чин подпоручик през август. Предвидено е да бъде изпратен за преводач в [[Суровичево]]. Тъй като не е открито германско комендантство там, е изпратен в [[Лагадина]], а през септември същата година е преместен във [[Воден]], където замества [[Георги Саракинов]]. Същия месец прави първото си служебно посещение в [[Костурско]]<ref>{{cite book |title=Клио срещу Темида. Антон Калчев хуманист или престъпник |last=Даскалов |first=Георги |year=2013 |publisher=Военно издателство |location=София |isbn=978-954-509-504-7 |pages=85 – 86, 88, 91 }}</ref> Във Воден се сближава с индустриалеца Антон Шупов, за чиято дъщеря Мария се сгодява на 8 юли 1942 година. Работата му включва чести посещения в селата, разговори с местните българи и оказване на морална подкрепа и защита пред германските власти. Включва се в доставките на храни от България за бедстващите райони, включително в окупираното от италиански части Костурско. През лятото на 1942 година е прехвърлен в германското комендантство в [[Лерин]],<ref>{{cite book |title=Клио срещу Темида. Антон Калчев хуманист или престъпник |last=Даскалов |first=Георги |year=2013 |publisher=Военно издателство |location=София |isbn=978-954-509-504-7 |pages=95, 97 – 98, 100, 102 }}</ref> където вероятно се сближава с [[Менелай Гелев]]. През май 1942 година посреща делегация от България в състав [[Тома Бакрачев]], [[Спиро Василев]], [[Димитър Палчев]], [[Никола Трифонов]] и [[Георги Киселинчев]].<ref>{{Участта|448}}</ref><ref>{{cite book |title=Клио срещу Темида. Антон Калчев хуманист или престъпник |last=Даскалов |first=Георги |year=2013 |publisher=Военно издателство |location=София |isbn=978-954-509-504-7 |pages=152 }}</ref> В началото на 1943 година активността на [[ЕЛАС]] в италианската окупационна област се засилва. Италианските власти започват да раздават оръжие на местните българи, а на 5 март 1943 година в Костур е сформирана „[[Охрана|Македонобългарски комитет при Оста]]“ с ръководители [[Пандо Макриев]] и [[Лука Диманов]]. Учредителният документ на организацията е изпратен на Андон Калчев, който месец по-рано прави поредно посещение в [[Костур (град)|Костур]] и води разговори с коменданта на града [[Алдо Вениери]].<ref>{{cite book |title=Клио срещу Темида. Антон Калчев хуманист или престъпник |last=Даскалов |first=Георги |year=2013 |publisher=Военно издателство |location=София |isbn=978-954-509-504-7 |pages=104 – 108 }}</ref> На 12 март в Костур Андон Калчев се среща и с генерал [[Джузепе дел Джудиче]] от командването на дивизия „Арецо“ в [[Корча]], който официално обявява създаването на българската милиция. Според инспектора на гръцкото губернаторство в Солун [[Атанасиос Хрисохоу]] Андон Калчев има главна заслуга за въоръжаването на българите, докато според [[Георги Даскалов (историк)|Георги Даскалов]] той се отнася резервирано към това решение.<ref>{{cite book |title=Клио срещу Темида. Антон Калчев хуманист или престъпник |last=Даскалов |first=Георги |year=2013 |publisher=Военно издателство |location=София |isbn=978-954-509-504-7 |pages=110 – 111 }}</ref> След капитулацията на Италия през септември 1943 година ситуацията в Костурско се изостря. Германските власти се съгласяват Андон Калчев да бъде изпратен за преводач в германското комендантство в Костур и през октомври той поема поста и започва да поддържа тесни връзки с ръководителите на македонобългарския комитет в района.<ref>{{Участта|467}}</ref> В началото на 1944 година е повишен в чин поручик.<ref>{{cite book |title=Клио срещу Темида. Антон Калчев хуманист или престъпник |last=Даскалов |first=Георги |year=2013 |publisher=Военно издателство |location=София |isbn=978-954-509-504-7 |pages=126 – 129 }}</ref> През май 1944 година германците се съгласяват да въоръжат две дружини от „Охрана“ във Воденско и Леринско. Действие, в което от страна на Георги Даскалов не е засвидетелствано да има участие Андон Калчев, въпреки че е в близки отношения с [[Георги Димчев]] и [[Димитър Цилев]].<ref>{{cite book |title=Клио срещу Темида. Антон Калчев хуманист или престъпник |last=Даскалов |first=Георги |year=2013 |publisher=Военно издателство |location=София |isbn=978-954-509-504-7 |pages=154 – 157, 176, 177 }}</ref> [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] в България заварва Андон Калчев във [[Воден]], подразделенията са разпуснати, а Андон Калчев влиза в контакт с Окръжния комитет на [[Гръцка комунистическа партия|ГКП]]. На 17 септември се изтегля с годеницата си и германските части в Солун, а на следващия ден отпътуват за [[Скопие]]. Месец по-късно се намира в [[Битоля]] при комунистическия деец [[Георги Урдов]] и е със статут на свободен човек. През декември е арестуван и хвърлен в затвор, а на 24 декември е предаден на гръцките власти в [[Лерин]] заедно с Георги Димчев.<ref>{{cite book |title=Клио срещу Темида. Антон Калчев хуманист или престъпник |last=Даскалов |first=Георги |year=2013 |publisher=Военно издателство |location=София |isbn=978-954-509-504-7 |pages=184 – 189 }}</ref> Андон Калчев последователно е прехвърлен в затвор в Кожани, Солун, Атина и Егина.<ref>{{cite book |title=Клио срещу Темида. Антон Калчев хуманист или престъпник |last=Даскалов |first=Георги |year=2013 |publisher=Военно издателство |location=София |isbn=978-954-509-504-7 |pages=194 – 197 }}</ref> На 15 февруари 1946 година започва широко отразяван в гръцките медии съдебен процес срещу Андон Калчев и [[Джовани Равали]] с основно обвинение, че са военнопрестъпници. На 19 юни 1946 година са осъдени на „доживотен затвор с тежка каторжна работа за жестокости, извършени по време на войната“, присъда която Андон Калчев започва да излежава в [[Корфу]].<ref>{{cite book |title=Клио срещу Темида. Антон Калчев хуманист или престъпник |last=Даскалов |first=Георги |year=2013 |publisher=Военно издателство |location=София |isbn=978-954-509-504-7 |pages=205, 233 – 236 }}</ref> Вторият процес срещу Андон Калчев започва след 21 май 1948 година и завършва до края на месеца. Според историка Георги Даскалов е с пропагандна цел, развивайки се по време на [[Гръцка гражданска война|Гръцката гражданска война]] (1946 – 1949). Солунският военен съд осъжда Андон Калчев на смърт, отхвърлена е подадената молба за помилване и присъдата е изпълнена в „[[Еди куле]]“ („Ептапиргио“) в 5:30 ч. на 27 август 1948 година, като тялото му е погребано в района на затвора.<ref>{{cite book |title=Клио срещу Темида. Антон Калчев хуманист или престъпник |last=Даскалов |first=Георги |year=2013 |publisher=Военно издателство |location=София |isbn=978-954-509-504-7 |pages=243 }}</ref> Присъдата му включва обвинения за подбудителство, извършени убийства, арести и депортации на гърци, за палежи на села, за системен тероризъм и други.<ref>{{cite book | title = Πτυχές της δράσης της Οχράνας στη Δυτική Μακεδονία με βάση νεότερες βουλγαρικές πηγές (1941-1943) | last = Μπελεγάκη| first = Όλγα | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2010 | edition = | publisher = | location = Θεσσαλονίκη | isbn = | doi = | pages = 94 – 95 | url = http://ikee.lib.auth.gr/record/126674/files/GRI-2011-6784.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> == Памет и оценка == [[Файл:Andon Kalchev - memorial sign of his unknown grave - 27 VIII 2010.JPG|мини|250 п|Поклонение пред мемориалната плоча в памет на незнайния гроб на Андон Калчев в [[Балчик]].]] Андон Калчев е разглеждан положително от съвременниците му местни македонски българи. Стефан Шклифов от Черешница си спомня: {{Цитат|Тогава България изпрати офицер, поручик от запасо на име Антон Калчев за свръзка со германското командване да не брани нас българите от издевателствата на гърцките полицаи и италианските им приятели... Со неговото идване им се посече силата на гърците и на гъркоманите. Из цело Костурско Калчев го пречекаха като господ спасител со свирки, со венци, со тъпани, со български байраци. Во полските села ягнища колеха и кой напревар да го гости. Се чудеха на униформата му, му целуваха сабята. Беше хубавец и левент со красивата българска офицерска униформа и сабя на страни. Добро направи, ама добро не пати. Со неговото идване во Костур германците и италианците спреха да убиват безразборно наши и гърци.<ref>{{Шклифов|245}}</ref>}} Андон Калчев има заслуги в освобождението на българи, заловени от германците като комунистически партизани. Партизанинът от ЕЛАС Коле Пандов си спомня: {{Цитат|Калчев издейства Колето, Гилето и брачед ми Слави да бъдат ослободени от затворо като невинни българи. Ето за тая работа беше дойден Калчев – да не брани нас, българите.<ref>{{Шклифов|262 – 263}}</ref>}} Андон Калчев е възпят в песента „Летел е орел над Костурско“, влязла в репертоара на ансамбъл „Гоце Делчев“. На него е посветен разказът „Професорът от Лайпциг“ в сбирката „Беломорски разказ“ от Миломир Богданов.<ref>Миломир Богданов, Беломорски разказ, ИК-АРТ, София, 2009.</ref> В чест на 100 години от рождението и 62 от разстрела на Андон Калчев, в памет на неизвестния му гроб, на 27 август 2010 година е поставена тържествено мраморна мемориална плоча до възрожденската черква „[[Свети Николай (Балчик)|Свети Никола]]“ в Балчик.<ref>[http://www.radiovarna.com/news_search.php?page=news_show&newsID=32488 Българско Национално Радио – Радио Варна]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>[http://obadm.balchik.net/bkpress/2010/br30_1-7.09.2010.pdf Общински вестник „Балчик“ стр. 5 бр. 30/2010]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Проф. д-р [[Георги Даскалов (историк)|Георги Даскалов]] изследва и публикува няколко книги за егейските българи и борбите им за национално освобождение от гърците, където подробно са представени фактите за делото и участта на Андон Калчев.<ref>Македония. История и политическа съдба. Том 3, [[Георги Даскалов (историк)|Георги Даскалов]] и колектив, София, 1998 г.</ref><ref>{{Участта|}}</ref><ref>Националноосвободително движение на македонските българи 1878 – 1944. Том 4, Георги Даскалов, София, 2003 г.</ref> Проф. Добрин Минчев също публикува свой труд за „Охрана“ и за Андон Калчев.<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Добрин Мичев, Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)], София, 2003 г.</ref> Югославската историография, в частност [[Историография в Северна Македония|Северномакедонската историография]], разглежда Андон Калчев и другите преводачи като агенти на българския царски двор, фашисти и шовинисти. Гръцката историография също обръща внимание на Андон Калчев. За него пишат Атанасиос Хрисохоу, Костас Брамос, [[Евангелос Кофос]], Полихронис Енепекидис, Георгиос Минцис, Йоанис Колиопулос, Христос Кардарас, Спирос Кузинопулос и [[Спиридон Сфетас]].<ref>{{cite book |title=Клио срещу Темида. Антон Калчев хуманист или престъпник |last=Даскалов |first=Георги |year=2013 |publisher=Военно издателство |location=София |isbn=978-954-509-504-7 |pages=11 – 31 }}</ref> Обобщено, те разглеждат Калчев като главен организатор на „Охрана“, виновник за редица престъпления и заслужено осъден на смърт. Според гръцки твърдения на 5 април 1944 година Андон Калчев и отряди на Охрана заедно с германски части участват в клане в [[Клисура (дем Костур)|Клисура]], при което са убити близо 300 души.<ref>[https://web.archive.org/web/20130421115814/http://kleisoura.com/5.html Χρονικό της σφαγής της 5ης Απριλίου 1944 στην Κλεισούρα Καστοριάς], kleisoura.com</ref> Клисура е център на комунистическата съпротива в района, а също и на крилото от колаборационистката организация на [[Георгиос Пулос]], ръководено от [[Андреас Панайотопулос]].<ref>[https://web.archive.org/web/20101217153453/http://www.giapraki.com/e107_plugins/content/content.php?content.503 Θανάσης Καλλιανιώτης, ''άρθρο'': Εορδαίοι εθελοντές στο Σώμα του Γεωργίου Πούλου, ''κείμενο βασισμένο σε ανακοίνωση που εκφωνήθηκε στο Πνευματικό Κέντρο Γιαννιτσών στις 17 Οκτωβρίου 2004, στην ημερίδα με τίτλο „Μνήμες Κατοχής και Αντίστασης: συμβολή στην ιστορία της περιοχής των Γιαννιτσών την περίοδο της γερμανικής κατοχής (1941 -1944)“, οργανωμένη από τη Δημοτική Κίνηση „Γιαννιτσά –Ανθρώπινη πόλη“'']</ref> Според Георги Даскалов няма никакво основание да се твърди, че Андон Калчев и македонобългарският комитет са участвали в тази акция.<ref>{{cite book |title=Клио срещу Темида. Антон Калчев хуманист или престъпник |last=Даскалов |first=Георги |year=2013 |publisher=Военно издателство |location=София |isbn=978-954-509-504-7 |pages=133 }}</ref> == Бележки == <references /> == Външни препратки == * {{YouTube|rx4AsDXJb20| Ансамбъл „Гоце Делчев“ – песен от Егейска Македония за Андон Калчев}} * [http://focus-news.bg/opinion/2014/02/12/27282/prof-georgi-daskalov-doblestniyat-balgarski-ofitser-poruchik-anton-kalchev-tryabva-da-poluchi-neobhodimoto-priznanie.html Проф. Георги Даскалов: Доблестният български офицер поручик Антон Калчев трябва да получи необходимото признание] {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Македония|Военна история на България|Гърция}} {{СОРТКАТ:Калчев, Андон}} [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на СММО]] [[Категория:Български офицери от Македония]] [[Категория:Български учени от Македония]] [[Категория:Дейци на Охрана]] [[Категория:Български поручици]] [[Категория:Българи в Гърция]] [[Категория:Български националисти]] [[Категория:Родени в Жужелци]] [[Категория:Починали в Солун]] [[Категория:Екзекутирани в Гърция]] [[Категория:Български преводачи пред окупационните власти в Егейска Македония]] [[Категория:Членове на Солунския български клуб]] irz3g8s5mf5fg9fyihkrn3v8wdk8qbz 10 118787 12876734 11680282 2026-04-10T15:35:28Z Мико 4542 12876734 wikitext text/x-wiki {{Навигационен шаблон |name = Община Ново село (Северна Македония) |title = Община [[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] |state = collapsed |image = |above = |group1 = Селища |list1 = {{Навигационен шаблон|child |group1 = Съвременни |list1 = [[Бадилен]] · [[Байково (община Ново село)|Байково]] · [[Барбарево]] · [[Борисово (община Ново село)|Борисово]] · [[Дражево (община Ново село)|Дражево]] · [[Зъбово]] · [[Колешино]] · [[Конарене]] · [[Мокриево]] · [[Мокрино]] · [[Ново Конярево]] · [[Самоилово]] · [[Смолари]] · [[Стиник]] · [[Сушица (община Ново село)|Сушица]] |group2 = Исторически |list2 = [[Брест (Струмишко)|Брест]] }} |group2 = Забележителности |list2 = [[Колешински водопад]] · [[Мокрински извори]] · [[Смоларски водопад]] · [[Цървено поле]] |group3 = Личности |list3 = |below = Център: [[Ново село (община Ново село)|Ново село]] · Сайт: [http://www.novoselo.gov.mk/ www.novoselo.gov.mk/] }}<noinclude> [[Категория:Навигационни шаблони за Северна Македония|{{PAGENAME}}]] </noinclude> o14bi0jcxbnyeksnj8u6h3i48ja3tq2 0 120048 12876664 12874883 2026-04-10T15:05:11Z Rumensz 125859 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда за най-добра чуждестранна книга]] → [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] 12876664 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Мигел Анхел Астуриас | име-оригинал = Miguel Ángel Asturias Rosales | категория = писател | описание = гватемалски писател | портрет = MiguelAngelAsturias.JPG | портрет-описание = | роден-място = [[Гватемала (град)|Гватемала]], [[Гватемала]] | починал-място = [[Мадрид]], [[Испания]] | работил = [[писател]], [[дипломат]] | националност = {{GTM}} | брак = Клеменсия Амаду (1939 – 1947)<br />Бланка Мора и Арою (1950 – 1974) | деца = [[Родриго Астуриас]] | подпис = | сайт = | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | период = 1928 – 1977 | жанрове = [[роман]], [[разказ]], [[новела]], [[стихотворение]] | теми = | направление = [[сюрреализъм]]<br>[[магически реализъм]] | дебют = | известни творби = „Сеньор Президентът“ (1946) | награди = [[Файл:Nobel prize medal.svg‎|ляво|Нобелова награда|25px]] [[Нобелова награда за литература|Нобелова награда]] (1967) | повлиян = | повлиял = | бележки = }} }} '''Мигел Анхел Астуриас Росалес''' ({{lang|es|Miguel Ángel Asturias Rosales}}) е [[Гватемала|гватемалски]] [[писател]], [[поет]] и [[дипломат]], получил [[Нобелова награда за литература]] през [[1967]] г. Той е баща на [[Родриго Астуриас]], партизанин и политик. == Биография и творчество == [[Файл:Asturias1925.jpg|мини|180px|ляво|Астуриас в студентските му години.]] Мигел Анхел Астуриас е роден през [[1899]] г. в град [[Гватемала (град)|Гватемала]]. От 1904 до 1908 г. семейството му живее в [[Салама]]. От 1917 г. той учи [[право]] в [[Университет Сан Карлос|Университета „Сан Карлос“]] в Гватемала, като през 1920 участва в бунтове срещу диктатора [[Мануел Естрада Кабрера]]. Дипломира се през 1923 г. и заминава за [[Париж]], където учи [[етнология]] в [[Парижки университет|Парижкия университет]]. Там се включва в групата на [[сюрреализъм|сюрреалистите]], под влиянието на нейния водач [[Андре Бретон]]. През 1930 г. издава ''„Leyendas de Guatemala“'', която му донася одобрението на критиката. Астуриас се връща в Гватемала през 1933 г., след което работи като журналист, води основано от него радиопредаване и пише поезия. През 1946 г. постъпва на дипломатическа служба и работи в няколко страни в [[Латинска Америка]]. След свалянето на президента [[Хакобо Арбенс]] през 1954 г. е принуден да напусне страната до възстановяването на демократичния режим през 1966. През следващите години Астуриас е посланик в Париж (1966 – 1970), където остава да живее и след това. През 1966 г. получава [[Ленинска награда за мир]], а през 1967 г. – [[Нобелова награда за литература]]. Мигел Анхел Астуриас умира през [[1974]] г. в [[Мадрид]]. Погребан е в гробището [[Пер Лашез]] в Париж. == Произведения == * „Arquitectura de la vida nueva“ (1928) * „Leyendas de Guatemala“ (1930)<br>'''''Гватемалски легенди''''', изд.: [[Народна култура]], София (1976), прев. [[Тодор Нейков]] * „Sonetos“ (1936) * „El señor Presidente“ (1946)<br/>'''''Сеньор Президентът''''', изд.: Народна култура, София (1971), прев. Валентина Рафаилова * „Hombres de maíz“ (1949) * „Viento fuerte“ (1950) * „Carta Aérea a mis amigos de América“ (1952) * „El papa verde“ (1954)<br>'''''Зеленият папа''''', изд. „НС на ОФ“ София (1959), прев. Мария Николова * „Week-end en Guatemala“ (1956)<br>'''''Уикенд в Гватемала''''', изд.: [[Народна младеж]], София (1978), прев. Тамара Такова * „Los ojos de los enterrados“ (1960)<br>'''''Очите на погребаните''''', изд. „Партиздат“ София (1973), прев. [[Стефан Савов|Стефан Д. Савов]] * „El alhajadito“ (1961) * „Mulata de tal“ (1963) * „Rumania, su nueva imagen“ (1964) * „Latinoamérica y otros ensayos“ (1968) * „Malandrón“ (1969) * „Viernes de Dolores“ (1972) * „América, fábula de fábulas“ (1972) * „Sociología guatemalteco“ (1977) * „Tres de cuatro soles“ (1977) == Източници == <references /> * Adapted from the article [http://www.wikinfo.org/wiki.phtml?title=Miguel_Asturias Miguel Asturias], from Wikinfo, licensed under the [[GNU Free Documentation License]]. * Cardoza y Aragón „Miguel Angel Asturias, Casi Novela“. (1991) Ediciones Era. == Външни препратки == * {{Моята библиотека автор|miguel-angel-asturias|Мигел Анхел Астуриас}} * [https://www.youtube.com/watch?v=jnBp8YycKb8 Miguel Ángel Asturias – Ceremonia del Premio Nobel de Literatura 1967], YouTube, качено от trickyelectron на 6.08.2014 г. * [https://www.youtube.com/watch?v=k9-E8zycyuI Miguel Ángel Asturias dice „El Señor Presidente“], YouTube, качено от trickyelectron на 24 септември 2015 г. {{превод от|en|Miguel Ángel Asturias|98945691}} {{нормативен контрол}} {{нобел литература}} {{СОРТКАТ:Астуриас, Мигел Анхел}} [[Категория:Гватемалски писатели]] [[Категория:Романисти]] [[Категория:Автори на разкази]] [[Категория:Поети]] [[Категория:Гватемалски политици]] [[Категория:Посланици във Франция]] [[Категория:Посланици в Мексико]] [[Категория:Посланици в Аржентина]] [[Категория:Политика на Салвадор]] [[Категория:Външна политика на Гватемала]] [[Категория:Парижки университет]] [[Категория:Носители на Нобелова награда за литература]] [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] [[Категория:Писатели магически реалисти]] [[Категория:Гватемалци в Испания]] [[Категория:Родени в град Гватемала]] [[Категория:Починали в Мадрид]] t4nvqib9wff6jwsi7r74eb6yfo7krkc 0 121297 12876494 12578045 2026-04-10T12:31:56Z ~2026-22009-96 391874 12876494 wikitext text/x-wiki [[Файл:Apollo 11 Lunar Lander - 5927 NASA.jpg|мини|300п|Лунният модул на [[Аполо 11]], [[20 юли]] [[1969]] г.]] '''Конспиративните теории за кацането на Луната''' ( е лъжа) съмнения в една или друга форма за фалшификация на данните по [[Прилуняване|стъпването]] на човек на [[Луна]]та. Обвиненията се състоят в това, че всички или някои от документите по стъпването на човек върху лунната повърхност са подправени от [[НАСА]] и други организации, участвали в проекта. Съществуват няколко елемента, общи за цялата идея, които се състоят в следното: * [[Астронавт]]ите от мисиите на [[Аполо]] в периода 1969 – 1972 година никога не са достигали Луната или стъпвали на нея; * НАСА и по всяка вероятност други участници в проекта съзнателно заблуждават човечеството в осъществяването на мисията чрез подправяне или унищожаване на доказателства и манипулация на снимки, телеметрични данни, радиопредавания и образци от лунни скали. * НАСА и други възможни участници продължават активно да участват в тази конспирация до наши дни. == Предистория и проучвания == Първата книга, посветена на темата, е „Може ли човек да полети на Луната“, издадена от математика Джеймс Крейни през 1970 година.<ref>Cranny, James J. (1970): ''Did man land on the Moon?'' Johnson City, Texas (self-published by author).</ref> Две години след прекратяването на програмата [[Аполо]] – през 1974 г.,Бил Кейсинг издава книгата „Ние никога не отидохме на Луната: Американската измама за тридесет милиарда долара“. Режисьорът [[Питър Хаямс]] през 1978 година създава филма „Козирог-1“, в който показва фалшифицирана мисия до [[Марс (планета)|Марс]], заснета изцяло в студио. Използваният летателен апарат неимоверно много напомня лунния модул на Аполо, което става причина за спекулации и най-вероятно слага началото на разпространението на коспиративните теории за фалшифициране на стъпването на Луната. Това съвпада и с периода след [[Виетнамска война|войната във Виетнам]] и аферата [[Уотъргейт]], когато доверието на обществеността в държавните институции е силно намаляло. Така например Чарлз Джонсън, президент на „Международното общество за изследване на плоска Земя“ отхвърля идеята, че човек е стъпил на Луната, твърдейки, че кацането е режисирано в [[холивуд]]ско студио, по сценарии на [[Артър Кларк]].<ref>Robert J. Schadewald reported in ''[[Science Digest]]'', July 1980.</ref><ref>''Newsweek'' in its January 13, 1969, issue</ref> Според проучване от [[1999]] г. на „[[Галъп]]“, 6% от населението на [[САЩ]] вярва, че стъпване на човек на Луната не е имало, докато 89% са убедени в достоверността му.<ref name="gallup1">[http://poll.gallup.com/content/default.aspx?ci=1993&pg=1 poll.gallup.com]</ref> Обвиненията са често отхвърляни като несъстоятелни от учени, техници и инженери, както и от НАСА, и от астронавтите на съответните мисии. Скептиците стават 20% след излъченото на 15 февруари 2001 г. предаване по Фокс, озаглавено ''Конспиративна теория: Кацали ли сме на Луната?'' Предаването е гледано от 15 милиона зрители.<ref name="Borenstein">{{Cite news| last=Borenstein| first=Seth| url=http://archive.deseretnews.com/archive/946348/Book-to-confirm-moon-landings.html| accessdate=13 август 2009| title=Book to confirm Moon landings| date=2 ноември 2002| location=Salt Lake City| newspaper=[[Deseret News]]| archivedate=2009-07-26| archive-url=https://web.archive.org/web/20090726105516/http://archive.deseretnews.com/archive/946348/Book-to-confirm-moon-landings.html}}</ref><ref name="theage">{{Cite news| url=http://www.theage.com.au/articles/2002/12/24/1040511043172.html| accessdate =13 август 2009| title=One giant leap of imagination| date=24 декември 2002| newspaper=[[The Age]] | location = Melbourne, Australia | agency=Associated Press}}</ref><ref name="newsweek">{{Cite news| url=http://www.newsweek.com/id/65087/output/print| accessdate =13 август 2009| title=American Beat: Moon Stalker| date=16 септември 2002| newspaper=[[Newsweek]] Web Exclusive | location = New York}}</ref> Проучване в [[Русия]] от 2000 година показва, че 28% от населението не вярва, че американците са стъпвали на Луната. Подобно проучване през 2009 година в Англия показва 20% скептицизъм.<ref>{{Cite news| url=http://kn.theiet.org/news/jul09/moon-landing-survey.cfm| accessdate=13 август 2009| title=Britons question Apollo 11 Moon landings, survey reveals| newspaper=[[Engineering & Technology]]| publisher=The Institution of Engineering and Technology| location=London| date=8 юли 2009| archivedate=2009-08-15| archive-url=https://web.archive.org/web/20090815020643/http://kn.theiet.org/news/jul09/moon-landing-survey.cfm}}</ref> Процентът на младите американци (между 18 и 25 години), които се съмняват в достоверността на данните за [[Прилуняване|кацане на Луната]] е 25%.<ref>"The Cosmic Grid", by Liz Kruesi, ''[[Astronomy Magazine]]'', Dec. 2009, p. 62</ref> В книгата „Човек на Луната“, публикувана през [[1994]] г., Андрю Чайкин споменава, че по времето на мисията [[Аполо 8]] през декември [[1968]] г. подобни теории за конспирация вече са съществували. == Основни твърдения на конспиративните теории == [[Файл:Apollo16LM.jpg|мини|300п|Аполо 16, април 1972 г.]] Съществуват различни варианти на обвиненията, които варират от напълно отричане до несъществени поправки в документите и материалите. Някой от основните идеи на конспиративните теории могат да се обобщят в следните групи: * '''Пълна измама''' – Поддръжниците на тази идея твърдят, че цялата програма за стъпването на човек на Луната и станцията [[Скайлаб]] е лъжа, американците нямат необходимата технология. Няма работоспособна ракета [[Сатурн V]] или поне не с обявената товароносимост. Корабите Аполо не са стигали по-далече от околоземна орбита, всички материали са подправени. Използвани са снимки, направени от безпилотните апарати [[Сървейър]], а филмите са правени в студио. [[Лазер]]ните [[огледало|огледала]] са доставени с необявени полети на апарати [[Сървейър]]. * '''Частична измама (безпилотни апарати)''' – Към тази група спадат твърденията на [[Барт Сибрел]], който твърди, че астронавтите от [[Аполо 11]] и следващите мисии са подправили материалите показващи орбиталната разходка около Луната, както и разходката им по лунната повърхност, тъй като не са могли да достигнат на разстояние по-голямо от половината на това до Луната. На това предположение се противопоставя допускането, че на лунната повърхност съществуват [[лазер]]ни [[огледало|огледала]] и други човешки [[артефакт]]и. Маркус Ален представя този аргумент в думите – „Ще съм първият, който повярва, ако се открият доказателства за обекти на Луната, направени от човек“. Според Ален, снимките на лунните модули не доказват нищо. „Достигането до Луната не е голям проблем — руснаците са го направили през [[1959]], големият проблем е изпращането на хора там.“ Неговите твърдения са фокусирани върху изпращането от НАСА единствено на непилотирани апарати до Луната, тъй като космическата радиация би била смъртоносна за хора. '''Друг вариант''' на тази идея е, че ранните мисии на Аполо са измама, но мисиите [[Аполо 14]] и [[Аполо 15|15]] са първите истински мисии.<ref>[http://www.bautforum.com/archive/index.php/t-1180.html www.bautforum.com]</ref> * '''Кацане на хора, съчетано с лъжлив материал''' – Брайън О'Лиъри предполага, че НАСА може да е фалшифицирала някаква част от материалите, за да замени тези, които са изгубени или унищожени по време на истинската мисия.<ref>[http://www.clavius.org/oleary.html www.clavius.org]</ref> * '''Кацане на хора и прикриване на истината''' – Уилям Брайън и други вярват, че астронавтите са кацнали на Луната, но всичко което са намерили (гравитационни аномалии, извънземни артефакти и срещи с извънземни) са прикрити зад фалшиви документи.<ref>[http://www.debunker.com/texts/apollo11.html www.debunker.com]</ref> Друга подобна хипотеза дискутира причината за фалшификацията като прикритие, предназначено да попречи на други нации да се възползват от ценна информация. == Обвинения == === Фотографии и филми === За редица от фотографиите и филмите, съставящи архива на програмата Аполо, се твърди, че са фалшификации и често – че това означава, че и полетите до Луната са фалшификация. * В книгата си „Человек на Луне? Какие доказательства?“ („Човек на Луната? Какви доказателства?“) руският учен д-р Александър Попов посочва различни ефекти, получаващи се при обработката на изображения от мисиите на Аполо, достъпни на различни сайтове на НАСА, като доказателство че снимките са подправени. Например при увеличаването на гама-корекцията на снимката [http://grin.hq.nasa.gov/ABSTRACTS/GPN-2000-001137.html AS17-134-20384]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, зад астронавта се наблюдава черно петно. Според д-р Попов това е сянката, която астронавтът хвърля върху декор, пред който е сниман.<ref>Попов, Александр Иванович, д-р на физико-математическите науки, [http://moon.thelook.ru/ „Человек на Луне? Какие доказательства?“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070124032439/http://moon.thelook.ru/ |date=2007-01-24 }} (онлайн публикация; на руски език)</ref> На [http://www.hq.nasa.gov/office/pao/History/alsj/a17/AS17-134-20384.jpg друго цифрово копие] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20061114161548/http://www.hq.nasa.gov/office/pao/History/alsj/a17/as17-134-20384.jpg |date=2006-11-14 }} на същата снимка, хоствано от [http://www.apolloarchive.com/ Project Apollo Archive] при същата обработка подобни аномалии не се наблюдават. === Практически несъответствия === '''Обвинения и отговори''' * Реактивната струя при кацането не оставя кратер {{ref|Kaysing 2002|Kaysing 2002:75}}. * Двигателите на излитащата степен не произвеждат видим пламък :: [[Хидразин]] (гориво) и [[диазотен тетраоксид]] (окислител) са използвани за захранване на двигателите на [[лунен модул|лунния модул]]. Избрани са заради своята надежност – запалват се [[хиперголично горене|хиперголично]] (единствено при контакт един с друг, без [[искра]]). Такъв тип горивни смеси продуцират почти невидими изходящи газове. Подобен тип хиперголични горива се използвани също при няколко други носещи ракети – американската [[Титан (ракета)|Титан]], руската [[Протон (ракета)|Протон]], европейските [[Ариана (ракета)|Ариана]] 1 до 4 и китайската [[Дълъг поход]], при които прозрачността на струята им е видима на редица снимки. Струята от двигателите, функциониращи във [[вакуум]], се разпръсква сравнително бързо след излизането от дюзите, което допълнително намалява видимостта на пламъка. Не на последно място стои фактът, че повечето ракетни двигатели използват обогатени смеси от горива, увеличаващи живота на ракетата. При тези смеси няма излишък на гориво, което евентуално би горяло в контакт с [[атмосфера|атмосферен]] [[кислород]]. Атмосферният кислород също така не присъства в условията на лунен вакуум. * Скалните образци, донесени от Луната, са идентични със скали, събрани от научни експедиции в [[Антарктика]] * Наличието на дълбок слой прах около лунния модул; не би трябвало да го има поради мощната струя от двигателя за кацане :: Прахът около модула се нарича [[реголит]] и е създаден от разпръскването на материал след сблъсъци на астероиди и метеори. Слоят от прах около мястото на кацане на Аполо 11 е с дебелина няколко сантиметра. В атмосфера се очаква ракетните двигатели да отвеят праха от повърхност от десетки метри. Само че в случая на Аполо прахът е махнат от пространството директно под ракетния двигател на кораба. Мощните двигатели причиняват турбуленции във въздуха, които вдигат и преместват прах на голямо разстояние. Това обаче става при наличие на атмосфера. В условия на вакуум няма въздух и прахът може да бъде преместен само от директното налягане на струята от двигателите.{{ref|Plait2002|Plait 2002:163-65|}} * Флагът, забит от астронавтите, се ветрее, въпреки че на Луната няма ветрове. Според Барт Сибрел, „Вятърът вероятно е причинен от мощната климатична система, използвана, за да се охлаждат астронавтите в олекотените им, не-опроводени костюми. Охлаждащата система в раниците е трябвало да бъде махната, за да се олекоти товар, който не е създаден за шест пъти по-тежката гравитация на Земята, иначе просто са можели да паднат.“ :: При слагането на [[знаме]]то е естествено да има движение. Тъй като на Луната няма [[въздух]], който да създава [[Съпротивление на въздуха|съпротивление]], първоначалното движение може да продължи за известен период. На върха на [[пилон]]а, върху който стои знамето има хоризонтален държател, чиято функция е да разпъне флага за по-добро показване. Вълните по плата на знамето са в резултат на сгъвенето при транспортиране. Хоризонталният държател е [[телескопичен]] и екипажът на [[Аполо 11]] не успява да го разгъне напълно. По-късните мисии също не разгъват държателя напълно, защото им харесва как изглежда това. Прегледът на видиозаписите показва, че скоро след като астронавтите махат ръцете си от знамето, то спира да се движи и остава неподвижно. В момент от записа знамето се вижда за над 30 мин., при което за целия период остава неподвижно (както и при всички подобни моменти, когато се вижда). Вижте и снимките по-долу: {| align="center" |- style="vertical-align: top" | [[Файл:Buzz_salutes_the_U.S._Flag.jpg|мини|300п|Олдрин отдава чест на флага (вижда се как част от ръкавицата му се подава иззад шлема)]] | [[Файл:NASA AS-11-40-5875.jpg|мини|300п|Снимка, направена няколко секунди по-късно – Олдрин е свалил ръката си и е обърнал глава към фотоапарата, флагът е останал непроменен.]] |} * Лунният модул тежи 17 тона, но изглежда, че краката на астронавтите правят по-големи вдлъбнатини в прахта <!-- === Лунни образци === === Смърт на ключови участници в проекта === === Гравитация на Луната === === Намеса на СССР === --> == Източници == <references /> * {{note|Kaysing 2002}} Kaysing, B., (2002) ''We Never Went to the Moon: America's Thirty Billion Dollar Swindle'', Health Research Books, ISBN 1-85810-422-5 * {{note|Plat2002}} Plait, Ph., (2002), ''Bad Astronomy: Misconceptions and Misuses Revealed, from Astrology to the Moon Landing „Hoax“'', [[John Wiley & Sons]], ISBN 0-471-40976-6 == Външни препратки == === Сайтове, оборващи твърденията за фалшификация === * [http://www.skeptik.net/conspir/moonhoax.htm Летали ли американцы на Луну?] – подробен сайт на руски език * [http://www.cosmos.1.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=156&Itemid=27 Летели ли са хора до Луната] – превод на статията на Фил Плейт за това дали американците са кацнали на Луната (на български език) [[Категория:Аполо]] [[Категория:Хора, стъпили на Луната|*]] [[Категория:Конспиративни теории]] [[Категория:Псевдоистория|Аполо]] [[Категория:Фалшификации]] o55gcjua87o1cjv5dzubf2r6o6tr12j 12877063 12876494 2026-04-11T07:36:12Z Nk 399 Премахнати [[Special:Contributions/~2026-22009-96|редакции на ~2026-22009-96]] ([[User talk:~2026-22009-96|б]].), към версия на Шунес 12578045 wikitext text/x-wiki [[Файл:Apollo 11 Lunar Lander - 5927 NASA.jpg|мини|300п|Лунният модул на [[Аполо 11]], [[20 юли]] [[1969]] г.]] '''Конспиративните теории за кацането на Луната''' изразяват съмнения в една или друга форма за фалшификация на данните по [[Прилуняване|стъпването]] на човек на [[Луна]]та. Обвиненията се състоят в това, че всички или някои от документите по стъпването на човек върху лунната повърхност са подправени от [[НАСА]] и други организации, участвали в проекта. Съществуват няколко елемента, общи за цялата идея, които се състоят в следното: * [[Астронавт]]ите от мисиите на [[Аполо]] в периода 1969 – 1972 година никога не са достигали Луната или стъпвали на нея; * НАСА и по всяка вероятност други участници в проекта съзнателно заблуждават човечеството в осъществяването на мисията чрез подправяне или унищожаване на доказателства и манипулация на снимки, телеметрични данни, радиопредавания и образци от лунни скали. * НАСА и други възможни участници продължават активно да участват в тази конспирация до наши дни. == Предистория и проучвания == Първата книга, посветена на темата, е „Може ли човек да полети на Луната“, издадена от математика Джеймс Крейни през 1970 година.<ref>Cranny, James J. (1970): ''Did man land on the Moon?'' Johnson City, Texas (self-published by author).</ref> Две години след прекратяването на програмата [[Аполо]] – през 1974 г.,Бил Кейсинг издава книгата „Ние никога не отидохме на Луната: Американската измама за тридесет милиарда долара“. Режисьорът [[Питър Хаямс]] през 1978 година създава филма „Козирог-1“, в който показва фалшифицирана мисия до [[Марс (планета)|Марс]], заснета изцяло в студио. Използваният летателен апарат неимоверно много напомня лунния модул на Аполо, което става причина за спекулации и най-вероятно слага началото на разпространението на коспиративните теории за фалшифициране на стъпването на Луната. Това съвпада и с периода след [[Виетнамска война|войната във Виетнам]] и аферата [[Уотъргейт]], когато доверието на обществеността в държавните институции е силно намаляло. Така например Чарлз Джонсън, президент на „Международното общество за изследване на плоска Земя“ отхвърля идеята, че човек е стъпил на Луната, твърдейки, че кацането е режисирано в [[холивуд]]ско студио, по сценарии на [[Артър Кларк]].<ref>Robert J. Schadewald reported in ''[[Science Digest]]'', July 1980.</ref><ref>''Newsweek'' in its January 13, 1969, issue</ref> Според проучване от [[1999]] г. на „[[Галъп]]“, 6% от населението на [[САЩ]] вярва, че стъпване на човек на Луната не е имало, докато 89% са убедени в достоверността му.<ref name="gallup1">[http://poll.gallup.com/content/default.aspx?ci=1993&pg=1 poll.gallup.com]</ref> Обвиненията са често отхвърляни като несъстоятелни от учени, техници и инженери, както и от НАСА, и от астронавтите на съответните мисии. Скептиците стават 20% след излъченото на 15 февруари 2001 г. предаване по Фокс, озаглавено ''Конспиративна теория: Кацали ли сме на Луната?'' Предаването е гледано от 15 милиона зрители.<ref name="Borenstein">{{Cite news| last=Borenstein| first=Seth| url=http://archive.deseretnews.com/archive/946348/Book-to-confirm-moon-landings.html| accessdate=13 август 2009| title=Book to confirm Moon landings| date=2 ноември 2002| location=Salt Lake City| newspaper=[[Deseret News]]| archivedate=2009-07-26| archive-url=https://web.archive.org/web/20090726105516/http://archive.deseretnews.com/archive/946348/Book-to-confirm-moon-landings.html}}</ref><ref name="theage">{{Cite news| url=http://www.theage.com.au/articles/2002/12/24/1040511043172.html| accessdate =13 август 2009| title=One giant leap of imagination| date=24 декември 2002| newspaper=[[The Age]] | location = Melbourne, Australia | agency=Associated Press}}</ref><ref name="newsweek">{{Cite news| url=http://www.newsweek.com/id/65087/output/print| accessdate =13 август 2009| title=American Beat: Moon Stalker| date=16 септември 2002| newspaper=[[Newsweek]] Web Exclusive | location = New York}}</ref> Проучване в [[Русия]] от 2000 година показва, че 28% от населението не вярва, че американците са стъпвали на Луната. Подобно проучване през 2009 година в Англия показва 20% скептицизъм.<ref>{{Cite news| url=http://kn.theiet.org/news/jul09/moon-landing-survey.cfm| accessdate=13 август 2009| title=Britons question Apollo 11 Moon landings, survey reveals| newspaper=[[Engineering & Technology]]| publisher=The Institution of Engineering and Technology| location=London| date=8 юли 2009| archivedate=2009-08-15| archive-url=https://web.archive.org/web/20090815020643/http://kn.theiet.org/news/jul09/moon-landing-survey.cfm}}</ref> Процентът на младите американци (между 18 и 25 години), които се съмняват в достоверността на данните за [[Прилуняване|кацане на Луната]] е 25%.<ref>"The Cosmic Grid", by Liz Kruesi, ''[[Astronomy Magazine]]'', Dec. 2009, p. 62</ref> В книгата „Човек на Луната“, публикувана през [[1994]] г., Андрю Чайкин споменава, че по времето на мисията [[Аполо 8]] през декември [[1968]] г. подобни теории за конспирация вече са съществували. == Основни твърдения на конспиративните теории == [[Файл:Apollo16LM.jpg|мини|300п|Аполо 16, април 1972 г.]] Съществуват различни варианти на обвиненията, които варират от напълно отричане до несъществени поправки в документите и материалите. Някой от основните идеи на конспиративните теории могат да се обобщят в следните групи: * '''Пълна измама''' – Поддръжниците на тази идея твърдят, че цялата програма за стъпването на човек на Луната и станцията [[Скайлаб]] е лъжа, американците нямат необходимата технология. Няма работоспособна ракета [[Сатурн V]] или поне не с обявената товароносимост. Корабите Аполо не са стигали по-далече от околоземна орбита, всички материали са подправени. Използвани са снимки, направени от безпилотните апарати [[Сървейър]], а филмите са правени в студио. [[Лазер]]ните [[огледало|огледала]] са доставени с необявени полети на апарати [[Сървейър]]. * '''Частична измама (безпилотни апарати)''' – Към тази група спадат твърденията на [[Барт Сибрел]], който твърди, че астронавтите от [[Аполо 11]] и следващите мисии са подправили материалите показващи орбиталната разходка около Луната, както и разходката им по лунната повърхност, тъй като не са могли да достигнат на разстояние по-голямо от половината на това до Луната. На това предположение се противопоставя допускането, че на лунната повърхност съществуват [[лазер]]ни [[огледало|огледала]] и други човешки [[артефакт]]и. Маркус Ален представя този аргумент в думите – „Ще съм първият, който повярва, ако се открият доказателства за обекти на Луната, направени от човек“. Според Ален, снимките на лунните модули не доказват нищо. „Достигането до Луната не е голям проблем — руснаците са го направили през [[1959]], големият проблем е изпращането на хора там.“ Неговите твърдения са фокусирани върху изпращането от НАСА единствено на непилотирани апарати до Луната, тъй като космическата радиация би била смъртоносна за хора. '''Друг вариант''' на тази идея е, че ранните мисии на Аполо са измама, но мисиите [[Аполо 14]] и [[Аполо 15|15]] са първите истински мисии.<ref>[http://www.bautforum.com/archive/index.php/t-1180.html www.bautforum.com]</ref> * '''Кацане на хора, съчетано с лъжлив материал''' – Брайън О'Лиъри предполага, че НАСА може да е фалшифицирала някаква част от материалите, за да замени тези, които са изгубени или унищожени по време на истинската мисия.<ref>[http://www.clavius.org/oleary.html www.clavius.org]</ref> * '''Кацане на хора и прикриване на истината''' – Уилям Брайън и други вярват, че астронавтите са кацнали на Луната, но всичко което са намерили (гравитационни аномалии, извънземни артефакти и срещи с извънземни) са прикрити зад фалшиви документи.<ref>[http://www.debunker.com/texts/apollo11.html www.debunker.com]</ref> Друга подобна хипотеза дискутира причината за фалшификацията като прикритие, предназначено да попречи на други нации да се възползват от ценна информация. == Обвинения == === Фотографии и филми === За редица от фотографиите и филмите, съставящи архива на програмата Аполо, се твърди, че са фалшификации и често – че това означава, че и полетите до Луната са фалшификация. * В книгата си „Человек на Луне? Какие доказательства?“ („Човек на Луната? Какви доказателства?“) руският учен д-р Александър Попов посочва различни ефекти, получаващи се при обработката на изображения от мисиите на Аполо, достъпни на различни сайтове на НАСА, като доказателство че снимките са подправени. Например при увеличаването на гама-корекцията на снимката [http://grin.hq.nasa.gov/ABSTRACTS/GPN-2000-001137.html AS17-134-20384]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, зад астронавта се наблюдава черно петно. Според д-р Попов това е сянката, която астронавтът хвърля върху декор, пред който е сниман.<ref>Попов, Александр Иванович, д-р на физико-математическите науки, [http://moon.thelook.ru/ „Человек на Луне? Какие доказательства?“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070124032439/http://moon.thelook.ru/ |date=2007-01-24 }} (онлайн публикация; на руски език)</ref> На [http://www.hq.nasa.gov/office/pao/History/alsj/a17/AS17-134-20384.jpg друго цифрово копие] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20061114161548/http://www.hq.nasa.gov/office/pao/History/alsj/a17/as17-134-20384.jpg |date=2006-11-14 }} на същата снимка, хоствано от [http://www.apolloarchive.com/ Project Apollo Archive] при същата обработка подобни аномалии не се наблюдават. === Практически несъответствия === '''Обвинения и отговори''' * Реактивната струя при кацането не оставя кратер {{ref|Kaysing 2002|Kaysing 2002:75}}. * Двигателите на излитащата степен не произвеждат видим пламък :: [[Хидразин]] (гориво) и [[диазотен тетраоксид]] (окислител) са използвани за захранване на двигателите на [[лунен модул|лунния модул]]. Избрани са заради своята надежност – запалват се [[хиперголично горене|хиперголично]] (единствено при контакт един с друг, без [[искра]]). Такъв тип горивни смеси продуцират почти невидими изходящи газове. Подобен тип хиперголични горива се използвани също при няколко други носещи ракети – американската [[Титан (ракета)|Титан]], руската [[Протон (ракета)|Протон]], европейските [[Ариана (ракета)|Ариана]] 1 до 4 и китайската [[Дълъг поход]], при които прозрачността на струята им е видима на редица снимки. Струята от двигателите, функциониращи във [[вакуум]], се разпръсква сравнително бързо след излизането от дюзите, което допълнително намалява видимостта на пламъка. Не на последно място стои фактът, че повечето ракетни двигатели използват обогатени смеси от горива, увеличаващи живота на ракетата. При тези смеси няма излишък на гориво, което евентуално би горяло в контакт с [[атмосфера|атмосферен]] [[кислород]]. Атмосферният кислород също така не присъства в условията на лунен вакуум. * Скалните образци, донесени от Луната, са идентични със скали, събрани от научни експедиции в [[Антарктика]] * Наличието на дълбок слой прах около лунния модул; не би трябвало да го има поради мощната струя от двигателя за кацане :: Прахът около модула се нарича [[реголит]] и е създаден от разпръскването на материал след сблъсъци на астероиди и метеори. Слоят от прах около мястото на кацане на Аполо 11 е с дебелина няколко сантиметра. В атмосфера се очаква ракетните двигатели да отвеят праха от повърхност от десетки метри. Само че в случая на Аполо прахът е махнат от пространството директно под ракетния двигател на кораба. Мощните двигатели причиняват турбуленции във въздуха, които вдигат и преместват прах на голямо разстояние. Това обаче става при наличие на атмосфера. В условия на вакуум няма въздух и прахът може да бъде преместен само от директното налягане на струята от двигателите.{{ref|Plait2002|Plait 2002:163-65|}} * Флагът, забит от астронавтите, се ветрее, въпреки че на Луната няма ветрове. Според Барт Сибрел, „Вятърът вероятно е причинен от мощната климатична система, използвана, за да се охлаждат астронавтите в олекотените им, не-опроводени костюми. Охлаждащата система в раниците е трябвало да бъде махната, за да се олекоти товар, който не е създаден за шест пъти по-тежката гравитация на Земята, иначе просто са можели да паднат.“ :: При слагането на [[знаме]]то е естествено да има движение. Тъй като на Луната няма [[въздух]], който да създава [[Съпротивление на въздуха|съпротивление]], първоначалното движение може да продължи за известен период. На върха на [[пилон]]а, върху който стои знамето има хоризонтален държател, чиято функция е да разпъне флага за по-добро показване. Вълните по плата на знамето са в резултат на сгъвенето при транспортиране. Хоризонталният държател е [[телескопичен]] и екипажът на [[Аполо 11]] не успява да го разгъне напълно. По-късните мисии също не разгъват държателя напълно, защото им харесва как изглежда това. Прегледът на видиозаписите показва, че скоро след като астронавтите махат ръцете си от знамето, то спира да се движи и остава неподвижно. В момент от записа знамето се вижда за над 30 мин., при което за целия период остава неподвижно (както и при всички подобни моменти, когато се вижда). Вижте и снимките по-долу: {| align="center" |- style="vertical-align: top" | [[Файл:Buzz_salutes_the_U.S._Flag.jpg|мини|300п|Олдрин отдава чест на флага (вижда се как част от ръкавицата му се подава иззад шлема)]] | [[Файл:NASA AS-11-40-5875.jpg|мини|300п|Снимка, направена няколко секунди по-късно – Олдрин е свалил ръката си и е обърнал глава към фотоапарата, флагът е останал непроменен.]] |} * Лунният модул тежи 17 тона, но изглежда, че краката на астронавтите правят по-големи вдлъбнатини в прахта <!-- === Лунни образци === === Смърт на ключови участници в проекта === === Гравитация на Луната === === Намеса на СССР === --> == Източници == <references /> * {{note|Kaysing 2002}} Kaysing, B., (2002) ''We Never Went to the Moon: America's Thirty Billion Dollar Swindle'', Health Research Books, ISBN 1-85810-422-5 * {{note|Plat2002}} Plait, Ph., (2002), ''Bad Astronomy: Misconceptions and Misuses Revealed, from Astrology to the Moon Landing „Hoax“'', [[John Wiley & Sons]], ISBN 0-471-40976-6 == Външни препратки == === Сайтове, оборващи твърденията за фалшификация === * [http://www.skeptik.net/conspir/moonhoax.htm Летали ли американцы на Луну?] – подробен сайт на руски език * [http://www.cosmos.1.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=156&Itemid=27 Летели ли са хора до Луната] – превод на статията на Фил Плейт за това дали американците са кацнали на Луната (на български език) [[Категория:Аполо]] [[Категория:Хора, стъпили на Луната|*]] [[Категория:Конспиративни теории]] [[Категория:Псевдоистория|Аполо]] [[Категория:Фалшификации]] 7i54hxth8imvtr5wy401vk6972oqdxh 4 122268 12877167 12750306 2026-04-11T11:17:30Z Iliev 47135 съкращение: [[У:ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ]] 12877167 wikitext text/x-wiki {{ИП Уикипедия/TabsHeader|This=5}} {{ИП Уикипедия/TabsHeader/5|[[У:ИСФ]]}} <div style="float:right; margin- left: .5em; margin-bottom:.5em;">__TOC__</div> Уикипедия е един от най-посещаваните уебсайтове в интернет и се ранжира на челни позиции в търсачките. Много хора я ползват за отправна точка при търсене на информация и ѝ се доверяват, защото е изградена на [[Уикипедия:Петте стълба|фундаментални принципи]] за [[Уикипедия:Възможност за проверка|истинност]], [[Уикипедия:Неутрална гледна точка|неутралност]], [[Уикипедия:Значимост|значимост]], [[:freedomdefined:Definition/Bg|свободна култура]] и постоянен стремеж към високо качество. Въпреки това, се случва целенасочено или по погрешка да бъдат създавани страници, които по една или друга причина са неподходящи за Уикипедия: * съдържат глупости, лъжи или измислици; * нарушават законите за авторското право; * използват се за спам, реклама, пропаганда или застъпничество от всякакъв вид; * не са подходящи за енциклопедия, но стават за някой от [[Уикипедия:Сродни проекти|сродните ѝ проекти]]. Понякога поради незнание, но [[Уикипедия:Прилагайте презумпцията за добронамереност|с най-добро намерение]] потребители добавят текстове или мултимедийно съдържание със запазени от другиго [[Уикипедия:Авторско право|авторски права]]. Такива материали обаче не могат да се ползват свободно от трети лица и могат да опосредстват и други нарушения надолу по веригата. Понякога се случва изкушени в редактирането, но неопитни потребители да създават страници (обикновено в [[Уикипедия:Именно пространство#Основно именно пространство|основното именно пространство]]) с цел изпробване функциите на софтуера. След тях остават страници, които съдържат уики команди и безсмислени последователности от знаци, които понякога наричаме „упражнения извън [[Уикипедия:Пясъчник|пясъчника]]“. Понякога пък съвсем съзнателно биват създавани страници с [[Уикипедия:Вандализъм|вандалско]] и неенциклопедично съдържание, лъжи и мистификации, [[Уикипедия:Без оригинални изследвания|лични оригинални изследвания]] и откровена реклама. Поради всички тези причини с цел утвърждаване на енциклопедията в редица случаи се налага изтриване на страници. == Видове процедури == [[Image:Lolcat2.jpg|right|250px|thumb|Напишах ти статия... но те я изтриха.]] Посочените три процедури са приложими към страници (статии и списъци, категории, шаблони, потребителски страници) и файлове (картинки, звукозаписи и аудио-видео), независимо от кого и кога са създадени: * [[#Бързо изтриване|Бързо изтриване]] – по преценка на администраторите при съответствие на определени критерии. * Изтриване на [[У:ММ|микромъничета]] – след две седмици с поставен шаблон. * [[#Изтриване с обсъждане|Изтриване с обсъждане]] – след аргументирано обсъждане на определена за тази цел страница. В някои случаи е възможно [[#Възстановяване на изтрити страници|възстановяване на изтрити страници и файлове]]. === Бързо изтриване === {{съкр|У:БИСФ}} Бързото изтриване е опростена и ускорена процедура, по която страници и файлове могат бъдат изтрити от администраторите без предварително обсъждане. Бързо изтриване се допуска само ако страниците или файловете отговарят на поне един от изчерпателно изброените критерии. ==== Критерии ==== # страница, създадена по техническа грешка или като упражнение в редактиране извън [[Уикипедия:Пясъчник|пясъчника]], особено в [[Уикипедия:Именно пространство|основното именно пространство]]; # статии, за които няма посочени [[Уикипедия:Благонадеждни източници|независими източници]], доказващи [[Уикипедия:Значимост|значимостта на техния обект]], когато тези статии могат да бъдат разглеждани като [[реклама]] или опит за създаване посредством Уикипедия на несъществуваща до този момент [[публичност]] за обекта на статията; # [[Уикипедия:Дискусионна страница|дискусионни]] и други страници, включително [[Уикипедия:Потребителска страница|потребителски]], със съдържание, неотговарящо на техния замисъл; # страница или файл, които вече са ненужни; # съдържание, неотговарящо на предмета на статията; # [[Уикипедия:Вандализъм|вандализъм]]; # страница, създадена в нарушение на [[Уикипедия:Авторско право|авторски права]]; # страница, създадена от потребител с [[Уикипедия:Отнемане на правата за редактиране|отнети права за редактиране]]; # текст на чужд език или необработен [[машинен превод]]; # текст на [[шльокавица]]; # страница, която се изтрива временно с цел поддръжка (напр. [[Уикипедия:Преместване и пренасочване|преместване]]); # файл с неясни авторски права (отбелязан като такъв от повече от 7 дни); # файл, неотговарящ на политиката на Уикипедия за приемане на файлове; # повторно създадена страница или повторно качен файл, чието изтриване вече е било обсъдено и прието от общността по [[У:ИСО|процедурата с обсъждане]]; # статии в [[Уикипедия:Инкубатор|инкубатора]], подлежащи на изтриване съгласно неговия [[Уикипедия:Инкубатор/Регламент|регламент]]; # освен в гореизброените случаи, администраторите имат право да изтриват страници, за които преценят, че очевидно противоречат на някои от установените правила, но само при условие, че изтриването е било поискано или подкрепено от друг редактор с [[Уикипедия:Правила за гласуване|право на глас]]; ако редактор с право на глас, който не е неин създател, оспори изтриването ѝ, администраторите са длъжни незабавно да възстановят изтрита по тази точка страница. Тези критерии могат да се променят и допълват при взето решение на общността.<ref name="deletereason"></ref> Ако страницата се предлага за изтриване по други критерии, следва да се използва процедурата с аргументирано обсъждане (вж. по-долу). Единствено изключение представляват [[Уикипедия:Микромъниче|микромъничетата]], които може да бъдат изтрити от администраторите две седмици след обозначаването им с шаблон {{ш2|микромъниче}}, ако дотогава статията все още не е била разширена, като по възможност преместват съдържанието в [[Уикиречник]]. ==== Процедура ==== Отбелязване на страница за бързо изтриване може да направи всеки потребител, който попадне на страница, отговаряща на горните критерии, като добави в началото на страницата следния код: :<code><nowiki>{{</nowiki>[[Шаблон:Бързо изтриване|бързо изтриване]]|''Обяснение защо страницата е за бързо триене''}}</code> Този шаблон добавя страницата в [[:Категория:Страници за бързо изтриване]], която администраторите следят. Въпреки че не е задължително, добра практика е заедно с добавянето на шаблона също да бъдат уведомени редакторите със съществени приноси за страницата. Изключение са случаите на явен вандализъм, експерименти извън пясъчника и други от подобен характер. Уведомяването може да стане чрез следното съобщение на беседата на съответните заинтересовани редактори: :<code><nowiki>{{</nowiki>замест:[[Шаблон:Уведомление-изтриване|узи]]|''Име на страницата''|бързо}} <nowiki>~~</nowiki>~~</code> Преди да извършат самото изтриване, администраторите следва да проверят историята на страницата, както и връзките към нея чрез инструмента [[Специални:Какво сочи насам]] (удобна връзка за всяка конкретна страница има в менюто с инструменти вляво). Възможно е например да има проблем само в последните версии, в който случай се [[Уикипедия:Възвръщане|възвръща]] последната добра версия. Ако страницата все пак бъде изтрита, желателно е връзките към нея да бъдат подходящо актуализирани или също изтрити. ==== Оспорване ==== Всеки потребител, според когото предложена статия не отговаря на критериите за бързо триене или който има намерение бързо да приведе статията в подходящо за Уикипедия състояние, може да добави шаблона {{ш2|почакай}}, като изложи аргументите си в самия шаблон (например {{ш2|почакай|ще приведа статията в съответствие с изискванията}}) или на съответната беседа. Поставянето на шаблона само по себе си няма стойност без адекватна и добре обоснована аргументация. Възможностите оттук насетне са различни според ситуацията, например: * да започне обсъждане с редактора, поставил шаблона за бързо изтриване, с цел уточняване на причината за различията в преценката; * страницата да бъде предложена за изтриване с аргументирано обсъждане; * да бъдат поставени по-подходящи шаблони, например шаблон {{ш2|обработка}}; * редактор да подобри съдържанието на статията, за да отговаря тя на изискванията. === Изтриване с обсъждане === {{съкр|У:ИСО}} ==== Общи положения ==== Страници, които не влизат в обхвата на процедурата за бързо изтриване, може да бъдат изтривани само след обсъждане между редакторите. Такива обсъждания се провеждат в подстраници на [[Уикипедия:Страници за изтриване]]. Обсъжданията целят, както е традиционно възприето в Уикипедия, [[У:КОНС|намиране на консенсус]] относно предлаганото изтриване. Въпреки че участващите редактори могат да подават и формални гласове в съответствие с [[Уикипедия:Правила за гласуване]], тези обсъждания '''не са гласувания''' и крайното решение се взима на основа представените аргументи и в съответствие с принципите и правилата на Уикипедия, а не чрез аритметично събиране на гласове. ==== Обхват ==== Въпреки че в Уикипедия по принцип всичко може да бъде обсъждано, определени страници не е желателно да бъдат предлагани за изтриване. Такива са всички системни страници и въобще страници, нужни за работата на Уикипедия, или пък имащи изключителна важност (например Начална страница). Не следва да се предлагат за изтриване и генерираните с бот статии за съществуващи български градове и села, за държави, както и статии за дати, години и векове, освен ако не са налице достатъчно сериозни аргументи за това (например статии за дати в далечното бъдеще или минало, за които няма никаква съществена информация). ==== Подаване на предложение ==== Редакторите, които желаят да предложат за обсъждане изтриването на дадена страница, трябва да следват процедурите, указани в бланката на [[Уикипедия:Страници за изтриване]]. В частност, важно е да бъде добавен шаблон {{ш|изтриване}} в началото на предложената страница. Силно желателно е също, в дух на добра колегиалност, да бъдат уведомени редактори, които имат много приноси към страницата. Задължително е предложението да бъде добре аргументирано. Системно предлагане на статии за изтриване без добра аргументация може да бъде разглеждано като [[У:ВАНД|вандализъм]]. ==== Критерии за изтриване ==== За разлика от процедурата за бързо изтриване, при която има ясно определени критерии, на които предлаганата страница трябва да отговаря, процедурата с обсъждане не поставя конкретни изисквания към аргументацията за изтриване. Задължително е обаче аргументите да изхождат от принципите на Уикипедия. В частност, пример за такива са: * недостатъчна или неясна [[У:З|енциклопедична значимост]] на предмета на статия; * статия, предметът на която представлява [[Уикипедия:Без оригинални изследвания|оригинално изследване]]; * страница на общностен проект, който никога не е бил поддържан и единствено може да внася объркване. Някои проблеми със страници '''не са''' достатъчен критерий да бъдат предлагани за изтриване: * Липсата на [[Уикипедия:Неутрална гледна точка|неутралност]] сама по себе си не е достатъчен критерий за изтриване – такива страници се неутрализират или им се поставят предупредителни шаблони, твърденията без [[Уикипедия:Цитиране на източници|посочен източник]] се премахват, подобряването на текста се обсъжда на прикачената дискусионна страница, но при наличие на енциклопедична значимост на предмета на статията, тя не се изтрива. * [[У:ЕНЦ|Неенциклопедичното оформление]] на страницата също не е основателна причина за изтриване. По-адекватно е да се поставят подходящи [[:Категория:Шаблони за поддръжка|шаблони за поддръжка]] или страницата да се добави към списъка [[Уикипедия:Страници за спасяване|статии за спасяване]]. Ако страницата все пак твърде сериозно не отговаря на принципите на Уикипедия, но ''има шанс'' да бъде поправена, най-подходящото решение може да бъде да се премести в [[Уикипедия:Инкубатор]] като чернова. ==== Провеждане на обсъждането ==== Обсъждането на предложение за изтриване продължава най-малко 14 дни (336 часа) от момента на обявяването му. Това е срокът, в който, при желание, редакторите могат да подават и формални гласове, в съответствие с изискванията за право на глас в [[Уикипедия:Правила за гласуване]], но без обсъждането да представлява формално гласуване, поради което броят на подадените гласове, сам по себе си, няма практическо значение. Самото обсъждане може да продължи и по-дълго, ако е необходимо, особено ако продължава да тече активна дискусия. В обсъждането може да участват всички потребители на Уикипедия, дори и такива, които не са редактори. Участниците следва да се аргументират защо подкрепят или не подкрепят предложението, като е допустимо и просто да изразят съгласие с аргументацията на други участници, включително с аргументацията на самото предложение. Задължително е обаче тази аргументация да съответства на утвърдените принципи и политики на Уикипедия – както на основополагащите (като [[У:5|петте стълба]]), така и на приетите от общността. В частност, не биха били валидни аргументи, които предвиждат изключение за дадена страница от общите принципи, тъй като принципите следва да важат еднакво за всички страници. Тъй като много подобни обсъждания се провеждат по страници, които може да бъдат „на границата“ на един или друг принцип на Уикипедия, участниците в обсъжданията следва да бъдат добросъвестни и честни, и да държат сметка за „общата картина“. Ако за дадена страница се вземе едно решение, същото решение следва да бъде взето и за други подобни страници. Особено вредно би било участниците в обсъждането да се изкушават от лични пристрастия. Въпреки, че за всеки човек е трудно да се абстрахира от личните си пристрастия – или дори въобще да ги осъзнае – влизащите в тези обсъждания трябва като минимум да бъдат честни със себе си и самокритични. Никога също не трябва да се забравя [[У:ППД|презумпцията за добронамереност]]: ако друг участник в обсъждането ни изглежда зловредно пристрастен, може причината всъщност да е собственото ни пристрастие. Най-общ съвет, който може да бъде даден, е максимално придържане към сухи факти и логика, и абсолютно избягване на [[У:НЛН|лични нападки]] от каквото и да е естество. В случаите, когато даден участник смята, че не просто конкретна статия, но цяла група статии трябва да бъдат запазени или изтрити, силно желателно е да направи принципно предложение на [[Уикипедия:Разговори]] за промяна в съответната политика. Пример могат да бъдат статии на определена тематика или – най-често – определянето на конкретна граница на енциклопедична значимост. Въпреки, че редакторите са свободни да изразяват мнението си и по конкретни статии, взимането на решения „на парче“ създава предпоставки за неравнопоставеност между обектите на статии и риск Уикипедия да бъде упрекната в несправедлива и безпринципна избирателност, която се обуславя просто от личните предпочитания на редакторите. Колкото по-сериозни биха били подобни изключения, толкова вредата за енциклопедията може да бъде по-голяма. За обсъжданията за изтриване важат всички други принципи за [[У:ПОВ|поведение в Уикипедия]]. Освен, че трябва да бъдат избягвани лични нападки между участниците, поведението като цяло трябва да бъде максимално [[У:ЦИВ|цивилизовано]] и конструктивно. Допустимо е например други редактори да бъдат информирани на беседите си за дадено обсъждане, особено ако те са имали по-голям принос към обсъжданата страница. Но е неконструктивно да се провежда агитация и да се събират масово „поддръжници“. В частност, това означава, че подобни съобщения трябва да бъдат максимално неутрални и в идеалния случай просто уведомяващи, че има започнато обсъждане по дадена статия и всеки желаещ би могъл да се включи със свои аргументи (цитиране на настоящата страница относно принципите на обсъждането също може да бъде полезно). ==== Приключване на обсъждането ==== След изтичане на минималния срок, предвиден за обсъждане, и ако няма повече активни дискусии между участниците, обсъждането може да бъде приключено. Същността на приключването е да се установи постигнатият консенсус относно предложението за изтриване. Приключването може да бъде извършено от всеки редактор, като основното изискване е за безпристрастност и строго придържане към принципите на Уикипедия. Не е задължително това да бъде администратор, но е силно нежелателно да бъде участник в обсъждането, който е заел категорични позиции. Приключващият обсъждането следва да прегледа внимателно всички изложени аргументи, контрааргументи и коментари от участниците, и да направи обобщение. На основа на това обобщение следва да се прецени дали общността е намерила консенсус в подкрепа или пък против предложението, но винаги водещи трябва да са принципите на Уикипедия. В частност, това означава, че независимо колко голям може да е броят мнения „защото пък така ми харесва“, подобна позиция не може да бъде основа за консенсус. Все пак приключващият обсъждането трябва да се опита да извлече всичко рационално в изложеното от участниците, дори и от такива, които като цяло може да не са представили солидна аргументация. Всичко, което звучи разумно, следва да бъде взето предвид. Обобщението следва да завърши с преценка какво да бъде предприето: дали страницата да бъде изтрита, или, обратно, да бъде запазена. Това заключение трябва да бъде добре премислено и добре аргументирано. Целта е всички или поне значителната част от участниците в дискусията да го приемат като справедливо, дори когато то противоречи на тяхното собствено мнение. В по-прости случаи, в които консенсусът е очевиден, обобщението може да се пропусне напълно, за да се избегне излишна бюрократизация на процеса. Ако все пак е имало достатъчно различия в мненията, добре е да се направи поне кратко обобщение, което да отчете тези различни мнения. От създаването на Уикипедия на български език, през годините е имало и практика обсъжданията да бъдат приключвани като гласувания, с броене на подадените гласове „за“ и „против“. Подобно приключване следва да бъде използвано само при достатъчно неконфликтни обсъждания, но като цяло е най-добре да бъде избягвано. Основна причина за това е, че [[Уикипедия:Правила за гласуване]] предвиждат три различни мнозинства, необходими за приемане на дадено решение, но никога никое от тях не е било премано официално като валидно за процедурите за изтриване с обсъждане. Това означава, че приключвания с броене на гласове може да бъдат приключени с различен резултат според личното предпочитание на приключващия, което е крайно несправедливо и създаващо предпоставки за конфликти и разрушаване на доверието в процедурите на Уикипедия. Не без значение е и фактът, че взимане на решение кои страници да бъдат запазвани и кои изтривани единствено на основа аритметично броене на гласове би създало и по-широкообхватни предпоставки за злоупотреби, като например пиар агенции да създават марионетки, с които да защитават срещу изтриване явно неотговарящи на принципите на енциклопедията статии за техни клиенти (дори при наличие на [[У:ПРОВ|проверяващи]], инструментите им не могат да бъдат използвани безразборно за проверки дали някой случайно не е марионетка, особено пък когато става дума за гласувания, а следователно на проверките да може да се гледа като на опит за политически контрол). Гласуванията също дават възможност за вредни практики като тактическо гласуване в последния момент, при които целта е просто да се „спечели“, а не да се намери най-доброто решение за Уикипедия. При всяко положение, върховенството на консенсуса, като един от петте стълба на Уикипедия, не може да бъде оспорвано (което е и основа за принципа „[[У:!Г|Уикипедия не е демокрация]]“). ==== Резултат от обсъждането ==== В зависимост от заключението при приключването на обсъждането, възможните варианти са: * Ако има консенсус относно изтриването, администраторите са длъжни да изтрият страницата и да архивират обсъждането. Ако администратор не обърне внимание, може да се подаде заявка на [[Уикипедия:Заявки към администраторите]]. * Ако няма консенсус относно изтриването (или има консенсус статията да бъде запазена), приключващият редактор следва да премахне шаблона за изтриване от страницата и да архивира обсъждането. Ако страницата е защитена, отново следва да се направи заявка към администраторите. И в двата случая е желателно на беседата на страницата да бъде поставен подходящ шаблон, например {{ш|бивша за изтриване}}. ==== Оттегляне на предложение ==== Предложителят може да оттегли свое предложение: * преди други участници да са се включили; * по всяко друго време, ако има консенсус между участниците. При всяко положение, предложителят е свободен да промени мнението си по време на дискусията и това следва да бъде отчетено при приключването. ==== Разрешаване на проблеми ==== Целта на обсъжданията е да се намери най-доброто решение за Уикипедия и всички действия на всички участници трябва да бъдат насочени към тази цел. Когато възникнат проблеми, които не позволяват ползотворната дискусия да продължи, правилно е тя да бъде прекратена временно и продължена впоследствие. Например, ако се стигне до блокиране на иначе конструктивни участници, които обаче са нарушили достатъчно сериозно правилата (администраторите би следвало да са особено предпазливи в такива ситуации), най-добре би било дискусията да бъде или прекратена за срока на блокиране (особено ако са блокирани повече участници), или най-малкото удължена над минималния задължителен срок със същия период. Решаващо във всички подобни ситуации е да има усещане за достатъчна справедливост. == Възстановяване на изтрити страници == {{съкр|У:ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ}} Изтрита страница може да бъде създадена наново от същите или други автори. Ако съдържанието на новосъздадената страница отговаря на критериите за бързо изтриване, страницата се изтрива по описана по-горе процедура. Страници, изтрити с решение на общността по критерий за неясна или ниска енциклопедична значимост на предмета на статията, могат да се предложат за възстановяване при констатирана промяна на значимостта, отново на [[Уикипедия:Страници за изтриване]]. В тези случаи в страницата за обсъждане '''задължително''' трябва да бъде поставен шаблонът {{ш2|предложение за възстановяване}}, за да бъдат избегнати недоразумения, като в шаблона бъде също задължително поставена връзка към гласуването, с което страницата е приета за изтриване. Съдържанието, предложено за възстановяване, може да бъде поставено на временна страница, като за целта е нужно да се направи заявка на [[Уикипедия:Заявки към администраторите]].<ref>Конкретно описание как може да бъде извършено това има в документацията на шаблона {{ш2|предложение за възстановяване}}.</ref> Обсъждането протича по същата процедура, както за изтриване на страници, като приключените гласувания се архивират в раздела „оттеглени / друго“. Редактор или автор на дадена изтрита страница може да поиска достъп до изтритото съдържание – администраторите могат да го възстановят в личното именно пространство или да му го изпратят чрез други средства за комуникация. Също е възможно възстановяване на изтрити файлове и техните описателни страници. == Особени случаи == === Заличаване на съдържанието на беседи === {{съкр|У:ЗСБ}} Беседите, както лични, така и тези на статии, понякога могат да се превърнат в място на особено разгорещени спорове. По правило, в Уикипедия беседи не се изтриват (особен случай е [[У:АРХ|архивирането]]). Ако в отделни реплики е имало непристоен език, който може да бъде разглеждан като [[У:НЛН|лични нападки]], тези и само тези думи от съответните реплики може да бъдат оградени с шаблон {{ш2|нлн}}, така че да не бъдат видими при обичайно преглеждане на страницата, а само при разглеждане на уикикода. В изключително редки случаи обаче е допустимо да бъде заличено съдържанието и на цели беседи или раздели от тях. Това може да бъде направено като жест на добра воля към редактори, когато има сериозни основания да се смята, че вредите от публичността на това конкретно съдържание надхвърлят ползите от политиката за публичност по принцип. Например възможно е нов редактор да влезе в дискусия, в която да сподели лична информация за себе си или други хора, без да осъзнава, че тази информация ще бъде публична. Ако става дума за единични данни (например публикуван телефон), те може да бъдат заличени и самостоятелно, но ако в цялата дискусия е било налице споделяне на подобна информация, по-добре би било дискусията да бъде заличена изцяло. Друг примерен случай е нов редактор, който влезе в особено остра полемика, отново без да осъзнава, че беседите в Уикипедия са публични и не се изтриват. Ако този редактор впоследствие искрено съжали за поведението си, а в същото време е разкрил реалната си самоличност, може да се прецени, че няма смисъл да бъде излишно унижаван, като се настоява, че думите му трябва да останат публични, и че би било по-добре беседата да бъде заличена. Заличаването следва да бъде прилагано действително само в изключителни случаи, главно по отношение на неопитни редактори, които не са били наясно с принципите на Уикипедия, и то само ако изглежда наистина да съжаляват за случилото се. Самото съдържание също трябва да дава основание да бъде заличено – не бива да се премахва съдържание, просто защото на някой редактор „не му харесва“. Като цяло, може да се приеме, че заличаването е еднократен жест на добра воля. Ако даден редактор създаде отново подобна ситуация, не само, че заличаването на новата беседа може да бъде неоправдано, но дори може да се помисли за възстановяване на първата. Това следва да се прилага и когато изглежда достатъчно сигурно, че макар потребителите да изглеждат различни, всъщност става дума за марионетки (особено пък ако са потвърдени от [[У:ПРОВ|проверяващ]]). Важно е да се прави разлика между изтриване и заличаване. Изтриването може да бъде технически извършено само от администратори, при което цялата страница, заедно със своята история, става недостъпна за обикновените потребители. Заличаването, от своя страна, е просто премахване на съдържанието на страницата или раздела, изтриване на съществуващия текст в тях, при което изтритото съдържание остава достъпно в историята. Това именно създава приемливия компромис между необходимостта от публичност в Уикипедия и уважението към достойнството на потребителите – информацията остава публично достъпна, но не и директно видима. При заличаване на беседа или неин раздел на мястото на липсващия текст следва да се постави шаблон {{ш2|заличена беседа}}. Премахването на шаблона е недопустимо, освен при архивиране на беседата, когато той следва да бъде преместен заедно с останалото съдържание. Архивирането обаче само на шаблона или на съдържание, което изглежда да е създадено единствено с цел да се създаде повод за архивиране и на шаблона, следва да бъде разглеждано като проява на недобросъвестност от страна на потребителя. В този случай архивирането следва да бъде отменено, шаблонът премахнат, а заличеното с него съдържание – възстановено. == Бележки == <references> <ref name="deletereason">Промените също задължително трябва да бъдат отразени в [[МедияУики:Confirmdeletetext|пояснителния текст]] в интерфейса за изтриване, както и в [[МедияУики:Deletereason-dropdown|падащото меню]] с причини за изтриване. И двете страници могат да бъдат редактирани само от потребители с права на администратор.</ref> </references> {{ИП Уикипедия/Край}} [[Категория:Уикипедия:Редактиране|Изтриване на страници и файлове]] awlmyip96dg461dk6dqqy07t1h6x5ow 0 125379 12876709 12874824 2026-04-10T15:07:23Z Rumensz 125859 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда за най-добра чуждестранна книга]] → [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] 12876709 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = John Fowles | категория = писател | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Лий он Сий]], [[Англия]] | починал-място = [[Дорчестър]], Англия | работил = [[писател]], [[преподавател]] | националност = {{ENG}},<br/>{{GBR}} | подпис = | сайт = [http://www.fowlesbooks.com/ fowlesbooks.com] | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | период = 1960 – 2005 | жанрове = [[исторически роман]], [[любовен роман]], разказ, новела, есе, стихотворение, рецензия | теми = | направление = [[Постмодерна литература|постмодернизъм]] | дебют = „[[Колекционерът]]“ (1963) | известни творби = „Колекционерът“ (1963)<br>„Жената на френския лейтенат“ (1969) | награди = Silver Pen Award (1969)<br>WH Smith Literary Award (1970)<br>Christopher Award (1982) | повлиян = | повлиял = }} | баща = Робърт Фаулз | майка = Гладис Фаулз (по баща Ричардс) | брак = Елизабет Кристи, по баща Уитън (1954 – 1990, до смъртта ѝ)<br>Сара Смит | деца = }} '''Джон Робърт Фаулз''' ({{lang|en|John Robert Fowles}}) е [[Великобритания|английски]] [[писател]] и [[поет]]. == Биография == Роден е на [[31 март]] [[1926]] г. в [[Лий он Сий]], [[Англия]], в семейство на преуспяващ търговец на [[Пура|пури]] и учителка. Завършва престижно училище в [[Бедфорд]], след което се записва в [[Единбургски университет|Единбургския университет]]. Напуска през 1945 г., малко преди края на [[Втора световна война|Втората световна война]], постъпвайки в армията. След прекарани две години в армията, Фаулз се уволнява и четири години следва в [[Оксфордски университет|Оксфордския университет]], специализирайки [[немски език|немски]] и [[френски език]]. В Оксфорд той открива за себе си текстовете на френските [[Екзистенциализъм|екзистенциалисти]]. По-специално се възхищава на [[Албер Камю]] и [[Жан-Пол Сартър]], чиито трудове съответстват на собствените му разбирания за автентичносктта и свободата, [[Конформизъм|конформизма]] и [[свободна воля|свободната воля]]. През 1950 г. получава диплома по френска филология и започва да обмисля кариера на писател.<ref name="chapman.edu">[https://www.chapman.edu/research/institutes-and-centers/john-fowles-center/about.aspx About John Fowles], Център „Джон Фаулз“ на Университета „Чапман“.</ref> В периода 1950 – 1963 г. преподава в университета на град [[Поатие]], [[Франция]], след което заминава за [[Гърция]], където преподава в малка гимназия на остров [[Спецес]]. След като превежда стихотворение от [[Пиер дьо Ронсар]], Фаулз успява да преодолее страха си от себеизразяване, за който е предполагал, че е общ за всички англичани. Първите му сериозни опити да създава литература са именно на Спецес, сред естествения блясък на гръцкия пейзаж.<ref name="yourdictionary.com">[https://biography.yourdictionary.com/john-fowles John Fowles], Yourdictionary.com.</ref> Използва острова за първообраз на романа ''„[[Магът]]“''. В Гърция среща и първата си съпруга – Елизабет Уитън. [[Файл:Belmont House.JPG|мини|260px|ляво|Къщата на Джон Фаулз в Лайм Риджис]] През 1963 г. излиза първият му [[роман]] – „Колекционерът“, превърнал се в [[бестселър]], особено в [[САЩ]]. Романът разказва за обсебен от страстта си самотен колекционер на [[пеперуда|пеперуди]], който прибавя към красивата си сбирка млада жена, за да ѝ се наслаждава в мазето на къщата си. Книгата е включена в списъка с бестселърите в САЩ. През 1965 г. романът е [[Колекционерът (филм, 1965)|екранизиран]] от режисьора [[Уилям Уайлър]]. Успехът на книгата позволява на Фаулз да изостави преподаването и да се отдаде изцяло на творчество. В началото на 1968 г. Фаулз се премества в малкия град Лайм Реджис в южна Англия. През 1969 г. написва ''„Жената на френския лейтенат“'' и довършва ''„Магът“'', за който дори адаптира [[сценарий]] за филм, в който играят [[Майкъл Кейн]] и [[Антъни Куин]]. Но филмът е пълен провал. ''„[[Жената на френския лейтенант (роман)|Жената на френския лейтенант]]“'' ({{lang|en|The French Lieutenant’s Woman}}, [[1969]]) е най-известният роман на Фаулз (за популярността му изиграва важна роля и филмът по книгата с адаптиран сценарий от [[Харолд Пинтър]], [[режисьор]] [[Каръл Рейс]] и актьорите [[Мерил Стрийп]] и [[Джеръми Айрънс]] в главните роли). „Жената на френския лейтенант“ съчетава в себе си исторически и любовен роман. Следващият роман на Фаулз, ''„[[Даниъл Мартин]]“'', излиза през 1977 г. и е своеобразна [[автобиография]], в която се проследяват 40 години от живота на автора. През 1979 г. Фаулз става директор на местния [[музей]]. На следващата година излиза романът му ''„Ларва“''. Въпреки че като цяло се смята и го смятат за отшелник, на няколко пъти Фаулз се изявява като общественик с позиция по политиката в своя град. Позицията му е на застъпник на съхраняването на природата.<ref>James R. Aubrey, ''John Fowles. A Reference Companion'', Greenwood Press, 1991, pp. 26–30.</ref> През [[1970-те|70-те години]] Фаулз работи по различни литературни проекти – включително поредица от есета, а през 1973 г. публикува и стихосбирка – „Стихотворения“. Работил е и по преводи от френски език, включително адаптации на „[[Пепеляшка]]“ на [[Шарл Перо]] и на романа „Урика“ (1823) на Клер де Дюра (преводът вижда бял свят през 1977 г. като самоиздание). Неговият превод на наративната поема на [[Мари дьо Франс]] от 12. век „Елидюк“ му служи като вдъхновение за „Абаносовата кула“. Превежда и пиесата на Пиер дьо Мариво „Игра на любовта и случая“. Фаулз е автор и на различни [[Фикция (литература)|нефикционални]] произведения, включително много есета, рецензии, предисловия и послеслови към романите на други писатели. Има текстове и към няколко фотографски албума.<ref name="chapman.edu"/> През 1998 г. в „Ню Йорк Таймс Бук Ревю“ цитират изказването му: „Да бъдеш атеист е въпрос не на морален избор, а на човешки дълг“.<ref>''The New York Times'', 31 May 1998.</ref> Джон Фаулз умира на [[5 ноември]] [[2005]] г. в [[Дорчестър]], [[Англия]].<ref>[http://news.bbc.co.uk/2/hi/entertainment/4415100.stm Writer John Fowles dies aged 79], BBC, 7 ноември 2005.</ref> == Библиография == === Романи === * The Collector (1963)<br/>'''''Колекционерът''''', изд.: ИК „Рата“ София (2006), прев. Владимир Германов * The Magus (1965) * The French Lieutenant's Woman (1969)<br/>'''''Грешницата от Лайм Риджис или Прелъстената от френския лейтенант''''', изд.: „Сампо“, София (1999), прев. Мариана Екимова-Мелнишка<br/>'''''Момичето на френския лейтенант''''', изд.: „Ciela“ София (2012), прев. Мариана Екимова-Мелнишка * Cinderella (1974) * Daniel Martin (1977)<br/>'''''Даниъл Мартин''''', изд.: „Хр. Г. Данов“ Пловдив (1982), прев. Юлия Тошева, Красимира Абаджиева * The Magus Revised (1979) * Mantissa (1982)<br/>'''''Мантиса''''', изд.: ИК „Рата“ София (1999, 2005), прев. Весела Еленкова * A Maggot (1985)<br/>'''''Ларва''''', изд.:„Парадокс“, София (1993), прев. Лада Бръчкова-Кръстева === Сборници === * The Aristos (1964)<br/>'''''Аристос''''', изд.: ИК „Рата“ София (2009), прев. Невяна Попова * Poems (1973) – поезия * The Ebony Tower (1974)<br/>'''''Абаносовата кула''''', изд.: П. К. Яворов, София (1995), прев. Юлия Бучкова<br />'''Абаносовата кула''', изд.: „Ciela“ София (2013), прев. Юлия Бучкова * Selected Poems (2012) – поезия === Документалистика === * The Aristos: A Self-Portrait in Ideas (1964) * Shipwreck: Photos by the Gibsons of Scilly (1974) * Steep Holm: A Case History in the Study of Evolution (1978) * Islands (1978) – с Фей Годуин * The Tree (1979) * The Enigma of Stonehenge (1980) – с Бари Брукоф * A Short History of Lyme Regis (1982) * Thomas Hardy's England (1984) – с Йо Дрейпър * Lyme Regis Camera (1990) * Behind the Magus (1994) * Wormholes: Essays and Occasional Writings (1997) * The Journals: Volume 1 (2003) * The Journals: Volume 2 (2006) === Книги за Джон Фаулз === * {{Citation | title = Iris Murdoch, Muriel Spark, and John Fowles: Didactic Demons in Modern Fiction | last = Kane | first = Richard C. | year = 1988 | publisher = Fairleigh Dickinson University Press | isbn = 0838633242}} * {{Citation | title = John Fowles; A Reference Companion | last = Aubrey | first = James R. | year = 1991 | publisher = Greenwood Press | isbn = 031326399x}} * {{Citation | title = John Fowles's Fiction and the Poetics of Postmodernism | last = Salami | first = Mahmoud | year = 1992 | publisher = Associated University Presses | isbn = 083863446x}} * {{Citation | title=John Fowles; A Life in Two Worlds | last = Warburton | first = Eileen | year = 2004 | publisher = Viking Press | isbn = 0670032832}} == Източници == <references /> * {{икона|en}} [http://www.fantasticfiction.co.uk/f/john-fowles/ Биография и библиография във „Fantasticfiction“] * {{икона|en}} [http://www.goodreads.com/author/show/10039.John_Fowles Биография и библиография в „Goodreads“] == Външни препратки == {{уикицитат|Джон Фаулз}} * {{икона|en}} {{Official website|http://www.fowlesbooks.com/}} на Джон Фаулз * {{икона|en}} {{imdb name|0288826|Джон Фаулз}} * {{Моята библиотека автор|john-fowles|Джон Фаулз}} * [https://litvestnik.wordpress.com/2017/06/07/из-стихотворения-1973/ „Из „Стихотворения“, 1973“], превод [[Йордан Ефтимов]], „[[Литературен вестник]]“, 2017, бр. 20 {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Фаулз, Джон}} [[Категория:Английски писатели]] [[Категория:Английски автори на исторически романи]] [[Категория:Писатели постмодернисти]] [[Категория:Английски поети]] [[Категория:Английски есеисти]] [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] [[Категория:Британски музейни дейци]] [[Категория:Английски атеисти]] [[Категория:Хуманисти]] [[Категория:Възпитаници на Оксфордския университет]] [[Категория:Починали от инсулт]] ezs3yyhxffyjy8i70wm7xybjfwrjlsc 0 127040 12877187 12718106 2026-04-11T11:33:39Z Мико 4542 /* Личности */ 12877187 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Северна Македония | име = Любойно | име-местно = Љубојно | вид = село | регион = Пелагонийски | община = [[Ресен (община)|Ресен]] | област = [[Долна Преспа]] | площ = | височина = 1266 | население = 186 | население-година = 2002 | основаване = | телефонен-код = | мпс-код = ВТ }} '''Любойно''' ({{lang|mk|Љубојно}}) е [[село]] в югозападната част на [[Северна Македония]], община [[Ресен (община)|Ресен]]. Населението му е около 150 души. == География == Намира се на 2 километра източно от [[Преспанско езеро|Преспанското езеро]], на 900 метра надморска височина. == История == [[Файл:Lyuboyno Bridge IWW.jpg|ляво|мини|250п|Мост при Любойно през Първата световна война, 24 април 1917 г.]] Любойно се споменава в хрисовул на [[Стефан Душан]] от 1347 година, според който архиепископ [[Николай I (охридски архиепископ)|Николай Охридски]] е дарил на [[Трескавец|Трескавечкия манастир]] свой метох, разположен в селото.<ref>{{Снегаров-ИОА-1|341|is_3_2.html#2}}</ref> В XV век в Любойно са отбелязани поименно 103 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> Селото се споменава в [[Османски дефтер от 1530 година|османски дефтер]] от 1530 година под името ''Лубойна'', хас на Касъм паша, с 56 ханета гяури, 56 ергени гяури и 4 вдовици гяурки.<ref>{{Дефтер 1530|117}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Любойно (Luboïno) е посочено като село в каза Ресен със 106 домакинства и 300 жители [[мюсюлмани]] и 10 [[българи]].<ref>{{Етнография|88-89}}</ref> Според българския географ [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“), през 90-те години на XIX век Любойно има 550 жители българи християни и 40 [[албанци]] мохамедани.<ref>{{МЕС|241}}</ref> На Етнографската карта на [[Битолски вилает|Битолския вилает]] на [[Картографски институт в София|Картографския институт в София]] от 1901 година ''Любойно'' е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 30 къщи.<ref>{{Битолски вилает|15}}</ref> Всички християнски жители на Любойно в началото на XX век са под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] - според статистиката на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година населението на селото се състои от 744 българи екзархисти и 42 албанци. В селото има българско училище.<ref>{{Бранков|170-171}}</ref> По време на [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] са изгорени всички 105 къщи в Любойно, убити са Костадин Петров, Симо Петров, Стоян Пекаров, Иван Ристов, Колейца Голомадева, Стоян Илиев, Спасе Митрев, Фоте Ложанче, Митре Стоянов, Евтим Стоянов, Сърбин Павлев, Лазарица Видинова, Стоян Трайков, Яневица Гърчева, Иван Ралич, Никола Стефанов, Коле Стоянов. От селото 80 души участват във въстаническите чети, като само Васил Стефанов загива.<ref>{{cite journal | last = Темчевъ | first = Н | authorlink = Наум Темчев | coauthors = | year = 1943 | month = Февруарий | title = Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Илинденска организация | location = | volume = 2 | issue = 142 | pages = 15 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_15_issue_2.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> Опожарена е и българската църква.<ref>{{МА40|44}}</ref> След въстанието селото получава помощи от българския владика [[Григорий Пелагонийски]].<ref name="Недин 108">{{Недин|108}}</ref> {{Долап|Разкази на четника Стасо и бай Ничо от Любойно за разорението на селото в 1903 г.|29em| Около това врѣме... въ нашето село бидоха убити 15 души. Между тѣхъ имаше и три жени. Макарь 80 души четници да бранѣха селото, нъ нищо не бѣ въ състояние да спре многобройната сгань отъ войски, илявета и башибозукъ. Нападнаха селото, ограбиха го и го изгориха. Същеврѣменно изгориха и ближнето до насъ село [[Брайчино]]. Населението, което се бѣ отеглило въ планината, на третия день биде заобиколено отъ войска. Въ същата минута<ref name="Недин 96">{{Недин|96}}</ref> нѣкѫдѣ се чу пушка. Тогава войската се спусна и съ единъ залпъ уби деветь души отъ Брайчино. Двѣтѣ млади невѣсти между деветьтѣ прѣдварително бидоха опозорени и послѣ убити. Слѣдъ това войската откара цѣлото население въ Наколецъ, дѣто ни държаха плѣнени цѣли двѣ седмици. Мѫкитѣ, които изтеглихме въ Наколецъ, не могатъ да се изкажатъ: биеха ни, изтезаваха ни по най-грозенъ начйнъ, като ни газѣха съ краката. Това правѣше най вече башибозукътъ. Рустемъ отъ [[Пъпли|Пѫпле]], Решидъ отъ [[Наколец]]ъ и Джелйо онбаши отъ [[Крани]] не знаеха какъ и какъ по жестоко да си отмъстятъ. Прѣдъ очитѣ ни се продаваха ограбенитѣ вещи и покѫщнина на никаква цѣна. Така безчовѣчно ни тъпчеха, до като отъ Битоля пристигна каймакаминътъ, който ни разрѣши да се възвърнемъ въ изгоренитѣ села. Въ Брайчино двѣтѣ църкви останаха здрави, та народьтъ има дѣ да се събере и моли на Бога, а въ нашето село и това нѣма, па и иначе отъ страна на храна почти населението гладува. Снопето ни изгориха, а готовото жито ни задигнаха.<ref name="Недин 97">{{Недин|97}}</ref>}} През декември 1903 година българският владика [[Григорий Пелагонийски]], придружаван от [[Наум Темчев]] и [[Търпо Поповски]], пристигат в Преспа, за да раздават помощи на пострадалото при потушаването на Илинденското въстание население. Темчев пише: {{цитат|...многобройна войска, която усилено върви къмъ Любойно. И наистина, прѣди да влѣземъ въ Любойно, ние видѣхме, че войскитѣ го заобиколили вече отъ три разни страни. На край селото черквата бѣ изгорена. Изгорени бѣха и всички 105 български кѫщи и 11 турски. Само една малка кѫщица по срѣдъ селото бѣ останала здрава. Всички селяни живѣеха въ колиби. Дѣдо владика слѣзе да си отпочине въ колибата на селския свещеннкъ Христо. За Любойно и другитѣ изгорени села бѣха<ref>{{Недин|92}}</ref> прѣдвидени помощи, които мислѣхме, че сѫ вече изпратени отъ Битоля по селския свещеникъ. Нъ оказа се, че тие вещи не били още пристигнали. Войскитѣ заобиколиха селото. Една часть на чело съ бинбашията влѣзе вѫтрѣ. Дѣдо владика рѣши да си заминемъ и да прѣношуваме въ ближнето село [[Щърбово]]... На излизане отъ селото, ние видѣхме, какъ войскитѣ разкарваха селянитѣ отъ колиба въ колиба. Отъ послѣ се узна, че бинбашията отъ [[Наколец]]ъ съ цѣлъ табуръ войска дошълъ да прави обискъ въ Любойно и да лови комити. Нѣма съмнѣние, че това бѣше въ свързка съ нашето пристигане въ селото.<ref>{{Недин|93}}</ref>}} Според официални османски данни по време на въстанието в селото изгарят 11 турски и 105 български къщи.<ref>{{Недин|95}}</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 4 души от селото са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|861}}</ref> По време на българското управление на [[Вардарска Македония]] през [[Първа световна война|Първата световна война]] Любойно е част от [[Наколец|Наколска]] община в Ресенска околия и има 839 жители.<ref>Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 9.</ref> [[Файл:Welcome to Ljubojno.JPG|мини|250п|Входът на селото]] [[Файл:Agriculture in Ljubojno.JPG|мини|250п|Ябълковата реколта 2013 г. и оцелялата фасада на старото училище]] Според преброяването от 2002 година селото има 186 жители, от които:<ref>{{Citation |title=Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови |url=http://212.110.72.46:8080/mlsg/ |accessdate=2007-12-14 |archivedate=2008-09-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ }}</ref> {| border=1 cellspacing=0 cellpadding=2 | '''Националност''' | '''Всичко''' |- | [[северномакедонци]] | 175 |- | [[албанци]] | 10 |- | [[турци]] | 0 |- | [[роми]] | 0 |- | [[власи]] | 1 |- | [[сърби]] | 0 |- | [[бошняци]] | 0 |- | други | 0 |- |} Около и в Любойно има 10 църкви. „[[Св. св. Петър и Павел (Любойно)|Св. св. Петър и Павел]]“ е изградена в 1923 година на 1,5&nbsp;km източно от селото и има впечатляваща камбанария. „[[Свети Йоан Богослов (Любойно)|Свети Йоан Богослов]]“ е главната селска църква от 1861 година. „[[Свети Атанасий (Любойно)|Свети Атанасий]]“ на 1&nbsp;km източно е от 1623 година. Малката „Света Богородица“ е разположена западно от селото. В западния край на селото е малката и неугледна „Света Марена“. „[[Света Богородица Пречиста (Любойно)|Света Богородица Пречиста]]“ е строена върху стара църква със запазени стенописи от XVII век. „[[Свети Никола (Любойно)|Свети Никола]]“ е малка сграда с полукръгла апсида от XIV век. „[[Свети Димитър (Любойно)|Свети Димитър]]“ е малка църква на около километър западно от селото. „Свети Илия“, източно от селото на пътя за Брайчино, вероятно е сторена в XIX век и по-късно обновена.<ref name="visitpelagonia.mk">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.visitpelagonia.mk/index.php?option=com_content&view=category&layout=blog&id=75&Itemid=53&lang=mk | заглавие = Цркви | достъп_дата = 27 февруари 2014 г | труд = visitpelagonia.mk | архив_дата = 2013-10-03 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20131003235257/http://www.visitpelagonia.mk/index.php?option=com_content&view=category&layout=blog&id=75&Itemid=53&lang=mk }}</ref><ref name="Николовски 195">{{Цитат периодика| last = Николовски | first = Дарко | title =Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка | journal =Патримониум.mk | volume = 7 | issue =12 | pages =195 | url =http://www.kalamus.com.mk/pdf_spisanija/patrimonium_7/013%20=%20031_2%20Patrimonium%202014%20Darko%20Nikolovski.pdf}}</ref> == Личности == ; Родени в Любойно * {{флагче|България}} Алексо Трайко, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „присъединяване към [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|българския бунтовнически комитет]] и употреба на оръжие в битките против османската войска“, осъден от Извънредния съд на 5 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата [[Българо-турска спогодба (1904)|амнистия]] от 12 април 1904 година<ref name="Амнестираните 94"/> * {{флагче|България}} Васил Танчев Голомадев, български революционер от ВМОРО<ref name=":1">{{cite book|title=Илинденски сведоштва том I, дел II.|author=Јасмина Дамјановска|author2=Ленина Жила|publisher=Државен архив на Република Македонија|author3=Филип Петровски|year=2016|isbn=|location=Скопје|pages=}}</ref> * {{флагче|България}} [[Владо Туджаров]], български общественик * {{флагче|България}} Георги Илия, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „присъединяване към [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|българския бунтовнически комитет]] и употреба на оръжие в битките против османската войска“, осъден от Извънредния съд на 5 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата [[Българо-турска спогодба (1904)|амнистия]] от 12 април 1904 година<ref name="Амнестираните 94">{{Амнестираните|94}}</ref> * {{флагче|България}} Георги Милош, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „присъединяване към [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|българския бунтовнически комитет]] и употреба на оръжие в битките против османската войска“, осъден от Извънредния съд на 5 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата [[Българо-турска спогодба (1904)|амнистия]] от 12 април 1904 година<ref name="Амнестираните 93"/> * {{флагче|Северна Македония}} {{флагче|САЩ}} [[Йосиф Грезловски – Гандето]] (р. 1945), северномакедонски писател * {{флагче|България}} Йован Христо, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „присъединяване към [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|българския бунтовнически комитет]] и употреба на оръжие в битките против османската войска“, осъден от Извънредния съд на 5 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата [[Българо-турска спогодба (1904)|амнистия]] от 12 април 1904 година<ref name="Амнестираните 93">{{Амнестираните|93}}</ref> * {{флагче|България}} Йоше Шерденков, български революционер от ВМОРО * {{флагче|България}} Коста Петров, български революционер от ВМОРО, четник на [[Петър Христов Германчето]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39]</ref> * {{флагче|Северна Македония}} [[Ламбе Алабаковски]] (р. 1987), северномакедонски певец * {{флагче|СФРЮ}} {{флагче|Северна Македония}} [[Методия Фотев]] (1932 - 2019), писател от Република Македония * {{флагче|България}} Мирче Наум, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „разбойничество“, осъден на 10 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата [[Българо-турска спогодба (1904)|амнистия]] от 12 април 1904 година<ref name="Амнестираните 40">{{Амнестираните|40}}</ref> * {{флагче|СФРЮ}} {{флагче|Северна Македония}} [[Наум Манивилов]] (1934 – 1961), писател от Народна република Македония * {{флагче|България}} [[Никола Бубутиев|Никола Христов Бубутиев]] (1877 – 1948), български революционер от ВМОРО<ref name="Сведоштва 690">{{Сведоштва11|690}</ref> * {{флагче|България}} Павле Васил, арестуван през октомври 1903 година, обвинен в „разбойничество“, осъден на 3 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата [[Българо-турска спогодба (1904)|амнистия]] от 12 април 1904 година<ref name="Амнестираните 67">{{Амнестираните|67}}</ref> * {{флагче|България}} Ристе Коте, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „присъединяване към [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|българския бунтовнически комитет]] и употреба на оръжие в битките против османската войска“, осъден от Извънредния съд на 5 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата [[Българо-турска спогодба (1904)|амнистия]] от 12 април 1904 година<ref name="Амнестираните 93"/> * {{флагче|Турция}} Сеид Мустафа, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „кражба на предмети от българското население, което по време на [[Илинденско-Преображенско въстание|бунта]] напуснало селата и избягало в планината“, осъден на 1 година от Апелативния наказателен съд, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата [[Българо-турска спогодба (1904)|амнистия]] от 12 април 1904 година<ref name="Амнестираните 124">{{Амнестираните|124}}</ref> * {{флагче|България}} Сотир Гоце, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „присъединяване към [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|българския бунтовнически комитет]] и употреба на оръжие в битките против османската войска“, осъден от Извънредния съд на 5 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата [[Българо-турска спогодба (1904)|амнистия]] от 12 април 1904 година<ref name="Амнестираните 94"/> * {{флагче|България}} Спиро Никола, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „присъединяване към [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|българския бунтовнически комитет]] и употреба на оръжие в битките против османската войска“, осъден от Извънредния съд на 5 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата [[Българо-турска спогодба (1904)|амнистия]] от 12 април 1904 година<ref name="Амнестираните 94"/> * {{флагче|България}} Спиро Фотев Ложанков, български революционер от ВМОРО<ref name=":0" /> * {{флагче|България}} Филип Коте, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „присъединяване към [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|българските разбойници]]“, осъден на 7 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата [[Българо-турска спогодба (1904)|амнистия]] от 12 април 1904 година<ref name="Амнестираните 44">{{Амнестираните|44}}</ref> * {{флагче|България}} Христо Попдимитров, български революционер от ВМОРО<ref name=":1" /> * {{флагче|България}} Христо Томе, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „присъединяване към [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|българския бунтовнически комитет]] и употреба на оръжие в битките против османската войска“, осъден от Извънредния съд на 5 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата [[Българо-турска спогодба (1904)|амнистия]] от 12 април 1904 година<ref name="Амнестираните 94"/> * {{флагче|България}} Яндрия Стоянов Казиов, български революционер от ВМОРО<ref name=":0">{{cite book|title=Илинденски сведоштва. том II, дел II.|author=Јасмина Дамјановска|author2=Ленина Жила|author3=Филип Петровски|publisher=Државен архив на Република Македонија|others=|year=2016|isbn=|location=|pages=}}</ref> ; Починали в Любойно * {{флагче|България}} Дечо Димитров Дечев (1920 – 1943), български военен деец, кандидат-подофицер, загинал през Втората световна война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 112, л. 100</ref> * {{флагче|СФРЮ}} [[Ристе Спасевски]] (1925 – 1944), югославски партизанин * {{флагче|СФРЮ}} [[Янко Мариовски]] (? – 1944), югославски партизанин == Типична архитектура == <gallery class="center"> Ljubojno Architecture-1.JPG Ljubojno Architecture-2.JPG Ljubojno Architecture-3.JPG Ljubojno Architecture-4.JPG Ljubojno Architecture-5.JPG Ljubojno Architecture-6.JPG </gallery> == Бележки == <references /> {{Община Ресен}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в община Ресен]] 56wp8p1ibuy2wzk6ghxqm10q7ikmwdf 12877199 12877187 2026-04-11T11:36:21Z Мико 4542 /* Личности */ 12877199 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Северна Македония | име = Любойно | име-местно = Љубојно | вид = село | регион = Пелагонийски | община = [[Ресен (община)|Ресен]] | област = [[Долна Преспа]] | площ = | височина = 1266 | население = 186 | население-година = 2002 | основаване = | телефонен-код = | мпс-код = ВТ }} '''Любойно''' ({{lang|mk|Љубојно}}) е [[село]] в югозападната част на [[Северна Македония]], община [[Ресен (община)|Ресен]]. Населението му е около 150 души. == География == Намира се на 2 километра източно от [[Преспанско езеро|Преспанското езеро]], на 900 метра надморска височина. == История == [[Файл:Lyuboyno Bridge IWW.jpg|ляво|мини|250п|Мост при Любойно през Първата световна война, 24 април 1917 г.]] Любойно се споменава в хрисовул на [[Стефан Душан]] от 1347 година, според който архиепископ [[Николай I (охридски архиепископ)|Николай Охридски]] е дарил на [[Трескавец|Трескавечкия манастир]] свой метох, разположен в селото.<ref>{{Снегаров-ИОА-1|341|is_3_2.html#2}}</ref> В XV век в Любойно са отбелязани поименно 103 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> Селото се споменава в [[Османски дефтер от 1530 година|османски дефтер]] от 1530 година под името ''Лубойна'', хас на Касъм паша, с 56 ханета гяури, 56 ергени гяури и 4 вдовици гяурки.<ref>{{Дефтер 1530|117}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Любойно (Luboïno) е посочено като село в каза Ресен със 106 домакинства и 300 жители [[мюсюлмани]] и 10 [[българи]].<ref>{{Етнография|88-89}}</ref> Според българския географ [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“), през 90-те години на XIX век Любойно има 550 жители българи християни и 40 [[албанци]] мохамедани.<ref>{{МЕС|241}}</ref> На Етнографската карта на [[Битолски вилает|Битолския вилает]] на [[Картографски институт в София|Картографския институт в София]] от 1901 година ''Любойно'' е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 30 къщи.<ref>{{Битолски вилает|15}}</ref> Всички християнски жители на Любойно в началото на XX век са под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] - според статистиката на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година населението на селото се състои от 744 българи екзархисти и 42 албанци. В селото има българско училище.<ref>{{Бранков|170-171}}</ref> По време на [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] са изгорени всички 105 къщи в Любойно, убити са Костадин Петров, Симо Петров, Стоян Пекаров, Иван Ристов, Колейца Голомадева, Стоян Илиев, Спасе Митрев, Фоте Ложанче, Митре Стоянов, Евтим Стоянов, Сърбин Павлев, Лазарица Видинова, Стоян Трайков, Яневица Гърчева, Иван Ралич, Никола Стефанов, Коле Стоянов. От селото 80 души участват във въстаническите чети, като само Васил Стефанов загива.<ref>{{cite journal | last = Темчевъ | first = Н | authorlink = Наум Темчев | coauthors = | year = 1943 | month = Февруарий | title = Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Илинденска организация | location = | volume = 2 | issue = 142 | pages = 15 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_15_issue_2.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> Опожарена е и българската църква.<ref>{{МА40|44}}</ref> След въстанието селото получава помощи от българския владика [[Григорий Пелагонийски]].<ref name="Недин 108">{{Недин|108}}</ref> {{Долап|Разкази на четника Стасо и бай Ничо от Любойно за разорението на селото в 1903 г.|29em| Около това врѣме... въ нашето село бидоха убити 15 души. Между тѣхъ имаше и три жени. Макарь 80 души четници да бранѣха селото, нъ нищо не бѣ въ състояние да спре многобройната сгань отъ войски, илявета и башибозукъ. Нападнаха селото, ограбиха го и го изгориха. Същеврѣменно изгориха и ближнето до насъ село [[Брайчино]]. Населението, което се бѣ отеглило въ планината, на третия день биде заобиколено отъ войска. Въ същата минута<ref name="Недин 96">{{Недин|96}}</ref> нѣкѫдѣ се чу пушка. Тогава войската се спусна и съ единъ залпъ уби деветь души отъ Брайчино. Двѣтѣ млади невѣсти между деветьтѣ прѣдварително бидоха опозорени и послѣ убити. Слѣдъ това войската откара цѣлото население въ Наколецъ, дѣто ни държаха плѣнени цѣли двѣ седмици. Мѫкитѣ, които изтеглихме въ Наколецъ, не могатъ да се изкажатъ: биеха ни, изтезаваха ни по най-грозенъ начйнъ, като ни газѣха съ краката. Това правѣше най вече башибозукътъ. Рустемъ отъ [[Пъпли|Пѫпле]], Решидъ отъ [[Наколец]]ъ и Джелйо онбаши отъ [[Крани]] не знаеха какъ и какъ по жестоко да си отмъстятъ. Прѣдъ очитѣ ни се продаваха ограбенитѣ вещи и покѫщнина на никаква цѣна. Така безчовѣчно ни тъпчеха, до като отъ Битоля пристигна каймакаминътъ, който ни разрѣши да се възвърнемъ въ изгоренитѣ села. Въ Брайчино двѣтѣ църкви останаха здрави, та народьтъ има дѣ да се събере и моли на Бога, а въ нашето село и това нѣма, па и иначе отъ страна на храна почти населението гладува. Снопето ни изгориха, а готовото жито ни задигнаха.<ref name="Недин 97">{{Недин|97}}</ref>}} През декември 1903 година българският владика [[Григорий Пелагонийски]], придружаван от [[Наум Темчев]] и [[Търпо Поповски]], пристигат в Преспа, за да раздават помощи на пострадалото при потушаването на Илинденското въстание население. Темчев пише: {{цитат|...многобройна войска, която усилено върви къмъ Любойно. И наистина, прѣди да влѣземъ въ Любойно, ние видѣхме, че войскитѣ го заобиколили вече отъ три разни страни. На край селото черквата бѣ изгорена. Изгорени бѣха и всички 105 български кѫщи и 11 турски. Само една малка кѫщица по срѣдъ селото бѣ останала здрава. Всички селяни живѣеха въ колиби. Дѣдо владика слѣзе да си отпочине въ колибата на селския свещеннкъ Христо. За Любойно и другитѣ изгорени села бѣха<ref>{{Недин|92}}</ref> прѣдвидени помощи, които мислѣхме, че сѫ вече изпратени отъ Битоля по селския свещеникъ. Нъ оказа се, че тие вещи не били още пристигнали. Войскитѣ заобиколиха селото. Една часть на чело съ бинбашията влѣзе вѫтрѣ. Дѣдо владика рѣши да си заминемъ и да прѣношуваме въ ближнето село [[Щърбово]]... На излизане отъ селото, ние видѣхме, какъ войскитѣ разкарваха селянитѣ отъ колиба въ колиба. Отъ послѣ се узна, че бинбашията отъ [[Наколец]]ъ съ цѣлъ табуръ войска дошълъ да прави обискъ въ Любойно и да лови комити. Нѣма съмнѣние, че това бѣше въ свързка съ нашето пристигане въ селото.<ref>{{Недин|93}}</ref>}} Според официални османски данни по време на въстанието в селото изгарят 11 турски и 105 български къщи.<ref>{{Недин|95}}</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 4 души от селото са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|861}}</ref> По време на българското управление на [[Вардарска Македония]] през [[Първа световна война|Първата световна война]] Любойно е част от [[Наколец|Наколска]] община в Ресенска околия и има 839 жители.<ref>Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 9.</ref> [[Файл:Welcome to Ljubojno.JPG|мини|250п|Входът на селото]] [[Файл:Agriculture in Ljubojno.JPG|мини|250п|Ябълковата реколта 2013 г. и оцелялата фасада на старото училище]] Според преброяването от 2002 година селото има 186 жители, от които:<ref>{{Citation |title=Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови |url=http://212.110.72.46:8080/mlsg/ |accessdate=2007-12-14 |archivedate=2008-09-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ }}</ref> {| border=1 cellspacing=0 cellpadding=2 | '''Националност''' | '''Всичко''' |- | [[северномакедонци]] | 175 |- | [[албанци]] | 10 |- | [[турци]] | 0 |- | [[роми]] | 0 |- | [[власи]] | 1 |- | [[сърби]] | 0 |- | [[бошняци]] | 0 |- | други | 0 |- |} Около и в Любойно има 10 църкви. „[[Св. св. Петър и Павел (Любойно)|Св. св. Петър и Павел]]“ е изградена в 1923 година на 1,5&nbsp;km източно от селото и има впечатляваща камбанария. „[[Свети Йоан Богослов (Любойно)|Свети Йоан Богослов]]“ е главната селска църква от 1861 година. „[[Свети Атанасий (Любойно)|Свети Атанасий]]“ на 1&nbsp;km източно е от 1623 година. Малката „Света Богородица“ е разположена западно от селото. В западния край на селото е малката и неугледна „Света Марена“. „[[Света Богородица Пречиста (Любойно)|Света Богородица Пречиста]]“ е строена върху стара църква със запазени стенописи от XVII век. „[[Свети Никола (Любойно)|Свети Никола]]“ е малка сграда с полукръгла апсида от XIV век. „[[Свети Димитър (Любойно)|Свети Димитър]]“ е малка църква на около километър западно от селото. „Свети Илия“, източно от селото на пътя за Брайчино, вероятно е сторена в XIX век и по-късно обновена.<ref name="visitpelagonia.mk">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.visitpelagonia.mk/index.php?option=com_content&view=category&layout=blog&id=75&Itemid=53&lang=mk | заглавие = Цркви | достъп_дата = 27 февруари 2014 г | труд = visitpelagonia.mk | архив_дата = 2013-10-03 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20131003235257/http://www.visitpelagonia.mk/index.php?option=com_content&view=category&layout=blog&id=75&Itemid=53&lang=mk }}</ref><ref name="Николовски 195">{{Цитат периодика| last = Николовски | first = Дарко | title =Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка | journal =Патримониум.mk | volume = 7 | issue =12 | pages =195 | url =http://www.kalamus.com.mk/pdf_spisanija/patrimonium_7/013%20=%20031_2%20Patrimonium%202014%20Darko%20Nikolovski.pdf}}</ref> == Личности == ; Родени в Любойно * {{флагче|България}} Алексо Трайко, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „присъединяване към [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|българския бунтовнически комитет]] и употреба на оръжие в битките против османската войска“, осъден от Извънредния съд на 5 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата [[Българо-турска спогодба (1904)|амнистия]] от 12 април 1904 година<ref name="Амнестираните 94"/> * {{флагче|България}} Васил Танчев Голомадев, български революционер от ВМОРО<ref name=":1">{{cite book|title=Илинденски сведоштва том I, дел II.|author=Јасмина Дамјановска|author2=Ленина Жила|publisher=Државен архив на Република Македонија|author3=Филип Петровски|year=2016|isbn=|location=Скопје|pages=}}</ref> * {{флагче|България}} [[Владо Туджаров]], български общественик * {{флагче|България}} Георги Илия, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „присъединяване към [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|българския бунтовнически комитет]] и употреба на оръжие в битките против османската войска“, осъден от Извънредния съд на 5 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата [[Българо-турска спогодба (1904)|амнистия]] от 12 април 1904 година<ref name="Амнестираните 94">{{Амнестираните|94}}</ref> * {{флагче|България}} Георги Милош, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „присъединяване към [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|българския бунтовнически комитет]] и употреба на оръжие в битките против османската войска“, осъден от Извънредния съд на 5 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата [[Българо-турска спогодба (1904)|амнистия]] от 12 април 1904 година<ref name="Амнестираните 93"/> * {{флагче|Северна Македония}} {{флагче|САЩ}} [[Йосиф Грезловски – Гандето]] (р. 1945), северномакедонски писател * {{флагче|България}} Йован Христо, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „присъединяване към [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|българския бунтовнически комитет]] и употреба на оръжие в битките против османската войска“, осъден от Извънредния съд на 5 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата [[Българо-турска спогодба (1904)|амнистия]] от 12 април 1904 година<ref name="Амнестираните 93">{{Амнестираните|93}}</ref> * {{флагче|България}} Йоше Шерденков, български революционер от ВМОРО * {{флагче|България}} Коста Петров, български революционер от ВМОРО, четник на [[Петър Христов Германчето]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39]</ref> * {{флагче|Северна Македония}} [[Ламбе Алабаковски]] (р. 1987), северномакедонски певец * {{флагче|СФРЮ}} {{флагче|Северна Македония}} [[Методия Фотев]] (1932 - 2019), писател от Република Македония * {{флагче|България}} Мирче Наум, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „разбойничество“, осъден на 10 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата [[Българо-турска спогодба (1904)|амнистия]] от 12 април 1904 година<ref name="Амнестираните 40">{{Амнестираните|40}}</ref> * {{флагче|СФРЮ}} {{флагче|Северна Македония}} [[Наум Манивилов]] (1934 – 1961), писател от Народна република Македония * {{флагче|България}} [[Никола Бубутиев|Никола Христов Бубутиев]] (1877 – след 1948), български революционер от ВМОРО<ref name="Сведоштва 690">{{Сведоштва11|690}</ref> * {{флагче|България}} Павле Васил, арестуван през октомври 1903 година, обвинен в „разбойничество“, осъден на 3 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата [[Българо-турска спогодба (1904)|амнистия]] от 12 април 1904 година<ref name="Амнестираните 67">{{Амнестираните|67}}</ref> * {{флагче|България}} Ристе Коте, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „присъединяване към [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|българския бунтовнически комитет]] и употреба на оръжие в битките против османската войска“, осъден от Извънредния съд на 5 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата [[Българо-турска спогодба (1904)|амнистия]] от 12 април 1904 година<ref name="Амнестираните 93"/> * {{флагче|Турция}} Сеид Мустафа, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „кражба на предмети от българското население, което по време на [[Илинденско-Преображенско въстание|бунта]] напуснало селата и избягало в планината“, осъден на 1 година от Апелативния наказателен съд, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата [[Българо-турска спогодба (1904)|амнистия]] от 12 април 1904 година<ref name="Амнестираните 124">{{Амнестираните|124}}</ref> * {{флагче|България}} Сотир Гоце, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „присъединяване към [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|българския бунтовнически комитет]] и употреба на оръжие в битките против османската войска“, осъден от Извънредния съд на 5 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата [[Българо-турска спогодба (1904)|амнистия]] от 12 април 1904 година<ref name="Амнестираните 94"/> * {{флагче|България}} Спиро Никола, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „присъединяване към [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|българския бунтовнически комитет]] и употреба на оръжие в битките против османската войска“, осъден от Извънредния съд на 5 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата [[Българо-турска спогодба (1904)|амнистия]] от 12 април 1904 година<ref name="Амнестираните 94"/> * {{флагче|България}} Спиро Фотев Ложанков, български революционер от ВМОРО<ref name=":0" /> * {{флагче|България}} Филип Коте, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „присъединяване към [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|българските разбойници]]“, осъден на 7 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата [[Българо-турска спогодба (1904)|амнистия]] от 12 април 1904 година<ref name="Амнестираните 44">{{Амнестираните|44}}</ref> * {{флагче|България}} Христо Попдимитров, български революционер от ВМОРО<ref name=":1" /> * {{флагче|България}} Христо Томе, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „присъединяване към [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|българския бунтовнически комитет]] и употреба на оръжие в битките против османската войска“, осъден от Извънредния съд на 5 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата [[Българо-турска спогодба (1904)|амнистия]] от 12 април 1904 година<ref name="Амнестираните 94"/> * {{флагче|България}} Яндрия Стоянов Казиов, български революционер от ВМОРО<ref name=":0">{{cite book|title=Илинденски сведоштва. том II, дел II.|author=Јасмина Дамјановска|author2=Ленина Жила|author3=Филип Петровски|publisher=Државен архив на Република Македонија|others=|year=2016|isbn=|location=|pages=}}</ref> ; Починали в Любойно * {{флагче|България}} Дечо Димитров Дечев (1920 – 1943), български военен деец, кандидат-подофицер, загинал през Втората световна война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 112, л. 100</ref> * {{флагче|СФРЮ}} [[Ристе Спасевски]] (1925 – 1944), югославски партизанин * {{флагче|СФРЮ}} [[Янко Мариовски]] (? – 1944), югославски партизанин == Типична архитектура == <gallery class="center"> Ljubojno Architecture-1.JPG Ljubojno Architecture-2.JPG Ljubojno Architecture-3.JPG Ljubojno Architecture-4.JPG Ljubojno Architecture-5.JPG Ljubojno Architecture-6.JPG </gallery> == Бележки == <references /> {{Община Ресен}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в община Ресен]] 87zilai30hqdyrndbnxxjod9oc9352v 0 127529 12876746 12160210 2026-04-10T15:48:01Z Мико 4542 12876746 wikitext text/x-wiki {{друго значение|областта в северното подножие на Беласица|селото в Община Костенец|Подгорие}} {{Географска област}} '''Подгорие''' (наричано още '''Подгория''' или '''Подгор'''<ref name="Чаловска 198">{{cite journal | last = Чаловска | first = Емилија Апостолова | authorlink = | coauthors = | year = 2022 | month = | title = Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион | journal = Македонски фолклор | publisher = | location = | volume = | issue = 81 | pages = 198 | doi = | id = | url = https://ifmc.ukim.mk/wp-content/uploads/spisanie/Broj_81/11._Емилија_Апостолова_Чаловска_197-229.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = mk }}</ref>) е географска област в северното подножие на [[Беласица]], днес разположена на териториите на [[България]] и [[Северна Македония]]. == География == Подгорието обхваща южните части на [[Санданско-Петричка котловина|Санданско-петричката]] и [[Струмишка котловина|Струмишко-радовишката котловина]], между градовете [[Петрич]] от изток и [[Струмица]] от запад. На север се ограничава от река [[Струмешница (река)|Струмешница]]. Представлява пролувиален шлейф, съставен от взаимно свързани етажирани [[наносен конус|наносни конуси]] на реките [[Луда Мара (България)|Луда Мара]], Ляшнишка, Иваник, Коларовска, Камешница, Яворнишка, Ключка, Ремешница, Стар дол, Ломница, Баба, Бърлен, Дерман и други. Най-високите му части са образувани от едри стални късове, примесени с груб чакъл, средните - от по-дребни материали, а ниските от най-фини частици. В Подгорието извират множество сладководни и [[минерален извор|минерални извори]], като най-значими са тези при село [[Банско (Община Струмица)|Банско]]. Почвите са [[делувиални почви|делувиални]] и [[делувиално-ливадни почви|делувиално-ливадни]], а в ниските части около река Струмешница земите са обработваеми. На надморска височина 250-800 м има [[сладък кестен|кестенови гори]], примесени с [[чинар]], [[келяв габър]] и [[зимен дъб]]. == Селища == В Подгорието са разположени редица села, обхванати от общините [[Община Петрич|Петрич]] (на българска територия) и [[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] и [[Струмица (община)|Струмица]] (на северномакедонска територия). В българската част на Подгорието от изток на запад се намират следните села: [[Беласица (село)|Беласица]], [[Коларово (Област Благоевград)|Коларово]], [[Самуилово (област Благоевград)|Самуилово]], [[Камена]], [[Яворница]], [[Ключ (село)|Ключ]], [[Скрът]] и [[Габрене]]. В северномакедонската част на Подгорието в същия порядък са разположени селата: [[Конарене]] (Старо Конярево), [[Дражево (община Ново село)|Дражево]], [[Смолари]], [[Мокрино]], [[Мокриево]], [[Борисово (община Ново село)|Борисово]], [[Колешино]], [[Габрово (Община Струмица)|Габрово]], [[Банско (община Струмица)|Банско]], [[Свидовица]] и [[Куклиш]].<ref>{{ЕПК|2|127-128}}</ref><ref name="Чаловска 198"/> == Външни препратки == * [http://www.bgizlet.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1251&Itemid=90 Беласица: До Подгорието и най-югозападното кътче на България] * [http://bnt.bg/predavanyia/ptuvay-s-bnt2/pa-tuvaj-s-bnt-2-19-april-2015-podgorieto Пътувай с БНТ 2 - 19 април 2015: Подгорието] == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} [[Категория:Беласица]] [[Категория:География на община Петрич]] [[Категория:Историко-географски области в България]] [[Категория:Историко-географски области в Северна Македония]] [[Категория:История на община Петрич]] 0jshxuti5ccgqqwmfq50k4312aqlnz5 0 129567 12877159 12758993 2026-04-11T11:05:38Z ~2026-22237-59 391980 12877159 wikitext text/x-wiki '''„Металург“''' е футболен клуб от град [[Перник]], България. Основан е през 1957 г. Клубните цветове са червено и синьо. Стадионът на който играят се казва "Калоян Зашев". В своята история Металург има 13 сезона в Б група, както и два сезона, в които участва в А група – 1997/98 и 1998/99. И в двата сезона в елита завършва на 10-о място в крайното класиране, но през лятото на 1999 г. с решение на БФС е изваден от първенството. {{футболен отбор | име на отбора = „Металург“ | оригинално име = Футболен клуб<br/>„Металург“ (Перник) | прозвище =Металурзите | основан = {{Стартова дата и възраст|1957}} | първенство = [[Областни аматьорски футболни групи|А ОФГ-Перник]] |държава=България}} Металург (Перник) е създаден като заводски отбор към металургичен завод „Ленин“ паралелно с изграждането на предприятието в Перник през 1957 г. Отначало играе под името МЗ „Ленин“ като колектив на ДФС Миньор. През 1957 г. заводските футболисти играят в Букурещ своя първи международен мач срещу местния „Щиница“, завършил при резултат 5:3 за румънците. Може да се приеме, че с този мач отборът на завода се легитимира и започва своето самостоятелно съществуване. Но за да се отдели от дружеството майка, трябва да минат още 5 години. За първи път отборът на МЗ „Ленин“ участва в системата на републиканско първенство през сезон 1959/60 т.е. след новото административно отделение на страната. В състава на новосъздадената Югозападната зона през това първенство са включени и два пернишки отбора – МЗ „Струма“ и МЗ „Ленин“. Металурзите завършват на 9-то място с 28 точки – 10 победи, 8 равни и 12 загуби, голова разлика 33 – 40. През следващото първенство 1960/61 отборът отново завършва на 9-то място приблизително същия актив – 8 победи, 12 равенства и 10 загуби, голова разлика 29 – 29. Третото участие на отбора на МЗ „Ленин“ в първенството на Югозападната зона през сезон 1961/62 е най-слабо. Той заема последното място с 5 победи, 5 равенства и 12 загуби, при голова разлика 28 – 44 и би следвало да изпадне в окръжната група. Но преди началото на новото първенство Българската федерация по футбол приема нова наредба, в резултат на която състава на А група е увеличен на 16 отбора, създадени са две Б групи и 12 зонови В групи. В новосъздадената зона „Витоша“ са включени 12 отбова, 4 от които са от Пернишки окръг – „Червено знаме“ (Радомир), МЗ „Струма“, МЗ „Ленин“ и „Чорни“ (Брезник). Борбата за първото място се води между отборите на „Червено знаме“ и МЗ „Ленин“, които от 26 октомври 1962 г. (тогава се създава ДФС „Металург“) вече се състезава под името „Металург“. След есенния полусезон „Металург“ е начело със 17 точки, следван от „Червено знаме“ с 15 точки. „До края на първенството борбата за първото място се води главно между тези два отбора, които се открояват над останалите - пише в обзора си съюзният треньор Хр. Кокинов (в-к „Народен спорт“, бр.84/15 юли 1963г.) - те играят бърз и техничен футбол. Въпросът за първо то място се реши едва след последните две срещи, след които металурзите застанаха начело. „Металург“ завършва с 35 точки (+16, =3, -3, г/р - 63-29) и получава правото да участва в квалификационния турнир за влизане в Б РФГ. Той се провежда в Кюстендил и в него освен пернишкия отбор участват още отборите „Марица“ (Пловдив) и „Дупнишка комуна“ (Ст. Димитров - днес Дупница). В първия си мач „Металург“ печели срещу „Марица“ (Пловдив) с 3:1, а във втория побеждава и състава и на „Дупнишка комуна“ с 1:0 след автогол на дупничани 5 минути преди края на мача. С това отборът заема първо място и от есента на 1963г. получава правото да се състезава в Южната Б РФГ. Този първи голям успех на „Металург“ е извоюван от следните футболисти : вратари - Пантелей Виденов (Панте) и Иван Ранев, защитници - Иван Янков (Старшията), Иван Трунтич, Тодор Тодоров (Тото), Крум Фердинандов; полузащитници - Живко Атанасов, Силвистър Аргиров (капитан на отбора), Стефан Русимов (Чарли) , Рангел Божилов (Раше) и нападатели - Борис Сергиев, Венко Кирилов, Петър Костов (Баджето), Методи Петков и други. Треньор на отбора е Тодор Евстатиев (Тоцката), с помощник Александър Илиев (Сашо). През сезон 1963/64, който е дебютен за „Металург“ в Б група, първия мач е в Перник срещу отбора на „Розова долина“ (Казанлък) и завършва с победа 2:0. Началото е убедително за новаците в групата, които играят добре и със самочувствие. Това проличава и при гостуването им в Сливен, където побеждават представителния градски отбор с 3:2. В този мач дебют прави седемнадесет годишният Кирил Ивков (Шинде), който впоследствие ще се превърне в един от най-добрите бранители в историята на българския футбол. В третият кръг металурзите постигат трета победа - този път с 4:1 срещу гостуващия „Ботев“ (Благоевград) – днешния „Пирин“, и оглавяват временното класиране. През това първенство „Металург“ завършва на 8-мо място с 34 точки от 34 мача - 14 победи, 6 равни и 14 загуби, при голова разлика 54-53. Постепенно в отбора намират място редица млади футболисти, сред които: Евлоги Банчев, Вельо Черешков, Васил Соколов (Стоманата), Петър Младенов (Мутлата), Милчо Балдаров, Милчо Смилянов, Траян Василев и други, които заедно с останалите допринасят в превъщането на „Металург“ в стабилен и силен отбор. През следващото първенство за треньор на отбора е привлечен опитния спеиалист Тодор Конов, а негов помощник става прекратилият състезателната си кариера Силвестър Аргиров. Отборът става основен претендент за първото място. Особено реално е негово спечелване през сезон 1964/65, когато една изненадваща загуба в последните кръгове срещу изпадналия вече „Чепинец“ във Велинград с 1:4 го лишава от тази възможност. След освобождаването на треньора Т.Конов, треньор на отбора остава Силвестър Аргиров. През първенството 1965/66 „Металург“ заема 4-то място, като в 15 поредни мача не претърпява поражения. Лидер на отбора е централният нападател Борис Сергиев. В два поредни сезона, 1964/65 и 1965/66, той става голмайстор на Южната Б група, съответно с 18 и 19 гола, като и двата пъти разделя голмайсторския приз с Георги Йорданов /Ярето/ от Миньор. Сергиев е №1 във вечната ранглиста на клуба по мачове и голове в Б група – 166 мача с 90 гола. Сред другите изявени играчи на Металург по това време са Рангел Божилов и Венко Кирилов През периода 1965-1969г. в отбора играят и някои изявени футболисти като Петко Дяков(изпълняващ функциите и на играещ треньор, Ахмед Яшаров(Аспарух Ясенов), Георги Милев( и двамата по-късно известни футболни съдии), Роман Драгомиров, Драган Раденков и други. В детско-юношеската школа на дружеството израстват Иван Иванов/вратар/, Иван Чакъров, Юрий Николов, Ангел Станков и други, които впоследствие преминават в други отбори и се оформят като много добри футболисти. На треньорския пост през тези години са били още Петър Михайлов, Стефан Геренски/известен в миналото вратар на ЦДНА и националния отбор/. През първия период от съществуването си „Металург“ записва 6 участия в Б група. Най-доброто му представяне е четвъртото място през 1964/65 и 1965/66. Отбора изиграва 189 мача, от които печели 76, наравно завършва 43 и губи 70 при голова разлика 287-244. Начело в почетните листи на клуба е Борис Сергиев.Той взема участие в 166 мача, в които отбелязва 90 гола. След него с най-много участия са Тодор Тодоров – 161 мача, Живко Атанасов – 156, Рангел Божилов – 155, Венко Кирило – 133 и други. В листата на голмайсторите следващите почетни места се заемат от Рангел Божилов – 47 гола, Венко Кирилов – 34, Петър Костов – 15, Милчо Смилянов – 12 и други. През януари 1969 г. ЦК на БКП решава, че с изключение на София, Пловдив и Варна, в останалите градове в България трябва да има само по един футболен клуб. Така Металург принудително се влива в Миньор и изчезва за известно време от футболната карта на България . Двете пернишки дружества се обединяват под името „Кракра“. Някои от футболистите на „Металург“ преминават в обединения отбор, а други в различни отбори в страната, или прекратяват състезателната си кариера. В началото на 1973 г. решението, в градовете да няма повече от едно физкултурно дружество, е отменено. През пролетта на същата година спортните деятели от квартал Изток с помощта на ръководството на МЗ“Ленин“ възстановяват ДФС „Металург“. Но негативите от принудителното прекъсване не могат да бъдат преодолени бързо. През тези години спортни деятели в завода проявяват далновидност и независимо, че техния отбор няма право да играе в републиканското първенство, успяват да съхранят част от състезателите му. Когато през есента на 1973 г. се открива възможност, отборът на МЗ „Ленин“ в състава на зона „Витоша“. През това първенство в зоната се състезават 18 отбора. В крайното класиране отборът на МЗ „Ленин“ заема 9-то място с 31 точки – 10 победи, 11 равенства и 13 загуби, голова разлика 39 – 57. От следващото първенство отборът вече се състезава под името „Металург“ и непрекъснато подобрява представянето и класирането си, като през сезон 1978/79 заема първо място и се завръща в Б група след 10-годишна пауза. Треньор на отбора е Златан Аврамов. Следват години, в които металурзите се борят за оцеляване във втория ешелон. През 1979/80 отборът завършва на 19-о място от 22 състава в Южната Б група, а през 1980/81 финишира на 17-а позиция. В крайна сметка през 1981/82 изпада след като остава на последно място в класирането. През сезон 1981/82 отборът изпада и през следващото първенство играе в състава на Софийската В РФГ. Заема второ място с 53т. /+24, =5, -5, г/р 28-38/, след дублиращия отбор на ЦСКА „Септемврийско знаме“, който също има 53т. Така металурзи отново се завръщат в Б група. През сезон 1983/84 „Металург“ играе в Южната Б РФГ, но това няма с какво да се запомни. Отборът отстъпва на останалите и регистрира най-слабото си представяне – 18-то място само с 8 точки/+2, =4, -28, г/р 21-89/ и изпада. Почетните листи на „червено - сините“ през този период /4-те първенства от 1979/80 до 1983/84/ имат следния вид : мачове : 102 – Валери Тонев, 98 – Михайл Асенов, 74 – Сашо Марков, 82 – Федя Величков и други, и голмайстори : 31 гола – Валери Тонев, 18 – Петър Петров, 12 – В.Васев, 9 – Е.Павлов и други. В следващите 10 години „Металург“ се състезава в зоната, като в едно първенство дори играе в окръжната група. Към върховете на родния футбол тръгва след края на сезон 1994/95. През това първенство „Металург“ заема трето място в Югозападната В РФГ след „Миньор“/Перник/ и Вихрен /Сандански/. Преди началото на следващото първенство президент на клуба ставаа бизнесменът Първан Първанов – Перо, а за спортен директор е назначен Симеон Велинов. Те правят задълбочен анализ на ресурсите, с които разполагат, и конкуренцията в групата/която съвсем не е малка/ и си поставят амбициозна задача да се борят за първото място и промоция за професионалния футбол. За треньор на отбора е назначен опитния специалист Аспарух Никодимов. Отборът се представя много добре, демонстрирайки превъзходството си над останалите претенденти за първото място : „Кремиковци“, “Марек“ и „Вихрен“. С великолепен резултат от 25 победи, 4 равенства и само 2 загуби, с голова разлика 78-13 и 79 т. „Металург“ заема първото място изпреварвайки „Кремиковци“ с 10 точки, а „Марек“ и „Вихрен“ с 20 точки. Сам по себе си този резултат говори за пълно превъзходство. През сезон 1996/97 „Металург“ играе в единната Б РФГ. Началото е доста колебливо. След 8-мия кръг старши треньора Аспарух Никодимов напуска. Начело на отбора остават неговите помощници Валентин Лазаров /старши треньор/ и Марио Вълков /помощник треньор/. Есенния полусезон „Металург“ завършва на 10-то място с 22 точки/+7, =1, -9, г/р 19-19/. Изоставането от втория и третия Олимпик/Галата/ и Пирин/Благоевград/ е 13 точки/ в А РФГ влизат първите три отбора/. Афишираната преди началото на първенството амбициозна задача отборът да се бори за влизане в А група изглежда неизпълнима. Пролетния полусезон обаче показва, че за перничани няма неизпълними задачи във футбола, стига те да повярват във възможностите си и да се раздадът на терена. След победата над „Пирин“ /Благоевград/ с 3:0 в третия кръг в Перник на 9 март 1997 г. металурзите тръгват на своя победоносен поход. 99 дни те не познават вкуса на поражението, помитат всички по пътя си и кръг преди края се оказват недостижими на третото място. Целта е изпълнена – „Металург“ /Перник/ е сред 16-те най-добри отбори в България. Перник става петият град в България с два отбора в групата на майсторите в едно и също първенство. Този успех, постигнат от футболистите в червено и синьо, идва в годината, когато клубът чества 40 години от началото на футбола в МЗ „Ленин“. Той е извоюван от 20 футболисти: вратари – П.Войнов и Н.Чавдаров; защитници – Здр. Станков, Иво Димитров, Ив. Йорданов, Р.Русев, В.Ставрев, Ф.Илков и А.Михайлов; халфове – Сп. Боянов, К.Шербетов, П.Пашев, К.Джоров, Ю.Методиев и М.Краю; нападатели – Й.Николов, Кр. Свиленов, Р.Стоицов, Др. Новакович и А.Чирку. Старши треньор – В.Лазаров и помощник – М.Вълков. През пролетния полусезон в отбора играят двама румънци – М.Краю и А.Чирку. С най-много участия 32 е Кр. Свиленов, с 28 – Сп. Боянов, с 26 – Здр. Станков, с 25 – К.Шербетов и Й.Николов и други. Отборът е реализирал 58 гола. Имената си сред голмайсторите са записали 13 футболисти. 12 гола реализира Кр. Свиленов, 8 – Й.Николов, 6 – К.Джоров, 5 – П.Пашев, 4 – К.Шербетов и други. През следващите две първенства „Металург“ се състезава в А професионална група. За старши треньор на отбора е назначен Георги Харалампиев, а В.Лазаров остава негов помощник. Осъществена е една добра приемственост. Отборът бързо се адаптира към новите условия и играе като с равен и с най-добрите. И При двете си участия футболистите от кв.“Изток“ заемат 10-то място в крайното класиране. На своя стадион „Металург“ побеждава всички грандове. ЦСКА два пъти прекланя глава, тръгвайки си от Ладовица победен с по 1:0, а веднъж и на „Армията“ с 2:0. Ето го съставът на „Металург“, извоювал първата си победа над ЦСКА на 20-ти октомври 1997 г. пред повече от 9 000 зрители. Стойчо Драгов, Здравко Здравков, Веско Игнатов, Кирил Джоров, Шабан Шевкет, Здравко Станков/56мин. – Гено Папазов/, Камен Шербетов, Генади Симеонов, Красимир Свиленов, Васил Киров/89мин. – Спас Боянов/, Георги Варадев/84мин – Петър Пашев/. Голмайстор в 15-тата минута Генади Симеонов. Главен съдия на мача е Костадин Гиргинов. „Металург“ е един от малкото отбори в страната с положителен баланс срещу армейците. Само „Левски“ /София/ през сезон 1997/98 г. успя да се добере до нулево равенство, а „Литекс“ и „Славия“ – до 1:1. С най-много участия за „Металург“ в А РФГ – 59 е Красимир Свиленов, с 57 – Стойчо Драгов, с 55 – Генади Симеонов и Здравко Здравков, с 52 – Кирил Джоров и други. Листата на голмайсторите се води от Генади Симеонов с 19 гола, по 5 гола са отбелязали Васил Киров и Кирил Джоров, с по 4 – Спас Боянов и Пламен Русинов. Футболистите играят всеотдайно и здраво. Отборът не влиза в комбина с грандовете и се оказва трън в очите им. Това дразни свикналите да имат по няколко свои провинциални отбора, които да играят за тях и срещу които да получат готови точки, и те правят всичко възможно пернишките отбори да бъдат ликвидирани. „Металург“ става жертва на компромат, скалъпен от Калоян Стоянов, който пуска аудиокасета от разговор в съблекалнята на отбора/нейната достоверност не е доказана от съответните органи/. По това време въпросното лице е спонсор на отбора, приближено до „Левски“ /София/. Според това „доказателство“ мачът „Металург“ – „Литекс“ е бил уговорен и съгласно правилника „Металург“ е изваден от групата, а на „Литекс“ са отнети спечелените три точки във въпросния мач. Тоа обаче довежда до сериозни юридически проблеми, защото шампионатът вече е приключил, като „Литекс“ е станал шампион с две точки преднина пред „Левски“. Това означава отнемане на титлата и присъждане на служебна такава на „Левски“. Всичко това се случва в навечерието на мачовете от европейските клубни турнири и прекалено късно за каквито и да са промени. Затова БФС са принудени да отнемат и три точки от актива на „Левски“ под предлог, че и техния мач с „Металург“е бил уреден. И това не е доказано, защото не е вярно, но е единствения адекватен изход от ситуацията. Остава основателното съмнение за обвинение същито с бели конци, целящ саморазправа с непокорен клуб. Това е едно от поредните позорни решения на БФС. През следвашото първенство започва разправа и с „Миньор“, която задълго го изважда от професионалния футбол. Изваждането на „Металург“ от А РФГ става дни преди първия кръг на първенството, програмата за което вече е изготвена. За да се спаси отбора, двата Пернишки отбора Миньор и Металург се обединяват под името Миньор. Това става безпроблемно, тъй като Пернишките фенове подкрепят и двата отбора и ги приемат за едно така или иначе. На футболистите е предоставена възможност да играят /които желаят/ в отбора на „Миньор“, а „Металург“ сформира и още един нов отбор, който се обединява със „Струмска слава“ /Радомир/ под името „Металург“ /Радомир/ и се състезава в Единната Б РФГ за да се обиграват младите футболисти на Пернишката школа. Отборът играе домакинските си мачове в Радомир, а тренировките провежда в Перник. През този сезон „Металург“ /Радомир/ заема 8-ото място с 38 точки /+11, =4, -14, 29 – 33/. Ентусиазмът у футболистите и деятели е убит. Така футболната централа, вместо да насърчи и стимулира всеотдайните и предани на футбола, ги унищожава с безумните си решения, взети под натсик на софийските грандове. В началото на сезон 2000/01 отборът връща името си „Металург“ /Перник/ и играе мачовете си на стадиона в квартал „Изток“. С актив от 11 победи, 3 равенства и 18 загуби, голова разлика 36 – 51, металурзи заемат 14-то място във Втора лига и изпадат. С това участието на „Металург“ в професионалния футбол приключва. През същия сезон Миньор/Перник/ изпада от А група. През сезон 201/02 Миньор играе в Б група след като му е отнет лиценза на стадиона и домакинства в Б група на стадион Металург, а отбора на „Металург“ Перник отказва участие във В група, като запазва само ДЮШ. Следващите четири сезона металурзи нямат мъжки отбор, а само детско-юношески футбол. През сезон 2005/06 Минерал/Рударци/ печели областното първенство и влиза във В група, като отказва участие поради липсва на средства. Тогава Металург прави обединение с Рударци под името Металург-Минерал/Перник/. През сезон 2006/07 металурзи се състезават във В група. Първата година се спасяват от изпадане, като през сезон 2007/08 отбора изпада. През сезон 2008/09 Металург играе в областната група, вече под своето име без участието на Минерал/Рударци/. През 2009 г. Миньор /Перник/ влиза в А група и община Перник предоставя стадион Металург за тренировъчна база на „чуковете“ и по този начин ДЮШ на Металург се разпада с около 150 деца. И мъжкия отбора на Металург преустановява участие в областната група. Футболисти и деца са принудени да си търсят нови отбори. От 2009 до 2013 г. футболът в квартал Изток и по-точно на стадион Металург е мираж. През 2013 г. отборът е възроден, като на 26.08.2013 г. е регистриран „ФК Металург 1957“ - Перник, благодарение на усилията на група ентусиасти, сред които е и кмета на кметство Изток – Ивайло Иванов. Възроденият отбор стартира изявите си от А окръжна футболна група. Сред учредителите на клуба е и председателя на Общинския съвет в Перник Владислав Караилиев. За председател на Управителния съвет е избран Мартин Евгениев, а негови членове са Иван Анев и Димитър Илиев. Останалите членов са : Ивайло Иванов, Емил Милчев и Румен Искренов. В сезона на възраждането на отбора през 2013/14 г. Металург завършва на първо място в подгрупа А2 ОФГ Перник, като записва двадесет победи от двадесет мача. На финала за областен първене на Перник се изправя срещу завършилия на първо място в подгрупа А1 ОФГ Перник отбор на Черногорец/Ноевци/, като Металург губи финала с 0:1 През сезон 2014/15 Металург завършва на първо място в подгрупа А1 ОФГ Перник. На финала за областен първенец се изправя срещу победителя в подгрупа А2 ОФГ Перник – Енергетик/Перник/. Този път Металург печели мача с 1:0. През сезон 2015/16 авършва на трето място в подгрупа А1 ОФГ Перник. През сезон 2016/17 Металург завършва на първо място в подгрупа А1 ОФГ Перник. На финала за областен първенец се изправя срещу победителя в подгрупа А2 ОФГ Перник – Енергетик/Перник/. В редовното време мача завършва 1:1, като металурзи печелят при изпълнението на дузпите с 5:4 През сезон 2017/18 Металург завърша на второ място в подгрупа А2 ОГ Перник. През сезон 2018/19 Металург завърша на трето място в подгрупа 1 ОГ Перник. През 2019 г. се прави промяна в Управителния съвет на Металург/Перник/, като председател на отбора става Димитър Илиев, а членове на УС са Иван Анев и Мартин Евгениев. Останалите членове се запазват същите. Сезон 2019/20 се играе само един полусезон и първенството е прекратено заради КОВИД 19. На полусезона Металург заема трето място в Източна подгрупа на ОГ Перник. Сезон 2020/21 г. е един от най-успешните сезони за Металург. Отбора завършва на първо място в Източна подгрупа на ОГ Перник. Ракоя Тракоя дърноя другоя викаш кажи викаш турците виксатоя абаббаб доьнопьсжп играе полуфинален бараж с отбора на Чорни/Брезник/, който заема второ място в Западна подгрупа на ОГ Перник. Металурзи печелят мача с 2:0 и стигат до финала за областен първенец на Перник. На финала Металург се изправя срещу Черногорец/Ноевци/. Мача завършва 1:1 в редовното време, а на дузпите металурзи печелят с 4:3. Металург/Перник/ играе бараж за влизане в Трета лига на българския футбол срещу отбора на Костинброд. За жалост металурзи губят с 1:4 от по-опитния отбор на Костинброд. Ето и имената на футболистите участвали през този сезон : вратари – Ивайло Иванов, Мартин Илиев, защитници - Борислав Стефанов, Венцислав Стоянов, Владимир Арнаудов/капитан/, Кристиян Чакъров, Антонио Павлов, Георги Георгиев, Стефан Алексиев; халфове - Юлиян Ганчев, Евгени Американов, Йордан Йорданов, Роберт Тодоров, Здравко Грозданов, Джонатан Иванов, Адриан Кирилов; нападатели – Валентин Лазаров, Роберт Митков, Александър Александров‚ треньор – Мартин Стефанов. През сезон 2021/22 Металург завършва на второ място в Източна подгрупа на ОГ Перник, като е с равни точки с първия Спортист/Драгичево/, но с по-лоши показатели в преките двубои и головата разлика. След което отбора играе полуфинален бараж срещу я в Западна подгрупа на ОГ Перник – Рудничар/Бела вода/. В редовното време мача завършва 2:2, а при дузпите металурзи печелят с 4:3. На финала за областен първенец Металург се изравя срещу отбора на Дружба/Мещица/. В редовното време мача завършва 0:0, а при дузпите Дружба печели с 4:3. През сезон 2022/23 в четвъртото ниво на футбола в България и по-конкретно в област Перник е съставено от една единна група в която участват 14 отбора. През този сеозн металурзи записват 22 победи, 2 загуби и 2 равни, негри голова разлика 81 – 16 и с актив от 68 точки заемат второ място в крайното класиране. През началото на 2023 година Управителният съвет на Металург/Перник/ бива променен, защото единствения през последните четири години, който се занимава с отбора и прави нещо за него е неговия председател Димитър Илиев. В новата управа като членове влизат Йордан Йорданов и Венцислав Стоянов, председател остава Димитър Илиев, а като членове са добавени : Борислав Стефанов, Марио Георгиев, Алекс Георгиев и Марио Лазаров. Новите лица са момчета, които играят в отбора и правят всичко за неговото развитие и подобряването на облика му. Старите членове напускат сдружението, като единствено Владислав Караилиев запазва своето място в сдружението. През сезон 2023/24 Металург прави силна селекция, като връща няколко попълнения от шампионския сезон 2020/21 и прави силна подготовка за предстоящия сезон. Преди старта на първенството металурзи започват участието си в турнира Купа България, като в предварителните кръгове за излъчване на представител от област Перник побеждават отборите на Дружба/Мещица/ с 5:0 и Миньор/Перник/ с 4:0 пред повече от хиляда зрители на стадион Металург / като мача с Миньор е прекратен в 85-тата минута при резултат 1:0 за Металург, заради навлизане на фенове на „чуковете“ на терена и удар в главата по страничния съдия на мача, така е прислужена служебна победа и резултата става 4:0/. Във фаза на турнира 1/32 финали, Металург се изправя срещу отбора на „Черноморец“ /Балчик/, който се състезава в Б група. Металурзи се представят повече от добре в този мач, но за жалост губят мача с 0:1 на стадион Металург. В тези силни мачове в отбора играят следните футболисти : вратари – Алекс Георгиев и Мартин Илиев; защитници – Антонио Павлов, Антоан Василев, Борислав Стефанов, Венцислав Стоянов/капитан/, Живко Станимиров, Николай Томов, Марио Георгиев; полузащитници – Юлиян Ганчев, Драгомир Йорданов – Мико, Марио Лазаров, Даниел Миланов, Димитър Савов, Ивайло Димитров, Йордан Йорданов – Баната /играещ треньор/; нападатели – Роберт Митков, Денислав Балев – Деко, Борислав Никифоров, Валентин Лазаров. През първенството на сезон 2023/24 Металург записва 20 победи и една загуба, с голова разлика 109:10. По този начин заема първото място в една от двете областни групи на Перник. В мач за определяне на първенец на област Перник се изправя срещу шампиона в другата областна група – Чорни /Брезник/, като губи мача с 0:1.<ref>https://bulgarian-football.com/archive/2023-2024/ofg-pernik.html#2</ref> {{футболен отбор | име на отбора = „Металург“ | стадион = „Калоян Зашев“ | оригинално име = Футболен клуб<br/>„Металург“ (Перник) | прозвище =Металурзите | основан = {{Стартова дата и възраст|1957}} | първенство = [[Областни аматьорски футболни групи|А ОФГ-Перник]] | сезон = 2022/23 | място = А ОФГ-Перник, 2-ро | екипировка =Хома |pattern_la1= |pattern_b1=_ |pattern_ra1= |pattern_sh1= |pattern_so1= |leftarm1=000040 |body1=000040 |rightarm1=000040 |shorts1=000040 |socks1=000040 |pattern_la2= |pattern_b2= |pattern_ra2= |pattern_sh2= |pattern_so2= |leftarm2=FF2020 |body2=FF2020 |rightarm2=FF2020 |shorts2=000040 |socks2=000040 |държава=България|уебсайт=https://fcmetalurgpernik.com/}} == Металург Ботев Пловдив 0:10 == * 10 място в [[А ПФГ|А група]] през [[1997]]/[[1998|98]] и [[1998]]/[[1999|99]] г. * Четвъртфиналист за [[Национална купа на България|Купата на България]] през [[1981]]/[[1982|82]] и [[1995]]/[[1996|96]] г. * 3 място в [[Втора професионална футболна лига|Б група]] през [[1996]]/[[1997|97]] г. * 3 място в [[Втора професионална футболна лига|Южната Б група]] през [[1965]]/[[1966|66]] г. * 13 участия в [[Втора професионална футболна лига|Б група]]. == Мачове == '''''1998/99''''' * Металург – Славия 1:1 * Металург – ЦСКА 1:0 * Металург – Локомотив (София) 2:1 * Металург – Септември 4:2 * Металург – Локомотив (Пловдив) 1:0 * Миньор – Металург 3:4 * Металург – Нефтохимик 0:0 * ЦСКА – Металург 0:2 * Металург – Левски 1:3 * Септември – Металург 2:5 * Металург – Миньор 1:0 == Почетни листи == {{clear}} == Известни футболисти == * Кристиан Карадачки * [[Борис Сергиев]] – рекордьор на отбора със 166 мача и 90 гола * [[Кирил Ивков]] * [[Рангел Божилов]] * [[Петър Дяков]] * [[Красимир Свиленов]] * [[Генади Симеонов]] * [[Пламен Русинов]] * [[Камен Шербетов]] * [[Николай Чавдаров]] * [[Георги Варадев]] * [[Кирил Джоров]] * [[Филип Илков]] * [[Йордан Николов (футболист)|Йордан Николов]] * [[Людмил Евгениев]] * [[Иво Железаров]] * [[Кирил Николов (футболист)|Кирил Николов]] * [[Мариян Германов]] * [[Благой Латинов]] * [[Велко Христев]] * [[Светлин Нончев]] * [[Румен Истревски]] * [[Йордан Каменов]] * [[Генко Папазов]] * [[Станимир Мантарков]] * [[Спас Боянов]] * [[Румен Стоицов]] * [[Иво Кискинов]] * [[Николай Гавалюгов]] * [[Борислав Давидков]] * [[Бисер Методиев]] * [[Валентин Варадинов]] * [[Павел Григоров]] * [[Васил Ботев]] * [[Бойко Драгомиров]] * [[Стефан Василев (футболист)|Стефан Василев]] * [[Росен Олегов]] * [[Иван Трифски]] * [[Райчо Райчев]] * [[Анатоли Младенов]] * [[Владислав Владов]] * [[Калин Костов]] * [[Бойко Миланов]] * [[Красен Пингов]] * [[Андрей Велинов]] * [[Георги Михайлов]] * [[Красимир Кръстев (футболист)|Красимир Кръстев]] * [[Георги Рангелов]] * [[Петър Пашев]] * [[Росен Тонев]] * [[Стоян Атанасов]] * [[Ивайло Данчев]] * Васил Василев * [[Николай Александров (футболист)|Николай Александров]] * [[Веселин Игнатов]] * [[Петър Анестиев]] * [[Светослав Милушев]] * [[Мирослав Христов]] * [[Борислав Драгомиров]] * [[Владимир Манов]] * [[Георги Желязков]] * [[Иван Радионов]] * [[Алексей Степанов]] * [[Райчо Раев]] * [[Владислав Михайлов]] * [[Иван Либов]] * [[Ангел Ставрев]] * [[Светослав Вичев]] * [[Юлиан Панчев]] * [[Владислав Владов]] * [[Иво Димитров (Перник)|Иво Димитров]] * [[Владислав Стоянов]] * [[Владислав Стоянов|Ивайло Димитров]] * Димитър Галчов * Владимир Васев == Източници == <references/> {{Портал|Футбол|България}} [[Категория:Основани в България през 1957 година]] [[Категория:Основани в България през 2013 година]] [[Категория:Пернишки футболни отбори]] mkwtivhpucsopxvoc6fc20e5tin65us 0 130627 12877128 9785054 2026-04-11T10:01:59Z PaleoWolf 381188 12877128 wikitext text/x-wiki [[Файл:Chaira.jpg|мини|300px|Схема на Чаирските езера, номерирани по реда в статията]] [[Файл:Chairski_ezera_IMG_9574.jpg|мини|300px|Източната група от Чаирските езера, гледани от Мозговишкия рид. Вдясно – Чаирския превал]] [[Файл:Chairski_ezera_IMG_9579.jpg|мини|300px|Три от Чаирските езера, 1, 2 и 9 от схемата]] '''Чаирските езера''' са група от девет езера в [[Пирин (планина)|Пирин]], разположени в голям циркус, наречен Чаира, в долината на река [[Санданска Бистрица]]. Намират се между върховете [[Мозговишки чукар]] и [[Превалски чукар]] на височина от 2200 до 2450 m. Общата им площ е около 92 декара, което е с 30 декара по-малко от тази на най-голямото езеро в Пирин – [[Попово езеро|Поповото езеро]]. Сумарно водният обем на езерата е 160 000 m³ – 8 пъти по-малък от този на [[Попово езеро|Поповото езеро]]. За някои от тях няма точни данни или са твърде малки, но въпреки това подредени по височина от най-високото до най-ниското те изглеждат така: * Първото езеро се намира на 2430 m н.в. с кръгла форма (50 х 40 m) и площ 1,2 декара. * Второто езеро е на 2427 m с бъбрековидна форма и размери 135 х 120 m и площ 9,2 декара; дълбоко е 5,6 m, а водният му обем е 23 000 m³. То е най-дълбоко от групата и се намира най-южно в малък страничен циркус. * Третото езеро е на 2416 m н.в., второ по големина със своите 22,6 декара и размери 256 х 124 m; дълбоко е само 3,5 m, но водният му обем е значителен – 47 300 m³. * Четвъртото е с един метър по-ниско; то е малко – 50 х 30 m и площ от 1,2 декара. * Петото се намира на 2413 m и е с размери 75 х 60 m (площ 1,6 декара). * Шестото е на 2412 m, размери 60 х 25 m, площ 1,2 декара. * Седмото (известно като Бъбрека или Дъговидното) се намира на 2355 m; то е голямо (на трето място в групата) – 286 х 246 m и площ 18,9 декара; дълбоко е 3,7 m с воден обем 22 000 m³. * Осмото ({{coord|41|42|12|N|23|27|00|E|}}, наречено още Мечото или Голямото) е най-голямото от Чаирските езера с размери 234 х 141 m и площ 25,2 декара (воден обем 53 200 m³; намира се на 2235 m н.в. и е дълбоко 4,40 m. То събира водите на предните седем езера и се оттича в последното, деветото, откъдето тръгва Чаирската река. * Деветото е най-ниско – намира се на 2205 m; то е сравнително голямо (размери 238 х 80 m и площ 11,8 декара); дълбоко е 2,2 m с воден обем 11 000 m³. Осмото и деветото се наричат Мечите езера. Те са трогови езера – разположени в някогашната ледникова долина на Чаирска река. Преградени са с морени и почти отвсякъде са обрасли с гъст [[клек]]. Покрай Чаирските езера минава пътеката от хижа [[Демяница (хижа)|Демяница]] за заслон [[Спано поле (заслон)|Спано поле]] и хижа [[Яне Сандански (хижа)|Яне Сандански]]. В участъка от съседните [[Превалски езера]] през Чаира до местността ''Башлийца'' тази пътека е маркирана в зелено. При промяната на имената на обектите в Пирин по време на [[Възродителен процес|Възродителния процес]] бяха преименувани на Поленски езера. Това име не е популярно и не се използва от туристите.<ref>Даутов, Николай. Пирин. Речник и пътеводител. София, 2008, стр.131-132.</ref> == Вижте също == * [[Езера в България]] * {{карта-ГЩ-СССР|K-34-83|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-083.jpg|scale=1:100000}} == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} [[Категория:Езера в Пирин]] 0qqqw5aundf2qvj6creg6wtz2jlu56y 0 135361 12876930 12369067 2026-04-10T21:43:46Z Ket 2798 /* Ренесанс */доп. 12876930 wikitext text/x-wiki {{към пояснение}} {{Селище инфо|Португалия | име = Коимбра | име-местно = Coimbra | знаме = Pt-cbr1.png | герб = CBR.png | изглед = Almedina-CCBY.jpg | гео-ширина = 40.211 | гео-дължина = -8.429 | регион = Център (Португалия) | подрегион = [[Баишу Мондегу]] | окръг = [[Коимбра (окръг)|Коимбра]] | община = [[Коимбра (община)|Коимбра]] | площ = 319,40 | височина = 9 – 499 | население = 143 396 | население-година = 2011 | кмет = Мануел Мачаду ([[Социалистическа партия (Португалия)|СП]]) | основаване = | пощенски-код = 3000 | телефонен-код = 292 | сайт = [http://www.cm-coimbra.pt/ cm-coimbra.pt] }} '''Коѝмбра''' ({{lang|pt|Coimbra}}, {{IPA|[ˈkwĩbɾɐ]}}<ref>{{cite web | url = http://phonetic-blog.blogspot.co.uk/2010/07/portuguese.html | title = Portuguese | accessdate = 17 юни 2012 | last = Wells | first = John C. | date =21 юли 2010}}</ref>) е [[град]] в Централна [[Португалия]], административен център на окръг [[Коимбра (окръг)|Коимбра]]. С население около 143 000 души (2011),<ref name="city population INE">[https://web.archive.org/web/20070620202240/http://62.48.187.117/atlas/Cap2/Cap2d_2.html UMA POPULAÇÃO QUE SE URBANIZA, Uma avaliação recente – Cidades, 2004] Nuno Pires Soares, Instituto Geográfico Português (Geographic Institute of Portugal)</ref> градът е четвърти по големина в страната след [[Лисабон]], [[Порто (град)|Порто]] и [[Брага]]. В Коимбра има много археологически паметници, които датират отпреди [[Древен Рим|Римско време]]. Запазени са много сгради от периода, когато градът е бил столица на Португалия (от 1131 до 1255). През [[Късно средновековие|Късното средновековие]] Коимбра са превръща в голям културен център след отварянето през 1290 година на [[Университет на Коимбра|Университета на Коимбра]]. Той е един от най-старите и утвърдени университетски центрове не само на [[Пиренейски полуостров|Пиренейския полуостров]], но и в цяла Европа. == География == {{раздел-мъниче}} Град Коимбра е разположен в централната част на Португалия на 120 км южно от Порто, на 195 км северно от Лисабон и на 40 километра от брега на Атлантическия океан. Близо до града се намират много живописни планински градчета и села. == История == [[Файл:Coimbra BW 2018-10-06 14-33-51 stitch.jpg|ляво|мини|193x193пкс|Западната фасада на най-старата катедрала в Коимбра, която е една от най-добре запазените сгради в Португалия]] [[Файл:StCruz-CCBY.jpg|ляво|мини|170px|Фасада на Манастира Санта Круз, където е погребан първият португалски монарх (Afonso Henriques)]] [[Файл:SeNova1.jpg|ляво|мини|170px|Новата катедрала на Коимбра]] === Ранна история === През [[Древен Рим|Римската епоха]] градът, разположен тогава на хълма до река [[Мондего]], носи името ''Еминиум'' (''Aeminium''). През Късната Античност той става център на [[диоцез]] на мястото на близкия град [[Конимбрига]], който е превзет и частично разрушен от [[Велико преселение на народите|германски нашественици]] през 465 и 468 година. По-късно Еминиум получава и името на разрушения град, въпреки че [[вестготи]]те, които го контролират между 586 и 640 година го наричат ''Еминио''. === Средни векове === По време на мюсюлманското нашествие на Пиренейския полуостров около 711 година градът, наричан на арабски ''Кулумрия'', е превърнат във важен център на търговските пътища между християнския север и мюсюлманския юг. През 1064 година градът е превзет от краля на Леон [[Фернандо I Велики]]. Непосредствено след [[Реконкиста]]та Коимбра става център на [[Коимбра (графство)|новообразувано графство]], управлявано от мосараба [[Сиснаду Давидиш]], а през 1096 година става част от възстановеното графство Португалия. През 1143 година Португалия става независимо кралство и до 1255 година Коимбра е негова столица. От този ранен период са запазени [[Стара катедрала|Старата катедрала]], църквата „Свети Яков“ и манастира „[[Санта Круз (Коимбра)|Санта Круз]]“, най-големият манастирски център в страната по това време. Още през Средновековието Коимбра е разделена от река Мондего на Горен град (''Cidade Alta'' или ''Almedina''), където живее аристокрацията и духовенството, и Долен град (''Cidade Baixa''), където са разположени повечето търговски дейности. Градът е заобиколен със защитна стена, от която са запазени отделни участъци, като портата „Алмедина“ (''Porta da Almedina''). Най-значимата [[Готическа архитектура|готическа]] сграда в града е манастирът „[[Света Клара (Коимбра)|Света Клара]]“ на левия бряг на река Мондего, основан в края на ХІІІ век, по-късно разрушаван и възстановяван. Той се намира толкова близо до реката, че честите наводнения принуждават монахините да се откажат от него през XVII век, когато е построена нова манастирска сграда малко по-нагоре. Величествената готическа гробница на кралицата също е преместена в новия манастир. Развалините на стария манастир са разкопани в началото на XXI век и днес могат да се видят на левия бряг на реката. === Ренесанс === През 15 и 16 век Коимбра отново станал важен културен център на Португалия благодарение на местния епископ и покровителство на крал Мануел I. От този период датират промените в манастира Санта Круз, гробниците на кралете и старата катедрала. Университетът на Коимбра бил основан в Лисабон през 1290 година от крал Диниш I. Той бил преместен в Коимбра през 1308 година, но през 1338 година крал Афонсо IV върнал университета в Лисабон. Същевременно кралят поддържал дворец в Коимбра, чиято сграда е отстъпена на университета. Той бил окончателно прехвърлен в двореца в Коимбра през 1537 година от португалския крал Жоао III. Оттогава градският живот се върти около университета и през следващите десетилетия били създадени няколко колежа, за да осигурят алтернативно на официалното религиозно образование. Построената през XVIII век библиотека е друга забележителна сграда от стария университет. Бароковата университетска кула е построена между 1728 и 1733 година. === Барок и съвременност === През 1772 година Себастиао Жозе де Карвальо е Мело, министър-председателят на крал Жозе I, реформирал университета. Изучаването на науките придобило огромна важност. Колекцията от научни инструменти и материали, придобити оттогава до наши дни са събрани в Музей на естествените науки в Университета в Коимбра. Те представляват една от много важните исторически научни колекции в Европа. Първата половина на 19 век бил труден период за Коимбра. Тя била окупирана в резултат на френското нашествие в Португалия. Градът бил освободен на 6 октомври 1810 година. През март 1811 година отстъпващата Наполеонова войска била спряна. Градът възстановил през втората половина на 19 век инфраструктурата си с изграждането на телеграф, газово осветление, железопътна система и железопътен мост над река Монтего. Заслужава да бъдат видяни в Коимбра новата Катедрала, построена през 17 век и Музеят на Мачадо де Кастро, който е втори по важност в Португалия и е разположен в бившия Епископски дворец. Градът също притежава втората по големина библиотека в Португалия след националната библиотека в Лисабон. Това е университетската библиотека на Коимбра. Забележителност на града е ботаническата градина на университета, създадена през 18 век. == Население == {| class="wikitable" ! colspan="9" | Население на окръг Коимбра (1801 – 2004) |- bgcolor="#C0C0C0" | align="center" | [[1802]] | align="center" | [[1849]] | align="center" | [[1900]] | align="center" | [[1930]] | align="center" | [[1960]] | align="center" | [[1981]] | align="center" | [[1991]] | align="center" | [[2001]] | align="center" | [[2006]] |- | align="center" | 46 343 | align="center" | 32 517 | align="center" | 54 105 | align="center" | 76 494 | align="center" | 106 404 | align="center" | 138 930 | align="center" | 139 052 | align="center" | 146 317 | align="center" | 139 083 |} == Управление == {{раздел-мъниче}} == Икономика == [[Файл:CoimbraView-CC1.jpg|мини|235px|Изглед на Университетския хълм в Коимбра]] [[Файл:Coimbra-PracaComercio1.jpg|мини|235px|Търговкият площад в Коимбра]] [[Файл:CoimbraA-Station.jpg|мини|235px|Железопътната станция „Коимбра-A“]] Благосъстоянието на града се дължи най-вече на Университета в Коимбра, който има 20 000 студенти, като общият брой на студентите в града е 35 000. Градът има много частни клиники, лекарски кабинети и два големи самостоятелни държавни болнични центрове в това число Университетската болница, Ракова болница и Военна болница. Държавният институт по криминалистика на Португалия е със седалище в Коимбра. Забележителни компании са базирани в Коимбра в това число компютърни, по кибернетика, електронно инженерство, циментова фабрика, фармацевтични лаборатории, за керамични и хранителни изделия, за замразени местни продукти, текстилни, винарство, гражданско и инженерно строителство и бизнес инкубатори. Коимбра предлага открит пазар за пресни продукти на всеки 7 и 23 ден от месеца в Санта Мария де Фейра и голям пазар за пресни продукти в центъра на Коимбра, където има също много магазини. Голям търговски комплекс с паркинг за коли; два големи хипермаркета с ресторанти, кина и много магазини на известни португалски и световни търговски марки, какъвто е Търговския център Долче Вита. == Инфраструктура == {{раздел-мъниче}} === Транспорт === Двата бряга на река Мондего са свързани с три главни моста, първият от които е ''Ponte de Açude''. Мостът Санта Клара е най-старият. Мостът Европа е завършен през 2004 година. Мостът на Педро Инес е единственият пешеходен мост. Градът разполага с автобусна и тролейбусна мрежа (която е единствената в Португалия). В миналото градът е имал трамвайна мрежа, която днес може да се види само в музея. Таксиметровите коли са черни със зелен покрив. Строи се метро. В Коимбра има няколко железопътни станции. Централната станция ''Coimbra-B'' е на главната линия между Порто и Лисабон. От нея до главната железопътна станция в центъра на града има бърза линия ''Coimbra-A''. Много железопътни линии свързват Коимбра с околните селища. == Образование == [[Файл:Coimbra December 2011-19a.jpg|мини|център|800px|Главният площад и сградите на историческата сграда на Университета в Коимбра]] [[Файл:Universitat de Coïmbra - Biblioteca.JPG|мини|235px|ляво|Интериор от Университетската библиотека]] Коимбрия е наречен градът на студентите главно защото е място на най-стария и най-големия университет в Португалия. Днес в него учат студенти от 70 различни националности. Повече от 10% от тях са чуждестранни студенти, което го прави най-големият международен университет в Португалия. == Култура == Коимбра празнува своя празник на 4 юли в чест на кралица [[Изабела Португалска (светица)|Изабела Португалска]] (съпруга на крал [[Денис I Португалски]]). Това е религиозен и граждански празник, който включва фойерверки след нощен марш на каещите се. В Коимбра се помещават следните културни институции: * Националният музей „Мачадо де Кастро“, вторият по важност в Португалия, се помещава в бившия епископски дворец * Централната библиотека на университета в Коимбра, втората по големина библиотека в Португалия след Националната библиотека в Лисабон * Ботаническата градина от 18. век на университета в Коимбра == Известни личности == [[Файл:Afonso I de Portugal.jpg|мини|170px|Първият португалски крал [[Афонсо I]] е погребан в Манастира Санта Круз]] ; Родени в Коимбра * [[Мария-Мануела Португалска]] (1527 – 1545), принцеса * [[Давид Мендеш Силва]] (р. 1986), футболист * [[Руй Мигел]] (р. 1984), футболист * [[Педру Пасуш Куелю]] (р. 1964), политик * [[Франсишку ди Са ди Миранда]] (1495 – 1558), поет * [[Карлош Сейшаш]] (1704 – 1742), композитор ; Починали в Коимбра * Афонсо Хенрик (1109 – 1185) крал * [[Мигел Торга]] (1907 – 1995), писател * [[Урака Кастилска]] (1186 – 1220), кралица ; Други * [[Фернанду Жузе ди Франса Диаш Ван-Дунем]] (р. 1952), анголски политик, завършва университета * [[Еса де Кейрош]] (1845 – 1900), писател, завършва право през 1866 * [[Агостиньо Нето]] (1922 – 1979), анголски политик, завършва медицина през 1958 == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{Wikivoyage|Коимбра}} * [http://www.portalcoimbra.com/ Официална страница на града] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070514002524/http://www.portalcoimbra.com/ |date=2007-05-14 }} * [http://www.cm-coimbra.pt Общинска камара на Коимбра] * [http://www.turismo-centro.pt/ Регионален туристически център] {{Нормативен контрол}} [[Категория:Коимбра| ]] 10pmsroiyp20uuabr860al1he2dxrih 12876935 12876930 2026-04-10T21:50:24Z Ket 2798 /* История */ 12876935 wikitext text/x-wiki {{към пояснение}} {{Селище инфо|Португалия | име = Коимбра | име-местно = Coimbra | знаме = Pt-cbr1.png | герб = CBR.png | изглед = Almedina-CCBY.jpg | гео-ширина = 40.211 | гео-дължина = -8.429 | регион = Център (Португалия) | подрегион = [[Баишу Мондегу]] | окръг = [[Коимбра (окръг)|Коимбра]] | община = [[Коимбра (община)|Коимбра]] | площ = 319,40 | височина = 9 – 499 | население = 143 396 | население-година = 2011 | кмет = Мануел Мачаду ([[Социалистическа партия (Португалия)|СП]]) | основаване = | пощенски-код = 3000 | телефонен-код = 292 | сайт = [http://www.cm-coimbra.pt/ cm-coimbra.pt] }} '''Коѝмбра''' ({{lang|pt|Coimbra}}, {{IPA|[ˈkwĩbɾɐ]}}<ref>{{cite web | url = http://phonetic-blog.blogspot.co.uk/2010/07/portuguese.html | title = Portuguese | accessdate = 17 юни 2012 | last = Wells | first = John C. | date =21 юли 2010}}</ref>) е [[град]] в Централна [[Португалия]], административен център на окръг [[Коимбра (окръг)|Коимбра]]. С население около 143 000 души (2011),<ref name="city population INE">[https://web.archive.org/web/20070620202240/http://62.48.187.117/atlas/Cap2/Cap2d_2.html UMA POPULAÇÃO QUE SE URBANIZA, Uma avaliação recente – Cidades, 2004] Nuno Pires Soares, Instituto Geográfico Português (Geographic Institute of Portugal)</ref> градът е четвърти по големина в страната след [[Лисабон]], [[Порто (град)|Порто]] и [[Брага]]. В Коимбра има много археологически паметници, които датират отпреди [[Древен Рим|Римско време]]. Запазени са много сгради от периода, когато градът е бил столица на Португалия (от 1131 до 1255). През [[Късно средновековие|Късното средновековие]] Коимбра са превръща в голям културен център след отварянето през 1290 година на [[Университет на Коимбра|Университета на Коимбра]]. Той е един от най-старите и утвърдени университетски центрове не само на [[Пиренейски полуостров|Пиренейския полуостров]], но и в цяла Европа. == География == {{раздел-мъниче}} Град Коимбра е разположен в централната част на Португалия на 120 км южно от Порто, на 195 км северно от Лисабон и на 40 километра от брега на Атлантическия океан. Близо до града се намират много живописни планински градчета и села. == История == [[Файл:Coimbra BW 2018-10-06 14-33-51 stitch.jpg|ляво|мини|193x193пкс|Западната фасада на най-старата катедрала в Коимбра, която е една от най-добре запазените средновековни сгради в Португалия]] [[Файл:StCruz-CCBY.jpg|ляво|мини|170px|Фасада на манастира Санта Круз, където е погребан първият португалски монарх (Afonso Henriques)]] [[Файл:SeNova1.jpg|ляво|мини|170px|Новата катедрала на Коимбра]] === Ранна история === През [[Древен Рим|римската епоха]] градът, разположен тогава на хълма до река [[Мондего]], носи името ''Еминиум'' (''Aeminium''). През Късната Античност той става център на [[диоцез]] на мястото на близкия град [[Конимбрига]], който е превзет и частично разрушен от [[Велико преселение на народите|германски нашественици]] през 465 и 468 година. По-късно Еминиум получава и името на разрушения град, въпреки че [[вестготи]]те, които го контролират между 586 и 640 година, го наричат ''Еминио''. === Средни векове === По време на мюсюлманското нашествие на Пиренейския полуостров около 711 година градът, наричан на арабски ''Кулумрия'', е превърнат във важен център на търговските пътища между християнския север и мюсюлманския юг. През 1064 година градът е превзет от краля на Леон [[Фернандо I Велики]]. Непосредствено след [[Реконкиста]]та Коимбра става център на [[Коимбра (графство)|новообразувано графство]], управлявано от мосараба [[Сиснаду Давидиш]], а през 1096 година става част от възстановеното графство Португалия. През 1143 година Португалия става независимо кралство и до 1255 година Коимбра е негова столица. От този ранен период са запазени [[Стара катедрала|Старата катедрала]], църквата „Свети Яков“ и манастира „[[Санта Круз (Коимбра)|Санта Круз]]“, най-големият манастирски център в страната по това време. Още през Средновековието Коимбра е разделена от река Мондего на Горен град (''Cidade Alta'' или ''Almedina''), където живее аристокрацията и духовенството, и Долен град (''Cidade Baixa''), където са разположени повечето търговски дейности. Градът е заобиколен със защитна стена, от която са запазени отделни участъци, като портата „Алмедина“ (''Porta da Almedina''). Най-значимата [[Готическа архитектура|готическа]] сграда в града е манастирът „[[Света Клара (Коимбра)|Света Клара]]“ на левия бряг на река Мондего, основан в края на ХІІІ век, по-късно разрушаван и възстановяван. Той се намира толкова близо до реката, че честите наводнения принуждават монахините да се откажат от него през XVII век, когато е построена нова манастирска сграда малко по-нагоре. Величествената готическа гробница на кралицата също е преместена в новия манастир. Развалините на стария манастир са разкопани в началото на XXI век и днес могат да се видят на левия бряг на реката. === Ренесанс === През XV и XVI век Коимбра отново станал важен културен център на Португалия благодарение на местния епископ и покровителството на крал Мануел I. От този период датират промените в манастира Санта Круз, гробниците на кралете и старата катедрала. Университетът е основан в Лисабон през 1290 година от крал Диниш I. Той е преместен в Коимбра през 1308 година, но през 1338 година крал Афонсо IV го връща в Лисабон. Същевременно кралете поддържат дворец в Коимбра, чиято сграда постепенно отстъпват на университета. Той бил окончателно прехвърлен в двореца в Коимбра през 1537 година от португалския крал Жоао III. Оттогава градският живот се върти около университета и през следващите десетилетия са създадени няколко колежа, за да осигурят алтернативно на официалното религиозно образование. Построената през XVIII век [[библиотека]] е друга забележителна сграда от стария университет. Бароковата университетска кула с часовник е построена между 1728 и 1733 година. === Барок и съвременност === През 1772 година Себастиао Жозе де Карвальо е Мело, министър-председателят на крал Жозе I, реформирал университета. Изучаването на науките придобило огромна важност. Колекцията от научни инструменти и материали, придобити оттогава до наши дни са събрани в Музей на естествените науки в Университета в Коимбра. Те представляват една от много важните исторически научни колекции в Европа. Първата половина на 19 век бил труден период за Коимбра. Тя била окупирана в резултат на френското нашествие в Португалия. Градът бил освободен на 6 октомври 1810 година. През март 1811 година отстъпващата Наполеонова войска била спряна. Градът възстановил през втората половина на 19 век инфраструктурата си с изграждането на телеграф, газово осветление, железопътна система и железопътен мост над река Монтего. Заслужава да бъдат видяни в Коимбра новата Катедрала, построена през 17 век и Музеят на Мачадо де Кастро, който е втори по важност в Португалия и е разположен в бившия Епископски дворец. Градът също притежава втората по големина библиотека в Португалия след националната библиотека в Лисабон. Това е университетската библиотека на Коимбра. Забележителност на града е ботаническата градина на университета, създадена през 18 век. == Население == {| class="wikitable" ! colspan="9" | Население на окръг Коимбра (1801 – 2004) |- bgcolor="#C0C0C0" | align="center" | [[1802]] | align="center" | [[1849]] | align="center" | [[1900]] | align="center" | [[1930]] | align="center" | [[1960]] | align="center" | [[1981]] | align="center" | [[1991]] | align="center" | [[2001]] | align="center" | [[2006]] |- | align="center" | 46 343 | align="center" | 32 517 | align="center" | 54 105 | align="center" | 76 494 | align="center" | 106 404 | align="center" | 138 930 | align="center" | 139 052 | align="center" | 146 317 | align="center" | 139 083 |} == Управление == {{раздел-мъниче}} == Икономика == [[Файл:CoimbraView-CC1.jpg|мини|235px|Изглед на Университетския хълм в Коимбра]] [[Файл:Coimbra-PracaComercio1.jpg|мини|235px|Търговкият площад в Коимбра]] [[Файл:CoimbraA-Station.jpg|мини|235px|Железопътната станция „Коимбра-A“]] Благосъстоянието на града се дължи най-вече на Университета в Коимбра, който има 20 000 студенти, като общият брой на студентите в града е 35 000. Градът има много частни клиники, лекарски кабинети и два големи самостоятелни държавни болнични центрове в това число Университетската болница, Ракова болница и Военна болница. Държавният институт по криминалистика на Португалия е със седалище в Коимбра. Забележителни компании са базирани в Коимбра в това число компютърни, по кибернетика, електронно инженерство, циментова фабрика, фармацевтични лаборатории, за керамични и хранителни изделия, за замразени местни продукти, текстилни, винарство, гражданско и инженерно строителство и бизнес инкубатори. Коимбра предлага открит пазар за пресни продукти на всеки 7 и 23 ден от месеца в Санта Мария де Фейра и голям пазар за пресни продукти в центъра на Коимбра, където има също много магазини. Голям търговски комплекс с паркинг за коли; два големи хипермаркета с ресторанти, кина и много магазини на известни португалски и световни търговски марки, какъвто е Търговския център Долче Вита. == Инфраструктура == {{раздел-мъниче}} === Транспорт === Двата бряга на река Мондего са свързани с три главни моста, първият от които е ''Ponte de Açude''. Мостът Санта Клара е най-старият. Мостът Европа е завършен през 2004 година. Мостът на Педро Инес е единственият пешеходен мост. Градът разполага с автобусна и тролейбусна мрежа (която е единствената в Португалия). В миналото градът е имал трамвайна мрежа, която днес може да се види само в музея. Таксиметровите коли са черни със зелен покрив. Строи се метро. В Коимбра има няколко железопътни станции. Централната станция ''Coimbra-B'' е на главната линия между Порто и Лисабон. От нея до главната железопътна станция в центъра на града има бърза линия ''Coimbra-A''. Много железопътни линии свързват Коимбра с околните селища. == Образование == [[Файл:Coimbra December 2011-19a.jpg|мини|център|800px|Главният площад и сградите на историческата сграда на Университета в Коимбра]] [[Файл:Universitat de Coïmbra - Biblioteca.JPG|мини|235px|ляво|Интериор от Университетската библиотека]] Коимбрия е наречен градът на студентите главно защото е място на най-стария и най-големия университет в Португалия. Днес в него учат студенти от 70 различни националности. Повече от 10% от тях са чуждестранни студенти, което го прави най-големият международен университет в Португалия. == Култура == Коимбра празнува своя празник на 4 юли в чест на кралица [[Изабела Португалска (светица)|Изабела Португалска]] (съпруга на крал [[Денис I Португалски]]). Това е религиозен и граждански празник, който включва фойерверки след нощен марш на каещите се. В Коимбра се помещават следните културни институции: * Националният музей „Мачадо де Кастро“, вторият по важност в Португалия, се помещава в бившия епископски дворец * Централната библиотека на университета в Коимбра, втората по големина библиотека в Португалия след Националната библиотека в Лисабон * Ботаническата градина от 18. век на университета в Коимбра == Известни личности == [[Файл:Afonso I de Portugal.jpg|мини|170px|Първият португалски крал [[Афонсо I]] е погребан в Манастира Санта Круз]] ; Родени в Коимбра * [[Мария-Мануела Португалска]] (1527 – 1545), принцеса * [[Давид Мендеш Силва]] (р. 1986), футболист * [[Руй Мигел]] (р. 1984), футболист * [[Педру Пасуш Куелю]] (р. 1964), политик * [[Франсишку ди Са ди Миранда]] (1495 – 1558), поет * [[Карлош Сейшаш]] (1704 – 1742), композитор ; Починали в Коимбра * Афонсо Хенрик (1109 – 1185) крал * [[Мигел Торга]] (1907 – 1995), писател * [[Урака Кастилска]] (1186 – 1220), кралица ; Други * [[Фернанду Жузе ди Франса Диаш Ван-Дунем]] (р. 1952), анголски политик, завършва университета * [[Еса де Кейрош]] (1845 – 1900), писател, завършва право през 1866 * [[Агостиньо Нето]] (1922 – 1979), анголски политик, завършва медицина през 1958 == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{Wikivoyage|Коимбра}} * [http://www.portalcoimbra.com/ Официална страница на града] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070514002524/http://www.portalcoimbra.com/ |date=2007-05-14 }} * [http://www.cm-coimbra.pt Общинска камара на Коимбра] * [http://www.turismo-centro.pt/ Регионален туристически център] {{Нормативен контрол}} [[Категория:Коимбра| ]] 7cq71f4qk177elxzn02oecvgt0xcads 0 136496 12877087 12093864 2026-04-11T08:18:16Z Nk 399 местя от Топловодни риби 12877087 wikitext text/x-wiki {{без източници}} '''Рибовъдството''' е дейността по развъждане и отглеждане на [[риба]] в естествени и изкуствени [[воден басейн|водни басейни]] или в изградени за тази цел съоръжения. Основните прозводствени мощности за отглеждане на риби са: басейните, язовирите, различните сладководни и морски заграждения, каналите и изравнителите на някои хидротехнически съоръжения, садките и рециркулационните системи. В зависмост от изискванията на отглежданите в тях риби се делят на [[топловодни риби|топловодни]] и [[студеноводни риби|студеноводни]] акваферми. Задачи на този дял от [[животновъдство]]то са: * постигане на устойчиво развитие на рибните ресурси, * възстановяване и опазване на [[биологично равновесие|биологичното равновесие]], * обогатяване на разнообразието на рибните ресурси във водните [[екосистеми]]. Дейностите по рибовъдство се регулират от [http://www.paragraf22.com/pravo/zakoni/zakoni-d/19893.html Закона за рибарството и аквакултурите] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070523162000/http://www.paragraf22.com/pravo/zakoni/zakoni-d/19893.html |date=2007-05-23 }}. == Топловодно рибовъдство == Топловодни риби е сборно несистематично наименование на някои от видовете риби от различни семейства. Основни представители на тази група са [[шаран]]а, [[бял амур|белия амур]], [[бял толстолоб|белия толстолоб]], [[пъстър толстолоб|пъстрия толстолоб]], [[сом]]а и др. Общото между тях е, че те обикновено обитават долните и средните течения на реките и равнинните водоеми, които са с по-ниско съдържание на кислород и по-висока температура. Тези риби имат голямо стопанско значение и са широко застъпени в рибовъдството. Подходящи за отглеждане са в рибовъдни стопанства с параметри на кислорода: 4 – 6 mg/l и температура 20 – 30&nbsp;°C, наричани ''топловодни стопанства'', а заради основните видове отглеждани в тях и ''шаранови стопанства''. == Вижте също == * [[Институт по рибарство и аквакултури]] * [[Рибите в България]] [[Категория:Рибовъдство| ]] jkajbhas2h0b51wzhvkojdzna5ja21s 12877089 12877087 2026-04-11T08:19:58Z Nk 399 12877089 wikitext text/x-wiki {{без източници}} '''Рибовъдството''' е дейността по развъждане и отглеждане на [[риба]] в естествени и изкуствени [[воден басейн|водни басейни]] или в изградени за тази цел съоръжения. Основните прозводствени мощности за отглеждане на риби са: басейните, язовирите, различните сладководни и морски заграждения, каналите и изравнителите на някои хидротехнически съоръжения, садките и рециркулационните системи. В зависмост от изискванията на отглежданите в тях риби се делят на топловодни и студеноводни акваферми. Задачи на този дял от [[животновъдство]]то са: * постигане на устойчиво развитие на рибните ресурси, * възстановяване и опазване на [[биологично равновесие|биологичното равновесие]], * обогатяване на разнообразието на рибните ресурси във водните [[екосистеми]]. Дейностите по рибовъдство се регулират от [http://www.paragraf22.com/pravo/zakoni/zakoni-d/19893.html Закона за рибарството и аквакултурите] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070523162000/http://www.paragraf22.com/pravo/zakoni/zakoni-d/19893.html |date=2007-05-23 }}. == Топловодно рибовъдство == Топловодни риби е сборно несистематично наименование на някои от видовете риби от различни семейства. Основни представители на тази група са [[шаран]]а, [[бял амур|белия амур]], [[бял толстолоб|белия толстолоб]], [[пъстър толстолоб|пъстрия толстолоб]], [[сом]]а и др. Общото между тях е, че те обикновено обитават долните и средните течения на реките и равнинните водоеми, които са с по-ниско съдържание на кислород и по-висока температура. Тези риби имат голямо стопанско значение и са широко застъпени в рибовъдството. Подходящи за отглеждане са в рибовъдни стопанства с параметри на кислорода: 4 – 6 mg/l и температура 20 – 30&nbsp;°C, наричани ''топловодни стопанства'', а заради основните видове отглеждани в тях и ''шаранови стопанства''. == Вижте също == * [[Институт по рибарство и аквакултури]] * [[Рибите в България]] [[Категория:Рибовъдство| ]] et7ospfncnc54jj76ejwupekk0d18vc 0 137712 12877162 12749893 2026-04-11T11:15:26Z Мико 4542 /* Личности */ 12877162 wikitext text/x-wiki {{друго значение|битолското село|гевгелийското село|Гявато (община Богданци)}} {{Селище инфо|Северна Македония | име = Гявато | име-местно = Ѓавато | вид = село | изглед = Crkva Sv.Bogorodica s.Gjavato.JPG | изглед-описание = Селската църква „[[Света Богородица (Гявато)|Света Богородица]]“ | регион = Пелагонийски | община = [[Битоля (община)|Битоля]] | област = [[Гяваткол]] | площ = | височина = 870 | население = 122 | население-година = 2002 | основаване = | телефонен-код = | мпс-код = BT }} '''Гявато''' ({{lang|mk|Ѓавато}}) е [[село]] в община [[Битоля (община)|Битоля]], [[Северна Македония]]. == География == Селото е разположено в областта [[Гяваткол]] – малка котловина в прохода между планините [[Бигла]] от север и [[Баба (планина)|Баба]] от юг. Югозападно над селото е планинският превал [[Гяватски проход|Гявато]] на 1269 m надморска височина. От Битоля селото е отдалечено 20&nbsp;km. Гявато има девет махали, разхвърляни на около три километра на височина от 830 до 910 m.<ref name="Мој Роден Крај">{{Цитат уеб | уеб_адрес= http://www.mojrodenkraj.com.mk/village.php?id=187 | заглавие= Ѓавато | достъп_дата= 29 юли 2018 | фамилно_име= | първо_име= | дата= | труд= | издател= Мој роден крај | цитат= | език= | архив_дата= 2018-07-29 | архив_уеб_адрес= https://web.archive.org/web/20180729230521/http://www.mojrodenkraj.com.mk/village.php?id=187 }}</ref> == История == === В Османската империя === [[Файл:Sv. Bogorodica - Ǵavato 01.JPG|ляво|мини|250п|„[[Успение Богородично (Гявато, Битолско)|Успение Богородично]]“ на Гяватския превал]] По време на [[Българските земи под османско владичество|Османското владичество]] Гявато е [[дервентджии|дервентджийско]] село, чиито жители са натоварени със задължението да охраняват Гяватския проход по пътя Битоля – Ресен. Въпреки това през XVII век селото е едно от хайдушките гнезда в района.<ref>История на България, т. 4 Българският народ под Османско владичество, София 1983, стр. 172.</ref> Според преданието старото село е било разположено по на запад, близо до най-високата точка на Гяватския проход. След като бива опожарено жителите му слизат няколко километра на изток и се установяват на сегашното месторазположение. В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от [[вилает]]а [[Битоля|Манастир]] от 1611 – 1612 година селото е отбелязано под името ''Гюват'' с 60 [[джизие]] [[хане]]та (домакинства).<ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 181.</ref> Гробищната селска църква „[[Света Богородица (Гявато)|Света Богородица]]“ е разположена на километър югоизточно от Гявато, на границата със землищата на [[Кажани]] и [[Доленци (община Битоля)|Доленци]], за да може да обслужва и малкото християни от тези предимно мюсюлмански села. Църква „Света Богородица“ е изградена и на превала Гявато. На 500 m западно над селото в местността Главище в Бигла е изградена манастирска църква, която също се казва „Света Богородица“.<ref name="Мој Роден Крај"/> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Дявата'' (Diavata) е посочено като село в Ресенска каза с 220 домакинства и 610 жители [[българи]].<ref>{{Етнография|86 – 87}}</ref> В 1880 година според доклад на лорд [[Едуард Фицджералд Ло|Фицджералд]] селяните българи от Гявато били заплашени от гръцка чета да прогонят българския учител и да го заменят с гръцки.<ref>{{Кирил Български|1|355}}</ref> Руският битолски вицеконсул [[Лука Няга]] изпраща това писмо до посланик Новиков в Цариград – в него капитаните [[Атанасиос Катарахия]] и [[Наум Коракас]] заповядват на жителите на селото да прогонят българския учител или самите те да заминат за България. В противен случай четата нямало да остави нито куче живо в селото.<ref>{{Кирил Български|1|360}}</ref> Иконите в църквата в селото са дело на дебърските майстори [[Йосиф Мажовски]] и [[Яков Мажовски]].<ref name="Василиев 243">{{Василиев|243}}</ref> Според [[Васил Кънчов]] в 90-те години селото има 200 български християнски къщи с около 283 венчила.<ref name="Из пътните бележки 20">{{cite book |title= Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 20 }}</ref> Според статистиката му („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година селото е населявано от 1500 жители, всички [[българи]].<ref>{{МЕС|239}}</ref> На Етнографската карта на [[Битолски вилает|Битолския вилает]] на [[Картографски институт в София|Картографския институт в София]] от 1901 година ''Гявато'' е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 240 къщи.<ref>{{Битолски вилает|12}}</ref> В началото на XX век цялото село е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Гявато има 1800 българи екзархисти и функционира българско училище.<ref>{{Бранков|174 – 175}}</ref> [[Файл:Pelister enter grom Gjavato.JPG|мини|250п|Входът на Националния парк „Пелистер“ от Гявато]] [[Файл:Crkva sv.Bogorodica s.Gjavato- Glaviste.JPG|дясно|мини|250п|Църквата „Света Богородица“ в Главище]] По време на [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] край Гявато се разиграват тежки сражения между въстаналите българи и османските войски. На 28 юли 1903 година турски войски нахлуват в селото, разграбват го и го опожаряват, като използват и артилерия. Убити и изгорени живи са 24 жители на селото, изнасилени са 43 жени и момичета.<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2009/11/1893-1903.html Македония и Одринско. Мемоар на Вътрешната организация, 1904, стр. 191.]</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] 6 души от Гявато са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|840}}</ref> === В Сърбия, Югославия и Северна Македония === След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] селото остава в [[Сърбия]]. По време на българското управление на [[Вардарска Македония]] през [[Първа световна война|Първата световна война]] Гявато е център на община в Битолска селска околия и има 520 жители.<ref>Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 4.</ref> През 1922 – 1923 година в селото е открита поща, която функционира до 6 април 1941 година.<ref>Светозаревиќ-Покорни, Бранислав. Поштенска историjа на териториjата од Република Македониjа - 1843-2010 година (поштенски жигови) / Postal history of the territory of Republic of Macedonia from 1843 to 2010 (postmarks), Скопjе, 2018, с. 53.</ref> По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Стефан Ал. Туджаровски от Битоля е български кмет на Гявото от 15 септември 1941 година до 17 март 1942 година. След това кметове са Кирил П. Кондов от Прилеп (9 май 1942 – 25 ноември 1942), Тодор Ст. Мицканов от Самоводене (25 ноември 1942 – 4 декември 1942) и Петър К. Николов от Охрид (6 януари 1943 – 9 септември 1944).<ref name="Списък на кметовете">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.strumski.com/books/strumski_spisok_na_kmetovete_1941_1944.pdf | заглавие = Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година | достъп_дата = 3 април 2022 г. | издател = Струмски}}</ref> Емиграцията от Гявато започва още от края на XIX век. В 1948 година селото има 1554 жители. Гаващани се изселват към Битоля, Скопие, Охрид, Австралия, САЩ, Канада и Европа.<ref name="Мој Роден Крај"/> Християнското население на съседното село [[Кажани]] произлиза главно от гяватски фамилии, преселили се там предимно след 1912 година. От 1952 до 1974 година в селото работи осемгодишно основно училище.<ref name="Мој Роден Крај"/> Според преброяването от 2002 година селото има 122 жители [[северномакедонци]].<ref>{{Citation |title=Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови |url=http://212.110.72.46:8080/mlsg/ |accessdate=2007-09-30 |archivedate=2008-09-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ }}</ref> {| border=1 cellspacing=0 cellpadding=2 | '''Националност''' | '''Всичко''' |- | [[северномакедонци]] | 122 |- | [[албанци]] | 0 |- | [[турци]] | 0 |- | [[роми]] | 0 |- | [[власи]] | 0 |- | [[сърби]] | 0 |- | [[бошняци]] | 0 |- | други | 0 |- |} В 2008 година жителите на селото са 112.<ref name="Мој Роден Крај"/> Храмовият празник на църквата „Света Богородица“ (28 август по Юлианския календар) се почита от всички гяватчани. Църквата и прилежащото ѝ гробище обслужват също така съседните села Кажани и [[Доленци (община Битоля)|Доленци]]. == Личности == ;Родени в Гявато * {{флагче|България}} Андон Йотев Лайманов, български революционер от ВМОРО<ref name=":2" /> * {{флагче|България}} [[Апостол Четалов|Апостол Василев Четалов]] (1872 – след 1943), български революционер * {{флагче|България}} Апостол Гулабов, български революционер, войвода на гяватската чета в Илинденско-Преображенското въстание<ref>{{Николов|38}}</ref> * {{флагче|България}} Апостол Наумов Коцев, български революционер от ВМОРО<ref name=":2" /> * {{флагче|България}} Богоя Христов Стойков, български революционер от ВМОРО<ref>{{cite book|title=Илинденски сведоштва. том IV, дел I|last=Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски|first=|publisher=Државен архив на Република Македонија|year=2017|isbn=|location=Скопје|pages=}}</ref> * {{флагче|България}} [[Борис Неврокопски]] (1888 – 1948), български духовник * {{флагче|България}} [[Вангел Четалов|Вангел Илиев Четалов]] (1878 – след 1943), български революционер * {{флагче|България}} [[Вангел Перчев|Вангел Наумов Перчев]] (1861 – след 1943), български революционер от ВМОРО<ref name="Свидетелства 127">{{Свидетелства12|127}}</ref><ref name=":6">{{cite book|title=Илинденски сведоштва. том IV, дел II|last=Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски|first=|publisher=Државен архив на Република Македонија|year=2017|isbn=|location=Скопје|pages=}}</ref> * {{флагче|България}} [[Вангел Дурмишов|Вангел Павлов Дурмишов]] (1878 – след 1943), български революционер<ref name="Свидетелства 126">{{Свидетелства12|126}}</ref> * {{флагче|България}} [[Васил Даскалов|Васил Наумов Даскалов]] (1883 – след 1943), български революционер * {{флагче|България}} [[Васил Додов|Васил Ставров Додов]] (1877 – 1943), български революционер от ВМОРО<ref name="Свидетелства 125">{{Свидетелства12|125}}</ref> * {{флагче|Северна Македония}} [[Владо Додовски]] (1938 – 1999), журналист от Република Македония * {{флагче|България}} [[Георги Папалев|Георги Босев Папалев]] (1883 – след 1943), български революционер от ВМОРО<ref name="Свидетелства 136">{{Свидетелства12|136}}</ref> * {{флагче|България}} [[Георги Юруков (Гявато)|Георги Христов Юруков]] (април 1875 – след 1943), български революционер от ВМОРО<ref>{{Николов|193}}</ref><ref name="Свидетелства 140">{{Свидетелства12|140}}</ref> * {{флагче|България}} Георги Ставрев Додов, български революционер от ВМОРО<ref name=":3" /> * {{флагче|Северна Македония}} [[Димитър Башевски]] (р. 1943), северномакедонски писател * {{флагче|България}} Димитър Кондов, български революционер от ВМОРО<ref name=":2">{{cite book|title=Илинденски сведоштва. том II, дел II|last=Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски|first=|publisher=Државен архив на Република Македонија|year=2016|isbn=|location=Скопје|pages=}}</ref> * {{флагче|България}} [[Димитър Кърков]] (? – след 1947), български революционер, деец на ВМОРО * {{флагче|България}} [[Димитър Чунков]] (1863 – след 1943), български революционер, деец на ВМОРО * {{флагче|Северна Македония}} [[Илия Алушевски]] (1929 – 2004), фолклорист от Северна Македония * {{флагче|България}} [[Иван Начов|Иван Митрев Начов]] (1879 – след 1943), български революционер, деец на ВМОРО и Илинденското дружество * {{флагче|България}} Коте Йованов Лайманов, български революционер от ВМОРО<ref name=":2" /> * {{флагче|България}} Коте Китев Бубев, български революционер, войвода на чета през Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година.<ref>{{Николов|22}}</ref> * {{флагче|България}} [[Наум Бендев]] (1870 – ?), български революционер * {{флагче|България}} Наум Ставрев Додов, български революционер от ВМОРО<ref name=":3" /> * {{флагче|България}} Науме Търпев Главинчев, български революционер от ВМОРО<ref name=":3">{{cite book|title=Илинденски сведоштва. том I, дел II|last=Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски|first=|publisher=Државен архив на Република Македонија|year=2016|isbn=|location=Скопје|pages=}}</ref> * {{флагче|България}} Никола Китев Бубев, български революционер от ВМОРО<ref name=":4">{{cite book|title=Илинденски сведоштва. том I, дел I|last=Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски|first=|publisher=Државен архив на Република Македонија|year=2016|isbn=|location=Скопје|pages=}}</ref> * {{флагче|България}} Петре Димов Марков, български революционер от ВМОРО<ref name=":5">{{cite book|title=Илинденски сведоштва. том III, дел I|last=Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски|first=|publisher=Државен архив на Република Македонија|year=2017|isbn=|location=Скопје|pages=}}</ref> * {{флагче|България}} Петре Димов Марков, български революционер от ВМОРО, загинал в 1903 година като четник на [[Георги Сугарев]]<ref name="Мъченик">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://borisnevrokopski.blogspot.com/2014/03/blog-post_13.html | заглавие= Мъченик за вяра и отечество |достъп_дата = 6 ноември 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата= 13 март 2014 |труд= |издател=Блог за Неврокопския митрополит Борис (1888 – 1948) |цитат= |език= }}</ref> * {{флагче|България}} [[Петър Гещаков|Петър Търпев Гещаков]] (1858 – след 1943), български революционер, деец на ВМОРО * {{флагче|България}} Спиро Митрев Пичалов, български революционер от ВМОРО<ref name=":6" /> * {{флагче|България}} [[Стефан Мацанов|Стефан Димитров Мацанов]] (Стеван Митрев Мацанов, 1873 – след 1947), български революционер от ВМОРО * {{флагче|България}} Стефан Георгиев, [[Българско опълчение|български опълченец]], на 29 април 1877 година постъпва в III рота на II опълченска дружина, уволнен е на 4 юли 1878 година,<ref name="БО 243">{{Българското опълчение|243}}</ref> умрял преди 1918 година<ref name="Македонците 33">{{Македонците|33}}</ref> * {{флагче|България}} Стоян Николов Гулабов, български революционер от ВМОРО<ref name=":3" /> * {{флагче|България}} Ташко Петров Кондов, български революционер от ВМОРО<ref name=":2" /> * {{флагче|България}} Тодор Костов Коровойков, български революционер от ВМОРО<ref name=":2" /> * {{флагче|България}} Тодор Стефанов Мурджев, български революционер от ВМОРО<ref name=":5" /> * {{флагче|СФРЮ}} [[Траян Белев]] (1903 – 1943), югославски партизанин * {{флагче|Северна Македония}} [[Траян Бендевски]] (р. 1937), северномакедонски юрист, професор в Скопския университет * {{флагче|България}} [[Траян Додов|Траян Темелков Додов]] (1881 – 1943), български революционер от ВМОРО<ref name=":3" /><ref name="Свидетелства 176">{{Свидетелства14|176}}</ref> * {{флагче|България}} Трене Стоянов Бунев, български революционер от ВМОРО<ref name=":4" /> ;Починали в Гявато * {{флагче|България}} [[Димитър Грозданов (революционер)|Димитър Грозданов]] (1867 – 1908), български революционер и духовник * {{флагче|България}} Юрдан Николов Манов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 515, л. 1, 1 а, 74; оп. 3, а.е. 16, л.</ref> ;Други * {{флагче|България}} Иван Божинов, български революционер, битолски войвода на ВМОРО, през Илинденско-Преображенското въстание с четата си се сражава при Гявато и [[Сърбци]], Битолско.<ref>{{Николов|20}}</ref> * {{флагче|Северна Македония}} Петър Таневски (р. 1960), северномакедонски инженер, конструктор в бившата Фабриката за автобуси „11 октомври“ от Скопие, по потекло от Гявато == Бележки == <references /> {{Община Битоля}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в община Битоля]] 5jjce5fkizrfuuev0ge9ntpx9j2udij 14 138344 12876584 6955085 2026-04-10T13:12:34Z Givern 4124 Добавяне на [[Категория:Ракетни спортове]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12876584 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Видове спорт]] [[Категория:Ракетни спортове]] mifaqpxko30k1s33j2l810nt0e1j6rq 0 140274 12876771 12844487 2026-04-10T16:08:47Z Paiak 234444 /* Творчество */ Добавяне на препратки към сканирани екземпляри на част от творчеството на Мерсия Макдермот 12876771 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Mercia McDermott | категория = историк | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Плимът]], [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Обединено кралство]] | починал-място = | вложки = {{Личност/Учен | категория = историк | област = [[История]] | образование = [[Оксфордски университет]] | учил-при = | работил-в = [[Софийски университет]] | студенти = | публикации = „Апостолът на свободата“ (1967) }} | брак = Джеймс Макдермот (1948 – 1964) | деца = Александра Макдермот }} '''Мерсия Макдермот''' ({{lang|en|Mercia McDermott}}<ref>Английското произношение на името е ''Мърша Макдърмът''.</ref>) е [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|британска]] [[историк|историчка]] и [[писател]]ка, чуждестранен член на [[Българската академия на науките]] от 1987 година<ref>[https://www.bas.bg/aacm/?lang=en Чуждестранни членове на БАН на интернет страницата на БАН]</ref> и [[доктор хонорис кауза]] на [[Софийския университет]] от 2007 година.<ref>{{cite web |title= Почина историкът Мерсия Макдермот |publisher= Българска телеграфна агенция |date= 3 април 2023 |url=https://bta.bg/bg/news/lik/434175-pochina-istorikat-mersiya-makdermot}}</ref> Нейната преподавателска и научна работа е тясно свързана с България.<ref>{{cite web |author= Иванова, Анисия |title=На 95-годишна възраст почина Мерсия Макдермот |publisher= Dnes.bg |date= 1 април 2023 |url=https://www.dnes.bg/obshtestvo/2023/04/01/na-95-godishna-vyzrast-pochina-mersiia-makdermot.565008}}</ref> == Биография == Ражда се в семейството на [[хирург]]а от [[Кралския военноморски флот]] Джефри Палмър Адсхед и [[учител]]ката Олив Мей Орме. През 1948 г. завършва [[руски език|руска]] [[филология]] в [[Оксфордски университет|Оксфордския университет]]. През [[лято]]то на 1947 г. с група английски студенти отива на [[бригада]] в бивша [[Югославия]], където за първи път установява контакти с българи, включително с поета [[Павел Матев]]. През 1948 г. участва в международната младежка бригада на язовир „Георги Димитров“ (днес [[Копринка (язовир)|„Копринка“]]). Там се запознава с Джеймс Макдермот, за когото се венчава веднага след прибирането им в Англия. През 1952 г. се ражда дъщеря им Александра. Александра Макдермот е доктор по [[химия]] и преподавател по физико-химия в САЩ. От 1957 до 1989 г. общественичката посещава или живее в България. През 1963 – 1964 г. и от 1973 до 1979 г. преподава в [[Първа английска езикова гимназия|Английската гимназия]] в [[София]]. След това води курс по „Националноосвободителното движение в [[Македония (област)|Македония]]“ в Историческия факултет на Софийския университет до 1989 г. Дълги години писателката е председателка на Англо-българското дружество със седалище в [[Лондон]]. Тя е почетен гражданин на [[Карлово]] и [[Благоевград]] и носител на високи държавни отличия на България – [[Орден на розата|Ордена на розата]], ордена „[[Кирил и Методий (орден)|Кирил и Методий]]“ и ордена „[[Мадарски конник (орден)|Мадарски конник]]“. Мерсия Макдермот умира на 28 март 2023 година.<ref>https://www.bas.bg/?p=43777</ref> == Памет == На името на Мерсия Макдермот са наречени улици в Карлово,<ref>[https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14328789 Карлово кръщава улица на Мерсия Макдермот - биографката на Левски], 24chasa.bg</ref> [[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]]<ref>[https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/20407869 Улица в Гоце Делчев вече носи името на Мерсия Макдермот], 24chasa.bg</ref> и [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q136782164|title=Мерсия Макдермот}}). Неин личен архивен фонд се съхранява в [[Държавна агенция „Архиви“]].<ref>ДАА, Фонд № 854К, оп.1.</ref> == Творчество == * ''[https://dn721900.ca.archive.org/0/items/in.gov.ignca.36048/36048_text.pdf A History of Bulgaria 1393 – 1885]'', Allen and Unwin, 1962{{Br}}През 1962 г. Марсия Макдермот пише първата [[книга]] на английски по обща история на [[България]], която обхваща събитията в периода 1392 – 1885 година. * ''The Apostle of Freedom (A portrait of Vasil Levsky against a background of nineteenth-century Bulgaria)'', Allen and Unwin, 1967{{Br}}Втората ѝ и най-известна книга, свързана с България, е за [[Васил Левски|Левски]], „Апостолът на свободата“, посветена „на българския народ, който ми даде повече, отколкото мога да му се отблагодаря“, преведена на [[български език|български]] от [[Иван Градинаров]] през 1970 г. и преиздавана неколкократно. * ''[http://www.promacedonia.org/en/mm_gd/index.htm Freedom or Death (the life of Gotsé Delchev)]'', Journeyman Press, 1978{{Br}}През 1978 г. излиза изследването ѝ за [[Гоце Делчев]], „Свобода или смърт“, с което тя става доктор на историческите науки. * ''[http://www.promacedonia.org/en/mm/index.htm For Freedom and Perfection (the life of Yané Sandansky)]'', Journeyman Press, 1988{{Br}}Следва трудът ѝ за [[Яне Сандански]], „За свобода и съвършенство“, Наука и изкуство, 1987 – преведен от [[Веселин Измирлиев]]. * ''Bulgarian Folk Customs'', Jessica Kingsley Publishers, 1998{{Br}}В края на XX век Мерсия Макдермот издава „Български народни обичаи“, в която обяснява популярно [[религия|религиозни]], семейно-битови, трудови и други празници и [[ритуал]]и, включително народни музикални инструменти, вярвания, [[суеверие|суеверия]] и прочее. * ''[https://www.hoap.co.uk/explore_green_men.pdf Explore Green Men]'', Heart of Albion Press, 2006, {{ISBN|978-1-872883-94-6}} * ''Lone red poppy'', Manifesto Press, 2014, {{ISBN|978-1-907464-10-2}} * ''Once upon a time in Bulgaria'', Manifesto Press, 2016, {{ISBN|978-1-907464-16-4}}{{Br}}На български: Мерсия МакДермот „Имало едно време в България...“Мемоари Том I, ИК „Царот на Пирина“, 2022 г., преводач Зоя Янкова-Дюбоа. == Източници == * {{цитат книга |author= [[Ана Райкова|Райкова, ст.н.с. д-р Ана]] |chapter=Вдъхновена и възторжена радетелка за България |title= Макдермот, Мерсия „Апостолът на Свободата“ |edition= 4 |publisher= Златен змей |year= 2008 |place= София |pages=319 – 334 }} * {{cite book |last=Waller |first= Diane|chapter= Mercia MacDermott: A Woman of the Frontier|title= Black Lambs & Grey Falcons: Women Travellers in the Balkans |editor1=Allcock, John B. |editor2= Young, Antonia |place= New York, Oxford |publisher= Berhgahn Books |year= 2000 |edition=2nd |url= https://books.google.bg/books?id=0e1dOvQUgckC&lpg=PR3&ots=QRPhH2KSmW&dq=Black%20Lambs%20and%20Grey%20Falcons%22%2C%20Oxford%2C%20Berghahn%20Books&hl=bg&pg=PR3#v=onepage&q&f=false|pages= 166 – 186 |isbn= 1-57181-744-1 |via= Google Books}} == Бележки == <references /> == Външни препратки == * {{cite journal |first = Илия |last=Пехливанов |url = http://www.duma.bg/node/30011 |title=Една ябълка за дъщерята на Британия (85 години от рождението на Мерсия Макдермот) |journal=Дума |issue=83 |date= 7 април 2012 г.}} * {{cite journal |author= Христова, Велиана|title=Родни интрижки застигнаха и Мерсия Макдермот; Известната британска писателка и историчка опровергава неистини чрез ДУМА |date= 22 април 2019 |journal= Дума |issue= 77 |url= https://www.duma.bg/rodni-intrizhki-zastignaha-i-mersiya-makdermot-n190357 |accessdate= 21 юни 2021}} * [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Мерсия+Макдермот&type=AllFields&page=2 От и за Мерсия Макдермот в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България] * {{Google Наука}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Литература|Македония}} {{СОРТКАТ:Макдермот, Мерсия}} [[Категория:Английски историци]] [[Категория:Български историци]] [[Категория:Жени учени]] [[Категория:Английски биографи]] [[Категория:Български биографи]] [[Категория:Английски писателки]] [[Категория:Английски автори на исторически романи]] [[Категория:Български автори на исторически романи]] [[Категория:Британски учители]] [[Категория:Български учителки]] [[Категория:Възпитаници на Оксфордския университет]] [[Категория:Чуждестранни членове на БАН]] [[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] [[Категория:Носители на орден „Мадарски конник“]] [[Категория:Почетни граждани на Благоевград]] [[Категория:Почетни граждани на Карлово]] [[Категория:Доктор хонорис кауза на Софийския университет]] [[Категория:Родени в Плимът]] [[Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив]] [[Категория:Англичани в България]] agsh2q8pkcbiocyg7ueekrkeglklyma 0 140577 12876702 12874862 2026-04-10T15:07:02Z Rumensz 125859 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда за най-добра чуждестранна книга]] → [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] 12876702 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = писател | име-рождено = Ицек-Херш Зингер | роден-място = [[Леончин]], [[Руска империя]] (днес [[Полша]]) | починал-място = [[Маями]], [[САЩ]] | националност = полски евреин | работил = писател | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | псевдоним = | период = | жанрове = [[роман]], [[разказ]], [[есе]], [[мемоари]] | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = | награди = | повлиян = | повлиял = }} | баща = | майка = | брак = Alma Haiman | деца = Israel Zamir }} '''Исак Башевис Сингер''' ({{lang|en|Isaac Bashevis Singer}}; на [[иврит]]: ''יצחק באַשעװיס זינגער'') е [[псевдоним]] на [[поляци|полско]]-[[САЩ|американския]] [[писател]] и [[преводач]] от [[евреи|еврейски]] произход '''Ицек-Херш Зингер''' (''Icek-Hersz Zynger'')<ref>Алтернативни изписвания на имената му на български език, в различни комбинации: '''Исак''', Исаак, Айзък, '''Сингер''', Сингър, Зингер.</ref>. Пише на [[идиш]]. Известен е с [[разказ]]ите и [[роман]]ите си. Получава [[Нобелова награда за литература]] през [[1978]] година. == Биография == {{раздел-мъниче}} == Библиография == === Романи === * ''Satan in Goray'' (1935) * ''Eulogy to a Shoelace'' * ''The Family Moskat'' (1950) * ''The Magician of Lublin'' (1960) * ''The Slave'' (1962) * ''The Manor'' (1967) * ''The Estate'' (1969) * ''Enemies, a Love Story'' (1972) * ''The Wicked City'' (1972) * ''Shosha'' (1978) * ''Old Love'' (1979) * ''Reaches of Heaven: A Story of the Baal Shem Tov'' (1980) * ''The Penitent'' (1983) * ''The King of the Fields'' (1988) * ''Scum'' (1991) * ''The Certificate'' (1992)<ref name="oxfordscholarship.com">[http://www.oxfordscholarship.com/view/10.1093/acprof:oso/9780195112030.001.0001/acprof-9780195112030-chapter-13 The Perils of Translation: Isaac Bashevis Singer]</ref> * ''Meshugah'' (1994)<ref name="oxfordscholarship.com"/> * ''Shadows on the Hudson'' (1997) === Сборници с разкази === * ''Gimpel the Fool and Other Stories'' (1957) * ''The Spinoza of Market Street'' (1963) * ''Short Friday and Other Stories'' (1963) * ''The Séance and Other Stories'' (1968) * ''A Friend of Kafka and Other Stories'' (1970)<br/>'''''Приятел на Кафка''''', изд.: „[[Жанет 45]]“, Пловдив (2017), прев. Иглика Василева * ''The Fools of Chelm and Their History'' (1973) * ''A Crown of Feathers and Other Stories'' (1974) – поделя си National Book Award за художествена проза с ''Gravity's Rainbow'' на [[Томас Пинчън]]<ref name=nba1974>[http://www.nationalbook.org/nba1974.html ''National Book Awards – 1974'']. National Book Foundation. Посетен на 26 март 2012.<br />С есе на Харолд Огънбраум.</ref> * ''Passions and Other Stories'' (1975) * ''Old Love'' (1979) * ''The Collected Stories'' (1982) * ''The Image and Other Stories'' (1985) * ''The Death of Methuselah and Other Stories'' (1988) === Литература за деца === * ''Zlateh the Goat and Other Stories'', illustrated by Maurice Sendak (1966) – номинирана за медала Нюбъри (Newbery Honor Book)<ref name=newbery>[http://www.ala.org/alsc/awardsgrants/bookmedia/newberymedal/newberyhonors/newberymedal ''Newbery Medal and Honor Books, 1922–Present'']. Association for Library Service to Children. ALA. Посетен на 19 април 2012.</ref> * ''Mazel and Shlimazel'', illustrated by Margot Zemach (1967) * ''The Fearsome Inn'', illustrated by Nonny Hogrogian (1967) – Newbery Honor Book<ref name=newbery/> * ''When Shlemiel Went to Warsaw and Other Stories'', illustrated by Margot Zemach (1968) – Newbery Honor Book<ref name = newbery /> * ''The Golem'', illustrated by Uri Schulevitz (1969) * ''Elijah the Slave: A Hebrew Legend Retold'', illustrated by Antonio Frasconi (1970) * ''Joseph and Koza: or the Sacrifice to the Vistula'', illustrated by Symeon Shimin (1970) * ''Alone in the Wild Forest'', illustrated by Margot Zemach (1971) * ''The Topsy-Turvy Emperor of China'', illustrated by William Pène du Bois (1971) * ''The Wicked City'', illustrated by Leonard Everett Fisher (1972) * ''The Fools of Chelm and Their History'', illustrated by Uri Shulevitz (1973) * ''Why Noah Chose the Dove'', illustrated by Eric Carle (1974) * ''A Tale of Three Wishes'', illustrated by Irene Lieblich (1975) * ''Naftali and the Storyteller and His Horse, Sus'', illustrated by Margot Zemach (1976) * ''The Power of Light – Eight Stories for Hanukkah'', illustrated by Irene Lieblich (1980) * ''Yentl the Yeshiva Boy'', illustrated by Uri Shulevitz (1983) * ''Stories for Children'' (1984) – сборник. * ''Shrew Todie and Lyzer the Miser and Other Children's Stories'' (1994) * ''The Parakeet Named Dreidel'' (2015) === Есеистика === * ''The Hasidim'' (1973) === Автобиографични книги === * {{cite book | first = Isaac Bashevis | last = Singer | title = In My Father's Court | origyear = 1963 | place = NY | publisher = Farrar, Straus & Giroux | year = 1967}} * {{cite book | first = Isaac Bashevis | last = Singer | title = A Day of Pleasure, Stories of a Boy Growing Up In Warsaw | place = New York | publisher = Doubleday | year = 1969}}. National Book Award, Children's Literature<ref name= nba1970>[http://www.nationalbook.org/nba1970.html ''National Book Awards – 1970''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140721112343/http://www.nationalbook.org/nba1970.html |date=2014-07-21 }}. National Book Foundation. Посетен на 8 февруари 2012.</ref> * {{cite book | first = Isaac Bashevis | last = Singer | title = A Little Boy in Search of God | url = https://archive.org/details/littleboyinsearc00isaa | place = New York | publisher = Doubleday | year = 1976}}. * {{cite book | first = Isaac Bashevis | last = Singer | title = A Young Man in Search of Love | url = https://archive.org/details/youngmaninsearch00sing | place = New York | publisher = Doubleday | year = 1978}}. * {{cite book | first = Isaac Bashevis | last = Singer | title = Lost in America | url = https://archive.org/details/lostinamerica00sing | place = New York | publisher = Doubleday | year = 1981}}. * {{cite book | first = Isaac Bashevis | last = Singer | title = Love and exile | url = https://archive.org/details/loveexile00sing | place = New York | publisher = Doubleday | year = 1984}}. * {{cite book | first = Isaac Bashevis | last = Singer | title = More Stories from My Father's Court | place = NY | publisher = Farrar, Straus & Giroux | year = 1999}} == На български == * ''„Робът“''. Превод от английски [[Иглика Василева]]. София: Шалом, 2000, 277 с. ISBN 954-8200-12-0<ref>[[Амелия Личева]], [http://newspaper.kultura.bg/media/my_html/2139/book.htm „Сингер на български“], отзив във в. „Култура“, бр. 28, 21 юли 2000 г.</ref> * ''„Любов и изгнание: мемоари за ранните години“''. Превод от английски Огняна Иванова. София: Изток-Запад, 2015, 368 с. ISBN 978-619-152-642-0<ref>[http://kultura.bg/web/любов-и-изгнание/ „Любов и изгнание“], откъс в Портал за култура, изкуство и общество, 1 октомври 2015 г.</ref> == Бележки == <references /> == Външни препратки == {{Wikiquote-inline|Исаак Башевис Сингер}} * [http://www.slovo.bg/old/litvestnik/127/lv0127007.htm „Гласове на надежда и последният дявол“], есе, [[Литературен вестник]], год. 11, бр. 27, 11 юли 2001 г. * [http://www.nobelprize.org/nobel_prizes/literature/laureates/1978/singer-bio.html Биография на сайта на Нобеловия комитет] {{икона|en}} * Petri Liukkonen, [https://archive.ph/20140821083823/http://www.kirjasto.sci.fi/ibsinger.htm Подробна биобиблиография на Исаак Башевис Сингер], Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано {{икона|en}} * [http://www.theparisreview.org/interviews/4242/the-art-of-fiction-no-42-isaac-bashevis-singer Интервю за списание ''The Paris Review'', Fall 1968, No 44] {{икона|en}} * [http://www.pbs.org/wnet/americanmasters/isaac-bashevis-singer-about-isaac-bashevis-singer/706/ Биография на сайта American Masters] {{икона|en}} {{нобел литература}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Сингер, Исаак Башевис}} [[Категория:Американски автори на разкази]] [[Категория:Американски детски писатели]] [[Категория:Американски мемоаристи]] [[Категория:Американски романисти]] [[Категория:Американски драматурзи]] [[Категория:Полски писатели]] [[Категория:Писатели магически реалисти]] [[Категория:Носители на Нобелова награда за литература]] [[Категория:Американски нобелови лауреати]] [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] [[Категория:Вегетарианци]] [[Категория:Поляци в САЩ]] [[Категория:Евреи в САЩ]] [[Категория:Починали в Маями]] j70dedufr74t4miw6n96b7u7n9252yy 0 140617 12876679 12874867 2026-04-10T15:05:53Z Rumensz 125859 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда за най-добра чуждестранна книга]] → [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] 12876679 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Ясунари Кавабата | категория = писател | описание = японски писател | портрет = Yasunari Kawabata 1938.jpg | портрет-описание = | роден-място = [[Осака]], [[Япония]] | починал-място = [[Камакура (Канагава)|Камакура]], Япония | националност = {{Япония}} | брак = Хидеко Кейдзо | деца = | подпис = | сайт = | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | период = 1924–1972 | жанрове = [[роман]], [[разказ]] | теми = | направление = | дебют = | известни творби = „Гласът на планината“ (1949–1954) | награди = [[Нобелова награда за литература]] (1968)<br>[[Файл:Ordre des Arts et des Lettres Officier ribbon.svg|50px|Офицер на Френския орден на изкуството]] | повлиян = | повлиял = | бележки = }} }} '''Ясунари Кавабата''' ({{lang|ja|'''川端 康成'''}}<ref>В японския език фамилното име (Кавабата, 川端) предхожда малкото.</ref>; по [[английски език|английската]] [[Система на Хепбърн]] ''Yasunari Kawabata'') е [[Япония|японски]] [[писател]], лауреат на [[Нобелова награда за литература]] за [[1968]] г. и първият японец, комуто е присъдена. == Биография и творчество == Роден е на [[11 юни]] [[1899]] г. в [[Осака]]. Осиротява като съвсем малко дете. Учи [[литература]] в [[Токио|Токийския]] императорски университет от 1920 до 1924 година. Още през 1925 г. постига признание с разказа си „Танцьорката от Идзу“. Сред най-прочутите му произведения е „Снежна страна“ (1948), преведено и на [[български език|български]]. Умира на [[16 април]] [[1972]] г. в град [[Камакура (Канагава)|Камакура]], [[префектура]] [[Канагава]], [[Япония]]. == Произведения == [[Файл:Yasunari Kawabata c1932.jpg|мини|200px|Кавабата, ок. 1932]] {| class="wikitable" |- | '''Година''' | '''Японско заглавие''' | '''Българско заглавие''' | '''Превод на български език''' |- | 1926 | {{lang|ja|伊豆の踊子}}<br>''Izu no Odoriko'' | ''Танцьорката от Идзу'' | 1983 |- | 1930 | {{lang|ja|浅草紅團}}<br>''Asakusa Kurenaidan'' | | |- | 1935–1937,<br>1947 | {{lang|ja|雪国}}<br>''Yukiguni'' | ''Снежната страна'' | 1977 |- | 1951–1954 | {{lang|ja|名人}}<br>''Meijin'' | | |- | 1949–1952 | {{lang|ja|千羽鶴}}<br>''Senbazuru'' | ''Хиляда жерава'' | 1977 |- | 1949–1954 | {{lang|ja|山の音}}<br>''Yama no Oto'' | ''Гласът на планината'' | 1982 |- | 1954 | {{lang|ja|みづうみ（みずうみ）}}<br>''Mizuumi'' | ''Езерото'' | |- | 1961 | {{lang|ja|眠れる美女}}<br>''Nemureru Bijo'' | ''Къщата на спящите красавици'' | 2010 |- | 1962 | {{lang|ja|古都}}<br>''Koto'' | ''[[Старата столица]]'' | |- | 1964 | {{lang|ja|美しさと哀しみと}}<br>''Utsukushisa to Kanashimi to'' | ''Красавицата и тъгата'' | |- | 1964 | {{lang|ja|片腕}}<br>''Kataude'' | ''Ръка'' | |- | | {{lang|ja|掌の小説}}<br>''Tenohira no Shōsetsu'' | | |- |} == Библиография на български език == * „Снежната страна. Хиляда жерава“, прев. Бойка Елитова (Цигова), Георги Стоев, изд. Христо Г. Данов, 1977 * „Гласът на планината“, прев. Дора Барова, изд. „Народна култура“, 1982 * „Танцьорката от Идзу. Елегия“, прев. Добринка Добринова, в „Японски новели“, София, 1983 * „Къщата на спящите красавици“, прев. Дора Барова, изд. Рива, 2010 == Забележки == {{Reflist}} == Външни препратки == * {{Моята библиотека автор|yasunari-kawabata|Ясунари Кавабата}} * {{imdb name|0442704|Ясунари Кавабата}} * {{икона|en}} Petri Liukkonen, [https://archive.ph/20121205090153/http://www.kirjasto.sci.fi/kawabata.htm Подробна биобиблиография на Ясунари Кавабата], Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано * {{икона|ru}} [http://www.lib.ru/INPROZ/KAWABATA/ Произведения на Ясунари Кавабата] {{нормативен контрол}} {{нобел литература}} {{СОРТКАТ:Кавабата, Ясунари}} [[Категория:Носители на Нобелова награда за литература]] [[Категория:Японски автори на разкази]] [[Категория:Японски романисти]] [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] [[Категория:Будисти]] [[Категория:Родени в Осака]] [[Категория:Самоубийци]] 1eip8080d6e333n7ty7v7nnlb2wxe5h 0 141036 12876690 12874881 2026-04-10T15:06:25Z Rumensz 125859 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда за най-добра чуждестранна книга]] → [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] 12876690 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = писател | описание = шведски поет, драматург и есеист | портрет = Lagerkvist.jpg | портрет-описание = | роден-място = [[Векшьо]], [[Швеция]] | починал-място = [[Лидингьо]], Швеция | националност = {{Швеция}} | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | период = | жанрове = [[стихотворение]], [[роман]], [[есе]] | теми = | направление = | дебют = | известни творби = | награди = [[Нобелова награда за литература]] (1951) | повлиян = | повлиял = }} | брак = | деца = | подпис = }} '''Пер Фабиен Лагерквист''' ({{lang|sv|Pär Fabien Lagerkvist}}) е един от най-големите [[шведи|шведски]] [[писател]]и от първата половина на [[20 век]], [[поет]], [[драматург]] и [[есе]]ист, лауреат на [[Нобелова награда за литература]] за 1951 г. От [[1913]] г. до [[1930]] г. живее във [[Франция]] и [[Италия]]. Става международно известен с [[роман]]а си „Варава“ ([[1950]]). == Творчество == * ''Ordkonst och bildkonst'' (1913) * ''Motiv'' (1914) * ''Järn och människor'' (1915) * ''Ångest'' (1916) * ''Teater'' (1918) * ''Kaos'' (1919) * ''Det eviga leendet'' (1920) * ''Den lyckliges väg'' (1921) * ''Onda sagor'' (1924) * ''Gäst hos verkligheten'' (1925) * ''Hjärtats sånger'' (1926) * ''Han som fick leva om sitt liv'' (1928) * ''Bödeln'' (1933) * ''Den knutna näven'' (1934) * ''Seger i mörker'' (1939) * ''Sång och strid'' (1940) * ''Dvärgen'' (1944) * ''Barabbas'' (1950) * ''Aftonland'' (1953) * ''Sibyllan'' (1956) * ''Det heliga landet'' (1964) * ''Mariamne'' (1967) == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|en}} Petri Liukkonen, [https://archive.ph/20130106162125/http://www.kirjasto.sci.fi/perlager.htm Подробна биобиблиография на Пер Лагерквист], Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано * {{икона|en}} [http://nobelprize.org/nobel_prizes/literature/laureates/1951/ Лагерквист на страницата на Нобеловите лауреати] {{мъниче|писател|Швеция}} {{нормативен контрол}} {{нобел литература}} {{СОРТКАТ:Лагерквист, Пер}} [[Категория:Шведски писатели]] [[Категория:Шведски поети]] [[Категория:Шведски драматурзи]] [[Категория:Есеисти]] [[Категория:Носители на Нобелова награда за литература]] [[Категория:Шведски нобелови лауреати]] [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] [[Категория:Възпитаници на Упсалския университет]] 4063kh0nqtzwb1h9x2jabjjonusy6xs 14 143325 12876585 11456649 2026-04-10T13:13:06Z Givern 4124 Добавяне на [[Категория:Ракетни спортове]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12876585 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Олимпийски спортове]] [[Категория:Видове спорт]] [[Категория:Ракетни спортове]] mc8ri0x74hidcxophi4p314j29l66n5 0 145668 12876663 12874819 2026-04-10T15:05:07Z Rumensz 125859 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда за най-добра чуждестранна книга]] → [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] 12876663 wikitext text/x-wiki {{Личност|писател | име = Антониу Лобо Антунеш | портрет = Antonio Lobo Antunes 20100328 Salon du livre de Paris 2.jpg | описание = португалски писател | роден-място = [[Лисабон]], [[Португалия]] }} '''Антониу Лобо Антунеш''' ({{lang|pt|António Lobo Antunes}}, правилен правопис '''Антониу Лобу Антунеш''') е португалски писател, романист.<ref>https://m.helikon.bg/author/111566-Антонио-Лобо-Антунеш.html</ref> == Биография == Антунеш е роден на 1 септември 1942 г. в Лисабон. Когато е на 7 години, решава да стане писател, но на 16 баща му го изпраща да учи [[медицина]]. Не престава да пише дори и тогава. В края на следването му се налага да постъпи в армията и да вземе участие във войната в [[Ангола]]. Там, във военната болница Антунеш проявява интерес към теми като [[смърт]]та и [[война]]та. Връща се от [[Африка]] през 1973 г., но [[Анголска война за независимост|Анголската война за независимост]] по-късно става тема на много от романите му. Развежда се през 1976 г. Три години по-късно пише първия си [[роман]] ''„Слонска памет“'' (''„Memória de Elefante“''), в който разказва историята на своята раздяла. Романът му има успех и Антунеш решава да се пооткъсне от медицината и да се посвети на писане. Въпреки това, той продължава да практикува професията си на [[психиатрия|психиатър]] в амбулаторното звено на болницата Мигел Вомбарда, Лисабон. Стилът на Антунеш е наситен, повлиян от автори като [[Уилям Фокнър]] и [[Луи-Фердинан Селин]]. На [[български език|български]] е издаден романът му ''„На края на географията“'' (''„Os Cus de Judas“'', 1979). == Източници == <references /> {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Антунеш, Антониу Лобо}} [[Категория:Португалски писатели]] [[Категория:Носители на награда „Камоинш“]] [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] [[Категория:Възпитаници на Лисабонския университет]] [[Категория:Родени в Лисабон]] [[Категория:Починали в Лисабон]] kbe7rmaynmxelesc41w4rthj45ocqn6 0 145999 12876740 12411662 2026-04-10T15:39:48Z Мико 4542 /* История */ 12876740 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Северна Македония | име = Ново Конярево | име-местно = Ново Коњарево | вид = село | изглед = St. Clement of Ohrid Church (Novo Konjarevo) (2).jpg | изглед-описание = „Свети Климент Охридски“ | регион = Югоизточен | община = [[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] | област = [[Струмишко поле]] | площ = | височина = 300 | население = 934 | население-година = 2002 | основаване = | пощенски-код = 2434 | телефонен-код = | мпс-код = SR }} '''Ново Конярево''' ({{lang|mk|Ново Коњарево}}) е [[село]] в община [[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] на [[Северна Македония]]. Населението му е 518 души (2021).<ref name="Statistical Office">{{cite web|url=http://makstat.stat.gov.mk/PXWeb/pxweb/en/MakStat/MakStat__Popisi__Popis2021__NaselenieVkupno__PodatociNaselenie/T1503P21.px/table/tableViewLayout2/?rxid=46ee0f64-2992-4b45-a2d9-cb4e5f7ec5ef|title=Total resident population of the Republic of North Macedonia by ethnic affiliation, by settlement, Census 2021|work=makstat.stat.gov.mk|access-date=26 April 2023|archive-url=https://web.archive.org/web/20221225143154/http://makstat.stat.gov.mk/PXWeb/pxweb/en/MakStat/MakStat__Popisi__Popis2021__NaselenieVkupno__PodatociNaselenie/T1503P21.px/table/tableViewLayout2/?rxid=46ee0f64-2992-4b45-a2d9-cb4e5f7ec5ef|archive-date=December 25, 2022|достъп_дата=2023-08-22|архив_дата=2022-12-25|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20221225143154/http://makstat.stat.gov.mk/PXWeb/pxweb/en/MakStat/MakStat__Popisi__Popis2021__NaselenieVkupno__PodatociNaselenie/T1503P21.px/table/tableViewLayout2/?rxid=46ee0f64-2992-4b45-a2d9-cb4e5f7ec5ef}}</ref> == География == Ново Конярево се намира в непосредствена близост до граничния пункт [[ГКПП Златарево-Ново село|Златарево – Ново село]], на 1 km разстояние от гранцата с [[България]], на 7 km от общинския център [[Ново село (община Ново село)|Ново село]] и на 28 km от град [[Струмица]].<ref name="Општина Ново село">{{цитат уеб | уеб_адрес =http://www.novoselo.gov.mk/населени-места/ново-коњарево/ | заглавие = Ново Коњарево | достъп_дата = 21 декември 2019 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Општина Ново село | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == История == В землището на село Ново Конярево, на 100 m от границата се намира археологическият обект [[Голема трапеза]] – енеолитно и раннобронзово селище.<ref name="Општина Ново Село">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.novoselo.gov.mk/туристички-атракции/археолошки-локалитет-голема-трпеза/ | заглавие= Археолошки локалитет „Голема трпеза“ |достъп_дата = 9 ноември 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Општина Ново Село |цитат= |език= }}</ref> Селото е основано през 1931 година от 15 семейства, сръбски колонисти, и първо се казвало Белите къщи. През 1941 година тези семейства са били прогонени от българските войски. След войната през 1945 година в селото се заселват жителите на [[Бадилен]]. Селището получава името Ново Конярево по това на съседното [[Конаране]], което е прекръстено на ''Конярево''. В близост до селото има паметник, наречен Апостолски пункт, построен в чест на битката от 1943 година между български части и комунистически партизани, водени от [[Михайло Апостолски]].<ref name="Општина Ново село"/> Селото има две църкви – едната е „Свети Илия“, осветена през 1973 година, а втората „Свети Климент Охридски“, осветена 2003 година. В 1991 година в селото има 1190 жители.<ref name="Општина Ново село"/> Според преброяването от 2002 година селото има 934 жители.<ref>{{Citation |title=Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови |url=http://212.110.72.46:8080/mlsg/ |accessdate=2007-09-05 |archivedate=2008-09-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ }}</ref> {| border=1 cellspacing=0 cellpadding=2 | '''Националност''' | '''Всичко''' |- | [[северномакедонци]] | 932 |- | [[албанци]] | 0 |- | [[турци]] | 0 |- | [[роми]] | 0 |- | [[власи]] | 0 |- | [[сърби]] | 2 |- | [[бошняци]] | 0 |- | други | 0 |- |} В селото има филиал на [[ОУ „Мануш Турновски“|Основно училище „Мануш Турновски“]].<ref name="Општина Ново село"/> == Личности == ; Родени в Ново Конярево * {{флагче|Северна Македония}} [[Ванчо Георгиев]] (р. 1964), северномакедонски историк * {{флагче|Северна Македония}} [[Владо Тимовски]] (р. 1948), северномакедонски педагог == Бележки == <references /> {{Община Ново село (Северна Македония)}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в община Ново село (Северна Македония)]] fscut4pu1gnndi8oqcslqz8gurv1qdu 12876751 12876740 2026-04-10T15:53:53Z Мико 4542 /* История */ 12876751 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Северна Македония | име = Ново Конярево | име-местно = Ново Коњарево | вид = село | изглед = St. Clement of Ohrid Church (Novo Konjarevo) (2).jpg | изглед-описание = „Свети Климент Охридски“ | регион = Югоизточен | община = [[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] | област = [[Струмишко поле]] | площ = | височина = 300 | население = 934 | население-година = 2002 | основаване = | пощенски-код = 2434 | телефонен-код = | мпс-код = SR }} '''Ново Конярево''' ({{lang|mk|Ново Коњарево}}) е [[село]] в община [[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] на [[Северна Македония]]. Населението му е 518 души (2021).<ref name="Statistical Office">{{cite web|url=http://makstat.stat.gov.mk/PXWeb/pxweb/en/MakStat/MakStat__Popisi__Popis2021__NaselenieVkupno__PodatociNaselenie/T1503P21.px/table/tableViewLayout2/?rxid=46ee0f64-2992-4b45-a2d9-cb4e5f7ec5ef|title=Total resident population of the Republic of North Macedonia by ethnic affiliation, by settlement, Census 2021|work=makstat.stat.gov.mk|access-date=26 April 2023|archive-url=https://web.archive.org/web/20221225143154/http://makstat.stat.gov.mk/PXWeb/pxweb/en/MakStat/MakStat__Popisi__Popis2021__NaselenieVkupno__PodatociNaselenie/T1503P21.px/table/tableViewLayout2/?rxid=46ee0f64-2992-4b45-a2d9-cb4e5f7ec5ef|archive-date=December 25, 2022|достъп_дата=2023-08-22|архив_дата=2022-12-25|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20221225143154/http://makstat.stat.gov.mk/PXWeb/pxweb/en/MakStat/MakStat__Popisi__Popis2021__NaselenieVkupno__PodatociNaselenie/T1503P21.px/table/tableViewLayout2/?rxid=46ee0f64-2992-4b45-a2d9-cb4e5f7ec5ef}}</ref> == География == Ново Конярево се намира в непосредствена близост до граничния пункт [[ГКПП Златарево-Ново село|Златарево – Ново село]], на 1 km разстояние от гранцата с [[България]], на 7 km от общинския център [[Ново село (община Ново село)|Ново село]] и на 28 km от град [[Струмица]].<ref name="Општина Ново село">{{цитат уеб | уеб_адрес =http://www.novoselo.gov.mk/населени-места/ново-коњарево/ | заглавие = Ново Коњарево | достъп_дата = 21 декември 2019 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Општина Ново село | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == История == В землището на село Ново Конярево, на 100 m от границата се намира археологическият обект [[Голема трапеза]] – енеолитно и раннобронзово селище.<ref name="Општина Ново Село">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.novoselo.gov.mk/туристички-атракции/археолошки-локалитет-голема-трпеза/ | заглавие= Археолошки локалитет „Голема трпеза“ |достъп_дата = 9 ноември 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Општина Ново Село |цитат= |език= }}</ref> Селото е основано през 1931 година от 15 семейства, сръбски колонисти, и първо се казвало Белите къщи. През 1941 година тези семейства са били прогонени от българските войски. След войната през 1945 година в селото се заселват жителите на [[Бадилен]]. Селището получава името Ново Конярево по това на съседното [[Конарене]], което е прекръстено на ''Конярево''. В близост до селото има паметник, наречен Апостолски пункт, построен в чест на битката от 1943 година между български части и комунистически партизани, водени от [[Михайло Апостолски]].<ref name="Општина Ново село"/> Селото има две църкви – едната е „Свети Илия“, осветена през 1973 година, а втората „Свети Климент Охридски“, осветена 2003 година. В 1991 година в селото има 1190 жители.<ref name="Општина Ново село"/> Според преброяването от 2002 година селото има 934 жители.<ref>{{Citation |title=Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови |url=http://212.110.72.46:8080/mlsg/ |accessdate=2007-09-05 |archivedate=2008-09-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ }}</ref> {| border=1 cellspacing=0 cellpadding=2 | '''Националност''' | '''Всичко''' |- | [[северномакедонци]] | 932 |- | [[албанци]] | 0 |- | [[турци]] | 0 |- | [[роми]] | 0 |- | [[власи]] | 0 |- | [[сърби]] | 2 |- | [[бошняци]] | 0 |- | други | 0 |- |} В селото има филиал на [[ОУ „Мануш Турновски“|Основно училище „Мануш Турновски“]].<ref name="Општина Ново село"/> == Личности == ; Родени в Ново Конярево * {{флагче|Северна Македония}} [[Ванчо Георгиев]] (р. 1964), северномакедонски историк * {{флагче|Северна Македония}} [[Владо Тимовски]] (р. 1948), северномакедонски педагог == Бележки == <references /> {{Община Ново село (Северна Македония)}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в община Ново село (Северна Македония)]] 41se1zo1lka1113hqy5m8l7mit99xq8 12877060 12876751 2026-04-11T07:32:18Z Кочев 10302 /* История */ 12877060 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Северна Македония | име = Ново Конярево | име-местно = Ново Коњарево | вид = село | изглед = St. Clement of Ohrid Church (Novo Konjarevo) (2).jpg | изглед-описание = „Свети Климент Охридски“ | регион = Югоизточен | община = [[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] | област = [[Струмишко поле]] | площ = | височина = 300 | население = 934 | население-година = 2002 | основаване = | пощенски-код = 2434 | телефонен-код = | мпс-код = SR }} '''Ново Конярево''' ({{lang|mk|Ново Коњарево}}) е [[село]] в община [[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] на [[Северна Македония]]. Населението му е 518 души (2021).<ref name="Statistical Office">{{cite web|url=http://makstat.stat.gov.mk/PXWeb/pxweb/en/MakStat/MakStat__Popisi__Popis2021__NaselenieVkupno__PodatociNaselenie/T1503P21.px/table/tableViewLayout2/?rxid=46ee0f64-2992-4b45-a2d9-cb4e5f7ec5ef|title=Total resident population of the Republic of North Macedonia by ethnic affiliation, by settlement, Census 2021|work=makstat.stat.gov.mk|access-date=26 April 2023|archive-url=https://web.archive.org/web/20221225143154/http://makstat.stat.gov.mk/PXWeb/pxweb/en/MakStat/MakStat__Popisi__Popis2021__NaselenieVkupno__PodatociNaselenie/T1503P21.px/table/tableViewLayout2/?rxid=46ee0f64-2992-4b45-a2d9-cb4e5f7ec5ef|archive-date=December 25, 2022|достъп_дата=2023-08-22|архив_дата=2022-12-25|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20221225143154/http://makstat.stat.gov.mk/PXWeb/pxweb/en/MakStat/MakStat__Popisi__Popis2021__NaselenieVkupno__PodatociNaselenie/T1503P21.px/table/tableViewLayout2/?rxid=46ee0f64-2992-4b45-a2d9-cb4e5f7ec5ef}}</ref> == География == Ново Конярево се намира в непосредствена близост до граничния пункт [[ГКПП Златарево-Ново село|Златарево – Ново село]], на 1 km разстояние от гранцата с [[България]], на 7 km от общинския център [[Ново село (община Ново село)|Ново село]] и на 28 km от град [[Струмица]].<ref name="Општина Ново село">{{цитат уеб | уеб_адрес =http://www.novoselo.gov.mk/населени-места/ново-коњарево/ | заглавие = Ново Коњарево | достъп_дата = 21 декември 2019 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Општина Ново село | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == История == В землището на село Ново Конярево, на 100 m от границата се намира археологическият обект [[Голема трапеза]] – енеолитно и раннобронзово селище.<ref name="Општина Ново Село">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.novoselo.gov.mk/туристички-атракции/археолошки-локалитет-голема-трпеза/ | заглавие= Археолошки локалитет „Голема трпеза“ |достъп_дата = 9 ноември 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Општина Ново Село |цитат= |език= }}</ref> Селото е основано през 1931 година от 15 семейства, сръбски колонисти, и първо се казвало Белите къщи. През 1941 година тези семейства са били прогонени от българските войски. След войната през 1945 година в селото се заселват жителите на [[Бадилен]]. Селището получава името Ново Конярево по това на съседното [[Конарене]], което е прекръстено на ''Старо Конярево''. В близост до селото има паметник, наречен Апостолски пункт, построен в чест на битката от 1943 година между български части и комунистически партизани, водени от [[Михайло Апостолски]].<ref name="Општина Ново село"/> Селото има две църкви – едната е „Свети Илия“, осветена през 1973 година, а втората „Свети Климент Охридски“, осветена 2003 година. В 1991 година в селото има 1190 жители.<ref name="Општина Ново село"/> Според преброяването от 2002 година селото има 934 жители.<ref>{{Citation |title=Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови |url=http://212.110.72.46:8080/mlsg/ |accessdate=2007-09-05 |archivedate=2008-09-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ }}</ref> {| border=1 cellspacing=0 cellpadding=2 | '''Националност''' | '''Всичко''' |- | [[северномакедонци]] | 932 |- | [[албанци]] | 0 |- | [[турци]] | 0 |- | [[роми]] | 0 |- | [[власи]] | 0 |- | [[сърби]] | 2 |- | [[бошняци]] | 0 |- | други | 0 |- |} В селото има филиал на [[ОУ „Мануш Турновски“|Основно училище „Мануш Турновски“]].<ref name="Општина Ново село"/> == Личности == ; Родени в Ново Конярево * {{флагче|Северна Македония}} [[Ванчо Георгиев]] (р. 1964), северномакедонски историк * {{флагче|Северна Македония}} [[Владо Тимовски]] (р. 1948), северномакедонски педагог == Бележки == <references /> {{Община Ново село (Северна Македония)}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в община Ново село (Северна Македония)]] 1wc8gdr3dbgqnvln4wmpe24fy9tndq5 0 146001 12876720 12777320 2026-04-10T15:09:52Z Мико 4542 12876720 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Северна Македония | име = Старо Конярево | име-местно = Старо Коњарево | вид = село | изглед = Church of the Ascension of Jesus (Staro Konjarevo) (1).jpg | изглед-описание = Църквата „Възнесение Господне“ | регион = Югоизточен | община = [[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] | област = [[Подгорие (Беласица)|Подгорие]] | височина = 475 }} '''Старо Конярево''' или '''Конарене'''<ref>{{Свидетелства|121, 165}}</ref> ({{lang|mk|Старо Коњарево}}) е [[село]] в община [[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] на [[Северна Македония]]. == География == Старо Конярево се намира в [[Струмишка котловина|Струмишката котловина]], непосредствено до границата с [[Република България]]. Селото е разположено в северното подножие на планината [[Беласица]] в областта [[Подгорие (Беласица)|Подгорие]] на 475 метра надморска височина. През Старо Конярево тече река Стар дол, която разделя селото на две части. == История == === Етимология === Според филоложката [[Димка Митева]] името на селото е Кунаране, както е засвидетелствано през XIV век. Името Кунаране произхожда от думата кунар, която означава място, където живеят [[Порови|куни]] (''Mistela martes''), и наставката -ане. Позовавайки се на грамотата от XIV век, Митева предполага, че това име първоначално е използвано за планината, а по-късно е възприето и за име на селище. Митева подчертава, че името на селото е сменено на Конярево, когато неправилно е свързано с думата за кон.<ref name="Митева.21">{{Митева1995|21}}</ref> === Средновековие === Селото се споменава през 1336 година под името ''Кунарани'' в дарствена грамота на [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]], издадена от [[крал]] [[Стефан Душан]]. === В Османската империя === Селото се споменава в [[Османска империя|османски]] [[дефтер]] от 1570 година под името ''Комарани''. През същата година в селото живеят 5 [[мюсюлмани|мюсюлмански]] и 55 [[християни|християнски]] домакинства.<ref>Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Ќустендилскиот санџак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.615-618</ref> През XIX век селото е със смесено [[турци|турско]]-[[българи|българско]] население и се числи към [[Петрич]]ка [[кааза]]. Според изследванията на [[Васил Кънчов]] към 1891 година село ''Конарине'' има всичко 315 къщи, от които 300 турски и 15 български.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_7.html Васил Кънчов. „Избрани произведения“, Том I, София, 1970, стр.128.]</ref> === В Сърбия, Югославия и Северна Македония === През 1913 година по време на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] селото е завзето и опожарено от гръцката армия.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/karnegi/prilozhenie_C.htm Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298.]</ref> Според преброяването от 2002 година селото има 611 жители, всички [[северномакедонци]].<ref>{{Citation |title=Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови |url=http://212.110.72.46:8080/mlsg/ |accessdate=2021-02-09 |archivedate=2008-09-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ }}</ref> == Личности == ; Починали в Конярево * {{флагче|България}} [[Стоян Георгиев (Дабиля)|Стоян Георгиев]] (? – 1914), български революционер, деец на ВМОРО == Бележки == <references /> {{Община Ново село (Северна Македония)}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в община Ново село (Северна Македония)]] [[Категория:Беласица]] 0ec7ub46oj1a291jra5gyhiqd83ufau 12876721 12876720 2026-04-10T15:10:52Z Мико 4542 /* Личности */ 12876721 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Северна Македония | име = Старо Конярево | име-местно = Старо Коњарево | вид = село | изглед = Church of the Ascension of Jesus (Staro Konjarevo) (1).jpg | изглед-описание = Църквата „Възнесение Господне“ | регион = Югоизточен | община = [[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] | област = [[Подгорие (Беласица)|Подгорие]] | височина = 475 }} '''Старо Конярево''' или '''Конарене'''<ref>{{Свидетелства|121, 165}}</ref> ({{lang|mk|Старо Коњарево}}) е [[село]] в община [[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] на [[Северна Македония]]. == География == Старо Конярево се намира в [[Струмишка котловина|Струмишката котловина]], непосредствено до границата с [[Република България]]. Селото е разположено в северното подножие на планината [[Беласица]] в областта [[Подгорие (Беласица)|Подгорие]] на 475 метра надморска височина. През Старо Конярево тече река Стар дол, която разделя селото на две части. == История == === Етимология === Според филоложката [[Димка Митева]] името на селото е Кунаране, както е засвидетелствано през XIV век. Името Кунаране произхожда от думата кунар, която означава място, където живеят [[Порови|куни]] (''Mistela martes''), и наставката -ане. Позовавайки се на грамотата от XIV век, Митева предполага, че това име първоначално е използвано за планината, а по-късно е възприето и за име на селище. Митева подчертава, че името на селото е сменено на Конярево, когато неправилно е свързано с думата за кон.<ref name="Митева.21">{{Митева1995|21}}</ref> === Средновековие === Селото се споменава през 1336 година под името ''Кунарани'' в дарствена грамота на [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]], издадена от [[крал]] [[Стефан Душан]]. === В Османската империя === Селото се споменава в [[Османска империя|османски]] [[дефтер]] от 1570 година под името ''Комарани''. През същата година в селото живеят 5 [[мюсюлмани|мюсюлмански]] и 55 [[християни|християнски]] домакинства.<ref>Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Ќустендилскиот санџак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.615-618</ref> През XIX век селото е със смесено [[турци|турско]]-[[българи|българско]] население и се числи към [[Петрич]]ка [[кааза]]. Според изследванията на [[Васил Кънчов]] към 1891 година село ''Конарине'' има всичко 315 къщи, от които 300 турски и 15 български.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_7.html Васил Кънчов. „Избрани произведения“, Том I, София, 1970, стр.128.]</ref> === В Сърбия, Югославия и Северна Македония === През 1913 година по време на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] селото е завзето и опожарено от гръцката армия.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/karnegi/prilozhenie_C.htm Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298.]</ref> Според преброяването от 2002 година селото има 611 жители, всички [[северномакедонци]].<ref>{{Citation |title=Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови |url=http://212.110.72.46:8080/mlsg/ |accessdate=2021-02-09 |archivedate=2008-09-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ }}</ref> == Личности == ; Родени в Конярево * {{флагче|България}} [[Димитър Аризанов|Димитър Аризанов Иванов]] (1880 – след 1943), български революционер, деец на ВМОРО и ВМРО ; Починали в Конярево * {{флагче|България}} [[Стоян Георгиев (Дабиля)|Стоян Георгиев]] (? – 1914), български революционер, деец на ВМОРО == Бележки == <references /> {{Община Ново село (Северна Македония)}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в община Ново село (Северна Македония)]] [[Категория:Беласица]] 4wuk02twc37syv8td9nzbkrpv0c3s3u 12876730 12876721 2026-04-10T15:21:44Z Мико 4542 /* Етимология */ 12876730 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Северна Македония | име = Старо Конярево | име-местно = Старо Коњарево | вид = село | изглед = Church of the Ascension of Jesus (Staro Konjarevo) (1).jpg | изглед-описание = Църквата „Възнесение Господне“ | регион = Югоизточен | община = [[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] | област = [[Подгорие (Беласица)|Подгорие]] | височина = 475 }} '''Старо Конярево''' или '''Конарене'''<ref>{{Свидетелства|121, 165}}</ref> ({{lang|mk|Старо Коњарево}}) е [[село]] в община [[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] на [[Северна Македония]]. == География == Старо Конярево се намира в [[Струмишка котловина|Струмишката котловина]], непосредствено до границата с [[Република България]]. Селото е разположено в северното подножие на планината [[Беласица]] в областта [[Подгорие (Беласица)|Подгорие]] на 475 метра надморска височина. През Старо Конярево тече река Стар дол, която разделя селото на две части. == История == === Етимология === Според филоложката [[Димка Митева]] името на селото е Кунаране, както е засвидетелствано през XIV век. Името ''Кунаране'' произхожда от думата „кунар“, която означава място, където живеят ''[[Порови|куни]]'' (''Mistela martes''), и наставката -ане. Позовавайки се на грамотата от XIV век, Митева предполага, че това име първоначално е използвано за планината, а по-късно е възприето и за име на селище. Митева подчертава, че името на селото е сменено на Конярево, когато неправилно е свързано с думата за кон.<ref name="Митева.21">{{Митева1995|21}}</ref> === Средновековие === Селото се споменава през 1336 година под името ''Кунарани'' в дарствена грамота на [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]], издадена от [[крал]] [[Стефан Душан]]. === В Османската империя === Селото се споменава в [[Османска империя|османски]] [[дефтер]] от 1570 година под името ''Комарани''. През същата година в селото живеят 5 [[мюсюлмани|мюсюлмански]] и 55 [[християни|християнски]] домакинства.<ref>Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Ќустендилскиот санџак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.615-618</ref> През XIX век селото е със смесено [[турци|турско]]-[[българи|българско]] население и се числи към [[Петрич]]ка [[кааза]]. Според изследванията на [[Васил Кънчов]] към 1891 година село ''Конарине'' има всичко 315 къщи, от които 300 турски и 15 български.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_7.html Васил Кънчов. „Избрани произведения“, Том I, София, 1970, стр.128.]</ref> === В Сърбия, Югославия и Северна Македония === През 1913 година по време на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] селото е завзето и опожарено от гръцката армия.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/karnegi/prilozhenie_C.htm Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298.]</ref> Според преброяването от 2002 година селото има 611 жители, всички [[северномакедонци]].<ref>{{Citation |title=Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови |url=http://212.110.72.46:8080/mlsg/ |accessdate=2021-02-09 |archivedate=2008-09-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ }}</ref> == Личности == ; Родени в Конярево * {{флагче|България}} [[Димитър Аризанов|Димитър Аризанов Иванов]] (1880 – след 1943), български революционер, деец на ВМОРО и ВМРО ; Починали в Конярево * {{флагче|България}} [[Стоян Георгиев (Дабиля)|Стоян Георгиев]] (? – 1914), български революционер, деец на ВМОРО == Бележки == <references /> {{Община Ново село (Северна Македония)}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в община Ново село (Северна Македония)]] [[Категория:Беласица]] 4w187msbk3et9nuq68yudocy2nv9bg4 12876735 12876730 2026-04-10T15:35:42Z Мико 4542 Мико премести страницата [[Старо Конярево]] като [[Конарене]] (върху пренасочване) 12876730 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Северна Македония | име = Старо Конярево | име-местно = Старо Коњарево | вид = село | изглед = Church of the Ascension of Jesus (Staro Konjarevo) (1).jpg | изглед-описание = Църквата „Възнесение Господне“ | регион = Югоизточен | община = [[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] | област = [[Подгорие (Беласица)|Подгорие]] | височина = 475 }} '''Старо Конярево''' или '''Конарене'''<ref>{{Свидетелства|121, 165}}</ref> ({{lang|mk|Старо Коњарево}}) е [[село]] в община [[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] на [[Северна Македония]]. == География == Старо Конярево се намира в [[Струмишка котловина|Струмишката котловина]], непосредствено до границата с [[Република България]]. Селото е разположено в северното подножие на планината [[Беласица]] в областта [[Подгорие (Беласица)|Подгорие]] на 475 метра надморска височина. През Старо Конярево тече река Стар дол, която разделя селото на две части. == История == === Етимология === Според филоложката [[Димка Митева]] името на селото е Кунаране, както е засвидетелствано през XIV век. Името ''Кунаране'' произхожда от думата „кунар“, която означава място, където живеят ''[[Порови|куни]]'' (''Mistela martes''), и наставката -ане. Позовавайки се на грамотата от XIV век, Митева предполага, че това име първоначално е използвано за планината, а по-късно е възприето и за име на селище. Митева подчертава, че името на селото е сменено на Конярево, когато неправилно е свързано с думата за кон.<ref name="Митева.21">{{Митева1995|21}}</ref> === Средновековие === Селото се споменава през 1336 година под името ''Кунарани'' в дарствена грамота на [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]], издадена от [[крал]] [[Стефан Душан]]. === В Османската империя === Селото се споменава в [[Османска империя|османски]] [[дефтер]] от 1570 година под името ''Комарани''. През същата година в селото живеят 5 [[мюсюлмани|мюсюлмански]] и 55 [[християни|християнски]] домакинства.<ref>Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Ќустендилскиот санџак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.615-618</ref> През XIX век селото е със смесено [[турци|турско]]-[[българи|българско]] население и се числи към [[Петрич]]ка [[кааза]]. Според изследванията на [[Васил Кънчов]] към 1891 година село ''Конарине'' има всичко 315 къщи, от които 300 турски и 15 български.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_7.html Васил Кънчов. „Избрани произведения“, Том I, София, 1970, стр.128.]</ref> === В Сърбия, Югославия и Северна Македония === През 1913 година по време на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] селото е завзето и опожарено от гръцката армия.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/karnegi/prilozhenie_C.htm Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298.]</ref> Според преброяването от 2002 година селото има 611 жители, всички [[северномакедонци]].<ref>{{Citation |title=Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови |url=http://212.110.72.46:8080/mlsg/ |accessdate=2021-02-09 |archivedate=2008-09-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ }}</ref> == Личности == ; Родени в Конярево * {{флагче|България}} [[Димитър Аризанов|Димитър Аризанов Иванов]] (1880 – след 1943), български революционер, деец на ВМОРО и ВМРО ; Починали в Конярево * {{флагче|България}} [[Стоян Георгиев (Дабиля)|Стоян Георгиев]] (? – 1914), български революционер, деец на ВМОРО == Бележки == <references /> {{Община Ново село (Северна Македония)}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в община Ново село (Северна Македония)]] [[Категория:Беласица]] 4w187msbk3et9nuq68yudocy2nv9bg4 12876738 12876735 2026-04-10T15:37:30Z Мико 4542 12876738 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Северна Македония | име = Старо Конярево | име-местно = Старо Коњарево | вид = село | изглед = Church of the Ascension of Jesus (Staro Konjarevo) (1).jpg | изглед-описание = Църквата „Възнесение Господне“ | регион = Югоизточен | община = [[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] | област = [[Подгорие (Беласица)|Подгорие]] | височина = 475 }} '''Конарене'''<ref>{{Свидетелства|121, 165}}</ref> или '''Старо Конярево''' ({{lang|mk|Старо Коњарево}}) е [[село]] в община [[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] на [[Северна Македония]]. == География == Конарене се намира в [[Струмишка котловина|Струмишката котловина]], непосредствено до границата с [[Република България]]. Селото е разположено в северното подножие на планината [[Беласица]] в областта [[Подгорие (Беласица)|Подгорие]] на 475 m надморска височина. През Старо Конярево тече река Стар дол, която разделя селото на две части.<ref>{{Генщаб}}</ref> == История == === Етимология === Според филоложката [[Димка Митева]] името на селото е Кунаране, както е засвидетелствано през XIV век. Името ''Кунаране'' произхожда от думата „кунар“, която означава място, където живеят ''[[Порови|куни]]'' (''Mistela martes''), и наставката -ане. Позовавайки се на грамотата от XIV век, Митева предполага, че това име първоначално е използвано за планината, а по-късно е възприето и за име на селище. Митева подчертава, че името на селото е сменено на Конярево, когато неправилно е свързано с думата за кон.<ref name="Митева.21">{{Митева1995|21}}</ref> === Средновековие === Селото се споменава през 1336 година под името ''Кунарани'' в дарствена грамота на [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]], издадена от [[крал]] [[Стефан Душан]]. === В Османската империя === Селото се споменава в [[Османска империя|османски]] [[дефтер]] от 1570 година под името ''Комарани''. През същата година в селото живеят 5 [[мюсюлмани|мюсюлмански]] и 55 [[християни|християнски]] домакинства.<ref>Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Ќустендилскиот санџак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.615-618</ref> През XIX век селото е със смесено [[турци|турско]]-[[българи|българско]] население и се числи към [[Петрич]]ка [[кааза]]. Според изследванията на [[Васил Кънчов]] към 1891 година село ''Конарине'' има всичко 315 къщи, от които 300 турски и 15 български.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_7.html Васил Кънчов. „Избрани произведения“, Том I, София, 1970, стр.128.]</ref> === В Сърбия, Югославия и Северна Македония === През 1913 година по време на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] селото е завзето и опожарено от гръцката армия.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/karnegi/prilozhenie_C.htm Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298.]</ref> Според преброяването от 2002 година селото има 611 жители, всички [[северномакедонци]].<ref>{{Citation |title=Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови |url=http://212.110.72.46:8080/mlsg/ |accessdate=2021-02-09 |archivedate=2008-09-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ }}</ref> == Личности == ; Родени в Конярево * {{флагче|България}} [[Димитър Аризанов|Димитър Аризанов Иванов]] (1880 – след 1943), български революционер, деец на ВМОРО и ВМРО ; Починали в Конярево * {{флагче|България}} [[Стоян Георгиев (Дабиля)|Стоян Георгиев]] (? – 1914), български революционер, деец на ВМОРО == Бележки == <references /> {{Община Ново село (Северна Македония)}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в община Ново село (Северна Македония)]] [[Категория:Беласица]] r05n46trcp5bueojc0c44ci9bw26lqq 12876739 12876738 2026-04-10T15:38:30Z Мико 4542 12876739 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Северна Македония | име = Старо Конярево | име-местно = Старо Коњарево | вид = село | изглед = Church of the Ascension of Jesus (Staro Konjarevo) (1).jpg | изглед-описание = Църквата „Възнесение Господне“ | регион = Югоизточен | община = [[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] | област = [[Подгорие (Беласица)|Подгорие]] | височина = 475 }} '''Конарене'''<ref>{{Свидетелства|121, 165}}</ref> или '''Старо Конярево''' ({{lang|mk|Старо Коњарево}}) е [[село]] в община [[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] на [[Северна Македония]]. == География == Конарене се намира в [[Струмишка котловина|Струмишката котловина]], непосредствено до границата с [[Република България]]. Селото е разположено в северното подножие на планината [[Беласица]] в областта [[Подгорие (Беласица)|Подгорие]] на 475 m надморска височина. През Старо Конярево тече река Стар дол, която разделя селото на две части.<ref>{{Генщаб}}</ref> == История == === Етимология === Според филоложката [[Димка Митева]] оригиналното име на селото е ''Кунаране'', както е засвидетелствано през XIV век. Името ''Кунаране'' произхожда от думата „кунар“, която означава място, където живеят ''[[Порови|куни]]'' (''Mistela martes''), и наставката -ане. Позовавайки се на грамотата от XIV век, Митева предполага, че това име първоначално е използвано за планината, а по-късно е възприето и за име на селище. Митева подчертава, че името на селото е сменено на ''Конярево'', когато неправилно е свързано с думата за кон.<ref name="Митева.21">{{Митева1995|21}}</ref> === Средновековие === Селото се споменава през 1336 година под името ''Кунарани'' в дарствена грамота на [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]], издадена от [[крал]] [[Стефан Душан]]. === В Османската империя === Селото се споменава в [[Османска империя|османски]] [[дефтер]] от 1570 година под името ''Комарани''. През същата година в селото живеят 5 [[мюсюлмани|мюсюлмански]] и 55 [[християни|християнски]] домакинства.<ref>Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Ќустендилскиот санџак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.615-618</ref> През XIX век селото е със смесено [[турци|турско]]-[[българи|българско]] население и се числи към [[Петрич]]ка [[кааза]]. Според изследванията на [[Васил Кънчов]] към 1891 година село ''Конарине'' има всичко 315 къщи, от които 300 турски и 15 български.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_7.html Васил Кънчов. „Избрани произведения“, Том I, София, 1970, стр.128.]</ref> === В Сърбия, Югославия и Северна Македония === През 1913 година по време на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] селото е завзето и опожарено от гръцката армия.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/karnegi/prilozhenie_C.htm Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298.]</ref> След Втората световна война името на селото е сменено на ''Старо Конярево''. Според преброяването от 2002 година селото има 611 жители, всички [[северномакедонци]].<ref>{{Citation |title=Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови |url=http://212.110.72.46:8080/mlsg/ |accessdate=2021-02-09 |archivedate=2008-09-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ }}</ref> == Личности == ; Родени в Конярево * {{флагче|България}} [[Димитър Аризанов|Димитър Аризанов Иванов]] (1880 – след 1943), български революционер, деец на ВМОРО и ВМРО ; Починали в Конярево * {{флагче|България}} [[Стоян Георгиев (Дабиля)|Стоян Георгиев]] (? – 1914), български революционер, деец на ВМОРО == Бележки == <references /> {{Община Ново село (Северна Македония)}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в община Ново село (Северна Македония)]] [[Категория:Беласица]] qqe5pudnc21na3ocefib8eqlbp1pgja 12876741 12876739 2026-04-10T15:41:41Z Мико 4542 12876741 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Северна Македония | име = Конарене | име-местно = Старо Коњарево | вид = село | изглед = Church of the Ascension of Jesus (Staro Konjarevo) (1).jpg | изглед-описание = Църквата „Възнесение Господне“ | регион = Югоизточен | община = [[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] | област = [[Подгорие (Беласица)|Подгорие]] | височина = 475 }} '''Конарене'''<ref>{{Свидетелства|121, 165}}</ref> или '''Конярене''' ({{lang|mk|Старо Коњарево}}, ''Старо Конярево'') е [[село]] в община [[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] на [[Северна Македония]]. == География == Конарене се намира в [[Струмишка котловина|Струмишката котловина]], непосредствено до границата с [[Република България]]. Селото е разположено в северното подножие на планината [[Беласица]] в областта [[Подгорие (Беласица)|Подгорие]] на 475 m надморска височина. През Старо Конярево тече река Стар дол, която разделя селото на две части.<ref>{{Генщаб}}</ref> == История == === Етимология === Според филоложката [[Димка Митева]] оригиналното име на селото е ''Кунаране'', както е засвидетелствано през XIV век. Името ''Кунаране'' произхожда от думата „кунар“, която означава място, където живеят ''[[Порови|куни]]'' (''Mistela martes''), и наставката -ане. Позовавайки се на грамотата от XIV век, Митева предполага, че това име първоначално е използвано за планината, а по-късно е възприето и за име на селище. Митева подчертава, че името на селото е сменено на ''Конярево'', когато неправилно е свързано с думата за кон.<ref name="Митева.21">{{Митева1995|21}}</ref> === Средновековие === Селото се споменава през 1336 година под името ''Кунарани'' в дарствена грамота на [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]], издадена от крал [[Стефан Душан]]. === В Османската империя === Селото се споменава в [[Османска империя|османски]] [[дефтер]] от 1570 година под името ''Комарани''. През същата година в селото живеят 5 [[мюсюлмани|мюсюлмански]] и 55 [[християни|християнски]] домакинства.<ref>Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Ќустендилскиот санџак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.615-618</ref> През XIX век селото е със смесено [[турци|турско]]-[[българи|българско]] население и се числи към [[Петричка кааза]]. Според изследванията на [[Васил Кънчов]] към 1891 година село ''Конарине'' има всичко 315 къщи, от които 300 турски и 15 български.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_7.html Васил Кънчов. „Избрани произведения“, Том I, София, 1970, стр.128.]</ref> === В Сърбия, Югославия и Северна Македония === През 1913 година по време на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] селото е завзето и опожарено от гръцката армия.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/karnegi/prilozhenie_C.htm Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298.]</ref> След Втората световна война името на селото е сменено на ''Старо Конярево''. Според преброяването от 2002 година селото има 611 жители, всички [[северномакедонци]].<ref>{{Citation |title=Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови |url=http://212.110.72.46:8080/mlsg/ |accessdate=2021-02-09 |archivedate=2008-09-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ }}</ref> == Личности == ; Родени в Конярево * {{флагче|България}} [[Димитър Аризанов|Димитър Аризанов Иванов]] (1880 – след 1943), български революционер, деец на ВМОРО и ВМРО ; Починали в Конярево * {{флагче|България}} [[Стоян Георгиев (Дабиля)|Стоян Георгиев]] (? – 1914), български революционер, деец на ВМОРО == Бележки == <references /> {{Община Ново село (Северна Македония)}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в община Ново село (Северна Македония)]] [[Категория:Беласица]] fspvh7clg5ek8f4vdj97gn0fscdo44k 12876744 12876741 2026-04-10T15:45:35Z Мико 4542 /* География */ 12876744 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Северна Македония | име = Конарене | име-местно = Старо Коњарево | вид = село | изглед = Church of the Ascension of Jesus (Staro Konjarevo) (1).jpg | изглед-описание = Църквата „Възнесение Господне“ | регион = Югоизточен | община = [[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] | област = [[Подгорие (Беласица)|Подгорие]] | височина = 475 }} '''Конарене'''<ref>{{Свидетелства|121, 165}}</ref> или '''Конярене''' ({{lang|mk|Старо Коњарево}}, ''Старо Конярево'') е [[село]] в община [[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] на [[Северна Македония]]. == География == Конарене се намира в [[Струмишка котловина|Струмишката котловина]], непосредствено до границата с [[Република България]]. Селото е разположено в северното подножие на планината [[Беласица]] в областта [[Подгорие (Беласица)|Подгорие]] на 475 m надморска височина. През Старо Конярево тече река Стар дол, която разделя селото на две части.<ref>{{ЮНА 50}}</ref><ref>{{Генщаб}}</ref> == История == === Етимология === Според филоложката [[Димка Митева]] оригиналното име на селото е ''Кунаране'', както е засвидетелствано през XIV век. Името ''Кунаране'' произхожда от думата „кунар“, която означава място, където живеят ''[[Порови|куни]]'' (''Mistela martes''), и наставката -ане. Позовавайки се на грамотата от XIV век, Митева предполага, че това име първоначално е използвано за планината, а по-късно е възприето и за име на селище. Митева подчертава, че името на селото е сменено на ''Конярево'', когато неправилно е свързано с думата за кон.<ref name="Митева.21">{{Митева1995|21}}</ref> === Средновековие === Селото се споменава през 1336 година под името ''Кунарани'' в дарствена грамота на [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]], издадена от крал [[Стефан Душан]]. === В Османската империя === Селото се споменава в [[Османска империя|османски]] [[дефтер]] от 1570 година под името ''Комарани''. През същата година в селото живеят 5 [[мюсюлмани|мюсюлмански]] и 55 [[християни|християнски]] домакинства.<ref>Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Ќустендилскиот санџак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.615-618</ref> През XIX век селото е със смесено [[турци|турско]]-[[българи|българско]] население и се числи към [[Петричка кааза]]. Според изследванията на [[Васил Кънчов]] към 1891 година село ''Конарине'' има всичко 315 къщи, от които 300 турски и 15 български.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_7.html Васил Кънчов. „Избрани произведения“, Том I, София, 1970, стр.128.]</ref> === В Сърбия, Югославия и Северна Македония === През 1913 година по време на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] селото е завзето и опожарено от гръцката армия.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/karnegi/prilozhenie_C.htm Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298.]</ref> След Втората световна война името на селото е сменено на ''Старо Конярево''. Според преброяването от 2002 година селото има 611 жители, всички [[северномакедонци]].<ref>{{Citation |title=Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови |url=http://212.110.72.46:8080/mlsg/ |accessdate=2021-02-09 |archivedate=2008-09-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ }}</ref> == Личности == ; Родени в Конярево * {{флагче|България}} [[Димитър Аризанов|Димитър Аризанов Иванов]] (1880 – след 1943), български революционер, деец на ВМОРО и ВМРО ; Починали в Конярево * {{флагче|България}} [[Стоян Георгиев (Дабиля)|Стоян Георгиев]] (? – 1914), български революционер, деец на ВМОРО == Бележки == <references /> {{Община Ново село (Северна Македония)}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в община Ново село (Северна Македония)]] [[Категория:Беласица]] gbzno6z3e261qku2pvtito56leyzlgd 12876842 12876744 2026-04-10T18:56:06Z Кочев 10302 картинка 12876842 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Северна Македония | име = Конарене | име-местно = Старо Коњарево | вид = село | изглед = Поглед на Старо Коњарево.jpg | изглед-описание = Конарене от птичи поглед | регион = Югоизточен | община = [[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] | област = [[Подгорие (Беласица)|Подгорие]] | височина = 475 }} '''Конарене'''<ref>{{Свидетелства|121, 165}}</ref> или '''Конярене''' ({{lang|mk|Старо Коњарево}}, ''Старо Конярево'') е [[село]] в община [[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] на [[Северна Македония]]. == География == Конарене се намира в [[Струмишка котловина|Струмишката котловина]], непосредствено до границата с [[Република България]]. Селото е разположено в северното подножие на планината [[Беласица]] в областта [[Подгорие (Беласица)|Подгорие]] на 475 m надморска височина. През Старо Конярево тече река Стар дол, която разделя селото на две части.<ref>{{ЮНА 50}}</ref><ref>{{Генщаб}}</ref> == История == === Етимология === Според филоложката [[Димка Митева]] оригиналното име на селото е ''Кунаране'', както е засвидетелствано през XIV век. Името ''Кунаране'' произхожда от думата „кунар“, която означава място, където живеят ''[[Порови|куни]]'' (''Mistela martes''), и наставката -ане. Позовавайки се на грамотата от XIV век, Митева предполага, че това име първоначално е използвано за планината, а по-късно е възприето и за име на селище. Митева подчертава, че името на селото е сменено на ''Конярево'', когато неправилно е свързано с думата за кон.<ref name="Митева.21">{{Митева1995|21}}</ref> === Средновековие === Селото се споменава през 1336 година под името ''Кунарани'' в дарствена грамота на [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]], издадена от крал [[Стефан Душан]]. === В Османската империя === [[Картинка:Church of the Ascension of Jesus (Staro Konjarevo) (1).jpg|мини|300px|Църквата „Възнесение Господне“]] Селото се споменава в [[Османска империя|османски]] [[дефтер]] от 1570 година под името ''Комарани''. През същата година в селото живеят 5 [[мюсюлмани|мюсюлмански]] и 55 [[християни|християнски]] домакинства.<ref>Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Ќустендилскиот санџак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.615-618</ref> През XIX век селото е със смесено [[турци|турско]]-[[българи|българско]] население и се числи към [[Петричка кааза]]. Според изследванията на [[Васил Кънчов]] към 1891 година село ''Конарине'' има всичко 315 къщи, от които 300 турски и 15 български.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_7.html Васил Кънчов. „Избрани произведения“, Том I, София, 1970, стр.128.]</ref> === В Сърбия, Югославия и Северна Македония === През 1913 година по време на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] селото е завзето и опожарено от гръцката армия.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/karnegi/prilozhenie_C.htm Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298.]</ref> След Втората световна война името на селото е сменено на ''Старо Конярево''. Според преброяването от 2002 година селото има 611 жители, всички [[северномакедонци]].<ref>{{Citation |title=Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови |url=http://212.110.72.46:8080/mlsg/ |accessdate=2021-02-09 |archivedate=2008-09-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ }}</ref> == Личности == ; Родени в Конярево * {{флагче|България}} [[Димитър Аризанов|Димитър Аризанов Иванов]] (1880 – след 1943), български революционер, деец на ВМОРО и ВМРО ; Починали в Конярево * {{флагче|България}} [[Стоян Георгиев (Дабиля)|Стоян Георгиев]] (? – 1914), български революционер, деец на ВМОРО == Бележки == <references /> {{Община Ново село (Северна Македония)}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в община Ново село (Северна Македония)]] [[Категория:Беласица]] jkiyq2mxy6k043zq21rw1q13gl71u3o 0 148165 12876676 12874816 2026-04-10T15:05:43Z Rumensz 125859 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда за най-добра чуждестранна книга]] → [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] 12876676 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Пер Улув Енквист | категория = писател | описание = шведски писател | портрет = P.O. Enquist at Göteborg Book Fair 2013 03.JPG | портрет-описание = На панаира на книгата в Гьотеборг през 2013 г. | роден-място = [[Йогбьоле]], [[Швеция]] | починал-място = | националност = {{Швеция}} | брак = | деца = | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | период = 1961 – | жанрове = [[роман]], [[пиеса]] | теми = | направление = | дебют = | известни творби = „Посещението на придворния лекар“ (1999) | награди = „Селма Лагерльоф“ (1977)<br>„Доблоуска“ (1988)<br>Държавна награда на Австрия за европейска литература (2010) | повлиян = | повлиял = }} }} '''Пер Улув Енквист''' ({{lang|sv|Per Olov Enquist}}) е шведски [[писател]], [[драматург]], [[сценарист]] и [[журналист]].<ref>{{cite web |title=Per Olov Enquist |url=http://www.norstedts.se/forfattare/Alfabetiskt/E/Per-Olov-Enquist/ |publisher=Norstedts |accessdate=19 юни 2016}} {{икона|sv}}</ref> == Биография == [[Файл:Enquist-Per-Olov-Lesung-Buchh-Bittner-220409-.jpg|мини|180px|дясно|Енквист на четене в Кьолн през 2009 г.]] Роден е на [[23 септември]] [[1934]] г. в [[Йогбьоле]]. Завършва история на литературата в [[Упсала]], работи за пресата и телевизията почти до края на 1970-те години. На български е познат с [[роман]]а „Посещението на придворния лекар“ (1999)<ref>{{cite web |title=Роман, нажежен до студ |url=http://euro2001.net/index.shtml/issues/1_2001/index.shtml?page=photoatelie&file=litart/litart_43.html |first=Митко | last=Новков |publisher=Европа 2001 |year=2001 |accessdate=19 юни 2016}}</ref>, направил го прочут по цял свят. Сред най-известните му произведения са „Петата зима на магнетиста“ (1964), „Паднал ангел“ (1987), „Библиотеката на капитан Немо“ (1991). [[Пиеса]]та му „Нощта на трибадите“ (1975) е многократно поставяна и в България. == Библиография == * ''Kristallögat'' (1961) * ''Färdvägen'' (1963) * ''Magnetisörens femte vinter'' („Петата зима на магнетиста“) (1964) * ''Bröderna Casey'' (1964) * ''Sextiotalskritik'' (1966) * ''Hess'' (1966) * ''Legionärerna: En roman om baltutlämningen'' (1968) * ''Sekonden'' (1971) * ''Katedralen i München och andra berättelser'' (1972) * ''Berättelser från de inställda upprorens tid'' (1974) * ''Tribadernas natt'' („Нощта на трибадите“) (1975) * ''Chez Nous'' (1976) * ''Musikanternas uttåg'' („Маршът на музикантите“) (1978) * ''Mannen på trottoaren'' (1979) * ''Till Fedra'' (1980) * ''En triptyk'' (1981) * ''Från regnormarnas liv'' („Дъждовни змии“) (1981) * ''Doktor Mabuses nya testamente '' (1982) * ''Strindberg. Ett liv'' (1984) * ''Nedstörtad ängel'' („Падението: Любовна история“) (1985) * ''Två reportage om idrott'' (1986) * ''Protagoras sats'' (1987) * ''I lodjurets timma'' („Часът на риса“) (1988) * ''Kapten Nemos bibliotek'' („Библиотеката на капитан Немо“) (1991) * ''Dramatik'' („Пиеси“) (1991/2004) * ''Kartritarna'' (1992) * ''Livläkarens besök'' („Посещението на придворния лекар“) (1999) * ''Lewis resa'' („Пътешествието на Леви“) (2001). ISBN 1-58567-341-2 * ''Boken om Blanche och Marie'' („Книга за Бланш и Мари“) (2004) * ''Ett annat liv'' („Различен живот“, автобиография) (2008) * ''Liknelseboken: en kärlekshistoria'' (2013) == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|en}} Petri Liukkonen, [https://archive.ph/20121208235055/http://www.kirjasto.sci.fi/enquist.htm Подробна биобиблиография на Пер Улув Енквист], Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано * {{икона|en}} [http://www.britannica.com/biography/Per-Olov-Enquist Биография на Пер Улув Енквист в Encyclopædia Britannica] {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Енквист, Пер Улов}} [[Категория:Шведски писатели]] [[Категория:Шведски драматурзи]] [[Категория:Шведски сценаристи]] [[Категория:Шведски журналисти]] [[Категория:Носители на литературни награди на Германия]] [[Категория:Носители на литературни награди на Австрия]] [[Категория:Носители на наградата на Северния съвет]] [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] [[Категория:Доктор хонорис кауза]] [[Категория:Възпитаници на Упсалския университет]] omqpspmff9oxmlm9gqipz06cjrqjwyx 0 148831 12877035 12063609 2026-04-11T06:37:51Z Пища Хуфнагел 119943 12877035 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Louis-Ferdinand Céline | категория = писател | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | роден-място = [[Курбьовоа]], [[Франция]] | починал-място = [[Мьодон]], Франция | националност = {{FRA}} | работил = [[писател]], медик | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | псевдоним = | период = | жанрове = роман | теми = градският живот, войната, мизерията, човешката участ, Африка, Америка, Париж | направление = | течение = | дебют = | известни творби = „[[Пътешествие до края на нощта]]“ (1932) | награди = | повлиян = [[Франсоа Вийон]], [[Артюр Рембо]], [[Емил Зола]] | повлиял = [[Жан-Пол Сартр]], [[Самюъл Бекет]], [[Жан Жоне]], [[Реймон Кьоно]], [[Чарлз Буковски]], [[Хенри Милър]], [[Кърт Вонегът]], [[Джоузеф Хелър]], [[Уилям Бъроуз]], [[Гюнтер Грас]] }} | брак = | деца = | подпис = | сайт = }} '''Луи-Фердинан Селин''' ({{lang|fr|Louis-Ferdinand Céline}}) е литературният [[псевдоним]] на френския [[медик]] и [[писател]] '''Луи-Фердинан Детуш''' (''Louis-Ferdinand Destouches''). Известен е главно със своя уличен език, новаторски стил и [[антивоенна литература|антивоенни]] позиции. От друга страна е критикуван за [[антисемитизъм|антисемитските]] си изявления по време на [[Втората световна война]]. Най-важните романи на Селин са „[[Пътешествие до края на нощта]]“ (1932) и „[[Смърт на кредит]]“ (1936), до голяма степен свързани с [[Първата световна война]] и с разпада на човешкото в екстремни условия. И двата са преведени на [[български език]]. == Библиография == === Романи === * ''Voyage au bout de la nuit'', éditions Denoël & Steele, Paris, 1932<br>''[[Пътешествие до края на нощта]]''. Превод от френски език [[Росица Ташева]]. София: Колибри, 1996, 432 с.<br>''Пътешествие до края на нощта''. София: Колибри, 2005, 486 с.<br>''Пътешествие до края на нощта''. София: Колибри, 2011, 376 с.<br>''Пътешествие до края на нощта''. София: Колибри, 2023, 520 с. * ''Mort à crédit'', Denoël & Steele, Paris, 1936<br>''[[Смърт на кредит]]''. Превод от френски език [[Зорница Китинска]]. Плевен: Евразия – Абагар, 1999, 582 с. * ''Guignol's Band'', Denoël, Paris, 1944 * ''Casse-pipe'', éditions Chambriand, Paris, 1949 * ''Féerie pour une autre fois'', éditions Gallimard, Paris, 1952 * ''Normance: Féerie pour une autre fois II'', Gallimard, Paris, 1954 * ''D'un château l'autre'', Gallimard, Paris, 1957 * ''Nord'', Gallimard, Paris, 1960 * ''Le Pont de Londres / Guignol's Band II'', Gallimard, Paris, 1964 * ''Rigodon'', Gallimard, Paris, 1969 == Източници == <references /> == Външни препратки == {{commonscat-inline| Louis-Ferdinand Céline}} * {{Wikiquote-inline|Луи-Фердинан Селин}} * {{икона|en}} Petri Liukkonen, [https://archive.ph/20121205005440/http://www.kirjasto.sci.fi/lfceline.htm Подробна биобиблиография на Селин], Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано * {{икона|fr}} [http://louisferdinandceline.free.fr/ Сайт, посветен на Селин] * {{икона|fr}} [http://www.larevuedesressources.org/IMG/mp3/01-Mort-a-Credit.mp3 Откъс от „Смърт на кредит“], прочетен от Арлети * [https://litclub.bg/library/prev/celin/puteshestvie.html Откъс от „Пътешествие до края на нощта“], Литературен клуб * Анри Годар, [http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/18006 „Скандалът Селин“], в-к „Култура“, бр. 5 (2623), 11 февруари 2011 {{мъниче|писател|Франция}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Селин, Луи-Фердинан}} [[Категория:Френски писатели]] [[Категория:Френски романисти]] [[Категория:Модернизъм]] [[Категория:Носители на награда „Ренодо“]] [[Категория:Френски военни дейци от Първата световна война]] [[Категория:Френски лекари]] [[Категория:Антикомунисти]] [[Категория:Хора от Ил дьо Франс]] [[Категория:Починали от болести на сърдечносъдовата система]] acmibvp6ogz00hntk4t66bmeflcyeza 0 151726 12877201 12707589 2026-04-11T11:46:17Z Tonimicho 109787 /* Личности */ 12877201 wikitext text/x-wiki {{друго значение|селото в Северна Македония|махалите му в България|Жедилово}} {{Селище инфо|Северна Македония | име = Жидилово | име-местно = Жидилово | вид = село | регион = Североизточен | община = [[Крива паланка (община)|Крива паланка]] | област = [[Славище]] | площ = | височина = 885 | население = 302 | население-година = 2002 | основаване = | пощенски-код = 1335 | телефонен-код = }} '''Жидилово''' или '''Жедилово''' или '''Джедилово''' ({{lang|mk|Жидилово}}) е [[село]] в [[Северна Македония]], в община [[Крива паланка (община)|Крива паланка]]. == География == Селото е разположено в областта [[Славище]] в северното подножие на планината [[Осогово]] при вливането на [[Кърлянска река|Кърклянската река]] в [[Крива река (река в Северна Македония)|Крива река]] на 7 километра източно от общинския център [[Крива паланка]] на пътя [[Кюстендил]]-Крива паланка ([[паневропейски транспортен коридор 8]]). == История == [[Файл:Празнична носија од с. Жидилово, Кривопаланечко.png|мини|250п|Празнична носия от Жидилово, [[Музей на Македония (Скопие)|Музей на Македония]]]] Жедилово е старо средновековно селище.<ref name="Тикварски"/> В края на XIX век Жидилово е българско село в Кривопаланска каза на [[Османска империя|Османската империя]]. През 1879 година границата между новообразуваното [[Княжество България]] и Османската империя разделя селото на две. На територията на България остават само най-източните махали на селото: Вуячка, Средна и Крайна, които формират село [[Жедилово]]. Останалата част от селото остава на територията на Империята.<ref name="Тикварски">{{cite book | title = В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско | last = Тикварски | first = Любен | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2009 | edition = | publisher = Читалище „Зора“ - Кюстендил | location = Кюстендил | isbn = | doi = | pages = 98 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година ''Жедилово'' е населявано от 826 жители [[българи]] [[християнство|християни]].<ref>{{МЕС|224}}</ref> Цялото християнско население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Жедилово'' има 888 българи екзархисти.<ref>{{Бранков|142-143}}</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 12 души от селото са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|847}}</ref> В 1913 година селото попада в [[Сърбия]] (по-късно [[Югославия]]). Между двете световни войни Жидилово е център на община, обхващаща съседните села [[Къркля]], [[Узем]], [[Търново (община Крива паланка)|Търново]] и [[Костур (община Крива паланка)|Костур]]. По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Константин А. Иванов от П. Скакавица е български кмет на Жидилово от 13 август 1941 година до 30 октомври 1942 година. След това кмет е Димитър С. Вълков от Крива Паланка (4 март 1943 – 9 септември 1944).<ref name="Списък на кметовете">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.strumski.com/books/strumski_spisok_na_kmetovete_1941_1944.pdf | заглавие = Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година | достъп_дата = 3 април 2022 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Струмски | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Според преброяването от 2002 година селото има 302 жители.<ref>{{Citation |title=Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови |url=http://212.110.72.46:8080/mlsg/ |accessdate=2007-09-05 |archivedate=2008-09-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ }}</ref> {| border=1 cellspacing=0 cellpadding=2 | '''Националност''' | '''Всичко''' |- | [[северномакедонци]] | 299 |- | [[албанци]] | 0 |- | [[турци]] | 0 |- | [[роми]] | 0 |- | [[власи]] | 0 |- | [[сърби]] | 0 |- | [[бошняци]] | 0 |- | други | 3 |- |} В селото функционира основно училище „Йоаким Кърчовски“ (до 1995 – „Йосип Броз Тито“), което обслужва и околните села. Съборът на селото е на 24 май, празника на светите Кирил и Методий. == Личности == ; Родени в Жидилово * {{флагче|България}} Александър Цветанов Стоянов, македоно-одрински опълченец, 2-ра рота на 2-ра скопска дружина<ref name=":0" /> * {{флагче|България}} Атанас Стефанов, македоно-одрински опълченец, 3-та рота на 9-а Велешка дружина<ref name=":0" /> * {{флагче|България}} Атанас Стойков Ангелов, македоно-одрински опълченец, 2-ра рота на 2-ра скопска дружина<ref name=":0">{{МОО|669}}</ref> * {{флагче|България}} Димитър Митов Стоянов, македоно-одрински опълченец, 2-ра рота на 2-ра скопска дружина<ref name=":0" /> * {{флагче|България}} Иван Христов Симов (1875 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на [[Михаил Даев]], жител на София, македоно-одрински опълченец във 2-ра рота на 2-ра скопска дружина, награден с орден „[[За храброст]]“, IV степен<ref>{{МОО|615}}</ref> * {{флагче|България}} Йордана Стоянова (1901 – ?), в 1932 година завършила славянска филология в [[Софийски университет|Софийския университет]]<ref>Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1933</ref> * {{флагче|България}} Милко Павлев, български революционер от ВМОРО, четник на [[Петко Стефанов]] в 1915 година<ref name="Узунов 16">{{Узунов|16}}</ref> * {{флагче|България}} [[Михаил Стоянов (Жидилово)|Михаил (Миялко) Стоянов Георгиев]], български революционер * {{флагче|България}} Младен Георгиев, македоно-одрински опълченец<ref name=":0" /> * {{флагче|България}} Младен Иванов Георгиев, македоно-одрински опълченец, 2-ра рота на 2-ра скопска дружина<ref name=":0" /> * {{флагче|България}} Павле Милеков, македоно-одрински опълченец, 2-ра рота на 7-а кумановска дружина<ref name=":0" /> * {{флагче|България}} Славе Яначков, български революционер, деец на ВМОРО, четник на [[Петко Стефанов]] в 1915 година<ref name="Узунов 23">{{Узунов|23}}</ref> * {{флагче|България}} Спас Петров Кръстев, македоно-одрински опълченец, 3-та рота на 2-ра скопска дружина<ref name=":0" /> * {{флагче|България}} Станойко Алексов, македоно-одрински опълченец, земеделец, 2-ра рота на Кюстендлската дружина<ref>{{МОО|20}}</ref> * {{флагче|България}} Стоян Деянов, македоно-одрински опълченец, 2-ра рота на кюстендилска дружина<ref name=":0" /> * {{флагче|България}} Янко (Яне) Славев, български революционер, четник на [[Серафим Спасов (Станци)|Серафим Спасов]] в 1914 година<ref name="Узунов 12">{{Узунов|12}}</ref> и на [[Петко Стефанов]] в 1915 година<ref name="Узунов 15">{{Узунов|15}}</ref> == Вижте също == * [[Жедилово]] == Бележки == <references/> {{Община Крива паланка}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в община Крива паланка]] mpbhcg3hkjhrya4x0b9mktlxbbifl9u 0 154256 12876533 12798525 2026-04-10T12:57:46Z Пакко 4661 осново редактиране на текста 12876533 wikitext text/x-wiki {{Личност|певец}} '''Надка Иванова Караджова''' е българска народна певица, [[сопран]], изпълнителка на песенен фолклор от [[Пазарджик|Пазарджишкия край]]. == Биография == Родена е на [[14 март]] [[1937]] г. в село [[Триводици]], тогава в Пазарджишка околия (днес в [[Стамболийски (община)|община Стамболийски]], област Пловдив).<ref>{{Citation |title=www.folklore-bg.com |url=http://www.folklore-bg.com/надка-караджова/ |accessdate=2021-03-03 |archivedate=2014-07-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140715154054/http://www.folklore-bg.com/надка-караджова/ }}</ref> Произхожда от стара музикална фамилия. Певческият ѝ талант е открит от композитора [[Филип Кутев]] по време на фестивал в Пловдив, когато тя е на 15 години. През [[1953]] г. Надка Караджова става част от [[Филип Кутев (ансамбъл)|Държавния ансамбъл за народни песни и танци]], където пее в продължение на 40 години и изнася концерти в Европа, Азия и Америка.<ref>[http://www.balkanton.su/image/comment/15864 Обложка на плочата „Пазарджишки народни песни“ – ВНА 1167 в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref> Паралелно участва в световноизвестните хорове „[[Космически гласове]]“ и „[[Големите гласове на България]]“, на които е ключова солистка.<ref name="bnr.bg">Илка Димитрова, [https://bnr.bg/post/100808771/spomen-za-golamata-pevica-nadka-karadjova Спомен за голямата певица Надка Караджова], БНР, Радио „България“, 17 март 2017 г.</ref> През [[1991]] г., заедно с дъщеря си [[Светла Караджова]], [[Лиляна Галевска]] и [[Стоянка Лалова]], основава [[Славей (квартет)|квартет „Славей“]], с който популяризира българското многогласно пеене по света. След кончината на Стоянка Лалова в състава се включва [[Марияна Павлова]], а по-късно и [[Ваня Вакари]]. == Творчество == Успоредно с ансамбловото пеене, Караджова записва над 300 солови песни за фонда на [[Българското национално радио]], издава 27 албума и участва в множество музикални филми на [[Българската национална телевизия]]. През кариерата си е изнесла над 13 500 концерта.<ref>[https://bnr.bg/post/100807486 80-годишнината от рождението на Надка Караджова ще бъде отбелязана с concert на 15 март в Първо студио на БНР], БНР, 14 март 2017 г.</ref> През [[2009]] г. участва в уникалния проект на БНР „Магията на Мадара“, записан в голямата Мадарска пещера съвместно с [[Теодосий Спасов]] и Оркестъра за народна музика на БНР. Проектът се отличава с естествената акустика на природната забележителност. Емблематични песни от нейния репертоар са ''„Планино, Стара планино“'', ''„Пиленце пее, говори“'', ''„Драгана и славеят“'' и др.<ref>[http://www.balkanton.su/image/comment/17588 Обложка на плочата „Надка Караджова“ – ВНА 12625 (1990) в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref> == Личен живот и кончина == Надка Караджова е омъжена за акордеониста Стефан Костов ([[1937]]-[[2015]]). Двамата имат дъщеря – народната певица [[Светла Караджова]]. Стефан Костов умира четири години след нея, на 13 март 2015 г., ден преди нейния рожден ден.<ref>[http://petel.bg/m/index.php?action=view&id=104534&opinion= Почина съпругът на Надка Караджова], Petel.bg, 13 март 2015 г.</ref><ref>[http://m.blitz.bg/news/article/324631 Почина съпругът на Надка Караджова] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160205201521/http://m.blitz.bg/news/article/324631 |date=2016-02-05 }}, Блиц новини, 13 март 2015 г.</ref> Последната ѝ телевизионна поява е в предаването „[[Комиците]]“ на 31 декември 2010 г. Певицата умира внезапно на 3 януари 2011 г. в [[София]] от сърдечна криза.<ref>[http://www.vesti.bg/razvlechenia/kultura/pochina-narodnata-pevica-nadka-karadzhova-3514771 Почина народната певица Надка Караджова], vesti.bg, 3 януари 2011.</ref> == Награди и отличия == През 1978 г. песента „[[Заблеяло ми агънце]]“ в нейно изпълнение печели първа награда на радиоконкурса на Би Би Си. В [[Англия]] е издадена плочата „Блеещите балкански агънца“ (*Bellowing Balkan Lambs*). Изключителен успех постига и в [[Япония]], където песента ѝ „Пиленце пее“ е включена в японските учебници по музика.<ref name="bnr.bg"/> Надка Караджова е носителка на званията „[[Заслужил артист]]“ и „[[Народен артист]]“. Сред нейните отличия са: * [[Орден „Стара планина“]] * [[Орден „Кирил и Методий“]] * Орден „Народна република България“ * „Златен медал“ от Младежки фестивал във Варшава (1955)<ref>[http://www.balkanton.su/image/comment/15373 Обложка на плочата „Надка Караджова“ – ВНМ 5791 в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref> * Призове „Братислава“, „Златно перо“ и „Нестинарка“ от [[Международен фолклорен фестивал (Бургас)|Международния фолклорен фестивал в Бургас]]<ref name="bnr.bg"/><ref>{{Citation |title=Информация за Надка Караджова и квартет Славей |url=http://m.dir.bg/izpulnitel_info.php?id=752 |accessdate=2007-09-13 |archivedate=2007-08-12 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070812172827/http://m.dir.bg/izpulnitel_info.php?id=752 }}</ref><ref>[https://web.archive.org/web/20070927235827/http://www.bnr.bg/RadioBulgaria/Emission_Bulgarian/Theme_Muzika/Material/2609_pevci_i_svirachi.htm „Народни певци и свирачи“: Надка Караджова и Леновската група], БНР, 26 септември 2006 г.</ref> * Включване в Световната енциклопедия по музика (издадена в [[Лондон]], 1994) == Памет == * [[БНТ]] заснема документалния филм „Славеите на Надка Караджова“. * В нейна памет се провежда ежегодният Национален фолклорен конкурс „Пиленце пее“. * През [[2012]] г. е пусната в употреба пощенска марка „75 години от рождението на Надка Караджова“.<ref>[https://m.fakti.bg/bulgaria/33886-puskat-markata-75-godini-ot-rojdenieto-na-nadka-karadjova-1937-2011 Пускат марката „75 години от рождението на Надка Караджова“], Fakti.bg, 14 март 2012 г.</ref> == Дискография == === Самостоятелни албуми === {| class="wikitable" |- ! Година!! Албум !! Вид !! Издател !! Каталожен номер |- | 1967 || „Надка Караджова“<ref>[http://www.balkanton.su/album/2911 „Надка Караджова“ – ВНМ 5791 в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref> || ЕP || Балкантон || ВНМ 5791 |- | 1968 || „Пее Надка Караджова“<ref>[http://www.balkanton.su/album/3064 „Пее Надка Караджова“ – ВНМ 5980 в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref> || ЕP || Балкантон || ВНМ 5980 |- | 1968 || „Жъни, наваляй, невясто“<ref>[http://www.balkanton.su/album/8654 „Жъни, наваляй, невесто“ – ВНВ 10194 (1968) в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref> || SP || Балкантон || ВНВ 10194 |- | 1970 || „Пазарджишки народни песни“<ref>[http://www.balkanton.su/album/664 „Пазарджишки народни песни“ – ВНА 1167 в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref> || LP || Балкантон || ВНА 1167 |- | 1975 || „Надка Караджова“/ „Крум Янков“<ref>[http://www.balkanton.su/album/1223 „Надка Караджова“/ „Крум Янков“ – ВНА 1823 (1975) в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref> || LP || Балкантон || ВНА 1823 |- | 1982 || „Nadka Karadjova“ – издадена във Великобритания || SP || F.M.S. Records || FMSS 1 |- | 1984 || „Надка Караджова“<ref>[http://www.balkanton.su/album/4576 „Надка Караджова“ – ВНА 11340 (1984) в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref> || LP || Балкантон || ВНА 11340 |- | 1990 || „Надка Караджова“<ref>[http://www.balkanton.su/album/5517 „Надка Караджова“ – ВНА 12625 (1990) в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref> || LP || Балкантон || ВНА 12625 |- | 1993 || „A Folk Singer from Bulgaria“<ref>[http://www.balkanton.su/album/6573 „A Folk Singer from Bulgaria“ – ВНМС 7629 (1993) в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref> || MC || Балкантон || ВНМС 7629 |- | 1996 || „World-famous voices“ <ref>[http://www.balkanton.su/album/8360 „World-famous voices“ – 060148 в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref> || CD || Балкантон || 060148 |- | 2012 || „Bulgarian Folk Songs, vol. 3“ || CD || Балкантон || |- |} === Албуми като част от квартет „Славей“ === {| class="wikitable" |- ! Година!! Албум !! Вид !! Издател !! Каталожен номер |- | || „World-Famous Voices“<ref>[https://www.balkanton.su/album/6642 „World-Famous Voices“ – ВНМС 7701 в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref> || MC || Балкантон || ВНМС 7701 |- | || „Bulgarian Folk Music“<ref>[https://www.balkanton.su/album/8357 „Bulgarian Folk Music“ – 060143 в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref> || CD || Балкантон || 060143 |- | 1994 || „Quartette Slavey. Bulgarian polyphony IV“ || CD || JVC || VIKG-5344 |- | 2003 || „Славей ми пее...“ || CD || Вирджиния Рекърдс || VR 200302-2 |- | 2006 || „15 години квартет Славей“ || CD || самоиздат || |- | 2016 || „25 години квартет Славей“ || CD || BG music company || |- | 2019 || „Златни празнични песни и хора“ || CD || BG music company || |- |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.vbox7.com/play:1a84e4ac0f Документален филм за Надка Караджова на журналиста Георги Тошев], VBox 7 * [http://vbox7.com/play:1a84e4acb Надка Караджова – док. филм; реж. Стилиян Иванов (видео)], VBox 7 * [https://www.discogs.com/artist/2624301-Надка-Караджова?anv=Nadka+Karadjova Дискография в Discogs.com], Discogs.com {{Портал|Биографии|Музика|България}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Караджова, Надка}} [[Категория:Певци от Тракийската фолклорна област]] [[Категория:Носители на орден „Народна република България“ III степен]] [[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] [[Категория:Носители на орден „Стара планина“]] [[Категория:Почетни граждани на Пазарджик]] [[Категория:Заслужили артисти (България)]] [[Категория:Народни артисти (България)]] [[Категория:Родени в област Пловдив]] [[Категория:Починали в София]] pn3t4b4tq9wv7mjtrp3f1rogipnolsr 0 154307 12876582 12646573 2026-04-10T13:12:06Z Givern 4124 Добавяне на [[Категория:Ракетни спортове]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12876582 wikitext text/x-wiki [[Файл:Squash-racquet-and-ball.jpg|мини|Ракета и топка за скуош]] '''Скуошът''' ({{lang|en|squash}}, ''мачкам'') е вид спортна игра на закрито, с ракета и мека топка. Играе се от двама играчи, или четирима по двойки. == Правила == Играе се в затворен корт, в който се използват не само страничните четири стени, но и подът. Участниците може да са двама, може да се играе и по двойки. Целта е топката да се прати към предната стена – директно или чрез рикошет в останалите стени – странични и задна. След отскачането ѝ от предната повърхност играчите имат право да ударят топката, преди тя да е тупнала, или най-много след едно докосване на пода. Разиграването продължава, докато някой сбърка или докато съдията не отсъди препречване – в скуош състезателите са длъжни, след като отиграят топката, веднага да се дръпнат и да оставят максимално място за удар на съперника, в противен случай им се отсъжда грешка. Добро отиграване на топката има, когато: # Преди да е отскочила втори път от пода, топката бъде пратена към предната стена, и то над „дъската“. # При движението си към предната стена топката не трябва да докосва пода или която и да е част от тялото или дрехите на играещия с нея. # Топката е ударена само веднъж. # Топката остане в очертанията на игрището след отскачането ѝ от предната стена. # За разлика от тениса удар на чертата се смята за вън. Всеки мач има позволено време за загравяне на топката. Това се постига с чести силни удари. Стандартно състезанията се провеждат с топки с две жълти точки. == Игрището == [[Файл:Squash court.JPG|мини|Игра на скуош]] Стените на игрището трябва да са бели или много светли. Само задната е от [[плексиглас]], за да може да наблюдава публиката. Размерите са стандартни, линиите са червени, широки по 5 см. Особеност е т. нар. ''тин'' на предната стена. Това е ивица от [[шперплат]] или с [[метал]]на обковка, висока 48 см и минаваща напряко през стената. ''Тинът'' завършва в горната си част с дървена летва, боядисана в червено и известна като „дъската“. Именно над нея трябва да са всички удари в скуоша. На предната стена има и още една ограничителна линия. Тя се нарича ''кат'' и е на височина 1,83 м. Задължително е при сервис топката да попадне над ''кат''-линията – удар под или точно върху нея се счита за грешка. Има и още условия за правилен начален удар. Първото е играчът да е стъпил в зоната за сервис и да прати топката, след отскачането над ''кат''-линията, в зоната на посрещача, определена между шортлинията и халфлинията. При това посрещачът има право да я отиграе, преди да е тупнала на пода. Второто условие е при сервис топката да не докосва пода, преди да се е ударила в предната стена, над ''кат''-линията. След изпълнение на сервис, примерно отдясно, следващият трябва задължително да е отляво. Ако обаче играчът, който не бие сервис спечели точка, има право на избор на поле т.е. има право да остане отдясно (за повечето играчи то е по-удобно). == Отчитане на точките == Един мач се състои най-много от 5 гейма. Има две системи за отчитане на резултата – английска и американска. Според английската се играе до 9 точки и играч отбелязва точка само ако е сервирал разиграването. Според американската система се играе до 15 точки като всяка грешка е точка. Ако се достигне до резултат 8:8 (съответно, 14:14), посрещачът в този момент може да избере един от двата варианта – до 9 (15) или до 10 (17). В първия случай се играе само до още една точка и който я спечели, печели и гейма. При втория вариант се играе до 2 (3) точки. == Тактики == За разлика от другите спортове с ракета (тенис, пинг-понг, бадминтон), в скуоша противниците делят едно и също игрово поле. Това до голяма степен определя тактическата цел за контрол върху центъра на полето. Центърът е, където се пресичат централната линия и линията, която разделя външната половина. Двете линии образуват буквата „Т“. == Външни препратки == {{commonscat|Squash}} * [http://worldsquash.org/ Международната федерация по скуош] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190605211219/http://worldsquash.org/ |date=2019-06-05 }} * Любомир Тодоров, [http://racketi.com/index.php?id=4830 Ник и Никол отново световни първенци], racketi.com, 6 ноември 2011 {{Нормативен контрол}} [[Категория:Олимпийски спортове]] [[Категория:Спортове на закрито]] [[Категория:Игри с топка]] [[Категория:Ракетни спортове]] nm1rllag1fijqj9r9vbw8ca1e8nnmp6 0 154689 12876693 12874871 2026-04-10T15:06:35Z Rumensz 125859 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда за най-добра чуждестранна книга]] → [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] 12876693 wikitext text/x-wiki {{писател | име = Роберт Музил | име-оригинал = Robert Musil | снимка = Klagenfurt - Musilhaus - Robert Musil.jpg | описание = Графити на Джеф Аерозол върху дома на Музил в Клагенфурт | псевдоним = | място на раждане = [[Клагенфурт]], [[Файл:Ensign of Austro-Hungarian civil fleet (1869-1918).svg|23px]] [[Австро-Унгария]] | място на смърт = [[Женева]], {{Швейцария}} | работил = | националност = {{Австрия}} | период = 1905 – 1942 | жанрове = [[роман]], [[новела]], [[разказ]], [[есе]], [[пиеса]] | теми = | направление = | дебют = | известни творби = „Човекът без качества“ 1931 – 1932 | награди = ''„[[Хайнрих фон Клайст]]“'' (1923), ''„Художествената награда на град Виена“'' (1924) и наградата ''„[[Герхарт Хауптман]]“'' (1929). | повлиян = | повлиял = | брак = | деца = | подпис = Robert Musil Signature.jpg | сайт = }} '''Роберт Музил''' ({{lang|de|Robert Musil}}) е [[Австрия|австрийски]] [[белетрист]], [[есеист]] и [[драматург]]. == Живот == === Произход и образование === [[Файл:Robert Musil 1900.jpg|мини|ляво|Роберт Музил, 1900 г.]] Роден е на [[6 ноември]] [[1880]] г. в [[Клагенфурт]], [[Австро-Унгария]], в семейството на университетски професор с аристократичен произход. Учи във военно училище, но го напуска, преди да получи офицерско звание, и следва [[машиностроене]]. Дипломира се през 1901 г. в [[Щутгарт]]ския технически университет, където става [[асистент]]. През 1903 г. започва да изучава [[философия]], [[логика]] и [[психология|експериментална психология]], а също [[физика]] и [[математика]] в [[Берлин]] – там слуша лекциите на [[Вилхелм Дилтай]] и [[Георг Зимел]]. През 1908 г. става доктор по философия с теза върху възгледите на [[Ернст Мах]]. === Литературен път === Първата книга на Роберт Музил е романът „Лутанията на възпитаника Тьорлес“ (1906 г.). Следват сборниците с разкази „Единения“ (1911 г.) и есетата „Непристойното и болното в изкуството“ (1911 г.). От 1914 до 1918 г. Музил е офицер на италианския фронт, а след [[Първа световна война|войната]] става чиновник във [[Виена]]. Работи като писател на свободна практика, театрален критик и есеист във Виена и Берлин. Публикува сборника с новели „Три жени“ (1924 г.). През 1933 г. писателят се установява трайно във Виена, където издава сборник с есета „Посмъртни творби приживе“ (1936 г.). След националсоциалистическия [[аншлус]] на Австрия през 1938 г. Музил емигрира в [[Швейцария]], а книгите му са забранени в Германия и на територията на бившата Австрия. == Поетика == [[Файл:Musil House Vienna.jpg|мини|ляво|Къщата във Виена, където Роберт Музил живее между 1921 и 1938 г.]] Основна тема в творчеството на Роберт Музил е безизходицата на съвременния му интелектуалец, който дири по-хуманна форма на съществуване. Най-значимото произведение на Музил, над което писателят работи повече от десетилетие, до последния си дъх, е тритомният фрагментарен роман ''„Човекът без качества“'' (''Der Mann ohne Eigenschaften'') (1930 – 1943 г.), в който разглежда разпадането на [[Австро-Унгария]] през призмата на философския анализ, [[гротеска]]та и [[ирония]]та. == Признание == * Роберт Музил – заедно с [[Джеймс Джойс]], [[Марсел Пруст]] и [[Херман Брох]] – е признат за един от основоположниците на съвременния европейски роман. * Писателят е отличен със значимите литературни награди ''„[[Клайст (награда)|Хайнрих фон Клайст]]“'' (1923), ''„Художествената награда на град Виена“'' (1924) и наградата ''„[[Герхарт Хауптман (награда)|Герхарт Хауптман]]“'' (1929). * В чест на писателя град Виена учредява литературната награда ''„Роберт Музил“''. == Библиография == [[Файл:Robert Musil, pamětní deska, Brno.JPG|мини|Паметна плоча за Роберт Музил в [[Бърно]], [[Чехия]]]] * ''Die Verwirrungen des Zöglings Törleß'', 1906 * ''Beitrag zur Beurteilung der Lehren Machs'' (Inaugural-Dissertation), 1908 * ''Vereinigungen'', Zwei Erzählungen, 1911 * ''Die Schwärmer'', 1921 * ''Grigia'', Novelle, 1923 * ''Drei Frauen'', 1924 * ''Der Mann ohne Eigenschaften'', 1931/32 * ''Nachlaß zu Lebzeiten'', 1936 ; На български език * ''Лутанията на възпитаника Тьорлес''. Превод от немски език [[Надя Фурнаджиева]]. Пловдив: Христо Г. Данов, 1983, 206 с. * ''Три жени''. Превод от немски език [[Недялка Попова]] и Надя Фурнаджиева. София: Народна култура, 1984, 188 с. * ''Неприличното в изкуството. Есета, речи, глоси''. Превод от немски език Недялка Попова. София: ЛИК, 1999, 288 с. * ''Фантазьорите''. Пиеса. Превод от немски език [[Владко Мурдаров]]. Пловдив: Пигмалион, 2003, 170 с.<ref>[[Виолета Дечева]], [http://www.kultura.bg/media/my_html/2332/teatre.htm „Пиесата на Музил“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170225205720/http://www.kultura.bg/media/my_html/2332/teatre.htm |date=2017-02-25 }}, рец. във в. „Култура“, 30, 16 юли 2004 г.</ref> * ''Човекът без качества''. Превод от немски език [[Любомир Илиев]]. София: Атлантис-КЛ, 2009, 1406 с. ISBN 978-954-9621-43-3<ref>Стоян Атанасов, [http://bg.mondediplo.com/article412.html „Човекът без качества на Роберт Музил“], рец. във в. „Монд Дипломатик“, май 2009 г.</ref><ref>Майя Фратева-Разбойникова, [http://www.kultura.bg/bg/article/view/16677 „Роберт Музил и Човекът без качества: Под лупата на текста“], рец. във в. „Култура“, 7 (2579), 25 февруари 2010 г.</ref> * ''Пиеси''. Съставителство и превод от немски език Владко Мурдаров. София: Рива, 2009, 240 с. * ''Безпомощната Европа''. Есета. Превод от немски език [[Пенка Ангелова]], [[Владимир Сабоурин]] и [[Владимира Вълкова]]. Русе: МД Елиас Канети, 2013, 320 с. == Бележки == <references /> == Източници == : ''Тази статия се основава на [http://darl.eu/authors/musil/_musil_.htm материал] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160305013131/http://darl.eu/authors/musil/_musil_.htm |date=2016-03-05 }}, използван с [[Потребител:Spiritia/Молби за разрешения/vkonstantinov|разрешение]].'' == Външни препратки == {{wikiquote-inline|Роберт Музил}} {{commonscat-inline|Robert Musil}} * [https://web.archive.org/web/20160306223006/http://darl.eu/authors/musil/_musil.htm Проза от Роберт Музил], в превод на [[Венцеслав Константинов]] * [http://kultura.bg/web/безпомощната-европа/ „За глупостта“ (есе от сборника ''Безпомощната Европа'')], Портал за култура, изкуство и общество, 1 ноември 2013 * [[Бисерка Рачева]], [http://liternet.bg/publish19/b_racheva/lit_prostranstva/edin.htm Един особено тежък случай. Роберт Музил], LiterNet, 30 август 2007 * [[Владимир Сабоурин]], [http://liternet.bg/publish8/vsabourin/rmuzil.htm „Роберт Музил: дългият път към ''Мъжът без свойства''“], в: Роберт Музил, ''Безпомощната Европа'', Русе: Издателство „МД Елиас Канети“, с. 309 – 319 * Алън Тайър, [http://www.svobodata.com/page.php?pid=242&rid=14 „Роберт Музил или безкрайният роман“], svobodata.com, 24 февруари 2009 * {{икона|de}} [https://web.archive.org/web/20130812235655/http://www.lyrikwelt.de/autoren/musil.htm Музил в Die LYRIKwelt] * {{Gutenberg author | id=Musil,+Robert | name=Роберт Музил}} * {{Моята библиотека автор|robert-musil|Роберт Музил}} * {{икона|en}} Petri Liukkonen, [https://archive.ph/20130107045831/http://www.kirjasto.sci.fi/rmusil.htm Подробна биобиблиография на Роберт Музил], Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано * {{икона|en}} {{imdb name|0615754|Роберт Музил}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Музил, Роберт}} [[Категория:Австрийски писатели]] [[Категория:Австрийски драматурзи]] [[Категория:Австрийски романисти]] [[Категория:Австрийски есеисти]] [[Категория:Писатели модернисти]] [[Категория:Австрийски журналисти]] [[Категория:Австрийски библиотекари]] [[Категория:Възпитаници на Хумболтовия университет]] [[Категория:Австро-унгарски военни дейци от Първата световна война]] [[Категория:Австрийска аристокрация]] [[Категория:Носители на литературни награди на Германия]] [[Категория:Носители на награда „Клайст“]] [[Категория:Носители на литературни награди на Австрия]] [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] [[Категория:Родени в Клагенфурт]] [[Категория:Починали в Женева]] [[Категория:Починали от инсулт]] inp6gvvep9cdbh86lqjiye39mftxkum 10 154971 12876913 12469460 2026-04-10T21:09:29Z ~2026-22165-55 391870 12876913 wikitext text/x-wiki {{navbox | name = Епархии на Българската православна църква | title = Епархии на Българската православна църква | image = | state = collapsed | group1 = В България | list1 = [[Варненска и Великопреславска епархия|Варненска и Великопреславска]]&nbsp;• [[Великотърновска епархия|Великотърновска]]&nbsp;• [[Видинска епархия|Видинска]]&nbsp;• [[Врачанска епархия|Врачанска]]&nbsp;• [[Доростолска епархия|Доростолска]]&nbsp;• [[Ловчанска епархия |Ловчанска]]&nbsp;• [[Неврокопска епархия|Неврокопска]]&nbsp;• [[Плевенска епархия|Плевенска]]&nbsp;• [[Пловдивска епархия|Пловдивска]]&nbsp;• [[Русенска епархия |Русенска]]&nbsp;• [[Сливенска епархия|Сливенска]]&nbsp;• [[Софийска епархия|Софийска]]&nbsp;• [[Старозагорска епархия|Старозагорска]] | group2 = Извън България | list2 = [[Българска източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия|Американска, Канадска и Австралийска]] • [[Българска източноправославна епархия в Западна и Средна Европа|Западно и Средноевропейска]] | group3 = Други | list3 = {{Навигационен шаблон подгрупа | group1 = Титулярни | list1 = [[Агатоникийска епархия|Агатоникийска]]&nbsp;• [[Агатополска епархия|Агатополска]]&nbsp;• [[Одринска епархия|Адрианополска]]&nbsp;• [[Белоградчишка епархия|Белоградчишка]]&nbsp;• [[Браницка епархия|Браницка]]&nbsp;• [[Брегалнишка епархия|Брегалнишка]]&nbsp;• [[Величка епархия|Величка]]&nbsp;• [[Главиницка епархия|Главиницка]]&nbsp;• [[Деволска епархия|Деволска]]&nbsp;• [[Драговитийска епархия|Драговитийска]]&nbsp;• [[Знеполска епархия|Знеполска]]&nbsp;• [[Константийска епархия|Константийска]]&nbsp;• [[Крупнишка епархия|Крупнишка]]&nbsp;• [[Левкийска епархия|Левкийска]]&nbsp;• [[Макариополска епархия|Макариополска]]&nbsp;• [[Маркианополска епархия|Маркианополска]]&nbsp;• [[Мелнишка епархия|Мелнишка]]&nbsp;• [[Месемврийска епархия|Месемврийска]]&nbsp;• [[Браницка епархия|Моравска]]&nbsp;• [[Никополска епархия (Българска православна църква)|Никополска]]&nbsp;• [[Нишавска епархия|Нишавска]]&nbsp;• [[Проватска епархия|Проватска]]&nbsp;• [[Смоленска епархия|Смоленска]]&nbsp;• [[Стобийска епархия|Стобийска]]&nbsp;• [[Струмишка епархия|Тивериополска]]&nbsp;• [[Дедеагачка, Траянуполска и Самотракийска епархия|Траянополска]] | group2 = Закрити | list2 = [[Акронска епархия|Акронска]] • [[Детройтска епархия|Детройтска]] • [[Кюстендилска епархия|Кюстендилска]] • [[Нюйоркска епархия|Нюйоркска]] • [[Самоковска епархия|Самоковска]] | group3 = В друга юрисдикция | list3 = [[Одринска епархия|Адрианополска]]&nbsp;• [[Повардарска епархия|Велешка]]&nbsp;• [[Воденска епархия|Воденска]]&nbsp;• [[Дебърско-Кичевска епархия|Дебърска]]&nbsp;• [[Драмска епархия|Драмска]]&nbsp;• [[Костурска епархия|Костурска]]&nbsp;• [[Ксантийска и Перитеорийска епархия|Ксантийска]]&nbsp;• [[Лозенградска епархия|Лозенградска]]&nbsp;• [[Маронийска и Гюмюрджинска епархия|Маронийска]]&nbsp;• [[Леринска, Преспанска и Еордейска епархия|Мъгленска]]&nbsp;• [[Нишавска епархия|Нишавска]]&nbsp;• [[Нишка епархия|Нишка]]&nbsp;• [[Дебърско-Кичевска епархия|Охридска]]&nbsp;• [[Преспанско-Пелагонийска епархия|Пелагонийска]]&nbsp;• [[Поленинска и Кукушка епархия|Поленинска]]&nbsp;• [[Сярска и Нигритска епархия|Сярска]]&nbsp;• [[Скопска епархия|Скопска]]&nbsp;• [[Струмишка епархия|Струмишка]] }} }}<noinclude> [[Категория:Навигационни шаблони за България|{{PAGENAME}}]] [[Категория:Религиозни навигационни шаблони|{{PAGENAME}}]] [[Категория:Навигационни шаблони за православие]] </noinclude> 8ratii5thnogqs2a0q87j9k385ninfw 10 155031 12876917 10609332 2026-04-10T21:10:48Z ~2026-22165-55 391870 12876917 wikitext text/x-wiki {{navbox | name = Духовни околии на Пловдивска епархия на БПЦ | title = [[Духовна околия|Духовни околии]] на [[Пловдивска епархия|Пловдивската епархия]] на [[Българска православна църква|БПЦ]] | image = | state = collapsed | list1 = [[Асеновградска духовна околия|Асеновград]] • [[Ивайловградска духовна околия|Ивайловград]] • [[Карловска духовна околия|Карлово]] • [[Пазарджишка духовна околия|Пазарджик]] • [[Асеновградска духовна околия|Панагюрище]] • [[Пещерска духовна околия|Пещера]] • [[Смолянска духовна околия|Смолян]] • [[Хасковска духовна околия|Хасково]] }}<noinclude> [[Категория:Навигационни шаблони за България|{{PAGENAME}}]] [[Категория:Религиозни навигационни шаблони|{{PAGENAME}}]] [[Категория:Навигационни шаблони за православие]] </noinclude> qot1wp66409ncdz6tniq1t24cbje6v0 0 158016 12876765 12626574 2026-04-10T16:03:10Z ~2026-22165-55 391870 12876765 wikitext text/x-wiki {{повече източници}} [[Файл:Denimjeans2.JPG|мини|Сини джинси]] '''Джинсите''', известни и като '''дънки''', са [[панталон]]и, направени от дебела и твърда [[памук|памучна]] материя.<ref>{{cite web | publisher = Институт за български език | url = https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/джинси/| title = джинси | work = ibl.bas.bg | accessdate = 2023-07-26 }}</ref><ref>{{cite web | publisher = Институт за български език | url = https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/дънки/| title = дънки | work = ibl.bas.bg | accessdate = 2023-07-26 }}</ref> Първоначално предназначени за работно облекло, те добиват широка популярност сред младежите през 50-те години на 20 век поради своята практичност и удобство. С усъвършенствани и нови технологии на производство те продължават да бъдат предпочитано облекло и през 21 век. Най-често срещаните цветове в които се изработват са тъмно синьо, светло синьо и черно. Най-известната марка е Levi's. == История == Първите джинси са създадени от [[Леви Щраус]] (''Levi Strauss'') през [[1853]] година. Материалът от който са изработени е бил предназначен за [[палатка|палатки]]. Самото име ''джинси'' обаче им е дадено едва през 30-те години на 20 век. Платът за направата на джинси идва от италианския град [[Генуа]], пакетите са имали щампа ''Genes'', оттам и произнасянето ''джинс'' на американски. Когато Леви Страус свършва [[брезент]]а за палатките, той закупува този материал от [[Ним]], [[Франция]]. Това е причината понякога платът да се нарича [[Деним|„деним“]] (''de Nimes''). В началото тези панталони се носят основно от [[фермер]]и и [[каубой|каубои]]. През Втората световна война стават едва ли не военна [[униформа]]. Няколко десетилетия по-късно се превръщат в любимо облекло на [[хипи]]тата. През 70-те и 80-те години се появяват нови технологиии: ''overdye'' и ''stonewash'' и се появяват нови модни течения в цветовете и дори създаването на дупки. В 21 век джинсите продължават да бъдат едно от най-удобните и практични облекла. Изработват се не само панталони, но и ризи, якета, поли и чанти. Има теория, че причината в България джинсите да са по-популярни като „Дънки“ води началото си от 80-те, когато основно като контрабанда в страната влизат джинси Levi's серия Donkey. Надписа ''Donkey'' e изписан с по-голям шрифт на етикета за сметка на марката Levi's, което е вероятната причина да бъде грешно разчетен и приет като основно наименование. И до днес термина джинси се употребява за панталони от [[Кадифе|рипсено кадифе]]. == Изработка == В началото боята използвана е естествено [[индиго]]. То понякога остава следи върху бельото или боядисва други дрехи при пране. Днес индигото е заменено със синтетични оцветители, които са много по-качествени. За омекотяване на плата се използва пране в студена вода с камъни, а за избелване се ползват [[белина]] или [[калиев перманганат]]. == Видове == [[Файл:Levi's 506 back pocket.jpg|дясно|мини|Левис джинси]] {| class="toccolours" style="clear:left; width:500px; text-align: center; font-size:95%; margin:0em 1em 1em 0em;" cellpadding="1" cellspacing=0 |- bgcolor=#0000cc | colspan="2" | <span style="color:white"> '''Видове джинси по различни критерии'''</span> |- bgcolor=#0ebfe9 |Според цвета || Основните цветове са тъмно синьо, светло синьо, черно и бяло, въпреки че съществуват и други цветове; оригиналният цвят на джинсите е индиго |- bgcolor=#87ceeb |Според формата||Original <br> Relaxed<br>Regular<br>Skinny<br>Boot<br>Straight<br>Loose |- bgcolor=#b2dfee |Размер|| Европейски – от 36 до 72 <br> Американски от 3 до 40 |} == Източници == <references /> [[Категория:Панталони]] [[Категория:Изобретения в САЩ]] 4hufrmww4fpf1ddsgkbti2afnuwkrg9 0 158829 12877071 12855164 2026-04-11T07:48:40Z ~2026-22336-39 391955 Статистиката не е вярна за мачове за първенство 12877071 wikitext text/x-wiki {{без конкретни източници}} {{обработка|форматиране}} '''Вечното дерби''' е най-известното съперничество в [[български футбол|българския футбол]] между двата най-популярни и успешни отбора – [[ПФК Левски (София)|"Левски"]] и [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]]. [[Файл:The eternal derby of bulgarian football.png|240px|дясно|мини|Фенове на [[ПФК Левски (София)|"Левски"]] (ляво) и [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (дясно)]] == Кратка история == [[Файл:Yulu-bandalovski.jpg|240px|дясно|мини|[[Иван Бандаловски|Бандаловски]] избива топката от краката на футболиста на [[ПФК Левски (София)|"Левски"]] [[Жанвион Юлу-Матондо|Матондо]], момент от дербито Левски – ЦСКА (1 – 3), стадион „Георги Аспарухов“, София, [[26 февруари]] [[2011]] г.]]Вечното дерби се заражда в края на 40-те години на 20 век, когато новосъздаденият отбор на „[[Септември при ЦДВ]]“ (понастоящем [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]]) става шампион на България още в първата година на своето основаване с победа във финалния мач над Левски София с 3:1. Оттогава футболен клуб ЦСКА печели 31 титли и 21 купи, а "Левски" 26 титли и 27 купи. Най-посетеният мач между двата отбора се провежда на 11 март 1967 г., който завършва с резултат 1:1, като на [[Национален стадион „Васил Левски“|Националния стадион]] присъстват 70 хиляди души. Най-малко публика, 8 хиляди зрители, има на дербито от 26 май 2002 г. завършило с резултат 1:0 за ЦСКА[[ПФК ЦСКА (София)|.]] Най-разгромният резултат в историята на вечното дерби е постигнат на 23 септември 1994 г., когато "Левски" побеждава със 7:1. Така сините за втори път вкарват седем гола на вечния съперник и дори подобряват рекорда си от мача на 17 ноември 1968 г. завършил 7:2, допускайки един гол по-малко. === Представяне === Двата отбора имат следния баланс един срещу друг (към 8 ноември 2025 г.). {| class="wikitable" style="font-size:95%; text-align:center;" |- ! Турнир ! Мачове ! Style="color:blue"|"Левски" ! Style="color:gray"|Равенства ! Style="color:red"|ЦСКА ! Голова разлика "Левски":ЦСКА |- | [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] |166 |Style="color:blue"|57 |Style="color:gray"|48 |Style="color:red"|61 |214:229 |- | [[Купа на България]] |41 |Style="color:blue"|22 |Style="color:gray"|10 | Style="color:red"|9 |69:45 |- | Други | 13 | Style="color:blue"|6 | Style="color:gray"|2 | Style="color:red"|5 | 14:18 |- | '''Общо''' |220 |Style="color:blue"|'''85''' |Style="color:gray"|'''60''' |Style="color:red"|'''75''' |'''297:292''' |} == Интересни факти == === Първи мач === '''5 май 1948 г.''' – само ден след създаването на Септември при ЦДВ (Централен дом на войската) – първото име на ЦСКА. Мачът се играе пред 12 000 зрители на стадион „Юнак“, а „Левски“ печели с 1:0 в мач за Софийско първенство. Първият гол в историята на Вечното дерби е дело на Борислав Цветков – Жук в 36-а минута. Същевременно това е и първа победа на „Левски“. ; Съставите на двата отбора: '''"ЛЕВСКИ":''' [[Апостол Соколов]], [[Стефан Методиев]], Л. Петров, [[Амедео Клева]], Ат. Цанов, Ив. Димчев, Борислав Цветков, В. Спасов, Г. Карадашев, [[Георги Пачеджиев]], Й. Томов.<br>Треньор: [[Иван Радоев (футболист)|Иван Радоев – „Баба Рада“]] '''ЦСКА''': С. Андреев, М. Михайлов, Д. Цветков, Г. Михайлов, [[Нако Чакмаков]], Хр. Прокопиев, Д. Миланов, Ст. Минев, Т. Такев, Н. Божилов, А. Рангелов.<br>Треньор: [[Константин Николов (боксьор)|Константин Николов – „Замората“]] === Първа победа за ЦСКА === 3:1 на 9 септември 1948. Това е и вторият финален мач за Държавно първенство, с което ЦСКА става първенец на България за първи път. В този период шампионатът се провежда на регионален принцип, като шампионът се излъчва след елиминационен турнир на отборите. зявършили на първите няколко места в регионалните групи. Във финал от два мача и общ резултат 4:3 „армейците“ печелят титлата. ; Съставите на двата отбора: '''ЦСКА''': Ст. Геренски, Б. Футеков, Д. Цветков, Ив. Иванов, М. Манолов, Н. Чакмаков, Д. Миланов, Ст. Минев, Ст. Божков, Н. Божилов, К. Богданов.<br>Треньор: Константин Николов – „Замората“ '''"ЛЕВСКИ"''': [[Апостол Соколов]], Ст. Методиев, Л. Петров, [[Амедео Клева]], Ат. Цанов, Ив. Димчев, Б. Цветков, В. Спасов, Г. Карадашев, Г. Пачеджиев, Й. Томов.<br>Треньор: Иван Радоев – „Баба Рада“ === Първи гол за ЦСКА === Дело на '''Кирил Богданов''' в 66-а минута при загубата на Септември при ЦДВ от Левски с 1:2 в първи финал за Държавно първенство на 5 септември 1948 г. Това е и вторият мач между двата отбора в историята. ; Съставите на двата отбора '''"Левски":''' [[Апостол Соколов]], Ст. Методиев, Л. Петров, Д. Дойчинов, Ат. Цанов, Ив. Димчев, Б. Цветков, В. Спасов, Г. Карадашев, Г. Пачеджиев, Й. Томов. Треньор: Иван Радоев – „Баба Рада“ '''ЦСКА''': Ст. Геренски, Б. Футеков, Д. Цветков, Ст. Минев, М. Манолов, Н. Чакмаков, Д. Миланов, Ст. Божков, Т. Такев, Н. Божилов, К. Богданов. Треньор: Константин Николов – „Замората“ === Първи мач в А група, първа победа и първи гол за Левски === 11 декември 1948 г. Левски печели първа победа в А група с 1:0, а първият гол бележи Любомир Хранов – Мистри в 40-а минута. ; Съставите на двата отбора '''"ЛЕВСКИ":''' Сп. Андреев, Ст. Методиев, Л. Петров, Д. Дойчинов, А. Петров, Ив. Димчев, Б. Цветков, В. Спасов, Др. Георгиев, Л. Хранов, Й. Томов.<br>Треньор: Треньор: Режьо Шомлай '''ЦСКА''': Ст. Геренски, Б. Футеков, Д. Цветков, Ив. Иванов, М. Манолов, Б. Трънков, Д. Миланов, Ст. Божков, Ст. Минев, Н. Божилов, К. Богданов.<br>Треньор: Крум Милев === Първи мач за Купата на Съветската армия === 8 май 1949 г. – е същевременно и първият финал за Националната купа между двата отбора, завършил 1:1. Според регламента по онова време финалите, завършили с равенство в редовното време са се преигравали. В следващия мач на 16 май се стига отново до равенство – 2:2, и съответно до ново, трето преиграване – на 17 май "Левски" печели с 2:1. Тази поредица от три мача остава все още и най-дълго продължилия като игрово време финал в историята на българския футбол. ; Съставите на двата отбора: '''ЦСКА''': П. Георгиев, Б. Футеков, Д. Цветков, Ат. Цанов, М. Манолов, Б. Трънков, Д. Миланов, Ст. Божков, К. Благоев, Г. Василев, Ст. Стефанов. Треньор: Крум Милев" '''"Левски":''' [[Апостол Соколов]], Ст. Методиев, [[Амедео Клева]], К. Георгиев, Д. Дойчинов, Ив. Димчев, Б. Цветков, В. Спасов, Г. Карадашев, Г. Пачеджиев, Л.Хранов. Треньор: Режьо Шомлай<br> Голмайстори: 1:0 Ст. Стефанов (6), 1:1 К. Георгиев (81) === Първа победа и първи гол за ЦСКА в А група === 2:1 на 6 май 1951 г.. ЦСКА печели първия си мач срещу "Левски" в А РФГ с 2:1, а [[Михаил Янков]] в 71-ва минута на мача е автор на първия гол в А РФГ за ЦСКА във Вечното дерби. Второто попадение е дело на Димитър Миланов. Голът за Левски вкарва А.Димитров. ; Съставите на двата отбора: '''ЦСКА''': Г.Кекеманов (50 – Ст. Геренски), Г.Стоянов, Г.Цветков, Ат. Цанов, М.Манолов, Д.Миланов, Ст. Божков, Г.Насев, М.Янков, Г.Василев, Ст. Стефанов. Треньор: Крум Милев" '''"ЛЕВСКИ":''' Сп. Андреев, Ат. Динев, Д.Илиев, [[Амедео Клева]], Ал. Кръстев, Ив. Димчев, Т.Стоянов, Г.Кардашев, Т.Такев, Й.Томов, А.Димитров. Треньор: Треньор: Иван Радоев – „Баба Рада“ == Статистика == {| |- style="background:#FFFFFF; color:#000000;" ! ! [[Левски (София)|"Левски"]] срещу [[ЦСКА (София)|ЦСКА]] ! ! ! |- | |align=center|'''В [[А футболна група|първенството]]:''' | | | |- | bgcolor="blue" style="color:white" align="center" |57 победи |align=center|48 равни | | align="center" style="color:white" bgcolor="red" |62 победи | |- | |align=center|'''В турнирите за [[Купа на България|Купата]]:''' | | | |- |bgcolor=blue style="color:white" align=center|22 победи | align="center" |10 равни | |bgcolor=red style="color:white" align=center|9 победи | |- | |align=center|'''Във всички турнири:''' | | | |- |bgcolor=blue style="color:white" align=center|85 победи | align="center" |60 равни | |bgcolor=red style="color:white" align=center|75 победи |} * ''Има се предвид крайният резултат в редовното време и след продълженията, а не този от дузпите.'' === "Левски" – ЦСКА през годините === {| class="wikitable collapsible collapsed" width=500px cellpadding="2" cellspacing="2" style="text-align:center;" |--------------------- !colspan=5 style="text-align:left;padding:5px 10px"| 40-те години на 20 век |- !width=17%| Сезон !width=35%| Турнир !width=18%| Дата !width=10%| Рез. !width=20%| Инфо |----------------------- |'''1947/48''' |Столично първенство |5 май 1948 |{{РПЛТ|1:0}} |[http://levskisofia.info/match/12712402-levski-sofia-cska-sofia-1-0/ статистика] |----------------------- |rowspan=2|'''1947/48''' |rowspan=2|Държавно първенство |5 септември 1948 |{{РПЛТ|2:1}} |[http://levskisofia.info/match/12712417-levski-sofia-cska-sofia-2-1/ статистика] |---------------- |9 септември 1948 |{{РПЦТ|1:3}} |[http://levskisofia.info/match/12712418-cska-sofia-levski-sofia-3-1/ статистика] |----------------------- |rowspan=5|'''1948/49''' |А група |11 декември 1948 |{{РПЛТ|1:0}} |[http://levskisofia.info/match/12816105-levski-sofia-cska-sofia-1-0/ статистика] |---------------- |rowspan=3|КСА – финал |8 май 1949 |{{РРТ|1:1}} |[http://levskisofia.info/match/12820204-levski-sofia-cska-sofia-1-1/ статистика] |---------------- |16 май 1949 |{{РРТ|2:2}} |[http://levskisofia.info/match/12820205-levski-sofia-cska-sofia-2-2/ статистика] |---------------- |17 май 1949 |{{РПЛТ|{{abbr|1:1|2:1 след продължения}}}} |[http://levskisofia.info/match/12820206-levski-sofia-cska-sofia-1-1/ статистика] |---------------- |А група |13 юли 1949 |{{РРТ|0:0}} |[http://levskisofia.info/match/12816114-cska-sofia-levski-sofia-0-0/ статистика] |----------------------- |'''1949/50''' |А група – квалификация |8 декември 1949 |{{РПЛТ|2:0}} |[http://levskisofia.info/match/12917118-levski-sofia-cska-sofia-2-0/ статистика] |} {| class="wikitable collapsible collapsed" width=500px cellpadding="1" cellspacing="1" style="text-align:center;" |--------------------- !colspan=5 style="text-align:left;padding:5px 10px"| 50-те години на 20 век |- !width=17%| Сезон !width=35%| Турнир !width=18%| Дата !width=10%| Рез. !width=20%| Инфо |----------------------- |rowspan=6|'''1950''' |rowspan=2|А група |23 март 1950 |{{РПЛТ|1:0}} |[http://levskisofia.info/match/13016303-levski-sofia-cska-sofia-1-0/ статистика] |---------------- |11 юни 1950 |{{РРТ|0:0}} |[http://levskisofia.info/match/13016312-cska-sofia-levski-sofia-0-0/ статистика] |---------------- |rowspan=3|КСА – финал |26 ноември 1950 |{{РРТ|1:1}} |[http://levskisofia.info/match/13020204-levski-sofia-cska-sofia-1-1/ статистика] |---------------- |27 ноември 1950 |{{РРТ|1:1}} |[http://levskisofia.info/match/13020205-cska-sofia-levski-sofia-1-1/ статистика] |---------------- |3 декември 1950 |{{РПЛТ|{{abbr|0:0|1:0 след продължения}}}} |[http://levskisofia.info/match/13020206-levski-sofia-cska-sofia-0-0/ статистика] |---------------- |РД на Сталин |24 декември 1950 |{{РПЛТ|1:0}} | - |----------------------- |rowspan=3|'''1951''' |rowspan=2|А група |6 май 1951 |{{РПЦТ|1:2}} |[http://levskisofia.info/match/13116307-cska-sofia-levski-sofia-2-1/ статистика] |---------------- |12 септември 1951 |{{РПЛТ|2:0}} |[http://levskisofia.info/match/13116318-levski-sofia-cska-sofia-2-0/ статистика] |---------------- |КСА – 1/2 финал |3 ноември 1951 |{{РПЦТ|0:3}} |[http://levskisofia.info/match/13120203-cska-sofia-levski-sofia-3-0/ статистика] |----------------------- |rowspan=2|'''1952''' |rowspan=2|А група |4 април 1952 |{{РПЦТ|1:3}} |[http://levskisofia.info/match/13216301-levski-sofia-cska-sofia-1-3/ статистика] |---------------- |23 септември 1952 |{{РПЦТ|0:1}} |[http://levskisofia.info/match/13216302-cska-sofia-levski-sofia-1-0/ статистика] |----------------------- |rowspan=2|'''1953''' |rowspan=2|А група |29 март 1953 |{{РПЛТ|1:0}} |[http://levskisofia.info/match/13316303-levski-sofia-cska-sofia-0-5/ статистика] |---------------- |23 септември 1953 |{{РПЦТ|0:5}} |[http://levskisofia.info/match/13316318-levski-sofia-cska-sofia-0-5/ статистика] |----------------------- |rowspan=2|'''1954''' |rowspan=2|А група |20 март 1954 |{{РРТ|2:2}} |[http://levskisofia.info/match/13416301-cska-sofia-levski-sofia-2-2/ статистика] |---------------- |15 ноември 1954 |{{РПЦТ|1:3}} |[http://levskisofia.info/match/13416302-levski-sofia-cska-sofia-1-3/ статистика] |----------------------- |rowspan=2|'''1955''' |rowspan=2|А група |31 март 1955 |{{РПЦТ|1:3}} |[http://levskisofia.info/match/13516301-cska-sofia-levski-sofia-3-1/ статистика] |---------------- |30 септември 1955 |{{РПЦТ|0:3}} |[http://levskisofia.info/match/13516302-levski-sofia-cska-sofia-0-3/ статистика] |----------------------- |rowspan=2|'''1956''' |rowspan=2|А група |8 април 1956 |{{РРТ|1:1}} |[http://levskisofia.info/match/13616305-levski-sofia-cska-sofia-1-1/ статистика] |---------------- |1 август 1956 |{{РПЦТ|1:3}} |[http://levskisofia.info/match/13616316-cska-sofia-levski-sofia-3-1/ статистика] |----------------------- |rowspan=3|'''1957''' |rowspan=2|А група |14 април 1957 |{{РПЦТ|0:4}} |[http://levskisofia.info/match/13716303-levski-sofia-cska-sofia-0-4/ статистика] |---------------- |28 август 1957 |{{РРТ|0:0}} |[http://levskisofia.info/match/13716314-cska-sofia-levski-sofia-0-0/ статистика] |---------------- |КСА – 1/2 финал |23 октомври 1957 |{{РПЛТ|{{abbr|0:0|2:0 след продължения}}}} |[http://levskisofia.info/match/13720203-levski-sofia-cska-sofia-0-0/ статистика] |----------------------- |'''1958''' |А група |6 юли 1958 |{{РРТ|2:2}} |[http://levskisofia.info/match/13816311-levski-sofia-cska-sofia-2-2/ статистика] |----------------------- |rowspan=2|'''1958/59''' |rowspan=2|А група |23 август 1958 |{{РПЦТ|0:2}} |[http://levskisofia.info/match/13916301-levski-sofia-cska-sofia-0-2/ статистика] |---------------- |8 март 1959 |{{РПЛТ|1:0}} |[http://levskisofia.info/match/13916312-cska-sofia-levski-sofia-0-1/ статистика] |----------------------- |rowspan=2|'''1959/60''' |rowspan=2|А група |29 ноември 1959 |{{РРТ|1:1}} |[http://levskisofia.info/match/14016309-levski-sofia-cska-sofia-1-1/ статистика] |---------------- |29 май 1960 |{{РПЦТ|2:3}} |[http://levskisofia.info/match/14016320-cska-sofia-levski-sofia-3-2/ статистика] |} {| class="wikitable collapsible collapsed" width=500px cellpadding="1" cellspacing="1" style="text-align:center;" |--------------------- !colspan=5 style="text-align:left;padding:5px 10px"| 60-те години на 20 век |- !width=17%| Сезон !width=35%| Турнир !width=18%| Дата !width=10%| Рез. !width=20%| Инфо |----------------------- |rowspan=2|'''1960/61''' |rowspan=2|А група |16 септември 1960 |{{РПЛТ|1:0}} |[http://levskisofia.info/match/14116301-levski-sofia-cska-sofia-1-0/ статистика] |---------------- |12 март 1961 |{{РПЦТ|0:2}} |[http://levskisofia.info/match/14116314-cska-sofia-levski-sofia-2-0/ статистика] |----------------------- |rowspan=2|'''1961/62''' |rowspan=2|А група |26 ноември 1961 |{{РРТ|1:1}} |[http://levskisofia.info/match/14216312-cska-sofia-levski-sofia-1-1/ статистика] |---------------- |15 юли 1962 |{{РПЛТ|6:3}} |[http://levskisofia.info/match/14216325-levski-sofia-cska-sofia-6-3/ статистика] |----------------------- |rowspan=2|'''1962/63''' |rowspan=2|А група |27 декември 1962 |{{РПЛТ|3:2}} |[http://levskisofia.info/match/14316311-levski-sofia-cska-sofia-3-2/ статистика] |---------------- |25 май 1963 |{{РРТ|1:1}} |[http://levskisofia.info/match/14316326-cska-sofia-levski-sofia-1-1/ статистика] |----------------------- |rowspan=3|'''1963/64''' |rowspan=2|А група |6 октомври 1963 |{{РПЛТ|2:1}} |[http://levskisofia.info/match/14416307-levski-sofia-cska-sofia-2-1/ статистика] |---------------- |18 април 1964 |{{РПЛТ|2:1}} |[http://levskisofia.info/match/14416322-cska-sofia-levski-sofia-1-2/ статистика] |---------------- |Мач на дружбата |2 май 1964 |{{РПЦТ|2:6}} | - |----------------------- |rowspan=3|'''1964/65''' |rowspan=2|А група |13 септември 1964 |{{РПЛТ|1:0}} |[http://levskisofia.info/match/14516304-levski-sofia-cska-sofia-1-0/ статистика] |---------------- |10 април 1965 |{{РПЛТ|3:0}} |[http://levskisofia.info/match/14516319-cska-sofia-levski-sofia-0-3/ статистика] |---------------- |КСА – финал |8 август 1965 |{{РПЦТ|2:3}} |[http://levskisofia.info/match/14520208-levski-sofia-cska-sofia-2-3/ статистика] |----------------------- |rowspan=2|'''1965/66''' |rowspan=2|А група |10 април 1966 |{{РПЦТ|0:1}} |[http://levskisofia.info/match/14616319-cska-sofia-levski-sofia-1-0/ статистика] |---------------- |28 април 1966 |{{РПЦТ|0:3}} |[http://levskisofia.info/match/14616304-levski-sofia-cska-sofia-0-3/ статистика] |----------------------- |rowspan=2|'''1966/67''' |rowspan=2|А група |3 септември 1966 |{{РПЦТ|1:3}} |[http://levskisofia.info/match/14716303-cska-sofia-levski-sofia-3-1/ статистика] |---------------- |11 март 1967 |{{РРТ|1:1}} |[http://levskisofia.info/match/14716318-levski-sofia-cska-sofia-1-1/ статистика] |----------------------- |rowspan=2|'''1967/68''' |rowspan=2|А група |29 октомври 1967 |{{РРТ|1:1}} |[http://levskisofia.info/match/14816312-levski-sofia-cska-sofia-1-1/ статистика] |---------------- |15 юни 1968 |{{РРТ|0:0}} |[http://levskisofia.info/match/14816327-cska-sofia-levski-sofia-0-0/ статистика] |----------------------- |rowspan=3|'''1968/69''' |А група |17 ноември 1968 |{{РПЛТ|7:2}} |[http://levskisofia.info/match/14916312-cska-sofia-levski-sofia-2-7/ статистика] |---------------- |КСА – финал |30 април 1969 |{{РПЦТ|1:2}} |[http://levskisofia.info/match/14920207-levski-sofia-cska-sofia-1-2/ статистика] |---------------- |А група |31 май 1969 |{{РПЦТ|1:3}} |[http://levskisofia.info/match/14916327-levski-sofia-cska-sofia-1-3/ статистика] |----------------------- |rowspan=3|'''1969/70''' |rowspan=2|А група |1 ноември 1969 |{{РПЦТ|2:4}} |[http://levskisofia.info/match/15016311-cska-sofia-levski-sofia-4-2/ статистика] |} {| class="wikitable collapsible collapsed" width=500px cellpadding="2" cellspacing="2" style="text-align:center;" |--------------------- !colspan=5 style="text-align:left;padding:5px 10px"| 70-те години на 20 век |- !width=17%| Сезон !width=35%| Турнир !width=18%| Дата !width=10%| Рез. !width=20%| Инфо |----------------------- |rowspan=2|'''1969/70''' |А група |7 юли 1970 |{{РПЛТ|5:2}} |[http://levskisofia.info/match/15016326-levski-sofia-cska-sofia-5-2/ статистика] |---------------- |КСА – финал |25 август 1970 |{{РПЛТ|2:1}} |[http://levskisofia.info/match/15020205-levski-sofia-cska-sofia-2-1/ статистика] |----------------------- |rowspan=2|'''1971/72''' |rowspan=2|А група |18 декември 1971 |{{РПЛТ|0:1}} | |---------------- |5 юли 1972 |{{РПЦТ|0:2}} | |---------------- |rowspan=2|'''1972/73''' |rowspan=2|А група |17 септември 1971 |{{РРТ|2:2}} | |---------------- |24 март 1973 |{{РПЦТ|1:2}} | |---------------- |rowspan=3|'''1973/74''' |rowspan=2|А група |12 ноември 1973 |{{РПЛТ|0:1}} | |---------------- |24 април 1974 |{{РРТ|1:1}} | |---------------- |КСА - финал |10 август 1974 |{{РПЦТ|<br>{{abbr|2:1|след продължения}}}} | |---------------- |rowspan=2|'''1974/75''' |rowspan=2|A група |28 септември 1974 |{{РПЦТ|1:2}} | |---------------- |18 април 1975 |{{РПЦТ|0:1}} | |---------------- |rowspan=3|'''1975/76''' |rowspan=2|А група |4 декември 1975 |{{РПЛТ|1:4}} | |---------------- |7 май 1976 |{{РПЦТ|1:3}} | |---------------- |КСА - финал |2 юни 1976 |{{РПЛТ|<br>{{abbr|4:3|след продължения}}}} | |---------------- |rowspan=2|'''1976/77''' |rowspan=2|А група |25 септември 1976 |{{РПЦТ|3:2}} | |---------------- |9 април 1977 |{{РПЛТ|1:3}} | |---------------- |rowspan=2|'''1977/78''' |rowspan=2|А група |29 октомври 1977 |{{РПЛТ|4:1}} | |---------------- |20 май 1978 |{{РРТ|2:2}} | |---------------- |rowspan=3|'''1978/79''' |А група |3 декември 1978 |{{РПЦТ|2:1}} | |---------------- |КСА - 1/2-финал |4 април 1979 |{{РПЛТ|2:1}} | |---------------- |А група |30 май 1979 |{{РПЛТ|2:1}} | |---------------- |rowspan=|'''1979/80''' |А група |1 септември 1979 |{{РРТ|1:1}} | |---------------- |} {| class="wikitable collapsible collapsed" width=500px cellpadding="2" cellspacing="2" style="text-align:center;" |--------------------- !colspan=5 style="text-align:left;padding:5px 10px"| 80-те години на 20 век |- !width=17%| Сезон !width=35%| Турнир !width=18%| Дата !width=10%| Рез. !width=20%| Инфо |---------------- |rowspan=2|'''1979/80''' |А група |22 март 1980 |{{РПЦТ|2:3}} | |---------------- |Купа на БОК |26 юни 1980 |{{РПЦТ|1:0}} | |---------------- |rowspan=4|'''1980/81''' |rowspan=2|А група |7 октомври 1980 |{{РРТ|2:2}} | |---------------- |25 април 1981 |{{РПЛТ|2:0}} | |---------------- |Купа на НРБ - финал |10 юни 1981 |{{РПЦТ|0:1}} | |---------------- |Купа "1300 г. България" |29 юли 1981 |{{РПЛТ|2:0}} | |---------------- |rowspan=3|'''1981/82''' |rowspan=2|А група |5 септември 1981 |{{РРТ|2:2}} | |---------------- |13 март 1982 |{{РПЦТ|2:1}} | |---------------- |Купа на НРБ - финал |16 юни 1982 |{{РПЛТ|4:0}} | |---------------- |rowspan=3|'''1982/83''' |А група |15 декември 1982 |{{РРТ|0:0}} | |---------------- |КСА - 1/4-финал |2 март 1983 |{{РПЦТ|<br>{{abbr|1:1|след дузпи}}}} | |---------------- |А група |8 май 1983 |{{РПЛТ|0:3}} | |---------------- |rowspan=4|'''1983/84''' |А група |10 декември 1983 |{{РПЛТ|2:0}} | |---------------- |КСА - 1/2-финал |14 март 1984 |{{РПЛТ|0:1}} | |---------------- |Купа на НРБ - 1/2-финал |31 март 1984 |{{РПЛТ|1:3}} | |---------------- |А група |3 юни 1984 |{{РПЛТ|1:3}} | |---------------- |- |22 август 1984 |'''1984/85''' |А група |1:0 |- |9 март 1985 |'''1984/85''' |А група |3:1 |- |19 юни 1985 |'''1984/85''' |Купа на България – финал |1:2 |- |31 август 1985 |'''1985/86''' |А група |2:1 |- |22 декември 1985 |'''1985/86''' |А група |1:3 |- |27 април 1986 |'''1985/86''' |Купа на България – финал |2:1 |- |23 ноември 1986 |'''1986/87''' |А група |0:1 |- |13 май 1987 |'''1986/87''' |Купа на България – финал |1:2 |- |30 май 1987 |'''1986/87''' |А група |0:1 |- |23 август 1987 |'''1987/88''' |А група |2:2 |- |13 февруари 1988 |'''1987/88''' |КСА – 1/8 финал |3:0 |- |6 март 1988 |'''1987/88''' |А група |3:2 |- |11 май 1988 |'''1987/88''' |Купа на България – финал |1:4 |- |17 септември 1988 |'''1988/89''' |А група |2:2 |- |1 април 1989 |'''1988/89''' |А група |1:2 |- |1 октомври 1989 |'''1989/90''' |А група |0:5 |- |7 април 1990 |'''1989/90''' |А група |2:2 |} {| class="wikitable collapsible collapsed" width=500px cellpadding="2" cellspacing="2" style="text-align:center;" |--------------------- !colspan=5 style="text-align:left;padding:5px 10px"| 90-те години на 20 век |- !width=17%| Сезон !width=35%| Турнир !width=18%| Дата !width=10%| Рез. !width=20%| Инфо |----------------------- |20 октомври 1990 |'''1990/91''' |А група |0:1 |- |13 февруари 1991 |'''1990/91''' |Купа на България – 1/4 финал |2:0 |- |5 май 1991 |'''1990/91''' |А група |1:1 |- |23 ноември 1991 |'''1991/92''' |А група |2:1 |- |24 май 1992 |'''1991/92''' |А група |2:2 |- |17 октомври 1992 |'''1992/93''' |А група |1:3 |- |8 май 1993 |'''1992/93''' |А група |3:2 |- |7 ноември 1993 |'''1993/94''' |А група |2:1 |- |24 април 1994 |'''1993/94''' |А група |4:1 |- |23 септември 1994 |'''1994/95''' |А група |7:1 |- |2 април 1995 |'''1994/95''' |А група |3:0 |- |18 ноември 1995 |'''1995/96''' |А група |3:1 |- |21 февруари 1996 |'''1995/96''' |Купа на ПФЛ |2:0 |- |3 април 1996 |'''1995/96''' |Купа на България – 1/2-финал |1:0 |- |17 април 1996 |'''1995/96''' |Купа на България – 1/2-финал |4:2 |- |27 април 1996 |'''1995/96''' |А група |0:1 |- |4 ноември 1996 |'''1996/97''' |А група |1:1 |- |9 ноември 1996 |'''1996/97''' |Купа на ПФЛ |{{abbr|('''0 – 3''')|служебно}} |- |11 декември 1996 |'''1996/97''' |Купа на ПФЛ |{{abbr|('''0 – 3''')|служебно}} |- |4 май 1997 |'''1996/97''' |А група |0:2 |- |28 май 1997 |'''1996/97''' |Купа на България – финал |1:3 |- |24 ноември 1997 |'''1997/98''' |А група |1:0 |- |10 април 1998 |'''1997/98''' |А група |3:3 |- |13 май 1998 |'''1997/98''' |Купа на България – финал |5:0 |- |16 август 1998 |'''1998/99''' |А група |2:0 |- |6 март 1999 |'''1998/99''' |А група |3:2 |- |30 октомври 1999 |'''1999/00''' |А група |0:1 |- |22 март 2000 |'''1999/00''' |Купа на България – 1/4-финал |1:0 |- |5 април 2000 |'''1999/00''' |Купа на България – 1/4-финал |3:1 |- |13 май 2000 |'''1999/00''' |А група |1:0 |} {| class="wikitable collapsible collapsed" width=500px cellpadding="2" cellspacing="2" style="text-align:center;" |--------------------- !colspan=5 style="text-align:left;padding:5px 10px"| 00-те години на 21 век |- !width=17%| Сезон !width=35%| Турнир !width=18%| Дата !width=10%| Рез. !width=20%| Инфо |----------------------- |15 октомври 2000 |'''2000/01''' |А група |1:1 |- |22 април 2001 |'''2000/01''' |А група |2:1 |- |30 септември 2001 |'''2001/02''' |А група |2:0 |- |2 март 2002 |'''2001/02''' |А група |2:2 |- |24 април 2002 |'''2001/02''' |А група |2:0 |- |15 май 2002 |'''2001/02''' |Купа на България – финал |3:1 |- |26 май 2002 |'''2001/02''' |А група |0:1 |- |26 октомври 2002 |'''2002/03''' |А група |0:3 |- |16 април 2003 |'''2002/03''' |Купа на България – 1/2-финал |1:0 |- |3 май 2003 |'''2002/03''' |Купа на България – 1/2-финал |0:0 |- |10 май 2003 |'''2002/03''' |А група |1:1 |- |31 октомври 2003 |'''2003/04''' |А група |1:1 |- |24 април 2004 |'''2003/04''' |А група |2:1 |- |17 октомври 2004 |'''2004/05''' |А група |2:2 |- |23 април 2005 |'''2004/05''' |А група |0:1 |- |25 май 2005 |'''2004/05''' |Купа на България – финал |2:1 |- |31 юли 2005 |'''2005/06''' |Суперкупа на България |''1:1'' {{abbr|('''3 – 1''')|след дузпи}} |- |11 септември 2005 |'''2005/06''' |А група |1:1 |- |2 април 2006 |'''2005/06''' |А група |1:0 |- |30 юли 2006 |'''2006/07''' |Суперкупа на България |''0:0'' {{abbr|('''0 – 3''')|след дузпи}} |- |17 септември 2006 |'''2006/07''' |А група |1:0 |- |7 април 2007 |'''2006/07''' |А група |1:0 |- |2 декември 2007 |'''2007/08''' |А група |0:1 |- |10 май 2008 |'''2007/08''' |А група |1:1 |- |1 ноември 2008 |'''2008/09''' |А група |1:1 |- |'''2008/09''' |А група |9 май 2009 |{{РПЛТ|0:2}} |- |'''2009/10''' |А група |20 септември 2009 |{{РПЦТ|2:0}} |} {| class="wikitable collapsible collapsed" width=500px cellpadding="2" cellspacing="2" style="text-align:center;" |--------------------- !colspan=5 style="text-align:left;padding:5px 10px"| 10-те години на 21 век |- !width=17%| Сезон !width=35%| Турнир !width=18%| Дата !width=10%| Рез. !width=20%| Инфо |----------------------- |- |'''2009/10''' |А група |27 март 2010 |{{РРТ|0:0}} |- |rowspan="2"|'''2010/11''' |rowspan="2"|А група |1 август 2010 |{{РПЛТ|1:0}} |[http://levskisofia.info/match/19116601-cska-sofia-levski-sofia-0-1/ статистика] |---------------- |26 февруари 2011 |{{РПЦТ|1:3}} |[http://levskisofia.info/match/19116616-levski-sofia-cska-sofia-1-3/ статистика] |----------------------- |rowspan="2"|'''2011/12''' |rowspan="2"|А група |28 октомври 2011 |{{РПЦТ|0:1}} |[http://levskisofia.info/match/19216611-cska-sofia-levski-sofia-1-0/ статистика] |---------------- |29 април 2012 |{{РПЛТ|1:0}} |[http://levskisofia.info/match/19216626-levski-sofia-cska-sofia-1-0/ статистика] |----------------------- |rowspan="2"|'''2012/13''' |rowspan="2"|А група |20 октомври 2012 |{{РПЦТ|0:1}} |[http://levskisofia.info/match/19316609-cska-sofia-levski-sofia-1-0/ статистика] |---------------- |27 април 2013 |{{РПЛТ|2:1}} |[http://levskisofia.info/match/19316624-levski-sofia-cska-sofia-2-1/ статистика] |----------------------- |rowspan=6|'''2013/14''' |А група – I етап |19 октомври 2013 |{{РПЦТ|0:3}} |[http://levskisofia.info/match/19416613-cska-sofia-levski-sofia-3-0/ статистика] |---------------- |rowspan="2"|КБ – 1/8 финал |16 ноември 2013 |{{РРТ|0:0}} |[http://levskisofia.info/match/19420403-cska-sofia-levski-sofia-0-0/ статистика] |---------------- |19 декември 2013 |{{РРТ|{{abbr|0:0|0:0 след продължения; 7:6 при дузпите}}}} |[http://levskisofia.info/match/19420404-levski-sofia-cska-sofia-0-0/ статистика] |---------------- |А група – I етап |8 март 2014 |{{РПЦТ|0:1}} |[http://levskisofia.info/match/19416626-levski-sofia-cska-sofia-0-1/ статистика] |---------------- |rowspan="2"|А група – II етап |15 март 2014 |{{РПЦТ|0:1}} |[http://levskisofia.info/match/19416627-cska-sofia-levski-sofia-1-0/ статистика] |---------------- |21 април 2014 |{{РПЦТ|1:3}} |[http://levskisofia.info/match/19416634-levski-sofia-cska-sofia-1-3/ статистика] |---------------- |rowspan="2"|'''2014/15''' |rowspan="2"|А група – I етап |27 юли 2014 |{{РПЦТ|0:2}} |[http://levskisofia.info/match/19516602-cska-sofia-levski-sofia-2-0/ статистика] |---------------- |25 октомври 2014 |{{РПЦТ|0:3}} |[http://levskisofia.info/match/19516613-levski-sofia-cska-sofia-0-3/ статистика] |---------------- |rowspan="4"|'''2016/17''' |rowspan="2"|Първа лига – I етап |15 октомври 2016 |{{РРТ|1:1}} |[https://bulgarian-football.com/archive/2016-2017/stats/a10.html#3 статистика] |---------------- |4 март 2017 |{{РПЛТ|2:1}} |[https://bulgarian-football.com/archive/2016-2017/stats/a23.html#2 статистика] |---------------- |rowspan="2"|Първа лига – II етап |29 април 2017 |{{РПЦТ|0:3}} |[https://bulgarian-football.com/archive/2016-2017/stats/a30.html#3 статистика] |---------------- |28 май 2017 |{{РПЦТ|0:3}} |[https://bulgarian-football.com/archive/2016-2017/stats/a35.html#3 статистика] |---------------- |rowspan="6"|'''2017/18''' |rowspan="2"|Първа лига – I етап |21 октомври 2017 |{{РРТ|2:2}} |[https://bulgarian-football.com/stats/a13.html#3 статистика] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20171030093453/https://bulgarian-football.com/stats/a13.html#3 |date=2017-10-30 }} |---------------- |18 март 2018 |{{РПЦТ|0:1}} |[https://bulgarian-football.com/stats/a26.html#4 статистика] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180319151616/https://bulgarian-football.com/stats/a26.html#4 |date=2018-03-19 }} |---------------- |rowspan="1"|КБ – 1/2 финал |11 април 2018 |{{РПЛТ|2:0}} |[https://bulgarian-football.com/archive/2017-2018/stats/kb4.html#2 статистика] |---------------- |rowspan="1"|Първа лига – II етап |18 април 2018 |{{РРТ|2:2}} |[https://bulgarian-football.com/archive/2017-2018/stats/a30.html#4 статистика] |---------------- |rowspan="1"|КБ – 1/2 финал |25 април 2018 |{{РРТ|2:2}} |[https://bulgarian-football.com/archive/2017-2018/stats/kb4.html#4 статистика] |---------------- |rowspan="1"|Първа лига – II етап |15 май 2018 |{{РПЦТ|2:3}} |[https://bulgarian-football.com/archive/2017-2018/stats/a35.html#2 статистика] |---------------- |rowspan="4"|'''2018/19''' |rowspan="2"|Първа лига – I етап |29 септември 2018 |{{РПЛТ|1:0}} |[https://bulgarian-football.com/archive/2018-2019/stats/a10.html#2 статистика] |---------------- |24 февруари 2019 |{{РПЛТ|1:0}} |[https://bulgarian-football.com/archive/2018-2019/stats/a10.html#2 статистика] |---------------- |rowspan="2"|Първа лига – II етап |20 април 2019 |{{РРТ|0:0}} |[https://bulgarian-football.com/archive/2018-2019/stats/a10.html#2 статистика] |---------------- |21 май 2019 |{{РПЦТ|0:2}} |[https://bulgarian-football.com/archive/2018-2019/stats/a10.html#2 статистика] |---------------- |rowspan="1"|'''2019/20''' |rowspan="1"|efbet Лига – I етап |1 септември 2019 |{{РРТ|2:2}} |[https://bulgarian-football.com/archive/2019-2020/stats/a10.html#2 статистика] |} {| class="wikitable collapsible collapsed" width=500px cellpadding="2" cellspacing="2" style="text-align:center;" |---------------- !colspan=5 style="text-align:left;padding:5px 10px"| 20-те години на 21 век |---------------- !width=17%| Сезон !width=35%| Турнир !width=18%| Дата !width=10%| Рез. !width=20%| Инфо |---------------- |rowspan="2"|'''2019/20''' |rowspan="1"|efbet Лига – I етап |15 февруари 2020 |{{РРТ|0:0}} |[https://bulgarian-football.com/stats/a21.html#2 статистика] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200625124816/https://bulgarian-football.com/stats/a21.html#2 |date=2020-06-25 }} |---------------- |rowspan="1"|efbet Лига – II етап |20 юни 2020 |{{РРТ|3:3}} |[https://bulgarian-football.com/parva-liga.html#k5r27 статистика] |---------------- |rowspan="2"|'''2020/21''' |rowspan="2"|efbet Лига – I етап |18 декември 2020 |{{РПЦТ|0:1}} |[https://bulgarian-football.com/parva-liga.html#k5r27 статистика] |---------------- |25 април 2021 |{{РПЦТ|0:2}} |[https://bulgarian-football.com/parva-liga.html#k5r27 статистика] |---------------- |rowspan="3"|'''2021/22''' |rowspan="2"|efbet Лига – I етап |26 септември 2021 |{{РПЦТ|1:2}} |[https://bulgarian-football.com/parva-liga.html#k5r27 статистика] |---------------- |6 март 2022 |{{РРТ|0:0}} |[https://bulgarian-football.com/parva-liga.html#k5r27 статистика] |---------------- |rowspan="1"|efbet Лига – II етап |17 април 2022 |{{РРТ|0:0}} |[https://bulgarian-football.com/parva-liga.html#k5r27 статистика] |---------------- |rowspan="3"|'''2022/23''' |rowspan="2"|efbet Лига – I етап |18 септември 2022 |{{РПЛТ|2:0}} |[https://bulgarian-football.com/parva-liga.html#k2r11 статистика] |---------------- |17 април 2023 |{{РРТ|0:0}} |[https://bulgarian-football.com/parva-liga.html#k2r11 статистика] |---------------- |rowspan="1"|efbet Лига – II етап |7 юни 2023 |{{РПЦТ|0:2}} |[https://bulgarian-football.com/parva-liga.html#k5r27 статистика] |---------------- |rowspan="3"|'''2023/24''' |rowspan="2"|efbet Лига – I етап |7 октомври 2023 |{{РРТ|1:1}} |[https://www.fccska.com/%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%B0/m:%D1%86%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F-%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F-1-1/d:2023-10-07-14-45 статистика] |---------------- |7 април 2024 |{{РПЦТ|0:2}} |[https://www.fccska.com/%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%B0/m:%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F-%D1%86%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F-0-2/d:2024-04-07-14-45 статистика] |---------------- |rowspan="1"|efbet Лига – II етап |27 април 2024 |{{РПЦТ|3:1}} |[https://www.fccska.com/%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%B0/m:%D1%86%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F-%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F-3-1/d:2024-04-27-16-15 статистика] |---------------- |rowspan="2"|'''2024/25''' |rowspan="2"|efbet лига – I етап |19 октомври 2024 |{{РПЛТ|1:0}} |[https://www.fccska.com/%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%B0/m:%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F-%D1%86%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F-1-0/d:2024-10-19-15-45 статистика] |---------------- |2 март 2025 |{{РРТ|2:2}} |[https://www.fccska.com/%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%B0/m:%D1%86%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F-%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F-2-2/d:2025-03-02-14-00 статистика] |---------------- |rowspan=2|'''2025/26''' |rowspan=2|efbet Лига – I етап |8 ноември 2025 |{{РПЦТ|0:1}} |[https://www.fccska.com/%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%B0/m:%D1%86%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F-%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F-2-2/d:2025-11-08-15-00 статистика] |---------------- |13 април 2026 |предстои да се играе |} === Забележки === ; Съкращения * Софийско п-во – '''Софийско първенство'''; * КСА – '''[[Купа на Съветската армия]]'''; * Турнирът за Купата на България от 1981 до 1990 носи името „'''[[Купа на НРБ]]'''“; ; Резултати * През 1948/49 и 1950 отборите играят 3 мача за финал за Купата на Съветската армия вместо само един. Това е продиктувано от факта, че при равенство в първата среща няма продължения, а се налага преиграване на мача до победа на някой от участниците. * В раздел „други“ са записани 4 мача, които включват: * 1 среща Мач на Дружбата (1964) – На 2 май 1964 година (събота), в приятелския „Мач на дружбата“ игран на стадион „Народна Армия“, ЦСКА побеждава Левски с 6:2 (5:0 на полувремето). Голмайстори: 1:0 Ковачев, 2:0 Цанев, 3:0 Цанев, 4:0 Колев, 5:0 Пешев, 5:1 Радев, 5:2 Борисов, 6:2 Колев. * 1 среща от финала за Купата на БОК (1979/80) * 1 среща от финала за Купа 1300 години България (1980/81) * 1 среща-финал на турнира за Купата на Сталин, организиран от ръководството на Левски и спечелен от сините. – На 24 декември 1950 г., във финалния двубой Левски побеждава ЦСКА с 1:0, като гола е отбелязан от Любен Хранов-Мистри в 21 минута. – вестник „Народен спорт“, брой 701 от понеделник 25 декември 1950 г., стр. 4. Забележка: Турнир в чест на Рождения ден на Сталин няма. В края на ноември 1950 г., по инициатива на ДСО Динамо (София) – по-късно Левски (София), е организиран приятелски футболен турнир между столичните клубове. До финала, игран на 24 декември 1950 г. достигат отборите на ДСО Динамо (Левски) и Народна войска (ЦСКА), в който сините се налагат с минималното 1:0, като по този начин печелят организирания от самите тях турнир и купата в чест на Сталин, предназначена за победителя. – повече информация във: вестник Народен спорт, броевете му от 21 ноември до 25 декември 1950 г. За финала на турнира и развоя на мача от него вж.: вестник „Народен спорт“, брой 701 от понеделник 25 декември 1950 г., стр. 4. ==Класиране в А група (1948–2025)== {| class="wikitable" style="text-align: center; font-size:60%" |- ! style="background:silver;"|П. !'''[[А група 1948/49|49]]''' !'''[[А група 1949/50|50]]''' !'''[[А група 1951|51]]''' !'''[[А група 1952|52]]''' !'''[[А група 1953|53]]''' !'''[[А група 1954|54]]''' !'''[[А група 1955|55]]''' !'''[[А група 1956|56]]''' !'''[[А група 1957|57]]''' !'''[[А група 1958|58]]''' !'''[[А група 1958/59|59]]''' !'''[[А група 1959/60|60]]''' !'''[[А група 1960/61|61]]''' !'''[[А група 1961/62|62]]''' !'''[[А група 1962/63|63]]''' !'''[[А група 1963/64|64]]''' !'''[[А група 1964/65|65]]''' !'''[[А група 1965/66|66]]''' !'''[[А група 1966/67|67]]''' !'''[[А група 1967/68|68]]''' !'''[[А група 1968/69|69]]''' !'''[[А група 1969/70|70]]''' !'''[[А група 1970/71|71]]''' !'''[[А група 1971/72|72]]''' !'''[[А група 1972/73|73]]''' !'''[[А група 1973/74|74]]''' !'''[[А група 1974/75|75]]''' !'''[[А група 1975/76|76]]''' !'''[[А група 1976/77|77]]''' !'''[[А група 1977/78|78]]''' !'''[[А група 1978/79|79]]''' !'''[[А група 1979/80|80]]''' !'''[[А група 1980/81|81]]''' !'''[[А група 1981/82|82]]''' !'''[[А група 1982/83|83]]''' !'''[[А група 1983/84|84]]''' !'''[[А група 1984/85|85]]''' !'''[[А група 1985/86|86]]''' !'''[[А група 1986/87|87]]''' !'''[[А група 1987/88|88]]''' !'''[[А група 1988/89|89]]''' !'''[[А група 1989/90|90]]''' !'''[[А група 1990/91|91]]''' !'''[[А група 1991/92|92]]''' !'''[[А група 1992/93|93]]''' !'''[[А група 1993/94|94]]''' !'''[[А група 1994/95|95]]''' !'''[[А група 1995/96|96]]''' !'''[[А група 1996/97|97]]''' !'''[[А група 1997/98|98]]''' !'''[[А група 1998/99|99]]''' !'''[[А група 1999/00|00]]''' !'''[[Висша футболна лига 2000/01|01]]''' !'''[[Висша футболна лига 2001/02|02]]''' !'''[[Висша футболна лига 2002/03|03]]''' !'''[[А група 2003/04|04]]''' !'''[[А група 2004/05|05]]''' !'''[[А група 2005/06|06]]''' !'''[[А футболна група 2006/07|07]]''' !'''[[А футболна група 2007/08|08]]''' !'''[[А футболна група 2008/09|09]]''' !'''[[А футболна група 2009/10|10]]''' !'''[[А футболна група 2010/11|11]]''' !'''[[А футболна група 2011/12|12]]''' !'''[[А футболна група 2012/13|13]]''' !'''[[А футболна група 2013/14|14]]''' !'''[[А футболна група 2014/15|15]]''' !'''[[А футболна група 2015/16|16]]''' !'''[[Първа професионална футболна лига 2016/17|17]]''' !'''[[Първа професионална футболна лига 2017/18|18]]''' !'''[[Първа професионална футболна лига 2018/19|19]]''' !'''[[Първа професионална футболна лига 2019/20|20]]''' !'''[[Първа професионална футболна лига 2020/21|21]]''' !'''[[Първа професионална футболна лига 2021/22|22]]''' !'''[[Първа професионална футболна лига 2022/23|23]]''' !'''[[Първа професионална футболна лига 2023/24|24]]''' !'''[[Първа професионална футболна лига 2024/25|25]]''' !'''[[Първа професионална футболна лига 2025/26|26]]''' !'''[[Първа професионална футболна лига 2026/27|27]]''' |- !1. | style="background:blue; color:white;"|'''1.''' | style="background:blue; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:blue; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | | | style="background:blue; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | | style="background:blue; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1 ''' | style="background:blue; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:blue; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:blue; color:white;"|'''1.''' | | style="background:blue; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:blue; color:white;"|'''1.''' | style="background:blue; color:white;"|'''1.''' | | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:blue; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:blue; color:white;"|'''1.''' | style="background:blue; color:white;"|'''1.''' | style="background:blue; color:white;"|'''1.''' | | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | | | style="background:blue; color:white;"|'''1.''' | style="background:blue; color:white;"|'''1.''' | style="background:blue; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:blue; color:white;"|'''1.''' | style="background:blue; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:blue; color:white;"|'''1.''' | | | | | | | | | | | | | | | | | | |- !2. | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | | | | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | | | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | | | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | style="background:red; color:white;"|'''2 ''' | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | | |- !3. | | | style="background:blue; color:white;"|'''3.''' | | | | | | style="background:blue; color:white;"|'''3.''' | | style="background:blue; color:white;"|'''3.''' | | | style="background:blue; color:white;"|'''3.''' | style="background:red; color:white;"|'''3.''' | | | | style="background:blue; color:white;"|'''3.''' | | | | | | | | | | | style="background:blue; color:white;"|'''3.''' | | style="background:blue; color:white;"|'''3.''' | | | | | | | | | | | | | | | | | | style="background:red; color:white;"|'''3 ''' | | | | style="background:red; color:white;"|'''3.''' | | style="background:red; color:white;"|'''3.''' | | | | | | style="background:blue; color:white;"|'''3.''' | style="background:red; color:white;"|'''3.''' | style="background:blue; color:white;"|'''3.''' | style="background:red; color:white;"|'''3.''' | | | | style="background:blue; color:white;"|'''3.''' | style="background:blue; color:white;"|'''3.''' | style="background:blue; color:white;"|'''3.''' | | style="background:red; color:white;"|'''3.''' | | | style="background:red; color:white;"|'''3.''' | | | |- !4. | | style="background:red; color:white;"|'''4.''' | | | | | | | | | | | | | | | style="background:red; color:white;"|'''4.''' | | | | | | | | style="background:blue; color:white;"|'''4.''' | | | | | | | | | | | | | style="background:red; color:white;"|'''4.''' | | | | style="background:blue; color:white;"|'''4.''' | | | | | | | style="background:blue; color:white;"|'''4.''' | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | style="background:blue; color:white;"|'''4.''' | | style="background:blue; color:white;"|'''4.''' | style="background:blue; color:white;"|'''4.''' | style="background:blue; color:white;"|'''4.''' | | | |- !5. | | | | style="background:blue; color:white;"|'''5.''' | | style="background:blue; color:white;"|'''5.''' | style="background:blue; color:white;"|'''5.''' | | | | | | | | | | | | style="background:red; color:white;"|'''5.''' | | | | | | | | | | | | | | | | | | | style="background:blue; color:white;"|'''5.''' | | | | | | | | | style="background:red; color:white;"|'''5.''' | style="background:red; color:white;"|'''5.''' | | | style="background:red; color:white;"|'''5.''' | | | | | | | | | | | | | | | style="background:blue; color:white;"|'''5.''' | style="background:red; color:white;"|'''5.''' | | | | | | | | | | style="background:red; color:white;"|'''5.''' | | |- !6. | | | | | | | | | | | | | | | style="background:blue; color:white;"|'''6.''' | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | style="background:blue; color:white;"|'''6.''' | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | |- !7. | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | style="background:blue; color:white;"|'''7.''' | | | | | | | | | | | | |- !8. | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | style="background:blue; color:white;"|'''8.''' | | | | | | |- !9. | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | |- !10. | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | |- !11. | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | | | | | | | | | | | | | | style="background:red; color:white;"|'''11.''' | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | style="background:silver;"| | | | | | | | | | | | |- !12. | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | style="background:silver;"| | | | | | | | | | | | |- !13. | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | | | | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | | | | | | | | | | | |- !14. | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | | | | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | | | | | | | | | | | |- !15. | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | | | | | | | | | | | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | | | | | style="background:silver;"| |- !16. | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | | | | | | | | | | | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | | | | | style="background:silver;"| |- !17. | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | | | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| |- !18. | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | | | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| |} • '''Общо:''' в '''46''' случая [[ПФК ЦСКА|ЦСКА]] е завършил по-високо в класирането, докато [[ПФК Левски|"Левски"]] в '''31''' случая (статиската е за края на сезон [[Първа професионална футболна лига 2024/25|2024/25]]). == Източници == * [http://levskisofia.info/team/1004126-cska-sofia/ Статистика и резултати от мачовете между Левски (София) и ЦСКА (София) в А група] [[Категория:Футболни дербита в България]] [[Категория:Футбол в София]] [[Категория:Основани в България през 1948 година]] dpalkd2gh85epe1gl9x5jns1wjs1362 12877075 12877071 2026-04-11T07:58:07Z ~2026-22336-39 391955 Не е вярна статистиката 12877075 wikitext text/x-wiki {{без конкретни източници}} {{обработка|форматиране}} '''Вечното дерби''' е най-известното съперничество в [[български футбол|българския футбол]] между двата най-популярни и успешни отбора – [[ПФК Левски (София)|"Левски"]] и [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]]. [[Файл:The eternal derby of bulgarian football.png|240px|дясно|мини|Фенове на [[ПФК Левски (София)|"Левски"]] (ляво) и [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (дясно)]] == Кратка история == [[Файл:Yulu-bandalovski.jpg|240px|дясно|мини|[[Иван Бандаловски|Бандаловски]] избива топката от краката на футболиста на [[ПФК Левски (София)|"Левски"]] [[Жанвион Юлу-Матондо|Матондо]], момент от дербито Левски – ЦСКА (1 – 3), стадион „Георги Аспарухов“, София, [[26 февруари]] [[2011]] г.]]Вечното дерби се заражда в края на 40-те години на 20 век, когато новосъздаденият отбор на „[[Септември при ЦДВ]]“ (понастоящем [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]]) става шампион на България още в първата година на своето основаване с победа във финалния мач над Левски София с 3:1. Оттогава футболен клуб ЦСКА печели 31 титли и 21 купи, а "Левски" 26 титли и 27 купи. Най-посетеният мач между двата отбора се провежда на 11 март 1967 г., който завършва с резултат 1:1, като на [[Национален стадион „Васил Левски“|Националния стадион]] присъстват 70 хиляди души. Най-малко публика, 8 хиляди зрители, има на дербито от 26 май 2002 г. завършило с резултат 1:0 за ЦСКА[[ПФК ЦСКА (София)|.]] Най-разгромният резултат в историята на вечното дерби е постигнат на 23 септември 1994 г., когато "Левски" побеждава със 7:1. Така сините за втори път вкарват седем гола на вечния съперник и дори подобряват рекорда си от мача на 17 ноември 1968 г. завършил 7:2, допускайки един гол по-малко. === Представяне === Двата отбора имат следния баланс един срещу друг (към 8 ноември 2025 г.). {| class="wikitable" style="font-size:95%; text-align:center;" |- ! Турнир ! Мачове ! Style="color:blue"|"Левски" ! Style="color:gray"|Равенства ! Style="color:red"|ЦСКА ! Голова разлика "Левски":ЦСКА |- | [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] |166 |Style="color:blue"|57 |Style="color:gray"|48 |Style="color:red"|61 |214:229 |- | [[Купа на България]] |41 |Style="color:blue"|22 |Style="color:gray"|10 | Style="color:red"|9 |69:45 |- | Други | 13 | Style="color:blue"|6 | Style="color:gray"|2 | Style="color:red"|5 | 14:18 |- | '''Общо''' |220 |Style="color:blue"|'''85''' |Style="color:gray"|'''60''' |Style="color:red"|'''75''' |'''297:292''' |} == Интересни факти == === Първи мач === '''5 май 1948 г.''' – само ден след създаването на Септември при ЦДВ (Централен дом на войската) – първото име на ЦСКА. Мачът се играе пред 12 000 зрители на стадион „Юнак“, а „Левски“ печели с 1:0 в мач за Софийско първенство. Първият гол в историята на Вечното дерби е дело на Борислав Цветков – Жук в 36-а минута. Същевременно това е и първа победа на „Левски“. ; Съставите на двата отбора: '''"ЛЕВСКИ":''' [[Апостол Соколов]], [[Стефан Методиев]], Л. Петров, [[Амедео Клева]], Ат. Цанов, Ив. Димчев, Борислав Цветков, В. Спасов, Г. Карадашев, [[Георги Пачеджиев]], Й. Томов.<br>Треньор: [[Иван Радоев (футболист)|Иван Радоев – „Баба Рада“]] '''ЦСКА''': С. Андреев, М. Михайлов, Д. Цветков, Г. Михайлов, [[Нако Чакмаков]], Хр. Прокопиев, Д. Миланов, Ст. Минев, Т. Такев, Н. Божилов, А. Рангелов.<br>Треньор: [[Константин Николов (боксьор)|Константин Николов – „Замората“]] === Първа победа за ЦСКА === 3:1 на 9 септември 1948. Това е и вторият финален мач за Държавно първенство, с което ЦСКА става първенец на България за първи път. В този период шампионатът се провежда на регионален принцип, като шампионът се излъчва след елиминационен турнир на отборите. зявършили на първите няколко места в регионалните групи. Във финал от два мача и общ резултат 4:3 „армейците“ печелят титлата. ; Съставите на двата отбора: '''ЦСКА''': Ст. Геренски, Б. Футеков, Д. Цветков, Ив. Иванов, М. Манолов, Н. Чакмаков, Д. Миланов, Ст. Минев, Ст. Божков, Н. Божилов, К. Богданов.<br>Треньор: Константин Николов – „Замората“ '''"ЛЕВСКИ"''': [[Апостол Соколов]], Ст. Методиев, Л. Петров, [[Амедео Клева]], Ат. Цанов, Ив. Димчев, Б. Цветков, В. Спасов, Г. Карадашев, Г. Пачеджиев, Й. Томов.<br>Треньор: Иван Радоев – „Баба Рада“ === Първи гол за ЦСКА === Дело на '''Кирил Богданов''' в 66-а минута при загубата на Септември при ЦДВ от Левски с 1:2 в първи финал за Държавно първенство на 5 септември 1948 г. Това е и вторият мач между двата отбора в историята. ; Съставите на двата отбора '''"Левски":''' [[Апостол Соколов]], Ст. Методиев, Л. Петров, Д. Дойчинов, Ат. Цанов, Ив. Димчев, Б. Цветков, В. Спасов, Г. Карадашев, Г. Пачеджиев, Й. Томов. Треньор: Иван Радоев – „Баба Рада“ '''ЦСКА''': Ст. Геренски, Б. Футеков, Д. Цветков, Ст. Минев, М. Манолов, Н. Чакмаков, Д. Миланов, Ст. Божков, Т. Такев, Н. Божилов, К. Богданов. Треньор: Константин Николов – „Замората“ === Първи мач в А група, първа победа и първи гол за Левски === 11 декември 1948 г. Левски печели първа победа в А група с 1:0, а първият гол бележи Любомир Хранов – Мистри в 40-а минута. ; Съставите на двата отбора '''"ЛЕВСКИ":''' Сп. Андреев, Ст. Методиев, Л. Петров, Д. Дойчинов, А. Петров, Ив. Димчев, Б. Цветков, В. Спасов, Др. Георгиев, Л. Хранов, Й. Томов.<br>Треньор: Треньор: Режьо Шомлай '''ЦСКА''': Ст. Геренски, Б. Футеков, Д. Цветков, Ив. Иванов, М. Манолов, Б. Трънков, Д. Миланов, Ст. Божков, Ст. Минев, Н. Божилов, К. Богданов.<br>Треньор: Крум Милев === Първи мач за Купата на Съветската армия === 8 май 1949 г. – е същевременно и първият финал за Националната купа между двата отбора, завършил 1:1. Според регламента по онова време финалите, завършили с равенство в редовното време са се преигравали. В следващия мач на 16 май се стига отново до равенство – 2:2, и съответно до ново, трето преиграване – на 17 май "Левски" печели с 2:1. Тази поредица от три мача остава все още и най-дълго продължилия като игрово време финал в историята на българския футбол. ; Съставите на двата отбора: '''ЦСКА''': П. Георгиев, Б. Футеков, Д. Цветков, Ат. Цанов, М. Манолов, Б. Трънков, Д. Миланов, Ст. Божков, К. Благоев, Г. Василев, Ст. Стефанов. Треньор: Крум Милев" '''"Левски":''' [[Апостол Соколов]], Ст. Методиев, [[Амедео Клева]], К. Георгиев, Д. Дойчинов, Ив. Димчев, Б. Цветков, В. Спасов, Г. Карадашев, Г. Пачеджиев, Л.Хранов. Треньор: Режьо Шомлай<br> Голмайстори: 1:0 Ст. Стефанов (6), 1:1 К. Георгиев (81) === Първа победа и първи гол за ЦСКА в А група === 2:1 на 6 май 1951 г.. ЦСКА печели първия си мач срещу "Левски" в А РФГ с 2:1, а [[Михаил Янков]] в 71-ва минута на мача е автор на първия гол в А РФГ за ЦСКА във Вечното дерби. Второто попадение е дело на Димитър Миланов. Голът за Левски вкарва А.Димитров. ; Съставите на двата отбора: '''ЦСКА''': Г.Кекеманов (50 – Ст. Геренски), Г.Стоянов, Г.Цветков, Ат. Цанов, М.Манолов, Д.Миланов, Ст. Божков, Г.Насев, М.Янков, Г.Василев, Ст. Стефанов. Треньор: Крум Милев" '''"ЛЕВСКИ":''' Сп. Андреев, Ат. Динев, Д.Илиев, [[Амедео Клева]], Ал. Кръстев, Ив. Димчев, Т.Стоянов, Г.Кардашев, Т.Такев, Й.Томов, А.Димитров. Треньор: Треньор: Иван Радоев – „Баба Рада“ == Статистика == {| |- style="background:#FFFFFF; color:#000000;" ! ! [[Левски (София)|"Левски"]] срещу [[ЦСКА (София)|ЦСКА]] ! ! ! |- | |align=center|'''В [[А футболна група|първенството]]:''' | | | |- | bgcolor="blue" style="color:white" align="center" |57 победи |align=center|48 равни | | align="center" style="color:white" bgcolor="red" |62 победи | |- | |align=center|'''В турнирите за [[Купа на България|Купата]]:''' | | | |- |bgcolor=blue style="color:white" align=center|22 победи | align="center" |10 равни | |bgcolor=red style="color:white" align=center|9 победи | |- | |align=center|'''Във всички турнири:''' | | | |- |bgcolor=blue style="color:white" align=center|79 победи | align="center" |60 равни | |bgcolor=red style="color:white" align=center|71 победи |} * ''Има се предвид крайният резултат в редовното време и след продълженията, а не този от дузпите.'' === "Левски" – ЦСКА през годините === {| class="wikitable collapsible collapsed" width=500px cellpadding="2" cellspacing="2" style="text-align:center;" |--------------------- !colspan=5 style="text-align:left;padding:5px 10px"| 40-те години на 20 век |- !width=17%| Сезон !width=35%| Турнир !width=18%| Дата !width=10%| Рез. !width=20%| Инфо |----------------------- |'''1947/48''' |Столично първенство |5 май 1948 |{{РПЛТ|1:0}} |[http://levskisofia.info/match/12712402-levski-sofia-cska-sofia-1-0/ статистика] |----------------------- |rowspan=2|'''1947/48''' |rowspan=2|Държавно първенство |5 септември 1948 |{{РПЛТ|2:1}} |[http://levskisofia.info/match/12712417-levski-sofia-cska-sofia-2-1/ статистика] |---------------- |9 септември 1948 |{{РПЦТ|1:3}} |[http://levskisofia.info/match/12712418-cska-sofia-levski-sofia-3-1/ статистика] |----------------------- |rowspan=5|'''1948/49''' |А група |11 декември 1948 |{{РПЛТ|1:0}} |[http://levskisofia.info/match/12816105-levski-sofia-cska-sofia-1-0/ статистика] |---------------- |rowspan=3|КСА – финал |8 май 1949 |{{РРТ|1:1}} |[http://levskisofia.info/match/12820204-levski-sofia-cska-sofia-1-1/ статистика] |---------------- |16 май 1949 |{{РРТ|2:2}} |[http://levskisofia.info/match/12820205-levski-sofia-cska-sofia-2-2/ статистика] |---------------- |17 май 1949 |{{РПЛТ|{{abbr|1:1|2:1 след продължения}}}} |[http://levskisofia.info/match/12820206-levski-sofia-cska-sofia-1-1/ статистика] |---------------- |А група |13 юли 1949 |{{РРТ|0:0}} |[http://levskisofia.info/match/12816114-cska-sofia-levski-sofia-0-0/ статистика] |----------------------- |'''1949/50''' |А група – квалификация |8 декември 1949 |{{РПЛТ|2:0}} |[http://levskisofia.info/match/12917118-levski-sofia-cska-sofia-2-0/ статистика] |} {| class="wikitable collapsible collapsed" width=500px cellpadding="1" cellspacing="1" style="text-align:center;" |--------------------- !colspan=5 style="text-align:left;padding:5px 10px"| 50-те години на 20 век |- !width=17%| Сезон !width=35%| Турнир !width=18%| Дата !width=10%| Рез. !width=20%| Инфо |----------------------- |rowspan=6|'''1950''' |rowspan=2|А група |23 март 1950 |{{РПЛТ|1:0}} |[http://levskisofia.info/match/13016303-levski-sofia-cska-sofia-1-0/ статистика] |---------------- |11 юни 1950 |{{РРТ|0:0}} |[http://levskisofia.info/match/13016312-cska-sofia-levski-sofia-0-0/ статистика] |---------------- |rowspan=3|КСА – финал |26 ноември 1950 |{{РРТ|1:1}} |[http://levskisofia.info/match/13020204-levski-sofia-cska-sofia-1-1/ статистика] |---------------- |27 ноември 1950 |{{РРТ|1:1}} |[http://levskisofia.info/match/13020205-cska-sofia-levski-sofia-1-1/ статистика] |---------------- |3 декември 1950 |{{РПЛТ|{{abbr|0:0|1:0 след продължения}}}} |[http://levskisofia.info/match/13020206-levski-sofia-cska-sofia-0-0/ статистика] |---------------- |РД на Сталин |24 декември 1950 |{{РПЛТ|1:0}} | - |----------------------- |rowspan=3|'''1951''' |rowspan=2|А група |6 май 1951 |{{РПЦТ|1:2}} |[http://levskisofia.info/match/13116307-cska-sofia-levski-sofia-2-1/ статистика] |---------------- |12 септември 1951 |{{РПЛТ|2:0}} |[http://levskisofia.info/match/13116318-levski-sofia-cska-sofia-2-0/ статистика] |---------------- |КСА – 1/2 финал |3 ноември 1951 |{{РПЦТ|0:3}} |[http://levskisofia.info/match/13120203-cska-sofia-levski-sofia-3-0/ статистика] |----------------------- |rowspan=2|'''1952''' |rowspan=2|А група |4 април 1952 |{{РПЦТ|1:3}} |[http://levskisofia.info/match/13216301-levski-sofia-cska-sofia-1-3/ статистика] |---------------- |23 септември 1952 |{{РПЦТ|0:1}} |[http://levskisofia.info/match/13216302-cska-sofia-levski-sofia-1-0/ статистика] |----------------------- |rowspan=2|'''1953''' |rowspan=2|А група |29 март 1953 |{{РПЛТ|1:0}} |[http://levskisofia.info/match/13316303-levski-sofia-cska-sofia-0-5/ статистика] |---------------- |23 септември 1953 |{{РПЦТ|0:5}} |[http://levskisofia.info/match/13316318-levski-sofia-cska-sofia-0-5/ статистика] |----------------------- |rowspan=2|'''1954''' |rowspan=2|А група |20 март 1954 |{{РРТ|2:2}} |[http://levskisofia.info/match/13416301-cska-sofia-levski-sofia-2-2/ статистика] |---------------- |15 ноември 1954 |{{РПЦТ|1:3}} |[http://levskisofia.info/match/13416302-levski-sofia-cska-sofia-1-3/ статистика] |----------------------- |rowspan=2|'''1955''' |rowspan=2|А група |31 март 1955 |{{РПЦТ|1:3}} |[http://levskisofia.info/match/13516301-cska-sofia-levski-sofia-3-1/ статистика] |---------------- |30 септември 1955 |{{РПЦТ|0:3}} |[http://levskisofia.info/match/13516302-levski-sofia-cska-sofia-0-3/ статистика] |----------------------- |rowspan=2|'''1956''' |rowspan=2|А група |8 април 1956 |{{РРТ|1:1}} |[http://levskisofia.info/match/13616305-levski-sofia-cska-sofia-1-1/ статистика] |---------------- |1 август 1956 |{{РПЦТ|1:3}} |[http://levskisofia.info/match/13616316-cska-sofia-levski-sofia-3-1/ статистика] |----------------------- |rowspan=3|'''1957''' |rowspan=2|А група |14 април 1957 |{{РПЦТ|0:4}} |[http://levskisofia.info/match/13716303-levski-sofia-cska-sofia-0-4/ статистика] |---------------- |28 август 1957 |{{РРТ|0:0}} |[http://levskisofia.info/match/13716314-cska-sofia-levski-sofia-0-0/ статистика] |---------------- |КСА – 1/2 финал |23 октомври 1957 |{{РПЛТ|{{abbr|0:0|2:0 след продължения}}}} |[http://levskisofia.info/match/13720203-levski-sofia-cska-sofia-0-0/ статистика] |----------------------- |'''1958''' |А група |6 юли 1958 |{{РРТ|2:2}} |[http://levskisofia.info/match/13816311-levski-sofia-cska-sofia-2-2/ статистика] |----------------------- |rowspan=2|'''1958/59''' |rowspan=2|А група |23 август 1958 |{{РПЦТ|0:2}} |[http://levskisofia.info/match/13916301-levski-sofia-cska-sofia-0-2/ статистика] |---------------- |8 март 1959 |{{РПЛТ|1:0}} |[http://levskisofia.info/match/13916312-cska-sofia-levski-sofia-0-1/ статистика] |----------------------- |rowspan=2|'''1959/60''' |rowspan=2|А група |29 ноември 1959 |{{РРТ|1:1}} |[http://levskisofia.info/match/14016309-levski-sofia-cska-sofia-1-1/ статистика] |---------------- |29 май 1960 |{{РПЦТ|2:3}} |[http://levskisofia.info/match/14016320-cska-sofia-levski-sofia-3-2/ статистика] |} {| class="wikitable collapsible collapsed" width=500px cellpadding="1" cellspacing="1" style="text-align:center;" |--------------------- !colspan=5 style="text-align:left;padding:5px 10px"| 60-те години на 20 век |- !width=17%| Сезон !width=35%| Турнир !width=18%| Дата !width=10%| Рез. !width=20%| Инфо |----------------------- |rowspan=2|'''1960/61''' |rowspan=2|А група |16 септември 1960 |{{РПЛТ|1:0}} |[http://levskisofia.info/match/14116301-levski-sofia-cska-sofia-1-0/ статистика] |---------------- |12 март 1961 |{{РПЦТ|0:2}} |[http://levskisofia.info/match/14116314-cska-sofia-levski-sofia-2-0/ статистика] |----------------------- |rowspan=2|'''1961/62''' |rowspan=2|А група |26 ноември 1961 |{{РРТ|1:1}} |[http://levskisofia.info/match/14216312-cska-sofia-levski-sofia-1-1/ статистика] |---------------- |15 юли 1962 |{{РПЛТ|6:3}} |[http://levskisofia.info/match/14216325-levski-sofia-cska-sofia-6-3/ статистика] |----------------------- |rowspan=2|'''1962/63''' |rowspan=2|А група |27 декември 1962 |{{РПЛТ|3:2}} |[http://levskisofia.info/match/14316311-levski-sofia-cska-sofia-3-2/ статистика] |---------------- |25 май 1963 |{{РРТ|1:1}} |[http://levskisofia.info/match/14316326-cska-sofia-levski-sofia-1-1/ статистика] |----------------------- |rowspan=3|'''1963/64''' |rowspan=2|А група |6 октомври 1963 |{{РПЛТ|2:1}} |[http://levskisofia.info/match/14416307-levski-sofia-cska-sofia-2-1/ статистика] |---------------- |18 април 1964 |{{РПЛТ|2:1}} |[http://levskisofia.info/match/14416322-cska-sofia-levski-sofia-1-2/ статистика] |---------------- |Мач на дружбата |2 май 1964 |{{РПЦТ|2:6}} | - |----------------------- |rowspan=3|'''1964/65''' |rowspan=2|А група |13 септември 1964 |{{РПЛТ|1:0}} |[http://levskisofia.info/match/14516304-levski-sofia-cska-sofia-1-0/ статистика] |---------------- |10 април 1965 |{{РПЛТ|3:0}} |[http://levskisofia.info/match/14516319-cska-sofia-levski-sofia-0-3/ статистика] |---------------- |КСА – финал |8 август 1965 |{{РПЦТ|2:3}} |[http://levskisofia.info/match/14520208-levski-sofia-cska-sofia-2-3/ статистика] |----------------------- |rowspan=2|'''1965/66''' |rowspan=2|А група |10 април 1966 |{{РПЦТ|0:1}} |[http://levskisofia.info/match/14616319-cska-sofia-levski-sofia-1-0/ статистика] |---------------- |28 април 1966 |{{РПЦТ|0:3}} |[http://levskisofia.info/match/14616304-levski-sofia-cska-sofia-0-3/ статистика] |----------------------- |rowspan=2|'''1966/67''' |rowspan=2|А група |3 септември 1966 |{{РПЦТ|1:3}} |[http://levskisofia.info/match/14716303-cska-sofia-levski-sofia-3-1/ статистика] |---------------- |11 март 1967 |{{РРТ|1:1}} |[http://levskisofia.info/match/14716318-levski-sofia-cska-sofia-1-1/ статистика] |----------------------- |rowspan=2|'''1967/68''' |rowspan=2|А група |29 октомври 1967 |{{РРТ|1:1}} |[http://levskisofia.info/match/14816312-levski-sofia-cska-sofia-1-1/ статистика] |---------------- |15 юни 1968 |{{РРТ|0:0}} |[http://levskisofia.info/match/14816327-cska-sofia-levski-sofia-0-0/ статистика] |----------------------- |rowspan=3|'''1968/69''' |А група |17 ноември 1968 |{{РПЛТ|7:2}} |[http://levskisofia.info/match/14916312-cska-sofia-levski-sofia-2-7/ статистика] |---------------- |КСА – финал |30 април 1969 |{{РПЦТ|1:2}} |[http://levskisofia.info/match/14920207-levski-sofia-cska-sofia-1-2/ статистика] |---------------- |А група |31 май 1969 |{{РПЦТ|1:3}} |[http://levskisofia.info/match/14916327-levski-sofia-cska-sofia-1-3/ статистика] |----------------------- |rowspan=3|'''1969/70''' |rowspan=2|А група |1 ноември 1969 |{{РПЦТ|2:4}} |[http://levskisofia.info/match/15016311-cska-sofia-levski-sofia-4-2/ статистика] |} {| class="wikitable collapsible collapsed" width=500px cellpadding="2" cellspacing="2" style="text-align:center;" |--------------------- !colspan=5 style="text-align:left;padding:5px 10px"| 70-те години на 20 век |- !width=17%| Сезон !width=35%| Турнир !width=18%| Дата !width=10%| Рез. !width=20%| Инфо |----------------------- |rowspan=2|'''1969/70''' |А група |7 юли 1970 |{{РПЛТ|5:2}} |[http://levskisofia.info/match/15016326-levski-sofia-cska-sofia-5-2/ статистика] |---------------- |КСА – финал |25 август 1970 |{{РПЛТ|2:1}} |[http://levskisofia.info/match/15020205-levski-sofia-cska-sofia-2-1/ статистика] |----------------------- |rowspan=2|'''1971/72''' |rowspan=2|А група |18 декември 1971 |{{РПЛТ|0:1}} | |---------------- |5 юли 1972 |{{РПЦТ|0:2}} | |---------------- |rowspan=2|'''1972/73''' |rowspan=2|А група |17 септември 1971 |{{РРТ|2:2}} | |---------------- |24 март 1973 |{{РПЦТ|1:2}} | |---------------- |rowspan=3|'''1973/74''' |rowspan=2|А група |12 ноември 1973 |{{РПЛТ|0:1}} | |---------------- |24 април 1974 |{{РРТ|1:1}} | |---------------- |КСА - финал |10 август 1974 |{{РПЦТ|<br>{{abbr|2:1|след продължения}}}} | |---------------- |rowspan=2|'''1974/75''' |rowspan=2|A група |28 септември 1974 |{{РПЦТ|1:2}} | |---------------- |18 април 1975 |{{РПЦТ|0:1}} | |---------------- |rowspan=3|'''1975/76''' |rowspan=2|А група |4 декември 1975 |{{РПЛТ|1:4}} | |---------------- |7 май 1976 |{{РПЦТ|1:3}} | |---------------- |КСА - финал |2 юни 1976 |{{РПЛТ|<br>{{abbr|4:3|след продължения}}}} | |---------------- |rowspan=2|'''1976/77''' |rowspan=2|А група |25 септември 1976 |{{РПЦТ|3:2}} | |---------------- |9 април 1977 |{{РПЛТ|1:3}} | |---------------- |rowspan=2|'''1977/78''' |rowspan=2|А група |29 октомври 1977 |{{РПЛТ|4:1}} | |---------------- |20 май 1978 |{{РРТ|2:2}} | |---------------- |rowspan=3|'''1978/79''' |А група |3 декември 1978 |{{РПЦТ|2:1}} | |---------------- |КСА - 1/2-финал |4 април 1979 |{{РПЛТ|2:1}} | |---------------- |А група |30 май 1979 |{{РПЛТ|2:1}} | |---------------- |rowspan=|'''1979/80''' |А група |1 септември 1979 |{{РРТ|1:1}} | |---------------- |} {| class="wikitable collapsible collapsed" width=500px cellpadding="2" cellspacing="2" style="text-align:center;" |--------------------- !colspan=5 style="text-align:left;padding:5px 10px"| 80-те години на 20 век |- !width=17%| Сезон !width=35%| Турнир !width=18%| Дата !width=10%| Рез. !width=20%| Инфо |---------------- |rowspan=2|'''1979/80''' |А група |22 март 1980 |{{РПЦТ|2:3}} | |---------------- |Купа на БОК |26 юни 1980 |{{РПЦТ|1:0}} | |---------------- |rowspan=4|'''1980/81''' |rowspan=2|А група |7 октомври 1980 |{{РРТ|2:2}} | |---------------- |25 април 1981 |{{РПЛТ|2:0}} | |---------------- |Купа на НРБ - финал |10 юни 1981 |{{РПЦТ|0:1}} | |---------------- |Купа "1300 г. България" |29 юли 1981 |{{РПЛТ|2:0}} | |---------------- |rowspan=3|'''1981/82''' |rowspan=2|А група |5 септември 1981 |{{РРТ|2:2}} | |---------------- |13 март 1982 |{{РПЦТ|2:1}} | |---------------- |Купа на НРБ - финал |16 юни 1982 |{{РПЛТ|4:0}} | |---------------- |rowspan=3|'''1982/83''' |А група |15 декември 1982 |{{РРТ|0:0}} | |---------------- |КСА - 1/4-финал |2 март 1983 |{{РПЦТ|<br>{{abbr|1:1|след дузпи}}}} | |---------------- |А група |8 май 1983 |{{РПЛТ|0:3}} | |---------------- |rowspan=4|'''1983/84''' |А група |10 декември 1983 |{{РПЛТ|2:0}} | |---------------- |КСА - 1/2-финал |14 март 1984 |{{РПЛТ|0:1}} | |---------------- |Купа на НРБ - 1/2-финал |31 март 1984 |{{РПЛТ|1:3}} | |---------------- |А група |3 юни 1984 |{{РПЛТ|1:3}} | |---------------- |- |22 август 1984 |'''1984/85''' |А група |1:0 |- |9 март 1985 |'''1984/85''' |А група |3:1 |- |19 юни 1985 |'''1984/85''' |Купа на България – финал |1:2 |- |31 август 1985 |'''1985/86''' |А група |2:1 |- |22 декември 1985 |'''1985/86''' |А група |1:3 |- |27 април 1986 |'''1985/86''' |Купа на България – финал |2:1 |- |23 ноември 1986 |'''1986/87''' |А група |0:1 |- |13 май 1987 |'''1986/87''' |Купа на България – финал |1:2 |- |30 май 1987 |'''1986/87''' |А група |0:1 |- |23 август 1987 |'''1987/88''' |А група |2:2 |- |13 февруари 1988 |'''1987/88''' |КСА – 1/8 финал |3:0 |- |6 март 1988 |'''1987/88''' |А група |3:2 |- |11 май 1988 |'''1987/88''' |Купа на България – финал |1:4 |- |17 септември 1988 |'''1988/89''' |А група |2:2 |- |1 април 1989 |'''1988/89''' |А група |1:2 |- |1 октомври 1989 |'''1989/90''' |А група |0:5 |- |7 април 1990 |'''1989/90''' |А група |2:2 |} {| class="wikitable collapsible collapsed" width=500px cellpadding="2" cellspacing="2" style="text-align:center;" |--------------------- !colspan=5 style="text-align:left;padding:5px 10px"| 90-те години на 20 век |- !width=17%| Сезон !width=35%| Турнир !width=18%| Дата !width=10%| Рез. !width=20%| Инфо |----------------------- |20 октомври 1990 |'''1990/91''' |А група |0:1 |- |13 февруари 1991 |'''1990/91''' |Купа на България – 1/4 финал |2:0 |- |5 май 1991 |'''1990/91''' |А група |1:1 |- |23 ноември 1991 |'''1991/92''' |А група |2:1 |- |24 май 1992 |'''1991/92''' |А група |2:2 |- |17 октомври 1992 |'''1992/93''' |А група |1:3 |- |8 май 1993 |'''1992/93''' |А група |3:2 |- |7 ноември 1993 |'''1993/94''' |А група |2:1 |- |24 април 1994 |'''1993/94''' |А група |4:1 |- |23 септември 1994 |'''1994/95''' |А група |7:1 |- |2 април 1995 |'''1994/95''' |А група |3:0 |- |18 ноември 1995 |'''1995/96''' |А група |3:1 |- |21 февруари 1996 |'''1995/96''' |Купа на ПФЛ |2:0 |- |3 април 1996 |'''1995/96''' |Купа на България – 1/2-финал |1:0 |- |17 април 1996 |'''1995/96''' |Купа на България – 1/2-финал |4:2 |- |27 април 1996 |'''1995/96''' |А група |0:1 |- |4 ноември 1996 |'''1996/97''' |А група |1:1 |- |9 ноември 1996 |'''1996/97''' |Купа на ПФЛ |{{abbr|('''0 – 3''')|служебно}} |- |11 декември 1996 |'''1996/97''' |Купа на ПФЛ |{{abbr|('''0 – 3''')|служебно}} |- |4 май 1997 |'''1996/97''' |А група |0:2 |- |28 май 1997 |'''1996/97''' |Купа на България – финал |1:3 |- |24 ноември 1997 |'''1997/98''' |А група |1:0 |- |10 април 1998 |'''1997/98''' |А група |3:3 |- |13 май 1998 |'''1997/98''' |Купа на България – финал |5:0 |- |16 август 1998 |'''1998/99''' |А група |2:0 |- |6 март 1999 |'''1998/99''' |А група |3:2 |- |30 октомври 1999 |'''1999/00''' |А група |0:1 |- |22 март 2000 |'''1999/00''' |Купа на България – 1/4-финал |1:0 |- |5 април 2000 |'''1999/00''' |Купа на България – 1/4-финал |3:1 |- |13 май 2000 |'''1999/00''' |А група |1:0 |} {| class="wikitable collapsible collapsed" width=500px cellpadding="2" cellspacing="2" style="text-align:center;" |--------------------- !colspan=5 style="text-align:left;padding:5px 10px"| 00-те години на 21 век |- !width=17%| Сезон !width=35%| Турнир !width=18%| Дата !width=10%| Рез. !width=20%| Инфо |----------------------- |15 октомври 2000 |'''2000/01''' |А група |1:1 |- |22 април 2001 |'''2000/01''' |А група |2:1 |- |30 септември 2001 |'''2001/02''' |А група |2:0 |- |2 март 2002 |'''2001/02''' |А група |2:2 |- |24 април 2002 |'''2001/02''' |А група |2:0 |- |15 май 2002 |'''2001/02''' |Купа на България – финал |3:1 |- |26 май 2002 |'''2001/02''' |А група |0:1 |- |26 октомври 2002 |'''2002/03''' |А група |0:3 |- |16 април 2003 |'''2002/03''' |Купа на България – 1/2-финал |1:0 |- |3 май 2003 |'''2002/03''' |Купа на България – 1/2-финал |0:0 |- |10 май 2003 |'''2002/03''' |А група |1:1 |- |31 октомври 2003 |'''2003/04''' |А група |1:1 |- |24 април 2004 |'''2003/04''' |А група |2:1 |- |17 октомври 2004 |'''2004/05''' |А група |2:2 |- |23 април 2005 |'''2004/05''' |А група |0:1 |- |25 май 2005 |'''2004/05''' |Купа на България – финал |2:1 |- |31 юли 2005 |'''2005/06''' |Суперкупа на България |''1:1'' {{abbr|('''3 – 1''')|след дузпи}} |- |11 септември 2005 |'''2005/06''' |А група |1:1 |- |2 април 2006 |'''2005/06''' |А група |1:0 |- |30 юли 2006 |'''2006/07''' |Суперкупа на България |''0:0'' {{abbr|('''0 – 3''')|след дузпи}} |- |17 септември 2006 |'''2006/07''' |А група |1:0 |- |7 април 2007 |'''2006/07''' |А група |1:0 |- |2 декември 2007 |'''2007/08''' |А група |0:1 |- |10 май 2008 |'''2007/08''' |А група |1:1 |- |1 ноември 2008 |'''2008/09''' |А група |1:1 |- |'''2008/09''' |А група |9 май 2009 |{{РПЛТ|0:2}} |- |'''2009/10''' |А група |20 септември 2009 |{{РПЦТ|2:0}} |} {| class="wikitable collapsible collapsed" width=500px cellpadding="2" cellspacing="2" style="text-align:center;" |--------------------- !colspan=5 style="text-align:left;padding:5px 10px"| 10-те години на 21 век |- !width=17%| Сезон !width=35%| Турнир !width=18%| Дата !width=10%| Рез. !width=20%| Инфо |----------------------- |- |'''2009/10''' |А група |27 март 2010 |{{РРТ|0:0}} |- |rowspan="2"|'''2010/11''' |rowspan="2"|А група |1 август 2010 |{{РПЛТ|1:0}} |[http://levskisofia.info/match/19116601-cska-sofia-levski-sofia-0-1/ статистика] |---------------- |26 февруари 2011 |{{РПЦТ|1:3}} |[http://levskisofia.info/match/19116616-levski-sofia-cska-sofia-1-3/ статистика] |----------------------- |rowspan="2"|'''2011/12''' |rowspan="2"|А група |28 октомври 2011 |{{РПЦТ|0:1}} |[http://levskisofia.info/match/19216611-cska-sofia-levski-sofia-1-0/ статистика] |---------------- |29 април 2012 |{{РПЛТ|1:0}} |[http://levskisofia.info/match/19216626-levski-sofia-cska-sofia-1-0/ статистика] |----------------------- |rowspan="2"|'''2012/13''' |rowspan="2"|А група |20 октомври 2012 |{{РПЦТ|0:1}} |[http://levskisofia.info/match/19316609-cska-sofia-levski-sofia-1-0/ статистика] |---------------- |27 април 2013 |{{РПЛТ|2:1}} |[http://levskisofia.info/match/19316624-levski-sofia-cska-sofia-2-1/ статистика] |----------------------- |rowspan=6|'''2013/14''' |А група – I етап |19 октомври 2013 |{{РПЦТ|0:3}} |[http://levskisofia.info/match/19416613-cska-sofia-levski-sofia-3-0/ статистика] |---------------- |rowspan="2"|КБ – 1/8 финал |16 ноември 2013 |{{РРТ|0:0}} |[http://levskisofia.info/match/19420403-cska-sofia-levski-sofia-0-0/ статистика] |---------------- |19 декември 2013 |{{РРТ|{{abbr|0:0|0:0 след продължения; 7:6 при дузпите}}}} |[http://levskisofia.info/match/19420404-levski-sofia-cska-sofia-0-0/ статистика] |---------------- |А група – I етап |8 март 2014 |{{РПЦТ|0:1}} |[http://levskisofia.info/match/19416626-levski-sofia-cska-sofia-0-1/ статистика] |---------------- |rowspan="2"|А група – II етап |15 март 2014 |{{РПЦТ|0:1}} |[http://levskisofia.info/match/19416627-cska-sofia-levski-sofia-1-0/ статистика] |---------------- |21 април 2014 |{{РПЦТ|1:3}} |[http://levskisofia.info/match/19416634-levski-sofia-cska-sofia-1-3/ статистика] |---------------- |rowspan="2"|'''2014/15''' |rowspan="2"|А група – I етап |27 юли 2014 |{{РПЦТ|0:2}} |[http://levskisofia.info/match/19516602-cska-sofia-levski-sofia-2-0/ статистика] |---------------- |25 октомври 2014 |{{РПЦТ|0:3}} |[http://levskisofia.info/match/19516613-levski-sofia-cska-sofia-0-3/ статистика] |---------------- |rowspan="4"|'''2016/17''' |rowspan="2"|Първа лига – I етап |15 октомври 2016 |{{РРТ|1:1}} |[https://bulgarian-football.com/archive/2016-2017/stats/a10.html#3 статистика] |---------------- |4 март 2017 |{{РПЛТ|2:1}} |[https://bulgarian-football.com/archive/2016-2017/stats/a23.html#2 статистика] |---------------- |rowspan="2"|Първа лига – II етап |29 април 2017 |{{РПЦТ|0:3}} |[https://bulgarian-football.com/archive/2016-2017/stats/a30.html#3 статистика] |---------------- |28 май 2017 |{{РПЦТ|0:3}} |[https://bulgarian-football.com/archive/2016-2017/stats/a35.html#3 статистика] |---------------- |rowspan="6"|'''2017/18''' |rowspan="2"|Първа лига – I етап |21 октомври 2017 |{{РРТ|2:2}} |[https://bulgarian-football.com/stats/a13.html#3 статистика] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20171030093453/https://bulgarian-football.com/stats/a13.html#3 |date=2017-10-30 }} |---------------- |18 март 2018 |{{РПЦТ|0:1}} |[https://bulgarian-football.com/stats/a26.html#4 статистика] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180319151616/https://bulgarian-football.com/stats/a26.html#4 |date=2018-03-19 }} |---------------- |rowspan="1"|КБ – 1/2 финал |11 април 2018 |{{РПЛТ|2:0}} |[https://bulgarian-football.com/archive/2017-2018/stats/kb4.html#2 статистика] |---------------- |rowspan="1"|Първа лига – II етап |18 април 2018 |{{РРТ|2:2}} |[https://bulgarian-football.com/archive/2017-2018/stats/a30.html#4 статистика] |---------------- |rowspan="1"|КБ – 1/2 финал |25 април 2018 |{{РРТ|2:2}} |[https://bulgarian-football.com/archive/2017-2018/stats/kb4.html#4 статистика] |---------------- |rowspan="1"|Първа лига – II етап |15 май 2018 |{{РПЦТ|2:3}} |[https://bulgarian-football.com/archive/2017-2018/stats/a35.html#2 статистика] |---------------- |rowspan="4"|'''2018/19''' |rowspan="2"|Първа лига – I етап |29 септември 2018 |{{РПЛТ|1:0}} |[https://bulgarian-football.com/archive/2018-2019/stats/a10.html#2 статистика] |---------------- |24 февруари 2019 |{{РПЛТ|1:0}} |[https://bulgarian-football.com/archive/2018-2019/stats/a10.html#2 статистика] |---------------- |rowspan="2"|Първа лига – II етап |20 април 2019 |{{РРТ|0:0}} |[https://bulgarian-football.com/archive/2018-2019/stats/a10.html#2 статистика] |---------------- |21 май 2019 |{{РПЦТ|0:2}} |[https://bulgarian-football.com/archive/2018-2019/stats/a10.html#2 статистика] |---------------- |rowspan="1"|'''2019/20''' |rowspan="1"|efbet Лига – I етап |1 септември 2019 |{{РРТ|2:2}} |[https://bulgarian-football.com/archive/2019-2020/stats/a10.html#2 статистика] |} {| class="wikitable collapsible collapsed" width=500px cellpadding="2" cellspacing="2" style="text-align:center;" |---------------- !colspan=5 style="text-align:left;padding:5px 10px"| 20-те години на 21 век |---------------- !width=17%| Сезон !width=35%| Турнир !width=18%| Дата !width=10%| Рез. !width=20%| Инфо |---------------- |rowspan="2"|'''2019/20''' |rowspan="1"|efbet Лига – I етап |15 февруари 2020 |{{РРТ|0:0}} |[https://bulgarian-football.com/stats/a21.html#2 статистика] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200625124816/https://bulgarian-football.com/stats/a21.html#2 |date=2020-06-25 }} |---------------- |rowspan="1"|efbet Лига – II етап |20 юни 2020 |{{РРТ|3:3}} |[https://bulgarian-football.com/parva-liga.html#k5r27 статистика] |---------------- |rowspan="2"|'''2020/21''' |rowspan="2"|efbet Лига – I етап |18 декември 2020 |{{РПЦТ|0:1}} |[https://bulgarian-football.com/parva-liga.html#k5r27 статистика] |---------------- |25 април 2021 |{{РПЦТ|0:2}} |[https://bulgarian-football.com/parva-liga.html#k5r27 статистика] |---------------- |rowspan="3"|'''2021/22''' |rowspan="2"|efbet Лига – I етап |26 септември 2021 |{{РПЦТ|1:2}} |[https://bulgarian-football.com/parva-liga.html#k5r27 статистика] |---------------- |6 март 2022 |{{РРТ|0:0}} |[https://bulgarian-football.com/parva-liga.html#k5r27 статистика] |---------------- |rowspan="1"|efbet Лига – II етап |17 април 2022 |{{РРТ|0:0}} |[https://bulgarian-football.com/parva-liga.html#k5r27 статистика] |---------------- |rowspan="3"|'''2022/23''' |rowspan="2"|efbet Лига – I етап |18 септември 2022 |{{РПЛТ|2:0}} |[https://bulgarian-football.com/parva-liga.html#k2r11 статистика] |---------------- |17 април 2023 |{{РРТ|0:0}} |[https://bulgarian-football.com/parva-liga.html#k2r11 статистика] |---------------- |rowspan="1"|efbet Лига – II етап |7 юни 2023 |{{РПЦТ|0:2}} |[https://bulgarian-football.com/parva-liga.html#k5r27 статистика] |---------------- |rowspan="3"|'''2023/24''' |rowspan="2"|efbet Лига – I етап |7 октомври 2023 |{{РРТ|1:1}} |[https://www.fccska.com/%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%B0/m:%D1%86%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F-%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F-1-1/d:2023-10-07-14-45 статистика] |---------------- |7 април 2024 |{{РПЦТ|0:2}} |[https://www.fccska.com/%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%B0/m:%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F-%D1%86%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F-0-2/d:2024-04-07-14-45 статистика] |---------------- |rowspan="1"|efbet Лига – II етап |27 април 2024 |{{РПЦТ|3:1}} |[https://www.fccska.com/%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%B0/m:%D1%86%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F-%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F-3-1/d:2024-04-27-16-15 статистика] |---------------- |rowspan="2"|'''2024/25''' |rowspan="2"|efbet лига – I етап |19 октомври 2024 |{{РПЛТ|1:0}} |[https://www.fccska.com/%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%B0/m:%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F-%D1%86%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F-1-0/d:2024-10-19-15-45 статистика] |---------------- |2 март 2025 |{{РРТ|2:2}} |[https://www.fccska.com/%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%B0/m:%D1%86%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F-%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F-2-2/d:2025-03-02-14-00 статистика] |---------------- |rowspan=2|'''2025/26''' |rowspan=2|efbet Лига – I етап |8 ноември 2025 |{{РПЦТ|0:1}} |[https://www.fccska.com/%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%B0/m:%D1%86%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F-%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F-2-2/d:2025-11-08-15-00 статистика] |---------------- |13 април 2026 |предстои да се играе |} === Забележки === ; Съкращения * Софийско п-во – '''Софийско първенство'''; * КСА – '''[[Купа на Съветската армия]]'''; * Турнирът за Купата на България от 1981 до 1990 носи името „'''[[Купа на НРБ]]'''“; ; Резултати * През 1948/49 и 1950 отборите играят 3 мача за финал за Купата на Съветската армия вместо само един. Това е продиктувано от факта, че при равенство в първата среща няма продължения, а се налага преиграване на мача до победа на някой от участниците. * В раздел „други“ са записани 4 мача, които включват: * 1 среща Мач на Дружбата (1964) – На 2 май 1964 година (събота), в приятелския „Мач на дружбата“ игран на стадион „Народна Армия“, ЦСКА побеждава Левски с 6:2 (5:0 на полувремето). Голмайстори: 1:0 Ковачев, 2:0 Цанев, 3:0 Цанев, 4:0 Колев, 5:0 Пешев, 5:1 Радев, 5:2 Борисов, 6:2 Колев. * 1 среща от финала за Купата на БОК (1979/80) * 1 среща от финала за Купа 1300 години България (1980/81) * 1 среща-финал на турнира за Купата на Сталин, организиран от ръководството на Левски и спечелен от сините. – На 24 декември 1950 г., във финалния двубой Левски побеждава ЦСКА с 1:0, като гола е отбелязан от Любен Хранов-Мистри в 21 минута. – вестник „Народен спорт“, брой 701 от понеделник 25 декември 1950 г., стр. 4. Забележка: Турнир в чест на Рождения ден на Сталин няма. В края на ноември 1950 г., по инициатива на ДСО Динамо (София) – по-късно Левски (София), е организиран приятелски футболен турнир между столичните клубове. До финала, игран на 24 декември 1950 г. достигат отборите на ДСО Динамо (Левски) и Народна войска (ЦСКА), в който сините се налагат с минималното 1:0, като по този начин печелят организирания от самите тях турнир и купата в чест на Сталин, предназначена за победителя. – повече информация във: вестник Народен спорт, броевете му от 21 ноември до 25 декември 1950 г. За финала на турнира и развоя на мача от него вж.: вестник „Народен спорт“, брой 701 от понеделник 25 декември 1950 г., стр. 4. ==Класиране в А група (1948–2025)== {| class="wikitable" style="text-align: center; font-size:60%" |- ! style="background:silver;"|П. !'''[[А група 1948/49|49]]''' !'''[[А група 1949/50|50]]''' !'''[[А група 1951|51]]''' !'''[[А група 1952|52]]''' !'''[[А група 1953|53]]''' !'''[[А група 1954|54]]''' !'''[[А група 1955|55]]''' !'''[[А група 1956|56]]''' !'''[[А група 1957|57]]''' !'''[[А група 1958|58]]''' !'''[[А група 1958/59|59]]''' !'''[[А група 1959/60|60]]''' !'''[[А група 1960/61|61]]''' !'''[[А група 1961/62|62]]''' !'''[[А група 1962/63|63]]''' !'''[[А група 1963/64|64]]''' !'''[[А група 1964/65|65]]''' !'''[[А група 1965/66|66]]''' !'''[[А група 1966/67|67]]''' !'''[[А група 1967/68|68]]''' !'''[[А група 1968/69|69]]''' !'''[[А група 1969/70|70]]''' !'''[[А група 1970/71|71]]''' !'''[[А група 1971/72|72]]''' !'''[[А група 1972/73|73]]''' !'''[[А група 1973/74|74]]''' !'''[[А група 1974/75|75]]''' !'''[[А група 1975/76|76]]''' !'''[[А група 1976/77|77]]''' !'''[[А група 1977/78|78]]''' !'''[[А група 1978/79|79]]''' !'''[[А група 1979/80|80]]''' !'''[[А група 1980/81|81]]''' !'''[[А група 1981/82|82]]''' !'''[[А група 1982/83|83]]''' !'''[[А група 1983/84|84]]''' !'''[[А група 1984/85|85]]''' !'''[[А група 1985/86|86]]''' !'''[[А група 1986/87|87]]''' !'''[[А група 1987/88|88]]''' !'''[[А група 1988/89|89]]''' !'''[[А група 1989/90|90]]''' !'''[[А група 1990/91|91]]''' !'''[[А група 1991/92|92]]''' !'''[[А група 1992/93|93]]''' !'''[[А група 1993/94|94]]''' !'''[[А група 1994/95|95]]''' !'''[[А група 1995/96|96]]''' !'''[[А група 1996/97|97]]''' !'''[[А група 1997/98|98]]''' !'''[[А група 1998/99|99]]''' !'''[[А група 1999/00|00]]''' !'''[[Висша футболна лига 2000/01|01]]''' !'''[[Висша футболна лига 2001/02|02]]''' !'''[[Висша футболна лига 2002/03|03]]''' !'''[[А група 2003/04|04]]''' !'''[[А група 2004/05|05]]''' !'''[[А група 2005/06|06]]''' !'''[[А футболна група 2006/07|07]]''' !'''[[А футболна група 2007/08|08]]''' !'''[[А футболна група 2008/09|09]]''' !'''[[А футболна група 2009/10|10]]''' !'''[[А футболна група 2010/11|11]]''' !'''[[А футболна група 2011/12|12]]''' !'''[[А футболна група 2012/13|13]]''' !'''[[А футболна група 2013/14|14]]''' !'''[[А футболна група 2014/15|15]]''' !'''[[А футболна група 2015/16|16]]''' !'''[[Първа професионална футболна лига 2016/17|17]]''' !'''[[Първа професионална футболна лига 2017/18|18]]''' !'''[[Първа професионална футболна лига 2018/19|19]]''' !'''[[Първа професионална футболна лига 2019/20|20]]''' !'''[[Първа професионална футболна лига 2020/21|21]]''' !'''[[Първа професионална футболна лига 2021/22|22]]''' !'''[[Първа професионална футболна лига 2022/23|23]]''' !'''[[Първа професионална футболна лига 2023/24|24]]''' !'''[[Първа професионална футболна лига 2024/25|25]]''' !'''[[Първа професионална футболна лига 2025/26|26]]''' !'''[[Първа професионална футболна лига 2026/27|27]]''' |- !1. | style="background:blue; color:white;"|'''1.''' | style="background:blue; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:blue; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | | | style="background:blue; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | | style="background:blue; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1 ''' | style="background:blue; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:blue; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:blue; color:white;"|'''1.''' | | style="background:blue; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:blue; color:white;"|'''1.''' | style="background:blue; color:white;"|'''1.''' | | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:blue; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:blue; color:white;"|'''1.''' | style="background:blue; color:white;"|'''1.''' | style="background:blue; color:white;"|'''1.''' | | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | | | style="background:blue; color:white;"|'''1.''' | style="background:blue; color:white;"|'''1.''' | style="background:blue; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:blue; color:white;"|'''1.''' | style="background:blue; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:blue; color:white;"|'''1.''' | | | | | | | | | | | | | | | | | | |- !2. | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | | | | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | | | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | | | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | style="background:red; color:white;"|'''2 ''' | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | | |- !3. | | | style="background:blue; color:white;"|'''3.''' | | | | | | style="background:blue; color:white;"|'''3.''' | | style="background:blue; color:white;"|'''3.''' | | | style="background:blue; color:white;"|'''3.''' | style="background:red; color:white;"|'''3.''' | | | | style="background:blue; color:white;"|'''3.''' | | | | | | | | | | | style="background:blue; color:white;"|'''3.''' | | style="background:blue; color:white;"|'''3.''' | | | | | | | | | | | | | | | | | | style="background:red; color:white;"|'''3 ''' | | | | style="background:red; color:white;"|'''3.''' | | style="background:red; color:white;"|'''3.''' | | | | | | style="background:blue; color:white;"|'''3.''' | style="background:red; color:white;"|'''3.''' | style="background:blue; color:white;"|'''3.''' | style="background:red; color:white;"|'''3.''' | | | | style="background:blue; color:white;"|'''3.''' | style="background:blue; color:white;"|'''3.''' | style="background:blue; color:white;"|'''3.''' | | style="background:red; color:white;"|'''3.''' | | | style="background:red; color:white;"|'''3.''' | | | |- !4. | | style="background:red; color:white;"|'''4.''' | | | | | | | | | | | | | | | style="background:red; color:white;"|'''4.''' | | | | | | | | style="background:blue; color:white;"|'''4.''' | | | | | | | | | | | | | style="background:red; color:white;"|'''4.''' | | | | style="background:blue; color:white;"|'''4.''' | | | | | | | style="background:blue; color:white;"|'''4.''' | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | style="background:blue; color:white;"|'''4.''' | | style="background:blue; color:white;"|'''4.''' | style="background:blue; color:white;"|'''4.''' | style="background:blue; color:white;"|'''4.''' | | | |- !5. | | | | style="background:blue; color:white;"|'''5.''' | | style="background:blue; color:white;"|'''5.''' | style="background:blue; color:white;"|'''5.''' | | | | | | | | | | | | style="background:red; color:white;"|'''5.''' | | | | | | | | | | | | | | | | | | | style="background:blue; color:white;"|'''5.''' | | | | | | | | | style="background:red; color:white;"|'''5.''' | style="background:red; color:white;"|'''5.''' | | | style="background:red; color:white;"|'''5.''' | | | | | | | | | | | | | | | style="background:blue; color:white;"|'''5.''' | style="background:red; color:white;"|'''5.''' | | | | | | | | | | style="background:red; color:white;"|'''5.''' | | |- !6. | | | | | | | | | | | | | | | style="background:blue; color:white;"|'''6.''' | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | style="background:blue; color:white;"|'''6.''' | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | |- !7. | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | style="background:blue; color:white;"|'''7.''' | | | | | | | | | | | | |- !8. | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | style="background:blue; color:white;"|'''8.''' | | | | | | |- !9. | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | |- !10. | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | |- !11. | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | | | | | | | | | | | | | | style="background:red; color:white;"|'''11.''' | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | style="background:silver;"| | | | | | | | | | | | |- !12. | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | style="background:silver;"| | | | | | | | | | | | |- !13. | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | | | | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | | | | | | | | | | | |- !14. | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | | | | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | | | | | | | | | | | |- !15. | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | | | | | | | | | | | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | | | | | style="background:silver;"| |- !16. | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | | | | | | | | | | | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | | | | | style="background:silver;"| |- !17. | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | | | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| |- !18. | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | | | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| |} • '''Общо:''' в '''46''' случая [[ПФК ЦСКА|ЦСКА]] е завършил по-високо в класирането, докато [[ПФК Левски|"Левски"]] в '''31''' случая (статиската е за края на сезон [[Първа професионална футболна лига 2024/25|2024/25]]). == Източници == * [http://levskisofia.info/team/1004126-cska-sofia/ Статистика и резултати от мачовете между Левски (София) и ЦСКА (София) в А група] [[Категория:Футболни дербита в България]] [[Категория:Футбол в София]] [[Категория:Основани в България през 1948 година]] ok6kt76p2599i5wmj1yl3o7hi2981r9 12877076 12877075 2026-04-11T07:58:54Z ~2026-22336-39 391955 Не е вярна статистиката 12877076 wikitext text/x-wiki {{без конкретни източници}} {{обработка|форматиране}} '''Вечното дерби''' е най-известното съперничество в [[български футбол|българския футбол]] между двата най-популярни и успешни отбора – [[ПФК Левски (София)|"Левски"]] и [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]]. [[Файл:The eternal derby of bulgarian football.png|240px|дясно|мини|Фенове на [[ПФК Левски (София)|"Левски"]] (ляво) и [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (дясно)]] == Кратка история == [[Файл:Yulu-bandalovski.jpg|240px|дясно|мини|[[Иван Бандаловски|Бандаловски]] избива топката от краката на футболиста на [[ПФК Левски (София)|"Левски"]] [[Жанвион Юлу-Матондо|Матондо]], момент от дербито Левски – ЦСКА (1 – 3), стадион „Георги Аспарухов“, София, [[26 февруари]] [[2011]] г.]]Вечното дерби се заражда в края на 40-те години на 20 век, когато новосъздаденият отбор на „[[Септември при ЦДВ]]“ (понастоящем [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]]) става шампион на България още в първата година на своето основаване с победа във финалния мач над Левски София с 3:1. Оттогава футболен клуб ЦСКА печели 31 титли и 21 купи, а "Левски" 26 титли и 27 купи. Най-посетеният мач между двата отбора се провежда на 11 март 1967 г., който завършва с резултат 1:1, като на [[Национален стадион „Васил Левски“|Националния стадион]] присъстват 70 хиляди души. Най-малко публика, 8 хиляди зрители, има на дербито от 26 май 2002 г. завършило с резултат 1:0 за ЦСКА[[ПФК ЦСКА (София)|.]] Най-разгромният резултат в историята на вечното дерби е постигнат на 23 септември 1994 г., когато "Левски" побеждава със 7:1. Така сините за втори път вкарват седем гола на вечния съперник и дори подобряват рекорда си от мача на 17 ноември 1968 г. завършил 7:2, допускайки един гол по-малко. === Представяне === Двата отбора имат следния баланс един срещу друг (към 8 ноември 2025 г.). {| class="wikitable" style="font-size:95%; text-align:center;" |- ! Турнир ! Мачове ! Style="color:blue"|"Левски" ! Style="color:gray"|Равенства ! Style="color:red"|ЦСКА ! Голова разлика "Левски":ЦСКА |- | [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] |166 |Style="color:blue"|57 |Style="color:gray"|48 |Style="color:red"|61 |214:229 |- | [[Купа на България]] |41 |Style="color:blue"|22 |Style="color:gray"|10 | Style="color:red"|9 |69:45 |- | Други | 13 | Style="color:blue"|6 | Style="color:gray"|2 | Style="color:red"|5 | 14:18 |- | '''Общо''' |220 |Style="color:blue"|'''85''' |Style="color:gray"|'''60''' |Style="color:red"|'''75''' |'''297:292''' |} == Интересни факти == === Първи мач === '''5 май 1948 г.''' – само ден след създаването на Септември при ЦДВ (Централен дом на войската) – първото име на ЦСКА. Мачът се играе пред 12 000 зрители на стадион „Юнак“, а „Левски“ печели с 1:0 в мач за Софийско първенство. Първият гол в историята на Вечното дерби е дело на Борислав Цветков – Жук в 36-а минута. Същевременно това е и първа победа на „Левски“. ; Съставите на двата отбора: '''"ЛЕВСКИ":''' [[Апостол Соколов]], [[Стефан Методиев]], Л. Петров, [[Амедео Клева]], Ат. Цанов, Ив. Димчев, Борислав Цветков, В. Спасов, Г. Карадашев, [[Георги Пачеджиев]], Й. Томов.<br>Треньор: [[Иван Радоев (футболист)|Иван Радоев – „Баба Рада“]] '''ЦСКА''': С. Андреев, М. Михайлов, Д. Цветков, Г. Михайлов, [[Нако Чакмаков]], Хр. Прокопиев, Д. Миланов, Ст. Минев, Т. Такев, Н. Божилов, А. Рангелов.<br>Треньор: [[Константин Николов (боксьор)|Константин Николов – „Замората“]] === Първа победа за ЦСКА === 3:1 на 9 септември 1948. Това е и вторият финален мач за Държавно първенство, с което ЦСКА става първенец на България за първи път. В този период шампионатът се провежда на регионален принцип, като шампионът се излъчва след елиминационен турнир на отборите. зявършили на първите няколко места в регионалните групи. Във финал от два мача и общ резултат 4:3 „армейците“ печелят титлата. ; Съставите на двата отбора: '''ЦСКА''': Ст. Геренски, Б. Футеков, Д. Цветков, Ив. Иванов, М. Манолов, Н. Чакмаков, Д. Миланов, Ст. Минев, Ст. Божков, Н. Божилов, К. Богданов.<br>Треньор: Константин Николов – „Замората“ '''"ЛЕВСКИ"''': [[Апостол Соколов]], Ст. Методиев, Л. Петров, [[Амедео Клева]], Ат. Цанов, Ив. Димчев, Б. Цветков, В. Спасов, Г. Карадашев, Г. Пачеджиев, Й. Томов.<br>Треньор: Иван Радоев – „Баба Рада“ === Първи гол за ЦСКА === Дело на '''Кирил Богданов''' в 66-а минута при загубата на Септември при ЦДВ от Левски с 1:2 в първи финал за Държавно първенство на 5 септември 1948 г. Това е и вторият мач между двата отбора в историята. ; Съставите на двата отбора '''"Левски":''' [[Апостол Соколов]], Ст. Методиев, Л. Петров, Д. Дойчинов, Ат. Цанов, Ив. Димчев, Б. Цветков, В. Спасов, Г. Карадашев, Г. Пачеджиев, Й. Томов. Треньор: Иван Радоев – „Баба Рада“ '''ЦСКА''': Ст. Геренски, Б. Футеков, Д. Цветков, Ст. Минев, М. Манолов, Н. Чакмаков, Д. Миланов, Ст. Божков, Т. Такев, Н. Божилов, К. Богданов. Треньор: Константин Николов – „Замората“ === Първи мач в А група, първа победа и първи гол за Левски === 11 декември 1948 г. Левски печели първа победа в А група с 1:0, а първият гол бележи Любомир Хранов – Мистри в 40-а минута. ; Съставите на двата отбора '''"ЛЕВСКИ":''' Сп. Андреев, Ст. Методиев, Л. Петров, Д. Дойчинов, А. Петров, Ив. Димчев, Б. Цветков, В. Спасов, Др. Георгиев, Л. Хранов, Й. Томов.<br>Треньор: Треньор: Режьо Шомлай '''ЦСКА''': Ст. Геренски, Б. Футеков, Д. Цветков, Ив. Иванов, М. Манолов, Б. Трънков, Д. Миланов, Ст. Божков, Ст. Минев, Н. Божилов, К. Богданов.<br>Треньор: Крум Милев === Първи мач за Купата на Съветската армия === 8 май 1949 г. – е същевременно и първият финал за Националната купа между двата отбора, завършил 1:1. Според регламента по онова време финалите, завършили с равенство в редовното време са се преигравали. В следващия мач на 16 май се стига отново до равенство – 2:2, и съответно до ново, трето преиграване – на 17 май "Левски" печели с 2:1. Тази поредица от три мача остава все още и най-дълго продължилия като игрово време финал в историята на българския футбол. ; Съставите на двата отбора: '''ЦСКА''': П. Георгиев, Б. Футеков, Д. Цветков, Ат. Цанов, М. Манолов, Б. Трънков, Д. Миланов, Ст. Божков, К. Благоев, Г. Василев, Ст. Стефанов. Треньор: Крум Милев" '''"Левски":''' [[Апостол Соколов]], Ст. Методиев, [[Амедео Клева]], К. Георгиев, Д. Дойчинов, Ив. Димчев, Б. Цветков, В. Спасов, Г. Карадашев, Г. Пачеджиев, Л.Хранов. Треньор: Режьо Шомлай<br> Голмайстори: 1:0 Ст. Стефанов (6), 1:1 К. Георгиев (81) === Първа победа и първи гол за ЦСКА в А група === 2:1 на 6 май 1951 г.. ЦСКА печели първия си мач срещу "Левски" в А РФГ с 2:1, а [[Михаил Янков]] в 71-ва минута на мача е автор на първия гол в А РФГ за ЦСКА във Вечното дерби. Второто попадение е дело на Димитър Миланов. Голът за Левски вкарва А.Димитров. ; Съставите на двата отбора: '''ЦСКА''': Г.Кекеманов (50 – Ст. Геренски), Г.Стоянов, Г.Цветков, Ат. Цанов, М.Манолов, Д.Миланов, Ст. Божков, Г.Насев, М.Янков, Г.Василев, Ст. Стефанов. Треньор: Крум Милев" '''"ЛЕВСКИ":''' Сп. Андреев, Ат. Динев, Д.Илиев, [[Амедео Клева]], Ал. Кръстев, Ив. Димчев, Т.Стоянов, Г.Кардашев, Т.Такев, Й.Томов, А.Димитров. Треньор: Треньор: Иван Радоев – „Баба Рада“ == Статистика == {| |- style="background:#FFFFFF; color:#000000;" ! ! [[Левски (София)|"Левски"]] срещу [[ЦСКА (София)|ЦСКА]] ! ! ! |- | |align=center|'''В [[А футболна група|първенството]]:''' | | | |- | bgcolor="blue" style="color:white" align="center" |57 победи |align=center|48 равни | | align="center" style="color:white" bgcolor="red" |62 победи | |- | |align=center|'''В турнирите за [[Купа на България|Купата]]:''' | | | |- |bgcolor=blue style="color:white" align=center|22 победи | align="center" |10 равни | |bgcolor=red style="color:white" align=center|9 победи | |- | |align=center|'''Във всички турнири:''' | | | |- |bgcolor=blue style="color:white" align=center|79 победи | align="center" |58 равни | |bgcolor=red style="color:white" align=center|71 победи |} * ''Има се предвид крайният резултат в редовното време и след продълженията, а не този от дузпите.'' === "Левски" – ЦСКА през годините === {| class="wikitable collapsible collapsed" width=500px cellpadding="2" cellspacing="2" style="text-align:center;" |--------------------- !colspan=5 style="text-align:left;padding:5px 10px"| 40-те години на 20 век |- !width=17%| Сезон !width=35%| Турнир !width=18%| Дата !width=10%| Рез. !width=20%| Инфо |----------------------- |'''1947/48''' |Столично първенство |5 май 1948 |{{РПЛТ|1:0}} |[http://levskisofia.info/match/12712402-levski-sofia-cska-sofia-1-0/ статистика] |----------------------- |rowspan=2|'''1947/48''' |rowspan=2|Държавно първенство |5 септември 1948 |{{РПЛТ|2:1}} |[http://levskisofia.info/match/12712417-levski-sofia-cska-sofia-2-1/ статистика] |---------------- |9 септември 1948 |{{РПЦТ|1:3}} |[http://levskisofia.info/match/12712418-cska-sofia-levski-sofia-3-1/ статистика] |----------------------- |rowspan=5|'''1948/49''' |А група |11 декември 1948 |{{РПЛТ|1:0}} |[http://levskisofia.info/match/12816105-levski-sofia-cska-sofia-1-0/ статистика] |---------------- |rowspan=3|КСА – финал |8 май 1949 |{{РРТ|1:1}} |[http://levskisofia.info/match/12820204-levski-sofia-cska-sofia-1-1/ статистика] |---------------- |16 май 1949 |{{РРТ|2:2}} |[http://levskisofia.info/match/12820205-levski-sofia-cska-sofia-2-2/ статистика] |---------------- |17 май 1949 |{{РПЛТ|{{abbr|1:1|2:1 след продължения}}}} |[http://levskisofia.info/match/12820206-levski-sofia-cska-sofia-1-1/ статистика] |---------------- |А група |13 юли 1949 |{{РРТ|0:0}} |[http://levskisofia.info/match/12816114-cska-sofia-levski-sofia-0-0/ статистика] |----------------------- |'''1949/50''' |А група – квалификация |8 декември 1949 |{{РПЛТ|2:0}} |[http://levskisofia.info/match/12917118-levski-sofia-cska-sofia-2-0/ статистика] |} {| class="wikitable collapsible collapsed" width=500px cellpadding="1" cellspacing="1" style="text-align:center;" |--------------------- !colspan=5 style="text-align:left;padding:5px 10px"| 50-те години на 20 век |- !width=17%| Сезон !width=35%| Турнир !width=18%| Дата !width=10%| Рез. !width=20%| Инфо |----------------------- |rowspan=6|'''1950''' |rowspan=2|А група |23 март 1950 |{{РПЛТ|1:0}} |[http://levskisofia.info/match/13016303-levski-sofia-cska-sofia-1-0/ статистика] |---------------- |11 юни 1950 |{{РРТ|0:0}} |[http://levskisofia.info/match/13016312-cska-sofia-levski-sofia-0-0/ статистика] |---------------- |rowspan=3|КСА – финал |26 ноември 1950 |{{РРТ|1:1}} |[http://levskisofia.info/match/13020204-levski-sofia-cska-sofia-1-1/ статистика] |---------------- |27 ноември 1950 |{{РРТ|1:1}} |[http://levskisofia.info/match/13020205-cska-sofia-levski-sofia-1-1/ статистика] |---------------- |3 декември 1950 |{{РПЛТ|{{abbr|0:0|1:0 след продължения}}}} |[http://levskisofia.info/match/13020206-levski-sofia-cska-sofia-0-0/ статистика] |---------------- |РД на Сталин |24 декември 1950 |{{РПЛТ|1:0}} | - |----------------------- |rowspan=3|'''1951''' |rowspan=2|А група |6 май 1951 |{{РПЦТ|1:2}} |[http://levskisofia.info/match/13116307-cska-sofia-levski-sofia-2-1/ статистика] |---------------- |12 септември 1951 |{{РПЛТ|2:0}} |[http://levskisofia.info/match/13116318-levski-sofia-cska-sofia-2-0/ статистика] |---------------- |КСА – 1/2 финал |3 ноември 1951 |{{РПЦТ|0:3}} |[http://levskisofia.info/match/13120203-cska-sofia-levski-sofia-3-0/ статистика] |----------------------- |rowspan=2|'''1952''' |rowspan=2|А група |4 април 1952 |{{РПЦТ|1:3}} |[http://levskisofia.info/match/13216301-levski-sofia-cska-sofia-1-3/ статистика] |---------------- |23 септември 1952 |{{РПЦТ|0:1}} |[http://levskisofia.info/match/13216302-cska-sofia-levski-sofia-1-0/ статистика] |----------------------- |rowspan=2|'''1953''' |rowspan=2|А група |29 март 1953 |{{РПЛТ|1:0}} |[http://levskisofia.info/match/13316303-levski-sofia-cska-sofia-0-5/ статистика] |---------------- |23 септември 1953 |{{РПЦТ|0:5}} |[http://levskisofia.info/match/13316318-levski-sofia-cska-sofia-0-5/ статистика] |----------------------- |rowspan=2|'''1954''' |rowspan=2|А група |20 март 1954 |{{РРТ|2:2}} |[http://levskisofia.info/match/13416301-cska-sofia-levski-sofia-2-2/ статистика] |---------------- |15 ноември 1954 |{{РПЦТ|1:3}} |[http://levskisofia.info/match/13416302-levski-sofia-cska-sofia-1-3/ статистика] |----------------------- |rowspan=2|'''1955''' |rowspan=2|А група |31 март 1955 |{{РПЦТ|1:3}} |[http://levskisofia.info/match/13516301-cska-sofia-levski-sofia-3-1/ статистика] |---------------- |30 септември 1955 |{{РПЦТ|0:3}} |[http://levskisofia.info/match/13516302-levski-sofia-cska-sofia-0-3/ статистика] |----------------------- |rowspan=2|'''1956''' |rowspan=2|А група |8 април 1956 |{{РРТ|1:1}} |[http://levskisofia.info/match/13616305-levski-sofia-cska-sofia-1-1/ статистика] |---------------- |1 август 1956 |{{РПЦТ|1:3}} |[http://levskisofia.info/match/13616316-cska-sofia-levski-sofia-3-1/ статистика] |----------------------- |rowspan=3|'''1957''' |rowspan=2|А група |14 април 1957 |{{РПЦТ|0:4}} |[http://levskisofia.info/match/13716303-levski-sofia-cska-sofia-0-4/ статистика] |---------------- |28 август 1957 |{{РРТ|0:0}} |[http://levskisofia.info/match/13716314-cska-sofia-levski-sofia-0-0/ статистика] |---------------- |КСА – 1/2 финал |23 октомври 1957 |{{РПЛТ|{{abbr|0:0|2:0 след продължения}}}} |[http://levskisofia.info/match/13720203-levski-sofia-cska-sofia-0-0/ статистика] |----------------------- |'''1958''' |А група |6 юли 1958 |{{РРТ|2:2}} |[http://levskisofia.info/match/13816311-levski-sofia-cska-sofia-2-2/ статистика] |----------------------- |rowspan=2|'''1958/59''' |rowspan=2|А група |23 август 1958 |{{РПЦТ|0:2}} |[http://levskisofia.info/match/13916301-levski-sofia-cska-sofia-0-2/ статистика] |---------------- |8 март 1959 |{{РПЛТ|1:0}} |[http://levskisofia.info/match/13916312-cska-sofia-levski-sofia-0-1/ статистика] |----------------------- |rowspan=2|'''1959/60''' |rowspan=2|А група |29 ноември 1959 |{{РРТ|1:1}} |[http://levskisofia.info/match/14016309-levski-sofia-cska-sofia-1-1/ статистика] |---------------- |29 май 1960 |{{РПЦТ|2:3}} |[http://levskisofia.info/match/14016320-cska-sofia-levski-sofia-3-2/ статистика] |} {| class="wikitable collapsible collapsed" width=500px cellpadding="1" cellspacing="1" style="text-align:center;" |--------------------- !colspan=5 style="text-align:left;padding:5px 10px"| 60-те години на 20 век |- !width=17%| Сезон !width=35%| Турнир !width=18%| Дата !width=10%| Рез. !width=20%| Инфо |----------------------- |rowspan=2|'''1960/61''' |rowspan=2|А група |16 септември 1960 |{{РПЛТ|1:0}} |[http://levskisofia.info/match/14116301-levski-sofia-cska-sofia-1-0/ статистика] |---------------- |12 март 1961 |{{РПЦТ|0:2}} |[http://levskisofia.info/match/14116314-cska-sofia-levski-sofia-2-0/ статистика] |----------------------- |rowspan=2|'''1961/62''' |rowspan=2|А група |26 ноември 1961 |{{РРТ|1:1}} |[http://levskisofia.info/match/14216312-cska-sofia-levski-sofia-1-1/ статистика] |---------------- |15 юли 1962 |{{РПЛТ|6:3}} |[http://levskisofia.info/match/14216325-levski-sofia-cska-sofia-6-3/ статистика] |----------------------- |rowspan=2|'''1962/63''' |rowspan=2|А група |27 декември 1962 |{{РПЛТ|3:2}} |[http://levskisofia.info/match/14316311-levski-sofia-cska-sofia-3-2/ статистика] |---------------- |25 май 1963 |{{РРТ|1:1}} |[http://levskisofia.info/match/14316326-cska-sofia-levski-sofia-1-1/ статистика] |----------------------- |rowspan=3|'''1963/64''' |rowspan=2|А група |6 октомври 1963 |{{РПЛТ|2:1}} |[http://levskisofia.info/match/14416307-levski-sofia-cska-sofia-2-1/ статистика] |---------------- |18 април 1964 |{{РПЛТ|2:1}} |[http://levskisofia.info/match/14416322-cska-sofia-levski-sofia-1-2/ статистика] |---------------- |Мач на дружбата |2 май 1964 |{{РПЦТ|2:6}} | - |----------------------- |rowspan=3|'''1964/65''' |rowspan=2|А група |13 септември 1964 |{{РПЛТ|1:0}} |[http://levskisofia.info/match/14516304-levski-sofia-cska-sofia-1-0/ статистика] |---------------- |10 април 1965 |{{РПЛТ|3:0}} |[http://levskisofia.info/match/14516319-cska-sofia-levski-sofia-0-3/ статистика] |---------------- |КСА – финал |8 август 1965 |{{РПЦТ|2:3}} |[http://levskisofia.info/match/14520208-levski-sofia-cska-sofia-2-3/ статистика] |----------------------- |rowspan=2|'''1965/66''' |rowspan=2|А група |10 април 1966 |{{РПЦТ|0:1}} |[http://levskisofia.info/match/14616319-cska-sofia-levski-sofia-1-0/ статистика] |---------------- |28 април 1966 |{{РПЦТ|0:3}} |[http://levskisofia.info/match/14616304-levski-sofia-cska-sofia-0-3/ статистика] |----------------------- |rowspan=2|'''1966/67''' |rowspan=2|А група |3 септември 1966 |{{РПЦТ|1:3}} |[http://levskisofia.info/match/14716303-cska-sofia-levski-sofia-3-1/ статистика] |---------------- |11 март 1967 |{{РРТ|1:1}} |[http://levskisofia.info/match/14716318-levski-sofia-cska-sofia-1-1/ статистика] |----------------------- |rowspan=2|'''1967/68''' |rowspan=2|А група |29 октомври 1967 |{{РРТ|1:1}} |[http://levskisofia.info/match/14816312-levski-sofia-cska-sofia-1-1/ статистика] |---------------- |15 юни 1968 |{{РРТ|0:0}} |[http://levskisofia.info/match/14816327-cska-sofia-levski-sofia-0-0/ статистика] |----------------------- |rowspan=3|'''1968/69''' |А група |17 ноември 1968 |{{РПЛТ|7:2}} |[http://levskisofia.info/match/14916312-cska-sofia-levski-sofia-2-7/ статистика] |---------------- |КСА – финал |30 април 1969 |{{РПЦТ|1:2}} |[http://levskisofia.info/match/14920207-levski-sofia-cska-sofia-1-2/ статистика] |---------------- |А група |31 май 1969 |{{РПЦТ|1:3}} |[http://levskisofia.info/match/14916327-levski-sofia-cska-sofia-1-3/ статистика] |----------------------- |rowspan=3|'''1969/70''' |rowspan=2|А група |1 ноември 1969 |{{РПЦТ|2:4}} |[http://levskisofia.info/match/15016311-cska-sofia-levski-sofia-4-2/ статистика] |} {| class="wikitable collapsible collapsed" width=500px cellpadding="2" cellspacing="2" style="text-align:center;" |--------------------- !colspan=5 style="text-align:left;padding:5px 10px"| 70-те години на 20 век |- !width=17%| Сезон !width=35%| Турнир !width=18%| Дата !width=10%| Рез. !width=20%| Инфо |----------------------- |rowspan=2|'''1969/70''' |А група |7 юли 1970 |{{РПЛТ|5:2}} |[http://levskisofia.info/match/15016326-levski-sofia-cska-sofia-5-2/ статистика] |---------------- |КСА – финал |25 август 1970 |{{РПЛТ|2:1}} |[http://levskisofia.info/match/15020205-levski-sofia-cska-sofia-2-1/ статистика] |----------------------- |rowspan=2|'''1971/72''' |rowspan=2|А група |18 декември 1971 |{{РПЛТ|0:1}} | |---------------- |5 юли 1972 |{{РПЦТ|0:2}} | |---------------- |rowspan=2|'''1972/73''' |rowspan=2|А група |17 септември 1971 |{{РРТ|2:2}} | |---------------- |24 март 1973 |{{РПЦТ|1:2}} | |---------------- |rowspan=3|'''1973/74''' |rowspan=2|А група |12 ноември 1973 |{{РПЛТ|0:1}} | |---------------- |24 април 1974 |{{РРТ|1:1}} | |---------------- |КСА - финал |10 август 1974 |{{РПЦТ|<br>{{abbr|2:1|след продължения}}}} | |---------------- |rowspan=2|'''1974/75''' |rowspan=2|A група |28 септември 1974 |{{РПЦТ|1:2}} | |---------------- |18 април 1975 |{{РПЦТ|0:1}} | |---------------- |rowspan=3|'''1975/76''' |rowspan=2|А група |4 декември 1975 |{{РПЛТ|1:4}} | |---------------- |7 май 1976 |{{РПЦТ|1:3}} | |---------------- |КСА - финал |2 юни 1976 |{{РПЛТ|<br>{{abbr|4:3|след продължения}}}} | |---------------- |rowspan=2|'''1976/77''' |rowspan=2|А група |25 септември 1976 |{{РПЦТ|3:2}} | |---------------- |9 април 1977 |{{РПЛТ|1:3}} | |---------------- |rowspan=2|'''1977/78''' |rowspan=2|А група |29 октомври 1977 |{{РПЛТ|4:1}} | |---------------- |20 май 1978 |{{РРТ|2:2}} | |---------------- |rowspan=3|'''1978/79''' |А група |3 декември 1978 |{{РПЦТ|2:1}} | |---------------- |КСА - 1/2-финал |4 април 1979 |{{РПЛТ|2:1}} | |---------------- |А група |30 май 1979 |{{РПЛТ|2:1}} | |---------------- |rowspan=|'''1979/80''' |А група |1 септември 1979 |{{РРТ|1:1}} | |---------------- |} {| class="wikitable collapsible collapsed" width=500px cellpadding="2" cellspacing="2" style="text-align:center;" |--------------------- !colspan=5 style="text-align:left;padding:5px 10px"| 80-те години на 20 век |- !width=17%| Сезон !width=35%| Турнир !width=18%| Дата !width=10%| Рез. !width=20%| Инфо |---------------- |rowspan=2|'''1979/80''' |А група |22 март 1980 |{{РПЦТ|2:3}} | |---------------- |Купа на БОК |26 юни 1980 |{{РПЦТ|1:0}} | |---------------- |rowspan=4|'''1980/81''' |rowspan=2|А група |7 октомври 1980 |{{РРТ|2:2}} | |---------------- |25 април 1981 |{{РПЛТ|2:0}} | |---------------- |Купа на НРБ - финал |10 юни 1981 |{{РПЦТ|0:1}} | |---------------- |Купа "1300 г. България" |29 юли 1981 |{{РПЛТ|2:0}} | |---------------- |rowspan=3|'''1981/82''' |rowspan=2|А група |5 септември 1981 |{{РРТ|2:2}} | |---------------- |13 март 1982 |{{РПЦТ|2:1}} | |---------------- |Купа на НРБ - финал |16 юни 1982 |{{РПЛТ|4:0}} | |---------------- |rowspan=3|'''1982/83''' |А група |15 декември 1982 |{{РРТ|0:0}} | |---------------- |КСА - 1/4-финал |2 март 1983 |{{РПЦТ|<br>{{abbr|1:1|след дузпи}}}} | |---------------- |А група |8 май 1983 |{{РПЛТ|0:3}} | |---------------- |rowspan=4|'''1983/84''' |А група |10 декември 1983 |{{РПЛТ|2:0}} | |---------------- |КСА - 1/2-финал |14 март 1984 |{{РПЛТ|0:1}} | |---------------- |Купа на НРБ - 1/2-финал |31 март 1984 |{{РПЛТ|1:3}} | |---------------- |А група |3 юни 1984 |{{РПЛТ|1:3}} | |---------------- |- |22 август 1984 |'''1984/85''' |А група |1:0 |- |9 март 1985 |'''1984/85''' |А група |3:1 |- |19 юни 1985 |'''1984/85''' |Купа на България – финал |1:2 |- |31 август 1985 |'''1985/86''' |А група |2:1 |- |22 декември 1985 |'''1985/86''' |А група |1:3 |- |27 април 1986 |'''1985/86''' |Купа на България – финал |2:1 |- |23 ноември 1986 |'''1986/87''' |А група |0:1 |- |13 май 1987 |'''1986/87''' |Купа на България – финал |1:2 |- |30 май 1987 |'''1986/87''' |А група |0:1 |- |23 август 1987 |'''1987/88''' |А група |2:2 |- |13 февруари 1988 |'''1987/88''' |КСА – 1/8 финал |3:0 |- |6 март 1988 |'''1987/88''' |А група |3:2 |- |11 май 1988 |'''1987/88''' |Купа на България – финал |1:4 |- |17 септември 1988 |'''1988/89''' |А група |2:2 |- |1 април 1989 |'''1988/89''' |А група |1:2 |- |1 октомври 1989 |'''1989/90''' |А група |0:5 |- |7 април 1990 |'''1989/90''' |А група |2:2 |} {| class="wikitable collapsible collapsed" width=500px cellpadding="2" cellspacing="2" style="text-align:center;" |--------------------- !colspan=5 style="text-align:left;padding:5px 10px"| 90-те години на 20 век |- !width=17%| Сезон !width=35%| Турнир !width=18%| Дата !width=10%| Рез. !width=20%| Инфо |----------------------- |20 октомври 1990 |'''1990/91''' |А група |0:1 |- |13 февруари 1991 |'''1990/91''' |Купа на България – 1/4 финал |2:0 |- |5 май 1991 |'''1990/91''' |А група |1:1 |- |23 ноември 1991 |'''1991/92''' |А група |2:1 |- |24 май 1992 |'''1991/92''' |А група |2:2 |- |17 октомври 1992 |'''1992/93''' |А група |1:3 |- |8 май 1993 |'''1992/93''' |А група |3:2 |- |7 ноември 1993 |'''1993/94''' |А група |2:1 |- |24 април 1994 |'''1993/94''' |А група |4:1 |- |23 септември 1994 |'''1994/95''' |А група |7:1 |- |2 април 1995 |'''1994/95''' |А група |3:0 |- |18 ноември 1995 |'''1995/96''' |А група |3:1 |- |21 февруари 1996 |'''1995/96''' |Купа на ПФЛ |2:0 |- |3 април 1996 |'''1995/96''' |Купа на България – 1/2-финал |1:0 |- |17 април 1996 |'''1995/96''' |Купа на България – 1/2-финал |4:2 |- |27 април 1996 |'''1995/96''' |А група |0:1 |- |4 ноември 1996 |'''1996/97''' |А група |1:1 |- |9 ноември 1996 |'''1996/97''' |Купа на ПФЛ |{{abbr|('''0 – 3''')|служебно}} |- |11 декември 1996 |'''1996/97''' |Купа на ПФЛ |{{abbr|('''0 – 3''')|служебно}} |- |4 май 1997 |'''1996/97''' |А група |0:2 |- |28 май 1997 |'''1996/97''' |Купа на България – финал |1:3 |- |24 ноември 1997 |'''1997/98''' |А група |1:0 |- |10 април 1998 |'''1997/98''' |А група |3:3 |- |13 май 1998 |'''1997/98''' |Купа на България – финал |5:0 |- |16 август 1998 |'''1998/99''' |А група |2:0 |- |6 март 1999 |'''1998/99''' |А група |3:2 |- |30 октомври 1999 |'''1999/00''' |А група |0:1 |- |22 март 2000 |'''1999/00''' |Купа на България – 1/4-финал |1:0 |- |5 април 2000 |'''1999/00''' |Купа на България – 1/4-финал |3:1 |- |13 май 2000 |'''1999/00''' |А група |1:0 |} {| class="wikitable collapsible collapsed" width=500px cellpadding="2" cellspacing="2" style="text-align:center;" |--------------------- !colspan=5 style="text-align:left;padding:5px 10px"| 00-те години на 21 век |- !width=17%| Сезон !width=35%| Турнир !width=18%| Дата !width=10%| Рез. !width=20%| Инфо |----------------------- |15 октомври 2000 |'''2000/01''' |А група |1:1 |- |22 април 2001 |'''2000/01''' |А група |2:1 |- |30 септември 2001 |'''2001/02''' |А група |2:0 |- |2 март 2002 |'''2001/02''' |А група |2:2 |- |24 април 2002 |'''2001/02''' |А група |2:0 |- |15 май 2002 |'''2001/02''' |Купа на България – финал |3:1 |- |26 май 2002 |'''2001/02''' |А група |0:1 |- |26 октомври 2002 |'''2002/03''' |А група |0:3 |- |16 април 2003 |'''2002/03''' |Купа на България – 1/2-финал |1:0 |- |3 май 2003 |'''2002/03''' |Купа на България – 1/2-финал |0:0 |- |10 май 2003 |'''2002/03''' |А група |1:1 |- |31 октомври 2003 |'''2003/04''' |А група |1:1 |- |24 април 2004 |'''2003/04''' |А група |2:1 |- |17 октомври 2004 |'''2004/05''' |А група |2:2 |- |23 април 2005 |'''2004/05''' |А група |0:1 |- |25 май 2005 |'''2004/05''' |Купа на България – финал |2:1 |- |31 юли 2005 |'''2005/06''' |Суперкупа на България |''1:1'' {{abbr|('''3 – 1''')|след дузпи}} |- |11 септември 2005 |'''2005/06''' |А група |1:1 |- |2 април 2006 |'''2005/06''' |А група |1:0 |- |30 юли 2006 |'''2006/07''' |Суперкупа на България |''0:0'' {{abbr|('''0 – 3''')|след дузпи}} |- |17 септември 2006 |'''2006/07''' |А група |1:0 |- |7 април 2007 |'''2006/07''' |А група |1:0 |- |2 декември 2007 |'''2007/08''' |А група |0:1 |- |10 май 2008 |'''2007/08''' |А група |1:1 |- |1 ноември 2008 |'''2008/09''' |А група |1:1 |- |'''2008/09''' |А група |9 май 2009 |{{РПЛТ|0:2}} |- |'''2009/10''' |А група |20 септември 2009 |{{РПЦТ|2:0}} |} {| class="wikitable collapsible collapsed" width=500px cellpadding="2" cellspacing="2" style="text-align:center;" |--------------------- !colspan=5 style="text-align:left;padding:5px 10px"| 10-те години на 21 век |- !width=17%| Сезон !width=35%| Турнир !width=18%| Дата !width=10%| Рез. !width=20%| Инфо |----------------------- |- |'''2009/10''' |А група |27 март 2010 |{{РРТ|0:0}} |- |rowspan="2"|'''2010/11''' |rowspan="2"|А група |1 август 2010 |{{РПЛТ|1:0}} |[http://levskisofia.info/match/19116601-cska-sofia-levski-sofia-0-1/ статистика] |---------------- |26 февруари 2011 |{{РПЦТ|1:3}} |[http://levskisofia.info/match/19116616-levski-sofia-cska-sofia-1-3/ статистика] |----------------------- |rowspan="2"|'''2011/12''' |rowspan="2"|А група |28 октомври 2011 |{{РПЦТ|0:1}} |[http://levskisofia.info/match/19216611-cska-sofia-levski-sofia-1-0/ статистика] |---------------- |29 април 2012 |{{РПЛТ|1:0}} |[http://levskisofia.info/match/19216626-levski-sofia-cska-sofia-1-0/ статистика] |----------------------- |rowspan="2"|'''2012/13''' |rowspan="2"|А група |20 октомври 2012 |{{РПЦТ|0:1}} |[http://levskisofia.info/match/19316609-cska-sofia-levski-sofia-1-0/ статистика] |---------------- |27 април 2013 |{{РПЛТ|2:1}} |[http://levskisofia.info/match/19316624-levski-sofia-cska-sofia-2-1/ статистика] |----------------------- |rowspan=6|'''2013/14''' |А група – I етап |19 октомври 2013 |{{РПЦТ|0:3}} |[http://levskisofia.info/match/19416613-cska-sofia-levski-sofia-3-0/ статистика] |---------------- |rowspan="2"|КБ – 1/8 финал |16 ноември 2013 |{{РРТ|0:0}} |[http://levskisofia.info/match/19420403-cska-sofia-levski-sofia-0-0/ статистика] |---------------- |19 декември 2013 |{{РРТ|{{abbr|0:0|0:0 след продължения; 7:6 при дузпите}}}} |[http://levskisofia.info/match/19420404-levski-sofia-cska-sofia-0-0/ статистика] |---------------- |А група – I етап |8 март 2014 |{{РПЦТ|0:1}} |[http://levskisofia.info/match/19416626-levski-sofia-cska-sofia-0-1/ статистика] |---------------- |rowspan="2"|А група – II етап |15 март 2014 |{{РПЦТ|0:1}} |[http://levskisofia.info/match/19416627-cska-sofia-levski-sofia-1-0/ статистика] |---------------- |21 април 2014 |{{РПЦТ|1:3}} |[http://levskisofia.info/match/19416634-levski-sofia-cska-sofia-1-3/ статистика] |---------------- |rowspan="2"|'''2014/15''' |rowspan="2"|А група – I етап |27 юли 2014 |{{РПЦТ|0:2}} |[http://levskisofia.info/match/19516602-cska-sofia-levski-sofia-2-0/ статистика] |---------------- |25 октомври 2014 |{{РПЦТ|0:3}} |[http://levskisofia.info/match/19516613-levski-sofia-cska-sofia-0-3/ статистика] |---------------- |rowspan="4"|'''2016/17''' |rowspan="2"|Първа лига – I етап |15 октомври 2016 |{{РРТ|1:1}} |[https://bulgarian-football.com/archive/2016-2017/stats/a10.html#3 статистика] |---------------- |4 март 2017 |{{РПЛТ|2:1}} |[https://bulgarian-football.com/archive/2016-2017/stats/a23.html#2 статистика] |---------------- |rowspan="2"|Първа лига – II етап |29 април 2017 |{{РПЦТ|0:3}} |[https://bulgarian-football.com/archive/2016-2017/stats/a30.html#3 статистика] |---------------- |28 май 2017 |{{РПЦТ|0:3}} |[https://bulgarian-football.com/archive/2016-2017/stats/a35.html#3 статистика] |---------------- |rowspan="6"|'''2017/18''' |rowspan="2"|Първа лига – I етап |21 октомври 2017 |{{РРТ|2:2}} |[https://bulgarian-football.com/stats/a13.html#3 статистика] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20171030093453/https://bulgarian-football.com/stats/a13.html#3 |date=2017-10-30 }} |---------------- |18 март 2018 |{{РПЦТ|0:1}} |[https://bulgarian-football.com/stats/a26.html#4 статистика] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180319151616/https://bulgarian-football.com/stats/a26.html#4 |date=2018-03-19 }} |---------------- |rowspan="1"|КБ – 1/2 финал |11 април 2018 |{{РПЛТ|2:0}} |[https://bulgarian-football.com/archive/2017-2018/stats/kb4.html#2 статистика] |---------------- |rowspan="1"|Първа лига – II етап |18 април 2018 |{{РРТ|2:2}} |[https://bulgarian-football.com/archive/2017-2018/stats/a30.html#4 статистика] |---------------- |rowspan="1"|КБ – 1/2 финал |25 април 2018 |{{РРТ|2:2}} |[https://bulgarian-football.com/archive/2017-2018/stats/kb4.html#4 статистика] |---------------- |rowspan="1"|Първа лига – II етап |15 май 2018 |{{РПЦТ|2:3}} |[https://bulgarian-football.com/archive/2017-2018/stats/a35.html#2 статистика] |---------------- |rowspan="4"|'''2018/19''' |rowspan="2"|Първа лига – I етап |29 септември 2018 |{{РПЛТ|1:0}} |[https://bulgarian-football.com/archive/2018-2019/stats/a10.html#2 статистика] |---------------- |24 февруари 2019 |{{РПЛТ|1:0}} |[https://bulgarian-football.com/archive/2018-2019/stats/a10.html#2 статистика] |---------------- |rowspan="2"|Първа лига – II етап |20 април 2019 |{{РРТ|0:0}} |[https://bulgarian-football.com/archive/2018-2019/stats/a10.html#2 статистика] |---------------- |21 май 2019 |{{РПЦТ|0:2}} |[https://bulgarian-football.com/archive/2018-2019/stats/a10.html#2 статистика] |---------------- |rowspan="1"|'''2019/20''' |rowspan="1"|efbet Лига – I етап |1 септември 2019 |{{РРТ|2:2}} |[https://bulgarian-football.com/archive/2019-2020/stats/a10.html#2 статистика] |} {| class="wikitable collapsible collapsed" width=500px cellpadding="2" cellspacing="2" style="text-align:center;" |---------------- !colspan=5 style="text-align:left;padding:5px 10px"| 20-те години на 21 век |---------------- !width=17%| Сезон !width=35%| Турнир !width=18%| Дата !width=10%| Рез. !width=20%| Инфо |---------------- |rowspan="2"|'''2019/20''' |rowspan="1"|efbet Лига – I етап |15 февруари 2020 |{{РРТ|0:0}} |[https://bulgarian-football.com/stats/a21.html#2 статистика] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200625124816/https://bulgarian-football.com/stats/a21.html#2 |date=2020-06-25 }} |---------------- |rowspan="1"|efbet Лига – II етап |20 юни 2020 |{{РРТ|3:3}} |[https://bulgarian-football.com/parva-liga.html#k5r27 статистика] |---------------- |rowspan="2"|'''2020/21''' |rowspan="2"|efbet Лига – I етап |18 декември 2020 |{{РПЦТ|0:1}} |[https://bulgarian-football.com/parva-liga.html#k5r27 статистика] |---------------- |25 април 2021 |{{РПЦТ|0:2}} |[https://bulgarian-football.com/parva-liga.html#k5r27 статистика] |---------------- |rowspan="3"|'''2021/22''' |rowspan="2"|efbet Лига – I етап |26 септември 2021 |{{РПЦТ|1:2}} |[https://bulgarian-football.com/parva-liga.html#k5r27 статистика] |---------------- |6 март 2022 |{{РРТ|0:0}} |[https://bulgarian-football.com/parva-liga.html#k5r27 статистика] |---------------- |rowspan="1"|efbet Лига – II етап |17 април 2022 |{{РРТ|0:0}} |[https://bulgarian-football.com/parva-liga.html#k5r27 статистика] |---------------- |rowspan="3"|'''2022/23''' |rowspan="2"|efbet Лига – I етап |18 септември 2022 |{{РПЛТ|2:0}} |[https://bulgarian-football.com/parva-liga.html#k2r11 статистика] |---------------- |17 април 2023 |{{РРТ|0:0}} |[https://bulgarian-football.com/parva-liga.html#k2r11 статистика] |---------------- |rowspan="1"|efbet Лига – II етап |7 юни 2023 |{{РПЦТ|0:2}} |[https://bulgarian-football.com/parva-liga.html#k5r27 статистика] |---------------- |rowspan="3"|'''2023/24''' |rowspan="2"|efbet Лига – I етап |7 октомври 2023 |{{РРТ|1:1}} |[https://www.fccska.com/%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%B0/m:%D1%86%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F-%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F-1-1/d:2023-10-07-14-45 статистика] |---------------- |7 април 2024 |{{РПЦТ|0:2}} |[https://www.fccska.com/%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%B0/m:%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F-%D1%86%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F-0-2/d:2024-04-07-14-45 статистика] |---------------- |rowspan="1"|efbet Лига – II етап |27 април 2024 |{{РПЦТ|3:1}} |[https://www.fccska.com/%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%B0/m:%D1%86%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F-%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F-3-1/d:2024-04-27-16-15 статистика] |---------------- |rowspan="2"|'''2024/25''' |rowspan="2"|efbet лига – I етап |19 октомври 2024 |{{РПЛТ|1:0}} |[https://www.fccska.com/%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%B0/m:%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F-%D1%86%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F-1-0/d:2024-10-19-15-45 статистика] |---------------- |2 март 2025 |{{РРТ|2:2}} |[https://www.fccska.com/%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%B0/m:%D1%86%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F-%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F-2-2/d:2025-03-02-14-00 статистика] |---------------- |rowspan=2|'''2025/26''' |rowspan=2|efbet Лига – I етап |8 ноември 2025 |{{РПЦТ|0:1}} |[https://www.fccska.com/%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%B0/m:%D1%86%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F-%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F-2-2/d:2025-11-08-15-00 статистика] |---------------- |13 април 2026 |предстои да се играе |} === Забележки === ; Съкращения * Софийско п-во – '''Софийско първенство'''; * КСА – '''[[Купа на Съветската армия]]'''; * Турнирът за Купата на България от 1981 до 1990 носи името „'''[[Купа на НРБ]]'''“; ; Резултати * През 1948/49 и 1950 отборите играят 3 мача за финал за Купата на Съветската армия вместо само един. Това е продиктувано от факта, че при равенство в първата среща няма продължения, а се налага преиграване на мача до победа на някой от участниците. * В раздел „други“ са записани 4 мача, които включват: * 1 среща Мач на Дружбата (1964) – На 2 май 1964 година (събота), в приятелския „Мач на дружбата“ игран на стадион „Народна Армия“, ЦСКА побеждава Левски с 6:2 (5:0 на полувремето). Голмайстори: 1:0 Ковачев, 2:0 Цанев, 3:0 Цанев, 4:0 Колев, 5:0 Пешев, 5:1 Радев, 5:2 Борисов, 6:2 Колев. * 1 среща от финала за Купата на БОК (1979/80) * 1 среща от финала за Купа 1300 години България (1980/81) * 1 среща-финал на турнира за Купата на Сталин, организиран от ръководството на Левски и спечелен от сините. – На 24 декември 1950 г., във финалния двубой Левски побеждава ЦСКА с 1:0, като гола е отбелязан от Любен Хранов-Мистри в 21 минута. – вестник „Народен спорт“, брой 701 от понеделник 25 декември 1950 г., стр. 4. Забележка: Турнир в чест на Рождения ден на Сталин няма. В края на ноември 1950 г., по инициатива на ДСО Динамо (София) – по-късно Левски (София), е организиран приятелски футболен турнир между столичните клубове. До финала, игран на 24 декември 1950 г. достигат отборите на ДСО Динамо (Левски) и Народна войска (ЦСКА), в който сините се налагат с минималното 1:0, като по този начин печелят организирания от самите тях турнир и купата в чест на Сталин, предназначена за победителя. – повече информация във: вестник Народен спорт, броевете му от 21 ноември до 25 декември 1950 г. За финала на турнира и развоя на мача от него вж.: вестник „Народен спорт“, брой 701 от понеделник 25 декември 1950 г., стр. 4. ==Класиране в А група (1948–2025)== {| class="wikitable" style="text-align: center; font-size:60%" |- ! style="background:silver;"|П. !'''[[А група 1948/49|49]]''' !'''[[А група 1949/50|50]]''' !'''[[А група 1951|51]]''' !'''[[А група 1952|52]]''' !'''[[А група 1953|53]]''' !'''[[А група 1954|54]]''' !'''[[А група 1955|55]]''' !'''[[А група 1956|56]]''' !'''[[А група 1957|57]]''' !'''[[А група 1958|58]]''' !'''[[А група 1958/59|59]]''' !'''[[А група 1959/60|60]]''' !'''[[А група 1960/61|61]]''' !'''[[А група 1961/62|62]]''' !'''[[А група 1962/63|63]]''' !'''[[А група 1963/64|64]]''' !'''[[А група 1964/65|65]]''' !'''[[А група 1965/66|66]]''' !'''[[А група 1966/67|67]]''' !'''[[А група 1967/68|68]]''' !'''[[А група 1968/69|69]]''' !'''[[А група 1969/70|70]]''' !'''[[А група 1970/71|71]]''' !'''[[А група 1971/72|72]]''' !'''[[А група 1972/73|73]]''' !'''[[А група 1973/74|74]]''' !'''[[А група 1974/75|75]]''' !'''[[А група 1975/76|76]]''' !'''[[А група 1976/77|77]]''' !'''[[А група 1977/78|78]]''' !'''[[А група 1978/79|79]]''' !'''[[А група 1979/80|80]]''' !'''[[А група 1980/81|81]]''' !'''[[А група 1981/82|82]]''' !'''[[А група 1982/83|83]]''' !'''[[А група 1983/84|84]]''' !'''[[А група 1984/85|85]]''' !'''[[А група 1985/86|86]]''' !'''[[А група 1986/87|87]]''' !'''[[А група 1987/88|88]]''' !'''[[А група 1988/89|89]]''' !'''[[А група 1989/90|90]]''' !'''[[А група 1990/91|91]]''' !'''[[А група 1991/92|92]]''' !'''[[А група 1992/93|93]]''' !'''[[А група 1993/94|94]]''' !'''[[А група 1994/95|95]]''' !'''[[А група 1995/96|96]]''' !'''[[А група 1996/97|97]]''' !'''[[А група 1997/98|98]]''' !'''[[А група 1998/99|99]]''' !'''[[А група 1999/00|00]]''' !'''[[Висша футболна лига 2000/01|01]]''' !'''[[Висша футболна лига 2001/02|02]]''' !'''[[Висша футболна лига 2002/03|03]]''' !'''[[А група 2003/04|04]]''' !'''[[А група 2004/05|05]]''' !'''[[А група 2005/06|06]]''' !'''[[А футболна група 2006/07|07]]''' !'''[[А футболна група 2007/08|08]]''' !'''[[А футболна група 2008/09|09]]''' !'''[[А футболна група 2009/10|10]]''' !'''[[А футболна група 2010/11|11]]''' !'''[[А футболна група 2011/12|12]]''' !'''[[А футболна група 2012/13|13]]''' !'''[[А футболна група 2013/14|14]]''' !'''[[А футболна група 2014/15|15]]''' !'''[[А футболна група 2015/16|16]]''' !'''[[Първа професионална футболна лига 2016/17|17]]''' !'''[[Първа професионална футболна лига 2017/18|18]]''' !'''[[Първа професионална футболна лига 2018/19|19]]''' !'''[[Първа професионална футболна лига 2019/20|20]]''' !'''[[Първа професионална футболна лига 2020/21|21]]''' !'''[[Първа професионална футболна лига 2021/22|22]]''' !'''[[Първа професионална футболна лига 2022/23|23]]''' !'''[[Първа професионална футболна лига 2023/24|24]]''' !'''[[Първа професионална футболна лига 2024/25|25]]''' !'''[[Първа професионална футболна лига 2025/26|26]]''' !'''[[Първа професионална футболна лига 2026/27|27]]''' |- !1. | style="background:blue; color:white;"|'''1.''' | style="background:blue; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:blue; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | | | style="background:blue; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | | style="background:blue; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1 ''' | style="background:blue; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:blue; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:blue; color:white;"|'''1.''' | | style="background:blue; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:blue; color:white;"|'''1.''' | style="background:blue; color:white;"|'''1.''' | | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:blue; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:blue; color:white;"|'''1.''' | style="background:blue; color:white;"|'''1.''' | style="background:blue; color:white;"|'''1.''' | | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | | | style="background:blue; color:white;"|'''1.''' | style="background:blue; color:white;"|'''1.''' | style="background:blue; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:blue; color:white;"|'''1.''' | style="background:blue; color:white;"|'''1.''' | style="background:red; color:white;"|'''1.''' | style="background:blue; color:white;"|'''1.''' | | | | | | | | | | | | | | | | | | |- !2. | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | | | | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | | | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | | | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | style="background:red; color:white;"|'''2 ''' | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | style="background:red; color:white;"|'''2.''' | | style="background:blue; color:white;"|'''2.''' | | |- !3. | | | style="background:blue; color:white;"|'''3.''' | | | | | | style="background:blue; color:white;"|'''3.''' | | style="background:blue; color:white;"|'''3.''' | | | style="background:blue; color:white;"|'''3.''' | style="background:red; color:white;"|'''3.''' | | | | style="background:blue; color:white;"|'''3.''' | | | | | | | | | | | style="background:blue; color:white;"|'''3.''' | | style="background:blue; color:white;"|'''3.''' | | | | | | | | | | | | | | | | | | style="background:red; color:white;"|'''3 ''' | | | | style="background:red; color:white;"|'''3.''' | | style="background:red; color:white;"|'''3.''' | | | | | | style="background:blue; color:white;"|'''3.''' | style="background:red; color:white;"|'''3.''' | style="background:blue; color:white;"|'''3.''' | style="background:red; color:white;"|'''3.''' | | | | style="background:blue; color:white;"|'''3.''' | style="background:blue; color:white;"|'''3.''' | style="background:blue; color:white;"|'''3.''' | | style="background:red; color:white;"|'''3.''' | | | style="background:red; color:white;"|'''3.''' | | | |- !4. | | style="background:red; color:white;"|'''4.''' | | | | | | | | | | | | | | | style="background:red; color:white;"|'''4.''' | | | | | | | | style="background:blue; color:white;"|'''4.''' | | | | | | | | | | | | | style="background:red; color:white;"|'''4.''' | | | | style="background:blue; color:white;"|'''4.''' | | | | | | | style="background:blue; color:white;"|'''4.''' | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | style="background:blue; color:white;"|'''4.''' | | style="background:blue; color:white;"|'''4.''' | style="background:blue; color:white;"|'''4.''' | style="background:blue; color:white;"|'''4.''' | | | |- !5. | | | | style="background:blue; color:white;"|'''5.''' | | style="background:blue; color:white;"|'''5.''' | style="background:blue; color:white;"|'''5.''' | | | | | | | | | | | | style="background:red; color:white;"|'''5.''' | | | | | | | | | | | | | | | | | | | style="background:blue; color:white;"|'''5.''' | | | | | | | | | style="background:red; color:white;"|'''5.''' | style="background:red; color:white;"|'''5.''' | | | style="background:red; color:white;"|'''5.''' | | | | | | | | | | | | | | | style="background:blue; color:white;"|'''5.''' | style="background:red; color:white;"|'''5.''' | | | | | | | | | | style="background:red; color:white;"|'''5.''' | | |- !6. | | | | | | | | | | | | | | | style="background:blue; color:white;"|'''6.''' | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | style="background:blue; color:white;"|'''6.''' | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | |- !7. | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | style="background:blue; color:white;"|'''7.''' | | | | | | | | | | | | |- !8. | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | style="background:blue; color:white;"|'''8.''' | | | | | | |- !9. | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | |- !10. | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | |- !11. | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | | | | | | | | | | | | | | style="background:red; color:white;"|'''11.''' | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | style="background:silver;"| | | | | | | | | | | | |- !12. | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | style="background:silver;"| | | | | | | | | | | | |- !13. | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | | | | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | | | | | | | | | | | |- !14. | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | | | | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | | | | | | | | | | | |- !15. | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | | | | | | | | | | | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | | | | | style="background:silver;"| |- !16. | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | | | | | | | | | | | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | | | | | style="background:silver;"| |- !17. | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | | | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| |- !18. | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | | | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| | style="background:silver;"| |} • '''Общо:''' в '''46''' случая [[ПФК ЦСКА|ЦСКА]] е завършил по-високо в класирането, докато [[ПФК Левски|"Левски"]] в '''31''' случая (статиската е за края на сезон [[Първа професионална футболна лига 2024/25|2024/25]]). == Източници == * [http://levskisofia.info/team/1004126-cska-sofia/ Статистика и резултати от мачовете между Левски (София) и ЦСКА (София) в А група] [[Категория:Футболни дербита в България]] [[Категория:Футбол в София]] [[Категория:Основани в България през 1948 година]] kqhvyq8jhj4lnzlfwewfncbhy612m4o 0 160602 12876496 12874344 2026-04-10T12:35:00Z Мико 4542 /* Личности */ 12876496 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Северна Македония | име = Сърбци | име-местно = Српци | вид = село | изглед = Sarbtsi Houses.JPG | изглед-описание = Стари къщи в Сърбци | регион = Пелагонийски | община = [[Битоля (община)|Битоля]] | област = [[Гяваткол]] | площ = | височина = 910 | население = 65 | население-година = 2002 | основаване = | телефонен-код = | мпс-код = BT }} '''Сърбци''' ({{lang|mk|Српци}}), наричано още '''Малко Сърбци''', '''Мало Сърбци''' или '''Горно Сърбци''', е [[село]] в община [[Битоля (община)|Битоля]] на [[Северна Македония]]. == География == Селото се намира на 910 m надморска височина в областта [[Гяваткол]], в [[Облаковска планина |Снеговско-облаковския масив]], западно от регионалния път Битоля - Охрид, на 14 km от Битоля.<ref name="Мој Роден Крај">{{Цитат уеб | уеб_адрес= http://www.mojrodenkraj.com.mk/village.php?id=183 | заглавие= Горно Српци | достъп_дата= 29 юли 2018 | фамилно_име= | първо_име= | дата= | труд= | издател= Мој роден крај | цитат= | език= | архив_дата= 2018-07-29 | архив_уеб_адрес= https://web.archive.org/web/20180729230508/http://www.mojrodenkraj.com.mk/village.php?id=183 }}</ref> == История == [[Файл:Sarbtsi 1903.jpg|ляво|мини|250п|Гъркомани в Сърбци след нападение на българска чета]] [[Файл:Sarbtsi_Old_School.JPG|дясно|мини|250п|Старото училище в Сърбци]] === Етимология === Според академик [[Иван Дуриданов]] името е първоначален патроним на -''ишти'' < -''itji'' от личното име ''Сръбчо''.<ref name="Дуриданов 176">{{Дуриданов|176}}</ref> Според друго мнение името се дължи на опирането о планински гребен с вид на [[сърп]].<ref name="Мој Роден Крај"/> === Средновековие === В грамота на сръбския цар [[Стефан Урош V]] от 1361 година е споменато село ''Србчишта'': ''сѣло Србчишта сь ижє в нѥмь парики и зємлѥю ''.<ref name="Дуриданов 176"/> === В Османската империя === Селото под името ''Сърбци'' се споменава в османски дефтер от 1468 година с 88 християнски семейства. В 1568 година се споменават две селища със същото име – едното с 50, а другото с 24 християнски семейства.<ref name="Палигора 148">{{cite book |title= Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид |last=Палигора |first=Ристо |year=2013 |location=Скопje |pages=148 }}</ref> В XIX век Сърбци e изцяло българско село в Битолска кааза на [[Османска империя|Османската империя]]. Църквата „[[Свети Георги (Сърбци)|Свети Георги]]“ е от 1831 година. В 1878 година [[Йосиф Мажовски]] изписва притвора на църквата.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://lazaropolee.blogspot.com/2009/02/blog-post_7514.html | заглавие = Јосиф Радев Мажоски | достъп_дата = 17 април 2014 г | труд = Лазарополе }}</ref> Освен нея над селото на 950 m надморска височина има и манастирска църква „Успение Богородично“.<ref name="Мој Роден Крај"/> Според [[Васил Кънчов]] в 90-те години ''Сръбци'' има 40 български християнски къщи.<ref name="Из пътните бележки 21">{{cite book |title= Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 21 }}</ref> Според статистиката му („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година ''Сръбци'' има 820 жители, всички [[българи]] [[християни]].<ref>{{МЕС|238}}</ref> На Етнографската карта на [[Битолски вилает|Битолския вилает]] на [[Картографски институт в София|Картографския институт в София]] от 1901 година ''Мало Сърбци'' е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 53 къщи.<ref>{{Битолски вилает|14}}</ref> Според [[Никола Киров]] („[[Крушово и борбите му за свобода]]“) към 1901 година ''Сръбци'' има 60 български къщи.<ref name="Майски 19">{{Майски|19}}</ref> След [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденското въстание]] цялото село минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. На 5 март 1905 година, в съответствие с политиката за ограничаване на българския елемент, османските власти затварят църквата в Сръбци и конфискуват ключовете ѝ. Причина за това е, че смятат храма за гръцки.<ref>Лельова, Росица. На духовния фронт от Илинден до Балканската война. Българската екзархия и екзархийските институции в Македония (1903-1912), София, Издателство на БАН, 2021, с. 97.</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] (''[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]'') в 1905 година в Сърбци има 576 българи екзархисти и функционира българско училище.<ref>{{Бранков|174-175}}</ref> От 1906 до 1912 година български учител в селото е смилевецът [[Велян Гурджев]].<ref name="Свидетелства 129">{{Свидетелства12|129}}</ref> По време на [[Балканска война|Балканската война]] 13 души от Сърбци се включват като доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|880}}</ref> === В Сърбия, Югославия и Северна Македония === През войната селото е окупирано от сръбски части и остава в Сърбия след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. По време на [[Първа световна война|Първата световна война]] ''Сръбци'' е част от [[Цапари|Цапарска]] община и има 486 жители.<ref>Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 5.</ref> В 1953 година селото има 650 жители. През втората половина на века жителите му масово емигрират – в Битоля, Скопие, САЩ, Канада, Австралия и Европа.<ref name="Мој Роден Крај"/> Според преброяването от 2002 година селото има 65 жители,<ref name="Мој Роден Крај"/> самоопределили се като [[македонци]].<ref>{{Citation |title=Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови |url=http://212.110.72.46:8080/mlsg/ |accessdate=2007-10-16 |archivedate=2008-09-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ }}</ref> {| border=1 cellspacing=0 cellpadding=2 | '''Националност''' | '''Всичко''' |- | [[македонци]] | 65 |- | [[албанци]] | 0 |- | [[турци]] | 0 |- | [[роми]] | 0 |- | [[власи]] | 0 |- | [[сърби]] | 0 |- | [[бошняци]] | 0 |- | други | 0 |- |} == Личности == [[Файл:Apostol Doshlakov IMARO Srpci.jpg|мини|200п|Апостол Дошлаков]] ; Родени в Сърбци * {{флагче|България}} [[Апостол Дошлаков|Апостол Георгиев Дошлаков]], български революционер от ВМОРО<ref name="ИИ">{{cite journal | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1934 | month = Февруарий | title = Апостолъ Г. Дошлаковъ | journal = Илюстрация Илиндень | location = София | volume = VI | issue = 4 (54 | pages = 14 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_6_issue_4.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = | publisher = Издание на Илинденската Организация }}</ref> * {{флагче|България}} [[Апостол Обедников|Апостол Георгиев Обедников]] (1863 – след 1943), български революционер от ВМОРО * {{флагче|България}} Божин (Божил, Боше) Талев Ангелов Иванов (1875 - след 1943),<ref name="Свидетелства 33">{{Свидетелства13|33}}</ref> македоно-одрински опълченец,<ref name="МОО">{{МОО|24}}</ref> дърводелец, 1-ва рота на [[Втора скопска дружина|2-ра скопска дружина]], войник в [[Петдесет и девети пехотен пирински полк|59-и пехотен полк]] през Първата световна война;<ref name="Свидетелства 33"/> на 4 март 1943 година, като жител на Битоля, подава молба за [[Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци|българска народна пенсия]], която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България<ref name="Свидетелства 33"/> * {{флагче|България}} [[Божин Кулев]] (1873 – след 1943), български революционер от ВМОРО * {{флагче|България}} Георги Христов Наумов, 28-годишен, земеделец, 4 рота на 9 велешка дружина, награден с бронзов медал.<ref>{{МОО|484}}</ref> Загинал през Първата световна война.<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 399, л. 24; а.е. 514, л. 13, 14</ref> * {{флагче|България}} [[Димo Андонов|Димo Христов Андонов]] (1864 – след 1943), български революционер от ВМОРО * {{флагче|България}} [[Иван Трайчев (Сърбци)|Иван Трайчев Янкиев]] (1882 – след 1943), български революционер от ВМОРО * {{флагче|България}} [[Михаил Иванов (езотерик)|Михаил Иванов]] (1900 – 1986), български езотерик, ученик на [[Петър Дънов]] * {{флагче|България}} Митре Михайлов Далъчев, български революционер, селски войвода на ВМОРО<ref name="Свидетелства 38">{{Свидетелства|38|}}</ref> * {{флагче|България}} Недялко Долиманов (? – 1906), български революционер от ВМОРО, четник на [[Велко Велков (революционер)|Велко Велков – Скочивирчето]] ; Свързани със Сърбци * {{флагче|България}} Иван Божинов, български революционер, битолски войвода на ВМОРО, през Илинденско-Преображенското въстание с четата си се сражава при [[Гявато (Община Битоля)|Гявато]] и Сърбци, Битолско.<ref>{{Николов|20}}</ref> == Външни препратки == * [http://www.kroraina.com/knigi/ksh_4/ksh_bitolja_158-174.htm Народни приказки от Сърпци, обнародвани от К. Шапкарев в „Български прикаски и вѣрования съ прибавление на нѣколко Македоновлашки и Албански“ (СбНУ, кн. VIII, 1892)] == Бележки == <div class="references-small"><references /></div> {{Br}} {{Община Битоля}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в община Битоля]] id1iwmli6j9wyb96mjsfgbhgsf07kjq 12876501 12876496 2026-04-10T12:38:33Z Мико 4542 /* Личности */ 12876501 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Северна Македония | име = Сърбци | име-местно = Српци | вид = село | изглед = Sarbtsi Houses.JPG | изглед-описание = Стари къщи в Сърбци | регион = Пелагонийски | община = [[Битоля (община)|Битоля]] | област = [[Гяваткол]] | площ = | височина = 910 | население = 65 | население-година = 2002 | основаване = | телефонен-код = | мпс-код = BT }} '''Сърбци''' ({{lang|mk|Српци}}), наричано още '''Малко Сърбци''', '''Мало Сърбци''' или '''Горно Сърбци''', е [[село]] в община [[Битоля (община)|Битоля]] на [[Северна Македония]]. == География == Селото се намира на 910 m надморска височина в областта [[Гяваткол]], в [[Облаковска планина |Снеговско-облаковския масив]], западно от регионалния път Битоля - Охрид, на 14 km от Битоля.<ref name="Мој Роден Крај">{{Цитат уеб | уеб_адрес= http://www.mojrodenkraj.com.mk/village.php?id=183 | заглавие= Горно Српци | достъп_дата= 29 юли 2018 | фамилно_име= | първо_име= | дата= | труд= | издател= Мој роден крај | цитат= | език= | архив_дата= 2018-07-29 | архив_уеб_адрес= https://web.archive.org/web/20180729230508/http://www.mojrodenkraj.com.mk/village.php?id=183 }}</ref> == История == [[Файл:Sarbtsi 1903.jpg|ляво|мини|250п|Гъркомани в Сърбци след нападение на българска чета]] [[Файл:Sarbtsi_Old_School.JPG|дясно|мини|250п|Старото училище в Сърбци]] === Етимология === Според академик [[Иван Дуриданов]] името е първоначален патроним на -''ишти'' < -''itji'' от личното име ''Сръбчо''.<ref name="Дуриданов 176">{{Дуриданов|176}}</ref> Според друго мнение името се дължи на опирането о планински гребен с вид на [[сърп]].<ref name="Мој Роден Крај"/> === Средновековие === В грамота на сръбския цар [[Стефан Урош V]] от 1361 година е споменато село ''Србчишта'': ''сѣло Србчишта сь ижє в нѥмь парики и зємлѥю ''.<ref name="Дуриданов 176"/> === В Османската империя === Селото под името ''Сърбци'' се споменава в османски дефтер от 1468 година с 88 християнски семейства. В 1568 година се споменават две селища със същото име – едното с 50, а другото с 24 християнски семейства.<ref name="Палигора 148">{{cite book |title= Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид |last=Палигора |first=Ристо |year=2013 |location=Скопje |pages=148 }}</ref> В XIX век Сърбци e изцяло българско село в Битолска кааза на [[Османска империя|Османската империя]]. Църквата „[[Свети Георги (Сърбци)|Свети Георги]]“ е от 1831 година. В 1878 година [[Йосиф Мажовски]] изписва притвора на църквата.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://lazaropolee.blogspot.com/2009/02/blog-post_7514.html | заглавие = Јосиф Радев Мажоски | достъп_дата = 17 април 2014 г | труд = Лазарополе }}</ref> Освен нея над селото на 950 m надморска височина има и манастирска църква „Успение Богородично“.<ref name="Мој Роден Крај"/> Според [[Васил Кънчов]] в 90-те години ''Сръбци'' има 40 български християнски къщи.<ref name="Из пътните бележки 21">{{cite book |title= Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 21 }}</ref> Според статистиката му („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година ''Сръбци'' има 820 жители, всички [[българи]] [[християни]].<ref>{{МЕС|238}}</ref> На Етнографската карта на [[Битолски вилает|Битолския вилает]] на [[Картографски институт в София|Картографския институт в София]] от 1901 година ''Мало Сърбци'' е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 53 къщи.<ref>{{Битолски вилает|14}}</ref> Според [[Никола Киров]] („[[Крушово и борбите му за свобода]]“) към 1901 година ''Сръбци'' има 60 български къщи.<ref name="Майски 19">{{Майски|19}}</ref> След [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденското въстание]] цялото село минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. На 5 март 1905 година, в съответствие с политиката за ограничаване на българския елемент, османските власти затварят църквата в Сръбци и конфискуват ключовете ѝ. Причина за това е, че смятат храма за гръцки.<ref>Лельова, Росица. На духовния фронт от Илинден до Балканската война. Българската екзархия и екзархийските институции в Македония (1903-1912), София, Издателство на БАН, 2021, с. 97.</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] (''[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]'') в 1905 година в Сърбци има 576 българи екзархисти и функционира българско училище.<ref>{{Бранков|174-175}}</ref> От 1906 до 1912 година български учител в селото е смилевецът [[Велян Гурджев]].<ref name="Свидетелства 129">{{Свидетелства12|129}}</ref> По време на [[Балканска война|Балканската война]] 13 души от Сърбци се включват като доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|880}}</ref> === В Сърбия, Югославия и Северна Македония === През войната селото е окупирано от сръбски части и остава в Сърбия след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. По време на [[Първа световна война|Първата световна война]] ''Сръбци'' е част от [[Цапари|Цапарска]] община и има 486 жители.<ref>Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 5.</ref> В 1953 година селото има 650 жители. През втората половина на века жителите му масово емигрират – в Битоля, Скопие, САЩ, Канада, Австралия и Европа.<ref name="Мој Роден Крај"/> Според преброяването от 2002 година селото има 65 жители,<ref name="Мој Роден Крај"/> самоопределили се като [[македонци]].<ref>{{Citation |title=Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови |url=http://212.110.72.46:8080/mlsg/ |accessdate=2007-10-16 |archivedate=2008-09-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ }}</ref> {| border=1 cellspacing=0 cellpadding=2 | '''Националност''' | '''Всичко''' |- | [[македонци]] | 65 |- | [[албанци]] | 0 |- | [[турци]] | 0 |- | [[роми]] | 0 |- | [[власи]] | 0 |- | [[сърби]] | 0 |- | [[бошняци]] | 0 |- | други | 0 |- |} == Личности == [[Файл:Apostol Doshlakov IMARO Srpci.jpg|мини|200п|Апостол Дошлаков]] ; Родени в Сърбци * {{флагче|България}} [[Апостол Дошлаков|Апостол Георгиев Дошлаков]], български революционер от ВМОРО<ref name="ИИ">{{cite journal | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1934 | month = Февруарий | title = Апостолъ Г. Дошлаковъ | journal = Илюстрация Илиндень | location = София | volume = VI | issue = 4 (54 | pages = 14 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_6_issue_4.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = | publisher = Издание на Илинденската Организация }}</ref> * {{флагче|България}} [[Апостол Обедников|Апостол Георгиев Обедников]] (1863 – след 1943), български революционер от ВМОРО * {{флагче|България}} Божин (Божил, Боше) Талев Ангелов Иванов (1875 - след 1943),<ref name="Свидетелства 33">{{Свидетелства13|33}}</ref> македоно-одрински опълченец,<ref name="МОО">{{МОО|24}}</ref> дърводелец, 1-ва рота на [[Втора скопска дружина|2-ра скопска дружина]], войник в [[Петдесет и девети пехотен пирински полк|59-и пехотен полк]] през Първата световна война;<ref name="Свидетелства 33"/> на 4 март 1943 година, като жител на Битоля, подава молба за [[Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци|българска народна пенсия]], която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България<ref name="Свидетелства 33"/> * {{флагче|България}} [[Божин Кулев]] (1873 – след 1943), български революционер от ВМОРО * {{флагче|България}} Георги Христов Наумов, 28-годишен, земеделец, 4 рота на 9 велешка дружина, награден с бронзов медал.<ref>{{МОО|484}}</ref> Загинал през Първата световна война.<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 399, л. 24; а.е. 514, л. 13, 14</ref> * {{флагче|България}} [[Димо Андонов|Димо Христов Андонов]] (1864 – след 1943), български революционер от ВМОРО * {{флагче|България}} [[Иван Трайчев (Сърбци)|Иван Трайчев Янкиев]] (1882 – след 1943), български революционер от ВМОРО * {{флагче|България}} [[Михаил Иванов (езотерик)|Михаил Иванов]] (1900 – 1986), български езотерик, ученик на [[Петър Дънов]] * {{флагче|България}} Митре Михайлов Далъчев, български революционер, селски войвода на ВМОРО<ref name="Свидетелства 38">{{Свидетелства|38|}}</ref> * {{флагче|България}} Недялко Долиманов (? – 1906), български революционер от ВМОРО, четник на [[Велко Велков (революционер)|Велко Велков – Скочивирчето]] ; Свързани със Сърбци * {{флагче|България}} Иван Божинов, български революционер, битолски войвода на ВМОРО, през Илинденско-Преображенското въстание с четата си се сражава при [[Гявато (Община Битоля)|Гявато]] и Сърбци, Битолско.<ref>{{Николов|20}}</ref> == Външни препратки == * [http://www.kroraina.com/knigi/ksh_4/ksh_bitolja_158-174.htm Народни приказки от Сърпци, обнародвани от К. Шапкарев в „Български прикаски и вѣрования съ прибавление на нѣколко Македоновлашки и Албански“ (СбНУ, кн. VIII, 1892)] == Бележки == <div class="references-small"><references /></div> {{Br}} {{Община Битоля}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в община Битоля]] o0rvpcxja1bm1zfgwwll6r1oszjqvpo 0 161640 12876769 12849271 2026-04-10T16:08:36Z Rrriiibbb 324818 12876769 wikitext text/x-wiki {{Личност|писател}} '''Стоян Павлов Загорчинов''' е български писател.<ref name="Кюстендил">{{Кюстендил|230}}</ref> == Биография == Роден е на 3 март 1889 година в семейството на бежанци от [[Охрид]]. През 1908 година завършва гимназия в София. Между 1908 и 1910 година учи [[история]] в [[Софийски университет|Софийския университет]], продължава следването си в [[Женевски университет|Женева]] и [[Ньошателски университет|Ньошател]] в специалностите [[история на философията]] и [[филология]] (1910 – 12) и окончателно се дипломира с история и [[френска филология]] в Софийския университет през 1915 година.<ref name="Кюстендил"/> Междувременно взема участие във войните в периода 1912 – 1918 година. По време на [[България в Първата световна война|Първата световна война]] (1915 – 18) служи в [[Кюстендил]] като офицер-преводач в Главната квартира на армията. Работи като банков чиновник във [[Варна]] (1918 – 19), преподавател по история в [[Висше военноморско училище (Варна)|Морското машинно училище]] във Варна (1920 – 25) и по [[френски език]] във [[Национален военен университет|Военното училище]] в София (1925 – 49). Сътрудничи на списанията „[[Съвременна мисъл]]“, „[[Българска мисъл]]“, „[[Хиперион (списание)|Хиперион]]“, „Съдба“, „[[Изкуство и критика]]“, „Изкуство“, „[[Балкански преглед]]“ и други.<ref name="Кюстендил"/> == Творчество == Загорчинов разработва основно исторически сюжети, развивайки се под влиянието на [[руска литература|руската]] и [[френска литература|френската литература]]. Автор е на историческата повест „Легенда за Света София“ (1926), на [[трилогия]]та „Ден последен, ден Господен“ („Отроци“, „Иноци“, „Юнаци“) (1931 – 34), и на [[роман]]ите „Празник в Бояна“ (1950) и „Ивайло“ (1962), с които е продължител на традицията на българския [[исторически роман]], започната от [[Иван Вазов]].<ref name="Кюстендил"/> Освен тези произведения, пише и няколко [[пиеса|драматични пиеси]]: * 1938 – „Първата сълза на Дон Жуан“, * 1943 – „Ръка Илиева“, * 1950 – „Байрактарят“, * 1964 – „Майка“, * 1965 – „Горски пътник“, „Любов и подвиг“, „Пленникът от Мундрага“.<ref name="Кюстендил"/> През 1956 година издава сборника [[литературна критика|критически статии]] и [[очерк|очерци]] „Бразди“, а през 1966 година – [[мемоари|мемоарната книга]] „Един живот в сянка“.<ref name="Кюстендил"/> По мотиви от романа му „Празник в Бояна“ е филмът [[Боянският майстор (филм)|„Боянският майстор“]]. == Външни препратки == * [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Стоян+Загорчинов&type=AllFields От и за Стоян Загорчинов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България] * [https://literaturensviat.com/?p=41413 Стоян Загорчинов в Литературен свят] == Бележки == <references /> {{Нормативен контрол}} {{Портал|Литература|Македония}} {{СОРТКАТ:Загорчинов, Стоян}} [[Категория:Български писатели]] [[Категория:Български автори на исторически романи]] [[Категория:Български романисти]] [[Категория:Български публицисти]] [[Категория:Български драматурзи]] [[Категория:Български мемоаристи]] [[Категория:Български учители]] [[Категория:Български военни дейци от Балканските войни]] [[Категория:Български военни дейци от Първата световна война]] [[Категория:Възпитаници на Историческия факултет на Софийския университет]] [[Категория:Възпитаници на Женевския университет]] [[Категория:Възпитаници на Ньошателския университет]] [[Категория:Родени в Пловдив]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив]] [[Категория:Български писатели от Македония]] [[Категория:По произход от Охрид]] [[Категория:Български историци от Македония]] [[Категория:Възпитаници на 1-во средно училище „Пенчо Славейков“]] r7e42n1k6w1e8f76igrwgl2d6nykxtv 12876773 12876769 2026-04-10T16:11:28Z Rrriiibbb 324818 12876773 wikitext text/x-wiki {{Личност|писател}} '''Стоян Павлов Загорчинов''' е български писател.<ref name="Кюстендил">{{Кюстендил|230}}</ref> == Биография == Роден е на 3 март 1889 година в семейството на бежанци от [[Охрид]]. През 1908 година завършва гимназия в София. Между 1908 и 1910 година учи [[история]] в [[Софийски университет|Софийския университет]], продължава следването си в [[Женевски университет|Женева]] и [[Ньошателски университет|Ньошател]] в специалностите [[история на философията]] и [[филология]] (1910 – 12) и окончателно се дипломира с история и [[френска филология]] в Софийския университет през 1915 година.<ref name="Кюстендил"/> Междувременно взема участие във войните в периода 1912 – 1918 година. По време на [[България в Първата световна война|Първата световна война]] (1915 – 18) служи в [[Кюстендил]] като офицер-преводач в Главната квартира на армията. Работи като банков чиновник във [[Варна]] (1918 – 19), преподавател по история в [[Висше военноморско училище (Варна)|Морското машинно училище]] във Варна (1920 – 25) и по [[френски език]] във [[Национален военен университет|Военното училище]] в София (1925 – 49). Сътрудничи на списанията „[[Съвременна мисъл]]“, „[[Българска мисъл]]“, „[[Хиперион (списание)|Хиперион]]“, „Съдба“, „[[Изкуство и критика]]“, „Изкуство“, „[[Балкански преглед]]“ и други.<ref name="Кюстендил"/> == Творчество == Загорчинов разработва основно исторически сюжети, развивайки се под влиянието на [[руска литература|руската]] и [[френска литература|френската литература]]. Автор е на историческата повест „Легенда за Света София“ (1926), на [[трилогия]]та „Ден последен, ден Господен“ („Отроци“, „Иноци“, „Юнаци“) (1931 – 34), и на [[роман]]ите „Празник в Бояна“ (1950) и „Ивайло“ (1962), с които е продължител на традицията на българския [[исторически роман]], започната от [[Иван Вазов]].<ref name="Кюстендил"/> Освен тези произведения, пише и няколко [[пиеса|драматични пиеси]]: * 1938 – „Първата сълза на Дон Жуан“, * 1943 – „Ръка Илиева“, * 1950 – „Байрактарят“, * 1964 – „Майка“, * 1965 – „Горски пътник“, „Любов и подвиг“, „Пленникът от Мундрага“.<ref name="Кюстендил"/> През 1956 година издава сборника [[литературна критика|критически статии]] и [[очерк|очерци]] „Бразди“, а през 1966 година – [[мемоари|мемоарната книга]] „Един живот в сянка“.<ref name="Кюстендил"/> По мотиви от романа му „Празник в Бояна“ е филмът [[Боянският майстор (филм)|„Боянският майстор“]]. == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Стоян+Загорчинов&type=AllFields От и за Стоян Загорчинов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България] * [https://literaturensviat.com/?p=41413 Стоян Загорчинов в Литературен свят] {{Нормативен контрол}} {{Портал|Литература|Македония}} {{СОРТКАТ:Загорчинов, Стоян}} [[Категория:Български писатели]] [[Категория:Български автори на исторически романи]] [[Категория:Български романисти]] [[Категория:Български публицисти]] [[Категория:Български драматурзи]] [[Категория:Български мемоаристи]] [[Категория:Български учители]] [[Категория:Български военни дейци от Балканските войни]] [[Категория:Български военни дейци от Първата световна война]] [[Категория:Възпитаници на Историческия факултет на Софийския университет]] [[Категория:Възпитаници на Женевския университет]] [[Категория:Възпитаници на Ньошателския университет]] [[Категория:Родени в Пловдив]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив]] [[Категория:Български писатели от Македония]] [[Категория:По произход от Охрид]] [[Категория:Български историци от Македония]] [[Категория:Възпитаници на 1-во средно училище „Пенчо Славейков“]] 32lnk2uo5h6kcxk0dppwsqrej72mpke 0 162773 12877150 12506303 2026-04-11T10:46:28Z Илья А. Латушкин 338482 12877150 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Николай Кънчев|Николай Кънчев|тип=личност}} {{Личност|писател | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | псевдоним = | жанрове = [[стихотворение]] | период = 1965 – 2006 г. | известни творби = „Колкото синапеното зърно“ (1968),<br/>„Послание от пешеходец“ (1980) | награди = [[Пеньо Пенев (награда)|„Пеньо Пенев“]] (2000)<br/>[[Иван Николов (награда)|„Иван Николов“]] (2000) }} }} {{уикицитат}} '''Николай Христов Кънчев''' е български [[поет]] и един от значимите [[преводач]]и на поезия на [[български език]].<ref>[http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_319.pdf „Литературен вестник“, бр. 33, 17 октомври 2007 – специално издание „В памет на Николай Кънчев“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150923200343/http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_319.pdf |date=2015-09-23 }}</ref> През последните години той е един от най-превежданите български поети<ref>[https://archive.ph/20130703045403/http://bolgari.net/d_r_voichex_galonzka_prevezhda_na_polski_romantichniia_bylgarski-h-462.html „Д-р Войчех Галонзка превежда на полски романтичния български“], Bolgari.net, 26 февруари 2011 г.</ref><ref>„Съществуват и още няколко доста успешни превода на български поети на френски. Това са например книгите на Николай Кънчев, преведени от него самия, с помощта на Кенет Уайт, както и добрите му преводи от двуезичната поетеса Деница Банчева.“ – вж. [http://www.makedonskatribuna.com/12_BYLGARSKI_POETI.htm „Дванадесет български поети на френски език“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150111233952/http://www.makedonskatribuna.com/12_BYLGARSKI_POETI.htm |date=2015-01-11 }}, Makedonskatribuna.com.</ref><ref>„На българистката Барбара Байер, която преподава в университета в Лайпциг, дължим чудесни и многобройни преводи на Николай Кънчев, макар някои от тях да са издадени не в немски издателства, а в България.“ – вж. Вера Траянова, [https://web.archive.org/web/20170912012137/http://www.npage.org/IMG/pdf/Prevod_i_prexod_NPF_Casestudy3_Germany_Austria.pdf „Едно добро начало: Българската литература в превод на немски (1989 – 2010)“], NPage.org.</ref><ref>„Ако погледнем нататък класацията за най-превежданите автори ще видим, че след цитираната челна тройка следват имена на писатели, чието творчество е доста по назад във времето от това на Алек Попов и Георги Господинов. Всъщност те са най-младите сред първите 15 в нея. Та след Радичков следват поетът Николай Кънчев, Анжел Вагенщайн, Любомир Левчев, Блага Димитрова и др. В петнайсетицата влизат още Емилиян Станев, Никола Вапцаров, Богомил Райнов, Павел Вежинов и Любен Дилов.“ – вж. Катя Атанасова, [http://www.webcafe.bg/id_401889935_Namereni_v_prevoda „Намерени в превода“], webcafe.bg, 29 април 2012.</ref> и един от съвременните учители за българските млади поети.<ref>„Неговото мощно влияние в поезията ни днес може да се открие в творбите на десетки изявени поети – както сред неговите връстници (Йордан Янков, Иван Теофилов, Иван Динков), така и в представители на следващите поколения (Кирил Кадийски, Иван Методиев, Иван Цанев, Едвин Сугарев, Владимир Левчев, Ани Илков, Златомир Златанов, Георги Господинов, Пламен Антов, Борис Роканов и много други).“ – вж. Анжела Димчева, [http://www.litclub.bg/library/nbpr/dimchevatomova/nikolay_kunchev.html „Петото измерение. Холографски проекции в текстовете на Николай Кънчев“], „[[Литературен клуб]]“, 10 октомври 2011 г.</ref> == Биография == Роден е на [[25 ноември]] [[1936]] г. в село [[Бяла вода (Област Плевен)|Бяла вода]], [[област Плевен]]. Следва българска филология в [[Софийски университет|Софийския университет]]. Съпруга на Кънчев е поетесата и преводачка [[Федя Филкова]]. Умира на 9 октомври 2007 г. в София от хеморагичен мозъчен инсулт. Погребан е в [[Централни софийски гробища|Централните софийски гробища]].<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiapomni.com/parcel.php?id=1|заглавие=Парцел 1|фамилно_име=|първо_име=|автор_препратка=|дата=|труд=|издател=София помни|страници=|език=|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2022-10-13|цитат=}}</ref> == Творчество == От 1957 г. публикува свои оригинални и преводни поетически произведения. Първата му стихосбирка, „Присъствие“, излиза през 1965 г. Превежда от [[английски език|английски]], [[френски език|френски]], [[сръбски]] и други езици. Сред преведените от него поети и писатели се открояват имената на [[Душан Матич]], [[Миодраг Павлович]], [[Иван Лалич]], [[Йован Христич]], [[Бранко Милкович]], [[Ив Бонфоа]], [[Анри Мишо]], [[Йожен Гийвик]], [[Генадий Айги]], [[Мишел Деги]], [[Бернар Ноел]], [[Жак Реда]], [[Клод Мишел Кюни]], [[Клод Естебан]], [[Андре Велтер]], [[Кенет Уайт]], [[Езра Паунд]], [[Уилям Карлос Уилямс]], [[Е. Е. Къмингс]], [[Чеслав Милош]], [[Збигнев Херберт]], [[Адам Загаевски]] и др. В своята поезия Кънчев изразява духовния опит на модерния човек в свят на насилие и дехуманизирани човешки отношения и утвърждава морални и естетически ценности „от най-дълбоките битийни извори“<ref>Кратка история на българската литература, 1995.</ref> и „поставя в нов и парадоксален образен и изразен контекст [[апофтегма]]гични фрази от [[Библия]]та и митологията, фолклора и източните философия“. == Признание и награди == * Носител на националната литературна награда [[Пеньо Пенев (награда)|„Пеньо Пенев“]] (2000).<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://cao.bg/%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9-%D0%BA%D1%8A%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5/ |заглавие=Слово на Николай Кънчев, носител на наградата „Пеньо Пенев“: „Поетите трябва да си останат граждани“ |достъп_дата=2019-11-12 |архив_дата=2018-12-16 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20181216174306/https://cao.bg/%d1%81%d0%bb%d0%be%d0%b2%d0%be-%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d0%be%d0%b5%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b8%d0%ba%d0%be%d0%bb%d0%b0%d0%b9-%d0%ba%d1%8a%d0%bd%d1%87%d0%b5%d0%b2-%d0%bf%d0%be%d0%b5%d1%82%d0%b8%d1%82%d0%b5/ }}</ref> * Носител на националната награда за поезия [[Иван Николов (награда)|„Иван Николов“]] (2000).<ref>[http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=33162 „Николай Кънчев взе Национална награда за поезия“], Vesti.bg, 21 декември 2000 г.</ref> * През 2001 г. е избран за член на Световната академия на поезията. == Памет == В началото на декември 2006 г. департамент [[Нова българистика (Нов български университет)|Нова българистика]] към [[Нов български университет]] организира Национална научна конференция „Николай Кънчев в българската литература и култура“.<ref>[http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=3147&sid=5 Програма на Националната научна конференция „Николай Кънчев в българската литература и култура“], електронен бюлетин „Културни новини“, 4 декември 2006 г.</ref> През 2012 г. съпругата на поета Федя Филкова учредява наградата за поезия [[Николай Кънчев (награда)|„Николай Кънчев“]], която се присъжда ежегодно.<ref>[http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/20240 „Награда „Николай Кънчев“], в. [[Култура (вестник)|„Култура“]], бр. 37 (2699), 2 ноември 2012.</ref> През април 2016 г. департамент Нова българистика към Нов български университет организира „Юбилейни четения по случай 80 години от рождението на Николай Кънчев (1936 – 2007)“.<ref>[https://news.nbu.bg/bg/events/jubilejna-konferenciq-jubilejni-cheteniq-po-sluchaj-80-godini-ot-rozhdenieto-na-nikolaj-kynchev-1936-2007!6979 „Юбилейни четения по случай 80 години от рождението на Николай Кънчев (1936 – 2007)“], сайт на НБУ.</ref> == Библиография == === Поезия === {{колони|2| * „Присъствие“ (1965) * „Колкото синапеното зърно“ (1968) * „Послание от пешеходец“ (1980) * „Осланям се на маранята“ (1981) * „Нощен пазач на зората“ (1983) * „Лайкучката не хапе, а ухае“ (1984) * „Вълни на вероятността“ (1985) * „Редом с всички мигове“ (1986) * „Със слънце на сърцето“ (1988) * „Времето, раздадено на всички“ (1989) * „В гората има някой“ (1990) * „И междуочието да прогледа“ (1991) * „Отпечатъци от пръстите на Йети“ (1992) * „Балът на невинните“ (1992) * „Вятърът отнася мойта шапка“ (1993) * „Тополи за наколни жилища в небето“ (1993) * „Бялата акация от Бяла черква“ (1994) * „В бялото пространство на безкрая“ (1994) * „В полета на препарираната птица“ (1995) * „Под шатъра на жреца“ (1996) * „Галактизиране на празнотата“ (1996) * „Чайлд Харолд далеч по-късно“ (1997; 2004) * „Усмивката на Сфинкса“ (1998) * „Пътуването на Митаря“ (2000) * „С яка от камък, воденичен камък“ (2003) * „Избрани стихотворения 1965 – 2005“ (2006) * „Вятърът прелиства календар без дати“ (2007) * „Първи и последни стихотворения“ (2015) }} === Преводи === * „Антология на грузинската поезия“ * „Петима съвременни френски поети: Ив Бонфоа, Андре дю Буше, Жак Дюпен, Мишел Деги, Клод Естебан“. София: Народна култура, 1982, 270 с. * „Петима съвременни сръбски поети: Душан Матич, Миодраг Павлович, Иван Лалич, Йован Христич и Бранко Милкович“ * Кенет Уайт, „Големият бряг“. Варна: Георги Бакалов, 1985, 206 с. * Кенет Уайт, „Синият път“. София: Профиздат, 1988, 149 с. * Ив Бонфоа / Бернар Ноел, „Един сън в Мантуа / Среща по средата на моста“. София: Наука и изкуство, 1989, 116 с. * [http://chitanka.info/book/432-izbrani-stihotvorenija Езра Паунд. „Избрани стихотворения“]. Велико Търново: Слово, 1993, библ. Модерни поети, № 1 * [http://chitanka.info/book/433-izbrani-stihotvorenija Уилям Карлос Уилямс. „Избрани стихотворения“]. Велико Търново: Слово, 1993, библ. Модерни поети, № 2 * Е. Е. Къмингс. „Избрани стихотворения“. Велико Търново: Слово, 1993, библ. Модерни поети, № 3 * Ив Бонфоа, „Избрани стихотворения и проза“. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1994, 199 с. * Кенет Уайт, „Избрани стихотворения“. София: Знак, 1995, 142 с. * Мишел Деги, „На това, което няма край“. София: Издателско ателие Аб, 1995, 138 с. * Генадий Айги. „Стихотворения“. София: Христо Ботев, 1995, 120 с. (ISBN 954-445-396-2) * „Трима полски поети: Чеслав Милош, Збигнев Херберт, Адам Загаевски“. София: Аб, 1997. * Жак Реда, „Амин. Речитатив. Центрофуга“. София: Аура, 2000, 94 с. === За него === * ''Николай Кънчев в българската литература и култура. Изследвания, статии, есета''. Съставител [[Пламен Дойнов]]. Библиотека „Личности“. Книга първа. С.: [[Кралица Маб (издателство)|Кралица Маб]], 2008 (ISBN 978-954-533-088-9) * [[Пламен Дойнов]], ''Името на поезията: Николай Кънчев''. София: Кралица Маб, 2016, 232 с. (ISBN 978-954-533-153-4) * [[Марин Георгиев (поет)|Марин Георгиев]], ''Звезден пратеник: Николай Кънчев и българската поезия'', София: „Литературен форум“ и „Нов Златорог“, 2016, 324 с. (ISBN 978-954-740-095-5) * „Написаното с перо от ангел е завинаги“ (2018) - документален филм, режисьор и сценарист [[Христо Илиев – Чарли|Чарли Илиев]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Николай+Кънчев&type=AllFields От и за Николай Кънчев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България] * [http://liternet.bg/publish/nkynchev/index.html Стихове на Николай Кънчев в Литернет] * [http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=245&LangID=1 Стихосбирки на Николай Кънчев в Словото] * {{Моята библиотека автор|nikolaj-kynchev|Николай Кънчев}} * [http://euro2001.net/index.shtml/issues/5_2002/index.shtml?page=photoatelie&file=litart/litart_12.html Стихове на Николай Кънчев в списание Европа 2001] ; За него * [https://web.archive.org/web/20101128093926/http://www.slovo.bg/litvestnik/index.php?ar=1396 Некролог на Николай Кънчев в „Литературен вестник“], бр. 33, 17 октомври 2007 г. * [[Пламен Дойнов]], [http://www.slovo.bg/old/litvestnik/207/lv0207003.htm „Езикови единства: Към поезията на Николай Кънчев“], в. „[[Литературен вестник]]“, бр. 7, 20 февруари 2002 г. * Пламен Дойнов, [https://web.archive.org/web/20101128093729/http://slovo.bg/litvestnik/index.php?ar=1400 „Късни фрагменти за Николай Кънчев“], в. „Литературен вестник“, бр. 33, 17 октомври 2007 г. * [[Антоанета Алипиева]], [http://www.public-republic.com/magazine/2008/05/1449.php „Поезията на Николай Кънчев. Падение и възход на българския non sens“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150111233632/http://www.public-republic.com/magazine/2008/05/1449.php |date=2015-01-11 }}, Public Republic, 15 май 2008 г. * [[Светлозар Игов]], [http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/17743 „Збигнев Херберт и Николай Кънчев“], в. [[Култура (вестник)|„Култура“]], бр. 42 (2615), 3 декември 2010 г. * [[Пламен Дойнов]], [https://litvestnik.wordpress.com/2015/02/04/световният-поет-и-профилактичният-ка/ „Световният поет и профилактичният капан“], в. „[[Литературен вестник]]“, бр. 4, 2015 г. * [[Марин Георгиев (поет)|Марин Георгиев]] [https://liternet.bg/publish28/marin-georgiev/nikolaj-kynchev.htm Златният звън на спомена (Парчета недописано)], електронно списание LiterNet, 15 януари 2014, № 1 (170) {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Кънчев, Николай}} [[Категория:Български поети]] [[Категория:Български преводачи на френскоезична литература]] [[Категория:Български преводачи на англоезична литература]] [[Категория:Родени в област Плевен]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Погребани в Централните софийски гробища]] dz8gnlz0jtsflo0c82x9siyw5fbyzx6 0 167309 12877008 12876002 2026-04-11T06:06:30Z ~2026-22226-38 391947 Премахната редакция 12876002 на [[Special:Contributions/Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[User talk:Алиса Селезньова|б.]]) 12877008 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = политик | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = | партия = | убеждения = | институция1 = | постове1 = | години1 = | институция2 = | постове2 = | години2 = | институция3 = | постове3 = | години3 = | област = | известен-с = | противник = | отличия = }} | още = {{Депутат-България|4о=1|10о=1|11о=1|12о=1}} }} '''Михаил Константинов Сарафов''' е [[Българи|български]] [[революционер]], [[политик]], [[просветен деец]] и [[дипломат]]. Член е на няколко правителства като представител на [[Либерална партия|Либералната]], а по-късно на [[Прогресивнолиберална партия|Прогресивнолибералната партия]] – като просветен (1880 – 1881), финансов (1884, 1902 – 1903) и вътрешен министър (1901 – 1902). == Биография == [[Файл:Solun bulgarian men ang girls high school teachers.jpg|мини|ляво|250п|Михаил Сарафов (в центъра) с първия випуск от девическата гимназия в Солун, 29 април 1896 г.]] Михаил Сарафов е роден на 26 февруари (14 февруари стар стил) 1854 г. в [[Велико Търново|Търново]]. Брат е на генерал [[Иван Сарафов]] и доктор [[Георги Сарафов]]. Първоначално учи в родния си град, а през 1875 г. завършва гимназия в [[Загреб]]. След това участва в работата на [[Български революционен централен комитет|Българския революционен централен комитет]] в [[Букурещ]] и в ръководството на революционния комитет в Търново, където е учител през 1875 – 1876 г. Арестуван е за кратко, след което напуска страната и следва математика в [[Мюнхен]] и финанси в [[Париж]].<ref name="tt">{{ташев}}</ref><ref name="Матеева 699"/> След завръщането си в България Михаил Сарафов е [[министър на народното просвещение]] в [[Правителство на България (4)|правителството]] на [[Петко Каравелов]] (1880 – 1881). При [[Преврат в България (1881)|преврата]] на 27 април 1881 г. е назначен и в новото правителство на [[Казимир Ернрот]], но той веднага се отказва от поста, заявявайки, че назначаването на новия кабинет е незаконно, и че е нередно той да се оглавява от чужд поданик.<ref name="цачевски">{{cite book | last = Цачевски | first = Венелин | authorlink = Венелин Цачевски | year = 2013 | title = Казимир Ернрот в историята на България. Военачалник и държавник | publisher = Изток-Запад | location = София | isbn = 978-619-152-260-6 | pages = 277}}</ref> По време на [[Режим на пълномощията|Режима на пълномощията]] (1881 – 1883) оглавява новосъздаденото [[Национален статистически институт|Статистическо бюро]] при Министерството на финансите, като на тази длъжност организира първото [[преброяване на населението]] в България. През 1884 г. е [[министър на финансите]] в [[Правителство на България (9)|правителството]] на Драган Цанков. През същата година става действителен член на [[Българското книжовно дружество]] (БКД), по-късно преобразувано в Българска академия на науките.<ref name="tt"/> От 1893 до 1896 г. Сарафов е директор на [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]], а от 1895 до 1896 г. – на [[Солунска българска девическа гимназия|Солунската българска девическа гимназия]]. След връщането си в София е заместник-директор на [[Осигурително дружество „Балкан“|Осигурителното дружество „Балкан“]] (1897 – 1900) и ковчежник на БКД (1898 – 1904). Участва като [[министър на вътрешните работи]] в коалиционното [[Правителство на България (22)|правителство]] на Петко Каравелов (1901)<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=2355&SRV=true&LANG=bg ''Известник'' - вестник:седмичник - Варна, брой 1 / 1 януари 1902 г., стр 1.]</ref> и като министър на финансите в 3-те самостоятелни прогресистки правителства на [[Стоян Данев]].<ref name="tt"/> През следващите години Михаил Сарафов заема дипломатически длъжности. Той е дипломатически представител на България във [[Виена]] (1904 – 1909) и [[Истанбул]] (1909 – 1913) и представител на външното министерство в [[Солун]] по време на [[Балканските войни]] (1913). Участва и в българската делегация за подписването на [[Ньойски договор|Ньойския договор]] през 1919 г.<ref name="tt"/> [[Файл:Bulgarian teachers Solun bulgarian high school.jpg|мини|250п|Сарафов (в центъра, № 1) с учители от Солунската девическа гимназия]] Михаил Сарафов умира в София на 13 декември 1924 г.<ref>{{Възрожденска интелигенция|584}}</ref> Синът му [[Константин Сарафов]] също е дипломат.<ref name="Матеева 699">{{Матеева|699}}</ref> == Памет == На Михаил Сарафов е наречена улица в квартал „[[Сухата река]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123947965|title=Михаил Сарафов}}). == Библиография == * {{cite book | year = 1893 | title = Населението на Княжество България по трите първи преброявания, кн. I}} * {{cite book | year = 1894 | title = Населението на Княжество България по трите първи преброявания, кн. II}} * {{cite book | year = 1894 | title = Бюджетите на Княжество България през десетилетието 1879 – 1888}} == Бележки == <references /> {{Пост списък|Министър на просветата на България|6}} {{пост списък|Министър на финансите на България|8}} {{пост списък|Министър на вътрешните работи на България|26}} {{пост списък|Министър на финансите на България|28}} {{пост начало}} {{пост|[[Солунска българска мъжка гимназия|директор на Солунската българска мъжка гимназия]]<br/>|1893|1896|[[Васил Кънчов]]|[[Анастас Наумов]]}} {{пост|[[Солунска българска девическа гимназия|директор на Солунската българска девическа гимназия]]<br/>|1895|1896|[[Йордан Хаджипетров]]|[[Анастас Наумов]]}} {{пост|[[Посолство на България във Виена|дипломатически агент във Виена]]<br>|1904|1909|[[Константин Поменов]]|[[Иван Салабашев]]}} {{пост|[[Посолство на България в Истанбул|пълномощен министър в Цариград]]<br>|1909|1912|[[Иван Стефанов Гешов]]|[[Андрей Тошев]]}} {{пост край}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Сарафов, Михаил}} [[Категория:Родени през 1854 година]] [[Категория:Починали през 1924 година]] [[Категория:Родени във Велико Търново]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Български политици (1878 – 1918)]] [[Категория:Министри на финансите на България]] [[Категория:Министри на просветата на България]] [[Категория:Министри на вътрешните работи на България]] [[Категория:Посланици на България в Австро-Унгария]] [[Категория:Посланици на България в Османската империя]] [[Категория:Национален статистически институт (България)]] [[Категория:Директори на Солунската българска мъжка гимназия]] [[Категория:Учители в Солунската българска девическа гимназия]] [[Категория:Български просветни дейци]] [[Категория:Български революционери]] [[Категория:Академици на БАН]] [[Категория:Дейци на БРЦК]] [[Категория:Погребани в Централните софийски гробища]] o2p5yelalkno4fn6cw8u6svokocn1q4 10 168140 12876905 12861962 2026-04-10T21:06:20Z ~2026-22165-55 391870 12876905 wikitext text/x-wiki {{Навигационен шаблон |name = Православие |title = Православие |state = collapsed |group1 = [[Автокефална църква|Автокефални църкви]] |list1 = [[Цариградска патриаршия|Цариградска]] • [[Александрийска патриаршия|Александрийска]] • [[Антиохийска патриаршия|Антиохийска]] • [[Йерусалимска патриаршия|Йерусалимска]] • [[Руска православна църква|Руска]] • [[Грузинска православна църква|Грузинска]] • [[Сръбска православна църква|Сръбска]] • [[Румънска православна църква|Румънска]] • [[Българска православна църква – Българска патриаршия|Българска]] • [[Църква на Кипър|Кипърска]] • [[Църква на Гърция|Гръцка]] • [[Албанска православна църква|Албанска]] • [[Полска православна църква|Полска]] • [[Православна църква на Чешките земи и Словакия|Чешки земи и Словакия]] • [[Украинска православна църква|Украинска]] • [[Православна църква в Америка|Американска]] • [[Македонска православна църква|Охридска]] |group2 = [[автономна църква|Автономни църкви]] |list2 = [[Синайска православна църква|Синайска]] • [[Финландска православна църква|Финландска]] • [[Японска православна църква|Японска]] • [[Китайска православна църква|Китайска]] • [[Естонска православна църква|Естонска]] • [[Молдовска православна църква|Молдовска]] • [[Бесарабска архиепископия|Бесарабска]] • [[Латвийска православна църква|Латвийска]] • [[Руска православна църква зад граница|Задгранична Руска]] • [[Северноамериканска антиохийска архиепископия|Северноамериканска антиохийска]] • [[Православна охридска архиепископия|Oхридска]] |group3 = '''Непризнати църкви''' |list3 = [[Черногорска православна църква|Черногорска]] • [[Беларуска православна църква|Беларуска]] • [[Италианска православна църква|Италианска]] • [[Турска православна църква|Турска]] • [[Истинска руска православна църква|"Истинска" руска]] • [[Българска старостилна православна църква|Българска старостилна]] • [[Румънска старостилна православна църква|Румънска старостилна]] • [[Липованска православна църква|Липованска]] • [[Гръцка старостилна православна църква|Гръцка старостилна]] • [[Поморска старостилна православна църква|Поморска]] • [[Свещения Синод на Противостоящите — Гръцка Православна Църква|Гръцка]] • [[Американска старостилна православна църква|Американска старостилна]] • [[Български алтертанитивен синод]] • [[Руска автономна православна църква|Руска автономна]] }}<noinclude> [[Категория:Религиозни навигационни шаблони|{{PAGENAME}}]] [[Категория:Навигационни шаблони за православие]] </noinclude> eohhgspl77cr5dr9spc2nbigm8c43xm 2 171441 12877186 12683086 2026-04-11T11:32:09Z Minorax 252572 ([[c:GR|GR]]) [[File:Air Force Materiel Command.png]] → [[File:Air Force Materiel Command shield (old).svg]] vva 12877186 wikitext text/x-wiki [[Картинка:Operation Teapot - Wasp Prime.jpg|500п|център]] == Скот Пилгрим == * [[Image:Cscr-featured.svg|15px]] [[Страни с ядрени оръжия]] (13:0) * [[Image:Cscr-featured.svg|15px]] [[Чад]] (5:0) * [[Image:Cscr-featured.svg|15px]] [[Т-72]] (5:0) * [[Image:Cscr-featured.svg|15px]] [[Северна Корея]] (14:0) * [[Image:Cscr-featured.svg|15px]] [[Муамар Кадафи]] (12:4) * [[Image:Cscr-featured.svg|15px]] [[Киргизстан]] (8:0) * [[Чехия]] * [[Русия]] * [[Демократична република Конго]] * [[Нигерия]] * [[Чили]] * [[Швейцария]] * [[Природа]] * [[Волфганг Амадеус Моцарт]] * [[Военновъздушни сили на САЩ]] ==Уикипиада== * [[Потребител:Tourbillon/Първа Уикипиада]] {| align=center width=400 cellspacing="0" style="font-size: 90%; border:2px solid #eaccff;" |- align=center | colspan=2 style="background: #f7f8ff; font-size:120%;" | &nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;'''[[Уикипедия:Уикипиада/Първо издание|Първа Уикипиада]]''' |- align=center | colspan=2 style="background: #f7f8ff;" | &nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;''7-17 април 2008'' |- align=center style="background-color:#eaccff;" | rowspan=2 | [[Image:Bronzewiki 2.png|80px]] |- align=center style="background-color:#eaccff;" | rowspan=2 | '''Наградата се присъжда на:'''<br />[[Потребител:Tourbillon|Tourbillon]]<br>''За многобройните му приноси в направление ''„Мъничета и микромъничета“'' на първата уикипедианска олимпиада.''<br>--[[Потребител:Uroboros|Uroboros]] 21:52, 19 април 2008 (UTC) |} {| style="background-color: #fdffe7; border: 1px solid #fceb92;" |rowspan="2" style="vertical-align: middle; padding: 5px;" | [[File:Asia medal.svg|100px]] |style="font-size: x-large; padding: 3px 3px 0 3px; height: 1.5em;" | '''The Asian Month Barnstar''' |- |style="vertical-align: middle; padding: 3px;" | Tourbillon, благодаря ти за приносите в рамките на [[Уикипедия:Месец на Азия|Месеца на Азия]] 2015! --[[Потребител:Лорд Бъмбъри|Лорд Бъмбъри]] ([[Потребител беседа:Лорд Бъмбъри|беседа]]) 19:08, 5 декември 2015 (UTC) |} ==Полезно== * [[Уикипедия:Китайски имена/Пинин-български|Помощ за китайски]] * [[Уикипедия:Цветова таблица|Цветова таблица]] * [[Система за романизация BGN/PCGN]] (има за попълване, но файла отдолу върши някаква работа) * [http://www.fallingrain.com/world/CD/index.html Директория за градове в Чад] ==Допълнителни== * [http://toolserver.org/~magnus/missingtopics.php Инструмент за липсващи страници] * [[Потребител:Tourbillon/Полигон|Полигон]] * [http://en.wikipedia.org/wiki/Wikipedia:Babel/List Вавилонски кутийки] [[en:User:Tourbillon]] [[fr:User:Tourbillon]] [[sv:Användare:Tourbillon]] == USAF bases == {{Image label begin|image=Blank US Map (states only).svg|width={{{width|1000}}}|float={{{float|none}}}}} {{Image label small|x=1.25|y=0.82|scale={{{width|500}}}|text=[[Картинка:Air Education and Training Command.svg|20п]][[Кълъмбъс (военновъздушна база)|Кълъмбъс]]}} {{Image label small|x=1.38|y=0.86|scale={{{width|500}}}|text=[[Картинка:Air Education and Training Command.svg|20п]]{{Br}}[[Максуел (военновъздушна база)|Максуел]]}} {{Image label small|x=1.27|y=0.95|scale={{{width|500}}}|text=[[Картинка:Air Education and Training Command.svg|20п]]{{Br}}[[Кийзлър (военновъздушна база)|Кийзлър]]}} {{Image label small|x=1.06|y=0.60|scale={{{width|500}}}|text=[[Уайтман (военновъздушна база)|Уайтман]]}} {{Image label small|x=0.98|y=0.45|scale={{{width|500}}}|text={{Br}}[[Офът (военновъздушна база)|Офът]]}} {{Image label small|x=0.30|y=0.65|scale={{{width|500}}}|text={{Br}}[[Нелис (военновъздушна база)|Нелис]]}} {{Image label small|x=0.28|y=1.05|scale={{{width|500}}}|text=[[Картинка:Pacific Air Forces.svg|20п]][[Айелсън (военновъздушна база)|Айелсън]]}} {{Image label small|x=0.24|y=1.1|scale={{{width|500}}}|text=[[Картинка:Pacific Air Forces.svg|20п]]{{Br}}[[Елмендорф (военновъздушна база)|Елмендорф]]}} {{Image label small|x=0.54|y=1.06|scale={{{width|400}}}|text={{Br}}[[Дейвис-Монтан (военновъздушна база)|Дейвис-Монтан]]}} {{Image label small|x=0.38|y=0.78|scale={{{width|500}}}|text=[[Люк (военновъздушна база)|Люк]]}} {{Image label small|x=1.12|y=0.77|scale={{{width|500}}}|text=[[Картинка:Air Mobility Command.svg|20п]]{{Br}}[[Литъл Рок (военновъздушна база)|Литъл Рок]]}} {{Image label small|x=0.13|y=0.43|scale={{{width|500}}}|text=[[Бийл (военновъздушна база)|Бийл]]}} {{Image label small|x=0.23|y=0.72|scale={{{width|500}}}|text=[[Картинка:Air Force Materiel Command shield (old).svg|20п]]{{Br}}[[Едуардс (военновъздушна база)|Едуардс]]}} {{Image label small|x=0.05|y=0.71|scale={{{width|500}}}|text=[[Лос Анджелис (военновъздушна база)|Лос Анджелис]][[Картинка:Air Force Space Command Logo.svg|20п]]}} {{Image label small|x=0.18|y=0.75|scale={{{width|500}}}|text=[[Картинка:US Air Force Reserve Command Insignia.svg|20п]]{{Br}}[[Марч (военновъздушна база)|Марч]]}} {{Image label small|x=0.09|y=0.46|scale={{{width|500}}}|text=[[Картинка:Air Force Materiel Command shield (old).svg|20п]][[Маклелън (военновъздушна база)|Маклелън]]}} {{Image label small|x=0.23|y=1.03|scale={{{width|500}}}|text=[[Картинка:Air Force Space Command Logo.svg|20п]]{{Br}}[[Клиър (военновъздушна база)|Клиър]]}} {{Image label small|x=0.10|y=0.50|scale={{{width|500}}}|text=[[Картинка:Air Mobility Command.png|20п]][[Травис (военновъздушна база)|Травис]]}} {{Image label small|x=0.11|y=0.67|scale={{{width|500}}}|text=[[Картинка:Air Force Space Command Logo.svg|20п]][[Ванденберг (военновъздушна база)|Ванденберг]]}} {{Image label small|x=0.70|y=0.530|scale={{{width|500}}}|text=[[Картинка:Air Force Space Command Logo.svg|20п]][[Бъкли (военновъздушна база)|Бъкли]]}} {{Image label small|x=0.69|y=0.560|scale={{{width|500}}}|text=[[Картинка:Air Force Space Command Logo.svg|20п]][[Питърсън (военновъздушна база)|Питърсън]]}} {{Image label small|x=0.70|y=0.600|scale={{{width|500}}}|text=[[Картинка:Air Force Space Command Logo.svg|20п]][[Шрийвър (военновъздушна база)|Шрийвър]]}} {{Image label small|x=0.65|y=0.550|scale={{{width|500}}}|text=[[Картинка:US-AirForceAcademy-Shield.svg|20п]]{{Br}}[[Академия на Военновъздушните сили на САЩ|Академия на ВВС]]}} {{Image label small|x=1.72|y=0.495|scale={{{width|500}}}|text=[[Картинка:Air Mobility Command.png|20п]][[Доувър (военновъздушна база)|Доувър]]}} {{Image label small|x=1.68|y=0.512|scale={{{width|500}}}|text=[[Картинка:Air Force District of Washington.png|20п]][[Болинг (военновъздушна база)|Болинг]]}} {{Image label small|x=1.35|y=0.95|scale={{{width|500}}}|text=[[Картинка:Air Force Materiel Command shield (old).svg|20п]][[Картинка:Shield of the United States Air Force Special Operations Command.svg|20п]]{{Br}}[[Еглин (военновъздушна база)|Еглин]] / {{Br}}[[Хърлбърт (летище)|Хърлбърт]]}} {{Image label small|x=1.55|y=1.04|scale={{{width|500}}}|text=[[Картинка:Air Mobility Command.png|20п]]{{Br}}[[Макдил (военновъздушна база)|Макдил]]}} {{Image label small|x=1.615|y=1.03|scale={{{width|500}}}|text=[[Картинка:Air Force Space Command Logo.svg|20п]][[Патрик (военновъздушна база)|Патрик]]}} {{Image label small|x=1.43|y=0.97|scale={{{width|500}}}|text=[[Image:Air Education and Training Command.svg|20п]][[Тайндал (военновъздушна база)|Тайндал]]}} {{Image label small|x=1.50|y=0.92|scale={{{width|500}}}|text=[[Картинка:ACC Shield.svg|20п]][[Мууди (военновъздушна база)|Мууди]]}} {{Image label small|x=1.48|y=0.87|scale={{{width|500}}}|text=[[Картинка:Air Force Materiel Command shield (old).svg|20п]][[Робинс (военновъздушна база)|Робинс]]}} {{Image label small|x=1.22|y=0.60|scale={{{width|500}}}|text=[[Картинка:Air Mobility Command.svg|20п]][[Скот (военновъздушна база)|Скот]]}} {{Image label small|x=1.32|y=0.50|scale={{{width|500}}}|text=[[Картинка:Air Mobility Command.png|20п]][[Картинка:US Air Force Reserve Command Insignia.svg|20п]]{{Br}}[[Грисъм (военновъздушна база)|Грисъм]]}} {{Image label small|x=0.95|y=0.65|scale={{{width|500}}}|text=[[Картинка:Air Mobility Command.png|20п]][[Макконъл (военновъздушна база)|Макконъл]]}} {{Image label small|x=1.10|y=0.87|scale={{{width|500}}}|text=[[Файл:Air Force Global Strike Command.svg|20п]] [[Барксдейл (военновъздушна база)|Барксдейл]]}} {{Image label small|x=1.11|y=0.98|scale={{{width|500}}}|text=[[Ню Орлиънс (военновъздушна база)|Ню Орлиънс]] [[Файл:US-AirNationalGuard-2007Emblem.svg|20п]]}} {{Image label small|x=1.58|y=0.505|scale={{{width|500}}}|text=[[Андрюс (военновъздушна база)|Андрюс]] [[Файл:Air Force District of Washington.png|20п]]}} {{Image label small|x=1.82|y=0.322|scale={{{width|500}}}|text=[[Файл:Air Force Materiel Command shield (old).svg|20п]] [[Ханском (военновъздушна база)|Ханском]]}} {{Image label small|x=1.68|y=0.332|scale={{{width|500}}}|text=[[Уестоувър (военновъздушна база)|Уестоувър]] [[Файл:Air Force Reserve Command.svg|20п]]}} {{Image label small|x=0.52|y=0.145|scale={{{width|500}}}|text=[[Файл:Air Force Global Strike Command.svg|20п]] [[Малмстръм (военновъздушна база)|Малмстръм]]}} {{Image label small|x=1.74|y=0.460|scale={{{width|500}}}|text=[[Файл:Air Mobility Command.png|20п]] [[Макгуайър (военновъздушна база)|Макгуайър]]}} {{Image label small|x=0.72|y=0.78|scale={{{width|500}}}|text=[[Файл:Shield of the United States Air Force Special Operations Command.svg|20п]] [[Кенън (военновъздушна база)|Кенън]]}} {{Image label small|x=0.61|y=0.83|scale={{{width|500}}}|text=[[Файл:ACC Shield.svg|20п]] [[Холоман (военновъздушна база)|Холоман]]}} {{Image label small|x=0.62|y=0.74|scale={{{width|500}}}|text=[[Файл:Air Force Materiel Command shield (old).svg|20п]] [[Къртланд (военновъздушна база)|Къртланд]]}} {{Image label small|x=0.6|y=0.73|scale={{{width|500}}}|text=[[Замбия]]}} {{Image label small|x=0.63|y=0.8|scale={{{width|500}}}|text=[[Зимбабве]]}} {{Image label small|x=0.55|y=0.85|scale={{{width|500}}}|text=[[Ботсвана]]}} {{Image label small|x=0.98|y=0.75|scale={{{width|500}}}|text=[[Мавриций]]}} {{Image label small|x=0.97|y=0.7975|scale={{{width|500}}}|text=[[Реюнион]]}} {{Image label small|x=0.82|y=0.725|scale={{{width|500}}}|text=[[Коморски острови|Коморски о-ви]]}} {{Image label small|x=0.8850|y=0.63|scale={{{width|500}}}|text=[[Сейшели]]}} {{Image label small|x=0.55|y=0.56|scale={{{width|500}}}|text=[[Демократична Република Конго|ДР<br/>Конго]]}} {{Image label small|x=0.70|y=0.91|scale={{{width|500}}}|text=[[Свазиленд]]}} {{Image label small|x=0.73|y=0.8|scale={{{width|500}}}|text=[[Мозамбик]]}} {{Image label small|x=0.74|y=0.72|scale={{{width|500}}}|text=[[Малави]]}} {{Image label small|x=0.86|y=0.36|scale={{{width|500}}}|text=[[Джибути]]}} {{Image label small|x=0.01|y=0.045|scale={{{width|500}}}|text=[[Атлантически океан|<span style="font-style: italic; color: #48A3B5;">Атлантически<br/>океан</span>]]}} {{Image label small|x=0.1625|y=0.6075|scale={{{width|500}}}|text=[[Атлантически океан|<span style="font-style: italic; color: #48A3B5;">Атлантически<br/>океан</span>]]}} {{Image label small|x=0.9125|y=0.5375|scale={{{width|500}}}|text=[[Индийски океан|<span style="font-style: italic; color: #48A3B5;">Индийски<br/>океан</font></span>]]}} {{Image label small|x=0.115|y=0.01|scale={{{width|500}}}|text=[[Гибралтарски проток|<span style="font-style: italic; color: #48A3B5;">Гибралтарски проток</span>]]}} {{Image label small|x=0.455|y=0.0235|scale={{{width|500}}}|text=[[Средиземно море|<span style="font-style: italic; color: #48A3B5;">Средиземно море</span>]]}} {{Image label small|x=0.8|y=0.1975|scale={{{width|500}}}|text=[[Червено море|<span style="font-style: italic; color: #48A3B5;">Червено<br/> Море</span>]]}} {{Image label end}}<noinclude></noinclude> == Други == http://www.presstv.ir/detail/2012/08/01/253790/rebels-kill-proassad-captives-in-syria/ http://focus-news.net/?id=n1682824 http://books.google.bg/books?id=nrN077AEgzMC&pg=PA249&lpg=PA249&dq=casualties+chinese+civil+war&source=bl&ots=LVyHG7i877&sig=fU_xFYu3TI7yDGizNiViOwcd0cM&hl=en&sa=X&ei=T2YqUJfSFISk4ASNtID4Bw&redir_esc=y#v=onepage&q=casualties%20chinese%20civil%20war&f=false http://blogs.reuters.com/great-debate/2014/08/01/think-everything-on-a-dollar-menu-costs-a-dollar-think-again/ http://www.spiegel.de/international/world/nato-s-eastward-expansion-did-the-west-break-its-promise-to-moscow-a-663315.html https://books.google.bg/books?id=1YEBhxioiRYC&pg=PA163&lpg=PA163&dq=nato+expansion+moratorium+yeltsin&source=bl&ots=BFTH6OT8H9&sig=U7K86P8tuuGeyD4t6GPYiHBqs8o&hl=en&sa=X&ei=7WSVVYu1LcWfsgHDzpC4Dw&ved=0CB8Q6AEwAA#v=onepage&q=nato%20expansion%20moratorium%20yeltsin&f=false 0azexdugme9jkse900ucn37i0icrnpy 0 174814 12876708 12874878 2026-04-10T15:07:20Z Rumensz 125859 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда за най-добра чуждестранна книга]] → [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] 12876708 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = писател | портрет = Robert Penn Warren.jpg | портрет-описание = Портрет на Робърт Пен Уорън от 1968 г. | име-рождено = | роден-място = [[Гътри]], [[Кентъки]], [[САЩ]] | починал-място = [[Стратън]], [[Върмонт]], САЩ | националност = {{USA}} | работил = [[поет]], [[писател]] | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | псевдоним = | период = | жанрове = | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = „[[Цялото кралско войнство]]“ (1946) | награди = „[[Пулицър]]“ (1947, 1958, 1979)<br>медал „Робърт Фрост“ (1985) | повлиян = | повлиял = }} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = }} '''Робърт Пен Уорън''' ({{lang|en|Robert Penn Warren}}) е американски поет, романист и литературен критик. Добива известност с [[роман]]а си ''„[[Цялото кралско войнство]]“'' (''„All the King's Men“''), за който печели награда [[Пулицър]] за роман през 1947 г. Още две награди Пулицър, за [[поезия]], печели през 1958 г. за ''„Promises: Poems“'' и през 1979 г. за ''„Now and Then“''. Той е единственият писател, печелил тази награда и за проза, и за поезия. Преподава в [[Университет на Минесота|Университета на Минесота]]. == Биография == {{раздел-мъниче}} == Библиография == {| | valign="top" | * ''John Brown: The Making of a Martyr'' (1929) * ''Thirty-six Poems'' (1936) * ''An Approach to Literature'' (1938), в съавторство с [[Клинт Брукс]] и Джон Тибо Пърсър * ''Understanding Poetry'' (1939), в съавторство с Клинт Брукс * ''Night Rider'' (1939). Роман * ''Eleven Poems on the Same Theme'' (1942) * ''At Heaven's Gate'' (1943). Роман * ''Understanding Fiction'' (1943), в съавторство с Клинт Брукс * ''Selected Poems, 1923–1943'' (1944) * ''Melville the poet'' 1946. ''The Kenyon Review'' 8(2).208-223. * ''All the King's Men'' (1946). Novel * ''Blackberry Winter: A Story Illustrated by Wightman Williams'' (1946) * ''The Circus in the Attic, and Other Stories'' (1947) * ''Fundamentals of Good Writing: A Handbook of Modern Rhetoric'' (1950), в съавторство с Клинт Брукс * ''World Enough and Time'' (1950). Роман * ''Brother to Dragons: A Tale in Verse and Voices'' (1953) * ''Band of Angels'' (1955). Novel * ''Segregation: The Inner Conflict in the South'' (1956) * ''Promises: Poems: 1954–1956'' (1957) * ''Selected Essays'' (1958) * ''The Cave'' (1959). Роман * ''Remember the Alamo!'' (1958). Книга за деца * ''The Gods of Mount Olympus'' (1959). Книга за деца * ''How Texas Won Her Freedom'' (1959). Книга за деца * ''All the King's Men: A Play'' (1960) * ''You, Emperors, and Others: Poems 1957–1960'' (1960) * ''The Legacy of the Civil War'' (1961) | valign="top" | * ''Wilderness: A Tale of the Civil War'' (1961). Novel * ''Flood: A Romance of Our Time'' (1964). Novel * ''Who Speaks for the Negro?'' (1965) * ''Selected Poems: New and Old 1923–1966'' (1966) * ''Incarnations: Poems 1966–1968'' (1968) * ''Audubon: A Vision'' (1969). Поема * ''Homage to Theodor Dreiser'' (1971) * ''John Greenleaf Whittier's Poetry: An Appraisal and a Selection'' (1971) * ''Meet Me in the Green Glen'' (1971). Роман * ''American Literature: The Makers and the Making'' (1974), в съавторство с Клинт Брукс и Р. У. Б. Луис * ''Or Else: Poem/Poems 1968–1974'' (1974) * ''Democracy and Poetry'' (1975) * ''Selected Poems: 1923–1976'' (1977) * ''A Place to Come to'' (1977). Роман * ''Now and Then: Poems 1976–1978'' (1978) * ''Brother to Dragons: A Tale in Verse and Voices – A New Version'' (1979) * ''Being Here: Poetry 1977–1980'' (1980) * ''Jefferson Davis Gets His Citizenship Back'' (1980) * ''Rumor Verified: Poems 1979–1980'' (1981) * ''Chief Joseph of the Nez Perce'' (1983). Поема * ''New and Selected Poems: 1923–1985'' (1985) * ''Portrait of a Father'' (1988) * ''New and Selected Essays'' (1989) * ''The Collected Poems'' (1998), edited by John Burt * ''All the King's Men: Three Stage Versions'' (2000), edited by James A. Grimshaw, Jr. and James A. Perkins * ''All the King's Men: Restored Edition'' (2002), edited by Noel Polk * ''The Poets Laureate Anthology'' (W. W. Norton & Company, 2010) |} == Източници == <references /> == Външни препратки == {{уикицитат|Робърт Пен Уорън}} * {{Моята библиотека автор|robyrt-pen-uoryn|Робърт Пен Уорън}} * [http://www.robertpennwarren.com/biography.htm Биография на мемориалния сайт в негова чест] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20061229154053/http://www.robertpennwarren.com/biography.htm |date=2006-12-29 }} {{икона|en}} * [http://www.poets.org/poet.php/prmPID/17 Страница на Робърт Пен Уорън на сайта poets.org] {{икона|en}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Уорън, Робърт Пен}} [[Категория:Американски писатели]] [[Категория:Американски поети]] [[Категория:Американски романисти]] [[Категория:Американски литературни критици]] [[Категория:Носители на награда „Пулицър“]] [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] [[Категория:Възпитаници на Калифорнийския университет – Бъркли]] [[Категория:Възпитаници на Йейлския университет]] [[Категория:Преподаватели в Йейлския университет]] [[Категория:Членове на Демократическата партия (САЩ)]] [[Категория:Родени в Кентъки]] [[Категория:Починали във Върмонт]] [[Категория:Починали от рак]] ie5yqy8tp2ts6mcgk029mrw91js5cei 0 176460 12877090 12523039 2026-04-11T08:20:47Z Nk 399 12877090 wikitext text/x-wiki {{обработка|разграничаване от [[рибовъдство]]}} '''Аквакултурата''' представлява дейност, която има за цел размножаването и отглеждането на различни водни организми. Неин обект са широк спектър от [[растения]] и [[животни]], които се различват не само по своята биология, но и по местообитанието си и средата, в която се отглеждат: [[океан]]и, [[море]]та, [[река|реки]], [[езеро|езера]], [[блато|блата]], изкуствени водоеми и различен тип съоръжения. Независимо от това разнообразие, при всички съществува един обединяващ елемент и това е [[вода]]та, като жизненоважна среда за живота им. В световен мащаб обект на отглеждане са над 150 вида водни организми, като сред тях има представители както на животинския, така и на растителния свят. Най-много са [[риби]]те: морски и сладководни, [[миди]]те, [[ракообразни]]те и различните [[водни растения]]. Обект на аквакултурата се считат и някои земноводни като [[жаби]], [[костенурки]], [[крокодили]] и др., при които определени етапи от развитието им задължително се извършват във водна среда. Хидробионтите освен за храна се използват от хората и като суровина за производство на различни промишлени продукти. [[Файл:Sadkovo stopanstvo.JPG|мини|200п|Садковото стопанство на язовир „Овчарица“]] == Възникване и развитие == Корените на '''аквакултурата''' са древен [[Китай]], където още преди 3000 години са отглеждани аквариумни рибки, но като стопански отрасъл [[рибовъдство]]то датира приблизително отпреди 2400 години. Смята се че от [[Китай]] тази дейност преминава в страните, разположени около [[Средиземноморие]]то. От [[Римска империя|Римската империя]] отглеждането на риба се пренася в [[Централна Европа|Централна]] и [[Западна Европа]]. В сравнение с други страни [[България]] е с относително малък опит в областта на аквакултурата. Първите стъпки в тази посока са поставени преди малко повече от 100 години, когато на първото [[Международен панаир Пловдив|Пловдивско изложение]] е бил показан и рибарник за отглеждане на риба, които предизвикал оправдан интерес. Няколко години по късно(1896 – 1897 г.) в [[Садово]], Пловдивско и [[Образцов чифлик]], Русенско са построени и рибарници за [[шаран]]. През 1922 г. край Рилския манастир е създадена първата пъстървова рибовъдна станция. През 70-те са проведени успешни опити за култивиране на [[черна морска мида|черноморски миди]] и отглеждането им започва да се превръща в перспективно направление на марикултурата. Изследвана е възможността за отглеждане на пъстърва и кижуч в мрежени клетки разположени в морето, както и на кефалови риби. Има данни и за провеждането на експерименти за култивиране на черноморска скарида (''Palaemon adpersus''). Изключително важно значение за развитието на рибовъдството в България има аклиматизацията на растителноядните риби от т. нар. „далекоизточен комплекс“ – [[бял толстолоб|бял]] и [[пъстър толстолоб]] и [[бял амур]]. Количеството на произвежданата в страната рибна продукция достига максималните си измерения от около 16 000т през 1982 – 1983 г. Важно е да се отбележи че за развитието на аквакултурата в страната от самото и възникване в България имат [[ИРА Пловдив|Института по сладководно рибовъдство Пловдив]], [[Варненски аквариум|Института по рибни ресурси Варна]], Института по рибна промишленост Бургас, [[БАН]], [[Софийски университет|Софийския]] и [[Тракийски университет|Тракийския университет]] и [[Лесотехнически университет|Лесотехническия институт]]. == Съвременно състояние == '''Аквакултурата''' е един от най-бързо развиващите се отрасли от селското стопанство в света. Според ФАО световния добив на водни организми(от улов и '''аквакултура''') бележи непрекъснат напредък и през 2002 г. достига 133 млн. тона. За период от 30 години е отчетено двукратно увеличаване на общото количество хидробионти, които се предлагат на пазара, като значителна част от него се дължи на бурното развитие на аквакултурата. Според прогнозата на ФАО през 2020 година половината от общата продукция на хидробионти, добита от улов и култивиране, ще са от '''аквакултурата'''. В България общият добив на хидробионти се формира от два основни сектора: '''аквакултура''' (сладководна и морска) и улов (сладководен и морски). От своя страна сладководната акавакутура се разделя на две групи – топловодна и студеноводна. От топлолюбивите риби обект на отглеждане са: [[шаран]], „растителноядните риби“, [[черен амур]], буфалови риби, [[лин (риба)|лин]], а напоследък увеличава обема си производството на [[сом|европейски]], [[американски сом]] и [[щука]]. Непрекъснато нараства относителния дял на есетровите риби, като производителите разчитат много на реализацията на черен хайвер. По данни на ИАРА продукцията от топловодни стопанства през 2004 г. е 1609 тона, което е 48,6&nbsp;% от общата аквакултура в страната. От студенолюбивите видове риба в България основен обект на отглеждане е [[дъгова пъстърва|дъговата пъстърва]]. Освен нея, ограничени количества се отглеждат от [[балканска пъстърва]] и [[сивен]], като производството на пъстървови, представлява 47&nbsp;% от общата продукция от '''аквакултурата''' в страната. Единственияъ обект на култивиране в морските граници на страната е [[черна морска мида]] (''Mytilus galloprovincialis''), като производството през 2004 г. надхвърля 117 тона. Сладководните раци които се предлагат на пазара са при улов от естествени популации или от водоемите за '''аквакултура'''. Всички количества от голямата водна жаба представляват улов от естествени водоеми. В [[България]] '''аквакултурата''' е малък специфичен подотрасъл на отрасъл земеделие, но тя има важно значение като източник на ценна белтъчна храна за изхранване на населението. == Значение == Животът на хората от най-дълбока древност е свързан в една или друга стенен с използването на водните организми като източник на ценна белтъчна храна. Ролята на хидробионтите в изхранването на населението придобива все по-голямо значение, особено в районите богати на водни ресурси. Отбелязаната тенденция за намаляване на [[риби|рибните]] и нерибни запаси ([[мекотели]], [[ракообразни]] и др.) на световния [[океан]] все по-остро поставя въпроса за вземане на адекватни мерки за намаляване на пресата върху естествените популации на хидробионтите. Това може да се извърши чрез развитие на различни методи за отглеждане на водни организми, т.е. чрез приоритетно развитие на '''аквакултурата'''. == Източници == * [http://ribovadstvo.info/ Ангел Зайков] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20101218153113/http://ribovadstvo.info/ |date=2010-12-18 }} (2006). „''Аквакултура''“. == Вижте също == * [[Институт по рибарство и аквакултури]] [[Категория:Аквакултура| ]] 20azwb7cg1c2wxdqiayhnci5nmo5b51 10 180268 12876911 11840000 2026-04-10T21:09:04Z ~2026-22165-55 391870 12876911 wikitext text/x-wiki {{Навигационен шаблон |name = Епархии на Македонската православна църква |title = Епархии на [[Македонска православна църква – Охридска архиепископия|Македонската православна църква – Охридска архиепископия]] |state = collapsed |image = |above = |group1 = В Северна Македония |list1 = [[Брегалнишка епархия|Брегалнишка]]&nbsp;• [[Дебърско-Кичевска епархия|Дебърско-Кичевска]]&nbsp;• [[Делядровско-Илинденска епархия|Делядровско-Илинденска]]&nbsp;• [[Крушевско-Демирхисарска епархия|Крушевско-Демирхисарска]]&nbsp;• [[Кумановско-Осоговска епархия|Кумановско-Осоговска]]&nbsp;• [[Повардарска епархия|Повардарска]]&nbsp;• [[Преспанско-Пелагонийска епархия|Преспанско-Пелагонийска]]&nbsp;• [[Скопска епархия |Скопска]]&nbsp;• [[Струмишка епархия|Струмишка]]&nbsp;• [[Тетовско-Гостиварска епархия|Тетовско-Гостиварска]]&nbsp;• [[Царевоселско-Каменишка епархия|Царевоселско-Каменишка]] |group2 = Задгранични |list2 = [[Австралийско-Новозеландска епархия (Македонска православна църква)|Австралийско-Новозеландска]]&nbsp;• [[Австралийско-Сиднийска епархия]];• [[Американско-Канадска епархия|Американско-Канадска]]&nbsp;• [[Европейска епархия (Македонска православна църква)|Европейска]] |group3 = Исторически |list3 = [[Положко-Кумановска епархия|Положко-Кумановска]] }}<noinclude> [[Категория:Навигационни шаблони за православие]] [[Категория:Навигационни шаблони за Северна Македония|{{PAGENAME}}]] [[Категория:Религиозни навигационни шаблони|{{PAGENAME}}]] </noinclude> azaocup74jiu77k3ndd9s4o3detkzzl 0 181609 12876597 12842437 2026-04-10T13:20:22Z Мико 4542 /* Личности */ 12876597 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Турция | име = Каваклия | име-местно = Kavaklı | гео-ширина = 41.6553 | гео-дължина = 27.1725 | регион = Мармара | вилает = [[Лозенград (вилает)|Лозенград]] | площ = | височина = 165 | население = 3445 | население-година = 2011 | основаване = | пощенски-код = | телефонен-код = }} '''Каваклия''' или '''Кавакли''' ({{lang|tr|Kavaklı}}, ''Каваклъ'') е [[село]] в [[Източна Тракия]], [[Турция]], околия [[Лозенград (околия)|Лозенград]], вилает [[Лозенград (вилает)|Лозенград]]. == География == Селото се намира на 15 километра южно от вилаетския център [[Лозенград]] (Къркларели). == История == В 19 век Каваклия е българско село в Лозенградска кааза на [[Одрински вилает|Одринския вилает]] на Османската империя. По сведения на поп [[Никола Петканов]],<ref>Попаянов, Георги. Малко Търново и неговата покрайнина. Бургас, 1939 (2-ро фототипно изд. 1997), с. 328</ref> в село Каваклия през 1872 година със сигурност е идвал Апостолът на Свободата, Васил Левски. По това време там е учител Мирчо Мирев от Стара Загора, личен приятел на Апостола. Според „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кавакли (Kavakli) е село с 314 домакинства и 1846 жители [[българи]].<ref>{{Етнография|32-33}}</ref> След [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] от 1878 година отделни жители на Каваклия се заселват в [[Княжество България]] - в Разградско и в Тутракан. Според статистиката на професор [[Любомир Милетич]] в 1912 година в селото живеят 290 български [[Българска екзархия|екзархийски]] семейства или 1087 души.<ref>{{Разорението|297}}</ref> Според „[[Одрински глас]]“ през юли 1907 година селото е на два пъти обискирано от властите и 40 души са арестувани и влачени по разследвания.<ref>Одрински глас, брой 4, 3 февруари 1908, стр. 4.</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 14 души от Каваклия са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|849}}</ref> След [[Междусъюзническа война|Междюсъюзническата война]] в 1913 година, когато селото остава в Турция, българското население на Каваклия се изселва. Бежанците от Каваклия са настанени в селата [[Долно Езерово|Ваякьой]], днес квартал на Бургас (50 семейства), [[Лъка (Област Бургас)|Ески паслии]] (32 семейства), [[Братово (Област Бургас)|Джанкардаш]] (25 семейства), [[Войника]] (25 семейства), [[Равнец (Област Бургас)|Каба сакал]] (23 семейства), [[Порой (Област Бургас)|Копаран]] (10 семейства), [[Кошарица|Къшладере]] (8 семейства), [[Веселие|Саръ Муса]] (7 семейства), [[Маринка|Карагьозлер]] (5 семейства), [[Стефан Караджово|Ичме]] (5 семейства), [[Сарафово|Папарос]], днес квартал на Бургас (5 семейства), [[Присад (Област Бургас)|Ахлатли]] (3 семейства), [[Тамарино|Тюркменли]], [[Банево|Лъджакьой]] (днес квартал на Бургас), [[Дебелт|Якезли]], [[Индже войвода (село)|Урумкьой]], [[Малка поляна]], [[Твърдица (Област Бургас)|Ахренли]], [[Трояново (Област Бургас)|Келешкьой]], [[Факия]], [[Яворово (Област Кърджали)|Яворово]], както и в [[Бургас]], [[Варна]], [[Созопол]] и на други места. 24 семейства са заселени в село [[Ветрен (квартал на Бургас)|Ветрен]], днес квартал на Бургас.<ref>Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, София 2002, с. 215-216, 247, 252-253, 255-256, 258, 263, 265, 267, 272-273, 276, 279-281</ref> == Личности == ; Родени в Каваклия * {{флагче|България}} [[Димитър Караилиев|Димитър Атанасов Караилиев]] (1872 – след 1943), български революционер * {{флагче|България}} [[Димитър Петканов]] (1886 – 1962), български свещеник и революционер * {{флагче|България}} [[Добри Шивачев|Добри Костадинов Шивачев]] (1876 – след 1943), български революционер * {{флагче|България}} [[Иван Котков]] (1858 – 1901), български революционер * {{флагче|България}} [[Константин Петканов]] (1891 – 1952), български учен и писател, академик * {{флагче|България}} [[Константин Петканов (революционер)|Константин Петканов]] (1868 – 1956), български просветен деец и революционер * {{флагче|България}} Никола Димитров Будаков (1883 – 1944), български комунистически деец<ref name="Списък на убити партизани">[http://www.omda.bg/uploaded_files/files/articles/partizan.xls Списък на убити партизани ]</ref> * {{флагче|България}} Никола Константинов (1877 – ?), български юрист, в 1901 година завършил право в [[Софийски университет|Софийския университет]]<ref>Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929</ref> * {{флагче|България}} [[Никола Петканов]] (1852 – 1926), български свещеник, просветен деец и революционер * {{флагче|България}} Никола Христов Димитров (1886 – 1943), български доктор, активист на БКП<ref name="Списък на убити партизани"/> ; Починали в Каваклия * {{флагче|България}} Богомир Ернеков Тоушски, български военен деец, майор, загинал през Балканската война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 2, л. 12</ref> == Бележки == <references /> {{Околия Лозенград}} {{Портал|География|Турция}} [[Категория:Села в околия Лозенград]] ikdqmyq5w04rz3osg3vbuc10o9ojunn 12876598 12876597 2026-04-10T13:20:41Z Мико 4542 /* История */ 12876598 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Турция | име = Каваклия | име-местно = Kavaklı | гео-ширина = 41.6553 | гео-дължина = 27.1725 | регион = Мармара | вилает = [[Лозенград (вилает)|Лозенград]] | площ = | височина = 165 | население = 3445 | население-година = 2011 | основаване = | пощенски-код = | телефонен-код = }} '''Каваклия''' или '''Кавакли''' ({{lang|tr|Kavaklı}}, ''Каваклъ'') е [[село]] в [[Източна Тракия]], [[Турция]], околия [[Лозенград (околия)|Лозенград]], вилает [[Лозенград (вилает)|Лозенград]]. == География == Селото се намира на 15 километра южно от вилаетския център [[Лозенград]] (Къркларели). == История == В XIX век Каваклия е българско село в Лозенградска кааза на [[Одрински вилает|Одринския вилает]] на Османската империя. По сведения на поп [[Никола Петканов]],<ref>Попаянов, Георги. Малко Търново и неговата покрайнина. Бургас, 1939 (2-ро фототипно изд. 1997), с. 328</ref> в село Каваклия през 1872 година със сигурност е идвал Апостолът на Свободата, Васил Левски. По това време там е учител Мирчо Мирев от Стара Загора, личен приятел на Апостола. Според „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кавакли (Kavakli) е село с 314 домакинства и 1846 жители [[българи]].<ref>{{Етнография|32-33}}</ref> След [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] от 1878 година отделни жители на Каваклия се заселват в [[Княжество България]] - в Разградско и в Тутракан. Според статистиката на професор [[Любомир Милетич]] в 1912 година в селото живеят 290 български [[Българска екзархия|екзархийски]] семейства или 1087 души.<ref>{{Разорението|297}}</ref> Според „[[Одрински глас]]“ през юли 1907 година селото е на два пъти обискирано от властите и 40 души са арестувани и влачени по разследвания.<ref>Одрински глас, брой 4, 3 февруари 1908, стр. 4.</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 14 души от Каваклия са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|849}}</ref> След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година, когато селото остава в Турция, българското население на Каваклия се изселва. Бежанците от Каваклия са настанени в селата [[Долно Езерово|Ваякьой]], днес квартал на Бургас (50 семейства), [[Лъка (Област Бургас)|Ески паслии]] (32 семейства), [[Братово (Област Бургас)|Джанкардаш]] (25 семейства), [[Войника]] (25 семейства), [[Равнец (Област Бургас)|Каба сакал]] (23 семейства), [[Порой (Област Бургас)|Копаран]] (10 семейства), [[Кошарица|Къшладере]] (8 семейства), [[Веселие|Саръ Муса]] (7 семейства), [[Маринка|Карагьозлер]] (5 семейства), [[Стефан Караджово|Ичме]] (5 семейства), [[Сарафово|Папарос]], днес квартал на Бургас (5 семейства), [[Присад (Област Бургас)|Ахлатли]] (3 семейства), [[Тамарино|Тюркменли]], [[Банево|Лъджакьой]] (днес квартал на Бургас), [[Дебелт|Якезли]], [[Индже войвода (село)|Урумкьой]], [[Малка поляна]], [[Твърдица (Област Бургас)|Ахренли]], [[Трояново (Област Бургас)|Келешкьой]], [[Факия]], [[Яворово (Област Кърджали)|Яворово]], както и в [[Бургас]], [[Варна]], [[Созопол]] и на други места. 24 семейства са заселени в село [[Ветрен (квартал на Бургас)|Ветрен]], днес квартал на Бургас.<ref>Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, София 2002, с. 215-216, 247, 252-253, 255-256, 258, 263, 265, 267, 272-273, 276, 279-281</ref> == Личности == ; Родени в Каваклия * {{флагче|България}} [[Димитър Караилиев|Димитър Атанасов Караилиев]] (1872 – след 1943), български революционер * {{флагче|България}} [[Димитър Петканов]] (1886 – 1962), български свещеник и революционер * {{флагче|България}} [[Добри Шивачев|Добри Костадинов Шивачев]] (1876 – след 1943), български революционер * {{флагче|България}} [[Иван Котков]] (1858 – 1901), български революционер * {{флагче|България}} [[Константин Петканов]] (1891 – 1952), български учен и писател, академик * {{флагче|България}} [[Константин Петканов (революционер)|Константин Петканов]] (1868 – 1956), български просветен деец и революционер * {{флагче|България}} Никола Димитров Будаков (1883 – 1944), български комунистически деец<ref name="Списък на убити партизани">[http://www.omda.bg/uploaded_files/files/articles/partizan.xls Списък на убити партизани ]</ref> * {{флагче|България}} Никола Константинов (1877 – ?), български юрист, в 1901 година завършил право в [[Софийски университет|Софийския университет]]<ref>Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929</ref> * {{флагче|България}} [[Никола Петканов]] (1852 – 1926), български свещеник, просветен деец и революционер * {{флагче|България}} Никола Христов Димитров (1886 – 1943), български доктор, активист на БКП<ref name="Списък на убити партизани"/> ; Починали в Каваклия * {{флагче|България}} Богомир Ернеков Тоушски, български военен деец, майор, загинал през Балканската война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 2, л. 12</ref> == Бележки == <references /> {{Околия Лозенград}} {{Портал|География|Турция}} [[Категория:Села в околия Лозенград]] h4crybafobn7z6vdwxex8g731e3z3px 12876600 12876598 2026-04-10T13:22:13Z Мико 4542 /* Личности */ 12876600 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Турция | име = Каваклия | име-местно = Kavaklı | гео-ширина = 41.6553 | гео-дължина = 27.1725 | регион = Мармара | вилает = [[Лозенград (вилает)|Лозенград]] | площ = | височина = 165 | население = 3445 | население-година = 2011 | основаване = | пощенски-код = | телефонен-код = }} '''Каваклия''' или '''Кавакли''' ({{lang|tr|Kavaklı}}, ''Каваклъ'') е [[село]] в [[Източна Тракия]], [[Турция]], околия [[Лозенград (околия)|Лозенград]], вилает [[Лозенград (вилает)|Лозенград]]. == География == Селото се намира на 15 километра южно от вилаетския център [[Лозенград]] (Къркларели). == История == В XIX век Каваклия е българско село в Лозенградска кааза на [[Одрински вилает|Одринския вилает]] на Османската империя. По сведения на поп [[Никола Петканов]],<ref>Попаянов, Георги. Малко Търново и неговата покрайнина. Бургас, 1939 (2-ро фототипно изд. 1997), с. 328</ref> в село Каваклия през 1872 година със сигурност е идвал Апостолът на Свободата, Васил Левски. По това време там е учител Мирчо Мирев от Стара Загора, личен приятел на Апостола. Според „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кавакли (Kavakli) е село с 314 домакинства и 1846 жители [[българи]].<ref>{{Етнография|32-33}}</ref> След [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] от 1878 година отделни жители на Каваклия се заселват в [[Княжество България]] - в Разградско и в Тутракан. Според статистиката на професор [[Любомир Милетич]] в 1912 година в селото живеят 290 български [[Българска екзархия|екзархийски]] семейства или 1087 души.<ref>{{Разорението|297}}</ref> Според „[[Одрински глас]]“ през юли 1907 година селото е на два пъти обискирано от властите и 40 души са арестувани и влачени по разследвания.<ref>Одрински глас, брой 4, 3 февруари 1908, стр. 4.</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 14 души от Каваклия са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|849}}</ref> След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година, когато селото остава в Турция, българското население на Каваклия се изселва. Бежанците от Каваклия са настанени в селата [[Долно Езерово|Ваякьой]], днес квартал на Бургас (50 семейства), [[Лъка (Област Бургас)|Ески паслии]] (32 семейства), [[Братово (Област Бургас)|Джанкардаш]] (25 семейства), [[Войника]] (25 семейства), [[Равнец (Област Бургас)|Каба сакал]] (23 семейства), [[Порой (Област Бургас)|Копаран]] (10 семейства), [[Кошарица|Къшладере]] (8 семейства), [[Веселие|Саръ Муса]] (7 семейства), [[Маринка|Карагьозлер]] (5 семейства), [[Стефан Караджово|Ичме]] (5 семейства), [[Сарафово|Папарос]], днес квартал на Бургас (5 семейства), [[Присад (Област Бургас)|Ахлатли]] (3 семейства), [[Тамарино|Тюркменли]], [[Банево|Лъджакьой]] (днес квартал на Бургас), [[Дебелт|Якезли]], [[Индже войвода (село)|Урумкьой]], [[Малка поляна]], [[Твърдица (Област Бургас)|Ахренли]], [[Трояново (Област Бургас)|Келешкьой]], [[Факия]], [[Яворово (Област Кърджали)|Яворово]], както и в [[Бургас]], [[Варна]], [[Созопол]] и на други места. 24 семейства са заселени в село [[Ветрен (квартал на Бургас)|Ветрен]], днес квартал на Бургас.<ref>Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, София 2002, с. 215-216, 247, 252-253, 255-256, 258, 263, 265, 267, 272-273, 276, 279-281</ref> == Личности == ; Родени в Каваклия [[Файл:Добри Костадинов Шивачев.jpg|мини|250п|Добри Костадинов Шивачев]] * {{флагче|България}} [[Димитър Караилиев|Димитър Атанасов Караилиев]] (1872 – след 1943), български революционер * {{флагче|България}} [[Димитър Петканов]] (1886 – 1962), български свещеник и революционер * {{флагче|България}} [[Добри Шивачев|Добри Костадинов Шивачев]] (1876 – след 1943), български революционер * {{флагче|България}} [[Иван Котков]] (1858 – 1901), български революционер * {{флагче|България}} [[Константин Петканов]] (1891 – 1952), български учен и писател, академик * {{флагче|България}} [[Константин Петканов (революционер)|Константин Петканов]] (1868 – 1956), български просветен деец и революционер * {{флагче|България}} Никола Димитров Будаков (1883 – 1944), български комунистически деец<ref name="Списък на убити партизани">[http://www.omda.bg/uploaded_files/files/articles/partizan.xls Списък на убити партизани ]</ref> * {{флагче|България}} Никола Константинов (1877 – ?), български юрист, в 1901 година завършил право в [[Софийски университет|Софийския университет]]<ref>Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929</ref> * {{флагче|България}} [[Никола Петканов]] (1852 – 1926), български свещеник, просветен деец и революционер * {{флагче|България}} Никола Христов Димитров (1886 – 1943), български доктор, активист на БКП<ref name="Списък на убити партизани"/> ; Починали в Каваклия * {{флагче|България}} Богомир Ернеков Тоушски, български военен деец, майор, загинал през Балканската война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 2, л. 12</ref> == Бележки == <references /> {{Околия Лозенград}} {{Портал|География|Турция}} [[Категория:Села в околия Лозенград]] re9fy74iljiv8nd7epef99l1pxnj162 12876651 12876600 2026-04-10T14:59:48Z Мико 4542 /* История */ 12876651 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Турция | име = Каваклия | име-местно = Kavaklı | гео-ширина = 41.6553 | гео-дължина = 27.1725 | регион = Мармара | вилает = [[Лозенград (вилает)|Лозенград]] | площ = | височина = 165 | население = 3445 | население-година = 2011 | основаване = | пощенски-код = | телефонен-код = }} '''Каваклия''' или '''Кавакли''' ({{lang|tr|Kavaklı}}, ''Каваклъ'') е [[село]] в [[Източна Тракия]], [[Турция]], околия [[Лозенград (околия)|Лозенград]], вилает [[Лозенград (вилает)|Лозенград]]. == География == Селото се намира на 15 километра южно от вилаетския център [[Лозенград]] (Къркларели). == История == В XIX век Каваклия е българско село в Лозенградска кааза на [[Одрински вилает|Одринския вилает]] на Османската империя. По сведения на поп [[Никола Петканов]] в село Каваклия през 1872 година идва водачът на Вътрешната революционна организация [[Васил Левски]].<ref>Попаянов, Георги. Малко Търново и неговата покрайнина. Бургас, 1939 (2-ро фототипно изд. 1997), с. 328</ref> По това време там е учител Мирчо Мирев от Стара Загора, личен приятел на Левски. Според „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кавакли (Kavakli) е село с 314 домакинства и 1846 жители [[българи]].<ref>{{Етнография|32-33}}</ref> След [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] от 1878 година отделни жители на Каваклия се заселват в [[Княжество България]] - в Разградско и в Тутракан. Според статистиката на професор [[Любомир Милетич]] в 1912 година в селото живеят 290 български [[Българска екзархия|екзархийски]] семейства или 1087 души.<ref>{{Разорението|297}}</ref> Според „[[Одрински глас]]“ през юли 1907 година селото е на два пъти обискирано от властите и 40 души са арестувани и влачени по разследвания.<ref>Одрински глас, брой 4, 3 февруари 1908, стр. 4.</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 14 души от Каваклия са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|849}}</ref> След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година, когато селото остава в Турция, българското население на Каваклия се изселва. Бежанците от Каваклия са настанени в селата [[Долно Езерово|Ваякьой]], днес квартал на Бургас (50 семейства), [[Лъка (Област Бургас)|Ески паслии]] (32 семейства), [[Братово (Област Бургас)|Джанкардаш]] (25 семейства), [[Войника]] (25 семейства), [[Равнец (Област Бургас)|Каба сакал]] (23 семейства), [[Порой (Област Бургас)|Копаран]] (10 семейства), [[Кошарица|Къшладере]] (8 семейства), [[Веселие|Саръ Муса]] (7 семейства), [[Маринка|Карагьозлер]] (5 семейства), [[Стефан Караджово|Ичме]] (5 семейства), [[Сарафово|Папарос]], днес квартал на Бургас (5 семейства), [[Присад (Област Бургас)|Ахлатли]] (3 семейства), [[Тамарино|Тюркменли]], [[Банево|Лъджакьой]] (днес квартал на Бургас), [[Дебелт|Якезли]], [[Индже войвода (село)|Урумкьой]], [[Малка поляна]], [[Твърдица (Област Бургас)|Ахренли]], [[Трояново (Област Бургас)|Келешкьой]], [[Факия]], [[Яворово (Област Кърджали)|Яворово]], както и в [[Бургас]], [[Варна]], [[Созопол]] и на други места. 24 семейства са заселени в село [[Ветрен (квартал на Бургас)|Ветрен]], днес квартал на Бургас.<ref>Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, София 2002, с. 215-216, 247, 252-253, 255-256, 258, 263, 265, 267, 272-273, 276, 279-281</ref> == Личности == ; Родени в Каваклия [[Файл:Добри Костадинов Шивачев.jpg|мини|250п|Добри Костадинов Шивачев]] * {{флагче|България}} [[Димитър Караилиев|Димитър Атанасов Караилиев]] (1872 – след 1943), български революционер * {{флагче|България}} [[Димитър Петканов]] (1886 – 1962), български свещеник и революционер * {{флагче|България}} [[Добри Шивачев|Добри Костадинов Шивачев]] (1876 – след 1943), български революционер * {{флагче|България}} [[Иван Котков]] (1858 – 1901), български революционер * {{флагче|България}} [[Константин Петканов]] (1891 – 1952), български учен и писател, академик * {{флагче|България}} [[Константин Петканов (революционер)|Константин Петканов]] (1868 – 1956), български просветен деец и революционер * {{флагче|България}} Никола Димитров Будаков (1883 – 1944), български комунистически деец<ref name="Списък на убити партизани">[http://www.omda.bg/uploaded_files/files/articles/partizan.xls Списък на убити партизани ]</ref> * {{флагче|България}} Никола Константинов (1877 – ?), български юрист, в 1901 година завършил право в [[Софийски университет|Софийския университет]]<ref>Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929</ref> * {{флагче|България}} [[Никола Петканов]] (1852 – 1926), български свещеник, просветен деец и революционер * {{флагче|България}} Никола Христов Димитров (1886 – 1943), български доктор, активист на БКП<ref name="Списък на убити партизани"/> ; Починали в Каваклия * {{флагче|България}} Богомир Ернеков Тоушски, български военен деец, майор, загинал през Балканската война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 2, л. 12</ref> == Бележки == <references /> {{Околия Лозенград}} {{Портал|География|Турция}} [[Категория:Села в околия Лозенград]] 1z5swjeoruda52vm65rzn4sp6zs4v03 12877042 12876651 2026-04-11T06:56:17Z Tonimicho 109787 /* Личности */ 12877042 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Турция | име = Каваклия | име-местно = Kavaklı | гео-ширина = 41.6553 | гео-дължина = 27.1725 | регион = Мармара | вилает = [[Лозенград (вилает)|Лозенград]] | площ = | височина = 165 | население = 3445 | население-година = 2011 | основаване = | пощенски-код = | телефонен-код = }} '''Каваклия''' или '''Кавакли''' ({{lang|tr|Kavaklı}}, ''Каваклъ'') е [[село]] в [[Източна Тракия]], [[Турция]], околия [[Лозенград (околия)|Лозенград]], вилает [[Лозенград (вилает)|Лозенград]]. == География == Селото се намира на 15 километра южно от вилаетския център [[Лозенград]] (Къркларели). == История == В XIX век Каваклия е българско село в Лозенградска кааза на [[Одрински вилает|Одринския вилает]] на Османската империя. По сведения на поп [[Никола Петканов]] в село Каваклия през 1872 година идва водачът на Вътрешната революционна организация [[Васил Левски]].<ref>Попаянов, Георги. Малко Търново и неговата покрайнина. Бургас, 1939 (2-ро фототипно изд. 1997), с. 328</ref> По това време там е учител Мирчо Мирев от Стара Загора, личен приятел на Левски. Според „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кавакли (Kavakli) е село с 314 домакинства и 1846 жители [[българи]].<ref>{{Етнография|32-33}}</ref> След [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] от 1878 година отделни жители на Каваклия се заселват в [[Княжество България]] - в Разградско и в Тутракан. Според статистиката на професор [[Любомир Милетич]] в 1912 година в селото живеят 290 български [[Българска екзархия|екзархийски]] семейства или 1087 души.<ref>{{Разорението|297}}</ref> Според „[[Одрински глас]]“ през юли 1907 година селото е на два пъти обискирано от властите и 40 души са арестувани и влачени по разследвания.<ref>Одрински глас, брой 4, 3 февруари 1908, стр. 4.</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 14 души от Каваклия са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|849}}</ref> След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година, когато селото остава в Турция, българското население на Каваклия се изселва. Бежанците от Каваклия са настанени в селата [[Долно Езерово|Ваякьой]], днес квартал на Бургас (50 семейства), [[Лъка (Област Бургас)|Ески паслии]] (32 семейства), [[Братово (Област Бургас)|Джанкардаш]] (25 семейства), [[Войника]] (25 семейства), [[Равнец (Област Бургас)|Каба сакал]] (23 семейства), [[Порой (Област Бургас)|Копаран]] (10 семейства), [[Кошарица|Къшладере]] (8 семейства), [[Веселие|Саръ Муса]] (7 семейства), [[Маринка|Карагьозлер]] (5 семейства), [[Стефан Караджово|Ичме]] (5 семейства), [[Сарафово|Папарос]], днес квартал на Бургас (5 семейства), [[Присад (Област Бургас)|Ахлатли]] (3 семейства), [[Тамарино|Тюркменли]], [[Банево|Лъджакьой]] (днес квартал на Бургас), [[Дебелт|Якезли]], [[Индже войвода (село)|Урумкьой]], [[Малка поляна]], [[Твърдица (Област Бургас)|Ахренли]], [[Трояново (Област Бургас)|Келешкьой]], [[Факия]], [[Яворово (Област Кърджали)|Яворово]], както и в [[Бургас]], [[Варна]], [[Созопол]] и на други места. 24 семейства са заселени в село [[Ветрен (квартал на Бургас)|Ветрен]], днес квартал на Бургас.<ref>Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, София 2002, с. 215-216, 247, 252-253, 255-256, 258, 263, 265, 267, 272-273, 276, 279-281</ref> == Личности == ; Родени в Каваклия [[Файл:Добри Костадинов Шивачев.jpg|мини|250п|Добри Костадинов Шивачев]] * {{флагче|България}} [[Димитър Караилиев|Димитър Атанасов Караилиев]] (1872 – след 1943), български революционер * {{флагче|България}} [[Димитър Петканов]] (1886 – 1962), български свещеник и революционер * {{флагче|България}} [[Добри Шивачев|Добри Костадинов Шивачев]] (1876 – след 1943), български революционер * {{флагче|България}} [[Иван Котков]] (1858 – 1901), български революционер * {{флагче|България}} Илия Божанов (1897 – ?), български юрист, в 1931 година завършил право в [[Софийски университет|Софийския университет]]<ref>Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1931</ref> * {{флагче|България}} [[Константин Петканов]] (1891 – 1952), български учен и писател, академик * {{флагче|България}} [[Константин Петканов (революционер)|Константин Петканов]] (1868 – 1956), български просветен деец и революционер * {{флагче|България}} Никола Димитров Будаков (1883 – 1944), български комунистически деец<ref name="Списък на убити партизани">[http://www.omda.bg/uploaded_files/files/articles/partizan.xls Списък на убити партизани ]</ref> * {{флагче|България}} Никола Константинов (1877 – ?), български юрист, в 1901 година завършил право в Софийския университет<ref>Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929</ref> * {{флагче|България}} [[Никола Петканов]] (1852 – 1926), български свещеник, просветен деец и революционер * {{флагче|България}} Никола Христов Димитров (1886 – 1943), български доктор, активист на БКП<ref name="Списък на убити партизани"/> ; Починали в Каваклия * {{флагче|България}} Богомир Ернеков Тоушски, български военен деец, майор, загинал през Балканската война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 2, л. 12</ref> == Бележки == <references /> {{Околия Лозенград}} {{Портал|География|Турция}} [[Категория:Села в околия Лозенград]] p8o7fkorty1g82963z831ii8nkgkod9 0 190028 12877019 12873992 2026-04-11T06:21:25Z Motekov 141057 12877019 wikitext text/x-wiki {{без източници|07:41, 20 април 2020 (UTC)}} [[Файл:Butterzopf.jpg|мини|Козунак]] [[Файл:Bg-kozunak-1.jpg|мини|Български козунак приготвен за [[Великден]]]] '''Козунакът''' е сладък [[обреден хляб]], който традиционно се приготвя за [[Великден]].<ref>{{cite web | publisher = Институт за български език | url = https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/козунак/ | title = козунак | work = Речник на българския език (ibl.bas.bg) | accessdate = 11 април 2026}}</ref> [[Символ]] на тялото на [[Иисус Христос]], така както боядисаните в [[Червен цвят|червено]] [[Яйце (храна)|яйца]] символизират [[кръв]]та му. Възприет в [[Християнство|християнството]] от [[Юдаизъм|юдаизма]] като символ на благоразположението и плодовитостта. В Румъния този великденски сладкиш е популярен под същото име, но с друго [[Акцент|произношение]] - козонак ({{lang|ro|cozonac}}), докато в [[Гърция]], макар че самата дума "козунак" е с гръцки произход, този [[обреден хляб]] е познат като цуреки ({{lang|el|τσουρέκι}}), което е възприето и в [[Турция]], където се произнася "чорек" ({{lang|tr|çörek}}). Среща се и под името козинака (хлябът мек като [[козина]]). В [[Русия]] се нарича кулич. Смята се, че произлиза от [[Югозападна Азия|Западна]] и [[Централна Азия|Средна Азия]].<ref>''Толковìй словарь живаго великорусскаго язîка'', Dal' V.I., IAS, 1869</ref> От специалното [[козуначено тесто]] се приготвят и други [[Сладкарско изделие|сладкиши]] като сладки рула и [[кифла|кифли]], а козунакът, освен по Великден може да се намери в търговската мрежа и целогодишно. Консумира се предимно в последния ден на [[Страстната седмица]] и в [[Светла седмица|следващите няколко дена]] около Великден. Обичайно се комбинира със великденски яйца и представлява част от характерните за този празник [[Подарък|подаръци]] и почерпки. Сходни ястия по начин на направа и функции са обредните хлябове кръсташка, кулашка, кукла, колак, благовец. == Козунакът като религиозен символ == {{раздел-мъниче}} За обредно ядене на [[хляб]] се споменава още в надписи, върху [[Стела на Мернептах|Стелата на Мернептах]] от 13 век пр.н.е., където се казва, че се е правело често. Символното значение на хляба е играло основна роля в изграждането на еврейската култура, оформила се в значителна степен под влияние на различни [[Древноегипетски календар|древноегипетски]] и [[Ханаанска религия|ханаански култове]], а впоследствие - и под [[Европа|европейско]] влияние. Задължително изискване е за всеки [[празник]] обредният хляб да е украсен с конкретни шарки или фигури, защото всеки обреден хляб с фигурите по него представлява [[молитва]] – за плодородие, за сила, за благоденствие, за веселие, за [[живот]], за здраве и т.н. В [[Православие|православието]] козунакът и други обредни хлябове се използват за да се ознаменуват Раждането ([[Рождество Христово|Коледа]] или [[Нова година|Нова Година]]) и Възкресението (Великден) на Христа и за плодовитост в [[Св. Сава (Савинден)|деня на св. Сава]].[[Файл:Paskalya coregi.jpg|дясно|мини|Турски домашно приготвен чорек]] == Традиционно приготвяне на козунак == Преди въвеждането в употреба в кулинарията на [[захар]] от [[захарна тръстика]], за този род ястия се е използвало [[захарно цвекло]], а от по-дълбока древност - [[Фурма|фурми]], [[Стафида|стафиди]], [[Смокиня|смокини]] или [[пчелен мед]]. Обичаят е обредните хлябове да се правят от специално отделено [[брашно]], само от [[пшеница]], фино смляна и съхранявана по специален начин, с „[[Мълчание|мълчана]], ненапита“ вода, по специален ритуал, включващ трикратно пресяване, прекадяване. и със специални символи по него. Религиозната традиция предписва козунакът да се замеси рано в събота сутрин, а яденето му - да започне не по-рано от неделя на Възкресение, Дотогава заради [[Велик пост|Великите пости]] се препоръчва яденето на [[содена питка]] и мед. Преди употреба козунакът задължително се прекадява и освещава с молитва. Формата на хляба обикновено е кръгла или яйцевидна. Може да бъде и продълговат (колач), задължителни елементи са издатините с наподобяващи [[Великденско яйце|великденски яйца]] и тройната [[плитка]], усукана, „прегърната“ или преплетена, която символизира [[Света Троица|триединството]].[[Файл:Kulich pies.JPG|дясно|мини|Руски козунак ([[Кулич (Хляб)|кулич]]) с [[глазура]]]] == Рецепта за козунак == Съществуват различни варианти на [[готварска рецепта|рецептата]] за козунак. Той въобще е труден за приготвяне, тъй като изисква много време, месене и специални условия – помещението, в което се меси и втасва тестото, трябва да е добре затоплено. Характерно за козунака е, че той трябва да е добре бухнал и да се къса „на конци“. Често към тестото се добавят [[орех]]и, [[стафида|стафиди]], настъргана [[лимон]]ова кора, [[локум]], [[мармалад]]. [[Мая (готварство)|Маята]] за козунака се замесва с брашно, [[прясно мляко]], щипка [[готварска сол]] и щипка [[захар]] при [[температура]] 28 – 30 градуса Целзий. След като шупне, се добавя към останалото брашно, яйца, захар, мляко и другите съставки. Меси се продължително време и се оставя на топло да увеличи обема си двойно, като за целта може да се сложи на [[водна баня]]. Не трябва да се прекалява със захарта, която е по рецепта, тъй като повечето захар пречи на бухването на тестото. След като втаса тестото, от него се оформят дълги фитили, които се сплитат на плитка, за да стане козунакът на конци. Пече се на умерен огън в предварително загрята [[фурна]]. == Вижте също == * [[Младенци]] * [[Женско биле|Сладник]] * [[Маца]] * [[Огнище]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://recepti.gotvach.bg/kozunak/ Рецепти за козунак на gotvach.bg] {{commonscat|Cozonac|Козунак}} {{Българска кухня}} {{кухня}} [[Категория:Тестени ястия]] [[Категория:Сладкарски изделия]] [[Категория:Десерти]] [[Категория:Обредни ястия]] [[Категория:Великден]] [[Категория:Българска кухня]] rbey9230ybxucacbzepxbm9lebu65at 12877025 12877019 2026-04-11T06:30:38Z Motekov 141057 12877025 wikitext text/x-wiki {{без източници|07:41, 20 април 2020 (UTC)}} [[Файл:Butterzopf.jpg|мини|Козунак]] [[Файл:Bg-kozunak-1.jpg|мини|Български козунак приготвен за [[Великден]]]] '''Козунакът''' е сладък [[обреден хляб]], който традиционно се приготвя за [[Великден]].<ref>{{cite web | publisher = Институт за български език | url = https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/козунак/ | title = козунак | work = Речник на българския език (ibl.bas.bg) | accessdate = 11 април 2026}}</ref><ref name = "E1966">{{cite book |year= 1966 |chapter = козунак (грц. )|title=Кратка българска енциклопедия |publisher= Издателство на Българска академия на науките |publication-place= София |page= 74 |volume= 3 Квант-Опере}}</ref> [[Символ]] на тялото на [[Иисус Христос]], така както боядисаните в [[Червен цвят|червено]] [[Яйце (храна)|яйца]] символизират [[кръв]]та му. Възприет в [[Християнство|християнството]] от [[Юдаизъм|юдаизма]] като символ на благоразположението и плодовитостта. В Румъния този великденски сладкиш е популярен под същото име, но с друго [[Акцент|произношение]] - козонак ({{lang|ro|cozonac}}), докато в [[Гърция]], макар че самата дума "козунак" е с гръцки произход, този [[обреден хляб]] е познат като цуреки ({{lang|el|τσουρέκι}}), което е възприето и в [[Турция]], където се произнася "чорек" ({{lang|tr|çörek}}). Среща се и под името козинака (хлябът мек като [[козина]]). В [[Русия]] се нарича кулич. Смята се, че произлиза от [[Югозападна Азия|Западна]] и [[Централна Азия|Средна Азия]].<ref>''Толковìй словарь живаго великорусскаго язîка'', Dal' V.I., IAS, 1869</ref> От специалното [[козуначено тесто]] се приготвят и други [[Сладкарско изделие|сладкиши]] като сладки рула и [[кифла|кифли]], а козунакът, освен по Великден може да се намери в търговската мрежа и целогодишно. Консумира се предимно в последния ден на [[Страстната седмица]] и в [[Светла седмица|следващите няколко дена]] около Великден. Обичайно се комбинира със великденски яйца и представлява част от характерните за този празник [[Подарък|подаръци]] и почерпки. Сходни ястия по начин на направа и функции са обредните хлябове кръсташка, кулашка, кукла, колак, благовец. == Козунакът като религиозен символ == {{раздел-мъниче}} За обредно ядене на [[хляб]] се споменава още в надписи, върху [[Стела на Мернептах|Стелата на Мернептах]] от 13 век пр.н.е., където се казва, че се е правело често. Символното значение на хляба е играло основна роля в изграждането на еврейската култура, оформила се в значителна степен под влияние на различни [[Древноегипетски календар|древноегипетски]] и [[Ханаанска религия|ханаански култове]], а впоследствие - и под [[Европа|европейско]] влияние. Задължително изискване е за всеки [[празник]] обредният хляб да е украсен с конкретни шарки или фигури, защото всеки обреден хляб с фигурите по него представлява [[молитва]] – за плодородие, за сила, за благоденствие, за веселие, за [[живот]], за здраве и т.н. В [[Православие|православието]] козунакът и други обредни хлябове се използват за да се ознаменуват Раждането ([[Рождество Христово|Коледа]] или [[Нова година|Нова Година]]) и Възкресението (Великден) на Христа и за плодовитост в [[Св. Сава (Савинден)|деня на св. Сава]].[[Файл:Paskalya coregi.jpg|дясно|мини|Турски домашно приготвен чорек]] == Традиционно приготвяне на козунак == Преди въвеждането в употреба в кулинарията на [[захар]] от [[захарна тръстика]], за този род ястия се е използвало [[захарно цвекло]], а от по-дълбока древност - [[Фурма|фурми]], [[Стафида|стафиди]], [[Смокиня|смокини]] или [[пчелен мед]]. Обичаят е обредните хлябове да се правят от специално отделено [[брашно]], само от [[пшеница]], фино смляна и съхранявана по специален начин, с „[[Мълчание|мълчана]], ненапита“ вода, по специален ритуал, включващ трикратно пресяване, прекадяване. и със специални символи по него. Религиозната традиция предписва козунакът да се замеси рано в събота сутрин, а яденето му - да започне не по-рано от неделя на Възкресение, Дотогава заради [[Велик пост|Великите пости]] се препоръчва яденето на [[содена питка]] и мед. Преди употреба козунакът задължително се прекадява и освещава с молитва. Формата на хляба обикновено е кръгла или яйцевидна. Може да бъде и продълговат (колач), задължителни елементи са издатините с наподобяващи [[Великденско яйце|великденски яйца]] и тройната [[плитка]], усукана, „прегърната“ или преплетена, която символизира [[Света Троица|триединството]].[[Файл:Kulich pies.JPG|дясно|мини|Руски козунак ([[Кулич (Хляб)|кулич]]) с [[глазура]]]] == Рецепта за козунак == Съществуват различни варианти на [[готварска рецепта|рецептата]] за козунак. Той въобще е труден за приготвяне, тъй като изисква много време, месене и специални условия – помещението, в което се меси и втасва тестото, трябва да е добре затоплено. Характерно за козунака е, че той трябва да е добре бухнал и да се къса „на конци“. Често към тестото се добавят [[орех]]и, [[стафида|стафиди]], настъргана [[лимон]]ова кора, [[локум]], [[мармалад]]. [[Мая (готварство)|Маята]] за козунака се замесва с брашно, [[прясно мляко]], щипка [[готварска сол]] и щипка [[захар]] при [[температура]] 28 – 30 градуса Целзий. След като шупне, се добавя към останалото брашно, яйца, захар, мляко и другите съставки. Меси се продължително време и се оставя на топло да увеличи обема си двойно, като за целта може да се сложи на [[водна баня]]. Не трябва да се прекалява със захарта, която е по рецепта, тъй като повечето захар пречи на бухването на тестото. След като втаса тестото, от него се оформят дълги фитили, които се сплитат на плитка, за да стане козунакът на конци. Пече се на умерен огън в предварително загрята [[фурна]]. == Вижте също == * [[Младенци]] * [[Женско биле|Сладник]] * [[Маца]] * [[Огнище]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://recepti.gotvach.bg/kozunak/ Рецепти за козунак на gotvach.bg] {{commonscat|Cozonac|Козунак}} {{Българска кухня}} {{кухня}} [[Категория:Тестени ястия]] [[Категория:Сладкарски изделия]] [[Категория:Десерти]] [[Категория:Обредни ястия]] [[Категория:Великден]] [[Категория:Българска кухня]] nl266xf739egbwg0r285wcbvunxta8z 12877029 12877025 2026-04-11T06:31:28Z Motekov 141057 12877029 wikitext text/x-wiki {{без източници|07:41, 20 април 2020 (UTC)}} [[Файл:Butterzopf.jpg|мини|Козунак]] [[Файл:Bg-kozunak-1.jpg|мини|Български козунак приготвен за [[Великден]]]] '''Козунакът''' е сладък [[обреден хляб]], който традиционно се приготвя за [[Великден]].<ref>{{cite web | publisher = Институт за български език | url = https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/козунак/ | title = козунак | work = Речник на българския език (ibl.bas.bg) | accessdate = 11 април 2026}}</ref><ref name = "E1966">{{cite book |year= 1966 |chapter = козунак (грц.)|title=Кратка българска енциклопедия |publisher= Издателство на Българска академия на науките |publication-place= София |page= 74 |volume= 3 Квант-Опере}}</ref> [[Символ]] на тялото на [[Иисус Христос]], така както боядисаните в [[Червен цвят|червено]] [[Яйце (храна)|яйца]] символизират [[кръв]]та му. Възприет в [[Християнство|християнството]] от [[Юдаизъм|юдаизма]] като символ на благоразположението и плодовитостта. В Румъния този великденски сладкиш е популярен под същото име, но с друго [[Акцент|произношение]] - козонак ({{lang|ro|cozonac}}), докато в [[Гърция]], макар че самата дума "козунак" е с гръцки произход, този [[обреден хляб]] е познат като цуреки ({{lang|el|τσουρέκι}}), което е възприето и в [[Турция]], където се произнася "чорек" ({{lang|tr|çörek}}). Среща се и под името козинака (хлябът мек като [[козина]]). В [[Русия]] се нарича кулич. Смята се, че произлиза от [[Югозападна Азия|Западна]] и [[Централна Азия|Средна Азия]].<ref>''Толковìй словарь живаго великорусскаго язîка'', Dal' V.I., IAS, 1869</ref> От специалното [[козуначено тесто]] се приготвят и други [[Сладкарско изделие|сладкиши]] като сладки рула и [[кифла|кифли]], а козунакът, освен по Великден може да се намери в търговската мрежа и целогодишно. Консумира се предимно в последния ден на [[Страстната седмица]] и в [[Светла седмица|следващите няколко дена]] около Великден. Обичайно се комбинира със великденски яйца и представлява част от характерните за този празник [[Подарък|подаръци]] и почерпки. Сходни ястия по начин на направа и функции са обредните хлябове кръсташка, кулашка, кукла, колак, благовец. == Козунакът като религиозен символ == {{раздел-мъниче}} За обредно ядене на [[хляб]] се споменава още в надписи, върху [[Стела на Мернептах|Стелата на Мернептах]] от 13 век пр.н.е., където се казва, че се е правело често. Символното значение на хляба е играло основна роля в изграждането на еврейската култура, оформила се в значителна степен под влияние на различни [[Древноегипетски календар|древноегипетски]] и [[Ханаанска религия|ханаански култове]], а впоследствие - и под [[Европа|европейско]] влияние. Задължително изискване е за всеки [[празник]] обредният хляб да е украсен с конкретни шарки или фигури, защото всеки обреден хляб с фигурите по него представлява [[молитва]] – за плодородие, за сила, за благоденствие, за веселие, за [[живот]], за здраве и т.н. В [[Православие|православието]] козунакът и други обредни хлябове се използват за да се ознаменуват Раждането ([[Рождество Христово|Коледа]] или [[Нова година|Нова Година]]) и Възкресението (Великден) на Христа и за плодовитост в [[Св. Сава (Савинден)|деня на св. Сава]].[[Файл:Paskalya coregi.jpg|дясно|мини|Турски домашно приготвен чорек]] == Традиционно приготвяне на козунак == Преди въвеждането в употреба в кулинарията на [[захар]] от [[захарна тръстика]], за този род ястия се е използвало [[захарно цвекло]], а от по-дълбока древност - [[Фурма|фурми]], [[Стафида|стафиди]], [[Смокиня|смокини]] или [[пчелен мед]]. Обичаят е обредните хлябове да се правят от специално отделено [[брашно]], само от [[пшеница]], фино смляна и съхранявана по специален начин, с „[[Мълчание|мълчана]], ненапита“ вода, по специален ритуал, включващ трикратно пресяване, прекадяване. и със специални символи по него. Религиозната традиция предписва козунакът да се замеси рано в събота сутрин, а яденето му - да започне не по-рано от неделя на Възкресение, Дотогава заради [[Велик пост|Великите пости]] се препоръчва яденето на [[содена питка]] и мед. Преди употреба козунакът задължително се прекадява и освещава с молитва. Формата на хляба обикновено е кръгла или яйцевидна. Може да бъде и продълговат (колач), задължителни елементи са издатините с наподобяващи [[Великденско яйце|великденски яйца]] и тройната [[плитка]], усукана, „прегърната“ или преплетена, която символизира [[Света Троица|триединството]].[[Файл:Kulich pies.JPG|дясно|мини|Руски козунак ([[Кулич (Хляб)|кулич]]) с [[глазура]]]] == Рецепта за козунак == Съществуват различни варианти на [[готварска рецепта|рецептата]] за козунак. Той въобще е труден за приготвяне, тъй като изисква много време, месене и специални условия – помещението, в което се меси и втасва тестото, трябва да е добре затоплено. Характерно за козунака е, че той трябва да е добре бухнал и да се къса „на конци“. Често към тестото се добавят [[орех]]и, [[стафида|стафиди]], настъргана [[лимон]]ова кора, [[локум]], [[мармалад]]. [[Мая (готварство)|Маята]] за козунака се замесва с брашно, [[прясно мляко]], щипка [[готварска сол]] и щипка [[захар]] при [[температура]] 28 – 30 градуса Целзий. След като шупне, се добавя към останалото брашно, яйца, захар, мляко и другите съставки. Меси се продължително време и се оставя на топло да увеличи обема си двойно, като за целта може да се сложи на [[водна баня]]. Не трябва да се прекалява със захарта, която е по рецепта, тъй като повечето захар пречи на бухването на тестото. След като втаса тестото, от него се оформят дълги фитили, които се сплитат на плитка, за да стане козунакът на конци. Пече се на умерен огън в предварително загрята [[фурна]]. == Вижте също == * [[Младенци]] * [[Женско биле|Сладник]] * [[Маца]] * [[Огнище]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://recepti.gotvach.bg/kozunak/ Рецепти за козунак на gotvach.bg] {{commonscat|Cozonac|Козунак}} {{Българска кухня}} {{кухня}} [[Категория:Тестени ястия]] [[Категория:Сладкарски изделия]] [[Категория:Десерти]] [[Категория:Обредни ястия]] [[Категория:Великден]] [[Категория:Българска кухня]] 9oiwbt92hfqq5cghe0m9fjiwqpipv3l 12877040 12877029 2026-04-11T06:54:51Z Motekov 141057 12877040 wikitext text/x-wiki {{без източници|07:41, 20 април 2020 (UTC)}} [[Файл:Butterzopf.jpg|мини|Козунак]] [[Файл:Bg-kozunak-1.jpg|мини|Български козунак приготвен за [[Великден]]]] '''Козунакът''' е сладък [[обреден хляб]], който традиционно се приготвя за [[Великден]].<ref>{{cite web | publisher = Институт за български език | url = https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/козунак/ | title = козунак | work = Речник на българския език (ibl.bas.bg) | accessdate = 11 април 2026}}</ref><ref name = "E1966">{{cite book |year= 1966 |chapter = козунак (грц.)|title=Кратка българска енциклопедия |publisher= Издателство на Българска академия на науките |publication-place= София |page= 74 |volume= 3 Квант-Опере}}</ref><ref>{{cite book |author= |chapter= козунак |title= Български етимологичен речник |volume= 2 И – крепя |place= София |publisher= Издателство на БАН |year= 1979 |page= 526 740 |url= https://ibl.bas.bg/lib/index.php?bookId=ber_2_000-744&action=show#mode/2up}}</ref> [[Символ]] на тялото на [[Иисус Христос]], така както боядисаните в [[Червен цвят|червено]] [[Яйце (храна)|яйца]] символизират [[кръв]]та му. Възприет в [[Християнство|християнството]] от [[Юдаизъм|юдаизма]] като символ на благоразположението и плодовитостта. В Румъния този великденски сладкиш е популярен под същото име, но с друго [[Акцент|произношение]] - козонак ({{lang|ro|cozonac}}), докато в [[Гърция]], макар че самата дума "козунак" е с гръцки произход, този [[обреден хляб]] е познат като цуреки ({{lang|el|τσουρέκι}}), което е възприето и в [[Турция]], където се произнася "чорек" ({{lang|tr|çörek}}). Среща се и под името козинака (хлябът мек като [[козина]]). В [[Русия]] се нарича кулич. Смята се, че произлиза от [[Югозападна Азия|Западна]] и [[Централна Азия|Средна Азия]].<ref>''Толковìй словарь живаго великорусскаго язîка'', Dal' V.I., IAS, 1869</ref> От специалното [[козуначено тесто]] се приготвят и други [[Сладкарско изделие|сладкиши]] като сладки рула и [[кифла|кифли]], а козунакът, освен по Великден може да се намери в търговската мрежа и целогодишно. Консумира се предимно в последния ден на [[Страстната седмица]] и в [[Светла седмица|следващите няколко дена]] около Великден. Обичайно се комбинира със великденски яйца и представлява част от характерните за този празник [[Подарък|подаръци]] и почерпки. Сходни ястия по начин на направа и функции са обредните хлябове кръсташка, кулашка, кукла, колак, благовец. == Козунакът като религиозен символ == {{раздел-мъниче}} За обредно ядене на [[хляб]] се споменава още в надписи, върху [[Стела на Мернептах|Стелата на Мернептах]] от 13 век пр.н.е., където се казва, че се е правело често. Символното значение на хляба е играло основна роля в изграждането на еврейската култура, оформила се в значителна степен под влияние на различни [[Древноегипетски календар|древноегипетски]] и [[Ханаанска религия|ханаански култове]], а впоследствие - и под [[Европа|европейско]] влияние. Задължително изискване е за всеки [[празник]] обредният хляб да е украсен с конкретни шарки или фигури, защото всеки обреден хляб с фигурите по него представлява [[молитва]] – за плодородие, за сила, за благоденствие, за веселие, за [[живот]], за здраве и т.н. В [[Православие|православието]] козунакът и други обредни хлябове се използват за да се ознаменуват Раждането ([[Рождество Христово|Коледа]] или [[Нова година|Нова Година]]) и Възкресението (Великден) на Христа и за плодовитост в [[Св. Сава (Савинден)|деня на св. Сава]].[[Файл:Paskalya coregi.jpg|дясно|мини|Турски домашно приготвен чорек]] == Традиционно приготвяне на козунак == Преди въвеждането в употреба в кулинарията на [[захар]] от [[захарна тръстика]], за този род ястия се е използвало [[захарно цвекло]], а от по-дълбока древност - [[Фурма|фурми]], [[Стафида|стафиди]], [[Смокиня|смокини]] или [[пчелен мед]]. Обичаят е обредните хлябове да се правят от специално отделено [[брашно]], само от [[пшеница]], фино смляна и съхранявана по специален начин, с „[[Мълчание|мълчана]], ненапита“ вода, по специален ритуал, включващ трикратно пресяване, прекадяване. и със специални символи по него. Религиозната традиция предписва козунакът да се замеси рано в събота сутрин, а яденето му - да започне не по-рано от неделя на Възкресение, Дотогава заради [[Велик пост|Великите пости]] се препоръчва яденето на [[содена питка]] и мед. Преди употреба козунакът задължително се прекадява и освещава с молитва. Формата на хляба обикновено е кръгла или яйцевидна. Може да бъде и продълговат (колач), задължителни елементи са издатините с наподобяващи [[Великденско яйце|великденски яйца]] и тройната [[плитка]], усукана, „прегърната“ или преплетена, която символизира [[Света Троица|триединството]].[[Файл:Kulich pies.JPG|дясно|мини|Руски козунак ([[Кулич (Хляб)|кулич]]) с [[глазура]]]] == Рецепта за козунак == Съществуват различни варианти на [[готварска рецепта|рецептата]] за козунак. Той въобще е труден за приготвяне, тъй като изисква много време, месене и специални условия – помещението, в което се меси и втасва тестото, трябва да е добре затоплено. Характерно за козунака е, че той трябва да е добре бухнал и да се къса „на конци“. Често към тестото се добавят [[орех]]и, [[стафида|стафиди]], настъргана [[лимон]]ова кора, [[локум]], [[мармалад]]. [[Мая (готварство)|Маята]] за козунака се замесва с брашно, [[прясно мляко]], щипка [[готварска сол]] и щипка [[захар]] при [[температура]] 28 – 30 градуса Целзий. След като шупне, се добавя към останалото брашно, яйца, захар, мляко и другите съставки. Меси се продължително време и се оставя на топло да увеличи обема си двойно, като за целта може да се сложи на [[водна баня]]. Не трябва да се прекалява със захарта, която е по рецепта, тъй като повечето захар пречи на бухването на тестото. След като втаса тестото, от него се оформят дълги фитили, които се сплитат на плитка, за да стане козунакът на конци. Пече се на умерен огън в предварително загрята [[фурна]]. == Вижте също == * [[Младенци]] * [[Женско биле|Сладник]] * [[Маца]] * [[Огнище]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://recepti.gotvach.bg/kozunak/ Рецепти за козунак на gotvach.bg] {{commonscat|Cozonac|Козунак}} {{Българска кухня}} {{кухня}} [[Категория:Тестени ястия]] [[Категория:Сладкарски изделия]] [[Категория:Десерти]] [[Категория:Обредни ястия]] [[Категория:Великден]] [[Категория:Българска кухня]] au0ae51vfbezg4iyclxy564etcbpcv6 12877046 12877040 2026-04-11T07:00:19Z Motekov 141057 12877046 wikitext text/x-wiki {{без източници|07:41, 20 април 2020 (UTC)}} [[Файл:Butterzopf.jpg|мини|Козунак]] [[Файл:Bg-kozunak-1.jpg|мини|Български козунак приготвен за [[Великден]]]] '''Козунакът''' е сладък [[обреден хляб]], който традиционно се приготвя за [[Великден]].<ref>{{cite web | publisher = Институт за български език | url = https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/козунак/ | title = козунак | work = Речник на българския език (ibl.bas.bg) | accessdate = 11 април 2026}}</ref><ref name = "E1966">{{cite book |year= 1966 |chapter = козунак (грц.)|title=Кратка българска енциклопедия |publisher= Издателство на Българска академия на науките |publication-place= София |page= 74 |volume= 3 Квант-Опере}}</ref><ref>{{cite book |author= Георгиев, Владимир Ив.; Йордан Заимов; Стефан Илчев; Момчил Чалъков; Йордан Н. Иванов; Димитрина Михайлова; Васил Анастасов; Уте Дукова; Мария Рачева; Тодор Ат. Тодоров |chapter= козунак |title= Български етимологичен речник |volume= 2 И – крепя |place= София |publisher= Издателство на БАН |year= 1979 |page= 526 740 |url= https://ibl.bas.bg/lib/index.php?bookId=ber_2_000-744&action=show#mode/2up}}</ref> [[Символ]] на тялото на [[Иисус Христос]], така както боядисаните в [[Червен цвят|червено]] [[Яйце (храна)|яйца]] символизират [[кръв]]та му. Възприет в [[Християнство|християнството]] от [[Юдаизъм|юдаизма]] като символ на благоразположението и плодовитостта. В Румъния този великденски сладкиш е популярен под същото име, но с друго [[Акцент|произношение]] - козонак ({{lang|ro|cozonac}}), докато в [[Гърция]], макар че самата дума "козунак" е с гръцки произход, този [[обреден хляб]] е познат като цуреки ({{lang|el|τσουρέκι}}), което е възприето и в [[Турция]], където се произнася "чорек" ({{lang|tr|çörek}}). Среща се и под името козинака (хлябът мек като [[козина]]). В [[Русия]] се нарича кулич. Смята се, че произлиза от [[Югозападна Азия|Западна]] и [[Централна Азия|Средна Азия]].<ref>''Толковìй словарь живаго великорусскаго язîка'', Dal' V.I., IAS, 1869</ref> От специалното [[козуначено тесто]] се приготвят и други [[Сладкарско изделие|сладкиши]] като сладки рула и [[кифла|кифли]], а козунакът, освен по Великден може да се намери в търговската мрежа и целогодишно. Консумира се предимно в последния ден на [[Страстната седмица]] и в [[Светла седмица|следващите няколко дена]] около Великден. Обичайно се комбинира със великденски яйца и представлява част от характерните за този празник [[Подарък|подаръци]] и почерпки. Сходни ястия по начин на направа и функции са обредните хлябове кръсташка, кулашка, кукла, колак, благовец. == Козунакът като религиозен символ == {{раздел-мъниче}} За обредно ядене на [[хляб]] се споменава още в надписи, върху [[Стела на Мернептах|Стелата на Мернептах]] от 13 век пр.н.е., където се казва, че се е правело често. Символното значение на хляба е играло основна роля в изграждането на еврейската култура, оформила се в значителна степен под влияние на различни [[Древноегипетски календар|древноегипетски]] и [[Ханаанска религия|ханаански култове]], а впоследствие - и под [[Европа|европейско]] влияние. Задължително изискване е за всеки [[празник]] обредният хляб да е украсен с конкретни шарки или фигури, защото всеки обреден хляб с фигурите по него представлява [[молитва]] – за плодородие, за сила, за благоденствие, за веселие, за [[живот]], за здраве и т.н. В [[Православие|православието]] козунакът и други обредни хлябове се използват за да се ознаменуват Раждането ([[Рождество Христово|Коледа]] или [[Нова година|Нова Година]]) и Възкресението (Великден) на Христа и за плодовитост в [[Св. Сава (Савинден)|деня на св. Сава]].[[Файл:Paskalya coregi.jpg|дясно|мини|Турски домашно приготвен чорек]] == Традиционно приготвяне на козунак == Преди въвеждането в употреба в кулинарията на [[захар]] от [[захарна тръстика]], за този род ястия се е използвало [[захарно цвекло]], а от по-дълбока древност - [[Фурма|фурми]], [[Стафида|стафиди]], [[Смокиня|смокини]] или [[пчелен мед]]. Обичаят е обредните хлябове да се правят от специално отделено [[брашно]], само от [[пшеница]], фино смляна и съхранявана по специален начин, с „[[Мълчание|мълчана]], ненапита“ вода, по специален ритуал, включващ трикратно пресяване, прекадяване. и със специални символи по него. Религиозната традиция предписва козунакът да се замеси рано в събота сутрин, а яденето му - да започне не по-рано от неделя на Възкресение, Дотогава заради [[Велик пост|Великите пости]] се препоръчва яденето на [[содена питка]] и мед. Преди употреба козунакът задължително се прекадява и освещава с молитва. Формата на хляба обикновено е кръгла или яйцевидна. Може да бъде и продълговат (колач), задължителни елементи са издатините с наподобяващи [[Великденско яйце|великденски яйца]] и тройната [[плитка]], усукана, „прегърната“ или преплетена, която символизира [[Света Троица|триединството]].[[Файл:Kulich pies.JPG|дясно|мини|Руски козунак ([[Кулич (Хляб)|кулич]]) с [[глазура]]]] == Рецепта за козунак == Съществуват различни варианти на [[готварска рецепта|рецептата]] за козунак. Той въобще е труден за приготвяне, тъй като изисква много време, месене и специални условия – помещението, в което се меси и втасва тестото, трябва да е добре затоплено. Характерно за козунака е, че той трябва да е добре бухнал и да се къса „на конци“. Често към тестото се добавят [[орех]]и, [[стафида|стафиди]], настъргана [[лимон]]ова кора, [[локум]], [[мармалад]]. [[Мая (готварство)|Маята]] за козунака се замесва с брашно, [[прясно мляко]], щипка [[готварска сол]] и щипка [[захар]] при [[температура]] 28 – 30 градуса Целзий. След като шупне, се добавя към останалото брашно, яйца, захар, мляко и другите съставки. Меси се продължително време и се оставя на топло да увеличи обема си двойно, като за целта може да се сложи на [[водна баня]]. Не трябва да се прекалява със захарта, която е по рецепта, тъй като повечето захар пречи на бухването на тестото. След като втаса тестото, от него се оформят дълги фитили, които се сплитат на плитка, за да стане козунакът на конци. Пече се на умерен огън в предварително загрята [[фурна]]. == Вижте също == * [[Младенци]] * [[Женско биле|Сладник]] * [[Маца]] * [[Огнище]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://recepti.gotvach.bg/kozunak/ Рецепти за козунак на gotvach.bg] {{commonscat|Cozonac|Козунак}} {{Българска кухня}} {{кухня}} [[Категория:Тестени ястия]] [[Категория:Сладкарски изделия]] [[Категория:Десерти]] [[Категория:Обредни ястия]] [[Категория:Великден]] [[Категория:Българска кухня]] du5hpsz54z98ib125k75asshqbsgjbt 12877047 12877046 2026-04-11T07:01:48Z Motekov 141057 12877047 wikitext text/x-wiki {{без източници|07:41, 20 април 2020 (UTC)}} [[Файл:Butterzopf.jpg|мини|Козунак]] [[Файл:Bg-kozunak-1.jpg|мини|Български козунак приготвен за [[Великден]]]] '''Козунакът''' е сладък [[обреден хляб]], който традиционно се приготвя за [[Великден]].<ref>{{cite web | publisher = Институт за български език | url = https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/козунак/ | title = козунак | work = Речник на българския език (ibl.bas.bg) | accessdate = 11 април 2026}}</ref><ref name = "E1966">{{cite book |year= 1966 |chapter = козунак (грц.)|title=Кратка българска енциклопедия |publisher= Издателство на Българска академия на науките |publication-place= София |page= 74 |volume= 3 Квант-Опере}}</ref><ref>{{cite book |author= Георгиев, Владимир Ив.; Йордан Заимов; Стефан Илчев; Момчил Чалъков; Йордан Н. Иванов; Димитрина Михайлова; Васил Анастасов; Уте Дукова; Мария Рачева; Тодор Ат. Тодоров |chapter= козунак |title= Български етимологичен речник |volume= 2 И – крепя |place= София |publisher= Издателство на БАН |year= 1979 |page= [https://ibl.bas.bg/lib/index.php?bookId=ber_2_000-744&action=show#page/n527/mode/1up 526] |url= https://ibl.bas.bg/lib/index.php?bookId=ber_2_000-744&action=show#mode/2up}}</ref> [[Символ]] на тялото на [[Иисус Христос]], така както боядисаните в [[Червен цвят|червено]] [[Яйце (храна)|яйца]] символизират [[кръв]]та му. Възприет в [[Християнство|християнството]] от [[Юдаизъм|юдаизма]] като символ на благоразположението и плодовитостта. В Румъния този великденски сладкиш е популярен под същото име, но с друго [[Акцент|произношение]] - козонак ({{lang|ro|cozonac}}), докато в [[Гърция]], макар че самата дума "козунак" е с гръцки произход, този [[обреден хляб]] е познат като цуреки ({{lang|el|τσουρέκι}}), което е възприето и в [[Турция]], където се произнася "чорек" ({{lang|tr|çörek}}). Среща се и под името козинака (хлябът мек като [[козина]]). В [[Русия]] се нарича кулич. Смята се, че произлиза от [[Югозападна Азия|Западна]] и [[Централна Азия|Средна Азия]].<ref>''Толковìй словарь живаго великорусскаго язîка'', Dal' V.I., IAS, 1869</ref> От специалното [[козуначено тесто]] се приготвят и други [[Сладкарско изделие|сладкиши]] като сладки рула и [[кифла|кифли]], а козунакът, освен по Великден може да се намери в търговската мрежа и целогодишно. Консумира се предимно в последния ден на [[Страстната седмица]] и в [[Светла седмица|следващите няколко дена]] около Великден. Обичайно се комбинира със великденски яйца и представлява част от характерните за този празник [[Подарък|подаръци]] и почерпки. Сходни ястия по начин на направа и функции са обредните хлябове кръсташка, кулашка, кукла, колак, благовец. == Козунакът като религиозен символ == {{раздел-мъниче}} За обредно ядене на [[хляб]] се споменава още в надписи, върху [[Стела на Мернептах|Стелата на Мернептах]] от 13 век пр.н.е., където се казва, че се е правело често. Символното значение на хляба е играло основна роля в изграждането на еврейската култура, оформила се в значителна степен под влияние на различни [[Древноегипетски календар|древноегипетски]] и [[Ханаанска религия|ханаански култове]], а впоследствие - и под [[Европа|европейско]] влияние. Задължително изискване е за всеки [[празник]] обредният хляб да е украсен с конкретни шарки или фигури, защото всеки обреден хляб с фигурите по него представлява [[молитва]] – за плодородие, за сила, за благоденствие, за веселие, за [[живот]], за здраве и т.н. В [[Православие|православието]] козунакът и други обредни хлябове се използват за да се ознаменуват Раждането ([[Рождество Христово|Коледа]] или [[Нова година|Нова Година]]) и Възкресението (Великден) на Христа и за плодовитост в [[Св. Сава (Савинден)|деня на св. Сава]].[[Файл:Paskalya coregi.jpg|дясно|мини|Турски домашно приготвен чорек]] == Традиционно приготвяне на козунак == Преди въвеждането в употреба в кулинарията на [[захар]] от [[захарна тръстика]], за този род ястия се е използвало [[захарно цвекло]], а от по-дълбока древност - [[Фурма|фурми]], [[Стафида|стафиди]], [[Смокиня|смокини]] или [[пчелен мед]]. Обичаят е обредните хлябове да се правят от специално отделено [[брашно]], само от [[пшеница]], фино смляна и съхранявана по специален начин, с „[[Мълчание|мълчана]], ненапита“ вода, по специален ритуал, включващ трикратно пресяване, прекадяване. и със специални символи по него. Религиозната традиция предписва козунакът да се замеси рано в събота сутрин, а яденето му - да започне не по-рано от неделя на Възкресение, Дотогава заради [[Велик пост|Великите пости]] се препоръчва яденето на [[содена питка]] и мед. Преди употреба козунакът задължително се прекадява и освещава с молитва. Формата на хляба обикновено е кръгла или яйцевидна. Може да бъде и продълговат (колач), задължителни елементи са издатините с наподобяващи [[Великденско яйце|великденски яйца]] и тройната [[плитка]], усукана, „прегърната“ или преплетена, която символизира [[Света Троица|триединството]].[[Файл:Kulich pies.JPG|дясно|мини|Руски козунак ([[Кулич (Хляб)|кулич]]) с [[глазура]]]] == Рецепта за козунак == Съществуват различни варианти на [[готварска рецепта|рецептата]] за козунак. Той въобще е труден за приготвяне, тъй като изисква много време, месене и специални условия – помещението, в което се меси и втасва тестото, трябва да е добре затоплено. Характерно за козунака е, че той трябва да е добре бухнал и да се къса „на конци“. Често към тестото се добавят [[орех]]и, [[стафида|стафиди]], настъргана [[лимон]]ова кора, [[локум]], [[мармалад]]. [[Мая (готварство)|Маята]] за козунака се замесва с брашно, [[прясно мляко]], щипка [[готварска сол]] и щипка [[захар]] при [[температура]] 28 – 30 градуса Целзий. След като шупне, се добавя към останалото брашно, яйца, захар, мляко и другите съставки. Меси се продължително време и се оставя на топло да увеличи обема си двойно, като за целта може да се сложи на [[водна баня]]. Не трябва да се прекалява със захарта, която е по рецепта, тъй като повечето захар пречи на бухването на тестото. След като втаса тестото, от него се оформят дълги фитили, които се сплитат на плитка, за да стане козунакът на конци. Пече се на умерен огън в предварително загрята [[фурна]]. == Вижте също == * [[Младенци]] * [[Женско биле|Сладник]] * [[Маца]] * [[Огнище]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://recepti.gotvach.bg/kozunak/ Рецепти за козунак на gotvach.bg] {{commonscat|Cozonac|Козунак}} {{Българска кухня}} {{кухня}} [[Категория:Тестени ястия]] [[Категория:Сладкарски изделия]] [[Категория:Десерти]] [[Категория:Обредни ястия]] [[Категория:Великден]] [[Категория:Българска кухня]] riz415h8wg0i6yh4tw4moovb82vulem 12877048 12877047 2026-04-11T07:02:41Z Motekov 141057 12877048 wikitext text/x-wiki {{без източници|07:41, 20 април 2020 (UTC)}} [[Файл:Butterzopf.jpg|мини|Козунак]] [[Файл:Bg-kozunak-1.jpg|мини|Български козунак приготвен за [[Великден]]]] '''Козунакът''' е сладък [[обреден хляб]], който традиционно се приготвя за [[Великден]].<ref>{{cite web | publisher = Институт за български език | url = https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/козунак/ | title = козунак | work = Речник на българския език (ibl.bas.bg) | accessdate = 11 април 2026}}</ref><ref name = "E1966">{{cite book |year= 1966 |chapter = козунак (грц.)|title=Кратка българска енциклопедия |publisher= Издателство на Българска академия на науките |publication-place= София |page= 74 |volume= 3 Квант-Опере}}</ref><ref>{{cite book |author= Георгиев, Владимир Ив.; Йордан Заимов; Стефан Илчев; Момчил Чалъков; Йордан Н. Иванов; Димитрина Михайлова; Васил Анастасов; Уте Дукова; Мария Рачева; Тодор Ат. Тодоров |chapter= козунак |title= Български етимологичен речник |volume= 2 И – крепя |place= София |publisher= Издателство на БАН |year= 1979 |page= [https://ibl.bas.bg/lib/index.php?bookId=ber_2_000-744&action=show#page/n527/mode/1up] 526 |url= https://ibl.bas.bg/lib/index.php?bookId=ber_2_000-744&action=show#mode/2up}}</ref> [[Символ]] на тялото на [[Иисус Христос]], така както боядисаните в [[Червен цвят|червено]] [[Яйце (храна)|яйца]] символизират [[кръв]]та му. Възприет в [[Християнство|християнството]] от [[Юдаизъм|юдаизма]] като символ на благоразположението и плодовитостта. В Румъния този великденски сладкиш е популярен под същото име, но с друго [[Акцент|произношение]] - козонак ({{lang|ro|cozonac}}), докато в [[Гърция]], макар че самата дума "козунак" е с гръцки произход, този [[обреден хляб]] е познат като цуреки ({{lang|el|τσουρέκι}}), което е възприето и в [[Турция]], където се произнася "чорек" ({{lang|tr|çörek}}). Среща се и под името козинака (хлябът мек като [[козина]]). В [[Русия]] се нарича кулич. Смята се, че произлиза от [[Югозападна Азия|Западна]] и [[Централна Азия|Средна Азия]].<ref>''Толковìй словарь живаго великорусскаго язîка'', Dal' V.I., IAS, 1869</ref> От специалното [[козуначено тесто]] се приготвят и други [[Сладкарско изделие|сладкиши]] като сладки рула и [[кифла|кифли]], а козунакът, освен по Великден може да се намери в търговската мрежа и целогодишно. Консумира се предимно в последния ден на [[Страстната седмица]] и в [[Светла седмица|следващите няколко дена]] около Великден. Обичайно се комбинира със великденски яйца и представлява част от характерните за този празник [[Подарък|подаръци]] и почерпки. Сходни ястия по начин на направа и функции са обредните хлябове кръсташка, кулашка, кукла, колак, благовец. == Козунакът като религиозен символ == {{раздел-мъниче}} За обредно ядене на [[хляб]] се споменава още в надписи, върху [[Стела на Мернептах|Стелата на Мернептах]] от 13 век пр.н.е., където се казва, че се е правело често. Символното значение на хляба е играло основна роля в изграждането на еврейската култура, оформила се в значителна степен под влияние на различни [[Древноегипетски календар|древноегипетски]] и [[Ханаанска религия|ханаански култове]], а впоследствие - и под [[Европа|европейско]] влияние. Задължително изискване е за всеки [[празник]] обредният хляб да е украсен с конкретни шарки или фигури, защото всеки обреден хляб с фигурите по него представлява [[молитва]] – за плодородие, за сила, за благоденствие, за веселие, за [[живот]], за здраве и т.н. В [[Православие|православието]] козунакът и други обредни хлябове се използват за да се ознаменуват Раждането ([[Рождество Христово|Коледа]] или [[Нова година|Нова Година]]) и Възкресението (Великден) на Христа и за плодовитост в [[Св. Сава (Савинден)|деня на св. Сава]].[[Файл:Paskalya coregi.jpg|дясно|мини|Турски домашно приготвен чорек]] == Традиционно приготвяне на козунак == Преди въвеждането в употреба в кулинарията на [[захар]] от [[захарна тръстика]], за този род ястия се е използвало [[захарно цвекло]], а от по-дълбока древност - [[Фурма|фурми]], [[Стафида|стафиди]], [[Смокиня|смокини]] или [[пчелен мед]]. Обичаят е обредните хлябове да се правят от специално отделено [[брашно]], само от [[пшеница]], фино смляна и съхранявана по специален начин, с „[[Мълчание|мълчана]], ненапита“ вода, по специален ритуал, включващ трикратно пресяване, прекадяване. и със специални символи по него. Религиозната традиция предписва козунакът да се замеси рано в събота сутрин, а яденето му - да започне не по-рано от неделя на Възкресение, Дотогава заради [[Велик пост|Великите пости]] се препоръчва яденето на [[содена питка]] и мед. Преди употреба козунакът задължително се прекадява и освещава с молитва. Формата на хляба обикновено е кръгла или яйцевидна. Може да бъде и продълговат (колач), задължителни елементи са издатините с наподобяващи [[Великденско яйце|великденски яйца]] и тройната [[плитка]], усукана, „прегърната“ или преплетена, която символизира [[Света Троица|триединството]].[[Файл:Kulich pies.JPG|дясно|мини|Руски козунак ([[Кулич (Хляб)|кулич]]) с [[глазура]]]] == Рецепта за козунак == Съществуват различни варианти на [[готварска рецепта|рецептата]] за козунак. Той въобще е труден за приготвяне, тъй като изисква много време, месене и специални условия – помещението, в което се меси и втасва тестото, трябва да е добре затоплено. Характерно за козунака е, че той трябва да е добре бухнал и да се къса „на конци“. Често към тестото се добавят [[орех]]и, [[стафида|стафиди]], настъргана [[лимон]]ова кора, [[локум]], [[мармалад]]. [[Мая (готварство)|Маята]] за козунака се замесва с брашно, [[прясно мляко]], щипка [[готварска сол]] и щипка [[захар]] при [[температура]] 28 – 30 градуса Целзий. След като шупне, се добавя към останалото брашно, яйца, захар, мляко и другите съставки. Меси се продължително време и се оставя на топло да увеличи обема си двойно, като за целта може да се сложи на [[водна баня]]. Не трябва да се прекалява със захарта, която е по рецепта, тъй като повечето захар пречи на бухването на тестото. След като втаса тестото, от него се оформят дълги фитили, които се сплитат на плитка, за да стане козунакът на конци. Пече се на умерен огън в предварително загрята [[фурна]]. == Вижте също == * [[Младенци]] * [[Женско биле|Сладник]] * [[Маца]] * [[Огнище]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://recepti.gotvach.bg/kozunak/ Рецепти за козунак на gotvach.bg] {{commonscat|Cozonac|Козунак}} {{Българска кухня}} {{кухня}} [[Категория:Тестени ястия]] [[Категория:Сладкарски изделия]] [[Категория:Десерти]] [[Категория:Обредни ястия]] [[Категория:Великден]] [[Категория:Българска кухня]] 95rgvnihcymur2ajhz92rnf81vxh6rn 12877050 12877048 2026-04-11T07:03:50Z Motekov 141057 12877050 wikitext text/x-wiki {{без източници|07:41, 20 април 2020 (UTC)}} [[Файл:Butterzopf.jpg|мини|Козунак]] [[Файл:Bg-kozunak-1.jpg|мини|Български козунак приготвен за [[Великден]]]] '''Козунакът''' е сладък [[обреден хляб]], който традиционно се приготвя за [[Великден]].<ref>{{cite web | publisher = Институт за български език | url = https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/козунак/ | title = козунак | work = Речник на българския език (ibl.bas.bg) | accessdate = 11 април 2026}}</ref><ref name = "E1966">{{cite book |year= 1966 |chapter = козунак (грц.)|title=Кратка българска енциклопедия |publisher= Издателство на Българска академия на науките |publication-place= София |page= 74 |volume= 3 Квант-Опере}}</ref><ref>{{cite book |author= Георгиев, Владимир Ив.; Йордан Заимов; Стефан Илчев; Момчил Чалъков; Йордан Н. Иванов; Димитрина Михайлова; Васил Анастасов; Уте Дукова; Мария Рачева; Тодор Ат. Тодоров |chapter= козунак |title= Български етимологичен речник |volume= 2 И – крепя |place= София |publisher= Издателство на БАН |year= 1979 |page= 526 |url= https://ibl.bas.bg/lib/index.php?bookId=ber_2_000-744&action=show#mode/2up |accesdate= 11 април 2026}}</ref> [[Символ]] на тялото на [[Иисус Христос]], така както боядисаните в [[Червен цвят|червено]] [[Яйце (храна)|яйца]] символизират [[кръв]]та му. Възприет в [[Християнство|християнството]] от [[Юдаизъм|юдаизма]] като символ на благоразположението и плодовитостта. В Румъния този великденски сладкиш е популярен под същото име, но с друго [[Акцент|произношение]] - козонак ({{lang|ro|cozonac}}), докато в [[Гърция]], макар че самата дума "козунак" е с гръцки произход, този [[обреден хляб]] е познат като цуреки ({{lang|el|τσουρέκι}}), което е възприето и в [[Турция]], където се произнася "чорек" ({{lang|tr|çörek}}). Среща се и под името козинака (хлябът мек като [[козина]]). В [[Русия]] се нарича кулич. Смята се, че произлиза от [[Югозападна Азия|Западна]] и [[Централна Азия|Средна Азия]].<ref>''Толковìй словарь живаго великорусскаго язîка'', Dal' V.I., IAS, 1869</ref> От специалното [[козуначено тесто]] се приготвят и други [[Сладкарско изделие|сладкиши]] като сладки рула и [[кифла|кифли]], а козунакът, освен по Великден може да се намери в търговската мрежа и целогодишно. Консумира се предимно в последния ден на [[Страстната седмица]] и в [[Светла седмица|следващите няколко дена]] около Великден. Обичайно се комбинира със великденски яйца и представлява част от характерните за този празник [[Подарък|подаръци]] и почерпки. Сходни ястия по начин на направа и функции са обредните хлябове кръсташка, кулашка, кукла, колак, благовец. == Козунакът като религиозен символ == {{раздел-мъниче}} За обредно ядене на [[хляб]] се споменава още в надписи, върху [[Стела на Мернептах|Стелата на Мернептах]] от 13 век пр.н.е., където се казва, че се е правело често. Символното значение на хляба е играло основна роля в изграждането на еврейската култура, оформила се в значителна степен под влияние на различни [[Древноегипетски календар|древноегипетски]] и [[Ханаанска религия|ханаански култове]], а впоследствие - и под [[Европа|европейско]] влияние. Задължително изискване е за всеки [[празник]] обредният хляб да е украсен с конкретни шарки или фигури, защото всеки обреден хляб с фигурите по него представлява [[молитва]] – за плодородие, за сила, за благоденствие, за веселие, за [[живот]], за здраве и т.н. В [[Православие|православието]] козунакът и други обредни хлябове се използват за да се ознаменуват Раждането ([[Рождество Христово|Коледа]] или [[Нова година|Нова Година]]) и Възкресението (Великден) на Христа и за плодовитост в [[Св. Сава (Савинден)|деня на св. Сава]].[[Файл:Paskalya coregi.jpg|дясно|мини|Турски домашно приготвен чорек]] == Традиционно приготвяне на козунак == Преди въвеждането в употреба в кулинарията на [[захар]] от [[захарна тръстика]], за този род ястия се е използвало [[захарно цвекло]], а от по-дълбока древност - [[Фурма|фурми]], [[Стафида|стафиди]], [[Смокиня|смокини]] или [[пчелен мед]]. Обичаят е обредните хлябове да се правят от специално отделено [[брашно]], само от [[пшеница]], фино смляна и съхранявана по специален начин, с „[[Мълчание|мълчана]], ненапита“ вода, по специален ритуал, включващ трикратно пресяване, прекадяване. и със специални символи по него. Религиозната традиция предписва козунакът да се замеси рано в събота сутрин, а яденето му - да започне не по-рано от неделя на Възкресение, Дотогава заради [[Велик пост|Великите пости]] се препоръчва яденето на [[содена питка]] и мед. Преди употреба козунакът задължително се прекадява и освещава с молитва. Формата на хляба обикновено е кръгла или яйцевидна. Може да бъде и продълговат (колач), задължителни елементи са издатините с наподобяващи [[Великденско яйце|великденски яйца]] и тройната [[плитка]], усукана, „прегърната“ или преплетена, която символизира [[Света Троица|триединството]].[[Файл:Kulich pies.JPG|дясно|мини|Руски козунак ([[Кулич (Хляб)|кулич]]) с [[глазура]]]] == Рецепта за козунак == Съществуват различни варианти на [[готварска рецепта|рецептата]] за козунак. Той въобще е труден за приготвяне, тъй като изисква много време, месене и специални условия – помещението, в което се меси и втасва тестото, трябва да е добре затоплено. Характерно за козунака е, че той трябва да е добре бухнал и да се къса „на конци“. Често към тестото се добавят [[орех]]и, [[стафида|стафиди]], настъргана [[лимон]]ова кора, [[локум]], [[мармалад]]. [[Мая (готварство)|Маята]] за козунака се замесва с брашно, [[прясно мляко]], щипка [[готварска сол]] и щипка [[захар]] при [[температура]] 28 – 30 градуса Целзий. След като шупне, се добавя към останалото брашно, яйца, захар, мляко и другите съставки. Меси се продължително време и се оставя на топло да увеличи обема си двойно, като за целта може да се сложи на [[водна баня]]. Не трябва да се прекалява със захарта, която е по рецепта, тъй като повечето захар пречи на бухването на тестото. След като втаса тестото, от него се оформят дълги фитили, които се сплитат на плитка, за да стане козунакът на конци. Пече се на умерен огън в предварително загрята [[фурна]]. == Вижте също == * [[Младенци]] * [[Женско биле|Сладник]] * [[Маца]] * [[Огнище]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://recepti.gotvach.bg/kozunak/ Рецепти за козунак на gotvach.bg] {{commonscat|Cozonac|Козунак}} {{Българска кухня}} {{кухня}} [[Категория:Тестени ястия]] [[Категория:Сладкарски изделия]] [[Категория:Десерти]] [[Категория:Обредни ястия]] [[Категория:Великден]] [[Категория:Българска кухня]] qxqyqapjuzoll6vpyqjggpxhjzwagal 12877062 12877050 2026-04-11T07:35:24Z ~2026-22328-81 391952 12877062 wikitext text/x-wiki {{без източници|07:41, 20 април 2020 (UTC)}} [[Файл:Butterzopf.jpg|мини|Козунак]] [[Файл:Bg-kozunak-1.jpg|мини|Български козунак приготвен за [[Великден]]]] '''Козунакът''' е сладък [[обреден хляб]], който традиционно се приготвя за [[Великден]].<ref>{{cite web | publisher = Институт за български език | url = https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/козунак/ | title = козунак | work = Речник на българския език (ibl.bas.bg) | accessdate = 11 април 2026}}</ref><ref name = "E1966">{{cite book |year= 1966 |chapter = козунак (грц.)|title=Кратка българска енциклопедия |publisher= Издателство на Българска академия на науките |publication-place= София |page= 74 |volume= 3 Квант-Опере}}</ref><ref>{{cite book |author= Георгиев, Владимир Ив.; Йордан Заимов; Стефан Илчев; Момчил Чалъков; Йордан Н. Иванов; Димитрина Михайлова; Васил Анастасов; Уте Дукова; Мария Рачева; Тодор Ат. Тодоров |chapter= козунак |title= Български етимологичен речник |volume= 2 И – крепя |place= София |publisher= Издателство на БАН |year= 1979 |page= 526 |url= https://ibl.bas.bg/lib/index.php?bookId=ber_2_000-744&action=show#mode/2up |accessdate= 11 април 2026}}</ref> [[Символ]] на тялото на [[Иисус Христос]], така както боядисаните в [[Червен цвят|червено]] [[Яйце (храна)|яйца]] символизират [[кръв]]та му. Възприет в [[Християнство|християнството]] от [[Юдаизъм|юдаизма]] като символ на благоразположението и плодовитостта. В Румъния този великденски сладкиш е популярен под същото име, но с друго [[Акцент|произношение]] - козонак ({{lang|ro|cozonac}}), докато в [[Гърция]], макар че самата дума "козунак" е с гръцки произход, този [[обреден хляб]] е познат като цуреки ({{lang|el|τσουρέκι}}), което е възприето и в [[Турция]], където се произнася "чорек" ({{lang|tr|çörek}}). Среща се и под името козинака (хлябът мек като [[козина]]). В [[Русия]] се нарича кулич. Смята се, че произлиза от [[Югозападна Азия|Западна]] и [[Централна Азия|Средна Азия]].<ref>''Толковìй словарь живаго великорусскаго язîка'', Dal' V.I., IAS, 1869</ref> От специалното [[козуначено тесто]] се приготвят и други [[Сладкарско изделие|сладкиши]] като сладки рула и [[кифла|кифли]], а козунакът, освен по Великден може да се намери в търговската мрежа и целогодишно. Консумира се предимно в последния ден на [[Страстната седмица]] и в [[Светла седмица|следващите няколко дена]] около Великден. Обичайно се комбинира със великденски яйца и представлява част от характерните за този празник [[Подарък|подаръци]] и почерпки. Сходни ястия по начин на направа и функции са обредните хлябове кръсташка, кулашка, кукла, колак, благовец. == Козунакът като религиозен символ == {{раздел-мъниче}} За обредно ядене на [[хляб]] се споменава още в надписи, върху [[Стела на Мернептах|Стелата на Мернептах]] от 13 век пр.н.е., където се казва, че се е правело често. Символното значение на хляба е играло основна роля в изграждането на еврейската култура, оформила се в значителна степен под влияние на различни [[Древноегипетски календар|древноегипетски]] и [[Ханаанска религия|ханаански култове]], а впоследствие - и под [[Европа|европейско]] влияние. Задължително изискване е за всеки [[празник]] обредният хляб да е украсен с конкретни шарки или фигури, защото всеки обреден хляб с фигурите по него представлява [[молитва]] – за плодородие, за сила, за благоденствие, за веселие, за [[живот]], за здраве и т.н. В [[Православие|православието]] козунакът и други обредни хлябове се използват за да се ознаменуват Раждането ([[Рождество Христово|Коледа]] или [[Нова година|Нова Година]]) и Възкресението (Великден) на Христа и за плодовитост в [[Св. Сава (Савинден)|деня на св. Сава]].[[Файл:Paskalya coregi.jpg|дясно|мини|Турски домашно приготвен чорек]] == Традиционно приготвяне на козунак == Преди въвеждането в употреба в кулинарията на [[захар]] от [[захарна тръстика]], за този род ястия се е използвало [[захарно цвекло]], а от по-дълбока древност - [[Фурма|фурми]], [[Стафида|стафиди]], [[Смокиня|смокини]] или [[пчелен мед]]. Обичаят е обредните хлябове да се правят от специално отделено [[брашно]], само от [[пшеница]], фино смляна и съхранявана по специален начин, с „[[Мълчание|мълчана]], ненапита“ вода, по специален ритуал, включващ трикратно пресяване, прекадяване. и със специални символи по него. Религиозната традиция предписва козунакът да се замеси рано в събота сутрин, а яденето му - да започне не по-рано от неделя на Възкресение, Дотогава заради [[Велик пост|Великите пости]] се препоръчва яденето на [[содена питка]] и мед. Преди употреба козунакът задължително се прекадява и освещава с молитва. Формата на хляба обикновено е кръгла или яйцевидна. Може да бъде и продълговат (колач), задължителни елементи са издатините с наподобяващи [[Великденско яйце|великденски яйца]] и тройната [[плитка]], усукана, „прегърната“ или преплетена, която символизира [[Света Троица|триединството]].[[Файл:Kulich pies.JPG|дясно|мини|Руски козунак ([[Кулич (Хляб)|кулич]]) с [[глазура]]]] == Рецепта за козунак == Съществуват различни варианти на [[готварска рецепта|рецептата]] за козунак. Той въобще е труден за приготвяне, тъй като изисква много време, месене и специални условия – помещението, в което се меси и втасва тестото, трябва да е добре затоплено. Характерно за козунака е, че той трябва да е добре бухнал и да се къса „на конци“. Често към тестото се добавят [[орех]]и, [[стафида|стафиди]], настъргана [[лимон]]ова кора, [[локум]], [[мармалад]]. [[Мая (готварство)|Маята]] за козунака се замесва с брашно, [[прясно мляко]], щипка [[готварска сол]] и щипка [[захар]] при [[температура]] 28 – 30 градуса Целзий. След като шупне, се добавя към останалото брашно, яйца, захар, мляко и другите съставки. Меси се продължително време и се оставя на топло да увеличи обема си двойно, като за целта може да се сложи на [[водна баня]]. Не трябва да се прекалява със захарта, която е по рецепта, тъй като повечето захар пречи на бухването на тестото. След като втаса тестото, от него се оформят дълги фитили, които се сплитат на плитка, за да стане козунакът на конци. Пече се на умерен огън в предварително загрята [[фурна]]. == Вижте също == * [[Младенци]] * [[Женско биле|Сладник]] * [[Маца]] * [[Огнище]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://recepti.gotvach.bg/kozunak/ Рецепти за козунак на gotvach.bg] {{commonscat|Cozonac|Козунак}} {{Българска кухня}} {{кухня}} [[Категория:Тестени ястия]] [[Категория:Сладкарски изделия]] [[Категория:Десерти]] [[Категория:Обредни ястия]] [[Категория:Великден]] [[Категория:Българска кухня]] i7s3emvvz1w3lhv1sdf3wiyblb6cigv 12877113 12877062 2026-04-11T09:36:46Z ~2026-22328-81 391952 12877113 wikitext text/x-wiki {{без източници|07:41, 20 април 2020 (UTC)}} [[Файл:Butterzopf.jpg|мини|Козунак]] [[Файл:Bg-kozunak-1.jpg|мини|Български козунак приготвен за [[Великден]]]] '''Козунакът''' е сладък [[обреден хляб]], който традиционно се приготвя за [[Великден]].<ref>{{cite web | publisher = Институт за български език | url = https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/козунак/ | title = козунак | work = Речник на българския език (ibl.bas.bg) | accessdate = 11 април 2026}}</ref><ref name = "E1966">{{cite book |year= 1966 |chapter = козунак (грц.)|title=Кратка българска енциклопедия |publisher= Издателство на Българска академия на науките |publication-place= София |page= 74 |volume= 3 Квант-Опере}}</ref><ref>{{cite book |author= Георгиев, Владимир Ив.; Йордан Заимов; Стефан Илчев; [[Момчил Чалъков]]; Йордан Н. Иванов; Димитрина Михайлова; Васил Анастасов; Уте Дукова; Мария Рачева; Тодор Ат. Тодоров |chapter= козунак |title= Български етимологичен речник |volume= 2 И – крепя |place= София |publisher= Издателство на БАН |year= 1979 |page= 526 |url= https://ibl.bas.bg/lib/index.php?bookId=ber_2_000-744&action=show#mode/2up |accessdate= 11 април 2026}}</ref> [[Символ]] на тялото на [[Иисус Христос]], така както боядисаните в [[Червен цвят|червено]] [[Яйце (храна)|яйца]] символизират [[кръв]]та му. Възприет в [[Християнство|християнството]] от [[Юдаизъм|юдаизма]] като символ на благоразположението и плодовитостта. В Румъния този великденски сладкиш е популярен под същото име, но с друго [[Акцент|произношение]] - козонак ({{lang|ro|cozonac}}), докато в [[Гърция]], макар че самата дума "козунак" е с гръцки произход, този [[обреден хляб]] е познат като цуреки ({{lang|el|τσουρέκι}}), което е възприето и в [[Турция]], където се произнася "чорек" ({{lang|tr|çörek}}). Среща се и под името козинака (хлябът мек като [[козина]]). В [[Русия]] се нарича кулич. Смята се, че произлиза от [[Югозападна Азия|Западна]] и [[Централна Азия|Средна Азия]].<ref>''Толковìй словарь живаго великорусскаго язîка'', Dal' V.I., IAS, 1869</ref> От специалното [[козуначено тесто]] се приготвят и други [[Сладкарско изделие|сладкиши]] като сладки рула и [[кифла|кифли]], а козунакът, освен по Великден може да се намери в търговската мрежа и целогодишно. Консумира се предимно в последния ден на [[Страстната седмица]] и в [[Светла седмица|следващите няколко дена]] около Великден. Обичайно се комбинира със великденски яйца и представлява част от характерните за този празник [[Подарък|подаръци]] и почерпки. Сходни ястия по начин на направа и функции са обредните хлябове кръсташка, кулашка, кукла, колак, благовец. == Козунакът като религиозен символ == {{раздел-мъниче}} За обредно ядене на [[хляб]] се споменава още в надписи, върху [[Стела на Мернептах|Стелата на Мернептах]] от 13 век пр.н.е., където се казва, че се е правело често. Символното значение на хляба е играло основна роля в изграждането на еврейската култура, оформила се в значителна степен под влияние на различни [[Древноегипетски календар|древноегипетски]] и [[Ханаанска религия|ханаански култове]], а впоследствие - и под [[Европа|европейско]] влияние. Задължително изискване е за всеки [[празник]] обредният хляб да е украсен с конкретни шарки или фигури, защото всеки обреден хляб с фигурите по него представлява [[молитва]] – за плодородие, за сила, за благоденствие, за веселие, за [[живот]], за здраве и т.н. В [[Православие|православието]] козунакът и други обредни хлябове се използват за да се ознаменуват Раждането ([[Рождество Христово|Коледа]] или [[Нова година|Нова Година]]) и Възкресението (Великден) на Христа и за плодовитост в [[Св. Сава (Савинден)|деня на св. Сава]].[[Файл:Paskalya coregi.jpg|дясно|мини|Турски домашно приготвен чорек]] == Традиционно приготвяне на козунак == Преди въвеждането в употреба в кулинарията на [[захар]] от [[захарна тръстика]], за този род ястия се е използвало [[захарно цвекло]], а от по-дълбока древност - [[Фурма|фурми]], [[Стафида|стафиди]], [[Смокиня|смокини]] или [[пчелен мед]]. Обичаят е обредните хлябове да се правят от специално отделено [[брашно]], само от [[пшеница]], фино смляна и съхранявана по специален начин, с „[[Мълчание|мълчана]], ненапита“ вода, по специален ритуал, включващ трикратно пресяване, прекадяване. и със специални символи по него. Религиозната традиция предписва козунакът да се замеси рано в събота сутрин, а яденето му - да започне не по-рано от неделя на Възкресение, Дотогава заради [[Велик пост|Великите пости]] се препоръчва яденето на [[содена питка]] и мед. Преди употреба козунакът задължително се прекадява и освещава с молитва. Формата на хляба обикновено е кръгла или яйцевидна. Може да бъде и продълговат (колач), задължителни елементи са издатините с наподобяващи [[Великденско яйце|великденски яйца]] и тройната [[плитка]], усукана, „прегърната“ или преплетена, която символизира [[Света Троица|триединството]].[[Файл:Kulich pies.JPG|дясно|мини|Руски козунак ([[Кулич (Хляб)|кулич]]) с [[глазура]]]] == Рецепта за козунак == Съществуват различни варианти на [[готварска рецепта|рецептата]] за козунак. Той въобще е труден за приготвяне, тъй като изисква много време, месене и специални условия – помещението, в което се меси и втасва тестото, трябва да е добре затоплено. Характерно за козунака е, че той трябва да е добре бухнал и да се къса „на конци“. Често към тестото се добавят [[орех]]и, [[стафида|стафиди]], настъргана [[лимон]]ова кора, [[локум]], [[мармалад]]. [[Мая (готварство)|Маята]] за козунака се замесва с брашно, [[прясно мляко]], щипка [[готварска сол]] и щипка [[захар]] при [[температура]] 28 – 30 градуса Целзий. След като шупне, се добавя към останалото брашно, яйца, захар, мляко и другите съставки. Меси се продължително време и се оставя на топло да увеличи обема си двойно, като за целта може да се сложи на [[водна баня]]. Не трябва да се прекалява със захарта, която е по рецепта, тъй като повечето захар пречи на бухването на тестото. След като втаса тестото, от него се оформят дълги фитили, които се сплитат на плитка, за да стане козунакът на конци. Пече се на умерен огън в предварително загрята [[фурна]]. == Вижте също == * [[Младенци]] * [[Женско биле|Сладник]] * [[Маца]] * [[Огнище]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://recepti.gotvach.bg/kozunak/ Рецепти за козунак на gotvach.bg] {{commonscat|Cozonac|Козунак}} {{Българска кухня}} {{кухня}} [[Категория:Тестени ястия]] [[Категория:Сладкарски изделия]] [[Категория:Десерти]] [[Категория:Обредни ястия]] [[Категория:Великден]] [[Категория:Българска кухня]] 7138eeki4joyiv4db3d5dtalvr8y6v4 12877114 12877113 2026-04-11T09:38:04Z ~2026-22328-81 391952 12877114 wikitext text/x-wiki {{без източници|07:41, 20 април 2020 (UTC)}} [[Файл:Butterzopf.jpg|мини|Козунак]] [[Файл:Bg-kozunak-1.jpg|мини|Български козунак приготвен за [[Великден]]]] '''Козунакът''' е сладък [[обреден хляб]], който традиционно се приготвя за [[Великден]].<ref>{{cite web | publisher = Институт за български език | url = https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/козунак/ | title = козунак | work = Речник на българския език (ibl.bas.bg) | accessdate = 11 април 2026}}</ref><ref name = "E1966">{{cite book |year= 1966 |chapter = козунак (грц.)|title=Кратка българска енциклопедия |publisher= Издателство на Българска академия на науките |publication-place= София |page= 74 |volume= 3 Квант-Опере}}</ref><ref>{{cite book |author= Георгиев, Владимир Ив.; Йордан Заимов; Стефан Илчев; [[Момчил Чалъков]]; [[Йордан Иванов|Йордан Н. Иванов]]; Димитрина Михайлова; Васил Анастасов; Уте Дукова; Мария Рачева; Тодор Ат. Тодоров |chapter= козунак |title= Български етимологичен речник |volume= 2 И – крепя |place= София |publisher= Издателство на БАН |year= 1979 |page= 526 |url= https://ibl.bas.bg/lib/index.php?bookId=ber_2_000-744&action=show#mode/2up |accessdate= 11 април 2026}}</ref> [[Символ]] на тялото на [[Иисус Христос]], така както боядисаните в [[Червен цвят|червено]] [[Яйце (храна)|яйца]] символизират [[кръв]]та му. Възприет в [[Християнство|християнството]] от [[Юдаизъм|юдаизма]] като символ на благоразположението и плодовитостта. В Румъния този великденски сладкиш е популярен под същото име, но с друго [[Акцент|произношение]] - козонак ({{lang|ro|cozonac}}), докато в [[Гърция]], макар че самата дума "козунак" е с гръцки произход, този [[обреден хляб]] е познат като цуреки ({{lang|el|τσουρέκι}}), което е възприето и в [[Турция]], където се произнася "чорек" ({{lang|tr|çörek}}). Среща се и под името козинака (хлябът мек като [[козина]]). В [[Русия]] се нарича кулич. Смята се, че произлиза от [[Югозападна Азия|Западна]] и [[Централна Азия|Средна Азия]].<ref>''Толковìй словарь живаго великорусскаго язîка'', Dal' V.I., IAS, 1869</ref> От специалното [[козуначено тесто]] се приготвят и други [[Сладкарско изделие|сладкиши]] като сладки рула и [[кифла|кифли]], а козунакът, освен по Великден може да се намери в търговската мрежа и целогодишно. Консумира се предимно в последния ден на [[Страстната седмица]] и в [[Светла седмица|следващите няколко дена]] около Великден. Обичайно се комбинира със великденски яйца и представлява част от характерните за този празник [[Подарък|подаръци]] и почерпки. Сходни ястия по начин на направа и функции са обредните хлябове кръсташка, кулашка, кукла, колак, благовец. == Козунакът като религиозен символ == {{раздел-мъниче}} За обредно ядене на [[хляб]] се споменава още в надписи, върху [[Стела на Мернептах|Стелата на Мернептах]] от 13 век пр.н.е., където се казва, че се е правело често. Символното значение на хляба е играло основна роля в изграждането на еврейската култура, оформила се в значителна степен под влияние на различни [[Древноегипетски календар|древноегипетски]] и [[Ханаанска религия|ханаански култове]], а впоследствие - и под [[Европа|европейско]] влияние. Задължително изискване е за всеки [[празник]] обредният хляб да е украсен с конкретни шарки или фигури, защото всеки обреден хляб с фигурите по него представлява [[молитва]] – за плодородие, за сила, за благоденствие, за веселие, за [[живот]], за здраве и т.н. В [[Православие|православието]] козунакът и други обредни хлябове се използват за да се ознаменуват Раждането ([[Рождество Христово|Коледа]] или [[Нова година|Нова Година]]) и Възкресението (Великден) на Христа и за плодовитост в [[Св. Сава (Савинден)|деня на св. Сава]].[[Файл:Paskalya coregi.jpg|дясно|мини|Турски домашно приготвен чорек]] == Традиционно приготвяне на козунак == Преди въвеждането в употреба в кулинарията на [[захар]] от [[захарна тръстика]], за този род ястия се е използвало [[захарно цвекло]], а от по-дълбока древност - [[Фурма|фурми]], [[Стафида|стафиди]], [[Смокиня|смокини]] или [[пчелен мед]]. Обичаят е обредните хлябове да се правят от специално отделено [[брашно]], само от [[пшеница]], фино смляна и съхранявана по специален начин, с „[[Мълчание|мълчана]], ненапита“ вода, по специален ритуал, включващ трикратно пресяване, прекадяване. и със специални символи по него. Религиозната традиция предписва козунакът да се замеси рано в събота сутрин, а яденето му - да започне не по-рано от неделя на Възкресение, Дотогава заради [[Велик пост|Великите пости]] се препоръчва яденето на [[содена питка]] и мед. Преди употреба козунакът задължително се прекадява и освещава с молитва. Формата на хляба обикновено е кръгла или яйцевидна. Може да бъде и продълговат (колач), задължителни елементи са издатините с наподобяващи [[Великденско яйце|великденски яйца]] и тройната [[плитка]], усукана, „прегърната“ или преплетена, която символизира [[Света Троица|триединството]].[[Файл:Kulich pies.JPG|дясно|мини|Руски козунак ([[Кулич (Хляб)|кулич]]) с [[глазура]]]] == Рецепта за козунак == Съществуват различни варианти на [[готварска рецепта|рецептата]] за козунак. Той въобще е труден за приготвяне, тъй като изисква много време, месене и специални условия – помещението, в което се меси и втасва тестото, трябва да е добре затоплено. Характерно за козунака е, че той трябва да е добре бухнал и да се къса „на конци“. Често към тестото се добавят [[орех]]и, [[стафида|стафиди]], настъргана [[лимон]]ова кора, [[локум]], [[мармалад]]. [[Мая (готварство)|Маята]] за козунака се замесва с брашно, [[прясно мляко]], щипка [[готварска сол]] и щипка [[захар]] при [[температура]] 28 – 30 градуса Целзий. След като шупне, се добавя към останалото брашно, яйца, захар, мляко и другите съставки. Меси се продължително време и се оставя на топло да увеличи обема си двойно, като за целта може да се сложи на [[водна баня]]. Не трябва да се прекалява със захарта, която е по рецепта, тъй като повечето захар пречи на бухването на тестото. След като втаса тестото, от него се оформят дълги фитили, които се сплитат на плитка, за да стане козунакът на конци. Пече се на умерен огън в предварително загрята [[фурна]]. == Вижте също == * [[Младенци]] * [[Женско биле|Сладник]] * [[Маца]] * [[Огнище]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://recepti.gotvach.bg/kozunak/ Рецепти за козунак на gotvach.bg] {{commonscat|Cozonac|Козунак}} {{Българска кухня}} {{кухня}} [[Категория:Тестени ястия]] [[Категория:Сладкарски изделия]] [[Категория:Десерти]] [[Категория:Обредни ястия]] [[Категория:Великден]] [[Категория:Българска кухня]] a9a69ne1i6kw6ujwqr15q80wxxrjixz 12877115 12877114 2026-04-11T09:39:10Z ~2026-22328-81 391952 12877115 wikitext text/x-wiki {{без източници|07:41, 20 април 2020 (UTC)}} [[Файл:Butterzopf.jpg|мини|Козунак]] [[Файл:Bg-kozunak-1.jpg|мини|Български козунак приготвен за [[Великден]]]] '''Козунакът''' е сладък [[обреден хляб]], който традиционно се приготвя за [[Великден]].<ref>{{cite web | publisher = Институт за български език | url = https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/козунак/ | title = козунак | work = Речник на българския език (ibl.bas.bg) | accessdate = 11 април 2026}}</ref><ref name = "E1966">{{cite book |year= 1966 |chapter = козунак (грц.)|title=Кратка българска енциклопедия |publisher= Издателство на Българска академия на науките |publication-place= София |page= 74 |volume= 3 Квант-Опере}}</ref><ref>{{cite book |author= Георгиев, Владимир Ив.; Йордан Заимов; Стефан Илчев; [[Момчил Чалъков]]; [[Йордан Иванов (езиковед)|Йордан Н. Иванов]]; Димитрина Михайлова; Васил Анастасов; Уте Дукова; Мария Рачева; Тодор Ат. Тодоров |chapter= козунак |title= Български етимологичен речник |volume= 2 И – крепя |place= София |publisher= Издателство на БАН |year= 1979 |page= 526 |url= https://ibl.bas.bg/lib/index.php?bookId=ber_2_000-744&action=show#mode/2up |accessdate= 11 април 2026}}</ref> [[Символ]] на тялото на [[Иисус Христос]], така както боядисаните в [[Червен цвят|червено]] [[Яйце (храна)|яйца]] символизират [[кръв]]та му. Възприет в [[Християнство|християнството]] от [[Юдаизъм|юдаизма]] като символ на благоразположението и плодовитостта. В Румъния този великденски сладкиш е популярен под същото име, но с друго [[Акцент|произношение]] - козонак ({{lang|ro|cozonac}}), докато в [[Гърция]], макар че самата дума "козунак" е с гръцки произход, този [[обреден хляб]] е познат като цуреки ({{lang|el|τσουρέκι}}), което е възприето и в [[Турция]], където се произнася "чорек" ({{lang|tr|çörek}}). Среща се и под името козинака (хлябът мек като [[козина]]). В [[Русия]] се нарича кулич. Смята се, че произлиза от [[Югозападна Азия|Западна]] и [[Централна Азия|Средна Азия]].<ref>''Толковìй словарь живаго великорусскаго язîка'', Dal' V.I., IAS, 1869</ref> От специалното [[козуначено тесто]] се приготвят и други [[Сладкарско изделие|сладкиши]] като сладки рула и [[кифла|кифли]], а козунакът, освен по Великден може да се намери в търговската мрежа и целогодишно. Консумира се предимно в последния ден на [[Страстната седмица]] и в [[Светла седмица|следващите няколко дена]] около Великден. Обичайно се комбинира със великденски яйца и представлява част от характерните за този празник [[Подарък|подаръци]] и почерпки. Сходни ястия по начин на направа и функции са обредните хлябове кръсташка, кулашка, кукла, колак, благовец. == Козунакът като религиозен символ == {{раздел-мъниче}} За обредно ядене на [[хляб]] се споменава още в надписи, върху [[Стела на Мернептах|Стелата на Мернептах]] от 13 век пр.н.е., където се казва, че се е правело често. Символното значение на хляба е играло основна роля в изграждането на еврейската култура, оформила се в значителна степен под влияние на различни [[Древноегипетски календар|древноегипетски]] и [[Ханаанска религия|ханаански култове]], а впоследствие - и под [[Европа|европейско]] влияние. Задължително изискване е за всеки [[празник]] обредният хляб да е украсен с конкретни шарки или фигури, защото всеки обреден хляб с фигурите по него представлява [[молитва]] – за плодородие, за сила, за благоденствие, за веселие, за [[живот]], за здраве и т.н. В [[Православие|православието]] козунакът и други обредни хлябове се използват за да се ознаменуват Раждането ([[Рождество Христово|Коледа]] или [[Нова година|Нова Година]]) и Възкресението (Великден) на Христа и за плодовитост в [[Св. Сава (Савинден)|деня на св. Сава]].[[Файл:Paskalya coregi.jpg|дясно|мини|Турски домашно приготвен чорек]] == Традиционно приготвяне на козунак == Преди въвеждането в употреба в кулинарията на [[захар]] от [[захарна тръстика]], за този род ястия се е използвало [[захарно цвекло]], а от по-дълбока древност - [[Фурма|фурми]], [[Стафида|стафиди]], [[Смокиня|смокини]] или [[пчелен мед]]. Обичаят е обредните хлябове да се правят от специално отделено [[брашно]], само от [[пшеница]], фино смляна и съхранявана по специален начин, с „[[Мълчание|мълчана]], ненапита“ вода, по специален ритуал, включващ трикратно пресяване, прекадяване. и със специални символи по него. Религиозната традиция предписва козунакът да се замеси рано в събота сутрин, а яденето му - да започне не по-рано от неделя на Възкресение, Дотогава заради [[Велик пост|Великите пости]] се препоръчва яденето на [[содена питка]] и мед. Преди употреба козунакът задължително се прекадява и освещава с молитва. Формата на хляба обикновено е кръгла или яйцевидна. Може да бъде и продълговат (колач), задължителни елементи са издатините с наподобяващи [[Великденско яйце|великденски яйца]] и тройната [[плитка]], усукана, „прегърната“ или преплетена, която символизира [[Света Троица|триединството]].[[Файл:Kulich pies.JPG|дясно|мини|Руски козунак ([[Кулич (Хляб)|кулич]]) с [[глазура]]]] == Рецепта за козунак == Съществуват различни варианти на [[готварска рецепта|рецептата]] за козунак. Той въобще е труден за приготвяне, тъй като изисква много време, месене и специални условия – помещението, в което се меси и втасва тестото, трябва да е добре затоплено. Характерно за козунака е, че той трябва да е добре бухнал и да се къса „на конци“. Често към тестото се добавят [[орех]]и, [[стафида|стафиди]], настъргана [[лимон]]ова кора, [[локум]], [[мармалад]]. [[Мая (готварство)|Маята]] за козунака се замесва с брашно, [[прясно мляко]], щипка [[готварска сол]] и щипка [[захар]] при [[температура]] 28 – 30 градуса Целзий. След като шупне, се добавя към останалото брашно, яйца, захар, мляко и другите съставки. Меси се продължително време и се оставя на топло да увеличи обема си двойно, като за целта може да се сложи на [[водна баня]]. Не трябва да се прекалява със захарта, която е по рецепта, тъй като повечето захар пречи на бухването на тестото. След като втаса тестото, от него се оформят дълги фитили, които се сплитат на плитка, за да стане козунакът на конци. Пече се на умерен огън в предварително загрята [[фурна]]. == Вижте също == * [[Младенци]] * [[Женско биле|Сладник]] * [[Маца]] * [[Огнище]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://recepti.gotvach.bg/kozunak/ Рецепти за козунак на gotvach.bg] {{commonscat|Cozonac|Козунак}} {{Българска кухня}} {{кухня}} [[Категория:Тестени ястия]] [[Категория:Сладкарски изделия]] [[Категория:Десерти]] [[Категория:Обредни ястия]] [[Категория:Великден]] [[Категория:Българска кухня]] ec8eo2nxobc3rxaavsr7c7l13vtrdgg 12877116 12877115 2026-04-11T09:40:05Z ~2026-22328-81 391952 12877116 wikitext text/x-wiki {{без източници|07:41, 20 април 2020 (UTC)}} [[Файл:Butterzopf.jpg|мини|Козунак]] [[Файл:Bg-kozunak-1.jpg|мини|Български козунак приготвен за [[Великден]]]] '''Козунакът''' е сладък [[обреден хляб]], който традиционно се приготвя за [[Великден]].<ref>{{cite web | publisher = Институт за български език | url = https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/козунак/ | title = козунак | work = Речник на българския език (ibl.bas.bg) | accessdate = 11 април 2026}}</ref><ref name = "E1966">{{cite book |year= 1966 |chapter = козунак (грц.)|title=Кратка българска енциклопедия |publisher= Издателство на Българска академия на науките |publication-place= София |page= 74 |volume= 3 Квант-Опере}}</ref><ref>{{cite book |author= Георгиев, Владимир Ив.; Йордан Заимов; [[Стефан Илчев]]; [[Момчил Чалъков]]; [[Йордан Иванов (езиковед)|Йордан Н. Иванов]]; Димитрина Михайлова; Васил Анастасов; Уте Дукова; Мария Рачева; Тодор Ат. Тодоров |chapter= козунак |title= Български етимологичен речник |volume= 2 И – крепя |place= София |publisher= Издателство на БАН |year= 1979 |page= 526 |url= https://ibl.bas.bg/lib/index.php?bookId=ber_2_000-744&action=show#mode/2up |accessdate= 11 април 2026}}</ref> [[Символ]] на тялото на [[Иисус Христос]], така както боядисаните в [[Червен цвят|червено]] [[Яйце (храна)|яйца]] символизират [[кръв]]та му. Възприет в [[Християнство|християнството]] от [[Юдаизъм|юдаизма]] като символ на благоразположението и плодовитостта. В Румъния този великденски сладкиш е популярен под същото име, но с друго [[Акцент|произношение]] - козонак ({{lang|ro|cozonac}}), докато в [[Гърция]], макар че самата дума "козунак" е с гръцки произход, този [[обреден хляб]] е познат като цуреки ({{lang|el|τσουρέκι}}), което е възприето и в [[Турция]], където се произнася "чорек" ({{lang|tr|çörek}}). Среща се и под името козинака (хлябът мек като [[козина]]). В [[Русия]] се нарича кулич. Смята се, че произлиза от [[Югозападна Азия|Западна]] и [[Централна Азия|Средна Азия]].<ref>''Толковìй словарь живаго великорусскаго язîка'', Dal' V.I., IAS, 1869</ref> От специалното [[козуначено тесто]] се приготвят и други [[Сладкарско изделие|сладкиши]] като сладки рула и [[кифла|кифли]], а козунакът, освен по Великден може да се намери в търговската мрежа и целогодишно. Консумира се предимно в последния ден на [[Страстната седмица]] и в [[Светла седмица|следващите няколко дена]] около Великден. Обичайно се комбинира със великденски яйца и представлява част от характерните за този празник [[Подарък|подаръци]] и почерпки. Сходни ястия по начин на направа и функции са обредните хлябове кръсташка, кулашка, кукла, колак, благовец. == Козунакът като религиозен символ == {{раздел-мъниче}} За обредно ядене на [[хляб]] се споменава още в надписи, върху [[Стела на Мернептах|Стелата на Мернептах]] от 13 век пр.н.е., където се казва, че се е правело често. Символното значение на хляба е играло основна роля в изграждането на еврейската култура, оформила се в значителна степен под влияние на различни [[Древноегипетски календар|древноегипетски]] и [[Ханаанска религия|ханаански култове]], а впоследствие - и под [[Европа|европейско]] влияние. Задължително изискване е за всеки [[празник]] обредният хляб да е украсен с конкретни шарки или фигури, защото всеки обреден хляб с фигурите по него представлява [[молитва]] – за плодородие, за сила, за благоденствие, за веселие, за [[живот]], за здраве и т.н. В [[Православие|православието]] козунакът и други обредни хлябове се използват за да се ознаменуват Раждането ([[Рождество Христово|Коледа]] или [[Нова година|Нова Година]]) и Възкресението (Великден) на Христа и за плодовитост в [[Св. Сава (Савинден)|деня на св. Сава]].[[Файл:Paskalya coregi.jpg|дясно|мини|Турски домашно приготвен чорек]] == Традиционно приготвяне на козунак == Преди въвеждането в употреба в кулинарията на [[захар]] от [[захарна тръстика]], за този род ястия се е използвало [[захарно цвекло]], а от по-дълбока древност - [[Фурма|фурми]], [[Стафида|стафиди]], [[Смокиня|смокини]] или [[пчелен мед]]. Обичаят е обредните хлябове да се правят от специално отделено [[брашно]], само от [[пшеница]], фино смляна и съхранявана по специален начин, с „[[Мълчание|мълчана]], ненапита“ вода, по специален ритуал, включващ трикратно пресяване, прекадяване. и със специални символи по него. Религиозната традиция предписва козунакът да се замеси рано в събота сутрин, а яденето му - да започне не по-рано от неделя на Възкресение, Дотогава заради [[Велик пост|Великите пости]] се препоръчва яденето на [[содена питка]] и мед. Преди употреба козунакът задължително се прекадява и освещава с молитва. Формата на хляба обикновено е кръгла или яйцевидна. Може да бъде и продълговат (колач), задължителни елементи са издатините с наподобяващи [[Великденско яйце|великденски яйца]] и тройната [[плитка]], усукана, „прегърната“ или преплетена, която символизира [[Света Троица|триединството]].[[Файл:Kulich pies.JPG|дясно|мини|Руски козунак ([[Кулич (Хляб)|кулич]]) с [[глазура]]]] == Рецепта за козунак == Съществуват различни варианти на [[готварска рецепта|рецептата]] за козунак. Той въобще е труден за приготвяне, тъй като изисква много време, месене и специални условия – помещението, в което се меси и втасва тестото, трябва да е добре затоплено. Характерно за козунака е, че той трябва да е добре бухнал и да се къса „на конци“. Често към тестото се добавят [[орех]]и, [[стафида|стафиди]], настъргана [[лимон]]ова кора, [[локум]], [[мармалад]]. [[Мая (готварство)|Маята]] за козунака се замесва с брашно, [[прясно мляко]], щипка [[готварска сол]] и щипка [[захар]] при [[температура]] 28 – 30 градуса Целзий. След като шупне, се добавя към останалото брашно, яйца, захар, мляко и другите съставки. Меси се продължително време и се оставя на топло да увеличи обема си двойно, като за целта може да се сложи на [[водна баня]]. Не трябва да се прекалява със захарта, която е по рецепта, тъй като повечето захар пречи на бухването на тестото. След като втаса тестото, от него се оформят дълги фитили, които се сплитат на плитка, за да стане козунакът на конци. Пече се на умерен огън в предварително загрята [[фурна]]. == Вижте също == * [[Младенци]] * [[Женско биле|Сладник]] * [[Маца]] * [[Огнище]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://recepti.gotvach.bg/kozunak/ Рецепти за козунак на gotvach.bg] {{commonscat|Cozonac|Козунак}} {{Българска кухня}} {{кухня}} [[Категория:Тестени ястия]] [[Категория:Сладкарски изделия]] [[Категория:Десерти]] [[Категория:Обредни ястия]] [[Категория:Великден]] [[Категория:Българска кухня]] hvytq7zur9olsmwxwikymu9m998ehe1 12877118 12877116 2026-04-11T09:41:45Z ~2026-22328-81 391952 12877118 wikitext text/x-wiki {{без източници|07:41, 20 април 2020 (UTC)}} [[Файл:Butterzopf.jpg|мини|Козунак]] [[Файл:Bg-kozunak-1.jpg|мини|Български козунак приготвен за [[Великден]]]] '''Козунакът''' е сладък [[обреден хляб]], който традиционно се приготвя за [[Великден]].<ref>{{cite web | publisher = Институт за български език | url = https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/козунак/ | title = козунак | work = Речник на българския език (ibl.bas.bg) | accessdate = 11 април 2026}}</ref><ref name = "E1966">{{cite book |year= 1966 |chapter = козунак (грц.)|title=Кратка българска енциклопедия |publisher= Издателство на Българска академия на науките |publication-place= София |page= 74 |volume= 3 Квант-Опере}}</ref><ref>{{cite book |author= Георгиев, Владимир Ив.; Йордан Заимов; [[Стефан Илчев (езиковед)|Стефан Илчев]]; [[Момчил Чалъков]]; [[Йордан Иванов (езиковед)|Йордан Н. Иванов]]; Димитрина Михайлова; Васил Анастасов; Уте Дукова; Мария Рачева; Тодор Ат. Тодоров |chapter= козунак |title= Български етимологичен речник |volume= 2 И – крепя |place= София |publisher= Издателство на БАН |year= 1979 |page= 526 |url= https://ibl.bas.bg/lib/index.php?bookId=ber_2_000-744&action=show#mode/2up |accessdate= 11 април 2026}}</ref> [[Символ]] на тялото на [[Иисус Христос]], така както боядисаните в [[Червен цвят|червено]] [[Яйце (храна)|яйца]] символизират [[кръв]]та му. Възприет в [[Християнство|християнството]] от [[Юдаизъм|юдаизма]] като символ на благоразположението и плодовитостта. В Румъния този великденски сладкиш е популярен под същото име, но с друго [[Акцент|произношение]] - козонак ({{lang|ro|cozonac}}), докато в [[Гърция]], макар че самата дума "козунак" е с гръцки произход, този [[обреден хляб]] е познат като цуреки ({{lang|el|τσουρέκι}}), което е възприето и в [[Турция]], където се произнася "чорек" ({{lang|tr|çörek}}). Среща се и под името козинака (хлябът мек като [[козина]]). В [[Русия]] се нарича кулич. Смята се, че произлиза от [[Югозападна Азия|Западна]] и [[Централна Азия|Средна Азия]].<ref>''Толковìй словарь живаго великорусскаго язîка'', Dal' V.I., IAS, 1869</ref> От специалното [[козуначено тесто]] се приготвят и други [[Сладкарско изделие|сладкиши]] като сладки рула и [[кифла|кифли]], а козунакът, освен по Великден може да се намери в търговската мрежа и целогодишно. Консумира се предимно в последния ден на [[Страстната седмица]] и в [[Светла седмица|следващите няколко дена]] около Великден. Обичайно се комбинира със великденски яйца и представлява част от характерните за този празник [[Подарък|подаръци]] и почерпки. Сходни ястия по начин на направа и функции са обредните хлябове кръсташка, кулашка, кукла, колак, благовец. == Козунакът като религиозен символ == {{раздел-мъниче}} За обредно ядене на [[хляб]] се споменава още в надписи, върху [[Стела на Мернептах|Стелата на Мернептах]] от 13 век пр.н.е., където се казва, че се е правело често. Символното значение на хляба е играло основна роля в изграждането на еврейската култура, оформила се в значителна степен под влияние на различни [[Древноегипетски календар|древноегипетски]] и [[Ханаанска религия|ханаански култове]], а впоследствие - и под [[Европа|европейско]] влияние. Задължително изискване е за всеки [[празник]] обредният хляб да е украсен с конкретни шарки или фигури, защото всеки обреден хляб с фигурите по него представлява [[молитва]] – за плодородие, за сила, за благоденствие, за веселие, за [[живот]], за здраве и т.н. В [[Православие|православието]] козунакът и други обредни хлябове се използват за да се ознаменуват Раждането ([[Рождество Христово|Коледа]] или [[Нова година|Нова Година]]) и Възкресението (Великден) на Христа и за плодовитост в [[Св. Сава (Савинден)|деня на св. Сава]].[[Файл:Paskalya coregi.jpg|дясно|мини|Турски домашно приготвен чорек]] == Традиционно приготвяне на козунак == Преди въвеждането в употреба в кулинарията на [[захар]] от [[захарна тръстика]], за този род ястия се е използвало [[захарно цвекло]], а от по-дълбока древност - [[Фурма|фурми]], [[Стафида|стафиди]], [[Смокиня|смокини]] или [[пчелен мед]]. Обичаят е обредните хлябове да се правят от специално отделено [[брашно]], само от [[пшеница]], фино смляна и съхранявана по специален начин, с „[[Мълчание|мълчана]], ненапита“ вода, по специален ритуал, включващ трикратно пресяване, прекадяване. и със специални символи по него. Религиозната традиция предписва козунакът да се замеси рано в събота сутрин, а яденето му - да започне не по-рано от неделя на Възкресение, Дотогава заради [[Велик пост|Великите пости]] се препоръчва яденето на [[содена питка]] и мед. Преди употреба козунакът задължително се прекадява и освещава с молитва. Формата на хляба обикновено е кръгла или яйцевидна. Може да бъде и продълговат (колач), задължителни елементи са издатините с наподобяващи [[Великденско яйце|великденски яйца]] и тройната [[плитка]], усукана, „прегърната“ или преплетена, която символизира [[Света Троица|триединството]].[[Файл:Kulich pies.JPG|дясно|мини|Руски козунак ([[Кулич (Хляб)|кулич]]) с [[глазура]]]] == Рецепта за козунак == Съществуват различни варианти на [[готварска рецепта|рецептата]] за козунак. Той въобще е труден за приготвяне, тъй като изисква много време, месене и специални условия – помещението, в което се меси и втасва тестото, трябва да е добре затоплено. Характерно за козунака е, че той трябва да е добре бухнал и да се къса „на конци“. Често към тестото се добавят [[орех]]и, [[стафида|стафиди]], настъргана [[лимон]]ова кора, [[локум]], [[мармалад]]. [[Мая (готварство)|Маята]] за козунака се замесва с брашно, [[прясно мляко]], щипка [[готварска сол]] и щипка [[захар]] при [[температура]] 28 – 30 градуса Целзий. След като шупне, се добавя към останалото брашно, яйца, захар, мляко и другите съставки. Меси се продължително време и се оставя на топло да увеличи обема си двойно, като за целта може да се сложи на [[водна баня]]. Не трябва да се прекалява със захарта, която е по рецепта, тъй като повечето захар пречи на бухването на тестото. След като втаса тестото, от него се оформят дълги фитили, които се сплитат на плитка, за да стане козунакът на конци. Пече се на умерен огън в предварително загрята [[фурна]]. == Вижте също == * [[Младенци]] * [[Женско биле|Сладник]] * [[Маца]] * [[Огнище]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://recepti.gotvach.bg/kozunak/ Рецепти за козунак на gotvach.bg] {{commonscat|Cozonac|Козунак}} {{Българска кухня}} {{кухня}} [[Категория:Тестени ястия]] [[Категория:Сладкарски изделия]] [[Категория:Десерти]] [[Категория:Обредни ястия]] [[Категория:Великден]] [[Категория:Българска кухня]] imx6gb9tg57fm2ym7jqarj73qyd1zlk 12877119 12877118 2026-04-11T09:42:24Z ~2026-22328-81 391952 12877119 wikitext text/x-wiki {{без източници|07:41, 20 април 2020 (UTC)}} [[Файл:Butterzopf.jpg|мини|Козунак]] [[Файл:Bg-kozunak-1.jpg|мини|Български козунак приготвен за [[Великден]]]] '''Козунакът''' е сладък [[обреден хляб]], който традиционно се приготвя за [[Великден]].<ref>{{cite web | publisher = Институт за български език | url = https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/козунак/ | title = козунак | work = Речник на българския език (ibl.bas.bg) | accessdate = 11 април 2026}}</ref><ref name = "E1966">{{cite book |year= 1966 |chapter = козунак (грц.)|title=Кратка българска енциклопедия |publisher= Издателство на Българска академия на науките |publication-place= София |page= 74 |volume= 3 Квант-Опере}}</ref><ref>{{cite book |author= Георгиев, Владимир Ив.; [[Йордан Заимов]]; [[Стефан Илчев (езиковед)|Стефан Илчев]]; [[Момчил Чалъков]]; [[Йордан Иванов (езиковед)|Йордан Н. Иванов]]; Димитрина Михайлова; Васил Анастасов; Уте Дукова; Мария Рачева; Тодор Ат. Тодоров |chapter= козунак |title= Български етимологичен речник |volume= 2 И – крепя |place= София |publisher= Издателство на БАН |year= 1979 |page= 526 |url= https://ibl.bas.bg/lib/index.php?bookId=ber_2_000-744&action=show#mode/2up |accessdate= 11 април 2026}}</ref> [[Символ]] на тялото на [[Иисус Христос]], така както боядисаните в [[Червен цвят|червено]] [[Яйце (храна)|яйца]] символизират [[кръв]]та му. Възприет в [[Християнство|християнството]] от [[Юдаизъм|юдаизма]] като символ на благоразположението и плодовитостта. В Румъния този великденски сладкиш е популярен под същото име, но с друго [[Акцент|произношение]] - козонак ({{lang|ro|cozonac}}), докато в [[Гърция]], макар че самата дума "козунак" е с гръцки произход, този [[обреден хляб]] е познат като цуреки ({{lang|el|τσουρέκι}}), което е възприето и в [[Турция]], където се произнася "чорек" ({{lang|tr|çörek}}). Среща се и под името козинака (хлябът мек като [[козина]]). В [[Русия]] се нарича кулич. Смята се, че произлиза от [[Югозападна Азия|Западна]] и [[Централна Азия|Средна Азия]].<ref>''Толковìй словарь живаго великорусскаго язîка'', Dal' V.I., IAS, 1869</ref> От специалното [[козуначено тесто]] се приготвят и други [[Сладкарско изделие|сладкиши]] като сладки рула и [[кифла|кифли]], а козунакът, освен по Великден може да се намери в търговската мрежа и целогодишно. Консумира се предимно в последния ден на [[Страстната седмица]] и в [[Светла седмица|следващите няколко дена]] около Великден. Обичайно се комбинира със великденски яйца и представлява част от характерните за този празник [[Подарък|подаръци]] и почерпки. Сходни ястия по начин на направа и функции са обредните хлябове кръсташка, кулашка, кукла, колак, благовец. == Козунакът като религиозен символ == {{раздел-мъниче}} За обредно ядене на [[хляб]] се споменава още в надписи, върху [[Стела на Мернептах|Стелата на Мернептах]] от 13 век пр.н.е., където се казва, че се е правело често. Символното значение на хляба е играло основна роля в изграждането на еврейската култура, оформила се в значителна степен под влияние на различни [[Древноегипетски календар|древноегипетски]] и [[Ханаанска религия|ханаански култове]], а впоследствие - и под [[Европа|европейско]] влияние. Задължително изискване е за всеки [[празник]] обредният хляб да е украсен с конкретни шарки или фигури, защото всеки обреден хляб с фигурите по него представлява [[молитва]] – за плодородие, за сила, за благоденствие, за веселие, за [[живот]], за здраве и т.н. В [[Православие|православието]] козунакът и други обредни хлябове се използват за да се ознаменуват Раждането ([[Рождество Христово|Коледа]] или [[Нова година|Нова Година]]) и Възкресението (Великден) на Христа и за плодовитост в [[Св. Сава (Савинден)|деня на св. Сава]].[[Файл:Paskalya coregi.jpg|дясно|мини|Турски домашно приготвен чорек]] == Традиционно приготвяне на козунак == Преди въвеждането в употреба в кулинарията на [[захар]] от [[захарна тръстика]], за този род ястия се е използвало [[захарно цвекло]], а от по-дълбока древност - [[Фурма|фурми]], [[Стафида|стафиди]], [[Смокиня|смокини]] или [[пчелен мед]]. Обичаят е обредните хлябове да се правят от специално отделено [[брашно]], само от [[пшеница]], фино смляна и съхранявана по специален начин, с „[[Мълчание|мълчана]], ненапита“ вода, по специален ритуал, включващ трикратно пресяване, прекадяване. и със специални символи по него. Религиозната традиция предписва козунакът да се замеси рано в събота сутрин, а яденето му - да започне не по-рано от неделя на Възкресение, Дотогава заради [[Велик пост|Великите пости]] се препоръчва яденето на [[содена питка]] и мед. Преди употреба козунакът задължително се прекадява и освещава с молитва. Формата на хляба обикновено е кръгла или яйцевидна. Може да бъде и продълговат (колач), задължителни елементи са издатините с наподобяващи [[Великденско яйце|великденски яйца]] и тройната [[плитка]], усукана, „прегърната“ или преплетена, която символизира [[Света Троица|триединството]].[[Файл:Kulich pies.JPG|дясно|мини|Руски козунак ([[Кулич (Хляб)|кулич]]) с [[глазура]]]] == Рецепта за козунак == Съществуват различни варианти на [[готварска рецепта|рецептата]] за козунак. Той въобще е труден за приготвяне, тъй като изисква много време, месене и специални условия – помещението, в което се меси и втасва тестото, трябва да е добре затоплено. Характерно за козунака е, че той трябва да е добре бухнал и да се къса „на конци“. Често към тестото се добавят [[орех]]и, [[стафида|стафиди]], настъргана [[лимон]]ова кора, [[локум]], [[мармалад]]. [[Мая (готварство)|Маята]] за козунака се замесва с брашно, [[прясно мляко]], щипка [[готварска сол]] и щипка [[захар]] при [[температура]] 28 – 30 градуса Целзий. След като шупне, се добавя към останалото брашно, яйца, захар, мляко и другите съставки. Меси се продължително време и се оставя на топло да увеличи обема си двойно, като за целта може да се сложи на [[водна баня]]. Не трябва да се прекалява със захарта, която е по рецепта, тъй като повечето захар пречи на бухването на тестото. След като втаса тестото, от него се оформят дълги фитили, които се сплитат на плитка, за да стане козунакът на конци. Пече се на умерен огън в предварително загрята [[фурна]]. == Вижте също == * [[Младенци]] * [[Женско биле|Сладник]] * [[Маца]] * [[Огнище]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://recepti.gotvach.bg/kozunak/ Рецепти за козунак на gotvach.bg] {{commonscat|Cozonac|Козунак}} {{Българска кухня}} {{кухня}} [[Категория:Тестени ястия]] [[Категория:Сладкарски изделия]] [[Категория:Десерти]] [[Категория:Обредни ястия]] [[Категория:Великден]] [[Категория:Българска кухня]] 6k6i6e1bkc4pr0adl0z0jhf4l9ubljx 12877121 12877119 2026-04-11T09:44:30Z ~2026-22328-81 391952 12877121 wikitext text/x-wiki {{без източници|07:41, 20 април 2020 (UTC)}} [[Файл:Butterzopf.jpg|мини|Козунак]] [[Файл:Bg-kozunak-1.jpg|мини|Български козунак приготвен за [[Великден]]]] '''Козунакът''' е сладък [[обреден хляб]], който традиционно се приготвя за [[Великден]].<ref>{{cite web | publisher = Институт за български език | url = https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/козунак/ | title = козунак | work = Речник на българския език (ibl.bas.bg) | accessdate = 11 април 2026}}</ref><ref name = "E1966">{{cite book |year= 1966 |chapter = козунак (грц.)|title=Кратка българска енциклопедия |publisher= Издателство на Българска академия на науките |publication-place= София |page= 74 |volume= 3 Квант-Опере}}</ref><ref>{{cite book |author= [[Владимир Георгиев|Георгиев, Владимир Ив.]]; [[Йордан Заимов]]; [[Стефан Илчев (езиковед)|Стефан Илчев]]; [[Момчил Чалъков]]; [[Йордан Иванов (езиковед)|Йордан Н. Иванов]]; Димитрина Михайлова; Васил Анастасов; Уте Дукова; Мария Рачева; Тодор Ат. Тодоров |chapter= козунак |title= Български етимологичен речник |volume= 2 И – крепя |place= София |publisher= Издателство на БАН |year= 1979 |page= 526 |url= https://ibl.bas.bg/lib/index.php?bookId=ber_2_000-744&action=show#mode/2up |accessdate= 11 април 2026}}</ref> [[Символ]] на тялото на [[Иисус Христос]], така както боядисаните в [[Червен цвят|червено]] [[Яйце (храна)|яйца]] символизират [[кръв]]та му. Възприет в [[Християнство|християнството]] от [[Юдаизъм|юдаизма]] като символ на благоразположението и плодовитостта. В Румъния този великденски сладкиш е популярен под същото име, но с друго [[Акцент|произношение]] - козонак ({{lang|ro|cozonac}}), докато в [[Гърция]], макар че самата дума "козунак" е с гръцки произход, този [[обреден хляб]] е познат като цуреки ({{lang|el|τσουρέκι}}), което е възприето и в [[Турция]], където се произнася "чорек" ({{lang|tr|çörek}}). Среща се и под името козинака (хлябът мек като [[козина]]). В [[Русия]] се нарича кулич. Смята се, че произлиза от [[Югозападна Азия|Западна]] и [[Централна Азия|Средна Азия]].<ref>''Толковìй словарь живаго великорусскаго язîка'', Dal' V.I., IAS, 1869</ref> От специалното [[козуначено тесто]] се приготвят и други [[Сладкарско изделие|сладкиши]] като сладки рула и [[кифла|кифли]], а козунакът, освен по Великден може да се намери в търговската мрежа и целогодишно. Консумира се предимно в последния ден на [[Страстната седмица]] и в [[Светла седмица|следващите няколко дена]] около Великден. Обичайно се комбинира със великденски яйца и представлява част от характерните за този празник [[Подарък|подаръци]] и почерпки. Сходни ястия по начин на направа и функции са обредните хлябове кръсташка, кулашка, кукла, колак, благовец. == Козунакът като религиозен символ == {{раздел-мъниче}} За обредно ядене на [[хляб]] се споменава още в надписи, върху [[Стела на Мернептах|Стелата на Мернептах]] от 13 век пр.н.е., където се казва, че се е правело често. Символното значение на хляба е играло основна роля в изграждането на еврейската култура, оформила се в значителна степен под влияние на различни [[Древноегипетски календар|древноегипетски]] и [[Ханаанска религия|ханаански култове]], а впоследствие - и под [[Европа|европейско]] влияние. Задължително изискване е за всеки [[празник]] обредният хляб да е украсен с конкретни шарки или фигури, защото всеки обреден хляб с фигурите по него представлява [[молитва]] – за плодородие, за сила, за благоденствие, за веселие, за [[живот]], за здраве и т.н. В [[Православие|православието]] козунакът и други обредни хлябове се използват за да се ознаменуват Раждането ([[Рождество Христово|Коледа]] или [[Нова година|Нова Година]]) и Възкресението (Великден) на Христа и за плодовитост в [[Св. Сава (Савинден)|деня на св. Сава]].[[Файл:Paskalya coregi.jpg|дясно|мини|Турски домашно приготвен чорек]] == Традиционно приготвяне на козунак == Преди въвеждането в употреба в кулинарията на [[захар]] от [[захарна тръстика]], за този род ястия се е използвало [[захарно цвекло]], а от по-дълбока древност - [[Фурма|фурми]], [[Стафида|стафиди]], [[Смокиня|смокини]] или [[пчелен мед]]. Обичаят е обредните хлябове да се правят от специално отделено [[брашно]], само от [[пшеница]], фино смляна и съхранявана по специален начин, с „[[Мълчание|мълчана]], ненапита“ вода, по специален ритуал, включващ трикратно пресяване, прекадяване. и със специални символи по него. Религиозната традиция предписва козунакът да се замеси рано в събота сутрин, а яденето му - да започне не по-рано от неделя на Възкресение, Дотогава заради [[Велик пост|Великите пости]] се препоръчва яденето на [[содена питка]] и мед. Преди употреба козунакът задължително се прекадява и освещава с молитва. Формата на хляба обикновено е кръгла или яйцевидна. Може да бъде и продълговат (колач), задължителни елементи са издатините с наподобяващи [[Великденско яйце|великденски яйца]] и тройната [[плитка]], усукана, „прегърната“ или преплетена, която символизира [[Света Троица|триединството]].[[Файл:Kulich pies.JPG|дясно|мини|Руски козунак ([[Кулич (Хляб)|кулич]]) с [[глазура]]]] == Рецепта за козунак == Съществуват различни варианти на [[готварска рецепта|рецептата]] за козунак. Той въобще е труден за приготвяне, тъй като изисква много време, месене и специални условия – помещението, в което се меси и втасва тестото, трябва да е добре затоплено. Характерно за козунака е, че той трябва да е добре бухнал и да се къса „на конци“. Често към тестото се добавят [[орех]]и, [[стафида|стафиди]], настъргана [[лимон]]ова кора, [[локум]], [[мармалад]]. [[Мая (готварство)|Маята]] за козунака се замесва с брашно, [[прясно мляко]], щипка [[готварска сол]] и щипка [[захар]] при [[температура]] 28 – 30 градуса Целзий. След като шупне, се добавя към останалото брашно, яйца, захар, мляко и другите съставки. Меси се продължително време и се оставя на топло да увеличи обема си двойно, като за целта може да се сложи на [[водна баня]]. Не трябва да се прекалява със захарта, която е по рецепта, тъй като повечето захар пречи на бухването на тестото. След като втаса тестото, от него се оформят дълги фитили, които се сплитат на плитка, за да стане козунакът на конци. Пече се на умерен огън в предварително загрята [[фурна]]. == Вижте също == * [[Младенци]] * [[Женско биле|Сладник]] * [[Маца]] * [[Огнище]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://recepti.gotvach.bg/kozunak/ Рецепти за козунак на gotvach.bg] {{commonscat|Cozonac|Козунак}} {{Българска кухня}} {{кухня}} [[Категория:Тестени ястия]] [[Категория:Сладкарски изделия]] [[Категория:Десерти]] [[Категория:Обредни ястия]] [[Категория:Великден]] [[Категория:Българска кухня]] 0oqoyi829xma9gjdrj2s1a9koium8sn 12877122 12877121 2026-04-11T09:45:15Z ~2026-22328-81 391952 12877122 wikitext text/x-wiki {{без източници|07:41, 20 април 2020 (UTC)}} [[Файл:Butterzopf.jpg|мини|Козунак]] [[Файл:Bg-kozunak-1.jpg|мини|Български козунак приготвен за [[Великден]]]] '''Козунакът''' е сладък [[обреден хляб]], който традиционно се приготвя за [[Великден]].<ref>{{cite web | publisher = Институт за български език | url = https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/козунак/ | title = козунак | work = Речник на българския език (ibl.bas.bg) | accessdate = 11 април 2026}}</ref><ref name = "E1966">{{cite book |year= 1966 |chapter = козунак (грц.)|title=Кратка българска енциклопедия |publisher= Издателство на Българска академия на науките |publication-place= София |page= 74 |volume= 3 Квант-Опере}}</ref><ref>{{cite book |author= [[Владимир Георгиев (езиковед)|Георгиев, Владимир Ив.]]; [[Йордан Заимов]]; [[Стефан Илчев (езиковед)|Стефан Илчев]]; [[Момчил Чалъков]]; [[Йордан Иванов (езиковед)|Йордан Н. Иванов]]; Димитрина Михайлова; Васил Анастасов; Уте Дукова; Мария Рачева; Тодор Ат. Тодоров |chapter= козунак |title= Български етимологичен речник |volume= 2 И – крепя |place= София |publisher= Издателство на БАН |year= 1979 |page= 526 |url= https://ibl.bas.bg/lib/index.php?bookId=ber_2_000-744&action=show#mode/2up |accessdate= 11 април 2026}}</ref> [[Символ]] на тялото на [[Иисус Христос]], така както боядисаните в [[Червен цвят|червено]] [[Яйце (храна)|яйца]] символизират [[кръв]]та му. Възприет в [[Християнство|християнството]] от [[Юдаизъм|юдаизма]] като символ на благоразположението и плодовитостта. В Румъния този великденски сладкиш е популярен под същото име, но с друго [[Акцент|произношение]] - козонак ({{lang|ro|cozonac}}), докато в [[Гърция]], макар че самата дума "козунак" е с гръцки произход, този [[обреден хляб]] е познат като цуреки ({{lang|el|τσουρέκι}}), което е възприето и в [[Турция]], където се произнася "чорек" ({{lang|tr|çörek}}). Среща се и под името козинака (хлябът мек като [[козина]]). В [[Русия]] се нарича кулич. Смята се, че произлиза от [[Югозападна Азия|Западна]] и [[Централна Азия|Средна Азия]].<ref>''Толковìй словарь живаго великорусскаго язîка'', Dal' V.I., IAS, 1869</ref> От специалното [[козуначено тесто]] се приготвят и други [[Сладкарско изделие|сладкиши]] като сладки рула и [[кифла|кифли]], а козунакът, освен по Великден може да се намери в търговската мрежа и целогодишно. Консумира се предимно в последния ден на [[Страстната седмица]] и в [[Светла седмица|следващите няколко дена]] около Великден. Обичайно се комбинира със великденски яйца и представлява част от характерните за този празник [[Подарък|подаръци]] и почерпки. Сходни ястия по начин на направа и функции са обредните хлябове кръсташка, кулашка, кукла, колак, благовец. == Козунакът като религиозен символ == {{раздел-мъниче}} За обредно ядене на [[хляб]] се споменава още в надписи, върху [[Стела на Мернептах|Стелата на Мернептах]] от 13 век пр.н.е., където се казва, че се е правело често. Символното значение на хляба е играло основна роля в изграждането на еврейската култура, оформила се в значителна степен под влияние на различни [[Древноегипетски календар|древноегипетски]] и [[Ханаанска религия|ханаански култове]], а впоследствие - и под [[Европа|европейско]] влияние. Задължително изискване е за всеки [[празник]] обредният хляб да е украсен с конкретни шарки или фигури, защото всеки обреден хляб с фигурите по него представлява [[молитва]] – за плодородие, за сила, за благоденствие, за веселие, за [[живот]], за здраве и т.н. В [[Православие|православието]] козунакът и други обредни хлябове се използват за да се ознаменуват Раждането ([[Рождество Христово|Коледа]] или [[Нова година|Нова Година]]) и Възкресението (Великден) на Христа и за плодовитост в [[Св. Сава (Савинден)|деня на св. Сава]].[[Файл:Paskalya coregi.jpg|дясно|мини|Турски домашно приготвен чорек]] == Традиционно приготвяне на козунак == Преди въвеждането в употреба в кулинарията на [[захар]] от [[захарна тръстика]], за този род ястия се е използвало [[захарно цвекло]], а от по-дълбока древност - [[Фурма|фурми]], [[Стафида|стафиди]], [[Смокиня|смокини]] или [[пчелен мед]]. Обичаят е обредните хлябове да се правят от специално отделено [[брашно]], само от [[пшеница]], фино смляна и съхранявана по специален начин, с „[[Мълчание|мълчана]], ненапита“ вода, по специален ритуал, включващ трикратно пресяване, прекадяване. и със специални символи по него. Религиозната традиция предписва козунакът да се замеси рано в събота сутрин, а яденето му - да започне не по-рано от неделя на Възкресение, Дотогава заради [[Велик пост|Великите пости]] се препоръчва яденето на [[содена питка]] и мед. Преди употреба козунакът задължително се прекадява и освещава с молитва. Формата на хляба обикновено е кръгла или яйцевидна. Може да бъде и продълговат (колач), задължителни елементи са издатините с наподобяващи [[Великденско яйце|великденски яйца]] и тройната [[плитка]], усукана, „прегърната“ или преплетена, която символизира [[Света Троица|триединството]].[[Файл:Kulich pies.JPG|дясно|мини|Руски козунак ([[Кулич (Хляб)|кулич]]) с [[глазура]]]] == Рецепта за козунак == Съществуват различни варианти на [[готварска рецепта|рецептата]] за козунак. Той въобще е труден за приготвяне, тъй като изисква много време, месене и специални условия – помещението, в което се меси и втасва тестото, трябва да е добре затоплено. Характерно за козунака е, че той трябва да е добре бухнал и да се къса „на конци“. Често към тестото се добавят [[орех]]и, [[стафида|стафиди]], настъргана [[лимон]]ова кора, [[локум]], [[мармалад]]. [[Мая (готварство)|Маята]] за козунака се замесва с брашно, [[прясно мляко]], щипка [[готварска сол]] и щипка [[захар]] при [[температура]] 28 – 30 градуса Целзий. След като шупне, се добавя към останалото брашно, яйца, захар, мляко и другите съставки. Меси се продължително време и се оставя на топло да увеличи обема си двойно, като за целта може да се сложи на [[водна баня]]. Не трябва да се прекалява със захарта, която е по рецепта, тъй като повечето захар пречи на бухването на тестото. След като втаса тестото, от него се оформят дълги фитили, които се сплитат на плитка, за да стане козунакът на конци. Пече се на умерен огън в предварително загрята [[фурна]]. == Вижте също == * [[Младенци]] * [[Женско биле|Сладник]] * [[Маца]] * [[Огнище]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://recepti.gotvach.bg/kozunak/ Рецепти за козунак на gotvach.bg] {{commonscat|Cozonac|Козунак}} {{Българска кухня}} {{кухня}} [[Категория:Тестени ястия]] [[Категория:Сладкарски изделия]] [[Категория:Десерти]] [[Категория:Обредни ястия]] [[Категория:Великден]] [[Категория:Българска кухня]] 7gqxl6hhvpz1k9smwmh0jr832lrpn7p 12877123 12877122 2026-04-11T09:46:58Z ~2026-22328-81 391952 12877123 wikitext text/x-wiki {{без източници|07:41, 20 април 2020 (UTC)}} [[Файл:Butterzopf.jpg|мини|Козунак]] [[Файл:Bg-kozunak-1.jpg|мини|Български козунак приготвен за [[Великден]]]] '''Козунакът''' е сладък [[обреден хляб]], който традиционно се приготвя за [[Великден]].<ref>{{cite web | publisher = Институт за български език | url = https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/козунак/ | title = козунак | work = Речник на българския език (ibl.bas.bg) | accessdate = 11 април 2026}}</ref><ref name = "E1966">{{cite book |year= 1966 |chapter = козунак (грц.)|title=Кратка българска енциклопедия |publisher= Издателство на Българска академия на науките |publication-place= София |page= 74 |volume= 3 Квант-Опере}}</ref><ref>{{cite book |author= [[Владимир Георгиев (езиковед)|Георгиев, Владимир Ив.]]; [[Йордан Заимов]]; [[Стефан Илчев (езиковед)|Стефан Илчев]]; [[Момчил Чалъков]]; [[Йордан Иванов (езиковед)|Йордан Н. Иванов]]; [[Димитрина Михайлова]]; Васил Анастасов; Уте Дукова; Мария Рачева; Тодор Ат. Тодоров |chapter= козунак |title= Български етимологичен речник |volume= 2 И – крепя |place= София |publisher= Издателство на БАН |year= 1979 |page= 526 |url= https://ibl.bas.bg/lib/index.php?bookId=ber_2_000-744&action=show#mode/2up |accessdate= 11 април 2026}}</ref> [[Символ]] на тялото на [[Иисус Христос]], така както боядисаните в [[Червен цвят|червено]] [[Яйце (храна)|яйца]] символизират [[кръв]]та му. Възприет в [[Християнство|християнството]] от [[Юдаизъм|юдаизма]] като символ на благоразположението и плодовитостта. В Румъния този великденски сладкиш е популярен под същото име, но с друго [[Акцент|произношение]] - козонак ({{lang|ro|cozonac}}), докато в [[Гърция]], макар че самата дума "козунак" е с гръцки произход, този [[обреден хляб]] е познат като цуреки ({{lang|el|τσουρέκι}}), което е възприето и в [[Турция]], където се произнася "чорек" ({{lang|tr|çörek}}). Среща се и под името козинака (хлябът мек като [[козина]]). В [[Русия]] се нарича кулич. Смята се, че произлиза от [[Югозападна Азия|Западна]] и [[Централна Азия|Средна Азия]].<ref>''Толковìй словарь живаго великорусскаго язîка'', Dal' V.I., IAS, 1869</ref> От специалното [[козуначено тесто]] се приготвят и други [[Сладкарско изделие|сладкиши]] като сладки рула и [[кифла|кифли]], а козунакът, освен по Великден може да се намери в търговската мрежа и целогодишно. Консумира се предимно в последния ден на [[Страстната седмица]] и в [[Светла седмица|следващите няколко дена]] около Великден. Обичайно се комбинира със великденски яйца и представлява част от характерните за този празник [[Подарък|подаръци]] и почерпки. Сходни ястия по начин на направа и функции са обредните хлябове кръсташка, кулашка, кукла, колак, благовец. == Козунакът като религиозен символ == {{раздел-мъниче}} За обредно ядене на [[хляб]] се споменава още в надписи, върху [[Стела на Мернептах|Стелата на Мернептах]] от 13 век пр.н.е., където се казва, че се е правело често. Символното значение на хляба е играло основна роля в изграждането на еврейската култура, оформила се в значителна степен под влияние на различни [[Древноегипетски календар|древноегипетски]] и [[Ханаанска религия|ханаански култове]], а впоследствие - и под [[Европа|европейско]] влияние. Задължително изискване е за всеки [[празник]] обредният хляб да е украсен с конкретни шарки или фигури, защото всеки обреден хляб с фигурите по него представлява [[молитва]] – за плодородие, за сила, за благоденствие, за веселие, за [[живот]], за здраве и т.н. В [[Православие|православието]] козунакът и други обредни хлябове се използват за да се ознаменуват Раждането ([[Рождество Христово|Коледа]] или [[Нова година|Нова Година]]) и Възкресението (Великден) на Христа и за плодовитост в [[Св. Сава (Савинден)|деня на св. Сава]].[[Файл:Paskalya coregi.jpg|дясно|мини|Турски домашно приготвен чорек]] == Традиционно приготвяне на козунак == Преди въвеждането в употреба в кулинарията на [[захар]] от [[захарна тръстика]], за този род ястия се е използвало [[захарно цвекло]], а от по-дълбока древност - [[Фурма|фурми]], [[Стафида|стафиди]], [[Смокиня|смокини]] или [[пчелен мед]]. Обичаят е обредните хлябове да се правят от специално отделено [[брашно]], само от [[пшеница]], фино смляна и съхранявана по специален начин, с „[[Мълчание|мълчана]], ненапита“ вода, по специален ритуал, включващ трикратно пресяване, прекадяване. и със специални символи по него. Религиозната традиция предписва козунакът да се замеси рано в събота сутрин, а яденето му - да започне не по-рано от неделя на Възкресение, Дотогава заради [[Велик пост|Великите пости]] се препоръчва яденето на [[содена питка]] и мед. Преди употреба козунакът задължително се прекадява и освещава с молитва. Формата на хляба обикновено е кръгла или яйцевидна. Може да бъде и продълговат (колач), задължителни елементи са издатините с наподобяващи [[Великденско яйце|великденски яйца]] и тройната [[плитка]], усукана, „прегърната“ или преплетена, която символизира [[Света Троица|триединството]].[[Файл:Kulich pies.JPG|дясно|мини|Руски козунак ([[Кулич (Хляб)|кулич]]) с [[глазура]]]] == Рецепта за козунак == Съществуват различни варианти на [[готварска рецепта|рецептата]] за козунак. Той въобще е труден за приготвяне, тъй като изисква много време, месене и специални условия – помещението, в което се меси и втасва тестото, трябва да е добре затоплено. Характерно за козунака е, че той трябва да е добре бухнал и да се къса „на конци“. Често към тестото се добавят [[орех]]и, [[стафида|стафиди]], настъргана [[лимон]]ова кора, [[локум]], [[мармалад]]. [[Мая (готварство)|Маята]] за козунака се замесва с брашно, [[прясно мляко]], щипка [[готварска сол]] и щипка [[захар]] при [[температура]] 28 – 30 градуса Целзий. След като шупне, се добавя към останалото брашно, яйца, захар, мляко и другите съставки. Меси се продължително време и се оставя на топло да увеличи обема си двойно, като за целта може да се сложи на [[водна баня]]. Не трябва да се прекалява със захарта, която е по рецепта, тъй като повечето захар пречи на бухването на тестото. След като втаса тестото, от него се оформят дълги фитили, които се сплитат на плитка, за да стане козунакът на конци. Пече се на умерен огън в предварително загрята [[фурна]]. == Вижте също == * [[Младенци]] * [[Женско биле|Сладник]] * [[Маца]] * [[Огнище]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://recepti.gotvach.bg/kozunak/ Рецепти за козунак на gotvach.bg] {{commonscat|Cozonac|Козунак}} {{Българска кухня}} {{кухня}} [[Категория:Тестени ястия]] [[Категория:Сладкарски изделия]] [[Категория:Десерти]] [[Категория:Обредни ястия]] [[Категория:Великден]] [[Категория:Българска кухня]] 5hhh5nqm5q2rt17b7df5imw3ai0s7az 12877125 12877123 2026-04-11T09:51:22Z ~2026-22328-81 391952 12877125 wikitext text/x-wiki {{без източници|07:41, 20 април 2020 (UTC)}} [[Файл:Butterzopf.jpg|мини|Козунак]] [[Файл:Bg-kozunak-1.jpg|мини|Български козунак приготвен за [[Великден]]]] '''Козунакът''' е сладък [[обреден хляб]], който традиционно се приготвя за [[Великден]].<ref>{{cite web | publisher = Институт за български език | url = https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/козунак/ | title = козунак | work = Речник на българския език (ibl.bas.bg) | accessdate = 11 април 2026}}</ref><ref name = "E1966">{{cite book |year= 1966 |chapter = козунак (грц.)|title=Кратка българска енциклопедия |publisher= Издателство на Българска академия на науките |publication-place= София |page= 74 |volume= 3 Квант-Опере}}</ref><ref>{{cite book |author= [[Владимир Георгиев (езиковед)|Георгиев, Владимир Ив.]]; [[Йордан Заимов]]; [[Стефан Илчев (езиковед)|Стефан Илчев]]; [[Момчил Чалъков]]; [[Йордан Иванов (езиковед)|Йордан Н. Иванов]]; [[Димитрина Михайлова]]; [[Васил Анастасов]]; Уте Дукова; Мария Рачева; Тодор Ат. Тодоров |chapter= козунак |title= Български етимологичен речник |volume= 2 И – крепя |place= София |publisher= Издателство на БАН |year= 1979 |page= 526 |url= https://ibl.bas.bg/lib/index.php?bookId=ber_2_000-744&action=show#mode/2up |accessdate= 11 април 2026}}</ref> [[Символ]] на тялото на [[Иисус Христос]], така както боядисаните в [[Червен цвят|червено]] [[Яйце (храна)|яйца]] символизират [[кръв]]та му. Възприет в [[Християнство|християнството]] от [[Юдаизъм|юдаизма]] като символ на благоразположението и плодовитостта. В Румъния този великденски сладкиш е популярен под същото име, но с друго [[Акцент|произношение]] - козонак ({{lang|ro|cozonac}}), докато в [[Гърция]], макар че самата дума "козунак" е с гръцки произход, този [[обреден хляб]] е познат като цуреки ({{lang|el|τσουρέκι}}), което е възприето и в [[Турция]], където се произнася "чорек" ({{lang|tr|çörek}}). Среща се и под името козинака (хлябът мек като [[козина]]). В [[Русия]] се нарича кулич. Смята се, че произлиза от [[Югозападна Азия|Западна]] и [[Централна Азия|Средна Азия]].<ref>''Толковìй словарь живаго великорусскаго язîка'', Dal' V.I., IAS, 1869</ref> От специалното [[козуначено тесто]] се приготвят и други [[Сладкарско изделие|сладкиши]] като сладки рула и [[кифла|кифли]], а козунакът, освен по Великден може да се намери в търговската мрежа и целогодишно. Консумира се предимно в последния ден на [[Страстната седмица]] и в [[Светла седмица|следващите няколко дена]] около Великден. Обичайно се комбинира със великденски яйца и представлява част от характерните за този празник [[Подарък|подаръци]] и почерпки. Сходни ястия по начин на направа и функции са обредните хлябове кръсташка, кулашка, кукла, колак, благовец. == Козунакът като религиозен символ == {{раздел-мъниче}} За обредно ядене на [[хляб]] се споменава още в надписи, върху [[Стела на Мернептах|Стелата на Мернептах]] от 13 век пр.н.е., където се казва, че се е правело често. Символното значение на хляба е играло основна роля в изграждането на еврейската култура, оформила се в значителна степен под влияние на различни [[Древноегипетски календар|древноегипетски]] и [[Ханаанска религия|ханаански култове]], а впоследствие - и под [[Европа|европейско]] влияние. Задължително изискване е за всеки [[празник]] обредният хляб да е украсен с конкретни шарки или фигури, защото всеки обреден хляб с фигурите по него представлява [[молитва]] – за плодородие, за сила, за благоденствие, за веселие, за [[живот]], за здраве и т.н. В [[Православие|православието]] козунакът и други обредни хлябове се използват за да се ознаменуват Раждането ([[Рождество Христово|Коледа]] или [[Нова година|Нова Година]]) и Възкресението (Великден) на Христа и за плодовитост в [[Св. Сава (Савинден)|деня на св. Сава]].[[Файл:Paskalya coregi.jpg|дясно|мини|Турски домашно приготвен чорек]] == Традиционно приготвяне на козунак == Преди въвеждането в употреба в кулинарията на [[захар]] от [[захарна тръстика]], за този род ястия се е използвало [[захарно цвекло]], а от по-дълбока древност - [[Фурма|фурми]], [[Стафида|стафиди]], [[Смокиня|смокини]] или [[пчелен мед]]. Обичаят е обредните хлябове да се правят от специално отделено [[брашно]], само от [[пшеница]], фино смляна и съхранявана по специален начин, с „[[Мълчание|мълчана]], ненапита“ вода, по специален ритуал, включващ трикратно пресяване, прекадяване. и със специални символи по него. Религиозната традиция предписва козунакът да се замеси рано в събота сутрин, а яденето му - да започне не по-рано от неделя на Възкресение, Дотогава заради [[Велик пост|Великите пости]] се препоръчва яденето на [[содена питка]] и мед. Преди употреба козунакът задължително се прекадява и освещава с молитва. Формата на хляба обикновено е кръгла или яйцевидна. Може да бъде и продълговат (колач), задължителни елементи са издатините с наподобяващи [[Великденско яйце|великденски яйца]] и тройната [[плитка]], усукана, „прегърната“ или преплетена, която символизира [[Света Троица|триединството]].[[Файл:Kulich pies.JPG|дясно|мини|Руски козунак ([[Кулич (Хляб)|кулич]]) с [[глазура]]]] == Рецепта за козунак == Съществуват различни варианти на [[готварска рецепта|рецептата]] за козунак. Той въобще е труден за приготвяне, тъй като изисква много време, месене и специални условия – помещението, в което се меси и втасва тестото, трябва да е добре затоплено. Характерно за козунака е, че той трябва да е добре бухнал и да се къса „на конци“. Често към тестото се добавят [[орех]]и, [[стафида|стафиди]], настъргана [[лимон]]ова кора, [[локум]], [[мармалад]]. [[Мая (готварство)|Маята]] за козунака се замесва с брашно, [[прясно мляко]], щипка [[готварска сол]] и щипка [[захар]] при [[температура]] 28 – 30 градуса Целзий. След като шупне, се добавя към останалото брашно, яйца, захар, мляко и другите съставки. Меси се продължително време и се оставя на топло да увеличи обема си двойно, като за целта може да се сложи на [[водна баня]]. Не трябва да се прекалява със захарта, която е по рецепта, тъй като повечето захар пречи на бухването на тестото. След като втаса тестото, от него се оформят дълги фитили, които се сплитат на плитка, за да стане козунакът на конци. Пече се на умерен огън в предварително загрята [[фурна]]. == Вижте също == * [[Младенци]] * [[Женско биле|Сладник]] * [[Маца]] * [[Огнище]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://recepti.gotvach.bg/kozunak/ Рецепти за козунак на gotvach.bg] {{commonscat|Cozonac|Козунак}} {{Българска кухня}} {{кухня}} [[Категория:Тестени ястия]] [[Категория:Сладкарски изделия]] [[Категория:Десерти]] [[Категория:Обредни ястия]] [[Категория:Великден]] [[Категория:Българска кухня]] 5owtqv6unwe41tek7p13trmipfe2j22 0 192656 12876717 12874792 2026-04-10T15:07:47Z Rumensz 125859 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда за най-добра чуждестранна книга]] → [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] 12876717 wikitext text/x-wiki {{Личност|писател | портрет = Drago Jancar - Buchmesse Wien 2019.JPG | портрет-описание = Драго Янчар на Панаира на книгата във Виена през 2019 г. }} '''Драго Янчар''' (роден на [[13 април]] [[1948]] г. в [[Марибор]]) е сред най-известните и превеждани словенски писатели от втората половина на ХХ век. == Биография == Драго Янчар е роден в семейство на партизанин в [[Марибор]]. След завършването на техникум по химия в Руше записва право във Висшето правно училище в Марибор, където става редактор на студентския вестник „Катедра“ и скоро влиза в конфликт с комунистическата власт заради критическите си текстове спрямо управляващия режим. През 1974 г. е арестуван от югославските власти по обвинения в „разпространение на вражеска култура“, като формален повод за ареста му е забранената книга на Бранко Рожман – „В Рог лежим мъртви“, която Янчар внася през [[Австрия]] и разпространява сред приятелите си. В книгата се описват масовите убийства на „врагове на народа“, извършени от режима на [[Тито]] през май 1945 г. Янчар е лишен от свобода за 1 година, но след излежаване на първите 3 месеца е освободен, след което е изпратен в казарма в [[Сърбия]], където тормозът срещу него продължава. [[Файл:Drago Jančar 2011.jpg|мини|200п|ляво|Драго Янчар в Будапеща през 2011 г.]] След отбиването на военната си служба Янчар решава да се посвети на писане и оттогава започва и възходящата линия в писателската му кариера. След като пристига в Любляна, където след няколко години става редактор в „[[Словенска матица]]“, влиза в средите на писатели, артисти и интелектуалци, известни с негативното си отношение към комунистическия режим, сред които [[Едвард Коцбек]], [[Дане Зайц]], [[Томаж Шаламун]], [[Борис Пахор]] и други. Първоначално Янчар няма възможност да публикува книгите си в [[Словения]], но след поразхлабването на режима след смъртта на Тито най-напред придобива известност като театрален драматург и филмов сценарист, а от [[1980-те|80-те години]] на ХХ век и като един от най-талантливите съвременни словенски белетристи не само в границите на бивша [[Югославия]], а и в Средна Европа, [[Испания]] и [[Италия]]. В периода 1987 – 1991 Янчар е президент на словенския [[ПЕН клуб|П.Е.Н. център]], а през 1988, по време на скандалния арест на тримата журналисти от вестник „Младина“ – [[Янез Янша]] (председател на Словенската демократична партия от 1993 и премиер на Словения през 2004 – 2008 и от 2012 г.), Давид Тасич и Франци Заврл и на югославския армейски младши лейтенант Иван Борщнер, обвинени в изнасяне на военна тайна, заедно с други демократично настроени интелектуалци организира първия демократичен протестен митинг след 1945 г. в Словения на Конгресния площад в [[Любляна]]. В края на [[1990-те|90-те години]] заедно с историка Васко Симонити Янчар поставя изложбата „Тъмната страна на луната“, която представя потъпкването на човешките права в Словения по време на комунистическия режим. Въпреки че Янчар не се включва директно в политиката, той демонстрира открито подкрепата си за Словенската демократична партия на изборите през 2000 и 2004 г., което обаче не му пречи да изразява скептицизма си по време на словенската евроинтеграция, както и опасенията си заради всевъзможните последствия от налаганата „политическа коректност“ в либералните медии, които нерядко провокират подбуждане на ксенофобия и антикатолицизъм. Знакови по тази тема са есетата му „Египетски казани с месо“ (1994) и „Ксенос и ксенофобия“ (2000). == Произведения == === Романи === * 35 градуса (1974) * Галиот (1978) * Северно сияние (1984) * Погледът на ангела (1992) * Звънтеж в главата (1998) (на български: София, „Стигмати“ 2003, превод [[Ганчо Савов]]) * Катарина, паунът и йезуитът (2000) * Градителят (2006) (на български: София, „Балкани“ 2012, превод Ганчо Савов) * Дърво без име (2008) * Тази нощ я видях (2010) (на български: София, „Алтера“ 2013, превод [[Людмил Димитров]]) * Май, ноември (2014) * И любовта също (2017) (на български: София, „Матком“ 2019, превод Ганчо Савов) === Драми === * Дисидентът Арнож и неговите хора (1982) * Големият брилянтен валс (1985) * Всички мамелюкски тирани имат лош край... (1986) * Дедал (1988) * Падението на Клемент (1988) * Дебнейки Годо (1988) (на български: София, „Факел“ 2014, превод Людмил Димитров) * Халщат (1994) * Северно сияние (2005) === Есета === * Счупено гърне (1992) * Египетски казани с месо (1994) * Бриони (2002) * Душата на Европа (2006) == Награди и отличия == Произведенията на Драго Янчар са публикувани в редица държави в Европа, Азия и Америка и са отличавани с многобройни словенски и чуждестранни награди, сред които: Прешернова награда (1993), Европейската награда за най-добър кратък разказ (Аугсбург, 1994), [[Хердерова награда]] за литература (2003), [[Жан Амери (награда)|наградата за европейска есеистика „Жан Амери“]] (2007) и [[Австрийска държавна награда за европейска литература|Австрийската държавна награда за европейска литература]] (2020). == Източници == <references /> == Външни препратки == * Драго Янчар, [http://www.slovo.bg/old/litvestnik/136/lv0136007.htm Бриони], превод Ганчо Савов, [[Литературен вестник]], бр. 36, 31 октомври 2001 * [http://slonews.sta.si/index.php?id=752&s=32 Drago Jančar: Critical Observer of Society (Article in Slovenia News)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070428165827/http://slonews.sta.si/index.php?id=752&s=32 |date=2007-04-28 }} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Янчар, Драго}} [[Категория:Членове на Европейската академия на науките и изкуствата]] [[Категория:Носители на литературни награди на Австрия]] [[Категория:Носители на Хердерова награда]] [[Категория:Носители на Европейска награда за литература]] [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] [[Категория:Словенски сценаристи]] [[Категория:Словенски драматурзи]] [[Категория:Словенски романисти]] [[Категория:Словенски есеисти]] [[Категория:Антикомунисти]] [[Категория:Възпитаници на Мариборския университет]] [[Категория:Родени в Марибор]] hwfhb3ykt825e8dnjgfhzsewsvt2tek 0 198001 12876993 12850727 2026-04-11T04:46:11Z Mishoni1 281448 Поправена правописна грешка 12876993 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = византийска императрица | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1146]] – [[1159]] | коронация = | предшественик = | наследник = [[Мария Антиохийска]] | други титли = | герб = }} | род = }} '''Берта фон Зулцбах''' ({{lang|de|Berta von Sulzbach}}; * ок. [[1110]]; † [[29 август]] [[1159]]) е [[Византия|византийска]] [[императрица]] (1146 – 1159), първа съпруга на византийския император [[Мануил I Комнин]]. == Произход == Берта е дъщеря на [[Беренгар I (Зулцбах)|Беренгар II]], [[граф]] на [[Зулцбах-Розенберг|Зулцбах]] († 3 декември 1125 г.), и на втората му съпруга [[Аделхайд фон Волфратсхаузен]] († 1126). Сестра е на [[Гебхард III фон Зулцбах]] и на [[Гертруда фон Зулцбах]], която се омъжва за германския император [[Конрад III]].<ref name="Dopsch">Dopsch, Heinz. ''Siedlung und Recht. Zur Vorgeschichte der Berchtesgadener Stiftsgründer'' – In: Walter Brugger (Hrsg.). ''Geschichte von Berchtesgaden. Stift – Markt – Land'', Bd. 1, p. 214, p. 221.</ref> == Брак с Мануил I Комнин == Търсейки подкрепа срещу [[Нормани|норманите]] на [[Рожер II (Сицилия)|Роджер II]], византийският император [[Йоан II Комнин]] изпраща посолство в двора на германския император [[Конрад III]] с предложение за сключване на съюз срещу норманите в [[Южна Италия]]. За да скрепят договора, пратениците на [[Василевс|василевса]] предлагат на Конрад III да изпрати една от своите принцеси в [[Константинопол]], за да бъде омъжена за сина на константинополския император, Мануил. Вместо една от своите дъщери, Конрад избира своята балдъза Берта, която потегля за Константинопол в компанията на [[Ембрихо фон Вюрцбург|Емихо фон Лайнинген]], епископ на [[Вюрцбург]]. Берта пристига в императорския двор на [[Босфор]]а на 2 август 1142 г.{{sfnm|1a1=Garland|1a2=Stone|1y=2005|1loc=''Background to the marriage''}} По това време Мануил все още е севастократор, като най-малък от четиримата синове на император Йоан II. За зестра на Берта са определени областите Апулия и Калабрия, а император Йоан II планира да обособи като апанаж за сина си голяма област, обхващаша Киликия и Кипър.{{sfnm|1a1=Garland|1a2=Stone|1y=2005|1loc=''Background to the marriage''}} Плановете обаче търпят промяна - до края на 1142 г. година умират двамата най-големи братя на Мануил - [[Алексий Комнин|Алексий]] и [[Андроник Комнин (син на Йоан II Комнин)|Андроник]], а на 5 април 1143 г. при ловен инцидент в Киликия умира император Йоан II, който преди смъртта си осигурил престолонаследието за Мануил.{{sfnm|1a1=Garland|1a2=Stone|1y=2005|1loc=''Background to the marriage''}} След тези събития в Константинопол вече не възприемали брака с Берта за достатъчно престижен за един царстващ император, поради което венчавката е отлагана в продължение на три години, през което време Берта вероятно останала в Константинопол, очаквайки да се достигне до решение каква да е съдбата ѝ.{{sfnm|1a1=Garland|1a2=Stone|1y=2005|1loc=''Background to the marriage''}} През това време в Константинопол са посрещнати три западни посолства, които пристигнали, за да обсъдят въпроса за брака ѝ и други проблеми.{{sfn|Cigaar|2022|p=225}} В крайна сметка Берта и Мануил I са венчани малко след [[Богоявление]] през 1146 г., след което Берта е коронована за императрица на [[Ромеи|ромеите]] под името Ирина ({{lang|el|Εἰρήνη}}). В Константинопол Берта-Ирина става известна със скромността си и отбягването на лукса, който царял във византийския двор. [[Василий Охридски]] хвали Берта за благоприличието и набожността ѝ, а [[Никита Хониат]] отбелязва, че императрицата не носи грим. Веднъж тя говорила пред сената за смелостта на съпруга си, а по друг повод успяла да помогне за разобличаването на един изменник.{{sfn|Cigaar|2022|p=226}} Тя била изключително заинтересована от литературата. След едно боледуване Ирина поръчала на [[Теодор Продром]] да съчини поема; поднесла и скъп дар на Богородица. Теодор Продром се обръща към нея не само в това свое стихотворение, а Йоан Цеца ѝ посвещава своите „[[Хилиади]]“, а през 1147 г. и един алегоричен коментар върху „Илиада“ и „Одисея“. Дворецът, който съпругът ѝ построил във Влахернския квартал, също несел нейното име.{{sfn|Cigaar|2022|p=226}} Междувременно Ирина поддържа и активни контакти: тя изпраща лични писма до френската кралица Елонора преди и по време на престоя на Елеонора в Константинопол по време на Втория кръстоносен поход. Най-активни обаче са контактите ѝ с германския императорски двор – Ирина получава писмо от зет си Конрад III, който я моли да избере някоя от племенничките на Мануил I за съпруга на най-големия Конрадов син и съимператор Хайнрих, който по същото време изпратил писмо на леля си. След преждевременната смърт на Хайнрих Конрад IIII моли да му бъде изпратена годеница за самия него.{{sfn|Cigaar|2022|p=227}} Особена грижа императрицата проявявала за германските си роднини – тя изпратила скъпоценни дарове за малкия си племенник Фридрих Швабски, син на покойния вече Конрад III, а през 1157 г. византийско посолство предава молбата ѝ към новия император [[Фридрих Барбароса]] младото момче да бъде посветено в рицарство, което било изпълнено в присъствието на византийските пратеници. След едно гостуване в Константинопол сестра ѝ Аделхайд пък си заминала с достатъчно пари (подарък от Ирина и Мануил I), че да завърши спокойно живота си в манастира ''Клостернойбург''.{{sfn|Cigaar|2022|p=228}} Според слуховете през [[1147]] г. константинополският патриарх Козма II, който бил заподозрян в [[ерес]], проклел утробата на императрицата никога да не роди син. Берта-Ирина умира на [[29 август]] [[1159]] г. Според източниците Мануил I Комнин, който бил известен с многобройните си изневери, е съкрушен от смъртта на съпругата си. Той се жени отново през [[1161]] г. за [[Мария Антиохийска]]. == Деца == Берта-Ирина и Мануил I Комнин имат две дъщери: * [[Мария Комнина (дъщеря на Мануил I Комнин)|Мария Комнина]] (1152 – 1182), омъжена за [[Рение Монфератски]] * Анна Комнина (1154 – 1158) == Бележки == {{reflist}} == Източници == * Odilo Engels: ''Bertha von Sulzbach''. [[Lexikon des Mittelalters]] 1, Sp. 2023 * Wilhelm Blum: ''Bertha-Irene: bayerische Gräfin und byzantinische Kaiserin''. In: Bayern und die Antike. 150 Jahre Maximilians-Gymnasium in München. Hrsg. von W.-A. von Reitzenstein. München 1999. S. 65 – 75. * August Nitzschke: [http://www.deutsche-biographie.de/sfz42169.html ''Bertha von Sulzbach (Irene, Eirene)'']. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 2, Duncker & Humblot, Berlin 1955, ISBN 3-428-00183-4, S. 151. *{{citation| last=Cigaar|first=K.N.|title=Western Travellers to Constantinople: The West and Byzantium, 962-1204: Cultural and Political Relations|series=The Medieval Mediterranean|volume=10||year=2022|publisher=Brill|url={{Google books|7h9sEAAAQBAJ|plainurl=y}}}} * {{citation|last= Garland| first=Lynda | last2= Stone | first2=Andrew |url=https://roman-emperors.sites.luc.edu/bertha.htm |title=Bertha-Irene of Sulzbach, first wife of Manuel I Comnenus|work=De Imperatoribus Romanis ("On The Rulers of Rome") – An Online Encyclopedia of Roman Rulers|publisher=Loyola University Chicago |place=Chicago, IL|accessed=2024-9-30|year=2005| publication-date=2005|lang=en}} == Външни препратки == * [http://opac.regesta-imperii.de/lang_de/suche.php?qs=Bertha+von+Sulzbach&ts=&ps=&tags=&sprache=&objektart=alle&pagesize=20&sortierung=d&ejahr= ''Bertha von Sulzbach''], Opac, Regesta Imperii * [http://www.luc.edu/roman-emperors/bertha.htm ''Bertha-Irene of Sulzbach, first wife of Manuel I Comnenus''], De Imperatoribus Romanis * [http://fmg.ac/Projects/MedLands/BAVARIAN%20NOBILITY.htm#BerthaSulzbachdied1159 ''Bertha von Sulzbach''], fmg.ac {{превод от|en|Bertha of Sulzbach|204601968}} {{СОРТКАТ:Зулцбах, Берта фон}} [[Категория:Германци]] [[Категория:Византийски императрици]] [[Категория:Комнини]] [[Категория:Жени]] [[Категория:Родени в Зулцбах-Розенберг]] [[Категория:Починали в Истанбул]] gmoqro3rjz3b3pbqhcu5ehy443ytyhk 0 200266 12876557 12618035 2026-04-10T13:05:07Z Luxferuer 25980 /* Външни препратки */ 12876557 wikitext text/x-wiki {{песен}} '''„Денят на победата“''' ({{lang|ru|День Победы}}) е [[съветска]] военно-[[патриотизъм|патриотична]] [[песен]] и [[марш]]. Композитор е [[Давид Тухманов]], а текстът е на [[Владимир Харитонов]]. Свързана с [[Втората световна война]], тази песен е създадена през [[1975]] г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://zab-cultura.ru/news/kratkaya-istoriya-sozdaniya-pesni-den-pobedy/ | заглавие = Краткая история создания песни «День Победы» | достъп_дата = 30 юни 2025 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 15 април 2020 | труд = | издател = zab-cultura.ru | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> === Текст === : День Победы, как он был от нас далёк, : Как в костре потухшем таял уголек. : Были версты, обгорелые, в пыли, — : Этот день мы приближали как могли. :: Припев: : Этот День Победы : Порохом пропах, : Это праздник : С сединою на висках. : Это радость : Со слезами на глазах. : День Победы! :: День Победы! ::: День Победы! : Дни и ночи у мартеновских печей : Не смыкала наша Родина очей. : Дни и ночи битву трудную вели - : Этот день мы приближали как могли. :: Припев. : Здравствуй, мама, возвратились мы не все… : Босиком бы пробежаться по росе! : Пол-Европы, прошагали, пол-Земли, - : Этот день мы приближали как могли. :: Припев. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://ya.ru/video/preview/9096286899856477302 „Денят на победата“] в изпълнение на своден оркестър на Парада за Деня на победата в Москва през 2025 г. {{мъниче|песен|СССР}} [[Категория:Втора световна война]] [[Категория:Въоръжени сили на СССР]] [[Категория:Военни песни]] [[Категория:Маршове]] [[Категория:Руски песни]] [[Категория:СССР във Втората световна война]] 1wsxz1udgq509qhlvbij3tte7sjwqej 0 200303 12877053 12763245 2026-04-11T07:14:39Z Ilikeliljon 5077 /* Началници */ 12877053 wikitext text/x-wiki {{Висше училище |име= Военна академия „Георги Раковски“ |основан= {{Стартова дата и възраст|1912|05|09}} |град= [[София]] |страна= [[България]] |родно_име= |латинско_име=Rakovski National Defence College |картинка= Military-Academy-in-Sofia-Bulgaria.jpg |девиз= |вид= |финансиране= държавно |преподаватели= |ръководител_титла = Началник |ръководител = генерал-майор Стайко Прокопиев |студенти = |цветове = |емблема = |членства = |бележки = |сайт = {{URL|https://rndc.bg/}} |лого = |карта = България София }} '''Военната академия „Георги Стойков Раковски“''' в [[София]] е първото [[Военно училище|висше военно училище]] в [[България]]. Намира се в центъра на столицата, близо до [[Орлов мост]] – с централен вход на булевард [[Евлоги и Христо Георгиеви (булевард в София)|„Евлоги и Христо Георгиеви“]], подходът от който към главната сграда е продължение на улица [[Шипка (улица в София)|„Шипка“]]. [[Файл:BASA-3K-7-432-13-Military parades in Bulgaria, 1923.jpeg|мини|250п|дясно|Военен парад, 1908 г.]] == История == През декември 1911 г. военният министър генерал-майор [[Никифор Никифоров]] внася в Народното събрание законопроект за създаване на военна академия. На 12 декември 1911 г. (стар стил) докладът на военния министър е утвърден от [[Фердинанд I]]. Народното събрание гласува законопроекта на 1 март 1912 г., а на 20 април цар Фердинанд I с указ № 26 утвърждава закона за военната академия<ref>Петров, Т. и Станчев, Т. 105 години Военна академия „Георги Стойков Раковски“. Военна академия „Георги Стойков Раковски“, 2017, с. 8</ref>. Законът е публикуван в Държавен вестник на 8 май 1912 г., с което се слага началото на Военната академия. През юни същата година е утвърден и правилникът на академията, учебният план и инструкцията за провеждане на конкурсните изпити. Първоначално академията е организирана в управление, три слушателски курса и кавалерийски полуескадрон<ref>Петров, Т. и Станчев, Т. 105 години Военна академия „Георги Стойков Раковски“. Военна академия „Георги Стойков Раковски“, 2017, с. 9</ref>. Числеността ѝ е 35 души без полуескадрона. Преподавателският състав се състои от щатни и нещатни преподаватели, като първите са с висше военно образование, а вторите са учени от Софийския университет и преподаватели от Военното училище в София. За първоначална сграда на академията служи наета сграда на ъгъла на ул. „Сан Стефано“ и ул. „Велико Търново“ в София. Поради започването на [[Балканската война]] (1912 – 1913) академията е открита през 1914 година.<ref name="asais">[http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Fund&agid=40&flgid=5083893 ДВИА, ф. 1517 (Военна академия), История на фондообразувателя]{{Dead link|date=юни 2025 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> През лятото на 1913 г. е назначен и първият ѝ началник – полковникът от Генералния щаб [[Асен Пападопов]]. Обучението на първия випуск започва на 4 януари 1915 г. в присъствието на цар Фердинанд и началника на академията полковник Станчев.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=2959&SRV=false&LANG=bg ''Варненски отзив'': Независим ежедневен информационен вестник / печ. Добри Тодоров, Петър А. Пейчев, Варна / бр. 1 от 05 януари 1915, стр.3]</ref> Академията се състои от два отдела: Общ и Интендантски. От 1930 г. се извършва прием на офицери през година, а след 1935 г. е ежегодно. През 1932 г. към академията се открива тримесечен курс за офицери, завършили висши технически училища в чужбина. В периода 1922 – 1944 г. академията завършва 16 випуска, от които 16 генералщабни и 11 интендантски<ref>Петров, Т. и Станчев, Т. 105 години Военна академия „Георги Стойков Раковски“. Военна академия „Георги Стойков Раковски“, 2017, с. 15</ref>. В този период са се обучили 521 офицери, от които 10 чужденци. От 1 февруари до 18 септември 1944 г. академията е евакуирана в [[Ловеч]]<ref name="pafcva">{{Източник ПАФЦВА|1|194}}</ref>, а след 18 септември с. г. отново се завръща в София<ref name="asais" />. С указ № 6 от 5 март 1946 г.<ref name="asais" /> и съгласно доклад на министъра на войната № 32 от 18 февруари с.г.<ref>[[:c:File:Ukaz_006-1946_03_05-1.jpg|Указ № 6 от 5 март 1946 г., с. 1]]</ref> е наименувана на видния български възрожденец и революционер [[Георги Раковски]], създал [[Първа българска легия|Първата българска легия]] – предшественица на съвременната [[Българска армия]]. През учебната 1949/50 редовният курс на обучение става 2-годишен, а задочният – тригодишен. От 1956 г. двугодишният курс става тригодишен, което продължава до 1976 г., когато в няколко профила е въведен двегодишен курс на обучение. От 1978 г. всички профили минават на двегодишен курс на обучение. През 1951 г. Военната академия придобива нова структура, която се състои от командване, политически отдел, учебна част, основен и задочен факултет, висш академичен курс, група за контрол, строеви отдел и тил. Три години по-късно са приети и първите четирима докторанти. С указ № 215 от 1952 г. на президиума на Народно събрание се връчва бойно знаме на Военната академия. В средата на 50-те години Военната академия е слята със съществуващите дотогава Военнотехническа и Военнополитическа академии. Така факултетите ѝ нарастват на 5 – общовойскови, военнополитически, бронетанков, артилерийски и ВВС. Към 1970 г. командно-преподавателският състав на Академията е 300 души, административният и обслужващ персонал са 350 души, а слушателите са около 800 души<ref>Петров, Т. и Станчев, Т. 105 години Военна академия „Георги Стойков Раковски“. Военна академия „Георги Стойков Раковски“, 2017, с. 20</ref>. По това време в Академията започват да се обучават специалисти от Йемен, Куба, СССР и Виетнам. През 1978 г. е приет нов правилник на Школата за подготовка на кадри към Разузнавателното управление на българската армия (ШПК-РУ) и тя получава статут на Специален факултет по стратегическо разузнаване към Академията<ref>Баев, Й. (2019). История на българското военно разузнаване. Том 2, с.150</ref>. Факултетът е разположен в Банкя и се състои от три цикли (катедри) „Специална и военна подготовка“, „Езикова подготовка“ и „Оперативна техника“. Началникът на факултета е приравнен към ранг на командир на дивизия. Към факултета се приемат и докторанти, като до 1991 г. са защитени над 10 дисертации, свързани с разузнавателна дейност<ref>Баев, Й. (2019). История на българското военно разузнаване. Том 2, с.151</ref>. След промяната на комунистическия режим през 1989 г. Военнополитическият факултет е закрит през 1990 г. Започват да се създават контакти с военнонаучни структури на НАТО. В организационен план Военната академия се свива от 4 факултета през 1989 г. до 2 през 1994 г. (Оперативно-тактически и Следдипломна квалификация). През 1993 г. двегодишният курс на обучения е направен на тригодишен до 1995, а след това на година и половина. Съгласно план 2004 г. от 23 април 2003 г. във Военната академия се утвърждава нова структура, която се състои от управление, два факултета, департамент, институт, пет отдела и една служба. Численият състав по това време е 102 офицери, 17 сержанти, 197 граждански лица<ref>Петров, Т. и Станчев, Т. 105 години Военна академия „Георги Стойков Раковски“. Военна академия „Георги Стойков Раковски“, 2017, с. 26</ref>. Иконостасът на храма „[[Свети Архангели (София)|Свети Архангели]]“ е дело на [[Дебърска художествена школа|дебърски]] майстори от рода [[Филипови (осойски род)|Филипови]]<ref name="Василиев 249">{{Василиев|249}}</ref>. == Структура == ; Командване * началник – генерал-майор Стайко Прокопиев * заместник-началник по администрацията и логистиката – полковник д-р Антон Банков * заместник-началник по учебната и научната част – полковник доц. д-р инженер Петър Маринов ; ; Звена * Факултет „Национална сигурност и отбрана“, декан – полковник доцент д-р Живко Желев * Факултет „Командно-щабен“, декан – полк. проф. д-р Емил Енев * Институт за перспективни изследвания за отбраната, директор – доцент д-р Живо Петров * Департамент „Дистанционно обучение, езикова подготовка и квалификация“, директор – полковник доц. д.н. Петко Димов == Наименования == * Военна академия (1914 – 1922) * Преподавателски курс (1922 – 1938) * Военна академия (1938 – 5 март 1946) * Военна академия „Георги Раковски“ (от 5 март 1946) * Общовойскова военна академия „Георги Раковски“ (от 1954) == Началници == Званията са към датата на заемане на длъжността:<ref>{{cite book | title = Военна академия „Георги Стойков Раковски“ – исторически очерк | publisher = Военно издателство | location = София | year = 1990 | page = 123}}</ref> * Полковник [[Асен Пападопов]] (11 юли 1913 – 14 септември 1913) * Полковник [[Станю Топалов]] (14 септември 1913 – декември 1913) * Полковник [[Иван Стойков]] (1 януари – 30 октомври 1914) * Полковник [[Константин Станчов]] (30 октомври 1914 – септември 1915) * Подполковник [[Константин Георгиев]] (1919) * Полковник [[Васил Атанасов (офицер)|Васил Атанасов]] (1919 – 1922) * Полковник [[Никола Нягулов]] (1925 – 1927) * Полковник [[Тодор Радев]] (1 август 1927 – 1929) * Полковник [[Йордан Пеев (офицер)|Йордан Пеев]] (1929 – 1930) * Полковник [[Иван Тодоров (генерал)|Иван Тодоров]] (1930 – 1934) * Полковник Йордан Пеев (1934 – 1935) * Полковник [[Светослав Попов]] (1935 – 1936) * Полковник [[Никола Хаджипетков]] (1936) * Полковник [[Асен Краев]] (1936), изпълняващ длъжността * Полковник Никола Хаджипетков (1936 – 1938) * Подполковник [[Кирил Янчулев]] (1938) * Полковник [[Никола Костов]] (1940) * Полковник [[Иван Попов (генерал-лейтенант)|Иван Попов]] (1940 – 1943) * Полковник Никола Костов (16 май 1943 – 14 юни 1944) * Майор [[Димитър Савов (офицер)|Димитър Савов]] (12 юни 1944 – 22 септември 1944) * Капитан [[Илия Стаменов]] (22 септември 1944 – 15 януари 1945) * Полковник [[Петър Тончев]] (15 януари 1945 – 13 юли 1946) * Полковник [[Боян Бянов]] (13 юли 1946 – 2 септември 1946) * Полковник [[Петър Хаджииванов]] (2 септември 1946 – 1 юни 1948) * Генерал-майор [[Асен Кръстев]] (1 юни 1948 – 1951) * Генерал-майор [[Славчо Трънски]] (1951) * Генерал-лейтенант [[Иван Кинов]] (5 май 1951 – 22 март 1954) * Генерал-майор Славчо Трънски (22 март 1954 – декември 1962) * Генерал-майор [[Велко Палин]] (декември 1962 – 22 октомври 1964) * [[Гено Генов (генерал-лейтенант)|Гено Генов]] (22 октомври 1964 – 22 октомври 1972) * [[Тако Кръстев]] (22 октомври 1972 – октомври 1977) * [[Александър Митев]] (октомври 1977 – октомври 1983) * Генерал-лейтенант [[Никола Недялков]] (октомври 1983 – юли 1987) * [[Иван Стефанов (офицер)|Иван Стефанов]] (юли 1987 – 1990) * генерал-лейтенант [[Христо Христов (генерал-лейтенант)|Христо Христов]] (1991 – 17 юли 1992) * Генерал-майор [[Димитър Кръстев (генерал)|Димитър Кръстев]] (17 юли 1992 – октомври 1993) * Генерал-лейтенант [[Кирил Ерменков (генерал)|Кирил Ерменков]] (1993 – 22 април 1997) * Генерал-лейтенант [[Методи Гелев]] (22 април 1997 до 11 август 2000) * Генерал-лейтенант [[Аню Ангелов]] (11 август 2000 – 17 декември 2001) * Полковник [[Иван Симеонов (полковник)|Иван Симеонов]] (17 декември 2001 – 14 юни 2002), изпълняващ длъжността * Генерал-майор [[Атанас Запрянов]] (14 юни 2002 – 5 април 2003) * Генерал-майор [[Евгени Манев]] (25 април 2003 – 1 юни 2008) * Генерал-майор [[Георги Георгиев (генерал)|Георги Георгиев]] (1 юни 2008 – 27 май 2011) * Комодор [[Димитър Ангелов (офицер)|Димитър Ангелов]] (27 май 2011 – 28 април 2014) * Контраадмирал [[Митко Петев]] (28 април 2014 – 30 юни 2015) * Генерал-майор [[Тодор Дочев (офицер)|Тодор Дочев]] (30 юни 2015 – 8 ноември 2016) * Генерал-майор [[Груди Ангелов]] (8 ноември 2016 – 15 март 2022) * Генерал-майор [[Тодор Дочев (офицер)|Тодор Дочев]] (от 15 март 2022 – 24 април 2024) * Генерал-майор [[Стайко Прокопиев]] (от 24 април 2024) == Парк == Паркът на Военната академия е достъпен за граждани от 2010 година. Предстои неговото облагородяване, с което се е заело Военното министерство. Интересна е беседката в центъра на парка. В парка е разположена скулптурната фигура „Лъв“ – каменна статуя на [[лъв]], изработена в [[Междувоенен период|Междувоенния период]] ({{maplink|type=point|coord=42.690571_N_23.347675_E|zoom=18|marker=monument}}).<ref>https://registersofia.bg/index.php?view=monument&option=com_monuments&formdata%5Bid%5D=853&Itemid=140</ref> В парка ежегодно през юни се организират оперни представления от [[Национална опера и балет|Софийската опера и балет]]. == Външни препратки == * [https://rndc.bg/ Официален сайт на Военна академия „Г. С. Раковски“] * [http://stara-sofia.com/drugi.html Исторически фотографии на Военната академия] == Бележки == <references /> == Източници == * [http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Fund&agid=40&flgid=5083893 ДВИА, ф. 1517 (Военна академия), Промяна в наименованието на фондообразувателя, История на фондообразувателя]{{Dead link|date=юни 2025 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} {{Образование в София}} {{Паркове в София}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Образование|Военно дело|България}} [[Категория:Носители на орден „Народна република България“ I степен|*]] [[Категория:Обекти, наречени на Георги Раковски]] [[Категория:Военни академии в България]] [[Категория:Висши академии в София]] [[Категория:История на Ловеч]] [[Категория:Основани в България през 1912 година]] 4bi8c8btexf7ea5flzx5ux86e7qoha2 0 204869 12876483 12446736 2026-04-10T12:02:19Z Tonimicho 109787 Добавяне на [[Категория:Български имигранти от Македония в София]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12876483 wikitext text/x-wiki {{други значения|историка и журналиста|българския политик|Йордан Мирчев|други личности на име Йордан Иванов|Йордан Иванов (пояснение)}} {{Личност|икономист}} '''Йордан (Юрдан) Иванов Мирчев''' е [[България|български]] [[журналист]], [[историк]], библиограф и финансист, действителен член на [[Българското книжовно дружество]].<ref name="Пътеводител 350">{{cite book |title= Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-Й |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 2012|publisher= Държавна агенция Архиви|location= София |isbn=978-954-9800-96-8 |pages=350 |url= https://www.archives.government.bg/guides/12_P_L_1.pdf |accessdate= |quote= }}</ref><ref name="">{{Обзор 4|52 - 53}}</ref> == Биография == Той е роден през 1862 година в [[Прилеп (град)|Прилеп]], учи в родния си град. Работи като писар в търговската фирма „Братя Факарови“. В края на 1876 година започва работа в кантората им в [[Солун]]. От януари 1880 година се премества в столицата на новоосвободена България [[София]], където работи като писар в Софийското губернаторство, а по-късно е чиновник в [[Министерство на вътрешните работи|Министерството на вътрешните работи]], [[Министерство на финансите|Министерството на финансите]] (1884 - 1906) и [[Българска народна банка|Българската народна банка]] (1906 – 1907). От 1894 до 1895 година учи търговско право в Софийския университет. На 19 юли 1881 година е избран за подсекретар на [[Българомакедонско благотворително дружество (София)|Българомакедонското благотворително дружество]].<ref>{{cite book |title= Уставъ на Българо-Македонското благотворително дружество въ София |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1881 |publisher= Държавна печатница |location=София |isbn= |pages= 7 |url=http://www.strumski.com/books/Ustav_BMBD-converted.pdf |accessdate= |quote= }}</ref> Иванов публикува множество статии, главно по финансови и икономически въпроси. В 1885 година участва в първия социалистически кръжок на [[Димитър Благоев]]. През 1891-1892 година издава основния си труд „Български периодичен печат от възраждането му до днес (1844 - 1890)“, първи том от разширен вариант на който е издаден през 1893 година. В 1893 - 1894 година издава седмичника „[[Югозападна България (вестник)|Югозападна България]]“. В 1894 година е сред организаторите на първия събор на българските журналисти. В 1895 година е член основател на [[Българско икономическо дружество|Българското икономическо дружество]]. Иванов е първият биограф на [[Трайко Китанчев]]. В 1898 година става дописен член, а през 1900 година - действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. В 1902 година излиза книгата му „Българските ценни книжа“ (на френски език). В 1905 година публикува в [[Сборник за народни умотворения, наука и книжнина|Сборника за народни умотворения, наука и книжнина]], книга ХХІ „Документи по нашето възраждане“, в които има 163 писма от и до видни български възрожденци. Умира през 1907 година в София.<ref>Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 105.</ref><ref>Енциклопедия България, том 3, София, Издателство на БАН, 1982, стр. 23.</ref><ref name="София помни 65">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://sofiapomni.com/parcel.php?id=65 | заглавие=Парцел 65 |достъп_дата =18 април 2018 |издател=София помни }}</ref> == Памет == На Юрдан Иванов е наречена улица в жилищен комплекс „[[Овча купел (жилищен комплекс)|Овча купел]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123948231|title=Юрдан Иванов}}). == Външни препратки == * [http://strumski.com/biblioteka/?id=275 „Съчинения на Трайчо Китанчев“], Юрдан Иванов, София, 1898 година * [http://strumski.com/biblioteka/?id=644 „Документи по нашето възраждане“], публикувано в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, книга ХХІ, София, 1905 година * [http://strumski.com/biblioteka/?id=668 „Към историята за възражданието на гр. Охрид“], публикувано в списание „Светлина“, год. II, книга X и XI, София, октомври и ноември 1892 г. == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Иванов, Юрдан}} [[Категория:Български публицисти]] [[Категория:Български историци от Македония]] [[Категория:Български писатели от Македония]] [[Категория:Български журналисти от Македония]] [[Категория:Български учени от Македония]] [[Категория:Академици на БАН]] [[Категория:Родени в Прилеп]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Възпитаници на Юридическия факултет на Софийския университет]] [[Категория:Български общественици от Македония]] [[Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив]] [[Категория:Погребани в Централните софийски гробища]] [[Категория:Български имигранти от Македония в София]] 4ompurbwtxdu8yefjq00u9i0ms9cdjv 10 208131 12876892 12224440 2026-04-10T20:54:47Z ~2026-22165-55 391870 12876892 wikitext text/x-wiki {{Навигационен шаблон | име = Дванадесетте велики празника | заглавие-стил = background:gold | заглавие = [[Дванадесет велики празника|Дванадесетте велики празника]] | картинка = | картинка-позиция = | тяло = | groupstyle = background-color: #EEDD82; |group1=Постоянни |list1= [[Рождество на Пресвета Богородица|Рождество Богородично]] • [[Кръстовден]] • [[Въведение Богородично]] • [[Рождество Христово]] • [[Кръщение Господне]] • [[Сретение Господне]] • [[Благовещение (празник)|Свето Благовещение]] • [[Преображение Господне]] • [[Успение на Пресвета Богородица|Успение Богородично]] |group2=Променливи |list2=[[Цветница|Вход Господен]] • [[Възнесение Господне (празник)|Възнесение Господне]] • [[Петдесетница]] }}<noinclude> == Източници == {{cite book | title = '''Учебник по литургика:''' Кратко ръководство за изучаване на православното богослужение / Състав. според прогр. за духовните семинарии | last = Йона, ''Архим'' | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1995 | edition = 2 изд [1 изд. 1950 Офс. изд.] | publisher = Христо Червенаков-Митко | location = В. Търново | isbn = 954-8877-03-1 | doi = | pages = 146 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} [[Категория:Навигационни шаблони за православие]] [[Категория:Религиозни навигационни шаблони|{{PAGENAME}}]] </noinclude> q8tv2ziw056dxut1kd6z01xxtga91g8 0 208260 12876914 12638324 2026-04-10T21:09:42Z ~2026-22345-49 391920 12876914 wikitext text/x-wiki {{МедалНачало}} {{МедалСъстезание|[[Олимпийски игри]]}} {{ЗлатенМедал|[[Летни олимпийски игри 2008|Пекин 2008]]|100 м}} {{ЗлатенМедал|[[Летни олимпийски игри 2008|Пекин 2008]]|200 м}} {{ЗлатенМедал|[[Летни олимпийски игри 2012|Лондон 2012]]|100 м}} {{ЗлатенМедал|[[Летни олимпийски игри 2012|Лондон 2012]]|200 м}} {{ЗлатенМедал|[[Летни олимпийски игри 2012|Лондон 2012]]|щафета 4 х 100 м}} {{ЗлатенМедал|[[Летни олимпийски игри 2016|Рио 2016]]|100 м}} {{ЗлатенМедал|[[Летни олимпийски игри 2016|Рио 2016]]|200 м}} {{ЗлатенМедал|[[Летни олимпийски игри 2016|Рио 2016]]|щафета 4 х 100 м}} {{МедалКрай}} {{МедалНачало}} {{МедалСъстезание|[[Лека атлетика|Световно първенство по лека атлетика]]}} {{ЗлатенМедал|[[Световно първенство по лека атлетика 2009|Берлин 2009]]|100 м}} {{ЗлатенМедал|[[Световно първенство по лека атлетика 2009|Берлин 2009]]|200 м}} {{ЗлатенМедал|[[Световно първенство по лека атлетика 2009|Берлин 2009]]|щафета 4 х 100 м}} {{ЗлатенМедал|[[Световно първенство по лека атлетика 2011|Тегу 2011]]|200 м}} {{ЗлатенМедал|[[Световно първенство по лека атлетика 2011|Тегу 2011]]|щафета 4 х 100 м}} {{ЗлатенМедал|[[Световно първенство по лека атлетика 2013|Москва 2013]]|100 м}} {{ЗлатенМедал|[[Световно първенство по лека атлетика 2013|Москва 2013]]|200 м}} {{ЗлатенМедал|[[Световно първенство по лека атлетика 2013|Москва 2013]]|щафета 4 х 100}} {{СребъренМедал|[[Световно първенство по лека атлетика 2007|Осака 2007]]|200 м}} {{СребъренМедал|[[Световно първенство по лека атлетика 2007|Осака 2007]]|щафета 4 х 100 м}} {{МедалКрай}} '''Браян Йорданов ( български лекоатлет, спортист) е най- бързият човек на света.''' Носител е на световни и олимпийски рекорди в бягането на 100 метра – 9,58 сек. (от [[16 август]] [[2009]] г.), на 200 метра – 19,19 сек. (от [[20 август]] [[2009]] г.), в щафета 4 х 100 метра с отбора на Ямайка – 36,84 сек. от [[Летни олимпийски игри 2012|Олимпийските игри в Лондон]] (2012). Заради името и постижението му е наричан с прозвището '''Мълнията''' (''Lightning bolt''). == Биография == Роден е в малкия [[град]] [[Шъруд Кънтент]], област [[Трилони (Ямайка)|Трилони]], [[Ямайка]], учи в ''William Knibb High School''. На 15-годишна възраст печели злато и два сребърни медала на световния шампионат за младежи [[2002]] година в [[Кингстън]]. На световното младежко първенство по лека атлетика през [[2003]] година, става първи в бягането на 200 метра с резултат 20,40 сек. През [[2004]] година става първи отново на 200 метра с резултат 19,93 сек. На шампионата в Ямайка през [[2007]] година Болт побеждава в дистанцията от 200 m, с резултат 19,75 секунди, подобрявайки с 0,11 сек. националния рекорд, датиращ от преди 36 години, поставен от [[Дон Куори]] ({{lang|en|Don Quarrie}}). На Световния шампионат по лека атлетика в [[Осака]], [[Япония]] [[2007]], завоюва сребърен медал, победен от [[Съединени американски щати|американеца]] [[Тайсън Гей]]. През май [[2008]] година Болт преодолява стометровата дистанция за 9,76 секунди, което време е втори резултат в историята на тази дистанция, след световния рекорд на сънародника му [[Асафа Пауъл]]. По-малко от месец по-късно, на [[31 май]] 2008, Болт побеждава на 100 m с резултат 9,72 секунди, установявайки нов световен рекорд (предишният рекорд е 9,74 секунди). Привърженик е на [[Манчестър Юнайтед]]. === Олимпиада в Пекин 2008 === [[Файл:Boltbeijing.jpg|ляво|мини|Минути след олимпийската титла на 100 метра, Пекин 2008]] На [[Летни олимпийски игри 2008|Олимпийските игри в Пекин 2008]], Болт дава заявка още в квалификациите, че потенциала му е огромен, ставайки първи в серията. На [[16 август]] става [[олимпийски шампион]] с невероятния резултат от 9,69 сек., като дори няколко метра преди финала си позволява да намали темпото, поздравявайки публиката. Невероятното му представяне в Пекин продължава на 20 август, когато във финала на 200 m, завършва първи, с резултат 19,30 секунди, нов световен и олимпийски рекорд, с което подобрява рекорда на [[Майкъл Джонсън]] (19,32 сек.), поставен на [[1 август]] [[1996]] година по време на [[Летни олимпийски игри 1996|Олимпийските игри в Атланта]]. На [[22 август]] става олимпийски шампион и световен и олимпийски рекордьор с отбора на Ямайка, в щафетата 4х100 метра, с резултат 37,10 секунди. Щафетата е в състав: [[Неста Картър]], [[Майкъл Фрейтър]], Юсейн Болт и [[Асафа Пауъл]]. През 2016 година щафетата е декласирана заради положителна допинг проба на Неста Картър. === Световно първенство „Берлин 2009“ === На [[16 август]] [[2009]] г., Юсейн Болт подобрява собствения си световен рекорд от Олимпиадата в Пекин. Новото му постижение е 9,58 секунди, което го прави най-бързия човек за всички времена. На [[20 август]] [[2009]] на [[Световно първенство по лека атлетика 2009|Световното първенство]] поставя нов Световен рекорд в дисциплината 200 метра, с постижение 19,19 сек. На [[22 август]] [[2009]] г., Юсейн Болт участва на щафетата 4х100 m, с отбора на Ямайка, която завърши на 1-во място с постижение 37,32 сек. === Олимпиада в Лондон 2012 === {{основна|Лека атлетика на летните олимпийски игри 2012}} На [[Летни олимпийски игри 2012|Олимпиадата в Лондон]] печели златните медали в бяганията на 100 m и 200 m, съответно с олимпийски рекорд от 9,63 секунди и 19,32 секунди. По този начин става единственият спринтьор в историята на олимпийските игри, който успява да защити титлите си и в двете дисциплини.<ref>[http://www.mediapool.bg/историческа-победа-на-юсейн-болт-news196150.html Историческа победа на Юсейн Болт], Медиапул, 10 август 2012 г.</ref> Печели и трети златен медал – с щафетата на 4х100 метра, с нов световен рекорд от 36,84 секунди. == Външни препратки == {{Уикицитат}} {{commonscat|Usain Bolt}} * [http://www.usainbolt.com Официален сайт] * [http://www.iaaf.org/athletes/biographies/letter=0/athcode=184599/index.html IAAF профил], включващ данни за класирания == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Болт, Юсейн}} [[Категория:Спортисти на летните олимпийски игри 2008]] [[Категория:Спортисти на летните олимпийски игри 2016]] [[Категория:Световно първенство по лека атлетика 2011]] [[Категория:Олимпийски шампиони]] [[Категория:Ямайски лекоатлети]] [[Категория:Родени в Ямайка]] bia6hxdekvfh4up1dfa61faip1npjpx 12876957 12876914 2026-04-11T00:31:18Z 5530а 331033 Премахната редакция 12876914 на [[Special:Contributions/~2026-22345-49|~2026-22345-49]] ([[User talk:~2026-22345-49|б.]]), към версия на 5530а 12876957 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Юсейн Болт | име-оригинал = Usain St Leo Bolt | категория = спортист | описание = | портрет = Bolt se aposenta com medalha de ouro no 4 x 100 metros 1039118-19.08.2016 frz-9565 (cropped).jpg | портрет-описание = Болт на [[Летни олимпийски игри 2016|Летните олимпийски игри през 2016 г.]] | име-рождено = | роден-място = [[Шъруд Кънтент]], [[Ямайка]] | починал-място = | националност = {{JAM}} | вложки = {{Личност/Спортист | категория = | вид спорт = [[лека атлетика]] | клуб = Racers Track Club | период = 2001 – 2017 | постижения = | награди = | ръст = 195 cm | тегло = 94 kg | прякор = Светкавицата | номер = | пост = }} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} {{МедалНачало}} {{МедалСъстезание|[[Олимпийски игри]]}} {{ЗлатенМедал|[[Летни олимпийски игри 2008|Пекин 2008]]|100 м}} {{ЗлатенМедал|[[Летни олимпийски игри 2008|Пекин 2008]]|200 м}} {{ЗлатенМедал|[[Летни олимпийски игри 2012|Лондон 2012]]|100 м}} {{ЗлатенМедал|[[Летни олимпийски игри 2012|Лондон 2012]]|200 м}} {{ЗлатенМедал|[[Летни олимпийски игри 2012|Лондон 2012]]|щафета 4 х 100 м}} {{ЗлатенМедал|[[Летни олимпийски игри 2016|Рио 2016]]|100 м}} {{ЗлатенМедал|[[Летни олимпийски игри 2016|Рио 2016]]|200 м}} {{ЗлатенМедал|[[Летни олимпийски игри 2016|Рио 2016]]|щафета 4 х 100 м}} {{МедалКрай}} {{МедалНачало}} {{МедалСъстезание|[[Лека атлетика|Световно първенство по лека атлетика]]}} {{ЗлатенМедал|[[Световно първенство по лека атлетика 2009|Берлин 2009]]|100 м}} {{ЗлатенМедал|[[Световно първенство по лека атлетика 2009|Берлин 2009]]|200 м}} {{ЗлатенМедал|[[Световно първенство по лека атлетика 2009|Берлин 2009]]|щафета 4 х 100 м}} {{ЗлатенМедал|[[Световно първенство по лека атлетика 2011|Тегу 2011]]|200 м}} {{ЗлатенМедал|[[Световно първенство по лека атлетика 2011|Тегу 2011]]|щафета 4 х 100 м}} {{ЗлатенМедал|[[Световно първенство по лека атлетика 2013|Москва 2013]]|100 м}} {{ЗлатенМедал|[[Световно първенство по лека атлетика 2013|Москва 2013]]|200 м}} {{ЗлатенМедал|[[Световно първенство по лека атлетика 2013|Москва 2013]]|щафета 4 х 100}} {{СребъренМедал|[[Световно първенство по лека атлетика 2007|Осака 2007]]|200 м}} {{СребъренМедал|[[Световно първенство по лека атлетика 2007|Осака 2007]]|щафета 4 х 100 м}} {{МедалКрай}} '''Юсейн Болт''' ({{lang|en|Usain St Leo Bolt}}) е [[Ямайка|ямайски]] [[спортист]], [[Лека атлетика|лекоатлет]]. Носител е на световни и олимпийски рекорди в бягането на 100 метра – 9,58 сек. (от [[16 август]] [[2009]] г.), на 200 метра – 19,19 сек. (от [[20 август]] [[2009]] г.), в щафета 4 х 100 метра с отбора на Ямайка – 36,84 сек. от [[Летни олимпийски игри 2012|Олимпийските игри в Лондон]] (2012). Заради името и постижението му е наричан с прозвището '''Мълнията''' (''Lightning bolt''). == Биография == Роден е в малкия [[град]] [[Шъруд Кънтент]], област [[Трилони (Ямайка)|Трилони]], [[Ямайка]], учи в ''William Knibb High School''. На 15-годишна възраст печели злато и два сребърни медала на световния шампионат за младежи [[2002]] година в [[Кингстън]]. На световното младежко първенство по лека атлетика през [[2003]] година, става първи в бягането на 200 метра с резултат 20,40 сек. През [[2004]] година става първи отново на 200 метра с резултат 19,93 сек. На шампионата в Ямайка през [[2007]] година Болт побеждава в дистанцията от 200 m, с резултат 19,75 секунди, подобрявайки с 0,11 сек. националния рекорд, датиращ от преди 36 години, поставен от [[Дон Куори]] ({{lang|en|Don Quarrie}}). На Световния шампионат по лека атлетика в [[Осака]], [[Япония]] [[2007]], завоюва сребърен медал, победен от [[Съединени американски щати|американеца]] [[Тайсън Гей]]. През май [[2008]] година Болт преодолява стометровата дистанция за 9,76 секунди, което време е втори резултат в историята на тази дистанция, след световния рекорд на сънародника му [[Асафа Пауъл]]. По-малко от месец по-късно, на [[31 май]] 2008, Болт побеждава на 100 m с резултат 9,72 секунди, установявайки нов световен рекорд (предишният рекорд е 9,74 секунди). Привърженик е на [[Манчестър Юнайтед]]. === Олимпиада в Пекин 2008 === [[Файл:Boltbeijing.jpg|ляво|мини|Минути след олимпийската титла на 100 метра, Пекин 2008]] На [[Летни олимпийски игри 2008|Олимпийските игри в Пекин 2008]], Болт дава заявка още в квалификациите, че потенциала му е огромен, ставайки първи в серията. На [[16 август]] става [[олимпийски шампион]] с невероятния резултат от 9,69 сек., като дори няколко метра преди финала си позволява да намали темпото, поздравявайки публиката. Невероятното му представяне в Пекин продължава на 20 август, когато във финала на 200 m, завършва първи, с резултат 19,30 секунди, нов световен и олимпийски рекорд, с което подобрява рекорда на [[Майкъл Джонсън]] (19,32 сек.), поставен на [[1 август]] [[1996]] година по време на [[Летни олимпийски игри 1996|Олимпийските игри в Атланта]]. На [[22 август]] става олимпийски шампион и световен и олимпийски рекордьор с отбора на Ямайка, в щафетата 4х100 метра, с резултат 37,10 секунди. Щафетата е в състав: [[Неста Картър]], [[Майкъл Фрейтър]], Юсейн Болт и [[Асафа Пауъл]]. През 2016 година щафетата е декласирана заради положителна допинг проба на Неста Картър. === Световно първенство „Берлин 2009“ === На [[16 август]] [[2009]] г., Юсейн Болт подобрява собствения си световен рекорд от Олимпиадата в Пекин. Новото му постижение е 9,58 секунди, което го прави най-бързия човек за всички времена. На [[20 август]] [[2009]] на [[Световно първенство по лека атлетика 2009|Световното първенство]] поставя нов Световен рекорд в дисциплината 200 метра, с постижение 19,19 сек. На [[22 август]] [[2009]] г., Юсейн Болт участва на щафетата 4х100 m, с отбора на Ямайка, която завърши на 1-во място с постижение 37,32 сек. === Олимпиада в Лондон 2012 === {{основна|Лека атлетика на летните олимпийски игри 2012}} На [[Летни олимпийски игри 2012|Олимпиадата в Лондон]] печели златните медали в бяганията на 100 m и 200 m, съответно с олимпийски рекорд от 9,63 секунди и 19,32 секунди. По този начин става единственият спринтьор в историята на олимпийските игри, който успява да защити титлите си и в двете дисциплини.<ref>[http://www.mediapool.bg/историческа-победа-на-юсейн-болт-news196150.html Историческа победа на Юсейн Болт], Медиапул, 10 август 2012 г.</ref> Печели и трети златен медал – с щафетата на 4х100 метра, с нов световен рекорд от 36,84 секунди. == Външни препратки == {{Уикицитат}} {{commonscat|Usain Bolt}} * [http://www.usainbolt.com Официален сайт] * [http://www.iaaf.org/athletes/biographies/letter=0/athcode=184599/index.html IAAF профил], включващ данни за класирания == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Болт, Юсейн}} [[Категория:Спортисти на летните олимпийски игри 2008]] [[Категория:Спортисти на летните олимпийски игри 2016]] [[Категория:Световно първенство по лека атлетика 2011]] [[Категория:Олимпийски шампиони]] [[Категория:Ямайски лекоатлети]] [[Категория:Родени в Ямайка]] 4lu25ifbl4s8sc2q4h78wdy11hns5m3 0 208352 12876511 12874260 2026-04-10T12:49:01Z Мико 4542 /* Биография */ 12876511 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Парашкев (Параскев<ref>Енциклопедия България, том 7, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1996.</ref>) Тодоракев Цветков''', наречен '''Пъшо'''<ref>{{ПсевдонимитеВМРО|92}}</ref> и '''Пролетин'''<ref>{{Псевдоними|80}}</ref>, е [[българи|български]] преподавател по музика и [[революция|революционер]], войвода на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. == Биография == [[Файл:Parashkev_Tsvetkov_parents.jpg|ляво|мини|250п|Родителите на Парашкев Цветков.]] Параскев Цветков е роден в град [[Плевен]] на 20 май 1875 година. До трети клас учи в родния си град, а до пети в [[София]]. До 1897 година работи като учител, след което заминава за [[Прага]]<ref>[[Македония (1903 – 1904)|сп. „Македония“]], бр.4, юни 1903 г., стр.5-8.</ref>, където следва философия. По-късно отива в [[Дрезден]], където завършва консерватория с отличен успех. След дипломирането се завръща в родния си град Плевен и става учител по музика в Плевенската гимназия. Включва се активно в обществения живот на града. Диригент е на Плевенския хор и струнен оркестър и редактор на вестник „Нова струя“. След забрана да учителства в [[България]] заминава за [[Македония (област)|Македония]] през 1902 г. и става учител в [[Битолска българска гимназия|Битолската гимназия]]. Влиза във ВМОРО още същата година и става районен войвода на организацията. Другарува с руския консул в Битоля [[Александър Ростковски]] и служи за връзка между консула и Битолския окръжен комитет на ВМОРО. На [[Смилевски конгрес|Смилевския конгрес]] Парашкев Цветков, заедно с [[Георги Сугарев]] и [[Никола Русински]], е делегат на битолския район и секретар на конгреса. Член е и на Горското началство в [[Смилево|Смилевския район]]. Четата на Парашкев Цветков, в която са били и [[Андрей Петров]] и секретарят на четата [[Димитър Филдишев]] от [[Охрид]], заминава за Битолско, за да се приготвят за предстоящото [[Илинденско-Преображенско въстание|въстание]]. На 20 май 1903 г. четата от 20 души пристига в село [[Могила (Община Могила)|Могила]]. На сутринта на 21 май (стар стил: 8 май) са обградени от турски аскер като в престрелката Парашкев Цветков е ранен и за да не попадне в плен, се самоубива.<ref>{{Николов|181-182}}</ref><ref>{{Пелтеков|506-507}}</ref> Умират още 8 негови четници, включително [[Кочо Песнаджиев]], Димитър Филдишев и дядо Андрей Петров, а други 8 се спасяват.<ref>Спомени на Георги Попхристов [http://www.promacedonia.org/gph/gph_12.html]</ref><ref>{{cite journal | last = Миладинова | first = Царевна | authorlink = Царевна Миладинова | coauthors = | year = 1939 | month = Май | title = Параскевъ Тодораки Цвѣтковъ | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Илинденска организация | location = | volume = 5 | issue = 105 | pages = 2 - 5 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_11_issue_5.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> По-късно за отмъщение Георги Сугарев убива своя роднина Ристе (Христо) от село [[Секирани]], за когото се е смятало, че е предал четата на Параскев Цветков. На 3 юни 1903 година, по повод сражението в Могила и смъртта на войводата [[Параскев Цветков]], [[Людовик Нодо]] пише в „Журнал“ статията „Всред ужасите“: {{цитат|От всичко, което видех в Македония, най-дълбоко впечатление ми направи боят при село Могила… Вървяхме по грамадното поле, на което се намира Битоля и вече бяхме близко до града, когато зачух няколко топовни гърмежи, придружени от<ref>{{cite journal | last = Миладинова | first = Царевна | authorlink = Царевна Миладинова | coauthors = | year = 1939 | month = Май | title = Параскевъ Тодораки Цвѣтковъ | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Илинденска организация | location = | volume = 5 | issue = 105 | pages = 4 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_11_issue_5.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> по-слаби пушечни изстрели. Няма съмнение: то ще е сбиване на някоя чета с турци. Скоро аз съгледах едно село, чийто очертания се губеха в синкав облак, тежко повиснал във въздуха. Стълбове дим се издигаха от няколко къщи и от върха на една могила можах с мъка да разпозная далеч пред мене борците, как клекнали покрай ниската полусрутена стена, бързо стреляха. С влизането в селото научих, че преди два деня една чета от 80 комити, въоръжена с манлихерови пушки, влезла в селото да търси храна. Издадена от шпионин, четата била заобиколена от 300 души турски войници. До дето последните заграждали къщата, комитите, знаейки съдбата що ги очаква, запели патриотични песни, чийто припев слави смъртта на ония, които се жертват за свободата. Завързал се яростен бой… Като контраст на тия безформени лешове, нализо лежеше тялото, почти непокътнато на един мъж. Очвидно той е бил хвърлен от колата, с която е бил пренесен и е паднал в чудесно положение с ръце, кръстосани като за последен горещ позив. Главата му бе прекрасна, глава на образован или по-скоро на интелигентен човек и артист. Казаха ми, че те са смъртните останки на професора по музика в българската класическа гимназия в Битоля, по име Параскев Цветков. Ни една рана не грозеше ясната хубост на тоя покойник… Трябва всеки да признае, че тия хора юнашки са се били за свободата….Ако това, което те са извършили, като са прегърнали смъртта и паднали всички до един, без да помислят да се предадат, не се нарича героизъм, тогава аз не мога да разбера смисъла на тази дума.<ref>{{cite journal | last = Миладинова | first = Царевна | authorlink = Царевна Миладинова | coauthors = | year = 1939 | month = Май | title = Параскевъ Тодораки Цвѣтковъ | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Илинденска организация | location = | volume = 5 | issue = 105 | pages = 5 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_11_issue_5.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref>}} == Спомен == [[Файл:Parashkev Tsvetkov Pleven IMARO.JPG|мини|250п|Портрет]] „Тамо е Цветко войвода, тамо е крало бугарски" е песен за Парашкев Цветков.<ref>[http://www.promacedonia.org/bugarash/bspfm/gl1.html Ангелов, Димитър. Българското самосъзнание в песенния фолклор от Македония, Славянското дружество в България, София, 1997]</ref> През 1942 година в Битоля се организира помен за Парашкев Цветков, на която присъства брат му д-р Александър Цветков.<ref>{{cite journal | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1942 | month = мартъ | title = Съобщения от Македония | journal = „Илюстрация Илиндень“ | publisher = | location = София | volume = XIV | issue = 3 (133 | pages = 12 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_14_issue_3.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> Същата година излиза и поемата „Могила“ от Цветан Чачовски на 16 страници, която също разказва за подвига на Парашкев. Цветков<ref name="il139">{{cite journal | last = Ил | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1942 | month = Ноемврий | title = На поклонение въ с. Могила | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Илинденска организация | location = | volume = 9 | issue = 139 | pages = 10 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_14_issue_9.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> През 1943 година годишнината от смъртта му е отбелязана отново.<ref>{{cite journal | last = Сов. | first = К. Хр | authorlink = Кирил Христов Совичанов | coauthors = | year = 1943 | month = май-юний | title = 40 години от героичния край на войводата Параскевъ Цветковъ | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Илинденска организация | location = | volume = 5-6 | issue = 145-146 | pages = 22 - 26 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_15_issue_5-6.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> В 1944 година излиза възпоменателният лист „[[Параскев Цветков (1944)|Параскев Цветков]]“.<ref>{{Източник БПП|3|102}}</ref> На негово име са кръстени [[Читалище „Параскев Цветков – 2003“]] и Македонското културно-просветно дружество в Плевен. Те, заедно с община Плевен, организират ежегодно поднасяне на цветя и венци на паметника на героя в Плевен и тържествен концерт на хора за македонските песни в града. Професор [[Владислав Алексиев]], ученик на Парашкев Цветков, си спомня за него: {{Цитат|Неговата усмивка, неговите големи гальовни очи, неговото високо и мъдро, гордо издигащо се чело, над обвитото с приказен ореол лице, ние познавахме от разказите на другари, които го бяха виждали и слушали. Ние в захлас слушахме топлите слова, извиращи с някаква магьосническа сила из дълбочините на сърцето на този мъж, който покрай своето мъжество ни обладаваше с всяка казана дума. В мен още звучат думите му „Любовта към Отечеството е най-божествената музика в света“. И как обикнахме ние този учител.<ref>[http://old.vmro.bg/modules.php?name=Encyclopedia&op=content&tid=31 Биография от сайта на ВМРО-БНД]</ref>}} == Източници == * Параскев, Цветков, Пирин, (1923), 1/10,1 == Външни препратки == * {{Youtube|lpmTCGbsUc8|Во Могила Цветков мъртов падна}} == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Цветков, Парашкев}} [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Български революционери]] [[Категория:Родени в Плевен]] [[Категория:Учители в Битолската българска класическа гимназия]] [[Категория:Български просветни дейци]] 5ynstupduls2djb2oyg67qh398qd835 10 210410 12876900 12233876 2026-04-10T21:03:18Z ~2026-22165-55 391870 12876900 wikitext text/x-wiki <noinclude>{{сливане|Шаблон:Скални църкви и манастири в България}}</noinclude>{{Навигационен шаблон | име = Ставропигиални манастири на Българска православна църква | заглавие = [[Ставропигия|Ставропигиални]] [[манастир]]и на [[Българска православна църква|Българската православна църква]] | картинка = | картинка-позиция = | тяло = [[Рилски манастир]]&nbsp;• [[Бачковски манастир]]&nbsp;• [[Троянски манастир]] }}<noinclude> [[Категория:Навигационни шаблони за България|{{PAGENAME}}]] [[Категория:Религиозни навигационни шаблони|{{PAGENAME}}]] [[Категория:Навигационни шаблони за православие]] </noinclude> nvefn79eraf140805jpa2xw6a94w07g 0 210683 12876862 12428602 2026-04-10T20:24:25Z ~2026-22165-55 391870 12876862 wikitext text/x-wiki [[Файл:Kamelaukion.JPG|мини|Калимявка в руски стил]] '''Калимявката''' (или '''калимавка'''<ref>[http://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/калимавка/ ibl.bas.bg]</ref> ({{lang|el|кαμιλαυκα}}, ''καμιλαυκιον'' или ''καλυμμαύχιον'') е [[свещеник|свещеническа]] шапка в [[Православие|православната]] [[църква]]. Първоначално калимявката е представлявала шапка от камилска вълна ({{lang|el|κάμηλ}}), която се е носела в страните от Близкия изток, като средство за защита от яркото слънце. Оттук идва и наименованието ѝ. Калимявката има цилиндрична форма и е покрита с черен мек плат. В зависимост от националната традиция в различните православни църкви формата и цветът ѝ са различни. Има калимявки в гръцки, руски и сръбски стил. Обикновено са в черен цвят и се носят по време на богослужение от монасите или свещениците. Калимявка в пурпурен или бял цвят могат да бъдат носени само от [[епископ]]и или [[патриарх|патриарси]]. == Източници == <references /> == Вижте също == * [[Митра (корона)|Митра]] {{Православни църковни одежди}} [[Категория:Предмети на култа]] [[Категория:Църковни одежди]] [[Категория:Шапки]] debxvbe0izseln79vw9w4bb3b4nos2i 0 214209 12876991 12853423 2026-04-11T04:37:29Z Mishoni1 281448 12876991 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Агнес Френска|Агнес Френска|тип=личност}} {{Личност | име-оригинал = Agnès | категория = монарх | описание = византийска императрица | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1180]]– [[1183]]/[[1185]] | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = френска принцеса | герб = }} | род = [[Комнини]] }} '''Агнес''' ({{lang|fr|Agnès}}; * 1171; † след 1204), приела името '''Анна''', е френска принцеса и византийска императрица, съпруга на императорите [[Алексий II Комнин]] и [[Андроник I Комнин]]. == Произход == Агнес е родена през 1171 г. във [[Франция]]. Тя е дъщеря на френския крал [[Луи VII|Луи VII Младия]] от третата му съпруга [[Адел дьо Блоа-Шампан]], дъщеря на [[Тибо IV Велики]]. Агнес е по-малка сестра на френския крал [[Филип II Август]]. Семейство Дьо Блоа-Шампан е втората най-могъща фамилия във Франция след [[Плантагенет]]ите. == Византийска императрица == === Съпруга на Алексий II Комнин === През 1178 г. в [[Константинопол]] на връщане от поклонение в [[Палестина]] пристига графът на [[Фландрия]], Филип дьо Елзас. По това време византийският император [[Мануил I Комнин]] търси съюз с могъща Франция, насочен срещу [[Венеция]], [[Папство]]то, [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] и [[Сицилианско кралство|Сицилия]], които с договора от Венеция от 1177 г. образуват мощна антивизантийска коалиция. Филип дьо Елзас уверява императора, че френският крал, който вече е бил приет от Мануил I Комнин в Константинопол на [[Коледа]] през [[1147]] г. по време на [[Втори кръстоносен поход|Втория кръстоносен поход]], е готов да сключи желания от императора съюз. През зимата на 1178 – 1179 г. заедно с Филип Елзаски за Франция потегля византийско посолство до френския крал. Начело на посолството е генуезецът [[Балдовино Гарсио]],<ref>Bernardo and Salem Maragone, ''[[Annales Pisani]]'' pp. 68 – 9 Gentile.</ref> който трябва да уреди годеж между дъщерята на Луи VII, Агнес, и сина на императора, [[Алексий II Комнин]].<ref>W. Georgi. Friedrich Barbarossa und die auswärtigen Mächte (Frankfurt am Main, 1990), 324</ref><ref>K. Varzos. He Genealogia ton Komnenon (Thessalonica, 1984), 2.457 – 60</ref><ref>F. Dölger. Regesten der Kaiserkunden des oströmischen Reiches, vol. 1.2 (Munich & Berlin, 1925), no. 1531.</ref> [[File:Agnes of France (Vat.gr.1851 folio 3v).png|300px|thumb|Дами отдават чест на 8-годишната Агнес малко преди сватбата ѝ с Алексий Комнин. Миниатюра в ''Ms.Vat.gr.1851'' (f.3v) от 1179 г., [[Ватиканска библиотека]].{{efn|Идентификацията на тази фигура от Ms. Vat. Gr. 1851 като Агнес Френска е направена от Йоанис Спатаракис.<ref name=Spatharakis>{{citation|last=Spatharakis |first=Ioannis|title=The Portrait in Byzantine Illuminated Manuscripts|url=https://books.google.com/books?id=AQ4VAAAAIAAJ&pg=PA210|year=1976|publisher=[[Brill Publishers|Brill]]|pages=210–230|isbn=9004047832 }}</ref> Други историци я идентифицират различно като [[Кераца-Мария|Мария Българска]]<ref>{{citation|last=Hennessy |first=Cecily|author-link=Cecily Hennessy |title=A child bride and her representation in the Vatican Epithalamion, cod. gr. 1851|year=2006|publisher=Brill|pages=177–183|doi=10.1163/9789004346239_010 }}</ref> или [[Анна Арпад|Анна Унгарска]].<ref>{{cite book|last=Iacobini |first=Antonio|title=Arte profana e arte sacra a Bisanzio|year=1995 |publisher=Argos |isbn=9788885897496}}</ref>|name=identification}}]] След като преговорите завършват успешно, Агнес потегля за Константинопол с кораб от [[Монпелие]]. В [[Генуа]] ескортът ѝ нараства от 5 на 19 кораба, командвани от генуезеца Балдовино Гарсио. [[Робер дьо Клари]] описва богатия антураж, с който Агнес е изпратена от Франция: {{цитат| Тогава кралят дари богато сестра си и я изпрати с посланици в Константинопол, а с нея бяха и много от неговите хора...Когато пристигнаха, императорът оказа голяма чест на девойката и организира голямо пиршество за нея и хората ѝ.<ref>Robert of Clari, La conquête de Constantinople, XX, ed. Philippe Lauer (Paris, 1924), 19; trans. Edgar Holmes McNeal, The Conquest of Constantinople (New York, 1966), 49.</ref>}} Във [[Византия]] принцесата е посрещната с големи почести: [[флотилия]]та ѝ е посрещната от много пищно украсени лодки; лично архиепископът на [[Солун]], [[Евстатий Катафлор]], произнася тържествена реч по случая,<ref>Eustathius of Thessalonica, Eustathii Thessalonicensis opera minora, ed. P. Wirth, Corpus Fontium Historiae Byzantinae 32 (Berlin and New York, 2000), 250 – 60</ref><ref>V.E. Regel & N.I. Novosadskij. Fontes Rerum Byzantinarum. Rhetorum Saeculi XII Orationes Politicae, I (1 – 2) (St. Petersburg, 1892; repr. Leipzig, 1982), V, 80 – 92.</ref> а повече от 70 византийски придворни дами, начело с [[Мария Антиохийска|Августата]], излизат да окажат чест на новопристигналата. Лично дъщерята на императора, [[Мария Комнина Порфирогенита]], приветства новата си снаха в огромна шатра, издигната пред стените на града. Според източниците красотата на Агнес засенчвала тази на Мария Порфирогенита, която преди раждането на Алексий е наследница на византийския престол. Освен това фактът, че Мария Порфирогенита, един от водачите на антилатинската партия във византийския двор, оказва подоба чест на една френска принцеса, демонстрира по-високия статус на Агнес във византийския двор и прозападната политика на Мануил I.<ref>M. Jeffreys, 'Vernacular „Eisiterioi“,' 108</ref> Според [[Вилхелм Тирски]], когато Агнес пристига в Константинопол, тя е едва на осем години, а годеникът ѝ е на тринадесет. Вилхелм Тирски обаче обърква годините на Алексий (той е роден на 14 септември 1169 г.). Малолетието на младоженката не е необичайно явление за византийския двор през [[12 век]], в който са се извършвали много бракосъчетания на малолетни девици: [[Ирина Дукина]] се омъжва за император [[Алексий I Комнин]] на 12 години и става императрица на 15; [[Теодора Комнина (Йерусалим)|Теодора Комнина]], племенница на Мануил I, е омъжена за йерусалимския крал [[Балдуин III (Йерусалим)|Балдуин III]] 13-годишна; 9-годишната унгарска принцеса [[Маргарет Унгарска|Маргарет]] е омъжена за император [[Исаак II Ангел]]. [[File:Agnes of France and Maria Komnene (Vat.gr.1851 folio 6r).png|thumb|Агнес Френска (ляво) се среща с [[Мария Комнина Порфирогенита|Мария Комнина]] (дясно). ''Ms.Vat.gr.1851'' (f. 6r) Ватиканска библиотека{{efn|name=identification}}]] Церемонията по бракосъчетанието на Агнес и Алексий е проведена на [[2 март]] [[1180]] г. в Големия дворец. Двойката е венчана лично от вселенския патриарх Теодосий. Агнес приема и официалното име Анна. Сватбеният банкет е организиран на [[Хиподрум (Константинопол)|Хиподрома]], където Евстатий Солунски отново произнася тържествено слово,<ref>Eustathius, Opera minora, 170 – 181</ref> в което той отбелязва как конюшните били превърнати в кухни и как бедните щели да се наситят с остатъците. Пищността на тържествата трябвало не само да зарадва гражданите на Константинопол, но и да демонстрира пред западните пратеници могъществото и богатството на Византия. През септември същата година умира император [[Мануил I Комнин]], престолът е зает от [[Алексий II Комнин]], а Анна е коронована за негова императрица. Тъй като Алексий е малолетен, от негово име управлява майка му, [[Мария Антиохийска]]. За живота на Анна по време на управлението на свекърва ѝ (1180 – 1183) не се знае нищо. Малко вероятно е обаче през този период Алексий II Комнин и Анна да са имали полови контакти, тъй като според Византийските обичаи това можело да стане само след като младоженката навърши 12 години. === Съпруга на Андроник I Комнин === Малко преди Алексий да навърши третата си година на византийския престол, чичо му [[Андроник I Комнин]] извършва [[държавен преврат]], убива сестра му Мария Порфирогенита и съпруга ѝ, сваля Мария Антиохийска от регентския пост, убива я и след като се обявява за съимператор на Алексий II, убива и самия него. [[Никита Хониат]] разказва с отвращение, че 63-годишния Андроник I Комнин насилил сексуално ненавършилата 12-години Анна,<ref>Choniates, Historia, 275 – 6</ref> за която се и оженил. Освен това той заповядал всички портрети на Мария Антиохийска в Константинопол да бъдат заменени с портрети, на които Андроник е изобразен сам или с малолетната си съпруга.<ref>Choniates, Historia, 332 – 3.</ref> Никита Хониат не пропуска възможност да осмее Андроник заради възрастта му и да изтъкне нелепостта на брака му с 50 години по-младата от него Анна. Според Евстатий Солунски бракът бил противен и за самата Анна, която оплаквала Алексий и се отвращавала от Андроник.<ref>Eustathius of Thessalonica, Capture of Thessaloniki, 44, ed. Jones, 52.</ref> Анна била дъщеря на френския крал и всеки знаел, че мразела брака си, тъй като била много схватлива, и след като веднъж познала взаимната любов, не могла да приеме грубия Андроник. Според слуховете Анна виждала в сънищата си младия Алексий и често произнасяла името му насън. Преди брака си с Анна, Андроник вече има богат опит с жените. Той има един предходен брак, както и любовни връзки с племенниците си, Евдокия и [[Теодора Комнина (Йерусалим)|Теодора]] Комнини, и със сестрата на покойната Мария Антиохийска, Филипа Антиохийска. Като император Андроник се ползва с услугите на множество проститутки и държанки. Никита Хониат разказва, че възрастният император поддържа сексуалната си мощ, използвайки мехлеми и други [[Афродизиак|афродизиаци]], и спазвайки строга диета, включваща месо от гнусни животни, като [[крокодил]] например.<ref>Choniates, Historia, 321 – 2, 347</ref><ref>Robert of Clari, XX-XXI, ed. Lauer,19 – 22</ref><ref>L. Garland, 'How Different, How Very Different from the Home Life of Our Own Dear Queen: Sexual Morality at the Late Byzantine Court, with Especial Reference to the Eleventh and Twelfth Centuries,' Byzantine Studies / Études Byzantines, new series 1 – 2, (1995 – 1996), 1 – 62.</ref> Изглежда след две години брак с Андроник, отношението на Анна към него се променя. През 1185 г. срещу деспотичното управление на Андроник I Комнин избухва бунт, начело с [[Исаак II Ангел]]. Андроник се опитва да избяга от града на кораб, вземайки със себе си Анна, една проститутка, Мараптике, в която бил лудо влюбен, както и няколко адютанти. Неблагоприятни ветрове върнали лодката обратно и всички били пленени. В опит да убеди хората да го освободят Андроник произнесъл патетично слово за изминалия си живот и настоящите си беди, а съпровождащите го жени пригласяли печално на жалбите му.<ref>Choniates, Historia, 347 – 9.</ref> Въпреки това Андроник е садистично убит на хиподрома в Константинопол на [[12 септември]] [[1185]] г. == Последни години == Сведенията за Анна след смъртта на Андроник са оскъдни. През 1193 г. един западен хроникьор посочва, че тя е любовница на [[Теодор Врана]], виден византийски военачалник. През 1203 г. Робер дьо Клари съобщава, че водачи на [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]] я открили, омъжена за Теодор Врана. Не е известно кога двамата са се оженили, но е възможно дълго да са съжителствали без брак от страх, че Агнес може да изгуби зестрата си. След падането на Константинопол, Агнес получава от латинските барони подобаващо на една бивша императрица отношение. Според Робер дьо Клари Агнес имала лоша слава и можела да разговаря само с преводач, тъй като не знаела [[френски език]].<ref>Robert of Clari LIII, ed. Lauer, 54.</ref> По това време тя е на 30 години и е прекарала по-голямата част от живота си във византийския двор. При превземането на Константинопол Агнес намира убежище в [[Букелеон]] заедно с бившата императрица [[Маргарет Унгарска|Мария]] и още няколко придворни дами.<ref>Geoffrey of Villehardouin, La conquête de Constantinople, 249, ed. and trans. Edmond Faral (Paris, 2nd. ed., 1961), 2.50 – 2.</ref> По думите на Дьо Клари съпругът ѝ бил единственият грък, който останал верен на новия режим, поради което получил като апанажно владение [[Адрианопол]] и [[Димотика]] в [[Източна Тракия]], където го придружила и Агнес.<ref>Geoffrey of Villehardouin, La conquête de Constantinople, 403, 413 and 423, ed. Faral, 2.214 – 6, 226 and 236</ref><ref>Choniates, Historia, 637, 629, 642, 646</ref><ref>D.M. Nicol & S. Bendall, 'Anna of Savoy in Thessalonica: the Numismatic Evidence,' Revue Numismatique, series 6, 19 (1977), 87 – 102.</ref> Според Обри дьо Троа Агнес има дъщеря – Анна Врана, омъжена за [[Наржо дьо Туси]]. След тези събития името на Агнес престава да се споменава в историческите хроники. == Бележки == {{notelist}} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.roman-emperors.org/aggiefran.htm#N_23_ Линда Гарланд (Университет на Нова Англия, Австралия) и Андрю Стоун (Университет на Западна Австралия). Agnes-Anna of France, wife of Alexius II and Andronicus I of the Comneni Dynasty] [[Категория:Византийски императрици]] [[Категория:Комнини]] cia31mybrjjh247bf69siz8brzn9a7p 0 222981 12876971 11470257 2026-04-11T02:43:27Z Danitrifonov04 292718 12876971 wikitext text/x-wiki {{Без източници}}{{футболист | име на играча = {{флагче|Финландия}} Яри Литманен | снимка = Jari Litmanen 2015.jpg | прякор = ''Лити'' | цяло име =Яри Олави Литманен | град на раждане = [[Лахти]] | държава на раждане = {{флагче|Финландия}} [[Финландия]] | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 182 см | пост = [[полузащитник]] | настоящ отбор ={{Флагче|Естония}} [[ФК Калев|Талина Калев Джуниър]] | номер на фланелката = | договор до = | юношески години =1977 – 1987 | юношески отбори ={{Флагче|Финландия}} Рейпас Лахти | години = 1987 – 1990<br>1991<br>1992<br>1992 – 1999<br>1999 – 2001<br>2001 – 2002<br>2002 – 2004<br>2004<br>2005<br>2005 – 2007<br>2008<br>2008 – 2010<br>2011<br>2025 – <br>'''Общо:''' | отбори = {{Флагче|Финландия}} Рейпас Лахти<br>{{Флагче|Финландия}} [[ХЯК Хелзинки]]<br>{{Флагче|Финландия}} [[Мю Па]]<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[АФК Аякс|Аякс]]<br>{{Флагче|Испания}} [[ФК Барселона|Барселона]]<br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Ливърпул|Ливърпул]]<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[АФК Аякс|Аякс]]<br>{{Флагче|Финландия}} [[ФК Лахти|Лахти]]<br>{{Флагче|Германия}} [[Ханза Росток]]<br>{{Флагче|Швеция}} [[Малмьо ФФ|Малмьо]]<br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Фулъм|Фулъм]]<br>{{Флагче|Финландия}} [[ФК Лахти|Лахти]]<br>{{Флагче|Финландия}} [[ХЯК Хелзинки]]<br>{{Флагче|Естония}} [[ФК Калев|Талина Калев Джуниър]] | мачове = 86<br>27<br>18<br>159<br>21<br>26<br>20<br>11<br>13<br>10<br>0<br>40<br>18<br>2<br>'''451''' | голове = (28)<br>(16)<br>(7)<br>(91)<br>(3)<br>(5)<br>(5)<br>(3)<br>(1)<br>(3)<br>(0)<br>(10)<br>(1)<br>(0)<br>'''(173)''' | национален отбор години = 1989 – 2010 | национален отбор = {{Флагче|Финландия}} {{имеНОФ|Финландия}} | национален отбор мачове = 137 | национален отбор голове = (32) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Яри Олави Литманен''' (на [[фински език|фински]]: ''Jari Olavi Litmanen'') е [[Финландия|финландски]] [[футболист]], [[нападател]]. == Кариера == Роден е на [[20 февруари]] [[1971]] г. в град [[Лахти]]. Започва професионалната си кариера през 1987 г. в родния си град в отбора на [[Рейпас]] (днес [[ФК Лахти]]). Играл е в различни европейски отбори, но играе най-дълго време и постига най-големи успехи в холандския [[АФК Аякс]], като от периода 1992 – 1999 изиграва 159 мача с отбелязани 91 гола. От [[лято]]то на [[2008]] г. е отново играч на финландския [[ФК Лахти]]. Дебютира в националния отбор на Финландия през 1989 г., като към 20 ноември 2008 г. е изиграл 118 мача с отбелязани 30 гола. Заема 3-то място в класацията за [[Златна топка на ФИФА|Златната топка]] за 1995 г. == Външни препратки == * [http://www.sports.ru/tribuna/blogs/oranje/106150.html Big article, photos and interview with Jari Litmanen (Russian)] * [http://www.palloliitto.fi/maajoukkueet/miesten_a-maajoukkue/pelaajat/litmanen_jari/ Профил на Литманен (на финландски)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090804215005/http://www.palloliitto.fi/maajoukkueet/miesten_a-maajoukkue/pelaajat/litmanen_jari/ |date=2009-08-04 }} * [http://www.litmanen10.tr.gg Неофициален сайт феновете Jari Litmanen] {{мъниче|футболист|Финландия}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Литманен, Яри}} [[Категория:Финландски футболисти]] [[Категория:Футболисти на ФК Барселона]] [[Категория:Футболисти на АФК Аякс]] [[Категория:Футболисти на ФК Ливърпул]] [[Категория:Футболисти на Ханза Росток]] [[Категория:Футболисти на Фулъм]] [[Категория:Родени в Лахти]] 21fizcxby1du3tq67rp9mvftnvais05 0 232933 12876623 10904206 2026-04-10T14:21:03Z ~2026-22165-55 391870 12876623 wikitext text/x-wiki '''Ориент''' е [[география|географско]] [[понятие]], с което се означават страните на изток от [[Европа]], главно в [[Близкия Изток]] или на изток и югоизток от [[Средиземноморие]]то<ref>[http://talkoven.onlinerechnik.com/duma/ориент Ориент]</ref>. В [[Западна Европа]] Ориент служи първоначално за обозначаване на етно-културния регион на [[Югозападна Азия]]. След [[Велики географски открития|Великите географски открития]] геотериториалния обхват на понятието за европейците се разширява, включвайки цялостната им представа и разбиране за [[Азия]]. Предвид завоюването от [[Османската империя]] на [[Византия]] и [[Балкани]]те, западноевропейците включват в понятието и т.нар. [[Рум]]. == Етимология == Терминът „ориент“ произлиза от ''ориенс'' – „изток“ ({{lang|la|oriens}} – буквално „изгряващ“), от ''ориор'' ({{lang|la|orior}} – „издигам“). Използването на [[калка]] на „издигане“ за „изток“ съществува в много езици, описвайки изгрева на [[Слънцето]]. == Вижте също == * [[Ориентиране на местността|Ориентиране]] * [[Близък изток]] * [[Далечен изток]] == Източници == <references /> {{мъниче|историческа област}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Региони в Азия]] [[Категория:Ориентализъм]] g2wbjtq85wnw494eg4gc4922cwhxyqy 0 234997 12876764 12797685 2026-04-10T16:02:50Z ~2026-22165-55 391870 12876764 wikitext text/x-wiki [[Файл:Overzeas longpocket jeans.jpg|мини|Панталон]] '''Панталон''' е връхна [[облекло|дреха]], която покрива [[крак]]ата, всеки по отделно. Тази част от панталона се нарича [[крачол]]. Носят се най-често с [[колан]] или [[тиранти]]. Изработват се от [[текстил]] и по-рядко от [[кожа]]. Дължината им е от кръста до глезените. Те са стандартно облекло за мъжете от XVI век насам и за жените от XX век насам. Името им произлиза от [[Панталоне]] – персонаж от италианската [[комедия дел арте]]. Панталоните в зависимост от модата може да са с ниска или висока талия. Някои панталони имат и [[джоб]]ове. Древните гърци и римляни не носели панталони и ги смятали за варварско облекло, персите носели [[шалвари]]. Най-древната находка на панталон за езда на около 3000 г. е разкрита при разкопки на гробището край град [[Турфан]] в днешен западен Китай. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://phys.org/news/2014-06-year-trousers-chinese-grave-oldest.html|заглавие=Най древните гащи за езда|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> == Вижте също == * [[Джинси]] * [[Каубойски панталони]] == Източници == <references /> {{commonscat|Trousers}} {{мъниче|облекло}} [[Категория:Панталони]] k5uex611d2oemacuddrzwzfg7oihlfv 0 236595 12876840 10549041 2026-04-10T18:31:45Z Gvelf 29234 Замяна на линкове с по-подходящи. 12876840 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Преторианска гвардия}} '''Фрументирий''' ({{lang|la|frumentarius}}), в мн.ч. '''фрументарии''' (''frumentarii''), е държавен служител в [[древноримска армия|древноримската войска]], натоварен с по-особени функции ([[разузнаване|разузнавателни]], [[политика|политически]] и [[полиция|полицейски]]) за противодействие на организирани [[заговор]]и, [[метеж]]и и други противоимперски действия. Осъществяват наблюдения, проследявания, разпити, мъчения и екзекуции на лица и членове на [[тайно общество|конспиративни]] организации, заподозрени в извършване на противодържавна дейност. Командването с координационния център [[Castra peregrina]] на фрументариите се намира в [[Рим]]. След издаването на [[Милански едикт|Миланския едикт]] службата и функциите на фрументариите са заменени от [[Римска тайна полиция|Римската тайна полиция]]. По правило фрументариите са част от [[преторианска гвардия|преторианската гвардия]], а командването и координацията на действията им се осъществява от [[преториански префект|преторианския префект]]. [[Файл:TarracoVALREB.jpg|мини|200п|ляво|[[Епитафия]] на фрументарий от [[Legio VII Gemina|VII легион]]]] == История == След неуспеха на двете юдейски въстания завършват [[Юдейско-римски войни|Юдейските войни]]. [[Йерусалим|Ерусалим]] е сринат със земята, а [[Юдаизъм|юдеите]] изселени от [[Юдея]] и разселени из всички [[римска провинция|римски провинции]], а и извън тях. Еврейството извлича своите поуки от преките си сблъсъци с римската власт и империя, осъзнавайки, че по пътя на пряката конфронтация е невъзможно да си възвърне владението и контрола върху Ерусалим и [[Йерусалимски храм|Храма]]. Преминава се към подмолна война срещу Рим с цел тайно подкопаване устоите на римската [[държава]] и [[правов ред]]. Един от способите за водене на тази борба е [[ранно християнство|ранното християнство]]. Възникването на държавната служба на фрументариите е отговор на тази тенденция в борбата срещу Рим. Още по времето на [[Тит|Тит Флавий]] определени преторианци са натоварвани със специални функции по извършване на екзекуции. [[Император]] [[Адриан (император)|Адриан]] развива специалните функции и задачи на част от преторианците, като по този начин създава службата на фрументариите. Отначало те са натоварвани със задачи по проследяване и шпионаж в полза на [[Римска империя|Римската империя]]. Впоследствие задачите и правомощията им се разширяват, излизайки извън военната разузнавателна тематика (започват да изпълняват политически и полицейски функции). С оглед важността на държавните задачи които изпълняват, фрументариите получават възнаграждения в двоен размер спрямо легионерските. Император [[Септимий Север]] специално за нуждите на фрументариите построява имперска учрежденска сграда в Рим – известната [[Кастра перегрина|Castra peregrina]]. Фрументариите са действали открито в защита на империята, като имат и носят отличителна военна униформа. В контекста на новите исторически условия след приемане на Миланския едикт (въвеждане на [[монотеизъм|монотеистичното]] [[християнство]] за държавна [[религия]]), службата на фрументариите се реорганизира и поема по правоприемство от Римската тайна полиция /вероятно в [[Период (пояснение)|периода]] на управление на [[Списък на римските императори|римските императори]] от [[Диоклециан]] до [[Константин I]]/. == Вижте също == * [[Agentes in rebus|Римска тайна полиция]] * [[Катакомби]] * [[Квинт Невий Корд Суторий Макрон]] * [[Юдео-християни]] * [[Едикт на Каракала]] {{Превод от|es|Frumentarii|24991318}} [[Категория:Древноримски разузнавателни служби]] [[Категория:Преторианска гвардия]] [[Категория:Римска империя]] asqnxrnitvcnd33tjihy2yppfsgwro8 0 239979 12877157 12671078 2026-04-11T10:53:57Z Gvelf 29234 Оформление. Добавяне на препратки 12877157 wikitext text/x-wiki {{Без конкретни източници}} {{Повече източници}} {{Пиеса | име = Троил и Кресида | име-оригинал = Troilus and Cressida | картинка = Houghton STC 22332 - Troylus and Cresseid, title.jpg | картинка-описание = ''Троил и Кресида'', 1609 | автор = [[Уилям Шекспир]] | герои = | статисти = | премиера = | театър = | създадена = 1609 | място = | оригинален език = [[Английски език|английски]] | тема = | жанр = [[драма]] | вид = [[трагедия]] | сайт = | значение = }} '''„Троил и Кресида“''' ({{lang|en|Troilus and Cressida}}) е [[пиеса]] от [[Уилям Шекспир]]. Действието в пиесата се развива в [[Троя]] и гръцкият стан пред нея, през време на [[Троянска война|Троянската война]]. Въпреки името ѝ, много малко нейното съдържание е посветено на троянския принц [[Троил]] (син на цар [[Приам]]) и неговата [[Изневяра (пояснение)|невярна]] [[Любов|възлюбена]] [[Кресида (митология)|Кресида]], също троянка. == Тематика и сюжет == Трагедията поставя въпроса относно кое е важното в живота и кое просто [[Екзистенциална криза|екзистенциалното]]. Това е една странна [[трагедия]], която кара зрителите да се чудят как да реагират на отделните герои. В нея Шекспир поразбърква представите за човешките [[Ценностна система|ценности]] като показва [[Комедия|комичното]] в елементарните оценки на обществото и трагичното в неспособността на една обществена [[Оценяване|оценка]] да характеризира правилно една [[личност]] — постижимо единствено при проследяване на цялостната линия на живота и [[Съдба|съдбата]] ѝ и взаимодействието ѝ с другите. Пиесата включва множество разкрития за страни от характера и постъпките точно от герои, от които зрителят не ги очаква, предвид първоначалното си [[възприятие]] за тях. Смята се, че пиесата „Троил и Кресида“ е написана през [[1602|1602 г.]], малко след написването на „[[Хамлет]]“. Тя, обаче за първи път е спомената в „Регистър на издадени творби“ от [[Джеймс Робъртс]], където се споменава, че е играна. Издаден през 1609 г. текстът на пиесата, останал с невероятно [[Модерна философия|модерното звучене]], характерно за Шекспир, разтърсва с непрекъснатия процес на преоценяване на същността на [[Любов|любовта]], [[Чест|честта]] и [[Йерархия|йерархията]]. В нея не умира главният (или минаващия [[Протагонист|за такъв]]) герой Троил (убитият е [[Хектор]]) и това също я прави по-особена, умира обаче любовта между Троил и Кресида, която след секса им и обяснението им във вечна вярност един към друг е разменена за гръцки военнопленник и се озовава в гръцкия лагер, където Троил я вижда да флиртува с Диомед и решава да ѝ отмъсти за онова, което за него е измяна. По-развита е втората линия на сюжета, позната ни от Илиадата на Омир, която проследява лидерите на троянците и на гърците — съответно Приам и Агамемнон. След като троянеца Хектор праща писмо на гърците, че призовава един техен войник на дуел очи-в-очи, Агамемнон кара Ахил да го стори, но получава непрекъснатия му отказ. Гърците пращат Аякс, но той сключва мир с Хектор преди да започне битката. Ахил се дърпа от битката, докато троянците не убиват неговия любовник Патрокъл. Тогава Ахил хваща Хектор пред стените на Троя невъоръжен и кара мирмидоните — слепи привърженици да го доубият. Войната остава недовършена след като троянците изгубват своя герой. == Действащи лица == * [[Приам]] – цар на Троя * [[Хектор]], [[Парис]], [[Троил]], [[Деифоб]], [[Хелен]] – синове на Приам * Маргарелон – незаконен син на Приам * [[Еней]], [[Антенор]] – троянски военачалници * [[Калхант|Калхас]] – троянски жрец, минал на страната на гърците * [[Пандар]] – чичо на Кресида * [[Агамемнон]] – върховен вожд на гръцката войска * [[Менелай]] – негов брат * [[Ахил]], [[Аякс Теламонид|Аякс]], [[Одисей]], [[Нестор (митология)|Нестор]], [[Диомед]], [[Патрокъл]] – гръцки военачалници * [[Терсит]] – [[Наследствени болести при човека|уродлив]] и [[Киници|циничен]] грък * Александър – слуга на Кресида * Момче – слуга на Троил * [[Прислуга|Слуга]] на Парис * Слуга на Диомед * [[Хубавата Елена|Елена]] – съпруга на Менелай * [[Андромаха]] – съпруга на Хектор * [[Касандра]] – дъщеря на Приам, пророчица * [[Кресида]] – дъщеря на Калхас * Троянски и гръцки войници и придружители == Вижте също == * [[Трагикомедия]] * [[Крез]] * [[Отело]] * [[Неоптолем]] * [[Промискуитет]] * [[Аякс (Локрида)|Аякс Ойлей]] * [[Хризеида]] == Външни препратки == * {{Моята библиотека|24953|Троил и Кресида}} * {{gutenberg|no=1790|name=''Троил и Кресида''}} {{икона|en}} [[Категория:Трагедии на Уилям Шекспир]] qlyklnqrtpxalhz8br8bvqj217tzhl1 0 243124 12876604 12096473 2026-04-10T13:43:56Z Мико 4542 /* Личности */ 12876604 wikitext text/x-wiki {{друго значение|селото в Румъния|селото в Южна Италия|Гречи (Италия)}}{{Селище инфо|Румъния | име = Гречи | име-местно = Greci | вид = село | гео-ширина = 45.1833 | гео-дължина = 28.2333 | окръг = [[Тулча (окръг)|Тулча]] | площ = | височина = 27 | население-година = 2002 | основаване = | телефонен-код = }} '''Гречи''' или '''Греча''' ({{lang|ro|Greci}}) е [[село]], център на община в [[Окръзи в Румъния|окръг]] [[Тулча (окръг)|Тулча]], [[Северна Добруджа]], [[Румъния]]. == История == До 1940 година Гречи е с преобладаващо българско население. При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Гречи е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|249 и 840}}</ref> Българското население на Гречи се изселва в България по силата на подписаната през септември 1940 година [[Крайовска спогодба]]. == Личности == [[Файл:Димитър Драгомиров Димитров.jpg|мини|250п|Димитър Драгомиров Димитров]] ; Починали в Гречи * {{флагче|България}} Милан Кръстев Шарбанов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 200, л. 30</ref> ; Свързани с Гречи * {{флагче|България}} Димитър Драгомиров Димитров (1872 – след 1943), роден в трансилванското село Аполд (Аполду де Сус или Аполду де Жос), преселва се в Гречи, взет войник в Румънската армия и вследствие на тормоз, тъй като е българин, дезертира и се установява в Ямбол, България,<ref name="Свидетелства 180">{{Свидетелства|180}}</ref> при избухването на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в I рота на V одринска дружина, носител на бронзов медал,<ref name="Свидетелства 180"/><ref>{{МОО|249}}</ref> на 18 април 1943 година, като жител на Ямбол, подава молба за [[Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци|българска народна пенсия]], която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България<ref name="Свидетелства 180"/> == Външни препратки == * [http://www.primaria-greci.ro/ Сайт на Община Гречи] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111003192556/http://www.primaria-greci.ro/ |date=2011-10-03 }} == Бележки == <references/> {{мъниче|история на България|Румъния}} [[Категория:Села в окръг Тулча]] 5onahu38j53g9222cy3i8nb524srbzr 0 243196 12876497 12750165 2026-04-10T12:36:27Z Tonimicho 109787 /* Личности */ 12876497 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Северна Македония | име = Пирава | име-местно = Пирава | вид = село | изглед = Поглед на Пирава.jpg | изглед-описание = | регион = Югоизточен | община = [[Валандово (община)|Валандово]] | област = [[Боймия]] | площ = | височина = 160 | население = 1844 | население-година = 2002 | основаване = | телефонен-код = | мпс-код = SR }} [[Файл:Pirava centar.jpg|мини|250п|Центърът на Пирава]] '''Пѝрава''' ({{lang|mk|Пирава}}) е [[село]] в [[община Валандово]], [[Северна Македония]]. == География == Пирава е разположено на около 4 км източно от град [[Валандово]] на пътя свързаващ Валандово с [[европейски път Е75]]. Селото лежи в северната част на долината на [[Анска река]] при сливането долините на Анска река и [[Вардар]]. Землището на Пирава е богато, с отлични условия за земеделие, а от север в близост са и склоновете на [[Градешка планина|Градешката планина]] подходящи и за развитие на [[скотовъдство]]то. == История == В XIX век Пирава е смесено българо-турско село в Дойранска каза на Османската империя. Източноправославната църква в Пирава „[[Свети Георги (Пирава)|Свети Георги]]“ е дело на [[Андон Китанов]].<ref name="Василиев 206">{{Василиев|206}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Пираво (Piravo)'' е посочено като селище в Дойранска каза със 115 домакинства, като жителите му са 237 българи и 86 [[помаци]].<ref>{{Етнография|194-195}}</ref> Същевременно в Струмишка каза е показано село ''Пирово'' (Pirovo) е посочено като село с 30 домакинства, като жителите му са 88 [[българи]] и 15 [[ислям|мюсюлмани]].<ref>{{Етнография|190-191}}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 г. Пирава има 740 жители, от които 470 [[българи]], 180 [[турци]] и 90 [[цигани]].<ref>{{МЕС|162|2_09}}</ref> В началото на XX век християнското население на Пирава е смесено в конфесионално отношение. Пирава е седалище на гръцкия епископ. След интриги от негова страна в края на 1882 година е закрито българското училище, учителят и няколко българи са арестувани. На помощ на арестуваните идват католическите мисионери и част от селото заедно със селата [[Балинци]], [[Петрово (Община Гевгели)|Петрово]], [[Милетково]], Гапеш, [[Гърчища]], [[Миравци]] и [[Давидово (Община Гевгели)|Давидово]].<ref>{{Кирил Български|1|164, 221}}</ref> По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през 1905 година в ''Пирова'' (Pirova) има 168 българи екзархисти и 328 българи [[Църква на съединените с Рим българи|униати]]. Там функционират българско и гръцко начално училище.<ref>{{Бранков|100-101}}</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 11 души от Пирава са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|870}}</ref> След като Пирава попада в Сърбия след Междусъюзническата война в 1913 година, 43 униатски семейства с един свещеник са принудени да се обявят за православни сърби. Църквата, гробището, манастира на евхаристинките и всички други църковни имоти са предадени на новосформираната православна църковна община.<ref name="Елдъров 96">{{Елдъров 3|96}}</ref> На 20 март 1915 край Пирава е извършен един от най-мащабните атентати в българската история, при който е взривен железопътният мост на река Вардар. Атентатът е организиран и проведен от [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] като част от така наречената [[Валандовска акция]] срещу окупационните сръбски войски във [[Вардарска Македония]]. В 1994 година Пирава има 1831 жители. В 2002 година – 443 домакинства и 1844 жители.<ref>[http://www.valandovo.gov.mk/images/stories/naselenie/demografija.pdf Население в община Валандово]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}.</ref> {| border=1 cellspacing=0 cellpadding=2 | '''Националност''' | '''Всичко''' |- | [[македонци]] | 1827 |- | [[албанци]] | 0 |- | [[турци]] | 0 |- | [[цигани]] | 8 |- | [[власи]] | 0 |- | [[сърби]] | 9 |- | [[бошняци]] | 0 |- | други | 0 |- |} == Личности == ;Родени в Пирава * {{флагче|България}} [[Димитър Богданов]], български католически духовник * {{флагче|България}} Димитър Наков Кафадаров (Кафадирев), в 1907 година влиза без изпит (тоест вероятно е завършил турска гимназия) в новооткритото юридическо училище [[Хукук мектеби]] в Солун,<ref name=":267">{{Константинова|267}}</ref> македоно-одрински опълченец, четата на [[Аргир Манасиев]], 1 рота на 14 кукушка дружина<ref>{{МОО|341}}</ref> * {{флагче|Северна Македония}} [[Петър Гошев]] (р. 1948) – политик и икономист от Северна Македония, гуверньор на [[Народна банка на Северна Македония]] от 21 май 2004 г. * {{флагче|България}} [[Петруш Кафадаров]] (? – 1906), български революционер * {{флагче|България}} [[Христо Делев|Христо Делев Калайджиев]] (1889 – ?), български офицер, подполковник == Бележки == <references/> {{Община Валандово}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в община Валандово]] pnrud1hjy873y0siwrkhuad84f085mj 12876794 12876497 2026-04-10T16:38:41Z Tonimicho 109787 /* Личности */ 12876794 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Северна Македония | име = Пирава | име-местно = Пирава | вид = село | изглед = Поглед на Пирава.jpg | изглед-описание = | регион = Югоизточен | община = [[Валандово (община)|Валандово]] | област = [[Боймия]] | площ = | височина = 160 | население = 1844 | население-година = 2002 | основаване = | телефонен-код = | мпс-код = SR }} [[Файл:Pirava centar.jpg|мини|250п|Центърът на Пирава]] '''Пѝрава''' ({{lang|mk|Пирава}}) е [[село]] в [[община Валандово]], [[Северна Македония]]. == География == Пирава е разположено на около 4 км източно от град [[Валандово]] на пътя свързаващ Валандово с [[европейски път Е75]]. Селото лежи в северната част на долината на [[Анска река]] при сливането долините на Анска река и [[Вардар]]. Землището на Пирава е богато, с отлични условия за земеделие, а от север в близост са и склоновете на [[Градешка планина|Градешката планина]] подходящи и за развитие на [[скотовъдство]]то. == История == В XIX век Пирава е смесено българо-турско село в Дойранска каза на Османската империя. Източноправославната църква в Пирава „[[Свети Георги (Пирава)|Свети Георги]]“ е дело на [[Андон Китанов]].<ref name="Василиев 206">{{Василиев|206}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Пираво (Piravo)'' е посочено като селище в Дойранска каза със 115 домакинства, като жителите му са 237 българи и 86 [[помаци]].<ref>{{Етнография|194-195}}</ref> Същевременно в Струмишка каза е показано село ''Пирово'' (Pirovo) е посочено като село с 30 домакинства, като жителите му са 88 [[българи]] и 15 [[ислям|мюсюлмани]].<ref>{{Етнография|190-191}}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 г. Пирава има 740 жители, от които 470 [[българи]], 180 [[турци]] и 90 [[цигани]].<ref>{{МЕС|162|2_09}}</ref> В началото на XX век християнското население на Пирава е смесено в конфесионално отношение. Пирава е седалище на гръцкия епископ. След интриги от негова страна в края на 1882 година е закрито българското училище, учителят и няколко българи са арестувани. На помощ на арестуваните идват католическите мисионери и част от селото заедно със селата [[Балинци]], [[Петрово (Община Гевгели)|Петрово]], [[Милетково]], Гапеш, [[Гърчища]], [[Миравци]] и [[Давидово (Община Гевгели)|Давидово]].<ref>{{Кирил Български|1|164, 221}}</ref> По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през 1905 година в ''Пирова'' (Pirova) има 168 българи екзархисти и 328 българи [[Църква на съединените с Рим българи|униати]]. Там функционират българско и гръцко начално училище.<ref>{{Бранков|100-101}}</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 11 души от Пирава са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|870}}</ref> След като Пирава попада в Сърбия след Междусъюзническата война в 1913 година, 43 униатски семейства с един свещеник са принудени да се обявят за православни сърби. Църквата, гробището, манастира на евхаристинките и всички други църковни имоти са предадени на новосформираната православна църковна община.<ref name="Елдъров 96">{{Елдъров 3|96}}</ref> На 20 март 1915 край Пирава е извършен един от най-мащабните атентати в българската история, при който е взривен железопътният мост на река Вардар. Атентатът е организиран и проведен от [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] като част от така наречената [[Валандовска акция]] срещу окупационните сръбски войски във [[Вардарска Македония]]. В 1994 година Пирава има 1831 жители. В 2002 година – 443 домакинства и 1844 жители.<ref>[http://www.valandovo.gov.mk/images/stories/naselenie/demografija.pdf Население в община Валандово]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}.</ref> {| border=1 cellspacing=0 cellpadding=2 | '''Националност''' | '''Всичко''' |- | [[македонци]] | 1827 |- | [[албанци]] | 0 |- | [[турци]] | 0 |- | [[цигани]] | 8 |- | [[власи]] | 0 |- | [[сърби]] | 9 |- | [[бошняци]] | 0 |- | други | 0 |- |} == Личности == ;Родени в Пирава * {{флагче|България}} [[Димитър Богданов]], български католически духовник * {{флагче|България}} Димитър Наков Кафадаров (Кафадирев), в 1907 година влиза без изпит (тоест вероятно е завършил турска гимназия) в новооткритото юридическо училище [[Хукук мектеби]] в Солун,<ref name=":267">{{Константинова|267}}</ref> македоно-одрински опълченец, четата на [[Аргир Манасиев]], 1 рота на 14 кукушка дружина<ref>{{МОО|341}}</ref> * {{флагче|Северна Македония}} [[Петър Гошев]] (р. 1948) – политик и икономист от Северна Македония, гуверньор на [[Народна банка на Северна Македония]] от 21 май 2004 г. * {{флагче|България}} [[Петруш Кафадаров]] (? – 1906), български революционер * {{флагче|България}} [[Христо Делев]] (1889 – ?), български офицер, подполковник == Бележки == <references/> {{Община Валандово}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в община Валандово]] iul84b24tlhepqckknvgqjs1im3pxv5 0 247652 12876619 12843003 2026-04-10T14:09:42Z Мико 4542 /* Личности */ 12876619 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Турция | име = Каракоч | име-местно = Karakoç | вид = село | гео-ширина = 41.7833 | гео-дължина = 27.2000 | регион = Мармара | вилает = [[Лозенград (вилает)|Лозенград]] | площ = | височина = 262 | население = 491 | население-година = 2000 | основаване = | пощенски-код = 39000 | телефонен-код = 0288 }} '''Каракоч''' ({{lang|tr|Karakoç}}) е [[село]] в [[Източна Тракия]], [[Турция]], околия [[Лозенград (околия)|Лозенград]], вилает [[Лозенград (вилает)|Лозенград]]. == География == Селото се намира на 5 километра северозападно от вилаетския център [[Лозенград]] (Къркларели). == История == В [[19 век]] Каракоч е българско село в Лозенградска кааза на [[Османска империя|Османската империя]]. Според „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Каракоч (Caracotch) е село със 70 домакинства и 336 жители [[българи]].<ref>{{Етнография|34-35}}</ref> В 1908 година следната дописка от [[Дерекьой (вилает Лозенград)|Дерекьой]] е публикувана във вестник „[[Одрински глас]]“: {{цитат|Нашето положение тук постоянно се влошава. Турските власти непрекъснато ни преследват и затварят. Защо мислите, само затова, че сме българи. От село Каракоч са затваряне 11 души, от [[Ковчаз]] затвориха Станко Мечката и освободиха го срещу 10 лири откуп. Ще ограбят и каракоченци, че това ще ги освободят. Турската власт от един месец насам започна една ловитба на всички по-заможни българи из Лозенградско. Разкарва ги до Одрин, ограбва ги и ги освобождава срещу големи откупи.<ref>Одрински глас, брой 4, 3 февруари 1908, стр. 4.</ref>}} На 2 март 1908 година 28 души от Каракоч са арестувани и отведени в Одрин. 25 са освободени, а трима осъдени – Кирчо Иванов на 3 години, Димитър Деянов на 5 години, Ст. Дрожев на 3 години.<ref>Одрински глас, брой 10, 16 март 1908, стр. 4.</ref> Според статистиката на професор [[Любомир Милетич]] в [[1912]] година в селото живеят 70 български [[Българска екзархия|екзархийски]] семейства с 347 души.<ref>{{Разорението|297}}</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 1 души от Каракоч е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|113 и 850}}</ref> Българското население на Каракоч се изселва след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година. 34 семейства (159 души) се заселват в Бургаска околия.<ref>{{Разорението|309}}</ref> == Личности == ; Родени в Каракоч * {{флагче|България}} Атанас Михайлов Премянов, български комунист, роден на 20 януари 1902 година, член на БКП от 1924 година, в СССР от 1926 година, член на БКП (б) от октомври 1926 година, арестуван в 1937 година, Реабилитиран с постановление на Особения отдел на НКВД на II отделна Червенознаменна армия от 30 декември 1939 година, отново арестуван през Втората световна война, завърнал се в България през 1963 година, починал през 1973 година<ref name="Сите">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=701:ji&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 | заглавие = Българи жертви на сталинисткия терор | достъп_дата = 23 юни 2022 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Сите българи заедно | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> * {{флагче|България}} [[Димитър Каракочлиев|Димитър Стоянов Каракочлиев]] (1866 – след 1943), български революционер * {{флагче|България}} Петко Василев (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на Лозенградската партизанска дружина<ref>{{МОО|113}}</ref> * {{флагче|България}} Петър Димов (1881 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на [[Лазар Маджаров]] в Одринско<ref name="Спомени 2">{{cite book | title = Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков | last = Недкова | first = Надежда, Евдокия Петрова (съставители) | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2002 | edition = | publisher = Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите | location = София | isbn = | doi = | pages = | url = http://macedonia.kroraina.com/giliev/mg/mg_5.htm#15 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> == Бележки == <references /> {{Околия Лозенград}} {{Портал|География|Турция}} [[Категория:Села в околия Лозенград]] [[Категория:Странджа]] 4jwe6eflye2hkrv0a5u6h0k3cqrgctm 4 252105 12876607 11658820 2026-04-10T13:46:21Z Xunonotyk 209517 12876607 wikitext text/x-wiki {{Q2|489856||+}}, {{Q2|209441||+}} mrrgewi4fdsv3p1tfi32w3wqyktmq64 1 256620 12876776 12865706 2026-04-10T16:18:21Z Мико 4542 /* Дата */ 12876776 wikitext text/x-wiki == Братя == Лечо е син или много малък брат на Стефан Настев? --[[Потребител:Подпоручикъ|Подпоручикъ]] 19:00, 24 август 2009 (UTC) :Бе мисля, че са братя, ма не съм сигурен.--[[Потребител:Мико|Мико]] 19:06, 24 август 2009 (UTC) ::Тука [http://sofiapomni.com/parcel.php?id=60] Никола е Никола Г. Настев - може би все пак баща им е Гьошо? Чисто за целите на шаблон. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 21:08, 27 ноември 2021 (UTC) == Дата == Начи тука [[:Файл:Молба на Ило Айтов за илинденска пенсия.jpg]] пише, че на 7 август 1903 година на Чукуро е загинал войводата Леко. Τσούκαρα е Πόπο Νίβιε тука [[Нидже]]. А Попо ниви [https://kade.si/?fbclid=IwAR03I5d70VUa-Adgl1LulHsVxvksfL_eFkFhv38q6J6Ni-ZZOKvSL3ziA6o#SEEtopo=16/2414714.88/4996374.4/0] е веднага северно от Попадия. Остава само да се разбере датата дали е август или септември. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 21:35, 28 март 2026 (UTC) :Честно казано клоним към август. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 22:05, 28 март 2026 (UTC) scumc5fg1p6kzkmgyr2xuw8g8e1ks3l 0 257748 12876498 2618550 2026-04-10T12:36:28Z Nk 399 {{пояснение}} 12876498 wikitext text/x-wiki '''Китагава''' може да се отнася за: * [[Сусуму Китагава]] (р. 1951), японски химик * [[Китагава Утамаро]] (1753 – 1806), японски художник {{пояснение}} nqsoi8edlfw9pa9ztlx06z4ygmzpqcj 10 266535 12876910 12627677 2026-04-10T21:08:29Z ~2026-22165-55 391870 12876910 wikitext text/x-wiki {{navbox | name = Кюстендилски епископи | title = [[Епископ]]и на [[Кюстендилска епархия|Кюстендилската епархия]] | image = [[Файл:OrthodoxCross(black,contoured).svg|60px]] | state = collapsed | group1 = Пауталийска епископия | list1 = [[Евангел Пауталийски|Евангел]]&nbsp;• [[Фока Пауталийски|Фока]] | group2 = Велбъждска епископия | list2 = [[Никифор Велбъждски|Никифор]]&nbsp;• [[Гавриил Велбъждски|Гавриил]]&nbsp;• [[Йоан Велбъждски|Йоан]]&nbsp;• [[Анастасий Велбъждски|Анастасий]]&nbsp;• [[Епифаний Велбъждски|Епифаний]]&nbsp;• [[Димитрий Велбъждски|Димитрий]]&nbsp;• [[Калиник Велбъждски|Калиник]]&nbsp;• [[Григорий Велбъждски|Григорий]] | group3 = Коласийска епископия | list3 = [[Ромил Бански|Ромил]]&nbsp;• [[Висарион Коласийски|Висарион]]&nbsp;• [[Макарий Коласийски|Макарий]]&nbsp;• [[Ананий Коласийски|Ананий]]&nbsp;• [[Йосиф Коласийски|Йосиф]]&nbsp;• [[Пуспун Коласийски|Пуспун]]&nbsp;• [[Михаил Коласийски|Михаил]]&nbsp;• [[Ананий II Коласийски|Ананий]]&nbsp;• [[Висарион ІІ Коласийски|Висарион]]&nbsp;• [[Даниил Коласийски|Даниил]]&nbsp;• [[Ефрем Коласийски|Ефрем]]&nbsp;• [[Атанасий Коласийски|Атанасий]]&nbsp;• [[Серапион Коласийски|Серапион]]&nbsp;• [[Гавриил Кюстендилски|Гавриил]] | group4 = Кюстендилска епархия | list4 = [[Константий II Константинополски|Константий]]&nbsp;• [[Артемий Александрийски|Артемий]]&nbsp;• [[Дионисий Кюстендилски|Дионисий]]&nbsp;• [[Игнатий Кюстендилски|Игнатий]]&nbsp;• [[Иларион Ловчански|Иларион]] }}<noinclude> [[Категория:Навигационни шаблони за България|{{PAGENAME}}]] [[Категория:Религиозни навигационни шаблони|{{PAGENAME}}]] [[Категория:Навигационни шаблони за православие]] </noinclude> lvmotmomq5oi7gvv24uey5fxtbtmf6v 0 268190 12876865 12875837 2026-04-10T20:26:34Z PowerBUL 202075 12876865 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Димо Бодуров | име-оригинал = | категория = политик | описание = | портрет = | портрет-описание = | пол = мъж | име-рождено = Димо Петров Бодуров | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1966|2|21|1}} | роден-място = [[Преслав]], [[Народна република България]] | починал-място = | националност = | образование = [[Технически университет – Варна]];<br> [[Великотърновски университет|ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“]] | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = | партия = [[Алтернатива за българско възраждане|АБВ]] | убеждения = | институция1 = | постове1 = Кмет на Велики Преслав | години1 = 2007 – 2011 | институция2 = | постове2 = | години2 = | институция3 = | постове3 = | години3 = | област = | известен-с = | противник = | отличия = }} | още = | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Димо Петров Бодуров''' е български [[политик]], [[кмет]] на [[Велики Преслав (община)|община Велики Преслав]] в периода от 2007 до 2011 г., издигнат от [[ГЕРБ]].<ref name="shumenonline.bg, 8 юли 2021"/> == Биография == Роден е на [[21 февруари]] [[1966]] г. в град [[Преслав]], [[Народна република България]]. Завършва висшето си образование в [[Технически университет – Варна|Техническия университет]] във [[Варна]], а след това втората си магистърска специалност във [[Великотърновски университет|Великотърновския университет]].<ref name="shumenonline.bg, 8 юли 2021">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://shumenonline.bg/2021/07/08/инж-димо-бодуров-е-новият-директор-на-р/ | заглавие = Инж. Димо Бодуров е новият директор на РИОСВ Шумен | дата = 8 юли 2021 | достъп_дата = 9 април 2026 | издател = shumenonline.bg }}</ref> През 1992 г. започва работа в Завода за автомобилни надстройки във Преслав, а през 2005 г. постъпва на работа в Общинската администрация в града, като специалист по европейски проекти.<ref name="shumenonline.bg, 8 юли 2021"/> През 2021 г. е назначен за директор на РИОСВ – Шумен, със заповед на министъра на околната среда и водите [[Асен Личев]] от служебното [[Правителство на Стефан Янев 1|правителство на Стефан Янев]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://riosv-shumen.eu/news.php?page=1044#:~:text=РИОСВ%20–%20Шумен%20е%20с%20нов%20директор.,на%20министъра%20а%20втората%20си%20магистърска%20степен | заглавие = РИОСВ – Шумен е с нов директор | дата = 9 юли 2021 | достъп_дата = 9 април 2026 | издател = riosv-shumen.eu }}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://old-news.bnr.bg/shumen/post/101495898/nov-shef-na-riosv-shumen | заглавие = Нов шеф на РИОСВ – Шумен | дата = 9 юли 2021 | достъп_дата = 9 април 2026 | издател = bnr.bg }}</ref><ref name="shum.bg, 9 юли 2021">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.shum.bg/article/214477/6/ | заглавие = Назначен е нов директор на еконспекцията в Шумен | дата = 9 юли 2021 | достъп_дата = 9 април 2026 | издател = shum.bg }}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://radian.bg/2021/07/09/риосв-шумен-с-нов-шеф-до-провеждане-на/#:~:text=РИОСВ%20-%20Шумен%20с%20нов%20шеф%20до%20провеждане%20на%20конкурс%20-%20RADIAN.BG%20aвторски%20поглед | заглавие = РИОСВ – Шумен с нов шеф до провеждане на конкурс | дата = 14 февруари 2017 | достъп_дата = 9 април 2026 | издател = radian.bg }}</ref> === Политическа дейност === На [[Местни избори в България (2007)|местните избори през 2007 г.]] е кандидат за кмет на Велики Преслав, излъчен от [[ГЕРБ]]. На проведения първи тур се класира първи, като получава 1537 гласа (или 21,29%) и се явява на [[балотаж]] с кандидата на [[Движение за права и свободи|ДПС]] – Мустаджан Мустафа Шабан, който получава 1366 гласа (или 18,92%).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://mi2007.cik.bg/results1/27/2723.html | заглавие = Резултати от местните избори в община Велики Преслав през 2007 г. – първи тур | достъп_дата = 9 април 2026 | издател = mi2007.cik.bg }}</ref> Печели на втори тур, като получава 4189 гласа (66,10%).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://mi2007.cik.bg/results2/27/2723.html | заглавие = Резултати от местните избори в община Велики Преслав през 2007 г. – втори тур | достъп_дата = 9 април 2026 | издател = mi2007.cik.bg }}</ref> На [[Местни избори в България (2011)|местните избори през 2011 г.]] е кандидат за кмет на Велики Преслав, излъчен от ГЕРБ. На проведения първи тур се класира втори, като получава 1377 гласа (или 22,03%) и се явява на балотаж с кандидата на [[Българска социалистическа партия|БСП]] – Александър Горчев Александров, който получава 1402 гласа (или 22,43%).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/mipvr2011/tur1/mestni/2723.html | заглавие = Резултати от местните избори в община Велики Преслав през 2011 г. – първи тур | достъп_дата = 9 април 2026 | издател = results.cik.bg }}</ref> На втори тур печели [[Александър Александров (политик, р. 1962)|Александър Александров]], който получава 3317 гласа (56,98%).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/mipvr2011/tur2/mestni/2723.html | заглавие = Резултати от местните избори в община Велики Преслав през 2011 г. – втори тур | достъп_дата = 9 април 2026 | издател = results.cik.bg }}</ref> През май 2015 г. Димо Бодуров е сред учредителите на [[Алтернатива за българско възраждане|АБВ]] във Велики Преслав, като е избран за председател на структурата.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.shum.bg/article/125629/9/ | заглавие = АБВ учреди общинска структура във В. Преслав, оглави я Димо Бодуров | дата = 26 май 2015 | достъп_дата = 9 април 2026 | издател = shum.bg }}</ref> От 2015 до 2019 г. той е заместник-кмет на община Велики Преслав.<ref name="shum.bg, 9 юли 2021"/> През 2017 г., докато е заместник-кмет на Велики Преслав е отличен като един от най-добрите винари на Велики Преслав по време на традиционните празненства в града.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://topnovini.bg/novini/750520-jelyazko-nedelchev-i-dimo-bodurov-sa-bash-vinarite-na-veliki-preslav | заглавие = Желязко Неделчев и Димо Бодуров са баш винарите на Велики Преслав | дата = 14 февруари 2017 | достъп_дата = 9 април 2026 | издател = topnovini.bg }}</ref> == Източници == <references/> {{Пост начало}} {{Пост|кмет на Велики Преслав|2007|2011|Неда Йорданова|[[Александър Александров (политик, р. 1962)|Александър Александров]]|}} {{Пост край}} {{Портал|Биографии|Политика|България}} {{СОРТКАТ:Бодуров, Димо}} [[Категория:Български политици след 1989 година]] [[Категория:Кметове на Велики Преслав]] [[Категория:Членове на АБВ]] [[Категория:Възпитаници на Великотърновския университет]] [[Категория:Възпитаници на Техническия университет (Варна)]] [[Категория:Родени във Велики Преслав]] c0z6g4qv8evo7zvcmt22r5q990wvk6r 0 269237 12877009 12876003 2026-04-11T06:07:27Z ~2026-22226-38 391947 Премахната редакция 12876003 на [[Special:Contributions/Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[User talk:Алиса Селезньова|б.]]) 12877009 wikitext text/x-wiki {{повече източници}} {{друго значение|революционера|хижата|Павел Делирадев (хижа)}} {{Личност|революционер | вложки = {{Личност/Учен | категория = революционер | област = [[спелеология]], [[география]] | школа = | учил-при = | студенти = | публикации = | известен-с = | награди = | титла = | членства = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Павел Димитров Делирадев''' с псевдоними '''В. Осински''', '''Дальний''', '''П. Богданов'''<ref>{{Псевдоними|20, 32, 75}}</ref> е български учен, общественик и публицист, деец на лявото крило на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].<ref>{{cite book |title= Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-Й |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 2012|publisher= Държавна агенция Архиви|location= София |isbn=978-954-9800-96-8 |pages=245 – 246 |url= https://www.archives.government.bg/guides/12_P_L_1.pdf |accessdate= |quote= }}</ref> След Деветосептемврийския преврат от 1944 г. е в ръководството на [[Македонски научен институт|Македонския научен институт]].<ref>{{cite book | title = Алманах на българските национални движения след 1878 г. | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2005 | edition = | publisher = Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ | location = София | isbn = 9543220441 | doi = | pages = 439 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> == Биография == === Политическа дейност === Роден е в Панагюрище през 1879 г.,<ref>{{Пелтеков|123}}</ref> в семейството на Неда Богданова и [[опълченец]]а [[Димитър Делирадев]]. Завършва панагюрското четирикласно училище. През есента на 1894 г. става учител в село [[Пчелин (Софийска област)|Кованлък]], [[Ихтиманско]]. Там се запознава със социалиста [[Петър Орловски]], който го въвежда в идеологията на учредената през 1891 г. [[Българска социалдемократическа партия (1891)|Българска социалдемократическа партия]]. През 1896 г. Делирадев се записва в Столарското техническо училище в Русе. В средата на юли 1898 г. тръгва пеш от Русе за Ямбол, за да участва в петия конгрес на БРСДП. На връщане, отново пеш, заболява от тиф и едва се добира до Русе. Шест месеца е прикован на легло в болница. Лекарите даже изготвят предварително смъртния му акт. Все пак оживява, но получава парализа на краката и лекарският консулт го изписва с убеждението, че ще остане инвалид за цял живот. С огромно усилие на волята успява да възвърне способността си да ходи и решава да се върне пеш в Панагюрище. Завръщайки се в града, открива своя дърводелска работилница. Основател е на социалистическите организации в Панагюрище и Русе. През 1899 г. е избран за председател на панагюрското читалище „[[Народно читалище „Виделина – 1865“|Виделина]]“. За да продължи образованието си, Делиррадев се премества в София, където слуша лекции в Софийския университет по политическа икономия, философия, конституционно право и география. През 1903 г. основава [[Общ работнически синдикален съюз|Общия работнически синдикален съюз]]. Делирадев е един от основателите на Ючбунарската организация на [[Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти)|Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти)]] в София. За кратко живее в Одеса, Русия. Работи като редактор в различни леви издания, публикува статии за [[Революция в Русия (1905)|Руската революция]] от 1905 г.<ref>{{Citation |title=Кратка биография на Павел Делирадев от сайта znam.bg |url=http://znam.bg/com/action/logins;jsessionid=8E84B19736787C971B5E20C4CF8E7B21 |accessdate=2009-11-05 |archivedate=2013-09-19 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130919053125/http://znam.bg/com/action/logins;jsessionid=8E84B19736787C971B5E20C4CF8E7B21 }}</ref> През 1905 г. няколко месеца е в румънски затвор за връзки с ръководителите на бунта на руския броненосец „Потьомкин“. В 1905 г., заедно с [[Георги Бакалов (общественик)|Георги Бакалов]] и [[Никола Харлаков]], Павел Делирадев е изключен от БРСДП (т.с.) като „анархолиберал“. Влиза в [[Съюз „Пролетарий“|Съюза „Пролетарий“]] на [[Никола Харлаков]], който през 1908 г. се влива обратно в БРСДП (т.с.). В края на 1906 г. активно се включва в железничарската стачка, като по същото време е редактор на вестниците „[[Стрелочник (1906)|Стрелочник]]“ и „[[Железничарска борба]]“.<ref name="Натов">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://vreme2001.com/2019/02/26/140-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D1%80%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BB-%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%80%D0%B0/ | заглавие = Павел Делирадев – панагюрският енциклопедист по познания и интереси | достъп_дата = 7 прил 2026 г. | фамилно_име = Натов | първо_име = Владимир | автор_препратка = | съавтори = | дата = 26 февруари 2019 г. | труд = | издател = Време | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> === Революционна дейност === [[Файл:Deliradev.jpg|мини|250п|Павел Делирадев (вляво) с [[Яне Сандански]] и [[Тодор Паница]], 1908 г.]] Делирадев се включва в националноосвободителните борби на македонските българи през 1907 г. Той е секретар на четата на [[Яне Сандански]], близък приятел с [[Павел Шатев]] и идеолог на лявото крило на ВМОРО.<ref>[http://www.promacedonia.org/ps/ps_predg.html Шатев, Павел, „В Македония под робство“, Трето издание, Издателство на Отечествения фронт, София, 1983 г.]</ref> През май 1908 г. Делирадев е делегат присъства като делегат на [[Бански конгрес (1908)|общия конгрес на левицата]] в Банско и изнася основния доклад, с който прокарва идеята за [[Балканска федерация]]. По това време вече е войвода на самостоятелна чета. Заедно с Харлаков и [[Ангел Томов]] издава списание „[[Начало (1908 – 1912)|Начало]]“ първо в София, а после в Солун.<ref>{{Карчев|207 – 208}}</ref> След обявяването на [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 г., Делирадев и публикува манифеста „Към всички народности в империята“.<ref>Делирадев, Павел. Яне Сандански. София, 1946, стр. 30 – 32.</ref> Участва в създаването на [[Народна федеративна партия|Народната федеративна партия]], като изработва нейния устав и програма.<ref>{{Силянов|2|576}}</ref> Помага на младотурците при контрапреврата на султан Абдул Хамид II, като участва в [[Поход към Цариград|Похода към Цариград]]. Редактира партийния печатен орган вестник „[[Народна воля (1909 - 1910)|Народна воля]]“ (1909 – 1910 ). През 1910 г. заедно с [[Михаил Герджиков]] издава брошурата „Война или революция“, в която се обявява против войната, стоейки на позициите на европейската социалдемокрация. Мобилизиран е и участва във войните за национално обединение, но развива междувременно антивоенна агитация и продължава да пропагандира идеята за Балканска федерация. През 1914 г. публикува книгите „Българските патриоти през освободителната война“ и „Балканските войни и българският погром. Причини, развитие и последици“. Демонстративно отказва да се закълне във вярност към новия български цар Борис III през 1918 г. и е подведен под съдебна отговорност. След това Делирадев излиза от обществено-политическия живот и продължава в научноизследователската сфера, където работи да края на живота си. === Научна и изследователска дейност === [[Файл:BASA-526K-1-1397-51.JPG|мини|250п|ляво|Павел Делирадев като турист]] [[Файл:Pavel Deliradev Memorial Plaque.JPG|мини|250п|Паметна плоча на Павел Делирадев в родното му Панагюрище]] След войните Делирадев е един от най-дейните организатори на туризма в България и сред основателите на [[пещерно дело|пещерното дело]] в България. В 1929 г. е инициатор за учредяването на Българското пещерно дружество, което също оглавява и ръководи до края на живота си. Първото зимно изкачване на Мусала става на 8 април 1923 г. от група софийски туристи, водени от Павел Делирадев и Пейо Пеев. Делирадев е и първият планинар, който в 1933 г. за 30 дена изминава билото на [[Стара планина]] [[Ком - Емине]]. Награден е от цар Борис III с орден „[[Свети Александър (орден)|Свети Александър]]“ I степен, както и със сребърен Медал за наука и изкуство. През 1931 г. Делирадев постъпва в [[Български планинарски клуб|Българския планинарски клуб]], който е създаден през 1929 г., и става негов председател.<ref>Бешев, Сандю. Върхове - летопис на българския алпинизъм. 2 прераб. и доп. изд. 2004.</ref><ref>Бешев, Сандю. 90 години организиран алпинизъм. Началото. - Вестник Ехо, бр. 5, май 2019.</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.friendsadventures.org/2020/12/19/musala1923/?fbclid=IwAR17iiY8bgy1F5mfzR3zynT0bHfuF6xMdjd_bOhx7riHk8U1sqHaXBDi6qA|заглавие=Зимен излет до Мусала. Списание „Български турист“, кн. 8, 1923 г.|фамилно_име=Пеев|първо_име=Пейо|дата=19 декември 2020|труд=friendsadventures.org|достъп_дата=7 януари 2023}}</ref> През 1940 г. Делирадев открива и публикува турски регистър за данъци от джамията на султан Мурад II в [[Одрин]], съдържащ ценни исторически данни за българските земи през XVII век. Издава „[[Застрахователен вестник]]“ заедно със [[Злати Чолаков]]. Делирадев има научни приноси в географията, геологията, историята, медицината, биологията и други. Автор е на над 50 книги научна, научно-популярна и художествено-пътеводна литература, 15 обществено-политически брошури и над 2500 статии. Редактира няколко вестника и списания и е техен сътрудник. Делирадев е автор на няколко научнопопулярни книги за българските планини – „Витоша“ (1926), „Осогово“ (1927), „Рила“ (в два тома, 1928, 1932), „Родопите“ (1937) и др., на трудове с историко-етнографски характер като „Принос към историческата география на Тракия“ (в два тома, 1953), на много статии.<ref>[http://www.nationalgeographic.bg/?cid=4&NewsId=1074&issue_id=33 „130 години от рождението на Павел Делирадев честват в Панагюрище“, Нешънал Джеографик БГ, 16.02.2009]</ref> Павел Делирадев научно обосновава границата между планините Рила и Родопи, което е отразено в учебниците по география през 1946 г. Определя границите между Средна, Източна и Югозападна Рила. Пак в Рила поправя множество грешки в наименованията на географските местности и определя точните местонахождения на върхове, езера и ридове. След шестмесечен престой в планината изготвя първата подробна топографска карта през 1939 г. Негова е идеята за наименоване на безименния връх от Мусаленския циркус с името на Алеко Константинов. За биологията открива червеното водорасло, оцветяващо снежните [[Преспа|преспи]] през пролетта. За геологията изследва следи от терциерни пясъчници и конгломерати в Лакатишка Рила. Той има принос в откриването на причинителите на ендемичната гуша, която се среща сред населението на планинските територии и с това получава известност в страната и чужбина. Специалисти и учени се интересуват от откритието и се обръщат към него за подробности. Научните му интереси са енциклопедични, с особено внимание изследва гушата и хематурията (Веселинова, 2021). В 1946 г. участва в делегацията на Националния комитет на македонската емиграция в България при [[Предаване на костите на Гоце Делчев на Югославия|пренасянето на костите на Гоце Делчев в Скопие]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://vmacedonia.com/wp-content/uploads/2018/07/GoceDelchevMacedoniaBulgariaAgreement.pdf | заглавие = Списък на лицата делегати от Националния комитет на Македонците в България (с.11) | достъп_дата = 11 март 2026 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = vmacedonia.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> През 1947 г. участва в саморазтурването на [[Македонски научен институт|Македонския научен институт]]. През същата г. е председател на комисия за установяване на пътя, по който е минала Ботевата чета, с цел определяне на маршрут за туристическия поход „Козлодуй – Околчица“, започнал през същата година и станал традиционен. На него е наименована хижа, разположена в Средна гора до [[Панагюрски колонии]]. Намира се на обширната билна поляна [[Манзул]].<ref>[http://www.bulgarian-mountains.com/bg/Huts/Sredna_gora/PavelDeliradev Сайт на хижа Павел Делирадев].</ref> Лауреат е на [[Димитровска награда]] през 1950 г. == Галерия == <gallery class="center"> BASA-526K-1-1397-45.JPG | BASA-526K-1-1397-46.JPG | BASA-526K-1-1397-40.JPG | BASA-526K-1-1397-6.JPG | BASA-526K-1-1397-16.JPG | </gallery> == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.promacedonia.org/mm/mm_1945_1_pd.htm П. Делирадев, Македония като географска единица], Македонска мисъл. кн. 1-2, год. 1, юлий-август 1945 г. * [http://www.promacedonia.org/mm/mm_1945_3_5.htm Пав. Делирадев, Разпокъсването на Македония като исторически факт и фактор], Македонска мисъл. кн. 3-4, год. 1, октомври-ноември 1945 г. * [http://www.promacedonia.org/mm/mm_1946_5_4.htm П. Делирадев, Развитието на федеративната идея], Македонска мисъл. кн. 5-6, год. 1, януари-февруари 1946 г. * [http://www.promacedonia.org/mm/mm_1946_7_4.htm П. Делирадев, Федеративната вълна и коронованите пакостници на Балканите], Македонска мисъл. кн. 7-8, год. 1, март-април 1946 г. * [http://www.promacedonia.org/mm/mm_1946_1_2.htm П. Делирадев. Чрез разкъсване към обединение], Македонска мисъл. кн. 1-2, год. 2, септември-октомври 1946 г. * [http://www.promacedonia.org/mm/mm_1946_3_2.htm П. Делирадев. Световното значение на съветската култура], Македонска мисъл. кн. 3-4, год. 2, ноември-декември 1946 г. {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|География|Литература|Македония|История на България|Османска империя}} {{СОРТКАТ:Делииванов, Павел}} [[Категория:Български революционери от Тракия]] [[Категория:Дейци на ВМРО (обединена)]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Санданисти]] [[Категория:Български картографи]] [[Категория:Български географи]] [[Категория:Български писатели]] [[Категория:Български спелеолози]] [[Категория:Читалищни дейци в Панагюрище]] [[Категория:Български планински водачи]] [[Категория:Български издатели на вестници]] [[Категория:Членове на Българското географско дружество]] [[Категория:Носители на Димитровска награда]] [[Категория:Родени в Панагюрище]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Членове на Македонския научен институт]] [[Категория:Възпитаници на Софийския университет]] 9qkuqzr6gh2x17y4ebjk69cnvufbxuz 0 270320 12876750 12837147 2026-04-10T15:53:33Z Rrriiibbb 324818 12876750 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Боянският майстор | картинка = | режисьори = [[Захари Жандов]] | продуценти = [[Студия за игрални филми „Бояна“|БЪЛГАРСКА КИНЕМАТОГРАФИЯ]] | сценаристи = [[Евгени Константинов]] | базиран_на = „[[Празник в Бояна]]“ на [[Стоян Загорчинов]] | оператор = [[Емил Вагенщайн]] | актьори = [[Петър Деспотов]],<br /> [[Любомир Димитров]],<br /> [[Бойка Велкова]],<br /> [[Емил Павлов Марков (актьор)|Емил Марков]] | музика = [[Васил Казанджиев]] | филмово_студио = [[Студия за игрални филми „Бояна“]] по поръчка на [[Българска телевизия|БТ]] | разпространител = [[Студия за игрални филми „Бояна“|Студия за игрални филми „БОЯНА“]]<br>[[Студия за игрални филми „Бояна“|Творчески колектив „МЛАДОСТ“]] | премиера = [[9 март]] [[1981]] г. | времетраене = 128 минути (2 серии) | страна = {{флагче|България|1980}} [[Народна република България]] | език = [[български език|български]] | цветност = цветен | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 0281676 | уебсайт = }} '''„Боянският майстор“''' е 2-[[сериен филм|сериен]] [[българско кино|български]] [[телевизионен филм|телевизионен]] [[игрален филм|игрален]] [[филм]] ([[драматичен филм|драма]]) от 1981 година на режисьора [[Захари Жандов]], по сценарий на [[Евгени Константинов]]. Сценарият е написан по мотиви от романа на [[Стоян Загорчинов]] „[[Празник в Бояна]]“.<ref name="botadded">Боянският майстор, Филмография: Серийни игрални филми /1966—2000/. I част. София: Българска национална телевизия, 2001 г., с. 58—59</ref> Оператор е [[Емил Вагенщайн]]. Музиката във филма е от [[Васил Казанджиев]]. == Серии == * 1. серия „Празник в Бояна“ – 63 минути<ref name="botadded">Боянският майстор, Филмография: Серийни игрални филми /1966—2000/. I част. София: Българска национална телевизия, 2001 г., с. 58—59</ref> * 2. серия „Ръка Илиева писа“ – 65 минути<ref name="botadded">Боянският майстор, Филмография: Серийни игрални филми /1966—2000/. I част. София: Българска национална телевизия, 2001 г., с. 58—59</ref> == Състав == === Актьорски състав === {| class="wikitable" ! Изпълнител ! Роля |- | [[Петър Деспотов]] | зограф Илия |- | [[Любомир Димитров]] | Севастократор Калоян |- | [[Бойка Велкова]] | Деспина-Десислава, жената на Калоян |- | [[Емил Павлов Марков (актьор)|Емил Марков]] | Китан |- | [[Атанас Божинов]] | Майстор Драган |- | [[Йордан Спиров]] | майстор Калистрат |- | [[Петя Хрису]] | Левантийката |- | [[Борислав Иванов]] | поп Никодим |- | [[Димитрина Савова]] |- | [[Димитър Ангелов (актьор)|Димитър Ангелов]] |- | [[Иван Томов (актьор)|Иван Томов]] | ковачът |- | [[Моше Дворецки]] |- | [[Христо Ламбов]] |- | [[Станчо Станчев]] |- | [[Ганчо Ганчев]] | съветник на Калоян |- | [[Панайот Янев]] |- | [[Петър Райжеков]] |- | [[Любомир Узунов]] |- | [[Светослав Овчаров]] (не е посочен в надписите на филма) |- | [[Марио Кръстев]] (не е посочен в надписите на филма) |- | [[Васил Мирчовски]] (като В. Мирчовски) |- | [[Димитър Керанов]] (като Д. Керанов) |- | [[Теофан Хранов]] (като Т. Хранов) |- | [[Васил Костов (актьор)|Васил Костов]] (като В. Костов) |- | [[Иво Момчев]] (като И. Момчев) |- | [[Георги Фратев]] (като Г. Фратев) |- | [[Гроздан Герцов]] (като Г. Герцов) |- | [[Веско Зехирев]] (като В. Зехирев) |- | [[Александър Далов]] (като Ал. Далов) |- | [[Георги Георгиев (актьор)|Георги Георгиев]] (като Г. Георгиев) |- | Г. Гочев |- | Ст. Бановски |- | Н. Христов |- | А. Ангелов |- | Хр. Драганов |} и други === Творчески и технически екип === {| class="wikitable" |- | [[Режисьор]] | [[Захари Жандов]] |- | [[Сценарий]] | [[Евгени Константинов]]<br>[[Захари Жандов]] |- | [[Оператор]] | [[Емил Вагенщайн]] |- | [[Художник]] | [[Валентина Младенова]] |- | Художник на фреските | [[Боян Чуканов]] |- | [[Костюм]]и | [[Мария Ножарова]] |- | [[Грим]] | [[Димитър Коклин]] (като Дмитрий Коклин) |- | [[Музика]] | [[Васил Казанджиев]] |- | [[Звук]]орежисьор | [[Митхен Андреев]] |- | [[Редактор]] | Никола Петров |- | Монтаж | [[Анна Радичева]] |- | Консултанти | акад. Димитър Ангелов<br>[[Архимандрид Горазд]]<br>н. с. [[Виолета Нешева]]<br>арх. [[Васил Китов]] |- | Директори | [[Иван Кордов]]<br>[[Людмил Милев]] |- | [[Режисьор|Втори режисьор]] | [[Лили Станишева]] |- | [[Оператор|Втори оператор]] | [[Иля Пилов]] |- | [[Художник|Втори художник]] | [[Боряна Минчева]] |- | [[Асистент]]-[[режисьор]]и | [[Славчо Игнатов]]<br>[[Богдан Будинов]]<br>[[Румяна Рунева]]<br>[[Валерия Петкова]] |- | [[Асистент]]-[[оператор]]и | [[Красимир Григоров]]<br>[[Александър Златев]] |- | [[Асистент]]и по монтажа | [[Райна Данова]]<br>[[Мария Въжарова]]<br>[[Мая Гурбалова]] |- | [[Асистент]]-[[грим]]ьори | [[Ивон Иванова]]<br>[[Софи Йосифова]]<br>[[Татяна Найденова]] |- |- | Комбинирани снимки |[[Художник]] [[Владимир Колев (художник)|Владимир Колев]]<br> [[Оператор]] [[Тотю Начев]] |- | Втори гримьори | Ивон Иванова<br>Софи Йосифова<br>Татяна Найденова |- | Организатори | [[Миладин Иванов]]<br>[[Димитър Максимов]]<br>Виолета Якимова |- | [[Реквизит]] | [[Любомир Попов]] |- | [[Гардероб]] | [[Янка Колева]] |- | [[Осветление]] | [[Исмаил Алилов]] |- | [[Пиротехника]] | Георги Манов |- | Техник на записа | Любомир Иванов |- | Декори | [[Филип Чалъков]]<br>[[Климент Автов]] |- | [[Фарт]] | [[Румен Панов]] |- | Distributed by | [[Студия за игрални филми „Бояна“|БЪЛГАРСКА КИНЕМАТОГРАФИЯ]]<br>[[Студия за игрални филми „Бояна“|Студия за игрални филми „БОЯНА“]]<br>[[Студия за игрални филми „Бояна“|Творчески колектив „МЛАДОСТ“]]<br>/Copyright © [[1981]]/ |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://bnt.bg/bg/a/boyanskiyat-majstor Боянският майстор] в сайта на [[Българската национална телевизия]] * {{bnf|82|Боянският майстор}} * {{imdb title|0281676|Боянският майстор}} * {{bgmovies|Boqnskiqt-maistor-1981|Боянският майстор}} {{Филми на Захари Жандов}} {{Портал|Филми|България}} [[Категория:Български исторически филми]] [[Категория:Български сериали]] [[Категория:Български филми от 1980 година]] [[Категория:Филми на Захари Жандов]] [[Категория:Филми, снимани във Видин]] 9fd0t1vofougbw4r3c7gqzsyn7pzhnp 12876760 12876750 2026-04-10T16:00:16Z Rrriiibbb 324818 12876760 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Боянският майстор | картинка = | режисьори = [[Захари Жандов]] | продуценти = [[Студия за игрални филми „Бояна“|БЪЛГАРСКА КИНЕМАТОГРАФИЯ]] | сценаристи = [[Евгени Константинов]],<br /> [[Захари Жандов]] | базиран_на = „[[Празник в Бояна]]“ на [[Стоян Загорчинов]] | оператор = [[Емил Вагенщайн]] | актьори = [[Петър Деспотов]],<br /> [[Любомир Димитров]],<br /> [[Бойка Велкова]],<br /> [[Емил Павлов Марков (актьор)|Емил Марков]] | музика = [[Васил Казанджиев]] | филмово_студио = [[Студия за игрални филми „Бояна“]] по поръчка на [[Българска телевизия|БТ]] | разпространител = [[Студия за игрални филми „Бояна“|Студия за игрални филми „БОЯНА“]]<br>[[Студия за игрални филми „Бояна“|Творчески колектив „МЛАДОСТ“]] | премиера = [[9 март]] [[1981]] г. | времетраене = 128 минути (2 серии) | страна = {{флагче|България|1980}} [[Народна република България]] | език = [[български език|български]] | цветност = цветен | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 0281676 | уебсайт = }} '''„Боянският майстор“''' е 2-[[сериен филм|сериен]] [[българско кино|български]] [[телевизионен филм|телевизионен]] [[игрален филм|игрален]] [[филм]] ([[драматичен филм|драма]]) от 1981 година на режисьора [[Захари Жандов]], по сценарий на [[Евгени Константинов]] и Захари Жандов. Сценарият е написан по мотиви от романа на [[Стоян Загорчинов]] „[[Празник в Бояна]]“.<ref name="botadded">Боянският майстор, Филмография: Серийни игрални филми /1966—2000/. I част. София: Българска национална телевизия, 2001 г., с. 58—59</ref> Оператор е [[Емил Вагенщайн]]. Музиката във филма е от [[Васил Казанджиев]]. == Серии == * 1. серия „Празник в Бояна“ – 63 минути<ref name="botadded">Боянският майстор, Филмография: Серийни игрални филми /1966—2000/. I част. София: Българска национална телевизия, 2001 г., с. 58—59</ref> * 2. серия „Ръка Илиева писа“ – 65 минути<ref name="botadded">Боянският майстор, Филмография: Серийни игрални филми /1966—2000/. I част. София: Българска национална телевизия, 2001 г., с. 58—59</ref> == Състав == === Актьорски състав === {| class="wikitable" ! Изпълнител ! Роля |- | [[Петър Деспотов]] | зограф Илия |- | [[Любомир Димитров]] | Севастократор Калоян |- | [[Бойка Велкова]] | Деспина-Десислава, жената на Калоян |- | [[Емил Павлов Марков (актьор)|Емил Марков]] | Китан |- | [[Атанас Божинов]] | Майстор Драган |- | [[Йордан Спиров]] | майстор Калистрат |- | [[Петя Хрису]] | Левантийката |- | [[Борислав Иванов]] | поп Никодим |- | [[Димитрина Савова]] |- | [[Димитър Ангелов (актьор)|Димитър Ангелов]] |- | [[Иван Томов (актьор)|Иван Томов]] | ковачът |- | [[Моше Дворецки]] |- | [[Христо Ламбов]] |- | [[Станчо Станчев]] |- | [[Ганчо Ганчев]] | съветник на Калоян |- | [[Панайот Янев]] |- | [[Петър Райжеков]] |- | [[Любомир Узунов]] |- | [[Светослав Овчаров]] (не е посочен в надписите на филма) |- | [[Марио Кръстев]] (не е посочен в надписите на филма) |- | [[Васил Мирчовски]] (като В. Мирчовски) |- | [[Димитър Керанов]] (като Д. Керанов) |- | [[Теофан Хранов]] (като Т. Хранов) |- | [[Васил Костов (актьор)|Васил Костов]] (като В. Костов) |- | [[Иво Момчев]] (като И. Момчев) |- | [[Георги Фратев]] (като Г. Фратев) |- | [[Гроздан Герцов]] (като Г. Герцов) |- | [[Веско Зехирев]] (като В. Зехирев) |- | [[Александър Далов]] (като Ал. Далов) |- | [[Георги Георгиев (актьор)|Георги Георгиев]] (като Г. Георгиев) |- | Г. Гочев |- | Ст. Бановски |- | Н. Христов |- | А. Ангелов |- | Хр. Драганов |} и други === Творчески и технически екип === {| class="wikitable" |- | [[Режисьор]] | [[Захари Жандов]] |- | [[Сценарий]] | [[Евгени Константинов]]<br>[[Захари Жандов]] |- | [[Оператор]] | [[Емил Вагенщайн]] |- | [[Художник]] | [[Валентина Младенова]] |- | Художник на фреските | [[Боян Чуканов]] |- | [[Костюм]]и | [[Мария Ножарова]] |- | [[Грим]] | [[Димитър Коклин]] (като Дмитрий Коклин) |- | [[Музика]] | [[Васил Казанджиев]] |- | [[Звук]]орежисьор | [[Митхен Андреев]] |- | [[Редактор]] | Никола Петров |- | Монтаж | [[Анна Радичева]] |- | Консултанти | акад. Димитър Ангелов<br>[[Архимандрид Горазд]]<br>н. с. [[Виолета Нешева]]<br>арх. [[Васил Китов]] |- | Директори | [[Иван Кордов]]<br>[[Людмил Милев]] |- | [[Режисьор|Втори режисьор]] | [[Лили Станишева]] |- | [[Оператор|Втори оператор]] | [[Иля Пилов]] |- | [[Художник|Втори художник]] | [[Боряна Минчева]] |- | [[Асистент]]-[[режисьор]]и | [[Славчо Игнатов]]<br>[[Богдан Будинов]]<br>[[Румяна Рунева]]<br>[[Валерия Петкова]] |- | [[Асистент]]-[[оператор]]и | [[Красимир Григоров]]<br>[[Александър Златев]] |- | [[Асистент]]и по монтажа | [[Райна Данова]]<br>[[Мария Въжарова]]<br>[[Мая Гурбалова]] |- | [[Асистент]]-[[грим]]ьори | [[Ивон Иванова]]<br>[[Софи Йосифова]]<br>[[Татяна Найденова]] |- |- | Комбинирани снимки |[[Художник]] [[Владимир Колев (художник)|Владимир Колев]]<br> [[Оператор]] [[Тотю Начев]] |- | Втори гримьори | Ивон Иванова<br>Софи Йосифова<br>Татяна Найденова |- | Организатори | [[Миладин Иванов]]<br>[[Димитър Максимов]]<br>Виолета Якимова |- | [[Реквизит]] | [[Любомир Попов]] |- | [[Гардероб]] | [[Янка Колева]] |- | [[Осветление]] | [[Исмаил Алилов]] |- | [[Пиротехника]] | Георги Манов |- | Техник на записа | Любомир Иванов |- | Декори | [[Филип Чалъков]]<br>[[Климент Автов]] |- | [[Фарт]] | [[Румен Панов]] |- | Distributed by | [[Студия за игрални филми „Бояна“|БЪЛГАРСКА КИНЕМАТОГРАФИЯ]]<br>[[Студия за игрални филми „Бояна“|Студия за игрални филми „БОЯНА“]]<br>[[Студия за игрални филми „Бояна“|Творчески колектив „МЛАДОСТ“]]<br>/Copyright © [[1981]]/ |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://bnt.bg/bg/a/boyanskiyat-majstor Боянският майстор] в сайта на [[Българската национална телевизия]] * {{bnf|82|Боянският майстор}} * {{imdb title|0281676|Боянският майстор}} * {{bgmovies|Boqnskiqt-maistor-1981|Боянският майстор}} {{Филми на Захари Жандов}} {{Портал|Филми|България}} [[Категория:Български исторически филми]] [[Категория:Български сериали]] [[Категория:Български филми от 1980 година]] [[Категория:Филми на Захари Жандов]] [[Категория:Филми, снимани във Видин]] 93jyqu2muj89h0p0xxsxz9zbw66kylu 0 271722 12876778 12728447 2026-04-10T16:21:23Z Пища Хуфнагел 119943 12876778 wikitext text/x-wiki {{сграда | картинка = Mamaev kurgan (ОКН).JPG }} '''„Родината-майка зове“''' ({{lang|ru|Родина-мать зовёт!}}), още '''„Родината-майка“''', е статуя на хълма [[Мамаев курган]], [[Волгоград]], [[Русия]], която е и военен паметник на повратната за хода на [[Втората световна война]] [[битка при Сталинград]], водена от юли 1942 до февруари 1943 г. Около статуята е издигнат мемориален комплекс. Когато паметникът е завършен през 1967 г., той представлява една от най-високите скулптури в света с височина от 85 метра от върха на меча до върха на плинта (основата). Самата фигура е 52 метра, а мечът е дълъг 33 метра и тежи 14 тона. Цялата статуя тежи приблизително 8 хиляди тона (7900 т без основата<ref name="BBC">{{икона|en}} [http://news.bbc.co.uk/1/hi/world/europe/8040471.stm BBC News (2009)]</ref>), от които 5500 тона са [[бетон]], а останалите 2400 са метал. Самата основа е висока само 2 метра. 200 стъпала, символизиращи всичките 200 дни на битката при Сталинград, водят от началото на хълма до [[било]]то и до самия паметник. Водещият скулптор е [[Евгений Вучетич]] (известен руски скулптор от сръбски произход), а техническата част по строенето на подобна масивна статуя е поета от [[Николай Никитин]]. Образът на статуята е показан и на сегашния флаг, и на герба на област Волгоград. За модела на статуята позира Валентина Изотова, жителка на града.<ref>{{икона|en}} [http://www.gateway2russia.com/st/art_168397.php За Валентина Изотова]</ref> Тя е избрана от [[Лев Майщренко]] – художник, работещ по мемориалния комплекс от началото на 1960-те години. Според някои източници за образа на статуята е повлияла статуята на [[Нике|богинята на победата]] – [[Нике от Самотраки]]. Маршалът на Съветския съюз [[Василий Чуйков]] е погребан в близост до паметника, както и известният [[снайперист]] на СССР [[Василий Зайцев]], убил над 300 немски войници по време на битката. Статуята постепенно се накланя поради промяна в нивото на подпочвените води, което подрива основите. Това накланяне се увеличава все по-бързо.<ref name="BBC"/> Тя се е изместила с около 20 сантиметра, но е спряла своето накланяне само заради огромното си тегло. Не се очаква да може да се помръдне още 20 см, без да се срути. == Реставрация през 2019 г. == Проектът за реставрация на статуята е изготвян от 2008 до 2016 г. През октомври 2010 г. започва работа по обезопасяването на статуята.<ref>{{cite web|author = Стацкий, Григорий |url=http://v1.ru/news/328742.html|title=„Родина-Мать“ ушла на „больничный“|date=2010-10-15|publisher= v1.ru |accessdate=2010-10-17|deadlink=yes|archiveurl=https://web.archive.org/web/20111110203617/http://v1.ru/news/328742.html|archivedate=2011-11-10}}</ref> През 2017 г. са извършени аварийни работи: подменени са въжетата вътре в статуята, за да се гарантира нейната стабилност, ремонтиран е интериорът, подменени са осветлението и пожарогасителната система. През март 2019 г. започва реставрацията на външната повърхност на статуята, която приключва през май 2020 г. по повод 75-годишнината от Победата.<ref>{{Cite web|lang=ru|url=https://www.1tv.ru/news/2020-05-07/385396-v_volgograde_k_75_letiyu_pobedy_zavershena_restavratsiya_skulptury_rodina_mat|title=В Волгограде к 75-летию Победы завершена реставрация скульптуры „Родина-мать“. Новости. Первый канал|access-date=2021-06-27|archiveurl=https://web.archive.org/web/20200514223954/https://www.1tv.ru/news/2020-05-07/385396-v_volgograde_k_75_letiyu_pobedy_zavershena_restavratsiya_skulptury_rodina_mat|archivedate=2020-05-14}}</ref> За целта около скулптурата са създадени 30 нива скеле, с височина 60 метра и тегло 270 тона.<ref name="RG">{{cite web |author=А. Ларина |url=https://rg.ru/2019/07/25/reg-ufo/restavraciia-monumenta-rodina-mat-zovet-zavershitsia-oseniu.html |title=Реставрация монумента „Родина-мать зовет“ завершится осенью |lang= |website=RG.ru |date=2019-07-25 |accessdate=2019-09-23}}</ref> Основните цели са да се почисти статуята от мръсотия и мъх, да се възвърне оригиналният ѝ цвят и да се запечатат пукнатини в бетона, чиято обща дължина по разчети на реставраторите е била 13 километра. Освен това са възстановени части от ръждясала арматура.<ref>{{cite web|url=https://ria.ru/20190925/1559099481.html|title=Тринадцать километров трещин. Реставрация монумента „Родина-мать зовет“|date=2019-09-25|publisher=[[РИА Новости]]|accessdate=2019-09-25|lang=ru}}</ref> Така цялостна реставрация на паметника е извършена за първи път.<ref name="RG"/> == Източници == <references/> == Външни препратки == {{commons|Category:The Motherland Calls}} * [https://ya.ru/video/preview/13576313572700661739 Рони Джеймс Дио на Мамаев курган, 2005] * [http://maps.google.com/maps?f=q&hl=en&q=russia&ie=UTF8&z=18&ll=48.74238,44.536954&spn=0.003078,0.010182&t=k&om=1 Сателитна снимка в Google Maps] [[Категория:Комунистическа пропаганда]] [[Категория:Сгради и съоръжения във Волгоград]] [[Категория:Военни паметници в Русия]] [[Категория:Култура във Волгоград]] [[Категория:История на Волгоград]] [[Категория:Скулптури в Русия]] [[Категория:Основани в СССР през 1959 година]] [[Категория:Битка при Сталинград]] d73nx81nrdz2evzoa9ntfjyiq8haxqc 0 273922 12876636 12492544 2026-04-10T14:35:14Z DiHri 50860 12876636 wikitext text/x-wiki [[Файл:La Liberté guidant le peuple - Eugène Delacroix - Musée du Louvre Peintures RF 129 - après restauration 2024.jpg|мини|250п|Свободата води френския народ по време на Юлската революция.]] [[Файл:Anarkistimatruuseja.jpg|мини|250п|Руски моряци в Хелзинки развяват знаме с надпис „Смърт на буржоазията“, лятото на 1917 г. след [[Февруарска революция (1917)|Февруарската революция]] на [[Велик изток на народите на Русия|Великия изток на народите на Русия]]]] '''Буржоазия''' ({{lang|fr|на=от|bourgeoisie}}) e [[общество|социална]] категория, която е съставена от хора с определен [[Културен капитал|културен]] и [[капитал|финансов капитал]], които са част от средните и горни слоеве на [[социална класа|средната класа]]. Това име най-напред се дава на гражданите – [[търговия|търговци]] и [[занаят]]чии. Буржоазията е средна класа, между [[аристокрация|благородниците]] и [[селяни]]те и се оформя из средите на [[третото съсловие]] по времето на [[Велика френска революция|Великата френска революция]]. Терминът идва от [[буржоа]] (''bourgeois''), в превод – жител на голям град (''bourg'') и започва да се използва през 1538 година. Преходна точка в историята на буржоазията е [[Юлска революция|Юлската революция]] (1830), която докарва на власт промишлената буржоазия. В литературата понякога се използва и терминът дребна буржоазия, който обикновено означава дребни предприемачи и занаятчии. В [[марксизъм|марксизма]] под буржоазия се разбира господстваща, експлоататорска класа на [[капитализъм|капиталистическото общество]].<ref>{{икона|ru}} [http://tapemark.narod.ru/kommunizm/010.html Буржуазия], Научный коммунизм: Словарь.</ref> == В България == Буржоазната група в българското общество се създава през ХVІІІ век [[Българските земи под османско владичество|в условията на Османската империя]]. Съставена е от инициативни занаятчии и търговци, които влизат в контакт с изградените подобни слоеве в централна Европа, а през ХІХ век и в целия континент. Така попадат под влиянието на нови идеи за организация на обществото. Силен тласък на буржоазното развитие дава [[Кримската война]] 1853 – 1856 г., като влиянието на западните идеи се разпростира не само върху българите в [[емиграция]], но и сред тези в рамките на [[Османската империя]]<ref name="НБУ">{{Цитат уеб | заглавие = БУРЖОАЗИЯ – Общ списък на понятия | автор = [[Веселин Методиев]], [[Христо Тодоров (философ)|Христо П. Тодоров]] | труд = Университетски речник на [[Нов български университет]] | дата = | достъп_дата = 28 август 2019 | уеб_адрес = https://nbu-rechnik.nbu.bg/bg/obsht-spisyk-na-ponqtiq/bur-zh-oaziq | цитат = }}</ref>. Центрове на българската буржоазия преди Освобождението са Цариград; Одеса и Букурещ. [[Руско-турската война (1877-1878)|Руско-турската война]] изиграва ролята на буржоазно-демократична революция, като липсата на [[аристокрация]] прави дейността на буржоазния елит безусловна. Той е в основата на изграждането на Княжество България. Мнозина негови представители са от семейства на търговци и занаятчии, но получили добро европейско образование. Сред тях има заможни българи, представляващи земеделското съсловие<ref name="НБУ"/>. == Бележки == <references/> == Вижте също == * [[Съсловия]] * [[Буржоазна революция]] {{Нормативен контрол}} [[Категория:Социални класи]] 310vzb79ubehxgau4ujqlgpk962tfec 0 274204 12876766 12809990 2026-04-10T16:04:36Z Rrriiibbb 324818 12876766 wikitext text/x-wiki {{Личност|режисьор}} '''Захари Костов Жандов''' е български [[режисьор]] и [[сценарист]], роден на [[1 октомври]] [[1911]] г. в [[Русе]]<ref>{{Citation |title=www.kultura.bg |url=http://www.kultura.bg/media/my_html/2015/memor.htm |accessdate=2017-08-13 |archivedate=2016-10-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20161004103104/http://www.kultura.bg/media/my_html/2015/memor.htm }}</ref>. Отначало учи [[математика]] две години, а след това административни науки три години в [[Свободен университет за политически и стопански науки|Свободния университет за политически и стопански науки]] в [[София]] (днес [[УНСС]])<ref>[http://www.duma.bg/node/20933 www.duma.bg]</ref>. Играл е и като актьор в един филм. == Награди и отличия == * [[Заслужил артист]] (1963) * „[[Земя (филм, 1957)|Земя]]“ е първият български филм, представен на [[Фестивал в Кан|Филмовия фестивал в Кан]]<ref>[https://bnt.bg/bg/a/zemya Земя], [[Българската национална телевизия]]. Посетен на 27 януари 2026.</ref>, участва в конкурсната програма през 1957 г.<ref>[https://www.festival-cannes.com/retrospective/1957/selection/ Официална селекция 1957 (на френски)], Официален сайт на Филмовия фестивал в Кан. Посетен на 27 януари 2026.</ref> == Филмография == '''Като режисьор''' * „[[Боянският майстор (филм)|Боянският майстор]]“ (1981) * „[[Птици долитат]]“ (1971) * „[[Шибил (филм)|Шибил]]“ (1968) * „[[Разбудени след векове]]“ (1964) * „[[Черната река]]“ (1964) * „[[Отвъд хоризонта]]“ (1960) * „[[Земя (филм, 1956)|Земя]]“ (1956) * „[[Септемврийци (филм)|Септемврийци]]“ (1954) * „[[Тревога (филм)|Тревога]]“ (1950) * „[[Един забулен свят]]“ (1947) * „[[Български танци]]“ (1947) * „[[Един ден в София]]“ (1946) * „[[Хора сред облаците]]“ (1946) * „[[Вестник "Отечествен фронт]]“ (1946) * „[[В Охрид]]“ (1942) '''Като сценарист''' * „Боянският майстор“ (1981) – (заедно с [[Евгени Константинов]]) * „Птици долитат“ (1971) * „Шибил“ (1968) * „Разбудени след векове“ (1964) * „Един ден в София“ (1946) * „Хора сред облаците“ (1946) '''Като оператор''' * „[[Тревога (филм)|Тревога]]“ (1950) – (заедно с [[Емил Рашев]]) '''Като актьор''' * „[[Хора отдалече]]“ (1977) == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb name|0955329}} {{Филми на Захари Жандов}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Изкуство|История на България}} {{СОРТКАТ:Жандов, Захари}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български сценаристи]] [[Категория:Български режисьори]] [[Категория:Възпитаници на УНСС]] [[Категория:Носители на Димитровска награда]] [[Категория:Заслужили артисти (България)]] [[Категория:Родени в Русе]] [[Категория:Починали в София]] 0tewesb3ft8qr7tnh90rlz9y0vpei8a 0 274887 12877134 12605247 2026-04-11T10:11:30Z Мико 4542 /* Биография */ 12877134 wikitext text/x-wiki {{друго значение|революционера от Песочница, Леринско|революционера от Буф|Наум Петров – Буфчето}} {{Личност|революционер}} '''Наум Петров''' е български революционер, член на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. == Биография == Петров е роден на 25 април в 1869 година в [[Песочница (дем Лерин)|Песочница]], Османската империя, днес Амохори, [[Гърция]]. В 1890 година завършва с втория випуск педагогическите курсове на [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]].<ref name="Кандиларовъ 110">{{Кандиларов|110}}</ref> Работи като учител и същевременно се занимава с революционна дейност. В 1902 година е глава на революционния комитет в [[Гявато (община Битоля)|Гявато]], Битолско.<ref name="Свидетелства 125">{{Свидетелства12|125}}</ref> По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през лятото на 1903 година е войвода на чета в [[Неред|Нередския център]].<ref>Спомени на Георги Попхристов [http://www.promacedonia.org/gph/gph_14.html]</ref><ref>{{Николов|128}}</ref> Четата му се състои от 35 - 40 въстаници от селата Песочница, [[Кучковени]], [[Лесковец (дем Лерин)|Лесковец]] и [[Долно Котори]]. Взимат участие в битката при Калугерица, при която участват и въстаниците в района на [[Кочо Цонков]].<ref>Спомени на Георги Попхристов [http://www.promacedonia.org/gph/gph_14.html]</ref> == Бележки == <references/> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Петров, Наум}} [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Втори випуск на педагогическите курсове при Солунската българска мъжка гимназия]] [[Категория:Родени в Песочница]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Български имигранти от Македония във Варна]] [[Категория:Починали във Варна]] [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] pvpih7udae8lfir9o53f34dqjd2zge2 0 279796 12876767 11167836 2026-04-10T16:05:00Z Мико 4542 12876767 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Атанас Поплазаров''' или '''Поплазов''' ({{стар|Атанасъ попъ Лазаровъ}}) е [[българи|български]] [[революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. == Биография == Роден е в 1867 или 1874 година във воденското село [[Чеган]], което тогава е в Османската империя, днес Агиос Атанасиос, Гърция. Завършва ІІІ клас. В 1896 година влиза във ВМОРО. Участва в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] като воденски войвода.<ref>{{Николов|135}}</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година Поплазаров е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] и служи в инженерно-техническа част.<ref>{{МОО|578}}</ref> На 16 февруари 1913 година е задържан от гръцките окупационни власти в [[Егейска Македония]], след което изчезва.<ref>Даскалов, Георги, Българите в Егейска Македония, София 1996, с. 112.</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Поплазаров, Атанас}} [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Македоно-одрински опълченци]] [[Категория:Родени в Чеган]] s34mqwodygutypthlij8w78kujaswwc 0 282812 12877141 12838311 2026-04-11T10:33:31Z ~2026-92575-6 389769 Правописна грешка при изписването на катедра "Икономика". 12877141 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = икономист | портрет = Kristalina Georgieva Headshot.jpg | портрет-описание = Георгиева като главен изпълнителен директор на Световната банка, 2019 г. | вложки = {{Личност/Учен | категория = икономист | област = [[Икономика (наука)|Икономика]] | учил-при = | работил-в = | студенти = | публикации = | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Кристалина Иванова Георгиева-Кинова''' е български икономист и преподавател, председател на [[Международен валутен фонд|Международния Валутен Фонд]], бивш главен изпълнителен директор на [[Световна банка|Световната банка]], бивш [[Еврокомисари от България|европейски комисар]] от [[България]] и специалист по въпросите на [[устойчиво развитие|устойчивото развитие]], вицепрезидент на [[Световната банка]] (от март 2008 до февруари 2010),<ref name="wbsenior">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://go.worldbank.org/AZHENP4HD0 | заглавие = Home &gt; About Us ^gt; Organization &gt Senior Management | достъп_дата = 27 януари 2010 | издател = The World Bank Group | език = en }}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref name="wbkg">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://go.worldbank.org/0N6FKLRSL0 |заглавие=Home &gt; News &gt; Kristalina Georgieva |достъп_дата=19 януари 2010 |издател=The World Bank Group |език=en |архив_дата=2011-11-11 |архив_уеб_адрес=http://webarchive.loc.gov/all/20111111003827/http://go.worldbank.org/0N6FKLRSL0 }}</ref> член на съвета на настоятелите<ref name="nastunwe">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.unwe.bg/trustees | заглавие = УНСС: Структура: Съвет на настоятелите | достъп_дата = 28 декември 2012 | издател = УНСС }}</ref> и доцент в катедра „Икономика“ на [[Университет за национално и световно стопанство|Университета за национално и световно стопанство]] в София.<ref name="docent">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.unwe.bg/bg/structure/render/249 | заглавие = УНСС: Общоикономически факултет: Катедра Икономикс: Състав | достъп_дата = 28 декември 2012 | издател = УНСС }}</ref> Встъпва в длъжност като европейски комисар на 9 февруари 2010, когато [[Комисия Барозо II|комисията Барозо II]] е одобрена от [[Европейския парламент]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://ec.europa.eu/news/eu_explained/100209_2_bg.htm |заглавие=Новият екип на Барозу получава подкрепата на Парламента |достъп_дата=09.02.2010 |дата=09.02.2010 |издател=Европейска комисия}}</ref> Обявена е на 30 ноември 2010 г. за „комисар на годината“ и за „европеец на годината“ в годишните награди на електронното издание „Юръпиън войс“ (European Voice).<ref name="dn">[http://www.dnevnik.bg/evropa/novini_ot_es/2010/12/01/1002941_kristalina_georgieva_stana_komisar_na_godinata_i/ Кристалина Георгиева стана „Комисар на годината“ и „Европеец на годината“], в. Дневник / dnevnik.bg, 1 декември 2010</ref> Тя е отличена за своите приноси в работата си и по-специално управлението на хуманитарните катастрофи в Хаити и Пакистан. През 2026 година получава от президента [[Румен Радев]] най-висшето българско отличие - орден „[[Стара планина (орден)|Стара планина]]“ I степен.<ref>https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=237711</ref> == Биография == Кристалина Георгиева е родена на 13 август 1953 г. в София.<ref name="who">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.focus-fen.net/index.php?id=n207230 |заглавие=Who is Kristalina Georgieva? |достъп_дата=19 януари 2010 |дата=19 януари 2010 |издател=FOCUS News Agency |език=en |архив_дата=2013-10-21 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131021001950/http://www.focus-fen.net/index.php?id=n207230 }}</ref><ref name="betterpf">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.mediapool.bg/show/?storyid=160881&srcpos=2 | заглавие = Кристалина Георгиева би могла да се пребори и за по-престижен ресор | достъп_дата = 19 януари 2010 | дата = 19 януари 2010 | издател = Mediapool }}</ref> Майка ѝ е от град [[Любимец]], а баща ѝ е внук на революционера и политик от [[Елена]] [[Иван Кършовски]].<ref>{{cite web | last = Симеонова| first = Мария| year = 2010| url = http://news.elena.bg/?p=1493| title = Изпитвам майчина гордост, но повече се гордея с Кристалина като българка| publisher = Събития от Елена| accessdate = 4 февруари 2010}}</ref> Завършва [[политическа икономия]] и [[социология]] във ВИИ „Карл Маркс“ (днес [[Университет по национално и световно стопанство]]) през 1976 г. През 1986 г. защитава докторска дисертация на тема „Екологични политики и икономически растеж в САЩ“.<ref name="cv">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://ec.europa.eu/commission_designate_2009-2014/pdf/georgieva_en.pdf |заглавие=Kristalina Georgieva – CV |достъп_дата=09.02.2010 |формат=pdf |издател=European Commmission |език=en }}</ref> Започва научна кариера в УНСС през 1977 г., където се издига до [[доцент]]. Гостува в катедрите по икономика на [[Лондонско училище по икономика|Лондонското училище по икономика]] (1987 – 1988), както и в [[Университет на Южния Пасифик|Университета на Южния Пасифик]] във [[Фиджи]] и [[Австралийски национален университет|Австралийския национален университет]], където води лекции за икономиките в преход.<ref name="cv" /> Специализира корпоративни финанси в [[Масачузетски технологичен институт|Масачузетския технологичен институт]] и в [[Харвард|Харвардското бизнес училище]] по учебна програма за кадри на Световната банка.<ref name="cv" /> Започва работа в Световната банка през 1993. От 2000 до 2004 г. е ръководител на отдел за устойчиво развитие към Световната банка. От 2004 до 2007 г. е ръководител на отдела за Русия, а от март 2008 г. е вицепрезидент на Световната банка по въпроси, свързани с устойчивото развитие.<ref name="wbkg" /> На 28 октомври 2016 г. Световната банка съобщава,<ref>[http://www.worldbank.org/en/news/press-release/2016/10/28/kristalina-georgieva-appointed-chief-executive-officer-of-ibrd-ida Съобщение за медиите от Световната банка] от сайта на СБ</ref> че Кристалина Георгиева ще започне работа в банката като главен изпълнителен директор от 2 януари 2017 г. Кристалина Георгиева е омъжена и има едно дете.<ref name="cv" /> == Политическа кариера == === Номинация за правителството на ГЕРБ === В периода преди [[Парламентарни избори в България 2009|парламентарните избори през 2009 г.]] името на Георгиева се споменава като възможен [[министър-председател на България]],<ref name="minpreds">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.mediapool.bg/show/?storyid=154321&srcpos=1 | заглавие = Кристалина Георгиева гласена за първи вицепремиер | достъп_дата = 19 януари 2010 | автор = Красен Николов | дата = 10 юли 2009 | издател = Mediapool }}</ref> но по-късно става ясно, че Георгиева няма да се включи в правителството,<ref name="nomp">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=3881&sectionid=hotnews&id=0000121 | заглавие = Борисов: Кристалина Георгиева няма да се включи в правителството | достъп_дата = 19 януари 2010 | дата = 16 юли 2009 | издател = СЕГА }}</ref> което тя обяснява с „важни ангажименти в Световната банка“.<ref name="betterpf" /> === Номинация за еврокомисар === На 19 януари 2010 г. от кабинета на [[Жозе Мануел Барозу|Барозу]] съобщават, че българското правителство номинира Георгиева на мястото на [[Румяна Желева]],<ref name="standdown">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.google.com/hostednews/afp/article/ALeqM5jW8Ha0CfaTHchF2nLScQYqF76dIw |заглавие=Under-fire EU Commission nominee stands down |достъп_дата=19 януари 2010 |дата=19 януари 2010 |издател=AFP |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20100122101258/http://www.google.com/hostednews/afp/article/ALeqM5jW8Ha0CfaTHchF2nLScQYqF76dIw |архив_дата=2010-01-22 |език=en }}</ref> след като Желева се проваля при изслушването в Европейския парламент. Министър-председателят [[Бойко Борисов|Борисов]] потвърждава, че ресорът на българския еврокомисар се запазва, но отказва да посочи конкретно име докато не разговаря още веднъж с председателя Барозу.<ref name="dnevjelmfa">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/01/19/844424_borisov_ne_priemam_ostavkata_na_jeleva_kato_vunshen/ | заглавие = Борисов: Не приемам оставката на Желева като външен министър | достъп_дата = 19 януари 2010 | автор = Павлина Желева | дата = 19 януари 2010 | издател = Дневник }}</ref> По-късно Георгиева споделя в интервю, че „''международното сътрудничество, хуманитарната помощ, реакция при кризи е работа, която ѝ е позната, тъй като Световната банка работи много близко със системата на организацията на ООН, с Червения кръст''“ и затова с благодарност приема предложението на правителството. Тя коментира, че „[с]''ега трябва да се концентрираме да покажем най-доброто от себе си, това е най-важната задача''“.<ref name="betterpf" /><ref name="ecconf">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/01/19/844744_kristalina_georgieva_reakciiata_pri_krizi_e_poznata_za/ | заглавие = Кристалина Георгиева: Реакцията при кризи е позната за мен работа | достъп_дата = 19 януари 2010 | дата = 19 януари 2010 | издател = Дневник }}</ref> Според [[Дневник (2001)|в. „Дневник“]], Георгиева е добре приемана в Европейската комисия, тъй като се смята за надпартийна, експертна кандидатура.<ref name="ecchange">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/evropa/novini_ot_es/2010/01/19/844361_kristalina_georgieva_smenia_jeleva_kato_kandidat_za/ | заглавие = Кристалина Георгиева сменя Желева като кандидат за еврокомисар | достъп_дата = 19 януари 2010 | дата = 19 януари 2010 | издател = Дневник }}</ref> На 21 януари 2010 председателят Барозу се среща с Георгиева, като след срещата коментира, че „''г-жа Георгиева притежава солиден международен опит и познания, с които ще допринесе съществено в качеството си на еврокомисар''“. От срещата също става ясно, че бъдещият български еврокомисар ще запази първоначално определения ресор „Международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи“.<ref name="bargeomeet">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/evropa/novini_ot_es/2010/01/21/846084_barozu_obiavi_che_georgieva_ima_neobhodimiia_opit_i/ | заглавие = Барозу обяви, че Георгиева има необходимия опит и познания да стане комисар | достъп_дата = 21 януари 2010 | дата = 21 януари 2010 | издател = Дневник }}</ref> На 3 февруари 2010 Комисията по развитие в Европейския парламент изслушва Кристалина Георгиева, която показва задълбочени познания по ресора, който ѝ е възложен.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://capital.bg/show.php?storyid=853235&ref=rss |заглавие=Voila! |достъп_дата=06.02.2010 |автор=Ирина Новакова |дата=05.02.2010 |издател=capital.bg }}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Одобрението за нея отваря пътя към гласуване на комисията „Барозу II“.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.lexpress.fr/actualites/2/georgieva-convainc-et-ouvre-la-voie-a-la-commission-barroso-ii_846430.html |заглавие=Georgieva convainc et ouvre la voie à la Commission Barroso II |достъп_дата=06.02.2010 |дата=03.02.2010 |издател=lexpress.fr |език=fr }}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> === Работа като еврокомисар === ;Комисия Барозу II На 9 февруари 2010 г. Георгиева поема поста комисар по международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи – по-малко от месец след [[Земетресение в Хаити (2010)|земетресението в Хаити]]. Тя координира хуманитарната помощ, предоставена от ЕС и в резултат Съюзът става основен донор на засегнатата държава. Тя координира европейската реакция при силното земетресение в Чили и при наводненията в Пакистан като посещава засегнатите райони. Георгиева пътува до [[Сахел]], за да се запознае с нуждите, породени от дългосрочния проблем с изхранването на населението; до [[Дарфур]], за да привлече внимание към „забравения“ конфликт там, и до [[Киргизстан]] в отговор на внезапно избухналия [[Революция в Киргизстан (2010)|конфликт]]. През октомври 2010 г. Георгиева посети западна [[Унгария]], засегната от разлив на токсична червена кал от [[хвостохранилище]]то в Айка.<ref>[http://bnt.bg/bg/news/view/38945/kristalina_georgieva_v_ungarija bnt.bg]</ref> Освен реакцията при конкретни кризи Георгиева работи по три основни приоритета на нейния мандат: изграждане на капацитет на ЕС за реакция при кризи, създаване на Европейски доброволчески корпус, предвиден от [[Договор от Лисабон|Лисабонския договор]], и преглед на плана за действие на ЕС по т.нар. Консенсус за хуманитарната помощ. През октомври 2010 Кристалина Георгиева е номинирана за „Еврокомисар на годината“, ежегодно отличие на вестник „[http://www.europeanvoice.com/ Юръпиън войс]“. Носителят на титлата се избира с онлайн гласуване до 31 октомври всяка година.<ref>[http://www.europeanvoice.com/page/evawards-nominees-and-voting/2755.aspx?LG=1 www.europeanvoice.com]</ref> На 30 ноември печели отличието и е обявена освен това за „Европеец на годината“.<ref name="dn"/> ;Комисия Юнкер В [[комисия Юнкер|комисията Юнкер]] е заместник-председател и комисар по бюджета и човешките ресурси. === Номинация за генерален секретар на ООН === На свое заседание от 28 септември 2016 г. правителството на България, начело с премиера Бойко Борисов, издигна кандидатурата на Кристалина Георгиева за [[генерален секретар на ООН]].<ref>[http://www.dnes.bg/politika/2016/09/28/kabinetyt-izdigna-kristalina-georgieva-za-shef-na-oon.316886 www.dnes.bg]</ref> На 5 октомври, в гласуването в Съвета за сигурност на ООН, в което за пръв път участва и Георгиева, тя се класира на осмо място<ref>[http://www.economy.bg/bulgaria/view/25680/Kristalina-Georgieva-ostana-osma-sled-6-to-glasuvane-v-OON Георгиева остана осма] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200102173136/http://www.economy.bg/bulgaria/view/25680/Kristalina-Georgieva-ostana-osma-sled-6-to-glasuvane-v-OON |date=2020-01-02 }} статия в Economy.bg</ref>. В същото гласуване за генерален секретар на ООН е избран [[Антониу Гутериш]]. == Източници == <div style="-moz-column-width:25em; column-width:25em;"> <references /> </div> {{сродни проекти начало}} {{сродни проекти Общомедия|Category:Kristalina Georgieva}} {{сродни проекти Уикицитат|Кристалина Георгиева}} {{сродни проекти край}} == Външни препратки == * [http://go.worldbank.org/0N6FKLRSL0 Кристалина Георгиева] {{Webarchive|url=http://webarchive.loc.gov/all/20111111003827/http://go.worldbank.org/0N6FKLRSL0 |date=2011-11-11 }} – в сайта на Световната банка * [http://ec.europa.eu/commission_2010-2014/georgieva/index_en.htm Официален сайт] – в сайта на ЕК * [http://www.elections2014.eu/bg/new-commission/portfolios-and-candidates www.elections2014.eu] * [https://plus.bg.cobiss.net/opac7/bib/1250478564 - „Екологическа политика и икономически растеж в САЩ през 70-те и началото на 80-те години“, дисертация в COBISS] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190929083635/https://plus.bg.cobiss.net/opac7/bib/1250478564 |date=2019-09-29 }} {{СОРТКАТ:Георгиева, Кристалина}} [[Категория:Управляващи директори на МВФ]] [[Категория:Български еврокомисари]] [[Категория:Български икономисти]] [[Категория:Световна банка]] [[Категория:Преподаватели в УНСС]] [[Категория:Доктор хонорис кауза на УНСС]] [[Категория:Възпитаници на УНСС]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Носители на орден „Стара планина“]] b8lsq44gdq8bxnqqwkodbvwdgs4c1w0 12877143 12877141 2026-04-11T10:34:20Z ~2026-92575-6 389769 Объркал съм, няма правописна грешка, УНСС наистина са я кръстили ... Икономикс. 12877143 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = икономист | портрет = Kristalina Georgieva Headshot.jpg | портрет-описание = Георгиева като главен изпълнителен директор на Световната банка, 2019 г. | вложки = {{Личност/Учен | категория = икономист | област = [[Икономика (наука)|Икономика]] | учил-при = | работил-в = | студенти = | публикации = | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Кристалина Иванова Георгиева-Кинова''' е български икономист и преподавател, председател на [[Международен валутен фонд|Международния Валутен Фонд]], бивш главен изпълнителен директор на [[Световна банка|Световната банка]], бивш [[Еврокомисари от България|европейски комисар]] от [[България]] и специалист по въпросите на [[устойчиво развитие|устойчивото развитие]], вицепрезидент на [[Световната банка]] (от март 2008 до февруари 2010),<ref name="wbsenior">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://go.worldbank.org/AZHENP4HD0 | заглавие = Home &gt; About Us ^gt; Organization &gt Senior Management | достъп_дата = 27 януари 2010 | издател = The World Bank Group | език = en }}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref name="wbkg">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://go.worldbank.org/0N6FKLRSL0 |заглавие=Home &gt; News &gt; Kristalina Georgieva |достъп_дата=19 януари 2010 |издател=The World Bank Group |език=en |архив_дата=2011-11-11 |архив_уеб_адрес=http://webarchive.loc.gov/all/20111111003827/http://go.worldbank.org/0N6FKLRSL0 }}</ref> член на съвета на настоятелите<ref name="nastunwe">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.unwe.bg/trustees | заглавие = УНСС: Структура: Съвет на настоятелите | достъп_дата = 28 декември 2012 | издател = УНСС }}</ref> и доцент в катедра „Икономикс“ на [[Университет за национално и световно стопанство|Университета за национално и световно стопанство]] в София.<ref name="docent">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.unwe.bg/bg/structure/render/249 | заглавие = УНСС: Общоикономически факултет: Катедра Икономикс: Състав | достъп_дата = 28 декември 2012 | издател = УНСС }}</ref> Встъпва в длъжност като европейски комисар на 9 февруари 2010, когато [[Комисия Барозо II|комисията Барозо II]] е одобрена от [[Европейския парламент]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://ec.europa.eu/news/eu_explained/100209_2_bg.htm |заглавие=Новият екип на Барозу получава подкрепата на Парламента |достъп_дата=09.02.2010 |дата=09.02.2010 |издател=Европейска комисия}}</ref> Обявена е на 30 ноември 2010 г. за „комисар на годината“ и за „европеец на годината“ в годишните награди на електронното издание „Юръпиън войс“ (European Voice).<ref name="dn">[http://www.dnevnik.bg/evropa/novini_ot_es/2010/12/01/1002941_kristalina_georgieva_stana_komisar_na_godinata_i/ Кристалина Георгиева стана „Комисар на годината“ и „Европеец на годината“], в. Дневник / dnevnik.bg, 1 декември 2010</ref> Тя е отличена за своите приноси в работата си и по-специално управлението на хуманитарните катастрофи в Хаити и Пакистан. През 2026 година получава от президента [[Румен Радев]] най-висшето българско отличие - орден „[[Стара планина (орден)|Стара планина]]“ I степен.<ref>https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=237711</ref> == Биография == Кристалина Георгиева е родена на 13 август 1953 г. в София.<ref name="who">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.focus-fen.net/index.php?id=n207230 |заглавие=Who is Kristalina Georgieva? |достъп_дата=19 януари 2010 |дата=19 януари 2010 |издател=FOCUS News Agency |език=en |архив_дата=2013-10-21 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131021001950/http://www.focus-fen.net/index.php?id=n207230 }}</ref><ref name="betterpf">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.mediapool.bg/show/?storyid=160881&srcpos=2 | заглавие = Кристалина Георгиева би могла да се пребори и за по-престижен ресор | достъп_дата = 19 януари 2010 | дата = 19 януари 2010 | издател = Mediapool }}</ref> Майка ѝ е от град [[Любимец]], а баща ѝ е внук на революционера и политик от [[Елена]] [[Иван Кършовски]].<ref>{{cite web | last = Симеонова| first = Мария| year = 2010| url = http://news.elena.bg/?p=1493| title = Изпитвам майчина гордост, но повече се гордея с Кристалина като българка| publisher = Събития от Елена| accessdate = 4 февруари 2010}}</ref> Завършва [[политическа икономия]] и [[социология]] във ВИИ „Карл Маркс“ (днес [[Университет по национално и световно стопанство]]) през 1976 г. През 1986 г. защитава докторска дисертация на тема „Екологични политики и икономически растеж в САЩ“.<ref name="cv">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://ec.europa.eu/commission_designate_2009-2014/pdf/georgieva_en.pdf |заглавие=Kristalina Georgieva – CV |достъп_дата=09.02.2010 |формат=pdf |издател=European Commmission |език=en }}</ref> Започва научна кариера в УНСС през 1977 г., където се издига до [[доцент]]. Гостува в катедрите по икономика на [[Лондонско училище по икономика|Лондонското училище по икономика]] (1987 – 1988), както и в [[Университет на Южния Пасифик|Университета на Южния Пасифик]] във [[Фиджи]] и [[Австралийски национален университет|Австралийския национален университет]], където води лекции за икономиките в преход.<ref name="cv" /> Специализира корпоративни финанси в [[Масачузетски технологичен институт|Масачузетския технологичен институт]] и в [[Харвард|Харвардското бизнес училище]] по учебна програма за кадри на Световната банка.<ref name="cv" /> Започва работа в Световната банка през 1993. От 2000 до 2004 г. е ръководител на отдел за устойчиво развитие към Световната банка. От 2004 до 2007 г. е ръководител на отдела за Русия, а от март 2008 г. е вицепрезидент на Световната банка по въпроси, свързани с устойчивото развитие.<ref name="wbkg" /> На 28 октомври 2016 г. Световната банка съобщава,<ref>[http://www.worldbank.org/en/news/press-release/2016/10/28/kristalina-georgieva-appointed-chief-executive-officer-of-ibrd-ida Съобщение за медиите от Световната банка] от сайта на СБ</ref> че Кристалина Георгиева ще започне работа в банката като главен изпълнителен директор от 2 януари 2017 г. Кристалина Георгиева е омъжена и има едно дете.<ref name="cv" /> == Политическа кариера == === Номинация за правителството на ГЕРБ === В периода преди [[Парламентарни избори в България 2009|парламентарните избори през 2009 г.]] името на Георгиева се споменава като възможен [[министър-председател на България]],<ref name="minpreds">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.mediapool.bg/show/?storyid=154321&srcpos=1 | заглавие = Кристалина Георгиева гласена за първи вицепремиер | достъп_дата = 19 януари 2010 | автор = Красен Николов | дата = 10 юли 2009 | издател = Mediapool }}</ref> но по-късно става ясно, че Георгиева няма да се включи в правителството,<ref name="nomp">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=3881&sectionid=hotnews&id=0000121 | заглавие = Борисов: Кристалина Георгиева няма да се включи в правителството | достъп_дата = 19 януари 2010 | дата = 16 юли 2009 | издател = СЕГА }}</ref> което тя обяснява с „важни ангажименти в Световната банка“.<ref name="betterpf" /> === Номинация за еврокомисар === На 19 януари 2010 г. от кабинета на [[Жозе Мануел Барозу|Барозу]] съобщават, че българското правителство номинира Георгиева на мястото на [[Румяна Желева]],<ref name="standdown">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.google.com/hostednews/afp/article/ALeqM5jW8Ha0CfaTHchF2nLScQYqF76dIw |заглавие=Under-fire EU Commission nominee stands down |достъп_дата=19 януари 2010 |дата=19 януари 2010 |издател=AFP |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20100122101258/http://www.google.com/hostednews/afp/article/ALeqM5jW8Ha0CfaTHchF2nLScQYqF76dIw |архив_дата=2010-01-22 |език=en }}</ref> след като Желева се проваля при изслушването в Европейския парламент. Министър-председателят [[Бойко Борисов|Борисов]] потвърждава, че ресорът на българския еврокомисар се запазва, но отказва да посочи конкретно име докато не разговаря още веднъж с председателя Барозу.<ref name="dnevjelmfa">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/01/19/844424_borisov_ne_priemam_ostavkata_na_jeleva_kato_vunshen/ | заглавие = Борисов: Не приемам оставката на Желева като външен министър | достъп_дата = 19 януари 2010 | автор = Павлина Желева | дата = 19 януари 2010 | издател = Дневник }}</ref> По-късно Георгиева споделя в интервю, че „''международното сътрудничество, хуманитарната помощ, реакция при кризи е работа, която ѝ е позната, тъй като Световната банка работи много близко със системата на организацията на ООН, с Червения кръст''“ и затова с благодарност приема предложението на правителството. Тя коментира, че „[с]''ега трябва да се концентрираме да покажем най-доброто от себе си, това е най-важната задача''“.<ref name="betterpf" /><ref name="ecconf">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/01/19/844744_kristalina_georgieva_reakciiata_pri_krizi_e_poznata_za/ | заглавие = Кристалина Георгиева: Реакцията при кризи е позната за мен работа | достъп_дата = 19 януари 2010 | дата = 19 януари 2010 | издател = Дневник }}</ref> Според [[Дневник (2001)|в. „Дневник“]], Георгиева е добре приемана в Европейската комисия, тъй като се смята за надпартийна, експертна кандидатура.<ref name="ecchange">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/evropa/novini_ot_es/2010/01/19/844361_kristalina_georgieva_smenia_jeleva_kato_kandidat_za/ | заглавие = Кристалина Георгиева сменя Желева като кандидат за еврокомисар | достъп_дата = 19 януари 2010 | дата = 19 януари 2010 | издател = Дневник }}</ref> На 21 януари 2010 председателят Барозу се среща с Георгиева, като след срещата коментира, че „''г-жа Георгиева притежава солиден международен опит и познания, с които ще допринесе съществено в качеството си на еврокомисар''“. От срещата също става ясно, че бъдещият български еврокомисар ще запази първоначално определения ресор „Международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи“.<ref name="bargeomeet">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/evropa/novini_ot_es/2010/01/21/846084_barozu_obiavi_che_georgieva_ima_neobhodimiia_opit_i/ | заглавие = Барозу обяви, че Георгиева има необходимия опит и познания да стане комисар | достъп_дата = 21 януари 2010 | дата = 21 януари 2010 | издател = Дневник }}</ref> На 3 февруари 2010 Комисията по развитие в Европейския парламент изслушва Кристалина Георгиева, която показва задълбочени познания по ресора, който ѝ е възложен.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://capital.bg/show.php?storyid=853235&ref=rss |заглавие=Voila! |достъп_дата=06.02.2010 |автор=Ирина Новакова |дата=05.02.2010 |издател=capital.bg }}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Одобрението за нея отваря пътя към гласуване на комисията „Барозу II“.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.lexpress.fr/actualites/2/georgieva-convainc-et-ouvre-la-voie-a-la-commission-barroso-ii_846430.html |заглавие=Georgieva convainc et ouvre la voie à la Commission Barroso II |достъп_дата=06.02.2010 |дата=03.02.2010 |издател=lexpress.fr |език=fr }}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> === Работа като еврокомисар === ;Комисия Барозу II На 9 февруари 2010 г. Георгиева поема поста комисар по международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи – по-малко от месец след [[Земетресение в Хаити (2010)|земетресението в Хаити]]. Тя координира хуманитарната помощ, предоставена от ЕС и в резултат Съюзът става основен донор на засегнатата държава. Тя координира европейската реакция при силното земетресение в Чили и при наводненията в Пакистан като посещава засегнатите райони. Георгиева пътува до [[Сахел]], за да се запознае с нуждите, породени от дългосрочния проблем с изхранването на населението; до [[Дарфур]], за да привлече внимание към „забравения“ конфликт там, и до [[Киргизстан]] в отговор на внезапно избухналия [[Революция в Киргизстан (2010)|конфликт]]. През октомври 2010 г. Георгиева посети западна [[Унгария]], засегната от разлив на токсична червена кал от [[хвостохранилище]]то в Айка.<ref>[http://bnt.bg/bg/news/view/38945/kristalina_georgieva_v_ungarija bnt.bg]</ref> Освен реакцията при конкретни кризи Георгиева работи по три основни приоритета на нейния мандат: изграждане на капацитет на ЕС за реакция при кризи, създаване на Европейски доброволчески корпус, предвиден от [[Договор от Лисабон|Лисабонския договор]], и преглед на плана за действие на ЕС по т.нар. Консенсус за хуманитарната помощ. През октомври 2010 Кристалина Георгиева е номинирана за „Еврокомисар на годината“, ежегодно отличие на вестник „[http://www.europeanvoice.com/ Юръпиън войс]“. Носителят на титлата се избира с онлайн гласуване до 31 октомври всяка година.<ref>[http://www.europeanvoice.com/page/evawards-nominees-and-voting/2755.aspx?LG=1 www.europeanvoice.com]</ref> На 30 ноември печели отличието и е обявена освен това за „Европеец на годината“.<ref name="dn"/> ;Комисия Юнкер В [[комисия Юнкер|комисията Юнкер]] е заместник-председател и комисар по бюджета и човешките ресурси. === Номинация за генерален секретар на ООН === На свое заседание от 28 септември 2016 г. правителството на България, начело с премиера Бойко Борисов, издигна кандидатурата на Кристалина Георгиева за [[генерален секретар на ООН]].<ref>[http://www.dnes.bg/politika/2016/09/28/kabinetyt-izdigna-kristalina-georgieva-za-shef-na-oon.316886 www.dnes.bg]</ref> На 5 октомври, в гласуването в Съвета за сигурност на ООН, в което за пръв път участва и Георгиева, тя се класира на осмо място<ref>[http://www.economy.bg/bulgaria/view/25680/Kristalina-Georgieva-ostana-osma-sled-6-to-glasuvane-v-OON Георгиева остана осма] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200102173136/http://www.economy.bg/bulgaria/view/25680/Kristalina-Georgieva-ostana-osma-sled-6-to-glasuvane-v-OON |date=2020-01-02 }} статия в Economy.bg</ref>. В същото гласуване за генерален секретар на ООН е избран [[Антониу Гутериш]]. == Източници == <div style="-moz-column-width:25em; column-width:25em;"> <references /> </div> {{сродни проекти начало}} {{сродни проекти Общомедия|Category:Kristalina Georgieva}} {{сродни проекти Уикицитат|Кристалина Георгиева}} {{сродни проекти край}} == Външни препратки == * [http://go.worldbank.org/0N6FKLRSL0 Кристалина Георгиева] {{Webarchive|url=http://webarchive.loc.gov/all/20111111003827/http://go.worldbank.org/0N6FKLRSL0 |date=2011-11-11 }} – в сайта на Световната банка * [http://ec.europa.eu/commission_2010-2014/georgieva/index_en.htm Официален сайт] – в сайта на ЕК * [http://www.elections2014.eu/bg/new-commission/portfolios-and-candidates www.elections2014.eu] * [https://plus.bg.cobiss.net/opac7/bib/1250478564 - „Екологическа политика и икономически растеж в САЩ през 70-те и началото на 80-те години“, дисертация в COBISS] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190929083635/https://plus.bg.cobiss.net/opac7/bib/1250478564 |date=2019-09-29 }} {{СОРТКАТ:Георгиева, Кристалина}} [[Категория:Управляващи директори на МВФ]] [[Категория:Български еврокомисари]] [[Категория:Български икономисти]] [[Категория:Световна банка]] [[Категория:Преподаватели в УНСС]] [[Категория:Доктор хонорис кауза на УНСС]] [[Категория:Възпитаници на УНСС]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Носители на орден „Стара планина“]] tczrbzryo0y5913cs94q7ncc3oboana 0 288134 12877093 10907986 2026-04-11T08:30:51Z Dieda30 64611 12877093 wikitext text/x-wiki {{Личност|вожд | име = Франц фон Зикинген | портрет = Franz von sickingen.jpg | портрет-описание = Франц фон Зикинген | описание = германски вожд | роден-място = [[Баден-Баден|Баден]], [[Германия]] | починал-място = Германия }} '''Франц фон Зикинген''' ([[2 март]], [[1481]], [[Баден-Баден|Баден]] – [[7 май]], [[1523]]) – вожд на германското рицарство. Заедно с Улрих фон Хутен оглавяват рицарското въстание през 1522 – 1523 г. срещу князете.<ref>Rudolf Endres: [https://www.deutsche-biographie.de/gnd118613898.html#ndbcontent ''Sickingen, Franz von''.] In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 24, Duncker & Humblot, Berlin 2010, ISBN 978-3-428-11205-0, S. 313 f.</ref> Посмъртно е известен като „Последният рицар“ ( der letzte Ritter ), епитет, споделян със съвременниците му [[Пиер Терай, сеньор дьо Баяр]] и [[император]] [[Максимилиан I]]. == Източници == <references /> {{нормативен контрол}} [[Категория:Зикинген (род)]] [[Категория:Германска аристокрация]] [[Категория:История на Германия]] faertrzk8liq57yhq7jszb144006617 0 288369 12876530 12862285 2026-04-10T12:56:55Z Dieda30 64611 12876530 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = писател | портрет = Всеволод Вячеславович Иванов, 1930-е годы.jpg | портрет-описание = Всеволод Иванов през 1930-те години | име-рождено = | роден-място = Лебяжие, [[Руска империя]] (днес [[Казахстан]]) | националност = {{Русия}} | работил = [[писател]] | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | псевдоним = | период = | жанрове = повест, разказ, роман | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = | награди = | повлиян = | повлиял = }} | баща = | майка = | брак = Мария Синицина<br>Анна Веснина<br>Тамара Каширина | деца = Мария Иванова-Веснина<br>Вячеслав Всеволодович Иванов | подпис = }} '''Всеволод Вячеславович Иванов''' е руски съветски [[писател]] и [[драматург]], журналист и военен кореспондент. == Биография == Роден е в семейство на учители. В младежките си години Иванов живее в Западен [[Сибир]]. Не завършва училище, защото отрано е принуден да си изкарва прехраната, като работи различни неща – моряк, цирков клоун и др. По-късно живее в [[Омск]]. През 1921 г. се премества в [[Петроград]],<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.livelib.ru/author/316314-vsevolod-ivanov | заглавие = Всеволод Иванов — о писателе | достъп_дата = 24 юни 2025 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = livelib.ru | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Бил е член на групата на пролетарските писатели. По време на Втората световна война е военен кореспондент на вестник „Производство“. ==Семейство== * Първата му съпруга, Мария Николаевна Синицина, се запознава с чешки офицер в [[Петроград]] през [[1921]] г. и си тръгва с него; * Втора съпруга Анна Павловна Веснина ([[1896]]-[[1972]]), [[писател]]ка ([[брак]] [[1922]]-[[1927]]): ** Дъщеря Мария Всеволодовна Иванова-Веснина ([[1929]]-[[1974]]), актриса на Московския драматичен театър. * Трета съпруга: Тамара Владимировна (родена Каширина, [[1900]]–[[1995]], омъжена от [[1928]] г.). Преди брака е била актриса. Автор е на книга с мемоари „Моите съвременници, както ги познавах“, посветена на съпруга ѝ и приятелите на семейството: [[Максим Горки]], [[Всеволод Майерхолд]], [[Олга Форш]], [[Константин Федин]], [[Александър Фадеев]], [[Исак Бабел]], [[Борис Пастернак]]. Предлага се и аудио версия: ** Син Вячеслав Всеволодович Иванов ([[1929]]-[[2017]]), лингвист; ** Доведен син Михаил Всеволодович Иванов (биологичният син на Исак Бабел, [[1926]]-[[2000]]), известен като [[художник]], участник в изложбите на Московския съюз на художниците „Група на деветте“ ([[1961]]) и „Група на осемте“ ([[1973]]); ** Доведена дъщеря Татяна Всеволодовна Иванова. *** Внукът Антон Давидович Иванов е писател. == Творчество == * „Брониран влак 14-69“ – повест за революционната борба на народа през Гражданската война, 1922 г. * „Приключенията на факира“ – роман, 1934 – 1935 г. * „Пархоменко“ – роман, 1938 – 1939 г. * „Гълъби на мира“ – драма, 1937 г. * „Ломоносов“ – драма, 1953 г. ==Памет== * Улици в [[Павлодар]] и [[Омск]] и село Акул са кръстени на името на писателя. * През [[1965]] г. е издаден пощенски плик на СССР, посветен на Иванов. * През 1965 г. е издадена пощенска марка на СССР, посветена на Иванов. * Музеят за литература и изкуство „Бухар Жырау“ (Павлодар) съхранява над две хиляди експоната, представящи живота и творчеството на Иванов. * Обзавеждането на кабинета му е пресъздадено в [[Переделкино]]. * На сградата на печатницата, където е работил Всеволод Вячеславович Иванов (Павлодар, ул. Фрунзе, 89), е поставен барелеф на писателя и паметна плоча с надпис: „В тази сграда се е помещавала печатницата, където е работил съветският писател Всеволод Вячеславович Иванов от 1910 до 1912 г.“ * През 1965 г. областната библиотека в [[Москва]] е кръстена на Иванов. Сега тя е библиотека № 25 на ул. „Врубел“ 13. Там се провеждат възпоменателни дейности и се планира обособяването на мемориална стая. == Източници == <references /> {{мъниче|руснак}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Иванов, Всеволод}} [[Категория:Руски романисти]] [[Категория:Руски автори на разкази]] [[Категория:Съветски драматурзи]] [[Категория:Руски драматурзи]] [[Категория:Съветски писатели фантасти]] [[Категория:Руски писатели фантасти]] [[Категория:Съветски военни кореспонденти]] [[Категория:Меншевики]] [[Категория:Членове на КПСС]] [[Категория:Починали в Москва]] [[Категория:Починали от рак]] p5oewt40fdmks3nstif97ffubjeknq3 0 292626 12876924 12874680 2026-04-10T21:24:37Z Kosio20141 363142 /* 2020 – 2029 */ 12876924 wikitext text/x-wiki {{без източници}} Тази страница е списък на срещите и резултатите на българския национален отбор по [[футбол]], изиграни срещу останалите страни в света по азбучен ред. Информацията за резултатите е по футболна история и статистика от [[ФИФА]]. Настоящият списък съдържа всички срещи на [[Национален отбор по футбол на България|българския национален отбор по футбол]], които са признати от [[Български футболен съюз|БФС]] като официални срещи. Бенефисни срещи и мачове срещу ненационални отбори не са включени тук. == Легенда == Тази част служи като легенда за следващата таблица. * Г = Мач като гост * Д = Мач като домакин * = Среща на неутрален терен * ам. = Аматьорски отбор * ол. = Олимпийски отбор * Кв. = Квалификация * СП = [[Световно първенство по футбол|Световно първенство]] * ЕП = [[Европейско първенство по футбол|Европейско първенство]] * БК = [[Балканска национална купа|Балканска купа]] * ОИ = [[Летни олимпийски игри]] * сл.прод. = след продължения * сл.д. = след [[дузпа|дузпи]] == 1924 – 1929 == {| class="wikitable" style="width:100%;" |- style="background:#abcdef;" ! No. ! Дата ! Резултат ! Съперник ! ! Град ! Повод ! Забележка |- style="background:#fcc;" |1 || 21.05.1924 || 0:6 || [[Файл:Flag of Austria.svg|ръб|20п|link=Австрия]] [[Национален отбор по футбол на Австрия|Австрия]] || Г || [[Виена]] || || Първа среща срещу Австрия |- style="background:#fcc;" |2 || 28.05.1924 || 0:1 || [[Файл:Flag of Ireland.svg|ръб|20п|link=Република Ирландия]] [[Национален отбор по футбол на Република Ирландия|Република Ирландия]] || * || [[Париж]] || [[Летни олимпийски игри 1924|ОИ 1924]] || Първа среща срещу Ирландия, първа среща на неутрален терен |- style="background:#fcc;" |3 || 10.04.1925 || 1:2 || [[Файл:Flag of Turkey.svg|ръб|20п|link=Турция]] [[Национален отбор по футбол на Турция|Турция]] || Г || [[Истанбул]] || || Първа среща срещу Турция |- style="background:#fcc;" |4 || 31.05.1925 || 2:4 || [[Файл:Flag of Romania.svg|ръб|20п|link=Румъния]] [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] || Д || [[София]] || || Първа среща срещу Румъния, първа домакинска среща |- style="background:#fcc;" |5 || 25.04.1926 || 1:6 || [[Файл:Flag of Romania.svg|ръб|20п|link=Румъния]] Румъния || Г || [[Букурещ]] || || |- style="background:#fcc;" |6 || 30.05.1926 || 1:3 || [[Файл:Flag of FR Yugoslavia.svg|ръб|20п|link=Югославия]] [[Национален отбор по футбол на Югославия|Югославия]] || Г || [[Загреб]] || || Първа среща срещу Югославия |- style="background:#fcc;" |7 || 15.05.1927 || 0:2 || [[Файл:Flag of FR Yugoslavia.svg|ръб|20п|link=Югославия]] Югославия || Д || София || || |- style="background:#ffc;" |8 || 17.07.1927 || 3:3 || [[Файл:Flag of Turkey.svg|ръб|20п|link=Турция]] Турция || Д || София || || Първо равенство |- style="background:#fcc;" |9 || 14.10.1927 || 1:3 || [[Файл:Flag of Turkey.svg|ръб|20п|link=Турция]] Турция || Г || Истанбул || || |- style="background:#fcc;" |10 || 21.04.1929 || 0:3 || [[Файл:Flag of Romania.svg|ръб|20п|link=Румъния]] Румъния || Г || Букурещ || || |- style="background:#ffc;" |11 || 30.06.1929 || 1:1 || [[Файл:Flag_of_Greece_(1822-1978).svg|20п|link=Гърция]] [[Национален отбор по футбол на Гърция|Гърция]] || Д || София || || Първа среща срещу Гърция |- style="background:#fcc;" |X || 22.08.1929 || 2:3 || [[Файл:Flag of Hungary.svg|ръб|20п|link=Унгария]] [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]] (ам.) || Г || [[Будапеща]] || || |- style="background:#fcc;" |12 || 15.09.1929 || 2:3 || [[Файл:Flag of Romania.svg|ръб|20п|link=Румъния]] Румъния || Д || София || || |} == 1930 – 1943 == {| class="wikitable" style="width:100%;" |- style="background:#abcdef;" ! No. ! Дата ! Резултат ! Съперник ! ! Град ! Повод ! Забележка |- style="background:#fcc;" |13 || 13.04.1930 || 1:6 || [[Файл:Flag of FR Yugoslavia.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Югославия|Югославия]] || Г || [[Белград]] || || |- style="background:#ffc;" |14 || 15.06.1930 || 2:2 || [[Файл:Flag of FR Yugoslavia.svg|ръб|20п|]] Югославия || Д || [[София]] || || |- style="background:#fcc;" |X || 05.08.1930 || 0:2 || [[Файл:Flag of Hungary.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]] (ам.) || Д || София || || |- style="background:#cfc;" |15 || 12.10.1930 || 5:3 || [[Файл:Flag of Romania.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] || Д || София || [[Балканска национална купа|БК 1931]] || Първа победа |- style="background:#fcc;" |16 || 16.11.1930 || 0:3 || [[Файл:Flag of FR Yugoslavia.svg|ръб|20п|]] Югославия || Д || София || БК 1931 || |- style="background:#fcc;" |17 || 07.12.1930 || 1:6 || [[Файл:Flag of Greece (1822-1978).svg|20px]] [[Национален отбор по футбол на Гърция|Гърция]] || Г || [[Атина]] || БК 1931 || |- style="background:#fcc;" |18 || 19.04.1931 || 0:1 || [[Файл:Flag of FR Yugoslavia.svg|ръб|20п|]] Югославия || Г || Белград || БК 1931 || |- style="background:#fcc;" |19 || 10.05.1931 || 2:5 || [[Файл:Flag of Romania.svg|ръб|20п|]] Румъния || Г || [[Букурещ]] || БК 1931 || |- style="background:#ffc;" |X || 17.05.1931 || 2:2 || [[Файл:Flag of Italy (1861-1946).svg|20px]] [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]] „Б“ || Д || София || || |- style="background:#cfc;" |20 || 27.09.1931 || 5:1 || [[Файл:Flag of Turkey.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Турция|Турция]] || Д || София || Купа на [[Български олимпийски комитет|БОК]] || |- style="background:#cfc;" |21 || 04.10.1931 || 3:2 || [[Файл:Flag of FR Yugoslavia.svg|ръб|20п|]] Югославия || Д || София || Купа на [[Български олимпийски комитет|БОК]] || |- style="background:#cfc;" |22 || 25.10.1931 || 2:1 || [[Файл:Flag of Greece (1822-1978).svg|20px]] Гърция || Д || София || Купа на [[Български олимпийски комитет|БОК]], БК 1931 || |- style="background:#fcc;" |X || 20.03.1932 || 0:4 || [[Файл:Flag of Italy (1861-1946).svg|20px]] Италия „Б“ || Г || [[Падуа]] || || |- style="background:#cfc;" |23 || 27.03.1932 || 2:1 || [[Файл:Flag of Greece (1822-1978).svg|20px]] Гърция || Г || Атина || || Първа победа като гост |- style="background:#ffc;" |24 || 30.03.1932 || 2:2 || [[Файл:Flag of Greece (1822-1978).svg|20px]] Гърция || Г || Атина || || |- style="background:#ffc;" |25 || 24.04.1932 || 1:1 || [[Файл:Flag of Hungary.svg|ръб|20п|]] Унгария „Б“ || Д || София || || |- style="background:#fcc;" |26 || 09.06.1932 || 3:5 || [[Файл:Flag of France.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]] || Д || София || || Първа среща срещу Франция |- style="background:#cfc;" |27 || 26.06.1932 || 2:0 || [[Файл:Flag of Romania.svg|ръб|20п|]] Румъния || * || Белград || [[Балканска национална купа|БК 1932]] || |- style="background:#cfc;" |28 || 30.06.1932 || 3:2 || [[Файл:Flag of FR Yugoslavia.svg|ръб|20п|]] Югославия || Г || Белград || БК 1932 || |- style="background:#cfc;" |29 || 02.07.1932 || 2:0 || [[Файл:Flag of Greece (1822-1978).svg|20px]] Гърция || * || Белград || БК 1932 || Носители на Балканската купа за първи път |- style="background:#cfc;" |30 || 05.11.1932 || 3:2 || [[Файл:Flag of Turkey.svg|ръб|20п|]] Турция || Г || [[Истанбул]] || || |- style="background:#fcc;" |31 || 21.05.1933 || 0:13 || [[Файл:Flag of the Second Spanish Republic.svg|20px]] [[Национален отбор по футбол на Испания|Испания]] || Г || [[Мадрид]] || || Първа среща срещу Испания, най-голяма загуба |- style="background:#fcc;" |32 || 04.06.1933 || 0:7 || [[Файл:Flag of Romania.svg|ръб|20п|]] Румъния || Г || Букурещ || [[Балканска национална купа|БК 1933]] || |- style="background:#fcc;" |33 || 07.06.1933 || 0:4 || [[Файл:Flag of FR Yugoslavia.svg|ръб|20п|]] Югославия || * || Букурещ || БК 1933 || |- style="background:#cfc;" |34 || 10.06.1933 || 2:0 || [[Файл:Flag of Greece (1822-1978).svg|20px]] Гърция || * || Букурещ || БК 1933 || |- style="background:#fcc;" |35 || 04.02.1934 || 0:1 || [[Файл:Flag of Greece (1822-1978).svg|20px]] Гърция || Г || Атина || || |- style="background:#fcc;" |36 || 18.03.1934 || 1:2 || [[Файл:Flag of FR Yugoslavia.svg|ръб|20п|]] Югославия || Д || София || || |- style="background:#fcc;" |37 || 23.03.1934 || 1:4 || [[Файл:Flag of Hungary.svg|ръб|20п|]] Унгария || Д || София || Кв. [[Световно първенство по футбол 1934|СП 1934]] || Първа среща срещу Унгария |- style="background:#cfc;" |38 || 01.04.1934 || 3:2 || [[Файл:Flag of FR Yugoslavia.svg|ръб|20п|]] Югославия || Г || Белград || || |- style="background:#fcc;" |39 || 25.04.1934 || 1:6 || [[Файл:Flag of Austria.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Австрия|Австрия]] || Г || [[Виена]] || Кв. СП 1934 || |- style="background:#fcc;" |40 || 29.04.1934 || 1:4 || [[Файл:Flag of Hungary.svg|ръб|20п|]] Унгария || Г || [[Будапеща]] || Кв. СП 1934 || |- style="background:#fcc;" |41 || 25.12.1934 || 3:4 || [[Файл:Flag of FR Yugoslavia.svg|ръб|20п|]] Югославия || * || Атина || [[Балканска национална купа|БК 1934]] || |- style="background:#fcc;" |42 || 30.12.1934 || 2:3 || [[Файл:Flag of Romania.svg|ръб|20п|]] Румъния || * || Атина || БК 1934 || |- style="background:#cfc;" |43 || 1 януари 1935 || 2:1 || [[Файл:Flag of Greece (1822-1978).svg|20px]] Гърция || Г || Атина || БК 1934 || |- style="background:#cfc;" |X || 26.05.1935 || 2:0 || [[Файл:National flag of Germany 1933-1935.svg|20px]] [[Национален отбор по футбол на Германия|Германия]] „Б“ || Д || София || || |- style="background:#cfc;" |44 || 16.06.1935 || 5:2 || [[Файл:Flag of Greece (1822-1978).svg|20px]] Гърция || Д || София || [[Балканска национална купа|БК 1935]] || |- style="background:#cfc;" |45 || 19.06.1935 || 4:0 || [[Файл:Flag of Romania.svg|ръб|20п|]] Румъния || Д || София || БК 1935 || |- style="background:#ffc;" |46 || 24.06.1935 || 3:3 || [[Файл:Flag of FR Yugoslavia.svg|ръб|20п|]] Югославия || Д || София || БК 1935 || |- style="background:#fcc;" |47 || 20.10.1935 || 2:4 || [[Файл:National flag of Germany 1933-1935.svg|20px]] Германия || Г || [[Лайпциг]] || || Първа среща срещу Германия |- style="background:#cfc;" |48 || 21.05.1936 || 5:4 || [[Файл:Flag of Greece (1822-1978).svg|20px]] Гърция || * || Букурещ || [[Балканска национална купа|БК 1936]] || |- style="background:#fcc;" |49 || 24.05.1936 || 1:4 || [[Файл:Flag of Romania.svg|ръб|20п|]] Румъния || Г || Букурещ || БК 1936 || |- style="background:#fcc;" |X || 12.07.1936 || 1:3 || [[Файл:Flag of FR Yugoslavia.svg|ръб|20п|]] Югославия „Б“ || Г || Белград || || |- style="background:#cfc;" |50 || 11.07.1937 || 4:0 || [[Файл:Flag of FR Yugoslavia.svg|ръб|20п|]] Югославия || Д || София || || |- style="background:#ffc;" |51 || 12.09.1937 || 3:3 || [[Файл:Flag of Poland.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Полша|Полша]] || Д || София || || Първа среща срещу Полша |- style="background:#ffc;" |52 || 07.11.1937 || 1:1 || [[Файл:Flag of the Czech Republic.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Чехословакия|Чехословакия]] || Д || София || Кв. [[Световно първенство по футбол 1938|СП 1938]] || Първа среща срещу Чехословакия |- style="background:#fcc;" |53 || 24.03.1938 || 1:6 || [[Файл:Flag of France.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]] || Г || [[Париж]] || || |- style="background:#fcc;" |54 || 24.04.1938 || 0:6 || [[Файл:Flag of the Czech Republic.svg|ръб|20п|]] Чехословакия || Г || [[Прага]] || Кв. СП 1938 || |- style="background:#cfc;" |55 || 24.05.1939 || 3:0 || [[Файл:Flag of Lithuania (1918-1940).svg|20px]] [[Национален отбор по футбол на Литва|Литва]] || Д || София || || Първа среща срещу Литва |- style="background:#fcc;" |56 || 22.10.1939 || 1:2 || [[Файл:Flag of Germany (1935–1945).svg|20px]] Германия || Д || София || || |- style="background:#fcc;" |57 || 06.06.1940 || 1:4 || [[Файл:Flag of First Slovak Republic 1939-1945.svg|20px]] [[Национален отбор по футбол на Словакия|Словакия]] || Д || София || || |- style="background:#fcc;" |58 || 20.10.1940 || 3:7 || [[Файл:Flag of Germany (1935–1945).svg|20px]] Германия || Г || [[Мюнхен]] || || |- style="background:#fcc;" |59 || 11.04.1942 || 0:6 || [[Файл:Flag of Croatia Ustasa.svg|20px]] [[Национален отбор по футбол на Хърватия|Хърватия]] || Г || [[Загреб]] || || Първа среща срещу Хърватия |- style="background:#fcc;" |60 || 19.07.1942 || 0:3 || [[Файл:Flag of Germany (1935–1945).svg|20px]] Германия || Д || София || || |- style="background:#fcc;" |61 || 06.06.1943 || 2:4 || [[Файл:Flag of Hungary (1920–1946).svg|20px]] Унгария || Д || София || || Последна среща по време на [[Втората световна война]] |} == 1946 – 1949 == {| class="wikitable" style="width:100%;" |- style="background:#abcdef;" ! No. ! Дата ! Резултат ! Съперник ! ! Град ! Повод ! Забележка |- style="background:#ffc;" |62 || 08.10.1946 || 2:2 || [[Файл:Flag of Romania.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] || * || [[Тирана]] || [[Балканска национална купа|БК 1946]] || Първа среща след [[Втората световна война]] |- style="background:#fcc;" |63 || 09.10.1946 || 1:3 || [[Файл:Flag of Albania (1946-1992).svg|20px]] [[Национален отбор по футбол на Албания|Албания]] || Г || Тирана || БК 1946 || Първа среща срещу Албания |- style="background:#fcc;" |64 || 12.10.1946 || 1:2 || [[Файл:Flag of SFR Yugoslavia.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Югославия|Югославия]] || * || Тирана || БК 1946 || |- style="background:#cfc;" |65 || 15.06.1947 || 2:0 || [[Файл:Flag of Albania (1946-1992).svg|20px]] Албания || Д || [[София]] || [[Балканска национална купа|БК 1947]] || |- style="background:#fcc;" |66 || 06.07.1947 || 2:3 || [[Файл:Flag of Romania.svg|ръб|20п|]] Румъния || Д || София || БК 1947 || |- style="background:#fcc;" |67 || 17.08.1947 || 0:9 || [[Файл:Flag of Hungary (1946-1949, 1956-1957).svg|20px]] [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]] || Г || [[Будапеща]] || БК 1947 || |- style="background:#fcc;" |68 || 12.10.1947 || 1:2 || [[Файл:Flag of SFR Yugoslavia.svg|ръб|20п|]] Югославия || Г || [[Загреб]] || БК 1947 || |- style="background:#ffc;" |69 || 04.04.1948 || 1:1 || [[Файл:Flag of Poland.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Полша|Полша]] || Д || София || [[Балканска национална купа|БК 1948]] || |- style="background:#fcc;" |70 || 20.06.1948 || 2:3 || [[Файл:Flag of Romania.svg|ръб|20п|]] Румъния || Г || [[Букурещ]] || БК 1948 || |- style="background:#fcc;" |71 || 04.07.1948 || 1:3 || [[Файл:Flag of SFR Yugoslavia.svg|ръб|20п|]] Югославия || Д || София || БК 1948 || |- style="background:#cfc;" |72 || 29.08.1948 || 1:0 || [[Файл:Flag of the Czech Republic.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Чехословакия|Чехословакия]] || Д || София || БК 1948 || |- style="background:#cfc;" |73 || 07.11.1948 || 1:0 || [[Файл:Flag of Hungary (1946-1949, 1956-1957).svg|20px]] Унгария || Д || София || БК 1948 || |- style="background:#cfc;" |74 || 04.09.1949 || 3:1 || [[Файл:Flag of the Czech Republic.svg|ръб|20п|]] Чехословакия || Г || [[Прага]] || БК 1948 || |- style="background:#fcc;" |75 || 02.10.1949 || 2:3 || [[Файл:Flag of Poland.svg|ръб|20п|]] Полша || Г || [[Варшава]] || || |- style="background:#fcc;" |76 || 30.10.1949 || 0:5 || [[Файл:Flag of Hungary (1946-1949, 1956-1957).svg|20px]] Унгария || Г || Будапеща || || |- style="background:#ffc;" |77 || 17.11.1949 || 0:0 || [[Файл:Flag of Albania (1946-1992).svg|20px]] Албания || Д || София || || |} == 1950 – 1959 == {| class="wikitable" style="width:100%;" |- style="background:#abcdef;" ! No. ! Дата ! Резултат ! Съперник ! ! Град ! Повод ! Забележка |- style="background:#fcc;" |78 || 04.06.1950 || 1:2 || [[Файл:Flag_of_Albania_(1946-1992).svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Албания|Албания]] || Г || [[Тирана]] || || |- style="background:#fcc;" |79 || 27.08.1950 || 1:2 || [[Файл:Flag of the Czech Republic.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Чехословакия|Чехословакия]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#fcc;" |80 || 30.10.1950 || 0:1 || [[Файл:Flag of Poland.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Полша|Полша]] || Д || София || || |- style="background:#ffc;" |81 || 12.11.1950 || 1:1 || [[Файл:Flag of Hungary.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#cfc;" |82 || 18.05.1952 || 1:0 || [[Файл:Flag of Poland.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Полша|Полша]] || Г || [[Варшава]] || || |- style="background:#ffc;" |83 || 25.05.1952 || 1:1 || [[Файл:Flag of Hungary.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]] || Г || [[Будапеща]] || || |- style="background:#fcc;" |84 || 15.07.1952 || 1:2 || [[Файл:Flag of the Soviet Union (1923-1955).svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на СССР|СССР]] || * || [[Котка (град)|Котка]] || [[Летни олимпийски игри 1952|ОИ 1952]] || Първа среща срещу СССР |- style="background:#ffc;" |85 || 14.06.1953 || 0:0 || [[Файл:Flag of East Germany.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на ГДР|ГДР]] || Г || [[Дрезден]] || || Първа среща срещу ГДР |- style="background:#fcc;" |86 || 28.06.1953 || 1:3 || [[Файл:Flag of Romania.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] || Г || [[Букурещ]] || Кв. [[Световно първенство по футбол 1954|СП 1954]] || |- style="background:#fcc;" |87 || 06.09.1953 || 1:2 || [[Файл:Flag of the Czech Republic.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Чехословакия|Чехословакия]] || Д || [[София]] || Кв. СП 1954 || |- style="background:#ffc;" |88 || 13.09.1953 || 2:2 || [[Файл:Flag of Poland.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Полша|Полша]] || Д || София || || |- style="background:#ffc;" |89 || 04.10.1953 || 1:1 || [[Файл:Flag of Hungary.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#fcc;" |90 || 11.10.1953 || 1:2 || [[Файл:Flag of Romania.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] || Д || София || Кв. СП 1954 || |- style="background:#ffc;" |91 || 08.11.1953 || 0:0 || [[Файл:Flag of the Czech Republic.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Чехословакия|Чехословакия]] || Г || [[Братислава]] || Кв. СП 1954 || |- style="background:#ffc;" |92 || 08.08.1954 || 2:2 || [[Файл:Flag of Poland.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Полша|Полша]] || Г || [[Варшава]] || || |- style="background:#cfc;" |93 || 24.10.1954 || 3:1 || [[Файл:Flag of East Germany.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на ГДР|ГДР]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#cfc;" |94 || 13.11.1954 || 3:0 || [[Файл:Flag of the Czech Republic.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Чехословакия|Чехословакия]] || Д || София || || |- style="background:#fcc;" |95 || 7 януари 1955 || 0:1 || [[Файл:Flag of Egypt.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Египет|Египет]] || Г || [[Кайро]] || || Първа среща извън Европа, първа среща срещу Египет, първа среща срещу извъневропейски отбор |- style="background:#cfc;" |96 || 23 януари 1955 || 3:2 || [[Файл:Flag of Lebanon.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Ливан|Ливан]] || Г || [[Бейрут]] || || Първа среща срещу Ливан |- style="background:#cfc;" |97 || 22.05.1955 || 2:1 || [[Файл:Flag of Egypt.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Египет|Египет]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#ffc;" |98 || 26.06.1955 || 1:1 || [[Файл:Flag of Poland.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Полша|Полша]] || Д || София || || |- style="background:#ffc;" |99 || 09.10.1955 || 1:1 || [[Файл:Flag of Romania.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] || Г || [[Букурещ]] || || |- style="background:#cfc;" |100 || 23.10.1955 || 2:0 || [[Файл:Flag of the United Kingdom.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Великобритания|Великобритания]] (ам.) || Д || [[София]] || Кв. [[Летни олимпийски игри 1956|ОИ 1956]] || Първа среща срещу Великобритания |- style="background:#fcc;" |101 || 20.11.1955 || 0:1 || [[Файл:Flag of East Germany.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на ГДР|ГДР]] || Г || [[Берлин]] || || |- style="background:#ffc;" |102 || 31.06.1956 || 3:3 || [[Файл:Flag of the United Kingdom.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Великобритания|Великобритания]] (ам.) || Г || [[Лондон]] || Кв. ОИ 1956 || |- style="background:#cfc;" |103 || 26.08.1956 || 2:1 || [[Файл:Flag of Poland.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Полша|Полша]] || Г || [[Вроцлав]] || || |- style="background:#cfc;" |104 || 10.09.1956 || 2:0 || [[Файл:Flag of Romania.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#cfc;" |105 || 14.10.1956 || 3:1 || [[Файл:Flag of East Germany.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на ГДР|ГДР]] || Д || София || || |- style="background:#cfc;" |106 || 30.11.1956 || 6:1 || [[Файл:Flag of the United Kingdom.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Великобритания|Великобритания]] (ам.) || * || [[Мелбърн]] || [[Летни олимпийски игри|ОИ 1956 – 1/4 финал]] || |- style="background:#fcc;" |107 || 04.12.1956 || 1:2 || [[Файл:Flag of the Soviet Union.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на СССР|СССР]] || * || [[Мелбърн]] || ОИ 1956 – 1/2 финал || |- style="background:#cfc;" |108 || 07.12.1956 || 3:0 || [[Файл:Flag of India.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Индия|Индия]] || * || Мелбърн || ОИ 1956 – Мач за бронзов медал || Бронзов медалист от ОИ 1956, първа среща срещу Индия |- style="background:#cfc;" |109 || 22.05.1957 || 2:1 || [[Файл:Flag of Norway.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Норвегия|Норвегия]] || Г || [[Осло]] || Кв. [[Световно първенство по футбол 1958|СП 1958]] || Първа среща срещу Норвегия |- style="background:#ffc;" |110 || 26.05.1957 || 1:1 || [[Файл:Flag of Denmark.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Дания|Дания]] || Г || [[Копенхаген]] || || Първа среща срещу Дания |- style="background:#fcc;" |111 || 23.06.1957 || 1:4 || [[Файл:Flag of Hungary.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]] || Г || [[Будапеща]] || Кв. СП 1958 || |- style="background:#fcc;" |112 || 21.07.1957 || 0:4 || [[Файл:Flag of the Soviet Union (1955-1980).svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на СССР|СССР]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#fcc;" |113 || 15.09.1957 || 1:2 || [[Файл:Flag of Hungary.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]] || Д || София || Кв. СП 1958 || |- style="background:#ffc;" |114 || 29.09.1958 || 1:1 || [[Файл:Flag of Poland.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Полша|Полша]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#cfc;" |115 || 03.11.1957 || 7:0 || [[Файл:Flag of Norway.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Норвегия|Норвегия]] || Д || София || Кв. СП 1958 || |- style="background:#ffc;" |116 || 25.12.1957 || 2:2 || [[Файл:Flag of France.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]] || Г || [[Париж]] || || |- style="background:#fcc;" |117 || 14.05.1958 || 0:4 || [[Файл:Flag of Brazil.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Бразилия|Бразилия]] || Г || [[Рио де Жанейро]] || || |- style="background:#fcc;" |118 || 18.05.1958 || 1:3 || [[Файл:Flag of Brazil.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Бразилия|Бразилия]] || Г || [[Сао Пауло]] || || |- style="background:#ffc;" |119 || 05.10.1958 || 1:1 || [[Файл:Flag of East Germany.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на ГДР|ГДР]] || Г || [[Берлин]] || || |- style="background:#cfc;" |120 || 12.10.1958 || 1:0 || [[Файл:Flag of the Czech Republic.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Чехословакия|Чехословакия]] || Г || [[Острава]] || || |- style="background:#ffc;" |121 || 07.12.1958 || 0:0 || [[Файл:Flag of Turkey.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Турция|Турция]] || Г || [[Анкара]] || || |- style="background:#fcc;" |122 || 21.12.1958 || 0:3 || [[Файл:Flag of Germany.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на ФРГ|ФРГ]] || Г || [[Аугсбург]] || || Първа среща срещу ФРГ |- style="background:#cfc;" |123 || 13.05.1959 || 3:2 || [[Файл:Flag of the Netherlands.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Холандия|Холандия]] || Д || [[София]] || || Първа среща срещу Холандия |- style="background:#fcc;" |124 || 31.05.1959 || 0:2 || [[Файл:Flag of SFR Yugoslavia.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Югославия|Югославия]] || Г || [[Белград]] || Кв. [[Европейско първенство по футбол 1960|ЕП 1960]] || |- style="background:#ffc;" |X || 27.06.1959 || 1:1 || [[Файл:Flag of the Soviet Union (1955-1980).svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на СССР|СССР]] || Г || [[Москва]] || Кв. [[Летни олимпийски игри 1960|ОИ 1960]] || |- style="background:#cfc;" |X || 13.09.1959 || 1:0 || [[Файл:Flag of the Soviet Union (1955-1980).svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на СССР|СССР]] (ол.) || Д || [[София]] || Кв. ОИ 1960 || |- style="background:#cfc;" |125 || 11.10.1959 || 1:0 || [[Файл:Flag of France.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]] || Д || София || || |- style="background:#ffc;" |126 || 25.10.1959 || 1:1 || [[Файл:Flag of SFR Yugoslavia.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Югославия|Югославия]] || Д || [[София]] || Кв. ЕП 1960 || |- style="background:#fcc;" |X || 08.11.1959 || 0:1 || [[Файл:Flag of Romania.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] || Г || [[Букурещ]] || Кв. ОИ 1960 || |- style="background:#cfc;" |127 || 06.12.1959 || 2:1 || [[Файл:Flag of Denmark.svg|ръб|20п|]] [[Национален отбор по футбол на Дания|Дания]] || Д || [[София]] || || |} == 1960 – 1969 == {| class="wikitable" style="width:100%;" |- style="background:#abcdef;" ! No. ! Дата ! Резултат ! Съперник ! ! Град ! Повод ! Забележка |- style="background:#fcc;" |128 || 03.04.1960 || 2:4 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Холандия}}|ръб|20п|link=Холандия|]] [[Национален отбор по футбол на Холандия|Холандия]] || Г || [[Амстердам]] || || |- style="background:#cfc;" |X || 01.05.1960 || 2:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Румъния}}|ръб|20п|link=Румъния|]] [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] || Д || [[София]] || Кв. ОИ 1960 || |- style="background:#cfc;" |129 || 22.05.1960 || 4:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Белгия}}|ръб|20п|link=Белгия|]] [[Национален отбор по футбол на Белгия|Белгия]] || Д || София || || Първа среща срещу Белгия |- style="background:#fcc;" |130 || 26.06.1960 || 0:4 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Полша}}|ръб|20п|link=Полша|]] [[Национален отбор по футбол на Полша|Полша]] || Г || [[Хожув]] || || |- style="background:#cfc;" |131 || 10.07.1960 || 2:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ГДР}}|ръб|20п|link=ГДР|]] [[Национален отбор по футбол на ГДР|ГДР]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#cfc;" |X || 26.08.1960 || 3:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Турция}}|ръб|20п|link=Турция|]] [[Национален отбор по футбол на Турция|Турция]] (ам.) || * || [[Гросето]] || [[Летни олимпийски игри 1960|ОИ 1960]] || |- style="background:#cfc;" |X || 29.08.1960 || 2:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Египет}}|ръб|20п|link=Египет|]] [[Национален отбор по футбол на Египет|Египет]] || * || [[Акуила|Аквила]] || ОИ 1960 || |- style="background:#ffc;" |X || 01.09.1960 || 3:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|SFR Yugoslavia}}|ръб|20п|link=SFR Yugoslavia|]] [[Национален отбор по футбол на Югославия|Югославия]] (ол.) || * || [[Рим]] || ОИ 1960 || |- style="background:#cfc;" |132 || 23.11.1960 || 2:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ФРГ}}|ръб|20п|link=ФРГ|]] [[Национален отбор по футбол на ФРГ|ФРГ]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#cfc;" |133 || 27.11.1960 || 2:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Турция}}|ръб|20п|link=Турция|]] [[Национален отбор по футбол на Турция|Турция]] || Д || София || || |- style="background:#fcc;" |134 || 11.12.1960 || 0:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Франция}}|ръб|20п|link=Франция|]] [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]] || Г || [[Париж]] || Кв. [[Световно първенство по футбол 1962|СП 1962]] || |- style="background:#cfc;" |135 || 16.06.1961 || 2:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Финландия}}|ръб|20п|link=Финландия|]] [[Национален отбор по футбол на Финландия|Финландия]] || Г || [[Хелзинки]] || Кв. СП 1962 || Първа среща срещу Финландия |- style="background:#cfc;" |136 || 29.10.1961 || 3:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Финландия}}|ръб|20п|link=Финландия|]] [[Национален отбор по футбол на Финландия|Финландия]] || Д || [[София]] || Кв. СП 1962 || |- style="background:#cfc;" |137 || 12.11.1961 || 1:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Франция}}|ръб|20п|link=Франция|]] [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]] || Д || София || Кв. СП 1962 || |- style="background:#cfc;" |138 || 16.12.1961 || 1:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Франция}}|ръб|20п|link=Франция|]] [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]] || * || [[Милано]] || Кв. СП 1962 – плейоф || |- style="background:#fcc;" |139 || 24.12.1961 || 0:4 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Белгия}}|ръб|20п|link=Белгия|]] [[Национален отбор по футбол на Белгия|Белгия]] || Г || [[Брюксел]] || || |- style="background:#fcc;" |140 || 06.05.1962 || 0:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Австрия}}|ръб|20п|link=Австрия|]] [[Национален отбор по футбол на Австрия|Австрия]] || Г || [[Виена]] || || |- style="background:#fcc;" |141 || 30.05.1962 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Аржентина}}|ръб|20п|link=Аржентина|]] [[Национален отбор по футбол на Аржентина|Аржентина]] || * || [[Ранкагуа]] || [[Световно първенство по футбол 1962|СП 1962 – група]] || Първа среща срещу Аржентина |- style="background:#fcc;" |142 || 03.06.1962 || 1:6 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Унгария}}|ръб|20п|link=Унгария|]] [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]] || * || [[Ранкагуа]] || СП 1962 – група || |- style="background:#ffc;" |143 || 07.06.1962 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Англия}}|ръб|20п|link=Англия|]] [[Национален отбор по футбол на Англия|Англия]] || * || Ранкагуа || СП 1962 – група || Първа среща срещу Англия |- style="background:#cfc;" |144 || 30.09.1962 || 2:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Полша}}|ръб|20п|link=Полша|]] [[Национален отбор по футбол на Полша|Полша]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#cfc;" |145 || 07.11.1962 || 3:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Португалия}}|ръб|20п|link=Португалия|]] [[Национален отбор по футбол на Португалия|Португалия]] || Д || София || Кв. [[Европейско първенство по футбол 1964|ЕП 1964]] || Първа среща срещу Португалия |- style="background:#ffc;" |146 || 25.11.1962 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Австрия}}|ръб|20п|link=Австрия|]] [[Национален отбор по футбол на Австрия|Австрия]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#fcc;" |147 || 16.12.1962 || 1:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Португалия}}|ръб|20п|link=Португалия|]] [[Национален отбор по футбол на Португалия|Португалия]] || Г || [[Лисабон]] || Кв. ЕП 1964 || |- style="background:#fcc;" |X || xx.xx.1962 || 1:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Полша}}|ръб|20п|link=Полша|]] [[Национален отбор по футбол на Полша|Полша]] (ол.) || Г || [[Келце]] || || |- style="background:#fcc;" |148 || 6 януари 1963 || 1:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Алжир}}|ръб|20п|link=Алжир|]] [[Национален отбор по футбол на Алжир|Алжир]] || Г || [[Алжир (град)|Алжир]] || || Първа среща срещу Алжир |- style="background:#cfc;" |149 || 23 януари 1963 || 1:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Португалия}}|ръб|20п|link=Португалия|]] [[Национален отбор по футбол на Португалия|Португалия]] || * || [[Рим]] || Кв. ЕП 1964 – плейоф || |- style="background:#cfc;" |150 || 28.04.1963 || 1:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Чехословакия}}|ръб|20п|link=Чехословакия|]] [[Национален отбор по футбол на Чехословакия|Чехословакия]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#cfc;" |X || 02.06.1963 || 1:0 || [[Файл:Flag of Albania (1946-1992).svg|20px]] [[Национален отбор по футбол на Албания|Албания]] || Г || [[Тирана]] || Кв. [[Летни олимпийски игир 1964|ОИ 1964]] || |- style="background:#cfc;" |X || 16.06.1963 || 1:0 || [[Файл:Flag of Albania (1946-1992).svg|20px]] [[Национален отбор по футбол на Албания|Албания]] || Д || [[София]] || Кв. ОИ 1964 || |- style="background:#ffc;" |151 || 04.09.1963 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ГДР}}|ръб|20п|link=ГДР|]] [[Национален отбор по футбол на ГДР|ГДР]] || Г || [[Магдебург]] || || |- style="background:#ffc;" |152 || 18.09.1963 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Судан}}|ръб|20п|link=Судан|]] [[Национален отбор по футбол на Судан|Судан]] || Д || [[София]] || || Първа среща срещу Судан |- style="background:#cfc;" |153 || 29.09.1963 || 1:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Франция}}|ръб|20п|link=Франция|]] [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]] || Д || София || Кв. ЕП 1964 || |- style="background:#fcc;" |X || 13.10.1963 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|СССР}}|ръб|20п|link=СССР|]] [[Национален отбор по футбол на СССР|СССР]] (ол.) || Д || [[София]] || || |- style="background:#cfc;" |X || xx.xx.1963 || 2:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Чехословакия}}|ръб|20п|link=Чехословакия|]] [[Национален отбор по футбол на Чехословакия|Чехословакия]] (ол.) || Г || [[Кошице]] || || |- style="background:#fcc;" |154 || 26.10.1963 || 1:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Франция}}|ръб|20п|link=Франция|]] [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]] || Г || [[Париж]] || Кв. ЕП 1964 || |- style="background:#fcc;" |X || 18.03.1964 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|SFR Yugoslavia}}|ръб|20п|link=SFR Yugoslavia|]] [[Национален отбор по футбол на Югославия|Югославия]] (ол.) || Д || [[София]] || || |- style="background:#fcc;" |X || 01.04.1964 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|SFR Yugoslavia}}|ръб|20п|link=SFR Yugoslavia|]] [[Национален отбор по футбол на Югославия|Югославия]] (ол.) || Г || [[Ниш]] || || |- style="background:#fcc;" |X || 23.04.1964 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|СССР}}|ръб|20п|link=СССР|]] [[Национален отбор по футбол на СССР|СССР]] (ол.) || Г || [[Киев]] || || |- style="background:#fcc;" |X || 03.05.1964 || 1:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Румъния}}|ръб|20п|link=Румъния|]] [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] || Г || [[Букурещ]] || Кв. ОИ 1964 || |- style="background:#fcc;" |X || 31.05.1964 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Румъния}}|ръб|20п|link=Румъния|]] [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] || Д || [[София]] || Кв. ОИ 1964 || |- style="background:#ffc;" |155 || 29.11.1964 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|СССР}}|ръб|20п|link=СССР|]] [[Национален отбор по футбол на СССР|СССР]] || Д || София || || |- style="background:#ffc;" |156 || 20.12.1964 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Турция}}|ръб|20п|link=Турция|]] [[Национален отбор по футбол на Турция|Турция]] || Г || [[Истанбул]] || || |- style="background:#cfc;" |157 || 24.02.1965 || 2:1 || [[Файл:Flag of Greece (1822-1978).svg|20px]] [[Национален отбор по футбол на Гърция|Гърция]] || Г || [[Атина]] || || |- style="background:#cfc;" |158 || 09.05.1965 || 4:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Турция}}|ръб|20п|link=Турция|]] [[Национален отбор по футбол на Турция|Турция]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#ffc;" |159 || 16.05.1965 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Полша}}|ръб|20п|link=Полша|]] [[Национален отбор по футбол на Полша|Полша]] || Г || [[Краков]] || || |- style="background:#cfc;" |160 || 13.06.1965 || 4:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Израел}}|ръб|20п|link=Израел|]] [[Национален отбор по футбол на Израел|Израел]] || Д || [[София]] || Кв. [[Световно първенство по футбол 1966|СП 1966]] || Първа среща срещу Израел |- style="background:#cfc;" |161 || 04.09.1965 || 3:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ГДР}}|ръб|20п|link=ГДР|]] [[Национален отбор по футбол на ГДР|ГДР]] || Д || [[Варна]] || || |- style="background:#cfc;" |162 || 26.09.1965 || 3:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Белгия}}|ръб|20п|link=Белгия|]] [[Национален отбор по футбол на Белгия|Белгия]] || Д || [[София]] || Кв. СП 1966 || |- style="background:#fcc;" |163 || 27.10.1965 || 0:5 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Белгия}}|ръб|20п|link=Белгия|]] [[Национален отбор по футбол на Белгия|Белгия]] || Г || София || Кв. СП 1966 || |- style="background:#cfc;" |164 || 21.11.1965 || 2:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Израел}}|ръб|20п|link=Израел|]] [[Национален отбор по футбол на Израел|Израел]] || Г || [[Тел Авив]] || Кв. СП 1966 || |- style="background:#cfc;" |165 || 29.12.1965 || 2:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Белгия}}|ръб|20п|link=Белгия|]] [[Национален отбор по футбол на Белгия|Белгия]] || * || [[Флоренция]] || Кв. СП 1966 – плейоф || |- style="background:#ffc;" |166 || 25.02.1966 || 2:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Египет}}|ръб|20п|link=Египет|]] [[Национален отбор по футбол на Египет|Египет]] || Г || [[Кайро]] || || |- style="background:#fcc;" |167 || 22.03.1966 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ФРГ}}|ръб|20п|link=ФРГ|]] [[Национален отбор по футбол на ФРГ|ФРГ]] || Г || [[Хановер]] || || |- style="background:#cfc;" |168 || 01.06.1966 || 2:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|SFR Yugoslavia}}|ръб|20п|link=SFR Yugoslavia|]] [[Национален отбор по футбол на Югославия|Югославия]] || Г || [[Белград]] || || |- style="background:#fcc;" |169 || 14.06.1966 || 1:6 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Италия}}|ръб|20п|link=Италия|]] [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]] || Г || [[Болоня]] || || Първа среща срещу Италия |- style="background:#fcc;" |170 || 12.07.1966 || 0:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Бразилия}}|ръб|20п|link=Бразилия|]] [[Национален отбор по футбол на Бразилия|Бразилия]] || * || [[Ливърпул]] || [[Световно първенство по футбол 1966|СП 1966 – група]] || |- style="background:#fcc;" |171 || 16.07.1966 || 0:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Португалия}}|ръб|20п|link=Португалия|]] [[Национален отбор по футбол на Португалия|Португалия]] || * || [[Манчестър]] || СП 1966 – група || |- style="background:#fcc;" |172 || 20.07.1966 || 1:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Унгария}}|ръб|20п|link=Унгария|]] [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]] || * || Манчестър || СП 1966 – група || |- style="background:#cfc;" |X || 12.10.1966 || 3:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Турция}}|ръб|20п|link=Турция|]] [[Национален отбор по футбол на Турция|Турция]] (ам.) || Г || [[Истанбул]] || Кв. [[Летни олимпийски игри 1968|ОИ 1968]] || |- style="background:#cfc;" |173 || 06.11.1966 || 6:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|SFR Yugoslavia}}|ръб|20п|link=SFR Yugoslavia|]] [[Национален отбор по футбол на Югославия|Югославия]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#cfc;" |174 || 13.11.1966 || 4:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Норвегия}}|ръб|20п|link=Норвегия|]] [[Национален отбор по футбол на Норвегия|Норвегия]] || Д || София || Кв. [[Европейско първенство по футбол 1968|ЕП 1968]] || |- style="background:#cfc;" |X || 22.11.1966 || 3:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Турция}}|ръб|20п|link=Турция|]] [[Национален отбор по футбол на Турция|Турция]] (ам.) || Д || [[София]] || Кв. ОИ 1968 || |- style="background:#cfc;" |X || xx.xx.1966 || 3:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Полша}}|ръб|20п|link=Полша|]] [[Национален отбор по футбол на Полша|Полша]] (ол.) || Д || София || || |- style="background:#fcc;" |175 || 22.03.1967 || 0:2 || [[Файл:Flag of Albania (1946-1992).svg|20px]] [[Национален отбор по футбол на Албания|Албания]] || Г || [[Тирана]] || || |- style="background:#cfc;" |176 || 11.06.1967 || 2:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Швеция}}|ръб|20п|link=Швеция|]] [[Национален отбор по футбол на Швеция|Швеция]] || Г || [[Стокхолм]] || Кв. ЕП 1968 || Първа среща срещу Швеция |- style="background:#ffc;" |X || 24.06.1967 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Полша}}|ръб|20п|link=Полша|]] [[Национален отбор по футбол на Полша|Полша]] (ол.) || Д || [[София]] || || |- style="background:#ffc;" |177 || 29.06.1967 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Норвегия}}|ръб|20п|link=Норвегия|]] [[Национален отбор по футбол на Норвегия|Норвегия]] || Г || [[Осло]] || Кв. ЕП 1968 || |- style="background:#fcc;" |178 || 08.10.1967 || 1:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|СССР}}|ръб|20п|link=СССР|]] [[Национален отбор по футбол на СССР|СССР]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#cfc;" |179 || 12.11.1967 || 3:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Швеция}}|ръб|20п|link=Швеция|]] [[Национален отбор по футбол на Швеция|Швеция]] || Д || София || Кв. ЕП 1968 || |- style="background:#cfc;" |180 || 26.11.1967 || 1:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Португалия}}|ръб|20п|link=Португалия|]] [[Национален отбор по футбол на Португалия|Португалия]] || Д || [[София]] || Кв. ЕП 1968 || |- style="background:#ffc;" |181 || 17.12.1967 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Португалия}}|ръб|20п|link=Португалия|]] [[Национален отбор по футбол на Португалия|Португалия]] || Г || [[Лисабон]] || Кв. ЕП 1968 || |- style="background:#cfc;" |182 || 06.04.1968 || 3:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Италия}}|ръб|20п|link=Италия|]] [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]] || Д || [[София]] || ЕП 1968 – 1/4 финал || |- style="background:#cfc;" |X || 10.04.1968 || 4:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ГДР}}|ръб|20п|link=ГДР|]] [[Национален отбор по футбол на ГДР|ГДР]] || Д || [[Стара Загора]] || Кв. ОИ 1968 || |- style="background:#fcc;" |183 || 20.04.1968 || 0:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Италия}}|ръб|20п|link=Италия|]] [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]] || Г || [[Неапол]] || ЕП 1968 – 1/4 финал || |- style="background:#fcc;" |X || 24.04.1968 || 2:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ГДР}}|ръб|20п|link=ГДР|]] [[Национален отбор по футбол на ГДР|ГДР]] || Г || [[Лайпциг]] || Кв. ОИ 1968 || |- style="background:#cfc;" |X || 02.10.1968 || 10:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Гана}}|ръб|20п|link=Гана|]] [[Национален отбор по футбол на Гана|Гана]] || * || [[Леон (Гуанахуато)|Леон]] || || Първа среща срещу Гана, най-голяма победа |- style="background:#cfc;" |184 || 09.10.1968 || 2:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Турция}}|ръб|20п|link=Турция|]] [[Национален отбор по футбол на Турция|Турция]] || Г || [[Истанбул]] || || |- style="background:#cfc;" |X || 14.10.1968 || 7:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Тайланд}}|ръб|20п|link=Тайланд|]] [[Национален отбор по футбол на Тайланд|Тайланд]] || * || [[Леон (Гуанахуато)|Леон]] || [[Летни олимпийски игри 1968|ОИ 1968 – група]] || Първа среща срещу Тайланд |- style="background:#ffc;" |X || 16.10.1968 || 2:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Чехословакия}}|ръб|20п|link=Чехословакия|]] [[Национален отбор по футбол на Чехословакия|Чехословакия]] (ол.) || * || [[Гуадалахара]] || ОИ 1968 – група || |- style="background:#cfc;" |X || 18.10.1968 || 2:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Гватемала}}|ръб|20п|link=Гватемала|]] [[Национален отбор по футбол на Гватемала|Гватемала]] || * || [[Леон (Гуанахуато)|Леон]] || ОИ 1968 – група || Първа среща срещу Гватемала |- style="background:#ffc;" |X || 20.10.1968 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Израел}}|ръб|20п|link=Израел|]] [[Национален отбор по футбол на Израел|Израел]] || * || [[Леон (Гуанахуато)|Леон]] || ОИ 1968 – 1/4 финал || България печели след жребий |- style="background:#cfc;" |X || 22.10.1968 || 3:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Мексико}}|ръб|20п|link=Мексико|]] [[Национален отбор по футбол на Мексико|Мексико]] (ам.) || Г || [[Гуадалахара]] || ОИ 1968 – 1/2 финал || |- style="background:#fcc;" |X || 26.10.1968 || 1:4 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Унгария}}|ръб|20п|link=Унгария|]] [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]] (ол.) || * || [[Мексико сити]] || ОИ 1968 – Финал || Сребърен медалист от ОИ 1968 |- style="background:#cfc;" |185 || 27.10.1968 || 2:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Холандия}}|ръб|20п|link=Холандия|]] [[Национален отбор по футбол на Холандия|Холандия]] || Д || [[София]] || Кв. [[Световно първенство по футбол 1970|СП 1970]] || |- style="background:#ffc;" |186 || 11.12.1968 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Англия}}|ръб|20п|link=Англия|]] [[Национален отбор по футбол на Англия|Англия]] || Г || [[Лондон]] || || |- style="background:#cfc;" |187 || 23.04.1969 || 2:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Люксембург}}|ръб|20п|link=Люксембург|]] [[Национален отбор по футбол на Люксембург|Люксембург]] || Д || [[София]] || Кв. СП 1970 || Първа среща срещу Люксембург |- style="background:#ffc;" |188 || 24.05.1969 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Италия}}|ръб|20п|link=Италия|]] [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]] || Г || [[Торино]] || || |- style="background:#cfc;" |189 || 15.06.1969 || 4:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Полша}}|ръб|20п|link=Полша|]] [[Национален отбор по футбол на Полша|Полша]] || Д || [[София]] || Кв. СП 1970 || |- style="background:#fcc;" |190 || 24.09.1969 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ФРГ}}|ръб|20п|link=ФРГ|]] [[Национален отбор по футбол на ФРГ|ФРГ]] || Д || София || || |- style="background:#ffc;" |191 || 22.10.1969 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Холандия}}|ръб|20п|link=Холандия|]] [[Национален отбор по футбол на Холандия|Холандия]] || Г || [[Ротердам]] || Кв. СП 1970 || |- style="background:#fcc;" |192 || 09.11.1969 || 0:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Полша}}|ръб|20п|link=Полша|]] [[Национален отбор по футбол на Полша|Полша]] || Г || [[Варшава]] || Кв. СП 1970 || |- style="background:#cfc;" |193 || 07.12.1969 || 3:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Люксембург}}|ръб|20п|link=Люксембург|]] [[Национален отбор по футбол на Люксембург|Люксембург]] || Г || [[Люксембург (град)|Люксембург]] || Кв. СП 1970 || |- style="background:#fcc;" |194 || 28.12.1969 || 0:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Мароко}}|ръб|20п|link=Мароко|]] [[Национален отбор по футбол на Мароко|Мароко]] || Г || [[Казабланка]] || || Първа среща срещу Мароко |} == 1970 – 1979 == {| class="wikitable" style="width:100%;" |- style="background:#abcdef;" ! No. ! Дата ! Резултат ! Съперник ! ! Град ! Повод ! Забележка |- style="background:#ffc;" |195 || 15.02.1970 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Мексико}}|ръб|20п|link=Мексико|]] [[Национален отбор по футбол на Мексико|Мексико]] || Г || [[Мексико сити]] || || Първа среща срещу Мексико |- style="background:#fcc;" |196 || 18.02.1970 || 0:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Мексико}}|ръб|20п|link=Мексико|]] [[Национален отбор по футбол на Мексико|Мексико]] || Г || Мексико сити || || |- style="background:#cfc;" |197 || 21.02.1970 || 3:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Перу}}|ръб|20п|link=Перу|]] [[Национален отбор по футбол на Перу|Перу]] || Г || [[Лима]] || || Първа среща срещу Перу |- style="background:#fcc;" |198 || 24.02.1970 || 3:5 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Перу}}|ръб|20п|link=Перу|]] [[Национален отбор по футбол на Перу|Перу]] || Г || Лима || || |- style="background:#ffc;" |199 || 08.04.1970 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Франция}}|ръб|20п|link=Франция|]] [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]] || Г || [[Руан]] || || |- style="background:#ffc;" |X || 26.04.1970 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Бразилия}}|ръб|20п|link=Бразилия|]] [[Национален отбор по футбол на Бразилия|Бразилия]] || Г || [[Сао Пауло]] || || |- style="background:#ffc;" |200 || 05.05.1970 || 3:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|СССР}}|ръб|20п|link=СССР|]] [[Национален отбор по футбол на СССР|СССР]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#ffc;" |201 || 06.05.1970 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|СССР}}|ръб|20п|link=СССР|]] [[Национален отбор по футбол на СССР|СССР]] || Д || София || || |- style="background:#fcc;" |202 || 02.06.1970 || 2:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Перу}}|ръб|20п|link=Перу|]] [[Национален отбор по футбол на Перу|Перу]] || * || [[Леон (Гуанахуато)|Леон]] || [[Световно първенство по футбол 1970|СП 1970 – група]] || |- style="background:#fcc;" |203 || 07.06.1970 || 2:5 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ФРГ}}|ръб|20п|link=ФРГ|]] [[Национален отбор по футбол на ФРГ|ФРГ]] || * || [[Леон (Гуанахуато)|Леон]] || СП 1970 – група || |- style="background:#ffc;" |204 || 11.06.1970 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Мароко}}|ръб|20п|link=Мароко|]] [[Национален отбор по футбол на Мароко|Мароко]] || * || [[Леон (Гуанахуато)|Леон]] || СП 1970 – група || |- style="background:#ffc;" |205 || 15.11.1970 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Норвегия}}|ръб|20п|link=Норвегия|]] [[Национален отбор по футбол на Норвегия|Норвегия]] || Д || [[София]] || Кв. [[Европейско първенство по футбол 1972|ЕП 1972]] || |- style="background:#fcc;" |X || 24.03.1971 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Великобритания}}|ръб|20п|link=Великобритания|]] [[Национален отбор по футбол на Великобритания|Великобритания]] (ам.) || Г ||[[Лондон]] || Кв. [[Летни олимпийски игри|ОИ 1972]] || |- style="background:#cfc;" |206 || 07.04.1971 || 1:0 || [[Файл:Flag of Greece (1822-1978).svg|20px]] [[Национален отбор по футбол на Гърция|Гърция]] || Г || [[Атина]] || || |- style="background:#ffc;" |207 || 28.04.1971 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|СССР}}|ръб|20п|link=СССР|]] [[Национален отбор по футбол на СССР|СССР]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#cfc;" |X || 05.05.1971 || 5:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Великобритания}}|ръб|20п|link=Великобритания|]] [[Национален отбор по футбол на Великобритания|Великобритания]] (ам.) || Д || София || Кв. ОИ 1972 || |- style="background:#cfc;" |208 || 19.05.1971 || 3:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Унгария}}|ръб|20п|link=Унгария|]] [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]] || Д || [[София]] || Кв. ЕП 1972 || |- style="background:#cfc;" |209 || 09.06.1971 || 4:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Норвегия}}|ръб|20п|link=Норвегия|]] [[Национален отбор по футбол на Норвегия|Норвегия]] || Г || [[Осло]] || Кв. ЕП 1972 || |- style="background:#fcc;" |210 || 25.09.1971 || 0:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Унгария}}|ръб|20п|link=Унгария|]] [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]] || Г || [[Будапеща]] || Кв. ЕП 1972 || |- style="background:#ffc;" |211 || 27.10.1971 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Румъния}}|ръб|20п|link=Румъния|]] [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] || Г || [[Букурещ]] || || |- style="background:#fcc;" |212 || 10.11.1971 || 1:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Франция}}|ръб|20п|link=Франция|]] [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]] || Г || [[Нант]] || Кв. ЕП 1972 || |- style="background:#ffc;" |213 || 17.11.1971 || 2:2 || [[Файл:Flag of Greece (1822-1978).svg|20px]] [[Национален отбор по футбол на Гърция|Гърция]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#cfc;" |Х || 24.11.1971 || 8:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Испания}}|ръб|20п|link=Испания|]] [[Национален отбор по футбол на Испания|Испания]] (ам.) || Д || София || Кв. ОИ 1972 || |- style="background:#cfc;" |214 || 04.12.1971 || 2:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Франция}}|ръб|20п|link=Франция|]] [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]] || Д || [[София]] || Кв. ЕП 1972 || |- style="background:#ffc;" |215 || 29.03.1972 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|СССР}}|ръб|20п|link=СССР|]] [[Национален отбор по футбол на СССР|СССР]] || Д || София || || |- style="background:#cfc;" |X || 16.04.1972 || 3:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Полша}}|ръб|20п|link=Полша|]] [[Национален отбор по футбол на Полша|Полша]] || Д || [[Стара Загора]] || Кв. ОИ 1972 || |- style="background:#fcc;" |X || 07.05.1972 || 0:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Полша}}|ръб|20п|link=Полша|]] [[Национален отбор по футбол на Полша|Полша]] || Г || [[Варшава]] || Кв. ОИ 1972 || |- style="background:#ffc;" |Х || 31.05.1972 || 3:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Испания}}|ръб|20п|link=Испания|]] [[Национален отбор по футбол на Испания|Испания]] (ам.) || Г || [[Бургос]] || Кв. ОИ 1972 || |- style="background:#fcc;" |216 || 07.06.1972 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|СССР}}|ръб|20п|link=СССР|]] [[Национален отбор по футбол на СССР|СССР]] || Г || [[Москва]] || || |- style="background:#ffc;" |217 || 21.06.1972 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Италия}}|ръб|20п|link=Италия|]] [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#cfc;" |218 || 11.10.1972 || 2:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|SFR Yugoslavia}}|ръб|20п|link=SFR Yugoslavia|]] [[Национален отбор по футбол на Югославия|Югославия]] || Д || София || || |- style="background:#cfc;" |219 || 18.10.1972 || 3:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Северна Ирландия}}|ръб|20п|link=Северна Ирландия|]] [[Национален отбор по футбол на Северна Ирландия|Северна Ирландия]] || Д || [[София]] || Кв. [[Световно първенство по футбол 1974|СП 1974]] || Първа среща срещу Северна Ирландия |- style="background:#cfc;" |220 || 19.11.1972 || 4:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Кипър}}|ръб|20п|link=Кипър|]] [[Национален отбор по футбол на Кипър|Кипър]] || Г || [[Никозия]] || Кв. СП 1974 || Първа среща срещу Кипър |- style="background:#cfc;" |221 || 28 януари 1973 || 3:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Кипър}}|ръб|20п|link=Кипър|]] [[Национален отбор по футбол на Кипър|Кипър]] || Г || Никозия || || |- style="background:#ffc;" |222 || 31 януари 1973 || 2:2 || [[Файл:Flag of Greece (1822-1978).svg|20px]] [[Национален отбор по футбол на Гърция|Гърция]] || Г || [[Атина]] || || |- style="background:#cfc;" |223 || 04.02.1973 || 4:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Индонезия}}|ръб|20п|link=Индонезия|]] [[Национален отбор по футбол на Индонезия|Индонезия]] || Г || [[Джакарта]] || || Първа среща срещу Индонезия |- style="background:#cfc;" |224 || 08.02.1973 || 5:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Нова Каледония}}|ръб|20п|link=Нова Каледония|]] [[Национален отбор по футбол на Нова Каледония|Нова Каледония]] || Г || [[Нумея]] || || Първа среща срещу Нова Каледония |- style="background:#ffc;" |225 || 14.02.1973 || 2:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Австралия}}|ръб|20п|link=Австралия|]] [[Национален отбор по футбол на Австралия|Австралия]] || Г || [[Сидни]] || || Първа среща срещу Австралия |- style="background:#cfc;" |226 || 16.02.1973 || 3:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Австралия}}|ръб|20п|link=Австралия|]] [[Национален отбор по футбол на Австралия|Австралия]] || Г || [[Аделаида]] || || |- style="background:#cfc;" |227 || 18.02.1973 || 2:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Австралия}}|ръб|20п|link=Австралия|]] [[Национален отбор по футбол на Австралия|Австралия]] || Г || [[Мелбърн]] || || |- style="background:#cfc;" |228 || 28.03.1973 || 1:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|СССР}}|ръб|20п|link=СССР|]] [[Национален отбор по футбол на СССР|СССР]] || Д || [[Пловдив]] || || |- style="background:#fcc;" |229 || 18.04.1973 || 2:5 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Турция}}|ръб|20п|link=Турция|]] [[Национален отбор по футбол на Турция|Турция]] || Г || [[Измир]] || [[Балканска национална купа|БК 1976]] || |- style="background:#cfc;" |230 || 02.05.1973 || 2:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Португалия}}|ръб|20п|link=Португалия|]] [[Национален отбор по футбол на Португалия|Португалия]] || Д || [[София]] || Кв. СП 1974 || |- style="background:#fcc;" |231 || 12.05.1973 || 0:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ФРГ}}|ръб|20п|link=ФРГ|]] [[Национален отбор по футбол на ФРГ|ФРГ]] || Г || [[Хамбург]] || || |- style="background:#fcc;" |232 || 19.08.1973 || 0:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Полша}}|ръб|20п|link=Полша|]] [[Национален отбор по футбол на Полша|Полша]] || Д || [[Варна]] || || |- style="background:#ffc;" |233 || 26.09.1973 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Северна Ирландия}}|ръб|20п|link=Северна Ирландия|]] [[Национален отбор по футбол на Северна Ирландия|Северна Ирландия]] || * || [[Шефийлд]] || Кв. СП 1974 || |- style="background:#ffc;" |234 || 13.10.1973 || 2:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Португалия}}|ръб|20п|link=Португалия|]] [[Национален отбор по футбол на Португалия|Португалия]] || Г || [[Лисабон]] || Кв. СП 1974 || |- style="background:#cfc;" |235 || 18.11.1973 || 2:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Кипър}}|ръб|20п|link=Кипър|]] [[Национален отбор по футбол на Кипър|Кипър]] || Д || [[София]] || Кв. СП 1974 || |- style="background:#cfc;" |236 || 06.02.1974 || 4:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Кипър}}|ръб|20п|link=Кипър|]] [[Национален отбор по футбол на Кипър|Кипър]] || Г || [[Морфу]] || || |- style="background:#cfc;" |237 || 08.02.1974 || 3:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Кувейт}}|ръб|20п|link=Кувейт|]] [[Национален отбор по футбол на Кувейт|Кувейт]] || Г || [[Ел-Кувейт]] || || Първа среща срещу Кувейт |- style="background:#cfc;" |238 || 10.02.1974 || 2:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Кувейт}}|ръб|20п|link=Кувейт|]] [[Национален отбор по футбол на Кувейт|Кувейт]] || Г || Ел-Кувейт || || |- style="background:#fcc;" |239 || 31.03.1974 || 1:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Унгария}}|ръб|20п|link=Унгария|]] [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]] || Г || [[Залаегерсег]] || || |- style="background:#fcc;" |240 || 13.04.1974 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Чехословакия}}|ръб|20п|link=Чехословакия|]] [[Национален отбор по футбол на Чехословакия|Чехословакия]] || Д || [[Пловдив]] || || |- style="background:#fcc;" |241 || 14.04.1974 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Бразилия}}|ръб|20п|link=Бразилия|]] [[Национален отбор по футбол на Бразилия|Бразилия]] || Г || [[Рио де Жанейро]] || || |- style="background:#cfc;" |242 || 08.05.1974 || 5:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Турция}}|ръб|20п|link=Турция|]] [[Национален отбор по футбол на Турция|Турция]] || Д || [[София]] || БК 1976 || |- style="background:#cfc;" |243 || 25.05.1974 || 6:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|КНДР}}|ръб|20п|link=КНДР|]] [[Национален отбор по футбол на КНДР|КНДР]] || Д || София || || Първа среща срещу КНДР |- style="background:#fcc;" |244 || 01.06.1974 || 0:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Англия}}|ръб|20п|link=Англия|]] [[Национален отбор по футбол на Англия|Англия]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#ffc;" |245 || 15.06.1974 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Швеция}}|ръб|20п|link=Швеция|]] [[Национален отбор по футбол на Швеция|Швеция]] || * || [[Дюселдорф]] || [[Световно първенство по футбол 1974|СП 1974 – група]] || |- style="background:#ffc;" |246 || 19.06.1974 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Уругвай}}|ръб|20п|link=Уругвай|]] [[Национален отбор по футбол на Уругвай|Уругвай]] || * || [[Хановер]] || СП 1974 – група || Първа среща срещу Уругвай |- style="background:#fcc;" |247 || 23.06.1974 || 1:4 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Холандия}}|ръб|20п|link=Холандия|]] [[Национален отбор по футбол на Холандия|Холандия]] || * || [[Дортмунд]] || СП 1974 – група || |- style="background:#ffc;" |248 || 25.09.1974 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Румъния}}|ръб|20п|link=Румъния|]] [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#ffc;" |249 || 13.10.1974 || 3:3 || [[Файл:Flag of Greece (1822-1978).svg|20px]] [[Национален отбор по футбол на Гърция|Гърция]] || Д || София || Кв. [[Европейско първенство по футбол 1976|ЕП 1976]] || |- style="background:#ffc;" |250 || 10.11.1974 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Унгария}}|ръб|20п|link=Унгария|]] [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#fcc;" |251 || 18.12.1974 || 1:2 || [[Файл:Flag of Greece (1822-1978).svg|20px]] [[Национален отбор по футбол на Гърция|Гърция]] || Г || [[Атина]] || Кв. ЕП 1976 || |- style="background:#ffc;" |252 || 29.12.1974 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Италия}}|ръб|20п|link=Италия|]] [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]] || Г || [[Генуа]] || || |- style="background:#ffc;" |253 || 26.03.1975 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ГДР}}|ръб|20п|link=ГДР|]] [[Национален отбор по футбол на ГДР|ГДР]] || Г || [[Берлин]] || || |- style="background:#ffc;" |254 || 27.04.1975 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ФРГ}}|ръб|20п|link=ФРГ|]] [[Национален отбор по футбол на ФРГ|ФРГ]] || Д || [[София]] || Кв. ЕП 1976 || |- style="background:#fcc;" |X || 07.05.1975 || 0:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Унгария}}|ръб|20п|link=Унгария|]] [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]] || Г || [[Будапеща]] || Кв. [[Летни олимпийски игри 1976|ОИ 1976]] || |- style="background:#cfc;" |X || 07.06.1975 || 4:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Унгария}}|ръб|20п|link=Унгария|]] [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]] || Д || [[София]] || Кв. ОИ 1976 || |- style="background:#cfc;" |255 || 11.06.1975 || 5:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Малта}}|ръб|20п|link=Малта|]] [[Национален отбор по футбол на Малта|Малта]] || Д || София || Кв. ЕП 1976 || Първа среща срещу Малта |- style="background:#cfc;" |X || 24.09.1975 || 2:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Турция}}|ръб|20п|link=Турция|]] [[Национален отбор по футбол на Турция|Турция]] (ам.) || Г || [[Измир]] || Кв. ОИ 1976 || |- style="background:#fcc;" |Х || 08.10.1975 || 1:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Испания}}|ръб|20п|link=Испания|]] [[Национален отбор по футбол на Испания|Испания]] (ам.) || Г || [[Аликанте]] || Кв. ОИ 1976 || |- style="background:#ffc;" |Х || 12.11.1975 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Испания}}|ръб|20п|link=Испания|]] [[Национален отбор по футбол на Испания|Испания]] (ам.) || Д || [[София]] || Кв. ОИ 1976 || |- style="background:#fcc;" |256 || 19.11.1975 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ФРГ}}|ръб|20п|link=ФРГ|]] [[Национален отбор по футбол на ФРГ|ФРГ]] || Г || [[Щутгарт]] || Кв. ЕП 1976 || |- style="background:#cfc;" |257 || 21.12.1975 || 2:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Малта}}|ръб|20п|link=Малта|]] [[Национален отбор по футбол на Малта|Малта]] || Г || [[Ла Валета]] || Кв. ЕП 1976 || |- style="background:#cfc;" |258 || 25 януари 1976 || 3:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Япония}}|ръб|20п|link=Япония|]] [[Национален отбор по футбол на Япония|Япония]] || Г || [[Токио]] || || Първа среща срещу Япония |- style="background:#ffc;" |259 || 28 януари 1976 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Япония}}|ръб|20п|link=Япония|]] [[Национален отбор по футбол на Япония|Япония]] || Г || [[Осака]] || || |- style="background:#cfc;" |260 || 01.02.1976 || 3:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Япония}}|ръб|20п|link=Япония|]] [[Национален отбор по футбол на Япония|Япония]] || Г || [[Токио]] || || |- style="background:#fcc;" |261 || 24.03.1976 || 0:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|СССР}}|ръб|20п|link=СССР|]] [[Национален отбор по футбол на СССР|СССР]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#cfc;" |X || 14.04.1976 || 3:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Турция}}|ръб|20п|link=Турция|]] [[Национален отбор по футбол на Турция|Турция]] (ам.) || Д || [[Стара Загора]] || Кв. ОИ 1976 || |- style="background:#cfc;" |262 || 05.05.1976 || 3:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|КНДР}}|ръб|20п|link=КНДР|]] [[Национален отбор по футбол на КНДР|КНДР]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#cfc;" |263 || 12.05.1976 || 1:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Румъния}}|ръб|20п|link=Румъния|]] [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] || Д || [[Велико Търново]] || БК 1976 || |- style="background:#ffc;" |264 || 17.08.1976 || 2:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Швейцария}}|ръб|20п|link=Швейцария|]] [[Национален отбор по футбол на Швейцария|Швейцария]] || Г || [[Люцерн]] || || Първа среща срещу Швейцария |- style="background:#ffc;" |265 || 22.09.1976 || 2:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Турция}}|ръб|20п|link=Турция|]] [[Национален отбор по футбол на Турция|Турция]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#ffc;" |266 || 09.10.1976 || 2:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Франция}}|ръб|20п|link=Франция|]] [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]] || Д || София || Кв. [[Световно първенство по футбол 1978|СП 1978]] || |- style="background:#fcc;" |267 || 27.10.1976 || 0:4 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ГДР}}|ръб|20п|link=ГДР|]] [[Национален отбор по футбол на ГДР|ГДР]] || Д || [[Сливен]] || || |- style="background:#fcc;" |268 || 28.11.1976 || 2:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Румъния}}|ръб|20п|link=Румъния|]] [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] || Г || [[Букурещ]] || БК 1976 || Носители на Балканската купа за втори път |- style="background:#ffc;" |269 || 11 януари 1977 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Алжир}}|ръб|20п|link=Алжир|]] [[Национален отбор по футбол на Алжир|Алжир]] || Г || [[Алжир (град)|Алжир]] || || |- style="background:#fcc;" |270 || 23 януари 1977 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Бразилия}}|ръб|20п|link=Бразилия|]] [[Национален отбор по футбол на Бразилия|Бразилия]] || Г || [[Сао Пауло]] || || |- style="background:#cfc;" |271 || 30 януари 1977 || 2:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Кипър}}|ръб|20п|link=Кипър|]] [[Национален отбор по футбол на Кипър|Кипър]] || Г || [[Никозия]] || || |- style="background:#fcc;" |272 || 16.02.1977 || 0:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Турция}}|ръб|20п|link=Турция|]] [[Национален отбор по футбол на Турция|Турция]] || Г || [[Истанбул]] || [[Балканска национална купа|БК 1980]] || |- style="background:#cfc;" |273 || 13.04.1977 || 3:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Дания}}|ръб|20п|link=Дания|]] [[Национален отбор по футбол на Дания|Дания]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#cfc;" |274 || 01.06.1977 || 2:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Ирландия}}|ръб|20п|link=Ирландия|]] [[Национален отбор по футбол на Република Ирландия|Република Ирландия]] || Д || София || Кв. СП 1978 || |- style="background:#cfc;" |275 || 21.09.1977 || 3:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Турция}}|ръб|20п|link=Турция|]] [[Национален отбор по футбол на Турция|Турция]] || Д || [[София]] || БК 1980 || |- style="background:#ffc;" |276 || 12.10.1977 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Ирландия}}|ръб|20п|link=Ирландия|]] [[Национален отбор по футбол на Република Ирландия|Република Ирландия]] || Г || [[Дъблин]] || Кв. СП 1978 || |- style="background:#ffc;" |277 || 26.10.1977 || 0:0 || [[Файл:Flag of Greece (1822-1978).svg|20px]] [[Национален отбор по футбол на Гърция|Гърция]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#fcc;" |278 || 16.11.1977 || 1:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Франция}}|ръб|20п|link=Франция|]] [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]] || Г || [[Париж]] || Кв. СП 1978 || |- style="background:#fcc;" |279 || 22.02.1978 || 1:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Шотландия}}|ръб|20п|link=Шотландия|]] [[Национален отбор по футбол на Шотландия|Шотландия]] || Г || [[Глазгоу]] || || Първа среща срещу Шотландия |- style="background:#fcc;" |280 || 29.03.1978 || 1:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Аржентина}}|ръб|20п|link=Аржентина|]] [[Национален отбор по футбол на Аржентина|Аржентина]] || Г || [[Буенос Айрес]] || || |- style="background:#ffc;" |281 || 01.04.1978 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Перу}}|ръб|20п|link=Перу|]] [[Национален отбор по футбол на Перу|Перу]] || Г || [[Лима]] || || |- style="background:#fcc;" |282 || 05.04.1978 || 0:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Мексико}}|ръб|20п|link=Мексико|]] [[Национален отбор по футбол на Мексико|Мексико]] || Г || [[Гуадалахара]] || || |- style="background:#ffc;" |283 || 23.04.1978 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Чехословакия}}|ръб|20п|link=Чехословакия|]] [[Национален отбор по футбол на Чехословакия|Чехословакия]] || Г || [[Бърно]] || || |- style="background:#fcc;" |284 || 26.04.1978 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Полша}}|ръб|20п|link=Полша|]] [[Национален отбор по футбол на Полша|Полша]] || Г || [[Варшава]] || || |- style="background:#ffc;" |285 || 26.04.1978 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Иран}}|ръб|20п|link=Иран|]] [[Национален отбор по футбол на Иран|Иран]] || Г || [[Техеран]] || || Първа среща срещу Иран |- style="background:#fcc;" |286 || 03.05.1978 || 0:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Румъния}}|ръб|20п|link=Румъния|]] [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] || Г || [[Букурещ]] || БК 1980 || |- style="background:#ffc;" |287 || 31.05.1978 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Румъния}}|ръб|20п|link=Румъния|]] [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] || Д || [[София]] || БК 1980 || |- style="background:#cfc;" |288 || 04.08.1978 || 2:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Румъния}}|ръб|20п|link=Румъния|]] [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] || Д || [[Варна]] || || |- style="background:#ffc;" |289 || 30.08.1978 || 2:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ГДР}}|ръб|20п|link=ГДР|]] [[Национален отбор по футбол на ГДР|ГДР]] || Г || [[Ерфурт]] || || |- style="background:#fcc;" |290 || 20.09.1978 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Италия}}|ръб|20п|link=Италия|]] [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]] || Г || [[Торино]] || || |- style="background:#ffc;" |291 || 11.10.1978 || 2:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Дания}}|ръб|20п|link=Дания|]] [[Национален отбор по футбол на Дания|Дания]] || Г || [[Копенхаген]] || Кв. [[Европейско първенство по футбол 1980|ЕП 1980]] || |- style="background:#fcc;" |292 || 29.11.1978 || 0:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Северна Ирландия}}|ръб|20п|link=Северна Ирландия|]] [[Национален отбор по футбол на Северна Ирландия|Северна Ирландия]] || Д || [[София]] || Кв. ЕП 1980 || |- style="background:#cfc;" |293 || 16 януари 1979 || 1:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Кипър}}|ръб|20п|link=Кипър|]] [[Национален отбор по футбол на Кипър|Кипър]] || Г || [[Ларнака]] || || |- style="background:#ffc;" |294 || 07.02.1979 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Румъния}}|ръб|20п|link=Румъния|]] [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] || Д || [[Дупница]] || || |- style="background:#cfc;" |295 || 14.02.1979 || 2:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Румъния}}|ръб|20п|link=Румъния|]] [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] || Д || [[Благоевград]] || || |- style="background:#cfc;" |296 || 26.02.1979 || 1:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ГДР}}|ръб|20п|link=ГДР|]] [[Национален отбор по футбол на ГДР|ГДР]] || Д || [[Бургас]] || || |- style="background:#fcc;" |297 || 28.03.1979 || 1:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|СССР}}|ръб|20п|link=СССР|]] [[Национален отбор по футбол на СССР|СССР]] || Г || [[Симферопол]] || || |- style="background:#cfc;" |X || 18.04.1079 || 1:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Чехословакия}}|ръб|20п|link=Чехословакия|]] [[Национален отбор по футбол на Чехословакия|Чехословакия]] (ол.) || Д || [[Бургас]] || Кв. [[Летни олимпийски игри 1980|ОИ 1980]] || |- style="background:#fcc;" |298 || 25.04.1979 || 1:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Аржентина}}|ръб|20п|link=Аржентина|]] [[Национален отбор по футбол на Аржентина|Аржентина]] || Г || [[Буенос Айрес]] || || |- style="background:#ffc;" |X || 28.04.1979 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|СССР}}|ръб|20п|link=СССР|]] [[Национален отбор по футбол на СССР|СССР]] (ол.) || Д || [[Плевен]] || || |- style="background:#fcc;" |299 || 02.05.1979 || 0:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Северна Ирландия}}|ръб|20п|link=Северна Ирландия|]] [[Национален отбор по футбол на Северна Ирландия|Северна Ирландия]] || Г || [[Белфаст]] || Кв. ЕП 1980 || |- style="background:#fcc;" |X || 05.05.1979 || 0:4 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Чехословакия}}|ръб|20п|link=Чехословакия|]] [[Национален отбор по футбол на Чехословакия|Чехословакия]] (ол.) || Г || [[Бърно]] || Кв. ОИ 1980 || |- style="background:#cfc;" |300 || 19.05.1979 || 1:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Ирландия}}|ръб|20п|link=Ирландия|]] [[Национален отбор по футбол на Република Ирландия|Република Ирландия]] || Д || [[София]] || Кв. ЕП 1980 || |- style="background:#fcc;" |301 || 06.06.1979 || 0:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Англия}}|ръб|20п|link=Англия|]] [[Национален отбор по футбол на Англия|Англия]] || Д || София || Кв. ЕП 1980 || |- style="background:#cfc;" |X || 26.09.1979 || 2:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Унгария}}|ръб|20п|link=Унгария|]] [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]] (ол.) || Д || [[София]] || || |- style="background:#fcc;" |302 || 17.10.1979 || 0:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Ирландия}}|ръб|20п|link=Ирландия|]] [[Национален отбор по футбол на Република Ирландия|Република Ирландия]] || Г || [[Дъблин]] || Кв. ЕП 1980 || |- style="background:#cfc;" |303 || 31.10.1979 || 3:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Дания}}|ръб|20п|link=Дания|]] [[Национален отбор по футбол на Дания|Дания]] || Д || [[София]] || Кв. ЕП 1980 || |- style="background:#fcc;" |304 || 22.11.1979 || 0:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Англия}}|ръб|20п|link=Англия|]] [[Национален отбор по футбол на Англия|Англия]] || Г || [[Лондон]] || Кв. ЕП 1980 || |} == 1980 – 1989 == {| class="wikitable" style="width:100%;" |- style="background:#abcdef;" ! No. ! Дата ! Резултат ! Съперник ! ! Град ! Повод ! Забележка |- style="background:#ffc;" |305 || 08.03.1980 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Кувейт}}|ръб|20п|link=Кувейт|]] [[Национален отбор по футбол на Кувейт|Кувейт]] || Г || [[Ел-Кувейт]] || || |- style="background:#fcc;" |306 || 26.03.1980 || 1:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|СССР}}|ръб|20п|link=СССР|]] [[Национален отбор по футбол на СССР|СССР]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#cfc;" |X || 02.04.1980 || 4:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Унгария}}|ръб|20п|link=Унгария|]] [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]] (ол.) || Д || [[Кюстендил]] || || |- style="background:#ffc;" |307 || 14.05.1980 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Гърция}}|ръб|20п|link=Гърция|]] [[Национален отбор по футбол на Гърция|Гърция]] || Г || [[Атина]] || || |- style="background:#fcc;" |308 || 22.05.1980 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Норвегия}}|ръб|20п|link=Норвегия|]] [[Национален отбор по футбол на Норвегия|Норвегия]] || Г || [[Осло]] || || |- style="background:#cfc;" |309 || 04.06.1980 || 2:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Финландия}}|ръб|20п|link=Финландия|]] [[Национален отбор по футбол на Финландия|Финландия]] || Г || [[Хелзинки]] || Кв. [[Световно първенство по футбол 1982|СП 1982]] || |- style="background:#fcc;" |310 || 10.09.1980 || 1:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Румъния}}|ръб|20п|link=Румъния|]] [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] || Д || [[Варна]] || || |- style="background:#fcc;" |311 || 24.09.1980 || 2:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Швеция}}|ръб|20п|link=Швеция|]] [[Национален отбор по футбол на Швеция|Швеция]] || Д || [[Бургас]] || || |- style="background:#fcc;" |312 || 09.10.1980 || 0:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Аржентина}}|ръб|20п|link=Аржентина|]] [[Национален отбор по футбол на Аржентина|Аржентина]] || Г || [[Буенос Айрес]] || || |- style="background:#cfc;" |313 || 19.10.1980 || 2:1 || [[Файл:Flag of Albania (1946-1992).svg|20px]] [[Национален отбор по футбол на Албания|Албания]] || Д || [[София]] || Кв. СП 1982 || |- style="background:#fcc;" |314 || 03.12.1980 || 1:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ФРГ}}|ръб|20п|link=ФРГ|]] [[Национален отбор по футбол на ФРГ|ФРГ]] || Д || София || Кв. СП 1982 || |- style="background:#ffc;" |315 || 20.01.1981 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Мексико}}|ръб|20п|link=Мексико|]] [[Национален отбор по футбол на Мексико|Мексико]] || Г || [[Мексико сити]] || || |- style="background:#cfc;" |316 || 27.01.1981 || 3:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Еквадор}}|ръб|20п|link=Еквадор|]] [[Национален отбор по футбол на Еквадор|Еквадор]] || Г || [[Кито]] || || |- style="background:#cfc;" |317 || 01.02.1981 || 3:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Боливия}}|ръб|20п|link=Боливия|]] [[Национален отбор по футбол на Боливия|Боливия]] || Г || [[Ла Пас]] || || |- style="background:#cfc;" |318 || 11.02.1981 || 2:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Перу}}|ръб|20п|link=Перу|]] [[Национален отбор по футбол на Перу|Перу]] || Г || [[Лима]] || || |- style="background:#fcc;" |319 || 25.03.1981 || 1:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|SFR Yugoslavia}}|ръб|20п|link=SFR Yugoslavia|]] [[Национален отбор по футбол на Югославия|Югославия]] || Г || [[Суботица]] || || |- style="background:#ffc;" |320 || 15.04.1981 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Португалия}}|ръб|20п|link=Португалия|]] [[Национален отбор по футбол на Португалия|Португалия]] || Г || [[Порто]] || || |- style="background:#cfc;" |321 || 29.04.1981 || 1:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Норвегия}}|ръб|20п|link=Норвегия|]] [[Национален отбор по футбол на Норвегия|Норвегия]] || Д || [[Плевен]] || || |- style="background:#cfc;" |322 || 13.05.1981 || 4:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Финландия}}|ръб|20п|link=Финландия|]] [[Национален отбор по футбол на Финландия|Финландия]] || Д || [[София]] || Кв. СП 1982 || |- style="background:#fcc;" |323 || 28.05.1981 || 0:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Австрия}}|ръб|20п|link=Австрия|]] [[Национален отбор по футбол на Австрия|Австрия]] || Г || [[Виена]] || Кв. СП 1982 || |- style="background:#fcc;" |324 || 12.08.1981 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Швеция}}|ръб|20п|link=Швеция|]] [[Национален отбор по футбол на Швеция|Швеция]] || Г || [[Удевала]] || || |- style="background:#cfc;" |325 || 09.09.1981 || 2:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Румъния}}|ръб|20п|link=Румъния|]] [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] || Г || [[Букурещ]] || || |- style="background:#fcc;" |326 || 23.09.1981 || 2:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Италия}}|ръб|20п|link=Италия|]] [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]] || Г || [[Болоня]] || || |- style="background:#cfc;" |327 || 14.10.1981 || 2:0 || [[Файл:Flag of Albania (1946-1992).svg|20px]] [[Национален отбор по футбол на Албания|Албания]] || Г || [[Тирана]] || Кв. СП 1982 || |- style="background:#fcc;" |328 || 28.10.1981 || 0:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Бразилия}}|ръб|20п|link=Бразилия|]] [[Национален отбор по футбол на Бразилия|Бразилия]] || Г || [[Порто Алегре]] || || |- style="background:#ffc;" |329 || 11.11.1981 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Австрия}}|ръб|20п|link=Австрия|]] [[Национален отбор по футбол на Австрия|Австрия]] || Д || [[София]] || Кв. СП 1982 || |- style="background:#fcc;" |330 || 22.11.1981 || 0:4 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ФРГ}}|ръб|20п|link=ФРГ|]] [[Национален отбор по футбол на ФРГ|ФРГ]] || Г || [[Дюселдорф]] || Кв. СП 1982 || |- style="background:#cfc;" |331 || 16.12.1981 || 5:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Португалия}}|ръб|20п|link=Португалия|]] [[Национален отбор по футбол на Португалия|Португалия]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#fcc;" |332 || 14.04.1982 || 1:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Румъния}}|ръб|20п|link=Румъния|]] [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] || Д || [[Русе]] || || |- style="background:#fcc;" |333 || 28.04.1982 || 1:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Белгия}}|ръб|20п|link=Белгия|]] [[Национален отбор по футбол на Белгия|Белгия]] || Г || [[Брюксел]] || || |- style="background:#fcc;" |334 || 05.05.1982 || 1:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Аржентина}}|ръб|20п|link=Аржентина|]] [[Национален отбор по футбол на Аржентина|Аржентина]] || Г || [[Буенос Айрес]] || || |- style="background:#ffc;" |335 || 15.05.1982 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Франция}}|ръб|20п|link=Франция|]] [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]] || Г || [[Лион]] || || |- style="background:#fcc;" |336 || 07.09.1982 || 2:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Швейцария}}|ръб|20п|link=Швейцария|]] [[Национален отбор по футбол на Швейцария|Швейцария]] || Г || [[Санкт Гален]] || || |- style="background:#ffc;" |337 || 22.09.1982 || 2:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ГДР}}|ръб|20п|link=ГДР|]] [[Национален отбор по футбол на ГДР|ГДР]] || Д || [[Бургас]] || || |- style="background:#fcc;" |338 || 12.10.1982 || 1:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Румъния}}|ръб|20п|link=Румъния|]] [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] || Г || [[Букурещ]] || || |- style="background:#cfc;" |339 || 14.10.1982 || 7:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Малта}}|ръб|20п|link=Малта|]] [[Национален отбор по футбол на Малта|Малта]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#ffc;" |340 || 27.10.1982 || 2:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Норвегия}}|ръб|20п|link=Норвегия|]] [[Национален отбор по футбол на Норвегия|Норвегия]] || Д || София || Кв. [[Европейско първенство по футбол 1984|ЕП 1984]] || |- style="background:#cfc;" |X || 16.11.1982 || 2:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ГДР}}|ръб|20п|link=ГДР|]] [[Национален отбор по футбол на ГДР|ГДР]] (ол.) || Д || [[Бургас]] || || |- style="background:#fcc;" |341 || 17.11.1982 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|SFR Yugoslavia}}|ръб|20п|link=SFR Yugoslavia|]] [[Национален отбор по футбол на Югославия|Югославия]] || Д || [[София]] || Кв. ЕП 1984 || |- style="background:#cfc;" |342 || 22.12.1982 || 1:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Турция}}|ръб|20п|link=Турция|]] [[Национален отбор по футбол на Турция|Турция]] || Г || [[Истанбул]] || || |- style="background:#ffc;" |343 || 26.12.1982 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Малта}}|ръб|20п|link=Малта|]] [[Национален отбор по футбол на Малта|Малта]] || Г || [[Ла Валета]] || || |- style="background:#cfc;" |344 || 28.12.1982 || 7:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Малта}}|ръб|20п|link=Малта|]] [[Национален отбор по футбол на Малта|Малта]] || Г || Ла Валета || || |- style="background:#ffc;" |345 || 07.03.1983 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Швейцария}}|ръб|20п|link=Швейцария|]] [[Национален отбор по футбол на Швейцария|Швейцария]] || Д || [[Варна]] || || |- style="background:#cfc;" |X || 09.03.1983 || 3:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Румъния}}|ръб|20п|link=Румъния|]] [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] (ол.) || Д || [[Русе]] || || |- style="background:#fcc;" |346 || 23.03.1983 || 1:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Полша}}|ръб|20п|link=Полша|]] [[Национален отбор по футбол на Полша|Полша]] || Г || [[Лодз]] || || |- style="background:#ffc;" |X || 23.03.1983 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Унгария}}|ръб|20п|link=Унгария|]] [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]] (ол.) || Д || [[Велико Търново]] || Кв. [[Летни олимпийски игри 1984|ОИ 1984]] || |- style="background:#fcc;" |347 || 13.04.1983 || 0:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ГДР}}|ръб|20п|link=ГДР|]] [[Национален отбор по футбол на ГДР|ГДР]] || Г || [[Гера]] || || |- style="background:#fcc;" |348 || 27.04.1983 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Уелс}}|ръб|20п|link=Уелс|]] [[Национален отбор по футбол на Уелс|Уелс]] || Г || [[Рексъм]] || Кв. ЕП 1984 || Първа среща срещу Уелс |- style="background:#cfc;" |349 || 04.05.1983 || 5:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Куба}}|ръб|20п|link=Куба|]] [[Национален отбор по футбол на Куба|Куба]] || Д || [[София]] || || Първа среща срещу Куба |- style="background:#ffc;" |X || 18.05.1983 || 2:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|СССР}}|ръб|20п|link=СССР|]] [[Национален отбор по футбол на СССР|СССР]] (ол.) || Д || [[Пловдив]] || Кв. ОИ 1984 || |- style="background:#cfc;" |350 || 08.08.1983 || 3:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Алжир}}|ръб|20п|link=Алжир|]] [[Национален отбор по футбол на Алжир|Алжир]] || * || [[Париж]] || || |- style="background:#cfc;" |351 || 31.08.1983 || 3:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Гърция}}|ръб|20п|link=Гърция|]] [[Национален отбор по футбол на Гърция|Гърция]] || Г || [[Атина]] || || |- style="background:#cfc;" |352 || 07.09.1983 || 2:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Норвегия}}|ръб|20п|link=Норвегия|]] [[Национален отбор по футбол на Норвегия|Норвегия]] || Г || [[Осло]] || Кв. ЕП 1984 || |- style="background:#cfc;" |X || 21.09.1983 || 0:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ГДР}}|ръб|20п|link=ГДР|]] [[Национален отбор по футбол на ГДР|ГДР]] (ол.) || Г || [[Нойбранденбург]] || || |- style="background:#ffc;" |X || 12.10.1983 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|СССР}}|ръб|20п|link=СССР|]] [[Национален отбор по футбол на СССР|СССР]] (ол.) || Г || [[Москва]] || Кв. ОИ 1984 || |- style="background:#cfc;" |353 || 26.10.1983 || 2:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Чехословакия}}|ръб|20п|link=Чехословакия|]] [[Национален отбор по футбол на Чехословакия|Чехословакия]] || Г || [[Прага]] || || |- style="background:#cfc;" |354 || 16.11.1983 || 1:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Уелс}}|ръб|20п|link=Уелс|]] [[Национален отбор по футбол на Уелс|Уелс]] || Д || [[София]] || Кв. ЕП 1984 || |- style="background:#fcc;" |355 || 21.12.1983 || 2:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|SFR Yugoslavia}}|ръб|20п|link=SFR Yugoslavia|]] [[Национален отбор по футбол на Югославия|Югославия]] || Г || [[Сплит]] || Кв. ЕП 1984 || |- style="background:#ffc;" |356 || 04.02.1984 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Мароко}}|ръб|20п|link=Мароко|]] [[Национален отбор по футбол на Мароко|Мароко]] || Г || [[Казабланка]] || || |- style="background:#fcc;" |357 || 15.02.1984 || 2:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ФРГ}}|ръб|20п|link=ФРГ|]] [[Национален отбор по футбол на ФРГ|ФРГ]] || Д || [[Варна]] || || |- style="background:#ffc;" |X || 28.03.1984 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Гърция}}|ръб|20п|link=Гърция|]] [[Национален отбор по футбол на Гърция|Гърция]] (ам.) || Д || [[Сливен]] || Кв. ОИ 1984 || |- style="background:#ffc;" |358 || 02.04.1984 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Кувейт}}|ръб|20п|link=Кувейт|]] [[Национален отбор по футбол на Кувейт|Кувейт]] || Г || [[Ел-Кувейт]] || || |- style="background:#ffc;" |Х || 11.04.1984 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Унгария}}|ръб|20п|link=Унгария|]] [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]] (ол.) || Г || [[Будапеща]] || Кв. ОИ 1984 || |- style="background:#cfc;" |X || 25.04.1984 || 3:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Гърция}}|ръб|20п|link=Гърция|]] [[Национален отбор по футбол на Гърция|Гърция]] (ам.) || Г || [[Атина]] || Кв. ОИ 1984 || |- style="background:#ffc;" |359 || 08.06.1984 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Дания}}|ръб|20п|link=Дания|]] [[Национален отбор по футбол на Дания|Дания]] || Г || [[Копенхаген]] || || |- style="background:#fcc;" |360 || 06.09.1984 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Португалия}}|ръб|20п|link=Португалия|]] [[Национален отбор по футбол на Португалия|Португалия]] || Г || [[Лисабон]] || || |- style="background:#ffc;" |361 || 29.09.1984 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|SFR Yugoslavia}}|ръб|20п|link=SFR Yugoslavia|]] [[Национален отбор по футбол на Югославия|Югославия]] || Г || [[Белград]] || Кв. [[Световно първенство по футбол 1986|СП 1986]] || |- style="background:#ffc;" |362 || 16.10.1984 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Турция}}|ръб|20п|link=Турция|]] [[Национален отбор по футбол на Турция|Турция]] || Г || [[Истанбул]] || || |- style="background:#fcc;" |363 || 21.11.1984 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Франция}}|ръб|20п|link=Франция|]] [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]] || Г || [[Париж]] || Кв. СП 1986 || |- style="background:#cfc;" |364 || 05.12.1984 || 4:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Люксембург}}|ръб|20п|link=Люксембург|]] [[Национален отбор по футбол на Люксембург|Люксембург]] || Д || [[София]] || Кв. СП 1986 || |- style="background:#cfc;" |365 || 05.02.1985 || 1:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Швейцария}}|ръб|20п|link=Швейцария|]] [[Национален отбор по футбол на Швейцария|Швейцария]] || * || [[Керетаро]] || || |- style="background:#ffc;" |366 || 07.02.1985 || 2:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Полша}}|ръб|20п|link=Полша|]] [[Национален отбор по футбол на Полша|Полша]] || * || Керетаро || || |- style="background:#cfc;" |367 || 06.04.1985 || 1:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ГДР}}|ръб|20п|link=ГДР|]] [[Национален отбор по футбол на ГДР|ГДР]] || Д || [[София]] || Кв. СП 1986 || |- style="background:#fcc;" |368 || 17.04.1985 || 1:4 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ФРГ}}|ръб|20п|link=ФРГ|]] [[Национален отбор по футбол на ФРГ|ФРГ]] || Г || [[Аугсбург]] || || |- style="background:#cfc;" |369 || 02.05.1985 || 2:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Франция}}|ръб|20п|link=Франция|]] [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]] || Д || [[София]] || Кв. СП 1986 || |- style="background:#cfc;" |360 || 01.06.1985 || 2:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|SFR Yugoslavia}}|ръб|20п|link=SFR Yugoslavia|]] [[Национален отбор по футбол на Югославия|Югославия]] || Д || София || Кв. СП 1986 || |- style="background:#ffc;" |361 || 27.08.1985 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Мексико}}|ръб|20п|link=Мексико|]] [[Национален отбор по футбол на Мексико|Мексико]] || * || [[Лос Анжелис]] || || |- style="background:#fcc;" |362 || 04.09.1985 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Холандия}}|ръб|20п|link=Холандия|]] [[Национален отбор по футбол на Холандия|Холандия]] || Г || [[Хееренвеен]] || || |- style="background:#cfc;" |363 || 25.09.1985 || 3:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Люксембург}}|ръб|20п|link=Люксембург|]] [[Национален отбор по футбол на Люксембург|Люксембург]] || Г || [[Люксембург (град)|Люксембург]] || Кв. СП 1986 || |- style="background:#cfc;" |364 || 16.10.1985 || 2:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Гърция}}|ръб|20п|link=Гърция|]] [[Национален отбор по футбол на Гърция|Гърция]] || Г || [[Солун]] || || |- style="background:#fcc;" |365 || 30.10.1985 || 1:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Унгария}}|ръб|20п|link=Унгария|]] [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]] „Б“ || Г || [[Печ (Унгария)|Печ]] || || |- style="background:#fcc;" |366 || 16.11.1985 || 1:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ГДР}}|ръб|20п|link=ГДР|]] [[Национален отбор по футбол на ГДР|ГДР]] || Г || [[Гера]] || Кв. СП 1986 || |- style="background:#fcc;" |367 || 18.12.1985 || 0:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Испания}}|ръб|20п|link=Испания|]] [[Национален отбор по футбол на Испания|Испания]] || Г || [[Валенсия]] || || |- style="background:#fcc;" |368 || 09.02.1986 || 1:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ГДР}}|ръб|20п|link=ГДР|]] [[Национален отбор по футбол на ГДР|ГДР]] || * || [[Керетаро]] || || |- style="background:#ffc;" |369 || 19.02.1986 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Мароко}}|ръб|20п|link=Мароко|]] [[Национален отбор по футбол на Мароко|Мароко]] || Г || [[Рабат]] || || |- style="background:#cfc;" |370 || 09.04.1986 || 3:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Дания}}|ръб|20п|link=Дания|]] [[Национален отбор по футбол на Дания|Дания]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#fcc;" |371 || 23.04.1986 || 0:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Белгия}}|ръб|20п|link=Белгия|]] [[Национален отбор по футбол на Белгия|Белгия]] || Г || [[Брюксел]] || || |- style="background:#cfc;" |372 || 30.04.1986 || 3:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|КНДР}}|ръб|20п|link=КНДР|]] [[Национален отбор по футбол на КНДР|КНДР]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#ffc;" |373 || 31.05.1986 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Италия}}|ръб|20п|link=Италия|]] [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]] || * || [[Мексико сити]] || [[Световно първенство по футбол 1986|СП 1986 – група]] || |- style="background:#ffc;" |374 || 06.06.1986 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Южна Корея}}|ръб|20п|link=Южна Корея|]] [[Национален отбор по футбол на Република Корея|Република Корея]] || * || [[Мексико сити]] || СП 1986 – група || Първа среща срещу Република Корея |- style="background:#fcc;" |375 || 10.06.1986 || 0:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Аржентина}}|ръб|20п|link=Аржентина|]] [[Национален отбор по футбол на Аржентина|Аржентина]] || * || Мексико сити || СП 1986 – група || |- style="background:#fcc;" |376 || 15.06.1986 || 0:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Мексико}}|ръб|20п|link=Мексико|]] [[Национален отбор по футбол на Мексико|Мексико]] || Г || [[Мексико сити]] || СП 1986 – 1/8 финал || |- style="background:#ffc;" |377 || 10.09.1986 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Шотландия}}|ръб|20п|link=Шотландия|]] [[Национален отбор по футбол на Шотландия|Шотландия]] || Г || [[Глазгоу]] || Кв. [[Европейско първенство по футбол 1988|ЕП 1988]] || |- style="background:#ffc;" |378 || 29.10.1986 || 3:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Тунис}}|ръб|20п|link=Тунис|]] [[Национален отбор по футбол на Тунис|Тунис]] || Г || [[Тунис (град)|Тунис]] || || |- style="background:#ffc;" |379 || 19.11.1986 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Белгия}}|ръб|20п|link=Белгия|]] [[Национален отбор по футбол на Белгия|Белгия]] || Г || [[Брюксел]] || Кв. ЕП 1988 || |- style="background:#cfc;" |380 || 01.04.1987 || 2:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Ирландия}}|ръб|20п|link=Ирландия|]] [[Национален отбор по футбол на Република Ирландия|Република Ирландия]] || Д || [[София]] || Кв. ЕП 1988 || |- style="background:#cfc;" |381 || 30.04.1987 || 4:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Люксембург}}|ръб|20п|link=Люксембург|]] [[Национален отбор по футбол на Люксембург|Люксембург]] || Г || [[Люксембург (град)|Люксембург]] || Кв. ЕП 1988 || |- style="background:#cfc;" |382 || 20.05.1987 || 3:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Люксембург}}|ръб|20п|link=Люксембург|]] [[Национален отбор по футбол на Люксембург|Люксембург]] || Д || [[София]] || Кв. ЕП 1988 || |- style="background:#cfc;" |383 || 23.09.1987 || 2:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Белгия}}|ръб|20п|link=Белгия|]] [[Национален отбор по футбол на Белгия|Белгия]] || Д || София || Кв. ЕП 1988 || |- style="background:#fcc;" |384 || 14.10.1987 || 0:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Ирландия}}|ръб|20п|link=Ирландия|]] [[Национален отбор по футбол на Република Ирландия|Република Ирландия]] || Г || [[Дъблин]] || Кв. ЕП 1988 || |- style="background:#fcc;" |385 || 11.11.1987 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Шотландия}}|ръб|20п|link=Шотландия|]] [[Национален отбор по футбол на Шотландия|Шотландия]] || Д || [[София]] || Кв. ЕП 1988 || |- style="background:#cfc;" |386 || 21.01.1988 || 3:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ОАЕ}}|ръб|20п|link=ОАЕ|]] [[Национален отбор по футбол на ОАЕ|ОАЕ]] || Г || [[Доха]] || || |- style="background:#cfc;" |387 || 23.01.1988 || 3:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ОАЕ}}|ръб|20п|link=ОАЕ|]] [[Национален отбор по футбол на ОАЕ|ОАЕ]] || Г || [[Дубай]] || || |- style="background:#cfc;" |388 || 26.01.1988 || 3:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ОАЕ}}|ръб|20п|link=ОАЕ|]] [[Национален отбор по футбол на ОАЕ|ОАЕ]] || Г || Дубай || || |- style="background:#fcc;" |389 || 29.01.1988 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Египет}}|ръб|20п|link=Египет|]] [[Национален отбор по футбол на Египет|Египет]] || Г || [[Кайро]] || || |- style="background:#cfc;" |390 || 23.03.1988 || 2:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Чехословакия}}|ръб|20п|link=Чехословакия|]] [[Национален отбор по футбол на Чехословакия|Чехословакия]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#ffc;" |391 || 13.04.1988 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ГДР}}|ръб|20п|link=ГДР|]] [[Национален отбор по футбол на ГДР|ГДР]] || Д || [[Бургас]] || || |- style="background:#cfc;" |392 || 24.05.1988 || 2:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Холандия}}|ръб|20п|link=Холандия|]] [[Национален отбор по футбол на Холандия|Холандия]] || Г || [[Ротердам]] || || |- style="background:#ffc;" |393 || 04.08.1988 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Финландия}}|ръб|20п|link=Финландия|]] [[Национален отбор по футбол на Финландия|Финландия]] || Г || [[Вааса]] || || |- style="background:#cfc;" |394 || 07.08.1988 || 3:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Исландия}}|ръб|20п|link=Исландия|]] [[Национален отбор по футбол на Исландия|Исландия]] || Г || [[Рейкявик]] || || Първа среща срещу Исландия |- style="background:#ffc;" |395 || 09.08.1988 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Норвегия}}|ръб|20п|link=Норвегия|]] [[Национален отбор по футбол на Норвегия|Норвегия]] || Г || [[Осло]] || || |- style="background:#fcc;" |396 || 24.08.1988 || 2:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Полша}}|ръб|20п|link=Полша|]] [[Национален отбор по футбол на Полша|Полша]] || Г || [[Бялисток]] || || |- style="background:#ffc;" |397 || 21.09.1988 || 2:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|СССР}}|ръб|20п|link=СССР|]] [[Национален отбор по футбол на СССР|СССР]] „Б“ || Д || [[София]] || || |- style="background:#fcc;" |398 || 19.10.1988 || 1:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Румъния}}|ръб|20п|link=Румъния|]] [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] || Д || София || Кв. [[Световно първенство по футбол 1990|СП 1990]] || |- style="background:#ffc;" |399 || 02.11.1988 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Дания}}|ръб|20п|link=Дания|]] [[Национален отбор по футбол на Дания|Дания]] || Г || [[Копенхаген]] || Кв. СП 1990 || |- style="background:#cfc;" |400 || 22.12.1988 || 1:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ОАЕ}}|ръб|20п|link=ОАЕ|]] [[Национален отбор по футбол на ОАЕ|ОАЕ]] || Г || [[Шарджа]] || || |- style="background:#fcc;" |401 || 21.02.1989 || 1:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|СССР}}|ръб|20п|link=СССР|]] [[Национален отбор по футбол на СССР|СССР]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#fcc;" |402 || 22.03.1989 || 1:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ФРГ}}|ръб|20п|link=ФРГ|]] [[Национален отбор по футбол на ФРГ|ФРГ]] || Д || София || || |- style="background:#fcc;" |403 || 26.04.1989 || 0:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Дания}}|ръб|20п|link=Дания|]] [[Национален отбор по футбол на Дания|Дания]] || Д || [[София]] || Кв. СП 1990 || |- style="background:#fcc;" |404 || 10.05.1989 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Румъния}}|ръб|20п|link=Румъния|]] [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] || Г || [[Букурещ]] || Кв. СП 1990 || |- style="background:#ffc;" |405 || 23.08.1989 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ГДР}}|ръб|20п|link=ГДР|]] [[Национален отбор по футбол на ГДР|ГДР]] || Г || [[Ерфурт]] || || |- style="background:#fcc;" |406 || 20.09.1989 || 0:4 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Италия}}|ръб|20п|link=Италия|]] [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]] || Г || [[Чезена]] || || |- style="background:#cfc;" |407 || 11.10.1989 || 4:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Гърция}}|ръб|20п|link=Гърция|]] [[Национален отбор по футбол на Гърция|Гърция]] || Д || [[Варна]] || Кв. СП 1990 || |- style="background:#fcc;" |408 || 15.11.1989 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Гърция}}|ръб|20п|link=Гърция|]] [[Национален отбор по футбол на Гърция|Гърция]] || Г || [[Атина]] || Кв. СП 1990 || |} == 1990 – 1999 == {| class="wikitable" style="width:100%;" |- style="background:#abcdef;" ! No. ! Дата ! Резултат ! Съперник ! ! Град ! Повод ! Забележка |- style="background:#fcc;" |409 || 05.05.1990 || 1:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Бразилия}}|ръб|20п|link=Бразилия|]] [[Национален отбор по футбол на Бразилия|Бразилия]] || Г || [[Кампинас]] || || |- style="background:#fcc;" |410 || 12.09.1990 || 0:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Швейцария}}|ръб|20п|link=Швейцария|]] [[Национален отбор по футбол на Швейцария|Швейцария]] || Г || [[Женева]] || Кв. [[Европейско първенство по футбол 1992|ЕП 1992]] || |- style="background:#fcc;" |411 || 26.09.1990 || 0:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Швеция}}|ръб|20п|link=Швеция|]] [[Национален отбор по футбол на Швеция|Швеция]] || Г || [[Стокхолм]] || || |- style="background:#cfc;" |412 || 17.10.1990 || 3:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Румъния}}|ръб|20п|link=Румъния|]] [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] || Г || [[Букурещ]] || Кв. ЕП 1992 || |- style="background:#ffc;" |413 || 14.11.1990 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Шотландия}}|ръб|20п|link=Шотландия|]] [[Национален отбор по футбол на Шотландия|Шотландия]] || Д || [[София]] || Кв. ЕП 1992 || |- style="background:#ffc;" |414 || 27.03.1991 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Шотландия}}|ръб|20п|link=Шотландия|]] [[Национален отбор по футбол на Шотландия|Шотландия]] || Г || [[Глазгоу]] || Кв. ЕП 1992 || |- style="background:#ffc;" |415 || 09.04.1991 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Дания}}|ръб|20п|link=Дания|]] [[Национален отбор по футбол на Дания|Дания]] || Д || [[Оденсе]]|| || |- style="background:#cfc;" |416 || 22.05.1991 || 3:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Сан Марино}}|ръб|20п|link=Сан Марино|]] [[Национален отбор по футбол на Сан Марино|Сан Марино]] || Г || [[Серавале (Сан Марино)|Серавале]] || Кв. ЕП 1992 || Първа среща срещу Сан Марино |- style="background:#fcc;" |417 || 28.05.1991 || 0:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Бразилия}}|ръб|20п|link=Бразилия|]] [[Национален отбор по футбол на Бразилия|Бразилия]] || Г || [[Умберландия]] || || |- style="background:#ffc;" |418 || 21.08.1991 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Турция}}|ръб|20п|link=Турция|]] [[Национален отбор по футбол на Турция|Турция]] || Д || [[Стара Загора]] || || |- style="background:#cfc;" |419 || 25.09.1991 || 2:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Италия}}|ръб|20п|link=Италия|]] [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#cfc;" |420 || 16.10.1991 || 4:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Сан Марино}}|ръб|20п|link=Сан Марино|]] [[Национален отбор по футбол на Сан Марино|Сан Марино]] || Д || София || Кв. ЕП 1992 || |- style="background:#ffc;" |421 || 20.11.1991 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Румъния}}|ръб|20п|link=Румъния|]] [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] || Д || [[София]] || Кв. ЕП 1992 || |- style="background:#cfc;" |422 || 28.04.1992 || 2:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Швейцария}}|ръб|20п|link=Швейцария|]] [[Национален отбор по футбол на Швейцария|Швейцария]] || Г || [[Берн]] || || |- style="background:#cfc;" |423 || 14.05.1992 || 3:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Финландия}}|ръб|20п|link=Финландия|]] [[Национален отбор по футбол на Финландия|Финландия]] || Г || [[Хелзинки]] || Кв. [[Световно първенство по футбол 1994|СП 1994]] || |- style="background:#ffc;" |424 || 19.08.1992 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Мексико}}|ръб|20п|link=Мексико|]] [[Национален отбор по футбол на Мексико|Мексико]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#fcc;" |425 || 26.08.1992 || 2:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Турция}}|ръб|20п|link=Турция|]] [[Национален отбор по футбол на Турция|Турция]] || Г || [[Трабзон]] || || |- style="background:#cfc;" |426 || 09.09.1992 || 2:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Франция}}|ръб|20п|link=Франция|]] [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]] || Д || [[София]] || Кв. СП 1994 || |- style="background:#fcc;" |427 || 07.10.1992 || 0:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Швеция}}|ръб|20п|link=Швеция|]] [[Национален отбор по футбол на Швеция|Швеция]] || Г || [[Стокхолм]] || Кв. СП 1994 || |- style="background:#fcc;" |428 || 11.11.1992 || 1:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Португалия}}|ръб|20п|link=Португалия|]] [[Национален отбор по футбол на Португалия|Португалия]] || * || [[Париж]] || || |- style="background:#cfc;" |429 || 02.12.1992 || 2:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Израел}}|ръб|20п|link=Израел|]] [[Национален отбор по футбол на Израел|Израел]] || Г || [[Тел Авив]] || Кв. СП 1994 || |- style="background:#fcc;" |430 || 10.01.1993 || 0:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Тунис}}|ръб|20п|link=Тунис|]] [[Национален отбор по футбол на Тунис|Тунис]] || Г || [[Тунис (град)|Тунис]] || || |- style="background:#fcc;" |431 || 18.02.1993 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ОАЕ}}|ръб|20п|link=ОАЕ|]] [[Национален отбор по футбол на ОАЕ|ОАЕ]] || Г || [[Дубай]] || || |- style="background:#cfc;" |432 || 20.02.1993 || 3:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ОАЕ}}|ръб|20п|link=ОАЕ|]] [[Национален отбор по футбол на ОАЕ|ОАЕ]] || Г || Дубай || || |- style="background:#fcc;" |433 || 14.04.1993 || 1:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Австрия}}|ръб|20п|link=Австрия|]] [[Национален отбор по футбол на Австрия|Австрия]] || Г || [[Виена]] || Кв. СП 1994 || |- style="background:#cfc;" |434 || 28.04.1993 || 2:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Финландия}}|ръб|20п|link=Финландия|]] [[Национален отбор по футбол на Финландия|Финландия]] || Д || [[София]] || Кв. СП 1994 || |- style="background:#ffc;" |435 || 12.05.1993 || 2:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Израел}}|ръб|20п|link=Израел|]] [[Национален отбор по футбол на Израел|Израел]] || Д || София || Кв. СП 1994 || |- style="background:#ffc;" |436 || 08.09.1993 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Швеция}}|ръб|20п|link=Швеция|]] [[Национален отбор по футбол на Швеция|Швеция]] || Д || [[София]] || Кв. СП 1994 || |- style="background:#cfc;" |437 || 13.10.1993 || 4:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Австрия}}|ръб|20п|link=Австрия|]] [[Национален отбор по футбол на Австрия|Австрия]] || Д || София || Кв. СП 1994 || |- style="background:#cfc;" |438 || 17.11.1993 || 2:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Франция}}|ръб|20п|link=Франция|]] [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]] || Г || [[Париж]] || Кв. СП 1994 || |- style="background:#ffc;" |439 || 19.01.1994 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Мексико}}|ръб|20п|link=Мексико|]] [[Национален отбор по футбол на Мексико|Мексико]] || * || [[Сан Диего]] || || |- style="background:#ffc;" |440 || 15.04.1994 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Оман}}|ръб|20п|link=Оман|]] [[Национален отбор по футбол на Оман|Оман]] || Г || [[Маскат]] || || |- style="background:#ffc;" |441 || 28.04.1994 || 2:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Кувейт}}|ръб|20п|link=Кувейт|]] [[Национален отбор по футбол на Кувейт|Кувейт]] || Г || [[Ел-Кувейт]] || || |- style="background:#ffc;" |442 || 03.06.1994 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Украйна}}|ръб|20п|link=Украйна|]] [[Национален отбор по футбол на Украйна|Украйна]] || Д || [[София]] || || Първа среща срещу Украйна |- style="background:#fcc;" |443 || 21.06.1994 || 0:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Нигерия}}|ръб|20п|link=Нигерия|]] [[Национален отбор по футбол на Нигерия|Нигерия]] || * || [[Далас]] || [[Световно първенство по футбол 1994#Група D|СП 1994 – група D]] || Първа среща срещу Нигерия |- style="background:#cfc;" |444 || 26.06.1994 || 4:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Гърция}}|ръб|20п|link=Гърция|]] [[Национален отбор по футбол на Гърция|Гърция]] || * || [[Чикаго]] || [[Световно първенство по футбол 1994#Група D|СП 1994 – група D]] || |- style="background:#cfc;" |445 || 30.06.1994 || 2:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Аржентина}}|ръб|20п|link=Аржентина|]] [[Национален отбор по футбол на Аржентина|Аржентина]] || * || [[Далас]] || [[Световно първенство по футбол 1994#Група D|СП 1994 – група D]] || |- style="background:#ffc;" |446 || 05.07.1994 || 1:1 сл.прод.<br/>4:2 сл.д. || [[Файл:{{Флагче/Файл|Мексико}}|ръб|20п|link=Мексико|]] [[Национален отбор по футбол на Мексико|Мексико]] || * || [[Ню Йорк]] || [[Световно първенство по футбол 1994#Осминафинали|СП 1994 – 1/8 финал]] || |- style="background:#cfc;" |[[България – Германия (Световно първенство по футбол 1994)|447]] || 10.07.1994 || 2:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Германия}}|ръб|20п|link=Германия|]] [[Национален отбор по футбол на Германия|Германия]] || * || Ню Йорк || [[Световно първенство по футбол 1994#Четвъртфинали|СП 1994 – 1/4 финал]] || |- style="background:#fcc;" |448 || 13.07.1994 || 1:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Италия}}|ръб|20п|link=Италия|]] [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]] || * || [[Ню Йорк]] || [[Световно първенство по футбол 1994#Полуфинали|СП 1994 – 1/2 финал]] || |- style="background:#fcc;" |449 || 16.07.1994 || 0:4 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Швеция}}|ръб|20п|link=Швеция|]] [[Национален отбор по футбол на Швеция|Швеция]] || * || Ню Йорк || [[Световно първенство по футбол 1994#Мач за трето място|СП 1994 – Мач за трето и четвърто място]] || Бронзов медалист от СП 1994 |- style="background:#cfc;" |450 || 12.10.1994 || 2:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Грузия}}|ръб|20п|link=Грузия|]] [[Национален отбор по футбол на Грузия|Грузия]] || Д || [[София]] || Кв. [[Европейско първенство по футбол 1996|ЕП 1996]] || Първа среща срещу Грузия |- style="background:#cfc;" |451 || 16.11.1994 || 4:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Молдова}}|ръб|20п|link=Молдова|]] [[Национален отбор по футбол на Молдова|Молдова]] || Д || [[София]] || Кв. ЕП 1996 || Първа среща срещу Молдова |- style="background:#cfc;" |452 || 14.12.1994 || 3:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Уелс}}|ръб|20п|link=Уелс|]] [[Национален отбор по футбол на Уелс|Уелс]] || Г || [[Кардиф]] || Кв. ЕП 1996 || |- style="background:#fcc;" |453 || 14.02.1995 || 1:4 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Аржентина}}|ръб|20п|link=Аржентина|]] [[Национален отбор по футбол на Аржентина|Аржентина]] || Г || [[Мендоса]] || || |- style="background:#cfc;" |454 || 29.03.1995 || 3:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Уелс}}|ръб|20п|link=Уелс|]] [[Национален отбор по футбол на Уелс|Уелс]] || Д || [[София]] || Кв. ЕП 1996 || |- style="background:#ffc;" |455 || 12.04.1995 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Република Македония}}|ръб|20п|link=Република Македония|]] [[Национален отбор по футбол на Република Македония|Р. Македония]] || Г || [[Струмица]] || || Първа среща срещу Р. Македония |- style="background:#cfc;" |456 || 26.04.1995 || 3:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Молдова}}|ръб|20п|link=Молдова|]] [[Национален отбор по футбол на Молдова|Молдова]] || Г || [[Кишинеу]] || Кв. ЕП 1996 || |- style="background:#cfc;" |457 || 07.06.1995 || 3:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Германия}}|ръб|20п|link=Германия|]] [[Национален отбор по футбол на Германия|Германия]] || Д || [[София]] || Кв. ЕП 1996 || |- style="background:#ffc;" |458 || 20.07.1995 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Узбекистан}}|ръб|20п|link=Узбекистан|]] [[Национален отбор по футбол на Узбекистан|Узбекистан]] || * || [[Куала Лумпур]] || || Първа среща срещу Узбекистан |- style="background:#ffc;" |459 || 22.07.1995 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Унгария}}|ръб|20п|link=Унгария|]] [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]] || * || Куала Лумпур || || |- style="background:#fcc;" |460 || 25.07.1995 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Ирак}}|ръб|20п|link=Ирак|]] [[Национален отбор по футбол на Ирак|Ирак]] || * || [[Куала Лумпур]] || || Първа среща срещу Ирак |- style="background:#cfc;" |461 || 29.07.1995 || 2:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Малайзия}}|ръб|20п|link=Малайзия|]] [[Национален отбор по футбол на Малайзия|Малайзия]] || Г || Куала Лумпур || || Първа среща срещу Малайзия |- style="background:#ffc;" |462 || 06.09.1995 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Албания}}|ръб|20п|link=Албания|]] [[Национален отбор по футбол на Албания|Албания]] || Г || [[Тирана]] || Кв. ЕП 1996 || |- style="background:#cfc;" |463 || 07.10.1995 || 3:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Албания}}|ръб|20п|link=Албания|]] [[Национален отбор по футбол на Албания|Албания]] || Д || [[София]] || Кв. ЕП 1996 || |- style="background:#fcc;" |464 || 11.10.1995 || 1:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Грузия}}|ръб|20п|link=Грузия|]] [[Национален отбор по футбол на Грузия|Грузия]] || Г || [[Тбилиси]] || Кв. ЕП 1996 || |- style="background:#fcc;" |465 || 15.11.1995 || 1:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Германия}}|ръб|20п|link=Германия|]] [[Национален отбор по футбол на Германия|Германия]] || Г || [[Берлин]] || || |- style="background:#fcc;" |466 || 27.03.1996 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Англия}}|ръб|20п|link=Англия|]] [[Национален отбор по футбол на Англия|Англия]] || Г || [[Лондон]] || || |- style="background:#ffc;" |467 || 24.04.1996 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Словакия}}|ръб|20п|link=Словакия|]] [[Национален отбор по футбол на Словакия|Словакия]] || Г || [[Търнава (Словакия)|Търнава]] || || Първа среща срещу Словакия |- style="background:#cfc;" |468 || 28.05.1996 || 3:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Република Македония}}|ръб|20п|link=Република Македония|]] [[Национален отбор по футбол на Република Македония|Р. Македония]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#cfc;" |469 || 02.06.1996 || 4:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|ОАЕ}}|ръб|20п|link=ОАЕ|]] [[Национален отбор по футбол на ОАЕ|ОАЕ]] || Д || София || || |- style="background:#ffc;" |470 || 09.06.1996 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Испания}}|ръб|20п|link=Испания|]] [[Национален отбор по футбол на Испания|Испания]] || * || [[Лийдс]] || [[Европейско първенство по футбол 1996|ЕП 1996 – група]] || |- style="background:#cfc;" |471 || 13.06.1996 || 1:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Румъния}}|ръб|20п|link=Румъния|]] [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] || * || [[Нюкасъл]] || ЕП 1996 – група || |- style="background:#fcc;" |472 || 18.06.1996 || 1:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Франция}}|ръб|20п|link=Франция|]] [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]] || * || Нюкасъл || ЕП 1996 – група || |- style="background:#fcc;" |473 || 01.09.1996 || 1:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Израел}}|ръб|20п|link=Израел|]] [[Национален отбор по футбол на Израел|Израел]] || Г || [[Тел Авив]] || Кв. [[Световно първенство по футбол 1998|СП 1998]] || |- style="background:#cfc;" |474 || 08.10.1996 || 2:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Люксембург}}|ръб|20п|link=Люксембург|]] [[Национален отбор по футбол на Люксембург|Люксембург]] || Г || [[Люксембург (град)|Люксембург]] || Кв. СП 1998 || |- style="background:#fcc;" |475 || 06.11.1996 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Саудитска Арабия}}|ръб|20п|link=Саудитска Арабия|]] [[Национален отбор по футбол на Саудитска Арабия|Саудитска Арабия]] || Г || [[Рияд]] || || Първа среща срещу Саудитска Арабия |- style="background:#cfc;" |476 || 08.11.1996 || 4:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Тайланд}}|ръб|20п|link=Тайланд|]] [[Национален отбор по футбол на Тайланд|Тайланд]] || Г || [[Бангког]] || || Първа среща срещу Тайланд |- style="background:#cfc;" |477 || 14.12.1996 || 3:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Кипър}}|ръб|20п|link=Кипър|]] [[Национален отбор по футбол на Кипър|Кипър]] || Г || [[Лимасол]] || Кв. СП 1998 || |- style="background:#fcc;" |478 || 11.03.1997 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Словакия}}|ръб|20п|link=Словакия|]] [[Национален отбор по футбол на Словакия|Словакия]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#cfc;" |479 || 02.04.1997 || 4:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Кипър}}|ръб|20п|link=Кипър|]] [[Национален отбор по футбол на Кипър|Кипър]] || Д || София || Кв. СП 1998 || |- style="background:#cfc;" |480 || 08.06.1997 || 4:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Люксембург}}|ръб|20п|link=Люксембург|]] [[Национален отбор по футбол на Люксембург|Люксембург]] || Д || [[Бургас]] || Кв. СП 1998 || |- style="background:#cfc;" |481 || 20.08.1997 || 1:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Израел}}|ръб|20п|link=Израел|]] [[Национален отбор по футбол на Израел|Израел]] || Д || [[София]] || Кв. СП 1998 || |- style="background:#cfc;" |482 || 10.09.1997 || 1:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Русия}}|ръб|20п|link=Русия|]] [[Национален отбор по футбол на Русия|Русия]] || Д || София || Кв. СП 1998 || Първа среща срещу Русия |- style="background:#fcc;" |483 || 11.10.1997 || 2:4 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Русия}}|ръб|20п|link=Русия|]] [[Национален отбор по футбол на Русия|Русия]] || Г || [[Москва]] || Кв. СП 1998 || |- style="background:#fcc;" |484 || 10.03.1998 || 0:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Аржентина}}|ръб|20п|link=Аржентина|]] [[Национален отбор по футбол на Аржентина|Аржентина]] || Г || [[Буенос Айрес]] || || |- style="background:#fcc;" |485 || 25.03.1998 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Република Македония}}|ръб|20п|link= Република Македония|]] [[Национален отбор по футбол на Република Македония|Р. Македония]] || Г || [[Скопие]] || || |- style="background:#cfc;" |486 || 22.04.1998 || 2:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Мароко}}|ръб|20п|link=Мароко|]] [[Национален отбор по футбол на Мароко|Мароко]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#cfc;" |487 || 05.05.1998 || 2:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Алжир}}|ръб|20п|link=Алжир|]] [[Национален отбор по футбол на Алжир|Алжир]] || Д || София || || |- style="background:#ffc;" |488 || 12.06.1998 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Парагвай}}|ръб|20п|link=Парагвай|]] [[Национален отбор по футбол на Парагвай|Парагвай]] || * || [[Монпелие]] || [[Световно първенство по футбол 1998|СП 1998 – група]] || Първа среща срещу Парагвай |- style="background:#fcc;" |489 || 19.06.1998 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Нигерия}}|ръб|20п|link=Нигерия|]] [[Национален отбор по футбол на Нигерия|Нигерия]] || * || [[Париж]] || СП 1994 – група || |- style="background:#fcc;" |490 || 24.06.1998 || 1:6 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Испания}}|ръб|20п|link=Испания|]] [[Национален отбор по футбол на Испания|Испания]] || * || [[Ланс]] || СП 1994 – група || |- style="background:#fcc;" |491 || 06.09.1998 || 0:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Полша}}|ръб|20п|link=Полша|]] [[Национален отбор по футбол на Полша|Полша]] || Д || [[Бургас]] || Кв. [[Европейско първенство по футбол 2000|ЕП 2000]] || |- style="background:#ffc;" |492 || 10.10.1998 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Англия}}|ръб|20п|link=Англия|]] [[Национален отбор по футбол на Англия|Англия]] || Г || [[Лондон]] || Кв. ЕП 2000 || |- style="background:#fcc;" |493 || 14.10.1998 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Швеция}}|ръб|20п|link=Швеция|]] [[Национален отбор по футбол на Швеция|Швеция]] || Д || [[Бургас]] || Кв. ЕП 2000 || |- style="background:#ffc;" |494 || 03.11.1998 || 0:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Алжир}}|ръб|20п|link=Алжир|]] [[Национален отбор по футбол на Алжир|Алжир]] || Д || [[София]] || || |- style="background:#fcc;" |495 || 23.12.1998 || 1:4 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Мароко}}|ръб|20п|link=Мароко|]] [[Национален отбор по футбол на Мароко|Мароко]] || Г || [[Агадир]] || || |- style="background:#fcc;" |496 || 16.02.1999 || 1:3 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Египет}}|ръб|20п|link=Египет|]] [[Национален отбор по футбол на Египет|Египет]] || * || [[Хонконг]] || || |- style="background:#cfc;" |497 || 19.02.1999 || 3:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Хонконг}}|ръб|20п|link=Хонконг|]] [[Национален отбор по футбол на Хонконг|Хонконг]] || Г || Хонконг || || Първа среща срещу Хонконг |- style="background:#cfc;" |498 || 21.02.1999 || 5:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Китай}}|ръб|20п|link=Китай|]] [[Национален отбор по футбол на Китай|Китай]] || Г || [[Сен Чен]] || || Първа среща срещу Китай |- style="background:#cfc;" |499 || 03.03.1999 || 2:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Словакия}}|ръб|20п|link=Словакия|]] [[Национален отбор по футбол на Словакия|Словакия]] || Д || [[Стара Загора]] || || |- style="background:#cfc;" |500 || 27.03.1999 || 1:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Белгия}}|ръб|20п|link=Белгия|]] [[Национален отбор по футбол на Белгия|Белгия]] || Г || [[Брюксел]] || || |- style="background:#cfc;" |501 || 31.03.1999 || 2:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Люксембург}}|ръб|20п|link=Люксембург|]] [[Национален отбор по футбол на Люксембург|Люксембург]] || Г || [[Люксембург (град)|Люксембург]] || Кв. ЕП 2000 || |- style="background:#fcc;" |502 || 19.05.1999 || 0:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Словакия}}|ръб|20п|link=Словакия|]] [[Национален отбор по футбол на Словакия|Словакия]] || Г || {[[Братислава]] || || |- style="background:#fcc;" |503 || 04.06.1999 || 0:2 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Полша}}|ръб|20п|link=Полша|]] [[Национален отбор по футбол на Полша|Полша]] || Г || [[Варшава]] || Кв. ЕП 2000 || |- style="background:#ffc;" |504 || 09.06.1999 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Англия}}|ръб|20п|link=Англия|]] [[Национален отбор по футбол на Англия|Англия]] || Д || [[София]] || Кв. ЕП 2000 || |- style="background:#ffc;" |505 || 18.08.1999 || 1:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Украйна}}|ръб|20п|link=Украйна|]] [[Национален отбор по футбол на Украйна|Украйна]] || Г || [[Киев]] || || |- style="background:#fcc;" |506 || 04.09.1999 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Швеция}}|ръб|20п|link=Швеция|]] [[Национален отбор по футбол на Швеция|Швеция]] || Г || [[Стокхолм]] || Кв. ЕП 2000 || |- style="background:#cfc;" |507 || 10.10.1999 || 3:0 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Люксембург}}|ръб|20п|link=Люксембург|]] [[Национален отбор по футбол на Люксембург|Люксембург]] || Д || [[София]] || Кв. ЕП 2000 || |- style="background:#fcc;" |508 || 17.11.1999 || 0:1 || [[Файл:{{Флагче/Файл|Гърция}}|ръб|20п|link=Гърция|]] [[Национален отбор по футбол на Гърция|Гърция]] || Г || [[Козани]] || || |} == 2000 – 2009 == {| class="wikitable" style="width:100%;" |- style="background:#abcdef;" ! No. ! Дата ! Резултат ! Съперник ! ! Град ! Повод ! Забележка |- style="background:#cfc;" |509 || 10.02.2000 || 1:0 || [[Файл:Flag of Slovakia.svg|ръб|20п|link=Словакия|]] [[Национален отбор по футбол на Словакия|Словакия]] || * || [[Валпараисо]] || || |- style="background:#fcc;" |510 || 13.02.2000 || 2:3 || [[Файл:Flag of Chile.svg|ръб|20п|link=Чили|]] [[Национален отбор по футбол на Чили|Чили]] || Г || Валпараисо || || Първа среща срещу Чили |- style="background:#ffc;" |511 || 16.02.2000 || 1:1 || [[Файл:Flag of Australia.svg|ръб|20п|link=Австралия|]] [[Национален отбор по футбол на Австралия|Австралия]] || * || Валпараисо || || |- style="background:#cfc;" |512 || 20.02.2000 || 2:1 || [[Файл:Flag of Azerbaijan.svg|ръб|20п|link=Азербайджан|]] [[Национален отбор по футбол на Азербайджан|Азербайджан]] || Д || [[Варна]] || || Първа среща срещу Азербайджан |- style="background:#cfc;" |513 || 29.03.2000 || 4:1 || [[Файл:Flag of Belarus.svg|ръб|20п|link=Беларус|]] [[Национален отбор по футбол на Беларус|Беларус]] || Д || [[София]] || || Първа среща срещу Беларус |- style="background:#fcc;" |514 || 26.04.2000 || 0:1 || [[Файл:Flag of Ukraine.svg|ръб|20п|link=Украйна|]] [[Национален отбор по футбол на Украйна|Украйна]] || Д || София || || |- style="background:#fcc;" |515 || 16.08.2000 || 1:3 || [[Файл:Flag of Belgium (civil).svg|ръб|20п|link=Белгия|]] [[Национален отбор по футбол на Белгия|Белгия]] || Д || София || || |- style="background:#fcc;" |516 || 02.09.2000 || 0:1 || [[Файл:Flag of the Czech Republic.svg|ръб|20п|link=Чехия|]] [[Национален отбор по футбол на Чехия|Чехия]] || Д || София || Кв. [[Световно първенство по футбол 2002|СП 2002]] || |- style="background:#cfc;" |517 || 07.10.2000 || 3:0 || [[Файл:Flag of Malta.svg|ръб|20п|link=Малта|]] [[Национален отбор по футбол на Малта|Малта]] || Д || София || Кв. СП 2002 || |- style="background:#ffc;" |518 || 11.10.2000 || 1:1 || [[Файл:Flag of Denmark.svg|ръб|20п|link=Дания|]] [[Национален отбор по футбол на Дания|Дания]] || Г || [[Копенхаген]] || Кв. СП 2002 || |- style="background:#cfc;" |519 || 14.11.2000 || 2:1 || [[Файл:Flag of Algeria.svg|ръб|20п|link=Алжир|]] [[Национален отбор по футбол на Алжир|Алжир]] || Г || [[Алжир (град)|Алжир]] || || |- style="background:#cfc;" |520 || 25.01.2001 || 2:0 || [[Файл:Flag of Mexico.svg|ръб|20п|link=Мексико|]] [[Национален отбор по футбол на Мексико|Мексико]] || Г || [[Морелия]] || || |- style="background:#ffc;" |521 || 28.01.2001 || 0:0 || [[Файл:Flag of Jamaica.svg|ръб|20п|link=Ямайка|]] [[Национален отбор по футбол на Ямайка|Ямайка]] || Г || [[Ямайка]] || || Първа среща срещу Ямайка |- style="background:#cfc;" |522 || 24.03.2001 || 2:1 || [[Файл:Flag of Iceland.svg|ръб|20п|link=Исландия|]] [[Национален отбор по футбол на Исландия|Исландия]] || Д || София || Кв. СП 2002 || |- style="background:#cfc;" |523 || 28.03.2001 || 4:3 || [[Файл:Flag of Northern Ireland.svg|ръб|20п|link=Северна Ирландия|]] [[Национален отбор по футбол на Северна Ирландия|Северна Ирландия]] || Д || София || Кв. СП 2002 || |- style="background:#fcc;" |524 || 25.04.2001 || 1:2 || [[Файл:Flag of Norway.svg|ръб|20п|link=Норвегия|]] [[Национален отбор по футбол на Норвегия|Норвегия]] || Г || [[Осло]] || || |- style="background:#cfc;" |525 || 02.06.2001 || 1:0 || [[Файл:Flag of Northern Ireland.svg|ръб|20п|link=Северна Ирландия|]] [[Национален отбор по футбол на Северна Ирландия|Северна Ирландия]] || Г || [[Белфаст]] || Кв. СП 2002 || |- style="background:#ffc;" |526 || 06.06.2001 || 1:1 || [[Файл:Flag of Iceland.svg|ръб|20п|link=Исландия|]] [[Национален отбор по футбол на Исландия|Исландия]] || Г || [[Рейкявик]] || Кв. СП 2002 || |- style="background:#cfc;" |527 || 15.08.2001 || 1:0 || [[Файл:Flag of Macedonia.svg|ръб|20п|link=Република Македония|]] [[Национален отбор по футбол на Република Македония|Р. Македония]] || Д || София || || |- style="background:#cfc;" |528 || 01.09.2001 || 2:0 || [[Файл:Flag of Malta.svg|ръб|20п|link=Малта|]] [[Национален отбор по футбол на Малта|Малта]] || Г || [[Ла Валета]] || Кв. СП 2002 || |- style="background:#fcc;" |529 || 05.09.2001 || 0:2 || [[Файл:Flag of Denmark.svg|ръб|20п|link=Дания|]] [[Национален отбор по футбол на Дания|Дания]] || Д || София || Кв. СП 2002 || |- style="background:#fcc;" |530 || 06.10.2001 || 0:6 || [[Файл:Flag of the Czech Republic.svg|ръб|20п|link=Чехия|]] [[Национален отбор по футбол на Чехия|Чехия]] || Г || [[Прага]] || Кв. СП 2002 || |- style="background:#ffc;" |531 || 13.02.2002 || 0:0 || [[Файл:Flag of Croatia.svg|ръб|20п|link=Хърватия|]] [[Национален отбор по футбол на Хърватия|Хърватия]] || Г || [[Риека]] || || |- style="background:#cfc;" |532 || 20.02.2002 || 3:0 || [[Файл:Flag of Azerbaijan.svg|ръб|20п|link=Азербайджан|]] [[Национален отбор по футбол на Азербайджан|Азербайджан]] || Д || София || || |- style="background:#fcc;" |533 || 27.02.2002 || 0:3 || [[Файл:Flag of Ecuador.svg|ръб|20п|link=Еквадор|]] [[Национален отбор по футбол на Еквадор|Еквадор]] || * || [[Ню Йорк]] || || Първа среща срещу Еквадор |- style="background:#fcc;" |534 || 17.03.2002 || 0:1 || [[Файл:Flag of Mexico.svg|ръб|20п|link=Мексико|]] [[Национален отбор по футбол на Мексико|Мексико]] || * || Ню Йорк || || |- style="background:#ffc;" |535 || 21.08.2002 || 2:2 || [[Файл:Flag of Germany.svg|ръб|20п|link=Германия|]] [[Национален отбор по футбол на Германия|Германия]] || Д || София || || |- style="background:#cfc;" |536 || 07.09.2002 || 2:0 || [[Файл:Flag of Belgium (civil).svg|ръб|20п|link=Белгия|]] [[Национален отбор по футбол на Белгия|Белгия]] || Г || [[Брюксел]] || Кв. [[Европейско първенство по футбол 2004|ЕП 2004]] || |- style="background:#cfc;" |537 || 12.10.2002 || 2:0 || [[Файл:Flag of Croatia.svg|ръб|20п|link=Хърватия|]] [[Национален отбор по футбол на Хърватия|Хърватия]] || Д || София || Кв. ЕП 2004 || |- style="background:#cfc;" |538 || 15.10.2002 || 2:1 || [[Файл:Flag of Andorra.svg|ръб|20п|link=Андора|]] [[Национален отбор по футбол на Андора|Андора]] || Д || София || Кв. ЕП 2004 || Първа среща срещу Андора |- style="background:#fcc;" |539 || 20.11.2002 || 0:1 || [[Файл:Flag of Spain.svg|ръб|20п|link=Испания|]] [[Национален отбор по футбол на Испания|Испания]] || Г || [[Гренада]] || || |- style="background:#cfc;" |540 || 12.02.2003 || 1:0 || [[Файл:Flag of Hungary.svg|ръб|20п|link=Унгария|]] [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]] || * || [[Ларнака]] || || |- style="background:#cfc;" |541 || 27.03.2003 || 2:1 || [[Файл:Flag of Serbia and Montenegro.svg|ръб|20п|link=Сърбия и Черна гора|]] [[Национален отбор по футбол на Сърбия и Черна гора|Сърбия и Черна гора]] || Г || [[Крушевац]] || || Първа среща срещу Сърбия и Черна гора |- style="background:#ffc;" |542 || 02.04.2003 || 0:0 || [[Файл:Flag of Estonia.svg|ръб|20п|link=Естония|]] [[Национален отбор по футбол на Естония|Естония]] || Г || [[Талин]] || Кв. ЕП 2004 || Първа среща срещу Естония |- style="background:#cfc;" |543 || 30.04.2003 || 2:0 || [[Файл:Flag of Albania.svg|ръб|20п|link=Албания|]] [[Национален отбор по футбол на Албания|Албания]] || Д || София || || |- style="background:#ffc;" |544 || 07.06.2003 || 2:2 || [[Файл:Flag of Belgium (civil).svg|ръб|20п|link=Белгия|]] [[Национален отбор по футбол на Белгия|Белгия]] || Д || София || Кв. ЕП 2004 || |- style="background:#cfc;" |545 || 20.08.2003 || 3:0 || [[Файл:Flag of Lithuania.svg|ръб|20п|link=Литва|]] [[Национален отбор по футбол на Литва|Литва]] || Д || София || || |- style="background:#cfc;" |546 || 06.09.2003 || 2:0 || [[Файл:Flag of Estonia.svg|ръб|20п|link=Естония|]] [[Национален отбор по футбол на Естония|Естония]] || Д || София || Кв. ЕП 2004 || |- style="background:#cfc;" |547 || 10.09.2003 || 3:0 || [[Файл:Flag of Andorra.svg|ръб|20п|link=Андора|]] [[Национален отбор по футбол на Андора|Андора]] || Г || [[Андора]] || Кв. ЕП 2004 || |- style="background:#fcc;" |548 || 11.10.2003 || 0:1 || [[Файл:Flag of Croatia.svg|ръб|20п|link=Хърватия|]] [[Национален отбор по футбол на Хърватия|Хърватия]] || Г || [[Загреб]] || Кв. ЕП 2004 || |- style="background:#cfc;" |549 || 18.11.2003 || 1:0 || [[Файл:Flag of South Korea.svg|ръб|20п|link=Южна Корея|]] [[Национален отбор по футбол на Република Корея|Република Корея]] || Г || [[Сеул]] || || |- style="background:#fcc;" |550 || 18.02.2004 || 0:2 || [[Файл:Flag of Greece.svg|ръб|20п|link=Гърция|]] [[Национален отбор по футбол на Гърция|Гърция]] || Г || [[Атина]] || || |- style="background:#ffc;" |551 || 31.03.2004 || 2:2 || [[Файл:Flag of Russia.svg|ръб|20п|link=Русия|]] [[Национален отбор по футбол на Русия|Русия]] || Д || София || || |- style="background:#cfc;" |552 || 28.04.2004 || 3:0 || [[Файл:Flag of Cameroon.svg|ръб|20п|link=Камерун|]] [[Национален отбор по футбол на Камерун|Камерун]] || Д || София || || Първа среща срещу Камерун |- style="background:#fcc;" |553 || 02.06.2004 || 1:3 || [[Файл:Flag of the Czech Republic.svg|ръб|20п|link=Чехия|]] [[Национален отбор по футбол на Чехия|Чехия]] || Г || [[Прага]] || || |- style="background:#fcc;" |554 || 14.06.2004 || 0:5 || [[Файл:Flag of Sweden.svg|ръб|20п|link=Швеция|]] [[Национален отбор по футбол на Швеция|Швеция]] || * || [[Лисабон]] || [[Европейско първенство по футбол 2004|ЕП 2004 – група]] || |- style="background:#fcc;" |555 || 18.06.2004 || 0:2 || [[Файл:Flag of Denmark.svg|ръб|20п|link=Дания|]] [[Национален отбор по футбол на Дания|Дания]] || * || [[Брага]] || ЕП 2004 – група || |- style="background:#fcc;" |556 || 22.06.2004 || 1:2 || [[Файл:Flag of Italy.svg|ръб|20п|link=Италия|]] [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]] || * || [[Гимараеш]] || ЕП 2004 – група || |- style="background:#ffc;" |557 || 18.08.2004 || 1:1 || [[Файл:Flag of Ireland.svg|ръб|20п|link=Ирландия|]] [[Национален отбор по футбол на Република Ирландия|Република Ирландия]] || Г || [[Дъблин]] || || |- style="background:#cfc;" |558 || 04.09.2004 || 3:1 || [[Файл:Flag of Iceland.svg|ръб|20п|link=Исландия|]] [[Национален отбор по футбол на Исландия|Исландия]] || Г || [[Рейкявик]] || Кв. [[Световно първенство по футбол 2006|СП 2006]] || |- style="background:#ffc;" |559 || 09.10.2004 || 2:2 || [[Файл:Flag of Croatia.svg|ръб|20п|link=Хърватия|]] [[Национален отбор по футбол на Хърватия|Хърватия]] || Г || [[Загреб]] || Кв. СП 2006 || |- style="background:#cfc;" |560 || 13.10.2004 || 4:1 || [[Файл:Flag of Malta.svg|ръб|20п|link=Малта|]] [[Национален отбор по футбол на Малта|Малта]] || Д || София || Кв. СП 2006 || |- style="background:#ffc;" |561 || 17.11.2004 || 0:0 || [[Файл:Flag of Azerbaijan.svg|ръб|20п|link=Азербайджан|]] [[Национален отбор по футбол на Азербайджан|Азербайджан]] || Г || [[Баку]] || || |- style="background:#ffc;" |562 || 29.11.2004 || 1:1 || [[Файл:Flag of Egypt.svg|ръб|20п|link=Египет|]] [[Национален отбор по футбол на Египет|Египет]] || Г || [[Кайро]] || || |- style="background:#ffc;" |563 || 09.02.2005 || 0:0 || [[Файл:Flag of Serbia and Montenegro.svg|ръб|20п|link=Сърбия и Черна гора|]] [[Национален отбор по футбол на Сърбия и Черна гора|Сърбия и Черна гора]] || Д || София || || |- style="background:#fcc;" |564 || 26.03.2005 || 0:3 || [[Файл:Flag of Sweden.svg|ръб|20п|link=Швеция|]] [[Национален отбор по футбол на Швеция|Швеция]] || Д || София || Кв. СП 2006 || |- style="background:#ffc;" |565 || 30.03.2005 || 1:1 || [[Файл:Flag of Hungary.svg|ръб|20п|link=Унгария|]] [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]] || Г || [[Будапеща]] || Кв. СП 2006 || |- style="background:#fcc;" |566 || 04.06.2005 || 1:3 || [[Файл:Flag of Croatia.svg|ръб|20п|link=Хърватия|]] [[Национален отбор по футбол на Хърватия|Хърватия]] || Д || София || Кв. СП 2006 || |- style="background:#cfc;" |567 || 17.08.2005 || 3:1 || [[Файл:Flag of Turkey.svg|ръб|20п|link=Турция|]] [[Национален отбор по футбол на Турция|Турция]] || Д || София || || |- style="background:#fcc;" |568 || 03.09.2005 || 0:3 || [[Файл:Flag of Sweden.svg|ръб|20п|link=Швеция|]] [[Национален отбор по футбол на Швеция|Швеция]] || Г || [[Стокхолм]] || Кв. СП 2006 || |- style="background:#cfc;" |569 || 07.09.2005 || 3:2 || [[Файл:Flag of Iceland.svg|ръб|20п|link=Исландия|]] [[Национален отбор по футбол на Исландия|Исландия]] || Д || София || Кв. СП 2006 || |- style="background:#cfc;" |570 || 08.10.2005 || 2:0 || [[Файл:Flag of Hungary.svg|ръб|20п|link=Унгария|]] [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]] || Д || София || Кв. СП 2006 || |- style="background:#ffc;" |571 || 12.10.2005 || 1:1 || [[Файл:Flag of Malta.svg|ръб|20п|link=Малта|]] [[Национален отбор по футбол на Малта|Малта]] || Г || [[Ла Валета]] || Кв. СП 2006 || |- style="background:#cfc;" |572 || 12.11.2005 || 6:2 || [[Файл:Flag of Georgia (bordered).svg|ръб|20п|link=Грузия|]] [[Национален отбор по футбол на Грузия|Грузия]] || Д || София || || |- style="background:#cfc;" |573 || 16.11.2005 || 3:0 || [[Файл:Flag of Mexico.svg|ръб|20п|link=Мексико|]] [[Национален отбор по футбол на Мексико|Мексико]] || * || [[Ню Йорк]] || || |- style="background:#cfc;" |574 || 01.03.2006 || 1:0 || [[Файл:Flag of Macedonia.svg|ръб|20п|link=Република Македония|]] [[Национален отбор по футбол на Република Македония|Р. Македония]] || Г || [[Скопие]] || || |- style="background:#cfc;" |575 || 09.05.2006 || 2:1 || [[Файл:Flag of Japan.svg|ръб|20п|link=Япония|]] [[Национален отбор по футбол на Япония|Япония]] || Г || [[Нагай]] || Кирин Къп || |- style="background:#fcc;" |576 || 11.05.2006 || 1:5 || [[Файл:Flag of Scotland.svg|ръб|20п|link=Шотландия|]] [[Национален отбор по футбол на Шотландия|Шотландия]] || * || [[Кобе]] || Кирин Къп || |- style="background:#ffc;" |577 || 15.08.2006 || 0:0 || [[Файл:Flag of Wales.svg|20п|link=Уелс|]] [[Национален отбор по футбол на Уелс|Уелс]] || Г || [[Суонзи]] || || |- style="background:#ffc;" |578 || 02.09.2006 || 2:2 || [[Файл:Flag of Romania.svg|ръб|20п|link=Румъния|]] [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] || Г || [[Констанца]] || Кв. [[Европейско първенство по футбол 2008|ЕП 2008]] || |- style="background:#cfc;" |579 || 06.09.2006 || 3:0 || [[Файл:Flag of Slovenia.svg|ръб|20п|link=Словения|]] [[Национален отбор по футбол на Словения|Словения]] || Д || София || Кв. ЕП 2008 || |- style="background:#ffc;" |580 || 07.10.2006 || 1:1 || [[Файл:Flag of the Netherlands.svg|ръб|20п|link=Холандия|]] [[Национален отбор по футбол на Холандия|Холандия]] || Д || София || Кв. ЕП 2008 || |- style="background:#cfc;" |581 || 11.10.2006 || 1:0 || [[Файл:Flag of Luxembourg.svg|ръб|20п|link=Люксембург|]] [[Национален отбор по футбол на Люксембург|Люксембург]] || Г || [[Люксембург (град)|Люксембург]] || Кв. ЕП 2008 || |- style="background:#fcc;" |582 || 15.11.2006 || 1:3 || [[Файл:Flag of Slovakia.svg|ръб|20п|link=Словакия|]] [[Национален отбор по футбол на Словакия|Словакия]] || Г || [[Жилина]] || || |- style="background:#cfc;" |583 || 06.02.2007 || 2:0 || [[Файл:Flag of Latvia.svg|ръб|20п|link=Латвия|]] [[Национален отбор по футбол на Латвия|Латвия]] || Д || [[Ларнака]] || || |- style="background:#cfc;" |584 || 07.02.2007 || 3:0 || [[Файл:Flag of Cyprus.svg|ръб|20п|link=Кипър|]] [[Национален отбор по футбол на Кипър|Кипър]] || Г || Ларнака || || |- style="background:#ffc;" |585 || 28.03.2007 || 0:0 || [[Файл:Flag of Albania.svg|ръб|20п|link=Албания|]] [[Национален отбор по футбол на Албания|Албания]] || Д || София || Кв. ЕП 2008 || |- style="background:#cfc;" |586 || 02.06.2007 || 2:0 || [[Файл:Flag of Belarus.svg|ръб|20п|link=Беларус|]] [[Национален отбор по футбол на Беларус|Беларус]] || Г || [[Минск]] || Кв. ЕП 2008 || |- style="background:#cfc;" |587 || 06.06.2007 || 2:1 || [[Файл:Flag of Belarus.svg|ръб|20п|link=Беларус|]] [[Национален отбор по футбол на Беларус|Беларус]] || Д || София || Кв. ЕП 2008 || |- style="background:#fcc;" |588 || 22.08.2007 || 0:1 || [[Файл:Flag of Wales.svg|ръб|20п|link=Уелс|]] [[Национален отбор по футбол на Уелс|Уелс]] || Д || [[Бургас]] || || |- style="background:#fcc;" |589 || 08.09.2007 || 0:2 || [[Файл:Flag of the Netherlands.svg|ръб|20п|link=Холандия|]] [[Национален отбор по футбол на Холандия|Холандия]] || Г || [[Амстердам]] || Кв. ЕП 2008 || |- style="background:#cfc;" |590 || 12.09.2007 || 3:0 || [[Файл:Flag of Luxembourg.svg|ръб|20п|link=Люксембург|]] [[Национален отбор по футбол на Люксембург|Люксембург]] || Д || София || Кв. ЕП 2008 || |- style="background:#ffc;" |591 || 17.10.2007 || 1:1 || [[Файл:Flag of Albania.svg|ръб|20п|link=Албания|]] [[Национален отбор по футбол на Албания|Албания]] || Г || [[Тирана]] || Кв. ЕП 2008 || |- style="background:#cfc;" |592 || 17.11.2007 || 1:0 || [[Файл:Flag of Romania.svg|ръб|20п|link=Румъния|]] [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] || Д || София || Кв. ЕП 2008 || |- style="background:#cfc;" |593 || 21.11.2007 || 2:0 || [[Файл:Flag of Slovenia.svg|ръб|20п|link=Словения|]] [[Национален отбор по футбол на Словения|Словения]] || Г || [[Целье]] || Кв. ЕП 2008 || |- style="background:#cfc;" |594 || 06.02.2008 || 1:0 || [[Файл:Flag of Northern Ireland.svg|ръб|20п|link=Северна Ирландия|]] [[Национален отбор по футбол на Северна Ирландия|Северна Ирландия]] || Г || [[Белфаст]] || || |- style="background:#cfc;" |595 || 26.03.2008 || 2:1 || [[Файл:Flag of Finland.svg|ръб|20п|link=Финландия|]] [[Национален отбор по футбол на Финландия|Финландия]] || Д || София || || |- style="background:#cfc;" |596 || 20.08.2008 || 2:1 || [[Файл:Flag of Bosnia and Herzegovina.svg|ръб|20п|link=Босна и Херцеговина|]] [[Национален отбор по футбол на Босна и Херцеговина|Босна и Херцеговина]] || Г || [[Сараево]] || || Първа среща срещу Босна и Херцеговина |- style="background:#ffc;" |597 || 06.09.2008 || 2:2 || [[Файл:Flag of Montenegro.svg|ръб|20п|link=Черна гора|]] [[Национален отбор по футбол на Черна гора|Черна гора]] || Г || [[Подгорица]] || Кв. [[Световно първенство по футбол 2010|СП 2010]] || Първа среща срещу Черна гора |- style="background:#ffc;" |598 || 11.10.2008 || 0:0 || [[Файл:Flag of Italy.svg|ръб|20п|link=Италия|]] [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]] || Д || София || Кв. СП 2010 || |- style="background:#ffc;" |599 || 15.10.2008 || 0:0 || [[Файл:Flag of Georgia (bordered).svg|ръб|20п|link=Грузия|]] [[Национален отбор по футбол на Грузия|Грузия]] || Г || [[Тбилиси]] || Кв. СП 2010 || |- style="background:#fcc;" |600 || 19.11.2008 || 1:6 || [[Файл:Flag of Serbia.svg|ръб|20п|link=Сърбия|]] [[Национален отбор по футбол на Сърбия|Сърбия]] || Г || [[Белград]] || || Първа среща срещу Сърбия |- style="background:#ffc;" |601 || 11.02.2009 || 1:1 || [[Файл:Flag of Switzerland.svg|ръб|20п|link=Швейцария|]] [[Национален отбор по футбол на Швейцария|Швейцария]] || Г || [[Женева]] || || |- style="background:#ffc;" |602 || 28.03.2009 || 1:1 || [[Файл:Flag of Ireland.svg|ръб|20п|link=Ирландия|]] [[Национален отбор по футбол на Република Ирландия|Република Ирландия]] || Г || [[Дъблин]] || Кв. СП 2010 || |- style="background:#cfc;" |603 || 01.04.2009 || 2:0 || [[Файл:Flag of Cyprus.svg|ръб|20п|link=Кипър|]] [[Национален отбор по футбол на Кипър|Кипър]] || Д || София || Кв. СП 2010 || |- style="background:#ffc;" |604 || 06.06.2009 || 1:1 || [[Файл:Flag of Ireland.svg|ръб|20п|link=Ирландия|]] [[Национален отбор по футбол на Република Ирландия|Република Ирландия]] || Д || София || Кв. СП 2010 || |- style="background:#cfc;" |605 || 12.08.2009 || 1:0 || [[Файл:Flag of Latvia.svg|ръб|20п|link=Латвия|]] [[Национален отбор по футбол на Латвия|Латвия]] || Д || София || || |- style="background:#cfc;" |606 || 05.09.2009 || 4:1 || [[Файл:Flag of Montenegro.svg|ръб|20п|link=Черна гора|]] [[Национален отбор по футбол на Черна гора|Черна гора]] || Д || София || Кв. СП 2010 || |- style="background:#fcc;" |607 || 09.09.2009 || 0:2 || [[Файл:Flag of Italy.svg|ръб|20п|link=Италия|]] [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]] || Г || [[Торино]] || Кв. СП 2010 || |- style="background:#fcc;" |608 || 10.10.2009 || 1:4 || [[Файл:Flag of Cyprus.svg|ръб|20п|link=Кипър|]] [[Национален отбор по футбол на Кипър|Кипър]] || Г || Ларнака || Кв. СП 2010 || |- style="background:#cfc;" |609 || 14.10.2009 || 6:2 || [[Файл:Flag of Georgia (bordered).svg|ръб|20п|link=Грузия|]] [[Национален отбор по футбол на Грузия|Грузия]] || Д || София || Кв. СП 2010 || |- style="background:#cfc;" |610 || 18.11.2009 || 4:1 || [[Файл:Flag of Malta.svg|ръб|20п|link=Малта|]] [[Национален отбор по футбол на Малта|Малта]] || Г || [[Ла Валета]] || || |} == 2010 – 2019 == {| class="wikitable" style="width:100%;" |- style="background:#abcdef;" ! No. ! Дата ! Резултат ! Съперник ! ! Град ! Повод ! Забележка |- style="background:#fcc;" |611 || 03.03.2010 || 0:2 || [[Файл:Flag of Poland.svg|ръб|20п|link=Полша]] [[Национален отбор по футбол на Полша|Полша]] || Г || [[Варшава]] || || |- style="background:#fcc;" |612 || 19.05.2010 || 1:2 || [[Файл:Flag of Belgium.svg|ръб|20п|link=Белгия]] [[Национален отбор по футбол на Белгия|Белгия]] || Г || [[Брюксел]] || || |- style="background:#ffc;" |613 || 24.05.2010 || 1:1 || [[Файл:Flag of South Africa.svg|ръб|20п|link=Република Южна Африка]] [[Национален отбор по футбол на Южна Африка|Южна Африка]] || Г || [[Йоханесбург]] || || Първа среща срещу ЮАР |- style="background:#fcc;" |614 || 11.08.2010 || 0:1 || [[Файл:Flag of Russia.svg|ръб|20п|link=Русия]] [[Национален отбор по футбол на Русия|Русия]] || Г || [[Санкт-Петербург]] || || |- style="background:#fcc;" |615 || 03.09.2010 || 0:4 || [[Файл:Flag of England.svg|ръб|20п|link=Англия]] [[Национален отбор по футбол на Англия|Англия]] || Г || [[Лондон]] || Кв. [[Европейско първенство по футбол 2012|ЕП 2012]] || |- style="background:#fcc;" |616 || 07.09.2010 || 0:1 || [[Файл:Flag of Montenegro.svg|ръб|20п|link=Черна гора]] [[Национален отбор по футбол на Черна гора|Черна гора]] || Д || [[София]] || Кв. ЕП 2012 || |- style="background:#cfc;" |617 || 08.10.2010 || 1:0 || [[Файл:Flag of Wales.svg|ръб|20п|link=Уелс]] [[Национален отбор по футбол на Уелс|Уелс]] || Г || [[Кардиф]] || Кв. ЕП 2012 || |- style="background:#cfc;" |618 || 12.10.2010 || 2:0 || [[Файл:Flag of Saudi Arabia.svg|ръб|20п|link=Саудитска Арабия]] [[Национален отбор по футбол на Саудитска Арабия|Саудитска Арабия]] || * || [[Истанбул]] || Контрола || |- style="background:#ffc;" |619 || 29.03.2011 || 0:0 || [[Файл:Flag of Cyprus.svg|ръб|20п|link=Кипър]] [[Национален отбор по футбол на Кипър|Кипър]] || Г || [[Ларнака]] || Контрола || |- style="background:#ffc;" |619 || 26.03.2011 || 0:0 || [[Файл:Flag of Switzerland.svg|ръб|20п|link=Швейцария]] [[Национален отбор по футбол на Швейцария|Швейцария]] || Д || София || Кв. ЕП 2012 || |- style="background:#ffc;" |620 || 04.06.2011 || 1:1 || [[Файл:Flag of Montenegro.svg|ръб|20п|link=Черна гора]] Черна гора || Г || [[Подгорица]] || Кв. ЕП 2012 || |- style="background:#fcc;" |621 || 10.08.2011 || 0:1 || [[Файл:Flag of Belarus.svg|ръб|20п|link=Беларус]] [[Национален отбор по футбол на Беларус|Беларус]] || Г || [[Минск]] || Контрола || |- style="background:#fcc;" |622 || 02.09.2011 || 0:3 || [[Файл:Flag of England.svg|ръб|20п|link=Англия]] Англия || Д || София || Кв. ЕП 2012 || |- style="background:#fcc;" |623 || 06.09.2011 || 1:3 || [[Файл:Flag of Switzerland.svg|ръб|20п|link=Швейцария]] Швейцария || Г || [[Женева]] || Кв. ЕП 2012 || |- style="background:#fcc;" |624 || 07.10.2011 || 0:3 || [[Файл:Flag of Ukraine.svg|ръб|20п|link=Украйна]] [[Национален отбор по футбол на Украйна|Украйна]] || Г || [[Киев]] || Контрола || |- style="background:#fcc;" | 625 || 11.10.2011 || 0:1 || [[Файл:Flag of Wales.svg|ръб|20п|link=Уелс]] Уелс || Д || София || Кв. ЕП 2012 || |- style="background:#ffc;" | 626 || 29.02.2012 || 1:1 || [[Файл:Flag of Hungary.svg|ръб|20п|link=Унгария]] [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]] || Г || [[Дьор]] || Контрола || |- style="background:#cfc;" | 627 || 26.05.2012 || 2:1 || [[Файл:Flag of the Netherlands.svg|ръб|20п|link=Нидерландия]] [[Национален отбор по футбол на Нидерландия|Нидерландия]] || Г || [[Амстердам]] || Контрола || |- style="background:#fcc;" | 628 || 29.05.2012 || 0:2 || [[Файл:Flag of Turkey.svg|ръб|20п|link=Турция]] [[Национален отбор по футбол на Турция|Турция]] || * || [[Залцбург]] || Контрола || |- style="background:#cfc;" | 629 || 15.08.2012 || 1:0 || [[Файл:Flag of Cyprus.svg|ръб|20п|link=Кипър]] Кипър || Д || София || Контрола || |- style="background:#ffc;" | 630 || 07.09.2012 || 2:2 || [[Файл:Flag of Italy.svg|ръб|20п|link=Италия]] [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]] || Д || София || [[Световно първенство по футбол 2014|Кв. СП 2014]] || |- style="background:#cfc;" | 631 || 11.09.2012 || 1:0 || [[Файл:Flag of Armenia.svg|ръб|20п|link=Армения]] [[Национален отбор по футбол на Армения|Армения]] || Д || София || Кв. СП 2014 || Първа среща срещу Армения |- style="background:#ffc;" | 632 || 12.10.2012 || 1:1 || [[Файл:Flag of Denmark.svg|ръб|20п|link=Дания]] [[Национален отбор по футбол на Дания|Дания]] || Д || София || Кв. СП 2014 || |- style="background:#ffc;" | 633 || 16.10.2012 || 0:0 || [[Файл:Flag of the Czech Republic.svg|ръб|20п|link=Чехия|]] [[Национален отбор по футбол на Чехия|Чехия]] || Г || [[Прага]] || Кв. СП 2014 || |- style="background:#fcc;" | 634 || 14.11.2012 || 0:1 || [[Файл:Flag of Ukraine.svg|ръб|20п|link=Украйна|]] [[Национален отбор по футбол на Украйна|Украйна]] || Д || София || Контрола || |- style="background:#cfc;" | 635 || 22.03.2013 || 6:0 || [[Файл:Flag of Malta.svg|ръб|20п|link=Малта|]] [[Национален отбор по футбол на Малта|Малта]] || Д || София || Кв. СП 2014 || |- style="background:#ffc;" | 636 || 26.03.2013 || 1:1 || [[Файл:Flag of Denmark.svg|ръб|20п|link=Дания|]] [[Национален отбор по футбол на Дания|Дания]] || Г || [[Копенхаген]] || Кв. СП 2014 || |- style="background:#cfc;" | 637 || 30.05.2013 || 2:0 || [[Файл:Flag of Japan.svg|ръб|20п|link=Япония|]] [[Национален отбор по футбол на Япония|Япония]] || Г || [[Нагоя]] || Контрола || |- style="background:#cfc;" | 638 || 05.06.2013 || 2:1 || [[Файл:Flag of Kazakhstan.svg|ръб|20п|link=Казахстан|]] [[Национален отбор по футбол на Казахстан|Казахстан]] || Г || [[Астана]] || Контрола || Първа среща срещу Казахстан |- style="background:#fcc;" | 639 || 14.08.2013 || 0:2 || [[Файл:Flag of Macedonia.svg|ръб|20п|link= Република Македония|]] [[Национален отбор по футбол на Република Македония|Р. Македония]] || Г || [[Скопие]] || Контрола || |- style="background:#fcc;" | 640 || 06.09.2013 || 0:1 || [[Файл:Flag of Italy.svg|ръб|20п|link=Италия|]] [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]] || Г || [[Палермо]] || Кв. СП 2014 || |- style="background:#cfc;" | 641 || 10.09.2013 || 2:1 || [[Файл:Flag of Malta.svg|ръб|20п|link=Малта|]] [[Национален отбор по футбол на Малта|Малта]] || Г || [[Та'Али]] || Кв. СП 2014 || |- style="background:#fcc;" | 642 || 11.10.2013 || 1:2 || [[Файл:Flag of Armenia.svg|ръб|20п|link=Армения|]] [[Национален отбор по футбол на Армения|Армения]] || Г || [[Ереван]] || Кв. СП 2014 || |- style="background:#fcc;" | 643 || 15.10.2013 || 0:1 || [[Файл:Flag of the Czech Republic.svg|ръб|20п|link=Чехия|]] [[Национален отбор по футбол на Чехия|Чехия]] || Д || София || Кв. СП 2014 || |- style="background:#cfc;" | 644 || 05.03.2014 || 2:1 || {{Флагче|Беларус}} {{имеНОФ|Беларус}} || Д || София || Контрола || |- style="background:#ffc;" | 645 || 23.05.2014 || 1:1 || {{Флагче|Канада}} {{имеНОФ|Канада}} || * || [[Ритцинг]] || Контрола || Първа среща срещу Канада |- style="background:#cfc;" | 646 || 09.09.2014 || 2:1 || {{Флагче|Азербайджан}} {{имеНОФ|Азербайджан}} || Г || [[Баку]] || [[Европейско първенство по футбол 2016|Кв. ЕП 2016]] || |- style="background:#fcc;" | 647 || 10.10.2014 || 0:1 || {{Флагче|Хърватия}} {{имеНОФ|Хърватия}} || Д || София || Кв. ЕП 2016 || |- style="background:#fcc;" | 648 || 13.10.2014 || 1:2 || {{Флагче|Норвегия}} {{имеНОФ|Норвегия}} || Г || [[Осло]] || Кв. ЕП 2016 || |- style="background:#ffc;" | 649 || 16.11.2014 || 1:1 || {{Флагче|Малта}} {{имеНОФ|Малта}} || Д || София || Кв. ЕП 2016 || |- style="background:#ffc;" | 650 || 28.03.2015 || 2:2 || {{Флагче|Италия}} {{имеНОФ|Италия}} || Д || София || Кв. ЕП 2016 || |- style="background:#fcc;" | 651 || 08.06.2015 || 0:4 || {{Флагче|Турция}} {{имеНОФ|Турция}} || Г || Истанбул || Контрола || |- style="background:#cfc;" | 652 || 12.06.2015 || 1:0 || {{Флагче|Малта}} {{имеНОФ|Малта}} || Г || [[Атард]] || Кв. ЕП 2016 || |- style="background:#fcc;" | 653 || 03.09.2015 || 0:1 || {{Флагче|Норвегия}} {{имеНОФ|Норвегия}} || Д || София || Кв. ЕП 2016 || |- style="background:#fcc;" | 654 || 06.09.2015 || 0:1 || {{Флагче|Италия}} {{имеНОФ|Италия}} || Г || Палермо || Кв. ЕП 2016 || |- style="background:#fcc;" | 655 || 10.10.2015 || 0:3 || {{Флагче|Хърватия}} {{имеНОФ|Хърватия}} || Г || Загреб || Кв. ЕП 2016 || |- style="background:#cfc;" | 656 || 13.10.2015 || 2:0 || {{Флагче|Азербайджан}} {{имеНОФ|Азербайджан}} || Д || София || Кв. ЕП 2016 || |- style="background:#cfc;" | 657 || 25.03.2016 || 1:0 || {{Флагче|Португалия}} {{имеНОФ|Португалия}} || Г || [[Лейрия]] || Контрола || |- style="background:#cfc;" | 658 || 29.03.2016 || 2:0 || {{Флагче|Република Македония}} {{имеНОФ|Република Македония}} || Г || Скопие || Контрола || |- style="background:#fcc;" | 659 || 03.06.2016 || 2:7 || {{Флагче|Япония}} {{имеНОФ|Япония}} || Г || Нагоя || Кирин къп || Първа загуба от Япония |- style="background:#fcc;" | 660 || 07.06.2016 || 0:4 || {{Флагче|Дания}} {{имеНОФ|Дания}} || Г || Осака || Кирин къп || |- style="background:#cfc;" | 661 || 06.09.2016 || 4:3 || {{Флагче|Люксембург}} {{имеНОФ|Люксембург}} || Д || София || [[Световно първенство по футбол 2018|Кв. СП 2018]] || |- style="background:#fcc;" | 662 || 07.10.2016 || 1:4 || {{Флагче|Франция}} {{имеНОФ|Франция}} || Г || Сен Дени || Кв. СП 2018 || |- style="background:#fcc;" | 663 || 10.10.2016 || 0:3 || {{Флагче|Швеция}} {{имеНОФ|Швеция}} || Г || Солна || Кв. СП 2018 || |- style="background:#cfc;" | 664 || 13.11.2016 || 1:0 || {{Флагче|Беларус}} {{имеНОФ|Беларус}} || Д || София || Кв. СП 2018 || |- style="background:#cfc;" | 665 || 26.03.2017 || 2:0 || {{Флагче|Нидерландия}} {{имеНОФ|Нидерландия}} || Д || София || Кв. СП 2018 || |- style="background:#fcc;" | 666 || 09.06.2017 || 1:2 || {{Флагче|Беларус}} {{имеНОФ|Беларус}} || Г || Борисов || Кв. СП 2018 || Първа загуба в официален двубой от Беларус |- style="background:#cfc;" | 667 || 31.08.2017 || 3:2 || {{Флагче|Швеция}} {{имеНОФ|Швеция}} || Д || София || Кв. СП 2018 || Първа победа над Швеция от 1967 година |- style="background:#fcc;" | 668 || 03.09.2017 || 1:3 || {{Флагче|Нидерландия}} {{имеНОФ|Нидерландия}} || Г || Амстердам || Кв. СП 2018 || |- style="background:#fcc;" | 669 || 07.10.2017 || 0:1 || {{Флагче|Франция}} {{имеНОФ|Франция}} || Д || София || Кв. СП 2018 || Загуба от Франция в София за първи път от 1932 година |- style="background:#ffc;" | 670 || 10.10.2017 || 1:1 || {{Флагче|Люксембург}} {{имеНОФ|Люксембург}} || Г || Люксембург || Кв. СП 2018 || Първо равенство с Люксембург |- style="background:#cfc;" | 671 || 13.11.2017 || 1:0 || {{Флагче|Саудитска Арабия}} {{имеНОФ|Саудитска Арабия}} || Д || Лисабон || Контрола || |- style="background:#fcc;" | 672 || 23.03.2018 || 0:1 || {{Флагче|Босна и Херцеговина}} {{имеНОФ|Босна и Херцеговина}} || Д || Разград || Контрола || |- style="background:#cfc;" | 673 || 26.03.2018 || 2:1 || {{Флагче|Казахстан}} {{имеНОФ|Казахстан}} || Г || Фелкюст|| Контрола || |- style="background:#cfc;" | 674 || 06.09.2018 || 2:1 || {{Флагче|Словения}} {{имеНОФ|Словения}} || Г || Любляна || [[Лига на нациите на УЕФА]] || |- style="background:#cfc;" | 675 || 09.09.2018 || 1:0 || {{Флагче|Норвегия}} {{имеНОФ|Норвегия}} || Д || София || Лига на нациите на УЕФА || |- style="background:#cfc;" | 676 || 13.10.2018 || 2:1 || {{Флагче|Кипър}} {{имеНОФ|Кипър}} || Д || София || Лига на нациите на УЕФА || |- style="background:#fcc;" | 677 || 16.10.2018 || 0:1 || {{Флагче|Норвегия}} {{имеНОФ|Норвегия}} || Г || Осло || Лига на нациите на УЕФА || |- style="background:#ffc;" | 678 || 16.11.2018 || 1:1 || {{Флагче|Кипър}} {{имеНОФ|Кипър}} || Г || Никозия || Лига на нациите на УЕФА || |- style="background:#ffc;" | 679 || 19.11.2018 || 1:1 || {{Флагче|Словения}} {{имеНОФ|Словения}} || Д || София || Лига на нациите на УЕФА || |- style="background:#ffc;" | 680 || 22.03.2019 || 1:1 || {{Флагче|Черна гора}} {{имеНОФ|Черна гора}} || Д || София || [[Европейско първенство по футбол 2021|Кв. ЕП 2021]] || |- style="background:#ffc;" | 681 || 25.03.2019 || 1:1 || {{Флагче|Косово}} {{имеНОФ|Косово}} || Г || [[Прищина]] || Кв. ЕП 2021 || Първа среща срещу Косово |- style="background:#fcc;" | 682 || 07.06.2019 || 1:2 || {{Флагче|Чехия}} {{имеНОФ|Чехия}} || Г || Прага || Кв. ЕП 2021 || |- style="background:#fcc;" | 683 || 10.06.2019 || 2:3 || {{Флагче|Косово}} {{имеНОФ|Косово}} || Д || София || Кв. ЕП 2021 || Първа загуба от Косово |- style="background:#fcc;" | 684 || 07.09.2019 || 0:4 || {{Флагче|Англия}} {{имеНОФ|Англия}} || Г || Лондон || Кв. ЕП 2021 || |- style="background:#fcc;" | 685 || 10.09.2019 || 1:3 || {{Флагче|Ирландия}} {{имеНОФ|Ирландия}} || Г || [[Дъблин]] || Контрола || |- style="background:#ffc;" | 686 || 11.10.2019 || 0:0 || {{Флагче|Черна гора}} {{имеНОФ|Черна гора}} || Г || Подгорица || Кв. ЕП 2021 || |- style="background:#fcc;" | 687 || 14.10.2019 || 0:6 || {{Флагче|Англия}} {{имеНОФ|Англия}} || Д || София || Кв. ЕП 2021 || Най-тежката домакинска загуба |- style ="background:#fcc;" | 688 || 14.11.2019 || 0:1 || {{Флагче|Парагвай}} {{имеНОФ|Парагвай}} || Д || София || Контрола || Първа среща с Парагвай в България, първи допуснат гол и първа загуба от Парагвай |- style="background:#cfc;" | 689 || 17.11.2019 || 1:0 || {{Флагче|Чехия}} {{имеНОФ|Чехия}} || Д || София || Кв. ЕП 2021 || Първа победа срещу Чехия и първа победа в квалификациите |} == 2020 – 2029 == {| class="wikitable" style="width:100%;" |- style="background:#abcdef;" ! No. ! Дата ! Резултат ! Съперник ! ! Град ! Повод ! Забележка |- style="background:#fcc;" |690 || 26.02.2020 || 0:1 || {{Флагче|Беларус}} {{имеНОФ|Беларус}} || Д || София || Контрола || |- style="background:#ffc;" |691 || 03.09.2020 || 1:1 || {{Флагче|Ирландия}} {{имеНОФ|Ирландия}} || Д || София || [[Лига на нациите на УЕФА]] || |- style="background:#fcc;" |692 || 06.09.2020 || 0:1 || {{Флагче|Уелс}} {{имеНОФ|Уелс}} || Г || Кардиф || Лига на нациите на УЕФА || |- style="background:#fcc;" |693 || 08.10.2020 || 1:3 || {{Флагче|Унгария}} {{имеНОФ|Унгария}} || Д || София || Кв. ЕП 2021 – плейоф ПФ || |- style="background:#fcc;" |694 || 12.10.2020 || 0:2 || {{Флагче|Финландия}} {{имеНОФ|Финландия}} || Г || Хелзинки || Лига на нациите на УЕФА || Първа загуба от Финландия |- style="background:#fcc;" |695 || 14.10.2020 || 0:1 || {{Флагче|Уелс}} {{имеНОФ|Уелс}} || Д || София || Лига на нациите на УЕФА || |- style="background:#cfc;" |696 || 11.11.2020 || 3:0 || {{Флагче|Гибралтар}} {{имеНОФ|Гибралтар}} || Д || София || Контрола || Първа среща срещу Гибралтар и първа победа за 2020 г. |- style="background:#fcc;" |697 || 15.11.2020 || 1:2 || {{Флагче|Финландия}} {{имеНОФ|Финландия}} || Д || София || Лига на нациите на УЕФА || |- style="background:#ffc;" |698 || 18.11.2020 || 0:0 || {{Флагче|Ирландия}} {{имеНОФ|Ирландия}} || Г || Дъблин || Лига на нациите на УЕФА || |- style="background:#fcc;" |699 || 25.03.2021 || 1:3 || {{Флагче|Швейцария}} {{имеНОФ|Швейцария}} || Д || София || [[Световно първенство по футбол 2022|Кв. СП 2022]] || |- style="background:#fcc;" |700 || 28.03.2021 || 0:2 || {{Флагче|Италия}} {{имеНОФ|Италия}} || Д || София || Кв. СП 2022 || Първа загуба от Италия в София |- style="background:#ffc;" |701 || 31.03.2021 || 0:0 || {{Флагче|Северна Ирландия}} {{имеНОФ|Северна Ирландия}} || Г || Белфаст || Кв. СП 2022 || |- style="background:#ffc;" |702 || 01.06.2021 || 1:1 || {{Флагче|Словакия}} {{имеНОФ|Словакия}} || Г || Рийд || Контрола || |- style="background:#fcc;" |703 || 05.06.2021 ||0:1|| {{Флагче|Русия}} {{имеНОФ|Русия}} || Г || Москва || Контрола || |- style="background:#fcc;" |704 || 08.06.2021 || 0:3 || {{Флагче|Франция}} {{имеНОФ|Франция}} || Г || Париж || Контрола || |- style= "background:#ffc;" |705 || 02.09.2021 ||1:1 | {{Флагче|Италия}} {{имеНОФ|Италия}} || Г || Флоренция || Кв. СП 2022 || Първи отбелязан гол за България, срещу Италия в Италия |- style="background:#cfc;" |706 || 05.09.2021 || 1:0 || {{Флагче|Литва}} {{имеНОФ|Литва}} || Д || София || Кв. СП 2022 || |- style="background:#cfc;" |707 || 08.09.2021 || 4:1 || {{Флагче|Грузия}} {{имеНОФ|Грузия}} || Д || София || Контрола || |- style="background:#fcc;" |708 || 09.10.2021 || 1:3 || {{Флагче|Литва}} {{имеНОФ|Литва}} || Г || Вилнюс || Кв. СП 2022 || Първа загуба от Литва |- style= "background:#cfc;" |709 || 12.10.2021 || 2:1 || {{Флагче|Северна Ирландия}} {{имеНОФ|Северна Ирландия}} || Д || София || Кв. СП 2022 || |- style="background:#ffc;" |710 || 11.11.2021 || 1:1 || {{Флагче|Украйна}} {{имеНОФ|Украйна}} || Г || Одеса || Контрола || |- style="background:#fcc;" |711 || 15.11.2021 || 0:4 || {{Флагче|Швейцария}} {{имеНОФ|Швейцария}} || Г || Люцерн || Кв. СП 2022 || |- style="background:#fcc;" |712 || 26.03.2022 || 1:2 || {{Флагче|Катар}} {{имеНОФ|Катар}} || Д || Доха || Контрола || Първа загуба от Катар |- style="background:#fcc;" |713 || 29.03.2022 || 1:2 || {{Флагче|Хърватия}} {{имеНОФ|Хърватия}} || Д || Доха || Контрола || |- style="background:#ffc;" |714 || 02.06.2022 || 1:1 || {{Флагче|Македония}} {{имеНОФ|Македония}} || Д || Разград || Лига на нациите на УЕФА || |- style="background:#fcc;" |715 || 05.06.2022 || 2:5 || {{Флагче|Грузия}} {{имеНОФ|Грузия}} || Д || Разград || Лига на нациите на УЕФА || |- style="background:#ffc;" |716 || 09.06.2022 || 1:1 || {{Флагче|Гибралтар}} {{имеНОФ|Гибралтар}} || Г || Гибралтар || Лига на нациите на УЕФА || |- style="background:#ffc;" |717 || 12.06.2022 || 0:0 || {{Флагче|Грузия}} {{имеНОФ|Грузия}} || Г || Тбилиси || Лига на нациите на УЕФА || |- style="background:#cfc;" |718 || 23.09.2022 || 5:1 || {{Флагче|Гибралтар}} {{имеНОФ|Гибралтар}} || Д || Разград || Лига на нациите на УЕФА || |- style="background:#cfc;" |719 || 27.09.2022 || 1:0 || {{Флагче|Македония}} {{имеНОФ|Македония}} || Г || Скопие || Лига на нациите на УЕФА || |- style="background:#cfc;" |720 || 16.11.2022 || 2:0 || {{Флагче|Кипър}} {{имеНОФ|Кипър}} || Г || Ларнака || Контрола || |- style="background:#ffc;" |721 || 20.11.2022 || 0:0 || {{Флагче|Люксембург}} {{имеНОФ|Люксембург}} || Г || Люксембург || Контрола || |- style="background:#fcc;" |722 || 24.03.2023 || 0:1 || {{Флагче|Черна гора}} {{имеНОФ|Черна гора}} || Д || Разград || [[Квалификации за Европейското първенство по футбол 2024|Кв. ЕП 2024]]|| |- style="background:#fcc;" |723 || 27.03.2023 || 0:3 || {{Флагче|Унгария}} {{имеНОФ|Унгария}} || Г || Будапеща || Кв. ЕП 2024 || |- style="background:#ffc;" |724 || 17.06.2023 || 1:1 || {{Флагче|Литва}} {{имеНОФ|Литва}} || Г || Каунас || Кв. ЕП 2024 ||Първо равенство с Литва |- style="background:#ffc;" |725 || 21.06.2023 || 1:1 || {{Флагче|Сърбия}} {{имеНОФ|Сърбия}} || Г || Разград || Кв. ЕП 2024 ||Първо равенство със Сърбия |- style="background:#fcc;" |726 || 07.09.2023 || 0:1 || {{Флагче|Иран}} {{имеНОФ|Иран}} || Д || Пловдив || Контрола ||Първа загуба от Иран |- style="background:#fcc;" |727 || 10.09.2023 || 1:2 || {{Флагче|Черна гора}} {{имеНОФ|Черна гора}} || Г || Подгорица || Кв. ЕП 2024 || |- style="background:#fcc;" |728 || 14.10.2023 || 0:2 || {{Флагче|Литва}} {{имеНОФ|Литва}} ||Д || София || Кв. ЕП 2024 || |- style="background:#fcc;" |729 || 17.10.2023 || 0:2 || {{Флагче|Албания}} {{имеНОФ|Албания}} || Г || Тирана || Контрола || |- style="background:#ffc;" |730 || 16.11.2023 || 2:2 || {{Флагче|Унгария}} {{имеНОФ|Унгария}} || Д || София || Кв. ЕП 2024 || |- style="background:#ffc;" |731 || 19.11.2023 || 2:2 || {{Флагче|Сърбия}} {{имеНОФ|Сърбия}} || Г || Лесковац || Кв. ЕП 2024 || |- style="background:#cfc;" |732 || 22.03.2024 || 1:0 || {{Флагче|Танзания}} {{имеНОФ|Танзания}} || Г || Баку || ФИФА серии 2024 || Първа среща срещу Танзания |- style="background:#ffc;" |733 || 25.03.2024 || 1:1 || {{Флагче|Азербайджан}} {{имеНОФ|Азербайджан}} || Г || Баку || ФИФА серии 2024 || |- style="background:#ffc;" |734 || 04.06.2024 || 1:1 || {{Флагче|Румъния}} {{имеНОФ|Румъния}} || Г || Букурещ || Контрола || |- style="background:#ffc;" |735 || 08.06.2024 || 0:0 || {{Флагче|Словения}} {{имеНОФ|Словения}} || Г || Любляна || Контрола || |- style="background:#ffc;" |736 || 05.09.2024 || 1:1 || {{Флагче|Беларус}} {{имеНОФ|Беларус}} || Г || [[Залаегерсег]] || Лига на нациите на УЕФА || |- style="background:#cfc;" |737 || 08.09.2024 || 1:0 || {{Флагче|Северна Ирландия}} {{имеНОФ|Северна Ирландия}} || Д || Баку || Лига на нациите на УЕФА || |- style="background:#ffc;" |738 || 12.10.2024 || 0:0 || {{Флагче|Люксембург}} {{имеНОФ|Люксембург}} || Д || Пловдив || Лига на нациите на УЕФА || |- style="background:#fcc;" |739 ||15.10.2024 || 5:0 || {{Флагче|Северна Ирландия}} {{имеНОФ|Северна Ирландия}} || Г || Белфаст || Лига на нациите на УЕФА || |- style="background:#cfc;" |740 ||15.11.2024 || 0:1 || {{Флагче|Люксембург}} {{имеНОФ|Люксембург}} || Г || Люксмебург || Лига на нациите на УЕФА || |- style="background:#ffc;" |741 ||18.11.2024|| 1:1 || {{Флагче|Беларус}} {{имеНОФ|Беларус}} || Д || София || Лига на нациите на УЕФА || |- style ="background:#fcc;" |742 ||20.03.2025|| 1:2 || {{Флагче|Ирландия}} {{имеНОФ|Ирландия}} || Д || Пловдив || Лига на нациите на УЕФА || |- style="background:#fcc;" |743 ||23.03.2025|| 2:1 || {{Флагче|Ирландия}} {{имеНОФ|Ирландия}} || Г || Дъблин || Лига нациите на УЕФА || |- style="background:#ffc;" |744 ||6.06.2025|| 2:2 || {{Флагче|Кипър}} {{имеНОФ|Кипър}} || Д || Пловдив || Контрола || |- style="background:#fcc;" |745 || 10.06.2025 || 4:0 || {{Флагче|Гърция}} {{имеНОФ|Гърция}} || Г || Ираклио || Контрола || |- style="background:#fcc;" |746 || 4.09.2025 ||0:3 || {{Флагче|Испания}} {{имеНОФ|Испания}} || Д || София || Кв. СВ 2026 || |- style="background:#fcc;" |747 || 7.09.2025 || 3:0 || {{Флагче| Грузия}} {{имеНОФ|Грузия}} || Г || Тбилиси || Кв. СВ 2026 || |- style="background:#fcc;" |748 ||11.10.2025 || 1:6 || {{Флагче|Турция}} {{имеНОФ|Турция}} || Д || София || Кв. СВ 2026 || |- style="background:#fcc;" |749 ||14.10.2025 || 4:0 || {{Флагче|Испания}} {{имеНОФ|Испания}} || Г || Валядолид || Кв. СВ 2026 || |- style="background:#fcc;" |750 ||15.11.2025|| 2:0 || {{Флагче|Турция}} {{имеНОФ|Турция}} || Г || Бурса || Кв. СВ 2026 || |- style="background:#cfc;" |751|| 18.11.2025|| 2:1 || {{Флагче|Грузия}} {{имеНОФ|Грузия}} || Д || София || Кв. СВ 2026 || |- style="background:#cfc;" |752 |27.03.2026 |10:2 |Соломонови Острови |* |Индонезия |FIFA Series 2026 |Първи мач срещу Соломонови острови |- style="background:#cfc;" |753 |30.03.2026 |1:0 |Индонезия |* |Индонезия |FIFA Series 2026 | |} == България срещу останалите == България има следния баланс срещу други национални отбори по футбол (към 25.03.2024 г.): {| class="wikitable sortable" ! style="text-align:left;" | Страна ! style="text-align:left;" | Срещи ! style="text-align:left;" | Победи ! style="text-align:left;" | Равни ! style="text-align:left;" | Загуби ! style="text-align:left;" | Голова разлика |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Австралия}} [[Национален отбор по футбол на Австралия|Австралия]] || 4 || 2 || 2 || 0 || 8:4 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Австрия}} [[Национален отбор по футбол на Австрия|Австрия]] || 10 || 3 || 2 || 5 || 12:22 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Азербайджан}} [[Национален отбор по футбол на Азербайджан|Азербайджан]] || 5 || 3 || 2 || 0 || 8:2 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Албания}} [[Национален отбор по футбол на Албания|Албания]] || 12 || 5 || 4 || 3 || 15:10 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Алжир}} [[Национален отбор по футбол на Алжир|Алжир]] || 6 || 3 || 2 || 1 || 9:6 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Англия}} [[Национален отбор по футбол на Англия|Англия]] || 12 || 0 || 4 || 8 || 2:26 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Андора}} [[Национален отбор по футбол на Андора|Андора]] || 2 || 2 || 0 || 0 || 5:1 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Аржентина}} [[Национален отбор по футбол на Аржентина|Аржентина]] || 9 || 1 || 0 || 8 || 6:18 |- style="background:#ffc;" | {{флагче|Армения}} [[Национален отбор по футбол на Армения|Армения]] || 2 || 1 || 0 || 1 || 2:2 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Беларус}} [[Национален отбор по футбол на Беларус|Беларус]] || 8 || 5 || 0 || 3 || 12:7 |- style="background:#ffc;" | {{флагче|Белгия}} [[Национален отбор по футбол на Белгия|Белгия]] || 14 || 6 || 2 || 6 || 20:23 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Боливия}} [[Национален отбор по футбол на Боливия|Боливия]] || 1 || 1 || 0 || 0 || 3:1 |- style="background:#ffc;" | {{флагче|Босна и Херцеговина}} [[Национален отбор по футбол на Босна и Херцеговина|Босна и Херцеговина]] || 2 || 1 || 0 || 1 || 2:2 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Бразилия}} [[Национален отбор по футбол на Бразилия|Бразилия]] || 8 || 0 || 0 || 8 || 2:19 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Германия}} [[Национален отбор по футбол на Германия|Германия]] || 11 || 2 || 1 || 8 || 18:35 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Германска демократична република}} [[Национален отбор по футбол на ГДР|Германска демократична република]] || 18 || 6 || 7 || 5 || 22:23 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Гибралтар}} [[Национален отбор по футбол на Гибралтар|Гибралтар]] || 3 || 2 || 1 || 0 || 9:2 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Грузия}} [[Национален отбор по футбол на Грузия|Грузия]] || 8 || 4 || 2 || 2 || 21:12 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Гърция}} [[Национален отбор по футбол на Гърция|Гърция]] || 26 || 13 || 6 || 7 || 46:34 |- style="background:#ffc;" | {{флагче|Дания}} [[Национален отбор по футбол на Дания|Дания]] || 16 || 4 || 8 || 4 || 20:21 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Египет}} [[Национален отбор по футбол на Египет|Египет]] || 6 || 1 || 2 || 3 || 6:9 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Еквадор}} [[Национален отбор по футбол на Еквадор|Еквадор]] || 2 || 1 || 0 || 1 || 3:4 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Естония}} [[Национален отбор по футбол на Естония|Естония]] || 2 || 1 || 1 || 0 || 2:0 |- style="background:#ffc;" | {{флагче|Западна Германия}} [[Национален отбор по футбол на Западна Германия|Западна Германия]] || 11 || 1 || 1 || 9 || 7:24 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Израел}} [[Национален отбор по футбол на Израел|Израел]] || 6 || 4 || 1 || 1 || 12:5 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Индонезия}} [[Национален отбор по футбол на Индонезия|Индонезия]] || 2 || 2 || 0 || 0 || 5:0 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Иран}} [[Национален отбор по футбол на Иран|Иран]] || 2 || 0 || 1 || 1 || 1:2 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Ирак}} [[Национален отбор по футбол на Ирак|Ирак]] || 3 || 0 || 1 || 2 || 3:5 |- style="background:#ffc;" | {{флагче|Ирландия}} [[Национален отбор по футбол на Ирландия|Ирландия]] || 12 || 3 || 6 || 3 || 10:14 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Исландия}} [[Национален отбор по футбол на Исландия|Исландия]] || 5 || 4 || 1 || 0 || 12:7 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Испания}} [[Национален отбор по футбол на Испания|Испания]] || 5 || 0 || 1 || 4 || 2:23 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Италия}} [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]] || 21 || 2 || 8 || 11 || 17:36 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Йордания}} [[Национален отбор по футбол на Йордания|Йордания]] || 2 || 2 || 0 || 0 || 4:0 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Казахстан}} [[Национален отбор по футбол на Казахстан|Казахстан]] || 2 || 2 || 0 || 0 || 4:2 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Камерун}} [[Национален отбор по футбол на Камерун|Камерун]] || 1 || 1 || 0 || 0 || 3:0 |- style="background:#ffc;" | {{флагче|Канада}} [[Национален отбор по футбол на Канада|Канада]] || 1 || 0 || 1 || 0 || 1:1 |- style="background:#ffc;" | {{флагче|Катар}} [[Национален отбор по футбол на Катар|Катар]] || 2 || 1 || 0 || 1 || 4:4 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Кипър}} [[Национален отбор по футбол на Кипър|Кипър]] || 16 || 14 || 1 || 1 || 36:10 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Китай}} [[Национален отбор по футбол на Китайската народна република|Китайска народна република]] || 1 || 1 || 0 || 0 || 4:0 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Косово}} [[Национален отбор по футбол на Косово|Косово]] || 2 || 0 || 1 || 1 || 3:4 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Кувейт}} [[Национален отбор по футбол на Кувейт|Кувейт]] || 5 || 2 || 3 || 0 || 9:6 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Латвия}} [[Национален отбор по футбол на Латвия|Латвия]] || 3 || 3 || 0 || 0 || 6:0 |- style="background:#ffc;" | {{флагче|Литва}} [[Национален отбор по футбол на Литва|Литва]] || 5 || 2 || 1 || 2 || 6:6 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Ливан}} [[Национален отбор по футбол на Ливан|Ливан]] || 1 || 1 || 0 || 0 || 3:2 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Люксембург}} [[Национален отбор по футбол на Люксембург|Люксембург]] || 15 || 13 || 2 || 0 || 39:9 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Малайзия}} [[Национален отбор по футбол на Малайзия|Малайзия]] || 1 || 1 || 0 || 0 || 2:0 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Малта}} [[Национален отбор по футбол на Малта|Малта]] || 14 || 11 || 3 || 0 || 45:6 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Мароко}} [[Национален отбор по футбол на Мароко|Мароко]] || 6 || 1 || 3 || 2 || 5:10 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Мексико}} [[Национален отбор по футбол на Мексико|Мексико]] || 12 || 2 || 6 || 4 || 11:14 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Молдова}} [[Национален отбор по футбол на Молдова|Молдова]] || 2 || 2 || 0 || 0 || 7:1 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Нигерия}} [[Национален отбор по футбол на Нигерия|Нигерия]] || 2 || 0 || 0 || 2 || 0:4 |- style="background:#ffc;" | {{флагче|Нидерландия}} [[Национален отбор по футбол на Нидерландия|Нидерландия]] || 12 || 5 || 2 || 5 || 17:20 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Нова Каледония}} [[Национален отбор по футбол на Нова Каледония|Нова Каледония]] || 1 || 1 || 0 || 0 || 5:3 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Норвегия}} [[Национален отбор по футбол на Норвегия|Норвегия]] || 16 || 7 || 4 || 5 || 27:16 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Обединени арабски емирства}} [[Национален отбор по футбол на Обединените арабски емирства|Обединени арабски емирства]] || 8 || 7 || 0 || 1|| 19:6 |- style="background:#ffc;" | {{флагче|Оман}} [[Национален отбор по футбол на Оман|Оман]] || 1 || 0 || 1 || 0 || 1:1 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Парагвай}} [[Национален отбор по футбол на Парагвай|Парагвай]] || 2 || 0 || 1 || 1 || 0:1 |- style="background:#ffc;" | {{флагче|Перу}} [[Национален отбор по футбол на Перу|Перу]] || 5 || 2 || 1 || 2 || 11:11 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Полша}} [[Национален отбор по футбол на Полша|Полша]] || 25 || 5 || 9 || 11 || 29:44 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Португалия}} [[Национален отбор по футбол на Португалия|Португалия]] || 13 || 6 || 3 || 4 || 18:16 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Румъния}} [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]] || 40 || 13 || 8 || 19 || 62:77 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Русия}} [[Национален отбор по футбол на Русия|Русия]] || 5 || 1 || 1 || 3 || 5:8 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Сан Марино}} [[Национален отбор по футбол на Сан Марино|Сан Марино]] || 2 || 2 || 0 || 0 || 7:0 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Саудитска Арабия}} [[Национален отбор по футбол на Саудитска Арабия|Саудитска Арабия]] || 3 || 2 || 0 || 1 || 3:1 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Северна Ирландия}} [[Национален отбор по футбол на Северна Ирландия|Северна Ирландия]] || 9 || 5 || 2 || 2 || 11:8 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Северна Корея}} [[Национален отбор по футбол на Северна Корея|Северна Корея]] || 3 || 3 || 0 || 0 || 12:1 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Северна Македония}} [[Национален отбор по футбол на Северна Македония|Северна Македония]] || 9 || 5 || 2 || 2 || 9:4 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Словакия}} [[Национален отбор по футбол на Словакия|Словакия]] || 8 || 2 || 2 || 4 || 6:11 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Словения}} [[Национален отбор по футбол на Словения|Словения]] || 4 || 3 || 1 || 0 || 8:2 |- |{{флагче|Соломонови острови}} Соломонови острови |1 |1 |0 |0 |10:2 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|СССР}} [[Национален отбор по футбол на СССР|СССР]] || 16 || 2 || 7 || 7 || 13:25 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Сърбия}} [[Национален отбор по футбол на Сърбия|Сърбия]] || 4 || 0 || 2 || 2 || 4:10 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Национален отбор по футбол на Сърбия и Черна гора|Сърбия и Черна гора]] || 2 || 1 || 1 || 0 || 2:1 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Тайланд}} [[Национален отбор по футбол на Тайланд|Тайланд]] || 1 || 1 || 0 || 0 || 4:0 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Танзания}} [[Национален отбор по футбол на Танзания|Танзания]] || 1 || 1 || 0 || 0 || 1:0 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Тунис}} [[Национален отбор по футбол на Тунис|Тунис]] || 2 || 0 || 1 || 1 || 3:6 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Турция}} [[Национален отбор по футбол на Турция|Турция]] || 23 || 10 || 6 || 7 || 43:36 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Уелс}} [[Национален отбор по футбол на Уелс|Уелс]] || 10 || 4 || 1 || 5 || 8:6 |- style="background:#ffc;" | {{флагче|Узбекистан}} [[Национален отбор по футбол на Узбекистан|Узбекистан]] || 1 || 0 || 1 || 0 || 1:1 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Украйна}} [[Национален отбор по футбол на Украйна|Украйна]] || 6 || 0 || 3 || 3 || 3:8 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Унгария}} [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]] || 28 || 7 || 7 || 14 || 33:66 |- style="background:#ffc;" | {{флагче|Уругвай}} [[Национален отбор по футбол на Уругвай|Уругвай]] || 1 || 0 || 1 || 1 || 1:1 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Финландия}} [[Национален отбор по футбол на Финландия|Финландия]] || 10 || 7 || 1 || 2 || 20:7 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Франция}} [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]] || 23 || 8 || 4 || 11 || 26:41 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Хърватия}} [[Национален отбор по футбол на Хърватия|Хърватия]] || 9 || 1 || 2 || 6 || 6:18 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Хонконг}} [[Национален отбор по футбол на Хонконг|Хонконг]] || 1 || 1 || 0 || 0 || 3:0 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Черна гора}} [[Национален отбор по футбол на Черна гора|Черна гора]] || 8 || 1 || 4 || 3 || 9:9 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Чехия}} [[Национален отбор по футбол на Чехия|Чехия]] || 7 || 1 || 1 || 5 || 3:13 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Чехословакия}} [[Национален отбор по футбол на Чехословакия|Чехословакия]] || 14 || 7 || 3 || 4 || 16:14 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Чили}} [[Национален отбор по футбол на Чили|Чили]] || 1 || 0 || 0 || 1 || 2:3 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Швейцария}} [[Национален отбор по футбол на Швейцария|Швейцария]] || 12 || 2 || 4 || 6 || 13:22 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Швеция}} [[Национален отбор по футбол на Швеция|Швеция]] || 17 || 3 || 2 || 12 || 11:34 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Шотландия}} [[Национален отбор по футбол на Шотландия|Шотландия]] || 6 || 0 || 3 || 3 || 4:10 |- style="background:#fcc;" | {{флагче|Югославия}} [[Национален отбор по футбол на Югославия|Югославия]] || 27 || 7 || 5 || 15 || 41:57 |- style="background:#ffc;" | {{флагче|ЮАР}} [[Национален отбор по футбол на Южна Африка|Южна Африка]] || 1 || 0 || 1 || 0 || 1:1 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Южна Корея}} [[Национален отбор по футбол на Южна Корея|Южна Корея]] || 2 || 1 || 1 || 0 || 2:1 |- style="background:#ffc;" | {{флагче|Ямайка}} [[Национален отбор по футбол на Ямайка|Ямайка]] || 1 || 0 || 1 || 0 || 0:0 |- style="background:#cfc;" | {{флагче|Япония}} [[Национален отбор по футбол на Япония|Япония]] || 5 || 3 || 1 || 1 || 11:10 |- style= | '''Общо''' || '''753'''|| '''280''' || '''187'''|| '''243''' || '''1057:1109''' |} [[Категория:Мачове на Националния отбор по футбол на България|*]] 5kf9cgrwltzlbecgxtsbqkvifq6qqwo 0 294669 12876800 10677871 2026-04-10T16:42:49Z Пища Хуфнагел 119943 12876800 wikitext text/x-wiki [[Файл:Aphrodite-Hermitage.jpg|мини|200п]] '''Венера Таврическа''' е [[мрамор]]на [[статуя]] на къпещата се [[Венера]] в естествена височина (167 см), изваяна през 2 или 3 век пр.н.е. по образец на [[Афродита Книдска]] или [[Венера Капитолийска]]. Отчупени са ръцете на статуята, както и част от носа ѝ. Скулптурата е придобита от [[Петър I (Русия)|Петър I]] от папа [[Климент XI]] през 1718 г. (според преданието в замяна на мощите на [[Бригита Шведска|св. Бригита]]) и става първата в Русия антична статуя на гола жена. До постъпването ѝ в [[Ермитаж]]а украсява [[Таврически дворец|Таврическия дворец]], откъдето идва името ѝ. == Външни препратки == * [https://www.hermitagemuseum.org/digital-collection/192287 Венера Таврическа] на сайта на Ермитажа [[Категория:Древногръцки скулптури]] [[Категория:Скулптури в Русия]] [[Категория:Ермитаж]] f3amwtu88w49i4mkdw9buhhaw3imzil 10 295329 12876907 6292203 2026-04-10T21:06:44Z ~2026-22165-55 391870 12876907 wikitext text/x-wiki {{Навигационен шаблон | име = Патриарси на Москва и цяла Русия | заглавие-стил = background: #85E09E | заглавие = [[Патриарх на Москва и цяла Русия|Патриарси на Москва и цяла Русия]] | тяло =[[Файл:OrthodoxCross(black,contoured).svg|60px|right]]'''Първи патриаршески период (1589 — 1721) :''' [[Йов Московски|Йов]] • ''[[Игнатий Московски|Игнатий]]'' • [[Хермоген Московски|Хермоген]] • [[Филарет Московски|Филарет]] • [[Йоасаф I Московски|Йоасаф І]] • [[Йосиф Московски|Йосиф]] • [[Никон Московски|Никон]] • [[Йоасаф II Московски|Йоасаф II]] • [[Питирим Московски|Питирим]] • [[Йоаким Московски|Йоаким]] • [[Адриан Московски|Адриан]] '''Втори патриаршески период (от 1917) :''' [[Тихон Московски|Тихон]] • [[Сергий Московски|Сергий]] • [[Алексий I Московски|Алексий I]] • [[Пимен Московски|Пимен]] • [[Алексий ІІ Московски|Алексий ІІ]] • [[Кирил Московски|Кирил]]}}<noinclude> [[Категория:Патриарси на Москва и цяла Русия|*]] [[Категория:Религиозни навигационни шаблони|{{PAGENAME}}]] [[Категория:Навигационни шаблони за православие]] </noinclude> d6iluvlke0tvkn574iusuy3gomqf86r 0 298196 12876696 12874839 2026-04-10T15:06:44Z Rumensz 125859 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда за най-добра чуждестранна книга]] → [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] 12876696 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = писател | портрет = | портрет-описание = | националност = {{Великобритания}}<br>{{USA}} | работил = [[поет]], [[писател]] | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | псевдоним = W. H. Auden | период = 1920 – 1973 | жанрове = [[стихотворение]], [[либрето]], [[есе]] | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = | награди = [[Файл:Gen pulitzer.jpg|40px|„Пулицър“]] [[Пулицър]] (1948)<br>Болинген (1954)<br>[[Австрийска държавна награда за европейска литература]] (1966)<br>Златен венец на Стружките вечери (1971) | повлиян = | повлиял = }} | баща = Джордж Огъстъс Одън | майка = Констанс Розали Бъкнъл | брак = Ерика Ман (неконсумиран, 1935) }} '''Уистън Хю Одън''' ({{lang|en|Wystan Hugh Auden}}, произнася се /{{IPA|ˈwɪstən ˈhjuː ˈɔːdən}}/, 21 февруари 1907 – 29 септември 1973), подписващ творбите си просто с '''У. Х. Одън''' е англо-американски поет, роден в [[Англия]] и имигрирал впоследствие в [[Съединени американски щати|Съединените щати]], считан от мнозина за един от най-великите поети на [[20 век|XX век]]. Поезията на Одън е забележителна със своите стилистични постижения, своето отношение към моралните ценности и политическите въпроси, както и с разнообразието си от емоции, форми и тематики. Централните теми на творбите му са любовта, политиката и гражданските права, религията и моралът, както и отношението между човеците и анонимния, безпристрастен свят на природата. == Биография == [[Файл:W. H. Auden and Christopher Isherwood en route to China, 1938. (7893554712).jpg|мини|220px|ляво|Уистън Хю Одън и [[Кристофър Ишъруд]] на път за Китай, 1938 г.]] Одън израства в [[Бирмингам]] в семейство от средните слоеве на обществото. Следва английска литература в колежа [[Крайст Чърч]], [[Оксфорд]]. Ранните му [[стихотворение|стихотворения]], написани в края на 20^-те и началото на 30^-те години на XX век и вариращи между модерните и свободните традиционни стилове, звучат напрегнато, емоционално и драматично. Това им качество определя още от рано неговата репутация на политически поет и [[пророк]] с леви възгледи. Одън скоро се уморява от тази си позиция в края на 30^-те и напълно я изоставя, след като се премества в Съединените щати през 1939 г. Става американски гражданин през 1946 г. Неговите стихотворения от 40^-те изследват религиозни и [[етнос|етнически]] тематики в по-слабо драматичен изказ от ранните му творби, ала все пак вплитат в себе си традиционни форми и стилове и нови такива, създадени от самия Одън. През 50^-те и 60^-те повечето от стихотворения му се концентират върху начините, по които определени думи разкриват или прикриват емоции. Той дори показва интерес към писането на [[либрето]] за [[опера|опери]] – форма, идеална за директно изразяване на чувства. [[Файл:Auden's grave.JPG|мини|260п|Гробът на Одън]] Одън също е и плодовит автор на есета и критика върху литературни, политически, [[психология|психологически]] и религиозни теми. Неколкократно работи върху [[документален филм|документални филми]], поетични [[пиеса|пиеси]] и други представления. През цялата си кариера поетът е едновременно полемичен и влиятелен. След смъртта му на 29 септември 1973 във [[Виена]] по време на ваканция някои от поемите му и най-вече ''„Погребален блус“'' (''„Спрете всички часовници“'' – ''Stop all the clocks'') и ''„1 септември 1939“'' стават широко известни чрез филми, предавания и популярните медии. == Библиография == * ''Poems'' (London, 1930; second edn., сменени са седем стихотворения, London, 1933). * ''The Orators: An English Study'' (London, 1932, стихове и проза; леко преработено издание, London, 1934; преработено издание с нов предговор, London, 1966; New York 1967) (посветена на [[Стивън Спендър]]). * ''The Dance of Death'' (London, 1933, пиеса). * ''Poems'' (New York, 1934; съдържа трите предходни книги – ''Poems'' [1933 edition], ''The Orators'' [1932 edition] и ''The Dance of Death''). * ''The Dog Beneath the Skin'' (London, New York, 1935; пиеса, в съавторство с Кристофър Ишъруд) (посветена на Робърт Муди). * ''The Ascent of F6'' (London, 1936; 2nd edn., 1937; New York, 1937; пиеса, в съавторство с Кристофър Ишъруд) (посветена на Джон Бъкнъл Одън). * ''Look, Stranger!'' (London, 1936, стихотворения; US edn., ''On This Island'', New York, 1937) (посветена на [[Ерика Ман]]) * ''Letters from Iceland'' (London, New York, 1937; стихове и проза, в съавторство с [[Луис Макнийс]]) (посветена на Джордж Огъстъс Одън). * ''On the Frontier'' (London, 1938; New York 1939; пиеса, в съавторство с Кристофър Ишъруд) (посветена на [[Бенджамин Бритън]]). * ''Journey to a War'' (London, New York, 1939; стихове и проза, в съавторство с Кристофър Ишъруд) (посветена на [[Едуард Форстър]]). * ''Another Time'' (London, New York 1940; поезия) (посветена на Честър Калман). * ''The Double Man'' (New York, 1941, стихотворения; UK edn., ''New Year Letter'', London, 1941) (посветена на [[Елизабет Майер]]). * ''For the Time Being'' (New York, 1944; London, 1945; две дълги поеми: „The Sea and the Mirror: A Commentary on Shakespeare's ''The Tempest''“, посветена на Джеймс и Таня Стърн, и „For the Time Being: A Christmas Oratorio“, in memoriam Constance Rosalie Auden [майката на Одън]). * ''The Collected Poetry of W. H. Auden'' (New York, 1945; съдържа нови стихотворения) (посветена на Кристофър Ишъруд и Честър Калман). [[Файл:AgeOfAnxietyTitlePage.jpg|мини|160px|дясно|Титулна страница на ''The Age of Anxiety'', 1947]] * ''The Age of Anxiety: A Baroque Eclogue'' (New York, 1947; London, 1948; стихове; печели [[Пулицър]] за 1948 г.) (посветена на [[Джон Бечиман]]). * ''Collected Shorter Poems, 1930 – 1944'' (London, 1950; съдържа почти същата подборка като изданието от 1945 г. ''Collected Poetry'') (посветена на Кристофър Ишъруд и Честър Калман). * ''The Enchafèd Flood'' (New York, 1950; London, 1951; проза) (посветена на Алън Ансън). * ''Nones'' (New York, 1951; London, 1952; стихотворения) (посветена на Рейнълд и Урсула Нибур) * ''The Shield of Achilles'' (New York, London, 1955; стихотворения) (печели National Book Award for Poetry за 1956 г.) (посветена на Линкълн и Фиделма Кърстийн). * ''Homage to Clio'' (New York, London, 1960; стихотворения) (посветена на E. R. and A. E. Dodds). * ''The Dyer's Hand'' (New York, 1962; London, 1963; есета) (посветена на Невил Когхил). * ''About the House'' (New York, London, 1965; стихотворения) (посветена на Едмънд и Елена Уилсън). * ''Collected Shorter Poems 1927 – 1957'' (London, 1966; New York, 1967) (посветена на Кристофър Ишъруд и Честър Калман). * ''Collected Longer Poems'' (London, 1968; New York, 1969). * ''Secondary Worlds'' (London, New York, 1969; проза) (посветена на Валери Елиът). * ''City Without Walls and Other Poems'' (London, New York, 1969) (посветена на Питър Хейуърт). * ''A Certain World: A Commonplace Book'' (New York, London, 1970) (посветена на Джефри Григсън). * ''Epistle to a Godson and Other Poems'' (London, New York, 1972) (посветена на Орлан Фокс). * ''Forewords and Afterwords'' (New York, London, 1973; есета) (посветена на [[Хана Аренд]]). * ''Thank You, Fog: Last Poems'' (London, New York, 1974) (посветена на Майкъл и Марни Йейтс). === На български език === * „Скиталецът“ (2020, изд „Фама“) (превод и подбор: [[Ангелина Василева]])<ref>[https://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=4554 Нови книги: Уинстън Хю Одън (1907 – 1973) и „Скиталецът“], [[Диаскоп комикс]], 6 септември 2020.</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == {{уикицитат}} * [http://audensociety.org/ The W. H. Auden Society] {{икона|en}} * [http://www.nationalarchives.gov.uk/nra/searches/subjectView.asp?ID=P1005 Уистън Хю Одън в The National Archives] {{икона|en}} * [http://www.poets.org/poet.php/prmPID/120 Кратка биография и творби в Poets.org] {{икона|en}} * [http://www.bbc.co.uk/poetryseason/poets/wh_auden.shtml Биография на Одън на сайта на BBC] {{икона|en}} * Petri Liukkonen, [http://archive.is/gfBoV Подробна биобиблиография на Уистън Хю Одън], Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано {{икона|en}} * [http://www.bbc.co.uk/arts/poetry/outloud/auden.shtml Стихотворението ''„After Reading a Child's Guide to Modern Physics“'' на сайта на BBC (+ аудио)] {{икона|en}} * [http://www.theparisreview.com/viewinterview.php/prmMID/3970 W. H. Auden, The Art of Poetry No. 17], интервю на Майкъл Нюман, публикувано в ''The Paris Review'', Spring 1974 {{икона|en}} * James Fenton, [http://www.guardian.co.uk/books/2007/feb/03/poetry.whauden A voice of his own (Анализ и разсъждения върху творбите на Одън)], ''The Guardian'', 3 февруари 2007 {{икона|en}} * Katherine Bucknell, [http://www.guardian.co.uk/books/2007/feb/04/poetry.whauden In praise of a guilty genius (Биография и анализ на творбите на поета)], ''The Observer'', 4 февруари 2007 {{икона|en}} * [http://www.swarthmore.edu/library/auden/ W.H. Auden at Swarthmore] {{икона|en}} * [http://audensociety.org/archives.html Архив на писма на Одън на сайта The W. H. Auden Society] {{икона|en}} * [http://oyc.yale.edu/english/modern-poetry/content/sessions/lecture22.html Лекция в университет за поезията на Одън в текстов, аудио и видео файл] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20081007162213/http://oyc.yale.edu/english/modern-poetry/content/sessions/lecture22.html |date=2008-10-07 }} {{икона|en}} * [http://liternet.bg/publish1/auden/index.html Поезия на У. Х. Одън в превод на Ангелина Василева, Димитър Калев и Явор Димитров], Литернет * [https://otvadkoritsite.wordpress.com/2024/04/06/auden/ У. Х. Одън в превод на Денис Олегов] {{Нормативен контрол}} {{Златен венец}} {{СОРТКАТ:Одън, Уистън Хю}} [[Категория:Американски поети]] [[Категория:Английски поети]] [[Категория:Американски есеисти]] [[Категория:Английски есеисти]] [[Категория:Американски драматурзи]] [[Категория:Английски драматурзи]] [[Категория:Американски либретисти]] [[Категория:Британски либретисти]] [[Категория:Модернизъм]] [[Категория:ЛГБТ писатели от Англия]] [[Категория:ЛГБТ писатели от САЩ]] [[Категория:ЛГБТ християни]] [[Категория:Гей писатели]] [[Категория:Преподаватели в Мичиганския университет]] [[Категория:Възпитаници на Оксфордския университет]] [[Категория:Носители на награда „Пулицър“]] [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] [[Категория:Англичани в САЩ]] [[Категория:Родени в Йорк]] [[Категория:Починали във Виена]] 6e2ikdlcv1q7bmc2kez1ysao4na5c3k 0 299432 12877058 12662007 2026-04-11T07:22:07Z Tonimicho 109787 Добавяне на [[Категория:Възпитаници на Философския факултет на Софийския университет]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12877058 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Трайчо (Трайко, Трайче) Стоянов Чундев'''<ref>{{Македонизмът|532}}</ref> е български революционер, член на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]]. == Биография == [[Файл:Trayko Chundev.jpg|мини|ляво|Трайко Чундев]] Чундев е роден през 1896 година в [[Подлес (община Градско)|Подлес]], Велешко.<ref>{{cite book | title = Документи од првото и второто заседание на АСНОМ | last = Христов | first = Александар Т., Новица Велјановски | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1987 | edition = | publisher = Архив на Македонија | location = Скопје | isbn = | doi = | pages = 433 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Получава висше образование. Включва се във ВМРО след Първата световна война и навлиза в Македония като редови четник.<ref>{{Михайлов|3|932}}</ref> Четник е на [[Петър Лесев]] в 1915 година.<ref name="Узунов 30">{{Узунов|30}}</ref> Ръководи нападението над сръбската казарма във Велес. Участва в учредяването на [[Български акционни комитети]] през 1941 година. На 17 януари 1943 година е избран за подпредседател на Скопското дружество на [[Илинденска организация|Илинденската организация]] и като такъв изпраща поздравителна телеграма до Цар [[Борис III]], в която пише: {{Цитат|От редовното годишно събрание, ветераните от Илинденската епопея в гр. Скопие изпращат своя поздрав и пожелание за дългоденствие и щастие Вам и на целия царски дом, за щастието на целокупния български народ.<ref>{{cite journal | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1943 | month = януарий | title = Съобщения | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Илинденска организация | location = | volume = 1 | issue = 141 | pages = 17 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_15_issue_1.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref>}} На 2 август 1944 година в [[Прохор Пчински (манастир)|Пчинския манастир]] се състои Първото заседание на [[АСНОМ]]. По инициатива на [[Ченто]] на събранието са поканени и дейци на [[Български акционни комитети|Българските акционни комитети]]. Отзовават се [[Йордан Чкатров]] - деец на [[ВМРО]] и близък съратник на [[Иван Михайлов (ВМРО)|Иван Михайлов]] и Трайче Чундев. Участва на [[Списък на делегатите на Второто заседание на АСНОМ|Второто заседание на АСНОМ]]. Впоследствие Чундев заема отговорни постове в НР Македония и участва в комисията по кодифициране на македонската езикова норма. Тъй като активно се противопоставя на сърбизацията ѝ е осъден е на смърт и разстрелян.<ref>{{Citation |title=Скопската икона Блаже Конески, македонски лингвист или сръбски политработник? Драгни Драгнев (Македонски научен институт, София, 1998 г.) |url=http://www.macedoniainfo.com/bul/knigi/dd/dd_5.html |accessdate=2010-04-22 |archivedate=2006-10-16 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20061016113909/http://www.macedoniainfo.com/bul/knigi/dd/dd_5.html }}</ref> == Външни препратки == * [https://www.strumski.com/biblioteka/?id=3492 "Васил Левски (Легенда и Мисия)"] - статия на Чундев, публикувана във в. "Борба", брой 5648, Пловдив, 29 февруари 1940 година * [https://www.strumski.com/biblioteka/?id=3479 "Принос към историята на Македонската Младежка Тайна Революционна Организация"] - историята на ММТРО от Коста Църнушанов, където е описана част от дейността на Трайче Чундев (стр. 69 - 73) == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Чундев, Трайко}} [[Категория:Дейци на ВМРО]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Делегати на Второто заседание на АСНОМ]] [[Категория:Хора от община Градско]] [[Категория:Михайловисти]] [[Категория:Дейци на Илинденската организация]] [[Категория:Жертви на комунистическия режим в Югославия]] [[Категория:Българи в Югославия]] [[Категория:Починали в Скопие]] [[Категория:Дейци на Българските акционни комитети]] [[Категория:Възпитаници на Философския факултет на Софийския университет]] fg3caug36aejxvo2co9d0vd8o4zvzrj 12877059 12877058 2026-04-11T07:25:01Z Tonimicho 109787 /* Биография */ 12877059 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Трайчо (Трайко, Трайче) Стоянов Чундев'''<ref>{{Македонизмът|532}}</ref> е български революционер, член на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]]. == Биография == [[Файл:Trayko Chundev.jpg|мини|ляво|Трайко Чундев]] Чундев е роден е на 10 март 1896 година в [[Подлес (община Градско)|Подлес]], Велешко.<ref>{{cite book | title = Документи од првото и второто заседание на АСНОМ | last = Христов | first = Александар Т., Новица Велјановски | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1987 | edition = | publisher = Архив на Македонија | location = Скопје | isbn = | doi = | pages = 433 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Получава висше образование. Включва се във ВМРО след Първата световна война и навлиза в Македония като редови четник.<ref>{{Михайлов|3|932}}</ref> Четник е на [[Петър Лесев]] в 1915 година.<ref name="Узунов 30">{{Узунов|30}}</ref> В 1932 година завършва философия в [[Софийски университет|Софийския университет]].<ref>Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1933</ref> Ръководи нападението над сръбската казарма във Велес. Участва в учредяването на [[Български акционни комитети]] през 1941 година. На 17 януари 1943 година е избран за подпредседател на Скопското дружество на [[Илинденска организация|Илинденската организация]] и като такъв изпраща поздравителна телеграма до Цар [[Борис III]], в която пише: {{Цитат|От редовното годишно събрание, ветераните от Илинденската епопея в гр. Скопие изпращат своя поздрав и пожелание за дългоденствие и щастие Вам и на целия царски дом, за щастието на целокупния български народ.<ref>{{cite journal | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1943 | month = януарий | title = Съобщения | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Илинденска организация | location = | volume = 1 | issue = 141 | pages = 17 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_15_issue_1.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref>}} На 2 август 1944 година в [[Прохор Пчински (манастир)|Пчинския манастир]] се състои Първото заседание на [[АСНОМ]]. По инициатива на [[Ченто]] на събранието са поканени и дейци на [[Български акционни комитети|Българските акционни комитети]]. Отзовават се [[Йордан Чкатров]] - деец на [[ВМРО]] и близък съратник на [[Иван Михайлов (ВМРО)|Иван Михайлов]] и Трайче Чундев. Участва на [[Списък на делегатите на Второто заседание на АСНОМ|Второто заседание на АСНОМ]]. Впоследствие Чундев заема отговорни постове в НР Македония и участва в комисията по кодифициране на македонската езикова норма. Тъй като активно се противопоставя на сърбизацията ѝ е осъден е на смърт и разстрелян.<ref>{{Citation |title=Скопската икона Блаже Конески, македонски лингвист или сръбски политработник? Драгни Драгнев (Македонски научен институт, София, 1998 г.) |url=http://www.macedoniainfo.com/bul/knigi/dd/dd_5.html |accessdate=2010-04-22 |archivedate=2006-10-16 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20061016113909/http://www.macedoniainfo.com/bul/knigi/dd/dd_5.html }}</ref> == Външни препратки == * [https://www.strumski.com/biblioteka/?id=3492 "Васил Левски (Легенда и Мисия)"] - статия на Чундев, публикувана във в. "Борба", брой 5648, Пловдив, 29 февруари 1940 година * [https://www.strumski.com/biblioteka/?id=3479 "Принос към историята на Македонската Младежка Тайна Революционна Организация"] - историята на ММТРО от Коста Църнушанов, където е описана част от дейността на Трайче Чундев (стр. 69 - 73) == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Чундев, Трайко}} [[Категория:Дейци на ВМРО]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Делегати на Второто заседание на АСНОМ]] [[Категория:Хора от община Градско]] [[Категория:Михайловисти]] [[Категория:Дейци на Илинденската организация]] [[Категория:Жертви на комунистическия режим в Югославия]] [[Категория:Българи в Югославия]] [[Категория:Починали в Скопие]] [[Категория:Дейци на Българските акционни комитети]] [[Категория:Възпитаници на Философския факултет на Софийския университет]] 6nlv9i8p02vhl3qxyhepkrd2avwlzue 0 304626 12876968 12876331 2026-04-11T02:22:02Z Danitrifonov04 292718 12876968 wikitext text/x-wiki {{футболист | име на играча = {{Флагче|Япония}} Кейсуке Хонда | снимка = File:Keisuke Honda 2018 (cropped) (cropped).jpg | прякор = | цяло име =Кейсуке Хонда | град на раждане = [[Сетдзу]] | държава на раждане = {{Флагче|Япония}} [[Япония]] | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 182 см | пост = [[полузащитник]] | настоящ отбор ={{Флагче|Сингапур}} [[Албирекс Джуронг]] | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = | юношески отбори = | години = 2004 – 2008<br>2008 – 2009<br>2010 – 2013<br>2014 – 2017<br>2017 – 2018<br>2018 – 2019<br>2019<br>2020<br>2021<br>2021<br>2024<br>2026 – | отбори = {{Флагче|Япония}} [[Нагоя Грампус Ейт]]<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[ВВВ Венло]]<br>{{Флагче|Русия}} [[ПФК ЦСКА Москва|ЦСКА Москва]]<br>{{Флагче|Италия}} [[АК Милан|Милан]]<br>{{Флагче|Мексико}} [[КФ Пачука|Пачука]]<br>{{Флагче|Австралия}} [[Мелбърн Виктъри]]<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[СБВ Витесе|Витес]]<br>{{Флагче|Бразилия}} [[Ботафого де Футебол е Регаташ|Ботафого]]<br>{{Флагче|Азербайджан}} [[ПФК Нефтчи|Нефтчи Баку]]<br>{{Флагче|Литва}} [[ФК Судува|Судува]]<br>{{Флагче|Бутан}} [[Паро ФК|Паро]]<br>{{Флагче|Сингапур}} [[Албирекс Джуронг]] | мачове = 90<br>68<br>94<br>82<br>30<br>18<br>4<br>22<br>8<br>6<br>6<br>0 | голове = (12)<br>(24)<br>(20)<br>(12)<br>(10)<br>(8)<br>(0)<br>(4)<br>(2)<br>(2)<br>(1)<br>(0) | национален отбор години = 2005<br>2006 – 2008<br>2008 – 2018 | национален отбор = {{Флагче|Япония}} {{имеНОФ20|Япония}}<br>{{Флагче|Япония}} {{имеНОФ23|Япония}}<br>{{Флагче|Япония}} {{имеНОФ|Япония}} | национален отбор мачове = 2<br>18<br>98 | национален отбор голове = (0)<br>(6)<br>(37) | треньор години = 2018 – 2023<br>2023 | треньор отбор = {{Флагче|Камбоджа}} {{имеНОФ|Камбоджа}}</br>{{Флагче|Камбоджа}} {{имеНОФ23|Камбоджа}} | последно обновяване професионални отбори = | последно обновяване национален отбор = }} '''Кейсуке Хонда''' е японски футболист и треньор. Той е първият японец в [[РФПЛ|руското футболно първенство]], когато носи екипа на [[ПФК ЦСКА Москва|ЦСКА Москва]]. Хонда е първият футболист, вкарвал гол за отбори на пет различни континента.<ref>[https://www.sports.ru/football/1084366872.html Хонда – первый игрок в истории, забивавший на 5 континентах]</ref> == Клубна Кариера == [[Файл:Keisuke Honda CSKA.jpg|180px|мини|ляво|Хонда с екипа на ЦСКА Москва.]] Започва кариерата си в Нагоя Грампус Ейт през 2002 година. През 2003 г. става неизменен титуляр и дори получава повиквателна в националния тим на Япония. Въпреки това, той не попада в групата за [[Мондиал 2006]]. През 2008 г. иска да напусне Япония, за да продължи кариерата си в Европа и подписва с ВВВ Венло, но не успява да помогне на тима да се спаси от изпадане. Сезон по-късно е в основата на завръщането на ВВВ в [[Ередивизе]]. Изиграва 76 мача, в които вкарва 46 гола и записва 33 асистенции. Грандовете [[Аякс Амстердам|Аякс]] и [[ПСВ Айндховен|ПСВ]] проявяват сериозен интерес към японеца, но цената му е твърде висока – 30 милиона евро. През декември 2009 г. преминава в ЦСКА Москва. Хонда вкарва победния гол за ЦСКА в мач реванш от 1/8 финал на Шампионската лига срещу [[ФК Севиля]] от пряк свободен удар. След [[Мондиал 2010]] формата му спада и Хонда престава да попада в стартовия състав на ЦСКА. Все пак към края на сезона японецът отново е сред лидерите на отбора. Сезон 2011/12 започва силно за него – той отбелязва 7 гола, но получава травма и пропуска доста мачове. През зимния трансферен прозорец е на крачка от [[Лацио]], но сделката пропада в последния момент. През март 2012 г. отново получава контузия и се завръща в игра на 16 април срещу [[Динамо Москва]]. Хонда става един от лидерите на ЦСКА и към него има интерес от страна на италианския Милан, но до трансфер не се стига до началото на 2014 г., когато преминава при росонерите като свободен агент. Играе в Милан в продължение на три сезона и половина, като по това време „росонерите“ изпитват сериозна криза и са далеч от борбата за трофеите. Пикът на формата му в Милан е началото на сезон 2014/15, когато вкарва 6 гола в първите 8 кръга от Серия А. Това обаче остават единствените му голове за сезона. Като цяло престоят на Хонда на „Сан Сиро“ е определян за разочароващ. След това кариерата му преминава през мексиканския Пачука, австралийския Мелбърн Виктори и бразилския Ботафого. == Национален отбор == През 2010 г. Хонда е повикан да играе на Световното първенство в Южна Африка за националния си отбор. В груповата фаза успява да отбележи 6 гола в 7 мача – победното попадение в двубоя с Камерун както и първия гол при победата с 3:1 срещу Дания. Благодарение на тези попадения, отборът му успява да стигне до осминафинал въпреки тежката група в която се намират. През 2011 г. печели Купата на Азия и става най-добър играч на турнира. Участва на още две световни първенства – през 2014 и през 2018 г. == Треньорска кариера == През 2018 г., докато все още е действащ футболист, става треньор на националния отбор на Камбоджа. Остава на тази позиция до 2021 г. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.keisuke-honda.com/index.php Официален сайт] * [https://www.footballdatabase.eu/en/player/details/28294 Профил във footballdatabase.eu] * [https://www.national-football-teams.com/player/20948.html Профил в national football teams] {{СОРТКАТ:Хонда, Кейсуке}} [[Категория:Японски футболисти]] [[Категория:Футболисти на ЦСКА Москва]] [[Категория:Футболисти на Милан]] [[Категория:Футболисти на Ботафого]] 1rc8rqviggqe82jsx35p25lxgjfxqdp 0 306345 12876675 12874790 2026-04-10T15:05:40Z Rumensz 125859 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда за най-добра чуждестранна книга]] → [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] 12876675 wikitext text/x-wiki {{Личност|писател | вложки = {{Личност/Писател | повлиян = [[Владимир Набоков]], [[Сол Белоу]], [[Джеймс Джойс]], [[Хорхе Луис Борхес]], [[Джон Барт]], [[Ален Роб-Грийе]], [[Джейн Остин]] | повлиял = [[Уил Селф]], [[Зейди Смит]] }} | брак = Антония Филипс (1984–1993)<br>Исабел Фонсека (1996–) | деца = Дилайла (р. 1976), Луис (р. 1985), Джейкъб (р. 1986), Фернанда (р. 1996), Клио (р. 1999) }} '''Мартин Еймис''' ({{lang|en|Martin Amis}}) е английски [[писател]]. Известен е със своите постмодерни, иронични, гротескови и изпълнени с черен хумор романи. Творчеството на Еймис се занимава с абсурдността на постмодерната ситуация и излишъка и ексцеса на къснокапиталистическото западно общество. Неговите романи получават противоречиви оценки от критиката, вариращи от възторжени похвали до унищожителни отзиви (особено за по-късните му произведения); но като цяло в съвременната британска литература той е смятан за изключителен и оригинален стилист и важен представител на постмодернизма. Негов баща е писателят [[Кингсли Еймис]], който открито декларира, че не харесва творчеството на сина си и може да посочи точния момент, когато спрял да чете „Пари“ (най-известния роман на Мартин) и захвърлил книгата във въздуха – това е сцената, в която като герой в романа се появява самият автор. Мартин Еймис предизвиква широка публична реакция и с ярко заявената си антиислямска позиция, предизвикала етикета ''blitcon'' (от „британски литературен консерватор“). Мартин Еймис умира от [[рак на хранопровода]] на 19 май 2023 година в [[Лейк Уорт Бийч]], щата [[Флорида]], САЩ. == Библиография == === Романи === * ''The Rachel Papers'' (1973) * ''Dead Babies'' (1975) * ''Success'' (1978) * ''Other People'' (1981)<br>'''„Другите“'''. Прев. [[Ангел Игов]]. ИК „[[Фама]]“, 2006 * ''Money'' (1984)<br>'''„Пари“'''. Прев. [[Милен Русков]]. ИК „Фама“, 2008 * ''London Fields'' (1989)<br>'''„Лондонски поля“'''. Прев. [[Надя Баева]]. ИК „[[Колибри (издателство)|Колибри]]“, 2017 * ''Time's Arrow: Or the Nature of the Offence'' (1991) * ''The Information'' (1995) * ''Night Train'' (1997) * ''Yellow Dog'' (2003) * ''House of Meetings'' (2006)<br>'''„Дом за свиждане“'''. Прев. [[Зорница Христова]]. ИК „Фама“, 2006 * ''The Pregnant Widow'' (2010) * ''Lionel Asbo: State of England'' (2012) * ''The Zone of Interest'' (2014) === Сборници с разкази === * ''Einstein's Monsters'' (1987) * ''Two Stories'' (1994) * ''God's Dice'' (1995) * ''Heavy Water and Other Stories'' (1998) * ''Amis Omnibus'' (omnibus) (1999) * ''The Fiction of Martin Amis'' (2000) * ''Vintage Amis'' (2004) === Пиеси === * ''Saturn 3'' (1980) === Есеистика и документалистика === * ''Invasion of the Space Invaders'' (1982) * ''The Moronic Inferno: And Other Visits to America'' (1986) * ''Visiting Mrs Nabokov: And Other Excursions'' (1993) * ''Experience'' (2000) * ''The War Against Cliché: Essays and Reviews 1971-2000'' (2001) * ''Koba the Dread: Laughter and the Twenty Million'' (2002, за [[Йосиф Сталин]]) * ''The Second Plane'' (2008) * ''The Rub of Time: Bellow, Nabokov, Hitchens, Travolta, Trump. Essays and Reportage, 1986-2016'' (October 2017)<ref>Danuta Kean, [https://www.theguardian.com/books/2016/dec/07/martin-amis-working-on-novel-about-christopher-hitchens-saul-bellow-and-philip-larkin Martin Amis working on novel about Christopher Hitchens, Saul Bellow and Philip Larkin], ''The Guardian'', 7 декември 2016.</ref> == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.martinamisweb.com/ The Martin Amis Web] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080119223326/http://www.martinamisweb.com/ |date=2008-01-19 }} * [https://www.theguardian.com/books/martinamis Мартин Еймис в Guardian Books] {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Еймис, Мартин}} [[Категория:Възпитаници на Оксфордския университет]] [[Категория:Манчестърски университет]] [[Категория:Писатели постмодернисти]] [[Категория:Английски автори на разкази]] [[Категория:Английски романисти]] [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] [[Категория:Английски есеисти]] [[Категория:Агностици]] [[Категория:Родени в Оксфорд]] [[Категория:Починали във Флорида]] [[Категория:Починали от рак]] lnp6cr8d3ndlfrteadyyjbndz8l1hbr 0 307728 12876541 12874950 2026-04-10T13:00:05Z Мико 4542 12876541 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} [[Файл:Биография на Наум Бендев за илинденска пенсия, 28 декември 1946.jpg|мини|250п|Биография на Наум Бендев за илинденска пенсия, 28 декември 1946 година]] '''Наум Георгиев Бендев'''<ref name="Свидетелства 109"/><ref name="Свидетелства 177"/> или '''Бендов'''<ref name="Николов 18"/> е [[българи|български]] [[революционер]], войвода на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].<ref name="Николов 18">{{Николов|18}}</ref><ref name="Свидетелства 109">{{Свидетелства12|109}}</ref><ref name="Свидетелства 177">{{Свидетелства14|177}}</ref> == Биография == Бендов е роден в 1870 година в село [[Гявато (община Битоля)|Гявато]], [[Битоля|Битолско]], [[Македония (област)|Македония]], тогава в Османската империя. Влиза във ВМОРО в 1900 година и става селски войвода. През [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] е войвода на гяватската чета. На Илинден, 2 август четата на Бендев участва в [[сражение при Гявато|сражението при Гявато]] и запалва селото.<ref name="Свидетелства 109"/><ref name="Свидетелства 177"/> След това се оттегля към Смилево и участва в [[сражение при Смилево|голямото сражение]] там. Заедно с четата на [[Георги Сугарев]] се оттегля към селото [[Боище]], където също дава сражение на османците.<ref name="Свидетелства 110">{{Свидетелства12|110}}</ref> На 28 декември 1946 година, като жител на [[Кажани]], подава молба за [[Закон за илинденските пенсии|илинденска пенсия]], под името ''Науме Г. Бедевски'', но подписана ''Наум Г. Бендев''.<ref name="Сведоштва 453">{{Сведоштва11|453}}</ref> == Вижте също == * [[Траян Бендевски]] == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Бендов, Наум}} [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Родени в Гявато (Битолско)]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК и ВМРО, подали молба за югославска илинденска пенсия]] cni85sbo79pg6bnm8r1l2xrc0tp4c2i 0 308734 12877208 12847843 2026-04-11T11:58:18Z Мико 4542 12877208 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Ангел (Ангеле) Настев Бунгуров''' е [[българи|български]] [[революция|революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. == Биография == [[Файл:Ilinden organization badge.jpg|ляво|мини|150п|Значка на Илинденската организация, притежавана от Ангел Бунгуров]] [[Файл:Document of Angele Bungurov.jpg|мини|250п|Препис от смъртния акт на Ангел Бунгуров]] Ангел Бунгуров е роден през 1874 година в град [[Кичево]], тогава в Османската империя, в семейството на члена на [[Кичевска българска община|Кичевската българска община]] [[Насте Бунгуров]]. Завършва трети гимназиален клас и се занимава с търговия, а след това учи в [[Битоля]]. Преподава в селата [[Бърждани]], [[Белица (община Кичево)|Белица]], [[Кладник]] и [[Орланци (Община Кичево)|Орланци]], а след това и в Кичево. Влиза във ВМОРО и в 1896 година става член на първия околийски комитет в Кичево. През лятото на 1902 година е избран за председател на комитета<ref>[http://www.angelfire.com/super2/vmro-istorija/Knigi/spomlz03.html Спомени на Лука Джеров], македонска литературна норма</ref>, като от този момент е в много лоши отношения с [[Тома Николов]].<ref>{{Тома Николов|243}}</ref> Участва в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденското въстание]] от 1903 година в четата на [[Арсо Мицков]] и се сражава при Гюргюица. В 1907 година властите го задържат и затварят в Битоля. Освободен е след [[Младотурска революция|Младотурската революция]] на следната 1908 година.<ref>{{Николов|23}}</ref><ref>{{Македонците|103}}</ref> Става член на [[Илинденска организация|Илинденската организация]]. След Втората световна война на 10 март 1946 година подава молба за [[Закон за илинденските пенсии|югославска илинденска пенсия]].<ref name="Сведоштва 694">{{Сведоштва11|694}}</ref> Умира на 1 април 1949 година в Скопие. == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Бунгуров, Ангел}} [[Категория:Родени в Кичево]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Дейци на Илинденската организация]] [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Починали в Скопие]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК и ВМРО, подали молба за югославска илинденска пенсия]] j3f7dup8552hql79ofp4jsqarsh7af4 0 309696 12876948 12778813 2026-04-10T22:17:23Z Sashko1999 181913 /* Биография */ 12876948 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Владимир Перев | категория = журналист | описание = журналист | роден-място = [[Прилеп (град)|Прилеп]], [[Федеративна народна република Югославия]] }} '''Владимир Харалампиев Перев''' ({{lang|mk|Владимир Перев}}) е македонски [[българи]]н, бивш телевизионен журналист, работил в [[Македонска национална телевизия|Македонската национална телевизия]] в периода от 1968 до 2004 година. == Биография == Баща му [[Харалампи Перев]] е български офицер, служил в Българската армия, и през двете световни войни, като за кратко е избран от прилепчани за кмет на [[Прилеп (град)|Прилеп]] преди установяване на българско управление. Перев следва право в [[Белград]], [[Загреб]] и [[Скопски университет|Скопския университет]]. Работи в Македонската национална телевизия, но през 2004 година е уволнен заради пробългарските си прояви. Владимир Перев адаптира на македонска литературна норма и издава в Скопие през 2003 г. „19 години в сръбските затвори. Спомени“ от [[Коце Ципушев]]. Перев отправя отворено писмо до президента [[Георги Първанов|Първанов]], в което го упреква, че не се ангажира с българщината в [[Северна Македония|Република Македония]].<ref>[http://e-vestnik.bg/1963 e-vestnik.bg]</ref><ref>[http://dinchozheliazkov.wordpress.com/библиотека/публицистика/разговор-с-владимир-перев/ dinchozheliazkov.wordpress.com]</ref><ref>[http://makedonski-bulgari.blogspot.mk/2006/12/blog-post.html makedonski-bulgari.blogspot.mk]</ref> През ноември 2025 г. Перев е нападнат физически и вербално в магазин в Скопие, катко подава жалба в полицията. По този повод премиерът на Северна Македония [[Мицкоски]] заявява, че това е българска хибридна атака и инсинуация.<ref>Свободна Европа, 25 ноември 2025 г. [https://www.svobodnaevropa.bg/a/severna-makedoniya/33605071.html "Инсценирана провокация". Журналистът Владимир Перев е нападнат в Северна Македония.]</ref> == Бележки == <references/> {{Уикицитат|Владимир Перев}} {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Перев, Владимир}} {{мъниче|българин}} [[Категория:Северномакедонски българи]] [[Категория:Северномакедонски журналисти]] [[Категория:Родени в Прилеп]] [[Категория:Възпитаници на Скопския университет]] [[Категория:Български общественици от Македония]] [[Категория:Българи в Югославия]] [[Категория:Възпитаници на Белградския университет]] [[Категория:Възпитаници на Загребския университет]] [[Категория:Български журналисти от Македония]] [[Категория:Северномакедонски общественици]] 5crok7ilcc5qvszbzs8mg8upcipk19x 0 309726 12876747 12221913 2026-04-10T15:49:08Z Мико 4542 12876747 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Стоян Георгиев|Стоян Георгиев}} {{Личност | категория = революционер | вложки = {{Личност/Политик | категория = революционер | партия = | убеждения = | институция1 = Депутат | постове1 = {{Депутат-България|без заглавие=1|17о=1}} | известен-с = | отличия = }} }} '''Стоян (Танчето) Николов Георгиев''' е [[българи|български]] [[просветен деец]], [[общественик]], [[политик]] и [[революционер]], [[Струмишки революционен окръг|струмишки]] деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] (ВМОРО).<ref name="Peltekov91">{{Пелтеков|91}}</ref> == Биография == Стоян Георгиев е роден в 1870<ref name="Ликин 224">{{Cite journal|last=Ѓоргиев – Ликин|first=Васил|date=2013|title=Видни учители – револуционери од Струмица и Струмичко од крајот на XIX век до почетокот на Балканските војни (1893 – 1912/1913)|journal=Струмица и Струмичко во времето на Балканските војни и Букурешкиот мировен договор|location=Струмица|publisher=НУ Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј|pages=224 |isbn=978-608-65524-1-1|| url = https://www.academia.edu/43993248/ЗАВОД_ЗА_ЗАШТИТА_НА_СПОМЕНИЦИТЕ_НА_КУЛТУРАТА_И_МУЗЕЈ_СТРУМИЦА_СТРУМИЦА_И_СТРУМИЧКО_ВО_ВРЕМЕТО_НА_БАЛКАНСКИТЕ_ВОЈНИ_И_БУКУРЕШКИОТ_МИРОВЕН_ДОГОВОР|lang = mk}}</ref> или в 1874 година в [[струмишко]]то село [[Дабиля]], в заможен род на [[Сапунджийство|сапунджии]], жители на град [[Струмица]]. Образованието си получава в родното си село, в [[Щип]], в [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]] (1892)<ref name="Кандиларовъ 91">{{Кандиларов|91}}</ref> и във [[Софийски университет|Висшето училище]] в София.<ref name="Dragomirov-212-213">{{Борбите в Македония|212-213}}</ref> Връща се в Струмица и работи в току-що отвореното българско трикласно училище в града. Преподава и в [[Белоградчик]]<ref name="dragomirov-177">{{Борбите в Македония|177}}</ref> и на други места. Влиза във ВМОРО и от 1895 година е пръв лидер и организатор на движението в Струмица и Струмишко. До края на 1895 година, заедно с обущаря [[Андон Лазаров|Доне Лазаров]] от Струмица основава революционни комитети в следните села: Дабиля, [[Муртино]], [[Робово (община Босилово)|Робово]], [[Варварица]], [[Велюса]], [[Нивичани]], [[Василево (община Василево)|Василево]], [[Моноспитово]], [[Ново село (община Ново село)|Ново село]], [[Куклиш]], [[Костурино (община Струмица)|Костурино]] и [[Попчево]].<ref>„Революционната борба в Гевгелийско по спомените на Илия Костадинов Докторов“, Съставител: Кирил Григоров Пърличев, „Македония прес“, София, 2004, стр.108 – 109.</ref> През април 1898 година се прехвърля във вътрешността на Македония като войвода на чета, успешно се справя с поставените му задачи и през септември се завръща в България.<ref>Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899 – 1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.22.</ref> През 1900 година е отново в Струмица като главен учител в българското училище и ръководител на [[Струмишки окръжен революционен комитет|Струмишкия окръжен революционен комитет]]. Влиза в остър конфликт с владиката [[Герасим Струмишки]] заради революционната дейност и заедно с [[Давид Наков]] е прогонен от Струмица. В отговор окръжният комитет издава смъртна присъда на митрополита,<ref>{{Динев 1|97 - 99}}</ref> която остава неизпълнена. През 1903 година е заловен и осъден на 101 години затвор след разкритията на [[Струмишка афера|Струмишката афера]]. През 1914 година е избран за народен представител в [[XVII обикновено народно събрание|XVII народно събрание]] от [[Струмишки окръг]] с [[Демократическа партия|Демократическата партия]].<ref>{{Цитат книга|last=Живков|first=Светослав|title=Пропорционалното представителство. Избори и електорално законодателство в България в навечерието на Първата световна война.|year=2022|publisher=УИ "Св. Климент Охридски"|location=София|pages=497-505}}</ref><ref name="Македонците">{{Македонците|54}}</ref> Убит е на път за София.<ref name="Peltekov91"/><ref>{{Николов|32}}</ref><ref name="Dragomirov-212-213" /> Струмишкият деец на ВМОРО [[Васил Драгомиров]] пише за Стоян Георгиев: {{цитат|Той имаше благ характер, с голям и бистър ум, критикуваше лошото с цел да го предотврати. Беше безстрашен. С агитацията привличаше хората към организацията, макар че приказките му бяха за бунт и въстание. От неговите слова и шпионите ставаха негови верни последователи и здрави хора на организацията.<ref name="Dragomirov-213">{{Борбите в Македония|213}}</ref>}} == Бележки == <references/> {{Портал|Македония}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Георгиев, Стоян}} [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Български учители]] [[Категория:Български политици от Македония]] [[Категория:Български политици (1878 – 1918)]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Седми випуск на Солунската българска мъжка гимназия]] [[Категория:Възпитаници на Софийския университет]] [[Категория:Жертви на убийства в България]] [[Категория:Хора от община Струмица]] 0ris2byizs1wqdast1ark6uswt5c2s8 0 310819 12876823 12853331 2026-04-10T17:19:29Z Gvelf 29234 Замяна на линкове с по-подходящи. 12876823 wikitext text/x-wiki [[Файл:White Flag.jpg|мини|300п|Бяло знаме]] '''Белите знамена''' са имали различни значения в исторически план и в зависимост от случая. == Знаме на временно примирие или преговори == === Значение === Бялото знаме е международно признат знак за прекратяване на военни действия, примирие или предложение за преговори. То също така е и символ на [[капитулация]], когато по-слабата военна сила иска преговори. Бялото знаме показва, че приближаващият преговарящ е невъоръжен, със съзнание да се предаде или желание да говори. Хората, носещи или развяващи бяло знаме, не трябва да бъдат обстрелвани, нито да откриват огън. Използването на знамето като знак за капитулация е включена в [[Женевски конвенции|Женевските конвенции]]. Неправомерната употреба на белите знамена е забранена от военните закони и се счита за [[военно престъпление]] или измама. Има много докладвани случаи за такова поведение във военни конфликти. Такъв случай е използването на бели знамена от войниците за да се приближат и нападнат или откриването на огън по войници, които се опитват да се предадат, носейки бели знамена. Често след като по-слабата военна сила е разбита вместо бели знамена се използват по-удобни за носене означения като тениски или кърпи за глави. Най-популярния начин за правене на бяло знаме е да се забие прът и да се завържат два от краищата на бял плат на края и някъде към средата на пръта. === Произход === За първи път белите знамена са използвани като символ на предаване по време на династията [[Хан (династия)|Източен Хан]]. В [[Римска империя|Римската империя]] историкът [[Публий Корнелий Тацит]] описва капитулация с използване на бяло знаме през [[109]] г., като дотогава римските войници са се предавали, носейки щитовете си над главите.<ref>Koerner, Brendan I. (March 21, 2003). [http://www.slate.com/id/2080557/ Why Do Surrendering Soldiers Wave White Flags?]. ''Slate''.</ref> Бялото знаме е често използвано в [[Западна Европа]] през [[Средновековие]]то като символ на предаване. Белият цвят е използван основно защото показва, че носещите го хора са извън боя. Пленниците и заложниците, пленени в битката трябва да поставят парче бяла хартия върху шапката или шлема си, а предалите се гарнизони, ако искат безопасно прекарване, трябва да носят бели жезли.<ref>Keen, Maurice Hugh (1965). ''The Laws of War in the Middle Ages''. London: Routledge & K. Paul</ref> През [[1625]] г., в книгата на [[Хуго Гроций]] „[[Върху военните закони и мира]]“ (''De jure belli ac pacis''), един от основните текстове на международния закон, бялото знаме е описано като „символ за искане на преговори, който замества обяснението с думи“.<ref>Text can be found [http://oll.libertyfund.org/?option=com_staticxt&staticfile=show.php%3Ftitle=1427&chapter=121264&layout=html&Itemid=27 here].</ref> == Омеяди == [[Умаяди|Омеядската династия]] властва деветдесет години (661 – 750) над ислямския свят и използват бялото като означаващ цвят за да напомнят за първата победа на [[Мохамед]] [[Битка при Бадр|при Бадр]] и същевременно да се различават от [[Абасиди]]те, които използват черно. Поради това бялото е един от [[панарабски цветове|панарабските цветове]]. == Кралство Франция == [[Файл:White ensign Battle martinique 1779 img 9388.jpg|мини|Френски кораб в [[Битка при Мартиника|битката при Мартиника]] (1780), носещ бяло знаме]] По време на т.нар. [[Стар ред|Ancien Régime]], започнал в началото на [[17 век]], кралският флаг на Франция е чисто бяло знаме, като понякога върху него има [[хералдическа лилия|хералдически лилии]] или герба на [[Орден на Светия дух|ордена на Светия дух]]. Белият цвят също така е използван като символ на военна команда от главнокомандващия френската армия. Бяла ивица върху полковия флаг различавала френските войници от дипломатите, представящи Франция, за да се избегнат инциденти при капитулации. Френските войски в [[Американска война за независимост|Американската война за независимост]] се бият под бяло знаме. Френските военноморски сили използват белия флаг като знаме за линейните кораби. По-малките кораби имат други знамена, като например бяло знаме с хералдически лилии. Търговските и частните кораби си създават собствени знамена, за да представят Франция, но им е забранено да развяват бяло знаме. По време на [[Френска революция|Френската революция]] бялото знаме е сменено от [[Национално знаме на Франция|трикольор в синьо, бяло и червено]]. То става символ на френските роялисти и е върнато през Бурбонската реставрация, откогато е символ на [[цареубийство]]. Старото знаме е върнато след [[Юлска революция|Юлската революция]] ([[1830]]) и оттогава насам е национален флаг на Франция. През [[1873]] г. опит за реставрация на монархията се проваля, защото гласеният за крал [[Анри д'Артоа|Анри V]] отказва да приеме трона без връщането на бялото знаме. == Автомобилни състезания == В състезанията на [[Международна автомобилна федерация|Международната автомобилна федерация]] белият флаг предупреждава за бавна кола по-напред. В другите надпевари бялото знаме, спуснато от стартовата кула показва, че водача в състезанието прави последната си обиколка. Също така може да се използва за предупреждение на първия да избегне объркване сред другите състезатели. Водачите могат да развяват малки бели знамена след катастрофа, за да покажат, че са се отървали без рани. == Будистки и конфуциански страни == В [[будизъм|будизма]] бялото е символ на скръбта, така че в страните, които го изповядват, бялото знаме има значението на [[черно знаме|черното знаме]] в останалите страни. == Талибански Афганистан == По време на [[Гражданска война в Афганистан (1996 – 2001)|Афганистанската гражданска война]] [[талибани]]те използват бялото знаме като свой символ. Когато те превземат [[Кабул]] през [[1996]] г. националното знаме на Афганистан става бялото знаме, което символизира чистотата на вярата и властта. През [[1997]] г. е добавен текстът на [[Шахада|шехадета]]. == Кланът Минамото == По време на [[Война Генпей|войната Генпей]] (1180 – 1185) кланът [[Минамото но Йоритомо|Минамото]] се бие под бяло знаме, а кланът [[Тайра (клан)|Тайра]] – под червено. Тъй като последвалите шогуни са наследници на клана Минамото, бялото знаме е национален флаг до [[1868]] г., краят на [[Шогунат Токугава|шогуната Токугава]], когато е приета международната му употреба. == Източници == <references /> {{Превод от|en|White flag|369004406}} [[Категория:Военно дело]] [[Категория:Вексилология]] ab0srpyy62t7qutu69evhhhnka6r4po 0 310902 12876941 12766216 2026-04-10T22:05:32Z Пища Хуфнагел 119943 12876941 wikitext text/x-wiki {{Произведение на изкуството | име = Пиета | файл = Michelangelo's Pieta 5450 cropncleaned edit.jpg | описание = | вид = скулптура | автор = [[Микеланджело]] | година = 1498 – 1499 | материал = мрамор | ширина = 195 см | височина = 174 см | музей = Базилика Свети Петър | град = | държава = Ватикана | сайт = | карта-позиционна = | карта-описание = | общомедия = }} '''''Пиета̀''''' ({{lang|it|La Pietà}}) е шедьовър на ренесансовата [[скулптура]] от [[Микеланджело Буонароти]], днес разположен в базиликата [[Свети Петър (базилика)|Свети Петър]] във [[Ватикана]]. Това е първата от поредица творби на тази тема от Микеланджело. Изработена е по поръчка на френския [[кардинал]] Жан Билер, който е бил представител в Рим, за гробницата му, но през 18 век скулптурата е преместена на сегашното си местоположение. Това е единствената творба на Микеланджело, която е подписана от него. Темата ([[пиета]] в изобразителното изкуство) е популярна по това време във Франция, но все още не в Италия. Творбата изобразява тялото на [[Исус]] в скута на майка си Мария след свалянето му от кръста. Фигурите са в естествени размери. Скулптурата е висока 174 см, а на ширина е 195 см. Създадена е в чест на 1500-годишния юбилей от рождението на Христос. Скулптурата е важно произведение на изкуството, тъй като балансира между ренесансовите идеали за класическа красота и натурализма. Двете статуи са едни от най-завършените произведения на Микеланджело. В нея Микеланджело изобразява и противопоставя мъжкото на женското, живото на мъртвото, голото на прикритото, вертикалното на хоризонталното, което внася в композицията елемент на напрежение. През 1972 г. статуята е атакувана от австралийския геолог от унгарски произход Ласло Тот, крещящ, че той е Христос. След реставрация статуята е поставена зад непробиваемо стъкло, вдясно от входа на базиликата. == Описание == [[Файл:Scan the World - Pietà (Michelangelo).stl|alt=|мини|3D-модел]] Структурата е пирамидална, а върхът съвпада с главата на Мария. Статуята постепенно се разширява надолу по драперията на роклята на Мария, до основата, скалата на [[Голгота]]. Цифрите са доста непропорционални, поради трудността да се изобрази един зрял мъж в пълна дължина, разположен в скута на жена. Голяма част от тялото на Мария е скрито от нейната монументална драперия, а отношението между фигурите изглежда съвсем естествено. Интерпретацията на Пиета при Микеланджело е много по-различна от предишните, създадени от други художници, тъй като той е изваял млада и красива Мария, вместо по-възрастна жена на около 50-годишна възраст.<ref>[http://ww1.stpetersbasilica.org Chapel of the Pieta]</ref> Лицето на Христос не разкрива признаци на страдание. Микеланджело не искал версията му на Пиета да изобразява смъртта, а по-скоро да покаже „религиозната визия за напускането и спокойното лице на Сина“.<ref>{{cite web |url=http://www.romaviva.com/vaticano-castel-santangelo/pieta-michelangelo_eng.htm |title=Pietà by Michelangelo St. Peter in Vatican Rome |publisher=Romaviva.com |date= |accessdate=2014-05-18 |архив_дата=2014-05-18 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140518102143/http://www.romaviva.com/vaticano-castel-santangelo/pieta-michelangelo_eng.htm }}</ref> == Младоликата Мария == Мадоната е представена като много млада за майка на приблизително 33-годишен син, което не е необичайно в нейните изображения по време на страданието на Христос. За това са предложени различни обяснения. Едното е, че младостта ѝ символизира нейната нетленна чистота, както самият Микеланджело е казал на своя биограф и колега скулптор [[Асканио Кондиви]]. {{цитат|Нима не знаете, че целомъдрените жени остават свежи много по-дълго от тези, които не са такива? Колко повече това може да се отнася до Дева Мария, която никога не е изпитвала и най-малкото ласкателно желание, способно да промени тялото ѝ?<ref>{{cite book|last=Pope-Hennessy|first=John|title=An Introduction to Italian Sculpture: Italian High Renaissance and Baroque sculpture|url=https://archive.org/details/introductiontoit0000pope|year=1970|publisher=Phaidon|page=304|edition=3}}</ref>}} Друго обяснение предполага, че при отразяването на темата Микеланджело е повлиян от страстта си към [[Божествена комедия]] на [[Данте]]. Микеланджело е така добре запознат с произведението, че когато отива в Болоня, плаща за гостоприемство, рецитирайки стихове от Дантевата творба. В третата част „Рай“ на „Божествена комедия“ (песен 33), св. Бернар, в молитва за Дева Мария, казва: "Vergine madre, figlia del tuo figlio" (Дева майко, дъщеря на твоя син). Това се казва, защото, тъй като Христос е една от трите фигури на Светата Троица, Мария ще бъде Негова дъщеря, но тя също Го е родила. == История след завършване == Работата по скулптурата отнема по-малко от две години.<ref>{{cite web|title=The Pieta by Michelangelo|url=http://www.statue.com/site/michelangelo-pieta.html|work=www.statue.com|accessdate=7 April 2017|архив_дата=2019-03-06|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190306043739/http://www.statue.com/site/michelangelo-pieta.html}}</ref> Микеланджело завършва творбата си през 1499 г., когато е само на 24 години и тя е единственото произведение, на което е сложил подписа си. Творецът издълбал <small>MICHAELA[N]GELUS BONAROTUS FLORENTIN[US] FACIEBA[T]</small> (Микела[н]джело Буонароти, флорентин[ец], направи[л] това). === Повреда === През 18 век статуята е пренесена в една от капелите на базиликата „[[Свети Петър (Рим)|Свети Петър]]“ в Рим. При транспортирането ѝ е повреден палецът на лявата ръка на [[Дева Мария]].<ref>{{cite news|title=Time Essay: Can Italy be Saved from Itself?|url=http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,905967,00.html|work=Time Magazine U.S.|publisher=Time Inc.|accessdate=26 August 2012|date=June 5, 1972|archive-date=2012-08-21|archive-url=https://web.archive.org/web/20120821193445/http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,905967,00.html}}</ref> == Вижте също == * [[Пиета Ронданини]] == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} [[Категория:Ренесансови скулптури]] [[Категория:Скулптури във Ватикана]] [[Категория:Микеланджело]] [[Категория:1499 година]] p8b9chjcg6tb9g9bozmcyohnuv1cqz1 0 312757 12876640 12470458 2026-04-10T14:45:11Z ~2026-22006-10 391880 Не намират радушен прием, намират ограничен прием непосредствено преди и по време на второто световна война. Приеман по време на войната деца-евреи да влязат в Англия, но отказват види на техните родители. 12876640 wikitext text/x-wiki [[Файл:JudenMitHut.jpg|мини|243px|През 1218 г. [[Архиепископ на Кентърбъри|Кентърбърийският епископ]] задължава евреите да носят специални шапки]] '''Историята на евреите в Англия''' датира от времето на [[Норманско нашествие в Англия|норманското нашествие]]. Първите писмени данни за еврейски селища в Англия датират от времето на [[Уилям Завоевателя]] (1066). == Изгонване на евреите от Едуард I == {{основна|Изгонване на евреите от Англия}} През [[1290]], [[Едуард I]] издава едикт, с който официално изгонва всички [[евреи]] от Англия. Всички глави на еврейски семейства са арестувани. Над 300 от тях са отведени в [[Тауър|Лондонската кула]] и екзекутирани; останалите са били избивани в домовете си. Цялата собственост и парите им са конфискувани. Не е ясна точната причина за това гонение. Една от версиите е, че това е ритуално убийство, във връзка с евреина Исак дьо Пуле, който е задържан за убийство на християнски младеж в Оксфорд. Друга версия е, че гонението е в резултат на желание за финансова облага. Едуард е този, който въвежда в Англия практиката евреите принудително да носят жълти отличителни знаци, пришити на горните им дрехи. == Евреите от прогонването им от Испания до 1753 г. <ref>{{cite book |last= Атали |first= Жак |authorlink= Жак Атали |title= Евреите, светът и парите, От Шейлок до Кромуел, стр. 290 – 295 |year= 2009 |publisher= Рива, ISBN 954-320-002-5 }}</ref> == През 1493 г. малък брой [[конверси]] се установяват в Лондон. През 1536 г. те са 37 семейства, като [[тайна полиция|тайната полиция]] знае за тяхното съществуване, но със знанието на крал [[Хенри VIII]] не ги притеснява. През 1545 г. този крал отново допуска лихварството на острова, ведно с [[англиканска църква|англиканската църква]]. Английският парламент отхвърля това решение на краля, но съпротивата му трае само до 1571 г., когато упражняването на лихварството окончателно е легализирано в Англия. През 1589 г. в Лондон за пръв път е представена пиесата на [[Кристофър Марлоу]] „[[Евреинът от Малта]]“. През 1593 г. [[граф Есекс]] обвинява [[Родриго Лопес]], че се опитва да отрови кралица [[Елизабет I|Елизабет]]. През следващите години [[Уилям Шекспир]] пише „[[Венецианският търговец]]“, емблематично за антисемитските стереотипи литературно произведение. Макар през 1609 г. няколко португалски марани-търговци са експулсирани от Англия, броят на конверсите, установили се в страната, нараства. През 1655 г. холандският равин [[Менасех Бен Израел]] успява да убеди [[Оливър Кромуел]], че Англия има полза от постоянното пребиваване на евреи. През декември Кромуел свиква събрание на търговци и англикански духовници, което да вземе решение за легалното заселване на евреи в Англия, но предложението му не е подкрепено. Въпреки това през 1657 г. Кромуел разрешава построяването на [[синагога]] в Лондон, което дава възможност на конверсите в града отново открито да изповядват религията си. През 1660 г. монархията в Англия е възстановена. Поради избухналата война с Холандия на следващата 1661 г. към правата на евреите на острова е погледнато благосклонно. [[Чарлс II]] позволява на евреите на острова да си доведат от [[Хамбург]] равин за синагогата. През 1690 г. евреи, пристигнали по онова време от [[Амстердам]], са допуснати да търгуват на [[Лондонска фондова борса|Лондонската борса]]. В Лондон се появява и втора синагога – [[ашкенази|ашкеназка]]. == От 1753 г. до днес == [[Закон за еврейската натурализация|Законът за еврейската натурализация]] от 1753 г. ({{lang|en|Jewish Naturalization Bill}}) е опит за легализиране на еврейското присъствие в Англия, но остава в сила само няколко месеца, след което е отменен. Историците обикновено датират еврейската еманципация на острова към 1858 г. Поради липсата на антиеврейски настроения във [[Великобритания]] през [[19 век]], времето след [[Френска революция|Френската революция]] се разглежда като период на религиозна толерантност към евреите. Тази толерантност продължава и до днес. През 30_те и 40_те години на [[20 век]], евреите намират в Англия прием, след като търсят спасение от [[нацизъм|нацизма]]. Днес броят на евреите в Англия възлиза на 300 000<ref>{{икона|en}} [http://www.usatoday.com/travel/destinations/2010-03-17-london-jewish-museum_N.htm London Jewish Museum reopens after major face-lift]</ref>. == Източници == <references /> == Вижте също == * [[История на евреите в САЩ]] {{Евреи и юдаизъм в Европа}} [[Категория:История на евреите във Великобритания|*]] [[Категория:История на Англия|Евреи]] [[Категория:Евреи в Англия|*]] coqb968gwpmxlerfbx7n9v3p2svnw8k 0 319653 12876572 12874857 2026-04-10T13:09:11Z Мико 4542 /* Биография */ 12876572 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Русе (Руси) Поптодоров''' с псевдоними '''Билал''',<ref>{{ПсевдонимитеВМРО|88}}</ref> '''Иван Хус''', '''Славков''', '''Славковски'''<ref>{{Псевдоними|16, 45, 88, 101}}</ref> ({{стар|Русе попъ Тодоровъ}}) е български духовник и революционер, битолски селски войвода на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].<ref name="Николов 138">{{Николов|138}}</ref> == Биография == Руси Поптодоров е роден в 1884 година в охриското село [[Велмей]], тогава в Османската империя. Завършва втори клас в [[Битолска българска класическа гимназия|българската класическа гимназия]] в [[Битоля]] и преподава в [[Рамна (община Битоля)|Рамна]], Велмей и други села. През [[Илинденско-Преображенското въстание|Илинденско-Преображенско въстание]] е войвода на селска чета.<ref name="Николов 138"/> Четата му е от около 40 души. Притича се на помощ при [[сражение при Смилево|сражението при Смилево]], при Лера, при [[сражение при Гявато|изгарянето на Гявато]]. Участва в [[Сражение при Слепченския манастир|сражението при Слепченския манастир]], в което е избита почти цялата чета на [[Петър Жебчев|Жепче Петре]].<ref name="Свидетелства 113">{{Свидетелства13|113}}</ref> След въстанието е интерниран. Легализира се и става ръководител на Велмейския революционен комитет на ВМОРО. В 1905 година е назначен за учител във Велмей, но властите не му позволяват да заеме мястото.<ref>Райчевски, Стоян. Дипломатические документы о разорении болгар в Македонии и Одринском крае в ходе реформ 1904 – 1905, София, 2007, стр. 25.</ref> През март 1907 година става член на Охридския окръжен революционен комитет, а през юни е арестуван от турските власти и осъден на доживотен затвор. Затворен е в Битолския затвор до [[Младотурска революция|Младотурската революция]] от юли 1908 година, когато е амнистиран.<ref name="Николов 138"/> През [[Балканска война|Балканската война]] Русе Поптодоров е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] в 1-ва рота на 10-а прилепска дружина, награден е с орден „[[За храброст]]“, IV степен.<ref>{{МОО|713}}</ref> По-късно се замонашва в манастира „[[Лешански манастир|Всех Святих]]“ край охридското село [[Лешани]], където и умира.<ref>{{Николов|139}}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Поптодоров, Русе}} [[Категория:Български духовници от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Възпитаници на Битолската българска класическа гимназия]] [[Категория:Родени във Велмей]] [[Категория:Македоно-одрински опълченци]] [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Български учители]] [[Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен]] [[Категория:Починали през 20 век]] j2blxm4id6z2xgmgwgh8z3mxp2r76lt 12876612 12876572 2026-04-10T13:50:41Z Мико 4542 12876612 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Русе (Руси) Поптодоров''' ({{стар|Русе попъ Тодоровъ}}) с псевдоними '''Рамненски''',<ref>{{Свидетелства13|149}}</ref> '''Билал''',<ref>{{ПсевдонимитеВМРО|88}}</ref> '''Иван Хус''', '''Славков''', '''Славковски'''<ref>{{Псевдоними|16, 45, 88, 101}}</ref> е български духовник и революционер, битолски селски войвода на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].<ref name="Николов 138">{{Николов|138}}</ref> == Биография == Руси Поптодоров е роден в 1884 година в охриското село [[Велмей]], тогава в Османската империя. Завършва втори клас в [[Битолска българска класическа гимназия|българската класическа гимназия]] в [[Битоля]] и преподава в [[Рамна (община Битоля)|Рамна]], Велмей и други села. През [[Илинденско-Преображенското въстание|Илинденско-Преображенско въстание]] е войвода на селска чета.<ref name="Николов 138"/> Четата му е от около 40 души. Притича се на помощ при [[сражение при Смилево|сражението при Смилево]], при Лера, при [[сражение при Гявато|изгарянето на Гявато]]. Участва в [[Сражение при Слепченския манастир|сражението при Слепченския манастир]], в което е избита почти цялата чета на [[Петър Жебчев|Жепче Петре]].<ref name="Свидетелства 113">{{Свидетелства13|113}}</ref> След въстанието е интерниран. Легализира се и става ръководител на Велмейския революционен комитет на ВМОРО. В 1905 година е назначен за учител във Велмей, но властите не му позволяват да заеме мястото.<ref>Райчевски, Стоян. Дипломатические документы о разорении болгар в Македонии и Одринском крае в ходе реформ 1904 – 1905, София, 2007, стр. 25.</ref> През март 1907 година става член на Охридския окръжен революционен комитет, а през юни е арестуван от турските власти и осъден на доживотен затвор. Затворен е в Битолския затвор до [[Младотурска революция|Младотурската революция]] от юли 1908 година, когато е амнистиран.<ref name="Николов 138"/> През [[Балканска война|Балканската война]] Русе Поптодоров е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] в 1-ва рота на 10-а прилепска дружина, награден е с орден „[[За храброст]]“, IV степен.<ref>{{МОО|713}}</ref> По-късно се замонашва в манастира „[[Лешански манастир|Всех Святих]]“ край охридското село [[Лешани]], където и умира.<ref>{{Николов|139}}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Поптодоров, Русе}} [[Категория:Български духовници от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Възпитаници на Битолската българска класическа гимназия]] [[Категория:Родени във Велмей]] [[Категория:Македоно-одрински опълченци]] [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Български учители]] [[Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен]] [[Категория:Починали през 20 век]] srk458eze5q90lzqgojy9nyv23yermm 0 324425 12876830 3522503 2026-04-10T17:28:01Z EmausBot 63730 Бот: Поправяне на двойно пренасочване към [[Калифорнийски университет – Санта Барбара]] 12876830 wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Калифорнийски университет – Санта Барбара]] a49vvbr5vygjy83ee3ejok7y5utfqq1 0 332857 12877064 12876430 2026-04-11T07:39:48Z Arise13 47978 Премахната редакция 12876430 на [[Special:Contributions/~2026-22018-20|~2026-22018-20]] ([[User talk:~2026-22018-20|б.]]) 12877064 wikitext text/x-wiki {{Световно първенство по футбол инфокутия | година = 2022 | други имена = 2022 FIFA World Cup Qatar<br>2022 كأس العالم لكرة القدم قطر | картинка =2022 FIFA World Cup Qatar (Wordmark).svg | размер = | текст към картинката = | домакин = {{Катар}} | откриване = [[20 ноември]] [[2022]] г.<br> | финал = [[18 декември]] [[2022]] г. | участници = 32 | конфедерации = 5 | стадиони = 8 | градове = 5 | шампион = {{фб-л|Аржентина}} | второ място = {{фб-л|Франция}} | трето място = {{фб-л|Хърватия}} | четвърто място = {{фб-л|Мароко}} | титла = 3 | мачове = 64 | голове = 172 | посещаемост = 3 404 252 | голмайстор = {{флагче|Франция}} [[Килиан Мбапе]] (8 гола) | голмайстор 2 = | най-добър играч = {{флагче|Аржентина}} [[Лионел Меси]] | най-добър млад играч = {{флагче|Аржентина}} [[Енцо Фернандес]] | най-добър вратар = {{флагче|Аржентина}} [[Дамиан Мартинес|Емилиано Мартинес]] | награда за феърплей = {{фб-л|Англия}} | предишно първенство = 2018 | следващо първенство = 2026 }} '''Световното първенство по [[футбол]] 2022''' се провежда в [[Катар]]. Започва на 20 ноември 2022 г. и завършва на 18 декември същата година. [[Финал на Световното първенство по футбол 2022|Финалът]] се играе между Аржентина (с капитан Лионел Меси) и Франция (с капитан Юго Лорис), като Аржентина става шампион за първи път през XXI век и за първи път от 1986 г. насам. На [[2 декември]] [[2010]] г. Катар е избран за организатор на първенството пред [[Австралия]], [[САЩ]], [[Южна Корея]] и [[Япония]]. Това е първият финален турнир за световната купа, който се провежда в арабския свят и в страна с мюсюлманско мнозинство. Това е и второто световно първенство, което се провежда изцяло в [[Азия]] след турнира през [[Световно първенство по футбол 2002|2002 г.]] в [[Южна Корея]] и [[Япония]] (на [[Световно първенство по футбол 2018|световното]] в [[Русия]] има мачове и в [[Екатеринбург]], който се намира в Азия). Този турнир е последният, който включва 32 отбора, а за 2026 г. е планирано да се състезават 48 отбора. За първи път световното първенство не се провежда през май, юни или юли. Турнирът е насрочен за края на ноември до средата на декември.<ref>{{cite web|url=http://www.repubblica.it/sport/calcio/esteri/2015/09/25/news/qatar_2022_mondiali_in_autunno-123660966/|title=Fifa, Qatar 2022: Mondiali dal 21 novembre al 18 dicembre|trans-title=Fifa, Qatar 2022: World Cup from 21 November to 18 December|work=la Repubblica|date=25 септември 2015|lang=it}}</ref> Турнирът се играе в съкратен срок от 28 дни, като финалът е определен за 18 декември 2022 г., на който ден е и националният празник на Катар.<ref>{{cite web|url=https://www.fifa.com/worldcup/qatar2022/news/y=2015/m=3/news=fifa-executive-committee-confirms-november-december-event-period-for-q-2567789.html|title=FIFA Executive Committee confirms November/December event period for Qatar 2022|publisher=FIFA|date=19 март 2015}}</ref> По време на надпреварата са постигнати редица рекорди. Със своите 172 гола първенството става най-резултатното в историята. [[Лионел Меси]] става футболистът с най-много мачове на световни финали. Това е най-скъпата надпревара (с похарчени над 220 млрд. щ.д.) и най-гледаната, както пред екраните, така и по стадионите. За първи път изцяло дамска съдийска тройка ръководи мач от Световно първенство по футбол за мъже. Обвинения за корупция са отправени във връзка с това как Катар спечелва правото да бъде домакин на събитието. Вътрешното разследване и доклад на ФИФА оневиняват Катар, но главният разследващ Майкъл Дж. Гарсия охарактеризира доклада на ФИФА за своето разследване като „материално непълен и погрешен“.<ref>{{cite news |url=https://www.bbc.com/sport/0/football/30037729 |title=Fifa report 'erroneous', says lawyer who investigated corruption claims |publisher=BBC Sport |date=13 ноември 2014 |accessdate=24 февруари 2015}}</ref> На 27 май 2015 г. швейцарски федерални прокурори започват разследване за корупция и пране на пари, свързани с определянето на домакинството на световните купи през [[Световно първенство по футбол 2018|2018]] и 2022. == Избиране на домакин == Процедурата за кандидатстване за домакинството на Световното първенство по футбол от 2018 и 2022 г. започва през януари 2009 г., а националните асоциации трябва да заявят своя интерес до 2 февруари 2009 г.<ref>{{cite news |url=http://voices.washingtonpost.com/soccerinsider/2009/01/future_world_cups.html |title=Future World Cups |first=Steve |last=Goff |work=The Washington Post |date=16 януари 2009 |accessdate=16 януари 2009 |archive-date=2011-04-30 |archive-url=https://web.archive.org/web/20110430153000/http://voices.washingtonpost.com/soccerinsider/2009/01/future_world_cups.html }}</ref> Първоначално са регистрирани 11 оферти за световната купа на ФИФА през 2018 г., но по-късно [[Мексико]] се оттегля,<ref>{{cite news |url=http://football.uk.reuters.com/world/news/LT291439.php |title=2018 and 2022 FIFA World Cup bids begin in January 2009 |accessdate=29 септември 2009 |deadurl=yes |archiveurl=https://archive.is/20121211212420/http://football.uk.reuters.com/world/news/LT291439.php |archivedate=11 декември 2012 }}</ref><ref>{{cite web |url=http://www.soccerfield24.com/world-cup-2018/ |title=World Cup 2018 |date=5 януари 2015 |deadurl=yes |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140819094021/http://www.soccerfield24.com/world-cup-2018/ |archivedate=19 август 2014 |достъп_дата=2018-07-17 |архив_дата=2014-08-19 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140819094021/http://www.soccerfield24.com/world-cup-2018/ }}</ref> а кандидатурата на Индонезия е отхвърлена от ФИФА през февруари 2010 г., след като Индонезийската футболна асоциация не представя писмо с държавна гаранция за подкрепа на кандидатурата.<ref name="reject">{{cite news |url=http://news.bbc.co.uk/sport2/hi/football/8577452.stm |title=Indonesia's bid to host the 2022 World Cup bid ends |date=19 март 2010 |accessdate=19 март 2010 |publisher=[[BBC Sport]]|archiveurl=https://web.archive.org/web/20100320054013/http://news.bbc.co.uk/sport2/hi/football/8577452.stm|archivedate=20 март 2010 }}</ref> В крайна сметка има пет оферти за световната купа на ФИФА за 2022: [[Австралия]], [[Япония]], [[Катар]], [[Южна Корея]] и [[Съединените щати]]. Двадесет и двамата членове на Изпълнителния комитет на ФИФА се събират в [[Цюрих]] на 2 декември 2010 г., за да гласуват за избор на домакините и на двата турнира.<ref name="2018+2022 bids">{{cite news |url=https://www.fifa.com/aboutfifa/federation/bodies/media/newsid=983481.html |title=Combined bidding confirmed |publisher=[[FIFA]] |date=20 декември 2008 |accessdate=20 декември 2008 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090122070321/http://www.fifa.com/aboutfifa/federation/bodies/media/newsid%3D983481.html |archivedate=22 януари 2009 |deadurl=yes }}</ref> Двама членове на изпълнителната комисия на ФИФА са лишени от правото да гласуват във връзка с твърдения за корупция по отношение на гласуването им. Решението е световното първенство по футбол да се проведе в Катар през 2022 година.<ref>[https://sportlive.bg/worldcup2022 Световното първенство по футбол]</ref> Катар е най-малката страна, домакин на Световно първенство, следващата по-голяма по площ е Швейцария, домакин на Световното първенство по футбол през 1954 г., която е повече от три пъти по-голяма от Катар. Изборът на Катар предизвиква редица реакции на неодобрение, като се стига до множество разследвания около методиката, с която са си послужили от арабската страна, за да се сдобият с правата за домакинство на Мондиал 2022. В крайна сметка се решава шампионатът да се проведе по план, а цялата организация на първенството възлиза на колосалните 220 милиарда долара.<ref>{{Cite news|url=https://www.sportlive.bg/worldcup2022/history/symnenija-za-podkupi-i-obvinenija-v-korupcija-kak-katar-si-izvouva-mondial-2022-1842800.html|title=Съмнения за подкупи и обвинения в корупция – как Катар си извоюва Мондиал 2022|last=Йорданов|first=Стефан|date=16.11.2022|work=Sportlive.bg}}</ref> == Резултати от гласуването == Необходимо е мнозинство от 12 гласа. {| class="wikitable" ! rowspan="2" |Държава-кандидат ! colspan="4" |Гласове |- !Първи кръг !Втори кръг !Трети кръг !Четвърти кръг |- bgcolor="#90ee90" |'''{{Катар}}''' |style="text-align:center;" |11 |style="text-align:center;" |10 |style="text-align:center;" |11 |style="text-align:center;" |'''14''' |- |{{флагче|САЩ}} [[САЩ]] |style="text-align:center;" |3 |style="text-align:center;" |5 |style="text-align:center;" |6 |style="text-align:center;" |8 |- |{{Южна Корея}} |style="text-align:center;" |4 |style="text-align:center;" |5 |style="text-align:center;" |5 | bgcolor=ffdddd | Елиминиран |- |{{Япония}} |style="text-align:center;" |3 |style="text-align:center;" |2 |colspan="2" bgcolor=ffdddd | Елиминиран |- |{{Австралия}} |style="text-align:center;" |1 |colspan="3" bgcolor=ffdddd |Елиминиран |} == Възможно разширяване == На 12 април 2018 г. [[КОНМЕБОЛ]] иска [[ФИФА]] да разшири Световното първенство за 2022 от 32 на 48 отбора, четири години преди Световното първенство по футбол през 2026, както първоначално е планирано. Президентът на ФИФА [[Джани Инфантино]] изразява желание да разгледа искането.<ref>{{cite web|url=http://www.espn.com/soccer/fifa-world-cup/story/3453754/conmebol-asks-fifa-to-expand-world-cup-to-48-teams-in-2022|title=FIFA President Gianni Infantino open to CONMEBOL's request to expand Qatar World Cup|date=13 април 2018|publisher=ESPN}}</ref> Въпреки това конгресът на ФИФА отхвърля искането малко преди началото на Световното първенство по футбол през [[Световно първенство по футбол 2018|2018]].<ref>{{cite web|url=http://uk.reuters.com/article/uk-soccer-worldcup-fifa/too-early-to-discuss-48-team-world-cup-in-2022-infantino-says-idUKKBN1J60S2|title=FIFA President Gianni Infantino|date=10 юни 2018|publisher=Reuters|достъп_дата=2018-07-17|архив_дата=2018-06-23|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180623171353/https://uk.reuters.com/article/uk-soccer-worldcup-fifa/too-early-to-discuss-48-team-world-cup-in-2022-infantino-says-idUKKBN1J60S2}}</ref> == Квалификации == [[Национален отбор по футбол на Катар|Националният отбор на Катар]] получава правото да участва на първенството в качеството си на отбор домакин, а останалите финалисти се определят с квалификационен цикъл. Катар участва за първи на световно първенство по футбол в домакинския си турнир. === Класирани отбори === [[File:2022 world cup qualification.svg|мини|център|780px| {{legend|#0000ff|Страната се класира}} {{legend|#ffcc00|Страната не се класира}} {{legend|#000000|Страната не участва или е изключена от квалификациите}} {{legend|#cccccc|Страната не е член на ФИФА}}]] {| class="wikitable sortable" style="font-size: 95%;" |- ! Отбор ! Начин на класиране ! Дата на класиране ! data-sort-type="number"|Брой участия в турнира ! Най-добро<br />представяне |- | {{фб-л|Катар}} || домакини || {{Sort|01|2 декември 2010}} || 1 || {{sort|01|''дебют''}} |- | {{фб-л|Германия}}^[[#1|1]] || Победител [[Квалификации за Световното първенство по футбол 2022 (зона Европа, група J)|група J, зона Европа]]|| {{Sort|02|11 октомври 2021}} || 20 || {{sort|08|'''Шампион''' ([[Световно първенство по футбол 1954|1954]], [[Световно първенство по футбол 1974|1974]], [[Световно първенство по футбол 1990|1990]], [[Световно първенство по футбол 2014|2014]])}} |- | {{фб-л|Дания}} || Победител [[Квалификации за Световното първенство по футбол 2022 (зона Европа, група F)|група F, зона Европа]]||{{Sort|03|12 октомври 2021}} || 6 || {{sort|04|Четвъртфинал ([[Световно първенство по футбол 1998|1998]])}} |- | {{фб-л|Бразилия}} || Първи [[Квалификации за Световното първенство по футбол 2022 (зона Южна Америка)|зона Южна Америка]]|| {{Sort|04|11 ноември 2021}} || 22 || {{sort|08|'''Шампион''' ([[Световно първенство по футбол 1958|1958]], [[Световно първенство по футбол 1962|1962]], [[Световно първенство по футбол 1970|1970]], [[Световно първенство по футбол 1994|1994]], [[Световно първенство по футбол 2002|2002]])}} |- | {{фб-л|Франция}} || Победител [[Квалификации за Световното първенство по футбол 2022 (зона Европа, група D)|група D, зона Европа]]|| {{Sort|05|13 ноември 2021}} || 16 || {{sort|08|'''Шампион''' ([[Световно първенство по футбол 1998|1998]], [[Световно първенство по футбол 2018|2018]])}} |- | {{фб-л|Белгия}} || Победител [[Квалификации за Световното първенство по футбол 2022 (зона Европа, група E)|група E, зона Европа]]|| {{Sort|06|13 ноември 2021}} || 14 || {{sort|06|Трето място ([[Световно първенство по футбол 2018|2018]])}} |- | {{фб-л|Хърватия}} || Победител [[Квалификации за Световното първенство по футбол 2022 (зона Европа, група H)|група H, зона Европа]]|| {{Sort|07|14 ноември 2021}} || 7 || {{sort|07|Финалист ([[Световно първенство по футбол 2018|2018]])}} |- | {{фб-л|Испания}} || Победител [[Квалификации за Световното първенство по футбол 2022 (зона Европа, група B)|група B, зона Европа]]|| {{Sort|08|14 ноември 2021}} || 16 || {{sort|08|'''Шампион''' ([[Световно първенство по футбол 2010|2010]])}} |- | {{фб-л|Сърбия}}^[[#2|2]] || Победител [[Квалификации за Световното първенство по футбол 2022 (зона Европа, група A)|група A, зона Европа]]|| {{Sort|09|14 ноември 2021}} || 13 || {{sort|05|Четвърто място ([[Световно първенство по футбол 1930|1930]], [[Световно първенство по футбол 1962|1962]])}} |- | {{фб-л|Англия}} || Победител [[Квалификации за Световното първенство по футбол 2022 (зона Европа, група I)|група I, зона Европа]]|| {{Sort|10|15 ноември 2021}} || 16 || {{sort|08|'''Шампион''' ([[Световно първенство по футбол 1966|1966]])}} |- | {{фб-л|Швейцария}} || Победител [[Квалификации за Световното първенство по футбол 2022 (зона Европа, група C)|Група C, зона Европа]]|| {{Sort|11|15 ноември 2021}} || 12 || {{sort|04|Четвъртфинал ([[Световно първенство по футбол 1934|1934]], [[Световно първенство по футбол 1938|1938]], [[Световно първенство по футбол 1954|1954]])}} |- | {{фб-л|Нидерландия}} || Победител [[Квалификации за Световното първенство по футбол 2022 (зона Европа, група G)|група G, зона Европа]]|| {{Sort|12|16 ноември 2021}} || 11 || {{sort|07|Финалист ([[Световно първенство по футбол 1974|1974]], [[Световно първенство по футбол 1978|1978]], [[Световно първенство по футбол 2010|2010]])}} |- | {{фб-л|Аржентина}} || Втори [[Квалификации за Световното първенство по футбол 2022 (зона Южна Америка)|зона Южна Америка]]|| {{Sort|13|16 ноември 2021}} || 18 || {{sort|08|'''Шампион''' ([[Световно първенство по футбол 1978|1978]], [[Световно първенство по футбол 1986|1986]])}} |- | {{фб-л|Иран}} || Първи [[Квалификации за Световното първенство по футбол 2022 (зона Азия)#%D0%A2%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B8 %D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BF|група A, зона Азия]]|| {{Sort|14|27 януари 2022}} || 6 || {{sort|02|Групова фаза ([[Световно първенство по футбол 1978|1978]], [[Световно първенство по футбол 1998|1998]], [[Световно първенство по футбол 2006|2006]], [[Световно първенство по футбол 2014|2014]], [[Световно първенство по футбол 2018|2018]])}} |- | {{фб-л|Южна Корея}} || Втори [[Квалификации за Световното първенство по футбол 2022 (зона Азия)#%D0%A2%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B8 %D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BF|група A, зона Азия]]|| {{Sort|15|1 февруари 2022}} || 11 || {{sort|05|Четвърто място ([[Световно първенство по футбол 2002|2002]])}} |- | {{фб-л|Саудитска Арабия}} || Първи [[Квалификации за Световното първенство по футбол 2022 (зона Азия)#%D0%A2%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B8 %D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BF|група B, зона Азия]]|| {{Sort|16|24 март 2022}} || 6 || {{sort|03|Осминафинал ([[Световно първенство по футбол 1994|1994]])}} |- | {{фб-л|Япония}} || Втори [[Квалификации за Световното първенство по футбол 2022 (зона Азия)#%D0%A2%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B8 %D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BF|група B, зона Азия]]|| {{Sort|17|24 март 2022}} || 7 || {{sort|03|Осминафинал ([[Световно първенство по футбол 2002|2002]], [[Световно първенство по футбол 2010|2010]], [[Световно първенство по футбол 2018|2018]])}} |- | {{фб-л|Уругвай}} || Трети [[Квалификации за Световното първенство по футбол 2022 (зона Южна Америка)|зона Южна Америка]]|| {{Sort|18|24 март 2022}} || 14 || {{sort|08|'''Шампион''' ([[Световно първенство по футбол 1930|1930]], [[Световно първенство по футбол 1950|1950]])}} |- | {{фб-л|Еквадор}} || Четвърти [[Квалификации за Световното първенство по футбол 2022 (зона Южна Америка)|зона Южна Америка]]|| {{Sort|19|24 март 2022}} || 4 || {{sort|03|Осминафинал ([[Световно първенство по футбол 2006|2006]])}} |- | {{фб-л|Канада}} || Първи [[Квалификации за Световното първенство по футбол 2022 (зона КОНКАКАФ)#%D0%A2%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B8 %D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BF|зона КОНКАКАФ, трети етап]]|| {{Sort|20|27 март 2022}} || 2 || {{sort|02|Групова фаза ([[Световно първенство по футбол 1986|1986]])}} |- | {{фб-л|Гана}} || Победител [[Квалификации за Световното първенство по футбол 2022 (зона Африка)#%D0%A2%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B8 %D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BF|зона Африка, трети етап]]|| {{Sort|21|29 март 2022}} || 4 || {{sort|04|Четвъртфинал ([[Световно първенство по футбол 2010|2010]])}} |- | {{фб-л|Сенегал}} || Победител [[Квалификации за Световното първенство по футбол 2022 (зона Африка)#%D0%A2%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B8 %D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BF|зона Африка, трети етап]]|| {{Sort|22|29 март 2022}} || 3 || {{sort|04|Четвъртфинал ([[Световно първенство по футбол 2002|2002]])}} |- | {{фб-л|Португалия}} || Победител [[Квалификации за Световното първенство по футбол 2022 (зона Европа, баражи)|Баражи, зона Европа]]|| {{Sort|23|29 март 2022}} || 8 || {{sort|06|Трето място ([[Световно първенство по футбол 1966|1966]])}} |- | {{фб-л|Полша}} || Победител [[Квалификации за Световното първенство по футбол 2022 (зона Европа, баражи)|Баражи, зона Европа]]|| {{Sort|24|29 март 2022}} || 9 || {{sort|06|Трето място ([[Световно първенство по футбол 1974|1974]], [[Световно първенство по футбол 1982|1982]])}} |- | {{фб-л|Тунис}} || Победител [[Квалификации за Световното първенство по футбол 2022 (зона Африка)#%D0%A2%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B8 %D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BF|зона Африка, трети етап]]|| {{Sort|25|29 март 2022}} || 6 || {{sort|02|Групова фаза ([[Световно първенство по футбол 1978|1978]], [[Световно първенство по футбол 1998|1998]], [[Световно първенство по футбол 2002|2002]], [[Световно първенство по футбол 2006|2006]], [[Световно първенство по футбол 2018|2018]])}} |- | {{фб-л|Мароко}} || Победител [[Квалификации за Световното първенство по футбол 2022 (зона Африка)#%D0%A2%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B8 %D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BF|зона Африка, трети етап]]|| {{Sort|26|29 март 2022}} || 5 || {{sort|03|Осминафинал ([[Световно първенство по футбол 1986|1986]])}} |- | {{фб-л|Камерун}} || Победител [[Квалификации за Световното първенство по футбол 2022 (зона Африка)#%D0%A2%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B8 %D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BF|зона Африка, трети етап]]|| {{Sort|27|29 март 2022}} || 8 || {{sort|04|Четвъртфинал ([[Световно първенство по футбол 1990|1990]])}} |- | {{фб-л|Мексико}} || Втори [[Квалификации за Световното първенство по футбол 2022 (зона КОНКАКАФ)#%D0%A2%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B8 %D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BF|зона КОНКАКАФ, трети етап]]|| {{Sort|28|30 март 2022}} || 17 || {{sort|04|Четвъртфинал ([[Световно първенство по футбол 1970|1970]], [[Световно първенство по футбол 1986|1986]])}} |- | {{фб-л|САЩ}} || Трети [[Квалификации за Световното първенство по футбол 2022 (зона КОНКАКАФ)#%D0%A2%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B8 %D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BF|зона КОНКАКАФ, трети етап]]|| {{Sort|29|30 март 2022}} || 11 || {{sort|06|Трето място ([[Световно първенство по футбол 1930|1930]])}} |- | {{фб-л|Уелс}} || Победител [[Квалификации за Световното първенство по футбол 2022 (зона Европа, баражи)|Баражи, зона Европа]]||{{Sort|30|5 юни 2022}} || 2 || {{sort|04|Четвъртфинал ([[Световно първенство по футбол 1958|1958]])}} |- | {{фб-л|Австралия}} || Победител [[Квалификации за Световното първенство по футбол 2022 (плейофи между конфедерациите)|Баражи, КОНМЕБОЛ срещу АФК]]|| {{Sort|31|13 юни 2022}} || 6 || {{sort|03|Осминафинал ([[Световно първенство по футбол 2006|2006]])}} |- | {{фб-л|Коста Рика}} || Победител [[Квалификации за Световното първенство по футбол 2022 (плейофи между конфедерациите)|Баражи, КОНКАКАФ срещу ОФК]]|| {{Sort|32|14 юни 2022}} || 6 || {{sort|04|Четвъртфинал ([[Световно първенство по футбол 2014|2014]])}} |} :<div id="1">¹ от 1960 до 1988 Германия участва като ''ФРГ''</div> :<div id="2">² от 1930 до 2002 Сърбия участва като ''Югославия'', а от 2002 до 2006 като ''Сърбия и Черна гора''</div> == Градове и стадиони == Предложени са седем града, в които да се провеждат футболни срещи – [[Ал-Уакра]], [[Ал-Кор]], [[Ал-Раян]], [[Аш-Шамал]], [[Доха]], [[Лусаил]] и [[Ум Салал]]. {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- ![[Лусаил]] ![[Ал-Кор]] !colspan=2|[[Доха]] |- |[[Файл:17 11 2021 - Visita ao Estádio Lusail (51688281025).jpg|200п]]<br>[[Лусаил (стадион)|Национален стадион „Лусаил“]] |[[Файл:Al Bayt Stadium.jpg|200п]]<br>[[Ал-Байт (стадион)|Стадион „Ал-Байт“]] | <br>[[Ал-Тумама (стадион)|Стадион <br>„Ал-Тумама“]] | <br>[[Стадион 974|Стадион „974“]] |- |Капацитет: '''80 000''' |Капацитет: '''60 000''' <ref>{{cite news|title=Al Bayt Stadium: A uniquely Qatari stadium, to rival the best in the world|url=https://www.sc.qa/en/stadiums/al-bayt-stadium|date=8 януари 2018}}</ref> |Капацитет: <br>'''40 000''' <ref>{{cite news|title=Al Thuymama Stadium: A tribute to our region|url=https://www.sc.qa/en/stadiums/al-thumama-stadium|date=8 януари 2018}}</ref> |Капацитет: <br>'''40 000''' <ref>{{cite news|title=Qatar Foundation Stadium: An amazing experience for fans & a bright future for football|url=https://www.sc.qa/en/stadiums/qatar-foundation-stadium|date=8 януари 2018|accessdate=2018-07-17|archivedate=2018-11-02|archive-url=https://web.archive.org/web/20181102050957/https://www.sc.qa/en/stadiums/qatar-foundation-stadium}}</ref> |- | | | | |- !rowspan="1" colspan="2"|{{ПК|float=middle|Катар|width=385|caption=|places= {{ПК точка|Катар|lat=25.4269|lon=51.5045|position=right|label=[[Лусаил]]}} {{ПК точка|Катар|lat=25.2870|lon=51.5310|position=right|label=[[Доха]]}} {{ПК точка|Катар|lat=25.6819|lon=51.4969|position=right|label=[[Ал-Кор]]}} {{ПК точка|Катар|lat=25.1680|lon=51.5976|position=right|label=[[Уакра]]}} {{ПК точка|Катар|lat=25.2483|lon=51.4105|position=left|label=[[Ал-Раян]]}} }} !rowspan="1" colspan="2"|{{ПК|float=middle|Доха|width=385|caption=Стадиони в Ал-Раян и Доха|places= {{ПК точка|Доха|lat=25.3140|lon=51.4416|position=right|label=[[Едюкейшън Сити (стадион)|Едюкейшън Сити]]}} {{ПК точка|Доха|lat=25.2846|lon=51.5755|position=bottom|label=[[Стадион 974|974]]}} {{ПК точка|Доха|lat=25.2635|lon=51.4481|position=right|label=[[Халифа (стадион)|Халифа]]}} {{ПК точка|Доха|lat=25.2316|lon=51.5413|position=right|label=[[Ал-Тумама (стадион)|Ал-Тумама]]}} }} |- ![[Уакра]] !colspan=3|[[Ал-Раян]] |- |[[Файл:Visita ao estádio de futebol Al Janoub 1.jpg|200п]]<br>[[Ал-Джануб (стадион)|Стадион <br>„Ал-Джануб“]] | <br>[[Ахмед бин Али (стадион)|Стадион „Ахмед бин Али“]] |[[Файл:2022 FIFA World Cup Korea Uruguay 01.jpg|200п]]<br>[[Едюкейшън Сити (стадион)|Стадион <br>„Едюкейшън Сити“]] |[[Файл:Khalifa Stadium, Doha, Brazil vs Argentina (2010).jpg|200п]]<br>[[Халифа (стадион)|Национален стадион „Халифа“]] |- |Капацитет: '''44 740'''<br><small>''(Разширен за Световното първенство)'' <ref>{{cite news|title=Al Rayyan Stadium: The gateway to the desert opens its doors to the world|url=https://www.sc.qa/en/stadiums/al-rayyan-stadium|date=8 януари 2018|access-date=2018-07-17|archive-date=2019-07-31|archive-url=https://web.archive.org/web/20190731183730/https://sc.qa/en/stadiums/al-rayyan-stadium}}</ref></small> |Капацитет: '''45 350''' <ref>{{cite news|title=Ras Abu Aboud Stadium: A legacy for the community|url=https://www.sc.qa/en/stadiums/ras-abu-aboud-stadium|date=8 януари 2018|access-date=2018-07-17|archive-date=2019-07-31|archive-url=https://web.archive.org/web/20190731184156/https://sc.qa/en/stadiums/ras-abu-aboud-stadium}}</ref> |Капацитет: '''40 000'''<br><small>''(обновен)'' <ref>{{cite news|title=Khalifa International Stadium: Qatar’s most historic stadium & a crucial player for 2022|url=https://www.sc.qa/en/stadiums/khalifa-international-stadium|date=8 януари 2018|access-date=2018-07-17|archive-date=2019-12-17|archive-url=https://web.archive.org/web/20191217204939/https://www.sc.qa/en/stadiums/khalifa-international-stadium}}</ref></small> |Капацитет: <br>'''40 000'''<br><small>''(завършен)'' <ref>{{cite news|title=Al Wakrah Stadium: An extraordinary stadium for an adventurous city|url=https://www.sc.qa/en/stadiums/al-wakrah-stadium|date=8 януари 2018|accessdate=2018-07-17|archivedate=2018-06-15|archive-url=https://web.archive.org/web/20180615215027/https://www.sc.qa/en/stadiums/al-wakrah-stadium}}</ref></small> |- | | | | |} == Рефери == На 19 май 2022 г. ФИФА обявява списъка с 36 рефери, 69 асистент рефери и 24 [[Видео асистент рефер (VAR)|видео асистент рефери]] за турнира. От 36-те рефери ФИФА включва по двама от Аржентина, Бразилия, Англия и Франция.<ref>{{cite web |url=https://www.fifa.com/tournaments/mens/worldcup/qatar2022/media-releases/36-referees-69-assistant-referees-and-24-video-match-officials-appointed-for-fifa-world-cup-qatar-2022 |title=36 referees, 69 assistant referees and 24 video match officials appointed for FIFA World Cup Qatar 2022 |publisher=FIFA |date=2022-05-19 |access-date=2022-05-19}}</ref><ref>{{cite web |url=https://digitalhub.fifa.com/m/1da4b811328add8f/original/MEDIA-Alphabetical-order-List-of-Match-Officials-FWC-2022-Qatar.pdf |title=FIFA World Cup Qatar 2022 – List of appointed FIFA Match Officials |publisher=FIFA |date=2022-05-19 |access-date=2022-05-19}}</ref> За първи път са определени жени рефери да ръководят мачове на голям турнир за мъже. Стефани Фрапарт от Франция, Салима Мукансанга от [[Руанда]] и Йошими Ямашита от Япония стават първите жени рефери, назначени на Световно първенство за мъже. Към тях се присъединяват и три жени асистент рефери, също за първи път. Фрапарт е наблюдатал на финала на Световното първенство по футбол за жени през 2019 г.<ref>{{Cite web|url=https://www.fifa.com/tournaments/womens/womensworldcup/france2019/news/origin1904-p.cxm.fifa.comfrappart-final-role-a-huge-sense-of-pride|title=Frappart: Final role a huge source of pride|website=FIFA.com}}</ref> == Символика == === Лого === Логото на Мондиал 2022 е лента, символизираща безкрайността и хармонията, както и формата на пясъчните дюни. Лентата изобразява традиционни арабски орнаменти. В логото можете да се видят числата 2 и 0 (свързани с годината на събитието). То е изобразено в цветовете на катарското знаме и традиционно бяло арабско облекло. Надписът Катар 2022 е стилизиран като арабски.<ref>{{Cite web|lang=en|url=https://www.theweek.in/news/sports/2019/09/04/qatar-2022-world-cup-logo-unveiled-reflects-move-to-winter-tournament.html|title=Qatar 2022 World Cup logo unveiled, reflects move to winter tournament|website=The Week|access-date=2021-10-16}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://thepeninsulaqatar.com/article/04/09/2019/Qatar-2022-emblem-revealed|title=Qatar 2022 emblem revealed|website=thepeninsulaqatar.com|access-date=2021-10-16}}</ref> === Талисман === Талисманът е представен на церемонията по жребия за финалния етап на Световното първенство по футбол на 30 март 2022 г. Той е бял, напомнящ на традиционното арабско облекло – [[кандура]] с [[гапия]], летящ килим, наречен ''La'ib'' (на арабски لاعب‎ – „играч“). Според описанието на уебсайта на ФИФА, ''La'ib'' идва от „паралелна вселена от талисмани, които не могат да бъдат описани“. Освен това ''La'ib'' е представен като „предприемчив, весел и любопитен“. === Топка === Официалната топка за първенството, ''Al Rihla'', е представена също на 30 март 2022 г. Тя е вдъхновена главно от културата, архитектурата, емблематичните лодки и знамето на Катар. На [[арабски език]] думата ''Al Rihla'' (الْرِّحْلَة – ar-riḥla) означава „пътуването“. Топката е проектирана с приоритет на устойчивостта, което я прави първата официална топка, създадена с лепила и мастила на водна основа. Тъй като „играта става по-бърза“ и „ускорена“, Adidas използва някои нови функции, позволяващи да се осигури скорост и да се подобри точността на топката.<ref>{{Cite web |title=Al Rihla by adidas revealed as FIFA World Cup Qatar 2022 Official Match Ball |url=https://www.fifa.com/tournaments/mens/worldcup/qatar2022/media-releases/al-rihla-by-adidas-revealed-as-fifa-world-cup-qatar-2022-tm-official-match |date=30 March 2022 |access-date=1 April 2022 |publisher=FIFA}}</ref> == Жребий за групите == Финалното теглене се провежда в изложбения и конгресен център в Доха, Катар <ref>{{Cite news |date=20 October 2021 |title=FIFA Council endorses global summit to discuss the future of football |publisher=FIFA|url=https://www.fifa.com/about-fifa/organisation/fifa-council/media-releases/fifa-council-endorses-global-summit-to-discuss-the-future-of-football |access-date=20 October 2021}}</ref> на 1 април 2022 г. <ref>{{Cite news |date=1 January 2022 |title=2022 European football calendar: Match and draw dates for all UEFA competitions |publisher=UEFA |url=https://www.uefa.com/insideuefa/about-uefa/news/0271-1418c37e08e1-9c223aeae6cb-1000/ |access-date=5 January 2022}}</ref> от 19:00 ч. [[UTC+3]], преди завършването на квалификацията. Двата победителя в плейофите между конфедерациите и победителят в Път А на плейофите на УЕФА не са известни по време на тегленето.<ref>{{cite news |url=https://www.fifa.com/tournaments/mens/worldcup/qatar2022/media-releases/procedures-for-the-final-draw-for-the-fifa-world-cup-qatar-2022-tm-released |title=Procedures for the Final Draw for the FIFA World Cup Qatar 2022 released |publisher=FIFA|date=22 March 2022 |access-date=22 March 2022}}</ref> Тегленето е посетено от 2000 гости и се ръководи от Карли Лойд, Джърмейн Дженас и Саманта Джонсън, подпомагани от хора като [[Кафу]] (Бразилия), [[Лотар Матеус]] (Германия), Адел Ахмед Малала (Катар), [[Али Даеи]] (Иран), [[Бора Милутинович]] (Сърбия/Мексико), [[Джей-Джей Окоча]] (Нигерия), Раба Маджер (Алжир) и [[Тим Кейхил]] (Австралия). За жребия 32-та отбора са разпределени в четири урни въз основа на Световната класация на ФИФА за мъже от 31 март 2022 г.<ref>{{cite web |url=https://www.fifa.com/fifa-world-ranking/men?dateId=id13603 |title=Men's Ranking: 31 Mar 2022 |publisher=FIFA |date=31 March 2022 |access-date=31 March 2022}}</ref> Първата урна включва домакините Катар (които са автоматично определени на позиция А1) и най-добрите седем отбора в класацията. Урна 2 съдържа следващите 8 отбора, а урна 3 – осемте отбора след тях по рейтинг. Урна 4 съдържа петте най-ниско класирани отбора, заедно с резервните места за двата победителя в междуконфедерационните плейофи и победителя в Път А на УЕФА.<ref name="auto2">{{cite web |url=https://digitalhub.fifa.com/m/2ef762dcf5f577c6/original/Portrait-Master-Template.pdf |title=Draw procedures: FIFA World Cup Qatar 2022 |publisher=FIFA|date=22 March 2022 |access-date=22 March 2022}}</ref> {| class="wikitable" |- !width=25%| Урна 1 !width=25%| Урна 2 !width=25%| Урна 3 !width=25%| Урна 4 |- | {{фб-л|Катар}} (51) ''(домакин)''<br /> {{фб-л|Бразилия}} (1)<br /> {{фб-л|Белгия}} (2)<br /> {{фб-л|Франция}} (3)<br /> {{фб-л|Аржентина}} (4)<br /> {{фб-л|Англия}} (5)<br /> {{фб-л|Испания}} (7)<br /> {{фб-л|Португалия}} (8) | {{фб-л|Мексико}} (9)<br /> {{фб-л|Нидерландия}} (10)<br /> {{фб-л|Дания}} (11)<br /> {{фб-л|Германия}} (12)<br /> {{фб-л|Уругвай}} (13)<br /> {{фб-л|Швейцария}} (14)<br /> {{фб-л|САЩ}} (15)<br /> {{фб-л|Хърватия}} (16) | {{фб-л|Сенегал}} (20)<br /> {{фб-л|Иран}} (21)<br /> {{фб-л|Япония}} (23)<br /> {{фб-л|Мароко}} (24)<br /> {{фб-л|Сърбия}} (25)<br /> {{фб-л|Полша}} (26)<br /> {{фб-л|Република Корея}} (29)<br /> {{фб-л|Тунис}} (35) | {{фб-л|Камерун}} (37)<br /> {{фб-л|Канада}} (38)<br /> {{фб-л|Еквадор}} (46)<br /> {{фб-л|Саудитска Арабия}} (49)<br /> {{фб-л|Гана}} (60)<br /> {{фб-л|Уелс}} ^А (18)<br /> {{фб-л|Коста Рика}} ^Б (31)<br /> {{фб-л|Австралия}} ^В (42) |} ^'''А''' – Победител в [[:en:2022 FIFA World Cup qualification – UEFA Second Round#Path A|плейофа Път А на УЕФА]], отборът не е определен по време на жребия.<br> ^'''Б''' – Победител в [[:en:2022 FIFA World Cup qualification (AFC–CONMEBOL play-off)|плейофа КОНКАКАФ срещу ОФК]], отборът не е определен по време на жребия.<br> ^'''В''' – Победител в [[:en:2022 FIFA World Cup qualification (AFC–CONMEBOL play-off)|плейофа AФК срещу КОНМЕБОЛ]], отборът не е определен по време на жребия. Отбори от една и съща конфедерация не могат да бъдат включени в една и съща група, с изключение на отборите на УЕФА, от които трябва да има поне един и не повече от двама в група. Този принцип се прилага и за отборите заместители, като ограниченията се прилагат въз основа на конфедерацията на двата потенциални победителя от всеки плейоф. Тегленето започва с урна 1 и завършва с урна 4, като всеки избран отбор се разпределя в първата налична група по азбучен ред. След това се тегли позицията на отбора в групата (за целите на графика на мачовете), като отборите от урна 1 автоматично се изтеглят на позиция 1 от всяка група.<ref name="auto2"></ref> == Мачове == Графикът за мачовете е обявен на 15 юли 2020 г. в централата на ФИФА в Цюрих. Мачът на откриването се играе на 20 ноември 2022 г. от 18:00 ч. българско време. Мачовете от груповата фаза се играят между 12:00 и 21:00 ч. българско време. Срещите от елиминационната фаза започват в 17:00 и 21:00 часа българско време. Мачът за третото място се играе на 17 декември 2022 г. от 17:00 ч. българско време. Финалът на 18 декември 2022 г. се играе на националния стадион „Лусаил“ от 17:00 ч. българско време. ''По време на световното първенство часовата зона на България е [[UTC+2]] (зимно часово време), докато тази в Катар е [[UTC+3]] (стандартно време). Всички часове по-долу са в българско време.'' === Групова фаза === Първите два отбора от всяка група продължават в осминафиналната фаза. Класирането на отборите се определя по следния критерий: # точките, спечелени от мачовете в групите: # голова разлика от всички мачове в групите; # вкарани голове в груповата фаза. Ако два или повече отбора са с еднакви показатели от първите три показателя, класирането им се определя по следния начин: # спечелени точки в мачовете между отборите с равни показатели; # голова разлика в мачовете между отборите с равни показатели; # вкарани голове в мачовете между отборите с равни показатели; # точки, спечелени в класацията за феърплей: * първи жълт картон: минус 1 точка * индиректен червен картон (втори жълт картон): минус 3 точки * директен червен картон: минус 4 точки * жълт картон и директен червен картон: минус 5 точки 5. теглене на жребий от ФИФА. ==== Група A ==== {{основна|Световно първенство по футбол 2022 - Група A}} {{Световно първенство по футбол 2022 Група A |expanded=yes}} {{footballbox |дата = 20 ноември 2022 |час = 18:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Катар}} |резултат = [[Световно първенство по футбол 2022 - Група A|0:2]] |подробности = [https://www.fifa.com/fifaplus/en/match-centre/match/17/255711/285063/400128082 Детайли] |отбор2 = {{фб-л|Еквадор}} |голове1 = |голове2 = [[Енер Валенсия|Валенсия]] {{гол|16|д.|31}} |стадион = [[Ал-Байт (стадион)|Ал-Байт]], [[Ал-Кор]] |зрители = 67 372 |съдия = {{флагче|Италия}} Даниеле Орсато }} ---- {{footballbox |дата = 21 ноември 2022 |час = 18:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Сенегал}} |резултат = [[Световно първенство по футбол 2022 - Група A|0:2]] |подробности = [https://www.fifa.com/fifaplus/en/match-centre/match/17/255711/285063/400235449 Детайли] |отбор2 = {{фб-л|Нидерландия}} |голове1 = |голове2 = [[Коди Гакпо|Гакпо]] {{гол|84}}<br>[[Дейви Клаасен|Клаасен]] {{гол|90+9}} |стадион = [[Ал-Тумама (стадион)|Ал-Тумама]], [[Доха]] |зрители = 41 721 |съдия = {{флагче|Бразилия}} Вилтон Сампайо }} ---- {{footballbox |дата = 25 ноември 2022 |час = 15:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Катар}} |резултат = [[Световно първенство по футбол 2022 - Група A|1:3]] |подробности = [https://www.fifa.com/fifaplus/en/match-centre/match/17/255711/285063/400235448 Детайли] |отбор2 = {{фб-л|Сенегал}} |голове1 = [[Мохамед Мунтари|Мунтари]] {{гол|78}} |голове2 = [[Булайе Диа|Диа]] {{гол|41}}<br>[[Фамара Диедиу|Диедиу]] {{гол|48}}<br>[[Бамба Диенг|Б. Диенг]] {{гол|84}} |стадион = [[Ал-Тумама (стадион)|Ал-Тумама]], [[Доха]] |зрители = 41 797 |съдия = {{флагче|Испания}} Антонио Матеу Лаос }} ---- {{footballbox |дата = 25 ноември 2022 |час = 18:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Нидерландия}} |резултат = [[Световно първенство по футбол 2022 - Група A|1:1]] |подробности = [https://www.fifa.com/fifaplus/en/match-centre/match/17/255711/285063/400235452 Детайли] |отбор2 = {{фб-л|Еквадор}} |голове1 = [[Коди Гакпо|Гакпо]] {{гол|6}} |голове2 = [[Енер Валенсия|Валенсия]] {{гол|49}} |стадион = [[Халифа (стадион)|Национален стадион „Халифа“]], [[Ал-Раян]] |зрители = 44 833 |съдия = {{флагче|Алжир}} Мустафа Горбал }} ---- {{footballbox |дата = 29 ноември 2022 |час = 17:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Еквадор}} |резултат = [[Световно първенство по футбол 2022 - Група A|1:2]] |подробности = [https://www.fifa.com/fifaplus/en/match-centre/match/17/255711/285063/400235451 Детайли] |отбор2 = {{фб-л|Сенегал}} |голове1 = [[Мойсес Кайседо|Кайседо]] {{гол|67}} |голове2 = [[Исмаила Сар|И. Сар]] {{гол|44}}<br>[[Калиду Кулибали|Кулибали]] {{гол|70}} |стадион = [[Халифа (стадион)|Национален стадион „Халифа“]], [[Ал-Раян]] |зрители = 44 569 |съдия = {{флагче|Франция}} Клеман Тюрпен }} ---- {{footballbox |дата = 29 ноември 2022 |час = 17:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Нидерландия}} |резултат = [[Световно първенство по футбол 2022 - Група A|2:0]] |подробности = [https://www.fifa.com/fifaplus/en/match-centre/match/17/255711/285063/400235450 Детайли] |отбор2 = {{фб-л|Катар}} |голове1 = [[Коди Гакпо|Гакпо]] {{гол|26}}<br>[[Френки де Йонг|Ф. де Йонг]] {{гол|49}} |голове2 = |стадион = [[Ал-Байт (стадион)|Ал-Байт]], [[Ал-Кор]] |зрители = 66 784 |съдия = {{флагче|Гамбия}} Бакари Гасама }} ==== Група B ==== {{основна|Световно първенство по футбол 2022 - Група B}} {{Световно първенство по футбол 2022 Група B |expanded=yes}} {{footballbox |дата = 21 ноември 2022 |час = 15:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Англия}} |резултат = [[Световно първенство по футбол 2022 - Група B|6:2]] |подробности = [https://www.fifa.com/fifaplus/en/match-centre/match/17/255711/285063/400235458 Детайли] |отбор2 = {{фб-л|Иран}} |голове1 = [[Джуд Белингам|Белингам]] {{гол|35}}<br>[[Букайо Сака|Сака]] {{гол|43||62}}<br>[[Рахим Стърлинг|Стърлинг]] {{гол|45+1}}<br>[[Маркъс Рашфорд|Рашфорд]] {{гол|71}}<br>[[Джак Грийлиш|Грилиш]] {{гол|89}} |голове2 = [[Мехди Тареми|Тареми]] {{гол|65||90+13|д.}} |стадион = [[Халифа (стадион)|Национален стадион „Халифа“]], [[Ал-Раян]] |зрители = 45 334 |съдия = {{флагче|Бразилия}} Рафаел Клаус }} ---- {{footballbox |дата = 21 ноември 2022 |час = 21:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|САЩ}} |резултат = [[Световно първенство по футбол 2022 - Група B|1:1]] |подробности = [https://www.fifa.com/fifaplus/en/match-centre/match/17/255711/285063/400235455 Детайли] |отбор2 = {{фб-л|Уелс}} |голове1 = [[Тимъти Уеа|Уеа]] {{гол|36}} |голове2 = [[Гарет Бейл|Бейл]] {{гол|82|д.}} |стадион = [[Ахмед бин Али (стадион)|Ахмед бин Али]], [[Ал-Раян]] |зрители = 43 418 |съдия = {{флагче|Катар}} Абдулрахман Ал-Джасим }} ---- {{footballbox |дата = 25 ноември 2022 |час = 12:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Уелс}} |резултат = [[Световно първенство по футбол 2022 - Група B|0:2]] |подробности = [https://www.fifa.com/fifaplus/en/match-centre/match/17/255711/285063/400235453 Детайли] |отбор2 = {{фб-л|Иран}} |голове1 = |голове2 = [[Рузбех Чешми|Чешми]] {{гол|90+8}}<br>[[Рамин Резаеян|Резаеян]] {{гол|90+11}} |стадион = [[Ахмед бин Али (стадион)|Ахмед бин Али]], [[Ал-Раян]] |зрители = 40 875 |съдия = {{флагче|Гватемала}} Марио Ескобар }} ---- {{footballbox |дата = 25 ноември 2022 |час = 21:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Англия}} |резултат = [[Световно първенство по футбол 2022 - Група B|0:0]] |подробности = [https://www.fifa.com/fifaplus/en/match-centre/match/17/255711/285063/400235457 Детайли] |отбор2 = {{фб-л|САЩ}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Ал-Байт (стадион)|Ал-Байт]], [[Ал-Кор]] |зрители = 68 463 |съдия = {{флагче|Венецуела}} Хесус Валенсуела }} ---- {{footballbox |дата = 29 ноември 2022 |час = 21:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Уелс}} |резултат = [[Световно първенство по футбол 2022 - Група B|0:3]] |подробности = [https://www.fifa.com/fifaplus/en/match-centre/match/17/255711/285063/400235454 Детайли] |отбор2 = {{фб-л|Англия}} |голове1 = |голове2 = [[Маркъс Рашфорд|Рашфорд]] {{гол|50||68}}<br>[[Фил Фодън|Фодън]] {{гол|51}} |стадион = [[Ахмед бин Али (стадион)|Ахмед бин Али]], [[Ал-Раян]] |зрители = 44 297 |съдия = {{флагче|Словения}} Славко Винчич }} ---- {{footballbox |дата = 29 ноември 2022 |час = 21:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Иран}} |резултат = [[Световно първенство по футбол 2022 - Група B|0:1]] |подробности = [https://www.fifa.com/fifaplus/en/match-centre/match/17/255711/285063/400235456 Детайли] |отбор2 = {{фб-л|САЩ}} |голове1 = |голове2 = [[Кристиан Пулишич|Пулишич]] {{гол|38}} |стадион = [[Ал-Тумама (стадион)|Ал-Тумама]], [[Доха]] |зрители = 42 127 |съдия = {{флагче|Испания}} Антонио Матеу Лаос }} ==== Група C ==== {{основна|Световно първенство по футбол 2022 - Група C}} {{Световно първенство по футбол 2022 Група C |expanded=yes}} {{footballbox |дата = 22 ноември 2022 |час = 13:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Аржентина}} |резултат = [[Световно първенство по футбол 2022 - Група C|1:2]] |подробности = [https://www.fifa.com/fifaplus/en/match-centre/match/17/255711/285063/400235461 Детайли] |отбор2 = {{фб-л|Саудитска Арабия}} |голове1 = [[Лионел Меси|Меси]] {{гол|10|д.}} |голове2 = [[Салех Ал-Шехри|Ал-Шехри]] {{гол|48}}<br>[[Салим ал-Давсари|С. Ал-Досари]] {{гол|53}} |стадион = [[Лусаил (стадион)|Национален стадион „Лусаил“]], [[Лусаил]] |зрители = 88 012 |съдия = {{флагче|Словения}} Славко Винчич }} ---- {{footballbox |дата = 22 ноември 2022 |час = 18:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Мексико}} |резултат = [[Световно първенство по футбол 2022 - Група C|0:0]] |подробности = [https://www.fifa.com/fifaplus/en/match-centre/match/17/255711/285063/400235463 Детайли] |отбор2 = {{фб-л|Полша}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Стадион 974]], [[Доха]] |зрители = 39 369 |съдия = {{флагче|Австралия}} Крис Бийт }} ---- {{footballbox |дата = 26 ноември 2022 |час = 15:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Полша}} |резултат = [[Световно първенство по футбол 2022 - Група C|2:0]] |подробности = [https://www.fifa.com/fifaplus/en/match-centre/match/17/255711/285063/400235459 Детайли] |отбор2 = {{фб-л|Саудитска Арабия}} |голове1 = [[Пьотър Желински|Желински]] {{гол|39}}<br>[[Роберт Левандовски|Левандовски]] {{гол|82}} |голове2 = |стадион = [[Едюкейшън Сити (стадион)|Едюкейшън Сити]], [[Ал-Раян]] |зрители = 44 259 |съдия = {{флагче|Бразилия}} Вилтон Сампайо }} ---- {{footballbox |дата = 26 ноември 2022 |час = 21:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Аржентина}} |резултат = [[Световно първенство по футбол 2022 - Група C|2:0]] |подробности = [https://www.fifa.com/fifaplus/en/match-centre/match/17/255711/285063/400235462 Детайли] |отбор2 = {{фб-л|Мексико}} |голове1 = [[Лионел Меси|Меси]] {{гол|64}}<br>[[Енцо Фернандес|Фернандес]] {{гол|87}} |голове2 = |стадион = [[Лусаил (стадион)|Национален стадион „Лусаил“]], [[Лусаил]] |зрители = 88 966 |съдия = {{флагче|Италия}} Даниеле Орсато }} ---- {{footballbox |дата = 30 ноември 2022 |час = 21:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Полша}} |резултат = [[Световно първенство по футбол 2022 - Група C|0:2]] |подробности = [https://www.fifa.com/fifaplus/en/match-centre/match/17/255711/285063/400235464 Детайли] |отбор2 = {{фб-л|Аржентина}} |голове1 = |голове2 = [[Алексис МакАлистър|МакАлистър]] {{гол|46}}<br>[[Хулиан Алварес|Алварес]] {{гол|67}} |стадион = [[Стадион 974]], [[Доха]] |зрители = 44 089 |съдия = {{флагче|Нидерландия}} Дани Макели }} ---- {{footballbox |дата = 30 ноември 2022 |час = 21:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Саудитска Арабия}} |резултат = [[Световно първенство по футбол 2022 - Група C|1:2]] |подробности = [https://www.fifa.com/fifaplus/en/match-centre/match/17/255711/285063/400235460 Детайли] |отбор2 = {{фб-л|Мексико}} |голове1 = [[Салим ал-Давсари|С. Ал-Досари]] {{гол|90+5}} |голове2 = [[Хенри Мартин|Мартин]] {{гол|47}}<br>[[Луис Чавес|Чавес]] {{гол|52}} |стадион = [[Лусаил (стадион)|Национален стадион „Лусаил“]], [[Лусаил]] |зрители = 84 985 |съдия = {{флагче|Англия}} Майкъл Оливър }} ==== Група D ==== {{основна|Световно първенство по футбол 2022 - Група D}} {{Световно първенство по футбол 2022 Група D |expanded=yes}} {{footballbox |дата = 22 ноември 2022 |час = 15:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Дания}} |резултат = [[Световно първенство по футбол 2022 - Група D|0:0]] |подробности = [https://www.fifa.com/fifaplus/en/match-centre/match/17/255711/285063/400235466 Детайли] |отбор2 = {{фб-л|Тунис}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Едюкейшън Сити (стадион)|Едюкейшън Сити]], [[Ал-Раян]] |зрители = 42 925 |съдия = {{флагче|Мексико}} Сезар Артуро Рамос }} ---- {{footballbox |дата = 22 ноември 2022 |час = 21:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Франция}} |резултат = [[Световно първенство по футбол 2022 - Група D|4:1]] |подробности = [https://www.fifa.com/fifaplus/en/match-centre/match/17/255711/285063/400235470 Детайли] |отбор2 = {{фб-л|Австралия}} |голове1 = [[Адриен Рабио|Рабио]] {{гол|27}}<br>[[Оливие Жиру|Жиру]] {{гол|32||71}}<br>[[Килиан Мбапе|Мбапе]] {{гол|68}} |голове2 = [[Крейг Гудуин|Гудуин]] {{гол|9}} |стадион = [[Ал-Джануб (стадион)|Ал-Джануб]], [[Уакра]] |зрители = 40 875 |съдия = {{флагче|ЮАР}} Виктор Гомес }} ---- {{footballbox |дата = 26 ноември 2022 |час = 12:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Тунис}} |резултат = [[Световно първенство по футбол 2022 - Група D|0:1]] |подробности = [https://www.fifa.com/fifaplus/en/match-centre/match/17/255711/285063/400235469 Детайли] |отбор2 = {{фб-л|Австралия}} |голове1 = |голове2 = [[Мичъл Дюк|Дюк]] {{гол|23}} |стадион = [[Ал-Джануб (стадион)|Ал-Джануб]], [[Уакра]] |зрители = 41 823 |съдия = {{флагче|Германия}} Даниел Зиберт }} ---- {{footballbox |дата = 26 ноември 2022 |час = 18:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Франция}} |резултат = [[Световно първенство по футбол 2022 - Група D|2:1]] |подробности = [https://www.fifa.com/fifaplus/en/match-centre/match/17/255711/285063/400235467 Детайли] |отбор2 = {{фб-л|Дания}} |голове1 = [[Килиан Мбапе|Мбапе]] {{гол|61||86}} |голове2 = [[Андреас Кристенсен|А. Кристенсен]] {{гол|68}} |стадион = [[Стадион 974]], [[Доха]] |зрители = 42 860 |съдия = {{флагче|Полша}} Шимон Марчиняк }} ---- {{footballbox |дата = 30 ноември 2022 |час = 17:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Австралия}} |резултат = [[Световно първенство по футбол 2022 - Група D|1:0]] |подробности = [https://www.fifa.com/fifaplus/en/match-centre/match/17/255711/285063/400235468 Детайли] |отбор2 = {{фб-л|Дания}} |голове1 = [[Матю Леки|Леки]] {{гол|60}} |голове2 = |стадион = [[Ал-Джануб (стадион)|Ал-Джануб]], [[Уакра]] |зрители = 41 232 |съдия = {{флагче|Алжир}} Мустафа Горбал }} ---- {{footballbox |дата = 30 ноември 2022 |час = 17:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Тунис}} |резултат = [[Световно първенство по футбол 2022 - Група D|1:0]] |подробности = [https://www.fifa.com/fifaplus/en/match-centre/match/17/255711/285063/400235465 Детайли] |отбор2 = {{фб-л|Франция}} |голове1 = [[Уахби Хазри|Хазри]] {{гол|58}} |голове2 = |стадион = [[Едюкейшън Сити (стадион)|Едюкейшън Сити]], [[Ал-Раян]] |зрители = 43 627 |съдия = {{флагче|Нова Зеландия}} Матю Конгър }} ==== Група E ==== {{основна|Световно първенство по футбол 2022 - Група E}} {{Световно първенство по футбол 2022 Група E |expanded=yes}} {{footballbox |дата = 23 ноември 2022 |час = 15:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Германия}} |резултат = [[Световно първенство по футбол 2022 - Група E|1:2]] |подробности = [https://www.fifa.com/fifaplus/en/match-centre/match/17/255711/285063/400235476 Детайли] |отбор2 = {{фб-л|Япония}} |голове1 = [[Илкай Гюндоган|Гюндоган]] {{гол|33|д.}} |голове2 = [[Рицу Доан|Доан]] {{гол|75}}<br>[[Такума Асано|Асано]] {{гол|83}} |стадион = [[Халифа (стадион)|Национален стадион „Халифа“]], [[Ал-Раян]] |зрители = 42 608 |съдия = {{флагче|Салвадор}} Иван Бартон }} ---- {{footballbox |дата = 23 ноември 2022 |час = 18:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Испания}} |резултат = [[Световно първенство по футбол 2022 - Група E|7:0]] |подробности = [https://www.fifa.com/fifaplus/en/match-centre/match/17/255711/285063/400235472 Детайли] |отбор2 = {{фб-л|Коста Рика}} |голове1 = [[Дани Олмо|Олмо]] {{гол|11}}<br>[[Марко Асенсио|Асенсио]] {{гол|21}}<br>[[Феран Торес|Ф. Торес]] {{гол|31|д.|54}}<br>[[Гави (футболист)|Гави]] {{гол|74}}<br>[[Карлос Солер|Солер]] {{гол|90}}<br>[[Алваро Мората|Мората]] {{гол|90+2}} |голове2 = |стадион = [[Ал-Тумама (стадион)|Ал-Тумама]], [[Доха]] |зрители = 40 013 |съдия = {{флагче|ОАЕ}} Мохамед Абдула Хасан Мохамед }} ---- {{footballbox |дата = 27 ноември 2022 |час = 12:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Япония}} |резултат = [[Световно първенство по футбол 2022 - Група E|0:1]] |подробности = [https://www.fifa.com/fifaplus/en/match-centre/match/17/255711/285063/400235471 Детайли] |отбор2 = {{фб-л|Коста Рика}} |голове1 = |голове2 = [[Кайшер Фулър|Фулър]] {{гол|81}} |стадион = [[Ахмед бин Али (стадион)|Ахмед бин Али]], [[Ал-Раян]] |зрители = 41 479 |съдия = {{флагче|Англия}} Майкъл Оливър }} ---- {{footballbox |дата = 27 ноември 2022 |час = 21:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Испания}} |резултат = [[Световно първенство по футбол 2022 - Група E|1:1]] |подробности = [https://www.fifa.com/fifaplus/en/match-centre/match/17/255711/285063/400235474 Детайли] |отбор2 = {{фб-л|Германия}} |голове1 = [[Алваро Мората|Мората]] {{гол|62}} |голове2 = [[Никлас Фюлкруг|Фюлкруг]] {{гол|83}} |стадион = [[Ал-Байт (стадион)|Ал-Байт]], [[Ал-Кор]] |зрители = 68 895 |съдия = {{флагче|Нидерландия}} Дани Макели }} ---- {{footballbox |дата = 1 декември 2022 |час = 21:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Япония}} |резултат = [[Световно първенство по футбол 2022 - Група E|2:1]] |подробности = [https://www.fifa.com/fifaplus/en/match-centre/match/17/255711/285063/400235475 Детайли] |отбор2 = {{фб-л|Испания}} |голове1 = [[Рицу Доан|Доан]] {{гол|48}}<br>[[Ао Танака|Танака]] {{гол|51}} |голове2 = [[Алваро Мората|Мората]] {{гол|11}} |стадион = [[Халифа (стадион)|Национален стадион „Халифа“]], [[Ал-Раян]] |зрители = 44 851 |съдия = {{флагче|ЮАР}} Виктор Гомес }} ---- {{footballbox |дата = 1 декември 2022 |час = 21:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Коста Рика}} |резултат = [[Световно първенство по футбол 2022 - Група E|2:4]] |подробности = [https://www.fifa.com/fifaplus/en/match-centre/match/17/255711/285063/400235473 Детайли] |отбор2 = {{фб-л|Германия}} |голове1 = [[Елцин Техеда|Техеда]] {{гол|58}}<br>[[Мануел Нойер|Нойер]] {{гол|70|авт.}} |голове2 = [[Серж Гнабри|Гнабри]] {{гол|10}}<br>[[Кай Хаверц|Хаверц]] {{гол|73||85}}<br>[[Никлас Фюлкруг|Фюлкруг]] {{гол|89}} |стадион = [[Ал-Байт (стадион)|Ал-Байт]], [[Ал-Кор]] |зрители = 67 054 |съдия = {{флагче|Франция}} Стефани Фрапар }} ==== Група F ==== {{основна|Световно първенство по футбол 2022 - Група F}} {{Световно първенство по футбол 2022 Група F |expanded=yes}} {{footballbox |дата = 23 ноември 2022 |час = 13:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Мароко}} |резултат = [[Световно първенство по футбол 2022 - Група F|0:0]] |подробности = [https://www.fifa.com/fifaplus/en/match-centre/match/17/255711/285063/400235481 Детайли] |отбор2 = {{фб-л|Хърватия}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Ал-Байт (стадион)|Ал-Байт]], [[Ал-Кор]] |зрители = 59 407 |съдия = {{флагче|Аржентина}} Фернандо Рапалини }} ---- {{footballbox |дата = 23 ноември 2022 |час = 21:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Белгия}} |резултат = [[Световно първенство по футбол 2022 - Група F|1:0]] |подробности = [https://www.fifa.com/fifaplus/en/match-centre/match/17/255711/285063/400235477 Детайли] |отбор2 = {{фб-л|Канада}} |голове1 = [[Миши Батшуай|Батшуай]] {{гол|44}} |голове2 = |стадион = [[Ахмед бин Али (стадион)|Ахмед бин Али]], [[Ал-Раян]] |зрители = 40 432 |съдия = {{флагче|Замбия}} Джани Сиказве }} ---- {{footballbox |дата = 27 ноември 2022 |час = 15:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Белгия}} |резултат = [[Световно първенство по футбол 2022 - Група F|0:2]] |подробности = [https://www.fifa.com/fifaplus/en/match-centre/match/17/255711/285063/400235480 Детайли] |отбор2 = {{фб-л|Мароко}} |голове1 = |голове2 = [[Абделхамид Сабири|Сабири]] {{гол|73}}<br>[[Закария Абуклал|Абухлал]] {{гол|90+2}} |стадион = [[Ал-Тумама (стадион)|Ал-Тумама]], [[Доха]] |зрители = 43 738 |съдия = {{флагче|Мексико}} Сезар Артуро Рамос }} ---- {{footballbox |дата = 27 ноември 2022 |час = 18:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Хърватия}} |резултат = [[Световно първенство по футбол 2022 - Група F|4:1]] |подробности = [https://www.fifa.com/fifaplus/en/match-centre/match/17/255711/285063/400235482 Детайли] |отбор2 = {{фб-л|Канада}} |голове1 = [[Андрей Крамарич|Крамарич]] {{гол|36||70}}<br>[[Марко Ливая|Ливая]] {{гол|44}}<br>[[Ловро Майер|Майер]] {{гол|90+4}} |голове2 = [[Алфонсо Дейвис|Дейвис]] {{гол|2}} |стадион = [[Халифа (стадион)|Национален стадион „Халифа“]], [[Ал-Раян]] |зрители = 44 374 |съдия = {{флагче|Уругвай}} Андрес Мантонте }} ---- {{footballbox |дата = 1 декември 2022 |час = 17:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Хърватия}} |резултат = [[Световно първенство по футбол 2022 - Група F|0:0]] |подробности = [https://www.fifa.com/fifaplus/en/match-centre/match/17/255711/285063/400235478 Детайли] |отбор2 = {{фб-л|Белгия}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Ахмед бин Али (стадион)|Ахмед бин Али]], [[Ал-Раян]] |зрители = 43 984 |съдия = {{флагче|Англия}} Антъни Тейлър }} ---- {{footballbox |дата = 1 декември 2022 |час = 17:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Канада}} |резултат = [[Световно първенство по футбол 2022 - Група F|1:2]] |подробности = [https://www.fifa.com/fifaplus/en/match-centre/match/17/255711/285063/400235479 Детайли] |отбор2 = {{фб-л|Мароко}} |голове1 = [[Найеф Агерд|Агерд]] {{гол|40|авт.}} |голове2 = [[Хаким Зиеш|Зиеш]] {{гол|4}}<br>[[Юсеф Ен-Несири|Ен-Несири]] {{гол|23}} |стадион = [[Ал-Тумама (стадион)|Ал-Тумама]], [[Доха]] |зрители = 43 102 |съдия = {{флагче|Бразилия}} Рафаел Клаус }} ==== Група G ==== {{основна|Световно първенство по футбол 2022 - Група G}} {{Световно първенство по футбол 2022 Група G |expanded=yes}} {{footballbox |дата = 24 ноември 2022 |час = 12:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Швейцария}} |резултат = [[Световно първенство по футбол 2022 - Група G|1:0]] |подробности = [https://www.fifa.com/fifaplus/en/match-centre/match/17/255711/285063/400235488 Детайли] |отбор2 = {{фб-л|Камерун}} |голове1 = [[Бреел Емболо|Емболо]] {{гол|48}} |голове2 = |стадион = [[Ал-Джануб (стадион)|Ал-Джануб]], [[Уакра]] |зрители = 39 089 |съдия = {{флагче|Аржентина}} Фернандо Тейо }} ---- {{footballbox |дата = 24 ноември 2022 |час = 22:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Бразилия}} |резултат = [[Световно първенство по футбол 2022 - Група G|2:0]] |подробности = [https://www.fifa.com/fifaplus/en/match-centre/match/17/255711/285063/400235484 Детайли] |отбор2 = {{фб-л|Сърбия}} |голове1 = [[Ричарлисон]] {{гол|62||73}} |голове2 = |стадион = [[Лусаил (стадион)|Национален стадион „Лусаил“]], [[Лусаил]] |зрители = 88 103 |съдия = {{флагче|Иран}} Алиреза Фагани }} ---- {{footballbox |дата = 28 ноември 2022 |час = 12:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Камерун}} |резултат = [[Световно първенство по футбол 2022 - Група G|3:3]] |подробности = [https://www.fifa.com/fifaplus/en/match-centre/match/17/255711/285063/400235487 Детайли] |отбор2 = {{фб-л|Сърбия}} |голове1 = [[Жан-Шарл Кастелето|Кастелето]] {{гол|29}}<br>[[Венсан Абубакар|Абубакар]] {{гол|63}}<br>[[Ерик Максим Чупо-Мотинг|Чупо-Мотинг]] {{гол|66}} |голове2 = [[Страхиня Павлович|Павлович]] {{гол|45+1}}<br>[[Сергей Милинкович-Савич|С. Милинкович-Савич]] {{гол|45+3}}<br>[[Александър Митрович|А. Митрович]] {{гол|53}} |стадион = [[Ал-Джануб (стадион)|Ал-Джануб]], [[Уакра]] |зрители = 39 789 |съдия = {{флагче|ОАЕ}} Мохамед Абдула Хасан Мохамед }} ---- {{footballbox |дата = 28 ноември 2022 |час = 18:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Бразилия}} |резултат = [[Световно първенство по футбол 2022 - Група G|1:0]] |подробности = [https://www.fifa.com/fifaplus/en/match-centre/match/17/255711/285063/400235485 Детайли] |отбор2 = {{фб-л|Швейцария}} |голове1 = [[Каземиро]] {{гол|83}} |голове2 = |стадион = [[Стадион 974]], [[Доха]] |зрители = 43 649 |съдия = {{флагче|Салвадор}} Иван Бартон }} ---- {{footballbox |дата = 2 декември 2022 |час = 21:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Сърбия}} |резултат = [[Световно първенство по футбол 2022 - Група G|2:3]] |подробности = [https://www.fifa.com/fifaplus/en/match-centre/match/17/255711/285063/400235486 Детайли] |отбор2 = {{фб-л|Швейцария}} |голове1 = [[Александър Митрович|Митрович]] {{гол|26}}<br>[[Душан Влахович|Влахович]] {{гол|35}} |голове2 = [[Джердан Шакири|Шакири]] {{гол|20}}<br>[[Бреел Емболо|Емболо]] {{гол|44}}<br>[[Ремо Фройлер|Фройлер]] {{гол|48}} |стадион = [[Стадион 974]], [[Доха]] |зрители = 41 378 |съдия = {{флагче|Аржентина}} Фернандо Рапалини }} ---- {{footballbox |дата = 2 декември 2022 |час = 21:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Камерун}} |резултат = [[Световно първенство по футбол 2022 - Група G|1:0]] |подробности = [https://www.fifa.com/fifaplus/en/match-centre/match/17/255711/285063/400235483 Детайли] |отбор2 = {{фб-л|Бразилия}} |голове1 = [[Венсан Абубакар|Абубакар]] {{гол|90+2}} |голове2 = |стадион = [[Лусаил (стадион)|Национален стадион „Лусаил“]], [[Лусаил]] |зрители = 85 986 |съдия = {{флагче|САЩ}} Исмаил Елфат }} ==== Група H ==== {{основна|Световно първенство по футбол 2022 - Група H}} {{Световно първенство по футбол 2022 Група H |expanded=yes}} {{footballbox |дата = 24 ноември 2022 |час = 15:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Уругвай}} |резултат = [[Световно първенство по футбол 2022 - Група H|0:0]] |подробности = [https://www.fifa.com/fifaplus/en/match-centre/match/17/255711/285063/400235491 Детайли] |отбор2 = {{фб-л|Южна Корея}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Едюкейшън Сити (стадион)|Едюкейшън Сити]], [[Ал-Раян]] |зрители = 41 663 |съдия = {{флагче|Франция}} Клеман Тюрпен }} ---- {{footballbox |дата = 24 ноември 2022 |час = 18:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Португалия}} |резултат = [[Световно първенство по футбол 2022 - Група H|3:2]] |подробности = [https://www.fifa.com/fifaplus/en/match-centre/match/17/255711/285063/400235493 Детайли] |отбор2 = {{фб-л|Гана}} |голове1 = [[Кристиано Роналдо|Роналдо]] {{гол|65|д.}}<br>[[Жоао Феликс|Феликс]] {{гол|78}}<br>[[Рафаел Леао|Леао]] {{гол|80}} |голове2 = [[Андре Аю|А. Аю]] {{гол|73}}<br>[[Осман Букари|Букари]] {{гол|89}} |стадион = [[Стадион 974]], [[Доха]] |зрители = 42 662 |съдия = {{флагче|САЩ}} Исмаил Елфат }} ---- {{footballbox |дата = 28 ноември 2022 |час = 15:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Южна Корея}} |резултат = [[Световно първенство по футбол 2022 - Група H|2:3]] |подробности = [https://www.fifa.com/fifaplus/en/match-centre/match/17/255711/285063/400235489 Детайли] |отбор2 = {{фб-л|Гана}} |голове1 = [[Чо Ги-сунг|Ги-сунг]] {{гол|58||61}} |голове2 = [[Мохамед Салису|Салису]] {{гол|24}}<br>[[Мохамед Кудус|Кудус]] {{гол|34||68}} |стадион = [[Едюкейшън Сити (стадион)|Едюкейшън Сити]], [[Ал-Раян]] |зрители = 43 983 |съдия = {{флагче|Англия}} Антъни Тейлър }} ---- {{footballbox |дата = 28 ноември 2022 |час = 21:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Португалия}} |резултат = [[Световно първенство по футбол 2022 - Група H|2:0]] |подробности = [https://www.fifa.com/fifaplus/en/match-centre/match/17/255711/285063/400235492 Детайли] |отбор2 = {{фб-л|Уругвай}} |голове1 = [[Бруно Фернандес|Фернандес]] {{гол|54||90+3|д.}} |голове2 = |стадион = [[Лусаил (стадион)|Национален стадион „Лусаил“]], [[Лусаил]] |зрители = 88 668 |съдия = {{флагче|Иран}} Алиреза Фагани }} ---- {{footballbox |дата = 2 декември 2022 |час = 17:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Гана}} |резултат = [[Световно първенство по футбол 2022 - Група H|0:2]] |подробности = [https://www.fifa.com/fifaplus/en/match-centre/match/17/255711/285063/400235494 Детайли] |отбор2 = {{фб-л|Уругвай}} |голове1 = |голове2 = [[Хьорхян де Араскаета|Де Араскаета]] {{гол|26||32}} |стадион = [[Ал-Джануб (стадион)|Ал-Джануб]], [[Уакра]] |зрители = 43 443 |съдия = {{флагче|Германия}} Даниел Зиберт }} ---- {{footballbox |дата = 2 декември 2022 |час = 17:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Южна Корея}} |резултат = [[Световно първенство по футбол 2022 - Група H|2:1]] |подробности = [https://www.fifa.com/fifaplus/en/match-centre/match/17/255711/285063/400235490 Детайли] |отбор2 = {{фб-л|Португалия}} |голове1 = [[Ким Йонг-гвон|Йонг-гвон]] {{гол|27}}<br>[[Хуан Хи-чан|Хи-чан]] {{гол|90+1}} |голове2 = [[Рикардо Орта|Орта]] {{гол|5}} |стадион = [[Едюкейшън Сити (стадион)|Едюкейшън Сити]], [[Ал-Раян]] |зрители = 44 097 |съдия = {{флагче|Аржентина}} Факундо Тейо }} === Елиминационна фаза === {{Световно първенство по футбол 2022 директни елиминации}} ==== Осминафинали ==== {{footballbox |дата = 3 декември 2022 |час = 17:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Нидерландия}} |резултат = 3:1 |подробности = [https://www.fifa.com/fifaplus/en/match-centre/match/17/255711/285073/400128136 Детайли] |отбор2 = {{фб-л|САЩ}} |голове1 = [[Мемфис Депай|Депай]] {{гол|10}}<br>[[Дейли Блинд|Блинд]] {{гол|45+1}}<br>[[Дензъл Дъмфрис|Дъмфрис]] {{гол|81}} |голове2 = [[Хаджи Райт|Райт]] {{гол|76}} |стадион = [[Халифа (стадион)|Национален стадион „Халифа“]], [[Ал-Раян]] |зрители = 44 846 |съдия = {{флагче|Бразилия}} Вилтон Сампайо }} ---- {{footballbox |дата = 3 декември 2022 |час = 21:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Аржентина}} |резултат = 2:1 |подробности = [https://www.fifa.com/fifaplus/en/match-centre/match/17/255711/285073/400128131 Детайли] |отбор2 = {{фб-л|Австралия}} |голове1 = [[Лионел Меси|Меси]] {{гол|35}}<br>[[Хулиан Алварес|Алварес]] {{гол|57}} |голове2 = [[Енцо Фернандес|Фернандес]] {{гол|77|авт.}} |стадион = [[Ахмед бин Али (стадион)|Ахмед бин Али]], [[Ал-Раян]] |зрители = 45 032 |съдия = {{флагче|Полша}} Шимон Марчиняк }} ---- {{footballbox |дата = 4 декември 2022 |час = 17:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Франция}} |резултат = 3:1 |подробности = [https://www.fifa.com/fifaplus/en/match-centre/match/17/255711/285073/400128135 Детайли] |отбор2 = {{фб-л|Полша}} |голове1 = [[Оливие Жиру|Жиру]] {{гол|44}}<br>[[Килиан Мбапе|Мбапе]] {{гол|20||90+1}} |голове2 = [[Роберт Левандовски|Левандовски]] {{гол|90+9|д.}} |стадион = [[Ал-Тумама (стадион)|Ал-Тумама]], [[Доха]] |зрители = 40 989 |съдия = {{флагче|Венецуела}} Хесус Валенсуела }} ---- {{footballbox |дата = 4 декември 2022 |час = 21:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Англия}} |резултат = 3:0 |подробности = [https://www.fifa.com/fifaplus/en/match-centre/match/17/255711/285073/400128134 Детайли] |отбор2 = {{фб-л|Сенегал}} |голове1 = [[Джордан Хендерсън|Хендерсън]] {{гол|38}}<br>[[Хари Кейн|Кейн]] {{гол|45+3}}<br>[[Букайо Сака|Сака]] {{гол|57}} |голове2 = |стадион = [[Ал-Байт (стадион)|Ал-Байт]], [[Ал-Кор]] |зрители = 65 985 |съдия = {{флагче|Салвадор}} Иван Бартон }} ---- {{footballbox |дата = 5 декември 2022 |час = 17:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Япония}} |резултат = 1:1 ([[Продължение (спорт)|с.д.в.]]) |подробности = [https://www.fifa.com/fifaplus/en/match-centre/match/17/255711/285073/400128132 Детайли] |отбор2 = {{фб-л|Хърватия}} |голове1 = [[Дайзен Маеда|Маеда]] {{гол|43}} |голове2 = [[Иван Перишич|Перишич]] {{гол|55}} |стадион = [[Ал-Джануб (стадион)|Ал-Джануб]], [[Уакра]] |зрители = 42 523 |съдия = {{флагче|САЩ}} Исмаил Елфат |дузпи1 = [[Такуми Минамино|Минамино]] {{дузпа-пропуск}}<br>[[Каору Митома|Митома]] {{дузпа-пропуск}}<br>[[Такума Асано|Асано]] {{дузпа-гол}}<br>[[Мая Йошида|Йошида]] {{дузпа-пропуск}} |дузпирезултат = 1:3 |дузпи2 = {{дузпа-гол}} [[Никола Влашич|Влашич]]<br>{{дузпа-гол}} [[Марсело Брозович|Брозович]]<br>{{дузпа-пропуск}} [[Марко Ливая|Ливая]]<br>{{дузпа-гол}} [[Марио Пашалич|Пашалич]] }} ---- {{footballbox |дата = 5 декември 2022 |час = 21:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Бразилия}} |резултат = 4:1 |подробности = [https://www.fifa.com/fifaplus/en/match-centre/match/17/255711/285073/400128133 Детайли] |отбор2 = {{фб-л|Южна Корея}} |голове1 = [[Винисиус Жуниор|Винисиус]] {{гол|7}}<br>[[Неймар]] {{гол|13|д.}}<br>[[Ричарлисон]] {{гол|29}}<br>[[Лукас Пакета|Пакета]] {{гол|36}} |голове2 = [[Паик Сьонг-хо|Сьонг-хо]] {{гол|76}} |стадион = [[Стадион 974]], [[Доха]] |зрители = 43 847 |съдия = {{флагче|Франция}} Клеман Тюрпен }} ---- {{footballbox |дата = 6 декември 2022 |час = 17:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Мароко}} |резултат = 0:0 ([[Продължение (спорт)|с.д.в.]]) |подробности = [https://www.fifa.com/fifaplus/en/match-centre/match/17/255711/285073/400128137 Детайли] |отбор2 = {{фб-л|Испания}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Едюкейшън Сити (стадион)|Едюкейшън Сити]], [[Ал-Раян]] |зрители = 44 667 |съдия = {{флагче|Аржентина}} Фернандо Рапалини |дузпи1 = [[Абделхамид Сабири|Сабири]] {{дузпа-гол}}<br>[[Хаким Зиеш|Зиеш]] {{дузпа-гол}}<br>[[Бадр Бенун|Бенун]] {{дузпа-пропуск}}<br>[[Ашраф Хакими|Хакими]] {{дузпа-гол}} |дузпирезултат = 3:0 |дузпи2 = {{дузпа-пропуск}} [[Пабло Сарабия|Сарабия]]<br>{{дузпа-пропуск}} [[Карлос Солер|Солер]]<br>{{дузпа-пропуск}} [[Серхио Бускетс|Бускетс]] }} ---- {{footballbox |дата = 6 декември 2022 |час = 21:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Португалия}} |резултат = 6:1 |подробности = [https://www.fifa.com/fifaplus/en/match-centre/match/17/255711/285073/400128130 Детайли] |отбор2 = {{фб-л|Швейцария}} |голове1 = [[Гонсалу Рамуш|Рамуш]] {{гол|17||51||67}}<br>[[Пепе (футболист, р.1983)|Пепе]] {{гол|33}}<br>[[Рафаел Герейро|Герейро]] {{гол|55}}<br>[[Рафаел Леао|Леао]] {{гол|90+2}} |голове2 = [[Мануел Аканджи|Аканджи]] {{гол|58}} |стадион = [[Лусаил (стадион)|Национален стадион „Лусаил“]], [[Лусаил]] |зрители = 83 720 |съдия = {{флагче|Мексико}} Сезар Артуро Рамос }} ==== Четвъртфинали ==== {{footballbox |дата = 9 декември 2022 |час = 17:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Хърватия}} |резултат = 1:1 ([[Продължение (спорт)|с.д.в.]]) |подробности = [https://www.fifa.com/fifaplus/en/match-centre/match/17/255711/285074/400128141 Детайли] |отбор2 = {{фб-л|Бразилия}} |голове1 = [[Бруно Петкович|Петкович]] {{гол|117}} |голове2 = [[Неймар]] {{гол|105+1}} |стадион = [[Едюкейшън Сити (стадион)|Едюкейшън Сити]], [[Ал-Раян]] |зрители = 43 893 |съдия = {{флагче|Англия}} Майкъл Оливър |дузпирезултат = 4:2 |дузпи1 = [[Никола Влашич|Влашич]] {{дузпа-гол}}<br>[[Ловро Майер|Майер]] {{дузпа-гол}}<br>[[Лука Модрич|Модрич]] {{дузпа-гол}}<br>[[Мислав Оршич|Оршич]] {{дузпа-гол}} |дузпи2 = {{дузпа-пропуск}} [[Родриго Гоеш|Родриго]]<br>{{дузпа-гол}} [[Каземиро]]<br>{{дузпа-гол}} [[Педро (футболист, р. 1997)|Педро]]<br>{{дузпа-пропуск}} [[Маркос Аояс Кореа|Маркиньос]] }} ---- {{footballbox |дата = 9 декември 2022 |час = 21:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Нидерландия}} |резултат = 2:2 ([[Продължение (спорт)|с.д.в.]]) |подробности = [https://www.fifa.com/fifaplus/en/match-centre/match/17/255711/285074/400128139 Детайли] |отбор2 = {{фб-л|Аржентина}} |голове1 = [[Ваут Вегхорст|Вегхорст]] {{гол|83||90+11}} |голове2 = [[Науел Молина|Молина]] {{гол|35}}<br>[[Лионел Меси|Меси]] {{гол|73|д.}} |стадион = [[Лусаил (стадион)|Национален стадион „Лусаил“]], [[Лусаил]] |зрители = 88 966 |съдия = {{флагче|Испания}} Антонио Матеу Лаос |дузпирезултат = 3:4 |дузпи1 = [[Върджил ван Дайк|Ван Дайк]] {{дузпа-пропуск}}<br>[[Стивън Бергхаус|Бергхаус]] {{дузпа-пропуск}}<br>[[Тьон Коопмайнерс|Коопмайнерс]] {{дузпа-гол}}<br>[[Ваут Вегхорст|Вегхорст]] {{дузпа-гол}}<br>[[Люк де Йонг|Л. де Йонг]] {{дузпа-гол}} |дузпи2 = {{дузпа-гол}} [[Лионел Меси|Меси]]<br>{{дузпа-гол}} [[Леандро Паредес|Паредес]]<br>{{дузпа-гол}} [[Гонзало Монтиел|Монтиел]]<br>{{дузпа-пропуск}} [[Енцо Фернандес|Фернандес]]<br>{{дузпа-гол}} [[Лаутаро Мартинес|Ла. Мартинес]] }} ---- {{footballbox |дата = 10 декември 2022 |час = 17:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Мароко}} |резултат = 1:0 |подробности = [https://www.fifa.com/fifaplus/en/match-centre/match/17/255711/285074/400128140 Детайли] |отбор2 = {{фб-л|Португалия}} |голове1 = [[Юсеф Ен-Несири|Ен-Несири]] {{гол|42}} |голове2 = |стадион = [[Ал-Тумама (стадион)|Ал-Тумама]], [[Доха]] |зрители = 44 198 |съдия = {{флагче|Аржентина}} Факундо Тейо }} ---- {{footballbox |дата = 10 декември 2022 |час = 21:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Англия}} |резултат = 1:2 |подробности = [https://www.fifa.com/fifaplus/en/match-centre/match/17/255711/285074/400128138 Детайли] |отбор2 = {{фб-л|Франция}} |голове1 = [[Хари Кейн|Кейн]] {{гол|54|д.}} |голове2 = [[Орелиен Чуамени|Чуамени]] {{гол|17}}<br>[[Оливие Жиру|Жиру]] {{гол|78}} |стадион = [[Ал-Байт (стадион)|Ал-Байт]], [[Ал-Кор]] |зрители = 68 895 |съдия = {{флагче|Бразилия}} Вилтон Сампайо }} ==== Полуфинали ==== {{footballbox |дата = 13 декември 2022 |час = 21:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Аржентина}} |резултат = 3:0 |подробности = [https://www.fifa.com/fifaplus/en/match-centre/match/17/255711/285075/400128143 Детайли] |отбор2 = {{фб-л|Хърватия}} |голове1 = [[Лионел Меси|Меси]] {{гол|34|д.}}<br>[[Хулиан Алварес|Алварес]] {{гол|39||69}} |голове2 = |стадион = [[Лусаил (стадион)|Национален стадион „Лусаил“]], [[Лусаил]] |зрители = 88 966 |съдия = {{флагче|Италия}} Даниеле Орсато }} ---- {{footballbox |дата = 14 декември 2022 |час = 21:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Франция}} |резултат = 2:0 |подробности = [https://www.fifa.com/fifaplus/en/match-centre/match/17/255711/285075/400128142 Детайли] |отбор2 = {{фб-л|Мароко}} |голове1 =[[Тео Ернандес|Т. Ернандес]] {{гол|5}}<br>[[Рандал Коло Муани|Коло Муани]] {{гол|79}} |голове2 = |стадион = [[Ал-Байт (стадион)|Ал-Байт]], [[Ал-Кор]] |зрители =68 294 |съдия = {{флагче|Мексико}} Сезар Артуро Рамос }} ==== Мач за трето място ==== {{footballbox |дата = 17 декември 2022 |час = 17:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Хърватия}} |резултат = 2:1 |подробности = [https://www.fifa.com/fifaplus/en/match-centre/match/17/255711/285076/400128144 Детайли] |отбор2 = {{фб-л|Мароко}} |голове1 = [[Йошко Гвардиол|Гвардиол]] {{гол|7}}<br>[[Мислав Оршич|Оршич]] {{гол|42}} |голове2 = [[Ашраф Дари|Дари]] {{гол|9}} |стадион = [[Халифа (стадион)|Национален стадион „Халифа“]], [[Ал-Раян]] |зрители = 44 137 |съдия = {{флагче|Катар}} Абдулрахман Ал-Джасим }} ==== Финал ==== {{основна|Финал на Световното първенство по футбол 2022}} {{footballbox |дата = 18 декември 2022 |час = 17:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Аржентина}} |резултат = 3:3 ([[Продължение (спорт)|с.д.в.]]) |подробности = [https://www.fifa.com/fifaplus/en/match-centre/match/17/255711/285077/400128145 Детайли] |отбор2 = {{фб-л|Франция}} |голове1 = [[Лионел Меси|Меси]] {{гол|23|д.|108}}<br>[[Анхел Ди Мария|Ди Мария]] {{гол|36}} |голове2 = [[Килиан Мбапе|Мбапе]] {{гол|80|д.|81||118|д.}} |стадион = [[Лусаил (стадион)|Национален стадион „Лусаил“]], [[Лусаил]] |зрители = 88 966 |съдия = {{флагче|Полша}} Шимон Марчиняк |дузпирезултат = 4:2 |дузпи1 = [[Лионел Меси|Меси]] {{дузпа-гол}}<br>[[Пауло Дибала|Дибала]] {{дузпа-гол}}<br>[[Леандро Паредес|Паредес]] {{дузпа-гол}}<br>[[Гонзало Монтиел|Монтиел]] {{дузпа-гол}} |дузпи2 = {{дузпа-гол}} [[Килиан Мбапе|Мбапе]]<br>{{дузпа-пропуск}} [[Кингсли Коман|Коман]]<br>{{дузпа-пропуск}} [[Орелиен Чуамени|Чуамени]]<br>{{дузпа-гол}} [[Рандал Коло Муани|Коло Муани]] }} '''Играч на мача''' – Лионел Меси (Аржентина) == Световен шампион == {| class="wikitable" style="text-align:center; margin:0 auto;" |- !Световно първенство по футбол 2022<br />Победител |- |[[Файл:Flag of Argentina.svg|100px]] |- |'''{{ИмеНОФ|Аржентина}}'''<br/>'''Трета Титла''' |} == Неофициално крайно класиране == ФИФA не обявява официално общо класиране от финалния турнир. Таблицата може да се сортира ръчно по различни критерии. Тя съдържа всички изиграни мачове в групите и директните елиминации. Мачовете, решени с изпълнение на дузпи, се решават като равенство. Подреждането в таблицата след IV място е по критериите за класиране в групите. {| class="wikitable sortable" style="font-size: 95%;" |- !Място !Национален отбор !М !П !Р !З !ВГ !ДГ !ГР !Т ! {{Жълт}} ! {{Жълт}}{{Червен}} ! {{Червен}} ! ФП ! Група |-style="background:#F7F6A8;" | 1 ||{{ARG|Аржентина}} || 7 || 4 || 2 || 1 || 15 || 8 || +7 || 14 || 15 || 0 || 0 || 15 || C₁ |-style="background:#DCE5E5;" | 2 ||{{FRA|Франция}} || 7 || 5 || 1 || 1 || 16 || 8 || +8 || 16 || 5 || 0 || 0 || 5 || D₁ |-style="background:#FFDAB9;" | 3 ||{{HRV|Хърватия}} || 7 || 2 || 4 || 1 || 8 || 7 || +1 || 10 || 8 || 0 || 1 || 12 || F₂ |-style="background:#E7FAEC;" | 4 ||{{MAR|Мароко}} || 7 || 3 || 2 || 2 || 6 || 5 || +1 || 11 || 8 || 1 || 0 || 11 || F₁ |-style="background:#FAFAD2;" | 5 ||{{NLD|Нидерландия}}|| 5 || 3 || 2 || 0 || 10 || 4 || +6 || 11 || 10 || 1 || 0 || 13 || A₁ |-style="background:#FAFAD2;" | 6 ||{{ENG|Англия}} || 3 || 3 || 1 || 1 || 13 || 4 || +9 || 10 || 1 || 0 || 0 || 1 || B₁ |-style="background:#FAFAD2;" | 7 ||{{BRA|Бразилия}} || 5 || 3 || 1 || 1 || 8 || 3 || +5 || 10 || 6 ||0 || 0 || 6 || G₁ |-style="background:#FAFAD2;" | 8 ||{{PRT|Португалия}} || 5 || 3 || 0 || 2 || 12 || 6 || +6 || 9 || 6 || 0 || 0 || 6 || H₁ |-style="background:#FFECCE;" | 9 ||{{JPN|Япония}} || 4 || 2 || 1 || 1 || 5 || 4 || +1 || 7 || 6 || 0 || 0 || 6 || E₁ |-style="background:#FFECCE;" | 10 ||{{SEN|Сенегал}} || 4 || 2 || 0 || 2 || 5 || 7 || -2 || 6 || 7 || 0 || 0 || 7 || A₂ |-style="background:#FFECCE;" | 11 ||{{AUS|Австралия}} || 4 || 2 || 0 || 2 || 4 || 6 || -2 || 6 || 7 || 0 || 0 || 7 || D₂ |-style="background:#FFECCE;" | 12 ||{{CHE|Швейцария}} || 4 || 2 || 0 || 2 || 5 || 9 || -4 || 6 || 9 || 0 || 0 || 9 || G₂ |-style="background:#FFECCE;" | 13 ||{{ESP|Испания}} || 4 || 1 || 2 || 1 || 9 || 3 || +6 || 5 || 2 || 0 || 0 || 2 || E₂ |-style="background:#FFECCE;" | 14 ||{{USA|САЩ}} || 4 || 1 || 2 || 1 || 3 || 4 || -1 || 5 || 5 || 0 || 0 || 5 || B₂ |-style="background:#FFECCE;" | 15 ||{{POL|Полша}} || 4 || 1 || 1 || 2 || 3 || 5 || -2 || 4 || 7 || 0 || 0 || 7 || C₂ |-style="background:#FFECCE;" | 16 ||{{KOR|Южна Корея}} || 4 || 1 || 1 || 2 || 5 || 8 || -3 || 4 || 6 || 0 || 0 || 6 || H₂ |-style="background:#FFD2D6;" | 17 ||{{DEU|Германия}} || 3 || 1 || 1 || 1 || 6 || 5 || +1 || 4 || 3 || 0 || 0 || 3 || E₃ |-style="background:#FFD2D6;" | 18 ||{{ECU|Еквадор}} || 3 || 1 || 1 || 1 || 4 || 3 || +1 || 4 || 3 || 0 || 0 || 3 || A₃ |-style="background:#FFD2D6;" | 19 ||{{CMR|Камерун}} || 3 || 1 || 1 || 1 || 4 || 4 || 0 || 4 || 7 || 1 || 0 || 10 || G₃ |-style="background:#FFD2D6;" | 20 ||{{URY|Уругвай}} || 3 || 1 || 1 || 1 || 2 || 2 || 0 || 4 || 3 || 0 || 0 || 7 || H₃ |-style="background:#FFD2D6;" | 21 ||{{TUN|Тунис}} || 3 || 1 || 1 || 1 || 1 || 1 || 0 || 4 || 5 || 0 || 0 || 5 || D₃ |-style="background:#FFD2D6;" | 22 ||{{MEX|Мексико}} || 3 || 1 || 1 || 1 || 2 || 3 || -1 || 4 || 7 || 0 || 0 || 7 || C₃ |-style="background:#FFD2D6;" | 23 ||{{BEL|Белгия}} || 3 || 1 || 1 || 1 || 1 || 2 || -1 || 4 || 5 || 0 || 0 || 5 || F₃ |-style="background:#FFD2D6;" | 24 ||{{GHA|Гана}} || 3 || 1 || 0 || 2 || 5 || 7 || -2 || 3 || 8 || 0 || 0 || 8 || H₄ |-style="background:#FFD2D6;" | 25 ||{{SAU|Саудитска Арабия}}|| 3 || 1 ||0|| 2 || 3 || 5 || -2 || 3 || 14 || 0 ||0|| 14 ||C₄ |-style="background:#FFD2D6;" | 26 ||{{IRN|Иран}} || 3 || 1 || 0 || 2 || 4 || 7 || -3 || 3 || 7 || 0 || 0 || 7 || B₃ |-style="background:#FFD2D6;" | 27 ||{{CRI|Коста Рика}} || 3 || 1 || 0 || 2 || 3 || 11 || -8 || 3 || 6 || 0 || 0 || 6 || E₄ |-style="background:#FFD2D6;" | 28 ||{{DNK|Дания}} || 3 || 0 || 1 || 2 || 1 || 3 || -2 || 1 || 5 || 0 || 0 || 5 || D₄ |-style="background:#FFD2D6;" | 29 ||{{SRB|Сърбия}} || 3 || 0 || 1 || 2 || 5 || 8 || -3 || 1 || 12 || 0 || 0 || 12 || G₄ |-style="background:#FFD2D6;" | 30 ||{{WAL|Уес}} || 3 || 0 || 1 || 2 || 1 || 6 || -5 || 1 || 5 || 0 || 1 || 9 || B₄ |-style="background:#FFD2D6;" | 31 ||{{CAN|Канада}} || 3 || 0 || 0 || 3 || 2 || 7 || -5 || 0 || 8 || 0 || 0 || 8 || F₄ |-style="background:#FFD2D6;" | 32 ||{{QAT|Катар}} || 3 || 0 || 0 || 3 || 1 || 7 || -6 || 0 || 7 || 0 || 0 || 7 || A₄ |-style="background:#F7F6A8;" ! colspan="9"| Дата: 18 декември 2022 || 224 || 3 || 2 || 241 || |} {| style="font-size:88%; float:left; margin-right:1em;" |- | style="background-color:#F7F6A8; border-style:solid; border:10px solid #F7F6A8;" | | Световен шампион |- | style="background-color:#DCE5E5; border-style:solid; border:10px solid #DCE5E5;" | | Финалист |- | style="background-color:#FFDAB9; border-style:solid; border:10px solid #FFDAB9;" | | Трето място |- | style="background-color:#E7FAEC; border-style:solid; border:10px solid #E7FAEC;" | | Четвърто място |- | style="background-color:#FAFAD2; border-style:solid; border:10px solid #FAFAD2;" | | На четвъртфинал |- | style="background-color:#FFECCE; border-style:solid; border:10px solid #FFECCE;" | | На осминафинал |- | style="background-color:#FFD2D6; border-style:solid; border:10px solid #FFD2D6;"| | Отпадане в предварителния кръг |} {| style="font-size:88%; float:left; margin-right:1em;" |- | A₁, B₂, C₃, D₄ и т. н. – | Класиране в групата |- |colspan="2"| '''Резултат за феърплей (ФП): наказателни точки от картони''' |- | {{Жълт}} | 1 точка |- | {{Жълт}}{{Червен}} | 3 точки; първият жълт картон е включен тук |- | {{Червен}} | 4 точки |} <div style="clear:left;"></div> == Награди == След завършване на турнира ФИФА връчва индивидуални и колективни награди: <ref>{{cite web |url=https://www.fifa.com/fifaplus/en/articles/lionel-messi-argentina-wins-golden-ball-award-best-player-fifa-world-cup-qatar-2022 |title=Messi makes Golden Ball history |publisher=FIFA |date=2022-12-18 |lang=en}}</ref><ref>{{cite web |url=https://www.fifa.com/fifaplus/en/articles/kylian-mbappe-wins-golden-boot-top-goalscorers-fifa-world-cup-qatar-2022 |title=Mbappe pips Messi to Golden Boot |publisher=FIFA |date=2022-12-18 |lang=en}}</ref> [[Файл:Lionel-Messi-Argentina-2022-FIFA-World-Cup (cropped).jpg|200п|мини|Лионел Меси]] [[Файл:2019-07-17 SG Dynamo Dresden vs. Paris Saint-Germain by Sandro Halank–129 (cropped).jpg|200п|мини|Килиан Мбапе]] {| class="wikitable" style="text-align:center" |- !colspan="3"|[[Световно първенство по футбол#Отличия|Награда за най-добър играч]] |- !scope=col style="background-color: gold" | [[Световно първенство по футбол#Отличия|Златна топка]] !scope=col style="background-color: silver" | Сребърна топка !scope=col style="background-color: #cc9966" | Бронзова топка |- |{{Флагче|Аржентина}} [[Лионел Меси]] |{{Флаг|FRA}} [[Килиан Мбапе]] |{{Флаг|CRO}} [[Лука Модрич]] |- !colspan="3"|[[Световно първенство по футбол#Отличия|Награда за най-добър голмайстор]] |- !scope=col style="background-color: gold" | [[Световно първенство по футбол#Отличия|Златна обувка]] !scope=col style="background-color: silver" | Сребърна обувка !scope=col style="background-color: #cc9966" | Бронзова обувка |- |{{Флаг|FRA}} [[Килиан Мбапе]] |{{Флаг|ARG}} [[Лионел Меси]] |{{Флаг|FRA}} [[Оливие Жиру]] |- |8 гола, 2 голови подавания,<br>597 минути |7 гола, 3 голови подавания,<br>690 минути |4 гола, 0 голови подавания,<br>423 минути |- !colspan="3"|[[Световно първенство по футбол#Отличия|Награда за най-добър вратар „Златна ръкавица“]] |- |colspan="3"|{{Флаг|ARG}} [[Емилиано Мартинес]] |- !colspan="3"|[[Световно първенство по футбол#Отличия|Награда за най-добър млад футболист]] |- |colspan="3"|{{Флагче|Аржентина}} [[Енцо Фернандес]] |- !colspan="3"|[[Световно първенство по футбол#Отличия|Награда за честна игра „Феърплей“]] |- |colspan="3"|{{Флагче|Англия}} {{имеНОФ|Англия}} |- !colspan="3"|[[Световно първенство по футбол#Отличия|Награда за най-красив гол на турнира]] |- |colspan="3"|{{Флаг|BRA}} [[Ричарлисон]] (в 73' на мача [[Национален отбор по футбол на Бразилия|Бразилия]] – [[Национален отбор по футбол на Сърбия|Сърбия]] 2:0) <ref>{{cita web|url=https://www.elfinanciero.com.mx/mundial-qatar-2022/2022/12/22/gol-de-brasileno-richarlison-es-elegido-como-el-mejor-de-mundial-qatar-2022-no-gano-el-de-luis-chavez/|título=Gol de Richarlison, elegido como el mejor de Qatar 2022|obra=El Financiero|fecha=22 de diciembre de 2022}}</ref> |} == Най-добри голмайстори == Подреждането на отделните играчи се основава на критериите на ФИФA за Златната обувка, според които при равен брой голове решаващи за определяне на голмайстора са по-големият брой асистенции (голови пасове) и по-малкото игрово време. Посочени са всички голмайстори с поне три попадения. <ref name="Torjäger">[https://www.kicker.de/weltmeisterschaft/torjaeger Weltmeisterschaft – Torjäger], kicker.de, 18-12-2022.</ref> {| class="wikitable sortable" style="text-align:center;" |- class="hintergrundfarbe5" ! Място !! style="width:13em"| Играч !! Голове !! Голови пасове !! Игрови минути |- style="background:#F7F6A8;" |{{0}}'''1''' | style="text-align:left" data-sort-value="Mbappe, Kylian" | {{Флагче|Франция}} [[Килиан Мбапе]]<br /><small>'''„Златна обувка“'''</small> || 8 || 2 || 598 |- style="background:#DCE5E5;" |{{0}}'''2''' | style="text-align:left" data-sort-value="Messi, Lionel" | {{Флагче|Аржентина}} [[Лионел Меси]]<br /><small>'''„Сребърна обувка“'''</small> || 7 || 3 || 690 |- style="background:#FFDAB9;" |{{0}}'''3''' |style="text-align:left" data-sort-value="Giroud, Olivier" | {{Флагче|Франция}} [[Оливие Жиру]]<br /><small>'''„Бронзова обувка“'''</small> || 4 || 0 || 419 |- |{{0}}4 |style="text-align:left" data-sort-value="Alvarez, Julian" | {{Флагче|Аржентина}} [[Хулиан Алварес]] || 4 || 0 || 467 |- |{{0}}5 |style="text-align:left"| {{Флагче|Португалия}} [[Гонсалу Рамуш]] || 3 || 1 || 152 |- |{{0}}6 |style="text-align:left" data-sort-value="Morata, Alvaro" | {{Флагче|Испания}} [[Алваро Мората]] || 3 || 1 || 183 |- |{{0}}7 |style="text-align:left" data-sort-value="Rashford, Marcus" | {{Флагче|Англия}} [[Маркъс Рашфорд|Маркус Рашфорд]]|| 3 ||0 || 141 |- |{{0}}8 |style="text-align:left" data-sort-value="Valencia, Enner" | {{Флагче|Еквадор}} [[Енер Валенсия]] || 3 || 0 || 257 |- |{{0}}9 |style="text-align:left" data-sort-value="Saka, Bukayo" | {{Флагче|Англия}} [[Букайо Сака]]|| 3 || 0 || 292 |- |10 |style="text-align:left"| {{Флагче|Бразилия}} [[Ричарлисон]] || 3 || 0 || 326 |- |11 |style="text-align:left"| {{Флагче|Нидерландия}} [[Коди Гакпо]]|| 3 || 0 || 453 |} По 2 гола са отбелязали 20 футболисти, а по един – 84. <ref name="Torjäger"></ref> == Идеални символични отбори == === Идеалният отбор на груповата фаза === След завършването на мачовете в групите ''WhoScored'' обявява идеалния състав от първите три мача. В него са включени играчи, които имат поне по 2 мача. Оценката след името на всеки играч е по десетобалната система. <ref>[https://gong.bg/football-sviat/world-cup/multimedia/video/vizhte-idealniia-systav-na-grupovata-faza-709959 Вижте идеалния състав на груповата фаза], gong.bg, 3.12.2022 г.</ref> {| class="wikitable" style="margin:0 auto;" |- !Вратар !Защитници !Халфове !Нападатели |- |style="vertical-align:top"| {{Флагче|Полша}} [[Войчех Шчесни]] – 8,22<br> |style="vertical-align:top"| {{Флагче|Мароко}} [[Ашраф Хакими]] – 7,51<br> {{Флагче|Камерун}} [[Жан-Шарл Кастелето]] – 7,71<br> {{Флагче|Англия}} [[Хари Магуайър]] – 7,43<br> {{Флагче|Франция}} [[Тео Ернандес]] – 7,98 |style="vertical-align:top"| {{Флагче|Бразилия}} [[Каземиро]] – 7,89<br> {{Флагче|Нидерландия}} [[Френки де Йонг]] – 7,75<br> {{Флагче|Португалия}} [[Бруно Фернандеш]] – 8,36<br> {{Флагче|Франция}} [[Антоан Гризман]] – 7,73<br> |style="vertical-align:top"| {{Флагче|Франция}} [[Килиан Мбапе]] – 7,84<br> {{Флагче|Аржентина}} [[Лионел Меси]] – 7,87 |} === Идеалният отбор на първенството === ФИФА определя символичния отбор на Световното първенство по футбол, който е сформиран чрез гласуване на феновете на официалния сайт на организацията. {| class="wikitable" style="margin:0 auto;" |- !Вратар !Защитници !Халфове !Нападатели |- |{{Флагче|Хърватия}} [[Доминик Ливакович]] |{{Флагче|Мароко}} [[Ашраф Хакими]]<br>{{Флагче|Бразилия}} [[Тиаго Силва]]<br>{{Флагче|Англия}} [[Хари Магуайър]]<br>{{Флагче|Франция}} [[Тео Ернандес]]<br> |{{Флагче|Бразилия}} [[Каземиро]]<br>{{Флагче|Англия}} [[Джуд Белингам]]<br>{{Флагче|Франция}} [[Антоан Гризман]]<br> |{{Флагче|Аржентина}} [[Лионел Меси]]<br>{{Флагче|Португалия}} [[Бруно Фернандеш]]<br>{{Флагче|Франция}} [[Килиан Мбапе]]<br> |} ФИФА публикува и алтернативен символичен отбор на световното първенство, базиран на статистически данни. <ref>{{Cite web |title=World Cup live score, fixtures and results – SofaScore |url=https://www.sofascore.com/tournament/football/world/world-cup/16 |access-date=2022-12-19 |website=www.sofascore.com}}</ref> {| class="wikitable" style="margin:0 auto;" |- !Вратар !Защитници !Халфове !Нападатели |- |{{Флагче|Хърватия}} [[Доминик Ливакович]] |{{Флагче|Нидерландия}} [[Дейли Блинд]]<br>{{Флагче|Англия}} [[Хари Магуайър]]<br>{{Флагче|Франция}} [[:ru:Конате, Ибраима|Ибраима Конате]]<br>{{Флагче|Хърватия}} [[:ru:Юранович, Йосип|Йосип Юранович]]<br> |{{Флагче|Нидерландия}} [[Коди Гакпо]]<br>{{Флагче|Бразилия}} [[Каземиро]]<br>{{Флагче|Франция}} [[Антоан Гризман]]<br> |{{Флагче|Франция}} [[Килиан Мбапе]]<br>{{Флагче|Аржентина}} [[Лионел Меси]]<br>{{Флагче|Португалия}} [[Бруно Фернандеш]]<br> |} Редица спортни издания и сайтове съставят алтернативни селекции: [[:en:Opta Sports|Opta Sports]]<ref>[https://www.sportlive.bg/worldcup2022/news/bez-martines-i-modrich-opta-predstavi-idealnija-otbor-na-svetovnoto-v-katar-1867394.html Без Мартинес и Модрич: „Opta“ представи идеалния отбор на Световното в Катар], Sportlive.bg, 19.12.2022.</ref><ref>{{Cite web |title=World Cup 2022: Choose your best tournament XI |url=https://www.bbc.com/sport/football/64019356 |access-date=2022-12-19 |website=www.bbc.com}}</ref>, „[[:en:Sofascore|Sofascore]]“ <ref>{{Cite web |title=World Cup live score, fixtures and results – SofaScore |url=https://www.sofascore.com/tournament/football/world/world-cup/16 |access-date=2022-12-19 |website=www.sofascore.com}}</ref>, „[[:en:WhoScored|WhoScored.com]]“ <ref>{{Cite web |title=FIFA World Cup Final Summary |url=https://1xbet.whoscored.com/Regions/247/Tournaments/36/Seasons/8213/International-FIFA-World-Cup |access-date=2022-12-18 |website=www.whoscored.com}}</ref>, „7sport.net“ <ref>[https://7sport.net/news/anonsiraha-idealniya-otbor-na-svetovnoto-parvenstvo-v-katar/ Анонсираха идеалния отбор на Световното първенство], 7sport.net.</ref>, „Debati.bg“ <ref> Цветелина Лазарова – [https://debati.bg/ot-martines-do-mbape-koy-vliza-v-idealnia-otbor-na-svetovnoto-po-futbol/ От Мартинес до Мбапе: Кой влиза в идеалния отбор на Световното по футбол], debati.bg, 20.12.2022</ref>, „Факти“ и др. == Особености == За първи път световното първенство се провежда в страна с [[абсолютна монархия]]. * За първи път от 88 години национален отбор, който досега не е участвал в надпреварата, става домакин на световното първенство по футбол. Преди това това се случва само през 1934 г., когато световното първенство се провежда в Италия, чийто отбор тогава взема световната купа. Националният отбор на Уругвай също дебютира на световни първенства у дома, но това е първият турнир през 1930 г. * За първи път Световното първенство се провежда една година след Европейското първенство и Летните олимпийски игри. * От 32 отбора, класирали се за финалите, 29 са участвали в предишните два шампионата. * За първи път в първенството няма нито един дебютант, който да се класира през квалификационния турнир.<ref>{{Cite web|url=https://rg.ru/2022/11/17/zimoj-futbolnaia-zhara.html|title=В Катаре стартует чемпионат мира по футболу с участием 32 команд|website=|date=2022-11-20|publisher=[[Российская газета]]|access-date=2022-11-22}}</ref> Катар се класира автоматично за първенството като домакин и е единственият дебютант в този случай, с изключение на световните първенства през 1950 и 2014 г., където дебютанти са съответно само отборите на Англия и Босна и Херцеговина, но те се класират чрез квалификационния турнир. * За първи път в историята на световните футболни първенства първият гол на този турнир е отбелязан от дузпа. * За първи път в историята на световните футболни първенства отборът на страната домакин на турнира не спечелва нито една точка в груповата фаза и заема последното място. * За първи път в историята на световните футболни първенства отбор, представляващ африканския континент и арабския свят, достига до полуфиналите на турнира. === Куриозни ситуации === Най-резонансната забрана за феновете е ограничението за продажба на [[бира]], въведено в последния момент.<ref>{{Cite web|lang=|url=https://www.kommersant.ru/doc/5678830|title=Футбол без пива – деньги на ветер|publisher=// „Коммерсантъ“|date=2022-11-18|access-date=2022-11-25}}</ref> Освен забраната за продажба на алкохол обаче има още няколко нашумели случая. Така например, въпреки споразумението между ФИФА и Катар за използването на [[ЛГБТ]] символи, на спортистите е забранено да носят ленти с [[:ru:Радужный флаг|дъгово знаме]] и надпис ''OneLove''. Футболната асоциация заявява, че играчите ще получават жълти картони за носене на такива ленти по време на мач. Поради това например [[Дания|Датският футболен съюз]] не изключва организацията да напусне ФИФА.<ref>{{Cite web|lang=|url=https://www.kommersant.ru/doc/5681485|title=Датский футбольный союз не исключил выхода из FIFA из-за скандала с ЛГБТ-символикой на чемпионате мира|publisher=// Коммерсантъ|date=2022-11-23|access-date=2022-11-25}}</ref> ФИФА забранява носенето на костюми на [[кръстоносци]] на стадиона. ФИФА обяснява ограничението с това, че носенето на такива костюми може да бъде обидно за [[мюсюлмани]]те. Преди публикуването на това ограничение двама английски фенове в подходящи костюми не са допуснати да присъстват на мача между Англия и Иран.<ref>{{Cite web|lang=|url=https://www.kommersant.ru/doc/5691838|title=Times: FIFA запретила болельщикам ЧМ-2022 надевать костюмы крестоносцев|publisher=// Коммерсантъ|date=2022-11-25|access-date=2022-11-25}}</ref> В мачовете от груповия турнир са регистрирани случаи на несъответствие между броя на зрителите, присъстващи на игрите, и официалния капацитет на стадионите.<ref>''Григорий Каленов.'' [https://sport24.ru/news/football/2022-12-03-skandal-na-chm-2022-katarskiye-sheykhi-naplevali-na-gostey-turnira-i-bolelshchikov-fifa-tolko-pokryvayet-ikh-ivana-knoll-poseshchayemost-chm-2022 Хозяева ЧМ снова всех обманывают: им самим ещё не надоело?] // „Sport24“, 5 декабря 2022.</ref><!-- в някои предавания е можело да се види как „двама души седят на едно място“ --> == Корупционен скандал == На 13 декември 2022 г. белгийското издание ''Le Soir'' съобщава, че в рамките на обиски по делото за корупция в Европейския парламент, по време на организацията на световното първенство, са иззети 1,5 милиона евро. Парите са намерени в домовете на двама политици: бившия депутат от Европейския парламент Пиер Антонио Панцери и вицепрезидента на Европейския парламент Ева Кайли. Според разследващите политиците са получили парите за организирането на Световното първенство в Катар.<ref>{{Cite web|lang=ru|url=https://www.kommersant.ru/doc/5720540|title=СМИ: полиция изъяла €1,5 млн по делу о коррупции в Европарламенте|website=Коммерсантъ|date=2022-12-13|access-date=2022-12-13}}</ref> == Външни препратки == * [https://ru.wikipedia.org/wiki/Файл:2022_FIFA_World_Cup.svg Лого на СП по футбол 2022] * [https://www.qatar2022.qa/ Официална страница на Световното първенство в Катар] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20230602015357/https://www.qatar2022.qa/ |date=2023-06-02 }} * [https://www.fifa.com/fifaplus/en/tournaments/mens/worldcup/qatar2022 ФИФА за Световното първенство в Катар] == Източници == <references responsive="0" /> {{Световно първенство по футбол}} [[Категория:Световни първенства по футбол]] [[Категория:Спорт в Катар]] [[Категория:2022 година]] i5dtlwwzoci3eb9e32cmejd800blz8g 0 336429 12876683 12874872 2026-04-10T15:06:04Z Rumensz 125859 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда за най-добра чуждестранна книга]] → [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] 12876683 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Алехо Карпентиер | име-оригинал = Alejo Carpentier | категория = писател | описание = кубински писател | портрет = Alejocarpentier.jpg | портрет-описание = | роден-място = [[Лозана]], [[Швейцария]] | място на смърт = [[Париж]], [[Франция]] | работил = [[писател]], [[есеист]], [[публицист]], [[политик]] | националност = {{Куба}} | брак = | деца = | подпис = | сайт = | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | период = 1924 – 1980 | жанрове = [[роман]], [[разказ]], [[есе]] | теми = | направление = [[Магически реализъм]] | дебют = | известни творби = | награди = [[Сервантес (награда)|Мигел де Сервантес]] (1977) | повлиян = | повлиял = | бележки = }} }} '''Алехо Карпентиер и Валмонт''' ([[26 декември]] [[1904]] – [[24 април]] [[1980]]) е кубински писател, журналист, музикант и музиковед, който повлиява значително на [[латиноамериканската литература]] по време на творческия си разцвет. Считан е за един от най-значимите испаноезични писатели на [[ХХ век]] и по-специално за един от авторите, които обновяват латиноамериканската литература. Стилът му на писане се отличава с благородство, а пресъздаването на реалността включва различни аспекти и измерения на въображението му.<ref>Zurdo p. 25 1985</ref> Тези елементите допринасят за създаването и усъвършенстването на магическия реализъм. Карпентиер е номиниран за Нобелова награда за литература. През голямата част от живота си Карпентиер е журналист и музикален теоретик – организира различни концерти за новата музика и прави сериозни музикални изследвания. Въпреки това придобива световна известност с литературните си творби.<ref name="Müller-Bergh 16">Müller-Bergh 16</ref> == Биография == === Детство, юношество и образование === Дълго време се смята, че Карпентиер е роден в [[Хавана]]), но актът му за раждане, открит посмъртно, посочва за рождено място [[Лозана]], [[Швейцария]].<ref>belnap 1993p.236 – 264</ref> Син е на Жорж Жюлиен Карпентиер, френски архитект, и Лина Валмонт, учителка по езици с руски произход. Алехо Карпентиер остава белязан от културно раздвоение и смесване на двете раси.<ref>Zurdo p. 25 1985</ref> Родният му език е френският.<ref>Clark 1988 p. 27</ref>Баща му се интересува от испанския свят, той е „убеден в европейската деградация и настоява да живее в млада държава“<ref>Leante 57</ref>. Израснал е в Куба сред бели и чернокожи селяни, „гладни хора, потънали в мизерия, преждевременно забременели жени, недобре нахранени деца, пълни с болести“.<ref name="Zurdo 16">Zurdo 16</ref> В действителност животът на Карпентиер си проличава ясно в неговите творби. <ref>name="Zurdo 16"</ref> Карпентиер започва да учи писане и четене в кубински училища. Детството му съвпада с първите години на [[Независима Република Куба]], когато кубинските училища фокусират образованието върху колониалното испанско минало. Както е казал самият Карпентиер: „В моите детски училища, в Хавана, учехме наизуст книгите, които се използваха в Испания до края на XIX век.<ref>Carpentier 13</ref> Забележително е, че училищата нямаха текстове, които да отразяват новата политическа реалност в Куба, нито имаше учебници за историята на Куба или Америка.“<ref>Zurdo 14</ref> На осем години се мести с родителите си в Лома де Тиера, квартал на Ел Которо, близо до Хавана.<ref>Cambeiro 10</ref> От единадесет до седемнадесетгодишна възраст Алехо Карпентиер е обучаван от родителите си: баща му го учи на писане и четене, а майка му – на музика. Така още от детството си Карпентиер развива любов към музиката. Въпреки това, когато баща му ги изоставя, на Карпентиер прекъсва учението си и започва работа, за да помага на майка си.<ref>Concierto barroco foreword p.13</ref> След завършване на началното си образование в Куба, заминава за Париж, за да довърши част от основното си образование в лицея Жансон де Саи (Janson de Sailly),<ref>Müller-Bergh 10</ref>, където, учейки теоретични курсове по музика, става „приемлив пианист“. През 1917 г. е приет в ''Instituto de Segunda Enseñanza de La Habana'', за да продължи теоретичното си музикалното образование. През 1920 г. постъпва в Хаванския университет по [[архитектура]], но малко по-късно го напуска.<ref name="Janney 20">Janney 20</ref> В началото на 20-те години на ХХ век започва да се занимава с политика, по-специално с „пропадналата революция на ветераните и патриотите“ през 1923.<ref name="Janney 21">Janney 21</ref> Техните групи не са точно политически, а по-скоро обединени от изкуството.<ref name="Janney 21"/>Въпреки това, имат политически цели и се борят срещу диктатурата на Херардо Мачадо, който взема властта през 1925 г., и срещу капитализма на Северна Америка.<ref name="Janney 21"/> === Живот и творчество в Куба === През 1921 г. Карпентиер започва кариерата си като журналист. Тя продължава почти 60 години – през остатъка от живота му.<ref>Zurdo 54</ref> Публикува първите си литературни произведения – преразкази на познати творби – в рубриката „Известни творби" в хаванския вестник ''La Discusión''.<ref name="Müller-Bergh 11">Müller-Bergh 11</ref> Същата година решава окончателно да изостави образованието си и отново се връща във Франция. Две години по-късно се завръща в Куба и редактира статии за музикална критика и театър в ''La Discusión'' и ''El Heraldo de Cuba'' през 1923 и 1924 г.<ref name="Müller-Bergh 11"/>. След като се стабилизира финансово, заема различни журналистически постове: главен редактор на популярното списание „Испания“, сътрудник на Съюза на производителите на обувки, както и в модната секция на списание „Социал“, където използва псевдонима „Жаклин“. Присъединява се към ''Grupo Minorista'' и става част от Protesta de los Trece.'' El Grupo Minorista''е съставена от Карпентиер, Мартинес Вилена, Роиг де Луечсенринг, Луис Гомес Ванфемен и Талет.<ref name="Müller-Bergh 12">Müller-Bergh 12</ref> Членовете определят групата като аполитично интелектуално движение, въпреки че активно опонират на политиката на президента [[Алфредо Заяс]].<ref>name="Müller-Bergh 12"</ref>''El Grupo Minorista'' е част от ''Falange de Acción Cubana''. Последната е основана от Мартинес Вилена. Критикува правителството и организира провалилото се въстаническо движение на ''Асоциацията на ветераните и патриотите''.<ref name="Müller-Bergh 12"/> Между 1924 и 1928 г. Карпентиер е редактор на списание ''Картелес''<ref>.Rita de Maeseneer 7</ref> През 1929 г. пътува за Мексико, където е поканен от правителството да участва в конгрес на журналистите. Там се запознава с [[Карлос Пелисер]], [[Джеймс Торес Бодет]], [[Хосе Клементе Ороско]] и започва дългото си приятелство с [[Диего Ривера]].<ref name="Müller-Bergh 11"/> Този период е много важен за оформянето на Карпентиер като творческа личност. Успява да опознае всички квартали на Хавана, открива колониалната архитектура и атмосферата на Старата Хавана. Тези елементи се срещат в много от есетата и романите му.<ref>name="Müller-Bergh 11"</ref> Творбите и изказванията на Карпентиер от 1920 – 1928 г. показват, че участва активно в кубинския [[авангардизъм]] и е приятел с основните личности от течението.<ref>Müller-Bergh 14</ref> Карпентиер обогатива познанията си по музика през този период като слуша професионалните изпълнения на [[Амадео Ролдан]] – тези изпълнения включват откъси от творбите на [[Морис Равел]], [[Клод Дебюси]], [[Игор Стравински]] и на други съвременни композитори. През 1927 г. подписва „Manifesto Minorista“ и заради това е обвинен, че е [[комунист]] и осъден на седем месеца затвор. В затвора Карпентиер пише първата версия на романа ''Ecué-Yamba-Ó!''.<ref>name="Müller-Bergh 16"</ref> Условно освободен, отива на конгреса на журналистите в Хавана през март 1928 г. Там се запознава с френския сюрреалист [[Робер Деснос]], който му помага да избяга от подтисническия режим на Мачадо. Деснос му осигурява паспорт и лична карта и му помага да се качи на кораб, който се отправя към [[Франция]].<ref>name="Müller-Bergh 16"</ref> == Произведения == === Романи === * ¡Écue-Yamba-O! (1933) * El reino de este mundo (1949)<br>'''''Царството тук на земята''''', изд. „[[Народна култура]]“ София (1975), прев. Тодор Нейков * Los pasos perdidos (1953)<br>'''''Загубените следи''''', изд. „Народна култура“ София (1966, 1970), прев. Валентина Рафаилова * El acoso (1956)<br>'''''Гонитбата''''', изд.” [[Сиела]]”, София (2011), прев. Румен Стоянов * El siglo de las luces (1962)<br>'''''Векът на просвещението''''', изд. „[[Христо Г. Данов (издателство)|[[Христо Г. Данов]]“ София (1972, 1982), прев. Симеон Владимиров * Concierto barroco (1974)<br>'''''Бароков концерт: Разкази и повести''''', изд. „[[Народна култура]]“ София (1979), прев. Румен Стоянов, М. Дренска, В. Кънев<br>'''''Бароков концерт''''', изд.” Сиела”, София (2011), прев. Румен Стоянов * El recurso del método (1974)<br>'''''Приложението на метода''''', изд. „Народна култура“ София (1977), прев. Стефан Савов * La consagración de la primavera (1978)<br>'''''Пролетно тайнство''''', изд. „Партиздат“ София (1986), прев. Евдокия Кирова * El arpa y la sombra (1979)<br>'''''Арфата и сянката''''', изд. „[[Народна култура]]“ София (1981), прев. Тодор Нейков === Разкази === * „El sacrificio“ (1923) * „Histoire de lunes“ (1933, на френски) * „Viaje a la semilla“ (1944) * „Oficio de tinieblas“ (1944) * „Los fugitivos“ (1946)<br>'''''Бегълците''''', сп. „Съвременик“ София (2012), прев. Елена Ангелова * Guerra del tiempo. Tres relatos y una novela (1958): „Viaje a la semilla“, „Semejante a la noche“, „El camino de Santiago“ y „El acoso“, en la primera edición. En posteriores ediciones se le agregan dos relatos más: „Los fugitivos“ y „Los advertidos“. * Cuentos (1976): „El camino de Santiago“, „Los advertidos“, „Semejante a la Noche“, „Viaje a la semilla“, „Los fugitivos“, „Oficio de tinieblas“ y „El derecho de asilo“. === Есеистика === * La música en Cuba (1946)<br>'''''Музиката в Куба''''', изд. „Музика“ Ямбол (1983), прев. Карло Андреев * Tristán e Isolda en tierra firme (1949) * Tientos y diferencias (1964) * Literatura y conciencia en América Latina (1969) * La ciudad de las columnas (1970)<br>'''''Градът на колоните''''', сп. „Аритектура“ София (1995), прев. Людмила Петракиева * América Latina en su música (1975)<br>'''''Латиноамериканската музика в исторически координати''''', сп. „Музикални хоризонти“ София (1995), прев. Людмила Петракиева * Letra y solfa (1975) * Razón de ser (1976) * Afirmación literaria americanista (1979) * Bajo el signo de Cibeles. Crónicas sobre España y los españoles (1979) * El adjetivo y sus arrugas (1980) * El músico que llevo dentro (1980) * La novela latinoamericana en vísperas de un nuevo siglo y otros ensayos (1981) * Conferencias (1987) === Либрето === * Manita en el suelo == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Моята библиотека автор|alejo-carpentier|Алехо Карпентиер}} * {{икона|es}} [https://web.archive.org/web/20110213170519/http://www.cubaliteraria.com/autor/alejo_carpentier/ Профил на Алехо Карпентиер на сайта Cuba Literaria] * {{икона|es}} [http://bvs.sld.cu/revistas/his/vol_2_99/his07299.htm Биография на Алехо Карпентиер на сайта bvs.sld.cu] * {{икона|es}} [https://web.archive.org/web/20110624095710/http://video.google.com/videoplay?docid=-6719356898531977976 Entrevista con Alejo Carpentier, Programa a A Fondo TVE 1977] {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Карпентиер, Алехо}} [[Категория:Писатели магически реалисти]] [[Категория:Кубински романисти]] [[Категория:Автори на разкази]] [[Категория:Есеисти]] [[Категория:Носители на награда „Чино дел Дука“]] [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] [[Категория:Кубински учени]] [[Категория:Музиколози]] [[Категория:Кубински музиканти]] [[Категория:Кубинци във Франция]] [[Категория:Родени в Лозана]] [[Категория:Починали в Париж]] spfgkn15e1m82njzjes3gvrfzermpzy 10 345796 12876909 8379658 2026-04-10T21:07:36Z ~2026-22165-55 391870 12876909 wikitext text/x-wiki {{Навигационен шаблон | име = Игумени на Рилския манастир | скрит = 1 | заглавие-стил = background:toccolours | заглавие = [[Игумен]]и на [[Рилския манастир]] | картинка = | картинка-позиция = | тяло = [[Иван Рилски]] (до 941) {{·}} [[Григорий I Рилски]] (след 941) {{·}} [[Йоаникий I Рилски]] (1195) {{·}} [[Дометиан Рилски]] (1385) {{·}} [[Йоасаф Рилски]] (до 1463) {{·}} [[Давид Рилски]] (1463 - 1478) {{·}} [[Теофан Рилски]] (1479 - 1491) {{·}} [[Теоктист Рилски]] (1491 - 1503) {{·}} [[Калиник Рилски]] (1503)* {{·}} [[Ромул Рилски]] (1519)* {{·}} [[Григорий II Рилски]] (1558, 1559)* {{·}} [[Евтимий I Рилски]] (1577)* {{·}} архимандрит [[Стефан (архимандрит)|Стефан]] (1627, 1628)* {{·}} архимандрит [[Арсений (архимандрит)|Арсений]] (1632)* {{·}} йеромонах [[Атанасий (йеромонах)|Атанасий]] (1632)* {{·}} [[Йоаникий II Рилски]] (1685)* {{·}} [[Йосиф I Рилски]] (ХVII в.) {{·}} [[Евтимий II Рилски]] (1702)* {{·}} [[Йоаким Рилски]] (1704)* {{·}} [[Никанор Рилски]] (1707) {{·}} [[Яким Рилски]] (1709, 1710)* {{·}} [[Данил Рилски]] (1723)* {{·}} [[Дионисий Рилски]] (1734, 1735) {{·}} [[Герасим I Рилски]] (1745)* {{·}} [[Висарион Рилски]] (1745 - 1746) {{·}} [[Василий Рилски]] (1746) {{·}} йеромонах [[Теофан II (йеромонах)|Теофан II]] (1747 - 1753) {{·}} [[Серапион Коласийски]] (1753 - 1757) {{·}} [[Василий Рилски]] (1757 - 1760) {{·}} [[Клеопа Рилски]] (1760 - 1767) {{·}} [[Сергий Рилски]] (1768 - 1769) {{·}} [[Вениамин Рилски]] (1770)* {{·}} [[Герасим II Рилски]] (1772, 1774, 1782)* {{·}} [[Йосиф II Рилски]] (1784)* {{·}} [[Игнатий Рилски]] (1785) {{·}} [[Герасим II Рилски]] (1786 - 1797) {{·}} [[Теодосий I Рилски]] (1798 - 1801) {{·}} [[Теофан III Рилски]] (1801)* {{·}} [[Теодосий I Рилски]] (1805) {{·}} [[Гаврил Рилски]] (1811)* {{·}} [[Кесарий I Рилски]] (1815, 1816)* {{·}} [[Исай Рилски]] (1816) {{·}} [[Йоасаф II Рилски]] (1816, 1817)* {{·}} [[Исай Рилски]] (1819)* {{·}} [[Пантелеймон Рилски]] (1820) {{·}} [[Агапий Рилски]] (1832)* {{·}} [[Йосиф Строителя|Йосиф III Рилски]] (1822, 1824, 1828, и 1832 - 1836) {{·}} йеромонах [[Пахомий (йеромонах)|Пахомий]] (1836 - 1837) {{·}} [[Йосиф Строителя|Йосиф III Рилски]] (1837 - 1839) {{·}} йеромонах [[Памфилий (йеромонах)|Памфилий]] (1839 - 1842) {{·}} [[Йосиф Строителя|Йосиф III Рилски]] (1842 - 1860) {{·}} [[Неофит Рилски]] (1860 - 1864) {{·}} [[Пантелеймон II Рилски]] (1864 - 1868) {{·}} [[Кирил Рилски (Батак)|Кирил Рилски]] (1868 - 1871) {{·}} [[Йеротей Рилски]] (1871 - 1874) {{·}} [[Константий Рилски]] (1874 -1875) {{·}} [[Пантелеймон II Рилски]] (1875 - 1881) {{·}} [[Кирил Рилски (Батак)|Кирил Рилски]] (1881 -1883) {{·}} [[Теодосий II Рилски]] (1883 - 1884) {{·}} [[Теофилакт Рилски]] (1884 - 1886) {{·}} [[Йоасаф III Рилски]] (1886 - 1893) {{·}} [[Серафим Рилски (Самоков)]] (1893 - 1894) {{·}} [[Никифор Рилски]] (1894 - 1896) {{·}} [[Кесарий II Рилски]] (1896 - 1899) {{·}} [[Йоаникий III Рилски]] (1899 - 1904) {{·}} [[Йоасаф III Рилски]] (1904 - 1907) {{·}} [[Паисий Рилски]] (1907 - 1908) {{·}} [[Филарет Рилски]] (1908 - 1914) {{·}} архимандрит [[Евгений Рилски]] (1914 - 1917) {{·}} йеромонах [[Максим Рилски]] (1917 - 1921) {{·}} йеромонах [[Софроний Рилски]] (1921 - 1922) {{·}} [[йеромонах Серафим Рилски]] (1922) {{·}} архимандрит [[Антоний Рилски]] (1922 - 1924) {{·}} йеромонах [[Аверкий Рилски]] (1924) {{·}} [[Варлаам Левкийски]] (1924-1929) {{·}} [[Кирил Рилски (Битуше)|Кирил II Рилски]] (1929 - 1933) {{·}} [[Флавиан Знеполски]] (1933 - 1936) {{·}} [[Климент Янев]] (1936-1938) {{·}} [[Флавиан Знеполски]] (1938) {{·}} [[Натанаил Рилски]] (1938 - 1944) {{·}} архимандрит [[Калистрат Рилски]] (1944 - 1948) {{·}} [[Варлаам Пловдивски|Варлаам Стобийски]] (1949-1961) {{·}} манастирът е музей, монасите са прогонени, няма игумен (1961 - 1968) {{·}} [[Йоан Драговитийски]] (1968 - 1970) {{·}} [[Калиник Врачански]] (1970 - 1971) {{·}} [[Нестор Смоленски]] (1971 - 1972) {{·}} [[Методий Жерев]] (1972 - 1977) {{·}} [[Геласий Нюйоркски|Геласий Крупнишки]] (1977 - 1982) {{·}} [[Галактион Старозагорски]] (1982 - 1985) {{·}} [[Нестор Смоленски]] (1985 - 1988) {{·}} [[Йоан Драговитийски]] (1988 - 2005) {{·}} [[Евлогий Адрианополски]] (от 2005) : * година, в която се споменава в документи като игумен. }}<noinclude> [[Категория:Навигационни шаблони за България|{{PAGENAME}}]] [[Категория:Религиозни навигационни шаблони|{{PAGENAME}}]] [[Категория:Навигационни шаблони за православие]] </noinclude> owe9a8he3qg8yizaj6qcsi153y9d316 10 348532 12876903 5670218 2026-04-10T21:05:35Z ~2026-22165-55 391870 12876903 wikitext text/x-wiki {| border="2" cellpadding="4" cellspacing="0" style="margin: 0 0 1em 1em; background: #f0f0f0; border: 1px #сссссс solid; border-collapse: collapse; font-size: 95%; float:right;" ! style="font-size:120%; background: #d0d0d0;"|[[Православна иконография на Богородица|Типове икони на Богородица]] |- | *[[Оранта]]<br /> *[[Елеуса]]<br /> *[[Одигитрия]]<br /> *[[Панахранта]]<br /> *[[Агиосоритиса]]<br /> *[[Галактотрафуса]]<br /> |}<noinclude> [[Категория:Навигационни шаблони за православие]] [[Категория:Религиозни навигационни шаблони|{{PAGENAME}}]] g869moibqvq2zr3wcldaecrw4cfqown 0 349728 12876743 11803230 2026-04-10T15:44:49Z Валери Василев 296837 Поправка на правописна грешка. 12876743 wikitext text/x-wiki {{Книга | име = „Българска граматика“ | име в оригинал = „Болгарска грамматіка“ | корица = Neofit_Rilski_-_Bolgarska_Gramatika_(1835).pdf | страница = 5 | корица-текст = | други-имена = | език = [[Български език|Български]] | автор = [[Неофит Рилски]] | преводач = | издадена-година = 1835 | издадена-държава = [[Крагуевац]], [[Княжество Сърбия]] | издателство = | жанр = Новобългарска граматика | вид = | произведения = | ISBN = | поредица = | предходна = | следваща = | бележки = }} '''„Българска граматика“''' (''„Болгарска грамматiка“'') е първата [[граматика]] на [[български език|българския език]], издадена от видния възрожденец [[Неофит Рилски]] през 1835 г. в [[Крагуевац]], столица на [[Княжество Сърбия]].<ref name="ЕПК 119">{{ЕПК|1|119}}</ref> През 1835 г. в Габрово е открито [[Априловска гимназия|Габровското народно взаимно училище]], станало основно българско културно-просветно средище. В училището преподава Неофит Рилски, изучавал в [[Букурещ]] [[Взаимоучителен метод|взаимоучителния метод]]. Той превежда на български таблиците, по които се води обучението, подготвя и първите учебници и по-специално своята „Българска граматика“, за да може да унифицира и систематизира новобългарския език. В предговора, озаглавен „Филологическо предуведомление“, той показва необходимостта от създаване на единен български книжовен език:<ref name="ЕПК 119"/> {{цитат|Явно е прочее всякому, защо е потребна една обща грамматика за сичката Болгария, по която требува сички да последуват своите списания...<ref>Болгарска грамматіка, стр. 3.</ref>}} В граматиката си Неофит Рилски отразява езиковата действителност в българските земи: въвежда кратките местоимения „ме“, „те“ и „се“, налага пълна употреба на членни форми и призовава към умерено използване на чужди думи. Накрая на граматиката има кратък речник на турцизми и гърцизми с техните „русийски“ и „славенски“ съответствия.<ref name="ЕПК 119"/> == Външни препратки == * [http://books.google.com/books?id=Dj-lY71n-2kC&dq=intitle%3Agrammatika&pg=PP13#v=onepage&q&f=false Болгарска грамматіка, Крагуевац, 1835] == Вижте също == * „[[Първичка българска граматика]]“, [[Иван Богоров]], 1844 г. * „[[Основа за българска граматика]]“, [[Йоаким Груев]], 1858 г. * „[[Граматика за новобългарския език]]“, [[Иван Момчилов (просветител)|Иван Момчилов]], 1868 г. == Бележки == <references /> {{Портал|Езикознание|България|Македония}} [[Категория:Българска граматика]] [[Категория:История на българския език]] [[Категория:Книги от 1835 година]] [[Категория:История на Крагуевац]] [[Категория:Новобългарско просвещение]] mvelesfrzg1f30cho56wd4t9nskr3f6 0 356311 12876780 12254014 2026-04-10T16:24:59Z Пища Хуфнагел 119943 12876780 wikitext text/x-wiki {{сграда}} [[Файл:Worker and Kolkhoznitsa coat.jpg|мини|Оригиналният герб от първия постамент в Москва (1937)]] [[Файл:Stamp of USSR 2100.jpg|мини|Съветска пощенска марка, 1957]] '''„Работник и колхозничка“''' ({{lang|ru|Рабочий и колхозница}}), позната и като '''„Работник и колхозница“''', е [[монумент]]ална [[скулптура]] в [[Москва]], дело на [[Вера Мухина]]. Разположена е пред входа на Всерусийския изложбен център (повече известен със [[съветско]]то му име ''Изложба на достиженията на народното стопанство'' и особено с руското съкращение ''ВДНХ''). == Скулптура == Статуята е висока 24,5 метра, изработена е от [[неръждаема стомана]]. Композицията е направена за [[Световно изложение|Световното изложение]] в [[Париж]] през [[1937]] г.<ref name="overy260">Richard Overy, ''The Dictators: Hitler's Germany, Stalin's Russia'', p260 ISBN 0-393-02030-4</ref>, като впоследствие е преместена в Москва. Скулптурната композиция е пример за [[Социалистически реализъм|соцреализма]] в изкуството, а също напомня и за стила [[арт деко]]. Работникът държи [[чук]], а [[колхоз]]ничката – [[сърп]], които заедно образуват символа на [[Комунизъм|комунизма]] [[сърп и чук]]<ref name="overy260"/>. Мощните фигури на мъжа и жената представляват оригинална пластична композиция, изпълнена с много динамика и порив. Определена е като „еталон на [[соцреализъм|социалистическия реализъм]]“ в [[Большая советская энциклопедия]]<ref>[http://www.rian.ru/spravka/20070411/63472592.html „Рабочий и колхозница“. Сложная судьба эталона соцреализма]</ref>. Интересно е да се отбележи, че през [[1938]] г. в град [[Бикин]] е била поставена аналогична скулптура в по-малки размери и изработена от цимент<ref>„Рабочий и колхозница-2“. М. Лыско. „Российская газета“, № 217 (4774) от 10 октомври 2008</ref>. == История == Скулптурата е създадена, за да увенчае съветския павилион на [[Световно изложение|Световното изложение]] в [[Париж]] през [[1937]] г. ; Създаване Идейният замисъл на статуята и първият ѝ макет са дело на архитекта [[Борис Йофан]]<ref name="НТВ">{{cite web|url=http://www.ntv.ru/novosti/181426/|title=С возвращением, „Рабочий и колхозница“!|author=Антон Вольский|work=НТВ|date=04.12.2009|accessdate=11 октомври 2010}}</ref><ref name="Пелевин"/>, който печели конкурса за построяването на павилиона. Идеята за скулптурата се заражда у архитекта, още когато той работи по конкурсния проект: „''... много скоро се породи композицията на скулптурата на младеж и девойка, които да олицетворяват стопаните на съветската земя – [[Пролетариат|работническата класа]] и [[колхоз]]ните работници. Те заедно повдигат високо емблемата на [[СССР|Съветската страна]] – [[сърп и чук|сърпа и чука]]''“<ref name="Пелевин">{{cite web|url=http://artclassic.edu.ru/catalog.asp?ob_no=16416&cat_ob_no=16403|title=Мухина, Вера Игнатьевна. Рабочий и колхозница. 1935 – 1937 гг.|author=Пелевин Ю. А.|work=Просвещение|accessdate=11 октомври 2010|архив_дата=2006-09-25|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20060925165827/http://artclassic.edu.ru/catalog.asp?ob_no=16416&cat_ob_no=16403}}</ref>. Според секретаря на Борис Йофан архитектът се вдъхновява за композицията „Работник и колхозница“ от античните статуи „Тираноборци“, изобразяващи [[Хармодий и Аристогитон]], стоящи редом с мечове в ръцете им, и скулптурата „[[Нике от Самотраки]]“<ref name="Пелевин"/><ref>{{cite web|url=http://vivovoco.rsl.ru/VV/ARTS/MUKHINA/EUGUEL.HTM|title=Кремень и кресало|author=И.Ю. Эйгель|accessdate=11 октомври 2010|архив_дата=2011-01-07|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110107135904/http://vivovoco.rsl.ru/VV/ARTS/MUKHINA/EUGUEL.HTM}}</ref>. За изпълнение на композицията е обявен конкурс, който е спечелен от съветската скулпторка Вера Мухина. Работата по изработката на огромния монумент е водена по създаден от Мухина половинметров [[гипс]]ов модел в завода към Института по машиностроене и металообработване. ; Съхранение При нейното транспортиране от Париж в [[Москва]] скулптурата е повредена. В периода януари – август [[1939]] г. е реконструирана и експонирана на постамент пред северния вход на изложбения център. Реставрирана е през [[1979]] г. ; Реконструкция През [[2003]] г. монументът е раздробен на 40 фрагмента. Първоначално реставрацията му е предвидена да завърши през [[2005]] г., но поради проблеми с финансирането реконструкцията е забавена и напълно е завършена едва през ноември [[2009]] г. По време на реконструкцията значително е укрепена носещата рамка на композицията, също така всички части на скулптурата са почистени и обработени със специални антикорозионни средства. Скулптурата е поставена на нов, специално издигнат за нея, павилион-постамент, идентичен с оригиналния павилион на архитект Йофан от [[1937]] г. Монтажът е извършен на [[28 ноември]] 2009 г. с помощта на специален кран. Тържественото откриване на монумента се провежда в Москва на [[4 декември]] същата година.<ref>{{cite web | datepublished = 2009-11-28 | url = http://www.echo.msk.ru/news/637610-echo.html | title = Скульптура Рабочий и колхозница вернулась на прежнее место у ВВЦ | publisher = Эхо Москвы | accessdate = 2009-11-28 }}</ref> Постаментът, на който е поставена композицията, е с 10 м по-висок от оригиналния. Във вътрешността му се помещава изложбена зала и музей на Вера Мухина<ref>[http://www.rian.ru/moscow/20091107/192386464.html Обновленные „Рабочий и колхозница“ простоят несколько веков – Ресин], РИА Новости, 7 ноември 2009.</ref>. == „Мосфилм“ == Основната скулптура от композицията става световноизвестна през 1947 г., когато най-голямото съветско киностудио „[[Мосфилм]]“ я приема за свой символ. За първи път тя се появява във филма „Пролет“. Оттогава филмите на „Мосфилм“ започват със заставка, изобразяваща скулптурата „Работник и колхозничка“ на фона на Спаската кула (най-известната, с 4 стенни часовника) на [[Московския кремъл]]. == Източници == {{commonscat|Worker and Kolkhoz Woman}} <references /> {{Нормативен контрол}} [[Категория:Скулптури в Русия]] [[Категория:Култура на СССР]] [[Категория:Култура в Москва]] [[Категория:Пропаганда в Съветския съюз]] epl1ggiheqt80qlcp3lvos6f875dydr 0 366259 12876616 12517118 2026-04-10T14:02:25Z Мико 4542 /* Биография */ 12876616 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Търпе Симоновски | портрет = | портрет-описание = | категория = духовник | описание = български духовник | роден-място = [[Дебър]], [[Османска империя]] | починал-място = }} '''Търпе Симоновски''', '''Симеоновски'''<ref>Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 427.</ref> или '''Симоноски''' е български духовник, църковен и просветен деец от [[Македония (област)|Македония]]. == Биография == Търпе Симоновски е роден в 1852 година в [[Дебър]], тогава в Османската империя. Първоначално учи в родния си град в 1867 година при хаджи поп [[Теофил Аврамов]]. От 1875 година Симоновски е свещеник в Дебър. Взима дейно участие в народното и църковно дело в родния си град. На 12 март 1910 година иконом Търпе Симоновски, в ролята си на архиерейски наместник в Дебър, участва в поставянето на основния камък на църквата в [[Пареши]] заедно с иконом Стефан и свещениците Арсо, Блаже и Серафим.<ref>Дебърски глас, година 1, брой 51, 21 март 1910, стр. 4.</ref> В 1917 година подписва [[Мемоар на българи от Македония от 27 декември 1917 година|Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година]].<ref>{{Македония Сборник|607}}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Симоновски, Търпе}} [[Категория:Български духовници от Македония]] [[Категория:Родени в Дебър]] [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Дебърско-Кичевска епархия]] [[Категория:Членове на Дебърската българска община]] ocn3m5pz6ddmwcomqmqecemaiw5742k 0 375680 12876748 12260489 2026-04-10T15:51:34Z Мико 4542 12876748 wikitext text/x-wiki Това е непълен списък на '''археологическите обекти в [[Струмица|Струмишко]]''', [[Северна Македония]].<ref>{{АрхеоКарта}}</ref> {| class="wikitable" |- ! име ! населено място ! община ! тип ! период |- |Страната |[[Ангелци]] |[[Василево (община)|Василево]] |селище |неолит |- |Горно градище |[[Байково (Община Ново село)|Байково]] |[[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] |селище |средновековие |- |Баница |[[Баница (Община Струмица)|Баница]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |некропол |късна античност |- |Мерата |[[Баница (Община Струмица)|Баница]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |терми |късна античност |- |„Свети Георги“ |[[Баница (Община Струмица)|Баница]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |църква |средновековие |- |- |[[Струмин гроб]] |[[Баница (Община Струмица)|Баница]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |гроб |средновековие |- |Банско |[[Банско (Община Струмица)|Банско]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |селище |римски период |- |Бела вода |[[Банско (Община Струмица)|Банско]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |некропол |късна античност |- |Врелото |[[Банско (Община Струмица)|Банско]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |депо за монети |късна античност |- |Градище |[[Банско (Община Струмица)|Банско]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |крепост |късна античност |- |Дервиш |[[Банско (Община Струмица)|Банско]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |некропол |късна античност |- |Каптажа |[[Банско (Община Струмица)|Банско]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |некропол |античност |- |Китка |[[Банско (Община Струмица)|Банско]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |селище |античност |- |Моноспитовски лозя |[[Банско (Община Струмица)|Банско]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |некропол |кънна античност |- |Под твърдината Китка |[[Банско (Община Струмица)|Банско]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |некропол |късна античност |- |[[Свети Четиридесет мъченици (Банско)|„Свети Четиридесет мъченици“]] |[[Банско (Община Струмица)|Банско]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |некропол |средновековие |- |[[Баня Банско (курорт)|Баня Банско]] |[[Банско (Община Струмица)|Банско]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |терми |късна античност |- |Горно орище |[[Барбарево]] |[[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] |селище/некропол |римско време |- |Янци |[[Белотино]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |селище |римско време |- |Градище |[[Варварица]] |[[Василево (община)|Василево]] |градище |късна античност |- |Блатни път |[[Велюса]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |некропол |римско време |- |Кастровица |[[Велюса]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |селище |средновековие |- |Градище |[[Велюса]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |селище |късна античност |- |Чифутка |[[Велюса]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |селище |късна античност |- |Чука |[[Велюса]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |селище |късна античност |- |Пилат |[[Висока махала]] |[[Василево (община)|Василево]] |градище |късна античност |- |Русевица |[[Владиевци]] |[[Василево (община)|Василево]] |селище |късна античност |- |[[Водочки манастир]] |[[Водоча]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |църковен комплекс |средновековие |- |Кулите |[[Водоча]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |твърдина |късна античност |- |Селище |[[Водоча]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |селище |късна античност |- |Тиверия |[[Водоча]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |селище |римско време |- |Под |[[Габрово (Община Струмица)|Габрово]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |селище/некропол |късна античност |- |Помен |[[Габрово (Община Струмица)|Габрово]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |селище |късна античност |- |[[Арахангел Михаил (Струмишко Габрово)|„Свети Арахангел Михаил“]] |[[Габрово (Община Струмица)|Габрово]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |църква |средновековие |- |[[Света Богородица (Струмишко Габрово)|Црква Света Богородица]] |[[Габрово (Община Струмица)|Габрово]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |црква |средновековие |- |[[Свети Геоорги (Струмишко Габрово)|„Свети Георги“]] |[[Габрово (Община Струмица)|Габрово]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |църква |средновековие |- |Тумба |[[Гечерлия]] |[[Босилово (община)|Босилово]] |селище |римско време |- |Вадата |[[Градошорци]] |[[Василево (община)|Василево]] |селище |римско време |- |Мешаклък |[[Добрейци]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |селище |късна античност |- |Блок на ЗИК |[[Доброшинци]] |[[Василево (община)|Василево]] |селище |късна античност |- |Кърсла |[[Доброшинци]] |[[Василево (община)|Василево]] |селище |късна античност |- |Тумба |[[Доброшинци]] |[[Василево (община)|Василево]] |селище |късна античност |- |Долно градище |[[Дървош]] |[[Босилово (община)|Босилово]] |селище |средновековие |- |Мало градище |[[Дървош]] |[[Босилово (община)|Босилово]] |селище |късна античност |- |Селище |[[Дървош]] |[[Босилово (община)|Босилово]] |селище/некропол |средновековие |- |Тумба |[[Дървош]] |[[Босилово (община)|Босилово]] |могила |римско време |- |Ушите |[[Дървош]] |[[Босилово (община)|Босилово]] |селище |римско време |- |Чешмина глава |[[Дървош]] |[[Босилово (община)|Босилово]] |селище |римско време |- |Шичичка чука |[[Дървош]] |[[Босилово (община)|Босилово]] |селище |римско време |- |Градище |[[Дукатино]] |[[Василево (община)|Василево]] |селище |римско време |- |Калата |[[Дукатино]] |[[Василево (община)|Василево]] |селище |римско време |- |Селище |[[Дукатино]] |[[Василево (община)|Василево]] |селище |късна античност |- |Чуй петел |[[Дукатино]] |[[Василево (община)|Василево]] |селище |късна античност |- |Пашаларка |[[Едрениково]] |[[Василево (община)|Василево]] |селище |късна античност |- |Могила |[[Зъбово]] |[[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] |могила |римско време |- |Варница |[[Иловица]] |[[Босилово (община)|Босилово]] |градище |късна античност |- |Гробища |[[Иловица]] |[[Босилово (община)|Босилово]] |селище |късна античност |- |Крива топола |[[Иловица]] |[[Босилово (община)|Босилово]] |селище |римско време |- |Кръст |[[Иловица]] |[[Босилово (община)|Босилово]] |могила |римско време |- |Куши Тумба |[[Иловица]] |[[Босилово (община)|Босилово]] |селище |късна античност |- |Църквите |[[Иловица]] |[[Босилово (община)|Босилово]] |некропол |римско време |- |Свети Спас |[[Колешино]] |[[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] |градище |късна античност |- |Василица чука |[[Костурино (Община Струмица)|Костурино]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |градище |римско време |- |Разтурен брег |[[Костурино (Община Струмица)|Костурино]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |депо на монети |римско време |- |Прогон |[[Костурино (Община Струмица)|Костурино]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |селище |късна античност |- |Готен |[[Кушкулия]] |[[Василево (община)|Василево]] |некропол |среденовековие |- |[[Свети Илия (Мокриево)|„Свети Илия“]] |[[Мокриево]] |[[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] |църква |средновековие |- |Край |[[Мокрино]] |[[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] |некропол |средновековие |- |Селски гробища |[[Мокрино]] |[[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] |църква |средновековие |- |Тумба |[[Мокрино]] |[[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] |некропол |римско време |- |[[Керамидарка]] |[[Мокрино]] |[[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] |селище |римско време |- |Грамада |[[Нова махала (Община Василево)|Нова махала]] |[[Василево (община)|Василево]] |селище |късна античност |- |Мангала |[[Нова махала (Община Василево)|Нова махала]] |[[Василево (община)|Василево]] |селище |късна античност |- |Градище |[[Ново Конярево]] |[[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] |селище |късна античност |- |Селска нива |[[Ново Конярево]] |[[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] |селище |късна античност |- |Църквичка |[[Ново Конярево]] |[[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] |селище |късна античност / средновековие |- |Бел рид |[[Ново село (Община Ново село)|Ново село]] |[[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] |селище |късна античност |- |Градище |[[Ново село (Община Ново село)|Ново село]] |[[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] |селище |късна античност |- |Кощуница |[[Ново село (Община Ново село)|Ново село]] |[[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] |могила |римско време |- |Новоселско депо |[[Ново село (Община Ново село)|Ново село]] |[[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] |депо |средновековие |- |Селище |[[Ново село (Община Ново село)|Ново село]] |[[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] |селище |енеолит |- |Сушица |[[Ново село (Община Ново село)|Ново село]] |[[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] |селище |неолит |- |Чука |[[Ново село (Община Ново село)|Ново село]] |[[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] |селище |късна античност |- |Шопов рид |[[Ново село (Община Ново село)|Ново село]] |[[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] |могила |римско време |- |Гробища |[[Петралинци]] |[[Босилово (община)|Босилово]] |плоча на тракийски конник |римско време |- |Тарласи |[[Пиперево (Община Василево)|Пиперево]] |[[Василево (община)|Василево]] |селище |късна античност/средновековие |- |Градище |[[Попчево]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |селище |късна античност |- |Манастир |[[Попчево]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |селище |късна античност |- |Църква |[[Попчево]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |селище |римско време |- |Грамади |[[Радичево]] |[[Василево (община)|Василево]] |селище |късна античност |- |Марна Скърка |[[Рич]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |селище |късна античност |- |Ченчище |[[Рич]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |селище |късна античност |- |Гъскарник |[[Сарай (Община Босилово)|Сарай]] |[[Босилово (община)|Босилово]] |селище |късна античност |- |Киров рид |[[Седларци (Община Василево)|Седларци]] |[[Василево (община)|Василево]] |селище |късна античност |- |Русикска чешма |[[Смолари]] |[[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] |селище |късна античност |- |[[Голема трапеза]] |[[Конаране]] |[[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] |селище |неолит |- |Градище |[[Конаране]] |[[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] |селище |късна античност |- |Кале |[[Конаране]] |[[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] |градище |късна античност |- |Соколче |[[Конаране]] |[[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] |селище |късна античност |- |Конаране |[[Конаране]] |[[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] |некропол |римско време |- |Стари Стиник |[[Стиник]] |[[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] |селище |късна античност |- |Градско паркче |[[Струмица]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |некропол |късна античност |- |Марково кале |[[Струмица]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |селище/некропол |римско време |- |[[Мачук]] |[[Струмица]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |дворец |късна античност |- |Катастарска парцела |[[Струмица]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |некропол |късна античност |- |[[Орта джамия (Струмица)|Орта джамия]] |[[Струмица]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |църква/джамия |средновековие |- |Самарница |[[Струмица]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |некропол |римско време |- |[[Свети Петнадесет мъченици (Струмица)|„Свети Петнадесет мъченици“]] |[[Струмица]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |комплекс църкви |римско време |- |[[Тивериопол]] |[[Струмица]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |селище |късна античност |- |[[Цареви кули]] |[[Струмица]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |твърдина |късна античност |- |Граница |[[Сушево (Община Василево)|Сушево]] |[[Василево (община)|Василево]] |селище |късна античност |- |Манастир |[[Сушево (Община Василево)|Сушево]] |[[Василево (община)|Василево]] |базилика |ранно християнство |- |Искрово |[[Сушица (Община Ново село)|Сушица]] |[[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] |селище/некропол |късна античност |- |Козарник |[[Сушица (Община Ново село)|Сушица]] |[[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] |селище |късна античност |- |Дервен |[[Требичино]] |[[Василево (община)|Василево]] |селище |късна античност |- |Дрибол |[[Требичино]] |[[Василево (община)|Василево]] |селище |късна античност |- |Требичино |[[Требичино]] |[[Василево (община)|Василево]] |селище |късна античност |- |Говедарник |[[Хамзали]] |[[Босилово (община)|Босилово]] |селище |късна античност |- |Тумба |[[Хамзали]] |[[Босилово (община)|Босилово]] |селище |късна античност |- |Градище |[[Чанаклия]] |[[Василево (община)|Василево]] |селище |късна античност |- |Мездра |[[Чанаклия]] |[[Василево (община)|Василево]] |селище |късна античност |- |Тумба |[[Щука (село)|Щука]] |[[Босилово (община)|Босилово]] |селище |късна античност |- |Църквище |[[Щука (село)|Щука]] |[[Босилово (община)|Босилово]] |градище |късна античност |- |} == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} [[Категория:Археологически обекти в Северна Македония| ]] [[Категория:Община Босилово]] [[Категория:Община Василево]] [[Категория:Община Ново село (Северна Македония)]] [[Категория:Община Струмица]] psi1z3s9bdyp9180ytdtut95wqviyqf 12876749 12876748 2026-04-10T15:52:36Z Мико 4542 12876749 wikitext text/x-wiki Това е непълен списък на '''археологическите обекти в [[Струмица|Струмишко]]''', [[Северна Македония]].<ref>{{АрхеоКарта}}</ref> {| class="wikitable" |- ! име ! населено място ! община ! тип ! период |- |Страната |[[Ангелци]] |[[Василево (община)|Василево]] |селище |неолит |- |Горно градище |[[Байково (Община Ново село)|Байково]] |[[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] |селище |средновековие |- |Баница |[[Баница (Община Струмица)|Баница]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |некропол |късна античност |- |Мерата |[[Баница (Община Струмица)|Баница]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |терми |късна античност |- |„Свети Георги“ |[[Баница (Община Струмица)|Баница]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |църква |средновековие |- |- |[[Струмин гроб]] |[[Баница (Община Струмица)|Баница]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |гроб |средновековие |- |Банско |[[Банско (Община Струмица)|Банско]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |селище |римски период |- |Бела вода |[[Банско (Община Струмица)|Банско]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |некропол |късна античност |- |Врелото |[[Банско (Община Струмица)|Банско]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |депо за монети |късна античност |- |Градище |[[Банско (Община Струмица)|Банско]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |крепост |късна античност |- |Дервиш |[[Банско (Община Струмица)|Банско]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |некропол |късна античност |- |Каптажа |[[Банско (Община Струмица)|Банско]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |некропол |античност |- |Китка |[[Банско (Община Струмица)|Банско]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |селище |античност |- |Моноспитовски лозя |[[Банско (Община Струмица)|Банско]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |некропол |кънна античност |- |Под твърдината Китка |[[Банско (Община Струмица)|Банско]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |некропол |късна античност |- |[[Свети Четиридесет мъченици (Банско)|„Свети Четиридесет мъченици“]] |[[Банско (Община Струмица)|Банско]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |некропол |средновековие |- |[[Баня Банско (курорт)|Баня Банско]] |[[Банско (Община Струмица)|Банско]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |терми |късна античност |- |Горно орище |[[Барбарево]] |[[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] |селище/некропол |римско време |- |Янци |[[Белотино]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |селище |римско време |- |Градище |[[Варварица]] |[[Василево (община)|Василево]] |градище |късна античност |- |Блатни път |[[Велюса]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |некропол |римско време |- |Кастровица |[[Велюса]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |селище |средновековие |- |Градище |[[Велюса]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |селище |късна античност |- |Чифутка |[[Велюса]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |селище |късна античност |- |Чука |[[Велюса]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |селище |късна античност |- |Пилат |[[Висока махала]] |[[Василево (община)|Василево]] |градище |късна античност |- |Русевица |[[Владиевци]] |[[Василево (община)|Василево]] |селище |късна античност |- |[[Водочки манастир]] |[[Водоча]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |църковен комплекс |средновековие |- |Кулите |[[Водоча]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |твърдина |късна античност |- |Селище |[[Водоча]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |селище |късна античност |- |Тиверия |[[Водоча]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |селище |римско време |- |Под |[[Габрово (Община Струмица)|Габрово]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |селище/некропол |късна античност |- |Помен |[[Габрово (Община Струмица)|Габрово]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |селище |късна античност |- |[[Арахангел Михаил (Струмишко Габрово)|„Свети Арахангел Михаил“]] |[[Габрово (Община Струмица)|Габрово]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |църква |средновековие |- |[[Света Богородица (Струмишко Габрово)|Црква Света Богородица]] |[[Габрово (Община Струмица)|Габрово]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |црква |средновековие |- |[[Свети Геоорги (Струмишко Габрово)|„Свети Георги“]] |[[Габрово (Община Струмица)|Габрово]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |църква |средновековие |- |Тумба |[[Гечерлия]] |[[Босилово (община)|Босилово]] |селище |римско време |- |Вадата |[[Градошорци]] |[[Василево (община)|Василево]] |селище |римско време |- |Мешаклък |[[Добрейци]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |селище |късна античност |- |Блок на ЗИК |[[Доброшинци]] |[[Василево (община)|Василево]] |селище |късна античност |- |Кърсла |[[Доброшинци]] |[[Василево (община)|Василево]] |селище |късна античност |- |Тумба |[[Доброшинци]] |[[Василево (община)|Василево]] |селище |късна античност |- |Долно градище |[[Дървош]] |[[Босилово (община)|Босилово]] |селище |средновековие |- |Мало градище |[[Дървош]] |[[Босилово (община)|Босилово]] |селище |късна античност |- |Селище |[[Дървош]] |[[Босилово (община)|Босилово]] |селище/некропол |средновековие |- |Тумба |[[Дървош]] |[[Босилово (община)|Босилово]] |могила |римско време |- |Ушите |[[Дървош]] |[[Босилово (община)|Босилово]] |селище |римско време |- |Чешмина глава |[[Дървош]] |[[Босилово (община)|Босилово]] |селище |римско време |- |Шичичка чука |[[Дървош]] |[[Босилово (община)|Босилово]] |селище |римско време |- |Градище |[[Дукатино]] |[[Василево (община)|Василево]] |селище |римско време |- |Калата |[[Дукатино]] |[[Василево (община)|Василево]] |селище |римско време |- |Селище |[[Дукатино]] |[[Василево (община)|Василево]] |селище |късна античност |- |Чуй петел |[[Дукатино]] |[[Василево (община)|Василево]] |селище |късна античност |- |Пашаларка |[[Едрениково]] |[[Василево (община)|Василево]] |селище |късна античност |- |Могила |[[Зъбово]] |[[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] |могила |римско време |- |Варница |[[Иловица]] |[[Босилово (община)|Босилово]] |градище |късна античност |- |Гробища |[[Иловица]] |[[Босилово (община)|Босилово]] |селище |късна античност |- |Крива топола |[[Иловица]] |[[Босилово (община)|Босилово]] |селище |римско време |- |Кръст |[[Иловица]] |[[Босилово (община)|Босилово]] |могила |римско време |- |Куши Тумба |[[Иловица]] |[[Босилово (община)|Босилово]] |селище |късна античност |- |Църквите |[[Иловица]] |[[Босилово (община)|Босилово]] |некропол |римско време |- |Свети Спас |[[Колешино]] |[[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] |градище |късна античност |- |Василица чука |[[Костурино (Община Струмица)|Костурино]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |градище |римско време |- |Разтурен брег |[[Костурино (Община Струмица)|Костурино]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |депо на монети |римско време |- |Прогон |[[Костурино (Община Струмица)|Костурино]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |селище |късна античност |- |Готен |[[Кушкулия]] |[[Василево (община)|Василево]] |некропол |среденовековие |- |[[Свети Илия (Мокриево)|„Свети Илия“]] |[[Мокриево]] |[[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] |църква |средновековие |- |Край |[[Мокрино]] |[[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] |некропол |средновековие |- |Селски гробища |[[Мокрино]] |[[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] |църква |средновековие |- |Тумба |[[Мокрино]] |[[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] |некропол |римско време |- |[[Керамидарка]] |[[Мокрино]] |[[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] |селище |римско време |- |Грамада |[[Нова махала (Община Василево)|Нова махала]] |[[Василево (община)|Василево]] |селище |късна античност |- |Мангала |[[Нова махала (Община Василево)|Нова махала]] |[[Василево (община)|Василево]] |селище |късна античност |- |Градище |[[Ново Конярево]] |[[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] |селище |късна античност |- |Селска нива |[[Ново Конярево]] |[[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] |селище |късна античност |- |Църквичка |[[Ново Конярево]] |[[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] |селище |късна античност / средновековие |- |Бел рид |[[Ново село (Община Ново село)|Ново село]] |[[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] |селище |късна античност |- |Градище |[[Ново село (Община Ново село)|Ново село]] |[[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] |селище |късна античност |- |Кощуница |[[Ново село (Община Ново село)|Ново село]] |[[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] |могила |римско време |- |Новоселско депо |[[Ново село (Община Ново село)|Ново село]] |[[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] |депо |средновековие |- |Селище |[[Ново село (Община Ново село)|Ново село]] |[[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] |селище |енеолит |- |Сушица |[[Ново село (Община Ново село)|Ново село]] |[[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] |селище |неолит |- |Чука |[[Ново село (Община Ново село)|Ново село]] |[[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] |селище |късна античност |- |Шопов рид |[[Ново село (Община Ново село)|Ново село]] |[[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] |могила |римско време |- |Гробища |[[Петралинци]] |[[Босилово (община)|Босилово]] |плоча на тракийски конник |римско време |- |Тарласи |[[Пиперево (Община Василево)|Пиперево]] |[[Василево (община)|Василево]] |селище |късна античност/средновековие |- |Градище |[[Попчево]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |селище |късна античност |- |Манастир |[[Попчево]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |селище |късна античност |- |Църква |[[Попчево]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |селище |римско време |- |Грамади |[[Радичево]] |[[Василево (община)|Василево]] |селище |късна античност |- |Марна Скърка |[[Рич]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |селище |късна античност |- |Ченчище |[[Рич]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |селище |късна античност |- |Гъскарник |[[Сарай (Община Босилово)|Сарай]] |[[Босилово (община)|Босилово]] |селище |късна античност |- |Киров рид |[[Седларци (Община Василево)|Седларци]] |[[Василево (община)|Василево]] |селище |късна античност |- |Русикска чешма |[[Смолари]] |[[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] |селище |късна античност |- |[[Голема трапеза]] |[[Конарене]] |[[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] |селище |неолит |- |Градище |[[Конарене]] |[[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] |селище |късна античност |- |Кале |[[Конарене]] |[[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] |градище |късна античност |- |Соколче |[[Конарене]] |[[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] |селище |късна античност |- |Конарене |[[Конарене]] |[[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] |некропол |римско време |- |Стари Стиник |[[Стиник]] |[[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] |селище |късна античност |- |Градско паркче |[[Струмица]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |некропол |късна античност |- |Марково кале |[[Струмица]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |селище/некропол |римско време |- |[[Мачук]] |[[Струмица]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |дворец |късна античност |- |Катастарска парцела |[[Струмица]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |некропол |късна античност |- |[[Орта джамия (Струмица)|Орта джамия]] |[[Струмица]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |църква/джамия |средновековие |- |Самарница |[[Струмица]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |некропол |римско време |- |[[Свети Петнадесет мъченици (Струмица)|„Свети Петнадесет мъченици“]] |[[Струмица]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |комплекс църкви |римско време |- |[[Тивериопол]] |[[Струмица]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |селище |късна античност |- |[[Цареви кули]] |[[Струмица]] |[[Струмица (община)|Струмица]] |твърдина |късна античност |- |Граница |[[Сушево (Община Василево)|Сушево]] |[[Василево (община)|Василево]] |селище |късна античност |- |Манастир |[[Сушево (Община Василево)|Сушево]] |[[Василево (община)|Василево]] |базилика |ранно християнство |- |Искрово |[[Сушица (Община Ново село)|Сушица]] |[[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] |селище/некропол |късна античност |- |Козарник |[[Сушица (Община Ново село)|Сушица]] |[[Ново село (община в Северна Македония)|Ново село]] |селище |късна античност |- |Дервен |[[Требичино]] |[[Василево (община)|Василево]] |селище |късна античност |- |Дрибол |[[Требичино]] |[[Василево (община)|Василево]] |селище |късна античност |- |Требичино |[[Требичино]] |[[Василево (община)|Василево]] |селище |късна античност |- |Говедарник |[[Хамзали]] |[[Босилово (община)|Босилово]] |селище |късна античност |- |Тумба |[[Хамзали]] |[[Босилово (община)|Босилово]] |селище |късна античност |- |Градище |[[Чанаклия]] |[[Василево (община)|Василево]] |селище |късна античност |- |Мездра |[[Чанаклия]] |[[Василево (община)|Василево]] |селище |късна античност |- |Тумба |[[Щука (село)|Щука]] |[[Босилово (община)|Босилово]] |селище |късна античност |- |Църквище |[[Щука (село)|Щука]] |[[Босилово (община)|Босилово]] |градище |късна античност |- |} == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} [[Категория:Археологически обекти в Северна Македония| ]] [[Категория:Община Босилово]] [[Категория:Община Василево]] [[Категория:Община Ново село (Северна Македония)]] [[Категория:Община Струмица]] 79khn7emqjvg9bphqdhdt5h55f29990 0 377495 12877170 12843679 2026-04-11T11:23:34Z Мико 4542 12877170 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Кузман Николов Траянов''' е български революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].<ref name="ИИ">{{cite journal | last = Арсовъ | first = Т | authorlink = Ташко Арсов | coauthors = | year = 1943 | month = Априлъ | title = Кузманъ Николов Траяновъ | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Илинденска организация | location = | volume = 7 | issue = 147 | pages = 10 - 11 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_15_issue_7.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> == Биография == Кузман Траянов е роден през 1885 година в демирхисарското село [[Доленци (община Демир Хисар)|Доленци]], тогава в Османската империя. Остава неграмотен и се включва като четник във ВМОРО. На 18 юли 1903 година става четник в четата на [[Сотир Христев]]. На 20 юли, датата на избухването на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]], участва в нападението над [[Ново село (община Демир Хисар)|Ново село]], а след това четата се оттегля в [[Брезово (община Демир Хисар)|Брезово]]. След това сражение преминава в четата на [[Никола Дечев]] и на 10 август се сражава в местността Герамидница край Сувополе, в която битка загива войводата [[Йордан Пиперката]]. След потушаването на въстанието Кузман Траянов се укрива в родното си село. От 1904 година Кузман Траянов минава в легалност, но продължава с революционната дейност. Застава начело на селския комитет в Доленци до [[Младотурска революция|Младотурската революция]] от юли 1908 година.<ref name="ИИ"/> След началото на сръската окупация на [[Вардарска Македония]] и потушаването на [[Охридско-Дебърско въстание|Охридско-Дебърското въстание]] в 1912 година Кузман Траянов е тормозен от новите сръбски власти. През 1913 година получава писмо от Петър Чаулев и Христо Матов, в което става въпрос за повдигане на ново въстание и е предназначено за революционния комитет в [[Жван]]. Той го предава на Йоше Петрев от [[Жван]], който обаче дава писмото на сърбоманите Пейко Вукович от [[Сопотница]] и Никола Стойков от [[Бабино (община Демир Хисар)|Бабино]], които сформират сръбска чета и арестуват Кузман Траянов, Никола Стефанов Макаревски, Илия Секулов и Ангел Тренчев от [[Големо Илино]]. Арестувани са и са изтезавани първо в [[Крушево (град)|Крушево]], а след това в Битолския затвор. По време на българското управление в Македония през [[България в Първата световна война|Първата световна война]] Кузман Траянов е кмет на родното си село.<ref name="ИИ"/> През май 1919 година Кузман Траянов и Илия Секулов са арестувани отново от сръбските власти и са затворени в [[Крагуевац]]. По-късно са освободени. Дочаква освобождението на Вардарска Македония през 1941 година. Женен, с трима сина и три дъщери.<ref name="ИИ"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Траянов, Кузман}} [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Хора от община Демир Хисар]] [[Категория:Борци срещу сръбската въоръжена пропаганда в Македония]] [[Категория:Български кметове на селища, били под българска власт]] tglvh2efmi72gfe4914xu8hzm4lgv1e 0 378608 12876895 12739414 2026-04-10T20:55:18Z Danitrifonov04 292718 12876895 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{футболист | име на играча = {{Флагче|Австрия}} Давид Алаба | снимка = 20180610 FIFA Friendly Match Austria vs. Brazil David Alaba 850 1632.jpg | прякор = | цяло име = Давид Олатукунбо Алаба | град на раждане = [[Виена]] | държава на раждане = {{Флагче|Австрия}} [[Австрия]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | височина = 180 см | пост = [[Защитник (футбол)|защитник]] | настоящ отбор = {{флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] | номер на фланелката = 4 | договор до = | юношески години =2002 – 2008<br>2008 – 2009 | юношески отбори ={{флагче|Австрия}} [[ФК Аустрия (Виена)|Аустрия Виена]]<br>{{флагче|Германия}} [[ФК Байерн Мюнхен|Байерн Мюнхен]] | години = 2007 – 2008<br>2009 – 2010<br>2010 – 2021<br>2011<br>2021 – | отбори = {{флагче|Австрия}} [[ФК Аустрия (Виена)|Аустрия Виена II]]<br>{{флагче|Германия}} [[ФК Байерн Мюнхен II|Байерн Мюнхен II]]<br>{{флагче|Германия}} [[ФК Байерн Мюнхен|Байерн Мюнхен]]<br>{{флагче|Германия}} [[ТШГ 1899 Хофенхайм|Хофенхайм]] *<br>{{флагче|Испания}} [[Реал Мадрид КФ|Реал Мадрид]] | мачове = 5<br>33<br>281<br>17<br>82 | голове = (0)<br>(1)<br>(22)<br>(2)<br>(3) | национален отбор години = 2007 – 2009<br>2010<br>2009 – 2010<br>2009 – | национален отбор = {{Флагче|Австрия}} {{имеНОФ17|Австрия}}<br>{{Флагче|Австрия}} {{имеНОФ19|Австрия}}<br>{{флагче|Австрия}} {{имеНОФ21|Австрия}}<br>{{Флагче|Австрия}} {{имеНОФ|Австрия}} | национален отбор мачове = 20<br>5<br>5<br>107 | национален отбор голове = (5)<br>(1)<br>(0)<br>(15) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = 24 април 2025 г | посл_нац_отбор = 24 март 2025 г | наем = да }} '''Давид Олатукунбо Алаба''' ({{lang|de|David Olatukunbo Alaba}}) е [[Австрийци|австрийски]] [[футбол]]ист и национал. Играч на испанския клуб [[Реал Мадрид]]. Футболист на годината в Австрия за 2011. Майката на Алаба е от [[Филипини]]те, а бащата е от [[Нигерия]]. == Кариера == === Байерн Мюнхен === Започва кариерата си в школата на Аустрия Виена през 2002. От 2008 е в Байерн Мюнхен. На 29 август 2009 вкарва първия си гол за дубъла на „баварците“. За първия тим дебютира на 10 февруари 2010 в мач за националната купа. На 9 март 2010 записва мач в Шампионската лига срещу [[Фиорентина]], като играе в лявата част на защитата. === Хофенхайм === В началото на 2011 е даден под наем на Хофенхайм до края на сезона. На 23 октомври 2011 Алаба отбелязва първия си гол за Байерн. === Реал Мадрид === На 28 май 2021 г. официалният сайт на Реал Мадрид съобщава<ref>[https://www.realmadrid.com/en/news/2021/05/28/alaba-signs-for-real-madrid Alaba signs for Real Madrid]</ref>, че Алаба ще се присъедини към тях като свободен агент. Официалното му представяне ще се състои след [[Европейско първенство по футбол 2021|Евро 2021]], заради задълженията му към националния отбор на {{ИмеНОФ|Австрия}}.<ref>[https://sportal.bg/news-2021052820102913613 Алаба: Смених един велик клуб с друг такъв]</ref> Договора му ще е за срок от 5 години, а според повечето източници ще получава по 12 млн. евро годишна заплата.<ref>[https://gong.bg/football-sviat/ispania/multimedia/video/oficialno-alaba-podpisa-s-real-madrid-638438 Официално: Алаба подписа с Реал Мадрид]</ref><ref>[http://www.focus-news.net/news/2021/05/28/2873468/david-alaba-premina-v-real-madrid-kato-svoboden-agent.html Давид Алаба премина в Реал Мадрид като свободен агент]</ref> На 21 юли е представен официално като футболист на Реал Мадрид<ref>[https://real.gong.bg/football-sviat/ispania/multimedia/video/alaba-zhalko-e-iskah-da-se-ucha-ot-ramos-644911 Алаба: Жалко е, исках да се уча от Рамос]</ref><ref>[https://sportal.bg/news-2021072112051638884 Дейвид Алаба: Жалко за Рамос, жалко и за Зидан]</ref><ref>[https://www.realmadrid.com/en/news/2021/07/21/alabas-presentation Alaba's presentation]</ref>, а на следващия ден прави и първа тренировка с отбора.<ref>[https://www.realmadrid.com/en/news/2021/07/22/alaba-completes-his-first-real-madrid-training-session Alaba completes his first Real Madrid training session]</ref> == Национален отбор == Само на 19 години Давид Алаба е избран за най-добър футболист на Австрия за 2011 година. В анкета, организирана от APA (Austrian Press Agency), където гласуват треньори от австрийската Бундеслига, Алаба печели с 21 точки. Играчът на Байерн изпреварва нидерландската звезда на Аустрия Виена – Нацер Баразите (20), и Мартин Харник (13) от Щутгарт. == Успехи == ; Байерн Мюнхен * [[Първа Бундеслига|Бундеслига]]: 2009/10, 2012/13, 2013/14, 2014/15, 2015/16, 2016/17, 2017/18, 2018/19, 2019/20, 2020/21 * [[Купа на Германия]]: 2009/10, 2012/13, 2013/14, 2015/16, 2018/19, 2019/20 * [[Суперкупа на Германия]]: 2016, 2018, 2020 * [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионска лига]]: 2012/13, 2019/20 * [[Световно клубно първенство на ФИФА|Световно клубно първенство]]: 2013 * [[Суперкупа на УЕФА|Суперкупа на Европа]]: 2013 '''Реал Мадрид''' *[[Ла Лига]]: 2021/22, 2023/24 *[[Купа на краля]]: 2022/23 * [[Суперкупа на Испания]]: 2022 * [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионска лига]]: 2021/22, 2023/24 * [[Световно клубно първенство на ФИФА|Световно клубно първенство]]: 2022 * [[Суперкупа на УЕФА|Суперкупа на Европа]]: 2022 ; Индивидуални * Футболист на годината в Австрия: 2011, 2012, 2013, 2014, 2015, 2016, 2020, 2021, 2022, 2023 * Спортист на годината в Австрия: 2013, 2014 == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://int.soccerway.com/players/david-alaba/35795/ Профил в SoccerWay] * [https://www.transfermarkt.com/david-alaba/profil/spieler/59016 Профил в Transfermarkt] * [https://www.whoscored.com/Players/39722/Show/David-Alaba Профил в Whoscored] {{Настоящ състав на Реал Мадрид}} {{Портал|Футбол}} {{СОРТКАТ:Алаба, Давид}} [[Категория:Австрийски футболисти]] [[Категория:Футболисти на Реал Мадрид]] [[Категория:Футболисти на Байерн Мюнхен]] [[Категория:Родени във Виена]] r13tl3927meav05p65943fjxw9v35cv 4 380778 12876967 12876167 2026-04-11T02:00:20Z Kerberizer 104197 Бот: актуализация на брояча 12876967 wikitext text/x-wiki 31161 be0n6g0k9cnvoxhcwrpiuc3ntp502rt 4 380779 12876966 12876166 2026-04-11T02:00:20Z Kerberizer 104197 Бот: актуализация на датата 12876966 wikitext text/x-wiki 11 април 2026 o7pnqn7x2ke0iyzk8tzfr07eg13cqa2 0 383267 12877197 12695283 2026-04-11T11:35:15Z Протогер 252193 Премахване на [[Категория:Български преводачи в Егейска Македония]]; Добавяне на [[Категория:Български преводачи пред окупационните власти в Егейска Македония]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12877197 wikitext text/x-wiki {{друго значение|революционерът от ВМОРО|специалиста по авторско право|Георги Саракинов (юрист)}} {{Личност|революционер}} '''Георги Гоцев (Гацев) Саракинов''' с псевдоним '''Видю''' е български [[революция|революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].<ref>{{Псевдоними|23}}</ref><ref name="СолунБГ">{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.solunbg.org/bg/solun-i-balgarite/pamet/lichnosti/99-sarakinov-georgi-gatcev.html| заглавие= Личности. Саракинов, Георги Гацев |достъп_дата = 4 декември 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Солун и българите: история, памет, съвремие |цитат= |език= }}</ref> == Биография == [[Файл:Bulgarian Girls' High School of Thessaloniki Financial Document, 25 December 1906.jpg|ляво|мини|250п|Записка за изтеглени суми от сметката на Екзархията за издръжката на Солунския девически пансион и за изплащане заплатата на учителя в Солунската българска мъжка гимназия Георги Саракинов, подписана от началника на училищния отдел Стефан Лафчиев, 12/25 декември 1906 г.]] [[Файл:Vidni deici na VMORO i VMOK.JPG|мини|250п|Горе: [[Стефан Чавдаров]], [[Добри Даскалов]], [[Мише Анчев]], [[Иван Караджов (революционер)|Иван Караджов]], [[Димитър Запрянов]], [[Михаил Дорев]], [[Борис Мончев]]. Среда: [[Петър Ацев]], [[Петър Кушев]], [[Христо Матов]], [[Тодор Лазаров]], [[Тодор Александров]]. Долу: [[Стоян Мишев]], [[Гьошо Илиев]], [[Петко Пенчев]], Георги Саракинов и [[Георги Занков]].]] [[Файл:Georgi Sarakinov, Emanuil Lepchev.jpg|мини|250п|Саракинов първият седнал отляво]] Саракинов е роден през 1887 година<ref name="СолунБГ"/> във воденското село [[Саракиново]], тогава в [[Османската империя]], днес в Гърция, но живее във [[Воден]].<ref name="СолунБГ"/> Син е на лидера на [[Воденска българска община|Воденската българска община]] [[Гацо Саракинче]] и правнук на [[Ангел Гацо]] от българския род [[Саракинови]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.solunbg.org/bg/solun-i-balgarite/pamet/rodove/100-sarakinovi.html | заглавие= Личности. Саракинови |достъп_дата = 4 декември 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Солун и българите: история, памет, съвремие |цитат= |език= }}</ref> В 1902 година завършва с първия випуск търговските курсове на [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]].<ref name="Кандиларовъ 114">{{Кандиларов|114}}</ref> Между 1903 и 1905 година следва в [[Лайпцигски университет|висше търговско училище]] в Лайпциг.<ref name="Танчев 58">{{Цитат периодика| last = Танчев | first = Иван | authorlink = | coauthors = | year =2001 | month = | title =Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) | journal =Македонски преглед | volume =XXIV | issue = 3 | pages = 58 | doi = | id = | url = https://drive.google.com/file/d/182EVZ3H8o8ZgvBGT2WRWY11e5uCP_hUI/view | format = | accessdate = }}</ref> От 1905 до 1911 година работи като български учител в Солунската мъжка гимназия.<ref name="Кандиларовъ 84">{{Кандиларов|84}}</ref> Член е на Солунския околийски комитет на ВМОРО. След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година е сред основателите на [[Съюз на българските конституционни клубове|Съюза на българските конституционни клубове]].<ref>Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 209, 398.</ref> След Междусъюзническата война се установява в Бургас, където 25 години работи за американската компания „Стандарт ойл“.<ref name="СолунБГ"/> По време на [[България в Първата световна война|Първата световна война]] моли [[Тодор Александров]] да бъде зачислен в [[Единадесета македонска дивизия]]<ref>[http://books.google.bg/books?id=zNcVAQAAMAAJ&q=%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8+%D0%A1%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2&dq=%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8+%D0%A1%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2&hl=bg&sa=X&ei=SIakUoSiE4u8ygOtloD4Cg&redir_esc=y Военно-исторически сборник, Том 60, броеве 1-3, Военно-историческа комисия при Щаба на армията, 1991, стр.133]</ref>. След войните за национално обединение се установява в България и работи в представителството в София на американската компания „Сакони Вакуум“ до 1943 година<ref>[http://www.geni.com/people/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D0%A1%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2/6000000006123487003 Биография на Георги Саракинов], www.geni.com, посетен на 8.12.2013 г.</ref>. Към 1941 година е подпредседател на [[Воденско благотворително братство|Воденското благотворително братство]] в София.<ref>[https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB%3ABASA-1960K-1-32-1-1-front_Poziv_na_Makedonskoto_bratstvo%2C_1941.pdf&page=2 ЦДА, ф.1960к, оп.1, а.е.32, л.2]</ref> През май 1941 година Георги Саракинов заедно с [[Андон Калчев]], [[Васил Стумбов]], [[Спиро Василев]] и [[Тома Бакрачев]] основават Македонобългарски комитет в [[Лерин]], [[Костур (град)|Костур]] и Воден, който действа за присъединяването им към България.<ref>Георгиева, Цветана. История на България по дати: Българската хроника, Труд, 2003, стр. 270.</ref> Изгонен е заради конфликт с германските окупационни власти.<ref name="СолунБГ"/> След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] от 1944 година подписва [[Апел към македонците в България|Апела към македонците в България]]<ref>[http://books.google.bg/books?id=BkhtAAAAMAAJ&q=%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80+%D0%A5%D0%B0%D0%BB%D0%B2%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%B5%D0%B2&dq=%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80+%D0%A5%D0%B0%D0%BB%D0%B2%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%B5%D0%B2&hl=bg&sa=X&ei=bdGBUrOIKIjRtQbq04GoCQ&ved=0CC8Q6AEwAA Билярски, Цочо, Ива Бурилкова. БКП, Коминтернът и Македонският въпрос 1917-1946, Том 2, Главно управление на архивите, 1999, стр.1122.]</ref> и участва в дейността на [[Съюз на македонските емигрантски организации|Съюза на македонските емигрантски организации]] в България. Умира през 1971 година в София. Оставя спомени и автобиография.<ref name="ГУАМС 377-378">{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |year=2003 |publisher= Главно Управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=377 - 378 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=4 септември 2015}}</ref><ref>{{Пелтеков|418}}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Саракинов, Георги}} [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Родени в Саракиново]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Членове на Съюза на българските конституционни клубове]] [[Категория:Първи випуск на търговските курсове при Солунската българска мъжка гимназия]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Учители в Солунската българска мъжка гимназия]] [[Категория:Дейци на Македонските братства]] [[Категория:Възпитаници на Лайпцигския университет]] [[Категория:Български имигранти от Македония в Бургас]] [[Категория:Учители в Солунската българска търговска гимназия]] [[Категория:Български преводачи пред окупационните власти в Егейска Македония]] [[Категория:Саракинови]] mqqnqd2u8ohlyfsasw9k5zhfk6ygn06 0 383368 12876775 11708459 2026-04-10T16:14:07Z CommonsDelinker 8656 Файлът „Professor_G._Akhatov.jpg“ е изтрит от Общомедия от потребител [[c:User:Yann|Yann]] поради: [[:c:COM:L|Copyright violation]]: Copyright AKHATOV.ORG © 2009 on the source website. 12876775 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = филолог | описание = руски филолог | портрет = | портрет-описание = | роден-място = | починал-място = | вложки = {{Личност/Учен | категория = филолог | област = [[Филология]] | образование = | учил-при = | работил-в = | студенти = | публикации = | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} | подпис = Signature of Professor Gabdulkhay Akhatov.jpeg }} '''Габдулхай Хурамович Ахатов''' ([[8 септември]] [[1927]], с. Старое Айманово, [[Татарстан|Татарска АССР]], [[Руска СФСР]], [[СССР]] - [[25 ноември]] [[1986]], гр. [[Набережние Челни|Брежнев]], Татарска АССР, [[Руска СФСР]], СССР) е съветски водещ учен - филолог, езиковед, специалист по тюркска филология, [[професор]] (1970). Ученият е автор на повече от 200 книги, статии и ръководства. Той е полиглот, владеейки повече от 20 езика. Професор Абдулхай Ахатов е организатор и ръководител на няколко научни езикови диалектологични експедиции в Сибир, Централна Азия и други региони. През 1986 г. призовава международната общност на лингвистите да въведе компютризацията в работата си. Присъдени са му медали, почетни дипломи и други награди. == Научни трудове == * Ахатов Г. Х. Вопросы методики преподавания татарского языка в условиях восточного диалекта (монография). – Тобольск, 1958. * Ахатов Г. Х. Язык сибирских татар. Фонетические особенности (монография). – Уфа, 1960. * Ахатов Г. Х. Диалект западносибирских татар (монография). – Уфа, 1963. * Ахатов Г. Х. Языковые контакты народов Поволжья и Урала (монография). – Уфа, 1970. * Ахатов Г. Х. Фразеология (монография). – Уфа, 1972. * Ахатов Г. Х. Лексика современного татарского языка (учебник для студентов вузов). – Уфа, 1975. * Ахатов Г. Х. Диалект западносибирских татар в отношении к литературному языку (монография). – Уфа: изд-во БГУ, 1975. * Ахатов Г. Х. Татарская диалектология. Диалект западно-сибирских татар (учебник для студентов вузов). – Уфа, 1977. * Ахатов Г. Х. Татарская диалектология. Средний диалект (учебник для студентов вузов). – Уфа, 1979. * Ахатов Г. Х. О составлении фразеологического словаря татарского языка (монография). – Уфа, 1979. * Ахатов Г. Х. Лексикология современного татарского литературного языка (монография). – Казань, 1979. * Ахатов Г. Х. Мишарский диалект татарского языка (учебник для студентов вузов). – Уфа, 1980. * Ахатов Г. Х. Фразеологический словарь татарского языка. – Казань, 1982 * Ахатов Г. Х. Современный татарский литературный язык (монография). – Казань, 1982. * Ахатов Г. Х. Антонимы и принципы создания первого в татарском языке словаря антонимов (монография). – Уфа, 1982. * Ахатов Г. Х. Татарская диалектология (учебник для студентов вузов). – Казань, 1984. * Ахатов Г. Х. Лексика татарского языка (учебное пособие для студентов вузов и колледжей). – Казань, 1995. == Външни източници == * [http://akhatov.org Професор Габдулхай Ахатов] * [http://www.worldcat.org/identities/lccn-n78-53584 Works by Professor G. Kh. Akhatov / WorldCat] * {{cite web|url=http://id.loc.gov/authorities/names/n78053584.html|title=Library of Congress of United States of America: Works by Professor G. Kh. Akhatov}} {{СОРТКАТ:Ахатов, Габдулхай}} [[Категория:Личности (Набережние Челни)]] [[Категория:Съветски филолози]] [[Категория:Руски езиковеди]] [[Категория:Руски диалектолози]] [[Категория:Тюрколози]] [[Категория:Татари в Русия]] [[Категория:Починали в Татарстан]] k1y2a3fxx6xjeje1lkkp3arsw95la4g 14 384853 12876811 4569334 2026-04-10T16:53:02Z PowerBUL 202075 12876811 wikitext text/x-wiki {{Категория}} [[Категория:Архиерейски наместничества на Българската православна църква|Варненска и Великопреславска епархия]] [[Категория:Варненска и Великопреславска епархия]] kre199o8fhk5r0fhzqy20be1q8e0pd5 0 385615 12876866 11614284 2026-04-10T20:28:39Z ~2026-22165-55 391870 12876866 wikitext text/x-wiki {{друго значение|короната|божеството|Митра}} [[Файл:Mitra of Bulgarian Archbishop of Ohrid.jpg|мини|300п|Митрата на Охридския архиепископ ]] '''Митра''' е вид [[Корона (украшение)|корона]], носена от предстоятеля на дадена [[Автокефална църква|автокефална]] [[източноправославна църква]], или от друго високопоставено лице – [[владика]]та, [[поп]]а и др.<ref>[https://bg.orthodoxwiki.org/%D0%9C%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%B0 Митра]</ref> Митрата е древен атрибут, който представя божествената закрила и власт на носителя. По-късно в християнските общества става неизменяема част от „пастирите“ на Христовия народ. През [[Средновековие]]то, когато се развива властта на [[Църква]]та, митрата се превръща в корона, с която се символизира властта дадена от [[Бог]]. Митрата се носи само на специални церемонии. Характерна е за [[Православна църква|Източно православната църква]], където почти всички църковни представители (без монаха, послушника и игумена) носят корона. В [[Католическа църква|католицизма]] право да носи митра ([[Папска тиара]]) има право само [[папа]]та, а по низшите църковно служители носят обикновена шапка. Дизайнът на митрите се променя в продължение на векове. През Средновековието на митрите бил поставян златен [[кръст]] – символ на Божията власт. Те били украсявани и с голямо количество скъпоценни камъни и [[злато]]. В католицизма, украсата на Папската тиара представлявала три златни венеца – символ на Светата Троица. Тази традиция се е запазва до днес. == Източници == <references /> {{Православни църковни одежди}} {{Папски символи и церемониал}} [[Категория:Църковни одежди]] [[Категория:Корони]] flmcbsdep8vrza6ffszuzoe1jmj9tn5 0 387271 12876491 11664791 2026-04-10T12:26:48Z Ambra75 259141 12876491 wikitext text/x-wiki [[Файл:Blasone malaspina fosdinovo.jpg|мини|Герб на фамилията Маласпина]] [[Файл:Coat_of_arms_of_the_House_of_Malaspina_(Spino_Fiorito) (2).svg|мини|100px|Герб на фамилията Маласпина]] [[Файл:Coat of arms of the House of Malaspina (Spino Secco) (2).svg|мини|100px|Герб на фамилията Маласпина]] '''Маласпина''' ({{lang|it|Malaspina}}) е благороднически [[Италия|италиански]] род от [[Лангобарди|лангобардски]] произход, произхождащ от рода [[Отбертини|Обертенги]] – от линията на [[Списък на маркграфовете на Маса|маркизите Маса]] и [[Ортоново|графовете Луни]]. Между XIII–XIV в. управляват многобройните феодални владения в [[Луниджана]], а в периода 1473–1553 г. са суверени на [[Херцогство Маса и Княжество Карара|Маса и Карара]]. Те са наследени по женска линия от [[Чибо-Маласпина]], чиетп управление продължава до 1790 г., когатХерцогство Маса и Княжество Карара преминава към [[Австрия-Есте]], чрез [[Мария Беатриче д’Есте|Мария Беатриче д'Есте]], дъщеря и наследница на последната херцогиня Чибо-Маласпина, [[Мария Тереза Чибо-Маласпина|Мария Тереза]]. Мария Беатриче запазва суверенните титли на херцогството (с прекъсване през наполеоновия период) и неговата юридическа автономия спрямо останалите [[Херцогство Модена и Реджо|владения на Есте]] до смъртта си през 1829 г.<ref>La maggior parte delle notizie sui vari rami dei Malaspina si trovano nei tre volumi della ''Storia della Lunigiana feudale'', di Eugenio Branchi</ref> . Друго важно феодално владение е [[Маркграфство Фосдиново]], управлявано от Маласпина и съществувал до 1797 г. == Произход == Фамилията Маласпина произлиза от [[Отбертини]]те (''Обертенгите''). [[Оберто I]] e през средата на 10 век [[пфалцграф]] на кралство [[Италия]], от 951 г. маркграф на [[Милано]] и княз на [[Луни (Италия)|Луни]]. На него приндлежали на него наречената ''Обертенгска Марка'' (''marca Obertenga'') в източна [[Лигурия]]. Общо той притежавал територията на днешна [[Ломбардия]] с части от [[Пиемонт]], италианска Швейцария ([[Тичино (кантон)|Тичино]]) и [[Емилия-Романя|Емилия]] с [[Ферара]], освен това големи части от провинция [[Генуа]]. Синът на Оберто I, Адалберт II († пр. март 1000) е граф и прародител на домовете [[Маса-Карара]] (Чибо-Маласпина), Пароди, ''Маласпина'', [[Палавичини]] и [[Алерамичи|Алерамиди]]. Правнукът на Оберто I, [[Алберто Ацо II д’Есте]] (* 996; † 1097) е основател 1056 г. на град [[Есте]] и фамилията [[Дом Есте]], става прародител на династията на младите [[Велфи]] и на [[Хановерска династия|Хановерската династия]]. От Оберто I (след [[Оберто II]], Оберто Опицо I, Алберто I, Оберто Обицо II) произлиза Алберто или Адалберто Маласпина († 1140), прародител на фамилията. Неговият син Обицо I Велики († 1185) през 1164 г. e признат за собственик на имотите от император [[Фридрих I Барбароса]] и е назначен за императорски васал. == Линии == * ''Malaspina dello Spino Secco'' от 1266 г. се дели на 4 линии: ** ''Malaspina di Mulazzo'' *** ''Malaspina di Cariseto'' *** ''Malaspina di Santo Stefano'' **** Malaspina di Edifizi *** ''Malaspina di Casanova'' *** ''Malaspina di Fabbrica'' *** ''Malaspina di Ottone'' **** ''Malaspina di Orezzoli'' ***** ''Malaspina di Frassi'' ** ''Malaspina di Giovagallo'' ** ''Malaspina di Villafranca'' *** ''Malaspina di Cremolino'' *** ''Malaspina di Lusuolo'' **** ''Malaspina di Tresana'' *** ''Malaspina di Licciana'' **** ''Malaspina di Bastia'' ***** ''Malaspina di Terrarossa'' ***** ''Malaspina di Ponte Bosio'' **** ''Malaspina di Monti'' **** ''Malaspina di Suvero'' **** ''Malaspina di Podenzana'', ([[Поденцана]]) ** ''Malaspina di Pregòla'' *** ''Malaspina di Vezimo'' *** ''Malaspina di Pei e Isola'' *** ''Malaspina di Alpe e Artana'' *** ''Malaspina di Pregòla, Campi e Zerba'' * ''Malaspina dello Spino Fiorito'' през 1275 г. се дели на 4 линии: ** ''Malaspina di Varzi'' *** ''Malaspina di Fabbrica'' ** ''Malaspina di Varzi'' *** ''Malaspina di Santa Margherita'' *** ''Malaspina di Casanova'' *** ''Malaspina di Bagnaria'' ** ''Malaspina di Fivizzano'' *** ''Malaspina di Sannazzaro'' **** ''Malaspina di Fosdinovo'' **** ''Malaspina di Olivola'' **** ''Malaspina di Verona'' *** ''Malaspina di Gragnola'' *** ''Malaspina di Olivola'' *** ''Malaspina di Godiasco'' *** ''Malaspina di Godiasco'' **** ''Malaspina di Castiglione e Casalasco'' **** ''Malaspina di Bagnone e Valverde'' **** ''Malaspina di Treschietto e Piumesana'' **** ''Malaspina di Filattiera e Cella'' **** ''Malaspina di Malgrate e Oramala'' **** ''Malaspina di Godiasco, Pozzol Groppo e Fortunago'' ***** ''Malaspina di Sagliano'' * ''Malaspina di Ascoli Piceno'' ** ''Malaspina di Ascoli Piceno'' ** ''Malaspina di Grondona'' == Източници == * Giorgio Fiori, ''I Malaspina. Castelli e Feudi nell'Oltrepò Piacentino, Pavese, Tortonese.'' Piacenza 1995. == Бележки == <references /> == Външни препратки == {{Commonscat|House of Malaspina}} * [http://www.sardimpex.com/anteprime/anteprimamalaspina.htm Genealogia Malaspina]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, sardimpex.com * [http://genealogy.euweb.cz/italy/malaspina1.html Malaspina family], genealogy.euweb.cz [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Маса и Карара| ]] [[Категория:Европейски кралски династии]] [[Категория:Италиански династии]] 7jphqwifyl6ewowvad7k0yn5y99leet 12876493 12876491 2026-04-10T12:28:06Z Ambra75 259141 12876493 wikitext text/x-wiki [[Файл:Blasone malaspina fosdinovo.jpg|мини|Герб на фамилията Маласпина]] [[Файл:Coat_of_arms_of_the_House_of_Malaspina_(Spino_Fiorito) (2).svg|мини|100px|Герб на фамилията Маласпина]] [[Файл:Coat of arms of the House of Malaspina (Spino Secco) (2).svg|мини|100px|Герб на фамилията Маласпина]] '''Маласпина''' ({{lang|it|Malaspina}}) е [[Аристокрация|благороднически]] [[Италия|италиански]] род от [[Лангобарди|лангобардски]] произход, произхождащ от рода [[Отбертини|Обертенги]] – от линията на [[Списък на маркграфовете на Маса|маркизите Маса]] и [[Ортоново|графовете Луни]]. Между [[13 век|XIII]]–[[14 век|XIV век]] управляват многобройните феодални владения в [[Луниджана]], а в периода 1473–1553 г. са суверени на [[Херцогство Маса и Княжество Карара|Маса и Карара]]. Те са наследени по женска линия от [[Чибо-Маласпина]], чието управление продължава до 1790 г., когато Херцогство Маса и Княжество Карара преминава към [[Австрия-Есте]] чрез [[Мария Беатриче д’Есте|Мария Беатриче д'Есте]], дъщеря и наследница на последната херцогиня Чибо-Маласпина, [[Мария Тереза Чибо-Маласпина|Мария Тереза]]. Мария Беатриче запазва суверенните титли на херцогството (с прекъсване през [[Наполеонови войни|наполеоновия]] период) и неговата юридическа автономия спрямо останалите [[Херцогство Модена и Реджо|владения на Есте]] до смъртта си през 1829 г.<ref>La maggior parte delle notizie sui vari rami dei Malaspina si trovano nei tre volumi della ''Storia della Lunigiana feudale'', di Eugenio Branchi</ref> Друго важно феодално владение е [[Маркграфство Фосдиново]], управлявано от Маласпина и съществувал до 1797 г. == Произход == Фамилията Маласпина произлиза от [[Отбертини]]те (''Обертенгите''). [[Оберто I]] e през средата на 10 век [[пфалцграф]] на кралство [[Италия]], от 951 г. маркграф на [[Милано]] и княз на [[Луни (Италия)|Луни]]. На него приндлежали на него наречената ''Обертенгска Марка'' (''marca Obertenga'') в източна [[Лигурия]]. Общо той притежавал територията на днешна [[Ломбардия]] с части от [[Пиемонт]], италианска Швейцария ([[Тичино (кантон)|Тичино]]) и [[Емилия-Романя|Емилия]] с [[Ферара]], освен това големи части от провинция [[Генуа]]. Синът на Оберто I, Адалберт II († пр. март 1000) е граф и прародител на домовете [[Маса-Карара]] (Чибо-Маласпина), Пароди, ''Маласпина'', [[Палавичини]] и [[Алерамичи|Алерамиди]]. Правнукът на Оберто I, [[Алберто Ацо II д’Есте]] (* 996; † 1097) е основател 1056 г. на град [[Есте]] и фамилията [[Дом Есте]], става прародител на династията на младите [[Велфи]] и на [[Хановерска династия|Хановерската династия]]. От Оберто I (след [[Оберто II]], Оберто Опицо I, Алберто I, Оберто Обицо II) произлиза Алберто или Адалберто Маласпина († 1140), прародител на фамилията. Неговият син Обицо I Велики († 1185) през 1164 г. e признат за собственик на имотите от император [[Фридрих I Барбароса]] и е назначен за императорски васал. == Линии == * ''Malaspina dello Spino Secco'' от 1266 г. се дели на 4 линии: ** ''Malaspina di Mulazzo'' *** ''Malaspina di Cariseto'' *** ''Malaspina di Santo Stefano'' **** Malaspina di Edifizi *** ''Malaspina di Casanova'' *** ''Malaspina di Fabbrica'' *** ''Malaspina di Ottone'' **** ''Malaspina di Orezzoli'' ***** ''Malaspina di Frassi'' ** ''Malaspina di Giovagallo'' ** ''Malaspina di Villafranca'' *** ''Malaspina di Cremolino'' *** ''Malaspina di Lusuolo'' **** ''Malaspina di Tresana'' *** ''Malaspina di Licciana'' **** ''Malaspina di Bastia'' ***** ''Malaspina di Terrarossa'' ***** ''Malaspina di Ponte Bosio'' **** ''Malaspina di Monti'' **** ''Malaspina di Suvero'' **** ''Malaspina di Podenzana'', ([[Поденцана]]) ** ''Malaspina di Pregòla'' *** ''Malaspina di Vezimo'' *** ''Malaspina di Pei e Isola'' *** ''Malaspina di Alpe e Artana'' *** ''Malaspina di Pregòla, Campi e Zerba'' * ''Malaspina dello Spino Fiorito'' през 1275 г. се дели на 4 линии: ** ''Malaspina di Varzi'' *** ''Malaspina di Fabbrica'' ** ''Malaspina di Varzi'' *** ''Malaspina di Santa Margherita'' *** ''Malaspina di Casanova'' *** ''Malaspina di Bagnaria'' ** ''Malaspina di Fivizzano'' *** ''Malaspina di Sannazzaro'' **** ''Malaspina di Fosdinovo'' **** ''Malaspina di Olivola'' **** ''Malaspina di Verona'' *** ''Malaspina di Gragnola'' *** ''Malaspina di Olivola'' *** ''Malaspina di Godiasco'' *** ''Malaspina di Godiasco'' **** ''Malaspina di Castiglione e Casalasco'' **** ''Malaspina di Bagnone e Valverde'' **** ''Malaspina di Treschietto e Piumesana'' **** ''Malaspina di Filattiera e Cella'' **** ''Malaspina di Malgrate e Oramala'' **** ''Malaspina di Godiasco, Pozzol Groppo e Fortunago'' ***** ''Malaspina di Sagliano'' * ''Malaspina di Ascoli Piceno'' ** ''Malaspina di Ascoli Piceno'' ** ''Malaspina di Grondona'' == Източници == * Giorgio Fiori, ''I Malaspina. Castelli e Feudi nell'Oltrepò Piacentino, Pavese, Tortonese.'' Piacenza 1995. == Бележки == <references /> == Външни препратки == {{Commonscat|House of Malaspina}} * [http://www.sardimpex.com/anteprime/anteprimamalaspina.htm Genealogia Malaspina]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, sardimpex.com * [http://genealogy.euweb.cz/italy/malaspina1.html Malaspina family], genealogy.euweb.cz [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Маса и Карара| ]] [[Категория:Европейски кралски династии]] [[Категория:Италиански династии]] s9z4mieidjkhlwhh55pdqo3ptlojwf9 12876495 12876493 2026-04-10T12:33:57Z Ambra75 259141 12876495 wikitext text/x-wiki [[Файл:Blasone malaspina fosdinovo.jpg|мини|Герб на фамилията Маласпина]] [[Файл:Coat_of_arms_of_the_House_of_Malaspina_(Spino_Fiorito) (2).svg|мини|100px|Герб на фамилията Маласпина]] [[Файл:Coat of arms of the House of Malaspina (Spino Secco) (2).svg|мини|100px|Герб на фамилията Маласпина]] '''Маласпина''' ({{lang|it|Malaspina}}) е [[Аристокрация|благороднически]] [[Италия|италиански]] род от [[Лангобарди|лангобардски]] произход, произхождащ от рода [[Отбертини|Обертенги]] – от линията на [[Списък на маркграфовете на Маса|маркизите Маса]] и [[Ортоново|графовете Луни]]. Между [[13 век|XIII]]–[[14 век|XIV век]] управляват многобройните феодални владения в [[Луниджана]], а в периода 1473–1553 г. са суверени на [[Херцогство Маса и Княжество Карара|Маса и Карара]]. Те са наследени по женска линия от [[Чибо-Маласпина]], чието управление продължава до 1790 г., когато Херцогство Маса и Княжество Карара преминава към [[Австрия-Есте]] чрез [[Мария Беатриче д’Есте|Мария Беатриче д'Есте]], дъщеря и наследница на последната херцогиня Чибо-Маласпина, [[Мария Тереза Чибо-Маласпина|Мария Тереза]]. Мария Беатриче запазва суверенните титли на херцогството (с прекъсване през [[Наполеонови войни|наполеоновия]] период) и неговата юридическа автономия спрямо останалите [[Херцогство Модена и Реджо|владения на Есте]] до смъртта си през 1829 г.<ref>La maggior parte delle notizie sui vari rami dei Malaspina si trovano nei tre volumi della ''Storia della Lunigiana feudale'', di Eugenio Branchi</ref> Друго важно феодално владение е [[Маркграфство Фосдиново]], управлявано от Маласпина и съществувал до 1797 г. == История == === Легенда === Съществуват няколко легенди за произхода на фамилното име. Една традиция го свързва с времето на [[Анк Марций]], както е изобразено на стенописите на Гаетано Бианки (1882) в замъка на [[Фосдиново]]. Друга легенда разказва за убийството на [[Франки|франкския]] [[Меровинги|меровингски]] крал [[Теодеберт I]] (ок. 548 г.) с голям трън от римския благородник Ацин Марций, предполагаем потомък на рода [[Марции]], по време на [[Restauratio imperii|повторното завладяване]] на [[Юстиниан I|Юстиниан]] и [[Готска война (535 – 554)|готско‑византийската война]]. Според разпространен вариант младият Ацин (Алцин), син на Илдуин, херцог на Милано, отмъстил за смъртта на баща си, намушквайки Теодеберт в съня му; последните му думи били „ах, лош трън!“ ("ah, mala spina!"). Сцената е представена върху пет пясъчникови панела на портала на двореца Маласпина в [[Годиаско Саличе Терме|Годиаско]] и на стенописа във Фосдиново.<ref>{{Цитат уеб|http://www.appennino4p.it/feudi|La marca Obertenga e i Feudi Imperiali}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.carraraonline.com/i-malaspina.html|заглавие=I Malaspina}}</ref> Друга хипотеза свързва името с предполагаемо непристойно поведение на Алберто, наречен ''Маласпина'' (XII век) или на някои от неговите роднини.<ref>Guagnini, p. 27</ref> == Произход == Фамилията Маласпина произлиза от [[Отбертини]]те (''Обертенгите''). [[Оберто I]] e през средата на 10 век [[пфалцграф]] на кралство [[Италия]], от 951 г. маркграф на [[Милано]] и княз на [[Луни (Италия)|Луни]]. На него приндлежали на него наречената ''Обертенгска Марка'' (''marca Obertenga'') в източна [[Лигурия]]. Общо той притежавал територията на днешна [[Ломбардия]] с части от [[Пиемонт]], италианска Швейцария ([[Тичино (кантон)|Тичино]]) и [[Емилия-Романя|Емилия]] с [[Ферара]], освен това големи части от провинция [[Генуа]]. Синът на Оберто I, Адалберт II († пр. март 1000) е граф и прародител на домовете [[Маса-Карара]] (Чибо-Маласпина), Пароди, ''Маласпина'', [[Палавичини]] и [[Алерамичи|Алерамиди]]. Правнукът на Оберто I, [[Алберто Ацо II д’Есте]] (* 996; † 1097) е основател 1056 г. на град [[Есте]] и фамилията [[Дом Есте]], става прародител на династията на младите [[Велфи]] и на [[Хановерска династия|Хановерската династия]]. От Оберто I (след [[Оберто II]], Оберто Опицо I, Алберто I, Оберто Обицо II) произлиза Алберто или Адалберто Маласпина († 1140), прародител на фамилията. Неговият син Обицо I Велики († 1185) през 1164 г. e признат за собственик на имотите от император [[Фридрих I Барбароса]] и е назначен за императорски васал. == Линии == * ''Malaspina dello Spino Secco'' от 1266 г. се дели на 4 линии: ** ''Malaspina di Mulazzo'' *** ''Malaspina di Cariseto'' *** ''Malaspina di Santo Stefano'' **** Malaspina di Edifizi *** ''Malaspina di Casanova'' *** ''Malaspina di Fabbrica'' *** ''Malaspina di Ottone'' **** ''Malaspina di Orezzoli'' ***** ''Malaspina di Frassi'' ** ''Malaspina di Giovagallo'' ** ''Malaspina di Villafranca'' *** ''Malaspina di Cremolino'' *** ''Malaspina di Lusuolo'' **** ''Malaspina di Tresana'' *** ''Malaspina di Licciana'' **** ''Malaspina di Bastia'' ***** ''Malaspina di Terrarossa'' ***** ''Malaspina di Ponte Bosio'' **** ''Malaspina di Monti'' **** ''Malaspina di Suvero'' **** ''Malaspina di Podenzana'', ([[Поденцана]]) ** ''Malaspina di Pregòla'' *** ''Malaspina di Vezimo'' *** ''Malaspina di Pei e Isola'' *** ''Malaspina di Alpe e Artana'' *** ''Malaspina di Pregòla, Campi e Zerba'' * ''Malaspina dello Spino Fiorito'' през 1275 г. се дели на 4 линии: ** ''Malaspina di Varzi'' *** ''Malaspina di Fabbrica'' ** ''Malaspina di Varzi'' *** ''Malaspina di Santa Margherita'' *** ''Malaspina di Casanova'' *** ''Malaspina di Bagnaria'' ** ''Malaspina di Fivizzano'' *** ''Malaspina di Sannazzaro'' **** ''Malaspina di Fosdinovo'' **** ''Malaspina di Olivola'' **** ''Malaspina di Verona'' *** ''Malaspina di Gragnola'' *** ''Malaspina di Olivola'' *** ''Malaspina di Godiasco'' *** ''Malaspina di Godiasco'' **** ''Malaspina di Castiglione e Casalasco'' **** ''Malaspina di Bagnone e Valverde'' **** ''Malaspina di Treschietto e Piumesana'' **** ''Malaspina di Filattiera e Cella'' **** ''Malaspina di Malgrate e Oramala'' **** ''Malaspina di Godiasco, Pozzol Groppo e Fortunago'' ***** ''Malaspina di Sagliano'' * ''Malaspina di Ascoli Piceno'' ** ''Malaspina di Ascoli Piceno'' ** ''Malaspina di Grondona'' == Източници == * Giorgio Fiori, ''I Malaspina. Castelli e Feudi nell'Oltrepò Piacentino, Pavese, Tortonese.'' Piacenza 1995. == Бележки == <references /> == Външни препратки == {{Commonscat|House of Malaspina}} * [http://www.sardimpex.com/anteprime/anteprimamalaspina.htm Genealogia Malaspina]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, sardimpex.com * [http://genealogy.euweb.cz/italy/malaspina1.html Malaspina family], genealogy.euweb.cz [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Маса и Карара| ]] [[Категория:Европейски кралски династии]] [[Категория:Италиански династии]] pvlvz2f7x7j5zzd79188c6p7km5bjmx 12876539 12876495 2026-04-10T12:59:28Z Ambra75 259141 12876539 wikitext text/x-wiki [[Файл:Blasone malaspina fosdinovo.jpg|мини|Герб на фамилията Маласпина]] [[Файл:Coat_of_arms_of_the_House_of_Malaspina_(Spino_Fiorito) (2).svg|мини|100px|Герб на фамилията Маласпина]] [[Файл:Coat of arms of the House of Malaspina (Spino Secco) (2).svg|мини|100px|Герб на фамилията Маласпина]] '''Маласпина''' ({{lang|it|Malaspina}}) е [[Аристокрация|благороднически]] [[Италия|италиански]] род от [[Лангобарди|лангобардски]] произход, произхождащ от рода [[Отбертини|Обертенги]] – от линията на [[Списък на маркграфовете на Маса|маркизите на Маса]] и [[Ортоново|графовете Луни]]. Между [[13 век|XIII]]–[[14 век|XIV век]] управляват многобройните феодални владения в [[Луниджана]], а в периода 1473–1553 г. са суверени на [[Херцогство Маса и Княжество Карара|Маса и Карара]]. Те са наследени по женска линия от [[Чибо-Маласпина]], чието управление продължава до 1790 г., когато Херцогство Маса и Княжество Карара преминава към [[Австрия-Есте]] чрез [[Мария Беатриче д’Есте|Мария Беатриче д'Есте]], дъщеря и наследница на последната херцогиня Чибо-Маласпина, [[Мария Тереза Чибо-Маласпина|Мария Тереза]]. Мария Беатриче запазва суверенните титли на херцогството (с прекъсване през [[Наполеонови войни|наполеоновия]] период) и неговата юридическа автономия спрямо останалите [[Херцогство Модена и Реджо|владения на Есте]] до смъртта си през 1829 г.<ref>La maggior parte delle notizie sui vari rami dei Malaspina si trovano nei tre volumi della ''Storia della Lunigiana feudale'', di Eugenio Branchi</ref> Друго важно феодално владение е [[Маркграфство Фосдиново]], управлявано от Маласпина и съществувал до 1797 г. == История == === Легенда === Съществуват няколко легенди за произхода на фамилното име. Една традиция го свързва с времето на [[Анк Марций]], както е изобразено на стенописите на Гаетано Бианки (1882) в замъка на [[Фосдиново]]. Друга легенда разказва за убийството на [[Франки|франкския]] [[Меровинги|меровингски]] крал [[Теодеберт I]] (ок. 548 г.) с голям трън от римския благородник Ацин Марций, предполагаем потомък на рода [[Марции]], по време на [[Restauratio imperii|повторното завладяване]] на [[Юстиниан I|Юстиниан]] и [[Готска война (535 – 554)|готско‑византийската война]]. Според разпространен вариант младият Ацин (Алцин), син на Илдуин, херцог на Милано, отмъстил за смъртта на баща си, намушквайки Теодеберт в съня му; последните му думи били „ах, лош трън!“ ("ah, mala spina!"). Сцената е представена върху пет пясъчникови панела на портала на двореца Маласпина в [[Годиаско Саличе Терме|Годиаско]] и на стенописа във Фосдиново.<ref>{{Цитат уеб|http://www.appennino4p.it/feudi|La marca Obertenga e i Feudi Imperiali}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.carraraonline.com/i-malaspina.html|заглавие=I Malaspina}}</ref> Друга хипотеза свързва името с предполагаемо непристойно поведение на Алберто, наречен ''Маласпина'' (XII век) или на някои от неговите роднини.<ref>Guagnini, p. 27</ref> === Исторически произход и роля на семейството === Династията Маласпина произлиза от лангобардската династия [[Отбертини]], основана от [[Оберто I]], който през 945 г. е назначен за граф на Луни, през 951 г. – за маркиз на [[Маркграфство Източна Лигурия|Генуа]] (от краля на Италия [[Беренгар II|Беренгарий II]], по време на управлението на [[Ото I]]), а през 953 г. – за [[пфалцграф]].<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.castellodifosdinovo.it/eng/wp-content/uploads/2012/02/Albero-Geneaologico.pdf|заглавие=Castello di Fosdinovo - Albero genealogico|автор=}}</ref> Той има двама сина, [[Оберто II]], който наследява титлата „граф на Луни“ от баща си, и [[Адалберт I]], чиито потомци дават началото на семействата [[Палавичини]] и [[Кавалкабо]].<ref name=":02">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.castellodifosdinovo.it/eng/wp-content/uploads/2012/02/Albero-Geneaologico.pdf|заглавие=Castello di Fosdinovo - Albero genealogico|автор=}}</ref> Потомцитете на Оберто II включват: [[Берта от Милано|Берта]], съпруга на [[Ардуин от Ивреа|Ардуин, крал на Италия]]; Уго, граф на Милано; [[Алберто Ацо I д’Есте|Алберто Ацо I]], граф на Луни, чието потомство дава началото на [[Есте (династия)|Есте]], [[Брауншвайг-Беверн|Брауншвайг]] и [[Хановерска династия|Хановер;]] и накрая Оберто Обицо I, прародител на рода Маласпина.<ref name=":03">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.castellodifosdinovo.it/eng/wp-content/uploads/2012/02/Albero-Geneaologico.pdf|заглавие=Castello di Fosdinovo - Albero genealogico|автор=}}</ref> През 1004 г. [[Оберто Обицо Маласпина|Оберто Обицо I]] се сражава заедно със своя девер, [[Крал на Италия|крал]] Ардуин, срещу епископите-графове на Луни – първият от поредицата конфликти между рода и владетелите [[Ортоново|на основания от Рим град]]. Негов наследник е синът му Алберто I.<ref name=":04">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.castellodifosdinovo.it/eng/wp-content/uploads/2012/02/Albero-Geneaologico.pdf|заглавие=Castello di Fosdinovo - Albero genealogico|автор=}}</ref> Син на Алберто I е Оберто Обицо II (†1090), баща на Алберто II (†1140) – първият член на рода, който носи името Маласпина и поради това се счита за негов действителен основател.<ref name=":05">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.castellodifosdinovo.it/eng/wp-content/uploads/2012/02/Albero-Geneaologico.pdf|заглавие=Castello di Fosdinovo - Albero genealogico|автор=}}</ref> Алберто Маласпина разширява семейните владения от Апенините до покрайнините на [[Луниджана]] и влиза в конфликтни отношения с [[Генуезка република|Генуа]] и епископите на Луни. В мирния договор от [[Лука]] (1124) се споменава разделяне на имуществото между потомците на [[Оберто I|Оберто]], от които впоследствие произлизат няколко значими европейски благороднически линии: първородната линия на [[Списък на маркграфовете на Маса|маркизите на Маса]] и Корсика, както и родовете [[Брауншвайг-Беверн|Брауншвайг]], [[Есте]], [[Палавичини]] и Маласпина.<ref name=":06">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.castellodifosdinovo.it/eng/wp-content/uploads/2012/02/Albero-Geneaologico.pdf|заглавие=Castello di Fosdinovo - Albero genealogico|автор=}}</ref> == Линии == * ''Malaspina dello Spino Secco'' от 1266 г. се дели на 4 линии: ** ''Malaspina di Mulazzo'' *** ''Malaspina di Cariseto'' *** ''Malaspina di Santo Stefano'' **** Malaspina di Edifizi *** ''Malaspina di Casanova'' *** ''Malaspina di Fabbrica'' *** ''Malaspina di Ottone'' **** ''Malaspina di Orezzoli'' ***** ''Malaspina di Frassi'' ** ''Malaspina di Giovagallo'' ** ''Malaspina di Villafranca'' *** ''Malaspina di Cremolino'' *** ''Malaspina di Lusuolo'' **** ''Malaspina di Tresana'' *** ''Malaspina di Licciana'' **** ''Malaspina di Bastia'' ***** ''Malaspina di Terrarossa'' ***** ''Malaspina di Ponte Bosio'' **** ''Malaspina di Monti'' **** ''Malaspina di Suvero'' **** ''Malaspina di Podenzana'', ([[Поденцана]]) ** ''Malaspina di Pregòla'' *** ''Malaspina di Vezimo'' *** ''Malaspina di Pei e Isola'' *** ''Malaspina di Alpe e Artana'' *** ''Malaspina di Pregòla, Campi e Zerba'' * ''Malaspina dello Spino Fiorito'' през 1275 г. се дели на 4 линии: ** ''Malaspina di Varzi'' *** ''Malaspina di Fabbrica'' ** ''Malaspina di Varzi'' *** ''Malaspina di Santa Margherita'' *** ''Malaspina di Casanova'' *** ''Malaspina di Bagnaria'' ** ''Malaspina di Fivizzano'' *** ''Malaspina di Sannazzaro'' **** ''Malaspina di Fosdinovo'' **** ''Malaspina di Olivola'' **** ''Malaspina di Verona'' *** ''Malaspina di Gragnola'' *** ''Malaspina di Olivola'' *** ''Malaspina di Godiasco'' *** ''Malaspina di Godiasco'' **** ''Malaspina di Castiglione e Casalasco'' **** ''Malaspina di Bagnone e Valverde'' **** ''Malaspina di Treschietto e Piumesana'' **** ''Malaspina di Filattiera e Cella'' **** ''Malaspina di Malgrate e Oramala'' **** ''Malaspina di Godiasco, Pozzol Groppo e Fortunago'' ***** ''Malaspina di Sagliano'' * ''Malaspina di Ascoli Piceno'' ** ''Malaspina di Ascoli Piceno'' ** ''Malaspina di Grondona'' == Източници == * Giorgio Fiori, ''I Malaspina. Castelli e Feudi nell'Oltrepò Piacentino, Pavese, Tortonese.'' Piacenza 1995. == Бележки == <references /> == Външни препратки == {{Commonscat|House of Malaspina}} * [http://www.sardimpex.com/anteprime/anteprimamalaspina.htm Genealogia Malaspina]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, sardimpex.com * [http://genealogy.euweb.cz/italy/malaspina1.html Malaspina family], genealogy.euweb.cz [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Маса и Карара| ]] [[Категория:Европейски кралски династии]] [[Категория:Италиански династии]] 5y4iaoef7agd7zmmjk55jg5kjefdrsx 12876609 12876539 2026-04-10T13:48:54Z Ambra75 259141 12876609 wikitext text/x-wiki [[Файл:Blasone malaspina fosdinovo.jpg|мини|Герб на фамилията Маласпина]] [[Файл:Coat_of_arms_of_the_House_of_Malaspina_(Spino_Fiorito) (2).svg|мини|100px|Герб на фамилията Маласпина]] [[Файл:Coat of arms of the House of Malaspina (Spino Secco) (2).svg|мини|100px|Герб на фамилията Маласпина]] '''Маласпина''' ({{lang|it|Malaspina}}) е [[Аристокрация|благороднически]] [[Италия|италиански]] род от [[Лангобарди|лангобардски]] произход, произхождащ от рода [[Отбертини|Обертенги]] – от линията на [[Списък на маркграфовете на Маса|маркизите на Маса]] и [[Ортоново|графовете Луни]]. Между [[13 век|XIII]]–[[14 век|XIV век]] управляват многобройните феодални владения в [[Луниджана]], а в периода 1473–1553 г. са суверени на [[Херцогство Маса и Княжество Карара|Маса и Карара]]. Те са наследени по женска линия от [[Чибо-Маласпина]], чието управление продължава до 1790 г., когато Херцогство Маса и Княжество Карара преминава към [[Австрия-Есте]] чрез [[Мария Беатриче д’Есте|Мария Беатриче д'Есте]], дъщеря и наследница на последната херцогиня Чибо-Маласпина, [[Мария Тереза Чибо-Маласпина|Мария Тереза]]. Мария Беатриче запазва суверенните титли на херцогството (с прекъсване през [[Наполеонови войни|наполеоновия]] период) и неговата юридическа автономия спрямо останалите [[Херцогство Модена и Реджо|владения на Есте]] до смъртта си през 1829 г.<ref>La maggior parte delle notizie sui vari rami dei Malaspina si trovano nei tre volumi della ''Storia della Lunigiana feudale'', di Eugenio Branchi</ref> Друго важно феодално владение е [[Маркграфство Фосдиново]], управлявано от Маласпина и съществувал до 1797 г. == История == === Легенда === Съществуват няколко легенди за произхода на фамилното име. Една традиция го свързва с времето на [[Анк Марций]], както е изобразено на стенописите на Гаетано Бианки (1882) в замъка на [[Фосдиново]]. Друга легенда разказва за убийството на [[Франки|франкския]] [[Меровинги|меровингски]] крал [[Теодеберт I]] (ок. 548 г.) с голям трън от римския благородник Ацин Марций, предполагаем потомък на рода [[Марции]], по време на [[Restauratio imperii|повторното завладяване]] на [[Юстиниан I|Юстиниан]] и [[Готска война (535 – 554)|готско‑византийската война]]. Според разпространен вариант младият Ацин (Алцин), син на Илдуин, херцог на Милано, отмъстил за смъртта на баща си, намушквайки Теодеберт в съня му; последните му думи били „ах, лош трън!“ ("ah, mala spina!"). Сцената е представена върху пет пясъчникови панела на портала на двореца Маласпина в [[Годиаско Саличе Терме|Годиаско]] и на стенописа във Фосдиново.<ref>{{Цитат уеб|http://www.appennino4p.it/feudi|La marca Obertenga e i Feudi Imperiali}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.carraraonline.com/i-malaspina.html|заглавие=I Malaspina}}</ref> Друга хипотеза свързва името с предполагаемо непристойно поведение на Алберто, наречен ''Маласпина'' (XII век) или на някои от неговите роднини.<ref>Guagnini, p. 27</ref> === Исторически произход и роля на семейството === Династията Маласпина произлиза от лангобардската династия [[Отбертини]], основана от [[Оберто I]], който през 945 г. е назначен за граф на Луни, през 951 г. – за маркиз на [[Маркграфство Източна Лигурия|Генуа]] (от краля на Италия [[Беренгар II|Беренгарий II]], по време на управлението на [[Ото I]]), а през 953 г. – за [[пфалцграф]].<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.castellodifosdinovo.it/eng/wp-content/uploads/2012/02/Albero-Geneaologico.pdf|заглавие=Castello di Fosdinovo - Albero genealogico|автор=}}</ref> Той има двама сина, [[Оберто II]], който наследява титлата „граф на Луни“ от баща си, и [[Адалберт I]], чиито потомци дават началото на семействата [[Палавичини]] и [[Кавалкабо]].<ref name=":02">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.castellodifosdinovo.it/eng/wp-content/uploads/2012/02/Albero-Geneaologico.pdf|заглавие=Castello di Fosdinovo - Albero genealogico|автор=}}</ref> Потомцитете на Оберто II включват: [[Берта от Милано|Берта]], съпруга на [[Ардуин от Ивреа|Ардуин, крал на Италия]]; Уго, граф на Милано; [[Алберто Ацо I д’Есте|Алберто Ацо I]], граф на Луни, чието потомство дава началото на [[Есте (династия)|Есте]], [[Брауншвайг-Беверн|Брауншвайг]] и [[Хановерска династия|Хановер;]] и накрая Оберто Обицо I, прародител на рода Маласпина.<ref name=":03">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.castellodifosdinovo.it/eng/wp-content/uploads/2012/02/Albero-Geneaologico.pdf|заглавие=Castello di Fosdinovo - Albero genealogico|автор=}}</ref> През 1004 г. [[Оберто Обицо Маласпина|Оберто Обицо I]] се сражава заедно със своя девер, [[Крал на Италия|крал]] Ардуин, срещу епископите-графове на Луни – първият от поредицата конфликти между рода и владетелите [[Ортоново|на основания от Рим град]]. Негов наследник е синът му Алберто I.<ref name=":04">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.castellodifosdinovo.it/eng/wp-content/uploads/2012/02/Albero-Geneaologico.pdf|заглавие=Castello di Fosdinovo - Albero genealogico|автор=}}</ref> Син на Алберто I е Оберто Обицо II (†1090), баща на Алберто II (†1140) – първият член на рода, който носи името Маласпина и поради това се счита за негов действителен основател.<ref name=":05">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.castellodifosdinovo.it/eng/wp-content/uploads/2012/02/Albero-Geneaologico.pdf|заглавие=Castello di Fosdinovo - Albero genealogico|автор=}}</ref> Алберто Маласпина разширява семейните владения от Апенините до покрайнините на [[Луниджана]] и влиза в конфликтни отношения с [[Генуезка република|Генуа]] и епископите на Луни. В мирния договор от [[Лука]] (1124) се споменава разделяне на имуществото между потомците на [[Оберто I|Оберто]], от които впоследствие произлизат няколко значими европейски благороднически линии: първородната линия на [[Списък на маркграфовете на Маса|маркизите на Маса]] и Корсика, както и родовете [[Брауншвайг-Беверн|Брауншвайг]], [[Есте]], [[Палавичини]] и Маласпина.<ref name=":06">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.castellodifosdinovo.it/eng/wp-content/uploads/2012/02/Albero-Geneaologico.pdf|заглавие=Castello di Fosdinovo - Albero genealogico|автор=}}</ref> Синът на Алберто, маркиз [[Обицо Маласпина|Обицо I Маласпина]] († 1185), първоначално се сражава срещу [[Фридрих I Барбароса|Фридрих]] [[Фридрих I Барбароса|I Барбароса]] в подкрепа на бунтовническите [[Средновековна комуна|комуни]], но след това, когато императорът взема надмощие, той го подкрепя и му помага в битката срещу [[Милано]] (1157). Императорът го възнаграждава, като му дарява владенията на [[Лигурия]], [[Луниджана]], [[Ломбардия]] и [[Емилия (област)|Емилия.]] == Линии == * ''Malaspina dello Spino Secco'' от 1266 г. се дели на 4 линии: ** ''Malaspina di Mulazzo'' *** ''Malaspina di Cariseto'' *** ''Malaspina di Santo Stefano'' **** Malaspina di Edifizi *** ''Malaspina di Casanova'' *** ''Malaspina di Fabbrica'' *** ''Malaspina di Ottone'' **** ''Malaspina di Orezzoli'' ***** ''Malaspina di Frassi'' ** ''Malaspina di Giovagallo'' ** ''Malaspina di Villafranca'' *** ''Malaspina di Cremolino'' *** ''Malaspina di Lusuolo'' **** ''Malaspina di Tresana'' *** ''Malaspina di Licciana'' **** ''Malaspina di Bastia'' ***** ''Malaspina di Terrarossa'' ***** ''Malaspina di Ponte Bosio'' **** ''Malaspina di Monti'' **** ''Malaspina di Suvero'' **** ''Malaspina di Podenzana'', ([[Поденцана]]) ** ''Malaspina di Pregòla'' *** ''Malaspina di Vezimo'' *** ''Malaspina di Pei e Isola'' *** ''Malaspina di Alpe e Artana'' *** ''Malaspina di Pregòla, Campi e Zerba'' * ''Malaspina dello Spino Fiorito'' през 1275 г. се дели на 4 линии: ** ''Malaspina di Varzi'' *** ''Malaspina di Fabbrica'' ** ''Malaspina di Varzi'' *** ''Malaspina di Santa Margherita'' *** ''Malaspina di Casanova'' *** ''Malaspina di Bagnaria'' ** ''Malaspina di Fivizzano'' *** ''Malaspina di Sannazzaro'' **** ''Malaspina di Fosdinovo'' **** ''Malaspina di Olivola'' **** ''Malaspina di Verona'' *** ''Malaspina di Gragnola'' *** ''Malaspina di Olivola'' *** ''Malaspina di Godiasco'' *** ''Malaspina di Godiasco'' **** ''Malaspina di Castiglione e Casalasco'' **** ''Malaspina di Bagnone e Valverde'' **** ''Malaspina di Treschietto e Piumesana'' **** ''Malaspina di Filattiera e Cella'' **** ''Malaspina di Malgrate e Oramala'' **** ''Malaspina di Godiasco, Pozzol Groppo e Fortunago'' ***** ''Malaspina di Sagliano'' * ''Malaspina di Ascoli Piceno'' ** ''Malaspina di Ascoli Piceno'' ** ''Malaspina di Grondona'' == Източници == * Giorgio Fiori, ''I Malaspina. Castelli e Feudi nell'Oltrepò Piacentino, Pavese, Tortonese.'' Piacenza 1995. == Бележки == <references /> == Външни препратки == {{Commonscat|House of Malaspina}} * [http://www.sardimpex.com/anteprime/anteprimamalaspina.htm Genealogia Malaspina]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, sardimpex.com * [http://genealogy.euweb.cz/italy/malaspina1.html Malaspina family], genealogy.euweb.cz [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Маса и Карара| ]] [[Категория:Европейски кралски династии]] [[Категория:Италиански династии]] s6u9cwrq2zuelp1rwfyzdb0ow62h3tc 12876844 12876609 2026-04-10T19:29:35Z Ambra75 259141 12876844 wikitext text/x-wiki [[Файл:Blasone malaspina fosdinovo.jpg|мини|Герб на фамилията Маласпина]] [[Файл:Coat_of_arms_of_the_House_of_Malaspina_(Spino_Fiorito) (2).svg|мини|100px|Герб на фамилията Маласпина]] [[Файл:Coat of arms of the House of Malaspina (Spino Secco) (2).svg|мини|100px|Герб на фамилията Маласпина]] '''Маласпина''' ({{lang|it|Malaspina}}) е [[Аристокрация|благороднически]] [[Италия|италиански]] род от [[Лангобарди|лангобардски]] произход, произхождащ от рода [[Отбертини|Обертенги]] – от линията на [[Списък на маркграфовете на Маса|маркизите на Маса]] и [[Ортоново|графовете Луни]]. Между [[13 век|XIII]]–[[14 век|XIV век]] управляват многобройните феодални владения в [[Луниджана]], а в периода 1473–1553 г. са суверени на [[Херцогство Маса и Княжество Карара|Маса и Карара]]. Те са наследени по женска линия от [[Чибо-Маласпина]], чието управление продължава до 1790 г., когато Херцогство Маса и Княжество Карара преминава към [[Австрия-Есте]] чрез [[Мария Беатриче д’Есте|Мария Беатриче д'Есте]], дъщеря и наследница на последната херцогиня Чибо-Маласпина, [[Мария Тереза Чибо-Маласпина|Мария Тереза]]. Мария Беатриче запазва суверенните титли на херцогството (с прекъсване през [[Наполеонови войни|наполеоновия]] период) и неговата юридическа автономия спрямо останалите [[Херцогство Модена и Реджо|владения на Есте]] до смъртта си през 1829 г.<ref>La maggior parte delle notizie sui vari rami dei Malaspina si trovano nei tre volumi della ''Storia della Lunigiana feudale'', di Eugenio Branchi</ref> Друго важно феодално владение е [[Маркграфство Фосдиново]], управлявано от Маласпина и съществувал до 1797 г. == История == === Легенда === Съществуват няколко легенди за произхода на фамилното име. Една традиция го свързва с времето на [[Анк Марций]], както е изобразено на стенописите на Гаетано Бианки (1882) в замъка на [[Фосдиново]]. Друга легенда разказва за убийството на [[Франки|франкския]] [[Меровинги|меровингски]] крал [[Теодеберт I]] (ок. 548 г.) с голям трън от римския благородник Ацин Марций, предполагаем потомък на рода [[Марции]], по време на [[Restauratio imperii|повторното завладяване]] на [[Юстиниан I|Юстиниан]] и [[Готска война (535 – 554)|готско‑византийската война]]. Според разпространен вариант младият Ацин (Алцин), син на Илдуин, херцог на Милано, отмъстил за смъртта на баща си, намушквайки Теодеберт в съня му; последните му думи били „ах, лош трън!“ ("ah, mala spina!"). Сцената е представена върху пет пясъчникови панела на портала на двореца Маласпина в [[Годиаско Саличе Терме|Годиаско]] и на стенописа във Фосдиново.<ref>{{Цитат уеб|http://www.appennino4p.it/feudi|La marca Obertenga e i Feudi Imperiali}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.carraraonline.com/i-malaspina.html|заглавие=I Malaspina}}</ref> Друга хипотеза свързва името с предполагаемо непристойно поведение на Алберто, наречен ''Маласпина'' (XII век) или на някои от неговите роднини.<ref>Guagnini, p. 27</ref> === Исторически произход и роля на семейството === Династията Маласпина произлиза от лангобардската династия [[Отбертини]], основана от [[Оберто I]], който през 945 г. е назначен за граф на Луни, през 951 г. – за маркиз на [[Маркграфство Източна Лигурия|Генуа]] (от краля на Италия [[Беренгар II|Беренгарий II]], по време на управлението на [[Ото I]]), а през 953 г. – за [[пфалцграф]].<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.castellodifosdinovo.it/eng/wp-content/uploads/2012/02/Albero-Geneaologico.pdf|заглавие=Castello di Fosdinovo - Albero genealogico|автор=}}</ref> Той има двама сина, [[Оберто II]], който наследява титлата „граф на Луни“ от баща си, и [[Адалберт I]], чиито потомци дават началото на семействата [[Палавичини]] и [[Кавалкабо]].<ref name=":02">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.castellodifosdinovo.it/eng/wp-content/uploads/2012/02/Albero-Geneaologico.pdf|заглавие=Castello di Fosdinovo - Albero genealogico|автор=}}</ref> Потомцитете на Оберто II включват: [[Берта от Милано|Берта]], съпруга на [[Ардуин от Ивреа|Ардуин, крал на Италия]]; Уго, граф на Милано; [[Алберто Ацо I д’Есте|Алберто Ацо I]], граф на Луни, чието потомство дава началото на [[Есте (династия)|Есте]], [[Брауншвайг-Беверн|Брауншвайг]] и [[Хановерска династия|Хановер;]] и накрая Оберто Обицо I, прародител на рода Маласпина.<ref name=":03">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.castellodifosdinovo.it/eng/wp-content/uploads/2012/02/Albero-Geneaologico.pdf|заглавие=Castello di Fosdinovo - Albero genealogico|автор=}}</ref> През 1004 г. [[Оберто Обицо Маласпина|Оберто Обицо I]] се сражава заедно със своя девер, [[Крал на Италия|крал]] Ардуин, срещу епископите-графове на Луни – първият от поредицата конфликти между рода и владетелите [[Ортоново|на основания от Рим град]]. Негов наследник е синът му Алберто I.<ref name=":04">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.castellodifosdinovo.it/eng/wp-content/uploads/2012/02/Albero-Geneaologico.pdf|заглавие=Castello di Fosdinovo - Albero genealogico|автор=}}</ref> Син на Алберто I е Оберто Обицо II (†1090), баща на Алберто II (†1140) – първият член на рода, който носи името Маласпина и поради това се счита за негов действителен основател.<ref name=":05">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.castellodifosdinovo.it/eng/wp-content/uploads/2012/02/Albero-Geneaologico.pdf|заглавие=Castello di Fosdinovo - Albero genealogico|автор=}}</ref> Алберто Маласпина разширява семейните владения от Апенините до покрайнините на [[Луниджана]] и влиза в конфликтни отношения с [[Генуезка република|Генуа]] и епископите на Луни. В мирния договор от [[Лука]] (1124) се споменава разделяне на имуществото между потомците на [[Оберто I|Оберто]], от които впоследствие произлизат няколко значими европейски благороднически линии: първородната линия на [[Списък на маркграфовете на Маса|маркизите на Маса]] и Корсика, както и родовете [[Брауншвайг-Беверн|Брауншвайг]], [[Есте]], [[Палавичини]] и Маласпина.<ref name=":06">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.castellodifosdinovo.it/eng/wp-content/uploads/2012/02/Albero-Geneaologico.pdf|заглавие=Castello di Fosdinovo - Albero genealogico|автор=}}</ref> Синът на Алберто, маркиз [[Обицо I Маласпина]] (†1185), първоначално се сражава срещу [[Фридрих Барбароса]] в подкрепа на бунтовническите [[Средновековна комуна|комуни]], но след утвърждаването на императорската власт преминава на страната на Барбароса и му оказва помощ в похода срещу Милано (1157). В замяна императорът го възнаграждава с владения в [[Лигурия]], [[Луниджана]], [[Ломбардия]] и [[Емилия (област)|Емилия]]. През 1176 г. Обицо, след като ескортира Фридрих Барбароса до [[Павия]], неочаквано се присъединява към [[Ломбардска лига|Ломбардската лига]] и атакува императора. Тази двойна игра допринася за поражението на Фридрих в [[Битка при Леняно|битката при Леняно]]. Въпреки това в мирния [[Костанцски мирен договор|договор от Констанц]] Обицо е помилван и императорът потвърждава владенията му. Двете събития – битката при Леняно и мирът от Констанц – са изобразени във фреските на Гаетано Бианки от края на XIX век в залата на замъка във Фосдиново.<ref>Guagnini, p. 49</ref> Обицо I имал двама сина: Обицо II Маласпина (Обицоне) и Мороело I Маласпина. Потомците на първия син образуват линията ''Маласпина дело Спино Секо'', а тези на втория– ''Маласпина дело Спино Фиорито'' (1221).<ref name=":07">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.castellodifosdinovo.it/eng/wp-content/uploads/2012/02/Albero-Geneaologico.pdf|заглавие=Castello di Fosdinovo - Albero genealogico|автор=}}</ref> Синът на Обицоне е [[Корадо Маласпина Стари|Корадо I Маласпина]] [[Корадо Маласпина Стари|Стари]], наричан от [[Данте Алигиери|Данте]] нарича „древния“, първият значим представител на Маласпина дело Спино Секо. Той получава всички владения отдясно на река [[Магра]], както и територията на [[Вилафранка ин Луниджана|Вилафранка]], разположена отляво на реката. От него произлизат Манфреди, [[Moroello Malaspina|Мороело ди Мулацо]], Федерико ди Вилафранка и Алберто.<ref name=":08">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.castellodifosdinovo.it/eng/wp-content/uploads/2012/02/Albero-Geneaologico.pdf|заглавие=Castello di Fosdinovo - Albero genealogico|автор=}}</ref> От Манфреди е роден Мороело „Вапор ди Валдимагра“, приятел на Данте. От Мороело ди Мулацо произхожда Франческино Маласпина, участник във войните между [[гвелфи и гибелини]], който неколкократно приютява Данте по време на изгнанието му в Луниджана и го назначава за свой пълномощник (и на други представители на рода) в преговорите с епископа на Луни Антонио Нуволоне да Камила, довели до [[Мирен договор в Кастелнуово|мира в Кастелнуово]] (1306). Федерико ди Вилафранка е баща на Обицино и известния [[Корадо Маласпина Млади]], към когото Данте се обръща в VIII песен на „ [[Чистилище (Божествена комедия)|Чистилище]]“ в знак на благодарност към рода.<ref name=":08" /> == Линии == * ''Malaspina dello Spino Secco'' от 1266 г. се дели на 4 линии: ** ''Malaspina di Mulazzo'' *** ''Malaspina di Cariseto'' *** ''Malaspina di Santo Stefano'' **** Malaspina di Edifizi *** ''Malaspina di Casanova'' *** ''Malaspina di Fabbrica'' *** ''Malaspina di Ottone'' **** ''Malaspina di Orezzoli'' ***** ''Malaspina di Frassi'' ** ''Malaspina di Giovagallo'' ** ''Malaspina di Villafranca'' *** ''Malaspina di Cremolino'' *** ''Malaspina di Lusuolo'' **** ''Malaspina di Tresana'' *** ''Malaspina di Licciana'' **** ''Malaspina di Bastia'' ***** ''Malaspina di Terrarossa'' ***** ''Malaspina di Ponte Bosio'' **** ''Malaspina di Monti'' **** ''Malaspina di Suvero'' **** ''Malaspina di Podenzana'', ([[Поденцана]]) ** ''Malaspina di Pregòla'' *** ''Malaspina di Vezimo'' *** ''Malaspina di Pei e Isola'' *** ''Malaspina di Alpe e Artana'' *** ''Malaspina di Pregòla, Campi e Zerba'' * ''Malaspina dello Spino Fiorito'' през 1275 г. се дели на 4 линии: ** ''Malaspina di Varzi'' *** ''Malaspina di Fabbrica'' ** ''Malaspina di Varzi'' *** ''Malaspina di Santa Margherita'' *** ''Malaspina di Casanova'' *** ''Malaspina di Bagnaria'' ** ''Malaspina di Fivizzano'' *** ''Malaspina di Sannazzaro'' **** ''Malaspina di Fosdinovo'' **** ''Malaspina di Olivola'' **** ''Malaspina di Verona'' *** ''Malaspina di Gragnola'' *** ''Malaspina di Olivola'' *** ''Malaspina di Godiasco'' *** ''Malaspina di Godiasco'' **** ''Malaspina di Castiglione e Casalasco'' **** ''Malaspina di Bagnone e Valverde'' **** ''Malaspina di Treschietto e Piumesana'' **** ''Malaspina di Filattiera e Cella'' **** ''Malaspina di Malgrate e Oramala'' **** ''Malaspina di Godiasco, Pozzol Groppo e Fortunago'' ***** ''Malaspina di Sagliano'' * ''Malaspina di Ascoli Piceno'' ** ''Malaspina di Ascoli Piceno'' ** ''Malaspina di Grondona'' == Източници == * Giorgio Fiori, ''I Malaspina. Castelli e Feudi nell'Oltrepò Piacentino, Pavese, Tortonese.'' Piacenza 1995. == Бележки == <references /> == Външни препратки == {{Commonscat|House of Malaspina}} * [http://www.sardimpex.com/anteprime/anteprimamalaspina.htm Genealogia Malaspina]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, sardimpex.com * [http://genealogy.euweb.cz/italy/malaspina1.html Malaspina family], genealogy.euweb.cz [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Маса и Карара| ]] [[Категория:Европейски кралски династии]] [[Категория:Италиански династии]] 4plbno6faioy2l71ecpf6ncpqwpk031 12876845 12876844 2026-04-10T19:36:11Z Ambra75 259141 12876845 wikitext text/x-wiki [[Файл:Blasone malaspina fosdinovo.jpg|мини|Герб на фамилията Маласпина]] [[Файл:Coat_of_arms_of_the_House_of_Malaspina_(Spino_Fiorito) (2).svg|мини|100px|Герб на фамилията Маласпина]] [[Файл:Coat of arms of the House of Malaspina (Spino Secco) (2).svg|мини|100px|Герб на фамилията Маласпина]] '''Маласпина''' ({{lang|it|Malaspina}}) е [[Аристокрация|благороднически]] [[Италия|италиански]] род от [[Лангобарди|лангобардски]] произход, произхождащ от рода [[Отбертини|Обертенги]] – от линията на [[Списък на маркграфовете на Маса|маркизите на Маса]] и [[Ортоново|графовете Луни]]. Между [[13 век|XIII]]–[[14 век|XIV век]] управляват многобройните феодални владения в [[Луниджана]], а в периода 1473–1553 г. са суверени на [[Херцогство Маса и Княжество Карара|Маса и Карара]]. Те са наследени по женска линия от [[Чибо-Маласпина]], чието управление продължава до 1790 г., когато Херцогство Маса и Княжество Карара преминава към [[Австрия-Есте]] чрез [[Мария Беатриче д’Есте|Мария Беатриче д'Есте]], дъщеря и наследница на последната херцогиня Чибо-Маласпина, [[Мария Тереза Чибо-Маласпина|Мария Тереза]]. Мария Беатриче запазва суверенните титли на херцогството (с прекъсване през [[Наполеонови войни|наполеоновия]] период) и неговата юридическа автономия спрямо останалите [[Херцогство Модена и Реджо|владения на Есте]] до смъртта си през 1829 г.<ref>La maggior parte delle notizie sui vari rami dei Malaspina si trovano nei tre volumi della ''Storia della Lunigiana feudale'', di Eugenio Branchi</ref> Друго важно феодално владение е [[Маркграфство Фосдиново]], управлявано от Маласпина и съществувал до 1797 г. == История == === Легенда === Съществуват няколко легенди за произхода на фамилното име. Една традиция го свързва с времето на [[Анк Марций]], както е изобразено на стенописите на Гаетано Бианки (1882) в замъка на [[Фосдиново]]. Друга легенда разказва за убийството на [[Франки|франкския]] [[Меровинги|меровингски]] крал [[Теодеберт I]] (ок. 548 г.) с голям трън от римския благородник Ацин Марций, предполагаем потомък на рода [[Марции]], по време на [[Restauratio imperii|повторното завладяване]] на [[Юстиниан I|Юстиниан]] и [[Готска война (535 – 554)|готско‑византийската война]]. Според разпространен вариант младият Ацин (Алцин), син на Илдуин, херцог на Милано, отмъстил за смъртта на баща си, намушквайки Теодеберт в съня му; последните му думи били „ах, лош трън!“ ("ah, mala spina!"). Сцената е представена върху пет пясъчникови панела на портала на двореца Маласпина в [[Годиаско Саличе Терме|Годиаско]] и на стенописа във Фосдиново.<ref>{{Цитат уеб|http://www.appennino4p.it/feudi|La marca Obertenga e i Feudi Imperiali}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.carraraonline.com/i-malaspina.html|заглавие=I Malaspina}}</ref> Друга хипотеза свързва името с предполагаемо непристойно поведение на Алберто, наречен ''Маласпина'' (XII век) или на някои от неговите роднини.<ref>Guagnini, p. 27</ref> === Исторически произход и роля на семейството === Династията Маласпина произлиза от лангобардската династия [[Отбертини]], основана от [[Оберто I]], който през 945 г. е назначен за граф на Луни, през 951 г. – за маркиз на [[Маркграфство Източна Лигурия|Генуа]] (от краля на Италия [[Беренгар II|Беренгарий II]], по време на управлението на [[Ото I]]), а през 953 г. – за [[пфалцграф]].<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.castellodifosdinovo.it/eng/wp-content/uploads/2012/02/Albero-Geneaologico.pdf|заглавие=Castello di Fosdinovo - Albero genealogico|автор=}}</ref> Той има двама сина, [[Оберто II]], който наследява титлата „граф на Луни“ от баща си, и [[Адалберт I]], чиито потомци дават началото на семействата [[Палавичини]] и [[Кавалкабо]].<ref name=":02">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.castellodifosdinovo.it/eng/wp-content/uploads/2012/02/Albero-Geneaologico.pdf|заглавие=Castello di Fosdinovo - Albero genealogico|автор=}}</ref> Потомцитете на Оберто II включват: [[Берта от Милано|Берта]], съпруга на [[Ардуин от Ивреа|Ардуин, крал на Италия]]; Уго, граф на Милано; [[Алберто Ацо I д’Есте|Алберто Ацо I]], граф на Луни, чието потомство дава началото на [[Есте (династия)|Есте]], [[Брауншвайг-Беверн|Брауншвайг]] и [[Хановерска династия|Хановер;]] и накрая Оберто Обицо I, прародител на рода Маласпина.<ref name=":03">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.castellodifosdinovo.it/eng/wp-content/uploads/2012/02/Albero-Geneaologico.pdf|заглавие=Castello di Fosdinovo - Albero genealogico|автор=}}</ref> През 1004 г. [[Оберто Обицо Маласпина|Оберто Обицо I]] се сражава заедно със своя девер, [[Крал на Италия|крал]] Ардуин, срещу епископите-графове на Луни – първият от поредицата конфликти между рода и владетелите [[Ортоново|на основания от Рим град]]. Негов наследник е синът му Алберто I.<ref name=":04">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.castellodifosdinovo.it/eng/wp-content/uploads/2012/02/Albero-Geneaologico.pdf|заглавие=Castello di Fosdinovo - Albero genealogico|автор=}}</ref> Син на Алберто I е Оберто Обицо II (†1090), баща на Алберто II (†1140) – първият член на рода, който носи името Маласпина и поради това се счита за негов действителен основател.<ref name=":05">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.castellodifosdinovo.it/eng/wp-content/uploads/2012/02/Albero-Geneaologico.pdf|заглавие=Castello di Fosdinovo - Albero genealogico|автор=}}</ref> Алберто Маласпина разширява семейните владения от Апенините до покрайнините на [[Луниджана]] и влиза в конфликтни отношения с [[Генуезка република|Генуа]] и епископите на Луни. В мирния договор от [[Лука]] (1124) се споменава разделяне на имуществото между потомците на [[Оберто I|Оберто]], от които впоследствие произлизат няколко значими европейски благороднически линии: първородната линия на [[Списък на маркграфовете на Маса|маркизите на Маса]] и Корсика, както и родовете [[Брауншвайг-Беверн|Брауншвайг]], [[Есте]], [[Палавичини]] и Маласпина.<ref name=":06">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.castellodifosdinovo.it/eng/wp-content/uploads/2012/02/Albero-Geneaologico.pdf|заглавие=Castello di Fosdinovo - Albero genealogico|автор=}}</ref> Синът на Алберто, маркиз [[Обицо I Маласпина]] (†1185), първоначално се сражава срещу [[Фридрих Барбароса]] в подкрепа на бунтовническите [[Средновековна комуна|комуни]], но след утвърждаването на императорската власт преминава на страната на Барбароса и му оказва помощ в похода срещу Милано (1157). В замяна императорът го възнаграждава с владения в [[Лигурия]], [[Луниджана]], [[Ломбардия]] и [[Емилия (област)|Емилия]]. През 1176 г. Обицо, след като ескортира Фридрих Барбароса до [[Павия]], неочаквано се присъединява към [[Ломбардска лига|Ломбардската лига]] и атакува императора. Тази двойна игра допринася за поражението на Фридрих в [[Битка при Леняно|битката при Леняно]]. Въпреки това в мирния [[Костанцски мирен договор|договор от Констанц]] Обицо е помилван и императорът потвърждава владенията му. Двете събития – битката при Леняно и мирът от Констанц – са изобразени във фреските на Гаетано Бианки от края на XIX век в залата на замъка във Фосдиново.<ref>Guagnini, p. 49</ref> Обицо I имал двама сина: Обицо II Маласпина (Обицоне) и Мороело I Маласпина. Потомците на първия син образуват линията ''Маласпина дело Спино Секо'', а тези на втория– ''Маласпина дело Спино Фиорито'' (1221).<ref name=":07">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.castellodifosdinovo.it/eng/wp-content/uploads/2012/02/Albero-Geneaologico.pdf|заглавие=Castello di Fosdinovo - Albero genealogico|автор=}}</ref> Синът на Обицоне е [[Корадо Маласпина Стари|Корадо I Маласпина]] [[Корадо Маласпина Стари|Стари]], наричан от [[Данте Алигиери|Данте]] нарича „древния“, първият значим представител на Маласпина дело Спино Секо. Той получава всички владения отдясно на река [[Магра]], както и територията на [[Вилафранка ин Луниджана|Вилафранка]], разположена отляво на реката. От него произлизат Манфреди, [[Moroello Malaspina|Мороело ди Мулацо]], Федерико ди Вилафранка и Алберто.<ref name=":08">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.castellodifosdinovo.it/eng/wp-content/uploads/2012/02/Albero-Geneaologico.pdf|заглавие=Castello di Fosdinovo - Albero genealogico|автор=}}</ref> От Манфреди е роден Мороело „Вапор ди Валдимагра“, приятел на Данте. От Мороело ди Мулацо произхожда Франческино Маласпина, участник във войните между [[гвелфи и гибелини]], който неколкократно приютява Данте по време на изгнанието му в Луниджана и го назначава за свой пълномощник (и на други представители на рода) в преговорите с епископа на Луни Антонио Нуволоне да Камила, довели до [[Мирен договор в Кастелнуово|мира в Кастелнуово]] (1306). Федерико ди Вилафранка е баща на Обицино и на известния [[Корадо Маласпина Млади]], към когото Данте се обръща в VIII песен на „ [[Чистилище (Божествена комедия)|Чистилище]]“ в знак на благодарност към рода.<ref name=":08" /> Потомък на Мороело I Маласпина е Гулиелмо, баща на Обицино, считан за действителния основател на линията Маласпина дело Спино Фиорито, която получава всички територии отляво на река Магра.<ref name=":09">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.castellodifosdinovo.it/eng/wp-content/uploads/2012/02/Albero-Geneaologico.pdf|заглавие=Castello di Fosdinovo - Albero genealogico|автор=}}</ref> Женен за Катерина Катанео, Обицино има трима наследници: Бернабо, Иснардо и Алберто. Иснардо се жени за Кубина д’Есте, от която има двама сина: Габриеле I и Ацолино. Последният е баща на трима наследници: [[Спинета Маласпина]], наричан ''Велики'', който през 1340 г. придобива феода Фосдиново, но не оставя законно потомство, Иснардо и Ацолино, чиито наследници приемат титлата „маркграфове на Фосдиново“ (1355 г.).<ref name=":09" /> == Линии == * ''Malaspina dello Spino Secco'' от 1266 г. се дели на 4 линии: ** ''Malaspina di Mulazzo'' *** ''Malaspina di Cariseto'' *** ''Malaspina di Santo Stefano'' **** Malaspina di Edifizi *** ''Malaspina di Casanova'' *** ''Malaspina di Fabbrica'' *** ''Malaspina di Ottone'' **** ''Malaspina di Orezzoli'' ***** ''Malaspina di Frassi'' ** ''Malaspina di Giovagallo'' ** ''Malaspina di Villafranca'' *** ''Malaspina di Cremolino'' *** ''Malaspina di Lusuolo'' **** ''Malaspina di Tresana'' *** ''Malaspina di Licciana'' **** ''Malaspina di Bastia'' ***** ''Malaspina di Terrarossa'' ***** ''Malaspina di Ponte Bosio'' **** ''Malaspina di Monti'' **** ''Malaspina di Suvero'' **** ''Malaspina di Podenzana'', ([[Поденцана]]) ** ''Malaspina di Pregòla'' *** ''Malaspina di Vezimo'' *** ''Malaspina di Pei e Isola'' *** ''Malaspina di Alpe e Artana'' *** ''Malaspina di Pregòla, Campi e Zerba'' * ''Malaspina dello Spino Fiorito'' през 1275 г. се дели на 4 линии: ** ''Malaspina di Varzi'' *** ''Malaspina di Fabbrica'' ** ''Malaspina di Varzi'' *** ''Malaspina di Santa Margherita'' *** ''Malaspina di Casanova'' *** ''Malaspina di Bagnaria'' ** ''Malaspina di Fivizzano'' *** ''Malaspina di Sannazzaro'' **** ''Malaspina di Fosdinovo'' **** ''Malaspina di Olivola'' **** ''Malaspina di Verona'' *** ''Malaspina di Gragnola'' *** ''Malaspina di Olivola'' *** ''Malaspina di Godiasco'' *** ''Malaspina di Godiasco'' **** ''Malaspina di Castiglione e Casalasco'' **** ''Malaspina di Bagnone e Valverde'' **** ''Malaspina di Treschietto e Piumesana'' **** ''Malaspina di Filattiera e Cella'' **** ''Malaspina di Malgrate e Oramala'' **** ''Malaspina di Godiasco, Pozzol Groppo e Fortunago'' ***** ''Malaspina di Sagliano'' * ''Malaspina di Ascoli Piceno'' ** ''Malaspina di Ascoli Piceno'' ** ''Malaspina di Grondona'' == Източници == * Giorgio Fiori, ''I Malaspina. Castelli e Feudi nell'Oltrepò Piacentino, Pavese, Tortonese.'' Piacenza 1995. == Бележки == <references /> == Външни препратки == {{Commonscat|House of Malaspina}} * [http://www.sardimpex.com/anteprime/anteprimamalaspina.htm Genealogia Malaspina]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, sardimpex.com * [http://genealogy.euweb.cz/italy/malaspina1.html Malaspina family], genealogy.euweb.cz [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Маса и Карара| ]] [[Категория:Европейски кралски династии]] [[Категория:Италиански династии]] tk9hj9qmhpk9a80uw3hhqr4pfkz6aaq 12876847 12876845 2026-04-10T19:42:35Z Ambra75 259141 /* Исторически произход и роля на семейството */ 12876847 wikitext text/x-wiki [[Файл:Blasone malaspina fosdinovo.jpg|мини|Герб на фамилията Маласпина]] [[Файл:Coat_of_arms_of_the_House_of_Malaspina_(Spino_Fiorito) (2).svg|мини|100px|Герб на фамилията Маласпина]] [[Файл:Coat of arms of the House of Malaspina (Spino Secco) (2).svg|мини|100px|Герб на фамилията Маласпина]] '''Маласпина''' ({{lang|it|Malaspina}}) е [[Аристокрация|благороднически]] [[Италия|италиански]] род от [[Лангобарди|лангобардски]] произход, произхождащ от рода [[Отбертини|Обертенги]] – от линията на [[Списък на маркграфовете на Маса|маркизите на Маса]] и [[Ортоново|графовете Луни]]. Между [[13 век|XIII]]–[[14 век|XIV век]] управляват многобройните феодални владения в [[Луниджана]], а в периода 1473–1553 г. са суверени на [[Херцогство Маса и Княжество Карара|Маса и Карара]]. Те са наследени по женска линия от [[Чибо-Маласпина]], чието управление продължава до 1790 г., когато Херцогство Маса и Княжество Карара преминава към [[Австрия-Есте]] чрез [[Мария Беатриче д’Есте|Мария Беатриче д'Есте]], дъщеря и наследница на последната херцогиня Чибо-Маласпина, [[Мария Тереза Чибо-Маласпина|Мария Тереза]]. Мария Беатриче запазва суверенните титли на херцогството (с прекъсване през [[Наполеонови войни|наполеоновия]] период) и неговата юридическа автономия спрямо останалите [[Херцогство Модена и Реджо|владения на Есте]] до смъртта си през 1829 г.<ref>La maggior parte delle notizie sui vari rami dei Malaspina si trovano nei tre volumi della ''Storia della Lunigiana feudale'', di Eugenio Branchi</ref> Друго важно феодално владение е [[Маркграфство Фосдиново]], управлявано от Маласпина и съществувал до 1797 г. == История == === Легенда === Съществуват няколко легенди за произхода на фамилното име. Една традиция го свързва с времето на [[Анк Марций]], както е изобразено на стенописите на Гаетано Бианки (1882) в замъка на [[Фосдиново]]. Друга легенда разказва за убийството на [[Франки|франкския]] [[Меровинги|меровингски]] крал [[Теодеберт I]] (ок. 548 г.) с голям трън от римския благородник Ацин Марций, предполагаем потомък на рода [[Марции]], по време на [[Restauratio imperii|повторното завладяване]] на [[Юстиниан I|Юстиниан]] и [[Готска война (535 – 554)|готско‑византийската война]]. Според разпространен вариант младият Ацин (Алцин), син на Илдуин, херцог на Милано, отмъстил за смъртта на баща си, намушквайки Теодеберт в съня му; последните му думи били „ах, лош трън!“ ("ah, mala spina!"). Сцената е представена върху пет пясъчникови панела на портала на двореца Маласпина в [[Годиаско Саличе Терме|Годиаско]] и на стенописа във Фосдиново.<ref>{{Цитат уеб|http://www.appennino4p.it/feudi|La marca Obertenga e i Feudi Imperiali}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.carraraonline.com/i-malaspina.html|заглавие=I Malaspina}}</ref> Друга хипотеза свързва името с предполагаемо непристойно поведение на Алберто, наречен ''Маласпина'' (XII век) или на някои от неговите роднини.<ref>Guagnini, p. 27</ref> === Исторически произход и роля на семейството === Династията Маласпина произлиза от лангобардската династия [[Отбертини]], основана от [[Оберто I]], който през 945 г. е назначен за граф на Луни, през 951 г. – за маркиз на [[Маркграфство Източна Лигурия|Генуа]] (от краля на Италия [[Беренгар II|Беренгарий II]], по време на управлението на [[Ото I]]), а през 953 г. – за [[пфалцграф]].<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.castellodifosdinovo.it/eng/wp-content/uploads/2012/02/Albero-Geneaologico.pdf|заглавие=Castello di Fosdinovo - Albero genealogico|автор=}}</ref> Той има двама сина, [[Оберто II]], който наследява титлата „граф на Луни“ от баща си, и [[Адалберт I]], чиито потомци дават началото на семействата [[Палавичини]] и [[Кавалкабо]].<ref name=":02">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.castellodifosdinovo.it/eng/wp-content/uploads/2012/02/Albero-Geneaologico.pdf|заглавие=Castello di Fosdinovo - Albero genealogico|автор=}}</ref> Потомцитете на Оберто II включват: [[Берта от Милано|Берта]], съпруга на [[Ардуин от Ивреа|Ардуин, крал на Италия]]; Уго, граф на Милано; [[Алберто Ацо I д’Есте|Алберто Ацо I]], граф на Луни, чието потомство дава началото на [[Есте (династия)|Есте]], [[Брауншвайг-Беверн|Брауншвайг]] и [[Хановерска династия|Хановер;]] и накрая Оберто Обицо I, прародител на рода Маласпина.<ref name=":03">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.castellodifosdinovo.it/eng/wp-content/uploads/2012/02/Albero-Geneaologico.pdf|заглавие=Castello di Fosdinovo - Albero genealogico|автор=}}</ref> През 1004 г. [[Оберто Обицо Маласпина|Оберто Обицо I]] се сражава заедно със своя девер, [[Крал на Италия|крал]] Ардуин, срещу епископите-графове на Луни – първият от поредицата конфликти между рода и владетелите [[Ортоново|на основания от Рим град]]. Негов наследник е синът му Алберто I.<ref name=":04">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.castellodifosdinovo.it/eng/wp-content/uploads/2012/02/Albero-Geneaologico.pdf|заглавие=Castello di Fosdinovo - Albero genealogico|автор=}}</ref> Син на Алберто I е Оберто Обицо II (†1090), баща на Алберто II (†1140) – първият член на рода, който носи името Маласпина и поради това се счита за негов действителен основател.<ref name=":05">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.castellodifosdinovo.it/eng/wp-content/uploads/2012/02/Albero-Geneaologico.pdf|заглавие=Castello di Fosdinovo - Albero genealogico|автор=}}</ref> Алберто Маласпина разширява семейните владения от Апенините до покрайнините на [[Луниджана]] и влиза в конфликтни отношения с [[Генуезка република|Генуа]] и епископите на Луни. В мирния договор от [[Лука]] (1124) се споменава разделяне на имуществото между потомците на [[Оберто I|Оберто]], от които впоследствие произлизат няколко значими европейски благороднически линии: първородната линия на [[Списък на маркграфовете на Маса|маркизите на Маса]] и Корсика, както и родовете [[Брауншвайг-Беверн|Брауншвайг]], [[Есте]], [[Палавичини]] и Маласпина.<ref name=":06">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.castellodifosdinovo.it/eng/wp-content/uploads/2012/02/Albero-Geneaologico.pdf|заглавие=Castello di Fosdinovo - Albero genealogico|автор=}}</ref> Синът на Алберто, маркиз [[Обицо I Маласпина]] (†1185), първоначално се сражава срещу [[Фридрих Барбароса]] в подкрепа на бунтовническите [[Средновековна комуна|комуни]], но след утвърждаването на императорската власт преминава на страната на Барбароса и му оказва помощ в похода срещу Милано (1157). В замяна императорът го възнаграждава с владения в [[Лигурия]], [[Луниджана]], [[Ломбардия]] и [[Емилия (област)|Емилия]]. През 1176 г. Обицо, след като ескортира Фридрих Барбароса до [[Павия]], неочаквано се присъединява към [[Ломбардска лига|Ломбардската лига]] и атакува императора. Тази двойна игра допринася за поражението на Фридрих в [[Битка при Леняно|битката при Леняно]]. Въпреки това в мирния [[Костанцски мирен договор|договор от Констанц]] Обицо е помилван и императорът потвърждава владенията му. Двете събития – битката при Леняно и мирът от Констанц – са изобразени във фреските на Гаетано Бианки от края на XIX век в залата на замъка във Фосдиново.<ref>Guagnini, p. 49</ref> Обицо I имал двама сина: Обицо II Маласпина (Обицоне) и Мороело I Маласпина. Потомците на първия син образуват линията ''Маласпина дело Спино Секо'', а тези на втория – ''Маласпина дело Спино Фиорито'' (1221).<ref name=":07">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.castellodifosdinovo.it/eng/wp-content/uploads/2012/02/Albero-Geneaologico.pdf|заглавие=Castello di Fosdinovo - Albero genealogico|автор=}}</ref> Синът на Обицоне е [[Корадо Маласпина Стари|Корадо I Маласпина]] [[Корадо Маласпина Стари|Стари]], наричан от [[Данте Алигиери|Данте]] нарича „древния“, първият значим представител на Маласпина дело Спино Секо. Той получава всички владения отдясно на река [[Магра]], както и територията на [[Вилафранка ин Луниджана|Вилафранка]], разположена отляво на реката. От него произлизат Манфреди, [[Moroello Malaspina|Мороело ди Мулацо]], Федерико ди Вилафранка и Алберто.<ref name=":08">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.castellodifosdinovo.it/eng/wp-content/uploads/2012/02/Albero-Geneaologico.pdf|заглавие=Castello di Fosdinovo - Albero genealogico|автор=}}</ref> От Манфреди е роден Мороело „Вапор ди Валдимагра“, приятел на Данте. От Мороело ди Мулацо произхожда Франческино Маласпина, участник във войните между [[гвелфи и гибелини]], който неколкократно приютява Данте по време на изгнанието му в Луниджана и го назначава за свой пълномощник (и на други представители на рода) в преговорите с епископа на Луни Антонио Нуволоне да Камила, довели до [[Мирен договор в Кастелнуово|мира в Кастелнуово]] (1306). Федерико ди Вилафранка е баща на Обицино и на известния [[Корадо Маласпина Млади]], към когото Данте се обръща в VIII песен на „ [[Чистилище (Божествена комедия)|Чистилище]]“ в знак на благодарност към рода.<ref name=":08" /> Потомък на Мороело I Маласпина е Гулиелмо, баща на Обицино, считан за действителния основател на линията Маласпина дело Спино Фиорито, която получава всички територии отляво на река Магра.<ref name=":09">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.castellodifosdinovo.it/eng/wp-content/uploads/2012/02/Albero-Geneaologico.pdf|заглавие=Castello di Fosdinovo - Albero genealogico|автор=}}</ref> Женен за Катерина Катанео, Обицино има трима наследници: Бернабо, Иснардо и Алберто. Иснардо се жени за Кубина д’Есте, от която има двама сина: Габриеле I и Ацолино. Последният е баща на трима наследници: [[Спинета Маласпина]], наричан ''Велики'', който през 1340 г. придобива феода Фосдиново, но не оставя законно потомство, Иснардо и Ацолино, чиито наследници приемат титлата „маркграфове на Фосдиново“ (1355 г.).<ref name=":09" /> Семейство Маласпина първоначално подкрепя гибелините, а впоследствие – гвелфите. Като член на гвелфската фракция Обицино участва в борбите на ломбардците срещу Хоенщауфените. Заедно с Мороело деи Маласпина ди Джовагало той е сред водачите на тосканските гвелфи, които защитават Флоренция от Хайнрих VII. Тосканските гибелини, подкрепящи императора, са водени от друг представител на рода – Спинета Маласпина, наричан ''Великия''.<ref>Fiori, p. 6</ref> Той притежава и голямо, компактно владение северно от Генуа, в областта на Четирите провинции, разположено в долините на реките Требия и Стафора. И двете владения – това в Луниджана и това северно от Генуа (наричано Ломбард) – постепенно се разпадат вследствие на ломбардския закон, който предвижда разделяне на имуществото, включително феодалните владения, между всички мъжки наследници. Някои членове на семейство Маласпина управляват части от Джудиката на Торес през XIII–XIV век, а от XV до XVIII век клонът Кибо‑Маласпина управлява независимата маркиза Маса и княжество Карара (по‑късно херцогство Маса и Карара). Сардинските владения на рода включват: замъкът Серавале (Боса) с курациите Планарджа и Коста де Адес, и замъкът [[Озило]] с курациите Монтес, Фигулинас и Корос .<ref>Soddu, ''I Malaspina e la Sardegna'', p. 36</ref> Членовете на семейството са носили титлата ''принцове на [[San Colombano|Сан Коломбано.]]''<ref>Branchi, I, p. 161</ref> == Линии == * ''Malaspina dello Spino Secco'' от 1266 г. се дели на 4 линии: ** ''Malaspina di Mulazzo'' *** ''Malaspina di Cariseto'' *** ''Malaspina di Santo Stefano'' **** Malaspina di Edifizi *** ''Malaspina di Casanova'' *** ''Malaspina di Fabbrica'' *** ''Malaspina di Ottone'' **** ''Malaspina di Orezzoli'' ***** ''Malaspina di Frassi'' ** ''Malaspina di Giovagallo'' ** ''Malaspina di Villafranca'' *** ''Malaspina di Cremolino'' *** ''Malaspina di Lusuolo'' **** ''Malaspina di Tresana'' *** ''Malaspina di Licciana'' **** ''Malaspina di Bastia'' ***** ''Malaspina di Terrarossa'' ***** ''Malaspina di Ponte Bosio'' **** ''Malaspina di Monti'' **** ''Malaspina di Suvero'' **** ''Malaspina di Podenzana'', ([[Поденцана]]) ** ''Malaspina di Pregòla'' *** ''Malaspina di Vezimo'' *** ''Malaspina di Pei e Isola'' *** ''Malaspina di Alpe e Artana'' *** ''Malaspina di Pregòla, Campi e Zerba'' * ''Malaspina dello Spino Fiorito'' през 1275 г. се дели на 4 линии: ** ''Malaspina di Varzi'' *** ''Malaspina di Fabbrica'' ** ''Malaspina di Varzi'' *** ''Malaspina di Santa Margherita'' *** ''Malaspina di Casanova'' *** ''Malaspina di Bagnaria'' ** ''Malaspina di Fivizzano'' *** ''Malaspina di Sannazzaro'' **** ''Malaspina di Fosdinovo'' **** ''Malaspina di Olivola'' **** ''Malaspina di Verona'' *** ''Malaspina di Gragnola'' *** ''Malaspina di Olivola'' *** ''Malaspina di Godiasco'' *** ''Malaspina di Godiasco'' **** ''Malaspina di Castiglione e Casalasco'' **** ''Malaspina di Bagnone e Valverde'' **** ''Malaspina di Treschietto e Piumesana'' **** ''Malaspina di Filattiera e Cella'' **** ''Malaspina di Malgrate e Oramala'' **** ''Malaspina di Godiasco, Pozzol Groppo e Fortunago'' ***** ''Malaspina di Sagliano'' * ''Malaspina di Ascoli Piceno'' ** ''Malaspina di Ascoli Piceno'' ** ''Malaspina di Grondona'' == Източници == * Giorgio Fiori, ''I Malaspina. Castelli e Feudi nell'Oltrepò Piacentino, Pavese, Tortonese.'' Piacenza 1995. == Бележки == <references /> == Външни препратки == {{Commonscat|House of Malaspina}} * [http://www.sardimpex.com/anteprime/anteprimamalaspina.htm Genealogia Malaspina]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, sardimpex.com * [http://genealogy.euweb.cz/italy/malaspina1.html Malaspina family], genealogy.euweb.cz [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Маса и Карара| ]] [[Категория:Европейски кралски династии]] [[Категория:Италиански династии]] n6gh9v48g4e6o7nagcbvrvmjf6az4ck 12876850 12876847 2026-04-10T19:58:44Z Ambra75 259141 12876850 wikitext text/x-wiki [[Файл:Blasone malaspina fosdinovo.jpg|мини|Герб на фамилията Маласпина]] [[Файл:Coat_of_arms_of_the_House_of_Malaspina_(Spino_Fiorito) (2).svg|мини|100px|Герб на фамилията Маласпина]] [[Файл:Coat of arms of the House of Malaspina (Spino Secco) (2).svg|мини|100px|Герб на фамилията Маласпина]] '''Маласпина''' ({{lang|it|Malaspina}}) е [[Аристокрация|благороднически]] [[Италия|италиански]] род от [[Лангобарди|лангобардски]] произход, произхождащ от рода [[Отбертини|Обертенги]] – от линията на [[Списък на маркграфовете на Маса|маркграфовете на Маса]] и [[Ортоново|графовете Луни]]. Между [[13 век|XIII]]–[[14 век|XIV век]] управляват многобройните феодални владения в [[Луниджана]], а в периода 1473–1553 г. са суверени на [[Херцогство Маса и Княжество Карара|Маса и Карара]]. Те са наследени по женска линия от [[Чибо-Маласпина]], чието управление продължава до 1790 г., когато Херцогство Маса и Княжество Карара преминава към [[Австрия-Есте]] чрез [[Мария Беатриче д’Есте|Мария Беатриче д'Есте]], дъщеря и наследница на последната херцогиня Чибо-Маласпина, [[Мария Тереза Чибо-Маласпина|Мария Тереза]]. Мария Беатриче запазва суверенните титли на херцогството (с прекъсване през [[Наполеонови войни|наполеоновия]] период) и неговата юридическа автономия спрямо останалите [[Херцогство Модена и Реджо|владения на Есте]] до смъртта си през 1829 г.<ref>La maggior parte delle notizie sui vari rami dei Malaspina si trovano nei tre volumi della ''Storia della Lunigiana feudale'', di Eugenio Branchi</ref> Друго важно феодално владение е [[Маркграфство Фосдиново]], управлявано от Маласпина и съществувал до 1797 г. == История == === Легенда === Съществуват няколко легенди за произхода на фамилното име. Една традиция го свързва с времето на [[Анк Марций]], както е изобразено на стенописите на Гаетано Бианки (1882) в замъка на [[Фосдиново]]. Друга легенда разказва за убийството на [[Франки|франкския]] [[Меровинги|меровингски]] крал [[Теодеберт I]] (ок. 548 г.) с голям трън от римския благородник Ацин Марций, предполагаем потомък на рода [[Марции]], по време на [[Restauratio imperii|повторното завладяване]] на [[Юстиниан I|Юстиниан]] и [[Готска война (535 – 554)|готско‑византийската война]]. Според разпространен вариант младият Ацин (Алцин), син на Илдуин, херцог на Милано, отмъстил за смъртта на баща си, намушквайки Теодеберт в съня му; последните му думи били „ах, лош трън!“ ("ah, mala spina!"). Сцената е представена върху пет пясъчникови панела на портала на двореца Маласпина в [[Годиаско Саличе Терме|Годиаско]] и на стенописа във Фосдиново.<ref>{{Цитат уеб|http://www.appennino4p.it/feudi|La marca Obertenga e i Feudi Imperiali}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.carraraonline.com/i-malaspina.html|заглавие=I Malaspina}}</ref> Друга хипотеза свързва името с предполагаемо непристойно поведение на [[Алберто Маласпина (XII век)|Алберто]], наречен ''Маласпина'' (XII век) или на някои от неговите роднини.<ref>Guagnini, p. 27</ref> === Исторически произход и роля на семейството === Династията Маласпина произлиза от лангобардската династия [[Отбертини]], основана от [[Оберто I]], който през 945 г. е назначен за граф на [[Луни]], през 951 г. – за маркграф на [[Маркграфство Източна Лигурия|Генуа]] (от краля на Италия [[Беренгар II|Беренгарий II]], по време на управлението на [[Ото I]]), а през 953 г. – за [[пфалцграф]].<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.castellodifosdinovo.it/eng/wp-content/uploads/2012/02/Albero-Geneaologico.pdf|заглавие=Castello di Fosdinovo - Albero genealogico|автор=}}</ref> Той има двама сина, [[Оберто II]], който наследява титлата „граф на Луни“ от баща си, и [[Адалберт I]], чиито потомци дават началото на семействата [[Палавичини]] и [[Кавалкабо]].<ref name=":02">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.castellodifosdinovo.it/eng/wp-content/uploads/2012/02/Albero-Geneaologico.pdf|заглавие=Castello di Fosdinovo - Albero genealogico|автор=}}</ref> Потомцитете на Оберто II включват: [[Берта от Милано|Берта]], съпруга на [[Ардуин от Ивреа|Ардуин, крал на Италия]]; Уго, граф на Милано; [[Алберто Ацо I д’Есте|Алберто Ацо I]], граф на Луни, чието потомство дава началото на [[Есте (династия)|Есте]], [[Брауншвайг-Беверн|Брауншвайг]] и [[Хановерска династия|Хановер]], и накрая [[Оберто Обицо I Маласпина|Оберто Обицо I]] (X-XI век), прародител на рода Маласпина.<ref name=":03">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.castellodifosdinovo.it/eng/wp-content/uploads/2012/02/Albero-Geneaologico.pdf|заглавие=Castello di Fosdinovo - Albero genealogico|автор=}}</ref> През 1004 г. Оберто Обицо I се сражава заедно със своя девер, [[Крал на Италия|крал]] Ардуин, срещу епископите-графове на Луни – първият от поредицата конфликти между рода и владетелите [[Ортоново|на основания от Рим град]]. Негов наследник е синът му Алберто I.<ref name=":04">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.castellodifosdinovo.it/eng/wp-content/uploads/2012/02/Albero-Geneaologico.pdf|заглавие=Castello di Fosdinovo - Albero genealogico|автор=}}</ref> Син на Алберто I е Оберто Обицо II (†1090), баща на [[Алберто II Маласпина|Алберто II]] († 1140) – първият член на рода, който носи името ''Маласпина'' и поради това се счита за негов действителен основател.<ref name=":05">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.castellodifosdinovo.it/eng/wp-content/uploads/2012/02/Albero-Geneaologico.pdf|заглавие=Castello di Fosdinovo - Albero genealogico|автор=}}</ref> Той разширява семейните владения от [[Апенински планини|Апенините]] до покрайнините на [[Луниджана]] и влиза в конфликтни отношения с [[Генуезка република|Генуа]] и епископите на Луни. В мирния договор от [[Лука]] (1124) се споменава разделяне на имуществото между потомците на [[Оберто I|Оберто]], от които впоследствие произлизат няколко значими европейски благороднически линии: първородната линия на [[Списък на маркграфовете на Маса|маркизите на Маса]] и Корсика, както и родовете [[Брауншвайг-Беверн|Брауншвайг]], [[Есте]], [[Палавичини]] и Маласпина.<ref name=":06">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.castellodifosdinovo.it/eng/wp-content/uploads/2012/02/Albero-Geneaologico.pdf|заглавие=Castello di Fosdinovo - Albero genealogico|автор=}}</ref> Синът на Алберто, маркиз [[Обицо I Маласпина]] (†1185), първоначално се сражава срещу [[Фридрих Барбароса]] в подкрепа на бунтовническите [[Средновековна комуна|комуни]], но след утвърждаването на императорската власт преминава на страната на Барбароса и му оказва помощ в похода срещу Милано (1157). В замяна императорът го възнаграждава с владения в [[Лигурия]], [[Луниджана]], [[Ломбардия]] и [[Емилия (област)|Емилия]]. През 1176 г. Обицо, след като ескортира Фридрих Барбароса до [[Павия]], неочаквано се присъединява към [[Ломбардска лига|Ломбардската лига]] и атакува императора. Тази двойна игра допринася за поражението на Фридрих в [[Битка при Леняно|битката при Леняно]]. Въпреки това в мирния [[Костанцски мирен договор|договор от Констанц]] Обицо е помилван и императорът потвърждава владенията му. Двете събития – битката при Леняно и мирът от Констанц – са изобразени във фреските на Гаетано Бианки от края на XIX век в залата на замъка във Фосдиново.<ref>Guagnini, p. 49</ref> Обицо I имал двама сина: Обицо II Маласпина (Обицоне) и Мороело I Маласпина. Потомците на първия син образуват линията ''Маласпина дело Спино Секо'', а тези на втория – ''Маласпина дело Спино Фиорито'' (1221).<ref name=":07">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.castellodifosdinovo.it/eng/wp-content/uploads/2012/02/Albero-Geneaologico.pdf|заглавие=Castello di Fosdinovo - Albero genealogico|автор=}}</ref> Синът на Обицоне е [[Корадо Маласпина Стари|Корадо I Маласпина]] [[Корадо Маласпина Стари|Стари]], наричан от [[Данте Алигиери|Данте]] нарича „древния“, първият значим представител на Маласпина дело Спино Секо. Той получава всички владения отдясно на река [[Магра]], както и територията на [[Вилафранка ин Луниджана|Вилафранка]], разположена отляво на реката. От него произлизат Манфреди, [[Moroello Malaspina|Мороело ди Мулацо]], Федерико ди Вилафранка и Алберто.<ref name=":08">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.castellodifosdinovo.it/eng/wp-content/uploads/2012/02/Albero-Geneaologico.pdf|заглавие=Castello di Fosdinovo - Albero genealogico|автор=}}</ref> От Манфреди е роден Мороело „Вапор ди Валдимагра“, приятел на Данте. От Мороело ди Мулацо произхожда Франческино Маласпина, участник във войните между [[гвелфи и гибелини]], който неколкократно приютява Данте по време на изгнанието му в Луниджана и го назначава за свой пълномощник (и на други представители на рода) в преговорите с епископа на Луни Антонио Нуволоне да Камила, довели до [[Мирен договор в Кастелнуово|мира в Кастелнуово]] (1306). Федерико ди Вилафранка е баща на Обицино и на известния [[Корадо Маласпина Млади]], към когото Данте се обръща в VIII песен на „ [[Чистилище (Божествена комедия)|Чистилище]]“ в знак на благодарност към рода.<ref name=":08" /> Потомък на Мороело I Маласпина е Гулиелмо, баща на Обицино, считан за действителния основател на линията Маласпина дело Спино Фиорито, която получава всички територии отляво на река Магра.<ref name=":09">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.castellodifosdinovo.it/eng/wp-content/uploads/2012/02/Albero-Geneaologico.pdf|заглавие=Castello di Fosdinovo - Albero genealogico|автор=}}</ref> Женен за Катерина Катанео, Обицино има трима наследници: Бернабо, Иснардо и Алберто. Иснардо се жени за Кубина д’Есте, от която има двама сина: Габриеле I и Ацолино. Последният е баща на трима наследници: [[Спинета Маласпина]], наричан ''Велики'', който през 1340 г. придобива феода Фосдиново, но не оставя законно потомство, Иснардо и Ацолино, чиито наследници приемат титлата „маркграфове на Фосдиново“ (1355 г.).<ref name=":09" /> Семейство Маласпина първоначално подкрепя гибелините, а впоследствие – гвелфите. Като член на гвелфската фракция Обицино участва в борбите на ломбардците срещу Хоенщауфените. Заедно с Мороело деи Маласпина ди Джовагало той е сред водачите на тосканските гвелфи, които защитават Флоренция от Хайнрих VII. Тосканските гибелини, подкрепящи императора, са водени от друг представител на рода – Спинета Маласпина, наричан ''Великия''.<ref>Fiori, p. 6</ref> Той притежава и голямо, компактно владение северно от Генуа, в областта на Четирите провинции, разположено в долините на реките Требия и Стафора. И двете владения – това в Луниджана и това северно от Генуа (наричано Ломбард) – постепенно се разпадат вследствие на ломбардския закон, който предвижда разделяне на имуществото, включително феодалните владения, между всички мъжки наследници. Някои членове на семейство Маласпина управляват части от Джудиката на Торес през XIII–XIV век, а от XV до XVIII век клонът Кибо‑Маласпина управлява независимата маркиза Маса и княжество Карара (по‑късно херцогство Маса и Карара). Сардинските владения на рода включват: замъкът Серавале (Боса) с курациите Планарджа и Коста де Адес, и замъкът [[Озило]] с курациите Монтес, Фигулинас и Корос .<ref>Soddu, ''I Malaspina e la Sardegna'', p. 36</ref> Членовете на семейството са носили титлата ''принцове на [[San Colombano|Сан Коломбано.]]''<ref>Branchi, I, p. 161</ref> == Линии == * ''Malaspina dello Spino Secco'' от 1266 г. се дели на 4 линии: ** ''Malaspina di Mulazzo'' *** ''Malaspina di Cariseto'' *** ''Malaspina di Santo Stefano'' **** Malaspina di Edifizi *** ''Malaspina di Casanova'' *** ''Malaspina di Fabbrica'' *** ''Malaspina di Ottone'' **** ''Malaspina di Orezzoli'' ***** ''Malaspina di Frassi'' ** ''Malaspina di Giovagallo'' ** ''Malaspina di Villafranca'' *** ''Malaspina di Cremolino'' *** ''Malaspina di Lusuolo'' **** ''Malaspina di Tresana'' *** ''Malaspina di Licciana'' **** ''Malaspina di Bastia'' ***** ''Malaspina di Terrarossa'' ***** ''Malaspina di Ponte Bosio'' **** ''Malaspina di Monti'' **** ''Malaspina di Suvero'' **** ''Malaspina di Podenzana'', ([[Поденцана]]) ** ''Malaspina di Pregòla'' *** ''Malaspina di Vezimo'' *** ''Malaspina di Pei e Isola'' *** ''Malaspina di Alpe e Artana'' *** ''Malaspina di Pregòla, Campi e Zerba'' * ''Malaspina dello Spino Fiorito'' през 1275 г. се дели на 4 линии: ** ''Malaspina di Varzi'' *** ''Malaspina di Fabbrica'' ** ''Malaspina di Varzi'' *** ''Malaspina di Santa Margherita'' *** ''Malaspina di Casanova'' *** ''Malaspina di Bagnaria'' ** ''Malaspina di Fivizzano'' *** ''Malaspina di Sannazzaro'' **** ''Malaspina di Fosdinovo'' **** ''Malaspina di Olivola'' **** ''Malaspina di Verona'' *** ''Malaspina di Gragnola'' *** ''Malaspina di Olivola'' *** ''Malaspina di Godiasco'' *** ''Malaspina di Godiasco'' **** ''Malaspina di Castiglione e Casalasco'' **** ''Malaspina di Bagnone e Valverde'' **** ''Malaspina di Treschietto e Piumesana'' **** ''Malaspina di Filattiera e Cella'' **** ''Malaspina di Malgrate e Oramala'' **** ''Malaspina di Godiasco, Pozzol Groppo e Fortunago'' ***** ''Malaspina di Sagliano'' * ''Malaspina di Ascoli Piceno'' ** ''Malaspina di Ascoli Piceno'' ** ''Malaspina di Grondona'' == Източници == * Giorgio Fiori, ''I Malaspina. Castelli e Feudi nell'Oltrepò Piacentino, Pavese, Tortonese.'' Piacenza 1995. == Бележки == <references /> == Външни препратки == {{Commonscat|House of Malaspina}} * [http://www.sardimpex.com/anteprime/anteprimamalaspina.htm Genealogia Malaspina]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, sardimpex.com * [http://genealogy.euweb.cz/italy/malaspina1.html Malaspina family], genealogy.euweb.cz [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Маса и Карара| ]] [[Категория:Европейски кралски династии]] [[Категория:Италиански династии]] q8feni8znh2cp2bajvhz1nfdhkbuo7s 10 393202 12876904 12099272 2026-04-10T21:05:55Z ~2026-22165-55 391870 12876904 wikitext text/x-wiki {{Навигационен шаблон |name = Православна Библия |title = [[Православие|Православна]] [[Библия]] |image = |state = collapsed |groupstyle = |liststyle = |group1 = [[Стар завет]] |list1 = {{Navbox subgroup | group1 = канонични | list1 = [[Битие (Библия)|Битие]]{{·}}[[Изход (Библия)|Изход]]{{·}}[[Левит (Библия)|Левит]]{{·}}[[Числа (Библия)|Числа]]{{·}}[[Второзаконие]]{{·}}[[Книга Съдии Израилеви]]{{·}}[[Книга Рут]]{{·}}[[Първа книга Царства]]{{·}}[[Втора книга Царства]]{{·}}[[Трета книга Царства]]{{·}}[[Четвърта книга Царства]]{{·}}[[Първа книга Паралипоменон]]{{·}}[[Втора книга Паралипоменон]]{{·}}[[Първа книга на Ездра]]{{·}}[[Книга на Неемия]]{{·}}[[Книга Естир]]{{·}}[[Книга на Иова]]{{·}}[[Псалтир]]{{·}}[[Притчи Соломонови]]{{·}}[[Еклисиаст]]{{·}}[[Песен на Песните]]{{·}}[[Книга на пророк Исаия]]{{·}}[[Книга на пророк Иеремия]]{{·}}[[Плач Иеремиев]]{{·}}[[Книга на пророк Йезекиил]]{{·}}[[Книга на пророк Даниил]]{{·}}[[Книга на пророк Осия]]{{·}}[[Книга на пророк Иоиля]]{{·}}[[Книга на пророк Амоса]]{{·}}[[Книга на пророк Авдий]]{{·}}[[Книга на пророк Иона]]{{·}}[[Книга на пророк Михей]]{{·}}[[Книга на пророк Наума]]{{·}}[[Книга на пророк Авакума]]{{·}}[[Книга на пророк Софония]]{{·}}[[Книга на пророк Агей]]{{·}}[[Книга на пророк Захария]]{{·}}[[Книга на пророк Малахия]] | group2 = неканонични | list2 = [[Книга на Товита]]{{·}}[[Книга Иудит]]{{·}}[[Премъдрост Соломонова]]{{·}}[[Премъдрост на Иисуса, син Сирахов]]{{·}}[[Книга на пророк Варуха]]{{·}}[[Първа книга Макавейска]]{{·}}[[Втора книга Макавейска]]{{·}}[[Послание на Иеремия]]{{·}}[[Втора книга на Ездра]]{{·}}[[Трета книга на Ездра]]{{·}}[[Трета книга Макавейска]] }} |group2 = [[Нов завет]] |list2 = [[Евангелие от Матей]]{{·}}[[Евангелие от Марк]]{{·}}[[Евангелие от Лука]]{{·}}[[Евангелие от Йоан]]{{·}}[[Деяния на светите апостоли]]{{·}}[[Съборно послание на св. ап. Иакова]]{{·}}[[Първо съборно послание на св. ап. Петра]]{{·}}[[Второ съборно послание на св. ап. Петра]]{{·}}[[Първо съборно послание на св. ап. Иоана Богослова]]{{·}}[[Второ съборно послание на св. ап. Иоана Богослова]]{{·}}[[Трето съборно послание на св. ап. Иоана Богослова]]{{·}}[[Съборно послание на св. ап. Иуда]]{{·}}[[Послание към римляните|Послание на св. ап. Павла до Римляни]]{{·}}[[Първо послание към коринтяните|Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни]]{{·}}[[Второ послание към коринтяните|Второ послание на св. ап. Павла до Коринтяни]]{{·}}[[Послание към галатяните|Послание на св. ап. Павла до Галатяни]]{{·}}[[Послание към ефесяните|Послание на св. ап. Павла до Ефесяни]]{{·}}[[Послание на св. ап. Павла до Филипяни]]{{·}}[[Послание на св. ап. Павла до Колосяни]]{{·}}[[Първо послание на св. ап. Павла до Солуняни]]{{·}}[[Второ послание на св. ап. Павла до Солуняни]]{{·}}[[Първо послание на св. ап. Павла до Тимотея]]{{·}}[[Второ послание на св. ап. Павла до Тимотея]]{{·}}[[Послание на св. ап. Павла до Тита]]{{·}}[[Послание на св. ап. Павла до Филимона]]{{·}}[[Послание на св. ап. Павла до Евреите]]{{·}}[[Откровение на Йоан]] }}<noinclude> [[Категория:Навигационни шаблони за православие]] [[Категория:Религиозни навигационни шаблони]] </noinclude> 6k978brtanklc7dn7m3mpphx2puaskc 0 394270 12876832 10879414 2026-04-10T17:29:02Z Yousiphh 253889 Azerbaijan Democratic Republic did not have an official coat of arms or national anthem 12876832 wikitext text/x-wiki {{Историческа държава |официално-име-бг = Азерска демократична република |официално-име = Azərbaycan Xalq Cümhuriyyəti |знаме = Flag of Azerbaijan 1918.svg |герб = |национален_химн = |химн-файл = |местоположение = Azerbaijan Democratic Republic 1918 20.png |местоположение-лег = Азербайджан в периода 1918 – 1920 |начало = 1918 |край = 1920 |столица = [[Ганджа]] (до септември 1918)<br/>[[Баку]] |език = [[Азербайджански език|азерски]], [[Руски език|руски]] |площ-общо = 99909<ref>Часть I. – Пространство Азербайджанской Республики, стр. 124. // Адресь – Календарь Азербайджанской Республики на 1920–й годь (1–й годь изданiя). Подь редакцiей А. И. Ставровскаго; Изданiе Министерства Призрѣнiя. Баку: Правительственная типографія ГАЗ „Азербайджань“, 1920, 340 стр. – [http://web.archive.org/web/20150731134232/http://www.anl.az/berpa_neshr/ak.pdf Репринтное издание]. Ответственный за выпуск редактор: В. Бахманлы; Редактор: А. Асадзаде; Министерство Культуры и Туризма Азербайджанской Республики, Национальная Библиотека Азербайджана имени М. Ф. Ахундова. Баку: издательство „Нагыл еви“, 2011, 336 стр. ISBN 978-9952-21-073-6</ref> |площ-год = 1918 |население-оценка = 2 862 000 |население-оценка-година = 1918 |управление = [[Парламентарна република]] |епоха-вид = [[Период между световните войни|Междувоенен период]] |събития = Независимост |събитие-дати = 28 май 1918 |събития2 = Съветска инвазия |събитие-дати2 = 28 април 1920 |валута = Азербайджанска рубла |p1 = Транскавказка федерация |flag_p1 = Flag of the Transcaucasian Federation.svg |s1 = Азербайджанска съветска социалистическа република |flag_s1 = Flag of Azerbaijan SSR (1920-1921).svg |днес_част = {{флагче с име|Армения}}<br/>{{флагче с име|Азербайджан}}<br/>{{флагче с име|Грузия}} }} '''Демократична република Азербайджан''' ({{lang|az|Azərbaycan Xalq Cümhuriyyəti, آذربایجان جومهوریتی}}) е създадена на територията на днешен [[Азербайджан]] на [[28 май]] [[1918]] година, по време на Първата световна война и е просъществувала до образуването на новата [[Азербайджанска съветска социалистическа република]] на [[28 април]] [[1920]] година. == Източници == <references /> == Вижте също == * [[Азербайджан]] * [[Азербайджанска съветска социалистическа република]] {{мъниче|Азербайджан}} [[Категория:История на Азербайджан]] kgom7ye086l8jb6r04fcj9cwzbvtv83 0 396611 12876624 12424072 2026-04-10T14:21:52Z Nk 399 /* Други */ * [[Франц (филм)]], филм на Жак Брел от 1971 12876624 wikitext text/x-wiki '''Франц''' (''Franz'') е мъжко име, германска форма на ''Franciscus'' и родственa форма на собственото име '''[[Франсис]]'''. Формата му в женски род е '''[[Франциска]]'''. В други езици името се среща с модификации:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.behindthename.com/name/franz|заглавие=Franz|достъп_дата=4 декември 2022}}</ref> * на [[Английски език|английски]]: [[Франсис]] (''Francis''), Фран (''Fran''), Франк (''Frank''), Франки (''Frankie''), Франи (''Franny'') * на [[Френски език|френски]]: [[Франсоа (лично име)|Франсоа]] (''François''), Франсиск (''Francisque''), Франсиз (''Francis'') * на [[Испански език|испански]]: [[Франсиско]] (''Francisco''), Куро (''Curro''), Фран (''Fran''), Кико (''Kiko''), Пако (''Paco''), Панчо (''Pancho''), Пакито (''Paquito'') * на [[Португалски език|португалски]]: Франсиско (''Francisco''), Чико (''Chico'') * на [[Италиански език|италиански]]: [[Франческо]] (''Francesco''), [[Франко]] (''Franco'') * на [[Унгарски език|унгарски]]: [[Ференц]] (''Ferenc''), Фери (''Feri''), Ферко (''Ferkó'') * на [[Полски език|полски]]: [[Франчишек]] (''Franciszek'') * на [[Словенски език|словенски]]: Франц (''Franc''), Франце (''France''), Франчишек (''Frančišek''), Фран (''Fran''), Франци (''Franci'') * на [[Чешки език|чешки]] и [[Словашки език|словашки]]: [[Франтишек]] (''František'') * на [[Сръбски език|сръбски]]: Франьо (''Franjo'') * на [[Хърватски език|хърватски]]: Фране (''Frane''), Франьо (''Franjo''), Франо (''Frano''), Фран (''Fran''), Франко (''Franko'') * на [[Нидерландски език|нидерландски]]: Франс (''Frans''), Францискус (''Franciscus'') * на [[Фински език|фински]]: Франс (''Frans''), Рансу (''Ransu'') * на [[Шведски език|шведски]], [[Норвежки език|норвежки]] и [[Датски език|датски]]: Франс (''Frans'') * на [[Ирландски език|ирландски]]: Принсиъс (''Proinsias'') * на [[Литовски език|литовски]]: Пранчишкус (''Pranciškus'') == Владетели и благородници == === Родени през 13 – 14 век === * [[Франческо Дандоло]] (1258 – 1339), 52-ри [[дож]] на [[Република Венеция]] от 1329 г. до 1339 г. * [[Франческо I да Карара]] (1325 – 1393), господар на Падуа от 1350 до 1388 г. * [[Франческо Гатилузио|Франческо I Гатилузио]] (ок. 1326 – 1384), генуезки пират и наемник, владетел на остров [[Лесбос]] и родоначалник на династията [[Гатилузио]]/ Гатилузи * [[Франческо II да Карара|Франческо II да Карара Новело]] (1359 – 1406), господар на [[Падуа]] (1388 – 1389 и 1390 – 1405) * [[Франческо II Гатилузио]], роден Якопо или Джакомо Гатилузио (ок. 1365 или 1370 – 1404), господар на Лесбос от 1384 г. до смъртта си * [[Франческо I Гонзага|Франческо I Гондзага]] (1366 – 1407), от [[1382]] г. 4-ти [[капитан на народа]] на [[Мантуа]] и [[кондотиер]] * [[Франческо Фоскари]] (1373 – 1457), 65-и [[Венецианска република|венециански]] [[дож]] от 1423 до 1457 г. * [[Франческо III да Карара]] (1377 – 1406), [[Италия|италиански]] [[кондотиер]], господар на [[Падуа]] === Родени 15 – 16 век === * [[Франческо I Сфорца]] (1401 – 1466), 4-ти [[Миланско херцогство|херцог на Милано]] (25 март 1450 до смъртта си през 1466 г.), родоначалник на фамилията [[Сфорца]] * [[Франсоа I (Бретан)]] (1414-1450), херцог на Бретан * [[Франческо II Ачайоли]] (1430 – 1460), по прякор ''Франко'', последен [[Атинско херцогство|херцог на Атина]] (1454 - 1456 г.) * [[Франсоа II (Бретан)]] (1433-1488), херцог на Бретан * [[Франческо Гонзага (1444 – 1483)|Франческо Гондзага]] (ок. 1444 – 1483), от 1464 г. [[кардинал]] на [[католическата църква]] и от 1466 г. [[епископ]] по времето на [[Папа|папите]] [[Пий II]], [[Павел II]] и [[Сикст IV]] * [[Франческето Чибо|Франческо „Франческето“ Чибо]] (ок. 1449/1450– 1519), [[граф]] на Латеранския дворец (1490), на [[Ферентило]] (1517), синьор на [[Ангуилара Сабация|Ангуилара]] и [[Черветери]] (1490), Римски барон (1515), патриций на [[Флоренция]], Неапол и [[Пиза]] (1488), на [[Витербо]] (1516), губернатор на Рим (1487), генерал губернатор на папската армия (1487), губернатор на [[Сполето]] (1513) * [[Франческо дел Джокондо|Франческо ди Бартоломео дел Джокондо]] (1460 – 1539), богат [[Флоренция|флорентински]] [[търговец]] на [[коприна]] и [[политик]], за чиято съпруга се предполага, че е била модел за [[Мона Лиза|Джокондата]] на [[Леонардо да Винчи]] * [[Франческо II Гонзага|Франческо II Гондзага]] или Джанфранческо II Гондзага (1466 – 1519), от 1484 г. 4-ти [[Маркграфство Мантуа|маркграф на Мантуа]] * [[Франц фон Таксис]] (ок. 1459 – 1517), считан за основател на европейската пощенска система; испански капитан- и пост-майстер, генерален пост-майсрер в Малинес и Брюксел (1501 – 1517) * [[Франсоа Бурбон-Вандом|Франсоа I дьо Бурбон-Вандом]] (1470 – 1495), 3-ти граф на Вандом от 1477 г. * [[Франц фон Зикинген]] (1481 – 1523), вожд на германското рицарство, заедно с Улрих фон Хутен оглавяват рицарското въстание през 1522 – 1523 г. срещу князете * [[Франц Волфганг фон Хоенцолерн]] (1483/1484 – 1517), [[граф]] на [[Хайгерлох]] (1512 – 1517) * [[Франческо Вениер]] (1489 – 1556), 81–ви [[Венецианска република|венециански]] [[дож]] от 1554 г. до смъртта си * [[Франческо Мария I дела Ровере]] (1490 – 1538), от 1508 до 1516 и от 1521 до 1538 г. първият [[Урбино (херцогство)|херцог на Урбино]] от рода [[Дела Ровере]] * [[Франц фон Валдек]] (ок. 1491 – 1553), по рождение [[граф]] на [[Валдек]], от 1530 г. администратор на [[Минден]], от 1530 г. [[епископ]] на Минден, от 1532 г. епископ на [[Оснабрюк]] и [[Мюнстер]] * [[Франческо Мария Сфорца]], нар. ''ил Дукето'' („Малкият херцог“) (1491 – 1512), е [[граф]] на [[Павия]] (1491–1499), граф на [[Бари]] (1494-1512) и [[абат]] на [[Мармутие]] (1505 –1512) * [[Франц I фон Брауншвайг-Волфенбютел]] (1492 – 1529), принц, като Франц I от 1508 до 1529 г. [[епископ]] на [[Минден]] * [[Франсоа I (Франция)]] (1494 – 1547), крал на Франция (1515-1547) * [[Франческо II Сфорца]] (1495 – 1535), последен суверенен [[Миланско херцогство|херцог на Милано]] (1521–1535) в историята * [[Франциск Савойски-Ракониджи]] (? – пр. 1 януари 1503), господар на [[Ракониджи]] и на Милябруна с ½ [[Панкалиери]] и Кастелрайнеро, губернатор на [[Верчели]] (1465/1467) * [[Франц (Брауншвайг-Люнебург)|Франц]] (1508 – [[1549]]), [[Херцогство Брауншвайг-Люнебург|херцог на Брауншвайг-Люнебург]], [[Княжество Люнебург|княз на Люнебург]] (1536 – 1539), [[Херцогство Гифхорн|херцог на Гифхорн]] (1539 –1549) * [[Франц фон Турн и Валсасина]] (1508 – 1586), [[граф]] на [[Турн и Таксис|Турн и Валсасина]] и на Кройц в [[Каринтия]], граф на [[Линц]]. Той е таен съветник в двора на австрийския ерцхерцог [[Фердинанд II (Тирол)|Фердинанд II]] * [[Франц фон Хале]] (1509 – 1553), благородник от [[Рицар|рицарския]] род Хале при [[Боденвердер]], господар на Дракенбург на [[Везер]] и Ринтелн в [[Долна Саксония]] * [[Франц I (Саксония-Лауенбург)|Франц I]] (1510 – 1581), [[Херцогство Саксония-Лауенбург|херцог на Саксония-Лауенбург]] (1543 – 1581) * [[Франческо Борджия]] (1510 – 1572), херцог на [[Гандия]] и вицекрал на [[Каталония]], светец * [[Франц фон Мандершайд|Франц фон Мандершайд-Керпен]] (1514 – 1548 или 1549), [[граф]] на [[Мандершайд]], господар на [[Керпен]] в [[Саарланд]], Рекхайм-Каселбург и Вирнебург * [[Франсоа I от Клеве|Франсоа I дьо Клеве]] (1516 – 1562), от 1521 г. [[граф]] на [[Графство Невер|Невер]] и [[Йо (град)|Йо]] и от 1553 г. граф на [[Бофор]], от 1539 г. първи [[херцог]] на [[Графство Невер|Невер]] * [[Франц I (Лотарингия)|Франц I]] (1517 – 1545), [[Лотарингия (херцогство)|херцог на Лотарингия]]-[[Херцогство Бар|Бар]] (1544 – 1545) * [[Филип Франц фон Залм-Даун-Нойфвил]] (1518 – 1561), вилд- и рейн[[граф]] в [[Дом Салм|Залм-Даун-Нойфвил]] на [[Мозел]] * [[Франсоа III (Бретан)]] (1518 – 1536), херцог на Бретан, френски [[дофин]] * [[Франсоа I дьо Гиз|Франсоа I Лотарингски]] (1519 – 1563), 2-ри херцог дьо Гиз (1550 – 1563), граф, херцог Омалски и пер на Франция, маркиз дьо Майен, барон, принц дьо Жоанвил, Велик камерхер на Франция * [[Франц Ото (Брауншвайг-Люнебург)|Франц Ото]] (1530 – 1559), [[Херцогство Брауншвайг-Люнебург|херцог на Брауншвайг и Люнебург]] и от 1555 до 1559 г. [[Княжество Люнебург|княз на Люнебург]] * [[Франческо Фердинандо д'Авалос]] (1530 – 1571), губернатор на [[Миланско херцогство|Херцогство Милано]] (1560 – 1563) и вице[[крал]] на [[Сицилианско кралство|Сицилия]] (1568 – 1571) * [[Франческо Гонзага|Франческо Гондзага]] (1538 – 1566), от 1561 г. [[кардинал]] на [[Римокатолическата църква]] в [[Италия]], от 1562 г. [[архиепископ]] на [[Козенца]] и от 1565 г. [[епископ]] на [[Мантуа]] * [[Франц фон Зикинген (1539 – 1597)|Франц фон Зикинген]] (1539 – 1597), от древния род Зикинген от [[Крайхгау]] в [[Баден-Вюртемберг]], съветник, господар на Зикинген (днес в [[Хехинген]]), Ландщул и Нохфелс, „байлиф“ на [[Мозбах]] * [[Франсоа II от Клеве|Франсоа II дьо Клеве]] (1540 – 1562), от 1561 г. [[херцог]] на [[Графство Невер|Херцогство Невер]] и [[граф]] на [[Графство Ретел|Ретел]] и [[Йо (град)|Йо]] * [[Франсоа II|Франсоа II (Франция)]] (1544 – 1560), крал на Франция (1549-1560) * [[Франц II фон Захсен-Лауенбург]] (1547 – 1619), [[Херцогство Саксония-Лауенбург|херцог на Саксония-Лауенбург]] (1581 – 1619) * [[Франческо Мария II дела Ровере]] (1549 – 1631), последният [[Урбино (херцогство)|херцог на Урбино]] (1574 – 1631) от фамилията [[Дела Ровере]] * [[Франц III (Валдек)|Франц III фон Валдек]] (1553 – 1597), [[граф]] на [[Валдек]] цу Ландау в [[Бад Аролзен|Аролзен]] * [[Франсоа д'Алансон|Еркюл-Франсоа дьо Валоа-Ангулем]], херцог Д'[[Алансон]] и херцог Д'[[Анжу]] (1555 – 1584), най-малкият син на френския крал [[Анри II (Франция)|Анри II]] и съпругата му [[Катерина Медичи]] * [[Франческо I Медичи]] (1549 – 1587), [[велик херцог]] на [[Велико херцогство Тоскана|Тоскана]] (1574 – 1587) * [[Франц Рантцау|Франц (Францискус) Рантцау]] (1555 – 1612), благородник от [[Графство Рантцау|Рантцау]] в Южен [[Шлезвиг-Холщайн]], господар на имението Шьонвайде в района на Пльон в Шлезвиг-Холщайн * [[Кристоф Франц фон Волкенщайн-Тростбург]] (1567 – 1633), [[граф]] на Волкенщайн-Тростбург в Южен [[Тирол]] в [[Австрия]] * [[Фридрих Франц I (Мекленбург)|Фридрих Франц I фон Мекленбур-Шверин]] (1756 – 1837), [[херцог]] (1785 – 1815) и [[велик херцог]] на [[Мекленбург-Шверин]] (1815 – 1837) * [[Франческо Контарини]] (1566 – 1624), 95–ти [[Венецианска република|венециански]] [[дож]] от 1623 до 1624 г. * [[Франческо Ерицо]] (1566 – 1646), 98–ми [[Венецианска република|венециански]] [[дож]] от 1631 г. до смъртта си * [[Франческо Донато]] (1568 – 1553), 79–ти [[Венецианска република|венециански]] [[дож]] от 1545 г. до смъртта си * [[Зуан Франческо Вениер]] (? –1518), херцог на гръцкия остров [[Китира]], подвластен на [[Венецианска република|Венецианската република]] * [[Франц фон Дитрихщайн|Франц Сераф фон Дитрихщайн]] (1570 – 1636), [[австрийски]] [[благородник]] от род [[Дитрихщайн (род)|Дитрихщайн]], [[кардинал]], [[епископ]] на [[Оломоуц]] (1599 – 1636) в [[Моравия]], [[Чехия]], от 1624 г. [[имперски княз]] * [[Франц II (Лотарингия)|Франц II Лотарингски]] или Франсоа II (1572 – 1632), [[граф]] на Водемон и 5 дена [[херцог]] на [[Херцогство Лотарингия|Лотарингия]] (21 – 26 ноември 1625) * [[Франческо да Молин]] (1575 – 1655), 99–ти [[Венецианска република|венециански]] [[дож]] от 1646 г. до смъртта си * [[Франческо Пиколомини]] (1582 – 1651), [[генерал на Йезуитския орден]] от 1649 до 1651 г. * [[Франц Юлий фон Саксония-Лауенбург]] (1584 – 1634), [[Херцогство Саксония-Лауенбург|принц от Саксония-Лауенбург]] * [[Франческо Корнаро|Франческо Корнер]] (1585 – 1656), 101–ви [[Венецианска република|венециански]] [[дож]] от [[1656]] до смъртта си * [[Франческо IV Гонзага|Франческо IV Гондзага]] (1586 – 1612), е през [[1612]] г. [[Херцогство Мантуа|херцог на Мантуа]] и [[Херцогство Монферат|херцог на Монферат]] * [[Франц Кристоф фон Кевенхюлер]] (1588 – 1650), [[Австрия|австрийски]] [[граф]] на Франкенбург в [[Горна Австрия]], дипломат, императорски пратеник и посланик в испанския двор, „камерхер“ и таен съветник при императорите [[Матиас (Свещена Римска империя)|Матиас]] и [[Фердинанд II (Свещена Римска империя)|Фердинанд II]] и важен историограф на 17 век * [[Филип Франц фон Даун-Фалкенщайн]] (? – 1616), [[граф]] на [[Даун (град)|Даун]]-[[Фалкенщайн (Пфалц)|Фалкенщайн]], господар на [[Идар-Оберщайн|Оберщайн]] * [[Франц Карл фон Саксония-Лауенбург]] (1591 – 1660), принц от [[Херцогство Саксония-Лауенбург|Саксония-Лауенбург]] и генерал през [[Тридесетгодишната война]] * [[Франц Бернхард фон Турн-Валзасина]] (1592 или 1595 – 1628), [[граф]] на [[Турн и Таксис|Турн-Валзасина]] и първият граф на [[Пярну|Перну]] в [[Естония]] * [[Франц Вилхелм фон Вартенберг|Франц Вилхелм, граф фон Вартенберг]] (1593 – 1661), [[кардинал]], значим княжески [[Епископ|княжески епископ]] на [[Оснабрюк]] (1625 – 1661) и Регенсбург (1649 – 1661) и ръководи епископствата [[Ферден]] (1630 – 1631) и [[Минден]] (1631 – 1648) * [[Франческо ди Фердинандо Медичи (1594 – 1614)|Франческо ди Фердинандо Медичи]] (1594 – 1614), [[принц]] от [[Велико херцогство Тоскана]] и 4-ти [[княз]] на [[Капестрано]], барон на [[Карапеле]], сеньор на [[Кастел дел Монте (село)|Кастел дел Монте]], [[Офена]] и [[Буси сул Тирино|Буси]], военен * [[Томас Франциск Савойски]], по-често споменаван само като Томас Савойски (1596 – 1656), военнокомандващ, принц на [[Кариняно]], маркиз на [[Салусола]], маркиз на Боск и Шатлар, маркиз на [[Ракониджи]] и на [[Вилафранка Пиемонте|Вилафранка]], [[Соасон (графство)|граф на Соасон]] (1641 – 1656), Велик магистър на Франция * [[Франц фон Хатцфелд]] (1596 – 1642), [[Княз|княжески]] [[епископ]] на [[Вюрцбург]] (1631 – 1642) и [[Бамберг]] (1633 – 1642) * [[Франц Албрехт фон Саксония-Лауенбург]] (1598 – 1642), принц от [[Херцогство Саксония-Лауенбург|Саксония-Лауенбург]] и императорски и [[Курфюрство Саксония|саксонски]] фелдмаршал през [[Тридесетгодишната война]] * [[Франц фон Шпаур и Флафон]] (1598 – 1652), [[граф]] от род Шпаур и Флавон от Южен [[Тирол]] в [[Австрия]] === Родени през 17 век === * [[Франц Хайнрих фон Саксония-Лауенбург]] (1604 – 1658), принц от [[Херцогство Саксония-Лауенбург|Саксония-Лауенбург]] * [[Франц Фридрих фон Зикинген-Хоенбург]] (1606 – 1659), [[фрайхер]], благородник от стария благороднически род фон Зикинген-Хоенбург от [[Крайхгау]] в [[Баден-Вюртемберг]] * [[Франческо Гонзага (1606 – 1622)|Франческо Гонзага-Невер]] (1606 – 1622), наследствен [[херцог]] на [[Графство Ретел|Херцогство Ретел]] като Франсоа III Ретел * [[Йохан Франц фон Траутзон]] (1609 – 1663), [[имперски граф]] на Фалкенщайн, [[фрайхер]] на Шпрехенщайн в [[Тирол]] и [[Долна Австрия]], австрийски държавник и [[щатхалтер]] на Долна Австрия (1521 – 1749) * [[Франческо I д’Есте]] (1610 – 1658), [[Модена (херцогство)|херцог на Модена]] и [[Реджо нел'Емилия|Реджо]] (1629 – 1658) * [[Франц Йохан Фогт фон Алтзумерау и Прасберг]] (1611 – 1689), княжески [[епископ]] на [[Констанц]] (1645 – 1689), титулярен епископ на [[Мегара]] (1641 – 1645) * [[Йохан Франц Фугер фон Кирхберг-Вайсенхорн]] (1613 – 1668), [[граф]] на [[Фугери|Фугер фон Кирхберг-Вайсенхорн]], господар в [[Бабенхаузен (Швабия)|Бабенхаузен]] в [[Швабия]], [[Бавария]] * [[Франческо Медичи]] (1614 – 1634), принц от [[Велико херцогство Тоскана|Тоскана]] и военен * [[Йохан Франц фон Прайзинг]] (1615 – 1687), княжески [[епископ]] на [[Кимзе]] (1670 – 1687), [[фрайхер]] на Алтенпрайзинг, господар на Хоенашау, Зьолхубен и [[Райхерсбойерн]] * [[Йохан Франц фон Ламберг]] (1618 – 1666), [[фрайхер]] от род Ламберг от [[Каринтия]] и [[Херцогство Крайна|Крайна]], господар на Ортенек в Крайна и [[Отенщайн (Долна Австрия)|Отенщайн]] във [[Валдфиртел]] в [[Долна Австрия]] * [[Франческо Морозини]] (1618 – 1694), 108–ми [[Венецианска република|венециански]] [[дож]] от 1688 г. до смъртта си * [[Карл Йохан Франц от Бавария|Карл Йохан Франц Баварски]] (1618 – 1640), [[принц]] на [[Курфюрство Бавария]] и известно време наследник на трона * [[Франческо Мария Фарнезе]] (1619 – 1647), от 1644 г. италиански [[кардинал]], от 1646 до 1647 г. [[регент]] на [[Херцогство Парма|Херцогство Парма и Пиаченца]] за племенника му [[Ранучо II Фарнезе]] * [[Франц Кристоф (Фюрстенберг-Мьоскирх)|Франц Кристоф фон Фюрстенберг-Мьоскирх]] (1625 – 1671), [[граф]] и покняжен [[ландграф]] на [[Княжество Фюрстенберг|Фюрстенберг]] * [[Франц Егон фон Фюрстенберг|Франц Егон фон Фюрстенберг-Хайлигенберг]] (1626 –1682), [[имперски княз]] от фамилията [[Фюрстенберги|Фюрстенберг-Хайлигенберг]], 89-и [[епископ]] на [[Мец]] (1658 – 1663) и 87-и [[епископ]] на [[Страсбург]] (1663 – 1682), [[абат]] на [[манастир]] [[Мюрбак|Мурбах]] (1663 – 1682) и също премиер-министър на [[Курфюрство Кьолн]], немски и френски държавен деятел и дипломат * [[Франц Вилхелм I фон Хоенемс]] (пр. ян. 1628 – 1662), [[граф]] от стария род [[Хоенемс]] във [[Вадуц]] и [[Шеленберг]] между [[Австрия]] и [[Швейцария]] * [[Максимилиан Франц фон Атемс]] (1629 – 1663), [[имперски граф]] на [[Атемс (род)|Атемс]], [[фрайхер]] на Хайлигенкройц, Лучинико, Подгора, Фалкенщайн и Танценберг * [[Франц Ернст III фон Крихинген|Франц Ернст IV (II) фон Крихинген]] (? – 1686), [[граф]] на [[Графство Крихинген|Крихинген]] в [[Елзас]]-[[Лотарингия]] * [[Франсоа-Анри дьо Монморанси-Бутвил, херцог дьо Люксамбур|Франсоа-Анри дьо Монморанси-Бутвил]], херцог дьо Пине-Люксамбур (1628 – 1695), граф на Бутвил и на Люкс, херцог на Пине-Люксембург, пер на Франция (1661) и маршал на Франция (1675) * [[Франц фон Зикинген (фрайхер)|Франц фон Зикинген]] (1629 – 1715), [[фрайхер]] от род Зикинген от [[Крайхгау]] в [[Баден-Вюртемберг]] * [[Франц Ердман (Саксония-Лауенбург)|Франц Ердман]] (1629 – 1666), от 1665 до 1666 г. [[Херцогство Саксония-Лауенбург|херцог на Саксония-Лауенбург]] и императорски [[генерал-фелдмаршал]] * [[Сигизмунд Франц (Австрия-Тирол)|Сигизмунд Франц Австрийски]] (1630 – 1665), [[ерцхерцог]] на [[Австрия]] (1662 – 1665) * [[Франц Адам фон Лозенщайн]] (1631 – 1666), [[граф]], господар на Лозенщайн и императорски камерхер на император [[Фердинанд III (Свещена Римска империя)|Фердинанд III]] * [[Йохан Франц фон Йотинген-Шпилберг]] (1631 – 1665), [[граф]] на [[Йотинген ин Байерн|Йотинген]]-Шпилберг (близо до [[Гунценхаузен]] в [[Средна Франкония]]), [[Бавария]] * [[Франц Хиацинт Савойски]] (1632 – 1638), [[Маркграфство Салуцо|маркграф на Салуцо]], 13-и [[Савойско херцогство|херцог на Савоя]], [[принц на Пиемонт]] и граф на [[Графство Аоста|Аоста]], [[Графство Мориен|Мориен]] и [[Графство Ница|Ница]] през 1637 – 1638 г., титулярен [[крал на Йерусалим]], [[Кипърско кралство|Кипър]] и [[Арменско кралство Киликия|Армения]] (от 1637 г.) под регентството на майка си * [[Филип Франц фон Зьотерн]] (1634 – ок. 1680), [[фрайхер]] от род Зьотерн (днес част от [[Нофелден]] в [[Саарланд]]), господар на Дагщул (днес част от град [[Вадерн]]) между [[Саарбрюкен]] и [[Трир]] в [[Саарланд]] * [[Максимилиан Франц фон Фюрстенберг-Щюлинген]] (1634 – 1681), [[ландграф]] на [[Фюрстенберги|Фюрстенберг]], господар на Щюлинген в [[Баден-Вюртемберг]], господар на Хевен в Халзах, Хаузаух и Нойщат * [[Анселм Франц фон Ингелхайм (архиепископ на Майнц)|Анселм Франц фон Ингелхайм]] (1634 – 1695), четвъртият [[щатхалтер]] на [[Ерфурт]], [[курфюрст]] и [[архиепископ]] на [[Курфюрство Майнц|Майнц]] (1679 – 1695) * [[Филип Франц Еберхард фон Далберг]] (1635 – 1693), господар на [[Далберг (Бад Кройцнах)|Далберг]] при [[Бад Кройцнах]], президент на имперския камерен съд (1671) и като вдовец домхер във [[Вормс]] * [[Франц Игнац фон Шпринценщайн-Нойхауз]] (1635 – 1705), [[Австрия|австрийски]] [[граф]] на Шпринценщайн в [[Горна Австрия]] и Нойхауз на [[Дунав]] от [[Горна Австрия]] и наследствен мюнцмайстер в [[Ерцхерцогство Австрия]] * [[Франц Йозеф I фон Ламберг]] (1637 – 1712), [[имперски граф]], по-късно [[княз]] на Ламберг и [[хауптман]] на [[Ерцхерцог|Ерцхерцогство]] [[Горна Австрия|Австрия об дер Енс]], [[Ландграфство Лойхтенберг|ландграф на Лойхтенберг]], наследствен трухсес в [[Залцбург]] от 23 януари 1685 г. * [[Франц Каспар фон Щадион]] (1637 или 1644 – 1704), княжески [[епископ]] на [[Лавант]] в [[Словения]] (1673 – 1704) * [[Франц Шенк фон Лимпург-Шпекфелд]] (1637 – 1673), наследствен имперски шенк на Лимбург в [[замък]] Шпекфелд над [[Маркт Айнерсхайм]] в [[Бавария]] * [[Франц Фердинанд фон Зикинген-Хоенбург]] (1638 – 1687), [[фрайхер]], благородник от стария благороднически род фон Зикинген-Хоенбург от [[Крайхгау]] в [[Баден-Вюртемберг]]. * [[Франц Максимилиан фон Мансфелд]] (1639 – 1692), [[граф]] на [[Дом Мансфелд|Мансфелд-Фордерорт]], главен дворцов майстер на императрицата и индустриалец * [[Херман Франц Карл фон Мандершайд-Кайл]] (ок. 1640 – 1686), [[граф]] на [[Мандершайд]], господар в [[Оберкайл|Кайл]] (1653 – 1686) в [[Рейнланд-Пфалц]]. * [[Хайнрих Франц фон Мансфелд|Хайнрих Франц I фон Мансфелд-Фонди]] (1640 – 1715), [[граф]] на [[Дом Мансфелд|Мансфелд]] в [[Хелдрунген]], [[имперски княз]] и [[княз]] на [[Фонди]], [[Австрия|австрийски]] [[дипломат]], [[фелдмаршал]] и президент на дворцовия военен съвет (1701 – 1703) * [[Франсоа Мишел Льо Телие дьо Лувоа]] (1641 – 1691), от 1677 до 1691 г. е военен министър (държавен секретар за войната) на Франция при Краля-слънце [[Луи XIV|Луи ХІV]] * [[Максимилиан Франц фон Валдбург-Волфег|Максимилиан Франц Евзебиус фон Валдбург-Волфег]] (1641 – 1681), имперски наследствен „трушсес“ и [[граф]] на [[Дом Валдбург|Валдбург]] и [[Волфег]] * [[Юлий Франц (Саксония-Лауенбург)|Юлий Франц]] (1641 – 1689), от 1666 до 1689 г. последен [[херцог]] на [[Херцогство Саксония-Лауенбург|Саксония-Лауенбург]] * [[Франц Евзебиус фон Траутзон]] (1642 – 1728), [[имперски граф]] на [[Фалкенщайн (Долна Австрия)|Фалкенщайн]] в [[Долна Австрия]] * [[Луи-Франсоа дьо Буфлер|Луи-Франсоа, херцог дьо Буфлер]] (1644 – 1711), [[маршал]] на [[Франция]] (1644 – 1711 г.), участвал във всички войни на Луи XIV * [[Франсоа дьо Ньофвил, херцог дьо Вилроа|Франсоа дьо Ньофвил, втори херцог дьо Вилроа]] (1644 – 1730), [[маршал]] на [[Франция]] от епохата на Луи XIV * [[Франц Албрехт фон Рехберг|Франц Албрехт фон Рехберг-Донцдорф]] (1645 – 1715), имперски [[фрайхер]] на Рехберг от 1699 г. [[имперски граф]], господар в [[Донцдорф]] в [[Баден-Вюртемберг]], в [[замък]] Рамсберг в Донцдорф (1682), кемерер в [[Курфюрство Бавария]], оберст-щалмайстер и пфлегер на [[Ердинг]] * [[Себастиан Франц фон Турн и Таксис]] (ок. 1646 – 1706), [[граф]] от фамилията [[Турн и Таксис]] и [[Поща|пощенски майстер]] в [[Аугсбург]] * [[Франц Ернст Фугер фон Кирхберг-Вайсенхорн]] (1648 – 1711), [[граф]] на [[Илеркирхберг|Кирхберг]]-[[Вайсенхорн]] в [[Бавария]], господар на Гльот, Оберндорф, Хилгартсберг и Щетенфелс, имперски таен съветник, от 1688 г. е губернатор на [[Нойбург на Дунав]] и от 1706 г. президент на „Австрийския концил“ в [[Инсбрук]] * [[Франц Леополд фон Залм-Нойбург|Франц Леополд Игнац фон Залм-Нойбург]] (1648 – 1702), [[граф]] на [[Дом Салм|Залм]]–[[Графство Нойбург|Нойбург]] * [[Франц Фердинанд фон Метерних-Винебург]] (1653 – 1719), [[граф]] на [[Метерних]]-[[Винебург]] и [[Байлщайн (Мозел)|Байлщайн]] над [[Мозел]], господар на Кьонигсварт, Нонхайм, Райнхардщайн, Гаулсхайм и Поусьор, прадядо на прочутия канцлер [[Клеменс фон Метерних]] (1773 – 1859). * [[Франц Вилхелм II фон Хоенемс]] (1654 – 1691), [[граф]] от стария род [[Хоенемс]]-[[Вадуц]] в [[Хоенемс]] в Западна [[Австрия]] * [[Лотар Франц фон Шьонборн]] (1655 – 1729), княжески [[епископ]] на [[Бамберг]] (1693 – 1729), [[курфюрст]] и [[архиепископ]] на [[Курфюрство Майнц]] (1695 – 1729), ерцканцлер за [[Германия]] * [[Карл Каспар Франц фон дер Лайен|Йохан Карл Каспар Франц фон дер Лайен цу Хоенгеролдсек]] (1655 – 1739), [[имперски граф]] на [[Графство Хоенгеролдсек|Хоенгеролдсек]] (1711 – 1739) в [[Шварцвалд]] и [[Император|императорски]] таен съветник * [[Франц Антон (Хоенцолерн-Хайгерлох)|Франц Антон фон Хоенцолерн-Хайгерлох]] (1657 – 1702), управляващ [[граф]] на [[Хоенцолерн-Хайгерлох]] (1681 – 1702) * [[Йохан Франц Шенк фон Щауфенберг]] (1658 – 1740), княжески [[епископ]] на [[Констанц]] (1704 – 1740) и [[Аугсбург]] (1737 – 1740) * [[Франц Ернст фон Залм-Райфершайт]] (1659 – 1727), [[граф]] и ''алтграф'' на [[Дом Салм|Залм-Райфершайт]] в замък Дик и [[Алфтер]] в [[Северен Рейн-Вестфалия]]. * [[Лудвиг Франц фон Зайн-Витгенщайн-Берлебург]] (1660 – 1694), [[граф]] на [[Зайн-Витгенщайн|Зайн-Витгенщайн-Берлебург]] * [[Франческо Мария Медичи]] (1660 – 1711), италиански [[кардинал]] и меценат * [[Франц Карл фон Ауершперг]] (1660 – 1713), от 1705 г. 3-и [[княз]] на [[Ауершперг]] и 3-и [[херцог]] на [[Херцогство Мюнстерберг|Мюнстерберг]], императорски [[генерал]] * [[Хуго Франц фон Кьонигсег-Ротенфелс]] (1660 – 1720), [[епископ]] на Лайтмериц/[[Литомержице]] (1711 – 1720) в Северна [[Бохемия]] в [[Чехия]] * [[Лудвиг Франц фон Цинцендорф]] (1661 – ?), [[граф]], господар от род „Цинцендорф“ в [[Долна Австрия]] * [[Франц Зигмунд Йозеф Фугер фон Кирхберг-Вайсенхорн]] (1661 – 1720), [[граф]] на [[Фугери|Фугер-Кирхберг-Вайсенхорн]] в [[Бавария]] * [[Франц Отокар фон Щархемберг]] (1662 – 1699), [[граф]], императорски камерхер и таен съветник и императорски посланик в [[Стокхолм]] * [[Франц Албрехт фон Йотинген-Шпилберг]] (1663 – 1737), [[граф]] на [[Йотинген ин Байерн|Йотинген]]-Шпилберг, [[Бавария]] (1685 – 1734/1663 – 1737), 1-ви [[княз]] на Йотинген-Шпилберг от 1734 до 1737 г. * [[Филип Карл Франц (Аренберг)|Филип Карл Франц фон Аренберг]] (1663 – 1691), от 1681 до 1691 г. 3-ти [[херцог]] на [[Херцогство Аренберг|Аренберг]] и 9-и херцог на [[Арсхот]] * [[Франц Лудвиг фон Пфалц-Нойбург]] (1664 – 1732), 50-и [[Велик магистър на Тевтонския орден|Велик магистър]] на [[Рицар|рицарите]] от [[Тевтонски орден|Тевтонския орден]] (1694–1732), княжески [[епископ]] на [[Бреслау]] (1683 – 1732) и едновременно [[курфюрст]] и [[архиепископ]] на [[Трир]] (1716–1729), курфюрст и архиепископ на [[Майнц]] (1729 – 1732) и епископ на [[Вормс]] (1694–1732), пробст в [[Елванген]] (1694–1732) и от 1729 г. имперски ерц[[канцлер]] на [[Свещената Римска империя]] * [[Йозеф Франц фон Райнах|Йозеф Франц Хартман фон Райнах]] (1664 – 1729), [[фрайхер]] от род [[Райнах]] от [[Ааргау]] в Северна [[Швейцария]] * [[Валтер Франц фон Дитрихщайн|Валтер Франц Ксавер Антон фон Дитрихщайн]] (1664 – 1738), 5-и [[княз]] на [[Дитрихщайн (род)|Дитрихщайн]]-[[Микулов|Николсбург]], покняжен [[граф]] на [[Тарасп]] (в [[Граубюнден]], [[Швейцария]]), барон (''фрайхер'') на Холенбург, [[Финкенщайн ам Фаакер Зее|Финкенщайн]] (в [[Каринтия]]) и [[Талберг]] (в [[Щирия|Щир]]) * [[Франц де Паула Гундакар фон Колоредо-Мансфелд|Франц де Паула Гундакар Йозеф Адам Рудолф Йохан Хиронимус фон Колоредо-Мансфелд]] (1731 – 1807), 1-ви [[княз]] на [[Дом Мансфелд|Колоредо-Мансфелд]], [[Хабсбург|хабсбургски]] [[дипломат]], последен имперски вицеканцлер на [[Свещената Римска империя]] * [[Франц Себастиан фон Тюрхайм]] (1665 – 1726), [[австрийски]] [[граф]] от стария [[Швабия|швабски]] род Тюрхайм, от 3 май 1717 г. [[генерал-фелдмаршал]] на „Ербланде на Дом Австрия“ * [[Франц Антон фон Харах]] (1665 – 1727), [[имперски княз]] на Харах-Рорау, княжески [[епископ]] на [[Виена]] (1702 – 1705), [[архиепископ]] на [[Залцбург]] (1709 – 1727) и примат на [[Германия]] * [[Албрехт Евзебий Франц фон Кьонигсег-Ротенфелс]] (1669 – 1736), [[имперски граф]] на [[Кьонигсег-Ротенфелс]] (1709 – 1736) в [[Кралство Бавария|Югозападна Бавария]], императорски кемерер * [[Адам Максимилиан Франц фон Щархемберг]] (1669 – 1741), [[граф]] от стария [[австрийски]] прочут благороднически род [[Щархемберг (род)|Щархемберг]] * [[Франц Георг фон Мандершайд-Бланкенхайм]] (1669 – 1731), [[граф]] на [[Мандершайд]]-[[Бланкенхайм (Ар)|Бланкенхайм]], [[Геролщайн]] и [[фрайхер]] на [[Юнкенрат]] в [[Рейнланд-Пфалц]] * [[Франц Максимилиан фон Мансфелд|Франц Максимилиан Евзебиус фон Кьонигсег-Аулендорф]] (1669 – 1710), граф на [[Кьонигсег]] и [[Аулендорф]] * [[Кристоф Франц фон Валдбург-Траухбург]] (1669 – 1717), наследствен имперски трушсес, [[граф]] на [[Дом Валдбург|Валдбург-Траухбург-Фридберг-Дюрментинген]] и други, [[фрайхер]] на Валдбург, императорски [[генерал]] и съветник * [[Франц Кристоф фон Родт|Франц Кристоф Йозеф фон Родт]] (1671 – 1743), имперски [[фрайхер]], господар в Бусмансхаузен-Орзенхаузен и Валпертсхофен, [[австрийски]] [[генерал]] и комендант на [[крепост]] [[Брайзах ам Рейн]] в [[Баден-Вюртемберг]] * [[Франц Вилхелм фон Залм-Райфершайт]] (1672 – 1734), алт-[[граф]] на [[Залмски род|Залм-Райфершайт]] в [[Бедбург]] в [[Северен Рейн-Вестфалия]] * [[Йохан Филип Франц фон Шьонборн]] (1673 – 1724), княжески [[епископ]] на [[Вюрцбург]] (1719 – 1724) * [[Франц Карл фон Неселроде-Ересхофен]] (1673 – 1750), [[граф]] на Неселроде-Ересхофен, господар на Ересхофен в [[Северен Рейн-Вестфалия]] * [[Франц Александер (Насау-Хадамар)|Франц Александер фон Насау-Хадамар]] (1674 –1711), от 1679 до 1711 г. последен княз на [[Насау-Хадамар]] * [[Франц Екберт Кемерер фон Вормс|Франц Екберт II Кемерер фон Вормс-Далберг]] (1674 – 1741), кемерер, господар на [[Вормс]] в [[Рейнланд-Пфалц]] и [[фрайхер]] на [[Далберг (Бад Кройцнах)|Далберг]] при [[Бад Кройцнах]], от 1683 г. домхер в [[Трир]], 1699 г. обер-амтман на [[Епископ|епископа]] на [[Шпайер]] в Кирвайлер и Дайдесхайм, императорски и таен съветник на [[Курфюрство Трир]] * [[Франц фон Глайхен и Хатцфелд]] (1676 – 1738), [[граф]] на [[Дом Глайхен|Глайхен и Хатцфелд]], господар на Вилденберг в [[Рейнланд-Пфалц]] * [[Рудолф Франц Ервайн фон Шьонборн]] (1677 – 1754), [[граф]] на Буххайм и Волфщал, граф на [[Визентхайд]] (1704 – 1754), немски политик, дипломат и композитор * Франц Венцел Игнац фон Траутмансдорф (1677 – 1753), граф на Траутмансдорф в Австрия, фрайхер на Глайхенберг в Източна Щирия и висш съдия * [[Франц Антон фон Ламберг]] (1678 – 1759), от 1712 г. [[имперски княз]] на Ламберг (в [[Щайр]]) и [[Ландграфство Лойхтенберг|ландграф на Лойхтенберг]], [[фрайхер]] на Ортенег и Отенщайн, [[Австрия|австрийски]] [[генерал]] * [[Франческо Фарнезе (1678 – 1727)|Франческо Фарнезе]] (1678 – 1727), [[Херцогство Парма|херцог на Парма]] [[Пиаченца]] от 1694 до 1727 г. * [[Карл Франц граф фон Мансфелд-Фордерорт|Карл Франц Адам Антон фон Мансфелд-Фордерорт]] (1678 – 1717), [[граф]] на [[Дом Мансфелд|Мансфелд-Фордерорт]] и от 1715 г. 2-ри [[княз]] на [[Фонди]] * [[Франц Конрад фон Щадион и Танхаузен]] (1679 – 1757), имперски [[фрайхер]] от 1686 г. [[имперски граф]] и княжески [[епископ]] на [[Бамберг]] (1753 – 1757) * [[Адам Франц Карл (Шварценберг)|Адам Франц Карл Евсебий фон Шварценберг]] (1680 – 1732), 3-и [[княз]] на [[Шварценберги|Шварценберг]] (1703 – 1732), [[ландграф]] в [[Клетгау]] (1703 – 1732), покнязен [[граф]] на [[Зулц ам Некар|Зулц]], и австрийски „Оберстхофмаршал“ * [[Анселм Франц фон Шьонборн]] (1681 – 1726), [[граф]] на [[Шьонборни|Шьонборн-Буххайм-Волфщхал]] и [[Хойзенщам]] в [[Хесен]] * [[Анселм Франц фон Турн и Таксис]] (1681 – 1739), 2-ри [[княз]] на [[Турн и Таксис]] (1714 – 1739) и като генерален наследствен пощенски майстор на имперската [[поща]], [[Нидерландия]] и [[Бургундия]] и шеф на имперската поща на [[Свещената Римска империя]] (1714 – 1739) * [[Франц Хайнрих фон Шьонбург-Валденбург]] (1682 – 1746), [[граф]] и господар на [[Шьонбург (род)|Шьонбург-Валденбург-Векселбург-Глаухау]] в [[Средна Саксония]] * [[Франц Георг фон Шьонборн]] (1682 – 1756), [[архиепископ]] и [[курфюрст]] на [[Курфюрство Трир|Трир]] (1729 – 1756) и княжески [[абат]] на [[Прюм]], от 1732 г. също княжески епископ на [[Вормс]] и княжески абат на [[Елванген]] (1732 – 1756), имперски [[фрайхер]] и от 1701 г. [[имперски граф]] * [[Франц Марквард фон Хорнщайн-Гьофинген|Франц Марквард Антон фон Хорнщайн-Гьофинген]] (1683 – 1740), благородник от стария [[Швабия|швабски]] род фон Хорнщайн от [[Бинген (Зигмаринген)|Бинген]] в [[Зигмаринген]], [[Баден-Вюртемберг]], [[фрайхер]] на Хорнщайн-Гьофинген, императорски съветник и княжески съветник в [[Аугсбург]] * [[Йохан Франц Йозеф фон Тун-Хоенщайн]] (1686 – 1720), [[граф]] на [[Хонщайн (род)|Тун и Хоенщайн]] в [[Тирол]] * [[Кристиан Франц Дитрих фон Фюрстенберг]] (1689 – 1755), [[Фрайхер|имперски фрайхер]] от род [[Фюрстенберги|Фюрстенберг]], първо домхер, става светски и е член на имперския дворцов съвет и „наследствен дрост“ на различни служби в [[Херцогство Вестфалия]] * [[Франц Антон фон Щархемберг|Франц Волфганг Антон Йозеф Евстах фон Щархемберг]] (1691 – 1743), [[граф]] на [[Щархемберг (род)|Щархемберг]] * [[Франц Райнхард фон Геминген]] (1692 – 1751), [[фрайхер]], благородник от стария алемански [[Рицар|рицарски]] род [[Геминген]] в [[Крайхгау]] в [[Баден-Вюртемберг]] от „1. клон Геминген-Гутенберг“, ''камер-юнкер'' в [[Маркграфство Баден-Дурлах]] и главен [[фогт]] на [[Дурлах]]. * [[Лудвиг Франц фон Зайн-Витгенщайн-Берлебург-Лудвигсбург|Лудвиг Франц фон Зайн-Витгенщайн-Берлебург]] в Лудвигсбург (1694 – 1750), [[граф]] на [[Зайн-Витгенщайн|Зайн-Витгенщайн-Берлебург]] в [[Лудвигсбург]] * [[Емануел-Франсоа-Йозеф Баварски]] (1695 – 1747), [[Курфюрство Бавария|баварски]] [[граф]], [[маркиз]] де Вилясерф, висш офицер и политик при крал [[Луи XV]] от [[Франция]], [[щатхалтер]] в [[Перона]] ([[Пикардия]]), [[Испания|испански гранд]] * [[Адам Франц Фугер фон Кирхберг-Вайсенхорн|Адам Франц Йозеф Фугер фон Кирхберг-Вайсенхорн]] (1695 – 1761), граф на [[Фугери|Фугер]]-Кирхберг-Вайсенхорн в [[Бавария]] * [[Франц Ернст фон Хесен-Дармщат]] (1695 – 1716), [[принц]] от [[Хесен-Дармщат]] * [[Франц Венцел фон Валис]] (1696 – 1774), [[Австрия|австрийски]] [[граф]] от род Валис, к. к. фелдмаршал, рицар на Златното руно и шеф на сухопътния регимент Нр. 11 * [[Франц Йосиас (Саксония-Кобург-Заалфелд)|Франц Йосиас фон Саксония-Кобург-Заалфелд]] (1697 – 1764), от 1729 до 1764 г. [[херцог]] на [[Саксония-Кобург-Заалфелд]] * [[Йохан Франц фон Лайнинген-Дагсбург-Фалкенбург]] (1698 – ок. 1750), [[граф]] на [[Дом Лайнинген|Лайнинген-Дагсбург-Фалкенбур]] * [[Франческо III д’Есте]] (1698 – 1780), [[Модена (херцогство)|херцог на Модена]] и [[Реджо нел'Емилия|Реджо]] (1737 – 1780), фелдмаршал (1 септември 1755) * [[Франц Христоф Антон фон Хоенцолерн-Зигмаринген|Франц Кристоф Антон фон Хоенцолерн-Зигмаринген-Хайгерлох]], също граф фон Хоенцолерн-Хайгерлох (1699 – 1767), [[граф]] на [[Хоенцолерн-Хайгерлох]] (1750 – 1767), каноник в [[Кьолн]] и [[Страсбург]], 1756 г. премиер-министър на [[Курфюрство Кьолн]] при [[Клеменс Август Баварски]] === Родени през 18 век === * [[Йохан Франц Клаудиус Йозеф фон Фрайберг]] (1701 – 1775), [[фрайхер]] на Фрайберг в [[Баден-Вюртемберг]], господар на [[Йопфингер]] в [[Баден-Вюртемберг]] * [[Франц Карл Евзебиус фон Валдбург-Фридберг-Траухбург]] (1701 – 1772), граф на [[Дом Валдбург|Валдбург-Фридберг-Траухбург]] и княжески епископ на [[Кимзе]] (1746 – 1772) * [[Карл Филип Франц фон Хоенлое-Бартенщайн]] (1702 – 1763), от 1729 до 1763 г. [[граф]], от 1744 г. княз на [[Хоенлое|Хоенлое-Бартенщайн]] * [[Франц Вилхелм фон Хоенцолерн-Берг|Франц Вилхелм Николаус фон Хоенцолерн-Берг]] (1704 – 1737), от 1712 г. [[граф]] на Хоенцолерн-Берг ’с-Хееренберг * [[Франц Ернст фон Валдбург-Цайл-Вурцах|Франц Ернст Йозеф Антон фон Валдбург-Цайл-Вурцах]] (1704 – 1781), имперски наследствен трухсес и граф на [[Дом Валдбург|Валдбург цу Цайл-Фридберг и Вурцах]] (1734), императорски и кралски таен съветник * [[Франц Йозеф фон Тун-Хоенщайн|Франц де Паула Йохан Йозеф фон Тун-Хоенщайн]] (1734 – 1801), [[граф]] на [[Хонщайн (род)|Тун и Хоенщайн]] в [[Тирол]] * [[Йозеф Франц фон Валдбург-Волфег|Йозеф Франц Леодегар Антон Евзебиус фон Валдбург-Волфег]] (1704 – 1774), наследствен „трушсес“, фрайхер на [[Дом Валдбург|Валдбург]], граф на [[Волфег]] (1735 – 1774), във [[Фридберг]] (1772 – 1785), императорски кемерер * [[Август Франц Фридрих фон Кастел-Ремлинген]] (1705 – 1767), граф и господар на [[Графство Кастел|Кастел-Ремлинген]] (1709 или 1717 до 1767) * [[Франц Норберт фон Траутмансдорф]] (1705 – 1786), граф на Траутмансдорф, императорски полковник, наследствен маршал на Бохемия, императорски съветник и кемерер, рицар на [[Орден на Златното руно|Ордена на златното руно]] * [[Франц Ернст фон Валдщайн-Вартенберг|Йохан Франц Ернст Херман фон Валдщайн-Вартенберг]] (1706 – 1748), граф на Валдщайн и [[Вартенберг]] * [[Франц Филип фон Щернберг|Франц (Франтишек) Филип фон Щернберг]] (1708 – 1786), граф на [[Щернберг (род)|Щернберг]], австрийски дипломат и политик, дворцов министър на [[Мария Терезия (Свещена Римска империя)|Мария Терезия]] (1765 – 1780) * [[Франц I]] (1708 – 1765), император на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] (1745-1765) * [[Йозеф Франц Бонавентура фон Шьонборн-Визентхайд|Йозеф Франц Бонавентура Килиан фон Шьонборн-Визентхайд]] (1708 – 1772), граф на [[Шьонборни|Шьонборн-Визентхайд]] (1754 – 1772), вицедом на [[Ашафенбург]] (1756 – 1772) * [[Йохан Франц фон Фюнфкирхен]] (1709 – 1782), граф от род Фюнфкирхен в [[Долна Австрия]] и в [[Чехия]] * [[Йохан Хуго Франц фон Метерних-Винебург]] (1710 – 1750), граф на [[Метерних]]-[[Господство Винебург и Байлщайн|Винебург и Байлщайн]] (1739 – 1750), господар в Кьонигсварт, Шпуркенбург, Найнхайм, Рюдесхайм, Оберее, Поусьор, байлиф на [[Кохем]] (на [[Мозел]] в [[Рейнланд-Пфалц]]), Улмен и Даун, дядо на прочутия канцлер [[Клеменс фон Метерних]] (1773 – 1859) * [[Франц Карл Лудвиг (Вид)|Франц Карл Лудвиг фон Вид]] (1710 – 1765), граф на [[Графство Вид|Вид]] * [[Хайнрих Паул Франц II фон Мансфелд-Фордерорт]] (1712 – 1780), граф на [[Дом Мансфелд|Мансфелд-Фордерорт]], 3-ти княз на Мансфелд (1717 – 1780) и 3-ти княз на [[Фонди]] (1751) * [[Карл Франц фон Неселроде-Ересхофен]] (1713 – 1798), граф на Неселроде-Ересхофен, господар на Ересхофен в [[Северен Рейн-Вестфалия]], [[курпфалц]]ски-[[Бавария|баварски]] щатхалтер на [[Херцогство Юлих-Берг]], държавен таен съветник и конференц-министър, амтсман на Щайнбах, канцлер на Юлих-Берг и рицар на Орден „Св. Хубертус“ * [[Йохан Франц Вилхелм фон Залм-Райфершайт-Дик]] (1714 – 1775), управляващ граф и алтграф на [[Дом Салм|Залм-Райфершайт]] в замък Дик в [[Северен Рейн-Вестфалия]] * Франц Филип Адриан фон Хатцфелд-Глайхен-Трахенбург/Трахенберг (1717 – 1779), [[граф]] на [[Дом Глайхен|Глайхен и Трахенбург]] и от 1741 г. 1. княз на [[Хатцфелд (Едер)|Хатцфелд]]-[[Дом Глайхен|Глайхен]]-[[Жмигрод|Трахенберг]], фрайхер на [[Валденбург|Вилденбург]], господар на Кротторф, Шьонщайн, [[Бланкенхайн]], [[Кранихфелд]], Шуп, Лауденбах, Халтенберг, Щетен и Дласковитц * [[Франц Лудвиг фон Холнщайн]] (1723 – 1780), баварски граф и генерал * [[Франц Карл (Ербах-Шьонберг)|Франц Карл фон Ербах-Шьонберг]] (1724 – 1788), от 1777 г. граф на [[Ербах (род)|Ербах]]-[[Шьонберг (Бенсхайм)|Шьонберг]] ([[Оденвалд]]), господар на [[Бройберг]] и генерал-майор в [[Нидерландия]] * [[Егон Франц Ервайн фон Шьонборн-Хойсенщам|Ойген Франц Ервайн Вилхелм Анселм Карл фон Шьонборн-Хойсенщам]] (1727 – 1801), граф на [[Шьонборни|Шьонборн-Буххайм]] и [[Хойзенщам]] в [[Хесен]] * [[Кристиан Франц фон Саксония-Кобург-Заалфелд]] (1730 – 1797), принц на [[Саксония-Кобург-Заалфелд]] и генерал-майор на имперската армия * [[Франц Георг фон Валдщайн-Вартенберг|Франц де Паула Йохан Йозеф Георг фон Валдщайн-Вартенберг]] (1709 – 1771), [[Бохемия|бохемски]] благородник, граф на Валдщайн и [[Вартенберг]] и австрийски имперски таен съветник * [[Франц Хайнрих Кемерер фон Вормс]]/Франц Хайнрих фон Далберг (1716 – 1776), германски благородник, „кемерхер“, господар на [[Вормс]] в [[Рейнланд-Пфалц]], фрайхер на [[Далберг (Бад Кройцнах)|Далберг]] при [[Бад Кройцнах]] и бургграф на замък [[Фридберг]] в [[Хесен]] * [[Етиен Франсоа, херцог дьо Шоазьол|Етиен Франсоа, маркиз дьо Стенвил, първи херцог дьо Шоазьол]] (1719 – 1785), френски офицер и държавник, от 1758 до 1770 г. пръв министър на крал [[Луи XV]] * [[Франц Ксавер (Хоенцолерн-Хехинген)|Франц Ксавер фон Хоенцолерн-Хехинген]] (1720 – 1765), граф на [[Хоенцолерн-Хехинген]] и австрийски императорски фелдмаршал-лейтенант * [[Клеменс Франц Баварски|Клеменс Франц де Паула, принц Баварски]] (1722 – 1770), наследствен курпринц на [[Курфюрство Бавария]] (1745 – 1770) след смъртта на курфюрст [[Максимилиан III Йозеф (Бавария)|Максимилиан III Йозеф]] * [[Франц Ксавер фон Монфор]] (1722 – 1780), граф и княз на Монфор (1755 – 1779), последен управляващ от род Монфор, преди графството да бъде взето от Австрия * [[Франц Мориц фон Ласи|Франц-Мориц фон Ласи]] (1725 – 1801), австрийски офицер, фелдмаршал * [[Франц Йозеф I (Лихтенщайн)|Франц Йозеф I Йохан Адам фон Лихтенщайн]] (1726 – 1781), 8-и княз на [[Дом Лихтенщайн|Лихтенщайн]] (1772 – 1781) * [[Франц Антон фон Андлау|Франц Антон Евзебиус Карл Гервазиус Георг фон Андлау]] (1727 – 1792), фрайхер в [[Елзас]]/[[Гранд Ест]], фогт на Бирзек в кантон [[Базел Ландшафт]] на княжеското епископство [[Базел]], дворцов съветник, господар на [[Роншамп]] в [[Бургундия-Франш Конте]] * [[Франц Ксавер Саксонски]] (1730 – 1806), граф на Лаузиц, принц на Саксония и Полша, от 1763 до 1768 г. регент (администратор) на [[Курфюрство Саксония]] * [[Франц де Паула фон Дитрихщайн|Франц де Паула Томас Август Йозеф Йохан Непомук Карл фон Дитрихщайн]] (1731 – 1813), имперски граф на [[Дитрихщайн (род)|Дитрихщайн-Николсбург]] в [[Моравия]], граф на Прошков/Прозкау * [[Франц Ксавер фон Харах-Рорау]] (1732 – 1781), граф на Харах-Рорау-Танхаузен и Куневалд * [[Фридрих Франц фон Брауншвайг-Волфенбютел]] (1732 – 1758), принц от [[Княжество Брауншвайг-Волфенбютел]], херцог на [[Херцогство Брауншвайг-Люнебург|Брауншвайг и Люнебург]] и пруски генерал-майор * [[Йозеф Франц Антон фон Ауершперг]] (1734 – 1795), граф на [[Ауершперг]], австрийски епископ на [[Лавант]] (1760 – 1772), епископ на [[Гурк (Каринтия)|Гурк]] в [[Каринтия]] (1772 – 1783), [[кардинал]], княжески епископ на [[Пасау]] (1784 – 1795) * [[Франц Карл фон дер Лайен|Франц Георг Карл Антон фон дер Лайен]] (1736 – 1775), имперски граф на [[Графство Хоенгеролдсек|Хоенгеролдсек]] (1760 – 1775) * [[Филип Франц Вилдерих Непомук фон Валдердорф]] (1739 – 1810), фрайхер от род Валдердорф и последният княжески епископ на [[Шпайер]] (1797 – 1810) * [[Леополд III Фридрих Франц (Анхалт-Десау)|Леополд III Фридрих Франц фон Анхалт-Десау]] (1740 – 1817), от 1751 до 1807 г. княз и от [[1807]] до 1817 г. херцог на [[Анхалт-Десау]] * [[Франц Карл Йозеф фон Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст]] (1745 – 1819), принц от [[Хоенлое|Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст]], от 1818 до 1819 г. вай-епископ и епископ на [[Аугсбург]], титулярен епископ и епископ на [[Темпейска долина|Темпе]] 1804 г. (в Гърция), също генералвикар на [[Вюртемберг|Нойвюртемберг]] * [[Франц Георг Карл фон Метерних|Франц Георг Карл Йозеф Йохан Непомук фон Метерних]] (1746 – 1818), [[граф]], от 1803 г. 1-ви княз на [[Дом Метерних|Метерних-Винебург-Оксенхаузен]], дипломат и министър на австрийска служба * [[Франц II Ксавер фон Залм-Райфершайт]] (1749 – 1822), алтграф, кардинал, княжески епископ на [[Гурк (Каринтия)|Гурк]] (1784 – 1822) в [[Каринтия]], [[Австрия]], и пионер на алпинизма * [[Франц (Саксония-Кобург-Заалфелд)|Франц Фридрих Антон]] (1750 – 1806), херцог на [[Саксония-Кобург-Заалфелд]] (1800 – 1806), дядо на кралица Виктория и на нейния съпруг принц [[Алберт фон Сакс-Кобург-Гота|Алберт]] * [[Франц Фиделис фон Кьонигсег-Ротенфелс|Франц Фиделис (Фидел) Антон фон Кьонигсег-Ротенфелс]] (1750 – 1804), граф на [[Гугенхаузен|Кьонигсег-Ротенфелс]] * [[Франц фон Ербах-Ербах|Франц I фон Ербах-Ербах]] (1754 – 1823), граф на [[Ербах (род)|Ербах]] и британски-хановерски генерал, баварски генерал-лейтенант на кавалерията, наследствен член на 1-ва Камера на [[Велико херцогство Хесен]] (от 17 януари 1820 до 1821), колекционер на антики и [[археолог]] * [[Фридрих Франц I (Мекленбург)|Фридрих Франц I фон Мекленбур-Шверин]] (1756 – 1837), херцог (1785 – 1815) и велик херцог на [[Мекленбург-Шверин]] (14 юни 1815 – 1837) * [[Максимилиан Франц фон Хабсбург|Максимилиан Франц Ксавиер Йозеф Йохан Антон де Паула Венцел Австрийски]], като австрийски ерцхерцог Максимилиан II Франц (1756 – 1801), 53-и [[Велик магистър на Тевтонския орден|Велик магистър]] на рицарите от [[Тевтонски орден|Тевтонския орден]] (1780–1801), архиепископ, курфюрст на [[Курфюрство Кьолн|Кьолн]] (1784–1801) и княз-епископ на [[Мюнстер]] (1784–1801) * [[Фридрих Франц Ксавер фон Хоенцолерн-Хехинген]] (1757 – 1844), принц на [[Хоенцолерн-Хехинген]], бургграф на [[Нюрнберг]], граф на [[Зигмаринген]], австрийски генерал, имперски и кралски фелдмаршал, рицар на [[Орден на Златното руно|Златното руно]], също таен съветник и кемерер * [[Лотар Франц фон Хатцфелд|Лотар Франц Йозеф фон Хатцфелд]] (1759 – 1799), граф на [[Хатцфелд (Едер)|Хатцфелд]] в [[Хесен]] * [[Франц Адам фон Валдщайн-Вартенберг|Франц де Паула Адам Норберт Венцел Лудвиг Валентин фон Валдщайн-Вартенберг]] (1759 – 1823), [[Бохемия|бохемски]] благородник граф на Валдщайн и [[Вартенберг]], ботаник, изследовател, първо е австрийски военен, след това императорски кемерер * [[Франц фон Валдерзе|Франц Антон Йохан Георг граф фон Валдерзе]] (1763 – 1823), [[Валдерзе (род)|граф фон Валдерзе]], германски чиновник и писател * [[Франц II]] или Франц I ''Йозеф Карл'' (1768 – 1835), последният император на Свещената Римска империя (1792-1806) и първият [[Австрийска империя|австрийски император]] (1804–1835), а също и унгарски и бохемски крал, под името Ференц I * [[Франц Филип Йозеф фон Шьонборн-Буххайм|Франц Филип Йозеф Франц де Паула Мария фон Шьонборн-Буххайм]] (1768 – 1841), граф на [[Шьонборни|Шьонборн-Буххайм]] в Австрия * [[Франц Йозеф фон Дитрихщайн|Франц Сераф Йозеф Карл Йохан Непомук Квирин фон Дитрихщайн-Николсбург-Прозкау-Лесли]] (1767 – 1854), 8-и имперски княз на [[Дитрихщайн (род)|Дитрихщайн-Николсбург]] в [[Моравия]] и генерал-майор, граф на Прозкау-Лесли, барон (фрайхер) на Холенбург, Финкенщайн и Талберг * [[Йозеф Франц фон Лобковиц|Йозеф Франц Максимилиан Фердинанд Филип Йохан Антон Габриел Винценц Амброзиус фон Лобковиц]] (1772 – 1816), 7-и княз от род Лобковиц и последен херцог на Заган (3 май 1786), 1-ви херцог на [[Роуднице над Лабем|Роуднице]], австрийски и бохемски генерал-майор, меценат на изкуството * [[Франц Вилхелм фон Залм-Райфершайт-Краутхайм|Франц Вилхелм Йозеф Антон фон Залм-Райфершайт-Краутхайм]] (1772 – 1831), пруски генерал-майор, от 1798 до 1804 г. управляващ имперски граф, от 1804 г. 1-ви княз на [[Дом Салм|Залм-Райфершайт-Краутхайм и Герлахсхайм]], племенен господар в [[Кралство Вюртемберг]] (до 1826) и Първата камера на [[Велико херцогство Баден]] * [[Франц Гьолер фон Равенсбург|Йохан Фридрих Франц Гьолер фон Равенсбург]] (1772 – 1821), [[фрайхер]], благородник от стария швабски рицарски род Гьолер фон Равенсбург от [[Крайхгау]] * [[Франц Йозеф Август фон Залм-Райфершайт-Дик]] (1775 – 1826), княз и алтграф на [[Дом Салм|Залм-Райфершайт]] в замък Дик в [[Северен Рейн-Вестфалия]]. * [[Франц Йозеф фон Залм-Залм|Франц Йозеф Антон Карл Хуго фон Залм-Райфершайт-Райц]] (1776 – 1836), наследствен граф и алтграф на [[Дом Салм|Залм-Райфершайт-Райц]] в [[Моравия]], индустриалец и природоизследовател * [[Франц Ервайн фон Шьонборн-Визентхайд|Франц Ервайн Дамиан Йозеф фон Шьонборн-Визентхайд]] (1776 – 1840), граф на [[Шьонборни|Шьонборн-Визентхайд]] в [[Бавария]], германски колекционер, събирач на изкуство, политик * [[Франц Август Вилхелм фон Зайн-Витгенщайн-Берлебург]] (1778 – 1854), принц от Княжество [[Сайн-Витгенщайн]]-[[Бад Берлебург|Берлебург]], пруски генерал-майор * [[Франц фон Валдбург-Цайл|Франц Тадейус Мария Йозеф Антон фон Валдбург-Цайл-Траухбург]] (1778 – 1845), имперски наследствен „трушсес“, 2-ри княз на [[Дом Валдбург|Валдбург-Цайл-Траухбург]], кралски съсловен господар на [[Кралство Бавария]] и [[Кралство Вюртемберг]], наследствен имперски съветник на Баварската корона (26 май 1818), наследствен член на „Първата камера във Вюртемберг“ (25 септември 1819), таен съветник и кемерер във Вюртемберг, 1819 г. президент на „вюртембергското племенно събрание“ * [[Йохан Франц Карл Лудвиг фон Зайн-Витгенщайн-Хоенщайн]] (1779 – 1815), от 1796 г. граф, а от 1801 г. и княз на [[Зайн-Витгенщайн|Зайн-Витгенщайн-Хоенщайн]] * [[Франц IV (Модена)|Франц IV Йозеф Карл Амброзиус Станислаус]] (1779 – 1846), ерцхерцог на Австрия, херцог на [[Херцогство Модена|Модена]] и [[Реджо нел'Емилия|Реджо]] (1814 – 1846). * [[Луи-Жозеф Ксавие Франсоа]] (1781 – 1789), син на [[Луи XVI]] и [[Мария Антоанета]], френски дофин * [[Франц Антон фон Тун-Хоенщайн|Франц Антон/Франтишек де Паула Антонин I фон Тун-Хоенщайн]] (1786 – 1873), граф на [[Хонщайн (род)|Тун и Хоенщайн]] * [[Франц Йозеф фон Хоенлое-Шилингсфюрст|Франц Йозеф Карл Конрад фон Хоенлое-Шилингсфюрст]] (1787 – 1841), 5-и княз на [[Хоенлое|Хоенлое-Шилингсфюрст]] (1807 – 1841) * [[Фридрих Франц Антон фон Хоенцолерн-Хехинген]] (1790 – 1847), граф на [[Хоенцолерн-Хехинген]] * [[Франц Хайнрих фон Валдерзе|Франц Хайнрих Георг фон Валдерзе]] (1791 – 1873), [[Валдерзе (род)|граф на Валдерзе]], пруски генерал на кавалерията и губернатор на Берлин * [[Йозеф Франц фон Дитрихщайн]] (1798 – 1858) е 9-и имперски княз на [[Дитрихщайн (род)|Дитрихщайн-Николсбург]] (1854 – 1858) в Моравия и генерал-майор, граф на Прозкау-Лесли, барон (фрайхер) на Холенбург, [[Финкенщайн ам Фаакер Зее|Финкенщайн]] и [[Талберг]] * [[Франц Ернст фон Харах-Рорау-Танхаузен]] (1799 – 1884), [[граф]] на Харах-Рорау и Танхаузен в [[Щирия]], рицар на [[Орден на Златното руно]] * [[Франц Ксавер фон Андлав-Бирзек]] (1799 – 1876), имперски фрайхер от род Андлау-Бирзек и [[Баден (историческа област)|баденски]] дипломат === Родени през 19 – 20 век === * [[Ото Франц фон Фюнфкирхен|Йохан Ото Магнус Фридрих Фердинанд Франц Йозеф/Ото Франц фон Фюнфкирхен]] (1800 – 1872), [[граф]] на Фюнфкирхен в Щайнабрун и Ной-Руперсдорф в [[Долна Австрия]], [[юрист]] в управлението и [[политик]] * [[Франц Йозеф фон Залм-Залм|Франц Йозеф Фридрих Филир фон Залм-Залм]] (1801 – 1842), [[принц]] от [[Дом Салм|Залм-Залм]] * [[Франц Карл Австрийски]] (1802 – 1878), [[ерцхерцог]] на [[Австрия]], баща на двама императори * [[Франц де Паула Гундакар II фон Колоредо-Мансфелд]] (1802 – 1852), [[княз]] на [[Дом Мансфелд|Колоредо-Мансфелд]] и [[Австрия|австрийски]] [[Фелдмаршал|фелдмаршал-лейтенант]] * [[Йозеф Франц Хиронимус фон Колоредо-Мансфелд]] (1813 – 1895), 5-и [[княз]] на [[Дом Мансфелд|Колоредо-Мансфелд]], [[Австрия|австрийски]] държавник, 1873 г. [[рицар]] на [[Орден на Златното руно|Ордена на Златното руно]] * [[Франц Еберхард (XV) граф фон Ербах-Ербах|Франц Еберхард (XV) Карл Фридрих Лудвиг Вилхелм фон Ербах-Ербах]] (1818 – 1884), управляващ [[граф]] на [[Ербах (род)|Ербах-Ербах]] и Вартенберг-Рот, господар на [[Бройберг]]; той е в „Първата камера“ на [[Велико херцогство Хесен]] (1834 – 1884), наследствен член на „Камерата на имперските съсловия“ в [[Бавария]] (9 декември 1842) и народен представител * [[Франц V (Модена)|Франц V Фердинанд Геминиан]] (1819 – 1875), [[ерцхерцог]] на [[Австрия]] от линията [[Австрия-Есте]], странична линия на род [[Хабсбург-Лотаринги]], последният управляващ [[херцог]] на [[Херцогство Модена|Модена]] (1846 – 1859) * [[Фридрих Франц II (Мекленбург)|Фридрих Франц II фон Мекленбург-Шверин]] (1823 – 1883), [[велик херцог]] на [[Мекленбург-Шверин]] (1842 – 1883) * [[Франц фон Соретич|Франц де Паула фон Соретич]] (1825 – 1888), австрийски и австро-унгарски аристократ и дипломат, служил на Балканите и в Близкия изток в средата на XIX век * [[Вилхелм Франц фон Хабсбург-Лотарингия]] (1827 – 1894), [[Австро-Унгария|австро-унгарски]] [[ерцхерцог]] и [[фелдмаршал]], 57-ят [[Велик магистър на Тевтонския орден|Велик магистър]] на [[Рицар|рицарите]] от [[Тевтонски орден|Тевтонския орден]] * [[Франц Йосиф (Австрия)|Франц Йосиф I]] (1830 – 1916), император на Австрия (1848-1916) и крал на Унгария от (1849-1916) * [[Хуго Карл Франц фон Залм-Райфершайт-Райц|Хуго Карл Франц де Паула Теодор фон Залм-Райфершайт-Райц]] (1832 – 1890), 3-ти [[княз]] и алт[[граф]] на [[Дом Салм|Залм-Райфершайт-Райц]], индустриалец в [[Моравия]] * [[Франц фон Валдбург-Волфег-Валдзее|Франц Ксавер Йозеф Фридрих фон Валдбург-Волфег-Валдзее]] (1833 – 1906), имперски наследствен трушес, наследствен [[граф]] и 3. [[княз]] на [[Дом Валдбург|Валдбург-Волфег-Валдзее]] * [[Франц фон Тек|Франц Паул Карл Лудвиг Александер фон Тек]] (1837 – 1900), [[граф]] на Хоенщайн в [[Австрия]], от 1 декември 1863 г. 1. принц фон Тек и от 16 септември 1871 г. 1-ви [[Херцози на Тек|херцог на Тек]] в [[Кралство Вюртемберг]] * [[Франц Албрехт фон Йотинген-Шпилберг|Франц Албрехт Йохан Алойз Нотгер фон Йотинген-Йотинген и Йотинген-Шпилберг]] (1847 – 1916), от 1882 г. [[княз]] на [[Йотинген ин Байерн|Йотинген-Йотинген и Йотинген-Шпилберг]] и племенен господар * [[Франц I (Лихтенщайн)]] (1853 – 1938), княз на [[Лихтенщайн]] (1929-1938) * [[Франц Фердинанд]] (1863 – 1914), ерцхерцог на Австрия-Есте и наследник на австро-унгарския трон * [[Франц Йосиф фон Батенберг]] (1861 – 1924), германски принц, най-малкият син на принц [[Александър фон Хесен-Дармщад|Александър фон Хесен-Дармщадт]] и [[Юлия фон Хауке]] и брат на българския княз [[Александър I Батенберг]] * [[Франц Фердинанд]] Карл Лудвиг Йосиф фон Хабсбург, ерцхерцог д’Есте (1863 – 1914), племенник на австро-унгарския император [[Франц Йосиф (Австрия)|Франц-Йосиф]] и наследник на [[Австро-Унгария|австро-унгарския]] трон от 1896 г. * [[Ото Франц Йозеф Австрийски]], нар. Красивия ерцхерцог“ (1865 – 1906), [[Австрийски|автрийски]] [[ерцхерцог]], баща на [[Император на Австрия|австрийския император]] [[Карл I (Австро-Унгария)|Карл I]] * [[Франц Салватор Австрийски-Тоскана|Франц Салватор Мария Йозеф Фердинанд Карл Леополд Антон фон Падуа Йохан Баптист Януариус Алойз Гонзага Раниер Бенедикт Австрийски-Тоскана]] (1866 – 1939), [[ерцхерцог]] на [[Австрия]] и принц на [[Тоскана]] и кастелан на [[Валзе-Зинделбург|Валзе]], Австрия * [[Франц Мария Луитполд Баварски]] (1875 – 1957), [[принц]] на [[Кралство Бавария|Бавария]] и [[генерал-майор]] на баварската армия * [[Фридрих Франц фон Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст|Фридрих ''Франц'' Августин Мария фон Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст]] (1879 – 1958), [[Австро-Унгария|австро-унгарски]] [[благородник]], [[принц]] от [[Хоенлое|Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст]] * [[Франц Йозеф фон Турн и Таксис|Франц Йозеф Максимилиан Мария Антониус Игнациус Ламорал фон Турн и Таксис]] (1893 – 1971), наследствен принц до 1918 г. и 9-и [[княз]] на [[Турн и Таксис]] от 22 януари 1952 г. до смъртта си. * [[Франц Баварски|Франц Бонавентура Адалберт Мария Баварски]] (р. 1933), от 1996 г. [[херцог]], глава на Дом [[Вителсбахи]], бившата владетелска фамилия на [[Кралство Бавария]] == Други == === Родени през 12 – 15 век === * [[Франциск от Асизи]] (1181 или 1182–1226), основател на католическия [[Францискански орден]] * [[Франческо Петрарка]] (1304 – 1374), [[Италия|италиански]] [[учен]], [[дипломат]], [[поет]] и ранен [[хуманист]], наред с [[Данте Алигиери]] смятан за един от основоположниците на [[Ренесанс|Ренесанса]] * [[Франческо ди Сеня]] (14 век) – италиански художник от [[Сиенска школа|Сиенската школа]] * [[Франческо Бусоне|Франческо Бусоне да Карманьола]] (ок. 1385 – 1432), италиански [[кондотиер]] * [[Франческо Скуарчоне]] (ок. 1397 – ок. 1468), [[Италия|италиански]] [[Италиански ренесанс|рененсансов]] [[художник]] от [[Падуа]] * [[Франциск от Паола|Свети Франциск от Паола]] (1416 – 1507), [[Католицизъм|католически]] [[светец]], основател на [[Минимски орден|Минимския орден]] * [[Франческо Сасети]] (1421 – 1490), италиански [[банкер]] и меценат, произхождащ от фамилията [[Сасети]] от [[Флоренция]] * [[Франсоа Вийон]] (1431 – 1463), един от последните поети на Средновековието * [[Франческо Колона]] (1433 – 1527), италиански [[Доминикански орден|доминиканец]] * [[Франческо ди Джорджо]] (1439-1501), италиански архитект, инженер и художник, представител е на [[Сиенска школа|Сиенската школа]] * [[Франческо Ботичини]] (1446 – 1498), италиански художник * [[Франческо Франча]], роден Франческо Райболини, нар. Ил Франча (1447 – 1517), [[Италия|италиански]] [[художник]], [[Златарство|златар]] и изработчик на медальони в епохата на [[Италиански ренесанс|Ренесанса]], основател е на Болонската школа по живопис * [[Франсоа Савойски]] (1454 – 1490), от 1483 г. до смъртта си [[архиепископ]] на архиепархия [[Ош (Франция)|Ош]] във [[Франция]] и от 1484 г. администратор ([[епископ]]) на епископство [[Женева]] * [[Франческо Мороне]] (1470/1472 – 1529), италиански [[художник]] * [[Франсиско Писаро]] (1478 – 1541), [[Испания|испански]] [[авантюрист]], [[конкистадор]], завладял империята на [[Инки|инките]] и основал град [[Лима]] * [[Франсоа Рабле]] (1494 – 1553), [[Французи|френски]] [[Ренесанс|ренесансов]] [[писател]], автор на „[[Гаргантюа и Пантагрюел]]“ * [[Франческо Канова да Милано]] (1497–1543), италиански лютеист и композитор === Родени през 16 – 17 век === * Франческо [[Пармиджанино]] (1503 – 1540), италиански художник и гравьор, един от най-известните представители на [[Маниеризъм|маниеризма]] * [[Франциск Ксаверий]] (1506 – 1552), католически [[мисионер]] * [[Франсиско Васкес де Коронадо]] (1510 – 1554), [[Испания|испански]] [[конкистадор]] и [[изследовател]], откривател на [[Скалистите планини]] и [[Гранд Каньон]] на река [[Колорадо (река)|Колорадо]] * [[Франческо Салвиати]] или Франческо Роси (1510 – 1563), [[Италия|италиански]] художник през [[Маниеризъм|Маниеризма]], работил преди всичко в [[Рим]], [[Флоренция]], [[Болоня]] и [[Венеция]] * [[Франческо III Гонзага|Франческо III Гондзага]] (1533 – 1550) от 1540 г. [[Херцогство Мантуа|херцог на Мантуа]] и като Франческо I [[Маркграфство Монферат|маркграф на Монферат]] * [[Франсоа Виет]] (1540 – 1603), френски [[математик]], който е известен с [[Формули на Виет|алгебричните формули, носещи неговото име]] * [[Франсоа Раваяк]] (1578 – 1610), религиозен фанатик, убиец на крал [[Анри IV (Франция)|Анри IV]] * [[Франческо Албани]] (1578–1660), италиански художник, представител на [[Болонска художествена школа|Болонската художествена школа]] * [[Франсиско де Кеведо|Франсиско Гомес де Кеведо и Вилиегас]] (1580 – 1645), [[Испания|испански]] [[писател]], смятан за най-значимият испански [[поет]] от епохата на [[Барок|Барока]] и най-добрият [[сатирик]] в [[Испанска литература|испанската литература]] * [[Франческо Барберини-старши]] (1597 – 1679), италиански кардинал * [[Франсиско де Сурбаран]] (1598 – 1664), испански [[художник]] от времето на [[Испански златен век|Златния век на Испания]], представител на [[Севилска школа|Севилската школа]] * [[Франческо Боромини]] (1599–1667), швейцарски скулптор и архитект * [[Франсоа Тийсен]] или Франс Тийс (16 век – 1638), [[холандски]] [[мореплавател]], [[изследовател]] на [[Австралия]] * [[Франческо Кавали]] (1602–1676), италиански композитор от музикалния период на Ранния барок * Херцог [[Франсоа дьо Ларошфуко]] (1613 – 1680), един от големите майстори в областта на художествената [[проза]] * [[Франческо Соймирович|Франческо (Франьо) Соймирович (Свимирович)]] (1614 – 1673), български католически духовник * [[Франческо Марканич]] (? – 1660-те), чипровски княз, златар * [[Франческо Мария Грималди]] (1618–1663), италиански математик и физик * [[Франческо Реди]] (1626 – 1697), италиански [[лекар]], [[натуралист]] и [[поет]] * [[Франсоа дьо Креки|Франсоа дьо Бланшфор, маркиз дьо Креки]] (1629 – 1687), френски [[маршал]] от епохата на [[Луи XIV]] * [[Франсоа Вател]] (1631 – 1671), френски [[готвач]], създател е на прочутия крем Шантийи * [[Франсоа дьо Шаторено|Франсоа-Луи Русле, маркиз дьо Шаторено]], също и Шато-Рено (1637 – 1716), френски [[Пиратство|корсар]], [[вицеадмирал]] и [[маршал]] * [[Франческо Солимена]], нар. още Игуменът Чичо (1657 [[Серино|–]] 1747), италиански [[художник]] и [[архитект]] * [[Франческо II д’Есте]] (1660 – 1694), херцог на [[Херцогство Модена и Реджо|Модена и Реджо]] (1662 – 1694) * [[Гийом Франсоа дьо Лопитал|Гийом Франсоа Антоан дьо Лопитал]] (1661 – 1704), маркиз, френски [[учен]], [[математик]], член на [[Френска академия на науките|Парижката академия на науките]] * [[Франсоа Купрен]] (1668 – 1733), френски бароков композитор, органист и чембалист, известен е като „Големия Купрен“ * [[Франческо Гаспарини]] (1668 – 1727), италиански [[Барок|бароков]] [[композитор]] и [[Педагогика|педагог]] * [[Шарл-Франсоа Панар]] (1689 – 1765), френски [[поет]], [[драматург]] и [[сатирик]] * [[Франсоа Кене]] (1694 – 1774), френски учен и икономист * Франсоа-Мари Аруе, известен повече под псевдонима си [[Волтер|Волтѐр]] (1694 – 1778), френски писател и [[философ]], символ на епохата на [[Просвещение|Просвещението]] * [[Франческо де Мура]] (1696 – 1782), италиански [[художник]], представител на [[Неаполитанска школа по живопис|Неаполитанската школа по живопис]] * [[Бартоломео Франческо Растрели]] (1697 – 1771), руски [[архитект]], [[Италианци|италиански]] [[граф]], академик по архитектура в [[Императорската художествена академия]], създател е на Елисаветинския барок === Родени през 18 век === * [[Франсоа Буше]] (1703 – 1770), френски [[художник]] от [[18 век]], директор на Кралската академия и придворен живописец на [[Луи XV (Франция)|Луи XV]], виден представител е на стила [[Рококо]] * [[Франц-Ксавер Иван де Пеячевич]], известен също като Матей III Франц Ксавер Пеячевич (1707 – 1781), учен, духовник, историк и писател с българо-хърватски произход, от [[Католицизъм|католическата]] [[Чипровци|чипровска]] фамилия [[Пеячевичи]] * [[Франц Епинус|Франц Мария Епинус]] (1724 – 1892), [[Германия|германски]] [[физик]], [[математик]] и [[натурфилософ]], автор е на изследвания в областта на [[Електричество|електричеството]], [[Магнетизъм|магнетизма]], теорията на [[Топлина|топлината]], [[Астрономия|астрономията]], [[Оптика|оптиката]] и [[Механика|механиката]] * [[Франсоа-Андре Филидор|Франсоа-Андре Даникан Филидор]] (1726 – 1795), сред най-силните [[Шахматист|шахматисти]] през втората половина на 18 век * [[Йозеф Хайдн|Франц Йозеф Хайдн]] (1732 – 1809), австрийски композитор * [[Фридрих Антон Месмер]] (1734 – 1815), [[германски]] лечител, открил и практически използвал човешките [[Флуид|флуиди]], които той нарича ''животински магнетизъм'' * [[Франсоа Келерман|Франсоа Етиен Кристоф Келерман]] (1735 – 1820), френски [[маршал]] от епохата на [[Френски революционни войни|Революционните]] и [[Наполеонови войни|Наполеоновите войни]] * [[Жак Франсоа Дюгомие]] (1738 – 1794), френски [[офицер]], [[дивизионен генерал]] * [[Франсиско Гарсес|Франсиско Ерменежилдо Томас Гарсес]] (1738 – 1781), [[Испания|испански]] [[Францискански орден|францискански]] [[мисионер]], [[изследовател]] на [[Мексико|Северозападно Мексико]] и сегашните американски щати [[Аризона]] и [[Калифорния]] * [[Шарл Франсоа Дюмурие]] (1739 – 1823), френски генерал, който печели победи за французите по време на [[Френската революция]], но след това дезертира при австрийците * [[Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад]] (1740 – 1814), френски [[маркиз]], [[писател]] и [[политик]] * [[Франческо Мария Ферери]] (1740 – 1813), първи [[никополски епископ]] от ордена на отците [[Пасионисти (конгрегация)|пасионисти]] * [[Жан-Франсоа Лаперуз|Жан-Франсоа дьо Гало Лаперуз]] (1741 –1788), френски морски офицер и [[изследовател]], чиято експедиция изчезва в [[Океания]] * [[Франсоа Доминик Тусен Лувертюр|Франсоа-Доминик Тусен Лувертюр]] (1743 – 1803), водач на [[Хаитянска революция|Хаитянското въстание]] на робите от 1791 г. и основна фигура в последвалите борби * [[Пиер Мешен|Пиер Франсоа Андре Мешен]] (1744 – 1804), френски [[астроном]] и [[Геодезия|геодезист]], който заедно с [[Шарл Месие]] изучава дълбоки [[Небесно тяло|небесни обекти]] и [[Комета|комети]] * [[Франсоа-Андре Венсан]] (1746 – 1816), [[Франция|френски]] [[художник]] неокласицист * [[Франсиско Гоя|Франсиско Хосе де Гоя и Лусиентес]] (1746 – 1828), [[Испания|испански]] [[Живопис|живописец]] и [[Графика (изобразително изкуство)|график]], дворцов [[художник]] * [[Франц Шюц]] (1751 – 1781), германски [[художник]] * [[Франческо Бианки]] (1752 – 1810), италиански [[диригент]] и [[композитор]], написал около 90 [[Опера|опери]], които се отличават с приятен и мелодичен стил * [[Клод-Франсоа дьо Мале]] (1754 – 1812), френски военачалник, бригаден генерал от 13 август 1799 г., организирал и оглавил неуспешен републикански [[Заговор на Мале|опит за преврат]] срещу император [[Наполеон I|Наполеон]] през 1812 г. по време на отстъплението на [[Велика армия|Великата армия]] от Русия * [[Франц Йозеф Гал]] (1758 – 1828), немски лекар-анатом, който основава един от най-оспорваните клонове на съвременната невронаука – френологията * Франсоа Ноел Бабьоф, известен като [[Гракх Бабьоф]] (1760 – 1797), френски революционер, утопист комунист * [[Франсоа Рене дьо Шатобриан|Франсоа-Рене, виконт дьо Шатобриан]] (1768 – 1848), виден [[Французи|френски]] [[писател]], представител на френския [[Романтизъм]] и [[политик]] * [[Барон]] [[Франсоа Жерар|Франсоа-Паскал-Симон Жерар]] (1770 – 1837), [[Франция|френски]] [[художник]], представител на [[Неокласицизъм|Неокласицизма]] * [[Франсоа Пуквил]] (1770 – 1838), френски [[дипломат]], [[учен]] и [[пътешественик]] * Франсоа Мари [[Шарл Фурие]] (1772 – 1837), френски [[философ]] и утопичен [[социалист]] * [[Франсоа Фурние-Сарловезе|Франсоа Луи, граф Фурние-Сарловез]] (1773 – 1827), [[генерал]] на Френската империя, участник в [[Френски революционни войни|революционните]] и [[Наполеоновите войни]] * [[Франсоа Мари Доден]] (1776 – 1803), френски [[зоолог]], работил главно в областта на [[Орнитология|орнитологията]] и [[Херпетология|херпетологията]] * [[Шарл-Франсоа Брисо дьо Мирбел]] (1776 – 1854), френски [[ботаник]] и [[политик]], основоположник на растителната [[Клетъчна биология|цитология]] и [[физиология]] * [[Жан-Франсоа Льо Гонидек]] (1775 – 1838), френски [[езиковед]] * [[Даниел Обер|Даниел-Франсоа-Еспри Обер]] (1782 – 1871), френски композитор, един от най-големите представители на френската романтична и комична [[опера]] от първата половина на 18 век * [[Франсоа Араго|Франсоа Жан Доминик Араго]] (1786 – 1853), френски [[физик]], [[политик]], [[математик]] и [[астроном]], министър-председател на Франция от [[9 май]] до [[24 юни]] [[1848]] г. * [[Франсоа Гизо|Франсоа Пиер Гийом Гизо]] (1787 – 1874), френски [[политик]] и [[историк]], изявен привърженик на [[Конституционна монархия|конституционната монархия]] и водеща фигура в управлението на Франция между 1830 и 1848 г. * [[Франц Габелсбергер|Франц Ксафер Габелсбергер]] (1789 – 1849), немски стенограф, основател на модерната графична стенография, приспособена за различни езици * [[Жан-Франсоа Шамполион]] (1790 – 1832), френски историк – ориенталист и лингвист, основател на египтологията и професор по [[египтология]] в [[Парижки университет|Парижкия университет]] * [[Франц Грилпарцер]] (1791 – 1872), австрийски [[поет]], [[Новела|новелист]] и [[драматург]] * [[Франческо Айец]] (1791–1882), италиански художник * [[Франц Боп]] (1791 – 1867), [[Германия|германски]] [[езиковед]], професор в [[Хумболтов университет на Берлин|Берлинския университет]] (1821-64), член на [[Пруска академия на науките|Пруската академия на науките]] (от 1822), открива сродни системи на езиците на [[Индогерманско езиково семейство|индогерманското езиково семейство]] и така открива [[Сравнително езикознание|сравнителното езикознание]] * [[Франц Бервалд|Франц Адолф Бервалд]] (1796 – 1868), [[Швеция|шведски]] [[композитор]], представител на [[Романтизъм|Романтизма]] * [[Франц фон Шобер|Франц Адолф Фридрих Шобер]], от 1801 г. фон Шобер (1796 – 1882), [[Австрия|австрийски]] [[поет]], [[либретист]], [[Литография|литограф]], [[актьор]] във [[Вроцлав]] и ''легационсрат'' във [[Ваймар]] * [[Франц Шуберт]] (1797 – 1828), [[Австрия|австрийски]] композитор от късната класическа и ранната романтична епоха, един от най-видните представители на Виенската класическа музикална школа и един от основоположниците на [[Романтизъм|романтизма]] в музиката * [[Франц Ернст Нойман]] (1798 – 1895), немски [[физик]], [[минералог]], [[кристалограф]], професор в [[Кьонигсбергски университет|Университета в Кьонигсберг]] * [[Франсоа Мажанди]] (1783 – 1855), френски [[лекар]]-[[физиолог]], пионер на експерименталната [[физиология]] === Родени през 19 век === * [[Франсоа Бушо]] (1800 – 1842), френски художник * [[Франце Прешерн]] (1800 – 1849), [[Словенци|словенски]] [[поет]], представител на [[Романтизъм|Романтизма]] * [[Франческо Рейнауди|Франческо Доменико Рейнауди]] (1808 – 1893), католически архиепископ и депутат по право в Областното събрание на [[Източна Румелия]] * [[Доменик Франциск Мартилети|Доминик Франциск Мартилети]] (Доменико Мартилети) (1810 – 1883), [[свещеник]], музикален педагог и [[диригент]] * [[Франсоа Аший Базен]] (1811 – 1888), френски [[генерал]] от 1864 г., [[маршал]] на [[Франция]] * [[Ференц Лист]] или Франц Лист (1811 – 1886), унгарски композитор * [[Франсис Кастелно|Франсоа Луи Номпар дьо Комон Ла Форс, граф на Кастелно]], известен също като Франсис дьо Кастелно, Франсоа Лапорт, Франсоа Дьолапорт (1812 – 1889), е френски [[дипломат]], [[пътешественик-изследовател]], учен-[[натуралист]] ([[Ботаника|ботаник]], [[ентомолог]]) * Франц (Франьо, Франтишек) Миклошич (1813 – 1891), политик и [[Филология|езиковед]] от [[Австрийската империя]] и [[Австро-Унгария]] от [[Словенци|словенски]] произход, първият виден представител на [[Австрия|австрийската]] [[славистика]] * [[Жан-Франсоа Миле]] (1814 – 1875), френски художник, представител на [[Реализъм|Реализма]] и [[Барбизонска школа|Барбизонската школа]] * [[Франц Захер]] (1816 – 1907), [[Австрия|австрийски]] [[сладкар]] от [[Юдеизъм|еврейски]] произход, известен най-вече като създател на световноизвестната [[Шоколад|шоколадова]] [[Торта Сахер|торта Захер]] * [[Шарл Гуно|Шарл Франсоа Гуно]] (1818 – 1893), френски [[композитор]] * [[Франц фон Супе]] (1819 – 1895), австрийски композитор * [[Франц фон Ленбах]] (1836 – 1904), от 1882 г. – рицар фон Ленбах, [[германски]] [[художник]], един от най-известните художници в Германия и Австрия по времето * Мари Франсоа [[Сади Карно (политик)|Сади Карно]] (1837 – 1894), френски [[политик]] * [[Франц Брентано|Франц Клеменс Брентано]] (1838 – 1917), [[германски]] [[философ]] и [[психолог]] * Рене Франсоа Арман Прюдом, известен като [[Сюли Прюдом]] (1839 – 1907), френски [[Поезия|поет]] и [[Есе|есеист]], носител на [[Нобелова награда за литература]] за [[1901]] г. * Мари Жозеф Франсоа Гарние ([[Франсоа Гарние|Франсис Гарние]]) (1839 – 1873), френски флотски офицер, изследовател на [[Индокитай]] * Жак Франсоа-Анатол Тибо, известен като [[Анатол Франс]] (1844 – 1924), френския [[писател]] * [[Франц Тоула]] (1845 – 1920), [[австрийски]] [[геолог]] и един от [[Изследовател|изследователите]] на България * [[Франц Хитил]] (1846 – 1899), чешки [[агроном]] и популяризатор на културното земеделие в България * [[Франц Швестка]] (1848 – 1883), чешки [[композитор]] и концертмайстор * Франсоа Виктор [[Алфонс Олар]] (1849 – 1928), френски историк и общественик * [[Франц Щрос]] (1851 – 1917), чешки [[музикант]] в България * [[Курт фон Франсоа]] (1852 – 1931), [[германски]] военен и политически деятел, [[изследовател]], [[Топография|топограф]] и [[колонизатор]] на [[Африка]] * [[Франсиско Морено|Франсиско Паскасио Морено]] (1852 – 1919), [[Аржентина|аржентински]] [[География|географ]], [[изследовател]] на [[Патагония]] * [[Франц Милде]] (1852 – 1924), чешки майстор-пивовар и предприемач, акционер и ръководител на [[Карлсберг България АД|Българско пивоварно дружество Шумен - Русе]] в град [[Шумен]] * [[Франц Конрад фон Хьотцендорф]] (1852 – 1925), [[австро-унгарски]] военачалник, фактически командващ войските на [[Двойна монархия|Двойната монархия]] по време на [[Първата световна война]] * [[Франц Боас]] (1858 – 1942), [[Германия|германо]]-[[американски]] [[антрополог]], [[лингвист]], [[Етнология|етнолог]] и [[естествоизпитател]], сред основателите на съвременната антропология * [[Франсоа Жозеф Клозел|Мари Франсоа Жозеф Клозел]] (1860 – 1918), френски [[изследовател]], колониален администратор, генерал-губернатор на [[Френска Западна Африка]] * [[Франц фон Щук]] (1863 – 1928), германски художник, привърженик на естетиката на [[Символизъм|символизма]] и [[Експресионизъм|експресионизма]], един от водещите художници на [[Сецесион|Сецесиона]] в [[Мюнхен]] * [[Франц Залбах|Франц Фриц Алберт Залбах]] (1866 – 1942), германски [[инженер]], проектирал [[Водна кула (Лозенец)|водната кула]] в квартал „Лозенец“, София * [[Франческо Чилеа]] (също Силеа) (1866 – 1950), италиански композитор, известен най-вече с [[Опера|оперите]] си „Арлезианката“ и „Адриана Лекуврьор“ * [[Франсиско Ларго Кабайеро]] (1869 – 1946), испански [[политик]] и синдикалист, един от историческите лидери на [[Испанска социалистическа работническа партия|Испанската социалистическа работническа партия]] (PSOE) и на [[Общ съюз на трудещите се|Общия съюз на трудещите се]] (UGT) * [[Франц Лехар]] (1870 – 1948), унгарски композитор * [[Франц Шмит]] (1874 – 1939), [[Австрия|австрийски]] [[композитор]] * [[Франц Душек]] (), чешки [[фотограф]], известен като [[Военен кореспондент в Руско-турска война (1877-1878)|военен кореспондент в Руско-турската война (1877 – 1878)]] * [[Франц Шлегелбергер]] (1876 – 1970), [[германски]] [[съдия]], [[политик]], държавен секретар и [[Имперско министерство на правосъдието|райхсминистър на правосъдието]] (''RMJ'') между 30 януари 1941 и 19 август 1942 г. * [[Франц Риклин]] (1978 – 1938), [[швейцарски]] [[психиатър]] * [[Франц фон Папен|Франц Йозеф Херман Михел Мария фон Папен]] (1879 – 1969), германски [[политик]], държавник и дипломат * [[Франц Райхелт]] (1879 – 1912), [[Франция|френски]] шивач от [[Австрия|австрийски произход]], [[изобретател]] и пионер в [[Парашут|парашутизма]] * [[Франц Марк]] (1880 – 1916), един от водещите германски [[Художник|художници]]-[[Експресионизъм|експресионисти]] * [[Франсоа Дарлан|Жан-Луи Ксавие Франсоа Дарлан]] (1881 – 1942), френски военен и политически деец от периода на [[Втората световна война]] * [[Франц Хеленс]] (1881 – 1972), плодовит белгийски писател-романист, поет и литературен критик * [[Франц Зелте]] (1882 – 1947), държавник в [[Нацистка Германия]], [[Имперско министерство на труда|райхсминистър на труда]] (1933 – 1945), [[обергрупенфюрер]] от [[СС]]/[[СА]] (1933), [[райхскомисар]] на [[Служба за трудова повинност|Службата за трудова повинност]] и пруски държавен съветник * [[Франц Кафка]] (1883 – 1924), немски писател * [[Виктор Франц Хес]] (1883 – 1964), [[американски]] [[Физика|физик]] от [[Австрия|австрийски]] произход, носител на [[Нобелова награда за физика]] за [[1936]] г. * [[Франц Набъл]] (1883 – 1974), [[австрийски]] [[драматург]] и [[белетрист]] * [[Франц Халдер]] (1884 – 1972), немски [[генерал]], началник на Генералния щаб на германската армия от [[1938]] до септември [[1942]] г. * [[Франц Бьоме]] (1885 – 1957), високопоставен [[офицер]], служил в австрийската и германската армия по време на [[Първа световна война|Първата]] и [[Втората световна война]] * [[Франсоа Мориак]] (1885 – 1970), [[Франция|френски]] [[писател]], смятан за един от най-значимите [[Католицизъм|католически]] автори на 20 век * [[Франц Верфел]] (1890 – 1945), [[Австрийци|австрийски]] [[поет]], [[романист]], [[драматург]] и [[есеист]] * [[Франческо Галони]] (1890 – 1976), италиански католически [[духовник]], ватикански [[дипломат]] и бивш нунций в България през периода 1945 – 1949 г. * Франсиско Паулино Ерменехилдо Теодуло Франко и Баамонде Салгадо Пардо, нар. накратко [[Франсиско Франко]] (1892 – 1975), действителен владетел и по-късно официален [[държавен глава]], първо на части от [[Испания]] от октомври 1936 г., и след това на цяла Испания от 1939 г. до смъртта си през 1975 г. * [[Франц Александер|Франц Гейбриъл Александер]] (1891 – 1964), [[Унгария|унгаро]]-[[американски]] [[психоаналитик]] и [[лекар]], един от основателите на [[Психосоматична медицина|психосоматичната медицина]] и [[Психоаналитична криминология|психоаналитичната криминология]] * [[Франц Бабингер]] (1891 – 1967), [[германски]] [[историк]] и един от пионерите на специалността [[тюркология]] * [[Франц Грисбах]] (1892 – 1984), [[Нацистка Германия|немски]] [[генерал-майор]], служещ по време на [[Втората световна война]] * [[Франц Шимкунас]] (1897 – 1968), [[СССР|съветски]] [[Футбол|футболист]], вратар * [[Франц Беке]] (1898 – 1978), немски [[офицер]] и танков ас, известен с командването си тежките танкови части през Втората световна война * [[Франц Йонас|Франц Йозеф Йонас]] (1899 – 1974), [[Австрия|австрийски]] политик, [[президент на Австрия]] в периода 1965 – 1974 г. === Родени през 20 век === * [[Франц Кьолер]] (1901 – 1982), [[Австрия|австрийски]] футболист и треньор, трикратен шампион на България като наставник на [[Славия (София)|Славия (София]]) * [[Франц Цирайс]] (1905 – 1945), [[Трети райх|германски]] офицер от [[СС]]. * [[Франсиско Колоане]] (1910 – 2002), чилийски [[писател]] на произведения в жанра [[драма]] и [[мемоари]] * [[Франц Биндер|Франц „Бимбо“ Биндер]] (1911 – 1989), австрийски футболист * [[Пиер Бул|Пиер-Франсоа-Мари-Луис Бул]] (1912 – 1994), френски [[писател]] на [[научна фантастика]] * [[Франц Йозеф Щраус]] (1915 – 1988), немски политик * [[Франсоа Шаму]] (1915 – 2007), френски [[Елинистична Гърция|елинист]] и [[археолог]], член на [[Академия за надписи и художествена проза]] * [[Мари-Луиз фон Франц]] (1915 – 1998), [[Швейцария|швейцарска]] [[Психология|психоложка]], ученик и последовател на [[Карл Юнг]], автор на множество трудове по [[аналитична психология]] * [[Франц Йозеф Щраус]] (1915 – 1988), германски политик, консерватор, член на [[Християнсоциален съюз|Християнсоциалния съюз]], чийто председател е от 1961 г. до смъртта си * [[Франсоа Митеран]] (1916 – 1996), френски [[политик]], [[президент на Франция]] от 21 май 1981 до 17 май 1995 г. * [[Франц Нонов]] (1916 – 2001), български [[Католицизъм|католически]] [[духовник]], [[Капуцини (монашески орден)|капуцин]] * [[Франц Каспар]] (1916 – 1977), швейцарски [[етнограф]] и [[писател]] на произведения в жанра [[детска литература]] и [[пътепис]] * [[Франсоа Перие]] (1919 – 2002), френски [[актьор]] * [[Франсоа Жакоб]] (1920 – 2013), френски [[Микробиология|микробиолог]] и [[Генетика|генетик]], [[нобелов лауреат]] за [[физиология]] за 1965 г. * [[Франсоа Пикар]] (1921 – 1996), бивш пилот от [[Формула 1]] * [[Франческо Рози]] (1922–2015), италиански режисьор * [[Франсоа Перие (психоаналитик)|Франсоа Перие]] (1922 – 1990), френски [[лекар]], [[психиатър]] и [[психоаналитик]] * [[Франческо Корао]] (1922 – 1994), италиански [[лекар]] и [[психоаналитик]] * [[Франц Фюман]], пълно име Франц Антония Йозеф Рудолф Мария Фюман (1922 – 1984), германски писател, сред най-значимите литературни творци от [[Източна Германия]] * [[Франц Щанцел|Франц Карл Щанцел]] (р. 1923), [[Австрия|австрийски]] литературен теоретик и историк, англицист * [[Жан-Франсоа Лиотар]] (1924 – 1998), френски [[философ]] и [[литературен теоретик]] * [[Франц Фанон]] (1925 – 1961), революционер, писател, философ, идеолог на [[Алжирска революция|Алжирската революция]] * [[Франсоа Фюре]] (1927 – 1997), френски [[историк]] * [[Франсоа Нурисие]] (1927 – 2011), френски [[журналист]], литературен критик и [[писател]] на произведения в жанра [[драма]] и [[мемоари]] * [[Франческо Косига]] (1928 – 2010), [[Италия|италиански]] [[политик]] от партията [[Християнска демокрация]] * [[Франсоа Чън]] (р. 1929), китайско-френски калиграф, [[преводач]], [[поет]] и [[писател]] на произведения в жанра драма, поезия и документалистика * [[Франц Йозеф Дегенхарт]] (1931 – 2011), немски [[белетрист]], автор на песни и известен [[юрист]] * [[Франсоа Англер]] (р. 1932), [[Белгия|белгийски]] [[Теоретична физика|физик теоретик]], носител на [[Нобелова награда за физика]] за [[2013]] г. * [[Франсоа Трюфо|Франсоа̀ Ролан Трюфо]] (1932 – 1984), френски [[режисьор]], [[сценарист]], [[Кинопродуцент|продуцент]], [[актьор]] и филмов [[критик]], сред създателите на френската [[Френска нова вълна|Нова вълна]] * [[Франц Митов]] (1933 – 2015), [[България|български]] [[хирург]], [[професор]] * [[Франциск (папа)|Франциск]] (р. 1936), до избирането му Хорхе Марио Берголио, е [[папа]] от [[13 март]] [[2013]] г. * [[Франц Враницки]] (р. 1937), [[Австрия|австрийски]] [[икономист]], [[политик]] и [[Банка|банкер]], [[Списък на федералните канцлери на Австрия|федерален канцлер]] на [[Австрия]] (1986 – 1997) и (1988 – 1997), председател на [[Австрийска социалдемократическа партия|Австрийската социалдемократическа партия]] (АСДП) * [[Клод Франсоа]] (1939 – 1978), френски певец * [[Франц Мюнтеферинг]] (р. 1940), немски политик * [[Франческо Ричи Бити]] (р. 1942), италиански спортен функционер, президент на [[Международна тенис федерация|Международната тенис федерация]] и член на [[МОК]] * [[Франсоа Инар]] (1941 – 2008), френски [[историк]], специалист по [[Древен Рим]]. известен със задълбочените си изследвания относно [[Римската република]] * [[Франческо Ричи Бити]] (р. 1942), италиански спортен служител * [[Франц-Йозеф Хьониг]] (р. 1942), известен и с прякора ''Буби'', бивш германски футболист * [[Франсоа Мазе]] (р. 1943), бивш пилот от [[Формула 1]] * [[Франсоа Миго]] (р. 1944), бивш пилот от Формула 1 * [[Франсоа Север]] (р. 1944), френски пилот от Формула 1 * [[Франц Инерхофер]] (1944 – 2002), [[Австрия|австрийски]] [[белетрист]] и [[драматург]] * [[Франц Бекенбауер|Франц Антон Бекенбауер]] (р. 1945), [[Германия|германски]] [[Футболист|състезател]] и [[треньор]] по [[футбол]], защитник * [[Франсоа Артог]] (р. 1946), френски [[историк]], чиито изследвания са в областта на интелектуалната история на [[Древна Гърция]] и историята на историографията * [[Франц Ксавер Крьоц]] (р. 1946), немски [[писател]], [[поет]], [[драматург]], [[режисьор]] и [[актьор]] * [[Жан-Франсоа Паро]] (1946 – 2018), френски професионален [[дипломат]] и [[писател]], автор на произведения в жанровете исторически [[трилър]] и [[криминален роман]] * [[Франсиско Варела]] (1946 – 2001), [[Чили|чилийски]] изследовател, чиито интердисциплинарни постижения обогатяват [[Биофизика|биофизиката]], [[Неврология|неврологията]], [[Епистемология|епистемологията]] и [[Философия|философията]] * [[Франц Фишлер]] (р. 1946), [[политик]] от [[Австрийска народна партия|Австрийската народна партия]], еврокомисар в сферата на [[Земеделие|земеделието]], аграрното развитие и [[Риболов|риболова]] (1995 – 2004) * [[Фредерик Франсоа]] (р. 1950), белгийски певец * [[Франсоа Дос]] (р. 1950), френски [[историк]] и [[Епистемология|епистемолог]], специалист по история на идеите * [[Франсоа Байру|Фрасоа Рене Жан Люсиен Байру]] (р. 1951), френски центристки [[Политика|политик]] * [[Франсоа Жулиен]] (р. 1951), френски [[философ]], [[Социология|социолог]] и [[китаист]] * [[Франсоа Берлеан]] (р. 1952), френски актьор * [[Франческо Грациани]] (р. 1952), [[Италия|италиански]] [[футболист]], нападател * [[Франц Йозеф Чернин]] (р. 1952), австрийски [[поет]], [[есеист]] и [[афорист]] * [[Франц Кламер]] (р. 1953), състезател по [[ски алпийски дисциплини]] от [[Австрия]], олимпийски шампион и носител на световната купа по ски в дисциплината „спускане“. * [[Франсоа Фийон]] (р. 1954), френски политик от партията [[Съюз за народно движение|Републиканците]], министър-председател на Франция през 2007 – 2012 г. * [[Франсоа Оланд|Франсоа Жерар Жорж Никола Оланд]] (р. 1954), френски [[политик]], седми президент на [[Франция|Френската република]] и общо 24-ти президент на Франция * [[Франсоа Есно]] (р. 1956), бивш пилот от Формула 1 * [[Франц Тост|Франц Тос]] (р. 1956), директор на [[Тим|тима]] от [[Формула 1]] – [[Скудерия Торо Росо]] * [[Жан-Франсоа Клервоа]] (р. 1958), френски инженер и астронавт (също и на [[Европейска космическа агенция|ЕКА]]), участник в три полета с космическата совалка „[[Спейс Шатъл]]“ * [[Франческо Наполи]] (р. 1958), италиански [[певец]], пианист и китарист * [[Франсоа Шо]] (р. 1959), [[Камбоджа|камбоджанско]]-[[Съединени американски щати|американски]] актьор; най-известната му роля е тази на д-р Пиер Чанг в сериала „[[Изгубени]]“ * [[Франц Фибок]] (р. 1960), първият [[космонавт]] от [[Австрия]], извършил космически полет на орбиталната станция „[[Мир (орбитална станция)|Мир]]“. * [[Франсоа-Анри Пино]] (р. 1962), френски бизнесмен и главен изпълнителен директор на [[PPR]], син на [[Франсоа Пино]] * [[Франческо Фиорети]] (р. 1962), италиански [[писател]] на произведения в жанра исторически [[трилър]] * [[Франц Коков]] (1963 – 2008), български [[икономист]] и дългогодишен кмет на град [[Раковски (град)|Раковски]], подкрепян от партиите [[СДС]], [[НДСВ]] и [[ГЕРБ]]. * [[Жан-Франсоа Копе]] (р. 1964), френски [[политик]], лидер на партията [[Съюз за народно движение]] от 2010 г. * [[Франсоа Озон]] (р. 1967), френски [[режисьор]] * [[Франсоа Бота|Франсоа „Франс“ Бота]] (р. 1968), нар. „Белия Бизон“, [[ЮАР|южноафрикански]] професионален [[Бокс|боксьор]] и [[Кикбокс|кикбоксьор]] * [[Еузебио Ди Франческо]] (р. 1969), бивш [[Италия|италиански]] [[Футбол|футболист]], играл като [[полузащитник]], и настоящ старши треньор * [[Франческо Толдо]] (р. 1971), бивш италиански футболист, вратар * [[Франческо Тоти]] (р. 1976), италиански футболист * [[Жан-Франсоа Есига]] (р. 1982), френски [[волейболист]], [[либеро]], състезател в [[Мъжки национален отбор по волейбол на Франция|националния отбор на Франция]] * [[Франческо Габани]] (р. 1982), италиански певец * [[Франсоа-Анри Дезерабл]] (р. 1987), френски [[писател]], бивш професионален състезател по [[хокей на лед]] * [[Франческо Йейтс]] (р. 1995), канадски [[певец]] и [[текстописец]] == Географски обекти == * [[Франсоа (село)]], село във Франция * [[Сейнт Франсоа (окръг, Мисури)|Окръг Сейнт Франсоа]], [[окръг]] в щата [[Мисури (щат)|Мисури]], [[Съединени американски щати|САЩ]] * [[Сан Франциско|Сан Франсиско]], [[град]] и [[окръжен център]] на едноименния [[окръг]] в щата [[Калифорния]], [[САЩ]] * [[Сан Франсиско (залив)|Сан Франсиско]], голям [[залив]] в Калифорния, САЩ, отворен към [[Тихия океан]] * [[Сан Франческо ал Кампо]], малък град и [[Административно деление на Италия|община]] в [[Метрополен град Торино]], регион [[Пиемонт]], [[Северна Италия|Северна]] [[Италия]] * [[Сао Франсиско (река)|Сао Франсиско]], [[река]] в [[Бразилия]] с дължина от 2830 км, най-дългата река, която протича само на територията на Бразилия и четвъртата по дължина в Бразилия и [[Южна Америка]] * [[Кито|Сан Франсиско де Кито]], [[Столица|столицата]] на [[Еквадор]] == Други == * [[Ваза Франсоа]], голям волутен [[Кратер (съд)|кратер]], украсен в стила на чернофигурната вазопис, датиран около 570 – 560 г. пр.н.е. * [[Сан Франческо (Асизи)|Сан Франческо]], [[Римокатолическа църква|католическа]] [[Църква (сграда)|църква]] в град [[Асизи]], Италия, главната църква на [[Францисканци|Францисканския орден]] * [[Сан Франческо (Равена)|Сан Франческо]], паметник на раннохристиянското изкуство и архитектура в град [[Равена]], [[Италия]] * [[Мост Сан Франциско – Оукланд|Заливен мост Сан Франциско – Оукланд]], известен също като мост „Джеймс (Слънчевия Джим) Ролф“, платен [[мост]], прекосяващ Залива Сан Франциско и свързващ градовете [[Сан Франциско]] и [[Оукланд (Калифорния)|Оукланд]] в щата [[Калифорния]], [[САЩ]] * [[Пристанище Сан Франциско|Пристанище „Сан Франциско“]], [[пристанище]] на [[Западно крайбрежие на САЩ|Тихоокеанското крайбрежие]] на САЩ, в [[град]] Сан Франциско, щата Калифорния * [[Сейнт Франсис Уд (Сан Франциско)|Сейнт Франсис Уд]], квартал в Югозападен Сан Франциско * [[Сан Франциско Кроникъл|„Сан Франциско Кроникъл“]], [[всекидневник]] с най-голям тираж в [[Сан Франциско]] и [[Северна Калифорния]] * [[Сан Франциско (списание)|„Сан Франциско“]], ежемесечно американско [[списание]], посветено на [[Сан Франциско|санфранциската]] култура * [[Сан Франциско Бей Гардиън|„Сан Франциско Бей Гардиън“]], безплатен алтернативен [[вестник]], издаван в Сан Франциско, щата [[Калифорния]], САЩ * [[Сан Франциско Фортинайнърс]], за кратко Фортинайнърс, професионален отбор по [[американски футбол]], играещ в [[Национална футболна лига|Националната лига по американски футбол]] на САЩ * [[Сан Франциско Джайънтс|„Сан Франциско Джайънтс“]] с прозвище „Гигантите“, професионален [[САЩ|американски]] [[Бейзбол|бейзболен]] отбор от [[Мейджър Лийг Бейзбол|Професионалната бейзболна лига]] на САЩ * [[Свети Франциск Ксаверий (Гродно)|Катедрален събор „Свети Франциск Ксаверий“]] (Фарний кастьол), действащ [[Барок|бароков]] [[Католическа църква|католически]] храм в град [[Гродно]], сред 3-те най-ценни католически архитектурно-исторически паметници в [[Беларус]] * [[Сан Франциско (бронепалубен крайцер, 1889)|Сан Франциско]], [[бронепалубен крайцер]] на [[Военноморски сили на Съединените американски щати|ВМС на САЩ]] * [[Франц Набъл (награда)|Франц Набъл]], международна литературна награда, учредена през 1975 г. от град [[Грац]], присъждаща се на всеки две години. * [[Франц Грилпарцер (награда)|Франц Грилпарцер]], литературна награда, учредена през 1872 г. от годеницата на писателя Катарина Фрьолих за 80-ата годишнина на [[Франц Грилпарцер]] * [[Франц Кафка (награда - Прага)|Франц Кафка]], международна литературна награда, учредена през 2001 г. от Дружеството „Франц Кафка“ съвместно с Общината на [[Прага]], [[Чехия]] в памет на живелия в града [[Немски език|немскоезичен]] писател [[Франц Кафка]] * [[Франц Кафка (награда)|Франц Кафка]], международна литературна награда, присъжда се от 1979 до 2001 г. на всеки две години от град [[Клостернойбург]] и австрийското ''Дружество Франц Кафка''. * [[Франц Теодор Чокор (награда)|Франц Теодор Чокор]], литературната награда, учредена през 1970 г. от австрийския [[ПЕН клуб]] и се присъжда на неравномерни периоди за цялостно творчество * [[Франц Фердинанд (група)|Франц Фердинанд]], инди рок-група, която е формирана в [[Глазгоу]], [[Шотландия]] през 2001 г. * [[Франческо Феручио (броненосен крайцер)|„Франческо Феручио“]], [[броненосен крайцер]] от типа [[Броненосни крайцери тип „Джузепе Гарибалди“|„Джузепе Гарибалди“]] на [[Реджия Марина]] от началото на [[20 век]]. * [[Франц (филм)]], филм на Жак Брел от 1971 == Вижте също == * [[Франсоа]] * [[Франко]] * [[Франческо]] * [[Франциска]] * [[Франческа]] == Бележки == <references /> {{пояснение}} [[Категория:Мъжки имена]] 0xjzr21neus856cwjiuinwak76t00qx 0 397191 12876482 12826903 2026-04-10T12:00:56Z Tonimicho 109787 Добавяне на [[Категория:Български имигранти от Македония в България]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12876482 wikitext text/x-wiki {{друго значение|българския политик|историка и журналиста|Юрдан Иванов}} {{Личност | име = Йордан Мирчев | категория = учител | описание = български просветен деец | роден-място = [[Прилеп (град)|Прилеп]], [[Османска империя]] | починал-място = | още= {{Депутат-България|22о=1}} }} '''Йордан Мирчев''' е български учител, политик, депутат и член на [[Македонска парламентарна група|Македонската парламентарна група]]. == Биография == Йордан Мирчев е роден на 15 септември 1874 година в [[Прилеп (град)|Прилеп]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]]. През 1891 година завършва третия випуск на педагогическото отделение на [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската мъжка гимназия]]<ref>Тренчев, Георги. „Педагогическото отделение на Солунската гимназия (1887-1896 г.).“ Списание „Исторически преглед“, кн.1-2, София, 2004, стр. 59.</ref><ref name="Кандиларовъ 110">{{Кандиларов|110}}</ref> и [[Софийски университет|Софийския университет]] през 1895 година, учителства в [[Скопие]], [[Варна]] и [[Солун]].<ref>Годишник на Варненската държавна мъжка гимназия Фердинанд I, бр.1, 1900 и 1904 година</ref>. Делегат е от Гостивар на Първия общ събор на [[Българска матица|Българската матица]] в Солун от 20 до 22 април 1910 година.<ref name="Караманджуков.13">{{cite book |title= Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа - Малкотърновски революционен район 1902-1903, том 1 |last= Караманджуков|first= Христо|authorlink= Христо Караманджуков|coauthors= |year= 1996|publisher= Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“|location= София|isbn= |pages= 13|url= |accessdate=}}</ref> [[Файл:BASA-1947k-1-147-2-Full.jpg|мини|дясно|250п|1) [[Александър Евтимов]], 2) Т. Илиев (директор на Битолската девическа гимназия, 1912 г., 2) Йордан Мирчев 2) [[Вениамин Димитров]] (Далкалъчев), а) [[Наталия Мончева]], б) Трифонов (Леринско), в) Траян Колев и други]] В 1915/1916 година е назначен за директор на [[Национална хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“|Струмишката гимназия]], но поради намесата на България в Първата световна война учебна година в Струмица няма.<ref name="Александрова 128">{{cite journal | last = Александрова | first = Елена | authorlink = | coauthors = | year = 2008 | month = | title = Българската мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в спомените на учителя Борис Янишлиев от гр. Дойран | journal = Македонски преглед | publisher = Македонски научен институт | location = София | volume = XXXI | issue = 3 | pages = 128 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> Йордан Мирчев е приближен на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]] (ВМРО) и на [[Национален комитет на македонските братства|Националния комитет]] на [[Съюз на македонските емигрантски организации|Съюза на македонските емигрантски организации]] (СМЕО) и участва на тайни заседания от 1920 година по избиране на ново ръководство на организацията.<ref>{{Гребенаров|87}}</ref> Избран е на изборите на 29 май 1927 година за депутат в [[XXII обикновено народно събрание]] с общогражданската листа на [[Радикална партия|Радикалната партия]] от Петричка избирателна околия.<ref name="Тюлеков 29">{{Цитат периодика| last = Тюлеков | first = Димитър | authorlink = | coauthors = | year =2001 | month = | title =Дейността на македонската парламентарна група в XXII и XXIII обикновено народно събрание (1927-1934 г.) | journal = Македонски преглед | volume = XXIV | issue = 1 | pages =29 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = }}</ref> На 17 юли 1927 година народните представители от Горноджумайска, Неврокопска и Петричка околия в частно заседание се обособяват в отделна [[Македонска парламентарна група|парламентарна група]] с председател д-р [[Иван Каранджулов]] и секретар Ангел Узунов, запасен член на Задграничното представителство на ВМРО.<ref>{{cite book |title=Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934 |last=Тюлеков |first=Димитър |authorlink= |coauthors= |year=2001 |publisher=Университетско издателство „Неофит Рилски“ |location= Благоевград |isbn= 954-81-87-56-6 |pages= |url=http://www.promacedonia.org/dt/dt3_1.html |accessdate= |quote= }}</ref> След [[Убийство на генерал Ковачевич|убийството]] на сръбския генерал [[Михайло Ковачевич]] в [[Щип]] от дейци на ВМРО, българското правителство е принудено да въведе военно положение в пограничните райони. Йордан Мирчев реагира и изразява протест срещу действията на правителството.<ref>{{Гребенаров|187-189}}</ref> На Шестия редовен конгрес на СМЕО е избран за член на Националния комитет на организацията на мястото на [[Борис Антонов]].<ref>{{Гребенаров|194}}</ref><ref>{{Михайлов|4|469}}</ref> Йордан Мирчев, [[Георги Кулишев]] и [[Константин Станишев (лекар)|Константин Станишев]] в началото на 1928 година застават начело на помирителна комисия при началото на междуособиците в Централния комитет на ВМРО между [[Иван Михайлов]] от една страна, и [[Александър Протогеров]] и [[Георги Попхристов]].<ref>{{cite book |title= Македония - История и политическа съдба, Том II |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 1998 |publisher=ИК „Знание“ |location=София |isbn= |pages=193 |url= |accessdate= |quote= }}</ref> Членовете на Националния комитет [[Евтим Спространов]] и Йордан Мирчев единствени отказват да поискат оставката на Георги Кулишев, главен редактор на вестник „[[Македония (1926 – 1934)|Македония]]“, който след убийството на Александър Протогеров от юли 1928 година развива на страниците на вестника сериозна критика срещу Иван Михайлов.<ref>{{Гребенаров|209}}</ref> На [[Седми конгрес на Съюза на македонските емигрантски организации|Седмия редовен конгрес на Съюза на македонските емигрантски организации]] от 1928 година двамата напускат сами Националния комитет, в знак на протест срещу водената от ръководството политика.<ref>{{Гребенаров|220}}</ref> == Външни препратки == * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.strumski.com/books/Jordan_Mirchev_Rech.pdf | заглавие = Йордан Мирчев от Прилеп, Вардарска Македония - "Причините и последиците на македонските събития", публикувано във в-к "Македония", год. II, бр. 309, София, 21 октомври 1927 година | достъп_дата = 25.10.2021 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.strumski.com/books/jordan_mirchev_rech_parlament_1927.pdf | заглавие = Йордан Мирчев от Прилеп, Вардарска Македония - "Реч от името на Македонската парламентарна група в Народното събрание", публикувано в "Стенографски дневници, 22 ОНС, II ИС", София, 20 октомври 1927 година | достъп_дата = 25.10.2021 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }} == Бележки == <references /> {{пост начало}} {{пост|[[Национална хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“|директор на Струмишката гимназия]]<br>|1915|1916|[[Димитър Галев]]|[[Христо Коцев]]<br>(в Щип)}} {{пост край}} {{Портал|Македония}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Мирчев, Йордан}} [[Категория:Трети випуск на педагогическите курсове при Солунската българска мъжка гимназия]] [[Категория:Учители в Националната хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“]] [[Категория:Учители в Скопското българско педагогическо училище]] [[Категория:Учители в Солунската българска мъжка гимназия]] [[Категория:Директори на български училища в историята]] [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Възпитаници на Софийския университет]] [[Категория:Български общественици от Македония]] [[Категория:Български политици (1918 – 1945)]] [[Категория:Български политици от Македония]] [[Категория:Дейци на Македонските братства]] [[Категория:Дейци на Българската матица]] [[Категория:Родени в Прилеп]] [[Категория:Български имигранти от Македония в България]] r5oy644a715pky2j73zmt7er8sygjzh 12876486 12876482 2026-04-10T12:04:19Z Tonimicho 109787 Премахване на [[Категория:Български имигранти от Македония в България]]; Добавяне на [[Категория:Български имигранти от Македония във Варна]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12876486 wikitext text/x-wiki {{друго значение|българския политик|историка и журналиста|Юрдан Иванов}} {{Личност | име = Йордан Мирчев | категория = учител | описание = български просветен деец | роден-място = [[Прилеп (град)|Прилеп]], [[Османска империя]] | починал-място = | още= {{Депутат-България|22о=1}} }} '''Йордан Мирчев''' е български учител, политик, депутат и член на [[Македонска парламентарна група|Македонската парламентарна група]]. == Биография == Йордан Мирчев е роден на 15 септември 1874 година в [[Прилеп (град)|Прилеп]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]]. През 1891 година завършва третия випуск на педагогическото отделение на [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската мъжка гимназия]]<ref>Тренчев, Георги. „Педагогическото отделение на Солунската гимназия (1887-1896 г.).“ Списание „Исторически преглед“, кн.1-2, София, 2004, стр. 59.</ref><ref name="Кандиларовъ 110">{{Кандиларов|110}}</ref> и [[Софийски университет|Софийския университет]] през 1895 година, учителства в [[Скопие]], [[Варна]] и [[Солун]].<ref>Годишник на Варненската държавна мъжка гимназия Фердинанд I, бр.1, 1900 и 1904 година</ref>. Делегат е от Гостивар на Първия общ събор на [[Българска матица|Българската матица]] в Солун от 20 до 22 април 1910 година.<ref name="Караманджуков.13">{{cite book |title= Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа - Малкотърновски революционен район 1902-1903, том 1 |last= Караманджуков|first= Христо|authorlink= Христо Караманджуков|coauthors= |year= 1996|publisher= Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“|location= София|isbn= |pages= 13|url= |accessdate=}}</ref> [[Файл:BASA-1947k-1-147-2-Full.jpg|мини|дясно|250п|1) [[Александър Евтимов]], 2) Т. Илиев (директор на Битолската девическа гимназия, 1912 г., 2) Йордан Мирчев 2) [[Вениамин Димитров]] (Далкалъчев), а) [[Наталия Мончева]], б) Трифонов (Леринско), в) Траян Колев и други]] В 1915/1916 година е назначен за директор на [[Национална хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“|Струмишката гимназия]], но поради намесата на България в Първата световна война учебна година в Струмица няма.<ref name="Александрова 128">{{cite journal | last = Александрова | first = Елена | authorlink = | coauthors = | year = 2008 | month = | title = Българската мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в спомените на учителя Борис Янишлиев от гр. Дойран | journal = Македонски преглед | publisher = Македонски научен институт | location = София | volume = XXXI | issue = 3 | pages = 128 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> Йордан Мирчев е приближен на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]] (ВМРО) и на [[Национален комитет на македонските братства|Националния комитет]] на [[Съюз на македонските емигрантски организации|Съюза на македонските емигрантски организации]] (СМЕО) и участва на тайни заседания от 1920 година по избиране на ново ръководство на организацията.<ref>{{Гребенаров|87}}</ref> Избран е на изборите на 29 май 1927 година за депутат в [[XXII обикновено народно събрание]] с общогражданската листа на [[Радикална партия|Радикалната партия]] от Петричка избирателна околия.<ref name="Тюлеков 29">{{Цитат периодика| last = Тюлеков | first = Димитър | authorlink = | coauthors = | year =2001 | month = | title =Дейността на македонската парламентарна група в XXII и XXIII обикновено народно събрание (1927-1934 г.) | journal = Македонски преглед | volume = XXIV | issue = 1 | pages =29 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = }}</ref> На 17 юли 1927 година народните представители от Горноджумайска, Неврокопска и Петричка околия в частно заседание се обособяват в отделна [[Македонска парламентарна група|парламентарна група]] с председател д-р [[Иван Каранджулов]] и секретар Ангел Узунов, запасен член на Задграничното представителство на ВМРО.<ref>{{cite book |title=Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934 |last=Тюлеков |first=Димитър |authorlink= |coauthors= |year=2001 |publisher=Университетско издателство „Неофит Рилски“ |location= Благоевград |isbn= 954-81-87-56-6 |pages= |url=http://www.promacedonia.org/dt/dt3_1.html |accessdate= |quote= }}</ref> След [[Убийство на генерал Ковачевич|убийството]] на сръбския генерал [[Михайло Ковачевич]] в [[Щип]] от дейци на ВМРО, българското правителство е принудено да въведе военно положение в пограничните райони. Йордан Мирчев реагира и изразява протест срещу действията на правителството.<ref>{{Гребенаров|187-189}}</ref> На Шестия редовен конгрес на СМЕО е избран за член на Националния комитет на организацията на мястото на [[Борис Антонов]].<ref>{{Гребенаров|194}}</ref><ref>{{Михайлов|4|469}}</ref> Йордан Мирчев, [[Георги Кулишев]] и [[Константин Станишев (лекар)|Константин Станишев]] в началото на 1928 година застават начело на помирителна комисия при началото на междуособиците в Централния комитет на ВМРО между [[Иван Михайлов]] от една страна, и [[Александър Протогеров]] и [[Георги Попхристов]].<ref>{{cite book |title= Македония - История и политическа съдба, Том II |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 1998 |publisher=ИК „Знание“ |location=София |isbn= |pages=193 |url= |accessdate= |quote= }}</ref> Членовете на Националния комитет [[Евтим Спространов]] и Йордан Мирчев единствени отказват да поискат оставката на Георги Кулишев, главен редактор на вестник „[[Македония (1926 – 1934)|Македония]]“, който след убийството на Александър Протогеров от юли 1928 година развива на страниците на вестника сериозна критика срещу Иван Михайлов.<ref>{{Гребенаров|209}}</ref> На [[Седми конгрес на Съюза на македонските емигрантски организации|Седмия редовен конгрес на Съюза на македонските емигрантски организации]] от 1928 година двамата напускат сами Националния комитет, в знак на протест срещу водената от ръководството политика.<ref>{{Гребенаров|220}}</ref> == Външни препратки == * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.strumski.com/books/Jordan_Mirchev_Rech.pdf | заглавие = Йордан Мирчев от Прилеп, Вардарска Македония - "Причините и последиците на македонските събития", публикувано във в-к "Македония", год. II, бр. 309, София, 21 октомври 1927 година | достъп_дата = 25.10.2021 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.strumski.com/books/jordan_mirchev_rech_parlament_1927.pdf | заглавие = Йордан Мирчев от Прилеп, Вардарска Македония - "Реч от името на Македонската парламентарна група в Народното събрание", публикувано в "Стенографски дневници, 22 ОНС, II ИС", София, 20 октомври 1927 година | достъп_дата = 25.10.2021 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }} == Бележки == <references /> {{пост начало}} {{пост|[[Национална хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“|директор на Струмишката гимназия]]<br>|1915|1916|[[Димитър Галев]]|[[Христо Коцев]]<br>(в Щип)}} {{пост край}} {{Портал|Македония}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Мирчев, Йордан}} [[Категория:Трети випуск на педагогическите курсове при Солунската българска мъжка гимназия]] [[Категория:Учители в Националната хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“]] [[Категория:Учители в Скопското българско педагогическо училище]] [[Категория:Учители в Солунската българска мъжка гимназия]] [[Категория:Директори на български училища в историята]] [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Възпитаници на Софийския университет]] [[Категория:Български общественици от Македония]] [[Категория:Български политици (1918 – 1945)]] [[Категория:Български политици от Македония]] [[Категория:Дейци на Македонските братства]] [[Категория:Дейци на Българската матица]] [[Категория:Родени в Прилеп]] [[Категория:Български имигранти от Македония във Варна]] ot1cxy2bx4cgt9xwqy9pua7cwpn58bt 1 417349 12877126 12876269 2026-04-11T09:54:32Z Randona.bg 249543 /* Промяна на името на статията */ Отговор 12877126 wikitext text/x-wiki Прото и пра използват ли се еднозначно в българската наука, или просто прото е лош опит за превод? Защото казваме праистория, а не протоистория, прародител, не протородител и т.н. --[[Потребител:Ванка5|Ванка5]] ([[Потребител беседа:Ванка5|беседа]]) 04:05, 1 октомври 2012 (UTC) :Не са взаимозаменяеми, ако това питаш, но ми е трудно да дефинирам разликата. ''Прото-'' идва от старогр. πρώτος, първи, първичен. Напр. [[прототип]], [[протопланета]], протоплазма и др. Протописменост е утвърденият термин в българската наука. Основното значение на ''пра-'' е свързано с родството, но от него се е развило и по-широко значение, което се доближава да прото- (напр. прародина - но и това е свързано с родството). Виж в Речника на БАН тук [https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%BF%D1%80%D0%B0-/]. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 07:45, 20 януари 2026 (UTC) == Промяна на името на статията == Не би ли било по-логично да се промени името на статията на „Знаци от Винча“ вместо „Протопис от Дунав“? „Знаците от Винча“ са водещият термин в Уики за тази тема (в Уики на други езици), а фактът, че „Протописът от Дунав“ е писменост, е общоприет и освен това е опроверган от Мейдер. [[Потребител:DarKcHiP3|DarKcHiP3]] ([[Потребител беседа:DarKcHiP3|беседа]]) 13:41, 9 април 2026 (UTC) :Имаме статия [[Култура Винча]], може би нея имате предвид, говорейки за "водещия термин в Уики"? Като поглеждам двете статии ми се струва, че (ако съдържанието им е ОК) има разлика в обхвата (на Винчанската е по-ограничен). За късмет тук имаме специалист, да се обърнем към г-н [[Потребител:Vajsov|Vajsov]] за помощ! [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 14:20, 9 април 2026 (UTC) :: Два отделни обекта са - археологична култура и (предполагаема) писменост. Не знам има ли писмеността утвърдено наименование на български, но гледам, че на немски е [[:de:Donauschrift|дунавска]]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:07, 9 април 2026 (UTC) :::В английската и немската Уикипедия има по една отделна статия за знаците от Винча, които са описани по-подробно в сравнение с „дунавската писменост“, която според доказателствата не бива да се счита за писменост. :::При това предложих статията „Донауска писменост“ в немската Уикипедия да бъде премахната, за да бъде прехвърлена в тази за знаците от Винча, където спорът „писменост срещу не-писменост“ може да бъде описан по-подробно. :::Но благодаря за бързия отговор. :) [[Потребител:DarKcHiP3|DarKcHiP3]] ([[Потребител беседа:DarKcHiP3|беседа]]) 19:06, 9 април 2026 (UTC) ::::Тоест Вие не задавате въпрос "Не би ли било по-логично...?", а вече сте предприели действия из Уикипедия за премахване на статия, която смятате за неправилна? Може би базирайки се на споменат Мейдер, ако схващам нещо от странното изречение "''Фактът'', че „Протописът от Дунав“ е писменост, ''е общоприет'' и освен това ''е опроверган ''от Мейдер"? Доколкото съм запозната с принципите на Уикипедия, статиите не трябва да се базират на една гледна точка, а трябва да показват различните, ако нещо не е безспорно утвърдено, както вероятно е в случая. Да отбележа, че нямам намерение да чета немската статия, защото сте започнали тук дискусия и трябва да обосновете с аргументи версията си. [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 20:01, 9 април 2026 (UTC) :::::Извинете, но за съжаление трябва да поправя нещо. Досега в немската Уикипедия се е водила само една дискусия, която се е отнасяла точно до въпроса „не би ли било по-разумно да се изтрие самата статия за дунавската писменост и да се интегрира в друга, по-изчерпателна статия?“ заедно с пренасочване на термина към знаците на Винка, което също отразява противоречията около дунавската писменост и нейното разшифроване. Това беше подкрепено от още един човек. Все още не съм подал активен сигнал за изтриване и доколкото ми е известно, такъв все още не е подаван. Името на изследователя е Michael Mäder. Тъй като моят български е много скромен, в момента превеждам напред-назад с DeepL и ми беше обърнато внимание, че имената не трябва да се превеждат, тъй като иначе е трудно да се намерят в интернет. [[Потребител:DarKcHiP3|DarKcHiP3]] ([[Потребител беседа:DarKcHiP3|беседа]]) 06:45, 10 април 2026 (UTC) :::::: Въпросът наистина изглежда зле формулиран (може би заради езикови затруднения). По същество става дума за няколко различни неща: ::::::* Имаме два отделни записа в Уикиданни {{Q|20818855}} и {{Q|1292421}}, които изглежда да се отнасят за един и същ обект и трябва да се слеят - това май е безспорно ::::::* Дали заглавието да включва „протописменост“ (както е на руски), „писменост“ (както е на доста езици) или само „знаци“ (също на доста езици) - това трябва да се види в специализирана литература на български ::::::* Дали да е „дунавска“ или „винчанска“ - също въпрос на утвърденото в български източници :::::: --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 06:52, 10 април 2026 (UTC) :::::::Без да съм се ровила по темата, в наличната статия Култура Винча, безспорно свързана със съответните знаци, източните ѝ граници са до р. Осъм, което изключва много други български територии, свързани с Дунавската протописменост. :::::::Колкото до редакциите на немския сътрудник, прегледът на редакциите му в немската Уикипедия създава впечатление за конфликт на интереси. Стремежът за налагане на мнението на един лингвист и рекламирането на частния му институт (със статия), който според споменатата Уикипедия няма енциклопедична значимост, изглежда като присъствие с частна цел. [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 09:54, 11 април 2026 (UTC) svif0i3gyuwhtf64bzh5wyghboptx3y 12877147 12877126 2026-04-11T10:42:50Z Мико 4542 /* Промяна на името на статията */ 12877147 wikitext text/x-wiki Прото и пра използват ли се еднозначно в българската наука, или просто прото е лош опит за превод? Защото казваме праистория, а не протоистория, прародител, не протородител и т.н. --[[Потребител:Ванка5|Ванка5]] ([[Потребител беседа:Ванка5|беседа]]) 04:05, 1 октомври 2012 (UTC) :Не са взаимозаменяеми, ако това питаш, но ми е трудно да дефинирам разликата. ''Прото-'' идва от старогр. πρώτος, първи, първичен. Напр. [[прототип]], [[протопланета]], протоплазма и др. Протописменост е утвърденият термин в българската наука. Основното значение на ''пра-'' е свързано с родството, но от него се е развило и по-широко значение, което се доближава да прото- (напр. прародина - но и това е свързано с родството). Виж в Речника на БАН тук [https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%BF%D1%80%D0%B0-/]. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 07:45, 20 януари 2026 (UTC) == Промяна на името на статията == Не би ли било по-логично да се промени името на статията на „Знаци от Винча“ вместо „Протопис от Дунав“? „Знаците от Винча“ са водещият термин в Уики за тази тема (в Уики на други езици), а фактът, че „Протописът от Дунав“ е писменост, е общоприет и освен това е опроверган от Мейдер. [[Потребител:DarKcHiP3|DarKcHiP3]] ([[Потребител беседа:DarKcHiP3|беседа]]) 13:41, 9 април 2026 (UTC) :Имаме статия [[Култура Винча]], може би нея имате предвид, говорейки за "водещия термин в Уики"? Като поглеждам двете статии ми се струва, че (ако съдържанието им е ОК) има разлика в обхвата (на Винчанската е по-ограничен). За късмет тук имаме специалист, да се обърнем към г-н [[Потребител:Vajsov|Vajsov]] за помощ! [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 14:20, 9 април 2026 (UTC) :: Два отделни обекта са - археологична култура и (предполагаема) писменост. Не знам има ли писмеността утвърдено наименование на български, но гледам, че на немски е [[:de:Donauschrift|дунавска]]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:07, 9 април 2026 (UTC) :::В английската и немската Уикипедия има по една отделна статия за знаците от Винча, които са описани по-подробно в сравнение с „дунавската писменост“, която според доказателствата не бива да се счита за писменост. :::При това предложих статията „Донауска писменост“ в немската Уикипедия да бъде премахната, за да бъде прехвърлена в тази за знаците от Винча, където спорът „писменост срещу не-писменост“ може да бъде описан по-подробно. :::Но благодаря за бързия отговор. :) [[Потребител:DarKcHiP3|DarKcHiP3]] ([[Потребител беседа:DarKcHiP3|беседа]]) 19:06, 9 април 2026 (UTC) ::::Тоест Вие не задавате въпрос "Не би ли било по-логично...?", а вече сте предприели действия из Уикипедия за премахване на статия, която смятате за неправилна? Може би базирайки се на споменат Мейдер, ако схващам нещо от странното изречение "''Фактът'', че „Протописът от Дунав“ е писменост, ''е общоприет'' и освен това ''е опроверган ''от Мейдер"? Доколкото съм запозната с принципите на Уикипедия, статиите не трябва да се базират на една гледна точка, а трябва да показват различните, ако нещо не е безспорно утвърдено, както вероятно е в случая. Да отбележа, че нямам намерение да чета немската статия, защото сте започнали тук дискусия и трябва да обосновете с аргументи версията си. [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 20:01, 9 април 2026 (UTC) :::::Извинете, но за съжаление трябва да поправя нещо. Досега в немската Уикипедия се е водила само една дискусия, която се е отнасяла точно до въпроса „не би ли било по-разумно да се изтрие самата статия за дунавската писменост и да се интегрира в друга, по-изчерпателна статия?“ заедно с пренасочване на термина към знаците на Винка, което също отразява противоречията около дунавската писменост и нейното разшифроване. Това беше подкрепено от още един човек. Все още не съм подал активен сигнал за изтриване и доколкото ми е известно, такъв все още не е подаван. Името на изследователя е Michael Mäder. Тъй като моят български е много скромен, в момента превеждам напред-назад с DeepL и ми беше обърнато внимание, че имената не трябва да се превеждат, тъй като иначе е трудно да се намерят в интернет. [[Потребител:DarKcHiP3|DarKcHiP3]] ([[Потребител беседа:DarKcHiP3|беседа]]) 06:45, 10 април 2026 (UTC) :::::: Въпросът наистина изглежда зле формулиран (може би заради езикови затруднения). По същество става дума за няколко различни неща: ::::::* Имаме два отделни записа в Уикиданни {{Q|20818855}} и {{Q|1292421}}, които изглежда да се отнасят за един и същ обект и трябва да се слеят - това май е безспорно ::::::* Дали заглавието да включва „протописменост“ (както е на руски), „писменост“ (както е на доста езици) или само „знаци“ (също на доста езици) - това трябва да се види в специализирана литература на български ::::::* Дали да е „дунавска“ или „винчанска“ - също въпрос на утвърденото в български източници :::::: --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 06:52, 10 април 2026 (UTC) :::::::Без да съм се ровила по темата, в наличната статия Култура Винча, безспорно свързана със съответните знаци, източните ѝ граници са до р. Осъм, което изключва много други български територии, свързани с Дунавската протописменост. :::::::Колкото до редакциите на немския сътрудник, прегледът на редакциите му в немската Уикипедия създава впечатление за конфликт на интереси. Стремежът за налагане на мнението на един лингвист и рекламирането на частния му институт (със статия), който според споменатата Уикипедия няма енциклопедична значимост, изглежда като присъствие с частна цел. [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 09:54, 11 април 2026 (UTC) ::::::::{{ping|Vajsov}}? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:42, 11 април 2026 (UTC) axqx7j6hdagr2wa838yritod65lu7jq 0 417725 12876519 12701485 2026-04-10T12:51:02Z Мико 4542 Добавяне на [[Категория:Български имигранти от Македония във Варна]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12876519 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = философ | националност = {{флагче с име|България}} }} '''Михаил Димитров Иванов''', нарекъл се по-късно '''Омраам Микаел Айванхов''' или '''Айванов''' ({{lang|fr|Omraam Mikhaël Aïvanhov}}), е [[България|български]] и [[Франция|френски]] [[Езотеризъм|езотерик]] и [[философ]], смятан от последователите си за духовен учител. Основава организацията „[[Всемирно бяло братство|Всемирното бяло братство]]“. Учението на Иванов е силно повлияно от [[Петър Дънов]] и следва рамката на [[Езотерично християнство|езотеричното християнство]]. Книгите му са преведени на повече от 20 езика. == Биография == Роден е на 31 януари 1900 година в битолското село [[Сърбци]], тогава в пределите на [[Османската империя]]. След [[Балканските войни]] семейството му се преселва във [[Варна]], където по-късно 17-годишният Иванов се запознава с Петър Дънов. По-късно отива в София и е сред неговите ученици. През 1937 г. заминава за Франция на [[Световно изложение|Световното изложение]] в [[Париж]] и остава там.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://beinsa.bg/izgrev.php?id=1250|заглавие=Самозванецът|фамилно_име=Константинов|първо_име=Методи|година=1995|труд=Изгревът на Бялото братство (състав. и ред. В. Кръстев) Том 4|издател=Библиотека Житен клас. ISBN 954-90041-4-7|страници=515–516|достъп_дата=2021-03-06|архив_дата=2021-11-08|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20211108192152/https://beinsa.bg/izgrev.php?id=1250}}</ref> Имал две писма от [[Боян Боев]] до тамошни хора, заинтересовани от учението на Петър Дънов чрез Алфиери Бертоли (италианец от софийското братство). В писмо от Париж до Боян Боев Михаил Иванов го моли да попита Петър Дънов дали да остане да следва там; отговорът (пак чрез Боев) е, ако има пари и средства, да следва.<ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://beinsa.bg/izgrev.php?id=1252|заглавие=Михаил Иванов|фамилно_име=Константинов|първо_име=Методи|година=1995|труд=Изгревът на Бялото братство (състав. и ред. В. Кръстев) Том 4|издател=Библиотека Житен клас. ISBN 954-90041-4-7|страници=518-520|достъп_дата=7 юли 2024|архив_дата=2021-11-08|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20211108192150/https://beinsa.bg/izgrev.php?id=1252}}</ref> Започва да изнася публични лекции на духовни теми. През 1947 г. се свързва с „един авантюрист, нарекъл себе си принц Черензи Линд, Маха Чохан (Велик вожд) и върховен регент на кралство Агарта“.<ref>Mikhaël Aïvanhov. ''L'alchimie spirituelle, préface du Maha Chohan''. Paris, Éditions Izgrev, collection de l'École divine, 1947, 259 p.</ref><ref>Point de vue, <abbr>no</abbr> 140, 20 novembre 1947. O. Cherenzi-Lind, Tourmente et Terreur sur le monde, Montrouge, Éditions de l'Agartha, 1948, 166 p.</ref> Поддържат „сърдечни отношения“: приемат заедно в [[Севър]], според Пиер Пеан<ref name=":0" />, и през октомври 1947 г. организират заедно в Париж „Духовен конгрес на Великото Всеобщо Бяло Братство“, под председателството на Маха Чохан и под егидата на неговата организация „Всемирен духовен съюз“ (''Union spirituelle universelle'', USU). През ноември обаче скъсват отношенията си.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.fr/books?id=tmn2yDLUYuMC&pg=PA129&lpg=PA129#v=onepage&q&f=false|заглавие=Les nouvelles voies spirituelles|фамилно_име=Meyer|първо_име=Jean-François|труд=(Suisse), L'Age d'Homme, 1993, 427 p. ISBN 2-8251-0412-4|страници=126-131}}</ref> На 31 декември 1947 г. названието на една организация в Париж, наречена „Международен културен център“ (''Centre international culturel''), е променено и става „Всемирно бяло братство“ (''Fraternité'' ''blanche universelle''), съставът на бюрото ѝ е променен, а седалището ѝ е преместено от Париж в [[Севър]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://beta.legifrance.gouv.fr/jorf/jo/period/?datePubli=16%2F01%2F1948+%3E+16%2F01%2F1948|заглавие=Държавен вестник на Република Франция, 16 януари 1948 г., с. 528, лява колона, най-долу|дата=16 janvier 1948, page 528|труд=Journal officiel de la République française|страници=}}{{Dead link|date=април 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> През 1948 г. Михаил Иванов е арестуван и осъден на затвор, „поради практики, съчетаващи окултизма с най-необузданата сексуалност“<ref name=":0">{{Цитат книга|last=Péan|first=Pierre|title=La Diabolique de Caluire, chapitre X|year=1999|publisher=Fayard}}</ref> и „подбуждане на малолетни към разврат“ (официална формулировка, по източник от самата му организация).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://mikhaelaivanhov.org/texte-et-temoignage/temoignages/la-rehabilitation-de-mikhael-aivanhov/|заглавие=La réhabilitation de Mikhaël Aïvanhov|автор=La Fondation Omraam Mikhaël Aïvanhov|труд=mikhaelaivanhov.org}}{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>Marhic R., Kerlidou A., ''Sectes et mouvements initiatiques en Bretagne'', Terre de brume, 1996.</ref> В спомените на български дъновисти има разкази за подобни действия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://beinsa.bg/izgrev.php?id=3156|заглавие=Кармичната връзка|фамилно_име=Йорданова|първо_име=Виола|труд=„Изгревът“ на Бялото братство пее и свири, учи и живее. Том 8, София, Библиотека Житен клас, 1998, ISBN 954-90041-8-Х, с. 524–525|достъп_дата=2021-03-15|архив_дата=2022-01-23|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220123142441/https://beinsa.bg/izgrev.php?id=3156}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://beinsa.bg/izgrev.php?id=3158|заглавие=Опорочението на високия идеал|фамилно_име=Йорданова|първо_име=Виола|труд=„Изгревът“ на Бялото братство пее и свири, учи и живее. Том 8, София, Библиотека Житен клас, 1998, ISBN 954-900041-8-Х, с. 525–526|достъп_дата=2021-03-15|архив_дата=2022-01-23|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220123162236/https://beinsa.bg/izgrev.php?id=3158}}</ref> Според някои мнения (Пиер Рифар) осъждането му било по фалшиви свидетелства.<ref>{{Цитат книга|last=Riffard|first=Pierre A.|title=L'ésotérisme|url=https://archive.org/details/lesoterismequest0000riff|year=1990|publisher=Robert Laffont, coll. Bouquins|location=Paris|isbn=2-221-05464-4|pages=[https://archive.org/details/lesoterismequest0000riff/page/870 870]}}</ref> Източници от средите на неговата организация „Всемирно бяло братство“ приписват това на враждебни действия на Маха Чохан и твърдят, че през 1960 Михаил Иванов е реабилитиран<ref name="feuerstein 1990">{{cite journal | author = Georg Feuerstein | year = 1990 | title = Solar Sage: The Life and Teachings of Omraam Michael Aivanhov | journal = Yoga Journal | issue = May/June | pages = 77 – 79 }}</ref> от Апелативния съд на [[Екс-ан-Прованс|Екс ан Прованс]], като му били поднесени писмено официални извинения.<ref>Louise-Marie Frenette, ''La vie d'un Maître en Occident'', Éditions AdA, Québec, Canada, 2008, p. 289</ref> През 1953 г., в околностите на [[Фрежус]], Иванов създава център на организацията си Всемирно бяло братство, „Бонфен“, който продължава да функционира и след неговата смърт.<ref>[http://www.fbu.org/site-bulgare-new/general_bulgare/bonfin.html Бонфен], сайт на Fraternité Blanche Universelle (FBU).</ref> През следващите десетилетия той разпространява учението си, изнасяйки повече от 5000 лекции.<ref>Омраам Микаел Айванхов, [http://www.fbu.org/site-bulgare-new/general_bulgare/ensei-gnement.html „Учението: Някои ключови теми“], сайт на Fraternité Blanche Universelle (FBU).</ref> Развива окултна дейност не само във Франция, но и в [[Швейцария]], [[Канада]], [[САЩ]], [[Великобритания]] и [[Скандинавия|Скандинавските страни]]. Лекциите му са издадени и под формата на книги. Публикуват се от ''Editions Prosveta'', френско издателство, създадено през 1976 г. за разпространение на неговото учение.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.prosveta.fr/qui-sommes-nous|заглавие=Les Éditions PROSVETA|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> След смъртта на Петър Дънов Михаил Иванов изпраща свои емисари в България (Стела Белмен и брат ѝ) с искане ръководството на Бялото братство да го признае за заместник на Учителя – искане, което е отхвърлено. Друго искане, също отхвърлено, е да им се даде авторско право за издаване на беседите на Учителя. Мнението на [[Методи Константинов]] е, че Михаил Иванов не е възнамерявал да ги издава, а да контролира, ако някой иска да ги издаде, и да попречи на другите, които публикуват словото му. Скоро след това Иванов започва да променя образа си по подобие на Дънов.<ref name=":1" /> В средите на Бялото братство в България съществуват противоречиви мнения за Михаил Иванов: според някои той спомага за разпространение на идеите на Петър Дънов, според други проповядва лъжливо учение (определят го като член на Черната ложа). Учениците на Петър Дънов твърдят в спомените си, че той не е признавал Михаил Иванов за представител на своето учение.<ref>{{Цитат книга|last=Тончева|first=Светослава|title=Из новата духовност на XX век (антропософия, Бяло Братство, Единно учение). Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей, БАН|year=2015|month=|publisher=Парадигма|location=София|isbn=978-954-326-237-3|pages=260}}</ref> През 1981 г. Михаил Иванов посещава България по покана на [[Министерство на културата|Комитета за култура]], оглавяван от [[Людмила Живкова]], за тържествата по случай 1300-годишнината на Българската държава.<ref name="alexandrov">{{cite book |title=''Култура и лична власт: аз работих с Людмила Живкова'' |last=Александров |first=Емил |year=1991 |publisher=Слънце |location=София |isbn= |pages=30}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Лефтеров|first=Живко|date=2014|title=„Реабилитацията“ на Бялото братство през 70-те години на XX век|url=http://www.hkultura.com/images/br/2014/95/2014_95.pdf|journal=Християнство и култура|volume=брой 8 (95)|pages=50|via=|access-date=2020-08-29|archive-date=2021-04-13|archive-url=https://web.archive.org/web/20210413172323/http://hkultura.com/images/br/2014/95/2014_95.pdf}}</ref> == Епоха на Водолея == Философията на Айванхов учи, че всички хора, независимо от [[раса]], [[религия]], социално положение, интелектуални способности или материално положение, са пригодени да вземат участие в създаването на новия ред, съответстващ на епохата на Водолея. Това трябвало да се осъществява чрез личностна трансформация на всеки, чрез развитие и усъвършенстване в хармония с божествения свят.<ref name="koob">[http://www.koob.ru/aivanhanov/ Айванхов Омраам Микаэль].</ref> За Айванхов учението му е предписание за по-добър начин хората да изживеят живота си на Земята и във всяка разработвана тема претендира за полза, която може да извлече човек за самоопознаване, самоусъвершенстване и по-добро организиране на личния живот, и с която можел да помогне за реализацията на божественото царство на Земята.<ref name="koob"/> == Наука за посветени == Айванхов претендира, че е наследник на [[Дънов]], на [[богомили]]те, че притежава тайно свещено знание от тибетски учител, че притежава знания, „''които се съдържат в книги, които се съхраняват само в четири библиотеки на света''“ и че идва [[ню ейдж|новата епоха]], в която ще управлява шестата раса.<ref name="zetetique">{{Цитат уеб|заглавие=Малка братска, бяла и всемирна история|автор=Ришар Монвоазен|дата=13 юни 2008|издател=Observatoire de la zététique|език=fr|език-скрит=1|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160816104041/http://www.zetetique.fr/index.php/blog/415-petite-histoire-fraternelle-blanche-et-universelle|архив_дата=30 август 2020|достъп_дата=29 декември 2012}}</ref> == Библиография == ; Пълен списък на издадените съчинения {{колони|2| * ''Второ раждане'' * ''Духовна алхимия'' * ''Две дървета на рая'' * ''Синапено семе'' * ''Силите на живота'' * ''Хармония'' * ''Мистериите на Иезиод'' * ''Символичният език – езикът на природата'' * ''В началото бе Словото'' * ''Великолепията на Тиферет'' * ''Основният секрет решаващ проблемите на съществуването'' * ''Законите на космическата нравственост'' * ''Нова земя. Техники, упражнения, формули, молитви'' * ''Любов и сексуалност'' * ''Храни-йога. Алхимически смисъл на храненето'' * ''„Познай себе си“ Жнана-йога'' * ''Мисли за всеки ден'' * ''Новата религия: слънчева и всемирна'' * ''Водолей и идването на златната ера'' * ''Педагогика на посвещаването'' * ''Живот и работа в Божественото училище'' * ''Плодовете на дървото на живота. Кабалистичната традиция''}} ; Събрани съчинения „Извор“ (отбрани) {{колони|2| * ''Слънчевата цивилизация'' * ''Човекът господар на своята съдба'' * ''Възпитанието започва преди раждането'' * ''Храни йога'' * ''Сексуалната сила или крилатия дракон'' * ''Философията на единството'' * ''Какво е духовен учител?'' * ''Егрегор на Гълъба, или световното царство'' * ''Коледа и Великден в традициите на Посвещението'' * ''Пътят на светлината'' * ''Човешка природа и Божествена природа'' * ''Духовна галванопластика и бъдещето на човечеството'' * ''Истинското учение на Христос'' * ''Тайната книга на природата'' * ''Езикът на геометричните фигури'' * ''Центры и тонкие тела. Аура, солнечное сплетение, центр хара, чакры'' * ''Зодиакът, ключ към човека и вселената'' * ''Музиката и песента в духовния живот'' * ''Психичен живот: елементи и структура'' * ''Силата на мисълта'' * ''Книга за Божествената Магия'' * ''Златни правила за всеки ден'' * ''Поглед в невидимото'' * ''Пътят на тишината''}} == Източници == * Feuerstein, Georg (1992). ''The Mystery of Light: The Life and Teachings of Omraam Michael Aivanhov''. Salt Lake City, UT: Passage Press. ISBN 0-941255-51-4 * Frenette, Louise Marie (September 2009). ''The Life of a Master in the West'', Prosveta USA. ISBN 978-0-9842693-0-3 * Lejbowicz, Agnes (1982). ''Omraam Michael Aivanhov, Master of the Great White Brotherhood''. Fréjus, France: Editions Prosveta * Renard, Opierre (1980). ''The Solar Revolution and the Prophet''. Fréjus, France: Editions Prosveta * ''Who Is Omraam Michael Aivanhov?''. Fréjus, France: Editions Prosveta. 1982 == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://mihailivanov.net/ Омраам Микаел Айванхов] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140307215419/http://mihailivanov.net/ |date=2014-03-07 }} * [http://www.fbu.org/ Официален сайт на Всемирното бяло братство] * [http://www.prosveta.com/ „Просвета“] (издателство на Всемирното бяло братство) * {{икона|ru}} [http://www.prosveta.ru/ „Просвета“] (издательство книг О. М. Айванхова) {{Нормативен контрол}} {{Портал|Македония|България|Философия}} {{СОРТКАТ:Иванов, Михаил}} [[Категория:Български духовници от Македония]] [[Категория:Български езотерици]] [[Категория:Български философи]] [[Категория:Френски езотерици]] [[Категория:Френски философи]] [[Категория:Френски педагози]] [[Категория:Български дъновисти]] [[Категория:Окултисти]] [[Категория:Българи във Франция]] [[Категория:Хора от община Битоля]] [[Категория:Български имигранти от Македония във Варна]] siaztdq0654ywuyy7cxgcqticf659un 12877027 12876519 2026-04-11T06:31:09Z Tonimicho 109787 /* Биография */ 12877027 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = философ | националност = {{флагче с име|България}} }} '''Михаил Димитров Иванов''', нарекъл се по-късно '''Омраам Микаел Айванхов''' или '''Айванов''' ({{lang|fr|Omraam Mikhaël Aïvanhov}}), е [[България|български]] и [[Франция|френски]] [[Езотеризъм|езотерик]] и [[философ]], смятан от последователите си за духовен учител. Основава организацията „[[Всемирно бяло братство|Всемирното бяло братство]]“. Учението на Иванов е силно повлияно от [[Петър Дънов]] и следва рамката на [[Езотерично християнство|езотеричното християнство]]. Книгите му са преведени на повече от 20 езика. == Биография == Роден е на 31 януари 1900 или 1898 година в битолското село [[Сърбци]], тогава в пределите на [[Османската империя]]. След [[Балканските войни]] семейството му се преселва във [[Варна]], където по-късно 17-годишният Иванов се запознава с Петър Дънов. По-късно отива в София и е сред неговите ученици. В 1931 година завършва педагогия в [[Софийски университет|Софийския университет]].<ref>Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1931</ref> През 1937 г. заминава за Франция на [[Световно изложение|Световното изложение]] в [[Париж]] и остава там.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://beinsa.bg/izgrev.php?id=1250|заглавие=Самозванецът|фамилно_име=Константинов|първо_име=Методи|година=1995|труд=Изгревът на Бялото братство (състав. и ред. В. Кръстев) Том 4|издател=Библиотека Житен клас. ISBN 954-90041-4-7|страници=515–516|достъп_дата=2021-03-06|архив_дата=2021-11-08|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20211108192152/https://beinsa.bg/izgrev.php?id=1250}}</ref> Имал две писма от [[Боян Боев]] до тамошни хора, заинтересовани от учението на Петър Дънов чрез Алфиери Бертоли (италианец от софийското братство). В писмо от Париж до Боян Боев Михаил Иванов го моли да попита Петър Дънов дали да остане да следва там; отговорът (пак чрез Боев) е, ако има пари и средства, да следва.<ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://beinsa.bg/izgrev.php?id=1252|заглавие=Михаил Иванов|фамилно_име=Константинов|първо_име=Методи|година=1995|труд=Изгревът на Бялото братство (състав. и ред. В. Кръстев) Том 4|издател=Библиотека Житен клас. ISBN 954-90041-4-7|страници=518-520|достъп_дата=7 юли 2024|архив_дата=2021-11-08|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20211108192150/https://beinsa.bg/izgrev.php?id=1252}}</ref> Започва да изнася публични лекции на духовни теми. През 1947 г. се свързва с „един авантюрист, нарекъл себе си принц Черензи Линд, Маха Чохан (Велик вожд) и върховен регент на кралство Агарта“.<ref>Mikhaël Aïvanhov. ''L'alchimie spirituelle, préface du Maha Chohan''. Paris, Éditions Izgrev, collection de l'École divine, 1947, 259 p.</ref><ref>Point de vue, <abbr>no</abbr> 140, 20 novembre 1947. O. Cherenzi-Lind, Tourmente et Terreur sur le monde, Montrouge, Éditions de l'Agartha, 1948, 166 p.</ref> Поддържат „сърдечни отношения“: приемат заедно в [[Севър]], според Пиер Пеан<ref name=":0" />, и през октомври 1947 г. организират заедно в Париж „Духовен конгрес на Великото Всеобщо Бяло Братство“, под председателството на Маха Чохан и под егидата на неговата организация „Всемирен духовен съюз“ (''Union spirituelle universelle'', USU). През ноември обаче скъсват отношенията си.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.fr/books?id=tmn2yDLUYuMC&pg=PA129&lpg=PA129#v=onepage&q&f=false|заглавие=Les nouvelles voies spirituelles|фамилно_име=Meyer|първо_име=Jean-François|труд=(Suisse), L'Age d'Homme, 1993, 427 p. ISBN 2-8251-0412-4|страници=126-131}}</ref> На 31 декември 1947 г. названието на една организация в Париж, наречена „Международен културен център“ (''Centre international culturel''), е променено и става „Всемирно бяло братство“ (''Fraternité'' ''blanche universelle''), съставът на бюрото ѝ е променен, а седалището ѝ е преместено от Париж в [[Севър]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://beta.legifrance.gouv.fr/jorf/jo/period/?datePubli=16%2F01%2F1948+%3E+16%2F01%2F1948|заглавие=Държавен вестник на Република Франция, 16 януари 1948 г., с. 528, лява колона, най-долу|дата=16 janvier 1948, page 528|труд=Journal officiel de la République française|страници=}}{{Dead link|date=април 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> През 1948 г. Михаил Иванов е арестуван и осъден на затвор, „поради практики, съчетаващи окултизма с най-необузданата сексуалност“<ref name=":0">{{Цитат книга|last=Péan|first=Pierre|title=La Diabolique de Caluire, chapitre X|year=1999|publisher=Fayard}}</ref> и „подбуждане на малолетни към разврат“ (официална формулировка, по източник от самата му организация).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://mikhaelaivanhov.org/texte-et-temoignage/temoignages/la-rehabilitation-de-mikhael-aivanhov/|заглавие=La réhabilitation de Mikhaël Aïvanhov|автор=La Fondation Omraam Mikhaël Aïvanhov|труд=mikhaelaivanhov.org}}{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>Marhic R., Kerlidou A., ''Sectes et mouvements initiatiques en Bretagne'', Terre de brume, 1996.</ref> В спомените на български дъновисти има разкази за подобни действия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://beinsa.bg/izgrev.php?id=3156|заглавие=Кармичната връзка|фамилно_име=Йорданова|първо_име=Виола|труд=„Изгревът“ на Бялото братство пее и свири, учи и живее. Том 8, София, Библиотека Житен клас, 1998, ISBN 954-90041-8-Х, с. 524–525|достъп_дата=2021-03-15|архив_дата=2022-01-23|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220123142441/https://beinsa.bg/izgrev.php?id=3156}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://beinsa.bg/izgrev.php?id=3158|заглавие=Опорочението на високия идеал|фамилно_име=Йорданова|първо_име=Виола|труд=„Изгревът“ на Бялото братство пее и свири, учи и живее. Том 8, София, Библиотека Житен клас, 1998, ISBN 954-900041-8-Х, с. 525–526|достъп_дата=2021-03-15|архив_дата=2022-01-23|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220123162236/https://beinsa.bg/izgrev.php?id=3158}}</ref> Според някои мнения (Пиер Рифар) осъждането му било по фалшиви свидетелства.<ref>{{Цитат книга|last=Riffard|first=Pierre A.|title=L'ésotérisme|url=https://archive.org/details/lesoterismequest0000riff|year=1990|publisher=Robert Laffont, coll. Bouquins|location=Paris|isbn=2-221-05464-4|pages=[https://archive.org/details/lesoterismequest0000riff/page/870 870]}}</ref> Източници от средите на неговата организация „Всемирно бяло братство“ приписват това на враждебни действия на Маха Чохан и твърдят, че през 1960 Михаил Иванов е реабилитиран<ref name="feuerstein 1990">{{cite journal | author = Georg Feuerstein | year = 1990 | title = Solar Sage: The Life and Teachings of Omraam Michael Aivanhov | journal = Yoga Journal | issue = May/June | pages = 77 – 79 }}</ref> от Апелативния съд на [[Екс-ан-Прованс|Екс ан Прованс]], като му били поднесени писмено официални извинения.<ref>Louise-Marie Frenette, ''La vie d'un Maître en Occident'', Éditions AdA, Québec, Canada, 2008, p. 289</ref> През 1953 г., в околностите на [[Фрежус]], Иванов създава център на организацията си Всемирно бяло братство, „Бонфен“, който продължава да функционира и след неговата смърт.<ref>[http://www.fbu.org/site-bulgare-new/general_bulgare/bonfin.html Бонфен], сайт на Fraternité Blanche Universelle (FBU).</ref> През следващите десетилетия той разпространява учението си, изнасяйки повече от 5000 лекции.<ref>Омраам Микаел Айванхов, [http://www.fbu.org/site-bulgare-new/general_bulgare/ensei-gnement.html „Учението: Някои ключови теми“], сайт на Fraternité Blanche Universelle (FBU).</ref> Развива окултна дейност не само във Франция, но и в [[Швейцария]], [[Канада]], [[САЩ]], [[Великобритания]] и [[Скандинавия|Скандинавските страни]]. Лекциите му са издадени и под формата на книги. Публикуват се от ''Editions Prosveta'', френско издателство, създадено през 1976 г. за разпространение на неговото учение.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.prosveta.fr/qui-sommes-nous|заглавие=Les Éditions PROSVETA|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> След смъртта на Петър Дънов Михаил Иванов изпраща свои емисари в България (Стела Белмен и брат ѝ) с искане ръководството на Бялото братство да го признае за заместник на Учителя – искане, което е отхвърлено. Друго искане, също отхвърлено, е да им се даде авторско право за издаване на беседите на Учителя. Мнението на [[Методи Константинов]] е, че Михаил Иванов не е възнамерявал да ги издава, а да контролира, ако някой иска да ги издаде, и да попречи на другите, които публикуват словото му. Скоро след това Иванов започва да променя образа си по подобие на Дънов.<ref name=":1" /> В средите на Бялото братство в България съществуват противоречиви мнения за Михаил Иванов: според някои той спомага за разпространение на идеите на Петър Дънов, според други проповядва лъжливо учение (определят го като член на Черната ложа). Учениците на Петър Дънов твърдят в спомените си, че той не е признавал Михаил Иванов за представител на своето учение.<ref>{{Цитат книга|last=Тончева|first=Светослава|title=Из новата духовност на XX век (антропософия, Бяло Братство, Единно учение). Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей, БАН|year=2015|month=|publisher=Парадигма|location=София|isbn=978-954-326-237-3|pages=260}}</ref> През 1981 г. Михаил Иванов посещава България по покана на [[Министерство на културата|Комитета за култура]], оглавяван от [[Людмила Живкова]], за тържествата по случай 1300-годишнината на Българската държава.<ref name="alexandrov">{{cite book |title=''Култура и лична власт: аз работих с Людмила Живкова'' |last=Александров |first=Емил |year=1991 |publisher=Слънце |location=София |isbn= |pages=30}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Лефтеров|first=Живко|date=2014|title=„Реабилитацията“ на Бялото братство през 70-те години на XX век|url=http://www.hkultura.com/images/br/2014/95/2014_95.pdf|journal=Християнство и култура|volume=брой 8 (95)|pages=50|via=|access-date=2020-08-29|archive-date=2021-04-13|archive-url=https://web.archive.org/web/20210413172323/http://hkultura.com/images/br/2014/95/2014_95.pdf}}</ref> == Епоха на Водолея == Философията на Айванхов учи, че всички хора, независимо от [[раса]], [[религия]], социално положение, интелектуални способности или материално положение, са пригодени да вземат участие в създаването на новия ред, съответстващ на епохата на Водолея. Това трябвало да се осъществява чрез личностна трансформация на всеки, чрез развитие и усъвършенстване в хармония с божествения свят.<ref name="koob">[http://www.koob.ru/aivanhanov/ Айванхов Омраам Микаэль].</ref> За Айванхов учението му е предписание за по-добър начин хората да изживеят живота си на Земята и във всяка разработвана тема претендира за полза, която може да извлече човек за самоопознаване, самоусъвершенстване и по-добро организиране на личния живот, и с която можел да помогне за реализацията на божественото царство на Земята.<ref name="koob"/> == Наука за посветени == Айванхов претендира, че е наследник на [[Дънов]], на [[богомили]]те, че притежава тайно свещено знание от тибетски учител, че притежава знания, „''които се съдържат в книги, които се съхраняват само в четири библиотеки на света''“ и че идва [[ню ейдж|новата епоха]], в която ще управлява шестата раса.<ref name="zetetique">{{Цитат уеб|заглавие=Малка братска, бяла и всемирна история|автор=Ришар Монвоазен|дата=13 юни 2008|издател=Observatoire de la zététique|език=fr|език-скрит=1|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160816104041/http://www.zetetique.fr/index.php/blog/415-petite-histoire-fraternelle-blanche-et-universelle|архив_дата=30 август 2020|достъп_дата=29 декември 2012}}</ref> == Библиография == ; Пълен списък на издадените съчинения {{колони|2| * ''Второ раждане'' * ''Духовна алхимия'' * ''Две дървета на рая'' * ''Синапено семе'' * ''Силите на живота'' * ''Хармония'' * ''Мистериите на Иезиод'' * ''Символичният език – езикът на природата'' * ''В началото бе Словото'' * ''Великолепията на Тиферет'' * ''Основният секрет решаващ проблемите на съществуването'' * ''Законите на космическата нравственост'' * ''Нова земя. Техники, упражнения, формули, молитви'' * ''Любов и сексуалност'' * ''Храни-йога. Алхимически смисъл на храненето'' * ''„Познай себе си“ Жнана-йога'' * ''Мисли за всеки ден'' * ''Новата религия: слънчева и всемирна'' * ''Водолей и идването на златната ера'' * ''Педагогика на посвещаването'' * ''Живот и работа в Божественото училище'' * ''Плодовете на дървото на живота. Кабалистичната традиция''}} ; Събрани съчинения „Извор“ (отбрани) {{колони|2| * ''Слънчевата цивилизация'' * ''Човекът господар на своята съдба'' * ''Възпитанието започва преди раждането'' * ''Храни йога'' * ''Сексуалната сила или крилатия дракон'' * ''Философията на единството'' * ''Какво е духовен учител?'' * ''Егрегор на Гълъба, или световното царство'' * ''Коледа и Великден в традициите на Посвещението'' * ''Пътят на светлината'' * ''Човешка природа и Божествена природа'' * ''Духовна галванопластика и бъдещето на човечеството'' * ''Истинското учение на Христос'' * ''Тайната книга на природата'' * ''Езикът на геометричните фигури'' * ''Центры и тонкие тела. Аура, солнечное сплетение, центр хара, чакры'' * ''Зодиакът, ключ към човека и вселената'' * ''Музиката и песента в духовния живот'' * ''Психичен живот: елементи и структура'' * ''Силата на мисълта'' * ''Книга за Божествената Магия'' * ''Златни правила за всеки ден'' * ''Поглед в невидимото'' * ''Пътят на тишината''}} == Източници == * Feuerstein, Georg (1992). ''The Mystery of Light: The Life and Teachings of Omraam Michael Aivanhov''. Salt Lake City, UT: Passage Press. ISBN 0-941255-51-4 * Frenette, Louise Marie (September 2009). ''The Life of a Master in the West'', Prosveta USA. ISBN 978-0-9842693-0-3 * Lejbowicz, Agnes (1982). ''Omraam Michael Aivanhov, Master of the Great White Brotherhood''. Fréjus, France: Editions Prosveta * Renard, Opierre (1980). ''The Solar Revolution and the Prophet''. Fréjus, France: Editions Prosveta * ''Who Is Omraam Michael Aivanhov?''. Fréjus, France: Editions Prosveta. 1982 == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://mihailivanov.net/ Омраам Микаел Айванхов] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140307215419/http://mihailivanov.net/ |date=2014-03-07 }} * [http://www.fbu.org/ Официален сайт на Всемирното бяло братство] * [http://www.prosveta.com/ „Просвета“] (издателство на Всемирното бяло братство) * {{икона|ru}} [http://www.prosveta.ru/ „Просвета“] (издательство книг О. М. Айванхова) {{Нормативен контрол}} {{Портал|Македония|България|Философия}} {{СОРТКАТ:Иванов, Михаил}} [[Категория:Български духовници от Македония]] [[Категория:Български езотерици]] [[Категория:Български философи]] [[Категория:Френски езотерици]] [[Категория:Френски философи]] [[Категория:Френски педагози]] [[Категория:Български дъновисти]] [[Категория:Окултисти]] [[Категория:Българи във Франция]] [[Категория:Хора от община Битоля]] [[Категория:Български имигранти от Македония във Варна]] c1s5wetk15zlxv0hulggsc4xpfyqav1 12877033 12877027 2026-04-11T06:35:10Z Tonimicho 109787 Добавяне на [[Категория:Български педагози]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12877033 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = философ | националност = {{флагче с име|България}} }} '''Михаил Димитров Иванов''', нарекъл се по-късно '''Омраам Микаел Айванхов''' или '''Айванов''' ({{lang|fr|Omraam Mikhaël Aïvanhov}}), е [[България|български]] и [[Франция|френски]] [[Езотеризъм|езотерик]] и [[философ]], смятан от последователите си за духовен учител. Основава организацията „[[Всемирно бяло братство|Всемирното бяло братство]]“. Учението на Иванов е силно повлияно от [[Петър Дънов]] и следва рамката на [[Езотерично християнство|езотеричното християнство]]. Книгите му са преведени на повече от 20 езика. == Биография == Роден е на 31 януари 1900 или 1898 година в битолското село [[Сърбци]], тогава в пределите на [[Османската империя]]. След [[Балканските войни]] семейството му се преселва във [[Варна]], където по-късно 17-годишният Иванов се запознава с Петър Дънов. По-късно отива в София и е сред неговите ученици. В 1931 година завършва педагогия в [[Софийски университет|Софийския университет]].<ref>Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1931</ref> През 1937 г. заминава за Франция на [[Световно изложение|Световното изложение]] в [[Париж]] и остава там.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://beinsa.bg/izgrev.php?id=1250|заглавие=Самозванецът|фамилно_име=Константинов|първо_име=Методи|година=1995|труд=Изгревът на Бялото братство (състав. и ред. В. Кръстев) Том 4|издател=Библиотека Житен клас. ISBN 954-90041-4-7|страници=515–516|достъп_дата=2021-03-06|архив_дата=2021-11-08|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20211108192152/https://beinsa.bg/izgrev.php?id=1250}}</ref> Имал две писма от [[Боян Боев]] до тамошни хора, заинтересовани от учението на Петър Дънов чрез Алфиери Бертоли (италианец от софийското братство). В писмо от Париж до Боян Боев Михаил Иванов го моли да попита Петър Дънов дали да остане да следва там; отговорът (пак чрез Боев) е, ако има пари и средства, да следва.<ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://beinsa.bg/izgrev.php?id=1252|заглавие=Михаил Иванов|фамилно_име=Константинов|първо_име=Методи|година=1995|труд=Изгревът на Бялото братство (състав. и ред. В. Кръстев) Том 4|издател=Библиотека Житен клас. ISBN 954-90041-4-7|страници=518-520|достъп_дата=7 юли 2024|архив_дата=2021-11-08|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20211108192150/https://beinsa.bg/izgrev.php?id=1252}}</ref> Започва да изнася публични лекции на духовни теми. През 1947 г. се свързва с „един авантюрист, нарекъл себе си принц Черензи Линд, Маха Чохан (Велик вожд) и върховен регент на кралство Агарта“.<ref>Mikhaël Aïvanhov. ''L'alchimie spirituelle, préface du Maha Chohan''. Paris, Éditions Izgrev, collection de l'École divine, 1947, 259 p.</ref><ref>Point de vue, <abbr>no</abbr> 140, 20 novembre 1947. O. Cherenzi-Lind, Tourmente et Terreur sur le monde, Montrouge, Éditions de l'Agartha, 1948, 166 p.</ref> Поддържат „сърдечни отношения“: приемат заедно в [[Севър]], според Пиер Пеан<ref name=":0" />, и през октомври 1947 г. организират заедно в Париж „Духовен конгрес на Великото Всеобщо Бяло Братство“, под председателството на Маха Чохан и под егидата на неговата организация „Всемирен духовен съюз“ (''Union spirituelle universelle'', USU). През ноември обаче скъсват отношенията си.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.fr/books?id=tmn2yDLUYuMC&pg=PA129&lpg=PA129#v=onepage&q&f=false|заглавие=Les nouvelles voies spirituelles|фамилно_име=Meyer|първо_име=Jean-François|труд=(Suisse), L'Age d'Homme, 1993, 427 p. ISBN 2-8251-0412-4|страници=126-131}}</ref> На 31 декември 1947 г. названието на една организация в Париж, наречена „Международен културен център“ (''Centre international culturel''), е променено и става „Всемирно бяло братство“ (''Fraternité'' ''blanche universelle''), съставът на бюрото ѝ е променен, а седалището ѝ е преместено от Париж в [[Севър]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://beta.legifrance.gouv.fr/jorf/jo/period/?datePubli=16%2F01%2F1948+%3E+16%2F01%2F1948|заглавие=Държавен вестник на Република Франция, 16 януари 1948 г., с. 528, лява колона, най-долу|дата=16 janvier 1948, page 528|труд=Journal officiel de la République française|страници=}}{{Dead link|date=април 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> През 1948 г. Михаил Иванов е арестуван и осъден на затвор, „поради практики, съчетаващи окултизма с най-необузданата сексуалност“<ref name=":0">{{Цитат книга|last=Péan|first=Pierre|title=La Diabolique de Caluire, chapitre X|year=1999|publisher=Fayard}}</ref> и „подбуждане на малолетни към разврат“ (официална формулировка, по източник от самата му организация).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://mikhaelaivanhov.org/texte-et-temoignage/temoignages/la-rehabilitation-de-mikhael-aivanhov/|заглавие=La réhabilitation de Mikhaël Aïvanhov|автор=La Fondation Omraam Mikhaël Aïvanhov|труд=mikhaelaivanhov.org}}{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>Marhic R., Kerlidou A., ''Sectes et mouvements initiatiques en Bretagne'', Terre de brume, 1996.</ref> В спомените на български дъновисти има разкази за подобни действия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://beinsa.bg/izgrev.php?id=3156|заглавие=Кармичната връзка|фамилно_име=Йорданова|първо_име=Виола|труд=„Изгревът“ на Бялото братство пее и свири, учи и живее. Том 8, София, Библиотека Житен клас, 1998, ISBN 954-90041-8-Х, с. 524–525|достъп_дата=2021-03-15|архив_дата=2022-01-23|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220123142441/https://beinsa.bg/izgrev.php?id=3156}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://beinsa.bg/izgrev.php?id=3158|заглавие=Опорочението на високия идеал|фамилно_име=Йорданова|първо_име=Виола|труд=„Изгревът“ на Бялото братство пее и свири, учи и живее. Том 8, София, Библиотека Житен клас, 1998, ISBN 954-900041-8-Х, с. 525–526|достъп_дата=2021-03-15|архив_дата=2022-01-23|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220123162236/https://beinsa.bg/izgrev.php?id=3158}}</ref> Според някои мнения (Пиер Рифар) осъждането му било по фалшиви свидетелства.<ref>{{Цитат книга|last=Riffard|first=Pierre A.|title=L'ésotérisme|url=https://archive.org/details/lesoterismequest0000riff|year=1990|publisher=Robert Laffont, coll. Bouquins|location=Paris|isbn=2-221-05464-4|pages=[https://archive.org/details/lesoterismequest0000riff/page/870 870]}}</ref> Източници от средите на неговата организация „Всемирно бяло братство“ приписват това на враждебни действия на Маха Чохан и твърдят, че през 1960 Михаил Иванов е реабилитиран<ref name="feuerstein 1990">{{cite journal | author = Georg Feuerstein | year = 1990 | title = Solar Sage: The Life and Teachings of Omraam Michael Aivanhov | journal = Yoga Journal | issue = May/June | pages = 77 – 79 }}</ref> от Апелативния съд на [[Екс-ан-Прованс|Екс ан Прованс]], като му били поднесени писмено официални извинения.<ref>Louise-Marie Frenette, ''La vie d'un Maître en Occident'', Éditions AdA, Québec, Canada, 2008, p. 289</ref> През 1953 г., в околностите на [[Фрежус]], Иванов създава център на организацията си Всемирно бяло братство, „Бонфен“, който продължава да функционира и след неговата смърт.<ref>[http://www.fbu.org/site-bulgare-new/general_bulgare/bonfin.html Бонфен], сайт на Fraternité Blanche Universelle (FBU).</ref> През следващите десетилетия той разпространява учението си, изнасяйки повече от 5000 лекции.<ref>Омраам Микаел Айванхов, [http://www.fbu.org/site-bulgare-new/general_bulgare/ensei-gnement.html „Учението: Някои ключови теми“], сайт на Fraternité Blanche Universelle (FBU).</ref> Развива окултна дейност не само във Франция, но и в [[Швейцария]], [[Канада]], [[САЩ]], [[Великобритания]] и [[Скандинавия|Скандинавските страни]]. Лекциите му са издадени и под формата на книги. Публикуват се от ''Editions Prosveta'', френско издателство, създадено през 1976 г. за разпространение на неговото учение.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.prosveta.fr/qui-sommes-nous|заглавие=Les Éditions PROSVETA|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> След смъртта на Петър Дънов Михаил Иванов изпраща свои емисари в България (Стела Белмен и брат ѝ) с искане ръководството на Бялото братство да го признае за заместник на Учителя – искане, което е отхвърлено. Друго искане, също отхвърлено, е да им се даде авторско право за издаване на беседите на Учителя. Мнението на [[Методи Константинов]] е, че Михаил Иванов не е възнамерявал да ги издава, а да контролира, ако някой иска да ги издаде, и да попречи на другите, които публикуват словото му. Скоро след това Иванов започва да променя образа си по подобие на Дънов.<ref name=":1" /> В средите на Бялото братство в България съществуват противоречиви мнения за Михаил Иванов: според някои той спомага за разпространение на идеите на Петър Дънов, според други проповядва лъжливо учение (определят го като член на Черната ложа). Учениците на Петър Дънов твърдят в спомените си, че той не е признавал Михаил Иванов за представител на своето учение.<ref>{{Цитат книга|last=Тончева|first=Светослава|title=Из новата духовност на XX век (антропософия, Бяло Братство, Единно учение). Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей, БАН|year=2015|month=|publisher=Парадигма|location=София|isbn=978-954-326-237-3|pages=260}}</ref> През 1981 г. Михаил Иванов посещава България по покана на [[Министерство на културата|Комитета за култура]], оглавяван от [[Людмила Живкова]], за тържествата по случай 1300-годишнината на Българската държава.<ref name="alexandrov">{{cite book |title=''Култура и лична власт: аз работих с Людмила Живкова'' |last=Александров |first=Емил |year=1991 |publisher=Слънце |location=София |isbn= |pages=30}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Лефтеров|first=Живко|date=2014|title=„Реабилитацията“ на Бялото братство през 70-те години на XX век|url=http://www.hkultura.com/images/br/2014/95/2014_95.pdf|journal=Християнство и култура|volume=брой 8 (95)|pages=50|via=|access-date=2020-08-29|archive-date=2021-04-13|archive-url=https://web.archive.org/web/20210413172323/http://hkultura.com/images/br/2014/95/2014_95.pdf}}</ref> == Епоха на Водолея == Философията на Айванхов учи, че всички хора, независимо от [[раса]], [[религия]], социално положение, интелектуални способности или материално положение, са пригодени да вземат участие в създаването на новия ред, съответстващ на епохата на Водолея. Това трябвало да се осъществява чрез личностна трансформация на всеки, чрез развитие и усъвършенстване в хармония с божествения свят.<ref name="koob">[http://www.koob.ru/aivanhanov/ Айванхов Омраам Микаэль].</ref> За Айванхов учението му е предписание за по-добър начин хората да изживеят живота си на Земята и във всяка разработвана тема претендира за полза, която може да извлече човек за самоопознаване, самоусъвершенстване и по-добро организиране на личния живот, и с която можел да помогне за реализацията на божественото царство на Земята.<ref name="koob"/> == Наука за посветени == Айванхов претендира, че е наследник на [[Дънов]], на [[богомили]]те, че притежава тайно свещено знание от тибетски учител, че притежава знания, „''които се съдържат в книги, които се съхраняват само в четири библиотеки на света''“ и че идва [[ню ейдж|новата епоха]], в която ще управлява шестата раса.<ref name="zetetique">{{Цитат уеб|заглавие=Малка братска, бяла и всемирна история|автор=Ришар Монвоазен|дата=13 юни 2008|издател=Observatoire de la zététique|език=fr|език-скрит=1|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160816104041/http://www.zetetique.fr/index.php/blog/415-petite-histoire-fraternelle-blanche-et-universelle|архив_дата=30 август 2020|достъп_дата=29 декември 2012}}</ref> == Библиография == ; Пълен списък на издадените съчинения {{колони|2| * ''Второ раждане'' * ''Духовна алхимия'' * ''Две дървета на рая'' * ''Синапено семе'' * ''Силите на живота'' * ''Хармония'' * ''Мистериите на Иезиод'' * ''Символичният език – езикът на природата'' * ''В началото бе Словото'' * ''Великолепията на Тиферет'' * ''Основният секрет решаващ проблемите на съществуването'' * ''Законите на космическата нравственост'' * ''Нова земя. Техники, упражнения, формули, молитви'' * ''Любов и сексуалност'' * ''Храни-йога. Алхимически смисъл на храненето'' * ''„Познай себе си“ Жнана-йога'' * ''Мисли за всеки ден'' * ''Новата религия: слънчева и всемирна'' * ''Водолей и идването на златната ера'' * ''Педагогика на посвещаването'' * ''Живот и работа в Божественото училище'' * ''Плодовете на дървото на живота. Кабалистичната традиция''}} ; Събрани съчинения „Извор“ (отбрани) {{колони|2| * ''Слънчевата цивилизация'' * ''Човекът господар на своята съдба'' * ''Възпитанието започва преди раждането'' * ''Храни йога'' * ''Сексуалната сила или крилатия дракон'' * ''Философията на единството'' * ''Какво е духовен учител?'' * ''Егрегор на Гълъба, или световното царство'' * ''Коледа и Великден в традициите на Посвещението'' * ''Пътят на светлината'' * ''Човешка природа и Божествена природа'' * ''Духовна галванопластика и бъдещето на човечеството'' * ''Истинското учение на Христос'' * ''Тайната книга на природата'' * ''Езикът на геометричните фигури'' * ''Центры и тонкие тела. Аура, солнечное сплетение, центр хара, чакры'' * ''Зодиакът, ключ към човека и вселената'' * ''Музиката и песента в духовния живот'' * ''Психичен живот: елементи и структура'' * ''Силата на мисълта'' * ''Книга за Божествената Магия'' * ''Златни правила за всеки ден'' * ''Поглед в невидимото'' * ''Пътят на тишината''}} == Източници == * Feuerstein, Georg (1992). ''The Mystery of Light: The Life and Teachings of Omraam Michael Aivanhov''. Salt Lake City, UT: Passage Press. ISBN 0-941255-51-4 * Frenette, Louise Marie (September 2009). ''The Life of a Master in the West'', Prosveta USA. ISBN 978-0-9842693-0-3 * Lejbowicz, Agnes (1982). ''Omraam Michael Aivanhov, Master of the Great White Brotherhood''. Fréjus, France: Editions Prosveta * Renard, Opierre (1980). ''The Solar Revolution and the Prophet''. Fréjus, France: Editions Prosveta * ''Who Is Omraam Michael Aivanhov?''. Fréjus, France: Editions Prosveta. 1982 == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://mihailivanov.net/ Омраам Микаел Айванхов] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140307215419/http://mihailivanov.net/ |date=2014-03-07 }} * [http://www.fbu.org/ Официален сайт на Всемирното бяло братство] * [http://www.prosveta.com/ „Просвета“] (издателство на Всемирното бяло братство) * {{икона|ru}} [http://www.prosveta.ru/ „Просвета“] (издательство книг О. М. Айванхова) {{Нормативен контрол}} {{Портал|Македония|България|Философия}} {{СОРТКАТ:Иванов, Михаил}} [[Категория:Български духовници от Македония]] [[Категория:Български езотерици]] [[Категория:Български философи]] [[Категория:Френски езотерици]] [[Категория:Френски философи]] [[Категория:Френски педагози]] [[Категория:Български дъновисти]] [[Категория:Окултисти]] [[Категория:Българи във Франция]] [[Категория:Хора от община Битоля]] [[Категория:Български имигранти от Македония във Варна]] [[Категория:Български педагози]] fg2w0a4w9jnd9anrrivum3ds9vs6mgg 0 418880 12876836 12324411 2026-04-10T17:49:32Z Пища Хуфнагел 119943 12876836 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Peter Burke | категория = историк | роден-място = Станмор, Голям Лондон, [[Англия]] | починал-място = | вложки = {{Личност/Учен | категория = историк | област = [[История]] | образование = [[Оксфордски университет]] | учил-при = [[Хю Тревър-Ропър]] | работил-в = [[Кеймбриджки университет]] | студенти = | публикации = | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} | брак = Мария Лусия Гарсия Паларес-Бърк }} '''Питър Бърк''' ({{lang|en|Peter Burke}}), роден през [[1937]] в Станмор, [[Англия]] е [[Великобритания|английски]] историк медиевист. == Биография == Питър Бърк е роден в семейството на баща католик и майка еврейка, изповядваща [[Юдаизъм|юдаизма]] (по-късно приела [[Католицизъм|католицизма]]). Получава образованието си в училище на [[Йезуитски орден|йезуити]] и в Колежа „Сейнт Джон“ в [[Оксфордски университет|Оксфорд]]. Докторат защитава в Колежа „Сейнт Антъни“ в Оксфорд. От 1962 до 1979 г. преподава във Висшето училище по европеистика към Университета на [[Съсекс]], след което се премества в [[Кеймбриджки университет|Кеймбридж]], където става и почетен професор по културна история. Съпруга му е [[Бразилия|бразилската]] историчка Мария Лусия Гарсия Паларес-Бърк. == Научни интереси и занимания == През [[1960-те|60-те години]] на ХХ век Бърк фокусира научните си издирвания върху историята на културата на италианския Ренесанс. През [[1970-те|70-те години]] се фокусира върху изследвания на народната култура. През [[1980-те|80-те години]] научният му интерес се съсредоточава върху теорията на историческата антропология. През [[1990-те|90-те години]] Бърк изследва историята на езика, образа на Луи XIV в масовото съзнание и бразилската култура на ХХ век.<ref>Susanne McDadd, [http://www.thepastinthepresent.com/PDFs/16504_author.pdf „About Peter Burke and Maria Lúcia G. Pallares Burke“]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, Peter Lang Ltd International Academic Publishers, 15 май 2008.</ref> Питър Бърк е автор на 25 монографии, две от които в съавторство. Изследванията му са преведени на 30 езика. == Признание == * 1994: член на [[Британска академия|Британската академия]]<ref>{{Cite web |url=https://www.britac.ac.uk/users/professor-peter-burke |title=Fellows: Peter Burke |publisher=British Academy }}</ref> * 1995: член на Европейската академия<ref>{{Cite web |url=https://www.ae-info.org/ae/Member/Burke_Peter |title=Mitgliederverzeichnis: Peter Burke |publisher=Academia Europaea }}</ref> * 1997: [[Почетен доктор]] на [[Лундски университет|Лундския университет]]<ref>{{Cite web |url=https://www.ht.lu.se/en/research/honorary-doctors/honorary-doctors-at-the-faculty-of-humanities/ |title=Honorary doctors at the Faculty of Humanities |publisher=Lund University }}</ref> * 1998: медал „Еразъм“ на Европейската академия<ref>[https://www.ae-info.org/ae/Acad_Main/Activities/Awards_and_Prizes/Erasmus_Medal „Erasmus Medal Winners (since 1992)“].</ref> * 2003: Gadamer-Stiftungsprofessur на [[Хайделбергски университет|Хайделбергския университет]] * 2011: Почетен доктор на [[Копенхагенски университет|Копенхагенския университет]]<ref>{{Cite web |url=https://universitetshistorie.ku.dk/leksikon/ae/aeresdoktorer/ |title=Æresdoktorer |publisher=Københavns Universitet }}</ref> * 2012: Почетен доктор на [[Букурещки университет|Букурещкия университет]]<ref>{{Cite web |url=https://unibuc.ro/despre-ub/istoric/doctor-honoris-causa/?lang=en |title=Doctor Honoris Causa |publisher=University of Bucharest }}</ref> * 2013: Почетен доктор на [[Цюрихски университет|Цюрихския университет]]<ref>{{Cite web |url=http://www.mediadesk.uzh.ch/articles/2013/dies-academicus-2013.html |title=UZH verleiht Ehrendoktor an Kulturhistoriker Peter Burke und an neun weitere Persönlichkeiten |publisher=Universität Zürich |date=27. April 2013. |достъп_дата=2023-12-27 |архив_дата=2013-05-04 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130504135739/http://www.mediadesk.uzh.ch/articles/2013/dies-academicus-2013.html }}</ref> * 2019: Почетен доктор на Университета в Овиедо<ref>{{Cite web |url=https://secretaria.uniovi.es/protocolo/doctores |title=Doctores Honoris Causa |publisher=Universidad de Oviedo }}</ref> == Библиография == * ''The Italian Renaissance'' (1972) * ''Popular Culture in Early Modern Europe'' (1978) ** '''Народната култура в зората на модерна Европа'''. Превод Данчо Господинов. София: изд. „[[Кралица Маб (издателство)|Кралица Маб]]“, 1997, 448 с. (ISBN 954-533-017-1) * ''Sociology and History'' (1980) * ''The Renaissance'' (1987) ** '''Ренесансът'''. София: изд. „Кралица Маб“, 2000, 100 с. (ISBN 954-533-008-2)<ref>Ангел В. Ангелов, [[Евгения Панчева]], [http://liternet.bg/publish11/avangelov/byrk.htm „Отстраняване на драматизма“], рец. в електронно списание LiterNet, 24 януари 2005, № 1 (62).</ref> * ''The French Historical Revolution: The Annales School 1929-89'' (1990) * ''History and Social Theory'' (1991) * ''The Fabrication of Louis XIV'' (1992) * ''The Art of Conversation'' (1993) * ''Varieties of cultural history'' (1997) * ''The European Renaissance: Centres and Peripheries'' (1998) * ''A Social History of Knowledge'' (2000) * ''Eyewitnessing'' (2000) * ''New perspectives on historical writing'' (2001) (съставител и автор) * ''A Social History of the Media: From Gutenberg to the Internet'' (2002) (заедно с Аса Бригс) * ''What is Cultural History?'' (2004) * ''Languages and Communities in Early Modern Europe'' (2004) * ''Cultural Hybridity'' (2009) * ''A Social History of Knowledge Volume II: From the Encyclopedie to Wikipedia'' (2012) * ''What is the History of Knowledge?'' (2015) * ''The Polymath: A Cultural History from Leonardo da Vinci to Susan Sontag'' (2020) * ''Ignorance: A Global History'' (2023) == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|en}} [http://www.emma.cam.ac.uk/teaching/fellows/display/index.cfm?fellow=49 Биография на Питър Бърк на сайта на Emmanuel College, Кеймбридж] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131202230857/http://www.emma.cam.ac.uk/teaching/fellows/display/index.cfm?fellow=49 |date=2013-12-02 }} * {{икона|en}} [https://www.hist.cam.ac.uk/people/peter-burke Биография на Питър Бърк на сайта на Кеймбриджкия университет] * {{икона|en}} [http://www.alanmacfarlane.com/ancestors/burke.htm Интервю на Питър Бърг с Алан Макфарлейн, 31 юли 2004 (видео)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120415082546/http://www.alanmacfarlane.com/ancestors/burke.htm |date=2012-04-15 }} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Бърк, Питър}} [[Категория:Английски историци]] [[Категория:История на културата]] [[Категория:Ренесанс]] [[Категория:Възпитаници на Оксфордския университет]] [[Категория:Учени в Кеймбриджкия университет]] [[Категория:Почетни доктори в Швейцария]] [[Категория:Почетни доктори в Швеция]] [[Категория:Родени в Лондон]] 98jj1q7qqypll5pfjtrtuaeweuj0ncw 0 433173 12876742 12787549 2026-04-10T15:41:50Z Grigorpal 340537 актуализиране на информацията 12876742 wikitext text/x-wiki {{Личност|композитор | име = Григор Паликаров | портрет = NoMeA.jpg | портрет-описание = | описание = български диригент, композитор и пианист | роден-място = [[Пловдив]], [[България]] | починал-място = }} '''Григор Паликаров''' е [[България|български]] [[диригент]], [[композитор]] и [[пианист]].<ref name="СБК">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ubc-bg.com/bg/composer/158 | заглавие = Григор Паликаров | достъп_дата = 30.01.2013 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Съюз на българските композитори | цитат = | език = | архив_дата = 2012-10-25 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121025120905/http://www.ubc-bg.com/bg/composer/158 }}</ref> == Биография == Роден е на [[29 октомври]] [[1971]] г. в [[Пловдив]]. Завършва НУМТИ „Добрин Петков“ – Пловдив със специалност пиано с пълен отличен успех и златна значка през 1990 г., след което и [[Национална музикална академия|Националната музикална академия]] „Проф. Панчо Владигеров“ в София с магистърски степени по четири специалности: оперно-симфонично дирижиране при акад. [[Васил Казанджиев]] и проф. Ив. Вульпе; композиция при проф. [[Димитър Тъпков]], пиано – при проф. [[Красимир Тасков]] и хорово дирижиране при проф. [[Стоян Кралев]]. Специализира композиция в рамките на два летни курса в Австрия с проф. [[Ерих Урбанер]] от Виенския университет за музика и изпълнителско изкуство. Професионалната си кариера като диригент започва в Симфоничния оркестър на Ансамбъла на Българската Армия (1995 – 1997 г.), а от 1997 до 1999 г. е и главен диригент на Ансамбъла. Междувременно поема и длъжността диригент и главен художествен ръководител на именитата Младежка филхармония „Пионер“ (1998 – 2003 г.). Дебютира в Националната опера и балет – София през 1998 г., като дирижира Гала-концерт на [[Гена Димитрова]] по изрична нейна покана. От януари 2000 г. до април 2019 г. е щатен диригент в операта, а репертоарът му включва повече от 60 оперни и балетни заглавия. Същевременно от [[2005]] г. е главен художествен ръководител на Симфонично-оперетно дружество „Маестро Георги Атанасов“ в [[Пазарджик]], а от септември 2024 г. е и главен диригент на Държавна опера - Пловдив.<ref name="БНР">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://radiosofia.bnr.bg/Shows/Thematic/Koi-koi-e-v-stolichnoto-obshtestvo/Pages/121215kkegrigorpalikarov.aspx | заглавие = Диригентът Григор Паликаров – за детските мечти и големите успехи, за ролята на диригента | достъп_дата = 30.01.2013 | фамилно_име = Големинова | първо_име = Лили | дата = 16.12.2012 | труд = | издател = Българско национално радио | цитат = | език = }}</ref><ref name="СБК" /><ref name="НОБ">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.operasofia.bg/vcard.php?user_id=334 | заглавие = Григор Паликаров | достъп_дата = 30.01.2013 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Национална опера и балет | цитат = | език = }}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.interconcert.bg/?file=profile.php&id=23&lang=bg | заглавие = Григор Паликаров | достъп_дата = 30.01.2013 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Интерконцерт | цитат = | език = | архив_дата = 2019-01-02 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20190102193600/http://www.interconcert.bg/?file=profile.php&id=23&lang=bg }}</ref> Към настоящия момент Григор Паликаров е професор (от [[2022]] г.) по оперно-симфонично дирижиране в НМА „Проф. П. Владигеров", където преди това успешно защитава докторска степен по музика през [[2017]] г. и доцентура през април [[2019]] г. Той е чест гост – диригент на много оркестри и оперни театри в страната, сред които: Симфоничен оркестър на Българското национално радио, Класик ФМ оркестър – София, на който е и постоянен диригент от сезон 2008/09, Софийска филхармония, Фестивален оркестър – София, Държавните опери във Варна (на която е и постоянен гост-диригент), Бургас, Стара Загора и др. Сред поредицата му от диригентски изяви специално място заемат многобройните студийни записи на различни творби със Симфоничния оркестър на Българското Национално Радио, както и участията му в престижни национални и международни музикални фестивали като „Софийски музикални седмици“, „Мартенски музикални дни“ – Русе, „Европейски музикален фестивал“ – София, „Аполония“, „Варненско лято“, Лауреатски дни „Катя Попова“ – Плевен, „Австрийски музикални седмици“, „[[Нова българска музика]]“, „Зимни музикални вечери“ – гр. Пазарджик, Фестивал на оперното и балетно изкуство – Стара Загора, Фестивал за съвременна музика – Пула, Хърватска, „Майски оперни вечери“ – Скопие, Македония, Фестивал „Дюни“ – Матера, Италия, BMIMF – Корея и мн.др. През месец октомври 2014 г. Григор Паликаров изнася два концерта с Оркестъра на Класик ФМ радио в престижната Alte Oper (Франкфурт на Майн) от програмата на фестивала Европейски Културни Дни, организиран от Европейската централна банка. Григор Паликаров редовно осъществява и множество гастроли в чужбина в страни като Италия, Полша, Корея, Япония, Уругвай, Бразилия, Русия, САЩ, Румъния, Унгария, Гърция, Словения, Украйна, Тайван, Мексико, Португалия, Испания, Германия, Австрия, Белгия, Франция, Люксембург, Холандия, Великобритания и др. Той е заставал на пулта на Националната опера и балет – Любляна, Краковска опера - Полша, Симфоничния оркестър на Румънското национално Радио – Букурещ, Националния оркестър (СОДРЕ) и националния хор на Уругвай, Филхармонията на Монтевидео – Уругвай, Симфоничния оркестър на Националиня Театър „Клаудио Санторо“ – Бразилия, Националната опера и балет - Скопие, Симфоничен оркестър Юкатан и симфоничен оркестър Монтерей - Мексико, Филхармония „Яначек” – Чехия, Филхармония „Кодай“ – Унгария, Ченстоховска филхармония и Варминско-Мазурска филхармония - Полша, Оперен театър „В. Емануеле” – Месина, Италия, Симфоничните оркестри на Санремо, Бари, „Фриули – Венеция - Джулия“ и "Маня Греча" – Италия, Филхармониите на градовете Брашов и Сибиу (Румъния), Филхармонията на Сямън – Китай, Днепропетровска филхармония – Украина, Красноярска опера и балет – Русия, Симфоничен оркесър на музикалния колеж в Екатеринбург – Русия, Симфоничен оркестър на Сан Кугат – Испания, Симфоничен оркестър – Солун, Симфоничен оркестър – Кеми, Финландия, BMIMF оркестър - Корея, Симфоничния оркестър "Сенчъри" – Тайпе, Опера Кливланд - САЩ, където неговият дебют е отбелязан като едно от най-важните музикални събития за 2009 г. за щата Охайо,  Симфоничен оркестър - Калиш, Полша и мн. др. Наред с диригентската си дейност Григор Паликаров също композира и концертира като пианист. Някои от творбите му са изпълнявани на редица фестивали и са записвани нееднократно. В рамките на два мандата е бил председател на „[[Менса]]“ – България – клон на световната организация на хора с висок коефициент на интелигентност. == Награди и отличия == * 1994 г. – специална награда „Алфред Шнитке“ за композиция от фондация „Млади български таланти“;<ref name="СБК"/> * 2002, 2012, 2017 и 2022 г. – „Кристална лира“ на СБМТД;<ref name="БНР"/> * 2009 г. – „Златно перо“; * 2019 г. – „Емил Чакъров“; * 2021 г. – „Златна лира“ на СБМТД за изключителен принос към българското музикално изкуство и по повод 50-годишнината му; * 2025 г. – Голямата награда за цялостен принос в развитието на културата на община Пазарджик; * 2026 г. – Награда „Феникс" на Държавна опера - Варна във връзка с 80-годишнината от създаването на Варненския симфоничен оркестър; * Награди от конкурсите за композитори и пианисти „Светослав Обретенов“, „Албер Русел“, „Музиката и Земята“.<ref name="НОБ"/> == Източници == <references /> {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Паликаров, Григор}} [[Категория:Български диригенти]] [[Категория:Български композитори]] [[Категория:Български пианисти]] [[Категория:Родени в Пловдив]] [[Категория:Възпитаници на Националната музикална академия]] 5y760sy0m93mbp9l6f2al1ybcc6f7w3 0 433751 12876737 12828182 2026-04-10T15:36:03Z ~2026-22165-55 391870 12876737 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Аба|Аба}} '''Аба&#768;та''' е дебел тепан [[Вълна (материал)|вълнен]] [[плат]]; бало, шаяк.<ref>{{cite encyclopedia |article =аба&#768; |url = |editor =Димитър Попов |encyclopedia =„Български тълковен речник“ |edition =Четвърто издание |volume = |location =София |publisher =Наука и изкуство |date =2015 |isbn =954-02-0156-X |doi = |lang =bg |pages =15 |quote = |accessdate = }}</ref> Използва се широко в [[Българска традиционна носия|традиционната българска носия]] за изработката на различни дрехи, като [[Аба (дреха)|аба]], [[Потури|потури]], [[ямурлук]], [[сукман]], вълненик и други. Платовете се изработват в три цвята - бозав (светлокафяв), черен (боядисан или изтъкан от черна вълна) и тъмносин (оцветен в [[индиго|индигова боя]]).<ref name="ban11">{{Геб|1|7}}</ref> == Технология == Вълната е основната суровина за производството на абата и качеството на тази суровина е определяща. Отглежданите в България породи [[овца|овце]] основно за месо, мляко и вълна имат по-груба структура на вълната и затова са подходящи за грубите платове като абата. След изработката на вълнената прежда се тъче на [[тъкачен стан]]. Готовият плат се тепа в [[тепавица]] до получаване на специална структура на плата. Тази структура осигурява водонепроницаемост, топлоизолационност и немачкаемост. Първоначално абата се произвежда в домашни условия, но през XVIII – XIX век широко разпространение придобива занаятчийското и манифактурно производство – [[абаджийство]], което играе важна роля в българската икономика през този период.<ref name="ban11" /> == Бележки == <references/> [[Категория:Платове]] [[Категория:Българска етнография]] 072j0jzpx4h4wpxx0c2oc0zcqymnfm6 0 435457 12876779 11960812 2026-04-10T16:23:26Z Rrriiibbb 324818 12876779 wikitext text/x-wiki {{Личност|гримьор | име= Димитър Коклин | портрет= | описание= български художник-гримьор | роден-място= [[София]], [[Царство България]] | починал-място=София, [[България]] }} '''Димитър Коклин''' (''Дмитрий Коклин'', ''Dimitar Koklin'') е именит [[българи|български]] художник-гримьор. == Биография == Роден е на 3 септември 1938 г. в София в семейството на Александър Коклин – белоемигрант и княз, заселил се в България по време на [[Гражданска война в Русия|Гражданската война]] в Русия (1917 – 1922). Родът му е с благородно потекло.<ref>[http://www.ufolog.ru/names/order/Коклин Происхождение фамилии Коклин – В Англии был пират Томас Коклин, известный из „Всемирной истории пиратства“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170217181953/http://www.ufolog.ru/names/order/%D0%9A%D0%BE%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%BD |date=2017-02-17 }}, UFOLOG.RU</ref> Димитър Коклин завършва Техникума за художествени занаяти в София. В [[Студия за игрални филми|Студията за игрални филми]] се записва на курс за гримьори. След приключването на обучението печели конкурс и остава да работи като помощник-гримьор. Първата му самостоятелна работа е във филма „[[Веригата]]“ на [[Любомир Шарланджиев]]. Коклин успява да реализира своята концепция за облика на героя – избягал затворник, и тя се приема радушно от режисьора. Работи и в [[Театър „Българска армия“|Театъра на Българската армия]]. Повече от десетилетие Димитър Коклин работи с актьорите в „[[Каналето]]“, „[[Хъшове]]“ и „[[Шоуто на Слави]]“. Гримира актьорите в Първи летен празник на шоуто и имитацията „[[Иван Балсамаджиев]]“ в [[Априлци]] през юни 2011 година. <ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=725206 „Празник на шоуто и имитацията организират в Априлци“], Вероника Христова, DarikNews.bg, 1 юни 2011</ref> ''„При създаването на образ е много важна връзката между актьор и гримьор“'', смята Коклин. ''„При актьори като Стефан Рядков – с „универсални лица“, няма нещо, което гримьорът да не може да направи.“'' Сред светилата в професията Димитър Коклин откроява Кристофър Тъкър от „Бразилия“ на [[Тери Гилиъм]] и Дик Смит, взел „[[Оскар]]“ за стария [[Салиери]] в „[[Амадеус]]“. Определя работата си като сплав от педантизъм и фантазия. Вече утвърденият майстор на грима Димитър Коклин предава тайните на занаята на свои ученици.<ref>[http://balgari.bg/izkustvo/54-kino/877-epohalni-litza-za-edin-den Епохални лица за един ден] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160304202659/http://balgari.bg/izkustvo/54-kino/877-epohalni-litza-za-edin-den |date=2016-03-04 }}, Българи.bg, 2012</ref> Заклет привърженик на футболния клуб [[ПФК Левски (София)|„Левски“]]. == Филмография == * „[[А бяхме млади]]“ (1961) * „[[Веригата]]“ (1964) * „[[Ивайло (филм)|Ивайло]]“ (1964) * „[[Неспокоен дом]]“ (1965) * „[[Един снимачен ден]]“ (тв, 1968) * „[[Шибил (филм)|Шибил]]“ (1968) * „[[Танго (филм, 1969)|Танго]]“ (1969) * „[[Цар Иван Шишман (филм)|Цар Иван Шишман]]“ (1969) * „[[Петимата от „Моби Дик“]]“ (1970) * „[[Няма нищо по-хубаво от лошото време]]“ (1971) * „[[Необходимият грешник]]“ (1971) * „[[Трета след слънцето]]“ (1972) * „[[Зарево над Драва]]“ (1974) * „[[Ламята]]“ (1974) * „[[Допълнение към закона за защита на държавата]]“ (1976) * „[[Година от понеделници]]“ (1977) * „[[Трампа]]“ (1978) * „[[Тримата от морето]]“ (1979) * „[[Къщата]]“ (1979) * „[[Трите смъртни гряха]]“ (1980) * „[[Боянският майстор (филм)|Боянският майстор]]“ (1980) * „[[Адаптация (филм)|Адаптация]]“ (1981) * „[[Последни желания]]“ (1983) * „[[Дело 205/1913 П. К. Яворов]]“ (1984) * „[[Денят не си личи по заранта]]“ ТВ сериал (1985) * „[[Амиго Ернесто]]“ (1986) * „[[Съдията]]“ (1986) * „[[Мечтатели]]“ (1987) * „[[Понеделник сутрин]]“ (1988) * „[[АкаТаМус]]“ (1988) * „[[Без драскотина]]“ (1989) * „[[Маргарит и Маргарита]]“ (1989) * „[[Разводи, разводи]]“ (1989) * „[[Онова нещо]]“ (1991) * „[[Василики (филм)|Василики]]“ (1997) * „[[Шоуто на Слави]]“ (2000 – 2014) * „[[Лист обрулен]]“ (2002) * „[[Лейди Зи]]“ (2005) * „[[Маймуни през зимата]]“ (2006) * „[[Prima Primavera]]“ (2008) * „[[Козелът]]“ (2009) * „[[Стъпки в пясъка]]“ (2010) * „[[Пъзел (филм)|Пъзел]]“ (2012) * „[[В името на Цар Борис ІІІ]]“ (2013)<ref>Информацията е от [http://www.imdb.com/name/nm0463751/ Internet Movie Database]</ref> == Награди и отличия == * Удостоен със ''„Златен чук“'' (2000) * Член на журито на ''„Петия международен фестивал на прическата и красотата“'' през 2002 г. == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{икона|en}} {{IMDb name|0463751}} * [http://euro2001.net/issues/4_1997/9BR97F94.htm ''Димитър Коклин: Българите са най-красиви''], Интервю на Виолета Цветкова, euro2001.net, април 1997 {{уикицитат|Димитър Коклин}} * [http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/imena/2001/04/07/208161_poveliteliat_na_lica_nazaem/ ''Повелителят на лица назаем''], в. „Капитал“, 7 април 2001 * [http://www.segabg.com/article.php?id=17569 ''5 истории на Митко Коклин''], в. „Сега“, 12 март 2005 * [http://balgari.bg/izkustvo/54-kino/877-epohalni-litza-za-edin-den ''Епохални лица за един ден''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160304202659/http://balgari.bg/izkustvo/54-kino/877-epohalni-litza-za-edin-den |date=2016-03-04 }}, Българи.bg, 2012 {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Коклин, Димитър}} [[Категория:Български художници]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Български гримьори]] [[Категория:Българи от руски произход]] 2fayufh33s7n40x58ly91g6kqwtbpsi 0 439814 12876891 12602849 2026-04-10T20:54:33Z Danitrifonov04 292718 12876891 wikitext text/x-wiki {{футболист | име на играча = {{Флагче|Испания}} Дани Карвахал | снимка = UEFA EURO qualifiers Sweden vs Spain 20191015 Dani Carvajal 10 (cropped).jpg | цяло име = Даниел Карвахал Рамос | град на раждане = [[Леганес]] | държава на раждане = {{флагче|Испания}} [[Испания]] | височина = 173 см | пост = [[Защитник (футбол)#Десен/ляв защитник|десен бек]] | настоящ отбор = {{Флагче|Испания}} [[Реал Мадрид КФ|Реал Мадрид]] | номер на фланелката = 2 | договор до = | юношески отбори = {{Флагче|Испания}} [[Реал Мадрид КФ|Реал Мадрид]] | юношески години = 2002 – 2010 | години = 2010 – 2012<br>2012 – 2013<br>2013 – | отбори = {{Флагче|Испания}} [[Реал Мадрид Кастилия|Реал Мадрид Б]]<br>{{Флагче|Германия}} [[ТШФ Байер 04 Леверкузен|Байер Леверкузен]]<br>{{Флагче|Испания}} [[Реал Мадрид КФ|Реал Мадрид]] | мачове = 68<br>32<br>298 | голове = (3)<br>(1)<br>(10) | национален отбор години = 2010 – 2011<br>2012 – 2014<br>2014 – | национален отбор = {{Флагче|Испания}} {{имеНОФ19|Испания}}<br>{{Флагче|Испания}} {{имеНОФ21|Испания}}<br>{{Флагче|Испания}} {{имеНОФ|Испания}} | национален отбор мачове = 11<br>10<br>51 | национален отбор голове = (0)<br>(1)<br>(1) | посл_проф_отбори = 5 октомври 2024 г | посл_нац_отбор = 8 септември 2024 г | наем = }} '''Дани Карвахал Косми''' ({{lang|es|Daniel Carvajal Ramos}}) е [[Испания|испански]] [[футболист]], роден на [[11 януари]] [[1992]] г. в [[Леганес]]), играещ като [[Защитник (футбол)|десен бек]] и състезаващ се за испанския [[Реал Мадрид КФ|Реал Мадрид]]. == Клубна кариера == === Реал Мадрид Кастилия === Карвахал постъпва в академията на [[Реал Мадрид КФ|Реал Мадрид]] на 10-годишна възраст и се играе за всички формации на клуба. През [[2010]] г. стига до втория отбор на клуба – [[Реал Мадрид Кастилия]]. В първия си сезон за резервния отбор Карвахал се превръща в титуляр, вземайки и капитанската лента. През следващия сезон 2011/12 изиграва 38 мача и вкарва два гола, помагайки на отбора да се завърне в [[Сегунда дивисион]] след 5-годишно отсъствие. === Байер Леверкузен === На [[11 юли]] [[2012]] г. Карвахал преминава в германския [[ТШФ Байер 04 Леверкузен|Байер Леверкузен]], а договорът е за 5 години.<ref>[http://gong.bg/view_article.php?article_id=282853 Леверкузен привлече юноша на Реал Мадрид]; Gong, 11 юли 2012</ref> Клауза в договора за продажба дава правото на Реал да си върне Карвахал срещу сумата от 6,5 милиона евро след един сезон, 7 милиона евро след два и 8 милиона евро след три сезона.<ref>[http://www.abc.es/20120711/deportes-futbol/abci-bayer-carvajal-201207111155.html El Bayer Leverkusen confirma el fichaje de Carvajal]; Abc.es, 11 юли 2012</ref> Карвахал прави дебюта си за Леверкузен на [[1 септември]] [[2012]] г. при домакинската победа с 2 – 0 над [[ШК Фрайбург|Фрайбург]]. На 25 ноември 2012 г. вкарва първия си гол за клуба, вкарвайки вторият гол при победата с 2 – 1 над [[ТШГ 1899 Хофенхайм|Хофенхайм]]. === Реал Мадрид ''' ''' === През 2013 г. Реал Мадрид си го връща за сумата от 6,5 млн. евро, като трансфера е към клаузата в договора му при преминаването в Байер Леверкузен през 2012 г. На 8 юли 2015 г. подновява договора си до 30 юни 2020 година. == Национален отбор == Карвахал представя Испания до 18, Испания до 19 години и Испания до 21 години, а на 2 септември 2014 г. прави дебют и за първия отбор на Испания в приятелския мач срещу Франция, загубен с 1 – 0 като гост. == Успехи == === Клубни === ;{{Флагче|Испания}} [[Реал Мадрид Кастилия]] * Сегунда Дивисион Б: '''2011/12''' {{Флагче|Испания}} [[Реал Мадрид КФ|Реал Мадрид]] * [[Ла Лига]]: [[Примера дивисион 2016/17|2016/17, 2019/20]], 2021/22, 2023/24 * [[Купа на краля (футбол)|Купа на Испания]] '''(1)''': [[Купа на краля през сезон 2013/14|2013/14]] * [[Шампионска лига]] '''(6)''': [[Шампионска лига 2013/14|2013/14]], [[Шампионска лига 2015/16|2015/16]], [[Шампионска лига 2016/17|2016/17]], [[Шампионска лига 2017/18|2017/18]], [[Шампионска лига 2021/22|2021/22]], [[Шампионска лига 2023/24|2023/24]] * [[Суперкупа на Европа]] – '''(3)''': [[Суперкупа на УЕФА 2014|2014]], [[Суперкупа на УЕФА 2016|2016]], [[Суперкупа на УЕФА 2017|2017]] * [[Световно клубно първенство на ФИФА|Световно клубно първенство]] '''(4)''': [[Световно клубно първенство по футбол 2014|2014]], [[Световно клубно първенство по футбол 2016|2016]], [[Световно клубно първенство по футбол 2017|2017, 2018]] * Суперкупа на Испания – 2017, 2020 === Национални === * [[Европейско първенство по футбол за юноши до 19 г.]]: '''2011''' * Европейско първенство по футбол (1) 2024 == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.sportal.bg/statistics_player.php?season=86&champ=2&team=22&player=10881 Профил в Sportal.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130426202647/http://sportal.bg/statistics_player.php?season=86&champ=2&team=22&player=10881 |date=2013-04-26 }} * [http://www.bdfutbol.com/en/j/j101005.html Профил в BDFutbol] * [http://www.realmadrid.com/cs/Satellite/es/Castilla/1193040472515/1202789023121/jugador/Jugador/Carvajal.htm Профил в сайта на Реал Мадрид] * [http://www.transfermarkt.de/en/daniel-carvajal/profil/spieler_138927.html Профил в Transfermarkt] {{СОРТКАТ:Карвахал, Дани}} {{Настоящ състав на Реал Мадрид}} [[Категория:Испански футболисти]] [[Категория:Футболисти на Реал Мадрид]] [[Категория:Футболисти на Байер Леверкузен]] [[Категория:Футболисти на Реал Мадрид Кастиля]] rypbn15v35yttue1r2w1n3bxa3lywhw 10 440381 12876899 9547388 2026-04-10T21:02:21Z ~2026-22165-55 391870 12876899 wikitext text/x-wiki {{navbox | name = Духовни околии на Варненска и Великопреславска епархия на БПЦ | title = [[Духовна околия|Духовни околии]] на [[Варненска и Великопреславска епархия]] на [[Българска православна църква|БПЦ]] | titlestyle=color:black;background: #96CDCD; | list1 = [[Добричка духовна околия|Добрич]] • [[Провадийска духовна околия|Провадия]] • [[Търговищка духовна околия|Търговище]] • [[Шуменска духовна околия|Шумен]] }}<noinclude> [[Категория:Навигационни шаблони за България|{{PAGENAME}}]] [[Категория:Религиозни навигационни шаблони|{{PAGENAME}}]] [[Категория:Навигационни шаблони за православие]] </noinclude> d5pdy27a4l0fbwg8ouhyeqmn8un4nsz 10 440382 12876919 9602055 2026-04-10T21:11:24Z ~2026-22165-55 391870 12876919 wikitext text/x-wiki {{navbox | name = Духовни околии на Великотърновска епархия на БПЦ | title = [[Духовна околия|Духовни околии]] на [[Великотърновска епархия|Великотърновската епархия]] на [[Българска православна църква|БПЦ]] | list1 = [[Габровска духовна околия|Габрово]] • [[Горнооряховска духовна околия|Горна Оряховица]] • [[Дряновска духовна околия|Дряново]] • [[Еленска духовна околия|Елена]] • [[Никополска духовна околия|Никопол]] • [[Павликенска духовна околия|Павликени]] • [[Свищовска духовна околия|Свищов]] • [[Севлиевска духовна околия|Севлиево]] }}<noinclude> [[Категория:Навигационни шаблони за България|{{PAGENAME}}]] [[Категория:Религиозни навигационни шаблони|{{PAGENAME}}]] [[Категория:Навигационни шаблони за православие]] </noinclude> 7nutgt3y4nhf41r9qbo2tfp0dpb89ct 10 440386 12876918 10931937 2026-04-10T21:11:07Z ~2026-22165-55 391870 12876918 wikitext text/x-wiki {{navbox | name = Духовни околии на Видинска епархия на БПЦ | title = Духовни околии на Видинската епархия | image = | state = collapsed | list1 = [[Белоградчишка духовна околия|Белоградчик]] • [[Берковска духовна околия|Берковица]] • [[Видинска духовна околия|Видин]] • [[Кулска духовна околия|Кула]] • [[Ломска духовна околия|Лом]] }}<noinclude> [[Категория:Навигационни шаблони за България|{{PAGENAME}}]] [[Категория:Религиозни навигационни шаблони|{{PAGENAME}}]] [[Категория:Навигационни шаблони за православие]] </noinclude> p6m66ecem1qjzlg5yhp5327imdvpc94 0 450793 12876729 12844386 2026-04-10T15:19:07Z ~2026-54450-0 383315 /* Поредица „Мистик“ (Мистик) */ 12876729 wikitext text/x-wiki {{писател | име = Алексей Барановски | снимка = Alex Kosh.jpg | описание = Писателят на панаира в Минск, 15 февруари 2011 г. | псевдоним = '''Алекс Кош''' | място на раждане = [[Москва]], [[Русия]] | място на смърт = | работил = [[писател]] | националност = {{RUS}} | период = 2004 – | жанрове = [[фентъзи]], [[научна фантастика]] | теми = | направление = | дебют = | повлиян = | повлиял = | брак = | деца = | сайт = [http://alexkosh.ru/ alexkosh.ru] }} '''Алексей Георгиевич Барановски''' ({{lang|ru|Алексе́й Гео́ргиевич Барано́вский}}) е руски [[писател]] на произведения в жанра [[фентъзи]] и [[научна фантастика]]. Пише под [[псевдоним]]а '''Алекс Кош''' ({{lang|ru|Алекс Кош}}; {{lang|en|Alex Kosh}}). == Биография и творчество == Алексей Барановски е роден на [[15 април]] [[1983]] г. в [[Москва]], [[Русия]]. Завършва средното училище № 796 през 2000 г. Учи обработка на металите в Московската държавна академия по приборостроене и информатика (МГАПИ). В университета участва във вокална група и в създаването на сборника „Поэзии МГАПИ“, а после и в Пушкинския фестивал. След дипломирането си през 2005 г. работи на различни места – като монтажник в Останкино, журналист, системен администратор, програмист ([[Delphi]], SQL, C ++, Qt, LINUX, уеб дизайн и т.н.). Алексей започва да пише своите романи още в университета. Първият му фентъзи роман „Если бы я был вампиром“ е публикуван през 2004 г. През 2005 г. е издаден първият роман „Огненият факултет“ от забележителната му фентъзи поредица „Занаятът“. В него главен герой е младият ученик от училището за магьосници „Академия на Занаята“ Закари Никерс, който слабо владее магически способности, но напредва в занаята след лекции по тактика и енергетика в неговия Огнен факултет, многочасови медитации, състезания между факултетите… А предстоят още безбройни предизвикателства – уреждане на сметки с тайни общества, разходки по Коридора на Съдбата и чужди светове, магически дуели с по-големи ученици, пътешествие в земите на вампирите и какво ли още ... В негова незаменима помощ са приятелите му Алиса, Чез, Наив, и Невил, а и техният училищен наставник Кейтен. В голяма степен поредицата е като хибрид между [[Хари Потър]] и „Операция Хаос“ на [[Пол Андерсън]]. Барановски е член на Съюза на писателите на Русия. На фестивала за фантастика „Сребърна стрела“ (''Silverkon'') е избран за „Най-добър писател на научна фантастика през 2007 г.“, а също така е удостоен в категорията „Най-добър главен герой“ – за Закари Никерс от серията „Занаятът“. Алексей Барановски живее в [[Москва]]. Увлича се от различни спортове като хокей, карате, кикбокс, ушу, скално катерене, паркур, триатлон, фитнес, културизъм и др. == Произведения == === Серия „Далечната страна“ (''Далёкая страна'') === ==== Поредица „Ако бях вампир“ (''Если бы я был вампиром'') ==== # Если бы я был вампиром (2004) # Вечеринка в стиле „ВАМП“ (2007) # Корпорация „ВАМП“ (планирана) ==== Поредица „Занаятът“ (''Ремесло'') ==== # '''''Огненият факултет''''', Огненный Факультет (2005) # '''''Огненият патрул''''', Огненный Патруль (2006) # '''''Огненият орден''''', Огненный Орден (2011) # '''''Огненият легион''''', Огненный Легион (2013) # На волнах огня (планирана) '''Занаятът: Легенда за драконовия дар''', Ремесло. Легенда о даре дракона (2012) [https://chitanka.info/text/26983-zanajatyt-legenda-za-drakonovija-dar фенпревод] самостоятелна новела, към основната поредица. Действието се развива хронологично преди Огненият факултет, но в основната поредица част от героите се появяват едва в Огненият орден, затова е по-добре да се чете след нея. === Поредица „Адреналин“ (''Адреналин'') === # '''''Игра на маски''''', Игры масок (2009) # '''''Илюзия за поражение''''', Иллюзия поражения (2021) # '''''Принципът на равновесието''''', Принцип равновесия (2021) # Милосердие Проигравших (пише се) === Поредица „Единакът“ (''Одиночка'') === # Дорога мечей (2014) # Союз проклятых (2016) # Хранитель Подземелья (2021) # Древо Страха (2023) # Ход мертвецов (2023) # Лёд и Гром (2024) # Пески Вечности (2024) # Забытое Ремесло (2025) # Последний Квест - том 1 (2025) # Последний Квест - том 2 (2026) # Последний Квест - том 3 (пише се) === Поредица „Мистик“ (''Мистик'') === :''Първоначално името е „Кулак Полуденной Звезды“, с което започва да се издава на хартиен носител, но от 2023 г. авторът го променя на „Мистик“.'' # Ученик медиума (2021)<br>'''''Ученик на медиум''''' – фен превод<ref>[https://chitanka.info/text/50344-uchenik-na-medium Ученик на медиум, фен превод]</ref> # Приманка для призраков (2022)<br>'''''Примамка за призраци''''' – фен превод<ref>[https://chitanka.info/text/50367-primamka-za-prizratsi Примамка за призраци, фен превод]</ref> # Проклятый (2022)<br>'''Прокълнат''' – фен превод<ref>[https://chitanka.info/book/11567-prokylnat Прокълнат, фен превод]</ref> # Медиум на полставки (2023)<br>'''Медиум на повикване''' – фен превод<ref>[https://chitanka.info/book/11579-medium-na-povikvane Медиум на повикване, фен превод]</ref> # Я – пожиратель (2024)<br>'''Аз - поглъщач''' – фен превод<ref>[https://chitanka.info/book/11924-az-poglyshtach Аз - поглъщач, фен превод]</ref> # Нурарихён поневоле (2025)<br>'''Нурарихьон по неволя''' – фен превод # Лакомство для вампира (2025)<br>'''Лакомство за вампир''' – фен превод # Бар "Здесь нет ёкаев" (пише се) === Сборници === * Никого над нами (2007) – с още 15 автора. Включва разказа „Свобода движения“. * Меч Императора (2012) – с още 7 автора. Включва разказите „Сказочник особого назначения“ и „Легенда о даре дракона“. * Богатыри не мы (2017) – с още 23 автора. Включва разказа "Волчье сердце". === Разкази и повести === * '''''Изповед''''', Исповедь (2004) * '''''Писък''''', Крик (2004) * Легенда о Геракле (2004) * '''''Новогодишна приказка''''', Новогодняя сказка (2004) * '''''На ръба на лудостта''''', Грани безумия (2005) * '''''Късмет за дявола''''', Удача для черта (2005) * '''''Свобода на движение''''', Свобода движения (2007) * '''''Разказвач със специално предназначение''''', Сказочник особого назначения (2012) * '''''Вълче сърце''''', Волчье сердце (2016) : '''''В България има само фен-преводи на романите на Алекс Кош.''''' == Източници == <references /> * {{икона|ru}} [http://alexkosh.ru/biografiya/ Биография в официалния сайт] * {{икона|ru}} [http://fantlab.ru/autor1045 Биография в „Лаборатория фантастики“] * {{икона|ru}} [http://pwriters.blogspot.com/2009/11/blog-post.html Биография и библиография в ''Pwriters''] * {{икона|en}} [http://www.goodreads.com/author/show/4904577.Alex_Kosh Биография и библиография] в ''[[Goodreads]]'' * {{икона|ru}} [http://intelligent88.ru/2011/03/27/693/ Интервю с Алексей Барановски в ''Intelligent88''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160413071320/http://intelligent88.ru/2011/03/27/693/ |date=2016-04-13 }} == Външни препратки == * {{Official website|http://alexkosh.ru/}} на Алексей Барановски * {{Моята библиотека автор|aleks-kosh|Алексей Барановски}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература|Русия}} {{СОРТКАТ:Барановски, Алексей}} [[Категория:Руски писатели фантасти]] [[Категория:Руски фентъзи писатели]] [[Категория:Родени в Москва]] 56kmyin0f2kvgnzt4ry9vaah1cs4slj 12876731 12876729 2026-04-10T15:22:26Z ~2026-54450-0 383315 /* Поредица „Единакът“ (Одиночка) */ 12876731 wikitext text/x-wiki {{писател | име = Алексей Барановски | снимка = Alex Kosh.jpg | описание = Писателят на панаира в Минск, 15 февруари 2011 г. | псевдоним = '''Алекс Кош''' | място на раждане = [[Москва]], [[Русия]] | място на смърт = | работил = [[писател]] | националност = {{RUS}} | период = 2004 – | жанрове = [[фентъзи]], [[научна фантастика]] | теми = | направление = | дебют = | повлиян = | повлиял = | брак = | деца = | сайт = [http://alexkosh.ru/ alexkosh.ru] }} '''Алексей Георгиевич Барановски''' ({{lang|ru|Алексе́й Гео́ргиевич Барано́вский}}) е руски [[писател]] на произведения в жанра [[фентъзи]] и [[научна фантастика]]. Пише под [[псевдоним]]а '''Алекс Кош''' ({{lang|ru|Алекс Кош}}; {{lang|en|Alex Kosh}}). == Биография и творчество == Алексей Барановски е роден на [[15 април]] [[1983]] г. в [[Москва]], [[Русия]]. Завършва средното училище № 796 през 2000 г. Учи обработка на металите в Московската държавна академия по приборостроене и информатика (МГАПИ). В университета участва във вокална група и в създаването на сборника „Поэзии МГАПИ“, а после и в Пушкинския фестивал. След дипломирането си през 2005 г. работи на различни места – като монтажник в Останкино, журналист, системен администратор, програмист ([[Delphi]], SQL, C ++, Qt, LINUX, уеб дизайн и т.н.). Алексей започва да пише своите романи още в университета. Първият му фентъзи роман „Если бы я был вампиром“ е публикуван през 2004 г. През 2005 г. е издаден първият роман „Огненият факултет“ от забележителната му фентъзи поредица „Занаятът“. В него главен герой е младият ученик от училището за магьосници „Академия на Занаята“ Закари Никерс, който слабо владее магически способности, но напредва в занаята след лекции по тактика и енергетика в неговия Огнен факултет, многочасови медитации, състезания между факултетите… А предстоят още безбройни предизвикателства – уреждане на сметки с тайни общества, разходки по Коридора на Съдбата и чужди светове, магически дуели с по-големи ученици, пътешествие в земите на вампирите и какво ли още ... В негова незаменима помощ са приятелите му Алиса, Чез, Наив, и Невил, а и техният училищен наставник Кейтен. В голяма степен поредицата е като хибрид между [[Хари Потър]] и „Операция Хаос“ на [[Пол Андерсън]]. Барановски е член на Съюза на писателите на Русия. На фестивала за фантастика „Сребърна стрела“ (''Silverkon'') е избран за „Най-добър писател на научна фантастика през 2007 г.“, а също така е удостоен в категорията „Най-добър главен герой“ – за Закари Никерс от серията „Занаятът“. Алексей Барановски живее в [[Москва]]. Увлича се от различни спортове като хокей, карате, кикбокс, ушу, скално катерене, паркур, триатлон, фитнес, културизъм и др. == Произведения == === Серия „Далечната страна“ (''Далёкая страна'') === ==== Поредица „Ако бях вампир“ (''Если бы я был вампиром'') ==== # Если бы я был вампиром (2004) # Вечеринка в стиле „ВАМП“ (2007) # Корпорация „ВАМП“ (планирана) ==== Поредица „Занаятът“ (''Ремесло'') ==== # '''''Огненият факултет''''', Огненный Факультет (2005) # '''''Огненият патрул''''', Огненный Патруль (2006) # '''''Огненият орден''''', Огненный Орден (2011) # '''''Огненият легион''''', Огненный Легион (2013) # На волнах огня (планирана) '''Занаятът: Легенда за драконовия дар''', Ремесло. Легенда о даре дракона (2012) [https://chitanka.info/text/26983-zanajatyt-legenda-za-drakonovija-dar фенпревод] самостоятелна новела, към основната поредица. Действието се развива хронологично преди Огненият факултет, но в основната поредица част от героите се появяват едва в Огненият орден, затова е по-добре да се чете след нея. === Поредица „Адреналин“ (''Адреналин'') === # '''''Игра на маски''''', Игры масок (2009) # '''''Илюзия за поражение''''', Иллюзия поражения (2021) # '''''Принципът на равновесието''''', Принцип равновесия (2021) # Милосердие Проигравших (пише се) === Поредица „Единакът“ (''Одиночка'') === # Дорога мечей (2014) # Союз проклятых (2016) # Хранитель Подземелья (2021) # Древо Страха (2023) # Ход мертвецов (2023) # Лёд и Гром (2024) # Пески Вечности (2024) # Забытое Ремесло (2025) # Последний Квест - том 1 (2025) # Последний Квест - том 2 (2026) # Последний Квест - том 3 (2026) === Поредица „Мистик“ (''Мистик'') === :''Първоначално името е „Кулак Полуденной Звезды“, с което започва да се издава на хартиен носител, но от 2023 г. авторът го променя на „Мистик“.'' # Ученик медиума (2021)<br>'''''Ученик на медиум''''' – фен превод<ref>[https://chitanka.info/text/50344-uchenik-na-medium Ученик на медиум, фен превод]</ref> # Приманка для призраков (2022)<br>'''''Примамка за призраци''''' – фен превод<ref>[https://chitanka.info/text/50367-primamka-za-prizratsi Примамка за призраци, фен превод]</ref> # Проклятый (2022)<br>'''Прокълнат''' – фен превод<ref>[https://chitanka.info/book/11567-prokylnat Прокълнат, фен превод]</ref> # Медиум на полставки (2023)<br>'''Медиум на повикване''' – фен превод<ref>[https://chitanka.info/book/11579-medium-na-povikvane Медиум на повикване, фен превод]</ref> # Я – пожиратель (2024)<br>'''Аз - поглъщач''' – фен превод<ref>[https://chitanka.info/book/11924-az-poglyshtach Аз - поглъщач, фен превод]</ref> # Нурарихён поневоле (2025)<br>'''Нурарихьон по неволя''' – фен превод # Лакомство для вампира (2025)<br>'''Лакомство за вампир''' – фен превод # Бар "Здесь нет ёкаев" (пише се) === Сборници === * Никого над нами (2007) – с още 15 автора. Включва разказа „Свобода движения“. * Меч Императора (2012) – с още 7 автора. Включва разказите „Сказочник особого назначения“ и „Легенда о даре дракона“. * Богатыри не мы (2017) – с още 23 автора. Включва разказа "Волчье сердце". === Разкази и повести === * '''''Изповед''''', Исповедь (2004) * '''''Писък''''', Крик (2004) * Легенда о Геракле (2004) * '''''Новогодишна приказка''''', Новогодняя сказка (2004) * '''''На ръба на лудостта''''', Грани безумия (2005) * '''''Късмет за дявола''''', Удача для черта (2005) * '''''Свобода на движение''''', Свобода движения (2007) * '''''Разказвач със специално предназначение''''', Сказочник особого назначения (2012) * '''''Вълче сърце''''', Волчье сердце (2016) : '''''В България има само фен-преводи на романите на Алекс Кош.''''' == Източници == <references /> * {{икона|ru}} [http://alexkosh.ru/biografiya/ Биография в официалния сайт] * {{икона|ru}} [http://fantlab.ru/autor1045 Биография в „Лаборатория фантастики“] * {{икона|ru}} [http://pwriters.blogspot.com/2009/11/blog-post.html Биография и библиография в ''Pwriters''] * {{икона|en}} [http://www.goodreads.com/author/show/4904577.Alex_Kosh Биография и библиография] в ''[[Goodreads]]'' * {{икона|ru}} [http://intelligent88.ru/2011/03/27/693/ Интервю с Алексей Барановски в ''Intelligent88''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160413071320/http://intelligent88.ru/2011/03/27/693/ |date=2016-04-13 }} == Външни препратки == * {{Official website|http://alexkosh.ru/}} на Алексей Барановски * {{Моята библиотека автор|aleks-kosh|Алексей Барановски}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература|Русия}} {{СОРТКАТ:Барановски, Алексей}} [[Категория:Руски писатели фантасти]] [[Категория:Руски фентъзи писатели]] [[Категория:Родени в Москва]] qodftdcg3oxded2eicvcuppp7fad2ua 0 453215 12876712 12874835 2026-04-10T15:07:32Z Rumensz 125859 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда за най-добра чуждестранна книга]] → [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] 12876712 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Джерард Менли Хопкинс | име-оригинал = Gerard Manley Hopkins | категория = писател | описание = английски поет и католически свещеник | портрет = GerardManleyHopkins.jpg | портрет-описание = | роден-място = [[Стратфорд (Есекс)|Стратфорд]], [[Есекс]], [[Великобритания]] | починал-място = [[Дъблин]], [[Ирландия]] | националност = {{Великобритания}} | работил = йезуитски свещеник, преподавател по класическа филология | вложки = {{Личност/Философ | регион = [[Западна философия]] | епоха = Философия на 19. век | школа = Трактарианизъм | интереси = [[Метафизика]], [[теология]] | идеи = Inscape, instress | текстове = | образование = [[Оксфордски университет]] | повлиян = [[Дънс Скот]], [[Джон Хенри Нюман]] | повлиял = }} {{Личност/Писател | категория = писател | период = | жанрове = [[стихотворение]], [[поема]] | теми = | направление = Оксфордско движение | дебют = | известни творби = „Потъването на Германия“ (1876) | награди = | повлиян = [[Уолтър Пейтър]] | повлиял = [[Томас Харди]], [[Уистън Хю Одън]], [[Дилън Томас]] | бележки = }} | подпис = }} '''Джерард Менли Хопкинс''' ({{lang|en|Gerard Manley Hopkins}}, р. [[28 юли]] [[1844]], [[Стратфорд (Есекс)|Стратфорд]], [[Есекс]] – п. [[8 юни]] [[1889]], [[Дъблин]], [[Ирландия]]) е английски [[поет]] и [[Католицизъм|католически]] свещеник. == Биография == Учи в Хайгейт в [[Лондон]] и в [[Оксфордски университет|Оксфордския университет]], където се сприятелява с поета Робърт Бриджес. Става част от [[Англиканство|англиканското]] Оксфордско движение, и като много от дейците на движението, през 1866 г. преминава към католицизма. През 1868 г. влиза в ордена на [[Йезуити]]те. Унищожава написаното преди това и се отказва от писането на стихове (връща се към поезията през 1875 г. с поемата „Потъването на „Германия“). През 1884 г. става преподавател по старогръцка литература в Университетския колеж на Дъблин. Умира от [[Коремен тиф|тиф]]. == Наследство и признание == Приживе на Хопкинс са отпечатани само няколко негови стихотворения. През 1918 г. за първи път излиза том с негови съчинения, подготвен от Робърт Бриджес, който по това време е вече поет-лауреат. Това допринася за посмъртното признание на Хопкинс, който бързо след издаването на тома бива оценен като един от най-големите поети, писали на английски език. Новаторският стих на духовните [[сонет]]и на Хопкинс е формиран под влиянието на старосаксонската поезия и детските песнички и броилки. [[Файл:Fallenrain Hopkins.jpg|мини|260px|ляво|Ръкопис на Хопкинс]] По стихове на Джерард Менли Хопкинс са писали музика Ернст Кшенек, [[Самюъл Барбър]], Милтън Бабит, [[Майкъл Типет]], Нед Рорем, Джонатан Харви, Шон О’Лиъри, Леонид Десятников. Фигурата на самия Хопкинс и поемата му „Потъването на Германия“ стават част от романа на [[Антъни Бърджес]] „Механичният завет или Краят на Ендърби“ (1974). Героят на Бърджес, английски професор по ренесансова поезия и драма, е поканен в Ню Йорк като гостуващ преподавател по творческо писане в „Манхатънския университет“. Причината да бъде поканен обаче не е собственото му поетическо творчество, а идеята му да направи сценарий за филм по поемата на Хопкинс – за пет францискански монахини, които през 1875 г. напускат Германия и отплават за Америка, за да загинат в крайна сметка в морето.<ref>Anatole Broyard, [http://www.nytimes.com/books/97/11/30/home/burgess-clockwork.html „Books of The Times: The Clockwork Testament, Or Enderby's End By Anthony Burgess“], The New York Times, February 1, 1975 {{икона|en}}</ref> На Хопкинс се позовава и един от големите филолози на ХХ век, [[Роман Якобсон]], който още в началото на статията си „Граматическият паралелизъм и неговите руски аспекти“ цитира неговата статия „Поетическото слово“: „Техническата страна на поезията – вероятно, имаме основание да кажем, цялата ѝ техника – се свежда до принципа на паралелизма. Структурата на поезията е всъщност един непрестанен паралелизъм, като започнем с формалните паралелизми в староеврейската поезия и антифоните на църковната музика и завършим с изостреността на старогръцкия, италианския и английския стих“.<ref>Роман Якобсон, [http://philologos.narod.ru/classics/jakparal/jakparal.htm „Грамматический параллелизм и его русские аспекты“]. // Якобсон Р.О. ''Работы по поэтике''. М.: Прогресс, 1987, с. 99-132 {{икона|ru}}</ref> == По-значими произведения == * ''The Wreck of the Deutschland'' (1876) * ''Pied Beauty'' (1877) * ''The Windhover'' (1877) * ''Binsey Poplars'' (1879) == За него == [[Файл:Jesuit plot, Glasnevin cemetery - geograph.org.uk - 337671.jpg|мини|260px|Гробището Гласневин в Дъблин, където е погребан Хопкинс]] * G. F. Lahey. ''Gerard Manley Hopkins''. London: Oxford University Press, 1930. * John Pick. ''Gerard Manley Hopkins: Priest and Poet''. London: Oxford University Press, 1942. * Eleanor Ruggles. ''Gerard Manley Hopkins: A Life''. New York: Norton, 1944. * W. H. Gardner. ''Gerard Manley Hopkins (1844-1889), A Study of Poetic Idiosyncrasy in Relation to Poetic Tradition'', 2 тома. London: Secker & Warburg, 1944, 1949. * ''Gerard Manley Hopkins, by the Kenyon Critics''. New York: New Directions, 1945. * Alan Heuser. ''The Shaping Vision of Gerard Manley Hopkins''. London: Oxford University Press, 1958. * J. Hillis Miller. „Gerard Manley Hopkins“. – В книгата му ''The Disappearance of God: Five Nineteenth-Century Writers''. Cambridge: Harvard University Press, 1963. * Geoffrey H. Hartman, ed., ''Hopkins: A Collection of Critical Essays''. Englewood Cliffs: Prentice-Hall, 1966. * Wendell Stacy Johnson. ''Gerard Manley Hopkins, the Poet as Victorian''. Ithaca: Cornell University Press, 1968. * ''Immortal Diamond: Studies in Gerard Manley Hopkins'' [1949]/ Norman Weyand, ed. New York: Octagon Books, 1969. * Tom Dunne. ''Gerard Manley Hopkins, A Comprehensive Bibliography''. Oxford: Clarendon Press, 1969. * Alfred Thomas. ''Hopkins the Jesuit: The Years of Training''. London: Oxford University Press, 1969. * Paul L. Mariani. ''A Commentary on the Complete Poems of Gerard Manley Hopkins''. Ithaca: Cornell University Press, 1970. * Robert J. Dilligan and Todd K. Bender. ''A Concordance to the English Poetry of Gerard Manley Hopkins''. Madison: University of Wisconsin Press, 1970. * Alison G. Sulloway. ''Gerard Manley Hopkins and the Victorian Temper''. London: Routledge, 1972. * R. K. R. Thornton, ed., ''All My Eyes See: The Visual World of Gerard Manley Hopkins''. Sunderland: Coelfrith Press, 1975. * Bernard Bergonzi. ''Gerard Manley Hopkins''. New York: Macmillan, 1977. * Paddy Kitchen. ''Gerard Manley Hopkins''. New York: Atheneum, 1979. * Norman MacKenzie, ''A Reader's Guide to Gerard Manley Hopkins''. Ithaca: Cornell University Press, 1981. * Jerome Bump. ''Gerard Manley Hopkins''. Boston: G.K. Hall, 1982. * Ward B.W. ''World As Word: Philosophical Theology in Gerard Manley Hopkins''. Washington: Catholic University of America Press, 2001. * Kaylor M.M. ''Secreted Desires: The Major Uranians: Hopkins, Pater and Wilde''. Brno: Masaryk UP, 2006. == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{икона|en}} [http://www.gerardmanleyhopkins.org Сайт на Обществото „Джерард Менли Хопкинс“] * {{икона|en}} [http://hopkinsquarterly.com The Hopkins Quarterly (списание на Международното Хопкинсъново общество)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190402104835/https://hopkinsquarterly.com/ |date=2019-04-02 }} * {{икона|en}} {{Gutenberg author | id=Hopkins,+Gerard+Manley | name=Джерард Менли Хопкинс}} * {{икона|en}} [http://www.poets.org/poet.php/prmPID/284 Кратка биография и стихове на Хопкинс на сайта Poets.org] * {{икона|en}} [http://www.poemhunter.com/gerard-manley-hopkins/ Кратка биография и стихове на Хопкинс на сайта Poemhunter.com] * {{икона|en}} [http://www.concordancesoftware.co.uk/webconcordances/gmh/framconc.htm Стихове на Хопкинс с конкорданс] * {{икона|en}} [http://www.poetryfoundation.org/bio/gerard-manley-hopkins Голяма статия и стихове на Хопкинс на сайта Poetryfoundation.org] {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература|Ирландия}} {{СОРТКАТ: Хопкинс, Джерард Менли}} [[Категория:Английски поети]] [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] [[Категория:Възпитаници на Оксфордския университет]] [[Категория:Йезуити]] [[Категория:Личности от Викторианската епоха]] [[Категория:Есекс]] [[Категория:Починали в Дъблин]] [[Категория:Починали от тиф]] g81lt4qpfz1ixrue1z7r4jqit0qxqfs 0 457574 12877044 12852848 2026-04-11T06:59:13Z Motekov 141057 /* Трудове */ 12877044 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = филолог | портрет = Момчил Христов Чалъков.jpg | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Учен | област = [[Филология]] | учил-при = | работил-в = [[Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|Институт за български език]] при БАН<br>Югозападен университет „Неофит Рилски“ | студенти = | публикации = | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} |баща = Христо Чалъков |майка = Смиляна Чалъкова }} '''Момчил Христов Чалъков''' е български езиковед славист, който работи в областта на българската [[етимология]], [[диалектология]] и славянското езикознание. == Биография == Момчил Чалъков е роден на 20 август 1937 г. в Пловдив. Израства и учи в Пловдив в семейство на учители. Следва технически науки във [[Варшава]], а след това в [[Софийски университет|Софийския университет]], където през 1962 г. завършва [[славянска филология]].<ref>{{cite book |title=Aлманах на завършилите висше образование в Софийския университет „Климент Охридски“ 1888 – 1974 |place= София |url=https://books.google.bg/books?hl=bg&id=Fs5CAQAAIAAJ&dq=Алманах+на+завършилите+висше+образование&focus=searchwithinvolume&q=Момчил+Чалъков |publisher=Софийски университет |year= 1975|volume=3 |page=1680 }}</ref> Работи като научен сътрудник в [[Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|Института за български език]] при [[БАН|Българската академия на науките]] и като хоноруван преподавател в Софийския университет.<ref>{{cite book |title=Софийски университет „Климент Охридски“: Разпис на лекциите за учебна 1973 - 1974 година |year= 1974 |url= http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/37312 |publisher=Софийски университет |place=София |page=[https://books.google.bg/books?id=VsnkAAAAMAAJ&q=M%D0%BE%D0%BC%D1%87%D0%B8%D0%BB+%D0%A7%D0%B0%D0%BB%D1%8A%D0%BA%D0%BE%D0%B2&dq=M%D0%BE%D0%BC%D1%87%D0%B8%D0%BB+%D0%A7%D0%B0%D0%BB%D1%8A%D0%BA%D0%BE%D0%B2&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwiR2JOGvsfxAhUJTcAKHfTJCUc4KBDoATAIegQIAhAC 221] |accessdate= 9 юли 2024}}</ref> След 1990 г. преподава в [[Югозападен университет „Неофит Рилски“|Югозападния университет „Неофит Рилски“]] в [[Благоевград]], където е чел редица курсове, между които са „Българска лексикология“, „Сравнителна граматика на славянските езици“, „Увод в прабългаристиката“ и др. Най-добрият познавач на [[Родопи]]те, където е прекарал години в изследователска работа.<ref>[[Александър Бешков]], Н.Г. ([[Никола Георгиев (литературен критик)|Никола Георгиев]]), [https://newspaper.kultura.bg/media/my_html/2143/memmch.htm „Думи за Момчил Чалъков“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130921054639/http://www.kultura.bg/media/my_html/2143/memmch.htm |date=2013-09-21 }}, в. „Култура“, бр. 32, 18 август 2000 г.</ref><ref>[[Ана Райкова]], [http://duma.bg/node/11403 „По повод „Управляващите да проявят мъжество“], в. „Дума“, бр. 46, 24 февруари 2011 г.</ref> == Трудове == * „Към въпроса за наличието на аглутинативни елементи в славянските езици“. – ''Известия на Института за български език'', 11, 1964. * „Една балто-славянска изосема“. – ''Известия на Института за български език'', 16, 1968. * „Един славянски семантичен архаизъм (прасл. *děti/dějati, *praviti)“. – ''Български език'', 18/2 – 3, 1968. * {{cite book |author= Георгиев, Владимир Ив.; Йордан Заимов; Стефан Илчев; Момчил Чалъков; Йордан Н. Иванов; Димитрина Михайлова; Васил Анастасов; Уте Дукова; Мария Рачева; Тодор Ат. Тодоров |title= Български етимологичен речник |volume= 2 И – крепя |place= София |publisher= Издателство на БАН |year= 1979, 740 (в съавторство)|authors= съавторство |url= https://ibl.bas.bg/lib/index.php?bookId=ber_2_000-744&action=show#mode/2up}} * {{cite book |author= |url= https://ibl.bas.bg/lib/index.php?bookId=ber_3_000-808&action=show#mode/2up |title= Български етимологичен речник |volume= 3 Крес – мѝнго |place= София |publisher= Издателство на БАН |year= 1986}} 800 стр. (в съавторство) * „Словенските диалекти“. – В: ''Увод в изучаването на южнославянските езици''. София, Издателство на БАН, 1986. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Google Наука}} * [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Момчил+Чалъков&type=AllFields От и за Момчил Чалъков в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България] * [https://toponymio.wordpress.com/category/момчил-стоянов-чалъков/ Статии от Момчил Чалъков, публикувани в списание „Родопи“] {{мъниче|учен}} {{СОРТКАТ:Чалъков, Момчил}} [[Категория:Български езиковеди]] [[Категория:Български диалектолози]] [[Категория:Етимолози]] [[Категория:Български слависти]] [[Категория:Възпитаници на Факултета по славянски филологии на Софийския университет]] [[Категория:Учени от БАН]] [[Категория:Преподаватели в Югозападния университет]] [[Категория:Родени в Пловдив]] [[Категория:Починали в София]] 2pdqhxzpqwe25ireqb3fqf0tyq9tjpf 0 461461 12876704 12874812 2026-04-10T15:07:08Z Rumensz 125859 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда за най-добра чуждестранна книга]] → [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] 12876704 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = писател | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = Греъм Колин Суифт | националност = {{ENG}}, <br />{{GBR}} | работил = [[учител]], [[писател]] | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | псевдоним = | период = 1980 – | жанрове = [[роман]], [[разказ]] | теми = | направление = [[Постмодерна литература|постмодернизъм]] | течение = | дебют = | известни творби = „Земя от водата“ (1983)<br>„Последни поръчки“ (1996, награда „[[Букър]]“) | награди = | повлиян = | повлиял = }} | брак = | деца = }} '''Греъм Суифт''' ({{lang|en|Graham Colin Swift}}) е английски [[писател]] на съвременна литература, който получава признание през [[1980-те|80-те]] години на двадесети век.<ref name="fantasticfiction">{{икона|en}} [http://www.fantasticfiction.co.uk/s/graham-swift/ Биография и библиография на Греъм Суифт във ''Fantasticfiction'']</ref><ref name="goodreads">{{икона|en}} [http://www.goodreads.com/author/show/3449.Graham_Swift Биография и библиография на Греъм Суифт] в сайта ''[[Goodreads]]''</ref><ref name="encyclopediaB">{{икона|en}} [http://www.britannica.com/EBchecked/topic/577004/Graham-Swift Биография на Греъм Суифт] в сайта „[[Енциклопедия Британика]]”</ref><ref>{{икона|en}} John O'Mahony, [http://www.theguardian.com/books/2003/mar/01/fiction.grahamswift „Triumph of the common man“], портрет на Греъм Суифт в „[[Гардиан]]“, 1 март 2003 г.</ref><ref name="encyclopedia">{{икона|en}} [http://www.encyclopedia.com/article-1G2-2507100137/swift-graham-1949-graham.html За Греъм Суифт в ''Encyclopedia.com'']</ref> == Биография == Роден е [[4 май]] [[1949]] г. в [[Лондон]], [[Англия]], в семейството на държавния служител Алън Стенли и Шайла Ирен Суифт. Израства в родния си град. В периода 1954 – 1960 г. учи в езикова гимназия „Кройдън“, а през 1960 – 1966 г. в колежа „Дулуич“. През 1970 г. завършва с бакалавърска степен колежа „Куин“ в [[Кеймбриджки университет|Кеймбриджкия университет]], а през 1973 г. с магистърска степен Университета в [[Йорк]].<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><ref name="encyclopediaB"></ref><ref name="encyclopedia"></ref> Работи като учител по английски език на непълно работно време в колежи в Лондон в периода 1974 – 1983 г. От 1975 г. работи като журналист и редактор в „Candice Rodd“. В края на [[1960-те|60-те години]] посещава България<ref>Суифт Г., ''Совалката'' и ''Земя от водата'' (с интервю от автора и послеслов от [[Александър Кьосев]]). София: Народна култура, 1989, с.557.</ref>. Книгата му ''Земя от водата'', публикувана през 1983 г., е преведена на няколко езика (вкл. български) и по нея е заснет едноименен филм. В течение на годините Суифт печели няколко престижни литературни награди и става член на Кралското общество за литература. == Произведения == === Романи === * 1980 ''The Sweet-Shop Owner'' („Собственикът на магазинче за сладки“)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><ref name="encyclopediaB"></ref><ref name="encyclopedia"></ref> * 1981 ''Shuttlecock'' („Совалката“) – награда „Джефри Фейбър“ * 1983 ''Waterland'' („Мочурища“, в бълг. изд. преведено като „Земя от водата“) * 1988 ''Out of This World'' („Някъде извън този свят“) * 1992 ''Ever After'' („Дори след това“) * 1996 ''Last Orders'' („Последни поръчки“) – награди „[[Букър]]“ и „Дж. Т. Блек“ ** '''Последни поръчки''', София: Кръг, 2024, (пр. Ю. Лучев), ISBN 9786192650506 * 2003 ''The Light of Day'' („Светлината на деня“)<ref>Hermione Lee, [http://www.theguardian.com/books/2003/mar/08/bookerprize2003.fiction „Someone to watch over you“], рец. във в. „[[Гардиан]]“, 8 март 2003 г. {{икона|en}}</ref><ref>James Wood, [http://www.lrb.co.uk/v25/n08/james-wood/hows-the-empress „How’s the Empress?“], рец. във в. „London Review of Books“, 17 април 2003 г. {{икона|en}}</ref> * 2007 ''Tomorrow'' („Утре“)<ref>Adam Mars-Jones, [http://www.theguardian.com/books/2007/apr/08/fiction.grahamswift „Tomorrow never knows“], рец. във в. „[[Обзървър]]“, 8 април 2007 г. {{икона|en}}</ref> * 2011 ''Wish You Were Here'' („Бихме искали да си тук“)<ref>Leo Robson, [http://www.telegraph.co.uk/culture/books/bookreviews/8579300/Wish-You-Were-Here-by-Graham-Swift-review.html „Wish You Were Here by Graham Swift“], рец. във в. „Телеграф“, 20 юни 2011 г. {{икона|en}}</ref> * 2016 ''Mothering Sunday: A Romance'' (2016) ISBN 978-1-101-94752-4 * 2020 ''Here We Are'' ; На български * ''Земя от водата'' (съдържа два романа – ''Земя от водата'' и ''Совалката''). Превод от английски Борис Стоянов. София: Народна култура, 1989, 560 с. === Разкази (сборници) === * 1982 ''Learning to Swim'' („Уча се да плувам“) * 2008 ''Chemistry'' („Химия“) === Документалистика === * ''Making an Elephant'' (2009) === Филмография === * 2001 Last Orders – по романа * 1992 Waterland – по романа * 1991 Shuttlecock – по романа == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{икона|en}} {{imdb name|0808350|Греъм Суифт}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Суифт, Греъм}} [[Категория:Английски писатели]] [[Категория:Английски романисти]] [[Категория:Английски автори на разкази]] [[Категория:Писатели постмодернисти]] [[Категория:Възпитаници на Кеймбриджкия университет]] [[Категория:Носители на награда „Букър“]] [[Категория:Носители на награда „Гринцане Кавур“]] [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] [[Категория:Родени в Лондон]] 2t2ksn4bwrd07ilmydlaeir6g7pmf3l 0 471222 12876701 12874813 2026-04-10T15:06:59Z Rumensz 125859 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда за най-добра чуждестранна книга]] → [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] 12876701 wikitext text/x-wiki {{Личност|писател | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | псевдоним = | период = 1994 – 2020 | жанрове = [[роман]] | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = | награди = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Ка̀рлос Руѝс Сафо̀н''' ({{lang|es|Carlos Ruiz Zafón}}) е испански [[писател]] от [[Каталония|каталонски]] произход. == Биография == Карлос Руис Сафон е роден на [[25 септември]] [[1964]] г. в [[Барселона]], [[Испания]]. От малък мечтае да бъде писател. Учи в йезуитското училище „Сан Игнасио“ в квартал Сария на Барселона. Започва да учи журналистика, но още първата година получава предложение за работа в областта на рекламата. Издига се до творчески директор на голяма агенция в Барселона. От 1993 г. до 2006 г. живее в [[Лос Анжелис]], където работи като сценарист, след което се връща в Барселона. През 1992 г. решава да се откаже от рекламата и да се посвети на литературата. Литературната му кариера започва през 1993 г. с публикацията на серията юношески романи „Мъглата“ – „Принцът на мъглата“ (''El príncipe de la niebla''), „Среднощният дворец“ (''El palacio de la medianoche''), „Септемврийска светлина“ (''Las luces de septiembre'') (по-късно обединени в „Трилогия на мъглата“) и „Марина“ (''Marina''). През 2001 г. публикува първия си роман за възрастни – „Сянката на вятъра“ (''La sombra del viento''), преведен на повече от 30 езика и издаден в над 40 държави в тираж над 10 милиона екземпляра. Следващият му роман – „Играта на ангела“ (''El juego del ángel''), е публикуван през [[2008]] г. от барселонското издателство ''Planeta'' в милионен тираж. Следващият роман на Сафон – „Затворникът на рая“ (''El prisionero del cielo'') е издаден през 2011 г. Умира на 19 юни 2020 г. в [[Лос Анджелис]], [[САЩ]]. == Произведения == === Юношески романи === ==== Поредица „Мъглата“ (''Niebla'') ==== * {{Ref-lang|es}} El príncipe de la niebla (1993) – награда „Едебе“ за юношеска литература<br/>„'''''Принцът на мъглата'''''“, изд. „Изток-Запад“ София (2013), прев. [[Светла Христова]]<ref>[http://iztok-zapad.eu/books/book/1075/принцът-на-мъглата-карлос-руис-сафон За „Принцът на мъглата“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161102143454/http://iztok-zapad.eu/books/book/1075/%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%86%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D1%8A%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%BE%D1%81-%D1%80%D1%83%D0%B8%D1%81-%D1%81%D0%B0%D1%84%D0%BE%D0%BD |date=2016-11-02 }}, сайт на изд. „Изток-Запад“</ref><ref>[http://iztok-zapad.eu/uploads/materials/Princyt_na_myglata.pdf Откъс от „Принцът на мъглата“], сайт на изд. „Изток-Запад“</ref> * {{Ref-lang|es}} El palacio de la medianoche (1994)<br/>„'''''Среднощният дворец'''''“, изд. „Изток-Запад“ София (2014), прев. Светла Христова<ref>[http://iztok-zapad.eu/books/book/1244/среднощният-дворец-карлос-руис-сафон За „Среднощният дворец“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161104232903/http://iztok-zapad.eu/books/book/1244/%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D1%89%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%86-%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%BE%D1%81-%D1%80%D1%83%D0%B8%D1%81-%D1%81%D0%B0%D1%84%D0%BE%D0%BD |date=2016-11-04 }}, сайт на изд. „Изток-Запад“</ref><ref>[http://iztok-zapad.eu/uploads/materials/Safon.pdf Откъс от „Среднощният дворец“], сайт на изд. „Изток-Запад“</ref> * {{Ref-lang|es}} Las luces de septiembre (1995)<br/>„'''''Септемврийски светлини'''''“, изд. „Изток-Запад“ София (2014), прев. Светла Христова<ref>[http://iztok-zapad.eu/books/book/1414/септемврийски-светлини-карлос-руис-сафон За „Септемврийски светлини“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161104232909/http://iztok-zapad.eu/books/book/1414/%D1%81%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%BE%D1%81-%D1%80%D1%83%D0%B8%D1%81-%D1%81%D0%B0%D1%84%D0%BE%D0%BD |date=2016-11-04 }}, сайт на изд. „Изток-Запад“</ref><ref>[http://iztok-zapad.eu/uploads/materials/septemvriiski_svetlini.pdf Откъс от „Септемврийски светлини“], сайт на изд. „Изток-Запад“</ref> ==== Самостоятелни романи ==== * {{Ref-lang|es}} Marina (1999) <br/>„'''''Марина'''''“, изд. „Изток-Запад“ София (2010), прев. Светла Христова<ref>[http://iztok-zapad.eu/books/book/618/марина-карлос-руис-сафон За „Марина“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161104010459/http://iztok-zapad.eu/books/book/618/%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%BE%D1%81-%D1%80%D1%83%D0%B8%D1%81-%D1%81%D0%B0%D1%84%D0%BE%D0%BD |date=2016-11-04 }}, сайт на изд. „Изток-Запад“</ref> === Поредица „Гробището на забравените книги“ (''El cementerio de los libros olvidados'') === * {{Ref-lang|es}} La sombra del viento (2001)<br/>„'''''Сянката на вятъра'''''“, изд. „Изток-Запад“ София (2007), прев. Светла Христова<ref>[http://iztok-zapad.eu/books/book/329/сянката-на-вятъра-карлос-руис-сафон За „Сянката на вятъра“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161031191214/http://iztok-zapad.eu/books/book/329/%D1%81%D1%8F%D0%BD%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D1%8F%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%BE%D1%81-%D1%80%D1%83%D0%B8%D1%81-%D1%81%D0%B0%D1%84%D0%BE%D0%BD |date=2016-10-31 }}, сайт на изд. „Изток-Запад“</ref> * {{Ref-lang|es}} El juego del ángel (2008)<br/>„'''''Играта на ангела'''''“, изд. „Изток-Запад“ София (2009), прев. Светла Христова<ref>[http://iztok-zapad.eu/books/book/515/играта-на-ангела-карлос-руис-сафон За „Играта на ангела“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161104232936/http://iztok-zapad.eu/books/book/515/%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%BE%D1%81-%D1%80%D1%83%D0%B8%D1%81-%D1%81%D0%B0%D1%84%D0%BE%D0%BD |date=2016-11-04 }}, сайт на изд. „Изток-Запад“</ref> * {{Ref-lang|es}} El Prisionero del Cielo (2011)<br />{{cite book |title= „'''''Затворникът на рая'''''“ |year= 2012|publisher=„Изток-Запад“ |isbn=978-619-152-101-2 }}, прев. Светла Христова<ref>[http://iztok-zapad.eu/books/book/980/затворникът-на-рая-карлос-руис-сафон За „Затворникът на рая“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161104233005/http://iztok-zapad.eu/books/book/980/%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D1%8F-%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%BE%D1%81-%D1%80%D1%83%D0%B8%D1%81-%D1%81%D0%B0%D1%84%D0%BE%D0%BD |date=2016-11-04 }}, сайт на изд. „Изток-Запад“</ref> * The Rose of Fire (2012) – разказ за предисторията на поредицата<br/>„'''''Огнената роза'''''“, изд. „Изток-Запад“ София (2012), прев. Светла Христова<ref>[http://iztok-zapad.eu/books/book/1041 За „Огнената роза“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190603174522/http://iztok-zapad.eu/books/book/1041 |date=2019-06-03 }}, сайт на изд. „Изток-Запад“</ref><ref>[http://iztok-zapad.eu/uploads/materials/Ognenata_roza.pdf Пълен текст на „Огнената роза“], сайт на изд. „Изток-Запад“</ref> * {{Ref-lang|es}} El laberinto de los espíritus (2016, Planeta) - '''„Лабиринтът на духовете“''', изд. „Изток-Запад“ София (2017), прев. Светла Христова === Разкази === * {{Ref-lang|es}} Alicia, al Alba * {{Ref-lang|es}} Gaudí en Manhatan * {{Ref-lang|es}} Inferno * {{Ref-lang|es}} La Mujer de Vapor == Интересни факти == * „Сянката на вятъра“ е най-успешната книга, публикувана в Испания от времето на „Дон Кихот“ на Сервантес. * „Играта на ангела“ е най-продаваната книга за цялата история на книгоиздаването в Испания. През първата седмица след издаването ѝ са продадени 230 000 екземпляра. == Източници == * Doria S. e.a. The Barcelona of Carlos Ruiz Zafón: a guide. Barcelona: Planeta, 2008 * {{икона|en}} [http://www.fantasticfiction.co.uk/z/carlos-ruiz-zafon/ Биография и библиография във „Fantasticfiction“] * {{икона|en}} [http://www.goodreads.com/author/show/815.Carlos_Ruiz_Zaf_n Биография и библиография в „Goodreads“] * {{икона|es}} [http://www.xtec.cat/~jducros/Carlos%20Ruiz%20Zafon.html Биография в официалния сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120221031519/http://www.xtec.cat/~jducros/Carlos%20Ruiz%20Zafon.html |date=2012-02-21 }} * {{икона|ru}} [http://www.livelib.ru/author/157440 Биография и библиография в „Livelib“] == Бележки == <references /> == Външни препратки == {{Уикицитат|Карлос Руис Сафон}} * [http://www.carlosruizzafon.com Официален сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200611182733/http://www.carlosruizzafon.com/ |date=2020-06-11 }} {{икона|es}}, {{Official website|http://www.carlosruizzafon.co.uk/index.html}} {{икона|en}} на Карлос Руис Сафон * [http://www.xtec.es/~jducros/Carlos%20Ruiz%20Zafon.html Ruíz Zafón, Carlos] {{икона|ca}} * {{imdb name|1863799|Карлос Руис Сафон}} * {{isfdb name|id=37769|name=Карлос Руис Сафон}} * {{Моята библиотека автор|carlos-ruiz-zafon|Карлос Руис Сафон}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Сафон, Карлос Руис}} [[Категория:Каталонски писатели]] [[Категория:Испански писатели фантасти]] [[Категория:Испански фентъзи писатели]] [[Категория:Испански сценаристи]] [[Категория:Испански романисти]] [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] [[Категория:Родени в Барселона]] 4uibaj05k3nndpq2g6s1nwyfizxywzr 0 472391 12876912 12456162 2026-04-10T21:09:28Z Rumensz 125859 12876912 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = политик | националност = {{Грузия}} | брак = [[Мака Чичуа]] (ж. 2014) | деца = 3 | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = [[политик]], [[философ]] | постове1 = 7-и [[президент на Грузия]] | години1 = 17 ноември 2013 – 16 декември 2018 }} }} '''Гиорги Теймуразович Маргвелашвили''' ({{lang|ka|გიორგი მარგველაშვილი}}) е [[Грузия|грузински]] [[философ]] и [[политик]] от партията [[Грузинска мечта]], президент на [[Грузия]] от 2013<ref>[https://www.mediapool.bg/bivsh-prepodavatel-po-filosofiya-e-noviyat-prezident-na-gruziya-news212831.html www.mediapool.bg]</ref> до 2018 г. == Биография == Георги Маргвелашвили е роден на 4 септември 1969 г. в Тбилиси. Баща му – Теймурас Маргвелашвили е партиен работник, [[Свани|сван]] по произход, инженер. Майката му, Мезен Гомелаури, е психолог по професия. През 1992 година завършва философия в [[Тбилиски държавен университет|Тбилиския държавен университет]], където през 1998 година получава и докторска степен. През 1993 – 1994 г. учи социология в Централноевропейския университет. От 1992 до 1995 г. Маргвелашвили работи като екскурзовод в туристическа компания (специализирана в планински туризъм), като помощник-мениджър. През 1994 – 1995 г. е ръководител на отдела по маркетинг на компанията „Бизнес дневник“. През 1996 – 1997 г. преподава философия в независимия университет в Тбилиси. През 1995 – 2000 г. работи в Националния демократичен институт за международни отношения като програмен консултант. Работи в [[Грузински институт за обществени отношения|Грузинския институт за обществени отношения]] и е негов ректор през 2000 – 2006 и 2010 – 2012 година. == Политическа кариера == През октомври 2012 година става министър на образованието и науката в новосформираното правителство на [[Бидзина Иванишвили]], а от февруари е и първи вицепремиер. Самият Маргвелашвили не е член на нито една политическа партия. 7 февруари 2013 г. Гиорги Маргвелашвили е назначен за заместник министър-председател на правителството на Грузия. На 11 май 2013 г. управляващата коалиция „Грузинска мечта“ определя Георги Маргвелашвили неин кандидат за президент на Грузия на изборите на 27 октомври 2013 г. На 16 юли 2013 г. Маргвелашвили подава оставка като министър на образованието, за да премахне обвиненията за използване на административни ресурси по време на предизборната кампания. В същото време той остава вицепремиер на Грузия. На 9 септември 2013 г. официално е регистриран като кандидат за държавен глава. Георги Маргвелашвили е публикува редица научни трудове и наръчници за обучение, както и много статии по различни теми, включително политика, международни отношения, култура, философия. Подкрепяйки хода на правителството на [[Михаил Саакашвили]] към сближаване със САЩ и Западна Европа, той е последователен привърженик на независимата културна политика на суверенна Грузия, запазването и на развитието на грузинския език. Бидейки изцяло привърженик на единството на грузинската държава и противник на независимостта на Южна Осетия и Абхазия, той се застъпва за нормализиране на отношенията с Русия и разрешаване на конфликта по дипломатичен път. На 27 октомври 2013 г. Маргвелашвили печели президентските избори, а на 17 ноември 2013 г. встъпва в длъжност. На 16 декември 2018 г. подава оставка, след което новоизбрания президент на Грузия [[Саломе Зурабишвили]] встъпва в длъжност. == Източници == <references /> {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Маргвелашвили, Гиорги}} [[Категория:Родени в Тбилиси]] [[Категория:Президенти на Грузия]] [[Категория:Грузински министри]] [[Категория:Грузински политици]] [[Категория:Екскурзоводи]] [[Категория:Възпитаници на Тбилиския държавен университет]] [[Категория:Възпитаници на Централноевропейския университет]] b7ivjkhklt3n3rqgqmhf63sqbax9l0i 10 479062 12876898 11444828 2026-04-10T20:59:31Z ~2026-22165-55 391870 12876898 wikitext text/x-wiki {{Навигационен шаблон | име = Метеорски манастири | заглавие-стил = background:#ccccff | заглавие = [[Image:ICXC NIKA.svg|18px]] Манастири на [[Метеора]] | картинка = [[Картинка:Flag_of_the_Greek_Orthodox_Church.svg|70п|border|Знаме на Църквата на Гърция]] | картинка-позиция = | тяло = | group1= Действащи : | list1 = „[[Преображение Господне (Метеора)|Преображение Господне]]“&nbsp;• [[Варлаамски манастир]]&nbsp;• [[Русански манастир]]&nbsp;• „[[Свети Николай Анапавсас]]“&nbsp;• „[[Света Троица (Метеора)|Света Троица]]“&nbsp;• „[[Свети Стефан (Метеора)|Свети Стефан]]“ | group2= Недействащи {{Br}}и разрушени : | list2 = „[[Сретение Господне (Метеора)|Сретение Господне]]“&nbsp;• „[[Свети Антоний (Метеора)|Свети Антоний]]“&nbsp;• „[[Свети Николай Бандовски]]“&nbsp;• [[Дупянски скит]]&nbsp;• „[[Христос Вседържител (Метеора)|Христос Вседържител]]“&nbsp;• „[[Свети Георги Мандилски]]“&nbsp;• „[[Свети Дух (Метеора)|Свети Дух]]“&nbsp;• „[[Свети Модест (Метеора)|Свети Модест]]“&nbsp;• „[[Свети Йоан Предтеча (манастир в Метеора)|Свети Йоан Предтеча]]“&nbsp;• „[[Свети Димитър (Метеора)|Свети Димитър]]“&nbsp;• „[[Свети Григорий (Метеора)|Свети Григорий]]“&nbsp;• „[[Свети манастир (Метеора)|Свети манастир]]“&nbsp;• „[[Свети Апостоли (Метеора)|Свети Апостоли]]“&nbsp;• „[[Свети Архангели (Метеора)|Свети Архангели]]“&nbsp;• „[[Веригите на Свети Петър]]“&nbsp;• „[[Калистрат (Метеора)|Калистрат]]“&nbsp;• „[[Ипсилотера]]“ (Калиграфон) |group3 = |list3 = {{ПК+|Гърция Метеора|width=600|float=center |places= {{ПК точка-v2|Гърция Метеора|lat=39.712166|long=21.621643|background=|mark=Blue pog.svg|marksize=8|label=[[Свети Антоний (Метеора)|Свети Антоний]]|position=bottom}} {{ПК точка-v2|Гърция Метеора|lat=39.710731|long=21.622125|background=|mark=Blue pog.svg|marksize=8|label=[[Свети Николай Бандовски]]|position=bottom}} {{ПК точка-v2|Гърция Метеора|lat=39.722293|long=21.621406|background=|mark=Blue pog.svg|marksize=8|label=[[Христос Вседържител (Метеора)|Христос Вседържител]]|position=top}} {{ПК точка-v2|Гърция Метеора|lat=39.721072|long=21.619516|background=|mark=Blue pog.svg|marksize=8|label=[[Дупянски скит]]|position=left}} {{ПК точка-v2|Гърция Метеора|lat=39.718336|long=21.622516|background=|mark=Blue pog.svg|marksize=8|label=[[Свети Георги Мандилски]]|position=left}} {{ПК точка-v2|Гърция Метеора|lat=39.718285|long=21.625010|background=|mark=Blue pog.svg|marksize=8|label=[[Свети Дух (Метеора)|Свети Дух]]|position=bottom}} {{ПК точка-v2|Гърция Метеора|lat=39.714796|long=21.629437|background=|mark=Blue pog.svg|marksize=8|label=[[Свети Модест (Метеора)|Свети Модест]]|position=right}} {{ПК точка-v2|Гърция Метеора|lat=39.723732|long=21.624006|background=|mark=Blue pog.svg|marksize=8|label=[[Свети Йоан Предтеча (манастир в Метеора)|Свети Йоан Предтеча]]|position=left}} {{ПК точка-v2|Гърция Метеора|lat=39.712271|long=21.621536|background=|mark=Blue pog.svg|marksize=8|label=[[Свети Григорий (Метеора)|Свети Григорий]]|position=left}} {{ПК точка-v2|Гърция Метеора|lat=39.723969|long=21.627943|background=|mark=Blue pog.svg|marksize=8|label=[[Свети манастир (Метеора)|Свети манастир]]|position=right}} {{ПК точка-v2|Гърция Метеора|lat=39.711703|long=21.625157|background=|mark=Blue pog.svg|marksize=8|label=[[Свети Апостоли (Метеора)|Свети Апостоли]]|position=right}} {{ПК точка-v2|Гърция Метеора|lat=39.717067|long=21.635697|background=|mark=Blue pog.svg|marksize=8|label=[[Свети Архангели (Метеора)|Свети Архангели]]|position=right}} {{ПК точка-v2|Гърция Метеора|lat=39.712752|long=21.629524|background=|mark=Blue pog.svg|marksize=8|label=[[Веригите на Свети Петър]]|position=top}} {{ПК точка-v2|Гърция Метеора|lat=39.725090|long=21.627798|background=|mark=Blue pog.svg|marksize=8|label=[[Ипсилотера]]|position=top}} }} }}<noinclude> [[Категория:Навигационни шаблони|{{PAGENAME}}]] [[Категория:Навигационни шаблони за православие]] </noinclude> 5ryu8q3wniqq5rzphex97mhn245pbiw 0 479607 12877011 12855967 2026-04-11T06:09:53Z Кочев 10302 факти 12877011 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Мартин Иванов|Мартин Иванов}} {{Личност|историк | вложки = {{Личност/Учен | категория = историк | област = [[Стопанска история на България]] | работил-в = [[Технически университет - Габрово]] (1999 – 2004)<br>[[Технически университет - Варна]] (1999 – 2004)<br>[[Институт за исторически изследвания|Институт по история]] (от 2000)<br>[[Софийски университет]] (от 2007)<br>[[Висше училище по застраховане и финанси]] (от 2009) }} {{Личност/Политик | категория = историк | институция1 = | постове1 = [[Министър на културата]] | години1 = 6 август – 7 ноември 2014) }} | деца = 2 }} '''Мартин Иванов Иванов''' е български [[историк]], специалист по [[Икономическа история на България|българска стопанска история]] на XX век. [[Министър на културата]] от 6 август до 7 ноември 2014 г. Секретар на президента [[Росен Плевнелиев]] по култура, образование и национална идентичност. От 2016 до 2021 г. е [[Дипломатически мисии на България|посланик на България]] във [[Финландия]]. Владее [[английски език|английски]], [[руски език|руски]], ползва [[сърбохърватски език]].<ref name="president.bg"/> Автор е на над 150 научни публикации и 9 монографични изследвания върху икономическата и социалната политика на България от 70-те години на XIX век до наши дни. == Биография == === Ранни години === Мартин Иванов е роден на 4 август 1970 година във [[Велико Търново]]. През 1994 година завършва история в [[Софийски университет|Софийския университет „Св. Климент Охридски“]] (1994). През 1999 година защитава докторат по история в [[Институт за исторически изследвания|Института по история]] при [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]] с дисертация на тема „Стопански и финансови проблеми във външната политика на Народния блок 1931 – 1934“. Още като студент Иванов започва да публикува в периодичния печат. През 1990 – 1993 година е сътрудник на издавания от [[Радикалдемократическа партия в България|Радикалдемократическата партия]] вестник „[[Век 21]]“, а през 1994 година става член на редколегията на списанието на партията „[[Демократически преглед]]“, където от 1996 година завежда отдел „История“.<ref name="ИИИ" /><ref>[https://web.archive.org/web/20091218185247/http://dem-pr.hit.bg/ Сайт на списание „Демократически преглед“].</ref> === Научна кариера === От 2000 година Мартин Иванов работи в Института по история, първоначално като научен сътрудник – 2000, а от 2008 година – като старши научен сътрудник II степен. Същевременно преподава стопанска история в [[Технически университет - Габрово|Габровския технически университет]] (1999 – 2004), [[Технически университет - Варна|Варненския технически университет]] (1999 – 2004), Софийския университет (от 2007) и във [[Висше училище по застраховане и финанси|Висшето училище по застраховане и финанси]] (от 2009).<ref name="president.bg">[https://web.archive.org/web/20160808145717/http://www.president.bg/cat32/446/martin-ivanov-sekretar-po-kultura-obrazovanie-i-nacionalna-identichnost.html Биографична скица за Мартин Иванов], сайт на Президентството на Р България, 16 октомври 2013.</ref><ref name="ИИИ">[http://www.ihist.bas.bg/sekcii/CV/nova_MIvanov.htm Биография на Мартин Иванов] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140413151033/http://www.ihist.bas.bg/sekcii/CV/nova_MIvanov.htm |date=2014-04-13 }} на сайта на Института за исторически изследвания на БАН.</ref> През 2003 година защитава втора магистратура по право в [[Югозападен университет|Югозападния университет „Неофит Рилски“]]. Специализира в [[Кеймбриджки университет|Кеймбридж]] и в Националния университет на [[Ирландия]].<ref name="president.bg"/> Иванов е съорганизатор на семинара по стопанска и социална история „Стопанска (социална) България. Настоящето през културата на миналото“ (от 2005).<ref>[http://www.cls-sofia.org/bg/seminars.html Семинар „Стопанска история“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140429161205/http://www.cls-sofia.org/bg/seminars.html |date=2014-04-29 }} на сайта на Центъра за либерални стратегии.</ref> Член е на Програмния съвет към [[Българска народна банка|Българската народна банка]] (2007)<ref name="ИИИ"/> и на Експертния съвет към [[Институт за изследване на близкото минало|Института за изследване на близкото минало]] (2008).<ref name="ИИИ"/> През 2021 година защитава докторат на тема "Да плуваш срещу прилива: Българските текстилни занятия и прерастването им във фабрична индустрия, 1800-1912",<ref name="">[https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/fakulteti/filosofski_fakultet/proceduri_za_nauchni_stepeni_i_akademichni_dl_zhnosti/proceduri_po_zaemane_na_akademichni_dl_zhnosti/filosofski_fakultet_arhiv_konkursi/konkurs_za_zaemane_na_akademichnata_dl_zhnost_profesor_po_profesionalno_napravlenie_3_1_sociologiya_antropologiya_i_nauki_za_kulturata_sociologiya_istoricheska_sociologiya_obyaven_v_dv_br_32_ot_09_04_2024_g Конкурс за заемане на академичната длъжност "професор" по професионално направление 3.1. Социология, антропология и науки за културата (Социология – Историческа социология), обявен в ДВ бр.32 от 09.04.2024 г.], uni-sofia.bg</ref> а от 2024 година е професор в Софийския университет.<ref>[https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/fakulteti/filosofski_fakultet/proceduri_za_nauchni_stepeni_i_akademichni_dl_zhnosti/proceduri_po_zaemane_na_akademichni_dl_zhnosti/filosofski_fakultet_arhiv_konkursi/konkurs_za_zaemane_na_akademichnata_dl_zhnost_profesor_po_profesionalno_napravlenie_3_1_sociologiya_antropologiya_i_nauki_za_kulturata_sociologiya_istoricheska_sociologiya_obyaven_v_dv_br_32_ot_09_04_2024_g Конкурс за заемане на академичната длъжност "професор" по професионално направление 3.1. Социология, антропология и науки за културата (Социология – Историческа социология), обявен в ДВ бр.32 от 09.04.2024 г.], uni-sofia.bg</ref> === Обществена дейност === От 2011 до 2013 година Мартин Иванов е председател на [[Държавна агенция „Архиви“|Държавната агенция „Архиви“]].<ref name="president.bg"/> [[Правителство на Пламен Орешарски|Правителството на Пламен Орешарски]] го освобождава изненадващо от поста в края на август 2013 година и на негово място е назначен дългогодишният служител на [[Министерство на вътрешните работи|Министерството на вътрешните работи]] и на [[Държавна сигурност]] [[Иван Комитски]]. Повече от 60 от най-известните български учени и преподаватели историци, литературоведи, философи и социолози публикуват отворено писмо, в което настояват за преразглеждане на взетото от правителството решение.<ref>[http://www.mediapool.bg/ucheni-se-obyaviha-sreshtu-uvolnenieto-na-martin-ivanov-ot-arhivite-news210717.html „Учени се обявиха срещу уволнението на Мартин Иванов от архивите“], mediapool.bg, 2 септември 2013 г.</ref> На 15 октомври 2013 година Иванов е назначен за секретар по култура, образование и национална идентичност в администрацията на президента [[Росен Плевнелиев]].<ref name="president.bg"/> От 6 август до 7 ноември 2014 година е министър на културата в назначеното от Плевнелиев [[Правителство на Георги Близнашки|служебно правителство]] на [[Георги Близнашки]].<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/08/05/2356349_modernizatorut_na_arhivite_-_koi_e_noviiat_ministur_na/ „Модернизаторът на архивите – кой е новият министър на културата Мартин Иванов“], в. „Дневник“, 5 август 2014 г.</ref> От 2016 до 2020 година е посланик във [[Финландия]] и [[Естония]]. Член е на редакционния съвет на списание „История" на издателство „Аз Буки" от 2012 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://history.azbuki.bg/history/redakcionna-kolegia/|заглавие=Редакционна колегия на сп. „История“}}</ref> От 2015 г. е доцент в катедра „Социология“ на СУ „Св. Климент Охридски", а от 2021 – доктор на науките. От 2024 година е професор.<ref>[https://www.parliament.bg/pub/cW/20250310163321_Мартин%20Иванов%20кандидат%20за%20заместник-председател.pdf Предложение от ПГ на ГЕРБ-СДС относно заместник-председател на Комисията за разкриване на документите и за обявяване принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 05.03.2025 г.]</ref> == Библиография == '''Монографии'''<ref name="ИИИ"/> * ''Политическите игри с външния дълг. Български сюжети на стопански кризи и възход''. София: [[Университетско издателство „Св. Климент Охридски“]], 2002, 350 с. * ''Българският външен дълг 1944 – 1989. Банкрутът на комунистическата икономика''. София: [[Сиела]], 2008, 256 с. (в съавторство с [[Даниел Вачков]]). * ''Реформаторство без реформи. Политическата икономия на българския комунизъм 1963 – 1989 г.''. София: Институт за изследване на близкото минало, Институт „Отворено общество“ и Сиела, 2008, 315 с. ISBN 978-954-28-0198-6<ref>[https://web.archive.org/web/20160818034347/http://minaloto.org/index.php?option=com_content&view=article&id=90%3Areformation-without-reforms&catid=25%3Abooks-and-collections&Itemid=37&lang=bg Съдържание на „Реформаторство без реформи“ на сайта на Института за изследване на близкото минало].</ref> * ''История на външния държавен дълг на България, 1878 – 1990''. Част 1 – 3. София: БНБ, 2009, 255 с.; 232 с.; 456 с. (в съавторство с Даниел Вачков и Цветана Тодорова).<ref>[http://www.bnb.bg/ResearchAndPublications/PubNonPeriodical/PubNPFinancialHistory/PubNPResearch/index.htm?toLang=_EN „История на външния държавен дълг на България, 1878 – 1990“ на сайта на БНБ].</ref> * ''Бизнес елитите на България. 1912 – 1947, 1989 – 2005''. София: [[Изток-Запад (издателство)|Изток–Запад]], 2009, 472 с. (в съавторство с Георги Ганев). ISBN 978-954-321-610-9 * ''Мрежовият капитализъм. Българска търговска банка и нейните сродни дружества, 1890 – 1914 г.''. София: [[Гутенберг (издателство)|Гутенберг]], 2010, 523 с. ISBN 978-954-617-086-6 * ''Срещу течението: Българската текстилна промишленост 1800-1912 г.'' София: Сиела, 2021, 552 с. ISBN: 978-954283-749-7 * ''„Бившите хора“ на концлагерна България.'' София: Сиела, 2021, 376 с. ISBN: 978-954-284-531-7 == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://kultura.bg/web/минало-управляемо/ „Минало управляемо: Разговор с Мартин Иванов“], Портал за култура, изкуство и общество, 13 септември 2013 * [http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/16067 „Непосилната цена на колективизацията“], рец. за книгата на [[Михаил Груев]] ''Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на ХХ век'' във в. [[Култура (вестник)|„Култура“]], бр. 33 (2560), 2 октомври 2009 * [http://www.capital.bg/light/lica/2012/10/11/1923663_20_vuprosa_martin_ivanov/ „20 въпроса: Мартин Иванов“], в. [[Капитал (вестник)|„Капитал“]], 11 октомври 2012 * [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Мартин+Иванов&type=AllFields От и за Мартин Иванов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България] {{пост списък|Министър на културата на България|28}} {{Кабинет на Георги Близнашки}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Иванов, Мартин}} [[Категория:Български стопански историци]] [[Категория:Родени във Велико Търново]] [[Категория:Възпитаници на Историческия факултет на Софийския университет]] [[Категория:Учени от БАН]] [[Категория:Български архивисти]] [[Категория:Преподаватели в Технически университет Варна]] [[Категория:Технически университет Габрово]] [[Категория:Преподаватели в Софийския университет]] [[Категория:Министри на културата на България]] [[Категория:Посланици на България във Финландия]] [[Категория:Посланици на България в Естония]] kv1jyhfe655pjxoqe3e5ip4wbkqjv5l 12877054 12877011 2026-04-11T07:14:39Z Кочев 10302 /* Биография */ 12877054 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Мартин Иванов|Мартин Иванов}} {{Личност|историк | вложки = {{Личност/Учен | категория = историк | област = [[Стопанска история на България]] | работил-в = [[Технически университет - Габрово]] (1999 – 2004)<br>[[Технически университет - Варна]] (1999 – 2004)<br>[[Институт за исторически изследвания|Институт по история]] (от 2000)<br>[[Софийски университет]] (от 2007)<br>[[Висше училище по застраховане и финанси]] (от 2009) }} {{Личност/Политик | категория = историк | институция1 = | постове1 = [[Министър на културата]] | години1 = 6 август – 7 ноември 2014) }} | деца = 2 }} '''Мартин Иванов Иванов''' е български [[историк]], специалист по [[Икономическа история на България|българска стопанска история]] на XX век. [[Министър на културата]] от 6 август до 7 ноември 2014 г. Секретар на президента [[Росен Плевнелиев]] по култура, образование и национална идентичност. От 2016 до 2021 г. е [[Дипломатически мисии на България|посланик на България]] във [[Финландия]]. Владее [[английски език|английски]], [[руски език|руски]], ползва [[сърбохърватски език]].<ref name="president.bg"/> Автор е на над 150 научни публикации и 9 монографични изследвания върху икономическата и социалната политика на България от 70-те години на XIX век до наши дни. == Биография == === Ранни години === Мартин Иванов е роден на 4 август 1970 година във [[Велико Търново]]. През 1994 година завършва история в [[Софийски университет|Софийския университет „Св. Климент Охридски“]] (1994). През 1999 година защитава докторат по история в [[Институт за исторически изследвания|Института по история]] при [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]] с дисертация на тема „Стопански и финансови проблеми във външната политика на Народния блок 1931 – 1934“. Още като студент Иванов започва да публикува в периодичния печат. През 1990 – 1993 година е сътрудник на издавания от [[Радикалдемократическа партия в България|Радикалдемократическата партия]] вестник „[[Век 21]]“, а през 1994 година става член на редколегията на списанието на партията „[[Демократически преглед]]“, където от 1996 година завежда отдел „История“.<ref name="ИИИ" /><ref>[https://web.archive.org/web/20091218185247/http://dem-pr.hit.bg/ Сайт на списание „Демократически преглед“].</ref> === Научна кариера === От 2000 година Мартин Иванов работи в Института по история, първоначално като научен сътрудник – 2000, а от 2008 година – като старши научен сътрудник II степен. Същевременно преподава стопанска история в [[Технически университет - Габрово|Габровския технически университет]] (1999 – 2004), [[Технически университет - Варна|Варненския технически университет]] (1999 – 2004), Софийския университет (от 2007) и във [[Висше училище по застраховане и финанси|Висшето училище по застраховане и финанси]] (от 2009).<ref name="president.bg">[https://web.archive.org/web/20160808145717/http://www.president.bg/cat32/446/martin-ivanov-sekretar-po-kultura-obrazovanie-i-nacionalna-identichnost.html Биографична скица за Мартин Иванов], сайт на Президентството на Р България, 16 октомври 2013.</ref><ref name="ИИИ">[http://www.ihist.bas.bg/sekcii/CV/nova_MIvanov.htm Биография на Мартин Иванов] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140413151033/http://www.ihist.bas.bg/sekcii/CV/nova_MIvanov.htm |date=2014-04-13 }} на сайта на Института за исторически изследвания на БАН.</ref> През 2003 година защитава втора магистратура по право в [[Югозападен университет|Югозападния университет „Неофит Рилски“]]. Специализира в [[Кеймбриджки университет|Кеймбридж]] и в Националния университет на [[Ирландия]].<ref name="president.bg"/> Иванов е съорганизатор на семинара по стопанска и социална история „Стопанска (социална) България. Настоящето през културата на миналото“ (от 2005).<ref>[http://www.cls-sofia.org/bg/seminars.html Семинар „Стопанска история“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140429161205/http://www.cls-sofia.org/bg/seminars.html |date=2014-04-29 }} на сайта на Центъра за либерални стратегии.</ref> Член е на Програмния съвет към [[Българска народна банка|Българската народна банка]] (2007)<ref name="ИИИ"/> и на Експертния съвет към [[Институт за изследване на близкото минало|Института за изследване на близкото минало]] (2008).<ref name="ИИИ"/> От 2015 година е доцент в катедра „Социология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски", а през 2021 година защитава докторат на тема "Да плуваш срещу прилива: Българските текстилни занятия и прерастването им във фабрична индустрия, 1800-1912".<ref name="">[https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/fakulteti/filosofski_fakultet/proceduri_za_nauchni_stepeni_i_akademichni_dl_zhnosti/proceduri_po_zaemane_na_akademichni_dl_zhnosti/filosofski_fakultet_arhiv_konkursi/konkurs_za_zaemane_na_akademichnata_dl_zhnost_profesor_po_profesionalno_napravlenie_3_1_sociologiya_antropologiya_i_nauki_za_kulturata_sociologiya_istoricheska_sociologiya_obyaven_v_dv_br_32_ot_09_04_2024_g Конкурс за заемане на академичната длъжност "професор" по професионално направление 3.1. Социология, антропология и науки за културата (Социология – Историческа социология), обявен в ДВ бр.32 от 09.04.2024 г.], uni-sofia.bg</ref> От 2024 година заема длъжността професор в Софийския университет.<ref>[https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/fakulteti/filosofski_fakultet/proceduri_za_nauchni_stepeni_i_akademichni_dl_zhnosti/proceduri_po_zaemane_na_akademichni_dl_zhnosti/filosofski_fakultet_arhiv_konkursi/konkurs_za_zaemane_na_akademichnata_dl_zhnost_profesor_po_profesionalno_napravlenie_3_1_sociologiya_antropologiya_i_nauki_za_kulturata_sociologiya_istoricheska_sociologiya_obyaven_v_dv_br_32_ot_09_04_2024_g Конкурс за заемане на академичната длъжност "професор" по професионално направление 3.1. Социология, антропология и науки за културата (Социология – Историческа социология), обявен в ДВ бр.32 от 09.04.2024 г.], uni-sofia.bg</ref><ref>[https://www.parliament.bg/pub/cW/20250310163321_Мартин%20Иванов%20кандидат%20за%20заместник-председател.pdf Предложение от ПГ на ГЕРБ-СДС относно заместник-председател на Комисията за разкриване на документите и за обявяване принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 05.03.2025 г.]</ref> === Обществена дейност === От 2011 до 2013 година Мартин Иванов е председател на [[Държавна агенция „Архиви“|Държавната агенция „Архиви“]].<ref name="president.bg"/> [[Правителство на Пламен Орешарски|Правителството на Пламен Орешарски]] го освобождава изненадващо от поста в края на август 2013 година и на негово място е назначен дългогодишният служител на [[Министерство на вътрешните работи|Министерството на вътрешните работи]] и на [[Държавна сигурност]] [[Иван Комитски]]. Повече от 60 от най-известните български учени и преподаватели историци, литературоведи, философи и социолози публикуват отворено писмо, в което настояват за преразглеждане на взетото от правителството решение.<ref>[http://www.mediapool.bg/ucheni-se-obyaviha-sreshtu-uvolnenieto-na-martin-ivanov-ot-arhivite-news210717.html „Учени се обявиха срещу уволнението на Мартин Иванов от архивите“], mediapool.bg, 2 септември 2013 г.</ref> На 15 октомври 2013 година Иванов е назначен за секретар по култура, образование и национална идентичност в администрацията на президента [[Росен Плевнелиев]].<ref name="president.bg"/> От 6 август до 7 ноември 2014 година е министър на културата в назначеното от Плевнелиев [[Правителство на Георги Близнашки|служебно правителство]] на [[Георги Близнашки]].<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/08/05/2356349_modernizatorut_na_arhivite_-_koi_e_noviiat_ministur_na/ „Модернизаторът на архивите – кой е новият министър на културата Мартин Иванов“], в. „Дневник“, 5 август 2014 г.</ref> От 2016 до 2020 година е посланик във [[Финландия]] и [[Естония]]. Член е на редакционния съвет на списание „История" на издателство „Аз Буки" от 2012 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://history.azbuki.bg/history/redakcionna-kolegia/|заглавие=Редакционна колегия на сп. „История“}}</ref> == Библиография == '''Монографии'''<ref name="ИИИ"/> * ''Политическите игри с външния дълг. Български сюжети на стопански кризи и възход''. София: [[Университетско издателство „Св. Климент Охридски“]], 2002, 350 с. * ''Българският външен дълг 1944 – 1989. Банкрутът на комунистическата икономика''. София: [[Сиела]], 2008, 256 с. (в съавторство с [[Даниел Вачков]]). * ''Реформаторство без реформи. Политическата икономия на българския комунизъм 1963 – 1989 г.''. София: Институт за изследване на близкото минало, Институт „Отворено общество“ и Сиела, 2008, 315 с. ISBN 978-954-28-0198-6<ref>[https://web.archive.org/web/20160818034347/http://minaloto.org/index.php?option=com_content&view=article&id=90%3Areformation-without-reforms&catid=25%3Abooks-and-collections&Itemid=37&lang=bg Съдържание на „Реформаторство без реформи“ на сайта на Института за изследване на близкото минало].</ref> * ''История на външния държавен дълг на България, 1878 – 1990''. Част 1 – 3. София: БНБ, 2009, 255 с.; 232 с.; 456 с. (в съавторство с Даниел Вачков и Цветана Тодорова).<ref>[http://www.bnb.bg/ResearchAndPublications/PubNonPeriodical/PubNPFinancialHistory/PubNPResearch/index.htm?toLang=_EN „История на външния държавен дълг на България, 1878 – 1990“ на сайта на БНБ].</ref> * ''Бизнес елитите на България. 1912 – 1947, 1989 – 2005''. София: [[Изток-Запад (издателство)|Изток–Запад]], 2009, 472 с. (в съавторство с Георги Ганев). ISBN 978-954-321-610-9 * ''Мрежовият капитализъм. Българска търговска банка и нейните сродни дружества, 1890 – 1914 г.''. София: [[Гутенберг (издателство)|Гутенберг]], 2010, 523 с. ISBN 978-954-617-086-6 * ''Срещу течението: Българската текстилна промишленост 1800-1912 г.'' София: Сиела, 2021, 552 с. ISBN: 978-954283-749-7 * ''„Бившите хора“ на концлагерна България.'' София: Сиела, 2021, 376 с. ISBN: 978-954-284-531-7 == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://kultura.bg/web/минало-управляемо/ „Минало управляемо: Разговор с Мартин Иванов“], Портал за култура, изкуство и общество, 13 септември 2013 * [http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/16067 „Непосилната цена на колективизацията“], рец. за книгата на [[Михаил Груев]] ''Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на ХХ век'' във в. [[Култура (вестник)|„Култура“]], бр. 33 (2560), 2 октомври 2009 * [http://www.capital.bg/light/lica/2012/10/11/1923663_20_vuprosa_martin_ivanov/ „20 въпроса: Мартин Иванов“], в. [[Капитал (вестник)|„Капитал“]], 11 октомври 2012 * [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Мартин+Иванов&type=AllFields От и за Мартин Иванов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България] {{пост списък|Министър на културата на България|28}} {{Кабинет на Георги Близнашки}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Иванов, Мартин}} [[Категория:Български стопански историци]] [[Категория:Родени във Велико Търново]] [[Категория:Възпитаници на Историческия факултет на Софийския университет]] [[Категория:Учени от БАН]] [[Категория:Български архивисти]] [[Категория:Преподаватели в Технически университет Варна]] [[Категория:Технически университет Габрово]] [[Категория:Преподаватели в Софийския университет]] [[Категория:Министри на културата на България]] [[Категория:Посланици на България във Финландия]] [[Категория:Посланици на България в Естония]] 5qa14bkpe90qgth66x3r5xhfdx3uaew 0 490672 12876908 12818249 2026-04-10T21:07:13Z Redaktor GLAM 337308 Higher resolution version of image 12876908 wikitext text/x-wiki [[Файл:Sinan Reis (166346140).jpg|мини|[[Синан Реис]], [[Сефаради|сефарадски]] евреин и един от най-известните берберски пирати в средата на XVI век]] '''Еврейските пирати''' са [[Евреи|еврейски]] мореплаватели, занимаващи се с [[пиратство]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://memglobal.org/resources/were-there-really-jewish-pirates/|заглавие=Where There Really Jewish Pirates|фамилно_име=Shamah|първо_име=Shari|издател=Mem Global|език=en|достъп_дата=09.02.2026}}</ref> Макар че такива се споменават още през [[Античност]]та, еврейското пиратство се разраства след [[Алхамбрийски декрет|Алхамбрийския декрет]] и прогонването на евреите от [[Испания]]. През следващите десетилетия много еврейски бежанци участват в пиратски набези срещу испански кораби като част от [[берберски пирати|берберските пирати]] в [[Османска империя|Османската империя]] или като [[капер]]и на враждебни държави, като [[Съединени провинции|Съединените провинции]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://aish.com/a-brief-history-of-jewish-pirates/|заглавие=A Brief History of Jewish Pirates|фамилно_име=Miller|първо_име=Mark|издател=Aish.com|език=en|достъп_дата=09.02.2026}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://blogs.timesofisrael.com/ahoy-vey-when-jews-became-pirates/|заглавие=Ahoy Vey: When Jews Became Pirates|фамилно_име=Buntyn|първо_име=Ralph|издател=The Times of Israel|език=en|достъп_дата=09.02.2026}}</ref> Един от най-известните еврейски пирати е Синан Реис, който е оперирал под [[Османска империя|Османска]] опека през [[16 век|XVI век]].<ref>{{Cite journal|last=Tavasi|first=Leah|date=2023|title=Does Evidence for Jewish Pirates Exist Archaeologically? A Case Study of Sinan Reis|url=https://www.academia.edu/114691180/Does_Evidence_for_Jewish_Pirates_Exist_Archaeologically_A_Case_Study_of_Sinan_Reis|journal=ACUA Underwater Archaeology Proceedings|pages=1-6|via=Academia.edu}}</ref> == Източници == <references /> {{мъниче|социална група|османска империя}} [[Категория:Пирати|*]] [[Категория:История на евреите|Пирати]] lw9qlyblh641pfva8z2l1h2vu8av5td 14 495616 12876719 12874844 2026-04-10T15:07:53Z Rumensz 125859 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда за най-добра чуждестранна книга]] → [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] 12876719 wikitext text/x-wiki {{категория}} {{СОРТКАТ:Толкин, Джон Роналд Руел}} [[Категория:Английски фентъзи писатели]] [[Категория:Английски детски писатели]] [[Категория:Английски романисти]] [[Категория:Английски поети]] [[Категория:Британски преводачи]] [[Категория:Британски езиковеди]] [[Категория:Създатели на писмени системи]] [[Категория:Британски военни дейци]] [[Категория:Възпитаници на Оксфордския университет]] [[Категория:Преподаватели в Оксфордския университет]] [[Категория:Носители на награда „Митопоетик“]] [[Категория:Носители на награда „Хюго“]] [[Категория:Командори на Ордена на Британската империя]] [[Категория:Носители на награда „Локус“]] [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] [[Категория:Починали в Оксфорд]] [[Категория:Починали от пневмония]] dsa0yrmik37nh510lqai133r51g4kqb 0 499428 12877036 12199088 2026-04-11T06:46:04Z Пища Хуфнагел 119943 12877036 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = писател | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | роден-място = [[Брест (Франция)|Брест]], [[Бретан]], [[Франция]] | починал-място = [[Кан (Северна Франция)|Кан]], [[Нормандия]], Франция | националност = {{FRA}} | работил = чиновник, [[писател]], кинорежисьор, актьор, сценарист, литературен критик | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | псевдоним = | период = 1953 – 2008 | жанрове = [[роман]], [[сценарий]] | теми = | направление = | течение = Нов роман | дебют = „Гумите“ (1953) | известни творби = „Гумите“ (1953)<br>„Воайорът“ (1955)<br>„Ревност“ (1957) | награди = „[[Фенеон (награда)|Фенеон]]“ (1953)<br>„Луи Делюк“ (1962)<br>„Мондело“ (1982)<br>„Сад“ (2002) | повлиян = | повлиял = }} | баща = | майка = | брак = Катрин Роб-Грийе (по баща Ръстакян) | деца = | подпис = }} '''Ален Роб-Грийе''' ({{lang|fr|Alain Robbe-Grillet}}) е [[Франция|френски]] [[писател]], [[сценарист]] и [[кинематографист]]. В цялото си творчество писателят се бунтува срещу гнета на идеологиите и абсолютния ред. == Биография == Роден е на [[18 август]] [[1922]] г. в [[Брест (Франция)|Брест]], департамент [[Финистер]], Франция. Завършва Националния институт по агрономия. Първия си роман, „Цареубиец“ (''Un régicide''), написва през 1949 г., но той си остава непубликуван до 1978 г. Роб-Грийе предлага ръкописа на романа на едно от най-големите френски издателства – „Галимар“, но то го отхвърля. Все пак първият му опит не остава незабелязан, защото ръкописът попада в редакцията на друго издателство, което тепърва ще набира скорост – „Минюи“. Следващите две години Роб-Грийе работи като [[инженер]] в Колониалния институт за плодове и цитруси, като често пътува до [[Мароко]], [[Френска Гвиана]], [[Гваделупа]] и [[Мартиника]]. В края на 1950 г. напуска работата си заради влошаване на здравето. Връщайки се във Франция, пише втория си роман – „Гумите“ (''Les Gommes''). [[Файл:Alain Robbe-Grillet & Mirja Bolgar.jpg|мини|Роб-Грийе в интервю за финландската журналистка Миря Болгар през 1967 г.]] През [[1960-те|60-те]] и [[1970-те|70-те]] години Роб-Грийе пише няколко сценария и режисира филми. По-късно издава и няколко книги, съдържащи биографичен материал.<ref>''Le Miroir qui revient'' (1985), ''Angélique ou l'Enchantement'' (1988), ''Les Derniers Jours de Corinthe'' (1994)</ref> Негова съпруга е писателката, известна под псевдонима Жан дьо Бер.<ref>През 2012 г. е публикувана част от тяхната кореспонденция; Alain & Catherine Robbe-Grillet, ''Correspondances, 1951 – 1990'', Paris: Fayard, 2012.</ref> През 2004 г. е избран за член на [[Френската академия]]. Умира от [[Инфаркт на миокарда|инфаркт]] на [[18 февруари]] [[2008]] г. в [[Кан (Северна Франция)|Кан]] на 85-годишна възраст. == Творчество == [[Файл:Ceronetti 1982.jpg|мини|Йоланда Инсан, Ален Роб-Грийе, Алберто Моравия и Гуидо Черонети след церемонията на наградата „Мондело“, 1982 г.]] През [[1950-те|50-те]] години на [[ХХ век]] Роб-Грийе става известен като един от най-изявените представители на течението „нов роман“. При него техниката на писателя се издига в [[култ]], отхвърлят се традиционните романови категории – сюжет, герой, психологизъм, връзки във времето и пространството. Сборникът от статии,<ref>Robbe-Grillet A., ''Pour un Nouveeau Roman'', 1963.</ref> които е писал по това време, бива приет като литературен манифест. [[Ролан Барт]] е един от ранните поддръжници на Ален Роб-Грийе.<ref>Барт Р., ''Обективна литература'' (1954) и ''Не съществува школа „Роб-Грийе“'' (1958), вж. ''Въображението на Знака'', София: Народна култура, 1991, с. 242 – 267.</ref> От края на 50-те години [[Жан Рикарду]], който се откроява като водещ теоретик и критик на „новия роман“, отделя особено внимание на творчеството на Роб-Грийе. == Библиография == === Романи === * 1949 ''Un régicide'' * 1953 ''Les Gommes'' <br />'''''Гумите''''', София: Народна култура, 1985 г. <ref name="ARG1">Роб-Грийе A., ''Гумите, Ревност, Миналата година в Мариенбад, Джин'', София: Народна култура, 1985 г.</ref> * 1955 ''Le Voyeur'' * 1957 ''La Jalousie''<br />'''''Ревност''''', София: Народна култура, 1985 г. <ref name="ARG1"/> * 1959 ''Dans le labyrinthe''<br />'''''В лабиринта''''', Плевен: ЕА, 1995 г. * 1965 ''La Maison de rendez-vous'' * 1970 ''Projet pour une révolution à New York'' * 1976 ''Topologie d'une cité fantôme''<br />'''''Топология на един град призрак'''''. Превод от френски Павлина Рибарова. София: Златорог, 2003 г. * 1978 ''Souvenirs du triangle d'or'' * 1981 ''Djinn''<br />'''''Джин''''', София: Народна култура, 1985 г. <ref name="ARG1"/> * 2001 ''La Reprise'' === Киноромани и сценарии === * 1961 ''L'Année dernière à Marienbad''<br />'''''Миналата година в Мариенбад''''', София: Народна култура, 1985 г. <ref name="ARG1"/> (реж. [[Ален Рене|А. Рене]]) * 1963 ''L'Immortelle'' * 1969 ''Les Gommes'' (''Гумите'', реж. Люсиен Дероази) * 1971 ''La Jalousie'' (''Ревност'', за телевизията, реж. К. Киршнер) * 1974 ''Glissements progressifs du plaisir'' * 1994 ''Taxandria'' (реж. Раул Серве) * 2002 ''C'est Gradiva qui vous appelle'' * 2010 ''Campana de la noche'' (реж. Майкъл Милс) === Мемоари === * ''Le Miroir qui revient'' (1985) * ''Angélique ou l'Enchantement'' (1988) * ''Les Derniers Jours de Corinthe'' (1994) == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Моята библиотека автор|alain-robbe-grillet|Ален Роб-Грийе}} * {{imdb name|0730237|Ален Роб-Грийе}} {{икона|en}} * Petri Liukkonen, [https://archive.ph/20140802125450/http://www.kirjasto.sci.fi/grillet.htm Подробна биобиблиография на Ален Роб-Грийе], Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано {{икона|en}} * [[Александър Грозев]], [http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/13930 „Ален Роб-Грийе (1922 – 2008). Бащата на новия роман“], некролог във в. „Култура“, бр. 8 (2491), 28 февруари 2008 * [http://lira.bg/?p=29709 „Ален Роб-Грийе – бунтарят, който издигна в култ техниката на писане“], ЛиРа, 18 август 2012 ; Текстове на Роб-Грийе * [http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_1248.pdf „Четири дни в България 1947“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210805151327/http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_1248.pdf |date=2021-08-05 }}, превод от френски на Теодора Конах, в. „[[Литературен вестник]]“, 2011, бр. 41 – 42 ; За него * [[Симеон Хаджикосев]], [https://litmis.eu/sites/default/files/articles/1981_issue_6_3053.pdf „Ален Роб-Грийе и „новият роман“], сп. „Литературна мисъл“, 1981, кн. 6 * Миряна Янакиева, [http://newspaper.kultura.bg/media/my_html/2281/c-prizrak.htm „За не толкова новото в един нов роман“], рец. за ''Топология на един град-призрак'', в. „Култура“, бр. 26, 27 юни 2003 {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Роб-Грийе, Ален}} [[Категория:Френски писатели]] [[Категория:Френски романисти]] [[Категория:Френски режисьори]] [[Категория:Френски литературни теоретици]] [[Категория:Агрономи]] [[Категория:Членове на Френската академия]] [[Категория:Носители на ордена на Почетния легион]] [[Категория:Бретанци]] [[Категория:Кан (Нормандия)]] [[Категория:Починали от инфаркт на миокарда]] 1z43u19hws1a826ckcwfzmamvy4w5yd 0 503199 12876963 12871502 2026-04-11T01:05:56Z Stephan1000000 253000 97 12876963 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | цветова гама = CD5555 | Име на български = „Друговремец“ | Име в оригинал = Outlander | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = [[драма]]<br>[[фентъзи]]<br>[[Романтичен филм|романтичен]] | Формат на картината = | Формат на звука = | Създател(и) = [[Роналд Д. Мур]] | Продуцент(и) = Дейвид Браун <br> Матю Б. Робъртс | Актьори = [[Катрина Балф]]<br>[[Сам Хюън]] | Сценарий = | Страна = {{UK}}<br>{{USA}} | Език = [[Английски език|английски]]<br>[[Шотландски келтски език|шотландски келтски]] | ТВ Канал = [[Starz]] | Излъчване = 9 август 2014 г. – | Сезони = 8 | Епизоди = 97 | Времетраене = 55 – 60 мин. на епизод | Официален уебсайт = http://www.starz.com/originals/outlander | Страница в IMDb = 3006802 | Страница в TV.com = }} '''„Друговремец“''' ({{lang|en|Outlander}}) е [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|британско]]-[[Съединени американски щати|американски]] [[сериал]], заснет по мотивите на романа „Друговремец“ на писателката [[Диана Габалдон]]<ref>{{Citation |title=Книгата „Друговремец“ в „Хеликон“ |url=http://www.helikon.bg/books/61/-Друговремец_181627.html |accessdate=2014-11-29 |archivedate=2014-12-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20141204231847/http://www.helikon.bg/books/61/-Друговремец_181627.html }}</ref>, стартирал на 9 август 2014 г. по [[Starz]]. Първият сезон има 16 епизода. Пилотният епизод е гледан от 720 000 зрители, след което се покачват и до 2,3 милиона. На 15 август 2014 г. е обявено завръщането на сериала за 2 сезон, който ще съдържа минимум 13 епизода. Третият сезон от 13 епизода се излъчва от септември до декември 2017 г., четвъртият сезон от 13 епизода излиза в ефир от ноември 2018 г. до януари 2019 г. Петият сезон от 12 епизода се излъчва от февруари до май 2020 г. Сериалът е продължен с шести сезон от 12 епизода. == Сюжет на сезон 1 == Действието в сериала се развива на в две епохи: през 40-те години на [[XX век]] и 40-те години на [[XVIII век]]. Главната героиня е Клеър Рандал, която е медицинска сестра по време на [[Втората световна война]]. Изненадващо пътува във времето до [[1743]] по време на [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|британско]]-[[Шотландия|шотландския]] конфликт. Шотландците я смятат за английски шпионин и я вземат със себе си като лечителка. В XX век Клеър оставя съпруга си Франк Рандал, с когото е била разделена от войната. В XVIII век съдбата ѝ се преплита с тази на шотландеца Джейми Фрейзър. == Актьорски състав == === Главни === * [[Катрина Балф]] – Клеър Бийчъм Рандал * [[Сам Хюън]] – Джейми Фрейзър * [[Тобиъс Мензийс]] – Франк Рандал/Джонатан „Черния Джак“ Рандал * [[Гари Люис]] – Колум Макензи * [[Греъм Мактавиш]] – Дугъл Макензи * [[Лоте Вербек]] – Гийли Дънкън * [[Бил Патерсън]] – Нед Гоуън == В България == В България сериалът първоначално се излъчва по [[AXN]] White. На 13 май 2017 г. започва излъчване по [[bTV Lady]] всеки уикенд от 22.30. Ролите се озвучават от [[Ирина Маринова]], Ивет Лазарова, [[Стефан Сърчаджиев – Съра]], [[Владимир Колев (актьор)|Владимир Колев]] и [[Радослав Рачев]]. == Вижте също == * [[Битка при Кълоден]] == Източници == <references /> [[Категория:Американски научнофантастични сериали]] [[Категория:Британски научнофантастични сериали]] [[Категория:Американски сериали по книги]] [[Категория:Американски фентъзи сериали]] [[Категория:Британски сериали по книги]] [[Категория:Британски фентъзи сериали]] [[Категория:Приключенски сериали]] [[Категория:Предавания на Starz]] 5rtvkio1v885akjd47upzmtiwes7ipr 0 530141 12876684 12874836 2026-04-10T15:06:10Z Rumensz 125859 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда за най-добра чуждестранна книга]] → [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] 12876684 wikitext text/x-wiki {{писател | име = Адолфо Биой Касарес | снимка = Adolfo Bioy Casares 1968.png | описание = Адолфо Биой Касарес през 1968 г. | псевдоним = Онорио Бустос Домек (съвместно с [[Хорхе Луис Борхес|Борхес]]) | място на раждане = [[Буенос Айрес]], [[Аржентина]] | място на смърт = Буенос Айрес, Аржентина | работил = [[писател]], [[журналист]] и [[преводач]] | националност = {{Аржентина}} | период = | жанрове = | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = Изобретението на Морел (1941) | повлиян = | повлиял = | награди = „[[Сервантес (награда)|Мигел де Сервантес]]“ | брак = Силвина Окампо<br>(1940 – 1993) | деца = Марта Биой Окампо, Фабиан Биой | подпис = }} '''Адолфо Биой Касарес''' ({{lang|es|Adolfo Bioy Casares}}) е [[Аржентина|аржентински]] [[писател]], [[журналист]] и [[преводач]]. Приятел на сънародника си [[Хорхе Луис Борхес]] и автор на „Изобретението на Морел“ – роман, смятан от мнозина за една от най-добрите [[фантастика|фантастични]] творби. == Биография == Адолфо Биой Касарес е роден в [[Буенос Айрес]] и е потомък на успешния ирландски [[имиграция|имигрант]] Патрик Линч. Написва първия си разказ („Ирис и Маргарита“) на 11-годишна възраст. През 1932 г. [[Виктория Окампо]] го запознава с [[Хорхе Луис Борхес|Борхес]]. Биой и Борхес често пишат заедно под псевдонима Онорио Бустос Домек. През 1940 г. Биой Касарес се жени за сестрата на Виктория – Силвия Окампо. Сред наградите, присъдени на Биой са „Gran Premio de Honor“ на Аржентисното писателско общество (1975), френския [[Орден на почетния легион]] (1981), и наградата на името на [[Сервантес (награда)|Мигел де Сервантес]] (връчена през 1991 г. в [[Алкала де Енарес]]). Адолфо Биой Касарес е погребан в гробището Ла Реколета в Буенос Айрес. == „Изобретението на Морел“ == Най-известният роман на Биой Касарес е „Изобретението на Морел“. Повествованието разказва за мъж, избягал от правосъдието на остров, за който се смята, че е заразен с мистериозна смъртоносна болест. Опитвайки се да разбере защо всичко сякаш се повтаря, той осъзнава, че всички, които вижда там, са всъщност записи, направени със специална машина, изобретена от Морел. Машината може да записва не само триизмерни образи, но и гласове и аромати, като по този начин записите стават неразличими от реалността. Историята смесва [[реализъм]], [[фентъзи]], [[научна фантастика]] и [[ужаси|хорър]]. Борхес написва пролог, в който определя историята като работа на „обосновано въображение“ и я свързва с творчеството на [[Хърбърт Уелс]]. Борхес и [[Октавио Пас]] описват романа като „съвършен“. Твърди се, че историята е вдъхновила „[[Миналата година в Мариенбад]]“ на [[Ален Рене]]<ref>Thomas Beltzer, ''[https://web.archive.org/web/20120121024525/http://www.sensesofcinema.com/2000/10/marienbad/ Last Year at Marienbad: An Intertextual Meditation]''; филмът е по идея и сценарий на [[Ален Роб-Грийе]], който бил чел книгата, за разлика от Ален Рене, вж. Benayoun R., ''Alain Resnais: arpenteur de l'imaginaire'', Paris: Ramsay, 2008. p.98 </ref>, а също и че е повлияла сериала „[[Изгубени]]“.<ref>В 1967 г. по френската телевизия е излъчен ''L'invention de Morel'' и през 1974 Емидио Греко(E. Greco) снима филма ''L'Invenzione di Morel''</ref> == Преводи на български език == * Адолфо Биой Касарес „''Изобретението на Морел ''“, София: Рива, 2009, ISBN 978-954-320-242-3, (прев. [[Анна Златкова]]) * Онорио Бустос Домек (Борхес и Биой Касарес) „Шест задачи за дон Исидоро Пароди“, прев. Анна Златкова, 2014 == Бележки == <references/> == Външни препратки == * [http://chitanka.info/text/18325-v-pamet-na-paulina „В памет на Паулина“] (разказ) сб. ''Латиноамериканска фантастика'', Пловдив: Хр. Г. Данов 1979, прев. Анна Златкова {{Превод от|en|Adolfo Bioy Casares|201160}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Касарес, Адолфо Биой}} [[Категория:Аржентински писатели]] [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] [[Категория:Носители на ордена на Почетния легион]] [[Категория:Почетни граждани в Аржентина]] [[Категория:Родени в Буенос Айрес]] [[Категория:Починали в Буенос Айрес]] cfeq9lm6tq98quah4ar0ckyhr3jza9s 0 552210 12876785 12358408 2026-04-10T16:28:22Z PaleoWolf 381188 12876785 wikitext text/x-wiki {{Музей | музей = Музей на солта | снимка = Solnici.jpg | описание = Солниците със сградата на музея, намираща се в далечината | страна = България | място = [[Поморие]] | тематика = [[солодобив]] | основан = 7 септември 2002 г. | основател = | архитект = | лятно = понеделник – петък<br>8:00 – 18:00 ч.<br>събота и неделя<br>10:00 – 18:00 ч | почивни-лятно = няма | зимно = понеделник – петък<br>8:00 – 16:00 ч. | почивни-зимно = събота и неделя | директор = | адрес = | телефон = 0596/2-53-44 | издание = | страница = {{URL|http://saltmuseum.bg/bg/}} }} {{100 национални туристически обекта}} '''Музеят на солта''' в град [[Поморие]] е сред [[100 национални туристически обекта|стоте национални туристически обекта]] в [[България]]. Открит е на 7 септември 2002 г. с финансовата подкрепа на [[Европейския съюз]] чрез програма [[ФАР]], това е единственият специализиран [[музей]] на [[сол]]та в [[Източна Европа]].<ref name='pomorie'>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pomorie.org/web/738/%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B5%D0%B9-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BE%D0%BB%D1%82%D0%B0/ | заглавие = Музей на солта – официална страница на Община Поморие | достъп_дата = 25 май 2015 г. | фамилно_име = Ризов | първо_име = Константин | издател = pomorie.org | архив_дата = 2016-03-08 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160308055751/http://pomorie.org/web/738/%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B5%D0%B9-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BE%D0%BB%D1%82%D0%B0/ }}</ref><ref name='travel'>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://bulgariatravel.org/bg/object/76/muzej_na_solta | заглавие = Музей на солта – град Поморие | достъп_дата = 25 май 2015 г. | издател = bulgariatravel.org | архив_дата = 2015-05-25 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20150525204439/http://bulgariatravel.org/bg/object/76/muzej_na_solta }}</ref><ref name='museum'>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://saltmuseum.bg/index.php/bg/ | заглавие = Официална страница на музея | достъп_дата = 25 май 2015 г. | издател = saltmuseum.bg | архив_дата = 2015-04-18 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20150418163205/http://saltmuseum.bg/index.php/bg/ }}</ref> Музеят се състои от експозиционна зала и 20 декара [[солници]] на открито, където и до днес се добива сол.<ref name='history'>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://saltmuseum.bg/index.php/bg/istoriya | заглавие = Музей на солта Поморие – история | достъп_дата = 25 май 2015 г. | издател = saltmuseum.bg | архив_дата = 2015-05-25 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20150525202843/http://saltmuseum.bg/index.php/bg/istoriya }}</ref> Солниците към музея произвеждат сол по същия начин, както това е ставало в древността. Намира се в самия град Поморие, на брега на [[Поморийско езеро]]. Музеят е основан по инициатива на краеведа [[Иван Шабанов (писател)|Иван Шабанов]], съосновател и на [[Музей на картофите|Музея на картофите]] в град [[Клисура]].<ref name="Каблешкова">{{cite book | title = Сто видни копривщенци | last = Каблешкова | first = Райна | authorlink = | year = 2017 | edition = | publisher = | location = Пловдив | isbn = 987-619-7249-17-0| pages = 248 – 250 | url = | lang = }}</ref> Музеят работи според два режима (летен и зимен) в зависимост от сезона. В периода 15 септември – 15 юни работи от понеделник до петък от 8:00 до 16:00 ч. През останалата част от годината е отворен от 10:00 до 18:00 ч. всеки ден от седмицата.<ref name='contacts'>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://saltmuseum.bg/index.php/bg/kontakti | заглавие = Музей на солта Поморие – контакти | достъп_дата = 25 май 2015 г. | издател = saltmuseum.bg | архив_дата = 2015-05-25 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20150525202926/http://saltmuseum.bg/index.php/bg/kontakti }}</ref> == Създаване == Още през 70-те години на XX век ръководството на града взема решение за отделяне на част от територията на бившите градски солници и създаване на т.нар. резерват „Поморийски солници“. Възстановяват се 3 декара солници, работещи по анхиалската технология. На този етап, обаче, това все още не е било музей. През 1998 година на община Поморие е предложено да участва в международния проект „Всичко за солта“ заедно с общини от Гърция, Португалия и Словения. Една от задачите на този проект е създаване на музей на солта. Бюджетът за Поморие възлиза на 160 000 евро и е финансиран 75 % от програма „Фар“ и 25 % от общината. Като резултат, една стара постройка до музейните солници е основно ремонтирана и преустроена в експозиционна зала и офис, а друга сграда в същия район със стопанско предназначение също е ремонтирана. По-късно с решение на Общинския съвет територията на музейните солници с двете сгради, общо 25 декара, е определена за Музей на солта – общинска собственост. <ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.burgasmuseums.bg/index.php?page=encdetail&id=221 | заглавие = Сборник – Природонаучните музеи | фамилно_име = Скумов | първо_име = Милчо | издател = Национална теоретична конференция Бургас 2005 }}</ref> == Експозиции и атракции == В откритите солници, част от музея, и до днес се добива сол по „древна [[Анхиало|анхиалска]] технология“.<ref name='history' /> Технологията, която според историци се практикува на това място още от V в. н.е., включва извеждането на морската вода от морето през езеро до по-малки басейни.<ref name='history' /> Там водата се изпарява, а останалата солта допълнително кристализира в малки солници.<ref name='history' /> Посетителите имат възможност да наблюдават всеки един етап от този процес. Възстановена е и част от теснолинейка, която в миналото е служела за пренасяне на солта.<ref name='history' /> В експозиционната зала са изложени снимки от началото на [[XX век]], както и копия на документи от [[15 век|15]] – [[19 век|19 в.]], разказващи за производството и търговията със сол през периода.<ref name='history' /> Списъкът с автентични експонати включва традиционни съоръжения и инструменти, като дървени соларски колички, гребла, съдове, сол и други.<ref name='travel' /> Експозицията предлага и видеофилми, посветени на добиването на сол, които могат да се гледат на място със съвременни аудиовизуални средства.<ref name='museum' /> Поморийското езеро е важна спирка от миграцията на прелетни птици, част от [[Виа Понтика#Орнитология|Виа Понтика]].<ref name='travel' /> На изкуствени острови в езерото гнездят видове като [[речна рибарка|речни]] и [[гривеста рибарка|гривести рибарки]], [[саблеклюн]] и други.<ref name='travel' /> Музеят предоставя възможност за наблюдение на птиците чрез специални камери, монтирани в самите солници.<ref name='travel' /> == Бележки и източници == {{Reflist}} == Външни препратки == * [http://saltmuseum.bg Официален сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150525202620/http://saltmuseum.bg/ |date=2015-05-25 }} * [https://pomorie-historical-museum.com/obekti-kam-muzeya/filial-muzey-na-solta.html Информация за Музей на солта на сайта на Исторически музей Поморие] {{Портал|Култура|България}} [[Категория:Природонаучни музеи в България]] [[Категория:Основани в България през 2002 година]] [[Категория:100 национални туристически обекта]] [[Категория:Музеи в Поморие|Сол]] m8sqpyhegyuz7vtlg5m1hv27ijzxbdx 0 581343 12876839 12774323 2026-04-10T18:07:53Z Ehrlich91 94123 12876839 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Света Петка|Света Петка}} {{Храм | име = „Света Петка“ | име-оригинал = „Света Петка“ | картинка = Црква „Св. Петка“ - Маловиште.jpg | вид на храма = православна църква | страна = Северна Македония | населено място = [[Маловище]] | вероизповедание = [[Македонска православна църква – Охридска архиепископия]] | епархия = [[Преспанско-Пелагонийска епархия|Преспанско-Пелагонийска]] | архиерейско наместничество = Битоля | тип на сградата = | архитектурен стил = | време на изграждане = 1856 година | реликви = | съвременен статут = действащ храм | съвременно състояние = | сайт = | категория= християнство }} '''„Света Петка“''' или '''„Света Параскева“''' ({{lang|mk|„Света Петка“}}) е [[Православие|православна]] [[църква (сграда)|църква]] в битолското влашко село [[Маловище]], [[Северна Македония]]. Църквата е под управлението на [[Преспанско-Пелагонийска епархия|Преспанско-Пелагонийската епархия]] на [[Македонска православна църква – Охридска архиепископия|Македонската православна църква – Охридска архиепископия]].<ref name="Bitola Tourist Info">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://bitolatourist.info/mk/425-crkvi-manastiri-pelister | заглавие= Цркви и манастири во Националниот парк Пелистер|достъп_дата =11 юни 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Bitola Tourist Info |цитат= |език= }}</ref><ref name="Мој Роден Крај">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.mojrodenkraj.com.mk/village.php?id=177 | заглавие=Маловиште | достъп_дата=30 юли 2018 | фамилно_име= | първо_име= | дата= | труд= | издател=Мој Роден Крај | цитат= | език= | архив_дата=2018-07-30 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180730202831/http://www.mojrodenkraj.com.mk/village.php?id=177 }}</ref><ref name="Bitola">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bitola.info/mk/sv-petka-malovishte/ | заглавие = Св. Петка, село Маловишта | достъп_дата = 9 януари 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Bitola.info | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == История == Църквата е построена в 1856 година на основите на по-стар храм, датиращ от XVI – XVII век.<ref name="Bitola Tourist Info"/> == Иконопис == Притежава ценен резбован иконостас от 1892 година, изработен от майстор Димитрий и подобен на този в [[Бигорски манастир|Бигорския манастир]]. Иконите са от XIX век, също дело на известни майстори.<ref name="Bitola Tourist Info"/><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = Roždestvo St. Petka - Malovište.jpg | заглавие = Маловишта, ѓердан на градите на Пелистер | достъп_дата =2 юли 2015 | фамилно_име =Петковски | първо_име = Менде | дата =18 март 2006 | издател = Дневник }}</ref> Църквата е сред малкото с изписана източна фасада.<ref name="Чаловска 210">{{cite journal | last = Чаловска | first = Емилија Апостолова | authorlink = | coauthors = | year = 2022 | month = | title = Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион | journal = Македонски фолклор | publisher = | location = | volume = | issue = 81 | pages = 210| doi = | id = | url = https://ifmc.ukim.mk/wp-content/uploads/spisanie/Broj_81/11._Емилија_Апостолова_Чаловска_197-229.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = mk }}</ref> В храма има постоянна галерия на икони, в която има икони от XVI век.<ref name="Bitola"/> <gallery class="center"> Voznesenie Sv. Petka Malovište.jpg | Икона на „Възнесение Христово“ Roždestvo St. Petka - Malovište.jpg | Икона на „Рождество Христово“ Ioan Anagnost Petka Malovishta Icons.png | Икони от певницата, дело на [[Йоан Анагност (зограф)|Йоан Анагност]] </gallery> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} [[Категория:Църкви в Преспанско-Пелагонийската епархия|Петка (Маловище)]] [[Категория:Община Битоля]] [[Категория:Произведения на Самаринската художествена школа|Петка (Маловище)]] [[Категория:Храмове, посветени на Петка Българска]] 9rk6bstfdjg2kyrlvff9hq9svhsjuf8 0 582851 12876969 12618545 2026-04-11T02:30:39Z Danitrifonov04 292718 12876969 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{Флагче|Аржентина}} Лусиано Вието | снимка = Luciano Vietto cropped.JPG | описание = | прякор = | цяло име = Лусиано Дапио Вието | град на раждане = [[Балнеария]] | държава на раждане = {{Флагче|Аржентина}} [[Аржентина]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 174 см | пост = [[нападател]] | настоящ отбор = {{Флагче|Аржентина}} [[Сан Лоренцо де Алмагро|Сан Лоренцо]] | номер на фланелката =19 | договор до = | юношески години = 2000 – 2008<br>2008 – 2010<br>2010 – 2011 | юношески отбори = {{Флагче|Аржентина}} Индепендиенте Балнеария<br>{{Флагче|Аржентина}} [[Естудиантес де Ла Плата|Естудиантес]]<br>{{Флагче|Аржентина}} [[Расинг Клуб де Авелянеда|Расинг Клуб]] | години = 2011 – 2014<br>2014 – 2015<br>2015 – 2019<br>2016 – 2017<br>2018<br>2018 – 2019<br>2019 – 2020<br>2020 – 2023<br>2022<br>2023 – 2024<br>2024 – 2026<br>2026 – | отбори = {{Флагче|Аржентина}} [[Расинг Клуб де Авелянеда|Расинг Клуб]]<br>{{Флагче|Испания}} [[Виляреал КФ|Виляреал]]<br>{{Флагче|Испания}} [[Атлетико Мадрид]]<br>{{Флагче|Испания}} [[ФК Севиля|Севиля]] *<br>{{Флагче|Испания}} [[Валенсия КФ|Валенсия]] *<br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Фулъм|Фулъм]] *<br>{{Флагче|Португалия}} [[Спортинг Лисабон]]<br>{{Флагче|Саудитска Арабия}} [[Ал-Хилал]]<br>{{Флагче|Саудитска Арабия}} [[ФК Ал-Шабаб|Ал-Шабаб]] *<br>{{Флагче|Саудитска Арабия}} [[ФК Ал-Кадисия|Ал-Кадисия]]<br>{{Флагче|Аржентина}} [[Расинг Клуб де Авелянеда|Расинг Клуб]]<br>{{Флагче|Аржентина}} [[Сан Лоренцо де Алмагро|Сан Лоренцо]] | мачове = 69<br>32<br>25<br>21<br>14<br>20<br>27<br>60<br>7<br>32<br>27<br>1 | голове = (18)<br>(12)<br>(1)<br>(6)<br>(2)<br>(1)<br>(5)<br>(9)<br>(2)<br>(17)<br>(7)<br>(0) | национален отбор години = 2013 | национален отбор = {{Флагче|Аржентина}} {{имеНОФ20|Аржентина}} | национален отбор мачове = 4 | национален отбор голове = (2) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори =1 февруари 2026 г | посл_нац_отбор = | наем =да }} '''Лусиано Дапио Вието''' ({{lang|es|Luciano Darío Vietto}}), {{IPA-es|luˈsjano ðaˈɾi.o ˈβjeto}}) е [[Аржентина|аржентински]] [[футболист]] на аржентинския [[Сан Лоренцо де Алмагро|Сан Лоренцо]]. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://int.soccerway.com/players/luciano-vietto/215145// Профил на Вието в сайта soccerway] * [http://thetopforward.com/view?id=57 Профил на Вието в сайта thetopforward] * {{икона|en}}{{икона|es}} [http://www.bdfutbol.com/en/j/j18153.html Профил на Вието в сайта BDFutbol] {{мъниче|футболист|Аржентина}} {{СОРТКАТ:Вието, Лусиано}} [[Категория:Аржентински футболисти]] [[Категория:Футболисти на Виляреал]] [[Категория:Футболисти на Атлетико Мадрид]] [[Категория:Футболисти на ФК Севиля]] [[Категория:Футболисти на Валенсия]] [[Категория:Футболисти на Фулъм]] [[Категория:Футболисти на Спортинг Лисабон]] bx9hl267tg5t8ddoxylv9ef5gvf03zs 0 583313 12877065 12876403 2026-04-11T07:40:42Z Nk 399 Премахнати [[Special:Contributions/~2026-22135-72|редакции на ~2026-22135-72]] ([[User talk:~2026-22135-72|б]].), към версия на 5530а 12762342 wikitext text/x-wiki {{Личност|престъпник | вложки = {{Личност/Бизнесмен | категория = престъпник | област = [[финанси]] | работил-в = [[Маккинзи енд Къмпани]] | постове = [[президент]] | известен-с = „[[OneCoin]]“ | награди = Бизнес дама на годината за [[2014]] г.}} | баща = Пламен Игнатов | майка = Веска Игнатова}} '''Ружа Игнатова''' е [[България|българско]]-[[Германия|германска]] [[предприемачка]]. В неизвестност от края на 2017 г., тя е разследвана в редица страни от март 2018 г. за изграждане на [[финансова пирамида]] [[Уанкойн]], рекламирана като [[криптовалута]] чрез създадените от нея компания ''OneLife Network'' и фондация ''OneWorld Foundation''. Има условна присъда от Аугсбургския районен съд за фалита на притежаваната от семейството ѝ [[леярна]] в Германия.<ref>https://www.suedkurier.de/ueberregional/panorama/Der-Krimi-um-die-Krypto-Queen-fuehrt-ins-Allgaeu-und-in-den-Schwarzwald;art409965,10387721</ref><ref>https://www.telepolis.de/features/Das-Verstummen-der-Cryptoqueen-3908655.html</ref> == Биография == Данните за живота ѝ са оскъдни. Според някои сведения Игнатова е родена на 30 май 1980 година в [[Русе]].<ref>https://www.btv.bg/shows/btv-reporterite/videos/btv-reporterite-ruzha-ignatova-izmama-za-miliardi.html</ref> Според други източници, семейството ѝ, което е от ромски произход, е от плевенските села.<ref>Пуснаха тихомълком от затвора брата на Ружа Игнатова, [https://lupa.bg/news/pusnaha-tihomalkom-ot-zatvora-brata-na-ruzha-ignatova_283924news.html Lupa BG, Mar 7, 2024]</ref><ref>Братът на Ружа Игнатова: Бях в най-страшния затвор в САЩ, не съм богат, возя се в метрото. [https://dnes.dir.bg/obshtestvo/bratat-na-ruzha-ignatova-byah-v-nay-strashniya-zatvor-v-sasht-ne-sam-bogat-vozya-se-v-metroto-video Дир.бг., 7 юни 2024 г.]</ref> На 10-годишна възраст заедно със семейството си заминава за Германия. Завършва магистратура по икономика в университета в [[Констанц]]. Придобива германско гражданство, като по-късно българското ѝ гражданство е отнето.<ref name="MVR">{{Cite web|url=https://www.mvr.bg/press/актуална-информация/актуална-информация/новини/преглед/новини/продължава-издирването-на-41-годишна-германска-гражданка-родена-у-нас|title=Продължава издирването на 41-годишна германска гражданка, родена у нас|3=|website=MOI Press Office|достъп_дата=2022-09-23|архив_дата=2022-04-19|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220419105326/https://www.mvr.bg/press/актуална-информация/актуална-информация/новини/преглед/новини/продължава-издирването-на-41-годишна-германска-гражданка-родена-у-нас}}}}</ref> == Кариера == В началото на кариерата си постъпва като консултант в международната компания „[[Маккинзи енд Къмпани]]“, където работи с редица международни банки и финансови институции.<ref name="inl">{{Цитат уеб |заглавие= Д-р Ружа Игнатова: Всеки може да постигне всичко, стига да го пожелае! |труд= In LIFE |дата= 18 юли 2014 г |достъп_дата= 9 януари 2020 г |уеб_адрес= http://inlife.bg/д-р-ружа-игнатова-всеки-може-да-постигн/ |архив_дата= 2015-11-05 |архив_уеб_адрес= https://web.archive.org/web/20151105065148/http://inlife.bg/д-р-ружа-игнатова-всеки-може-да-постигн/ }}</ref> Според технологичния блог Questona.com Ружа Игнатова е вписана в търговския регистър като „управител на поне 30 дружества и е едноличен собственик на капитала на поне 5 фирми.<ref name="ques">{{Цитат уеб| заглавие = Странният случай с OneCoin – Questona| автор = | труд = questona.com| дата = 10 юни 2015| достъп_дата = 9 януари 2020| уеб_адрес = https://questona.com/stranniat-sluchai-s-onecoin/| цитат = }}</ref> В периода 2009 – 2010 година е членка на борда и финансов директор на инвестиционния фонд CSIF,<ref name="capi_Възх">{{Цитат уеб| заглавие = Възход и падение на OneCoin и доктор Ружа| автор = Николай Стоянов| труд = [[Капитал (вестник)|Капитал]]| дата = 11 март 2019| достъп_дата = 29 март 2019| уеб_адрес = https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2019/03/11/3402725_vuzhod_i_padenie_na_onecoin_i_doktor_ruja/| цитат = | език = }}</ref> който се управлява от [[Цветелина Бориславова]]. Влиза и в още няколко негови дъщерни дружества. Ружа Игнатова и баща ѝ Пламен Игнатов закупуват металургичен завод в [[Бавария]], който през 2012 година фалира. Игнатова не обявява несъстоятелността на завода, за което получава условна присъда. Синдикът на дружеството обвинява семейството в кражба на 1 милион евро.<ref name="capital"/><ref name="bitcoin"/><ref>[https://magazin.spiegel.de/SP/2016/17/144430297/index.html Die Verkäufer der Internetwährung OneCoin versprechen schnellen Reichtum]</ref><ref>[https://nzzas.nzz.ch/schweiz/onecoin-lockruf-des-schnellen-geldes-ld.148103?reduced=true OneCoin: Ein weiteres Schneeballsystem?]</ref> === Криптовалута и пирамиди === [[Файл:Motor yacht 'Davina' in Sozopol port.jpg|430px|thumb|right|44 метровата луксозна моторна яхта "Davina", собственост на Р. Игнатова, закотвена в пристанище Созопол, България. Яхтата е кръстена на нейната дъщеря, и е оценена на стойност 15 млн. евро.<ref>https://www.standartnews.com/lifestyle-lyubopitno/yakhtata-na-ruzha-atraktsiya-na-sozopol-431587.html</ref>]] През 2013 година Ружа Игнатова е сред създателите на кратко просъществувалата [[криптовалута]] BigCoin. След това заедно с един от партньорите ѝ в BigCoin – Себастиан Грийнууд – започват нов собствен проект, Уанкойн. Макар че е рекламирана като криптовалута, Уанкойн не притежава някои [[криптовалута#Атрибути|основни белези на криптовалута]]. Въпреки това компанията успява да събере вложители с помощта на [[Маркетинг на много нива|мрежов маркетинг]] и постига бизнес успех, така че Игнатова е избрана за бизнес дама на годината за 2014 година.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://blife.bg/article-33439 |заглавие=Ружа Игнатова е Бизнес дама на годината |достъп_дата=2015-07-16 |архив_дата=2024-06-18 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20240618155028/https://blife.bg/article-33439 }}</ref><ref>{{Citation |title=Вижте коя е Бизнесдамата на 2014 г. |url=http://www.bpost.bg/article/32142 |accessdate=2015-07-16 |archivedate=2015-11-17 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20151117025747/http://www.bpost.bg/article/32142 }}</ref><ref>[http://www.capital.bg/biznes/finansi/2015/09/04/2603737_nashata_ideia_beshe_onecoin_da_stane_kato_facebook/ Основателят на OneCoin Ружа Игнатова пред „Капитал“]</ref> През 2015 година е панелистка по тема „Бъдещето на финансовите транзакции“ на Fourth EU-Southeast Europe Summit – събитие, организирано от списание „[[Икономист (списание)|Икономист]]“.<ref>[http://www.hazliseconomist.com/en/event/Fourth_EU_Southeast_Europe_Summit/speakers Fourth EU-Southeast Europe Summit]</ref> Игнатова е подозирана от чуждестранни медии в участие в няколко [[Финансова пирамида|финансови пирамиди]]. Според някои експерти, основаният от нея Уанкойн използва [[капитал]], придобит от бивши финансови пирамиди като Conligus (около 10 000 членове), Univer Team (около 120 000 членове), Unaico/SiteTalk, OPN, (около 400 000 членове), Bonofa (около 60 000 членове) и BNG International (около 10 000 членове). С фон от измамни схеми (BigCoin, Crypto Real Investment Trust), регистрация на фирмата в [[Гибралтар]] и множество неясноти по начина на функциониране на OneCoin, криптовалутата на Ружа Игнатова е определяна от множество експерти като поредната финансова пирамида и измама. Още през май 2015 година схемата е изобличена като [[схема на Понци]].<ref name="cointelegraph">[https://cointelegraph.com/news/one-coin-much-scam-onecoin-exposed-as-global-mlm-ponzi-scheme One Coin, Much Scam: OneCoin Exposed as Global MLM Ponzi Scheme]</ref><ref>[http://www.mirror.co.uk/news/uk-news/who-wants-onecoin-millionaire-you-7346558 Who wants to be a OneCoin millionaire? YOU don’t – here’s why hyped-up web currency is virtually worthless]</ref><ref>[https://www.theatlantic.com/technology/archive/2017/05/cryptocurrency-ponzi-schemes/528624/ The Rise of Cryptocurrency Ponzi Schemes]</ref><ref name="bitcoin">[https://news.bitcoin.com/beware-definitive-onecoin-ponzi/ Buyer Beware! The Definitive OneCoin Ponzi Exposé]</ref> Срещу самата фирма „Уанкойн“, по-късно преименувана на OneLife, започва разследване за измамни схеми в няколко държави, като в [[Китай]], [[Австрия]] и [[Латвия]] е обявена за незаконна. През 2014 година Игнатова основава фондация „Един свят“<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://ngo.mjs.bg/bg/Information/Information/RegisterDetails?id=9yP9lPGGzqY%3D |заглавие=Министерство на правосъдието – Фондация „Един Свят“ |достъп_дата=2015-07-16 |архив_дата=2016-03-04 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160304215831/https://ngo.mjs.bg/bg/Information/Information/RegisterDetails?id=9yP9lPGGzqY%3D }}</ref> (''OneWorld Foundation'')<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.oneworldfoundation.eu/ |заглавие=OneWorld Foundation |достъп_дата=2015-07-16 |архив_дата=2021-05-08 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210508153830/http://oneworldfoundation.eu/ }}</ref> имаща за цел да подобри образованието на деца и младежи в неравностойно положение. Фондацията се фокусира в повишаване на качеството на живота чрез осигуряване на образование.<ref>[http://www.economic.bg/bg/news/4/dr-ruzha-ignatova-predstavi-one-world-foundation.html Д-р Ружа Игнатова представи One World Foundation]</ref> Според някои експерти, благотворителната фондация всъщност е просто част от схемата на Уанкойн.<ref name="bitcoin"/><ref name="cointelegraph"/> През май 2015 година българското издание на „[[Форбс]]“ излиза с две корици – първата, основна корица е с Маркус Персон, основател на [[Minecraft]], а втората – с Игнатова.<ref name="ques" /><ref name="capi_Възх"/> През септември 2015 година българската [[Комисия за финансов надзор]] излиза с предупреждение по отношение на инвестициите в Уанкойн, като все още го нарича „[[виртуална валута]]“.<ref name="fsc._">{{Цитат уеб| заглавие = СЪОБЩЕНИЕ – OneCoin| автор = Комисия за финансов надзор| труд = fsc.bg| дата = 30 септември 2015| достъп_дата = 29 март 2019| уеб_адрес = https://www.fsc.bg/bg/novini/saobshtenie-onecoin-7726.html| цитат = | език = | архив_дата = 2019-03-29| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20190329121308/https://www.fsc.bg/bg/novini/saobshtenie-onecoin-7726.html}}</ref> Въпреки отправяните им обвинения през 2016 година Уанкойн и Игнатова продължават с покупки на имоти в България, като за година инвестицията вече е над 35 милиона лева.<ref name="capital">Николай Стоянов, [http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2016/05/13/2759325_doktor_ruja_i_pazaruvaneto_na_imoti_ot_nishto/ Компании:Доктор Ружа и пазаруването на имоти от нищо], capital.bg, 13 май 2016.</ref> == Криминално разследване == През септември 2016 година започва криминално разследване за дейността на OneCoin от лондонската полиция и британският финансов регулатор Financial Conduct Authority предупреждава потребителите да внимават при взаимоотношенията си с компанията.<ref>[http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2016/09/27/2833561_onecoin_na_ruja_ignatova_pritesni_vlastite_v_london/ OneCoin на Ружа Игнатова притесни властите в Лондон (допълнена)], capital.bg, 27 септември 2016.</ref> От ноември 2016 година Ружа Игнатова постепенно излиза от управлението на българските дружества. През април 2017 година германският финансов регулатор забранява дейността на OneCoin в страната, а прокуратурата в Билефелд започва [[съдебно следствие|разследване]] за измама.<ref name="capi_Възх"/> Според служител на [[Федерално бюро за разследване|Федералното бюро за разследване]] на Съединените щати, Игнатова е забелязана за последен път през октомври 2017 година.<ref>[https://www.24chasa.bg/novini/article/7339368 Д-р Ружа – властелинът на технопирамидите], 24chasa.bg, 11 март 2019.</ref> През януари 2018 година българската и германската прокуратура съвместно с [[Европол]] влизат в офисите на OneCoin в [[София]] и разпитват служителите. Новината получава широк отзвук по света.<ref name="capi_Докт">{{Цитат уеб | заглавие = Доктор Ружа и ударът на прокурорите | автор = Николай Стоянов| труд = [[Капитал (вестник)|Капитал]]| дата = 26 януари 2018| достъп_дата = 29 март 2019| уеб_адрес = https://www.capital.bg/biznes/kompanii/2018/01/26/3118603_ruja_i_udarut_na_prokurorite/| цитат = | език = }}</ref> [[Файл:Ruja Ignatova FBI.jpg|282px|thumb|right|Информационният бюлетин на [[ФБР]] за Ружа Игнатова]] На 8 март 2019 година Окръжната прокуратура в [[Ню Йорк]] повдига обвинения срещу Ружа Игнатова и брат ѝ Константин за организирането на финансова пирамида, довела до кражба на милиарди долари.<ref>[https://www.justice.gov/usao-sdny/pr/manhattan-us-attorney-announces-charges-against-leaders-onecoin-multibillion-dollar Съобщение на сайта на американската прокуратура]{{Ref-lang|en}}</ref> Константин Игнатов е арестуван на 6 март в Лос Анджелис<ref>{{cite web|url=https://cryptodnes.bg/arestuvaha-brata-na-ruja-ignatova|title=Арестуваха брата на Ружа Игнатова|accessdate=16 юли 2019}}</ref> След като се признава за виновен през ноември 2019 година,<ref>{{cite news|title=Cryptoqueen brother admits role in OneCoin fraud|url=https://www.bbc.com/news/technology-50417908|accessdate=19 November 2019|publisher=BBC News|date=14 November 2019|lang=en}}</ref> Игнатов излежава 34 месеца в затвор в Ню Йорк, след което заживява в София. Малката му присъда е вследствие на споразумение с щатското правителство.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dnes.dir.bg/obshtestvo/bratat-na-ruzha-ignatova-byah-v-nay-strashniya-zatvor-v-sasht-ne-sam-bogat-vozya-se-v-metroto-video|заглавие=Братът на Ружа Игнатова: Бях в най-страшния затвор в САЩ, не съм богат, возя се в метрото}}</ref> През 2022 г. е включена в [[Десет най-търсени от ФБР бегълци|списъка с десетте най-издирвани престъпници]] на [[ФБР]], които предлагат награда от 100 хиляди долара за информация относно местонахождението ѝ.<ref name="bbc">[https://www.bbc.com/news/world-us-canada-62005066 Missing Cryptoqueen: FBI adds Ruja Ignatova to top ten most wanted]</ref> Наградата е увеличена на 5 милиона долара. == Книги, журналистически разследвания и филм == През [[2020]] година излизат публикации,<ref>https://www.thewrap.com/kate-winslet-fake-mgm/</ref> че е в ход подготовка за създаването на художествен филм за OneCoin, носещ работното име Fake! (Фалшив!). Според тези материали в главната роля ще се въплъти [[холивуд]]ската звезда [[Кейт Уинслет]], като [[сценарист]] и [[режисьор]] на лентата ще бъде [[Скот З. Бърнс]].<ref>https://bnt.bg/news/koya-e-ruzha-ignatova-i-zashto-holivud-se-vdahnovi-ot-neinata-istoriya-284538news.html?v=275450&page=3</ref> Разследващият журналист [[Николай Стоянов (журналист)|Николай Стоянов]] издава книга през 2022 година за Ружа Игнатова, наречена „Уанкойн: Жената, която измами света“.<ref>https://www.bta.bg/bg/news/lik/290912-zhurnalistat-nikolay-stoyanov-izdade-kniga-za-uankoyn</ref> Книгата е публикувана от издателство „[[Изток-Запад (издателство)|Изток-Запад]]“, и в нея авторът описва разследванията си във връзка с компанията „Уанкойн“, собственост на Игнатова. През същата година излиза и книга от британския журналист Джейми Бартлет, озаглавена „Изчезналата криптокралица“ (публикувана и в България от изд. „[[Бард (издателство)|Бард]]“). През [[2022]] година, телевизионният канал [[bTV]] излъчва филм в две части, носещ името „Ружа Игнатова – измама за милиарди“, на [[журналист]]ката [[Владислава Тричкова]].<ref>https://btvnovinite.bg/predavania/btv-reporterite/btv-reporterite-ruzha-ignatova-izmama-za-miliardi-ii-chast.html</ref> В предаването се проследява животът на „криптокралицата“ от дете до нейното изчезване през 2017 година. На 22 октомври 2022 г. на Филмовия фестивал в [[Кьолн]] се състои световната премиера на филма „[[imdbtitle:23138056/reference|Криптокралицата – голямата измама Уанкойн]]“. 90-минутният документален филм е съвместна продукция на a&o Filmproduktion GmbH Köln и телевизионните канали WDR и ARTE. Автори на филма са режисьорът Йохан фон Мирбах и журналистът от „[[Зюддойче Цайтунг]]“ Филип Боверман.<ref>{{Cite news|url=https://presse.wdr.de/plounge/wdr/programm/2022/09/20220927_kryptoqueen.html|title="Vierteilige WDR/ ARD-Doku-Serie „DIE KRYPTOQUEEN“ ab 5. November exklusiv in der ARD Mediathek", Presselounge WDR|access-date=2022-10-31}}</ref> Филмът разказва историята на Уанкойн, представян като [[цифрова валута]], създадена от Ружа Игнатова, с която тя измамва над 3 милиона инвеститори от цял свят и присвоява милиарди евро. Авторите разследват и анализират финансовата измама, в която участват българската наркомафия, арабски шейхове, бивши агенти на тайни служби и съмнителни банкери.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://a-o-buero.de/die-kryptoqueen/|заглавие=DIE KRYPTOQUEEN - Der große OneCoin-Betrug|автор=a&o Filmproduktion GmbH|достъп_дата=2022-10-31}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.mindvolution.net/agora/2016/06/30/внимание-onecoin-е-финансова-пирамида-понци/ ВНИМАНИЕ! OneCoin е Финансова Пирамида. Предупреждение за Схема на Понци] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200925030942/https://www.mindvolution.net/agora/2016/06/30/внимание-onecoin-е-финансова-пирамида-понци/ |date=2020-09-25 }}. * [https://www.24chasa.bg/novini/article/7341430 Заради д-р Ружа ще разпитват и „Форбс“], 24chasa.bg, 11 март 2019 {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|България}} {{СОРТКАТ:Игнатова, Ружа}} [[Категория:Български престъпници]] [[Категория:Български предприемачи след 1989]] [[Категория:Германски предприемачи]] [[Категория:Престъпност в Германия]] [[Категория:Българи в Германия]] [[Категория:Родени в Русе]] [[Категория:Българи от цигански произход]] hcvl739wg1777gmpnn3ir9qbjm08exz 12877066 12877065 2026-04-11T07:41:34Z Nk 399 Пламенова с източник 12877066 wikitext text/x-wiki {{Личност|престъпник | вложки = {{Личност/Бизнесмен | категория = престъпник | област = [[финанси]] | работил-в = [[Маккинзи енд Къмпани]] | постове = [[президент]] | известен-с = „[[OneCoin]]“ | награди = Бизнес дама на годината за [[2014]] г.}} | баща = Пламен Игнатов | майка = Веска Игнатова}} '''Ружа Пламенова Игнатова'''<ref>https://portal.dnb.de/opac.htm?method=simpleSearch&cqlMode=true&query=nid%3D1270751352</ref> е [[България|българско]]-[[Германия|германска]] [[предприемачка]]. В неизвестност от края на 2017 г., тя е разследвана в редица страни от март 2018 г. за изграждане на [[финансова пирамида]] [[Уанкойн]], рекламирана като [[криптовалута]] чрез създадените от нея компания ''OneLife Network'' и фондация ''OneWorld Foundation''. Има условна присъда от Аугсбургския районен съд за фалита на притежаваната от семейството ѝ [[леярна]] в Германия.<ref>https://www.suedkurier.de/ueberregional/panorama/Der-Krimi-um-die-Krypto-Queen-fuehrt-ins-Allgaeu-und-in-den-Schwarzwald;art409965,10387721</ref><ref>https://www.telepolis.de/features/Das-Verstummen-der-Cryptoqueen-3908655.html</ref> == Биография == Данните за живота ѝ са оскъдни. Според някои сведения Игнатова е родена на 30 май 1980 година в [[Русе]].<ref>https://www.btv.bg/shows/btv-reporterite/videos/btv-reporterite-ruzha-ignatova-izmama-za-miliardi.html</ref> Според други източници, семейството ѝ, което е от ромски произход, е от плевенските села.<ref>Пуснаха тихомълком от затвора брата на Ружа Игнатова, [https://lupa.bg/news/pusnaha-tihomalkom-ot-zatvora-brata-na-ruzha-ignatova_283924news.html Lupa BG, Mar 7, 2024]</ref><ref>Братът на Ружа Игнатова: Бях в най-страшния затвор в САЩ, не съм богат, возя се в метрото. [https://dnes.dir.bg/obshtestvo/bratat-na-ruzha-ignatova-byah-v-nay-strashniya-zatvor-v-sasht-ne-sam-bogat-vozya-se-v-metroto-video Дир.бг., 7 юни 2024 г.]</ref> На 10-годишна възраст заедно със семейството си заминава за Германия. Завършва магистратура по икономика в университета в [[Констанц]]. Придобива германско гражданство, като по-късно българското ѝ гражданство е отнето.<ref name="MVR">{{Cite web|url=https://www.mvr.bg/press/актуална-информация/актуална-информация/новини/преглед/новини/продължава-издирването-на-41-годишна-германска-гражданка-родена-у-нас|title=Продължава издирването на 41-годишна германска гражданка, родена у нас|3=|website=MOI Press Office|достъп_дата=2022-09-23|архив_дата=2022-04-19|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220419105326/https://www.mvr.bg/press/актуална-информация/актуална-информация/новини/преглед/новини/продължава-издирването-на-41-годишна-германска-гражданка-родена-у-нас}}}}</ref> == Кариера == В началото на кариерата си постъпва като консултант в международната компания „[[Маккинзи енд Къмпани]]“, където работи с редица международни банки и финансови институции.<ref name="inl">{{Цитат уеб |заглавие= Д-р Ружа Игнатова: Всеки може да постигне всичко, стига да го пожелае! |труд= In LIFE |дата= 18 юли 2014 г |достъп_дата= 9 януари 2020 г |уеб_адрес= http://inlife.bg/д-р-ружа-игнатова-всеки-може-да-постигн/ |архив_дата= 2015-11-05 |архив_уеб_адрес= https://web.archive.org/web/20151105065148/http://inlife.bg/д-р-ружа-игнатова-всеки-може-да-постигн/ }}</ref> Според технологичния блог Questona.com Ружа Игнатова е вписана в търговския регистър като „управител на поне 30 дружества и е едноличен собственик на капитала на поне 5 фирми.<ref name="ques">{{Цитат уеб| заглавие = Странният случай с OneCoin – Questona| автор = | труд = questona.com| дата = 10 юни 2015| достъп_дата = 9 януари 2020| уеб_адрес = https://questona.com/stranniat-sluchai-s-onecoin/| цитат = }}</ref> В периода 2009 – 2010 година е членка на борда и финансов директор на инвестиционния фонд CSIF,<ref name="capi_Възх">{{Цитат уеб| заглавие = Възход и падение на OneCoin и доктор Ружа| автор = Николай Стоянов| труд = [[Капитал (вестник)|Капитал]]| дата = 11 март 2019| достъп_дата = 29 март 2019| уеб_адрес = https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2019/03/11/3402725_vuzhod_i_padenie_na_onecoin_i_doktor_ruja/| цитат = | език = }}</ref> който се управлява от [[Цветелина Бориславова]]. Влиза и в още няколко негови дъщерни дружества. Ружа Игнатова и баща ѝ Пламен Игнатов закупуват металургичен завод в [[Бавария]], който през 2012 година фалира. Игнатова не обявява несъстоятелността на завода, за което получава условна присъда. Синдикът на дружеството обвинява семейството в кражба на 1 милион евро.<ref name="capital"/><ref name="bitcoin"/><ref>[https://magazin.spiegel.de/SP/2016/17/144430297/index.html Die Verkäufer der Internetwährung OneCoin versprechen schnellen Reichtum]</ref><ref>[https://nzzas.nzz.ch/schweiz/onecoin-lockruf-des-schnellen-geldes-ld.148103?reduced=true OneCoin: Ein weiteres Schneeballsystem?]</ref> === Криптовалута и пирамиди === [[Файл:Motor yacht 'Davina' in Sozopol port.jpg|430px|thumb|right|44 метровата луксозна моторна яхта "Davina", собственост на Р. Игнатова, закотвена в пристанище Созопол, България. Яхтата е кръстена на нейната дъщеря, и е оценена на стойност 15 млн. евро.<ref>https://www.standartnews.com/lifestyle-lyubopitno/yakhtata-na-ruzha-atraktsiya-na-sozopol-431587.html</ref>]] През 2013 година Ружа Игнатова е сред създателите на кратко просъществувалата [[криптовалута]] BigCoin. След това заедно с един от партньорите ѝ в BigCoin – Себастиан Грийнууд – започват нов собствен проект, Уанкойн. Макар че е рекламирана като криптовалута, Уанкойн не притежава някои [[криптовалута#Атрибути|основни белези на криптовалута]]. Въпреки това компанията успява да събере вложители с помощта на [[Маркетинг на много нива|мрежов маркетинг]] и постига бизнес успех, така че Игнатова е избрана за бизнес дама на годината за 2014 година.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://blife.bg/article-33439 |заглавие=Ружа Игнатова е Бизнес дама на годината |достъп_дата=2015-07-16 |архив_дата=2024-06-18 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20240618155028/https://blife.bg/article-33439 }}</ref><ref>{{Citation |title=Вижте коя е Бизнесдамата на 2014 г. |url=http://www.bpost.bg/article/32142 |accessdate=2015-07-16 |archivedate=2015-11-17 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20151117025747/http://www.bpost.bg/article/32142 }}</ref><ref>[http://www.capital.bg/biznes/finansi/2015/09/04/2603737_nashata_ideia_beshe_onecoin_da_stane_kato_facebook/ Основателят на OneCoin Ружа Игнатова пред „Капитал“]</ref> През 2015 година е панелистка по тема „Бъдещето на финансовите транзакции“ на Fourth EU-Southeast Europe Summit – събитие, организирано от списание „[[Икономист (списание)|Икономист]]“.<ref>[http://www.hazliseconomist.com/en/event/Fourth_EU_Southeast_Europe_Summit/speakers Fourth EU-Southeast Europe Summit]</ref> Игнатова е подозирана от чуждестранни медии в участие в няколко [[Финансова пирамида|финансови пирамиди]]. Според някои експерти, основаният от нея Уанкойн използва [[капитал]], придобит от бивши финансови пирамиди като Conligus (около 10 000 членове), Univer Team (около 120 000 членове), Unaico/SiteTalk, OPN, (около 400 000 членове), Bonofa (около 60 000 членове) и BNG International (около 10 000 членове). С фон от измамни схеми (BigCoin, Crypto Real Investment Trust), регистрация на фирмата в [[Гибралтар]] и множество неясноти по начина на функциониране на OneCoin, криптовалутата на Ружа Игнатова е определяна от множество експерти като поредната финансова пирамида и измама. Още през май 2015 година схемата е изобличена като [[схема на Понци]].<ref name="cointelegraph">[https://cointelegraph.com/news/one-coin-much-scam-onecoin-exposed-as-global-mlm-ponzi-scheme One Coin, Much Scam: OneCoin Exposed as Global MLM Ponzi Scheme]</ref><ref>[http://www.mirror.co.uk/news/uk-news/who-wants-onecoin-millionaire-you-7346558 Who wants to be a OneCoin millionaire? YOU don’t – here’s why hyped-up web currency is virtually worthless]</ref><ref>[https://www.theatlantic.com/technology/archive/2017/05/cryptocurrency-ponzi-schemes/528624/ The Rise of Cryptocurrency Ponzi Schemes]</ref><ref name="bitcoin">[https://news.bitcoin.com/beware-definitive-onecoin-ponzi/ Buyer Beware! The Definitive OneCoin Ponzi Exposé]</ref> Срещу самата фирма „Уанкойн“, по-късно преименувана на OneLife, започва разследване за измамни схеми в няколко държави, като в [[Китай]], [[Австрия]] и [[Латвия]] е обявена за незаконна. През 2014 година Игнатова основава фондация „Един свят“<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://ngo.mjs.bg/bg/Information/Information/RegisterDetails?id=9yP9lPGGzqY%3D |заглавие=Министерство на правосъдието – Фондация „Един Свят“ |достъп_дата=2015-07-16 |архив_дата=2016-03-04 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160304215831/https://ngo.mjs.bg/bg/Information/Information/RegisterDetails?id=9yP9lPGGzqY%3D }}</ref> (''OneWorld Foundation'')<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.oneworldfoundation.eu/ |заглавие=OneWorld Foundation |достъп_дата=2015-07-16 |архив_дата=2021-05-08 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210508153830/http://oneworldfoundation.eu/ }}</ref> имаща за цел да подобри образованието на деца и младежи в неравностойно положение. Фондацията се фокусира в повишаване на качеството на живота чрез осигуряване на образование.<ref>[http://www.economic.bg/bg/news/4/dr-ruzha-ignatova-predstavi-one-world-foundation.html Д-р Ружа Игнатова представи One World Foundation]</ref> Според някои експерти, благотворителната фондация всъщност е просто част от схемата на Уанкойн.<ref name="bitcoin"/><ref name="cointelegraph"/> През май 2015 година българското издание на „[[Форбс]]“ излиза с две корици – първата, основна корица е с Маркус Персон, основател на [[Minecraft]], а втората – с Игнатова.<ref name="ques" /><ref name="capi_Възх"/> През септември 2015 година българската [[Комисия за финансов надзор]] излиза с предупреждение по отношение на инвестициите в Уанкойн, като все още го нарича „[[виртуална валута]]“.<ref name="fsc._">{{Цитат уеб| заглавие = СЪОБЩЕНИЕ – OneCoin| автор = Комисия за финансов надзор| труд = fsc.bg| дата = 30 септември 2015| достъп_дата = 29 март 2019| уеб_адрес = https://www.fsc.bg/bg/novini/saobshtenie-onecoin-7726.html| цитат = | език = | архив_дата = 2019-03-29| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20190329121308/https://www.fsc.bg/bg/novini/saobshtenie-onecoin-7726.html}}</ref> Въпреки отправяните им обвинения през 2016 година Уанкойн и Игнатова продължават с покупки на имоти в България, като за година инвестицията вече е над 35 милиона лева.<ref name="capital">Николай Стоянов, [http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2016/05/13/2759325_doktor_ruja_i_pazaruvaneto_na_imoti_ot_nishto/ Компании:Доктор Ружа и пазаруването на имоти от нищо], capital.bg, 13 май 2016.</ref> == Криминално разследване == През септември 2016 година започва криминално разследване за дейността на OneCoin от лондонската полиция и британският финансов регулатор Financial Conduct Authority предупреждава потребителите да внимават при взаимоотношенията си с компанията.<ref>[http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2016/09/27/2833561_onecoin_na_ruja_ignatova_pritesni_vlastite_v_london/ OneCoin на Ружа Игнатова притесни властите в Лондон (допълнена)], capital.bg, 27 септември 2016.</ref> От ноември 2016 година Ружа Игнатова постепенно излиза от управлението на българските дружества. През април 2017 година германският финансов регулатор забранява дейността на OneCoin в страната, а прокуратурата в Билефелд започва [[съдебно следствие|разследване]] за измама.<ref name="capi_Възх"/> Според служител на [[Федерално бюро за разследване|Федералното бюро за разследване]] на Съединените щати, Игнатова е забелязана за последен път през октомври 2017 година.<ref>[https://www.24chasa.bg/novini/article/7339368 Д-р Ружа – властелинът на технопирамидите], 24chasa.bg, 11 март 2019.</ref> През януари 2018 година българската и германската прокуратура съвместно с [[Европол]] влизат в офисите на OneCoin в [[София]] и разпитват служителите. Новината получава широк отзвук по света.<ref name="capi_Докт">{{Цитат уеб | заглавие = Доктор Ружа и ударът на прокурорите | автор = Николай Стоянов| труд = [[Капитал (вестник)|Капитал]]| дата = 26 януари 2018| достъп_дата = 29 март 2019| уеб_адрес = https://www.capital.bg/biznes/kompanii/2018/01/26/3118603_ruja_i_udarut_na_prokurorite/| цитат = | език = }}</ref> [[Файл:Ruja Ignatova FBI.jpg|282px|thumb|right|Информационният бюлетин на [[ФБР]] за Ружа Игнатова]] На 8 март 2019 година Окръжната прокуратура в [[Ню Йорк]] повдига обвинения срещу Ружа Игнатова и брат ѝ Константин за организирането на финансова пирамида, довела до кражба на милиарди долари.<ref>[https://www.justice.gov/usao-sdny/pr/manhattan-us-attorney-announces-charges-against-leaders-onecoin-multibillion-dollar Съобщение на сайта на американската прокуратура]{{Ref-lang|en}}</ref> Константин Игнатов е арестуван на 6 март в Лос Анджелис<ref>{{cite web|url=https://cryptodnes.bg/arestuvaha-brata-na-ruja-ignatova|title=Арестуваха брата на Ружа Игнатова|accessdate=16 юли 2019}}</ref> След като се признава за виновен през ноември 2019 година,<ref>{{cite news|title=Cryptoqueen brother admits role in OneCoin fraud|url=https://www.bbc.com/news/technology-50417908|accessdate=19 November 2019|publisher=BBC News|date=14 November 2019|lang=en}}</ref> Игнатов излежава 34 месеца в затвор в Ню Йорк, след което заживява в София. Малката му присъда е вследствие на споразумение с щатското правителство.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dnes.dir.bg/obshtestvo/bratat-na-ruzha-ignatova-byah-v-nay-strashniya-zatvor-v-sasht-ne-sam-bogat-vozya-se-v-metroto-video|заглавие=Братът на Ружа Игнатова: Бях в най-страшния затвор в САЩ, не съм богат, возя се в метрото}}</ref> През 2022 г. е включена в [[Десет най-търсени от ФБР бегълци|списъка с десетте най-издирвани престъпници]] на [[ФБР]], които предлагат награда от 100 хиляди долара за информация относно местонахождението ѝ.<ref name="bbc">[https://www.bbc.com/news/world-us-canada-62005066 Missing Cryptoqueen: FBI adds Ruja Ignatova to top ten most wanted]</ref> Наградата е увеличена на 5 милиона долара. == Книги, журналистически разследвания и филм == През [[2020]] година излизат публикации,<ref>https://www.thewrap.com/kate-winslet-fake-mgm/</ref> че е в ход подготовка за създаването на художествен филм за OneCoin, носещ работното име Fake! (Фалшив!). Според тези материали в главната роля ще се въплъти [[холивуд]]ската звезда [[Кейт Уинслет]], като [[сценарист]] и [[режисьор]] на лентата ще бъде [[Скот З. Бърнс]].<ref>https://bnt.bg/news/koya-e-ruzha-ignatova-i-zashto-holivud-se-vdahnovi-ot-neinata-istoriya-284538news.html?v=275450&page=3</ref> Разследващият журналист [[Николай Стоянов (журналист)|Николай Стоянов]] издава книга през 2022 година за Ружа Игнатова, наречена „Уанкойн: Жената, която измами света“.<ref>https://www.bta.bg/bg/news/lik/290912-zhurnalistat-nikolay-stoyanov-izdade-kniga-za-uankoyn</ref> Книгата е публикувана от издателство „[[Изток-Запад (издателство)|Изток-Запад]]“, и в нея авторът описва разследванията си във връзка с компанията „Уанкойн“, собственост на Игнатова. През същата година излиза и книга от британския журналист Джейми Бартлет, озаглавена „Изчезналата криптокралица“ (публикувана и в България от изд. „[[Бард (издателство)|Бард]]“). През [[2022]] година, телевизионният канал [[bTV]] излъчва филм в две части, носещ името „Ружа Игнатова – измама за милиарди“, на [[журналист]]ката [[Владислава Тричкова]].<ref>https://btvnovinite.bg/predavania/btv-reporterite/btv-reporterite-ruzha-ignatova-izmama-za-miliardi-ii-chast.html</ref> В предаването се проследява животът на „криптокралицата“ от дете до нейното изчезване през 2017 година. На 22 октомври 2022 г. на Филмовия фестивал в [[Кьолн]] се състои световната премиера на филма „[[imdbtitle:23138056/reference|Криптокралицата – голямата измама Уанкойн]]“. 90-минутният документален филм е съвместна продукция на a&o Filmproduktion GmbH Köln и телевизионните канали WDR и ARTE. Автори на филма са режисьорът Йохан фон Мирбах и журналистът от „[[Зюддойче Цайтунг]]“ Филип Боверман.<ref>{{Cite news|url=https://presse.wdr.de/plounge/wdr/programm/2022/09/20220927_kryptoqueen.html|title="Vierteilige WDR/ ARD-Doku-Serie „DIE KRYPTOQUEEN“ ab 5. November exklusiv in der ARD Mediathek", Presselounge WDR|access-date=2022-10-31}}</ref> Филмът разказва историята на Уанкойн, представян като [[цифрова валута]], създадена от Ружа Игнатова, с която тя измамва над 3 милиона инвеститори от цял свят и присвоява милиарди евро. Авторите разследват и анализират финансовата измама, в която участват българската наркомафия, арабски шейхове, бивши агенти на тайни служби и съмнителни банкери.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://a-o-buero.de/die-kryptoqueen/|заглавие=DIE KRYPTOQUEEN - Der große OneCoin-Betrug|автор=a&o Filmproduktion GmbH|достъп_дата=2022-10-31}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.mindvolution.net/agora/2016/06/30/внимание-onecoin-е-финансова-пирамида-понци/ ВНИМАНИЕ! OneCoin е Финансова Пирамида. Предупреждение за Схема на Понци] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200925030942/https://www.mindvolution.net/agora/2016/06/30/внимание-onecoin-е-финансова-пирамида-понци/ |date=2020-09-25 }}. * [https://www.24chasa.bg/novini/article/7341430 Заради д-р Ружа ще разпитват и „Форбс“], 24chasa.bg, 11 март 2019 {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|България}} {{СОРТКАТ:Игнатова, Ружа}} [[Категория:Български престъпници]] [[Категория:Български предприемачи след 1989]] [[Категория:Германски предприемачи]] [[Категория:Престъпност в Германия]] [[Категория:Българи в Германия]] [[Категория:Родени в Русе]] [[Категория:Българи от цигански произход]] elxe2tig7xw5uovs8bbxudxj4awl3uf 0 587675 12876884 12739417 2026-04-10T20:50:16Z Danitrifonov04 292718 12876884 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{Флагче|Германия}} Антонио Рюдигер | снимка = File:20180602 FIFA Friendly Match Austria vs. Germany Antonio Rüdiger 850 0711.jpg | описание = | прякор = | цяло име = Антонио Рюдигер | град на раждане = [[Берлин]] | държава на раждане = {{Флагче|Германия}} [[Германия]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 190 см | пост = [[Защитник (футбол)|защитник]] | настоящ отбор = {{Флагче|Испания}} [[Реал Мадрид КФ|Реал Мадрид]] | номер на фланелката = 22 | договор до = | юношески години = 2006 – 2008<br>2008 – 2011<br>2011 – 2012 | юношески отбори = {{Флагче|Германия}} Херта Целендорф<br>{{Флагче|Германия}} [[БШ Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]]<br>{{Флагче|Германия}} [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] | години = 2011 – 2015<br>2012 – 2016<br>2015 – 2016<br>2016 – 2017<br>2017 – 2022<br>2022 – | отбори = {{Флагче|Германия}} [[ФК Щутгарт|Щутгарт II]]<br>{{Флагче|Германия}} [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]]<br>{{Флагче|Италия}} [[АС Рома|Рома]] *<br>{{Флагче|Италия}} [[АС Рома|Рома]]<br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Челси|Челси]]<br>{{Флагче|Испания}} [[Реал Мадрид КФ|Реал Мадрид]] | мачове = 22<br>66<br>30<br>26<br>133<br>108 | голове = (3)<br>(2)<br>(2)<br>(0)<br>(9)<br>(3) | национален отбор години = 2010 – 2011<br>2011 – 2012<br>2012<br>2012 – 2014<br>2014 – | национален отбор = {{Флагче|Германия}} {{имеНОФ18|Германия}}<br>{{Флагче|Германия}} {{имеНОФ19|Германия}}<br>{{Флагче|Германия}} {{имеНОФ20|Германия}}<br>{{Флагче|Германия}} {{имеНОФ21|Германия}}<br>{{Флагче|Германия}} {{имеНОФ|Германия}} | национален отбор мачове = 8<br>14<br>2<br>10<br>82 | национален отбор голове = (4)<br>(1)<br>(0)<br>(1)<br>(3) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = 4 април 2026 г | посл_нац_отбор = 30 март 2026 г | наем = да }} '''Антонио Рюдигер''' ({{lang|de|Antonio Rüdiger}}; роден на [[3 март]] [[1993]] в [[Берлин]]) е [[Германия|германски]] [[футболист]], играе като [[Защитник (футбол)|централен защитник]] и се състезава за [[Реал Мадрид КФ|Реал Мадрид]] и [[Национален отбор по футбол на Германия|националния отбор на Германия]]. == Клубна кариера == === Щутгарт === На 23 юли 2011 година Рюдигер прави своя дебют за втория отбор на Щутгарт в [[Трета лига]] срещу [[ДШК Арминия (Билефелд)|Арминия Билефелд]]. На 29 януари 2012 година изиграва първия си мач за мъжкия отбор на [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] срещу отбора на [[Борусия ФФЛ 1900 (Мьонхенгладбах)|Борусия Мьонхенгладбах]] в мач от [[Първа Бундеслига]]. Дебютът си в турнира [[Лига Европа]] прави на 4 октомври 2012 година срещу норвежкия [[ФК Молде|Молде]]. На 19 април 2013 година подписва нов договор с клуба до 2017 година. Първият си гол за Щутгарт отбелязва на 1 септември 2013 година при домакинската победа с 6 – 2 над [[ТШГ 1899 Хофенхайм|Хофенхайм]].<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=445328 Щутгарт изригна с голеада срещу безобразния Хофенхайм]; Sportal.bg, 1 септември 2013</ref> === Рома === На 19 август 2015 година Рюдигер преминава под наем на стойност 4 милиона евро в клуба от [[Серия А]] [[АС Рома|Рома]]. Двата клуба се разбират за допълнителни 9 милиона евро накрая на сезона, за да може Рюдигер да заиграе за постоянно в Рома.<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=562540 Рома и Щутгарт завършиха сделката]; Sportal.bg, 19 август 2015</ref> == Национален отбор == Рюдигер преминава през почти всички юношески национални отбори на Германия, част от отбора на Германия до 21 години. Дебюта си за мъжкия национален отбор на Германия прави на 13 май 2014 година при равенството 0 – 0 с [[Национален отбор по футбол на Полша|Полша]].<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=487371 Резервите на Германия и Полша не се победиха в скучна контрола (видео)]; Sportal.bg, 13 май 2014</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.asroma.it/en/team/antonio_rdiger/ Профил в официалния сайт на Рома] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150828034609/http://www.asroma.it/en/team/antonio_rdiger |date=2015-08-28 }} * [http://www.sportal.bg/statistics_player.php?season=148&champ=3&team=161&player=10395 Профил в Sportal.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160305134508/http://www.sportal.bg/statistics_player.php?season=148&champ=3&team=161&player=10395 |date=2016-03-05 }} {{СОРТКАТ:Рюдигер, Антонио}} {{Настоящ състав на Реал Мадрид}} [[Категория:Германски футболисти]] [[Категория:Футболисти на Реал Мадрид]] [[Категория:Футболисти на АС Рома]] [[Категория:Футболисти на ФФБ Щутгарт]] [[Категория:Футболисти на Челси]] [[Категория:Родени в Берлин]] ru1zn7j3a7x05v61fvazf6xftdnx9jv 0 589217 12877057 12576494 2026-04-11T07:17:39Z Ilikeliljon 5077 12877057 wikitext text/x-wiki {{Личност|партизанин | име = Александър Митев | портрет = | портрет-описание = | описание = български генерал-лейтенант | роден-място = [[Светослав (Област Силистра)|Светослав]], [[Царство България]] | починал-място = | още = {{Депутат-България|7н=1}} }} '''Александър Радев Митев''' е български партизанин, офицер, [[генерал-лейтенант]] и политик от БКП. == Биография == Роден е на 25 октомври 1918 година в силистренското село [[Светослав (Област Силистра)|Светослав]]. От 1941 година е член на [[РМС]], а от 1944 година и на [[БКП]]. Бил е секретар на РМС във фабрика „Георги Митев“ в [[Габрово]]. Става партизанин и командир на чета в [[Габровско-Севлиевски партизански отряд|Габровско-Севлиевския партизански отряд]]. След 9 септември става офицер в българската народна армия. Бил е член на градския комитет на БКП и член на партийна комисия към Главно политическо управление. До 1962 г. е командир на [[осемнадесета мотострелкова дивизия]]<ref>[http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=ArchiveEntity&agid=41&flgid=5086792&ilgid=10056375&aelgid=23829192 Разпореждане № 1828 на МС от 19.11.1962 г. за назначаване на полковник Александър Радев Митев за командир на 2 мотострелкова дивизия и полковник Стоян Събев за командир на 18-та мотострелкова дивизия]{{Dead link|date=май 2025 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>. Между 1962 и 1963 г. е командир на [[втора мотострелкова дивизия]]. Член е на комисията по социална политика в VII народно събрание. В периода 12 октомври 1971 – 17 август 1976 е командир на [[трета армия]].<ref>{{Citation |title=18 години – 2-ра Тунджанска механизирана бригада |url=http://armymedia.bg/archives/65184 |accessdate=2016-12-04 |archivedate=2016-12-20 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20161220050318/http://armymedia.bg/archives/65184 }}</ref> От 1972 г. е генерал-лейтенант.<ref>[http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=ArchiveEntity&agid=41&flgid=5089547&ilgid=5107491&aelgid=26769085 Решение № 758 от 5 септември 1972 г. и докладни записки за повишаване в звание "генерал-лейтенант" на ген.-майор Александър Радев Митев и в звание "генерал-майор" на полковниците Теню Стоянов Попов, Димитър Миланов Найденов и Стоян Генов Савов.]{{Dead link|date=май 2025 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> В периода октомври 1977 – октомври 1983 е началник на Военната академия „Г. С. Раковски“<ref>Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 43</ref><ref>Петров, Т. и Станчев, Т. 105 години Военна академия „Георги Стойков Раковски“. Военна академия „Георги Стойков Раковски“, 2017, с. 58</ref>. == Бележки == <references /> {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Митев, Александър}} [[Категория:Партизани от Габровско-севлиевския партизански отряд]] [[Категория:Генерал-лейтенанти от НРБ]] [[Категория:Членове на БКП]] [[Категория:Български политически офицери]] [[Категория:Родени в област Силистра]] h62g5vt6bkcc952ue5b3dq05p94tjbs 0 610332 12876613 11891700 2026-04-10T13:52:21Z Пакко 4661 редактиране + шаблон фестивали 12876613 wikitext text/x-wiki {{повече източници}} {{към пояснение|Аполония|Аполония}} {{Фестивал | име = Празници на изкуствата „Аполония“ | име-оригинал = | категория = [[Култура]], [[Изкуство]] | лого = Визия Аполония.jpg | размер лого = | картинка = | размер = | обяснение = | място = [[Созопол]], [[България]] | години = [[1984]] – настояще | основатели = [[Димо Димов]] | дата = края на август – началото на септември | жанр = [[музика]], [[театър]], [[балет]], [[кино]], [[литература]], [[живопис]] | организатор = Фондация „Аполония“ | награди = „Аполон Токсофорос“ | победител = | сайт = [https://www.apollonia.bg/ apollonia.bg] | предишен = | следващ = | бележки = | общомедия = Apollonia Festival }} '''Празниците на изкуствата „Аполония“''', известни и само като '''„Аполония“''', са мащабен български културен фестивал, който се провежда ежегодно в град [[Созопол]]. Основната цел на форума е да съхранява културните традиции и да представя постиженията на българските творци, като същевременно подкрепя новите таланти. Продължителността на фестивала се определя ежегодно от неговия организационен комитет. == История == Първото издание на „Аполония“ се провежда през [[1984]] г., което го превръща в едно от най-утвърдените арт събития в [[България]]. Основател на Празниците на изкуствата е видният цигулар професор [[Димо Димов]]. В периода до [[1990]] г. фестивалният цикъл е разделен на две части: през септември в Созопол се провеждат традиционните Празници на изкуствата, а през януари в София – Зимна академия на изкуствата „Аполония“. През [[1991]] г. е създадена фондация „Аполония“, която поема цялостната организация и провеждане на фестивала до днес. == Програма == В рамките на десет дни на петте фестивални сцени в Созопол се представя богато разнообразие от културни събития. Програмата включва концерти в различни жанрове (класическа музика, фолклор, джаз и поп), театрални постановки, както и прожекции на най-новите български игрални и документални филми. Важна част от „Аполония“ са и литературните премиери на книги, художествените изложби и майсторските класове. == Награда „Аполон Токсофорос“ == От 1999 г. насам фондация „Аполония“ връчва ежегодната награда „Аполон Токсофорос“. Отличието се присъжда на творци с изключителен принос в развитието на българската култура и нейното успешно представяне зад граница. === Носители === * 1999 – [[Людмил Ангелов]], пианист * 2000 – [[Ицхак Финци]], актьор * 2001 – [[Теодосий Спасов]], музикант * 2002 – [[Георги Данаилов]], писател * 2003 – [[Мариус Куркински]], актьор и режисьор * 2004 – град Созопол * 2005 – [[Георги Господинов]], писател * 2006 – [[Александър Морфов (режисьор)|Александър Морфов]], режисьор * 2007 – [[Самуел Финци]], актьор * 2008 – АГИТПРОП, подуцентска къща * 2009 – [[Иво Хаджимишев]], художник-фотограф, БНТ, БНР * 2010 – [[Елица Тодорова]] и [[Стоян Янкулов]], музиканти * 2011 – [[Васил Петров (певец)|Васил Петров]], певец * 2012 – [[Александрина Пендачанска]], оперна певица<ref>{{Cite news |url=https://www.vesti.bg/razvlechenia/kultura/al.-pendachanska-s-apolon-toksoforos-za-2012-5098391 |title= Александрина Пендачанска с „Аполон Токсофорос“ за 2012 г. |work=Vesti.bg |date=31 август 2012 |access-date=31 октомври 2022}}</ref> * 2013 – [[Красимира Стоянова]], оперна певица<ref>{{Cite news |url=https://www.vesti.bg/razvlechenia/kultura/apolon-toksoforos-za-krasimira-stoianova-5992743 |title= Аполон Токсофорос за Красимира Стоянова |work=Vesti.bg |date=31 август 2013 |access-date=31 октомври 2022}}</ref> * 2014 – [[Минчо Минчев (цигулар)|Минчо Минчев]], цигулар<ref>{{Cite news |url=https://bnr.bg/post/100454058/mincho-minchev-e-udostoen-s-nagradata-apolon-toksoforos |title= Минчо Минчев бе удостоен с наградата „Аполон Токсофорос“ |author=Даниела Костадинова - кор. на БНР в Бургас |work=БНР |date=29 август 2014 |access-date=31 октомври 2022}}</ref> * 2015 – [[Петър Вълчанов]] и [[Кристина Грозева]], кинорежисьори * 2016 – [[Иван Теофилов]], поет, драматург<ref>{{Cite news |url=https://bnr.bg/factcheck/post/100733509 |title= Иван Теофилов е новият носител на наградата „Аполон Токсофорос“ |author=Даниела Костадинова - кор. на БНР в Бургас |work=БНР |date=2 септември 2016 |access-date=31 октомври 2022}}</ref><ref>{{Cite news |url=https://bnt.bg/bg/a/ivan-teofilov-e-noviyat-nositel-na-nagradata-apolon-toksoforos |title= Иван Теофилов е новият носител на наградата „Аполон Токсофорос“ |work=БНТ |date=5 септември 2016 |access-date=31 октомври 2022}}</ref> * 2017 – [[Павел Койчев]], скулптор<ref>{{Cite news |url=https://bnt.bg/bg/a/pavel-koychev-be-udostoen-s-nagradata-apolon-toksoforos |title= Павел Койчев бе удостоен с наградата „Аполон Токсофорос“ |work=БНТ |date=28 август 2017 |access-date=31 октомври 2022}}</ref><ref>{{Cite news |url=https://въпреки.com/post/164662355341/павел-койчев-получи-аполон-токсофорос |title=Павел Койчев получи „Аполон Токсофорос“ |work=въпреки.com |access-date=31 октомври 2022}}</ref> * 2018 – [[Греди Асса]], художник<ref>{{Cite news |url=https://bnr.bg/burgas/post/101014165 |title= Греди Асса – носител на „Аполон Токсофорос“ |author=Даниела Костадинова - кор. на БНР в Бургас |work=БНР |date=1 септември 2018 |access-date=31 октомври 2022}}</ref> * 2019 – [[Арабеск (балет)|Балет „Арабеск“]]<ref>{{Cite news |url=https://bnr.bg/hristobotev/post/101161184 |title=Балет „Арабеск“ с наградата „Аполон Токсофорос“ за 2019 година |date=20 август 2019 |work=[[БНР]] |access-date=23 октомври 2021}}</ref> * 2020 – [[Живко Петров]], музикант<ref>{{Cite news |url=https://bnr.bg/post/101334610/jivko-petrov-e-noviat-nositel-na-nagradata-apolon-toksoforos |title= Пианистът Живко Петров е новият носител на наградата „Аполон Токсофорос“ |author=Даниела Костадинова - кор. на БНР в Бургас |work=БНР |date=2 септември 2020 |access-date=31 октомври 2022}}</ref><ref>{{Cite news |url=https://въпреки.com/post/628150250941579264/рефлексии-живко-петров-с-наградата-аполон |title=РЕФЛЕКСИИ: Живко Петров с наградата Аполон Токсофорос на „Аполония“ |author=Зелма Алмалех |work=въпреки.com |access-date=31 октомври 2022}}</ref> * 2021 – Камерен ансамбъл „[[Софийски солисти]]“<ref>{{Cite news |url=https://bnr.bg/horizont/post/101520518/sofiiski-solisti-e-22-iat-nositel-na-nagradata-apolon-toksoforos |title=„Софийски солисти“ е 22-ият носител на наградата „Аполон Токсофорос“ |author=Даниела Костадинова - кор. на БНР в Бургас |work=БНР |date=31 август 2021 |access-date=24 януари 2023}}</ref> * 2022 – „[[Иво Папазов|Иво Папазов – Ибряма]]<ref>{{Cite news |url=https://bnr.bg/hristobotev/post/101698363 |title=Иво Папазов - Ибряма е носителят на „Аполон Токсофорос“ 2022 |author=Таня Димова |work=БНР |date=31 август 2022 |access-date=24 януари 2023}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://apollonia.bg/#!-/cbm Официален сайт] {{Портал|Култура|Изкуство|България}} [[Категория:Фестивали на изкуствата в България]] [[Категория:Култура в Созопол]] [[Категория:Основани в България през 1984 година]] frblq5z2dwgzv6p9bgo4otzp60n03f1 0 615381 12876638 12065868 2026-04-10T14:40:11Z DiHri 50860 Линкове 12876638 wikitext text/x-wiki '''Сиромахомилството''' е разновидност на [[Социализъм|социализма]] сред [[ буржоазия|дребната буржоазия]] в България от края на [[19 век|XIX]] – началото на [[20 век|XX век]]. Негов идеолог е българският общественик и публицист [[Спиро Гулабчев]].<ref>{{Македония Сборник|380}}</ref><ref name="ИБ"/> Гулабчев още от студентските си години е повлиян от идеите на руските революционери демократи, на федералиста народник [[Михайло Драгоманов]], както и от анархистките идеи на [[Михаил Бакунин]] и други. Гулабчев се опитва да приспособи смесицата от революционно-демократически, анархистки и народнически идеи към условията в България по това време. Сиромахомилството е [[Пропаганда|пропагандирано]] сред интелигенцията, защитавайки сиромасите и техните интереси. То се стреми към създаването на ново общество, в което основни цели са децентрализацията, равноправието и пълната свобода. Гулабчев обявява възгледите си за ново учение и го нарича сиромахомилство, чиято пропаганда той провежда тайно сред българската интелигенция и младеж. Спиро Гулабчев развива значителна просветна, печатна и устна пропаганда.<ref name="ИБ">{{cite book |title= История на България, том 7 |year=1991 |publisher= Издателство на БАН |location= София|pages= 281}}</ref> == Бележки == <references /> {{Мъниче|Политика|История на България}} {{Портал|Политика|История на България}} [[Категория:Анархизъм в България]] [[Категория:Политическа история на България]] [[Категория:Социализъм]] [[Категория:19 век в България]] [[Категория:20 век в България]] opj831xgnucjna4zeb55gaizl4vm3d6 0 621321 12876625 12034864 2026-04-10T14:22:21Z PaleoWolf 381188 tl:Личност/политик 12876625 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = политик | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | постове1 = [[Министър-председател на Румъния|министър-председател]] | години1 = 6 март 1945 – 2 юни 1952 | постове2 = председател на Президиума | години2 = 6 март 1952 – 7 януари 1958 }} | деца = 2 }} '''Петру Гроза''' е румънски политик, министър-председател на [[Румъния]] в периода 1945 – 1952 г. и председател на президиума на великото национално събрание от 1952 до 1958 г. Основател и лидер на партията [[Земеделски фронт]]. == Биография == Роден е през 1884 г. в [[Бъчия]], [[Трансилвания]] (тогава част от [[Австро-Унгария]]). Учи право в университетите в [[Будапеща]], [[Лайпциг]] и [[Берлин]]. През 1918 г., след края на [[Първата световна война]], става консул на [[Трансилвания]], след като областта е присъединена към [[Румъния]]. Гроза е избран на този пост от [[Румънската национална партия]]. През 1920 г. политикът напуска и отива в [[Народна партия (Румъния)|Народната партия]]. В този период той е министър на строителството в кабинета на [[Александру Авереску]]. Гроза е крупен земевладелец и мирянин на [[Румънска православна църква|Румънската православна църква]]. Заради религията си, той не влиза в [[Румънска комунистическа партия|Комунистическата партия]], макар да е привърженик на идеите на комунизма. През 1933 г. основава партията [[Земеделски фронт]], защитаваща интересите на селяните в страната. В началото на [[Втората световна война]] правителството на [[Йон Антонеску]] започва гонения срещу опозиционните партии и Гроза е арестуван и вкаран в затвора. Земеделецът е освободен в началото на 1944 г. и се включва в активната борба срещу пронацисткото управление. Земеделският фронт участва в коалицията [[Национален демократичен фронт]], заедно с [[Румънска комунистическа партия]], [[Партия на селяните - социалисти]], [[Румънска социалдемократическа партия|Социалдемократическа партия]] и други по-малки леви движения. [[Файл:Frontul Plugarilor 645.jpg|мини|ляво|200px|Конгрес на Земеделския фронт]] След преврата от 23 август 1944 г., подкрепен от крал [[Михай I]], комунистите печелят позиции в румънското общество. С подкрепа от окупиралата Румъния [[Червена армия]] Гроза става министър-председател в началото на 1945 г.<ref>[http://countrystudies.us/romania/25.htm Petru Groza's Premiership]</ref> Само три дни, след като се издига на поста, Гроза успява да върне северна [[Трансилвания]] в границите на Румъния, запазвайки правата на унгарското малцинство в нея. Кабинетът на премиера стабилизира позициите на комунистите чрез граждански реформи и коалиционно управление от 1948 г. По време на управлението си, Гроза се бори срещу монархията. Още през 1945 г. крал Михай I иска оставката на Гроза, заради прекалено голямата съветизация на страната и неспазване на клаузите от [[Ялтенска конференция|Ялтенската конференция]]. Отношенията между двете силни фигури се обтягат и в края на 1947 г. премиерът, с подкрепата на комунистите, принуждава краля да абдикира.<ref>[https://web.archive.org/web/20091027123236/http://www.geocities.com/capitolhill/lobby/8957/960510.html Republica s-a instaurat cu pistolul]</ref> Така Румъния е провъзгласена за Народна република. През 1952 г. Гроза е избран за председател на Президиума на Румъния и остава на поста държавен глава до смъртта си през 1958 г. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.hrono.ru/biograf/bio_g/groza_petru.php Биография] {{пост начало}} {{пост|[[министър-председател на Румъния]]|[[6 март]] [[1945]]|[[2 юни]] [[1952]]|[[Николае Радеску]]|[[Георге Георгиу-Деж]]}} {{пост край}} {{СОРТКАТ:Гроза, Петру}} [[Категория:Румънски политици]] [[Категория:Министър-председатели на Румъния]] [[Категория:Президенти на Румъния]] [[Категория:Румънски адвокати]] [[Категория:Личности от комунистическа Румъния]] cdjs6fji1ph6r0eedqentyq0drtc6ge 0 623708 12876880 12791605 2026-04-10T20:45:52Z Danitrifonov04 292718 12876880 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име на играча = {{Флагче|Англия}} Маркъс Рашфорд | снимка = Marcus Rashford in 2023.jpg | град на раждане = [[Манчестър]] | държава на раждане = {{Флагче|Англия}} [[Англия]] | височина = 185 см | настоящ отбор = {{Флагче|Испания}} [[ФК Барселона|Барселона]] | номер на фланелката =14 | пост = [[нападател]] | юношески години = 2003 – 2005<br>2005 – 2015 | юношески отбори = {{флагче|Англия}} Флетчър Мос Рейнджърс</br>{{флагче|Англия}} [[ФК Манчестър Юнайтед|Манчестър Юнайтед]] | години = 2015 – <br>2025<br>2025 – | отбори = {{флагче|Англия}} [[ФК Манчестър Юнайтед|Манчестър Юнайтед]]<br>{{флагче|Англия}} [[ФК Астън Вила|Астън Вила]] *<br>{{Флагче|Испания}} [[ФК Барселона|Барселона]] * | мачове = 287<br>10<br>25 | голове = (87)<br>(2)<br>(5) | национален отбор години = 2012<br>2014<br>2016<br>2016<br>2016 – | национален отбор = {{флагче|Англия}} {{имеНОФ16|Англия}}</br>{{флагче|Англия}} {{имеНОФ18|Англия}}</br>{{флагче|Англия}} {{имеНОФ20|Англия}}</br>{{флагче|Англия}} {{имеНОФ21|Англия}}</br>{{флагче|Англия}} {{имеНОФ|Англия}} | национален отбор мачове = 2<br>2<br>2<br>1<br>70 | национален отбор голове = (0)<br>(0)<br>(0)<br>(3)<br>(18) | последно обновяване професионални отбори = 4 април 2026 г | последно обновяване национален отбор = 31 март 2026 г |наем=да|цяло име=Маркъс Рашфорд}} '''Маркъс Рашфорд''' ({{lang|en|Marcus Rashford}}) е [[Англичани|английски]] [[футбол]]ист, [[Нападател (футбол)|нападател]] и крило на испанския [[ФК „Барселона“|Барселона]]. Роден е в [[Манчестър]] на 31 октомври 1997 г. Рашфорд отбелязва по два гола в първите си мачове в [[Лига Европа]] и [[Английска висша лига|Премиършип]]. Също така отбелязва голове и в първото си манчестърско дерби и в първия си мач за купата на Англия. Дебютът му за националния отбор на [[Национален отбор по футбол на Англия|Англия]] е в края на май 2016 г. Рашфорд успява да отбележи гол в този мач, което го прави най-младият английски футболист, отбелязал гол в първия си мач за националния отбор. Заради доброто си представяне през сезон 2015/16 е включен в състава на Англия за [[Европейско първенство по футбол 2016|Евро 2016]]. == Клубна кариера == === Манчестър Юнайтед === От 5-годишна възраст играе за местния отбор „Флечър Мос Рейнджърс“. От Рашфорд се интересуват академиите на [[Евертън]], [[ФК Ливърпул|Ливърпул]], [[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]] и [[Манчестър Юнайтед]]. Основната борба за играча се провежда между двата манчестърски клуба. Рашфорд тренира както в базата и на двата отбора, но в крайна сметка, през 2005 г. 7-годишният Маркъс прави избора си в полза на Манчестър Юнайтед. За избора спомага и това, че главен треньор на академията на Манчестър Юнайтед по това време е [[Рене Мьоленстен]], който акцентира върху развитието на млади футболисти с помощта на индивидуални занятия и работа с топка, а не просто игра с пасове, което допада на Рашфорд. Освен това Маркъс от ранни години мечтае да играе именно за „червените дяволи“.<ref>{{cite web |url=http://www.mirror.co.uk/sport/football/news/manchester-united-sensation-marcus-rashford-7449830 |title=Manchester United sensation Marcus Rashford rejected Liverpool to sign on at Old Trafford |date=26 февруари 2016 |publisher=The Mirror |lang=en }}</ref><ref name="dailymail">{{cite web |url=http://www.dailymail.co.uk/sport/sportsnews/article-3465494/Marcus-Rashford-18-year-old-scored-twice-senior-debut-having-grown-Manchester-United-memorabilia-adorning-bedroom-walls.html |title=Marcus Rashford is the 18-year-old who scored twice on his senior debut, having grown up with Manchester United memorabilia adorning his bedroom walls |publisher=Daily Mail |date=26 февруари 2016 |lang=en }}</ref> Рашфорд започва да прави впечатление с добрата си игра още от сезон 2013/14. В мач от младежката [[ФА Къп]] срещу [[ФК Лестър Сити|Лестър Сити]] играе на тогава непривичната за него позиция на единствен [[нападател]]. Неговата предпочитана позиция тогава е да играе като втори нападател, но въпреки промяната той не разочарова с играта си. До края на кампанията той успява да отбележи 4 гола в 10 срещи, което впечатлява всички в академията.<ref>[http://www.manutd.com/en/Players-And-Staff/First-Team/Marcus-Rashford.aspx?pageNo=1 www.manutd.com]</ref> През 2014 г. Рашфорд е включен в състава на юношеския отбор на Манчестър Юнайтед за участие в [[Млечна купа|Млечната купа]]<ref>{{cite web|url=http://www.manutd.com/en/Players-And-Staff/The-Academy/Academy-News/2014/Jul/manchester-united-milk-cup-squad-2014-includes-borg-and-obi.aspx|title=Reds name Milk Cup squad|date=24 юли 2014|accessdate=4 юли 2016|lang=en}}</ref>, която е спечелена от „червените дяволи“<ref>{{cite news|url=http://www.bbc.com/sport/football/28608436|title=Milk Cup 2014: Wins for Man Utd, NI and Corinthians|date=1 август 2014|publisher=[[BBC]]|lang=en|accessdate=4 юли 2016}}</ref>. Рашфорд играе в три мача и отбелязва четири гола, но не взима участие във финалния мач<ref>{{cite web|url=http://www.mirror.co.uk/sport/football/news/watch-marcus-rashford-score-four-7469053|title=Watch Marcus Rashford score four for Manchester United's U17s during 2014 Milk Cup|last=Flanagan|first=Aaron|date=1 март 2016|publisher=Mirror|accessdate=4 юли 2016|lang=en}}</ref>. По това време [[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]] предприема още един опит да привлече Маркъс в своята академия, но Рашфорд решава да остане в „Юнайтед“.<ref>{{cite web|url=http://www.manchestereveningnews.co.uk/sport/football/football-news/marcus-rashford-man-utd-profile-10952467|title=Who is Marcus Rashford? Full Manchester United player profile|last=McKeegan|first=Alice|date=16 юни 2016|publisher=M.E.N Media|accessdate=4 юли 2016|lang=en}}</ref> След спечелването на [[Млечна купа|Млечната купа]], Рашфорд се превръща във водеща фигура на отбора до 18 г. като продължава да играе като централен нападател. Редовно успява да показва класата си и в крайна сметка завършва като голмайстор за сезон 2014/15 с 13 гола от 25 мача.<ref>[http://www.manutd.com/en/Players-And-Staff/First-Team/Marcus-Rashford.aspx?pageNo=2 www.manutd.com]</ref> В следващите няколко години Маркъс продължава да впечатлява с изявите си и прехода му в първия отбор на Манчестър Юнайтед не закъснява. ==== Сезон 2015/16 ==== Дебютът му за първия отбор на [[Манчестър Юнайтед]] е на 25 февруари 2016 г. във втория мач от елиминационната фаза на турнира [[Лига Европа]] срещу датския [[ФК Митюлан]]. Рашфорд е включен в състава поради контузия на [[Антони Марсиал]] в загрявката преди мача. Рашфорд не изпуска шанса си и нанизва два гола през второто полувреме.<ref>[http://www.bbc.co.uk/sport/football/35632870 www.bbc.co.uk]</ref> Тези голове го правят най-младият играч на „червените дяволи“, отбелязал гол в международен турнир, побеждавайки рекорда държан дотогава от легендата [[Джордж Бест]].<ref>[http://metro.co.uk/2016/02/26/five-things-you-need-to-know-about-manchester-uniteds-new-hero-marcus-rashford-5719013/ metro.co.uk]</ref> Три дни по-късно Рашфорд прави дебют и в [[Английска висша лига|Премиърпип]]. Мачът е срещу [[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]] и той отново прави невероятен мач като отбелязва два гола и прави асистенция за победата с 3 – 2, което го прави третия най-млад реализатор в лигата за „червените дяволи“ след [[Федерико Македа]] и [[Дани Уелбек]]. На 20 март 2016 г. в първото си манчестърско дерби отбелязва единствения гол в срещата, за да осигури победата над градския съперник [[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]].<ref>[https://www.theguardian.com/football/live/2016/mar/20/manchester-city-v-manchester-united-premier-league-live www.theguardian.com]</ref> По това време той е на 18 години и 141 дена, което го прави най-младия реализатор в манчестърското дерби в [[Английска висша лига|Премиърпип]].<ref>[https://www.theguardian.com/football/2016/mar/20/louis-van-gaal-manchester-united-city-champions-league www.theguardian.com]</ref> На 30 май 2016 г., Рашфорд подписва нов договор с клуба до 2020 г. с опция за удължаване с една година.<ref>[http://www.manutd.com/en/News-And-Features/Football-News/2016/May/marcus-rashford-signs-new-contract-with-manchester-united.aspx www.manutd.com]</ref> Остава втори в надпреварата за наградата „златно момче“ за най-добър играч в Европа до 21 г., спечелена от португалеца [[Ренато Саншеш|Ренато Санчес]].<ref>[https://www.theguardian.com/football/2016/oct/24/renato-sanches-marcus-rashford-golden-boy-award www.theguardian.com]</ref> ==== Сезон 2016/17 ==== Първият по-съществен мач през сезон 2016/17 за Рашфорд е на 27 август 2016 г., когато отбелязва изкллючително важен гол в продълженията, за да осигури победата на своя отбор срещу [[АФК Хъл Сити|Хъл Сити]]. Около месец по-късно отбелязва по един гол в три поредни мача два от които са спечелени от „червените дяволи“. До края на 2016 г. Рашфорд така и не намира формата си и не успява да се отличи с играта си. Началото на 2017 г. обаче е обещаващо. Рашфорд прави асистенция на [[Хуан Мата]] за откриващия гол при победата с 2 – 0 над [[ФК Уест Хем Юнайтед|Уест Хем]]. Следващият мач отбелязва два гола и става играч на мача при победата на „червените дяволи“ с 4 – 0 над [[ФК Рединг|Рединг]] в турнира [[ФА Къп]]. == Национален отбор == Доброто представяне в клубния отбор за сезон 2015/16 г. карат [[Рой Ходжсън]] да постави Рашфорд в разширения състав на Англия за [[Европейско първенство по футбол 2016|Евро 2016]]. Треньорът му от академията [[Ники Бът]] е против повикването му, защото според него е твърде рано да бъде викан и това може да повлияе негативно на развитието му. Въпреки тези възражения в крайна сметка Рашфорд остава в състава, пътуващ за Франция. На 27 май 2016 г. в мач подготовка за [[Европейско първенство по футбол 2016|Евро 2016]] срещу Австралия, Рашфорд прави своя дебют за националния отбор на Англия. Той отбелязва първия гол в срещата, което го прави най-младият англичанин, отбелязал в своя дебют за „трите лъва“, измествайки рекорда на [[Томи Лаутън]] от 1938 г.<ref>[http://www.bbc.com/sport/football/36339159 www.bbc.com]</ref> На 16 юни 2016 г., Рашфорд прави дебют на европейско първенство. Той влиза като резерва на [[Адам Лалана]] при победата на „трите лъва“ с 2 – 1 над [[Национален отбор по футбол на Уелс|Уелс]]. Това го прави най-младият футболист, който представя Англия на европейско първенство, разбивайки рекорда на [[Уейн Рууни]] от [[Европейско първенство по футбол 2004|Евро 2004]] с 4 дена.<ref>[http://www.espnfc.us/european-championship/story/2895013/marcus-rashford-becomes-youngest-england-player-at-european-championship www.espnfc.us]</ref> Единадесет дена по-късно Рашфорд влиза като резерва в последните четири минути в мача на Англия срещу Исландия, след който „трите лъва“ отпадат безславно. За малкото време, в което играе Рашфорд, успява да дриблира трима играчи на Исландия и да създаде много опасна атака, която обаче се оказва безплодна.<ref>[http://metro.co.uk/2016/06/27/marcus-rashford-dribbled-past-more-players-in-four-minutes-than-any-other-player-during-englands-defeat-to-iceland-5970522/ metro.co.uk]</ref> == Стил на игра == Играе на позициите на ляво крило или нападател, въпреки че по време на мач той често може да смени позициите си с партньори в атаката, измествайки се надясно, отляво по фланга или в центъра. Различава се с висока скорост, особено е ефективен при бързи контраатаки. Може добре да изпълни свободен удар и дузпа. == Личен живот == Маркъс има двама братя и две сестри. По време на дебюта си в първия отбор „Манчестър Юнайтед“ през февруари 2016 г. той живее с майка си Мел в Манчестър. През 2017 г. той си купува частна къща на стойност 1,85 милиона паунда с шест спални и гараж за две коли. == Благотворителност == През 2020 г. по време на мерките, наложени от правителството на Обединеното кралство в отговор на разпространението на COVID-19, Рашфорд подкрепя благотворителната организация ''FareShare'' и помага за набирането на 20 милиона паунда за безплатна храна за ученици. Проектът първоначално е замислен да помага на ученици в Манчестър, но по-късно се разширява из цялата страна. На 11 юни 2020 г. Рашфорд обявява, че благодарение на събраните средства 3 милиона ученици в цялата страна ще получат безплатна храна. На 15 юни Маркъс написва отворено писмо на членовете на Парламента да предприемат действия за борба с детската бедност във Великобритания. На следващия ден правителството на Обединеното кралство обявява разширяване на програмата за училищни ваканции за семейства с ниски доходи с деца, като публичността на Маркъс играе ключова роля в това решение. На 15 юли 2020 г. става известно, че Рашфорд ще получи почетна докторска степен от университета в Манчестър като признание за приноса му в борбата срещу детската бедност, ставайки най-младият носител на тази титла в историята. На 1 септември 2020 г. Маркъс обявява създаването на „работна група“ за справяне с хранителната бедност сред децата във Великобритания, която включва големи хранителни вериги във Великобритания, включително Aldi, Asda, Co-op, Deliveroo, FareShare, Food Foundation, Исландия, Kellogg's, Lidl, Sainsbury's, Tesco и Waitrose.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.thesun.co.uk/sport/11878415/marcus-rashford-charity-work-list-man-utd/|заглавие=What work has Marcus Rashford done for charity? Full list of Man Utd ace’s generous acts including school meals victory|достъп_дата=2.08.2021г.}}</ref> == Успехи == === Клубни === ; Манчестър Юнайтед * [[ФА Къп]]: [[2015]]/ [[2016]],2023 /2024 * [[Къмюнити Шийлд 2016]] * [[Купа на Футболната лига (Англия)|Купа на Лигата]]: 2016/17, 2022/23 * Победител в [[Лига Европа]]: 2016/17 ; Барселона * [[Суперкупа на Испания]]: 2026 ; Национален отбор на Англия * Трето място в [[Лига на нациите]]: [[2019]] * Сребърен медалист на [[Европейско първенство по футбол|Европейското първенство по футбол]]: [[Европейско първенство по футбол 2020|2020]] == Източници == <references/> {{Манчестър Юнайтед състав}} {{СОРТКАТ:Рашфорд, Маркъс}} [[Категория:Английски футболисти]] [[Категория:Футболисти на Манчестър Юнайтед]] [[Категория:Футболисти на Астън Вила]] [[Категория:Футболисти на ФК Барселона]] kzl5mzkdm9ad6tejcjif7tyckb53tqr 0 633335 12876972 12344501 2026-04-11T02:45:22Z Luxferuer 25980 12876972 wikitext text/x-wiki {{обработка|форматиране}} {{личност|общественик}} '''Християн Розенкройц''' ({{lang|de|Christian Rosenkreutz}}; 1378 – 1484) е легендарен персонаж от европейското духовно развитие, основател на Розенкройцерския орден. Първите сведения за него се появяват в розенкройцерските манифести „Веруюто на розенкройцерското братство“ <ref>{{икона|en}} [http://www.levity.com/alchemy/confessi.html Confessio Fraternitatis] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161015083630/http://www.levity.com/alchemy/confessi.html |date=2016-10-15 }}</ref> и „Зовът на розенкройцерското братство“ <ref>{{икона|en}} [http://www.levity.com/alchemy/fama.html Fama fraternitatis] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20091018025729/http://www.levity.com/alchemy/fama.html |date=2009-10-18 }}</ref> от началото на 17 век, написани от името на „Братството на розата и кръста“. В тях най-общо се казва, че той е живял през 15 век, от малък е бил възпитаван в християнските традиции, а в юношеските години се отправя на пътешествие, първо в [[Мала Азия]], след което в [[Северна Африка]], където преминава през серии посвещения. Завръща се в Европа с надеждата да предаде знанията си на европейските учени и владетели, но на базата на своята лична авторитетност те отказват да възприемат каквото и да е. Поради това той създава тайно братство, което се посвещава на безвъзмездно лекуване. Според единия от манифестите, 120 години след смъртта му неговите последователи случайно откриват тайната му гробница, в която тялото му е намерено непокътнато, заедно с някои особено ценни духовни указания, вещи и книги. Скоро след издаването на двата манифеста излиза и произведението „Алхимичната сватба на Християн Розенкройц“ – за разлика от манифестите, тук има личност, признала авторството – Йохан Валентин Андре. В тази алегорична история се описва процесът на алхимично преобразуване на грешния и ограничен човек в Истински човек. Съществуват теории, че монахът, който е възпитавал малкия Християн, е бил [[Богомили|богомил]], а пътешествието му на изток преминало първо през България, където по онова време все още съществувал таен център за посвещение на богомилите във Велико Търново.<ref> Влад Пашов, „Богомилството, Път на съвършените“</ref>. == Повече информация == [http://lectorium-rosicrucianum.bg/article/57-Christian_Rosenkreuz/ lectorium-rosicrucianum.bg] == Източници == <references /> [[Категория:Розенкройцерство]] [[Категория:Ренесанс]] [[Категория:Херметици]] 9x195kdrcksgi8wz05aie3i43zyk6ih 12876973 12876972 2026-04-11T02:47:14Z Luxferuer 25980 Добавяне на [[Категория:Германски столетници]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12876973 wikitext text/x-wiki {{обработка|форматиране}} {{личност|общественик}} '''Християн Розенкройц''' ({{lang|de|Christian Rosenkreutz}}; 1378 – 1484) е легендарен персонаж от европейското духовно развитие, основател на Розенкройцерския орден. Първите сведения за него се появяват в розенкройцерските манифести „Веруюто на розенкройцерското братство“ <ref>{{икона|en}} [http://www.levity.com/alchemy/confessi.html Confessio Fraternitatis] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161015083630/http://www.levity.com/alchemy/confessi.html |date=2016-10-15 }}</ref> и „Зовът на розенкройцерското братство“ <ref>{{икона|en}} [http://www.levity.com/alchemy/fama.html Fama fraternitatis] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20091018025729/http://www.levity.com/alchemy/fama.html |date=2009-10-18 }}</ref> от началото на 17 век, написани от името на „Братството на розата и кръста“. В тях най-общо се казва, че той е живял през 15 век, от малък е бил възпитаван в християнските традиции, а в юношеските години се отправя на пътешествие, първо в [[Мала Азия]], след което в [[Северна Африка]], където преминава през серии посвещения. Завръща се в Европа с надеждата да предаде знанията си на европейските учени и владетели, но на базата на своята лична авторитетност те отказват да възприемат каквото и да е. Поради това той създава тайно братство, което се посвещава на безвъзмездно лекуване. Според единия от манифестите, 120 години след смъртта му неговите последователи случайно откриват тайната му гробница, в която тялото му е намерено непокътнато, заедно с някои особено ценни духовни указания, вещи и книги. Скоро след издаването на двата манифеста излиза и произведението „Алхимичната сватба на Християн Розенкройц“ – за разлика от манифестите, тук има личност, признала авторството – Йохан Валентин Андре. В тази алегорична история се описва процесът на алхимично преобразуване на грешния и ограничен човек в Истински човек. Съществуват теории, че монахът, който е възпитавал малкия Християн, е бил [[Богомили|богомил]], а пътешествието му на изток преминало първо през България, където по онова време все още съществувал таен център за посвещение на богомилите във Велико Търново.<ref> Влад Пашов, „Богомилството, Път на съвършените“</ref>. == Повече информация == [http://lectorium-rosicrucianum.bg/article/57-Christian_Rosenkreuz/ lectorium-rosicrucianum.bg] == Източници == <references /> [[Категория:Розенкройцерство]] [[Категория:Ренесанс]] [[Категория:Херметици]] [[Категория:Германски столетници]] dqra01rw2lasp6bsyetsftqmyrome0p 0 635299 12876820 10828590 2026-04-10T17:15:53Z Apaleutos25 391896 12876820 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Воница | име-местно = Βόνιτσα | изглед = Βόνιτσα, Αιτωλοακαρνανίας.jpg | изглед-описание = Изглед към венецианската крепост | гео-ширина = 38.54 | гео-дължина = 20.53 | област = Акарнания | дем = Актио-Воница | географска-област = [[Етолоакарнания]] | площ = | височина = 0 | население = 4703 | население-година = 2011 | основаване = | пощенски-код = | телефонен-код = }} '''Воница''' е градче в историческа [[Акарнания]], на брега на [[Амбракийски залив|амбракийския залив]] на [[Йонийско море]].<ref>{{Citation |title=ΒΟΝΙΤΣΑ ΑΙΤΩΛΟΑΚΑΡΝΑΝΙΑΣ |url=http://www.akarnania.net/vonitsa/ |accessdate=2016-10-12 |archivedate=2009-02-11 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090211122501/http://akarnania.net/vonitsa/ }}</ref> Местоположението му е стратегическо, понеже позволява осъществяването на контрол от юг върху входа/изхода от залива. На срещуположния край на входа/изхода на залива се намира [[Превеза]]. В [[античност]]та в близост до мястото на съвременния град се е намирала древногръцката [[Анактория]]. Според някои трактовки на мястото му била Хераклея. Днешният град е средновековен, дълго време владян от венецианците посредством укрепената крепост над него. [[Етимология]]та на името му е българска. Прониква видоизменено в съвременния [[гръцки език]] ([[димотики]]) от старобългарското [[Войница]]. С последното име градчето е записано и в руския [[Енциклопедичен речник на Брокхауз и Ефрон]].<ref>Войница, Енциклопедичен речник на Брокхауз и Ефрон, Т. 7 (13), 1892</ref> Наименованието на католическата, венецианска в миналото, епископия в градчето е [[Боница]],<ref>''Annuario Pontificio 2013'' (Libreria Editrice Vaticana 2013 ISBN 978-88-209-9070-1), ''Sedi titolari'', p. 851</ref> вероятно видоизменено от българското [[Бойница]]. Етимологията на името му отразява и владението в минало време на цяла [[Етолоакарнания]] от цар [[Симеон Велики]], а после и от цар [[Стефан Душан]]. По времето на втория, а и през целия [[14 век]] и [[15 век]], проникват през Етолоакарнания в [[Атика]] и [[Пелопонес]] т.нар. [[арванити]]. Воница в [[история на съвременна Гърция|историята на съвременна Гърция]] е известна като място на начало на въстанието срещу управлението на крал [[Отон I Гръцки]], с което се слага края на т.нар. [[баварократия]] в [[кралство Гърция]]. == Източници == <references /> == Вижте също == * [[Битка при Ахелой (1359)]] [[Категория:Градове в Гърция]] [[Категория:Акарнания]] [[Категория:Дем Актио-Воница]] ln5wno7w9nd8y6o4ect2btqwhje2j9x 0 645878 12876897 12758604 2026-04-10T20:57:27Z Danitrifonov04 292718 12876897 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Джовани|Джовани (пояснение)|тип=личност}} {{футболист | име на играча = {{Флагче|Аржентина}} Джовани Ло Селсо | снимка = 2020-03-10 Fußball, Männer, UEFA Champions League Achtelfinale, RB Leipzig - Tottenham Hotspur 1DX 3705 by Stepro.jpg | цяло име =Джовани Ло Селсо | град на раждане = [[Росарио]] | държава на раждане = {{Флагче|Аржентина}} [[Аржентина]] | височина = 178 см | пост = [[полузащитник]] | настоящ отбор = {{Флагче|Испания}} [[Реал Бетис]] | номер на фланелката = 20 | юношески отбори = {{Флагче|Аржентина}} [[Росарио Сентрал]] | юношески години = 2010 – 2015 | години = 2015 – 2016<br>2016 – 2019<br>2016<br>2018 – 2019<br>2019 – 2020<br>2019 – 2020<br>2020 – 2024<br>2022<br>2022 – 2023<br>2024 – | отбори = {{Флагче|Аржентина}} [[Росарио Сентрал]]<br>{{Флагче|Франция}} [[Пари Сен Жермен]]<br>{{Флагче|Аржентина}} [[Росарио Сентрал]] *<br>{{Флагче|Испания}} [[Реал Бетис]] *<br>{{Флагче|Испания}} [[Реал Бетис]]<br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Тотнъм Хотспър|Тотнъм Хотспър]] *<br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Тотнъм Хотспър|Тотнъм Хотспър]]<br>{{Флагче|Испания}} [[Виляреал КФ|Виляреал]] *<br>{{Флагче|Испания}} [[Виляреал КФ|Виляреал]] *<br>{{Флагче|Испания}} [[Реал Бетис]] | мачове = 27<br>38<br>9<br>27<br>5<br>28<br>49<br>16<br>22<br>42 | голове = (3)<br>(4)<br>(1)<br>(8)<br>(1)<br>(0)<br>(3)<br>(1)<br>(2)<br>(10) | национален отбор години = 2016<br>2017 – | национален отбор = {{Флагче|Аржентина}} {{имеНОФ23|Аржентина}}<br>{{Флагче|Аржентина}} {{имеНОФ|Аржентина}} | национален отбор мачове = 3<br>65 | национален отбор голове = (0)<br>(3) | посл_проф_отбори = 17 януари 2026 г | посл_нац_отбор = 14 ноември 2025 г | наем = да }} '''Джовани Ло Селсо''' ({{lang|es|Giovani Lo Celso}}; роден на [[9 април]] [[1996]] г. в [[Росарио]]) е [[Аржентина|аржентински]] [[футболист]], играе като [[полузащитник]] и се състезава за испанския [[Реал Бетис]]. == Клубна кариера == === Росарио Сентрал === Роден в [[Росарио]], [[Аржентина]], Ло Селсо влиза в школата на местния гранд [[Росарио Сентрал]]. Дебюта си в [[Примера Дивисион (Аржентина)|аржентинския елит]] прави на 19 юли 2015 година срещу отбора на [[Велес Сарсфийлд]], а мача завършва 0-0. ДА ЖИВЕЕ БОБИ МИХАЙЛОВ ! ! ! На 28 февруари 2016 година Ло Селсо отбелязва първия си гол в професионалния футбол при победата с 3-0 над отбора на Колон, реализирайки в 6-ата минута.<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=592511 Расинг се наложи над Бока Хуниорс в дербито на кръга в Аржентина]; Sportal.bg, 29 февруари 2016</ref> На 10 април отбелязва втория си гол за клуба при загубата с 3-2 от Велес. === Пари Сен Жермен === На 26 юли 2016 година Ло Селсо подписва договор до 2021 година с френския гранд [[Пари Сен Жермен]].<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=615831 Покупките на Емери в ПСЖ продължават]; Sportal.bg, 26 юли 2016</ref> Остава под наем в Росарио Сентрал до края на календарната 2016 година. == Национален отбор == Ло Селсо е повикан в състава на Аржентина до 23 години за [[Летни олимпийски игри 2016|Летните Олимпийски игри]] в [[Рио де Женейро]], [[Бразилия]]. На 4 август 2016 година прави своя дебют за Аржентина до 23 години при загубата с 0-2 от Португалия до 23 години, заменяйки в 72-рата минута Кристиан Еспиноса. Изиграва общо три мача на Олимпиадата. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.psg.fr/en/First-Team/300002/Player-sheet/4060/Lo-Celso-Giovani Профил в официалния сайт на Пари Сен Жермен] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170301224547/http://www.psg.fr/en/First-Team/300002/Player-sheet/4060/Lo-Celso-Giovani |date=2017-03-01 }} * [http://www.sportal.bg/statistics_player.php?season=236&champ=41&team=700&player=25460 Профил в Sportal.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20171128223059/https://www.sportal.bg/statistics_player.php?season=236&champ=41&team=700&player=25460 |date=2017-11-28 }} {{СОРТКАТ:Ло Селсо, Джовани}} [[Категория:Аржентински футболисти]] [[Категория:Футболисти на Росарио Сентрал]] [[Категория:Футболисти на ПСЖ]] [[Категория:Футболисти на Реал Бетис]] [[Категория:Спортисти на летните олимпийски игри 2016]] [[Категория:Футболисти на Тотнъм]] [[Категория:Футболисти на Виляреал]] 354r08sdm7lpbzvyghpkjsburktd2e6 0 650696 12876711 12874859 2026-04-10T15:07:29Z Rumensz 125859 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда за най-добра чуждестранна книга]] → [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] 12876711 wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Петер Хертлинг | име-оригинал = Peter Härtling | снимка = Peter Härtling.jpeg | описание = Петер Хертлинг през 2012 г. | място на раждане = [[Кемниц]], [[Германия]] | място на смърт = [[Рюселсхайм ам Майн]], Германия | работил = [[поет]], [[белетрист]], [[драматург]], [[есеист]] | националност = {{DEU}} | период = 1953 – 2016 | жанрове = [[стихотворение]], [[роман]], [[разказ]], [[пиеса]] | теми = | направление = | дебют = ''„poeme und songs“'' (1953), поезия | известни творби = ''„Една жена“'' (1974), роман<br>''„Хуберт или Завръщане в Казабланка“'' (1978), роман | награди = „[[Андреас Грифиус (награда)|Андреас Грифиус]]“ (1990) | повлиян = | повлиял = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | бележки = | общомедия = | вложки = }} '''Петер Хертлинг''' ({{lang|de|Peter Härtling}}) е германски [[поет]], [[белетрист]], [[художник]], [[драматург]], [[есеист]] и автор на [[книги за деца]]. == Биография == Роден е през 1933 г. в [[Саксония|саксонския]] град [[Кемниц]]. Детството му преминава по времето на [[Третия райх]] и [[Втората световна война]]. Годините на войната семейството прекарва в [[Оломоуц]] ([[Моравия]]), а после в Цветл, [[Долна Австрия]]. С настъплението на [[Червената армия]] бащата е пратен в съветски военнопленнически лагер, където умира през 1945 г. След войната Петер Хертлинг завършва гимназия в [[Нюртинген]]. През 1946 г. майката се самоубива. Петер Хертлинг учи в художествено училище, а после се занимава с журналистика. През 1953 г. дебютира със стихосбирката ''„poeme und songs“''. През 1967 – 1973 г. работи в голямото издателство „Самуел Фишер“ във [[Франкфурт на Майн]]. От 1974 г. е писател на свободна практика. От 1998 до 2006 г. Петер Хертлинг е президент на Hölderlin-Gesellschaft. Също така е член на ''Академията за наука и литература'' в [[Майнц]], на ''Немската академия за език и литература'' в [[Дармщат]], на ''Академията по изкуствата'' в [[Берлин]] и на немския [[ПЕН клуб]]. Получава множество литературни награди и отличия. == Творчество == Петер Хертлинг посвещава голяма част от литературното си дело – както в лириката, така и в прозата – на преосмислянето на историята и собственото минало. От значение за творчеството му освен това е литературата и музиката на [[Романтизма]]. Петер Хертлинг пресъздава в биографични романи живота на писателите [[Фридрих Хьолдерлин]], [[Вилхелм Вайблингер]], [[Е.Т.А. Хофман]] и [[Николаус Ленау]], а също на композиторите [[Франц Шуберт]] и [[Роберт Шуман]]. Песенният цикъл на Шуберт ''„Зимно пътуване“'' има особено значение за Петер Хертлинг и през 1988 г. той публикува есеистичната си книга ''„Странникът“'' по мотиви на Шубертовите песни. Там писателят казва: {{цитат|Ние приличаме на безименния странник. Вече не странстваме, за да отидем някъде, а пътуваме без посока в един мразовит, леден свят.}} == Библиография == === Поезия === * ''poeme und songs'', 1953 * ''Yamins Stationen'', 1955 * ''In Zeilen zuhaus'', Vom Abenteuer des Gedichts, des Gedichteschreibens und Gedichtelesens, 1957 * ''Unter den Brunnen'', 1958 * ''Spielgeist Spiegelgeist'', 1962 * ''Neue Gedichte'', 1972 * ''Anreden'', Gedichte aus den Jahren 1972–1977, 1977 * ''Vorwarnung'', 1983 * ''Die Mörsinger Pappel'', 1987 * ''Ausgewählte Gedichte – 1953-1979'', 1979 * ''Die Gedichte – 1953-1987'', 1989 * ''Das Land, das ich erdachte – Gedichte 1990-1993'', 1993 * ''Horizonttheater'', 1997 * ''Ein Balkon aus Papier'', 2000 * ''kommen – gehen – bleiben'', 2003 * ''Schattenwürfe – Gedichte 2005'', 2005 === Проза === * ''Im Schein des Kometen. Die Geschichte einer Opposition'', 1959 * ''Niembsch oder Der Stillstand'', Eine Suite, 1964 * ''Janek'', Porträt einer Erinnerung 1966 * ''Das Familienfest oder Das Ende der Geschichte'', Goverts, Stuttgart 1969 * ''Ein Abend eine Nacht ein Morgen'', Eine Geschichte, 1971 * ''Zwettl, Nachprüfung einer Erinnerung'', 1973 * ''Eine Frau'', 1974 ** ''Катарина: Роман на едно поколение'', изд. Георги Бакалов (1987) * ''Hölderlin'', 1976 * ''Hubert oder Die Rückkehr nach Casablanca'', 1978 ''[[Хуберт или Завръщане в Казабланка]]'' * ''Nachgetragene Liebe'', 1980 * ''Der wiederholte Unfall'', Erzählungen, 1980 * ''Die dreifache Maria'', 1982 * ''Das Windrad'', 1983 * ''Felix Guttmann'', 1985 * ''Brief an meine Kinder'', 1986 * ''Waiblingers Augen'', 1987 * ''Die kleine Welle'', Vier Geschichten zur Schöpfungsgeschichte, 1987 * ''Herzwand'', Mein Roman, 1990 * ''Brief an meine Kinder'', 1991 * ''Schubert'', 1992 * ''Božena'', 1994 * ''Schumanns Schatten'', 1996 ** ''Сянката на Шуман'', изд. Весела Люцканова (2001) * ''Große, kleine Schwester'', 1998 * ''Hoffmann oder Die vielfältige Liebe'', изд. Весела Люцканова (2003) ** ''Хофман или многоликата любов'', 2001 * ''Leben lernen'', Erinnerungen, 2003 * ''Die Lebenslinie. Eine Erfahrung'', 2005 * ''O´Bär an Enkel Samuel. Eine Erzählung mit fünf Briefen'', 2008 * ''Liebste Fenchel! Das Leben der Fanny Hensel-Mendelssohn in Etüden und Intermezzi'', 2011 * ''Tage mit Echo'', Zwei Erzählungen, 2013 * ''80. Versuch einer Summe'', 2013 * ''Verdi – Ein Roman in neun Fantasien'', 2015 === Драма === * ''Gilles'', Ein Kostümstück aus der Revolution, 1970 * ''Melchinger Winterreise'', Stationen für die Erinnerung, 1998 === Книги за деца === * ''... und das ist die ganze Familie'', Tagesläufe mit Kindern, 1970 * ''Das war der Hirbel'', 1973 * ''Zum laut und leise Lesen'', Geschichten und Gedichte für Kinder, 1975 * ''Oma'', 1975 ** ''Баба'', изд. Отечество (1982) * ''Theo haut ab'', 1977 * ''Ben liebt Anna'', 1979 * ''Sofie macht Geschichten'', 1980 * ''Alter John'', 1981 * ''Jakob hinter der blauen Tür'', 1983 * ''Krücke'', 1987 * ''Geschichten für Kinder'', 1988 * ''Fränze'', 1989 * ''Mit Clara sind wir sechs. Von den Scheurers, die sich alle Mühe geben, eine Familie zu sein'', 1991 * ''Fundevögel: Geschichten zum Wieder- und Wiederlesen'', Für Kinder von neun bis neunzig, 1991 * ''Erzählbuch'', Geschichten, Gedichte, Texte, Proben, 1992 * ''Lena auf dem Dach'', 1993 * ''Jette'', Erzählbuch, 1995 * ''Tante Tilli macht Theater'', 1997 * ''Reise gegen den Wind'', 2000 * ''Romane für Kinder in drei Bänden'', 2003 * ''Paul das Hauskind'', 2010 * ''Hallo Opa Liebe Mirjam'', 2013 * ''Djadi, Flüchtlingsjunge'', 2016 === Есеистика === * ''Palmström grüßt Anna Blume'', Essay und Anthologie der Geister aus Poetia, 1961 * ''Vergessene Bücher'', 1966 * ''Die Väter'', Berichte und Geschichten, 1968 * ''Christian Friedrich Daniel Schubart'', Strophe für die Freiheit, 1976 * ''Mein Lesebuch'', 1979 * ''Meine Lektüre'', Literatur als Widerstand, 1981 * ''Der spanische Soldat oder Finden und Erfinden'', Frankfurter Poetik-Vorlesungen, 1984 * ''Und hören voneinander'', Reden aus Zorn und Zuversicht, 1984 * ''Zueignung'', Über Schriftsteller. Erinnerungen an Dichter und Bücher, 1985 * ''Der Wanderer'', 1988 * ''Auskunft für Leser'', 1988 * ''Wer vorausschreibt, hat zurückgedacht'', Essays, 1989 * ''Noten zur Musik'', 1990 * ''Zwischen Untergang und Aufbruch'', Aufsätze, Reden, Gespräche, 1990 * ''Brüder und Schwestern. Tagebuch eines Synodalen'', 1991 * ''Der Anspruch der Kinderliteratur'', 1991 * ''Vom Altern'', ein Vortrag, 1992 * ''Gegenden, Orte – Hölderlins Landschaft'', ein Festvortrag, 1993 * ''Das wandernde Wasser. Musik und Poesie der Romantik'', 1994 * ''Notenschrift'', Wörter und Sätze zur Musik, 1998 * ''Das andere Ich'', 1998 * ''Reden und Essays zur Kinderliteratur'', 2003 * ''Erinnerte Wirklichkeit – erzählte Wahrheit. Die Städte meiner Kindheit'', 2007 == Награди и отличия == * 1964: ''[[Награда на немската критика]]'', für ''Niembsch'' * 1971: ''[[Герхарт Хауптман (награда)|Награда Герхарт Хауптман]]'' * 1974: ''[[Шубарт (награда)|Награда Шубарт]]'' * 1976: ''„[[Немска награда за детско-юношеска литература]]“'', für ''Oma''. * 1978: Wilhelmine-Lübke-Preis * 1980: ''„[[Цюрихска награда за детска книга]]“'', für ''Ben liebt Anna'' und ''Sofie macht Geschichten'' * 1987: ''[[Херман Зинсхаймер (награда)|Награда Херман Зинсхаймер]]'' * 1987: ''„[[Награда Фридрих Хьолдерлин на град Бад Хомбург]]“'' * 1990: ''[[Андреас Грифиус (награда)|Награда Андреас Грифиус]]'' * 1992: ''[[Лион Фойхтвангер (награда)|Награда Лион Фойхтвангер]]'' * 1994: Verleihung des Titels eines Professors durch das Land Baden-Württemberg * 1995: Голям ''[[Федерален орден за заслуги]]'' * 1996: Wilhelm-Leuschner-Medaille des Landes Hessen * 1996: Verleihung der Karl-Preusker-Medaille durch die Deutsche Literaturkonferenz * 2000: ''[[Айхендорф (награда)|Награда Айхендорф]]'' * 2001: ''„[[Немска награда за детско-юношеска литература]]“'' * 2003: ''[[Немска награда за книги]]'' за цялостно творчество * 2006: ''[[Герти Шпис (награда)|Награда Герти Шпис]]'' * 2007: ''[[Корине (награда)|Награда Корине]]'' на баварския президент, за цялостно творчество * 2011: Verdienstorden des Landes Baden-Württemberg * 2011: ''„[[Голяма награда на Немската академия за детско-юношеска литература]]“'' * 2012: Kulturpreis Deutsche Sprache * 2013: Hölderlin-Ring * 2014: ''[[Хесенска културна награда]]'' * 2015: ''[[Елизабет Ланггесер (награда)|Награда Елизабет Ланггесер]]'' == Външни препратки == {{commonscat-inline|Peter Härtling}} * {{икона|de}} [http://tools.wmflabs.org/persondata/p/Peter_Härtling Peter Härtling Personensuche] * {{икона|de}} [https://web.archive.org/web/20130812235655/http://www.lyrikwelt.de/autoren/haertling.htm Петер Хертлинг в Die LYRIKwelt] * {{икона|de}} [http://www.haertling.de/ Официален сайт на Петер Хертлинг] {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Хертлинг, Петер}} [[Категория:Германски автори на разкази]] [[Категория:Германски детски писатели]] [[Категория:Германски драматурзи]] [[Категория:Германски романисти]] [[Категория:Германски есеисти]] [[Категория:Германски поети]] [[Категория:Носители на награда „Андреас Грифиус“]] [[Категория:Носители на наградата „Фридрих Хьолдерлин“]] [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] [[Категория:Носители на „Федерален орден за заслуги“]] [[Категория:Германски художници]] [[Категория:Група 47]] [[Категория:Родени в Кемниц]] 7uebb8g05ouy9q142apy4mpc6jdlxtk 0 657574 12876630 12706618 2026-04-10T14:30:49Z PaleoWolf 381188 tl:Личност/политик 12876630 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = политик | роден-място = Бий Мирза, [[Киргизка ССР|КССР]], [[СССР]] | образование = Киргизски национален аграрен университет | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | постове1 = 5-и [[президент на Киргизстан|президент]] | години1 = 24 ноември 2017 – 15 октомври 2020 }} }} '''Сооронбай Шарипович Джеенбеков''' ({{lang|ky|Сооронбай Шарипович Жээнбеков}}) е киргизстански политик, бивш [[министър-председател на Киргизстан|министър-председател]] и [[президент на Киргизстан]] от [[24 ноември]] [[2017]] г. до [[15 октомври]] [[2020]] г.<ref>[https://dariknews.bg/novini/sviat/noviqt-prezident-na-kirgizstan-polozhi-kletva-817214 dariknews.bg]</ref> == Биография == Роден е на [[16 ноември]] [[1958]] г. в Каракулджинския район, [[Киргизстан]], [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. Завършва Киргизстанската селскостопанска академия със специалност „Зоологическо инженерство“. Дипломира се по икономика от Киргизстанския национален аграрен университет през 2003 г. == Кариера == Джеенбеков започва работа като животновъд. Избран е за депутат през 1995 г. Заема поста министър на земеделието, водните ресурси и преработвателната промишленост през [[2007]] г. Става управител на района на град [[Ош (Киргизстан)|Ош]] през 2010 г. Назначен е за директор на Държавната служба за персонала през 2015 г. През март 2016 г. е назначен за първи заместник-ръководител на президентската администрация, след което става [[министър-председател на Киргизстан]].<ref>{{икона|en}} [http://tradebridgeconsultants.com/news/reshuffles/sooronbay-jeenbekov-is-new-kyrgyz-pm/ Sooronbay Jeenbekov is new Kyrgyz PM] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180616030127/http://tradebridgeconsultants.com/news/reshuffles/sooronbay-jeenbekov-is-new-kyrgyz-pm/ |date=2018-06-16 }}</ref> Той е [[президент на Киргизстан]] в периода 2017 – 2020 г. == Източници == <references/> {{СОРТКАТ:Джеенбеков, Сооронбай}} [[Категория:Министър-председатели на Киргизстан]] [[Категория:Киргизстански министри]] [[Категория:Киргизстански политици]] iv4vexkkk2a7rfge9yh2xk3x55zzo7x 0 657583 12877156 12846904 2026-04-11T10:52:12Z ~2026-22392-65 391977 Промени по прякора на играча 12877156 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|Франция}} Килиан Мбапе | снимка =Picture with Mbappé (cropped).jpg | описание = | прякор = "Диктатора","Костенурката Нинджа" | цяло име = Килиан Мбапе Лотен | град на раждане = [[Париж]] | държава на раждане = {{флагче|Франция}} [[Франция]] | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 180 см | пост = [[нападател]] | настоящ отбор ={{Флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] | номер на фланелката = 10 | договор до = | юношески години = 2004 – 2013<br>2013 – 2015 | юношески отбори = {{флагче|Франция}} Бонди<br>{{флагче|Франция}} [[АС Монако|Монако]] | години = 2015 – 2016<br>2015 – 2018<br>2017 – 2018<br>2018 – 2024<br>2024 – | отбори = {{флагче|Франция}} [[АС Монако|Монако Б]]<br>{{флагче|Франция}} [[АС Монако|Монако]]<br>{{флагче|Франция}} [[Пари Сен Жермен]] *<br>{{флагче|Франция}} [[Пари Сен Жермен]]<br>{{Флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] | мачове = 12<br>41<br>27<br>178<br>55 | голове = (4)<br>(16)<br>(13)<br>(162)<br>(53) | национален отбор години = 2014<br>2016<br>2017 – | национален отбор = {{флагче|Франция}} {{имеНОФ17|Франция}}<br>{{флагче|Франция}} {{имеНОФ19|Франция}}<br>{{флагче|Франция}} {{имеНОФ|Франция}} | национален отбор мачове = 2<br>11<br>94 | национален отбор голове = (0)<br>(7)<br>(55) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = 1 февруари 2026 г | посл_нац_отбор = 13 ноември 2025 г | наем = да }} '''Килиан Мбапе Лотен''' ({{lang|fr|Kylian Mbappé Lottin}}) е [[Франция|френски]] [[футбол]]ист, [[нападател]] на испанския [[Реал Мадрид КФ|Реал Мадрид]] и капитан на [[Национален отбор по футбол на Франция|френския национален тим]], известен със своята скорост, дрибъл и завършващ удар. Смятан е за един от най-добрите играчи в света. Роден в [[Париж]] и израснал в близкия Бонди, Мбапе стартира клубната си кариера през 2015 г., играейки за Монако, където печели титлата в [[Лига 1]]. През 2017 г., на 18 години, Мбапе подписва с [[Пари Сен Жермен]] при евентуален постоянен трансфер на стойност €180 милиона, което го прави втория най-скъп играч и най-скъпия тийнейджър в историята на футбола. С екипа на парижани той спечели пет титли от Лига 1 и три купи на Франция, включително домашен куадрупъл през сезон 2019/20, успява да изведе клуба и до първият му финал в [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионската Лига на УЕФА]] през 2020 г. Печели и [[Лига на нациите на УЕФА|лигата на нациите]] през 2021 г. На международно равнище звездата му изгрява на [[Световно първенство по футбол 2018|Световното първенство в Русия]], където става шампион, освен това Мбапе се превръща в най-младия френски играч, отбелязал гол на световно първенство и втория тийнейджър след [[Пеле]], който вкарва на финал на световно. Килиан печели и наградата за най-добър млад играч на турнира. Четири години по-късно, на [[Световно първенство по футбол 2022|Световното първенство в Катар]], Мбапе отново е част от националния отбор на Франция, като печели „златната обувка“ на турнира с реализирани 8 гола и взима „сребърната топка“. На финала срещу Аржентина вкарва [[Хеттрик (футбол)|хеттрик]] и се превръща в играча с най-много голове на световни финали в историята – 4. Включван в идеалния отбор за годината на ФИФА (2018, 2019), на УЕФА (2018) и на шампионската лига (2017, 2020, 2021, 2022). Печели наградата „златно момче“ за 2017 г. и е избиран за най-добър във Франция три пъти. Мбапе е най-скъпоплатеният играч в Европа. == Кариера == === Юношески години === Роден в [[Париж]], Мбапе започва да тренира футбол в школата на Бонди, където неговият баща е треньор. Година по-късно се премества в Клерфонтен. Големият му талант не остава незабелязан, и преминава пробни периоди във [[Валенсия КФ|Валенсия]] и [[Реал Мадрид]], но до договор не се стига. През [[2013]] година става част от академията на [[АС Монако|Монако]]. === Монако === Започва професионалната си футболна кариера в [[АС Монако]], като дебютира за представителния тим на „монегаските“ на [[2 декември]] [[2015]] г., когато влиза като резерва в мач срещу [[СМ Кан|Кан]]. Тогава той е едва на 16 години и 347 дни, което го прави най-младият дебютант в историята на [[Франция|френския]] футбол. На [[20 февруари]] [[2016]] година, на възраст от 17 години и 62 дни, бележи и първия си гол за отбора от княжеството, при победа с 3:1 срещу [[Троа ОШ|Троа]], с което става и най-младият голмайстор в клубната история.<ref>{{cite news|title = European round-up: What you might have missed|url = https://www.bbc.com/sport/football/35623020|publisher = BBC Sport|accessdate =23 февруари 2016}}</ref><ref>{{Cite web|title = Kylian Mbappe offered Monaco contract amid Arsenal, Liverpool links|url = http://www.espnfc.com/story/2814219/kylian-mbappe-offered-monaco-contract-amid-arsenal-talk|work=ESPN FC|accessdate =24 февруари 2016}}</ref> Бележи първия си [[хеттрик]] на [[14 декември]] [[2016]] г., по време на мач за Купата на Франция срещу [[ФК Стад Рене|Рен]].<ref>{{cite web|url=http://www.ligue1.com/coupeLigue/article/monaco-mash-rennes.htm|title=Monaco mash Rennes|publisher=Ligue 1|date=14 декември 2016|достъп_дата=2018-07-18|архив_дата=2017-02-02|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170202033647/http://www.ligue1.com/coupeLigue/article/monaco-mash-rennes.htm}}</ref> За пръв път за първенството реализира три попадения в един мач на [[11 февруари]] [[2017]], при домакинска победа срещу [[ФК Мец|Мец]].<ref>{{cite news|url=http://www.ligue1.com/ligue1/article/wonderkid-mbappe-nets-hat-trick-as-monaco-march-on.htm|title=Wonderkid Mbappé nets hat-trick as Monaco march on|publisher=Ligue 1|date=11 февруари 2017|access-date=2018-07-18|archive-date=2017-03-17|archive-url=https://web.archive.org/web/20170317054551/http://www.ligue1.com/ligue1/article/wonderkid-mbappe-nets-hat-trick-as-monaco-march-on.htm}}</ref> С екипа на „монегаските“ печели титлата в [[Лига 1]]. Първия си гол в [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионската лига]] бележи на [[21 февруари]] [[2017]] г., при гостуване на [[Манчестър Сити]] от 1/8-финалната фаза на турнира. На [[15 март]] бележи още един гол срещу „Гражданите“, с което помага на отбора си да продължи към 1/4-финалите.<ref>{{cite news|url=https://www.standard.co.uk/sport/football/the-new-thierry-henry-how-arsenal-transfer-target-kylian-mbappe-played-for-monaco-vs-man-city-a3472731.html|title='The new Thierry Henry' – how Arsenal transfer target Kylian Mbappe played for Monaco vs Man City|newspaper=London Evening Standard|date=22 февруари 2017}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.mancity.com/news/first-team/2017/02/24/monaco-v-man-city-champions-league-kick-off-time-team-news-and-tv-channel/1487930166558|title=Monaco vs Manchester City|publisher=Manchester City F.C.|date=24 февруари 2017|достъп_дата=2018-07-18|архив_дата=2017-03-16|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170316204824/https://www.mancity.com/news/first-team/2017/02/24/monaco-v-man-city-champions-league-kick-off-time-team-news-and-tv-channel/1487930166558}}</ref> === Пари Сен Жермен === На 29 август 2017 г. преминава в [[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]], първоначално под наем.<ref>{{cite news|url=https://www.psg.fr/pro/article/kylian-mbappe-au-paris-saint-germain|title=Kylian Mbappé au Paris Saint-Germain !|trans-title=Kylian Mbappé to Paris Saint-Germain !|publisher=Paris Saint-Germain F.C.|lang=fr|date=31 август 2017|access-date=2018-07-18|archive-date=2017-09-04|archive-url=https://web.archive.org/web/20170904142820/https://www.psg.fr/pro/article/kylian-mbappe-au-paris-saint-germain}}</ref> През лятото на 2018 г. е привлечен за постоянно срещу сумата от €145 млн. + €35 млн. под формата на различни бонуси, което го прави втория най-скъп играч в историята след [[Неймар]] и най-скъпия тийнейджър в историята на футбола.<ref>{{cite news|url=http://www.goal.com/en/news/monaco-star-mbappe-completes-180-million-paris-saint-germain/13k7x4cozao191hcdgpw1kkrrt|title=Monaco Star Mbappe Completes €180 Million Paris Saint-Germain Move|publisher=Goal.com |date=31 август 2017|accessdate=2 септември 2017}}</ref><ref>{{cite news|url=https://sports.yahoo.com/psg-signs-kylian-mbappe-cleverly-skirts-financial-fair-play-process-173341772.html|title=PSG signs Kylian Mbappe, and cleverly skirts Financial Fair Play in the process|publisher=Yahoo! Sports|date=31 август 2017|accessdate=2 септември 2017}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.lequipe.fr/Football/Actualites/Kylian-mbappe-monaco-rejoint-officiellement-le-psg-en-pret-avec-option/829364|title=Kylian Mbappé (Monaco) rejoint officiellement le PSG en prêt avec option d'achat|trans-title=Kylian Mbappé (Monaco) officially joins PSG on loan with an option to buy|newspaper=L'Équipe|lang=fr|date=31 август 2017|accessdate=2 септември 2017}}</ref><ref>{{cite news|url=http://www.lci.fr/mercato/mercato-transfert-de-kylian-mbappe-monaco-et-le-psg-ont-trouve-un-accord-pour-180-millions-d-euros-2062532.html|title=Mbappe: Monaco et le PSG trouvent un accord pour 180 millions d'euros|trans-title=Mbappé: Monaco and PSG reached an agreement at 180 million euros|publisher=LCI|lang=fr|date=28 август 2017|accessdate=8 септември 2017}}</ref> На 8 септември 2017 г. в дебютния си мач отбелязва гол за „парижани“ при победата над Метц с 5:1.<ref>{{cite news|url=https://www.bbc.com/sport/football/41205167|title=Metz 1 – 5 Paris Saint Germain|publisher=BBC Sport|date=8 септември 2017|accessdate=10 септември 2017}}</ref> Четири дни по-късно, Мбапе записва първият си гол в [[Шампионската лига]] за парижани при 5:0 в груповата фаза, побеждавайки [[Селтик]].<ref>{{cite news|url=http://www.goal.com/en/news/mbappe-creates-champions-league-history-with-goal-for-psg/1fq7caitbaofg1npeqftd4n1e7|title=Mbappe Creates Champions League History With Goal For Psg Against Celtic|publisher=Goal.com |date=12 септември 2017|accessdate=29 септември 2017}}</ref> Той вкарва и при победата с 3:0 над [[Байерн Мюнхен]].<ref name=LES>{{cite news|title=PSG 3 Bayern Munich 0: Kylian Mbappe, Edinson Cavani and Neymar star in Champions League heavyweight battle|url=https://www.standard.co.uk/sport/football/psg-3-bayern-munich-0-champions-league-kylian-mbappe-edinson-cavani-neymar-star-a3645456.html|newspaper=London Evening Standard|date=30 септември 2017}}</ref> На 6 декември отбелязва 10-ия си гол на Шампионската лига при победа с 3:1 над Байерн Мюнхен и става най-младият играч, който постига този успех на 18 години и 11 месеца.<ref>{{cite web|url=http://www.goal.com/en-au/news/mbappe-sets-new-champions-league-record-with-goal-against/q1o8gqd0r61m1589eq3okr0cy|title=Mbappe sets new Champions League record with goal against Bayern|publisher=Goal.com|accessdate=1 юли 2018}}</ref> Печели първата си титла в клуба на 8 май 2018 г. С „парижани“ Мбапе става шампион на Франция 4 пъти, печели [[Купа на Франция|купата на Франция]] 3 пъти, извежда клуба до техният първи финал в [[Шампионска лига на УЕФА|шампионската лига]] през 2020 г. и до момента е вторият най-добър реализатор в историята на ПСЖ. === Реал Мадрид === На 3 юни 2024 г. [[Реал Мадрид]] обяви, че Мбапе е подписал петгодишен договор с клуба, два дни след триумфа на клуба срещу [[Борусия Дортмунд]] във финала на [[Шампионска лига на УЕФА|шампионската лига]], слагайки край на дългоочакваната седемгодишна трансферна сага. Трансферът му в Реал Мадрид беше обект на интензивни спекулации и преговори, отразяващи статута му на един от най-търсените играчи във футбола. След съобщението Мбапе изрази вълнението си в социалните медии, заявявайки: „Това е сбъдната мечта. Толкова щастлив и горд да се присъединя към клуба на моите мечти... Никой не може да разбере колко съм развълнуван в момента!“ == Национален отбор == [[Файл:Kylian Mbappé World Cup Trophy.jpg|мини|150px|Мбапе със световната купа през 2018 г.]] Мбапе е европейски шампион с младежкия национален отбор до 19 години през 2016 г., като отбелязва 5 гола и заема второ място в листата на голмайсторите. През 2017 г., когато е на 18 години, се присъединява към [[Национален отбор по футбол на Франция|основния отбор на Франция]]. Дебютира в мач срещу {{имеНОФ|Люксембург}} на [[25 март]] [[2017]] година, което го прави вторият най-млад дебютант за „Петлите“.<ref>{{cite news|url=http://www.goal.com/en/news/8/main/2017/03/16/33699112/monaco-star-mbappe-given-maiden-france-call-up?ICID=HP_BN_3|title=Monaco star Mbappé given maiden France call-up|publisher=Goal.com |date=16 март 2017|accessdate=16 март 2017}}</ref><ref>{{cite web|first=Kaveh |last=Solhekol |url=http://www.skysports.com/football/news/11669/10927624/liverpool-interested-in-signing-monacos-kylian-mbappe |title=Liverpool interested in signing Monaco's Kylian Mbappe |date=26 юни 2017 |publisher=Sky Sports |accessdate=6 юли 2017 |quote=Mbappe became the second youngest player to play for France [behind only Maryan Wisnieski] when he made his debut against Luxembourg in March, aged 18 years, three months and five days old. }}</ref> На 31 август 2017 г. Мбапе вкарва първия си гол за Франция в мач от световните квалификации срещу [[Национален отбор по футбол на Нидерландия|Холандия]].<ref>{{cite web|url=https://www.fifa.com/worldcup/matches/round=276483/match=300331903/index.html|title=France v. Netherlands|publisher=FIFA|accessdate=31 август 2017|date=31 август 2017}}</ref> === Световно първенство 2018 === На 17 май 2018 г. Мбапе е повикан в националния отбор за Световно първенство по футбол в Русия през 2018 г.<ref>[https://www.skysports.com/football/news/12025/11376691/alexandre-lacazette-and-anthony-martial-on-standby-for-france-world-cup-squad-and-dimitri-payet-out ''France name squad for 2018 World Cup'']. Sky Sports. Посетен на 30 юни 2018</ref> На 21 юни 2018 г. той вкарва първия си гол на Мондиал при френската победа с 1:0 над {{имеНОФ|Перу}}. Това го прави най-младият френски голмайстор в историята на Световната купа на 19 години. На 30 юни 2018 г. е обявен за играч на мача при победата с 4:3 над {{имеНОФ|Аржентина}}, като отбелязва на два пъти и спечелва дузпа, в резултат на което [[Антоан Гризман]] открива резултата.<ref>{{cite web|url=https://www.fifa.com/worldcup/matches/match/300331537 |title=France 4 – 3 Argentina |date=30 юни 2018 |publisher=FIFA |accessdate=30 юни 2018 }}</ref> Мбапе е вторият тийнейджър, който вкарва 2 гола в мач на световно първенство след [[Пеле]] през 1958 г.<ref>{{cite news |title=France 4 – 3 Argentina |url=https://www.bbc.co.uk/sport/football/44439354 |agency=BBC |date=1 юли 2018}}</ref> В пресконференция, Мбапе заявява: „Ласкателство е да си втори след Пеле, но нека да включим нещата в контекст – Пеле е в друга категория.“<ref name="Pelé 1958">{{cite news |title=Mbappe shakes off Pelé comparisons after stunning brace |url=https://www.rte.ie/sport/world-cup-2018/2018/0630/974415-mbappe-shakes-off-pele-comparisons-after-stunning-brace/ |agency=RTE |date=1 юли 2018}}</ref> На 15 юли 2018 г. Мбапе отбелязва от 25 метра срещу {{имеНОФ|Хърватия}} на финала за Световната купа, където Франция печели с 4:2.<ref>{{cite news |title=Kylian Mbappe becomes first teenager to score in World Cup final since Pele in 1958... and he's only the third teenager ever to play in the showpiece |url=http://www.dailymail.co.uk/sport/football/article-5955949/Kylian-Mbappe-follows-Peles-footsteps-just-teen-play-World-Cup-final.html |accessdate=15 юли 2018 |agency=Daily Mail}}</ref> Той става втори тийнейджър, след Пеле, който отбелязва гол във финал за Световната купа и с четири гола в турнира получава наградата за най-добър млад играч на Световното първенство по футбол. Пеле го поздравява в социалните мрежи с „добре дошъл в клуба“.<ref>{{cite news |title='Welcome to the club' – Pele praises Kylian Mbappe for becoming the second teenager to score in a World Cup final |url=https://www.independent.co.uk/sport/football/world-cup/world-cup-2018-france-croatia-pele-kylian-mbappe-welcome-to-the-club-teenage-scorer-goal-video-a8448611.html |accessdate=16 юли 2018 |work=The Independent}}</ref> == Личен живот == Бащата на Мбапе, футболен треньор, е от [[Камерун]], а майка му, бивша [[хандбал]]истка – от [[Алжир]].<ref>{{Cite news|url=https://www.voanews.com/a/cameroon-football-fans-cheer-kylian-mbappe-french-player-africa-ties/4470675.html|title=Cameroon Football Fans Cheer for French Player with Ties to Africa|last=Kindzeka|first=Moki Edwin|work=VOA|accessdate=16 юли 2018|lang=en}}</ref> Брат му е също професионален футболист, и играе за Ал-Насър ([[ОАЕ]]).<ref>{{cite web|url=http://www.lejdd.fr/Sport/Football/Le-jeune-monegasque-Mbappe-sur-les-traces-de-Thierry-Henry-765033|title=Le jeune monégasque Mbappé sur les traces de Thierry Henry|last=JDD|first=Le|publisher=|date=20 декември 2015|accessdate=2 юли 2018|архив_дата=2018-07-01|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180701194416/https://www.lejdd.fr/Sport/Football/Le-jeune-monegasque-Mbappe-sur-les-traces-de-Thierry-Henry-765033}}</ref> Идол на Мбапе е [[Кристиано Роналдо]].<ref>{{cite web|url=http://www.espn.com/soccer/soccer-transfers/story/3326678/psgs-kylian-mbappe-real-madrids-cristiano-ronaldo-was-childhood-idol|title=PSG's Kylian Mbappe: Real Madrid's Cristiano Ronaldo was childhood 'idol'|last=Garcia|first=Adriana|date=27 декември 2017|work=ESPN FC|accessdate=27 декември 2017}}</ref><ref>{{cite news |title=Why Young Kylian Mbappe Spurned Chelsea and Real Madrid |url=https://bleacherreport.com/articles/2758066-why-young-kylian-mbappe-spurned-chelsea-and-real-madrid |accessdate=15 юли 2018 |agency=Bleacher Report}}</ref> От малък той е фен на Реал (Мадрид). == Медии и спонсорство == Мбапе сключва спонсорска сделка с доставчика на спортни облекла и оборудване [[Nike]]. През 2017 г. неговият великолепен талант, кара Nike да стартира производство на негови собствени футболни бутонки на 18-годишна възраст, ''Kylian Mbappé Nike Hypervenom 3''.<ref>{{cite news |title=Nike Just Gave AS Monaco Sensation Kylian Mbappé His First Pair of Personalised Boots |url=https://www.complex.com/sports/2017/05/nike-kylian-mbappe |agency=Complex |date=29 юни 2018 |access-date=2018-07-18 |archive-date=2018-06-30 |archive-url=https://web.archive.org/web/20180630025233/https://www.complex.com/sports/2017/05/nike-kylian-mbappe }}</ref> През 2018 г. той разкрива бутонките ''Nike Mercurial Superfly VI'', които са вдъхновени от ''R9 Mercurial'' на бившия бразилски нападател [[Роналдо]].<ref>{{cite news |title=Kylian Mbappé Just Leaked an Amazing New R9-Inspired Nike Mercurial Superfly VI |url=https://versus.uk.com/2018/04/kylian-mbappe-just-leaked-amazing-new-r9-inspired-nike-mercurial-superfly-vi/ |agency=Versus |date=29 юни 2018 |archive-date=2018-07-29 |access-date=2018-07-18 |archive-url=https://web.archive.org/web/20180729011315/https://versus.uk.com/2018/04/kylian-mbappe-just-leaked-amazing-new-r9-inspired-nike-mercurial-superfly-vi/ }}</ref> Мбапе присъства в играта на [[EA Sports]] – [[FIFA 18]], където той е с най-висок рейтинг потенциал от 94.<ref>{{cite news |title=FIFA 18 Wonderkids: Top 10 players with highest potential in Career Mode |url=http://www.dailymail.co.uk/sport/esports/article-4985328/FIFA-18-10-players-highest-potential.html |newspaper=Daily Mail |date=1 юли 2018}}</ref><ref>[https://www.fifaindex.com/player/231747/kylian-mbappé/ ''Kylian Mbappe index'']. FIFA Index.com. Посетен на 29 юни 2018</ref> Неговият начин на отпразнуване на гол – с ръце, пъхнати под мишниците му, е вдъхновен от по-малкия му брат Етан, който празнува по този начин, когато побеждава Килиан Мбапе на играта FIFA.<ref>{{cite news |title=Kylian Mbappé, un chambrage avec son frère à l'origine de la célébration de ses buts |url=https://www.lequipe.fr/Football/Actualites/Kylian-mbappe-un-chambrage-avec-son-frere-a-l-origine-de-la-celebration-de-ses-buts/798635 |accessdate=15 юли 2018 |agency=L’Equipe}}</ref><ref>{{cite news |title=Kylian Mbappe reveals the class reason behind his trademark goal celebration |url=https://www.givemesport.com/1048548-kylian-mbappe-reveals-the-class-reason-behind-his-trademark-goal-celebration |accessdate=15 юли 2018 |agency=Give Me Sport}}</ref> == Статистика == === Клубна === ''Информацията е актуална към 8 юни 2024 г.'' {| class="wikitable" style="text-align:center" |- !rowspan="2"|Клуб !rowspan="2"|Сезон !colspan="2"|Шампионат !colspan="2"|Купа !colspan="2"|Купа на Лигата !colspan="2"|Европа !colspan="2"|Други !colspan="2"|Общо |- !Мачове !Голове !Мачове !Голове !Мачове !Голове !Мачове !Голове !Мачове !Голове !Мачове !Голове |- |rowspan="3" valign="center"|[[АС Монако|Монако Б]] |2015/16 |10||2||colspan=2|—||colspan=2|—||colspan=2|—||colspan=2|—||10||2 |- |2016/17 |2||2||colspan=2|—||colspan=2|—||colspan=2|—||colspan=2|—||2||2 |- !colspan="1"|Общо !12||4||colspan=2|—||colspan=2|—||colspan=2|—||colspan=2|—||12||4 |- |rowspan="4" valign="center"|[[АС Монако]] |2015/16 |11||1||1||0||1||0||1||0||colspan="2" |—||14||1 |- |2016/17 |29||15||3||2||3||3||9||6|| colspan="2" |—||44||26 |- |2017/18 |1||0||0||0||0||0||0||0||1||0||2||0 |- !colspan="1"|Общо !41!!16!!4!!2!!4!!3!!10!!6!!1!!0!!60!!27 |- | rowspan="8" |[[Пари Сен Жермен]] |2017/18 |27||13||5||4||4||0||8||4||colspan="2" |—||44||21 |- |2018/19 |29||33||4||2||2||0||8||4||colspan="2" |—||43||39 |- |2019/20 |20||18||2||4||3||2||7||5||1||1||33||30 |- |2020/21 |31 |27 |5 |7 | | |10 |8 |1 |0 |47 |42 |- |2021/22 |35 |28 |3 |5 | | |8 |6 | | |46 |39 |- |2022/23 |34 |29 |1 |5 | | |8 |7 | | |43 |41 |- |2023/24 |29 |27 |6 |8 | | |12 |8 |1 |1 |48 |44 |- ! colspan="1" |Общо !205||175||27||35||9||2||64||42||3||2||308||256 |- |rowspan="4" valign="center"|[[Реал Мадрид]] |2024/25 |0||0||0||0||0||0||0||0||colspan="2" |—||0||0 |- !colspan="1"|Общо !0!!0!!0!!0!!0!!0!!0!!0!!0!!0!!0!!0 |- ! colspan="1" |Общо за кариерата !258||195||31||37||13||5||74||48||4||2||380||287 |} {{Reflist|group=lower-alpha}} === Национален отбор === {| class=wikitable style="text-align: center" |+ Мачове и голове по година |- !Национален отбор!!Година!!Мачове!!Голове |- |rowspan=8|{{флагче|Франция}} {{имеНОФ|Франция}} |2017||10||1 |- |2018||18||9 |- |2019||6||3 |- |2020 |5 |3 |- |2021 |14 |8 |- |2022 |13 |12 |- |2023 |9 |10 |- |2024 |2 |0 |- ! colspan="2" |Общо!!77!!46 |} == Успехи == === Отборни === ;'''Монако''' * [[Лига 1]] '''(1) –''' 2016/17 ;'''Пари Сен Жермен''' * [[Лига 1]] '''(6) –''' 2017/18, 2018/19, 2019/20, 2021/22, 2022/23, 2023/24 * [[Купа на Франция]] '''(4) –''' 2017/18, 2019/20, 2020/2021, 2023/24 * [[Купа на Лигата на Франция]] '''(2) –''' 2017/18, 2019/20 * [[Суперкупа на Франция]] '''(3) –''' 2019, 2020, 2024 ;'''Реал Мадрид''' * [[Суперкупа на Европа]] '''(1) – ''' 2024 * [[Fifa Internacional Cup]] '''(1) – ''' 2024 === Международни === [[Файл:Kylian Mbappé receives the best young player award at the 2018 Football World Cup Russia.jpg|мини|дясно|Мбапе (номер 10) получава отличието за най-добър млад играч на Световното първенство от [[Еманюел Макрон]], като е поздравен от президента на Хърватия [[Колинда Грабар-Китарович]], президента на ФИФА [[Джани Инфантино]] (най-вляво) и [[Владимир Путин]]]] ;'''Франция''' * [[Световно първенство по футбол]]: [[Световно първенство по футбол 2018|2018]]<ref>{{cite web|url=https://www.bbc.com/sport/football/44754965|title=France 4 – 2 Croatia|publisher=BBC |date=15 юли 2018|accessdate=15 юли 2018|last=McNulty|first=Phil}}</ref>, финалист: [[Световно първенство по футбол 2022|2022]] * [[Лига на нациите на УЕФА 2020/21|Лига на нациите на УЕФА: 2021]] * Европейско първенство по футбол за юноши до 19 г. – 2016 === Индивидуални === * „Златно момче“ / Golden Boy Award: (2017) * Млад футболист на годината според Франс Футбол / Kopa Trophy: (2018) * Златна топка – 4то място: (2018), 3то място: (2023) * Златна обувка на Адидас за голмайстор на световното първенство по футбол: (2022) * Сребърна топка на Адидас за вторият най-добър играч на световното първенство по футбол: (2022) * Най-добър млад футболист на световното първенство по футбол: (2018) * Футболист на годината на Франция: (2018, 2020, 2022) * Футболист на годината в [[Лига 1]]: (2019, 2021, 2022, 2023) * Млад футболист на годината в Лига 1: (2017, 2018, 2019) * Голмайстор на Лига 1: (2019, 2020, 2021, 2022, 2023) * Световен голмайстор според IFFHS: (2022) * Голмайстор на Лига на нациите на УЕФА: (2021) * Dream team на Световното първенство по футбол според феновете: (2018, 2022) * Идеален отбор на годината на ФИФА: (2018, 2019, 2022, 2023) * Идеален отбор на годината според Международната федерация по футболна история и статистика / IFFHS: (2018, 2021, 2022, 2023 * Идеален отбор на сезона в [[Шампионска лига на УЕФА]]: (2016/17, 2019/20, 2020/21, 2021/22) * Идеален отбор на годината в Лига 1: (2017, 2018, 2019, 2021, 2022, 2023) * Идеален отбор на европейско първенство за юноши до 19 г.: (2016) * Globe Soccer Best Player of the Year: (2021) == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://dzballon.com/coupe-de-la-ligue-un-joueur-avec-des-origines-algeriennes-marque-un-triple/ "Coupe de la Ligue: Un joueur avec des origines Algériennes marque un triplé"] * [https://www.fff.fr/equipes-de-france/tous-les-joueurs/fiche-joueur/2543482609-kylian-mbappe Профил] във fff.fr * [http://uk.soccerway.com/matches/2017/03/25/europe/wc-qualifying-europe/luxembourg/france/2116195/ Luxembourg 1 – 3 France] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170705161546/http://uk.soccerway.com/matches/2017/03/25/europe/wc-qualifying-europe/luxembourg/france/2116195/ |date=2017-07-05 }} * [https://www.sportal.bg/statistics_player.php?team=87&player=28794&champ=6 Килиан Мбапе] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170310162538/http://www.sportal.bg/statistics_player.php?team=87&player=28794&champ=6 |date=2017-03-10 }} * [http://www.flashscore.bg/player/mbappe-kylian/Wn6E2SED/ Профил] на Килиан Мбапе в flashscore.bg {{Нормативен контрол}}{{Настоящ състав на Пари Сен Жермен}} {{Франция - Световен шампион 2018}} {{Портал|Футбол}} {{СОРТКАТ:Мбапе, Килиан}} [[Категория:Френски футболисти]] [[Категория:Футболисти на АС Монако]] [[Категория:Футболисти на ПСЖ]] [[Категория:Футболисти на Реал Мадрид]] [[Категория:Родени в Париж]] rc6x3cjwx3aeixyfviow28de7t8obay 12877200 12877156 2026-04-11T11:41:15Z Iliev 47135 [[У:ЦИ]], [[У:ВП]] 12877200 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|Франция}} Килиан Мбапе | снимка =Picture with Mbappé (cropped).jpg | описание = | прякор = {{източник|"Диктатора","Костенурката Нинджа"|2026|04|11}} | цяло име = Килиан Мбапе Лотен | град на раждане = [[Париж]] | държава на раждане = {{флагче|Франция}} [[Франция]] | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 180 см | пост = [[нападател]] | настоящ отбор ={{Флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] | номер на фланелката = 10 | договор до = | юношески години = 2004 – 2013<br>2013 – 2015 | юношески отбори = {{флагче|Франция}} Бонди<br>{{флагче|Франция}} [[АС Монако|Монако]] | години = 2015 – 2016<br>2015 – 2018<br>2017 – 2018<br>2018 – 2024<br>2024 – | отбори = {{флагче|Франция}} [[АС Монако|Монако Б]]<br>{{флагче|Франция}} [[АС Монако|Монако]]<br>{{флагче|Франция}} [[Пари Сен Жермен]] *<br>{{флагче|Франция}} [[Пари Сен Жермен]]<br>{{Флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] | мачове = 12<br>41<br>27<br>178<br>55 | голове = (4)<br>(16)<br>(13)<br>(162)<br>(53) | национален отбор години = 2014<br>2016<br>2017 – | национален отбор = {{флагче|Франция}} {{имеНОФ17|Франция}}<br>{{флагче|Франция}} {{имеНОФ19|Франция}}<br>{{флагче|Франция}} {{имеНОФ|Франция}} | национален отбор мачове = 2<br>11<br>94 | национален отбор голове = (0)<br>(7)<br>(55) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = 1 февруари 2026 г | посл_нац_отбор = 13 ноември 2025 г | наем = да }} '''Килиан Мбапе Лотен''' ({{lang|fr|Kylian Mbappé Lottin}}) е [[Франция|френски]] [[футбол]]ист, [[нападател]] на испанския [[Реал Мадрид КФ|Реал Мадрид]] и капитан на [[Национален отбор по футбол на Франция|френския национален тим]], известен със своята скорост, дрибъл и завършващ удар. Смятан е за един от най-добрите играчи в света. Роден в [[Париж]] и израснал в близкия Бонди, Мбапе стартира клубната си кариера през 2015 г., играейки за Монако, където печели титлата в [[Лига 1]]. През 2017 г., на 18 години, Мбапе подписва с [[Пари Сен Жермен]] при евентуален постоянен трансфер на стойност €180 милиона, което го прави втория най-скъп играч и най-скъпия тийнейджър в историята на футбола. С екипа на парижани той спечели пет титли от Лига 1 и три купи на Франция, включително домашен куадрупъл през сезон 2019/20, успява да изведе клуба и до първият му финал в [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионската Лига на УЕФА]] през 2020 г. Печели и [[Лига на нациите на УЕФА|лигата на нациите]] през 2021 г. На международно равнище звездата му изгрява на [[Световно първенство по футбол 2018|Световното първенство в Русия]], където става шампион, освен това Мбапе се превръща в най-младия френски играч, отбелязал гол на световно първенство и втория тийнейджър след [[Пеле]], който вкарва на финал на световно. Килиан печели и наградата за най-добър млад играч на турнира. Четири години по-късно, на [[Световно първенство по футбол 2022|Световното първенство в Катар]], Мбапе отново е част от националния отбор на Франция, като печели „златната обувка“ на турнира с реализирани 8 гола и взима „сребърната топка“. На финала срещу Аржентина вкарва [[Хеттрик (футбол)|хеттрик]] и се превръща в играча с най-много голове на световни финали в историята – 4. Включван в идеалния отбор за годината на ФИФА (2018, 2019), на УЕФА (2018) и на шампионската лига (2017, 2020, 2021, 2022). Печели наградата „златно момче“ за 2017 г. и е избиран за най-добър във Франция три пъти. Мбапе е най-скъпоплатеният играч в Европа. == Кариера == === Юношески години === Роден в [[Париж]], Мбапе започва да тренира футбол в школата на Бонди, където неговият баща е треньор. Година по-късно се премества в Клерфонтен. Големият му талант не остава незабелязан, и преминава пробни периоди във [[Валенсия КФ|Валенсия]] и [[Реал Мадрид]], но до договор не се стига. През [[2013]] година става част от академията на [[АС Монако|Монако]]. === Монако === Започва професионалната си футболна кариера в [[АС Монако]], като дебютира за представителния тим на „монегаските“ на [[2 декември]] [[2015]] г., когато влиза като резерва в мач срещу [[СМ Кан|Кан]]. Тогава той е едва на 16 години и 347 дни, което го прави най-младият дебютант в историята на [[Франция|френския]] футбол. На [[20 февруари]] [[2016]] година, на възраст от 17 години и 62 дни, бележи и първия си гол за отбора от княжеството, при победа с 3:1 срещу [[Троа ОШ|Троа]], с което става и най-младият голмайстор в клубната история.<ref>{{cite news|title = European round-up: What you might have missed|url = https://www.bbc.com/sport/football/35623020|publisher = BBC Sport|accessdate =23 февруари 2016}}</ref><ref>{{Cite web|title = Kylian Mbappe offered Monaco contract amid Arsenal, Liverpool links|url = http://www.espnfc.com/story/2814219/kylian-mbappe-offered-monaco-contract-amid-arsenal-talk|work=ESPN FC|accessdate =24 февруари 2016}}</ref> Бележи първия си [[хеттрик]] на [[14 декември]] [[2016]] г., по време на мач за Купата на Франция срещу [[ФК Стад Рене|Рен]].<ref>{{cite web|url=http://www.ligue1.com/coupeLigue/article/monaco-mash-rennes.htm|title=Monaco mash Rennes|publisher=Ligue 1|date=14 декември 2016|достъп_дата=2018-07-18|архив_дата=2017-02-02|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170202033647/http://www.ligue1.com/coupeLigue/article/monaco-mash-rennes.htm}}</ref> За пръв път за първенството реализира три попадения в един мач на [[11 февруари]] [[2017]], при домакинска победа срещу [[ФК Мец|Мец]].<ref>{{cite news|url=http://www.ligue1.com/ligue1/article/wonderkid-mbappe-nets-hat-trick-as-monaco-march-on.htm|title=Wonderkid Mbappé nets hat-trick as Monaco march on|publisher=Ligue 1|date=11 февруари 2017|access-date=2018-07-18|archive-date=2017-03-17|archive-url=https://web.archive.org/web/20170317054551/http://www.ligue1.com/ligue1/article/wonderkid-mbappe-nets-hat-trick-as-monaco-march-on.htm}}</ref> С екипа на „монегаските“ печели титлата в [[Лига 1]]. Първия си гол в [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионската лига]] бележи на [[21 февруари]] [[2017]] г., при гостуване на [[Манчестър Сити]] от 1/8-финалната фаза на турнира. На [[15 март]] бележи още един гол срещу „Гражданите“, с което помага на отбора си да продължи към 1/4-финалите.<ref>{{cite news|url=https://www.standard.co.uk/sport/football/the-new-thierry-henry-how-arsenal-transfer-target-kylian-mbappe-played-for-monaco-vs-man-city-a3472731.html|title='The new Thierry Henry' – how Arsenal transfer target Kylian Mbappe played for Monaco vs Man City|newspaper=London Evening Standard|date=22 февруари 2017}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.mancity.com/news/first-team/2017/02/24/monaco-v-man-city-champions-league-kick-off-time-team-news-and-tv-channel/1487930166558|title=Monaco vs Manchester City|publisher=Manchester City F.C.|date=24 февруари 2017|достъп_дата=2018-07-18|архив_дата=2017-03-16|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170316204824/https://www.mancity.com/news/first-team/2017/02/24/monaco-v-man-city-champions-league-kick-off-time-team-news-and-tv-channel/1487930166558}}</ref> === Пари Сен Жермен === На 29 август 2017 г. преминава в [[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]], първоначално под наем.<ref>{{cite news|url=https://www.psg.fr/pro/article/kylian-mbappe-au-paris-saint-germain|title=Kylian Mbappé au Paris Saint-Germain !|trans-title=Kylian Mbappé to Paris Saint-Germain !|publisher=Paris Saint-Germain F.C.|lang=fr|date=31 август 2017|access-date=2018-07-18|archive-date=2017-09-04|archive-url=https://web.archive.org/web/20170904142820/https://www.psg.fr/pro/article/kylian-mbappe-au-paris-saint-germain}}</ref> През лятото на 2018 г. е привлечен за постоянно срещу сумата от €145 млн. + €35 млн. под формата на различни бонуси, което го прави втория най-скъп играч в историята след [[Неймар]] и най-скъпия тийнейджър в историята на футбола.<ref>{{cite news|url=http://www.goal.com/en/news/monaco-star-mbappe-completes-180-million-paris-saint-germain/13k7x4cozao191hcdgpw1kkrrt|title=Monaco Star Mbappe Completes €180 Million Paris Saint-Germain Move|publisher=Goal.com |date=31 август 2017|accessdate=2 септември 2017}}</ref><ref>{{cite news|url=https://sports.yahoo.com/psg-signs-kylian-mbappe-cleverly-skirts-financial-fair-play-process-173341772.html|title=PSG signs Kylian Mbappe, and cleverly skirts Financial Fair Play in the process|publisher=Yahoo! Sports|date=31 август 2017|accessdate=2 септември 2017}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.lequipe.fr/Football/Actualites/Kylian-mbappe-monaco-rejoint-officiellement-le-psg-en-pret-avec-option/829364|title=Kylian Mbappé (Monaco) rejoint officiellement le PSG en prêt avec option d'achat|trans-title=Kylian Mbappé (Monaco) officially joins PSG on loan with an option to buy|newspaper=L'Équipe|lang=fr|date=31 август 2017|accessdate=2 септември 2017}}</ref><ref>{{cite news|url=http://www.lci.fr/mercato/mercato-transfert-de-kylian-mbappe-monaco-et-le-psg-ont-trouve-un-accord-pour-180-millions-d-euros-2062532.html|title=Mbappe: Monaco et le PSG trouvent un accord pour 180 millions d'euros|trans-title=Mbappé: Monaco and PSG reached an agreement at 180 million euros|publisher=LCI|lang=fr|date=28 август 2017|accessdate=8 септември 2017}}</ref> На 8 септември 2017 г. в дебютния си мач отбелязва гол за „парижани“ при победата над Метц с 5:1.<ref>{{cite news|url=https://www.bbc.com/sport/football/41205167|title=Metz 1 – 5 Paris Saint Germain|publisher=BBC Sport|date=8 септември 2017|accessdate=10 септември 2017}}</ref> Четири дни по-късно, Мбапе записва първият си гол в [[Шампионската лига]] за парижани при 5:0 в груповата фаза, побеждавайки [[Селтик]].<ref>{{cite news|url=http://www.goal.com/en/news/mbappe-creates-champions-league-history-with-goal-for-psg/1fq7caitbaofg1npeqftd4n1e7|title=Mbappe Creates Champions League History With Goal For Psg Against Celtic|publisher=Goal.com |date=12 септември 2017|accessdate=29 септември 2017}}</ref> Той вкарва и при победата с 3:0 над [[Байерн Мюнхен]].<ref name=LES>{{cite news|title=PSG 3 Bayern Munich 0: Kylian Mbappe, Edinson Cavani and Neymar star in Champions League heavyweight battle|url=https://www.standard.co.uk/sport/football/psg-3-bayern-munich-0-champions-league-kylian-mbappe-edinson-cavani-neymar-star-a3645456.html|newspaper=London Evening Standard|date=30 септември 2017}}</ref> На 6 декември отбелязва 10-ия си гол на Шампионската лига при победа с 3:1 над Байерн Мюнхен и става най-младият играч, който постига този успех на 18 години и 11 месеца.<ref>{{cite web|url=http://www.goal.com/en-au/news/mbappe-sets-new-champions-league-record-with-goal-against/q1o8gqd0r61m1589eq3okr0cy|title=Mbappe sets new Champions League record with goal against Bayern|publisher=Goal.com|accessdate=1 юли 2018}}</ref> Печели първата си титла в клуба на 8 май 2018 г. С „парижани“ Мбапе става шампион на Франция 4 пъти, печели [[Купа на Франция|купата на Франция]] 3 пъти, извежда клуба до техният първи финал в [[Шампионска лига на УЕФА|шампионската лига]] през 2020 г. и до момента е вторият най-добър реализатор в историята на ПСЖ. === Реал Мадрид === На 3 юни 2024 г. [[Реал Мадрид]] обяви, че Мбапе е подписал петгодишен договор с клуба, два дни след триумфа на клуба срещу [[Борусия Дортмунд]] във финала на [[Шампионска лига на УЕФА|шампионската лига]], слагайки край на дългоочакваната седемгодишна трансферна сага. Трансферът му в Реал Мадрид беше обект на интензивни спекулации и преговори, отразяващи статута му на един от най-търсените играчи във футбола. След съобщението Мбапе изрази вълнението си в социалните медии, заявявайки: „Това е сбъдната мечта. Толкова щастлив и горд да се присъединя към клуба на моите мечти... Никой не може да разбере колко съм развълнуван в момента!“ == Национален отбор == [[Файл:Kylian Mbappé World Cup Trophy.jpg|мини|150px|Мбапе със световната купа през 2018 г.]] Мбапе е европейски шампион с младежкия национален отбор до 19 години през 2016 г., като отбелязва 5 гола и заема второ място в листата на голмайсторите. През 2017 г., когато е на 18 години, се присъединява към [[Национален отбор по футбол на Франция|основния отбор на Франция]]. Дебютира в мач срещу {{имеНОФ|Люксембург}} на [[25 март]] [[2017]] година, което го прави вторият най-млад дебютант за „Петлите“.<ref>{{cite news|url=http://www.goal.com/en/news/8/main/2017/03/16/33699112/monaco-star-mbappe-given-maiden-france-call-up?ICID=HP_BN_3|title=Monaco star Mbappé given maiden France call-up|publisher=Goal.com |date=16 март 2017|accessdate=16 март 2017}}</ref><ref>{{cite web|first=Kaveh |last=Solhekol |url=http://www.skysports.com/football/news/11669/10927624/liverpool-interested-in-signing-monacos-kylian-mbappe |title=Liverpool interested in signing Monaco's Kylian Mbappe |date=26 юни 2017 |publisher=Sky Sports |accessdate=6 юли 2017 |quote=Mbappe became the second youngest player to play for France [behind only Maryan Wisnieski] when he made his debut against Luxembourg in March, aged 18 years, three months and five days old. }}</ref> На 31 август 2017 г. Мбапе вкарва първия си гол за Франция в мач от световните квалификации срещу [[Национален отбор по футбол на Нидерландия|Холандия]].<ref>{{cite web|url=https://www.fifa.com/worldcup/matches/round=276483/match=300331903/index.html|title=France v. Netherlands|publisher=FIFA|accessdate=31 август 2017|date=31 август 2017}}</ref> === Световно първенство 2018 === На 17 май 2018 г. Мбапе е повикан в националния отбор за Световно първенство по футбол в Русия през 2018 г.<ref>[https://www.skysports.com/football/news/12025/11376691/alexandre-lacazette-and-anthony-martial-on-standby-for-france-world-cup-squad-and-dimitri-payet-out ''France name squad for 2018 World Cup'']. Sky Sports. Посетен на 30 юни 2018</ref> На 21 юни 2018 г. той вкарва първия си гол на Мондиал при френската победа с 1:0 над {{имеНОФ|Перу}}. Това го прави най-младият френски голмайстор в историята на Световната купа на 19 години. На 30 юни 2018 г. е обявен за играч на мача при победата с 4:3 над {{имеНОФ|Аржентина}}, като отбелязва на два пъти и спечелва дузпа, в резултат на което [[Антоан Гризман]] открива резултата.<ref>{{cite web|url=https://www.fifa.com/worldcup/matches/match/300331537 |title=France 4 – 3 Argentina |date=30 юни 2018 |publisher=FIFA |accessdate=30 юни 2018 }}</ref> Мбапе е вторият тийнейджър, който вкарва 2 гола в мач на световно първенство след [[Пеле]] през 1958 г.<ref>{{cite news |title=France 4 – 3 Argentina |url=https://www.bbc.co.uk/sport/football/44439354 |agency=BBC |date=1 юли 2018}}</ref> В пресконференция, Мбапе заявява: „Ласкателство е да си втори след Пеле, но нека да включим нещата в контекст – Пеле е в друга категория.“<ref name="Pelé 1958">{{cite news |title=Mbappe shakes off Pelé comparisons after stunning brace |url=https://www.rte.ie/sport/world-cup-2018/2018/0630/974415-mbappe-shakes-off-pele-comparisons-after-stunning-brace/ |agency=RTE |date=1 юли 2018}}</ref> На 15 юли 2018 г. Мбапе отбелязва от 25 метра срещу {{имеНОФ|Хърватия}} на финала за Световната купа, където Франция печели с 4:2.<ref>{{cite news |title=Kylian Mbappe becomes first teenager to score in World Cup final since Pele in 1958... and he's only the third teenager ever to play in the showpiece |url=http://www.dailymail.co.uk/sport/football/article-5955949/Kylian-Mbappe-follows-Peles-footsteps-just-teen-play-World-Cup-final.html |accessdate=15 юли 2018 |agency=Daily Mail}}</ref> Той става втори тийнейджър, след Пеле, който отбелязва гол във финал за Световната купа и с четири гола в турнира получава наградата за най-добър млад играч на Световното първенство по футбол. Пеле го поздравява в социалните мрежи с „добре дошъл в клуба“.<ref>{{cite news |title='Welcome to the club' – Pele praises Kylian Mbappe for becoming the second teenager to score in a World Cup final |url=https://www.independent.co.uk/sport/football/world-cup/world-cup-2018-france-croatia-pele-kylian-mbappe-welcome-to-the-club-teenage-scorer-goal-video-a8448611.html |accessdate=16 юли 2018 |work=The Independent}}</ref> == Личен живот == Бащата на Мбапе, футболен треньор, е от [[Камерун]], а майка му, бивша [[хандбал]]истка – от [[Алжир]].<ref>{{Cite news|url=https://www.voanews.com/a/cameroon-football-fans-cheer-kylian-mbappe-french-player-africa-ties/4470675.html|title=Cameroon Football Fans Cheer for French Player with Ties to Africa|last=Kindzeka|first=Moki Edwin|work=VOA|accessdate=16 юли 2018|lang=en}}</ref> Брат му е също професионален футболист, и играе за Ал-Насър ([[ОАЕ]]).<ref>{{cite web|url=http://www.lejdd.fr/Sport/Football/Le-jeune-monegasque-Mbappe-sur-les-traces-de-Thierry-Henry-765033|title=Le jeune monégasque Mbappé sur les traces de Thierry Henry|last=JDD|first=Le|publisher=|date=20 декември 2015|accessdate=2 юли 2018|архив_дата=2018-07-01|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180701194416/https://www.lejdd.fr/Sport/Football/Le-jeune-monegasque-Mbappe-sur-les-traces-de-Thierry-Henry-765033}}</ref> Идол на Мбапе е [[Кристиано Роналдо]].<ref>{{cite web|url=http://www.espn.com/soccer/soccer-transfers/story/3326678/psgs-kylian-mbappe-real-madrids-cristiano-ronaldo-was-childhood-idol|title=PSG's Kylian Mbappe: Real Madrid's Cristiano Ronaldo was childhood 'idol'|last=Garcia|first=Adriana|date=27 декември 2017|work=ESPN FC|accessdate=27 декември 2017}}</ref><ref>{{cite news |title=Why Young Kylian Mbappe Spurned Chelsea and Real Madrid |url=https://bleacherreport.com/articles/2758066-why-young-kylian-mbappe-spurned-chelsea-and-real-madrid |accessdate=15 юли 2018 |agency=Bleacher Report}}</ref> От малък той е фен на Реал (Мадрид). == Медии и спонсорство == Мбапе сключва спонсорска сделка с доставчика на спортни облекла и оборудване [[Nike]]. През 2017 г. неговият великолепен талант, кара Nike да стартира производство на негови собствени футболни бутонки на 18-годишна възраст, ''Kylian Mbappé Nike Hypervenom 3''.<ref>{{cite news |title=Nike Just Gave AS Monaco Sensation Kylian Mbappé His First Pair of Personalised Boots |url=https://www.complex.com/sports/2017/05/nike-kylian-mbappe |agency=Complex |date=29 юни 2018 |access-date=2018-07-18 |archive-date=2018-06-30 |archive-url=https://web.archive.org/web/20180630025233/https://www.complex.com/sports/2017/05/nike-kylian-mbappe }}</ref> През 2018 г. той разкрива бутонките ''Nike Mercurial Superfly VI'', които са вдъхновени от ''R9 Mercurial'' на бившия бразилски нападател [[Роналдо]].<ref>{{cite news |title=Kylian Mbappé Just Leaked an Amazing New R9-Inspired Nike Mercurial Superfly VI |url=https://versus.uk.com/2018/04/kylian-mbappe-just-leaked-amazing-new-r9-inspired-nike-mercurial-superfly-vi/ |agency=Versus |date=29 юни 2018 |archive-date=2018-07-29 |access-date=2018-07-18 |archive-url=https://web.archive.org/web/20180729011315/https://versus.uk.com/2018/04/kylian-mbappe-just-leaked-amazing-new-r9-inspired-nike-mercurial-superfly-vi/ }}</ref> Мбапе присъства в играта на [[EA Sports]] – [[FIFA 18]], където той е с най-висок рейтинг потенциал от 94.<ref>{{cite news |title=FIFA 18 Wonderkids: Top 10 players with highest potential in Career Mode |url=http://www.dailymail.co.uk/sport/esports/article-4985328/FIFA-18-10-players-highest-potential.html |newspaper=Daily Mail |date=1 юли 2018}}</ref><ref>[https://www.fifaindex.com/player/231747/kylian-mbappé/ ''Kylian Mbappe index'']. FIFA Index.com. Посетен на 29 юни 2018</ref> Неговият начин на отпразнуване на гол – с ръце, пъхнати под мишниците му, е вдъхновен от по-малкия му брат Етан, който празнува по този начин, когато побеждава Килиан Мбапе на играта FIFA.<ref>{{cite news |title=Kylian Mbappé, un chambrage avec son frère à l'origine de la célébration de ses buts |url=https://www.lequipe.fr/Football/Actualites/Kylian-mbappe-un-chambrage-avec-son-frere-a-l-origine-de-la-celebration-de-ses-buts/798635 |accessdate=15 юли 2018 |agency=L’Equipe}}</ref><ref>{{cite news |title=Kylian Mbappe reveals the class reason behind his trademark goal celebration |url=https://www.givemesport.com/1048548-kylian-mbappe-reveals-the-class-reason-behind-his-trademark-goal-celebration |accessdate=15 юли 2018 |agency=Give Me Sport}}</ref> == Статистика == === Клубна === ''Информацията е актуална към 8 юни 2024 г.'' {| class="wikitable" style="text-align:center" |- !rowspan="2"|Клуб !rowspan="2"|Сезон !colspan="2"|Шампионат !colspan="2"|Купа !colspan="2"|Купа на Лигата !colspan="2"|Европа !colspan="2"|Други !colspan="2"|Общо |- !Мачове !Голове !Мачове !Голове !Мачове !Голове !Мачове !Голове !Мачове !Голове !Мачове !Голове |- |rowspan="3" valign="center"|[[АС Монако|Монако Б]] |2015/16 |10||2||colspan=2|—||colspan=2|—||colspan=2|—||colspan=2|—||10||2 |- |2016/17 |2||2||colspan=2|—||colspan=2|—||colspan=2|—||colspan=2|—||2||2 |- !colspan="1"|Общо !12||4||colspan=2|—||colspan=2|—||colspan=2|—||colspan=2|—||12||4 |- |rowspan="4" valign="center"|[[АС Монако]] |2015/16 |11||1||1||0||1||0||1||0||colspan="2" |—||14||1 |- |2016/17 |29||15||3||2||3||3||9||6|| colspan="2" |—||44||26 |- |2017/18 |1||0||0||0||0||0||0||0||1||0||2||0 |- !colspan="1"|Общо !41!!16!!4!!2!!4!!3!!10!!6!!1!!0!!60!!27 |- | rowspan="8" |[[Пари Сен Жермен]] |2017/18 |27||13||5||4||4||0||8||4||colspan="2" |—||44||21 |- |2018/19 |29||33||4||2||2||0||8||4||colspan="2" |—||43||39 |- |2019/20 |20||18||2||4||3||2||7||5||1||1||33||30 |- |2020/21 |31 |27 |5 |7 | | |10 |8 |1 |0 |47 |42 |- |2021/22 |35 |28 |3 |5 | | |8 |6 | | |46 |39 |- |2022/23 |34 |29 |1 |5 | | |8 |7 | | |43 |41 |- |2023/24 |29 |27 |6 |8 | | |12 |8 |1 |1 |48 |44 |- ! colspan="1" |Общо !205||175||27||35||9||2||64||42||3||2||308||256 |- |rowspan="4" valign="center"|[[Реал Мадрид]] |2024/25 |0||0||0||0||0||0||0||0||colspan="2" |—||0||0 |- !colspan="1"|Общо !0!!0!!0!!0!!0!!0!!0!!0!!0!!0!!0!!0 |- ! colspan="1" |Общо за кариерата !258||195||31||37||13||5||74||48||4||2||380||287 |} {{Reflist|group=lower-alpha}} === Национален отбор === {| class=wikitable style="text-align: center" |+ Мачове и голове по година |- !Национален отбор!!Година!!Мачове!!Голове |- |rowspan=8|{{флагче|Франция}} {{имеНОФ|Франция}} |2017||10||1 |- |2018||18||9 |- |2019||6||3 |- |2020 |5 |3 |- |2021 |14 |8 |- |2022 |13 |12 |- |2023 |9 |10 |- |2024 |2 |0 |- ! colspan="2" |Общо!!77!!46 |} == Успехи == === Отборни === ;'''Монако''' * [[Лига 1]] '''(1) –''' 2016/17 ;'''Пари Сен Жермен''' * [[Лига 1]] '''(6) –''' 2017/18, 2018/19, 2019/20, 2021/22, 2022/23, 2023/24 * [[Купа на Франция]] '''(4) –''' 2017/18, 2019/20, 2020/2021, 2023/24 * [[Купа на Лигата на Франция]] '''(2) –''' 2017/18, 2019/20 * [[Суперкупа на Франция]] '''(3) –''' 2019, 2020, 2024 ;'''Реал Мадрид''' * [[Суперкупа на Европа]] '''(1) – ''' 2024 * [[Fifa Internacional Cup]] '''(1) – ''' 2024 === Международни === [[Файл:Kylian Mbappé receives the best young player award at the 2018 Football World Cup Russia.jpg|мини|дясно|Мбапе (номер 10) получава отличието за най-добър млад играч на Световното първенство от [[Еманюел Макрон]], като е поздравен от президента на Хърватия [[Колинда Грабар-Китарович]], президента на ФИФА [[Джани Инфантино]] (най-вляво) и [[Владимир Путин]]]] ;'''Франция''' * [[Световно първенство по футбол]]: [[Световно първенство по футбол 2018|2018]]<ref>{{cite web|url=https://www.bbc.com/sport/football/44754965|title=France 4 – 2 Croatia|publisher=BBC |date=15 юли 2018|accessdate=15 юли 2018|last=McNulty|first=Phil}}</ref>, финалист: [[Световно първенство по футбол 2022|2022]] * [[Лига на нациите на УЕФА 2020/21|Лига на нациите на УЕФА: 2021]] * Европейско първенство по футбол за юноши до 19 г. – 2016 === Индивидуални === * „Златно момче“ / Golden Boy Award: (2017) * Млад футболист на годината според Франс Футбол / Kopa Trophy: (2018) * Златна топка – 4то място: (2018), 3то място: (2023) * Златна обувка на Адидас за голмайстор на световното първенство по футбол: (2022) * Сребърна топка на Адидас за вторият най-добър играч на световното първенство по футбол: (2022) * Най-добър млад футболист на световното първенство по футбол: (2018) * Футболист на годината на Франция: (2018, 2020, 2022) * Футболист на годината в [[Лига 1]]: (2019, 2021, 2022, 2023) * Млад футболист на годината в Лига 1: (2017, 2018, 2019) * Голмайстор на Лига 1: (2019, 2020, 2021, 2022, 2023) * Световен голмайстор според IFFHS: (2022) * Голмайстор на Лига на нациите на УЕФА: (2021) * Dream team на Световното първенство по футбол според феновете: (2018, 2022) * Идеален отбор на годината на ФИФА: (2018, 2019, 2022, 2023) * Идеален отбор на годината според Международната федерация по футболна история и статистика / IFFHS: (2018, 2021, 2022, 2023 * Идеален отбор на сезона в [[Шампионска лига на УЕФА]]: (2016/17, 2019/20, 2020/21, 2021/22) * Идеален отбор на годината в Лига 1: (2017, 2018, 2019, 2021, 2022, 2023) * Идеален отбор на европейско първенство за юноши до 19 г.: (2016) * Globe Soccer Best Player of the Year: (2021) == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://dzballon.com/coupe-de-la-ligue-un-joueur-avec-des-origines-algeriennes-marque-un-triple/ "Coupe de la Ligue: Un joueur avec des origines Algériennes marque un triplé"] * [https://www.fff.fr/equipes-de-france/tous-les-joueurs/fiche-joueur/2543482609-kylian-mbappe Профил] във fff.fr * [http://uk.soccerway.com/matches/2017/03/25/europe/wc-qualifying-europe/luxembourg/france/2116195/ Luxembourg 1 – 3 France] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170705161546/http://uk.soccerway.com/matches/2017/03/25/europe/wc-qualifying-europe/luxembourg/france/2116195/ |date=2017-07-05 }} * [https://www.sportal.bg/statistics_player.php?team=87&player=28794&champ=6 Килиан Мбапе] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170310162538/http://www.sportal.bg/statistics_player.php?team=87&player=28794&champ=6 |date=2017-03-10 }} * [http://www.flashscore.bg/player/mbappe-kylian/Wn6E2SED/ Профил] на Килиан Мбапе в flashscore.bg {{Нормативен контрол}}{{Настоящ състав на Пари Сен Жермен}} {{Франция - Световен шампион 2018}} {{Портал|Футбол}} {{СОРТКАТ:Мбапе, Килиан}} [[Категория:Френски футболисти]] [[Категория:Футболисти на АС Монако]] [[Категория:Футболисти на ПСЖ]] [[Категория:Футболисти на Реал Мадрид]] [[Категория:Родени в Париж]] oelvqwli60gfm83xgsif4gjff86lyr7 0 673458 12876710 12874789 2026-04-10T15:07:26Z Rumensz 125859 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда за най-добра чуждестранна книга]] → [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] 12876710 wikitext text/x-wiki {{Личност|писател}} '''Кристоф Хайн''' ({{lang|de|Christoph Hein}}) е немски [[писател]], [[драматург]], [[есеист]] и [[преводач]] роден на 8 април 1944 г. в Хайнцендорф, [[Долна Силезия]]. == Биография и творчество == Израства в градчето Бад Дюбен край [[Лайпциг]]. Като син на [[свещеник]], а не на работник, не може да учи в [[политехника]], затова до построяването на [[Берлинската стена]] продължава образованието си в [[Западен Берлин|западноберлинска]] гимназия. След издигането на стената работи като монтажист, книжар, келнер, журналист, актьор и асистент-режисьор. През 1964 г. Хайн полага матура във вечерно училище. Между 1967 и 1971 г. следва [[философия]] и [[логика]] в [[Берлин]] и [[Лайпциг]]. После става [[драматург]] и автор в [[Източен Берлин|източноберлинския]] театър ''Фолксбюне''. След 1979 г. е писател на свободна практика. Кристоф Хайн си създава известност с успешната новела ''„Чуждият приятел“'' (''Der fremde Freund''), публикувана през 1982 г. в [[ГДР]], а през 1983 г. и в [[Западна Германия]] с променено заради авторските права заглавие ''„Драконова кръв“'' (''Drachenblut''). Успешната му пиеса ''„Истинската история на А. К.“'' (''Die Wahre Geschichte des Ah Q'') излиза през 1983 г. В драмите си Хайн се занимава предимно с движещите сили в историята и провалените [[революция|революции]]<ref>Hannes Krauss: ''Christoph Hein.'' In: Heinz Ludwig Arnold (Hrsg.): ''Kindlers Literaturlexikon.'' Metzler, Stuttgart 2009, 3., völlig neu bearbeitete Auflage, Band 7: Hai–Hyr, ISBN 978-3-476-04000-8, S. 273–277.</ref> Като преводач пресъздава творби на [[Жан Расин]] и [[Молиер]]. От 1998 до 2000 г. Кристоф Хайн е първият президент на общонемския [[ПЕН клуб]], чийто почетен президент става от май 2014 г. Творби на Кристоф Хайн са преведени на [[датски език|датски]], [[английски език|английски]], [[фински]], [[френски език|френски]], [[грузински]], [[гръцки]], [[италиански език|италиански]], [[каталунски]], [[корейски]], [[норвежки]], [[полски]], [[Руски език|руски]], [[сърбохърватски]], [[Испански език|испански]], [[шведски]], [[чешки]] и [[унгарски]]. Почетен гражданин на [[Бад Дюбен]] (''Bad Düben''), [[Саксония]] от 2011 г.<ref>Jörg Uhle-Wettler: ''[https://www.bad-dueben.de/rathaus/partnerschaften/ehrenbuerger/christoph-hein/ Laudatio für Herrn Christoph Hein zum Ehrenbürger der Stadt Bad Düben].'' In: Stadtverwaltung Bad Düben, 13. April 2011, aufgerufen am 30. Dezember 2017</ref> == Библиография == [[Файл:Bundesarchiv Bild 183-1989-1104-051, Berlin, Demonstration, Rede Christoph Hein.jpg|мини|220px|Кристоф Хайн говори при голямата демонстрация на Александерплац на 4 ноември 1989 г.]] === Пиеси === * 1974: ''Schlötel oder Was solls'', Eine Komödie * 1976: ''Vom hungrigen Hennecke'', Ein Kinderspiel * 1979: ''Die Geschäfte des Herrn John D.'', Revue für Schauspieler * 1980: ''Cromwell'', Ein Schauspiel * 1980: ''Lassalle fragt Herrn Herbert nach Sonja'', Schauspiel in drei Akten * 1982: ''Der neue Menoza oder Geschichte des kumbanischen Prinzen Tandi'', Komödie nach Jakob Michael Reinhold Lenz * 1983: ''Die wahre Geschichte des Ah Q'' * 1987: ''Passage'', Ein Kammerspiel in drei Akten * 1989: ''Die Ritter der Tafelrunde'' * 1994: ''Randow'', Eine Komödie * 1999: ''Bruch'', Schauspiel in vier Akten * 1999: ''In Acht und Bann'', Komödie in einem Akt * 1999: ''Zaungäste'', Lustspiel * 1999: ''Himmel auf Erden'', Lustspiel * 2000: ''Mutters Tag'' * 2002: ''Zur Geschichte des menschlichen Herzens oder Herr Schubart erzählt Herrn Lenz einen Roman, der sich mitten unter uns zugetragen hat'', Komödie === Проза === * ''Die Witwe eines Maurers'', 1980 * ''Frank, eine Kindheit mit Vätern'', Kurzgeschichte, 1980 * ''Einladung zum Lever Bourgeois'', Erzählungen, 1980 * ''Der fremde Freund'', Novelle, 1982 * ''Das Wildpferd unterm Kachelofen'', Kinderbuch, 1984 * ''Horns Ende'', Roman, 1985 * ''Öffentlich arbeiten'', Essays und Gespräche, 1987 * ''Der Tangospieler'', Erzählung, 1989 * ''Als Kind habe ich Stalin gesehen'', Essays und Reden, 1990 * ''Das Napoleon-Spiel'', Roman, 1993 * ''Exekution eines Kalbes und andere Erzählungen'', Kurzgeschichten, 1994 * ''Der neuere (glücklichere) Kohlhaas Bericht über einen Rechtshandel aus den Jahren 1972/73'', 1994 * ''Von allem Anfang an'', Autobiografie, 1997 * ''Willenbrock'', Roman, 2000 * ''Mama ist gegangen'', Roman für Kinder, 2003 * ''Landnahme'', Roman, 2004 * ''In seiner frühen Kindheit ein Garten'', Roman, 2005 * ''Das goldene Vlies'', Erzählung, 2005 * ''Frau Paula Trousseau'', Roman, 2007 * ''Über die Schädlichkeit des Tabaks. Rede an die Abiturienten des Jahrgangs 2009'', 2009 * ''Weiskerns Nachlass'', Roman, 2011 * ''Vor der Zeit: Korrekturen'', Erzählungen, 2013 * ''Glückskind mit Vater'', Roman, 2016 * ''Trutz'', Roman, 2017 == Награди и отличия == * 1982: ''„[[Хайнрих Ман (награда)|Награда Хайнрих Ман]]“'' на ГДР * 1983: ''„[[Награда на немската критика]]“'' * 1986: ''„[[Мара Касенс (награда)|Награда Мара Касенс за първи роман]]''“ * 1989: ''„[[Щефан Андрес (награда)|Награда Щефан Андрес]]“'' * 1989: ''„[[Лесинг (награда - ГДР)|Награда Лесинг]]''“ на ГДР * 1990: ''„[[Ерих Фрид (награда)|Награда Ерих Фрид]]“'' (Виена) * 1992: Ludwig-Mühlheim-Preis für religiöse Dramatik * 1992: ''„[[Берлинска литературна награда]]“'' * 1994: ''„[[Федерален орден за заслуги]]“'' * 1998: ''„[[Петер Вайс (награда)|Награда Петер Вайс]]“'' на град Бохум * 1998: ''„[[Награда на ЛитераТур Норд]]“'' * 2000: ''„[[Литературна награда на Золотурн]]“'' * 2000: Zonser Hörspielpreis * 2002: ''„[[Братя Грим (награда)|Награда Братя Грим]]“'' (професура) * 2002: ''„[[Австрийска държавна награда за европейска литература]]“'' * 2003: Calwer Hermann-Hesse-Stipendium * 2004: ''„[[Възпоменателна награда Шилер]]“'' * 2004: ''„[[Литературна награда „Вер.ди“ на Берлин-Бранденбург]]“'' * 2008: ''„[[Валтер Хазенклевер (награда)|Награда Валтер Хазенклевер]]“'' * 2010: ''„[[Айхендорф (награда)|Награда Айхендорф]]“'' * 2011: ''„[[Герти Шпис (награда)|Награда Герти Шпис]]“'' * 2011: Ehrenbürgerschaft der Stadt Bad Düben * 2012: ''„[[Уве Йонзон (награда)|Награда Уве Йонзон]]“'' * 2013: Internationaler Stefan-Heym-Preis * 2017: ''„[[Гримелсхаузен (награда)|Награда Гримелсхаузен]]“'' für ''Glückskind mit Vater'' == Бележки == <references /> == Външни препратки == {{commonscat-inline|Christoph Hein}} * {{икона|de}} [https://portal.dnb.de/opac.htm?method=simpleSearch&cqlMode=true&query=idn%3D118840991 Биографични данни за Кристоф Хайн в Каталога на Немската национална библиотека] * {{икона|de}} [https://portal.dnb.de/opac.htm;jsessionid=A64F11B2D016F0DBF1702E8779BB2A2A.prod-worker0?query=Christoph+Hein&method=simpleSearch&cqlMode=true Литература от и за Кристоф Хайн в Каталога на Немската национална библиотека] * {{икона|de}} [https://www.deutsche-digitale-bibliothek.de/entity/118840991 Литература от и за Кристоф Хайн в Немската дигитална библиотека] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20171012201520/https://www.deutsche-digitale-bibliothek.de/entity/118840991 |date=2017-10-12 }} * {{икона|de}} [https://web.archive.org/web/20130812235655/http://www.lyrikwelt.de/autoren/hein.htm Кристоф Хайн в Die LYRIKwelt] * {{икона|de}} [http://tools.wmflabs.org/persondata/p/Christoph_Hein Кристоф Хайн в Personensuche] * {{икона|en}} {{imdb name|0374275|Кристоф Хайн}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Хайн, Кристоф}} [[Категория:Германски писатели]] [[Категория:Германски драматурзи]] [[Категория:Германски есеисти]] [[Категория:Носители на литературни награди]] [[Категория:Носители на литературни награди на Германия]] [[Категория:Носители на литературни награди на Австрия]] [[Категория:Носители на литературни награди на Швейцария]] [[Категория:Носители на Литературна награда на Золотурн]] [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] [[Категория:Носители на „Федерален орден за заслуги“]] [[Категория:Група 47]] [[Категория:Почетни граждани в Германия]] 0fboxuruxehga4y0qc0avzr5cdvhecq 0 678242 12876783 11166483 2026-04-10T16:27:28Z Redaktor GLAM 337308 Higher resolution version of image 12876783 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Моисей Голем Комнин Арианит | категория = военен | портрет = Moisi Arianit Golemi (166345643).jpg | портрет-описание = Графика, изобразяваща Мойсей Арианит, дело на [[Йохан Теодор де Бри]], около 1590 година. | описание = албански военен деец и благородник | роден-място = | починал-място = [[Цариград]], [[Османска империя]] }} '''Моисей Голем Комнин Арианит''' или '''Мойсей Дебърски''' ({{lang|sq|Moisi Arianit Golem Komneni}}, ''Moisiu i Dibrës'') е албански благородник и военен деец, командир в [[Лежка лига|Лежката лига]]. == Биография == Роден е в известната благородническа фамилия [[Арианити]] като православен християнин.<ref>{{cite book|title=Occasional Papers on Religion in Eastern Europe|url=https://books.google.com/books?id=ZUMgAQAAMAAJ|year=1986|publisher=Ecumenical Press, Temple University|quote=His father was an ancestor of the second greatest Albanian national hero, Moisi Golemi Komnenos who, though Orthodox, fought with the Catholic Skanderbeg.}}</ref> Баща му [[Комнин Арианити]] е виден албански благородник, владетел на земи в Средна Албания, около [[Драч]]. Брат на Мойсей е [[Георги Арианит]], виден военачалник от [[Османско-албански войни|османско-албанските войни]]. След като [[Скендербег]] идва в Албания, Мойсей Арианит бързо се съюзява с него и става командир на граничната войска. В периода 1443 - 1444 година Мойсей Арианит завладява всички османски крепости в [[Дебърско]]. Мойсей се отличава при [[Битка при Торвиол|битката при Торвиол]] в 1444 година.<ref>{{cite book|last=Buda|first=Aleks|title=Shkrime historike|url=https://books.google.com/books?id=l5K4AAAAIAAJ|accessdate= |year=2002|publisher=Shtëpia Botuese "8 Nëntori"|isbn=9789992716519|page=257}} </ref> Участва и в битката при [[Обсада на Свети град|обсадата на Свети град]] в 1448 година. За кратко се присъединява към османците в 50-те години на XV век, но скоро ги напуска и се присъединява отново към Лежката лига. Екзекутиран е публично в 1464 година в [[Цариград]], след като е заловен от османската армия. Мойсей Голем е национален герой в албанския фолклор, известен най-вече с „Песен за Мойсей Голем“ (''Kënga e Moisi Golemit''). == Бележки == <references /> {{Портал|Албания|Македония}} {{СОРТКАТ:Арианит, Мойсей Голем}} [[Категория:Македонски албанци]] [[Категория:Родени в Дебър]] [[Категория:Албански военни дейци]] [[Категория:Арианити]] [[Категория:Починали в Истанбул]] [[Категория:Екзекутирани в Османската империя]] 062h32uzjweckj8r1tacryeoksd24lt 0 682763 12876887 12802430 2026-04-10T20:52:23Z Danitrifonov04 292718 12876887 wikitext text/x-wiki {{футболист | име на играча = {{Флагче|Бразилия}} Винисиус Жуниор | снимка = 2023 05 06 Final de la Copa del Rey - 52879242230 (cropped).jpg | описание = | прякор = | цяло име = Винисиус Жозе Паишао де Оливейра Жуниор | град на раждане = [[Сао Гонсало (Рио де Жанейро)|Сао Гонсало]] | държава на раждане = {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] | второ гражданство = | височина = 176 см | пост = [[нападател]] | настоящ отбор = {{Флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] | номер на фланелката = 7 | договор до = | юношески години = 2005 – 2017 | юношески отбори = {{Флагче|Бразилия}} [[Клуб де Регаташ до Фламенго|Фламенго]] | години = 2017 – 2018<br>2018<br>2018 – | отбори = {{Флагче|Бразилия}} [[Клуб де Регаташ до Фламенго|Фламенго]]<br>{{Флагче|Испания}} [[Реал Мадрид Кастиля|Реал Мадрид Б]]<br>{{Флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] | мачове = 50<br>5<br>235 | голове = (11)<br>(4)<br>(72) | национален отбор години = 2015 – 2016<br>2016 – 2017<br>2018 – 2019<br>2019 – | национален отбор = {{Флагче|Бразилия}} {{имеНОФ15|Бразилия}}<br>{{Флагче|Бразилия}} {{имеНОФ17|Бразилия}}<br>{{Флагче|Бразилия}} {{имеНОФ20|Бразилия}}<br>{{Флагче|Бразилия}} {{имеНОФ|Бразилия}} | национален отбор мачове = 10<br>19<br>4<br>47 | национален отбор голове = (7)<br>(17)<br>(0)<br>(8) | треньор години = | треньор отбор = | последно обновяване професионални отбори = 27 септември 2025 г | последно обновяване национален отбор = 11 юни 2025 г | наем = }} '''Винисиус Жозé Паишао де Оливейра Жуниор''' ({{lang|pt|Vinícius José Paixaõ de Oliveira Júnior}}), известен и само като '''Вини Жуниор''' е бразилски професионален футболист, играещ като крило за испанският [[Реал Мадрид КФ|Реал Мадрид]] и [[Национален отбор по футбол на Бразилия|бразилският национален отбор]]. Смятан за един от най-добрите млади играчи в света, добре познат със своят дрибъл, както и техника и експлозивност. Роден в [[Сао Гонсало (Рио де Жанейро)|Сао Гонсало]], Винисиус започва професионалната си кариера във [[Клуб де Регаташ до Фламенго|Фламенго]], където дебютира през 2017 г., когато е само на 16. [[Реал Мадрид КФ|Реал Мадрид]] проявява сериозен интерес към таланта и още същото лято „кралете“ купуват правата на бразилеца за 38 млн. евро (национален рекорд за играч под 18 г.), трансферът влиза в сила веднага след 18-ят му рожден ден. Дебютира за Реал през сезон 2018/19 и с времето се утвърждава като един от „недосегаемите“ в стартовият състав. През сезон 2021/22 Винисиус бележи изключителен възход в играта си и помага на Реал да спечели титлата в [[Примера Дивисион|Ла Лига]], вкарва и единственият гол във финала на [[Шампионска лига на УЕФА|шампионската лига]] срещу Ливърпул и така Реал печелят 14-ата си европейска купа. На национално ниво Винисиус е важна част от младежките гарнитури на „селесао“. Печели южноамериканските първенства до 15 и 17 г., като става и голмайстор на последното. Дебюта си за мъжкият тим прави през 2021 г. и помага на отбора да достигне до финала на [[Копа Америка]]. През 2022 участва и на [[Световно първенство по футбол 2022|Световното първенство в Катар]]. == Кариера == === Фламенго === Винисиус дебютира за [[Клуб де Регаташ до Фламенго|Фламенго]] на 13 май 2017 г. като резерва в 82-минута в мач от [[Серия А (Бразилия)|бразилската Серия А]] срещу [[Атлетико Минейро]] (1:1).<ref>{{cite web |title= No duelo de favoritos, Flamengo e Atlético-MG empatam na estreia, e Maracanã vê estreia de joia de 16 anos |url=http://espn.uol.com.br/noticia/694612_no-duelo-de-favoritos-flamengo-e-atletico-mg-empatam-na-estreia-e-maracana-ve-estreia-de-joia-de-16-anos |publisher=espn.com.br |date=13 май 2017 |accessdate=14 май 2017}}</ref><ref>{{cite web |title= El ‘merengue’ Vinicius Jr. debuta a los 16 años como profesional |url=http://www.mundodeportivo.com/futbol/real-madrid/20170514/422551482521/el-merengue-vinicius-jr-debuta-a-los-16-anos-como-profesional.html |publisher=Mundo Deportivo |date=13 май 2017 |accessdate=14 май 2017}}</ref> Два дни по-късно той удължава договора си с клуба до 2022 г. с клауза за закупуване, определена на стойност 45 млн. евро.<ref>[https://www.sportal.bg/news.php?news=699769 Новата перла на Реал каца в Мадрид до часове]</ref><ref>[https://www.sportal.bg/news.php?news=654132 Барса и Реал спорят за талант, какъвто се раждал веднъж на 10 – 20 г.]</ref> На 10 август 2017 г. Винисиус вкарва първия си професионален гол в двубоя от [[Копа Судамерикана]] срещу [[Палестино]], завършил 5:0 за Фламенго. На 19 август 2017 г. отбелязва първите си голове в първенството за Фламенго, при 2:0 срещу Атлетико Гояненсе.<ref>{{cite web|title=Enfim, o gol: após 385 minutos, Vinicius Junior desencanta e quebra o gelo no Fla|url=http://globoesporte.globo.com/futebol/times/flamengo/noticia/enfim-o-gol-apos-385-minutos-vinicius-junior-desencanta-e-quebra-o-gelo-no-fla.ghtml|work=Globo Esporte|accessdate=20 август 2017|език=pt}}</ref> === Реал Мадрид === На 23 май 2017 г. испанският клуб [[Реал Мадрид]] подписва договор за трансфер на Винисиус, който влиза в сила след 18-ия му рожден ден на 12 юли 2018 г. (18-годишна възраст е минималната възраст за международен трансфер).<ref name=pressReal>{{cite web|url=http://www.realmadrid.com/en/news/2017/05/official-announcement-vinicius-junior|title=Official Announcement: Vinicius Junior|date=23 май 2017|publisher=Real Madrid C.F.|accessdate=3 декември 2017}}</ref> На 20 юли 2018 г. Реал Мадрид официално го представя като свой футболист.<ref>[https://www.realmadrid.com/en/news/2018/07/vinicius-jr-presentation-at-the-santiago-bernabeu Vinicius Jr. presentation at the Santiago Bernabéu]</ref> Само 4 години след подписването с отбора той печели [[Шампионска лига]], като отбелязва победния гол за крайното 0:1. == Национален отбор == През март 2017 г. Винисиус помага на [[Бразилия]] да спечели Южноамериканския шампионат до 17 години, като отбелязва 7 гола и е избран за най-добрия играч на турнира.<ref>{{cite web|title=Vinicius y un protagonismo estratégico|url=http://www.conmebol.com/es/vinicius-y-un-protagonismo-estrategico|publisher=CONMEBOL.com|date=20 март 2017|accessdate=14 май 2017}}</ref> == Отличия == '''Реал Мадрид''' * [[Примера Дивисион|Ла Лига]]: 2019/20, 2021/22, 2023/24 * [[Купата на Краля]]: 2022/23 * [[Суперкупа на Испания]]: 2020, 2022, 2024 * [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионска Лига]]: 2021/22, 2023/24 * [[Суперкупа на УЕФА]]: 2022, 2024 * [[Световно клубно първенство на ФИФА|Световно клубно първенство]]: 2018, 2022 * [[Fifa Internacional Cup|Internacional Cup]]:2024 === Международни === ; Бразилия * Южноамериканско първенство до 15 г.: 2015 * Южноамериканско първенство до 17 г.: 2017 === Индивидуални === * Южноамериканско първенство до 17 г., най-добър играч: 2017<ref>{{cite web|title=Vinicius y un protagonismo estratégico|url=http://www.conmebol.com/es/vinicius-y-un-protagonismo-estrategico|publisher=CONMEBOL.com|date=20 март 2017|accessdate=14 май 2017}}</ref> * Южноамериканско първенство до 17 г., голмайстор на турнира: 2017 * Играч на месеца в Ла Лига: ноември 2021 г. * Иделаен отбор на Шампионска Лига: 2021/22 * Млад играч на сезона в Шампионска Лига: 2021/22 * Иделаен отбор на Ла Лига: 2021/22 * Златна топка на световно клубно първенство: 2022 == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://int.soccerway.com/players/vinicius-jose-paixao-de-oliveira-junior/474972/ Профил в Soccerway.com] {{Настоящ състав на Реал Мадрид}} {{СОРТКАТ:Жуниор, Винисиус}} {{Превод от|en|Vinícius Júnior|819500129}} [[Категория:Бразилски футболисти]] [[Категория:Футболисти на Реал Мадрид]] [[Категория:Футболисти на Реал Мадрид Кастиля]] 07spzcwseu9kjvxkjpb8k6vxfds7h3j 0 683198 12876492 12512280 2026-04-10T12:26:52Z Poleznoto 391873 Добавена информация за още издадени книги, раздел за библиография, връзки към източници. 12876492 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Стоян Николов – Торлака | категория = писател | описание = | портрет = | портрет-описание = | починал-място = | националност = {{BG}} | работил = | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | псевдоним = | период = | жанрове = [[Роман]], [[публицистика]] | теми = | направление = | течение = | дебют = „Северозападен романь“ | известни творби = „[[Северозападен романь]]“, „Автономията????“, „Май ше ни бъде...“, „[[Иваил цар]]“ | награди = | повлиян = | повлиял = }} | брак = | деца = | сайт = [http://www.torlaka.com/ www.torlaka.com] }} '''Стоян Николов''', известен с прякора '''Торлака''', е [[България|български]] [[писател]] и [[журналист]].<ref>[http://www.torlaka.com/index.php/zamen За мен] сайт Torlaka.com</ref> == Биография == Роден е на 3 октомври 1979 година в Михайловград (днес [[Монтана]]). Завършва история във [[Великотърновски университет|Великотърновския университет „Свети Кирил и Методий“]] и културна антропология в [[Софийски университет|Софийския университет „Свети Климент Охридски“]], след което работи като журналист. Бил е редактор и автор в редица онлайн и печатни медии. От 2015 година има своя коментарна рубрика в сайта [[Биволъ]]. Стоян Николов умира внезапно на 4 август 2022 г. на 42-годишна възраст. == Творчество == Дебютният „[[Северозападен романь]]“ на Стоян Николов – Торлака излиза през есента на 2014 година. Това е първата по рода си книга, написана изцяло на северозападен диалект <ref>[https://www.bnt.bg/bg/a/severozapaden-roman Интервю за предаването „Денят започва с култура“ по БНТ]</ref>, за която е характерно типичното северозападно грубовато чувство за хумор. Романът разказва за живота в малко планинско селце, а основната сюжетна линия следва любовната история на Юбица и Свилко. Четивото се нарежда сред най-търсените български книги за месеци наред. <ref>[http://www.btv.bg/video/shows/tazi-nedelia/video-sabota/severozapaden-romany.html Интервю за предаването „Тази събота“ по BTV]</ref> През следващата 2015 година Торлака издава продължение на романа – „Автономията????“. В него историята се развива, а на въображаемото село вече е дадено и име – Диви дол. Тук по-силни са аналогиите с обществено-политическата ситуация в България, а сарказмът е по-остър. Трета част от Северозападната поредица е романът „Май ше ни бъде...“ (2016). В него хуморът отново става по-ведър, и, според автора, това е „книга за надеждата“. Категоричен финал обаче няма. Торлака си оставя вратичка да продължи историята след време. През 2017 г. писателят издава първия си исторически роман – „Иваѝл цар“. Той е посветен на цар [[Ивайло]] и е в два тома. Книга първа разказва историята на владетеля до момента, в който той заема търновския престол. Книга втора (излиза от печат през 2018 г.) пресъздава управлението на монарха, битките му с [[татари]] и [[византийци]]. „Херакъл от Диви дол“ е четвърта книга от Северозападната поредица. В нея главен герой е Данчо Мининката Муфтечка – синът на Свилко и Юбица. Историята е базирана на легендите за [[Херакъл]]. На Данчо се налага да повтаря подвизите на древногръцкия герой, но в наши дни. Комичните предизвикателства го отвеждат от село Диви дол през [[Бургас]], и гръцкия [[Ираклио|Хераклион]], до дунавското село [[Остров (област Враца)|Остров]], немския град [[Пасау]] и много други места. През 2020 г. излиза романът „Хазарт“ – съвременна история за един младеж, който се увлича по залозите и се поддава на притегателната сила на [[хазарт]]ната зависимост. Сборникът „101 текста на Торлака за Биволъ“ също излиза от печат в края на 2020 г. В него са включени статии на Стоян Николов – Торлака, писани за сайта „[[Биволъ]]“ в периода 2015 – 2020 г. Поводът е 10-годишнината от създаването на медията. „Разкази за маса“ е деветата книга на автора и негов първи сборник с разкази. Тя излиза от печат през 2021 година и е част от хумористичната Северозападната поредица. Действието се развива в измисленото село Диви дол, а в историите се появяват както някои от познатите от предишните четири книги герои, така и много нови. „Аз, ваксинаторът" (2022) е последният роман на автора, издаден посмъртно. Представен е за първи път пред публика на 1 ноември 2022 г. Книгата разказва за група персонажи, въвлечени в комични ситуации на фона на вирусна епидемия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/345386-dimitar-zhivkov-i-tsvetelina-tsvetkova-predstavyat-knigata-az-vaksinatorat-na|заглавие=Димитър Живков и Цветелина Цветкова представят книгата „Аз, ваксинаторът“ на Стоян Николов-Торлака|автор=БТА}}</ref> „Невъзпитани разкази, част първа" (2022) е сборник с неиздавани творби на автора, излязъл същата година.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://torlaka.com/index.php/romani|заглавие=Книги — Стоян Николов-Торлака}}</ref> == Библиография == * ''Северозападен романь'' (2014) * ''Автономията????'' (2015) * ''Май ше ни бъде...'' (2016) * ''Иваѝл цар'', книга първа (2017) * ''Иваѝл цар'', книга втора (2018) * ''Херакъл от Диви дол'' (2019) * ''Хазарт'' (2020) * ''101 текста на Торлака за Биволъ'' (2020) * ''Разкази за маса'' (2021) * ''Аз, ваксинаторът'' (2022, посмъртно) * ''Невъзпитани разкази, част първа'' (2022, посмъртно) == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.vibes.bg/torlaka-za-severozapada-purvite-dve-knigi-i-novite-planove/ Интервю за Vibes.bg] * [https://pronovini.com/stoyan-nikolov-torlaka-zhivot-knigi-i-nasledstvo-na-edin-glas-ot-severozapada/ Биография на Торлака в pronovini.com]<ref>{{cite web|url=https://impressio.dir.bg/litsa/pochina-zhurnalistat-i-pisatel-stoyan-nikolov-torlaka|title=Почина журналистът и писател Стоян Николов-Торлака|publisher=Impressio|date=2022-08-05}}</ref> {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Николов - Торлака, Стоян}} [[Категория:Български романисти]] [[Категория:Български публицисти]] [[Категория:Български журналисти]] [[Категория:Възпитаници на Великотърновския университет]] [[Категория:Възпитаници на Философския факултет на Софийския университет]] [[Категория:Родени в Монтана]] 1lfqtvb7w9omnwred39bsshi8equnzt 0 685826 12876718 12874787 2026-04-10T15:07:50Z Rumensz 125859 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда за най-добра чуждестранна книга]] → [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] 12876718 wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Гузел Яхина | име-оригинал = | снимка = Гузель Яхина.jpg | описание = Гузел Яхина, 2015 г. | място на раждане = [[Казан]], [[СССР]] | място на смърт = | работил = [[писател]], [[сценарист]] | националност = {{USSR}}<br/>{{Русия}} | период = 2014 - | жанрове = [[исторически роман]] | теми = | известни творби = „Зулейха отваря очи“ | награди = | повлиян = | повлиял = | брак = | деца = дъщеря | сайт = }} '''Гузел Яхина''' ({{lang|ru|Гузель Яхина}}) е руска [[писателка]] на произведения в жанра [[исторически роман]]. == Биография и творчество == Гузел Шамилевна Яхина е родена на 1 юни 1977 г. в [[Казан]], [[СССР]], в семейство на [[татари]]. Баща ѝ е инженер, а майка ѝ е учителка. Учи в художествена гимназия. Завършва факултета по чужди езици към Казанския държавен педагогически институт през 1999 г. и факултета за сценаристи към Московското училище за кино през 2015 г. От 1999 г. живее в Москва, където работи 13 години в областта на маркетинга и рекламата. Дебютният ѝ роман „Зулейха отваря очи“ е публикуван през 2015 г. Главната героиня Зулейха е родена в глухо и мрачно патриархално татарско селце, където жените са подчинявани и унижавани. Но историческите събития на разкулачването и [[колективизация]]та в Русия изцяло променят живота ѝ и тя трябва да се бори за оцеляването си след интернирането ѝ от съветската власт в [[Сибир]] на брега на [[Ангара]]. Романът става литературна сензация и я прави известна. Книгата е удостоена с националните литературни награди „Голямата книга“, „Ясная поляна“ и „Книга на годината“, както и наградата „Сирано“ на френското издание „Le Courrier de Russie“. Гузел Яхина живее със семейството си в Москва. == Произведения == === Самостоятелни романи === * Зулейха открывает глаза (2015) <br/>Зулейха отваря очи, изд.: [[Колибри (издателство)|ИК „Колибри“]], София (2017), прев. Ася Григорова === Разкази === * Мотылек (2014) * Винтовка (2015) === Сценарии === * Подарок (2016) == Източници == <references /> * {{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/16364511.Guzel_Jachina Биография и библиография в „Goodreads“] * {{икона|ru}} [https://www.livelib.ru/author/570002-guzel-yahina Биография в „Live Lib“] == Външни препратки == * {{икона|en}} [https://www.jenatadnes.com/hora/guzel-yahina-bezsmisleno-e-da-se-obijdame-na-minaloto/ „Гузел Яхина: Безсмислено е да се обиждаме на миналото“], интервю в „[[Жената днес]]“ * {{Моята библиотека автор|guzel-yakhina|Гузел Яхина}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Яхина, Гузел}} [[Категория:Руски автори на исторически романи]] [[Категория:Татарски писатели]] [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] [[Категория:Родени в Казан]] d3426vwfrorzidxyaaxhma657ng6t04 100 685870 12876488 12003268 2026-04-10T12:10:07Z Ambra75 259141 12876488 wikitext text/x-wiki Към 1 януари 2025 г. [[население]]то на Италия е 58 943 464 души, a средната [[гъстота на населението]] – 195,13 души на км². През 2024 г. средната [[продължителност на живота]] е 83,4 години, 81,4 г. за [[мъж]]ете и 85,5 г. за [[Жена|жените]]. Италия е сред страните в Европа, които имат отрицателен естествен прираст. През 2024 г. коефициентът на [[раждаемост]] е 6,3 [[‰]], на [[смъртност]] е 11,4 ‰, като [[Естествен прираст|естествения прираст]] е -4,8 ‰. [[Тотален коефициент на плодовитост|Тоталният коефициент на плодовитост]] през 2024 г. е 1,18. През 2025 г. броят на имигрантите е 5 371 251 души (9,1% от населението). <gallery mode="packed" heights="120px" widths="120px"> Italy Animated Population Pyramid.gif|{{Small|Възрастова структура на населението в периода 1982–1991 г.}} Italian provinces by population (2011).png|{{Small|Численост на населението по провинции, според пребр. на населението през 2011 г.}} Map of population density in Italy (2011 census) alt colours.jpg|{{Small|[[Гъстота на населението]] по общини, според пребр. на населението през 2011 г.}} Linguistic map of Italy.svg|{{Small|Лингвистична карта на Италия.}} Minoranze linguistiche it.svg|{{Small|Карта на официално признатите етно-езикови малцинства.}} Italy, foreign residents as a percentage of the total population, 2011.svg|{{Small|Дял на имигрантите по региони, според пребр. на населението през 2011 г.}} </gallery> <div align="right" class="noprint"> {{Small|'''[[Население на Италия|Научете повече...]]'''}} </div> <noinclude> [[Категория:Портал:Италия|Население]] </noinclude> 2qo9q6bmsdjpk7o8ijrosk4unwmo9a0 0 691161 12877051 12514851 2026-04-11T07:11:04Z Vladislav Khebnikov 337153 euronews.bg 12877051 wikitext text/x-wiki {{ТВ канали | цветова гама = 0073F0 | Име в оригинал = Euronews | Име на български = Евронюз | картинка = Euronews 2022.svg | px = 220px | Мрежа = | Притежава се от = Euronews SA (от 2008)<br>Media Globe Networks<br>NBC News<ref name="euronews_about">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.euronews.com/about | заглавие = About Euronews, corporate information | Euronews | достъп_ден_месец = 26 април | достъп_година = 2018 | език = en }}</ref> | Слоган = ''All views'' | Формат на картината = 1080i [[HDTV]]; 576i [[SDTV]] | Език = многоезичен (13 езика) | Страна = [[Франция]] | Статут = частен | Седалище = [[Лион]], Франция | Свързани канали = [[Африканюз]] | Уебсайт = {{URL|euronews.bg}} | Разпространение = цял свят | Аналогово ефирно = {{Aye}} | Цифрово ефирно = {{Nay}} | Сателит = {{Aye}} | Кабел = {{Aye}} | IPTV = {{Aye}} | Web = {{Aye}} | заменил тв канал = | заменен от тв канал = }} '''Евронюз''' ({{lang|en|Euronews}}, в български издания се среща и като '''Юронюз''') е [[многоезичност|многоезична]] новинарска медия ([[телевизионен канал]], [[радиостанция]], [[уебсайт]]), базирана в [[Лион]], Франция. Създадена в [[1993]] г., целта ѝ е да представя новините от [[Паневропейска идентичност|паневропейска]] перспектива. Медията има изградено тясно сътрудничество с [[Европейския съюз]]<ref name="eu_recommendation">{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A52014IP0260&from=EN&lang3=choose&lang2=choose&lang1=BG | заглавие = Препоръка на Европейския парламент до Съвета, Комисията и Европейската служба за външна дейност от 2 април 2014 г. относно ролята на радиото и телевизията за представянето на ЕС и неговите ценности (2013/2187(INI)) | достъп_ден_месец = 26 април | достъп_година = 2018 | език = }}</ref>. Създадена е от 10 европейски обществени медийни компании, за да се конкурира с американския [[Си Ен Ен Интърнешънъл]]. Разпространява се в повече от 430 милиона домакинства в 166 страни. Гледа се ежедневно от 4,2 милиона европейци, което го превръща във водещ международен канал за новини в [[Европа]]. Освен това уебсайтът се посещава от средно 7,5 милиона интернет потребители всеки месец. == Създаване == [[Си Ен Ен]] покрива на живо [[Войната в Залива|Война в Персийския залив (1990 – 1991)]] от 1990 до 1991 г. и това циментира позицията ѝ като водеща новинарска медия на световно ниво. Този период демонстрира възможността публичното мнение да бъде повлияно от коментарното отразяване на събития, създавайки термина „Ефект Си Ен Ен“<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://shorensteincenter.org/wp-content/uploads/2012/03/r18_livingston.pdf | заглавие = Clarifying the CNN Effect: An Examination of Media Effects According to Type of Military Intervention | достъп_ден_месец = 26 април | достъп_година = 2018 | език = en }}</ref>. На [[27 февруари]] [[1991]] г. [[Европейски съюз за радио и телевизия|Европейският съюз за радио и телевизия]] (ЕСРТ/ EBU) представя на [[Европейската комисия]] своя проект за многоезичен информационен телевизионен канал ''Евронюз'', който да се конкурира с американския канал<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.lesechos.fr/28/02/1991/LesEchos/15838-095-ECH_presentation-de-la-chaine-d-information-euronews.htm | заглавие = Présentation de la chaîne d'information Euronews | достъп_ден_месец = 26 април | достъп_година = 2018 | език = fr | архив_дата = 2017-08-22 | архив_уеб_адрес = https://wayback.archive-it.org/all/20170822145632/https://www.lesechos.fr/28/02/1991/LesEchos/15838-095-ECH_presentation-de-la-chaine-d-information-euronews.htm }}</ref>. Сред ключовите принципи на агенцията е безпристрастно отразяване на събитията<ref name="services-ue">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.euronews.com/services-ue/ | заглавие = Editorial Charter for European Union Contract | достъп_ден_месец = 27 април | достъп_година = 2018 | език = en }}</ref>. На [[1 януари]] [[1993]] година, Евронюз стартира на 5 езика: [[френски език]], [[английски език]], [[немски език]], [[испански език]] и [[италиански език]]<ref name="mediakit_2016">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://static.euronews.com/about/2016_12_MEDIA_KIT_ENGLISH.pdf | заглавие = Euronews mediapack in 2016 | достъп_ден_месец = 26 април | достъп_година = 2018 | език = en }}</ref>. Каналът се управлява в началото от групата SOCEMIE (''Société opératrice de la chaîne multilingue d'information Euronews''), в която членуват 9 обществени новинарски агенции от различни страни<ref>Collins, Richard (1998). From Satellite to Single Market: New Communication Technology and European Public Service Television. London: Routledge. p. 130. ISBN 978-0-415-17970-6.</ref>:{{колони|3| * [[Cyprus Broadcasting Corporation|CyBC]], Кипър * [[France Télévisions]], Франция * [[RAI]], Италия * [[RTBF]], Белгия * [[Rádio e Televisão de Portugal|RTP]], Португалия * [[RTVE]], Испания * [[Télé Monte Carlo|TMC]], Монако * [[Yleisradio|YLE]], Финландия * [[ERTU]], Египет}} Германските [[Цет Де Еф]] и [[ARD]] и британските [[Би Би Си]] групи се противопоставят на създаването на медията, а швейцарската [[SSR]] става акционер няколко месеца по-късно. [[Лион]], Франция е предпочетен за седалище на новата новинарската агенция пред [[Мюнхен]] (Германия), [[Болоня]] (Италия) и [[Валенсия]] (Испания). Създаването на Euronews е резултат от многогодишни усилия да бъде развита [[Паневропейска идентичност|паневропейска]] новинарска агенция. Предишните 2 значими опита – Юрикон през 1982 г. и Юропа-Ти Ви от 1985 и 1986 г., са неуспешни<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://academic.oup.com/screen/article-abstract/34/2/162/1666411?redirectedFrom=PDF | заглавие = Public service broadcasting by satellite in Europe: Eurikon and Europa | достъп_ден_месец = 27 април | достъп_година = 2018 | език = en }}</ref>. С цел гарантиране на безпристрастност, моделът на Евронюз е базиран върху селекция и постпродукция на световни новини с европейска насоченост вместо продукция<ref name="olivier_et_dominique">{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://journals.openedition.org/conflits/283 | заглавие = Olivier Baisnée et Dominique Marchetti – Euronews, un laboratoire de la production de l’information « européenne » | достъп_ден_месец = 27 април | достъп_година = 2018 | език = fr }}</ref>. Euronews използва услугите на журналисти от няколко националности и е клиент на известни агенции – френската [[Франс Прес|Agence France-Presse]], британската [[Reuters]], испанската [[EFE]], германската [[DPA]] и италианската [[Agenzia Nazionale Stampa Associata]]. == Развитие == През 1999 г. Евронюз минава от предимно аналогово излъчване към предимно цифрово с изстрелването на сателита Hot Bird 3<ref name="mediakit_2016" />. В същата година започва излъчване на [[португалски|португалски език]]<ref name="mediakit_2016" /> и стъпва на [[Южна Америка|южноамериканския]] пазар<ref name="mediakit_2016" />. През 2001 г. започва емисия на [[руски език]], бивайки първия ефирен новинарски канал в [[Русия]]<ref name="mediakit_2016" />. През 2002 г. Евронюз се разраства в [[Северна Америка]]<ref name="mediakit_2016" />, а през 2004 г. и в [[Азия]] посредством сателита Eutelsat 5 West A<ref name="mediakit_2016" />. През 2007 г. агенцията открива канал в [[Ютюб]]<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.youtube.com/user/euronewsfr/about | заглавие = euronews (en français) – YouTube | достъп_ден_месец = 27 април | достъп_година = 2018 | език = en }}</ref>. През 2008 г. Euronews за първи път започва излъчване на неевропейски език – [[арабски език|арабски]]<ref name="mediakit_2016" /> в изпълнение на подписано споразумение с [[Европейски съюз|ЕС]] предната година<ref name="eu_recommendation" />. Периодът от 2010 г. до 2013 г. е маркиран от бързо разширяване на услугите на Евронюз. През 2010 г. започват емисии на [[турски език]] и на [[фарси]], а през 2011 г. започва излъчване на [[украински език]]. Същата година компанията променя облика си с нова визия и първата емисия във формат [[16:9]]<ref name="businesswire_article">{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.businesswire.com/news/home/20110208006158/en/euronews-international-news-channel takes-new-dimension-2011 | заглавие = euronews, the international news channel, takes on a new dimension in 2011 | достъп_ден_месец = 27 април | достъп_година = 2018 | език = en }}</ref>. След офиси в [[Брюксел]], [[Лондон]], [[Кайро]] и [[Доха]] компанията установява постоянно присъствие в [[Париж]], [[Киев]], [[Истанбул]], [[Дубай]], [[Вашингтон]] и [[Пекин]]<ref name="businesswire_article" />. Засилва се и онлайн присъствието ѝ – през 2011 г. партньорствата с [[YouTube]] и [[Dailymotion]] се разширяват, започва се нова услуга в партньорство с [[Google]] и се пуска комплект от мобилни приложения за [[iOS]] и [[Android]]<ref name="businesswire_article" />, а през 2012 г. стартира и онлайн радиото [http://www.euronewsradio.com euronews.radio]. В края на 2012 г. стартира излъчването на [[гръцки език]], а на следващата година – и на [[унгарски език]], 13-ия език на агенцията<ref name="mediakit_2016" />. През 2014 г. компанията стартира 2 нови услуги – приложения за [[Windows Phone]], [[BlackBerry OS]] и [[Flipboard]], както и „Euronews on Campus“ – партньорска програма, позволяваща на университети да излъчват канала на живо и да използват програмите за своите курсове<ref name="mediakit_2016" />. Следващата голяма стъпка в развитието на агенцията е пускането през 2016 г. на канала [[Африканюз]] – многоезичен канал с [[Панафриканска идентичност|панафриканска]] насоченост<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.africanews.com/page/about/ | заглавие = About Africanews, corporation information | достъп_ден_месец = 27 април | достъп_година = 2018 | език = en }}</ref>. Към април 2018 г. Африканюз се разпространява в 38 страни в [[Субсахарска Африка]]<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.africanews.com/page/distribution/ | заглавие = Distribution, check how to receive and watch Africanews | достъп_ден_месец = 27 април | достъп_година = 2018 | език = en | архив_дата = 2017-09-04 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20170904012123/http://www.africanews.com/page/distribution/ }}</ref>. На [[21 февруари]] [[2005]] г. Евронюз подписа споразумение с [[Европейския съюз]]. Телевизията получава безвъзмездна помощ от 5 милиона евро годишно в продължение на 5 години, за да изпълни „европейска информационна мисия“. Тя се ангажира да посвети 10 % от времето си на европейска информация. Подобни споразумения са подписани през 2007 г. за предавания на [[арабски език]] и през 2009 г. за предавания на [[фарси]]. През 2010 г. ЕС и Евронюз подписват многогодишно рамково споразумение за партньорство, последвано от решение за финансиране през 2013 г.<ref name="eu_recommendation" /> == Разширение == Euronews е достъпен в 166 страни и 430 милиона домакинства и към [[2016]] г. е най-гледаният международен новинарски канал<ref name="euronews_about" />. Към април 2018 г. програмата на Евронюз се излъчва денонощно на арабски, английски, френски, немски, унгарски, гръцки, италиански, фарси, португалски, руски, испански и турски език<ref name="euronews_about" />. През 2011 г. започва емисия на [[украински език]], но през 2017 г. е спряна поради прекъснато финансиране от [[Украйна|украинското правителство]]<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.broadbandtvnews.com/2017/05/22/euronews-closes-ukrainian-service/ | заглавие = Euronews closes Ukrainian service | достъп_ден_месец = 27 април | достъп_година = 2018 | език = en }}</ref>. Програмата се разпространява чрез разнообразие от [[Телевизия#Видове телевизия|преносни среди]] – [[ефирна телевизия|ефирно]], [[Сателитна телевизия|сателит]], [[Кабелна телевизия|кабел]], [[IPTV]] и [[Интернет телевизия|онлайн]]. Каналът на Euronews в [[YouTube]] става най-гледаният новинарски канал през декември 2013 г.<ref name="mediakit_2016" /> Разработени са мобилни приложения за [[Android]], [[iOS]], [[Windows Phone]], [[BlackBerry OS]] и „умни“ телевизори<ref name="mediakit_2016" /> Съдържанието се излъчва и на официалния сайт безплатно с възможност за гледане на живо на всички поддържани езици и достъп до архивирани материали<ref name="mediakit_2016" /> Благодарение на програмата „Euronews on Campus“ каналът се излъчва на живо в 20 университета и предаванията се използват в обучението<ref name="euronews_distribution">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.euronews.com/distribution | заглавие = Distribution – Find out how to receive and watch Euronews | достъп_ден_месец = 27 април | достъп_година = 2018 | език = en }}</ref>. Монитори излъчват емисията на Евронюз в централите на [[НАТО]] и [[Европейската комисия]] в [[Брюксел (община)|Брюксел]] и [[Страсбург]], както и в сградата на [[Парламент на Франция|парламента на Франция]] в [[Париж]]<ref name="mediakit_2016" />. Благодарение на сключени споразумения програмата е достъпна на борда на 30 авиолинии и 8 круизни компании<ref name="euronews_distribution" /> == Източници == <references/> {{нормативен контрол}} [[Категория:Европейски съюз за радио и телевизия]] [[Категория:Информационни телевизионни канали]] [[Категория:Новинарски сайтове във Франция]] [[Категория:Радиостанции във Франция]] [[Категория:Телевизионни канали във Франция]] [[Категория:Организации в Лион]] [[Категория:Култура в Лион]] [[Категория:Телевизионни канали на албански език]] [[Категория:Телевизионни канали на английски език]] [[Категория:Телевизионни канали на арабски език]] [[Категория:Телевизионни канали на български език]] [[Категория:Телевизионни канали на грузински език]] [[Категория:Телевизионни канали на гръцки език]] [[Категория:Телевизионни канали на испански език]] [[Категория:Телевизионни канали на италиански език]] [[Категория:Телевизионни канали на немски език]] [[Категория:Телевизионни канали на персийски език]] [[Категория:Телевизионни канали на португалски език]] [[Категория:Телевизионни канали на румънски език]] [[Категория:Телевизионни канали на руски език]] [[Категория:Телевизионни канали на украински език]] [[Категория:Телевизионни канали на унгарски език]] [[Категория:Телевизионни канали на френски език]] cctfee9xry5im6uvp8xhwewzu7dhmvz 12877068 12877051 2026-04-11T07:44:24Z Zhoxy 557 Премахнати [[Special:Contributions/Vladislav Khebnikov|редакции на Vladislav Khebnikov]] ([[User talk:Vladislav Khebnikov|б]].), към версия на PowerBUL 12514851 wikitext text/x-wiki {{ТВ канали | цветова гама = 0073F0 | Име в оригинал = Euronews | Име на български = Евронюз | картинка = Euronews 2022.svg | px = 220px | Мрежа = | Притежава се от = Euronews SA (от 2008)<br>Media Globe Networks<br>NBC News<ref name="euronews_about">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.euronews.com/about | заглавие = About Euronews, corporate information | Euronews | достъп_ден_месец = 26 април | достъп_година = 2018 | език = en }}</ref> | Слоган = ''All views'' | Формат на картината = 1080i [[HDTV]]; 576i [[SDTV]] | Език = многоезичен (13 езика) | Страна = [[Франция]] | Статут = частен | Седалище = [[Лион]], Франция | Свързани канали = [[Африканюз]] | Уебсайт = {{URL|euronews.com}} | Разпространение = цял свят | Аналогово ефирно = {{Aye}} | Цифрово ефирно = {{Nay}} | Сателит = {{Aye}} | Кабел = {{Aye}} | IPTV = {{Aye}} | Web = {{Aye}} | заменил тв канал = | заменен от тв канал = }} '''Евронюз''' ({{lang|en|Euronews}}, в български издания се среща и като '''Юронюз''') е [[многоезичност|многоезична]] новинарска медия ([[телевизионен канал]], [[радиостанция]], [[уебсайт]]), базирана в [[Лион]], Франция. Създадена в [[1993]] г., целта ѝ е да представя новините от [[Паневропейска идентичност|паневропейска]] перспектива. Медията има изградено тясно сътрудничество с [[Европейския съюз]]<ref name="eu_recommendation">{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A52014IP0260&from=EN&lang3=choose&lang2=choose&lang1=BG | заглавие = Препоръка на Европейския парламент до Съвета, Комисията и Европейската служба за външна дейност от 2 април 2014 г. относно ролята на радиото и телевизията за представянето на ЕС и неговите ценности (2013/2187(INI)) | достъп_ден_месец = 26 април | достъп_година = 2018 | език = }}</ref>. Създадена е от 10 европейски обществени медийни компании, за да се конкурира с американския [[Си Ен Ен Интърнешънъл]]. Разпространява се в повече от 430 милиона домакинства в 166 страни. Гледа се ежедневно от 4,2 милиона европейци, което го превръща във водещ международен канал за новини в [[Европа]]. Освен това уебсайтът се посещава от средно 7,5 милиона интернет потребители всеки месец. == Създаване == [[Си Ен Ен]] покрива на живо [[Войната в Залива|Война в Персийския залив (1990 – 1991)]] от 1990 до 1991 г. и това циментира позицията ѝ като водеща новинарска медия на световно ниво. Този период демонстрира възможността публичното мнение да бъде повлияно от коментарното отразяване на събития, създавайки термина „Ефект Си Ен Ен“<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://shorensteincenter.org/wp-content/uploads/2012/03/r18_livingston.pdf | заглавие = Clarifying the CNN Effect: An Examination of Media Effects According to Type of Military Intervention | достъп_ден_месец = 26 април | достъп_година = 2018 | език = en }}</ref>. На [[27 февруари]] [[1991]] г. [[Европейски съюз за радио и телевизия|Европейският съюз за радио и телевизия]] (ЕСРТ/ EBU) представя на [[Европейската комисия]] своя проект за многоезичен информационен телевизионен канал ''Евронюз'', който да се конкурира с американския канал<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.lesechos.fr/28/02/1991/LesEchos/15838-095-ECH_presentation-de-la-chaine-d-information-euronews.htm | заглавие = Présentation de la chaîne d'information Euronews | достъп_ден_месец = 26 април | достъп_година = 2018 | език = fr | архив_дата = 2017-08-22 | архив_уеб_адрес = https://wayback.archive-it.org/all/20170822145632/https://www.lesechos.fr/28/02/1991/LesEchos/15838-095-ECH_presentation-de-la-chaine-d-information-euronews.htm }}</ref>. Сред ключовите принципи на агенцията е безпристрастно отразяване на събитията<ref name="services-ue">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.euronews.com/services-ue/ | заглавие = Editorial Charter for European Union Contract | достъп_ден_месец = 27 април | достъп_година = 2018 | език = en }}</ref>. На [[1 януари]] [[1993]] година, Евронюз стартира на 5 езика: [[френски език]], [[английски език]], [[немски език]], [[испански език]] и [[италиански език]]<ref name="mediakit_2016">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://static.euronews.com/about/2016_12_MEDIA_KIT_ENGLISH.pdf | заглавие = Euronews mediapack in 2016 | достъп_ден_месец = 26 април | достъп_година = 2018 | език = en }}</ref>. Каналът се управлява в началото от групата SOCEMIE (''Société opératrice de la chaîne multilingue d'information Euronews''), в която членуват 9 обществени новинарски агенции от различни страни<ref>Collins, Richard (1998). From Satellite to Single Market: New Communication Technology and European Public Service Television. London: Routledge. p. 130. ISBN 978-0-415-17970-6.</ref>:{{колони|3| * [[Cyprus Broadcasting Corporation|CyBC]], Кипър * [[France Télévisions]], Франция * [[RAI]], Италия * [[RTBF]], Белгия * [[Rádio e Televisão de Portugal|RTP]], Португалия * [[RTVE]], Испания * [[Télé Monte Carlo|TMC]], Монако * [[Yleisradio|YLE]], Финландия * [[ERTU]], Египет}} Германските [[Цет Де Еф]] и [[ARD]] и британските [[Би Би Си]] групи се противопоставят на създаването на медията, а швейцарската [[SSR]] става акционер няколко месеца по-късно. [[Лион]], Франция е предпочетен за седалище на новата новинарската агенция пред [[Мюнхен]] (Германия), [[Болоня]] (Италия) и [[Валенсия]] (Испания). Създаването на Euronews е резултат от многогодишни усилия да бъде развита [[Паневропейска идентичност|паневропейска]] новинарска агенция. Предишните 2 значими опита – Юрикон през 1982 г. и Юропа-Ти Ви от 1985 и 1986 г., са неуспешни<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://academic.oup.com/screen/article-abstract/34/2/162/1666411?redirectedFrom=PDF | заглавие = Public service broadcasting by satellite in Europe: Eurikon and Europa | достъп_ден_месец = 27 април | достъп_година = 2018 | език = en }}</ref>. С цел гарантиране на безпристрастност, моделът на Евронюз е базиран върху селекция и постпродукция на световни новини с европейска насоченост вместо продукция<ref name="olivier_et_dominique">{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://journals.openedition.org/conflits/283 | заглавие = Olivier Baisnée et Dominique Marchetti – Euronews, un laboratoire de la production de l’information « européenne » | достъп_ден_месец = 27 април | достъп_година = 2018 | език = fr }}</ref>. Euronews използва услугите на журналисти от няколко националности и е клиент на известни агенции – френската [[Франс Прес|Agence France-Presse]], британската [[Reuters]], испанската [[EFE]], германската [[DPA]] и италианската [[Agenzia Nazionale Stampa Associata]]. == Развитие == През 1999 г. Евронюз минава от предимно аналогово излъчване към предимно цифрово с изстрелването на сателита Hot Bird 3<ref name="mediakit_2016" />. В същата година започва излъчване на [[португалски|португалски език]]<ref name="mediakit_2016" /> и стъпва на [[Южна Америка|южноамериканския]] пазар<ref name="mediakit_2016" />. През 2001 г. започва емисия на [[руски език]], бивайки първия ефирен новинарски канал в [[Русия]]<ref name="mediakit_2016" />. През 2002 г. Евронюз се разраства в [[Северна Америка]]<ref name="mediakit_2016" />, а през 2004 г. и в [[Азия]] посредством сателита Eutelsat 5 West A<ref name="mediakit_2016" />. През 2007 г. агенцията открива канал в [[Ютюб]]<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.youtube.com/user/euronewsfr/about | заглавие = euronews (en français) – YouTube | достъп_ден_месец = 27 април | достъп_година = 2018 | език = en }}</ref>. През 2008 г. Euronews за първи път започва излъчване на неевропейски език – [[арабски език|арабски]]<ref name="mediakit_2016" /> в изпълнение на подписано споразумение с [[Европейски съюз|ЕС]] предната година<ref name="eu_recommendation" />. Периодът от 2010 г. до 2013 г. е маркиран от бързо разширяване на услугите на Евронюз. През 2010 г. започват емисии на [[турски език]] и на [[фарси]], а през 2011 г. започва излъчване на [[украински език]]. Същата година компанията променя облика си с нова визия и първата емисия във формат [[16:9]]<ref name="businesswire_article">{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.businesswire.com/news/home/20110208006158/en/euronews-international-news-channel takes-new-dimension-2011 | заглавие = euronews, the international news channel, takes on a new dimension in 2011 | достъп_ден_месец = 27 април | достъп_година = 2018 | език = en }}</ref>. След офиси в [[Брюксел]], [[Лондон]], [[Кайро]] и [[Доха]] компанията установява постоянно присъствие в [[Париж]], [[Киев]], [[Истанбул]], [[Дубай]], [[Вашингтон]] и [[Пекин]]<ref name="businesswire_article" />. Засилва се и онлайн присъствието ѝ – през 2011 г. партньорствата с [[YouTube]] и [[Dailymotion]] се разширяват, започва се нова услуга в партньорство с [[Google]] и се пуска комплект от мобилни приложения за [[iOS]] и [[Android]]<ref name="businesswire_article" />, а през 2012 г. стартира и онлайн радиото [http://www.euronewsradio.com euronews.radio]. В края на 2012 г. стартира излъчването на [[гръцки език]], а на следващата година – и на [[унгарски език]], 13-ия език на агенцията<ref name="mediakit_2016" />. През 2014 г. компанията стартира 2 нови услуги – приложения за [[Windows Phone]], [[BlackBerry OS]] и [[Flipboard]], както и „Euronews on Campus“ – партньорска програма, позволяваща на университети да излъчват канала на живо и да използват програмите за своите курсове<ref name="mediakit_2016" />. Следващата голяма стъпка в развитието на агенцията е пускането през 2016 г. на канала [[Африканюз]] – многоезичен канал с [[Панафриканска идентичност|панафриканска]] насоченост<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.africanews.com/page/about/ | заглавие = About Africanews, corporation information | достъп_ден_месец = 27 април | достъп_година = 2018 | език = en }}</ref>. Към април 2018 г. Африканюз се разпространява в 38 страни в [[Субсахарска Африка]]<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.africanews.com/page/distribution/ | заглавие = Distribution, check how to receive and watch Africanews | достъп_ден_месец = 27 април | достъп_година = 2018 | език = en | архив_дата = 2017-09-04 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20170904012123/http://www.africanews.com/page/distribution/ }}</ref>. На [[21 февруари]] [[2005]] г. Евронюз подписа споразумение с [[Европейския съюз]]. Телевизията получава безвъзмездна помощ от 5 милиона евро годишно в продължение на 5 години, за да изпълни „европейска информационна мисия“. Тя се ангажира да посвети 10 % от времето си на европейска информация. Подобни споразумения са подписани през 2007 г. за предавания на [[арабски език]] и през 2009 г. за предавания на [[фарси]]. През 2010 г. ЕС и Евронюз подписват многогодишно рамково споразумение за партньорство, последвано от решение за финансиране през 2013 г.<ref name="eu_recommendation" /> == Разширение == Euronews е достъпен в 166 страни и 430 милиона домакинства и към [[2016]] г. е най-гледаният международен новинарски канал<ref name="euronews_about" />. Към април 2018 г. програмата на Евронюз се излъчва денонощно на арабски, английски, френски, немски, унгарски, гръцки, италиански, фарси, португалски, руски, испански и турски език<ref name="euronews_about" />. През 2011 г. започва емисия на [[украински език]], но през 2017 г. е спряна поради прекъснато финансиране от [[Украйна|украинското правителство]]<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.broadbandtvnews.com/2017/05/22/euronews-closes-ukrainian-service/ | заглавие = Euronews closes Ukrainian service | достъп_ден_месец = 27 април | достъп_година = 2018 | език = en }}</ref>. Програмата се разпространява чрез разнообразие от [[Телевизия#Видове телевизия|преносни среди]] – [[ефирна телевизия|ефирно]], [[Сателитна телевизия|сателит]], [[Кабелна телевизия|кабел]], [[IPTV]] и [[Интернет телевизия|онлайн]]. Каналът на Euronews в [[YouTube]] става най-гледаният новинарски канал през декември 2013 г.<ref name="mediakit_2016" /> Разработени са мобилни приложения за [[Android]], [[iOS]], [[Windows Phone]], [[BlackBerry OS]] и „умни“ телевизори<ref name="mediakit_2016" /> Съдържанието се излъчва и на официалния сайт безплатно с възможност за гледане на живо на всички поддържани езици и достъп до архивирани материали<ref name="mediakit_2016" /> Благодарение на програмата „Euronews on Campus“ каналът се излъчва на живо в 20 университета и предаванията се използват в обучението<ref name="euronews_distribution">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.euronews.com/distribution | заглавие = Distribution – Find out how to receive and watch Euronews | достъп_ден_месец = 27 април | достъп_година = 2018 | език = en }}</ref>. Монитори излъчват емисията на Евронюз в централите на [[НАТО]] и [[Европейската комисия]] в [[Брюксел (община)|Брюксел]] и [[Страсбург]], както и в сградата на [[Парламент на Франция|парламента на Франция]] в [[Париж]]<ref name="mediakit_2016" />. Благодарение на сключени споразумения програмата е достъпна на борда на 30 авиолинии и 8 круизни компании<ref name="euronews_distribution" /> == Източници == <references/> {{нормативен контрол}} [[Категория:Европейски съюз за радио и телевизия]] [[Категория:Информационни телевизионни канали]] [[Категория:Новинарски сайтове във Франция]] [[Категория:Радиостанции във Франция]] [[Категория:Телевизионни канали във Франция]] [[Категория:Организации в Лион]] [[Категория:Култура в Лион]] [[Категория:Телевизионни канали на албански език]] [[Категория:Телевизионни канали на английски език]] [[Категория:Телевизионни канали на арабски език]] [[Категория:Телевизионни канали на български език]] [[Категория:Телевизионни канали на грузински език]] [[Категория:Телевизионни канали на гръцки език]] [[Категория:Телевизионни канали на испански език]] [[Категория:Телевизионни канали на италиански език]] [[Категория:Телевизионни канали на немски език]] [[Категория:Телевизионни канали на персийски език]] [[Категория:Телевизионни канали на португалски език]] [[Категория:Телевизионни канали на румънски език]] [[Категория:Телевизионни канали на руски език]] [[Категория:Телевизионни канали на украински език]] [[Категория:Телевизионни канали на унгарски език]] [[Категория:Телевизионни канали на френски език]] ogm6jkcskafvpm7olf1ordpnr8ok0d0 0 691426 12876753 12627348 2026-04-10T15:54:11Z Мико 4542 12876753 wikitext text/x-wiki {{Административна единица инфо | цвят = | име = Струмишка околия | име-местно = | знаме = | герб = | карта-файл = | карта-описание = | картинка = | картинка-описание = | страна = [[България]] | горна-единица-вид = Окръг | горна-единица-име = [[Струмишки окръг|Струмишки]] | горна-единица2-вид = | горна-единица2-име = | столица-вид = Център | столица-име = [[Струмица]] | подстолици-вид = | подстолици-име = | площ = | население = | население-година = | подразделения1-вид = | подразделения1-име = | подразделения2-вид = | подразделения2-име = | подразделения3-вид = | подразделения3-име = | подразделения4-вид = | подразделения4-име = | управител-вид = | управител-име = | бвп = | бвп-година = | бвп-на-човек = | език = | часова-зона = | телефонен-код = | пощенски-код = | мпс-код = | код1-вид = | код1-име = | iso = | сайт = | карта2-файл = | карта2-описание = }} '''Струмишката околия''' е административно-териториална единица в България, съществувала от 1913 до 1919 година.<ref name="ЕПК">{{ЕПК|2|301}}</ref> Околията е учредена на 7 септември 1913 година със заповед на [[Министерство на вътрешните работи на България|Министерството на вътрешните работи и народното здраве]], като част от [[Струмишки окръг|Струмишкия окръг]], след като [[Струмишко]] става част от [[Царство България]] по [[Букурещки договор (1913)|Букурещкия договор]] от 10 август 1913 година, сложил край на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]].<ref name="ЕПК"/> Според [[Ньойски договор|Ньойския договор]] от 27 ноември 1919 година Струмишката околия заедно с част от [[Петричка околия|Петричката]] трябва да се предаде на [[Кралството на сърби, хървати и словенци]], което става в 1920 година. Общо предадени на КСХС са 74 села и 39 033 жители българи.<ref name="ЕПК"/> През април 1941 година околията е анексирана от Царство България и става част от [[Скопска област|Скопската област]]. На 28 септември 1943 година заповед № 3 на [[Министерския съвет]] я присъединява към новоучредената [[Горноджумайска област]]. Околията е върната на [[Югославия]] през септември 1944 година.<ref name="ЕПК"/> == Населени места == {| | valign="top" | * [[Ангелци]] * [[Бадилен|Баделен]] * [[Байково (община Ново село)|Байково]] * [[Баница (община Струмица)|Баница]] * [[Банско (община Струмица)|Банско]] * [[Барбарево]] * [[Белотино]] * [[Бориево]] * [[Борисово (община Ново село)|Борисово]] * [[Босилово]] * [[Варварица]] | valign="top" | * [[Василево (община Василево)|Василево]] * [[Велюса]] * [[Висока махала]] * [[Владиевци|Владевци]] * [[Водоча]] * [[Габрово (община Струмица)|Габрово]] * [[Гечерлия]] * [[Градошорци]] * [[Градско Балдовци|Градско Балдевци]] * [[Дабиля]] * [[Добрейци]] | valign="top" | * [[Доброшинци]] * [[Дражево (община Ново село)|Дражево]] * [[Дървош]] * [[Еднокукево]] * [[Едрениково]] * [[Злешево|Злешово]] * [[Зъбово]] * [[Иловица]] * [[Колешино]] * [[Костурино (община Струмица)|Костурино]] * [[Куклиш]] | valign="top" | * [[Мокриево|Макриево]] * [[Мокрино|Мокрене]] * [[Моноспитово]] * [[Муртино]] * [[Нова махала (община Василево)|Нова махала]] * [[Ново село (община Ново село)|Ново село]] * [[Петралинци|Петърлица]] * [[Пиперево (община Василево)|Пиперево]] * [[Попчево]] * [[Просениково]] * [[Раборци]] | valign="top" | * [[Радово (община Босилово)|Радово]] * [[Рич]] * [[Робово (община Босилово)|Робово]] * [[Сарай (община Босилово)|Сарай]] * [[Съчево]] * [[Свидовица]] * [[Седларци (община Василево)|Седларци]] * [[Секирник]] * [[Смолари|Смоларе]] * [[Старо Балдовци|Старо Балдевци]] * [[Конарене|Конярене]] | valign="top" | * [[Стиник|Стинек]] * '''[[Струмица]]''' * [[Сушево (община Василево)|Сушево]] * [[Сушица (община Ново село)|Сушица]] * [[Требичино|Трибичино]] * [[Три води]] * [[Турново]] * [[Хамзали]] * [[Чанаклия]] * [[Чепели (община Струмица)|Чепели]] * [[Щука (село)|Щука]] |} == Бележки == <references /> {{Портал|Македония|История на България}} [[Категория:Околии в България]] [[Категория:История на Струмица]] [[Категория:Основани в България през 1913 година]] pyns1wwx7y1it2lrt41k90qok7j9p2e 0 691828 12877112 12779209 2026-04-11T09:36:23Z ~2026-22300-11 391965 /* Литература */. 12877112 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Гели Раубал | име-оригинал = Geli Raubal | категория = | описание = | портрет = | портрет-описание = | пол = жена | име-рождено = Ангела Мария Раубал | роден-място = [[Линц]], {{флагче|Австро-Унгария}} [[Австро-Унгария]] | починал-място = [[Мюнхен]], {{флагче|Германия}} [[Ваймарска република]] | националност = {{флагче|Австрия}} [[Австрия]] | работил = | псевдоним = | вложки = | още = | баща = Лео Раубал | майка = [[Ангела Хитлер]] | брак = | деца = | подпис = | сайт = }} '''Ангела „Гели“ Раубал''' ({{lang|de|Angela „Geli“ Raubal}}) е полуплеменница на [[Трети райх|германския]] [[Националсоциализъм|нацистки]] лидер [[Адолф Хитлер]]. == Биография == Родена е в [[Линц]]{{sfn|Görtemaker|2011|p=43}}, където израства с брат си Лео и сестра си Елфриде. Баща ѝ почива на 31-годишна възраст, когато Гели е на 2 години. Тя и Елфриде заминават с майка си, когато тя става икономка на [[Адолф Хитлер]] през 1925 г. Раубал навършва 17 години и следващите 6 години прекарва в близък контакт с чичо си.{{sfn|Bullock|1999|p=393}} През 1928 г.{{sfn|Kershaw|2008|p=177}} майка ѝ получава работа на домакин във вилата [[Бергхоф]], близо до [[Берхтесгаден]]. Раубал се премества в апартамента на Хитлер в [[Мюнхен]] през 1929 г., когато се записва да учи медицина в [[Мюнхенски университет Лудвиг-Максимилиан]]. Не завършва образованието си.{{sfn|Görtemaker|2011|p=43}} Докато се издига на власт като водач на [[Нацистката партия]], Хитлер контролира здраво и доминира над живота на Раубал.{{sfn|Kershaw|2008|p=219}} Когато през декември 1927 г. разбира, че тя има връзка с шофьора си Емил Морис, той я принуждава да спре аферата и уволнява Морис.{{sfn|Görtemaker|2011|p=43}}{{sfn|Kershaw|2008|p=220}} След това не ѝ позволява да се свързва свободно с приятелите си и винаги е с нея, придружавайки я на пазаруване, на кино, на опера.{{sfn|Kershaw|2008|p=219}} == Смърт == Раубал живее в апартамента на Хитлер в Мюнхен, където има строг контрол върху действията ѝ. Тя всъщност е като затворник, но планира да избяга във [[Виена]], за да продължи уроците си по [[пеене]].{{sfn|Bullock|1999|p=393}} Майка ѝ казва на следователите след войната, че дъщеря ѝ се надявала да се омъжи за мъж от Линц, но Хитлер е забранил връзката. Той и Раубал твърдят, че отказва да я пусне да отиде във Виена на 18 септември 1931 г. Той заминава за среща в [[Нюрнберг]], но на следващия ден е призован в Мюнхен с новината, че Раубал е мъртва{{sfn|Görtemaker|2011|p=43}} и че очевидно е била застреляна в апартамента на Хитлер в Мюнхен с пистолета „Валтер“, който той ѝ оставя за да се пази.{{sfn|Kershaw|2008|p=220}} В медиите веднага се появяват слухове за физическо насилие, евентуална сексуална връзка, увлечение на Раубал към нейния чичо и дори [[убийство]].{{sfn|Görtemaker|2011|p=43}}{{sfn|Kershaw|2008|p=221}}{{sfn|Gunther|1940|p=21}} [[Ото Щрасер]], политически противник на Хитлер, е източник на някои от най-сензационните истории. Историкът Иън Кершоу твърди, че „независимо дали е активно сексуално или не, поведението на Хитлер към Гели има всички признаци на силна, латентна, поне сексуална зависимост“.{{sfn|Kershaw|2008|p=219}} Смъртта ѝ е определена като [[самоубийство]]. Хитлер е съсипан и претърпява интензивна [[депресия]]. Усамотява се в къща на брега на езерото [[Тегернзе]] и не присъства на погребението във Виена на 24 септември. Посещава гроба ѝ във Виена 2 дни по-късно. След това преодолява депресията си и се пренасочва отново към политиката.{{sfn|Kershaw|2008|p=221}} По-късно Хитлер заявява, че Раубал е единствената жена, която някога е обичал. Стаята ѝ в Бергхоф е оставена така, както е била, а той окачва нейни портрети в собствената си стая там и в канцлерството в [[Берлин]].{{sfn|Shirer|1960|pp=132 – 133}} == Източници == <references /> == Литература == * {{Икона|bg}} Adolf Hitler: ''Mein Kampf. [[Iarchive: MojataBorba|Eine Abrechnung.]]'' F. Eher Nachfolger, München. * {{cite book |last= Bullock |first= Alan |authorlink= Алън Бълок |title= Hitler: A Study in Tyranny |year= 1999 |origyear= 1952 |publisher= Konecky & Konecky |location= New York |isbn= 978-1-56852-036-0 |ref= harv}} * {{cite book |last= Görtemaker |first= Heike B. |year= 2011 |title= Eva Braun: Life with Hitler |url= https://archive.org/details/evabraunlifewith0000grte |publisher= Alfred A. Knopf |location= New York |isbn= 978-0-307-59582-9 |ref= harv}} * {{cite book |last= Gunther |first= John |authorlink= John Gunther |title= Inside Europe |year= 1940 |publisher= Harper & Brothers |location= New York |url= https://archive.org/stream/in.ernet.dli.2015.149663/2015.149663.Inside-Europe#page/n1/mode/2up |oclc= 836676034 |ref= harv}} * {{cite book |last= Kershaw |first= Ian |authorlink= Иън Кършоу |title= Hitler: A Biography |url= https://archive.org/details/hitlerbiography0000kers |publisher= W. W. Norton & Company |location= New York |year= 2008 |isbn= 978-0-393-06757-6 |ref= harv}} * {{cite web |last= Robinson |first= Julian |title= 'Why I hate my uncle' – Rare insight into Nazi leader's life by Adolf Hitler's nephew |date= 5 май 2017 |work= New Zealand Herald |url= https://www.nzherald.co.nz/world/news/article.cfm?c_id=2&objectid=11850617 |accessdate= 1 юли 2018 |ref= harv}} * {{cite web |last= Rosenbaum |first= Ron |authorlink= Ron Rosenbaum |title= Hitler's Doomed Angel |work= Vanity Fair |date= April 1992 |url= https://www.vanityfair.com/news/1992/04/hitlers-doomed-angel |ref= harv}} * {{cite book |last= Shirer |first= William L. |authorlink= William L. Shirer |title= The Rise and Fall of the Third Reich |url= https://archive.org/details/risefallofthirdr1959unse |publisher= Simon & Schuster |location= New York |year= 1960 |isbn= 978-0-671-62420-0 |ref= harv}} * {{cite book |last= Alexander |first= Alex |title= In de ban van Hitler: Maria Reiter, Geli Raubal, Unity Mitford, Eva Braun |език= nl |year= 2005 |publisher= Elmar |location= Rijswijk |isbn= 978-90-389-1547-0}} * {{cite book |last= Hayman |first= Ronald |authorlink= Ronald Hayman |title= Hitler & Geli |url= https://archive.org/details/hitlergeli00rona |origyear= 1997 |year= 1998 |publisher= Bloomsbury |location= New York |isbn= 978-1-58234-008-1}} * {{cite book |last= Rosenbaum |first= Ron |authorlink= Ron Rosenbaum |title= Explaining Hitler: The Search for the Origins of his Evil |url= https://archive.org/details/explaininghitler00rose |year= 1998 |publisher= Random House |location= New York |isbn= 978-0-679-43151-0}} * {{cite book |last= Strasser |first= Otto |authorlink= Otto Strasser |title= Hitler and I |publisher= Houghton Mifflin |location= Boston |year= 1940 |isbn= 978-0-404-16997-8}} * {{cite book |last= Vermeeren |first= Marc |title= De jeugd van Adolf Hitler 1889 – 1907 en zijn familie en voorouders |publisher= Aspekt |location= Soesterberg |език= nl |year= 2007 |isbn= 978-90-5911-606-1}} {{Адолф Хитлер}} {{Превод от|en|Geli Raubal|835136333}} {{СОРТКАТ:Раубал, Гели}} [[Категория:Адолф Хитлер]] [[Категория:Родени в Линц]] [[Категория:Починали в Мюнхен]] [[Категория:Самоубийци]] tlj80qlebzbc5rtf8sjz6p5mx7a2tre 12877132 12877112 2026-04-11T10:03:49Z Zhoxy 557 Премахнати [[Special:Contributions/~2026-22300-11|редакции на ~2026-22300-11]] ([[User talk:~2026-22300-11|б]].), към версия на Jingiby 12497226 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Гели Раубал | име-оригинал = Geli Raubal | категория = | описание = | портрет = | портрет-описание = | пол = жена | име-рождено = Ангела Мария Раубал | роден-място = [[Линц]], {{флагче|Австро-Унгария}} [[Австро-Унгария]] | починал-място = [[Мюнхен]], {{флагче|Германия}} [[Ваймарска република]] | националност = {{флагче|Австрия}} [[Австрия]] | работил = | псевдоним = | вложки = | още = | баща = Лео Раубал | майка = [[Ангела Хитлер]] | брак = | деца = | подпис = | сайт = }} '''Ангела „Гели“ Раубал''' ({{lang|de|Angela „Geli“ Raubal}}) е полуплеменница на [[Трети райх|германския]] [[Националсоциализъм|нацистки]] лидер [[Адолф Хитлер]]. == Биография == Родена е в [[Линц]]{{sfn|Görtemaker|2011|p=43}}, където израства с брат си Лео и сестра си Елфриде. Баща ѝ почива на 31-годишна възраст, когато Гели е на 2 години. Тя и Елфриде заминават с майка си, когато тя става икономка на [[Адолф Хитлер]] през 1925 г. Раубал навършва 17 години и следващите 6 години прекарва в близък контакт с чичо си.{{sfn|Bullock|1999|p=393}} През 1928 г.{{sfn|Kershaw|2008|p=177}} майка ѝ получава работа на домакин във вилата [[Бергхоф]], близо до [[Берхтесгаден]]. Раубал се премества в апартамента на Хитлер в [[Мюнхен]] през 1929 г., когато се записва да учи медицина в [[Мюнхенски университет Лудвиг-Максимилиан]]. Не завършва образованието си.{{sfn|Görtemaker|2011|p=43}} Докато се издига на власт като водач на [[Нацистката партия]], Хитлер контролира здраво и доминира над живота на Раубал.{{sfn|Kershaw|2008|p=219}} Когато през декември 1927 г. разбира, че тя има връзка с шофьора си Емил Морис, той я принуждава да спре аферата и уволнява Морис.{{sfn|Görtemaker|2011|p=43}}{{sfn|Kershaw|2008|p=220}} След това не ѝ позволява да се свързва свободно с приятелите си и винаги е с нея, придружавайки я на пазаруване, на кино, на опера.{{sfn|Kershaw|2008|p=219}} == Смърт == Раубал живее в апартамента на Хитлер в Мюнхен, където има строг контрол върху действията ѝ. Тя всъщност е като затворник, но планира да избяга във [[Виена]], за да продължи уроците си по [[пеене]].{{sfn|Bullock|1999|p=393}} Майка ѝ казва на следователите след войната, че дъщеря ѝ се надявала да се омъжи за мъж от Линц, но Хитлер е забранил връзката. Той и Раубал твърдят, че отказва да я пусне да отиде във Виена на 18 септември 1931 г. Той заминава за среща в [[Нюрнберг]], но на следващия ден е призован в Мюнхен с новината, че Раубал е мъртва{{sfn|Görtemaker|2011|p=43}} и че очевидно е била застреляна в апартамента на Хитлер в Мюнхен с пистолета „Валтер“, който той ѝ оставя за да се пази.{{sfn|Kershaw|2008|p=220}} В медиите веднага се появяват слухове за физическо насилие, евентуална сексуална връзка, увлечение на Раубал към нейния чичо и дори [[убийство]].{{sfn|Görtemaker|2011|p=43}}{{sfn|Kershaw|2008|p=221}}{{sfn|Gunther|1940|p=21}} [[Ото Щрасер]], политически противник на Хитлер, е източник на някои от най-сензационните истории. Историкът Иън Кершоу твърди, че „независимо дали е активно сексуално или не, поведението на Хитлер към Гели има всички признаци на силна, латентна, поне сексуална зависимост“.{{sfn|Kershaw|2008|p=219}} Смъртта ѝ е определена като [[самоубийство]]. Хитлер е съсипан и претърпява интензивна [[депресия]]. Усамотява се в къща на брега на езерото [[Тегернзе]] и не присъства на погребението във Виена на 24 септември. Посещава гроба ѝ във Виена 2 дни по-късно. След това преодолява депресията си и се пренасочва отново към политиката.{{sfn|Kershaw|2008|p=221}} По-късно Хитлер заявява, че Раубал е единствената жена, която някога е обичал. Стаята ѝ в Бергхоф е оставена така, както е била, а той окачва нейни портрети в собствената си стая там и в канцлерството в [[Берлин]].{{sfn|Shirer|1960|pp=132 – 133}} == Източници == <references /> == Литература == * {{cite book |last= Bullock |first= Alan |authorlink= Алън Бълок |title= Hitler: A Study in Tyranny |year= 1999 |origyear= 1952 |publisher= Konecky & Konecky |location= New York |isbn= 978-1-56852-036-0 |ref= harv}} * {{cite book |last= Görtemaker |first= Heike B. |year= 2011 |title= Eva Braun: Life with Hitler |url= https://archive.org/details/evabraunlifewith0000grte |publisher= Alfred A. Knopf |location= New York |isbn= 978-0-307-59582-9 |ref= harv}} * {{cite book |last= Gunther |first= John |authorlink= John Gunther |title= Inside Europe |year= 1940 |publisher= Harper & Brothers |location= New York |url= https://archive.org/stream/in.ernet.dli.2015.149663/2015.149663.Inside-Europe#page/n1/mode/2up |oclc= 836676034 |ref= harv}} * {{cite book |last= Kershaw |first= Ian |authorlink= Иън Кършоу |title= Hitler: A Biography |url= https://archive.org/details/hitlerbiography0000kers |publisher= W. W. Norton & Company |location= New York |year= 2008 |isbn= 978-0-393-06757-6 |ref= harv}} * {{cite web |last= Robinson |first= Julian |title= 'Why I hate my uncle' – Rare insight into Nazi leader's life by Adolf Hitler's nephew |date= 5 май 2017 |work= New Zealand Herald |url= https://www.nzherald.co.nz/world/news/article.cfm?c_id=2&objectid=11850617 |accessdate= 1 юли 2018 |ref= harv}} * {{cite web |last= Rosenbaum |first= Ron |authorlink= Ron Rosenbaum |title= Hitler's Doomed Angel |work= Vanity Fair |date= April 1992 |url= https://www.vanityfair.com/news/1992/04/hitlers-doomed-angel |ref= harv}} * {{cite book |last= Shirer |first= William L. |authorlink= William L. Shirer |title= The Rise and Fall of the Third Reich |url= https://archive.org/details/risefallofthirdr1959unse |publisher= Simon & Schuster |location= New York |year= 1960 |isbn= 978-0-671-62420-0 |ref= harv}} * {{cite book |last= Alexander |first= Alex |title= In de ban van Hitler: Maria Reiter, Geli Raubal, Unity Mitford, Eva Braun |език= nl |year= 2005 |publisher= Elmar |location= Rijswijk |isbn= 978-90-389-1547-0}} * {{cite book |last= Hayman |first= Ronald |authorlink= Ronald Hayman |title= Hitler & Geli |url= https://archive.org/details/hitlergeli00rona |origyear= 1997 |year= 1998 |publisher= Bloomsbury |location= New York |isbn= 978-1-58234-008-1}} * {{cite book |last= Rosenbaum |first= Ron |authorlink= Ron Rosenbaum |title= Explaining Hitler: The Search for the Origins of his Evil |url= https://archive.org/details/explaininghitler00rose |year= 1998 |publisher= Random House |location= New York |isbn= 978-0-679-43151-0}} * {{cite book |last= Strasser |first= Otto |authorlink= Otto Strasser |title= Hitler and I |publisher= Houghton Mifflin |location= Boston |year= 1940 |isbn= 978-0-404-16997-8}} * {{cite book |last= Vermeeren |first= Marc |title= De jeugd van Adolf Hitler 1889 – 1907 en zijn familie en voorouders |publisher= Aspekt |location= Soesterberg |език= nl |year= 2007 |isbn= 978-90-5911-606-1}} {{Адолф Хитлер}} {{Превод от|en|Geli Raubal|835136333}} {{СОРТКАТ:Раубал, Гели}} [[Категория:Адолф Хитлер]] [[Категория:Родени в Линц]] [[Категория:Починали в Мюнхен]] [[Категория:Самоубийци]] 3obmwje3ja0dvp8323bk7ir2dxzkwlf 0 694657 12876999 11842325 2026-04-11T05:14:13Z Vajsov 290858 12876999 wikitext text/x-wiki {{музей | страница = {{URL|http://heraklionmuseum.gr/}} }} '''Археологическият музей в Ираклио''', остров [[Крит]] е музеят с най-богата колекция от артефакти на [[минойска цивилизация|минойската цивилизация]]. Съдържа праисторически и исторически находки, покриващи период от над 5500 години, от [[неолит]]а до [[Древен Рим|римско]] време. == История == [[Файл:Stierspringer-Elfenbeinstatuette Knossos 01.jpg|мини|Прескачане на бик (ок. 1500 пр.н.е.), фигура от слонова кост от дворцовия комплекс в Кносос]] [[Файл:Δίσκος της Φαιστού πλευρά Α 6380.JPG|мини|[[Фестски диск]]]] [[Файл:AMI - Schmuck 2.jpg|мини|Минойски [[накит]]]] [[Файл:Kamares vases, Heraklion.jpg|мини|Вази от Фестос и Кносос]] [[Файл:Bronze dagger from Malia.jpg|мини|Бронзов кинжал от Малия]] [[Файл:Arkalochori Axe 215.jpg|мини|[[Лабрис|Минойски лабрис]]]] [[Файл:Kleine Schlangengöttin 01.jpg|мини|180px|’’[[Змийски богини]]’’ или жрица, извършваща ритуал (MM III)]] Музеят започва да функционира през 1883 г. Тогава това е била само една скромна колекция с антични предмети. Сегашната сграда е построена между 1904 и 1912 г. под надзора на двама критски археолози – [[Йосиф Хадзидакис]] и [[Стефанос Ксантудидис]]. След поредица от силни земетресения (1926, 1930 и 1935 г) сградата е компрометирана и се е наложило тя да бъде разрушена. Тогавашният директор на музея в Ираклион, [[Спиридон Маринатос]], дългодишен проучвател на Санторини, полага големи усилия да убеди местните и държавните власти да финансират изграждането на нова сграда. През 1935 г. той успява да ангажира архитекта [[Патроклос Карантинос]], който проектира сграда с устойчива конструкция, издържала както бомбардировките по време на [[Втора световна война]], така и последващи природни бедствия. Въпреки щетите през войната, музейната колекция е напълно запазена и отново изложена през 1952 г. През 1964 г към сградата е пристроено едно ново крило. Археологическият музей в Ираклион е един от най-големите и значими музеи в [[Гърция]] и сред най-значимите в Европа. В него са представени експонати от всички периоди на критската праистория и история, обхващащи около 5500 години – от неолита до римската епоха. Най-ценна е минойската колекция, съдържаща уникални произведения на минойското изкуство, много от които са истински шедьоври. Поради това музеят в Ираклион с основание се счита за най-значимия музей на [[Минойска цивилизация|минойската култура]] в света. Музеят се намира в централната част на града. Сградата е построена между 1937 и 1940 г. по проект на архитекта Патроклос Карантинос върху мястото на бившия [[Католическа църква|католически]] манастир „Свети Франциск“, разрушен при земетресението от 1856 г. Антисейсмичната конструкция е пример за модернистична архитектура и е получила признание от школата [[Баухаус]]. Карантинос прилага принципите на модерната архитектура, осигурявайки оптимално естествено осветление чрез горни прозорци, което улеснявайки движението на посетителите. Проектът предвижда и възможности за бъдещо разширение на музея. Използваните цветове и материали, като изкуствен полихромен мрамор, напомнят за боядисаните минойски стенни облицовки. Двуетажната сграда разполага с просторни експозиционни зали, лаборатории, помещения за консервация и реставрация на археологическите находки, библиотека, административни офиси и специален отдел „Научна колекция“, в който се съхраняват и изследват множество артефакти. Към музея функционират и магазин, управляван от Фонда за археологически ресурси, както и кафене. Голяма част от музея е затворена за ремонт в периода 2006 – май 2013 г.{{Cite web |url=http://www.heraklion.gr/en/ourplace/archeological-museum/archeological-museum.html |title=Archaeological Museum |access-date=7 април 2018 |archive-date=30 март 2018 |archive-url=https://web.archive.org/web/20180330133658/https://www.heraklion.gr/en/ourplace/archeological-museum/archeological-museum.html }} Археологическият музей в Ираклион се управлява от специализирана регионална служба към Министерството на културата на Гърция. Неговата дейност включва събиране, съхранение, документиране, проучване, публикуване и експониране на критски археологически материали от праисторията до късноримската епоха. Музеят организира временни изложби в страната и чужбина, сътрудничи с научни и образователни институции и провежда разнообразни културни събития. == Колекции == === Зала I === Находки от 6000 г. пр. Хр. до пре-дворцовия период, вкл.: * неолитната богиня на плодородието * съдове от Василики * каменни съдове от остров [[Мохлос]] * миниатюрни глинени фигурки === Зала II === Находки от 2000 – 1700 г. пр. Хр. от дворците в [[Кносос]] и [[Малия (Крит)|Малия]] и от планински светилища вкл.: * глинени съдове от [[Камарес]] * миниатюри на минойски къщи – „градска мозайка“ * фигурки от планиниски светилища === Зала III === * [[Фестоски диск|Фестоския диск]] * глинени съдове от Камарес === Зала IV === Находки от 1700 – 1450 г. пр. Хр. вкл.: * [[Ритонът с бичата глава]] от [[Кносос]] * фигурки на [[богинята със змиите]] * бронзови оръжия и оръдия на труда * чаши с надписи на [[линеар А]] === Зала V === Находки от 1450 – 1400 г. пр. Хр. вкл.: * обекти, внесени от [[древен Египет]] * глинен модел на къща * образци с надписи на [[линеар А]] и [[линеар Б]] === Зала VI === Находки от гробници в Кносос, [[Фестос]] и [[Арханес]], вкл.: * глинени фигурки * златни бижута * конско погребение от [[куполна гробница|куполната гробница]] в Арханес === Зала VII === Находки от 1700 – 1300 г. пр. Хр. от малки сгради и пещери-светилища, вкл.: * бронзови [[лабрис]]и * [[Вазата с жътварите]] * [[стеатит]]ови вази от [[Агиа Триада]] * златни бижута от двореца в Малия === Зала VIII – Закрос === Находки от 1700 – 1450 г. пр. Хр. от двореца в [[Като Закро|Закрос]], вкл.: * [[ритон]] от [[планински кристал]] * ритон с бича глава * съдове с флорални и морски мотиви === Зала IX === Находки от 1700 – 1450 г. пр. Хр. от източен Крит, вкл.: * теракотени фигурки от [[планинското светилище в Писокефало]] * печати === Зала X – микенска === Находки от 1400 – 1100 г. пр. Хр. вкл.: * глинени фигурки * глинена скулптура на танцьори с [[Лира (музикален инструмент)|лира]] === Зала XI – дорийска === Находки от 1100 – 900 г. пр. Хр. от времето на [[дорийско преселение|дорийското преселение]] в Крит, вкл.: * железни оръжия и оръдия на труда * глинени фигурки * [[Оброчна плочка|оброчни]] предмети === Зала XII === Находки до 650 г. пр. Хр., вкл.: * декорирана с [[грифон]]и керамика * артефакти и фигурки от [[Като Симе]] === Зала XIII – ларнакси === * Минойски [[ларнакс]]и === Зала XIV – зала на фреските === * Фрески от Кносос и Агиа Триада * [[Саркофагът от Агиа Триада]] === Зали XV и XVI === * Още Фрески, вкл. „[[Парижанката (фреска)|Парижанката]]“ === ЗалаXX – класическа гръцка и гръко-римска колекция === * [[Класическа Гърция|Класически гръцки]] и [[Гръко-римски свят|гръко-римски]] скулптури == Информация за посетители == === Работно време, април до септември === * понеделник: 12:00 – 19:00 h * вторник-събота: 08:00 – 19:00 h === Работно време, октомври до март === * всеки ден: 08:00 – 17:00 h === Достъп === Билетите за достъп до колекцията на музея са с цена от €12 (€6 с намаление). Различните възможности за достъп са описани в уеб-сайта на музея<ref name="prices">[http://odysseus.culture.gr/h/1/eh155.jsp?obj_id=3327 odysseus.culture.gr]</ref>. == Външни препратки == {{reflist}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Археология|История|Гърция}} [[Категория:Археологически музеи в Гърция]] [[Категория:Минойска цивилизация]] [[Категория:Ираклио]] fx6pdle13oi731ihxsme948rjjfxlmi 12877000 12876999 2026-04-11T05:17:50Z Vajsov 290858 /* История */ 12877000 wikitext text/x-wiki {{музей | страница = {{URL|http://heraklionmuseum.gr/}} }} '''Археологическият музей в Ираклио''', остров [[Крит]] е музеят с най-богата колекция от артефакти на [[минойска цивилизация|минойската цивилизация]]. Съдържа праисторически и исторически находки, покриващи период от над 5500 години, от [[неолит]]а до [[Древен Рим|римско]] време. == История == [[Файл:AMI_-_Stierrhyton.jpg|мини|Слупторно изображение на бича глава с позлатени рога (ок. 1500 пр.н.е.) [[Файл:Stierspringer-Elfenbeinstatuette Knossos 01.jpg|мини|Прескачане на бик (ок. 1500 пр.н.е.), фигура от слонова кост от дворцовия комплекс в Кносос]] [[Файл:Δίσκος της Φαιστού πλευρά Α 6380.JPG|мини|[[Фестски диск]]]] [[Файл:AMI - Schmuck 2.jpg|мини|Минойски [[накит]]]] [[Файл:Kamares vases, Heraklion.jpg|мини|Вази от Фестос и Кносос]] [[Файл:Bronze dagger from Malia.jpg|мини|Бронзов кинжал от Малия]] [[Файл:Arkalochori Axe 215.jpg|мини|[[Лабрис|Минойски лабрис]]]] [[Файл:Kleine Schlangengöttin 01.jpg|мини|180px|’’[[Змийски богини]]’’ или жрица, извършваща ритуал (MM III)]] Музеят започва да функционира през 1883 г. Тогава това е била само една скромна колекция с антични предмети. Сегашната сграда е построена между 1904 и 1912 г. под надзора на двама критски археолози – [[Йосиф Хадзидакис]] и [[Стефанос Ксантудидис]]. След поредица от силни земетресения (1926, 1930 и 1935 г) сградата е компрометирана и се е наложило тя да бъде разрушена. Тогавашният директор на музея в Ираклион, [[Спиридон Маринатос]], дългодишен проучвател на Санторини, полага големи усилия да убеди местните и държавните власти да финансират изграждането на нова сграда. През 1935 г. той успява да ангажира архитекта [[Патроклос Карантинос]], който проектира сграда с устойчива конструкция, издържала както бомбардировките по време на [[Втора световна война]], така и последващи природни бедствия. Въпреки щетите през войната, музейната колекция е напълно запазена и отново изложена през 1952 г. През 1964 г към сградата е пристроено едно ново крило. Археологическият музей в Ираклион е един от най-големите и значими музеи в [[Гърция]] и сред най-значимите в Европа. В него са представени експонати от всички периоди на критската праистория и история, обхващащи около 5500 години – от неолита до римската епоха. Най-ценна е минойската колекция, съдържаща уникални произведения на минойското изкуство, много от които са истински шедьоври. Поради това музеят в Ираклион с основание се счита за най-значимия музей на [[Минойска цивилизация|минойската култура]] в света. Музеят се намира в централната част на града. Сградата е построена между 1937 и 1940 г. по проект на архитекта Патроклос Карантинос върху мястото на бившия [[Католическа църква|католически]] манастир „Свети Франциск“, разрушен при земетресението от 1856 г. Антисейсмичната конструкция е пример за модернистична архитектура и е получила признание от школата [[Баухаус]]. Карантинос прилага принципите на модерната архитектура, осигурявайки оптимално естествено осветление чрез горни прозорци, което улеснявайки движението на посетителите. Проектът предвижда и възможности за бъдещо разширение на музея. Използваните цветове и материали, като изкуствен полихромен мрамор, напомнят за боядисаните минойски стенни облицовки. Двуетажната сграда разполага с просторни експозиционни зали, лаборатории, помещения за консервация и реставрация на археологическите находки, библиотека, административни офиси и специален отдел „Научна колекция“, в който се съхраняват и изследват множество артефакти. Към музея функционират и магазин, управляван от Фонда за археологически ресурси, както и кафене. Голяма част от музея е затворена за ремонт в периода 2006 – май 2013 г.{{Cite web |url=http://www.heraklion.gr/en/ourplace/archeological-museum/archeological-museum.html |title=Archaeological Museum |access-date=7 април 2018 |archive-date=30 март 2018 |archive-url=https://web.archive.org/web/20180330133658/https://www.heraklion.gr/en/ourplace/archeological-museum/archeological-museum.html }} Археологическият музей в Ираклион се управлява от специализирана регионална служба към Министерството на културата на Гърция. Неговата дейност включва събиране, съхранение, документиране, проучване, публикуване и експониране на критски археологически материали от праисторията до късноримската епоха. Музеят организира временни изложби в страната и чужбина, сътрудничи с научни и образователни институции и провежда разнообразни културни събития. == Колекции == === Зала I === Находки от 6000 г. пр. Хр. до пре-дворцовия период, вкл.: * неолитната богиня на плодородието * съдове от Василики * каменни съдове от остров [[Мохлос]] * миниатюрни глинени фигурки === Зала II === Находки от 2000 – 1700 г. пр. Хр. от дворците в [[Кносос]] и [[Малия (Крит)|Малия]] и от планински светилища вкл.: * глинени съдове от [[Камарес]] * миниатюри на минойски къщи – „градска мозайка“ * фигурки от планиниски светилища === Зала III === * [[Фестоски диск|Фестоския диск]] * глинени съдове от Камарес === Зала IV === Находки от 1700 – 1450 г. пр. Хр. вкл.: * [[Ритонът с бичата глава]] от [[Кносос]] * фигурки на [[богинята със змиите]] * бронзови оръжия и оръдия на труда * чаши с надписи на [[линеар А]] === Зала V === Находки от 1450 – 1400 г. пр. Хр. вкл.: * обекти, внесени от [[древен Египет]] * глинен модел на къща * образци с надписи на [[линеар А]] и [[линеар Б]] === Зала VI === Находки от гробници в Кносос, [[Фестос]] и [[Арханес]], вкл.: * глинени фигурки * златни бижута * конско погребение от [[куполна гробница|куполната гробница]] в Арханес === Зала VII === Находки от 1700 – 1300 г. пр. Хр. от малки сгради и пещери-светилища, вкл.: * бронзови [[лабрис]]и * [[Вазата с жътварите]] * [[стеатит]]ови вази от [[Агиа Триада]] * златни бижута от двореца в Малия === Зала VIII – Закрос === Находки от 1700 – 1450 г. пр. Хр. от двореца в [[Като Закро|Закрос]], вкл.: * [[ритон]] от [[планински кристал]] * ритон с бича глава * съдове с флорални и морски мотиви === Зала IX === Находки от 1700 – 1450 г. пр. Хр. от източен Крит, вкл.: * теракотени фигурки от [[планинското светилище в Писокефало]] * печати === Зала X – микенска === Находки от 1400 – 1100 г. пр. Хр. вкл.: * глинени фигурки * глинена скулптура на танцьори с [[Лира (музикален инструмент)|лира]] === Зала XI – дорийска === Находки от 1100 – 900 г. пр. Хр. от времето на [[дорийско преселение|дорийското преселение]] в Крит, вкл.: * железни оръжия и оръдия на труда * глинени фигурки * [[Оброчна плочка|оброчни]] предмети === Зала XII === Находки до 650 г. пр. Хр., вкл.: * декорирана с [[грифон]]и керамика * артефакти и фигурки от [[Като Симе]] === Зала XIII – ларнакси === * Минойски [[ларнакс]]и === Зала XIV – зала на фреските === * Фрески от Кносос и Агиа Триада * [[Саркофагът от Агиа Триада]] === Зали XV и XVI === * Още Фрески, вкл. „[[Парижанката (фреска)|Парижанката]]“ === ЗалаXX – класическа гръцка и гръко-римска колекция === * [[Класическа Гърция|Класически гръцки]] и [[Гръко-римски свят|гръко-римски]] скулптури == Информация за посетители == === Работно време, април до септември === * понеделник: 12:00 – 19:00 h * вторник-събота: 08:00 – 19:00 h === Работно време, октомври до март === * всеки ден: 08:00 – 17:00 h === Достъп === Билетите за достъп до колекцията на музея са с цена от €12 (€6 с намаление). Различните възможности за достъп са описани в уеб-сайта на музея<ref name="prices">[http://odysseus.culture.gr/h/1/eh155.jsp?obj_id=3327 odysseus.culture.gr]</ref>. == Външни препратки == {{reflist}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Археология|История|Гърция}} [[Категория:Археологически музеи в Гърция]] [[Категория:Минойска цивилизация]] [[Категория:Ираклио]] 062jybyhp8zazfeaxwnnout4fyan3dg 12877001 12877000 2026-04-11T05:21:33Z Vajsov 290858 12877001 wikitext text/x-wiki {{музей | страница = {{URL|http://heraklionmuseum.gr/}} }} '''Археологическият музей в Ираклио''', остров [[Крит]] е музеят с най-богата колекция от артефакти на [[минойска цивилизация|минойската цивилизация]]. Съдържа праисторически и исторически находки, покриващи период от над 5500 години, от [[неолит]]а до [[Древен Рим|римско]] време. == История == [[Файл:AMI_-_Stierrhyton.jpg|мини|Слупторно изображение на бича глава с позлатени рога (ок. 1500 пр.н.е.)]] [[Файл:Stierspringer-Elfenbeinstatuette Knossos 01.jpg|мини|Прескачане на бик (ок. 1500 пр.н.е.), фигура от слонова кост от дворцовия комплекс в Кносос]] [[Файл:Δίσκος της Φαιστού πλευρά Α 6380.JPG|мини|[[Фестски диск]]]] [[Файл:AMI - Schmuck 2.jpg|мини|Минойски [[накит]]]] [[Файл:Kamares vases, Heraklion.jpg|мини|Вази от Фестос и Кносос]] [[Файл:Bronze dagger from Malia.jpg|мини|Бронзов кинжал от Малия]] [[Файл:Arkalochori Axe 215.jpg|мини|[[Лабрис|Минойски лабрис]]]] [[Файл:Kleine Schlangengöttin 01.jpg|мини|180px|’’[[Змийски богини]]’’ или жрица, извършваща ритуал (MM III)]] Музеят започва да функционира през 1883 г. Тогава това е била само една скромна колекция с антични предмети. Сегашната сграда е построена между 1904 и 1912 г. под надзора на двама критски археолози – Йосиф Хадзидакис и Стефанос Ксантудидис. След поредица от силни земетресения (1926, 1930 и 1935 г) сградата е компрометирана и се е наложило тя да бъде разрушена. Тогавашният директор на музея в Ираклион, [[Спиридон Маринатос]], дългодишен проучвател на Санторини, полага големи усилия да убеди местните и държавните власти да финансират изграждането на нова сграда. През 1935 г. той успява да ангажира архитекта [[Патроклос Карантинос]], който проектира сграда с устойчива конструкция, издържала както бомбардировките по време на [[Втора световна война]], така и последващи природни бедствия. Въпреки щетите нанесени по време на войната, музейната колекция е напълно запазена и отново изложена през 1952 г. През 1964 г към сградата е пристроено едно ново крило. Археологическият музей в Ираклион е един от най-големите и значими музеи в [[Гърция]] и сред най-значимите в Европа. В него са представени експонати от всички периоди на критската праистория и история, обхващащи около 5500 години – от неолита до римската епоха. Най-ценна е минойската колекция, съдържаща уникални произведения на минойското изкуство, много от които са истински шедьоври. Поради това музеят в Ираклион с основание се счита за най-значимия музей на [[Минойска цивилизация|минойската култура]] в света. Музеят се намира в централната част на града. Сградата е построена между 1937 и 1940 г. по проект на архитекта Патроклос Карантинос върху мястото на бившия [[Католическа църква|католически]] манастир „Свети Франциск“, разрушен при земетресението от 1856 г. Антисейсмичната конструкция е пример за модернистична архитектура и е получила признание от школата [[Баухаус]]. Карантинос прилага принципите на модерната архитектура, осигурявайки оптимално естествено осветление чрез горни прозорци, което улеснявайки движението на посетителите. Проектът предвижда и възможности за бъдещо разширение на музея. Използваните цветове и материали, като изкуствен полихромен мрамор, напомнят за боядисаните минойски стенни облицовки. Двуетажната сграда разполага с просторни експозиционни зали, лаборатории, помещения за консервация и реставрация на археологическите находки, библиотека, административни офиси и специален отдел „Научна колекция“, в който се съхраняват и изследват множество артефакти. Към музея функционират и магазин, управляван от Фонда за археологически ресурси, както и кафене. Голяма част от музея е затворена за ремонт в периода 2006 – май 2013 г.{{Cite web |url=http://www.heraklion.gr/en/ourplace/archeological-museum/archeological-museum.html |title=Archaeological Museum |access-date=7 април 2018 |archive-date=30 март 2018 |archive-url=https://web.archive.org/web/20180330133658/https://www.heraklion.gr/en/ourplace/archeological-museum/archeological-museum.html }} Археологическият музей в Ираклион се управлява от специализирана регионална служба към Министерството на културата на Гърция. Неговата дейност включва събиране, съхранение, документиране, проучване, публикуване и експониране на критски археологически материали от праисторията до късноримската епоха. Музеят организира временни изложби в страната и чужбина, сътрудничи с научни и образователни институции и провежда разнообразни културни събития. == Колекции == === Зала I === Находки от 6000 г. пр. Хр. до пре-дворцовия период, вкл.: * неолитната богиня на плодородието * съдове от Василики * каменни съдове от остров [[Мохлос]] * миниатюрни глинени фигурки === Зала II === Находки от 2000 – 1700 г. пр. Хр. от дворците в [[Кносос]] и [[Малия (Крит)|Малия]] и от планински светилища вкл.: * глинени съдове от [[Камарес]] * миниатюри на минойски къщи – „градска мозайка“ * фигурки от планиниски светилища === Зала III === * [[Фестоски диск|Фестоския диск]] * глинени съдове от Камарес === Зала IV === Находки от 1700 – 1450 г. пр. Хр. вкл.: * [[Ритонът с бичата глава]] от [[Кносос]] * фигурки на [[богинята със змиите]] * бронзови оръжия и оръдия на труда * чаши с надписи на [[линеар А]] === Зала V === Находки от 1450 – 1400 г. пр. Хр. вкл.: * обекти, внесени от [[древен Египет]] * глинен модел на къща * образци с надписи на [[линеар А]] и [[линеар Б]] === Зала VI === Находки от гробници в Кносос, [[Фестос]] и [[Арханес]], вкл.: * глинени фигурки * златни бижута * конско погребение от [[куполна гробница|куполната гробница]] в Арханес === Зала VII === Находки от 1700 – 1300 г. пр. Хр. от малки сгради и пещери-светилища, вкл.: * бронзови [[лабрис]]и * [[Вазата с жътварите]] * [[стеатит]]ови вази от [[Агиа Триада]] * златни бижута от двореца в Малия === Зала VIII – Закрос === Находки от 1700 – 1450 г. пр. Хр. от двореца в [[Като Закро|Закрос]], вкл.: * [[ритон]] от [[планински кристал]] * ритон с бича глава * съдове с флорални и морски мотиви === Зала IX === Находки от 1700 – 1450 г. пр. Хр. от източен Крит, вкл.: * теракотени фигурки от [[планинското светилище в Писокефало]] * печати === Зала X – микенска === Находки от 1400 – 1100 г. пр. Хр. вкл.: * глинени фигурки * глинена скулптура на танцьори с [[Лира (музикален инструмент)|лира]] === Зала XI – дорийска === Находки от 1100 – 900 г. пр. Хр. от времето на [[дорийско преселение|дорийското преселение]] в Крит, вкл.: * железни оръжия и оръдия на труда * глинени фигурки * [[Оброчна плочка|оброчни]] предмети === Зала XII === Находки до 650 г. пр. Хр., вкл.: * декорирана с [[грифон]]и керамика * артефакти и фигурки от [[Като Симе]] === Зала XIII – ларнакси === * Минойски [[ларнакс]]и === Зала XIV – зала на фреските === * Фрески от Кносос и Агиа Триада * [[Саркофагът от Агиа Триада]] === Зали XV и XVI === * Още Фрески, вкл. „[[Парижанката (фреска)|Парижанката]]“ === ЗалаXX – класическа гръцка и гръко-римска колекция === * [[Класическа Гърция|Класически гръцки]] и [[Гръко-римски свят|гръко-римски]] скулптури == Информация за посетители == === Работно време, април до септември === * понеделник: 12:00 – 19:00 h * вторник-събота: 08:00 – 19:00 h === Работно време, октомври до март === * всеки ден: 08:00 – 17:00 h === Достъп === Билетите за достъп до колекцията на музея са с цена от €12 (€6 с намаление). Различните възможности за достъп са описани в уеб-сайта на музея<ref name="prices">[http://odysseus.culture.gr/h/1/eh155.jsp?obj_id=3327 odysseus.culture.gr]</ref>. == Външни препратки == {{reflist}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Археология|История|Гърция}} [[Категория:Археологически музеи в Гърция]] [[Категория:Минойска цивилизация]] [[Категория:Ираклио]] bc5rtl4tw57vm90zqpirlpm75q7rdtm 12877002 12877001 2026-04-11T05:22:37Z Vajsov 290858 /* История */ 12877002 wikitext text/x-wiki {{музей | страница = {{URL|http://heraklionmuseum.gr/}} }} '''Археологическият музей в Ираклио''', остров [[Крит]] е музеят с най-богата колекция от артефакти на [[минойска цивилизация|минойската цивилизация]]. Съдържа праисторически и исторически находки, покриващи период от над 5500 години, от [[неолит]]а до [[Древен Рим|римско]] време. == История == [[Файл:AMI_-_Stierrhyton.jpg|мини|Ритон с формата на бича глава с позлатени рога (ок. 1500 пр.н.е.)]] [[Файл:Stierspringer-Elfenbeinstatuette Knossos 01.jpg|мини|Прескачане на бик (ок. 1500 пр.н.е.), фигура от слонова кост от дворцовия комплекс в Кносос]] [[Файл:Δίσκος της Φαιστού πλευρά Α 6380.JPG|мини|[[Фестски диск]]]] [[Файл:AMI - Schmuck 2.jpg|мини|Минойски [[накит]]]] [[Файл:Kamares vases, Heraklion.jpg|мини|Вази от Фестос и Кносос]] [[Файл:Bronze dagger from Malia.jpg|мини|Бронзов кинжал от Малия]] [[Файл:Arkalochori Axe 215.jpg|мини|[[Лабрис|Минойски лабрис]]]] [[Файл:Kleine Schlangengöttin 01.jpg|мини|180px|’’[[Змийски богини]]’’ или жрица, извършваща ритуал (MM III)]] Музеят започва да функционира през 1883 г. Тогава това е била само една скромна колекция с антични предмети. Сегашната сграда е построена между 1904 и 1912 г. под надзора на двама критски археолози – Йосиф Хадзидакис и Стефанос Ксантудидис. След поредица от силни земетресения (1926, 1930 и 1935 г) сградата е компрометирана и се е наложило тя да бъде разрушена. Тогавашният директор на музея в Ираклион, [[Спиридон Маринатос]], дългодишен проучвател на Санторини, полага големи усилия да убеди местните и държавните власти да финансират изграждането на нова сграда. През 1935 г. той успява да ангажира архитекта [[Патроклос Карантинос]], който проектира сграда с устойчива конструкция, издържала както бомбардировките по време на [[Втора световна война]], така и последващи природни бедствия. Въпреки щетите нанесени по време на войната, музейната колекция е напълно запазена и отново изложена през 1952 г. През 1964 г към сградата е пристроено едно ново крило. Археологическият музей в Ираклион е един от най-големите и значими музеи в [[Гърция]] и сред най-значимите в Европа. В него са представени експонати от всички периоди на критската праистория и история, обхващащи около 5500 години – от неолита до римската епоха. Най-ценна е минойската колекция, съдържаща уникални произведения на минойското изкуство, много от които са истински шедьоври. Поради това музеят в Ираклион с основание се счита за най-значимия музей на [[Минойска цивилизация|минойската култура]] в света. Музеят се намира в централната част на града. Сградата е построена между 1937 и 1940 г. по проект на архитекта Патроклос Карантинос върху мястото на бившия [[Католическа църква|католически]] манастир „Свети Франциск“, разрушен при земетресението от 1856 г. Антисейсмичната конструкция е пример за модернистична архитектура и е получила признание от школата [[Баухаус]]. Карантинос прилага принципите на модерната архитектура, осигурявайки оптимално естествено осветление чрез горни прозорци, което улеснявайки движението на посетителите. Проектът предвижда и възможности за бъдещо разширение на музея. Използваните цветове и материали, като изкуствен полихромен мрамор, напомнят за боядисаните минойски стенни облицовки. Двуетажната сграда разполага с просторни експозиционни зали, лаборатории, помещения за консервация и реставрация на археологическите находки, библиотека, административни офиси и специален отдел „Научна колекция“, в който се съхраняват и изследват множество артефакти. Към музея функционират и магазин, управляван от Фонда за археологически ресурси, както и кафене. Голяма част от музея е затворена за ремонт в периода 2006 – май 2013 г.{{Cite web |url=http://www.heraklion.gr/en/ourplace/archeological-museum/archeological-museum.html |title=Archaeological Museum |access-date=7 април 2018 |archive-date=30 март 2018 |archive-url=https://web.archive.org/web/20180330133658/https://www.heraklion.gr/en/ourplace/archeological-museum/archeological-museum.html }} Археологическият музей в Ираклион се управлява от специализирана регионална служба към Министерството на културата на Гърция. Неговата дейност включва събиране, съхранение, документиране, проучване, публикуване и експониране на критски археологически материали от праисторията до късноримската епоха. Музеят организира временни изложби в страната и чужбина, сътрудничи с научни и образователни институции и провежда разнообразни културни събития. == Колекции == === Зала I === Находки от 6000 г. пр. Хр. до пре-дворцовия период, вкл.: * неолитната богиня на плодородието * съдове от Василики * каменни съдове от остров [[Мохлос]] * миниатюрни глинени фигурки === Зала II === Находки от 2000 – 1700 г. пр. Хр. от дворците в [[Кносос]] и [[Малия (Крит)|Малия]] и от планински светилища вкл.: * глинени съдове от [[Камарес]] * миниатюри на минойски къщи – „градска мозайка“ * фигурки от планиниски светилища === Зала III === * [[Фестоски диск|Фестоския диск]] * глинени съдове от Камарес === Зала IV === Находки от 1700 – 1450 г. пр. Хр. вкл.: * [[Ритонът с бичата глава]] от [[Кносос]] * фигурки на [[богинята със змиите]] * бронзови оръжия и оръдия на труда * чаши с надписи на [[линеар А]] === Зала V === Находки от 1450 – 1400 г. пр. Хр. вкл.: * обекти, внесени от [[древен Египет]] * глинен модел на къща * образци с надписи на [[линеар А]] и [[линеар Б]] === Зала VI === Находки от гробници в Кносос, [[Фестос]] и [[Арханес]], вкл.: * глинени фигурки * златни бижута * конско погребение от [[куполна гробница|куполната гробница]] в Арханес === Зала VII === Находки от 1700 – 1300 г. пр. Хр. от малки сгради и пещери-светилища, вкл.: * бронзови [[лабрис]]и * [[Вазата с жътварите]] * [[стеатит]]ови вази от [[Агиа Триада]] * златни бижута от двореца в Малия === Зала VIII – Закрос === Находки от 1700 – 1450 г. пр. Хр. от двореца в [[Като Закро|Закрос]], вкл.: * [[ритон]] от [[планински кристал]] * ритон с бича глава * съдове с флорални и морски мотиви === Зала IX === Находки от 1700 – 1450 г. пр. Хр. от източен Крит, вкл.: * теракотени фигурки от [[планинското светилище в Писокефало]] * печати === Зала X – микенска === Находки от 1400 – 1100 г. пр. Хр. вкл.: * глинени фигурки * глинена скулптура на танцьори с [[Лира (музикален инструмент)|лира]] === Зала XI – дорийска === Находки от 1100 – 900 г. пр. Хр. от времето на [[дорийско преселение|дорийското преселение]] в Крит, вкл.: * железни оръжия и оръдия на труда * глинени фигурки * [[Оброчна плочка|оброчни]] предмети === Зала XII === Находки до 650 г. пр. Хр., вкл.: * декорирана с [[грифон]]и керамика * артефакти и фигурки от [[Като Симе]] === Зала XIII – ларнакси === * Минойски [[ларнакс]]и === Зала XIV – зала на фреските === * Фрески от Кносос и Агиа Триада * [[Саркофагът от Агиа Триада]] === Зали XV и XVI === * Още Фрески, вкл. „[[Парижанката (фреска)|Парижанката]]“ === ЗалаXX – класическа гръцка и гръко-римска колекция === * [[Класическа Гърция|Класически гръцки]] и [[Гръко-римски свят|гръко-римски]] скулптури == Информация за посетители == === Работно време, април до септември === * понеделник: 12:00 – 19:00 h * вторник-събота: 08:00 – 19:00 h === Работно време, октомври до март === * всеки ден: 08:00 – 17:00 h === Достъп === Билетите за достъп до колекцията на музея са с цена от €12 (€6 с намаление). Различните възможности за достъп са описани в уеб-сайта на музея<ref name="prices">[http://odysseus.culture.gr/h/1/eh155.jsp?obj_id=3327 odysseus.culture.gr]</ref>. == Външни препратки == {{reflist}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Археология|История|Гърция}} [[Категория:Археологически музеи в Гърция]] [[Категория:Минойска цивилизация]] [[Категория:Ираклио]] f13afn1pc02j50cui061kpyiajsw98i 12877003 12877002 2026-04-11T05:23:48Z Vajsov 290858 /* История */ 12877003 wikitext text/x-wiki {{музей | страница = {{URL|http://heraklionmuseum.gr/}} }} '''Археологическият музей в Ираклио''', остров [[Крит]] е музеят с най-богата колекция от артефакти на [[минойска цивилизация|минойската цивилизация]]. Съдържа праисторически и исторически находки, покриващи период от над 5500 години, от [[неолит]]а до [[Древен Рим|римско]] време. == История == [[Файл:AMI_-_Stierrhyton.jpg|мини|Ритон с формата на бича глава с позлатени рога (ок. 1500 пр.н.е.)]] [[Файл:Stierspringer-Elfenbeinstatuette Knossos 01.jpg|мини|Прескачане на бик (ок. 1500 пр.н.е.), фигура от слонова кост от дворцовия комплекс в Кносос]] [[Файл:Δίσκος της Φαιστού πλευρά Α 6380.JPG|мини|[[Фестски диск]]]] [[Файл:AMI - Schmuck 2.jpg|мини|Минойски [[накит]]]] [[Файл:Kamares vases, Heraklion.jpg|мини|Вази от Фестос и Кносос]] [[Файл:Bronze dagger from Malia.jpg|мини|Бронзов кинжал от Малия]] [[Файл:Arkalochori Axe 215.jpg|мини|[[Лабрис|Минойски лабрис]]]] [[Файл:Kleine Schlangengöttin 01.jpg|мини|’’[[Змийски богини]]’’ или жрица, извършваща ритуал (MM III)]] Музеят започва да функционира през 1883 г. Тогава това е била само една скромна колекция с антични предмети. Сегашната сграда е построена между 1904 и 1912 г. под надзора на двама критски археолози – Йосиф Хадзидакис и Стефанос Ксантудидис. След поредица от силни земетресения (1926, 1930 и 1935 г) сградата е компрометирана и се е наложило тя да бъде разрушена. Тогавашният директор на музея в Ираклион, [[Спиридон Маринатос]], дългодишен проучвател на Санторини, полага големи усилия да убеди местните и държавните власти да финансират изграждането на нова сграда. През 1935 г. той успява да ангажира архитекта [[Патроклос Карантинос]], който проектира сграда с устойчива конструкция, издържала както бомбардировките по време на [[Втора световна война]], така и последващи природни бедствия. Въпреки щетите нанесени по време на войната, музейната колекция е напълно запазена и отново изложена през 1952 г. През 1964 г към сградата е пристроено едно ново крило. Археологическият музей в Ираклион е един от най-големите и значими музеи в [[Гърция]] и сред най-значимите в Европа. В него са представени експонати от всички периоди на критската праистория и история, обхващащи около 5500 години – от неолита до римската епоха. Най-ценна е минойската колекция, съдържаща уникални произведения на минойското изкуство, много от които са истински шедьоври. Поради това музеят в Ираклион с основание се счита за най-значимия музей на [[Минойска цивилизация|минойската култура]] в света. Музеят се намира в централната част на града. Сградата е построена между 1937 и 1940 г. по проект на архитекта Патроклос Карантинос върху мястото на бившия [[Католическа църква|католически]] манастир „Свети Франциск“, разрушен при земетресението от 1856 г. Антисейсмичната конструкция е пример за модернистична архитектура и е получила признание от школата [[Баухаус]]. Карантинос прилага принципите на модерната архитектура, осигурявайки оптимално естествено осветление чрез горни прозорци, което улеснявайки движението на посетителите. Проектът предвижда и възможности за бъдещо разширение на музея. Използваните цветове и материали, като изкуствен полихромен мрамор, напомнят за боядисаните минойски стенни облицовки. Двуетажната сграда разполага с просторни експозиционни зали, лаборатории, помещения за консервация и реставрация на археологическите находки, библиотека, административни офиси и специален отдел „Научна колекция“, в който се съхраняват и изследват множество артефакти. Към музея функционират и магазин, управляван от Фонда за археологически ресурси, както и кафене. Голяма част от музея е затворена за ремонт в периода 2006 – май 2013 г.{{Cite web |url=http://www.heraklion.gr/en/ourplace/archeological-museum/archeological-museum.html |title=Archaeological Museum |access-date=7 април 2018 |archive-date=30 март 2018 |archive-url=https://web.archive.org/web/20180330133658/https://www.heraklion.gr/en/ourplace/archeological-museum/archeological-museum.html }} Археологическият музей в Ираклион се управлява от специализирана регионална служба към Министерството на културата на Гърция. Неговата дейност включва събиране, съхранение, документиране, проучване, публикуване и експониране на критски археологически материали от праисторията до късноримската епоха. Музеят организира временни изложби в страната и чужбина, сътрудничи с научни и образователни институции и провежда разнообразни културни събития. == Колекции == === Зала I === Находки от 6000 г. пр. Хр. до пре-дворцовия период, вкл.: * неолитната богиня на плодородието * съдове от Василики * каменни съдове от остров [[Мохлос]] * миниатюрни глинени фигурки === Зала II === Находки от 2000 – 1700 г. пр. Хр. от дворците в [[Кносос]] и [[Малия (Крит)|Малия]] и от планински светилища вкл.: * глинени съдове от [[Камарес]] * миниатюри на минойски къщи – „градска мозайка“ * фигурки от планиниски светилища === Зала III === * [[Фестоски диск|Фестоския диск]] * глинени съдове от Камарес === Зала IV === Находки от 1700 – 1450 г. пр. Хр. вкл.: * [[Ритонът с бичата глава]] от [[Кносос]] * фигурки на [[богинята със змиите]] * бронзови оръжия и оръдия на труда * чаши с надписи на [[линеар А]] === Зала V === Находки от 1450 – 1400 г. пр. Хр. вкл.: * обекти, внесени от [[древен Египет]] * глинен модел на къща * образци с надписи на [[линеар А]] и [[линеар Б]] === Зала VI === Находки от гробници в Кносос, [[Фестос]] и [[Арханес]], вкл.: * глинени фигурки * златни бижута * конско погребение от [[куполна гробница|куполната гробница]] в Арханес === Зала VII === Находки от 1700 – 1300 г. пр. Хр. от малки сгради и пещери-светилища, вкл.: * бронзови [[лабрис]]и * [[Вазата с жътварите]] * [[стеатит]]ови вази от [[Агиа Триада]] * златни бижута от двореца в Малия === Зала VIII – Закрос === Находки от 1700 – 1450 г. пр. Хр. от двореца в [[Като Закро|Закрос]], вкл.: * [[ритон]] от [[планински кристал]] * ритон с бича глава * съдове с флорални и морски мотиви === Зала IX === Находки от 1700 – 1450 г. пр. Хр. от източен Крит, вкл.: * теракотени фигурки от [[планинското светилище в Писокефало]] * печати === Зала X – микенска === Находки от 1400 – 1100 г. пр. Хр. вкл.: * глинени фигурки * глинена скулптура на танцьори с [[Лира (музикален инструмент)|лира]] === Зала XI – дорийска === Находки от 1100 – 900 г. пр. Хр. от времето на [[дорийско преселение|дорийското преселение]] в Крит, вкл.: * железни оръжия и оръдия на труда * глинени фигурки * [[Оброчна плочка|оброчни]] предмети === Зала XII === Находки до 650 г. пр. Хр., вкл.: * декорирана с [[грифон]]и керамика * артефакти и фигурки от [[Като Симе]] === Зала XIII – ларнакси === * Минойски [[ларнакс]]и === Зала XIV – зала на фреските === * Фрески от Кносос и Агиа Триада * [[Саркофагът от Агиа Триада]] === Зали XV и XVI === * Още Фрески, вкл. „[[Парижанката (фреска)|Парижанката]]“ === ЗалаXX – класическа гръцка и гръко-римска колекция === * [[Класическа Гърция|Класически гръцки]] и [[Гръко-римски свят|гръко-римски]] скулптури == Информация за посетители == === Работно време, април до септември === * понеделник: 12:00 – 19:00 h * вторник-събота: 08:00 – 19:00 h === Работно време, октомври до март === * всеки ден: 08:00 – 17:00 h === Достъп === Билетите за достъп до колекцията на музея са с цена от €12 (€6 с намаление). Различните възможности за достъп са описани в уеб-сайта на музея<ref name="prices">[http://odysseus.culture.gr/h/1/eh155.jsp?obj_id=3327 odysseus.culture.gr]</ref>. == Външни препратки == {{reflist}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Археология|История|Гърция}} [[Категория:Археологически музеи в Гърция]] [[Категория:Минойска цивилизация]] [[Категория:Ираклио]] oubwkup5iduwhvotxmzc5lhzh6x6cca 12877004 12877003 2026-04-11T05:24:32Z Vajsov 290858 /* История */ 12877004 wikitext text/x-wiki {{музей | страница = {{URL|http://heraklionmuseum.gr/}} }} '''Археологическият музей в Ираклио''', остров [[Крит]] е музеят с най-богата колекция от артефакти на [[минойска цивилизация|минойската цивилизация]]. Съдържа праисторически и исторически находки, покриващи период от над 5500 години, от [[неолит]]а до [[Древен Рим|римско]] време. == История == [[Файл:AMI_-_Stierrhyton.jpg|мини|Ритон с формата на бича глава с позлатени рога (ок. 1500 пр.н.е.)]] [[Файл:Stierspringer-Elfenbeinstatuette Knossos 01.jpg|мини|Прескачане на бик (ок. 1500 пр.н.е.), фигура от слонова кост от дворцовия комплекс в Кносос]] [[Файл:Δίσκος της Φαιστού πλευρά Α 6380.JPG|мини|[[Фестски диск]]]] [[Файл:AMI - Schmuck 2.jpg|мини|Минойски [[накит]]]] [[Файл:Kamares vases, Heraklion.jpg|мини|Вази от Фестос и Кносос]] [[Файл:Bronze dagger from Malia.jpg|мини|Бронзов кинжал от Малия]] [[Файл:Arkalochori Axe 215.jpg|мини|[[Лабрис|Минойски лабрис]]]] [[Файл:Kleine Schlangengöttin 01.jpg|мини|’’Змийската богиня’’ или жрица, извършваща ритуал (MM III)]] Музеят започва да функционира през 1883 г. Тогава това е била само една скромна колекция с антични предмети. Сегашната сграда е построена между 1904 и 1912 г. под надзора на двама критски археолози – Йосиф Хадзидакис и Стефанос Ксантудидис. След поредица от силни земетресения (1926, 1930 и 1935 г) сградата е компрометирана и се е наложило тя да бъде разрушена. Тогавашният директор на музея в Ираклион, [[Спиридон Маринатос]], дългодишен проучвател на Санторини, полага големи усилия да убеди местните и държавните власти да финансират изграждането на нова сграда. През 1935 г. той успява да ангажира архитекта [[Патроклос Карантинос]], който проектира сграда с устойчива конструкция, издържала както бомбардировките по време на [[Втора световна война]], така и последващи природни бедствия. Въпреки щетите нанесени по време на войната, музейната колекция е напълно запазена и отново изложена през 1952 г. През 1964 г към сградата е пристроено едно ново крило. Археологическият музей в Ираклион е един от най-големите и значими музеи в [[Гърция]] и сред най-значимите в Европа. В него са представени експонати от всички периоди на критската праистория и история, обхващащи около 5500 години – от неолита до римската епоха. Най-ценна е минойската колекция, съдържаща уникални произведения на минойското изкуство, много от които са истински шедьоври. Поради това музеят в Ираклион с основание се счита за най-значимия музей на [[Минойска цивилизация|минойската култура]] в света. Музеят се намира в централната част на града. Сградата е построена между 1937 и 1940 г. по проект на архитекта Патроклос Карантинос върху мястото на бившия [[Католическа църква|католически]] манастир „Свети Франциск“, разрушен при земетресението от 1856 г. Антисейсмичната конструкция е пример за модернистична архитектура и е получила признание от школата [[Баухаус]]. Карантинос прилага принципите на модерната архитектура, осигурявайки оптимално естествено осветление чрез горни прозорци, което улеснявайки движението на посетителите. Проектът предвижда и възможности за бъдещо разширение на музея. Използваните цветове и материали, като изкуствен полихромен мрамор, напомнят за боядисаните минойски стенни облицовки. Двуетажната сграда разполага с просторни експозиционни зали, лаборатории, помещения за консервация и реставрация на археологическите находки, библиотека, административни офиси и специален отдел „Научна колекция“, в който се съхраняват и изследват множество артефакти. Към музея функционират и магазин, управляван от Фонда за археологически ресурси, както и кафене. Голяма част от музея е затворена за ремонт в периода 2006 – май 2013 г.{{Cite web |url=http://www.heraklion.gr/en/ourplace/archeological-museum/archeological-museum.html |title=Archaeological Museum |access-date=7 април 2018 |archive-date=30 март 2018 |archive-url=https://web.archive.org/web/20180330133658/https://www.heraklion.gr/en/ourplace/archeological-museum/archeological-museum.html }} Археологическият музей в Ираклион се управлява от специализирана регионална служба към Министерството на културата на Гърция. Неговата дейност включва събиране, съхранение, документиране, проучване, публикуване и експониране на критски археологически материали от праисторията до късноримската епоха. Музеят организира временни изложби в страната и чужбина, сътрудничи с научни и образователни институции и провежда разнообразни културни събития. == Колекции == === Зала I === Находки от 6000 г. пр. Хр. до пре-дворцовия период, вкл.: * неолитната богиня на плодородието * съдове от Василики * каменни съдове от остров [[Мохлос]] * миниатюрни глинени фигурки === Зала II === Находки от 2000 – 1700 г. пр. Хр. от дворците в [[Кносос]] и [[Малия (Крит)|Малия]] и от планински светилища вкл.: * глинени съдове от [[Камарес]] * миниатюри на минойски къщи – „градска мозайка“ * фигурки от планиниски светилища === Зала III === * [[Фестоски диск|Фестоския диск]] * глинени съдове от Камарес === Зала IV === Находки от 1700 – 1450 г. пр. Хр. вкл.: * [[Ритонът с бичата глава]] от [[Кносос]] * фигурки на [[богинята със змиите]] * бронзови оръжия и оръдия на труда * чаши с надписи на [[линеар А]] === Зала V === Находки от 1450 – 1400 г. пр. Хр. вкл.: * обекти, внесени от [[древен Египет]] * глинен модел на къща * образци с надписи на [[линеар А]] и [[линеар Б]] === Зала VI === Находки от гробници в Кносос, [[Фестос]] и [[Арханес]], вкл.: * глинени фигурки * златни бижута * конско погребение от [[куполна гробница|куполната гробница]] в Арханес === Зала VII === Находки от 1700 – 1300 г. пр. Хр. от малки сгради и пещери-светилища, вкл.: * бронзови [[лабрис]]и * [[Вазата с жътварите]] * [[стеатит]]ови вази от [[Агиа Триада]] * златни бижута от двореца в Малия === Зала VIII – Закрос === Находки от 1700 – 1450 г. пр. Хр. от двореца в [[Като Закро|Закрос]], вкл.: * [[ритон]] от [[планински кристал]] * ритон с бича глава * съдове с флорални и морски мотиви === Зала IX === Находки от 1700 – 1450 г. пр. Хр. от източен Крит, вкл.: * теракотени фигурки от [[планинското светилище в Писокефало]] * печати === Зала X – микенска === Находки от 1400 – 1100 г. пр. Хр. вкл.: * глинени фигурки * глинена скулптура на танцьори с [[Лира (музикален инструмент)|лира]] === Зала XI – дорийска === Находки от 1100 – 900 г. пр. Хр. от времето на [[дорийско преселение|дорийското преселение]] в Крит, вкл.: * железни оръжия и оръдия на труда * глинени фигурки * [[Оброчна плочка|оброчни]] предмети === Зала XII === Находки до 650 г. пр. Хр., вкл.: * декорирана с [[грифон]]и керамика * артефакти и фигурки от [[Като Симе]] === Зала XIII – ларнакси === * Минойски [[ларнакс]]и === Зала XIV – зала на фреските === * Фрески от Кносос и Агиа Триада * [[Саркофагът от Агиа Триада]] === Зали XV и XVI === * Още Фрески, вкл. „[[Парижанката (фреска)|Парижанката]]“ === ЗалаXX – класическа гръцка и гръко-римска колекция === * [[Класическа Гърция|Класически гръцки]] и [[Гръко-римски свят|гръко-римски]] скулптури == Информация за посетители == === Работно време, април до септември === * понеделник: 12:00 – 19:00 h * вторник-събота: 08:00 – 19:00 h === Работно време, октомври до март === * всеки ден: 08:00 – 17:00 h === Достъп === Билетите за достъп до колекцията на музея са с цена от €12 (€6 с намаление). Различните възможности за достъп са описани в уеб-сайта на музея<ref name="prices">[http://odysseus.culture.gr/h/1/eh155.jsp?obj_id=3327 odysseus.culture.gr]</ref>. == Външни препратки == {{reflist}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Археология|История|Гърция}} [[Категория:Археологически музеи в Гърция]] [[Категория:Минойска цивилизация]] [[Категория:Ираклио]] nxiuyxt96i0apta38wjydy2lmucasrh 12877010 12877004 2026-04-11T06:07:29Z Vajsov 290858 /* История */ 12877010 wikitext text/x-wiki {{музей | страница = {{URL|http://heraklionmuseum.gr/}} }} '''Археологическият музей в Ираклио''', остров [[Крит]] е музеят с най-богата колекция от артефакти на [[минойска цивилизация|минойската цивилизация]]. Съдържа праисторически и исторически находки, покриващи период от над 5500 години, от [[неолит]]а до [[Древен Рим|римско]] време. == История == [[Файл:AMI_-_Stierrhyton.jpg|мини|Ритон с формата на бича глава с позлатени рога (ок. 1500 пр.н.е.)]] [[Файл:Stierspringer-Elfenbeinstatuette Knossos 01.jpg|мини|Прескачане на бик (ок. 1500 пр.н.е.), фигура от слонова кост от дворцовия комплекс в Кносос]] [[Файл:Δίσκος της Φαιστού πλευρά Α 6380.JPG|мини|[[Фестски диск]]]] [[Файл:AMI - Schmuck 2.jpg|мини|Минойски [[накит]]]] [[Файл:Kamares vases, Heraklion.jpg|мини|Вази от Фестос и Кносос]] [[Файл:Bronze dagger from Malia.jpg|мини|Бронзов кинжал от Малия]] [[Файл:Arkalochori Axe 215.jpg|мини|[[Лабрис|Минойски лабрис]]]] [[Файл:Kleine Schlangengöttin 01.jpg|мини|’’Змийската богиня’’ или жрица, извършваща ритуал (MM III)]] Музеят започва да функционира през 1883 г. Тогава това е била само една скромна колекция с антични предмети. Сегашната сграда е построена между 1904 и 1912 г. под надзора на двама критски археолози – Йосиф Хадзидакис и Стефанос Ксантудидис. След поредица от силни земетресения (1926, 1930 и 1935 г) сградата е компрометирана и се е наложило тя да бъде разрушена. Тогавашният директор на музея в Ираклион, [[Спиридон Маринатос]], дългодишен проучвател на Санторини, полага големи усилия да убеди местните и държавните власти да финансират изграждането на нова сграда. През 1935 г. той успява да ангажира архитекта Патроклос Карантинос, който проектира сграда с устойчива конструкция, издържала бомбардировките по време на [[Втора световна война]] и последващи природни бедствия. Въпреки щетите нанесени по време на войната, музейната колекция е напълно запазена и отново изложена през 1952 г. През 1964 г към сградата е пристроено едно допълнително крило. Археологическият музей в Ираклион е един от най-големите и значими музеи в [[Гърция]] и сред най-важните в Европа. В него са представени експонати от всички периоди на критската праистория и история. Те обхващащат значителен период от около 5500 години – от неолита до римската епоха. Най-ценна е минойската колекция. Тя съдържаща уникални произведения на минойското изкуство, много от които са истински шедьоври. Поради това музеят в Ираклион с основание се счита за най-значимия музей на [[Минойска цивилизация|минойската култура]] в света. Музеят се намира в централната част на града. Сградата е построена между 1937 и 1940 г. по проект на архитекта Патроклос Карантинос върху мястото на бившия [[Католическа църква|католически]] към манастира „Свети Франциск“, разрушен при земетресението през 1856 г. Антисейсмичната конструкция на сградата е пример за модерно архитектурно и инжинерно решение и е получила признание от школата [[Баухаус]]. Карантинос прилага принципите на модерната архитектура, осигурявайки оптимално естествено осветление чрез горни прозорци, което улеснявайки свободното движението на посетителите. Проектът предвижда и възможности за бъдещо разширение на музея. Използваните цветове и материали, като изкуствения полихромен мрамор, напомнят за минойските стенописи. Двуетажната сграда разполага с просторни експозиционни зали, лаборатории, помещения за консервация и реставрация на археологическите находки, библиотека, административни офиси и специален отдел „Научна колекция“, в който се съхраняват и изследват множество артефакти. Към музея функционират и магазин, управляван от Фонда за археологически ресурси, както и кафене. Голяма част от музея е затворена за ремонт в периода 2006 – май 2013 г.{{Cite web |url=http://www.heraklion.gr/en/ourplace/archeological-museum/archeological-museum.html |title=Archaeological Museum |access-date=7 април 2018 |archive-date=30 март 2018 |archive-url=https://web.archive.org/web/20180330133658/https://www.heraklion.gr/en/ourplace/archeological-museum/archeological-museum.html }} Археологическият музей в Ираклион се управлява от специализирана регионална служба към Министерството на културата на Гърция. Неговата дейност включва събиране, съхранение, документиране, проучване, публикуване и експониране на критски археологически материали от праисторията до късноримската епоха. Музеят организира временни изложби в страната и чужбина, сътрудничи с научни и образователни институции и провежда разнообразни културни събития. == Колекции == === Зала I === Находки от 6000 г. пр. Хр. до пре-дворцовия период, вкл.: * неолитната богиня на плодородието * съдове от Василики * каменни съдове от остров [[Мохлос]] * миниатюрни глинени фигурки === Зала II === Находки от 2000 – 1700 г. пр. Хр. от дворците в [[Кносос]] и [[Малия (Крит)|Малия]] и от планински светилища вкл.: * глинени съдове от [[Камарес]] * миниатюри на минойски къщи – „градска мозайка“ * фигурки от планиниски светилища === Зала III === * [[Фестоски диск|Фестоския диск]] * глинени съдове от Камарес === Зала IV === Находки от 1700 – 1450 г. пр. Хр. вкл.: * [[Ритонът с бичата глава]] от [[Кносос]] * фигурки на [[богинята със змиите]] * бронзови оръжия и оръдия на труда * чаши с надписи на [[линеар А]] === Зала V === Находки от 1450 – 1400 г. пр. Хр. вкл.: * обекти, внесени от [[древен Египет]] * глинен модел на къща * образци с надписи на [[линеар А]] и [[линеар Б]] === Зала VI === Находки от гробници в Кносос, [[Фестос]] и [[Арханес]], вкл.: * глинени фигурки * златни бижута * конско погребение от [[куполна гробница|куполната гробница]] в Арханес === Зала VII === Находки от 1700 – 1300 г. пр. Хр. от малки сгради и пещери-светилища, вкл.: * бронзови [[лабрис]]и * [[Вазата с жътварите]] * [[стеатит]]ови вази от [[Агиа Триада]] * златни бижута от двореца в Малия === Зала VIII – Закрос === Находки от 1700 – 1450 г. пр. Хр. от двореца в [[Като Закро|Закрос]], вкл.: * [[ритон]] от [[планински кристал]] * ритон с бича глава * съдове с флорални и морски мотиви === Зала IX === Находки от 1700 – 1450 г. пр. Хр. от източен Крит, вкл.: * теракотени фигурки от [[планинското светилище в Писокефало]] * печати === Зала X – микенска === Находки от 1400 – 1100 г. пр. Хр. вкл.: * глинени фигурки * глинена скулптура на танцьори с [[Лира (музикален инструмент)|лира]] === Зала XI – дорийска === Находки от 1100 – 900 г. пр. Хр. от времето на [[дорийско преселение|дорийското преселение]] в Крит, вкл.: * железни оръжия и оръдия на труда * глинени фигурки * [[Оброчна плочка|оброчни]] предмети === Зала XII === Находки до 650 г. пр. Хр., вкл.: * декорирана с [[грифон]]и керамика * артефакти и фигурки от [[Като Симе]] === Зала XIII – ларнакси === * Минойски [[ларнакс]]и === Зала XIV – зала на фреските === * Фрески от Кносос и Агиа Триада * [[Саркофагът от Агиа Триада]] === Зали XV и XVI === * Още Фрески, вкл. „[[Парижанката (фреска)|Парижанката]]“ === ЗалаXX – класическа гръцка и гръко-римска колекция === * [[Класическа Гърция|Класически гръцки]] и [[Гръко-римски свят|гръко-римски]] скулптури == Информация за посетители == === Работно време, април до септември === * понеделник: 12:00 – 19:00 h * вторник-събота: 08:00 – 19:00 h === Работно време, октомври до март === * всеки ден: 08:00 – 17:00 h === Достъп === Билетите за достъп до колекцията на музея са с цена от €12 (€6 с намаление). Различните възможности за достъп са описани в уеб-сайта на музея<ref name="prices">[http://odysseus.culture.gr/h/1/eh155.jsp?obj_id=3327 odysseus.culture.gr]</ref>. == Външни препратки == {{reflist}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Археология|История|Гърция}} [[Категория:Археологически музеи в Гърция]] [[Категория:Минойска цивилизация]] [[Категория:Ираклио]] pt3z5of7wl4ihnb5okenjgimu45s4jm 12877012 12877010 2026-04-11T06:09:57Z Vajsov 290858 12877012 wikitext text/x-wiki {{музей | страница = {{URL|http://heraklionmuseum.gr/}} }} '''Археологическият музей в Ираклио''', остров [[Крит]] е музеят с най-богата колекция от артефакти на [[минойска цивилизация|минойската цивилизация]]. Съдържа праисторически и исторически находки, покриващи период от над 5500 години, от [[неолит]]а до [[Древен Рим|римско]] време. == История == [[Файл:AMI_-_Stierrhyton.jpg|мини|Ритон с формата на бича глава с позлатени рога (ок. 1500 пр.н.е.)]] [[Файл:Stierspringer-Elfenbeinstatuette Knossos 01.jpg|мини|Прескачане на бик (ок. 1500 пр.н.е.), фигура от слонова кост от дворцовия комплекс в Кносос]] [[Файл:Δίσκος της Φαιστού πλευρά Α 6380.JPG|мини|[[Фестоският диск|Фестски диск]]]] [[Файл:AMI - Schmuck 2.jpg|мини|Минойски [[накит]]]] [[Файл:Kamares vases, Heraklion.jpg|мини|Вази от Фестос и Кносос]] [[Файл:Bronze dagger from Malia.jpg|мини|Бронзова кама от Малия]] [[Файл:Arkalochori Axe 215.jpg|мини|[[Лабрис|Минойски лабрис]]]] [[Файл:Kleine Schlangengöttin 01.jpg|мини|склуптурно изображение на ’’Змийската богиня’’ или жрица, извършваща ритуални действия (MM III)]] Музеят започва да функционира през 1883 г. Тогава това е била само една скромна колекция с антични предмети. Сегашната сграда е построена между 1904 и 1912 г. под надзора на двама критски археолози – Йосиф Хадзидакис и Стефанос Ксантудидис. След поредица от силни земетресения (1926, 1930 и 1935 г) сградата е компрометирана и се е наложило тя да бъде разрушена. Тогавашният директор на музея в Ираклион, [[Спиридон Маринатос]], дългодишен проучвател на Санторини, полага големи усилия да убеди местните и държавните власти да финансират изграждането на нова сграда. През 1935 г. той успява да ангажира архитекта Патроклос Карантинос, който проектира сграда с устойчива конструкция, издържала бомбардировките по време на [[Втора световна война]] и последващи природни бедствия. Въпреки щетите нанесени по време на войната, музейната колекция е напълно запазена и отново изложена през 1952 г. През 1964 г към сградата е пристроено едно допълнително крило. Археологическият музей в Ираклион е един от най-големите и значими музеи в [[Гърция]] и сред най-важните в Европа. В него са представени експонати от всички периоди на критската праистория и история. Те обхващащат значителен период от около 5500 години – от неолита до римската епоха. Най-ценна е минойската колекция. Тя съдържаща уникални произведения на минойското изкуство, много от които са истински шедьоври. Поради това музеят в Ираклион с основание се счита за най-значимия музей на [[Минойска цивилизация|минойската култура]] в света. Музеят се намира в централната част на града. Сградата е построена между 1937 и 1940 г. по проект на архитекта Патроклос Карантинос върху мястото на бившия [[Католическа църква|католически]] към манастира „Свети Франциск“, разрушен при земетресението през 1856 г. Антисейсмичната конструкция на сградата е пример за модерно архитектурно и инжинерно решение и е получила признание от школата [[Баухаус]]. Карантинос прилага принципите на модерната архитектура, осигурявайки оптимално естествено осветление чрез горни прозорци, което улеснявайки свободното движението на посетителите. Проектът предвижда и възможности за бъдещо разширение на музея. Използваните цветове и материали, като изкуствения полихромен мрамор, напомнят за минойските стенописи. Двуетажната сграда разполага с просторни експозиционни зали, лаборатории, помещения за консервация и реставрация на археологическите находки, библиотека, административни офиси и специален отдел „Научна колекция“, в който се съхраняват и изследват множество артефакти. Към музея функционират и магазин, управляван от Фонда за археологически ресурси, както и кафене. Голяма част от музея е затворена за ремонт в периода 2006 – май 2013 г.{{Cite web |url=http://www.heraklion.gr/en/ourplace/archeological-museum/archeological-museum.html |title=Archaeological Museum |access-date=7 април 2018 |archive-date=30 март 2018 |archive-url=https://web.archive.org/web/20180330133658/https://www.heraklion.gr/en/ourplace/archeological-museum/archeological-museum.html }} Археологическият музей в Ираклион се управлява от специализирана регионална служба към Министерството на културата на Гърция. Неговата дейност включва събиране, съхранение, документиране, проучване, публикуване и експониране на критски археологически материали от праисторията до късноримската епоха. Музеят организира временни изложби в страната и чужбина, сътрудничи с научни и образователни институции и провежда разнообразни културни събития. == Колекции == === Зала I === Находки от 6000 г. пр. Хр. до пре-дворцовия период, вкл.: * неолитната богиня на плодородието * съдове от Василики * каменни съдове от остров [[Мохлос]] * миниатюрни глинени фигурки === Зала II === Находки от 2000 – 1700 г. пр. Хр. от дворците в [[Кносос]] и [[Малия (Крит)|Малия]] и от планински светилища вкл.: * глинени съдове от [[Камарес]] * миниатюри на минойски къщи – „градска мозайка“ * фигурки от планиниски светилища === Зала III === * [[Фестоски диск|Фестоския диск]] * глинени съдове от Камарес === Зала IV === Находки от 1700 – 1450 г. пр. Хр. вкл.: * [[Ритонът с бичата глава]] от [[Кносос]] * фигурки на [[богинята със змиите]] * бронзови оръжия и оръдия на труда * чаши с надписи на [[линеар А]] === Зала V === Находки от 1450 – 1400 г. пр. Хр. вкл.: * обекти, внесени от [[древен Египет]] * глинен модел на къща * образци с надписи на [[линеар А]] и [[линеар Б]] === Зала VI === Находки от гробници в Кносос, [[Фестос]] и [[Арханес]], вкл.: * глинени фигурки * златни бижута * конско погребение от [[куполна гробница|куполната гробница]] в Арханес === Зала VII === Находки от 1700 – 1300 г. пр. Хр. от малки сгради и пещери-светилища, вкл.: * бронзови [[лабрис]]и * [[Вазата с жътварите]] * [[стеатит]]ови вази от [[Агиа Триада]] * златни бижута от двореца в Малия === Зала VIII – Закрос === Находки от 1700 – 1450 г. пр. Хр. от двореца в [[Като Закро|Закрос]], вкл.: * [[ритон]] от [[планински кристал]] * ритон с бича глава * съдове с флорални и морски мотиви === Зала IX === Находки от 1700 – 1450 г. пр. Хр. от източен Крит, вкл.: * теракотени фигурки от [[планинското светилище в Писокефало]] * печати === Зала X – микенска === Находки от 1400 – 1100 г. пр. Хр. вкл.: * глинени фигурки * глинена скулптура на танцьори с [[Лира (музикален инструмент)|лира]] === Зала XI – дорийска === Находки от 1100 – 900 г. пр. Хр. от времето на [[дорийско преселение|дорийското преселение]] в Крит, вкл.: * железни оръжия и оръдия на труда * глинени фигурки * [[Оброчна плочка|оброчни]] предмети === Зала XII === Находки до 650 г. пр. Хр., вкл.: * декорирана с [[грифон]]и керамика * артефакти и фигурки от [[Като Симе]] === Зала XIII – ларнакси === * Минойски [[ларнакс]]и === Зала XIV – зала на фреските === * Фрески от Кносос и Агиа Триада * [[Саркофагът от Агиа Триада]] === Зали XV и XVI === * Още Фрески, вкл. „[[Парижанката (фреска)|Парижанката]]“ === ЗалаXX – класическа гръцка и гръко-римска колекция === * [[Класическа Гърция|Класически гръцки]] и [[Гръко-римски свят|гръко-римски]] скулптури == Информация за посетители == === Работно време, април до септември === * понеделник: 12:00 – 19:00 h * вторник-събота: 08:00 – 19:00 h === Работно време, октомври до март === * всеки ден: 08:00 – 17:00 h === Достъп === Билетите за достъп до колекцията на музея са с цена от €12 (€6 с намаление). Различните възможности за достъп са описани в уеб-сайта на музея<ref name="prices">[http://odysseus.culture.gr/h/1/eh155.jsp?obj_id=3327 odysseus.culture.gr]</ref>. == Външни препратки == {{reflist}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Археология|История|Гърция}} [[Категория:Археологически музеи в Гърция]] [[Категория:Минойска цивилизация]] [[Категория:Ираклио]] t54qqjbreqcy118clbi9p4l0p6si9cg 12877013 12877012 2026-04-11T06:10:50Z Vajsov 290858 /* История */ 12877013 wikitext text/x-wiki {{музей | страница = {{URL|http://heraklionmuseum.gr/}} }} '''Археологическият музей в Ираклио''', остров [[Крит]] е музеят с най-богата колекция от артефакти на [[минойска цивилизация|минойската цивилизация]]. Съдържа праисторически и исторически находки, покриващи период от над 5500 години, от [[неолит]]а до [[Древен Рим|римско]] време. == История == [[Файл:AMI_-_Stierrhyton.jpg|мини|Ритон с формата на бича глава с позлатени рога (ок. 1500 пр.н.е.)]] [[Файл:Stierspringer-Elfenbeinstatuette Knossos 01.jpg|мини|Прескачане на бик (ок. 1500 пр.н.е.), фигура от слонова кост от дворцовия комплекс в Кносос]] [[Файл:Δίσκος της Φαιστού πλευρά Α 6380.JPG|мини|[[Фестоският диск|Фестоски диск]] [[Файл:AMI - Schmuck 2.jpg|мини|Минойски [[накит]]]] [[Файл:Kamares vases, Heraklion.jpg|мини|Вази от Фестос и Кносос]] [[Файл:Bronze dagger from Malia.jpg|мини|Бронзова кама от Малия]] [[Файл:Arkalochori Axe 215.jpg|мини|[[Лабрис|Минойски лабрис]]]] [[Файл:Kleine Schlangengöttin 01.jpg|мини|склуптурно изображение на ’’Змийската богиня’’ или жрица, извършваща ритуални действия (MM III)]] Музеят започва да функционира през 1883 г. Тогава това е била само една скромна колекция с антични предмети. Сегашната сграда е построена между 1904 и 1912 г. под надзора на двама критски археолози – Йосиф Хадзидакис и Стефанос Ксантудидис. След поредица от силни земетресения (1926, 1930 и 1935 г) сградата е компрометирана и се е наложило тя да бъде разрушена. Тогавашният директор на музея в Ираклион, [[Спиридон Маринатос]], дългодишен проучвател на Санторини, полага големи усилия да убеди местните и държавните власти да финансират изграждането на нова сграда. През 1935 г. той успява да ангажира архитекта Патроклос Карантинос, който проектира сграда с устойчива конструкция, издържала бомбардировките по време на [[Втора световна война]] и последващи природни бедствия. Въпреки щетите нанесени по време на войната, музейната колекция е напълно запазена и отново изложена през 1952 г. През 1964 г към сградата е пристроено едно допълнително крило. Археологическият музей в Ираклион е един от най-големите и значими музеи в [[Гърция]] и сред най-важните в Европа. В него са представени експонати от всички периоди на критската праистория и история. Те обхващащат значителен период от около 5500 години – от неолита до римската епоха. Най-ценна е минойската колекция. Тя съдържаща уникални произведения на минойското изкуство, много от които са истински шедьоври. Поради това музеят в Ираклион с основание се счита за най-значимия музей на [[Минойска цивилизация|минойската култура]] в света. Музеят се намира в централната част на града. Сградата е построена между 1937 и 1940 г. по проект на архитекта Патроклос Карантинос върху мястото на бившия [[Католическа църква|католически]] към манастира „Свети Франциск“, разрушен при земетресението през 1856 г. Антисейсмичната конструкция на сградата е пример за модерно архитектурно и инжинерно решение и е получила признание от школата [[Баухаус]]. Карантинос прилага принципите на модерната архитектура, осигурявайки оптимално естествено осветление чрез горни прозорци, което улеснявайки свободното движението на посетителите. Проектът предвижда и възможности за бъдещо разширение на музея. Използваните цветове и материали, като изкуствения полихромен мрамор, напомнят за минойските стенописи. Двуетажната сграда разполага с просторни експозиционни зали, лаборатории, помещения за консервация и реставрация на археологическите находки, библиотека, административни офиси и специален отдел „Научна колекция“, в който се съхраняват и изследват множество артефакти. Към музея функционират и магазин, управляван от Фонда за археологически ресурси, както и кафене. Голяма част от музея е затворена за ремонт в периода 2006 – май 2013 г.{{Cite web |url=http://www.heraklion.gr/en/ourplace/archeological-museum/archeological-museum.html |title=Archaeological Museum |access-date=7 април 2018 |archive-date=30 март 2018 |archive-url=https://web.archive.org/web/20180330133658/https://www.heraklion.gr/en/ourplace/archeological-museum/archeological-museum.html }} Археологическият музей в Ираклион се управлява от специализирана регионална служба към Министерството на културата на Гърция. Неговата дейност включва събиране, съхранение, документиране, проучване, публикуване и експониране на критски археологически материали от праисторията до късноримската епоха. Музеят организира временни изложби в страната и чужбина, сътрудничи с научни и образователни институции и провежда разнообразни културни събития. == Колекции == === Зала I === Находки от 6000 г. пр. Хр. до пре-дворцовия период, вкл.: * неолитната богиня на плодородието * съдове от Василики * каменни съдове от остров [[Мохлос]] * миниатюрни глинени фигурки === Зала II === Находки от 2000 – 1700 г. пр. Хр. от дворците в [[Кносос]] и [[Малия (Крит)|Малия]] и от планински светилища вкл.: * глинени съдове от [[Камарес]] * миниатюри на минойски къщи – „градска мозайка“ * фигурки от планиниски светилища === Зала III === * [[Фестоски диск|Фестоския диск]] * глинени съдове от Камарес === Зала IV === Находки от 1700 – 1450 г. пр. Хр. вкл.: * [[Ритонът с бичата глава]] от [[Кносос]] * фигурки на [[богинята със змиите]] * бронзови оръжия и оръдия на труда * чаши с надписи на [[линеар А]] === Зала V === Находки от 1450 – 1400 г. пр. Хр. вкл.: * обекти, внесени от [[древен Египет]] * глинен модел на къща * образци с надписи на [[линеар А]] и [[линеар Б]] === Зала VI === Находки от гробници в Кносос, [[Фестос]] и [[Арханес]], вкл.: * глинени фигурки * златни бижута * конско погребение от [[куполна гробница|куполната гробница]] в Арханес === Зала VII === Находки от 1700 – 1300 г. пр. Хр. от малки сгради и пещери-светилища, вкл.: * бронзови [[лабрис]]и * [[Вазата с жътварите]] * [[стеатит]]ови вази от [[Агиа Триада]] * златни бижута от двореца в Малия === Зала VIII – Закрос === Находки от 1700 – 1450 г. пр. Хр. от двореца в [[Като Закро|Закрос]], вкл.: * [[ритон]] от [[планински кристал]] * ритон с бича глава * съдове с флорални и морски мотиви === Зала IX === Находки от 1700 – 1450 г. пр. Хр. от източен Крит, вкл.: * теракотени фигурки от [[планинското светилище в Писокефало]] * печати === Зала X – микенска === Находки от 1400 – 1100 г. пр. Хр. вкл.: * глинени фигурки * глинена скулптура на танцьори с [[Лира (музикален инструмент)|лира]] === Зала XI – дорийска === Находки от 1100 – 900 г. пр. Хр. от времето на [[дорийско преселение|дорийското преселение]] в Крит, вкл.: * железни оръжия и оръдия на труда * глинени фигурки * [[Оброчна плочка|оброчни]] предмети === Зала XII === Находки до 650 г. пр. Хр., вкл.: * декорирана с [[грифон]]и керамика * артефакти и фигурки от [[Като Симе]] === Зала XIII – ларнакси === * Минойски [[ларнакс]]и === Зала XIV – зала на фреските === * Фрески от Кносос и Агиа Триада * [[Саркофагът от Агиа Триада]] === Зали XV и XVI === * Още Фрески, вкл. „[[Парижанката (фреска)|Парижанката]]“ === ЗалаXX – класическа гръцка и гръко-римска колекция === * [[Класическа Гърция|Класически гръцки]] и [[Гръко-римски свят|гръко-римски]] скулптури == Информация за посетители == === Работно време, април до септември === * понеделник: 12:00 – 19:00 h * вторник-събота: 08:00 – 19:00 h === Работно време, октомври до март === * всеки ден: 08:00 – 17:00 h === Достъп === Билетите за достъп до колекцията на музея са с цена от €12 (€6 с намаление). Различните възможности за достъп са описани в уеб-сайта на музея<ref name="prices">[http://odysseus.culture.gr/h/1/eh155.jsp?obj_id=3327 odysseus.culture.gr]</ref>. == Външни препратки == {{reflist}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Археология|История|Гърция}} [[Категория:Археологически музеи в Гърция]] [[Категория:Минойска цивилизация]] [[Категория:Ираклио]] jqxxf8f4ap4mmjujp6wvxa1kb3ruoas 12877014 12877013 2026-04-11T06:11:52Z Vajsov 290858 /* История */ 12877014 wikitext text/x-wiki {{музей | страница = {{URL|http://heraklionmuseum.gr/}} }} '''Археологическият музей в Ираклио''', остров [[Крит]] е музеят с най-богата колекция от артефакти на [[минойска цивилизация|минойската цивилизация]]. Съдържа праисторически и исторически находки, покриващи период от над 5500 години, от [[неолит]]а до [[Древен Рим|римско]] време. == История == [[Файл:AMI_-_Stierrhyton.jpg|мини|Ритон с формата на бича глава с позлатени рога (ок. 1500 пр.н.е.)]] [[Файл:Stierspringer-Elfenbeinstatuette Knossos 01.jpg|мини|Прескачане на бик (ок. 1500 пр.н.е.), фигура от слонова кост от дворцовия комплекс в Кносос]] [[Файл:Δίσκος της Φαιστού πλευρά Α 6380.JPG|мини|[[Фестоският диск|Фестоски диск]] [[Файл:AMI - Schmuck 2.jpg|мини|Минойски [[накит]] [[Файл:Kamares vases, Heraklion.jpg|мини|Вази от Фестос и Кносос]] [[Файл:Bronze dagger from Malia.jpg|мини|Бронзова кама от Малия]] [[Файл:Arkalochori Axe 215.jpg|мини|[[Лабрис|Минойски лабрис]] [[Файл:Kleine Schlangengöttin 01.jpg|мини|склуптурно изображение на ’’Змийската богиня’’ или жрица, извършваща ритуални действия (MM III)]] Музеят започва да функционира през 1883 г. Тогава това е била само една скромна колекция с антични предмети. Сегашната сграда е построена между 1904 и 1912 г. под надзора на двама критски археолози – Йосиф Хадзидакис и Стефанос Ксантудидис. След поредица от силни земетресения (1926, 1930 и 1935 г) сградата е компрометирана и се е наложило тя да бъде разрушена. Тогавашният директор на музея в Ираклион, [[Спиридон Маринатос]], дългодишен проучвател на Санторини, полага големи усилия да убеди местните и държавните власти да финансират изграждането на нова сграда. През 1935 г. той успява да ангажира архитекта Патроклос Карантинос, който проектира сграда с устойчива конструкция, издържала бомбардировките по време на [[Втора световна война]] и последващи природни бедствия. Въпреки щетите нанесени по време на войната, музейната колекция е напълно запазена и отново изложена през 1952 г. През 1964 г към сградата е пристроено едно допълнително крило. Археологическият музей в Ираклион е един от най-големите и значими музеи в [[Гърция]] и сред най-важните в Европа. В него са представени експонати от всички периоди на критската праистория и история. Те обхващащат значителен период от около 5500 години – от неолита до римската епоха. Най-ценна е минойската колекция. Тя съдържаща уникални произведения на минойското изкуство, много от които са истински шедьоври. Поради това музеят в Ираклион с основание се счита за най-значимия музей на [[Минойска цивилизация|минойската култура]] в света. Музеят се намира в централната част на града. Сградата е построена между 1937 и 1940 г. по проект на архитекта Патроклос Карантинос върху мястото на бившия [[Католическа църква|католически]] към манастира „Свети Франциск“, разрушен при земетресението през 1856 г. Антисейсмичната конструкция на сградата е пример за модерно архитектурно и инжинерно решение и е получила признание от школата [[Баухаус]]. Карантинос прилага принципите на модерната архитектура, осигурявайки оптимално естествено осветление чрез горни прозорци, което улеснявайки свободното движението на посетителите. Проектът предвижда и възможности за бъдещо разширение на музея. Използваните цветове и материали, като изкуствения полихромен мрамор, напомнят за минойските стенописи. Двуетажната сграда разполага с просторни експозиционни зали, лаборатории, помещения за консервация и реставрация на археологическите находки, библиотека, административни офиси и специален отдел „Научна колекция“, в който се съхраняват и изследват множество артефакти. Към музея функционират и магазин, управляван от Фонда за археологически ресурси, както и кафене. Голяма част от музея е затворена за ремонт в периода 2006 – май 2013 г.{{Cite web |url=http://www.heraklion.gr/en/ourplace/archeological-museum/archeological-museum.html |title=Archaeological Museum |access-date=7 април 2018 |archive-date=30 март 2018 |archive-url=https://web.archive.org/web/20180330133658/https://www.heraklion.gr/en/ourplace/archeological-museum/archeological-museum.html }} Археологическият музей в Ираклион се управлява от специализирана регионална служба към Министерството на културата на Гърция. Неговата дейност включва събиране, съхранение, документиране, проучване, публикуване и експониране на критски археологически материали от праисторията до късноримската епоха. Музеят организира временни изложби в страната и чужбина, сътрудничи с научни и образователни институции и провежда разнообразни културни събития. == Колекции == === Зала I === Находки от 6000 г. пр. Хр. до пре-дворцовия период, вкл.: * неолитната богиня на плодородието * съдове от Василики * каменни съдове от остров [[Мохлос]] * миниатюрни глинени фигурки === Зала II === Находки от 2000 – 1700 г. пр. Хр. от дворците в [[Кносос]] и [[Малия (Крит)|Малия]] и от планински светилища вкл.: * глинени съдове от [[Камарес]] * миниатюри на минойски къщи – „градска мозайка“ * фигурки от планиниски светилища === Зала III === * [[Фестоски диск|Фестоския диск]] * глинени съдове от Камарес === Зала IV === Находки от 1700 – 1450 г. пр. Хр. вкл.: * [[Ритонът с бичата глава]] от [[Кносос]] * фигурки на [[богинята със змиите]] * бронзови оръжия и оръдия на труда * чаши с надписи на [[линеар А]] === Зала V === Находки от 1450 – 1400 г. пр. Хр. вкл.: * обекти, внесени от [[древен Египет]] * глинен модел на къща * образци с надписи на [[линеар А]] и [[линеар Б]] === Зала VI === Находки от гробници в Кносос, [[Фестос]] и [[Арханес]], вкл.: * глинени фигурки * златни бижута * конско погребение от [[куполна гробница|куполната гробница]] в Арханес === Зала VII === Находки от 1700 – 1300 г. пр. Хр. от малки сгради и пещери-светилища, вкл.: * бронзови [[лабрис]]и * [[Вазата с жътварите]] * [[стеатит]]ови вази от [[Агиа Триада]] * златни бижута от двореца в Малия === Зала VIII – Закрос === Находки от 1700 – 1450 г. пр. Хр. от двореца в [[Като Закро|Закрос]], вкл.: * [[ритон]] от [[планински кристал]] * ритон с бича глава * съдове с флорални и морски мотиви === Зала IX === Находки от 1700 – 1450 г. пр. Хр. от източен Крит, вкл.: * теракотени фигурки от [[планинското светилище в Писокефало]] * печати === Зала X – микенска === Находки от 1400 – 1100 г. пр. Хр. вкл.: * глинени фигурки * глинена скулптура на танцьори с [[Лира (музикален инструмент)|лира]] === Зала XI – дорийска === Находки от 1100 – 900 г. пр. Хр. от времето на [[дорийско преселение|дорийското преселение]] в Крит, вкл.: * железни оръжия и оръдия на труда * глинени фигурки * [[Оброчна плочка|оброчни]] предмети === Зала XII === Находки до 650 г. пр. Хр., вкл.: * декорирана с [[грифон]]и керамика * артефакти и фигурки от [[Като Симе]] === Зала XIII – ларнакси === * Минойски [[ларнакс]]и === Зала XIV – зала на фреските === * Фрески от Кносос и Агиа Триада * [[Саркофагът от Агиа Триада]] === Зали XV и XVI === * Още Фрески, вкл. „[[Парижанката (фреска)|Парижанката]]“ === ЗалаXX – класическа гръцка и гръко-римска колекция === * [[Класическа Гърция|Класически гръцки]] и [[Гръко-римски свят|гръко-римски]] скулптури == Информация за посетители == === Работно време, април до септември === * понеделник: 12:00 – 19:00 h * вторник-събота: 08:00 – 19:00 h === Работно време, октомври до март === * всеки ден: 08:00 – 17:00 h === Достъп === Билетите за достъп до колекцията на музея са с цена от €12 (€6 с намаление). Различните възможности за достъп са описани в уеб-сайта на музея<ref name="prices">[http://odysseus.culture.gr/h/1/eh155.jsp?obj_id=3327 odysseus.culture.gr]</ref>. == Външни препратки == {{reflist}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Археология|История|Гърция}} [[Категория:Археологически музеи в Гърция]] [[Категория:Минойска цивилизация]] [[Категория:Ираклио]] abll2epgshwnqbev1xlh0ymo8hwn5s8 12877015 12877014 2026-04-11T06:12:33Z Vajsov 290858 /* История */ 12877015 wikitext text/x-wiki {{музей | страница = {{URL|http://heraklionmuseum.gr/}} }} '''Археологическият музей в Ираклио''', остров [[Крит]] е музеят с най-богата колекция от артефакти на [[минойска цивилизация|минойската цивилизация]]. Съдържа праисторически и исторически находки, покриващи период от над 5500 години, от [[неолит]]а до [[Древен Рим|римско]] време. == История == [[Файл:AMI_-_Stierrhyton.jpg|мини|Ритон с формата на бича глава с позлатени рога (ок. 1500 пр.н.е.)]] [[Файл:Stierspringer-Elfenbeinstatuette Knossos 01.jpg|мини|Прескачане на бик (ок. 1500 пр.н.е.), фигура от слонова кост от дворцовия комплекс в Кносос]] [[Файл:Δίσκος της Φαιστού πλευρά Α 6380.JPG|мини|[[Фестоският диск|Фестоски диск]]]] [[Файл:AMI - Schmuck 2.jpg|мини|Минойски [[накит]] [[Файл:Kamares vases, Heraklion.jpg|мини|Вази от Фестос и Кносос]] [[Файл:Bronze dagger from Malia.jpg|мини|Бронзова кама от Малия]] [[Файл:Arkalochori Axe 215.jpg|мини|[[Лабрис|Минойски лабрис]] [[Файл:Kleine Schlangengöttin 01.jpg|мини|склуптурно изображение на ’’Змийската богиня’’ или жрица, извършваща ритуални действия (MM III)]] Музеят започва да функционира през 1883 г. Тогава това е била само една скромна колекция с антични предмети. Сегашната сграда е построена между 1904 и 1912 г. под надзора на двама критски археолози – Йосиф Хадзидакис и Стефанос Ксантудидис. След поредица от силни земетресения (1926, 1930 и 1935 г) сградата е компрометирана и се е наложило тя да бъде разрушена. Тогавашният директор на музея в Ираклион, [[Спиридон Маринатос]], дългодишен проучвател на Санторини, полага големи усилия да убеди местните и държавните власти да финансират изграждането на нова сграда. През 1935 г. той успява да ангажира архитекта Патроклос Карантинос, който проектира сграда с устойчива конструкция, издържала бомбардировките по време на [[Втора световна война]] и последващи природни бедствия. Въпреки щетите нанесени по време на войната, музейната колекция е напълно запазена и отново изложена през 1952 г. През 1964 г към сградата е пристроено едно допълнително крило. Археологическият музей в Ираклион е един от най-големите и значими музеи в [[Гърция]] и сред най-важните в Европа. В него са представени експонати от всички периоди на критската праистория и история. Те обхващащат значителен период от около 5500 години – от неолита до римската епоха. Най-ценна е минойската колекция. Тя съдържаща уникални произведения на минойското изкуство, много от които са истински шедьоври. Поради това музеят в Ираклион с основание се счита за най-значимия музей на [[Минойска цивилизация|минойската култура]] в света. Музеят се намира в централната част на града. Сградата е построена между 1937 и 1940 г. по проект на архитекта Патроклос Карантинос върху мястото на бившия [[Католическа църква|католически]] към манастира „Свети Франциск“, разрушен при земетресението през 1856 г. Антисейсмичната конструкция на сградата е пример за модерно архитектурно и инжинерно решение и е получила признание от школата [[Баухаус]]. Карантинос прилага принципите на модерната архитектура, осигурявайки оптимално естествено осветление чрез горни прозорци, което улеснявайки свободното движението на посетителите. Проектът предвижда и възможности за бъдещо разширение на музея. Използваните цветове и материали, като изкуствения полихромен мрамор, напомнят за минойските стенописи. Двуетажната сграда разполага с просторни експозиционни зали, лаборатории, помещения за консервация и реставрация на археологическите находки, библиотека, административни офиси и специален отдел „Научна колекция“, в който се съхраняват и изследват множество артефакти. Към музея функционират и магазин, управляван от Фонда за археологически ресурси, както и кафене. Голяма част от музея е затворена за ремонт в периода 2006 – май 2013 г.{{Cite web |url=http://www.heraklion.gr/en/ourplace/archeological-museum/archeological-museum.html |title=Archaeological Museum |access-date=7 април 2018 |archive-date=30 март 2018 |archive-url=https://web.archive.org/web/20180330133658/https://www.heraklion.gr/en/ourplace/archeological-museum/archeological-museum.html }} Археологическият музей в Ираклион се управлява от специализирана регионална служба към Министерството на културата на Гърция. Неговата дейност включва събиране, съхранение, документиране, проучване, публикуване и експониране на критски археологически материали от праисторията до късноримската епоха. Музеят организира временни изложби в страната и чужбина, сътрудничи с научни и образователни институции и провежда разнообразни културни събития. == Колекции == === Зала I === Находки от 6000 г. пр. Хр. до пре-дворцовия период, вкл.: * неолитната богиня на плодородието * съдове от Василики * каменни съдове от остров [[Мохлос]] * миниатюрни глинени фигурки === Зала II === Находки от 2000 – 1700 г. пр. Хр. от дворците в [[Кносос]] и [[Малия (Крит)|Малия]] и от планински светилища вкл.: * глинени съдове от [[Камарес]] * миниатюри на минойски къщи – „градска мозайка“ * фигурки от планиниски светилища === Зала III === * [[Фестоски диск|Фестоския диск]] * глинени съдове от Камарес === Зала IV === Находки от 1700 – 1450 г. пр. Хр. вкл.: * [[Ритонът с бичата глава]] от [[Кносос]] * фигурки на [[богинята със змиите]] * бронзови оръжия и оръдия на труда * чаши с надписи на [[линеар А]] === Зала V === Находки от 1450 – 1400 г. пр. Хр. вкл.: * обекти, внесени от [[древен Египет]] * глинен модел на къща * образци с надписи на [[линеар А]] и [[линеар Б]] === Зала VI === Находки от гробници в Кносос, [[Фестос]] и [[Арханес]], вкл.: * глинени фигурки * златни бижута * конско погребение от [[куполна гробница|куполната гробница]] в Арханес === Зала VII === Находки от 1700 – 1300 г. пр. Хр. от малки сгради и пещери-светилища, вкл.: * бронзови [[лабрис]]и * [[Вазата с жътварите]] * [[стеатит]]ови вази от [[Агиа Триада]] * златни бижута от двореца в Малия === Зала VIII – Закрос === Находки от 1700 – 1450 г. пр. Хр. от двореца в [[Като Закро|Закрос]], вкл.: * [[ритон]] от [[планински кристал]] * ритон с бича глава * съдове с флорални и морски мотиви === Зала IX === Находки от 1700 – 1450 г. пр. Хр. от източен Крит, вкл.: * теракотени фигурки от [[планинското светилище в Писокефало]] * печати === Зала X – микенска === Находки от 1400 – 1100 г. пр. Хр. вкл.: * глинени фигурки * глинена скулптура на танцьори с [[Лира (музикален инструмент)|лира]] === Зала XI – дорийска === Находки от 1100 – 900 г. пр. Хр. от времето на [[дорийско преселение|дорийското преселение]] в Крит, вкл.: * железни оръжия и оръдия на труда * глинени фигурки * [[Оброчна плочка|оброчни]] предмети === Зала XII === Находки до 650 г. пр. Хр., вкл.: * декорирана с [[грифон]]и керамика * артефакти и фигурки от [[Като Симе]] === Зала XIII – ларнакси === * Минойски [[ларнакс]]и === Зала XIV – зала на фреските === * Фрески от Кносос и Агиа Триада * [[Саркофагът от Агиа Триада]] === Зали XV и XVI === * Още Фрески, вкл. „[[Парижанката (фреска)|Парижанката]]“ === ЗалаXX – класическа гръцка и гръко-римска колекция === * [[Класическа Гърция|Класически гръцки]] и [[Гръко-римски свят|гръко-римски]] скулптури == Информация за посетители == === Работно време, април до септември === * понеделник: 12:00 – 19:00 h * вторник-събота: 08:00 – 19:00 h === Работно време, октомври до март === * всеки ден: 08:00 – 17:00 h === Достъп === Билетите за достъп до колекцията на музея са с цена от €12 (€6 с намаление). Различните възможности за достъп са описани в уеб-сайта на музея<ref name="prices">[http://odysseus.culture.gr/h/1/eh155.jsp?obj_id=3327 odysseus.culture.gr]</ref>. == Външни препратки == {{reflist}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Археология|История|Гърция}} [[Категория:Археологически музеи в Гърция]] [[Категория:Минойска цивилизация]] [[Категория:Ираклио]] dbyjkyo5ebdlmxzx5am4jpmmv94o8pb 12877016 12877015 2026-04-11T06:13:03Z Vajsov 290858 /* История */ 12877016 wikitext text/x-wiki {{музей | страница = {{URL|http://heraklionmuseum.gr/}} }} '''Археологическият музей в Ираклио''', остров [[Крит]] е музеят с най-богата колекция от артефакти на [[минойска цивилизация|минойската цивилизация]]. Съдържа праисторически и исторически находки, покриващи период от над 5500 години, от [[неолит]]а до [[Древен Рим|римско]] време. == История == [[Файл:AMI_-_Stierrhyton.jpg|мини|Ритон с формата на бича глава с позлатени рога (ок. 1500 пр.н.е.)]] [[Файл:Stierspringer-Elfenbeinstatuette Knossos 01.jpg|мини|Прескачане на бик (ок. 1500 пр.н.е.), фигура от слонова кост от дворцовия комплекс в Кносос]] [[Файл:Δίσκος της Φαιστού πλευρά Α 6380.JPG|мини|[[Фестоският диск|Фестоски диск]]]] [[Файл:AMI - Schmuck 2.jpg|мини|Минойски [[накит]]]] [[Файл:Kamares vases, Heraklion.jpg|мини|Вази от Фестос и Кносос]] [[Файл:Bronze dagger from Malia.jpg|мини|Бронзова кама от Малия]] [[Файл:Arkalochori Axe 215.jpg|мини|[[Лабрис|Минойски лабрис]]]] [[Файл:Kleine Schlangengöttin 01.jpg|мини|склуптурно изображение на ’’Змийската богиня’’ или жрица, извършваща ритуални действия (MM III)]] Музеят започва да функционира през 1883 г. Тогава това е била само една скромна колекция с антични предмети. Сегашната сграда е построена между 1904 и 1912 г. под надзора на двама критски археолози – Йосиф Хадзидакис и Стефанос Ксантудидис. След поредица от силни земетресения (1926, 1930 и 1935 г) сградата е компрометирана и се е наложило тя да бъде разрушена. Тогавашният директор на музея в Ираклион, [[Спиридон Маринатос]], дългодишен проучвател на Санторини, полага големи усилия да убеди местните и държавните власти да финансират изграждането на нова сграда. През 1935 г. той успява да ангажира архитекта Патроклос Карантинос, който проектира сграда с устойчива конструкция, издържала бомбардировките по време на [[Втора световна война]] и последващи природни бедствия. Въпреки щетите нанесени по време на войната, музейната колекция е напълно запазена и отново изложена през 1952 г. През 1964 г към сградата е пристроено едно допълнително крило. Археологическият музей в Ираклион е един от най-големите и значими музеи в [[Гърция]] и сред най-важните в Европа. В него са представени експонати от всички периоди на критската праистория и история. Те обхващащат значителен период от около 5500 години – от неолита до римската епоха. Най-ценна е минойската колекция. Тя съдържаща уникални произведения на минойското изкуство, много от които са истински шедьоври. Поради това музеят в Ираклион с основание се счита за най-значимия музей на [[Минойска цивилизация|минойската култура]] в света. Музеят се намира в централната част на града. Сградата е построена между 1937 и 1940 г. по проект на архитекта Патроклос Карантинос върху мястото на бившия [[Католическа църква|католически]] към манастира „Свети Франциск“, разрушен при земетресението през 1856 г. Антисейсмичната конструкция на сградата е пример за модерно архитектурно и инжинерно решение и е получила признание от школата [[Баухаус]]. Карантинос прилага принципите на модерната архитектура, осигурявайки оптимално естествено осветление чрез горни прозорци, което улеснявайки свободното движението на посетителите. Проектът предвижда и възможности за бъдещо разширение на музея. Използваните цветове и материали, като изкуствения полихромен мрамор, напомнят за минойските стенописи. Двуетажната сграда разполага с просторни експозиционни зали, лаборатории, помещения за консервация и реставрация на археологическите находки, библиотека, административни офиси и специален отдел „Научна колекция“, в който се съхраняват и изследват множество артефакти. Към музея функционират и магазин, управляван от Фонда за археологически ресурси, както и кафене. Голяма част от музея е затворена за ремонт в периода 2006 – май 2013 г.{{Cite web |url=http://www.heraklion.gr/en/ourplace/archeological-museum/archeological-museum.html |title=Archaeological Museum |access-date=7 април 2018 |archive-date=30 март 2018 |archive-url=https://web.archive.org/web/20180330133658/https://www.heraklion.gr/en/ourplace/archeological-museum/archeological-museum.html }} Археологическият музей в Ираклион се управлява от специализирана регионална служба към Министерството на културата на Гърция. Неговата дейност включва събиране, съхранение, документиране, проучване, публикуване и експониране на критски археологически материали от праисторията до късноримската епоха. Музеят организира временни изложби в страната и чужбина, сътрудничи с научни и образователни институции и провежда разнообразни културни събития. == Колекции == === Зала I === Находки от 6000 г. пр. Хр. до пре-дворцовия период, вкл.: * неолитната богиня на плодородието * съдове от Василики * каменни съдове от остров [[Мохлос]] * миниатюрни глинени фигурки === Зала II === Находки от 2000 – 1700 г. пр. Хр. от дворците в [[Кносос]] и [[Малия (Крит)|Малия]] и от планински светилища вкл.: * глинени съдове от [[Камарес]] * миниатюри на минойски къщи – „градска мозайка“ * фигурки от планиниски светилища === Зала III === * [[Фестоски диск|Фестоския диск]] * глинени съдове от Камарес === Зала IV === Находки от 1700 – 1450 г. пр. Хр. вкл.: * [[Ритонът с бичата глава]] от [[Кносос]] * фигурки на [[богинята със змиите]] * бронзови оръжия и оръдия на труда * чаши с надписи на [[линеар А]] === Зала V === Находки от 1450 – 1400 г. пр. Хр. вкл.: * обекти, внесени от [[древен Египет]] * глинен модел на къща * образци с надписи на [[линеар А]] и [[линеар Б]] === Зала VI === Находки от гробници в Кносос, [[Фестос]] и [[Арханес]], вкл.: * глинени фигурки * златни бижута * конско погребение от [[куполна гробница|куполната гробница]] в Арханес === Зала VII === Находки от 1700 – 1300 г. пр. Хр. от малки сгради и пещери-светилища, вкл.: * бронзови [[лабрис]]и * [[Вазата с жътварите]] * [[стеатит]]ови вази от [[Агиа Триада]] * златни бижута от двореца в Малия === Зала VIII – Закрос === Находки от 1700 – 1450 г. пр. Хр. от двореца в [[Като Закро|Закрос]], вкл.: * [[ритон]] от [[планински кристал]] * ритон с бича глава * съдове с флорални и морски мотиви === Зала IX === Находки от 1700 – 1450 г. пр. Хр. от източен Крит, вкл.: * теракотени фигурки от [[планинското светилище в Писокефало]] * печати === Зала X – микенска === Находки от 1400 – 1100 г. пр. Хр. вкл.: * глинени фигурки * глинена скулптура на танцьори с [[Лира (музикален инструмент)|лира]] === Зала XI – дорийска === Находки от 1100 – 900 г. пр. Хр. от времето на [[дорийско преселение|дорийското преселение]] в Крит, вкл.: * железни оръжия и оръдия на труда * глинени фигурки * [[Оброчна плочка|оброчни]] предмети === Зала XII === Находки до 650 г. пр. Хр., вкл.: * декорирана с [[грифон]]и керамика * артефакти и фигурки от [[Като Симе]] === Зала XIII – ларнакси === * Минойски [[ларнакс]]и === Зала XIV – зала на фреските === * Фрески от Кносос и Агиа Триада * [[Саркофагът от Агиа Триада]] === Зали XV и XVI === * Още Фрески, вкл. „[[Парижанката (фреска)|Парижанката]]“ === ЗалаXX – класическа гръцка и гръко-римска колекция === * [[Класическа Гърция|Класически гръцки]] и [[Гръко-римски свят|гръко-римски]] скулптури == Информация за посетители == === Работно време, април до септември === * понеделник: 12:00 – 19:00 h * вторник-събота: 08:00 – 19:00 h === Работно време, октомври до март === * всеки ден: 08:00 – 17:00 h === Достъп === Билетите за достъп до колекцията на музея са с цена от €12 (€6 с намаление). Различните възможности за достъп са описани в уеб-сайта на музея<ref name="prices">[http://odysseus.culture.gr/h/1/eh155.jsp?obj_id=3327 odysseus.culture.gr]</ref>. == Външни препратки == {{reflist}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Археология|История|Гърция}} [[Категория:Археологически музеи в Гърция]] [[Категория:Минойска цивилизация]] [[Категория:Ираклио]] q5ws9ekq1wm1573bcg9u5r8hog6lih8 12877017 12877016 2026-04-11T06:13:55Z Vajsov 290858 /* История */ 12877017 wikitext text/x-wiki {{музей | страница = {{URL|http://heraklionmuseum.gr/}} }} '''Археологическият музей в Ираклио''', остров [[Крит]] е музеят с най-богата колекция от артефакти на [[минойска цивилизация|минойската цивилизация]]. Съдържа праисторически и исторически находки, покриващи период от над 5500 години, от [[неолит]]а до [[Древен Рим|римско]] време. == История == [[Файл:AMI_-_Stierrhyton.jpg|мини|Ритон с формата на бича глава с позлатени рога (ок. 1500 пр.н.е.)]] [[Файл:Stierspringer-Elfenbeinstatuette Knossos 01.jpg|мини|Прескачане на бик (ок. 1500 пр.н.е.), фигура от слонова кост от дворцовия комплекс в Кносос]] [[Файл:Δίσκος της Φαιστού πλευρά Α 6380.JPG|мини|[[Фестоски диск]]]] [[Файл:AMI - Schmuck 2.jpg|мини|Минойски [[накит]]]] [[Файл:Kamares vases, Heraklion.jpg|мини|Вази от Фестос и Кносос]] [[Файл:Bronze dagger from Malia.jpg|мини|Бронзова кама от Малия]] [[Файл:Arkalochori Axe 215.jpg|мини|[[Лабрис|Минойски лабрис]]]] [[Файл:Kleine Schlangengöttin 01.jpg|мини|склуптурно изображение на ’’Змийската богиня’’ или жрица, извършваща ритуални действия (MM III)]] Музеят започва да функционира през 1883 г. Тогава това е била само една скромна колекция с антични предмети. Сегашната сграда е построена между 1904 и 1912 г. под надзора на двама критски археолози – Йосиф Хадзидакис и Стефанос Ксантудидис. След поредица от силни земетресения (1926, 1930 и 1935 г) сградата е компрометирана и се е наложило тя да бъде разрушена. Тогавашният директор на музея в Ираклион, [[Спиридон Маринатос]], дългодишен проучвател на Санторини, полага големи усилия да убеди местните и държавните власти да финансират изграждането на нова сграда. През 1935 г. той успява да ангажира архитекта Патроклос Карантинос, който проектира сграда с устойчива конструкция, издържала бомбардировките по време на [[Втора световна война]] и последващи природни бедствия. Въпреки щетите нанесени по време на войната, музейната колекция е напълно запазена и отново изложена през 1952 г. През 1964 г към сградата е пристроено едно допълнително крило. Археологическият музей в Ираклион е един от най-големите и значими музеи в [[Гърция]] и сред най-важните в Европа. В него са представени експонати от всички периоди на критската праистория и история. Те обхващащат значителен период от около 5500 години – от неолита до римската епоха. Най-ценна е минойската колекция. Тя съдържаща уникални произведения на минойското изкуство, много от които са истински шедьоври. Поради това музеят в Ираклион с основание се счита за най-значимия музей на [[Минойска цивилизация|минойската култура]] в света. Музеят се намира в централната част на града. Сградата е построена между 1937 и 1940 г. по проект на архитекта Патроклос Карантинос върху мястото на бившия [[Католическа църква|католически]] към манастира „Свети Франциск“, разрушен при земетресението през 1856 г. Антисейсмичната конструкция на сградата е пример за модерно архитектурно и инжинерно решение и е получила признание от школата [[Баухаус]]. Карантинос прилага принципите на модерната архитектура, осигурявайки оптимално естествено осветление чрез горни прозорци, което улеснявайки свободното движението на посетителите. Проектът предвижда и възможности за бъдещо разширение на музея. Използваните цветове и материали, като изкуствения полихромен мрамор, напомнят за минойските стенописи. Двуетажната сграда разполага с просторни експозиционни зали, лаборатории, помещения за консервация и реставрация на археологическите находки, библиотека, административни офиси и специален отдел „Научна колекция“, в който се съхраняват и изследват множество артефакти. Към музея функционират и магазин, управляван от Фонда за археологически ресурси, както и кафене. Голяма част от музея е затворена за ремонт в периода 2006 – май 2013 г.{{Cite web |url=http://www.heraklion.gr/en/ourplace/archeological-museum/archeological-museum.html |title=Archaeological Museum |access-date=7 април 2018 |archive-date=30 март 2018 |archive-url=https://web.archive.org/web/20180330133658/https://www.heraklion.gr/en/ourplace/archeological-museum/archeological-museum.html }} Археологическият музей в Ираклион се управлява от специализирана регионална служба към Министерството на културата на Гърция. Неговата дейност включва събиране, съхранение, документиране, проучване, публикуване и експониране на критски археологически материали от праисторията до късноримската епоха. Музеят организира временни изложби в страната и чужбина, сътрудничи с научни и образователни институции и провежда разнообразни културни събития. == Колекции == === Зала I === Находки от 6000 г. пр. Хр. до пре-дворцовия период, вкл.: * неолитната богиня на плодородието * съдове от Василики * каменни съдове от остров [[Мохлос]] * миниатюрни глинени фигурки === Зала II === Находки от 2000 – 1700 г. пр. Хр. от дворците в [[Кносос]] и [[Малия (Крит)|Малия]] и от планински светилища вкл.: * глинени съдове от [[Камарес]] * миниатюри на минойски къщи – „градска мозайка“ * фигурки от планиниски светилища === Зала III === * [[Фестоски диск|Фестоския диск]] * глинени съдове от Камарес === Зала IV === Находки от 1700 – 1450 г. пр. Хр. вкл.: * [[Ритонът с бичата глава]] от [[Кносос]] * фигурки на [[богинята със змиите]] * бронзови оръжия и оръдия на труда * чаши с надписи на [[линеар А]] === Зала V === Находки от 1450 – 1400 г. пр. Хр. вкл.: * обекти, внесени от [[древен Египет]] * глинен модел на къща * образци с надписи на [[линеар А]] и [[линеар Б]] === Зала VI === Находки от гробници в Кносос, [[Фестос]] и [[Арханес]], вкл.: * глинени фигурки * златни бижута * конско погребение от [[куполна гробница|куполната гробница]] в Арханес === Зала VII === Находки от 1700 – 1300 г. пр. Хр. от малки сгради и пещери-светилища, вкл.: * бронзови [[лабрис]]и * [[Вазата с жътварите]] * [[стеатит]]ови вази от [[Агиа Триада]] * златни бижута от двореца в Малия === Зала VIII – Закрос === Находки от 1700 – 1450 г. пр. Хр. от двореца в [[Като Закро|Закрос]], вкл.: * [[ритон]] от [[планински кристал]] * ритон с бича глава * съдове с флорални и морски мотиви === Зала IX === Находки от 1700 – 1450 г. пр. Хр. от източен Крит, вкл.: * теракотени фигурки от [[планинското светилище в Писокефало]] * печати === Зала X – микенска === Находки от 1400 – 1100 г. пр. Хр. вкл.: * глинени фигурки * глинена скулптура на танцьори с [[Лира (музикален инструмент)|лира]] === Зала XI – дорийска === Находки от 1100 – 900 г. пр. Хр. от времето на [[дорийско преселение|дорийското преселение]] в Крит, вкл.: * железни оръжия и оръдия на труда * глинени фигурки * [[Оброчна плочка|оброчни]] предмети === Зала XII === Находки до 650 г. пр. Хр., вкл.: * декорирана с [[грифон]]и керамика * артефакти и фигурки от [[Като Симе]] === Зала XIII – ларнакси === * Минойски [[ларнакс]]и === Зала XIV – зала на фреските === * Фрески от Кносос и Агиа Триада * [[Саркофагът от Агиа Триада]] === Зали XV и XVI === * Още Фрески, вкл. „[[Парижанката (фреска)|Парижанката]]“ === ЗалаXX – класическа гръцка и гръко-римска колекция === * [[Класическа Гърция|Класически гръцки]] и [[Гръко-римски свят|гръко-римски]] скулптури == Информация за посетители == === Работно време, април до септември === * понеделник: 12:00 – 19:00 h * вторник-събота: 08:00 – 19:00 h === Работно време, октомври до март === * всеки ден: 08:00 – 17:00 h === Достъп === Билетите за достъп до колекцията на музея са с цена от €12 (€6 с намаление). Различните възможности за достъп са описани в уеб-сайта на музея<ref name="prices">[http://odysseus.culture.gr/h/1/eh155.jsp?obj_id=3327 odysseus.culture.gr]</ref>. == Външни препратки == {{reflist}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Археология|История|Гърция}} [[Категория:Археологически музеи в Гърция]] [[Категория:Минойска цивилизация]] [[Категория:Ираклио]] 63op2dvfp6hqydse8vafhzng82q994q 12877022 12877017 2026-04-11T06:28:17Z Vajsov 290858 /* Колекции */ 12877022 wikitext text/x-wiki {{музей | страница = {{URL|http://heraklionmuseum.gr/}} }} '''Археологическият музей в Ираклио''', остров [[Крит]] е музеят с най-богата колекция от артефакти на [[минойска цивилизация|минойската цивилизация]]. Съдържа праисторически и исторически находки, покриващи период от над 5500 години, от [[неолит]]а до [[Древен Рим|римско]] време. == История == [[Файл:AMI_-_Stierrhyton.jpg|мини|Ритон с формата на бича глава с позлатени рога (ок. 1500 пр.н.е.)]] [[Файл:Stierspringer-Elfenbeinstatuette Knossos 01.jpg|мини|Прескачане на бик (ок. 1500 пр.н.е.), фигура от слонова кост от дворцовия комплекс в Кносос]] [[Файл:Δίσκος της Φαιστού πλευρά Α 6380.JPG|мини|[[Фестоски диск]]]] [[Файл:AMI - Schmuck 2.jpg|мини|Минойски [[накит]]]] [[Файл:Kamares vases, Heraklion.jpg|мини|Вази от Фестос и Кносос]] [[Файл:Bronze dagger from Malia.jpg|мини|Бронзова кама от Малия]] [[Файл:Arkalochori Axe 215.jpg|мини|[[Лабрис|Минойски лабрис]]]] [[Файл:Kleine Schlangengöttin 01.jpg|мини|склуптурно изображение на ’’Змийската богиня’’ или жрица, извършваща ритуални действия (MM III)]] Музеят започва да функционира през 1883 г. Тогава това е била само една скромна колекция с антични предмети. Сегашната сграда е построена между 1904 и 1912 г. под надзора на двама критски археолози – Йосиф Хадзидакис и Стефанос Ксантудидис. След поредица от силни земетресения (1926, 1930 и 1935 г) сградата е компрометирана и се е наложило тя да бъде разрушена. Тогавашният директор на музея в Ираклион, [[Спиридон Маринатос]], дългодишен проучвател на Санторини, полага големи усилия да убеди местните и държавните власти да финансират изграждането на нова сграда. През 1935 г. той успява да ангажира архитекта Патроклос Карантинос, който проектира сграда с устойчива конструкция, издържала бомбардировките по време на [[Втора световна война]] и последващи природни бедствия. Въпреки щетите нанесени по време на войната, музейната колекция е напълно запазена и отново изложена през 1952 г. През 1964 г към сградата е пристроено едно допълнително крило. Археологическият музей в Ираклион е един от най-големите и значими музеи в [[Гърция]] и сред най-важните в Европа. В него са представени експонати от всички периоди на критската праистория и история. Те обхващащат значителен период от около 5500 години – от неолита до римската епоха. Най-ценна е минойската колекция. Тя съдържаща уникални произведения на минойското изкуство, много от които са истински шедьоври. Поради това музеят в Ираклион с основание се счита за най-значимия музей на [[Минойска цивилизация|минойската култура]] в света. Музеят се намира в централната част на града. Сградата е построена между 1937 и 1940 г. по проект на архитекта Патроклос Карантинос върху мястото на бившия [[Католическа църква|католически]] към манастира „Свети Франциск“, разрушен при земетресението през 1856 г. Антисейсмичната конструкция на сградата е пример за модерно архитектурно и инжинерно решение и е получила признание от школата [[Баухаус]]. Карантинос прилага принципите на модерната архитектура, осигурявайки оптимално естествено осветление чрез горни прозорци, което улеснявайки свободното движението на посетителите. Проектът предвижда и възможности за бъдещо разширение на музея. Използваните цветове и материали, като изкуствения полихромен мрамор, напомнят за минойските стенописи. Двуетажната сграда разполага с просторни експозиционни зали, лаборатории, помещения за консервация и реставрация на археологическите находки, библиотека, административни офиси и специален отдел „Научна колекция“, в който се съхраняват и изследват множество артефакти. Към музея функционират и магазин, управляван от Фонда за археологически ресурси, както и кафене. Голяма част от музея е затворена за ремонт в периода 2006 – май 2013 г.{{Cite web |url=http://www.heraklion.gr/en/ourplace/archeological-museum/archeological-museum.html |title=Archaeological Museum |access-date=7 април 2018 |archive-date=30 март 2018 |archive-url=https://web.archive.org/web/20180330133658/https://www.heraklion.gr/en/ourplace/archeological-museum/archeological-museum.html }} Археологическият музей в Ираклион се управлява от специализирана регионална служба към Министерството на културата на Гърция. Неговата дейност включва събиране, съхранение, документиране, проучване, публикуване и експониране на критски археологически материали от праисторията до късноримската епоха. Музеят организира временни изложби в страната и чужбина, сътрудничи с научни и образователни институции и провежда разнообразни културни събития. == Колекции == === Зала I === Находки от 6000 г. пр. Хр. до пре-дворцовия период, вкл. В залата са експонирани: неолитната богиня на плодородието; керамични съдове от Василики; каменни съдове от остров [[Мохлос]] и миниатюрни глинени фигурки === Зала II === Находки от 2000 – 1700 г. пр. Хр. от дворците в [[Кносос]] и [[Малия (Крит)|Малия]] и от планински светилища вкл. В залата са експонирани: керамични съдове от [[Камарес]]; миниатюри на минойски къщи – „градска мозайка“; керамични фигурки от високо планиниски светилища === Зала III === В залата са експонирани: [[Фестоски диск|Фестоския диск]] и керамични съдове от Камарес === Зала IV === Находки от 1700 – 1450 г. пр. Хр. В залата са експонирани: [[Ритонът с бичата глава]] от [[Кносос]]; керамични фигурки (теракоте) на [[богинята със змиите]]; бронзови оръжия и оръдия на труда; керамични чаши с надписи с [[линеар А]]. === Зала V === Находки от 1450 – 1400 г. пр. Хр. В залата са експонирани: артефакти, внос от [[древен Египет]]; глинен модел на къща; образци с надписи на [[линеар А]] и [[линеар Б]]. === Зала VI === Находки от гробници в Кносос, [[Фестос]] и [[Арханес]]. В залата са експонирани: глинени фигурки; златни индивидуални украшения; погребение с коне от [[куполна гробница|куполната гробница]] в Арханес. === Зала VII === Находки от 1700 – 1300 г. пр. Хр. от малки сгради и пещери-светилища. В залата са експонирани: бронзови [[лабрис]]и; [[Вазата с жътварите]]; [[стеатит]]ови вази от [[Агиа Триада]]; златни бижута от двореца в Малия. === Зала VIII – Закрос === Находки от 1700 – 1450 г. пр. Хр. от двореца в [[Като Закро|Закрос]], вкл.: [[ритон]] направен от [[планински кристал]]; ритон с формата на бича глава; керамични съдове с флорални и морски мотиви. === Зала IX === Находки от 1700 – 1450 г. пр. Хр. от източен Крит, вкл.: керамични фигурки от [[планинското светилище в Писокефало]]; керамични печати (пинтадери). === Зала X – микенска === Находки от 1400 – 1100 г. пр. Хр. вкл.: глинени фигурки; глинена скулптура на танцьори с [[Лира (музикален инструмент)|лира]] === Зала XI – дорийска === Находки от 1100 – 900 г. пр. Хр. от времето на [[дорийско преселение|дорийското преселение]] в Крит, вкл.: железни оръжия и оръдия на труда; глинени фигурки; [[Оброчна плочка|оброчни]] предмети === Зала XII === Находки до 650 г. пр. Хр., вкл.: декорирана с [[грифон]]и керамика; артефакти и глинени фигурки от [[Като Симе]] === Зала XIII – ларнакси === В залата са експонирани: Минойски [[ларнакс]]и === Зала XIV – зала на фреските === В залата са експонирани: Фрески от Кносос и Агиа Триада и [[Саркофагът от Агиа Триада]] === Зали XV и XVI === В залата са експонирани: Фрески, вкл. „[[Парижанката (фреска)|Парижанката]]“ === ЗалаXX – класическа гръцка и гръко-римска колекция === В залата са експонирани: склуптури от времето на [[Класическа Гърция|Класически гръцки]] и [[Гръко-римски свят|гръко-римски]] == Информация за посетители == === Работно време, април до септември === * понеделник: 12:00 – 19:00 h * вторник-събота: 08:00 – 19:00 h === Работно време, октомври до март === * всеки ден: 08:00 – 17:00 h === Достъп === Билетите за достъп до колекцията на музея са с цена от €12 (€6 с намаление). Различните възможности за достъп са описани в уеб-сайта на музея<ref name="prices">[http://odysseus.culture.gr/h/1/eh155.jsp?obj_id=3327 odysseus.culture.gr]</ref>. == Външни препратки == {{reflist}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Археология|История|Гърция}} [[Категория:Археологически музеи в Гърция]] [[Категория:Минойска цивилизация]] [[Категория:Ираклио]] jakpcld97ivyen10w6ixpkgxzi91env 12877023 12877022 2026-04-11T06:29:14Z Vajsov 290858 /* Колекции */ 12877023 wikitext text/x-wiki {{музей | страница = {{URL|http://heraklionmuseum.gr/}} }} '''Археологическият музей в Ираклио''', остров [[Крит]] е музеят с най-богата колекция от артефакти на [[минойска цивилизация|минойската цивилизация]]. Съдържа праисторически и исторически находки, покриващи период от над 5500 години, от [[неолит]]а до [[Древен Рим|римско]] време. == История == [[Файл:AMI_-_Stierrhyton.jpg|мини|Ритон с формата на бича глава с позлатени рога (ок. 1500 пр.н.е.)]] [[Файл:Stierspringer-Elfenbeinstatuette Knossos 01.jpg|мини|Прескачане на бик (ок. 1500 пр.н.е.), фигура от слонова кост от дворцовия комплекс в Кносос]] [[Файл:Δίσκος της Φαιστού πλευρά Α 6380.JPG|мини|[[Фестоски диск]]]] [[Файл:AMI - Schmuck 2.jpg|мини|Минойски [[накит]]]] [[Файл:Kamares vases, Heraklion.jpg|мини|Вази от Фестос и Кносос]] [[Файл:Bronze dagger from Malia.jpg|мини|Бронзова кама от Малия]] [[Файл:Arkalochori Axe 215.jpg|мини|[[Лабрис|Минойски лабрис]]]] [[Файл:Kleine Schlangengöttin 01.jpg|мини|склуптурно изображение на ’’Змийската богиня’’ или жрица, извършваща ритуални действия (MM III)]] Музеят започва да функционира през 1883 г. Тогава това е била само една скромна колекция с антични предмети. Сегашната сграда е построена между 1904 и 1912 г. под надзора на двама критски археолози – Йосиф Хадзидакис и Стефанос Ксантудидис. След поредица от силни земетресения (1926, 1930 и 1935 г) сградата е компрометирана и се е наложило тя да бъде разрушена. Тогавашният директор на музея в Ираклион, [[Спиридон Маринатос]], дългодишен проучвател на Санторини, полага големи усилия да убеди местните и държавните власти да финансират изграждането на нова сграда. През 1935 г. той успява да ангажира архитекта Патроклос Карантинос, който проектира сграда с устойчива конструкция, издържала бомбардировките по време на [[Втора световна война]] и последващи природни бедствия. Въпреки щетите нанесени по време на войната, музейната колекция е напълно запазена и отново изложена през 1952 г. През 1964 г към сградата е пристроено едно допълнително крило. Археологическият музей в Ираклион е един от най-големите и значими музеи в [[Гърция]] и сред най-важните в Европа. В него са представени експонати от всички периоди на критската праистория и история. Те обхващащат значителен период от около 5500 години – от неолита до римската епоха. Най-ценна е минойската колекция. Тя съдържаща уникални произведения на минойското изкуство, много от които са истински шедьоври. Поради това музеят в Ираклион с основание се счита за най-значимия музей на [[Минойска цивилизация|минойската култура]] в света. Музеят се намира в централната част на града. Сградата е построена между 1937 и 1940 г. по проект на архитекта Патроклос Карантинос върху мястото на бившия [[Католическа църква|католически]] към манастира „Свети Франциск“, разрушен при земетресението през 1856 г. Антисейсмичната конструкция на сградата е пример за модерно архитектурно и инжинерно решение и е получила признание от школата [[Баухаус]]. Карантинос прилага принципите на модерната архитектура, осигурявайки оптимално естествено осветление чрез горни прозорци, което улеснявайки свободното движението на посетителите. Проектът предвижда и възможности за бъдещо разширение на музея. Използваните цветове и материали, като изкуствения полихромен мрамор, напомнят за минойските стенописи. Двуетажната сграда разполага с просторни експозиционни зали, лаборатории, помещения за консервация и реставрация на археологическите находки, библиотека, административни офиси и специален отдел „Научна колекция“, в който се съхраняват и изследват множество артефакти. Към музея функционират и магазин, управляван от Фонда за археологически ресурси, както и кафене. Голяма част от музея е затворена за ремонт в периода 2006 – май 2013 г.{{Cite web |url=http://www.heraklion.gr/en/ourplace/archeological-museum/archeological-museum.html |title=Archaeological Museum |access-date=7 април 2018 |archive-date=30 март 2018 |archive-url=https://web.archive.org/web/20180330133658/https://www.heraklion.gr/en/ourplace/archeological-museum/archeological-museum.html }} Археологическият музей в Ираклион се управлява от специализирана регионална служба към Министерството на културата на Гърция. Неговата дейност включва събиране, съхранение, документиране, проучване, публикуване и експониране на критски археологически материали от праисторията до късноримската епоха. Музеят организира временни изложби в страната и чужбина, сътрудничи с научни и образователни институции и провежда разнообразни културни събития. == Колекции == === Зала I === Находки от 6000 г. пр. Хр. до пре-дворцовия период, вкл. В залата са експонирани: неолитната богиня на плодородието; керамични съдове от Василики; каменни съдове от остров [[Мохлос]] и миниатюрни глинени фигурки === Зала II === Находки от 2000 – 1700 г. пр. Хр. от дворците в [[Кносос]] и Малия и от планински светилища вкл. В залата са експонирани: керамични съдове от [[Камарес]]; миниатюри на минойски къщи – „градска мозайка“; керамични фигурки от високо планиниски светилища === Зала III === В залата са експонирани: [[Фестоски диск|Фестоския диск]] и керамични съдове от Камарес === Зала IV === Находки от 1700 – 1450 г. пр. Хр. В залата са експонирани: Ритонът с бичата глава от [[Кносос]]; керамични фигурки (теракоте) на [[богинята със змиите]]; бронзови оръжия и оръдия на труда; керамични чаши с надписи с [[линеар А]]. === Зала V === Находки от 1450 – 1400 г. пр. Хр. В залата са експонирани: артефакти, внос от [[древен Египет]]; глинен модел на къща; образци с надписи на [[линеар А]] и [[линеар Б]]. === Зала VI === Находки от гробници в Кносос, [[Фестос]] и [[Арханес]]. В залата са експонирани: глинени фигурки; златни индивидуални украшения; погребение с коне от [[куполна гробница|куполната гробница]] в Арханес. === Зала VII === Находки от 1700 – 1300 г. пр. Хр. от малки сгради и пещери-светилища. В залата са експонирани: бронзови [[лабрис]]и; [[Вазата с жътварите]]; [[стеатит]]ови вази от [[Агиа Триада]]; златни бижута от двореца в Малия. === Зала VIII – Закрос === Находки от 1700 – 1450 г. пр. Хр. от двореца в [[Като Закро|Закрос]], вкл.: [[ритон]] направен от [[планински кристал]]; ритон с формата на бича глава; керамични съдове с флорални и морски мотиви. === Зала IX === Находки от 1700 – 1450 г. пр. Хр. от източен Крит, вкл.: керамични фигурки от [[планинското светилище в Писокефало]]; керамични печати (пинтадери). === Зала X – микенска === Находки от 1400 – 1100 г. пр. Хр. вкл.: глинени фигурки; глинена скулптура на танцьори с [[Лира (музикален инструмент)|лира]] === Зала XI – дорийска === Находки от 1100 – 900 г. пр. Хр. от времето на [[дорийско преселение|дорийското преселение]] в Крит, вкл.: железни оръжия и оръдия на труда; глинени фигурки; [[Оброчна плочка|оброчни]] предмети === Зала XII === Находки до 650 г. пр. Хр., вкл.: декорирана с [[грифон]]и керамика; артефакти и глинени фигурки от [[Като Симе]] === Зала XIII – ларнакси === В залата са експонирани: Минойски [[ларнакс]]и === Зала XIV – зала на фреските === В залата са експонирани: Фрески от Кносос и Агиа Триада и [[Саркофагът от Агиа Триада]] === Зали XV и XVI === В залата са експонирани: Фрески, вкл. „[[Парижанката (фреска)|Парижанката]]“ === ЗалаXX – класическа гръцка и гръко-римска колекция === В залата са експонирани: склуптури от времето на [[Класическа Гърция|Класически гръцки]] и [[Гръко-римски свят|гръко-римски]] == Информация за посетители == === Работно време, април до септември === * понеделник: 12:00 – 19:00 h * вторник-събота: 08:00 – 19:00 h === Работно време, октомври до март === * всеки ден: 08:00 – 17:00 h === Достъп === Билетите за достъп до колекцията на музея са с цена от €12 (€6 с намаление). Различните възможности за достъп са описани в уеб-сайта на музея<ref name="prices">[http://odysseus.culture.gr/h/1/eh155.jsp?obj_id=3327 odysseus.culture.gr]</ref>. == Външни препратки == {{reflist}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Археология|История|Гърция}} [[Категория:Археологически музеи в Гърция]] [[Категория:Минойска цивилизация]] [[Категория:Ираклио]] jqq60b6ftpjsexbfn83n94vjm6hsuxw 12877024 12877023 2026-04-11T06:30:13Z Vajsov 290858 /* Колекции */ 12877024 wikitext text/x-wiki {{музей | страница = {{URL|http://heraklionmuseum.gr/}} }} '''Археологическият музей в Ираклио''', остров [[Крит]] е музеят с най-богата колекция от артефакти на [[минойска цивилизация|минойската цивилизация]]. Съдържа праисторически и исторически находки, покриващи период от над 5500 години, от [[неолит]]а до [[Древен Рим|римско]] време. == История == [[Файл:AMI_-_Stierrhyton.jpg|мини|Ритон с формата на бича глава с позлатени рога (ок. 1500 пр.н.е.)]] [[Файл:Stierspringer-Elfenbeinstatuette Knossos 01.jpg|мини|Прескачане на бик (ок. 1500 пр.н.е.), фигура от слонова кост от дворцовия комплекс в Кносос]] [[Файл:Δίσκος της Φαιστού πλευρά Α 6380.JPG|мини|[[Фестоски диск]]]] [[Файл:AMI - Schmuck 2.jpg|мини|Минойски [[накит]]]] [[Файл:Kamares vases, Heraklion.jpg|мини|Вази от Фестос и Кносос]] [[Файл:Bronze dagger from Malia.jpg|мини|Бронзова кама от Малия]] [[Файл:Arkalochori Axe 215.jpg|мини|[[Лабрис|Минойски лабрис]]]] [[Файл:Kleine Schlangengöttin 01.jpg|мини|склуптурно изображение на ’’Змийската богиня’’ или жрица, извършваща ритуални действия (MM III)]] Музеят започва да функционира през 1883 г. Тогава това е била само една скромна колекция с антични предмети. Сегашната сграда е построена между 1904 и 1912 г. под надзора на двама критски археолози – Йосиф Хадзидакис и Стефанос Ксантудидис. След поредица от силни земетресения (1926, 1930 и 1935 г) сградата е компрометирана и се е наложило тя да бъде разрушена. Тогавашният директор на музея в Ираклион, [[Спиридон Маринатос]], дългодишен проучвател на Санторини, полага големи усилия да убеди местните и държавните власти да финансират изграждането на нова сграда. През 1935 г. той успява да ангажира архитекта Патроклос Карантинос, който проектира сграда с устойчива конструкция, издържала бомбардировките по време на [[Втора световна война]] и последващи природни бедствия. Въпреки щетите нанесени по време на войната, музейната колекция е напълно запазена и отново изложена през 1952 г. През 1964 г към сградата е пристроено едно допълнително крило. Археологическият музей в Ираклион е един от най-големите и значими музеи в [[Гърция]] и сред най-важните в Европа. В него са представени експонати от всички периоди на критската праистория и история. Те обхващащат значителен период от около 5500 години – от неолита до римската епоха. Най-ценна е минойската колекция. Тя съдържаща уникални произведения на минойското изкуство, много от които са истински шедьоври. Поради това музеят в Ираклион с основание се счита за най-значимия музей на [[Минойска цивилизация|минойската култура]] в света. Музеят се намира в централната част на града. Сградата е построена между 1937 и 1940 г. по проект на архитекта Патроклос Карантинос върху мястото на бившия [[Католическа църква|католически]] към манастира „Свети Франциск“, разрушен при земетресението през 1856 г. Антисейсмичната конструкция на сградата е пример за модерно архитектурно и инжинерно решение и е получила признание от школата [[Баухаус]]. Карантинос прилага принципите на модерната архитектура, осигурявайки оптимално естествено осветление чрез горни прозорци, което улеснявайки свободното движението на посетителите. Проектът предвижда и възможности за бъдещо разширение на музея. Използваните цветове и материали, като изкуствения полихромен мрамор, напомнят за минойските стенописи. Двуетажната сграда разполага с просторни експозиционни зали, лаборатории, помещения за консервация и реставрация на археологическите находки, библиотека, административни офиси и специален отдел „Научна колекция“, в който се съхраняват и изследват множество артефакти. Към музея функционират и магазин, управляван от Фонда за археологически ресурси, както и кафене. Голяма част от музея е затворена за ремонт в периода 2006 – май 2013 г.{{Cite web |url=http://www.heraklion.gr/en/ourplace/archeological-museum/archeological-museum.html |title=Archaeological Museum |access-date=7 април 2018 |archive-date=30 март 2018 |archive-url=https://web.archive.org/web/20180330133658/https://www.heraklion.gr/en/ourplace/archeological-museum/archeological-museum.html }} Археологическият музей в Ираклион се управлява от специализирана регионална служба към Министерството на културата на Гърция. Неговата дейност включва събиране, съхранение, документиране, проучване, публикуване и експониране на критски археологически материали от праисторията до късноримската епоха. Музеят организира временни изложби в страната и чужбина, сътрудничи с научни и образователни институции и провежда разнообразни културни събития. == Колекции == === Зала I === Находки от 6000 г. пр. Хр. до пре-дворцовия период, вкл. В залата са експонирани: неолитната богиня на плодородието; керамични съдове от Василики; каменни съдове от остров [[Мохлос]] и миниатюрни глинени фигурки === Зала II === Находки от 2000 – 1700 г. пр. Хр. от дворците в [[Кносос]] и Малия и от планински светилища вкл. В залата са експонирани: керамични съдове от Камарес; миниатюри на минойски къщи – „градска мозайка“; керамични фигурки от високо планиниски светилища === Зала III === В залата са експонирани: [[Фестоски диск|Фестоския диск]] и керамични съдове от Камарес === Зала IV === Находки от 1700 – 1450 г. пр. Хр. В залата са експонирани: Ритонът с бичата глава от [[Кносос]]; керамични фигурки (теракоте) на [[богинята със змиите]]; бронзови оръжия и оръдия на труда; керамични чаши с надписи с [[линеар А]]. === Зала V === Находки от 1450 – 1400 г. пр. Хр. В залата са експонирани: артефакти, внос от [[древен Египет]]; глинен модел на къща; образци с надписи на [[линеар А]] и [[линеар Б]]. === Зала VI === Находки от гробници в Кносос, [[Фестос]] и Арханес. В залата са експонирани: глинени фигурки; златни индивидуални украшения; погребение с коне от [[куполна гробница|куполната гробница]] в Арханес. === Зала VII === Находки от 1700 – 1300 г. пр. Хр. от малки сгради и пещери-светилища. В залата са експонирани: бронзови [[лабрис]]и; Вазата с жътварите; [[стеатит]]ови вази от [[Агиа Триада]]; златни бижута от двореца в Малия. === Зала VIII – Закрос === Находки от 1700 – 1450 г. пр. Хр. от двореца в [[Като Закро|Закрос]], вкл.: [[ритон]] направен от [[планински кристал]]; ритон с формата на бича глава; керамични съдове с флорални и морски мотиви. === Зала IX === Находки от 1700 – 1450 г. пр. Хр. от източен Крит, вкл.: керамични фигурки от [[планинското светилище в Писокефало]]; керамични печати (пинтадери). === Зала X – микенска === Находки от 1400 – 1100 г. пр. Хр. вкл.: глинени фигурки; глинена скулптура на танцьори с [[Лира (музикален инструмент)|лира]] === Зала XI – дорийска === Находки от 1100 – 900 г. пр. Хр. от времето на [[дорийско преселение|дорийското преселение]] в Крит, вкл.: железни оръжия и оръдия на труда; глинени фигурки; [[Оброчна плочка|оброчни]] предмети === Зала XII === Находки до 650 г. пр. Хр., вкл.: декорирана с [[грифон]]и керамика; артефакти и глинени фигурки от [[Като Симе]] === Зала XIII – ларнакси === В залата са експонирани: Минойски [[ларнакс]]и === Зала XIV – зала на фреските === В залата са експонирани: Фрески от Кносос и Агиа Триада и [[Саркофагът от Агиа Триада]] === Зали XV и XVI === В залата са експонирани: Фрески, вкл. „[[Парижанката (фреска)|Парижанката]]“ === ЗалаXX – класическа гръцка и гръко-римска колекция === В залата са експонирани: склуптури от времето на [[Класическа Гърция|Класически гръцки]] и [[Гръко-римски свят|гръко-римски]] == Информация за посетители == === Работно време, април до септември === * понеделник: 12:00 – 19:00 h * вторник-събота: 08:00 – 19:00 h === Работно време, октомври до март === * всеки ден: 08:00 – 17:00 h === Достъп === Билетите за достъп до колекцията на музея са с цена от €12 (€6 с намаление). Различните възможности за достъп са описани в уеб-сайта на музея<ref name="prices">[http://odysseus.culture.gr/h/1/eh155.jsp?obj_id=3327 odysseus.culture.gr]</ref>. == Външни препратки == {{reflist}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Археология|История|Гърция}} [[Категория:Археологически музеи в Гърция]] [[Категория:Минойска цивилизация]] [[Категория:Ираклио]] svpkp41gjpylyuxqteppxwkdv6p3gqa 12877026 12877024 2026-04-11T06:30:39Z Vajsov 290858 /* Зала XIV – зала на фреските */ 12877026 wikitext text/x-wiki {{музей | страница = {{URL|http://heraklionmuseum.gr/}} }} '''Археологическият музей в Ираклио''', остров [[Крит]] е музеят с най-богата колекция от артефакти на [[минойска цивилизация|минойската цивилизация]]. Съдържа праисторически и исторически находки, покриващи период от над 5500 години, от [[неолит]]а до [[Древен Рим|римско]] време. == История == [[Файл:AMI_-_Stierrhyton.jpg|мини|Ритон с формата на бича глава с позлатени рога (ок. 1500 пр.н.е.)]] [[Файл:Stierspringer-Elfenbeinstatuette Knossos 01.jpg|мини|Прескачане на бик (ок. 1500 пр.н.е.), фигура от слонова кост от дворцовия комплекс в Кносос]] [[Файл:Δίσκος της Φαιστού πλευρά Α 6380.JPG|мини|[[Фестоски диск]]]] [[Файл:AMI - Schmuck 2.jpg|мини|Минойски [[накит]]]] [[Файл:Kamares vases, Heraklion.jpg|мини|Вази от Фестос и Кносос]] [[Файл:Bronze dagger from Malia.jpg|мини|Бронзова кама от Малия]] [[Файл:Arkalochori Axe 215.jpg|мини|[[Лабрис|Минойски лабрис]]]] [[Файл:Kleine Schlangengöttin 01.jpg|мини|склуптурно изображение на ’’Змийската богиня’’ или жрица, извършваща ритуални действия (MM III)]] Музеят започва да функционира през 1883 г. Тогава това е била само една скромна колекция с антични предмети. Сегашната сграда е построена между 1904 и 1912 г. под надзора на двама критски археолози – Йосиф Хадзидакис и Стефанос Ксантудидис. След поредица от силни земетресения (1926, 1930 и 1935 г) сградата е компрометирана и се е наложило тя да бъде разрушена. Тогавашният директор на музея в Ираклион, [[Спиридон Маринатос]], дългодишен проучвател на Санторини, полага големи усилия да убеди местните и държавните власти да финансират изграждането на нова сграда. През 1935 г. той успява да ангажира архитекта Патроклос Карантинос, който проектира сграда с устойчива конструкция, издържала бомбардировките по време на [[Втора световна война]] и последващи природни бедствия. Въпреки щетите нанесени по време на войната, музейната колекция е напълно запазена и отново изложена през 1952 г. През 1964 г към сградата е пристроено едно допълнително крило. Археологическият музей в Ираклион е един от най-големите и значими музеи в [[Гърция]] и сред най-важните в Европа. В него са представени експонати от всички периоди на критската праистория и история. Те обхващащат значителен период от около 5500 години – от неолита до римската епоха. Най-ценна е минойската колекция. Тя съдържаща уникални произведения на минойското изкуство, много от които са истински шедьоври. Поради това музеят в Ираклион с основание се счита за най-значимия музей на [[Минойска цивилизация|минойската култура]] в света. Музеят се намира в централната част на града. Сградата е построена между 1937 и 1940 г. по проект на архитекта Патроклос Карантинос върху мястото на бившия [[Католическа църква|католически]] към манастира „Свети Франциск“, разрушен при земетресението през 1856 г. Антисейсмичната конструкция на сградата е пример за модерно архитектурно и инжинерно решение и е получила признание от школата [[Баухаус]]. Карантинос прилага принципите на модерната архитектура, осигурявайки оптимално естествено осветление чрез горни прозорци, което улеснявайки свободното движението на посетителите. Проектът предвижда и възможности за бъдещо разширение на музея. Използваните цветове и материали, като изкуствения полихромен мрамор, напомнят за минойските стенописи. Двуетажната сграда разполага с просторни експозиционни зали, лаборатории, помещения за консервация и реставрация на археологическите находки, библиотека, административни офиси и специален отдел „Научна колекция“, в който се съхраняват и изследват множество артефакти. Към музея функционират и магазин, управляван от Фонда за археологически ресурси, както и кафене. Голяма част от музея е затворена за ремонт в периода 2006 – май 2013 г.{{Cite web |url=http://www.heraklion.gr/en/ourplace/archeological-museum/archeological-museum.html |title=Archaeological Museum |access-date=7 април 2018 |archive-date=30 март 2018 |archive-url=https://web.archive.org/web/20180330133658/https://www.heraklion.gr/en/ourplace/archeological-museum/archeological-museum.html }} Археологическият музей в Ираклион се управлява от специализирана регионална служба към Министерството на културата на Гърция. Неговата дейност включва събиране, съхранение, документиране, проучване, публикуване и експониране на критски археологически материали от праисторията до късноримската епоха. Музеят организира временни изложби в страната и чужбина, сътрудничи с научни и образователни институции и провежда разнообразни културни събития. == Колекции == === Зала I === Находки от 6000 г. пр. Хр. до пре-дворцовия период, вкл. В залата са експонирани: неолитната богиня на плодородието; керамични съдове от Василики; каменни съдове от остров [[Мохлос]] и миниатюрни глинени фигурки === Зала II === Находки от 2000 – 1700 г. пр. Хр. от дворците в [[Кносос]] и Малия и от планински светилища вкл. В залата са експонирани: керамични съдове от Камарес; миниатюри на минойски къщи – „градска мозайка“; керамични фигурки от високо планиниски светилища === Зала III === В залата са експонирани: [[Фестоски диск|Фестоския диск]] и керамични съдове от Камарес === Зала IV === Находки от 1700 – 1450 г. пр. Хр. В залата са експонирани: Ритонът с бичата глава от [[Кносос]]; керамични фигурки (теракоте) на [[богинята със змиите]]; бронзови оръжия и оръдия на труда; керамични чаши с надписи с [[линеар А]]. === Зала V === Находки от 1450 – 1400 г. пр. Хр. В залата са експонирани: артефакти, внос от [[древен Египет]]; глинен модел на къща; образци с надписи на [[линеар А]] и [[линеар Б]]. === Зала VI === Находки от гробници в Кносос, [[Фестос]] и Арханес. В залата са експонирани: глинени фигурки; златни индивидуални украшения; погребение с коне от [[куполна гробница|куполната гробница]] в Арханес. === Зала VII === Находки от 1700 – 1300 г. пр. Хр. от малки сгради и пещери-светилища. В залата са експонирани: бронзови [[лабрис]]и; Вазата с жътварите; [[стеатит]]ови вази от [[Агиа Триада]]; златни бижута от двореца в Малия. === Зала VIII – Закрос === Находки от 1700 – 1450 г. пр. Хр. от двореца в [[Като Закро|Закрос]], вкл.: [[ритон]] направен от [[планински кристал]]; ритон с формата на бича глава; керамични съдове с флорални и морски мотиви. === Зала IX === Находки от 1700 – 1450 г. пр. Хр. от източен Крит, вкл.: керамични фигурки от [[планинското светилище в Писокефало]]; керамични печати (пинтадери). === Зала X – микенска === Находки от 1400 – 1100 г. пр. Хр. вкл.: глинени фигурки; глинена скулптура на танцьори с [[Лира (музикален инструмент)|лира]] === Зала XI – дорийска === Находки от 1100 – 900 г. пр. Хр. от времето на [[дорийско преселение|дорийското преселение]] в Крит, вкл.: железни оръжия и оръдия на труда; глинени фигурки; [[Оброчна плочка|оброчни]] предмети === Зала XII === Находки до 650 г. пр. Хр., вкл.: декорирана с [[грифон]]и керамика; артефакти и глинени фигурки от [[Като Симе]] === Зала XIII – ларнакси === В залата са експонирани: Минойски [[ларнакс]]и === Зала XIV – зала на фреските === В залата са експонирани: Фрески от Кносос и Агиа Триада и Саркофагът от Агиа Триада === Зали XV и XVI === В залата са експонирани: Фрески, вкл. „[[Парижанката (фреска)|Парижанката]]“ === ЗалаXX – класическа гръцка и гръко-римска колекция === В залата са експонирани: склуптури от времето на [[Класическа Гърция|Класически гръцки]] и [[Гръко-римски свят|гръко-римски]] == Информация за посетители == === Работно време, април до септември === * понеделник: 12:00 – 19:00 h * вторник-събота: 08:00 – 19:00 h === Работно време, октомври до март === * всеки ден: 08:00 – 17:00 h === Достъп === Билетите за достъп до колекцията на музея са с цена от €12 (€6 с намаление). Различните възможности за достъп са описани в уеб-сайта на музея<ref name="prices">[http://odysseus.culture.gr/h/1/eh155.jsp?obj_id=3327 odysseus.culture.gr]</ref>. == Външни препратки == {{reflist}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Археология|История|Гърция}} [[Категория:Археологически музеи в Гърция]] [[Категория:Минойска цивилизация]] [[Категория:Ираклио]] gyqfsgi7to6uh7yo3xtje2fmpzn7he1 12877028 12877026 2026-04-11T06:31:16Z Vajsov 290858 /* Зали XV и XVI */ 12877028 wikitext text/x-wiki {{музей | страница = {{URL|http://heraklionmuseum.gr/}} }} '''Археологическият музей в Ираклио''', остров [[Крит]] е музеят с най-богата колекция от артефакти на [[минойска цивилизация|минойската цивилизация]]. Съдържа праисторически и исторически находки, покриващи период от над 5500 години, от [[неолит]]а до [[Древен Рим|римско]] време. == История == [[Файл:AMI_-_Stierrhyton.jpg|мини|Ритон с формата на бича глава с позлатени рога (ок. 1500 пр.н.е.)]] [[Файл:Stierspringer-Elfenbeinstatuette Knossos 01.jpg|мини|Прескачане на бик (ок. 1500 пр.н.е.), фигура от слонова кост от дворцовия комплекс в Кносос]] [[Файл:Δίσκος της Φαιστού πλευρά Α 6380.JPG|мини|[[Фестоски диск]]]] [[Файл:AMI - Schmuck 2.jpg|мини|Минойски [[накит]]]] [[Файл:Kamares vases, Heraklion.jpg|мини|Вази от Фестос и Кносос]] [[Файл:Bronze dagger from Malia.jpg|мини|Бронзова кама от Малия]] [[Файл:Arkalochori Axe 215.jpg|мини|[[Лабрис|Минойски лабрис]]]] [[Файл:Kleine Schlangengöttin 01.jpg|мини|склуптурно изображение на ’’Змийската богиня’’ или жрица, извършваща ритуални действия (MM III)]] Музеят започва да функционира през 1883 г. Тогава това е била само една скромна колекция с антични предмети. Сегашната сграда е построена между 1904 и 1912 г. под надзора на двама критски археолози – Йосиф Хадзидакис и Стефанос Ксантудидис. След поредица от силни земетресения (1926, 1930 и 1935 г) сградата е компрометирана и се е наложило тя да бъде разрушена. Тогавашният директор на музея в Ираклион, [[Спиридон Маринатос]], дългодишен проучвател на Санторини, полага големи усилия да убеди местните и държавните власти да финансират изграждането на нова сграда. През 1935 г. той успява да ангажира архитекта Патроклос Карантинос, който проектира сграда с устойчива конструкция, издържала бомбардировките по време на [[Втора световна война]] и последващи природни бедствия. Въпреки щетите нанесени по време на войната, музейната колекция е напълно запазена и отново изложена през 1952 г. През 1964 г към сградата е пристроено едно допълнително крило. Археологическият музей в Ираклион е един от най-големите и значими музеи в [[Гърция]] и сред най-важните в Европа. В него са представени експонати от всички периоди на критската праистория и история. Те обхващащат значителен период от около 5500 години – от неолита до римската епоха. Най-ценна е минойската колекция. Тя съдържаща уникални произведения на минойското изкуство, много от които са истински шедьоври. Поради това музеят в Ираклион с основание се счита за най-значимия музей на [[Минойска цивилизация|минойската култура]] в света. Музеят се намира в централната част на града. Сградата е построена между 1937 и 1940 г. по проект на архитекта Патроклос Карантинос върху мястото на бившия [[Католическа църква|католически]] към манастира „Свети Франциск“, разрушен при земетресението през 1856 г. Антисейсмичната конструкция на сградата е пример за модерно архитектурно и инжинерно решение и е получила признание от школата [[Баухаус]]. Карантинос прилага принципите на модерната архитектура, осигурявайки оптимално естествено осветление чрез горни прозорци, което улеснявайки свободното движението на посетителите. Проектът предвижда и възможности за бъдещо разширение на музея. Използваните цветове и материали, като изкуствения полихромен мрамор, напомнят за минойските стенописи. Двуетажната сграда разполага с просторни експозиционни зали, лаборатории, помещения за консервация и реставрация на археологическите находки, библиотека, административни офиси и специален отдел „Научна колекция“, в който се съхраняват и изследват множество артефакти. Към музея функционират и магазин, управляван от Фонда за археологически ресурси, както и кафене. Голяма част от музея е затворена за ремонт в периода 2006 – май 2013 г.{{Cite web |url=http://www.heraklion.gr/en/ourplace/archeological-museum/archeological-museum.html |title=Archaeological Museum |access-date=7 април 2018 |archive-date=30 март 2018 |archive-url=https://web.archive.org/web/20180330133658/https://www.heraklion.gr/en/ourplace/archeological-museum/archeological-museum.html }} Археологическият музей в Ираклион се управлява от специализирана регионална служба към Министерството на културата на Гърция. Неговата дейност включва събиране, съхранение, документиране, проучване, публикуване и експониране на критски археологически материали от праисторията до късноримската епоха. Музеят организира временни изложби в страната и чужбина, сътрудничи с научни и образователни институции и провежда разнообразни културни събития. == Колекции == === Зала I === Находки от 6000 г. пр. Хр. до пре-дворцовия период, вкл. В залата са експонирани: неолитната богиня на плодородието; керамични съдове от Василики; каменни съдове от остров [[Мохлос]] и миниатюрни глинени фигурки === Зала II === Находки от 2000 – 1700 г. пр. Хр. от дворците в [[Кносос]] и Малия и от планински светилища вкл. В залата са експонирани: керамични съдове от Камарес; миниатюри на минойски къщи – „градска мозайка“; керамични фигурки от високо планиниски светилища === Зала III === В залата са експонирани: [[Фестоски диск|Фестоския диск]] и керамични съдове от Камарес === Зала IV === Находки от 1700 – 1450 г. пр. Хр. В залата са експонирани: Ритонът с бичата глава от [[Кносос]]; керамични фигурки (теракоте) на [[богинята със змиите]]; бронзови оръжия и оръдия на труда; керамични чаши с надписи с [[линеар А]]. === Зала V === Находки от 1450 – 1400 г. пр. Хр. В залата са експонирани: артефакти, внос от [[древен Египет]]; глинен модел на къща; образци с надписи на [[линеар А]] и [[линеар Б]]. === Зала VI === Находки от гробници в Кносос, [[Фестос]] и Арханес. В залата са експонирани: глинени фигурки; златни индивидуални украшения; погребение с коне от [[куполна гробница|куполната гробница]] в Арханес. === Зала VII === Находки от 1700 – 1300 г. пр. Хр. от малки сгради и пещери-светилища. В залата са експонирани: бронзови [[лабрис]]и; Вазата с жътварите; [[стеатит]]ови вази от [[Агиа Триада]]; златни бижута от двореца в Малия. === Зала VIII – Закрос === Находки от 1700 – 1450 г. пр. Хр. от двореца в [[Като Закро|Закрос]], вкл.: [[ритон]] направен от [[планински кристал]]; ритон с формата на бича глава; керамични съдове с флорални и морски мотиви. === Зала IX === Находки от 1700 – 1450 г. пр. Хр. от източен Крит, вкл.: керамични фигурки от [[планинското светилище в Писокефало]]; керамични печати (пинтадери). === Зала X – микенска === Находки от 1400 – 1100 г. пр. Хр. вкл.: глинени фигурки; глинена скулптура на танцьори с [[Лира (музикален инструмент)|лира]] === Зала XI – дорийска === Находки от 1100 – 900 г. пр. Хр. от времето на [[дорийско преселение|дорийското преселение]] в Крит, вкл.: железни оръжия и оръдия на труда; глинени фигурки; [[Оброчна плочка|оброчни]] предмети === Зала XII === Находки до 650 г. пр. Хр., вкл.: декорирана с [[грифон]]и керамика; артефакти и глинени фигурки от [[Като Симе]] === Зала XIII – ларнакси === В залата са експонирани: Минойски [[ларнакс]]и === Зала XIV – зала на фреските === В залата са експонирани: Фрески от Кносос и Агиа Триада и Саркофагът от Агиа Триада === Зали XV и XVI === В залата са експонирани: Фрески, вкл. „Парижанката“ === ЗалаXX – класическа гръцка и гръко-римска колекция === В залата са експонирани: склуптури от времето на [[Класическа Гърция|Класически гръцки]] и [[Гръко-римски свят|гръко-римски]] == Информация за посетители == === Работно време, април до септември === * понеделник: 12:00 – 19:00 h * вторник-събота: 08:00 – 19:00 h === Работно време, октомври до март === * всеки ден: 08:00 – 17:00 h === Достъп === Билетите за достъп до колекцията на музея са с цена от €12 (€6 с намаление). Различните възможности за достъп са описани в уеб-сайта на музея<ref name="prices">[http://odysseus.culture.gr/h/1/eh155.jsp?obj_id=3327 odysseus.culture.gr]</ref>. == Външни препратки == {{reflist}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Археология|История|Гърция}} [[Категория:Археологически музеи в Гърция]] [[Категория:Минойска цивилизация]] [[Категория:Ираклио]] 5jl33lv1kwm5u9augh4pig1agm3wl4m 12877030 12877028 2026-04-11T06:31:41Z Vajsov 290858 /* Зала IX */ 12877030 wikitext text/x-wiki {{музей | страница = {{URL|http://heraklionmuseum.gr/}} }} '''Археологическият музей в Ираклио''', остров [[Крит]] е музеят с най-богата колекция от артефакти на [[минойска цивилизация|минойската цивилизация]]. Съдържа праисторически и исторически находки, покриващи период от над 5500 години, от [[неолит]]а до [[Древен Рим|римско]] време. == История == [[Файл:AMI_-_Stierrhyton.jpg|мини|Ритон с формата на бича глава с позлатени рога (ок. 1500 пр.н.е.)]] [[Файл:Stierspringer-Elfenbeinstatuette Knossos 01.jpg|мини|Прескачане на бик (ок. 1500 пр.н.е.), фигура от слонова кост от дворцовия комплекс в Кносос]] [[Файл:Δίσκος της Φαιστού πλευρά Α 6380.JPG|мини|[[Фестоски диск]]]] [[Файл:AMI - Schmuck 2.jpg|мини|Минойски [[накит]]]] [[Файл:Kamares vases, Heraklion.jpg|мини|Вази от Фестос и Кносос]] [[Файл:Bronze dagger from Malia.jpg|мини|Бронзова кама от Малия]] [[Файл:Arkalochori Axe 215.jpg|мини|[[Лабрис|Минойски лабрис]]]] [[Файл:Kleine Schlangengöttin 01.jpg|мини|склуптурно изображение на ’’Змийската богиня’’ или жрица, извършваща ритуални действия (MM III)]] Музеят започва да функционира през 1883 г. Тогава това е била само една скромна колекция с антични предмети. Сегашната сграда е построена между 1904 и 1912 г. под надзора на двама критски археолози – Йосиф Хадзидакис и Стефанос Ксантудидис. След поредица от силни земетресения (1926, 1930 и 1935 г) сградата е компрометирана и се е наложило тя да бъде разрушена. Тогавашният директор на музея в Ираклион, [[Спиридон Маринатос]], дългодишен проучвател на Санторини, полага големи усилия да убеди местните и държавните власти да финансират изграждането на нова сграда. През 1935 г. той успява да ангажира архитекта Патроклос Карантинос, който проектира сграда с устойчива конструкция, издържала бомбардировките по време на [[Втора световна война]] и последващи природни бедствия. Въпреки щетите нанесени по време на войната, музейната колекция е напълно запазена и отново изложена през 1952 г. През 1964 г към сградата е пристроено едно допълнително крило. Археологическият музей в Ираклион е един от най-големите и значими музеи в [[Гърция]] и сред най-важните в Европа. В него са представени експонати от всички периоди на критската праистория и история. Те обхващащат значителен период от около 5500 години – от неолита до римската епоха. Най-ценна е минойската колекция. Тя съдържаща уникални произведения на минойското изкуство, много от които са истински шедьоври. Поради това музеят в Ираклион с основание се счита за най-значимия музей на [[Минойска цивилизация|минойската култура]] в света. Музеят се намира в централната част на града. Сградата е построена между 1937 и 1940 г. по проект на архитекта Патроклос Карантинос върху мястото на бившия [[Католическа църква|католически]] към манастира „Свети Франциск“, разрушен при земетресението през 1856 г. Антисейсмичната конструкция на сградата е пример за модерно архитектурно и инжинерно решение и е получила признание от школата [[Баухаус]]. Карантинос прилага принципите на модерната архитектура, осигурявайки оптимално естествено осветление чрез горни прозорци, което улеснявайки свободното движението на посетителите. Проектът предвижда и възможности за бъдещо разширение на музея. Използваните цветове и материали, като изкуствения полихромен мрамор, напомнят за минойските стенописи. Двуетажната сграда разполага с просторни експозиционни зали, лаборатории, помещения за консервация и реставрация на археологическите находки, библиотека, административни офиси и специален отдел „Научна колекция“, в който се съхраняват и изследват множество артефакти. Към музея функционират и магазин, управляван от Фонда за археологически ресурси, както и кафене. Голяма част от музея е затворена за ремонт в периода 2006 – май 2013 г.{{Cite web |url=http://www.heraklion.gr/en/ourplace/archeological-museum/archeological-museum.html |title=Archaeological Museum |access-date=7 април 2018 |archive-date=30 март 2018 |archive-url=https://web.archive.org/web/20180330133658/https://www.heraklion.gr/en/ourplace/archeological-museum/archeological-museum.html }} Археологическият музей в Ираклион се управлява от специализирана регионална служба към Министерството на културата на Гърция. Неговата дейност включва събиране, съхранение, документиране, проучване, публикуване и експониране на критски археологически материали от праисторията до късноримската епоха. Музеят организира временни изложби в страната и чужбина, сътрудничи с научни и образователни институции и провежда разнообразни културни събития. == Колекции == === Зала I === Находки от 6000 г. пр. Хр. до пре-дворцовия период, вкл. В залата са експонирани: неолитната богиня на плодородието; керамични съдове от Василики; каменни съдове от остров [[Мохлос]] и миниатюрни глинени фигурки === Зала II === Находки от 2000 – 1700 г. пр. Хр. от дворците в [[Кносос]] и Малия и от планински светилища вкл. В залата са експонирани: керамични съдове от Камарес; миниатюри на минойски къщи – „градска мозайка“; керамични фигурки от високо планиниски светилища === Зала III === В залата са експонирани: [[Фестоски диск|Фестоския диск]] и керамични съдове от Камарес === Зала IV === Находки от 1700 – 1450 г. пр. Хр. В залата са експонирани: Ритонът с бичата глава от [[Кносос]]; керамични фигурки (теракоте) на [[богинята със змиите]]; бронзови оръжия и оръдия на труда; керамични чаши с надписи с [[линеар А]]. === Зала V === Находки от 1450 – 1400 г. пр. Хр. В залата са експонирани: артефакти, внос от [[древен Египет]]; глинен модел на къща; образци с надписи на [[линеар А]] и [[линеар Б]]. === Зала VI === Находки от гробници в Кносос, [[Фестос]] и Арханес. В залата са експонирани: глинени фигурки; златни индивидуални украшения; погребение с коне от [[куполна гробница|куполната гробница]] в Арханес. === Зала VII === Находки от 1700 – 1300 г. пр. Хр. от малки сгради и пещери-светилища. В залата са експонирани: бронзови [[лабрис]]и; Вазата с жътварите; [[стеатит]]ови вази от [[Агиа Триада]]; златни бижута от двореца в Малия. === Зала VIII – Закрос === Находки от 1700 – 1450 г. пр. Хр. от двореца в [[Като Закро|Закрос]], вкл.: [[ритон]] направен от [[планински кристал]]; ритон с формата на бича глава; керамични съдове с флорални и морски мотиви. === Зала IX === Находки от 1700 – 1450 г. пр. Хр. от източен Крит, вкл.: керамични фигурки от планинското светилище в Писокефало; керамични печати (пинтадери). === Зала X – микенска === Находки от 1400 – 1100 г. пр. Хр. вкл.: глинени фигурки; глинена скулптура на танцьори с [[Лира (музикален инструмент)|лира]] === Зала XI – дорийска === Находки от 1100 – 900 г. пр. Хр. от времето на [[дорийско преселение|дорийското преселение]] в Крит, вкл.: железни оръжия и оръдия на труда; глинени фигурки; [[Оброчна плочка|оброчни]] предмети === Зала XII === Находки до 650 г. пр. Хр., вкл.: декорирана с [[грифон]]и керамика; артефакти и глинени фигурки от [[Като Симе]] === Зала XIII – ларнакси === В залата са експонирани: Минойски [[ларнакс]]и === Зала XIV – зала на фреските === В залата са експонирани: Фрески от Кносос и Агиа Триада и Саркофагът от Агиа Триада === Зали XV и XVI === В залата са експонирани: Фрески, вкл. „Парижанката“ === ЗалаXX – класическа гръцка и гръко-римска колекция === В залата са експонирани: склуптури от времето на [[Класическа Гърция|Класически гръцки]] и [[Гръко-римски свят|гръко-римски]] == Информация за посетители == === Работно време, април до септември === * понеделник: 12:00 – 19:00 h * вторник-събота: 08:00 – 19:00 h === Работно време, октомври до март === * всеки ден: 08:00 – 17:00 h === Достъп === Билетите за достъп до колекцията на музея са с цена от €12 (€6 с намаление). Различните възможности за достъп са описани в уеб-сайта на музея<ref name="prices">[http://odysseus.culture.gr/h/1/eh155.jsp?obj_id=3327 odysseus.culture.gr]</ref>. == Външни препратки == {{reflist}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Археология|История|Гърция}} [[Категория:Археологически музеи в Гърция]] [[Категория:Минойска цивилизация]] [[Категория:Ираклио]] kjdli4lpxxi0uje4aeewmr8v42iyn8u 12877031 12877030 2026-04-11T06:31:59Z Vajsov 290858 /* Зала VII */ 12877031 wikitext text/x-wiki {{музей | страница = {{URL|http://heraklionmuseum.gr/}} }} '''Археологическият музей в Ираклио''', остров [[Крит]] е музеят с най-богата колекция от артефакти на [[минойска цивилизация|минойската цивилизация]]. Съдържа праисторически и исторически находки, покриващи период от над 5500 години, от [[неолит]]а до [[Древен Рим|римско]] време. == История == [[Файл:AMI_-_Stierrhyton.jpg|мини|Ритон с формата на бича глава с позлатени рога (ок. 1500 пр.н.е.)]] [[Файл:Stierspringer-Elfenbeinstatuette Knossos 01.jpg|мини|Прескачане на бик (ок. 1500 пр.н.е.), фигура от слонова кост от дворцовия комплекс в Кносос]] [[Файл:Δίσκος της Φαιστού πλευρά Α 6380.JPG|мини|[[Фестоски диск]]]] [[Файл:AMI - Schmuck 2.jpg|мини|Минойски [[накит]]]] [[Файл:Kamares vases, Heraklion.jpg|мини|Вази от Фестос и Кносос]] [[Файл:Bronze dagger from Malia.jpg|мини|Бронзова кама от Малия]] [[Файл:Arkalochori Axe 215.jpg|мини|[[Лабрис|Минойски лабрис]]]] [[Файл:Kleine Schlangengöttin 01.jpg|мини|склуптурно изображение на ’’Змийската богиня’’ или жрица, извършваща ритуални действия (MM III)]] Музеят започва да функционира през 1883 г. Тогава това е била само една скромна колекция с антични предмети. Сегашната сграда е построена между 1904 и 1912 г. под надзора на двама критски археолози – Йосиф Хадзидакис и Стефанос Ксантудидис. След поредица от силни земетресения (1926, 1930 и 1935 г) сградата е компрометирана и се е наложило тя да бъде разрушена. Тогавашният директор на музея в Ираклион, [[Спиридон Маринатос]], дългодишен проучвател на Санторини, полага големи усилия да убеди местните и държавните власти да финансират изграждането на нова сграда. През 1935 г. той успява да ангажира архитекта Патроклос Карантинос, който проектира сграда с устойчива конструкция, издържала бомбардировките по време на [[Втора световна война]] и последващи природни бедствия. Въпреки щетите нанесени по време на войната, музейната колекция е напълно запазена и отново изложена през 1952 г. През 1964 г към сградата е пристроено едно допълнително крило. Археологическият музей в Ираклион е един от най-големите и значими музеи в [[Гърция]] и сред най-важните в Европа. В него са представени експонати от всички периоди на критската праистория и история. Те обхващащат значителен период от около 5500 години – от неолита до римската епоха. Най-ценна е минойската колекция. Тя съдържаща уникални произведения на минойското изкуство, много от които са истински шедьоври. Поради това музеят в Ираклион с основание се счита за най-значимия музей на [[Минойска цивилизация|минойската култура]] в света. Музеят се намира в централната част на града. Сградата е построена между 1937 и 1940 г. по проект на архитекта Патроклос Карантинос върху мястото на бившия [[Католическа църква|католически]] към манастира „Свети Франциск“, разрушен при земетресението през 1856 г. Антисейсмичната конструкция на сградата е пример за модерно архитектурно и инжинерно решение и е получила признание от школата [[Баухаус]]. Карантинос прилага принципите на модерната архитектура, осигурявайки оптимално естествено осветление чрез горни прозорци, което улеснявайки свободното движението на посетителите. Проектът предвижда и възможности за бъдещо разширение на музея. Използваните цветове и материали, като изкуствения полихромен мрамор, напомнят за минойските стенописи. Двуетажната сграда разполага с просторни експозиционни зали, лаборатории, помещения за консервация и реставрация на археологическите находки, библиотека, административни офиси и специален отдел „Научна колекция“, в който се съхраняват и изследват множество артефакти. Към музея функционират и магазин, управляван от Фонда за археологически ресурси, както и кафене. Голяма част от музея е затворена за ремонт в периода 2006 – май 2013 г.{{Cite web |url=http://www.heraklion.gr/en/ourplace/archeological-museum/archeological-museum.html |title=Archaeological Museum |access-date=7 април 2018 |archive-date=30 март 2018 |archive-url=https://web.archive.org/web/20180330133658/https://www.heraklion.gr/en/ourplace/archeological-museum/archeological-museum.html }} Археологическият музей в Ираклион се управлява от специализирана регионална служба към Министерството на културата на Гърция. Неговата дейност включва събиране, съхранение, документиране, проучване, публикуване и експониране на критски археологически материали от праисторията до късноримската епоха. Музеят организира временни изложби в страната и чужбина, сътрудничи с научни и образователни институции и провежда разнообразни културни събития. == Колекции == === Зала I === Находки от 6000 г. пр. Хр. до пре-дворцовия период, вкл. В залата са експонирани: неолитната богиня на плодородието; керамични съдове от Василики; каменни съдове от остров [[Мохлос]] и миниатюрни глинени фигурки === Зала II === Находки от 2000 – 1700 г. пр. Хр. от дворците в [[Кносос]] и Малия и от планински светилища вкл. В залата са експонирани: керамични съдове от Камарес; миниатюри на минойски къщи – „градска мозайка“; керамични фигурки от високо планиниски светилища === Зала III === В залата са експонирани: [[Фестоски диск|Фестоския диск]] и керамични съдове от Камарес === Зала IV === Находки от 1700 – 1450 г. пр. Хр. В залата са експонирани: Ритонът с бичата глава от [[Кносос]]; керамични фигурки (теракоте) на [[богинята със змиите]]; бронзови оръжия и оръдия на труда; керамични чаши с надписи с [[линеар А]]. === Зала V === Находки от 1450 – 1400 г. пр. Хр. В залата са експонирани: артефакти, внос от [[древен Египет]]; глинен модел на къща; образци с надписи на [[линеар А]] и [[линеар Б]]. === Зала VI === Находки от гробници в Кносос, [[Фестос]] и Арханес. В залата са експонирани: глинени фигурки; златни индивидуални украшения; погребение с коне от [[куполна гробница|куполната гробница]] в Арханес. === Зала VII === Находки от 1700 – 1300 г. пр. Хр. от малки сгради и пещери-светилища. В залата са експонирани: бронзови [[лабрис]]и; Вазата с жътварите; [[стеатит]]ови вази от Агиа Триада; златни бижута от двореца в Малия. === Зала VIII – Закрос === Находки от 1700 – 1450 г. пр. Хр. от двореца в [[Като Закро|Закрос]], вкл.: [[ритон]] направен от [[планински кристал]]; ритон с формата на бича глава; керамични съдове с флорални и морски мотиви. === Зала IX === Находки от 1700 – 1450 г. пр. Хр. от източен Крит, вкл.: керамични фигурки от планинското светилище в Писокефало; керамични печати (пинтадери). === Зала X – микенска === Находки от 1400 – 1100 г. пр. Хр. вкл.: глинени фигурки; глинена скулптура на танцьори с [[Лира (музикален инструмент)|лира]] === Зала XI – дорийска === Находки от 1100 – 900 г. пр. Хр. от времето на [[дорийско преселение|дорийското преселение]] в Крит, вкл.: железни оръжия и оръдия на труда; глинени фигурки; [[Оброчна плочка|оброчни]] предмети === Зала XII === Находки до 650 г. пр. Хр., вкл.: декорирана с [[грифон]]и керамика; артефакти и глинени фигурки от [[Като Симе]] === Зала XIII – ларнакси === В залата са експонирани: Минойски [[ларнакс]]и === Зала XIV – зала на фреските === В залата са експонирани: Фрески от Кносос и Агиа Триада и Саркофагът от Агиа Триада === Зали XV и XVI === В залата са експонирани: Фрески, вкл. „Парижанката“ === ЗалаXX – класическа гръцка и гръко-римска колекция === В залата са експонирани: склуптури от времето на [[Класическа Гърция|Класически гръцки]] и [[Гръко-римски свят|гръко-римски]] == Информация за посетители == === Работно време, април до септември === * понеделник: 12:00 – 19:00 h * вторник-събота: 08:00 – 19:00 h === Работно време, октомври до март === * всеки ден: 08:00 – 17:00 h === Достъп === Билетите за достъп до колекцията на музея са с цена от €12 (€6 с намаление). Различните възможности за достъп са описани в уеб-сайта на музея<ref name="prices">[http://odysseus.culture.gr/h/1/eh155.jsp?obj_id=3327 odysseus.culture.gr]</ref>. == Външни препратки == {{reflist}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Археология|История|Гърция}} [[Категория:Археологически музеи в Гърция]] [[Категория:Минойска цивилизация]] [[Категория:Ираклио]] cjncp2brz4ycx06kw3km6ihmowb4izu 12877032 12877031 2026-04-11T06:32:46Z Vajsov 290858 /* История */ 12877032 wikitext text/x-wiki {{музей | страница = {{URL|http://heraklionmuseum.gr/}} }} '''Археологическият музей в Ираклио''', остров [[Крит]] е музеят с най-богата колекция от артефакти на [[минойска цивилизация|минойската цивилизация]]. Съдържа праисторически и исторически находки, покриващи период от над 5500 години, от [[неолит]]а до [[Древен Рим|римско]] време. == История == [[Файл:AMI_-_Stierrhyton.jpg|мини|Ритон с формата на бича глава с позлатени рога (ок. 1500 пр.н.е.)]] [[Файл:Stierspringer-Elfenbeinstatuette Knossos 01.jpg|мини|Прескачане на бик (ок. 1500 пр.н.е.), фигура от слонова кост от дворцовия комплекс в Кносос]] [[Файл:Δίσκος της Φαιστού πλευρά Α 6380.JPG|мини|[[Фестоски диск]]]] [[Файл:AMI - Schmuck 2.jpg|мини|Минойски [[накит]]]] [[Файл:Kamares vases, Heraklion.jpg|мини|Вази от Фестос и Кносос]] [[Файл:Bronze dagger from Malia.jpg|мини|Бронзова кама от Малия]] [[Файл:Arkalochori Axe 215.jpg|мини|[[Лабрис|Минойски лабрис]]]] [[Файл:Kleine Schlangengöttin 01.jpg|мини|Склуптурно изображение на ’’Змийската богиня’’ или жрица, извършваща ритуални действия (MM III)]] Музеят започва да функционира през 1883 г. Тогава това е била само една скромна колекция с антични предмети. Сегашната сграда е построена между 1904 и 1912 г. под надзора на двама критски археолози – Йосиф Хадзидакис и Стефанос Ксантудидис. След поредица от силни земетресения (1926, 1930 и 1935 г) сградата е компрометирана и се е наложило тя да бъде разрушена. Тогавашният директор на музея в Ираклион, [[Спиридон Маринатос]], дългодишен проучвател на Санторини, полага големи усилия да убеди местните и държавните власти да финансират изграждането на нова сграда. През 1935 г. той успява да ангажира архитекта Патроклос Карантинос, който проектира сграда с устойчива конструкция, издържала бомбардировките по време на [[Втора световна война]] и последващи природни бедствия. Въпреки щетите нанесени по време на войната, музейната колекция е напълно запазена и отново изложена през 1952 г. През 1964 г към сградата е пристроено едно допълнително крило. Археологическият музей в Ираклион е един от най-големите и значими музеи в [[Гърция]] и сред най-важните в Европа. В него са представени експонати от всички периоди на критската праистория и история. Те обхващащат значителен период от около 5500 години – от неолита до римската епоха. Най-ценна е минойската колекция. Тя съдържаща уникални произведения на минойското изкуство, много от които са истински шедьоври. Поради това музеят в Ираклион с основание се счита за най-значимия музей на [[Минойска цивилизация|минойската култура]] в света. Музеят се намира в централната част на града. Сградата е построена между 1937 и 1940 г. по проект на архитекта Патроклос Карантинос върху мястото на бившия [[Католическа църква|католически]] към манастира „Свети Франциск“, разрушен при земетресението през 1856 г. Антисейсмичната конструкция на сградата е пример за модерно архитектурно и инжинерно решение и е получила признание от школата [[Баухаус]]. Карантинос прилага принципите на модерната архитектура, осигурявайки оптимално естествено осветление чрез горни прозорци, което улеснявайки свободното движението на посетителите. Проектът предвижда и възможности за бъдещо разширение на музея. Използваните цветове и материали, като изкуствения полихромен мрамор, напомнят за минойските стенописи. Двуетажната сграда разполага с просторни експозиционни зали, лаборатории, помещения за консервация и реставрация на археологическите находки, библиотека, административни офиси и специален отдел „Научна колекция“, в който се съхраняват и изследват множество артефакти. Към музея функционират и магазин, управляван от Фонда за археологически ресурси, както и кафене. Голяма част от музея е затворена за ремонт в периода 2006 – май 2013 г.{{Cite web |url=http://www.heraklion.gr/en/ourplace/archeological-museum/archeological-museum.html |title=Archaeological Museum |access-date=7 април 2018 |archive-date=30 март 2018 |archive-url=https://web.archive.org/web/20180330133658/https://www.heraklion.gr/en/ourplace/archeological-museum/archeological-museum.html }} Археологическият музей в Ираклион се управлява от специализирана регионална служба към Министерството на културата на Гърция. Неговата дейност включва събиране, съхранение, документиране, проучване, публикуване и експониране на критски археологически материали от праисторията до късноримската епоха. Музеят организира временни изложби в страната и чужбина, сътрудничи с научни и образователни институции и провежда разнообразни културни събития. == Колекции == === Зала I === Находки от 6000 г. пр. Хр. до пре-дворцовия период, вкл. В залата са експонирани: неолитната богиня на плодородието; керамични съдове от Василики; каменни съдове от остров [[Мохлос]] и миниатюрни глинени фигурки === Зала II === Находки от 2000 – 1700 г. пр. Хр. от дворците в [[Кносос]] и Малия и от планински светилища вкл. В залата са експонирани: керамични съдове от Камарес; миниатюри на минойски къщи – „градска мозайка“; керамични фигурки от високо планиниски светилища === Зала III === В залата са експонирани: [[Фестоски диск|Фестоския диск]] и керамични съдове от Камарес === Зала IV === Находки от 1700 – 1450 г. пр. Хр. В залата са експонирани: Ритонът с бичата глава от [[Кносос]]; керамични фигурки (теракоте) на [[богинята със змиите]]; бронзови оръжия и оръдия на труда; керамични чаши с надписи с [[линеар А]]. === Зала V === Находки от 1450 – 1400 г. пр. Хр. В залата са експонирани: артефакти, внос от [[древен Египет]]; глинен модел на къща; образци с надписи на [[линеар А]] и [[линеар Б]]. === Зала VI === Находки от гробници в Кносос, [[Фестос]] и Арханес. В залата са експонирани: глинени фигурки; златни индивидуални украшения; погребение с коне от [[куполна гробница|куполната гробница]] в Арханес. === Зала VII === Находки от 1700 – 1300 г. пр. Хр. от малки сгради и пещери-светилища. В залата са експонирани: бронзови [[лабрис]]и; Вазата с жътварите; [[стеатит]]ови вази от Агиа Триада; златни бижута от двореца в Малия. === Зала VIII – Закрос === Находки от 1700 – 1450 г. пр. Хр. от двореца в [[Като Закро|Закрос]], вкл.: [[ритон]] направен от [[планински кристал]]; ритон с формата на бича глава; керамични съдове с флорални и морски мотиви. === Зала IX === Находки от 1700 – 1450 г. пр. Хр. от източен Крит, вкл.: керамични фигурки от планинското светилище в Писокефало; керамични печати (пинтадери). === Зала X – микенска === Находки от 1400 – 1100 г. пр. Хр. вкл.: глинени фигурки; глинена скулптура на танцьори с [[Лира (музикален инструмент)|лира]] === Зала XI – дорийска === Находки от 1100 – 900 г. пр. Хр. от времето на [[дорийско преселение|дорийското преселение]] в Крит, вкл.: железни оръжия и оръдия на труда; глинени фигурки; [[Оброчна плочка|оброчни]] предмети === Зала XII === Находки до 650 г. пр. Хр., вкл.: декорирана с [[грифон]]и керамика; артефакти и глинени фигурки от [[Като Симе]] === Зала XIII – ларнакси === В залата са експонирани: Минойски [[ларнакс]]и === Зала XIV – зала на фреските === В залата са експонирани: Фрески от Кносос и Агиа Триада и Саркофагът от Агиа Триада === Зали XV и XVI === В залата са експонирани: Фрески, вкл. „Парижанката“ === ЗалаXX – класическа гръцка и гръко-римска колекция === В залата са експонирани: склуптури от времето на [[Класическа Гърция|Класически гръцки]] и [[Гръко-римски свят|гръко-римски]] == Информация за посетители == === Работно време, април до септември === * понеделник: 12:00 – 19:00 h * вторник-събота: 08:00 – 19:00 h === Работно време, октомври до март === * всеки ден: 08:00 – 17:00 h === Достъп === Билетите за достъп до колекцията на музея са с цена от €12 (€6 с намаление). Различните възможности за достъп са описани в уеб-сайта на музея<ref name="prices">[http://odysseus.culture.gr/h/1/eh155.jsp?obj_id=3327 odysseus.culture.gr]</ref>. == Външни препратки == {{reflist}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Археология|История|Гърция}} [[Категория:Археологически музеи в Гърция]] [[Категория:Минойска цивилизация]] [[Категория:Ираклио]] asdu1myaitifuyu3571qqt8rn801qv9 0 696461 12876888 12738992 2026-04-10T20:53:41Z Danitrifonov04 292718 12876888 wikitext text/x-wiki {{футболист | име = {{Флагче|Бразилия}} Родриго | снимка = Rodrygo 2023 (cropped).jpg | описание = | прякор = | цяло име = Родриго Силва де Гоеш | град на раждане = [[Озаско (Бразилия)|Озаско]] | държава на раждане = {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] | второ гражданство = | ръст = 173 см | пост = [[нападател]] | награди = | настоящ отбор = {{Флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] | номер на фланелката = 11 | договор до = | юношески години = 2011 – 2017 | юношески отбори = {{Флагче|Бразилия}} [[Сантош Футебол Клубе|Сантош]] | години = 2017 – 2019<br>2019<br>2019 – | отбори = {{Флагче|Бразилия}} [[Сантош Футебол Клубе|Сантош]]<br>{{Флагче|Испания}} [[Реал Мадрид Кастиля|Реал Мадрид Б]]<br>{{Флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] | мачове = 63<br>3<br>191 | голове = (13)<br>(2)<br>(33) | национален отбор години = 2017 – 2018<br>2018 –2019<br>2019 –2021<br>2019 – | национален отбор = {{Флагче|Бразилия}} {{имеНОФ17|Бразилия}}<br>{{Флагче|Бразилия}} {{имеНОФ20|Бразилия}}<br>{{Флагче|Бразилия}} {{имеНОФ23|Бразилия}}<br>{{Флагче|Бразилия}} {{имеНОФ|Бразилия}} | национален отбор мачове = 4<br>10<br>6<br>37 | национален отбор голове = (3)<br>(3)<br>(1)<br>(9) | посл_проф_отбори = 3 март 2026 г | посл_нац_отбор = 18 ноември 2025 г | наем = }} '''Родриго Силва де Гоеш''' ({{lang|pt|Rodrygo Silva de Goes}}), по-известен като '''Родриго''' е [[Бразилия|бразилски]] [[футболист]] играещ като [[Нападател (футбол)|нападател]] за испанския [[Реал Мадрид]]. == Клубна кариера == === Сантош === Роден в град [[Озаско (Бразилия)|Озаско]], [[Сао Пауло]], Родриго се присъединява към младежката формация на [[Сантош Футебол Клубе|Сантош]] през 2011 г. на десет годишна възраст като първоначално се присъединява към [[футзал]]ния отбор.<ref>[http://globoesporte.globo.com/sp/santos-e-regiao/futebol/times/santos/noticia/2016/08/inspiracao-em-neymar-e-pai-jogador-conheca-rodrygo-nova-joia-do-santos.html Inspiração em Neymar e pai jogador: conheça Rodrygo, nova joia do Santos]</ref> През март 2017 г., е извикан за първия отбор в [[Перу]] за [[Копа Либертадорес]] срещу [[Спортинг Кристал]].<ref>[http://www.lance.com.br/santos/promessa-rodrygo-ganha-chance-aproxima-profissional.html Na mira europeia, jogador de 16 anos faz treinos no profissional do Santos]</ref> На 21 юли 2017 г. Родриго подписа първия си професионален договор, след като се съглася на пет годишен договор до 2022 година.<ref>[https://www.santosfc.com.br/rodrygo-revelacao-da-base-assina-o-primeiro-contrato-profissional-com-o-santos-fc/ Rodrygo, revelação da base, assina o primeiro contrato profissional com o Santos]</ref> Прави своя дебют в [[Кампеонато Бразилейро Серия А|Серия А]] на 4 ноември 2017 г., като късна смяна на [[Бруно Енрике]] при победата с 3:1 срещу отбора на [[Клубе Атлетико Минейро|Атлетико Минейро]]. На 25 януари 2018 г. отбеляза първия си гол за Сантош в последните минути на мача при победата с 2:1 като гости над [[Атлетика Понте Прета|Понте Прета]] на турнира [[Кампеонато Паулиста]].<ref>[https://esporte.uol.com.br/futebol/campeonatos/paulista/ultimas-noticias/2018/01/25/sasha-e-nova-joia-do-santos-viram-o-jogo-e-dao-vitoria-contra-a-ponte.htm Sasha e „nova promessa“ do Santos viram o jogo e dão vitória contra a Ponte]</ref> Родриго прави своя дебют за [[Копа Либертадорес]] на 1 март 2018 г. влизайки като смяна при загубата с 2:0 срещу [[Реал Гарсиласо]], на възраст 17 години и 50 дни като по този начин става най-младият играч на Сантос появил се в игра на този турнир.<ref>[https://www.gazetaesportiva.com/times/santos/rodrygo-e-o-mais-novo-jogar-libertadores-na-historia-do-santos/ Rodrygo é o mais novo a jogar Libertadores na história do Santos]</ref> Две седмици по-късно вкара първия си гол в турнира при победа с 3:1 срещу отбора на [[Насионал Монтевидео|Насионал]], на възраст 17 години, два месеца и шест дни като така се превръща в най-младия бразилец, който отбелязва гол в турнира.<ref>[https://globoesporte.globo.com/sp/santos-e-regiao/futebol/times/santos/noticia/em-post-sobre-rodrygo-santos-exalta-sua-tradicao-em-revelar-jovens-talentos.ghtml Em post sobre Rodrygo, Santos exalta sua tradição em revelar jovens talentos]</ref> На 14 април 2018 г. отбелязва първия си гол в [[Кампеонато Бразилейро Серия А|Серия А]] при домакинската победа с 2:0 срещу [[Сеара Спортинг Клуб|Сеара]].<ref>[https://globoesporte.globo.com/sp/santos-e-regiao/futebol/brasileirao-serie-a/jogo/14-04-2018/santos-ceara.ghtml Santos bate Ceará e volta a vencer em estreia de Brasileirão depois de 13 anos]</ref> На 3 юни отбелязва своя първи хеттрик при победата с 5:2 срещу [[Витория Баия]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://esporte.uol.com.br/futebol/campeonatos/brasileiro/serie-a/ultimas-noticias/2018/06/03/santos-x-vitoria.htm |заглавие=Com show de Rodrygo, Santos goleia o Vitória na Vila e dá fôlego a Jair |достъп_дата=2018-06-20 |архив_дата=2018-06-12 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180612144046/https://esporte.uol.com.br/futebol/campeonatos/brasileiro/serie-a/ultimas-noticias/2018/06/03/santos-x-vitoria.htm }}</ref> === Реал Мадрид === На 15 юни 2018 г. [[Реал Мадрид]] постига споразумение със Сантош за трансфера на Родриго, като играчът ще се присъедини към испанския отбор през юни 2019 г. и ще подпише до 2025 година.<ref>[https://www.realmadrid.com/en/news/2018/06/official-announcement-rodrygo-goes Official Announcement: Rodrygo Goes]</ref><ref>[https://www.santosfc.com.br/nota-oficial-3/ Nota oficial: Rodrygo Goes]</ref> Сумата за правата на играча е в размер на 45 млн. евро, като Сантош ще прибере 40 млн. евро и 80% от неговите права, а играча ще получи 5 млн. евро и ще запази 20% от правата си.<ref>[https://gong.bg/football-sviat/transferi/multimedia/video/oficialno-real-madrid-vze-noviia-nejmar-492751 Официално: Реал Мадрид взе „новия Неймар“]</ref><ref>[https://www.gol.bg/realmadrid/2018-06-15/ofitsialno-real-obyavi-brazilski-talant ОФИЦИАЛНО: Реал обяви бразилски талант]</ref> == Национален отбор == На 30 март 2017 г. е повикан в {{имеНОФ17|Бразилия}} за турнира „Montaigu“.<ref>[https://www.cbf.com.br/selecao-brasileira/noticias/selecao-base-masculina/selecao-sub-17-convocada-para-torneio-de-montaigu#.Wyp6SBLgWUl Seleção Sub-17 convocada para Torneio de Montaigu]</ref> Прави дебюта си в шампионата, като отбеляза и гол при загубата от {{имеНОФ17|Дания}} с 2:1, а няколко дни по късно отбелязва още два гола срещу отборите на {{имеНОФ17|Камерун}} и {{имеНОФ17|САЩ}}.<ref>[http://www.lance.com.br/santos/oito-gols-quatro-jogos-quarteto-peixe-destaca-selecao-sub.html Oito gols em quatro jogos: quarteto do Peixe se destaca na Seleção sub-17]</ref> На 7 март 2018 г. е извикан в {{имеНОФ20|Бразилия}}<ref>[https://globoesporte.globo.com/futebol/selecao-brasileira/noticia/rodrygo-e-yuri-alberto-do-santos-substituem-joias-do-flamengo-na-selecao-sub-20.ghtml Rodrygo e Yuri Alberto, do Santos, substituem joias do Flamengo na seleção sub-20]</ref>, но 6 дни по късно е извикан обратно в клубния си отбор Сантош от президента на клуба.<ref>[https://globoesporte.globo.com/futebol/selecao-brasileira/noticia/rodrygo-e-yuri-alberto-do-santos-substituem-joias-do-flamengo-na-selecao-sub-20.ghtml Após ida de Peres ao Rio, CBF libera Rodrygo e Yuri Alberto da seleção]</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://int.soccerway.com/players/rodrygo-silva-de-goes/520774/ Профил в Soccerway] * [https://www.santosfc.com.br/elenco/rodrygo/ Профил в сайта на Сантош] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180615122509/https://www.santosfc.com.br/elenco/rodrygo/ |date=2018-06-15 }} {{СОРТКАТ:Гоеш, Родриго}} {{Настоящ състав на Реал Мадрид}} [[Категория:Бразилски футболисти]] [[Категория:Футболисти на Сантос]] [[Категория:Футболисти на Реал Мадрид]] lmz34jln8w0ukamf7wenqi80b5hyz0d 0 699234 12876834 12841815 2026-04-10T17:39:03Z Tonimicho 109787 /* Населени места */ 12876834 wikitext text/x-wiki {{Административна единица инфо | цвят = | име = Околия Виза | име-местно = | знаме = | герб = | карта-файл = Kırklareli location Vize.svg | карта-описание = Околия Виза на картата на вилает Лозенград | картинка = | картинка-описание = | страна = [[Турция]] | горна-единица-вид = Вилает | горна-единица-име = [[Лозенград (вилает)|Лозенград]] | горна-единица2-вид = Историко–географска област | горна-единица2-име = [[Източна Тракия]] | столица-вид = Административен център | столица-име = [[Виза (град)|Виза]] | подстолици-вид = | подстолици-име = | площ = 1089 | население = 27 556 | население-година = 2016 | подразделения1-вид = Общини | подразделения1-име = 4 | подразделения2-вид = Градове | подразделения2-име = 3 | подразделения3-вид = Села | подразделения3-име = 24 | подразделения4-вид = | подразделения4-име = | управител-вид = | управител-име = | бвп = | бвп-година = | бвп-на-човек = | език = | часова-зона = FET ([[UTC+3]]) | телефонен-код = (+90) 288 | пощенски-код = 39400 | мпс-код = 39 | код1-вид = | код1-име = | iso = | сайт = {{URL|vize.bel.tr}} | карта2-файл = | карта2-описание = }} '''Околия Виза''' е [[околия (Турция)|околия]], разположена във вилает [[Лозенград (вилает)|Лозенград]], [[Турция]]. Общата ѝ [[площ]] е 1089 км². Според оценки на [[Статистически институт на Турция|Статистическия институт на Турция]] през 2016 г. [[население]]то на околията е 27 556 души.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.helponto.com/ilceler/kirklareli-vize-516 | заглавие = „KIRKLARELİ VİZE İLÇESİ HAKKINDA GENEL BİLGİ VE TANITIM“ | достъп_дата = 21 юли 2018 | издател = helponto.com | език = tr }}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Административен център е град [[Виза (град)|Виза]]. == Общини == Околията се поделя на 4 общини: * Виза * Мидия * Серген * Чакъллъ == Населени места == Околията се състои от 27 населени места – 3 [[град]]а и 24 [[село|села]]. ; Градове * [[Виза (град)|Виза]] * [[Мидия (Турция)|Мидия]] * [[Чакъллъ]] ; Села <div style="-moz-column-count: 4; column-count: 4;"> * Акпънар (Akpınar) * [[Аксиджим]] (Aksicim) * Акънчълар (Akıncılar) * [[Балкая]] (Balkaya) * Девели (Develi) * Доганджа (Doğanca) * [[Дюзова]] (Düzova) * [[Евренджик (вилает Лозенград)|Евренджик]] (Evrencik) * [[Евренли]] (Evrenli) * [[Къшладжък]] (Kışlacık) * [[Кючюкяйла]] (Küçükyayla) * [[Муселим (вилает Лозенград)|Мюселим]] (Müsellim) * [[Окчулар]] (Okçular) * Пазарлъ (Pazarlı) * [[Пенека]] (Kömürköy) * [[Серген]] (Sergen) * [[Софулар (вилает Лозенград)|Софулар]] (Sofular) * [[Соуджак]] (Soğucak) * [[Топчукьой]] (Topçuköy) * Хамидие (Hamidiye) * [[Хасбуа]] (Hasbuğa) * Чавушкьой (Çavuşköy) * Чьовенли (Çövenli) * [[Ятрос]] (Kızılağaç) </div> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Official website|vize.bel.tr}} {{мъниче|Турция|административна единица}} {{Околия Виза}} {{Портал|География|Турция}} [[Категория:Околии във вилает Лозенград]] iaxdv4r8n7a8r3tgl3cfyb081qotd6b 0 699324 12876871 10999399 2026-04-10T20:30:14Z ~2026-22165-55 391870 12876871 wikitext text/x-wiki [[Файл:Japa mala (prayer beads) of Tulasi wood with 108 beads - 20040101-01.jpg|мини|Хиндуистка броеница]] '''Молитвената броеница''' е вид [[броеница]], обикновено от нишка в затворен контур, на която са нанизани определен брой топчета от различни [[минерал]]и, [[Скъпоценни камъни|скъпоценни]] и [[полускъпоценни камъни]], [[стъкло]], [[кехлибар]], [[дърво]] или [[кожа|кожени възли]]. Използват се от практикуващите различни [[религия|религии]] като [[индуизъм|индуизма]], [[будизъм|будизма]], [[християнство]]то, [[ислям]]а и [[сикхизъм|сикхизма]] и други за да отбележат повторенията на [[молитва|молитвите]], песнопенията или [[Мантра|мантри]], подпомагайки концентрацията и ритъма.<ref>Henry, G., & Marriott, S. (2008). ''Beads of Faith: Pathways to Meditation and Spirituality Using Rosaries, Prayer Beads and Sacred Words''.</ref> Всяка молитва се отброява с едно мънисто. Броят на мънистата зависи от религията. Молитвените броеници могат да наподобяват [[гердан]]. Първите броеници са открити в [[Африка]] и датират от 10 000 години пр.н.е.<ref name=Lidia1 >''Beads and bead makers: gender, material culture, and meaning'' by Lidia D. Sciama, Joanne Bubolz Eicher 19988 ISBN:1-85973-995-4 page 1</ref> == Източници == <references /> {{commonscat|Prayer beads}} {{Православни църковни одежди}} [[Категория:Молитви]] qh7ii2v8ys4osn295zvtty3bwm9jffv 0 701198 12876610 12081706 2026-04-10T13:49:17Z Мико 4542 12876610 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = революционер | портрет = | описание = български революционер | роден-място = [[Брезово (община Демир Хисар)|Брезово]], [[Османска империя]] | починал-място = }} '''Никола Върба'''<ref>{{Свидетелства13|148}}</ref> или '''Върбата''' е [[Българи|български]] [[революционер]], войвода на [[Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].<ref name="Николов">{{Николов|117}}</ref> == Биография == Роден е в битолското село [[Брезово (община Демир Хисар)|Брезово]], [[Османската империя]], днес [[Северна Македония]]. По професия е хаджия. Влиза във ВМОРО и излиза нелегален четник в четата на [[Парашкев Цветков]]. През [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през лятото на 1903 година е войвода на 45-членна селска чета, която се сражава при [[Смилево]].<ref name="Николов"/> == Бележки == <references/> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Върбата, Никола}} [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Родени в Брезово (Демир Хисар)]] qzcv2sdl66unt1p9rquvl5jcdgd8bh1 12876611 12876610 2026-04-10T13:49:35Z Мико 4542 /* Биография */ 12876611 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = революционер | портрет = | описание = български революционер | роден-място = [[Брезово (община Демир Хисар)|Брезово]], [[Османска империя]] | починал-място = }} '''Никола Върба'''<ref>{{Свидетелства13|148}}</ref> или '''Върбата''' е [[Българи|български]] [[революционер]], войвода на [[Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].<ref name="Николов">{{Николов|117}}</ref> == Биография == Роден е в битолското село [[Брезово (община Демир Хисар)|Брезово]], [[Османската империя]], днес [[Северна Македония]]. По професия е хаджия. Влиза във ВМОРО и излиза нелегален четник в четата на [[Парашкев Цветков]]. През [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през лятото на 1903 година е войвода на 45-членна селска чета, която се [[сражение при Смилево|сражава при Смилево]].<ref name="Николов"/> == Бележки == <references/> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Върбата, Никола}} [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Родени в Брезово (Демир Хисар)]] g98hm2wiz6tyi5c7rqyftwzhavoaoex 0 702433 12877155 12667598 2026-04-11T10:49:59Z An account name 364862 12877155 wikitext text/x-wiki {{повече източници}} {{Личност | име = Иван Хасъмски | категория = революционер | описание = български революционер | портрет = Ivan Naidenov Hasamski.jpg | портрет-описание = | роден-място = [[Черни Осъм (село)|Колибето]], [[Османска империя]] | починал-място = [[Черни Осъм (село)|Колибето]], [[Царство България]] | националност = българин | работил = член на Манастирския революционен комитет | псевдоним = Комитата }} '''Иван Найденов Хасъмски''', познат като '''Комитата''', е български революционер, член на Манастирския революционен комитет в [[Троянски манастир|Троянския манастир]], създаден на 7 януари 1872 година. Домът му, наричан още „Тайната къща“,<ref>[https://www.24chasa.bg/novini/article/6961222 www.24chasa.bg]</ref> многократно е посещаван от [[Васил Левски]]. Хасъмски отговаря за Колибето, [[Орешак (Област Ловеч)|Орешак]] и [[Патрешко]] и е техен първи кмет след Освобождението на [[България]]. Като таен куриер е носил осем пъти писма до [[Христо Ботев]] в [[Букурещ]] и също е помагал за набавяне на оръжия от [[Румъния]]. Участва в [[Априлско въстание|Априлското въстание]] и [[Руско-турската война (1877 – 1878)]], сражавайки се при [[Шипка (битка, август 1877)|Шипка]] и [[обсада на Плевен|Плевен]]. Руският генерал [[Павел Карцов]] лично го награждава за храбростта по време на военните действия. Иван Хасъмски е прадядо на съвременния български писател Иван Комита. == Биография == Хасъмски е роден на 4 октомври 1848 госина в село [[Черни Осъм (село)||Колибето]], [[Османска империя]]) в дома на Найден Иванов Хасъмски – Терзията. Образованието си получава в [[Троянския манастир]] от поп Доротея Нунковски, поп Сава Браневски и игумена поп Филотея. През 1871 година с баща му заминават за Карлово, където се запознават с [[Васил Левски]]. При завръщането им Левски идва с тях и за първи път пренощува в техния дом – „Тайната къща“.<ref>[https://www.24chasa.bg/novini/article/6961222 www.24chasa.bg]</ref> Оттогава нататък Апостола на свободата многократно посещава къщата на Хасъмски и я използва като скривалище, наричайки я също „Комитетска къща“. Именно тук пише последните си писма от 12 декември 1872 г. до членовете на Голямоизворския комитет, до [[Пазарджик]], до [[Христо Иванов (Големия)]] в [[Търново]] и до дейците на Ловчанския комитет, изпраща ги по куриери и очаква да получи информация за състоянието на нещата в Ловеч. Поради стеклите се обстоятелства Апостола е престоял в къщата на Хасъмски цели две седмици, от 10 до 24 декември 1872 г., преди да се отправи към [[Ловеч]] и Къкрина, неговата Голгота<ref>[http://www.vasil-levski.eu/размисли/една-тайна-къща-2/ www.vasil-levski.eu]</ref><ref>[https://www.dnes.bg/obshtestvo/2019/02/18/po-stypkite-na-apostola-prez-tainata-kyshta-predi-besiloto.402369 www.dnes.bg]</ref>. Скоро след запознанството им, Васил Левски представя Иван Хасъмски пред Троянския комитет (Троянския манастир) и така му доверяват да стане разносвач на съобщения през [[Стара планина]]. Иван Комитата е носил осем пъти писма до [[Христо Ботев]] в [[Букурещ]], а оттам е донасял писма и вестници. [[Файл:Nojica Levski Ivan Hasamski.JPG|мини|Ножицата на Найден Хасъмски]] Когато са укривали в дома си Васил Левски, бащата на Иван Хасъмски, Найден Хасъмски – Терзията е шиел дрехи за него. Ножицата, която е използвал като шивач, за да шие за [[Дякона]], наследниците му пазят и до днес. През 1872 г. Иван Комитата завежда Васил Левски в с. Ново село, където за първи път Апостола провежда среща с местните съзаклятници и така посажда „семето на революцията“, което седи в основата на [[Новоселско въстание (май 1876)|Новоселското въстание]]. Това е първото и единствено посещение на Левски в този край.<ref>„Новоселско Въстание“. Иван Марангозов, стр. 57 – 58</ref> В „Комитетската къща“ Хасъмски са укривали също [[Христо Иванов (Големия)]] и други революционери от това време. ''„Преди да замине за [[Къкрина]] Левски ми възложи да отида в [[Троян]] и да взема от [[Иван Марковски]] пушката и калъчката му и да ги предам в [[Троянския манастир|манастира]] на отец Макарий.''“<ref name="doc">Документ Препис (личен архив) – Предаден към историята на Троянския манастир – Кратка история за подвизите на Иван Найденов Хасъмски като борец за свободна България и опазване на Троянския манастир до изгонването на турците от България</ref> „''Един път Васил Левски нареди на Манастирския комитет да проведе съвещание, на което да присъствува. Когато тръгнахме от моята къща за манастира, срещу нас забелязахме двама турци – заптиета, с пушки. Веднага се върнахме и аз скрих в моята къща Левски под една каца. Двамата турци влязоха и ме попитаха: «Ти си баш комита. Ти познаваш ли Левски? Идвал ли е в тая къща?». Отговорих им, че не познавам такова лице и нищо не знам за него. После сърдито ме запитаха: «Ти ще даваш ли ядене и пиене или да те заколим?». Казах им, че съм сиромах човек и нямам нищо за ядене. Турците ме изругаха и си заминаха. Почуках на кацата, а Левски излезе. Докато мръкна пекохме яйца и ядохме, а после отидохме заедно тайно в манастира, където се проведе съвещанието с комитета''“. Хасъмски изпраща Васил Левски до синята скала край с. Калейца след последното му посещение на [[Троянския манастир]] по пътя към Къкрина и така става един от последните сподвижници, с които Апостола е общувал. Малко преди [[Априлското въстание]] по нареждане на Комитета при манастира, Иван Комитата сформира чета от около 200 души, с която опазва от опожаряване от турците Троянския манастир, както и околните села Колибето, Орешак и Патрешко. „''След боевете с турците около Манастира от четата ми се отделиха 14 комити, с които под моя команда минахме Стара планина и слязохме между [[Карлово]] и [[Калофер]] до село Митиризово (дн. [[Васил Левски (област Пловдив)|с. Васил Левски]]), за да се свържем с Карловския комитет. При слизането ни бяхме заградени от турци, с които завързахме ожесточен бой в реката до селото. Голяма част от турците паднаха убити, но скоро дойде турска войска, която ни обкръжи. Паднаха 12 от комитите. Между върбите срещу течението на реката успях да се измъкна само аз и един от комитите, който се казваше Кольо. Скрихме се към [[Калоферски манастир „Рождество Богородично“|Калоферския манастир]]''“<ref name="doc" /> През 1876 г. заедно с други революционери участва в обявяването на [[Априлското въстание]] в [[Ново село (квартал на Априлци)|Ново село]]. Присъединява се като комендант на малка чета към четата на [[Цанко Дюстабанов]] (Дюстабановата чета), но за кратко време тъй като скоро бил заловен от турците. Хасъмски взел участие и в сражението при местността „Конските Извори“. ''„Заведоха ме у дома и намериха патрони за револвера ми. Заведоха ме край Осъмъ срещу манастира да ме заколят. Един турчин ме подложи под колене, завре пръстите си на ръката си в носа ми. Яко ме залови, че кръв ме зале, извади ножа си и ме попита: Да те заколя ли?. В този момент пристигна бимбашията – син на околийския началник. Той го спря и ме предадоха на съд“''<ref name="doc" /> Комитата излежава 13 месечна присъда в Русчушкия затвор ([[Русе]]), а преди това е лежал последователно в Ловчанския и Търновския зандани. В обвинителния акт на турските власти се твърдяло, че той е изпращан от Троянския комитет за делегат в [[Румъния]] при [[Български революционен централен комитет]] и през това време е пренасял книжа и барут за революционните чети. Обвинен е още в това, че по време на Новоселското въстание заедно с няколко души под негово ръководство са се присъединили към Дюстабановата чета и са участвали в многобройни турски пълчища. По-късно е освободен и се връща към родния си край, за да продължи борбата. През 1877 г., когато руснаците преминават река [[Дунав]] и започва [[Руско-турската война (1877 – 1878)]], калугерите от Троянския манастир и населението се насочват на север, а Иван Хасъмски – Комитата отново е ангажиран с охраната на манастира и околните селища. Тогава той получава командването на 100 души. „''Един ден по шосето дойдоха много турци на коне и влязоха в манастира, ограбиха склада, инвентара, насякоха иконите, иконата на Св. Богородица изнесли до портата и откъртили част от златния ѝ венец. Всичко трая 4 – 5 часа. Ние 6 души бяхме на отсрещната могила и като започнахме да стреляме, турците оставиха плячката по пътя и избягаха. Убихме един турчин с кон, натоварен с плячка. Събрахме някои неща и ги върнахме на местата им''“<ref name="doc" /> „''Втори път голяма турска част нападна манастира. Ние бяхме около 50 души на връх Черномъж. С чест огън посрещнахме турците. Боят продължи и се наложи да заливаме пушките с вода. Турчин на бял кон въртеше шашка и командуваше турците, но го убихме. Престрелката продължи 5 – 6 часа. Паднаха 6 души турци и останалите се оттеглиха с уверение, че имаме голяма сила и не дойдоха вече при манастира''“<ref name="doc" /> „''Трети път нападнали кошарите с добитък на манастира. Откарали около 30 едри животни, но от изстрелите на едно калугерче се пръснали и оттеглили''“<ref name="doc" /> С наближаването на руските войски Иван Хасъмски отива в [[Севлиево]] и се представя на генерал [[Павел Карцов]], който му поверява да охранява няколко прохода с чета от бойци под негово командване. Скоро след това ген. Карцов с много офицери идват в [[Троянския манастир]]. В негова чест духовенството отслужва панихида и молебен. Когато вижда повредените икони и другите материални щети той дарява средства на манастира и поръчва да се възстановят повредите. Лично генерал Павел Карцов подарява на Иван Комитата два сребърни кръста „Георгиевски“ и една пушка за храбростта по време на военните действия. По-късно Комитата успява да влезе в редовете на опълченските дружини и участва в [[Шипка (битка, август 1877)|битката на Шипка]]. През Освободителната война той участва и в последните боеве при [[Обсада на Плевен|обсадата на Плевен]], където един руски капитан му подарява в знак на признателност руска кавалерийска пика. След Освобождението той става първи кмет на селата Колибето ([[Черни Осъм (село)|Черни Осъм]]), [[Орешак (област Ловеч)|Орешак]] и [[Патрешко]]. Иван Найденов Хасъмски – Комитата доживява свободна България и умира от естествена смърт през 1926 година в Колибето. == Галерия == <gallery class="center"> Purvi kmet selo cherni osam (3) - Copy.JPG|Снимка от Община Черни Осъм – първи кмет след особождението Taina kushta.jpeg|„Тайната къща“, в която е укриван Васил Левски Pametna plocha Naiden Hasamski.png|Паметна плоча Априлско въстание 1876 г. Том 2.jpg|От книга – Априлско въстание 1876 г. Том 2 Музей на Васил Левски в Троянски Манастир.JPG|Музей на Васил Левски в Троянски Манастир </gallery> == Източници == <references/> {{СОРТКАТ:Хасъмски, Иван}} [[Категория:Кметове в България]] [[Категория:Български опълченци]] [[Категория:Дейци на ВРО]] 3wgnk2aa7ocaz0ilz8pjqpzthwfph0d 0 715316 12876686 12874814 2026-04-10T15:06:14Z Rumensz 125859 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда за най-добра чуждестранна книга]] → [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] 12876686 wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Питър Кери | име-оригинал = Peter Carey | снимка = | описание = | място на раждане = [[Бакхус Марш]], [[Виктория (щат)|Виктория]], [[Австралия]] | място на смърт = | работил = [[писател]], преподавател | националност = {{Австралия}} | период = 1964 - | жанрове = [[исторически роман]], [[фентъзи]], [[драма]], документалистика | теми = | дебют = | известни творби = | награди = [[Файл:AUS Order of Australia (civil) BAR.svg|50px|Офицер на Ордена на Австралия]] <br/>”[[Букър]]” (1988, 2001) | повлиян = [[Самюел Бекет]], [[Уилям Фокнър]], [[Джеймс Джойс]], [[Франц Кафка]], [[Габриел Гарсия Маркес]], [[Джак Керуак]] | повлиял = | брак = Лий Уитман (1964-1980)<br/>Алисън Съмърс (1985-2005)<br/>Франсис Коуди () | деца = 1 | сайт = [http://petercareybooks.com/ petercareybooks.com] }} '''Питър Кери''' ({{lang|en|Peter Carey}}) е австралийски [[сценарист]] и [[писател]], автор на произведения в жанровете [[исторически роман]], [[драма]], [[фентъзи]], съвременен роман и документалистика. Той е двукратен носител на престижната награда „[[Букър]]“ и трикратен носител на австралийската награда „Майлс Франклин“. == Биография и творчество == Питър Филип Кери е роден на 7 май 1943 г. в Бакхус Марш, Виктория, Австралия, в семейство на представители и търговци на автомобили на „Дженерал Мотърс“. Завършва престижната частна гимназия в Джилонг през 1960 г. Започва да учи химия и зоология в Университета „Монаш“ в Мелбърн, но след автомобилна катастрофа и липса на интерес напуска след първата година. В университета среща първата си съпруга, Лий Уитман, с която се жени през 1964 г. В периода 1962-1967 г. започва да работи в областта на рекламата, включително по кампании за автомобили и вино, и учейки се от свои колеги, водещи в бранша. Чете много книги и от 1964 г. сам започва да пише, като до 1971 г. е автор на 5 ръкописа, които са отхвърлени. Непубликуваните му ръкописи се съхраняват от библиотеката „Фрайър“ в Университета на Куинсланд. Първите му разкази са публикувани през 1966 и 1967 г. През 1968 г. със съпругата си пътуват през Иран и Европа и се установяват в Лондон, където продължава да работи в рекламата, и едновременно да пише в свободното си време. През 1970 г. се връщат в Австралия и той работи в рекламата в Мелбърн и Сидни. Продължава да публикува разкази, а през 1974 г. те са издадени в сборника „The Fat Man in History“ (''Дебелакът в историята''), който го прави известен. След раздяла със съпругата си, през 1976 г. се премества в Куинсланд с художничката Марго Хътчесън. Работи едновременно и в Сидни, където през 1980 г. е съосновател на собствена рекламна агенция. През 1980 г. се развежда с Лий Уитман. Първият му роман, „Bliss“, е издаден през 1981 г. През 1985 г. по съвместен сценарий с Рей Лоурънс романът е екранизиран в едноименния филм. Издаденият му през същата година роман „Illywhacker“ е номиниран за [[Световна награда за фентъзи|Световната награда за фентъзи]]. През 1981 г. се премества в Белинген, [[Нов Южен Уелс]]. През 1985 г. се жени за режисьорката Алисън Съмърс. През 1988 г. е издаден известният му роман „Оскар и Лусинда“, вдъхновен отчасти по времето му в Белинген. Романът печели международно признание и е удостоен с наградата „[[Букър]]“. През 1997 г. романът е екранизиран с участието на [[Ралф Файнс]], [[Кейт Бланшет]] и [[Киърън Хайндс]]. През 1990 г. той продава дела си в агенцията и се премества с жена си и сина си в Ню Йорк. Учи творческо писане в [[Нюйоркски университет|Нюйоркския университет]]. В Ню Йорк пише романа си „The Tax Inspector“ (''Данъчният инспектор''). В допълнение към писането си сътрудничи с [[Вим Вендерс]] за сценария на филма „До края на света“ (1991), екранизиран с участието на [[Уилям Хърт]], [[Сам Нийл]] и [[Макс фон Сюдов]]. Пише предимно на теми, свързани с Австралия. През 2000 г. е издаден романът му „Истинската история на бандата на Кели“ за известния [[Нед Кели]]. Романът също получава наградата „Букър“. През 2019 г. е екранизиран в едноименния филм с участието на [[Ръсел Кроу]] и [[Джордж Маккей]]. През 2005 г. се развежда с Алисън Съмърс и се жени за британската издателка Франсис Коуди. Освен да пише, от 2003 г. работи и като ръководител на магистърската програма по творческото писане в „Хънтър Колидж“, част от Градския университет на Ню Йорк. Член е на Кралското литературно дружество (1989), почетен сътрудник на Австралийската хуманитарна академия (2001), член на Американската академия на изкуство и наука (2003) и е член на Академията за изкуства и литература (2016). През 2012 г. е удостоен с Ордена на Австралия за „отлична служба на литературата като писател, чрез международно популяризиране на австралийската идентичност, и като наставник на възникващите писатели.“ През 2014 г. е удостоен с титлата „[[доктор хонорис кауза]]“ от университета на Сидни. Питър Кери живее със семейството си в Ню Йорк. == Произведения == === Самостоятелни романи === * Bliss (1981) * Illywhacker (1985) * Oscar and Lucinda (1988) – награда „[[Букър]]“<br/>'''''Оскар и Лусинда''''', изд.: [[Персей (издателство)|ИК „Персей“]], София (2005), прев. Стамен Стойчев * The Tax Inspector (1991) * The Unusual Life of Tristan Smith (1994) * The Big Bazoohley (1995) * Jack Maggs (1997) – награда на Сдружението на писателите * True History of the Kelly Gang (2000) – награда „Букър“<br/>'''''Истинската история на бандата на Кели''''', изд.: [[Персей (издателство)|ИК „Персей“]], София (2007), прев. Емил Минчев * My Life as a Fake (2003) * Theft (2006) * His Illegal Self (2008) * Parrot and Olivier in America (2009) * The Chemistry of Tears (2012) * Amnesia (2014) * A Long Way From Home (2018) === Сборници === * The Fat Man in History (1974) – издаден и като „''Exotic Pleasures''“ * War Crimes (1979) * Collected Stories (1994) === Документалистика === * 30 Days in Sydney (2001) * Wrong About Japan (2004) === Екранизации === * 1985 Bliss – сценарий * 1986 Dead End Drive-In * 1991 До края на света, Until the End of the World – сценарий * 1997 Оскар и Лусинда, Oscar and Lucinda * 2012 Happy Story * 2019 The True History of the Kelly Gang == Източници == <references /> * {{икона|en}} [https://www.fantasticfiction.com/c/peter-carey/ Биография и библиография във „Fantasticfiction“] * {{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/22595.Peter_Carey Биография и библиография] в „[[Goodreads]]“ * {{икона|en}} [https://www.britannica.com/biography/Peter-Carey Биография] в „[[Енциклопедия Британика]]“ * {{икона|en}} [http://petercareybooks.com/life/ Биография в официалния сайт] * {{икона|en}} [http://www.sf-encyclopedia.com/entry/carey_peter Биография и библиография в „SF-Encyclopedia“] == Външни препратки == * {{Official website|http://petercareybooks.com/}} на Питър Кери * {{imdb name|0137020|Питър Кери}} * {{isfdb name|id=2368|name=Питър Кери}} {{Превод от|en|Peter Carey (novelist)|882321338}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Кери, Питър}} [[Категория:Австралийски автори на исторически романи]] [[Категория:Австралийски фентъзи писатели]] [[Категория:Носители на награда „Букър“]] [[Категория:Носители на награда „Майлс Франклин“]] [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] [[Категория:Доктор хонорис кауза]] nyr1j5hv2as9xiaiyk5mbz8tjr7ob20 0 715832 12877144 12876422 2026-04-11T10:35:17Z Bichoes78 258843 12877144 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Андроник Асен|Андроник Асен (пояснение)}} {{Монарх | име = Андроник Раул Асен Палеолог <br>Ανδρόνικος Ραούλ Ασάνης Παλαιολόγος'</small> | описание = | изображение за личността = Monograms of Andronicos Raoul Asen Palaiologos Didymoteicho.png | описание на изображението = надгробна плоча на Андроник Раул Асен Палеолог от [[Димотика]] | управление = | коронация = | пълно име = | други титли = | кръщене = | място на раждане = | място на смъртта = | погребан = [[Димотика]] | предшественик = | потомство = | наследник = | съпруга = | втори брак = | трети брак = | четвърти брак = | династия = [[Асеневци]] | баща = [[Мануил Комнин Раул Асен]] | майка = [[Анна Комнина Дукина Палеологина Асенина|Анна Синадина]] | герб = | подпис = | портал = | общомедия = }} '''Андроник Раул Асен Палеолог''' (на [[Гръцки език|гръцки]]:Ανδρόνικος Ραούλ Ασάνης Παλαιολόγος) (ок. 1330; † след 1356) е византийски военачалник, представител на византийския клон на династията [[Асеневци|Асеневци]] и правнук на българския цар [[Иван Асен III]]. Андроник Асен е роден около 1325 -1330 г. Баща му е великият примикюр [[Мануил Комнин Раул Асен]], стратег на [[Димотика]] и управител на [[Виза (град)|Виза]] в Източна Тракия. Майка му е [[Анна Комнина Дукина Палеологина Асенина|Анна Комнина Дукина Палеологина]], дъщеря на протостратор [[Теодор Синадин]], управител (епитроп) на Тракия. Наричан е също ''Андроник Асен'' ''Млади'', тъй като носи името на дядо си [[Андроник Асен]], управител на Морея (1316-1322). Той е племенник на императрица [[Ирина Асенина (съпруга на Йоан Кантакузин)|Ирина Асенина]], съпруга на византийския император [[Йоан VI Кантакузин]]. По времето докато баща му Мануил Асен и чичо му [[Йоан Асен (син на Андроник Асен)|Йоан Асен]] са затворени в крепостта [[Фере|Вира]] (1335–1341)., младият Андроник живее в двора на Кантакузин и Ирина Асенина в [[Димотика]], като императорската двойка се грижи за неговото обучение и възпитание.<ref name="Cawley">[http://fmg.ac/Projects/MedLands/BYZANTINE%20NOBILITY.htm#IvanAsenIIIMytzesB Cawley, Charles. Medieval lands]</ref> През 1351 г. като близък член на императорското семейство получава титлата ''паниверсеваст'', а през 1354 г. е удостоен с титлата ''севастократор,'' след което става управител на Виза в Източна Тракия, подобно на баща си. През този период се съобщава, че той се придвижва с войските си към [[Константинопол]], за да подкрепи император Йоан VI Кантакузин срещу Йоан V Палеолог. Историческите следи на Андроник Асен се губят след 1356 г.<ref>[http://austriaca.at/3310-3 Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit], I, 1 – 12, Add. 1 – 2, Online Edition, Add. 1 – 8, S. 36., ISBN 978-3-7001-3003-1 Print Edition ISBN 978-3-7001-3310-0 Online Edition.</ref> Името му става по-широко известно в съвременните изследвания след разшифроването на четири монограма върху византийска надгробна плоча, открита в близост до църквата '''„'''Свети Георги Палеокастритис'''“''' (днес на нейно място се намира арменската църква „Сурп Кеворк“) в крепостта на Димотика, което потвърждава неговото присъствие в региона.<ref>[https://kastropolites.com/sevastokrator-kastrou-didymoteicho/ Ο ΣΕΒΑΣΤΟΚΡΑΤΟΡΑΣ ΤΟΥ ΚΑΣΤΡΟΥ]</ref> == Външни препратки == * [https://www.youtube.com/watch?v=CfdeRr1DRTM Monograms of Andronikos Raoul Asen Palaiologos, Didymoteicho Castle, Evros, Greece, 05.04.2025] Видеозапис на надгробната плоча и монограмите в крепостта Димотика (Youtube) == Източници == <references/> {{СОРТКАТ:Асен, Андроник Палеолог}} [[Категория:Асеневци]] [[Категория:Палеолози]] p6lm4jy6m6p9e102b5ohijxjbc6tdhx 0 717376 12876893 12814288 2026-04-10T20:55:01Z Danitrifonov04 292718 12876893 wikitext text/x-wiki {{футболист | име = {{флагче|Бразилия}} Едер Милитао | снимка = POST-CARD-MONTAGEM-MILITAO (cropped).png | описание = | прякор = | цяло име = Едер Габриел Милитао | град на раждане = [[Сертанзинью]], [[Сао Пауло (щат)|Сао Пауло]] | държава на раждане = {{флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] | второ гражданство = | ръст = 186 см | пост = [[Защитник (футбол)|защитник]] | награди = | настоящ отбор = {{флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] | номер на фланелката = 3 | договор до = | юношески години = 2010 – 2017 | юношески отбори = {{флагче|Бразилия}} [[Сао Пауло Футебол Клубе|Сао Пауло]] | години = 2017 – 2018<br>2018 – 2019<br>2019 – | отбори = {{флагче|Бразилия}} [[Сао Пауло Футебол Клубе|Сао Пауло]]<br>{{флагче|Португалия}} [[ФК Порто|Порто]]<br>{{флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] | мачове = 49<br>29<br>132 | голове = (5)<br>(3)<br>(10) | национален отбор години = 2015<br>2018 – | национален отбор = {{флагче|Бразилия}} {{имеНОФ17|Бразилия}}<br>{{Флагче|Бразилия}} {{имеНОФ|Бразилия}} | национален отбор мачове = 5<br>38 | национален отбор голове = (0)<br>(2) | посл_проф_отбори = 8 декември 2025 г | посл_нац_отбор = 18 ноември 2025 г | наем = }} '''Едер Габриел Милитао''' ({{lang|pt|Éder Gabriel Militão}}) е [[Бразилия|бразилски]] [[футболист]] играещ като [[Защитник (футбол)|защитник]] за испанския отбор [[Реал Мадрид]]. Освен като защитник може да играе и на позицията [[Полузащитник#Дефанзивен полузащитник|дефанзивен полузащитник]]. == Клубна кариера == === Сао Пауло === {{раздел-мъниче}} === Порто === На 7 август 2018 г. подписва петгодишен договор с [[ФК Порто|Порто]].<ref>[https://www.dn.pt/desportos/interior/fc-porto-oficializa-militao-que-admite-estar-feliz-por-estar-num-clube-vencedor-9691668.html Militão feliz por estar „num clube vencedor“]</ref> Прави дебют за новия си отбор на 2 септември при домакинската победа с 3:0 над отбора на [[ФК Морейренсе|Морейренсе]] и в същия мач прави асистенция за първия гол в срещата.<ref>[https://www.dn.pt/desportos/interior/eder-militao-em-estreia-no-fc-porto-frente-ao-moreirense-9793185.html Dragões marcaram cedo e depois tiveram medo dos seus fantasmas]</ref> На 28 ноември отбелязва и своя първи гол с екипа на Порто при домакинската победа с 3:1 срещу [[ФК Шалке 04|Шалке 04]] в мач от [[Групова фаза на Шампионската лига 2018/19#Група D|Шампионската лига]].<ref>[https://www.uefa.com/uefachampionsleague/news/newsid=2584624.html Porto brilha e sela apuramento]</ref> Вкарва първият си гол в [[Примейра Лига|португалското първенство]] на 3 януари 2019 срещу отбора на [[КД Авеш|Авеш]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.tsf.pt/desporto/interior/soares-regressa-ao-onze-do-fc-porto-na-visita-ao-desportivo-das-aves-10393298.html |заглавие=Valeu, Militão. FC Porto isola-se ainda mais no primeiro lugar do campeonato |достъп_дата=2019-03-14 |архив_дата=2019-04-13 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190413012524/https://www.tsf.pt/desporto/interior/soares-regressa-ao-onze-do-fc-porto-na-visita-ao-desportivo-das-aves-10393298.html }}</ref> === Реал Мадрид === На 14 март 2019 г. сайтовете на Реал Мадрид и Порто официално обявяват, че Милитао ще стане играч на испанците от 1 юли след като трансферният прозорец отвори.<ref>[https://www.fcporto.pt/pt/noticias/20190314-pt-informacao-sobre-eder-militao FC Porto chegou a acordo com o Real Madrid para a transferência do jogador no final da temporada]</ref><ref>[https://www.realmadrid.com/en/news/2019/03/official-announcement-militao Official Announcement: Militão]</ref> Договора ще е за срок от 6 години до 2025 година, а сумата е в размер на 50 млн. евро.<ref>[https://real.gong.bg/football-sviat/drugi/multimedia/video/oficialno-real-madrid-privleche-branitel-532718 Официално: Реал Мадрид привлече бранител]</ref><ref>[https://www.sportal.bg/news.php?news=775664 Реал започна със селекцията: Милитао е първото ново попълнение на Зидан]</ref> На 10 юли е представен официално като футболист на Реал Мадрид.<ref>[https://gong.bg/football-sviat/ispania/multimedia/gallery/real-madrid-predstavi-militao-na-nego-mu-stana-losho-549875 Реал Мадрид представи Милитао]</ref> == Национален отбор == На 11 септември 2018 г. прави дебют за мъжкия отбор на {{имеНОФ|Бразилия}} в приятелски мач срещу отбора на [[Национален отбор по футбол на Салвадор|Салвадор]], където изиграва пълни 90 минути.<ref>[https://desporto.sapo.pt/futebol/amigaveis-selecoes/artigos/brasil-goleia-el-salvador-na-estreia-de-felipe-e-eder-militao BRASIL GOLEIA EL SALVADOR NA ESTREIA DE FELIPE E ÉDER MILITÃO]</ref> == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://es.soccerway.com/players/eder-gabriel-militao/425510/ Профил в SoccerWay] * [https://www.whoscored.com/Players/337879/Show/Eder-Militão Профил в Whoscored] * [https://www.transfermarkt.com/eder-militao/profil/spieler/401530 Профил в Transfermarkt] {{Настоящ състав на Реал Мадрид}}{{СОРТКАТ:Милитао, Едер}} [[Категория:Бразилски футболисти]] [[Категория:Футболисти на Сао Пауло]] [[Категория:Футболисти на ФК Порто]] [[Категория:Футболисти на Реал Мадрид]] qws7theb5bxyhgqsaa1cj8fubn80y8n 0 720189 12876599 12227277 2026-04-10T13:21:57Z Nk 399 12876599 wikitext text/x-wiki {{Награда | категория = cinema | име = Сребърна мечка | текущи_награди = | картинка = | големина_на_картинка = | алтернативно = | обяснение_към_картинка = | описание = Най-добър режисьор | представящ = [[Берлин (филмов фестивал)|Берлинале]] | домакин = | дата = | място = [[Берлин]] | държава = {{Флагче|Германия}} [[Германия]] | възнаграждение = | година = 1956- | година2 = | носител = | уебсайт = | мрежа = | времетраене = | рейтинги = | предходно = | основно = | следващо = }} Сребърната мечка за най-добър режисьор е награда на [[Берлин (филмов фестивал)|Берлинале]] за най-добро режисьорско постижение. == Носители == {| class="wikitable sortable" |- ! Година !! Режисьор !! Заглавие !! Заглавие в оригинал |- | colspan=4 data-sort-value="ω" style="background-color:#EAECF0; font-weight:bold; padding-left:20%"| 1950-те |- | 1956 || {{Флагче|САЩ}} [[Робърт Олдрич]] || ''[[Есенни листа]]'' || ''Autumn Leaves'' |- | 1957 || {{Флагче|Италия}} [[Марио Моничели]] || ''[[Бащи и деца (филм, 1957)|Бащи и деца]]'' || ''Padri e figli'' |- | 1958 || {{Флагче|Япония}} [[Тадаши Имаи]] || ''[[Приказка за чиста любов]]'' || 純愛物語 (''Jun'ai Monogatari'') |- | 1959 || {{Флагче|Япония}} [[Акира Куросава]] ||''[[Трима негодници в скритата крепост]]'' || 隠し砦の三悪人 (''Kakushi toride no san akunin'') |- | colspan=4 data-sort-value="ω" style="background-color:#EAECF0; font-weight:bold; padding-left:20%"| 1960-те |- | 1960 || {{Флагче|Франция}} [[Жан-Люк Годар]] || ''[[До последен дъх (филм, 1960)|До последен дъх]]'' || ''À bout de souffle'' |- | 1961 || {{Флагче|Австрия}} [[Бернхард Вики]] || ''[[Чудото на Малахия]]'' || ''Das Wunder des Malachias'' |- | 1962 || {{Флагче|Италия}} [[Франческо Рози]] || ''[[Салваторе Джулиано (филм)|Салваторе Джулиано]]'' || ''Salvatore Giuliano'' |- | 1963 || {{Флагче|Гърция}} [[Никос Кундурос]] || ''[[Младата Афродита]]'' || ''Μικρές Αφροδίτες'' (''Mikres Afrodites'') |- | 1964 || {{Флагче|Индия}} [[Шотоджит Рай]] || ''[[Големият град]]'' || ''Mahanagar'' |- | 1965 || {{Флагче|Индия}} [[Шотоджит Рай]] || ''[[Чарулата]]'' || ''Charulata'' |- | 1966 || {{Флагче|Испания|1966}} [[Карлос Саура]] || ''[[Ловът]]'' || ''La caza'' |- | 1967 || {{Флагче|СФРЮ}} [[Живойн Павлович]] || ''[[Събудиха се плъховете]]'' || ''Buđenje pacova'' |- | 1968 || {{Флагче|Испания|1968}} [[Карлос Саура]] || ''[[Ментово фрапе]]'' || ''Peppermint Frappé'' |- | colspan=4 data-sort-value="ω" style="background-color:#EAECF0; font-weight:bold; padding-left:20%"| 1970-те |- | 1972 || {{Флагче|Франция}} [[Жан-Пиер Блан]] || ''[[Старото момиче]]'' || ''La Vieille Fille'' |- | 1975 || {{Флагче|СССР}} [[Сергей Соловьов (режисьор)|Сергей Соловьов]] || ''[[Сто дни след детството]]'' || ''Сто дней после детства'' |- | 1976 || {{Флагче|Италия}} [[Марио Моничели]] || ''[[Скъпи Микеле]]'' || ''Caro Michele'' |- | 1977 || {{Флагче|Испания|1977}} [[Мануел Гутиерес Арагон]] || ''[[Черното котило]]'' || ''Camada negra'' |- | 1978 || {{Флагче|България|1977}} [[Георги Дюлгеров]] || ''[[Авантаж]]'' || ''Авантаж'' |- | 1979 || {{Флагче|Дания}} [[Астрид Хенинг-Йенсен]] || ''[[Зимни деца]]'' || ''Vinterbørn'' |- | colspan=4 data-sort-value="ω" style="background-color:#EAECF0; font-weight:bold; padding-left:20%"| 1980-те |- | 1980 || {{Флагче|Унгария}} [[Ищван Сабо]] || ''[[Доверие (филм)|Доверие]]'' || ''Bizalom'' |- | 1982 || {{Флагче|Италия}} [[Марио Моничели]] || ''[[Маркиз дел Грило]]'' || ''Il Marchese del Grillo'' |- | 1983 || {{Флагче|Франция}} [[Ерик Ромер]] || ''[[Полин на плажа]]'' || ''Pauline à la plage'' |- | rowspan=2| 1984 || {{Флагче|Гърция}} [[Костас Ферис]] || ''[[Рембетико]]'' || ''Ρεμπέτικο'' |- | {{Флагче|Италия}} [[Еторе Скола]] || ''[[Балът]]'' || ''Ballando ballando'' |- | 1985 || {{Флагче|САЩ}} [[Робърт Бентън]] || ''[[Място в сърцето]]'' || ''Places in the Heart'' |- | 1986 || {{Флагче|СССР}} [[Георгий Шенгелая]] || ''[[Путешествие на младия композитор]]'' || ''Путешествие молодого композитора'' |- | 1987 || {{Флагче|САЩ}} [[Оливър Стоун]] || ''[[Взвод (филм)|Взвод]]'' || ''Platoon'' |- | 1988 || {{Флагче|Канада}} [[Норман Джуисън]] || ''[[Лунатици]]'' || ''[[Moonstruck]]'' |- | 1989 || {{Флагче|Чехословакия}} [[Душан Ханак]] || ''[[Аз обичам, ти обичаш]]'' || ''Ja milujem, ty miluješ'' |- | colspan=4 data-sort-value="ω" style="background-color:#EAECF0; font-weight:bold; padding-left:20%"| 1990-те |- | 1990 || {{Флагче|Германия}} [[Михаел Ферхьовен]] || ''[[Ужасното момиче]]'' || ''Das schreckliche Mädchen'' |- | rowspan=2| 1991 || {{Флагче|САЩ}} [[Джонатан Деми]] || ''[[Мълчанието на агнетата (филм)|Мълчанието на агнетата]]'' || ''The Silence of the Lambs'' |- | {{Флагче|Италия}} [[Рики Тоняци]] || ''[[Ултра (филм)|Ултра]]'' || ''Ultrà'' |- | 1992 || {{Флагче|Италия}} [[Ян Труел]] || ''[[Капитанът (филм)|Капитанът]]'' || ''Il Capitano'' |- | 1993 || {{Флагче|Великобритания}} [[Андрю Биркин]] || ''[[Циментовата градина]]'' || ''The Cement Garden'' |- | 1994 || {{Флагче|Полша}} [[Кшищоф Кешловски]] || ''[[Три цвята. Бяло]]'' || ''Trois couleurs : Blanc'' |- | 1995 || {{Флагче|САЩ}} [[Ричард Линклейтър]] || ''[[Преди изгрев]]'' || ''Before Sunrise'' |- | rowspan=2| 1996 || {{Флагче|Хонг Конг}} [[Им Хо]] || ''[[The Sun Has Ears]]'' || 太陽有耳 |- | {{Флагче|САЩ}} [[Ричард Лонкрейн]] || ''[[Ричард III (филм, 1995)|Ричард III]]'' || ''Richard III'' |- | 1997 || {{Флагче|Франция}} [[Ерик Хойман]] || ''[[Порт Джема]]'' || ''Port Djema'' |- | 1998 || {{Флагче|Ирландия}} [[Нийл Джордан]] ||''[[Малкият касапин]]'' || ''The Butcher Boy'' |- | 1999 || {{Флагче|Великобритания}} [[Стивън Фриърс]] || || ''The Hi-Lo Country'' |- | colspan=4 data-sort-value="ω" style="background-color:#EAECF0; font-weight:bold; padding-left:20%"| 2000-те |- | 2000 || {{Флагче|Чехословакия}}/{{Флагче|САЩ}} [[Милош Форман]] || ''[[Човек на луната]]'' || ''Man on the Moon'' |- | 2001 || {{Флагче|Тайван}} [[Лин Чен-шен]] || ''[[Огнено червена красота]]'' || 爱你爱我 ''Ài nǐ ài wǒ'' |- | 2002 || {{Флагче|Грузия}} [[Отар Йоселиани]] || ''[[Понеделник сутрин (филм, 2002)|Понеделник сутрин]]'' || ''Lundi matin'' |- | 2003 || {{Флагче|Франция}} [[Патрис Шеро]] || ''[[Брат му]]'' || ''Son frère'' |- | 2004 || {{Флагче|Южна Корея}} [[Ким Ки Дук]] || ''[[Самарянка]]'' || 사마리아 (''Samaria'') |- | 2005 || {{Флагче|Германия}} [[Марк Ротемунд]] || ''[[Последните дни на Софи Шол]]'' || ''Sophie Scholl — Die letzten Tage'' |- | 2006 || {{Флагче|Великобритания}} [[Майкъл Уинтърботъм]] <br>{{Флагче|Великобритания}} [[Мат Уайткрос]] || ''[[Пътят към Гуантанамо]]'' || ''The Road to Guantánamo'' |- | 2007 || {{Флагче|Израел}} [[Йосеф Сидар]] || ''[[Бофор (филм)|Бофор]]'' || בופור) |- | 2008 || {{Флагче|САЩ}} [[Пол Томас Андерсън]] || ''[[Ще се лее кръв]]'' || ''There Will Be Blood'' |- | 2009 || {{Флагче|Иран}} [[Асгар Фархади]] || ''[[Историята на Ели]]'' || درباره الی‎ (''Dar bāre-ye Elly'') |- | colspan=4 data-sort-value="ω" style="background-color:#EAECF0; font-weight:bold; padding-left:20%"| 2010-те |- | 2010 || {{Флагче|Полша}}/{{Флагче|Франция}} [[Роман Полански]] || ''[[Писател в сянка (филм)|Писател в сянка]]'' || ''The Ghost Writer'' |- | 2011 || {{Флагче|Германия}} [[Улрих Кьолер]] || ''[[Сънна болест (филм)|Сънна болест]]'' || ''Schlafkrankheit'' |- | 2012 || {{Флагче|Германия}} [[Кристиан Петцолд]] || ''[[Барбара (филм, 2012)|Барбара]]'' || ''Barbara'' |- | 2013 || {{Флагче|САЩ}} [[Дейвид Гордън Грийн]] || ''[[Принц Лавина]]'' || ''Prince Avalanche'' |- | 2014 || {{Флагче|САЩ}} [[Ричард Линклейтър]] || ''[[Юношество (филм)|Юношество]]'' || ''Boyhood'' |- | rowspan="2"| 2015 || {{Флагче|Румъния}} [[Раду Жуде]] || ''[[Аферим!]]'' || ''Aferim!'' |- | {{Флагче|Полша}} [[Малгожата Шумовская]] || ''[[Тяло (филм)|Тяло]]'' || ''Ciało'' |- | 2016 || {{Флагче|Франция}} [[Миа Хансен-Льове]] || ''[[Бъдещето (филм, 2016)|Бъдещето]]'' || ''L'Avenir'' |- | 2017 || {{Флагче|Финландия}} [[Аки Каурисмеки]] || ''[[От другата страна на надеждата]]'' || ''Toivon tuolla puolen'' |- | 2018 || {{Флагче|САЩ}} [[Уес Андерсън]] || ''[[Островът на кучетата]]'' || ''Isle of Dogs'' |- | 2019 || {{Флагче|Германия}} [[Ангела Шанелек]] || ''[[Бях у дома, но]]'' || ''Ich war zuhause, aber'' |- | colspan=4 data-sort-value="ω" style="background-color:#EAECF0; font-weight:bold; padding-left:20%"| 2020-те |- | 2020 || {{Флагче|Южна Корея}} [[Хонг Санг-су]] || ''[[Жената, която избяга]]'' || ''도망친 여자'' |- | 2021 || {{Флагче|Унгария}} [[Денеш Наги]] || ''[[Естествена светлина]]'' || ''Természetes fény'' |- | 2022 || {{Флагче|Франция}} [[Клер Дени]] || ''[[Двете страни на острието]]'' || ''Avec amour et acharnement'' |- | 2023 || {{Флагче|Франция}} [[Филип Гарел ]] || ''[[Голямата колесница]]'' || ''Le grand chariot'' |} == Повторни победители == * [[Марио Моничели]] (1957, 1976, 1982) * [[Шотоджит Рай]] (1964, 1965) * [[Карлос Саура]] (1966, 1968) * [[Ричард Линклейтър]] (1995, 2014) == Външни препратки == {{Commons|Berlinale}} * [http://www.berlinale.de Берлинале] Официален уебсайт [[Категория:Филмов фестивал в Берлин]] [[Категория:Филмови награди на Германия]] 3gm222em1g9j726gwywmce4xt400wma 0 720655 12877104 12820875 2026-04-11T09:24:46Z Arise13 47978 12877104 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Ласло Тороцкаи | име-оригинал = Toroczkai László | категория = политик | описание = | портрет = Toroczkai László 2024.jpg | портрет-описание = Ласло Тороцкай през 2024 г. | пол = мъж | име-рождено = | роден-място = [[Сегед]], [[Унгария]] | починал-място = | националност = | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | образование = [[Сегедски университет]] | професия = [[политик]], [[журналист]] | партия = [[Партия на унгарска истина и живот]] {{Small|(1996–2000)}};<br> [[Движение за по-добра Унгария]] {{Small|(2016–2018)}};<br> [[Наша родина (партия)|Наша родина]] {{Small|(от 2018 г.)}} | религия = | убеждения = Унгарски [[национализъм]] | институция1 = | постове1 = | години1 = | институция2 = | постове2 = | години2 = | институция3 = | постове3 = | години3 = | област = | известен-с = | противник = | отличия = }} | още = | баща = | майка = | брак = | деца = 3 | подпис = | сайт = {{URL|toroczkailaszlo.hu}} | общомедия = László Toroczkai }} '''Ласло Тороцкаи''' ({{Lang|hu|Toroczkai László}}) е унгарски [[националист]], председател и основател на партия [[Наша родина (партия)|Наша родина]]. В периода от 1996 до 2000 година членува в [[Партия на унгарска истина и живот|Партията на унгарска истина и живот]], в периода от 2016 до 2018 година е член на [[Движение за по-добра Унгария]] (Йобик). == Биография == Ласло Тороцкаи е роден на [[10 март]] [[1978]] година в град [[Сегед]], [[Унгария]]. Завършва [[Сегедски университет|Сегедския университет]]. През 2013 година е избран за кмет на село [[Ашотхалом]] със 71,5 % от гласовете, което е отделна община по границата със [[Сърбия]].{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://prabook.com/web/laszlo.toroczkai/2252403 | заглавие = Laszlo Toroczkai | достъп_дата = 19 април 2019 | издател = prabook.com | език = en }}</ref>}} През 2015 година предлага на правителството да построи ограда по границата си, за да спре растящия брой мигранти които преминават незаконно границата на Унгария.{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.mediapool.bg/ungarski-kmet-shte-stroi-ograda-sreshtu-imigranti-ot-sarbiya-news230222.html | заглавие = „Унгарски кмет ще строи ограда срещу имигранти от Сърбия“ | дата = 5 февруари 2015 | достъп_дата = 19 април 2019 | издател = mediapool.bg | език = }}</ref>}} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Икона|hu}} {{Official website|toroczkailaszlo.hu}} * {{Facebook|laszlotoroczkai|Официален профил на Ласло Тороцкай}} {{мъниче|политик|Унгария}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Политика|Унгария}} {{СОРТКАТ:Тороцкай, Ласло}} [[Категория:Унгарски политици]] [[Категория:Унгарски журналисти]] [[Категория:Националисти]] [[Категория:Антикомунисти]] [[Категория:Възпитаници на Сегедския университет]] [[Категория:Родени в Сегед]] 30mwqu1nido29jejdqxtq5j5w2v5uob 0 723391 12877038 12876258 2026-04-11T06:51:51Z ~2026-22355-92 391950 12877038 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Борислав Сарафов | име-оригинал = | категория = юрист | описание = | портрет = | портрет-описание = | пол = мъж | име-рождено = | роден-място = [[София]], [[Народна република България]] | починал-място = | националност = | работил = | псевдоним = | вложки = | още = | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = }} '''Борислав Боби Сарафов''' е български полицай, юрист. Той е директор на [[Национална следствена служба|Националната следствена служба]] от 18 декември 2017 г., а на 16 юни 2023 г. е избран за и.ф. [[главен прокурор на Република България]]. == Биография == Роден е 16 август 1969 г. в [[София]]. През 1987 г. завършва [[27 СОУ „Акад. Георги Караславов“|27 ЕСПУ „Акад. Георги Караславов“]] в София. През 1994 г. завършва [[Академия на МВР|Висшия институт на МВР]], факултет "Национална полиция", специалност „Охрана на обществения ред“, която от 1991 г. се приравнява на специалност "Право".<ref>[http://www.vss.justice.bg/root/f/upload/14/bbs-predl.pdf Биография на Борислав Сарафов във връзка с предложение за член на Висшия съдебен съвет]</ref> След това става инспектор по режимно-административната дейност в Главно управление на местата за лишаване от свобода. Остава на тази позиция до 26 януари 1996 г., когато става следовател в Софийската окръжна следствена служба. От 2001 г. е заместник-районен прокурор в Районната прокуратора в [[Сливница]]. В периода 1 юни 2001 – 5 ноември 2006 г. е прокурор в Софийска окръжна прокуратура. След това до 28 февруари 2007 г. е прокурор във Върховна административна прокуратура отдел „Съдебен“. Между 1 март 2007 и 29 юни 2011 г. е прокурор във Върховна касационна прокуратура отдел „Противодействие на организираната престъпност“. През 2011 г. става ръководител на Апелативната специализирана прокуратура. От 18 януари 2013 г. е заместник на главния прокурор на Република България, а от 18 декември 2017 г. директор на Националната следствена служба.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.prb.bg/bg/nsls/za-n-sl-s/rykovodstvo/direktor/borislav-bobi-sarafov |заглавие=Биография на Борислав Сарафов на сайта на Националната следствена служба |достъп_дата=2019-05-24 |архив_дата=2019-05-24 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190524061518/https://www.prb.bg/bg/nsls/za-n-sl-s/rykovodstvo/direktor/borislav-bobi-sarafov }}</ref> ==Конфликт с Гешев и последващ избор == На 1 май 2023 г. в местността [[Ярема (седловина)|Ярема]] е взривен експлозив близо до преминаващия автомобил на гл. прокурор Гешев. Гешев обявява, че това е атентат, целящ той да бъде убит. В първите дни Борислав Сарафов повтаря тезата на Гешев, но впоследствие се разграничава от него и обявява, че е бил подведен.<ref>[https://www.mediapool.bg/atentatat-sreshtu-geshev-e-izvarshen-s-25-kg-vzriv-ot-chuzhbina-news354453.html "Атентатът" срещу Гешев е извършен с 2.5 кг взрив от чужбина]</ref> На 15 май 2023 г. Сарафов, който дотогава е сред най-приближените на Гешев, иска публично неговата оставка. След това Сарафов обявява, че се страхува за живота си, понеже е бил заплашван от шефа си Гешев.<ref>[https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2023/05/15/4483494_borislav_sarafov_poiska_ostavkata_na_geshev_i_obiavi/ Борислав Сарафов поиска оставката на Гешев и обяви, че се страхува за живота си]</ref> Впоследствие публично двамата си отправят взаимни обвинения. На 15 юни 2023 г. ВСС отстранява Гешев от поста главен прокурор. На 16 юни 2023 г. Сарафов е избран за и.ф. (изпълняващ функцията) главен прокурор. Гешев обявява, че с избора на Сарафов от ВСС е нарушена Конституцията и правовата държава.<ref>[https://bntnews.bg/news/geshev-sas-zayavka-za-politicheska-kariera-sayuzat-na-sadiite-kritikuva-borislav-sarafov-obzor-1237710newshtml bntnews.bg]</ref> == Критики и противоречия == Според публикация, в сайта „Биволъ“, синът на Сарафов – Боби Сарафов – който тогава е студент, притежава апартамент, ателие и гараж на стойност 540 хил. лв., придобити през 2018 и 2019 г. Определената за разследващ главния прокурор Даниела Талева отказва да образува досъдебно производство по случая. Според нея, твърденията които се излагат в медийните публикации, не се потвърждават от събраните материали по проверката.<ref>[https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2024/02/05/4584458_naznachenata_da_razsledva_imotni_sdelki_na_sarafov_ne/?ref=home_layer2 Назначената да разследва имотни сделки на Сарафов не откри данни за престъпление]</ref> Според публикация в сайта BIRD от 2025 г., бившата съпруга на Сарафов – Евгения, е придобила имот в престижния столичен квартал „[[Драгалевци]]“ срещу 1000 лева. Това се е случило, след като имотът с площ над 680 кв. м. първо е бил купен от частна фирма за 343,000 лева, а след това Сарафова е купила фирмата-собственик за 1000 лева.<ref>680 кв. м. в "Драгалевци" срещу 1000 лв. Разследване разкри нова имотна сделка на близка на Сарафов. [https://www.svobodnaevropa.bg/a/imot-dragalevtsi-sarafov-bivsha-sapruga/33518577.html Свободна Европа, 1 септември 2025 г.]</ref> През октомври 2024 г. Борислав Сарафов е издигнат от ВСС като единствен кандидат за нов главен прокурор. Срещу избора му са организирани протести настояващи, че „задкулисието“ прави същата процедура, като тази за избора на Гешев през 2019 г., в търсене на нов „удобен“ главен прокурор. В началото на 2025 г. парламентът сприра процедурата по избора му преди гласуването във [[Висш съдебен съвет|ВСС]]. Наред с това депутатите приемат промени в закона, според които членове на Съвета с изтекъл мандат, какъвто е действащия тогава ВСС, да не могат да избират главен прокурор. Впоследствое Сарафов обжалва пред [[Върховен административен съд|ВАС]] спирането на процедурата по избора му. В края на януари 2025 г. са приети и други промени в Закона за съдебната власт, според които при предсрочно прекратяване на мандата на главния прокурор се определя временно изпълняващ съответните функции. Това става при условие, че той няма право да ги изпълнява за срок по-дълъг от 6 месеца. Предвид тази законова разпоредба се очаква Сарафов да изпълнява функциите на главен прокурор до 21 юли 2025 г., но той отказва да освободи поста. Неочаквано, прокурорската колегия на ВСС приема, че на новата разпоредба не е придадена обратна сила и следователно тя не се отнася до Сарафов. В тази връзка, на 18 септември 2025 г. [[Върховен касационен съд|Върховния касационен съд]] се произнася, че след 21 юли 2025 г. Сарафов вече не е легитимен и.ф. главен прокурор.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://news.lex.bg/вкс-прие-че-борислав-сарафов-вече-не-е/|заглавие=ВКС прие, че Борислав Сарафов вече не е и.ф. главен прокурор|дата=2 октомври 2025|труд=news.lex.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vks.bg/novini/otkaz-za-obrazuvane-i.f.gl.prokuror-02.10.html|заглавие=Върховен касационен съд. Пресофис. Новини и официални съобщения на ВКС|дата=2 октомври 2025|труд=vks.bg}}</ref> С това решение окончателно се поражда криза в съдебната система. Сарафов и екипът му отхвърлят решението на ВКС и твърдят, че то не поражда никакви правни последици за самия Сарафов.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.svobodnaevropa.bg/a/sadat-obiavi-sarafov-za-negoden-a-toi-izlaga-tri-pati/33547411.html|заглавие=Съдът обяви Сарафов за нелегитимен, а той излъга три пъти. Как България остана без главен прокурор|фамилно_име=Митов|първо_име=Борис|дата=3 октомври 2025|труд=svobodnaevropa.bg}}</ref><ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/sudiya-no1-sarafov-nasuskva-grazhdanite-sreshtu-suda|заглавие=Съдия №1: Сарафов насъсква гражданите срещу съда|фамилно_име=Дачкова|първо_име=Доротея|дата=4 октомври 2025|труд=segabg.com}}</ref> Прокуратурата обвинява ВКС, че преследвал „единствено и само политически цели“, и отправя редица нападки срещу съда.<ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://news.lex.bg/асоциацията-на-прокурорите-призова-и/|заглавие=Прокуратурата: Ръководството на ВКС преследва единствено политически цели – жалък опит за дискредитиране на прокуратурата|дата=3 октомври 2925|труд=news.lex.bg}}</ref> Председателката на ВКС [[Галина Захарова]] излиза с изявление, че действията на прокуратурата са знак за мащабен натиск срещу всички съдии и че „няма демократична държава, в която представител на прокуратурата да си позволява публично да оспорва изключителното право на съдиите да решават делата си въз основа на собствен тълкувателен анализ“.<ref name=":1" /><ref name=":0" /> В декларация на Съюза на съдиите се заявява, че единствената възможност пред Борислав Сарафов е подаване на незабавна оставка. В противен случай компетентните държавни органи следва да упражнят своите правомощия по Конституция, за да го отстранят от поста.<ref>Съюзът на съдиите: Сарафов, подай оставка! [https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/suyuzut-na-sudiite-sarafov-poday-ostavka 05.10.2025 г. Сега.]</ref> Междувременно през август е подаден сигнал до специалния прокурор [[Даниела Талева]] за неправомерно заемане на поста главен прокурор от Сарафов, но тя отказва да започне разследване. Отказът ѝ е обжалван, но е потвърден от съдията в [[Софийски градски съд|Софийския градски съд]] Иван Стоилов, а след това и от [[Софийски апелативен съд|Софийския апелативен съд]], чийто състав макар и неединодушно (решението е подкрепено от съдиите Алексей Трифонов и Димитрина Ангелова с особено мнение на Андрей Ангелов) приема, че определеният в закона срок за временно заемане на длъжността не се отнася за Сарафов, тъй като нормата няма обратно действие.<ref>{{cite web | last = Дачкова | first = Доротея | year = 2025 | url = https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/sudut-podpechata-otkaza-na-taleva-da-razsledva-sarafov-che-uzurpira-vlastta | title = Съдът подпечата отказа на Талева да разследва Сарафов, че узурпира властта | work = segabg.com | publisher = Сега | accessdate = 2025-12-13 | archive-url = | archive-date = }}</ref> == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Сарафов, Борислав}} [[Категория:Български юристи]] [[Категория:Български прокурори]] [[Категория:Родени в София]] 65gv4n86wrl2j10y0l7rzjb79ymwvu9 12877073 12877038 2026-04-11T07:56:21Z Nk 399 Премахнати [[Special:Contributions/~2026-22355-92|редакции на ~2026-22355-92]] ([[User talk:~2026-22355-92|б]].), към версия на Nk 12875720 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Борислав Сарафов | име-оригинал = | категория = юрист | описание = | портрет = | портрет-описание = | пол = мъж | име-рождено = | роден-място = [[София]], [[Народна република България]] | починал-място = | националност = | работил = | псевдоним = | вложки = | още = | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = }} '''Борислав Боби Сарафов''' е български полицай, юрист и измамник. Той е директор на [[Национална следствена служба|Националната следствена служба]] от 18 декември 2017 г., а на 16 юни 2023 г. е избран за и.ф. [[главен прокурор на Република България]]. На 21 юли 2025 г., Сарафов отказва да освободи, съгласно действащите законовите разпоредби, временно заемания от него пост. С това се поражда скандал, прераснал впоследствие в криза в съдебната система. == Биография == Роден е 16 август 1969 г. в [[София]]. През 1987 г. завършва [[27 СОУ „Акад. Георги Караславов“|27 ЕСПУ „Акад. Георги Караславов“]] в София. През 1994 г. завършва [[Академия на МВР|Висшия институт на МВР]], факултет "Национална полиция", специалност „Охрана на обществения ред“, която от 1991 г. се приравнява на специалност "Право".<ref>[http://www.vss.justice.bg/root/f/upload/14/bbs-predl.pdf Биография на Борислав Сарафов във връзка с предложение за член на Висшия съдебен съвет]</ref> След това става инспектор по режимно-административната дейност в Главно управление на местата за лишаване от свобода. Остава на тази позиция до 26 януари 1996 г., когато става следовател в Софийската окръжна следствена служба. От 2001 г. е заместник-районен прокурор в Районната прокуратора в [[Сливница]]. В периода 1 юни 2001 – 5 ноември 2006 г. е прокурор в Софийска окръжна прокуратура. След това до 28 февруари 2007 г. е прокурор във Върховна административна прокуратура отдел „Съдебен“. Между 1 март 2007 и 29 юни 2011 г. е прокурор във Върховна касационна прокуратура отдел „Противодействие на организираната престъпност“. През 2011 г. става ръководител на Апелативната специализирана прокуратура. От 18 януари 2013 г. е заместник на главния прокурор на Република България, а от 18 декември 2017 г. директор на Националната следствена служба.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.prb.bg/bg/nsls/za-n-sl-s/rykovodstvo/direktor/borislav-bobi-sarafov |заглавие=Биография на Борислав Сарафов на сайта на Националната следствена служба |достъп_дата=2019-05-24 |архив_дата=2019-05-24 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190524061518/https://www.prb.bg/bg/nsls/za-n-sl-s/rykovodstvo/direktor/borislav-bobi-sarafov }}</ref> ==Конфликт с Гешев и последващ избор == На 1 май 2023 г. в местността [[Ярема (седловина)|Ярема]] е взривен експлозив близо до преминаващия автомобил на гл. прокурор Гешев. Гешев обявява, че това е атентат, целящ той да бъде убит. В първите дни Борислав Сарафов повтаря тезата на Гешев, но впоследствие се разграничава от него и обявява, че е бил подведен.<ref>[https://www.mediapool.bg/atentatat-sreshtu-geshev-e-izvarshen-s-25-kg-vzriv-ot-chuzhbina-news354453.html "Атентатът" срещу Гешев е извършен с 2.5 кг взрив от чужбина]</ref> На 15 май 2023 г. Сарафов, който дотогава е сред най-приближените на Гешев, иска публично неговата оставка. След това Сарафов обявява, че се страхува за живота си, понеже е бил заплашван от шефа си Гешев.<ref>[https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2023/05/15/4483494_borislav_sarafov_poiska_ostavkata_na_geshev_i_obiavi/ Борислав Сарафов поиска оставката на Гешев и обяви, че се страхува за живота си]</ref> Впоследствие публично двамата си отправят взаимни обвинения. На 15 юни 2023 г. ВСС отстранява Гешев от поста главен прокурор. На 16 юни 2023 г. Сарафов е избран за и.ф. (изпълняващ функцията) главен прокурор. Гешев обявява, че с избора на Сарафов от ВСС е нарушена Конституцията и правовата държава.<ref>[https://bntnews.bg/news/geshev-sas-zayavka-za-politicheska-kariera-sayuzat-na-sadiite-kritikuva-borislav-sarafov-obzor-1237710newshtml bntnews.bg]</ref> == Критики и противоречия == Според публикация, в сайта „Биволъ“, синът на Сарафов – Боби Сарафов – който тогава е студент, притежава апартамент, ателие и гараж на стойност 540 хил. лв., придобити през 2018 и 2019 г. Определената за разследващ главния прокурор Даниела Талева отказва да образува досъдебно производство по случая. Според нея, твърденията които се излагат в медийните публикации, не се потвърждават от събраните материали по проверката.<ref>[https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2024/02/05/4584458_naznachenata_da_razsledva_imotni_sdelki_na_sarafov_ne/?ref=home_layer2 Назначената да разследва имотни сделки на Сарафов не откри данни за престъпление]</ref> Според публикация в сайта BIRD от 2025 г., бившата съпруга на Сарафов – Евгения, е придобила имот в престижния столичен квартал „[[Драгалевци]]“ срещу 1000 лева. Това се е случило, след като имотът с площ над 680 кв. м. първо е бил купен от частна фирма за 343,000 лева, а след това Сарафова е купила фирмата-собственик за 1000 лева.<ref>680 кв. м. в "Драгалевци" срещу 1000 лв. Разследване разкри нова имотна сделка на близка на Сарафов. [https://www.svobodnaevropa.bg/a/imot-dragalevtsi-sarafov-bivsha-sapruga/33518577.html Свободна Европа, 1 септември 2025 г.]</ref> През октомври 2024 г. Борислав Сарафов е издигнат от ВСС като единствен кандидат за нов главен прокурор. Срещу избора му са организирани протести настояващи, че „задкулисието“ прави същата процедура, като тази за избора на Гешев през 2019 г., в търсене на нов „удобен“ главен прокурор. В началото на 2025 г. парламентът сприра процедурата по избора му преди гласуването във [[Висш съдебен съвет|ВСС]]. Наред с това депутатите приемат промени в закона, според които членове на Съвета с изтекъл мандат, какъвто е действащия тогава ВСС, да не могат да избират главен прокурор. Впоследствое Сарафов обжалва пред [[Върховен административен съд|ВАС]] спирането на процедурата по избора му. В края на януари 2025 г. са приети и други промени в Закона за съдебната власт, според които при предсрочно прекратяване на мандата на главния прокурор се определя временно изпълняващ съответните функции. Това става при условие, че той няма право да ги изпълнява за срок по-дълъг от 6 месеца. Предвид тази законова разпоредба се очаква Сарафов да изпълнява функциите на главен прокурор до 21 юли 2025 г., но той отказва да освободи поста. Неочаквано, прокурорската колегия на ВСС приема, че на новата разпоредба не е придадена обратна сила и следователно тя не се отнася до Сарафов. В тази връзка, на 18 септември 2025 г. [[Върховен касационен съд|Върховния касационен съд]] се произнася, че след 21 юли 2025 г. Сарафов вече не е легитимен и.ф. главен прокурор.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://news.lex.bg/вкс-прие-че-борислав-сарафов-вече-не-е/|заглавие=ВКС прие, че Борислав Сарафов вече не е и.ф. главен прокурор|дата=2 октомври 2025|труд=news.lex.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vks.bg/novini/otkaz-za-obrazuvane-i.f.gl.prokuror-02.10.html|заглавие=Върховен касационен съд. Пресофис. Новини и официални съобщения на ВКС|дата=2 октомври 2025|труд=vks.bg}}</ref> С това решение окончателно се поражда криза в съдебната система. Сарафов и екипът му отхвърлят решението на ВКС и твърдят, че то не поражда никакви правни последици за самия Сарафов.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.svobodnaevropa.bg/a/sadat-obiavi-sarafov-za-negoden-a-toi-izlaga-tri-pati/33547411.html|заглавие=Съдът обяви Сарафов за нелегитимен, а той излъга три пъти. Как България остана без главен прокурор|фамилно_име=Митов|първо_име=Борис|дата=3 октомври 2025|труд=svobodnaevropa.bg}}</ref><ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/sudiya-no1-sarafov-nasuskva-grazhdanite-sreshtu-suda|заглавие=Съдия №1: Сарафов насъсква гражданите срещу съда|фамилно_име=Дачкова|първо_име=Доротея|дата=4 октомври 2025|труд=segabg.com}}</ref> Прокуратурата обвинява ВКС, че преследвал „единствено и само политически цели“, и отправя редица нападки срещу съда.<ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://news.lex.bg/асоциацията-на-прокурорите-призова-и/|заглавие=Прокуратурата: Ръководството на ВКС преследва единствено политически цели – жалък опит за дискредитиране на прокуратурата|дата=3 октомври 2925|труд=news.lex.bg}}</ref> Председателката на ВКС [[Галина Захарова]] излиза с изявление, че действията на прокуратурата са знак за мащабен натиск срещу всички съдии и че „няма демократична държава, в която представител на прокуратурата да си позволява публично да оспорва изключителното право на съдиите да решават делата си въз основа на собствен тълкувателен анализ“.<ref name=":1" /><ref name=":0" /> В декларация на Съюза на съдиите се заявява, че единствената възможност пред Борислав Сарафов е подаване на незабавна оставка. В противен случай компетентните държавни органи следва да упражнят своите правомощия по Конституция, за да го отстранят от поста.<ref>Съюзът на съдиите: Сарафов, подай оставка! [https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/suyuzut-na-sudiite-sarafov-poday-ostavka 05.10.2025 г. Сега.]</ref> Междувременно през август е подаден сигнал до специалния прокурор [[Даниела Талева]] за неправомерно заемане на поста главен прокурор от Сарафов, но тя отказва да започне разследване. Отказът ѝ е обжалван, но е потвърден от съдията в [[Софийски градски съд|Софийския градски съд]] Иван Стоилов, а след това и от [[Софийски апелативен съд|Софийския апелативен съд]], чийто състав макар и неединодушно (решението е подкрепено от съдиите Алексей Трифонов и Димитрина Ангелова с особено мнение на Андрей Ангелов) приема, че определеният в закона срок за временно заемане на длъжността не се отнася за Сарафов, тъй като нормата няма обратно действие.<ref>{{cite web | last = Дачкова | first = Доротея | year = 2025 | url = https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/sudut-podpechata-otkaza-na-taleva-da-razsledva-sarafov-che-uzurpira-vlastta | title = Съдът подпечата отказа на Талева да разследва Сарафов, че узурпира властта | work = segabg.com | publisher = Сега | accessdate = 2025-12-13 | archive-url = | archive-date = }}</ref> == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Сарафов, Борислав}} [[Категория:Български юристи]] [[Категория:Български прокурори]] [[Категория:Родени в София]] gxse3cggkcy57rnvyerui91gkvopxap 0 724369 12876603 12221569 2026-04-10T13:37:10Z Tonimicho 109787 Добавяне на [[Категория:Дейци на Македонските братства]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12876603 wikitext text/x-wiki {{Личност|учител}} '''Кирил Кулишев Костов''' е [[българи|български]] просветен деец от късното Българско възраждане в Македония. == Биография == Кирил Кулишев е роден в македонския град [[Дойран]], тогава в Османската империя. В учебната 1897/1898 година преподава в [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]].<ref name="Кандиларовъ 84">{{Кандиларов|84}}</ref> Преподава и в [[Одринска българска мъжка гимназия|Одринската българска мъжка гимназия „Доктор Петър Берон“]].<ref>{{cite book | title = Д-р Петър Берон и Одринската българска мъжка гимназия „Д-р Петър Берон“: сборник от статии и документи | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1958 | edition = | publisher = Издателство на Българската академия на науките | location = София | isbn = | doi = | pages = 480 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> В 1936 година е избран в Управителния съвет на [[Дойранско благотворително братство|Дойранското благотворително братство]].<ref>{{Райчевски 2016|558 – 559}}</ref> == Вижте също == * [[Георги Кулишев]] * [[Христо Кулишев]] == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{мъниче|учител|българин}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Кулишев, Кирил}} [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Родени в Дойран]] [[Категория:Български учители]] [[Категория:Учители в Одринската българска мъжка гимназия]] [[Категория:Учители в Солунската българска мъжка гимназия]] [[Категория:Дейци на Македонските братства]] 2xsrut7scexd4p1dtwfaco6p1g8ipq3 0 724992 12877020 12851190 2026-04-11T06:25:13Z Пища Хуфнагел 119943 12877020 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Annie Ernaux | име-рождено = Annie Duchesne | категория = писател | портрет = Annie Ernaux.jpg | портрет-описание = Ани Ерно през 2011 г. | роден-място = Лилбон, [[Франция]] | починал-място = | работил = [[писател]] | националност = {{FRA}} | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | период = 1974 – | жанрове = [[роман]], [[автобиография]] | теми = | направление = | дебют = | известни творби = ''Мястото'' (1983)<br>''Обикновена страст'' (1992) | награди = „[[Ренодо]]“ (1984)<br />„[[Маргьорит Дюрас (награда)|Маргьорит Дюрас]]“ (2008)<br />„[[Франсоа Мориак (награда)|Франсоа Мориак]]“ (2008)<br />„[[Стрега (награда)|Стрега]]“ (2016)<br />„[[Маргьорит Юрсенар (награда)|Маргьорит Юрсенар]]“ (2017)<br>„[[Грегор фон Рецори (награда)|Грегор фон Рецори]]“<br>{{нобел}} [[Нобелова награда за литература|Нобелова награда]] | повлиян = | повлиял = }} | брак = Филип Ерно | деца = 2 }} '''Ани Ерно''' ({{lang|fr|Annie Ernaux}}) е френска [[писател]]ка, носителка на [[Нобелова награда за литература]] за 2022 г. == Биография == Родена е на 1 септември 1940 г. в Лилбон, [[Нормандия]]<ref>{{Cite web |title=Biographie: Annie Ernaux |url=https://auteurs.contemporain.info/doku.php/auteurs/annie_ernaux |work=auteurs.contemporain.info |accessdate=2020-02-07}}.</ref> с моминско име Ани Дюшен ({{lang|fr|Annie Duchesne}})<ref>„Mon nom de jeune fille, Duchesne“ (''L'Autre Fille'', Paris, NiL, 2011, p. 12).</ref>. Прекарва детството и младостта си в Ивто в Нормандия. Произходът ѝ е скромен, родителите ѝ са работници, а след това дребни търговци, собственици на кафене-бакалия. Ани Ерно следва в университета в [[Руан]], а след това в университета в [[Бордо]]. Тя става сертифициран учител, а след това завършва висше образование по съвременна литература през 1971 г. Работи известно време върху проект за дипломна работа върху [[Пиер Мариво]], който остава недовършен<ref>{{Cite web |author=Grégoire Leménager |title=Annie Ernaux: ''Je voulais venger ma race'' |url=https://bibliobs.nouvelobs.com/romans/20111209.OBS6413/annie-ernaux-je-voulais-venger-ma-race.html |work=BibliObs |date=09-12-2011 |accessdate=1 décembre 2020}}.</ref>. В началото на 70-те години Ерно преподава в лицея Бонвил<ref>{{Cite journal |last=Héloïse Kolebka |year=2008 |title=Annie Ernaux : "Je ne suis qu'histoire" |url=http://www.histoire.presse.fr/actualite/portraits/annie-ernaux-je-ne-suis-qu-histoire-01-06-2008-5928 |journal=L'Histoire |issue=332 |page=18 |issn=0182-2411}}.</ref>, в колежа Евир в Анеси ле Вьо, след това в [[Понтоаз]], преди да започне работа в Националния център за дистанционно обучение ({{lang|fr|Centre national d'enseignement à distance}}).<ref>[http://www.cercle-enseignement.com/Espace-auteurs/Interviews/Interviews/Annie-Ernaux#reponses Annie Ernaux], Cercle-enseignement.com, посетен на 12 октомври 2011 г.</ref> Омъжена е за Филип Ерно, с когото има двама сина, Ерик и Давид<ref>{{Cite web |title=Les Années Super-8 d'Annie Ernaux et David Ernaux-Briot |url=https://actualitte.com/article/107192/television/les-annees-super-8-d-annie-ernaux-et-david-ernaux-briot |date=29 juillet 2022 |work=actualitte.com |accessdate=21 septembre 2022}}.</ref>. Филип я напуска в началото на 80-те години след 17 години съвместен живот<ref>{{Cite web |url=https://www.lapresse.ca/cinema/chroniques/2022-05-24/la-presse-a-cannes/les-annees-filmees-d-annie-ernaux.php |title=Les années filmées d’Annie Ernaux |author=Marc Cassivi |work=lapresse.ca |date=6 octobre 2022}}.</ref>. През 2022 г. получава [[Нобелова награда за литература]] за „смелостта и клиничната прецизност, с които разкрива корените и колективните ограничения на личната памет“.<ref>https://www.nobelprize.org/prizes/literature/2022/summary/</ref> == Библиография == * ''Les Armoires vides'', Paris, Gallimard, 1974 * ''Ce qu'ils disent ou rien'', Paris, Gallimard, 1977 * ''La Femme gelée'', Paris, Gallimard, 1981 * ''La Place'', Paris, Gallimard, 1983<br>„Мястото“ (в общ том със „С най-хубавия спомен“ на [[Франсоаз Саган]] и „Добри момчета“ на [[Патрик Модиано]]). София: Народна култура, 1986, 270 с. * ''Une Femme'', Paris, Gallimard, 1989 * ''Passion simple'', Paris, Gallimard, 1991<br>„Обикновена страст“. Превод от френски Нона Стефанова. София: Прозорец, 1994, 56 с. * ''Journal du dehors'', Paris, Gallimard, 1993 * ''La Honte'', Paris, Gallimard, 1997 * ''Je ne suis pas sortie de ma nuit'', Paris, Gallimard, 1997 * ''La Vie extérieure: 1993-1999'', Paris, Gallimard, 2000 * ''L'Événement'', Paris, Gallimard, 2000<br>„Изпитанието“. Превод от френски Валентина Бояджиева. София: Лист, 2023, 120 с. * ''Se perdre'', Paris, Gallimard, 2001 * ''L'Occupation'', Paris, Gallimard, 2002 * ''L'Usage de la photo'', with Marc Marie, Paris, Gallimard, 2005 * ''Les Années'', Paris, Gallimard, 2008<br>„Годините“. Превод от френски Валентина Бояджиева. София: Лист, 2022, 256 с. * ''L'Autre fille'', Paris, Nil, 2011 * ''L'Atelier noir'', Paris, éd. des Busclats, 2011 * ''Écrire la vie'', Paris, Gallimard, 2011.<ref>Сборник от 11 по-ранни работи, с откъси от личен дневник и фотографии.</ref> * ''Retour à Yvetot'', éditions du Mauconduit, 2013. * ''Regarde les lumières mon amour'', Raconter la vie, 2014. * ''Mémoire de fille'', Gallimard, 2016. * ''Hôtel Casanova'', Paris: Gallimard, 2020, 96 p. * ''Le Jeune Homme'', Paris: Gallimard, 2022, 48 p. == Награди и отличия == [[Файл:EV - Annie Ernaux Strega 2016.jpg|мини|200п|Ани Ерно при получаването на наградата „Стрега“ през 2016 г.]] * 1977: Prix d'Honneur за романа ''Ce qu'ils disent ou rien'' * 1984: Награда „[[Ренодо]]“ за ''La Place'' * 2008: Награда „[[Маргьорит Дюрас (награда)|Маргьорит Дюрас]]“ за ''Les Années'' * 2008: Награда „[[Франсоа Мориак (награда)|Франсоа Мориак]]“ за ''Les Années'' * 2008: Prix de la langue française за цялостно творчество<ref name="langue">{{Cite web|url=http://www.etat-critique.com/news.php?id=1440|titre=Annie Ernaux, Prix de la langue française|work=etat-critique.com|заглавие=архивно копие|достъп_дата=2024-07-28|архив_дата=2013-12-15|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131215184442/http://www.etat-critique.com/news.php?id=1440}}</ref> * 2014: Doctor honoris causa на Университета на Сержи-Понтоаз * 2016: Награда „[[Стрега (награда)|Стрега]]“ за европейска литература за ''Les Années'' * 2017: Награда „[[Маргьорит Юрсенар (награда)|Маргьорит Юрсенар]]“ за цялостно творчество<ref name="yourcenar">[http://www.livreshebdo.fr/article/annie-ernaux-laureate-du-prix-marguerite-yourcenar-2017 Annie Ernaux, lauréate du prix Marguerite Yourcenar 2017], livreshebdo.fr, 25 octobre 2017.</ref> * 2018: Награда „Хемингуей“ за цялостно творчество * 2019: Premio Formentor<ref>{{cite web |url=https://elpais.com/cultura/2019/05/06/actualidad/1557139278_217760.html |title=La escritora Annie Ernaux gana el Premio Formentor |work=elpais.com |author=Daniel Verdu |date=May 6, 2019 |accessdate=May 6, 2019}}</ref> * 2019: Награда „[[Грегор фон Рецори (награда)|Грегор фон Рецори]]“ за ''Una Donna'' == За нея == * Denis Fernandez-Recatala, ''Annie Ernaux'', éditions du Rocher, 1994 * Claire-Lise Tondeur, ''Annie Ernaux ou l'exil intérieur'', Rodopi, 1996 * Siobhán McIlvanney, ''Annie Ernaux: The Return to Origins'', Liverpool University Press, 2001 * Heike Ina Kuhl, ''«Du mauvais goût»: Annie Emaux's Bildungsaufstieg als literatur-und gesellschaftskritische Selbstzerstörung'', Max Niemeyer, 2001, 301 p. * Fabrice Thumerel (ред.), ''Annie Ernaux: une œuvre de l’entre-deux'', Paris, Artois Presses Université, 2004 * Lyn Thomas, ''Annie Ernaux à la première personne'', Stock, 2005 * Amaury Nauroy (ред.), Annie Ernaux/ Albert Memmi, revue Tra-jectoires, 2006 * Loraine Day, ''Writing shame and desire: the work of Annie Ernaux'', Peter Lang, 2007 * Francine Dugast-Porte, ''Annie Ernaux: étude de l'œuvre'', Bordas, 2008 * Adrien Scharff, ''Le Temps et le moi dans l'œuvre d'Annie Ernaux'', Le Manuscrit, 2008 * Élise Hugueny-Léger, ''Annie Ernaux, une poétique de la transgression'', Peter Lang, 2009 * Michèle Bacholle-Boskovic, ''Annie Ernaux. De la perte au corps glorieux'', Presses universitaires de Rennes, 2011 * Danielle Bajomée et Juliette Dor (ред.), ''Annie Ernaux. Se perdre dans l'écriture de soi'', Klincksieck, 2011 * Thomas Hunkeler et Marc-Henry Soulet (ред.), ''Annie Ernaux. Se mettre en gage pour dire le monde'', MétisPresses, 2012 * Pierre-Louis Fort et Violaine Houdart-Merot (ред.), ''Annie Ernaux.un engagement d'écriture'', Presses de la Sorbonne Nouvelle, 2015. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|en}} [https://www.annie-ernaux.org/fr/22-2/ Биография на Ани Ерно в официалния ѝ сайт] * Ани Ерно, [https://www.kultura.bg/article/1227-pisane-i-spravedlivost- „Писане и справедливост“], сп. „Култура“, кн. 9, ноември 2022 * Ани Ерно, [https://www.kultura.bg/article/1303-nobelova-rech Нобелова реч], сп. „Култура“, кн. 1, януари 2023 * Антоанета Робова, [https://litvestnik.com/2022/11/16/ани-ерно-и-паметта-за-съпреживяното/ „Ани Ерно и паметта за (съ)преживяното“], сп. „Литературен вестник“, бр. 40, 2022 * Меглена Боденска, [https://www.toest.bg/annie-ernaux-nobel-prize-me-too/ „Ани Ерно, автофикцията и дългата сянка на #MeToo“], сп. „Тоест“, 9 ноември 2022 * [https://chitatelski-klub.nbu.bg/книга-на-месец-октомври-2023-г/ „Годините“ от Ани Ерно: Книга на месец октомври 2023 г.“], сайт на [[Читателски клуб на НБУ|Читателския клуб на НБУ]] * {{YouTube|SSkx_UI9S38|Читателски клуб на НБУ: Разговор за „Годините“ от Ани Ерно}} {{нобел литература}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Ерно, Ани}} [[Категория:Френски писателки]] [[Категория:Френски романисти]] [[Категория:Френски автобиографи]] [[Категория:Носители на награда „Ренодо“]] [[Категория:Носители на награда „Стрега“]] [[Категория:Носители на награда „Грегор фон Рецори“]] [[Категория:Почетни доктори във Франция]] [[Категория:Носители на Нобелова награда за литература]] [[Категория:Френски нобелови лауреати]] [[Категория:Нобелови лауреатки]] [[Категория:Нормандци]] srljycgu214ejhrzx31g56pv00s44z1 3 725647 12877176 12869445 2026-04-11T11:26:05Z Протогер 252193 /* Четническата */ Отговор 12877176 wikitext text/x-wiki [[Картинка:Filing cabinet icon.svg|мини|дясно| Архиви: [[Потребител беседа:Протогер/1|1]], [[Потребител беседа:Протогер/2|2]]]] {{нова нишка}} == anarchy.bg == ''' All rights reversed''' 🄯 2023 - F.A.C.B. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 09:35, 25 юли 2023 (UTC) :Именно, директното прекопиране на текстове от външни източници не е практика, която се насърчава в Уикипедия. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 09:36, 25 юли 2023 (UTC) == Беласишки отряд == <del>Ако имаш достъп до сп. Македонски преглед, може да се извади нещо за [[Беласишки отряд]] от [https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=718072 тази статия].</del> Няма значение, намерих я [http://www.mni.bg/2019/09/dnevnik-durvingov.html онлайн]. :) [[Потребител:Идеологист|Идеологист]] ([[Потребител беседа:Идеологист|беседа]]) 13:44, 1 ноември 2023 (UTC) == Дали няма да свърши работа == Дали няма да свърши работа [https://pan.bg/view_article-12-2079-Bezotechestvenici.html това]. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 12:21, 12 ноември 2023 (UTC) :Сега ще го разровя, благодаря. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 12:30, 12 ноември 2023 (UTC) == Братствата == Здрасти, попаднах на информация, че на 27 юли 1924 г., ден неделя, Струмишкото и Леринското братства в един и същи час (но на различни места, тоест всяко братство отделно) са имали [https://digital.libplovdiv.com/3rdparty/pdfjs/web/viewer.html?file=/asset/default/79b5b84e-b6f1-48ff-83a0-554358bdc78e.pdf&locale=bg събрание с „много важен дневен ред“]. Има ли някаква актуалност, за която е трябвало да говорят тогава или може да е просто чисто вътрешен въпрос на всяко братство. По това време са актуални събитията около Майския манифест, та си мисля дали това може да има нещо общо със поедините събрания. Просто исках да те попитам ако имаш някакви идеи по въпроса. Поздрав. [[Потребител:Идеологист|Идеологист]] ([[Потребител беседа:Идеологист|беседа]]) 10:56, 16 декември 2023 (UTC) :@[[Потребител:Идеологист|Идеологист]] , това за което се сещам е, че Струмишкият революционен окръг на ВМРО трябва да има редовен конгрес. За там пътува и Тодор Александров, преди да бъде убит. Технологията на конгресите е такава, че всичките окръзи трябва по едно и също време да се провеждат. Но това е предположение. Ще поровя да видя дали нещо ще изпадне. Поздрав! [[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 08:37, 17 декември 2023 (UTC) ::По-скоро е чисто съвпадение в случая, доколкото чета хрониките на братствените редовни срещи във вестника. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 21:18, 17 декември 2023 (UTC) == Македонски младежки организации == Има информация и за македонската младежка организация (на [[Съюз на македонските младежки организации|СММО]]) в Равда. Какво мислиш, трябва ли си отделна статия като тези за братства във всеки град и село, или трябва да добавя цялата информация в статията на селището?... [[Потребител:Идеологист|Идеологист]] ([[Потребител беседа:Идеологист|беседа]]) 06:08, 19 декември 2023 (UTC) :Добавяме ги в общата статия, пък ако се натрупа голямо количество информация после може да се отдели. Така е с Пловдивското, Варненското и Бургаското например. Женските дружества също. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 06:11, 19 декември 2023 (UTC) == Шаблон за братсвата == Според мен по-лесно ще бъде за навигация, ако има шаблон. Какво мислиш? Можем да разделим шаблона на области например (в/около кой град в България се намира братството) [[Потребител:Идеологист|Идеологист]] ([[Потребител беседа:Идеологист|беседа]]) 15:41, 20 декември 2023 (UTC) :Вариант е, но ще е трудно да се направи, поради факта, че към периода на съществуването им са в различни области от сегашното териториално разпределение. Пък и не знам дали за всички ще се събере нужна информация за написване. Но, ако искаш опитай и ще го подобряваме после. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 16:06, 20 декември 2023 (UTC) ::Опасявам се да не стане много претрупан шаблон, защото това са поне 250 братства, все пак. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 16:08, 20 декември 2023 (UTC) :::Прав си, стои идеята, ще видим по-нататък дали може да стане нещо. [[Потребител:Идеологист|Идеологист]] ([[Потребител беседа:Идеологист|беседа]]) 16:11, 20 декември 2023 (UTC) ::::{{Ping|Идеологист}}, всъщност [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%A1%D1%80%D1%8A%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0_%D0%B2_%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F подобен шаблон] може да се направи без проблем по това [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%BE_%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F#%D0%9E%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8_1919_%E2%80%93_1941 деление на България]. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 06:23, 22 декември 2023 (UTC) :::::И аз така си мислех. Но по отношение на административното разделение има братства, които съществуват както преди 1919 г., така и след 1941 г., така че се питам колко стриктно трябва да се придържаме към това разделение. [[Потребител:Идеологист|Идеологист]] ([[Потребител беседа:Идеологист|беседа]]) 08:42, 22 декември 2023 (UTC) ::::::@[[Потребител:Идеологист|Идеологист]] , ами те повечето стари братства са в големите градове, т.е. административно не са в разлика със след това. [[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 09:22, 22 декември 2023 (UTC) == Стоян Вампиро == Протогер, опитах се оправя статията за Вампиро, но нещо се затруднявам. Първата част е добре, но втората е омотана. Проблема е, че от статията в "Тема" липсват страници 17-та и 19-та. Вампиро не се установява в Бразилия и не умира там, а неговия зет Илия Гълъбаров, мъж на доведената му дъщеря Елена. Последните дни на Вампиро са неизвестни. Според споменатата му дъщеря, вероятно почива в старчески дом. Когато мога ще се опитам да навържа нещата. Поздрави!-- [[Потребител:Кочев|Кочев]] ([[Потребител беседа:Кочев|беседа]]) 06:27, 5 май 2024 (UTC) :Привет, да и аз забелязах липсата, но поне към момента не мога да го наглася. Някъде имам архивата от Тема, ако изнамеря страниците мога да пратя, да го донагодим. За Вампиро веднъж пише, че е убит 1951 година, но след това, че е оживял въпреки информацията и заключих, че в чужбина се случва това. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 06:31, 5 май 2024 (UTC) ::Най-добре е да се намери цялата статия. Имай грижата!--[[Потребител:Кочев|Кочев]] ([[Потребител беседа:Кочев|беседа]]) 06:46, 5 май 2024 (UTC) :::{{Ping|Кочев}}, ето я по несъществуващата им вече интернет страница, ако го намеря на хартия ще е още по-добре.: --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 06:54, 5 май 2024 (UTC) {{Долап|По следите на Вампира Ирина Вагалинска, Искра Ценкова|29em| Колко истина има в митовете за най-мистериозния разузнавач, работил за гръцките, за германските и за българските служби преди и след 9 септември 1944 година? Наричали са го Вампиро, Вампирджията или Фантома, обвинявали са го в предателство и тероризъм, но никой още не е опитвал да слепи портрета му от пръснатите парченца информация. За пръв път „ТЕМА" надникна едновременно и в архивите, и в спомените на живите родственици В Югозападна България момчетата не растат с приказки за Храбрия шивач или за юнака, който победил триглавата ламя. Когато старите искат да накарат младите да помълчат, им разказват други легенди - за Вампирджията. Наричат го още Вампира или Фантома заради способността му да се измъква невредим от всякакви ситуации и заради необикновения слух, който му помага да „вижда" в най-непрогледните нощи и да стреля право в целта. Сякаш е свръхестествено същество, безплътно и безсмъртно. Мисия невъзможна Истинското му име е Стоян Велев Хаджиев. Роден е на 19 март 1886 г. в село Ливадово, Демирхисарско. Отбива военната си служба в гръцката армия, а когато при съседите започват гоненията срещу хора с българско самосъзнание, се преселва в село Мулетарово (днес Рупите). Не е ясно дали това става още през 1918-а или през 1923 г., обаче няма спор, че Стоян Велев-Вампиро е бил член на ВМРО на Ванче Михайлов. Съден е за контрабанда в средата на 30-те години, но това не пречи на нашите служби за сигурност да го вербуват като разузнавач и да го използват на гръцка територия през Втората световна война. Запазени са документални свидетелства, че през 1939 г. той е изпратен на мисия в Кукуш и Дойран, но го погват и гърци, и сърби. След дълги гладни преходи през планините Вампира е заловен от югославските власти и подложен на мъчения, за да си признае, че е минал границата „с цел да поставя бомби и адски машини". „Заравяха ме жив в земята, но аз повтарях едно и също - че съм отишъл в Гърция при брат си, а гърците са ме подгонили и ранили и, за да се спася, съм избягал в Югославия", свидетелства самият Стоян Велев при завръщането си от тази мисия. Полицейските архиви са немногословни за дейността му в родното Ливадово през 1941-1944 г., но ако отидете в Рупите и седнете по вечерно време в кръчмата, все ще се намери кой да ви разкаже как Вампирджията е помогнал на тогавашните ни съюзници - германците, да надделеят в битката за крепостта Рупел и да преодолеят укрепителната линия „Метаксас". Вместо да тръгнат „на сляпо" срещу гърците, по идея на Вампирджията те изкупили всички магарета в околността, сложили фенери на гърба им и ги пуснали напред. Гърците започнали да стрелят по магаретата и така разкрили къде са им картечните гнезда и оръдията. Наблизо имало летище, от което германските самолети бомбардирали линията, така че за пехотата останало лесното... Трудното идва за нашия разузнавач, когато се завръща в България след 9 септември 1944 г. и опитва да работи с новата власт. Приемат го в БРП (комунисти) и няколко години продължава да ходи на разузнавателни мисии - е, с малко прекъсване през 1946-а заради алчен поручик от ДС, който не искал да скъса разписка за върнати от Вампира пари. Стоян Велев може да е неграмотен и да се „подписва" с отпечатъка на десния си палец, но пък не е глупак и говори перфектно гръцки, турски и сръбски, поназнайва дори арабски. На 62 години все още е „физически здрав и пъргав", „готов на всичко в името на България - да работи дори без пари", както отбелязва в доклада си служител на Държавна сигурност през 1948-а. Същият служител предлага този „смел, хладнокръвен, съобразителен, славолюбив" човек, ползващ се с добро име сред хората в селото си, да бъде отново привлечен на разузнавателна служба под кодово име Фантома. Но идва 1949-а с процеса срещу Трайчо Костов и масовите чистки в търсене на „врага с партиен билет". Заради миналото си на михайловист и царски шпионин Вампирджията тутакси е изключен от партията като „враг на народната власт". И скоро се превръща в най-търсения диверсант и трафикант на бегълци през българо-гръцката граница. Разработка „Влечугите" „Отличителни белези: ръст висок, коса руса, очи кестеняви, лице продълговато", пише в делото за национално издирване „Предател", образувано през 1954 г. срещу Стоян Велев Хаджиев-Вампира. „Предател" е прозвището му и в секретната разработка на МВР „Влечугите", в която той фигурира от 1952-ра като метежник и бандит. Интересна подробност е, че Държавна сигурност много добре знае за бягството му през 1950-а и за тайните му минавания през границата под гръцко покровителство през 1951-ва в компанията на друг изключен от БКП заради миналото си на „джандарин" - 34-годишния Иван Менчев от с. Дамяница. Но не бърза да сложи Вампира в „лошия" списък. Дали пък някой с достатъчно мозък в ДС не се е надявал да го използва отново? Не можем да сме сигурни. Факт е, че при отварянето на разработка „Влечугите" през май 1951 г. под прицел са поставени само Менчев (наречен с погнуса Червея) и неколцина негови ятаци с прозвища като Гущер, Змия, Крокодил, Слепок, Дъждовник и т.н. Уведомяват се околийските началници на полицията в Петричко и Сандански да поставят засади, но без резултат. Още много пъти агенти, редови милиционери и граничари ще се чувстват като идиоти заради провалени блокади, но пък до закриването на разработката през 1959 г. се събират купища документи с любопитни подробности от живота на диверсантите. От донесенията за срещите на Вампира и Менчев с месните научаваме и как са изглеждали - с черни мушами или с пелерина над сако с военна кройка, добре въоръжени с бомби (английски) и германски шмайзери. Подавали си сигнали с „щракане и подхвърляне на кибритени клечки". Някой си Янаки, задържан като ятак, добавя още щрихи за Вампирджията: на първата среща той обяснил, че идва да организира старите членове на ВМРО в нова организация. Целите били „да се води борба за свободна и независима Македония, която да се откъсне от България, както и против българското правителство". А междувременно „да се улесняват бягствата на всички, които искат да стигнат до Гърция". Тъкмо заради това още на втората среща Вампира поискал да му се намерят сговорчиви граничари за подсигуряване на канала. В изпълнение на задачата ятакът започнал да кани войници на ядене и пиене в дома си, „да събира девойки и да им пуска грамофон". В замяна получавал данни за засади, минирани полета, разместване на бойни единици и т.н. Някои граничари се съгласили и на по-тясно сътрудничество - вместо да ходят на нощни наряди, отивали в дома на Янаки да... поспят на спокойствие. Агитацията сред селяните очевидно е била важна част от подривната дейност на Вампира - на няколко пъти се цитира негово изказване, че войната е неизбежна и че „американците ще ни стопят за една нощ" със самолети и „тогава ще дойдат гърците и сърбите". Един от агентите, успял да се срещне с Менчев и Велев, докладва как те го питали за настроенията срещу ТКЗС, карали го да им носи сведения за войската и да им купува вестници, а също и учебници за българско и съветско въоръжение. Непрекъснато говорели, че Турция, Сърбия и Гърция ще нападнат България, че Германия и Америка също гласят нещо срещу комунистите. Ами ако няма война, питал агентът. Вампиро почуквал по главата си - „да не чуе Дяволът", и добавял: „Тогава ще работим, после ще бегаме в друга държава, че тука живот за нас нема, не ни оставят свободни, а ни гонят за шпионство". И още: „Тя тая работа не е работа, ама се хванахме... Имахме си къщи, семейства, тайфа, къде са те сега..." Агентът попитал и как така лесно минават границата, а двамата му отговорили, че чакат смяната на часовоя или направо отиват при него и казват: „Мил ли ти е животът?" Македонският подход Има и още истории, които напомнят за онзи анекдот около появата на Кръстю Сарафов в „Иванко" след нахлуването на брат му Борис при директора на Народния театър с въпроса: "Ке го биде ли наш Кръсте во ролята на царот?" В друго агентурно донесение се предава разказ на заловен ятак за начина, по който Вампиро „респектирал" милиционер. Когато една вечер през лятото на 1951 г. започнала нова блокада и пред къщата на ятака бил поставен униформен, той отишъл да предупреди Велев, преди да се покаже от върбалака. А, нищо, пак ще идем у вас, рекъл му Вампира. Минал спокойно покрай милиционера пред къщата и го „строил": „Тука ще стоиш и нема да мърдаш". Позабавил се 10-ина минути вътре и си тръгнал необезпокояван. На следващата година до МВР стига информация, че на 1 ноември в с. Коларово идвал „Вампира с още един", взели хляб от някакъв овчар, разпитвали как е минала подписката за държавния заем „и за други сведения от политически и стопански характер". А на тръгване Вампира поръчал на овчаря непременно да каже в милицията за неговото идване. За страх от властта и дума не може да става в многобройните документирани разпити и агентурни донесения. На няколко места обаче се споменава, че бандитите се опасяват от предатели, но живи нямало да се дадат. В яките си имали „капсули, равни на 40 конски сили" - така, „щото при обиск да експлодират или да бъдат взривени при раняване и безизходица". На няколко пъти се споменава и история с престрелка при завардването на мостовете на р. Струма и Струмешница през пролетта на 1952-ра, но само в една непотвърдена версия сблъсъкът завършва с петима убити от диверсантите войници. По-вероятно е да се е случило друго: войниците стреляли по бандитите, а бандитите стреляли в краката на граничарите, та се измъкнали без жертви. Имало един убит войник, ранени сержант и лейтенант, но няколко дни по-късно - заради хаос в засадата. Два отряда се срещнали и не се познали, понеже паролите им били различни... Няма съмнение обаче, че властите започват да възприемат „влечугите" все по-сериозно. През същата 1952-ра е издадено постановление за включване на нови осем „обекта" в разработката - така те стават общо 15. От тях двама (Менчев и Вампира) са „изменници", останалите - „връзки". А прякорите вече не са само леко подигравателни: освен Предател са добавени Двуличник, Звер, Шушумига, Пигмей, Язва, Екзема... Дебнат ги целогодишно с поръката да се стреля на месо, докато бъдат заловени и ликвидирани основните организатори. Често се отчитат „мероприятия" като вербуване на ятаци и внедряване на агенти под прикритие сред тях, притискат се за информация членове от семействата. Когато през лятото на 1952 г. до околийските дирекции на МВР в Петричко и Сандански стига информация, че трима въоръжени с шмайзери и бомби бродят из Ситната борова гора, блокадата не се вдига цели пет денонощия. А на агентите е заповядано да лежат през цялото време неподвижни, запасени с храна и вода, свързани с канап помежду си, за да си сигнализират при най-малко съмнение за диверсантска поява. Дор три засади, все ялови И как така никога не са ги хванали? Причината едва ли е само в това, че диверсантите познават горските пътеки, всяват респект с шмайзерите и плащат добре на информаторите си. Вярно е, че се споменават суми от порядъка на 6000, 8000, 10 000 лева при възложена задача - отделно от парите, пращани по куриери до интернираните им семейства (понякога това са няколко златни лири, друг път 50 000 лева накуп или пък чифт копринени чорапи, няколко метра плат и комбинезони за жените). Но сред донесенията има и такива, които недвусмислено говорят за симпатиите към Иван Менчев и Вампира. В едно от тях се разказва как неколцина подозирани за връзки с диверсантите селяни си тръгнали с песен на уста от вечерна сбирка, а текстът бил: „Не минавай, Ванчо, край тая пуста сръбска граница - първи пост, защото те чакат дор три засади. Първа засада Мустаклиева, втора засада Давчева, трета засада Орманлиева..." Имената били на активни партийни членове от с. Дамяница, които действително излизали да ловят бандити по това време. Кой ли обича полицаите и партийните натегачи? Но онази власт е била шампион във фабрикуването на врагове. Подсказва ни го и един запазен протокол от разпит на брата на Иван Менчев - 45-годишния Стоян. Когато го питат какво е отношението му към властта, бившият кметски наместник в с. Дамяница (1939-1941) отговаря: „Отвратително... Защото през 1944 г. есента бях избран за председател на ОФ и ме отзоваха през 1945-а, което нещо ме ядоса и се отказах от партията и се записах член на БЗНС и през изборите не гласувах за ОФ, а хвърлих бела бюлетина... През 1949-а, когато се образуваше ТКЗС, не исках да стана член, защото не бех свикнал и ми стоеше отвратително." Толкова отвратително, че когато 51 частници, недоволни от ТКЗС, подписали изложение до Вълко Червенков, Стоян проводил човек да го занесе чак в кабинета му. Но отговор не получил и затова .... пратил телеграма, пак до Червенков. Познайте от три пъти какво се е случило. От друга страна, самите „бандити" са се смятали за патриоти - борци срещу системата, а не срещу родината. А целите им са били дългосрочни и това личи дори във въпросниците, които са раздавали на кандидатите да работят с тях. Питанията не се въртят само около имуществото и податливостта на пороци („какъв имот притежаваш, обичаш ли компаниите, комарджилъка, да ходиш по чужди жени, пиенето на алкохол и парите"). Важно е и „каква вера верваш, какъв занаят и образование имаш, знаеш ли друг език", защото 27-ият, последен въпрос гласи: „Какъв искаш да бъдеш след свободата на България?" Жив е той По някое време се разнася слух, че Вампира е убит. Говори се, че паднал ранен след престрелка и така си изгнил ненамерен. „Нашето село изгуби куража, понеже Стоян Вампирджията го утепаха", донася информатор за настроенията в Рупите. На 14 март 1953 г. агент под прикритие се среща със съпругата му Фикия и с единия от синовете - Илия (Вампира има трима синове и две дъщери, две от децата са от предишен брак на Фикия - Георги и Елена). Близките му плачат, докато разпитват няма ли новини. Мислели, че може и да е мъртъв, защото иначе би се обадил чрез своите ятаци в района, а и те нищо не знаели. Но радостта в ДС е преждевременна - след краткотрайно затишие отново започват да пристигат сведения, че Вампира прескача границата. Дванайсет агенти слухтят и подпитват за него, един дори стига до пророчицата Ванга: „Ходих и при гледачката в Петрич на два пъти, обаче тя отказва да ми гледа - казва, че не можела... Но Фикия (съпругата на Стоян) ми каза, че вече е ходила при Ванга и тя й казала, че Вампира е жив и се намира на некакъв остров, където бил много затруднен, останал бил вече половин човек и да не го чака, жив немало да си дойде...", пише в рапорта от 1958 година. При закриването на разработка „Влечугите" през 1959-а е приложен списък на „ликвидираните", задържаните и осъдените - основно „връзки" и „помагачи" на Менчев и Велев на българска територия. През 1951-1952 г. са пострадали общо 30 души, нататък числата намаляват. По-малко от присъдите варират от 3 до 5 години затвор, повечето са от 15-18 до 20 години зад решетките или въдворяване в лагер. Има и осъдени на смърт - Григор Хаджигаев и Костадин Николов. Петър Спасев, мъжът на една от дъщерите на Вампира - Дафина, също е осъден на 15 години затвор. Години наред Петър не иска да говори за мъченията, на които е подлаган по време на разпитите. Сега се знае, че са го държали седем дни в пълна с вода бъчва, с решетки отгоре. Над водата можел да държи само главата си, колкото да диша. Баща му Атанас Спасев успява да емигрира в Бразилия. Нататък отпътува и Илия Гълъбаров, съпругът на Елена - доведената дъщеря на Вампира. Неговата история е толкова интересна, че сме й отделили специално място по-долу. А присъда „в името на народа" е издадена, разбира се, и за самия Стоян Велев-Вампира. Тя е издадена на 30 октомври 1951 г. - смърт чрез разстрел и конфискация на цялото имущество. Но и Вампира, и Иван Менчев никога не попадат в ръцете на преследвачите си. „Разработката е в лошо състояние. Въпреки че Вампира редовно е идвал на наша територия с шпионски задачи, не е залавян", признава офицерът, който праща делото в архив. Последното сведение за Иван Менчев е, че е засечен в Белгия. А Вампира? Него никой не го знае. Сякаш наистина е бил свръхестествено същество - безплътно и безсмъртно. }} == Машинен превод == Здравей. Моля те да проверяваш много внимателно необработените машинни преводи, които използваш за някои статии. Конкретно става дума за този на ''[[Fallout (сериал)|Fallout]]'', в който имаше немалко грешки откъм граматика и синтаксис. Това леко граничи с вандализъм. Благодаря за вниманието.[[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 19:53, 27 май 2024 (UTC) :Нещо в грешно огледало се оглеждаш, ми се струва. Аз машинен превод не ползвам, а половината ти стилистични редакции ще върна ей сега. Благодаря, че ми ги отбеляза. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 22:24, 27 май 2024 (UTC) :: Подобни обидни изказвания няма да впечатлят никого. Те са забранени от политиката на Уикипедия. Моля да коментираш приносите, а не редакторите. Също така, бъди така добър да обясниш защо си върнал към версия пълна с езикови грешки. „[[Тод Хауърд]] също се включва '''в проекта''' като изпълнителен продуцент“. Не е ли по-правилно да се каже, че се включва '''към''' проекта? Нека първо те питам дали би могъл да ми обясниш (а най-добре с линк) откъде черпиш информация, че този сериал трябва да бъде наричан „драма“? Не е ли по-добре да се поясни, че е сериал, а драма да бъде сложено в инфокутийката при жанровете? [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 01:16, 28 май 2024 (UTC) ::: {{цб|Аз машинен превод не ползвам, а...}} Това вярно ли е? А защо тогава Клеър Килнър си я записал като '''Клеаър Килнър''', а Кийрън Фицджералд си го записал като '''Кийрън Фитцджерал'''? Ще ме извиниш, но се съмнявам това да не е било в резултат на машинен превод. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 01:27, 28 май 2024 (UTC) ::::Нима? И кое е обидното тук, констатацията ми за действията Ви? Айде сега сериозно в границите на допустимото. Самата предпоставка, че ползвам машинен превод, и двойното съмнение със задаването повторно на този въпрос, е логическа грешка. А както добре се знае, добре утъпканият път към блокирането в Уикипедия е постлан с такива. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] Защото вече трябваше да сте проверил откъде съм взел текста и как (и дали изобщо) съм го преработил, ако бях ползвал машинен превод. Дребните технически грешки като изпусната буква в края на името ли ви доведоха до тия ми ти умозаключения, ама честно? --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 03:14, 28 май 2024 (UTC) ::::: Виждам, че горният отговор, изпълнен със заплахи относно блокиране и отказ да се коментират конкретните редакции, елиминира всякакви мои надежди двамата да се разберем като големи хора. Ще се наложи да докладвам твоите редакции на администраторите, тъй като вярвам, че огромен брой граматически грешки са запазени в статията. Нищо лично нямам към теб. Просто не бива да предаваме доверието на хората, четящи Уикипедия с желание да обогатят своята езикова култура. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 12:26, 28 май 2024 (UTC) :::::: Имаше некъде шаблонче за това, че коментарът ви е прочетен. Не го намирам, но си представете, че съм го поставил. Апропо, прочетете [[Уикипедия:Не разрушавайте Уикипедия, за да илюстрирате гледната си точка]]. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 16:32, 28 май 2024 (UTC) == Можете ли да ми помогнете да отговоря на тези три въпроса? == 1. Кои са надеждните уебсайтове за закупуване на тези книги? Първият от тях се нарича Извадка е от "Опширен пописен дефтер од XV век. Том IV“ от А. Стояновски. (1978). Вторият се намира [https://books.google.gr/books/about/B%C5%ADlgarskata_narodnost_prez_XVII_vek.html?id=2kseAAAAMAAJ&redir_esc=y тук]. Третият се намира [https://www.google.gr/books/edition/Turski_dokumenti_za_istorijata_na_makedo/IYlpAAAAMAAJ?hl=en&gbpv=0&bsq тук]. Четвъртата книга се нарича Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието от Йордан Иванов. (1982). 2. Къде се намира османското преброяване от 1570 г., в което се споменава Сярска Каза, и откъде мога да го купя. 3. Защо село Баракли (Демир Хисар) не е споменато в тази [https://docs.yandex.ru/docs/view?url=ya-disk-public%3A%2F%2F8nNsL2ZYgv5RqfLXhwrCKjDJj1gJc5NE932scPhKmkDRsRG5J4B9tmEh2038LtiHq%2FJ6bpmRyOJonT3VoXnDag%3D%3D%3A%2F%D0%98%D0%91%D0%98%2026.%20%D0%A2%D0%98%D0%91%D0%98.%20%D0%A2.%207.%201986.pdf&name=%D0%98%D0%91%D0%98%2026.%20%D0%A2%D0%98%D0%91%D0%98.%20%D0%A2.%207.%201986.pdf&nosw=1 книга]? Ако не можете да отговорите на тези въпроси, може би има някой друг, който е в състояние да им отговори. Благодаря за четенето. [[Потребител:HotDeserts|HotDeserts]] ([[Потребител беседа:HotDeserts|беседа]]) 20:09, 26 юни 2024 (UTC) :Здравейте, по въпросите: :1. Първата и третата книга са издания на [[Държавен архив на Северна Македония|ДАРМ]] и евентуално могат да се купят от Скопие. На [https://arhiv.mk/en/publikuvanje-2/ официалният им сайт] могат да бъдат открити всичките издания, но дали могат да се купят онлайн, това не знам. Книгите „Българската народност през XVII век“ и „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“ мисля, че мога да ги намеря аз и да ви снимам от тях каквото ви трябва. Ако искате задължително да си ги купите, [https://knizhen-pazar.net това е добър сайт] за онлайн продажби. :2. Не съм сигурен, но вариантите са османските архиви в София (НБКМ-БИА), Солун или Истанбул, ако е публикувано вероятно пак е издание на гореспоменатата ДАРМ. :3. Фокусът на книгата е конкретно българската история и вероятно няма нещо специфично, с което да е било интересно селото в този контекст. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 22:28, 26 юни 2024 (UTC) ::трябва ли да сте от България, за да си купите тази книга онлайн? [[Потребител:HotDeserts|HotDeserts]] ([[Потребител беседа:HotDeserts|беседа]]) 08:55, 27 юни 2024 (UTC) ::Също така, в кои магазини се продават тези книги, които могат да се купят в Скопие? [[Потребител:HotDeserts|HotDeserts]] ([[Потребител беседа:HotDeserts|беседа]]) 21:44, 27 юни 2024 (UTC) :::Книгите от България би трябвало да могат да се купят онлайн в съседните държави. За тези от Скопие - по-скоро на място трябва да се купят. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 22:13, 27 юни 2024 (UTC) ::::наясно съм, че трябва сама да отида там и да си купя тези две книги. Не съм сигурен обаче откъде да ги купя. [[Потребител:HotDeserts|HotDeserts]] ([[Потребител беседа:HotDeserts|беседа]]) 08:49, 28 юни 2024 (UTC) ::::когато потърсих книгата Четвъртата книга се нарича Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието на [https://knizhen-pazar.net/ този] уебсайт, се появиха 7 различни резултата. Какво означава това? Какви са разликите между тези 7 книги? [[Потребител:HotDeserts|HotDeserts]] ([[Потребител беседа:HotDeserts|беседа]]) 18:26, 28 юни 2024 (UTC) :::::Не съм си купувал от тези книги от Скопие, но предполагам от сградата на ДАРМ в Скопие ще е възможно. В страницата с [https://arhiv.mk/en/kontakti/ контактите им] има адрес (Quay Dimitar Vlahov No. 19, 1000 Skopje), телефонен номер и е-майл адрес. Можете да им пишете и да ги питате. По другия въпрос: Книжен пазар е място, където се продават книги от различни книжарници - различните резултати на една книга означават, че са от различни магазини, иначе са едно и също издание. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 20:20, 28 юни 2024 (UTC) ::::::Благодаря много, въз основа на третия въпрос, каква е причината село Баракли да не се споменава в [https://docs.yandex.ru/docs/view?url=ya-disk-public%3A%2F%2F8nNsL2ZYgv5RqfLXhwrCKjDJj1gJc5NE932scPhKmkDRsRG5J4B9tmEh2038LtiHq%2FJ6bpmRyOJonT3VoXnDag%3D%3D%3A%2F%D0%98%D0%91%D0%98%2026.%20%D0%A2%D0%98%D0%91%D0%98.%20%D0%A2.%207.%201986.pdf&name=%D0%98%D0%91%D0%98%2026.%20%D0%A2%D0%98%D0%91%D0%98.%20%D0%A2.%207.%201986.pdf&nosw=1 тази] книга? На страници 226-228 са посочени много (или всички) села, които някога са били част от Демирхисарската каза, и по някаква странна причина село Баракли не е споменато, въпреки че е било споменато в предишни преброявания. Открих обаче нещо доста интересно, когато потърсих думата "Баракли" в [https://books.google.gr/books?redir_esc=y&id=2kseAAAAMAAJ&focus=searchwithinvolume&q=%D0%91%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%BB%D0%B8 тази] друга книга, селото се появи веднъж на страница 437. Възможно ли е това да означава, че селото е сменило Каза? Тъй като притежавате [https://books.google.gr/books?redir_esc=y&id=2kseAAAAMAAJ&focus=searchwithinvolume&q тази] книга, мисля, че ще можете да отговорите на въпроса ми. [[Потребител:HotDeserts|HotDeserts]] ([[Потребител беседа:HotDeserts|беседа]]) 20:57, 28 юни 2024 (UTC) ::::::Книгите имат различни корици, защо е така? [[Потребител:HotDeserts|HotDeserts]] ([[Потребител беседа:HotDeserts|беседа]]) 21:12, 28 юни 2024 (UTC) :::::::Една и съща е корицата, просто са различни снимки от различни апарати и в различна цветова тоналност заради това. По другия въпрос ще трябва да потърся книгата и да почета, за да ви отговоря. Но имайте предвид, че наименованието „Баракли“ е често срещано в турската топонимна система и може да става въпрос за различни места. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 04:41, 29 юни 2024 (UTC) == Османски каази == Здрасти Протогерǃ :Има проблем с бележките и по-точно с цитирането на "Македония. Етнография и Статистика" на Кънчов. Така например в статията за Велешка кааза, препратката те води на Тиквешка кааза, при Водинскка кааза на Ениджевардарска, при Гевгелийска на Воденска и т.н. Отделно страниците не са коректно посочени. ::Прави впечатление, че статиите са озаглавени "каза" - например Струмишка каза, а в текста се използва и алтернативното "кааза". Трябва да унифицираме терминологията и се предпочете един от двата термина. :::Поздравиǃ [[Потребител:Кочев|Кочев]] ([[Потребител беседа:Кочев|беседа]]) 13:03, 18 юли 2024 (UTC) :::Речникът на българския език препраща кааза към каза [https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0/] и съответно и аз взех да предпочитам да пиша каза, въпреки че цел живот съм произнасял кааза и ми е неестествено. Добре е да се обсъди. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:24, 18 юли 2024 (UTC) :::: [[Беседа:Кааза]]. {{)}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:28, 18 юли 2024 (UTC) :Отзад-напред, за каза/кааза се ръководех по вече създадената статия с термина, нямам против да се промени. Проблемът с пренасочката идва от самия шаблон за книгата, мисля си, но аз не знам как да го оправя. Страниците са посочвани по онлайн изданието в Промакедония, освен ако някъде не съм забравил да ги сменя. Поздрави! --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 14:01, 18 юли 2024 (UTC) ::Всъщност [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%9C%D0%95%D0%A1 тук] е описано как може да се отстрани проблемът с линка. По-късно ще мина повторно през статиите, където има разминаване. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 14:13, 18 юли 2024 (UTC) :::Да - добавя се |2_37, примерно. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:20, 18 юли 2024 (UTC) == Знаете ли какво имаше предвид Бенак? == заглавие. [[Потребител:HotDeserts|HotDeserts]] ([[Потребител беседа:HotDeserts|беседа]]) 12:35, 25 октомври 2024 (UTC) :Също така можете ли сега да проверите какво пише за село Баракли в [https://books.google.gr/books/about/B%C5%ADlgarskata_narodnost_prez_XVII_vek.html?id=2kseAAAAMAAJ&redir_esc=y тази] книга? То е споменато на страница 437 [[Потребител:HotDeserts|HotDeserts]] ([[Потребител беседа:HotDeserts|беседа]]) 21:49, 25 октомври 2024 (UTC) ::Това не е валовищкото Баракли, а несебърското, тоест [[Оризаре]]. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:43, 26 октомври 2024 (UTC) :::Откъде знаете? [[Потребител:HotDeserts|HotDeserts]] ([[Потребител беседа:HotDeserts|беседа]]) 17:08, 26 октомври 2024 (UTC) ::::Баракли, Несеб[ърска] каза. [https://www.google.com/search?q=%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%BB%D0%B8%2C+%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B1.&client=firefox-b-e&sca_esv=6367e023a91dc58a&biw=1920&bih=908&tbm=bks&sxsrf=ADLYWIK3iW-6R4KxWHlkdR6End6bPecHgQ%3A1729964915645&ei=cysdZ7r7JqyJxc8Pytm7sAU&ved=0ahUKEwj6gJXCzayJAxWsRPEDHcrsDlYQ4dUDCAk&uact=5&oq=%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%BB%D0%B8%2C+%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B1.&gs_lp=Eg1nd3Mtd2l6LWJvb2tzIhvQsdCw0YDQsNC60LvQuCwg0L3QtdGB0LXQsS5I8Q9Q6wFY3Q1wAHgAkAEAmAGyAaAB0QiqAQMxLji4AQPIAQD4AQGYAgCgAgCYAwCIBgGSBwCgB9EH&sclient=gws-wiz-books] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 17:49, 26 октомври 2024 (UTC) == Вишени == <del>Бая се натрупаха за битка при Вишени по време на Въстанието - ако ти се прави.</del>.. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:09, 29 юни 2025 (UTC) :Ще ги видим подир некое време, само я залагай некак, макар да предполагам, че си. [[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 11:11, 29 юни 2025 (UTC) ::Честно казано не съм - ще се върнем. Некакво последно и при това големо сражение има при Бел камен, като се връщат от Чанище към Костурско - според един тука от 36 четници оцелели 4. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:13, 29 юни 2025 (UTC) :::Вишенската е написана - съвсем ме напече... -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:20, 29 юни 2025 (UTC) ::::Не го намирам това за Бел камен, иначе бих го сглобил. [[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 13:50, 12 юли 2025 (UTC) == Иван Цончев == Начи довърших го Цончев - което ще рече, че можем да ти я върнем книгата - виж го. Аз виждам три проблема - требват още неколко оценки освен от Елдъров може би... Има една възторжена от Михаил Думбалаков по спомени... Прекалено е по един източник и трето - втората част в некаква огромна степен съвпада със статията ВМОК - не че има и как другояче може би. --[[Специални:Приноси/212.5.158.229|212.5.158.229]] 17:15, 13 юли 2025 (UTC) :Не ми хрумва какво повече може да се използва, освен посочените, но неизползвани два източника в раздела литература. На Думбалаков спомените май ги има онлайн, ако не друго? [[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 13:17, 15 юли 2025 (UTC) == Божин == Оп, гледам Божин Попстанков със серия препратки и Божин Попстанков също със серия препратки... Да се спрем на едната версия? [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:58, 23 март 2026 (UTC) :Привет, каква е драмата тука, по принцип се среща и като ПопстаМков, ама гледам в двата случая си дал един вариант? Инак ако това точно е питането - попстаМкови са различен род от попстаНкови. [[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 16:08, 23 март 2026 (UTC) ::Схванах, отредактирано. [[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 16:20, 23 март 2026 (UTC) == Четническата == Виж прочети я Четническата акция, като ти дойде музата... Да я побутнем. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:00, 1 април 2026 (UTC) :Немам нищо по темата ново, а и не знам дали въобще има.. Виж за Офицерчето конкретно имам цела книга, ако я искаш? [[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 15:03, 1 април 2026 (UTC) ::Имам я и аз в момента съм я отворл. Тя е голема фира - като на Елдъров за Гаруфалов - мнооооого малце по темата и общи приказки на купчини. Аз да я прочетеш, нещо ако те дразни или не е както требва според тебе. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:28, 1 април 2026 (UTC) :::Мдам. Добре, довършвам си тука нещата, дето съм захванал, и ще я изчета. [[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 15:30, 1 април 2026 (UTC) ::А, снимките и документите - то май само едно окръжно от Върховния комитет - можеш да сканираш от Офицерчето, да не ги снимам с телефона? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:30, 1 април 2026 (UTC) :::Трябва да я изровя отнекъде, но ще сканирам да. [[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 15:30, 1 април 2026 (UTC) ::::ОК. Нема да ги снимам. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:38, 1 април 2026 (UTC) :::::Не мога я намеря книгата, подарък некъде - широки пръсти. :D [[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 11:26, 11 април 2026 (UTC) owvjxhxkm6wvq94rp9megfxv4smn3m5 12877183 12877176 2026-04-11T11:29:48Z Мико 4542 /* Четническата */ 12877183 wikitext text/x-wiki [[Картинка:Filing cabinet icon.svg|мини|дясно| Архиви: [[Потребител беседа:Протогер/1|1]], [[Потребител беседа:Протогер/2|2]]]] {{нова нишка}} == anarchy.bg == ''' All rights reversed''' 🄯 2023 - F.A.C.B. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 09:35, 25 юли 2023 (UTC) :Именно, директното прекопиране на текстове от външни източници не е практика, която се насърчава в Уикипедия. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 09:36, 25 юли 2023 (UTC) == Беласишки отряд == <del>Ако имаш достъп до сп. Македонски преглед, може да се извади нещо за [[Беласишки отряд]] от [https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=718072 тази статия].</del> Няма значение, намерих я [http://www.mni.bg/2019/09/dnevnik-durvingov.html онлайн]. :) [[Потребител:Идеологист|Идеологист]] ([[Потребител беседа:Идеологист|беседа]]) 13:44, 1 ноември 2023 (UTC) == Дали няма да свърши работа == Дали няма да свърши работа [https://pan.bg/view_article-12-2079-Bezotechestvenici.html това]. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 12:21, 12 ноември 2023 (UTC) :Сега ще го разровя, благодаря. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 12:30, 12 ноември 2023 (UTC) == Братствата == Здрасти, попаднах на информация, че на 27 юли 1924 г., ден неделя, Струмишкото и Леринското братства в един и същи час (но на различни места, тоест всяко братство отделно) са имали [https://digital.libplovdiv.com/3rdparty/pdfjs/web/viewer.html?file=/asset/default/79b5b84e-b6f1-48ff-83a0-554358bdc78e.pdf&locale=bg събрание с „много важен дневен ред“]. Има ли някаква актуалност, за която е трябвало да говорят тогава или може да е просто чисто вътрешен въпрос на всяко братство. По това време са актуални събитията около Майския манифест, та си мисля дали това може да има нещо общо със поедините събрания. Просто исках да те попитам ако имаш някакви идеи по въпроса. Поздрав. [[Потребител:Идеологист|Идеологист]] ([[Потребител беседа:Идеологист|беседа]]) 10:56, 16 декември 2023 (UTC) :@[[Потребител:Идеологист|Идеологист]] , това за което се сещам е, че Струмишкият революционен окръг на ВМРО трябва да има редовен конгрес. За там пътува и Тодор Александров, преди да бъде убит. Технологията на конгресите е такава, че всичките окръзи трябва по едно и също време да се провеждат. Но това е предположение. Ще поровя да видя дали нещо ще изпадне. Поздрав! [[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 08:37, 17 декември 2023 (UTC) ::По-скоро е чисто съвпадение в случая, доколкото чета хрониките на братствените редовни срещи във вестника. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 21:18, 17 декември 2023 (UTC) == Македонски младежки организации == Има информация и за македонската младежка организация (на [[Съюз на македонските младежки организации|СММО]]) в Равда. Какво мислиш, трябва ли си отделна статия като тези за братства във всеки град и село, или трябва да добавя цялата информация в статията на селището?... [[Потребител:Идеологист|Идеологист]] ([[Потребител беседа:Идеологист|беседа]]) 06:08, 19 декември 2023 (UTC) :Добавяме ги в общата статия, пък ако се натрупа голямо количество информация после може да се отдели. Така е с Пловдивското, Варненското и Бургаското например. Женските дружества също. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 06:11, 19 декември 2023 (UTC) == Шаблон за братсвата == Според мен по-лесно ще бъде за навигация, ако има шаблон. Какво мислиш? Можем да разделим шаблона на области например (в/около кой град в България се намира братството) [[Потребител:Идеологист|Идеологист]] ([[Потребител беседа:Идеологист|беседа]]) 15:41, 20 декември 2023 (UTC) :Вариант е, но ще е трудно да се направи, поради факта, че към периода на съществуването им са в различни области от сегашното териториално разпределение. Пък и не знам дали за всички ще се събере нужна информация за написване. Но, ако искаш опитай и ще го подобряваме после. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 16:06, 20 декември 2023 (UTC) ::Опасявам се да не стане много претрупан шаблон, защото това са поне 250 братства, все пак. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 16:08, 20 декември 2023 (UTC) :::Прав си, стои идеята, ще видим по-нататък дали може да стане нещо. [[Потребител:Идеологист|Идеологист]] ([[Потребител беседа:Идеологист|беседа]]) 16:11, 20 декември 2023 (UTC) ::::{{Ping|Идеологист}}, всъщност [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%A1%D1%80%D1%8A%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0_%D0%B2_%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F подобен шаблон] може да се направи без проблем по това [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%BE_%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F#%D0%9E%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8_1919_%E2%80%93_1941 деление на България]. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 06:23, 22 декември 2023 (UTC) :::::И аз така си мислех. Но по отношение на административното разделение има братства, които съществуват както преди 1919 г., така и след 1941 г., така че се питам колко стриктно трябва да се придържаме към това разделение. [[Потребител:Идеологист|Идеологист]] ([[Потребител беседа:Идеологист|беседа]]) 08:42, 22 декември 2023 (UTC) ::::::@[[Потребител:Идеологист|Идеологист]] , ами те повечето стари братства са в големите градове, т.е. административно не са в разлика със след това. [[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 09:22, 22 декември 2023 (UTC) == Стоян Вампиро == Протогер, опитах се оправя статията за Вампиро, но нещо се затруднявам. Първата част е добре, но втората е омотана. Проблема е, че от статията в "Тема" липсват страници 17-та и 19-та. Вампиро не се установява в Бразилия и не умира там, а неговия зет Илия Гълъбаров, мъж на доведената му дъщеря Елена. Последните дни на Вампиро са неизвестни. Според споменатата му дъщеря, вероятно почива в старчески дом. Когато мога ще се опитам да навържа нещата. Поздрави!-- [[Потребител:Кочев|Кочев]] ([[Потребител беседа:Кочев|беседа]]) 06:27, 5 май 2024 (UTC) :Привет, да и аз забелязах липсата, но поне към момента не мога да го наглася. Някъде имам архивата от Тема, ако изнамеря страниците мога да пратя, да го донагодим. За Вампиро веднъж пише, че е убит 1951 година, но след това, че е оживял въпреки информацията и заключих, че в чужбина се случва това. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 06:31, 5 май 2024 (UTC) ::Най-добре е да се намери цялата статия. Имай грижата!--[[Потребител:Кочев|Кочев]] ([[Потребител беседа:Кочев|беседа]]) 06:46, 5 май 2024 (UTC) :::{{Ping|Кочев}}, ето я по несъществуващата им вече интернет страница, ако го намеря на хартия ще е още по-добре.: --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 06:54, 5 май 2024 (UTC) {{Долап|По следите на Вампира Ирина Вагалинска, Искра Ценкова|29em| Колко истина има в митовете за най-мистериозния разузнавач, работил за гръцките, за германските и за българските служби преди и след 9 септември 1944 година? Наричали са го Вампиро, Вампирджията или Фантома, обвинявали са го в предателство и тероризъм, но никой още не е опитвал да слепи портрета му от пръснатите парченца информация. За пръв път „ТЕМА" надникна едновременно и в архивите, и в спомените на живите родственици В Югозападна България момчетата не растат с приказки за Храбрия шивач или за юнака, който победил триглавата ламя. Когато старите искат да накарат младите да помълчат, им разказват други легенди - за Вампирджията. Наричат го още Вампира или Фантома заради способността му да се измъква невредим от всякакви ситуации и заради необикновения слух, който му помага да „вижда" в най-непрогледните нощи и да стреля право в целта. Сякаш е свръхестествено същество, безплътно и безсмъртно. Мисия невъзможна Истинското му име е Стоян Велев Хаджиев. Роден е на 19 март 1886 г. в село Ливадово, Демирхисарско. Отбива военната си служба в гръцката армия, а когато при съседите започват гоненията срещу хора с българско самосъзнание, се преселва в село Мулетарово (днес Рупите). Не е ясно дали това става още през 1918-а или през 1923 г., обаче няма спор, че Стоян Велев-Вампиро е бил член на ВМРО на Ванче Михайлов. Съден е за контрабанда в средата на 30-те години, но това не пречи на нашите служби за сигурност да го вербуват като разузнавач и да го използват на гръцка територия през Втората световна война. Запазени са документални свидетелства, че през 1939 г. той е изпратен на мисия в Кукуш и Дойран, но го погват и гърци, и сърби. След дълги гладни преходи през планините Вампира е заловен от югославските власти и подложен на мъчения, за да си признае, че е минал границата „с цел да поставя бомби и адски машини". „Заравяха ме жив в земята, но аз повтарях едно и също - че съм отишъл в Гърция при брат си, а гърците са ме подгонили и ранили и, за да се спася, съм избягал в Югославия", свидетелства самият Стоян Велев при завръщането си от тази мисия. Полицейските архиви са немногословни за дейността му в родното Ливадово през 1941-1944 г., но ако отидете в Рупите и седнете по вечерно време в кръчмата, все ще се намери кой да ви разкаже как Вампирджията е помогнал на тогавашните ни съюзници - германците, да надделеят в битката за крепостта Рупел и да преодолеят укрепителната линия „Метаксас". Вместо да тръгнат „на сляпо" срещу гърците, по идея на Вампирджията те изкупили всички магарета в околността, сложили фенери на гърба им и ги пуснали напред. Гърците започнали да стрелят по магаретата и така разкрили къде са им картечните гнезда и оръдията. Наблизо имало летище, от което германските самолети бомбардирали линията, така че за пехотата останало лесното... Трудното идва за нашия разузнавач, когато се завръща в България след 9 септември 1944 г. и опитва да работи с новата власт. Приемат го в БРП (комунисти) и няколко години продължава да ходи на разузнавателни мисии - е, с малко прекъсване през 1946-а заради алчен поручик от ДС, който не искал да скъса разписка за върнати от Вампира пари. Стоян Велев може да е неграмотен и да се „подписва" с отпечатъка на десния си палец, но пък не е глупак и говори перфектно гръцки, турски и сръбски, поназнайва дори арабски. На 62 години все още е „физически здрав и пъргав", „готов на всичко в името на България - да работи дори без пари", както отбелязва в доклада си служител на Държавна сигурност през 1948-а. Същият служител предлага този „смел, хладнокръвен, съобразителен, славолюбив" човек, ползващ се с добро име сред хората в селото си, да бъде отново привлечен на разузнавателна служба под кодово име Фантома. Но идва 1949-а с процеса срещу Трайчо Костов и масовите чистки в търсене на „врага с партиен билет". Заради миналото си на михайловист и царски шпионин Вампирджията тутакси е изключен от партията като „враг на народната власт". И скоро се превръща в най-търсения диверсант и трафикант на бегълци през българо-гръцката граница. Разработка „Влечугите" „Отличителни белези: ръст висок, коса руса, очи кестеняви, лице продълговато", пише в делото за национално издирване „Предател", образувано през 1954 г. срещу Стоян Велев Хаджиев-Вампира. „Предател" е прозвището му и в секретната разработка на МВР „Влечугите", в която той фигурира от 1952-ра като метежник и бандит. Интересна подробност е, че Държавна сигурност много добре знае за бягството му през 1950-а и за тайните му минавания през границата под гръцко покровителство през 1951-ва в компанията на друг изключен от БКП заради миналото си на „джандарин" - 34-годишния Иван Менчев от с. Дамяница. Но не бърза да сложи Вампира в „лошия" списък. Дали пък някой с достатъчно мозък в ДС не се е надявал да го използва отново? Не можем да сме сигурни. Факт е, че при отварянето на разработка „Влечугите" през май 1951 г. под прицел са поставени само Менчев (наречен с погнуса Червея) и неколцина негови ятаци с прозвища като Гущер, Змия, Крокодил, Слепок, Дъждовник и т.н. Уведомяват се околийските началници на полицията в Петричко и Сандански да поставят засади, но без резултат. Още много пъти агенти, редови милиционери и граничари ще се чувстват като идиоти заради провалени блокади, но пък до закриването на разработката през 1959 г. се събират купища документи с любопитни подробности от живота на диверсантите. От донесенията за срещите на Вампира и Менчев с месните научаваме и как са изглеждали - с черни мушами или с пелерина над сако с военна кройка, добре въоръжени с бомби (английски) и германски шмайзери. Подавали си сигнали с „щракане и подхвърляне на кибритени клечки". Някой си Янаки, задържан като ятак, добавя още щрихи за Вампирджията: на първата среща той обяснил, че идва да организира старите членове на ВМРО в нова организация. Целите били „да се води борба за свободна и независима Македония, която да се откъсне от България, както и против българското правителство". А междувременно „да се улесняват бягствата на всички, които искат да стигнат до Гърция". Тъкмо заради това още на втората среща Вампира поискал да му се намерят сговорчиви граничари за подсигуряване на канала. В изпълнение на задачата ятакът започнал да кани войници на ядене и пиене в дома си, „да събира девойки и да им пуска грамофон". В замяна получавал данни за засади, минирани полета, разместване на бойни единици и т.н. Някои граничари се съгласили и на по-тясно сътрудничество - вместо да ходят на нощни наряди, отивали в дома на Янаки да... поспят на спокойствие. Агитацията сред селяните очевидно е била важна част от подривната дейност на Вампира - на няколко пъти се цитира негово изказване, че войната е неизбежна и че „американците ще ни стопят за една нощ" със самолети и „тогава ще дойдат гърците и сърбите". Един от агентите, успял да се срещне с Менчев и Велев, докладва как те го питали за настроенията срещу ТКЗС, карали го да им носи сведения за войската и да им купува вестници, а също и учебници за българско и съветско въоръжение. Непрекъснато говорели, че Турция, Сърбия и Гърция ще нападнат България, че Германия и Америка също гласят нещо срещу комунистите. Ами ако няма война, питал агентът. Вампиро почуквал по главата си - „да не чуе Дяволът", и добавял: „Тогава ще работим, после ще бегаме в друга държава, че тука живот за нас нема, не ни оставят свободни, а ни гонят за шпионство". И още: „Тя тая работа не е работа, ама се хванахме... Имахме си къщи, семейства, тайфа, къде са те сега..." Агентът попитал и как така лесно минават границата, а двамата му отговорили, че чакат смяната на часовоя или направо отиват при него и казват: „Мил ли ти е животът?" Македонският подход Има и още истории, които напомнят за онзи анекдот около появата на Кръстю Сарафов в „Иванко" след нахлуването на брат му Борис при директора на Народния театър с въпроса: "Ке го биде ли наш Кръсте во ролята на царот?" В друго агентурно донесение се предава разказ на заловен ятак за начина, по който Вампиро „респектирал" милиционер. Когато една вечер през лятото на 1951 г. започнала нова блокада и пред къщата на ятака бил поставен униформен, той отишъл да предупреди Велев, преди да се покаже от върбалака. А, нищо, пак ще идем у вас, рекъл му Вампира. Минал спокойно покрай милиционера пред къщата и го „строил": „Тука ще стоиш и нема да мърдаш". Позабавил се 10-ина минути вътре и си тръгнал необезпокояван. На следващата година до МВР стига информация, че на 1 ноември в с. Коларово идвал „Вампира с още един", взели хляб от някакъв овчар, разпитвали как е минала подписката за държавния заем „и за други сведения от политически и стопански характер". А на тръгване Вампира поръчал на овчаря непременно да каже в милицията за неговото идване. За страх от властта и дума не може да става в многобройните документирани разпити и агентурни донесения. На няколко места обаче се споменава, че бандитите се опасяват от предатели, но живи нямало да се дадат. В яките си имали „капсули, равни на 40 конски сили" - така, „щото при обиск да експлодират или да бъдат взривени при раняване и безизходица". На няколко пъти се споменава и история с престрелка при завардването на мостовете на р. Струма и Струмешница през пролетта на 1952-ра, но само в една непотвърдена версия сблъсъкът завършва с петима убити от диверсантите войници. По-вероятно е да се е случило друго: войниците стреляли по бандитите, а бандитите стреляли в краката на граничарите, та се измъкнали без жертви. Имало един убит войник, ранени сержант и лейтенант, но няколко дни по-късно - заради хаос в засадата. Два отряда се срещнали и не се познали, понеже паролите им били различни... Няма съмнение обаче, че властите започват да възприемат „влечугите" все по-сериозно. През същата 1952-ра е издадено постановление за включване на нови осем „обекта" в разработката - така те стават общо 15. От тях двама (Менчев и Вампира) са „изменници", останалите - „връзки". А прякорите вече не са само леко подигравателни: освен Предател са добавени Двуличник, Звер, Шушумига, Пигмей, Язва, Екзема... Дебнат ги целогодишно с поръката да се стреля на месо, докато бъдат заловени и ликвидирани основните организатори. Често се отчитат „мероприятия" като вербуване на ятаци и внедряване на агенти под прикритие сред тях, притискат се за информация членове от семействата. Когато през лятото на 1952 г. до околийските дирекции на МВР в Петричко и Сандански стига информация, че трима въоръжени с шмайзери и бомби бродят из Ситната борова гора, блокадата не се вдига цели пет денонощия. А на агентите е заповядано да лежат през цялото време неподвижни, запасени с храна и вода, свързани с канап помежду си, за да си сигнализират при най-малко съмнение за диверсантска поява. Дор три засади, все ялови И как така никога не са ги хванали? Причината едва ли е само в това, че диверсантите познават горските пътеки, всяват респект с шмайзерите и плащат добре на информаторите си. Вярно е, че се споменават суми от порядъка на 6000, 8000, 10 000 лева при възложена задача - отделно от парите, пращани по куриери до интернираните им семейства (понякога това са няколко златни лири, друг път 50 000 лева накуп или пък чифт копринени чорапи, няколко метра плат и комбинезони за жените). Но сред донесенията има и такива, които недвусмислено говорят за симпатиите към Иван Менчев и Вампира. В едно от тях се разказва как неколцина подозирани за връзки с диверсантите селяни си тръгнали с песен на уста от вечерна сбирка, а текстът бил: „Не минавай, Ванчо, край тая пуста сръбска граница - първи пост, защото те чакат дор три засади. Първа засада Мустаклиева, втора засада Давчева, трета засада Орманлиева..." Имената били на активни партийни членове от с. Дамяница, които действително излизали да ловят бандити по това време. Кой ли обича полицаите и партийните натегачи? Но онази власт е била шампион във фабрикуването на врагове. Подсказва ни го и един запазен протокол от разпит на брата на Иван Менчев - 45-годишния Стоян. Когато го питат какво е отношението му към властта, бившият кметски наместник в с. Дамяница (1939-1941) отговаря: „Отвратително... Защото през 1944 г. есента бях избран за председател на ОФ и ме отзоваха през 1945-а, което нещо ме ядоса и се отказах от партията и се записах член на БЗНС и през изборите не гласувах за ОФ, а хвърлих бела бюлетина... През 1949-а, когато се образуваше ТКЗС, не исках да стана член, защото не бех свикнал и ми стоеше отвратително." Толкова отвратително, че когато 51 частници, недоволни от ТКЗС, подписали изложение до Вълко Червенков, Стоян проводил човек да го занесе чак в кабинета му. Но отговор не получил и затова .... пратил телеграма, пак до Червенков. Познайте от три пъти какво се е случило. От друга страна, самите „бандити" са се смятали за патриоти - борци срещу системата, а не срещу родината. А целите им са били дългосрочни и това личи дори във въпросниците, които са раздавали на кандидатите да работят с тях. Питанията не се въртят само около имуществото и податливостта на пороци („какъв имот притежаваш, обичаш ли компаниите, комарджилъка, да ходиш по чужди жени, пиенето на алкохол и парите"). Важно е и „каква вера верваш, какъв занаят и образование имаш, знаеш ли друг език", защото 27-ият, последен въпрос гласи: „Какъв искаш да бъдеш след свободата на България?" Жив е той По някое време се разнася слух, че Вампира е убит. Говори се, че паднал ранен след престрелка и така си изгнил ненамерен. „Нашето село изгуби куража, понеже Стоян Вампирджията го утепаха", донася информатор за настроенията в Рупите. На 14 март 1953 г. агент под прикритие се среща със съпругата му Фикия и с единия от синовете - Илия (Вампира има трима синове и две дъщери, две от децата са от предишен брак на Фикия - Георги и Елена). Близките му плачат, докато разпитват няма ли новини. Мислели, че може и да е мъртъв, защото иначе би се обадил чрез своите ятаци в района, а и те нищо не знаели. Но радостта в ДС е преждевременна - след краткотрайно затишие отново започват да пристигат сведения, че Вампира прескача границата. Дванайсет агенти слухтят и подпитват за него, един дори стига до пророчицата Ванга: „Ходих и при гледачката в Петрич на два пъти, обаче тя отказва да ми гледа - казва, че не можела... Но Фикия (съпругата на Стоян) ми каза, че вече е ходила при Ванга и тя й казала, че Вампира е жив и се намира на некакъв остров, където бил много затруднен, останал бил вече половин човек и да не го чака, жив немало да си дойде...", пише в рапорта от 1958 година. При закриването на разработка „Влечугите" през 1959-а е приложен списък на „ликвидираните", задържаните и осъдените - основно „връзки" и „помагачи" на Менчев и Велев на българска територия. През 1951-1952 г. са пострадали общо 30 души, нататък числата намаляват. По-малко от присъдите варират от 3 до 5 години затвор, повечето са от 15-18 до 20 години зад решетките или въдворяване в лагер. Има и осъдени на смърт - Григор Хаджигаев и Костадин Николов. Петър Спасев, мъжът на една от дъщерите на Вампира - Дафина, също е осъден на 15 години затвор. Години наред Петър не иска да говори за мъченията, на които е подлаган по време на разпитите. Сега се знае, че са го държали седем дни в пълна с вода бъчва, с решетки отгоре. Над водата можел да държи само главата си, колкото да диша. Баща му Атанас Спасев успява да емигрира в Бразилия. Нататък отпътува и Илия Гълъбаров, съпругът на Елена - доведената дъщеря на Вампира. Неговата история е толкова интересна, че сме й отделили специално място по-долу. А присъда „в името на народа" е издадена, разбира се, и за самия Стоян Велев-Вампира. Тя е издадена на 30 октомври 1951 г. - смърт чрез разстрел и конфискация на цялото имущество. Но и Вампира, и Иван Менчев никога не попадат в ръцете на преследвачите си. „Разработката е в лошо състояние. Въпреки че Вампира редовно е идвал на наша територия с шпионски задачи, не е залавян", признава офицерът, който праща делото в архив. Последното сведение за Иван Менчев е, че е засечен в Белгия. А Вампира? Него никой не го знае. Сякаш наистина е бил свръхестествено същество - безплътно и безсмъртно. }} == Машинен превод == Здравей. Моля те да проверяваш много внимателно необработените машинни преводи, които използваш за някои статии. Конкретно става дума за този на ''[[Fallout (сериал)|Fallout]]'', в който имаше немалко грешки откъм граматика и синтаксис. Това леко граничи с вандализъм. Благодаря за вниманието.[[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 19:53, 27 май 2024 (UTC) :Нещо в грешно огледало се оглеждаш, ми се струва. Аз машинен превод не ползвам, а половината ти стилистични редакции ще върна ей сега. Благодаря, че ми ги отбеляза. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 22:24, 27 май 2024 (UTC) :: Подобни обидни изказвания няма да впечатлят никого. Те са забранени от политиката на Уикипедия. Моля да коментираш приносите, а не редакторите. Също така, бъди така добър да обясниш защо си върнал към версия пълна с езикови грешки. „[[Тод Хауърд]] също се включва '''в проекта''' като изпълнителен продуцент“. Не е ли по-правилно да се каже, че се включва '''към''' проекта? Нека първо те питам дали би могъл да ми обясниш (а най-добре с линк) откъде черпиш информация, че този сериал трябва да бъде наричан „драма“? Не е ли по-добре да се поясни, че е сериал, а драма да бъде сложено в инфокутийката при жанровете? [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 01:16, 28 май 2024 (UTC) ::: {{цб|Аз машинен превод не ползвам, а...}} Това вярно ли е? А защо тогава Клеър Килнър си я записал като '''Клеаър Килнър''', а Кийрън Фицджералд си го записал като '''Кийрън Фитцджерал'''? Ще ме извиниш, но се съмнявам това да не е било в резултат на машинен превод. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 01:27, 28 май 2024 (UTC) ::::Нима? И кое е обидното тук, констатацията ми за действията Ви? Айде сега сериозно в границите на допустимото. Самата предпоставка, че ползвам машинен превод, и двойното съмнение със задаването повторно на този въпрос, е логическа грешка. А както добре се знае, добре утъпканият път към блокирането в Уикипедия е постлан с такива. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] Защото вече трябваше да сте проверил откъде съм взел текста и как (и дали изобщо) съм го преработил, ако бях ползвал машинен превод. Дребните технически грешки като изпусната буква в края на името ли ви доведоха до тия ми ти умозаключения, ама честно? --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 03:14, 28 май 2024 (UTC) ::::: Виждам, че горният отговор, изпълнен със заплахи относно блокиране и отказ да се коментират конкретните редакции, елиминира всякакви мои надежди двамата да се разберем като големи хора. Ще се наложи да докладвам твоите редакции на администраторите, тъй като вярвам, че огромен брой граматически грешки са запазени в статията. Нищо лично нямам към теб. Просто не бива да предаваме доверието на хората, четящи Уикипедия с желание да обогатят своята езикова култура. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 12:26, 28 май 2024 (UTC) :::::: Имаше некъде шаблонче за това, че коментарът ви е прочетен. Не го намирам, но си представете, че съм го поставил. Апропо, прочетете [[Уикипедия:Не разрушавайте Уикипедия, за да илюстрирате гледната си точка]]. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 16:32, 28 май 2024 (UTC) == Можете ли да ми помогнете да отговоря на тези три въпроса? == 1. Кои са надеждните уебсайтове за закупуване на тези книги? Първият от тях се нарича Извадка е от "Опширен пописен дефтер од XV век. Том IV“ от А. Стояновски. (1978). Вторият се намира [https://books.google.gr/books/about/B%C5%ADlgarskata_narodnost_prez_XVII_vek.html?id=2kseAAAAMAAJ&redir_esc=y тук]. Третият се намира [https://www.google.gr/books/edition/Turski_dokumenti_za_istorijata_na_makedo/IYlpAAAAMAAJ?hl=en&gbpv=0&bsq тук]. Четвъртата книга се нарича Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието от Йордан Иванов. (1982). 2. Къде се намира османското преброяване от 1570 г., в което се споменава Сярска Каза, и откъде мога да го купя. 3. Защо село Баракли (Демир Хисар) не е споменато в тази [https://docs.yandex.ru/docs/view?url=ya-disk-public%3A%2F%2F8nNsL2ZYgv5RqfLXhwrCKjDJj1gJc5NE932scPhKmkDRsRG5J4B9tmEh2038LtiHq%2FJ6bpmRyOJonT3VoXnDag%3D%3D%3A%2F%D0%98%D0%91%D0%98%2026.%20%D0%A2%D0%98%D0%91%D0%98.%20%D0%A2.%207.%201986.pdf&name=%D0%98%D0%91%D0%98%2026.%20%D0%A2%D0%98%D0%91%D0%98.%20%D0%A2.%207.%201986.pdf&nosw=1 книга]? Ако не можете да отговорите на тези въпроси, може би има някой друг, който е в състояние да им отговори. Благодаря за четенето. [[Потребител:HotDeserts|HotDeserts]] ([[Потребител беседа:HotDeserts|беседа]]) 20:09, 26 юни 2024 (UTC) :Здравейте, по въпросите: :1. Първата и третата книга са издания на [[Държавен архив на Северна Македония|ДАРМ]] и евентуално могат да се купят от Скопие. На [https://arhiv.mk/en/publikuvanje-2/ официалният им сайт] могат да бъдат открити всичките издания, но дали могат да се купят онлайн, това не знам. Книгите „Българската народност през XVII век“ и „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“ мисля, че мога да ги намеря аз и да ви снимам от тях каквото ви трябва. Ако искате задължително да си ги купите, [https://knizhen-pazar.net това е добър сайт] за онлайн продажби. :2. Не съм сигурен, но вариантите са османските архиви в София (НБКМ-БИА), Солун или Истанбул, ако е публикувано вероятно пак е издание на гореспоменатата ДАРМ. :3. Фокусът на книгата е конкретно българската история и вероятно няма нещо специфично, с което да е било интересно селото в този контекст. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 22:28, 26 юни 2024 (UTC) ::трябва ли да сте от България, за да си купите тази книга онлайн? [[Потребител:HotDeserts|HotDeserts]] ([[Потребител беседа:HotDeserts|беседа]]) 08:55, 27 юни 2024 (UTC) ::Също така, в кои магазини се продават тези книги, които могат да се купят в Скопие? [[Потребител:HotDeserts|HotDeserts]] ([[Потребител беседа:HotDeserts|беседа]]) 21:44, 27 юни 2024 (UTC) :::Книгите от България би трябвало да могат да се купят онлайн в съседните държави. За тези от Скопие - по-скоро на място трябва да се купят. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 22:13, 27 юни 2024 (UTC) ::::наясно съм, че трябва сама да отида там и да си купя тези две книги. Не съм сигурен обаче откъде да ги купя. [[Потребител:HotDeserts|HotDeserts]] ([[Потребител беседа:HotDeserts|беседа]]) 08:49, 28 юни 2024 (UTC) ::::когато потърсих книгата Четвъртата книга се нарича Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието на [https://knizhen-pazar.net/ този] уебсайт, се появиха 7 различни резултата. Какво означава това? Какви са разликите между тези 7 книги? [[Потребител:HotDeserts|HotDeserts]] ([[Потребител беседа:HotDeserts|беседа]]) 18:26, 28 юни 2024 (UTC) :::::Не съм си купувал от тези книги от Скопие, но предполагам от сградата на ДАРМ в Скопие ще е възможно. В страницата с [https://arhiv.mk/en/kontakti/ контактите им] има адрес (Quay Dimitar Vlahov No. 19, 1000 Skopje), телефонен номер и е-майл адрес. Можете да им пишете и да ги питате. По другия въпрос: Книжен пазар е място, където се продават книги от различни книжарници - различните резултати на една книга означават, че са от различни магазини, иначе са едно и също издание. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 20:20, 28 юни 2024 (UTC) ::::::Благодаря много, въз основа на третия въпрос, каква е причината село Баракли да не се споменава в [https://docs.yandex.ru/docs/view?url=ya-disk-public%3A%2F%2F8nNsL2ZYgv5RqfLXhwrCKjDJj1gJc5NE932scPhKmkDRsRG5J4B9tmEh2038LtiHq%2FJ6bpmRyOJonT3VoXnDag%3D%3D%3A%2F%D0%98%D0%91%D0%98%2026.%20%D0%A2%D0%98%D0%91%D0%98.%20%D0%A2.%207.%201986.pdf&name=%D0%98%D0%91%D0%98%2026.%20%D0%A2%D0%98%D0%91%D0%98.%20%D0%A2.%207.%201986.pdf&nosw=1 тази] книга? На страници 226-228 са посочени много (или всички) села, които някога са били част от Демирхисарската каза, и по някаква странна причина село Баракли не е споменато, въпреки че е било споменато в предишни преброявания. Открих обаче нещо доста интересно, когато потърсих думата "Баракли" в [https://books.google.gr/books?redir_esc=y&id=2kseAAAAMAAJ&focus=searchwithinvolume&q=%D0%91%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%BB%D0%B8 тази] друга книга, селото се появи веднъж на страница 437. Възможно ли е това да означава, че селото е сменило Каза? Тъй като притежавате [https://books.google.gr/books?redir_esc=y&id=2kseAAAAMAAJ&focus=searchwithinvolume&q тази] книга, мисля, че ще можете да отговорите на въпроса ми. [[Потребител:HotDeserts|HotDeserts]] ([[Потребител беседа:HotDeserts|беседа]]) 20:57, 28 юни 2024 (UTC) ::::::Книгите имат различни корици, защо е така? [[Потребител:HotDeserts|HotDeserts]] ([[Потребител беседа:HotDeserts|беседа]]) 21:12, 28 юни 2024 (UTC) :::::::Една и съща е корицата, просто са различни снимки от различни апарати и в различна цветова тоналност заради това. По другия въпрос ще трябва да потърся книгата и да почета, за да ви отговоря. Но имайте предвид, че наименованието „Баракли“ е често срещано в турската топонимна система и може да става въпрос за различни места. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 04:41, 29 юни 2024 (UTC) == Османски каази == Здрасти Протогерǃ :Има проблем с бележките и по-точно с цитирането на "Македония. Етнография и Статистика" на Кънчов. Така например в статията за Велешка кааза, препратката те води на Тиквешка кааза, при Водинскка кааза на Ениджевардарска, при Гевгелийска на Воденска и т.н. Отделно страниците не са коректно посочени. ::Прави впечатление, че статиите са озаглавени "каза" - например Струмишка каза, а в текста се използва и алтернативното "кааза". Трябва да унифицираме терминологията и се предпочете един от двата термина. :::Поздравиǃ [[Потребител:Кочев|Кочев]] ([[Потребител беседа:Кочев|беседа]]) 13:03, 18 юли 2024 (UTC) :::Речникът на българския език препраща кааза към каза [https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0/] и съответно и аз взех да предпочитам да пиша каза, въпреки че цел живот съм произнасял кааза и ми е неестествено. Добре е да се обсъди. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:24, 18 юли 2024 (UTC) :::: [[Беседа:Кааза]]. {{)}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:28, 18 юли 2024 (UTC) :Отзад-напред, за каза/кааза се ръководех по вече създадената статия с термина, нямам против да се промени. Проблемът с пренасочката идва от самия шаблон за книгата, мисля си, но аз не знам как да го оправя. Страниците са посочвани по онлайн изданието в Промакедония, освен ако някъде не съм забравил да ги сменя. Поздрави! --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 14:01, 18 юли 2024 (UTC) ::Всъщност [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%9C%D0%95%D0%A1 тук] е описано как може да се отстрани проблемът с линка. По-късно ще мина повторно през статиите, където има разминаване. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 14:13, 18 юли 2024 (UTC) :::Да - добавя се |2_37, примерно. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:20, 18 юли 2024 (UTC) == Знаете ли какво имаше предвид Бенак? == заглавие. [[Потребител:HotDeserts|HotDeserts]] ([[Потребител беседа:HotDeserts|беседа]]) 12:35, 25 октомври 2024 (UTC) :Също така можете ли сега да проверите какво пише за село Баракли в [https://books.google.gr/books/about/B%C5%ADlgarskata_narodnost_prez_XVII_vek.html?id=2kseAAAAMAAJ&redir_esc=y тази] книга? То е споменато на страница 437 [[Потребител:HotDeserts|HotDeserts]] ([[Потребител беседа:HotDeserts|беседа]]) 21:49, 25 октомври 2024 (UTC) ::Това не е валовищкото Баракли, а несебърското, тоест [[Оризаре]]. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:43, 26 октомври 2024 (UTC) :::Откъде знаете? [[Потребител:HotDeserts|HotDeserts]] ([[Потребител беседа:HotDeserts|беседа]]) 17:08, 26 октомври 2024 (UTC) ::::Баракли, Несеб[ърска] каза. [https://www.google.com/search?q=%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%BB%D0%B8%2C+%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B1.&client=firefox-b-e&sca_esv=6367e023a91dc58a&biw=1920&bih=908&tbm=bks&sxsrf=ADLYWIK3iW-6R4KxWHlkdR6End6bPecHgQ%3A1729964915645&ei=cysdZ7r7JqyJxc8Pytm7sAU&ved=0ahUKEwj6gJXCzayJAxWsRPEDHcrsDlYQ4dUDCAk&uact=5&oq=%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%BB%D0%B8%2C+%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B1.&gs_lp=Eg1nd3Mtd2l6LWJvb2tzIhvQsdCw0YDQsNC60LvQuCwg0L3QtdGB0LXQsS5I8Q9Q6wFY3Q1wAHgAkAEAmAGyAaAB0QiqAQMxLji4AQPIAQD4AQGYAgCgAgCYAwCIBgGSBwCgB9EH&sclient=gws-wiz-books] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 17:49, 26 октомври 2024 (UTC) == Вишени == <del>Бая се натрупаха за битка при Вишени по време на Въстанието - ако ти се прави.</del>.. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:09, 29 юни 2025 (UTC) :Ще ги видим подир некое време, само я залагай некак, макар да предполагам, че си. [[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 11:11, 29 юни 2025 (UTC) ::Честно казано не съм - ще се върнем. Некакво последно и при това големо сражение има при Бел камен, като се връщат от Чанище към Костурско - според един тука от 36 четници оцелели 4. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:13, 29 юни 2025 (UTC) :::Вишенската е написана - съвсем ме напече... -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:20, 29 юни 2025 (UTC) ::::Не го намирам това за Бел камен, иначе бих го сглобил. [[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 13:50, 12 юли 2025 (UTC) == Иван Цончев == Начи довърших го Цончев - което ще рече, че можем да ти я върнем книгата - виж го. Аз виждам три проблема - требват още неколко оценки освен от Елдъров може би... Има една възторжена от Михаил Думбалаков по спомени... Прекалено е по един източник и трето - втората част в некаква огромна степен съвпада със статията ВМОК - не че има и как другояче може би. --[[Специални:Приноси/212.5.158.229|212.5.158.229]] 17:15, 13 юли 2025 (UTC) :Не ми хрумва какво повече може да се използва, освен посочените, но неизползвани два източника в раздела литература. На Думбалаков спомените май ги има онлайн, ако не друго? [[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 13:17, 15 юли 2025 (UTC) == Божин == Оп, гледам Божин Попстанков със серия препратки и Божин Попстанков също със серия препратки... Да се спрем на едната версия? [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:58, 23 март 2026 (UTC) :Привет, каква е драмата тука, по принцип се среща и като ПопстаМков, ама гледам в двата случая си дал един вариант? Инак ако това точно е питането - попстаМкови са различен род от попстаНкови. [[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 16:08, 23 март 2026 (UTC) ::Схванах, отредактирано. [[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 16:20, 23 март 2026 (UTC) == Четническата == Виж прочети я Четническата акция, като ти дойде музата... Да я побутнем. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:00, 1 април 2026 (UTC) :Немам нищо по темата ново, а и не знам дали въобще има.. Виж за Офицерчето конкретно имам цела книга, ако я искаш? [[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 15:03, 1 април 2026 (UTC) ::Имам я и аз в момента съм я отворл. Тя е голема фира - като на Елдъров за Гаруфалов - мнооооого малце по темата и общи приказки на купчини. Аз да я прочетеш, нещо ако те дразни или не е както требва според тебе. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:28, 1 април 2026 (UTC) :::Мдам. Добре, довършвам си тука нещата, дето съм захванал, и ще я изчета. [[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 15:30, 1 април 2026 (UTC) ::А, снимките и документите - то май само едно окръжно от Върховния комитет - можеш да сканираш от Офицерчето, да не ги снимам с телефона? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:30, 1 април 2026 (UTC) :::Трябва да я изровя отнекъде, но ще сканирам да. [[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 15:30, 1 април 2026 (UTC) ::::ОК. Нема да ги снимам. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:38, 1 април 2026 (UTC) :::::Не мога я намеря книгата, подарък некъде - широки пръсти. :D [[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 11:26, 11 април 2026 (UTC) ::::::Хахаха - понеже усещам скрит укор - в мене ти е Цончев, който е изръчкан, тая си я купих сам. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:29, 11 април 2026 (UTC) goo3ak9ig35wmumz6jen655izhpst9g 12877185 12877183 2026-04-11T11:32:04Z Протогер 252193 /* Четническата */ Отговор 12877185 wikitext text/x-wiki [[Картинка:Filing cabinet icon.svg|мини|дясно| Архиви: [[Потребител беседа:Протогер/1|1]], [[Потребител беседа:Протогер/2|2]]]] {{нова нишка}} == anarchy.bg == ''' All rights reversed''' 🄯 2023 - F.A.C.B. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 09:35, 25 юли 2023 (UTC) :Именно, директното прекопиране на текстове от външни източници не е практика, която се насърчава в Уикипедия. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 09:36, 25 юли 2023 (UTC) == Беласишки отряд == <del>Ако имаш достъп до сп. Македонски преглед, може да се извади нещо за [[Беласишки отряд]] от [https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=718072 тази статия].</del> Няма значение, намерих я [http://www.mni.bg/2019/09/dnevnik-durvingov.html онлайн]. :) [[Потребител:Идеологист|Идеологист]] ([[Потребител беседа:Идеологист|беседа]]) 13:44, 1 ноември 2023 (UTC) == Дали няма да свърши работа == Дали няма да свърши работа [https://pan.bg/view_article-12-2079-Bezotechestvenici.html това]. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 12:21, 12 ноември 2023 (UTC) :Сега ще го разровя, благодаря. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 12:30, 12 ноември 2023 (UTC) == Братствата == Здрасти, попаднах на информация, че на 27 юли 1924 г., ден неделя, Струмишкото и Леринското братства в един и същи час (но на различни места, тоест всяко братство отделно) са имали [https://digital.libplovdiv.com/3rdparty/pdfjs/web/viewer.html?file=/asset/default/79b5b84e-b6f1-48ff-83a0-554358bdc78e.pdf&locale=bg събрание с „много важен дневен ред“]. Има ли някаква актуалност, за която е трябвало да говорят тогава или може да е просто чисто вътрешен въпрос на всяко братство. По това време са актуални събитията около Майския манифест, та си мисля дали това може да има нещо общо със поедините събрания. Просто исках да те попитам ако имаш някакви идеи по въпроса. Поздрав. [[Потребител:Идеологист|Идеологист]] ([[Потребител беседа:Идеологист|беседа]]) 10:56, 16 декември 2023 (UTC) :@[[Потребител:Идеологист|Идеологист]] , това за което се сещам е, че Струмишкият революционен окръг на ВМРО трябва да има редовен конгрес. За там пътува и Тодор Александров, преди да бъде убит. Технологията на конгресите е такава, че всичките окръзи трябва по едно и също време да се провеждат. Но това е предположение. Ще поровя да видя дали нещо ще изпадне. Поздрав! [[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 08:37, 17 декември 2023 (UTC) ::По-скоро е чисто съвпадение в случая, доколкото чета хрониките на братствените редовни срещи във вестника. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 21:18, 17 декември 2023 (UTC) == Македонски младежки организации == Има информация и за македонската младежка организация (на [[Съюз на македонските младежки организации|СММО]]) в Равда. Какво мислиш, трябва ли си отделна статия като тези за братства във всеки град и село, или трябва да добавя цялата информация в статията на селището?... [[Потребител:Идеологист|Идеологист]] ([[Потребител беседа:Идеологист|беседа]]) 06:08, 19 декември 2023 (UTC) :Добавяме ги в общата статия, пък ако се натрупа голямо количество информация после може да се отдели. Така е с Пловдивското, Варненското и Бургаското например. Женските дружества също. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 06:11, 19 декември 2023 (UTC) == Шаблон за братсвата == Според мен по-лесно ще бъде за навигация, ако има шаблон. Какво мислиш? Можем да разделим шаблона на области например (в/около кой град в България се намира братството) [[Потребител:Идеологист|Идеологист]] ([[Потребител беседа:Идеологист|беседа]]) 15:41, 20 декември 2023 (UTC) :Вариант е, но ще е трудно да се направи, поради факта, че към периода на съществуването им са в различни области от сегашното териториално разпределение. Пък и не знам дали за всички ще се събере нужна информация за написване. Но, ако искаш опитай и ще го подобряваме после. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 16:06, 20 декември 2023 (UTC) ::Опасявам се да не стане много претрупан шаблон, защото това са поне 250 братства, все пак. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 16:08, 20 декември 2023 (UTC) :::Прав си, стои идеята, ще видим по-нататък дали може да стане нещо. [[Потребител:Идеологист|Идеологист]] ([[Потребител беседа:Идеологист|беседа]]) 16:11, 20 декември 2023 (UTC) ::::{{Ping|Идеологист}}, всъщност [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%A1%D1%80%D1%8A%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0_%D0%B2_%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F подобен шаблон] може да се направи без проблем по това [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%BE_%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F#%D0%9E%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8_1919_%E2%80%93_1941 деление на България]. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 06:23, 22 декември 2023 (UTC) :::::И аз така си мислех. Но по отношение на административното разделение има братства, които съществуват както преди 1919 г., така и след 1941 г., така че се питам колко стриктно трябва да се придържаме към това разделение. [[Потребител:Идеологист|Идеологист]] ([[Потребител беседа:Идеологист|беседа]]) 08:42, 22 декември 2023 (UTC) ::::::@[[Потребител:Идеологист|Идеологист]] , ами те повечето стари братства са в големите градове, т.е. административно не са в разлика със след това. [[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 09:22, 22 декември 2023 (UTC) == Стоян Вампиро == Протогер, опитах се оправя статията за Вампиро, но нещо се затруднявам. Първата част е добре, но втората е омотана. Проблема е, че от статията в "Тема" липсват страници 17-та и 19-та. Вампиро не се установява в Бразилия и не умира там, а неговия зет Илия Гълъбаров, мъж на доведената му дъщеря Елена. Последните дни на Вампиро са неизвестни. Според споменатата му дъщеря, вероятно почива в старчески дом. Когато мога ще се опитам да навържа нещата. Поздрави!-- [[Потребител:Кочев|Кочев]] ([[Потребител беседа:Кочев|беседа]]) 06:27, 5 май 2024 (UTC) :Привет, да и аз забелязах липсата, но поне към момента не мога да го наглася. Някъде имам архивата от Тема, ако изнамеря страниците мога да пратя, да го донагодим. За Вампиро веднъж пише, че е убит 1951 година, но след това, че е оживял въпреки информацията и заключих, че в чужбина се случва това. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 06:31, 5 май 2024 (UTC) ::Най-добре е да се намери цялата статия. Имай грижата!--[[Потребител:Кочев|Кочев]] ([[Потребител беседа:Кочев|беседа]]) 06:46, 5 май 2024 (UTC) :::{{Ping|Кочев}}, ето я по несъществуващата им вече интернет страница, ако го намеря на хартия ще е още по-добре.: --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 06:54, 5 май 2024 (UTC) {{Долап|По следите на Вампира Ирина Вагалинска, Искра Ценкова|29em| Колко истина има в митовете за най-мистериозния разузнавач, работил за гръцките, за германските и за българските служби преди и след 9 септември 1944 година? Наричали са го Вампиро, Вампирджията или Фантома, обвинявали са го в предателство и тероризъм, но никой още не е опитвал да слепи портрета му от пръснатите парченца информация. За пръв път „ТЕМА" надникна едновременно и в архивите, и в спомените на живите родственици В Югозападна България момчетата не растат с приказки за Храбрия шивач или за юнака, който победил триглавата ламя. Когато старите искат да накарат младите да помълчат, им разказват други легенди - за Вампирджията. Наричат го още Вампира или Фантома заради способността му да се измъква невредим от всякакви ситуации и заради необикновения слух, който му помага да „вижда" в най-непрогледните нощи и да стреля право в целта. Сякаш е свръхестествено същество, безплътно и безсмъртно. Мисия невъзможна Истинското му име е Стоян Велев Хаджиев. Роден е на 19 март 1886 г. в село Ливадово, Демирхисарско. Отбива военната си служба в гръцката армия, а когато при съседите започват гоненията срещу хора с българско самосъзнание, се преселва в село Мулетарово (днес Рупите). Не е ясно дали това става още през 1918-а или през 1923 г., обаче няма спор, че Стоян Велев-Вампиро е бил член на ВМРО на Ванче Михайлов. Съден е за контрабанда в средата на 30-те години, но това не пречи на нашите служби за сигурност да го вербуват като разузнавач и да го използват на гръцка територия през Втората световна война. Запазени са документални свидетелства, че през 1939 г. той е изпратен на мисия в Кукуш и Дойран, но го погват и гърци, и сърби. След дълги гладни преходи през планините Вампира е заловен от югославските власти и подложен на мъчения, за да си признае, че е минал границата „с цел да поставя бомби и адски машини". „Заравяха ме жив в земята, но аз повтарях едно и също - че съм отишъл в Гърция при брат си, а гърците са ме подгонили и ранили и, за да се спася, съм избягал в Югославия", свидетелства самият Стоян Велев при завръщането си от тази мисия. Полицейските архиви са немногословни за дейността му в родното Ливадово през 1941-1944 г., но ако отидете в Рупите и седнете по вечерно време в кръчмата, все ще се намери кой да ви разкаже как Вампирджията е помогнал на тогавашните ни съюзници - германците, да надделеят в битката за крепостта Рупел и да преодолеят укрепителната линия „Метаксас". Вместо да тръгнат „на сляпо" срещу гърците, по идея на Вампирджията те изкупили всички магарета в околността, сложили фенери на гърба им и ги пуснали напред. Гърците започнали да стрелят по магаретата и така разкрили къде са им картечните гнезда и оръдията. Наблизо имало летище, от което германските самолети бомбардирали линията, така че за пехотата останало лесното... Трудното идва за нашия разузнавач, когато се завръща в България след 9 септември 1944 г. и опитва да работи с новата власт. Приемат го в БРП (комунисти) и няколко години продължава да ходи на разузнавателни мисии - е, с малко прекъсване през 1946-а заради алчен поручик от ДС, който не искал да скъса разписка за върнати от Вампира пари. Стоян Велев може да е неграмотен и да се „подписва" с отпечатъка на десния си палец, но пък не е глупак и говори перфектно гръцки, турски и сръбски, поназнайва дори арабски. На 62 години все още е „физически здрав и пъргав", „готов на всичко в името на България - да работи дори без пари", както отбелязва в доклада си служител на Държавна сигурност през 1948-а. Същият служител предлага този „смел, хладнокръвен, съобразителен, славолюбив" човек, ползващ се с добро име сред хората в селото си, да бъде отново привлечен на разузнавателна служба под кодово име Фантома. Но идва 1949-а с процеса срещу Трайчо Костов и масовите чистки в търсене на „врага с партиен билет". Заради миналото си на михайловист и царски шпионин Вампирджията тутакси е изключен от партията като „враг на народната власт". И скоро се превръща в най-търсения диверсант и трафикант на бегълци през българо-гръцката граница. Разработка „Влечугите" „Отличителни белези: ръст висок, коса руса, очи кестеняви, лице продълговато", пише в делото за национално издирване „Предател", образувано през 1954 г. срещу Стоян Велев Хаджиев-Вампира. „Предател" е прозвището му и в секретната разработка на МВР „Влечугите", в която той фигурира от 1952-ра като метежник и бандит. Интересна подробност е, че Държавна сигурност много добре знае за бягството му през 1950-а и за тайните му минавания през границата под гръцко покровителство през 1951-ва в компанията на друг изключен от БКП заради миналото си на „джандарин" - 34-годишния Иван Менчев от с. Дамяница. Но не бърза да сложи Вампира в „лошия" списък. Дали пък някой с достатъчно мозък в ДС не се е надявал да го използва отново? Не можем да сме сигурни. Факт е, че при отварянето на разработка „Влечугите" през май 1951 г. под прицел са поставени само Менчев (наречен с погнуса Червея) и неколцина негови ятаци с прозвища като Гущер, Змия, Крокодил, Слепок, Дъждовник и т.н. Уведомяват се околийските началници на полицията в Петричко и Сандански да поставят засади, но без резултат. Още много пъти агенти, редови милиционери и граничари ще се чувстват като идиоти заради провалени блокади, но пък до закриването на разработката през 1959 г. се събират купища документи с любопитни подробности от живота на диверсантите. От донесенията за срещите на Вампира и Менчев с месните научаваме и как са изглеждали - с черни мушами или с пелерина над сако с военна кройка, добре въоръжени с бомби (английски) и германски шмайзери. Подавали си сигнали с „щракане и подхвърляне на кибритени клечки". Някой си Янаки, задържан като ятак, добавя още щрихи за Вампирджията: на първата среща той обяснил, че идва да организира старите членове на ВМРО в нова организация. Целите били „да се води борба за свободна и независима Македония, която да се откъсне от България, както и против българското правителство". А междувременно „да се улесняват бягствата на всички, които искат да стигнат до Гърция". Тъкмо заради това още на втората среща Вампира поискал да му се намерят сговорчиви граничари за подсигуряване на канала. В изпълнение на задачата ятакът започнал да кани войници на ядене и пиене в дома си, „да събира девойки и да им пуска грамофон". В замяна получавал данни за засади, минирани полета, разместване на бойни единици и т.н. Някои граничари се съгласили и на по-тясно сътрудничество - вместо да ходят на нощни наряди, отивали в дома на Янаки да... поспят на спокойствие. Агитацията сред селяните очевидно е била важна част от подривната дейност на Вампира - на няколко пъти се цитира негово изказване, че войната е неизбежна и че „американците ще ни стопят за една нощ" със самолети и „тогава ще дойдат гърците и сърбите". Един от агентите, успял да се срещне с Менчев и Велев, докладва как те го питали за настроенията срещу ТКЗС, карали го да им носи сведения за войската и да им купува вестници, а също и учебници за българско и съветско въоръжение. Непрекъснато говорели, че Турция, Сърбия и Гърция ще нападнат България, че Германия и Америка също гласят нещо срещу комунистите. Ами ако няма война, питал агентът. Вампиро почуквал по главата си - „да не чуе Дяволът", и добавял: „Тогава ще работим, после ще бегаме в друга държава, че тука живот за нас нема, не ни оставят свободни, а ни гонят за шпионство". И още: „Тя тая работа не е работа, ама се хванахме... Имахме си къщи, семейства, тайфа, къде са те сега..." Агентът попитал и как така лесно минават границата, а двамата му отговорили, че чакат смяната на часовоя или направо отиват при него и казват: „Мил ли ти е животът?" Македонският подход Има и още истории, които напомнят за онзи анекдот около появата на Кръстю Сарафов в „Иванко" след нахлуването на брат му Борис при директора на Народния театър с въпроса: "Ке го биде ли наш Кръсте во ролята на царот?" В друго агентурно донесение се предава разказ на заловен ятак за начина, по който Вампиро „респектирал" милиционер. Когато една вечер през лятото на 1951 г. започнала нова блокада и пред къщата на ятака бил поставен униформен, той отишъл да предупреди Велев, преди да се покаже от върбалака. А, нищо, пак ще идем у вас, рекъл му Вампира. Минал спокойно покрай милиционера пред къщата и го „строил": „Тука ще стоиш и нема да мърдаш". Позабавил се 10-ина минути вътре и си тръгнал необезпокояван. На следващата година до МВР стига информация, че на 1 ноември в с. Коларово идвал „Вампира с още един", взели хляб от някакъв овчар, разпитвали как е минала подписката за държавния заем „и за други сведения от политически и стопански характер". А на тръгване Вампира поръчал на овчаря непременно да каже в милицията за неговото идване. За страх от властта и дума не може да става в многобройните документирани разпити и агентурни донесения. На няколко места обаче се споменава, че бандитите се опасяват от предатели, но живи нямало да се дадат. В яките си имали „капсули, равни на 40 конски сили" - така, „щото при обиск да експлодират или да бъдат взривени при раняване и безизходица". На няколко пъти се споменава и история с престрелка при завардването на мостовете на р. Струма и Струмешница през пролетта на 1952-ра, но само в една непотвърдена версия сблъсъкът завършва с петима убити от диверсантите войници. По-вероятно е да се е случило друго: войниците стреляли по бандитите, а бандитите стреляли в краката на граничарите, та се измъкнали без жертви. Имало един убит войник, ранени сержант и лейтенант, но няколко дни по-късно - заради хаос в засадата. Два отряда се срещнали и не се познали, понеже паролите им били различни... Няма съмнение обаче, че властите започват да възприемат „влечугите" все по-сериозно. През същата 1952-ра е издадено постановление за включване на нови осем „обекта" в разработката - така те стават общо 15. От тях двама (Менчев и Вампира) са „изменници", останалите - „връзки". А прякорите вече не са само леко подигравателни: освен Предател са добавени Двуличник, Звер, Шушумига, Пигмей, Язва, Екзема... Дебнат ги целогодишно с поръката да се стреля на месо, докато бъдат заловени и ликвидирани основните организатори. Често се отчитат „мероприятия" като вербуване на ятаци и внедряване на агенти под прикритие сред тях, притискат се за информация членове от семействата. Когато през лятото на 1952 г. до околийските дирекции на МВР в Петричко и Сандански стига информация, че трима въоръжени с шмайзери и бомби бродят из Ситната борова гора, блокадата не се вдига цели пет денонощия. А на агентите е заповядано да лежат през цялото време неподвижни, запасени с храна и вода, свързани с канап помежду си, за да си сигнализират при най-малко съмнение за диверсантска поява. Дор три засади, все ялови И как така никога не са ги хванали? Причината едва ли е само в това, че диверсантите познават горските пътеки, всяват респект с шмайзерите и плащат добре на информаторите си. Вярно е, че се споменават суми от порядъка на 6000, 8000, 10 000 лева при възложена задача - отделно от парите, пращани по куриери до интернираните им семейства (понякога това са няколко златни лири, друг път 50 000 лева накуп или пък чифт копринени чорапи, няколко метра плат и комбинезони за жените). Но сред донесенията има и такива, които недвусмислено говорят за симпатиите към Иван Менчев и Вампира. В едно от тях се разказва как неколцина подозирани за връзки с диверсантите селяни си тръгнали с песен на уста от вечерна сбирка, а текстът бил: „Не минавай, Ванчо, край тая пуста сръбска граница - първи пост, защото те чакат дор три засади. Първа засада Мустаклиева, втора засада Давчева, трета засада Орманлиева..." Имената били на активни партийни членове от с. Дамяница, които действително излизали да ловят бандити по това време. Кой ли обича полицаите и партийните натегачи? Но онази власт е била шампион във фабрикуването на врагове. Подсказва ни го и един запазен протокол от разпит на брата на Иван Менчев - 45-годишния Стоян. Когато го питат какво е отношението му към властта, бившият кметски наместник в с. Дамяница (1939-1941) отговаря: „Отвратително... Защото през 1944 г. есента бях избран за председател на ОФ и ме отзоваха през 1945-а, което нещо ме ядоса и се отказах от партията и се записах член на БЗНС и през изборите не гласувах за ОФ, а хвърлих бела бюлетина... През 1949-а, когато се образуваше ТКЗС, не исках да стана член, защото не бех свикнал и ми стоеше отвратително." Толкова отвратително, че когато 51 частници, недоволни от ТКЗС, подписали изложение до Вълко Червенков, Стоян проводил човек да го занесе чак в кабинета му. Но отговор не получил и затова .... пратил телеграма, пак до Червенков. Познайте от три пъти какво се е случило. От друга страна, самите „бандити" са се смятали за патриоти - борци срещу системата, а не срещу родината. А целите им са били дългосрочни и това личи дори във въпросниците, които са раздавали на кандидатите да работят с тях. Питанията не се въртят само около имуществото и податливостта на пороци („какъв имот притежаваш, обичаш ли компаниите, комарджилъка, да ходиш по чужди жени, пиенето на алкохол и парите"). Важно е и „каква вера верваш, какъв занаят и образование имаш, знаеш ли друг език", защото 27-ият, последен въпрос гласи: „Какъв искаш да бъдеш след свободата на България?" Жив е той По някое време се разнася слух, че Вампира е убит. Говори се, че паднал ранен след престрелка и така си изгнил ненамерен. „Нашето село изгуби куража, понеже Стоян Вампирджията го утепаха", донася информатор за настроенията в Рупите. На 14 март 1953 г. агент под прикритие се среща със съпругата му Фикия и с единия от синовете - Илия (Вампира има трима синове и две дъщери, две от децата са от предишен брак на Фикия - Георги и Елена). Близките му плачат, докато разпитват няма ли новини. Мислели, че може и да е мъртъв, защото иначе би се обадил чрез своите ятаци в района, а и те нищо не знаели. Но радостта в ДС е преждевременна - след краткотрайно затишие отново започват да пристигат сведения, че Вампира прескача границата. Дванайсет агенти слухтят и подпитват за него, един дори стига до пророчицата Ванга: „Ходих и при гледачката в Петрич на два пъти, обаче тя отказва да ми гледа - казва, че не можела... Но Фикия (съпругата на Стоян) ми каза, че вече е ходила при Ванга и тя й казала, че Вампира е жив и се намира на некакъв остров, където бил много затруднен, останал бил вече половин човек и да не го чака, жив немало да си дойде...", пише в рапорта от 1958 година. При закриването на разработка „Влечугите" през 1959-а е приложен списък на „ликвидираните", задържаните и осъдените - основно „връзки" и „помагачи" на Менчев и Велев на българска територия. През 1951-1952 г. са пострадали общо 30 души, нататък числата намаляват. По-малко от присъдите варират от 3 до 5 години затвор, повечето са от 15-18 до 20 години зад решетките или въдворяване в лагер. Има и осъдени на смърт - Григор Хаджигаев и Костадин Николов. Петър Спасев, мъжът на една от дъщерите на Вампира - Дафина, също е осъден на 15 години затвор. Години наред Петър не иска да говори за мъченията, на които е подлаган по време на разпитите. Сега се знае, че са го държали седем дни в пълна с вода бъчва, с решетки отгоре. Над водата можел да държи само главата си, колкото да диша. Баща му Атанас Спасев успява да емигрира в Бразилия. Нататък отпътува и Илия Гълъбаров, съпругът на Елена - доведената дъщеря на Вампира. Неговата история е толкова интересна, че сме й отделили специално място по-долу. А присъда „в името на народа" е издадена, разбира се, и за самия Стоян Велев-Вампира. Тя е издадена на 30 октомври 1951 г. - смърт чрез разстрел и конфискация на цялото имущество. Но и Вампира, и Иван Менчев никога не попадат в ръцете на преследвачите си. „Разработката е в лошо състояние. Въпреки че Вампира редовно е идвал на наша територия с шпионски задачи, не е залавян", признава офицерът, който праща делото в архив. Последното сведение за Иван Менчев е, че е засечен в Белгия. А Вампира? Него никой не го знае. Сякаш наистина е бил свръхестествено същество - безплътно и безсмъртно. }} == Машинен превод == Здравей. Моля те да проверяваш много внимателно необработените машинни преводи, които използваш за някои статии. Конкретно става дума за този на ''[[Fallout (сериал)|Fallout]]'', в който имаше немалко грешки откъм граматика и синтаксис. Това леко граничи с вандализъм. Благодаря за вниманието.[[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 19:53, 27 май 2024 (UTC) :Нещо в грешно огледало се оглеждаш, ми се струва. Аз машинен превод не ползвам, а половината ти стилистични редакции ще върна ей сега. Благодаря, че ми ги отбеляза. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 22:24, 27 май 2024 (UTC) :: Подобни обидни изказвания няма да впечатлят никого. Те са забранени от политиката на Уикипедия. Моля да коментираш приносите, а не редакторите. Също така, бъди така добър да обясниш защо си върнал към версия пълна с езикови грешки. „[[Тод Хауърд]] също се включва '''в проекта''' като изпълнителен продуцент“. Не е ли по-правилно да се каже, че се включва '''към''' проекта? Нека първо те питам дали би могъл да ми обясниш (а най-добре с линк) откъде черпиш информация, че този сериал трябва да бъде наричан „драма“? Не е ли по-добре да се поясни, че е сериал, а драма да бъде сложено в инфокутийката при жанровете? [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 01:16, 28 май 2024 (UTC) ::: {{цб|Аз машинен превод не ползвам, а...}} Това вярно ли е? А защо тогава Клеър Килнър си я записал като '''Клеаър Килнър''', а Кийрън Фицджералд си го записал като '''Кийрън Фитцджерал'''? Ще ме извиниш, но се съмнявам това да не е било в резултат на машинен превод. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 01:27, 28 май 2024 (UTC) ::::Нима? И кое е обидното тук, констатацията ми за действията Ви? Айде сега сериозно в границите на допустимото. Самата предпоставка, че ползвам машинен превод, и двойното съмнение със задаването повторно на този въпрос, е логическа грешка. А както добре се знае, добре утъпканият път към блокирането в Уикипедия е постлан с такива. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] Защото вече трябваше да сте проверил откъде съм взел текста и как (и дали изобщо) съм го преработил, ако бях ползвал машинен превод. Дребните технически грешки като изпусната буква в края на името ли ви доведоха до тия ми ти умозаключения, ама честно? --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 03:14, 28 май 2024 (UTC) ::::: Виждам, че горният отговор, изпълнен със заплахи относно блокиране и отказ да се коментират конкретните редакции, елиминира всякакви мои надежди двамата да се разберем като големи хора. Ще се наложи да докладвам твоите редакции на администраторите, тъй като вярвам, че огромен брой граматически грешки са запазени в статията. Нищо лично нямам към теб. Просто не бива да предаваме доверието на хората, четящи Уикипедия с желание да обогатят своята езикова култура. [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 12:26, 28 май 2024 (UTC) :::::: Имаше некъде шаблонче за това, че коментарът ви е прочетен. Не го намирам, но си представете, че съм го поставил. Апропо, прочетете [[Уикипедия:Не разрушавайте Уикипедия, за да илюстрирате гледната си точка]]. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 16:32, 28 май 2024 (UTC) == Можете ли да ми помогнете да отговоря на тези три въпроса? == 1. Кои са надеждните уебсайтове за закупуване на тези книги? Първият от тях се нарича Извадка е от "Опширен пописен дефтер од XV век. Том IV“ от А. Стояновски. (1978). Вторият се намира [https://books.google.gr/books/about/B%C5%ADlgarskata_narodnost_prez_XVII_vek.html?id=2kseAAAAMAAJ&redir_esc=y тук]. Третият се намира [https://www.google.gr/books/edition/Turski_dokumenti_za_istorijata_na_makedo/IYlpAAAAMAAJ?hl=en&gbpv=0&bsq тук]. Четвъртата книга се нарича Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието от Йордан Иванов. (1982). 2. Къде се намира османското преброяване от 1570 г., в което се споменава Сярска Каза, и откъде мога да го купя. 3. Защо село Баракли (Демир Хисар) не е споменато в тази [https://docs.yandex.ru/docs/view?url=ya-disk-public%3A%2F%2F8nNsL2ZYgv5RqfLXhwrCKjDJj1gJc5NE932scPhKmkDRsRG5J4B9tmEh2038LtiHq%2FJ6bpmRyOJonT3VoXnDag%3D%3D%3A%2F%D0%98%D0%91%D0%98%2026.%20%D0%A2%D0%98%D0%91%D0%98.%20%D0%A2.%207.%201986.pdf&name=%D0%98%D0%91%D0%98%2026.%20%D0%A2%D0%98%D0%91%D0%98.%20%D0%A2.%207.%201986.pdf&nosw=1 книга]? Ако не можете да отговорите на тези въпроси, може би има някой друг, който е в състояние да им отговори. Благодаря за четенето. [[Потребител:HotDeserts|HotDeserts]] ([[Потребител беседа:HotDeserts|беседа]]) 20:09, 26 юни 2024 (UTC) :Здравейте, по въпросите: :1. Първата и третата книга са издания на [[Държавен архив на Северна Македония|ДАРМ]] и евентуално могат да се купят от Скопие. На [https://arhiv.mk/en/publikuvanje-2/ официалният им сайт] могат да бъдат открити всичките издания, но дали могат да се купят онлайн, това не знам. Книгите „Българската народност през XVII век“ и „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“ мисля, че мога да ги намеря аз и да ви снимам от тях каквото ви трябва. Ако искате задължително да си ги купите, [https://knizhen-pazar.net това е добър сайт] за онлайн продажби. :2. Не съм сигурен, но вариантите са османските архиви в София (НБКМ-БИА), Солун или Истанбул, ако е публикувано вероятно пак е издание на гореспоменатата ДАРМ. :3. Фокусът на книгата е конкретно българската история и вероятно няма нещо специфично, с което да е било интересно селото в този контекст. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 22:28, 26 юни 2024 (UTC) ::трябва ли да сте от България, за да си купите тази книга онлайн? [[Потребител:HotDeserts|HotDeserts]] ([[Потребител беседа:HotDeserts|беседа]]) 08:55, 27 юни 2024 (UTC) ::Също така, в кои магазини се продават тези книги, които могат да се купят в Скопие? [[Потребител:HotDeserts|HotDeserts]] ([[Потребител беседа:HotDeserts|беседа]]) 21:44, 27 юни 2024 (UTC) :::Книгите от България би трябвало да могат да се купят онлайн в съседните държави. За тези от Скопие - по-скоро на място трябва да се купят. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 22:13, 27 юни 2024 (UTC) ::::наясно съм, че трябва сама да отида там и да си купя тези две книги. Не съм сигурен обаче откъде да ги купя. [[Потребител:HotDeserts|HotDeserts]] ([[Потребител беседа:HotDeserts|беседа]]) 08:49, 28 юни 2024 (UTC) ::::когато потърсих книгата Четвъртата книга се нарича Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието на [https://knizhen-pazar.net/ този] уебсайт, се появиха 7 различни резултата. Какво означава това? Какви са разликите между тези 7 книги? [[Потребител:HotDeserts|HotDeserts]] ([[Потребител беседа:HotDeserts|беседа]]) 18:26, 28 юни 2024 (UTC) :::::Не съм си купувал от тези книги от Скопие, но предполагам от сградата на ДАРМ в Скопие ще е възможно. В страницата с [https://arhiv.mk/en/kontakti/ контактите им] има адрес (Quay Dimitar Vlahov No. 19, 1000 Skopje), телефонен номер и е-майл адрес. Можете да им пишете и да ги питате. По другия въпрос: Книжен пазар е място, където се продават книги от различни книжарници - различните резултати на една книга означават, че са от различни магазини, иначе са едно и също издание. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 20:20, 28 юни 2024 (UTC) ::::::Благодаря много, въз основа на третия въпрос, каква е причината село Баракли да не се споменава в [https://docs.yandex.ru/docs/view?url=ya-disk-public%3A%2F%2F8nNsL2ZYgv5RqfLXhwrCKjDJj1gJc5NE932scPhKmkDRsRG5J4B9tmEh2038LtiHq%2FJ6bpmRyOJonT3VoXnDag%3D%3D%3A%2F%D0%98%D0%91%D0%98%2026.%20%D0%A2%D0%98%D0%91%D0%98.%20%D0%A2.%207.%201986.pdf&name=%D0%98%D0%91%D0%98%2026.%20%D0%A2%D0%98%D0%91%D0%98.%20%D0%A2.%207.%201986.pdf&nosw=1 тази] книга? На страници 226-228 са посочени много (или всички) села, които някога са били част от Демирхисарската каза, и по някаква странна причина село Баракли не е споменато, въпреки че е било споменато в предишни преброявания. Открих обаче нещо доста интересно, когато потърсих думата "Баракли" в [https://books.google.gr/books?redir_esc=y&id=2kseAAAAMAAJ&focus=searchwithinvolume&q=%D0%91%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%BB%D0%B8 тази] друга книга, селото се появи веднъж на страница 437. Възможно ли е това да означава, че селото е сменило Каза? Тъй като притежавате [https://books.google.gr/books?redir_esc=y&id=2kseAAAAMAAJ&focus=searchwithinvolume&q тази] книга, мисля, че ще можете да отговорите на въпроса ми. [[Потребител:HotDeserts|HotDeserts]] ([[Потребител беседа:HotDeserts|беседа]]) 20:57, 28 юни 2024 (UTC) ::::::Книгите имат различни корици, защо е така? [[Потребител:HotDeserts|HotDeserts]] ([[Потребител беседа:HotDeserts|беседа]]) 21:12, 28 юни 2024 (UTC) :::::::Една и съща е корицата, просто са различни снимки от различни апарати и в различна цветова тоналност заради това. По другия въпрос ще трябва да потърся книгата и да почета, за да ви отговоря. Но имайте предвид, че наименованието „Баракли“ е често срещано в турската топонимна система и може да става въпрос за различни места. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 04:41, 29 юни 2024 (UTC) == Османски каази == Здрасти Протогерǃ :Има проблем с бележките и по-точно с цитирането на "Македония. Етнография и Статистика" на Кънчов. Така например в статията за Велешка кааза, препратката те води на Тиквешка кааза, при Водинскка кааза на Ениджевардарска, при Гевгелийска на Воденска и т.н. Отделно страниците не са коректно посочени. ::Прави впечатление, че статиите са озаглавени "каза" - например Струмишка каза, а в текста се използва и алтернативното "кааза". Трябва да унифицираме терминологията и се предпочете един от двата термина. :::Поздравиǃ [[Потребител:Кочев|Кочев]] ([[Потребител беседа:Кочев|беседа]]) 13:03, 18 юли 2024 (UTC) :::Речникът на българския език препраща кааза към каза [https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0/] и съответно и аз взех да предпочитам да пиша каза, въпреки че цел живот съм произнасял кааза и ми е неестествено. Добре е да се обсъди. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:24, 18 юли 2024 (UTC) :::: [[Беседа:Кааза]]. {{)}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:28, 18 юли 2024 (UTC) :Отзад-напред, за каза/кааза се ръководех по вече създадената статия с термина, нямам против да се промени. Проблемът с пренасочката идва от самия шаблон за книгата, мисля си, но аз не знам как да го оправя. Страниците са посочвани по онлайн изданието в Промакедония, освен ако някъде не съм забравил да ги сменя. Поздрави! --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 14:01, 18 юли 2024 (UTC) ::Всъщност [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%9C%D0%95%D0%A1 тук] е описано как може да се отстрани проблемът с линка. По-късно ще мина повторно през статиите, където има разминаване. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 14:13, 18 юли 2024 (UTC) :::Да - добавя се |2_37, примерно. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:20, 18 юли 2024 (UTC) == Знаете ли какво имаше предвид Бенак? == заглавие. [[Потребител:HotDeserts|HotDeserts]] ([[Потребител беседа:HotDeserts|беседа]]) 12:35, 25 октомври 2024 (UTC) :Също така можете ли сега да проверите какво пише за село Баракли в [https://books.google.gr/books/about/B%C5%ADlgarskata_narodnost_prez_XVII_vek.html?id=2kseAAAAMAAJ&redir_esc=y тази] книга? То е споменато на страница 437 [[Потребител:HotDeserts|HotDeserts]] ([[Потребител беседа:HotDeserts|беседа]]) 21:49, 25 октомври 2024 (UTC) ::Това не е валовищкото Баракли, а несебърското, тоест [[Оризаре]]. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:43, 26 октомври 2024 (UTC) :::Откъде знаете? [[Потребител:HotDeserts|HotDeserts]] ([[Потребител беседа:HotDeserts|беседа]]) 17:08, 26 октомври 2024 (UTC) ::::Баракли, Несеб[ърска] каза. [https://www.google.com/search?q=%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%BB%D0%B8%2C+%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B1.&client=firefox-b-e&sca_esv=6367e023a91dc58a&biw=1920&bih=908&tbm=bks&sxsrf=ADLYWIK3iW-6R4KxWHlkdR6End6bPecHgQ%3A1729964915645&ei=cysdZ7r7JqyJxc8Pytm7sAU&ved=0ahUKEwj6gJXCzayJAxWsRPEDHcrsDlYQ4dUDCAk&uact=5&oq=%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%BB%D0%B8%2C+%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B1.&gs_lp=Eg1nd3Mtd2l6LWJvb2tzIhvQsdCw0YDQsNC60LvQuCwg0L3QtdGB0LXQsS5I8Q9Q6wFY3Q1wAHgAkAEAmAGyAaAB0QiqAQMxLji4AQPIAQD4AQGYAgCgAgCYAwCIBgGSBwCgB9EH&sclient=gws-wiz-books] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 17:49, 26 октомври 2024 (UTC) == Вишени == <del>Бая се натрупаха за битка при Вишени по време на Въстанието - ако ти се прави.</del>.. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:09, 29 юни 2025 (UTC) :Ще ги видим подир некое време, само я залагай некак, макар да предполагам, че си. [[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 11:11, 29 юни 2025 (UTC) ::Честно казано не съм - ще се върнем. Некакво последно и при това големо сражение има при Бел камен, като се връщат от Чанище към Костурско - според един тука от 36 четници оцелели 4. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:13, 29 юни 2025 (UTC) :::Вишенската е написана - съвсем ме напече... -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:20, 29 юни 2025 (UTC) ::::Не го намирам това за Бел камен, иначе бих го сглобил. [[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 13:50, 12 юли 2025 (UTC) == Иван Цончев == Начи довърших го Цончев - което ще рече, че можем да ти я върнем книгата - виж го. Аз виждам три проблема - требват още неколко оценки освен от Елдъров може би... Има една възторжена от Михаил Думбалаков по спомени... Прекалено е по един източник и трето - втората част в некаква огромна степен съвпада със статията ВМОК - не че има и как другояче може би. --[[Специални:Приноси/212.5.158.229|212.5.158.229]] 17:15, 13 юли 2025 (UTC) :Не ми хрумва какво повече може да се използва, освен посочените, но неизползвани два източника в раздела литература. На Думбалаков спомените май ги има онлайн, ако не друго? [[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 13:17, 15 юли 2025 (UTC) == Божин == Оп, гледам Божин Попстанков със серия препратки и Божин Попстанков също със серия препратки... Да се спрем на едната версия? [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:58, 23 март 2026 (UTC) :Привет, каква е драмата тука, по принцип се среща и като ПопстаМков, ама гледам в двата случая си дал един вариант? Инак ако това точно е питането - попстаМкови са различен род от попстаНкови. [[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 16:08, 23 март 2026 (UTC) ::Схванах, отредактирано. [[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 16:20, 23 март 2026 (UTC) == Четническата == Виж прочети я Четническата акция, като ти дойде музата... Да я побутнем. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:00, 1 април 2026 (UTC) :Немам нищо по темата ново, а и не знам дали въобще има.. Виж за Офицерчето конкретно имам цела книга, ако я искаш? [[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 15:03, 1 април 2026 (UTC) ::Имам я и аз в момента съм я отворл. Тя е голема фира - като на Елдъров за Гаруфалов - мнооооого малце по темата и общи приказки на купчини. Аз да я прочетеш, нещо ако те дразни или не е както требва според тебе. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:28, 1 април 2026 (UTC) :::Мдам. Добре, довършвам си тука нещата, дето съм захванал, и ще я изчета. [[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 15:30, 1 април 2026 (UTC) ::А, снимките и документите - то май само едно окръжно от Върховния комитет - можеш да сканираш от Офицерчето, да не ги снимам с телефона? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:30, 1 април 2026 (UTC) :::Трябва да я изровя отнекъде, но ще сканирам да. [[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 15:30, 1 април 2026 (UTC) ::::ОК. Нема да ги снимам. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:38, 1 април 2026 (UTC) :::::Не мога я намеря книгата, подарък некъде - широки пръсти. :D [[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 11:26, 11 април 2026 (UTC) ::::::Хахаха - понеже усещам скрит укор - в мене ти е Цончев, който е изръчкан, тая си я купих сам. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:29, 11 април 2026 (UTC) :::::::Ахаха, не напротив. Почна да ми става навик книги от колекцията да съм ги раздал вече. Както по-мъдри от мен са казали: "Не едно магаре е Марко." :D [[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 11:32, 11 април 2026 (UTC) ek5yyckz9lldwm9ddehyllfd95fl8t8 10 728473 12876889 11564707 2026-04-10T20:53:54Z ~2026-22165-55 391870 12876889 wikitext text/x-wiki {{Навигационен шаблон |name = Православно духовенство |title = Православно духовенство |titlestyle = background-color:#B0C4DE |groupstyle = background-color:#E6E6FA |listclass = hlist |group1 = Монашеско |list1 = * [[Патриарх]] * [[Екзарх]] * [[Митрополит]] * [[Архиепископ]] * [[Епископ]] * [[Архимандрит]] * [[Игумен]] * [[Йеромонах]] * [[Архидякон]] * [[Йеродякон]] * [[Монах]] |group2 = Бяло |list2 = * [[Архиерейски наместник]] * [[Протопрезвитер]] * [[Свещеноиконом]] * [[Иконом (свещеник)|Иконом]] * [[Протойерей]] * [[Свещеник]] * [[Протодякон]] * [[Дякон]] |group3 = [[Иподякон]]и |list3 = * [[Църковен четец]] * [[Църковен певец]] (псалт) * [[Клисар]] * [[Свещоносец]] }}<noinclude> == Източници == Шаблонът е съставен според: {{цитат уеб | уеб_адрес = https://bg-patriarshia.bg/index.php?file=clergy_and_personnel.xml | заглавие = Титулуване на духовните лица | достъп_дата = 10-08-2019 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Официален сайт на Българската православна църква - Българска патриаршия | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }} [[Категория:Навигационни шаблони за православие]] [[Категория:Религиозни навигационни шаблони|{{PAGENAME}}]] </noinclude> 1jzu608x12dazg9pjqd66xf44s9xno7 0 728544 12876595 12868080 2026-04-10T13:19:32Z Ziv 333118 ([[c:GR|GR]]) [[c:COM:Duplicate|Duplicate]]: [[File:HMS Revenge CH823.jpg]] → [[File:HMS Revenge WWII IWM CH 823.jpg]] Exact or scaled-down duplicate: [[c::File:HMS Revenge WWII IWM CH 823.jpg]] 12876595 wikitext text/x-wiki {{Плавателен съд |име = Линейни кораби тип „Ривендж“ |име-оригинал = Revenge-class battleship |снимка = HMS Revenge WWII IWM CH 823.jpg |заглавие = Линкорът „Ривендж“ през Втората световна война |емблема = |флаг = {{флагификация|Великобритания|ВМС}} |тип = [[Линеен кораб|Линейни кораби]] от [[еднотипни кораби|типа]] [[Линейни кораби тип „Ривендж“|„Ривендж“]] |производител = ''Vickers'' в [[Бароу на Фърнис]] и др., [[Великобритания]]. |планирани = 8 |построени = 5 |в строеж = [[1913]] г. – [[1917]] г. |в строй = [[1916]] г. – [[1949]] г. |отменени = 3 |утилизирани = 4 |загуби = 1 |следващ тип = [[Линейни кораби тип „Нелсън“]] |предшестващ тип = [[Линейни кораби тип „Куин Елизабет“]] |състояние = извън експлоатация |оператор = [[Кралски военноморски сили (Великобритания)]]<br>[[Военноморски сили]] на [[СССР]] (1944 г. — 1949 г.) |дължина = 189,2 [[метър|m]] |по водолинията =<br>176,9 m |ширина = 27,0 m<br>(максимална) |газене = 8,7 m |задвижване = 4 [[парна турбина|парни турбини]] ''Parsons'';<br>18 [[Водотръбен котел|водотръбни котли]] ''Babcock & Wilcox'' или ''Yarrow''{{sfn|Паркс Линкоры 7|80|2}} |мощност = 40 000 [[конска сила|к.с.]] (29,8 М[[Ват|Вт]]){{sfn|Паркс Линкоры 7|80|2}} |движител = 4 [[гребен винт|гребни винта]]{{sfn|Паркс Линкоры 7|80|2}} |скорост = 22 [[възел (скорост)|възела]]<br />(40,7 [[километър в час|km/h]]) |водоизместимост = 30 060 [[тон|t]] (нормална);<br />33 350 t (пълна) |броня = [[брониран пояс|пояс]]: 102 – 330 mm;<br>[[траверса|траверси]]: 102 – 152 mm;<br>[[бронирана палуба|палуба]]: 127 mm;<br>[[барбет]]и: 102 – 254 mm;<br>[[оръдеен купол|кули]] на {{Abbr|ГК|Главен калибър}}: 330 mm;<br>[[бойна рубка]]: 279 mm |ХАС = |радиоелектронно оборудване = |екипаж = 997 – 1150 души |РЛС = |автономност дистанция = 4 200 [[морска миля|морски мили]] при 10 възела ход;<br>Запас [[гориво]]:<br>3400 t [[нефт]] |други име 1 = Името на [[английски език]] |други 1 = означава<br> „[[Отмъщение]]“ |оръдия = 4x2 [[15" морско оръдие Mk I|381 mm]];<br />14x1 152 mm; |зенитни = 2x1 76 mm;<br />4x1 [[QF 3-pounder Vickers|47 mm]] |ракети = |торпеда =<br>4x1 533 mm [[торпеден апарат|ТА]] |други = |самолети = |източник = }} '''Ривендж''' ({{lang|en|Revenge}}) са [[еднотипни кораби|серия]] [[Кралски военноморски сили (Великобритания)|британски]] [[линеен кораб|линейни кораби]]. В редица източници даденият тип се нарича '''тип „Роял Соверен“''' ({{lang|en|Royal Sovereign class}}). Първоначално е планирано построяването на осем кораба. Но в периода 1914 – 1916 г. са [[залагане на плавателен съд|заложени]] само пет. Още два от поръчаните кораби – ''[[Ринаун (линеен крайцер, 1916)|HMS Renown]]'' и ''[[Рипалс (линеен крайцер, 1916)|HMS Repulse]]'' се строят вече като [[линеен крайцер|линейни крайцери]]. А построяването на осмият – ''[[HMS]] Resistance'' – е отменено въобще. == Проектиране == [[Файл:HMS Revenge (1916) profile drawing.png|мини|ляво|220px|Линейните кораби тип „Ривендж“. Схема.]] През 1913 г. във Великобритания е приета програма за строителството на пет нови линкора, много близки по тип към типа „Куин Елизабет“, които вече са [[спускане на вода на плавателен съд|спуснати на вода]]. Линкорите от типа „Ривендж“ се явяват развитие на проекта линкори от [[Линейни кораби тип „Куин Елизабет“|типа „Куин Елизабет“]]. [[корабна артилерия|Въоръжението]] на новите кораби е същото, но те са разчетени за по-малка [[скорост на кораб|скорост]] (21 [[възел (скорост)|възела]] вместо 24) и въглищно отопление на котлите. От икономия новите кораби имат по-малка [[водоизместимост]], и за тях се предполага монтирането на [[парен котел|котли]] за комбинирано [[гориво]]: [[въглища]] и [[нефт]]. [[цена|Стойността]] на построяването на всеки кораб се оценива на 2 [[милион]]а и 150 хил. [[британска лира|фунта стерлинги]], като в същото време линкорите от типа „Куин Елизабет“ струват от 2 милиона и 408 хил. до 3 милиона и 14 хил. фунта стерлинги всеки. При първото разглеждане на проекта водоизместимостта е увеличена от 25 500 [[тон|т]] до 25 750 т, а скоростта на хода е намалена от 21,5 до 21¼ възела (както е при линкорите от типа „[[Линейни кораби тип „Айрън Дюк“|Айрън Дюк]]“). След това все пак се отказват от въглищата.{{sfn|Паркс Линкоры 7|80|2}} При това изчисляват, че с малки промени [[парна турбина|турбините]] ще развиват [[мощност]] от 40 000 [[к.с.]], вместо планираните според проекта 31 хил. к.с., а скоростта ще се увеличи от 21 до 22 – 23 възела. Изменен е запасът гориво: вместо 3000 т въглища и 1500 т [[нефт]] пълният запас вече съставлява 3400 т не­фт. [[Далечина на плаване|Далечината на плаване]] при това не се изменя. Икономисаното [[тегло]] е използвано за увеличаване на артилерийските [[погреб за боеприпаси|погреби]] на оръдията на [[корабна артилерия#класификация|главния калибър]], вместимостта на които нараства от 640 до 800 [[артилерийски изстрел|изстрела]]. == Конструкция == Основавайки се на опита, получен при експлоатацията на „Айрън Дюк“, на който даже при средно вълнение бата­реите за 152-мм оръдия са заливани от вода, те са пренесени по-близо към [[кърма (корабоплаване)|кърмата]] с намаляване на разстоянията между [[каземат]]ите. Така те са заливани по-малко, отколкото на корабите, построени по-рано. Четири оръдия са поставени открито на [[палуба#видове палуби|главната]] [[палуба]] отстрани на [[комин]]а. Противо­[[торпедо|торпедната]] [[преграда (корабоплаване)|преграда]] прикрива погребите, [[машинно отделение|машинните]], [[котелно отделение|котелните]] и торпедните отделения. Разположена така, както е на линкорите от типа „Куин Елиза­бет“, тя има по-малка дебелина: едва 38 [[милиметър|мм]], а в междудънното пространство – 25,4 мм. Причината за това е, че в първоначалния проект на корабите от типа „Роял Соверен“ са предвидени въглищни ями, които служат като допълнителна защита. При проектирането е заложена не много голяма [[метацентрична височина]], при това [[бордово люлеене|бордовото люлеене]] става по-плавно, и корабът се превръща в по-устойчива платформа за [[корабна артилерия|артилерията]]. Поставянето на [[Противоторпеден бул|булите]] на линкора „Рамилиес“, изпълнено още преди края на неговото строителство, променя параметрите за [[Устойчивост (корабоплаване)|устойчивост]], тъй като се увеличава [[Главни размери на плавателен съд#ширина|ширината]] и нараства метацентричната височина. За това решават, снабдявайки останалите четири линкора с були, да отделят особено внимание на борбата с [[люлеене]]то. След като ставя ясно, че това не помога и корабите с були са доста подложени на бордово люлеене, се провеждат множество опити, за да се разработи оптималната конструкция на булите за линкора „Роял Оук“ и се поставят, заедно с булите, нови подобрени [[Бордов кил|скулови килове]]. Независимо от това, че в хода на [[корабни изпитания|изпитанията]] всички линкори от типа „Роял Соверен“ превишават конструктивната мощност на турбинит (40 000 к.с.) скоростта с булите съставя 21,5 възела. Линкорите от типа „Роял Соверен“ имат единичен [[рул (морски термин)|рул]], но с неголям спомагателен рул пред основния (и двата са разположени в [[диаметрална плоскост|диаметралната плоскост]] на кораба). == Модернизации == === Модернизация в периода 1922 – 1930-те години === На всички кораби са поставени две 102-мм [[зенитно оръдие|зенитни оръдия]] и са свалени двете 76,2-мм, поставени са още две 102-мм зенитни оръдия и са свалени две 152-мм оръдия на полу[[бак]]а. На отделни кораби са премахвани и поставяни [[флагщок]]ове, пренасяни са [[прожектор]]и и са правени други дребни промени. === Модернизация в периода 1930 – 1939-те години === Макар постоянно да се изказват съображения за необходимостта от основна модернизация на линкорите от типа „Роял Соверен“, но, за разлика от другите кораби, тя така и не е проведена. Отказът от модернизация се мотивира с бавността на тези линкори, макар основната модернизация да предвижда и замяната на [[съдова енергетична установка|силовата установка]] и малката скорост да се отстранява в хода на модернизацията. Т.е. не това са причините. Но всички тези стари линейни кораби, към 1930 г., съставляват една трета част от целия линеен флот на Великобритания, за това и се провежда имитация на бурна деятелност. Така например на „Ри­золюшън“ е поставен [[катапулт]] за [[самолет]], след това катапултът е свален, а при среза на кърмата е поставен подемен [[кран]] за [[хидросамолет]], обаче след неуспешни изпитания той също е свален и се съхранява на брега, като проба поставят сдвоена 102-мм зенитна установка на палубата по десния [[борд]] при комина, а едно[[цев|ствол]]ните 102-мм оръдия по десния борд са свалени, на [[рангоут|фор-марса]] е поставен прибор MK-I за управление на зенитния огън, свален е кърмовия [[торпеден апарат]], премахнат е пълнежа в горната част на булите от [[цимент]] и [[дървесина]] и в известна степен е променена формата на булите, съоръжени са водонепроницаеми [[отсек (корабоплаване)|отсеци]] по бордовете отстрани на артилерийските погреби. В периода между 1932 и 1933 година са демонтирани стартовите платформи за самолетите на втората („В“) и третата („Х“) [[оръдеен купол|кули]]. [[Адмирал]]ският [[мостик]] е разширен към [[нос (корабоплаване)|носа]], а предният срез е закръглен. През септември 1933 г. на площадката на [[бойна рубка|бойната рубка]] са поставени две 12,7-мм четирицевни [[картечница|картечници]]. През септември 1936 г. е направено следното: на третата кула е поставен по-големият катапулт от типа „E-III-T“. На палубата, на височината на [[гротмачта]]та близо към десния борд, е върнат кранът за вдигане на самолета, демонтиран е кърмовият пост за управление на торпедната стрелба и на неговото място е съоръжен авиационен склад, наското поставеният прибор за управление на зенитната стрелба MK-I, на фор-марса, е заменен от два прибора МК-II: един на фор-марса и друг на гротмачтата. Натежалата гротмачта пполучава допълнителни опори, демонтирани са първоначалните прожекторни площадки отстрани на комина, а след това е построена нова площадка с четири 91,4-см прожектори, на новите площадки, при комина, са поставени два „[[Vickers QF 2 pounder Mark VIII|Пом-пома]]“. Постът за управление на техния огън е поместен в задната част на [[щурман]]ския мостик, а намиращите се там два 61-см прожектора са свалени, долната прожекторна площадку на мостика е увеличена към кърмата и е обединена с площадките при комина, вече така тя става сигнална палуба, на нея се появява пост за сигналчиците, два 61-см и два 25,4-см сигнални прожектора, постът за управление на торпедната стрелба, над щурманската рубка, е заменен с пост за [[ПВО]]. Там е монтиран 3,65-м [[далекомер]] за въздушни цели, [[компас]]ната площадка е прикрита с противокуршумна броня за защита от атаките на нисколетящи самолети, демонтиран е носовият подводен апарат. През 1938 г. е проведена единствената модернизация, увеличаваща бойната им ценност: едностволните и двустволните 102-мм зенитни оръдия са заменени с четири 102-мм двуоръдейни [[универсална артилерия|универсални]] установки МК-XIX. Модернизиран е [[такелаж]]ът на гротмачтата и е поставен [[радиопеленгатор]]. До започването на [[Втората световна война]] няма никакви модификаций повече. == История на службата == „Ривендж“ и „Роял Оук“ участват в [[Ютландска битка|Ютландското сражение]], но без да се проявят. След модернизация всички кораби от този тип активно участват във [[Втората световна война]], в хода на която един кораб от този тип е загубен. „Роял Оук“ става първият линкор, загинал във войната. На 14 октомври 1939 г. той е потопен в главната [[военноморска база|база]] на великобританския флот – [[Скапа Флоу]] с три [[торпедо|торпеда]] от [[кригсмарине|немската]] [[подводница|подводна лодка]] U-47. От 1944 г. до 1949 г. линкорът [[Роял Соверен (линеен кораб, 1915)|HMS Royal Sovereign]] под названието „Архангелск“ временно се намира под наем в [[СССР|съветския]] ВМФ за сметка на получаването на бъдещи репарации от [[Италия]]. == Представители на проекта == {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- ! Название ! [[Корабостроителница]] ! [[Залагане на плавателен съд|Залагане]] ! [[Спускане на вода на плавателен съд|Спускане на вода]] ! Влизане<br>в строй ! Съдба |- | align="left" | '''„[[Роял Соверен (линеен кораб, 1915)|Роял Соверен]]“'''<br>''[[HMS]] Royal Sovereign'' | [[Портсмът]] | {{nobr|15 януари 1914 г.}} | {{nobr|29 април 1915 г.}} | {{nobr|18 април 1916 г.}} | предаден за скрап през 1949 г. |- | align="left" | '''„[[Ривендж (линеен кораб, 1915)|Ривендж]]“'''<br>''HMS Revenge'' | [[Vickers Limited|Викерс]] | {{nobr|22 декември 1913 г.}} | {{nobr|29 май 1915 г.}} | {{nobr|1 февруари 1916 г.}} | [[учебен кораб]] от 1944 г., предаден за скрап през 1948 г. |- | align="left" | '''„[[Роял Оук (линеен кораб, 1914)|Роял Оук]]“'''<br>''HMS Royal Oak'' | [[Девънпорт]] | {{nobr|15 януари 1914 г.}} | {{nobr|17 ноември 1914 г.}} | {{nobr|1 май 1916 г.}} | потопен на 14 октомври 1939 г. в [[Скапа Флоу]] от подводната<br>лодка [[U-47 (1938)|U-47]]; обявен за братска могила |- | align="left" | '''„[[Резолюшън (линеен кораб, 1915)|Резолюшън]]“'''<br>''HMS Resolution'' | Палмерс | {{nobr|29 ноември 1913 г.}} | {{nobr|14 януари 1915 г.}} | {{nobr|30 декември 1916 г.}} | предаден за скрап през 1948 г. |- | align="left" | '''„[[Рамилиес (линеен кораб, 1916)|Рамилиес]]“'''<br>''HMS Ramillies'' | Бердмор | {{nobr|12 ноември 1913 г.}} | {{nobr|12 юни 1916 г.}} | {{nobr|1 септември 1917 г.}} | предаден за скрап през 1948 г. |- |} == Вижте също == * [[Списък на дредноутите и супердредноутите]] * [[Списък на линейните кораби по страна]] == Източници == <references /> == Литература == * {{cite |автор = Паркс О. |заглавие = Линкоры Британской империи. Ч. VII. Эпоха дредноутов |серия = |място = СПб. |издател = Галея-Принт |дата= 2008 |страници = 116 |isbn = 978-5-8172-0132-1 |ref = Паркс, 7-й том }} * {{cite|заглавие=Линейные корабли типа „Роял Соверен“|автор=А.А. Михайлов|място=СПб.|издателство=|дата=2002|страници=88|isbn=}} * {{cite|заглавие=All the World's Battleships: 1906 to the present|ответственный=I. Sturton|издание=издание 1996|място=Лондон|издател=Conway Maritime Press|дата=1987|страници=190|isbn=0-85177-691-4}} == Външни препратки == * [http://www.navypedia.org/ships/uk/brit_bb1_royal_sovereign.htm REVENGE battleships (1916 – 1917)] {{икона|en}} * [http://www.maritimequest.com/warship_directory/great_britain/battleships/revenge_1915/hms_revenge_1915.htm www.maritimequest.com] {{икона|en}} * [http://www.maritimequest.com/warship_directory/great_britain/pages/battleships/revenge_class_overview.htm www.maritimequest.com] {{икона|en}} * [http://dreadnoughtproject.org/tfs/index.php/Revenge_Class_Battleship_(1914) Dreadnought Project] Technical material on the weaponry and fire control for the ships {{икона|en}} * [http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/MK/1995_04/02.htm www.wunderwaffe.narod.ru] {{икона|ru}} * [http://ship.bsu.by/ship/102526 ship.bsu.by] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190718215813/http://www.ship.bsu.by/ship/102526 |date=2019-07-18 }}{{икона|ru}} * {{commonscat-inline|Revenge class battleship}} {{Линкори-дредноути на Кралските ВМС на Великобритания}} {{Превод от|ru|Линейные корабли типа „Ривендж“|95832950}} [[Категория:Линейни кораби тип „Ривендж“| ]] 7evvf8uldsb1hog692taspkqmdbrzj3 0 728570 12876596 12873372 2026-04-10T13:19:34Z Ziv 333118 ([[c:GR|GR]]) [[c:COM:Duplicate|Duplicate]]: [[File:HMS Revenge CH823.jpg]] → [[File:HMS Revenge WWII IWM CH 823.jpg]] Exact or scaled-down duplicate: [[c::File:HMS Revenge WWII IWM CH 823.jpg]] 12876596 wikitext text/x-wiki {{Плавателен съд |име = „Ривендж“ |име-оригинал = [[HMS]] Revenge ([[класификация на корабите по номер на вимпела|06]]) |снимка = HMS Revenge WWII IWM CH 823.jpg |заглавие = Линкорът „Ривендж“ по време на поход |емблема = |флаг = {{флагификация|Великобритания|ВМС}} |тип = [[Линеен кораб]] от [[еднотипни кораби|типа]] [[Линейни кораби тип „Ривендж“|„Ривендж“]] |производител = ''Vickers'' в [[Бароу на Фърнис]], [[Великобритания]]. |поръчан = |започнат = [[22 декември]] [[1913]] г. |завършен = [[29 май]] [[1915]] г. |начало = [[1 февруари]] [[1916]] г. |край = [[8 март]] [[1948]] г., утилизиран |състояние = извън експлоатация |ИМО = [[Класификация на корабите по номер на вимпела|Номер на вимпела]]: 06 |тонаж = |дължина = 189,2 [[метър|m]] |по водолинията =<br>176,9 m |ширина = 27,0 m<br>(максимална) |газене = 8,7 m |задвижване = 4 [[парна турбина|парни турбини]] ''Parsons'';<br>18 [[Водотръбен котел|водотръбни котли]] ''Babcock & Wilcox''{{sfn|Паркс Линкоры 7|80|2}} |мощност = 40 000 [[конска сила|к.с.]] (29,8 М[[Ват|Вт]]){{sfn|Паркс Линкоры 7|80|2}} |движител = 4 [[гребен винт|гребни винта]]{{sfn|Паркс Линкоры 7|80|2}} |скорост = 22 [[възел (скорост)|възела]]<br />(40,7 [[километър в час|km/h]]) |водоизместимост = 30 060 [[тон|t]] (нормална);<br />33 350 t (пълна) |броня = [[брониран пояс|главен пояс]]: 102 – 330 mm;<br>[[траверса|траверси]]: 102 – 152 mm;<br>[[бронирана палуба|палуба]]: 127 mm;<br>[[барбет]]и: 102 – 254 mm;<br>[[оръдеен купол|кули]] на {{Abbr|ГК|Главен калибър}}: 330 mm;<br>[[бойна рубка]]: 279 mm |ХАС = |радиоелектронно оборудване = |екипаж = 997 души |РЛС = |автономност дистанция = 4 200 [[морска миля|морски мили]] при 10 възела ход;<br>Запас [[гориво]]:<br>3400 t [[нефт]] | девиз = ''Intaminatis fulget honoribus''<br>({{lang|bg|Блести с безгранични почести.}}) |други име 1 = Името на [[английски език]] |други 1 = означава<br> „[[Отмъщение]]“ |оръдия = 4x2 [[15" морско оръдие Mk I|381 mm]];<br />14x1 152 mm; |зенитни = 2x1 76 mm;<br />4x1 [[QF 3-pounder Vickers|47 mm]] |ракети = |торпеда =<br>4x1 533 mm [[торпеден апарат|ТА]] |други = |самолети = |източник = }} '''Ривендж''' ({{lang|en|[[HMS]] Revenge ([[класификация на корабите по номер на вимпела|06]])}}) е [[Кралски военноморски сили (Великобритания)|британски]] [[линеен кораб]]. [[Главен кораб]] на [[Линейни кораби тип „Ривендж“|едноименния]] [[еднотипни кораби|проект]] линейни кораби. Има [[класификация на корабите по номер на вимпела|бордов номер]] 06, той е деветият в историята на [[корабостроене]]то на Великобритания кораб с това име. [[спускане на вода на плавателен съд|Спуснат на вода]] през 1915 г., участва в двете [[световни войни]]. Много често се води и като кораб от типа „Роял Соверен“. == История на службата == === Първа световна война === В състава на Кралския флот влиза в навечерието на [[Ютландска битка|Ютландското сражение]] и взема участие в тази битка в състава на 1-ва линейна [[ескадра]]. Кораба [[командир на кораб|командва]] капитан Е. Б. Кидъл, ескадрата оглавява [[вицеадмирал]] сър Сесил Барни от [[мостик]]а на линкора [[Марлборо (линеен кораб, 1912)|„Марлборо“]]. [[вимпел|Адмиралският флаг]] в хода на сражението е предаден на [[екипаж]]а на линкора „Ривендж“, тъй като „Марлборо“ е торпилиран. „Ривендж“ се сражава в течение на час и половина и няма повреди, убити и ранени сред членовете на екипажа. Ден преди Кралският флот да се насочи за интернирането на [[Кайзерлихе Марине|немския флот]], съдът е посетен от [[крал]] [[Джордж V]], а също и от неговата съпруга [[Мери Тек]] и [[Принц на Уелс|принца на Уелс]] [[Едуард VIII|Едуард]]. === Между войните === През януари 1920 г. 1-ва линейна ескадра е преведена в [[Средиземно море|Средиземноморието]] поради разгорялата се [[Гръцко-турска война (1919 – 1922)|гръко-турска война]]. „Ривендж“ осигурява поддръжката на [[Въоръжени сили на Гърция|въоръжените сили на Гърция]] и оказва също помощ на [[Бяла гвардия|Бялата армия]] в [[Русия]] до месец юли. По-късно съдът се връща в състава на Атлантическия флот. През 1922 г. корабът отново се насочва на експедиция в Средиземноморието при поддръжката на [[Рамилиес (линеен кораб, 1916)|„Рамилиес“]], [[Резолюшън (линеен кораб, 1915)|„Резолюшън“]] и [[Роял Соверен (линеен кораб, 1915)|„Роял Соверен“]]. Съдът трябва да отведе цялото [[семейство]] на отреклия се от [[престол]]а [[Константинос I|Константинос I, гръцки крал]]. Корабът посещава [[Константинопол]] и [[Дарданели]]те. През 1928 г. влиза за [[ремонт на кораба|ремонт]] в [[Девънпорт (военноморска база)|доковете на Девънпорт]], през март 1929 г. се връща в състава на Средиземноморския флот. На 16 юли 1935 г. корабът взема участие в церемониите по отбелязването на сребърната сватба на Джордж V. По-късно е преведен в [[Александрия]], поради нарастващото напрежение в [[Етиопия]]. През 1936 г. отново влиза за ремонт, след година преминава във 2-ра линейна ескадра. На 9 август 1939 г. участва в прегледа на флота от крал Джордж VI, по-късно е преведен в Североатлантическите сили за съпровождение. === Втора световна война === На 5 октомври 1939 г. „Ривендж“ е преведен в Североатлантическите сили за съпровождение и на същия ден отплава за [[Канада]]. На 12 май 1940 г., по време на прехода около [[Халифакс]], се сблъсква с [[миночистач|тралчика]] „Ипър“ и го потопява. Макар да няма пострадали последващото участие на линкора в маневрите е ограничено, и неговото предназначение става съпровождането на [[конвой|конвоите]]. Така например, корабът участва в съпровождението на конвоя, на корабите на който се прехвърлят частите на 9-а австралийска [[пехота|пехотна]] [[дивизия]] през февруари 1943 г. към тяхната родина. На 3 юли 1940 г. екипажът на линкора е посетен от [[Въоръжени_сили_на_Франция#Военноморски_сили|френския]] линеен кораб „[[Пари (линеен кораб, 1912)|Париж]]“, а също от подводните лодки „Темза“ и „[[Сюркуф (подводница)|Сюркуф]]“, които успяват да напуснат окупираната [[Франция]]. През август носи служба в Английския канал, предотвратявайки пленяването на френските съдове от немците. През март 1942 г. преминава в състава на 3-та линейна ескадра в [[Коломбо]], след това е пребазиран в Килиндини. През октомври 1943 г. линкорът е снет от бойна служба и е преведен в резерва. Негово основно предназначение става обучението на моряци, обаче против това се произнася [[Уинстън Чърчил]], който се противи на превръщането на линкора в огромен [[учебен кораб]]. Корабът се насочва за [[Малта]] по време [[Техеранска конференция|Техеранската конференция]]. През май 1944 г. главното въоръжение е свалено от кораба и предадено на корабите „Рамилис“ и [[Уорспайт (линеен кораб, 1913)|„Уорспайт“]], като бойни [[монитор (кораб)|монитори]]. Тези кораби по-късно водят крайбрежна [[бомбардировка]] на [[Нормандия]] по време на [[Операция Овърлорд]]. Корабът отново получава статус на учебен. На 8 март 1948 г. линкорът е изключен от списъците на КВМС и след 4 месеца е разкомплектован за метал. Няколко [[Турелна установка|турела]] от кораба се използват за строителството на [[радиотелескоп Лавел|радиотелескопа „Лавел“]]. == Известни моряци == * [[Клод Шулс]] (1901 – 2011 г.) – последният от [[ветеран]]ите на [[Първата световна война]]. == Вижте също == * [[Списък на дредноутите и супердредноутите]] * [[Списък на линейните кораби по страна]] == Източници == <references /> == Литература == * {{cite |автор = Паркс О. |заглавие = Линкоры Британской империи. Ч. VII. Эпоха дредноутов |серия = |място = СПб. |издател = Галея-Принт |дата= 2008 |страници = 116 |isbn = 978-5-8172-0132-1 |ref = Паркс, 7-й том }} * {{cite|заглавие=Линейные корабли типа „Роял Соверен“|автор=А.А. Михайлов|място=СПб.|издател=|дата=2002|страници=88|isbn=}} * {{cite|заглавие=All the World's Battleships: 1906 to the present|ответственный=I. Sturton|издание=издание 1996|място=Лондон|издател=Conway Maritime Press|дата=1987|страници=190|isbn=0-85177-691-4}} == Външни препратки == * [http://www.navypedia.org/ships/uk/brit_bb1_royal_sovereign.htm REVENGE battleships (1916 – 1917)] {{икона|en}} * [http://www.maritimequest.com/warship_directory/great_britain/battleships/revenge_1915/hms_revenge_1915.htm www.maritimequest.com] {{икона|en}} * [http://www.maritimequest.com/warship_directory/great_britain/pages/battleships/revenge_class_overview.htm www.maritimequest.com] {{икона|en}} * [http://www.naval-history.net/xGM-Chrono-01BB-Revenge.htm Кораба на сайта naval-history.net] {{икона|en}} * [https://www.jutlandcrewlists.org/revenge Battle of Jutland Crew Lists Project - HMS ''Revenge'' Crew List] {{икона|en}} * [http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/MK/1995_04/02.htm www.wunderwaffe.narod.ru] {{икона|ru}} * [http://ship.bsu.by/ship/102526 ship.bsu.by] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190718215813/http://www.ship.bsu.by/ship/102526 |date=2019-07-18 }}{{икона|ru}} * {{commonscat-inline|HMS Revenge (06)}} {{Линкори-дредноути на Кралските ВМС на Великобритания}} {{Превод от|ru|HMS Revenge (1915)|101565931}} [[Категория:Линейни кораби тип „Ривендж“|Р]] c3vai1pysqg14l8tnrf2cehnnepwckv 10 728597 12876901 9575240 2026-04-10T21:04:22Z ~2026-22165-55 391870 12876901 wikitext text/x-wiki {{Навигационен шаблон | име = Православни тайнства | скрит = | заглавие = Свети Тайнства в Православието | заглавие-стил = background-color: #FFD700; | groupstyle = background-color: #FFFFE0; | тяло = [[Кръщение]] {{•}} [[Миропомазване]] {{•}} [[Евхаристия]] {{•}} [[Изповед]] {{•}} [[Свещенство]] {{•}} [[Брак]] {{•}} [[Маслосвет]] }}<noinclude> == Източници == Шаблонът е съставен според: {{цитат уеб | уеб_адрес = https://bg-patriarshia.bg/index.php?file=mysteries.xml#4 | заглавие = Св. Тайнства | достъп_дата = 13-08-2019 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Официален сайт на Българската православна църква – Българска патриаршия | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }} [[Категория:Религиозни навигационни шаблони|{{PAGENAME}}]] [[Категория:Навигационни шаблони за православие]] </noinclude> odddu51phd558o810giqnmekjfzveta 4 730756 12876983 12876165 2026-04-11T04:02:44Z Eliza Beth 246180 Бот: актуализация на списъка 12876983 wikitext text/x-wiki {{Уикипедия:Инкубатор/Списък на статиите/Header}} {| class="wikitable sortable plainlinks" style="font-size: small;" ! Статия !! Влязла ([[UTC]]) !! Автор !! Проверяващ |- style="background-color: #ff66ff;" | {{без пренасочване|Чернова:Жлъчен камък|Жлъчен камък}} || 0000-00-00 00:00:00 || {{потребител|Rumensz}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Мира Маркова|Мира Маркова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мира Маркова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мира Маркова|action=history}} история]) || 2025-09-03 12:18:13 || {{потребител|~2025-51140-4}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Алопеция ареата|Алопеция ареата]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Алопеция ареата}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Алопеция ареата|action=history}} история]) || 2025-09-23 11:55:06 || {{потребител|YanitsaK}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Александър Димитров (футболист)|Александър Димитров (футболист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Александър Димитров (футболист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Александър Димитров (футболист)|action=history}} история]) || 2025-09-24 20:59:10 || {{потребител|~2025-26562-16}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Антоанета Христова Русинова|Антоанета Христова Русинова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Антоанета Христова Русинова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Антоанета Христова Русинова|action=history}} история]) || 2025-09-26 13:37:40 || {{потребител|Ivomaev12}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Руски геноцид в Украйна|Руски геноцид в Украйна]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Руски геноцид в Украйна}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Руски геноцид в Украйна|action=history}} история]) || 2025-09-27 15:18:11 || {{потребител|Георгиалександров2}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Европейско първенство по вдигане на тежести 2024 (89 кг., мъже)|Европейско първенство по вдигане на тежести 2024 (89 кг., мъже)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Европейско първенство по вдигане на тежести 2024 (89 кг., мъже)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Европейско първенство по вдигане на тежести 2024 (89 кг., мъже)|action=history}} история]) || 2025-09-30 13:14:47 || {{потребител|Cattle ripper}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Васил Марков (адвокат)|Васил Марков (адвокат)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Васил Марков (адвокат)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Васил Марков (адвокат)|action=history}} история]) || 2025-10-01 10:43:20 || {{потребител|~2025-27300-78}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Алтай Байъндър|Алтай Байъндър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Алтай Байъндър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Алтай Байъндър|action=history}} история]) || 2025-10-02 05:07:06 || {{потребител|David Kenarov}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Свободко Василев|Свободко Василев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Свободко Василев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Свободко Василев|action=history}} история]) || 2025-10-03 03:22:10 || {{потребител|Ana Neva}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Бард Оги|Бард Оги]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бард Оги}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бард Оги|action=history}} история]) || 2025-10-04 16:22:27 || {{потребител|Gamemorph}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Бюргер|Бюргер]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бюргер}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бюргер|action=history}} история]) || 2025-10-19 12:41:39 || {{потребител|Angel ivanov angelov}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Константин Караджов|Константин Караджов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Константин Караджов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Константин Караджов|action=history}} история]) || 2025-10-22 10:39:11 || {{потребител|Dunaprenti}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:България Днес (вестник)|България Днес (вестник)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:България Днес (вестник)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:България Днес (вестник)|action=history}} история]) || 2025-10-24 11:57:21 || {{потребител|Gargamel5}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Андрей Андонов|Андрей Андонов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Андрей Андонов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Андрей Андонов|action=history}} история]) || 2025-10-26 11:11:36 || {{потребител|~2025-30110-23}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Калина Андролова|Калина Андролова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Калина Андролова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Калина Андролова|action=history}} история]) || 2025-10-30 04:32:27 || {{потребител|Kmanmil}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Линдеман (група)|Линдеман (група)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Линдеман (група)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Линдеман (група)|action=history}} история]) || 2025-11-02 19:04:33 || {{потребител|Манаси Удобното}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:България днес|България днес]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:България днес}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:България днес|action=history}} история]) || 2025-11-04 10:35:19 || {{потребител|Gargamel5}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Зли извънземни (филм)|Зли извънземни (филм)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Зли извънземни (филм)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Зли извънземни (филм)|action=history}} история]) || 2025-11-05 20:04:37 || {{потребител|Pinbal11}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Каан|Каан]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Каан}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Каан|action=history}} история]) || 2025-11-06 23:02:48 || {{потребител|Kaan the editor}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Образцов Дом (Група)|Образцов Дом (Група)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Образцов Дом (Група)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Образцов Дом (Група)|action=history}} история]) || 2025-11-07 09:32:40 || {{потребител|~2025-31661-75}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Симона Кръстева|Симона Кръстева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Симона Кръстева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Симона Кръстева|action=history}} история]) || 2025-11-07 14:40:30 || {{потребител|Magnushinkel}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Арт Детектив|Арт Детектив]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Арт Детектив}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Арт Детектив|action=history}} история]) || 2025-11-08 13:19:22 || {{потребител|Magnushinkel}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Руски филтрационни лагери в Украйна|Руски филтрационни лагери в Украйна]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Руски филтрационни лагери в Украйна}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Руски филтрационни лагери в Украйна|action=history}} история]) || 2025-11-14 08:33:18 || {{потребител|~2025-33249-73}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Изтезания по време на руско-украинската война|Изтезания по време на руско-украинската война]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Изтезания по време на руско-украинската война}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Изтезания по време на руско-украинската война|action=history}} история]) || 2025-11-14 08:35:51 || {{потребител|~2025-33249-73}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Стефан Добревски Р.М.|Стефан Добревски Р.М.]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стефан Добревски Р.М.}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стефан Добревски Р.М.|action=history}} история]) || 2025-11-14 18:08:10 || {{потребител|~2025-33301-57}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Атипичен аутизъм|Атипичен аутизъм]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Атипичен аутизъм}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Атипичен аутизъм|action=history}} история]) || 2025-11-16 12:45:35 || {{потребител|Elyana0404}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Красимира Чакърова|Красимира Чакърова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Красимира Чакърова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Красимира Чакърова|action=history}} история]) || 2025-11-17 14:19:22 || {{потребител|Vasil Nikolov Stamenov}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Георги Атанасов (летец)|Георги Атанасов (летец)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Атанасов (летец)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Атанасов (летец)|action=history}} история]) || 2025-11-17 15:04:57 || {{потребител|Ce204}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Стоян Георгиев (писател)|Стоян Георгиев (писател)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стоян Георгиев (писател)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стоян Георгиев (писател)|action=history}} история]) || 2025-11-18 12:48:08 || {{потребител|Stoyangeorgiev1963}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Китка Цонева|Китка Цонева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Китка Цонева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Китка Цонева|action=history}} история]) || 2025-11-21 11:00:10 || {{потребител|~2025-35282-26}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Рахид Улусел|Рахид Улусел]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Рахид Улусел}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Рахид Улусел|action=history}} история]) || 2025-11-22 10:57:22 || {{потребител|~2025-35521-06}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Покушението на Чарли Кърк|Покушението на Чарли Кърк]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Покушението на Чарли Кърк}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Покушението на Чарли Кърк|action=history}} история]) || 2025-11-23 07:53:02 || {{потребител|Emchii}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Доплеров радар|Доплеров радар]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Доплеров радар}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Доплеров радар|action=history}} история]) || 2025-11-23 12:33:39 || {{потребител|~2025-35473-57}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Аякс (трагедия)|Аякс (трагедия)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Аякс (трагедия)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Аякс (трагедия)|action=history}} история]) || 2025-11-23 14:48:56 || {{потребител|~2025-35632-56}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Съживени камъни и дървета|Съживени камъни и дървета]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Съживени камъни и дървета}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Съживени камъни и дървета|action=history}} история]) || 2025-11-23 21:31:26 || {{потребител|Monka05}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Цветето на живота|Цветето на живота]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Цветето на живота}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Цветето на живота|action=history}} история]) || 2025-11-23 21:38:51 || {{потребител|Monka05}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Говорещи птици и животни|Говорещи птици и животни]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Говорещи птици и животни}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Говорещи птици и животни|action=history}} история]) || 2025-11-23 21:41:32 || {{потребител|Monka05}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:ДъгДъг|ДъгДъг]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:ДъгДъг}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:ДъгДъг|action=history}} история]) || 2025-11-24 14:49:06 || {{потребител|Samyan Real}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Зерхун (сериал, Турция)|Зерхун (сериал, Турция)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Зерхун (сериал, Турция)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Зерхун (сериал, Турция)|action=history}} история]) || 2025-11-25 19:18:34 || {{потребител|Kelleniro}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:МЕТИН НИФТИЕВ|МЕТИН НИФТИЕВ]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:МЕТИН НИФТИЕВ}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:МЕТИН НИФТИЕВ|action=history}} история]) || 2025-11-26 08:50:24 || {{потребител|~2025-36000-30}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Тар Валон|Тар Валон]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тар Валон}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тар Валон|action=history}} история]) || 2025-11-28 18:35:50 || {{потребител|~2025-37100-93}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Джак Брус|Джак Брус]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джак Брус}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джак Брус|action=history}} история]) || 2025-11-28 20:23:59 || {{потребител|ProffLearning}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Стефан Добревски (художник)|Стефан Добревски (художник)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стефан Добревски (художник)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стефан Добревски (художник)|action=history}} история]) || 2025-11-30 17:34:12 || {{потребител|DiYonkova}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Емил Минчев|Емил Минчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Емил Минчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Емил Минчев|action=history}} история]) || 2025-11-30 18:47:24 || {{потребител|~2025-37473-61}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Тендосиновит|Тендосиновит]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тендосиновит}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тендосиновит|action=history}} история]) || 2025-11-30 23:00:43 || {{потребител|~2025-37508-54}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Пата Сека|Пата Сека]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пата Сека}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пата Сека|action=history}} история]) || 2025-12-03 07:26:14 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Тарос Трейд|Тарос Трейд]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тарос Трейд}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тарос Трейд|action=history}} история]) || 2025-12-03 10:06:31 || {{потребител|Stttbg}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Венета Гврилова|Венета Гврилова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Венета Гврилова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Венета Гврилова|action=history}} история]) || 2025-12-03 10:18:53 || {{потребител|~2025-35140-48}} || [[Специални:Приноси/&#126;2025-35140-48|&#126;2025-35140-48]] ([[Потребител беседа:&#126;2025-35140-48|беседа]]) 07:25, 11 декември 2025 (UTC) |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Стартови комплекти с евромонети|Стартови комплекти с евромонети]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стартови комплекти с евромонети}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стартови комплекти с евромонети|action=history}} история]) || 2025-12-03 15:14:39 || {{потребител|Alteransg1}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Мартин Захариев|Мартин Захариев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мартин Захариев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мартин Захариев|action=history}} история]) || 2025-12-04 13:20:50 || {{потребител|~2025-38001-94}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Милен Иванчев Василев|Милен Иванчев Василев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Милен Иванчев Василев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Милен Иванчев Василев|action=history}} история]) || 2025-12-05 12:58:06 || {{потребител|Създавам Съдържание}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Илия Виделинов|Илия Виделинов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Илия Виделинов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Илия Виделинов|action=history}} история]) || 2025-12-06 11:00:14 || {{потребител|Theatreshumen}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Трап-чалга|Трап-чалга]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Трап-чалга}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Трап-чалга|action=history}} история]) || 2025-12-08 13:59:29 || {{потребител|~2025-34810-75}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Иван Желев Илчев|Иван Желев Илчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иван Желев Илчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иван Желев Илчев|action=history}} история]) || 2025-12-08 16:34:39 || {{потребител|~2025-39355-43}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Виза EB-3|Виза EB-3]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Виза EB-3}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Виза EB-3|action=history}} история]) || 2025-12-10 11:19:10 || {{потребител|DJ Atanas}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Рив Булгари|Рив Булгари]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Рив Булгари}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Рив Булгари|action=history}} история]) || 2025-12-10 19:38:09 || {{потребител|Yasen Tsonev}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Стефан Илианов Делиов|Стефан Илианов Делиов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стефан Илианов Делиов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стефан Илианов Делиов|action=history}} история]) || 2025-12-12 04:27:01 || {{потребител|PavelPetrov90}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Стела Костова (Поетеса)|Стела Костова (Поетеса)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стела Костова (Поетеса)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стела Костова (Поетеса)|action=history}} история]) || 2025-12-13 12:25:00 || {{потребител|K.kostovv333}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Йордан Йорданов (толстоист)|Йордан Йорданов (толстоист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Йордан Йорданов (толстоист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Йордан Йорданов (толстоист)|action=history}} история]) || 2025-12-13 18:00:46 || {{потребител|~2025-40500-87}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Персонален сватбен уебсайт|Персонален сватбен уебсайт]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Персонален сватбен уебсайт}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Персонален сватбен уебсайт|action=history}} история]) || 2025-12-14 13:03:22 || {{потребител|G.stoilkov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Микола Леонтович|Микола Леонтович]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Микола Леонтович}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Микола Леонтович|action=history}} история]) || 2025-12-15 06:47:12 || {{потребител|Konstantin Stoev}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Антоанета Петкова Славкова|Антоанета Петкова Славкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Антоанета Петкова Славкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Антоанета Петкова Славкова|action=history}} история]) || 2025-12-15 08:13:13 || {{потребител|~2025-40450-24}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Иван Кънчев (художник)|Иван Кънчев (художник)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иван Кънчев (художник)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иван Кънчев (художник)|action=history}} история]) || 2025-12-15 15:44:43 || {{потребител|Иван Кънчев (Иванов)}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Атомен водород|Атомен водород]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Атомен водород}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Атомен водород|action=history}} история]) || 2025-12-16 04:41:39 || {{потребител|~2025-40853-84}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Саргониди (династия)|Саргониди (династия)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Саргониди (династия)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Саргониди (династия)|action=history}} история]) || 2025-12-17 04:50:15 || {{потребител|~2025-41199-27}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Атомен кислород|Атомен кислород]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Атомен кислород}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Атомен кислород|action=history}} история]) || 2025-12-17 19:13:50 || {{потребител|~2025-41360-79}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Хурка и вретено|Хурка и вретено]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Хурка и вретено}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Хурка и вретено|action=history}} история]) || 2025-12-17 22:29:27 || {{потребител|Mirabilis author}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Бесарабска народна република|Бесарабска народна република]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бесарабска народна република}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бесарабска народна република|action=history}} история]) || 2025-12-17 22:37:47 || {{потребител|Valdemar5788}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Малка Влахия|Малка Влахия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Малка Влахия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Малка Влахия|action=history}} история]) || 2025-12-18 11:54:41 || {{потребител|Angel ivanov angelov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Исмаил ЙК|Исмаил ЙК]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Исмаил ЙК}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Исмаил ЙК|action=history}} история]) || 2025-12-18 19:22:21 || {{потребител|Kane 145}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Фулад ФК|Фулад ФК]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фулад ФК}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фулад ФК|action=history}} история]) || 2025-12-19 04:50:22 || {{потребител|ڕەڤێن}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Ардиан Буюпи|Ардиан Буюпи]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ардиан Буюпи}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ардиан Буюпи|action=history}} история]) || 2025-12-20 13:23:52 || {{потребител|Kane 145}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Д-р Русчо Л. Иконописов|Д-р Русчо Л. Иконописов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Д-р Русчо Л. Иконописов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Д-р Русчо Л. Иконописов|action=history}} история]) || 2025-12-20 20:12:24 || {{потребител|R.Ikonopisov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Живка Пенева|Живка Пенева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Живка Пенева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Живка Пенева|action=history}} история]) || 2025-12-20 22:31:06 || {{потребител|~2025-42066-61}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Шпат Касапи|Шпат Касапи]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Шпат Касапи}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Шпат Касапи|action=history}} история]) || 2025-12-21 12:51:33 || {{потребител|Kane 145}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Добромир Ганев|Добромир Ганев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Добромир Ганев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Добромир Ганев|action=history}} история]) || 2025-12-21 13:33:55 || {{потребител|~2025-41978-46}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:5-то Основно Училище Иван Вазов (Видин)|5-то Основно Училище Иван Вазов (Видин)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:5-то Основно Училище Иван Вазов (Видин)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:5-то Основно Училище Иван Вазов (Видин)|action=history}} история]) || 2025-12-21 21:24:11 || {{потребител|Denismarinov123}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Доротея Николаева|Доротея Николаева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Доротея Николаева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Доротея Николаева|action=history}} история]) || 2025-12-22 21:45:09 || {{потребител|Wtftino}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Кости Йоница|Кости Йоница]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кости Йоница}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кости Йоница|action=history}} история]) || 2025-12-24 10:42:03 || {{потребител|Kane 145}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Флорин Салам|Флорин Салам]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Флорин Салам}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Флорин Салам|action=history}} история]) || 2025-12-24 17:44:13 || {{потребител|Kane 145}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Аманда Биърс|Аманда Биърс]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Аманда Биърс}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Аманда Биърс|action=history}} история]) || 2025-12-24 20:37:31 || {{потребител|ITod0679}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Украинският шаг|Украинският шаг]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Украинският шаг}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Украинският шаг|action=history}} история]) || 2025-12-25 10:52:44 || {{потребител|Nowxel}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Александър Филипов (педагог)|Александър Филипов (педагог)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Александър Филипов (педагог)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Александър Филипов (педагог)|action=history}} история]) || 2025-12-26 10:34:05 || {{потребител|AleksandarF}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Орли Анроу и Монтана (Мегапроект)|Орли Анроу и Монтана (Мегапроект)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Орли Анроу и Монтана (Мегапроект)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Орли Анроу и Монтана (Мегапроект)|action=history}} история]) || 2025-12-26 16:52:50 || {{потребител|Mrwikicolumbus}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:ХОР ЗА МАКЕДОНСКИ ПЕСНИ - гр.Плевен|ХОР ЗА МАКЕДОНСКИ ПЕСНИ - гр.Плевен]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:ХОР ЗА МАКЕДОНСКИ ПЕСНИ - гр.Плевен}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:ХОР ЗА МАКЕДОНСКИ ПЕСНИ - гр.Плевен|action=history}} история]) || 2025-12-26 18:00:35 || {{потребител|~2025-43155-70}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Банско Джаз Фестивал|Банско Джаз Фестивал]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Банско Джаз Фестивал}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Банско Джаз Фестивал|action=history}} история]) || 2025-12-28 16:25:24 || {{потребител|Нина Младенова}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Капитан Михалис псевдоним автор|Капитан Михалис псевдоним автор]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Капитан Михалис псевдоним автор}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Капитан Михалис псевдоним автор|action=history}} история]) || 2025-12-28 16:50:46 || {{потребител|Magistar98}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Елена Рибакина|Елена Рибакина]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Елена Рибакина}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Елена Рибакина|action=history}} история]) || 2025-12-30 23:15:29 || {{потребител|StantheeeeeMan}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Веришапкови|Веришапкови]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Веришапкови}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Веришапкови|action=history}} история]) || 2026-01-01 20:50:58 || {{потребител|~2026-17703}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Антоанета Бачурова|Антоанета Бачурова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Антоанета Бачурова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Антоанета Бачурова|action=history}} история]) || 2026-01-02 11:00:35 || {{потребител|Bachurova}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Фланьорът|Фланьорът]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фланьорът}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фланьорът|action=history}} история]) || 2026-01-02 11:01:24 || {{потребител|Bachurova}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Виктория Пощарова|Виктория Пощарова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Виктория Пощарова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Виктория Пощарова|action=history}} история]) || 2026-01-02 16:39:13 || {{потребител|Poshtarova}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Сейф ал-Адел|Сейф ал-Адел]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сейф ал-Адел}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сейф ал-Адел|action=history}} история]) || 2026-01-04 00:18:13 || {{потребител|~2025-34079-68}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Кирил Колев Недев|Кирил Колев Недев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кирил Колев Недев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кирил Колев Недев|action=history}} история]) || 2026-01-04 13:29:05 || {{потребител|MKEditor21}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Проф. Вангел Василев|Проф. Вангел Василев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Проф. Вангел Василев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Проф. Вангел Василев|action=history}} история]) || 2026-01-04 19:04:25 || {{потребител|Geodamengineering}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Ибрахим Траоре|Ибрахим Траоре]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ибрахим Траоре}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ибрахим Траоре|action=history}} история]) || 2026-01-04 20:52:08 || {{потребител|Ivan24Mv}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:The Blue Caftan (2022)|The Blue Caftan (2022)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:The Blue Caftan (2022)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:The Blue Caftan (2022)|action=history}} история]) || 2026-01-05 11:57:44 || {{потребител|Анна Макриева}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Георги Христов Хаджистанчев|Георги Христов Хаджистанчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Христов Хаджистанчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Христов Хаджистанчев|action=history}} история]) || 2026-01-06 10:48:04 || {{потребител|~2026-10686-9}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Адвокат Златина Хаджипанайотова|Адвокат Златина Хаджипанайотова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Адвокат Златина Хаджипанайотова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Адвокат Златина Хаджипанайотова|action=history}} история]) || 2026-01-06 12:53:42 || {{потребител|~2026-10108-2}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Локхийд AC-130|Локхийд AC-130]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Локхийд AC-130}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Локхийд AC-130|action=history}} история]) || 2026-01-07 20:22:16 || {{потребител|ASDobrev}} || [[Потребител:ASDobrev|ASDobrev]] ([[Потребител беседа:ASDobrev|беседа]]) 14:46, 15 януари 2026 (UTC) |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Kitch|Kitch]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Kitch}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Kitch|action=history}} история]) || 2026-01-09 18:16:28 || {{потребител|Nalilieae}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Юпитер 7|Юпитер 7]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Юпитер 7}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Юпитер 7|action=history}} история]) || 2026-01-10 00:16:47 || {{потребител|Neo kurtev}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Красимир Куртев|Красимир Куртев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Красимир Куртев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Красимир Куртев|action=history}} история]) || 2026-01-10 00:17:41 || {{потребител|~2026-19264-4}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Юсеин Колев (Юси)|Юсеин Колев (Юси)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Юсеин Колев (Юси)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Юсеин Колев (Юси)|action=history}} история]) || 2026-01-11 03:24:04 || {{потребител|Yusikolev}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Сиудад де ла Пас|Сиудад де ла Пас]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сиудад де ла Пас}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сиудад де ла Пас|action=history}} история]) || 2026-01-11 10:35:58 || {{потребител|Magistrala Hemus}} || |- | [[Чернова:Световна купа по сноуборд в Банско 2025г.|Световна купа по сноуборд в Банско 2025г.]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Световна купа по сноуборд в Банско 2025г.}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Световна купа по сноуборд в Банско 2025г.|action=history}} история]) || 2026-01-11 22:45:40 || {{потребител|Валентина Бояджийска}} || |- | [[Чернова:Маринела Величкова|Маринела Величкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Маринела Величкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Маринела Величкова|action=history}} история]) || 2026-01-13 20:05:57 || {{потребител|Mana1963}} || |- | [[Чернова:НХК Вуковар 1991|НХК Вуковар 1991]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:НХК Вуковар 1991}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:НХК Вуковар 1991|action=history}} история]) || 2026-01-14 20:02:49 || {{потребител|Monaco}} || |- | [[Чернова:Ивайло Станчев|Ивайло Станчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ивайло Станчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ивайло Станчев|action=history}} история]) || 2026-01-14 20:48:11 || {{потребител|Ivostanchev}} || |- | [[Чернова:Andy Studio|Andy Studio]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Andy Studio}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Andy Studio|action=history}} история]) || 2026-01-17 20:42:24 || {{потребител|~2026-37248-1}} || |- style="background-color: #66ffff;" | [[Чернова:Андрей Йотов|Андрей Йотов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Андрей Йотов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Андрей Йотов|action=history}} история]) || 2026-01-18 07:48:33 || {{потребител|Vako7}} || |- | [[Чернова:Даурбек Цораев|Даурбек Цораев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Даурбек Цораев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Даурбек Цораев|action=history}} история]) || 2026-01-19 05:55:30 || {{потребител|Luxferuer}} || |- | [[Чернова:Вирго (V:RGO)|Вирго (V:RGO)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Вирго (V:RGO)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Вирго (V:RGO)|action=history}} история]) || 2026-01-19 21:49:05 || {{потребител|Nalilieae}} || |- | [[Чернова:Димитър Калайджиев|Димитър Калайджиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Калайджиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Калайджиев|action=history}} история]) || 2026-01-20 10:10:54 || {{потребител|Vassilena2411}} || |- | [[Чернова:Ариел (Клипер)|Ариел (Клипер)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ариел (Клипер)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ариел (Клипер)|action=history}} история]) || 2026-01-20 14:14:26 || {{потребител|Svetoslav Avramov}} || |- | [[Чернова:Морковена торта|Морковена торта]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Морковена торта}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Морковена торта|action=history}} история]) || 2026-01-20 14:57:58 || {{потребител|Mihaela Popova}} || |- | [[Чернова:Габриела Кирова|Габриела Кирова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Габриела Кирова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Габриела Кирова|action=history}} история]) || 2026-01-21 11:41:34 || {{потребител|Lesly Likes Books}} || |- | [[Чернова:Риза Ишмурат|Риза Ишмурат]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Риза Ишмурат}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Риза Ишмурат|action=history}} история]) || 2026-01-22 07:23:33 || {{потребител|Luxferuer}} || |- | [[Чернова:Християнско изкуство|Християнско изкуство]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Християнско изкуство}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Християнско изкуство|action=history}} история]) || 2026-01-22 20:20:28 || {{потребител|~2026-48508-0}} || |- | [[Чернова:Хил клиник|Хил клиник]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Хил клиник}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Хил клиник|action=history}} история]) || 2026-01-23 10:05:14 || {{потребител|Bead}} || |- | [[Чернова:Fusion биопсия|Fusion биопсия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Fusion биопсия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Fusion биопсия|action=history}} история]) || 2026-01-23 10:59:04 || {{потребител|Bead}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Детайлинг|Детайлинг]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Детайлинг}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Детайлинг|action=history}} история]) || 2026-01-23 11:31:46 || {{потребител|KnowRight}} || |- | [[Чернова:Акрокантозаврите|Акрокантозаврите]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Акрокантозаврите}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Акрокантозаврите|action=history}} история]) || 2026-01-25 13:17:06 || {{потребител|Just Erso}} || |- | [[Чернова:Acrocanthosaurus|Acrocanthosaurus]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Acrocanthosaurus}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Acrocanthosaurus|action=history}} история]) || 2026-01-25 13:17:20 || {{потребител|Just Erso}} || |- | [[Чернова:Тодор Капитанов|Тодор Капитанов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тодор Капитанов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тодор Капитанов|action=history}} история]) || 2026-01-25 13:37:48 || {{потребител|Sld gm}} || |- | [[Чернова:Илия Зелямов|Илия Зелямов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Илия Зелямов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Илия Зелямов|action=history}} история]) || 2026-01-27 18:42:38 || {{потребител|~2026-58463-0}} || |- | [[Чернова:Обществен съвет към ЦИК|Обществен съвет към ЦИК]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обществен съвет към ЦИК}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обществен съвет към ЦИК|action=history}} история]) || 2026-02-01 07:49:12 || {{потребител|Doncho}} || |- | [[Чернова:Владимир Харалампиев|Владимир Харалампиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Владимир Харалампиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Владимир Харалампиев|action=history}} история]) || 2026-02-04 12:56:03 || {{потребител|Bambina 20}} || |- | [[Чернова:Бил Денброу|Бил Денброу]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бил Денброу}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бил Денброу|action=history}} история]) || 2026-02-06 15:17:25 || {{потребител|Gidget.09star}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Адам Фараизл|Адам Фараизл]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Адам Фараизл}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Адам Фараизл|action=history}} история]) || 2026-02-06 15:17:46 || {{потребител|Gidget.09star}} || |- | [[Чернова:Ехото на времето|Ехото на времето]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ехото на времето}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ехото на времето|action=history}} история]) || 2026-02-07 07:07:40 || {{потребител|~2026-83923-1}} || |- | [[Чернова:Симеон Тодоров Михайлов|Симеон Тодоров Михайлов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Симеон Тодоров Михайлов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Симеон Тодоров Михайлов|action=history}} история]) || 2026-02-08 00:01:05 || {{потребител|Симеон Тодоров Михайлов}} || |- | [[Чернова:Чавдар Драгиев|Чавдар Драгиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Чавдар Драгиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Чавдар Драгиев|action=history}} история]) || 2026-02-08 08:21:38 || {{потребител|ChollyDoff}} || |- | [[Чернова:Емил Казаков (MMA треньор)|Емил Казаков (MMA треньор)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Емил Казаков (MMA треньор)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Емил Казаков (MMA треньор)|action=history}} история]) || 2026-02-08 13:51:16 || {{потребител|Waterwhitendk}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Десет години издателство „Отечество“|Десет години издателство „Отечество“]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Десет години издателство „Отечество“}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Десет години издателство „Отечество“|action=history}} история]) || 2026-02-09 14:22:52 || {{потребител|Progressus.MCMLXIX}} || |- | [[Чернова:Румен Михайлов (художник)|Румен Михайлов (художник)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Румен Михайлов (художник)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Румен Михайлов (художник)|action=history}} история]) || 2026-02-10 04:11:58 || {{потребител|ChollyDoff}} || |- | [[Чернова:Проф. Юлиана Матеева|Проф. Юлиана Матеева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Проф. Юлиана Матеева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Проф. Юлиана Матеева|action=history}} история]) || 2026-02-11 10:19:27 || {{потребител|RadoslavIvanovTogether}} || |- | [[Чернова:CBRT Тауър|CBRT Тауър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:CBRT Тауър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:CBRT Тауър|action=history}} история]) || 2026-02-11 23:09:36 || {{потребител|Kelleniro}} || |- | [[Чернова:Слави Несторов|Слави Несторов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Слави Несторов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Слави Несторов|action=history}} история]) || 2026-02-16 12:57:05 || {{потребител|P.voynska}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Стоян Стругов|Стоян Стругов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стоян Стругов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стоян Стругов|action=history}} история]) || 2026-02-17 11:47:09 || {{потребител|Adv zoikov}} || |- | [[Чернова:Станислав Илиев|Станислав Илиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Станислав Илиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Станислав Илиев|action=history}} история]) || 2026-02-19 12:43:35 || {{потребител|Vesko1000}} || |- | [[Чернова:Национално сдружение на кметовете на кметства в Република България|Национално сдружение на кметовете на кметства в Република България]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Национално сдружение на кметовете на кметства в Република България}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Национално сдружение на кметовете на кметства в Република България|action=history}} история]) || 2026-02-21 17:59:56 || {{потребител|Elenko.ivanov}} || |- | [[Чернова:Проект:Чернови/Стилиян Петров|Стилиян Петров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Проект:Чернови/Стилиян Петров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Проект:Чернови/Стилиян Петров|action=history}} история]) || 2026-02-21 18:59:45 || {{потребител|Стилиян Петров}} || |- | [[Чернова:Жоан Гарсия|Жоан Гарсия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Жоан Гарсия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Жоан Гарсия|action=history}} история]) || 2026-02-23 19:39:40 || {{потребител|~2026-12120-71}} || |- | [[Чернова:Валери Драганов Григоров|Валери Драганов Григоров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Валери Драганов Григоров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Валери Драганов Григоров|action=history}} история]) || 2026-02-25 17:25:53 || {{потребител|Валери Григоров}} || |- | [[Чернова:Симона (певица)|Симона (певица)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Симона (певица)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Симона (певица)|action=history}} история]) || 2026-02-25 17:39:08 || {{потребител|~2026-12558-57}} || |- style="background-color: #66ffff;" | [[Чернова:Списъка на избраните и назначените жени държавни лидери|Списъка на избраните и назначените жени държавни лидери]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Списъка на избраните и назначените жени държавни лидери}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Списъка на избраните и назначените жени държавни лидери|action=history}} история]) || 2026-03-05 21:20:53 || {{потребител|~2026-14271-57}} || |- | [[Чернова:José Jesús Villa Pelayo|José Jesús Villa Pelayo]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:José Jesús Villa Pelayo}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:José Jesús Villa Pelayo|action=history}} история]) || 2026-03-09 04:25:55 || {{потребител|USÍAS VERNE}} || |- | [[Чернова:Исак Соле|Исак Соле]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Исак Соле}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Исак Соле|action=history}} история]) || 2026-03-10 07:54:44 || {{потребител|David Kenarov}} || |- | [[Чернова:Станислав Лазаров|Станислав Лазаров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Станислав Лазаров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Станислав Лазаров|action=history}} история]) || 2026-03-10 12:58:46 || {{потребител|~2026-15190-73}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Хон Конг - Български Рапър|Хон Конг - Български Рапър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Хон Конг - Български Рапър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Хон Конг - Български Рапър|action=history}} история]) || 2026-03-11 10:39:18 || {{потребител|RosenSofia02}} || |- | [[Чернова:Държавен Куклен Театър Търговище|Държавен Куклен Театър Търговище]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Държавен Куклен Театър Търговище}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Държавен Куклен Театър Търговище|action=history}} история]) || 2026-03-12 08:10:51 || {{потребител|Куклен театър Търговище}} || |- | [[Чернова:Батенберг (замък)|Батенберг (замък)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Батенберг (замък)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Батенберг (замък)|action=history}} история]) || 2026-03-13 20:38:04 || {{потребител|~2026-16056-92}} || |- | [[Чернова:Хексаметилентрипероксид|Хексаметилентрипероксид]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Хексаметилентрипероксид}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Хексаметилентрипероксид|action=history}} история]) || 2026-03-14 17:44:56 || {{потребител|Dr.AntonChebur}} || |- | [[Чернова:Иво Веселинов Йоцов|Иво Веселинов Йоцов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иво Веселинов Йоцов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иво Веселинов Йоцов|action=history}} история]) || 2026-03-15 11:40:19 || {{потребител|Yotsov68}} || |- | [[Чернова:Младежи за Промяната|Младежи за Промяната]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Младежи за Промяната}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Младежи за Промяната|action=history}} история]) || 2026-03-18 12:39:22 || {{потребител|~2026-17004-63}} || |- | [[Чернова:Ivan D.Todorov|Ivan D.Todorov]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ivan D.Todorov}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ivan D.Todorov|action=history}} история]) || 2026-03-18 13:58:16 || {{потребител|Ivan.D.Todorovv}} || |- | [[Чернова:RNA-Seq|RNA-Seq]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:RNA-Seq}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:RNA-Seq|action=history}} история]) || 2026-03-19 19:38:57 || {{потребител|~2026-17373-06}} || |- | [[Чернова:Мария Жекова|Мария Жекова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мария Жекова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мария Жекова|action=history}} история]) || 2026-03-21 12:21:27 || {{потребител|TonyGee71}} || |- | [[Чернова:Дерби Зона|Дерби Зона]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дерби Зона}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дерби Зона|action=history}} история]) || 2026-03-22 19:29:59 || {{потребител|Borcho1612}} || |- | [[Чернова:Петко Койчев - актьор|Петко Койчев - актьор]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петко Койчев - актьор}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петко Койчев - актьор|action=history}} история]) || 2026-03-23 14:13:43 || {{потребител|Managerdramagabrovo}} || |- | [[Чернова:Списание „Картини с думи и багри“|Списание „Картини с думи и багри“]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Списание „Картини с думи и багри“}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Списание „Картини с думи и багри“|action=history}} история]) || 2026-03-23 20:29:16 || {{потребител|~2026-18024-19}} || |- | [[Чернова:Геннадий Воробьов|Геннадий Воробьов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Геннадий Воробьов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Геннадий Воробьов|action=history}} история]) || 2026-03-23 21:13:43 || {{потребител|Njelja}} || |- | [[Чернова:Тодор Стойков Момчилов|Тодор Стойков Момчилов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тодор Стойков Момчилов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тодор Стойков Момчилов|action=history}} история]) || 2026-03-27 21:21:16 || {{потребител|~2026-17769-92}} || |- | [[Чернова:Живот между редовете (филм)|Живот между редовете (филм)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Живот между редовете (филм)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Живот между редовете (филм)|action=history}} история]) || 2026-03-29 07:22:38 || {{потребител|BOtanica go}} || |- | [[Чернова:Михаела Доцова|Михаела Доцова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Михаела Доцова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Михаела Доцова|action=history}} история]) || 2026-03-29 17:11:46 || {{потребител|Ralitsageorgieva99}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Петя Колева|Петя Колева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петя Колева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петя Колева|action=history}} история]) || 2026-03-31 11:47:25 || {{потребител|4everbg}} || |- | [[Чернова:6-7 мем|6-7 мем]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:6-7 мем}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:6-7 мем|action=history}} история]) || 2026-04-02 01:00:59 || {{потребител|Homuraexee}} || |- | [[Чернова:Вера Накова|Вера Накова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Вера Накова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Вера Накова|action=history}} история]) || 2026-04-02 11:45:15 || {{потребител|~2026-19686-61}} || |- | [[Чернова:Multi-factor authentication|Multi-factor authentication]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Multi-factor authentication}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Multi-factor authentication|action=history}} история]) || 2026-04-02 16:16:48 || {{потребител|Mtakikus}} || |- | [[Чернова:Ти си този, когото обичам|Ти си този, когото обичам]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ти си този, когото обичам}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ти си този, когото обичам|action=history}} история]) || 2026-04-02 19:43:31 || {{потребител|Kelleniro}} || |- | [[Чернова:Подземен свят|Подземен свят]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Подземен свят}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Подземен свят|action=history}} история]) || 2026-04-03 21:01:42 || {{потребител|Kelleniro}} || |- | [[Чернова:Дебора Жечева|Дебора Жечева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дебора Жечева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дебора Жечева|action=history}} история]) || 2026-04-05 14:49:41 || {{потребител|Debora Zhecheva}} || |- | [[Чернова:Война в близкия Изток (хроника)|Война в близкия Изток (хроника)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Война в близкия Изток (хроника)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Война в близкия Изток (хроника)|action=history}} история]) || 2026-04-08 09:08:11 || {{потребител|Георгиалександров2}} || |- | [[Чернова:Като сън|Като сън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Като сън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Като сън|action=history}} история]) || 2026-04-08 19:30:57 || {{потребител|Kelleniro}} || |- |} eokx7w5biur5e9g41axquoaxy0ew84d 12876997 12876983 2026-04-11T05:02:42Z Eliza Beth 246180 Бот: актуализация на списъка 12876997 wikitext text/x-wiki {{Уикипедия:Инкубатор/Списък на статиите/Header}} {| class="wikitable sortable plainlinks" style="font-size: small;" ! Статия !! Влязла ([[UTC]]) !! Автор !! Проверяващ |- style="background-color: #ff66ff;" | {{без пренасочване|Чернова:Жлъчен камък|Жлъчен камък}} || 0000-00-00 00:00:00 || {{потребител|Rumensz}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Мира Маркова|Мира Маркова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мира Маркова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мира Маркова|action=history}} история]) || 2025-09-03 12:18:13 || {{потребител|~2025-51140-4}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Алопеция ареата|Алопеция ареата]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Алопеция ареата}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Алопеция ареата|action=history}} история]) || 2025-09-23 11:55:06 || {{потребител|YanitsaK}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Александър Димитров (футболист)|Александър Димитров (футболист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Александър Димитров (футболист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Александър Димитров (футболист)|action=history}} история]) || 2025-09-24 20:59:10 || {{потребител|~2025-26562-16}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Антоанета Христова Русинова|Антоанета Христова Русинова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Антоанета Христова Русинова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Антоанета Христова Русинова|action=history}} история]) || 2025-09-26 13:37:40 || {{потребител|Ivomaev12}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Руски геноцид в Украйна|Руски геноцид в Украйна]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Руски геноцид в Украйна}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Руски геноцид в Украйна|action=history}} история]) || 2025-09-27 15:18:11 || {{потребител|Георгиалександров2}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Европейско първенство по вдигане на тежести 2024 (89 кг., мъже)|Европейско първенство по вдигане на тежести 2024 (89 кг., мъже)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Европейско първенство по вдигане на тежести 2024 (89 кг., мъже)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Европейско първенство по вдигане на тежести 2024 (89 кг., мъже)|action=history}} история]) || 2025-09-30 13:14:47 || {{потребител|Cattle ripper}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Васил Марков (адвокат)|Васил Марков (адвокат)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Васил Марков (адвокат)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Васил Марков (адвокат)|action=history}} история]) || 2025-10-01 10:43:20 || {{потребител|~2025-27300-78}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Алтай Байъндър|Алтай Байъндър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Алтай Байъндър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Алтай Байъндър|action=history}} история]) || 2025-10-02 05:07:06 || {{потребител|David Kenarov}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Свободко Василев|Свободко Василев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Свободко Василев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Свободко Василев|action=history}} история]) || 2025-10-03 03:22:10 || {{потребител|Ana Neva}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Бард Оги|Бард Оги]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бард Оги}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бард Оги|action=history}} история]) || 2025-10-04 16:22:27 || {{потребител|Gamemorph}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Бюргер|Бюргер]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бюргер}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бюргер|action=history}} история]) || 2025-10-19 12:41:39 || {{потребител|Angel ivanov angelov}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Константин Караджов|Константин Караджов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Константин Караджов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Константин Караджов|action=history}} история]) || 2025-10-22 10:39:11 || {{потребител|Dunaprenti}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:България Днес (вестник)|България Днес (вестник)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:България Днес (вестник)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:България Днес (вестник)|action=history}} история]) || 2025-10-24 11:57:21 || {{потребител|Gargamel5}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Андрей Андонов|Андрей Андонов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Андрей Андонов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Андрей Андонов|action=history}} история]) || 2025-10-26 11:11:36 || {{потребител|~2025-30110-23}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Калина Андролова|Калина Андролова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Калина Андролова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Калина Андролова|action=history}} история]) || 2025-10-30 04:32:27 || {{потребител|Kmanmil}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Линдеман (група)|Линдеман (група)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Линдеман (група)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Линдеман (група)|action=history}} история]) || 2025-11-02 19:04:33 || {{потребител|Манаси Удобното}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:България днес|България днес]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:България днес}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:България днес|action=history}} история]) || 2025-11-04 10:35:19 || {{потребител|Gargamel5}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Зли извънземни (филм)|Зли извънземни (филм)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Зли извънземни (филм)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Зли извънземни (филм)|action=history}} история]) || 2025-11-05 20:04:37 || {{потребител|Pinbal11}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Каан|Каан]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Каан}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Каан|action=history}} история]) || 2025-11-06 23:02:48 || {{потребител|Kaan the editor}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Образцов Дом (Група)|Образцов Дом (Група)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Образцов Дом (Група)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Образцов Дом (Група)|action=history}} история]) || 2025-11-07 09:32:40 || {{потребител|~2025-31661-75}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Симона Кръстева|Симона Кръстева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Симона Кръстева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Симона Кръстева|action=history}} история]) || 2025-11-07 14:40:30 || {{потребител|Magnushinkel}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Арт Детектив|Арт Детектив]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Арт Детектив}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Арт Детектив|action=history}} история]) || 2025-11-08 13:19:22 || {{потребител|Magnushinkel}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Руски филтрационни лагери в Украйна|Руски филтрационни лагери в Украйна]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Руски филтрационни лагери в Украйна}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Руски филтрационни лагери в Украйна|action=history}} история]) || 2025-11-14 08:33:18 || {{потребител|~2025-33249-73}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Изтезания по време на руско-украинската война|Изтезания по време на руско-украинската война]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Изтезания по време на руско-украинската война}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Изтезания по време на руско-украинската война|action=history}} история]) || 2025-11-14 08:35:51 || {{потребител|~2025-33249-73}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Стефан Добревски Р.М.|Стефан Добревски Р.М.]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стефан Добревски Р.М.}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стефан Добревски Р.М.|action=history}} история]) || 2025-11-14 18:08:10 || {{потребител|~2025-33301-57}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Атипичен аутизъм|Атипичен аутизъм]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Атипичен аутизъм}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Атипичен аутизъм|action=history}} история]) || 2025-11-16 12:45:35 || {{потребител|Elyana0404}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Красимира Чакърова|Красимира Чакърова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Красимира Чакърова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Красимира Чакърова|action=history}} история]) || 2025-11-17 14:19:22 || {{потребител|Vasil Nikolov Stamenov}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Георги Атанасов (летец)|Георги Атанасов (летец)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Атанасов (летец)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Атанасов (летец)|action=history}} история]) || 2025-11-17 15:04:57 || {{потребител|Ce204}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Стоян Георгиев (писател)|Стоян Георгиев (писател)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стоян Георгиев (писател)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стоян Георгиев (писател)|action=history}} история]) || 2025-11-18 12:48:08 || {{потребител|Stoyangeorgiev1963}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Китка Цонева|Китка Цонева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Китка Цонева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Китка Цонева|action=history}} история]) || 2025-11-21 11:00:10 || {{потребител|~2025-35282-26}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Рахид Улусел|Рахид Улусел]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Рахид Улусел}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Рахид Улусел|action=history}} история]) || 2025-11-22 10:57:22 || {{потребител|~2025-35521-06}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Покушението на Чарли Кърк|Покушението на Чарли Кърк]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Покушението на Чарли Кърк}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Покушението на Чарли Кърк|action=history}} история]) || 2025-11-23 07:53:02 || {{потребител|Emchii}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Доплеров радар|Доплеров радар]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Доплеров радар}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Доплеров радар|action=history}} история]) || 2025-11-23 12:33:39 || {{потребител|~2025-35473-57}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Аякс (трагедия)|Аякс (трагедия)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Аякс (трагедия)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Аякс (трагедия)|action=history}} история]) || 2025-11-23 14:48:56 || {{потребител|~2025-35632-56}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Съживени камъни и дървета|Съживени камъни и дървета]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Съживени камъни и дървета}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Съживени камъни и дървета|action=history}} история]) || 2025-11-23 21:31:26 || {{потребител|Monka05}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Цветето на живота|Цветето на живота]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Цветето на живота}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Цветето на живота|action=history}} история]) || 2025-11-23 21:38:51 || {{потребител|Monka05}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Говорещи птици и животни|Говорещи птици и животни]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Говорещи птици и животни}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Говорещи птици и животни|action=history}} история]) || 2025-11-23 21:41:32 || {{потребител|Monka05}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:ДъгДъг|ДъгДъг]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:ДъгДъг}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:ДъгДъг|action=history}} история]) || 2025-11-24 14:49:06 || {{потребител|Samyan Real}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Зерхун (сериал, Турция)|Зерхун (сериал, Турция)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Зерхун (сериал, Турция)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Зерхун (сериал, Турция)|action=history}} история]) || 2025-11-25 19:18:34 || {{потребител|Kelleniro}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:МЕТИН НИФТИЕВ|МЕТИН НИФТИЕВ]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:МЕТИН НИФТИЕВ}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:МЕТИН НИФТИЕВ|action=history}} история]) || 2025-11-26 08:50:24 || {{потребител|~2025-36000-30}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Тар Валон|Тар Валон]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тар Валон}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тар Валон|action=history}} история]) || 2025-11-28 18:35:50 || {{потребител|~2025-37100-93}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Джак Брус|Джак Брус]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джак Брус}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джак Брус|action=history}} история]) || 2025-11-28 20:23:59 || {{потребител|ProffLearning}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Стефан Добревски (художник)|Стефан Добревски (художник)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стефан Добревски (художник)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стефан Добревски (художник)|action=history}} история]) || 2025-11-30 17:34:12 || {{потребител|DiYonkova}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Емил Минчев|Емил Минчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Емил Минчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Емил Минчев|action=history}} история]) || 2025-11-30 18:47:24 || {{потребител|~2025-37473-61}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Тендосиновит|Тендосиновит]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тендосиновит}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тендосиновит|action=history}} история]) || 2025-11-30 23:00:43 || {{потребител|~2025-37508-54}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Пата Сека|Пата Сека]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пата Сека}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пата Сека|action=history}} история]) || 2025-12-03 07:26:14 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Тарос Трейд|Тарос Трейд]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тарос Трейд}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тарос Трейд|action=history}} история]) || 2025-12-03 10:06:31 || {{потребител|Stttbg}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Венета Гврилова|Венета Гврилова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Венета Гврилова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Венета Гврилова|action=history}} история]) || 2025-12-03 10:18:53 || {{потребител|~2025-35140-48}} || [[Специални:Приноси/&#126;2025-35140-48|&#126;2025-35140-48]] ([[Потребител беседа:&#126;2025-35140-48|беседа]]) 07:25, 11 декември 2025 (UTC) |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Стартови комплекти с евромонети|Стартови комплекти с евромонети]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стартови комплекти с евромонети}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стартови комплекти с евромонети|action=history}} история]) || 2025-12-03 15:14:39 || {{потребител|Alteransg1}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Мартин Захариев|Мартин Захариев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мартин Захариев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мартин Захариев|action=history}} история]) || 2025-12-04 13:20:50 || {{потребител|~2025-38001-94}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Милен Иванчев Василев|Милен Иванчев Василев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Милен Иванчев Василев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Милен Иванчев Василев|action=history}} история]) || 2025-12-05 12:58:06 || {{потребител|Създавам Съдържание}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Илия Виделинов|Илия Виделинов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Илия Виделинов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Илия Виделинов|action=history}} история]) || 2025-12-06 11:00:14 || {{потребител|Theatreshumen}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Трап-чалга|Трап-чалга]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Трап-чалга}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Трап-чалга|action=history}} история]) || 2025-12-08 13:59:29 || {{потребител|~2025-34810-75}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Иван Желев Илчев|Иван Желев Илчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иван Желев Илчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иван Желев Илчев|action=history}} история]) || 2025-12-08 16:34:39 || {{потребител|~2025-39355-43}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Виза EB-3|Виза EB-3]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Виза EB-3}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Виза EB-3|action=history}} история]) || 2025-12-10 11:19:10 || {{потребител|DJ Atanas}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Рив Булгари|Рив Булгари]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Рив Булгари}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Рив Булгари|action=history}} история]) || 2025-12-10 19:38:09 || {{потребител|Yasen Tsonev}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Стефан Илианов Делиов|Стефан Илианов Делиов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стефан Илианов Делиов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стефан Илианов Делиов|action=history}} история]) || 2025-12-12 04:27:01 || {{потребител|PavelPetrov90}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Стела Костова (Поетеса)|Стела Костова (Поетеса)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стела Костова (Поетеса)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стела Костова (Поетеса)|action=history}} история]) || 2025-12-13 12:25:00 || {{потребител|K.kostovv333}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Йордан Йорданов (толстоист)|Йордан Йорданов (толстоист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Йордан Йорданов (толстоист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Йордан Йорданов (толстоист)|action=history}} история]) || 2025-12-13 18:00:46 || {{потребител|~2025-40500-87}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Персонален сватбен уебсайт|Персонален сватбен уебсайт]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Персонален сватбен уебсайт}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Персонален сватбен уебсайт|action=history}} история]) || 2025-12-14 13:03:22 || {{потребител|G.stoilkov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Микола Леонтович|Микола Леонтович]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Микола Леонтович}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Микола Леонтович|action=history}} история]) || 2025-12-15 06:47:12 || {{потребител|Konstantin Stoev}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Антоанета Петкова Славкова|Антоанета Петкова Славкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Антоанета Петкова Славкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Антоанета Петкова Славкова|action=history}} история]) || 2025-12-15 08:13:13 || {{потребител|~2025-40450-24}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Иван Кънчев (художник)|Иван Кънчев (художник)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иван Кънчев (художник)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иван Кънчев (художник)|action=history}} история]) || 2025-12-15 15:44:43 || {{потребител|Иван Кънчев (Иванов)}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Атомен водород|Атомен водород]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Атомен водород}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Атомен водород|action=history}} история]) || 2025-12-16 04:41:39 || {{потребител|~2025-40853-84}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Саргониди (династия)|Саргониди (династия)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Саргониди (династия)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Саргониди (династия)|action=history}} история]) || 2025-12-17 04:50:15 || {{потребител|~2025-41199-27}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Атомен кислород|Атомен кислород]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Атомен кислород}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Атомен кислород|action=history}} история]) || 2025-12-17 19:13:50 || {{потребител|~2025-41360-79}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Хурка и вретено|Хурка и вретено]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Хурка и вретено}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Хурка и вретено|action=history}} история]) || 2025-12-17 22:29:27 || {{потребител|Mirabilis author}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Бесарабска народна република|Бесарабска народна република]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бесарабска народна република}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бесарабска народна република|action=history}} история]) || 2025-12-17 22:37:47 || {{потребител|Valdemar5788}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Малка Влахия|Малка Влахия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Малка Влахия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Малка Влахия|action=history}} история]) || 2025-12-18 11:54:41 || {{потребител|Angel ivanov angelov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Исмаил ЙК|Исмаил ЙК]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Исмаил ЙК}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Исмаил ЙК|action=history}} история]) || 2025-12-18 19:22:21 || {{потребител|Kane 145}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Фулад ФК|Фулад ФК]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фулад ФК}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фулад ФК|action=history}} история]) || 2025-12-19 04:50:22 || {{потребител|ڕەڤێن}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Ардиан Буюпи|Ардиан Буюпи]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ардиан Буюпи}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ардиан Буюпи|action=history}} история]) || 2025-12-20 13:23:52 || {{потребител|Kane 145}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Д-р Русчо Л. Иконописов|Д-р Русчо Л. Иконописов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Д-р Русчо Л. Иконописов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Д-р Русчо Л. Иконописов|action=history}} история]) || 2025-12-20 20:12:24 || {{потребител|R.Ikonopisov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Живка Пенева|Живка Пенева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Живка Пенева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Живка Пенева|action=history}} история]) || 2025-12-20 22:31:06 || {{потребител|~2025-42066-61}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Шпат Касапи|Шпат Касапи]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Шпат Касапи}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Шпат Касапи|action=history}} история]) || 2025-12-21 12:51:33 || {{потребител|Kane 145}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Добромир Ганев|Добромир Ганев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Добромир Ганев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Добромир Ганев|action=history}} история]) || 2025-12-21 13:33:55 || {{потребител|~2025-41978-46}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:5-то Основно Училище Иван Вазов (Видин)|5-то Основно Училище Иван Вазов (Видин)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:5-то Основно Училище Иван Вазов (Видин)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:5-то Основно Училище Иван Вазов (Видин)|action=history}} история]) || 2025-12-21 21:24:11 || {{потребител|Denismarinov123}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Доротея Николаева|Доротея Николаева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Доротея Николаева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Доротея Николаева|action=history}} история]) || 2025-12-22 21:45:09 || {{потребител|Wtftino}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Кости Йоница|Кости Йоница]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кости Йоница}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кости Йоница|action=history}} история]) || 2025-12-24 10:42:03 || {{потребител|Kane 145}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Флорин Салам|Флорин Салам]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Флорин Салам}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Флорин Салам|action=history}} история]) || 2025-12-24 17:44:13 || {{потребител|Kane 145}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Аманда Биърс|Аманда Биърс]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Аманда Биърс}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Аманда Биърс|action=history}} история]) || 2025-12-24 20:37:31 || {{потребител|ITod0679}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Украинският шаг|Украинският шаг]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Украинският шаг}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Украинският шаг|action=history}} история]) || 2025-12-25 10:52:44 || {{потребител|Nowxel}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Александър Филипов (педагог)|Александър Филипов (педагог)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Александър Филипов (педагог)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Александър Филипов (педагог)|action=history}} история]) || 2025-12-26 10:34:05 || {{потребител|AleksandarF}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Орли Анроу и Монтана (Мегапроект)|Орли Анроу и Монтана (Мегапроект)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Орли Анроу и Монтана (Мегапроект)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Орли Анроу и Монтана (Мегапроект)|action=history}} история]) || 2025-12-26 16:52:50 || {{потребител|Mrwikicolumbus}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:ХОР ЗА МАКЕДОНСКИ ПЕСНИ - гр.Плевен|ХОР ЗА МАКЕДОНСКИ ПЕСНИ - гр.Плевен]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:ХОР ЗА МАКЕДОНСКИ ПЕСНИ - гр.Плевен}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:ХОР ЗА МАКЕДОНСКИ ПЕСНИ - гр.Плевен|action=history}} история]) || 2025-12-26 18:00:35 || {{потребител|~2025-43155-70}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Банско Джаз Фестивал|Банско Джаз Фестивал]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Банско Джаз Фестивал}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Банско Джаз Фестивал|action=history}} история]) || 2025-12-28 16:25:24 || {{потребител|Нина Младенова}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Капитан Михалис псевдоним автор|Капитан Михалис псевдоним автор]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Капитан Михалис псевдоним автор}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Капитан Михалис псевдоним автор|action=history}} история]) || 2025-12-28 16:50:46 || {{потребител|Magistar98}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Елена Рибакина|Елена Рибакина]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Елена Рибакина}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Елена Рибакина|action=history}} история]) || 2025-12-30 23:15:29 || {{потребител|StantheeeeeMan}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Веришапкови|Веришапкови]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Веришапкови}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Веришапкови|action=history}} история]) || 2026-01-01 20:50:58 || {{потребител|~2026-17703}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Антоанета Бачурова|Антоанета Бачурова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Антоанета Бачурова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Антоанета Бачурова|action=history}} история]) || 2026-01-02 11:00:35 || {{потребител|Bachurova}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Фланьорът|Фланьорът]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фланьорът}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фланьорът|action=history}} история]) || 2026-01-02 11:01:24 || {{потребител|Bachurova}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Виктория Пощарова|Виктория Пощарова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Виктория Пощарова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Виктория Пощарова|action=history}} история]) || 2026-01-02 16:39:13 || {{потребител|Poshtarova}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Сейф ал-Адел|Сейф ал-Адел]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сейф ал-Адел}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сейф ал-Адел|action=history}} история]) || 2026-01-04 00:18:13 || {{потребител|~2025-34079-68}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Кирил Колев Недев|Кирил Колев Недев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кирил Колев Недев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кирил Колев Недев|action=history}} история]) || 2026-01-04 13:29:05 || {{потребител|MKEditor21}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Проф. Вангел Василев|Проф. Вангел Василев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Проф. Вангел Василев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Проф. Вангел Василев|action=history}} история]) || 2026-01-04 19:04:25 || {{потребител|Geodamengineering}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Ибрахим Траоре|Ибрахим Траоре]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ибрахим Траоре}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ибрахим Траоре|action=history}} история]) || 2026-01-04 20:52:08 || {{потребител|Ivan24Mv}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:The Blue Caftan (2022)|The Blue Caftan (2022)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:The Blue Caftan (2022)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:The Blue Caftan (2022)|action=history}} история]) || 2026-01-05 11:57:44 || {{потребител|Анна Макриева}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Георги Христов Хаджистанчев|Георги Христов Хаджистанчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Христов Хаджистанчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Христов Хаджистанчев|action=history}} история]) || 2026-01-06 10:48:04 || {{потребител|~2026-10686-9}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Адвокат Златина Хаджипанайотова|Адвокат Златина Хаджипанайотова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Адвокат Златина Хаджипанайотова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Адвокат Златина Хаджипанайотова|action=history}} история]) || 2026-01-06 12:53:42 || {{потребител|~2026-10108-2}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Локхийд AC-130|Локхийд AC-130]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Локхийд AC-130}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Локхийд AC-130|action=history}} история]) || 2026-01-07 20:22:16 || {{потребител|ASDobrev}} || [[Потребител:ASDobrev|ASDobrev]] ([[Потребител беседа:ASDobrev|беседа]]) 14:46, 15 януари 2026 (UTC) |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Kitch|Kitch]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Kitch}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Kitch|action=history}} история]) || 2026-01-09 18:16:28 || {{потребител|Nalilieae}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Юпитер 7|Юпитер 7]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Юпитер 7}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Юпитер 7|action=history}} история]) || 2026-01-10 00:16:47 || {{потребител|Neo kurtev}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Красимир Куртев|Красимир Куртев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Красимир Куртев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Красимир Куртев|action=history}} история]) || 2026-01-10 00:17:41 || {{потребител|~2026-19264-4}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Юсеин Колев (Юси)|Юсеин Колев (Юси)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Юсеин Колев (Юси)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Юсеин Колев (Юси)|action=history}} история]) || 2026-01-11 03:24:04 || {{потребител|Yusikolev}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Сиудад де ла Пас|Сиудад де ла Пас]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сиудад де ла Пас}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сиудад де ла Пас|action=history}} история]) || 2026-01-11 10:35:58 || {{потребител|Magistrala Hemus}} || |- | [[Чернова:Световна купа по сноуборд в Банско 2025г.|Световна купа по сноуборд в Банско 2025г.]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Световна купа по сноуборд в Банско 2025г.}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Световна купа по сноуборд в Банско 2025г.|action=history}} история]) || 2026-01-11 22:45:40 || {{потребител|Валентина Бояджийска}} || |- | [[Чернова:Маринела Величкова|Маринела Величкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Маринела Величкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Маринела Величкова|action=history}} история]) || 2026-01-13 20:05:57 || {{потребител|Mana1963}} || |- | [[Чернова:НХК Вуковар 1991|НХК Вуковар 1991]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:НХК Вуковар 1991}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:НХК Вуковар 1991|action=history}} история]) || 2026-01-14 20:02:49 || {{потребител|Monaco}} || |- | [[Чернова:Ивайло Станчев|Ивайло Станчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ивайло Станчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ивайло Станчев|action=history}} история]) || 2026-01-14 20:48:11 || {{потребител|Ivostanchev}} || |- | [[Чернова:Andy Studio|Andy Studio]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Andy Studio}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Andy Studio|action=history}} история]) || 2026-01-17 20:42:24 || {{потребител|~2026-37248-1}} || |- style="background-color: #66ffff;" | [[Чернова:Андрей Йотов|Андрей Йотов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Андрей Йотов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Андрей Йотов|action=history}} история]) || 2026-01-18 07:48:33 || {{потребител|Vako7}} || |- | [[Чернова:Даурбек Цораев|Даурбек Цораев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Даурбек Цораев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Даурбек Цораев|action=history}} история]) || 2026-01-19 05:55:30 || {{потребител|Luxferuer}} || |- | [[Чернова:Вирго (V:RGO)|Вирго (V:RGO)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Вирго (V:RGO)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Вирго (V:RGO)|action=history}} история]) || 2026-01-19 21:49:05 || {{потребител|Nalilieae}} || |- | [[Чернова:Димитър Калайджиев|Димитър Калайджиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Калайджиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Калайджиев|action=history}} история]) || 2026-01-20 10:10:54 || {{потребител|Vassilena2411}} || |- | [[Чернова:Ариел (Клипер)|Ариел (Клипер)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ариел (Клипер)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ариел (Клипер)|action=history}} история]) || 2026-01-20 14:14:26 || {{потребител|Svetoslav Avramov}} || |- | [[Чернова:Морковена торта|Морковена торта]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Морковена торта}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Морковена торта|action=history}} история]) || 2026-01-20 14:57:58 || {{потребител|Mihaela Popova}} || |- | [[Чернова:Габриела Кирова|Габриела Кирова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Габриела Кирова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Габриела Кирова|action=history}} история]) || 2026-01-21 11:41:34 || {{потребител|Lesly Likes Books}} || |- | [[Чернова:Риза Ишмурат|Риза Ишмурат]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Риза Ишмурат}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Риза Ишмурат|action=history}} история]) || 2026-01-22 07:23:33 || {{потребител|Luxferuer}} || |- | [[Чернова:Християнско изкуство|Християнско изкуство]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Християнско изкуство}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Християнско изкуство|action=history}} история]) || 2026-01-22 20:20:28 || {{потребител|~2026-48508-0}} || |- | [[Чернова:Хил клиник|Хил клиник]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Хил клиник}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Хил клиник|action=history}} история]) || 2026-01-23 10:05:14 || {{потребител|Bead}} || |- | [[Чернова:Fusion биопсия|Fusion биопсия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Fusion биопсия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Fusion биопсия|action=history}} история]) || 2026-01-23 10:59:04 || {{потребител|Bead}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Детайлинг|Детайлинг]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Детайлинг}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Детайлинг|action=history}} история]) || 2026-01-23 11:31:46 || {{потребител|KnowRight}} || |- | [[Чернова:Акрокантозаврите|Акрокантозаврите]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Акрокантозаврите}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Акрокантозаврите|action=history}} история]) || 2026-01-25 13:17:06 || {{потребител|Just Erso}} || |- | [[Чернова:Acrocanthosaurus|Acrocanthosaurus]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Acrocanthosaurus}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Acrocanthosaurus|action=history}} история]) || 2026-01-25 13:17:20 || {{потребител|Just Erso}} || |- | [[Чернова:Тодор Капитанов|Тодор Капитанов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тодор Капитанов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тодор Капитанов|action=history}} история]) || 2026-01-25 13:37:48 || {{потребител|Sld gm}} || |- | [[Чернова:Илия Зелямов|Илия Зелямов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Илия Зелямов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Илия Зелямов|action=history}} история]) || 2026-01-27 18:42:38 || {{потребител|~2026-58463-0}} || |- | [[Чернова:Обществен съвет към ЦИК|Обществен съвет към ЦИК]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обществен съвет към ЦИК}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обществен съвет към ЦИК|action=history}} история]) || 2026-02-01 07:49:12 || {{потребител|Doncho}} || |- | [[Чернова:Владимир Харалампиев|Владимир Харалампиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Владимир Харалампиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Владимир Харалампиев|action=history}} история]) || 2026-02-04 12:56:03 || {{потребител|Bambina 20}} || |- | [[Чернова:Бил Денброу|Бил Денброу]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бил Денброу}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бил Денброу|action=history}} история]) || 2026-02-06 15:17:25 || {{потребител|Gidget.09star}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Адам Фараизл|Адам Фараизл]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Адам Фараизл}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Адам Фараизл|action=history}} история]) || 2026-02-06 15:17:46 || {{потребител|Gidget.09star}} || |- | [[Чернова:Ехото на времето|Ехото на времето]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ехото на времето}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ехото на времето|action=history}} история]) || 2026-02-07 07:07:40 || {{потребител|~2026-83923-1}} || |- | [[Чернова:Симеон Тодоров Михайлов|Симеон Тодоров Михайлов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Симеон Тодоров Михайлов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Симеон Тодоров Михайлов|action=history}} история]) || 2026-02-08 00:01:05 || {{потребител|Симеон Тодоров Михайлов}} || |- | [[Чернова:Чавдар Драгиев|Чавдар Драгиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Чавдар Драгиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Чавдар Драгиев|action=history}} история]) || 2026-02-08 08:21:38 || {{потребител|ChollyDoff}} || |- | [[Чернова:Емил Казаков (MMA треньор)|Емил Казаков (MMA треньор)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Емил Казаков (MMA треньор)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Емил Казаков (MMA треньор)|action=history}} история]) || 2026-02-08 13:51:16 || {{потребител|Waterwhitendk}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Десет години издателство „Отечество“|Десет години издателство „Отечество“]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Десет години издателство „Отечество“}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Десет години издателство „Отечество“|action=history}} история]) || 2026-02-09 14:22:52 || {{потребител|Progressus.MCMLXIX}} || |- | [[Чернова:Румен Михайлов (художник)|Румен Михайлов (художник)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Румен Михайлов (художник)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Румен Михайлов (художник)|action=history}} история]) || 2026-02-10 04:11:58 || {{потребител|ChollyDoff}} || |- | [[Чернова:Проф. Юлиана Матеева|Проф. Юлиана Матеева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Проф. Юлиана Матеева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Проф. Юлиана Матеева|action=history}} история]) || 2026-02-11 10:19:27 || {{потребител|RadoslavIvanovTogether}} || |- | [[Чернова:CBRT Тауър|CBRT Тауър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:CBRT Тауър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:CBRT Тауър|action=history}} история]) || 2026-02-11 23:09:36 || {{потребител|Kelleniro}} || |- | [[Чернова:Слави Несторов|Слави Несторов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Слави Несторов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Слави Несторов|action=history}} история]) || 2026-02-16 12:57:05 || {{потребител|P.voynska}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Стоян Стругов|Стоян Стругов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стоян Стругов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стоян Стругов|action=history}} история]) || 2026-02-17 11:47:09 || {{потребител|Adv zoikov}} || |- | [[Чернова:Станислав Илиев|Станислав Илиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Станислав Илиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Станислав Илиев|action=history}} история]) || 2026-02-19 12:43:35 || {{потребител|Vesko1000}} || |- | [[Чернова:Национално сдружение на кметовете на кметства в Република България|Национално сдружение на кметовете на кметства в Република България]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Национално сдружение на кметовете на кметства в Република България}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Национално сдружение на кметовете на кметства в Република България|action=history}} история]) || 2026-02-21 17:59:56 || {{потребител|Elenko.ivanov}} || |- | [[Чернова:Проект:Чернови/Стилиян Петров|Стилиян Петров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Проект:Чернови/Стилиян Петров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Проект:Чернови/Стилиян Петров|action=history}} история]) || 2026-02-21 18:59:45 || {{потребител|Стилиян Петров}} || |- | [[Чернова:Жоан Гарсия|Жоан Гарсия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Жоан Гарсия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Жоан Гарсия|action=history}} история]) || 2026-02-23 19:39:40 || {{потребител|~2026-12120-71}} || |- | [[Чернова:Валери Драганов Григоров|Валери Драганов Григоров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Валери Драганов Григоров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Валери Драганов Григоров|action=history}} история]) || 2026-02-25 17:25:53 || {{потребител|Валери Григоров}} || |- | [[Чернова:Симона (певица)|Симона (певица)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Симона (певица)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Симона (певица)|action=history}} история]) || 2026-02-25 17:39:08 || {{потребител|~2026-12558-57}} || |- style="background-color: #66ffff;" | [[Чернова:Списъка на избраните и назначените жени държавни лидери|Списъка на избраните и назначените жени държавни лидери]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Списъка на избраните и назначените жени държавни лидери}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Списъка на избраните и назначените жени държавни лидери|action=history}} история]) || 2026-03-05 21:20:53 || {{потребител|~2026-14271-57}} || |- | [[Чернова:José Jesús Villa Pelayo|José Jesús Villa Pelayo]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:José Jesús Villa Pelayo}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:José Jesús Villa Pelayo|action=history}} история]) || 2026-03-09 04:25:55 || {{потребител|USÍAS VERNE}} || |- | [[Чернова:Исак Соле|Исак Соле]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Исак Соле}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Исак Соле|action=history}} история]) || 2026-03-10 07:54:44 || {{потребител|David Kenarov}} || |- | [[Чернова:Станислав Лазаров|Станислав Лазаров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Станислав Лазаров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Станислав Лазаров|action=history}} история]) || 2026-03-10 12:58:46 || {{потребител|~2026-15190-73}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Хон Конг - Български Рапър|Хон Конг - Български Рапър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Хон Конг - Български Рапър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Хон Конг - Български Рапър|action=history}} история]) || 2026-03-11 10:39:18 || {{потребител|RosenSofia02}} || |- | [[Чернова:Държавен Куклен Театър Търговище|Държавен Куклен Театър Търговище]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Държавен Куклен Театър Търговище}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Държавен Куклен Театър Търговище|action=history}} история]) || 2026-03-12 08:10:51 || {{потребител|Куклен театър Търговище}} || |- | [[Чернова:Батенберг (замък)|Батенберг (замък)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Батенберг (замък)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Батенберг (замък)|action=history}} история]) || 2026-03-13 20:38:04 || {{потребител|~2026-16056-92}} || |- | [[Чернова:Хексаметилентрипероксид|Хексаметилентрипероксид]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Хексаметилентрипероксид}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Хексаметилентрипероксид|action=history}} история]) || 2026-03-14 17:44:56 || {{потребител|Dr.AntonChebur}} || |- | [[Чернова:Иво Веселинов Йоцов|Иво Веселинов Йоцов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иво Веселинов Йоцов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иво Веселинов Йоцов|action=history}} история]) || 2026-03-15 11:40:19 || {{потребител|Yotsov68}} || |- | [[Чернова:Младежи за Промяната|Младежи за Промяната]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Младежи за Промяната}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Младежи за Промяната|action=history}} история]) || 2026-03-18 12:39:22 || {{потребител|~2026-17004-63}} || |- | [[Чернова:Ivan D.Todorov|Ivan D.Todorov]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ivan D.Todorov}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ivan D.Todorov|action=history}} история]) || 2026-03-18 13:58:16 || {{потребител|Ivan.D.Todorovv}} || |- | [[Чернова:RNA-Seq|RNA-Seq]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:RNA-Seq}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:RNA-Seq|action=history}} история]) || 2026-03-19 19:38:57 || {{потребител|~2026-17373-06}} || |- | [[Чернова:Мария Жекова|Мария Жекова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мария Жекова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мария Жекова|action=history}} история]) || 2026-03-21 12:21:27 || {{потребител|TonyGee71}} || |- | [[Чернова:Дерби Зона|Дерби Зона]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дерби Зона}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дерби Зона|action=history}} история]) || 2026-03-22 19:29:59 || {{потребител|Borcho1612}} || |- | [[Чернова:Петко Койчев - актьор|Петко Койчев - актьор]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петко Койчев - актьор}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петко Койчев - актьор|action=history}} история]) || 2026-03-23 14:13:43 || {{потребител|Managerdramagabrovo}} || |- | [[Чернова:Списание „Картини с думи и багри“|Списание „Картини с думи и багри“]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Списание „Картини с думи и багри“}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Списание „Картини с думи и багри“|action=history}} история]) || 2026-03-23 20:29:16 || {{потребител|~2026-18024-19}} || |- | [[Чернова:Геннадий Воробьов|Геннадий Воробьов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Геннадий Воробьов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Геннадий Воробьов|action=history}} история]) || 2026-03-23 21:13:43 || {{потребител|Njelja}} || |- | [[Чернова:Тодор Стойков Момчилов|Тодор Стойков Момчилов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тодор Стойков Момчилов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тодор Стойков Момчилов|action=history}} история]) || 2026-03-27 21:21:16 || {{потребител|~2026-17769-92}} || |- | [[Чернова:Живот между редовете (филм)|Живот между редовете (филм)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Живот между редовете (филм)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Живот между редовете (филм)|action=history}} история]) || 2026-03-29 07:22:38 || {{потребител|BOtanica go}} || |- | [[Чернова:Михаела Доцова|Михаела Доцова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Михаела Доцова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Михаела Доцова|action=history}} история]) || 2026-03-29 17:11:46 || {{потребител|Ralitsageorgieva99}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Петя Колева|Петя Колева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петя Колева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петя Колева|action=history}} история]) || 2026-03-31 11:47:25 || {{потребител|4everbg}} || |- | [[Чернова:6-7 мем|6-7 мем]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:6-7 мем}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:6-7 мем|action=history}} история]) || 2026-04-02 01:00:59 || {{потребител|Homuraexee}} || |- | [[Чернова:Вера Накова|Вера Накова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Вера Накова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Вера Накова|action=history}} история]) || 2026-04-02 11:45:15 || {{потребител|~2026-19686-61}} || |- | [[Чернова:Multi-factor authentication|Multi-factor authentication]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Multi-factor authentication}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Multi-factor authentication|action=history}} история]) || 2026-04-02 16:16:48 || {{потребител|Mtakikus}} || |- | [[Чернова:Ти си този, когото обичам|Ти си този, когото обичам]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ти си този, когото обичам}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ти си този, когото обичам|action=history}} история]) || 2026-04-02 19:43:31 || {{потребител|Kelleniro}} || |- | [[Чернова:Подземен свят|Подземен свят]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Подземен свят}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Подземен свят|action=history}} история]) || 2026-04-03 21:01:42 || {{потребител|Kelleniro}} || |- | [[Чернова:Дебора Жечева|Дебора Жечева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дебора Жечева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дебора Жечева|action=history}} история]) || 2026-04-05 14:49:41 || {{потребител|Debora Zhecheva}} || |- | [[Чернова:Война в близкия Изток (хроника)|Война в близкия Изток (хроника)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Война в близкия Изток (хроника)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Война в близкия Изток (хроника)|action=history}} история]) || 2026-04-08 09:08:11 || {{потребител|Георгиалександров2}} || |- | [[Чернова:Като сън|Като сън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Като сън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Като сън|action=history}} история]) || 2026-04-08 19:30:57 || {{потребител|Kelleniro}} || |- |} g83pqejaifrhnvruzjmid4vwcopqqrw 0 732435 12876801 12738115 2026-04-10T16:43:07Z ~2026-22117-48 391894 12876801 wikitext text/x-wiki {{Партия |bgcolor=black |основаване=2015 г. ({{age|2015|}} г.) |сайт={{URL|https://kubrat.idem.bg/}} |щаб=[[София]], [[България]], ул. Пиротска № 30 |ръководител=Вакант |идеология=[[Авторитаризъм]]<br>[[Бял национализъм]]<br>[[Антиглобализъм]]<br>[[Антикомунизъм]]|лого=Щит на КУБРАТОВА МЛАДЕЖ.jpg|позиция=[[Трети път]]|основател=[[Боян Расате]]}} '''Кубратова младеж''' е [[Националсоциализъм|националсоциалистическа]] младежка организация със седалище в [[София]] и клонове в различни градове на Република България и Северна Македония. Формално организацията е самостоятелна, но на практика е част от обръч от организации, свързани с [[Български национален съюз – Нова демокрация|Български национален съюз – НД]]. Към тях спадат Национален женски съюз „ПАГАНЕ“, Български институт за национална сигурност, Съюз на Българите „НАЦИОНАЛНО ЕДИНСТВО“, както и издателство „Факелъ“. Основана е през 2015 година от членовете на БНС-НД, които решават да създадат младежка организация, която да събере в редиците си „най-родолюбивата и радикална Българска младеж“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kubrat.idem.bg/|заглавие=Създаване на Кубратова младеж}}</ref> До 2021 година организацията се ръководи от [[Боян Расате]]. Към април 2021 г. водач на Кубратова младеж е Александър Суев. Считано от месец юли 2023 г. лидерския пост заема Илия Гюров. На 8 април 2026 г. Илия Гюров е изключен от [[Български национален съюз „Нова демокрация“|БНС]]/КУБРАТОВА МЛАДЕЖ.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bns-rassate.bg/новини/илия-гюров-изключен-от-бнскубратова-младеж|заглавие=Илия Гюров изключен от БНС/КУБРАТОВА МЛАДЕЖ|автор=Български Национален Съюз|дата=08.04.2026}}</ref> Кубратова младеж е против ценностите на либералната демокрация и се обявява за забрана на политическите партии.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kubrat.idem.bg/кои-сме-ние.html|заглавие=Ние сме против мултикултурната демокрация}}</ref> Вместо сегашния партиен модел, от Кубратова младеж искат коренна промяна на сегашната политическа система и замяна на партийния парламент с Народно събрание, съставено от представители, които да бъдат избирани на съсловен принцип. Ръководните принципи на Кубратова младеж са единоначалие, дисциплина и другарство.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kubrat.idem.bg/|заглавие=Начало}}</ref> В организацията липсва вътрешна демокрация и въпреки че има предварително съгласуване, решенията в крайна сметка се взимат авторитарно от ръководителите на различни нива. Дисциплината следва военните порядки и за най-малки отклонения се налагат наказания и отстраняване. Символите на Кубратова младеж са прабългарския символ на [[Дуло|рода Дуло]] [[ІYІ|IYI]], вълча глава като едно от тотемните животни на прабългарите и числото 14, за което няма категорично изказана позиция.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kubrat.idem.bg/нашите-символи.html|заглавие=Символи на Кубратова младеж}}</ref> [[Файл:Kubrat youth military wing.jpg|мини|Членове на Кубратова младеж участват във военна симулация – Razor 6.5 – Опълчение]] Организацията отбелязва различни събития от българската история и организира множество мероприятия за почитане на национални герои. Участва в антиправителствени протести. Организира спортни мероприятия и благотворителни акции. == Идеология == Членовете на организацията определят себе си като национални социалисти.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kubrat.idem.bg/кои-сме-ние.html|заглавие=Кои сме ние}}</ref> Идеологията, която изповядват, наричат кубратизъм. Това е смесица от националистически мироглед, социалистически идеи за справедливост и преразпределение на материалните блага, исторически реваншизъм, расизъм и авторитаризъм. Според кубратистите България се намира в т.нар. „скрита война“, чиято цел е унищожението на българския народ и заграбване на неговата територия. Поради тази причина възприемат себе си като „съратници“, идващо от старата българска дума за война – „РАТ“. Освен това разпространено обръщение сред националистическите среди, заради своето кръвно единство, в организацията преобладаващо се обръщат с „кубрат“ към мъжете и „сестра“ към жените. Кубратова младеж е с антиевропейски виждания и по тази причина е срещу членството на България в Европейския съюз. Вместо това застъпват идеята за Европа на нациите. Като свои идеологически врагове кубратистите поставят на първо място либералите, следвани от комунистическите и анархистки организации, заради проповядваните от тях интернационализъм, класово разделение, антидържавност и расово равенство. Организацията се изказва срещу малцинствата и мигрантите, които са определяни като паразити, които вършат престъпления и живеят от социални помощи. == Източници == <references responsive="0" /> {{мъниче|организация|България}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:Младежки организации в България]] [[Категория:Крайна десница в България]] [[Категория:Основани в България през 2015 година]] etm8saqwo1k7z637rmlp0s6zztyyzhw 0 735283 12876678 12874793 2026-04-10T15:05:49Z Rumensz 125859 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда за най-добра чуждестранна книга]] → [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] 12876678 wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Авраам Б. Йехошуа | име-оригинал = אברהם ב. יהושע | снимка = A B Yehoshua DSC0153.jpg | описание = Авраам Б. Йехошуа, 2017 г. | псевдоним = А. Б. Йехошуа | място на раждане = [[Йерусалим]], [[Израел]] | място на смърт = [[Тел Авив]], [[Израел]] | работил = [[писател]], преподавател | националност = {{Израел}} | период = 1970 – | жанрове = [[драма]], [[исторически роман]], [[детска литература]], [[мемоари]], документалистика | теми = | направление = | течение = израелска „Нова вълна“ | дебют = | известни творби = „Жената от Йерусалим“ | награди = | повлиян = [[Франц Кафка]], [[Шмуел Йосеф Агнон]], [[Уилям Фокнър]] | повлиял = | брак = Ривка Кирснински<br>(1960 – 2016) | деца = 3 }} {{Уикицитат|А. Б. Йехошуа}} '''Авраам Б. Йехошуа''' ({{lang|he|אברהם ב. יהושע}}), познат също като '''А. Б. Йехошуа''' (''א.ב. יהושע''), е известен израелски [[драматург]] и [[писател]], автор на произведения в жанровете [[драма]], исторически роман, детска литература и документалистика. == Биография и творчество == А. Б. Йехошуа е роден на 19 декември 1936 г. в Йерусалим, Израел в семейство на [[сефарадски евреи]]. Баща му е учен, специализиран в историята на Йерусалим, а майка му имигрира от Мароко през 1932 г. Израства в стария квартал „Керем Аврахам“. Служи като парашутист в израелската армия в периода 1954 – 1957 г. Следва литература и философия в [[Еврейски университет в Йерусалим|Еврейския университет в Йерусалим]]. След дипломирането си започва да преподава. В периода 1963 – 1967 г. живее и преподава в Париж. Бил е генерален секретар на Световния съюз на еврейските студенти. От 1972 г. преподава като редовен професор сравнителна и еврейска литература в университета в Хайфа. През 1975 г. е резидент-писател в Сейнт Крос Колидж, Оксфорд. Бил е гост-преподавател в [[Харвардския университет]] (1977), [[Чикагския университет]] (1988, 1997, 2000) и [[Принстънския университет]] (1992). От края на военната си служба започва да пише и да публикува художествена литература. През 1963 г. е публикуван сборникът му с разкази „Смъртта на стареца“ (''מות הזקן''). Първият му роман „Любовникът“ (''המאהב'') е издаден през 1977 г. Третият му роман „Молчо“ (''מולכו'') се счита за негов международен пробив, с успешни публикации на преводи в САЩ, Италия, Франция и Великобритания. През 2004 г. е издаден романът му „Жената от Йерусалим“. Терорист самоубиец се взривява на пазар в Йерусалим и една от жертвите е работничка имигрантка без документи, само с [[фиш за заплата]] от пекарната, където е била нощна чистачка. Работодателите ѝ са критикувани от местен журналист за липсата на отношение и погребение, и те възлагат на началника на отдел „Човешки ресурси“, бивш военен офицер, да открие коя е тя и защо е дошла в Йерусалим. Книгата е оценена от критиката и читателите, а през 2006 г. получава наградата на „Лос Анджелис Таймс“ за художествена литература. През 2010 г. е екранизирана във филма на режисьора Еран Риклис „The Human Resources Manager“, който печели 9 филмови награди, включително 5 израелски награди „Офир“ и Награда на публиката от [[Локарно (филмов фестивал)|международния кинофестивал в Локарно 2010]]. Авраам Йехошуа и филмът са представени в България като част от програмата на „[[Синелибри]]“ през 2019 г. Йехошуа е един от най-популярните еврейски писатели, пише на [[иврит]], и е наричан '''Еврейски [[Уилям Фокнър|Фокнър]]'''. Произведенията му са удостоени с литературни награди. Получава отличието „доктор хонорис кауза“ на Еврейския колеж на САЩ (1990), на университета в Тел Авив (1998), на [[Торински университет|Торинския университет]] (1990), на университета Бар-Илан (2000) и на Висшата нормална школа на Пиза (2012). Йехошуа е израелски активист на движението за мир. Той свободно изразява политическите си възгледи в есета и интервюта и присъства на подписването на Женевското споразумение от 2003 г. за решаване на [[Израело-палестински конфликт|Израело-палестинския конфликт]]. Той е едновременно дългогодишен критик на израелската окупация, а също и на палестинската политическа култура. Авраам Б. Йехошуа живее в Гиватаим. == Произведения == Библиографията е представена според преводите на английски език. === Самостоятелни романи === * The Lover (1978) * A Late Divorce (1984) * Five Seasons (1988) * Mr. Mani (1992) * Open Heart (1996) * A Journey to the End of the Millennium (1998) * The Liberated Bride (2003) * A Woman in Jerusalem (2006)<br/>'''''Жената от Йерусалим''''', изд.: [[Колибри (издателство)|ИК „Колибри“]], София (2019), прев. Надя Баева * Friendly Fire (2008) * The Retrospective (2013) * The Extra (2016) * The Tunnel (2020) === Разкази === * Early in the Summer of 1970 (1970) * Three Days and a Child (1971) * The Continuing Silence of a Poet (1988) – сборник разкази === Пиеси === * A Night in May (1974) === Документалистика === * Between Right and Right (1981) * Israel (1988) – с Фредерик Бренер * The Terrible Power of a Minor Guilt (2000) – с Ора Камингс * Facing the Fires (2003) === Екранизации === * 1967 Shlosha Yamim Veyeled * 1985 Ha-Me'ahev * 1986 Das Schweigen des Dichters – по разказа „Das wachsende Schweigen des Dichters“ * 1992 Leshon Hamar'ot – документален * 1996 Angesichts der Wälder – история * 1996 Mar Mani – ТВ минисериал, 3 епизода, по романа * 1997 Ben – история * 1999 L'amante perduto – по романа „The Lover“ * 1999 Facing the Forest * 2002 [[Завръщане от Индия]], Ha-Shiva MeHodu * 2008 The Evening Journey – по разказ * 2010 The Human Resources Manager – по „Жената от Йерусалим“ * 2016 Gerushim Meucharim – ТВ минисериал, 3 епизода == Източници == <references /> * {{икона|en}} [https://www.fantasticfiction.com/y/a-b-yehoshua/ Биография и библиография във „''Fantasticfiction''“] * {{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/6434062.A_B_Yehoshua Биография и библиография] в „''[[Goodreads]]''“ * {{икона|hi}} [http://www.emetprize.org/הזוכים-בפרס/תרבות-ואמנות/ספרות/הסופר-אב-יהושע/ Биография в сайта за наградата „ЕМЕТ“] == Външни препратки == * {{imdb name|0420471|А. Б. Йехошуа}} * [https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7824643 Израелският писател А. Б. Йехошуа: Евреите са единственият народ, избиван като микроби, Интервю в „24 часа“] {{Превод от|en|A. B. Yehoshua|923483439}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Йехошуа, А. Б.}} [[Категория:Автори на исторически романи]] [[Категория:Израелски детски писатели]] [[Категория:Израелски драматурзи]] [[Категория:Израелски мемоаристи]] [[Категория:Израелски романисти]] [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] [[Категория:Родени в Йерусалим]] [[Категория:Починали в Тел Авив]] pp2z09e10jny74030jfgupmrcn905wt 0 737485 12876831 12578385 2026-04-10T17:28:08Z ~2026-22296-68 391899 Изтриване на паста свързана с България. 12876831 wikitext text/x-wiki '''Какистокрация''' е система за [[управление]], която се ръководи от най-лошите, най-малко квалифицирани или най-безскрупулните граждани.<ref>{{cite news|last1=Lewitt|first1=Michael|title=Investing In A Kakistocracy|url=https://www.forbes.com/sites/michaellewitt/2016/10/13/investing-in-a-kakistocracy/#216ff3d479c1|accessdate=21 ноември 2016|work=Forbes|date=13 октомври 2016}}</ref><ref name="fiske">{{cite book|last1=Fiske|first1=Robert Hartwell|title=The Best Words|date=2011|publisher=Marion Street Press|isbn=9781933338828|url=https://books.google.com/books?id=az5IE6Tu8OkC&pg=PA71|accessdate=21 ноември 2016}}</ref> == Произход == Той е използван и от английския автор [[Томас Лав Пийкок]] през 1829 г., но придобива значителна употреба през първите десетилетия на 20 век, за да критикува [[Популизъм|популистките]] правителства, възникващи в различни [[Демокрация|демокрации]] по света. == Етимология == Думата произлиза от две гръцки думи: ''какистот'' (κάκιστος – „лошите“) и ''кратос'' (κράτος – „правило“), с буквално значение на правителството, създадено от най-лошите хора за този пост. == Използване == Използването на думата е рядкост в началото на 20 век, но тя придобива популярност през 1981 г. с критиките към администрацията на [[Роналд Рейгън|Рейгън]]. От тогава терминът се използва, за да описва негативно различните правителства по света. Думата се връща към употреба по време на президентската кампания в [[Съединени американски щати|САЩ]] през 2016 г., по-специално от противници и критици на кандидата за републикански президент [[Доналд Тръмп]]. == Примери == За примери може да се посочат някои държави в днешно време: {| class="wikitable" |+ !Държава !Състояние на правителството |- |Ирак |Заради лошата икономическа обстановка, корупцията и въоръжените борби между отделни групировки, правителството трудно упражнява контрол върху държавата. Вътрешната сигурност е слаба – различни радикални ислямски духовници и фундаменталисти организират бомбени атентати, които почти винаги водят до голям брой жертви. Заради управлението си правителството е често критикувано и смятано за неподходящо. |- |Сирия |Заради високата безработица, анархията в страната и военният режим, правителството получава много критики. |} == Източници == <references/> {{Портал|Политика}} [[Категория:Политическа терминология]] [[Категория:Форми на управление]] 0ng9bg3qo4xt1xch00yvaduqfeqs1hs 0 737809 12876506 12722466 2026-04-10T12:44:59Z Kelleniro 370319 /* Дискография */ 12876506 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Уиз Калифа | име-оригинал = Wiz Khalifa | категория = музикант | описание = | портрет = Wiz Khalifa Stavernfestivalen 2018 (231826) (cropped).jpg | портрет-описание = Уиз Калифа през 2018 г. | име-рождено = Камерън Джибрил Томаз | роден-място = [[Майнът]], [[Северна Дакота]], [[САЩ]] | починал-място = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = [[хип-хоп]], [[R&B]], [[Трап (музикален жанр)|трап]] | инструмент = | глас = | направление = | период-на-активност = 2005 – | лейбъл = Rostrum{{*}}Taylor Gang{{*}}[[Warner Records]]{{*}}[[Atlantic Records]] | свързани-изпълнители = | влияния = | известни творби = | музикални награди = }} | баща = | майка = | брак = [[Амбър Роуз]] (2013 – 2016) | деца = 1 | подпис = }} '''Камерън Джибрил Томаз''' ({{lang|en|Cameron Jibril Thomaz}}), известен професионално като '''Уиз Kалифа''' ({{lang|en|Wiz Khalifa}}), е американски рапър, певец, автор на песни и актьор. Издава дебютния си албум ''Show and Prove'' през 2006 г., а на следващата година подписва с [[Warner Records]]. Първият му хит е „Say Yeah“ от 2008 г.<ref name="ErieTimesNews">{{cite news|last1=Richards|first1=Dave|title=He'll make it hot|url=http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=/20080918/ENTERTAINMENT0301/809180341/-1/ENTERTAINMENT03|accessdate= 21 ноември 2017|work=Erie Times-News|date= 18 септември 2008|archiveurl=https://web.archive.org/web/20090113003106/http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=%2F20080918%2FENTERTAINMENT0301%2F809180341%2F-1%2FENTERTAINMENT03|archivedate= 13 януари 2009|url-status=live|df=mdy-all}}</ref> През 2009 г. скъсва с Warner Records и издава албума си ''Deal or No Deal'' безплатно. На следващата година подписва с [[Atlantic Records]].<ref>{{cite web|url=http://www.bostonherald.com/entertainment/music/general/view.bg?articleid=1272586&srvc=home&position=also|title=Rising rap Wiz kid's got the right mix|publisher=Boston Herald|date= 6 август 2010|accessdate= 8 август 2010 }}</ref> Дебютният му сингъл за Atlantic „Black and Yellow“ достига номер едно в класацията [[Билборд Хот 100]]. През 2011 г. издава албума ''Rolling Papers''.<ref>{{cite web |url=http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ |title=Pre-Order Rolling Papers |publisher=Wiz Khalifa |accessdate=February 20 февруари 2011 |архив_дата=2011-02-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110223070927/http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ }}</ref> Следват албумите ''O.N.I.F.C.'' през 2012 г. и ''Blacc Hollywood'' през 2014 г. През март 2015 г. издава песента „See You Again“ като саундтрак за филма ''[[Бързи и яростни 7]]'', която е номер едно в класацията Билборд Хот 100 общо 12 седмици.<ref name=seeyouagainbillboard>{{cite web|title=Wiz Khalifa's 'See You Again' Leads Hot 100 for 10th Week|url=http://www.billboard.com/articles/columns/chart-beat/6605843/wiz-khalifa-see-you-again-hot-100-10th-week|accessdate=30 юни 2015|date= 24 юни 2015}}</ref> == Дискография == === Студийни албуми === * Show and Prove (2006) * Deal or No Deal (2009) * Rolling Papers (2011) * Mac & Devin Go to High School (със Снууп Дог) (2011) * O.N.I.F.C. (2012) * Blacc Hollywood (2014) * Rolling Papers 2 (2018) * Multiverse (2022) == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} [[Категория:Американски хип-хоп музиканти]] [[Категория:Американски рапъри]] [[Категория:Американски актьори]] [[Категория:Американски озвучаващи актьори]] [[Категория:Афроамерикански актьори]] [[Категория:Псевдоними]] [[Категория:Родени в Майнът]] fgmzs1xv0f5q5vn681g57nmz7tg7vn4 12876507 12876506 2026-04-10T12:46:57Z Kelleniro 370319 /* Студийни албуми */ 12876507 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Уиз Калифа | име-оригинал = Wiz Khalifa | категория = музикант | описание = | портрет = Wiz Khalifa Stavernfestivalen 2018 (231826) (cropped).jpg | портрет-описание = Уиз Калифа през 2018 г. | име-рождено = Камерън Джибрил Томаз | роден-място = [[Майнът]], [[Северна Дакота]], [[САЩ]] | починал-място = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = [[хип-хоп]], [[R&B]], [[Трап (музикален жанр)|трап]] | инструмент = | глас = | направление = | период-на-активност = 2005 – | лейбъл = Rostrum{{*}}Taylor Gang{{*}}[[Warner Records]]{{*}}[[Atlantic Records]] | свързани-изпълнители = | влияния = | известни творби = | музикални награди = }} | баща = | майка = | брак = [[Амбър Роуз]] (2013 – 2016) | деца = 1 | подпис = }} '''Камерън Джибрил Томаз''' ({{lang|en|Cameron Jibril Thomaz}}), известен професионално като '''Уиз Kалифа''' ({{lang|en|Wiz Khalifa}}), е американски рапър, певец, автор на песни и актьор. Издава дебютния си албум ''Show and Prove'' през 2006 г., а на следващата година подписва с [[Warner Records]]. Първият му хит е „Say Yeah“ от 2008 г.<ref name="ErieTimesNews">{{cite news|last1=Richards|first1=Dave|title=He'll make it hot|url=http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=/20080918/ENTERTAINMENT0301/809180341/-1/ENTERTAINMENT03|accessdate= 21 ноември 2017|work=Erie Times-News|date= 18 септември 2008|archiveurl=https://web.archive.org/web/20090113003106/http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=%2F20080918%2FENTERTAINMENT0301%2F809180341%2F-1%2FENTERTAINMENT03|archivedate= 13 януари 2009|url-status=live|df=mdy-all}}</ref> През 2009 г. скъсва с Warner Records и издава албума си ''Deal or No Deal'' безплатно. На следващата година подписва с [[Atlantic Records]].<ref>{{cite web|url=http://www.bostonherald.com/entertainment/music/general/view.bg?articleid=1272586&srvc=home&position=also|title=Rising rap Wiz kid's got the right mix|publisher=Boston Herald|date= 6 август 2010|accessdate= 8 август 2010 }}</ref> Дебютният му сингъл за Atlantic „Black and Yellow“ достига номер едно в класацията [[Билборд Хот 100]]. През 2011 г. издава албума ''Rolling Papers''.<ref>{{cite web |url=http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ |title=Pre-Order Rolling Papers |publisher=Wiz Khalifa |accessdate=February 20 февруари 2011 |архив_дата=2011-02-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110223070927/http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ }}</ref> Следват албумите ''O.N.I.F.C.'' през 2012 г. и ''Blacc Hollywood'' през 2014 г. През март 2015 г. издава песента „See You Again“ като саундтрак за филма ''[[Бързи и яростни 7]]'', която е номер едно в класацията Билборд Хот 100 общо 12 седмици.<ref name=seeyouagainbillboard>{{cite web|title=Wiz Khalifa's 'See You Again' Leads Hot 100 for 10th Week|url=http://www.billboard.com/articles/columns/chart-beat/6605843/wiz-khalifa-see-you-again-hot-100-10th-week|accessdate=30 юни 2015|date= 24 юни 2015}}</ref> == Дискография == === Студийни албуми === * Show and Prove (2006) * Deal or No Deal (2009) * Rolling Papers (2011) * Mac & Devin Go to High School (със Снууп Дог) (2011) * O.N.I.F.C. (2012) * Blacc Hollywood (2014) * Rolling Papers 2 (2018) * Multiverse (2022) === Колаборационни албуми === * Rude Awakening (с Juicy J и TM88 като TGOD Mafia) (2016) == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} [[Категория:Американски хип-хоп музиканти]] [[Категория:Американски рапъри]] [[Категория:Американски актьори]] [[Категория:Американски озвучаващи актьори]] [[Категория:Афроамерикански актьори]] [[Категория:Псевдоними]] [[Категория:Родени в Майнът]] cf2x4eij8kifx35pxg8x5gq9vugb8y8 12876508 12876507 2026-04-10T12:48:17Z Kelleniro 370319 /* Колаборационни албуми */ 12876508 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Уиз Калифа | име-оригинал = Wiz Khalifa | категория = музикант | описание = | портрет = Wiz Khalifa Stavernfestivalen 2018 (231826) (cropped).jpg | портрет-описание = Уиз Калифа през 2018 г. | име-рождено = Камерън Джибрил Томаз | роден-място = [[Майнът]], [[Северна Дакота]], [[САЩ]] | починал-място = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = [[хип-хоп]], [[R&B]], [[Трап (музикален жанр)|трап]] | инструмент = | глас = | направление = | период-на-активност = 2005 – | лейбъл = Rostrum{{*}}Taylor Gang{{*}}[[Warner Records]]{{*}}[[Atlantic Records]] | свързани-изпълнители = | влияния = | известни творби = | музикални награди = }} | баща = | майка = | брак = [[Амбър Роуз]] (2013 – 2016) | деца = 1 | подпис = }} '''Камерън Джибрил Томаз''' ({{lang|en|Cameron Jibril Thomaz}}), известен професионално като '''Уиз Kалифа''' ({{lang|en|Wiz Khalifa}}), е американски рапър, певец, автор на песни и актьор. Издава дебютния си албум ''Show and Prove'' през 2006 г., а на следващата година подписва с [[Warner Records]]. Първият му хит е „Say Yeah“ от 2008 г.<ref name="ErieTimesNews">{{cite news|last1=Richards|first1=Dave|title=He'll make it hot|url=http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=/20080918/ENTERTAINMENT0301/809180341/-1/ENTERTAINMENT03|accessdate= 21 ноември 2017|work=Erie Times-News|date= 18 септември 2008|archiveurl=https://web.archive.org/web/20090113003106/http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=%2F20080918%2FENTERTAINMENT0301%2F809180341%2F-1%2FENTERTAINMENT03|archivedate= 13 януари 2009|url-status=live|df=mdy-all}}</ref> През 2009 г. скъсва с Warner Records и издава албума си ''Deal or No Deal'' безплатно. На следващата година подписва с [[Atlantic Records]].<ref>{{cite web|url=http://www.bostonherald.com/entertainment/music/general/view.bg?articleid=1272586&srvc=home&position=also|title=Rising rap Wiz kid's got the right mix|publisher=Boston Herald|date= 6 август 2010|accessdate= 8 август 2010 }}</ref> Дебютният му сингъл за Atlantic „Black and Yellow“ достига номер едно в класацията [[Билборд Хот 100]]. През 2011 г. издава албума ''Rolling Papers''.<ref>{{cite web |url=http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ |title=Pre-Order Rolling Papers |publisher=Wiz Khalifa |accessdate=February 20 февруари 2011 |архив_дата=2011-02-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110223070927/http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ }}</ref> Следват албумите ''O.N.I.F.C.'' през 2012 г. и ''Blacc Hollywood'' през 2014 г. През март 2015 г. издава песента „See You Again“ като саундтрак за филма ''[[Бързи и яростни 7]]'', която е номер едно в класацията Билборд Хот 100 общо 12 седмици.<ref name=seeyouagainbillboard>{{cite web|title=Wiz Khalifa's 'See You Again' Leads Hot 100 for 10th Week|url=http://www.billboard.com/articles/columns/chart-beat/6605843/wiz-khalifa-see-you-again-hot-100-10th-week|accessdate=30 юни 2015|date= 24 юни 2015}}</ref> == Дискография == === Студийни албуми === * Show and Prove (2006) * Deal or No Deal (2009) * Rolling Papers (2011) * Mac & Devin Go to High School (със Снууп Дог) (2011) * O.N.I.F.C. (2012) * Blacc Hollywood (2014) * Rolling Papers 2 (2018) * Multiverse (2022) === Колаборационни албуми === * Rude Awakening (с Juicy J и TM88 като TGOD Mafia) (2016) * 2009 (с Curren$y) (2019) == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} [[Категория:Американски хип-хоп музиканти]] [[Категория:Американски рапъри]] [[Категория:Американски актьори]] [[Категория:Американски озвучаващи актьори]] [[Категория:Афроамерикански актьори]] [[Категория:Псевдоними]] [[Категория:Родени в Майнът]] p3olyzxibpn0qffk95e3k6h2djy8ovk 12876510 12876508 2026-04-10T12:48:56Z Kelleniro 370319 /* Колаборационни албуми */ 12876510 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Уиз Калифа | име-оригинал = Wiz Khalifa | категория = музикант | описание = | портрет = Wiz Khalifa Stavernfestivalen 2018 (231826) (cropped).jpg | портрет-описание = Уиз Калифа през 2018 г. | име-рождено = Камерън Джибрил Томаз | роден-място = [[Майнът]], [[Северна Дакота]], [[САЩ]] | починал-място = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = [[хип-хоп]], [[R&B]], [[Трап (музикален жанр)|трап]] | инструмент = | глас = | направление = | период-на-активност = 2005 – | лейбъл = Rostrum{{*}}Taylor Gang{{*}}[[Warner Records]]{{*}}[[Atlantic Records]] | свързани-изпълнители = | влияния = | известни творби = | музикални награди = }} | баща = | майка = | брак = [[Амбър Роуз]] (2013 – 2016) | деца = 1 | подпис = }} '''Камерън Джибрил Томаз''' ({{lang|en|Cameron Jibril Thomaz}}), известен професионално като '''Уиз Kалифа''' ({{lang|en|Wiz Khalifa}}), е американски рапър, певец, автор на песни и актьор. Издава дебютния си албум ''Show and Prove'' през 2006 г., а на следващата година подписва с [[Warner Records]]. Първият му хит е „Say Yeah“ от 2008 г.<ref name="ErieTimesNews">{{cite news|last1=Richards|first1=Dave|title=He'll make it hot|url=http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=/20080918/ENTERTAINMENT0301/809180341/-1/ENTERTAINMENT03|accessdate= 21 ноември 2017|work=Erie Times-News|date= 18 септември 2008|archiveurl=https://web.archive.org/web/20090113003106/http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=%2F20080918%2FENTERTAINMENT0301%2F809180341%2F-1%2FENTERTAINMENT03|archivedate= 13 януари 2009|url-status=live|df=mdy-all}}</ref> През 2009 г. скъсва с Warner Records и издава албума си ''Deal or No Deal'' безплатно. На следващата година подписва с [[Atlantic Records]].<ref>{{cite web|url=http://www.bostonherald.com/entertainment/music/general/view.bg?articleid=1272586&srvc=home&position=also|title=Rising rap Wiz kid's got the right mix|publisher=Boston Herald|date= 6 август 2010|accessdate= 8 август 2010 }}</ref> Дебютният му сингъл за Atlantic „Black and Yellow“ достига номер едно в класацията [[Билборд Хот 100]]. През 2011 г. издава албума ''Rolling Papers''.<ref>{{cite web |url=http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ |title=Pre-Order Rolling Papers |publisher=Wiz Khalifa |accessdate=February 20 февруари 2011 |архив_дата=2011-02-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110223070927/http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ }}</ref> Следват албумите ''O.N.I.F.C.'' през 2012 г. и ''Blacc Hollywood'' през 2014 г. През март 2015 г. издава песента „See You Again“ като саундтрак за филма ''[[Бързи и яростни 7]]'', която е номер едно в класацията Билборд Хот 100 общо 12 седмици.<ref name=seeyouagainbillboard>{{cite web|title=Wiz Khalifa's 'See You Again' Leads Hot 100 for 10th Week|url=http://www.billboard.com/articles/columns/chart-beat/6605843/wiz-khalifa-see-you-again-hot-100-10th-week|accessdate=30 юни 2015|date= 24 юни 2015}}</ref> == Дискография == === Студийни албуми === * Show and Prove (2006) * Deal or No Deal (2009) * Rolling Papers (2011) * Mac & Devin Go to High School (със Снууп Дог) (2011) * O.N.I.F.C. (2012) * Blacc Hollywood (2014) * Rolling Papers 2 (2018) * Multiverse (2022) === Колаборационни албуми === * Rude Awakening (с Juicy J и TM88 като TGOD Mafia) (2016) * 2009 (с Curren$y) (2019) * Wiz Got Wings (с Sledgren и Cardo) (2021) == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} [[Категория:Американски хип-хоп музиканти]] [[Категория:Американски рапъри]] [[Категория:Американски актьори]] [[Категория:Американски озвучаващи актьори]] [[Категория:Афроамерикански актьори]] [[Категория:Псевдоними]] [[Категория:Родени в Майнът]] 7bbgqd4ou0dnz7n5fpddxr7bxfp8xz1 12876513 12876510 2026-04-10T12:49:35Z Kelleniro 370319 /* Колаборационни албуми */ 12876513 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Уиз Калифа | име-оригинал = Wiz Khalifa | категория = музикант | описание = | портрет = Wiz Khalifa Stavernfestivalen 2018 (231826) (cropped).jpg | портрет-описание = Уиз Калифа през 2018 г. | име-рождено = Камерън Джибрил Томаз | роден-място = [[Майнът]], [[Северна Дакота]], [[САЩ]] | починал-място = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = [[хип-хоп]], [[R&B]], [[Трап (музикален жанр)|трап]] | инструмент = | глас = | направление = | период-на-активност = 2005 – | лейбъл = Rostrum{{*}}Taylor Gang{{*}}[[Warner Records]]{{*}}[[Atlantic Records]] | свързани-изпълнители = | влияния = | известни творби = | музикални награди = }} | баща = | майка = | брак = [[Амбър Роуз]] (2013 – 2016) | деца = 1 | подпис = }} '''Камерън Джибрил Томаз''' ({{lang|en|Cameron Jibril Thomaz}}), известен професионално като '''Уиз Kалифа''' ({{lang|en|Wiz Khalifa}}), е американски рапър, певец, автор на песни и актьор. Издава дебютния си албум ''Show and Prove'' през 2006 г., а на следващата година подписва с [[Warner Records]]. Първият му хит е „Say Yeah“ от 2008 г.<ref name="ErieTimesNews">{{cite news|last1=Richards|first1=Dave|title=He'll make it hot|url=http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=/20080918/ENTERTAINMENT0301/809180341/-1/ENTERTAINMENT03|accessdate= 21 ноември 2017|work=Erie Times-News|date= 18 септември 2008|archiveurl=https://web.archive.org/web/20090113003106/http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=%2F20080918%2FENTERTAINMENT0301%2F809180341%2F-1%2FENTERTAINMENT03|archivedate= 13 януари 2009|url-status=live|df=mdy-all}}</ref> През 2009 г. скъсва с Warner Records и издава албума си ''Deal or No Deal'' безплатно. На следващата година подписва с [[Atlantic Records]].<ref>{{cite web|url=http://www.bostonherald.com/entertainment/music/general/view.bg?articleid=1272586&srvc=home&position=also|title=Rising rap Wiz kid's got the right mix|publisher=Boston Herald|date= 6 август 2010|accessdate= 8 август 2010 }}</ref> Дебютният му сингъл за Atlantic „Black and Yellow“ достига номер едно в класацията [[Билборд Хот 100]]. През 2011 г. издава албума ''Rolling Papers''.<ref>{{cite web |url=http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ |title=Pre-Order Rolling Papers |publisher=Wiz Khalifa |accessdate=February 20 февруари 2011 |архив_дата=2011-02-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110223070927/http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ }}</ref> Следват албумите ''O.N.I.F.C.'' през 2012 г. и ''Blacc Hollywood'' през 2014 г. През март 2015 г. издава песента „See You Again“ като саундтрак за филма ''[[Бързи и яростни 7]]'', която е номер едно в класацията Билборд Хот 100 общо 12 седмици.<ref name=seeyouagainbillboard>{{cite web|title=Wiz Khalifa's 'See You Again' Leads Hot 100 for 10th Week|url=http://www.billboard.com/articles/columns/chart-beat/6605843/wiz-khalifa-see-you-again-hot-100-10th-week|accessdate=30 юни 2015|date= 24 юни 2015}}</ref> == Дискография == === Студийни албуми === * Show and Prove (2006) * Deal or No Deal (2009) * Rolling Papers (2011) * Mac & Devin Go to High School (със Снууп Дог) (2011) * O.N.I.F.C. (2012) * Blacc Hollywood (2014) * Rolling Papers 2 (2018) * Multiverse (2022) === Колаборационни албуми === * Rude Awakening (с Juicy J и TM88 като TGOD Mafia) (2016) * 2009 (с Curren$y) (2019) * Wiz Got Wings (с Sledgren и Cardo) (2021) * Stoner's Night (с Juicy J) (2022) == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} [[Категория:Американски хип-хоп музиканти]] [[Категория:Американски рапъри]] [[Категория:Американски актьори]] [[Категория:Американски озвучаващи актьори]] [[Категория:Афроамерикански актьори]] [[Категория:Псевдоними]] [[Категория:Родени в Майнът]] g9gve04i1vyyi5sqpu2424t542rvulm 12876516 12876513 2026-04-10T12:50:16Z Kelleniro 370319 /* Колаборационни албуми */ 12876516 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Уиз Калифа | име-оригинал = Wiz Khalifa | категория = музикант | описание = | портрет = Wiz Khalifa Stavernfestivalen 2018 (231826) (cropped).jpg | портрет-описание = Уиз Калифа през 2018 г. | име-рождено = Камерън Джибрил Томаз | роден-място = [[Майнът]], [[Северна Дакота]], [[САЩ]] | починал-място = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = [[хип-хоп]], [[R&B]], [[Трап (музикален жанр)|трап]] | инструмент = | глас = | направление = | период-на-активност = 2005 – | лейбъл = Rostrum{{*}}Taylor Gang{{*}}[[Warner Records]]{{*}}[[Atlantic Records]] | свързани-изпълнители = | влияния = | известни творби = | музикални награди = }} | баща = | майка = | брак = [[Амбър Роуз]] (2013 – 2016) | деца = 1 | подпис = }} '''Камерън Джибрил Томаз''' ({{lang|en|Cameron Jibril Thomaz}}), известен професионално като '''Уиз Kалифа''' ({{lang|en|Wiz Khalifa}}), е американски рапър, певец, автор на песни и актьор. Издава дебютния си албум ''Show and Prove'' през 2006 г., а на следващата година подписва с [[Warner Records]]. Първият му хит е „Say Yeah“ от 2008 г.<ref name="ErieTimesNews">{{cite news|last1=Richards|first1=Dave|title=He'll make it hot|url=http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=/20080918/ENTERTAINMENT0301/809180341/-1/ENTERTAINMENT03|accessdate= 21 ноември 2017|work=Erie Times-News|date= 18 септември 2008|archiveurl=https://web.archive.org/web/20090113003106/http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=%2F20080918%2FENTERTAINMENT0301%2F809180341%2F-1%2FENTERTAINMENT03|archivedate= 13 януари 2009|url-status=live|df=mdy-all}}</ref> През 2009 г. скъсва с Warner Records и издава албума си ''Deal or No Deal'' безплатно. На следващата година подписва с [[Atlantic Records]].<ref>{{cite web|url=http://www.bostonherald.com/entertainment/music/general/view.bg?articleid=1272586&srvc=home&position=also|title=Rising rap Wiz kid's got the right mix|publisher=Boston Herald|date= 6 август 2010|accessdate= 8 август 2010 }}</ref> Дебютният му сингъл за Atlantic „Black and Yellow“ достига номер едно в класацията [[Билборд Хот 100]]. През 2011 г. издава албума ''Rolling Papers''.<ref>{{cite web |url=http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ |title=Pre-Order Rolling Papers |publisher=Wiz Khalifa |accessdate=February 20 февруари 2011 |архив_дата=2011-02-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110223070927/http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ }}</ref> Следват албумите ''O.N.I.F.C.'' през 2012 г. и ''Blacc Hollywood'' през 2014 г. През март 2015 г. издава песента „See You Again“ като саундтрак за филма ''[[Бързи и яростни 7]]'', която е номер едно в класацията Билборд Хот 100 общо 12 седмици.<ref name=seeyouagainbillboard>{{cite web|title=Wiz Khalifa's 'See You Again' Leads Hot 100 for 10th Week|url=http://www.billboard.com/articles/columns/chart-beat/6605843/wiz-khalifa-see-you-again-hot-100-10th-week|accessdate=30 юни 2015|date= 24 юни 2015}}</ref> == Дискография == === Студийни албуми === * Show and Prove (2006) * Deal or No Deal (2009) * Rolling Papers (2011) * Mac & Devin Go to High School (със Снууп Дог) (2011) * O.N.I.F.C. (2012) * Blacc Hollywood (2014) * Rolling Papers 2 (2018) * Multiverse (2022) === Колаборационни албуми === * Rude Awakening (с Juicy J и TM88 като TGOD Mafia) (2016) * 2009 (с Curren$y) (2019) * Wiz Got Wings (с Sledgren и Cardo) (2021) * Stoner's Night (с Juicy J) (2022) * Full Court Press (с Big K.R.I.T., Smoke DZA и Girl Talk) (2022) == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} [[Категория:Американски хип-хоп музиканти]] [[Категория:Американски рапъри]] [[Категория:Американски актьори]] [[Категория:Американски озвучаващи актьори]] [[Категория:Афроамерикански актьори]] [[Категория:Псевдоними]] [[Категория:Родени в Майнът]] loujmqxv28nmu3jfbqk161ir33r88qk 12876518 12876516 2026-04-10T12:50:55Z Kelleniro 370319 /* Колаборационни албуми */ 12876518 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Уиз Калифа | име-оригинал = Wiz Khalifa | категория = музикант | описание = | портрет = Wiz Khalifa Stavernfestivalen 2018 (231826) (cropped).jpg | портрет-описание = Уиз Калифа през 2018 г. | име-рождено = Камерън Джибрил Томаз | роден-място = [[Майнът]], [[Северна Дакота]], [[САЩ]] | починал-място = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = [[хип-хоп]], [[R&B]], [[Трап (музикален жанр)|трап]] | инструмент = | глас = | направление = | период-на-активност = 2005 – | лейбъл = Rostrum{{*}}Taylor Gang{{*}}[[Warner Records]]{{*}}[[Atlantic Records]] | свързани-изпълнители = | влияния = | известни творби = | музикални награди = }} | баща = | майка = | брак = [[Амбър Роуз]] (2013 – 2016) | деца = 1 | подпис = }} '''Камерън Джибрил Томаз''' ({{lang|en|Cameron Jibril Thomaz}}), известен професионално като '''Уиз Kалифа''' ({{lang|en|Wiz Khalifa}}), е американски рапър, певец, автор на песни и актьор. Издава дебютния си албум ''Show and Prove'' през 2006 г., а на следващата година подписва с [[Warner Records]]. Първият му хит е „Say Yeah“ от 2008 г.<ref name="ErieTimesNews">{{cite news|last1=Richards|first1=Dave|title=He'll make it hot|url=http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=/20080918/ENTERTAINMENT0301/809180341/-1/ENTERTAINMENT03|accessdate= 21 ноември 2017|work=Erie Times-News|date= 18 септември 2008|archiveurl=https://web.archive.org/web/20090113003106/http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=%2F20080918%2FENTERTAINMENT0301%2F809180341%2F-1%2FENTERTAINMENT03|archivedate= 13 януари 2009|url-status=live|df=mdy-all}}</ref> През 2009 г. скъсва с Warner Records и издава албума си ''Deal or No Deal'' безплатно. На следващата година подписва с [[Atlantic Records]].<ref>{{cite web|url=http://www.bostonherald.com/entertainment/music/general/view.bg?articleid=1272586&srvc=home&position=also|title=Rising rap Wiz kid's got the right mix|publisher=Boston Herald|date= 6 август 2010|accessdate= 8 август 2010 }}</ref> Дебютният му сингъл за Atlantic „Black and Yellow“ достига номер едно в класацията [[Билборд Хот 100]]. През 2011 г. издава албума ''Rolling Papers''.<ref>{{cite web |url=http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ |title=Pre-Order Rolling Papers |publisher=Wiz Khalifa |accessdate=February 20 февруари 2011 |архив_дата=2011-02-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110223070927/http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ }}</ref> Следват албумите ''O.N.I.F.C.'' през 2012 г. и ''Blacc Hollywood'' през 2014 г. През март 2015 г. издава песента „See You Again“ като саундтрак за филма ''[[Бързи и яростни 7]]'', която е номер едно в класацията Билборд Хот 100 общо 12 седмици.<ref name=seeyouagainbillboard>{{cite web|title=Wiz Khalifa's 'See You Again' Leads Hot 100 for 10th Week|url=http://www.billboard.com/articles/columns/chart-beat/6605843/wiz-khalifa-see-you-again-hot-100-10th-week|accessdate=30 юни 2015|date= 24 юни 2015}}</ref> == Дискография == === Студийни албуми === * Show and Prove (2006) * Deal or No Deal (2009) * Rolling Papers (2011) * Mac & Devin Go to High School (със Снууп Дог) (2011) * O.N.I.F.C. (2012) * Blacc Hollywood (2014) * Rolling Papers 2 (2018) * Multiverse (2022) === Колаборационни албуми === * Rude Awakening (с Juicy J и TM88 като TGOD Mafia) (2016) * 2009 (с Curren$y) (2019) * Wiz Got Wings (с Sledgren и Cardo) (2021) * Stoner's Night (с Juicy J) (2022) * Full Court Press (с Big K.R.I.T., Smoke DZA и Girl Talk) (2022) * Roofless Records for Drop Tops: Disc 1 (с Curren$y) (2026) == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} [[Категория:Американски хип-хоп музиканти]] [[Категория:Американски рапъри]] [[Категория:Американски актьори]] [[Категория:Американски озвучаващи актьори]] [[Категория:Афроамерикански актьори]] [[Категория:Псевдоними]] [[Категория:Родени в Майнът]] o0rjhhtmnlpe54637tjqy1fp25rjwcd 12876521 12876518 2026-04-10T12:51:57Z Kelleniro 370319 /* Колаборационни албуми */ 12876521 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Уиз Калифа | име-оригинал = Wiz Khalifa | категория = музикант | описание = | портрет = Wiz Khalifa Stavernfestivalen 2018 (231826) (cropped).jpg | портрет-описание = Уиз Калифа през 2018 г. | име-рождено = Камерън Джибрил Томаз | роден-място = [[Майнът]], [[Северна Дакота]], [[САЩ]] | починал-място = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = [[хип-хоп]], [[R&B]], [[Трап (музикален жанр)|трап]] | инструмент = | глас = | направление = | период-на-активност = 2005 – | лейбъл = Rostrum{{*}}Taylor Gang{{*}}[[Warner Records]]{{*}}[[Atlantic Records]] | свързани-изпълнители = | влияния = | известни творби = | музикални награди = }} | баща = | майка = | брак = [[Амбър Роуз]] (2013 – 2016) | деца = 1 | подпис = }} '''Камерън Джибрил Томаз''' ({{lang|en|Cameron Jibril Thomaz}}), известен професионално като '''Уиз Kалифа''' ({{lang|en|Wiz Khalifa}}), е американски рапър, певец, автор на песни и актьор. Издава дебютния си албум ''Show and Prove'' през 2006 г., а на следващата година подписва с [[Warner Records]]. Първият му хит е „Say Yeah“ от 2008 г.<ref name="ErieTimesNews">{{cite news|last1=Richards|first1=Dave|title=He'll make it hot|url=http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=/20080918/ENTERTAINMENT0301/809180341/-1/ENTERTAINMENT03|accessdate= 21 ноември 2017|work=Erie Times-News|date= 18 септември 2008|archiveurl=https://web.archive.org/web/20090113003106/http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=%2F20080918%2FENTERTAINMENT0301%2F809180341%2F-1%2FENTERTAINMENT03|archivedate= 13 януари 2009|url-status=live|df=mdy-all}}</ref> През 2009 г. скъсва с Warner Records и издава албума си ''Deal or No Deal'' безплатно. На следващата година подписва с [[Atlantic Records]].<ref>{{cite web|url=http://www.bostonherald.com/entertainment/music/general/view.bg?articleid=1272586&srvc=home&position=also|title=Rising rap Wiz kid's got the right mix|publisher=Boston Herald|date= 6 август 2010|accessdate= 8 август 2010 }}</ref> Дебютният му сингъл за Atlantic „Black and Yellow“ достига номер едно в класацията [[Билборд Хот 100]]. През 2011 г. издава албума ''Rolling Papers''.<ref>{{cite web |url=http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ |title=Pre-Order Rolling Papers |publisher=Wiz Khalifa |accessdate=February 20 февруари 2011 |архив_дата=2011-02-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110223070927/http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ }}</ref> Следват албумите ''O.N.I.F.C.'' през 2012 г. и ''Blacc Hollywood'' през 2014 г. През март 2015 г. издава песента „See You Again“ като саундтрак за филма ''[[Бързи и яростни 7]]'', която е номер едно в класацията Билборд Хот 100 общо 12 седмици.<ref name=seeyouagainbillboard>{{cite web|title=Wiz Khalifa's 'See You Again' Leads Hot 100 for 10th Week|url=http://www.billboard.com/articles/columns/chart-beat/6605843/wiz-khalifa-see-you-again-hot-100-10th-week|accessdate=30 юни 2015|date= 24 юни 2015}}</ref> == Дискография == === Студийни албуми === * Show and Prove (2006) * Deal or No Deal (2009) * Rolling Papers (2011) * Mac & Devin Go to High School (със Снууп Дог) (2011) * O.N.I.F.C. (2012) * Blacc Hollywood (2014) * Rolling Papers 2 (2018) * Multiverse (2022) === Колаборационни албуми === * Rude Awakening (с Juicy J и TM88 като TGOD Mafia) (2016) * 2009 (с Curren$y) (2019) * Wiz Got Wings (с Sledgren и Cardo) (2021) * Stoner's Night (с Juicy J) (2022) * Full Court Press (с Big K.R.I.T., Smoke DZA и Girl Talk) (2022) * Roofless Records for Drop Tops: Disc 1 (с Curren$y) (2026) === Компилационни албуми === * Khalifa (2016) == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} [[Категория:Американски хип-хоп музиканти]] [[Категория:Американски рапъри]] [[Категория:Американски актьори]] [[Категория:Американски озвучаващи актьори]] [[Категория:Афроамерикански актьори]] [[Категория:Псевдоними]] [[Категория:Родени в Майнът]] g02w8buur5vrpc0xdw030bthkervi2l 12876522 12876521 2026-04-10T12:52:36Z Kelleniro 370319 /* Студийни албуми */ 12876522 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Уиз Калифа | име-оригинал = Wiz Khalifa | категория = музикант | описание = | портрет = Wiz Khalifa Stavernfestivalen 2018 (231826) (cropped).jpg | портрет-описание = Уиз Калифа през 2018 г. | име-рождено = Камерън Джибрил Томаз | роден-място = [[Майнът]], [[Северна Дакота]], [[САЩ]] | починал-място = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = [[хип-хоп]], [[R&B]], [[Трап (музикален жанр)|трап]] | инструмент = | глас = | направление = | период-на-активност = 2005 – | лейбъл = Rostrum{{*}}Taylor Gang{{*}}[[Warner Records]]{{*}}[[Atlantic Records]] | свързани-изпълнители = | влияния = | известни творби = | музикални награди = }} | баща = | майка = | брак = [[Амбър Роуз]] (2013 – 2016) | деца = 1 | подпис = }} '''Камерън Джибрил Томаз''' ({{lang|en|Cameron Jibril Thomaz}}), известен професионално като '''Уиз Kалифа''' ({{lang|en|Wiz Khalifa}}), е американски рапър, певец, автор на песни и актьор. Издава дебютния си албум ''Show and Prove'' през 2006 г., а на следващата година подписва с [[Warner Records]]. Първият му хит е „Say Yeah“ от 2008 г.<ref name="ErieTimesNews">{{cite news|last1=Richards|first1=Dave|title=He'll make it hot|url=http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=/20080918/ENTERTAINMENT0301/809180341/-1/ENTERTAINMENT03|accessdate= 21 ноември 2017|work=Erie Times-News|date= 18 септември 2008|archiveurl=https://web.archive.org/web/20090113003106/http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=%2F20080918%2FENTERTAINMENT0301%2F809180341%2F-1%2FENTERTAINMENT03|archivedate= 13 януари 2009|url-status=live|df=mdy-all}}</ref> През 2009 г. скъсва с Warner Records и издава албума си ''Deal or No Deal'' безплатно. На следващата година подписва с [[Atlantic Records]].<ref>{{cite web|url=http://www.bostonherald.com/entertainment/music/general/view.bg?articleid=1272586&srvc=home&position=also|title=Rising rap Wiz kid's got the right mix|publisher=Boston Herald|date= 6 август 2010|accessdate= 8 август 2010 }}</ref> Дебютният му сингъл за Atlantic „Black and Yellow“ достига номер едно в класацията [[Билборд Хот 100]]. През 2011 г. издава албума ''Rolling Papers''.<ref>{{cite web |url=http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ |title=Pre-Order Rolling Papers |publisher=Wiz Khalifa |accessdate=February 20 февруари 2011 |архив_дата=2011-02-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110223070927/http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ }}</ref> Следват албумите ''O.N.I.F.C.'' през 2012 г. и ''Blacc Hollywood'' през 2014 г. През март 2015 г. издава песента „See You Again“ като саундтрак за филма ''[[Бързи и яростни 7]]'', която е номер едно в класацията Билборд Хот 100 общо 12 седмици.<ref name=seeyouagainbillboard>{{cite web|title=Wiz Khalifa's 'See You Again' Leads Hot 100 for 10th Week|url=http://www.billboard.com/articles/columns/chart-beat/6605843/wiz-khalifa-see-you-again-hot-100-10th-week|accessdate=30 юни 2015|date= 24 юни 2015}}</ref> == Дискография == === Студийни албуми === * Show and Prove (2006) * Deal or No Deal (2009) * Rolling Papers (2011) * O.N.I.F.C. (2012) * Blacc Hollywood (2014) * Rolling Papers 2 (2018) * Multiverse (2022) === Колаборационни албуми === * Rude Awakening (с Juicy J и TM88 като TGOD Mafia) (2016) * 2009 (с Curren$y) (2019) * Wiz Got Wings (с Sledgren и Cardo) (2021) * Stoner's Night (с Juicy J) (2022) * Full Court Press (с Big K.R.I.T., Smoke DZA и Girl Talk) (2022) * Roofless Records for Drop Tops: Disc 1 (с Curren$y) (2026) === Компилационни албуми === * Khalifa (2016) == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} [[Категория:Американски хип-хоп музиканти]] [[Категория:Американски рапъри]] [[Категория:Американски актьори]] [[Категория:Американски озвучаващи актьори]] [[Категория:Афроамерикански актьори]] [[Категория:Псевдоними]] [[Категория:Родени в Майнът]] gi064pbre93ycrz1lk6alroj21v8m2q 12876523 12876522 2026-04-10T12:53:21Z Kelleniro 370319 /* Компилационни албуми */ 12876523 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Уиз Калифа | име-оригинал = Wiz Khalifa | категория = музикант | описание = | портрет = Wiz Khalifa Stavernfestivalen 2018 (231826) (cropped).jpg | портрет-описание = Уиз Калифа през 2018 г. | име-рождено = Камерън Джибрил Томаз | роден-място = [[Майнът]], [[Северна Дакота]], [[САЩ]] | починал-място = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = [[хип-хоп]], [[R&B]], [[Трап (музикален жанр)|трап]] | инструмент = | глас = | направление = | период-на-активност = 2005 – | лейбъл = Rostrum{{*}}Taylor Gang{{*}}[[Warner Records]]{{*}}[[Atlantic Records]] | свързани-изпълнители = | влияния = | известни творби = | музикални награди = }} | баща = | майка = | брак = [[Амбър Роуз]] (2013 – 2016) | деца = 1 | подпис = }} '''Камерън Джибрил Томаз''' ({{lang|en|Cameron Jibril Thomaz}}), известен професионално като '''Уиз Kалифа''' ({{lang|en|Wiz Khalifa}}), е американски рапър, певец, автор на песни и актьор. Издава дебютния си албум ''Show and Prove'' през 2006 г., а на следващата година подписва с [[Warner Records]]. Първият му хит е „Say Yeah“ от 2008 г.<ref name="ErieTimesNews">{{cite news|last1=Richards|first1=Dave|title=He'll make it hot|url=http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=/20080918/ENTERTAINMENT0301/809180341/-1/ENTERTAINMENT03|accessdate= 21 ноември 2017|work=Erie Times-News|date= 18 септември 2008|archiveurl=https://web.archive.org/web/20090113003106/http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=%2F20080918%2FENTERTAINMENT0301%2F809180341%2F-1%2FENTERTAINMENT03|archivedate= 13 януари 2009|url-status=live|df=mdy-all}}</ref> През 2009 г. скъсва с Warner Records и издава албума си ''Deal or No Deal'' безплатно. На следващата година подписва с [[Atlantic Records]].<ref>{{cite web|url=http://www.bostonherald.com/entertainment/music/general/view.bg?articleid=1272586&srvc=home&position=also|title=Rising rap Wiz kid's got the right mix|publisher=Boston Herald|date= 6 август 2010|accessdate= 8 август 2010 }}</ref> Дебютният му сингъл за Atlantic „Black and Yellow“ достига номер едно в класацията [[Билборд Хот 100]]. През 2011 г. издава албума ''Rolling Papers''.<ref>{{cite web |url=http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ |title=Pre-Order Rolling Papers |publisher=Wiz Khalifa |accessdate=February 20 февруари 2011 |архив_дата=2011-02-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110223070927/http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ }}</ref> Следват албумите ''O.N.I.F.C.'' през 2012 г. и ''Blacc Hollywood'' през 2014 г. През март 2015 г. издава песента „See You Again“ като саундтрак за филма ''[[Бързи и яростни 7]]'', която е номер едно в класацията Билборд Хот 100 общо 12 седмици.<ref name=seeyouagainbillboard>{{cite web|title=Wiz Khalifa's 'See You Again' Leads Hot 100 for 10th Week|url=http://www.billboard.com/articles/columns/chart-beat/6605843/wiz-khalifa-see-you-again-hot-100-10th-week|accessdate=30 юни 2015|date= 24 юни 2015}}</ref> == Дискография == === Студийни албуми === * Show and Prove (2006) * Deal or No Deal (2009) * Rolling Papers (2011) * O.N.I.F.C. (2012) * Blacc Hollywood (2014) * Rolling Papers 2 (2018) * Multiverse (2022) === Колаборационни албуми === * Rude Awakening (с Juicy J и TM88 като TGOD Mafia) (2016) * 2009 (с Curren$y) (2019) * Wiz Got Wings (с Sledgren и Cardo) (2021) * Stoner's Night (с Juicy J) (2022) * Full Court Press (с Big K.R.I.T., Smoke DZA и Girl Talk) (2022) * Roofless Records for Drop Tops: Disc 1 (с Curren$y) (2026) === Компилационни албуми === * Khalifa (2016) === Саундтрак албуми === * Mac & Devin Go to High School (със Снууп Дог) (2011) == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} [[Категория:Американски хип-хоп музиканти]] [[Категория:Американски рапъри]] [[Категория:Американски актьори]] [[Категория:Американски озвучаващи актьори]] [[Категория:Афроамерикански актьори]] [[Категория:Псевдоними]] [[Категория:Родени в Майнът]] h89pvl68qsrhua1vqs05q89ijmchvyh 12876524 12876523 2026-04-10T12:54:15Z Kelleniro 370319 /* Саундтрак албуми */ 12876524 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Уиз Калифа | име-оригинал = Wiz Khalifa | категория = музикант | описание = | портрет = Wiz Khalifa Stavernfestivalen 2018 (231826) (cropped).jpg | портрет-описание = Уиз Калифа през 2018 г. | име-рождено = Камерън Джибрил Томаз | роден-място = [[Майнът]], [[Северна Дакота]], [[САЩ]] | починал-място = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = [[хип-хоп]], [[R&B]], [[Трап (музикален жанр)|трап]] | инструмент = | глас = | направление = | период-на-активност = 2005 – | лейбъл = Rostrum{{*}}Taylor Gang{{*}}[[Warner Records]]{{*}}[[Atlantic Records]] | свързани-изпълнители = | влияния = | известни творби = | музикални награди = }} | баща = | майка = | брак = [[Амбър Роуз]] (2013 – 2016) | деца = 1 | подпис = }} '''Камерън Джибрил Томаз''' ({{lang|en|Cameron Jibril Thomaz}}), известен професионално като '''Уиз Kалифа''' ({{lang|en|Wiz Khalifa}}), е американски рапър, певец, автор на песни и актьор. Издава дебютния си албум ''Show and Prove'' през 2006 г., а на следващата година подписва с [[Warner Records]]. Първият му хит е „Say Yeah“ от 2008 г.<ref name="ErieTimesNews">{{cite news|last1=Richards|first1=Dave|title=He'll make it hot|url=http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=/20080918/ENTERTAINMENT0301/809180341/-1/ENTERTAINMENT03|accessdate= 21 ноември 2017|work=Erie Times-News|date= 18 септември 2008|archiveurl=https://web.archive.org/web/20090113003106/http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=%2F20080918%2FENTERTAINMENT0301%2F809180341%2F-1%2FENTERTAINMENT03|archivedate= 13 януари 2009|url-status=live|df=mdy-all}}</ref> През 2009 г. скъсва с Warner Records и издава албума си ''Deal or No Deal'' безплатно. На следващата година подписва с [[Atlantic Records]].<ref>{{cite web|url=http://www.bostonherald.com/entertainment/music/general/view.bg?articleid=1272586&srvc=home&position=also|title=Rising rap Wiz kid's got the right mix|publisher=Boston Herald|date= 6 август 2010|accessdate= 8 август 2010 }}</ref> Дебютният му сингъл за Atlantic „Black and Yellow“ достига номер едно в класацията [[Билборд Хот 100]]. През 2011 г. издава албума ''Rolling Papers''.<ref>{{cite web |url=http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ |title=Pre-Order Rolling Papers |publisher=Wiz Khalifa |accessdate=February 20 февруари 2011 |архив_дата=2011-02-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110223070927/http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ }}</ref> Следват албумите ''O.N.I.F.C.'' през 2012 г. и ''Blacc Hollywood'' през 2014 г. През март 2015 г. издава песента „See You Again“ като саундтрак за филма ''[[Бързи и яростни 7]]'', която е номер едно в класацията Билборд Хот 100 общо 12 седмици.<ref name=seeyouagainbillboard>{{cite web|title=Wiz Khalifa's 'See You Again' Leads Hot 100 for 10th Week|url=http://www.billboard.com/articles/columns/chart-beat/6605843/wiz-khalifa-see-you-again-hot-100-10th-week|accessdate=30 юни 2015|date= 24 юни 2015}}</ref> == Дискография == === Студийни албуми === * Show and Prove (2006) * Deal or No Deal (2009) * Rolling Papers (2011) * O.N.I.F.C. (2012) * Blacc Hollywood (2014) * Rolling Papers 2 (2018) * Multiverse (2022) === Колаборационни албуми === * Rude Awakening (с Juicy J и TM88 като TGOD Mafia) (2016) * 2009 (с Curren$y) (2019) * Wiz Got Wings (с Sledgren и Cardo) (2021) * Stoner's Night (с Juicy J) (2022) * Full Court Press (с Big K.R.I.T., Smoke DZA и Girl Talk) (2022) * Roofless Records for Drop Tops: Disc 1 (с Curren$y) (2026) === Компилационни албуми === * Khalifa (2016) === Саундтрак албуми === * Mac & Devin Go to High School (със Снууп Дог) (2011) === EP === * Live in Concert (с Curren$y) (2013) == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} [[Категория:Американски хип-хоп музиканти]] [[Категория:Американски рапъри]] [[Категория:Американски актьори]] [[Категория:Американски озвучаващи актьори]] [[Категория:Афроамерикански актьори]] [[Категория:Псевдоними]] [[Категория:Родени в Майнът]] taip9jn3y8sr8ehokd7ozv8t7q393q8 12876525 12876524 2026-04-10T12:54:58Z Kelleniro 370319 /* EP */ 12876525 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Уиз Калифа | име-оригинал = Wiz Khalifa | категория = музикант | описание = | портрет = Wiz Khalifa Stavernfestivalen 2018 (231826) (cropped).jpg | портрет-описание = Уиз Калифа през 2018 г. | име-рождено = Камерън Джибрил Томаз | роден-място = [[Майнът]], [[Северна Дакота]], [[САЩ]] | починал-място = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = [[хип-хоп]], [[R&B]], [[Трап (музикален жанр)|трап]] | инструмент = | глас = | направление = | период-на-активност = 2005 – | лейбъл = Rostrum{{*}}Taylor Gang{{*}}[[Warner Records]]{{*}}[[Atlantic Records]] | свързани-изпълнители = | влияния = | известни творби = | музикални награди = }} | баща = | майка = | брак = [[Амбър Роуз]] (2013 – 2016) | деца = 1 | подпис = }} '''Камерън Джибрил Томаз''' ({{lang|en|Cameron Jibril Thomaz}}), известен професионално като '''Уиз Kалифа''' ({{lang|en|Wiz Khalifa}}), е американски рапър, певец, автор на песни и актьор. Издава дебютния си албум ''Show and Prove'' през 2006 г., а на следващата година подписва с [[Warner Records]]. Първият му хит е „Say Yeah“ от 2008 г.<ref name="ErieTimesNews">{{cite news|last1=Richards|first1=Dave|title=He'll make it hot|url=http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=/20080918/ENTERTAINMENT0301/809180341/-1/ENTERTAINMENT03|accessdate= 21 ноември 2017|work=Erie Times-News|date= 18 септември 2008|archiveurl=https://web.archive.org/web/20090113003106/http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=%2F20080918%2FENTERTAINMENT0301%2F809180341%2F-1%2FENTERTAINMENT03|archivedate= 13 януари 2009|url-status=live|df=mdy-all}}</ref> През 2009 г. скъсва с Warner Records и издава албума си ''Deal or No Deal'' безплатно. На следващата година подписва с [[Atlantic Records]].<ref>{{cite web|url=http://www.bostonherald.com/entertainment/music/general/view.bg?articleid=1272586&srvc=home&position=also|title=Rising rap Wiz kid's got the right mix|publisher=Boston Herald|date= 6 август 2010|accessdate= 8 август 2010 }}</ref> Дебютният му сингъл за Atlantic „Black and Yellow“ достига номер едно в класацията [[Билборд Хот 100]]. През 2011 г. издава албума ''Rolling Papers''.<ref>{{cite web |url=http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ |title=Pre-Order Rolling Papers |publisher=Wiz Khalifa |accessdate=February 20 февруари 2011 |архив_дата=2011-02-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110223070927/http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ }}</ref> Следват албумите ''O.N.I.F.C.'' през 2012 г. и ''Blacc Hollywood'' през 2014 г. През март 2015 г. издава песента „See You Again“ като саундтрак за филма ''[[Бързи и яростни 7]]'', която е номер едно в класацията Билборд Хот 100 общо 12 седмици.<ref name=seeyouagainbillboard>{{cite web|title=Wiz Khalifa's 'See You Again' Leads Hot 100 for 10th Week|url=http://www.billboard.com/articles/columns/chart-beat/6605843/wiz-khalifa-see-you-again-hot-100-10th-week|accessdate=30 юни 2015|date= 24 юни 2015}}</ref> == Дискография == === Студийни албуми === * Show and Prove (2006) * Deal or No Deal (2009) * Rolling Papers (2011) * O.N.I.F.C. (2012) * Blacc Hollywood (2014) * Rolling Papers 2 (2018) * Multiverse (2022) === Колаборационни албуми === * Rude Awakening (с Juicy J и TM88 като TGOD Mafia) (2016) * 2009 (с Curren$y) (2019) * Wiz Got Wings (с Sledgren и Cardo) (2021) * Stoner's Night (с Juicy J) (2022) * Full Court Press (с Big K.R.I.T., Smoke DZA и Girl Talk) (2022) * Roofless Records for Drop Tops: Disc 1 (с Curren$y) (2026) === Компилационни албуми === * Khalifa (2016) === Саундтрак албуми === * Mac & Devin Go to High School (със Снууп Дог) (2011) === EP === * Live in Concert (с Curren$y) (2013) * Talk About It in the Morning (с Ty Dolla Sign) (2015) == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} [[Категория:Американски хип-хоп музиканти]] [[Категория:Американски рапъри]] [[Категория:Американски актьори]] [[Категория:Американски озвучаващи актьори]] [[Категория:Афроамерикански актьори]] [[Категория:Псевдоними]] [[Категория:Родени в Майнът]] 4vduggjs6nlzn2zakvbkr4jvmrnxpds 12876527 12876525 2026-04-10T12:55:30Z Kelleniro 370319 /* EP */ 12876527 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Уиз Калифа | име-оригинал = Wiz Khalifa | категория = музикант | описание = | портрет = Wiz Khalifa Stavernfestivalen 2018 (231826) (cropped).jpg | портрет-описание = Уиз Калифа през 2018 г. | име-рождено = Камерън Джибрил Томаз | роден-място = [[Майнът]], [[Северна Дакота]], [[САЩ]] | починал-място = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = [[хип-хоп]], [[R&B]], [[Трап (музикален жанр)|трап]] | инструмент = | глас = | направление = | период-на-активност = 2005 – | лейбъл = Rostrum{{*}}Taylor Gang{{*}}[[Warner Records]]{{*}}[[Atlantic Records]] | свързани-изпълнители = | влияния = | известни творби = | музикални награди = }} | баща = | майка = | брак = [[Амбър Роуз]] (2013 – 2016) | деца = 1 | подпис = }} '''Камерън Джибрил Томаз''' ({{lang|en|Cameron Jibril Thomaz}}), известен професионално като '''Уиз Kалифа''' ({{lang|en|Wiz Khalifa}}), е американски рапър, певец, автор на песни и актьор. Издава дебютния си албум ''Show and Prove'' през 2006 г., а на следващата година подписва с [[Warner Records]]. Първият му хит е „Say Yeah“ от 2008 г.<ref name="ErieTimesNews">{{cite news|last1=Richards|first1=Dave|title=He'll make it hot|url=http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=/20080918/ENTERTAINMENT0301/809180341/-1/ENTERTAINMENT03|accessdate= 21 ноември 2017|work=Erie Times-News|date= 18 септември 2008|archiveurl=https://web.archive.org/web/20090113003106/http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=%2F20080918%2FENTERTAINMENT0301%2F809180341%2F-1%2FENTERTAINMENT03|archivedate= 13 януари 2009|url-status=live|df=mdy-all}}</ref> През 2009 г. скъсва с Warner Records и издава албума си ''Deal or No Deal'' безплатно. На следващата година подписва с [[Atlantic Records]].<ref>{{cite web|url=http://www.bostonherald.com/entertainment/music/general/view.bg?articleid=1272586&srvc=home&position=also|title=Rising rap Wiz kid's got the right mix|publisher=Boston Herald|date= 6 август 2010|accessdate= 8 август 2010 }}</ref> Дебютният му сингъл за Atlantic „Black and Yellow“ достига номер едно в класацията [[Билборд Хот 100]]. През 2011 г. издава албума ''Rolling Papers''.<ref>{{cite web |url=http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ |title=Pre-Order Rolling Papers |publisher=Wiz Khalifa |accessdate=February 20 февруари 2011 |архив_дата=2011-02-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110223070927/http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ }}</ref> Следват албумите ''O.N.I.F.C.'' през 2012 г. и ''Blacc Hollywood'' през 2014 г. През март 2015 г. издава песента „See You Again“ като саундтрак за филма ''[[Бързи и яростни 7]]'', която е номер едно в класацията Билборд Хот 100 общо 12 седмици.<ref name=seeyouagainbillboard>{{cite web|title=Wiz Khalifa's 'See You Again' Leads Hot 100 for 10th Week|url=http://www.billboard.com/articles/columns/chart-beat/6605843/wiz-khalifa-see-you-again-hot-100-10th-week|accessdate=30 юни 2015|date= 24 юни 2015}}</ref> == Дискография == === Студийни албуми === * Show and Prove (2006) * Deal or No Deal (2009) * Rolling Papers (2011) * O.N.I.F.C. (2012) * Blacc Hollywood (2014) * Rolling Papers 2 (2018) * Multiverse (2022) === Колаборационни албуми === * Rude Awakening (с Juicy J и TM88 като TGOD Mafia) (2016) * 2009 (с Curren$y) (2019) * Wiz Got Wings (с Sledgren и Cardo) (2021) * Stoner's Night (с Juicy J) (2022) * Full Court Press (с Big K.R.I.T., Smoke DZA и Girl Talk) (2022) * Roofless Records for Drop Tops: Disc 1 (с Curren$y) (2026) === Компилационни албуми === * Khalifa (2016) === Саундтрак албуми === * Mac & Devin Go to High School (със Снууп Дог) (2011) === EP === * Live in Concert (с Curren$y) (2013) * Talk About It in the Morning (с Ty Dolla Sign) (2015) * O.N.I.F.C: 4 Years Anniversary (2016) == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} [[Категория:Американски хип-хоп музиканти]] [[Категория:Американски рапъри]] [[Категория:Американски актьори]] [[Категория:Американски озвучаващи актьори]] [[Категория:Афроамерикански актьори]] [[Категория:Псевдоними]] [[Категория:Родени в Майнът]] p07glsqxeiv1on7om2dvtxsrpjjkbbo 12876528 12876527 2026-04-10T12:55:58Z Kelleniro 370319 /* EP */ 12876528 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Уиз Калифа | име-оригинал = Wiz Khalifa | категория = музикант | описание = | портрет = Wiz Khalifa Stavernfestivalen 2018 (231826) (cropped).jpg | портрет-описание = Уиз Калифа през 2018 г. | име-рождено = Камерън Джибрил Томаз | роден-място = [[Майнът]], [[Северна Дакота]], [[САЩ]] | починал-място = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = [[хип-хоп]], [[R&B]], [[Трап (музикален жанр)|трап]] | инструмент = | глас = | направление = | период-на-активност = 2005 – | лейбъл = Rostrum{{*}}Taylor Gang{{*}}[[Warner Records]]{{*}}[[Atlantic Records]] | свързани-изпълнители = | влияния = | известни творби = | музикални награди = }} | баща = | майка = | брак = [[Амбър Роуз]] (2013 – 2016) | деца = 1 | подпис = }} '''Камерън Джибрил Томаз''' ({{lang|en|Cameron Jibril Thomaz}}), известен професионално като '''Уиз Kалифа''' ({{lang|en|Wiz Khalifa}}), е американски рапър, певец, автор на песни и актьор. Издава дебютния си албум ''Show and Prove'' през 2006 г., а на следващата година подписва с [[Warner Records]]. Първият му хит е „Say Yeah“ от 2008 г.<ref name="ErieTimesNews">{{cite news|last1=Richards|first1=Dave|title=He'll make it hot|url=http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=/20080918/ENTERTAINMENT0301/809180341/-1/ENTERTAINMENT03|accessdate= 21 ноември 2017|work=Erie Times-News|date= 18 септември 2008|archiveurl=https://web.archive.org/web/20090113003106/http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=%2F20080918%2FENTERTAINMENT0301%2F809180341%2F-1%2FENTERTAINMENT03|archivedate= 13 януари 2009|url-status=live|df=mdy-all}}</ref> През 2009 г. скъсва с Warner Records и издава албума си ''Deal or No Deal'' безплатно. На следващата година подписва с [[Atlantic Records]].<ref>{{cite web|url=http://www.bostonherald.com/entertainment/music/general/view.bg?articleid=1272586&srvc=home&position=also|title=Rising rap Wiz kid's got the right mix|publisher=Boston Herald|date= 6 август 2010|accessdate= 8 август 2010 }}</ref> Дебютният му сингъл за Atlantic „Black and Yellow“ достига номер едно в класацията [[Билборд Хот 100]]. През 2011 г. издава албума ''Rolling Papers''.<ref>{{cite web |url=http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ |title=Pre-Order Rolling Papers |publisher=Wiz Khalifa |accessdate=February 20 февруари 2011 |архив_дата=2011-02-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110223070927/http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ }}</ref> Следват албумите ''O.N.I.F.C.'' през 2012 г. и ''Blacc Hollywood'' през 2014 г. През март 2015 г. издава песента „See You Again“ като саундтрак за филма ''[[Бързи и яростни 7]]'', която е номер едно в класацията Билборд Хот 100 общо 12 седмици.<ref name=seeyouagainbillboard>{{cite web|title=Wiz Khalifa's 'See You Again' Leads Hot 100 for 10th Week|url=http://www.billboard.com/articles/columns/chart-beat/6605843/wiz-khalifa-see-you-again-hot-100-10th-week|accessdate=30 юни 2015|date= 24 юни 2015}}</ref> == Дискография == === Студийни албуми === * Show and Prove (2006) * Deal or No Deal (2009) * Rolling Papers (2011) * O.N.I.F.C. (2012) * Blacc Hollywood (2014) * Rolling Papers 2 (2018) * Multiverse (2022) === Колаборационни албуми === * Rude Awakening (с Juicy J и TM88 като TGOD Mafia) (2016) * 2009 (с Curren$y) (2019) * Wiz Got Wings (с Sledgren и Cardo) (2021) * Stoner's Night (с Juicy J) (2022) * Full Court Press (с Big K.R.I.T., Smoke DZA и Girl Talk) (2022) * Roofless Records for Drop Tops: Disc 1 (с Curren$y) (2026) === Компилационни албуми === * Khalifa (2016) === Саундтрак албуми === * Mac & Devin Go to High School (със Снууп Дог) (2011) === EP === * Live in Concert (с Curren$y) (2013) * Talk About It in the Morning (с Ty Dolla Sign) (2015) * O.N.I.F.C: 4 Years Anniversary (2016) * Kush & OJ: 7 Years Anniversary (2017) == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} [[Категория:Американски хип-хоп музиканти]] [[Категория:Американски рапъри]] [[Категория:Американски актьори]] [[Категория:Американски озвучаващи актьори]] [[Категория:Афроамерикански актьори]] [[Категория:Псевдоними]] [[Категория:Родени в Майнът]] 1x2utwfskvc1kpl6e6p9301wpx6cfd9 12876529 12876528 2026-04-10T12:56:25Z Kelleniro 370319 /* EP */ 12876529 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Уиз Калифа | име-оригинал = Wiz Khalifa | категория = музикант | описание = | портрет = Wiz Khalifa Stavernfestivalen 2018 (231826) (cropped).jpg | портрет-описание = Уиз Калифа през 2018 г. | име-рождено = Камерън Джибрил Томаз | роден-място = [[Майнът]], [[Северна Дакота]], [[САЩ]] | починал-място = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = [[хип-хоп]], [[R&B]], [[Трап (музикален жанр)|трап]] | инструмент = | глас = | направление = | период-на-активност = 2005 – | лейбъл = Rostrum{{*}}Taylor Gang{{*}}[[Warner Records]]{{*}}[[Atlantic Records]] | свързани-изпълнители = | влияния = | известни творби = | музикални награди = }} | баща = | майка = | брак = [[Амбър Роуз]] (2013 – 2016) | деца = 1 | подпис = }} '''Камерън Джибрил Томаз''' ({{lang|en|Cameron Jibril Thomaz}}), известен професионално като '''Уиз Kалифа''' ({{lang|en|Wiz Khalifa}}), е американски рапър, певец, автор на песни и актьор. Издава дебютния си албум ''Show and Prove'' през 2006 г., а на следващата година подписва с [[Warner Records]]. Първият му хит е „Say Yeah“ от 2008 г.<ref name="ErieTimesNews">{{cite news|last1=Richards|first1=Dave|title=He'll make it hot|url=http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=/20080918/ENTERTAINMENT0301/809180341/-1/ENTERTAINMENT03|accessdate= 21 ноември 2017|work=Erie Times-News|date= 18 септември 2008|archiveurl=https://web.archive.org/web/20090113003106/http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=%2F20080918%2FENTERTAINMENT0301%2F809180341%2F-1%2FENTERTAINMENT03|archivedate= 13 януари 2009|url-status=live|df=mdy-all}}</ref> През 2009 г. скъсва с Warner Records и издава албума си ''Deal or No Deal'' безплатно. На следващата година подписва с [[Atlantic Records]].<ref>{{cite web|url=http://www.bostonherald.com/entertainment/music/general/view.bg?articleid=1272586&srvc=home&position=also|title=Rising rap Wiz kid's got the right mix|publisher=Boston Herald|date= 6 август 2010|accessdate= 8 август 2010 }}</ref> Дебютният му сингъл за Atlantic „Black and Yellow“ достига номер едно в класацията [[Билборд Хот 100]]. През 2011 г. издава албума ''Rolling Papers''.<ref>{{cite web |url=http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ |title=Pre-Order Rolling Papers |publisher=Wiz Khalifa |accessdate=February 20 февруари 2011 |архив_дата=2011-02-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110223070927/http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ }}</ref> Следват албумите ''O.N.I.F.C.'' през 2012 г. и ''Blacc Hollywood'' през 2014 г. През март 2015 г. издава песента „See You Again“ като саундтрак за филма ''[[Бързи и яростни 7]]'', която е номер едно в класацията Билборд Хот 100 общо 12 седмици.<ref name=seeyouagainbillboard>{{cite web|title=Wiz Khalifa's 'See You Again' Leads Hot 100 for 10th Week|url=http://www.billboard.com/articles/columns/chart-beat/6605843/wiz-khalifa-see-you-again-hot-100-10th-week|accessdate=30 юни 2015|date= 24 юни 2015}}</ref> == Дискография == === Студийни албуми === * Show and Prove (2006) * Deal or No Deal (2009) * Rolling Papers (2011) * O.N.I.F.C. (2012) * Blacc Hollywood (2014) * Rolling Papers 2 (2018) * Multiverse (2022) === Колаборационни албуми === * Rude Awakening (с Juicy J и TM88 като TGOD Mafia) (2016) * 2009 (с Curren$y) (2019) * Wiz Got Wings (с Sledgren и Cardo) (2021) * Stoner's Night (с Juicy J) (2022) * Full Court Press (с Big K.R.I.T., Smoke DZA и Girl Talk) (2022) * Roofless Records for Drop Tops: Disc 1 (с Curren$y) (2026) === Компилационни албуми === * Khalifa (2016) === Саундтрак албуми === * Mac & Devin Go to High School (със Снууп Дог) (2011) === EP === * Live in Concert (с Curren$y) (2013) * Talk About It in the Morning (с Ty Dolla Sign) (2015) * O.N.I.F.C: 4 Years Anniversary (2016) * Kush & OJ: 7 Years Anniversary (2017) * Pre-Rolleds (2017) == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} [[Категория:Американски хип-хоп музиканти]] [[Категория:Американски рапъри]] [[Категория:Американски актьори]] [[Категория:Американски озвучаващи актьори]] [[Категория:Афроамерикански актьори]] [[Категория:Псевдоними]] [[Категория:Родени в Майнът]] 5dz353dishzjgmbbckpx8cjk80cqnwq 12876531 12876529 2026-04-10T12:56:55Z Kelleniro 370319 /* EP */ 12876531 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Уиз Калифа | име-оригинал = Wiz Khalifa | категория = музикант | описание = | портрет = Wiz Khalifa Stavernfestivalen 2018 (231826) (cropped).jpg | портрет-описание = Уиз Калифа през 2018 г. | име-рождено = Камерън Джибрил Томаз | роден-място = [[Майнът]], [[Северна Дакота]], [[САЩ]] | починал-място = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = [[хип-хоп]], [[R&B]], [[Трап (музикален жанр)|трап]] | инструмент = | глас = | направление = | период-на-активност = 2005 – | лейбъл = Rostrum{{*}}Taylor Gang{{*}}[[Warner Records]]{{*}}[[Atlantic Records]] | свързани-изпълнители = | влияния = | известни творби = | музикални награди = }} | баща = | майка = | брак = [[Амбър Роуз]] (2013 – 2016) | деца = 1 | подпис = }} '''Камерън Джибрил Томаз''' ({{lang|en|Cameron Jibril Thomaz}}), известен професионално като '''Уиз Kалифа''' ({{lang|en|Wiz Khalifa}}), е американски рапър, певец, автор на песни и актьор. Издава дебютния си албум ''Show and Prove'' през 2006 г., а на следващата година подписва с [[Warner Records]]. Първият му хит е „Say Yeah“ от 2008 г.<ref name="ErieTimesNews">{{cite news|last1=Richards|first1=Dave|title=He'll make it hot|url=http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=/20080918/ENTERTAINMENT0301/809180341/-1/ENTERTAINMENT03|accessdate= 21 ноември 2017|work=Erie Times-News|date= 18 септември 2008|archiveurl=https://web.archive.org/web/20090113003106/http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=%2F20080918%2FENTERTAINMENT0301%2F809180341%2F-1%2FENTERTAINMENT03|archivedate= 13 януари 2009|url-status=live|df=mdy-all}}</ref> През 2009 г. скъсва с Warner Records и издава албума си ''Deal or No Deal'' безплатно. На следващата година подписва с [[Atlantic Records]].<ref>{{cite web|url=http://www.bostonherald.com/entertainment/music/general/view.bg?articleid=1272586&srvc=home&position=also|title=Rising rap Wiz kid's got the right mix|publisher=Boston Herald|date= 6 август 2010|accessdate= 8 август 2010 }}</ref> Дебютният му сингъл за Atlantic „Black and Yellow“ достига номер едно в класацията [[Билборд Хот 100]]. През 2011 г. издава албума ''Rolling Papers''.<ref>{{cite web |url=http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ |title=Pre-Order Rolling Papers |publisher=Wiz Khalifa |accessdate=February 20 февруари 2011 |архив_дата=2011-02-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110223070927/http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ }}</ref> Следват албумите ''O.N.I.F.C.'' през 2012 г. и ''Blacc Hollywood'' през 2014 г. През март 2015 г. издава песента „See You Again“ като саундтрак за филма ''[[Бързи и яростни 7]]'', която е номер едно в класацията Билборд Хот 100 общо 12 седмици.<ref name=seeyouagainbillboard>{{cite web|title=Wiz Khalifa's 'See You Again' Leads Hot 100 for 10th Week|url=http://www.billboard.com/articles/columns/chart-beat/6605843/wiz-khalifa-see-you-again-hot-100-10th-week|accessdate=30 юни 2015|date= 24 юни 2015}}</ref> == Дискография == === Студийни албуми === * Show and Prove (2006) * Deal or No Deal (2009) * Rolling Papers (2011) * O.N.I.F.C. (2012) * Blacc Hollywood (2014) * Rolling Papers 2 (2018) * Multiverse (2022) === Колаборационни албуми === * Rude Awakening (с Juicy J и TM88 като TGOD Mafia) (2016) * 2009 (с Curren$y) (2019) * Wiz Got Wings (с Sledgren и Cardo) (2021) * Stoner's Night (с Juicy J) (2022) * Full Court Press (с Big K.R.I.T., Smoke DZA и Girl Talk) (2022) * Roofless Records for Drop Tops: Disc 1 (с Curren$y) (2026) === Компилационни албуми === * Khalifa (2016) === Саундтрак албуми === * Mac & Devin Go to High School (със Снууп Дог) (2011) === EP === * Live in Concert (с Curren$y) (2013) * Talk About It in the Morning (с Ty Dolla Sign) (2015) * O.N.I.F.C: 4 Years Anniversary (2016) * Kush & OJ: 7 Years Anniversary (2017) * Pre-Rolleds (2017) * Bong Rips (2017) == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} [[Категория:Американски хип-хоп музиканти]] [[Категория:Американски рапъри]] [[Категория:Американски актьори]] [[Категория:Американски озвучаващи актьори]] [[Категория:Афроамерикански актьори]] [[Категория:Псевдоними]] [[Категория:Родени в Майнът]] 6rb8o2e1argokob3lfbfx1lmmeri1ep 12876532 12876531 2026-04-10T12:57:21Z Kelleniro 370319 /* EP */ 12876532 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Уиз Калифа | име-оригинал = Wiz Khalifa | категория = музикант | описание = | портрет = Wiz Khalifa Stavernfestivalen 2018 (231826) (cropped).jpg | портрет-описание = Уиз Калифа през 2018 г. | име-рождено = Камерън Джибрил Томаз | роден-място = [[Майнът]], [[Северна Дакота]], [[САЩ]] | починал-място = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = [[хип-хоп]], [[R&B]], [[Трап (музикален жанр)|трап]] | инструмент = | глас = | направление = | период-на-активност = 2005 – | лейбъл = Rostrum{{*}}Taylor Gang{{*}}[[Warner Records]]{{*}}[[Atlantic Records]] | свързани-изпълнители = | влияния = | известни творби = | музикални награди = }} | баща = | майка = | брак = [[Амбър Роуз]] (2013 – 2016) | деца = 1 | подпис = }} '''Камерън Джибрил Томаз''' ({{lang|en|Cameron Jibril Thomaz}}), известен професионално като '''Уиз Kалифа''' ({{lang|en|Wiz Khalifa}}), е американски рапър, певец, автор на песни и актьор. Издава дебютния си албум ''Show and Prove'' през 2006 г., а на следващата година подписва с [[Warner Records]]. Първият му хит е „Say Yeah“ от 2008 г.<ref name="ErieTimesNews">{{cite news|last1=Richards|first1=Dave|title=He'll make it hot|url=http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=/20080918/ENTERTAINMENT0301/809180341/-1/ENTERTAINMENT03|accessdate= 21 ноември 2017|work=Erie Times-News|date= 18 септември 2008|archiveurl=https://web.archive.org/web/20090113003106/http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=%2F20080918%2FENTERTAINMENT0301%2F809180341%2F-1%2FENTERTAINMENT03|archivedate= 13 януари 2009|url-status=live|df=mdy-all}}</ref> През 2009 г. скъсва с Warner Records и издава албума си ''Deal or No Deal'' безплатно. На следващата година подписва с [[Atlantic Records]].<ref>{{cite web|url=http://www.bostonherald.com/entertainment/music/general/view.bg?articleid=1272586&srvc=home&position=also|title=Rising rap Wiz kid's got the right mix|publisher=Boston Herald|date= 6 август 2010|accessdate= 8 август 2010 }}</ref> Дебютният му сингъл за Atlantic „Black and Yellow“ достига номер едно в класацията [[Билборд Хот 100]]. През 2011 г. издава албума ''Rolling Papers''.<ref>{{cite web |url=http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ |title=Pre-Order Rolling Papers |publisher=Wiz Khalifa |accessdate=February 20 февруари 2011 |архив_дата=2011-02-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110223070927/http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ }}</ref> Следват албумите ''O.N.I.F.C.'' през 2012 г. и ''Blacc Hollywood'' през 2014 г. През март 2015 г. издава песента „See You Again“ като саундтрак за филма ''[[Бързи и яростни 7]]'', която е номер едно в класацията Билборд Хот 100 общо 12 седмици.<ref name=seeyouagainbillboard>{{cite web|title=Wiz Khalifa's 'See You Again' Leads Hot 100 for 10th Week|url=http://www.billboard.com/articles/columns/chart-beat/6605843/wiz-khalifa-see-you-again-hot-100-10th-week|accessdate=30 юни 2015|date= 24 юни 2015}}</ref> == Дискография == === Студийни албуми === * Show and Prove (2006) * Deal or No Deal (2009) * Rolling Papers (2011) * O.N.I.F.C. (2012) * Blacc Hollywood (2014) * Rolling Papers 2 (2018) * Multiverse (2022) === Колаборационни албуми === * Rude Awakening (с Juicy J и TM88 като TGOD Mafia) (2016) * 2009 (с Curren$y) (2019) * Wiz Got Wings (с Sledgren и Cardo) (2021) * Stoner's Night (с Juicy J) (2022) * Full Court Press (с Big K.R.I.T., Smoke DZA и Girl Talk) (2022) * Roofless Records for Drop Tops: Disc 1 (с Curren$y) (2026) === Компилационни албуми === * Khalifa (2016) === Саундтрак албуми === * Mac & Devin Go to High School (със Снууп Дог) (2011) === EP === * Live in Concert (с Curren$y) (2013) * Talk About It in the Morning (с Ty Dolla Sign) (2015) * O.N.I.F.C: 4 Years Anniversary (2016) * Kush & OJ: 7 Years Anniversary (2017) * Pre-Rolleds (2017) * Bong Rips (2017) * It's Only Weed Bro (2020) == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} [[Категория:Американски хип-хоп музиканти]] [[Категория:Американски рапъри]] [[Категория:Американски актьори]] [[Категория:Американски озвучаващи актьори]] [[Категория:Афроамерикански актьори]] [[Категория:Псевдоними]] [[Категория:Родени в Майнът]] t76yadb3g2h5bjz4z94fj63rpt1rhgn 12876535 12876532 2026-04-10T12:57:48Z Kelleniro 370319 /* EP */ 12876535 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Уиз Калифа | име-оригинал = Wiz Khalifa | категория = музикант | описание = | портрет = Wiz Khalifa Stavernfestivalen 2018 (231826) (cropped).jpg | портрет-описание = Уиз Калифа през 2018 г. | име-рождено = Камерън Джибрил Томаз | роден-място = [[Майнът]], [[Северна Дакота]], [[САЩ]] | починал-място = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = [[хип-хоп]], [[R&B]], [[Трап (музикален жанр)|трап]] | инструмент = | глас = | направление = | период-на-активност = 2005 – | лейбъл = Rostrum{{*}}Taylor Gang{{*}}[[Warner Records]]{{*}}[[Atlantic Records]] | свързани-изпълнители = | влияния = | известни творби = | музикални награди = }} | баща = | майка = | брак = [[Амбър Роуз]] (2013 – 2016) | деца = 1 | подпис = }} '''Камерън Джибрил Томаз''' ({{lang|en|Cameron Jibril Thomaz}}), известен професионално като '''Уиз Kалифа''' ({{lang|en|Wiz Khalifa}}), е американски рапър, певец, автор на песни и актьор. Издава дебютния си албум ''Show and Prove'' през 2006 г., а на следващата година подписва с [[Warner Records]]. Първият му хит е „Say Yeah“ от 2008 г.<ref name="ErieTimesNews">{{cite news|last1=Richards|first1=Dave|title=He'll make it hot|url=http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=/20080918/ENTERTAINMENT0301/809180341/-1/ENTERTAINMENT03|accessdate= 21 ноември 2017|work=Erie Times-News|date= 18 септември 2008|archiveurl=https://web.archive.org/web/20090113003106/http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=%2F20080918%2FENTERTAINMENT0301%2F809180341%2F-1%2FENTERTAINMENT03|archivedate= 13 януари 2009|url-status=live|df=mdy-all}}</ref> През 2009 г. скъсва с Warner Records и издава албума си ''Deal or No Deal'' безплатно. На следващата година подписва с [[Atlantic Records]].<ref>{{cite web|url=http://www.bostonherald.com/entertainment/music/general/view.bg?articleid=1272586&srvc=home&position=also|title=Rising rap Wiz kid's got the right mix|publisher=Boston Herald|date= 6 август 2010|accessdate= 8 август 2010 }}</ref> Дебютният му сингъл за Atlantic „Black and Yellow“ достига номер едно в класацията [[Билборд Хот 100]]. През 2011 г. издава албума ''Rolling Papers''.<ref>{{cite web |url=http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ |title=Pre-Order Rolling Papers |publisher=Wiz Khalifa |accessdate=February 20 февруари 2011 |архив_дата=2011-02-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110223070927/http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ }}</ref> Следват албумите ''O.N.I.F.C.'' през 2012 г. и ''Blacc Hollywood'' през 2014 г. През март 2015 г. издава песента „See You Again“ като саундтрак за филма ''[[Бързи и яростни 7]]'', която е номер едно в класацията Билборд Хот 100 общо 12 седмици.<ref name=seeyouagainbillboard>{{cite web|title=Wiz Khalifa's 'See You Again' Leads Hot 100 for 10th Week|url=http://www.billboard.com/articles/columns/chart-beat/6605843/wiz-khalifa-see-you-again-hot-100-10th-week|accessdate=30 юни 2015|date= 24 юни 2015}}</ref> == Дискография == === Студийни албуми === * Show and Prove (2006) * Deal or No Deal (2009) * Rolling Papers (2011) * O.N.I.F.C. (2012) * Blacc Hollywood (2014) * Rolling Papers 2 (2018) * Multiverse (2022) === Колаборационни албуми === * Rude Awakening (с Juicy J и TM88 като TGOD Mafia) (2016) * 2009 (с Curren$y) (2019) * Wiz Got Wings (с Sledgren и Cardo) (2021) * Stoner's Night (с Juicy J) (2022) * Full Court Press (с Big K.R.I.T., Smoke DZA и Girl Talk) (2022) * Roofless Records for Drop Tops: Disc 1 (с Curren$y) (2026) === Компилационни албуми === * Khalifa (2016) === Саундтрак албуми === * Mac & Devin Go to High School (със Снууп Дог) (2011) === EP === * Live in Concert (с Curren$y) (2013) * Talk About It in the Morning (с Ty Dolla Sign) (2015) * O.N.I.F.C: 4 Years Anniversary (2016) * Kush & OJ: 7 Years Anniversary (2017) * Pre-Rolleds (2017) * Bong Rips (2017) * It's Only Weed Bro (2020) * The Saga of Wiz Khalifa (2020) == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} [[Категория:Американски хип-хоп музиканти]] [[Категория:Американски рапъри]] [[Категория:Американски актьори]] [[Категория:Американски озвучаващи актьори]] [[Категория:Афроамерикански актьори]] [[Категория:Псевдоними]] [[Категория:Родени в Майнът]] 9b4ws8yzcz1gre71c5f8v960uqessoj 12876536 12876535 2026-04-10T12:58:16Z Kelleniro 370319 /* EP */ 12876536 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Уиз Калифа | име-оригинал = Wiz Khalifa | категория = музикант | описание = | портрет = Wiz Khalifa Stavernfestivalen 2018 (231826) (cropped).jpg | портрет-описание = Уиз Калифа през 2018 г. | име-рождено = Камерън Джибрил Томаз | роден-място = [[Майнът]], [[Северна Дакота]], [[САЩ]] | починал-място = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = [[хип-хоп]], [[R&B]], [[Трап (музикален жанр)|трап]] | инструмент = | глас = | направление = | период-на-активност = 2005 – | лейбъл = Rostrum{{*}}Taylor Gang{{*}}[[Warner Records]]{{*}}[[Atlantic Records]] | свързани-изпълнители = | влияния = | известни творби = | музикални награди = }} | баща = | майка = | брак = [[Амбър Роуз]] (2013 – 2016) | деца = 1 | подпис = }} '''Камерън Джибрил Томаз''' ({{lang|en|Cameron Jibril Thomaz}}), известен професионално като '''Уиз Kалифа''' ({{lang|en|Wiz Khalifa}}), е американски рапър, певец, автор на песни и актьор. Издава дебютния си албум ''Show and Prove'' през 2006 г., а на следващата година подписва с [[Warner Records]]. Първият му хит е „Say Yeah“ от 2008 г.<ref name="ErieTimesNews">{{cite news|last1=Richards|first1=Dave|title=He'll make it hot|url=http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=/20080918/ENTERTAINMENT0301/809180341/-1/ENTERTAINMENT03|accessdate= 21 ноември 2017|work=Erie Times-News|date= 18 септември 2008|archiveurl=https://web.archive.org/web/20090113003106/http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=%2F20080918%2FENTERTAINMENT0301%2F809180341%2F-1%2FENTERTAINMENT03|archivedate= 13 януари 2009|url-status=live|df=mdy-all}}</ref> През 2009 г. скъсва с Warner Records и издава албума си ''Deal or No Deal'' безплатно. На следващата година подписва с [[Atlantic Records]].<ref>{{cite web|url=http://www.bostonherald.com/entertainment/music/general/view.bg?articleid=1272586&srvc=home&position=also|title=Rising rap Wiz kid's got the right mix|publisher=Boston Herald|date= 6 август 2010|accessdate= 8 август 2010 }}</ref> Дебютният му сингъл за Atlantic „Black and Yellow“ достига номер едно в класацията [[Билборд Хот 100]]. През 2011 г. издава албума ''Rolling Papers''.<ref>{{cite web |url=http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ |title=Pre-Order Rolling Papers |publisher=Wiz Khalifa |accessdate=February 20 февруари 2011 |архив_дата=2011-02-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110223070927/http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ }}</ref> Следват албумите ''O.N.I.F.C.'' през 2012 г. и ''Blacc Hollywood'' през 2014 г. През март 2015 г. издава песента „See You Again“ като саундтрак за филма ''[[Бързи и яростни 7]]'', която е номер едно в класацията Билборд Хот 100 общо 12 седмици.<ref name=seeyouagainbillboard>{{cite web|title=Wiz Khalifa's 'See You Again' Leads Hot 100 for 10th Week|url=http://www.billboard.com/articles/columns/chart-beat/6605843/wiz-khalifa-see-you-again-hot-100-10th-week|accessdate=30 юни 2015|date= 24 юни 2015}}</ref> == Дискография == === Студийни албуми === * Show and Prove (2006) * Deal or No Deal (2009) * Rolling Papers (2011) * O.N.I.F.C. (2012) * Blacc Hollywood (2014) * Rolling Papers 2 (2018) * Multiverse (2022) === Колаборационни албуми === * Rude Awakening (с Juicy J и TM88 като TGOD Mafia) (2016) * 2009 (с Curren$y) (2019) * Wiz Got Wings (с Sledgren и Cardo) (2021) * Stoner's Night (с Juicy J) (2022) * Full Court Press (с Big K.R.I.T., Smoke DZA и Girl Talk) (2022) * Roofless Records for Drop Tops: Disc 1 (с Curren$y) (2026) === Компилационни албуми === * Khalifa (2016) === Саундтрак албуми === * Mac & Devin Go to High School (със Снууп Дог) (2011) === EP === * Live in Concert (с Curren$y) (2013) * Talk About It in the Morning (с Ty Dolla Sign) (2015) * O.N.I.F.C: 4 Years Anniversary (2016) * Kush & OJ: 7 Years Anniversary (2017) * Pre-Rolleds (2017) * Bong Rips (2017) * It's Only Weed Bro (2020) * The Saga of Wiz Khalifa (2020) * 3 Doobies (2020) == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} [[Категория:Американски хип-хоп музиканти]] [[Категория:Американски рапъри]] [[Категория:Американски актьори]] [[Категория:Американски озвучаващи актьори]] [[Категория:Афроамерикански актьори]] [[Категория:Псевдоними]] [[Категория:Родени в Майнът]] tguoq9jlb1ovs5ppm6oq705tm5whzz5 12876537 12876536 2026-04-10T12:58:41Z Kelleniro 370319 /* EP */ 12876537 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Уиз Калифа | име-оригинал = Wiz Khalifa | категория = музикант | описание = | портрет = Wiz Khalifa Stavernfestivalen 2018 (231826) (cropped).jpg | портрет-описание = Уиз Калифа през 2018 г. | име-рождено = Камерън Джибрил Томаз | роден-място = [[Майнът]], [[Северна Дакота]], [[САЩ]] | починал-място = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = [[хип-хоп]], [[R&B]], [[Трап (музикален жанр)|трап]] | инструмент = | глас = | направление = | период-на-активност = 2005 – | лейбъл = Rostrum{{*}}Taylor Gang{{*}}[[Warner Records]]{{*}}[[Atlantic Records]] | свързани-изпълнители = | влияния = | известни творби = | музикални награди = }} | баща = | майка = | брак = [[Амбър Роуз]] (2013 – 2016) | деца = 1 | подпис = }} '''Камерън Джибрил Томаз''' ({{lang|en|Cameron Jibril Thomaz}}), известен професионално като '''Уиз Kалифа''' ({{lang|en|Wiz Khalifa}}), е американски рапър, певец, автор на песни и актьор. Издава дебютния си албум ''Show and Prove'' през 2006 г., а на следващата година подписва с [[Warner Records]]. Първият му хит е „Say Yeah“ от 2008 г.<ref name="ErieTimesNews">{{cite news|last1=Richards|first1=Dave|title=He'll make it hot|url=http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=/20080918/ENTERTAINMENT0301/809180341/-1/ENTERTAINMENT03|accessdate= 21 ноември 2017|work=Erie Times-News|date= 18 септември 2008|archiveurl=https://web.archive.org/web/20090113003106/http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=%2F20080918%2FENTERTAINMENT0301%2F809180341%2F-1%2FENTERTAINMENT03|archivedate= 13 януари 2009|url-status=live|df=mdy-all}}</ref> През 2009 г. скъсва с Warner Records и издава албума си ''Deal or No Deal'' безплатно. На следващата година подписва с [[Atlantic Records]].<ref>{{cite web|url=http://www.bostonherald.com/entertainment/music/general/view.bg?articleid=1272586&srvc=home&position=also|title=Rising rap Wiz kid's got the right mix|publisher=Boston Herald|date= 6 август 2010|accessdate= 8 август 2010 }}</ref> Дебютният му сингъл за Atlantic „Black and Yellow“ достига номер едно в класацията [[Билборд Хот 100]]. През 2011 г. издава албума ''Rolling Papers''.<ref>{{cite web |url=http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ |title=Pre-Order Rolling Papers |publisher=Wiz Khalifa |accessdate=February 20 февруари 2011 |архив_дата=2011-02-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110223070927/http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ }}</ref> Следват албумите ''O.N.I.F.C.'' през 2012 г. и ''Blacc Hollywood'' през 2014 г. През март 2015 г. издава песента „See You Again“ като саундтрак за филма ''[[Бързи и яростни 7]]'', която е номер едно в класацията Билборд Хот 100 общо 12 седмици.<ref name=seeyouagainbillboard>{{cite web|title=Wiz Khalifa's 'See You Again' Leads Hot 100 for 10th Week|url=http://www.billboard.com/articles/columns/chart-beat/6605843/wiz-khalifa-see-you-again-hot-100-10th-week|accessdate=30 юни 2015|date= 24 юни 2015}}</ref> == Дискография == === Студийни албуми === * Show and Prove (2006) * Deal or No Deal (2009) * Rolling Papers (2011) * O.N.I.F.C. (2012) * Blacc Hollywood (2014) * Rolling Papers 2 (2018) * Multiverse (2022) === Колаборационни албуми === * Rude Awakening (с Juicy J и TM88 като TGOD Mafia) (2016) * 2009 (с Curren$y) (2019) * Wiz Got Wings (с Sledgren и Cardo) (2021) * Stoner's Night (с Juicy J) (2022) * Full Court Press (с Big K.R.I.T., Smoke DZA и Girl Talk) (2022) * Roofless Records for Drop Tops: Disc 1 (с Curren$y) (2026) === Компилационни албуми === * Khalifa (2016) === Саундтрак албуми === * Mac & Devin Go to High School (със Снууп Дог) (2011) === EP === * Live in Concert (с Curren$y) (2013) * Talk About It in the Morning (с Ty Dolla Sign) (2015) * O.N.I.F.C: 4 Years Anniversary (2016) * Kush & OJ: 7 Years Anniversary (2017) * Pre-Rolleds (2017) * Bong Rips (2017) * It's Only Weed Bro (2020) * The Saga of Wiz Khalifa (2020) * 3 Doobies (2020) * Just a Regular Day (2020) == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} [[Категория:Американски хип-хоп музиканти]] [[Категория:Американски рапъри]] [[Категория:Американски актьори]] [[Категория:Американски озвучаващи актьори]] [[Категория:Афроамерикански актьори]] [[Категория:Псевдоними]] [[Категория:Родени в Майнът]] ssaqgxqrhaczxiiuafraf7nu13siwqh 12876538 12876537 2026-04-10T12:59:03Z Kelleniro 370319 /* EP */ 12876538 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Уиз Калифа | име-оригинал = Wiz Khalifa | категория = музикант | описание = | портрет = Wiz Khalifa Stavernfestivalen 2018 (231826) (cropped).jpg | портрет-описание = Уиз Калифа през 2018 г. | име-рождено = Камерън Джибрил Томаз | роден-място = [[Майнът]], [[Северна Дакота]], [[САЩ]] | починал-място = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = [[хип-хоп]], [[R&B]], [[Трап (музикален жанр)|трап]] | инструмент = | глас = | направление = | период-на-активност = 2005 – | лейбъл = Rostrum{{*}}Taylor Gang{{*}}[[Warner Records]]{{*}}[[Atlantic Records]] | свързани-изпълнители = | влияния = | известни творби = | музикални награди = }} | баща = | майка = | брак = [[Амбър Роуз]] (2013 – 2016) | деца = 1 | подпис = }} '''Камерън Джибрил Томаз''' ({{lang|en|Cameron Jibril Thomaz}}), известен професионално като '''Уиз Kалифа''' ({{lang|en|Wiz Khalifa}}), е американски рапър, певец, автор на песни и актьор. Издава дебютния си албум ''Show and Prove'' през 2006 г., а на следващата година подписва с [[Warner Records]]. Първият му хит е „Say Yeah“ от 2008 г.<ref name="ErieTimesNews">{{cite news|last1=Richards|first1=Dave|title=He'll make it hot|url=http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=/20080918/ENTERTAINMENT0301/809180341/-1/ENTERTAINMENT03|accessdate= 21 ноември 2017|work=Erie Times-News|date= 18 септември 2008|archiveurl=https://web.archive.org/web/20090113003106/http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=%2F20080918%2FENTERTAINMENT0301%2F809180341%2F-1%2FENTERTAINMENT03|archivedate= 13 януари 2009|url-status=live|df=mdy-all}}</ref> През 2009 г. скъсва с Warner Records и издава албума си ''Deal or No Deal'' безплатно. На следващата година подписва с [[Atlantic Records]].<ref>{{cite web|url=http://www.bostonherald.com/entertainment/music/general/view.bg?articleid=1272586&srvc=home&position=also|title=Rising rap Wiz kid's got the right mix|publisher=Boston Herald|date= 6 август 2010|accessdate= 8 август 2010 }}</ref> Дебютният му сингъл за Atlantic „Black and Yellow“ достига номер едно в класацията [[Билборд Хот 100]]. През 2011 г. издава албума ''Rolling Papers''.<ref>{{cite web |url=http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ |title=Pre-Order Rolling Papers |publisher=Wiz Khalifa |accessdate=February 20 февруари 2011 |архив_дата=2011-02-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110223070927/http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ }}</ref> Следват албумите ''O.N.I.F.C.'' през 2012 г. и ''Blacc Hollywood'' през 2014 г. През март 2015 г. издава песента „See You Again“ като саундтрак за филма ''[[Бързи и яростни 7]]'', която е номер едно в класацията Билборд Хот 100 общо 12 седмици.<ref name=seeyouagainbillboard>{{cite web|title=Wiz Khalifa's 'See You Again' Leads Hot 100 for 10th Week|url=http://www.billboard.com/articles/columns/chart-beat/6605843/wiz-khalifa-see-you-again-hot-100-10th-week|accessdate=30 юни 2015|date= 24 юни 2015}}</ref> == Дискография == === Студийни албуми === * Show and Prove (2006) * Deal or No Deal (2009) * Rolling Papers (2011) * O.N.I.F.C. (2012) * Blacc Hollywood (2014) * Rolling Papers 2 (2018) * Multiverse (2022) === Колаборационни албуми === * Rude Awakening (с Juicy J и TM88 като TGOD Mafia) (2016) * 2009 (с Curren$y) (2019) * Wiz Got Wings (с Sledgren и Cardo) (2021) * Stoner's Night (с Juicy J) (2022) * Full Court Press (с Big K.R.I.T., Smoke DZA и Girl Talk) (2022) * Roofless Records for Drop Tops: Disc 1 (с Curren$y) (2026) === Компилационни албуми === * Khalifa (2016) === Саундтрак албуми === * Mac & Devin Go to High School (със Снууп Дог) (2011) === EP === * Live in Concert (с Curren$y) (2013) * Talk About It in the Morning (с Ty Dolla Sign) (2015) * O.N.I.F.C: 4 Years Anniversary (2016) * Kush & OJ: 7 Years Anniversary (2017) * Pre-Rolleds (2017) * Bong Rips (2017) * It's Only Weed Bro (2020) * The Saga of Wiz Khalifa (2020) * 3 Doobies (2020) * Just a Regular Day (2020) * Taylor Cinema (2021) == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} [[Категория:Американски хип-хоп музиканти]] [[Категория:Американски рапъри]] [[Категория:Американски актьори]] [[Категория:Американски озвучаващи актьори]] [[Категория:Афроамерикански актьори]] [[Категория:Псевдоними]] [[Категория:Родени в Майнът]] af4welrdpkbblc2gyuu6h66bpxhq9s5 12876540 12876538 2026-04-10T13:00:01Z Kelleniro 370319 /* EP */ 12876540 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Уиз Калифа | име-оригинал = Wiz Khalifa | категория = музикант | описание = | портрет = Wiz Khalifa Stavernfestivalen 2018 (231826) (cropped).jpg | портрет-описание = Уиз Калифа през 2018 г. | име-рождено = Камерън Джибрил Томаз | роден-място = [[Майнът]], [[Северна Дакота]], [[САЩ]] | починал-място = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = [[хип-хоп]], [[R&B]], [[Трап (музикален жанр)|трап]] | инструмент = | глас = | направление = | период-на-активност = 2005 – | лейбъл = Rostrum{{*}}Taylor Gang{{*}}[[Warner Records]]{{*}}[[Atlantic Records]] | свързани-изпълнители = | влияния = | известни творби = | музикални награди = }} | баща = | майка = | брак = [[Амбър Роуз]] (2013 – 2016) | деца = 1 | подпис = }} '''Камерън Джибрил Томаз''' ({{lang|en|Cameron Jibril Thomaz}}), известен професионално като '''Уиз Kалифа''' ({{lang|en|Wiz Khalifa}}), е американски рапър, певец, автор на песни и актьор. Издава дебютния си албум ''Show and Prove'' през 2006 г., а на следващата година подписва с [[Warner Records]]. Първият му хит е „Say Yeah“ от 2008 г.<ref name="ErieTimesNews">{{cite news|last1=Richards|first1=Dave|title=He'll make it hot|url=http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=/20080918/ENTERTAINMENT0301/809180341/-1/ENTERTAINMENT03|accessdate= 21 ноември 2017|work=Erie Times-News|date= 18 септември 2008|archiveurl=https://web.archive.org/web/20090113003106/http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=%2F20080918%2FENTERTAINMENT0301%2F809180341%2F-1%2FENTERTAINMENT03|archivedate= 13 януари 2009|url-status=live|df=mdy-all}}</ref> През 2009 г. скъсва с Warner Records и издава албума си ''Deal or No Deal'' безплатно. На следващата година подписва с [[Atlantic Records]].<ref>{{cite web|url=http://www.bostonherald.com/entertainment/music/general/view.bg?articleid=1272586&srvc=home&position=also|title=Rising rap Wiz kid's got the right mix|publisher=Boston Herald|date= 6 август 2010|accessdate= 8 август 2010 }}</ref> Дебютният му сингъл за Atlantic „Black and Yellow“ достига номер едно в класацията [[Билборд Хот 100]]. През 2011 г. издава албума ''Rolling Papers''.<ref>{{cite web |url=http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ |title=Pre-Order Rolling Papers |publisher=Wiz Khalifa |accessdate=February 20 февруари 2011 |архив_дата=2011-02-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110223070927/http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ }}</ref> Следват албумите ''O.N.I.F.C.'' през 2012 г. и ''Blacc Hollywood'' през 2014 г. През март 2015 г. издава песента „See You Again“ като саундтрак за филма ''[[Бързи и яростни 7]]'', която е номер едно в класацията Билборд Хот 100 общо 12 седмици.<ref name=seeyouagainbillboard>{{cite web|title=Wiz Khalifa's 'See You Again' Leads Hot 100 for 10th Week|url=http://www.billboard.com/articles/columns/chart-beat/6605843/wiz-khalifa-see-you-again-hot-100-10th-week|accessdate=30 юни 2015|date= 24 юни 2015}}</ref> == Дискография == === Студийни албуми === * Show and Prove (2006) * Deal or No Deal (2009) * Rolling Papers (2011) * O.N.I.F.C. (2012) * Blacc Hollywood (2014) * Rolling Papers 2 (2018) * Multiverse (2022) === Колаборационни албуми === * Rude Awakening (с Juicy J и TM88 като TGOD Mafia) (2016) * 2009 (с Curren$y) (2019) * Wiz Got Wings (с Sledgren и Cardo) (2021) * Stoner's Night (с Juicy J) (2022) * Full Court Press (с Big K.R.I.T., Smoke DZA и Girl Talk) (2022) * Roofless Records for Drop Tops: Disc 1 (с Curren$y) (2026) === Компилационни албуми === * Khalifa (2016) === Саундтрак албуми === * Mac & Devin Go to High School (със Снууп Дог) (2011) === EP === * Live in Concert (с Curren$y) (2013) * Talk About It in the Morning (с Ty Dolla Sign) (2015) * O.N.I.F.C: 4 Years Anniversary (2016) * Kush & OJ: 7 Years Anniversary (2017) * Pre-Rolleds (2017) * Bong Rips (2017) * It's Only Weed Bro (2020) * The Saga of Wiz Khalifa (2020) * 3 Doobies (2020) * Just a Regular Day (2020) * Taylor Cinema (2021) === Микстейпове === * Prince of the City: Welcome to Pistolvania (2005) == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} [[Категория:Американски хип-хоп музиканти]] [[Категория:Американски рапъри]] [[Категория:Американски актьори]] [[Категория:Американски озвучаващи актьори]] [[Категория:Афроамерикански актьори]] [[Категория:Псевдоними]] [[Категория:Родени в Майнът]] jhp4mamxl3y8otac8ujlhcsk3v4pbda 12876542 12876540 2026-04-10T13:00:23Z Kelleniro 370319 /* Микстейпове */ 12876542 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Уиз Калифа | име-оригинал = Wiz Khalifa | категория = музикант | описание = | портрет = Wiz Khalifa Stavernfestivalen 2018 (231826) (cropped).jpg | портрет-описание = Уиз Калифа през 2018 г. | име-рождено = Камерън Джибрил Томаз | роден-място = [[Майнът]], [[Северна Дакота]], [[САЩ]] | починал-място = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = [[хип-хоп]], [[R&B]], [[Трап (музикален жанр)|трап]] | инструмент = | глас = | направление = | период-на-активност = 2005 – | лейбъл = Rostrum{{*}}Taylor Gang{{*}}[[Warner Records]]{{*}}[[Atlantic Records]] | свързани-изпълнители = | влияния = | известни творби = | музикални награди = }} | баща = | майка = | брак = [[Амбър Роуз]] (2013 – 2016) | деца = 1 | подпис = }} '''Камерън Джибрил Томаз''' ({{lang|en|Cameron Jibril Thomaz}}), известен професионално като '''Уиз Kалифа''' ({{lang|en|Wiz Khalifa}}), е американски рапър, певец, автор на песни и актьор. Издава дебютния си албум ''Show and Prove'' през 2006 г., а на следващата година подписва с [[Warner Records]]. Първият му хит е „Say Yeah“ от 2008 г.<ref name="ErieTimesNews">{{cite news|last1=Richards|first1=Dave|title=He'll make it hot|url=http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=/20080918/ENTERTAINMENT0301/809180341/-1/ENTERTAINMENT03|accessdate= 21 ноември 2017|work=Erie Times-News|date= 18 септември 2008|archiveurl=https://web.archive.org/web/20090113003106/http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=%2F20080918%2FENTERTAINMENT0301%2F809180341%2F-1%2FENTERTAINMENT03|archivedate= 13 януари 2009|url-status=live|df=mdy-all}}</ref> През 2009 г. скъсва с Warner Records и издава албума си ''Deal or No Deal'' безплатно. На следващата година подписва с [[Atlantic Records]].<ref>{{cite web|url=http://www.bostonherald.com/entertainment/music/general/view.bg?articleid=1272586&srvc=home&position=also|title=Rising rap Wiz kid's got the right mix|publisher=Boston Herald|date= 6 август 2010|accessdate= 8 август 2010 }}</ref> Дебютният му сингъл за Atlantic „Black and Yellow“ достига номер едно в класацията [[Билборд Хот 100]]. През 2011 г. издава албума ''Rolling Papers''.<ref>{{cite web |url=http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ |title=Pre-Order Rolling Papers |publisher=Wiz Khalifa |accessdate=February 20 февруари 2011 |архив_дата=2011-02-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110223070927/http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ }}</ref> Следват албумите ''O.N.I.F.C.'' през 2012 г. и ''Blacc Hollywood'' през 2014 г. През март 2015 г. издава песента „See You Again“ като саундтрак за филма ''[[Бързи и яростни 7]]'', която е номер едно в класацията Билборд Хот 100 общо 12 седмици.<ref name=seeyouagainbillboard>{{cite web|title=Wiz Khalifa's 'See You Again' Leads Hot 100 for 10th Week|url=http://www.billboard.com/articles/columns/chart-beat/6605843/wiz-khalifa-see-you-again-hot-100-10th-week|accessdate=30 юни 2015|date= 24 юни 2015}}</ref> == Дискография == === Студийни албуми === * Show and Prove (2006) * Deal or No Deal (2009) * Rolling Papers (2011) * O.N.I.F.C. (2012) * Blacc Hollywood (2014) * Rolling Papers 2 (2018) * Multiverse (2022) === Колаборационни албуми === * Rude Awakening (с Juicy J и TM88 като TGOD Mafia) (2016) * 2009 (с Curren$y) (2019) * Wiz Got Wings (с Sledgren и Cardo) (2021) * Stoner's Night (с Juicy J) (2022) * Full Court Press (с Big K.R.I.T., Smoke DZA и Girl Talk) (2022) * Roofless Records for Drop Tops: Disc 1 (с Curren$y) (2026) === Компилационни албуми === * Khalifa (2016) === Саундтрак албуми === * Mac & Devin Go to High School (със Снууп Дог) (2011) === EP === * Live in Concert (с Curren$y) (2013) * Talk About It in the Morning (с Ty Dolla Sign) (2015) * O.N.I.F.C: 4 Years Anniversary (2016) * Kush & OJ: 7 Years Anniversary (2017) * Pre-Rolleds (2017) * Bong Rips (2017) * It's Only Weed Bro (2020) * The Saga of Wiz Khalifa (2020) * 3 Doobies (2020) * Just a Regular Day (2020) * Taylor Cinema (2021) === Микстейпове === * Prince of the City: Welcome to Pistolvania (2005) * Grow Season (2007) == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} [[Категория:Американски хип-хоп музиканти]] [[Категория:Американски рапъри]] [[Категория:Американски актьори]] [[Категория:Американски озвучаващи актьори]] [[Категория:Афроамерикански актьори]] [[Категория:Псевдоними]] [[Категория:Родени в Майнът]] pkyspacy1jo9pgxpnp9q22z6wdyhjzf 12876543 12876542 2026-04-10T13:00:47Z Kelleniro 370319 /* Микстейпове */ 12876543 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Уиз Калифа | име-оригинал = Wiz Khalifa | категория = музикант | описание = | портрет = Wiz Khalifa Stavernfestivalen 2018 (231826) (cropped).jpg | портрет-описание = Уиз Калифа през 2018 г. | име-рождено = Камерън Джибрил Томаз | роден-място = [[Майнът]], [[Северна Дакота]], [[САЩ]] | починал-място = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = [[хип-хоп]], [[R&B]], [[Трап (музикален жанр)|трап]] | инструмент = | глас = | направление = | период-на-активност = 2005 – | лейбъл = Rostrum{{*}}Taylor Gang{{*}}[[Warner Records]]{{*}}[[Atlantic Records]] | свързани-изпълнители = | влияния = | известни творби = | музикални награди = }} | баща = | майка = | брак = [[Амбър Роуз]] (2013 – 2016) | деца = 1 | подпис = }} '''Камерън Джибрил Томаз''' ({{lang|en|Cameron Jibril Thomaz}}), известен професионално като '''Уиз Kалифа''' ({{lang|en|Wiz Khalifa}}), е американски рапър, певец, автор на песни и актьор. Издава дебютния си албум ''Show and Prove'' през 2006 г., а на следващата година подписва с [[Warner Records]]. Първият му хит е „Say Yeah“ от 2008 г.<ref name="ErieTimesNews">{{cite news|last1=Richards|first1=Dave|title=He'll make it hot|url=http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=/20080918/ENTERTAINMENT0301/809180341/-1/ENTERTAINMENT03|accessdate= 21 ноември 2017|work=Erie Times-News|date= 18 септември 2008|archiveurl=https://web.archive.org/web/20090113003106/http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=%2F20080918%2FENTERTAINMENT0301%2F809180341%2F-1%2FENTERTAINMENT03|archivedate= 13 януари 2009|url-status=live|df=mdy-all}}</ref> През 2009 г. скъсва с Warner Records и издава албума си ''Deal or No Deal'' безплатно. На следващата година подписва с [[Atlantic Records]].<ref>{{cite web|url=http://www.bostonherald.com/entertainment/music/general/view.bg?articleid=1272586&srvc=home&position=also|title=Rising rap Wiz kid's got the right mix|publisher=Boston Herald|date= 6 август 2010|accessdate= 8 август 2010 }}</ref> Дебютният му сингъл за Atlantic „Black and Yellow“ достига номер едно в класацията [[Билборд Хот 100]]. През 2011 г. издава албума ''Rolling Papers''.<ref>{{cite web |url=http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ |title=Pre-Order Rolling Papers |publisher=Wiz Khalifa |accessdate=February 20 февруари 2011 |архив_дата=2011-02-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110223070927/http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ }}</ref> Следват албумите ''O.N.I.F.C.'' през 2012 г. и ''Blacc Hollywood'' през 2014 г. През март 2015 г. издава песента „See You Again“ като саундтрак за филма ''[[Бързи и яростни 7]]'', която е номер едно в класацията Билборд Хот 100 общо 12 седмици.<ref name=seeyouagainbillboard>{{cite web|title=Wiz Khalifa's 'See You Again' Leads Hot 100 for 10th Week|url=http://www.billboard.com/articles/columns/chart-beat/6605843/wiz-khalifa-see-you-again-hot-100-10th-week|accessdate=30 юни 2015|date= 24 юни 2015}}</ref> == Дискография == === Студийни албуми === * Show and Prove (2006) * Deal or No Deal (2009) * Rolling Papers (2011) * O.N.I.F.C. (2012) * Blacc Hollywood (2014) * Rolling Papers 2 (2018) * Multiverse (2022) === Колаборационни албуми === * Rude Awakening (с Juicy J и TM88 като TGOD Mafia) (2016) * 2009 (с Curren$y) (2019) * Wiz Got Wings (с Sledgren и Cardo) (2021) * Stoner's Night (с Juicy J) (2022) * Full Court Press (с Big K.R.I.T., Smoke DZA и Girl Talk) (2022) * Roofless Records for Drop Tops: Disc 1 (с Curren$y) (2026) === Компилационни албуми === * Khalifa (2016) === Саундтрак албуми === * Mac & Devin Go to High School (със Снууп Дог) (2011) === EP === * Live in Concert (с Curren$y) (2013) * Talk About It in the Morning (с Ty Dolla Sign) (2015) * O.N.I.F.C: 4 Years Anniversary (2016) * Kush & OJ: 7 Years Anniversary (2017) * Pre-Rolleds (2017) * Bong Rips (2017) * It's Only Weed Bro (2020) * The Saga of Wiz Khalifa (2020) * 3 Doobies (2020) * Just a Regular Day (2020) * Taylor Cinema (2021) === Микстейпове === * Prince of the City: Welcome to Pistolvania (2005) * Grow Season (2007) * Prince of the City 2 (2007) == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} [[Категория:Американски хип-хоп музиканти]] [[Категория:Американски рапъри]] [[Категория:Американски актьори]] [[Категория:Американски озвучаващи актьори]] [[Категория:Афроамерикански актьори]] [[Категория:Псевдоними]] [[Категория:Родени в Майнът]] ivxfrs2ceye8jecakq503umpkrmrsa6 12876544 12876543 2026-04-10T13:01:09Z Kelleniro 370319 /* Микстейпове */ 12876544 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Уиз Калифа | име-оригинал = Wiz Khalifa | категория = музикант | описание = | портрет = Wiz Khalifa Stavernfestivalen 2018 (231826) (cropped).jpg | портрет-описание = Уиз Калифа през 2018 г. | име-рождено = Камерън Джибрил Томаз | роден-място = [[Майнът]], [[Северна Дакота]], [[САЩ]] | починал-място = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = [[хип-хоп]], [[R&B]], [[Трап (музикален жанр)|трап]] | инструмент = | глас = | направление = | период-на-активност = 2005 – | лейбъл = Rostrum{{*}}Taylor Gang{{*}}[[Warner Records]]{{*}}[[Atlantic Records]] | свързани-изпълнители = | влияния = | известни творби = | музикални награди = }} | баща = | майка = | брак = [[Амбър Роуз]] (2013 – 2016) | деца = 1 | подпис = }} '''Камерън Джибрил Томаз''' ({{lang|en|Cameron Jibril Thomaz}}), известен професионално като '''Уиз Kалифа''' ({{lang|en|Wiz Khalifa}}), е американски рапър, певец, автор на песни и актьор. Издава дебютния си албум ''Show and Prove'' през 2006 г., а на следващата година подписва с [[Warner Records]]. Първият му хит е „Say Yeah“ от 2008 г.<ref name="ErieTimesNews">{{cite news|last1=Richards|first1=Dave|title=He'll make it hot|url=http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=/20080918/ENTERTAINMENT0301/809180341/-1/ENTERTAINMENT03|accessdate= 21 ноември 2017|work=Erie Times-News|date= 18 септември 2008|archiveurl=https://web.archive.org/web/20090113003106/http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=%2F20080918%2FENTERTAINMENT0301%2F809180341%2F-1%2FENTERTAINMENT03|archivedate= 13 януари 2009|url-status=live|df=mdy-all}}</ref> През 2009 г. скъсва с Warner Records и издава албума си ''Deal or No Deal'' безплатно. На следващата година подписва с [[Atlantic Records]].<ref>{{cite web|url=http://www.bostonherald.com/entertainment/music/general/view.bg?articleid=1272586&srvc=home&position=also|title=Rising rap Wiz kid's got the right mix|publisher=Boston Herald|date= 6 август 2010|accessdate= 8 август 2010 }}</ref> Дебютният му сингъл за Atlantic „Black and Yellow“ достига номер едно в класацията [[Билборд Хот 100]]. През 2011 г. издава албума ''Rolling Papers''.<ref>{{cite web |url=http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ |title=Pre-Order Rolling Papers |publisher=Wiz Khalifa |accessdate=February 20 февруари 2011 |архив_дата=2011-02-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110223070927/http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ }}</ref> Следват албумите ''O.N.I.F.C.'' през 2012 г. и ''Blacc Hollywood'' през 2014 г. През март 2015 г. издава песента „See You Again“ като саундтрак за филма ''[[Бързи и яростни 7]]'', която е номер едно в класацията Билборд Хот 100 общо 12 седмици.<ref name=seeyouagainbillboard>{{cite web|title=Wiz Khalifa's 'See You Again' Leads Hot 100 for 10th Week|url=http://www.billboard.com/articles/columns/chart-beat/6605843/wiz-khalifa-see-you-again-hot-100-10th-week|accessdate=30 юни 2015|date= 24 юни 2015}}</ref> == Дискография == === Студийни албуми === * Show and Prove (2006) * Deal or No Deal (2009) * Rolling Papers (2011) * O.N.I.F.C. (2012) * Blacc Hollywood (2014) * Rolling Papers 2 (2018) * Multiverse (2022) === Колаборационни албуми === * Rude Awakening (с Juicy J и TM88 като TGOD Mafia) (2016) * 2009 (с Curren$y) (2019) * Wiz Got Wings (с Sledgren и Cardo) (2021) * Stoner's Night (с Juicy J) (2022) * Full Court Press (с Big K.R.I.T., Smoke DZA и Girl Talk) (2022) * Roofless Records for Drop Tops: Disc 1 (с Curren$y) (2026) === Компилационни албуми === * Khalifa (2016) === Саундтрак албуми === * Mac & Devin Go to High School (със Снууп Дог) (2011) === EP === * Live in Concert (с Curren$y) (2013) * Talk About It in the Morning (с Ty Dolla Sign) (2015) * O.N.I.F.C: 4 Years Anniversary (2016) * Kush & OJ: 7 Years Anniversary (2017) * Pre-Rolleds (2017) * Bong Rips (2017) * It's Only Weed Bro (2020) * The Saga of Wiz Khalifa (2020) * 3 Doobies (2020) * Just a Regular Day (2020) * Taylor Cinema (2021) === Микстейпове === * Prince of the City: Welcome to Pistolvania (2005) * Grow Season (2007) * Prince of the City 2 (2007) * Star Power (2008) == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} [[Категория:Американски хип-хоп музиканти]] [[Категория:Американски рапъри]] [[Категория:Американски актьори]] [[Категория:Американски озвучаващи актьори]] [[Категория:Афроамерикански актьори]] [[Категория:Псевдоними]] [[Категория:Родени в Майнът]] li8am6tdj7xe83rvz7uqmhh8bwx3711 12876550 12876544 2026-04-10T13:03:20Z Kelleniro 370319 /* Микстейпове */ 12876550 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Уиз Калифа | име-оригинал = Wiz Khalifa | категория = музикант | описание = | портрет = Wiz Khalifa Stavernfestivalen 2018 (231826) (cropped).jpg | портрет-описание = Уиз Калифа през 2018 г. | име-рождено = Камерън Джибрил Томаз | роден-място = [[Майнът]], [[Северна Дакота]], [[САЩ]] | починал-място = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = [[хип-хоп]], [[R&B]], [[Трап (музикален жанр)|трап]] | инструмент = | глас = | направление = | период-на-активност = 2005 – | лейбъл = Rostrum{{*}}Taylor Gang{{*}}[[Warner Records]]{{*}}[[Atlantic Records]] | свързани-изпълнители = | влияния = | известни творби = | музикални награди = }} | баща = | майка = | брак = [[Амбър Роуз]] (2013 – 2016) | деца = 1 | подпис = }} '''Камерън Джибрил Томаз''' ({{lang|en|Cameron Jibril Thomaz}}), известен професионално като '''Уиз Kалифа''' ({{lang|en|Wiz Khalifa}}), е американски рапър, певец, автор на песни и актьор. Издава дебютния си албум ''Show and Prove'' през 2006 г., а на следващата година подписва с [[Warner Records]]. Първият му хит е „Say Yeah“ от 2008 г.<ref name="ErieTimesNews">{{cite news|last1=Richards|first1=Dave|title=He'll make it hot|url=http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=/20080918/ENTERTAINMENT0301/809180341/-1/ENTERTAINMENT03|accessdate= 21 ноември 2017|work=Erie Times-News|date= 18 септември 2008|archiveurl=https://web.archive.org/web/20090113003106/http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=%2F20080918%2FENTERTAINMENT0301%2F809180341%2F-1%2FENTERTAINMENT03|archivedate= 13 януари 2009|url-status=live|df=mdy-all}}</ref> През 2009 г. скъсва с Warner Records и издава албума си ''Deal or No Deal'' безплатно. На следващата година подписва с [[Atlantic Records]].<ref>{{cite web|url=http://www.bostonherald.com/entertainment/music/general/view.bg?articleid=1272586&srvc=home&position=also|title=Rising rap Wiz kid's got the right mix|publisher=Boston Herald|date= 6 август 2010|accessdate= 8 август 2010 }}</ref> Дебютният му сингъл за Atlantic „Black and Yellow“ достига номер едно в класацията [[Билборд Хот 100]]. През 2011 г. издава албума ''Rolling Papers''.<ref>{{cite web |url=http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ |title=Pre-Order Rolling Papers |publisher=Wiz Khalifa |accessdate=February 20 февруари 2011 |архив_дата=2011-02-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110223070927/http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ }}</ref> Следват албумите ''O.N.I.F.C.'' през 2012 г. и ''Blacc Hollywood'' през 2014 г. През март 2015 г. издава песента „See You Again“ като саундтрак за филма ''[[Бързи и яростни 7]]'', която е номер едно в класацията Билборд Хот 100 общо 12 седмици.<ref name=seeyouagainbillboard>{{cite web|title=Wiz Khalifa's 'See You Again' Leads Hot 100 for 10th Week|url=http://www.billboard.com/articles/columns/chart-beat/6605843/wiz-khalifa-see-you-again-hot-100-10th-week|accessdate=30 юни 2015|date= 24 юни 2015}}</ref> == Дискография == === Студийни албуми === * Show and Prove (2006) * Deal or No Deal (2009) * Rolling Papers (2011) * O.N.I.F.C. (2012) * Blacc Hollywood (2014) * Rolling Papers 2 (2018) * Multiverse (2022) === Колаборационни албуми === * Rude Awakening (с Juicy J и TM88 като TGOD Mafia) (2016) * 2009 (с Curren$y) (2019) * Wiz Got Wings (с Sledgren и Cardo) (2021) * Stoner's Night (с Juicy J) (2022) * Full Court Press (с Big K.R.I.T., Smoke DZA и Girl Talk) (2022) * Roofless Records for Drop Tops: Disc 1 (с Curren$y) (2026) === Компилационни албуми === * Khalifa (2016) === Саундтрак албуми === * Mac & Devin Go to High School (със Снууп Дог) (2011) === EP === * Live in Concert (с Curren$y) (2013) * Talk About It in the Morning (с Ty Dolla Sign) (2015) * O.N.I.F.C: 4 Years Anniversary (2016) * Kush & OJ: 7 Years Anniversary (2017) * Pre-Rolleds (2017) * Bong Rips (2017) * It's Only Weed Bro (2020) * The Saga of Wiz Khalifa (2020) * 3 Doobies (2020) * Just a Regular Day (2020) * Taylor Cinema (2021) === Микстейпове === * Prince of the City: Welcome to Pistolvania (2005) * Grow Season (2007) * Prince of the City 2 (2007) * Star Power (2008) * Flight School (2009) == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} [[Категория:Американски хип-хоп музиканти]] [[Категория:Американски рапъри]] [[Категория:Американски актьори]] [[Категория:Американски озвучаващи актьори]] [[Категория:Афроамерикански актьори]] [[Категория:Псевдоними]] [[Категория:Родени в Майнът]] hmsor5i7h3nln302z36q2xjsxi5oc3m 12876554 12876550 2026-04-10T13:04:12Z Kelleniro 370319 /* Микстейпове */ 12876554 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Уиз Калифа | име-оригинал = Wiz Khalifa | категория = музикант | описание = | портрет = Wiz Khalifa Stavernfestivalen 2018 (231826) (cropped).jpg | портрет-описание = Уиз Калифа през 2018 г. | име-рождено = Камерън Джибрил Томаз | роден-място = [[Майнът]], [[Северна Дакота]], [[САЩ]] | починал-място = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = [[хип-хоп]], [[R&B]], [[Трап (музикален жанр)|трап]] | инструмент = | глас = | направление = | период-на-активност = 2005 – | лейбъл = Rostrum{{*}}Taylor Gang{{*}}[[Warner Records]]{{*}}[[Atlantic Records]] | свързани-изпълнители = | влияния = | известни творби = | музикални награди = }} | баща = | майка = | брак = [[Амбър Роуз]] (2013 – 2016) | деца = 1 | подпис = }} '''Камерън Джибрил Томаз''' ({{lang|en|Cameron Jibril Thomaz}}), известен професионално като '''Уиз Kалифа''' ({{lang|en|Wiz Khalifa}}), е американски рапър, певец, автор на песни и актьор. Издава дебютния си албум ''Show and Prove'' през 2006 г., а на следващата година подписва с [[Warner Records]]. Първият му хит е „Say Yeah“ от 2008 г.<ref name="ErieTimesNews">{{cite news|last1=Richards|first1=Dave|title=He'll make it hot|url=http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=/20080918/ENTERTAINMENT0301/809180341/-1/ENTERTAINMENT03|accessdate= 21 ноември 2017|work=Erie Times-News|date= 18 септември 2008|archiveurl=https://web.archive.org/web/20090113003106/http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=%2F20080918%2FENTERTAINMENT0301%2F809180341%2F-1%2FENTERTAINMENT03|archivedate= 13 януари 2009|url-status=live|df=mdy-all}}</ref> През 2009 г. скъсва с Warner Records и издава албума си ''Deal or No Deal'' безплатно. На следващата година подписва с [[Atlantic Records]].<ref>{{cite web|url=http://www.bostonherald.com/entertainment/music/general/view.bg?articleid=1272586&srvc=home&position=also|title=Rising rap Wiz kid's got the right mix|publisher=Boston Herald|date= 6 август 2010|accessdate= 8 август 2010 }}</ref> Дебютният му сингъл за Atlantic „Black and Yellow“ достига номер едно в класацията [[Билборд Хот 100]]. През 2011 г. издава албума ''Rolling Papers''.<ref>{{cite web |url=http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ |title=Pre-Order Rolling Papers |publisher=Wiz Khalifa |accessdate=February 20 февруари 2011 |архив_дата=2011-02-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110223070927/http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ }}</ref> Следват албумите ''O.N.I.F.C.'' през 2012 г. и ''Blacc Hollywood'' през 2014 г. През март 2015 г. издава песента „See You Again“ като саундтрак за филма ''[[Бързи и яростни 7]]'', която е номер едно в класацията Билборд Хот 100 общо 12 седмици.<ref name=seeyouagainbillboard>{{cite web|title=Wiz Khalifa's 'See You Again' Leads Hot 100 for 10th Week|url=http://www.billboard.com/articles/columns/chart-beat/6605843/wiz-khalifa-see-you-again-hot-100-10th-week|accessdate=30 юни 2015|date= 24 юни 2015}}</ref> == Дискография == === Студийни албуми === * Show and Prove (2006) * Deal or No Deal (2009) * Rolling Papers (2011) * O.N.I.F.C. (2012) * Blacc Hollywood (2014) * Rolling Papers 2 (2018) * Multiverse (2022) === Колаборационни албуми === * Rude Awakening (с Juicy J и TM88 като TGOD Mafia) (2016) * 2009 (с Curren$y) (2019) * Wiz Got Wings (с Sledgren и Cardo) (2021) * Stoner's Night (с Juicy J) (2022) * Full Court Press (с Big K.R.I.T., Smoke DZA и Girl Talk) (2022) * Roofless Records for Drop Tops: Disc 1 (с Curren$y) (2026) === Компилационни албуми === * Khalifa (2016) === Саундтрак албуми === * Mac & Devin Go to High School (със Снууп Дог) (2011) === EP === * Live in Concert (с Curren$y) (2013) * Talk About It in the Morning (с Ty Dolla Sign) (2015) * O.N.I.F.C: 4 Years Anniversary (2016) * Kush & OJ: 7 Years Anniversary (2017) * Pre-Rolleds (2017) * Bong Rips (2017) * It's Only Weed Bro (2020) * The Saga of Wiz Khalifa (2020) * 3 Doobies (2020) * Just a Regular Day (2020) * Taylor Cinema (2021) === Микстейпове === * Prince of the City: Welcome to Pistolvania (2005) * Grow Season (2007) * Prince of the City 2 (2007) * Star Power (2008) * Flight School (2009) * How Fly (с Curren$y) (2009) == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} [[Категория:Американски хип-хоп музиканти]] [[Категория:Американски рапъри]] [[Категория:Американски актьори]] [[Категория:Американски озвучаващи актьори]] [[Категория:Афроамерикански актьори]] [[Категория:Псевдоними]] [[Категория:Родени в Майнът]] 00lb9akphm29kyds1z2m0fy7bhyo79p 12876556 12876554 2026-04-10T13:04:47Z Kelleniro 370319 /* Микстейпове */ 12876556 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Уиз Калифа | име-оригинал = Wiz Khalifa | категория = музикант | описание = | портрет = Wiz Khalifa Stavernfestivalen 2018 (231826) (cropped).jpg | портрет-описание = Уиз Калифа през 2018 г. | име-рождено = Камерън Джибрил Томаз | роден-място = [[Майнът]], [[Северна Дакота]], [[САЩ]] | починал-място = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = [[хип-хоп]], [[R&B]], [[Трап (музикален жанр)|трап]] | инструмент = | глас = | направление = | период-на-активност = 2005 – | лейбъл = Rostrum{{*}}Taylor Gang{{*}}[[Warner Records]]{{*}}[[Atlantic Records]] | свързани-изпълнители = | влияния = | известни творби = | музикални награди = }} | баща = | майка = | брак = [[Амбър Роуз]] (2013 – 2016) | деца = 1 | подпис = }} '''Камерън Джибрил Томаз''' ({{lang|en|Cameron Jibril Thomaz}}), известен професионално като '''Уиз Kалифа''' ({{lang|en|Wiz Khalifa}}), е американски рапър, певец, автор на песни и актьор. Издава дебютния си албум ''Show and Prove'' през 2006 г., а на следващата година подписва с [[Warner Records]]. Първият му хит е „Say Yeah“ от 2008 г.<ref name="ErieTimesNews">{{cite news|last1=Richards|first1=Dave|title=He'll make it hot|url=http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=/20080918/ENTERTAINMENT0301/809180341/-1/ENTERTAINMENT03|accessdate= 21 ноември 2017|work=Erie Times-News|date= 18 септември 2008|archiveurl=https://web.archive.org/web/20090113003106/http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=%2F20080918%2FENTERTAINMENT0301%2F809180341%2F-1%2FENTERTAINMENT03|archivedate= 13 януари 2009|url-status=live|df=mdy-all}}</ref> През 2009 г. скъсва с Warner Records и издава албума си ''Deal or No Deal'' безплатно. На следващата година подписва с [[Atlantic Records]].<ref>{{cite web|url=http://www.bostonherald.com/entertainment/music/general/view.bg?articleid=1272586&srvc=home&position=also|title=Rising rap Wiz kid's got the right mix|publisher=Boston Herald|date= 6 август 2010|accessdate= 8 август 2010 }}</ref> Дебютният му сингъл за Atlantic „Black and Yellow“ достига номер едно в класацията [[Билборд Хот 100]]. През 2011 г. издава албума ''Rolling Papers''.<ref>{{cite web |url=http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ |title=Pre-Order Rolling Papers |publisher=Wiz Khalifa |accessdate=February 20 февруари 2011 |архив_дата=2011-02-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110223070927/http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ }}</ref> Следват албумите ''O.N.I.F.C.'' през 2012 г. и ''Blacc Hollywood'' през 2014 г. През март 2015 г. издава песента „See You Again“ като саундтрак за филма ''[[Бързи и яростни 7]]'', която е номер едно в класацията Билборд Хот 100 общо 12 седмици.<ref name=seeyouagainbillboard>{{cite web|title=Wiz Khalifa's 'See You Again' Leads Hot 100 for 10th Week|url=http://www.billboard.com/articles/columns/chart-beat/6605843/wiz-khalifa-see-you-again-hot-100-10th-week|accessdate=30 юни 2015|date= 24 юни 2015}}</ref> == Дискография == === Студийни албуми === * Show and Prove (2006) * Deal or No Deal (2009) * Rolling Papers (2011) * O.N.I.F.C. (2012) * Blacc Hollywood (2014) * Rolling Papers 2 (2018) * Multiverse (2022) === Колаборационни албуми === * Rude Awakening (с Juicy J и TM88 като TGOD Mafia) (2016) * 2009 (с Curren$y) (2019) * Wiz Got Wings (с Sledgren и Cardo) (2021) * Stoner's Night (с Juicy J) (2022) * Full Court Press (с Big K.R.I.T., Smoke DZA и Girl Talk) (2022) * Roofless Records for Drop Tops: Disc 1 (с Curren$y) (2026) === Компилационни албуми === * Khalifa (2016) === Саундтрак албуми === * Mac & Devin Go to High School (със Снууп Дог) (2011) === EP === * Live in Concert (с Curren$y) (2013) * Talk About It in the Morning (с Ty Dolla Sign) (2015) * O.N.I.F.C: 4 Years Anniversary (2016) * Kush & OJ: 7 Years Anniversary (2017) * Pre-Rolleds (2017) * Bong Rips (2017) * It's Only Weed Bro (2020) * The Saga of Wiz Khalifa (2020) * 3 Doobies (2020) * Just a Regular Day (2020) * Taylor Cinema (2021) === Микстейпове === * Prince of the City: Welcome to Pistolvania (2005) * Grow Season (2007) * Prince of the City 2 (2007) * Star Power (2008) * Flight School (2009) * How Fly (с Curren$y) (2009) * Burn After Rolling (2009) == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} [[Категория:Американски хип-хоп музиканти]] [[Категория:Американски рапъри]] [[Категория:Американски актьори]] [[Категория:Американски озвучаващи актьори]] [[Категория:Афроамерикански актьори]] [[Категория:Псевдоними]] [[Категория:Родени в Майнът]] fqsk8xwfhc8blzji9v7rwvjrno2gw2u 12876558 12876556 2026-04-10T13:05:27Z Kelleniro 370319 /* Микстейпове */ 12876558 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Уиз Калифа | име-оригинал = Wiz Khalifa | категория = музикант | описание = | портрет = Wiz Khalifa Stavernfestivalen 2018 (231826) (cropped).jpg | портрет-описание = Уиз Калифа през 2018 г. | име-рождено = Камерън Джибрил Томаз | роден-място = [[Майнът]], [[Северна Дакота]], [[САЩ]] | починал-място = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = [[хип-хоп]], [[R&B]], [[Трап (музикален жанр)|трап]] | инструмент = | глас = | направление = | период-на-активност = 2005 – | лейбъл = Rostrum{{*}}Taylor Gang{{*}}[[Warner Records]]{{*}}[[Atlantic Records]] | свързани-изпълнители = | влияния = | известни творби = | музикални награди = }} | баща = | майка = | брак = [[Амбър Роуз]] (2013 – 2016) | деца = 1 | подпис = }} '''Камерън Джибрил Томаз''' ({{lang|en|Cameron Jibril Thomaz}}), известен професионално като '''Уиз Kалифа''' ({{lang|en|Wiz Khalifa}}), е американски рапър, певец, автор на песни и актьор. Издава дебютния си албум ''Show and Prove'' през 2006 г., а на следващата година подписва с [[Warner Records]]. Първият му хит е „Say Yeah“ от 2008 г.<ref name="ErieTimesNews">{{cite news|last1=Richards|first1=Dave|title=He'll make it hot|url=http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=/20080918/ENTERTAINMENT0301/809180341/-1/ENTERTAINMENT03|accessdate= 21 ноември 2017|work=Erie Times-News|date= 18 септември 2008|archiveurl=https://web.archive.org/web/20090113003106/http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=%2F20080918%2FENTERTAINMENT0301%2F809180341%2F-1%2FENTERTAINMENT03|archivedate= 13 януари 2009|url-status=live|df=mdy-all}}</ref> През 2009 г. скъсва с Warner Records и издава албума си ''Deal or No Deal'' безплатно. На следващата година подписва с [[Atlantic Records]].<ref>{{cite web|url=http://www.bostonherald.com/entertainment/music/general/view.bg?articleid=1272586&srvc=home&position=also|title=Rising rap Wiz kid's got the right mix|publisher=Boston Herald|date= 6 август 2010|accessdate= 8 август 2010 }}</ref> Дебютният му сингъл за Atlantic „Black and Yellow“ достига номер едно в класацията [[Билборд Хот 100]]. През 2011 г. издава албума ''Rolling Papers''.<ref>{{cite web |url=http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ |title=Pre-Order Rolling Papers |publisher=Wiz Khalifa |accessdate=February 20 февруари 2011 |архив_дата=2011-02-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110223070927/http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ }}</ref> Следват албумите ''O.N.I.F.C.'' през 2012 г. и ''Blacc Hollywood'' през 2014 г. През март 2015 г. издава песента „See You Again“ като саундтрак за филма ''[[Бързи и яростни 7]]'', която е номер едно в класацията Билборд Хот 100 общо 12 седмици.<ref name=seeyouagainbillboard>{{cite web|title=Wiz Khalifa's 'See You Again' Leads Hot 100 for 10th Week|url=http://www.billboard.com/articles/columns/chart-beat/6605843/wiz-khalifa-see-you-again-hot-100-10th-week|accessdate=30 юни 2015|date= 24 юни 2015}}</ref> == Дискография == === Студийни албуми === * Show and Prove (2006) * Deal or No Deal (2009) * Rolling Papers (2011) * O.N.I.F.C. (2012) * Blacc Hollywood (2014) * Rolling Papers 2 (2018) * Multiverse (2022) === Колаборационни албуми === * Rude Awakening (с Juicy J и TM88 като TGOD Mafia) (2016) * 2009 (с Curren$y) (2019) * Wiz Got Wings (с Sledgren и Cardo) (2021) * Stoner's Night (с Juicy J) (2022) * Full Court Press (с Big K.R.I.T., Smoke DZA и Girl Talk) (2022) * Roofless Records for Drop Tops: Disc 1 (с Curren$y) (2026) === Компилационни албуми === * Khalifa (2016) === Саундтрак албуми === * Mac & Devin Go to High School (със Снууп Дог) (2011) === EP === * Live in Concert (с Curren$y) (2013) * Talk About It in the Morning (с Ty Dolla Sign) (2015) * O.N.I.F.C: 4 Years Anniversary (2016) * Kush & OJ: 7 Years Anniversary (2017) * Pre-Rolleds (2017) * Bong Rips (2017) * It's Only Weed Bro (2020) * The Saga of Wiz Khalifa (2020) * 3 Doobies (2020) * Just a Regular Day (2020) * Taylor Cinema (2021) === Микстейпове === * Prince of the City: Welcome to Pistolvania (2005) * Grow Season (2007) * Prince of the City 2 (2007) * Star Power (2008) * Flight School (2009) * How Fly (с Curren$y) (2009) * Burn After Rolling (2009) * Kush & Orange Juice (2010) == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} [[Категория:Американски хип-хоп музиканти]] [[Категория:Американски рапъри]] [[Категория:Американски актьори]] [[Категория:Американски озвучаващи актьори]] [[Категория:Афроамерикански актьори]] [[Категория:Псевдоними]] [[Категория:Родени в Майнът]] eizbuj69j7mv637mj4vrutpko6eocss 12876560 12876558 2026-04-10T13:06:08Z Kelleniro 370319 /* Микстейпове */ 12876560 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Уиз Калифа | име-оригинал = Wiz Khalifa | категория = музикант | описание = | портрет = Wiz Khalifa Stavernfestivalen 2018 (231826) (cropped).jpg | портрет-описание = Уиз Калифа през 2018 г. | име-рождено = Камерън Джибрил Томаз | роден-място = [[Майнът]], [[Северна Дакота]], [[САЩ]] | починал-място = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = [[хип-хоп]], [[R&B]], [[Трап (музикален жанр)|трап]] | инструмент = | глас = | направление = | период-на-активност = 2005 – | лейбъл = Rostrum{{*}}Taylor Gang{{*}}[[Warner Records]]{{*}}[[Atlantic Records]] | свързани-изпълнители = | влияния = | известни творби = | музикални награди = }} | баща = | майка = | брак = [[Амбър Роуз]] (2013 – 2016) | деца = 1 | подпис = }} '''Камерън Джибрил Томаз''' ({{lang|en|Cameron Jibril Thomaz}}), известен професионално като '''Уиз Kалифа''' ({{lang|en|Wiz Khalifa}}), е американски рапър, певец, автор на песни и актьор. Издава дебютния си албум ''Show and Prove'' през 2006 г., а на следващата година подписва с [[Warner Records]]. Първият му хит е „Say Yeah“ от 2008 г.<ref name="ErieTimesNews">{{cite news|last1=Richards|first1=Dave|title=He'll make it hot|url=http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=/20080918/ENTERTAINMENT0301/809180341/-1/ENTERTAINMENT03|accessdate= 21 ноември 2017|work=Erie Times-News|date= 18 септември 2008|archiveurl=https://web.archive.org/web/20090113003106/http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=%2F20080918%2FENTERTAINMENT0301%2F809180341%2F-1%2FENTERTAINMENT03|archivedate= 13 януари 2009|url-status=live|df=mdy-all}}</ref> През 2009 г. скъсва с Warner Records и издава албума си ''Deal or No Deal'' безплатно. На следващата година подписва с [[Atlantic Records]].<ref>{{cite web|url=http://www.bostonherald.com/entertainment/music/general/view.bg?articleid=1272586&srvc=home&position=also|title=Rising rap Wiz kid's got the right mix|publisher=Boston Herald|date= 6 август 2010|accessdate= 8 август 2010 }}</ref> Дебютният му сингъл за Atlantic „Black and Yellow“ достига номер едно в класацията [[Билборд Хот 100]]. През 2011 г. издава албума ''Rolling Papers''.<ref>{{cite web |url=http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ |title=Pre-Order Rolling Papers |publisher=Wiz Khalifa |accessdate=February 20 февруари 2011 |архив_дата=2011-02-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110223070927/http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ }}</ref> Следват албумите ''O.N.I.F.C.'' през 2012 г. и ''Blacc Hollywood'' през 2014 г. През март 2015 г. издава песента „See You Again“ като саундтрак за филма ''[[Бързи и яростни 7]]'', която е номер едно в класацията Билборд Хот 100 общо 12 седмици.<ref name=seeyouagainbillboard>{{cite web|title=Wiz Khalifa's 'See You Again' Leads Hot 100 for 10th Week|url=http://www.billboard.com/articles/columns/chart-beat/6605843/wiz-khalifa-see-you-again-hot-100-10th-week|accessdate=30 юни 2015|date= 24 юни 2015}}</ref> == Дискография == === Студийни албуми === * Show and Prove (2006) * Deal or No Deal (2009) * Rolling Papers (2011) * O.N.I.F.C. (2012) * Blacc Hollywood (2014) * Rolling Papers 2 (2018) * Multiverse (2022) === Колаборационни албуми === * Rude Awakening (с Juicy J и TM88 като TGOD Mafia) (2016) * 2009 (с Curren$y) (2019) * Wiz Got Wings (с Sledgren и Cardo) (2021) * Stoner's Night (с Juicy J) (2022) * Full Court Press (с Big K.R.I.T., Smoke DZA и Girl Talk) (2022) * Roofless Records for Drop Tops: Disc 1 (с Curren$y) (2026) === Компилационни албуми === * Khalifa (2016) === Саундтрак албуми === * Mac & Devin Go to High School (със Снууп Дог) (2011) === EP === * Live in Concert (с Curren$y) (2013) * Talk About It in the Morning (с Ty Dolla Sign) (2015) * O.N.I.F.C: 4 Years Anniversary (2016) * Kush & OJ: 7 Years Anniversary (2017) * Pre-Rolleds (2017) * Bong Rips (2017) * It's Only Weed Bro (2020) * The Saga of Wiz Khalifa (2020) * 3 Doobies (2020) * Just a Regular Day (2020) * Taylor Cinema (2021) === Микстейпове === * Prince of the City: Welcome to Pistolvania (2005) * Grow Season (2007) * Prince of the City 2 (2007) * Star Power (2008) * Flight School (2009) * How Fly (с Curren$y) (2009) * Burn After Rolling (2009) * Kush & Orange Juice (2010) * Cabin Fever (2011) == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} [[Категория:Американски хип-хоп музиканти]] [[Категория:Американски рапъри]] [[Категория:Американски актьори]] [[Категория:Американски озвучаващи актьори]] [[Категория:Афроамерикански актьори]] [[Категория:Псевдоними]] [[Категория:Родени в Майнът]] 9h1nhpnc1pa917rww32jgm4cgkrw754 12876562 12876560 2026-04-10T13:06:43Z Kelleniro 370319 /* Микстейпове */ 12876562 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Уиз Калифа | име-оригинал = Wiz Khalifa | категория = музикант | описание = | портрет = Wiz Khalifa Stavernfestivalen 2018 (231826) (cropped).jpg | портрет-описание = Уиз Калифа през 2018 г. | име-рождено = Камерън Джибрил Томаз | роден-място = [[Майнът]], [[Северна Дакота]], [[САЩ]] | починал-място = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = [[хип-хоп]], [[R&B]], [[Трап (музикален жанр)|трап]] | инструмент = | глас = | направление = | период-на-активност = 2005 – | лейбъл = Rostrum{{*}}Taylor Gang{{*}}[[Warner Records]]{{*}}[[Atlantic Records]] | свързани-изпълнители = | влияния = | известни творби = | музикални награди = }} | баща = | майка = | брак = [[Амбър Роуз]] (2013 – 2016) | деца = 1 | подпис = }} '''Камерън Джибрил Томаз''' ({{lang|en|Cameron Jibril Thomaz}}), известен професионално като '''Уиз Kалифа''' ({{lang|en|Wiz Khalifa}}), е американски рапър, певец, автор на песни и актьор. Издава дебютния си албум ''Show and Prove'' през 2006 г., а на следващата година подписва с [[Warner Records]]. Първият му хит е „Say Yeah“ от 2008 г.<ref name="ErieTimesNews">{{cite news|last1=Richards|first1=Dave|title=He'll make it hot|url=http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=/20080918/ENTERTAINMENT0301/809180341/-1/ENTERTAINMENT03|accessdate= 21 ноември 2017|work=Erie Times-News|date= 18 септември 2008|archiveurl=https://web.archive.org/web/20090113003106/http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=%2F20080918%2FENTERTAINMENT0301%2F809180341%2F-1%2FENTERTAINMENT03|archivedate= 13 януари 2009|url-status=live|df=mdy-all}}</ref> През 2009 г. скъсва с Warner Records и издава албума си ''Deal or No Deal'' безплатно. На следващата година подписва с [[Atlantic Records]].<ref>{{cite web|url=http://www.bostonherald.com/entertainment/music/general/view.bg?articleid=1272586&srvc=home&position=also|title=Rising rap Wiz kid's got the right mix|publisher=Boston Herald|date= 6 август 2010|accessdate= 8 август 2010 }}</ref> Дебютният му сингъл за Atlantic „Black and Yellow“ достига номер едно в класацията [[Билборд Хот 100]]. През 2011 г. издава албума ''Rolling Papers''.<ref>{{cite web |url=http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ |title=Pre-Order Rolling Papers |publisher=Wiz Khalifa |accessdate=February 20 февруари 2011 |архив_дата=2011-02-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110223070927/http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ }}</ref> Следват албумите ''O.N.I.F.C.'' през 2012 г. и ''Blacc Hollywood'' през 2014 г. През март 2015 г. издава песента „See You Again“ като саундтрак за филма ''[[Бързи и яростни 7]]'', която е номер едно в класацията Билборд Хот 100 общо 12 седмици.<ref name=seeyouagainbillboard>{{cite web|title=Wiz Khalifa's 'See You Again' Leads Hot 100 for 10th Week|url=http://www.billboard.com/articles/columns/chart-beat/6605843/wiz-khalifa-see-you-again-hot-100-10th-week|accessdate=30 юни 2015|date= 24 юни 2015}}</ref> == Дискография == === Студийни албуми === * Show and Prove (2006) * Deal or No Deal (2009) * Rolling Papers (2011) * O.N.I.F.C. (2012) * Blacc Hollywood (2014) * Rolling Papers 2 (2018) * Multiverse (2022) === Колаборационни албуми === * Rude Awakening (с Juicy J и TM88 като TGOD Mafia) (2016) * 2009 (с Curren$y) (2019) * Wiz Got Wings (с Sledgren и Cardo) (2021) * Stoner's Night (с Juicy J) (2022) * Full Court Press (с Big K.R.I.T., Smoke DZA и Girl Talk) (2022) * Roofless Records for Drop Tops: Disc 1 (с Curren$y) (2026) === Компилационни албуми === * Khalifa (2016) === Саундтрак албуми === * Mac & Devin Go to High School (със Снууп Дог) (2011) === EP === * Live in Concert (с Curren$y) (2013) * Talk About It in the Morning (с Ty Dolla Sign) (2015) * O.N.I.F.C: 4 Years Anniversary (2016) * Kush & OJ: 7 Years Anniversary (2017) * Pre-Rolleds (2017) * Bong Rips (2017) * It's Only Weed Bro (2020) * The Saga of Wiz Khalifa (2020) * 3 Doobies (2020) * Just a Regular Day (2020) * Taylor Cinema (2021) === Микстейпове === * Prince of the City: Welcome to Pistolvania (2005) * Grow Season (2007) * Prince of the City 2 (2007) * Star Power (2008) * Flight School (2009) * How Fly (с Curren$y) (2009) * Burn After Rolling (2009) * Kush & Orange Juice (2010) * Cabin Fever (2011) * Taylor Allderdice (2012) == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} [[Категория:Американски хип-хоп музиканти]] [[Категория:Американски рапъри]] [[Категория:Американски актьори]] [[Категория:Американски озвучаващи актьори]] [[Категория:Афроамерикански актьори]] [[Категория:Псевдоними]] [[Категория:Родени в Майнът]] k0uno1eelj3afllgyi8h3hica7un1z8 12876565 12876562 2026-04-10T13:07:22Z Kelleniro 370319 /* Микстейпове */ 12876565 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Уиз Калифа | име-оригинал = Wiz Khalifa | категория = музикант | описание = | портрет = Wiz Khalifa Stavernfestivalen 2018 (231826) (cropped).jpg | портрет-описание = Уиз Калифа през 2018 г. | име-рождено = Камерън Джибрил Томаз | роден-място = [[Майнът]], [[Северна Дакота]], [[САЩ]] | починал-място = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = [[хип-хоп]], [[R&B]], [[Трап (музикален жанр)|трап]] | инструмент = | глас = | направление = | период-на-активност = 2005 – | лейбъл = Rostrum{{*}}Taylor Gang{{*}}[[Warner Records]]{{*}}[[Atlantic Records]] | свързани-изпълнители = | влияния = | известни творби = | музикални награди = }} | баща = | майка = | брак = [[Амбър Роуз]] (2013 – 2016) | деца = 1 | подпис = }} '''Камерън Джибрил Томаз''' ({{lang|en|Cameron Jibril Thomaz}}), известен професионално като '''Уиз Kалифа''' ({{lang|en|Wiz Khalifa}}), е американски рапър, певец, автор на песни и актьор. Издава дебютния си албум ''Show and Prove'' през 2006 г., а на следващата година подписва с [[Warner Records]]. Първият му хит е „Say Yeah“ от 2008 г.<ref name="ErieTimesNews">{{cite news|last1=Richards|first1=Dave|title=He'll make it hot|url=http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=/20080918/ENTERTAINMENT0301/809180341/-1/ENTERTAINMENT03|accessdate= 21 ноември 2017|work=Erie Times-News|date= 18 септември 2008|archiveurl=https://web.archive.org/web/20090113003106/http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=%2F20080918%2FENTERTAINMENT0301%2F809180341%2F-1%2FENTERTAINMENT03|archivedate= 13 януари 2009|url-status=live|df=mdy-all}}</ref> През 2009 г. скъсва с Warner Records и издава албума си ''Deal or No Deal'' безплатно. На следващата година подписва с [[Atlantic Records]].<ref>{{cite web|url=http://www.bostonherald.com/entertainment/music/general/view.bg?articleid=1272586&srvc=home&position=also|title=Rising rap Wiz kid's got the right mix|publisher=Boston Herald|date= 6 август 2010|accessdate= 8 август 2010 }}</ref> Дебютният му сингъл за Atlantic „Black and Yellow“ достига номер едно в класацията [[Билборд Хот 100]]. През 2011 г. издава албума ''Rolling Papers''.<ref>{{cite web |url=http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ |title=Pre-Order Rolling Papers |publisher=Wiz Khalifa |accessdate=February 20 февруари 2011 |архив_дата=2011-02-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110223070927/http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ }}</ref> Следват албумите ''O.N.I.F.C.'' през 2012 г. и ''Blacc Hollywood'' през 2014 г. През март 2015 г. издава песента „See You Again“ като саундтрак за филма ''[[Бързи и яростни 7]]'', която е номер едно в класацията Билборд Хот 100 общо 12 седмици.<ref name=seeyouagainbillboard>{{cite web|title=Wiz Khalifa's 'See You Again' Leads Hot 100 for 10th Week|url=http://www.billboard.com/articles/columns/chart-beat/6605843/wiz-khalifa-see-you-again-hot-100-10th-week|accessdate=30 юни 2015|date= 24 юни 2015}}</ref> == Дискография == === Студийни албуми === * Show and Prove (2006) * Deal or No Deal (2009) * Rolling Papers (2011) * O.N.I.F.C. (2012) * Blacc Hollywood (2014) * Rolling Papers 2 (2018) * Multiverse (2022) === Колаборационни албуми === * Rude Awakening (с Juicy J и TM88 като TGOD Mafia) (2016) * 2009 (с Curren$y) (2019) * Wiz Got Wings (с Sledgren и Cardo) (2021) * Stoner's Night (с Juicy J) (2022) * Full Court Press (с Big K.R.I.T., Smoke DZA и Girl Talk) (2022) * Roofless Records for Drop Tops: Disc 1 (с Curren$y) (2026) === Компилационни албуми === * Khalifa (2016) === Саундтрак албуми === * Mac & Devin Go to High School (със Снууп Дог) (2011) === EP === * Live in Concert (с Curren$y) (2013) * Talk About It in the Morning (с Ty Dolla Sign) (2015) * O.N.I.F.C: 4 Years Anniversary (2016) * Kush & OJ: 7 Years Anniversary (2017) * Pre-Rolleds (2017) * Bong Rips (2017) * It's Only Weed Bro (2020) * The Saga of Wiz Khalifa (2020) * 3 Doobies (2020) * Just a Regular Day (2020) * Taylor Cinema (2021) === Микстейпове === * Prince of the City: Welcome to Pistolvania (2005) * Grow Season (2007) * Prince of the City 2 (2007) * Star Power (2008) * Flight School (2009) * How Fly (с Curren$y) (2009) * Burn After Rolling (2009) * Kush & Orange Juice (2010) * Cabin Fever (2011) * Taylor Allderdice (2012) * Cabin Fever 2 (2012) == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} [[Категория:Американски хип-хоп музиканти]] [[Категория:Американски рапъри]] [[Категория:Американски актьори]] [[Категория:Американски озвучаващи актьори]] [[Категория:Афроамерикански актьори]] [[Категория:Псевдоними]] [[Категория:Родени в Майнът]] 0blbpe0uqky7mlqw7y6cxjfbksee74m 12876567 12876565 2026-04-10T13:08:09Z Kelleniro 370319 /* Микстейпове */ 12876567 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Уиз Калифа | име-оригинал = Wiz Khalifa | категория = музикант | описание = | портрет = Wiz Khalifa Stavernfestivalen 2018 (231826) (cropped).jpg | портрет-описание = Уиз Калифа през 2018 г. | име-рождено = Камерън Джибрил Томаз | роден-място = [[Майнът]], [[Северна Дакота]], [[САЩ]] | починал-място = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = [[хип-хоп]], [[R&B]], [[Трап (музикален жанр)|трап]] | инструмент = | глас = | направление = | период-на-активност = 2005 – | лейбъл = Rostrum{{*}}Taylor Gang{{*}}[[Warner Records]]{{*}}[[Atlantic Records]] | свързани-изпълнители = | влияния = | известни творби = | музикални награди = }} | баща = | майка = | брак = [[Амбър Роуз]] (2013 – 2016) | деца = 1 | подпис = }} '''Камерън Джибрил Томаз''' ({{lang|en|Cameron Jibril Thomaz}}), известен професионално като '''Уиз Kалифа''' ({{lang|en|Wiz Khalifa}}), е американски рапър, певец, автор на песни и актьор. Издава дебютния си албум ''Show and Prove'' през 2006 г., а на следващата година подписва с [[Warner Records]]. Първият му хит е „Say Yeah“ от 2008 г.<ref name="ErieTimesNews">{{cite news|last1=Richards|first1=Dave|title=He'll make it hot|url=http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=/20080918/ENTERTAINMENT0301/809180341/-1/ENTERTAINMENT03|accessdate= 21 ноември 2017|work=Erie Times-News|date= 18 септември 2008|archiveurl=https://web.archive.org/web/20090113003106/http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=%2F20080918%2FENTERTAINMENT0301%2F809180341%2F-1%2FENTERTAINMENT03|archivedate= 13 януари 2009|url-status=live|df=mdy-all}}</ref> През 2009 г. скъсва с Warner Records и издава албума си ''Deal or No Deal'' безплатно. На следващата година подписва с [[Atlantic Records]].<ref>{{cite web|url=http://www.bostonherald.com/entertainment/music/general/view.bg?articleid=1272586&srvc=home&position=also|title=Rising rap Wiz kid's got the right mix|publisher=Boston Herald|date= 6 август 2010|accessdate= 8 август 2010 }}</ref> Дебютният му сингъл за Atlantic „Black and Yellow“ достига номер едно в класацията [[Билборд Хот 100]]. През 2011 г. издава албума ''Rolling Papers''.<ref>{{cite web |url=http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ |title=Pre-Order Rolling Papers |publisher=Wiz Khalifa |accessdate=February 20 февруари 2011 |архив_дата=2011-02-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110223070927/http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ }}</ref> Следват албумите ''O.N.I.F.C.'' през 2012 г. и ''Blacc Hollywood'' през 2014 г. През март 2015 г. издава песента „See You Again“ като саундтрак за филма ''[[Бързи и яростни 7]]'', която е номер едно в класацията Билборд Хот 100 общо 12 седмици.<ref name=seeyouagainbillboard>{{cite web|title=Wiz Khalifa's 'See You Again' Leads Hot 100 for 10th Week|url=http://www.billboard.com/articles/columns/chart-beat/6605843/wiz-khalifa-see-you-again-hot-100-10th-week|accessdate=30 юни 2015|date= 24 юни 2015}}</ref> == Дискография == === Студийни албуми === * Show and Prove (2006) * Deal or No Deal (2009) * Rolling Papers (2011) * O.N.I.F.C. (2012) * Blacc Hollywood (2014) * Rolling Papers 2 (2018) * Multiverse (2022) === Колаборационни албуми === * Rude Awakening (с Juicy J и TM88 като TGOD Mafia) (2016) * 2009 (с Curren$y) (2019) * Wiz Got Wings (с Sledgren и Cardo) (2021) * Stoner's Night (с Juicy J) (2022) * Full Court Press (с Big K.R.I.T., Smoke DZA и Girl Talk) (2022) * Roofless Records for Drop Tops: Disc 1 (с Curren$y) (2026) === Компилационни албуми === * Khalifa (2016) === Саундтрак албуми === * Mac & Devin Go to High School (със Снууп Дог) (2011) === EP === * Live in Concert (с Curren$y) (2013) * Talk About It in the Morning (с Ty Dolla Sign) (2015) * O.N.I.F.C: 4 Years Anniversary (2016) * Kush & OJ: 7 Years Anniversary (2017) * Pre-Rolleds (2017) * Bong Rips (2017) * It's Only Weed Bro (2020) * The Saga of Wiz Khalifa (2020) * 3 Doobies (2020) * Just a Regular Day (2020) * Taylor Cinema (2021) === Микстейпове === * Prince of the City: Welcome to Pistolvania (2005) * Grow Season (2007) * Prince of the City 2 (2007) * Star Power (2008) * Flight School (2009) * How Fly (с Curren$y) (2009) * Burn After Rolling (2009) * Kush & Orange Juice (2010) * Cabin Fever (2011) * Taylor Allderdice (2012) * Cabin Fever 2 (2012) * 28 Grams (2014) == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} [[Категория:Американски хип-хоп музиканти]] [[Категория:Американски рапъри]] [[Категория:Американски актьори]] [[Категория:Американски озвучаващи актьори]] [[Категория:Афроамерикански актьори]] [[Категория:Псевдоними]] [[Категория:Родени в Майнът]] ablsdayqo8so0cnt5gbmt16uqovt4f8 12876570 12876567 2026-04-10T13:08:42Z Kelleniro 370319 /* Микстейпове */ 12876570 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Уиз Калифа | име-оригинал = Wiz Khalifa | категория = музикант | описание = | портрет = Wiz Khalifa Stavernfestivalen 2018 (231826) (cropped).jpg | портрет-описание = Уиз Калифа през 2018 г. | име-рождено = Камерън Джибрил Томаз | роден-място = [[Майнът]], [[Северна Дакота]], [[САЩ]] | починал-място = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = [[хип-хоп]], [[R&B]], [[Трап (музикален жанр)|трап]] | инструмент = | глас = | направление = | период-на-активност = 2005 – | лейбъл = Rostrum{{*}}Taylor Gang{{*}}[[Warner Records]]{{*}}[[Atlantic Records]] | свързани-изпълнители = | влияния = | известни творби = | музикални награди = }} | баща = | майка = | брак = [[Амбър Роуз]] (2013 – 2016) | деца = 1 | подпис = }} '''Камерън Джибрил Томаз''' ({{lang|en|Cameron Jibril Thomaz}}), известен професионално като '''Уиз Kалифа''' ({{lang|en|Wiz Khalifa}}), е американски рапър, певец, автор на песни и актьор. Издава дебютния си албум ''Show and Prove'' през 2006 г., а на следващата година подписва с [[Warner Records]]. Първият му хит е „Say Yeah“ от 2008 г.<ref name="ErieTimesNews">{{cite news|last1=Richards|first1=Dave|title=He'll make it hot|url=http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=/20080918/ENTERTAINMENT0301/809180341/-1/ENTERTAINMENT03|accessdate= 21 ноември 2017|work=Erie Times-News|date= 18 септември 2008|archiveurl=https://web.archive.org/web/20090113003106/http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=%2F20080918%2FENTERTAINMENT0301%2F809180341%2F-1%2FENTERTAINMENT03|archivedate= 13 януари 2009|url-status=live|df=mdy-all}}</ref> През 2009 г. скъсва с Warner Records и издава албума си ''Deal or No Deal'' безплатно. На следващата година подписва с [[Atlantic Records]].<ref>{{cite web|url=http://www.bostonherald.com/entertainment/music/general/view.bg?articleid=1272586&srvc=home&position=also|title=Rising rap Wiz kid's got the right mix|publisher=Boston Herald|date= 6 август 2010|accessdate= 8 август 2010 }}</ref> Дебютният му сингъл за Atlantic „Black and Yellow“ достига номер едно в класацията [[Билборд Хот 100]]. През 2011 г. издава албума ''Rolling Papers''.<ref>{{cite web |url=http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ |title=Pre-Order Rolling Papers |publisher=Wiz Khalifa |accessdate=February 20 февруари 2011 |архив_дата=2011-02-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110223070927/http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ }}</ref> Следват албумите ''O.N.I.F.C.'' през 2012 г. и ''Blacc Hollywood'' през 2014 г. През март 2015 г. издава песента „See You Again“ като саундтрак за филма ''[[Бързи и яростни 7]]'', която е номер едно в класацията Билборд Хот 100 общо 12 седмици.<ref name=seeyouagainbillboard>{{cite web|title=Wiz Khalifa's 'See You Again' Leads Hot 100 for 10th Week|url=http://www.billboard.com/articles/columns/chart-beat/6605843/wiz-khalifa-see-you-again-hot-100-10th-week|accessdate=30 юни 2015|date= 24 юни 2015}}</ref> == Дискография == === Студийни албуми === * Show and Prove (2006) * Deal or No Deal (2009) * Rolling Papers (2011) * O.N.I.F.C. (2012) * Blacc Hollywood (2014) * Rolling Papers 2 (2018) * Multiverse (2022) === Колаборационни албуми === * Rude Awakening (с Juicy J и TM88 като TGOD Mafia) (2016) * 2009 (с Curren$y) (2019) * Wiz Got Wings (с Sledgren и Cardo) (2021) * Stoner's Night (с Juicy J) (2022) * Full Court Press (с Big K.R.I.T., Smoke DZA и Girl Talk) (2022) * Roofless Records for Drop Tops: Disc 1 (с Curren$y) (2026) === Компилационни албуми === * Khalifa (2016) === Саундтрак албуми === * Mac & Devin Go to High School (със Снууп Дог) (2011) === EP === * Live in Concert (с Curren$y) (2013) * Talk About It in the Morning (с Ty Dolla Sign) (2015) * O.N.I.F.C: 4 Years Anniversary (2016) * Kush & OJ: 7 Years Anniversary (2017) * Pre-Rolleds (2017) * Bong Rips (2017) * It's Only Weed Bro (2020) * The Saga of Wiz Khalifa (2020) * 3 Doobies (2020) * Just a Regular Day (2020) * Taylor Cinema (2021) === Микстейпове === * Prince of the City: Welcome to Pistolvania (2005) * Grow Season (2007) * Prince of the City 2 (2007) * Star Power (2008) * Flight School (2009) * How Fly (с Curren$y) (2009) * Burn After Rolling (2009) * Kush & Orange Juice (2010) * Cabin Fever (2011) * Taylor Allderdice (2012) * Cabin Fever 2 (2012) * 28 Grams (2014) * Cabin Fever 3 (2015) == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} [[Категория:Американски хип-хоп музиканти]] [[Категория:Американски рапъри]] [[Категория:Американски актьори]] [[Категория:Американски озвучаващи актьори]] [[Категория:Афроамерикански актьори]] [[Категория:Псевдоними]] [[Категория:Родени в Майнът]] r3c1rrrxt617ko7q4jje019qa5t17vr 12876573 12876570 2026-04-10T13:09:23Z Kelleniro 370319 /* Микстейпове */ 12876573 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Уиз Калифа | име-оригинал = Wiz Khalifa | категория = музикант | описание = | портрет = Wiz Khalifa Stavernfestivalen 2018 (231826) (cropped).jpg | портрет-описание = Уиз Калифа през 2018 г. | име-рождено = Камерън Джибрил Томаз | роден-място = [[Майнът]], [[Северна Дакота]], [[САЩ]] | починал-място = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = [[хип-хоп]], [[R&B]], [[Трап (музикален жанр)|трап]] | инструмент = | глас = | направление = | период-на-активност = 2005 – | лейбъл = Rostrum{{*}}Taylor Gang{{*}}[[Warner Records]]{{*}}[[Atlantic Records]] | свързани-изпълнители = | влияния = | известни творби = | музикални награди = }} | баща = | майка = | брак = [[Амбър Роуз]] (2013 – 2016) | деца = 1 | подпис = }} '''Камерън Джибрил Томаз''' ({{lang|en|Cameron Jibril Thomaz}}), известен професионално като '''Уиз Kалифа''' ({{lang|en|Wiz Khalifa}}), е американски рапър, певец, автор на песни и актьор. Издава дебютния си албум ''Show and Prove'' през 2006 г., а на следващата година подписва с [[Warner Records]]. Първият му хит е „Say Yeah“ от 2008 г.<ref name="ErieTimesNews">{{cite news|last1=Richards|first1=Dave|title=He'll make it hot|url=http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=/20080918/ENTERTAINMENT0301/809180341/-1/ENTERTAINMENT03|accessdate= 21 ноември 2017|work=Erie Times-News|date= 18 септември 2008|archiveurl=https://web.archive.org/web/20090113003106/http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=%2F20080918%2FENTERTAINMENT0301%2F809180341%2F-1%2FENTERTAINMENT03|archivedate= 13 януари 2009|url-status=live|df=mdy-all}}</ref> През 2009 г. скъсва с Warner Records и издава албума си ''Deal or No Deal'' безплатно. На следващата година подписва с [[Atlantic Records]].<ref>{{cite web|url=http://www.bostonherald.com/entertainment/music/general/view.bg?articleid=1272586&srvc=home&position=also|title=Rising rap Wiz kid's got the right mix|publisher=Boston Herald|date= 6 август 2010|accessdate= 8 август 2010 }}</ref> Дебютният му сингъл за Atlantic „Black and Yellow“ достига номер едно в класацията [[Билборд Хот 100]]. През 2011 г. издава албума ''Rolling Papers''.<ref>{{cite web |url=http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ |title=Pre-Order Rolling Papers |publisher=Wiz Khalifa |accessdate=February 20 февруари 2011 |архив_дата=2011-02-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110223070927/http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ }}</ref> Следват албумите ''O.N.I.F.C.'' през 2012 г. и ''Blacc Hollywood'' през 2014 г. През март 2015 г. издава песента „See You Again“ като саундтрак за филма ''[[Бързи и яростни 7]]'', която е номер едно в класацията Билборд Хот 100 общо 12 седмици.<ref name=seeyouagainbillboard>{{cite web|title=Wiz Khalifa's 'See You Again' Leads Hot 100 for 10th Week|url=http://www.billboard.com/articles/columns/chart-beat/6605843/wiz-khalifa-see-you-again-hot-100-10th-week|accessdate=30 юни 2015|date= 24 юни 2015}}</ref> == Дискография == === Студийни албуми === * Show and Prove (2006) * Deal or No Deal (2009) * Rolling Papers (2011) * O.N.I.F.C. (2012) * Blacc Hollywood (2014) * Rolling Papers 2 (2018) * Multiverse (2022) === Колаборационни албуми === * Rude Awakening (с Juicy J и TM88 като TGOD Mafia) (2016) * 2009 (с Curren$y) (2019) * Wiz Got Wings (с Sledgren и Cardo) (2021) * Stoner's Night (с Juicy J) (2022) * Full Court Press (с Big K.R.I.T., Smoke DZA и Girl Talk) (2022) * Roofless Records for Drop Tops: Disc 1 (с Curren$y) (2026) === Компилационни албуми === * Khalifa (2016) === Саундтрак албуми === * Mac & Devin Go to High School (със Снууп Дог) (2011) === EP === * Live in Concert (с Curren$y) (2013) * Talk About It in the Morning (с Ty Dolla Sign) (2015) * O.N.I.F.C: 4 Years Anniversary (2016) * Kush & OJ: 7 Years Anniversary (2017) * Pre-Rolleds (2017) * Bong Rips (2017) * It's Only Weed Bro (2020) * The Saga of Wiz Khalifa (2020) * 3 Doobies (2020) * Just a Regular Day (2020) * Taylor Cinema (2021) === Микстейпове === * Prince of the City: Welcome to Pistolvania (2005) * Grow Season (2007) * Prince of the City 2 (2007) * Star Power (2008) * Flight School (2009) * How Fly (с Curren$y) (2009) * Burn After Rolling (2009) * Kush & Orange Juice (2010) * Cabin Fever (2011) * Taylor Allderdice (2012) * Cabin Fever 2 (2012) * 28 Grams (2014) * Cabin Fever 3 (2015) * TGOD Volume 1 (с Taylor Gang) (2016) == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} [[Категория:Американски хип-хоп музиканти]] [[Категория:Американски рапъри]] [[Категория:Американски актьори]] [[Категория:Американски озвучаващи актьори]] [[Категория:Афроамерикански актьори]] [[Категория:Псевдоними]] [[Категория:Родени в Майнът]] bmb4o64gx81u15roq6j5rx5x5lj4e2e 12876575 12876573 2026-04-10T13:09:54Z Kelleniro 370319 /* Микстейпове */ 12876575 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Уиз Калифа | име-оригинал = Wiz Khalifa | категория = музикант | описание = | портрет = Wiz Khalifa Stavernfestivalen 2018 (231826) (cropped).jpg | портрет-описание = Уиз Калифа през 2018 г. | име-рождено = Камерън Джибрил Томаз | роден-място = [[Майнът]], [[Северна Дакота]], [[САЩ]] | починал-място = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = [[хип-хоп]], [[R&B]], [[Трап (музикален жанр)|трап]] | инструмент = | глас = | направление = | период-на-активност = 2005 – | лейбъл = Rostrum{{*}}Taylor Gang{{*}}[[Warner Records]]{{*}}[[Atlantic Records]] | свързани-изпълнители = | влияния = | известни творби = | музикални награди = }} | баща = | майка = | брак = [[Амбър Роуз]] (2013 – 2016) | деца = 1 | подпис = }} '''Камерън Джибрил Томаз''' ({{lang|en|Cameron Jibril Thomaz}}), известен професионално като '''Уиз Kалифа''' ({{lang|en|Wiz Khalifa}}), е американски рапър, певец, автор на песни и актьор. Издава дебютния си албум ''Show and Prove'' през 2006 г., а на следващата година подписва с [[Warner Records]]. Първият му хит е „Say Yeah“ от 2008 г.<ref name="ErieTimesNews">{{cite news|last1=Richards|first1=Dave|title=He'll make it hot|url=http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=/20080918/ENTERTAINMENT0301/809180341/-1/ENTERTAINMENT03|accessdate= 21 ноември 2017|work=Erie Times-News|date= 18 септември 2008|archiveurl=https://web.archive.org/web/20090113003106/http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=%2F20080918%2FENTERTAINMENT0301%2F809180341%2F-1%2FENTERTAINMENT03|archivedate= 13 януари 2009|url-status=live|df=mdy-all}}</ref> През 2009 г. скъсва с Warner Records и издава албума си ''Deal or No Deal'' безплатно. На следващата година подписва с [[Atlantic Records]].<ref>{{cite web|url=http://www.bostonherald.com/entertainment/music/general/view.bg?articleid=1272586&srvc=home&position=also|title=Rising rap Wiz kid's got the right mix|publisher=Boston Herald|date= 6 август 2010|accessdate= 8 август 2010 }}</ref> Дебютният му сингъл за Atlantic „Black and Yellow“ достига номер едно в класацията [[Билборд Хот 100]]. През 2011 г. издава албума ''Rolling Papers''.<ref>{{cite web |url=http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ |title=Pre-Order Rolling Papers |publisher=Wiz Khalifa |accessdate=February 20 февруари 2011 |архив_дата=2011-02-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110223070927/http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ }}</ref> Следват албумите ''O.N.I.F.C.'' през 2012 г. и ''Blacc Hollywood'' през 2014 г. През март 2015 г. издава песента „See You Again“ като саундтрак за филма ''[[Бързи и яростни 7]]'', която е номер едно в класацията Билборд Хот 100 общо 12 седмици.<ref name=seeyouagainbillboard>{{cite web|title=Wiz Khalifa's 'See You Again' Leads Hot 100 for 10th Week|url=http://www.billboard.com/articles/columns/chart-beat/6605843/wiz-khalifa-see-you-again-hot-100-10th-week|accessdate=30 юни 2015|date= 24 юни 2015}}</ref> == Дискография == === Студийни албуми === * Show and Prove (2006) * Deal or No Deal (2009) * Rolling Papers (2011) * O.N.I.F.C. (2012) * Blacc Hollywood (2014) * Rolling Papers 2 (2018) * Multiverse (2022) === Колаборационни албуми === * Rude Awakening (с Juicy J и TM88 като TGOD Mafia) (2016) * 2009 (с Curren$y) (2019) * Wiz Got Wings (с Sledgren и Cardo) (2021) * Stoner's Night (с Juicy J) (2022) * Full Court Press (с Big K.R.I.T., Smoke DZA и Girl Talk) (2022) * Roofless Records for Drop Tops: Disc 1 (с Curren$y) (2026) === Компилационни албуми === * Khalifa (2016) === Саундтрак албуми === * Mac & Devin Go to High School (със Снууп Дог) (2011) === EP === * Live in Concert (с Curren$y) (2013) * Talk About It in the Morning (с Ty Dolla Sign) (2015) * O.N.I.F.C: 4 Years Anniversary (2016) * Kush & OJ: 7 Years Anniversary (2017) * Pre-Rolleds (2017) * Bong Rips (2017) * It's Only Weed Bro (2020) * The Saga of Wiz Khalifa (2020) * 3 Doobies (2020) * Just a Regular Day (2020) * Taylor Cinema (2021) === Микстейпове === * Prince of the City: Welcome to Pistolvania (2005) * Grow Season (2007) * Prince of the City 2 (2007) * Star Power (2008) * Flight School (2009) * How Fly (с Curren$y) (2009) * Burn After Rolling (2009) * Kush & Orange Juice (2010) * Cabin Fever (2011) * Taylor Allderdice (2012) * Cabin Fever 2 (2012) * 28 Grams (2014) * Cabin Fever 3 (2015) * TGOD Volume 1 (с Taylor Gang) (2016) * Laugh Now, Fly Later (2017) == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} [[Категория:Американски хип-хоп музиканти]] [[Категория:Американски рапъри]] [[Категория:Американски актьори]] [[Категория:Американски озвучаващи актьори]] [[Категория:Афроамерикански актьори]] [[Категория:Псевдоними]] [[Категория:Родени в Майнът]] in65q7h0r4erwb2n3sfe566xahw8e8h 12876577 12876575 2026-04-10T13:10:27Z Kelleniro 370319 /* Микстейпове */ 12876577 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Уиз Калифа | име-оригинал = Wiz Khalifa | категория = музикант | описание = | портрет = Wiz Khalifa Stavernfestivalen 2018 (231826) (cropped).jpg | портрет-описание = Уиз Калифа през 2018 г. | име-рождено = Камерън Джибрил Томаз | роден-място = [[Майнът]], [[Северна Дакота]], [[САЩ]] | починал-място = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = [[хип-хоп]], [[R&B]], [[Трап (музикален жанр)|трап]] | инструмент = | глас = | направление = | период-на-активност = 2005 – | лейбъл = Rostrum{{*}}Taylor Gang{{*}}[[Warner Records]]{{*}}[[Atlantic Records]] | свързани-изпълнители = | влияния = | известни творби = | музикални награди = }} | баща = | майка = | брак = [[Амбър Роуз]] (2013 – 2016) | деца = 1 | подпис = }} '''Камерън Джибрил Томаз''' ({{lang|en|Cameron Jibril Thomaz}}), известен професионално като '''Уиз Kалифа''' ({{lang|en|Wiz Khalifa}}), е американски рапър, певец, автор на песни и актьор. Издава дебютния си албум ''Show and Prove'' през 2006 г., а на следващата година подписва с [[Warner Records]]. Първият му хит е „Say Yeah“ от 2008 г.<ref name="ErieTimesNews">{{cite news|last1=Richards|first1=Dave|title=He'll make it hot|url=http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=/20080918/ENTERTAINMENT0301/809180341/-1/ENTERTAINMENT03|accessdate= 21 ноември 2017|work=Erie Times-News|date= 18 септември 2008|archiveurl=https://web.archive.org/web/20090113003106/http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=%2F20080918%2FENTERTAINMENT0301%2F809180341%2F-1%2FENTERTAINMENT03|archivedate= 13 януари 2009|url-status=live|df=mdy-all}}</ref> През 2009 г. скъсва с Warner Records и издава албума си ''Deal or No Deal'' безплатно. На следващата година подписва с [[Atlantic Records]].<ref>{{cite web|url=http://www.bostonherald.com/entertainment/music/general/view.bg?articleid=1272586&srvc=home&position=also|title=Rising rap Wiz kid's got the right mix|publisher=Boston Herald|date= 6 август 2010|accessdate= 8 август 2010 }}</ref> Дебютният му сингъл за Atlantic „Black and Yellow“ достига номер едно в класацията [[Билборд Хот 100]]. През 2011 г. издава албума ''Rolling Papers''.<ref>{{cite web |url=http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ |title=Pre-Order Rolling Papers |publisher=Wiz Khalifa |accessdate=February 20 февруари 2011 |архив_дата=2011-02-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110223070927/http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ }}</ref> Следват албумите ''O.N.I.F.C.'' през 2012 г. и ''Blacc Hollywood'' през 2014 г. През март 2015 г. издава песента „See You Again“ като саундтрак за филма ''[[Бързи и яростни 7]]'', която е номер едно в класацията Билборд Хот 100 общо 12 седмици.<ref name=seeyouagainbillboard>{{cite web|title=Wiz Khalifa's 'See You Again' Leads Hot 100 for 10th Week|url=http://www.billboard.com/articles/columns/chart-beat/6605843/wiz-khalifa-see-you-again-hot-100-10th-week|accessdate=30 юни 2015|date= 24 юни 2015}}</ref> == Дискография == === Студийни албуми === * Show and Prove (2006) * Deal or No Deal (2009) * Rolling Papers (2011) * O.N.I.F.C. (2012) * Blacc Hollywood (2014) * Rolling Papers 2 (2018) * Multiverse (2022) === Колаборационни албуми === * Rude Awakening (с Juicy J и TM88 като TGOD Mafia) (2016) * 2009 (с Curren$y) (2019) * Wiz Got Wings (с Sledgren и Cardo) (2021) * Stoner's Night (с Juicy J) (2022) * Full Court Press (с Big K.R.I.T., Smoke DZA и Girl Talk) (2022) * Roofless Records for Drop Tops: Disc 1 (с Curren$y) (2026) === Компилационни албуми === * Khalifa (2016) === Саундтрак албуми === * Mac & Devin Go to High School (със Снууп Дог) (2011) === EP === * Live in Concert (с Curren$y) (2013) * Talk About It in the Morning (с Ty Dolla Sign) (2015) * O.N.I.F.C: 4 Years Anniversary (2016) * Kush & OJ: 7 Years Anniversary (2017) * Pre-Rolleds (2017) * Bong Rips (2017) * It's Only Weed Bro (2020) * The Saga of Wiz Khalifa (2020) * 3 Doobies (2020) * Just a Regular Day (2020) * Taylor Cinema (2021) === Микстейпове === * Prince of the City: Welcome to Pistolvania (2005) * Grow Season (2007) * Prince of the City 2 (2007) * Star Power (2008) * Flight School (2009) * How Fly (с Curren$y) (2009) * Burn After Rolling (2009) * Kush & Orange Juice (2010) * Cabin Fever (2011) * Taylor Allderdice (2012) * Cabin Fever 2 (2012) * 28 Grams (2014) * Cabin Fever 3 (2015) * TGOD Volume 1 (с Taylor Gang) (2016) * Laugh Now, Fly Later (2017) * Fly Times, Vol. 1: The Good Fly Young (2019) == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} [[Категория:Американски хип-хоп музиканти]] [[Категория:Американски рапъри]] [[Категория:Американски актьори]] [[Категория:Американски озвучаващи актьори]] [[Категория:Афроамерикански актьори]] [[Категория:Псевдоними]] [[Категория:Родени в Майнът]] hpdgchtl9bbxpht1xwco4j6c5fic1jc 12876579 12876577 2026-04-10T13:11:00Z Kelleniro 370319 /* Микстейпове */ 12876579 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Уиз Калифа | име-оригинал = Wiz Khalifa | категория = музикант | описание = | портрет = Wiz Khalifa Stavernfestivalen 2018 (231826) (cropped).jpg | портрет-описание = Уиз Калифа през 2018 г. | име-рождено = Камерън Джибрил Томаз | роден-място = [[Майнът]], [[Северна Дакота]], [[САЩ]] | починал-място = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = [[хип-хоп]], [[R&B]], [[Трап (музикален жанр)|трап]] | инструмент = | глас = | направление = | период-на-активност = 2005 – | лейбъл = Rostrum{{*}}Taylor Gang{{*}}[[Warner Records]]{{*}}[[Atlantic Records]] | свързани-изпълнители = | влияния = | известни творби = | музикални награди = }} | баща = | майка = | брак = [[Амбър Роуз]] (2013 – 2016) | деца = 1 | подпис = }} '''Камерън Джибрил Томаз''' ({{lang|en|Cameron Jibril Thomaz}}), известен професионално като '''Уиз Kалифа''' ({{lang|en|Wiz Khalifa}}), е американски рапър, певец, автор на песни и актьор. Издава дебютния си албум ''Show and Prove'' през 2006 г., а на следващата година подписва с [[Warner Records]]. Първият му хит е „Say Yeah“ от 2008 г.<ref name="ErieTimesNews">{{cite news|last1=Richards|first1=Dave|title=He'll make it hot|url=http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=/20080918/ENTERTAINMENT0301/809180341/-1/ENTERTAINMENT03|accessdate= 21 ноември 2017|work=Erie Times-News|date= 18 септември 2008|archiveurl=https://web.archive.org/web/20090113003106/http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=%2F20080918%2FENTERTAINMENT0301%2F809180341%2F-1%2FENTERTAINMENT03|archivedate= 13 януари 2009|url-status=live|df=mdy-all}}</ref> През 2009 г. скъсва с Warner Records и издава албума си ''Deal or No Deal'' безплатно. На следващата година подписва с [[Atlantic Records]].<ref>{{cite web|url=http://www.bostonherald.com/entertainment/music/general/view.bg?articleid=1272586&srvc=home&position=also|title=Rising rap Wiz kid's got the right mix|publisher=Boston Herald|date= 6 август 2010|accessdate= 8 август 2010 }}</ref> Дебютният му сингъл за Atlantic „Black and Yellow“ достига номер едно в класацията [[Билборд Хот 100]]. През 2011 г. издава албума ''Rolling Papers''.<ref>{{cite web |url=http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ |title=Pre-Order Rolling Papers |publisher=Wiz Khalifa |accessdate=February 20 февруари 2011 |архив_дата=2011-02-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110223070927/http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ }}</ref> Следват албумите ''O.N.I.F.C.'' през 2012 г. и ''Blacc Hollywood'' през 2014 г. През март 2015 г. издава песента „See You Again“ като саундтрак за филма ''[[Бързи и яростни 7]]'', която е номер едно в класацията Билборд Хот 100 общо 12 седмици.<ref name=seeyouagainbillboard>{{cite web|title=Wiz Khalifa's 'See You Again' Leads Hot 100 for 10th Week|url=http://www.billboard.com/articles/columns/chart-beat/6605843/wiz-khalifa-see-you-again-hot-100-10th-week|accessdate=30 юни 2015|date= 24 юни 2015}}</ref> == Дискография == === Студийни албуми === * Show and Prove (2006) * Deal or No Deal (2009) * Rolling Papers (2011) * O.N.I.F.C. (2012) * Blacc Hollywood (2014) * Rolling Papers 2 (2018) * Multiverse (2022) === Колаборационни албуми === * Rude Awakening (с Juicy J и TM88 като TGOD Mafia) (2016) * 2009 (с Curren$y) (2019) * Wiz Got Wings (с Sledgren и Cardo) (2021) * Stoner's Night (с Juicy J) (2022) * Full Court Press (с Big K.R.I.T., Smoke DZA и Girl Talk) (2022) * Roofless Records for Drop Tops: Disc 1 (с Curren$y) (2026) === Компилационни албуми === * Khalifa (2016) === Саундтрак албуми === * Mac & Devin Go to High School (със Снууп Дог) (2011) === EP === * Live in Concert (с Curren$y) (2013) * Talk About It in the Morning (с Ty Dolla Sign) (2015) * O.N.I.F.C: 4 Years Anniversary (2016) * Kush & OJ: 7 Years Anniversary (2017) * Pre-Rolleds (2017) * Bong Rips (2017) * It's Only Weed Bro (2020) * The Saga of Wiz Khalifa (2020) * 3 Doobies (2020) * Just a Regular Day (2020) * Taylor Cinema (2021) === Микстейпове === * Prince of the City: Welcome to Pistolvania (2005) * Grow Season (2007) * Prince of the City 2 (2007) * Star Power (2008) * Flight School (2009) * How Fly (с Curren$y) (2009) * Burn After Rolling (2009) * Kush & Orange Juice (2010) * Cabin Fever (2011) * Taylor Allderdice (2012) * Cabin Fever 2 (2012) * 28 Grams (2014) * Cabin Fever 3 (2015) * TGOD Volume 1 (с Taylor Gang) (2016) * Laugh Now, Fly Later (2017) * Fly Times, Vol. 1: The Good Fly Young (2019) * Big Pimpin (2020) == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} [[Категория:Американски хип-хоп музиканти]] [[Категория:Американски рапъри]] [[Категория:Американски актьори]] [[Категория:Американски озвучаващи актьори]] [[Категория:Афроамерикански актьори]] [[Категория:Псевдоними]] [[Категория:Родени в Майнът]] s4a97w1tdr4cfv38c838ww2ior948hi 12876580 12876579 2026-04-10T13:11:40Z Kelleniro 370319 /* Микстейпове */ 12876580 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Уиз Калифа | име-оригинал = Wiz Khalifa | категория = музикант | описание = | портрет = Wiz Khalifa Stavernfestivalen 2018 (231826) (cropped).jpg | портрет-описание = Уиз Калифа през 2018 г. | име-рождено = Камерън Джибрил Томаз | роден-място = [[Майнът]], [[Северна Дакота]], [[САЩ]] | починал-място = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = [[хип-хоп]], [[R&B]], [[Трап (музикален жанр)|трап]] | инструмент = | глас = | направление = | период-на-активност = 2005 – | лейбъл = Rostrum{{*}}Taylor Gang{{*}}[[Warner Records]]{{*}}[[Atlantic Records]] | свързани-изпълнители = | влияния = | известни творби = | музикални награди = }} | баща = | майка = | брак = [[Амбър Роуз]] (2013 – 2016) | деца = 1 | подпис = }} '''Камерън Джибрил Томаз''' ({{lang|en|Cameron Jibril Thomaz}}), известен професионално като '''Уиз Kалифа''' ({{lang|en|Wiz Khalifa}}), е американски рапър, певец, автор на песни и актьор. Издава дебютния си албум ''Show and Prove'' през 2006 г., а на следващата година подписва с [[Warner Records]]. Първият му хит е „Say Yeah“ от 2008 г.<ref name="ErieTimesNews">{{cite news|last1=Richards|first1=Dave|title=He'll make it hot|url=http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=/20080918/ENTERTAINMENT0301/809180341/-1/ENTERTAINMENT03|accessdate= 21 ноември 2017|work=Erie Times-News|date= 18 септември 2008|archiveurl=https://web.archive.org/web/20090113003106/http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=%2F20080918%2FENTERTAINMENT0301%2F809180341%2F-1%2FENTERTAINMENT03|archivedate= 13 януари 2009|url-status=live|df=mdy-all}}</ref> През 2009 г. скъсва с Warner Records и издава албума си ''Deal or No Deal'' безплатно. На следващата година подписва с [[Atlantic Records]].<ref>{{cite web|url=http://www.bostonherald.com/entertainment/music/general/view.bg?articleid=1272586&srvc=home&position=also|title=Rising rap Wiz kid's got the right mix|publisher=Boston Herald|date= 6 август 2010|accessdate= 8 август 2010 }}</ref> Дебютният му сингъл за Atlantic „Black and Yellow“ достига номер едно в класацията [[Билборд Хот 100]]. През 2011 г. издава албума ''Rolling Papers''.<ref>{{cite web |url=http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ |title=Pre-Order Rolling Papers |publisher=Wiz Khalifa |accessdate=February 20 февруари 2011 |архив_дата=2011-02-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110223070927/http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ }}</ref> Следват албумите ''O.N.I.F.C.'' през 2012 г. и ''Blacc Hollywood'' през 2014 г. През март 2015 г. издава песента „See You Again“ като саундтрак за филма ''[[Бързи и яростни 7]]'', която е номер едно в класацията Билборд Хот 100 общо 12 седмици.<ref name=seeyouagainbillboard>{{cite web|title=Wiz Khalifa's 'See You Again' Leads Hot 100 for 10th Week|url=http://www.billboard.com/articles/columns/chart-beat/6605843/wiz-khalifa-see-you-again-hot-100-10th-week|accessdate=30 юни 2015|date= 24 юни 2015}}</ref> == Дискография == === Студийни албуми === * Show and Prove (2006) * Deal or No Deal (2009) * Rolling Papers (2011) * O.N.I.F.C. (2012) * Blacc Hollywood (2014) * Rolling Papers 2 (2018) * Multiverse (2022) === Колаборационни албуми === * Rude Awakening (с Juicy J и TM88 като TGOD Mafia) (2016) * 2009 (с Curren$y) (2019) * Wiz Got Wings (с Sledgren и Cardo) (2021) * Stoner's Night (с Juicy J) (2022) * Full Court Press (с Big K.R.I.T., Smoke DZA и Girl Talk) (2022) * Roofless Records for Drop Tops: Disc 1 (с Curren$y) (2026) === Компилационни албуми === * Khalifa (2016) === Саундтрак албуми === * Mac & Devin Go to High School (със Снууп Дог) (2011) === EP === * Live in Concert (с Curren$y) (2013) * Talk About It in the Morning (с Ty Dolla Sign) (2015) * O.N.I.F.C: 4 Years Anniversary (2016) * Kush & OJ: 7 Years Anniversary (2017) * Pre-Rolleds (2017) * Bong Rips (2017) * It's Only Weed Bro (2020) * The Saga of Wiz Khalifa (2020) * 3 Doobies (2020) * Just a Regular Day (2020) * Taylor Cinema (2021) === Микстейпове === * Prince of the City: Welcome to Pistolvania (2005) * Grow Season (2007) * Prince of the City 2 (2007) * Star Power (2008) * Flight School (2009) * How Fly (с Curren$y) (2009) * Burn After Rolling (2009) * Kush & Orange Juice (2010) * Cabin Fever (2011) * Taylor Allderdice (2012) * Cabin Fever 2 (2012) * 28 Grams (2014) * Cabin Fever 3 (2015) * TGOD Volume 1 (с Taylor Gang) (2016) * Laugh Now, Fly Later (2017) * Fly Times, Vol. 1: The Good Fly Young (2019) * Big Pimpin (2020) * #Fucc2020 (с DJ DaddyKat) (2021) == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} [[Категория:Американски хип-хоп музиканти]] [[Категория:Американски рапъри]] [[Категория:Американски актьори]] [[Категория:Американски озвучаващи актьори]] [[Категория:Афроамерикански актьори]] [[Категория:Псевдоними]] [[Категория:Родени в Майнът]] gy5nixclcca84x553vxzt8chpm1qad2 12876583 12876580 2026-04-10T13:12:23Z Kelleniro 370319 /* Микстейпове */ 12876583 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Уиз Калифа | име-оригинал = Wiz Khalifa | категория = музикант | описание = | портрет = Wiz Khalifa Stavernfestivalen 2018 (231826) (cropped).jpg | портрет-описание = Уиз Калифа през 2018 г. | име-рождено = Камерън Джибрил Томаз | роден-място = [[Майнът]], [[Северна Дакота]], [[САЩ]] | починал-място = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = [[хип-хоп]], [[R&B]], [[Трап (музикален жанр)|трап]] | инструмент = | глас = | направление = | период-на-активност = 2005 – | лейбъл = Rostrum{{*}}Taylor Gang{{*}}[[Warner Records]]{{*}}[[Atlantic Records]] | свързани-изпълнители = | влияния = | известни творби = | музикални награди = }} | баща = | майка = | брак = [[Амбър Роуз]] (2013 – 2016) | деца = 1 | подпис = }} '''Камерън Джибрил Томаз''' ({{lang|en|Cameron Jibril Thomaz}}), известен професионално като '''Уиз Kалифа''' ({{lang|en|Wiz Khalifa}}), е американски рапър, певец, автор на песни и актьор. Издава дебютния си албум ''Show and Prove'' през 2006 г., а на следващата година подписва с [[Warner Records]]. Първият му хит е „Say Yeah“ от 2008 г.<ref name="ErieTimesNews">{{cite news|last1=Richards|first1=Dave|title=He'll make it hot|url=http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=/20080918/ENTERTAINMENT0301/809180341/-1/ENTERTAINMENT03|accessdate= 21 ноември 2017|work=Erie Times-News|date= 18 септември 2008|archiveurl=https://web.archive.org/web/20090113003106/http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=%2F20080918%2FENTERTAINMENT0301%2F809180341%2F-1%2FENTERTAINMENT03|archivedate= 13 януари 2009|url-status=live|df=mdy-all}}</ref> През 2009 г. скъсва с Warner Records и издава албума си ''Deal or No Deal'' безплатно. На следващата година подписва с [[Atlantic Records]].<ref>{{cite web|url=http://www.bostonherald.com/entertainment/music/general/view.bg?articleid=1272586&srvc=home&position=also|title=Rising rap Wiz kid's got the right mix|publisher=Boston Herald|date= 6 август 2010|accessdate= 8 август 2010 }}</ref> Дебютният му сингъл за Atlantic „Black and Yellow“ достига номер едно в класацията [[Билборд Хот 100]]. През 2011 г. издава албума ''Rolling Papers''.<ref>{{cite web |url=http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ |title=Pre-Order Rolling Papers |publisher=Wiz Khalifa |accessdate=February 20 февруари 2011 |архив_дата=2011-02-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110223070927/http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ }}</ref> Следват албумите ''O.N.I.F.C.'' през 2012 г. и ''Blacc Hollywood'' през 2014 г. През март 2015 г. издава песента „See You Again“ като саундтрак за филма ''[[Бързи и яростни 7]]'', която е номер едно в класацията Билборд Хот 100 общо 12 седмици.<ref name=seeyouagainbillboard>{{cite web|title=Wiz Khalifa's 'See You Again' Leads Hot 100 for 10th Week|url=http://www.billboard.com/articles/columns/chart-beat/6605843/wiz-khalifa-see-you-again-hot-100-10th-week|accessdate=30 юни 2015|date= 24 юни 2015}}</ref> == Дискография == === Студийни албуми === * Show and Prove (2006) * Deal or No Deal (2009) * Rolling Papers (2011) * O.N.I.F.C. (2012) * Blacc Hollywood (2014) * Rolling Papers 2 (2018) * Multiverse (2022) === Колаборационни албуми === * Rude Awakening (с Juicy J и TM88 като TGOD Mafia) (2016) * 2009 (с Curren$y) (2019) * Wiz Got Wings (с Sledgren и Cardo) (2021) * Stoner's Night (с Juicy J) (2022) * Full Court Press (с Big K.R.I.T., Smoke DZA и Girl Talk) (2022) * Roofless Records for Drop Tops: Disc 1 (с Curren$y) (2026) === Компилационни албуми === * Khalifa (2016) === Саундтрак албуми === * Mac & Devin Go to High School (със Снууп Дог) (2011) === EP === * Live in Concert (с Curren$y) (2013) * Talk About It in the Morning (с Ty Dolla Sign) (2015) * O.N.I.F.C: 4 Years Anniversary (2016) * Kush & OJ: 7 Years Anniversary (2017) * Pre-Rolleds (2017) * Bong Rips (2017) * It's Only Weed Bro (2020) * The Saga of Wiz Khalifa (2020) * 3 Doobies (2020) * Just a Regular Day (2020) * Taylor Cinema (2021) === Микстейпове === * Prince of the City: Welcome to Pistolvania (2005) * Grow Season (2007) * Prince of the City 2 (2007) * Star Power (2008) * Flight School (2009) * How Fly (с Curren$y) (2009) * Burn After Rolling (2009) * Kush & Orange Juice (2010) * Cabin Fever (2011) * Taylor Allderdice (2012) * Cabin Fever 2 (2012) * 28 Grams (2014) * Cabin Fever 3 (2015) * TGOD Volume 1 (с Taylor Gang) (2016) * Laugh Now, Fly Later (2017) * Fly Times, Vol. 1: The Good Fly Young (2019) * Big Pimpin (2020) * #Fucc2020 (с DJ DaddyKat) (2021) * Taylor Nights (с Taylor Gang и DJ DaddyKat) (2021) == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} [[Категория:Американски хип-хоп музиканти]] [[Категория:Американски рапъри]] [[Категория:Американски актьори]] [[Категория:Американски озвучаващи актьори]] [[Категория:Афроамерикански актьори]] [[Категория:Псевдоними]] [[Категория:Родени в Майнът]] trtlm276hxuj5kzdyon5x74pr7lo8ji 12876586 12876583 2026-04-10T13:13:11Z Kelleniro 370319 /* Микстейпове */ 12876586 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Уиз Калифа | име-оригинал = Wiz Khalifa | категория = музикант | описание = | портрет = Wiz Khalifa Stavernfestivalen 2018 (231826) (cropped).jpg | портрет-описание = Уиз Калифа през 2018 г. | име-рождено = Камерън Джибрил Томаз | роден-място = [[Майнът]], [[Северна Дакота]], [[САЩ]] | починал-място = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = [[хип-хоп]], [[R&B]], [[Трап (музикален жанр)|трап]] | инструмент = | глас = | направление = | период-на-активност = 2005 – | лейбъл = Rostrum{{*}}Taylor Gang{{*}}[[Warner Records]]{{*}}[[Atlantic Records]] | свързани-изпълнители = | влияния = | известни творби = | музикални награди = }} | баща = | майка = | брак = [[Амбър Роуз]] (2013 – 2016) | деца = 1 | подпис = }} '''Камерън Джибрил Томаз''' ({{lang|en|Cameron Jibril Thomaz}}), известен професионално като '''Уиз Kалифа''' ({{lang|en|Wiz Khalifa}}), е американски рапър, певец, автор на песни и актьор. Издава дебютния си албум ''Show and Prove'' през 2006 г., а на следващата година подписва с [[Warner Records]]. Първият му хит е „Say Yeah“ от 2008 г.<ref name="ErieTimesNews">{{cite news|last1=Richards|first1=Dave|title=He'll make it hot|url=http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=/20080918/ENTERTAINMENT0301/809180341/-1/ENTERTAINMENT03|accessdate= 21 ноември 2017|work=Erie Times-News|date= 18 септември 2008|archiveurl=https://web.archive.org/web/20090113003106/http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=%2F20080918%2FENTERTAINMENT0301%2F809180341%2F-1%2FENTERTAINMENT03|archivedate= 13 януари 2009|url-status=live|df=mdy-all}}</ref> През 2009 г. скъсва с Warner Records и издава албума си ''Deal or No Deal'' безплатно. На следващата година подписва с [[Atlantic Records]].<ref>{{cite web|url=http://www.bostonherald.com/entertainment/music/general/view.bg?articleid=1272586&srvc=home&position=also|title=Rising rap Wiz kid's got the right mix|publisher=Boston Herald|date= 6 август 2010|accessdate= 8 август 2010 }}</ref> Дебютният му сингъл за Atlantic „Black and Yellow“ достига номер едно в класацията [[Билборд Хот 100]]. През 2011 г. издава албума ''Rolling Papers''.<ref>{{cite web |url=http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ |title=Pre-Order Rolling Papers |publisher=Wiz Khalifa |accessdate=February 20 февруари 2011 |архив_дата=2011-02-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110223070927/http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ }}</ref> Следват албумите ''O.N.I.F.C.'' през 2012 г. и ''Blacc Hollywood'' през 2014 г. През март 2015 г. издава песента „See You Again“ като саундтрак за филма ''[[Бързи и яростни 7]]'', която е номер едно в класацията Билборд Хот 100 общо 12 седмици.<ref name=seeyouagainbillboard>{{cite web|title=Wiz Khalifa's 'See You Again' Leads Hot 100 for 10th Week|url=http://www.billboard.com/articles/columns/chart-beat/6605843/wiz-khalifa-see-you-again-hot-100-10th-week|accessdate=30 юни 2015|date= 24 юни 2015}}</ref> == Дискография == === Студийни албуми === * Show and Prove (2006) * Deal or No Deal (2009) * Rolling Papers (2011) * O.N.I.F.C. (2012) * Blacc Hollywood (2014) * Rolling Papers 2 (2018) * Multiverse (2022) === Колаборационни албуми === * Rude Awakening (с Juicy J и TM88 като TGOD Mafia) (2016) * 2009 (с Curren$y) (2019) * Wiz Got Wings (с Sledgren и Cardo) (2021) * Stoner's Night (с Juicy J) (2022) * Full Court Press (с Big K.R.I.T., Smoke DZA и Girl Talk) (2022) * Roofless Records for Drop Tops: Disc 1 (с Curren$y) (2026) === Компилационни албуми === * Khalifa (2016) === Саундтрак албуми === * Mac & Devin Go to High School (със Снууп Дог) (2011) === EP === * Live in Concert (с Curren$y) (2013) * Talk About It in the Morning (с Ty Dolla Sign) (2015) * O.N.I.F.C: 4 Years Anniversary (2016) * Kush & OJ: 7 Years Anniversary (2017) * Pre-Rolleds (2017) * Bong Rips (2017) * It's Only Weed Bro (2020) * The Saga of Wiz Khalifa (2020) * 3 Doobies (2020) * Just a Regular Day (2020) * Taylor Cinema (2021) === Микстейпове === * Prince of the City: Welcome to Pistolvania (2005) * Grow Season (2007) * Prince of the City 2 (2007) * Star Power (2008) * Flight School (2009) * How Fly (с Curren$y) (2009) * Burn After Rolling (2009) * Kush & Orange Juice (2010) * Cabin Fever (2011) * Taylor Allderdice (2012) * Cabin Fever 2 (2012) * 28 Grams (2014) * Cabin Fever 3 (2015) * TGOD Volume 1 (с Taylor Gang) (2016) * Laugh Now, Fly Later (2017) * Fly Times, Vol. 1: The Good Fly Young (2019) * Big Pimpin (2020) * #Fucc2020 (с DJ DaddyKat) (2021) * Taylor Nights (с Taylor Gang и DJ DaddyKat) (2021) * G Rage (с Taylor Gang) (2022) == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} [[Категория:Американски хип-хоп музиканти]] [[Категория:Американски рапъри]] [[Категория:Американски актьори]] [[Категория:Американски озвучаващи актьори]] [[Категория:Афроамерикански актьори]] [[Категория:Псевдоними]] [[Категория:Родени в Майнът]] el1a354sibm4glcva25w3fjnoxe304l 12876587 12876586 2026-04-10T13:13:46Z Kelleniro 370319 /* Микстейпове */ 12876587 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Уиз Калифа | име-оригинал = Wiz Khalifa | категория = музикант | описание = | портрет = Wiz Khalifa Stavernfestivalen 2018 (231826) (cropped).jpg | портрет-описание = Уиз Калифа през 2018 г. | име-рождено = Камерън Джибрил Томаз | роден-място = [[Майнът]], [[Северна Дакота]], [[САЩ]] | починал-място = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = [[хип-хоп]], [[R&B]], [[Трап (музикален жанр)|трап]] | инструмент = | глас = | направление = | период-на-активност = 2005 – | лейбъл = Rostrum{{*}}Taylor Gang{{*}}[[Warner Records]]{{*}}[[Atlantic Records]] | свързани-изпълнители = | влияния = | известни творби = | музикални награди = }} | баща = | майка = | брак = [[Амбър Роуз]] (2013 – 2016) | деца = 1 | подпис = }} '''Камерън Джибрил Томаз''' ({{lang|en|Cameron Jibril Thomaz}}), известен професионално като '''Уиз Kалифа''' ({{lang|en|Wiz Khalifa}}), е американски рапър, певец, автор на песни и актьор. Издава дебютния си албум ''Show and Prove'' през 2006 г., а на следващата година подписва с [[Warner Records]]. Първият му хит е „Say Yeah“ от 2008 г.<ref name="ErieTimesNews">{{cite news|last1=Richards|first1=Dave|title=He'll make it hot|url=http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=/20080918/ENTERTAINMENT0301/809180341/-1/ENTERTAINMENT03|accessdate= 21 ноември 2017|work=Erie Times-News|date= 18 септември 2008|archiveurl=https://web.archive.org/web/20090113003106/http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=%2F20080918%2FENTERTAINMENT0301%2F809180341%2F-1%2FENTERTAINMENT03|archivedate= 13 януари 2009|url-status=live|df=mdy-all}}</ref> През 2009 г. скъсва с Warner Records и издава албума си ''Deal or No Deal'' безплатно. На следващата година подписва с [[Atlantic Records]].<ref>{{cite web|url=http://www.bostonherald.com/entertainment/music/general/view.bg?articleid=1272586&srvc=home&position=also|title=Rising rap Wiz kid's got the right mix|publisher=Boston Herald|date= 6 август 2010|accessdate= 8 август 2010 }}</ref> Дебютният му сингъл за Atlantic „Black and Yellow“ достига номер едно в класацията [[Билборд Хот 100]]. През 2011 г. издава албума ''Rolling Papers''.<ref>{{cite web |url=http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ |title=Pre-Order Rolling Papers |publisher=Wiz Khalifa |accessdate=February 20 февруари 2011 |архив_дата=2011-02-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110223070927/http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ }}</ref> Следват албумите ''O.N.I.F.C.'' през 2012 г. и ''Blacc Hollywood'' през 2014 г. През март 2015 г. издава песента „See You Again“ като саундтрак за филма ''[[Бързи и яростни 7]]'', която е номер едно в класацията Билборд Хот 100 общо 12 седмици.<ref name=seeyouagainbillboard>{{cite web|title=Wiz Khalifa's 'See You Again' Leads Hot 100 for 10th Week|url=http://www.billboard.com/articles/columns/chart-beat/6605843/wiz-khalifa-see-you-again-hot-100-10th-week|accessdate=30 юни 2015|date= 24 юни 2015}}</ref> == Дискография == === Студийни албуми === * Show and Prove (2006) * Deal or No Deal (2009) * Rolling Papers (2011) * O.N.I.F.C. (2012) * Blacc Hollywood (2014) * Rolling Papers 2 (2018) * Multiverse (2022) === Колаборационни албуми === * Rude Awakening (с Juicy J и TM88 като TGOD Mafia) (2016) * 2009 (с Curren$y) (2019) * Wiz Got Wings (с Sledgren и Cardo) (2021) * Stoner's Night (с Juicy J) (2022) * Full Court Press (с Big K.R.I.T., Smoke DZA и Girl Talk) (2022) * Roofless Records for Drop Tops: Disc 1 (с Curren$y) (2026) === Компилационни албуми === * Khalifa (2016) === Саундтрак албуми === * Mac & Devin Go to High School (със Снууп Дог) (2011) === EP === * Live in Concert (с Curren$y) (2013) * Talk About It in the Morning (с Ty Dolla Sign) (2015) * O.N.I.F.C: 4 Years Anniversary (2016) * Kush & OJ: 7 Years Anniversary (2017) * Pre-Rolleds (2017) * Bong Rips (2017) * It's Only Weed Bro (2020) * The Saga of Wiz Khalifa (2020) * 3 Doobies (2020) * Just a Regular Day (2020) * Taylor Cinema (2021) === Микстейпове === * Prince of the City: Welcome to Pistolvania (2005) * Grow Season (2007) * Prince of the City 2 (2007) * Star Power (2008) * Flight School (2009) * How Fly (с Curren$y) (2009) * Burn After Rolling (2009) * Kush & Orange Juice (2010) * Cabin Fever (2011) * Taylor Allderdice (2012) * Cabin Fever 2 (2012) * 28 Grams (2014) * Cabin Fever 3 (2015) * TGOD Volume 1 (с Taylor Gang) (2016) * Laugh Now, Fly Later (2017) * Fly Times, Vol. 1: The Good Fly Young (2019) * Big Pimpin (2020) * #Fucc2020 (с DJ DaddyKat) (2021) * Taylor Nights (с Taylor Gang и DJ DaddyKat) (2021) * G Rage (с Taylor Gang) (2022) * See Ya (2023) == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} [[Категория:Американски хип-хоп музиканти]] [[Категория:Американски рапъри]] [[Категория:Американски актьори]] [[Категория:Американски озвучаващи актьори]] [[Категория:Афроамерикански актьори]] [[Категория:Псевдоними]] [[Категория:Родени в Майнът]] qrrw8m2e2jxm7d0boffdx47axd3h0r1 12876588 12876587 2026-04-10T13:14:28Z Kelleniro 370319 /* Микстейпове */ 12876588 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Уиз Калифа | име-оригинал = Wiz Khalifa | категория = музикант | описание = | портрет = Wiz Khalifa Stavernfestivalen 2018 (231826) (cropped).jpg | портрет-описание = Уиз Калифа през 2018 г. | име-рождено = Камерън Джибрил Томаз | роден-място = [[Майнът]], [[Северна Дакота]], [[САЩ]] | починал-място = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = [[хип-хоп]], [[R&B]], [[Трап (музикален жанр)|трап]] | инструмент = | глас = | направление = | период-на-активност = 2005 – | лейбъл = Rostrum{{*}}Taylor Gang{{*}}[[Warner Records]]{{*}}[[Atlantic Records]] | свързани-изпълнители = | влияния = | известни творби = | музикални награди = }} | баща = | майка = | брак = [[Амбър Роуз]] (2013 – 2016) | деца = 1 | подпис = }} '''Камерън Джибрил Томаз''' ({{lang|en|Cameron Jibril Thomaz}}), известен професионално като '''Уиз Kалифа''' ({{lang|en|Wiz Khalifa}}), е американски рапър, певец, автор на песни и актьор. Издава дебютния си албум ''Show and Prove'' през 2006 г., а на следващата година подписва с [[Warner Records]]. Първият му хит е „Say Yeah“ от 2008 г.<ref name="ErieTimesNews">{{cite news|last1=Richards|first1=Dave|title=He'll make it hot|url=http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=/20080918/ENTERTAINMENT0301/809180341/-1/ENTERTAINMENT03|accessdate= 21 ноември 2017|work=Erie Times-News|date= 18 септември 2008|archiveurl=https://web.archive.org/web/20090113003106/http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=%2F20080918%2FENTERTAINMENT0301%2F809180341%2F-1%2FENTERTAINMENT03|archivedate= 13 януари 2009|url-status=live|df=mdy-all}}</ref> През 2009 г. скъсва с Warner Records и издава албума си ''Deal or No Deal'' безплатно. На следващата година подписва с [[Atlantic Records]].<ref>{{cite web|url=http://www.bostonherald.com/entertainment/music/general/view.bg?articleid=1272586&srvc=home&position=also|title=Rising rap Wiz kid's got the right mix|publisher=Boston Herald|date= 6 август 2010|accessdate= 8 август 2010 }}</ref> Дебютният му сингъл за Atlantic „Black and Yellow“ достига номер едно в класацията [[Билборд Хот 100]]. През 2011 г. издава албума ''Rolling Papers''.<ref>{{cite web |url=http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ |title=Pre-Order Rolling Papers |publisher=Wiz Khalifa |accessdate=February 20 февруари 2011 |архив_дата=2011-02-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110223070927/http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ }}</ref> Следват албумите ''O.N.I.F.C.'' през 2012 г. и ''Blacc Hollywood'' през 2014 г. През март 2015 г. издава песента „See You Again“ като саундтрак за филма ''[[Бързи и яростни 7]]'', която е номер едно в класацията Билборд Хот 100 общо 12 седмици.<ref name=seeyouagainbillboard>{{cite web|title=Wiz Khalifa's 'See You Again' Leads Hot 100 for 10th Week|url=http://www.billboard.com/articles/columns/chart-beat/6605843/wiz-khalifa-see-you-again-hot-100-10th-week|accessdate=30 юни 2015|date= 24 юни 2015}}</ref> == Дискография == === Студийни албуми === * Show and Prove (2006) * Deal or No Deal (2009) * Rolling Papers (2011) * O.N.I.F.C. (2012) * Blacc Hollywood (2014) * Rolling Papers 2 (2018) * Multiverse (2022) === Колаборационни албуми === * Rude Awakening (с Juicy J и TM88 като TGOD Mafia) (2016) * 2009 (с Curren$y) (2019) * Wiz Got Wings (с Sledgren и Cardo) (2021) * Stoner's Night (с Juicy J) (2022) * Full Court Press (с Big K.R.I.T., Smoke DZA и Girl Talk) (2022) * Roofless Records for Drop Tops: Disc 1 (с Curren$y) (2026) === Компилационни албуми === * Khalifa (2016) === Саундтрак албуми === * Mac & Devin Go to High School (със Снууп Дог) (2011) === EP === * Live in Concert (с Curren$y) (2013) * Talk About It in the Morning (с Ty Dolla Sign) (2015) * O.N.I.F.C: 4 Years Anniversary (2016) * Kush & OJ: 7 Years Anniversary (2017) * Pre-Rolleds (2017) * Bong Rips (2017) * It's Only Weed Bro (2020) * The Saga of Wiz Khalifa (2020) * 3 Doobies (2020) * Just a Regular Day (2020) * Taylor Cinema (2021) === Микстейпове === * Prince of the City: Welcome to Pistolvania (2005) * Grow Season (2007) * Prince of the City 2 (2007) * Star Power (2008) * Flight School (2009) * How Fly (с Curren$y) (2009) * Burn After Rolling (2009) * Kush & Orange Juice (2010) * Cabin Fever (2011) * Taylor Allderdice (2012) * Cabin Fever 2 (2012) * 28 Grams (2014) * Cabin Fever 3 (2015) * TGOD Volume 1 (с Taylor Gang) (2016) * Laugh Now, Fly Later (2017) * Fly Times, Vol. 1: The Good Fly Young (2019) * Big Pimpin (2020) * #Fucc2020 (с DJ DaddyKat) (2021) * Taylor Nights (с Taylor Gang и DJ DaddyKat) (2021) * G Rage (с Taylor Gang) (2022) * See Ya (2023) * Khali Sober (2023) == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} [[Категория:Американски хип-хоп музиканти]] [[Категория:Американски рапъри]] [[Категория:Американски актьори]] [[Категория:Американски озвучаващи актьори]] [[Категория:Афроамерикански актьори]] [[Категория:Псевдоними]] [[Категория:Родени в Майнът]] 1guemlram8ieh8q04ww7dng5f9y0nb8 12876589 12876588 2026-04-10T13:14:57Z Kelleniro 370319 /* Микстейпове */ 12876589 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Уиз Калифа | име-оригинал = Wiz Khalifa | категория = музикант | описание = | портрет = Wiz Khalifa Stavernfestivalen 2018 (231826) (cropped).jpg | портрет-описание = Уиз Калифа през 2018 г. | име-рождено = Камерън Джибрил Томаз | роден-място = [[Майнът]], [[Северна Дакота]], [[САЩ]] | починал-място = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = [[хип-хоп]], [[R&B]], [[Трап (музикален жанр)|трап]] | инструмент = | глас = | направление = | период-на-активност = 2005 – | лейбъл = Rostrum{{*}}Taylor Gang{{*}}[[Warner Records]]{{*}}[[Atlantic Records]] | свързани-изпълнители = | влияния = | известни творби = | музикални награди = }} | баща = | майка = | брак = [[Амбър Роуз]] (2013 – 2016) | деца = 1 | подпис = }} '''Камерън Джибрил Томаз''' ({{lang|en|Cameron Jibril Thomaz}}), известен професионално като '''Уиз Kалифа''' ({{lang|en|Wiz Khalifa}}), е американски рапър, певец, автор на песни и актьор. Издава дебютния си албум ''Show and Prove'' през 2006 г., а на следващата година подписва с [[Warner Records]]. Първият му хит е „Say Yeah“ от 2008 г.<ref name="ErieTimesNews">{{cite news|last1=Richards|first1=Dave|title=He'll make it hot|url=http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=/20080918/ENTERTAINMENT0301/809180341/-1/ENTERTAINMENT03|accessdate= 21 ноември 2017|work=Erie Times-News|date= 18 септември 2008|archiveurl=https://web.archive.org/web/20090113003106/http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=%2F20080918%2FENTERTAINMENT0301%2F809180341%2F-1%2FENTERTAINMENT03|archivedate= 13 януари 2009|url-status=live|df=mdy-all}}</ref> През 2009 г. скъсва с Warner Records и издава албума си ''Deal or No Deal'' безплатно. На следващата година подписва с [[Atlantic Records]].<ref>{{cite web|url=http://www.bostonherald.com/entertainment/music/general/view.bg?articleid=1272586&srvc=home&position=also|title=Rising rap Wiz kid's got the right mix|publisher=Boston Herald|date= 6 август 2010|accessdate= 8 август 2010 }}</ref> Дебютният му сингъл за Atlantic „Black and Yellow“ достига номер едно в класацията [[Билборд Хот 100]]. През 2011 г. издава албума ''Rolling Papers''.<ref>{{cite web |url=http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ |title=Pre-Order Rolling Papers |publisher=Wiz Khalifa |accessdate=February 20 февруари 2011 |архив_дата=2011-02-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110223070927/http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ }}</ref> Следват албумите ''O.N.I.F.C.'' през 2012 г. и ''Blacc Hollywood'' през 2014 г. През март 2015 г. издава песента „See You Again“ като саундтрак за филма ''[[Бързи и яростни 7]]'', която е номер едно в класацията Билборд Хот 100 общо 12 седмици.<ref name=seeyouagainbillboard>{{cite web|title=Wiz Khalifa's 'See You Again' Leads Hot 100 for 10th Week|url=http://www.billboard.com/articles/columns/chart-beat/6605843/wiz-khalifa-see-you-again-hot-100-10th-week|accessdate=30 юни 2015|date= 24 юни 2015}}</ref> == Дискография == === Студийни албуми === * Show and Prove (2006) * Deal or No Deal (2009) * Rolling Papers (2011) * O.N.I.F.C. (2012) * Blacc Hollywood (2014) * Rolling Papers 2 (2018) * Multiverse (2022) === Колаборационни албуми === * Rude Awakening (с Juicy J и TM88 като TGOD Mafia) (2016) * 2009 (с Curren$y) (2019) * Wiz Got Wings (с Sledgren и Cardo) (2021) * Stoner's Night (с Juicy J) (2022) * Full Court Press (с Big K.R.I.T., Smoke DZA и Girl Talk) (2022) * Roofless Records for Drop Tops: Disc 1 (с Curren$y) (2026) === Компилационни албуми === * Khalifa (2016) === Саундтрак албуми === * Mac & Devin Go to High School (със Снууп Дог) (2011) === EP === * Live in Concert (с Curren$y) (2013) * Talk About It in the Morning (с Ty Dolla Sign) (2015) * O.N.I.F.C: 4 Years Anniversary (2016) * Kush & OJ: 7 Years Anniversary (2017) * Pre-Rolleds (2017) * Bong Rips (2017) * It's Only Weed Bro (2020) * The Saga of Wiz Khalifa (2020) * 3 Doobies (2020) * Just a Regular Day (2020) * Taylor Cinema (2021) === Микстейпове === * Prince of the City: Welcome to Pistolvania (2005) * Grow Season (2007) * Prince of the City 2 (2007) * Star Power (2008) * Flight School (2009) * How Fly (с Curren$y) (2009) * Burn After Rolling (2009) * Kush & Orange Juice (2010) * Cabin Fever (2011) * Taylor Allderdice (2012) * Cabin Fever 2 (2012) * 28 Grams (2014) * Cabin Fever 3 (2015) * TGOD Volume 1 (с Taylor Gang) (2016) * Laugh Now, Fly Later (2017) * Fly Times, Vol. 1: The Good Fly Young (2019) * Big Pimpin (2020) * #Fucc2020 (с DJ DaddyKat) (2021) * Taylor Nights (с Taylor Gang и DJ DaddyKat) (2021) * G Rage (с Taylor Gang) (2022) * See Ya (2023) * Khali Sober (2023) * Decisions (2023) == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} [[Категория:Американски хип-хоп музиканти]] [[Категория:Американски рапъри]] [[Категория:Американски актьори]] [[Категория:Американски озвучаващи актьори]] [[Категория:Афроамерикански актьори]] [[Категория:Псевдоними]] [[Категория:Родени в Майнът]] npn23dyifl87923bnmjnhkt6jvk32dw 12876590 12876589 2026-04-10T13:15:28Z Kelleniro 370319 /* Микстейпове */ 12876590 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Уиз Калифа | име-оригинал = Wiz Khalifa | категория = музикант | описание = | портрет = Wiz Khalifa Stavernfestivalen 2018 (231826) (cropped).jpg | портрет-описание = Уиз Калифа през 2018 г. | име-рождено = Камерън Джибрил Томаз | роден-място = [[Майнът]], [[Северна Дакота]], [[САЩ]] | починал-място = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = [[хип-хоп]], [[R&B]], [[Трап (музикален жанр)|трап]] | инструмент = | глас = | направление = | период-на-активност = 2005 – | лейбъл = Rostrum{{*}}Taylor Gang{{*}}[[Warner Records]]{{*}}[[Atlantic Records]] | свързани-изпълнители = | влияния = | известни творби = | музикални награди = }} | баща = | майка = | брак = [[Амбър Роуз]] (2013 – 2016) | деца = 1 | подпис = }} '''Камерън Джибрил Томаз''' ({{lang|en|Cameron Jibril Thomaz}}), известен професионално като '''Уиз Kалифа''' ({{lang|en|Wiz Khalifa}}), е американски рапър, певец, автор на песни и актьор. Издава дебютния си албум ''Show and Prove'' през 2006 г., а на следващата година подписва с [[Warner Records]]. Първият му хит е „Say Yeah“ от 2008 г.<ref name="ErieTimesNews">{{cite news|last1=Richards|first1=Dave|title=He'll make it hot|url=http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=/20080918/ENTERTAINMENT0301/809180341/-1/ENTERTAINMENT03|accessdate= 21 ноември 2017|work=Erie Times-News|date= 18 септември 2008|archiveurl=https://web.archive.org/web/20090113003106/http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=%2F20080918%2FENTERTAINMENT0301%2F809180341%2F-1%2FENTERTAINMENT03|archivedate= 13 януари 2009|url-status=live|df=mdy-all}}</ref> През 2009 г. скъсва с Warner Records и издава албума си ''Deal or No Deal'' безплатно. На следващата година подписва с [[Atlantic Records]].<ref>{{cite web|url=http://www.bostonherald.com/entertainment/music/general/view.bg?articleid=1272586&srvc=home&position=also|title=Rising rap Wiz kid's got the right mix|publisher=Boston Herald|date= 6 август 2010|accessdate= 8 август 2010 }}</ref> Дебютният му сингъл за Atlantic „Black and Yellow“ достига номер едно в класацията [[Билборд Хот 100]]. През 2011 г. издава албума ''Rolling Papers''.<ref>{{cite web |url=http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ |title=Pre-Order Rolling Papers |publisher=Wiz Khalifa |accessdate=February 20 февруари 2011 |архив_дата=2011-02-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110223070927/http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ }}</ref> Следват албумите ''O.N.I.F.C.'' през 2012 г. и ''Blacc Hollywood'' през 2014 г. През март 2015 г. издава песента „See You Again“ като саундтрак за филма ''[[Бързи и яростни 7]]'', която е номер едно в класацията Билборд Хот 100 общо 12 седмици.<ref name=seeyouagainbillboard>{{cite web|title=Wiz Khalifa's 'See You Again' Leads Hot 100 for 10th Week|url=http://www.billboard.com/articles/columns/chart-beat/6605843/wiz-khalifa-see-you-again-hot-100-10th-week|accessdate=30 юни 2015|date= 24 юни 2015}}</ref> == Дискография == === Студийни албуми === * Show and Prove (2006) * Deal or No Deal (2009) * Rolling Papers (2011) * O.N.I.F.C. (2012) * Blacc Hollywood (2014) * Rolling Papers 2 (2018) * Multiverse (2022) === Колаборационни албуми === * Rude Awakening (с Juicy J и TM88 като TGOD Mafia) (2016) * 2009 (с Curren$y) (2019) * Wiz Got Wings (с Sledgren и Cardo) (2021) * Stoner's Night (с Juicy J) (2022) * Full Court Press (с Big K.R.I.T., Smoke DZA и Girl Talk) (2022) * Roofless Records for Drop Tops: Disc 1 (с Curren$y) (2026) === Компилационни албуми === * Khalifa (2016) === Саундтрак албуми === * Mac & Devin Go to High School (със Снууп Дог) (2011) === EP === * Live in Concert (с Curren$y) (2013) * Talk About It in the Morning (с Ty Dolla Sign) (2015) * O.N.I.F.C: 4 Years Anniversary (2016) * Kush & OJ: 7 Years Anniversary (2017) * Pre-Rolleds (2017) * Bong Rips (2017) * It's Only Weed Bro (2020) * The Saga of Wiz Khalifa (2020) * 3 Doobies (2020) * Just a Regular Day (2020) * Taylor Cinema (2021) === Микстейпове === * Prince of the City: Welcome to Pistolvania (2005) * Grow Season (2007) * Prince of the City 2 (2007) * Star Power (2008) * Flight School (2009) * How Fly (с Curren$y) (2009) * Burn After Rolling (2009) * Kush & Orange Juice (2010) * Cabin Fever (2011) * Taylor Allderdice (2012) * Cabin Fever 2 (2012) * 28 Grams (2014) * Cabin Fever 3 (2015) * TGOD Volume 1 (с Taylor Gang) (2016) * Laugh Now, Fly Later (2017) * Fly Times, Vol. 1: The Good Fly Young (2019) * Big Pimpin (2020) * #Fucc2020 (с DJ DaddyKat) (2021) * Taylor Nights (с Taylor Gang и DJ DaddyKat) (2021) * G Rage (с Taylor Gang) (2022) * See Ya (2023) * Khali Sober (2023) * Decisions (2023) * Wiz Owens (2024) == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} [[Категория:Американски хип-хоп музиканти]] [[Категория:Американски рапъри]] [[Категория:Американски актьори]] [[Категория:Американски озвучаващи актьори]] [[Категория:Афроамерикански актьори]] [[Категория:Псевдоними]] [[Категория:Родени в Майнът]] kmijki15pb00t5s6bfddgz49j9fpimj 12876591 12876590 2026-04-10T13:16:03Z Kelleniro 370319 /* Микстейпове */ 12876591 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Уиз Калифа | име-оригинал = Wiz Khalifa | категория = музикант | описание = | портрет = Wiz Khalifa Stavernfestivalen 2018 (231826) (cropped).jpg | портрет-описание = Уиз Калифа през 2018 г. | име-рождено = Камерън Джибрил Томаз | роден-място = [[Майнът]], [[Северна Дакота]], [[САЩ]] | починал-място = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = [[хип-хоп]], [[R&B]], [[Трап (музикален жанр)|трап]] | инструмент = | глас = | направление = | период-на-активност = 2005 – | лейбъл = Rostrum{{*}}Taylor Gang{{*}}[[Warner Records]]{{*}}[[Atlantic Records]] | свързани-изпълнители = | влияния = | известни творби = | музикални награди = }} | баща = | майка = | брак = [[Амбър Роуз]] (2013 – 2016) | деца = 1 | подпис = }} '''Камерън Джибрил Томаз''' ({{lang|en|Cameron Jibril Thomaz}}), известен професионално като '''Уиз Kалифа''' ({{lang|en|Wiz Khalifa}}), е американски рапър, певец, автор на песни и актьор. Издава дебютния си албум ''Show and Prove'' през 2006 г., а на следващата година подписва с [[Warner Records]]. Първият му хит е „Say Yeah“ от 2008 г.<ref name="ErieTimesNews">{{cite news|last1=Richards|first1=Dave|title=He'll make it hot|url=http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=/20080918/ENTERTAINMENT0301/809180341/-1/ENTERTAINMENT03|accessdate= 21 ноември 2017|work=Erie Times-News|date= 18 септември 2008|archiveurl=https://web.archive.org/web/20090113003106/http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=%2F20080918%2FENTERTAINMENT0301%2F809180341%2F-1%2FENTERTAINMENT03|archivedate= 13 януари 2009|url-status=live|df=mdy-all}}</ref> През 2009 г. скъсва с Warner Records и издава албума си ''Deal or No Deal'' безплатно. На следващата година подписва с [[Atlantic Records]].<ref>{{cite web|url=http://www.bostonherald.com/entertainment/music/general/view.bg?articleid=1272586&srvc=home&position=also|title=Rising rap Wiz kid's got the right mix|publisher=Boston Herald|date= 6 август 2010|accessdate= 8 август 2010 }}</ref> Дебютният му сингъл за Atlantic „Black and Yellow“ достига номер едно в класацията [[Билборд Хот 100]]. През 2011 г. издава албума ''Rolling Papers''.<ref>{{cite web |url=http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ |title=Pre-Order Rolling Papers |publisher=Wiz Khalifa |accessdate=February 20 февруари 2011 |архив_дата=2011-02-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110223070927/http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ }}</ref> Следват албумите ''O.N.I.F.C.'' през 2012 г. и ''Blacc Hollywood'' през 2014 г. През март 2015 г. издава песента „See You Again“ като саундтрак за филма ''[[Бързи и яростни 7]]'', която е номер едно в класацията Билборд Хот 100 общо 12 седмици.<ref name=seeyouagainbillboard>{{cite web|title=Wiz Khalifa's 'See You Again' Leads Hot 100 for 10th Week|url=http://www.billboard.com/articles/columns/chart-beat/6605843/wiz-khalifa-see-you-again-hot-100-10th-week|accessdate=30 юни 2015|date= 24 юни 2015}}</ref> == Дискография == === Студийни албуми === * Show and Prove (2006) * Deal or No Deal (2009) * Rolling Papers (2011) * O.N.I.F.C. (2012) * Blacc Hollywood (2014) * Rolling Papers 2 (2018) * Multiverse (2022) === Колаборационни албуми === * Rude Awakening (с Juicy J и TM88 като TGOD Mafia) (2016) * 2009 (с Curren$y) (2019) * Wiz Got Wings (с Sledgren и Cardo) (2021) * Stoner's Night (с Juicy J) (2022) * Full Court Press (с Big K.R.I.T., Smoke DZA и Girl Talk) (2022) * Roofless Records for Drop Tops: Disc 1 (с Curren$y) (2026) === Компилационни албуми === * Khalifa (2016) === Саундтрак албуми === * Mac & Devin Go to High School (със Снууп Дог) (2011) === EP === * Live in Concert (с Curren$y) (2013) * Talk About It in the Morning (с Ty Dolla Sign) (2015) * O.N.I.F.C: 4 Years Anniversary (2016) * Kush & OJ: 7 Years Anniversary (2017) * Pre-Rolleds (2017) * Bong Rips (2017) * It's Only Weed Bro (2020) * The Saga of Wiz Khalifa (2020) * 3 Doobies (2020) * Just a Regular Day (2020) * Taylor Cinema (2021) === Микстейпове === * Prince of the City: Welcome to Pistolvania (2005) * Grow Season (2007) * Prince of the City 2 (2007) * Star Power (2008) * Flight School (2009) * How Fly (с Curren$y) (2009) * Burn After Rolling (2009) * Kush & Orange Juice (2010) * Cabin Fever (2011) * Taylor Allderdice (2012) * Cabin Fever 2 (2012) * 28 Grams (2014) * Cabin Fever 3 (2015) * TGOD Volume 1 (с Taylor Gang) (2016) * Laugh Now, Fly Later (2017) * Fly Times, Vol. 1: The Good Fly Young (2019) * Big Pimpin (2020) * #Fucc2020 (с DJ DaddyKat) (2021) * Taylor Nights (с Taylor Gang и DJ DaddyKat) (2021) * G Rage (с Taylor Gang) (2022) * See Ya (2023) * Khali Sober (2023) * Decisions (2023) * Wiz Owens (2024) * Kush + Orange Juice 2 (2025) == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} [[Категория:Американски хип-хоп музиканти]] [[Категория:Американски рапъри]] [[Категория:Американски актьори]] [[Категория:Американски озвучаващи актьори]] [[Категория:Афроамерикански актьори]] [[Категория:Псевдоними]] [[Категория:Родени в Майнът]] 501al4omnlwkpryhpj57ee41cyd9tvt 12876592 12876591 2026-04-10T13:16:51Z Kelleniro 370319 /* Микстейпове */ 12876592 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Уиз Калифа | име-оригинал = Wiz Khalifa | категория = музикант | описание = | портрет = Wiz Khalifa Stavernfestivalen 2018 (231826) (cropped).jpg | портрет-описание = Уиз Калифа през 2018 г. | име-рождено = Камерън Джибрил Томаз | роден-място = [[Майнът]], [[Северна Дакота]], [[САЩ]] | починал-място = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = [[хип-хоп]], [[R&B]], [[Трап (музикален жанр)|трап]] | инструмент = | глас = | направление = | период-на-активност = 2005 – | лейбъл = Rostrum{{*}}Taylor Gang{{*}}[[Warner Records]]{{*}}[[Atlantic Records]] | свързани-изпълнители = | влияния = | известни творби = | музикални награди = }} | баща = | майка = | брак = [[Амбър Роуз]] (2013 – 2016) | деца = 1 | подпис = }} '''Камерън Джибрил Томаз''' ({{lang|en|Cameron Jibril Thomaz}}), известен професионално като '''Уиз Kалифа''' ({{lang|en|Wiz Khalifa}}), е американски рапър, певец, автор на песни и актьор. Издава дебютния си албум ''Show and Prove'' през 2006 г., а на следващата година подписва с [[Warner Records]]. Първият му хит е „Say Yeah“ от 2008 г.<ref name="ErieTimesNews">{{cite news|last1=Richards|first1=Dave|title=He'll make it hot|url=http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=/20080918/ENTERTAINMENT0301/809180341/-1/ENTERTAINMENT03|accessdate= 21 ноември 2017|work=Erie Times-News|date= 18 септември 2008|archiveurl=https://web.archive.org/web/20090113003106/http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=%2F20080918%2FENTERTAINMENT0301%2F809180341%2F-1%2FENTERTAINMENT03|archivedate= 13 януари 2009|url-status=live|df=mdy-all}}</ref> През 2009 г. скъсва с Warner Records и издава албума си ''Deal or No Deal'' безплатно. На следващата година подписва с [[Atlantic Records]].<ref>{{cite web|url=http://www.bostonherald.com/entertainment/music/general/view.bg?articleid=1272586&srvc=home&position=also|title=Rising rap Wiz kid's got the right mix|publisher=Boston Herald|date= 6 август 2010|accessdate= 8 август 2010 }}</ref> Дебютният му сингъл за Atlantic „Black and Yellow“ достига номер едно в класацията [[Билборд Хот 100]]. През 2011 г. издава албума ''Rolling Papers''.<ref>{{cite web |url=http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ |title=Pre-Order Rolling Papers |publisher=Wiz Khalifa |accessdate=February 20 февруари 2011 |архив_дата=2011-02-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110223070927/http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ }}</ref> Следват албумите ''O.N.I.F.C.'' през 2012 г. и ''Blacc Hollywood'' през 2014 г. През март 2015 г. издава песента „See You Again“ като саундтрак за филма ''[[Бързи и яростни 7]]'', която е номер едно в класацията Билборд Хот 100 общо 12 седмици.<ref name=seeyouagainbillboard>{{cite web|title=Wiz Khalifa's 'See You Again' Leads Hot 100 for 10th Week|url=http://www.billboard.com/articles/columns/chart-beat/6605843/wiz-khalifa-see-you-again-hot-100-10th-week|accessdate=30 юни 2015|date= 24 юни 2015}}</ref> == Дискография == === Студийни албуми === * Show and Prove (2006) * Deal or No Deal (2009) * Rolling Papers (2011) * O.N.I.F.C. (2012) * Blacc Hollywood (2014) * Rolling Papers 2 (2018) * Multiverse (2022) === Колаборационни албуми === * Rude Awakening (с Juicy J и TM88 като TGOD Mafia) (2016) * 2009 (с Curren$y) (2019) * Wiz Got Wings (с Sledgren и Cardo) (2021) * Stoner's Night (с Juicy J) (2022) * Full Court Press (с Big K.R.I.T., Smoke DZA и Girl Talk) (2022) * Roofless Records for Drop Tops: Disc 1 (с Curren$y) (2026) === Компилационни албуми === * Khalifa (2016) === Саундтрак албуми === * Mac & Devin Go to High School (със Снууп Дог) (2011) === EP === * Live in Concert (с Curren$y) (2013) * Talk About It in the Morning (с Ty Dolla Sign) (2015) * O.N.I.F.C: 4 Years Anniversary (2016) * Kush & OJ: 7 Years Anniversary (2017) * Pre-Rolleds (2017) * Bong Rips (2017) * It's Only Weed Bro (2020) * The Saga of Wiz Khalifa (2020) * 3 Doobies (2020) * Just a Regular Day (2020) * Taylor Cinema (2021) === Микстейпове === * Prince of the City: Welcome to Pistolvania (2005) * Grow Season (2007) * Prince of the City 2 (2007) * Star Power (2008) * Flight School (2009) * How Fly (с Curren$y) (2009) * Burn After Rolling (2009) * Kush & Orange Juice (2010) * Cabin Fever (2011) * Taylor Allderdice (2012) * Cabin Fever 2 (2012) * 28 Grams (2014) * Cabin Fever 3 (2015) * TGOD Volume 1 (с Taylor Gang) (2016) * Laugh Now, Fly Later (2017) * Fly Times, Vol. 1: The Good Fly Young (2019) * Big Pimpin (2020) * #Fucc2020 (с DJ DaddyKat) (2021) * Taylor Nights (с Taylor Gang и DJ DaddyKat) (2021) * G Rage (с Taylor Gang) (2022) * See Ya (2023) * Khali Sober (2023) * Decisions (2023) * Wiz Owens (2024) * Kush + Orange Juice 2 (2025) * Khaotic (2026) * Girls Love Horses (2026) == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} [[Категория:Американски хип-хоп музиканти]] [[Категория:Американски рапъри]] [[Категория:Американски актьори]] [[Категория:Американски озвучаващи актьори]] [[Категория:Афроамерикански актьори]] [[Категория:Псевдоними]] [[Категория:Родени в Майнът]] ejgg153oxrp29ko7gc3bvktr2ewty2g 12876593 12876592 2026-04-10T13:17:27Z Kelleniro 370319 12876593 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Уиз Калифа | име-оригинал = Wiz Khalifa | категория = музикант | описание = | портрет = Wiz Khalifa Stavernfestivalen 2018 (231826) (cropped).jpg | портрет-описание = Уиз Калифа през 2018 г. | име-рождено = Камерън Джибрил Томаз | роден-място = [[Майнът]], [[Северна Дакота]], [[САЩ]] | починал-място = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = [[хип-хоп]], [[R&B]], [[Трап (музикален жанр)|трап]] | инструмент = | глас = | направление = | период-на-активност = 2005 – | лейбъл = Rostrum{{*}}Taylor Gang{{*}}[[Warner Records]]{{*}}[[Atlantic Records]] | свързани-изпълнители = | влияния = | известни творби = | музикални награди = }} | баща = | майка = | брак = [[Амбър Роуз]] (2013 – 2016) | деца = 2 | подпис = }} '''Камерън Джибрил Томаз''' ({{lang|en|Cameron Jibril Thomaz}}), известен професионално като '''Уиз Kалифа''' ({{lang|en|Wiz Khalifa}}), е американски рапър, певец, автор на песни и актьор. Издава дебютния си албум ''Show and Prove'' през 2006 г., а на следващата година подписва с [[Warner Records]]. Първият му хит е „Say Yeah“ от 2008 г.<ref name="ErieTimesNews">{{cite news|last1=Richards|first1=Dave|title=He'll make it hot|url=http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=/20080918/ENTERTAINMENT0301/809180341/-1/ENTERTAINMENT03|accessdate= 21 ноември 2017|work=Erie Times-News|date= 18 септември 2008|archiveurl=https://web.archive.org/web/20090113003106/http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=%2F20080918%2FENTERTAINMENT0301%2F809180341%2F-1%2FENTERTAINMENT03|archivedate= 13 януари 2009|url-status=live|df=mdy-all}}</ref> През 2009 г. скъсва с Warner Records и издава албума си ''Deal or No Deal'' безплатно. На следващата година подписва с [[Atlantic Records]].<ref>{{cite web|url=http://www.bostonherald.com/entertainment/music/general/view.bg?articleid=1272586&srvc=home&position=also|title=Rising rap Wiz kid's got the right mix|publisher=Boston Herald|date= 6 август 2010|accessdate= 8 август 2010 }}</ref> Дебютният му сингъл за Atlantic „Black and Yellow“ достига номер едно в класацията [[Билборд Хот 100]]. През 2011 г. издава албума ''Rolling Papers''.<ref>{{cite web |url=http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ |title=Pre-Order Rolling Papers |publisher=Wiz Khalifa |accessdate=February 20 февруари 2011 |архив_дата=2011-02-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110223070927/http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ }}</ref> Следват албумите ''O.N.I.F.C.'' през 2012 г. и ''Blacc Hollywood'' през 2014 г. През март 2015 г. издава песента „See You Again“ като саундтрак за филма ''[[Бързи и яростни 7]]'', която е номер едно в класацията Билборд Хот 100 общо 12 седмици.<ref name=seeyouagainbillboard>{{cite web|title=Wiz Khalifa's 'See You Again' Leads Hot 100 for 10th Week|url=http://www.billboard.com/articles/columns/chart-beat/6605843/wiz-khalifa-see-you-again-hot-100-10th-week|accessdate=30 юни 2015|date= 24 юни 2015}}</ref> == Дискография == === Студийни албуми === * Show and Prove (2006) * Deal or No Deal (2009) * Rolling Papers (2011) * O.N.I.F.C. (2012) * Blacc Hollywood (2014) * Rolling Papers 2 (2018) * Multiverse (2022) === Колаборационни албуми === * Rude Awakening (с Juicy J и TM88 като TGOD Mafia) (2016) * 2009 (с Curren$y) (2019) * Wiz Got Wings (с Sledgren и Cardo) (2021) * Stoner's Night (с Juicy J) (2022) * Full Court Press (с Big K.R.I.T., Smoke DZA и Girl Talk) (2022) * Roofless Records for Drop Tops: Disc 1 (с Curren$y) (2026) === Компилационни албуми === * Khalifa (2016) === Саундтрак албуми === * Mac & Devin Go to High School (със Снууп Дог) (2011) === EP === * Live in Concert (с Curren$y) (2013) * Talk About It in the Morning (с Ty Dolla Sign) (2015) * O.N.I.F.C: 4 Years Anniversary (2016) * Kush & OJ: 7 Years Anniversary (2017) * Pre-Rolleds (2017) * Bong Rips (2017) * It's Only Weed Bro (2020) * The Saga of Wiz Khalifa (2020) * 3 Doobies (2020) * Just a Regular Day (2020) * Taylor Cinema (2021) === Микстейпове === * Prince of the City: Welcome to Pistolvania (2005) * Grow Season (2007) * Prince of the City 2 (2007) * Star Power (2008) * Flight School (2009) * How Fly (с Curren$y) (2009) * Burn After Rolling (2009) * Kush & Orange Juice (2010) * Cabin Fever (2011) * Taylor Allderdice (2012) * Cabin Fever 2 (2012) * 28 Grams (2014) * Cabin Fever 3 (2015) * TGOD Volume 1 (с Taylor Gang) (2016) * Laugh Now, Fly Later (2017) * Fly Times, Vol. 1: The Good Fly Young (2019) * Big Pimpin (2020) * #Fucc2020 (с DJ DaddyKat) (2021) * Taylor Nights (с Taylor Gang и DJ DaddyKat) (2021) * G Rage (с Taylor Gang) (2022) * See Ya (2023) * Khali Sober (2023) * Decisions (2023) * Wiz Owens (2024) * Kush + Orange Juice 2 (2025) * Khaotic (2026) * Girls Love Horses (2026) == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} [[Категория:Американски хип-хоп музиканти]] [[Категория:Американски рапъри]] [[Категория:Американски актьори]] [[Категория:Американски озвучаващи актьори]] [[Категория:Афроамерикански актьори]] [[Категория:Псевдоними]] [[Категория:Родени в Майнът]] htlzz45053pluu3772i9zyu1af706jr 12876594 12876593 2026-04-10T13:18:48Z Kelleniro 370319 12876594 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Уиз Калифа | име-оригинал = Wiz Khalifa | категория = музикант | описание = | портрет = Wiz Khalifa 2023.jpg | портрет-описание = Уиз Калифа на участие през 2023 г. | име-рождено = Камерън Джибрил Томаз | роден-място = [[Майнът]], [[Северна Дакота]], [[САЩ]] | починал-място = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = [[хип-хоп]], [[R&B]], [[Трап (музикален жанр)|трап]] | инструмент = | глас = | направление = | период-на-активност = 2005 – | лейбъл = Rostrum{{*}}Taylor Gang{{*}}[[Warner Records]]{{*}}[[Atlantic Records]] | свързани-изпълнители = | влияния = | известни творби = | музикални награди = }} | баща = | майка = | брак = [[Амбър Роуз]] (2013 – 2016) | деца = 2 | подпис = }} '''Камерън Джибрил Томаз''' ({{lang|en|Cameron Jibril Thomaz}}), известен професионално като '''Уиз Kалифа''' ({{lang|en|Wiz Khalifa}}), е американски рапър, певец, автор на песни и актьор. Издава дебютния си албум ''Show and Prove'' през 2006 г., а на следващата година подписва с [[Warner Records]]. Първият му хит е „Say Yeah“ от 2008 г.<ref name="ErieTimesNews">{{cite news|last1=Richards|first1=Dave|title=He'll make it hot|url=http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=/20080918/ENTERTAINMENT0301/809180341/-1/ENTERTAINMENT03|accessdate= 21 ноември 2017|work=Erie Times-News|date= 18 септември 2008|archiveurl=https://web.archive.org/web/20090113003106/http://www.goerie.com/apps/pbcs.dll/article?AID=%2F20080918%2FENTERTAINMENT0301%2F809180341%2F-1%2FENTERTAINMENT03|archivedate= 13 януари 2009|url-status=live|df=mdy-all}}</ref> През 2009 г. скъсва с Warner Records и издава албума си ''Deal or No Deal'' безплатно. На следващата година подписва с [[Atlantic Records]].<ref>{{cite web|url=http://www.bostonherald.com/entertainment/music/general/view.bg?articleid=1272586&srvc=home&position=also|title=Rising rap Wiz kid's got the right mix|publisher=Boston Herald|date= 6 август 2010|accessdate= 8 август 2010 }}</ref> Дебютният му сингъл за Atlantic „Black and Yellow“ достига номер едно в класацията [[Билборд Хот 100]]. През 2011 г. издава албума ''Rolling Papers''.<ref>{{cite web |url=http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ |title=Pre-Order Rolling Papers |publisher=Wiz Khalifa |accessdate=February 20 февруари 2011 |архив_дата=2011-02-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110223070927/http://wizkhalifa.com/rollingpapers/ }}</ref> Следват албумите ''O.N.I.F.C.'' през 2012 г. и ''Blacc Hollywood'' през 2014 г. През март 2015 г. издава песента „See You Again“ като саундтрак за филма ''[[Бързи и яростни 7]]'', която е номер едно в класацията Билборд Хот 100 общо 12 седмици.<ref name=seeyouagainbillboard>{{cite web|title=Wiz Khalifa's 'See You Again' Leads Hot 100 for 10th Week|url=http://www.billboard.com/articles/columns/chart-beat/6605843/wiz-khalifa-see-you-again-hot-100-10th-week|accessdate=30 юни 2015|date= 24 юни 2015}}</ref> == Дискография == === Студийни албуми === * Show and Prove (2006) * Deal or No Deal (2009) * Rolling Papers (2011) * O.N.I.F.C. (2012) * Blacc Hollywood (2014) * Rolling Papers 2 (2018) * Multiverse (2022) === Колаборационни албуми === * Rude Awakening (с Juicy J и TM88 като TGOD Mafia) (2016) * 2009 (с Curren$y) (2019) * Wiz Got Wings (с Sledgren и Cardo) (2021) * Stoner's Night (с Juicy J) (2022) * Full Court Press (с Big K.R.I.T., Smoke DZA и Girl Talk) (2022) * Roofless Records for Drop Tops: Disc 1 (с Curren$y) (2026) === Компилационни албуми === * Khalifa (2016) === Саундтрак албуми === * Mac & Devin Go to High School (със Снууп Дог) (2011) === EP === * Live in Concert (с Curren$y) (2013) * Talk About It in the Morning (с Ty Dolla Sign) (2015) * O.N.I.F.C: 4 Years Anniversary (2016) * Kush & OJ: 7 Years Anniversary (2017) * Pre-Rolleds (2017) * Bong Rips (2017) * It's Only Weed Bro (2020) * The Saga of Wiz Khalifa (2020) * 3 Doobies (2020) * Just a Regular Day (2020) * Taylor Cinema (2021) === Микстейпове === * Prince of the City: Welcome to Pistolvania (2005) * Grow Season (2007) * Prince of the City 2 (2007) * Star Power (2008) * Flight School (2009) * How Fly (с Curren$y) (2009) * Burn After Rolling (2009) * Kush & Orange Juice (2010) * Cabin Fever (2011) * Taylor Allderdice (2012) * Cabin Fever 2 (2012) * 28 Grams (2014) * Cabin Fever 3 (2015) * TGOD Volume 1 (с Taylor Gang) (2016) * Laugh Now, Fly Later (2017) * Fly Times, Vol. 1: The Good Fly Young (2019) * Big Pimpin (2020) * #Fucc2020 (с DJ DaddyKat) (2021) * Taylor Nights (с Taylor Gang и DJ DaddyKat) (2021) * G Rage (с Taylor Gang) (2022) * See Ya (2023) * Khali Sober (2023) * Decisions (2023) * Wiz Owens (2024) * Kush + Orange Juice 2 (2025) * Khaotic (2026) * Girls Love Horses (2026) == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} [[Категория:Американски хип-хоп музиканти]] [[Категория:Американски рапъри]] [[Категория:Американски актьори]] [[Категория:Американски озвучаващи актьори]] [[Категория:Афроамерикански актьори]] [[Категория:Псевдоними]] [[Категория:Родени в Майнът]] 2zce2xdhu201e2sssttil0y5r7y7djp 0 741612 12877196 10923638 2026-04-11T11:35:10Z Протогер 252193 Премахване на [[Категория:Български преводачи в Егейска Македония]]; Добавяне на [[Категория:Български преводачи пред окупационните власти в Егейска Македония]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12877196 wikitext text/x-wiki {{Личност|военен}} '''Цветан Младенов''' е български инженер и военномобилизиран офицер за връзка, капитан, и преводач в [[Егейска Македония]] през [[България във Втората световна война|Втората световна война]]. == Биография == По професия е техник, но владее немски и гръцки език. Според гръцки източници е служил в авиацията. Служи като комендантски адютант с чин поручик в състава на 8-а пехотна дивизия. На 14 юни 1941 година е изпратен като преводач към германското областно комендантство в [[Лерин]]. По мнението на капитан Гризе той работи „тактично“ в сложната обстановка в окупирана Гърция. Определен е за общ ръководител на българските преводачи към германските окупационни части в Егейска Македония.<ref>{{cite book |title=Клио срещу Темида. Антон Калчев хуманист или престъпник |last=Даскалов |first=Георги |year=2013 |publisher=Военно издателство |location=София |isbn=978-954-509-504-7 |pages=78, 80, 83 }}</ref> Местни българи пишат в писмо до Богдан Филов: „Него българите от тия места и от Солун обoжават, защото е истински защитник и закрилник на българщината в Македония“<ref>{{cite book |title=Клио срещу Темида. Антон Калчев хуманист или престъпник |last=Даскалов |first=Георги |year=2013 |publisher=Военно издателство |location=София |isbn=978-954-509-504-7 |pages=94 }}</ref> == Бележки == <references /> {{СОРТКАТ:Младенов, Цветан}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Български капитани]] [[Категория:Българи в Гърция]] [[Категория:Български преводачи пред окупационните власти в Егейска Македония]] cq4187429yko7qwgspuu8mnrhsykt16 14 741614 12877190 10089541 2026-04-11T11:34:26Z Протогер 252193 Протогер премести страница „[[Категория:Български преводачи в Егейска Македония]]“ като „[[Категория:Български преводачи пред окупационните власти в Егейска Македония]]“: пояснение 10089541 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Български военни дейци от Втората световна война|Преводачи]] [[Категория:Български военни преводачи|Егейска Македония]] [[Категория:Егейска Македония]] b3qso4iwjgrg3vze51nhex6sm6be46j 3 746733 12876833 12875711 2026-04-10T17:30:30Z Валери Василев 296837 /* Преводачески въпрос */ Отговор 12876833 wikitext text/x-wiki {{Архиви2}} == Молба == Здрасти и ЧНГ! Пиша ти с молба да се съгласиш да те предложа за администратор или поне да си помислиш. Според мен ще те улесни в чистенето ти след вандали, а и нас ще улесни, че сме останали няколко администратора на кръст активни напоследък.[[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:09, 1 януари 2026 (UTC) :Честита Нова година, [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса]]. Не съм сигурен изобщо, че това е добра идея. Наистина оценявам доверието, което, изглежда, ми имате ти и общността, но ще се опитам да бъда максимално обективен. :Въпреки че имам ''някакъв'' опит, администраторската роля изисква висока степен на ангажираност и отговорност. Личният ми стил поставя някои немаловажни въпроси. По природа съм перфекционист: за всички е известно, че се опитвам да поддържам високо качество, поправям грешки, понякога досаждам с пуризма си и неведнъж съм попадал в конфронтации, някои от които са продължавали доста дълго. :Администраторът трябва да бъде обективен, търпелив, да може да медиира конфликти. Заради своя особен характер знам, че ми е предизвикателство да не влагам емоции там, където не трябва. Необходима е изключителна емоционална интелигентност, която надхвърля техническите умения, превенция на вандализъм, подкрепа на нови редактори, прецизиране на съдържанието. :За 99% от нещата, които върша, така или иначе не ми трябват администраторски инструменти. Първоначално дори [[Потребител беседа:Carbonaro./Архиви/1#Патрульор|длъжността патрульор ми се струваше твърде обременяваща]]. :Бих се обзаложил, че други уикипедианци, също активни и доста по-дипломатични, биха били далеч по-достойни кандидати. :Отново благодаря – оценявам предложението и внимателно ще обмисля следващите стъпки, но едва ли бих поел чак такава отговорност. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:05, 1 януари 2026 (UTC) ::Жалко наистина, според мен би бил отличен администратор. В доста изнервящи конфликти съм забелязала, че не си изпускаш нервите, което е наистина най-важното качество за администратор. Отделно страшно помагаш с борбата с вандали и вандализми и едни администраторски инструменти само биха помогнали - не би се очаквало нищо повече, камо ли особена ангажираност. Ти и така си изглеждаш ангажиран достатъчно - като видя, че патрулираш Последни промени, си отдъхвам, че имам по-малко за патрулиране. :) Колкото до личния стил и конфронтациите, никой не очаква от администраторите да не отстояват мнение, стига да не използват администраторски инструменти да го налагат. Надявам се все пак да размислиш някой ден.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 23:41, 1 януари 2026 (UTC) :::Аз съм пример за администратор, който си е изпускал нервите в разни дискусии/спорове, но смея да твърдя, че никога не съм използвал администраторските инструменти, за да надвия или заглуша някого в спор. Дори когато директно си ме хокат и обиждат, пак избягвам да моля за намеса или блокиране. Та всеки знае сам за себе си... [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 23:59, 1 януари 2026 (UTC) ::::Много мило, но по стечение на обстоятелствата съм значително активен сега, няма винаги да е така. Наблюденията ми са, че неформално установената практика е, че тази позиция поражда известно напрежение у по-неопитните колеги, които не са запознати напълно с ролята на администраторите в „Уикипедия“, а са свикнали с определението в други среди – социални мрежи, групи и др. Докато там това е началник, регулиращ орган, тук тя просто разполага с допълнителни действия, нищо повече. Пример: ако обикновен редактор като всички останали отбележи някакъв текст с {{ш|неясно}}, то се подразбира, че ''просто се работи по изграждане на енциклопедия''. Ако администратор отбележи някакъв текст, се приема, че едва ли не той ''регулира съдържанието в енциклопедията''. Разбира се, може тотално да греша. Ти самата вероятно би имала различна перспектива, ако беше обект на моите прецизни изисквания [[Файл:Noto Emoji v2.034 1f602.svg|20п]] или се чувстваше ''преследвана''. Освен това не мога да твърдя, че имам изчерпателни познания за всички аспекти на „Уикипедия“ и „МедияУики“. ::::Е, надявам се, когато някой ден реша да си взема по-дълга уикипочивка, това, което съм ''завещал'', да продължи да се ползва и прилага като добри практики. [[Файл:Noto Emoji v2.034 1f92d.svg|20п]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:53, 2 януари 2026 (UTC) :::::Я не се излагай. Сичките тия неща, които ги пишеш показват, че ставаш, че и отвъд. Ако можем да цитирам Спас - реално почти всички активни редактори стават и логиката требва да ни е обратната - даваме права лесно и взимаме при злоупотреба. Това, което Тед го пише е абсолютно верно - един единствен администратор съм видел да злоупотребява реално и него вече го нема, което между другото е жалко. Активни са само Спас, Тед, Стан и Алиса (простете ако забравям некой). В тоя смисъл - наистина не се излагай с тоя перфекционизъм (той е болест между другото и се лекува само с хирургия. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]). -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:09, 2 януари 2026 (UTC) ::::::Сакън! [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:21, 2 януари 2026 (UTC) :::::::Добре - сакън го разбирам като насочено към хирургията, а за останалото приемаме, че си съгласен? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:35, 2 януари 2026 (UTC) ::::::::Трябва много добре да се помисли. Не ми се иска така изведнъж, ако ме изберат, да загърбя старите си принципи като обикновен редактор. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:42, 2 януари 2026 (UTC) :::::::::Хахахаа - това вече е аргумент - лично много добре го разбирам. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] Еми, мисли... -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:47, 2 януари 2026 (UTC) :::::::::Отдавня се чудя защо не си администратор, @[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], споделям мнението на останалите, че имаш необходимите качества и познания. Никой здравомислещ човек не очаква от администраторите да са перфектно обективни, постоянно налични или супер ангажирани за вечни времена в проекта, но човек с твоя опит, внимание към детайла и самокритичност със сигурност ще е полезно допълнение към екипа на администраторите. Затова се включвам и аз с едно новогодишно насърчение да обмислиш (и приемеш ;)) поканата на @[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 15:09, 2 януари 2026 (UTC) ::::::::::[[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]], под „мнението на останалите“ сигурно разбираш това на молещите се тук, но има и други останали, чието мнение не е за под молбите, чакат да го изкажат другаде. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:08, 2 януари 2026 (UTC) :::::::::::Да, имам предвид мненията на писалите по-горе. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 19:47, 2 януари 2026 (UTC) == Уикипедия Страници за Тодор Живков и Борис Трети == Моля да поясните защо упорито триете напълно легитимен източник -- новоизлязлата в САЩ историческа новела на американската писателка Виктория Менш "Корона на Клоуни" без изобщо нито да я познавате, нито да сте я прочел. Аз платих 1 долар за електронното й издание и я намирам за исторически отлично подплатена и обоснована. Кой Ви дава право да триете даден източник без да го познавате, и къде мога да се оплача от вашето поведение? Ще обясня подробно моята позиция. И двете новоиздадени книги на Виктория Менш, едната за Борис, а другата за Фердинанд, Борис и Тодор Живков НЕ СА измислици, а са подплатени с много сериозен анализ на наличните исторически доказателства и факти. Но, като настоявате, променете вие текста, да речем така: Наскоро в историческата новела ... публикувана в САЩ американската писателка ... изказа хипотезата, че ... и й цитирайте книгите. Но най-добре ги прочетете, ще ви се изяснят много неща. Просто седнете и се замислете върху това, което ви казвам: ВСЯКО обективно разследване на убийството на семеен мъж с две деца ЗАПОЧВА вътре в семейството. Ако жена му си е имала любовник, той веднага става ОСНОВЕН ЗАПОДОЗРЯН. Това го има във всеки учебник по криминалистика за първокурсници. Защо в статията за Борис Трети пускате всякакви спекулации публикувани в най-различни жълти вестници и интервюта, а една напълно логична и подплатена с факти историческа новела отказвате да цитирате? Та германците ли не били, та руснаците ли, та англичаните ли, та кой ли не. Има отворени архиви на Политбюро на ЦК на БКП от времето на Народния съд, в тях Балан е дискутиран на ДВА ПЪТИ като любовник на царицата. Има книга на Венелин Митев, "Големите любови на българските царе. ISBN 978-619-195-068-3, с. 171-177, цяла глава обяснява, че Балан е бил любовник на Йоанна. Какво печелите, като пускате всякакви спекулации, а триете НАЙ-ЛОГИЧНАТА от тях? Поглед и върху Qui Bono -- ами това пък е очевадно. На Балан животът му е спасен от Народния съд именно като любовник на царицата, след като Политбюро на ЦК на БКП го идентифицира и го квалифицира като такъв. Всички други дворцови съветници и секретари от неговия, а и от по-нисък ранк на неговия, са разстреляни. Царицата остава нещастна вдовица, майка на две невръстни деца, и така избягва съдбата на семейството на руския император Романов през 1918. За страховете си, за параноята си цялото царско семейство да не последва съдбата на семейство Романови когато ги хващат болшевиките и ги разстрелват до един заедно с прислугата им, самата тя пише в спомените си и именно това обяснява в новелата си Виктория Менш. Нито германците, нито руснаците НЯМАТ НИКАКВА ПОЛЗА от ликвидирането на Борис. Любовникът на жена му ИМА такава ПРЯКА полза. Защо искате това да остане скрито? Ами няма да остане. Книгата на Виктория Менш е публикувана, вече се разпространява по цял свят. Новелите на Менш не са за Бойчо Огнянов и за Рада Госпожина. Същото важи и за Тодор Живков, който УБИВА С ТУХЛА полицая, дошъл да разтури комунистическото събрание през 1931 г. Залавят го на местопрестъплението. Как става така, че не му правят нищо? Виктория Менш обяснява това много ясно във втората си книга, която вие също упорито триете. Просто обяснете защо правите това. Мерси предварително! Възмутен редактор <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:~2026-52595|~2026-52595]] ([[Специални:Contributions/~2026-52595|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:~2026-52595|беседа]]) 23:28, 3 януари 2026 (UTC)</small> == Връщане == Защо върна редакцията ми в статията „[[Морска охрана на Украйна]]“? Заради {{ш|Редактирам}} ли? --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 13:58, 4 януари 2026 (UTC) : Да. [[File:Twemoji 1f60c.svg|16px|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:04, 4 януари 2026 (UTC) ::Но статията е създадена преди повече от 12 часа. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 14:05, 4 януари 2026 (UTC) :::Прав си. Но потребителят не е редактирал други статии през това време, а и е въпрос на колегиалност да се съобразим. Възможно е например да работи от компютър и временно да е записал своя вариант с този текст и структура. Идеята на шаблона, както е указано, е да се избегнат [[Уикипедия:Конфликт на редакции|конфликти на редакции]] или разочарования, ако например той накрая публикува своя вариант, върху който е работил, и изтрие твоя, който ти също си се постарал да приведеш във вид. Затова е хубаво да избягваме да редактираме тези статии просто за да спестим усилията си. Друг е въпросът вече, ако шаблонът стои с дни, а потребителят редактира и създава други статии, както, между другото, правят някои. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:15, 4 януари 2026 (UTC) ::::И ти си прав. Не за първи път попадам на статии с този шаблон и трябва да си го имам предвид при редактиране. Благодаря! --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 14:21, 4 януари 2026 (UTC) :::::Като цяло, те се събират в категорията „[[:Категория:Статии, които се редактират в момента|Статии, които се редактират в момента]]“, може да я проверяваш периодично и ако има някои, които не са били пипани повече от 7 дена, да им махаш шаблона. Ако са много зле, може да ги преместваш в инкубатора, ако не ти се занимава да ги оправяш. Така или иначе отговорността е на всички нас да поддържаме качеството и незавършени статии не следва да са в основното именно пространство – хората, като попаднат в „Уикипедия“ от „Гугъл“, ясно е какво ще си помислят. Това е моето виждане. Ако наистина ти се работи по тях, може да ги добавяш в [[Специални:Списък за наблюдение|списъка си за наблюдение]] и веднага щом се освободят, да ги налазиш. [[File:Twemoji 1f608.svg|16px|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:31, 4 януари 2026 (UTC) ::::::Моят срок е точно час - идеята на шаблона е да нема конфликт на редакции - всичко останало е просто неправомерно затваряне на статии. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:37, 4 януари 2026 (UTC) ::::::Със сигурност ще я добавя. Често следя [[Потребител:Like the windows/Пясъчник#Други|някои страници]], и тази категория ще бъде вкюлчена в списъчето ми. [[File:Lol1.gif|link=]] ::::::А относно периода за изчакване – аз съм за 1 ден. Смятам, че е достатъчно време за каквито и да е редакции. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 16:48, 4 януари 2026 (UTC) :::::::И моят срок е около час-два максимум, но ако няма други редакции. Ако има, видимо статията не е отворена за редактиране и шаблонът е забравен, случва се. За недовършени статии, по които ще се работи още си има друг шаблон.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 22:46, 4 януари 2026 (UTC) ::::::::На мен много са ми се карали за това, така че гледам да давам по-голям толеранс. Разбира се, всеки си решава, важното е да се работи в хармонична среда. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:23, 5 януари 2026 (UTC) == Спри да ме шпионираш == Оф, пак ли почваш да ме шпионираш? Ще ме оставиш ли на мира? Аз си знам в главата какво пиша. Моля те, остави ме поне веднъж да си направя статиите за предстоящите филми. Не съм правил машинни преводи, мисля с главата си! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 05:05, 8 януари 2026 (UTC) :Няма такова нещо като шпиониране в Уикипедия. Carbonaro. само поправя малки неточности в нови статии. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 08:41, 8 януари 2026 (UTC) ::[[Потребител:Like the windows|Like the windows]], затова ли смята, че правя правописни грешки? Затова ли ме ядосва всеки път? Затова ли ме обвинява, че съм правил правописни грешки, машинни преводи и лоши синтаксиси? Да вярвам ли на неговите лъжи? Не може всеки път да постъпва така с мен! Това не е честно! Притеснявам се да не ме блокират, ако направя нещо лошо, отчаян съм! Докога ще търпя неразбиране? [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 08:52, 8 януари 2026 (UTC) :::Може би трябва да си вземеш забележка от редакциите му. Само днес си създал 5 статии за филми, в които той е направил едни и същи промени – замяна на бъдещо в уводната част и минало време в сегашно историческо, както и незначителни грешки, което вече споменах по-горе. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 10:04, 8 януари 2026 (UTC) ::::Заради него ми иде да напусна Уикипедия. Щом ще е админ и блокира някого, напускам! Съжалявам за арогантните думи, но това вече не се търпи! Вече не искам да имам общо с него. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 06:06, 9 януари 2026 (UTC) :::::Не, моля те, недей! Ако напуснеш, няма кой да се занимава със създаването на статии за филми и актьори, което не е малко и никак лесно. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 06:15, 9 януари 2026 (UTC) ::::::Like the windows е прав. „Уикипедия“ има нужда от теб. Аз много харесвам статиите ти и точно затова ги чета и редактирам. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:25, 9 януари 2026 (UTC) :::::::Лъжеш, [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]]! Не ти вярвам! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] Блокирват ме, ако направя нещо лошо и ме е страх! ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 20:48, 9 януари 2026 (UTC) ::::::::Ние също сме хора като теб. Никой не наказва без причина. Не се страхувай. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:21, 10 януари 2026 (UTC) :::::::::Достатъчно лъжи. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 03:32, 11 януари 2026 (UTC) И мен. [[Потребител:Luxferuer|Румен от Заара]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 14:23, 10 януари 2026 (UTC) Спри да ме шпионираш. [[Потребител:Luxferuer|Румен от Заара]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 05:04, 19 януари 2026 (UTC) == Avtokatalog arkhiv == Моля за изясняване на причината за анулирането - изясняване на източника, който изобщо не е свързан с търговията? [[Потребител:555demon555|555demon555]] ([[Потребител беседа:555demon555|беседа]]) 16:53, 14 януари 2026 (UTC) : Страницата, посочена от вас за източник, извежда до грешка, а дори и да не беше така – сайтът не е достоверен. Повече информация можете да намерите на [[У:ЦИ]]. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 17:08, 14 януари 2026 (UTC) ::Съжалявам, вие сте напълно прав - страницата показваше страница 404 - мога ли да го коригирам и да го публикувам? https://automobilisto.de/stories/kia [[Потребител:555demon555|555demon555]] ([[Потребител беседа:555demon555|беседа]]) 17:19, 14 януари 2026 (UTC) :::Източникът, изглежда, е асистент, задвижван от изкуствен интелект. Боя се, че не е подходящ. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:52, 14 януари 2026 (UTC) ::::За съжаление, не ви разбирам - какво общо има гласовият асистент с това? Липсва и не е свързано с темата на страницата с инструкции История по години. [[Потребител:555demon555|555demon555]] ([[Потребител беседа:555demon555|беседа]]) 18:32, 14 януари 2026 (UTC) :::::Главното тук е, че е вероятно използван [[изкуствен интелект]] за създаването на статията, а както вече споменах – даденият сайт е недостоворен и съответно няма място в Уикипедия. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 18:35, 14 януари 2026 (UTC) ::::::Информацията в сайта, който се опитвате да цитирате, е писана от изкуствен интелект. Това се опитвах да кажа. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:38, 14 януари 2026 (UTC) :::::::добре благодаря [[Потребител:555demon555|555demon555]] ([[Потребител беседа:555demon555|беседа]]) 19:03, 14 януари 2026 (UTC) == Помощ == Здрасти! Днес създадох [[Шаблон:Национален олимпийски комитет]], но така и не успях да добавя описание към файла. Можеш ли да го направиш? --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 13:49, 15 януари 2026 (UTC) :Описание към логото ли? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:07, 15 януари 2026 (UTC) ::Да, направо да излиза „Лого“ под него, автоматично. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 14:12, 15 януари 2026 (UTC) :::1. Например [[Специални:Diff/12795642|така]]. :::2. Нужно ли е да пише нещо изобщо? Ако е някаква снимка на участниците примерно, може да има описание „Част от оганизаторите, 2015 г.“. Но ако е само логото, защо трябва да пише „Лого“? :::3. Необходим ли е специален шаблон за това? Защо да не ползмаме {{ш|Организация}}? :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:21, 15 януари 2026 (UTC) ::::Ще отговоря по ред: ::::2. За кои участници става въпрос? А иначе ако е само логото, идеята ми е просто да става ясно, че това е лого, не нещо друго. ::::3. Според мен има смисъл от отделен шаблон, защото има неща като кода на МОК и генералния секретар, които липсват в <nowiki>{{Организация}}</nowiki>.<br>--[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 19:35, 15 януари 2026 (UTC) :::::Добре, както сметнеш за редно. Надявам се, че те устройва така. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 20:20, 15 януари 2026 (UTC) ::::::Разбира се! [[File:Emoji u1f601.svg|18пкс]] --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 21:21, 15 януари 2026 (UTC) == редактиране на украински топоними == Привет! С оглед отменените редакции, посъветвай моля, как най-добре да се реализират тези промени. Като основен аргумент може да използваме тази конвенция Wikipedia:Naming conventions (Ukrainian places) https://en.wikipedia.org/wiki/Wikipedia%3ANaming_conventions_%28Ukrainian_places%29 Благодаря. Оставам на разположение. Геннадий Воробьов [[Потребител:G.Vorobyov|G.Vorobyov]] ([[Потребител беседа:G.Vorobyov|беседа]]) 10:41, 16 януари 2026 (UTC) :Привіт, це Вікіпедія болгарською мовою. Тут практика може відрізнятися від того, що вже є нормою у Вікіпедії англійською мовою. Перш ніж вносити такі глобальні зміни в назви, я б запропонував тобі розпочати дискусію [[Уикипедия:Разговори|тут]] – на сторінці обговорення. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:08, 16 януари 2026 (UTC) == Invitation: Bring Feminism and Folklore to your wiki == <div style="border:4px maroon ridge; padding:4px;"> [[File:Feminism and Folklore 2026 logo.svg|center|550px|frameless]] <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr" style="padding: 1em 2em;"> <div style="text-align: center; width: 100%;">''{{int:please-translate}}''</div> ;Hello {{BASEPAGENAME}}, We noticed your dedicated contributions to this wiki. As an experienced editor, your leadership could help bridge the gender gap on Wikipedia. We are inviting you to '''organize the Feminism and Folklore 2026''' writing competition for your community. ;Why Organize? The campaign (1 Feb – 31 March) focuses on women’s stories, folk culture, and traditions. By setting up a local page, you help your community document their unique history. ;We have made it easy for you You do not need to do everything from scratch. The international team has prepared tools to help you: * '''Article Lists:''' Find missing topics relevant to your culture. * '''CampWiz Tool:''' Easily manage the contest and track points. ;Want to talk to us first? If you have questions or want to meet the team, you are welcome to join our Office Hours (live Q&A sessions). ''[[:m:Event:Wiki Loves Folklore 2026 Office Hours|Click here to see the Office Hours schedule]]'' ;Ready to start? Please check the project page to see how simple it is to register. '''[[:m:Feminism and Folklore 2026|Click here to Learn More and Sign Up]]''' Thank you for your time and hard work! '''The Feminism and Folklore 2026 Team''' ---- <small>You received this message because you are a valued contributor. If you have questions, please ask on the [[:m:Talk:Feminism and Folklore 2026/Project Page|Meta Talk Page]].</small> </div></div> --[[Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 16:49, 18 януари 2026 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:Tiven2240@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=User:Tiven2240/fnf26-p&oldid=29949530 --> == Кавички == Знам, че ти разбираш от кавички [[file:lol1.gif]], затова реших да попитам теб. В случая на [[:en:San Marino Highway]] ще се поставят ли кавички около „Сан Марино“? Погледнах от [https://kaksepishe.com/kavichki-ulici-bulevardi/ тук] и би трябвало да се отнася и за магистралите, но не съм напълно сигурен, защото е името на държавата и единствената магистрала в страната, ако това е от значение. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 14:29, 20 януари 2026 (UTC) :Имената на магистралите трябва да се пишат с кавички: [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/pri-imena-na-topografski-obekti-yazoviri-mestnosti-kurortni-kompleksi-letishcha-magistrali-i-dr-10/357 магистрала „Хемус“]. Но името на статията няма ли да бъде '''Сан Марино (магистрала)'''? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:30, 20 януари 2026 (UTC) ::Всъщност, да. Аз се колебаех измежду „Магистрала на Сан Марино“ и „Магистрала Сан Марино“, като въпросът ми беше за второто, но твоят вариант е по-добър. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 16:50, 20 януари 2026 (UTC) == Цитат уеб == Здравей, ти успя ли да стигнеш до [[Шаблон беседа:Цитат_уеб#Промяна_в_три_параметъра|тук]]? <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 06:52, 23 януари 2026 (UTC) == Кавички по БДС при именуването на летища == Изглежда схващам не напълно правилно поставянето на кавички при именуването на летища и те моля да ми съдействаш. Ако правилно разбирам правилата, то летищата с имена на села, градове или държави не следва да имат кавички, тъй като са наименувания по място. От друга страна тези именувани на човек са с кавички. Има и примери като този: Международно летище Владивосток „В. К. Арсеньев“, когато кавичките са само за името на човека. И ако правилно днес установявам, че правя грешки, то тези статии: [[Летище „Домодедово – М. В. Ломоносов“]], [[летище „Лондон Хийтроу“]], [[Международно летище „Лос Анджелис“]], [[Летище „Франкфурт на Майн“]] и [[Летище „Шереметиево – А. С. Пушкин“]] са с грешно поставени кавички в заглавията си? <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 10:33, 26 януари 2026 (UTC) :Институтът за български език казва [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/nazvaniya-na-administrativni-edinitsi-institutsii-organizatsii-trgovski-obekti-10/2236 „летище София“], [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/pri-imena-na-topografski-obekti-yazoviri-mestnosti-kurortni-kompleksi-letishcha-magistrali-i-dr-10/917 „аерогара София“]. Ние това, между другото, сме го [[Специални:PermaLink/12390431#c-Станислав_Николаев-20241017142000-Carbonaro.-20241017140800|обсъждали]] и ти каза, че когато името на летището съвпада с името на града, слагаш кавички. Когато името на летището не е като това на града, не слагаш кавички. :Имам чувството, че не мога много да помогна, тъй като и аз самият не знам. [[File:Twemoji12 1f601.svg|20px]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:09, 26 януари 2026 (UTC) ::Добре си спомням, че сме го обсъждали, но това не означава, че съм бил прав и сега съм още повече объркан. Просто ще пиша на езикови справки по въпроса, искам да го изясня напълно. Ще ти пиша, когато ми отговорят. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 11:27, 26 януари 2026 (UTC) Получих отговор, поставям ти моя въпрос: {{цитат| * From: "Nikolaev" <Nikolaev@designtec-hnik.com> * To: "ezikovispravki" <ezikovispravki@ibl.bas.bg> * Sent: Monday, January 26, 2026 1:38:55 PM * Subject: Кавички по БДС при именуването на летища Здравейте, Бихте ли ми помогнали с кавичките при именуването на летища? Ако правилно разбирам правилата,<br />то летищата с имена на села, градове или държави не следва да имат кавички, <br />тъй като са наименувания по място. От друга страна тези именувани на човек са с кавички. В този смисъл, правилно ли са изписани тези летищата по този начин: * Летище Шереметиево – „А. С. Пушкин“ * Летище Домодедово – „М. В. Ломоносов“ * Летище Лондон Хийтроу * Международно летище Лос Анджелис * Летище Франкфурт на Майн * Летище „Васил Левски“ – София}} И техния отговор: {{цитат| * From: Езикови справки (ИБЕ – БАН) <ezikovispravki@ibl.bas.bg> * Sent: Monday, January 26, 2026 2:41 PM * To: Stanislav Nikolaev <Nikolaev@designtec-hnik.com> * Subject: Re: Кавички по БДС при именуването на летища Здравейте, Названията са правилно оформени, но не се поставя тире в първите два случая: * Летище Шереметиево „А. С. Пушкин“ * Летище Домодедово „М. В. Ломоносов“. * Тире се поставя, ако географското име е след названието на летището, както е в последния пример: * Летище „Васил Левски“ – София. С уважение, <br />Служба за езикови справки и консултации <br />Институт за български език – БАН}} Доколкото разбирам въобще в Уикипедия сме си силно заблудени по темата [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]]. В случай, че искаш да ти препратя отговора им по имейл, пиши ми. --<span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 13:00, 26 януари 2026 (UTC) :Хаха, поне един въпрос е отметнат. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:09, 26 януари 2026 (UTC) ::На този етап няма да минавам през засегнатите статии, за да оправям проблема, но в новите такива ще спазвам тези правила. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 13:19, 26 януари 2026 (UTC) :::Следях темата с голям интерес и бих казал, че и на мен ми беше полезно да разбера отговора. Никога не съм се замислял по темата, но случаят определено ме заинтригува, въпреки че не пиша за летища. [[File:Usmivka.png]] --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 17:21, 26 януари 2026 (UTC) == Връщане на редакции в потребителски беседи == Привет! [[Special:Diff/12807759|Тази]], [[Special:Diff/12807760|тази]] и [[Special:Diff/12807761|тази]] редакции не са ОК. Разбирам да са вандализми, че да ги връщаш, но потребителят моли за помощ, нищо че наподобява малко на спам. Пак не е основание да се връщат така лекомислено редакции. Дори и да имаш съмнения, че потребителят извършва платени приноси и е в открит конфликт на интереси, не трябва да се действа по този начин. Също така отправеното от теб предупреждение на беседата на въпросния потребител е написано в стил, който противоречи на [[У:ППД]] и по-скоро предполага злонамереност. За мен този подход е изначало грешен и може да отблъсне потенциално качествен редактор, който в началото просто не е наясно с правилата и начина на работа в проекта. Разбира се, винаги може и да греша, но аз бих опитал по-дипломатичен стил на комуникация. Ако се установи, че наистина това не помага и че потребителят не е тук, за да създава енциклопедия, чак тогава стилът на комуникация следва да стане по-нетактичен. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 17:06, 29 януари 2026 (UTC) :Благодаря за забележката, [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]]. Тогава имах усещането, че ако не беше спрян, щеше да обходи всички беседи, публикувайки едно и също запитване. Сега, погледнато отстрани, разбирам, че наистина подходът е бил драстичен. Все пак статията вече беше в инкубатора, той създаде нова в основното именно пространство, започна да провежда агресивна кампания, но '''никога не беше предупреждаван''' в по-спокойна атмосфера и по-добронамерено за изискванията ни към платените приноси и за политиката за значимост. Трябваше да се започне с това. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:12, 29 януари 2026 (UTC) == Спам == Чудех се, има ли смисъл да продължаваме да преместваме [[Чернова:Партия на ислямското Таджикистан|тази статия]], която е очевиден спам в Инкубатора? Ти си премествал подобна статия поне 4 пъти, аз съм подавал подобна статия за изтриване още толкова, струва ми се, че просто си губим времето, а и паметта на сърварите, с този спам. --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 11:42, 1 февруари 2026 (UTC) :Май наистина няма смисъл. Мислех да я предложа за бързо изтриване (спам, вандализъм, без източници), но можеше с основание да бъде оспорена с мотива, че ''има статии за A и B, защо да няма за Таджикистан''. Гледали сме го този филм. За сървърите не бих се тревожил. В даден момент ще трябва да се поиска защита. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:23, 1 февруари 2026 (UTC) ::И аз, просто реших да ги добавя като още една причина. А за оспорване, засега никой не го е оспорвал, когато аз съм ги подавал, така че не бих се притеснявал за тази възможност засега. Въпросът е как да го спрем? --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 12:29, 1 февруари 2026 (UTC) :::Със защита на статията или блокиране. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:31, 1 февруари 2026 (UTC) ::::И двете ми се струват невъзможни, статията си сменя името, добавяйки или махайки букви, а акаунтът не е един и същ. Не знам доколко би проработило. --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 12:35, 1 февруари 2026 (UTC) :::::Ами значи ще имаме интересно преследване. [[File:Twemoji 1f602.svg|18px|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:38, 1 февруари 2026 (UTC) ::::::Така се очертава. --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 13:08, 1 февруари 2026 (UTC) == Чернова на редакция == Забелязал съм, че понякога Уикипедия запазва чернова на редакцията ти при случайно излизане или презареждане на страницата, въпросът ми е защо това не работи винаги, а само в редки случаи. Този въпрос се породи след много ситуации, в които случайно съм затварял или презареждал страница, включително и днес, и всичкият ми труд е заминавал на вятъра. Очевидно, грешката е моя, но просто ми е чудно дали няма решение на проблема. --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 15:02, 8 февруари 2026 (UTC) :Може би това си го забелязал в беседите – когато ползваш бутона „Отговор“, ще потвърдиш ли дали е така? В нормалните статии не съм забелязвал да има такава функционалност. Всъщност много рядко във визуалния редактор, ако презаредиш страницата, ще ти се възстанови версията. Но ако си я затворил и си обикалял из „Уикипедия“, и после решиш пак да се върнеш, не. На мобилен телефон не знам как е. Решението май е постоянно да си копираш текста, ако пишеш нещо дълго. Знам колко е гадно целият ти труд да отиде на вятъра. Повечето смартфони, както и съвременните настолни операционни системи имат хронология на системния буфер. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:13, 8 февруари 2026 (UTC) ::Не, говорех за статиите, иначе и в беседите го има, прав си. ::За копирането — бях започнал да го правя в Уикиречник, но си прав, че трябва и в Уикипедия да започна да прилагам този подход, иначе често ще попадам на този проблем. В случая поне имам запаметено резюмето, така че ще мога да си припомня, когато пак реша да редактирам статията, какво горе-долу съм правил. [[File:Usmivka.png]] --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 15:21, 8 февруари 2026 (UTC) :::@[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]], този проблем е (полу)решен. От близо година и половина в бгУ също има възможност да се възстанови незапазена редакция и да се продължи оттам, където е прекъсната. [[Специални:Настройки#mw-prefsection-editing]] → ''Включване на възможността „[[Специални:EditRecovery|Възстановяване на редакция]]“''. Инструментът обаче изглежда неконсистентен. Понякога съхранява и възстановява (или пита за възстановяване в редактора на код), друг път не. Затова казвам ''полу''. Забелязвам, че се влияе от начина на прекъсване на редакцията. Ако излезе диалогов прозорец, в който се пита дали потребителят наистина желае да откаже редакцията/редакциите (и го направи), то тогава не съхранява нищо. При всякакъв друг тип грешен клик и/или напускане (или принудително затваряне) на страницата редакцията се съхранява, като след това може да се възстанови. Само не съм го тествал дали и как работи за мобилни устройства. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 23:53, 9 февруари 2026 (UTC) ::::Пуснах я, така че предстои да видим как работи на мобилно устройство. Благодаря за информацията! --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 04:06, 10 февруари 2026 (UTC) == Deletion of the film "That´s Allright Mama" == Why did you delete the film in which Jacky Stoev appears as an actor from his Wikipedia page? dusty Roy [[Потребител:Dusty Roy|Dusty Roy]] ([[Потребител беседа:Dusty Roy|беседа]]) 20:11, 8 февруари 2026 (UTC) :Защото нищо не се разбира. Какво е ''стар Distorted Elvis''? Защо ''Roy'' е на английски? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 20:21, 8 февруари 2026 (UTC) ::The Distorted Elvises is a rock band founded by Ray van Zeschau, the son of Jacky and the nephew of Ljeben Stoev. The film premiered at the International Short Film Festival in Dresden in 2024. And Rio is the name of the role [[Потребител:Dusty Roy|Dusty Roy]] ([[Потребител беседа:Dusty Roy|беседа]]) 20:30, 8 февруари 2026 (UTC) https://de.wikipedia.org/wiki/The_Distorted_Elvises :::Jetzt verstehe ich. Sie entsprachen größtenteils nicht der korrekten bulgarischen Syntax. Deshalb. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 20:33, 8 февруари 2026 (UTC) :I simply left the names in the original language because I thought that was correct. Perhaps they should be written in Bulgarian as well as in the original language. [[Потребител:Dusty Roy|Dusty Roy]] ([[Потребител беседа:Dusty Roy|беседа]]) 20:37, 8 февруари 2026 (UTC) == Deletion of the film "Mein Onkel Lubo" (german Version), "Der leere Raum and the Facebook sites of Ljuben Stoev? == Why did you delete the Movies in which Ljuben Stoev appears as an actor and why did you delete the Facebooksites of Ljuben Stoev on his Wikipedia page? [[Потребител:Dusty Roy|Dusty Roy]] ([[Потребител беседа:Dusty Roy|беседа]]) 20:26, 8 февруари 2026 (UTC) https://de.wikipedia.org/wiki/Mein_Onkel_Lubo https://de.wikipedia.org/wiki/Ljuben_Stoew Furthermore, the film "Der leere Raum" had its cinema premiere at the Sofia Film Festival 2025! == Джаджа == Дали е възможно шаблоните в твоята джаджа, които имат параметър за дата, да използват времето в България, а не на сървърите, или това не е възможно? Питам, защото сега използвах такъв шаблон, но понеже е твърде рано, системата смята, че съм го поставил в следващия ден, тоест пише „поискан преди -1 ден“, което е смешно, но и объркващо за незапознатите. [[File:Usmivka.png]] --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 23:56, 8 февруари 2026 (UTC) :Това е интересно, защото ти си добавил шаблона в 01:49, 9 февруари 2026 (UTC+2), а сървърното време е било 23:49, 8 февруари 2026 (UTC). Не би ли трябвало описаният от теб проблем да се появява, ако тя използваше българското време? :Ще помисля защо се е получило, но най-вероятно джаджата е поставила правилната дата – 8 февруари, а ти си я променил на 9 февруари и затова си видял −1 ден. Кажи, моля те, дали е така. Иначе благодаря за сигнала, ще помисля дали може да се подобри, винаги съобщавай, ако има нещо. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 04:08, 9 февруари 2026 (UTC) ::Така стана. Тя държеше да постави 8., но понеже това не е датата за мен, реших, че е по-добре да напиша 9., въпреки че така ще показва -1 ден. --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 04:43, 9 февруари 2026 (UTC) :::Какво е окончателното ти решение – да го направим ли с българското време? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 05:08, 9 февруари 2026 (UTC) ::::При положение че е само за няколко часа, може би не си заслужава труда. --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 05:10, 9 февруари 2026 (UTC) :::::Както кажеш. Ако го сменим, пак ще показва −1 ден, защото, ако зимното българско време е 01:30, сървърното ще е 23:30. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:18, 9 февруари 2026 (UTC) ::::::Наясно съм, просто бях любопитен за възможностите. Благодаря за отговора! --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 06:18, 9 февруари 2026 (UTC) == Thank you for being a medical contributors! == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> {| style="background-color: #fdffe7; color: #000; border: 1px solid #fceb92;" |rowspan="2" style="vertical-align: middle; padding: 5px;" | [[File:Wiki Project Med Foundation logo.svg|130px]] |style="font-size: x-large; padding: 3px 3px 0 3px; height: 1.5em;" |'''The 2025 Cure Award''' |- | style="vertical-align: middle; padding: 3px;" |In 2025 you '''[[mdwiki:WikiProjectMed:WikiProject_Medicine/Stats/Top_medical_editors_2025_(all)|were one of the top medical editors in your language]]'''. Thank you from [[m:WikiProject_Med|Wiki Project Med]] for helping bring free, complete, accurate, up-to-date health information to the public. We appreciate you and the vital work you do! Wiki Project Med Foundation is a [[meta:Wikimedia_thematic_organizations|thematic organization]] whose mission is to improve our health content. '''[[meta:Wiki_Project_Med#People_interested|Consider joining for 2026]]''', there are no associated costs. Additionally one of our primary efforts revolves around translating health content. We invite you to '''[https://mdwiki.toolforge.org/Translation_Dashboard/index.php try our new workflow]''' if you have not already. Our dashboard automatically [https://mdwiki.toolforge.org/Translation_Dashboard/leaderboard.php collects statistics] of your efforts and we are working on [https://mdwiki.toolforge.org/fixwikirefs.php tools to automatically improve formating]. |} Look forwards to collaborating in the year ahead. Thanks again :-) -- [[mdwiki:User:Doc_James|<span style="color:#0000f1">'''Doc James'''</span>]] along with the rest of the team at '''[[m:WikiProject_Med|Wiki Project Med Foundation]]''' 07:42, 14 февруари 2026 (UTC) </div> (This message was sent to [[:Потребител:Carbonaro.]] and is being posted here due to a redirect.) <!-- Съобщението е изпратено от User:Doc James@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/Top_Other_Language_Editors_2025&oldid=30070084 --> == Транспорт в Катар == Данните за транспорта в Катар поне що се отнася до релсовия и шосейния (и за [[Въздушен транспорт|въздушния]] допускам, че е така) действително излязоха остарели, а вероятно и донякъде неверни дори и във вида, в който са представени сега, но още не съм го установил с точност и със сигурност. Конкретно с последното визирам въпроса за дела на асфалтираните, спрямо наличните пътища, а особено – за дължината на наличните (преди, сега, в онзи момент за който става или е ставало дума в съответните им описания). Основанията за съмненията и недоуменията ми можеш да отгатнеш, четейки [[:en:Transport_in_Qatar|тази статия]]. От нея е видно и че предположението ми, че в Катар към [[2007|2007 г.]] наистина не е имало железопътни линии (преди това просто пишеше, че няма такива линии, без уточнение за [[Дата|датата]], но данните за [[Икономика|икономиката]] на страната явно са – предимно – от 2006-2008 г. и затова я определих така) е оправдано; обаче оттогава нещата са се променили и сега ([[2026|2026 г.]]) [[железопътен транспорт]] в Катар определено има и вероятно продължава да се действа по неговото още по-пълно разширяване, усъвършенстване и свързване. Доколкото можах да разбера опитите да се създаде такъв са започнали именно през 2008 г., но някакъв по-сериозен напредък е имало едва около [[2011]]-[[2013|2013 г.]] (с проектирането и стартирането на работата по [[Метро|метрото]] в [[Доха]] от компанията [[:en:Qatar_Rail|Qatar Rail]]). Като по-опитен в редактирането, смятам, че ти можеш по-точно и достоверно да направиш съответните корекции, но остава отворен въпросът за дължината, състоянието и естеството на катарските „шосета“ (вероятно значещо [[Автомобил|автомобилни]] пътища – по подразбиране, но в материала от който са черпени сведенията за тях може би значи друго). По-точно – какви основания би могло да има твърдението, че само половината от (около) 2,5 хиляди километра шосета са асфалтирани (както се казва и се казваше в българската статия ''[[Катар]]'' – „около“ аз го добавих по очевидни причини, както и датата), при положение, че в гореказаната английска статия се твърди, че [[Магистрала|магистралите]] обхващат или са обхващали именно 1230 км., от които повечето са били [[Асфалтобетон|асфалтирани]] още към края на [[20 век|XX век]] (когато и изглежда да са били горе-долу пак толкова дълги общо), а (кога точно обаче?) впоследствие: (машинен превод) „Повечето от главните пътища са обновени до многолентови магистрали с две платна“. Може би ще успееш да разгадаеш и това и по-вярно да решиш как да се отрази то в българската статия за Катар. Ще съм ти много благодарен, ако се потрудиш над нея в този смисъл! [[Потребител:Gvelf|Gvelf]] ([[Потребител беседа:Gvelf|беседа]]) 21:18, 19 февруари 2026 (UTC) :О, далеч не съм по-опитен от теб. [[Файл:Namiga.png|alt=намигане|link=]] Ще погледна статията и ще видя какво мога да направя. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 04:01, 20 февруари 2026 (UTC) ::В статията на руски език [[:ru:Транспорт_в_Катаре#%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D1%8B%D0%B9_%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82|Транспорт в Катаре]] открих информация за автомобилните пътища, която може да се окаже полезна и се отнася за [[2010|2010 г.]] [[Потребител:Gvelf|Gvelf]] ([[Потребител беседа:Gvelf|беседа]]) 21:14, 9 март 2026 (UTC) == Уикипочивка == Здравей, Carbonaro. Както най-вероятно си забелязал, си взех кратка уикипочивка (за миналия вече месец февруари). Ако имаш време, можеш ли да споделиш дали нещо ново се е случило, докато не бях активен, или по-скоро не? Не искам да ти досаждам, затова не се притеснявай да не ми отговориш. [[File:Emoji u1f642.svg|18пкс]] --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 21:26, 4 март 2026 (UTC) :{{пинг|Like the windows}} Добре дошъл. Като цяло, не се е случвало кой знае какво, работим си, няма нови приети политики. Единственото важно може би за теб, понеже редактираш от телефон, е, че [[Специални:PermaLink/12826855|кодът за въвеждане на знаци]] беше усъвършенстван и вече работи с визуалния редактор. Имаше раздвижване покрай актуалните геополитически събития, например засилено създаване на статии и вандализми в статии за политици. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:19, 5 март 2026 (UTC) ::Здравей, отново с малко закъснение – но благодаря за отговора. Вече се завръщам напълно. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 20:35, 20 март 2026 (UTC) ::Явно още не съм бил „готов“, когато писах по-рано този месец. [[File:Emoji u1f601.svg|18пкс]] --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 23:20, 20 март 2026 (UTC) == Въпрос == Какъв беше смисълът от изключението за пипането в ref-овете, който се наложи да се добавя в Advisor-а преди около две години? Питам съвсем сериозно. Сега минаваш и [[Special:Diff/12841704|правиш точно това]], за което [[МедияУики беседа:Gadget-Advisor.js#Деактивиране на „Съветника“ – проучване|ти тогава силно недоволстваше]]. Оставам с впечатлението, че дори не си [https://www.ciela.com/istorija-na-b-lgarite-1878-1944-v-dokumenti-tom-1-1878-1912-chast-p-rva.html проверил] дали редакцията ти е ОК. И да, съвсем наясно съм, че това дори не е работа на Advisor-а, а на страничен твой скрипт и/или функция от интерфейса. А уж заглавията трябваше да са в оригинал. Казваш нещо, после изведнъж правиш точно обратното. Ако не го мислиш наистина, просто не го казвай. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 23:38, 5 март 2026 (UTC) :Здравей, [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]]. Да, тези редакции са автоматични. Искам да обясня максимално точно причината за настояването тогава и причината сега понякога да побутвам някои '''български''' източници. Ще те помоля, ако нещо не е ясно, наистина пак да ме питаш за доизяснения, защото знам колко усилия костваше преработката тогава и не искам да има неправилни впечатления. :{| class=wikitable ! Редакция !! Коментар |- | [[Специални:Diff/7103149]] || Виж конкретно как <code>"Dear Leader"</code> става <code>„Dear Leader“</code>; <code>Karl Grün: „The Social Movement in France and Belgium“</code> и други, все в чуждоезични източници |- | [[Специални:Diff/9987703]] || <code>”Bulletin du Club du Meilleur Livre”, vol. 12 (1955) p. 4 – 8; Camus A., <nowiki>''Lettre à R. Barthes sur „La Peste“''</nowiki></code> |- | [[Специални:Diff/11678947]] || <code>Matt Abrahams: „How to Make Your Communication Memorable“</code> |} :Няма да изброявам повече, за да не натоварва, но идеята се разбира, предполагам – „Съветникът“ се ползва машинално, често без проверка. В процеса на работа се заменят източници, ISSN-и, цитати и други фрагменти от статията, които не би трябвало да се пипат. Макар че мощен инструмент като него – който, освен да подобри, има потенциала и да развали хиляди статии – трябва да се ползва с повишено внимание, това масово не се прави. Затова най-лесно беше да прескача ref-овете. :{{цб|Инструментът така или иначе е направен да не проверява съдържанието между някои тагове (<code>&lt;math&gt;</code>, <code>&lt;code&gt;</code>), като за начало може просто да се добави и <code>&lt;ref&gt;</code>.|Carbonaro.|diff=11679094}} :'''Кога идва разминаването и защо изглежда, сякаш пренебрегвам правилото, за което лично съм настоявал''' :В българския език от тези три възможни знака: <code>-</code>, <code>–</code>, <code>—</code>, когато имаме шпации от двете страни, правилна е употребата само на втория. Нека разгледаме посочения от теб (с право) пример: :{| class=wikitable ! Вариант !! Коментар |- | Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 451. || Най-неправилно. [[Дефис]]и в абсолютно никакъв случай не се употребяват в българския език, когато от двете страни има шпации. |- | Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 451. || По-правилно. Макар да не отговаря 100% на оригинала, текстът е предаден съгласно регулациите, с използване на [[тире]]. |- | Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878–1944. В документи. Том I. 1878–1912. Част втора. София: Просвета, 1996, с. 451. || Най-пълно и надявам се, най-правилно съгласно [https://beron.mon.bg/rechnik/3417 указанията за библиографско цитиране]. |} :Поел съм отговорността всички ненадзиравани редакции да бъдат проверявани, като се случва понякога да бъдат правени [[Специални:Diff/12766988|допълнителни корекции]]. :Има го и това, че човек се променя, развива, осъзнава своите грешки. Това довежда на мисълта, че ако преди 1 месец сме мислели по един начин, днес може да мислим по друг, но случаят тук не е такъв. Защо все пак е направена редакцията, привидно лекомислено, но в действителност не? Желанието ми е да се изчистят всякакви дребни пунктуационни несъответствия, поне доколкото е възможно и максимално неинвазивно. Да си го кажем направо: Източникът и в двата случая нямаше да е цитиран правилно (както забеляза). Тогава нека да са тирета, както си трябва, а не дефиси. Понеже едва ли има някого, който би проверявал 1000 източника на ден, молбата за „Съветника“ беше да се игнорират всякакви източници, защото е '''по-лесно''', отколкото ако изискването беше: :<blockquote>В български източници нека да се проверява само за тирета, кавички и шльокавица, в английски източници да не се променят кавички, но в руски източници също. Дали поне да не изчистим дефисите, където не им е мястото? Всъщност нека да се проверяват само българските източници, ако е възможно.</blockquote> :Истината е, че ако се разровиш в редакциите ми, сигурно ще откриеш и други замени в източници, целенасочени, най-вече в източници от този формат: <code><nowiki>[https://example.com/ "Злато" - информация в example.com]</nowiki></code>. :'''TL;DR:''' Недоволствах относно „Съветника“, защото се ползваше от потребителите сляпо, без проверка. От самото си създаване той редактираше фрагменти, които не трябваше да се редактират. По‑лесно и по‑надеждно беше да се ограничат автоматичните промени, отколкото да се разчита на добросъвестността на потребителите. :Готов съм да обсъдим как да процедираме в бъдеще. Да не пипам ли изобщо източниците, било то ръчно или автоматично? Благодаря ти, че повдигна въпроса, защото бих си представил колко по-лесно щеше да е да си кажеш: „Мани го неблагодарника“, отколкото да ми дадеш шанс да се аргументирам. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:52, 6 март 2026 (UTC) ::Забелязвал съм и други редакции, неслучайно писах. Схващам, че според сегашните правила тази редакция може да се счита за правилна. Но не е. Забравяш, че има конфликт с друго правило. Това за цитатите. Цялото библиографско цитиране следва да запази оригиналния правопис и пунктуация, там където е възможно (разбирай всичко, без допълнително добавените пояснителни/обяснителни текстове; напр. том, страници и т.н.). Това е вид цитат. И като такъв нищо не го различава от останалите цитати. В случая трябваше да се коригира към оригинала. Мисля, че много добре го осъзнаваш. ::Остави аз какво ще си кажа. Представи си как изглежда отстрани. Казваш другите правели машинални редакции, без да се съобразявали с правилността. В момента ти правиш същото, също без да си сигурен. Утре точно това нещо ще стане повод другите да искат да се премахне това или друго правило. И ще са в правото си. След като за един може, защо за останалите да не може. ::Сам се убеди наскоро колко е несправедливо да има някакво прието правило или решение и то да не се спазва, а да се изтъкват всевъзможни причини, само и само да се заобиколи. Врата в полето... Та прави каквото сметнеш за добре, аз нямам намерение да гоня и настоявам теб или другиго да спазва собствените си аргументи, които е изтъкнал някога. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 15:29, 6 март 2026 (UTC) :::Съвършено си прав и те разбирам. Благодаря ти, че и ти ме разбираш. Занапред ще избягвам да променям цитати, включително може би добавените от strumski.com, с кавичките? Чувствай се свободен да ми кажеш, ако някога видиш и други проблемни редакции. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:08, 6 март 2026 (UTC) == Wikidata == Кой има правата да променя заключени Wikidata страници? Преместих една страница под ново заглавие, но МЕП-овете са към старото, не е чак такъв проблем, но би било добре да се преместят. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 18:40, 16 март 2026 (UTC) :„[[:wikidata:Q173145|Йос Верстапен]]“ не е заключена. Имай предвид, че от смартфон е почти невъзможно да се редактира в „Уикиданни“. 🙁 [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:45, 16 март 2026 (UTC) ::Тази е с правилните МЕП-ове, но за сина му е заключена, доколкото виждам. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 18:46, 16 март 2026 (UTC) :::Иначе имам опит с това колко трудно става от телефон. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 18:47, 16 март 2026 (UTC) ::::Хаха. Разбрах – „[[:wikidata:Q2239218|Макс Ферстапен]]“ може да се редактира от автоматично одобрени потребители. В повечето случаи това са [[:wikidata:Wikidata:Autoconfirmed users|потребители с регистрация отпреди повече от 4 дена и с над 50 редакции]]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:52, 16 март 2026 (UTC) :::::Значи просто телефонът ми създава проблеми, ясно, благодаря! [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 19:06, 16 март 2026 (UTC) ::::::И редакциите, разбира се. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 19:06, 16 март 2026 (UTC) ::{{пинг|Валери Василев}} Ще се включа набързо – в Уикиданни най-лесно се работи след натискане на ''Desktop view'' в най-долната част на екрана, в ляво, ако не се лъжа. Аз лично съм си активирал и бета функцията ''Edit Wikidata Items on mobile devices'', която можеш да намериш в ''User preferences'' в настройките. [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 23:25, 20 март 2026 (UTC) :::За първото знаех, за второто — не, благодаря за помощта! [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 05:53, 21 март 2026 (UTC) ::::@[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], от известно време се води [https://en.wikipedia.org/wiki/Talk:Max_Verstappen#Dutch_pronunciation тема] в английската Уикипедия относно произношението на имената им. Не смятам, че преместването не е правилно, но се чудех дали резултатът от тази тема би бил от полза за българските страници по някакъв начин, или по-скоро няма никакво отношение. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 19:56, 21 март 2026 (UTC) :::::По принцип идеята е, че всеки проект си разработва сам принципите и правилата. А и в „Уикипедия“ на английски ползват латински букви, така че конкретно за Верстапен не би трябвало да ни касае особено. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 20:06, 21 март 2026 (UTC) ::::::Разбира се, просто исках да питам дали няма нещо полезно и за нас там, за казаното от теб съм напълно съгласен. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 20:12, 21 март 2026 (UTC) :::::::Това преместване обаче не е редно, както сте го направил @[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]]! Вижда се от историята на статията, че е местена многократно в последните две години, очевидно няма консенсус; допълнително в медиите се използва често Ферстапен, т.е. може да се твърди наложеност на името, независимо какво е написано в наредба за ГЕОГРАФСКИТЕ имена. Редно беше да обсъдите преди да местите! [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 11:56, 25 март 2026 (UTC) ::::::::Имах усещане, че ще се окаже така. Извинявам се. Нека тогава го обсъдим. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 11:58, 25 март 2026 (UTC) :::::::::А за наложеност, и с в е доста разпространено, така че трябва едно от двете да е заглавие и просто другото да се спомене. Нека общността реши кое ще е. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 12:01, 25 март 2026 (UTC) ::::::::::Въпреки че може да се повдигне и въпросът защо статията на баща му е преместена без обсъждане с аргумента „фамилията е като на сина му“, но няма значение, нека обсъдим и за двамата — как ще е, дали трябва да е еднаква, или не и така нататък, повече ще постигнем с обсъждане, прав сте. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 12:20, 25 март 2026 (UTC) == Курсив == Дали английските заглавия трябва да са в курсив? Струва ми се, че може би не, но реших да те питам преди да правя промени. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 16:53, 27 март 2026 (UTC) :Това беше [[Специални:PermaLink/11522876#Писатели|доста голямо обсъждане]]. Като цяло, някои използват курсив, за да се откроява собственото име, ако е съставено от много думи, например ''Romantic Times''. ::{{Color|grey|Негови произведения са публикувани в ''Romantic Times'', ''Vogue'' и ''Daily Telegraph''.}} :Кавички не е много правилно да се използват, защото [https://beron.mon.bg/rechnik/2760 са собствени имена с некирилска графика]. :Благодаря ти, че пита: това е най-правилният подход. Не е грешно и без курсив. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:00, 27 март 2026 (UTC) ::Просто една статия, която аз съм превеждал и има нужда от доста поправки, е и с двата варианта и се чудих към кой да я уеднаквя. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 17:08, 27 март 2026 (UTC) :::А за кавичките знам и понеже обикновено курсивът се използва вместо кавички, сметнах, че може да следва същото правило. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 17:09, 27 март 2026 (UTC) ::::Ами както решиш в случая, няма наше уикипедианско правило, ако това си се чудил. Бях длъжен да спомена за кавичките не защото мисля, че не знаеш, а за цялост. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:08, 27 март 2026 (UTC) :::::От доста време се каня да питам, и като е започната тема, ще се възползвам. {{)}} :::::Какво правим със заглавия, които не използват нито кирилица, нито латиница? За пример ще дам [[тайска писменост|тайската]] и [[грузинска писменост|грузинската писменост]]. Предполагам, че не употребяваме нищо. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 18:10, 27 март 2026 (UTC) ::::::Те спадат към логиката на латинската, стига да не е с кавички, няма проблем. В случая са доста различни, така че може и курсивът да е излишен, но това е вече е въпрос на предпочитания. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 18:12, 27 март 2026 (UTC) ::::::: Така е. Сега дори забелязах, че отговор на моя въпрос може да се открие в шаблона {{ш2|lang}}. ::::::: {| class="wikitable" ! Език ! Резултат |- | {{lang|en|English}}, {{lang|es|Español}} | курсив |- | {{lang|ka|ქართული ენა}} | без курсив |} ::::::: Възможно ли е това да означава, че за другите писмености не се използва курсив? --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 18:35, 27 март 2026 (UTC) ::::::::По-скоро, че не се смята за нужно. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 18:38, 27 март 2026 (UTC) :::::::::Изключение може би прави гръцкият, където би изглеждало добре и с курсив. Някои азбуки нямат отделни [[глиф]]и за курсив и текстът изглежда само леко изкривен хоризонтално. Така че най-вече според ситуацията. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:20, 27 март 2026 (UTC) ::::::::::При отделни азбуки и писмености дори курсивът е силно желателно да се избягва, тъй като това изкривява определени глифове/символи и ги прави да изглеждат като други, което затруднява и обърква четенето/разпознаването на думата. Пример за такива са символите на някои източни писмени системи, арабската азбука и ивритът. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 20:33, 27 март 2026 (UTC) :::::::::::Това е така, курсивът трябва да е съобразен със случая. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 20:38, 27 март 2026 (UTC) ::::::::::::Прави сте. Най-добре да не го използваме изобщо за други писмености и азбуки. Благодаря и на тримата за включването! --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 21:05, 27 март 2026 (UTC) :::::Споменаването не е проблем, благодаря ти за него. А щом няма правило просто ще уеднаквя към едното. Благодаря ти отново! [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 18:10, 27 март 2026 (UTC) == Въпрос за филм == Създадох статия, в която наистина имаше неточни източници ( “ Живот между редовете “ )! Тъй като още съм нов, моля да ми обясниш как мога, след като съм премахнал въпросните източници, да премахна / премахнеш шаблона за бързо изтриване? Много благодаря предварително, ако го отстраниш или ми дадеш указания как да го направя! [[Потребител:BOtanica go|BOtanica go]] ([[Потребител беседа:BOtanica go|беседа]]) 06:39, 29 март 2026 (UTC) :Отговорих на беседата на статията. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:40, 29 март 2026 (UTC) == Македонско дружество Гоце Делчев-Варна == Моля, да се запознаете с историята на македонско дружество "Гоце Делчев"-Варна, което Ви написах и то е вярно-останалото е манипулация-първото дружество с това име съществува от 1931-1937г и е младежко.Второто мак. дружество с това име има във Варна от 1947-1977г., като след 1989г то е възстановено.Второто мак. д-во с това име във Варна е създ. от народната власт през 1947г. като е клон на комунистическия Съюз на мак. културно-просветни дружества "Г.Делчев" с клонове в отделни градове в България с българи бежанци от Македония и в Пиринска/Благоевгр. окръг/ Македония.Основното и автентично мак. др-во/братство/ е с име "Тодор Александров"..., което построява и Мак. дом във Варна [[Специални:Приноси/&#126;2026-20212-27|&#126;2026-20212-27]] ([[Потребител беседа:&#126;2026-20212-27|беседа]]) 19:40, 1 април 2026 (UTC) :Съжалявам. Ако говориш за [[Специални:Diff/12866581|това]], отмених редакцията, защото добавеният текст не беше оформен. Тирета, кавички, източници, нови изречения започват някъде по средата. Не съм запознат и не мога да направя коментар относно фактологията. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:49, 1 април 2026 (UTC) ::Филологията ли е важна или историческата истина...Жалки образовани хора поставящи ОБРАЗОВАНИЕТО над МОРАЛА-....-,....-----....,,,,,, [[Специални:Приноси/&#126;2026-20475-52|&#126;2026-20475-52]] ([[Потребител беседа:&#126;2026-20475-52|беседа]]) 14:01, 2 април 2026 (UTC) == Скрипт == Здравей, пиша ти за скрипта, който направи за изписването на „ѝ“ и българските кавички. Забелязвам, че вече за трети или четвърти път, ако не се лъжа, двойното изписване на горна кавичка за преобразуването ѝ в българска такава невинаги сработва. [[Шаблон беседа:Location map+|Тук]] например дори не мога да ги променя – редакцията не се приема. Не знам каква точно е причината или дали изобщо има начин да го оправиш, но реших да споделя. Може пък и аз да правя нещо погрешно. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 14:56, 3 април 2026 (UTC) :Много благодаря, [[Потребител:Like the windows|Like the windows]]. Всяка обратна връзка е важна. За съжаление, не можах да пресъздам проблема. Казваш, че невинаги сработва, може ли да наблюдаваш и да ми кажеш кога най-вече става това, нещо правил ли си предварително, използвал ли си бутона „Отговор“, или направо от редактора на код, копирал ли си нещо. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:54, 3 април 2026 (UTC) ::Обикновено не използвам бутона „Отговор“, защото така се форматира по-трудно. Не вярвам да е от някакво специфично действие преди изписването им, нито съм копирал/поставял текст. ::Днес [[Специални:Diff/12873302|пак се случи]], май разбрах кога става. Последно добавих кавичките точно там, където не са се преобразували. Интересното е, че преди да публикувам промените, превръщането се беше направило. Като че ли дори се получава, само когато се добавят няколко кавички в една редакция, никога само една. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 10:01, 6 април 2026 (UTC) ::Ето моят тест: [[Специални:Diff/12873309]], [[Специални:Diff/12873313]]. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 10:03, 6 април 2026 (UTC) :::Супер си. Сега наистина наблюдавах проблема, който отговаря на описанието. Обяснението е, че текстът видимо се замества, но на заден план не се регистрира действие „въвеждане“. Може да се избегне, ако след заместването продължиш да пишеш нещо. За бързо решение може да добавиш този код '''под 158-ия ред''' в сегашния си скрипт: :::<syntaxhighlight lang=js> t.dispatchEvent(new Event('input', {bubbles: !0, cancelable: !0})); </syntaxhighlight> :::Така програмно се регистрира действието и повече не би трябвало да имаш неприятности. Все пак съм длъжен да кажа, че има и други бъгове, за които още отпреди знам, така че винаги споделяй, ако забележиш нещо. Трябва също доста да се оптимизира, но щом върши работа, явно става и така. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:53, 6 април 2026 (UTC) ::::Разбира се, ако забележа нещо, ще казвам. [[File:Emoji u1f609.svg|19пкс]] --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 11:37, 6 април 2026 (UTC) == Преводачески въпрос == Не знам кога или дали изобщо ще се заема с това, но разглеждах статията [https://en.wikipedia.org/wiki/Grammatical_number Grammatical number] и се зачудих нещо, въпреки че предполагам какъв е отговорът. Имам съмнения, но, разбира се, ако ще се занимавам с превода някой ден, ще проверя, че ще има официална терминология на български за тези концепции. Тогава какво правим? Предполагам, просто не ги превеждаме, защото обратното би било оригинално изследване, а ние не искаме да правим такова. -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 15:01, 8 април 2026 (UTC) :За кое точно говориш? [[:en:Grammatical number|Grammatical number]] на български е [[Число (граматика)|граматично число]]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:24, 8 април 2026 (UTC) ::Това е ясно, говорех за видовете. -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 18:44, 8 април 2026 (UTC) :::Например ''paucal'', ''greater plural'' и т.н. [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 19:22, 8 април 2026 (UTC) ::::Хаха, извинявай. Вече разбрах. Някои наистина нямат утвърдена терминология на български, но предполагам, за да избегнем [[У:БОИ]] и да сме все пак максимално прецизни, можем да използваме наименованията на гръцки или латински, като ''αόριστος'' ([[аорист]]), ''plusquamperfectum'', ''paucalis'' и други. Поне така се прави в медицината. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 03:38, 9 април 2026 (UTC) :::::И аз си мислих за това. По принцип в българското езиковедство има подобна практика, така че не би било твърде странно, само трябва, ако липсва за някои, да им намеря формите. -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 03:57, 9 април 2026 (UTC) ::::::Имаш ли идея откъде може да се намерят тези наименования или просто да ги потърся и да се надявам, че ще намеря нещо? -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 04:40, 9 април 2026 (UTC) :::::::Ето [https://snl.no/person_-_grammatikk тук] намерих някакви обяснения, които включват и граматическата категория число. Източникът е на норвежки, но съдържа латинските наименования на числата. Отделно има книги, но те не са със свободен достъп. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:00, 9 април 2026 (UTC) ::::::::Норвежкият не ме притеснява твърде много, хаха. Пак е начало, така че благодаря за помощта! -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 06:04, 9 април 2026 (UTC) :::::::::Дали ще са достатъчни за цяла статия, защото виждам, че има предложение „[[Тройствено число]]“ да се обедини с основната статия? -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 08:07, 9 април 2026 (UTC) ::::::::::Не мога да кажа за обединяването, тя има междуезикови препратки. Мисля, че е достатъчен, колкото да докажем латинските наименования. Все пак ще е хубаво, ако се намерят и други. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:16, 9 април 2026 (UTC) :::::::::::Без съмнение е така. Когато седна да се занимавам с това, ще потърся. -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 10:22, 9 април 2026 (UTC) ::::::::::::Два въпроса: ::::::::::::– Буква по буква ли трябва да се предадат имената или как точно да се подходи? ::::::::::::– Ако наистина ще е самостоятелна статия, как ще се свърже с другоезичните версии (поне в английската няма отделна страница)? Знам, че има начин, но не ми е известен. -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 17:30, 10 април 2026 (UTC) qf33evpjsa2d8s22za3qi5s87e6v2se 12876853 12876833 2026-04-10T20:01:24Z Carbonaro. 221440 /* Преводачески въпрос */ 12876853 wikitext text/x-wiki {{Архиви2}} == Молба == Здрасти и ЧНГ! Пиша ти с молба да се съгласиш да те предложа за администратор или поне да си помислиш. Според мен ще те улесни в чистенето ти след вандали, а и нас ще улесни, че сме останали няколко администратора на кръст активни напоследък.[[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:09, 1 януари 2026 (UTC) :Честита Нова година, [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса]]. Не съм сигурен изобщо, че това е добра идея. Наистина оценявам доверието, което, изглежда, ми имате ти и общността, но ще се опитам да бъда максимално обективен. :Въпреки че имам ''някакъв'' опит, администраторската роля изисква висока степен на ангажираност и отговорност. Личният ми стил поставя някои немаловажни въпроси. По природа съм перфекционист: за всички е известно, че се опитвам да поддържам високо качество, поправям грешки, понякога досаждам с пуризма си и неведнъж съм попадал в конфронтации, някои от които са продължавали доста дълго. :Администраторът трябва да бъде обективен, търпелив, да може да медиира конфликти. Заради своя особен характер знам, че ми е предизвикателство да не влагам емоции там, където не трябва. Необходима е изключителна емоционална интелигентност, която надхвърля техническите умения, превенция на вандализъм, подкрепа на нови редактори, прецизиране на съдържанието. :За 99% от нещата, които върша, така или иначе не ми трябват администраторски инструменти. Първоначално дори [[Потребител беседа:Carbonaro./Архиви/1#Патрульор|длъжността патрульор ми се струваше твърде обременяваща]]. :Бих се обзаложил, че други уикипедианци, също активни и доста по-дипломатични, биха били далеч по-достойни кандидати. :Отново благодаря – оценявам предложението и внимателно ще обмисля следващите стъпки, но едва ли бих поел чак такава отговорност. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:05, 1 януари 2026 (UTC) ::Жалко наистина, според мен би бил отличен администратор. В доста изнервящи конфликти съм забелязала, че не си изпускаш нервите, което е наистина най-важното качество за администратор. Отделно страшно помагаш с борбата с вандали и вандализми и едни администраторски инструменти само биха помогнали - не би се очаквало нищо повече, камо ли особена ангажираност. Ти и така си изглеждаш ангажиран достатъчно - като видя, че патрулираш Последни промени, си отдъхвам, че имам по-малко за патрулиране. :) Колкото до личния стил и конфронтациите, никой не очаква от администраторите да не отстояват мнение, стига да не използват администраторски инструменти да го налагат. Надявам се все пак да размислиш някой ден.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 23:41, 1 януари 2026 (UTC) :::Аз съм пример за администратор, който си е изпускал нервите в разни дискусии/спорове, но смея да твърдя, че никога не съм използвал администраторските инструменти, за да надвия или заглуша някого в спор. Дори когато директно си ме хокат и обиждат, пак избягвам да моля за намеса или блокиране. Та всеки знае сам за себе си... [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 23:59, 1 януари 2026 (UTC) ::::Много мило, но по стечение на обстоятелствата съм значително активен сега, няма винаги да е така. Наблюденията ми са, че неформално установената практика е, че тази позиция поражда известно напрежение у по-неопитните колеги, които не са запознати напълно с ролята на администраторите в „Уикипедия“, а са свикнали с определението в други среди – социални мрежи, групи и др. Докато там това е началник, регулиращ орган, тук тя просто разполага с допълнителни действия, нищо повече. Пример: ако обикновен редактор като всички останали отбележи някакъв текст с {{ш|неясно}}, то се подразбира, че ''просто се работи по изграждане на енциклопедия''. Ако администратор отбележи някакъв текст, се приема, че едва ли не той ''регулира съдържанието в енциклопедията''. Разбира се, може тотално да греша. Ти самата вероятно би имала различна перспектива, ако беше обект на моите прецизни изисквания [[Файл:Noto Emoji v2.034 1f602.svg|20п]] или се чувстваше ''преследвана''. Освен това не мога да твърдя, че имам изчерпателни познания за всички аспекти на „Уикипедия“ и „МедияУики“. ::::Е, надявам се, когато някой ден реша да си взема по-дълга уикипочивка, това, което съм ''завещал'', да продължи да се ползва и прилага като добри практики. [[Файл:Noto Emoji v2.034 1f92d.svg|20п]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:53, 2 януари 2026 (UTC) :::::Я не се излагай. Сичките тия неща, които ги пишеш показват, че ставаш, че и отвъд. Ако можем да цитирам Спас - реално почти всички активни редактори стават и логиката требва да ни е обратната - даваме права лесно и взимаме при злоупотреба. Това, което Тед го пише е абсолютно верно - един единствен администратор съм видел да злоупотребява реално и него вече го нема, което между другото е жалко. Активни са само Спас, Тед, Стан и Алиса (простете ако забравям некой). В тоя смисъл - наистина не се излагай с тоя перфекционизъм (той е болест между другото и се лекува само с хирургия. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]). -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:09, 2 януари 2026 (UTC) ::::::Сакън! [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:21, 2 януари 2026 (UTC) :::::::Добре - сакън го разбирам като насочено към хирургията, а за останалото приемаме, че си съгласен? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:35, 2 януари 2026 (UTC) ::::::::Трябва много добре да се помисли. Не ми се иска така изведнъж, ако ме изберат, да загърбя старите си принципи като обикновен редактор. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:42, 2 януари 2026 (UTC) :::::::::Хахахаа - това вече е аргумент - лично много добре го разбирам. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] Еми, мисли... -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:47, 2 януари 2026 (UTC) :::::::::Отдавня се чудя защо не си администратор, @[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], споделям мнението на останалите, че имаш необходимите качества и познания. Никой здравомислещ човек не очаква от администраторите да са перфектно обективни, постоянно налични или супер ангажирани за вечни времена в проекта, но човек с твоя опит, внимание към детайла и самокритичност със сигурност ще е полезно допълнение към екипа на администраторите. Затова се включвам и аз с едно новогодишно насърчение да обмислиш (и приемеш ;)) поканата на @[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 15:09, 2 януари 2026 (UTC) ::::::::::[[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]], под „мнението на останалите“ сигурно разбираш това на молещите се тук, но има и други останали, чието мнение не е за под молбите, чакат да го изкажат другаде. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:08, 2 януари 2026 (UTC) :::::::::::Да, имам предвид мненията на писалите по-горе. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 19:47, 2 януари 2026 (UTC) == Уикипедия Страници за Тодор Живков и Борис Трети == Моля да поясните защо упорито триете напълно легитимен източник -- новоизлязлата в САЩ историческа новела на американската писателка Виктория Менш "Корона на Клоуни" без изобщо нито да я познавате, нито да сте я прочел. Аз платих 1 долар за електронното й издание и я намирам за исторически отлично подплатена и обоснована. Кой Ви дава право да триете даден източник без да го познавате, и къде мога да се оплача от вашето поведение? Ще обясня подробно моята позиция. И двете новоиздадени книги на Виктория Менш, едната за Борис, а другата за Фердинанд, Борис и Тодор Живков НЕ СА измислици, а са подплатени с много сериозен анализ на наличните исторически доказателства и факти. Но, като настоявате, променете вие текста, да речем така: Наскоро в историческата новела ... публикувана в САЩ американската писателка ... изказа хипотезата, че ... и й цитирайте книгите. Но най-добре ги прочетете, ще ви се изяснят много неща. Просто седнете и се замислете върху това, което ви казвам: ВСЯКО обективно разследване на убийството на семеен мъж с две деца ЗАПОЧВА вътре в семейството. Ако жена му си е имала любовник, той веднага става ОСНОВЕН ЗАПОДОЗРЯН. Това го има във всеки учебник по криминалистика за първокурсници. Защо в статията за Борис Трети пускате всякакви спекулации публикувани в най-различни жълти вестници и интервюта, а една напълно логична и подплатена с факти историческа новела отказвате да цитирате? Та германците ли не били, та руснаците ли, та англичаните ли, та кой ли не. Има отворени архиви на Политбюро на ЦК на БКП от времето на Народния съд, в тях Балан е дискутиран на ДВА ПЪТИ като любовник на царицата. Има книга на Венелин Митев, "Големите любови на българските царе. ISBN 978-619-195-068-3, с. 171-177, цяла глава обяснява, че Балан е бил любовник на Йоанна. Какво печелите, като пускате всякакви спекулации, а триете НАЙ-ЛОГИЧНАТА от тях? Поглед и върху Qui Bono -- ами това пък е очевадно. На Балан животът му е спасен от Народния съд именно като любовник на царицата, след като Политбюро на ЦК на БКП го идентифицира и го квалифицира като такъв. Всички други дворцови съветници и секретари от неговия, а и от по-нисък ранк на неговия, са разстреляни. Царицата остава нещастна вдовица, майка на две невръстни деца, и така избягва съдбата на семейството на руския император Романов през 1918. За страховете си, за параноята си цялото царско семейство да не последва съдбата на семейство Романови когато ги хващат болшевиките и ги разстрелват до един заедно с прислугата им, самата тя пише в спомените си и именно това обяснява в новелата си Виктория Менш. Нито германците, нито руснаците НЯМАТ НИКАКВА ПОЛЗА от ликвидирането на Борис. Любовникът на жена му ИМА такава ПРЯКА полза. Защо искате това да остане скрито? Ами няма да остане. Книгата на Виктория Менш е публикувана, вече се разпространява по цял свят. Новелите на Менш не са за Бойчо Огнянов и за Рада Госпожина. Същото важи и за Тодор Живков, който УБИВА С ТУХЛА полицая, дошъл да разтури комунистическото събрание през 1931 г. Залавят го на местопрестъплението. Как става така, че не му правят нищо? Виктория Менш обяснява това много ясно във втората си книга, която вие също упорито триете. Просто обяснете защо правите това. Мерси предварително! Възмутен редактор <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:~2026-52595|~2026-52595]] ([[Специални:Contributions/~2026-52595|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:~2026-52595|беседа]]) 23:28, 3 януари 2026 (UTC)</small> == Връщане == Защо върна редакцията ми в статията „[[Морска охрана на Украйна]]“? Заради {{ш|Редактирам}} ли? --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 13:58, 4 януари 2026 (UTC) : Да. [[File:Twemoji 1f60c.svg|16px|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:04, 4 януари 2026 (UTC) ::Но статията е създадена преди повече от 12 часа. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 14:05, 4 януари 2026 (UTC) :::Прав си. Но потребителят не е редактирал други статии през това време, а и е въпрос на колегиалност да се съобразим. Възможно е например да работи от компютър и временно да е записал своя вариант с този текст и структура. Идеята на шаблона, както е указано, е да се избегнат [[Уикипедия:Конфликт на редакции|конфликти на редакции]] или разочарования, ако например той накрая публикува своя вариант, върху който е работил, и изтрие твоя, който ти също си се постарал да приведеш във вид. Затова е хубаво да избягваме да редактираме тези статии просто за да спестим усилията си. Друг е въпросът вече, ако шаблонът стои с дни, а потребителят редактира и създава други статии, както, между другото, правят някои. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:15, 4 януари 2026 (UTC) ::::И ти си прав. Не за първи път попадам на статии с този шаблон и трябва да си го имам предвид при редактиране. Благодаря! --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 14:21, 4 януари 2026 (UTC) :::::Като цяло, те се събират в категорията „[[:Категория:Статии, които се редактират в момента|Статии, които се редактират в момента]]“, може да я проверяваш периодично и ако има някои, които не са били пипани повече от 7 дена, да им махаш шаблона. Ако са много зле, може да ги преместваш в инкубатора, ако не ти се занимава да ги оправяш. Така или иначе отговорността е на всички нас да поддържаме качеството и незавършени статии не следва да са в основното именно пространство – хората, като попаднат в „Уикипедия“ от „Гугъл“, ясно е какво ще си помислят. Това е моето виждане. Ако наистина ти се работи по тях, може да ги добавяш в [[Специални:Списък за наблюдение|списъка си за наблюдение]] и веднага щом се освободят, да ги налазиш. [[File:Twemoji 1f608.svg|16px|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:31, 4 януари 2026 (UTC) ::::::Моят срок е точно час - идеята на шаблона е да нема конфликт на редакции - всичко останало е просто неправомерно затваряне на статии. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:37, 4 януари 2026 (UTC) ::::::Със сигурност ще я добавя. Често следя [[Потребител:Like the windows/Пясъчник#Други|някои страници]], и тази категория ще бъде вкюлчена в списъчето ми. [[File:Lol1.gif|link=]] ::::::А относно периода за изчакване – аз съм за 1 ден. Смятам, че е достатъчно време за каквито и да е редакции. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 16:48, 4 януари 2026 (UTC) :::::::И моят срок е около час-два максимум, но ако няма други редакции. Ако има, видимо статията не е отворена за редактиране и шаблонът е забравен, случва се. За недовършени статии, по които ще се работи още си има друг шаблон.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 22:46, 4 януари 2026 (UTC) ::::::::На мен много са ми се карали за това, така че гледам да давам по-голям толеранс. Разбира се, всеки си решава, важното е да се работи в хармонична среда. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:23, 5 януари 2026 (UTC) == Спри да ме шпионираш == Оф, пак ли почваш да ме шпионираш? Ще ме оставиш ли на мира? Аз си знам в главата какво пиша. Моля те, остави ме поне веднъж да си направя статиите за предстоящите филми. Не съм правил машинни преводи, мисля с главата си! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 05:05, 8 януари 2026 (UTC) :Няма такова нещо като шпиониране в Уикипедия. Carbonaro. само поправя малки неточности в нови статии. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 08:41, 8 януари 2026 (UTC) ::[[Потребител:Like the windows|Like the windows]], затова ли смята, че правя правописни грешки? Затова ли ме ядосва всеки път? Затова ли ме обвинява, че съм правил правописни грешки, машинни преводи и лоши синтаксиси? Да вярвам ли на неговите лъжи? Не може всеки път да постъпва така с мен! Това не е честно! Притеснявам се да не ме блокират, ако направя нещо лошо, отчаян съм! Докога ще търпя неразбиране? [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 08:52, 8 януари 2026 (UTC) :::Може би трябва да си вземеш забележка от редакциите му. Само днес си създал 5 статии за филми, в които той е направил едни и същи промени – замяна на бъдещо в уводната част и минало време в сегашно историческо, както и незначителни грешки, което вече споменах по-горе. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 10:04, 8 януари 2026 (UTC) ::::Заради него ми иде да напусна Уикипедия. Щом ще е админ и блокира някого, напускам! Съжалявам за арогантните думи, но това вече не се търпи! Вече не искам да имам общо с него. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 06:06, 9 януари 2026 (UTC) :::::Не, моля те, недей! Ако напуснеш, няма кой да се занимава със създаването на статии за филми и актьори, което не е малко и никак лесно. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 06:15, 9 януари 2026 (UTC) ::::::Like the windows е прав. „Уикипедия“ има нужда от теб. Аз много харесвам статиите ти и точно затова ги чета и редактирам. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:25, 9 януари 2026 (UTC) :::::::Лъжеш, [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]]! Не ти вярвам! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] Блокирват ме, ако направя нещо лошо и ме е страх! ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 20:48, 9 януари 2026 (UTC) ::::::::Ние също сме хора като теб. Никой не наказва без причина. Не се страхувай. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:21, 10 януари 2026 (UTC) :::::::::Достатъчно лъжи. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 03:32, 11 януари 2026 (UTC) И мен. [[Потребител:Luxferuer|Румен от Заара]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 14:23, 10 януари 2026 (UTC) Спри да ме шпионираш. [[Потребител:Luxferuer|Румен от Заара]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 05:04, 19 януари 2026 (UTC) == Avtokatalog arkhiv == Моля за изясняване на причината за анулирането - изясняване на източника, който изобщо не е свързан с търговията? [[Потребител:555demon555|555demon555]] ([[Потребител беседа:555demon555|беседа]]) 16:53, 14 януари 2026 (UTC) : Страницата, посочена от вас за източник, извежда до грешка, а дори и да не беше така – сайтът не е достоверен. Повече информация можете да намерите на [[У:ЦИ]]. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 17:08, 14 януари 2026 (UTC) ::Съжалявам, вие сте напълно прав - страницата показваше страница 404 - мога ли да го коригирам и да го публикувам? https://automobilisto.de/stories/kia [[Потребител:555demon555|555demon555]] ([[Потребител беседа:555demon555|беседа]]) 17:19, 14 януари 2026 (UTC) :::Източникът, изглежда, е асистент, задвижван от изкуствен интелект. Боя се, че не е подходящ. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:52, 14 януари 2026 (UTC) ::::За съжаление, не ви разбирам - какво общо има гласовият асистент с това? Липсва и не е свързано с темата на страницата с инструкции История по години. [[Потребител:555demon555|555demon555]] ([[Потребител беседа:555demon555|беседа]]) 18:32, 14 януари 2026 (UTC) :::::Главното тук е, че е вероятно използван [[изкуствен интелект]] за създаването на статията, а както вече споменах – даденият сайт е недостоворен и съответно няма място в Уикипедия. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 18:35, 14 януари 2026 (UTC) ::::::Информацията в сайта, който се опитвате да цитирате, е писана от изкуствен интелект. Това се опитвах да кажа. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:38, 14 януари 2026 (UTC) :::::::добре благодаря [[Потребител:555demon555|555demon555]] ([[Потребител беседа:555demon555|беседа]]) 19:03, 14 януари 2026 (UTC) == Помощ == Здрасти! Днес създадох [[Шаблон:Национален олимпийски комитет]], но така и не успях да добавя описание към файла. Можеш ли да го направиш? --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 13:49, 15 януари 2026 (UTC) :Описание към логото ли? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:07, 15 януари 2026 (UTC) ::Да, направо да излиза „Лого“ под него, автоматично. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 14:12, 15 януари 2026 (UTC) :::1. Например [[Специални:Diff/12795642|така]]. :::2. Нужно ли е да пише нещо изобщо? Ако е някаква снимка на участниците примерно, може да има описание „Част от оганизаторите, 2015 г.“. Но ако е само логото, защо трябва да пише „Лого“? :::3. Необходим ли е специален шаблон за това? Защо да не ползмаме {{ш|Организация}}? :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:21, 15 януари 2026 (UTC) ::::Ще отговоря по ред: ::::2. За кои участници става въпрос? А иначе ако е само логото, идеята ми е просто да става ясно, че това е лого, не нещо друго. ::::3. Според мен има смисъл от отделен шаблон, защото има неща като кода на МОК и генералния секретар, които липсват в <nowiki>{{Организация}}</nowiki>.<br>--[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 19:35, 15 януари 2026 (UTC) :::::Добре, както сметнеш за редно. Надявам се, че те устройва така. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 20:20, 15 януари 2026 (UTC) ::::::Разбира се! [[File:Emoji u1f601.svg|18пкс]] --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 21:21, 15 януари 2026 (UTC) == редактиране на украински топоними == Привет! С оглед отменените редакции, посъветвай моля, как най-добре да се реализират тези промени. Като основен аргумент може да използваме тази конвенция Wikipedia:Naming conventions (Ukrainian places) https://en.wikipedia.org/wiki/Wikipedia%3ANaming_conventions_%28Ukrainian_places%29 Благодаря. Оставам на разположение. Геннадий Воробьов [[Потребител:G.Vorobyov|G.Vorobyov]] ([[Потребител беседа:G.Vorobyov|беседа]]) 10:41, 16 януари 2026 (UTC) :Привіт, це Вікіпедія болгарською мовою. Тут практика може відрізнятися від того, що вже є нормою у Вікіпедії англійською мовою. Перш ніж вносити такі глобальні зміни в назви, я б запропонував тобі розпочати дискусію [[Уикипедия:Разговори|тут]] – на сторінці обговорення. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:08, 16 януари 2026 (UTC) == Invitation: Bring Feminism and Folklore to your wiki == <div style="border:4px maroon ridge; padding:4px;"> [[File:Feminism and Folklore 2026 logo.svg|center|550px|frameless]] <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr" style="padding: 1em 2em;"> <div style="text-align: center; width: 100%;">''{{int:please-translate}}''</div> ;Hello {{BASEPAGENAME}}, We noticed your dedicated contributions to this wiki. As an experienced editor, your leadership could help bridge the gender gap on Wikipedia. We are inviting you to '''organize the Feminism and Folklore 2026''' writing competition for your community. ;Why Organize? The campaign (1 Feb – 31 March) focuses on women’s stories, folk culture, and traditions. By setting up a local page, you help your community document their unique history. ;We have made it easy for you You do not need to do everything from scratch. The international team has prepared tools to help you: * '''Article Lists:''' Find missing topics relevant to your culture. * '''CampWiz Tool:''' Easily manage the contest and track points. ;Want to talk to us first? If you have questions or want to meet the team, you are welcome to join our Office Hours (live Q&A sessions). ''[[:m:Event:Wiki Loves Folklore 2026 Office Hours|Click here to see the Office Hours schedule]]'' ;Ready to start? Please check the project page to see how simple it is to register. '''[[:m:Feminism and Folklore 2026|Click here to Learn More and Sign Up]]''' Thank you for your time and hard work! '''The Feminism and Folklore 2026 Team''' ---- <small>You received this message because you are a valued contributor. If you have questions, please ask on the [[:m:Talk:Feminism and Folklore 2026/Project Page|Meta Talk Page]].</small> </div></div> --[[Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 16:49, 18 януари 2026 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:Tiven2240@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=User:Tiven2240/fnf26-p&oldid=29949530 --> == Кавички == Знам, че ти разбираш от кавички [[file:lol1.gif]], затова реших да попитам теб. В случая на [[:en:San Marino Highway]] ще се поставят ли кавички около „Сан Марино“? Погледнах от [https://kaksepishe.com/kavichki-ulici-bulevardi/ тук] и би трябвало да се отнася и за магистралите, но не съм напълно сигурен, защото е името на държавата и единствената магистрала в страната, ако това е от значение. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 14:29, 20 януари 2026 (UTC) :Имената на магистралите трябва да се пишат с кавички: [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/pri-imena-na-topografski-obekti-yazoviri-mestnosti-kurortni-kompleksi-letishcha-magistrali-i-dr-10/357 магистрала „Хемус“]. Но името на статията няма ли да бъде '''Сан Марино (магистрала)'''? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:30, 20 януари 2026 (UTC) ::Всъщност, да. Аз се колебаех измежду „Магистрала на Сан Марино“ и „Магистрала Сан Марино“, като въпросът ми беше за второто, но твоят вариант е по-добър. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 16:50, 20 януари 2026 (UTC) == Цитат уеб == Здравей, ти успя ли да стигнеш до [[Шаблон беседа:Цитат_уеб#Промяна_в_три_параметъра|тук]]? <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 06:52, 23 януари 2026 (UTC) == Кавички по БДС при именуването на летища == Изглежда схващам не напълно правилно поставянето на кавички при именуването на летища и те моля да ми съдействаш. Ако правилно разбирам правилата, то летищата с имена на села, градове или държави не следва да имат кавички, тъй като са наименувания по място. От друга страна тези именувани на човек са с кавички. Има и примери като този: Международно летище Владивосток „В. К. Арсеньев“, когато кавичките са само за името на човека. И ако правилно днес установявам, че правя грешки, то тези статии: [[Летище „Домодедово – М. В. Ломоносов“]], [[летище „Лондон Хийтроу“]], [[Международно летище „Лос Анджелис“]], [[Летище „Франкфурт на Майн“]] и [[Летище „Шереметиево – А. С. Пушкин“]] са с грешно поставени кавички в заглавията си? <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 10:33, 26 януари 2026 (UTC) :Институтът за български език казва [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/nazvaniya-na-administrativni-edinitsi-institutsii-organizatsii-trgovski-obekti-10/2236 „летище София“], [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/pri-imena-na-topografski-obekti-yazoviri-mestnosti-kurortni-kompleksi-letishcha-magistrali-i-dr-10/917 „аерогара София“]. Ние това, между другото, сме го [[Специални:PermaLink/12390431#c-Станислав_Николаев-20241017142000-Carbonaro.-20241017140800|обсъждали]] и ти каза, че когато името на летището съвпада с името на града, слагаш кавички. Когато името на летището не е като това на града, не слагаш кавички. :Имам чувството, че не мога много да помогна, тъй като и аз самият не знам. [[File:Twemoji12 1f601.svg|20px]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:09, 26 януари 2026 (UTC) ::Добре си спомням, че сме го обсъждали, но това не означава, че съм бил прав и сега съм още повече объркан. Просто ще пиша на езикови справки по въпроса, искам да го изясня напълно. Ще ти пиша, когато ми отговорят. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 11:27, 26 януари 2026 (UTC) Получих отговор, поставям ти моя въпрос: {{цитат| * From: "Nikolaev" <Nikolaev@designtec-hnik.com> * To: "ezikovispravki" <ezikovispravki@ibl.bas.bg> * Sent: Monday, January 26, 2026 1:38:55 PM * Subject: Кавички по БДС при именуването на летища Здравейте, Бихте ли ми помогнали с кавичките при именуването на летища? Ако правилно разбирам правилата,<br />то летищата с имена на села, градове или държави не следва да имат кавички, <br />тъй като са наименувания по място. От друга страна тези именувани на човек са с кавички. В този смисъл, правилно ли са изписани тези летищата по този начин: * Летище Шереметиево – „А. С. Пушкин“ * Летище Домодедово – „М. В. Ломоносов“ * Летище Лондон Хийтроу * Международно летище Лос Анджелис * Летище Франкфурт на Майн * Летище „Васил Левски“ – София}} И техния отговор: {{цитат| * From: Езикови справки (ИБЕ – БАН) <ezikovispravki@ibl.bas.bg> * Sent: Monday, January 26, 2026 2:41 PM * To: Stanislav Nikolaev <Nikolaev@designtec-hnik.com> * Subject: Re: Кавички по БДС при именуването на летища Здравейте, Названията са правилно оформени, но не се поставя тире в първите два случая: * Летище Шереметиево „А. С. Пушкин“ * Летище Домодедово „М. В. Ломоносов“. * Тире се поставя, ако географското име е след названието на летището, както е в последния пример: * Летище „Васил Левски“ – София. С уважение, <br />Служба за езикови справки и консултации <br />Институт за български език – БАН}} Доколкото разбирам въобще в Уикипедия сме си силно заблудени по темата [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]]. В случай, че искаш да ти препратя отговора им по имейл, пиши ми. --<span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 13:00, 26 януари 2026 (UTC) :Хаха, поне един въпрос е отметнат. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:09, 26 януари 2026 (UTC) ::На този етап няма да минавам през засегнатите статии, за да оправям проблема, но в новите такива ще спазвам тези правила. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 13:19, 26 януари 2026 (UTC) :::Следях темата с голям интерес и бих казал, че и на мен ми беше полезно да разбера отговора. Никога не съм се замислял по темата, но случаят определено ме заинтригува, въпреки че не пиша за летища. [[File:Usmivka.png]] --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 17:21, 26 януари 2026 (UTC) == Връщане на редакции в потребителски беседи == Привет! [[Special:Diff/12807759|Тази]], [[Special:Diff/12807760|тази]] и [[Special:Diff/12807761|тази]] редакции не са ОК. Разбирам да са вандализми, че да ги връщаш, но потребителят моли за помощ, нищо че наподобява малко на спам. Пак не е основание да се връщат така лекомислено редакции. Дори и да имаш съмнения, че потребителят извършва платени приноси и е в открит конфликт на интереси, не трябва да се действа по този начин. Също така отправеното от теб предупреждение на беседата на въпросния потребител е написано в стил, който противоречи на [[У:ППД]] и по-скоро предполага злонамереност. За мен този подход е изначало грешен и може да отблъсне потенциално качествен редактор, който в началото просто не е наясно с правилата и начина на работа в проекта. Разбира се, винаги може и да греша, но аз бих опитал по-дипломатичен стил на комуникация. Ако се установи, че наистина това не помага и че потребителят не е тук, за да създава енциклопедия, чак тогава стилът на комуникация следва да стане по-нетактичен. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 17:06, 29 януари 2026 (UTC) :Благодаря за забележката, [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]]. Тогава имах усещането, че ако не беше спрян, щеше да обходи всички беседи, публикувайки едно и също запитване. Сега, погледнато отстрани, разбирам, че наистина подходът е бил драстичен. Все пак статията вече беше в инкубатора, той създаде нова в основното именно пространство, започна да провежда агресивна кампания, но '''никога не беше предупреждаван''' в по-спокойна атмосфера и по-добронамерено за изискванията ни към платените приноси и за политиката за значимост. Трябваше да се започне с това. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:12, 29 януари 2026 (UTC) == Спам == Чудех се, има ли смисъл да продължаваме да преместваме [[Чернова:Партия на ислямското Таджикистан|тази статия]], която е очевиден спам в Инкубатора? Ти си премествал подобна статия поне 4 пъти, аз съм подавал подобна статия за изтриване още толкова, струва ми се, че просто си губим времето, а и паметта на сърварите, с този спам. --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 11:42, 1 февруари 2026 (UTC) :Май наистина няма смисъл. Мислех да я предложа за бързо изтриване (спам, вандализъм, без източници), но можеше с основание да бъде оспорена с мотива, че ''има статии за A и B, защо да няма за Таджикистан''. Гледали сме го този филм. За сървърите не бих се тревожил. В даден момент ще трябва да се поиска защита. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:23, 1 февруари 2026 (UTC) ::И аз, просто реших да ги добавя като още една причина. А за оспорване, засега никой не го е оспорвал, когато аз съм ги подавал, така че не бих се притеснявал за тази възможност засега. Въпросът е как да го спрем? --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 12:29, 1 февруари 2026 (UTC) :::Със защита на статията или блокиране. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:31, 1 февруари 2026 (UTC) ::::И двете ми се струват невъзможни, статията си сменя името, добавяйки или махайки букви, а акаунтът не е един и същ. Не знам доколко би проработило. --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 12:35, 1 февруари 2026 (UTC) :::::Ами значи ще имаме интересно преследване. [[File:Twemoji 1f602.svg|18px|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:38, 1 февруари 2026 (UTC) ::::::Така се очертава. --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 13:08, 1 февруари 2026 (UTC) == Чернова на редакция == Забелязал съм, че понякога Уикипедия запазва чернова на редакцията ти при случайно излизане или презареждане на страницата, въпросът ми е защо това не работи винаги, а само в редки случаи. Този въпрос се породи след много ситуации, в които случайно съм затварял или презареждал страница, включително и днес, и всичкият ми труд е заминавал на вятъра. Очевидно, грешката е моя, но просто ми е чудно дали няма решение на проблема. --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 15:02, 8 февруари 2026 (UTC) :Може би това си го забелязал в беседите – когато ползваш бутона „Отговор“, ще потвърдиш ли дали е така? В нормалните статии не съм забелязвал да има такава функционалност. Всъщност много рядко във визуалния редактор, ако презаредиш страницата, ще ти се възстанови версията. Но ако си я затворил и си обикалял из „Уикипедия“, и после решиш пак да се върнеш, не. На мобилен телефон не знам как е. Решението май е постоянно да си копираш текста, ако пишеш нещо дълго. Знам колко е гадно целият ти труд да отиде на вятъра. Повечето смартфони, както и съвременните настолни операционни системи имат хронология на системния буфер. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:13, 8 февруари 2026 (UTC) ::Не, говорех за статиите, иначе и в беседите го има, прав си. ::За копирането — бях започнал да го правя в Уикиречник, но си прав, че трябва и в Уикипедия да започна да прилагам този подход, иначе често ще попадам на този проблем. В случая поне имам запаметено резюмето, така че ще мога да си припомня, когато пак реша да редактирам статията, какво горе-долу съм правил. [[File:Usmivka.png]] --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 15:21, 8 февруари 2026 (UTC) :::@[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]], този проблем е (полу)решен. От близо година и половина в бгУ също има възможност да се възстанови незапазена редакция и да се продължи оттам, където е прекъсната. [[Специални:Настройки#mw-prefsection-editing]] → ''Включване на възможността „[[Специални:EditRecovery|Възстановяване на редакция]]“''. Инструментът обаче изглежда неконсистентен. Понякога съхранява и възстановява (или пита за възстановяване в редактора на код), друг път не. Затова казвам ''полу''. Забелязвам, че се влияе от начина на прекъсване на редакцията. Ако излезе диалогов прозорец, в който се пита дали потребителят наистина желае да откаже редакцията/редакциите (и го направи), то тогава не съхранява нищо. При всякакъв друг тип грешен клик и/или напускане (или принудително затваряне) на страницата редакцията се съхранява, като след това може да се възстанови. Само не съм го тествал дали и как работи за мобилни устройства. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 23:53, 9 февруари 2026 (UTC) ::::Пуснах я, така че предстои да видим как работи на мобилно устройство. Благодаря за информацията! --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 04:06, 10 февруари 2026 (UTC) == Deletion of the film "That´s Allright Mama" == Why did you delete the film in which Jacky Stoev appears as an actor from his Wikipedia page? dusty Roy [[Потребител:Dusty Roy|Dusty Roy]] ([[Потребител беседа:Dusty Roy|беседа]]) 20:11, 8 февруари 2026 (UTC) :Защото нищо не се разбира. Какво е ''стар Distorted Elvis''? Защо ''Roy'' е на английски? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 20:21, 8 февруари 2026 (UTC) ::The Distorted Elvises is a rock band founded by Ray van Zeschau, the son of Jacky and the nephew of Ljeben Stoev. The film premiered at the International Short Film Festival in Dresden in 2024. And Rio is the name of the role [[Потребител:Dusty Roy|Dusty Roy]] ([[Потребител беседа:Dusty Roy|беседа]]) 20:30, 8 февруари 2026 (UTC) https://de.wikipedia.org/wiki/The_Distorted_Elvises :::Jetzt verstehe ich. Sie entsprachen größtenteils nicht der korrekten bulgarischen Syntax. Deshalb. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 20:33, 8 февруари 2026 (UTC) :I simply left the names in the original language because I thought that was correct. Perhaps they should be written in Bulgarian as well as in the original language. [[Потребител:Dusty Roy|Dusty Roy]] ([[Потребител беседа:Dusty Roy|беседа]]) 20:37, 8 февруари 2026 (UTC) == Deletion of the film "Mein Onkel Lubo" (german Version), "Der leere Raum and the Facebook sites of Ljuben Stoev? == Why did you delete the Movies in which Ljuben Stoev appears as an actor and why did you delete the Facebooksites of Ljuben Stoev on his Wikipedia page? [[Потребител:Dusty Roy|Dusty Roy]] ([[Потребител беседа:Dusty Roy|беседа]]) 20:26, 8 февруари 2026 (UTC) https://de.wikipedia.org/wiki/Mein_Onkel_Lubo https://de.wikipedia.org/wiki/Ljuben_Stoew Furthermore, the film "Der leere Raum" had its cinema premiere at the Sofia Film Festival 2025! == Джаджа == Дали е възможно шаблоните в твоята джаджа, които имат параметър за дата, да използват времето в България, а не на сървърите, или това не е възможно? Питам, защото сега използвах такъв шаблон, но понеже е твърде рано, системата смята, че съм го поставил в следващия ден, тоест пише „поискан преди -1 ден“, което е смешно, но и объркващо за незапознатите. [[File:Usmivka.png]] --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 23:56, 8 февруари 2026 (UTC) :Това е интересно, защото ти си добавил шаблона в 01:49, 9 февруари 2026 (UTC+2), а сървърното време е било 23:49, 8 февруари 2026 (UTC). Не би ли трябвало описаният от теб проблем да се появява, ако тя използваше българското време? :Ще помисля защо се е получило, но най-вероятно джаджата е поставила правилната дата – 8 февруари, а ти си я променил на 9 февруари и затова си видял −1 ден. Кажи, моля те, дали е така. Иначе благодаря за сигнала, ще помисля дали може да се подобри, винаги съобщавай, ако има нещо. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 04:08, 9 февруари 2026 (UTC) ::Така стана. Тя държеше да постави 8., но понеже това не е датата за мен, реших, че е по-добре да напиша 9., въпреки че така ще показва -1 ден. --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 04:43, 9 февруари 2026 (UTC) :::Какво е окончателното ти решение – да го направим ли с българското време? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 05:08, 9 февруари 2026 (UTC) ::::При положение че е само за няколко часа, може би не си заслужава труда. --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 05:10, 9 февруари 2026 (UTC) :::::Както кажеш. Ако го сменим, пак ще показва −1 ден, защото, ако зимното българско време е 01:30, сървърното ще е 23:30. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:18, 9 февруари 2026 (UTC) ::::::Наясно съм, просто бях любопитен за възможностите. Благодаря за отговора! --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 06:18, 9 февруари 2026 (UTC) == Thank you for being a medical contributors! == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> {| style="background-color: #fdffe7; color: #000; border: 1px solid #fceb92;" |rowspan="2" style="vertical-align: middle; padding: 5px;" | [[File:Wiki Project Med Foundation logo.svg|130px]] |style="font-size: x-large; padding: 3px 3px 0 3px; height: 1.5em;" |'''The 2025 Cure Award''' |- | style="vertical-align: middle; padding: 3px;" |In 2025 you '''[[mdwiki:WikiProjectMed:WikiProject_Medicine/Stats/Top_medical_editors_2025_(all)|were one of the top medical editors in your language]]'''. Thank you from [[m:WikiProject_Med|Wiki Project Med]] for helping bring free, complete, accurate, up-to-date health information to the public. We appreciate you and the vital work you do! Wiki Project Med Foundation is a [[meta:Wikimedia_thematic_organizations|thematic organization]] whose mission is to improve our health content. '''[[meta:Wiki_Project_Med#People_interested|Consider joining for 2026]]''', there are no associated costs. Additionally one of our primary efforts revolves around translating health content. We invite you to '''[https://mdwiki.toolforge.org/Translation_Dashboard/index.php try our new workflow]''' if you have not already. Our dashboard automatically [https://mdwiki.toolforge.org/Translation_Dashboard/leaderboard.php collects statistics] of your efforts and we are working on [https://mdwiki.toolforge.org/fixwikirefs.php tools to automatically improve formating]. |} Look forwards to collaborating in the year ahead. Thanks again :-) -- [[mdwiki:User:Doc_James|<span style="color:#0000f1">'''Doc James'''</span>]] along with the rest of the team at '''[[m:WikiProject_Med|Wiki Project Med Foundation]]''' 07:42, 14 февруари 2026 (UTC) </div> (This message was sent to [[:Потребител:Carbonaro.]] and is being posted here due to a redirect.) <!-- Съобщението е изпратено от User:Doc James@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/Top_Other_Language_Editors_2025&oldid=30070084 --> == Транспорт в Катар == Данните за транспорта в Катар поне що се отнася до релсовия и шосейния (и за [[Въздушен транспорт|въздушния]] допускам, че е така) действително излязоха остарели, а вероятно и донякъде неверни дори и във вида, в който са представени сега, но още не съм го установил с точност и със сигурност. Конкретно с последното визирам въпроса за дела на асфалтираните, спрямо наличните пътища, а особено – за дължината на наличните (преди, сега, в онзи момент за който става или е ставало дума в съответните им описания). Основанията за съмненията и недоуменията ми можеш да отгатнеш, четейки [[:en:Transport_in_Qatar|тази статия]]. От нея е видно и че предположението ми, че в Катар към [[2007|2007 г.]] наистина не е имало железопътни линии (преди това просто пишеше, че няма такива линии, без уточнение за [[Дата|датата]], но данните за [[Икономика|икономиката]] на страната явно са – предимно – от 2006-2008 г. и затова я определих така) е оправдано; обаче оттогава нещата са се променили и сега ([[2026|2026 г.]]) [[железопътен транспорт]] в Катар определено има и вероятно продължава да се действа по неговото още по-пълно разширяване, усъвършенстване и свързване. Доколкото можах да разбера опитите да се създаде такъв са започнали именно през 2008 г., но някакъв по-сериозен напредък е имало едва около [[2011]]-[[2013|2013 г.]] (с проектирането и стартирането на работата по [[Метро|метрото]] в [[Доха]] от компанията [[:en:Qatar_Rail|Qatar Rail]]). Като по-опитен в редактирането, смятам, че ти можеш по-точно и достоверно да направиш съответните корекции, но остава отворен въпросът за дължината, състоянието и естеството на катарските „шосета“ (вероятно значещо [[Автомобил|автомобилни]] пътища – по подразбиране, но в материала от който са черпени сведенията за тях може би значи друго). По-точно – какви основания би могло да има твърдението, че само половината от (около) 2,5 хиляди километра шосета са асфалтирани (както се казва и се казваше в българската статия ''[[Катар]]'' – „около“ аз го добавих по очевидни причини, както и датата), при положение, че в гореказаната английска статия се твърди, че [[Магистрала|магистралите]] обхващат или са обхващали именно 1230 км., от които повечето са били [[Асфалтобетон|асфалтирани]] още към края на [[20 век|XX век]] (когато и изглежда да са били горе-долу пак толкова дълги общо), а (кога точно обаче?) впоследствие: (машинен превод) „Повечето от главните пътища са обновени до многолентови магистрали с две платна“. Може би ще успееш да разгадаеш и това и по-вярно да решиш как да се отрази то в българската статия за Катар. Ще съм ти много благодарен, ако се потрудиш над нея в този смисъл! [[Потребител:Gvelf|Gvelf]] ([[Потребител беседа:Gvelf|беседа]]) 21:18, 19 февруари 2026 (UTC) :О, далеч не съм по-опитен от теб. [[Файл:Namiga.png|alt=намигане|link=]] Ще погледна статията и ще видя какво мога да направя. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 04:01, 20 февруари 2026 (UTC) ::В статията на руски език [[:ru:Транспорт_в_Катаре#%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D1%8B%D0%B9_%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82|Транспорт в Катаре]] открих информация за автомобилните пътища, която може да се окаже полезна и се отнася за [[2010|2010 г.]] [[Потребител:Gvelf|Gvelf]] ([[Потребител беседа:Gvelf|беседа]]) 21:14, 9 март 2026 (UTC) == Уикипочивка == Здравей, Carbonaro. Както най-вероятно си забелязал, си взех кратка уикипочивка (за миналия вече месец февруари). Ако имаш време, можеш ли да споделиш дали нещо ново се е случило, докато не бях активен, или по-скоро не? Не искам да ти досаждам, затова не се притеснявай да не ми отговориш. [[File:Emoji u1f642.svg|18пкс]] --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 21:26, 4 март 2026 (UTC) :{{пинг|Like the windows}} Добре дошъл. Като цяло, не се е случвало кой знае какво, работим си, няма нови приети политики. Единственото важно може би за теб, понеже редактираш от телефон, е, че [[Специални:PermaLink/12826855|кодът за въвеждане на знаци]] беше усъвършенстван и вече работи с визуалния редактор. Имаше раздвижване покрай актуалните геополитически събития, например засилено създаване на статии и вандализми в статии за политици. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:19, 5 март 2026 (UTC) ::Здравей, отново с малко закъснение – но благодаря за отговора. Вече се завръщам напълно. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 20:35, 20 март 2026 (UTC) ::Явно още не съм бил „готов“, когато писах по-рано този месец. [[File:Emoji u1f601.svg|18пкс]] --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 23:20, 20 март 2026 (UTC) == Въпрос == Какъв беше смисълът от изключението за пипането в ref-овете, който се наложи да се добавя в Advisor-а преди около две години? Питам съвсем сериозно. Сега минаваш и [[Special:Diff/12841704|правиш точно това]], за което [[МедияУики беседа:Gadget-Advisor.js#Деактивиране на „Съветника“ – проучване|ти тогава силно недоволстваше]]. Оставам с впечатлението, че дори не си [https://www.ciela.com/istorija-na-b-lgarite-1878-1944-v-dokumenti-tom-1-1878-1912-chast-p-rva.html проверил] дали редакцията ти е ОК. И да, съвсем наясно съм, че това дори не е работа на Advisor-а, а на страничен твой скрипт и/или функция от интерфейса. А уж заглавията трябваше да са в оригинал. Казваш нещо, после изведнъж правиш точно обратното. Ако не го мислиш наистина, просто не го казвай. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 23:38, 5 март 2026 (UTC) :Здравей, [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]]. Да, тези редакции са автоматични. Искам да обясня максимално точно причината за настояването тогава и причината сега понякога да побутвам някои '''български''' източници. Ще те помоля, ако нещо не е ясно, наистина пак да ме питаш за доизяснения, защото знам колко усилия костваше преработката тогава и не искам да има неправилни впечатления. :{| class=wikitable ! Редакция !! Коментар |- | [[Специални:Diff/7103149]] || Виж конкретно как <code>"Dear Leader"</code> става <code>„Dear Leader“</code>; <code>Karl Grün: „The Social Movement in France and Belgium“</code> и други, все в чуждоезични източници |- | [[Специални:Diff/9987703]] || <code>”Bulletin du Club du Meilleur Livre”, vol. 12 (1955) p. 4 – 8; Camus A., <nowiki>''Lettre à R. Barthes sur „La Peste“''</nowiki></code> |- | [[Специални:Diff/11678947]] || <code>Matt Abrahams: „How to Make Your Communication Memorable“</code> |} :Няма да изброявам повече, за да не натоварва, но идеята се разбира, предполагам – „Съветникът“ се ползва машинално, често без проверка. В процеса на работа се заменят източници, ISSN-и, цитати и други фрагменти от статията, които не би трябвало да се пипат. Макар че мощен инструмент като него – който, освен да подобри, има потенциала и да развали хиляди статии – трябва да се ползва с повишено внимание, това масово не се прави. Затова най-лесно беше да прескача ref-овете. :{{цб|Инструментът така или иначе е направен да не проверява съдържанието между някои тагове (<code>&lt;math&gt;</code>, <code>&lt;code&gt;</code>), като за начало може просто да се добави и <code>&lt;ref&gt;</code>.|Carbonaro.|diff=11679094}} :'''Кога идва разминаването и защо изглежда, сякаш пренебрегвам правилото, за което лично съм настоявал''' :В българския език от тези три възможни знака: <code>-</code>, <code>–</code>, <code>—</code>, когато имаме шпации от двете страни, правилна е употребата само на втория. Нека разгледаме посочения от теб (с право) пример: :{| class=wikitable ! Вариант !! Коментар |- | Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 451. || Най-неправилно. [[Дефис]]и в абсолютно никакъв случай не се употребяват в българския език, когато от двете страни има шпации. |- | Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 451. || По-правилно. Макар да не отговаря 100% на оригинала, текстът е предаден съгласно регулациите, с използване на [[тире]]. |- | Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878–1944. В документи. Том I. 1878–1912. Част втора. София: Просвета, 1996, с. 451. || Най-пълно и надявам се, най-правилно съгласно [https://beron.mon.bg/rechnik/3417 указанията за библиографско цитиране]. |} :Поел съм отговорността всички ненадзиравани редакции да бъдат проверявани, като се случва понякога да бъдат правени [[Специални:Diff/12766988|допълнителни корекции]]. :Има го и това, че човек се променя, развива, осъзнава своите грешки. Това довежда на мисълта, че ако преди 1 месец сме мислели по един начин, днес може да мислим по друг, но случаят тук не е такъв. Защо все пак е направена редакцията, привидно лекомислено, но в действителност не? Желанието ми е да се изчистят всякакви дребни пунктуационни несъответствия, поне доколкото е възможно и максимално неинвазивно. Да си го кажем направо: Източникът и в двата случая нямаше да е цитиран правилно (както забеляза). Тогава нека да са тирета, както си трябва, а не дефиси. Понеже едва ли има някого, който би проверявал 1000 източника на ден, молбата за „Съветника“ беше да се игнорират всякакви източници, защото е '''по-лесно''', отколкото ако изискването беше: :<blockquote>В български източници нека да се проверява само за тирета, кавички и шльокавица, в английски източници да не се променят кавички, но в руски източници също. Дали поне да не изчистим дефисите, където не им е мястото? Всъщност нека да се проверяват само българските източници, ако е възможно.</blockquote> :Истината е, че ако се разровиш в редакциите ми, сигурно ще откриеш и други замени в източници, целенасочени, най-вече в източници от този формат: <code><nowiki>[https://example.com/ "Злато" - информация в example.com]</nowiki></code>. :'''TL;DR:''' Недоволствах относно „Съветника“, защото се ползваше от потребителите сляпо, без проверка. От самото си създаване той редактираше фрагменти, които не трябваше да се редактират. По‑лесно и по‑надеждно беше да се ограничат автоматичните промени, отколкото да се разчита на добросъвестността на потребителите. :Готов съм да обсъдим как да процедираме в бъдеще. Да не пипам ли изобщо източниците, било то ръчно или автоматично? Благодаря ти, че повдигна въпроса, защото бих си представил колко по-лесно щеше да е да си кажеш: „Мани го неблагодарника“, отколкото да ми дадеш шанс да се аргументирам. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:52, 6 март 2026 (UTC) ::Забелязвал съм и други редакции, неслучайно писах. Схващам, че според сегашните правила тази редакция може да се счита за правилна. Но не е. Забравяш, че има конфликт с друго правило. Това за цитатите. Цялото библиографско цитиране следва да запази оригиналния правопис и пунктуация, там където е възможно (разбирай всичко, без допълнително добавените пояснителни/обяснителни текстове; напр. том, страници и т.н.). Това е вид цитат. И като такъв нищо не го различава от останалите цитати. В случая трябваше да се коригира към оригинала. Мисля, че много добре го осъзнаваш. ::Остави аз какво ще си кажа. Представи си как изглежда отстрани. Казваш другите правели машинални редакции, без да се съобразявали с правилността. В момента ти правиш същото, също без да си сигурен. Утре точно това нещо ще стане повод другите да искат да се премахне това или друго правило. И ще са в правото си. След като за един може, защо за останалите да не може. ::Сам се убеди наскоро колко е несправедливо да има някакво прието правило или решение и то да не се спазва, а да се изтъкват всевъзможни причини, само и само да се заобиколи. Врата в полето... Та прави каквото сметнеш за добре, аз нямам намерение да гоня и настоявам теб или другиго да спазва собствените си аргументи, които е изтъкнал някога. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 15:29, 6 март 2026 (UTC) :::Съвършено си прав и те разбирам. Благодаря ти, че и ти ме разбираш. Занапред ще избягвам да променям цитати, включително може би добавените от strumski.com, с кавичките? Чувствай се свободен да ми кажеш, ако някога видиш и други проблемни редакции. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:08, 6 март 2026 (UTC) == Wikidata == Кой има правата да променя заключени Wikidata страници? Преместих една страница под ново заглавие, но МЕП-овете са към старото, не е чак такъв проблем, но би било добре да се преместят. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 18:40, 16 март 2026 (UTC) :„[[:wikidata:Q173145|Йос Верстапен]]“ не е заключена. Имай предвид, че от смартфон е почти невъзможно да се редактира в „Уикиданни“. 🙁 [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:45, 16 март 2026 (UTC) ::Тази е с правилните МЕП-ове, но за сина му е заключена, доколкото виждам. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 18:46, 16 март 2026 (UTC) :::Иначе имам опит с това колко трудно става от телефон. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 18:47, 16 март 2026 (UTC) ::::Хаха. Разбрах – „[[:wikidata:Q2239218|Макс Ферстапен]]“ може да се редактира от автоматично одобрени потребители. В повечето случаи това са [[:wikidata:Wikidata:Autoconfirmed users|потребители с регистрация отпреди повече от 4 дена и с над 50 редакции]]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:52, 16 март 2026 (UTC) :::::Значи просто телефонът ми създава проблеми, ясно, благодаря! [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 19:06, 16 март 2026 (UTC) ::::::И редакциите, разбира се. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 19:06, 16 март 2026 (UTC) ::{{пинг|Валери Василев}} Ще се включа набързо – в Уикиданни най-лесно се работи след натискане на ''Desktop view'' в най-долната част на екрана, в ляво, ако не се лъжа. Аз лично съм си активирал и бета функцията ''Edit Wikidata Items on mobile devices'', която можеш да намериш в ''User preferences'' в настройките. [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 23:25, 20 март 2026 (UTC) :::За първото знаех, за второто — не, благодаря за помощта! [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 05:53, 21 март 2026 (UTC) ::::@[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], от известно време се води [https://en.wikipedia.org/wiki/Talk:Max_Verstappen#Dutch_pronunciation тема] в английската Уикипедия относно произношението на имената им. Не смятам, че преместването не е правилно, но се чудех дали резултатът от тази тема би бил от полза за българските страници по някакъв начин, или по-скоро няма никакво отношение. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 19:56, 21 март 2026 (UTC) :::::По принцип идеята е, че всеки проект си разработва сам принципите и правилата. А и в „Уикипедия“ на английски ползват латински букви, така че конкретно за Верстапен не би трябвало да ни касае особено. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 20:06, 21 март 2026 (UTC) ::::::Разбира се, просто исках да питам дали няма нещо полезно и за нас там, за казаното от теб съм напълно съгласен. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 20:12, 21 март 2026 (UTC) :::::::Това преместване обаче не е редно, както сте го направил @[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]]! Вижда се от историята на статията, че е местена многократно в последните две години, очевидно няма консенсус; допълнително в медиите се използва често Ферстапен, т.е. може да се твърди наложеност на името, независимо какво е написано в наредба за ГЕОГРАФСКИТЕ имена. Редно беше да обсъдите преди да местите! [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 11:56, 25 март 2026 (UTC) ::::::::Имах усещане, че ще се окаже така. Извинявам се. Нека тогава го обсъдим. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 11:58, 25 март 2026 (UTC) :::::::::А за наложеност, и с в е доста разпространено, така че трябва едно от двете да е заглавие и просто другото да се спомене. Нека общността реши кое ще е. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 12:01, 25 март 2026 (UTC) ::::::::::Въпреки че може да се повдигне и въпросът защо статията на баща му е преместена без обсъждане с аргумента „фамилията е като на сина му“, но няма значение, нека обсъдим и за двамата — как ще е, дали трябва да е еднаква, или не и така нататък, повече ще постигнем с обсъждане, прав сте. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 12:20, 25 март 2026 (UTC) == Курсив == Дали английските заглавия трябва да са в курсив? Струва ми се, че може би не, но реших да те питам преди да правя промени. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 16:53, 27 март 2026 (UTC) :Това беше [[Специални:PermaLink/11522876#Писатели|доста голямо обсъждане]]. Като цяло, някои използват курсив, за да се откроява собственото име, ако е съставено от много думи, например ''Romantic Times''. ::{{Color|grey|Негови произведения са публикувани в ''Romantic Times'', ''Vogue'' и ''Daily Telegraph''.}} :Кавички не е много правилно да се използват, защото [https://beron.mon.bg/rechnik/2760 са собствени имена с некирилска графика]. :Благодаря ти, че пита: това е най-правилният подход. Не е грешно и без курсив. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:00, 27 март 2026 (UTC) ::Просто една статия, която аз съм превеждал и има нужда от доста поправки, е и с двата варианта и се чудих към кой да я уеднаквя. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 17:08, 27 март 2026 (UTC) :::А за кавичките знам и понеже обикновено курсивът се използва вместо кавички, сметнах, че може да следва същото правило. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 17:09, 27 март 2026 (UTC) ::::Ами както решиш в случая, няма наше уикипедианско правило, ако това си се чудил. Бях длъжен да спомена за кавичките не защото мисля, че не знаеш, а за цялост. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:08, 27 март 2026 (UTC) :::::От доста време се каня да питам, и като е започната тема, ще се възползвам. {{)}} :::::Какво правим със заглавия, които не използват нито кирилица, нито латиница? За пример ще дам [[тайска писменост|тайската]] и [[грузинска писменост|грузинската писменост]]. Предполагам, че не употребяваме нищо. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 18:10, 27 март 2026 (UTC) ::::::Те спадат към логиката на латинската, стига да не е с кавички, няма проблем. В случая са доста различни, така че може и курсивът да е излишен, но това е вече е въпрос на предпочитания. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 18:12, 27 март 2026 (UTC) ::::::: Така е. Сега дори забелязах, че отговор на моя въпрос може да се открие в шаблона {{ш2|lang}}. ::::::: {| class="wikitable" ! Език ! Резултат |- | {{lang|en|English}}, {{lang|es|Español}} | курсив |- | {{lang|ka|ქართული ენა}} | без курсив |} ::::::: Възможно ли е това да означава, че за другите писмености не се използва курсив? --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 18:35, 27 март 2026 (UTC) ::::::::По-скоро, че не се смята за нужно. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 18:38, 27 март 2026 (UTC) :::::::::Изключение може би прави гръцкият, където би изглеждало добре и с курсив. Някои азбуки нямат отделни [[глиф]]и за курсив и текстът изглежда само леко изкривен хоризонтално. Така че най-вече според ситуацията. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:20, 27 март 2026 (UTC) ::::::::::При отделни азбуки и писмености дори курсивът е силно желателно да се избягва, тъй като това изкривява определени глифове/символи и ги прави да изглеждат като други, което затруднява и обърква четенето/разпознаването на думата. Пример за такива са символите на някои източни писмени системи, арабската азбука и ивритът. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 20:33, 27 март 2026 (UTC) :::::::::::Това е така, курсивът трябва да е съобразен със случая. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 20:38, 27 март 2026 (UTC) ::::::::::::Прави сте. Най-добре да не го използваме изобщо за други писмености и азбуки. Благодаря и на тримата за включването! --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 21:05, 27 март 2026 (UTC) :::::Споменаването не е проблем, благодаря ти за него. А щом няма правило просто ще уеднаквя към едното. Благодаря ти отново! [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 18:10, 27 март 2026 (UTC) == Въпрос за филм == Създадох статия, в която наистина имаше неточни източници ( “ Живот между редовете “ )! Тъй като още съм нов, моля да ми обясниш как мога, след като съм премахнал въпросните източници, да премахна / премахнеш шаблона за бързо изтриване? Много благодаря предварително, ако го отстраниш или ми дадеш указания как да го направя! [[Потребител:BOtanica go|BOtanica go]] ([[Потребител беседа:BOtanica go|беседа]]) 06:39, 29 март 2026 (UTC) :Отговорих на беседата на статията. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:40, 29 март 2026 (UTC) == Македонско дружество Гоце Делчев-Варна == Моля, да се запознаете с историята на македонско дружество "Гоце Делчев"-Варна, което Ви написах и то е вярно-останалото е манипулация-първото дружество с това име съществува от 1931-1937г и е младежко.Второто мак. дружество с това име има във Варна от 1947-1977г., като след 1989г то е възстановено.Второто мак. д-во с това име във Варна е създ. от народната власт през 1947г. като е клон на комунистическия Съюз на мак. културно-просветни дружества "Г.Делчев" с клонове в отделни градове в България с българи бежанци от Македония и в Пиринска/Благоевгр. окръг/ Македония.Основното и автентично мак. др-во/братство/ е с име "Тодор Александров"..., което построява и Мак. дом във Варна [[Специални:Приноси/&#126;2026-20212-27|&#126;2026-20212-27]] ([[Потребител беседа:&#126;2026-20212-27|беседа]]) 19:40, 1 април 2026 (UTC) :Съжалявам. Ако говориш за [[Специални:Diff/12866581|това]], отмених редакцията, защото добавеният текст не беше оформен. Тирета, кавички, източници, нови изречения започват някъде по средата. Не съм запознат и не мога да направя коментар относно фактологията. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:49, 1 април 2026 (UTC) ::Филологията ли е важна или историческата истина...Жалки образовани хора поставящи ОБРАЗОВАНИЕТО над МОРАЛА-....-,....-----....,,,,,, [[Специални:Приноси/&#126;2026-20475-52|&#126;2026-20475-52]] ([[Потребител беседа:&#126;2026-20475-52|беседа]]) 14:01, 2 април 2026 (UTC) == Скрипт == Здравей, пиша ти за скрипта, който направи за изписването на „ѝ“ и българските кавички. Забелязвам, че вече за трети или четвърти път, ако не се лъжа, двойното изписване на горна кавичка за преобразуването ѝ в българска такава невинаги сработва. [[Шаблон беседа:Location map+|Тук]] например дори не мога да ги променя – редакцията не се приема. Не знам каква точно е причината или дали изобщо има начин да го оправиш, но реших да споделя. Може пък и аз да правя нещо погрешно. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 14:56, 3 април 2026 (UTC) :Много благодаря, [[Потребител:Like the windows|Like the windows]]. Всяка обратна връзка е важна. За съжаление, не можах да пресъздам проблема. Казваш, че невинаги сработва, може ли да наблюдаваш и да ми кажеш кога най-вече става това, нещо правил ли си предварително, използвал ли си бутона „Отговор“, или направо от редактора на код, копирал ли си нещо. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:54, 3 април 2026 (UTC) ::Обикновено не използвам бутона „Отговор“, защото така се форматира по-трудно. Не вярвам да е от някакво специфично действие преди изписването им, нито съм копирал/поставял текст. ::Днес [[Специални:Diff/12873302|пак се случи]], май разбрах кога става. Последно добавих кавичките точно там, където не са се преобразували. Интересното е, че преди да публикувам промените, превръщането се беше направило. Като че ли дори се получава, само когато се добавят няколко кавички в една редакция, никога само една. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 10:01, 6 април 2026 (UTC) ::Ето моят тест: [[Специални:Diff/12873309]], [[Специални:Diff/12873313]]. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 10:03, 6 април 2026 (UTC) :::Супер си. Сега наистина наблюдавах проблема, който отговаря на описанието. Обяснението е, че текстът видимо се замества, но на заден план не се регистрира действие „въвеждане“. Може да се избегне, ако след заместването продължиш да пишеш нещо. За бързо решение може да добавиш този код '''под 158-ия ред''' в сегашния си скрипт: :::<syntaxhighlight lang=js> t.dispatchEvent(new Event('input', {bubbles: !0, cancelable: !0})); </syntaxhighlight> :::Така програмно се регистрира действието и повече не би трябвало да имаш неприятности. Все пак съм длъжен да кажа, че има и други бъгове, за които още отпреди знам, така че винаги споделяй, ако забележиш нещо. Трябва също доста да се оптимизира, но щом върши работа, явно става и така. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:53, 6 април 2026 (UTC) ::::Разбира се, ако забележа нещо, ще казвам. [[File:Emoji u1f609.svg|19пкс]] --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 11:37, 6 април 2026 (UTC) == Преводачески въпрос == Не знам кога или дали изобщо ще се заема с това, но разглеждах статията [https://en.wikipedia.org/wiki/Grammatical_number Grammatical number] и се зачудих нещо, въпреки че предполагам какъв е отговорът. Имам съмнения, но, разбира се, ако ще се занимавам с превода някой ден, ще проверя, че ще има официална терминология на български за тези концепции. Тогава какво правим? Предполагам, просто не ги превеждаме, защото обратното би било оригинално изследване, а ние не искаме да правим такова. -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 15:01, 8 април 2026 (UTC) :За кое точно говориш? [[:en:Grammatical number|Grammatical number]] на български е [[Число (граматика)|граматично число]]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:24, 8 април 2026 (UTC) ::Това е ясно, говорех за видовете. -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 18:44, 8 април 2026 (UTC) :::Например ''paucal'', ''greater plural'' и т.н. [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 19:22, 8 април 2026 (UTC) ::::Хаха, извинявай. Вече разбрах. Някои наистина нямат утвърдена терминология на български, но предполагам, за да избегнем [[У:БОИ]] и да сме все пак максимално прецизни, можем да използваме наименованията на гръцки или латински, като ''αόριστος'' ([[аорист]]), ''plusquamperfectum'', ''paucalis'' и други. Поне така се прави в медицината. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 03:38, 9 април 2026 (UTC) :::::И аз си мислих за това. По принцип в българското езиковедство има подобна практика, така че не би било твърде странно, само трябва, ако липсва за някои, да им намеря формите. -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 03:57, 9 април 2026 (UTC) ::::::Имаш ли идея откъде може да се намерят тези наименования или просто да ги потърся и да се надявам, че ще намеря нещо? -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 04:40, 9 април 2026 (UTC) :::::::Ето [https://snl.no/person_-_grammatikk тук] намерих някакви обяснения, които включват и граматическата категория число. Източникът е на норвежки, но съдържа латинските наименования на числата. Отделно има книги, но те не са със свободен достъп. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:00, 9 април 2026 (UTC) ::::::::Норвежкият не ме притеснява твърде много, хаха. Пак е начало, така че благодаря за помощта! -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 06:04, 9 април 2026 (UTC) :::::::::Дали ще са достатъчни за цяла статия, защото виждам, че има предложение „[[Тройствено число]]“ да се обедини с основната статия? -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 08:07, 9 април 2026 (UTC) ::::::::::Не мога да кажа за обединяването, тя има междуезикови препратки. Мисля, че е достатъчен, колкото да докажем латинските наименования. Все пак ще е хубаво, ако се намерят и други. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:16, 9 април 2026 (UTC) :::::::::::Без съмнение е така. Когато седна да се занимавам с това, ще потърся. -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 10:22, 9 април 2026 (UTC) ::::::::::::Два въпроса: ::::::::::::– Буква по буква ли трябва да се предадат имената или как точно да се подходи? ::::::::::::– Ако наистина ще е самостоятелна статия, как ще се свърже с другоезичните версии (поне в английската няма отделна страница)? Знам, че има начин, но не ми е известен. -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 17:30, 10 април 2026 (UTC) :::::::::::::Ами просто както са на латински, примерно ''singularis'', ''dualis'', ''pluralis'', ''trialis'', ''paucalis''. Така смятам аз, разбира се, и може да греша. Всъщност всички те да бъдат в основната статия, не за всяко число да се прави нова. Замислям се за това сега, тъй като не мога да посоча подходящи заглавия. Иначе свързването може да стане в „Уикиданни“. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 20:01, 10 април 2026 (UTC) gvhppok0hhic6bracyd2wix9cuhcson 12876856 12876853 2026-04-10T20:04:38Z Валери Василев 296837 /* Преводачески въпрос */ Отговор 12876856 wikitext text/x-wiki {{Архиви2}} == Молба == Здрасти и ЧНГ! Пиша ти с молба да се съгласиш да те предложа за администратор или поне да си помислиш. Според мен ще те улесни в чистенето ти след вандали, а и нас ще улесни, че сме останали няколко администратора на кръст активни напоследък.[[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:09, 1 януари 2026 (UTC) :Честита Нова година, [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса]]. Не съм сигурен изобщо, че това е добра идея. Наистина оценявам доверието, което, изглежда, ми имате ти и общността, но ще се опитам да бъда максимално обективен. :Въпреки че имам ''някакъв'' опит, администраторската роля изисква висока степен на ангажираност и отговорност. Личният ми стил поставя някои немаловажни въпроси. По природа съм перфекционист: за всички е известно, че се опитвам да поддържам високо качество, поправям грешки, понякога досаждам с пуризма си и неведнъж съм попадал в конфронтации, някои от които са продължавали доста дълго. :Администраторът трябва да бъде обективен, търпелив, да може да медиира конфликти. Заради своя особен характер знам, че ми е предизвикателство да не влагам емоции там, където не трябва. Необходима е изключителна емоционална интелигентност, която надхвърля техническите умения, превенция на вандализъм, подкрепа на нови редактори, прецизиране на съдържанието. :За 99% от нещата, които върша, така или иначе не ми трябват администраторски инструменти. Първоначално дори [[Потребител беседа:Carbonaro./Архиви/1#Патрульор|длъжността патрульор ми се струваше твърде обременяваща]]. :Бих се обзаложил, че други уикипедианци, също активни и доста по-дипломатични, биха били далеч по-достойни кандидати. :Отново благодаря – оценявам предложението и внимателно ще обмисля следващите стъпки, но едва ли бих поел чак такава отговорност. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:05, 1 януари 2026 (UTC) ::Жалко наистина, според мен би бил отличен администратор. В доста изнервящи конфликти съм забелязала, че не си изпускаш нервите, което е наистина най-важното качество за администратор. Отделно страшно помагаш с борбата с вандали и вандализми и едни администраторски инструменти само биха помогнали - не би се очаквало нищо повече, камо ли особена ангажираност. Ти и така си изглеждаш ангажиран достатъчно - като видя, че патрулираш Последни промени, си отдъхвам, че имам по-малко за патрулиране. :) Колкото до личния стил и конфронтациите, никой не очаква от администраторите да не отстояват мнение, стига да не използват администраторски инструменти да го налагат. Надявам се все пак да размислиш някой ден.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 23:41, 1 януари 2026 (UTC) :::Аз съм пример за администратор, който си е изпускал нервите в разни дискусии/спорове, но смея да твърдя, че никога не съм използвал администраторските инструменти, за да надвия или заглуша някого в спор. Дори когато директно си ме хокат и обиждат, пак избягвам да моля за намеса или блокиране. Та всеки знае сам за себе си... [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 23:59, 1 януари 2026 (UTC) ::::Много мило, но по стечение на обстоятелствата съм значително активен сега, няма винаги да е така. Наблюденията ми са, че неформално установената практика е, че тази позиция поражда известно напрежение у по-неопитните колеги, които не са запознати напълно с ролята на администраторите в „Уикипедия“, а са свикнали с определението в други среди – социални мрежи, групи и др. Докато там това е началник, регулиращ орган, тук тя просто разполага с допълнителни действия, нищо повече. Пример: ако обикновен редактор като всички останали отбележи някакъв текст с {{ш|неясно}}, то се подразбира, че ''просто се работи по изграждане на енциклопедия''. Ако администратор отбележи някакъв текст, се приема, че едва ли не той ''регулира съдържанието в енциклопедията''. Разбира се, може тотално да греша. Ти самата вероятно би имала различна перспектива, ако беше обект на моите прецизни изисквания [[Файл:Noto Emoji v2.034 1f602.svg|20п]] или се чувстваше ''преследвана''. Освен това не мога да твърдя, че имам изчерпателни познания за всички аспекти на „Уикипедия“ и „МедияУики“. ::::Е, надявам се, когато някой ден реша да си взема по-дълга уикипочивка, това, което съм ''завещал'', да продължи да се ползва и прилага като добри практики. [[Файл:Noto Emoji v2.034 1f92d.svg|20п]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:53, 2 януари 2026 (UTC) :::::Я не се излагай. Сичките тия неща, които ги пишеш показват, че ставаш, че и отвъд. Ако можем да цитирам Спас - реално почти всички активни редактори стават и логиката требва да ни е обратната - даваме права лесно и взимаме при злоупотреба. Това, което Тед го пише е абсолютно верно - един единствен администратор съм видел да злоупотребява реално и него вече го нема, което между другото е жалко. Активни са само Спас, Тед, Стан и Алиса (простете ако забравям некой). В тоя смисъл - наистина не се излагай с тоя перфекционизъм (той е болест между другото и се лекува само с хирургия. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]). -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:09, 2 януари 2026 (UTC) ::::::Сакън! [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:21, 2 януари 2026 (UTC) :::::::Добре - сакън го разбирам като насочено към хирургията, а за останалото приемаме, че си съгласен? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:35, 2 януари 2026 (UTC) ::::::::Трябва много добре да се помисли. Не ми се иска така изведнъж, ако ме изберат, да загърбя старите си принципи като обикновен редактор. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:42, 2 януари 2026 (UTC) :::::::::Хахахаа - това вече е аргумент - лично много добре го разбирам. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] Еми, мисли... -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:47, 2 януари 2026 (UTC) :::::::::Отдавня се чудя защо не си администратор, @[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], споделям мнението на останалите, че имаш необходимите качества и познания. Никой здравомислещ човек не очаква от администраторите да са перфектно обективни, постоянно налични или супер ангажирани за вечни времена в проекта, но човек с твоя опит, внимание към детайла и самокритичност със сигурност ще е полезно допълнение към екипа на администраторите. Затова се включвам и аз с едно новогодишно насърчение да обмислиш (и приемеш ;)) поканата на @[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 15:09, 2 януари 2026 (UTC) ::::::::::[[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]], под „мнението на останалите“ сигурно разбираш това на молещите се тук, но има и други останали, чието мнение не е за под молбите, чакат да го изкажат другаде. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:08, 2 януари 2026 (UTC) :::::::::::Да, имам предвид мненията на писалите по-горе. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 19:47, 2 януари 2026 (UTC) == Уикипедия Страници за Тодор Живков и Борис Трети == Моля да поясните защо упорито триете напълно легитимен източник -- новоизлязлата в САЩ историческа новела на американската писателка Виктория Менш "Корона на Клоуни" без изобщо нито да я познавате, нито да сте я прочел. Аз платих 1 долар за електронното й издание и я намирам за исторически отлично подплатена и обоснована. Кой Ви дава право да триете даден източник без да го познавате, и къде мога да се оплача от вашето поведение? Ще обясня подробно моята позиция. И двете новоиздадени книги на Виктория Менш, едната за Борис, а другата за Фердинанд, Борис и Тодор Живков НЕ СА измислици, а са подплатени с много сериозен анализ на наличните исторически доказателства и факти. Но, като настоявате, променете вие текста, да речем така: Наскоро в историческата новела ... публикувана в САЩ американската писателка ... изказа хипотезата, че ... и й цитирайте книгите. Но най-добре ги прочетете, ще ви се изяснят много неща. Просто седнете и се замислете върху това, което ви казвам: ВСЯКО обективно разследване на убийството на семеен мъж с две деца ЗАПОЧВА вътре в семейството. Ако жена му си е имала любовник, той веднага става ОСНОВЕН ЗАПОДОЗРЯН. Това го има във всеки учебник по криминалистика за първокурсници. Защо в статията за Борис Трети пускате всякакви спекулации публикувани в най-различни жълти вестници и интервюта, а една напълно логична и подплатена с факти историческа новела отказвате да цитирате? Та германците ли не били, та руснаците ли, та англичаните ли, та кой ли не. Има отворени архиви на Политбюро на ЦК на БКП от времето на Народния съд, в тях Балан е дискутиран на ДВА ПЪТИ като любовник на царицата. Има книга на Венелин Митев, "Големите любови на българските царе. ISBN 978-619-195-068-3, с. 171-177, цяла глава обяснява, че Балан е бил любовник на Йоанна. Какво печелите, като пускате всякакви спекулации, а триете НАЙ-ЛОГИЧНАТА от тях? Поглед и върху Qui Bono -- ами това пък е очевадно. На Балан животът му е спасен от Народния съд именно като любовник на царицата, след като Политбюро на ЦК на БКП го идентифицира и го квалифицира като такъв. Всички други дворцови съветници и секретари от неговия, а и от по-нисък ранк на неговия, са разстреляни. Царицата остава нещастна вдовица, майка на две невръстни деца, и така избягва съдбата на семейството на руския император Романов през 1918. За страховете си, за параноята си цялото царско семейство да не последва съдбата на семейство Романови когато ги хващат болшевиките и ги разстрелват до един заедно с прислугата им, самата тя пише в спомените си и именно това обяснява в новелата си Виктория Менш. Нито германците, нито руснаците НЯМАТ НИКАКВА ПОЛЗА от ликвидирането на Борис. Любовникът на жена му ИМА такава ПРЯКА полза. Защо искате това да остане скрито? Ами няма да остане. Книгата на Виктория Менш е публикувана, вече се разпространява по цял свят. Новелите на Менш не са за Бойчо Огнянов и за Рада Госпожина. Същото важи и за Тодор Живков, който УБИВА С ТУХЛА полицая, дошъл да разтури комунистическото събрание през 1931 г. Залавят го на местопрестъплението. Как става така, че не му правят нищо? Виктория Менш обяснява това много ясно във втората си книга, която вие също упорито триете. Просто обяснете защо правите това. Мерси предварително! Възмутен редактор <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:~2026-52595|~2026-52595]] ([[Специални:Contributions/~2026-52595|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:~2026-52595|беседа]]) 23:28, 3 януари 2026 (UTC)</small> == Връщане == Защо върна редакцията ми в статията „[[Морска охрана на Украйна]]“? Заради {{ш|Редактирам}} ли? --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 13:58, 4 януари 2026 (UTC) : Да. [[File:Twemoji 1f60c.svg|16px|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:04, 4 януари 2026 (UTC) ::Но статията е създадена преди повече от 12 часа. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 14:05, 4 януари 2026 (UTC) :::Прав си. Но потребителят не е редактирал други статии през това време, а и е въпрос на колегиалност да се съобразим. Възможно е например да работи от компютър и временно да е записал своя вариант с този текст и структура. Идеята на шаблона, както е указано, е да се избегнат [[Уикипедия:Конфликт на редакции|конфликти на редакции]] или разочарования, ако например той накрая публикува своя вариант, върху който е работил, и изтрие твоя, който ти също си се постарал да приведеш във вид. Затова е хубаво да избягваме да редактираме тези статии просто за да спестим усилията си. Друг е въпросът вече, ако шаблонът стои с дни, а потребителят редактира и създава други статии, както, между другото, правят някои. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:15, 4 януари 2026 (UTC) ::::И ти си прав. Не за първи път попадам на статии с този шаблон и трябва да си го имам предвид при редактиране. Благодаря! --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 14:21, 4 януари 2026 (UTC) :::::Като цяло, те се събират в категорията „[[:Категория:Статии, които се редактират в момента|Статии, които се редактират в момента]]“, може да я проверяваш периодично и ако има някои, които не са били пипани повече от 7 дена, да им махаш шаблона. Ако са много зле, може да ги преместваш в инкубатора, ако не ти се занимава да ги оправяш. Така или иначе отговорността е на всички нас да поддържаме качеството и незавършени статии не следва да са в основното именно пространство – хората, като попаднат в „Уикипедия“ от „Гугъл“, ясно е какво ще си помислят. Това е моето виждане. Ако наистина ти се работи по тях, може да ги добавяш в [[Специални:Списък за наблюдение|списъка си за наблюдение]] и веднага щом се освободят, да ги налазиш. [[File:Twemoji 1f608.svg|16px|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:31, 4 януари 2026 (UTC) ::::::Моят срок е точно час - идеята на шаблона е да нема конфликт на редакции - всичко останало е просто неправомерно затваряне на статии. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:37, 4 януари 2026 (UTC) ::::::Със сигурност ще я добавя. Често следя [[Потребител:Like the windows/Пясъчник#Други|някои страници]], и тази категория ще бъде вкюлчена в списъчето ми. [[File:Lol1.gif|link=]] ::::::А относно периода за изчакване – аз съм за 1 ден. Смятам, че е достатъчно време за каквито и да е редакции. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 16:48, 4 януари 2026 (UTC) :::::::И моят срок е около час-два максимум, но ако няма други редакции. Ако има, видимо статията не е отворена за редактиране и шаблонът е забравен, случва се. За недовършени статии, по които ще се работи още си има друг шаблон.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 22:46, 4 януари 2026 (UTC) ::::::::На мен много са ми се карали за това, така че гледам да давам по-голям толеранс. Разбира се, всеки си решава, важното е да се работи в хармонична среда. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:23, 5 януари 2026 (UTC) == Спри да ме шпионираш == Оф, пак ли почваш да ме шпионираш? Ще ме оставиш ли на мира? Аз си знам в главата какво пиша. Моля те, остави ме поне веднъж да си направя статиите за предстоящите филми. Не съм правил машинни преводи, мисля с главата си! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 05:05, 8 януари 2026 (UTC) :Няма такова нещо като шпиониране в Уикипедия. Carbonaro. само поправя малки неточности в нови статии. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 08:41, 8 януари 2026 (UTC) ::[[Потребител:Like the windows|Like the windows]], затова ли смята, че правя правописни грешки? Затова ли ме ядосва всеки път? Затова ли ме обвинява, че съм правил правописни грешки, машинни преводи и лоши синтаксиси? Да вярвам ли на неговите лъжи? Не може всеки път да постъпва така с мен! Това не е честно! Притеснявам се да не ме блокират, ако направя нещо лошо, отчаян съм! Докога ще търпя неразбиране? [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 08:52, 8 януари 2026 (UTC) :::Може би трябва да си вземеш забележка от редакциите му. Само днес си създал 5 статии за филми, в които той е направил едни и същи промени – замяна на бъдещо в уводната част и минало време в сегашно историческо, както и незначителни грешки, което вече споменах по-горе. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 10:04, 8 януари 2026 (UTC) ::::Заради него ми иде да напусна Уикипедия. Щом ще е админ и блокира някого, напускам! Съжалявам за арогантните думи, но това вече не се търпи! Вече не искам да имам общо с него. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 06:06, 9 януари 2026 (UTC) :::::Не, моля те, недей! Ако напуснеш, няма кой да се занимава със създаването на статии за филми и актьори, което не е малко и никак лесно. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 06:15, 9 януари 2026 (UTC) ::::::Like the windows е прав. „Уикипедия“ има нужда от теб. Аз много харесвам статиите ти и точно затова ги чета и редактирам. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:25, 9 януари 2026 (UTC) :::::::Лъжеш, [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]]! Не ти вярвам! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] Блокирват ме, ако направя нещо лошо и ме е страх! ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 20:48, 9 януари 2026 (UTC) ::::::::Ние също сме хора като теб. Никой не наказва без причина. Не се страхувай. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:21, 10 януари 2026 (UTC) :::::::::Достатъчно лъжи. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 03:32, 11 януари 2026 (UTC) И мен. [[Потребител:Luxferuer|Румен от Заара]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 14:23, 10 януари 2026 (UTC) Спри да ме шпионираш. [[Потребител:Luxferuer|Румен от Заара]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 05:04, 19 януари 2026 (UTC) == Avtokatalog arkhiv == Моля за изясняване на причината за анулирането - изясняване на източника, който изобщо не е свързан с търговията? [[Потребител:555demon555|555demon555]] ([[Потребител беседа:555demon555|беседа]]) 16:53, 14 януари 2026 (UTC) : Страницата, посочена от вас за източник, извежда до грешка, а дори и да не беше така – сайтът не е достоверен. Повече информация можете да намерите на [[У:ЦИ]]. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 17:08, 14 януари 2026 (UTC) ::Съжалявам, вие сте напълно прав - страницата показваше страница 404 - мога ли да го коригирам и да го публикувам? https://automobilisto.de/stories/kia [[Потребител:555demon555|555demon555]] ([[Потребител беседа:555demon555|беседа]]) 17:19, 14 януари 2026 (UTC) :::Източникът, изглежда, е асистент, задвижван от изкуствен интелект. Боя се, че не е подходящ. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:52, 14 януари 2026 (UTC) ::::За съжаление, не ви разбирам - какво общо има гласовият асистент с това? Липсва и не е свързано с темата на страницата с инструкции История по години. [[Потребител:555demon555|555demon555]] ([[Потребител беседа:555demon555|беседа]]) 18:32, 14 януари 2026 (UTC) :::::Главното тук е, че е вероятно използван [[изкуствен интелект]] за създаването на статията, а както вече споменах – даденият сайт е недостоворен и съответно няма място в Уикипедия. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 18:35, 14 януари 2026 (UTC) ::::::Информацията в сайта, който се опитвате да цитирате, е писана от изкуствен интелект. Това се опитвах да кажа. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:38, 14 януари 2026 (UTC) :::::::добре благодаря [[Потребител:555demon555|555demon555]] ([[Потребител беседа:555demon555|беседа]]) 19:03, 14 януари 2026 (UTC) == Помощ == Здрасти! Днес създадох [[Шаблон:Национален олимпийски комитет]], но така и не успях да добавя описание към файла. Можеш ли да го направиш? --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 13:49, 15 януари 2026 (UTC) :Описание към логото ли? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:07, 15 януари 2026 (UTC) ::Да, направо да излиза „Лого“ под него, автоматично. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 14:12, 15 януари 2026 (UTC) :::1. Например [[Специални:Diff/12795642|така]]. :::2. Нужно ли е да пише нещо изобщо? Ако е някаква снимка на участниците примерно, може да има описание „Част от оганизаторите, 2015 г.“. Но ако е само логото, защо трябва да пише „Лого“? :::3. Необходим ли е специален шаблон за това? Защо да не ползмаме {{ш|Организация}}? :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:21, 15 януари 2026 (UTC) ::::Ще отговоря по ред: ::::2. За кои участници става въпрос? А иначе ако е само логото, идеята ми е просто да става ясно, че това е лого, не нещо друго. ::::3. Според мен има смисъл от отделен шаблон, защото има неща като кода на МОК и генералния секретар, които липсват в <nowiki>{{Организация}}</nowiki>.<br>--[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 19:35, 15 януари 2026 (UTC) :::::Добре, както сметнеш за редно. Надявам се, че те устройва така. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 20:20, 15 януари 2026 (UTC) ::::::Разбира се! [[File:Emoji u1f601.svg|18пкс]] --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 21:21, 15 януари 2026 (UTC) == редактиране на украински топоними == Привет! С оглед отменените редакции, посъветвай моля, как най-добре да се реализират тези промени. Като основен аргумент може да използваме тази конвенция Wikipedia:Naming conventions (Ukrainian places) https://en.wikipedia.org/wiki/Wikipedia%3ANaming_conventions_%28Ukrainian_places%29 Благодаря. Оставам на разположение. Геннадий Воробьов [[Потребител:G.Vorobyov|G.Vorobyov]] ([[Потребител беседа:G.Vorobyov|беседа]]) 10:41, 16 януари 2026 (UTC) :Привіт, це Вікіпедія болгарською мовою. Тут практика може відрізнятися від того, що вже є нормою у Вікіпедії англійською мовою. Перш ніж вносити такі глобальні зміни в назви, я б запропонував тобі розпочати дискусію [[Уикипедия:Разговори|тут]] – на сторінці обговорення. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:08, 16 януари 2026 (UTC) == Invitation: Bring Feminism and Folklore to your wiki == <div style="border:4px maroon ridge; padding:4px;"> [[File:Feminism and Folklore 2026 logo.svg|center|550px|frameless]] <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr" style="padding: 1em 2em;"> <div style="text-align: center; width: 100%;">''{{int:please-translate}}''</div> ;Hello {{BASEPAGENAME}}, We noticed your dedicated contributions to this wiki. As an experienced editor, your leadership could help bridge the gender gap on Wikipedia. We are inviting you to '''organize the Feminism and Folklore 2026''' writing competition for your community. ;Why Organize? The campaign (1 Feb – 31 March) focuses on women’s stories, folk culture, and traditions. By setting up a local page, you help your community document their unique history. ;We have made it easy for you You do not need to do everything from scratch. The international team has prepared tools to help you: * '''Article Lists:''' Find missing topics relevant to your culture. * '''CampWiz Tool:''' Easily manage the contest and track points. ;Want to talk to us first? If you have questions or want to meet the team, you are welcome to join our Office Hours (live Q&A sessions). ''[[:m:Event:Wiki Loves Folklore 2026 Office Hours|Click here to see the Office Hours schedule]]'' ;Ready to start? Please check the project page to see how simple it is to register. '''[[:m:Feminism and Folklore 2026|Click here to Learn More and Sign Up]]''' Thank you for your time and hard work! '''The Feminism and Folklore 2026 Team''' ---- <small>You received this message because you are a valued contributor. If you have questions, please ask on the [[:m:Talk:Feminism and Folklore 2026/Project Page|Meta Talk Page]].</small> </div></div> --[[Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 16:49, 18 януари 2026 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:Tiven2240@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=User:Tiven2240/fnf26-p&oldid=29949530 --> == Кавички == Знам, че ти разбираш от кавички [[file:lol1.gif]], затова реших да попитам теб. В случая на [[:en:San Marino Highway]] ще се поставят ли кавички около „Сан Марино“? Погледнах от [https://kaksepishe.com/kavichki-ulici-bulevardi/ тук] и би трябвало да се отнася и за магистралите, но не съм напълно сигурен, защото е името на държавата и единствената магистрала в страната, ако това е от значение. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 14:29, 20 януари 2026 (UTC) :Имената на магистралите трябва да се пишат с кавички: [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/pri-imena-na-topografski-obekti-yazoviri-mestnosti-kurortni-kompleksi-letishcha-magistrali-i-dr-10/357 магистрала „Хемус“]. Но името на статията няма ли да бъде '''Сан Марино (магистрала)'''? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:30, 20 януари 2026 (UTC) ::Всъщност, да. Аз се колебаех измежду „Магистрала на Сан Марино“ и „Магистрала Сан Марино“, като въпросът ми беше за второто, но твоят вариант е по-добър. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 16:50, 20 януари 2026 (UTC) == Цитат уеб == Здравей, ти успя ли да стигнеш до [[Шаблон беседа:Цитат_уеб#Промяна_в_три_параметъра|тук]]? <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 06:52, 23 януари 2026 (UTC) == Кавички по БДС при именуването на летища == Изглежда схващам не напълно правилно поставянето на кавички при именуването на летища и те моля да ми съдействаш. Ако правилно разбирам правилата, то летищата с имена на села, градове или държави не следва да имат кавички, тъй като са наименувания по място. От друга страна тези именувани на човек са с кавички. Има и примери като този: Международно летище Владивосток „В. К. Арсеньев“, когато кавичките са само за името на човека. И ако правилно днес установявам, че правя грешки, то тези статии: [[Летище „Домодедово – М. В. Ломоносов“]], [[летище „Лондон Хийтроу“]], [[Международно летище „Лос Анджелис“]], [[Летище „Франкфурт на Майн“]] и [[Летище „Шереметиево – А. С. Пушкин“]] са с грешно поставени кавички в заглавията си? <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 10:33, 26 януари 2026 (UTC) :Институтът за български език казва [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/nazvaniya-na-administrativni-edinitsi-institutsii-organizatsii-trgovski-obekti-10/2236 „летище София“], [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/pri-imena-na-topografski-obekti-yazoviri-mestnosti-kurortni-kompleksi-letishcha-magistrali-i-dr-10/917 „аерогара София“]. Ние това, между другото, сме го [[Специални:PermaLink/12390431#c-Станислав_Николаев-20241017142000-Carbonaro.-20241017140800|обсъждали]] и ти каза, че когато името на летището съвпада с името на града, слагаш кавички. Когато името на летището не е като това на града, не слагаш кавички. :Имам чувството, че не мога много да помогна, тъй като и аз самият не знам. [[File:Twemoji12 1f601.svg|20px]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:09, 26 януари 2026 (UTC) ::Добре си спомням, че сме го обсъждали, но това не означава, че съм бил прав и сега съм още повече объркан. Просто ще пиша на езикови справки по въпроса, искам да го изясня напълно. Ще ти пиша, когато ми отговорят. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 11:27, 26 януари 2026 (UTC) Получих отговор, поставям ти моя въпрос: {{цитат| * From: "Nikolaev" <Nikolaev@designtec-hnik.com> * To: "ezikovispravki" <ezikovispravki@ibl.bas.bg> * Sent: Monday, January 26, 2026 1:38:55 PM * Subject: Кавички по БДС при именуването на летища Здравейте, Бихте ли ми помогнали с кавичките при именуването на летища? Ако правилно разбирам правилата,<br />то летищата с имена на села, градове или държави не следва да имат кавички, <br />тъй като са наименувания по място. От друга страна тези именувани на човек са с кавички. В този смисъл, правилно ли са изписани тези летищата по този начин: * Летище Шереметиево – „А. С. Пушкин“ * Летище Домодедово – „М. В. Ломоносов“ * Летище Лондон Хийтроу * Международно летище Лос Анджелис * Летище Франкфурт на Майн * Летище „Васил Левски“ – София}} И техния отговор: {{цитат| * From: Езикови справки (ИБЕ – БАН) <ezikovispravki@ibl.bas.bg> * Sent: Monday, January 26, 2026 2:41 PM * To: Stanislav Nikolaev <Nikolaev@designtec-hnik.com> * Subject: Re: Кавички по БДС при именуването на летища Здравейте, Названията са правилно оформени, но не се поставя тире в първите два случая: * Летище Шереметиево „А. С. Пушкин“ * Летище Домодедово „М. В. Ломоносов“. * Тире се поставя, ако географското име е след названието на летището, както е в последния пример: * Летище „Васил Левски“ – София. С уважение, <br />Служба за езикови справки и консултации <br />Институт за български език – БАН}} Доколкото разбирам въобще в Уикипедия сме си силно заблудени по темата [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]]. В случай, че искаш да ти препратя отговора им по имейл, пиши ми. --<span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 13:00, 26 януари 2026 (UTC) :Хаха, поне един въпрос е отметнат. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:09, 26 януари 2026 (UTC) ::На този етап няма да минавам през засегнатите статии, за да оправям проблема, но в новите такива ще спазвам тези правила. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 13:19, 26 януари 2026 (UTC) :::Следях темата с голям интерес и бих казал, че и на мен ми беше полезно да разбера отговора. Никога не съм се замислял по темата, но случаят определено ме заинтригува, въпреки че не пиша за летища. [[File:Usmivka.png]] --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 17:21, 26 януари 2026 (UTC) == Връщане на редакции в потребителски беседи == Привет! [[Special:Diff/12807759|Тази]], [[Special:Diff/12807760|тази]] и [[Special:Diff/12807761|тази]] редакции не са ОК. Разбирам да са вандализми, че да ги връщаш, но потребителят моли за помощ, нищо че наподобява малко на спам. Пак не е основание да се връщат така лекомислено редакции. Дори и да имаш съмнения, че потребителят извършва платени приноси и е в открит конфликт на интереси, не трябва да се действа по този начин. Също така отправеното от теб предупреждение на беседата на въпросния потребител е написано в стил, който противоречи на [[У:ППД]] и по-скоро предполага злонамереност. За мен този подход е изначало грешен и може да отблъсне потенциално качествен редактор, който в началото просто не е наясно с правилата и начина на работа в проекта. Разбира се, винаги може и да греша, но аз бих опитал по-дипломатичен стил на комуникация. Ако се установи, че наистина това не помага и че потребителят не е тук, за да създава енциклопедия, чак тогава стилът на комуникация следва да стане по-нетактичен. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 17:06, 29 януари 2026 (UTC) :Благодаря за забележката, [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]]. Тогава имах усещането, че ако не беше спрян, щеше да обходи всички беседи, публикувайки едно и също запитване. Сега, погледнато отстрани, разбирам, че наистина подходът е бил драстичен. Все пак статията вече беше в инкубатора, той създаде нова в основното именно пространство, започна да провежда агресивна кампания, но '''никога не беше предупреждаван''' в по-спокойна атмосфера и по-добронамерено за изискванията ни към платените приноси и за политиката за значимост. Трябваше да се започне с това. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:12, 29 януари 2026 (UTC) == Спам == Чудех се, има ли смисъл да продължаваме да преместваме [[Чернова:Партия на ислямското Таджикистан|тази статия]], която е очевиден спам в Инкубатора? Ти си премествал подобна статия поне 4 пъти, аз съм подавал подобна статия за изтриване още толкова, струва ми се, че просто си губим времето, а и паметта на сърварите, с този спам. --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 11:42, 1 февруари 2026 (UTC) :Май наистина няма смисъл. Мислех да я предложа за бързо изтриване (спам, вандализъм, без източници), но можеше с основание да бъде оспорена с мотива, че ''има статии за A и B, защо да няма за Таджикистан''. Гледали сме го този филм. За сървърите не бих се тревожил. В даден момент ще трябва да се поиска защита. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:23, 1 февруари 2026 (UTC) ::И аз, просто реших да ги добавя като още една причина. А за оспорване, засега никой не го е оспорвал, когато аз съм ги подавал, така че не бих се притеснявал за тази възможност засега. Въпросът е как да го спрем? --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 12:29, 1 февруари 2026 (UTC) :::Със защита на статията или блокиране. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:31, 1 февруари 2026 (UTC) ::::И двете ми се струват невъзможни, статията си сменя името, добавяйки или махайки букви, а акаунтът не е един и същ. Не знам доколко би проработило. --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 12:35, 1 февруари 2026 (UTC) :::::Ами значи ще имаме интересно преследване. [[File:Twemoji 1f602.svg|18px|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:38, 1 февруари 2026 (UTC) ::::::Така се очертава. --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 13:08, 1 февруари 2026 (UTC) == Чернова на редакция == Забелязал съм, че понякога Уикипедия запазва чернова на редакцията ти при случайно излизане или презареждане на страницата, въпросът ми е защо това не работи винаги, а само в редки случаи. Този въпрос се породи след много ситуации, в които случайно съм затварял или презареждал страница, включително и днес, и всичкият ми труд е заминавал на вятъра. Очевидно, грешката е моя, но просто ми е чудно дали няма решение на проблема. --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 15:02, 8 февруари 2026 (UTC) :Може би това си го забелязал в беседите – когато ползваш бутона „Отговор“, ще потвърдиш ли дали е така? В нормалните статии не съм забелязвал да има такава функционалност. Всъщност много рядко във визуалния редактор, ако презаредиш страницата, ще ти се възстанови версията. Но ако си я затворил и си обикалял из „Уикипедия“, и после решиш пак да се върнеш, не. На мобилен телефон не знам как е. Решението май е постоянно да си копираш текста, ако пишеш нещо дълго. Знам колко е гадно целият ти труд да отиде на вятъра. Повечето смартфони, както и съвременните настолни операционни системи имат хронология на системния буфер. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:13, 8 февруари 2026 (UTC) ::Не, говорех за статиите, иначе и в беседите го има, прав си. ::За копирането — бях започнал да го правя в Уикиречник, но си прав, че трябва и в Уикипедия да започна да прилагам този подход, иначе често ще попадам на този проблем. В случая поне имам запаметено резюмето, така че ще мога да си припомня, когато пак реша да редактирам статията, какво горе-долу съм правил. [[File:Usmivka.png]] --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 15:21, 8 февруари 2026 (UTC) :::@[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]], този проблем е (полу)решен. От близо година и половина в бгУ също има възможност да се възстанови незапазена редакция и да се продължи оттам, където е прекъсната. [[Специални:Настройки#mw-prefsection-editing]] → ''Включване на възможността „[[Специални:EditRecovery|Възстановяване на редакция]]“''. Инструментът обаче изглежда неконсистентен. Понякога съхранява и възстановява (или пита за възстановяване в редактора на код), друг път не. Затова казвам ''полу''. Забелязвам, че се влияе от начина на прекъсване на редакцията. Ако излезе диалогов прозорец, в който се пита дали потребителят наистина желае да откаже редакцията/редакциите (и го направи), то тогава не съхранява нищо. При всякакъв друг тип грешен клик и/или напускане (или принудително затваряне) на страницата редакцията се съхранява, като след това може да се възстанови. Само не съм го тествал дали и как работи за мобилни устройства. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 23:53, 9 февруари 2026 (UTC) ::::Пуснах я, така че предстои да видим как работи на мобилно устройство. Благодаря за информацията! --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 04:06, 10 февруари 2026 (UTC) == Deletion of the film "That´s Allright Mama" == Why did you delete the film in which Jacky Stoev appears as an actor from his Wikipedia page? dusty Roy [[Потребител:Dusty Roy|Dusty Roy]] ([[Потребител беседа:Dusty Roy|беседа]]) 20:11, 8 февруари 2026 (UTC) :Защото нищо не се разбира. Какво е ''стар Distorted Elvis''? Защо ''Roy'' е на английски? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 20:21, 8 февруари 2026 (UTC) ::The Distorted Elvises is a rock band founded by Ray van Zeschau, the son of Jacky and the nephew of Ljeben Stoev. The film premiered at the International Short Film Festival in Dresden in 2024. And Rio is the name of the role [[Потребител:Dusty Roy|Dusty Roy]] ([[Потребител беседа:Dusty Roy|беседа]]) 20:30, 8 февруари 2026 (UTC) https://de.wikipedia.org/wiki/The_Distorted_Elvises :::Jetzt verstehe ich. Sie entsprachen größtenteils nicht der korrekten bulgarischen Syntax. Deshalb. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 20:33, 8 февруари 2026 (UTC) :I simply left the names in the original language because I thought that was correct. Perhaps they should be written in Bulgarian as well as in the original language. [[Потребител:Dusty Roy|Dusty Roy]] ([[Потребител беседа:Dusty Roy|беседа]]) 20:37, 8 февруари 2026 (UTC) == Deletion of the film "Mein Onkel Lubo" (german Version), "Der leere Raum and the Facebook sites of Ljuben Stoev? == Why did you delete the Movies in which Ljuben Stoev appears as an actor and why did you delete the Facebooksites of Ljuben Stoev on his Wikipedia page? [[Потребител:Dusty Roy|Dusty Roy]] ([[Потребител беседа:Dusty Roy|беседа]]) 20:26, 8 февруари 2026 (UTC) https://de.wikipedia.org/wiki/Mein_Onkel_Lubo https://de.wikipedia.org/wiki/Ljuben_Stoew Furthermore, the film "Der leere Raum" had its cinema premiere at the Sofia Film Festival 2025! == Джаджа == Дали е възможно шаблоните в твоята джаджа, които имат параметър за дата, да използват времето в България, а не на сървърите, или това не е възможно? Питам, защото сега използвах такъв шаблон, но понеже е твърде рано, системата смята, че съм го поставил в следващия ден, тоест пише „поискан преди -1 ден“, което е смешно, но и объркващо за незапознатите. [[File:Usmivka.png]] --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 23:56, 8 февруари 2026 (UTC) :Това е интересно, защото ти си добавил шаблона в 01:49, 9 февруари 2026 (UTC+2), а сървърното време е било 23:49, 8 февруари 2026 (UTC). Не би ли трябвало описаният от теб проблем да се появява, ако тя използваше българското време? :Ще помисля защо се е получило, но най-вероятно джаджата е поставила правилната дата – 8 февруари, а ти си я променил на 9 февруари и затова си видял −1 ден. Кажи, моля те, дали е така. Иначе благодаря за сигнала, ще помисля дали може да се подобри, винаги съобщавай, ако има нещо. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 04:08, 9 февруари 2026 (UTC) ::Така стана. Тя държеше да постави 8., но понеже това не е датата за мен, реших, че е по-добре да напиша 9., въпреки че така ще показва -1 ден. --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 04:43, 9 февруари 2026 (UTC) :::Какво е окончателното ти решение – да го направим ли с българското време? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 05:08, 9 февруари 2026 (UTC) ::::При положение че е само за няколко часа, може би не си заслужава труда. --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 05:10, 9 февруари 2026 (UTC) :::::Както кажеш. Ако го сменим, пак ще показва −1 ден, защото, ако зимното българско време е 01:30, сървърното ще е 23:30. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:18, 9 февруари 2026 (UTC) ::::::Наясно съм, просто бях любопитен за възможностите. Благодаря за отговора! --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 06:18, 9 февруари 2026 (UTC) == Thank you for being a medical contributors! == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> {| style="background-color: #fdffe7; color: #000; border: 1px solid #fceb92;" |rowspan="2" style="vertical-align: middle; padding: 5px;" | [[File:Wiki Project Med Foundation logo.svg|130px]] |style="font-size: x-large; padding: 3px 3px 0 3px; height: 1.5em;" |'''The 2025 Cure Award''' |- | style="vertical-align: middle; padding: 3px;" |In 2025 you '''[[mdwiki:WikiProjectMed:WikiProject_Medicine/Stats/Top_medical_editors_2025_(all)|were one of the top medical editors in your language]]'''. Thank you from [[m:WikiProject_Med|Wiki Project Med]] for helping bring free, complete, accurate, up-to-date health information to the public. We appreciate you and the vital work you do! Wiki Project Med Foundation is a [[meta:Wikimedia_thematic_organizations|thematic organization]] whose mission is to improve our health content. '''[[meta:Wiki_Project_Med#People_interested|Consider joining for 2026]]''', there are no associated costs. Additionally one of our primary efforts revolves around translating health content. We invite you to '''[https://mdwiki.toolforge.org/Translation_Dashboard/index.php try our new workflow]''' if you have not already. Our dashboard automatically [https://mdwiki.toolforge.org/Translation_Dashboard/leaderboard.php collects statistics] of your efforts and we are working on [https://mdwiki.toolforge.org/fixwikirefs.php tools to automatically improve formating]. |} Look forwards to collaborating in the year ahead. Thanks again :-) -- [[mdwiki:User:Doc_James|<span style="color:#0000f1">'''Doc James'''</span>]] along with the rest of the team at '''[[m:WikiProject_Med|Wiki Project Med Foundation]]''' 07:42, 14 февруари 2026 (UTC) </div> (This message was sent to [[:Потребител:Carbonaro.]] and is being posted here due to a redirect.) <!-- Съобщението е изпратено от User:Doc James@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/Top_Other_Language_Editors_2025&oldid=30070084 --> == Транспорт в Катар == Данните за транспорта в Катар поне що се отнася до релсовия и шосейния (и за [[Въздушен транспорт|въздушния]] допускам, че е така) действително излязоха остарели, а вероятно и донякъде неверни дори и във вида, в който са представени сега, но още не съм го установил с точност и със сигурност. Конкретно с последното визирам въпроса за дела на асфалтираните, спрямо наличните пътища, а особено – за дължината на наличните (преди, сега, в онзи момент за който става или е ставало дума в съответните им описания). Основанията за съмненията и недоуменията ми можеш да отгатнеш, четейки [[:en:Transport_in_Qatar|тази статия]]. От нея е видно и че предположението ми, че в Катар към [[2007|2007 г.]] наистина не е имало железопътни линии (преди това просто пишеше, че няма такива линии, без уточнение за [[Дата|датата]], но данните за [[Икономика|икономиката]] на страната явно са – предимно – от 2006-2008 г. и затова я определих така) е оправдано; обаче оттогава нещата са се променили и сега ([[2026|2026 г.]]) [[железопътен транспорт]] в Катар определено има и вероятно продължава да се действа по неговото още по-пълно разширяване, усъвършенстване и свързване. Доколкото можах да разбера опитите да се създаде такъв са започнали именно през 2008 г., но някакъв по-сериозен напредък е имало едва около [[2011]]-[[2013|2013 г.]] (с проектирането и стартирането на работата по [[Метро|метрото]] в [[Доха]] от компанията [[:en:Qatar_Rail|Qatar Rail]]). Като по-опитен в редактирането, смятам, че ти можеш по-точно и достоверно да направиш съответните корекции, но остава отворен въпросът за дължината, състоянието и естеството на катарските „шосета“ (вероятно значещо [[Автомобил|автомобилни]] пътища – по подразбиране, но в материала от който са черпени сведенията за тях може би значи друго). По-точно – какви основания би могло да има твърдението, че само половината от (около) 2,5 хиляди километра шосета са асфалтирани (както се казва и се казваше в българската статия ''[[Катар]]'' – „около“ аз го добавих по очевидни причини, както и датата), при положение, че в гореказаната английска статия се твърди, че [[Магистрала|магистралите]] обхващат или са обхващали именно 1230 км., от които повечето са били [[Асфалтобетон|асфалтирани]] още към края на [[20 век|XX век]] (когато и изглежда да са били горе-долу пак толкова дълги общо), а (кога точно обаче?) впоследствие: (машинен превод) „Повечето от главните пътища са обновени до многолентови магистрали с две платна“. Може би ще успееш да разгадаеш и това и по-вярно да решиш как да се отрази то в българската статия за Катар. Ще съм ти много благодарен, ако се потрудиш над нея в този смисъл! [[Потребител:Gvelf|Gvelf]] ([[Потребител беседа:Gvelf|беседа]]) 21:18, 19 февруари 2026 (UTC) :О, далеч не съм по-опитен от теб. [[Файл:Namiga.png|alt=намигане|link=]] Ще погледна статията и ще видя какво мога да направя. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 04:01, 20 февруари 2026 (UTC) ::В статията на руски език [[:ru:Транспорт_в_Катаре#%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D1%8B%D0%B9_%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82|Транспорт в Катаре]] открих информация за автомобилните пътища, която може да се окаже полезна и се отнася за [[2010|2010 г.]] [[Потребител:Gvelf|Gvelf]] ([[Потребител беседа:Gvelf|беседа]]) 21:14, 9 март 2026 (UTC) == Уикипочивка == Здравей, Carbonaro. Както най-вероятно си забелязал, си взех кратка уикипочивка (за миналия вече месец февруари). Ако имаш време, можеш ли да споделиш дали нещо ново се е случило, докато не бях активен, или по-скоро не? Не искам да ти досаждам, затова не се притеснявай да не ми отговориш. [[File:Emoji u1f642.svg|18пкс]] --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 21:26, 4 март 2026 (UTC) :{{пинг|Like the windows}} Добре дошъл. Като цяло, не се е случвало кой знае какво, работим си, няма нови приети политики. Единственото важно може би за теб, понеже редактираш от телефон, е, че [[Специални:PermaLink/12826855|кодът за въвеждане на знаци]] беше усъвършенстван и вече работи с визуалния редактор. Имаше раздвижване покрай актуалните геополитически събития, например засилено създаване на статии и вандализми в статии за политици. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:19, 5 март 2026 (UTC) ::Здравей, отново с малко закъснение – но благодаря за отговора. Вече се завръщам напълно. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 20:35, 20 март 2026 (UTC) ::Явно още не съм бил „готов“, когато писах по-рано този месец. [[File:Emoji u1f601.svg|18пкс]] --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 23:20, 20 март 2026 (UTC) == Въпрос == Какъв беше смисълът от изключението за пипането в ref-овете, който се наложи да се добавя в Advisor-а преди около две години? Питам съвсем сериозно. Сега минаваш и [[Special:Diff/12841704|правиш точно това]], за което [[МедияУики беседа:Gadget-Advisor.js#Деактивиране на „Съветника“ – проучване|ти тогава силно недоволстваше]]. Оставам с впечатлението, че дори не си [https://www.ciela.com/istorija-na-b-lgarite-1878-1944-v-dokumenti-tom-1-1878-1912-chast-p-rva.html проверил] дали редакцията ти е ОК. И да, съвсем наясно съм, че това дори не е работа на Advisor-а, а на страничен твой скрипт и/или функция от интерфейса. А уж заглавията трябваше да са в оригинал. Казваш нещо, после изведнъж правиш точно обратното. Ако не го мислиш наистина, просто не го казвай. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 23:38, 5 март 2026 (UTC) :Здравей, [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]]. Да, тези редакции са автоматични. Искам да обясня максимално точно причината за настояването тогава и причината сега понякога да побутвам някои '''български''' източници. Ще те помоля, ако нещо не е ясно, наистина пак да ме питаш за доизяснения, защото знам колко усилия костваше преработката тогава и не искам да има неправилни впечатления. :{| class=wikitable ! Редакция !! Коментар |- | [[Специални:Diff/7103149]] || Виж конкретно как <code>"Dear Leader"</code> става <code>„Dear Leader“</code>; <code>Karl Grün: „The Social Movement in France and Belgium“</code> и други, все в чуждоезични източници |- | [[Специални:Diff/9987703]] || <code>”Bulletin du Club du Meilleur Livre”, vol. 12 (1955) p. 4 – 8; Camus A., <nowiki>''Lettre à R. Barthes sur „La Peste“''</nowiki></code> |- | [[Специални:Diff/11678947]] || <code>Matt Abrahams: „How to Make Your Communication Memorable“</code> |} :Няма да изброявам повече, за да не натоварва, но идеята се разбира, предполагам – „Съветникът“ се ползва машинално, често без проверка. В процеса на работа се заменят източници, ISSN-и, цитати и други фрагменти от статията, които не би трябвало да се пипат. Макар че мощен инструмент като него – който, освен да подобри, има потенциала и да развали хиляди статии – трябва да се ползва с повишено внимание, това масово не се прави. Затова най-лесно беше да прескача ref-овете. :{{цб|Инструментът така или иначе е направен да не проверява съдържанието между някои тагове (<code>&lt;math&gt;</code>, <code>&lt;code&gt;</code>), като за начало може просто да се добави и <code>&lt;ref&gt;</code>.|Carbonaro.|diff=11679094}} :'''Кога идва разминаването и защо изглежда, сякаш пренебрегвам правилото, за което лично съм настоявал''' :В българския език от тези три възможни знака: <code>-</code>, <code>–</code>, <code>—</code>, когато имаме шпации от двете страни, правилна е употребата само на втория. Нека разгледаме посочения от теб (с право) пример: :{| class=wikitable ! Вариант !! Коментар |- | Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 451. || Най-неправилно. [[Дефис]]и в абсолютно никакъв случай не се употребяват в българския език, когато от двете страни има шпации. |- | Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 451. || По-правилно. Макар да не отговаря 100% на оригинала, текстът е предаден съгласно регулациите, с използване на [[тире]]. |- | Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878–1944. В документи. Том I. 1878–1912. Част втора. София: Просвета, 1996, с. 451. || Най-пълно и надявам се, най-правилно съгласно [https://beron.mon.bg/rechnik/3417 указанията за библиографско цитиране]. |} :Поел съм отговорността всички ненадзиравани редакции да бъдат проверявани, като се случва понякога да бъдат правени [[Специални:Diff/12766988|допълнителни корекции]]. :Има го и това, че човек се променя, развива, осъзнава своите грешки. Това довежда на мисълта, че ако преди 1 месец сме мислели по един начин, днес може да мислим по друг, но случаят тук не е такъв. Защо все пак е направена редакцията, привидно лекомислено, но в действителност не? Желанието ми е да се изчистят всякакви дребни пунктуационни несъответствия, поне доколкото е възможно и максимално неинвазивно. Да си го кажем направо: Източникът и в двата случая нямаше да е цитиран правилно (както забеляза). Тогава нека да са тирета, както си трябва, а не дефиси. Понеже едва ли има някого, който би проверявал 1000 източника на ден, молбата за „Съветника“ беше да се игнорират всякакви източници, защото е '''по-лесно''', отколкото ако изискването беше: :<blockquote>В български източници нека да се проверява само за тирета, кавички и шльокавица, в английски източници да не се променят кавички, но в руски източници също. Дали поне да не изчистим дефисите, където не им е мястото? Всъщност нека да се проверяват само българските източници, ако е възможно.</blockquote> :Истината е, че ако се разровиш в редакциите ми, сигурно ще откриеш и други замени в източници, целенасочени, най-вече в източници от този формат: <code><nowiki>[https://example.com/ "Злато" - информация в example.com]</nowiki></code>. :'''TL;DR:''' Недоволствах относно „Съветника“, защото се ползваше от потребителите сляпо, без проверка. От самото си създаване той редактираше фрагменти, които не трябваше да се редактират. По‑лесно и по‑надеждно беше да се ограничат автоматичните промени, отколкото да се разчита на добросъвестността на потребителите. :Готов съм да обсъдим как да процедираме в бъдеще. Да не пипам ли изобщо източниците, било то ръчно или автоматично? Благодаря ти, че повдигна въпроса, защото бих си представил колко по-лесно щеше да е да си кажеш: „Мани го неблагодарника“, отколкото да ми дадеш шанс да се аргументирам. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:52, 6 март 2026 (UTC) ::Забелязвал съм и други редакции, неслучайно писах. Схващам, че според сегашните правила тази редакция може да се счита за правилна. Но не е. Забравяш, че има конфликт с друго правило. Това за цитатите. Цялото библиографско цитиране следва да запази оригиналния правопис и пунктуация, там където е възможно (разбирай всичко, без допълнително добавените пояснителни/обяснителни текстове; напр. том, страници и т.н.). Това е вид цитат. И като такъв нищо не го различава от останалите цитати. В случая трябваше да се коригира към оригинала. Мисля, че много добре го осъзнаваш. ::Остави аз какво ще си кажа. Представи си как изглежда отстрани. Казваш другите правели машинални редакции, без да се съобразявали с правилността. В момента ти правиш същото, също без да си сигурен. Утре точно това нещо ще стане повод другите да искат да се премахне това или друго правило. И ще са в правото си. След като за един може, защо за останалите да не може. ::Сам се убеди наскоро колко е несправедливо да има някакво прието правило или решение и то да не се спазва, а да се изтъкват всевъзможни причини, само и само да се заобиколи. Врата в полето... Та прави каквото сметнеш за добре, аз нямам намерение да гоня и настоявам теб или другиго да спазва собствените си аргументи, които е изтъкнал някога. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 15:29, 6 март 2026 (UTC) :::Съвършено си прав и те разбирам. Благодаря ти, че и ти ме разбираш. Занапред ще избягвам да променям цитати, включително може би добавените от strumski.com, с кавичките? Чувствай се свободен да ми кажеш, ако някога видиш и други проблемни редакции. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:08, 6 март 2026 (UTC) == Wikidata == Кой има правата да променя заключени Wikidata страници? Преместих една страница под ново заглавие, но МЕП-овете са към старото, не е чак такъв проблем, но би било добре да се преместят. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 18:40, 16 март 2026 (UTC) :„[[:wikidata:Q173145|Йос Верстапен]]“ не е заключена. Имай предвид, че от смартфон е почти невъзможно да се редактира в „Уикиданни“. 🙁 [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:45, 16 март 2026 (UTC) ::Тази е с правилните МЕП-ове, но за сина му е заключена, доколкото виждам. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 18:46, 16 март 2026 (UTC) :::Иначе имам опит с това колко трудно става от телефон. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 18:47, 16 март 2026 (UTC) ::::Хаха. Разбрах – „[[:wikidata:Q2239218|Макс Ферстапен]]“ може да се редактира от автоматично одобрени потребители. В повечето случаи това са [[:wikidata:Wikidata:Autoconfirmed users|потребители с регистрация отпреди повече от 4 дена и с над 50 редакции]]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:52, 16 март 2026 (UTC) :::::Значи просто телефонът ми създава проблеми, ясно, благодаря! [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 19:06, 16 март 2026 (UTC) ::::::И редакциите, разбира се. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 19:06, 16 март 2026 (UTC) ::{{пинг|Валери Василев}} Ще се включа набързо – в Уикиданни най-лесно се работи след натискане на ''Desktop view'' в най-долната част на екрана, в ляво, ако не се лъжа. Аз лично съм си активирал и бета функцията ''Edit Wikidata Items on mobile devices'', която можеш да намериш в ''User preferences'' в настройките. [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 23:25, 20 март 2026 (UTC) :::За първото знаех, за второто — не, благодаря за помощта! [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 05:53, 21 март 2026 (UTC) ::::@[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], от известно време се води [https://en.wikipedia.org/wiki/Talk:Max_Verstappen#Dutch_pronunciation тема] в английската Уикипедия относно произношението на имената им. Не смятам, че преместването не е правилно, но се чудех дали резултатът от тази тема би бил от полза за българските страници по някакъв начин, или по-скоро няма никакво отношение. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 19:56, 21 март 2026 (UTC) :::::По принцип идеята е, че всеки проект си разработва сам принципите и правилата. А и в „Уикипедия“ на английски ползват латински букви, така че конкретно за Верстапен не би трябвало да ни касае особено. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 20:06, 21 март 2026 (UTC) ::::::Разбира се, просто исках да питам дали няма нещо полезно и за нас там, за казаното от теб съм напълно съгласен. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 20:12, 21 март 2026 (UTC) :::::::Това преместване обаче не е редно, както сте го направил @[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]]! Вижда се от историята на статията, че е местена многократно в последните две години, очевидно няма консенсус; допълнително в медиите се използва често Ферстапен, т.е. може да се твърди наложеност на името, независимо какво е написано в наредба за ГЕОГРАФСКИТЕ имена. Редно беше да обсъдите преди да местите! [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 11:56, 25 март 2026 (UTC) ::::::::Имах усещане, че ще се окаже така. Извинявам се. Нека тогава го обсъдим. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 11:58, 25 март 2026 (UTC) :::::::::А за наложеност, и с в е доста разпространено, така че трябва едно от двете да е заглавие и просто другото да се спомене. Нека общността реши кое ще е. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 12:01, 25 март 2026 (UTC) ::::::::::Въпреки че може да се повдигне и въпросът защо статията на баща му е преместена без обсъждане с аргумента „фамилията е като на сина му“, но няма значение, нека обсъдим и за двамата — как ще е, дали трябва да е еднаква, или не и така нататък, повече ще постигнем с обсъждане, прав сте. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 12:20, 25 март 2026 (UTC) == Курсив == Дали английските заглавия трябва да са в курсив? Струва ми се, че може би не, но реших да те питам преди да правя промени. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 16:53, 27 март 2026 (UTC) :Това беше [[Специални:PermaLink/11522876#Писатели|доста голямо обсъждане]]. Като цяло, някои използват курсив, за да се откроява собственото име, ако е съставено от много думи, например ''Romantic Times''. ::{{Color|grey|Негови произведения са публикувани в ''Romantic Times'', ''Vogue'' и ''Daily Telegraph''.}} :Кавички не е много правилно да се използват, защото [https://beron.mon.bg/rechnik/2760 са собствени имена с некирилска графика]. :Благодаря ти, че пита: това е най-правилният подход. Не е грешно и без курсив. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:00, 27 март 2026 (UTC) ::Просто една статия, която аз съм превеждал и има нужда от доста поправки, е и с двата варианта и се чудих към кой да я уеднаквя. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 17:08, 27 март 2026 (UTC) :::А за кавичките знам и понеже обикновено курсивът се използва вместо кавички, сметнах, че може да следва същото правило. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 17:09, 27 март 2026 (UTC) ::::Ами както решиш в случая, няма наше уикипедианско правило, ако това си се чудил. Бях длъжен да спомена за кавичките не защото мисля, че не знаеш, а за цялост. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:08, 27 март 2026 (UTC) :::::От доста време се каня да питам, и като е започната тема, ще се възползвам. {{)}} :::::Какво правим със заглавия, които не използват нито кирилица, нито латиница? За пример ще дам [[тайска писменост|тайската]] и [[грузинска писменост|грузинската писменост]]. Предполагам, че не употребяваме нищо. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 18:10, 27 март 2026 (UTC) ::::::Те спадат към логиката на латинската, стига да не е с кавички, няма проблем. В случая са доста различни, така че може и курсивът да е излишен, но това е вече е въпрос на предпочитания. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 18:12, 27 март 2026 (UTC) ::::::: Така е. Сега дори забелязах, че отговор на моя въпрос може да се открие в шаблона {{ш2|lang}}. ::::::: {| class="wikitable" ! Език ! Резултат |- | {{lang|en|English}}, {{lang|es|Español}} | курсив |- | {{lang|ka|ქართული ენა}} | без курсив |} ::::::: Възможно ли е това да означава, че за другите писмености не се използва курсив? --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 18:35, 27 март 2026 (UTC) ::::::::По-скоро, че не се смята за нужно. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 18:38, 27 март 2026 (UTC) :::::::::Изключение може би прави гръцкият, където би изглеждало добре и с курсив. Някои азбуки нямат отделни [[глиф]]и за курсив и текстът изглежда само леко изкривен хоризонтално. Така че най-вече според ситуацията. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:20, 27 март 2026 (UTC) ::::::::::При отделни азбуки и писмености дори курсивът е силно желателно да се избягва, тъй като това изкривява определени глифове/символи и ги прави да изглеждат като други, което затруднява и обърква четенето/разпознаването на думата. Пример за такива са символите на някои източни писмени системи, арабската азбука и ивритът. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 20:33, 27 март 2026 (UTC) :::::::::::Това е така, курсивът трябва да е съобразен със случая. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 20:38, 27 март 2026 (UTC) ::::::::::::Прави сте. Най-добре да не го използваме изобщо за други писмености и азбуки. Благодаря и на тримата за включването! --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 21:05, 27 март 2026 (UTC) :::::Споменаването не е проблем, благодаря ти за него. А щом няма правило просто ще уеднаквя към едното. Благодаря ти отново! [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 18:10, 27 март 2026 (UTC) == Въпрос за филм == Създадох статия, в която наистина имаше неточни източници ( “ Живот между редовете “ )! Тъй като още съм нов, моля да ми обясниш как мога, след като съм премахнал въпросните източници, да премахна / премахнеш шаблона за бързо изтриване? Много благодаря предварително, ако го отстраниш или ми дадеш указания как да го направя! [[Потребител:BOtanica go|BOtanica go]] ([[Потребител беседа:BOtanica go|беседа]]) 06:39, 29 март 2026 (UTC) :Отговорих на беседата на статията. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:40, 29 март 2026 (UTC) == Македонско дружество Гоце Делчев-Варна == Моля, да се запознаете с историята на македонско дружество "Гоце Делчев"-Варна, което Ви написах и то е вярно-останалото е манипулация-първото дружество с това име съществува от 1931-1937г и е младежко.Второто мак. дружество с това име има във Варна от 1947-1977г., като след 1989г то е възстановено.Второто мак. д-во с това име във Варна е създ. от народната власт през 1947г. като е клон на комунистическия Съюз на мак. културно-просветни дружества "Г.Делчев" с клонове в отделни градове в България с българи бежанци от Македония и в Пиринска/Благоевгр. окръг/ Македония.Основното и автентично мак. др-во/братство/ е с име "Тодор Александров"..., което построява и Мак. дом във Варна [[Специални:Приноси/&#126;2026-20212-27|&#126;2026-20212-27]] ([[Потребител беседа:&#126;2026-20212-27|беседа]]) 19:40, 1 април 2026 (UTC) :Съжалявам. Ако говориш за [[Специални:Diff/12866581|това]], отмених редакцията, защото добавеният текст не беше оформен. Тирета, кавички, източници, нови изречения започват някъде по средата. Не съм запознат и не мога да направя коментар относно фактологията. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:49, 1 април 2026 (UTC) ::Филологията ли е важна или историческата истина...Жалки образовани хора поставящи ОБРАЗОВАНИЕТО над МОРАЛА-....-,....-----....,,,,,, [[Специални:Приноси/&#126;2026-20475-52|&#126;2026-20475-52]] ([[Потребител беседа:&#126;2026-20475-52|беседа]]) 14:01, 2 април 2026 (UTC) == Скрипт == Здравей, пиша ти за скрипта, който направи за изписването на „ѝ“ и българските кавички. Забелязвам, че вече за трети или четвърти път, ако не се лъжа, двойното изписване на горна кавичка за преобразуването ѝ в българска такава невинаги сработва. [[Шаблон беседа:Location map+|Тук]] например дори не мога да ги променя – редакцията не се приема. Не знам каква точно е причината или дали изобщо има начин да го оправиш, но реших да споделя. Може пък и аз да правя нещо погрешно. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 14:56, 3 април 2026 (UTC) :Много благодаря, [[Потребител:Like the windows|Like the windows]]. Всяка обратна връзка е важна. За съжаление, не можах да пресъздам проблема. Казваш, че невинаги сработва, може ли да наблюдаваш и да ми кажеш кога най-вече става това, нещо правил ли си предварително, използвал ли си бутона „Отговор“, или направо от редактора на код, копирал ли си нещо. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:54, 3 април 2026 (UTC) ::Обикновено не използвам бутона „Отговор“, защото така се форматира по-трудно. Не вярвам да е от някакво специфично действие преди изписването им, нито съм копирал/поставял текст. ::Днес [[Специални:Diff/12873302|пак се случи]], май разбрах кога става. Последно добавих кавичките точно там, където не са се преобразували. Интересното е, че преди да публикувам промените, превръщането се беше направило. Като че ли дори се получава, само когато се добавят няколко кавички в една редакция, никога само една. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 10:01, 6 април 2026 (UTC) ::Ето моят тест: [[Специални:Diff/12873309]], [[Специални:Diff/12873313]]. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 10:03, 6 април 2026 (UTC) :::Супер си. Сега наистина наблюдавах проблема, който отговаря на описанието. Обяснението е, че текстът видимо се замества, но на заден план не се регистрира действие „въвеждане“. Може да се избегне, ако след заместването продължиш да пишеш нещо. За бързо решение може да добавиш този код '''под 158-ия ред''' в сегашния си скрипт: :::<syntaxhighlight lang=js> t.dispatchEvent(new Event('input', {bubbles: !0, cancelable: !0})); </syntaxhighlight> :::Така програмно се регистрира действието и повече не би трябвало да имаш неприятности. Все пак съм длъжен да кажа, че има и други бъгове, за които още отпреди знам, така че винаги споделяй, ако забележиш нещо. Трябва също доста да се оптимизира, но щом върши работа, явно става и така. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:53, 6 април 2026 (UTC) ::::Разбира се, ако забележа нещо, ще казвам. [[File:Emoji u1f609.svg|19пкс]] --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 11:37, 6 април 2026 (UTC) == Преводачески въпрос == Не знам кога или дали изобщо ще се заема с това, но разглеждах статията [https://en.wikipedia.org/wiki/Grammatical_number Grammatical number] и се зачудих нещо, въпреки че предполагам какъв е отговорът. Имам съмнения, но, разбира се, ако ще се занимавам с превода някой ден, ще проверя, че ще има официална терминология на български за тези концепции. Тогава какво правим? Предполагам, просто не ги превеждаме, защото обратното би било оригинално изследване, а ние не искаме да правим такова. -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 15:01, 8 април 2026 (UTC) :За кое точно говориш? [[:en:Grammatical number|Grammatical number]] на български е [[Число (граматика)|граматично число]]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:24, 8 април 2026 (UTC) ::Това е ясно, говорех за видовете. -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 18:44, 8 април 2026 (UTC) :::Например ''paucal'', ''greater plural'' и т.н. [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 19:22, 8 април 2026 (UTC) ::::Хаха, извинявай. Вече разбрах. Някои наистина нямат утвърдена терминология на български, но предполагам, за да избегнем [[У:БОИ]] и да сме все пак максимално прецизни, можем да използваме наименованията на гръцки или латински, като ''αόριστος'' ([[аорист]]), ''plusquamperfectum'', ''paucalis'' и други. Поне така се прави в медицината. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 03:38, 9 април 2026 (UTC) :::::И аз си мислих за това. По принцип в българското езиковедство има подобна практика, така че не би било твърде странно, само трябва, ако липсва за някои, да им намеря формите. -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 03:57, 9 април 2026 (UTC) ::::::Имаш ли идея откъде може да се намерят тези наименования или просто да ги потърся и да се надявам, че ще намеря нещо? -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 04:40, 9 април 2026 (UTC) :::::::Ето [https://snl.no/person_-_grammatikk тук] намерих някакви обяснения, които включват и граматическата категория число. Източникът е на норвежки, но съдържа латинските наименования на числата. Отделно има книги, но те не са със свободен достъп. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:00, 9 април 2026 (UTC) ::::::::Норвежкият не ме притеснява твърде много, хаха. Пак е начало, така че благодаря за помощта! -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 06:04, 9 април 2026 (UTC) :::::::::Дали ще са достатъчни за цяла статия, защото виждам, че има предложение „[[Тройствено число]]“ да се обедини с основната статия? -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 08:07, 9 април 2026 (UTC) ::::::::::Не мога да кажа за обединяването, тя има междуезикови препратки. Мисля, че е достатъчен, колкото да докажем латинските наименования. Все пак ще е хубаво, ако се намерят и други. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:16, 9 април 2026 (UTC) :::::::::::Без съмнение е така. Когато седна да се занимавам с това, ще потърся. -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 10:22, 9 април 2026 (UTC) ::::::::::::Два въпроса: ::::::::::::– Буква по буква ли трябва да се предадат имената или как точно да се подходи? ::::::::::::– Ако наистина ще е самостоятелна статия, как ще се свърже с другоезичните версии (поне в английската няма отделна страница)? Знам, че има начин, но не ми е известен. -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 17:30, 10 април 2026 (UTC) :::::::::::::Ами просто както са на латински, примерно ''singularis'', ''dualis'', ''pluralis'', ''trialis'', ''paucalis''. Така смятам аз, разбира се, и може да греша. Всъщност всички те да бъдат в основната статия, не за всяко число да се прави нова. Замислям се за това сега, тъй като не мога да посоча подходящи заглавия. Иначе свързването може да стане в „Уикиданни“. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 20:01, 10 април 2026 (UTC) ::::::::::::::Когато съм готов с текста, ще го преместя в основната статия, защото и аз забелязвам, че няма много какво да се каже, че да го отделяме в собствена. ::::::::::::::Тоест да ги оставя с латински букви, това ли предлагаш? -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 20:04, 10 април 2026 (UTC) fm72emm0aju954pp9zof1wgppw08t67 12876878 12876856 2026-04-10T20:39:24Z Валери Василев 296837 /* Преводачески въпрос */ Отговор 12876878 wikitext text/x-wiki {{Архиви2}} == Молба == Здрасти и ЧНГ! Пиша ти с молба да се съгласиш да те предложа за администратор или поне да си помислиш. Според мен ще те улесни в чистенето ти след вандали, а и нас ще улесни, че сме останали няколко администратора на кръст активни напоследък.[[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:09, 1 януари 2026 (UTC) :Честита Нова година, [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса]]. Не съм сигурен изобщо, че това е добра идея. Наистина оценявам доверието, което, изглежда, ми имате ти и общността, но ще се опитам да бъда максимално обективен. :Въпреки че имам ''някакъв'' опит, администраторската роля изисква висока степен на ангажираност и отговорност. Личният ми стил поставя някои немаловажни въпроси. По природа съм перфекционист: за всички е известно, че се опитвам да поддържам високо качество, поправям грешки, понякога досаждам с пуризма си и неведнъж съм попадал в конфронтации, някои от които са продължавали доста дълго. :Администраторът трябва да бъде обективен, търпелив, да може да медиира конфликти. Заради своя особен характер знам, че ми е предизвикателство да не влагам емоции там, където не трябва. Необходима е изключителна емоционална интелигентност, която надхвърля техническите умения, превенция на вандализъм, подкрепа на нови редактори, прецизиране на съдържанието. :За 99% от нещата, които върша, така или иначе не ми трябват администраторски инструменти. Първоначално дори [[Потребител беседа:Carbonaro./Архиви/1#Патрульор|длъжността патрульор ми се струваше твърде обременяваща]]. :Бих се обзаложил, че други уикипедианци, също активни и доста по-дипломатични, биха били далеч по-достойни кандидати. :Отново благодаря – оценявам предложението и внимателно ще обмисля следващите стъпки, но едва ли бих поел чак такава отговорност. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:05, 1 януари 2026 (UTC) ::Жалко наистина, според мен би бил отличен администратор. В доста изнервящи конфликти съм забелязала, че не си изпускаш нервите, което е наистина най-важното качество за администратор. Отделно страшно помагаш с борбата с вандали и вандализми и едни администраторски инструменти само биха помогнали - не би се очаквало нищо повече, камо ли особена ангажираност. Ти и така си изглеждаш ангажиран достатъчно - като видя, че патрулираш Последни промени, си отдъхвам, че имам по-малко за патрулиране. :) Колкото до личния стил и конфронтациите, никой не очаква от администраторите да не отстояват мнение, стига да не използват администраторски инструменти да го налагат. Надявам се все пак да размислиш някой ден.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 23:41, 1 януари 2026 (UTC) :::Аз съм пример за администратор, който си е изпускал нервите в разни дискусии/спорове, но смея да твърдя, че никога не съм използвал администраторските инструменти, за да надвия или заглуша някого в спор. Дори когато директно си ме хокат и обиждат, пак избягвам да моля за намеса или блокиране. Та всеки знае сам за себе си... [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 23:59, 1 януари 2026 (UTC) ::::Много мило, но по стечение на обстоятелствата съм значително активен сега, няма винаги да е така. Наблюденията ми са, че неформално установената практика е, че тази позиция поражда известно напрежение у по-неопитните колеги, които не са запознати напълно с ролята на администраторите в „Уикипедия“, а са свикнали с определението в други среди – социални мрежи, групи и др. Докато там това е началник, регулиращ орган, тук тя просто разполага с допълнителни действия, нищо повече. Пример: ако обикновен редактор като всички останали отбележи някакъв текст с {{ш|неясно}}, то се подразбира, че ''просто се работи по изграждане на енциклопедия''. Ако администратор отбележи някакъв текст, се приема, че едва ли не той ''регулира съдържанието в енциклопедията''. Разбира се, може тотално да греша. Ти самата вероятно би имала различна перспектива, ако беше обект на моите прецизни изисквания [[Файл:Noto Emoji v2.034 1f602.svg|20п]] или се чувстваше ''преследвана''. Освен това не мога да твърдя, че имам изчерпателни познания за всички аспекти на „Уикипедия“ и „МедияУики“. ::::Е, надявам се, когато някой ден реша да си взема по-дълга уикипочивка, това, което съм ''завещал'', да продължи да се ползва и прилага като добри практики. [[Файл:Noto Emoji v2.034 1f92d.svg|20п]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:53, 2 януари 2026 (UTC) :::::Я не се излагай. Сичките тия неща, които ги пишеш показват, че ставаш, че и отвъд. Ако можем да цитирам Спас - реално почти всички активни редактори стават и логиката требва да ни е обратната - даваме права лесно и взимаме при злоупотреба. Това, което Тед го пише е абсолютно верно - един единствен администратор съм видел да злоупотребява реално и него вече го нема, което между другото е жалко. Активни са само Спас, Тед, Стан и Алиса (простете ако забравям некой). В тоя смисъл - наистина не се излагай с тоя перфекционизъм (той е болест между другото и се лекува само с хирургия. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]). -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:09, 2 януари 2026 (UTC) ::::::Сакън! [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:21, 2 януари 2026 (UTC) :::::::Добре - сакън го разбирам като насочено към хирургията, а за останалото приемаме, че си съгласен? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:35, 2 януари 2026 (UTC) ::::::::Трябва много добре да се помисли. Не ми се иска така изведнъж, ако ме изберат, да загърбя старите си принципи като обикновен редактор. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:42, 2 януари 2026 (UTC) :::::::::Хахахаа - това вече е аргумент - лично много добре го разбирам. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] Еми, мисли... -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:47, 2 януари 2026 (UTC) :::::::::Отдавня се чудя защо не си администратор, @[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], споделям мнението на останалите, че имаш необходимите качества и познания. Никой здравомислещ човек не очаква от администраторите да са перфектно обективни, постоянно налични или супер ангажирани за вечни времена в проекта, но човек с твоя опит, внимание към детайла и самокритичност със сигурност ще е полезно допълнение към екипа на администраторите. Затова се включвам и аз с едно новогодишно насърчение да обмислиш (и приемеш ;)) поканата на @[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 15:09, 2 януари 2026 (UTC) ::::::::::[[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]], под „мнението на останалите“ сигурно разбираш това на молещите се тук, но има и други останали, чието мнение не е за под молбите, чакат да го изкажат другаде. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:08, 2 януари 2026 (UTC) :::::::::::Да, имам предвид мненията на писалите по-горе. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 19:47, 2 януари 2026 (UTC) == Уикипедия Страници за Тодор Живков и Борис Трети == Моля да поясните защо упорито триете напълно легитимен източник -- новоизлязлата в САЩ историческа новела на американската писателка Виктория Менш "Корона на Клоуни" без изобщо нито да я познавате, нито да сте я прочел. Аз платих 1 долар за електронното й издание и я намирам за исторически отлично подплатена и обоснована. Кой Ви дава право да триете даден източник без да го познавате, и къде мога да се оплача от вашето поведение? Ще обясня подробно моята позиция. И двете новоиздадени книги на Виктория Менш, едната за Борис, а другата за Фердинанд, Борис и Тодор Живков НЕ СА измислици, а са подплатени с много сериозен анализ на наличните исторически доказателства и факти. Но, като настоявате, променете вие текста, да речем така: Наскоро в историческата новела ... публикувана в САЩ американската писателка ... изказа хипотезата, че ... и й цитирайте книгите. Но най-добре ги прочетете, ще ви се изяснят много неща. Просто седнете и се замислете върху това, което ви казвам: ВСЯКО обективно разследване на убийството на семеен мъж с две деца ЗАПОЧВА вътре в семейството. Ако жена му си е имала любовник, той веднага става ОСНОВЕН ЗАПОДОЗРЯН. Това го има във всеки учебник по криминалистика за първокурсници. Защо в статията за Борис Трети пускате всякакви спекулации публикувани в най-различни жълти вестници и интервюта, а една напълно логична и подплатена с факти историческа новела отказвате да цитирате? Та германците ли не били, та руснаците ли, та англичаните ли, та кой ли не. Има отворени архиви на Политбюро на ЦК на БКП от времето на Народния съд, в тях Балан е дискутиран на ДВА ПЪТИ като любовник на царицата. Има книга на Венелин Митев, "Големите любови на българските царе. ISBN 978-619-195-068-3, с. 171-177, цяла глава обяснява, че Балан е бил любовник на Йоанна. Какво печелите, като пускате всякакви спекулации, а триете НАЙ-ЛОГИЧНАТА от тях? Поглед и върху Qui Bono -- ами това пък е очевадно. На Балан животът му е спасен от Народния съд именно като любовник на царицата, след като Политбюро на ЦК на БКП го идентифицира и го квалифицира като такъв. Всички други дворцови съветници и секретари от неговия, а и от по-нисък ранк на неговия, са разстреляни. Царицата остава нещастна вдовица, майка на две невръстни деца, и така избягва съдбата на семейството на руския император Романов през 1918. За страховете си, за параноята си цялото царско семейство да не последва съдбата на семейство Романови когато ги хващат болшевиките и ги разстрелват до един заедно с прислугата им, самата тя пише в спомените си и именно това обяснява в новелата си Виктория Менш. Нито германците, нито руснаците НЯМАТ НИКАКВА ПОЛЗА от ликвидирането на Борис. Любовникът на жена му ИМА такава ПРЯКА полза. Защо искате това да остане скрито? Ами няма да остане. Книгата на Виктория Менш е публикувана, вече се разпространява по цял свят. Новелите на Менш не са за Бойчо Огнянов и за Рада Госпожина. Същото важи и за Тодор Живков, който УБИВА С ТУХЛА полицая, дошъл да разтури комунистическото събрание през 1931 г. Залавят го на местопрестъплението. Как става така, че не му правят нищо? Виктория Менш обяснява това много ясно във втората си книга, която вие също упорито триете. Просто обяснете защо правите това. Мерси предварително! Възмутен редактор <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:~2026-52595|~2026-52595]] ([[Специални:Contributions/~2026-52595|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:~2026-52595|беседа]]) 23:28, 3 януари 2026 (UTC)</small> == Връщане == Защо върна редакцията ми в статията „[[Морска охрана на Украйна]]“? Заради {{ш|Редактирам}} ли? --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 13:58, 4 януари 2026 (UTC) : Да. [[File:Twemoji 1f60c.svg|16px|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:04, 4 януари 2026 (UTC) ::Но статията е създадена преди повече от 12 часа. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 14:05, 4 януари 2026 (UTC) :::Прав си. Но потребителят не е редактирал други статии през това време, а и е въпрос на колегиалност да се съобразим. Възможно е например да работи от компютър и временно да е записал своя вариант с този текст и структура. Идеята на шаблона, както е указано, е да се избегнат [[Уикипедия:Конфликт на редакции|конфликти на редакции]] или разочарования, ако например той накрая публикува своя вариант, върху който е работил, и изтрие твоя, който ти също си се постарал да приведеш във вид. Затова е хубаво да избягваме да редактираме тези статии просто за да спестим усилията си. Друг е въпросът вече, ако шаблонът стои с дни, а потребителят редактира и създава други статии, както, между другото, правят някои. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:15, 4 януари 2026 (UTC) ::::И ти си прав. Не за първи път попадам на статии с този шаблон и трябва да си го имам предвид при редактиране. Благодаря! --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 14:21, 4 януари 2026 (UTC) :::::Като цяло, те се събират в категорията „[[:Категория:Статии, които се редактират в момента|Статии, които се редактират в момента]]“, може да я проверяваш периодично и ако има някои, които не са били пипани повече от 7 дена, да им махаш шаблона. Ако са много зле, може да ги преместваш в инкубатора, ако не ти се занимава да ги оправяш. Така или иначе отговорността е на всички нас да поддържаме качеството и незавършени статии не следва да са в основното именно пространство – хората, като попаднат в „Уикипедия“ от „Гугъл“, ясно е какво ще си помислят. Това е моето виждане. Ако наистина ти се работи по тях, може да ги добавяш в [[Специални:Списък за наблюдение|списъка си за наблюдение]] и веднага щом се освободят, да ги налазиш. [[File:Twemoji 1f608.svg|16px|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:31, 4 януари 2026 (UTC) ::::::Моят срок е точно час - идеята на шаблона е да нема конфликт на редакции - всичко останало е просто неправомерно затваряне на статии. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:37, 4 януари 2026 (UTC) ::::::Със сигурност ще я добавя. Често следя [[Потребител:Like the windows/Пясъчник#Други|някои страници]], и тази категория ще бъде вкюлчена в списъчето ми. [[File:Lol1.gif|link=]] ::::::А относно периода за изчакване – аз съм за 1 ден. Смятам, че е достатъчно време за каквито и да е редакции. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 16:48, 4 януари 2026 (UTC) :::::::И моят срок е около час-два максимум, но ако няма други редакции. Ако има, видимо статията не е отворена за редактиране и шаблонът е забравен, случва се. За недовършени статии, по които ще се работи още си има друг шаблон.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 22:46, 4 януари 2026 (UTC) ::::::::На мен много са ми се карали за това, така че гледам да давам по-голям толеранс. Разбира се, всеки си решава, важното е да се работи в хармонична среда. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:23, 5 януари 2026 (UTC) == Спри да ме шпионираш == Оф, пак ли почваш да ме шпионираш? Ще ме оставиш ли на мира? Аз си знам в главата какво пиша. Моля те, остави ме поне веднъж да си направя статиите за предстоящите филми. Не съм правил машинни преводи, мисля с главата си! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 05:05, 8 януари 2026 (UTC) :Няма такова нещо като шпиониране в Уикипедия. Carbonaro. само поправя малки неточности в нови статии. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 08:41, 8 януари 2026 (UTC) ::[[Потребител:Like the windows|Like the windows]], затова ли смята, че правя правописни грешки? Затова ли ме ядосва всеки път? Затова ли ме обвинява, че съм правил правописни грешки, машинни преводи и лоши синтаксиси? Да вярвам ли на неговите лъжи? Не може всеки път да постъпва така с мен! Това не е честно! Притеснявам се да не ме блокират, ако направя нещо лошо, отчаян съм! Докога ще търпя неразбиране? [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 08:52, 8 януари 2026 (UTC) :::Може би трябва да си вземеш забележка от редакциите му. Само днес си създал 5 статии за филми, в които той е направил едни и същи промени – замяна на бъдещо в уводната част и минало време в сегашно историческо, както и незначителни грешки, което вече споменах по-горе. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 10:04, 8 януари 2026 (UTC) ::::Заради него ми иде да напусна Уикипедия. Щом ще е админ и блокира някого, напускам! Съжалявам за арогантните думи, но това вече не се търпи! Вече не искам да имам общо с него. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 06:06, 9 януари 2026 (UTC) :::::Не, моля те, недей! Ако напуснеш, няма кой да се занимава със създаването на статии за филми и актьори, което не е малко и никак лесно. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 06:15, 9 януари 2026 (UTC) ::::::Like the windows е прав. „Уикипедия“ има нужда от теб. Аз много харесвам статиите ти и точно затова ги чета и редактирам. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:25, 9 януари 2026 (UTC) :::::::Лъжеш, [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]]! Не ти вярвам! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] Блокирват ме, ако направя нещо лошо и ме е страх! ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 20:48, 9 януари 2026 (UTC) ::::::::Ние също сме хора като теб. Никой не наказва без причина. Не се страхувай. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:21, 10 януари 2026 (UTC) :::::::::Достатъчно лъжи. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 03:32, 11 януари 2026 (UTC) И мен. [[Потребител:Luxferuer|Румен от Заара]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 14:23, 10 януари 2026 (UTC) Спри да ме шпионираш. [[Потребител:Luxferuer|Румен от Заара]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 05:04, 19 януари 2026 (UTC) == Avtokatalog arkhiv == Моля за изясняване на причината за анулирането - изясняване на източника, който изобщо не е свързан с търговията? [[Потребител:555demon555|555demon555]] ([[Потребител беседа:555demon555|беседа]]) 16:53, 14 януари 2026 (UTC) : Страницата, посочена от вас за източник, извежда до грешка, а дори и да не беше така – сайтът не е достоверен. Повече информация можете да намерите на [[У:ЦИ]]. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 17:08, 14 януари 2026 (UTC) ::Съжалявам, вие сте напълно прав - страницата показваше страница 404 - мога ли да го коригирам и да го публикувам? https://automobilisto.de/stories/kia [[Потребител:555demon555|555demon555]] ([[Потребител беседа:555demon555|беседа]]) 17:19, 14 януари 2026 (UTC) :::Източникът, изглежда, е асистент, задвижван от изкуствен интелект. Боя се, че не е подходящ. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:52, 14 януари 2026 (UTC) ::::За съжаление, не ви разбирам - какво общо има гласовият асистент с това? Липсва и не е свързано с темата на страницата с инструкции История по години. [[Потребител:555demon555|555demon555]] ([[Потребител беседа:555demon555|беседа]]) 18:32, 14 януари 2026 (UTC) :::::Главното тук е, че е вероятно използван [[изкуствен интелект]] за създаването на статията, а както вече споменах – даденият сайт е недостоворен и съответно няма място в Уикипедия. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 18:35, 14 януари 2026 (UTC) ::::::Информацията в сайта, който се опитвате да цитирате, е писана от изкуствен интелект. Това се опитвах да кажа. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:38, 14 януари 2026 (UTC) :::::::добре благодаря [[Потребител:555demon555|555demon555]] ([[Потребител беседа:555demon555|беседа]]) 19:03, 14 януари 2026 (UTC) == Помощ == Здрасти! Днес създадох [[Шаблон:Национален олимпийски комитет]], но така и не успях да добавя описание към файла. Можеш ли да го направиш? --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 13:49, 15 януари 2026 (UTC) :Описание към логото ли? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:07, 15 януари 2026 (UTC) ::Да, направо да излиза „Лого“ под него, автоматично. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 14:12, 15 януари 2026 (UTC) :::1. Например [[Специални:Diff/12795642|така]]. :::2. Нужно ли е да пише нещо изобщо? Ако е някаква снимка на участниците примерно, може да има описание „Част от оганизаторите, 2015 г.“. Но ако е само логото, защо трябва да пише „Лого“? :::3. Необходим ли е специален шаблон за това? Защо да не ползмаме {{ш|Организация}}? :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:21, 15 януари 2026 (UTC) ::::Ще отговоря по ред: ::::2. За кои участници става въпрос? А иначе ако е само логото, идеята ми е просто да става ясно, че това е лого, не нещо друго. ::::3. Според мен има смисъл от отделен шаблон, защото има неща като кода на МОК и генералния секретар, които липсват в <nowiki>{{Организация}}</nowiki>.<br>--[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 19:35, 15 януари 2026 (UTC) :::::Добре, както сметнеш за редно. Надявам се, че те устройва така. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 20:20, 15 януари 2026 (UTC) ::::::Разбира се! [[File:Emoji u1f601.svg|18пкс]] --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 21:21, 15 януари 2026 (UTC) == редактиране на украински топоними == Привет! С оглед отменените редакции, посъветвай моля, как най-добре да се реализират тези промени. Като основен аргумент може да използваме тази конвенция Wikipedia:Naming conventions (Ukrainian places) https://en.wikipedia.org/wiki/Wikipedia%3ANaming_conventions_%28Ukrainian_places%29 Благодаря. Оставам на разположение. Геннадий Воробьов [[Потребител:G.Vorobyov|G.Vorobyov]] ([[Потребител беседа:G.Vorobyov|беседа]]) 10:41, 16 януари 2026 (UTC) :Привіт, це Вікіпедія болгарською мовою. Тут практика може відрізнятися від того, що вже є нормою у Вікіпедії англійською мовою. Перш ніж вносити такі глобальні зміни в назви, я б запропонував тобі розпочати дискусію [[Уикипедия:Разговори|тут]] – на сторінці обговорення. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:08, 16 януари 2026 (UTC) == Invitation: Bring Feminism and Folklore to your wiki == <div style="border:4px maroon ridge; padding:4px;"> [[File:Feminism and Folklore 2026 logo.svg|center|550px|frameless]] <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr" style="padding: 1em 2em;"> <div style="text-align: center; width: 100%;">''{{int:please-translate}}''</div> ;Hello {{BASEPAGENAME}}, We noticed your dedicated contributions to this wiki. As an experienced editor, your leadership could help bridge the gender gap on Wikipedia. We are inviting you to '''organize the Feminism and Folklore 2026''' writing competition for your community. ;Why Organize? The campaign (1 Feb – 31 March) focuses on women’s stories, folk culture, and traditions. By setting up a local page, you help your community document their unique history. ;We have made it easy for you You do not need to do everything from scratch. The international team has prepared tools to help you: * '''Article Lists:''' Find missing topics relevant to your culture. * '''CampWiz Tool:''' Easily manage the contest and track points. ;Want to talk to us first? If you have questions or want to meet the team, you are welcome to join our Office Hours (live Q&A sessions). ''[[:m:Event:Wiki Loves Folklore 2026 Office Hours|Click here to see the Office Hours schedule]]'' ;Ready to start? Please check the project page to see how simple it is to register. '''[[:m:Feminism and Folklore 2026|Click here to Learn More and Sign Up]]''' Thank you for your time and hard work! '''The Feminism and Folklore 2026 Team''' ---- <small>You received this message because you are a valued contributor. If you have questions, please ask on the [[:m:Talk:Feminism and Folklore 2026/Project Page|Meta Talk Page]].</small> </div></div> --[[Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 16:49, 18 януари 2026 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:Tiven2240@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=User:Tiven2240/fnf26-p&oldid=29949530 --> == Кавички == Знам, че ти разбираш от кавички [[file:lol1.gif]], затова реших да попитам теб. В случая на [[:en:San Marino Highway]] ще се поставят ли кавички около „Сан Марино“? Погледнах от [https://kaksepishe.com/kavichki-ulici-bulevardi/ тук] и би трябвало да се отнася и за магистралите, но не съм напълно сигурен, защото е името на държавата и единствената магистрала в страната, ако това е от значение. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 14:29, 20 януари 2026 (UTC) :Имената на магистралите трябва да се пишат с кавички: [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/pri-imena-na-topografski-obekti-yazoviri-mestnosti-kurortni-kompleksi-letishcha-magistrali-i-dr-10/357 магистрала „Хемус“]. Но името на статията няма ли да бъде '''Сан Марино (магистрала)'''? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:30, 20 януари 2026 (UTC) ::Всъщност, да. Аз се колебаех измежду „Магистрала на Сан Марино“ и „Магистрала Сан Марино“, като въпросът ми беше за второто, но твоят вариант е по-добър. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 16:50, 20 януари 2026 (UTC) == Цитат уеб == Здравей, ти успя ли да стигнеш до [[Шаблон беседа:Цитат_уеб#Промяна_в_три_параметъра|тук]]? <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 06:52, 23 януари 2026 (UTC) == Кавички по БДС при именуването на летища == Изглежда схващам не напълно правилно поставянето на кавички при именуването на летища и те моля да ми съдействаш. Ако правилно разбирам правилата, то летищата с имена на села, градове или държави не следва да имат кавички, тъй като са наименувания по място. От друга страна тези именувани на човек са с кавички. Има и примери като този: Международно летище Владивосток „В. К. Арсеньев“, когато кавичките са само за името на човека. И ако правилно днес установявам, че правя грешки, то тези статии: [[Летище „Домодедово – М. В. Ломоносов“]], [[летище „Лондон Хийтроу“]], [[Международно летище „Лос Анджелис“]], [[Летище „Франкфурт на Майн“]] и [[Летище „Шереметиево – А. С. Пушкин“]] са с грешно поставени кавички в заглавията си? <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 10:33, 26 януари 2026 (UTC) :Институтът за български език казва [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/nazvaniya-na-administrativni-edinitsi-institutsii-organizatsii-trgovski-obekti-10/2236 „летище София“], [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/pri-imena-na-topografski-obekti-yazoviri-mestnosti-kurortni-kompleksi-letishcha-magistrali-i-dr-10/917 „аерогара София“]. Ние това, между другото, сме го [[Специални:PermaLink/12390431#c-Станислав_Николаев-20241017142000-Carbonaro.-20241017140800|обсъждали]] и ти каза, че когато името на летището съвпада с името на града, слагаш кавички. Когато името на летището не е като това на града, не слагаш кавички. :Имам чувството, че не мога много да помогна, тъй като и аз самият не знам. [[File:Twemoji12 1f601.svg|20px]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:09, 26 януари 2026 (UTC) ::Добре си спомням, че сме го обсъждали, но това не означава, че съм бил прав и сега съм още повече объркан. Просто ще пиша на езикови справки по въпроса, искам да го изясня напълно. Ще ти пиша, когато ми отговорят. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 11:27, 26 януари 2026 (UTC) Получих отговор, поставям ти моя въпрос: {{цитат| * From: "Nikolaev" <Nikolaev@designtec-hnik.com> * To: "ezikovispravki" <ezikovispravki@ibl.bas.bg> * Sent: Monday, January 26, 2026 1:38:55 PM * Subject: Кавички по БДС при именуването на летища Здравейте, Бихте ли ми помогнали с кавичките при именуването на летища? Ако правилно разбирам правилата,<br />то летищата с имена на села, градове или държави не следва да имат кавички, <br />тъй като са наименувания по място. От друга страна тези именувани на човек са с кавички. В този смисъл, правилно ли са изписани тези летищата по този начин: * Летище Шереметиево – „А. С. Пушкин“ * Летище Домодедово – „М. В. Ломоносов“ * Летище Лондон Хийтроу * Международно летище Лос Анджелис * Летище Франкфурт на Майн * Летище „Васил Левски“ – София}} И техния отговор: {{цитат| * From: Езикови справки (ИБЕ – БАН) <ezikovispravki@ibl.bas.bg> * Sent: Monday, January 26, 2026 2:41 PM * To: Stanislav Nikolaev <Nikolaev@designtec-hnik.com> * Subject: Re: Кавички по БДС при именуването на летища Здравейте, Названията са правилно оформени, но не се поставя тире в първите два случая: * Летище Шереметиево „А. С. Пушкин“ * Летище Домодедово „М. В. Ломоносов“. * Тире се поставя, ако географското име е след названието на летището, както е в последния пример: * Летище „Васил Левски“ – София. С уважение, <br />Служба за езикови справки и консултации <br />Институт за български език – БАН}} Доколкото разбирам въобще в Уикипедия сме си силно заблудени по темата [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]]. В случай, че искаш да ти препратя отговора им по имейл, пиши ми. --<span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 13:00, 26 януари 2026 (UTC) :Хаха, поне един въпрос е отметнат. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:09, 26 януари 2026 (UTC) ::На този етап няма да минавам през засегнатите статии, за да оправям проблема, но в новите такива ще спазвам тези правила. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 13:19, 26 януари 2026 (UTC) :::Следях темата с голям интерес и бих казал, че и на мен ми беше полезно да разбера отговора. Никога не съм се замислял по темата, но случаят определено ме заинтригува, въпреки че не пиша за летища. [[File:Usmivka.png]] --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 17:21, 26 януари 2026 (UTC) == Връщане на редакции в потребителски беседи == Привет! [[Special:Diff/12807759|Тази]], [[Special:Diff/12807760|тази]] и [[Special:Diff/12807761|тази]] редакции не са ОК. Разбирам да са вандализми, че да ги връщаш, но потребителят моли за помощ, нищо че наподобява малко на спам. Пак не е основание да се връщат така лекомислено редакции. Дори и да имаш съмнения, че потребителят извършва платени приноси и е в открит конфликт на интереси, не трябва да се действа по този начин. Също така отправеното от теб предупреждение на беседата на въпросния потребител е написано в стил, който противоречи на [[У:ППД]] и по-скоро предполага злонамереност. За мен този подход е изначало грешен и може да отблъсне потенциално качествен редактор, който в началото просто не е наясно с правилата и начина на работа в проекта. Разбира се, винаги може и да греша, но аз бих опитал по-дипломатичен стил на комуникация. Ако се установи, че наистина това не помага и че потребителят не е тук, за да създава енциклопедия, чак тогава стилът на комуникация следва да стане по-нетактичен. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 17:06, 29 януари 2026 (UTC) :Благодаря за забележката, [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]]. Тогава имах усещането, че ако не беше спрян, щеше да обходи всички беседи, публикувайки едно и също запитване. Сега, погледнато отстрани, разбирам, че наистина подходът е бил драстичен. Все пак статията вече беше в инкубатора, той създаде нова в основното именно пространство, започна да провежда агресивна кампания, но '''никога не беше предупреждаван''' в по-спокойна атмосфера и по-добронамерено за изискванията ни към платените приноси и за политиката за значимост. Трябваше да се започне с това. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:12, 29 януари 2026 (UTC) == Спам == Чудех се, има ли смисъл да продължаваме да преместваме [[Чернова:Партия на ислямското Таджикистан|тази статия]], която е очевиден спам в Инкубатора? Ти си премествал подобна статия поне 4 пъти, аз съм подавал подобна статия за изтриване още толкова, струва ми се, че просто си губим времето, а и паметта на сърварите, с този спам. --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 11:42, 1 февруари 2026 (UTC) :Май наистина няма смисъл. Мислех да я предложа за бързо изтриване (спам, вандализъм, без източници), но можеше с основание да бъде оспорена с мотива, че ''има статии за A и B, защо да няма за Таджикистан''. Гледали сме го този филм. За сървърите не бих се тревожил. В даден момент ще трябва да се поиска защита. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:23, 1 февруари 2026 (UTC) ::И аз, просто реших да ги добавя като още една причина. А за оспорване, засега никой не го е оспорвал, когато аз съм ги подавал, така че не бих се притеснявал за тази възможност засега. Въпросът е как да го спрем? --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 12:29, 1 февруари 2026 (UTC) :::Със защита на статията или блокиране. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:31, 1 февруари 2026 (UTC) ::::И двете ми се струват невъзможни, статията си сменя името, добавяйки или махайки букви, а акаунтът не е един и същ. Не знам доколко би проработило. --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 12:35, 1 февруари 2026 (UTC) :::::Ами значи ще имаме интересно преследване. [[File:Twemoji 1f602.svg|18px|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:38, 1 февруари 2026 (UTC) ::::::Така се очертава. --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 13:08, 1 февруари 2026 (UTC) == Чернова на редакция == Забелязал съм, че понякога Уикипедия запазва чернова на редакцията ти при случайно излизане или презареждане на страницата, въпросът ми е защо това не работи винаги, а само в редки случаи. Този въпрос се породи след много ситуации, в които случайно съм затварял или презареждал страница, включително и днес, и всичкият ми труд е заминавал на вятъра. Очевидно, грешката е моя, но просто ми е чудно дали няма решение на проблема. --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 15:02, 8 февруари 2026 (UTC) :Може би това си го забелязал в беседите – когато ползваш бутона „Отговор“, ще потвърдиш ли дали е така? В нормалните статии не съм забелязвал да има такава функционалност. Всъщност много рядко във визуалния редактор, ако презаредиш страницата, ще ти се възстанови версията. Но ако си я затворил и си обикалял из „Уикипедия“, и после решиш пак да се върнеш, не. На мобилен телефон не знам как е. Решението май е постоянно да си копираш текста, ако пишеш нещо дълго. Знам колко е гадно целият ти труд да отиде на вятъра. Повечето смартфони, както и съвременните настолни операционни системи имат хронология на системния буфер. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:13, 8 февруари 2026 (UTC) ::Не, говорех за статиите, иначе и в беседите го има, прав си. ::За копирането — бях започнал да го правя в Уикиречник, но си прав, че трябва и в Уикипедия да започна да прилагам този подход, иначе често ще попадам на този проблем. В случая поне имам запаметено резюмето, така че ще мога да си припомня, когато пак реша да редактирам статията, какво горе-долу съм правил. [[File:Usmivka.png]] --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 15:21, 8 февруари 2026 (UTC) :::@[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]], този проблем е (полу)решен. От близо година и половина в бгУ също има възможност да се възстанови незапазена редакция и да се продължи оттам, където е прекъсната. [[Специални:Настройки#mw-prefsection-editing]] → ''Включване на възможността „[[Специални:EditRecovery|Възстановяване на редакция]]“''. Инструментът обаче изглежда неконсистентен. Понякога съхранява и възстановява (или пита за възстановяване в редактора на код), друг път не. Затова казвам ''полу''. Забелязвам, че се влияе от начина на прекъсване на редакцията. Ако излезе диалогов прозорец, в който се пита дали потребителят наистина желае да откаже редакцията/редакциите (и го направи), то тогава не съхранява нищо. При всякакъв друг тип грешен клик и/или напускане (или принудително затваряне) на страницата редакцията се съхранява, като след това може да се възстанови. Само не съм го тествал дали и как работи за мобилни устройства. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 23:53, 9 февруари 2026 (UTC) ::::Пуснах я, така че предстои да видим как работи на мобилно устройство. Благодаря за информацията! --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 04:06, 10 февруари 2026 (UTC) == Deletion of the film "That´s Allright Mama" == Why did you delete the film in which Jacky Stoev appears as an actor from his Wikipedia page? dusty Roy [[Потребител:Dusty Roy|Dusty Roy]] ([[Потребител беседа:Dusty Roy|беседа]]) 20:11, 8 февруари 2026 (UTC) :Защото нищо не се разбира. Какво е ''стар Distorted Elvis''? Защо ''Roy'' е на английски? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 20:21, 8 февруари 2026 (UTC) ::The Distorted Elvises is a rock band founded by Ray van Zeschau, the son of Jacky and the nephew of Ljeben Stoev. The film premiered at the International Short Film Festival in Dresden in 2024. And Rio is the name of the role [[Потребител:Dusty Roy|Dusty Roy]] ([[Потребител беседа:Dusty Roy|беседа]]) 20:30, 8 февруари 2026 (UTC) https://de.wikipedia.org/wiki/The_Distorted_Elvises :::Jetzt verstehe ich. Sie entsprachen größtenteils nicht der korrekten bulgarischen Syntax. Deshalb. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 20:33, 8 февруари 2026 (UTC) :I simply left the names in the original language because I thought that was correct. Perhaps they should be written in Bulgarian as well as in the original language. [[Потребител:Dusty Roy|Dusty Roy]] ([[Потребител беседа:Dusty Roy|беседа]]) 20:37, 8 февруари 2026 (UTC) == Deletion of the film "Mein Onkel Lubo" (german Version), "Der leere Raum and the Facebook sites of Ljuben Stoev? == Why did you delete the Movies in which Ljuben Stoev appears as an actor and why did you delete the Facebooksites of Ljuben Stoev on his Wikipedia page? [[Потребител:Dusty Roy|Dusty Roy]] ([[Потребител беседа:Dusty Roy|беседа]]) 20:26, 8 февруари 2026 (UTC) https://de.wikipedia.org/wiki/Mein_Onkel_Lubo https://de.wikipedia.org/wiki/Ljuben_Stoew Furthermore, the film "Der leere Raum" had its cinema premiere at the Sofia Film Festival 2025! == Джаджа == Дали е възможно шаблоните в твоята джаджа, които имат параметър за дата, да използват времето в България, а не на сървърите, или това не е възможно? Питам, защото сега използвах такъв шаблон, но понеже е твърде рано, системата смята, че съм го поставил в следващия ден, тоест пише „поискан преди -1 ден“, което е смешно, но и объркващо за незапознатите. [[File:Usmivka.png]] --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 23:56, 8 февруари 2026 (UTC) :Това е интересно, защото ти си добавил шаблона в 01:49, 9 февруари 2026 (UTC+2), а сървърното време е било 23:49, 8 февруари 2026 (UTC). Не би ли трябвало описаният от теб проблем да се появява, ако тя използваше българското време? :Ще помисля защо се е получило, но най-вероятно джаджата е поставила правилната дата – 8 февруари, а ти си я променил на 9 февруари и затова си видял −1 ден. Кажи, моля те, дали е така. Иначе благодаря за сигнала, ще помисля дали може да се подобри, винаги съобщавай, ако има нещо. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 04:08, 9 февруари 2026 (UTC) ::Така стана. Тя държеше да постави 8., но понеже това не е датата за мен, реших, че е по-добре да напиша 9., въпреки че така ще показва -1 ден. --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 04:43, 9 февруари 2026 (UTC) :::Какво е окончателното ти решение – да го направим ли с българското време? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 05:08, 9 февруари 2026 (UTC) ::::При положение че е само за няколко часа, може би не си заслужава труда. --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 05:10, 9 февруари 2026 (UTC) :::::Както кажеш. Ако го сменим, пак ще показва −1 ден, защото, ако зимното българско време е 01:30, сървърното ще е 23:30. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:18, 9 февруари 2026 (UTC) ::::::Наясно съм, просто бях любопитен за възможностите. Благодаря за отговора! --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 06:18, 9 февруари 2026 (UTC) == Thank you for being a medical contributors! == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> {| style="background-color: #fdffe7; color: #000; border: 1px solid #fceb92;" |rowspan="2" style="vertical-align: middle; padding: 5px;" | [[File:Wiki Project Med Foundation logo.svg|130px]] |style="font-size: x-large; padding: 3px 3px 0 3px; height: 1.5em;" |'''The 2025 Cure Award''' |- | style="vertical-align: middle; padding: 3px;" |In 2025 you '''[[mdwiki:WikiProjectMed:WikiProject_Medicine/Stats/Top_medical_editors_2025_(all)|were one of the top medical editors in your language]]'''. Thank you from [[m:WikiProject_Med|Wiki Project Med]] for helping bring free, complete, accurate, up-to-date health information to the public. We appreciate you and the vital work you do! Wiki Project Med Foundation is a [[meta:Wikimedia_thematic_organizations|thematic organization]] whose mission is to improve our health content. '''[[meta:Wiki_Project_Med#People_interested|Consider joining for 2026]]''', there are no associated costs. Additionally one of our primary efforts revolves around translating health content. We invite you to '''[https://mdwiki.toolforge.org/Translation_Dashboard/index.php try our new workflow]''' if you have not already. Our dashboard automatically [https://mdwiki.toolforge.org/Translation_Dashboard/leaderboard.php collects statistics] of your efforts and we are working on [https://mdwiki.toolforge.org/fixwikirefs.php tools to automatically improve formating]. |} Look forwards to collaborating in the year ahead. Thanks again :-) -- [[mdwiki:User:Doc_James|<span style="color:#0000f1">'''Doc James'''</span>]] along with the rest of the team at '''[[m:WikiProject_Med|Wiki Project Med Foundation]]''' 07:42, 14 февруари 2026 (UTC) </div> (This message was sent to [[:Потребител:Carbonaro.]] and is being posted here due to a redirect.) <!-- Съобщението е изпратено от User:Doc James@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/Top_Other_Language_Editors_2025&oldid=30070084 --> == Транспорт в Катар == Данните за транспорта в Катар поне що се отнася до релсовия и шосейния (и за [[Въздушен транспорт|въздушния]] допускам, че е така) действително излязоха остарели, а вероятно и донякъде неверни дори и във вида, в който са представени сега, но още не съм го установил с точност и със сигурност. Конкретно с последното визирам въпроса за дела на асфалтираните, спрямо наличните пътища, а особено – за дължината на наличните (преди, сега, в онзи момент за който става или е ставало дума в съответните им описания). Основанията за съмненията и недоуменията ми можеш да отгатнеш, четейки [[:en:Transport_in_Qatar|тази статия]]. От нея е видно и че предположението ми, че в Катар към [[2007|2007 г.]] наистина не е имало железопътни линии (преди това просто пишеше, че няма такива линии, без уточнение за [[Дата|датата]], но данните за [[Икономика|икономиката]] на страната явно са – предимно – от 2006-2008 г. и затова я определих така) е оправдано; обаче оттогава нещата са се променили и сега ([[2026|2026 г.]]) [[железопътен транспорт]] в Катар определено има и вероятно продължава да се действа по неговото още по-пълно разширяване, усъвършенстване и свързване. Доколкото можах да разбера опитите да се създаде такъв са започнали именно през 2008 г., но някакъв по-сериозен напредък е имало едва около [[2011]]-[[2013|2013 г.]] (с проектирането и стартирането на работата по [[Метро|метрото]] в [[Доха]] от компанията [[:en:Qatar_Rail|Qatar Rail]]). Като по-опитен в редактирането, смятам, че ти можеш по-точно и достоверно да направиш съответните корекции, но остава отворен въпросът за дължината, състоянието и естеството на катарските „шосета“ (вероятно значещо [[Автомобил|автомобилни]] пътища – по подразбиране, но в материала от който са черпени сведенията за тях може би значи друго). По-точно – какви основания би могло да има твърдението, че само половината от (около) 2,5 хиляди километра шосета са асфалтирани (както се казва и се казваше в българската статия ''[[Катар]]'' – „около“ аз го добавих по очевидни причини, както и датата), при положение, че в гореказаната английска статия се твърди, че [[Магистрала|магистралите]] обхващат или са обхващали именно 1230 км., от които повечето са били [[Асфалтобетон|асфалтирани]] още към края на [[20 век|XX век]] (когато и изглежда да са били горе-долу пак толкова дълги общо), а (кога точно обаче?) впоследствие: (машинен превод) „Повечето от главните пътища са обновени до многолентови магистрали с две платна“. Може би ще успееш да разгадаеш и това и по-вярно да решиш как да се отрази то в българската статия за Катар. Ще съм ти много благодарен, ако се потрудиш над нея в този смисъл! [[Потребител:Gvelf|Gvelf]] ([[Потребител беседа:Gvelf|беседа]]) 21:18, 19 февруари 2026 (UTC) :О, далеч не съм по-опитен от теб. [[Файл:Namiga.png|alt=намигане|link=]] Ще погледна статията и ще видя какво мога да направя. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 04:01, 20 февруари 2026 (UTC) ::В статията на руски език [[:ru:Транспорт_в_Катаре#%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D1%8B%D0%B9_%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82|Транспорт в Катаре]] открих информация за автомобилните пътища, която може да се окаже полезна и се отнася за [[2010|2010 г.]] [[Потребител:Gvelf|Gvelf]] ([[Потребител беседа:Gvelf|беседа]]) 21:14, 9 март 2026 (UTC) == Уикипочивка == Здравей, Carbonaro. Както най-вероятно си забелязал, си взех кратка уикипочивка (за миналия вече месец февруари). Ако имаш време, можеш ли да споделиш дали нещо ново се е случило, докато не бях активен, или по-скоро не? Не искам да ти досаждам, затова не се притеснявай да не ми отговориш. [[File:Emoji u1f642.svg|18пкс]] --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 21:26, 4 март 2026 (UTC) :{{пинг|Like the windows}} Добре дошъл. Като цяло, не се е случвало кой знае какво, работим си, няма нови приети политики. Единственото важно може би за теб, понеже редактираш от телефон, е, че [[Специални:PermaLink/12826855|кодът за въвеждане на знаци]] беше усъвършенстван и вече работи с визуалния редактор. Имаше раздвижване покрай актуалните геополитически събития, например засилено създаване на статии и вандализми в статии за политици. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:19, 5 март 2026 (UTC) ::Здравей, отново с малко закъснение – но благодаря за отговора. Вече се завръщам напълно. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 20:35, 20 март 2026 (UTC) ::Явно още не съм бил „готов“, когато писах по-рано този месец. [[File:Emoji u1f601.svg|18пкс]] --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 23:20, 20 март 2026 (UTC) == Въпрос == Какъв беше смисълът от изключението за пипането в ref-овете, който се наложи да се добавя в Advisor-а преди около две години? Питам съвсем сериозно. Сега минаваш и [[Special:Diff/12841704|правиш точно това]], за което [[МедияУики беседа:Gadget-Advisor.js#Деактивиране на „Съветника“ – проучване|ти тогава силно недоволстваше]]. Оставам с впечатлението, че дори не си [https://www.ciela.com/istorija-na-b-lgarite-1878-1944-v-dokumenti-tom-1-1878-1912-chast-p-rva.html проверил] дали редакцията ти е ОК. И да, съвсем наясно съм, че това дори не е работа на Advisor-а, а на страничен твой скрипт и/или функция от интерфейса. А уж заглавията трябваше да са в оригинал. Казваш нещо, после изведнъж правиш точно обратното. Ако не го мислиш наистина, просто не го казвай. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 23:38, 5 март 2026 (UTC) :Здравей, [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]]. Да, тези редакции са автоматични. Искам да обясня максимално точно причината за настояването тогава и причината сега понякога да побутвам някои '''български''' източници. Ще те помоля, ако нещо не е ясно, наистина пак да ме питаш за доизяснения, защото знам колко усилия костваше преработката тогава и не искам да има неправилни впечатления. :{| class=wikitable ! Редакция !! Коментар |- | [[Специални:Diff/7103149]] || Виж конкретно как <code>"Dear Leader"</code> става <code>„Dear Leader“</code>; <code>Karl Grün: „The Social Movement in France and Belgium“</code> и други, все в чуждоезични източници |- | [[Специални:Diff/9987703]] || <code>”Bulletin du Club du Meilleur Livre”, vol. 12 (1955) p. 4 – 8; Camus A., <nowiki>''Lettre à R. Barthes sur „La Peste“''</nowiki></code> |- | [[Специални:Diff/11678947]] || <code>Matt Abrahams: „How to Make Your Communication Memorable“</code> |} :Няма да изброявам повече, за да не натоварва, но идеята се разбира, предполагам – „Съветникът“ се ползва машинално, често без проверка. В процеса на работа се заменят източници, ISSN-и, цитати и други фрагменти от статията, които не би трябвало да се пипат. Макар че мощен инструмент като него – който, освен да подобри, има потенциала и да развали хиляди статии – трябва да се ползва с повишено внимание, това масово не се прави. Затова най-лесно беше да прескача ref-овете. :{{цб|Инструментът така или иначе е направен да не проверява съдържанието между някои тагове (<code>&lt;math&gt;</code>, <code>&lt;code&gt;</code>), като за начало може просто да се добави и <code>&lt;ref&gt;</code>.|Carbonaro.|diff=11679094}} :'''Кога идва разминаването и защо изглежда, сякаш пренебрегвам правилото, за което лично съм настоявал''' :В българския език от тези три възможни знака: <code>-</code>, <code>–</code>, <code>—</code>, когато имаме шпации от двете страни, правилна е употребата само на втория. Нека разгледаме посочения от теб (с право) пример: :{| class=wikitable ! Вариант !! Коментар |- | Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 451. || Най-неправилно. [[Дефис]]и в абсолютно никакъв случай не се употребяват в българския език, когато от двете страни има шпации. |- | Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 451. || По-правилно. Макар да не отговаря 100% на оригинала, текстът е предаден съгласно регулациите, с използване на [[тире]]. |- | Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878–1944. В документи. Том I. 1878–1912. Част втора. София: Просвета, 1996, с. 451. || Най-пълно и надявам се, най-правилно съгласно [https://beron.mon.bg/rechnik/3417 указанията за библиографско цитиране]. |} :Поел съм отговорността всички ненадзиравани редакции да бъдат проверявани, като се случва понякога да бъдат правени [[Специални:Diff/12766988|допълнителни корекции]]. :Има го и това, че човек се променя, развива, осъзнава своите грешки. Това довежда на мисълта, че ако преди 1 месец сме мислели по един начин, днес може да мислим по друг, но случаят тук не е такъв. Защо все пак е направена редакцията, привидно лекомислено, но в действителност не? Желанието ми е да се изчистят всякакви дребни пунктуационни несъответствия, поне доколкото е възможно и максимално неинвазивно. Да си го кажем направо: Източникът и в двата случая нямаше да е цитиран правилно (както забеляза). Тогава нека да са тирета, както си трябва, а не дефиси. Понеже едва ли има някого, който би проверявал 1000 източника на ден, молбата за „Съветника“ беше да се игнорират всякакви източници, защото е '''по-лесно''', отколкото ако изискването беше: :<blockquote>В български източници нека да се проверява само за тирета, кавички и шльокавица, в английски източници да не се променят кавички, но в руски източници също. Дали поне да не изчистим дефисите, където не им е мястото? Всъщност нека да се проверяват само българските източници, ако е възможно.</blockquote> :Истината е, че ако се разровиш в редакциите ми, сигурно ще откриеш и други замени в източници, целенасочени, най-вече в източници от този формат: <code><nowiki>[https://example.com/ "Злато" - информация в example.com]</nowiki></code>. :'''TL;DR:''' Недоволствах относно „Съветника“, защото се ползваше от потребителите сляпо, без проверка. От самото си създаване той редактираше фрагменти, които не трябваше да се редактират. По‑лесно и по‑надеждно беше да се ограничат автоматичните промени, отколкото да се разчита на добросъвестността на потребителите. :Готов съм да обсъдим как да процедираме в бъдеще. Да не пипам ли изобщо източниците, било то ръчно или автоматично? Благодаря ти, че повдигна въпроса, защото бих си представил колко по-лесно щеше да е да си кажеш: „Мани го неблагодарника“, отколкото да ми дадеш шанс да се аргументирам. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:52, 6 март 2026 (UTC) ::Забелязвал съм и други редакции, неслучайно писах. Схващам, че според сегашните правила тази редакция може да се счита за правилна. Но не е. Забравяш, че има конфликт с друго правило. Това за цитатите. Цялото библиографско цитиране следва да запази оригиналния правопис и пунктуация, там където е възможно (разбирай всичко, без допълнително добавените пояснителни/обяснителни текстове; напр. том, страници и т.н.). Това е вид цитат. И като такъв нищо не го различава от останалите цитати. В случая трябваше да се коригира към оригинала. Мисля, че много добре го осъзнаваш. ::Остави аз какво ще си кажа. Представи си как изглежда отстрани. Казваш другите правели машинални редакции, без да се съобразявали с правилността. В момента ти правиш същото, също без да си сигурен. Утре точно това нещо ще стане повод другите да искат да се премахне това или друго правило. И ще са в правото си. След като за един може, защо за останалите да не може. ::Сам се убеди наскоро колко е несправедливо да има някакво прието правило или решение и то да не се спазва, а да се изтъкват всевъзможни причини, само и само да се заобиколи. Врата в полето... Та прави каквото сметнеш за добре, аз нямам намерение да гоня и настоявам теб или другиго да спазва собствените си аргументи, които е изтъкнал някога. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 15:29, 6 март 2026 (UTC) :::Съвършено си прав и те разбирам. Благодаря ти, че и ти ме разбираш. Занапред ще избягвам да променям цитати, включително може би добавените от strumski.com, с кавичките? Чувствай се свободен да ми кажеш, ако някога видиш и други проблемни редакции. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:08, 6 март 2026 (UTC) == Wikidata == Кой има правата да променя заключени Wikidata страници? Преместих една страница под ново заглавие, но МЕП-овете са към старото, не е чак такъв проблем, но би било добре да се преместят. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 18:40, 16 март 2026 (UTC) :„[[:wikidata:Q173145|Йос Верстапен]]“ не е заключена. Имай предвид, че от смартфон е почти невъзможно да се редактира в „Уикиданни“. 🙁 [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:45, 16 март 2026 (UTC) ::Тази е с правилните МЕП-ове, но за сина му е заключена, доколкото виждам. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 18:46, 16 март 2026 (UTC) :::Иначе имам опит с това колко трудно става от телефон. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 18:47, 16 март 2026 (UTC) ::::Хаха. Разбрах – „[[:wikidata:Q2239218|Макс Ферстапен]]“ може да се редактира от автоматично одобрени потребители. В повечето случаи това са [[:wikidata:Wikidata:Autoconfirmed users|потребители с регистрация отпреди повече от 4 дена и с над 50 редакции]]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:52, 16 март 2026 (UTC) :::::Значи просто телефонът ми създава проблеми, ясно, благодаря! [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 19:06, 16 март 2026 (UTC) ::::::И редакциите, разбира се. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 19:06, 16 март 2026 (UTC) ::{{пинг|Валери Василев}} Ще се включа набързо – в Уикиданни най-лесно се работи след натискане на ''Desktop view'' в най-долната част на екрана, в ляво, ако не се лъжа. Аз лично съм си активирал и бета функцията ''Edit Wikidata Items on mobile devices'', която можеш да намериш в ''User preferences'' в настройките. [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 23:25, 20 март 2026 (UTC) :::За първото знаех, за второто — не, благодаря за помощта! [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 05:53, 21 март 2026 (UTC) ::::@[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], от известно време се води [https://en.wikipedia.org/wiki/Talk:Max_Verstappen#Dutch_pronunciation тема] в английската Уикипедия относно произношението на имената им. Не смятам, че преместването не е правилно, но се чудех дали резултатът от тази тема би бил от полза за българските страници по някакъв начин, или по-скоро няма никакво отношение. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 19:56, 21 март 2026 (UTC) :::::По принцип идеята е, че всеки проект си разработва сам принципите и правилата. А и в „Уикипедия“ на английски ползват латински букви, така че конкретно за Верстапен не би трябвало да ни касае особено. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 20:06, 21 март 2026 (UTC) ::::::Разбира се, просто исках да питам дали няма нещо полезно и за нас там, за казаното от теб съм напълно съгласен. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 20:12, 21 март 2026 (UTC) :::::::Това преместване обаче не е редно, както сте го направил @[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]]! Вижда се от историята на статията, че е местена многократно в последните две години, очевидно няма консенсус; допълнително в медиите се използва често Ферстапен, т.е. може да се твърди наложеност на името, независимо какво е написано в наредба за ГЕОГРАФСКИТЕ имена. Редно беше да обсъдите преди да местите! [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 11:56, 25 март 2026 (UTC) ::::::::Имах усещане, че ще се окаже така. Извинявам се. Нека тогава го обсъдим. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 11:58, 25 март 2026 (UTC) :::::::::А за наложеност, и с в е доста разпространено, така че трябва едно от двете да е заглавие и просто другото да се спомене. Нека общността реши кое ще е. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 12:01, 25 март 2026 (UTC) ::::::::::Въпреки че може да се повдигне и въпросът защо статията на баща му е преместена без обсъждане с аргумента „фамилията е като на сина му“, но няма значение, нека обсъдим и за двамата — как ще е, дали трябва да е еднаква, или не и така нататък, повече ще постигнем с обсъждане, прав сте. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 12:20, 25 март 2026 (UTC) == Курсив == Дали английските заглавия трябва да са в курсив? Струва ми се, че може би не, но реших да те питам преди да правя промени. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 16:53, 27 март 2026 (UTC) :Това беше [[Специални:PermaLink/11522876#Писатели|доста голямо обсъждане]]. Като цяло, някои използват курсив, за да се откроява собственото име, ако е съставено от много думи, например ''Romantic Times''. ::{{Color|grey|Негови произведения са публикувани в ''Romantic Times'', ''Vogue'' и ''Daily Telegraph''.}} :Кавички не е много правилно да се използват, защото [https://beron.mon.bg/rechnik/2760 са собствени имена с некирилска графика]. :Благодаря ти, че пита: това е най-правилният подход. Не е грешно и без курсив. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:00, 27 март 2026 (UTC) ::Просто една статия, която аз съм превеждал и има нужда от доста поправки, е и с двата варианта и се чудих към кой да я уеднаквя. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 17:08, 27 март 2026 (UTC) :::А за кавичките знам и понеже обикновено курсивът се използва вместо кавички, сметнах, че може да следва същото правило. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 17:09, 27 март 2026 (UTC) ::::Ами както решиш в случая, няма наше уикипедианско правило, ако това си се чудил. Бях длъжен да спомена за кавичките не защото мисля, че не знаеш, а за цялост. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:08, 27 март 2026 (UTC) :::::От доста време се каня да питам, и като е започната тема, ще се възползвам. {{)}} :::::Какво правим със заглавия, които не използват нито кирилица, нито латиница? За пример ще дам [[тайска писменост|тайската]] и [[грузинска писменост|грузинската писменост]]. Предполагам, че не употребяваме нищо. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 18:10, 27 март 2026 (UTC) ::::::Те спадат към логиката на латинската, стига да не е с кавички, няма проблем. В случая са доста различни, така че може и курсивът да е излишен, но това е вече е въпрос на предпочитания. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 18:12, 27 март 2026 (UTC) ::::::: Така е. Сега дори забелязах, че отговор на моя въпрос може да се открие в шаблона {{ш2|lang}}. ::::::: {| class="wikitable" ! Език ! Резултат |- | {{lang|en|English}}, {{lang|es|Español}} | курсив |- | {{lang|ka|ქართული ენა}} | без курсив |} ::::::: Възможно ли е това да означава, че за другите писмености не се използва курсив? --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 18:35, 27 март 2026 (UTC) ::::::::По-скоро, че не се смята за нужно. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 18:38, 27 март 2026 (UTC) :::::::::Изключение може би прави гръцкият, където би изглеждало добре и с курсив. Някои азбуки нямат отделни [[глиф]]и за курсив и текстът изглежда само леко изкривен хоризонтално. Така че най-вече според ситуацията. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:20, 27 март 2026 (UTC) ::::::::::При отделни азбуки и писмености дори курсивът е силно желателно да се избягва, тъй като това изкривява определени глифове/символи и ги прави да изглеждат като други, което затруднява и обърква четенето/разпознаването на думата. Пример за такива са символите на някои източни писмени системи, арабската азбука и ивритът. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 20:33, 27 март 2026 (UTC) :::::::::::Това е така, курсивът трябва да е съобразен със случая. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 20:38, 27 март 2026 (UTC) ::::::::::::Прави сте. Най-добре да не го използваме изобщо за други писмености и азбуки. Благодаря и на тримата за включването! --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 21:05, 27 март 2026 (UTC) :::::Споменаването не е проблем, благодаря ти за него. А щом няма правило просто ще уеднаквя към едното. Благодаря ти отново! [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 18:10, 27 март 2026 (UTC) == Въпрос за филм == Създадох статия, в която наистина имаше неточни източници ( “ Живот между редовете “ )! Тъй като още съм нов, моля да ми обясниш как мога, след като съм премахнал въпросните източници, да премахна / премахнеш шаблона за бързо изтриване? Много благодаря предварително, ако го отстраниш или ми дадеш указания как да го направя! [[Потребител:BOtanica go|BOtanica go]] ([[Потребител беседа:BOtanica go|беседа]]) 06:39, 29 март 2026 (UTC) :Отговорих на беседата на статията. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:40, 29 март 2026 (UTC) == Македонско дружество Гоце Делчев-Варна == Моля, да се запознаете с историята на македонско дружество "Гоце Делчев"-Варна, което Ви написах и то е вярно-останалото е манипулация-първото дружество с това име съществува от 1931-1937г и е младежко.Второто мак. дружество с това име има във Варна от 1947-1977г., като след 1989г то е възстановено.Второто мак. д-во с това име във Варна е създ. от народната власт през 1947г. като е клон на комунистическия Съюз на мак. културно-просветни дружества "Г.Делчев" с клонове в отделни градове в България с българи бежанци от Македония и в Пиринска/Благоевгр. окръг/ Македония.Основното и автентично мак. др-во/братство/ е с име "Тодор Александров"..., което построява и Мак. дом във Варна [[Специални:Приноси/&#126;2026-20212-27|&#126;2026-20212-27]] ([[Потребител беседа:&#126;2026-20212-27|беседа]]) 19:40, 1 април 2026 (UTC) :Съжалявам. Ако говориш за [[Специални:Diff/12866581|това]], отмених редакцията, защото добавеният текст не беше оформен. Тирета, кавички, източници, нови изречения започват някъде по средата. Не съм запознат и не мога да направя коментар относно фактологията. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:49, 1 април 2026 (UTC) ::Филологията ли е важна или историческата истина...Жалки образовани хора поставящи ОБРАЗОВАНИЕТО над МОРАЛА-....-,....-----....,,,,,, [[Специални:Приноси/&#126;2026-20475-52|&#126;2026-20475-52]] ([[Потребител беседа:&#126;2026-20475-52|беседа]]) 14:01, 2 април 2026 (UTC) == Скрипт == Здравей, пиша ти за скрипта, който направи за изписването на „ѝ“ и българските кавички. Забелязвам, че вече за трети или четвърти път, ако не се лъжа, двойното изписване на горна кавичка за преобразуването ѝ в българска такава невинаги сработва. [[Шаблон беседа:Location map+|Тук]] например дори не мога да ги променя – редакцията не се приема. Не знам каква точно е причината или дали изобщо има начин да го оправиш, но реших да споделя. Може пък и аз да правя нещо погрешно. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 14:56, 3 април 2026 (UTC) :Много благодаря, [[Потребител:Like the windows|Like the windows]]. Всяка обратна връзка е важна. За съжаление, не можах да пресъздам проблема. Казваш, че невинаги сработва, може ли да наблюдаваш и да ми кажеш кога най-вече става това, нещо правил ли си предварително, използвал ли си бутона „Отговор“, или направо от редактора на код, копирал ли си нещо. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:54, 3 април 2026 (UTC) ::Обикновено не използвам бутона „Отговор“, защото така се форматира по-трудно. Не вярвам да е от някакво специфично действие преди изписването им, нито съм копирал/поставял текст. ::Днес [[Специални:Diff/12873302|пак се случи]], май разбрах кога става. Последно добавих кавичките точно там, където не са се преобразували. Интересното е, че преди да публикувам промените, превръщането се беше направило. Като че ли дори се получава, само когато се добавят няколко кавички в една редакция, никога само една. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 10:01, 6 април 2026 (UTC) ::Ето моят тест: [[Специални:Diff/12873309]], [[Специални:Diff/12873313]]. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 10:03, 6 април 2026 (UTC) :::Супер си. Сега наистина наблюдавах проблема, който отговаря на описанието. Обяснението е, че текстът видимо се замества, но на заден план не се регистрира действие „въвеждане“. Може да се избегне, ако след заместването продължиш да пишеш нещо. За бързо решение може да добавиш този код '''под 158-ия ред''' в сегашния си скрипт: :::<syntaxhighlight lang=js> t.dispatchEvent(new Event('input', {bubbles: !0, cancelable: !0})); </syntaxhighlight> :::Така програмно се регистрира действието и повече не би трябвало да имаш неприятности. Все пак съм длъжен да кажа, че има и други бъгове, за които още отпреди знам, така че винаги споделяй, ако забележиш нещо. Трябва също доста да се оптимизира, но щом върши работа, явно става и така. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:53, 6 април 2026 (UTC) ::::Разбира се, ако забележа нещо, ще казвам. [[File:Emoji u1f609.svg|19пкс]] --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 11:37, 6 април 2026 (UTC) == Преводачески въпрос == Не знам кога или дали изобщо ще се заема с това, но разглеждах статията [https://en.wikipedia.org/wiki/Grammatical_number Grammatical number] и се зачудих нещо, въпреки че предполагам какъв е отговорът. Имам съмнения, но, разбира се, ако ще се занимавам с превода някой ден, ще проверя, че ще има официална терминология на български за тези концепции. Тогава какво правим? Предполагам, просто не ги превеждаме, защото обратното би било оригинално изследване, а ние не искаме да правим такова. -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 15:01, 8 април 2026 (UTC) :За кое точно говориш? [[:en:Grammatical number|Grammatical number]] на български е [[Число (граматика)|граматично число]]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:24, 8 април 2026 (UTC) ::Това е ясно, говорех за видовете. -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 18:44, 8 април 2026 (UTC) :::Например ''paucal'', ''greater plural'' и т.н. [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 19:22, 8 април 2026 (UTC) ::::Хаха, извинявай. Вече разбрах. Някои наистина нямат утвърдена терминология на български, но предполагам, за да избегнем [[У:БОИ]] и да сме все пак максимално прецизни, можем да използваме наименованията на гръцки или латински, като ''αόριστος'' ([[аорист]]), ''plusquamperfectum'', ''paucalis'' и други. Поне така се прави в медицината. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 03:38, 9 април 2026 (UTC) :::::И аз си мислих за това. По принцип в българското езиковедство има подобна практика, така че не би било твърде странно, само трябва, ако липсва за някои, да им намеря формите. -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 03:57, 9 април 2026 (UTC) ::::::Имаш ли идея откъде може да се намерят тези наименования или просто да ги потърся и да се надявам, че ще намеря нещо? -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 04:40, 9 април 2026 (UTC) :::::::Ето [https://snl.no/person_-_grammatikk тук] намерих някакви обяснения, които включват и граматическата категория число. Източникът е на норвежки, но съдържа латинските наименования на числата. Отделно има книги, но те не са със свободен достъп. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:00, 9 април 2026 (UTC) ::::::::Норвежкият не ме притеснява твърде много, хаха. Пак е начало, така че благодаря за помощта! -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 06:04, 9 април 2026 (UTC) :::::::::Дали ще са достатъчни за цяла статия, защото виждам, че има предложение „[[Тройствено число]]“ да се обедини с основната статия? -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 08:07, 9 април 2026 (UTC) ::::::::::Не мога да кажа за обединяването, тя има междуезикови препратки. Мисля, че е достатъчен, колкото да докажем латинските наименования. Все пак ще е хубаво, ако се намерят и други. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:16, 9 април 2026 (UTC) :::::::::::Без съмнение е така. Когато седна да се занимавам с това, ще потърся. -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 10:22, 9 април 2026 (UTC) ::::::::::::Два въпроса: ::::::::::::– Буква по буква ли трябва да се предадат имената или как точно да се подходи? ::::::::::::– Ако наистина ще е самостоятелна статия, как ще се свърже с другоезичните версии (поне в английската няма отделна страница)? Знам, че има начин, но не ми е известен. -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 17:30, 10 април 2026 (UTC) :::::::::::::Ами просто както са на латински, примерно ''singularis'', ''dualis'', ''pluralis'', ''trialis'', ''paucalis''. Така смятам аз, разбира се, и може да греша. Всъщност всички те да бъдат в основната статия, не за всяко число да се прави нова. Замислям се за това сега, тъй като не мога да посоча подходящи заглавия. Иначе свързването може да стане в „Уикиданни“. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 20:01, 10 април 2026 (UTC) ::::::::::::::Когато съм готов с текста, ще го преместя в основната статия, защото и аз забелязвам, че няма много какво да се каже, че да го отделяме в собствена. ::::::::::::::Тоест да ги оставя с латински букви, това ли предлагаш? -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 20:04, 10 април 2026 (UTC) :::::::::::::::Друг проблем е, че има доста терминология, която ще преведа, но ще е под въпрос до колко е правилна, имам идея някои неща как са на български, но дали всички са както си мисля, нямам идея. -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 20:39, 10 април 2026 (UTC) i2wig37yfqgc7g6t05gxx5guasa4u2y 12877006 12876878 2026-04-11T05:44:16Z 555demon555 362319 /* Avtokatalog arkhiv */ 12877006 wikitext text/x-wiki {{Архиви2}} == Молба == Здрасти и ЧНГ! Пиша ти с молба да се съгласиш да те предложа за администратор или поне да си помислиш. Според мен ще те улесни в чистенето ти след вандали, а и нас ще улесни, че сме останали няколко администратора на кръст активни напоследък.[[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:09, 1 януари 2026 (UTC) :Честита Нова година, [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса]]. Не съм сигурен изобщо, че това е добра идея. Наистина оценявам доверието, което, изглежда, ми имате ти и общността, но ще се опитам да бъда максимално обективен. :Въпреки че имам ''някакъв'' опит, администраторската роля изисква висока степен на ангажираност и отговорност. Личният ми стил поставя някои немаловажни въпроси. По природа съм перфекционист: за всички е известно, че се опитвам да поддържам високо качество, поправям грешки, понякога досаждам с пуризма си и неведнъж съм попадал в конфронтации, някои от които са продължавали доста дълго. :Администраторът трябва да бъде обективен, търпелив, да може да медиира конфликти. Заради своя особен характер знам, че ми е предизвикателство да не влагам емоции там, където не трябва. Необходима е изключителна емоционална интелигентност, която надхвърля техническите умения, превенция на вандализъм, подкрепа на нови редактори, прецизиране на съдържанието. :За 99% от нещата, които върша, така или иначе не ми трябват администраторски инструменти. Първоначално дори [[Потребител беседа:Carbonaro./Архиви/1#Патрульор|длъжността патрульор ми се струваше твърде обременяваща]]. :Бих се обзаложил, че други уикипедианци, също активни и доста по-дипломатични, биха били далеч по-достойни кандидати. :Отново благодаря – оценявам предложението и внимателно ще обмисля следващите стъпки, но едва ли бих поел чак такава отговорност. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:05, 1 януари 2026 (UTC) ::Жалко наистина, според мен би бил отличен администратор. В доста изнервящи конфликти съм забелязала, че не си изпускаш нервите, което е наистина най-важното качество за администратор. Отделно страшно помагаш с борбата с вандали и вандализми и едни администраторски инструменти само биха помогнали - не би се очаквало нищо повече, камо ли особена ангажираност. Ти и така си изглеждаш ангажиран достатъчно - като видя, че патрулираш Последни промени, си отдъхвам, че имам по-малко за патрулиране. :) Колкото до личния стил и конфронтациите, никой не очаква от администраторите да не отстояват мнение, стига да не използват администраторски инструменти да го налагат. Надявам се все пак да размислиш някой ден.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 23:41, 1 януари 2026 (UTC) :::Аз съм пример за администратор, който си е изпускал нервите в разни дискусии/спорове, но смея да твърдя, че никога не съм използвал администраторските инструменти, за да надвия или заглуша някого в спор. Дори когато директно си ме хокат и обиждат, пак избягвам да моля за намеса или блокиране. Та всеки знае сам за себе си... [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 23:59, 1 януари 2026 (UTC) ::::Много мило, но по стечение на обстоятелствата съм значително активен сега, няма винаги да е така. Наблюденията ми са, че неформално установената практика е, че тази позиция поражда известно напрежение у по-неопитните колеги, които не са запознати напълно с ролята на администраторите в „Уикипедия“, а са свикнали с определението в други среди – социални мрежи, групи и др. Докато там това е началник, регулиращ орган, тук тя просто разполага с допълнителни действия, нищо повече. Пример: ако обикновен редактор като всички останали отбележи някакъв текст с {{ш|неясно}}, то се подразбира, че ''просто се работи по изграждане на енциклопедия''. Ако администратор отбележи някакъв текст, се приема, че едва ли не той ''регулира съдържанието в енциклопедията''. Разбира се, може тотално да греша. Ти самата вероятно би имала различна перспектива, ако беше обект на моите прецизни изисквания [[Файл:Noto Emoji v2.034 1f602.svg|20п]] или се чувстваше ''преследвана''. Освен това не мога да твърдя, че имам изчерпателни познания за всички аспекти на „Уикипедия“ и „МедияУики“. ::::Е, надявам се, когато някой ден реша да си взема по-дълга уикипочивка, това, което съм ''завещал'', да продължи да се ползва и прилага като добри практики. [[Файл:Noto Emoji v2.034 1f92d.svg|20п]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:53, 2 януари 2026 (UTC) :::::Я не се излагай. Сичките тия неща, които ги пишеш показват, че ставаш, че и отвъд. Ако можем да цитирам Спас - реално почти всички активни редактори стават и логиката требва да ни е обратната - даваме права лесно и взимаме при злоупотреба. Това, което Тед го пише е абсолютно верно - един единствен администратор съм видел да злоупотребява реално и него вече го нема, което между другото е жалко. Активни са само Спас, Тед, Стан и Алиса (простете ако забравям некой). В тоя смисъл - наистина не се излагай с тоя перфекционизъм (той е болест между другото и се лекува само с хирургия. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]). -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:09, 2 януари 2026 (UTC) ::::::Сакън! [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:21, 2 януари 2026 (UTC) :::::::Добре - сакън го разбирам като насочено към хирургията, а за останалото приемаме, че си съгласен? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:35, 2 януари 2026 (UTC) ::::::::Трябва много добре да се помисли. Не ми се иска така изведнъж, ако ме изберат, да загърбя старите си принципи като обикновен редактор. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:42, 2 януари 2026 (UTC) :::::::::Хахахаа - това вече е аргумент - лично много добре го разбирам. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] Еми, мисли... -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:47, 2 януари 2026 (UTC) :::::::::Отдавня се чудя защо не си администратор, @[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], споделям мнението на останалите, че имаш необходимите качества и познания. Никой здравомислещ човек не очаква от администраторите да са перфектно обективни, постоянно налични или супер ангажирани за вечни времена в проекта, но човек с твоя опит, внимание към детайла и самокритичност със сигурност ще е полезно допълнение към екипа на администраторите. Затова се включвам и аз с едно новогодишно насърчение да обмислиш (и приемеш ;)) поканата на @[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 15:09, 2 януари 2026 (UTC) ::::::::::[[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]], под „мнението на останалите“ сигурно разбираш това на молещите се тук, но има и други останали, чието мнение не е за под молбите, чакат да го изкажат другаде. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:08, 2 януари 2026 (UTC) :::::::::::Да, имам предвид мненията на писалите по-горе. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 19:47, 2 януари 2026 (UTC) == Уикипедия Страници за Тодор Живков и Борис Трети == Моля да поясните защо упорито триете напълно легитимен източник -- новоизлязлата в САЩ историческа новела на американската писателка Виктория Менш "Корона на Клоуни" без изобщо нито да я познавате, нито да сте я прочел. Аз платих 1 долар за електронното й издание и я намирам за исторически отлично подплатена и обоснована. Кой Ви дава право да триете даден източник без да го познавате, и къде мога да се оплача от вашето поведение? Ще обясня подробно моята позиция. И двете новоиздадени книги на Виктория Менш, едната за Борис, а другата за Фердинанд, Борис и Тодор Живков НЕ СА измислици, а са подплатени с много сериозен анализ на наличните исторически доказателства и факти. Но, като настоявате, променете вие текста, да речем така: Наскоро в историческата новела ... публикувана в САЩ американската писателка ... изказа хипотезата, че ... и й цитирайте книгите. Но най-добре ги прочетете, ще ви се изяснят много неща. Просто седнете и се замислете върху това, което ви казвам: ВСЯКО обективно разследване на убийството на семеен мъж с две деца ЗАПОЧВА вътре в семейството. Ако жена му си е имала любовник, той веднага става ОСНОВЕН ЗАПОДОЗРЯН. Това го има във всеки учебник по криминалистика за първокурсници. Защо в статията за Борис Трети пускате всякакви спекулации публикувани в най-различни жълти вестници и интервюта, а една напълно логична и подплатена с факти историческа новела отказвате да цитирате? Та германците ли не били, та руснаците ли, та англичаните ли, та кой ли не. Има отворени архиви на Политбюро на ЦК на БКП от времето на Народния съд, в тях Балан е дискутиран на ДВА ПЪТИ като любовник на царицата. Има книга на Венелин Митев, "Големите любови на българските царе. ISBN 978-619-195-068-3, с. 171-177, цяла глава обяснява, че Балан е бил любовник на Йоанна. Какво печелите, като пускате всякакви спекулации, а триете НАЙ-ЛОГИЧНАТА от тях? Поглед и върху Qui Bono -- ами това пък е очевадно. На Балан животът му е спасен от Народния съд именно като любовник на царицата, след като Политбюро на ЦК на БКП го идентифицира и го квалифицира като такъв. Всички други дворцови съветници и секретари от неговия, а и от по-нисък ранк на неговия, са разстреляни. Царицата остава нещастна вдовица, майка на две невръстни деца, и така избягва съдбата на семейството на руския император Романов през 1918. За страховете си, за параноята си цялото царско семейство да не последва съдбата на семейство Романови когато ги хващат болшевиките и ги разстрелват до един заедно с прислугата им, самата тя пише в спомените си и именно това обяснява в новелата си Виктория Менш. Нито германците, нито руснаците НЯМАТ НИКАКВА ПОЛЗА от ликвидирането на Борис. Любовникът на жена му ИМА такава ПРЯКА полза. Защо искате това да остане скрито? Ами няма да остане. Книгата на Виктория Менш е публикувана, вече се разпространява по цял свят. Новелите на Менш не са за Бойчо Огнянов и за Рада Госпожина. Същото важи и за Тодор Живков, който УБИВА С ТУХЛА полицая, дошъл да разтури комунистическото събрание през 1931 г. Залавят го на местопрестъплението. Как става така, че не му правят нищо? Виктория Менш обяснява това много ясно във втората си книга, която вие също упорито триете. Просто обяснете защо правите това. Мерси предварително! Възмутен редактор <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:~2026-52595|~2026-52595]] ([[Специални:Contributions/~2026-52595|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:~2026-52595|беседа]]) 23:28, 3 януари 2026 (UTC)</small> == Връщане == Защо върна редакцията ми в статията „[[Морска охрана на Украйна]]“? Заради {{ш|Редактирам}} ли? --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 13:58, 4 януари 2026 (UTC) : Да. [[File:Twemoji 1f60c.svg|16px|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:04, 4 януари 2026 (UTC) ::Но статията е създадена преди повече от 12 часа. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 14:05, 4 януари 2026 (UTC) :::Прав си. Но потребителят не е редактирал други статии през това време, а и е въпрос на колегиалност да се съобразим. Възможно е например да работи от компютър и временно да е записал своя вариант с този текст и структура. Идеята на шаблона, както е указано, е да се избегнат [[Уикипедия:Конфликт на редакции|конфликти на редакции]] или разочарования, ако например той накрая публикува своя вариант, върху който е работил, и изтрие твоя, който ти също си се постарал да приведеш във вид. Затова е хубаво да избягваме да редактираме тези статии просто за да спестим усилията си. Друг е въпросът вече, ако шаблонът стои с дни, а потребителят редактира и създава други статии, както, между другото, правят някои. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:15, 4 януари 2026 (UTC) ::::И ти си прав. Не за първи път попадам на статии с този шаблон и трябва да си го имам предвид при редактиране. Благодаря! --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 14:21, 4 януари 2026 (UTC) :::::Като цяло, те се събират в категорията „[[:Категория:Статии, които се редактират в момента|Статии, които се редактират в момента]]“, може да я проверяваш периодично и ако има някои, които не са били пипани повече от 7 дена, да им махаш шаблона. Ако са много зле, може да ги преместваш в инкубатора, ако не ти се занимава да ги оправяш. Така или иначе отговорността е на всички нас да поддържаме качеството и незавършени статии не следва да са в основното именно пространство – хората, като попаднат в „Уикипедия“ от „Гугъл“, ясно е какво ще си помислят. Това е моето виждане. Ако наистина ти се работи по тях, може да ги добавяш в [[Специални:Списък за наблюдение|списъка си за наблюдение]] и веднага щом се освободят, да ги налазиш. [[File:Twemoji 1f608.svg|16px|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:31, 4 януари 2026 (UTC) ::::::Моят срок е точно час - идеята на шаблона е да нема конфликт на редакции - всичко останало е просто неправомерно затваряне на статии. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:37, 4 януари 2026 (UTC) ::::::Със сигурност ще я добавя. Често следя [[Потребител:Like the windows/Пясъчник#Други|някои страници]], и тази категория ще бъде вкюлчена в списъчето ми. [[File:Lol1.gif|link=]] ::::::А относно периода за изчакване – аз съм за 1 ден. Смятам, че е достатъчно време за каквито и да е редакции. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 16:48, 4 януари 2026 (UTC) :::::::И моят срок е около час-два максимум, но ако няма други редакции. Ако има, видимо статията не е отворена за редактиране и шаблонът е забравен, случва се. За недовършени статии, по които ще се работи още си има друг шаблон.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 22:46, 4 януари 2026 (UTC) ::::::::На мен много са ми се карали за това, така че гледам да давам по-голям толеранс. Разбира се, всеки си решава, важното е да се работи в хармонична среда. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:23, 5 януари 2026 (UTC) == Спри да ме шпионираш == Оф, пак ли почваш да ме шпионираш? Ще ме оставиш ли на мира? Аз си знам в главата какво пиша. Моля те, остави ме поне веднъж да си направя статиите за предстоящите филми. Не съм правил машинни преводи, мисля с главата си! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 05:05, 8 януари 2026 (UTC) :Няма такова нещо като шпиониране в Уикипедия. Carbonaro. само поправя малки неточности в нови статии. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 08:41, 8 януари 2026 (UTC) ::[[Потребител:Like the windows|Like the windows]], затова ли смята, че правя правописни грешки? Затова ли ме ядосва всеки път? Затова ли ме обвинява, че съм правил правописни грешки, машинни преводи и лоши синтаксиси? Да вярвам ли на неговите лъжи? Не може всеки път да постъпва така с мен! Това не е честно! Притеснявам се да не ме блокират, ако направя нещо лошо, отчаян съм! Докога ще търпя неразбиране? [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 08:52, 8 януари 2026 (UTC) :::Може би трябва да си вземеш забележка от редакциите му. Само днес си създал 5 статии за филми, в които той е направил едни и същи промени – замяна на бъдещо в уводната част и минало време в сегашно историческо, както и незначителни грешки, което вече споменах по-горе. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 10:04, 8 януари 2026 (UTC) ::::Заради него ми иде да напусна Уикипедия. Щом ще е админ и блокира някого, напускам! Съжалявам за арогантните думи, но това вече не се търпи! Вече не искам да имам общо с него. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 06:06, 9 януари 2026 (UTC) :::::Не, моля те, недей! Ако напуснеш, няма кой да се занимава със създаването на статии за филми и актьори, което не е малко и никак лесно. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 06:15, 9 януари 2026 (UTC) ::::::Like the windows е прав. „Уикипедия“ има нужда от теб. Аз много харесвам статиите ти и точно затова ги чета и редактирам. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:25, 9 януари 2026 (UTC) :::::::Лъжеш, [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]]! Не ти вярвам! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] Блокирват ме, ако направя нещо лошо и ме е страх! ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 20:48, 9 януари 2026 (UTC) ::::::::Ние също сме хора като теб. Никой не наказва без причина. Не се страхувай. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:21, 10 януари 2026 (UTC) :::::::::Достатъчно лъжи. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 03:32, 11 януари 2026 (UTC) И мен. [[Потребител:Luxferuer|Румен от Заара]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 14:23, 10 януари 2026 (UTC) Спри да ме шпионираш. [[Потребител:Luxferuer|Румен от Заара]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 05:04, 19 януари 2026 (UTC) == Avtokatalog arkhiv == Моля за изясняване на причината за анулирането - изясняване на източника, който изобщо не е свързан с търговията? [[Потребител:555demon555|555demon555]] ([[Потребител беседа:555demon555|беседа]]) 16:53, 14 януари 2026 (UTC) : Страницата, посочена от вас за източник, извежда до грешка, а дори и да не беше така – сайтът не е достоверен. Повече информация можете да намерите на [[У:ЦИ]]. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 17:08, 14 януари 2026 (UTC) ::Съжалявам, вие сте напълно прав - страницата показваше страница 404 - мога ли да го коригирам и да го публикувам? [[Потребител:555demon555|555demon555]] ([[Потребител беседа:555demon555|беседа]]) 17:19, 14 януари 2026 (UTC) :::Източникът, изглежда, е асистент, задвижван от изкуствен интелект. Боя се, че не е подходящ. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:52, 14 януари 2026 (UTC) ::::За съжаление, не ви разбирам - какво общо има гласовият асистент с това? Липсва и не е свързано с темата на страницата с инструкции История по години. [[Потребител:555demon555|555demon555]] ([[Потребител беседа:555demon555|беседа]]) 18:32, 14 януари 2026 (UTC) :::::Главното тук е, че е вероятно използван [[изкуствен интелект]] за създаването на статията, а както вече споменах – даденият сайт е недостоворен и съответно няма място в Уикипедия. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 18:35, 14 януари 2026 (UTC) ::::::Информацията в сайта, който се опитвате да цитирате, е писана от изкуствен интелект. Това се опитвах да кажа. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:38, 14 януари 2026 (UTC) :::::::добре благодаря [[Потребител:555demon555|555demon555]] ([[Потребител беседа:555demon555|беседа]]) 19:03, 14 януари 2026 (UTC) == Помощ == Здрасти! Днес създадох [[Шаблон:Национален олимпийски комитет]], но така и не успях да добавя описание към файла. Можеш ли да го направиш? --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 13:49, 15 януари 2026 (UTC) :Описание към логото ли? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:07, 15 януари 2026 (UTC) ::Да, направо да излиза „Лого“ под него, автоматично. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 14:12, 15 януари 2026 (UTC) :::1. Например [[Специални:Diff/12795642|така]]. :::2. Нужно ли е да пише нещо изобщо? Ако е някаква снимка на участниците примерно, може да има описание „Част от оганизаторите, 2015 г.“. Но ако е само логото, защо трябва да пише „Лого“? :::3. Необходим ли е специален шаблон за това? Защо да не ползмаме {{ш|Организация}}? :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:21, 15 януари 2026 (UTC) ::::Ще отговоря по ред: ::::2. За кои участници става въпрос? А иначе ако е само логото, идеята ми е просто да става ясно, че това е лого, не нещо друго. ::::3. Според мен има смисъл от отделен шаблон, защото има неща като кода на МОК и генералния секретар, които липсват в <nowiki>{{Организация}}</nowiki>.<br>--[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 19:35, 15 януари 2026 (UTC) :::::Добре, както сметнеш за редно. Надявам се, че те устройва така. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 20:20, 15 януари 2026 (UTC) ::::::Разбира се! [[File:Emoji u1f601.svg|18пкс]] --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 21:21, 15 януари 2026 (UTC) == редактиране на украински топоними == Привет! С оглед отменените редакции, посъветвай моля, как най-добре да се реализират тези промени. Като основен аргумент може да използваме тази конвенция Wikipedia:Naming conventions (Ukrainian places) https://en.wikipedia.org/wiki/Wikipedia%3ANaming_conventions_%28Ukrainian_places%29 Благодаря. Оставам на разположение. Геннадий Воробьов [[Потребител:G.Vorobyov|G.Vorobyov]] ([[Потребител беседа:G.Vorobyov|беседа]]) 10:41, 16 януари 2026 (UTC) :Привіт, це Вікіпедія болгарською мовою. Тут практика може відрізнятися від того, що вже є нормою у Вікіпедії англійською мовою. Перш ніж вносити такі глобальні зміни в назви, я б запропонував тобі розпочати дискусію [[Уикипедия:Разговори|тут]] – на сторінці обговорення. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:08, 16 януари 2026 (UTC) == Invitation: Bring Feminism and Folklore to your wiki == <div style="border:4px maroon ridge; padding:4px;"> [[File:Feminism and Folklore 2026 logo.svg|center|550px|frameless]] <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr" style="padding: 1em 2em;"> <div style="text-align: center; width: 100%;">''{{int:please-translate}}''</div> ;Hello {{BASEPAGENAME}}, We noticed your dedicated contributions to this wiki. As an experienced editor, your leadership could help bridge the gender gap on Wikipedia. We are inviting you to '''organize the Feminism and Folklore 2026''' writing competition for your community. ;Why Organize? The campaign (1 Feb – 31 March) focuses on women’s stories, folk culture, and traditions. By setting up a local page, you help your community document their unique history. ;We have made it easy for you You do not need to do everything from scratch. The international team has prepared tools to help you: * '''Article Lists:''' Find missing topics relevant to your culture. * '''CampWiz Tool:''' Easily manage the contest and track points. ;Want to talk to us first? If you have questions or want to meet the team, you are welcome to join our Office Hours (live Q&A sessions). ''[[:m:Event:Wiki Loves Folklore 2026 Office Hours|Click here to see the Office Hours schedule]]'' ;Ready to start? Please check the project page to see how simple it is to register. '''[[:m:Feminism and Folklore 2026|Click here to Learn More and Sign Up]]''' Thank you for your time and hard work! '''The Feminism and Folklore 2026 Team''' ---- <small>You received this message because you are a valued contributor. If you have questions, please ask on the [[:m:Talk:Feminism and Folklore 2026/Project Page|Meta Talk Page]].</small> </div></div> --[[Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 16:49, 18 януари 2026 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:Tiven2240@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=User:Tiven2240/fnf26-p&oldid=29949530 --> == Кавички == Знам, че ти разбираш от кавички [[file:lol1.gif]], затова реших да попитам теб. В случая на [[:en:San Marino Highway]] ще се поставят ли кавички около „Сан Марино“? Погледнах от [https://kaksepishe.com/kavichki-ulici-bulevardi/ тук] и би трябвало да се отнася и за магистралите, но не съм напълно сигурен, защото е името на държавата и единствената магистрала в страната, ако това е от значение. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 14:29, 20 януари 2026 (UTC) :Имената на магистралите трябва да се пишат с кавички: [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/pri-imena-na-topografski-obekti-yazoviri-mestnosti-kurortni-kompleksi-letishcha-magistrali-i-dr-10/357 магистрала „Хемус“]. Но името на статията няма ли да бъде '''Сан Марино (магистрала)'''? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:30, 20 януари 2026 (UTC) ::Всъщност, да. Аз се колебаех измежду „Магистрала на Сан Марино“ и „Магистрала Сан Марино“, като въпросът ми беше за второто, но твоят вариант е по-добър. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 16:50, 20 януари 2026 (UTC) == Цитат уеб == Здравей, ти успя ли да стигнеш до [[Шаблон беседа:Цитат_уеб#Промяна_в_три_параметъра|тук]]? <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 06:52, 23 януари 2026 (UTC) == Кавички по БДС при именуването на летища == Изглежда схващам не напълно правилно поставянето на кавички при именуването на летища и те моля да ми съдействаш. Ако правилно разбирам правилата, то летищата с имена на села, градове или държави не следва да имат кавички, тъй като са наименувания по място. От друга страна тези именувани на човек са с кавички. Има и примери като този: Международно летище Владивосток „В. К. Арсеньев“, когато кавичките са само за името на човека. И ако правилно днес установявам, че правя грешки, то тези статии: [[Летище „Домодедово – М. В. Ломоносов“]], [[летище „Лондон Хийтроу“]], [[Международно летище „Лос Анджелис“]], [[Летище „Франкфурт на Майн“]] и [[Летище „Шереметиево – А. С. Пушкин“]] са с грешно поставени кавички в заглавията си? <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 10:33, 26 януари 2026 (UTC) :Институтът за български език казва [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/nazvaniya-na-administrativni-edinitsi-institutsii-organizatsii-trgovski-obekti-10/2236 „летище София“], [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/pri-imena-na-topografski-obekti-yazoviri-mestnosti-kurortni-kompleksi-letishcha-magistrali-i-dr-10/917 „аерогара София“]. Ние това, между другото, сме го [[Специални:PermaLink/12390431#c-Станислав_Николаев-20241017142000-Carbonaro.-20241017140800|обсъждали]] и ти каза, че когато името на летището съвпада с името на града, слагаш кавички. Когато името на летището не е като това на града, не слагаш кавички. :Имам чувството, че не мога много да помогна, тъй като и аз самият не знам. [[File:Twemoji12 1f601.svg|20px]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:09, 26 януари 2026 (UTC) ::Добре си спомням, че сме го обсъждали, но това не означава, че съм бил прав и сега съм още повече объркан. Просто ще пиша на езикови справки по въпроса, искам да го изясня напълно. Ще ти пиша, когато ми отговорят. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 11:27, 26 януари 2026 (UTC) Получих отговор, поставям ти моя въпрос: {{цитат| * From: "Nikolaev" <Nikolaev@designtec-hnik.com> * To: "ezikovispravki" <ezikovispravki@ibl.bas.bg> * Sent: Monday, January 26, 2026 1:38:55 PM * Subject: Кавички по БДС при именуването на летища Здравейте, Бихте ли ми помогнали с кавичките при именуването на летища? Ако правилно разбирам правилата,<br />то летищата с имена на села, градове или държави не следва да имат кавички, <br />тъй като са наименувания по място. От друга страна тези именувани на човек са с кавички. В този смисъл, правилно ли са изписани тези летищата по този начин: * Летище Шереметиево – „А. С. Пушкин“ * Летище Домодедово – „М. В. Ломоносов“ * Летище Лондон Хийтроу * Международно летище Лос Анджелис * Летище Франкфурт на Майн * Летище „Васил Левски“ – София}} И техния отговор: {{цитат| * From: Езикови справки (ИБЕ – БАН) <ezikovispravki@ibl.bas.bg> * Sent: Monday, January 26, 2026 2:41 PM * To: Stanislav Nikolaev <Nikolaev@designtec-hnik.com> * Subject: Re: Кавички по БДС при именуването на летища Здравейте, Названията са правилно оформени, но не се поставя тире в първите два случая: * Летище Шереметиево „А. С. Пушкин“ * Летище Домодедово „М. В. Ломоносов“. * Тире се поставя, ако географското име е след названието на летището, както е в последния пример: * Летище „Васил Левски“ – София. С уважение, <br />Служба за езикови справки и консултации <br />Институт за български език – БАН}} Доколкото разбирам въобще в Уикипедия сме си силно заблудени по темата [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]]. В случай, че искаш да ти препратя отговора им по имейл, пиши ми. --<span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 13:00, 26 януари 2026 (UTC) :Хаха, поне един въпрос е отметнат. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:09, 26 януари 2026 (UTC) ::На този етап няма да минавам през засегнатите статии, за да оправям проблема, но в новите такива ще спазвам тези правила. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 13:19, 26 януари 2026 (UTC) :::Следях темата с голям интерес и бих казал, че и на мен ми беше полезно да разбера отговора. Никога не съм се замислял по темата, но случаят определено ме заинтригува, въпреки че не пиша за летища. [[File:Usmivka.png]] --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 17:21, 26 януари 2026 (UTC) == Връщане на редакции в потребителски беседи == Привет! [[Special:Diff/12807759|Тази]], [[Special:Diff/12807760|тази]] и [[Special:Diff/12807761|тази]] редакции не са ОК. Разбирам да са вандализми, че да ги връщаш, но потребителят моли за помощ, нищо че наподобява малко на спам. Пак не е основание да се връщат така лекомислено редакции. Дори и да имаш съмнения, че потребителят извършва платени приноси и е в открит конфликт на интереси, не трябва да се действа по този начин. Също така отправеното от теб предупреждение на беседата на въпросния потребител е написано в стил, който противоречи на [[У:ППД]] и по-скоро предполага злонамереност. За мен този подход е изначало грешен и може да отблъсне потенциално качествен редактор, който в началото просто не е наясно с правилата и начина на работа в проекта. Разбира се, винаги може и да греша, но аз бих опитал по-дипломатичен стил на комуникация. Ако се установи, че наистина това не помага и че потребителят не е тук, за да създава енциклопедия, чак тогава стилът на комуникация следва да стане по-нетактичен. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 17:06, 29 януари 2026 (UTC) :Благодаря за забележката, [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]]. Тогава имах усещането, че ако не беше спрян, щеше да обходи всички беседи, публикувайки едно и също запитване. Сега, погледнато отстрани, разбирам, че наистина подходът е бил драстичен. Все пак статията вече беше в инкубатора, той създаде нова в основното именно пространство, започна да провежда агресивна кампания, но '''никога не беше предупреждаван''' в по-спокойна атмосфера и по-добронамерено за изискванията ни към платените приноси и за политиката за значимост. Трябваше да се започне с това. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:12, 29 януари 2026 (UTC) == Спам == Чудех се, има ли смисъл да продължаваме да преместваме [[Чернова:Партия на ислямското Таджикистан|тази статия]], която е очевиден спам в Инкубатора? Ти си премествал подобна статия поне 4 пъти, аз съм подавал подобна статия за изтриване още толкова, струва ми се, че просто си губим времето, а и паметта на сърварите, с този спам. --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 11:42, 1 февруари 2026 (UTC) :Май наистина няма смисъл. Мислех да я предложа за бързо изтриване (спам, вандализъм, без източници), но можеше с основание да бъде оспорена с мотива, че ''има статии за A и B, защо да няма за Таджикистан''. Гледали сме го този филм. За сървърите не бих се тревожил. В даден момент ще трябва да се поиска защита. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:23, 1 февруари 2026 (UTC) ::И аз, просто реших да ги добавя като още една причина. А за оспорване, засега никой не го е оспорвал, когато аз съм ги подавал, така че не бих се притеснявал за тази възможност засега. Въпросът е как да го спрем? --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 12:29, 1 февруари 2026 (UTC) :::Със защита на статията или блокиране. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:31, 1 февруари 2026 (UTC) ::::И двете ми се струват невъзможни, статията си сменя името, добавяйки или махайки букви, а акаунтът не е един и същ. Не знам доколко би проработило. --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 12:35, 1 февруари 2026 (UTC) :::::Ами значи ще имаме интересно преследване. [[File:Twemoji 1f602.svg|18px|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:38, 1 февруари 2026 (UTC) ::::::Така се очертава. --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 13:08, 1 февруари 2026 (UTC) == Чернова на редакция == Забелязал съм, че понякога Уикипедия запазва чернова на редакцията ти при случайно излизане или презареждане на страницата, въпросът ми е защо това не работи винаги, а само в редки случаи. Този въпрос се породи след много ситуации, в които случайно съм затварял или презареждал страница, включително и днес, и всичкият ми труд е заминавал на вятъра. Очевидно, грешката е моя, но просто ми е чудно дали няма решение на проблема. --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 15:02, 8 февруари 2026 (UTC) :Може би това си го забелязал в беседите – когато ползваш бутона „Отговор“, ще потвърдиш ли дали е така? В нормалните статии не съм забелязвал да има такава функционалност. Всъщност много рядко във визуалния редактор, ако презаредиш страницата, ще ти се възстанови версията. Но ако си я затворил и си обикалял из „Уикипедия“, и после решиш пак да се върнеш, не. На мобилен телефон не знам как е. Решението май е постоянно да си копираш текста, ако пишеш нещо дълго. Знам колко е гадно целият ти труд да отиде на вятъра. Повечето смартфони, както и съвременните настолни операционни системи имат хронология на системния буфер. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:13, 8 февруари 2026 (UTC) ::Не, говорех за статиите, иначе и в беседите го има, прав си. ::За копирането — бях започнал да го правя в Уикиречник, но си прав, че трябва и в Уикипедия да започна да прилагам този подход, иначе често ще попадам на този проблем. В случая поне имам запаметено резюмето, така че ще мога да си припомня, когато пак реша да редактирам статията, какво горе-долу съм правил. [[File:Usmivka.png]] --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 15:21, 8 февруари 2026 (UTC) :::@[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]], този проблем е (полу)решен. От близо година и половина в бгУ също има възможност да се възстанови незапазена редакция и да се продължи оттам, където е прекъсната. [[Специални:Настройки#mw-prefsection-editing]] → ''Включване на възможността „[[Специални:EditRecovery|Възстановяване на редакция]]“''. Инструментът обаче изглежда неконсистентен. Понякога съхранява и възстановява (или пита за възстановяване в редактора на код), друг път не. Затова казвам ''полу''. Забелязвам, че се влияе от начина на прекъсване на редакцията. Ако излезе диалогов прозорец, в който се пита дали потребителят наистина желае да откаже редакцията/редакциите (и го направи), то тогава не съхранява нищо. При всякакъв друг тип грешен клик и/или напускане (или принудително затваряне) на страницата редакцията се съхранява, като след това може да се възстанови. Само не съм го тествал дали и как работи за мобилни устройства. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 23:53, 9 февруари 2026 (UTC) ::::Пуснах я, така че предстои да видим как работи на мобилно устройство. Благодаря за информацията! --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 04:06, 10 февруари 2026 (UTC) == Deletion of the film "That´s Allright Mama" == Why did you delete the film in which Jacky Stoev appears as an actor from his Wikipedia page? dusty Roy [[Потребител:Dusty Roy|Dusty Roy]] ([[Потребител беседа:Dusty Roy|беседа]]) 20:11, 8 февруари 2026 (UTC) :Защото нищо не се разбира. Какво е ''стар Distorted Elvis''? Защо ''Roy'' е на английски? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 20:21, 8 февруари 2026 (UTC) ::The Distorted Elvises is a rock band founded by Ray van Zeschau, the son of Jacky and the nephew of Ljeben Stoev. The film premiered at the International Short Film Festival in Dresden in 2024. And Rio is the name of the role [[Потребител:Dusty Roy|Dusty Roy]] ([[Потребител беседа:Dusty Roy|беседа]]) 20:30, 8 февруари 2026 (UTC) https://de.wikipedia.org/wiki/The_Distorted_Elvises :::Jetzt verstehe ich. Sie entsprachen größtenteils nicht der korrekten bulgarischen Syntax. Deshalb. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 20:33, 8 февруари 2026 (UTC) :I simply left the names in the original language because I thought that was correct. Perhaps they should be written in Bulgarian as well as in the original language. [[Потребител:Dusty Roy|Dusty Roy]] ([[Потребител беседа:Dusty Roy|беседа]]) 20:37, 8 февруари 2026 (UTC) == Deletion of the film "Mein Onkel Lubo" (german Version), "Der leere Raum and the Facebook sites of Ljuben Stoev? == Why did you delete the Movies in which Ljuben Stoev appears as an actor and why did you delete the Facebooksites of Ljuben Stoev on his Wikipedia page? [[Потребител:Dusty Roy|Dusty Roy]] ([[Потребител беседа:Dusty Roy|беседа]]) 20:26, 8 февруари 2026 (UTC) https://de.wikipedia.org/wiki/Mein_Onkel_Lubo https://de.wikipedia.org/wiki/Ljuben_Stoew Furthermore, the film "Der leere Raum" had its cinema premiere at the Sofia Film Festival 2025! == Джаджа == Дали е възможно шаблоните в твоята джаджа, които имат параметър за дата, да използват времето в България, а не на сървърите, или това не е възможно? Питам, защото сега използвах такъв шаблон, но понеже е твърде рано, системата смята, че съм го поставил в следващия ден, тоест пише „поискан преди -1 ден“, което е смешно, но и объркващо за незапознатите. [[File:Usmivka.png]] --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 23:56, 8 февруари 2026 (UTC) :Това е интересно, защото ти си добавил шаблона в 01:49, 9 февруари 2026 (UTC+2), а сървърното време е било 23:49, 8 февруари 2026 (UTC). Не би ли трябвало описаният от теб проблем да се появява, ако тя използваше българското време? :Ще помисля защо се е получило, но най-вероятно джаджата е поставила правилната дата – 8 февруари, а ти си я променил на 9 февруари и затова си видял −1 ден. Кажи, моля те, дали е така. Иначе благодаря за сигнала, ще помисля дали може да се подобри, винаги съобщавай, ако има нещо. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 04:08, 9 февруари 2026 (UTC) ::Така стана. Тя държеше да постави 8., но понеже това не е датата за мен, реших, че е по-добре да напиша 9., въпреки че така ще показва -1 ден. --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 04:43, 9 февруари 2026 (UTC) :::Какво е окончателното ти решение – да го направим ли с българското време? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 05:08, 9 февруари 2026 (UTC) ::::При положение че е само за няколко часа, може би не си заслужава труда. --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 05:10, 9 февруари 2026 (UTC) :::::Както кажеш. Ако го сменим, пак ще показва −1 ден, защото, ако зимното българско време е 01:30, сървърното ще е 23:30. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:18, 9 февруари 2026 (UTC) ::::::Наясно съм, просто бях любопитен за възможностите. Благодаря за отговора! --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 06:18, 9 февруари 2026 (UTC) == Thank you for being a medical contributors! == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> {| style="background-color: #fdffe7; color: #000; border: 1px solid #fceb92;" |rowspan="2" style="vertical-align: middle; padding: 5px;" | [[File:Wiki Project Med Foundation logo.svg|130px]] |style="font-size: x-large; padding: 3px 3px 0 3px; height: 1.5em;" |'''The 2025 Cure Award''' |- | style="vertical-align: middle; padding: 3px;" |In 2025 you '''[[mdwiki:WikiProjectMed:WikiProject_Medicine/Stats/Top_medical_editors_2025_(all)|were one of the top medical editors in your language]]'''. Thank you from [[m:WikiProject_Med|Wiki Project Med]] for helping bring free, complete, accurate, up-to-date health information to the public. We appreciate you and the vital work you do! Wiki Project Med Foundation is a [[meta:Wikimedia_thematic_organizations|thematic organization]] whose mission is to improve our health content. '''[[meta:Wiki_Project_Med#People_interested|Consider joining for 2026]]''', there are no associated costs. Additionally one of our primary efforts revolves around translating health content. We invite you to '''[https://mdwiki.toolforge.org/Translation_Dashboard/index.php try our new workflow]''' if you have not already. Our dashboard automatically [https://mdwiki.toolforge.org/Translation_Dashboard/leaderboard.php collects statistics] of your efforts and we are working on [https://mdwiki.toolforge.org/fixwikirefs.php tools to automatically improve formating]. |} Look forwards to collaborating in the year ahead. Thanks again :-) -- [[mdwiki:User:Doc_James|<span style="color:#0000f1">'''Doc James'''</span>]] along with the rest of the team at '''[[m:WikiProject_Med|Wiki Project Med Foundation]]''' 07:42, 14 февруари 2026 (UTC) </div> (This message was sent to [[:Потребител:Carbonaro.]] and is being posted here due to a redirect.) <!-- Съобщението е изпратено от User:Doc James@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/Top_Other_Language_Editors_2025&oldid=30070084 --> == Транспорт в Катар == Данните за транспорта в Катар поне що се отнася до релсовия и шосейния (и за [[Въздушен транспорт|въздушния]] допускам, че е така) действително излязоха остарели, а вероятно и донякъде неверни дори и във вида, в който са представени сега, но още не съм го установил с точност и със сигурност. Конкретно с последното визирам въпроса за дела на асфалтираните, спрямо наличните пътища, а особено – за дължината на наличните (преди, сега, в онзи момент за който става или е ставало дума в съответните им описания). Основанията за съмненията и недоуменията ми можеш да отгатнеш, четейки [[:en:Transport_in_Qatar|тази статия]]. От нея е видно и че предположението ми, че в Катар към [[2007|2007 г.]] наистина не е имало железопътни линии (преди това просто пишеше, че няма такива линии, без уточнение за [[Дата|датата]], но данните за [[Икономика|икономиката]] на страната явно са – предимно – от 2006-2008 г. и затова я определих така) е оправдано; обаче оттогава нещата са се променили и сега ([[2026|2026 г.]]) [[железопътен транспорт]] в Катар определено има и вероятно продължава да се действа по неговото още по-пълно разширяване, усъвършенстване и свързване. Доколкото можах да разбера опитите да се създаде такъв са започнали именно през 2008 г., но някакъв по-сериозен напредък е имало едва около [[2011]]-[[2013|2013 г.]] (с проектирането и стартирането на работата по [[Метро|метрото]] в [[Доха]] от компанията [[:en:Qatar_Rail|Qatar Rail]]). Като по-опитен в редактирането, смятам, че ти можеш по-точно и достоверно да направиш съответните корекции, но остава отворен въпросът за дължината, състоянието и естеството на катарските „шосета“ (вероятно значещо [[Автомобил|автомобилни]] пътища – по подразбиране, но в материала от който са черпени сведенията за тях може би значи друго). По-точно – какви основания би могло да има твърдението, че само половината от (около) 2,5 хиляди километра шосета са асфалтирани (както се казва и се казваше в българската статия ''[[Катар]]'' – „около“ аз го добавих по очевидни причини, както и датата), при положение, че в гореказаната английска статия се твърди, че [[Магистрала|магистралите]] обхващат или са обхващали именно 1230 км., от които повечето са били [[Асфалтобетон|асфалтирани]] още към края на [[20 век|XX век]] (когато и изглежда да са били горе-долу пак толкова дълги общо), а (кога точно обаче?) впоследствие: (машинен превод) „Повечето от главните пътища са обновени до многолентови магистрали с две платна“. Може би ще успееш да разгадаеш и това и по-вярно да решиш как да се отрази то в българската статия за Катар. Ще съм ти много благодарен, ако се потрудиш над нея в този смисъл! [[Потребител:Gvelf|Gvelf]] ([[Потребител беседа:Gvelf|беседа]]) 21:18, 19 февруари 2026 (UTC) :О, далеч не съм по-опитен от теб. [[Файл:Namiga.png|alt=намигане|link=]] Ще погледна статията и ще видя какво мога да направя. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 04:01, 20 февруари 2026 (UTC) ::В статията на руски език [[:ru:Транспорт_в_Катаре#%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D1%8B%D0%B9_%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82|Транспорт в Катаре]] открих информация за автомобилните пътища, която може да се окаже полезна и се отнася за [[2010|2010 г.]] [[Потребител:Gvelf|Gvelf]] ([[Потребител беседа:Gvelf|беседа]]) 21:14, 9 март 2026 (UTC) == Уикипочивка == Здравей, Carbonaro. Както най-вероятно си забелязал, си взех кратка уикипочивка (за миналия вече месец февруари). Ако имаш време, можеш ли да споделиш дали нещо ново се е случило, докато не бях активен, или по-скоро не? Не искам да ти досаждам, затова не се притеснявай да не ми отговориш. [[File:Emoji u1f642.svg|18пкс]] --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 21:26, 4 март 2026 (UTC) :{{пинг|Like the windows}} Добре дошъл. Като цяло, не се е случвало кой знае какво, работим си, няма нови приети политики. Единственото важно може би за теб, понеже редактираш от телефон, е, че [[Специални:PermaLink/12826855|кодът за въвеждане на знаци]] беше усъвършенстван и вече работи с визуалния редактор. Имаше раздвижване покрай актуалните геополитически събития, например засилено създаване на статии и вандализми в статии за политици. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:19, 5 март 2026 (UTC) ::Здравей, отново с малко закъснение – но благодаря за отговора. Вече се завръщам напълно. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 20:35, 20 март 2026 (UTC) ::Явно още не съм бил „готов“, когато писах по-рано този месец. [[File:Emoji u1f601.svg|18пкс]] --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 23:20, 20 март 2026 (UTC) == Въпрос == Какъв беше смисълът от изключението за пипането в ref-овете, който се наложи да се добавя в Advisor-а преди около две години? Питам съвсем сериозно. Сега минаваш и [[Special:Diff/12841704|правиш точно това]], за което [[МедияУики беседа:Gadget-Advisor.js#Деактивиране на „Съветника“ – проучване|ти тогава силно недоволстваше]]. Оставам с впечатлението, че дори не си [https://www.ciela.com/istorija-na-b-lgarite-1878-1944-v-dokumenti-tom-1-1878-1912-chast-p-rva.html проверил] дали редакцията ти е ОК. И да, съвсем наясно съм, че това дори не е работа на Advisor-а, а на страничен твой скрипт и/или функция от интерфейса. А уж заглавията трябваше да са в оригинал. Казваш нещо, после изведнъж правиш точно обратното. Ако не го мислиш наистина, просто не го казвай. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 23:38, 5 март 2026 (UTC) :Здравей, [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]]. Да, тези редакции са автоматични. Искам да обясня максимално точно причината за настояването тогава и причината сега понякога да побутвам някои '''български''' източници. Ще те помоля, ако нещо не е ясно, наистина пак да ме питаш за доизяснения, защото знам колко усилия костваше преработката тогава и не искам да има неправилни впечатления. :{| class=wikitable ! Редакция !! Коментар |- | [[Специални:Diff/7103149]] || Виж конкретно как <code>"Dear Leader"</code> става <code>„Dear Leader“</code>; <code>Karl Grün: „The Social Movement in France and Belgium“</code> и други, все в чуждоезични източници |- | [[Специални:Diff/9987703]] || <code>”Bulletin du Club du Meilleur Livre”, vol. 12 (1955) p. 4 – 8; Camus A., <nowiki>''Lettre à R. Barthes sur „La Peste“''</nowiki></code> |- | [[Специални:Diff/11678947]] || <code>Matt Abrahams: „How to Make Your Communication Memorable“</code> |} :Няма да изброявам повече, за да не натоварва, но идеята се разбира, предполагам – „Съветникът“ се ползва машинално, често без проверка. В процеса на работа се заменят източници, ISSN-и, цитати и други фрагменти от статията, които не би трябвало да се пипат. Макар че мощен инструмент като него – който, освен да подобри, има потенциала и да развали хиляди статии – трябва да се ползва с повишено внимание, това масово не се прави. Затова най-лесно беше да прескача ref-овете. :{{цб|Инструментът така или иначе е направен да не проверява съдържанието между някои тагове (<code>&lt;math&gt;</code>, <code>&lt;code&gt;</code>), като за начало може просто да се добави и <code>&lt;ref&gt;</code>.|Carbonaro.|diff=11679094}} :'''Кога идва разминаването и защо изглежда, сякаш пренебрегвам правилото, за което лично съм настоявал''' :В българския език от тези три възможни знака: <code>-</code>, <code>–</code>, <code>—</code>, когато имаме шпации от двете страни, правилна е употребата само на втория. Нека разгледаме посочения от теб (с право) пример: :{| class=wikitable ! Вариант !! Коментар |- | Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 451. || Най-неправилно. [[Дефис]]и в абсолютно никакъв случай не се употребяват в българския език, когато от двете страни има шпации. |- | Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 451. || По-правилно. Макар да не отговаря 100% на оригинала, текстът е предаден съгласно регулациите, с използване на [[тире]]. |- | Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878–1944. В документи. Том I. 1878–1912. Част втора. София: Просвета, 1996, с. 451. || Най-пълно и надявам се, най-правилно съгласно [https://beron.mon.bg/rechnik/3417 указанията за библиографско цитиране]. |} :Поел съм отговорността всички ненадзиравани редакции да бъдат проверявани, като се случва понякога да бъдат правени [[Специални:Diff/12766988|допълнителни корекции]]. :Има го и това, че човек се променя, развива, осъзнава своите грешки. Това довежда на мисълта, че ако преди 1 месец сме мислели по един начин, днес може да мислим по друг, но случаят тук не е такъв. Защо все пак е направена редакцията, привидно лекомислено, но в действителност не? Желанието ми е да се изчистят всякакви дребни пунктуационни несъответствия, поне доколкото е възможно и максимално неинвазивно. Да си го кажем направо: Източникът и в двата случая нямаше да е цитиран правилно (както забеляза). Тогава нека да са тирета, както си трябва, а не дефиси. Понеже едва ли има някого, който би проверявал 1000 източника на ден, молбата за „Съветника“ беше да се игнорират всякакви източници, защото е '''по-лесно''', отколкото ако изискването беше: :<blockquote>В български източници нека да се проверява само за тирета, кавички и шльокавица, в английски източници да не се променят кавички, но в руски източници също. Дали поне да не изчистим дефисите, където не им е мястото? Всъщност нека да се проверяват само българските източници, ако е възможно.</blockquote> :Истината е, че ако се разровиш в редакциите ми, сигурно ще откриеш и други замени в източници, целенасочени, най-вече в източници от този формат: <code><nowiki>[https://example.com/ "Злато" - информация в example.com]</nowiki></code>. :'''TL;DR:''' Недоволствах относно „Съветника“, защото се ползваше от потребителите сляпо, без проверка. От самото си създаване той редактираше фрагменти, които не трябваше да се редактират. По‑лесно и по‑надеждно беше да се ограничат автоматичните промени, отколкото да се разчита на добросъвестността на потребителите. :Готов съм да обсъдим как да процедираме в бъдеще. Да не пипам ли изобщо източниците, било то ръчно или автоматично? Благодаря ти, че повдигна въпроса, защото бих си представил колко по-лесно щеше да е да си кажеш: „Мани го неблагодарника“, отколкото да ми дадеш шанс да се аргументирам. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:52, 6 март 2026 (UTC) ::Забелязвал съм и други редакции, неслучайно писах. Схващам, че според сегашните правила тази редакция може да се счита за правилна. Но не е. Забравяш, че има конфликт с друго правило. Това за цитатите. Цялото библиографско цитиране следва да запази оригиналния правопис и пунктуация, там където е възможно (разбирай всичко, без допълнително добавените пояснителни/обяснителни текстове; напр. том, страници и т.н.). Това е вид цитат. И като такъв нищо не го различава от останалите цитати. В случая трябваше да се коригира към оригинала. Мисля, че много добре го осъзнаваш. ::Остави аз какво ще си кажа. Представи си как изглежда отстрани. Казваш другите правели машинални редакции, без да се съобразявали с правилността. В момента ти правиш същото, също без да си сигурен. Утре точно това нещо ще стане повод другите да искат да се премахне това или друго правило. И ще са в правото си. След като за един може, защо за останалите да не може. ::Сам се убеди наскоро колко е несправедливо да има някакво прието правило или решение и то да не се спазва, а да се изтъкват всевъзможни причини, само и само да се заобиколи. Врата в полето... Та прави каквото сметнеш за добре, аз нямам намерение да гоня и настоявам теб или другиго да спазва собствените си аргументи, които е изтъкнал някога. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 15:29, 6 март 2026 (UTC) :::Съвършено си прав и те разбирам. Благодаря ти, че и ти ме разбираш. Занапред ще избягвам да променям цитати, включително може би добавените от strumski.com, с кавичките? Чувствай се свободен да ми кажеш, ако някога видиш и други проблемни редакции. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:08, 6 март 2026 (UTC) == Wikidata == Кой има правата да променя заключени Wikidata страници? Преместих една страница под ново заглавие, но МЕП-овете са към старото, не е чак такъв проблем, но би било добре да се преместят. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 18:40, 16 март 2026 (UTC) :„[[:wikidata:Q173145|Йос Верстапен]]“ не е заключена. Имай предвид, че от смартфон е почти невъзможно да се редактира в „Уикиданни“. 🙁 [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:45, 16 март 2026 (UTC) ::Тази е с правилните МЕП-ове, но за сина му е заключена, доколкото виждам. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 18:46, 16 март 2026 (UTC) :::Иначе имам опит с това колко трудно става от телефон. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 18:47, 16 март 2026 (UTC) ::::Хаха. Разбрах – „[[:wikidata:Q2239218|Макс Ферстапен]]“ може да се редактира от автоматично одобрени потребители. В повечето случаи това са [[:wikidata:Wikidata:Autoconfirmed users|потребители с регистрация отпреди повече от 4 дена и с над 50 редакции]]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:52, 16 март 2026 (UTC) :::::Значи просто телефонът ми създава проблеми, ясно, благодаря! [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 19:06, 16 март 2026 (UTC) ::::::И редакциите, разбира се. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 19:06, 16 март 2026 (UTC) ::{{пинг|Валери Василев}} Ще се включа набързо – в Уикиданни най-лесно се работи след натискане на ''Desktop view'' в най-долната част на екрана, в ляво, ако не се лъжа. Аз лично съм си активирал и бета функцията ''Edit Wikidata Items on mobile devices'', която можеш да намериш в ''User preferences'' в настройките. [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 23:25, 20 март 2026 (UTC) :::За първото знаех, за второто — не, благодаря за помощта! [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 05:53, 21 март 2026 (UTC) ::::@[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], от известно време се води [https://en.wikipedia.org/wiki/Talk:Max_Verstappen#Dutch_pronunciation тема] в английската Уикипедия относно произношението на имената им. Не смятам, че преместването не е правилно, но се чудех дали резултатът от тази тема би бил от полза за българските страници по някакъв начин, или по-скоро няма никакво отношение. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 19:56, 21 март 2026 (UTC) :::::По принцип идеята е, че всеки проект си разработва сам принципите и правилата. А и в „Уикипедия“ на английски ползват латински букви, така че конкретно за Верстапен не би трябвало да ни касае особено. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 20:06, 21 март 2026 (UTC) ::::::Разбира се, просто исках да питам дали няма нещо полезно и за нас там, за казаното от теб съм напълно съгласен. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 20:12, 21 март 2026 (UTC) :::::::Това преместване обаче не е редно, както сте го направил @[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]]! Вижда се от историята на статията, че е местена многократно в последните две години, очевидно няма консенсус; допълнително в медиите се използва често Ферстапен, т.е. може да се твърди наложеност на името, независимо какво е написано в наредба за ГЕОГРАФСКИТЕ имена. Редно беше да обсъдите преди да местите! [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 11:56, 25 март 2026 (UTC) ::::::::Имах усещане, че ще се окаже така. Извинявам се. Нека тогава го обсъдим. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 11:58, 25 март 2026 (UTC) :::::::::А за наложеност, и с в е доста разпространено, така че трябва едно от двете да е заглавие и просто другото да се спомене. Нека общността реши кое ще е. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 12:01, 25 март 2026 (UTC) ::::::::::Въпреки че може да се повдигне и въпросът защо статията на баща му е преместена без обсъждане с аргумента „фамилията е като на сина му“, но няма значение, нека обсъдим и за двамата — как ще е, дали трябва да е еднаква, или не и така нататък, повече ще постигнем с обсъждане, прав сте. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 12:20, 25 март 2026 (UTC) == Курсив == Дали английските заглавия трябва да са в курсив? Струва ми се, че може би не, но реших да те питам преди да правя промени. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 16:53, 27 март 2026 (UTC) :Това беше [[Специални:PermaLink/11522876#Писатели|доста голямо обсъждане]]. Като цяло, някои използват курсив, за да се откроява собственото име, ако е съставено от много думи, например ''Romantic Times''. ::{{Color|grey|Негови произведения са публикувани в ''Romantic Times'', ''Vogue'' и ''Daily Telegraph''.}} :Кавички не е много правилно да се използват, защото [https://beron.mon.bg/rechnik/2760 са собствени имена с некирилска графика]. :Благодаря ти, че пита: това е най-правилният подход. Не е грешно и без курсив. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:00, 27 март 2026 (UTC) ::Просто една статия, която аз съм превеждал и има нужда от доста поправки, е и с двата варианта и се чудих към кой да я уеднаквя. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 17:08, 27 март 2026 (UTC) :::А за кавичките знам и понеже обикновено курсивът се използва вместо кавички, сметнах, че може да следва същото правило. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 17:09, 27 март 2026 (UTC) ::::Ами както решиш в случая, няма наше уикипедианско правило, ако това си се чудил. Бях длъжен да спомена за кавичките не защото мисля, че не знаеш, а за цялост. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:08, 27 март 2026 (UTC) :::::От доста време се каня да питам, и като е започната тема, ще се възползвам. {{)}} :::::Какво правим със заглавия, които не използват нито кирилица, нито латиница? За пример ще дам [[тайска писменост|тайската]] и [[грузинска писменост|грузинската писменост]]. Предполагам, че не употребяваме нищо. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 18:10, 27 март 2026 (UTC) ::::::Те спадат към логиката на латинската, стига да не е с кавички, няма проблем. В случая са доста различни, така че може и курсивът да е излишен, но това е вече е въпрос на предпочитания. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 18:12, 27 март 2026 (UTC) ::::::: Така е. Сега дори забелязах, че отговор на моя въпрос може да се открие в шаблона {{ш2|lang}}. ::::::: {| class="wikitable" ! Език ! Резултат |- | {{lang|en|English}}, {{lang|es|Español}} | курсив |- | {{lang|ka|ქართული ენა}} | без курсив |} ::::::: Възможно ли е това да означава, че за другите писмености не се използва курсив? --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 18:35, 27 март 2026 (UTC) ::::::::По-скоро, че не се смята за нужно. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 18:38, 27 март 2026 (UTC) :::::::::Изключение може би прави гръцкият, където би изглеждало добре и с курсив. Някои азбуки нямат отделни [[глиф]]и за курсив и текстът изглежда само леко изкривен хоризонтално. Така че най-вече според ситуацията. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:20, 27 март 2026 (UTC) ::::::::::При отделни азбуки и писмености дори курсивът е силно желателно да се избягва, тъй като това изкривява определени глифове/символи и ги прави да изглеждат като други, което затруднява и обърква четенето/разпознаването на думата. Пример за такива са символите на някои източни писмени системи, арабската азбука и ивритът. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 20:33, 27 март 2026 (UTC) :::::::::::Това е така, курсивът трябва да е съобразен със случая. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 20:38, 27 март 2026 (UTC) ::::::::::::Прави сте. Най-добре да не го използваме изобщо за други писмености и азбуки. Благодаря и на тримата за включването! --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 21:05, 27 март 2026 (UTC) :::::Споменаването не е проблем, благодаря ти за него. А щом няма правило просто ще уеднаквя към едното. Благодаря ти отново! [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 18:10, 27 март 2026 (UTC) == Въпрос за филм == Създадох статия, в която наистина имаше неточни източници ( “ Живот между редовете “ )! Тъй като още съм нов, моля да ми обясниш как мога, след като съм премахнал въпросните източници, да премахна / премахнеш шаблона за бързо изтриване? Много благодаря предварително, ако го отстраниш или ми дадеш указания как да го направя! [[Потребител:BOtanica go|BOtanica go]] ([[Потребител беседа:BOtanica go|беседа]]) 06:39, 29 март 2026 (UTC) :Отговорих на беседата на статията. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:40, 29 март 2026 (UTC) == Македонско дружество Гоце Делчев-Варна == Моля, да се запознаете с историята на македонско дружество "Гоце Делчев"-Варна, което Ви написах и то е вярно-останалото е манипулация-първото дружество с това име съществува от 1931-1937г и е младежко.Второто мак. дружество с това име има във Варна от 1947-1977г., като след 1989г то е възстановено.Второто мак. д-во с това име във Варна е създ. от народната власт през 1947г. като е клон на комунистическия Съюз на мак. културно-просветни дружества "Г.Делчев" с клонове в отделни градове в България с българи бежанци от Македония и в Пиринска/Благоевгр. окръг/ Македония.Основното и автентично мак. др-во/братство/ е с име "Тодор Александров"..., което построява и Мак. дом във Варна [[Специални:Приноси/&#126;2026-20212-27|&#126;2026-20212-27]] ([[Потребител беседа:&#126;2026-20212-27|беседа]]) 19:40, 1 април 2026 (UTC) :Съжалявам. Ако говориш за [[Специални:Diff/12866581|това]], отмених редакцията, защото добавеният текст не беше оформен. Тирета, кавички, източници, нови изречения започват някъде по средата. Не съм запознат и не мога да направя коментар относно фактологията. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:49, 1 април 2026 (UTC) ::Филологията ли е важна или историческата истина...Жалки образовани хора поставящи ОБРАЗОВАНИЕТО над МОРАЛА-....-,....-----....,,,,,, [[Специални:Приноси/&#126;2026-20475-52|&#126;2026-20475-52]] ([[Потребител беседа:&#126;2026-20475-52|беседа]]) 14:01, 2 април 2026 (UTC) == Скрипт == Здравей, пиша ти за скрипта, който направи за изписването на „ѝ“ и българските кавички. Забелязвам, че вече за трети или четвърти път, ако не се лъжа, двойното изписване на горна кавичка за преобразуването ѝ в българска такава невинаги сработва. [[Шаблон беседа:Location map+|Тук]] например дори не мога да ги променя – редакцията не се приема. Не знам каква точно е причината или дали изобщо има начин да го оправиш, но реших да споделя. Може пък и аз да правя нещо погрешно. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 14:56, 3 април 2026 (UTC) :Много благодаря, [[Потребител:Like the windows|Like the windows]]. Всяка обратна връзка е важна. За съжаление, не можах да пресъздам проблема. Казваш, че невинаги сработва, може ли да наблюдаваш и да ми кажеш кога най-вече става това, нещо правил ли си предварително, използвал ли си бутона „Отговор“, или направо от редактора на код, копирал ли си нещо. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:54, 3 април 2026 (UTC) ::Обикновено не използвам бутона „Отговор“, защото така се форматира по-трудно. Не вярвам да е от някакво специфично действие преди изписването им, нито съм копирал/поставял текст. ::Днес [[Специални:Diff/12873302|пак се случи]], май разбрах кога става. Последно добавих кавичките точно там, където не са се преобразували. Интересното е, че преди да публикувам промените, превръщането се беше направило. Като че ли дори се получава, само когато се добавят няколко кавички в една редакция, никога само една. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 10:01, 6 април 2026 (UTC) ::Ето моят тест: [[Специални:Diff/12873309]], [[Специални:Diff/12873313]]. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 10:03, 6 април 2026 (UTC) :::Супер си. Сега наистина наблюдавах проблема, който отговаря на описанието. Обяснението е, че текстът видимо се замества, но на заден план не се регистрира действие „въвеждане“. Може да се избегне, ако след заместването продължиш да пишеш нещо. За бързо решение може да добавиш този код '''под 158-ия ред''' в сегашния си скрипт: :::<syntaxhighlight lang=js> t.dispatchEvent(new Event('input', {bubbles: !0, cancelable: !0})); </syntaxhighlight> :::Така програмно се регистрира действието и повече не би трябвало да имаш неприятности. Все пак съм длъжен да кажа, че има и други бъгове, за които още отпреди знам, така че винаги споделяй, ако забележиш нещо. Трябва също доста да се оптимизира, но щом върши работа, явно става и така. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:53, 6 април 2026 (UTC) ::::Разбира се, ако забележа нещо, ще казвам. [[File:Emoji u1f609.svg|19пкс]] --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 11:37, 6 април 2026 (UTC) == Преводачески въпрос == Не знам кога или дали изобщо ще се заема с това, но разглеждах статията [https://en.wikipedia.org/wiki/Grammatical_number Grammatical number] и се зачудих нещо, въпреки че предполагам какъв е отговорът. Имам съмнения, но, разбира се, ако ще се занимавам с превода някой ден, ще проверя, че ще има официална терминология на български за тези концепции. Тогава какво правим? Предполагам, просто не ги превеждаме, защото обратното би било оригинално изследване, а ние не искаме да правим такова. -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 15:01, 8 април 2026 (UTC) :За кое точно говориш? [[:en:Grammatical number|Grammatical number]] на български е [[Число (граматика)|граматично число]]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:24, 8 април 2026 (UTC) ::Това е ясно, говорех за видовете. -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 18:44, 8 април 2026 (UTC) :::Например ''paucal'', ''greater plural'' и т.н. [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 19:22, 8 април 2026 (UTC) ::::Хаха, извинявай. Вече разбрах. Някои наистина нямат утвърдена терминология на български, но предполагам, за да избегнем [[У:БОИ]] и да сме все пак максимално прецизни, можем да използваме наименованията на гръцки или латински, като ''αόριστος'' ([[аорист]]), ''plusquamperfectum'', ''paucalis'' и други. Поне така се прави в медицината. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 03:38, 9 април 2026 (UTC) :::::И аз си мислих за това. По принцип в българското езиковедство има подобна практика, така че не би било твърде странно, само трябва, ако липсва за някои, да им намеря формите. -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 03:57, 9 април 2026 (UTC) ::::::Имаш ли идея откъде може да се намерят тези наименования или просто да ги потърся и да се надявам, че ще намеря нещо? -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 04:40, 9 април 2026 (UTC) :::::::Ето [https://snl.no/person_-_grammatikk тук] намерих някакви обяснения, които включват и граматическата категория число. Източникът е на норвежки, но съдържа латинските наименования на числата. Отделно има книги, но те не са със свободен достъп. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:00, 9 април 2026 (UTC) ::::::::Норвежкият не ме притеснява твърде много, хаха. Пак е начало, така че благодаря за помощта! -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 06:04, 9 април 2026 (UTC) :::::::::Дали ще са достатъчни за цяла статия, защото виждам, че има предложение „[[Тройствено число]]“ да се обедини с основната статия? -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 08:07, 9 април 2026 (UTC) ::::::::::Не мога да кажа за обединяването, тя има междуезикови препратки. Мисля, че е достатъчен, колкото да докажем латинските наименования. Все пак ще е хубаво, ако се намерят и други. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:16, 9 април 2026 (UTC) :::::::::::Без съмнение е така. Когато седна да се занимавам с това, ще потърся. -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 10:22, 9 април 2026 (UTC) ::::::::::::Два въпроса: ::::::::::::– Буква по буква ли трябва да се предадат имената или как точно да се подходи? ::::::::::::– Ако наистина ще е самостоятелна статия, как ще се свърже с другоезичните версии (поне в английската няма отделна страница)? Знам, че има начин, но не ми е известен. -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 17:30, 10 април 2026 (UTC) :::::::::::::Ами просто както са на латински, примерно ''singularis'', ''dualis'', ''pluralis'', ''trialis'', ''paucalis''. Така смятам аз, разбира се, и може да греша. Всъщност всички те да бъдат в основната статия, не за всяко число да се прави нова. Замислям се за това сега, тъй като не мога да посоча подходящи заглавия. Иначе свързването може да стане в „Уикиданни“. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 20:01, 10 април 2026 (UTC) ::::::::::::::Когато съм готов с текста, ще го преместя в основната статия, защото и аз забелязвам, че няма много какво да се каже, че да го отделяме в собствена. ::::::::::::::Тоест да ги оставя с латински букви, това ли предлагаш? -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 20:04, 10 април 2026 (UTC) :::::::::::::::Друг проблем е, че има доста терминология, която ще преведа, но ще е под въпрос до колко е правилна, имам идея някои неща как са на български, но дали всички са както си мисля, нямам идея. -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 20:39, 10 април 2026 (UTC) oea76vg9bt5jc543p2qnbu6vyb2a142 12877092 12877006 2026-04-11T08:30:17Z Carbonaro. 221440 /* Преводачески въпрос */ 12877092 wikitext text/x-wiki {{Архиви2}} == Молба == Здрасти и ЧНГ! Пиша ти с молба да се съгласиш да те предложа за администратор или поне да си помислиш. Според мен ще те улесни в чистенето ти след вандали, а и нас ще улесни, че сме останали няколко администратора на кръст активни напоследък.[[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:09, 1 януари 2026 (UTC) :Честита Нова година, [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса]]. Не съм сигурен изобщо, че това е добра идея. Наистина оценявам доверието, което, изглежда, ми имате ти и общността, но ще се опитам да бъда максимално обективен. :Въпреки че имам ''някакъв'' опит, администраторската роля изисква висока степен на ангажираност и отговорност. Личният ми стил поставя някои немаловажни въпроси. По природа съм перфекционист: за всички е известно, че се опитвам да поддържам високо качество, поправям грешки, понякога досаждам с пуризма си и неведнъж съм попадал в конфронтации, някои от които са продължавали доста дълго. :Администраторът трябва да бъде обективен, търпелив, да може да медиира конфликти. Заради своя особен характер знам, че ми е предизвикателство да не влагам емоции там, където не трябва. Необходима е изключителна емоционална интелигентност, която надхвърля техническите умения, превенция на вандализъм, подкрепа на нови редактори, прецизиране на съдържанието. :За 99% от нещата, които върша, така или иначе не ми трябват администраторски инструменти. Първоначално дори [[Потребител беседа:Carbonaro./Архиви/1#Патрульор|длъжността патрульор ми се струваше твърде обременяваща]]. :Бих се обзаложил, че други уикипедианци, също активни и доста по-дипломатични, биха били далеч по-достойни кандидати. :Отново благодаря – оценявам предложението и внимателно ще обмисля следващите стъпки, но едва ли бих поел чак такава отговорност. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:05, 1 януари 2026 (UTC) ::Жалко наистина, според мен би бил отличен администратор. В доста изнервящи конфликти съм забелязала, че не си изпускаш нервите, което е наистина най-важното качество за администратор. Отделно страшно помагаш с борбата с вандали и вандализми и едни администраторски инструменти само биха помогнали - не би се очаквало нищо повече, камо ли особена ангажираност. Ти и така си изглеждаш ангажиран достатъчно - като видя, че патрулираш Последни промени, си отдъхвам, че имам по-малко за патрулиране. :) Колкото до личния стил и конфронтациите, никой не очаква от администраторите да не отстояват мнение, стига да не използват администраторски инструменти да го налагат. Надявам се все пак да размислиш някой ден.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 23:41, 1 януари 2026 (UTC) :::Аз съм пример за администратор, който си е изпускал нервите в разни дискусии/спорове, но смея да твърдя, че никога не съм използвал администраторските инструменти, за да надвия или заглуша някого в спор. Дори когато директно си ме хокат и обиждат, пак избягвам да моля за намеса или блокиране. Та всеки знае сам за себе си... [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 23:59, 1 януари 2026 (UTC) ::::Много мило, но по стечение на обстоятелствата съм значително активен сега, няма винаги да е така. Наблюденията ми са, че неформално установената практика е, че тази позиция поражда известно напрежение у по-неопитните колеги, които не са запознати напълно с ролята на администраторите в „Уикипедия“, а са свикнали с определението в други среди – социални мрежи, групи и др. Докато там това е началник, регулиращ орган, тук тя просто разполага с допълнителни действия, нищо повече. Пример: ако обикновен редактор като всички останали отбележи някакъв текст с {{ш|неясно}}, то се подразбира, че ''просто се работи по изграждане на енциклопедия''. Ако администратор отбележи някакъв текст, се приема, че едва ли не той ''регулира съдържанието в енциклопедията''. Разбира се, може тотално да греша. Ти самата вероятно би имала различна перспектива, ако беше обект на моите прецизни изисквания [[Файл:Noto Emoji v2.034 1f602.svg|20п]] или се чувстваше ''преследвана''. Освен това не мога да твърдя, че имам изчерпателни познания за всички аспекти на „Уикипедия“ и „МедияУики“. ::::Е, надявам се, когато някой ден реша да си взема по-дълга уикипочивка, това, което съм ''завещал'', да продължи да се ползва и прилага като добри практики. [[Файл:Noto Emoji v2.034 1f92d.svg|20п]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:53, 2 януари 2026 (UTC) :::::Я не се излагай. Сичките тия неща, които ги пишеш показват, че ставаш, че и отвъд. Ако можем да цитирам Спас - реално почти всички активни редактори стават и логиката требва да ни е обратната - даваме права лесно и взимаме при злоупотреба. Това, което Тед го пише е абсолютно верно - един единствен администратор съм видел да злоупотребява реално и него вече го нема, което между другото е жалко. Активни са само Спас, Тед, Стан и Алиса (простете ако забравям некой). В тоя смисъл - наистина не се излагай с тоя перфекционизъм (той е болест между другото и се лекува само с хирургия. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]). -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:09, 2 януари 2026 (UTC) ::::::Сакън! [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:21, 2 януари 2026 (UTC) :::::::Добре - сакън го разбирам като насочено към хирургията, а за останалото приемаме, че си съгласен? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:35, 2 януари 2026 (UTC) ::::::::Трябва много добре да се помисли. Не ми се иска така изведнъж, ако ме изберат, да загърбя старите си принципи като обикновен редактор. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:42, 2 януари 2026 (UTC) :::::::::Хахахаа - това вече е аргумент - лично много добре го разбирам. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] Еми, мисли... -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:47, 2 януари 2026 (UTC) :::::::::Отдавня се чудя защо не си администратор, @[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], споделям мнението на останалите, че имаш необходимите качества и познания. Никой здравомислещ човек не очаква от администраторите да са перфектно обективни, постоянно налични или супер ангажирани за вечни времена в проекта, но човек с твоя опит, внимание към детайла и самокритичност със сигурност ще е полезно допълнение към екипа на администраторите. Затова се включвам и аз с едно новогодишно насърчение да обмислиш (и приемеш ;)) поканата на @[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 15:09, 2 януари 2026 (UTC) ::::::::::[[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]], под „мнението на останалите“ сигурно разбираш това на молещите се тук, но има и други останали, чието мнение не е за под молбите, чакат да го изкажат другаде. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:08, 2 януари 2026 (UTC) :::::::::::Да, имам предвид мненията на писалите по-горе. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 19:47, 2 януари 2026 (UTC) == Уикипедия Страници за Тодор Живков и Борис Трети == Моля да поясните защо упорито триете напълно легитимен източник -- новоизлязлата в САЩ историческа новела на американската писателка Виктория Менш "Корона на Клоуни" без изобщо нито да я познавате, нито да сте я прочел. Аз платих 1 долар за електронното й издание и я намирам за исторически отлично подплатена и обоснована. Кой Ви дава право да триете даден източник без да го познавате, и къде мога да се оплача от вашето поведение? Ще обясня подробно моята позиция. И двете новоиздадени книги на Виктория Менш, едната за Борис, а другата за Фердинанд, Борис и Тодор Живков НЕ СА измислици, а са подплатени с много сериозен анализ на наличните исторически доказателства и факти. Но, като настоявате, променете вие текста, да речем така: Наскоро в историческата новела ... публикувана в САЩ американската писателка ... изказа хипотезата, че ... и й цитирайте книгите. Но най-добре ги прочетете, ще ви се изяснят много неща. Просто седнете и се замислете върху това, което ви казвам: ВСЯКО обективно разследване на убийството на семеен мъж с две деца ЗАПОЧВА вътре в семейството. Ако жена му си е имала любовник, той веднага става ОСНОВЕН ЗАПОДОЗРЯН. Това го има във всеки учебник по криминалистика за първокурсници. Защо в статията за Борис Трети пускате всякакви спекулации публикувани в най-различни жълти вестници и интервюта, а една напълно логична и подплатена с факти историческа новела отказвате да цитирате? Та германците ли не били, та руснаците ли, та англичаните ли, та кой ли не. Има отворени архиви на Политбюро на ЦК на БКП от времето на Народния съд, в тях Балан е дискутиран на ДВА ПЪТИ като любовник на царицата. Има книга на Венелин Митев, "Големите любови на българските царе. ISBN 978-619-195-068-3, с. 171-177, цяла глава обяснява, че Балан е бил любовник на Йоанна. Какво печелите, като пускате всякакви спекулации, а триете НАЙ-ЛОГИЧНАТА от тях? Поглед и върху Qui Bono -- ами това пък е очевадно. На Балан животът му е спасен от Народния съд именно като любовник на царицата, след като Политбюро на ЦК на БКП го идентифицира и го квалифицира като такъв. Всички други дворцови съветници и секретари от неговия, а и от по-нисък ранк на неговия, са разстреляни. Царицата остава нещастна вдовица, майка на две невръстни деца, и така избягва съдбата на семейството на руския император Романов през 1918. За страховете си, за параноята си цялото царско семейство да не последва съдбата на семейство Романови когато ги хващат болшевиките и ги разстрелват до един заедно с прислугата им, самата тя пише в спомените си и именно това обяснява в новелата си Виктория Менш. Нито германците, нито руснаците НЯМАТ НИКАКВА ПОЛЗА от ликвидирането на Борис. Любовникът на жена му ИМА такава ПРЯКА полза. Защо искате това да остане скрито? Ами няма да остане. Книгата на Виктория Менш е публикувана, вече се разпространява по цял свят. Новелите на Менш не са за Бойчо Огнянов и за Рада Госпожина. Същото важи и за Тодор Живков, който УБИВА С ТУХЛА полицая, дошъл да разтури комунистическото събрание през 1931 г. Залавят го на местопрестъплението. Как става така, че не му правят нищо? Виктория Менш обяснява това много ясно във втората си книга, която вие също упорито триете. Просто обяснете защо правите това. Мерси предварително! Възмутен редактор <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:~2026-52595|~2026-52595]] ([[Специални:Contributions/~2026-52595|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:~2026-52595|беседа]]) 23:28, 3 януари 2026 (UTC)</small> == Връщане == Защо върна редакцията ми в статията „[[Морска охрана на Украйна]]“? Заради {{ш|Редактирам}} ли? --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 13:58, 4 януари 2026 (UTC) : Да. [[File:Twemoji 1f60c.svg|16px|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:04, 4 януари 2026 (UTC) ::Но статията е създадена преди повече от 12 часа. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 14:05, 4 януари 2026 (UTC) :::Прав си. Но потребителят не е редактирал други статии през това време, а и е въпрос на колегиалност да се съобразим. Възможно е например да работи от компютър и временно да е записал своя вариант с този текст и структура. Идеята на шаблона, както е указано, е да се избегнат [[Уикипедия:Конфликт на редакции|конфликти на редакции]] или разочарования, ако например той накрая публикува своя вариант, върху който е работил, и изтрие твоя, който ти също си се постарал да приведеш във вид. Затова е хубаво да избягваме да редактираме тези статии просто за да спестим усилията си. Друг е въпросът вече, ако шаблонът стои с дни, а потребителят редактира и създава други статии, както, между другото, правят някои. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:15, 4 януари 2026 (UTC) ::::И ти си прав. Не за първи път попадам на статии с този шаблон и трябва да си го имам предвид при редактиране. Благодаря! --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 14:21, 4 януари 2026 (UTC) :::::Като цяло, те се събират в категорията „[[:Категория:Статии, които се редактират в момента|Статии, които се редактират в момента]]“, може да я проверяваш периодично и ако има някои, които не са били пипани повече от 7 дена, да им махаш шаблона. Ако са много зле, може да ги преместваш в инкубатора, ако не ти се занимава да ги оправяш. Така или иначе отговорността е на всички нас да поддържаме качеството и незавършени статии не следва да са в основното именно пространство – хората, като попаднат в „Уикипедия“ от „Гугъл“, ясно е какво ще си помислят. Това е моето виждане. Ако наистина ти се работи по тях, може да ги добавяш в [[Специални:Списък за наблюдение|списъка си за наблюдение]] и веднага щом се освободят, да ги налазиш. [[File:Twemoji 1f608.svg|16px|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:31, 4 януари 2026 (UTC) ::::::Моят срок е точно час - идеята на шаблона е да нема конфликт на редакции - всичко останало е просто неправомерно затваряне на статии. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:37, 4 януари 2026 (UTC) ::::::Със сигурност ще я добавя. Често следя [[Потребител:Like the windows/Пясъчник#Други|някои страници]], и тази категория ще бъде вкюлчена в списъчето ми. [[File:Lol1.gif|link=]] ::::::А относно периода за изчакване – аз съм за 1 ден. Смятам, че е достатъчно време за каквито и да е редакции. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 16:48, 4 януари 2026 (UTC) :::::::И моят срок е около час-два максимум, но ако няма други редакции. Ако има, видимо статията не е отворена за редактиране и шаблонът е забравен, случва се. За недовършени статии, по които ще се работи още си има друг шаблон.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 22:46, 4 януари 2026 (UTC) ::::::::На мен много са ми се карали за това, така че гледам да давам по-голям толеранс. Разбира се, всеки си решава, важното е да се работи в хармонична среда. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:23, 5 януари 2026 (UTC) == Спри да ме шпионираш == Оф, пак ли почваш да ме шпионираш? Ще ме оставиш ли на мира? Аз си знам в главата какво пиша. Моля те, остави ме поне веднъж да си направя статиите за предстоящите филми. Не съм правил машинни преводи, мисля с главата си! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 05:05, 8 януари 2026 (UTC) :Няма такова нещо като шпиониране в Уикипедия. Carbonaro. само поправя малки неточности в нови статии. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 08:41, 8 януари 2026 (UTC) ::[[Потребител:Like the windows|Like the windows]], затова ли смята, че правя правописни грешки? Затова ли ме ядосва всеки път? Затова ли ме обвинява, че съм правил правописни грешки, машинни преводи и лоши синтаксиси? Да вярвам ли на неговите лъжи? Не може всеки път да постъпва така с мен! Това не е честно! Притеснявам се да не ме блокират, ако направя нещо лошо, отчаян съм! Докога ще търпя неразбиране? [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 08:52, 8 януари 2026 (UTC) :::Може би трябва да си вземеш забележка от редакциите му. Само днес си създал 5 статии за филми, в които той е направил едни и същи промени – замяна на бъдещо в уводната част и минало време в сегашно историческо, както и незначителни грешки, което вече споменах по-горе. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 10:04, 8 януари 2026 (UTC) ::::Заради него ми иде да напусна Уикипедия. Щом ще е админ и блокира някого, напускам! Съжалявам за арогантните думи, но това вече не се търпи! Вече не искам да имам общо с него. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 06:06, 9 януари 2026 (UTC) :::::Не, моля те, недей! Ако напуснеш, няма кой да се занимава със създаването на статии за филми и актьори, което не е малко и никак лесно. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 06:15, 9 януари 2026 (UTC) ::::::Like the windows е прав. „Уикипедия“ има нужда от теб. Аз много харесвам статиите ти и точно затова ги чета и редактирам. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:25, 9 януари 2026 (UTC) :::::::Лъжеш, [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]]! Не ти вярвам! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] Блокирват ме, ако направя нещо лошо и ме е страх! ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 20:48, 9 януари 2026 (UTC) ::::::::Ние също сме хора като теб. Никой не наказва без причина. Не се страхувай. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:21, 10 януари 2026 (UTC) :::::::::Достатъчно лъжи. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 03:32, 11 януари 2026 (UTC) И мен. [[Потребител:Luxferuer|Румен от Заара]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 14:23, 10 януари 2026 (UTC) Спри да ме шпионираш. [[Потребител:Luxferuer|Румен от Заара]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 05:04, 19 януари 2026 (UTC) == Avtokatalog arkhiv == Моля за изясняване на причината за анулирането - изясняване на източника, който изобщо не е свързан с търговията? [[Потребител:555demon555|555demon555]] ([[Потребител беседа:555demon555|беседа]]) 16:53, 14 януари 2026 (UTC) : Страницата, посочена от вас за източник, извежда до грешка, а дори и да не беше така – сайтът не е достоверен. Повече информация можете да намерите на [[У:ЦИ]]. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 17:08, 14 януари 2026 (UTC) ::Съжалявам, вие сте напълно прав - страницата показваше страница 404 - мога ли да го коригирам и да го публикувам? [[Потребител:555demon555|555demon555]] ([[Потребител беседа:555demon555|беседа]]) 17:19, 14 януари 2026 (UTC) :::Източникът, изглежда, е асистент, задвижван от изкуствен интелект. Боя се, че не е подходящ. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:52, 14 януари 2026 (UTC) ::::За съжаление, не ви разбирам - какво общо има гласовият асистент с това? Липсва и не е свързано с темата на страницата с инструкции История по години. [[Потребител:555demon555|555demon555]] ([[Потребител беседа:555demon555|беседа]]) 18:32, 14 януари 2026 (UTC) :::::Главното тук е, че е вероятно използван [[изкуствен интелект]] за създаването на статията, а както вече споменах – даденият сайт е недостоворен и съответно няма място в Уикипедия. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 18:35, 14 януари 2026 (UTC) ::::::Информацията в сайта, който се опитвате да цитирате, е писана от изкуствен интелект. Това се опитвах да кажа. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:38, 14 януари 2026 (UTC) :::::::добре благодаря [[Потребител:555demon555|555demon555]] ([[Потребител беседа:555demon555|беседа]]) 19:03, 14 януари 2026 (UTC) == Помощ == Здрасти! Днес създадох [[Шаблон:Национален олимпийски комитет]], но така и не успях да добавя описание към файла. Можеш ли да го направиш? --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 13:49, 15 януари 2026 (UTC) :Описание към логото ли? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:07, 15 януари 2026 (UTC) ::Да, направо да излиза „Лого“ под него, автоматично. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 14:12, 15 януари 2026 (UTC) :::1. Например [[Специални:Diff/12795642|така]]. :::2. Нужно ли е да пише нещо изобщо? Ако е някаква снимка на участниците примерно, може да има описание „Част от оганизаторите, 2015 г.“. Но ако е само логото, защо трябва да пише „Лого“? :::3. Необходим ли е специален шаблон за това? Защо да не ползмаме {{ш|Организация}}? :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:21, 15 януари 2026 (UTC) ::::Ще отговоря по ред: ::::2. За кои участници става въпрос? А иначе ако е само логото, идеята ми е просто да става ясно, че това е лого, не нещо друго. ::::3. Според мен има смисъл от отделен шаблон, защото има неща като кода на МОК и генералния секретар, които липсват в <nowiki>{{Организация}}</nowiki>.<br>--[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 19:35, 15 януари 2026 (UTC) :::::Добре, както сметнеш за редно. Надявам се, че те устройва така. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 20:20, 15 януари 2026 (UTC) ::::::Разбира се! [[File:Emoji u1f601.svg|18пкс]] --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 21:21, 15 януари 2026 (UTC) == редактиране на украински топоними == Привет! С оглед отменените редакции, посъветвай моля, как най-добре да се реализират тези промени. Като основен аргумент може да използваме тази конвенция Wikipedia:Naming conventions (Ukrainian places) https://en.wikipedia.org/wiki/Wikipedia%3ANaming_conventions_%28Ukrainian_places%29 Благодаря. Оставам на разположение. Геннадий Воробьов [[Потребител:G.Vorobyov|G.Vorobyov]] ([[Потребител беседа:G.Vorobyov|беседа]]) 10:41, 16 януари 2026 (UTC) :Привіт, це Вікіпедія болгарською мовою. Тут практика може відрізнятися від того, що вже є нормою у Вікіпедії англійською мовою. Перш ніж вносити такі глобальні зміни в назви, я б запропонував тобі розпочати дискусію [[Уикипедия:Разговори|тут]] – на сторінці обговорення. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:08, 16 януари 2026 (UTC) == Invitation: Bring Feminism and Folklore to your wiki == <div style="border:4px maroon ridge; padding:4px;"> [[File:Feminism and Folklore 2026 logo.svg|center|550px|frameless]] <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr" style="padding: 1em 2em;"> <div style="text-align: center; width: 100%;">''{{int:please-translate}}''</div> ;Hello {{BASEPAGENAME}}, We noticed your dedicated contributions to this wiki. As an experienced editor, your leadership could help bridge the gender gap on Wikipedia. We are inviting you to '''organize the Feminism and Folklore 2026''' writing competition for your community. ;Why Organize? The campaign (1 Feb – 31 March) focuses on women’s stories, folk culture, and traditions. By setting up a local page, you help your community document their unique history. ;We have made it easy for you You do not need to do everything from scratch. The international team has prepared tools to help you: * '''Article Lists:''' Find missing topics relevant to your culture. * '''CampWiz Tool:''' Easily manage the contest and track points. ;Want to talk to us first? If you have questions or want to meet the team, you are welcome to join our Office Hours (live Q&A sessions). ''[[:m:Event:Wiki Loves Folklore 2026 Office Hours|Click here to see the Office Hours schedule]]'' ;Ready to start? Please check the project page to see how simple it is to register. '''[[:m:Feminism and Folklore 2026|Click here to Learn More and Sign Up]]''' Thank you for your time and hard work! '''The Feminism and Folklore 2026 Team''' ---- <small>You received this message because you are a valued contributor. If you have questions, please ask on the [[:m:Talk:Feminism and Folklore 2026/Project Page|Meta Talk Page]].</small> </div></div> --[[Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 16:49, 18 януари 2026 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:Tiven2240@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=User:Tiven2240/fnf26-p&oldid=29949530 --> == Кавички == Знам, че ти разбираш от кавички [[file:lol1.gif]], затова реших да попитам теб. В случая на [[:en:San Marino Highway]] ще се поставят ли кавички около „Сан Марино“? Погледнах от [https://kaksepishe.com/kavichki-ulici-bulevardi/ тук] и би трябвало да се отнася и за магистралите, но не съм напълно сигурен, защото е името на държавата и единствената магистрала в страната, ако това е от значение. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 14:29, 20 януари 2026 (UTC) :Имената на магистралите трябва да се пишат с кавички: [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/pri-imena-na-topografski-obekti-yazoviri-mestnosti-kurortni-kompleksi-letishcha-magistrali-i-dr-10/357 магистрала „Хемус“]. Но името на статията няма ли да бъде '''Сан Марино (магистрала)'''? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:30, 20 януари 2026 (UTC) ::Всъщност, да. Аз се колебаех измежду „Магистрала на Сан Марино“ и „Магистрала Сан Марино“, като въпросът ми беше за второто, но твоят вариант е по-добър. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 16:50, 20 януари 2026 (UTC) == Цитат уеб == Здравей, ти успя ли да стигнеш до [[Шаблон беседа:Цитат_уеб#Промяна_в_три_параметъра|тук]]? <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 06:52, 23 януари 2026 (UTC) == Кавички по БДС при именуването на летища == Изглежда схващам не напълно правилно поставянето на кавички при именуването на летища и те моля да ми съдействаш. Ако правилно разбирам правилата, то летищата с имена на села, градове или държави не следва да имат кавички, тъй като са наименувания по място. От друга страна тези именувани на човек са с кавички. Има и примери като този: Международно летище Владивосток „В. К. Арсеньев“, когато кавичките са само за името на човека. И ако правилно днес установявам, че правя грешки, то тези статии: [[Летище „Домодедово – М. В. Ломоносов“]], [[летище „Лондон Хийтроу“]], [[Международно летище „Лос Анджелис“]], [[Летище „Франкфурт на Майн“]] и [[Летище „Шереметиево – А. С. Пушкин“]] са с грешно поставени кавички в заглавията си? <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 10:33, 26 януари 2026 (UTC) :Институтът за български език казва [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/nazvaniya-na-administrativni-edinitsi-institutsii-organizatsii-trgovski-obekti-10/2236 „летище София“], [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/pri-imena-na-topografski-obekti-yazoviri-mestnosti-kurortni-kompleksi-letishcha-magistrali-i-dr-10/917 „аерогара София“]. Ние това, между другото, сме го [[Специални:PermaLink/12390431#c-Станислав_Николаев-20241017142000-Carbonaro.-20241017140800|обсъждали]] и ти каза, че когато името на летището съвпада с името на града, слагаш кавички. Когато името на летището не е като това на града, не слагаш кавички. :Имам чувството, че не мога много да помогна, тъй като и аз самият не знам. [[File:Twemoji12 1f601.svg|20px]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:09, 26 януари 2026 (UTC) ::Добре си спомням, че сме го обсъждали, но това не означава, че съм бил прав и сега съм още повече объркан. Просто ще пиша на езикови справки по въпроса, искам да го изясня напълно. Ще ти пиша, когато ми отговорят. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 11:27, 26 януари 2026 (UTC) Получих отговор, поставям ти моя въпрос: {{цитат| * From: "Nikolaev" <Nikolaev@designtec-hnik.com> * To: "ezikovispravki" <ezikovispravki@ibl.bas.bg> * Sent: Monday, January 26, 2026 1:38:55 PM * Subject: Кавички по БДС при именуването на летища Здравейте, Бихте ли ми помогнали с кавичките при именуването на летища? Ако правилно разбирам правилата,<br />то летищата с имена на села, градове или държави не следва да имат кавички, <br />тъй като са наименувания по място. От друга страна тези именувани на човек са с кавички. В този смисъл, правилно ли са изписани тези летищата по този начин: * Летище Шереметиево – „А. С. Пушкин“ * Летище Домодедово – „М. В. Ломоносов“ * Летище Лондон Хийтроу * Международно летище Лос Анджелис * Летище Франкфурт на Майн * Летище „Васил Левски“ – София}} И техния отговор: {{цитат| * From: Езикови справки (ИБЕ – БАН) <ezikovispravki@ibl.bas.bg> * Sent: Monday, January 26, 2026 2:41 PM * To: Stanislav Nikolaev <Nikolaev@designtec-hnik.com> * Subject: Re: Кавички по БДС при именуването на летища Здравейте, Названията са правилно оформени, но не се поставя тире в първите два случая: * Летище Шереметиево „А. С. Пушкин“ * Летище Домодедово „М. В. Ломоносов“. * Тире се поставя, ако географското име е след названието на летището, както е в последния пример: * Летище „Васил Левски“ – София. С уважение, <br />Служба за езикови справки и консултации <br />Институт за български език – БАН}} Доколкото разбирам въобще в Уикипедия сме си силно заблудени по темата [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]]. В случай, че искаш да ти препратя отговора им по имейл, пиши ми. --<span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 13:00, 26 януари 2026 (UTC) :Хаха, поне един въпрос е отметнат. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:09, 26 януари 2026 (UTC) ::На този етап няма да минавам през засегнатите статии, за да оправям проблема, но в новите такива ще спазвам тези правила. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 13:19, 26 януари 2026 (UTC) :::Следях темата с голям интерес и бих казал, че и на мен ми беше полезно да разбера отговора. Никога не съм се замислял по темата, но случаят определено ме заинтригува, въпреки че не пиша за летища. [[File:Usmivka.png]] --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 17:21, 26 януари 2026 (UTC) == Връщане на редакции в потребителски беседи == Привет! [[Special:Diff/12807759|Тази]], [[Special:Diff/12807760|тази]] и [[Special:Diff/12807761|тази]] редакции не са ОК. Разбирам да са вандализми, че да ги връщаш, но потребителят моли за помощ, нищо че наподобява малко на спам. Пак не е основание да се връщат така лекомислено редакции. Дори и да имаш съмнения, че потребителят извършва платени приноси и е в открит конфликт на интереси, не трябва да се действа по този начин. Също така отправеното от теб предупреждение на беседата на въпросния потребител е написано в стил, който противоречи на [[У:ППД]] и по-скоро предполага злонамереност. За мен този подход е изначало грешен и може да отблъсне потенциално качествен редактор, който в началото просто не е наясно с правилата и начина на работа в проекта. Разбира се, винаги може и да греша, но аз бих опитал по-дипломатичен стил на комуникация. Ако се установи, че наистина това не помага и че потребителят не е тук, за да създава енциклопедия, чак тогава стилът на комуникация следва да стане по-нетактичен. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 17:06, 29 януари 2026 (UTC) :Благодаря за забележката, [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]]. Тогава имах усещането, че ако не беше спрян, щеше да обходи всички беседи, публикувайки едно и също запитване. Сега, погледнато отстрани, разбирам, че наистина подходът е бил драстичен. Все пак статията вече беше в инкубатора, той създаде нова в основното именно пространство, започна да провежда агресивна кампания, но '''никога не беше предупреждаван''' в по-спокойна атмосфера и по-добронамерено за изискванията ни към платените приноси и за политиката за значимост. Трябваше да се започне с това. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:12, 29 януари 2026 (UTC) == Спам == Чудех се, има ли смисъл да продължаваме да преместваме [[Чернова:Партия на ислямското Таджикистан|тази статия]], която е очевиден спам в Инкубатора? Ти си премествал подобна статия поне 4 пъти, аз съм подавал подобна статия за изтриване още толкова, струва ми се, че просто си губим времето, а и паметта на сърварите, с този спам. --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 11:42, 1 февруари 2026 (UTC) :Май наистина няма смисъл. Мислех да я предложа за бързо изтриване (спам, вандализъм, без източници), но можеше с основание да бъде оспорена с мотива, че ''има статии за A и B, защо да няма за Таджикистан''. Гледали сме го този филм. За сървърите не бих се тревожил. В даден момент ще трябва да се поиска защита. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:23, 1 февруари 2026 (UTC) ::И аз, просто реших да ги добавя като още една причина. А за оспорване, засега никой не го е оспорвал, когато аз съм ги подавал, така че не бих се притеснявал за тази възможност засега. Въпросът е как да го спрем? --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 12:29, 1 февруари 2026 (UTC) :::Със защита на статията или блокиране. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:31, 1 февруари 2026 (UTC) ::::И двете ми се струват невъзможни, статията си сменя името, добавяйки или махайки букви, а акаунтът не е един и същ. Не знам доколко би проработило. --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 12:35, 1 февруари 2026 (UTC) :::::Ами значи ще имаме интересно преследване. [[File:Twemoji 1f602.svg|18px|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:38, 1 февруари 2026 (UTC) ::::::Така се очертава. --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 13:08, 1 февруари 2026 (UTC) == Чернова на редакция == Забелязал съм, че понякога Уикипедия запазва чернова на редакцията ти при случайно излизане или презареждане на страницата, въпросът ми е защо това не работи винаги, а само в редки случаи. Този въпрос се породи след много ситуации, в които случайно съм затварял или презареждал страница, включително и днес, и всичкият ми труд е заминавал на вятъра. Очевидно, грешката е моя, но просто ми е чудно дали няма решение на проблема. --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 15:02, 8 февруари 2026 (UTC) :Може би това си го забелязал в беседите – когато ползваш бутона „Отговор“, ще потвърдиш ли дали е така? В нормалните статии не съм забелязвал да има такава функционалност. Всъщност много рядко във визуалния редактор, ако презаредиш страницата, ще ти се възстанови версията. Но ако си я затворил и си обикалял из „Уикипедия“, и после решиш пак да се върнеш, не. На мобилен телефон не знам как е. Решението май е постоянно да си копираш текста, ако пишеш нещо дълго. Знам колко е гадно целият ти труд да отиде на вятъра. Повечето смартфони, както и съвременните настолни операционни системи имат хронология на системния буфер. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:13, 8 февруари 2026 (UTC) ::Не, говорех за статиите, иначе и в беседите го има, прав си. ::За копирането — бях започнал да го правя в Уикиречник, но си прав, че трябва и в Уикипедия да започна да прилагам този подход, иначе често ще попадам на този проблем. В случая поне имам запаметено резюмето, така че ще мога да си припомня, когато пак реша да редактирам статията, какво горе-долу съм правил. [[File:Usmivka.png]] --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 15:21, 8 февруари 2026 (UTC) :::@[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]], този проблем е (полу)решен. От близо година и половина в бгУ също има възможност да се възстанови незапазена редакция и да се продължи оттам, където е прекъсната. [[Специални:Настройки#mw-prefsection-editing]] → ''Включване на възможността „[[Специални:EditRecovery|Възстановяване на редакция]]“''. Инструментът обаче изглежда неконсистентен. Понякога съхранява и възстановява (или пита за възстановяване в редактора на код), друг път не. Затова казвам ''полу''. Забелязвам, че се влияе от начина на прекъсване на редакцията. Ако излезе диалогов прозорец, в който се пита дали потребителят наистина желае да откаже редакцията/редакциите (и го направи), то тогава не съхранява нищо. При всякакъв друг тип грешен клик и/или напускане (или принудително затваряне) на страницата редакцията се съхранява, като след това може да се възстанови. Само не съм го тествал дали и как работи за мобилни устройства. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 23:53, 9 февруари 2026 (UTC) ::::Пуснах я, така че предстои да видим как работи на мобилно устройство. Благодаря за информацията! --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 04:06, 10 февруари 2026 (UTC) == Deletion of the film "That´s Allright Mama" == Why did you delete the film in which Jacky Stoev appears as an actor from his Wikipedia page? dusty Roy [[Потребител:Dusty Roy|Dusty Roy]] ([[Потребител беседа:Dusty Roy|беседа]]) 20:11, 8 февруари 2026 (UTC) :Защото нищо не се разбира. Какво е ''стар Distorted Elvis''? Защо ''Roy'' е на английски? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 20:21, 8 февруари 2026 (UTC) ::The Distorted Elvises is a rock band founded by Ray van Zeschau, the son of Jacky and the nephew of Ljeben Stoev. The film premiered at the International Short Film Festival in Dresden in 2024. And Rio is the name of the role [[Потребител:Dusty Roy|Dusty Roy]] ([[Потребител беседа:Dusty Roy|беседа]]) 20:30, 8 февруари 2026 (UTC) https://de.wikipedia.org/wiki/The_Distorted_Elvises :::Jetzt verstehe ich. Sie entsprachen größtenteils nicht der korrekten bulgarischen Syntax. Deshalb. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 20:33, 8 февруари 2026 (UTC) :I simply left the names in the original language because I thought that was correct. Perhaps they should be written in Bulgarian as well as in the original language. [[Потребител:Dusty Roy|Dusty Roy]] ([[Потребител беседа:Dusty Roy|беседа]]) 20:37, 8 февруари 2026 (UTC) == Deletion of the film "Mein Onkel Lubo" (german Version), "Der leere Raum and the Facebook sites of Ljuben Stoev? == Why did you delete the Movies in which Ljuben Stoev appears as an actor and why did you delete the Facebooksites of Ljuben Stoev on his Wikipedia page? [[Потребител:Dusty Roy|Dusty Roy]] ([[Потребител беседа:Dusty Roy|беседа]]) 20:26, 8 февруари 2026 (UTC) https://de.wikipedia.org/wiki/Mein_Onkel_Lubo https://de.wikipedia.org/wiki/Ljuben_Stoew Furthermore, the film "Der leere Raum" had its cinema premiere at the Sofia Film Festival 2025! == Джаджа == Дали е възможно шаблоните в твоята джаджа, които имат параметър за дата, да използват времето в България, а не на сървърите, или това не е възможно? Питам, защото сега използвах такъв шаблон, но понеже е твърде рано, системата смята, че съм го поставил в следващия ден, тоест пише „поискан преди -1 ден“, което е смешно, но и объркващо за незапознатите. [[File:Usmivka.png]] --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 23:56, 8 февруари 2026 (UTC) :Това е интересно, защото ти си добавил шаблона в 01:49, 9 февруари 2026 (UTC+2), а сървърното време е било 23:49, 8 февруари 2026 (UTC). Не би ли трябвало описаният от теб проблем да се появява, ако тя използваше българското време? :Ще помисля защо се е получило, но най-вероятно джаджата е поставила правилната дата – 8 февруари, а ти си я променил на 9 февруари и затова си видял −1 ден. Кажи, моля те, дали е така. Иначе благодаря за сигнала, ще помисля дали може да се подобри, винаги съобщавай, ако има нещо. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 04:08, 9 февруари 2026 (UTC) ::Така стана. Тя държеше да постави 8., но понеже това не е датата за мен, реших, че е по-добре да напиша 9., въпреки че така ще показва -1 ден. --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 04:43, 9 февруари 2026 (UTC) :::Какво е окончателното ти решение – да го направим ли с българското време? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 05:08, 9 февруари 2026 (UTC) ::::При положение че е само за няколко часа, може би не си заслужава труда. --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 05:10, 9 февруари 2026 (UTC) :::::Както кажеш. Ако го сменим, пак ще показва −1 ден, защото, ако зимното българско време е 01:30, сървърното ще е 23:30. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:18, 9 февруари 2026 (UTC) ::::::Наясно съм, просто бях любопитен за възможностите. Благодаря за отговора! --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 06:18, 9 февруари 2026 (UTC) == Thank you for being a medical contributors! == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> {| style="background-color: #fdffe7; color: #000; border: 1px solid #fceb92;" |rowspan="2" style="vertical-align: middle; padding: 5px;" | [[File:Wiki Project Med Foundation logo.svg|130px]] |style="font-size: x-large; padding: 3px 3px 0 3px; height: 1.5em;" |'''The 2025 Cure Award''' |- | style="vertical-align: middle; padding: 3px;" |In 2025 you '''[[mdwiki:WikiProjectMed:WikiProject_Medicine/Stats/Top_medical_editors_2025_(all)|were one of the top medical editors in your language]]'''. Thank you from [[m:WikiProject_Med|Wiki Project Med]] for helping bring free, complete, accurate, up-to-date health information to the public. We appreciate you and the vital work you do! Wiki Project Med Foundation is a [[meta:Wikimedia_thematic_organizations|thematic organization]] whose mission is to improve our health content. '''[[meta:Wiki_Project_Med#People_interested|Consider joining for 2026]]''', there are no associated costs. Additionally one of our primary efforts revolves around translating health content. We invite you to '''[https://mdwiki.toolforge.org/Translation_Dashboard/index.php try our new workflow]''' if you have not already. Our dashboard automatically [https://mdwiki.toolforge.org/Translation_Dashboard/leaderboard.php collects statistics] of your efforts and we are working on [https://mdwiki.toolforge.org/fixwikirefs.php tools to automatically improve formating]. |} Look forwards to collaborating in the year ahead. Thanks again :-) -- [[mdwiki:User:Doc_James|<span style="color:#0000f1">'''Doc James'''</span>]] along with the rest of the team at '''[[m:WikiProject_Med|Wiki Project Med Foundation]]''' 07:42, 14 февруари 2026 (UTC) </div> (This message was sent to [[:Потребител:Carbonaro.]] and is being posted here due to a redirect.) <!-- Съобщението е изпратено от User:Doc James@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/Top_Other_Language_Editors_2025&oldid=30070084 --> == Транспорт в Катар == Данните за транспорта в Катар поне що се отнася до релсовия и шосейния (и за [[Въздушен транспорт|въздушния]] допускам, че е така) действително излязоха остарели, а вероятно и донякъде неверни дори и във вида, в който са представени сега, но още не съм го установил с точност и със сигурност. Конкретно с последното визирам въпроса за дела на асфалтираните, спрямо наличните пътища, а особено – за дължината на наличните (преди, сега, в онзи момент за който става или е ставало дума в съответните им описания). Основанията за съмненията и недоуменията ми можеш да отгатнеш, четейки [[:en:Transport_in_Qatar|тази статия]]. От нея е видно и че предположението ми, че в Катар към [[2007|2007 г.]] наистина не е имало железопътни линии (преди това просто пишеше, че няма такива линии, без уточнение за [[Дата|датата]], но данните за [[Икономика|икономиката]] на страната явно са – предимно – от 2006-2008 г. и затова я определих така) е оправдано; обаче оттогава нещата са се променили и сега ([[2026|2026 г.]]) [[железопътен транспорт]] в Катар определено има и вероятно продължава да се действа по неговото още по-пълно разширяване, усъвършенстване и свързване. Доколкото можах да разбера опитите да се създаде такъв са започнали именно през 2008 г., но някакъв по-сериозен напредък е имало едва около [[2011]]-[[2013|2013 г.]] (с проектирането и стартирането на работата по [[Метро|метрото]] в [[Доха]] от компанията [[:en:Qatar_Rail|Qatar Rail]]). Като по-опитен в редактирането, смятам, че ти можеш по-точно и достоверно да направиш съответните корекции, но остава отворен въпросът за дължината, състоянието и естеството на катарските „шосета“ (вероятно значещо [[Автомобил|автомобилни]] пътища – по подразбиране, но в материала от който са черпени сведенията за тях може би значи друго). По-точно – какви основания би могло да има твърдението, че само половината от (около) 2,5 хиляди километра шосета са асфалтирани (както се казва и се казваше в българската статия ''[[Катар]]'' – „около“ аз го добавих по очевидни причини, както и датата), при положение, че в гореказаната английска статия се твърди, че [[Магистрала|магистралите]] обхващат или са обхващали именно 1230 км., от които повечето са били [[Асфалтобетон|асфалтирани]] още към края на [[20 век|XX век]] (когато и изглежда да са били горе-долу пак толкова дълги общо), а (кога точно обаче?) впоследствие: (машинен превод) „Повечето от главните пътища са обновени до многолентови магистрали с две платна“. Може би ще успееш да разгадаеш и това и по-вярно да решиш как да се отрази то в българската статия за Катар. Ще съм ти много благодарен, ако се потрудиш над нея в този смисъл! [[Потребител:Gvelf|Gvelf]] ([[Потребител беседа:Gvelf|беседа]]) 21:18, 19 февруари 2026 (UTC) :О, далеч не съм по-опитен от теб. [[Файл:Namiga.png|alt=намигане|link=]] Ще погледна статията и ще видя какво мога да направя. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 04:01, 20 февруари 2026 (UTC) ::В статията на руски език [[:ru:Транспорт_в_Катаре#%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D1%8B%D0%B9_%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82|Транспорт в Катаре]] открих информация за автомобилните пътища, която може да се окаже полезна и се отнася за [[2010|2010 г.]] [[Потребител:Gvelf|Gvelf]] ([[Потребител беседа:Gvelf|беседа]]) 21:14, 9 март 2026 (UTC) == Уикипочивка == Здравей, Carbonaro. Както най-вероятно си забелязал, си взех кратка уикипочивка (за миналия вече месец февруари). Ако имаш време, можеш ли да споделиш дали нещо ново се е случило, докато не бях активен, или по-скоро не? Не искам да ти досаждам, затова не се притеснявай да не ми отговориш. [[File:Emoji u1f642.svg|18пкс]] --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 21:26, 4 март 2026 (UTC) :{{пинг|Like the windows}} Добре дошъл. Като цяло, не се е случвало кой знае какво, работим си, няма нови приети политики. Единственото важно може би за теб, понеже редактираш от телефон, е, че [[Специални:PermaLink/12826855|кодът за въвеждане на знаци]] беше усъвършенстван и вече работи с визуалния редактор. Имаше раздвижване покрай актуалните геополитически събития, например засилено създаване на статии и вандализми в статии за политици. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:19, 5 март 2026 (UTC) ::Здравей, отново с малко закъснение – но благодаря за отговора. Вече се завръщам напълно. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 20:35, 20 март 2026 (UTC) ::Явно още не съм бил „готов“, когато писах по-рано този месец. [[File:Emoji u1f601.svg|18пкс]] --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 23:20, 20 март 2026 (UTC) == Въпрос == Какъв беше смисълът от изключението за пипането в ref-овете, който се наложи да се добавя в Advisor-а преди около две години? Питам съвсем сериозно. Сега минаваш и [[Special:Diff/12841704|правиш точно това]], за което [[МедияУики беседа:Gadget-Advisor.js#Деактивиране на „Съветника“ – проучване|ти тогава силно недоволстваше]]. Оставам с впечатлението, че дори не си [https://www.ciela.com/istorija-na-b-lgarite-1878-1944-v-dokumenti-tom-1-1878-1912-chast-p-rva.html проверил] дали редакцията ти е ОК. И да, съвсем наясно съм, че това дори не е работа на Advisor-а, а на страничен твой скрипт и/или функция от интерфейса. А уж заглавията трябваше да са в оригинал. Казваш нещо, после изведнъж правиш точно обратното. Ако не го мислиш наистина, просто не го казвай. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 23:38, 5 март 2026 (UTC) :Здравей, [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]]. Да, тези редакции са автоматични. Искам да обясня максимално точно причината за настояването тогава и причината сега понякога да побутвам някои '''български''' източници. Ще те помоля, ако нещо не е ясно, наистина пак да ме питаш за доизяснения, защото знам колко усилия костваше преработката тогава и не искам да има неправилни впечатления. :{| class=wikitable ! Редакция !! Коментар |- | [[Специални:Diff/7103149]] || Виж конкретно как <code>"Dear Leader"</code> става <code>„Dear Leader“</code>; <code>Karl Grün: „The Social Movement in France and Belgium“</code> и други, все в чуждоезични източници |- | [[Специални:Diff/9987703]] || <code>”Bulletin du Club du Meilleur Livre”, vol. 12 (1955) p. 4 – 8; Camus A., <nowiki>''Lettre à R. Barthes sur „La Peste“''</nowiki></code> |- | [[Специални:Diff/11678947]] || <code>Matt Abrahams: „How to Make Your Communication Memorable“</code> |} :Няма да изброявам повече, за да не натоварва, но идеята се разбира, предполагам – „Съветникът“ се ползва машинално, често без проверка. В процеса на работа се заменят източници, ISSN-и, цитати и други фрагменти от статията, които не би трябвало да се пипат. Макар че мощен инструмент като него – който, освен да подобри, има потенциала и да развали хиляди статии – трябва да се ползва с повишено внимание, това масово не се прави. Затова най-лесно беше да прескача ref-овете. :{{цб|Инструментът така или иначе е направен да не проверява съдържанието между някои тагове (<code>&lt;math&gt;</code>, <code>&lt;code&gt;</code>), като за начало може просто да се добави и <code>&lt;ref&gt;</code>.|Carbonaro.|diff=11679094}} :'''Кога идва разминаването и защо изглежда, сякаш пренебрегвам правилото, за което лично съм настоявал''' :В българския език от тези три възможни знака: <code>-</code>, <code>–</code>, <code>—</code>, когато имаме шпации от двете страни, правилна е употребата само на втория. Нека разгледаме посочения от теб (с право) пример: :{| class=wikitable ! Вариант !! Коментар |- | Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 451. || Най-неправилно. [[Дефис]]и в абсолютно никакъв случай не се употребяват в българския език, когато от двете страни има шпации. |- | Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 451. || По-правилно. Макар да не отговаря 100% на оригинала, текстът е предаден съгласно регулациите, с използване на [[тире]]. |- | Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878–1944. В документи. Том I. 1878–1912. Част втора. София: Просвета, 1996, с. 451. || Най-пълно и надявам се, най-правилно съгласно [https://beron.mon.bg/rechnik/3417 указанията за библиографско цитиране]. |} :Поел съм отговорността всички ненадзиравани редакции да бъдат проверявани, като се случва понякога да бъдат правени [[Специални:Diff/12766988|допълнителни корекции]]. :Има го и това, че човек се променя, развива, осъзнава своите грешки. Това довежда на мисълта, че ако преди 1 месец сме мислели по един начин, днес може да мислим по друг, но случаят тук не е такъв. Защо все пак е направена редакцията, привидно лекомислено, но в действителност не? Желанието ми е да се изчистят всякакви дребни пунктуационни несъответствия, поне доколкото е възможно и максимално неинвазивно. Да си го кажем направо: Източникът и в двата случая нямаше да е цитиран правилно (както забеляза). Тогава нека да са тирета, както си трябва, а не дефиси. Понеже едва ли има някого, който би проверявал 1000 източника на ден, молбата за „Съветника“ беше да се игнорират всякакви източници, защото е '''по-лесно''', отколкото ако изискването беше: :<blockquote>В български източници нека да се проверява само за тирета, кавички и шльокавица, в английски източници да не се променят кавички, но в руски източници също. Дали поне да не изчистим дефисите, където не им е мястото? Всъщност нека да се проверяват само българските източници, ако е възможно.</blockquote> :Истината е, че ако се разровиш в редакциите ми, сигурно ще откриеш и други замени в източници, целенасочени, най-вече в източници от този формат: <code><nowiki>[https://example.com/ "Злато" - информация в example.com]</nowiki></code>. :'''TL;DR:''' Недоволствах относно „Съветника“, защото се ползваше от потребителите сляпо, без проверка. От самото си създаване той редактираше фрагменти, които не трябваше да се редактират. По‑лесно и по‑надеждно беше да се ограничат автоматичните промени, отколкото да се разчита на добросъвестността на потребителите. :Готов съм да обсъдим как да процедираме в бъдеще. Да не пипам ли изобщо източниците, било то ръчно или автоматично? Благодаря ти, че повдигна въпроса, защото бих си представил колко по-лесно щеше да е да си кажеш: „Мани го неблагодарника“, отколкото да ми дадеш шанс да се аргументирам. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:52, 6 март 2026 (UTC) ::Забелязвал съм и други редакции, неслучайно писах. Схващам, че според сегашните правила тази редакция може да се счита за правилна. Но не е. Забравяш, че има конфликт с друго правило. Това за цитатите. Цялото библиографско цитиране следва да запази оригиналния правопис и пунктуация, там където е възможно (разбирай всичко, без допълнително добавените пояснителни/обяснителни текстове; напр. том, страници и т.н.). Това е вид цитат. И като такъв нищо не го различава от останалите цитати. В случая трябваше да се коригира към оригинала. Мисля, че много добре го осъзнаваш. ::Остави аз какво ще си кажа. Представи си как изглежда отстрани. Казваш другите правели машинални редакции, без да се съобразявали с правилността. В момента ти правиш същото, също без да си сигурен. Утре точно това нещо ще стане повод другите да искат да се премахне това или друго правило. И ще са в правото си. След като за един може, защо за останалите да не може. ::Сам се убеди наскоро колко е несправедливо да има някакво прието правило или решение и то да не се спазва, а да се изтъкват всевъзможни причини, само и само да се заобиколи. Врата в полето... Та прави каквото сметнеш за добре, аз нямам намерение да гоня и настоявам теб или другиго да спазва собствените си аргументи, които е изтъкнал някога. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 15:29, 6 март 2026 (UTC) :::Съвършено си прав и те разбирам. Благодаря ти, че и ти ме разбираш. Занапред ще избягвам да променям цитати, включително може би добавените от strumski.com, с кавичките? Чувствай се свободен да ми кажеш, ако някога видиш и други проблемни редакции. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:08, 6 март 2026 (UTC) == Wikidata == Кой има правата да променя заключени Wikidata страници? Преместих една страница под ново заглавие, но МЕП-овете са към старото, не е чак такъв проблем, но би било добре да се преместят. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 18:40, 16 март 2026 (UTC) :„[[:wikidata:Q173145|Йос Верстапен]]“ не е заключена. Имай предвид, че от смартфон е почти невъзможно да се редактира в „Уикиданни“. 🙁 [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:45, 16 март 2026 (UTC) ::Тази е с правилните МЕП-ове, но за сина му е заключена, доколкото виждам. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 18:46, 16 март 2026 (UTC) :::Иначе имам опит с това колко трудно става от телефон. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 18:47, 16 март 2026 (UTC) ::::Хаха. Разбрах – „[[:wikidata:Q2239218|Макс Ферстапен]]“ може да се редактира от автоматично одобрени потребители. В повечето случаи това са [[:wikidata:Wikidata:Autoconfirmed users|потребители с регистрация отпреди повече от 4 дена и с над 50 редакции]]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:52, 16 март 2026 (UTC) :::::Значи просто телефонът ми създава проблеми, ясно, благодаря! [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 19:06, 16 март 2026 (UTC) ::::::И редакциите, разбира се. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 19:06, 16 март 2026 (UTC) ::{{пинг|Валери Василев}} Ще се включа набързо – в Уикиданни най-лесно се работи след натискане на ''Desktop view'' в най-долната част на екрана, в ляво, ако не се лъжа. Аз лично съм си активирал и бета функцията ''Edit Wikidata Items on mobile devices'', която можеш да намериш в ''User preferences'' в настройките. [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 23:25, 20 март 2026 (UTC) :::За първото знаех, за второто — не, благодаря за помощта! [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 05:53, 21 март 2026 (UTC) ::::@[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], от известно време се води [https://en.wikipedia.org/wiki/Talk:Max_Verstappen#Dutch_pronunciation тема] в английската Уикипедия относно произношението на имената им. Не смятам, че преместването не е правилно, но се чудех дали резултатът от тази тема би бил от полза за българските страници по някакъв начин, или по-скоро няма никакво отношение. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 19:56, 21 март 2026 (UTC) :::::По принцип идеята е, че всеки проект си разработва сам принципите и правилата. А и в „Уикипедия“ на английски ползват латински букви, така че конкретно за Верстапен не би трябвало да ни касае особено. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 20:06, 21 март 2026 (UTC) ::::::Разбира се, просто исках да питам дали няма нещо полезно и за нас там, за казаното от теб съм напълно съгласен. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 20:12, 21 март 2026 (UTC) :::::::Това преместване обаче не е редно, както сте го направил @[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]]! Вижда се от историята на статията, че е местена многократно в последните две години, очевидно няма консенсус; допълнително в медиите се използва често Ферстапен, т.е. може да се твърди наложеност на името, независимо какво е написано в наредба за ГЕОГРАФСКИТЕ имена. Редно беше да обсъдите преди да местите! [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 11:56, 25 март 2026 (UTC) ::::::::Имах усещане, че ще се окаже така. Извинявам се. Нека тогава го обсъдим. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 11:58, 25 март 2026 (UTC) :::::::::А за наложеност, и с в е доста разпространено, така че трябва едно от двете да е заглавие и просто другото да се спомене. Нека общността реши кое ще е. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 12:01, 25 март 2026 (UTC) ::::::::::Въпреки че може да се повдигне и въпросът защо статията на баща му е преместена без обсъждане с аргумента „фамилията е като на сина му“, но няма значение, нека обсъдим и за двамата — как ще е, дали трябва да е еднаква, или не и така нататък, повече ще постигнем с обсъждане, прав сте. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 12:20, 25 март 2026 (UTC) == Курсив == Дали английските заглавия трябва да са в курсив? Струва ми се, че може би не, но реших да те питам преди да правя промени. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 16:53, 27 март 2026 (UTC) :Това беше [[Специални:PermaLink/11522876#Писатели|доста голямо обсъждане]]. Като цяло, някои използват курсив, за да се откроява собственото име, ако е съставено от много думи, например ''Romantic Times''. ::{{Color|grey|Негови произведения са публикувани в ''Romantic Times'', ''Vogue'' и ''Daily Telegraph''.}} :Кавички не е много правилно да се използват, защото [https://beron.mon.bg/rechnik/2760 са собствени имена с некирилска графика]. :Благодаря ти, че пита: това е най-правилният подход. Не е грешно и без курсив. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:00, 27 март 2026 (UTC) ::Просто една статия, която аз съм превеждал и има нужда от доста поправки, е и с двата варианта и се чудих към кой да я уеднаквя. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 17:08, 27 март 2026 (UTC) :::А за кавичките знам и понеже обикновено курсивът се използва вместо кавички, сметнах, че може да следва същото правило. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 17:09, 27 март 2026 (UTC) ::::Ами както решиш в случая, няма наше уикипедианско правило, ако това си се чудил. Бях длъжен да спомена за кавичките не защото мисля, че не знаеш, а за цялост. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:08, 27 март 2026 (UTC) :::::От доста време се каня да питам, и като е започната тема, ще се възползвам. {{)}} :::::Какво правим със заглавия, които не използват нито кирилица, нито латиница? За пример ще дам [[тайска писменост|тайската]] и [[грузинска писменост|грузинската писменост]]. Предполагам, че не употребяваме нищо. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 18:10, 27 март 2026 (UTC) ::::::Те спадат към логиката на латинската, стига да не е с кавички, няма проблем. В случая са доста различни, така че може и курсивът да е излишен, но това е вече е въпрос на предпочитания. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 18:12, 27 март 2026 (UTC) ::::::: Така е. Сега дори забелязах, че отговор на моя въпрос може да се открие в шаблона {{ш2|lang}}. ::::::: {| class="wikitable" ! Език ! Резултат |- | {{lang|en|English}}, {{lang|es|Español}} | курсив |- | {{lang|ka|ქართული ენა}} | без курсив |} ::::::: Възможно ли е това да означава, че за другите писмености не се използва курсив? --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 18:35, 27 март 2026 (UTC) ::::::::По-скоро, че не се смята за нужно. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 18:38, 27 март 2026 (UTC) :::::::::Изключение може би прави гръцкият, където би изглеждало добре и с курсив. Някои азбуки нямат отделни [[глиф]]и за курсив и текстът изглежда само леко изкривен хоризонтално. Така че най-вече според ситуацията. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:20, 27 март 2026 (UTC) ::::::::::При отделни азбуки и писмености дори курсивът е силно желателно да се избягва, тъй като това изкривява определени глифове/символи и ги прави да изглеждат като други, което затруднява и обърква четенето/разпознаването на думата. Пример за такива са символите на някои източни писмени системи, арабската азбука и ивритът. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 20:33, 27 март 2026 (UTC) :::::::::::Това е така, курсивът трябва да е съобразен със случая. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 20:38, 27 март 2026 (UTC) ::::::::::::Прави сте. Най-добре да не го използваме изобщо за други писмености и азбуки. Благодаря и на тримата за включването! --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 21:05, 27 март 2026 (UTC) :::::Споменаването не е проблем, благодаря ти за него. А щом няма правило просто ще уеднаквя към едното. Благодаря ти отново! [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 18:10, 27 март 2026 (UTC) == Въпрос за филм == Създадох статия, в която наистина имаше неточни източници ( “ Живот между редовете “ )! Тъй като още съм нов, моля да ми обясниш как мога, след като съм премахнал въпросните източници, да премахна / премахнеш шаблона за бързо изтриване? Много благодаря предварително, ако го отстраниш или ми дадеш указания как да го направя! [[Потребител:BOtanica go|BOtanica go]] ([[Потребител беседа:BOtanica go|беседа]]) 06:39, 29 март 2026 (UTC) :Отговорих на беседата на статията. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:40, 29 март 2026 (UTC) == Македонско дружество Гоце Делчев-Варна == Моля, да се запознаете с историята на македонско дружество "Гоце Делчев"-Варна, което Ви написах и то е вярно-останалото е манипулация-първото дружество с това име съществува от 1931-1937г и е младежко.Второто мак. дружество с това име има във Варна от 1947-1977г., като след 1989г то е възстановено.Второто мак. д-во с това име във Варна е създ. от народната власт през 1947г. като е клон на комунистическия Съюз на мак. културно-просветни дружества "Г.Делчев" с клонове в отделни градове в България с българи бежанци от Македония и в Пиринска/Благоевгр. окръг/ Македония.Основното и автентично мак. др-во/братство/ е с име "Тодор Александров"..., което построява и Мак. дом във Варна [[Специални:Приноси/&#126;2026-20212-27|&#126;2026-20212-27]] ([[Потребител беседа:&#126;2026-20212-27|беседа]]) 19:40, 1 април 2026 (UTC) :Съжалявам. Ако говориш за [[Специални:Diff/12866581|това]], отмених редакцията, защото добавеният текст не беше оформен. Тирета, кавички, източници, нови изречения започват някъде по средата. Не съм запознат и не мога да направя коментар относно фактологията. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:49, 1 април 2026 (UTC) ::Филологията ли е важна или историческата истина...Жалки образовани хора поставящи ОБРАЗОВАНИЕТО над МОРАЛА-....-,....-----....,,,,,, [[Специални:Приноси/&#126;2026-20475-52|&#126;2026-20475-52]] ([[Потребител беседа:&#126;2026-20475-52|беседа]]) 14:01, 2 април 2026 (UTC) == Скрипт == Здравей, пиша ти за скрипта, който направи за изписването на „ѝ“ и българските кавички. Забелязвам, че вече за трети или четвърти път, ако не се лъжа, двойното изписване на горна кавичка за преобразуването ѝ в българска такава невинаги сработва. [[Шаблон беседа:Location map+|Тук]] например дори не мога да ги променя – редакцията не се приема. Не знам каква точно е причината или дали изобщо има начин да го оправиш, но реших да споделя. Може пък и аз да правя нещо погрешно. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 14:56, 3 април 2026 (UTC) :Много благодаря, [[Потребител:Like the windows|Like the windows]]. Всяка обратна връзка е важна. За съжаление, не можах да пресъздам проблема. Казваш, че невинаги сработва, може ли да наблюдаваш и да ми кажеш кога най-вече става това, нещо правил ли си предварително, използвал ли си бутона „Отговор“, или направо от редактора на код, копирал ли си нещо. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:54, 3 април 2026 (UTC) ::Обикновено не използвам бутона „Отговор“, защото така се форматира по-трудно. Не вярвам да е от някакво специфично действие преди изписването им, нито съм копирал/поставял текст. ::Днес [[Специални:Diff/12873302|пак се случи]], май разбрах кога става. Последно добавих кавичките точно там, където не са се преобразували. Интересното е, че преди да публикувам промените, превръщането се беше направило. Като че ли дори се получава, само когато се добавят няколко кавички в една редакция, никога само една. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 10:01, 6 април 2026 (UTC) ::Ето моят тест: [[Специални:Diff/12873309]], [[Специални:Diff/12873313]]. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 10:03, 6 април 2026 (UTC) :::Супер си. Сега наистина наблюдавах проблема, който отговаря на описанието. Обяснението е, че текстът видимо се замества, но на заден план не се регистрира действие „въвеждане“. Може да се избегне, ако след заместването продължиш да пишеш нещо. За бързо решение може да добавиш този код '''под 158-ия ред''' в сегашния си скрипт: :::<syntaxhighlight lang=js> t.dispatchEvent(new Event('input', {bubbles: !0, cancelable: !0})); </syntaxhighlight> :::Така програмно се регистрира действието и повече не би трябвало да имаш неприятности. Все пак съм длъжен да кажа, че има и други бъгове, за които още отпреди знам, така че винаги споделяй, ако забележиш нещо. Трябва също доста да се оптимизира, но щом върши работа, явно става и така. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:53, 6 април 2026 (UTC) ::::Разбира се, ако забележа нещо, ще казвам. [[File:Emoji u1f609.svg|19пкс]] --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 11:37, 6 април 2026 (UTC) == Преводачески въпрос == Не знам кога или дали изобщо ще се заема с това, но разглеждах статията [https://en.wikipedia.org/wiki/Grammatical_number Grammatical number] и се зачудих нещо, въпреки че предполагам какъв е отговорът. Имам съмнения, но, разбира се, ако ще се занимавам с превода някой ден, ще проверя, че ще има официална терминология на български за тези концепции. Тогава какво правим? Предполагам, просто не ги превеждаме, защото обратното би било оригинално изследване, а ние не искаме да правим такова. -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 15:01, 8 април 2026 (UTC) :За кое точно говориш? [[:en:Grammatical number|Grammatical number]] на български е [[Число (граматика)|граматично число]]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:24, 8 април 2026 (UTC) ::Това е ясно, говорех за видовете. -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 18:44, 8 април 2026 (UTC) :::Например ''paucal'', ''greater plural'' и т.н. [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 19:22, 8 април 2026 (UTC) ::::Хаха, извинявай. Вече разбрах. Някои наистина нямат утвърдена терминология на български, но предполагам, за да избегнем [[У:БОИ]] и да сме все пак максимално прецизни, можем да използваме наименованията на гръцки или латински, като ''αόριστος'' ([[аорист]]), ''plusquamperfectum'', ''paucalis'' и други. Поне така се прави в медицината. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 03:38, 9 април 2026 (UTC) :::::И аз си мислих за това. По принцип в българското езиковедство има подобна практика, така че не би било твърде странно, само трябва, ако липсва за някои, да им намеря формите. -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 03:57, 9 април 2026 (UTC) ::::::Имаш ли идея откъде може да се намерят тези наименования или просто да ги потърся и да се надявам, че ще намеря нещо? -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 04:40, 9 април 2026 (UTC) :::::::Ето [https://snl.no/person_-_grammatikk тук] намерих някакви обяснения, които включват и граматическата категория число. Източникът е на норвежки, но съдържа латинските наименования на числата. Отделно има книги, но те не са със свободен достъп. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:00, 9 април 2026 (UTC) ::::::::Норвежкият не ме притеснява твърде много, хаха. Пак е начало, така че благодаря за помощта! -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 06:04, 9 април 2026 (UTC) :::::::::Дали ще са достатъчни за цяла статия, защото виждам, че има предложение „[[Тройствено число]]“ да се обедини с основната статия? -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 08:07, 9 април 2026 (UTC) ::::::::::Не мога да кажа за обединяването, тя има междуезикови препратки. Мисля, че е достатъчен, колкото да докажем латинските наименования. Все пак ще е хубаво, ако се намерят и други. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:16, 9 април 2026 (UTC) :::::::::::Без съмнение е така. Когато седна да се занимавам с това, ще потърся. -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 10:22, 9 април 2026 (UTC) ::::::::::::Два въпроса: ::::::::::::– Буква по буква ли трябва да се предадат имената или как точно да се подходи? ::::::::::::– Ако наистина ще е самостоятелна статия, как ще се свърже с другоезичните версии (поне в английската няма отделна страница)? Знам, че има начин, но не ми е известен. -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 17:30, 10 април 2026 (UTC) :::::::::::::Ами просто както са на латински, примерно ''singularis'', ''dualis'', ''pluralis'', ''trialis'', ''paucalis''. Така смятам аз, разбира се, и може да греша. Всъщност всички те да бъдат в основната статия, не за всяко число да се прави нова. Замислям се за това сега, тъй като не мога да посоча подходящи заглавия. Иначе свързването може да стане в „Уикиданни“. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 20:01, 10 април 2026 (UTC) ::::::::::::::Когато съм готов с текста, ще го преместя в основната статия, защото и аз забелязвам, че няма много какво да се каже, че да го отделяме в собствена. ::::::::::::::Тоест да ги оставя с латински букви, това ли предлагаш? -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 20:04, 10 април 2026 (UTC) :::::::::::::::Друг проблем е, че има доста терминология, която ще преведа, но ще е под въпрос до колко е правилна, имам идея някои неща как са на български, но дали всички са както си мисля, нямам идея. -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 20:39, 10 април 2026 (UTC) ::::::::::::::::Аз ти имам доверие, защото си филолог. Може да потърся или потърсим някои хартиени справочници. Това с латинския беше просто подсказка как може да се процедира, ако искаме дадена концепция да бъде включена на всяка цена, но няма още утвърден български термин, с цел да не правим оригинални изследвания. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:30, 11 април 2026 (UTC) emj53inx33ezun4kqc42v9u7n5kzb6q 12877094 12877092 2026-04-11T08:38:23Z Валери Василев 296837 /* Преводачески въпрос */ Отговор 12877094 wikitext text/x-wiki {{Архиви2}} == Молба == Здрасти и ЧНГ! Пиша ти с молба да се съгласиш да те предложа за администратор или поне да си помислиш. Според мен ще те улесни в чистенето ти след вандали, а и нас ще улесни, че сме останали няколко администратора на кръст активни напоследък.[[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:09, 1 януари 2026 (UTC) :Честита Нова година, [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса]]. Не съм сигурен изобщо, че това е добра идея. Наистина оценявам доверието, което, изглежда, ми имате ти и общността, но ще се опитам да бъда максимално обективен. :Въпреки че имам ''някакъв'' опит, администраторската роля изисква висока степен на ангажираност и отговорност. Личният ми стил поставя някои немаловажни въпроси. По природа съм перфекционист: за всички е известно, че се опитвам да поддържам високо качество, поправям грешки, понякога досаждам с пуризма си и неведнъж съм попадал в конфронтации, някои от които са продължавали доста дълго. :Администраторът трябва да бъде обективен, търпелив, да може да медиира конфликти. Заради своя особен характер знам, че ми е предизвикателство да не влагам емоции там, където не трябва. Необходима е изключителна емоционална интелигентност, която надхвърля техническите умения, превенция на вандализъм, подкрепа на нови редактори, прецизиране на съдържанието. :За 99% от нещата, които върша, така или иначе не ми трябват администраторски инструменти. Първоначално дори [[Потребител беседа:Carbonaro./Архиви/1#Патрульор|длъжността патрульор ми се струваше твърде обременяваща]]. :Бих се обзаложил, че други уикипедианци, също активни и доста по-дипломатични, биха били далеч по-достойни кандидати. :Отново благодаря – оценявам предложението и внимателно ще обмисля следващите стъпки, но едва ли бих поел чак такава отговорност. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:05, 1 януари 2026 (UTC) ::Жалко наистина, според мен би бил отличен администратор. В доста изнервящи конфликти съм забелязала, че не си изпускаш нервите, което е наистина най-важното качество за администратор. Отделно страшно помагаш с борбата с вандали и вандализми и едни администраторски инструменти само биха помогнали - не би се очаквало нищо повече, камо ли особена ангажираност. Ти и така си изглеждаш ангажиран достатъчно - като видя, че патрулираш Последни промени, си отдъхвам, че имам по-малко за патрулиране. :) Колкото до личния стил и конфронтациите, никой не очаква от администраторите да не отстояват мнение, стига да не използват администраторски инструменти да го налагат. Надявам се все пак да размислиш някой ден.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 23:41, 1 януари 2026 (UTC) :::Аз съм пример за администратор, който си е изпускал нервите в разни дискусии/спорове, но смея да твърдя, че никога не съм използвал администраторските инструменти, за да надвия или заглуша някого в спор. Дори когато директно си ме хокат и обиждат, пак избягвам да моля за намеса или блокиране. Та всеки знае сам за себе си... [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 23:59, 1 януари 2026 (UTC) ::::Много мило, но по стечение на обстоятелствата съм значително активен сега, няма винаги да е така. Наблюденията ми са, че неформално установената практика е, че тази позиция поражда известно напрежение у по-неопитните колеги, които не са запознати напълно с ролята на администраторите в „Уикипедия“, а са свикнали с определението в други среди – социални мрежи, групи и др. Докато там това е началник, регулиращ орган, тук тя просто разполага с допълнителни действия, нищо повече. Пример: ако обикновен редактор като всички останали отбележи някакъв текст с {{ш|неясно}}, то се подразбира, че ''просто се работи по изграждане на енциклопедия''. Ако администратор отбележи някакъв текст, се приема, че едва ли не той ''регулира съдържанието в енциклопедията''. Разбира се, може тотално да греша. Ти самата вероятно би имала различна перспектива, ако беше обект на моите прецизни изисквания [[Файл:Noto Emoji v2.034 1f602.svg|20п]] или се чувстваше ''преследвана''. Освен това не мога да твърдя, че имам изчерпателни познания за всички аспекти на „Уикипедия“ и „МедияУики“. ::::Е, надявам се, когато някой ден реша да си взема по-дълга уикипочивка, това, което съм ''завещал'', да продължи да се ползва и прилага като добри практики. [[Файл:Noto Emoji v2.034 1f92d.svg|20п]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:53, 2 януари 2026 (UTC) :::::Я не се излагай. Сичките тия неща, които ги пишеш показват, че ставаш, че и отвъд. Ако можем да цитирам Спас - реално почти всички активни редактори стават и логиката требва да ни е обратната - даваме права лесно и взимаме при злоупотреба. Това, което Тед го пише е абсолютно верно - един единствен администратор съм видел да злоупотребява реално и него вече го нема, което между другото е жалко. Активни са само Спас, Тед, Стан и Алиса (простете ако забравям некой). В тоя смисъл - наистина не се излагай с тоя перфекционизъм (той е болест между другото и се лекува само с хирургия. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]). -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:09, 2 януари 2026 (UTC) ::::::Сакън! [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:21, 2 януари 2026 (UTC) :::::::Добре - сакън го разбирам като насочено към хирургията, а за останалото приемаме, че си съгласен? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:35, 2 януари 2026 (UTC) ::::::::Трябва много добре да се помисли. Не ми се иска така изведнъж, ако ме изберат, да загърбя старите си принципи като обикновен редактор. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:42, 2 януари 2026 (UTC) :::::::::Хахахаа - това вече е аргумент - лично много добре го разбирам. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] Еми, мисли... -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:47, 2 януари 2026 (UTC) :::::::::Отдавня се чудя защо не си администратор, @[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], споделям мнението на останалите, че имаш необходимите качества и познания. Никой здравомислещ човек не очаква от администраторите да са перфектно обективни, постоянно налични или супер ангажирани за вечни времена в проекта, но човек с твоя опит, внимание към детайла и самокритичност със сигурност ще е полезно допълнение към екипа на администраторите. Затова се включвам и аз с едно новогодишно насърчение да обмислиш (и приемеш ;)) поканата на @[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 15:09, 2 януари 2026 (UTC) ::::::::::[[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]], под „мнението на останалите“ сигурно разбираш това на молещите се тук, но има и други останали, чието мнение не е за под молбите, чакат да го изкажат другаде. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:08, 2 януари 2026 (UTC) :::::::::::Да, имам предвид мненията на писалите по-горе. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 19:47, 2 януари 2026 (UTC) == Уикипедия Страници за Тодор Живков и Борис Трети == Моля да поясните защо упорито триете напълно легитимен източник -- новоизлязлата в САЩ историческа новела на американската писателка Виктория Менш "Корона на Клоуни" без изобщо нито да я познавате, нито да сте я прочел. Аз платих 1 долар за електронното й издание и я намирам за исторически отлично подплатена и обоснована. Кой Ви дава право да триете даден източник без да го познавате, и къде мога да се оплача от вашето поведение? Ще обясня подробно моята позиция. И двете новоиздадени книги на Виктория Менш, едната за Борис, а другата за Фердинанд, Борис и Тодор Живков НЕ СА измислици, а са подплатени с много сериозен анализ на наличните исторически доказателства и факти. Но, като настоявате, променете вие текста, да речем така: Наскоро в историческата новела ... публикувана в САЩ американската писателка ... изказа хипотезата, че ... и й цитирайте книгите. Но най-добре ги прочетете, ще ви се изяснят много неща. Просто седнете и се замислете върху това, което ви казвам: ВСЯКО обективно разследване на убийството на семеен мъж с две деца ЗАПОЧВА вътре в семейството. Ако жена му си е имала любовник, той веднага става ОСНОВЕН ЗАПОДОЗРЯН. Това го има във всеки учебник по криминалистика за първокурсници. Защо в статията за Борис Трети пускате всякакви спекулации публикувани в най-различни жълти вестници и интервюта, а една напълно логична и подплатена с факти историческа новела отказвате да цитирате? Та германците ли не били, та руснаците ли, та англичаните ли, та кой ли не. Има отворени архиви на Политбюро на ЦК на БКП от времето на Народния съд, в тях Балан е дискутиран на ДВА ПЪТИ като любовник на царицата. Има книга на Венелин Митев, "Големите любови на българските царе. ISBN 978-619-195-068-3, с. 171-177, цяла глава обяснява, че Балан е бил любовник на Йоанна. Какво печелите, като пускате всякакви спекулации, а триете НАЙ-ЛОГИЧНАТА от тях? Поглед и върху Qui Bono -- ами това пък е очевадно. На Балан животът му е спасен от Народния съд именно като любовник на царицата, след като Политбюро на ЦК на БКП го идентифицира и го квалифицира като такъв. Всички други дворцови съветници и секретари от неговия, а и от по-нисък ранк на неговия, са разстреляни. Царицата остава нещастна вдовица, майка на две невръстни деца, и така избягва съдбата на семейството на руския император Романов през 1918. За страховете си, за параноята си цялото царско семейство да не последва съдбата на семейство Романови когато ги хващат болшевиките и ги разстрелват до един заедно с прислугата им, самата тя пише в спомените си и именно това обяснява в новелата си Виктория Менш. Нито германците, нито руснаците НЯМАТ НИКАКВА ПОЛЗА от ликвидирането на Борис. Любовникът на жена му ИМА такава ПРЯКА полза. Защо искате това да остане скрито? Ами няма да остане. Книгата на Виктория Менш е публикувана, вече се разпространява по цял свят. Новелите на Менш не са за Бойчо Огнянов и за Рада Госпожина. Същото важи и за Тодор Живков, който УБИВА С ТУХЛА полицая, дошъл да разтури комунистическото събрание през 1931 г. Залавят го на местопрестъплението. Как става така, че не му правят нищо? Виктория Менш обяснява това много ясно във втората си книга, която вие също упорито триете. Просто обяснете защо правите това. Мерси предварително! Възмутен редактор <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:~2026-52595|~2026-52595]] ([[Специални:Contributions/~2026-52595|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:~2026-52595|беседа]]) 23:28, 3 януари 2026 (UTC)</small> == Връщане == Защо върна редакцията ми в статията „[[Морска охрана на Украйна]]“? Заради {{ш|Редактирам}} ли? --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 13:58, 4 януари 2026 (UTC) : Да. [[File:Twemoji 1f60c.svg|16px|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:04, 4 януари 2026 (UTC) ::Но статията е създадена преди повече от 12 часа. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 14:05, 4 януари 2026 (UTC) :::Прав си. Но потребителят не е редактирал други статии през това време, а и е въпрос на колегиалност да се съобразим. Възможно е например да работи от компютър и временно да е записал своя вариант с този текст и структура. Идеята на шаблона, както е указано, е да се избегнат [[Уикипедия:Конфликт на редакции|конфликти на редакции]] или разочарования, ако например той накрая публикува своя вариант, върху който е работил, и изтрие твоя, който ти също си се постарал да приведеш във вид. Затова е хубаво да избягваме да редактираме тези статии просто за да спестим усилията си. Друг е въпросът вече, ако шаблонът стои с дни, а потребителят редактира и създава други статии, както, между другото, правят някои. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:15, 4 януари 2026 (UTC) ::::И ти си прав. Не за първи път попадам на статии с този шаблон и трябва да си го имам предвид при редактиране. Благодаря! --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 14:21, 4 януари 2026 (UTC) :::::Като цяло, те се събират в категорията „[[:Категория:Статии, които се редактират в момента|Статии, които се редактират в момента]]“, може да я проверяваш периодично и ако има някои, които не са били пипани повече от 7 дена, да им махаш шаблона. Ако са много зле, може да ги преместваш в инкубатора, ако не ти се занимава да ги оправяш. Така или иначе отговорността е на всички нас да поддържаме качеството и незавършени статии не следва да са в основното именно пространство – хората, като попаднат в „Уикипедия“ от „Гугъл“, ясно е какво ще си помислят. Това е моето виждане. Ако наистина ти се работи по тях, може да ги добавяш в [[Специални:Списък за наблюдение|списъка си за наблюдение]] и веднага щом се освободят, да ги налазиш. [[File:Twemoji 1f608.svg|16px|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:31, 4 януари 2026 (UTC) ::::::Моят срок е точно час - идеята на шаблона е да нема конфликт на редакции - всичко останало е просто неправомерно затваряне на статии. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:37, 4 януари 2026 (UTC) ::::::Със сигурност ще я добавя. Често следя [[Потребител:Like the windows/Пясъчник#Други|някои страници]], и тази категория ще бъде вкюлчена в списъчето ми. [[File:Lol1.gif|link=]] ::::::А относно периода за изчакване – аз съм за 1 ден. Смятам, че е достатъчно време за каквито и да е редакции. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 16:48, 4 януари 2026 (UTC) :::::::И моят срок е около час-два максимум, но ако няма други редакции. Ако има, видимо статията не е отворена за редактиране и шаблонът е забравен, случва се. За недовършени статии, по които ще се работи още си има друг шаблон.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 22:46, 4 януари 2026 (UTC) ::::::::На мен много са ми се карали за това, така че гледам да давам по-голям толеранс. Разбира се, всеки си решава, важното е да се работи в хармонична среда. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:23, 5 януари 2026 (UTC) == Спри да ме шпионираш == Оф, пак ли почваш да ме шпионираш? Ще ме оставиш ли на мира? Аз си знам в главата какво пиша. Моля те, остави ме поне веднъж да си направя статиите за предстоящите филми. Не съм правил машинни преводи, мисля с главата си! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 05:05, 8 януари 2026 (UTC) :Няма такова нещо като шпиониране в Уикипедия. Carbonaro. само поправя малки неточности в нови статии. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 08:41, 8 януари 2026 (UTC) ::[[Потребител:Like the windows|Like the windows]], затова ли смята, че правя правописни грешки? Затова ли ме ядосва всеки път? Затова ли ме обвинява, че съм правил правописни грешки, машинни преводи и лоши синтаксиси? Да вярвам ли на неговите лъжи? Не може всеки път да постъпва така с мен! Това не е честно! Притеснявам се да не ме блокират, ако направя нещо лошо, отчаян съм! Докога ще търпя неразбиране? [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 08:52, 8 януари 2026 (UTC) :::Може би трябва да си вземеш забележка от редакциите му. Само днес си създал 5 статии за филми, в които той е направил едни и същи промени – замяна на бъдещо в уводната част и минало време в сегашно историческо, както и незначителни грешки, което вече споменах по-горе. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 10:04, 8 януари 2026 (UTC) ::::Заради него ми иде да напусна Уикипедия. Щом ще е админ и блокира някого, напускам! Съжалявам за арогантните думи, но това вече не се търпи! Вече не искам да имам общо с него. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 06:06, 9 януари 2026 (UTC) :::::Не, моля те, недей! Ако напуснеш, няма кой да се занимава със създаването на статии за филми и актьори, което не е малко и никак лесно. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 06:15, 9 януари 2026 (UTC) ::::::Like the windows е прав. „Уикипедия“ има нужда от теб. Аз много харесвам статиите ти и точно затова ги чета и редактирам. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:25, 9 януари 2026 (UTC) :::::::Лъжеш, [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]]! Не ти вярвам! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] Блокирват ме, ако направя нещо лошо и ме е страх! ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 20:48, 9 януари 2026 (UTC) ::::::::Ние също сме хора като теб. Никой не наказва без причина. Не се страхувай. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:21, 10 януари 2026 (UTC) :::::::::Достатъчно лъжи. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 03:32, 11 януари 2026 (UTC) И мен. [[Потребител:Luxferuer|Румен от Заара]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 14:23, 10 януари 2026 (UTC) Спри да ме шпионираш. [[Потребител:Luxferuer|Румен от Заара]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 05:04, 19 януари 2026 (UTC) == Avtokatalog arkhiv == Моля за изясняване на причината за анулирането - изясняване на източника, който изобщо не е свързан с търговията? [[Потребител:555demon555|555demon555]] ([[Потребител беседа:555demon555|беседа]]) 16:53, 14 януари 2026 (UTC) : Страницата, посочена от вас за източник, извежда до грешка, а дори и да не беше така – сайтът не е достоверен. Повече информация можете да намерите на [[У:ЦИ]]. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 17:08, 14 януари 2026 (UTC) ::Съжалявам, вие сте напълно прав - страницата показваше страница 404 - мога ли да го коригирам и да го публикувам? [[Потребител:555demon555|555demon555]] ([[Потребител беседа:555demon555|беседа]]) 17:19, 14 януари 2026 (UTC) :::Източникът, изглежда, е асистент, задвижван от изкуствен интелект. Боя се, че не е подходящ. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:52, 14 януари 2026 (UTC) ::::За съжаление, не ви разбирам - какво общо има гласовият асистент с това? Липсва и не е свързано с темата на страницата с инструкции История по години. [[Потребител:555demon555|555demon555]] ([[Потребител беседа:555demon555|беседа]]) 18:32, 14 януари 2026 (UTC) :::::Главното тук е, че е вероятно използван [[изкуствен интелект]] за създаването на статията, а както вече споменах – даденият сайт е недостоворен и съответно няма място в Уикипедия. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 18:35, 14 януари 2026 (UTC) ::::::Информацията в сайта, който се опитвате да цитирате, е писана от изкуствен интелект. Това се опитвах да кажа. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:38, 14 януари 2026 (UTC) :::::::добре благодаря [[Потребител:555demon555|555demon555]] ([[Потребител беседа:555demon555|беседа]]) 19:03, 14 януари 2026 (UTC) == Помощ == Здрасти! Днес създадох [[Шаблон:Национален олимпийски комитет]], но така и не успях да добавя описание към файла. Можеш ли да го направиш? --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 13:49, 15 януари 2026 (UTC) :Описание към логото ли? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:07, 15 януари 2026 (UTC) ::Да, направо да излиза „Лого“ под него, автоматично. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 14:12, 15 януари 2026 (UTC) :::1. Например [[Специални:Diff/12795642|така]]. :::2. Нужно ли е да пише нещо изобщо? Ако е някаква снимка на участниците примерно, може да има описание „Част от оганизаторите, 2015 г.“. Но ако е само логото, защо трябва да пише „Лого“? :::3. Необходим ли е специален шаблон за това? Защо да не ползмаме {{ш|Организация}}? :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:21, 15 януари 2026 (UTC) ::::Ще отговоря по ред: ::::2. За кои участници става въпрос? А иначе ако е само логото, идеята ми е просто да става ясно, че това е лого, не нещо друго. ::::3. Според мен има смисъл от отделен шаблон, защото има неща като кода на МОК и генералния секретар, които липсват в <nowiki>{{Организация}}</nowiki>.<br>--[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 19:35, 15 януари 2026 (UTC) :::::Добре, както сметнеш за редно. Надявам се, че те устройва така. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 20:20, 15 януари 2026 (UTC) ::::::Разбира се! [[File:Emoji u1f601.svg|18пкс]] --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 21:21, 15 януари 2026 (UTC) == редактиране на украински топоними == Привет! С оглед отменените редакции, посъветвай моля, как най-добре да се реализират тези промени. Като основен аргумент може да използваме тази конвенция Wikipedia:Naming conventions (Ukrainian places) https://en.wikipedia.org/wiki/Wikipedia%3ANaming_conventions_%28Ukrainian_places%29 Благодаря. Оставам на разположение. Геннадий Воробьов [[Потребител:G.Vorobyov|G.Vorobyov]] ([[Потребител беседа:G.Vorobyov|беседа]]) 10:41, 16 януари 2026 (UTC) :Привіт, це Вікіпедія болгарською мовою. Тут практика може відрізнятися від того, що вже є нормою у Вікіпедії англійською мовою. Перш ніж вносити такі глобальні зміни в назви, я б запропонував тобі розпочати дискусію [[Уикипедия:Разговори|тут]] – на сторінці обговорення. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:08, 16 януари 2026 (UTC) == Invitation: Bring Feminism and Folklore to your wiki == <div style="border:4px maroon ridge; padding:4px;"> [[File:Feminism and Folklore 2026 logo.svg|center|550px|frameless]] <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr" style="padding: 1em 2em;"> <div style="text-align: center; width: 100%;">''{{int:please-translate}}''</div> ;Hello {{BASEPAGENAME}}, We noticed your dedicated contributions to this wiki. As an experienced editor, your leadership could help bridge the gender gap on Wikipedia. We are inviting you to '''organize the Feminism and Folklore 2026''' writing competition for your community. ;Why Organize? The campaign (1 Feb – 31 March) focuses on women’s stories, folk culture, and traditions. By setting up a local page, you help your community document their unique history. ;We have made it easy for you You do not need to do everything from scratch. The international team has prepared tools to help you: * '''Article Lists:''' Find missing topics relevant to your culture. * '''CampWiz Tool:''' Easily manage the contest and track points. ;Want to talk to us first? If you have questions or want to meet the team, you are welcome to join our Office Hours (live Q&A sessions). ''[[:m:Event:Wiki Loves Folklore 2026 Office Hours|Click here to see the Office Hours schedule]]'' ;Ready to start? Please check the project page to see how simple it is to register. '''[[:m:Feminism and Folklore 2026|Click here to Learn More and Sign Up]]''' Thank you for your time and hard work! '''The Feminism and Folklore 2026 Team''' ---- <small>You received this message because you are a valued contributor. If you have questions, please ask on the [[:m:Talk:Feminism and Folklore 2026/Project Page|Meta Talk Page]].</small> </div></div> --[[Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 16:49, 18 януари 2026 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:Tiven2240@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=User:Tiven2240/fnf26-p&oldid=29949530 --> == Кавички == Знам, че ти разбираш от кавички [[file:lol1.gif]], затова реших да попитам теб. В случая на [[:en:San Marino Highway]] ще се поставят ли кавички около „Сан Марино“? Погледнах от [https://kaksepishe.com/kavichki-ulici-bulevardi/ тук] и би трябвало да се отнася и за магистралите, но не съм напълно сигурен, защото е името на държавата и единствената магистрала в страната, ако това е от значение. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 14:29, 20 януари 2026 (UTC) :Имената на магистралите трябва да се пишат с кавички: [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/pri-imena-na-topografski-obekti-yazoviri-mestnosti-kurortni-kompleksi-letishcha-magistrali-i-dr-10/357 магистрала „Хемус“]. Но името на статията няма ли да бъде '''Сан Марино (магистрала)'''? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 16:30, 20 януари 2026 (UTC) ::Всъщност, да. Аз се колебаех измежду „Магистрала на Сан Марино“ и „Магистрала Сан Марино“, като въпросът ми беше за второто, но твоят вариант е по-добър. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 16:50, 20 януари 2026 (UTC) == Цитат уеб == Здравей, ти успя ли да стигнеш до [[Шаблон беседа:Цитат_уеб#Промяна_в_три_параметъра|тук]]? <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 06:52, 23 януари 2026 (UTC) == Кавички по БДС при именуването на летища == Изглежда схващам не напълно правилно поставянето на кавички при именуването на летища и те моля да ми съдействаш. Ако правилно разбирам правилата, то летищата с имена на села, градове или държави не следва да имат кавички, тъй като са наименувания по място. От друга страна тези именувани на човек са с кавички. Има и примери като този: Международно летище Владивосток „В. К. Арсеньев“, когато кавичките са само за името на човека. И ако правилно днес установявам, че правя грешки, то тези статии: [[Летище „Домодедово – М. В. Ломоносов“]], [[летище „Лондон Хийтроу“]], [[Международно летище „Лос Анджелис“]], [[Летище „Франкфурт на Майн“]] и [[Летище „Шереметиево – А. С. Пушкин“]] са с грешно поставени кавички в заглавията си? <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 10:33, 26 януари 2026 (UTC) :Институтът за български език казва [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/nazvaniya-na-administrativni-edinitsi-institutsii-organizatsii-trgovski-obekti-10/2236 „летище София“], [https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/pri-imena-na-topografski-obekti-yazoviri-mestnosti-kurortni-kompleksi-letishcha-magistrali-i-dr-10/917 „аерогара София“]. Ние това, между другото, сме го [[Специални:PermaLink/12390431#c-Станислав_Николаев-20241017142000-Carbonaro.-20241017140800|обсъждали]] и ти каза, че когато името на летището съвпада с името на града, слагаш кавички. Когато името на летището не е като това на града, не слагаш кавички. :Имам чувството, че не мога много да помогна, тъй като и аз самият не знам. [[File:Twemoji12 1f601.svg|20px]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:09, 26 януари 2026 (UTC) ::Добре си спомням, че сме го обсъждали, но това не означава, че съм бил прав и сега съм още повече объркан. Просто ще пиша на езикови справки по въпроса, искам да го изясня напълно. Ще ти пиша, когато ми отговорят. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 11:27, 26 януари 2026 (UTC) Получих отговор, поставям ти моя въпрос: {{цитат| * From: "Nikolaev" <Nikolaev@designtec-hnik.com> * To: "ezikovispravki" <ezikovispravki@ibl.bas.bg> * Sent: Monday, January 26, 2026 1:38:55 PM * Subject: Кавички по БДС при именуването на летища Здравейте, Бихте ли ми помогнали с кавичките при именуването на летища? Ако правилно разбирам правилата,<br />то летищата с имена на села, градове или държави не следва да имат кавички, <br />тъй като са наименувания по място. От друга страна тези именувани на човек са с кавички. В този смисъл, правилно ли са изписани тези летищата по този начин: * Летище Шереметиево – „А. С. Пушкин“ * Летище Домодедово – „М. В. Ломоносов“ * Летище Лондон Хийтроу * Международно летище Лос Анджелис * Летище Франкфурт на Майн * Летище „Васил Левски“ – София}} И техния отговор: {{цитат| * From: Езикови справки (ИБЕ – БАН) <ezikovispravki@ibl.bas.bg> * Sent: Monday, January 26, 2026 2:41 PM * To: Stanislav Nikolaev <Nikolaev@designtec-hnik.com> * Subject: Re: Кавички по БДС при именуването на летища Здравейте, Названията са правилно оформени, но не се поставя тире в първите два случая: * Летище Шереметиево „А. С. Пушкин“ * Летище Домодедово „М. В. Ломоносов“. * Тире се поставя, ако географското име е след названието на летището, както е в последния пример: * Летище „Васил Левски“ – София. С уважение, <br />Служба за езикови справки и консултации <br />Институт за български език – БАН}} Доколкото разбирам въобще в Уикипедия сме си силно заблудени по темата [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]]. В случай, че искаш да ти препратя отговора им по имейл, пиши ми. --<span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 13:00, 26 януари 2026 (UTC) :Хаха, поне един въпрос е отметнат. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:09, 26 януари 2026 (UTC) ::На този етап няма да минавам през засегнатите статии, за да оправям проблема, но в новите такива ще спазвам тези правила. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 13:19, 26 януари 2026 (UTC) :::Следях темата с голям интерес и бих казал, че и на мен ми беше полезно да разбера отговора. Никога не съм се замислял по темата, но случаят определено ме заинтригува, въпреки че не пиша за летища. [[File:Usmivka.png]] --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 17:21, 26 януари 2026 (UTC) == Връщане на редакции в потребителски беседи == Привет! [[Special:Diff/12807759|Тази]], [[Special:Diff/12807760|тази]] и [[Special:Diff/12807761|тази]] редакции не са ОК. Разбирам да са вандализми, че да ги връщаш, но потребителят моли за помощ, нищо че наподобява малко на спам. Пак не е основание да се връщат така лекомислено редакции. Дори и да имаш съмнения, че потребителят извършва платени приноси и е в открит конфликт на интереси, не трябва да се действа по този начин. Също така отправеното от теб предупреждение на беседата на въпросния потребител е написано в стил, който противоречи на [[У:ППД]] и по-скоро предполага злонамереност. За мен този подход е изначало грешен и може да отблъсне потенциално качествен редактор, който в началото просто не е наясно с правилата и начина на работа в проекта. Разбира се, винаги може и да греша, но аз бих опитал по-дипломатичен стил на комуникация. Ако се установи, че наистина това не помага и че потребителят не е тук, за да създава енциклопедия, чак тогава стилът на комуникация следва да стане по-нетактичен. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 17:06, 29 януари 2026 (UTC) :Благодаря за забележката, [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]]. Тогава имах усещането, че ако не беше спрян, щеше да обходи всички беседи, публикувайки едно и също запитване. Сега, погледнато отстрани, разбирам, че наистина подходът е бил драстичен. Все пак статията вече беше в инкубатора, той създаде нова в основното именно пространство, започна да провежда агресивна кампания, но '''никога не беше предупреждаван''' в по-спокойна атмосфера и по-добронамерено за изискванията ни към платените приноси и за политиката за значимост. Трябваше да се започне с това. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:12, 29 януари 2026 (UTC) == Спам == Чудех се, има ли смисъл да продължаваме да преместваме [[Чернова:Партия на ислямското Таджикистан|тази статия]], която е очевиден спам в Инкубатора? Ти си премествал подобна статия поне 4 пъти, аз съм подавал подобна статия за изтриване още толкова, струва ми се, че просто си губим времето, а и паметта на сърварите, с този спам. --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 11:42, 1 февруари 2026 (UTC) :Май наистина няма смисъл. Мислех да я предложа за бързо изтриване (спам, вандализъм, без източници), но можеше с основание да бъде оспорена с мотива, че ''има статии за A и B, защо да няма за Таджикистан''. Гледали сме го този филм. За сървърите не бих се тревожил. В даден момент ще трябва да се поиска защита. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:23, 1 февруари 2026 (UTC) ::И аз, просто реших да ги добавя като още една причина. А за оспорване, засега никой не го е оспорвал, когато аз съм ги подавал, така че не бих се притеснявал за тази възможност засега. Въпросът е как да го спрем? --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 12:29, 1 февруари 2026 (UTC) :::Със защита на статията или блокиране. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:31, 1 февруари 2026 (UTC) ::::И двете ми се струват невъзможни, статията си сменя името, добавяйки или махайки букви, а акаунтът не е един и същ. Не знам доколко би проработило. --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 12:35, 1 февруари 2026 (UTC) :::::Ами значи ще имаме интересно преследване. [[File:Twemoji 1f602.svg|18px|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:38, 1 февруари 2026 (UTC) ::::::Така се очертава. --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 13:08, 1 февруари 2026 (UTC) == Чернова на редакция == Забелязал съм, че понякога Уикипедия запазва чернова на редакцията ти при случайно излизане или презареждане на страницата, въпросът ми е защо това не работи винаги, а само в редки случаи. Този въпрос се породи след много ситуации, в които случайно съм затварял или презареждал страница, включително и днес, и всичкият ми труд е заминавал на вятъра. Очевидно, грешката е моя, но просто ми е чудно дали няма решение на проблема. --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 15:02, 8 февруари 2026 (UTC) :Може би това си го забелязал в беседите – когато ползваш бутона „Отговор“, ще потвърдиш ли дали е така? В нормалните статии не съм забелязвал да има такава функционалност. Всъщност много рядко във визуалния редактор, ако презаредиш страницата, ще ти се възстанови версията. Но ако си я затворил и си обикалял из „Уикипедия“, и после решиш пак да се върнеш, не. На мобилен телефон не знам как е. Решението май е постоянно да си копираш текста, ако пишеш нещо дълго. Знам колко е гадно целият ти труд да отиде на вятъра. Повечето смартфони, както и съвременните настолни операционни системи имат хронология на системния буфер. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:13, 8 февруари 2026 (UTC) ::Не, говорех за статиите, иначе и в беседите го има, прав си. ::За копирането — бях започнал да го правя в Уикиречник, но си прав, че трябва и в Уикипедия да започна да прилагам този подход, иначе често ще попадам на този проблем. В случая поне имам запаметено резюмето, така че ще мога да си припомня, когато пак реша да редактирам статията, какво горе-долу съм правил. [[File:Usmivka.png]] --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 15:21, 8 февруари 2026 (UTC) :::@[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]], този проблем е (полу)решен. От близо година и половина в бгУ също има възможност да се възстанови незапазена редакция и да се продължи оттам, където е прекъсната. [[Специални:Настройки#mw-prefsection-editing]] → ''Включване на възможността „[[Специални:EditRecovery|Възстановяване на редакция]]“''. Инструментът обаче изглежда неконсистентен. Понякога съхранява и възстановява (или пита за възстановяване в редактора на код), друг път не. Затова казвам ''полу''. Забелязвам, че се влияе от начина на прекъсване на редакцията. Ако излезе диалогов прозорец, в който се пита дали потребителят наистина желае да откаже редакцията/редакциите (и го направи), то тогава не съхранява нищо. При всякакъв друг тип грешен клик и/или напускане (или принудително затваряне) на страницата редакцията се съхранява, като след това може да се възстанови. Само не съм го тествал дали и как работи за мобилни устройства. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 23:53, 9 февруари 2026 (UTC) ::::Пуснах я, така че предстои да видим как работи на мобилно устройство. Благодаря за информацията! --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 04:06, 10 февруари 2026 (UTC) == Deletion of the film "That´s Allright Mama" == Why did you delete the film in which Jacky Stoev appears as an actor from his Wikipedia page? dusty Roy [[Потребител:Dusty Roy|Dusty Roy]] ([[Потребител беседа:Dusty Roy|беседа]]) 20:11, 8 февруари 2026 (UTC) :Защото нищо не се разбира. Какво е ''стар Distorted Elvis''? Защо ''Roy'' е на английски? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 20:21, 8 февруари 2026 (UTC) ::The Distorted Elvises is a rock band founded by Ray van Zeschau, the son of Jacky and the nephew of Ljeben Stoev. The film premiered at the International Short Film Festival in Dresden in 2024. And Rio is the name of the role [[Потребител:Dusty Roy|Dusty Roy]] ([[Потребител беседа:Dusty Roy|беседа]]) 20:30, 8 февруари 2026 (UTC) https://de.wikipedia.org/wiki/The_Distorted_Elvises :::Jetzt verstehe ich. Sie entsprachen größtenteils nicht der korrekten bulgarischen Syntax. Deshalb. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 20:33, 8 февруари 2026 (UTC) :I simply left the names in the original language because I thought that was correct. Perhaps they should be written in Bulgarian as well as in the original language. [[Потребител:Dusty Roy|Dusty Roy]] ([[Потребител беседа:Dusty Roy|беседа]]) 20:37, 8 февруари 2026 (UTC) == Deletion of the film "Mein Onkel Lubo" (german Version), "Der leere Raum and the Facebook sites of Ljuben Stoev? == Why did you delete the Movies in which Ljuben Stoev appears as an actor and why did you delete the Facebooksites of Ljuben Stoev on his Wikipedia page? [[Потребител:Dusty Roy|Dusty Roy]] ([[Потребител беседа:Dusty Roy|беседа]]) 20:26, 8 февруари 2026 (UTC) https://de.wikipedia.org/wiki/Mein_Onkel_Lubo https://de.wikipedia.org/wiki/Ljuben_Stoew Furthermore, the film "Der leere Raum" had its cinema premiere at the Sofia Film Festival 2025! == Джаджа == Дали е възможно шаблоните в твоята джаджа, които имат параметър за дата, да използват времето в България, а не на сървърите, или това не е възможно? Питам, защото сега използвах такъв шаблон, но понеже е твърде рано, системата смята, че съм го поставил в следващия ден, тоест пише „поискан преди -1 ден“, което е смешно, но и объркващо за незапознатите. [[File:Usmivka.png]] --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 23:56, 8 февруари 2026 (UTC) :Това е интересно, защото ти си добавил шаблона в 01:49, 9 февруари 2026 (UTC+2), а сървърното време е било 23:49, 8 февруари 2026 (UTC). Не би ли трябвало описаният от теб проблем да се появява, ако тя използваше българското време? :Ще помисля защо се е получило, но най-вероятно джаджата е поставила правилната дата – 8 февруари, а ти си я променил на 9 февруари и затова си видял −1 ден. Кажи, моля те, дали е така. Иначе благодаря за сигнала, ще помисля дали може да се подобри, винаги съобщавай, ако има нещо. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 04:08, 9 февруари 2026 (UTC) ::Така стана. Тя държеше да постави 8., но понеже това не е датата за мен, реших, че е по-добре да напиша 9., въпреки че така ще показва -1 ден. --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 04:43, 9 февруари 2026 (UTC) :::Какво е окончателното ти решение – да го направим ли с българското време? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 05:08, 9 февруари 2026 (UTC) ::::При положение че е само за няколко часа, може би не си заслужава труда. --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 05:10, 9 февруари 2026 (UTC) :::::Както кажеш. Ако го сменим, пак ще показва −1 ден, защото, ако зимното българско време е 01:30, сървърното ще е 23:30. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:18, 9 февруари 2026 (UTC) ::::::Наясно съм, просто бях любопитен за възможностите. Благодаря за отговора! --[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 06:18, 9 февруари 2026 (UTC) == Thank you for being a medical contributors! == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> {| style="background-color: #fdffe7; color: #000; border: 1px solid #fceb92;" |rowspan="2" style="vertical-align: middle; padding: 5px;" | [[File:Wiki Project Med Foundation logo.svg|130px]] |style="font-size: x-large; padding: 3px 3px 0 3px; height: 1.5em;" |'''The 2025 Cure Award''' |- | style="vertical-align: middle; padding: 3px;" |In 2025 you '''[[mdwiki:WikiProjectMed:WikiProject_Medicine/Stats/Top_medical_editors_2025_(all)|were one of the top medical editors in your language]]'''. Thank you from [[m:WikiProject_Med|Wiki Project Med]] for helping bring free, complete, accurate, up-to-date health information to the public. We appreciate you and the vital work you do! Wiki Project Med Foundation is a [[meta:Wikimedia_thematic_organizations|thematic organization]] whose mission is to improve our health content. '''[[meta:Wiki_Project_Med#People_interested|Consider joining for 2026]]''', there are no associated costs. Additionally one of our primary efforts revolves around translating health content. We invite you to '''[https://mdwiki.toolforge.org/Translation_Dashboard/index.php try our new workflow]''' if you have not already. Our dashboard automatically [https://mdwiki.toolforge.org/Translation_Dashboard/leaderboard.php collects statistics] of your efforts and we are working on [https://mdwiki.toolforge.org/fixwikirefs.php tools to automatically improve formating]. |} Look forwards to collaborating in the year ahead. Thanks again :-) -- [[mdwiki:User:Doc_James|<span style="color:#0000f1">'''Doc James'''</span>]] along with the rest of the team at '''[[m:WikiProject_Med|Wiki Project Med Foundation]]''' 07:42, 14 февруари 2026 (UTC) </div> (This message was sent to [[:Потребител:Carbonaro.]] and is being posted here due to a redirect.) <!-- Съобщението е изпратено от User:Doc James@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/Top_Other_Language_Editors_2025&oldid=30070084 --> == Транспорт в Катар == Данните за транспорта в Катар поне що се отнася до релсовия и шосейния (и за [[Въздушен транспорт|въздушния]] допускам, че е така) действително излязоха остарели, а вероятно и донякъде неверни дори и във вида, в който са представени сега, но още не съм го установил с точност и със сигурност. Конкретно с последното визирам въпроса за дела на асфалтираните, спрямо наличните пътища, а особено – за дължината на наличните (преди, сега, в онзи момент за който става или е ставало дума в съответните им описания). Основанията за съмненията и недоуменията ми можеш да отгатнеш, четейки [[:en:Transport_in_Qatar|тази статия]]. От нея е видно и че предположението ми, че в Катар към [[2007|2007 г.]] наистина не е имало железопътни линии (преди това просто пишеше, че няма такива линии, без уточнение за [[Дата|датата]], но данните за [[Икономика|икономиката]] на страната явно са – предимно – от 2006-2008 г. и затова я определих така) е оправдано; обаче оттогава нещата са се променили и сега ([[2026|2026 г.]]) [[железопътен транспорт]] в Катар определено има и вероятно продължава да се действа по неговото още по-пълно разширяване, усъвършенстване и свързване. Доколкото можах да разбера опитите да се създаде такъв са започнали именно през 2008 г., но някакъв по-сериозен напредък е имало едва около [[2011]]-[[2013|2013 г.]] (с проектирането и стартирането на работата по [[Метро|метрото]] в [[Доха]] от компанията [[:en:Qatar_Rail|Qatar Rail]]). Като по-опитен в редактирането, смятам, че ти можеш по-точно и достоверно да направиш съответните корекции, но остава отворен въпросът за дължината, състоянието и естеството на катарските „шосета“ (вероятно значещо [[Автомобил|автомобилни]] пътища – по подразбиране, но в материала от който са черпени сведенията за тях може би значи друго). По-точно – какви основания би могло да има твърдението, че само половината от (около) 2,5 хиляди километра шосета са асфалтирани (както се казва и се казваше в българската статия ''[[Катар]]'' – „около“ аз го добавих по очевидни причини, както и датата), при положение, че в гореказаната английска статия се твърди, че [[Магистрала|магистралите]] обхващат или са обхващали именно 1230 км., от които повечето са били [[Асфалтобетон|асфалтирани]] още към края на [[20 век|XX век]] (когато и изглежда да са били горе-долу пак толкова дълги общо), а (кога точно обаче?) впоследствие: (машинен превод) „Повечето от главните пътища са обновени до многолентови магистрали с две платна“. Може би ще успееш да разгадаеш и това и по-вярно да решиш как да се отрази то в българската статия за Катар. Ще съм ти много благодарен, ако се потрудиш над нея в този смисъл! [[Потребител:Gvelf|Gvelf]] ([[Потребител беседа:Gvelf|беседа]]) 21:18, 19 февруари 2026 (UTC) :О, далеч не съм по-опитен от теб. [[Файл:Namiga.png|alt=намигане|link=]] Ще погледна статията и ще видя какво мога да направя. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 04:01, 20 февруари 2026 (UTC) ::В статията на руски език [[:ru:Транспорт_в_Катаре#%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D1%8B%D0%B9_%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82|Транспорт в Катаре]] открих информация за автомобилните пътища, която може да се окаже полезна и се отнася за [[2010|2010 г.]] [[Потребител:Gvelf|Gvelf]] ([[Потребител беседа:Gvelf|беседа]]) 21:14, 9 март 2026 (UTC) == Уикипочивка == Здравей, Carbonaro. Както най-вероятно си забелязал, си взех кратка уикипочивка (за миналия вече месец февруари). Ако имаш време, можеш ли да споделиш дали нещо ново се е случило, докато не бях активен, или по-скоро не? Не искам да ти досаждам, затова не се притеснявай да не ми отговориш. [[File:Emoji u1f642.svg|18пкс]] --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 21:26, 4 март 2026 (UTC) :{{пинг|Like the windows}} Добре дошъл. Като цяло, не се е случвало кой знае какво, работим си, няма нови приети политики. Единственото важно може би за теб, понеже редактираш от телефон, е, че [[Специални:PermaLink/12826855|кодът за въвеждане на знаци]] беше усъвършенстван и вече работи с визуалния редактор. Имаше раздвижване покрай актуалните геополитически събития, например засилено създаване на статии и вандализми в статии за политици. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:19, 5 март 2026 (UTC) ::Здравей, отново с малко закъснение – но благодаря за отговора. Вече се завръщам напълно. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 20:35, 20 март 2026 (UTC) ::Явно още не съм бил „готов“, когато писах по-рано този месец. [[File:Emoji u1f601.svg|18пкс]] --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 23:20, 20 март 2026 (UTC) == Въпрос == Какъв беше смисълът от изключението за пипането в ref-овете, който се наложи да се добавя в Advisor-а преди около две години? Питам съвсем сериозно. Сега минаваш и [[Special:Diff/12841704|правиш точно това]], за което [[МедияУики беседа:Gadget-Advisor.js#Деактивиране на „Съветника“ – проучване|ти тогава силно недоволстваше]]. Оставам с впечатлението, че дори не си [https://www.ciela.com/istorija-na-b-lgarite-1878-1944-v-dokumenti-tom-1-1878-1912-chast-p-rva.html проверил] дали редакцията ти е ОК. И да, съвсем наясно съм, че това дори не е работа на Advisor-а, а на страничен твой скрипт и/или функция от интерфейса. А уж заглавията трябваше да са в оригинал. Казваш нещо, после изведнъж правиш точно обратното. Ако не го мислиш наистина, просто не го казвай. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 23:38, 5 март 2026 (UTC) :Здравей, [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]]. Да, тези редакции са автоматични. Искам да обясня максимално точно причината за настояването тогава и причината сега понякога да побутвам някои '''български''' източници. Ще те помоля, ако нещо не е ясно, наистина пак да ме питаш за доизяснения, защото знам колко усилия костваше преработката тогава и не искам да има неправилни впечатления. :{| class=wikitable ! Редакция !! Коментар |- | [[Специални:Diff/7103149]] || Виж конкретно как <code>"Dear Leader"</code> става <code>„Dear Leader“</code>; <code>Karl Grün: „The Social Movement in France and Belgium“</code> и други, все в чуждоезични източници |- | [[Специални:Diff/9987703]] || <code>”Bulletin du Club du Meilleur Livre”, vol. 12 (1955) p. 4 – 8; Camus A., <nowiki>''Lettre à R. Barthes sur „La Peste“''</nowiki></code> |- | [[Специални:Diff/11678947]] || <code>Matt Abrahams: „How to Make Your Communication Memorable“</code> |} :Няма да изброявам повече, за да не натоварва, но идеята се разбира, предполагам – „Съветникът“ се ползва машинално, често без проверка. В процеса на работа се заменят източници, ISSN-и, цитати и други фрагменти от статията, които не би трябвало да се пипат. Макар че мощен инструмент като него – който, освен да подобри, има потенциала и да развали хиляди статии – трябва да се ползва с повишено внимание, това масово не се прави. Затова най-лесно беше да прескача ref-овете. :{{цб|Инструментът така или иначе е направен да не проверява съдържанието между някои тагове (<code>&lt;math&gt;</code>, <code>&lt;code&gt;</code>), като за начало може просто да се добави и <code>&lt;ref&gt;</code>.|Carbonaro.|diff=11679094}} :'''Кога идва разминаването и защо изглежда, сякаш пренебрегвам правилото, за което лично съм настоявал''' :В българския език от тези три възможни знака: <code>-</code>, <code>–</code>, <code>—</code>, когато имаме шпации от двете страни, правилна е употребата само на втория. Нека разгледаме посочения от теб (с право) пример: :{| class=wikitable ! Вариант !! Коментар |- | Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 451. || Най-неправилно. [[Дефис]]и в абсолютно никакъв случай не се употребяват в българския език, когато от двете страни има шпации. |- | Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 451. || По-правилно. Макар да не отговаря 100% на оригинала, текстът е предаден съгласно регулациите, с използване на [[тире]]. |- | Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878–1944. В документи. Том I. 1878–1912. Част втора. София: Просвета, 1996, с. 451. || Най-пълно и надявам се, най-правилно съгласно [https://beron.mon.bg/rechnik/3417 указанията за библиографско цитиране]. |} :Поел съм отговорността всички ненадзиравани редакции да бъдат проверявани, като се случва понякога да бъдат правени [[Специални:Diff/12766988|допълнителни корекции]]. :Има го и това, че човек се променя, развива, осъзнава своите грешки. Това довежда на мисълта, че ако преди 1 месец сме мислели по един начин, днес може да мислим по друг, но случаят тук не е такъв. Защо все пак е направена редакцията, привидно лекомислено, но в действителност не? Желанието ми е да се изчистят всякакви дребни пунктуационни несъответствия, поне доколкото е възможно и максимално неинвазивно. Да си го кажем направо: Източникът и в двата случая нямаше да е цитиран правилно (както забеляза). Тогава нека да са тирета, както си трябва, а не дефиси. Понеже едва ли има някого, който би проверявал 1000 източника на ден, молбата за „Съветника“ беше да се игнорират всякакви източници, защото е '''по-лесно''', отколкото ако изискването беше: :<blockquote>В български източници нека да се проверява само за тирета, кавички и шльокавица, в английски източници да не се променят кавички, но в руски източници също. Дали поне да не изчистим дефисите, където не им е мястото? Всъщност нека да се проверяват само българските източници, ако е възможно.</blockquote> :Истината е, че ако се разровиш в редакциите ми, сигурно ще откриеш и други замени в източници, целенасочени, най-вече в източници от този формат: <code><nowiki>[https://example.com/ "Злато" - информация в example.com]</nowiki></code>. :'''TL;DR:''' Недоволствах относно „Съветника“, защото се ползваше от потребителите сляпо, без проверка. От самото си създаване той редактираше фрагменти, които не трябваше да се редактират. По‑лесно и по‑надеждно беше да се ограничат автоматичните промени, отколкото да се разчита на добросъвестността на потребителите. :Готов съм да обсъдим как да процедираме в бъдеще. Да не пипам ли изобщо източниците, било то ръчно или автоматично? Благодаря ти, че повдигна въпроса, защото бих си представил колко по-лесно щеше да е да си кажеш: „Мани го неблагодарника“, отколкото да ми дадеш шанс да се аргументирам. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:52, 6 март 2026 (UTC) ::Забелязвал съм и други редакции, неслучайно писах. Схващам, че според сегашните правила тази редакция може да се счита за правилна. Но не е. Забравяш, че има конфликт с друго правило. Това за цитатите. Цялото библиографско цитиране следва да запази оригиналния правопис и пунктуация, там където е възможно (разбирай всичко, без допълнително добавените пояснителни/обяснителни текстове; напр. том, страници и т.н.). Това е вид цитат. И като такъв нищо не го различава от останалите цитати. В случая трябваше да се коригира към оригинала. Мисля, че много добре го осъзнаваш. ::Остави аз какво ще си кажа. Представи си как изглежда отстрани. Казваш другите правели машинални редакции, без да се съобразявали с правилността. В момента ти правиш същото, също без да си сигурен. Утре точно това нещо ще стане повод другите да искат да се премахне това или друго правило. И ще са в правото си. След като за един може, защо за останалите да не може. ::Сам се убеди наскоро колко е несправедливо да има някакво прието правило или решение и то да не се спазва, а да се изтъкват всевъзможни причини, само и само да се заобиколи. Врата в полето... Та прави каквото сметнеш за добре, аз нямам намерение да гоня и настоявам теб или другиго да спазва собствените си аргументи, които е изтъкнал някога. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 15:29, 6 март 2026 (UTC) :::Съвършено си прав и те разбирам. Благодаря ти, че и ти ме разбираш. Занапред ще избягвам да променям цитати, включително може би добавените от strumski.com, с кавичките? Чувствай се свободен да ми кажеш, ако някога видиш и други проблемни редакции. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:08, 6 март 2026 (UTC) == Wikidata == Кой има правата да променя заключени Wikidata страници? Преместих една страница под ново заглавие, но МЕП-овете са към старото, не е чак такъв проблем, но би било добре да се преместят. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 18:40, 16 март 2026 (UTC) :„[[:wikidata:Q173145|Йос Верстапен]]“ не е заключена. Имай предвид, че от смартфон е почти невъзможно да се редактира в „Уикиданни“. 🙁 [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:45, 16 март 2026 (UTC) ::Тази е с правилните МЕП-ове, но за сина му е заключена, доколкото виждам. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 18:46, 16 март 2026 (UTC) :::Иначе имам опит с това колко трудно става от телефон. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 18:47, 16 март 2026 (UTC) ::::Хаха. Разбрах – „[[:wikidata:Q2239218|Макс Ферстапен]]“ може да се редактира от автоматично одобрени потребители. В повечето случаи това са [[:wikidata:Wikidata:Autoconfirmed users|потребители с регистрация отпреди повече от 4 дена и с над 50 редакции]]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:52, 16 март 2026 (UTC) :::::Значи просто телефонът ми създава проблеми, ясно, благодаря! [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 19:06, 16 март 2026 (UTC) ::::::И редакциите, разбира се. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 19:06, 16 март 2026 (UTC) ::{{пинг|Валери Василев}} Ще се включа набързо – в Уикиданни най-лесно се работи след натискане на ''Desktop view'' в най-долната част на екрана, в ляво, ако не се лъжа. Аз лично съм си активирал и бета функцията ''Edit Wikidata Items on mobile devices'', която можеш да намериш в ''User preferences'' в настройките. [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 23:25, 20 март 2026 (UTC) :::За първото знаех, за второто — не, благодаря за помощта! [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 05:53, 21 март 2026 (UTC) ::::@[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], от известно време се води [https://en.wikipedia.org/wiki/Talk:Max_Verstappen#Dutch_pronunciation тема] в английската Уикипедия относно произношението на имената им. Не смятам, че преместването не е правилно, но се чудех дали резултатът от тази тема би бил от полза за българските страници по някакъв начин, или по-скоро няма никакво отношение. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 19:56, 21 март 2026 (UTC) :::::По принцип идеята е, че всеки проект си разработва сам принципите и правилата. А и в „Уикипедия“ на английски ползват латински букви, така че конкретно за Верстапен не би трябвало да ни касае особено. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 20:06, 21 март 2026 (UTC) ::::::Разбира се, просто исках да питам дали няма нещо полезно и за нас там, за казаното от теб съм напълно съгласен. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 20:12, 21 март 2026 (UTC) :::::::Това преместване обаче не е редно, както сте го направил @[[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]]! Вижда се от историята на статията, че е местена многократно в последните две години, очевидно няма консенсус; допълнително в медиите се използва често Ферстапен, т.е. може да се твърди наложеност на името, независимо какво е написано в наредба за ГЕОГРАФСКИТЕ имена. Редно беше да обсъдите преди да местите! [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 11:56, 25 март 2026 (UTC) ::::::::Имах усещане, че ще се окаже така. Извинявам се. Нека тогава го обсъдим. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 11:58, 25 март 2026 (UTC) :::::::::А за наложеност, и с в е доста разпространено, така че трябва едно от двете да е заглавие и просто другото да се спомене. Нека общността реши кое ще е. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 12:01, 25 март 2026 (UTC) ::::::::::Въпреки че може да се повдигне и въпросът защо статията на баща му е преместена без обсъждане с аргумента „фамилията е като на сина му“, но няма значение, нека обсъдим и за двамата — как ще е, дали трябва да е еднаква, или не и така нататък, повече ще постигнем с обсъждане, прав сте. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 12:20, 25 март 2026 (UTC) == Курсив == Дали английските заглавия трябва да са в курсив? Струва ми се, че може би не, но реших да те питам преди да правя промени. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 16:53, 27 март 2026 (UTC) :Това беше [[Специални:PermaLink/11522876#Писатели|доста голямо обсъждане]]. Като цяло, някои използват курсив, за да се откроява собственото име, ако е съставено от много думи, например ''Romantic Times''. ::{{Color|grey|Негови произведения са публикувани в ''Romantic Times'', ''Vogue'' и ''Daily Telegraph''.}} :Кавички не е много правилно да се използват, защото [https://beron.mon.bg/rechnik/2760 са собствени имена с некирилска графика]. :Благодаря ти, че пита: това е най-правилният подход. Не е грешно и без курсив. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:00, 27 март 2026 (UTC) ::Просто една статия, която аз съм превеждал и има нужда от доста поправки, е и с двата варианта и се чудих към кой да я уеднаквя. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 17:08, 27 март 2026 (UTC) :::А за кавичките знам и понеже обикновено курсивът се използва вместо кавички, сметнах, че може да следва същото правило. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 17:09, 27 март 2026 (UTC) ::::Ами както решиш в случая, няма наше уикипедианско правило, ако това си се чудил. Бях длъжен да спомена за кавичките не защото мисля, че не знаеш, а за цялост. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:08, 27 март 2026 (UTC) :::::От доста време се каня да питам, и като е започната тема, ще се възползвам. {{)}} :::::Какво правим със заглавия, които не използват нито кирилица, нито латиница? За пример ще дам [[тайска писменост|тайската]] и [[грузинска писменост|грузинската писменост]]. Предполагам, че не употребяваме нищо. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 18:10, 27 март 2026 (UTC) ::::::Те спадат към логиката на латинската, стига да не е с кавички, няма проблем. В случая са доста различни, така че може и курсивът да е излишен, но това е вече е въпрос на предпочитания. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 18:12, 27 март 2026 (UTC) ::::::: Така е. Сега дори забелязах, че отговор на моя въпрос може да се открие в шаблона {{ш2|lang}}. ::::::: {| class="wikitable" ! Език ! Резултат |- | {{lang|en|English}}, {{lang|es|Español}} | курсив |- | {{lang|ka|ქართული ენა}} | без курсив |} ::::::: Възможно ли е това да означава, че за другите писмености не се използва курсив? --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 18:35, 27 март 2026 (UTC) ::::::::По-скоро, че не се смята за нужно. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 18:38, 27 март 2026 (UTC) :::::::::Изключение може би прави гръцкият, където би изглеждало добре и с курсив. Някои азбуки нямат отделни [[глиф]]и за курсив и текстът изглежда само леко изкривен хоризонтално. Така че най-вече според ситуацията. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:20, 27 март 2026 (UTC) ::::::::::При отделни азбуки и писмености дори курсивът е силно желателно да се избягва, тъй като това изкривява определени глифове/символи и ги прави да изглеждат като други, което затруднява и обърква четенето/разпознаването на думата. Пример за такива са символите на някои източни писмени системи, арабската азбука и ивритът. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 20:33, 27 март 2026 (UTC) :::::::::::Това е така, курсивът трябва да е съобразен със случая. [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 20:38, 27 март 2026 (UTC) ::::::::::::Прави сте. Най-добре да не го използваме изобщо за други писмености и азбуки. Благодаря и на тримата за включването! --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 21:05, 27 март 2026 (UTC) :::::Споменаването не е проблем, благодаря ти за него. А щом няма правило просто ще уеднаквя към едното. Благодаря ти отново! [[Потребител:Валери Василев|&#45;- Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 18:10, 27 март 2026 (UTC) == Въпрос за филм == Създадох статия, в която наистина имаше неточни източници ( “ Живот между редовете “ )! Тъй като още съм нов, моля да ми обясниш как мога, след като съм премахнал въпросните източници, да премахна / премахнеш шаблона за бързо изтриване? Много благодаря предварително, ако го отстраниш или ми дадеш указания как да го направя! [[Потребител:BOtanica go|BOtanica go]] ([[Потребител беседа:BOtanica go|беседа]]) 06:39, 29 март 2026 (UTC) :Отговорих на беседата на статията. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:40, 29 март 2026 (UTC) == Македонско дружество Гоце Делчев-Варна == Моля, да се запознаете с историята на македонско дружество "Гоце Делчев"-Варна, което Ви написах и то е вярно-останалото е манипулация-първото дружество с това име съществува от 1931-1937г и е младежко.Второто мак. дружество с това име има във Варна от 1947-1977г., като след 1989г то е възстановено.Второто мак. д-во с това име във Варна е създ. от народната власт през 1947г. като е клон на комунистическия Съюз на мак. културно-просветни дружества "Г.Делчев" с клонове в отделни градове в България с българи бежанци от Македония и в Пиринска/Благоевгр. окръг/ Македония.Основното и автентично мак. др-во/братство/ е с име "Тодор Александров"..., което построява и Мак. дом във Варна [[Специални:Приноси/&#126;2026-20212-27|&#126;2026-20212-27]] ([[Потребител беседа:&#126;2026-20212-27|беседа]]) 19:40, 1 април 2026 (UTC) :Съжалявам. Ако говориш за [[Специални:Diff/12866581|това]], отмених редакцията, защото добавеният текст не беше оформен. Тирета, кавички, източници, нови изречения започват някъде по средата. Не съм запознат и не мога да направя коментар относно фактологията. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:49, 1 април 2026 (UTC) ::Филологията ли е важна или историческата истина...Жалки образовани хора поставящи ОБРАЗОВАНИЕТО над МОРАЛА-....-,....-----....,,,,,, [[Специални:Приноси/&#126;2026-20475-52|&#126;2026-20475-52]] ([[Потребител беседа:&#126;2026-20475-52|беседа]]) 14:01, 2 април 2026 (UTC) == Скрипт == Здравей, пиша ти за скрипта, който направи за изписването на „ѝ“ и българските кавички. Забелязвам, че вече за трети или четвърти път, ако не се лъжа, двойното изписване на горна кавичка за преобразуването ѝ в българска такава невинаги сработва. [[Шаблон беседа:Location map+|Тук]] например дори не мога да ги променя – редакцията не се приема. Не знам каква точно е причината или дали изобщо има начин да го оправиш, но реших да споделя. Може пък и аз да правя нещо погрешно. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 14:56, 3 април 2026 (UTC) :Много благодаря, [[Потребител:Like the windows|Like the windows]]. Всяка обратна връзка е важна. За съжаление, не можах да пресъздам проблема. Казваш, че невинаги сработва, може ли да наблюдаваш и да ми кажеш кога най-вече става това, нещо правил ли си предварително, използвал ли си бутона „Отговор“, или направо от редактора на код, копирал ли си нещо. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:54, 3 април 2026 (UTC) ::Обикновено не използвам бутона „Отговор“, защото така се форматира по-трудно. Не вярвам да е от някакво специфично действие преди изписването им, нито съм копирал/поставял текст. ::Днес [[Специални:Diff/12873302|пак се случи]], май разбрах кога става. Последно добавих кавичките точно там, където не са се преобразували. Интересното е, че преди да публикувам промените, превръщането се беше направило. Като че ли дори се получава, само когато се добавят няколко кавички в една редакция, никога само една. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 10:01, 6 април 2026 (UTC) ::Ето моят тест: [[Специални:Diff/12873309]], [[Специални:Diff/12873313]]. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 10:03, 6 април 2026 (UTC) :::Супер си. Сега наистина наблюдавах проблема, който отговаря на описанието. Обяснението е, че текстът видимо се замества, но на заден план не се регистрира действие „въвеждане“. Може да се избегне, ако след заместването продължиш да пишеш нещо. За бързо решение може да добавиш този код '''под 158-ия ред''' в сегашния си скрипт: :::<syntaxhighlight lang=js> t.dispatchEvent(new Event('input', {bubbles: !0, cancelable: !0})); </syntaxhighlight> :::Така програмно се регистрира действието и повече не би трябвало да имаш неприятности. Все пак съм длъжен да кажа, че има и други бъгове, за които още отпреди знам, така че винаги споделяй, ако забележиш нещо. Трябва също доста да се оптимизира, но щом върши работа, явно става и така. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:53, 6 април 2026 (UTC) ::::Разбира се, ако забележа нещо, ще казвам. [[File:Emoji u1f609.svg|19пкс]] --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 11:37, 6 април 2026 (UTC) == Преводачески въпрос == Не знам кога или дали изобщо ще се заема с това, но разглеждах статията [https://en.wikipedia.org/wiki/Grammatical_number Grammatical number] и се зачудих нещо, въпреки че предполагам какъв е отговорът. Имам съмнения, но, разбира се, ако ще се занимавам с превода някой ден, ще проверя, че ще има официална терминология на български за тези концепции. Тогава какво правим? Предполагам, просто не ги превеждаме, защото обратното би било оригинално изследване, а ние не искаме да правим такова. -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 15:01, 8 април 2026 (UTC) :За кое точно говориш? [[:en:Grammatical number|Grammatical number]] на български е [[Число (граматика)|граматично число]]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 18:24, 8 април 2026 (UTC) ::Това е ясно, говорех за видовете. -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 18:44, 8 април 2026 (UTC) :::Например ''paucal'', ''greater plural'' и т.н. [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 19:22, 8 април 2026 (UTC) ::::Хаха, извинявай. Вече разбрах. Някои наистина нямат утвърдена терминология на български, но предполагам, за да избегнем [[У:БОИ]] и да сме все пак максимално прецизни, можем да използваме наименованията на гръцки или латински, като ''αόριστος'' ([[аорист]]), ''plusquamperfectum'', ''paucalis'' и други. Поне така се прави в медицината. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 03:38, 9 април 2026 (UTC) :::::И аз си мислих за това. По принцип в българското езиковедство има подобна практика, така че не би било твърде странно, само трябва, ако липсва за някои, да им намеря формите. -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 03:57, 9 април 2026 (UTC) ::::::Имаш ли идея откъде може да се намерят тези наименования или просто да ги потърся и да се надявам, че ще намеря нещо? -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 04:40, 9 април 2026 (UTC) :::::::Ето [https://snl.no/person_-_grammatikk тук] намерих някакви обяснения, които включват и граматическата категория число. Източникът е на норвежки, но съдържа латинските наименования на числата. Отделно има книги, но те не са със свободен достъп. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:00, 9 април 2026 (UTC) ::::::::Норвежкият не ме притеснява твърде много, хаха. Пак е начало, така че благодаря за помощта! -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 06:04, 9 април 2026 (UTC) :::::::::Дали ще са достатъчни за цяла статия, защото виждам, че има предложение „[[Тройствено число]]“ да се обедини с основната статия? -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 08:07, 9 април 2026 (UTC) ::::::::::Не мога да кажа за обединяването, тя има междуезикови препратки. Мисля, че е достатъчен, колкото да докажем латинските наименования. Все пак ще е хубаво, ако се намерят и други. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:16, 9 април 2026 (UTC) :::::::::::Без съмнение е така. Когато седна да се занимавам с това, ще потърся. -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 10:22, 9 април 2026 (UTC) ::::::::::::Два въпроса: ::::::::::::– Буква по буква ли трябва да се предадат имената или как точно да се подходи? ::::::::::::– Ако наистина ще е самостоятелна статия, как ще се свърже с другоезичните версии (поне в английската няма отделна страница)? Знам, че има начин, но не ми е известен. -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 17:30, 10 април 2026 (UTC) :::::::::::::Ами просто както са на латински, примерно ''singularis'', ''dualis'', ''pluralis'', ''trialis'', ''paucalis''. Така смятам аз, разбира се, и може да греша. Всъщност всички те да бъдат в основната статия, не за всяко число да се прави нова. Замислям се за това сега, тъй като не мога да посоча подходящи заглавия. Иначе свързването може да стане в „Уикиданни“. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 20:01, 10 април 2026 (UTC) ::::::::::::::Когато съм готов с текста, ще го преместя в основната статия, защото и аз забелязвам, че няма много какво да се каже, че да го отделяме в собствена. ::::::::::::::Тоест да ги оставя с латински букви, това ли предлагаш? -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 20:04, 10 април 2026 (UTC) :::::::::::::::Друг проблем е, че има доста терминология, която ще преведа, но ще е под въпрос до колко е правилна, имам идея някои неща как са на български, но дали всички са както си мисля, нямам идея. -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 20:39, 10 април 2026 (UTC) ::::::::::::::::Аз ти имам доверие, защото си филолог. Може да потърся или потърсим някои хартиени справочници. Това с латинския беше просто подсказка как може да се процедира, ако искаме дадена концепция да бъде включена на всяка цена, но няма още утвърден български термин, с цел да не правим оригинални изследвания. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:30, 11 април 2026 (UTC) :::::::::::::::::Това не е лоша идея. Въпросът е дали има такива. За по-популярните термини, да, но за числата, ще трябва да разчитаме на латинския, защото имам съмнения, че ще намерим дори и хартиени източници. :::::::::::::::::Аз поуправих терминологията благодарение на един източник, който намерих случайно, така че, ако не попадна на някоя толкова специфична, колкото числата, не би трябвало да имаме проблеми. Или поне се надявам, хаха. -- [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] ([[Потребител беседа:Валери Василев|беседа]]) 08:38, 11 април 2026 (UTC) cdgijv4rlc85mgy2pxvnd3ftq353obv 0 747496 12876714 12874842 2026-04-10T15:07:38Z Rumensz 125859 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда за най-добра чуждестранна книга]] → [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] 12876714 wikitext text/x-wiki {{Личност|писател | националност = поляк | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | направление = [[модернизъм]] | известни творби = * Канелените магазини * Санаториум „Клепсидра“ | награди = [[Файл:POL Wawrzyn Akademicki BAR.svg|50px|Златен Академичен лавър]] }} | баща = Якуб Шулц | майка = Хенриета Кухмеркер }} '''Бруно Шулц''' ({{lang|pl|Bruno Schulz}}; роден на 12 юли 1892 г. в [[Дрохобич]], починал на 19 ноември 1942 г. в родния си град) e полски [[прозаик]] с [[еврейски]] произход, [[график]], [[живописец]], [[художник]] и [[литературен критик]]. == Биография == === 1892 – 1914 === [[Файл:Bruno Schulz, portrait 2.jpg|мини|Портрет на Бруно Шулц като млад]] Бруно Шулц се ражда на 12 юли 1892 г. в Дрохобич, недалеч от Лвов, в семейството на асимилирани евреи. Той е трето дете на 46-годишния Якуб Шулц, син на търговец на текстил, и Хенриета Кумеркар, дъщеря на заможен търговец на дървен материал. След раждането на Бруно, родителите му сключват брак. Детето е ритуално обрязано и заедно със семейството си остава част от общността с еврейско вероизповедание, но семейство Шулц не съхранява еврейските традиции и в дома им се говори само на полски.<ref>Księga metrykalna gminy żydowskiej w Drohobyczu; Urodzenia, liczba porządkowa 265 z lipca 1892, AGAD</ref> Бруно Шулц отраства в дом №10 край площада в Дрохобич. Семейството обитава първия етаж на един от ъгловите домове, на чийто партер се помещава магазин за текстилни стоки. Именно този дом (днес вече несъществуващ, тъй като е опожарен от руснаците при военните им действия през 1915 г.) е описан в цикъла разкази „Канелените магазини“. [[Файл:AGAD Wpis z ksiegi metrykalnej grminy Drohobycz dotyczacy narodzin Bruno Schulza.jpg|мини|Страницата от регистъра, на която е вписано раждането на Бруно Шулц]] [[Файл:Drohobycz rynek kosciol 2008.jpg|мини|Площадът в Дрохобич, сградата отдясно е издигната на мястото, на което се е намирал родният дом на Бруно Шулц]] В периода 1902 – 1910 г. Шулц е ученик в училище „Франц Йосиф“ в Дрохобич. От запазените до днес свидетелства се вижда, че е бил един от най-добрите ученици в училището. През 1910 г. взема зрелостния си изпит с отличие и се записва да учи архитектура във Факултета по наземно строителство на Лвовска политехника. Още след първата година обаче развива сериозно заболяване на сърцето и белия дроб и се налага да прекъсне следването си. През юни 1911 г. в Дрохобич се провеждат избори, записали се в историята като „кървави“. Поради фалшифициране на изборите се стига до размирици и бунтове по улиците на града. За да въдвори ред, войската открива огън по улиците на града. По официални данни са загинали 26 души, а 47 са ранени. Шулц наблюдава тези събития от прозореца на дома си. Те разтърсват силно младия творец и намират отражение в по-късното му творчество. Прогресиращото заболяване на Бруно става причина за тежка финансова ситуация в семейството. Магазинът е затворен, домът е продаден и през 1914 г. семейството се премества при омъжената сестра на Бруно, Ханна Хофман, на улица „Беднарска“ (по онова време „Флорианска“ № 10). Братът на Бруно, Изидор (роден 1881 г.), заемащ ръководна длъжност в нефтена компания в Лвов, им оказва финансова помощ. Малко преди това, след двегодишно прекъсване (включващо и няколко пребивавания в близкия курорт Трускавец), необходимо му за да се възстанови след боледуването, Шулц се връща в Лвовската политехника, за да продължи образованието си през академичната 1913/1914 г. Много скоро обаче отново му се налага да прекъсне следването си, този път поради избухването на войната. Заедно с родителите си, опасяващи се от руска офанзива, заминава за Виена. По това време столицата на Австро-унгарската империя е един от най-големите културни центрове в Европа и нейната атмосфера несъмнено оказва влияние върху формирането на Шулц. В продължение на няколко месеца той учи във виенската политехника, като едновременно с това посещава и занятия в Академията по изящни изкуства. Не завършва обаче нито едно от двете си следвания. === 1915 – 1933 === [[Файл:Bruno Schulz, portrait 3.jpg|мини|Бруно Шулц през 30-те години]] През 1915 г. семейство Шулц се връща в Дрохобич, но още през същата година след тежко боледуване на 69 години умира Якуб Шулц. За Бруно това е огромна загуба, за което свидетелстват и неговите разкази, в които баща му е един от централните образи. През 1918 г. Шулц става член на групата „Kalleia“ (Красиви неща), която обединява еврейската интелигенция с артистични интереси. Чете много, преди всичко художествена литература, но също и книги от областта на точните науки – физика и математика. За да подпомогне семейния бюджет Бруно Шулц опитва да рисува портрети по поръчка, но за съжаление без особен успех. През 1922 г. представя творбите си на две колективни изложби: във варшавската галерия „Захента“ (на полски „Zachęta“) и в Дружеството на приятелите на изящните изкуства в Лвов. През септември същата година заминава за един месец на Кудова, за да стабилизира крехкото си здраве. През следващата година представя творбите си на „Изложба на творбите на еврейски художници“ във [[Вилнюс]]. Няколко пъти прави опити да започне постоянна работа, но започва такава едва през есента на 1924 г. Става учител в училището, което той самият е завършил, след Първата световна война Държавно училище „Крал Владислав Ягело“ в Дрохобич.<ref>Sprawozdanie Dyrekcji Państwowego Gimnazjum im. Króla Władysława Jagiełły w Drohobyczu za rok szkolny 1928/29 z uwzględnieniem dziesięciolecia 1918 – 1928. Drohobycz: 1929, s. 80.</ref> Първоначално преподава само рисуване, а по-късно води и занятия по ръчен труд, за определено време и занятия по математика. Работи допълнително като учител в други училища. В държаното училище работи почти до края на живота си (до 1941 г.), като с годините му се налага да се бори със здравословни проблеми и с липсата на диплома за завършено висше образование. Стига се дори до момент, в който губи работата си и се налага да положи допълнителни изпити. Дребният и скромен Шулц не винаги успява да се справи с недисциплинираните ученици. Не обича работата си, често се оплаква от нея в писма до своите приятели. През 1928 г. Бруно Шулц, противно на волята си, става герой в местен скандал. В санаториума в Трускавец е организирана експозиция на негови рисунки, графики и маслени картини от цикъла „Идолопоклонническа книга“ (Xięga bałwochwalcza). Председателя на Клуба на християнската демокрация – Максимилиан Тюли е обиден от съдържанието на творбите и обвинява автора в порнография. Въпреки исканията на политика обаче, изложбата не е закрита. През 1930 г. Шулц показва творбите си от областта на пластичното изкуство в лвовския Есенен салон и в Еврейското дружество за разпространение на изящните изкуства в Краков, а през 1931 г. в Дружеството на приятелите на изящните изкуства в Краков. През същата година в ателието на Виткаци в Закопане се запознава с Дебора Фогел, писателка, критик и преводач, която пише на полски, идиш и иврит. През 1932 г. се запознава със Стефан Шуман, известен педагог, професор по психология и почитател на литературата. Възхитен от ръкописа на „Канелените магазини“, Шуман се опитва да намери издател за книгата, но за съжаление не успява. През пролетта на 1933 г. Шулц се запознава с Йозефина Шелинска, бъдещата си годеница. === 1933 – 1939 === [[Файл:Bruno Schulz, portrait.jpg|мини|Бруно Шулц в зряла възраст]] Бруно Шулц може би никога не би придобил известност извън Дрохобич, ако познатите му не му бяха оказали помощ и предложили посредничество. Именно благодарение на свои познати през 1933 г. Шулц се среща със [[Зофия Налковска]] и тази среща се оказва преломна за литературната му кариера. Налковска приема изключително радушно ръкописа на „Канелените магазини“ и веднага полага усилия книгата да бъде издадена. Разказите са издадени от издателство „Руй“ (на полски „Rój“) през 1934 г. Книгата предизвиква множество рецензии, част от тях са изпълнени с ентусиазъм, а друга част с не особено ласкави коментари, като последните са преди всичко от средите на националната десница. За изключително кратко време за полската общност Шулц се превръща от анонимен писател в известна личност. Малко преди това (през 1933 г.) Шулц дебютира във „Вядомошчи литерацкие“ (на полски „Wiadomościach Literackich“) с разказа си „Птици“ (на полски „Ptaki“). Първите успехи не променят много ежедневието му. Писателят продължава да се бори с проблемите в училище, а и става единственият, който осигурява прехрана за семейството, състоящо се от майка му, овдовялата му сестра Ханя Хофман с двете си деца, както и братовчедка му. През 1931 г. умира майката на Бурно – Хенриета Шулц, а четири години по-късно умира и по-големият му брат, Изидор. Стоварилата се върху плещите му тежест да издържа семейството го свързва още по-силно с провинциалния Дрохобич. През 1936 г. му е присъдена титлата „професор“, благодарение на което вече не се налага да се тревожи толкова много за това, че може да изгуби работата си. След много усилия успява най-сетне да получи и платен отпуск, който използва от януари до юни 1936 г., време, в което създава изключителните разкази „Пролет“, „Есен“ и „Република на мечите“. По време на пътуванията си до Лвов, Варшава и Закопане Шулц се запознава с много писатели, художници и критици. Резултат от тези познанства е кореспонденцията му с Витолд Гомбрович, Артур Сандауер и Виткаци, които подкрепят автора на „Канелените магазини“, пишейки за неговото творчество с огромен ентусиазъм. Топло се изказват за разказите му и Тадеуш Бреза, Леон Пивински, Вацлав Берент, Леополд Стаф и Юлиян Тувим, като последният заедно с Антони Слонимски и Адолф Новачински предлага „Канелените магазини“ като кандидат за наградата на „Вядомошчи литерацкие“. Най-важен поддръжник и същевременно приятел на писателя си остава Зофия Налковска, с която Шулц е свързан и с мимолетен роман (1934 г.). През 1934 г. в литературната преса са публикувани поредните му произведения. „Втора есен“ (на полски „Druga jesień“) излиза в „Камение“ (на полски „Kamenie“), „Юлска нощ“ (на полски „Noc lipcowa“) в „Сигнали“ (на полски „Sygnały“), а „Гениална епоха“ (на полски „Genialna epoka“) във „Вядомошчи литерацкие“.<ref>Sygnały, nr 12, 1 października 1934, polona.pl [достъп 2018-03-06].</ref> През 1935 г. Шулц се сгодява за Юзефина Шелинска, а през следващата година изпраща на родителите ѝ писмо, за да ги информира, че планира да сключи с нея брак. По това време и двамата работят над превода на „Процесът“ на Франц Кафка, издаден година по-късно от издателство „Руй“. През същата – 1935 г. в пресата излизат поредните му разкази: „Книга“, публикуван в „Скамандър“, и „Додо“, публикуван в „Тигодник илюстровани“, „Баща ми става пожарникар“, „Санаториум „Клепсидра“ и „Пенсионер“ във „Вядомошчи литерацкие“, както и фрагмент от „Пролет“ в „Камение“.В „Тигодник илюстровани“ са публикувани и есетата „До Станислав Игнаци Виткевич“ и „Раждат се легенди“. През февруари 1936 г. прави постъпления през еврейската община и се сдобива със статус налице без вероизповедание. Прави това, за да получи възможност да се ожени за Юзефина Шелинска, еврейка, която е приела католицизма.<ref>W liście do Romany Halpern pisał: Moja narzeczona jest katoliczką (...). Są pewne przyczyny, dla których nie może ona wystąpić z wyznania katolickiego. Ja zaś nie chcę przyjąć chrztu. Dla niej zrobiłem tylko to ustępstwo, że wystąpiłem z gminy żydowskiej.</ref> Появява се обаче и друг проблем: писателят не успява да получи фиктивна регистрация за местоживеене на територията, намирала се под пруска власт, където законите за сключване на брак са по-либерални. Плановете за женитба завършват с фиаско. Година по-късно годежът е прекратен и от формална гледна точка до края на живота си Шулц не се свързва с никого. По същото време писателят прави опити да се премести във Варшава, но усилията му остават напразни. Неуспешни са и опитите му да накара австрийските и италианските издатели да се заинтересуват от разказите му. Успява обаче да започне постоянна работа във „Вядомошчи литерацкие“, като рецензент на нови литературни творби. „Вядомошчи литерацкие“ публикува и поредните му творби: „Последното бягство на баща ми“ и „Мъртъв сезон“, а на страниците на списание „Студио“ излиза разказа „За себе си“, издаден в сборника "Санаториум „Клепсидра" със заглавие „Самота“. През 1937 г. издателство „Руй“ публикува сборника "Санаториум „Клепсидра". Книгата получава многобройни рецензии в пресата и утвърждава позицията на Шулц в новата полска литература, доказателство за което е и наградата Złoty Wawrzyn Akademicki, присъдена му от Полската академия по литература. През същата година е създадена и новелата Die Heimkehr („Завръщане у дома“), написана на немски език, с която Шулц се опитва да заинтересува Томас Ман. В личния си живот води кореспонденция и доколкото това е възможно се среща с Романа Халперн,<ref>Biografia Romany Halpern na stronie Projektu Szpilki, www.projektszpilki.pl [достъп 2017-10-19].</ref> кравсива жена от варшавските артистични среди, модел от портретите на Виткаци. През лятото на 1938 г., заобикаляйки обхванатата от нацистка треска Германия, заминава на пътуване до Париж.Отправя се на това пътуване до Франция с надеждата да организира там изложба, затова взема със себе си много от своите рисунки. Периодът обаче е ваканционен, което осуетява много от срещите му с влиятелни личности и в крайна сметка не се стига до организирането на изложба. В Полша излизат разказите му „Комета“ и „Отечество“, както и есето за „Фердидурка“ на Витолд Гомбрович – Шулц прави и проект за корицата на първото издание на тази книга. Шулц никога повече не издава разкази. Преди избухването на втората световна война през 1939 г. варшавският „Скамандър“ публикува статията му „Зофия Налковска на фона на новия ѝ роман“, а пред „Вядомошчи литерацкие“ писателят споделя няколко подробности относно книгата, която подготвя и която според плановете му ще се състои от четири разказа. В периода между двете войни, макар да не проявява обществена активност, Шулц се проявява като привърженик и симпатизант на социалната левица.<ref>Jerzy Ficowski. Druga strona autoportretu czyli nieznane podanie Brunona Schulza, „Polityka“ 41/2006</ref> === 1939 – 1942 === На 11 септември хитлеристка [[Германия]] нахлува в Дрохобич. Веднага се стига до прояви на насилие, които спрямо еврейската общност са особено брутални. В резултат на агресията на СССР срещу Полша и на решенията на пакта [[Рибентроп-Молотов]], на 24 септември немските войски се изтеглят от Дрохобич, отстъпвайки го на [[Червената армия]]. Шулц продължава да работи в училището, но материалната му ситуация, както и тази на семейството му се влошава, новата комунистическа власт го принуждава да прави някои отстъпки – да участва в комисии и да прави пропагандни плакати и портрети на съветски политици, в това число и на Сталин. Но дори и това се оказва твърде опасно: достатъчно е в картина като „Червената армия освобождава народа на западна [[Украйна]]“ да бъдат използвани синьо-жълти цветове (цветовете на украинското знаме) и [[НКВД]] може да те арестува за подкрепа на украинския [[национализъм]]. [[Файл:Laudauvilla.JPG|мини|Домът на Ландау, където Шулц е нарисувал приказни герои по стените]] До 1941 г. Шулц се опитва да си намери място в новата ситуация. Изпраща в едно от московските издателства, споменатия вече Die Heimkehr, но среща отрицателна реакция. Безуспешни са и опитите му да работи в организираната от Съветския съюз литературна преса. Редакцията на лвовското издание „Нове виднокренги“ (на полски „Nowe Widnokręgi“), ръководена от отявлената комунистка Ванда Вашилевска, отхвърля разказа му, определяйки го като твърде близък до прозата на ... Пруст.<ref>Nam Proustów nie potrzeba!“ – napisano w uzasadnieniu. Cyt. za: Jerzy Jarzębski: Schulz. Wrocław: Wydawnictwo Dolnośląskie, 1999, s. 79.</ref> Прозата на Шулц не съвпада с очакванията на комунистите, защото не може да бъде използвана като инструмент за индокринация. И двата споменати текста изчезват точно в този период, същото се случва и с обвития в легенда роман „Месията“, създаден най-вероятно именно по това време. На 1 юли 1941 г. хитлеристките войски отново нахлуват в Дрохобич и започват репресии спрямо евреите. През есента на същата година е създадено [[гето]], в което попада и семейството на Шулц. Писателят губи работата си, тъй като училищата са затворени. Евреите са принуждавани да извършват робски труд, имуществата им са конфискувани, започват масови избивания, извършвани в околните гори. Всички тези действия имат за цел да унищожат еврейската общност. Първоначално Шулц е разпределен да подрежда книгите, които хитлеристите заграбват от манастира на йезуитите в Хиров. Поставен е „под закрилата“ на [[Ландау|Феликс Ландау]], гестаповец, който лично взема участие в клането на еврейско населени (запазени са писмени свидетелства за това) и има навика да стреля от балкона по евреите, които са спрели работата си. Немецът използва уменията на Шулц като художник и го кара да украси с приказни композиции стените на детската стая в дома на Ландау, да декорира гестаповското казино и сградата на училището по конна езда (Reitschule). В този период са създадени и няколко портрета на „закрилника“, които обаче не са запазени до наши дни. За Ландау Шулц се оказва много полезен, но писателят няма как да се чувства в безопасност – около него се вилнее терор, от ръката на хитлеристите загиват приятели и познати на писателя. Страхувайки се за живота си и за живота на своите близки, той започва да обмисля бягство от гетото. Злощастният ден настъпва в четвъртък (т. нар. „черен четвъртък“) на 19 ноември 1942 г., около обяд. Писателят най-вероятно е отивал за хляб за из път – през нощта планира да избяга от гетото и да замине за Варшава, когато попада в т. нар. „дива акция“ на Гестапо, при която хитлеристите безразборно избиват евреи по улиците, за да отмъстят за това, че един немски войник е бил прострелян. Шулц е застрелян на ъгъла на улица „Мацкевич“ и улица „Чацки“. Според друга версия<ref>Wiesław Budzyński: Schulz pod kluczem. – Warszawa: Grupa Wydawnicza Bertelsmann Media, 2001 ​ISBN 83-7227-593-9​.</ref> Шулц не е гладувал в гетото и не се е налагало да отиде за хляб. Той просто е бил на улицата и не е застрелян случайно, както се твърди, а съвсем целенасочено – с два изстрела в тила. Убиецът му вероятно е Карл Гюнтер, немски офицер, чието протеже – зъболекар от Лвов, е било застрелян преди това от Ландау. По този начин насилствената смърт на Шулц се оказва акт на отмъщение и уреждане на сметки между хитлеристи, версия която разпространява песента на „Салон на независимите“ (на полски Salon Niezależnych).Шулц загива на около 100 метра от първия си семеен дом край площада. Тялото му остава да лежи на улицата през целия ден, тъй като е забранено да бъде погребано. Предполага се, че е положен в общ гроб, който не е открит след войната. Няколко души твърдят, че са погребали тленните останки на Шулц, като всеки от тях посочва различно място и различни обстоятелства около погребването. [[Файл:Drohobycz park 2008.jpg|мини|Лобното място на Шулц]] == Художествено творчество == В действителност Шулц е самоук художник – не завършва висше образование нито в Лвов, нито във Виена. Повечето от творбите му, достигнали до нас, са от 30-те години на миналия век. Изключение правят графиките от цикъла „Идолопоклонническа книга“, създадени чрез рядко прилаганата техника cliché-verre, които са създадени в началото на 20-те години. Станислав Игнаци Виткевич високо цени тези торби и нарича Бруно Шулц „демонолог“, вървящ по пътя, начертан от великите европейски художници: Лукас Кранах, Албрехт Дюрер, Матиас Грюневалд, както и Едуард Мунк и Обри Биърдсли. От своя страна Дебора Фогел вижда в използваните от Шулц гротески, комизъм и карикатури близост с Йеронимус Бош, Ото Дикс и преди всичко с Франциско Гоя. Композициите в „Идолопоклонническа книга“ са изградени на принципа на контраста между представите на мъжете и жените. Дамите са идеализирани, висши, почти божествени същества, а мъжете са тяхна противоположност: уродливи същества, често с животински черти, роби, подчинени на женските заповеди. Много от мъжките образи напомнят самия автор, някои дори могат да бъдат определени като автопортрети. Сюжетът на графиките има второстепенно значение, макар на места да са вплетени митологични и дори библейски елементи. По-съществени са аурата на тайнственост на изобразените сцени и мрачната, двузначна атмосфера, в която отчетливо се усеща огромен емоционален заряд. [[Файл:Bruno Schulz, Spotkanie, 1920.jpg|мини|Среща, 1920 г.]] Останалите запазени произведения са рисунки с перо или молив, както и едно маслено платно от 1920 г.: Среща. Тази картина е представена за пръв път през 1992 г. във варшавския Музей на литературата в рамките на изложбата „Ad memoriam. Bruno Schulz 1892 – 1942“. Това са само част от творбите на художника – повечето изчезват по време на Втората световна война. Творчеството на Шулц – както художественото, така и литературното, представлява разказ за неговите собствени слабости и комплекси, на сложните пътища на психиката му. Постоянно повтарящи се мотиви са жената ангел, идолът и идолопоклонникът, садомазохистични сцени, сцени край масата, сцени на улицата, файтонът, юдаика. Освен споменатите по-горе творби са се запазили и портрети и автопортрети на Шулц, проекти за собствените му книги, илюстрации към разказите му, както и илюстрации към първото издание на „Фердидурке“ на Витолд Гомбрович. Открити са и рисунки, които най-вероятно са били илюстрации към загубения „Месията“. Фон на сцените е Дрохобич, който постоянно присъства в творчеството на Шулц. В картините, както и в прозата му, многократно се появяват: кулата на градския съвет в Дрохобич, домовете, издигащи се край площада, катедралите и синагогите. Сред изобразените фигури могат да бъдат разпознати лица от най-близкото обкръжение на Шулц: членове на семейството му и приятели, както характерни образи от Дрохобич, като например госпожица Кузив, дъщеря на украински адвокат и девойка с провокативна красота. Най-богата колекция от творби на Шулц, повече от триста обекта, е притежание на Музея на литературата „Адам Мицкевич“ във Варшава. През февруари 2001 г. в Дрохобич, в дома, обитаван по време на войната от Ландау, са открити фрески, които Шулц създава по нареждане на гестаповеца. През май същата година представители на израелския институт „Яд ва-Шем“ изрязват от стената част от фреските и тайно ги закарват в Йерусалим. Украинските власти провеждат следствие по въпроса, прекратено през 2007 г., без да бъде установено нарушение, тъй като по онова време фреските не са били включени в списъка на забележителностите. През 2007 г. директорът на музея „Drohobyczczyna“ в Дрохобич сключва от името на Украйна договор с израелските власти, според който фреските са собственост на Украйна, а тя ги предоставя като многогодишен депозит на институт „Яд ва-Шем“.<ref name="Grzegorz Józefczuk 2007">Grzegorz Józefczuk: Finał awantury o freski Schulza, „Gazeta Wyborcza“, 31.12.2007.</ref> Частите, останали от фреските след 2001 г, са пренесени в музея в Дрохобич. В Полша са представени за пръв път през 2003 г. във Варшава, Вроцлав и Гданск, в рамките на изложбата „Република на мечтите“ (на полски Republika Marzeń). Те показват непознати дотогава мотиви от творчеството на Шулц. == Литературно творчество == Литературното наследство, оставено от Шулц, е скромно от гледна точка на количеството – два тома разкази: „Канелените магазини“ и „Санаториум „Клепсидра“, както и няколко произведения, които писателят не включва в първите издания на споменатите сборници. Не бива да бъдат пропускани и сборникът с писма „Книга на писмата“ (на полски „Księga listów“), издаден през 1975 г. както и критическите скици, които Шулц публикува на страниците на пресата. Някои от произведенията на Шулц са изгубени: разкази от началото на 40-те, и черновите на романа „Месията“.<ref name="Grzegorz Józefczuk 2007"/> И двата цикъла – „Канелените магазини“ и „Санаториум „Клепсидра“, представляват своеобразни описания на живота на полските евреи от малките градчета и могат да бъдат определени като автобиография на писателя, създадена чрез поетиката на съня. Границата между реалността и мита е заличена, авторът пътува в света на детството си, който възприема като най-важния период от живота на човека, времето сякаш се върти в кръг, а повторяемостта на сезоните има предимство пред линейната последователност на събитията. Главен герой на разказите е Юзеф, който е отражение на самия автор. Паралелно с него се появява Якуб, бащата на героя: разказвач, демиург, чудотворец. И ако мъжът при Шулц изглежда олицетворение на интелекта, то жените се отъждествяват с материята, с това, което е практично, а не поетично, което обаче не намалява еротично възхищение към тях, нито силата, с която въздействат върху героите. Реалността, заобикаляща героя изглежда живее свой собствен, независим живот. Характерен е и езикът на тази проза: необикновено богат, поетичен, изпълнен с архаизми, сякаш Шулц открива наново значението на думите. Светът, описван в разказите е основан върху личния опит, героят явно притежава чертите на самия писател, но все пак е нещо съвсем различно от отражение на действителността. Авторът сам определя метода си като „митологизация на реалността“ което се превръща във важно понятие при интерпретацията на текстовете му. Описаните истории се вписват в митологичния порядък, носят универсални характеристики. В авторския предговор към „Канелените магазини“ четем: „В тази книга е направен опит да се извлече историята на едно семейство, на един провинциален дом, но не въз основа на реални елементи, събития и характери, нито на истински съдби, а чрез търсене на митични съдържания, на крайния смисъл на тази история“. Най-важен за творчеството на Шулц е митът за раждането, за началото на живота, обвързвайки го с опитите да се стигне до изначалния смисъл на думите и до откриван на единството на света. Необикновено развитата метафорика служи именно на тази цел – да бъдат намерени основните значения (подобно на библията, в която „в началото бе Словото“), чрез ново съчетаване на думите, направено в рамките на поезията. На това ниво на прочит на текста се появяват различни мнения: много от изследователите, преди всичко такива с еврейски произход, обясняват явленията в творчеството на Шулц от позицията на юдаистичната философия и мистика, други доказват, че кабала е само един от многото пътища за интерпретация на творчеството му. Доказателство за последното са представени в „Книга на блясъка. Трактат за кабала в творчеството на Бруно Шулц“ (Księga blasku. Traktat o kabale w prozie Brunona Schulza) чийто автор е Владислав Панас. Един от важните елементи е [[дихотомия]]та експанзията – регресията, вписана в естествения порядък на човешкия живот: неговите младост и старост. Експанзията се свързва с приключението, с избуяването, с разцъфтяването и пролетта, но и с объркването, най-често в лабиринти (тези пътувания се свързват с [[психоанализа]]та на [[Зигмунд Фройд]] и с аналитичната психологията на [[Карл Густав Юнг]]). Точката на заминаване и завръщане винаги е родният дом край площада в Дрохобич, който сякаш е център на вселената, реално място, изпълнено със значения. Колкото по-далеч се намира героят от дома, толкова по-размита става реалността, като се заличават контурите на смисъла и значението. Еротизмът в разказите не е пряко експониран, като при рисунките и графиките. Представлява по-скоро определена аура, натрупване на символи или на повече или по-малко скрити значения. Важни мотиви са инициацията и плодовитостта, показана чрез редуването на годишните времена. Пролетта се отъждествява с революцията, с преобръщане на съществуващия ред. Младият герой, вдъхновен от фантастичните истории на кралските династии иска да достигне до тайната на битието. Той търси Книгата, „майката на всички книги“, в която са скрити отговорите на всички основни въпроси (Книгата също се свързва с юдаизма и с [[Тора]]). Важна роля играе класьорът с пощенски марки, чиято екзотика разкрива характерното за времето на Шулц възхищение от далечни страни. Творчеството на Шулц бива сравнявано с модернистичния експресионизъм на Франц Кафка, бива свързвано със сюрреализма, креационизма, психоанализата. Самият Шулц цени творчеството на Райнер Мария Рилке, Кафка и Томас Ман. На Шулц се приписва авторството на първия полски превод на „Процесът“ на Кафка, но днес повечето изследователи са убедени, че преводът е дело на неговата годеница Юзефина Шелинска, позната на читателите от посвещението на „Санаториум „Клепсидра“. == Външни препратки == Прозата на Шулц е оригинално явление в световната литература, а спецификата ѝ създава немалки трудности при пресъздаването ѝ в други области на изкуството. Тя е изградена върху разказа, а диалозите се появяват спорадично. Изпълнена е с метафори, описва материалния свят като мимолетен и променлив. Това е причината някои изследователи, между които Йежи Фицовски, да считат, че пресъздаването на тази литература чрез езика на филмовото изкуство или на театъра е невъзможно. Независимо от подобни мнения обаче са създадени множество театрални и две филмови адаптации и всеки път те са реализирани от творци, търсещи собствен начин да интерпретират прозата и поетиката на Шулц и да пресъздадат специфичния ѝ климат. [[Файл:Bruno schulz tablica drohobycz 2008.jpg|мини|Паметната плоча върху стената на някогашния дом на Шулц]] == Театър == Сред десетките полски сценични реализации са „Санаториум „Клепсидра“ на Студиото за пантомима на Шчечинска политехника – 1971 г., „Канелените магазини“ на режисьора Ришард Майор от 1976 г. и „Република на мечтите“ на режисьора Рудолф Жоли от 1987 г., „Санаториум „Клепсидра“ на режисьора Ян Пешек, както и „Последно бягство“ с режисьор Александър Максимяк, спектакъл реализиран във Вроцлавския куклен театър през 2004 г. В своите авторски спектакли, и най-вече в „Мъртвият клас“ от 1975 г, Тадеуш Кантор също препраща към творчеството на Шулц. Това е творчество, което вдъхновява театрали от цял свят и непрекъснато се създават нови театрални постановки, базиращи се на него. === Филми === Първият опит за филмова адаптация, получил широка световна разгласа, е „Санаториум „Клепсидра“ от 1973 г, под режисурата на Войчех Йежи Хас. Филмът на Хас има висока художествена стойност (с особено високо ниво на сценографията), но не може да бъде определен като екранизация на разказите на Шулц. Street of Crocodiles („Улицата на крокодилите“) от 1986 г. е режисиран от Стивън и Тимъти Куей, известни като братята Куей. Очаровани от творчеството на Шулц и от кътчето на света, в което той живее и твори, снимат късометражен, частично анимиран филм. Разказът от заглавието е само отправна точка за свободната художествена визия. Филмът на братя Куей, предизвиква интереса на Западна Европа и Съединените щати към творчеството на Шулц. Братя Куей подготвят поредната адаптация на Шулц – на „Санаториум „Клепсидра“. Ян Рубковски създава филмова импресия за графиките на Шулц, наречена „Небе без слънце“ (1966). С атмосферата на разказите му са свързани също и забравените денс късометражни филми на Алина Скиба, авторка на „Багаж“ (1979), „Автобиография на Бруно Шулц, намерена в чекмеджето“ (1979) и „Доставка на билети навреме“ (1984). През 1987 г. е създаден британско-немски игрален филм, базиран на биографията на писателя. Режисурата е на Йенс Карл Елерс, а сценографията е дело на Алан Старски. През 1992 г. двамата се срещат отново на филмовата площадка, за да създадат полско-немската продукция „Republik der Träume“ (Република на мечтите), с международен актьорски състав и музика на Зигмунт Конечни. Филмът е опит за реконструкция на изчезналия свят на Шулц, скица на вътрешния портрет на твореца. През 2014 г. е създаден филмът „Бруно Шулц“ под режисурата на Адам Шикора. Филмът обединява различни форми на разказа: документален разказ, анимация и инсценизация, включени са и разговори с някогашните ученици на Шулц. === Изобразително изкуство === Шулц постоянно интригува въображението на художниците. В периода 2004 – 2007 галерии в Полша и в чужбина представят изложбата „В кръга на Шулц“. В нея участват художници, които в различни етапи на своето творчество са били вдъхновени от автора на „Канелените магазини“: Кейстут Бережницки, Роман Чешлевич, Анджей Дуджински, Едвард Двурник, Януш Капуста, Рафал Олбински, Хенрик Савка, Франчишек Старовейски, Хенрик Ваниек. На автора на „Идолопоклонническа книга“ са посветили свои отделни творби или цикли: Сабина Весс, Влоджимеж Финке, Волфганг Дефант, Кшиштоф М. Бернарски, Магдалена Наленч, Мариан Бочановски, Веслав Шумински, Виталий Садовски и много други. „Календар на спомените по Бруно Шулц“ цикъл картини на Мира Желеховер-Алекшюн. Художничката е вдъхновена от сътрудничество с американския театър Double Edge в Масачузетс. Театралите са заинтересовани от полския писател с еврейски произход и през 2006 г. предлагат на Мира Желеховер-Алекшюн да им сътрудничи при създаване на сценографията на спектакъла ”Република на мечтите”, създаден по писма и избрани текстове на Бруно Шулц. Картите представляват страници от тринадесетмесечния еврейски календар във високосна година месец адар и затова разказите на Шулц са 13 (13 opowiadań Schulza, i 13 miesięcy). Картините съдържат цитати от рисунки на Шулц и коментари на художничката, свързани с традицията да се чете Тора за съответната седмица. === Музика === През 2005 г. излиза албумът Sanatorium under the sign of the Hourglass. A tribute to Bruno Schulz на групата The Cracow Klezmer Band, записан съвместно с американския музикант Джон Зорн. В записа участва и полската джаз вокалистка Гражина Аугушчик. Музиката е израз на сюрреалистични визии, инспирирани от творчеството на Шулц и обединява носталгията по миналото и специфичния поглед върху настоящето. През 2007 г. в Театър на плажа в Сопот се състои премиерата на музикалния спектакъл „Песни по Шулц“ по текстове на Анджей Ромски, вдъхновен от „Канелените магазини“. Яцек Клейф, полски бард и поет, е автор на песента „O śmierci Brunona Schulza“ („За смъртта на Бруно Шулц“ (1975).<ref>Jacek Kleyff. piesniniepokornych.polskieradio.pl. [достъп 2017-10-19].</ref> === Картография === На 10 юли 2009 г. градската библиотека „Хероним Лопачински“ в Люблин издава карта „Бруно Шулц и Дрохобич“, чийто автор е Йежи Яцек Бойарски. Картата съдържа 67 фотографии, легенда на съответстващите им точки, свързани с Бруно Шулц и Дрохобич. Картата е издадена в тираж 500 екземпляра. На 6 май 2010 г., по повод наближаващия IV Международен фестивал „Бруно Шулц“ (24 – 30 май 2010 г.) картата, поради ограничения ѝ тираж е публикувана в интерактивна онлайн версия на страниците на „Niecodziennik Biblioteczny“ („Библиотечен неежедневник“). == Увековечаване == С Решение от 3 август 2012 г., Сенатът на република Полша определя месец ноември 2012 г. за месец на Бруно Шулц. От 5 януари 1981 г. улица във Варшава, намираща се в квартал Беляни носи името на Бруно Шулц.<ref>Uchwała nr 20 Rady Narodowej Miasta Stołecznego Warszawy z dnia 5 stycznia 1981 r. w sprawie nadania nazw ulicom, "Dziennik Urzędowy Rady Narodowej m.st. Warszawy, Warszawa, dnia 26 maja 1981 r., nr 6, poz. 27, s. 1.</ref> == Източници == <references /> {{Превод от|pl|Bruno Schulz|58607388}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература|Украйна|Полша|Австро-Унгария}} {{СОРТКАТ:Шулц, Бруно}} [[Категория:Полски писатели]] [[Категория:Полски художници]] [[Категория:Полски преводачи на немскоезична литература]] [[Категория:Носители на Академичен лавър]] [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] [[Категория:Евреи в Полша]] [[Категория:Родени в Дрохобич]] [[Категория:Починали в Дрохобич]] c9rljyxbm581xlyqndisultsjtt264o 0 748060 12876700 12874838 2026-04-10T15:06:56Z Rumensz 125859 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда за най-добра чуждестранна книга]] → [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] 12876700 wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Ернесто Сабато | име-оригинал = Ernesto Sabato | снимка = Ernesto Sabato (cropped).jpg | описание = Ернесто Сабато, 1973 г. | място на раждане = [[Рохас]], провинция [[Буенос Айрес (провинция)|Буенос Айрес]], [[Аржентина]] | място на смърт = [[Сантос Лугарес]], Аржентина | работил = [[писател]], [[художник]] | националност = {{Аржентина}}<br/>{{Италия}} | период = 1941 – 2004 | жанрове = [[драма]], документалистика | теми = | дебют = | известни творби = | награди = [[Сервантес (награда)|„Сервантес“]]<br>[[Файл:Legion Honneur Chevalier ribbon.svg|50px|Кавалер на Ордена на Почетния легион]] | повлиян = [[Оскар Домингес]], [[Бенжамен Пере]], [[Роберто Мата Ешаурен]], [[Естебан Франсес]], [[Фьодор Достоевски]], [[Жан-Пол Сартр]], [[Франц Кафка]], [[Лев Толстой]], [[Роберто Арлт]], [[Ницше]], [[Албер Камю]], [[Фройд]] | повлиял = | подпис = Firma-sabato.jpg | брак = Матилде Рихтер<br>(1936 – 1998) | деца = Хорхе, Марио }} {{Уикицитат}} '''Ернесто Сабато''' ({{lang|es|Ernesto Sabato}}) е аржентински [[физик]], [[журналист]], художник и [[писател]] на произведения в жанра [[драма]] и документалистика. == Биография и творчество == Ернесто Роке Сабато е роден на 24 юни 1911 г. в Рохас, Аржентина. Завършва гимназия в Националния колеж на [[Ла Плата (град)|Ла Плата]], където се запознава с писателя Педро Хенрикес Уреня. Учи физика и математика в Националния университет на Ла Плата (1929 – 1936) и завършва с докторска степен през 1937 г. През годините на следването си участва активно в движението на студентите за реформи, демократизация и автономия на университетите. Участва в ръководството на Комунистическата младежка федерация. Пътува до Брюксел като делегат от Комунистическата партия на Аржентина за „Конгреса срещу фашизма и войната“. През 1936 г. се жени за Матилде Рихтер. Имат две деца – Хорхе и Марио. След дипломирането си учи в [[Сорбоната]] като специализира в лабораторията „Кюри“ в Париж през 1938 г. и в [[Масачузетски технологичен институт|Масачузетския технологичен институт]] през 1939 г. В Париж се запознава със [[сюрреализъм|сюрреализма]]. Връща се в Аржентина през 1940 г. и в периода 1940 – 1945 г. преподава теоретична физика в Националния университет на Ла Плата и в учителския колеж в Буенос Айрес. Докато е преподавател сътрудничи на литературния раздел на вестник „La Nación“ и пише статии, които изразяват противопоставянето му на правителството на [[Хуан Перон]]. Първата му статия е публикувана през 1941 г. В резултат на политическата му дейност е отстранен от преподавателските постове през 1945 г. През 1945 г. е публикувана първата му книга „Uno y el universo“ (''Човекът и вселената''), която съдържа поредица от афоризми, изказвания и лични наблюдения на Сабато по различни философски, социални и политически въпроси. Тя става първият му литературен успех. Първият му роман „Тунелът“, публикуван през 1948 г., е психологически роман разказан в първо лице. Главният герой на романа е типичен екзистенциален антигерой, който не е в състояние да общува с никого. Изправен пред абсурда на човешкото състояние, той се оттегля от обществото. Книгата му получава национално и международно признание. Неколкократно е екранизиран в едноименните филми, като една от най-популярните версии е през 1988 г. с участието на [[Джейн Сиймур]], [[Питър Уелър]] и [[Мануел де Блас]]. Впоследствие публикува научноизвестни произведения като „Hombres y engranajes“ (''Мъже и механизми'') през 1951 г., който изследва мита за напредъка и използването на машинната технология като модел за социалните структури, и „Heterodoxia“ (''Ерес'') през 1953 г. за проблемите на съвременната цивилизация и това, което той вижда като съпътстваща загуба на по-ранни морални и метафизични основи. След падането на Перон през 1955 г. публикува есето „El otro rostro del peronismo“ (''Другото лице на перонизма''), който е опит за проучване на историческите и политически причини за насилието и размириците от управлението му. С есето си „El caso Sábato“ (''Делото Сабато'') отправя призив за помирение на перонистките и антиперонистките сили. Вторият му роман „Герои и гробове“ от 1961 г. е проникващо психологическо изследване на човека, преплетен с философски идеи и наблюдения. В третия си роман „Abaddón el exterminador“ (''Абадон унищожителят'') от 1974 г. развива теми относно литературата, изкуството, философията и превишенията на рационализма. Романите му са забележителни поради поставянето на важни философски и психологически въпроси и чиито политически и социални изследвания имат силно влияние в Аржентина през втората половина на 20 век. През 1977 г. е удостоен с наградата „Медичи“, през 1984 г. получава наградата [[Сервантес (награда)|„Сервантес“]], най-престижното отличие на испанската литература, за цялостното си творчество, през 1989 г. получава наградата на Йерусалим, а през 1987 г. е удостоен с [[Орден на Почетния легион|френския орден на Почетния легион]]. Избран е за [[доктор хонорис кауза]] на университетите в [[Мурсия]] (Испания), [[Росарио]] (Аржентина), Университетът в Торино (Италия) и др. През 1983 – 1984 г. от името на президента Раул Алфонсин оглавява Националната комисия по случая с масовото изчезване на хора по време на военната диктатура от 1976 – 1983 г. (публикуван под името „Никога повече“ през 1984 г.). През 1999 г. получава второ гражданство в Италия. В последните години от живота си, заради лекарска забрана да пише активно, се занимава с [[живопис]] и има изложби в [[Мадрид]], [[Париж]] и [[Сао Пауло]]. Ернесто Сабато умира от усложнения от [[бронхит]] на 30 април 2011 г. в Сантос Лугарес. == Произведения == === Самостоятелни романи === * El túnel (1948)<br/>'''''Тунелът''''', изд.: [[Георги Бакалов (издателство)|„Георги Бакалов“]], Варна (1987), прев. Людмила Илиева * Sobre héroes y tumbas (1961)<br/>'''''Герои и гробове''''', изд.: „[[Народна култура]]“, София (1980), прев. Валентина Рафаилова * Abaddón el exterminador (1974) === Документалистика === * Uno y el Universo (1945) * Hombres y engranajes (1951) * Heterodoxia (1953) * El caso Sabato. Torturas y libertad de prensa. Carta abierta al General Aramburu (1956) * El otro rostro del peronismo (1956) * El escritor y sus fantasmas (1963) * Tango, discusión y clave (1963) * Significado de Pedro Henríquez Ureña (1967) * Tres aproximaciones a la literatura de nuestro tiempo: Robbe-Grillet, Borges, Sartre (1968) * La cultura en la encrucijada nacional (1973) * Apologías y rechazos (1979) * Nunca más. Informe de la Comisión Nacional sobre la desaparición de personas (1984) – доклад за Националната комисия за изчезването на хора * La resistencia (2000) * España en los diarios de mi vejez (2004) === Екранизации === * 1952 El túnel * 1965 Gotán – късометражен, история * 1971 Los grandes relatos – ТВ сериал, 1 епизод, по „''Тунелът''“ * 1972 ¿Ni vencedores ni vencidos? * 1977 El túnel – ТВ филм * 1979 El poder de las tinieblas – история * 1986 Preámbulo a un silencio – късометражен * 1988 El túnel * 1991 The Passion of Martin – по „''Тунелът''“ * 2004 Antes del fin – късометражен == Източници == <references /> * {{икона|en}} [https://www.fantasticfiction.com/s/ernesto-sabato/ Биография и библиография във „Fantasticfiction“] * {{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/5775606.Ernesto_Sabato Биография и библиография] в „[[Goodreads]]“ * {{икона|en}} [https://www.britannica.com/biography/Ernesto-Sabato Биография] в „[[Енциклопедия Британика]]“ * {{икона|en}} [https://www.theguardian.com/world/2011/may/01/ernesto-sabato-obituary Некролог] в „[[Гардиън]]“ * {{икона|en}} [https://biography.yourdictionary.com/ernesto-sabato Информация в „Biography“] == Външни препратки == * {{imdb name|0844531|Ернесто Сабато}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Сабато, Ернесто}} [[Категория:Аржентински писатели]] [[Категория:Аржентински физици]] [[Категория:Аржентински художници]] [[Категория:Носители на награда „Сервантес“]] [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] [[Категория:Доктор хонорис кауза]] 3xxc6ixbwv3ljimav9d2tw5368q977l 0 749453 12876885 12729528 2026-04-10T20:51:12Z Danitrifonov04 292718 12876885 wikitext text/x-wiki {{футболист | име = {{флагче|Уругвай}} Федерико Валверде | име-оригинал = | снимка = Federico Valverde 2021 (cropped).jpg | описание = | прякор = | цяло име =Федерико Сантияго Валверде Дипета | град на раждане = [[Монтевидео]] | държава на раждане = {{флагче|Уругвай}} [[Уругвай]] | второ гражданство = {{флагче|Испания}} [[Испания]] | ръст = 182 см | пост = [[полузащитник]] | награди = | настоящ отбор = {{флагче|Испания}} [[Реал Мадрид КФ|Реал Мадрид]] | номер на фланелката = 8 | договор до = | юношески години = 2008 – 2015 | юношески отбори = {{флаг|Уругвай}} [[Пенярол]] | години = 2015 – 2016<br>2016 – 2017<br>2017 – <br>2017 – 2018 | отбори = {{флагче|Уругвай}} [[Пенярол]]<br>{{флагче|Испания}} [[Реал Мадрид Кастиля|Реал Мадрид Б]]<br>{{флагче|Испания}} [[Реал Мадрид КФ|Реал Мадрид]]<br>{{флагче|Испания}} [[Депортиво Ла Коруня]] * | мачове = 12<br>30<br>240<br>24 | голове = (0)<br>(3)<br>(25)<br>(0) | национален отбор години = 2012 – 2013<br>2014 – 2015<br>2015<br>2015 – 2017<br>2017 – | национален отбор = {{Флагче|Уругвай}} {{имеНОФ15|Уругвай}}<br>{{Флагче|Уругвай}} {{имеНОФ17|Уругвай}}<br>{{Флагче|Уругвай}} {{имеНОФ18|Уругвай}}<br>{{Флагче|Уругвай}} {{имеНОФ20|Уругвай}}<br>{{Флагче|Уругвай}} {{имеНОФ|Уругвай}} | национален отбор мачове = 25<br>24<br>7<br>15<br>73 | национален отбор голове = (7)<br>(11)<br>(3)<br>(2)<br>(9) | треньор години = | треньор отбори = | треньор мачове = | посл_проф_отбори = 10 април 2026 г | посл_нац_отбор = 31 март 2026 г | наем = да }} '''Федерико Сантияго Валверде Дипета''' (роден 22 юли 1998 г.) е уругвайски професионален футболист, който играе като централен полузащитник за испанския клуб [[Реал Мадрид КФ|Реал Мадрид]] и [[Национален отбор по футбол на Уругвай|националния отбор на Уругвай]]. == Клубна кариера == === Пенярол === Валверде прекарва повечето от юношеските си години в Пенярол, където бързо прави впечатление. Дебютира за Пенярол в първия кръг на сезон 2015/16 срещу Клуб Атлетико Серо. Става част от юношеските формации на Националния отбор на Уругвай и привлича интереса на клубове като Арсенал, Барселона, Челси и Реал Мадрид. === Реал Мадрид === През юли 2016 г. преминава от Пенярол в състава на [[Реал Мадрид КФ]], бидейки включен в Б отбора. Два месеца по-късно, Валверде прави дебют за Кастийя срещу Реал Унион. Той става важна част във втория отбор през дебютния си сезон. Полузащитникът отбелязва първия си гол за Кастийя срещу Албасете през декември 2016. Наблюдавайки неговото нарастващо значение за отбора, Сантияго Солари, треньорът му в Кастийя, казва на 29 януари 2017, ''Много се радвам за него. Той се адаптира много добре към отбора и страната. Валверде показва много добър футбол в полузащита.''. === Наем в Депортиво ла Коруня === На 22 юни 2017 г., Валверде е преотстъпен на отбора от Ла Лига Депортиво ла Коруня за една година. Дебютира в първенството на 10 септември, заменяйки Феде Картабия при домакинската загуба с 2 – 4 от [[Реал Сосиедад]]. Валверде изиграва общо 24 мача в първенството, като отборът накрая изпада в Сегунда Дивисион. === Завръщане в Реал Мадрид === След завръщането си от наем, Валверде впечатлява новия мениджър Хулиен Лопетеги на предсезонната подготовка и е включен в първия отбор. На 9 ноември 2019 г. отбелязва първия си гол в Ла Лига при победата с 4 – 0 срещу Ейбар. На 12 януари 2020 г. Валверде фаулира Алваро Мората в мача за Суперкупата на Испания срещу Атлетико Мадрид, извършвайки професионално нарушение и спира Мората да се озове на чиста позиция за гол. Федерико е изгонен с директен червен картон. Реал Мадрид печели срещата след изпълнение на дузпи, а Федерико Валверде печели също и наградата за играч на мача.С Реал Мадрид печели Ла Лига и Суперкупата на Испания през 2020 година. == Успехи == === Реал Мадрид === * [[Примера дивисион]]: 2019/20, 2021/22 * [[Купа на краля]]: 2022/23 * [[Суперкупа на Испания]]: 2020, 2022, 2024 * [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионска лига]]: 2021/22, 2023/24 * [[Суперкупа на УЕФА]]: 2022, 2024 * [[Световно клубно първенство на ФИФА]]: 2018, 2022 {{СОРТКАТ:Валверде, Федерико}} [[Категория:Футболисти на Пенярол]] [[Категория:Футболисти на Реал Мадрид]] [[Категория:Футболисти на Реал Мадрид Кастиля]] [[Категория:Футболисти на Депортиво Ла Коруня]] [[Категория:Родени в Монтевидео]] gwitq6cz3prgf1dez8g6ct3567j9wj4 0 750563 12876695 12874818 2026-04-10T15:06:40Z Rumensz 125859 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда за най-добра чуждестранна книга]] → [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] 12876695 wikitext text/x-wiki {{Личност |име=Петер Надаш |националност={{HUN}} |деца= |брак= |вложки= |псевдоним= |работил=[[писател]], [[драматург]] |име-оригинал=Nádas Péter |портрет-описание= |портрет=Nádas Péter.jpg |описание= |категория=писател |сайт= }} '''Петер Надаш''' (1942 г., [[Будапеща]]) е унгарски [[писател]], [[драматург]] и есеист, носител на [[Кошут (награда)|наградата „Кошут“]]. Работил е като фоторепортер и журналист. Член-основател на Дигиталната литературна академия, а от 2000 г. член на Академията за литература и изкуство „Сечени“. == Биография == Роден е на 14 октомври 1942 г. в Будапеща, в семейството на Клара Таубер и Ласло Надаш. Между 1956 и 1958 г. учи в Химико-технологичния техникум „Лайош Петрик“, след което се обучава като помощник-фотограф от 1958 до 1961 г. От 1961 г. завършва двугодишния курс за журналисти на Националния съюз на унгарските журналисти (MÚOSZ). Между 1965 – 1967 г. е студент по философия във Вечерния университет по марксизъм-ленинизъм, но не полага държавен изпит. Междувременно, от 1961 до 1963 г. е фоторепортер на женското списание „Ньок лапя“, а от 1965 до 1969 г. е сътрудник на „Пещ медеи хирлап“ (Окръжен вестник на Пеща). От 1969 г. е писател на свободна практика. През 1974 г. е стипендиант в [[Хумболтов университет|Хумболтовия университет]], където посещава предимно лекции за историята на [[Бел епок]]. От 1974 до 1979 г. е редактор на педагогическото списание „Дермекюнк“ („Нашето дете“). През 1980 – 1981 г. е лектор в театър „Кишфалуди“ в Дьор. През 1989 – 1990 г. е постоянен сътрудник на списание „Мадяр Напло“ („Унгарски дневник“). През 1993 г. Надаш претърпява няколко сърдечни операции, в резултат от инфаркт.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.librev.com/index.php/component/publisher/users/peter-n |заглавие=Статии от автора |достъп_дата=2020-05-04 |архив_дата=2022-05-17 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220517042921/http://librev.com/index.php/component/publisher/users/peter-n }}</ref> На 13 юни 2006 г. е избран за член на Берлинската академия на изкуствата. От същата година е член и на настоятелството на наградата „Петер Балаша“. През 2015 г., в Деня на унгарската драма, творчеството му е отличено с наградата „Ерньо Сеп“. == Творби (преведени на български език) == * „Краят на един семеен роман“ /''Egy családregény vége''/ Изд. Сонм, 2008 г., (в превод на Светла Кьосева) * „Направи ми жертвеник от пръст. Избрани есета“ ''/Földből csinálj nékem oltárt/'' Изд. Сонм, 2006 г., (в превод на Светла Кьосева) * „Собствена смърт“ /''Saját halál''/ Изд. Алтера, 2011 г., (в превод на Николай П. Бойков) * „Солта на живота“ /''Az élet sója''/ Изд. СОНМ, 2020 г., (в превод на Светла Кьосева) == Източници == <references /> {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Надаш, Петер}} [[Категория:Унгарски драматурзи]] [[Категория:Унгарски писатели]] [[Категория:Фотожурналисти]] [[Категория:Унгарски фотографи]] [[Категория:Унгарски журналисти]] [[Категория:Носители на награда „АЕГОН“]] [[Категория:Носители на награда „Франц Кафка“ (Прага)]] [[Категория:Носители на награда „Кошут“]] [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] [[Категория:Родени в Будапеща]] imquhuqlb7a01wh2dj70ew8taukpp3y 0 755794 12876813 12241314 2026-04-10T16:54:01Z The Green Pine 378862 12876813 wikitext text/x-wiki '''Вила рустика''' ({{lang|la|на=от|rusticus}} – „селски“) е [[Късна античност|късноантична]] римска вила, намираща се в днешния квартал „[[Хаджи Димитър (жилищен комплекс)|Хаджи Димитър]]“ в [[София]]. Наименованието на комплекса идва от това на този тип римски крайградски вили, т.нар. [[Вила рустика|вили рустика]], означаващи буквално "селски вили" на [[Латински език|латински]]. Открита е през 1967 г.<ref name="ulpiaserdica">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.ulpiaserdica.com/news_bg.html | заглавие = Римски съботник II | достъп_дата = 23 юни 2020 | издател = ulpiaserdica.com | език = }}</ref> при строеж на жилищни сгради. Състои се от шест сгради с жилищно и стопанско предназначение и семеен мавзолей. Данните сочат, че комплексът съществува до [[Готи|готското]] нашествие от последната четвърт на III в., когато е разрушен и ограбен. По-голямата част от останките му попадат под съвременните жилищни блокове, като са достъпни само тези на мавзолея. Обектът е най-големият по площ сред разкритите римски вили около антична Сердика. Крайградски вили от този тип са открити и в кварталите Обеля, Орландовци и Филиповци.<ref name="ulpiaserdica"/> == Други == На „Вила рустика“ е наречена улица в квартал „[[Хаджи Димитър (жилищен комплекс)|Хаджи Димитър]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123947631|title=Вила Рустика}}). == Източници == <references/> {{Портал|Археология|Римска империя|София|България}} [[Категория:Древноримски вили в България|Рустика]] [[Категория:Археологически обекти в България]] [[Категория:Култура в София]] [[Категория:Основани в България през 1967 година]] l9y1z59feam2rij66uwaci3lojd4fzm 0 756100 12876816 11321235 2026-04-10T17:02:43Z The Green Pine 378862 12876816 wikitext text/x-wiki [[Файл:Roman_Villa_Rustica_Model.jpg|мини|300x300пкс| Умален модел на римска вила рустика. Останките на вили от този тип са открити в околностите на [[Валево]], [[Сърбия]].]] '''Вила рустика''' (от [[латински]]: ''villa rustica'', селска вила или вила в провинцията) е терминът, използван от древните римляни за обозначаване на селска къща или вила, разположена в провинцията и със селскостопанска част, което се отнася за по-голямата част от римските вили. В някои случаи те са били в центъра на голямо земеделско имение (''[[латифундия]]''). Прилагателното ''rustica'' се използва за разграничаването на този тип вили от много по-рядко срещаните крайградски вили за почивка (отиум вили, от лат.: ''otium'' - почивка, свободно време), които служели единствено за отдих и обикновено били разположени в [[Неаполски залив|Неаполския залив]]. За разлика от тях вила рустика служи за постоянна резиденция на собственика на земята и неговото семейство, слуги и роби и е център на управлението на земеделското стопанство. Често се състои от отделни сгради за настаняване на селскостопански работници и навеси и хамбари за животни и култури.<ref>Marzano, Annalia. ''Roman villas in central Italy: a social and economic history''. Brill, 2007. {{ISBN|978-90-04-16037-8}} ({{Google books|hSUsb6Gf5KgC|restricted online copy}}). (<small>на английски</small>) </ref><ref>Frazer, Alfred: ''The Roman villa: villa urbana''. UPenn Museum of Archaeology, 1998. {{ISBN|978-0-924171-59-8}} ({{Google books|4nE1-5BYox4C|restricted online copy}}). (<small>на английски</small>) </ref><ref>McKay, Alexander Gordon. ''Houses, villas, and palaces in the Roman world ''. JHU Press, 1998. {{ISBN|978-0-8018-5904-5}} ({{Google books|wFV7M698sYQC|restricted online copy}}) (<small>на английски</small>) </ref><ref>Smith, John T. ''Roman Villas. A Study in Social Structure''. Routledge, London, 1997. {{ISBN|0-415-16719-1}} (<small>на английски</small>) </ref><ref>Percival, John. ''The Roman Villa. A Historical Introduction.'' Batsford, London, 1988. ISBN 0-7134-3238-1. (<small>на английски</small>)</ref> Вилите рустика може да имат различен дизайн, но обикновено се състоят от три части: основна къща (''урбана''), селскостопански център и фермерска част (''рустикана'').  == Списък на вили рустика == Вили рустика са открити и съхранени из цяла Европа. Някои от тях са: * Вила рустика в Алтхайм-Вайрадинг, Алтхайм, Австрия * Вила Могорйело, Босна и Херцеговина * [[Вила Армира]], [[Ивайловград]], България * [[Вила рустика (Хаджи Димитър)|Вила рустика в кв. "Хаджи Димитър"]], [[София]], България * Вила Боскореале, Италия [[Файл:Vila_Cardílio_em_Torres_Novas.jpg|мини| Вила Торе де Палма, Португалия]] * Бока до Рио, Португалия * Кастело да Луза, Португалия * Фонте до Мильo, Португалия * Римска вила в Рабасал, Португалия * Вила Торе де Палма, Португалия * Римска вила в Сендим, Португалия * Гьоккале, Турция [[Файл:Littlecote_Roman_Villa_1.JPG|дясно|мини| Мозайка Орфей в римската вила Литълкот, Великобритания]] * Римска вила Бинор, Великобритания * Римска вила на Боро Хил, Великобритания * Римска вила Брейдинг, Великобритания * Римска вила Чедуърт, Великобритания * Римска вила Крофтън, Великобритания * Римски дворец Фишборн, Великобритания * Римска вила Гейдбридж Парк, Великобритания * Римска вила Литълкот, Великобритания * Римска вила Лулингстоун, Великобритания * Римска вила Нюпорт, Великобритания * Римска вила Пидингтън, Великобритания * Римска вила Удчестър, Великобритания [[Файл:Montmaurin-01.jpg|мини| Руини на вила рустика, Монморин, Франция]] * Вила рустика, Кустати, Франция * Вила рустика, Монкаре, Франция * Вила Монморин, Франция [[Файл:Haselburg_Haupthaus_6.jpg|мини| Вила рустика Хазелбург, [[хипокауст]] на основната сграда]] * Вила рустика в Айгелтинген, Германия * Вила урбана в Хайтерсхайм, Германия * Вила рустика в Хиршберг, Германия * Вила рустика в Карлсруе-Дурлах, Германия * Вила рустика в Лангенау, Германия * Вила рустика в Битигхайм-Бисинген, Германия * Вила рустика в Гросбергхофен, Дахау, Германия * Римска вила Хазелбург, Оденвалд, Германия * Вила рустика Вайлберг, [[Бад Дюркхайм|Бад Дюркхайм-Унгщайн]], Германия * Вила Отранг, Флисем, Германия * Вила рустика в Саресдорф, Германия * Римска вила Борг, Германия * Римска вила в Нениг, Германия * Вила рустика от IV в. в село Горня Буковица, [[Валево]], Сърбия * Вила рустика в Беликон, Швейцария * Вила рустика, Зофинген, Швейцария * Иргенхаузен Каструм (построен върху останките от някогашна вила рустика), Швейцария * Вила във Ветцикон-Кемптен, Швейцария == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.villa-rustica.de Вила Рустика] - музей на открито в [[Хехинген]] (Германия) {{Превод от|EN|Villa rustica|1057451201}}{{Нормативен контрол}} [[Категория:Древен Рим]] [[Категория:История на архитектурата]] [[Категория:Римска архитектура]] [[Категория:Недвижими имоти]] sfra507ymacv5ia9rwrksp5cypz7gxg 0 761318 12876894 12633528 2026-04-10T20:55:15Z Rumensz 125859 /* Творчество */ 12876894 wikitext text/x-wiki {{Личност|художник | псевдоним = '''YO\KO''' | националност = {{BUL}} | вложки = {{Личност/Художник | категория = художник | стил = [[Попарт]], [[Концептуално изкуство]] | учител = | академия = | направление = [[Съвременно изкуство]] | патрон = | работил = | период = | жанр = [[Обект]], [[Инсталационно изкуство]] | творби = | повлиян = | повлиял = | избран = | награди = }} | брак = [[Ина Трифонова]] | деца = | сайт = {{URL|https://www.yokoina.net/}} |починал-дата=}} '''Йонко Василев''', с творческо име '''YO\KO''', е български [[художник]], авангардист.<ref>[https://artfacts.net/artist/yonko-vassilev/511051 Статистически данни за Йонко Василев YO\KO в Artfacts]</ref> == Биография == Роден е на 10 март 1977 г. в Ботевград. Обектът и разнообразните техники заемат голяма роля в неговото изкуство.<ref>[https://5new.org/bg/portfolio/yoko-2/?v=982494d74c59&fbclid=IwAR1lzLQtK-_L9db-L-XKQn5x1RhRcz5n-G5aCYiqUStjCd2aAkLhMAXKWKM Представяне на Йонко Василев YO\KO 5new]</ref> През 2015 г. участва в проекта Imago Mundi на фондация Luciano Benetton, като съпътстваща изложба на [[Венеция|Венецианското]] биенале [[Италия]]).<ref>[https://www.24chasa.bg/Article/4946856 148 съвременни български художници, представени във Венеция, екип 24 часа]</ref><ref>[https://imagomundicollection.org/artworks/yonko-vassilev-reality-check-and-yet-it-moves Yonko Vassilev, La dolce vita 2015, Bulgaria, Luciano Benetton Collection]</ref> Следващата 2016 г. става бенефициент от [[Гауденц Б. Руф (награда)]] за „Стаята на Йонко“.<ref>[http://ruf-award.org/gaudenz-b-ruf/beneficiaries/bp_157/ Yonko’s Room Is Unlocked, награда Гауденц Б. Руф, 2016]</ref> Заедно със съпругата си [[Ина Трифонова]] осъществява много от проектите си като част от артистичното дуо [[YO\KO+INA]]. През 2021 година YO\KO+INA излагат първия си проект „Обекти и обективна живопис“ в галерия Credo Bonum, София.<ref>[https://credobonum.bg/obekti-i-obektivna-zhivopis-izlozhba-na-yonko-vasilev-i-ina-trifonova-yokoina/ „Обекти и обективна живопис“ от YO\KO+INA, Галерия Credo Bonum, 2021, София]</ref><ref>[https://credobonum.bg/obekti-i-obektivna-zhivopis-izlozhba-na-yonko-vasilev-i-ina-trifonova-yokoina/ „Обекти и обективна живопис“ от YO\KO+INA, Галерия Credo Bonum, 2021, София]</ref><ref>[https://www.skener.bg/2021/06/23/izlojbi/obekti-i-obektivna-zhivopis-izlozhba-na-jonko-vasilev-i-ina-trifonova-yoko-ina/ „Обекти и обективна живопис“ от YO\KO+INA, Галерия Skener, 2021, София]</ref><ref>[https://seen.bg/web/article/5-kakvo/4860-yokoina-yes-2022 YES, изложба на артистичната двойка YO\K0+INA, Seen.bg, 2022]</ref> Йонко Василев умира на 12 юли 2023 г.<ref name="bote_Почи">{{Цитат уеб | заглавие = Почина Йонко Василев | автор = | труд = botevgrad.com | дата = | достъп_дата = 14 декември 2023 | уеб_адрес = https://botevgrad.com/news/88300/Pochina-Yonko-Vasilev/ | цитат = }}</ref> == Творчество == '''„Стаята на Йонко“''' (Yonko's Room) е [[Инсталационно изкуство|инсталация]], реализирана в основното пространство на галерия ''Credo Bonum Gallery'' [[София]], 2016 г. Експозицията пресъздава трансформирането на вече съществуващи обекти и предмети в произведения на изкуството, които оформят интериора на стаята на художника. Стаята, сама по себе си е голям обект, разположен в средата на галерията. Зрителят може да извади един обект, без да наруши целостта на инсталацията. Всеки път, когато това се случва, художникът трансформира някои от вече създадените творби и я пренарежда.<ref>[https://credobonum.bg/stayata-na-yonko-izlozhba-na-yonko-vasilev/ "Стаята на Йонко" – Изложба на Йонко Василев в Credo Bonum Gallery]</ref><ref>[https://bnt.bg/bg/a/stayata-na-jonko-v-galeriya-credo-bonum "Стаята на Йонко" в галерия Credo Bonum, Култура.БГ, 16.11.2016]</ref><ref>[https://egoist.bg/stayata-na-jonko-e-otklyuchena/ Обещаващият български артист Йонко Василев със свръхинтимна изложба, списание „Егоист“]</ref><ref>[https://goguide.bg/gradska-kultura/3347-trite-naivajni Трите най-важни!, goguide.bg, Градска култура от Цветелина Анастасова, 2016]</ref> [[Файл:yonko_vasilev_room.jpg|мини|260x410px|„Yonko's room“ 2016, Credo Bonum Gallery, София]] '''„Арката на Йонко“''' (Yonko's Ark) е концептуална изложба в One Gallery, [[София]], 2018. Изложбата представя инсталация от серия обекти позиционирани върху реставриран скрин. Те символизират наследството, което художникът оставя след себе си. Изложбата съдържа още серии от обекти с по-малки размери, кореспондиращи на темата. Заглавия като „Smart is the New Sexy“, „Curator’s Talk: Timova & Artelina“, „Pink Freud“ и др.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://bg.onegallery.eu/yanko-s-ark |заглавие=Yonko’s ark, One gallery, 2018, София |достъп_дата=2021-09-09 |архив_дата=2021-09-09 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210909165707/https://bg.onegallery.eu/yanko-s-ark }}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://sofiapress.com/culture/yonkos-ark-samostoqtelna-izlojba-yonko-vasilev/ |заглавие=YONKO’S ARK, самостоятелна изложба София Прес |достъп_дата=2021-02-17 |архив_дата=2023-04-29 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230429082714/https://sofiapress.com/culture/yonkos-ark-samostoqtelna-izlojba-yonko-vasilev/ }}</ref> [[Файл:Yonko 66.jpg|мини|260x260px|„Yonko's Ark“ 2018, One Gallery, София]] '''„Изкушенията на Йонко“''', (Yonko's Delights) е самостоятелна изложба в Intro Gallery, [[София]], реализирана през 2019 г. В изложбата са експонирани обекти с реалистична прилика на захарни изделия. Изложбата от сладки обекти буквално подканя зрителя да опита, да вкуси от изкуството, наредено в експозицията. Обекти с имена като „Ice cream“, „Sugar Landscape“, „Ring Cake“ са част от асортимента от сладки предмети на изкуството.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://shash.bg/proektut-yonkos-delights-koncepcia-tursen-efekt-i-asociacii/ |заглавие=Проектът „YONKO’S DELIGHTS“. Концепция, търсен ефект и асоциации |достъп_дата=2020-09-22 |архив_дата=2020-09-24 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200924104645/https://shash.bg/proektut-yonkos-delights-koncepcia-tursen-efekt-i-asociacii/ }}</ref> [[Файл:Yonko's delights.jpg|мини|260x330px|„Yonko's Delights“, 2019, "Ice cream", Intro Gallery, София]] '''„Обекти и обективна живопис“''' (Objects and objective painting) е първият проект на дуото за съвременно изкуство Йонко Василев и Ина Трифонова, които създават концептуалната платформа [[YO\KO+INA]]<ref>[https://www.yokoina.net/ Официална страница на YO\KO+INA]</ref>. През 2021 година те представят „Обекти и обективна живопис“ в галерия Credo Bonum Gallery, гр. София. YO\KO+INA създават атрактивна визуална среда, в който се откроява концепцията за изместване фокуса от живописта към обекта и добиването на нови материалности, структури, повърхности. В изложбата могат да се видят монументалните обекти за стена в неоново червено - „Neon Objects” series - Shark, „Neon Objects” series - Bull и „Neon objects” series - Elephant, както и едромащабни живописни творби, задвижващи се обекти с мотор, светещи обекти от плексиглас и други.<ref>[https://credobonum.bg/obekti-i-obektivna-zhivopis-izlozhba-na-yonko-vasilev-i-ina-trifonova-yokoina/ „Обекти и обективна живопис“ от YO\KO+INA, Галерия Credo Bonum, 2021, София]</ref><ref>[https://www.skener.bg/2021/06/23/izlojbi/obekti-i-obektivna-zhivopis-izlozhba-na-jonko-vasilev-i-ina-trifonova-yoko-ina/ „Обекти и обективна живопис“ от YO\KO+INA, галерия Skener, 2021, София]</ref><ref>[https://videos.botevgrad.com/view/26055/Izlojba-na-Yonko-Vasilev-i-Ina-Trifonova-v--Sofiya/ „Обекти и обективна живопис“ видео репортаж, botevgrad.com]</ref> [[Файл:Yokoandina.jpg|мини|260x260px|„Objects and objective painting“ 2021, Credo Bonum Gallery. Обекти „Neon Objects - Bull”, „Neon objects - Elephant”, „Neon Objects - Shark”]] В проекта '''„YES” (ДА) 2022''' YO\KO+INA концептуализират изложбата си около думата „ДА“ отбелязвайки важен момент в своя живот, а именно свързването на двамата като партньори не само в изкуството, но и в живота.<ref>[https://bnr.bg/sofia/post/101631069/yokoina-predstavat-svoata-izlojba-yes YOKO+INA представят своята изложба „YES“, БНР]</ref> Повърхностите на всички обекти са с богат спектър от бляскави ефекти. Заглавията на обектите „Yes”, Rabbit Hole Cake”, “Guns’n roses”, “The Queen” и други подчертават подтемите, които се изследват в този проект. Важно място в галерийното пространство заема видеото „The interaction with the word “YES”, позиционирано на фронталната стена в галерия „DOZA”.<ref>[https://videos.botevgrad.com/view/26662/Artistichnoto-duo-Yonko-Vasilev-i-Ina-Trifonova--izvestni-s-psevdonima-si-Yoko-plyus-Ina-veche-sa-semeystvo/ Артистичното дуо Йонко Василев и Ина Трифонова , известни с псевдонима си Йоко плюс Ина, вече са семейство]</ref> Взаимодействието с думата „Да“ изразява състоянието и емоциите, през които преминават двамата артисти, произнасяйки я отчетливо и изчаквайки се един друг.<ref>[https://seen.bg/web/article/5-kakvo/4860-yokoina-yes-2022 YES, изложба на артистичната двойка YO\K0+INA, Seen.bg, 2022]</ref><ref>[https://artfacts.net/exhibition/yo-ko%2Bina:-yes/1017897 YO\KO+INA: Yes, Artfacts]</ref> [[Файл:Yoko+ina yes.jpg|мини|260px|YES 2022, DOZA Gallery, София]] [[Файл:new action painting 2023.jpg|мини|260px|NEW ACTION PAINTING / CONNECTING DROPS 2023, INTRO Gallery, София]] == Самостоятелни изложби == * 2023 NEW ACTION PAINTING / CONNECTING DROPS by [[YO\KO+INA]] – INTRO Gallery, [[София]]<ref>[https://programata.bg/izlozhbi/izlozhba/nova-zhivopis-na-deystvieto-svarzvayki-kapkite/ NEW ACTION PAINTING / CONNECTING DROPSS, изложба на артистичната двойка YO\K0+INA,2023]</ref> * 2022 YES by [[YO\KO+INA]] – DOZA Gallery, [[София]]<ref>[https://seen.bg/web/article/5-kakvo/4860-yokoina-yes-2022 YES, изложба на артистичната двойка YO\KO+INA, Seen.bg, 2022]</ref> * 2021 „Objests & Objective Painting", by [[YO\KO+INA]] – Credo Bonum Gallery, [[София]]<ref>[https://credobonum.bg/obekti-i-obektivna-zhivopis-izlozhba-na-yonko-vasilev-i-ina-trifonova-yokoina/ „Обекти и обективна живопис“ от YO\KO+INA, Галерия Credo Bonum, 2021, София]</ref><ref>[https://www.skener.bg/2021/06/23/izlojbi/obekti-i-obektivna-zhivopis-izlozhba-na-jonko-vasilev-i-ina-trifonova-yoko-ina/ „Обекти и обективна живопис“ от YO\KO+INA, Галерия Skener, 2021, София]</ref> * 2019 „Yonko's Delights“ – Intro Gallery, [[София]] * 2018 „Yonko's Ark“ – One Gallery, [[София]] * 2017 „Under Construction by YO\KO“ – Arosita Gallery, [[София]]<ref>[https://www.arosita.info/index.php?itemId=331&lang=bg Under Construction by YO\KO, галерия Arosita, 2017]</ref> * 2016 „Стаята на Йонко“ – Credo Bonum Gallery, [[София]] * 2014 „Stick Place“ – Arosita Gallery, [[София]] * 2014 „Reality Check“ – Yuzina Art Gallery, [[София]]<ref>[https://imagomundicollection.org/artworks/yonko-vassilev-reality-check-and-yet-it-moves/ Imago Mundi Collection]</ref> * 2014 YO\KO и Ива Яранова – Arosita Gallery, [[София]]<ref>[https://www.viewsofia.com/article/21563/more/Petachen-blits%3A-Valnuvasht-„RealityCheck”-#more Петъчен блиц: Вълнуващ „Reality Check“ с артистите Ива Яранова и Йонко Василев, 2014]</ref> == Колекционерска изложба == * 2012 „THE COLLECTOR“ – Arosita Gallery, [[София]]<ref>[https://www.arosita.info/index.php?itemId=232&lang=bg THE COLLECTOR, галерия Arosita, 2017]</ref> == Групови изложби == * 2023 „Археология на щастието“ - ИЦ „Мелницата“, [[Балчик]]<ref>[https://processspace.bg/bg/фестивал-2023.html?fbclid=IwAR1KkREWHxKrLzJ8hQZco9LhtBE0fk_wAGwURMeISZJlOVlLCUpEnh_xgEQ Фестивал 2023 - Археология на Щастието, Балчик]</ref> * 2023 „ТУХЛАТА /2023“, [[YO\KO+INA]] – Културен Център ReBonkers, Варна<ref>[https://processspace.bg/bg/събития/изложба-тухлата-2023.html „ТУХЛАТА /2023“, Културен Център ReBonkers, Варна]</ref> * 2022 „MOST“, [[YO\KO+INA]] - Vivacom Art Hall Gallery, Sofia, Bulgaria<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://vivacomoborishte5.com/most/ |заглавие=Виж финалистите от петото издание на конкурса MOST във Vivacom Art Hall Gallery, 2022 |достъп_дата=2022-09-19 |архив_дата=2022-09-20 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220920171622/https://vivacomoborishte5.com/most/ }}</ref> * 2020 „A Little Of This, A Little Of That“, [[YO\KO+INA]], ART4 Gallery, Dubai * 2020 „Art Around Us“, Foundation of art and culture, Bhopal, [[Индия]]<ref>[https://online.fliphtml5.com/xsofr/tpgg/#p=1 „Art Around Us“, Foundation of art and culture], Bhopal, 2020 [[Индия]]</ref> * 2020 „Поетика на пространството“, [[YO\KO+INA]] – Арт център [[Банкя]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://artcenterbankya.bg/%D1%81%D1%8A%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%8F/%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5%D1%89%D0%B8-%D1%81%D1%8A%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%8F/%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D1%8F-2020/ |заглавие="Поетика на пространството", Банкя, 2020 |достъп_дата=2020-12-15 |архив_дата=2022-01-27 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220127045452/http://artcenterbankya.bg/%D1%81%D1%8A%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%8F/%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5%D1%89%D0%B8-%D1%81%D1%8A%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%8F/%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D1%8F-2020/ }}</ref><ref>[https://bnr.bg/post/101404781/avtori-i-kuratori-nasishtat-s-poetika-prostranstvoto-na-art-centar-bank 2020 „Поетика на пространството”, Арт център Банкя, БНР, 2021]</ref><ref>[https://bnt.bg/news/poetika-na-prostranstvoto-v-art-centar-bankya-v290618-292199news.html "Поетика на пространството" в Арт център "Банкя", Култура.БГ, БНТ]</ref> * 2019 Поглед в депото (Или „Да колекционираш съвременно!“), Склад в Тютюневия град, [[Пловдив]]<ref>[http://www.kapana.bg/afish/izlozhbi/item/14907-за-какво-мечтае-колекционерът-на-българско-съвременно-изкуство-галерия За какво мечтае колекционерът на българско съвременно изкуство?, 2019]</ref> * 2019 „Образ и подобие“ – ''Zurab Tsereteli'', Музей за съвременно изкуство, [[Тбилиси]]<ref>[http://www.tbilisimoma.ge/index.php?m=42&news=62&lang= „Образ и подобие“ – Zurab Tsereteli, Музей за съвременно изкуство, Тбилиси, 2019]</ref> * 2018, Join the Dots / Unire le distanze, Salone Degli Incanti, Ex Pescheria Centrale, Trieste, Italy<ref>[https://artfacts.net/exhibition/join-the-dots-unire-le-distanze/852634 Join the Dots / Unire le distanze, Salone Degli Incanti, Ex Pescheria Centrale, Trieste, Italy]</ref> * 2016 "STAICHKI" Пролетен фестивал на съвременно изкуство – Благоевград<ref>[https://ilindenpres.bg/1439-izlozhbi-predlagat-vduhnovenie-ot-bagri-i-stilove-v-blagoevgrad/ Пролетен фестивал на съвременно изкуство – Благоевград, 2016]</ref> * 2016 „Love Is...“ – Steppenwolf Gallery, [[София]] * 2015 „Imago Mundi“ Map of the new art – Fondazione Cini, [[Венеция]], [[Италия]]<ref>[http://www.imagomundiart.com/artworks/yonko-vassilev-reality-check-and-yet-it-moves Imago Mundi Map of the new art – Fondazione Cini, Венеция, 2015]</ref> * 2014 „Нови нюанси в съвременното изкуство“ – Градска художествена галерия, [[Благоевград]] * 2014 „Образ и подобие“ – [[Национална художествена галерия]], [[София]]<ref>[https://bnr.bg/post/100600039 Националната художествена галерия с една колекция „Образ и подобие“]</ref> * 2013 „Секция 13“ – [[Съюз на българските художници]], [[София]] == Биеналета и фестивали == * 2023 Фестивал за съвременно изкуство „Процес – Пространство“ - ИЦ „Мелницата“, [[YO/KO+INA|YO\KO+INA]], [[Балчик]]<ref>[https://processspace.bg/bg/фестивал-2023.html?fbclid=IwAR1KkREWHxKrLzJ8hQZco9LhtBE0fk_wAGwURMeISZJlOVlLCUpEnh_xgEQ Фестивал 2023 - Археология на Щастието, Балчик]</ref> * 2016 „Пролетен фестивал на съвременно изкуство“ – Благоевград<ref>[https://ilindenpres.bg/1439-izlozhbi-predlagat-vduhnovenie-ot-bagri-i-stilove-v-blagoevgrad/ Пролетен фестивал на съвременно изкуство – Благоевград, 2016]</ref> == Каталози == * 2015 Save the Dreams, Contemporary Artists from Bulgaria, Imago Mundi – Luciano Benetton Collection<ref>[https://artfacts.net/catalog/bulgaria:-save-the-dreams-contemporary-artists-from-bulgaria-imago-mundi---luciano-benetton-collection/2302 Save the Dreams, Imago Mundi – Luciano Benetton Collection]</ref> * 2015 Image and likeness, National art gallery, Catalog, [[Николай Неделчев]] collection<ref>[https://artfacts.net/exhibition/image-and-likeness/892295 Image and likeness, National art gallery, Catalog, Nikolay Nedelchev collection]</ref> == Източници == {{reflist|4}} == Външни препратки == * [https://www.yokoina.net/ Официален сайт на Йонко Василев] * [https://www.onegallery.eu/2018-1 Проектът „Yonko’s Ark“ One Gallery, София, 2018 г.] * [https://www.bgonair.bg/a/2-bulgaria/62735-simvolite-ot-minaloto-ozhivyavat-v-izlozhba-na-hudozhnika-yonko-vasilevv Символите от миналото оживяват в изложба на художника Йонко Василев ON AIR TV, София, 2016 г.] * [https://inspirationofshhh.blogspot.com/2016/11/my-sofia.html MY SOFIA – Да надникнем в „Стаята на Йонко“ с Цветелина Анастасова, София, 2016 г.] * [http://www.arosita.info/index.php?itemId=232&lang=bg Изложба The Collector, Gallery Arosita, София, 2012 г.] * [http://www.arosita.info/index.php?itemId=266&lang=bg Изложба Ива Яранова и Йонко Василев, Gallery Arosita, София, 2012 г.] {{СОРТКАТ:Василев, Йонко}} [[Категория:Български художници]] [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] 69n5ne21yni1988y1ubtknzcqaltof9 0 762987 12876628 12251597 2026-04-10T14:28:21Z PaleoWolf 381188 tl:Личност/политик 12876628 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = политик | роден-място = Кенг Суу, [[Киргизка ССР|КССР]], [[СССР]] | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | партия = [[Ата-журт]] | постове1 = [[Министър-председател на Киргизстан|министър-председател]] | години1 = 6 октомври 2020 – 21 януари 2021 | постове2 = [[президент на Киргизстан]] | години2 = 15 октомври 2020 – 14 ноември 2020<br>28 януари 2021 – }}{{Личност/Военен | категория = политик | звание = [[младши сержант]] | години на служба = 1987 – 1989 | преданост = {{флагче с име|СССР}} | въоръжени сили = [[Съветска армия]] }} }} '''Садир Нургоджоевич Джапаров''' ({{lang|ky|Садыр Нургожоевич Жапаров}}) е [[Киргизстан|киргизки]] политик. По време на [[Протести в Киргизстан (2020)|протестите през октомври 2020 година]] е избран за [[Министър-председател на Киргизстан|министър-председател]], а след оставката на [[Сооронбай Джеенбеков]] е изпълняващ длъжността [[президент на Киргизстан]].<ref>{{cite news |title=Kyrgyz parliament votes to appoint Sadyr Japarov as prime minister |url=https://tass.com/world/1209355 |work=[[ТАСС]] |date=6 октомври 2020 |accessdate=19 октомври 2020 |archivedate=11 October 2020 |archive-url=https://web.archive.org/web/20201011080733/https://tass.com/world/1209355 |url-status=live }}</ref> == Биография == Садир Джапаров е роден на [[6 декември]] [[1968]] г. в село Кенг Суу, Тюпски район, [[Исъккулска област]], Киргизия, СССР. Започва политическата си кариера след [[Революция на лалетата|Революцията на лалетата]] през 2005 година. През март същата година е избран за депутат в [[Жогорку Кенеш|парламента]]. Близък сътрудник и съветник е на президента [[Курманбек Бакиев]], който бе свален от власт в резултат на [[Революция в Киргизстан (2010)|революцията от 2010 година]]<ref name=":0">{{Cite |заглавие = Биография Садыра Жапарова |дата = 16 октомври 2020 |достъп-дата = 16 октомври 2020 | автор = РИА Новости |url = https://ria.ru/20201006/zhaparov-1578515088.html |език = ru}}</ref>. През [[октомври]] [[2010]] година Джапаров участва в парламентарните избори от [[Ата-журт|партия „Ата Джурт“]], като отново печели депутатско място в парламента<ref name=":0" />. През [[2012]] година ръководи национализацията на златната мина Kumtör в Исъккулска област, в резултат на което през март [[2013]] година е осъден на година и половина затвор<ref name=":0" />. Джапаров е освободен през юни 2013 година.<ref>{{Cite |автор = Нурия Рыскулова |заглавие = Суд оправдал лидеров „Ата-Журта“ + видео |дата = 17 юни 2013 |достъп-дата = 16 октомври 2020 | сайт = KLOOP.KG – Новости Кыргызстана |url = https://kloop.kg/blog/2013/06/17/hronika-preniya-storon-po-delu-ata-zhurtovtsev-v-bishkekskom-gorsude-obnovleno-v-10-46/ |език = ru}}</ref> На [[27 юни]] [[2013]] година е обвинен в опит за отвличането на областния управител Емилбек Каптагаев, в резултат на което бяга в [[Кипър]], откъдето се завръща в Киргизстан през [[2017]] година.<ref name=":0" /><ref>{{Cite |автор = Редакция |заглавие = Почему осужденного Садыра Жапарова так продвигают в премьер-министры и как он стал так популярен среди некоторых протестующих |дата = 10 юли 2020 |достъп-дата= 16 октомври 2020 |opublikowany = KLOOP.KG – Новости Кыргызстана |url = https://kloop.kg/blog/2020/10/07/pochemu-osuzhdennogo-sadyra-zhaparova-tak-prodvigayut-v-premer-ministry-i-kak-on-stal-tak-populyaren-sredi-nekotoryh-protestuyushhih/ |език = ru}}</ref> За участието му в предполагаемото отвличане на Каптагаев е осъден на 11 години и 6 месеца затвор.<ref name=":0" /> През октомври 2020 година в резултат от протестите срещу обявените резултати от парламентарните избори Джапаров е освободен от затвора и след това е избран за министър-председател, а след оставката на [[Сооронбай Джеенбеков]] е и временно изпълняващ длъжността [[Президент на Киргизстан|президент]] на страната.<ref>{{Cite |аавтор = Ivan Nechepurenko |заглавие = Kyrgyzstan in Chaos After Protesters Seize Government Buildings |издание = The New York Times |дата = 6 октомври 2020 |достъп-дата = 16 октомври 2020 |issn = 0362 – 4331 |url = https://www.nytimes.com/2020/10/06/world/europe/kyrgyzstan-protests-election-parliament.html | език = en}}</ref><ref>{{Cite |автор = Story by Reuters |заглавие = Protesters and vigilantes scuffle in Kyrgyzstan capital as political crisis festers |достъп-дата = 16 октомври 2020 | публикация = CNN |url = https://www.cnn.com/2020/10/07/asia/kyrgyzstan-protesters-clashes-intl-hnk/index.html}}</ref><ref>{{Cite |заглавие = Спикер парламента Кыргызстана отказался стать и.о. президента |достъп-пдата = 16 октомври 2020 |публикация = www.ukrinform.ru |url = https://www.ukrinform.ru/rubric-world/3118090-spiker-parlamenta-kyrgyzstana-otkazalsa-stat-io-prezidenta.html |език = ru}}</ref><ref>{{Cite |заглавие = Seizure of Kyrgyzstan nears completion as president steps down {{!}} Eurasianet |достъп-дата = 16 октомври 2020 |сайт = eurasianet.org |url = https://eurasianet.org/seizure-of-kyrgyzstan-nears-completion-as-president-steps-down |език = en}}</ref> == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Джапаров, Садир}} [[Категория:Министър-председатели на Киргизстан]] [[Категория:Киргизстански министри]] [[Категория:Киргизстански политици]] 2ifcwq04of2c1u6mpeempdjaqcv2uo0 1 763298 12876857 12872477 2026-04-10T20:12:55Z Felix810605 391070 /* К`во пише в източника */ Отговор 12876857 wikitext text/x-wiki == Източници и манипулации == Обръщам внимание, че източниците трябва да са благонадеждни и нетривиални. Не автобиографии и рекламни съобщения за прояви. Авторът на статията Потребител Nikola manchev за пореден път (както в статията за Йонко Василев) се опитва да дава невярна информация – напр. за професията и местоживеенето на госпожата (а пропо няма нищо срамно да си учител и да не живееш в София). Не вярвам да е от неинформираност. Явно не приема принципите на Уикипедия. Освен това приноси в полза на работодател или клиент не са забранени, но трябва да бъдат надлежно обозначени, както е посочено в [[:m:Terms of use/bg|Условията за ползване]], в [[:m:Terms of use/bg#4. Въздържане от определени действия|т.4. Платени приноси без разкриване]]. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 07:58, 24 октомври 2020 (UTC) : [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] Моля за малко толеранс в критиките. Ина Трифонова работи нейното изкуство в София (ателие в центъра на София) и предимно там са нейните изложбите, а къде работи за хонорар не мисля, че е интересно за Уикупедия. Приносите в тази насока бяха два и то от съвсем нови акаунти, най-вероятно от нейни ученици или не знам какви доброжелатели, което пак смятам не е важно за Уикипедия. И за последно аз следя наградите [[Гауденц Б. Руф (награда)]] за "Стаята на Йонко" откакто са активни. Наистина до 2011 са под името награда, но след това са награда под формата на частично финансиране. За това (финансиране не награда) се кандидатства и конкуренцията е огромна, проекта се избира от авторитетно жури. И все пак статията е оформена под изискванията на Уикипедия. --[[Потребител:Nikola manchev|Nikola manchev]] ([[Потребител беседа:Nikola manchev|беседа]]) 19:18, 24 октомври 2020 (UTC) :: Не мога да бъда толерантна към опити за заблуда. Един път, два пъти... а, по-горе пропуснах да отбележа, че в източника, който бяхте цитирали за твърдението „Ина Трифонова живее и работи в София“, не виждам такова нещо. Наистина ли мислите, че никой няма да погледне? Аз откакто съм се научила да чета все гледам да прочета нещо, та и сега. И нима мислите, че „оформянето“ е главното изискване в Уикипедия?! Съветвам Ви да прочетете приветствието, сложено на беседата Ви , и особено внимателно да разгледате [[Уикипедия:Значимост_(хора)|критериите за значимост на хора]]. Както и [[У:НЕЕ]], [[У:БЖХ]], [[У:БИ]] и още доста. Виждам, че и друг не само Ви е посъветвал това, а Ви е призовал и да спазвате принципите! --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 19:05, 24 октомври 2020 (UTC) == Източници и заглавие на страницата == Бих искал да заменя заглавието на страницата, защото името на художничката не е АКТУАЛНО! Тя се казва ИНА ВАСИЛЕВА. И също така не знам как да добавя източници за последната й изложба в ONE gallery - PERFECT EXISTENCE. НЯкой би ли се включил да редактираме? [[Потребител:Felix810605|Felix810605]] ([[Потребител беседа:Felix810605|беседа]]) 22:06, 2 април 2026 (UTC) : {{пинг|Felix810605}} Необходимо е да представите [[Уикипедия:благонадеждни източници|благонадеждни източници]] преди да променяте информацията в статията. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 14:26, 3 април 2026 (UTC) ::Здравейте, мога да Ви предоставя поне 7 благонадеждни източници като БНР, БНТ, impressio, BTA, programata, trud и други, които пишат за изложбата Perfect Existence на Ина Василева, и където художничката е интервюирана. ::Слагам линковете тук: ::https://bnrnews.bg/hristobotev/post/430866/rokli-barbi-i-identichnost-v-perfect-existence?fbclid=IwY2xjawQ8peFleHRuA2FlbQIxMQBzcnRjBmFwcF9pZBAyMjIwMzkxNzg4MjAwODkyAAEesBUUVsQzW8rS6pmi07PdhL8IKmxtLzjEGlGjjJorPKifDOPIgk0ySTizvbo_aem_h9PdDMj1iBzS9frGOXTmvA ::https://bnt.bg/news/izlozhbata-perfektno-sashtestvuvane-na-ina-vasileva-v409575-346692news.html?fbclid=IwY2xjawQ8rn9leHRuA2FlbQIxMQBzcnRjBmFwcF9pZBAyMjIwMzkxNzg4MjAwODkyAAEenNQ10MKYYTDpxs4Mdis7ddJKgkr9jtq_5_Q_po8HZbcS-IkJpoy3lqNc7k4_aem_Ws2Yd_br2AM_ulRbxq0LJw ::https://trud.bg/a/articles/%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-%D0%B8-%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%B2-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%B1%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B0 ::https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/1064813 ::https://impressio.dir.bg/atelie/obrazite-na-zhenstvenostta-v-izlozhbata-perfect-existence-na-ina-vasileva-v-one-gallery ::Просто за първи път редактирам и се надявах някой да ме консултира. Съвременното изкуство ми е интересно, бих искал да има повече статии с адекватна и ъпдейтната информация за българските съвременни артисти. [[Потребител:Felix810605|Felix810605]] ([[Потребител беседа:Felix810605|беседа]]) 14:35, 3 април 2026 (UTC) ::Ето тук и другите: ::https://programata.bg/izlozhbi/izlozhba/perfektno-sasthestvuvane-ina-vasileva/ ::https://www.artsy.net/artist/ina-vasileva-ina-1 ::https://littlebirdplace.com/creator/ina-vasileva-ina/ ::https://vipnews.bg/perfect-existence-na-ina-vasileva/ ::https://sofiapress.com/bulgaria/one-gallery-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D1%8F-%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D1%80-%D0%B8%D0%B7%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%B1%D0%B0-%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE/ ::https://depoo.online/product/ina-nelogichni-obekti-ii/ ::https://www.onegallery.eu/copy-of-yoko-ina-1?lang=bg ::https://www.onegallery.eu/yoko-ina?lang=bg&srsltid=AfmBOoq5iNcioXVjcsRS_E7qQNLRc5P5XGa8EnlP-47PzgTDlH0WICWi [[Потребител:Felix810605|Felix810605]] ([[Потребител беседа:Felix810605|беседа]]) 14:46, 3 април 2026 (UTC) ::Един също важен и благонадежден източник за изложбата сайтът на галерия ONE. ::https://www.onegallery.eu/2026?lang=bg [[Потребител:Felix810605|Felix810605]] ([[Потребител беседа:Felix810605|беседа]]) 14:51, 3 април 2026 (UTC) :::Не всички източници са подходящи за Уикипедия, като например: vipnews, artsy, programata, impressio. Въпреки това, статията е [[У:ВИЖ|преместена]] с правилното заглавие. Вие също ще можете да местите страници, след като поне 4 дена от регистрацията Ви изминат. :::Източници можете да добавите с шаблона {{ш2|Цитат уеб}}. Ще разберете как се използва след разглеждане на [[Шаблон:Цитат уеб/doc|документацията му]]. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 15:10, 3 април 2026 (UTC) ::::Благодаря Ви. Ще се обучавам постепенно. Ще прочета точно как са формулирани и благонадеждните източници, за да знам какъв тип да търся. [[Потребител:Felix810605|Felix810605]] ([[Потребител беседа:Felix810605|беседа]]) 15:15, 3 април 2026 (UTC) [[Потребител:Felix810605|Felix810605]], на беседата Ви е сложено приветствие, чрез линковете в него прочетете внимателно изискванията за писане в Уикипедия. Обърнете специално внимание на цитирането на източници - както на техническия начин, така и на достоверното предаване на съдържанието. Източникът за последната ѝ изложба нито е даден коректно, нито съдържа написаното от Вас в текста. Тук не е място да правите оригинални интерпретации/изследвания. Можете да се упражнявате в пясъчника си. Ако и останалият текст в статията е подобен, то тя е под всякаква критика и трябва да се вземат мерки. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 20:31, 3 април 2026 (UTC) :Редакциите, които Вие сте направили Randona са меко казани под всяка критика. Впечатленията ми от уикипедия са, че статиите излъчва интелект и обективност. Осведоменост и адекватност и най-вече актуалност. С Вашите поправки - "по мъж" звучи отвратително подтиснат текста в статията. Това не е научен изказ, нито напълно коректен. Освен това, четете внимателно вижте колко много източници са дадени за тази дама - артист. Проверете ги, уверете се, че са достоверни. По отношение на "интерпретирането" на текста, не мисля, че цитирането дословно е приоритет на уикипедия, никъде не е посочено и не мисля,че е изискване. Изисква се малко подготовка от Ваша страна - в случая не техническа, а на база културен код на произведенията в съвременното изкуство, за да схванете правилно написаното. Но долавям, че такава напълно отсъства и трябва да вземете мерки, като разпирите компетенциите си, преди да обиждате и квалифицирате, които и да било артист. Напълно осакатявате статията. [[Потребител:Felix810605|Felix810605]] ([[Потребител беседа:Felix810605|беседа]]) 22:48, 3 април 2026 (UTC) :Вие не искате да допринесете за богатството на уикипедия, особено по отношение на българското съвременно изкуство, а искате да осакатите и да квалифицирате с обидни коментари. Прочетох и по-горните Ви коментари по отношение на тази статия, меко казано фрапантно обидни и с махленски тон. [[Потребител:Felix810605|Felix810605]] ([[Потребител беседа:Felix810605|беседа]]) 22:52, 3 април 2026 (UTC) ::https://kafene.bg/f-u-t-u-r-e-e-t-h-n-o-%D0%B0%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%80%D0%B5%D0%B2%D1%8E-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%84%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0/ ::Ето независим източник за три нейни колекции. Ако си напрaвите труда да проверите и другите източници ще Ви стане ясно Randona, че първо специалността на Ина Василева е Мода, че е напрaвила докторантура в областта, че има множество акции, пърформанси, посредством модата и че и сега използва еизка и средствата на модни артефакти в своето изкуство. В краен случай разходете се до галерия ONE и вижте произведенията на художничката, достатъчно красноречиви са. Разбира се, ако сте от София, хах. [[Потребител:Felix810605|Felix810605]] ([[Потребител беседа:Felix810605|беседа]]) 23:24, 3 април 2026 (UTC) :::Името Трифонова фигурира в много източници и е недопустимо да се скрие, независимо от Вашите желания. Независимо какво е образованието ѝ (а то е отбелязано), няма източници да е работила като модна дизайнерка (дипломната ѝ работа спада към обучението ѝ), следователно не може да бъде определена за такава. Има източници, че е работила като учителка, това си е вече професия и може да се отбележи. Очевидно не желаете да се запознаете с правилата на Уикипедия (или да ги спазвате). Щяхте да знаете, освен всичко друго, че пращането на хората да видят нещо, както дали са видели нещо или не са, няма никакво значение. Очевидно редакциите Ви много приличат на предишни редакции от редактори, работили изключително върху статиите за двамата художници. Явно е и че "интерпретирането" Ви на текста от източника е съвсем в стила на дисертацията ѝ и е твърде далечно от източника. Писане в конфликт на интереси не е забранено, но трябва да се декларира. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 06:59, 4 април 2026 (UTC) == К`во пише в източника == Изяснете, моля, какво пише в източника, че не ми е ясно. Завършва мода и текстил, дали е текстилен моделиер, текстилно-моден изследовател ли е? [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 22:30, 4 април 2026 (UTC) : Пише какво е завършила, не какво е работила. Пеевски би могъл и да бъде юрист, ама не е. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 09:01, 5 април 2026 (UTC) :Здравейте, Rumensz, просто е учила в 2 специалности, разбрах го от профила й в СБХ бакалавър - ТЕКСТИЛ, Мгистратура - МОДА, Докторантура пак в областта на модата към Нaционална Художествена Академия, София. Прилагам линк към профила й в СБХ - съюза на българските художници. Доста подробен и по отношение на научните й публикации. Проблемът е, че все още не съм се научил как да внедрявам източници в текста. НАдявам се да имам повече време утре, за да се опитам отново. По отношение на образование и работа като моден дизайнер. Също разбрах, че тя има 3 модни пърформанса и изложби и акции, свързани с модата и съвременното изкуство. Много деликатно ще се опитам да обясня, че не е конструктор, не е моделелиер, а съвременен артист, който използва в изкуството си езика и средствата на модата. Има три реализирани колекции. Това перифразирам от профила й в сайта на галерия ONE: :https://www.onegallery.eu/copy-of-yoko-ina-1?lang=bg :И профила й в СБХ: :https://sbh.bg/bg/member/4980/ina-vasileva#:~:text=%D0%A1%D0%91%D0%A5%20::%20%D0%98%D0%BD%D0%B0%20%D0%92%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B0%20* [[Потребител:Felix810605|Felix810605]] ([[Потребител беседа:Felix810605|беседа]]) 20:12, 10 април 2026 (UTC) qg6azbl5qfph6nvbowy6mwcpw8b94sz 12876864 12876857 2026-04-10T20:25:34Z Felix810605 391070 /* К`во пише в източника */ Отговор 12876864 wikitext text/x-wiki == Източници и манипулации == Обръщам внимание, че източниците трябва да са благонадеждни и нетривиални. Не автобиографии и рекламни съобщения за прояви. Авторът на статията Потребител Nikola manchev за пореден път (както в статията за Йонко Василев) се опитва да дава невярна информация – напр. за професията и местоживеенето на госпожата (а пропо няма нищо срамно да си учител и да не живееш в София). Не вярвам да е от неинформираност. Явно не приема принципите на Уикипедия. Освен това приноси в полза на работодател или клиент не са забранени, но трябва да бъдат надлежно обозначени, както е посочено в [[:m:Terms of use/bg|Условията за ползване]], в [[:m:Terms of use/bg#4. Въздържане от определени действия|т.4. Платени приноси без разкриване]]. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 07:58, 24 октомври 2020 (UTC) : [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] Моля за малко толеранс в критиките. Ина Трифонова работи нейното изкуство в София (ателие в центъра на София) и предимно там са нейните изложбите, а къде работи за хонорар не мисля, че е интересно за Уикупедия. Приносите в тази насока бяха два и то от съвсем нови акаунти, най-вероятно от нейни ученици или не знам какви доброжелатели, което пак смятам не е важно за Уикипедия. И за последно аз следя наградите [[Гауденц Б. Руф (награда)]] за "Стаята на Йонко" откакто са активни. Наистина до 2011 са под името награда, но след това са награда под формата на частично финансиране. За това (финансиране не награда) се кандидатства и конкуренцията е огромна, проекта се избира от авторитетно жури. И все пак статията е оформена под изискванията на Уикипедия. --[[Потребител:Nikola manchev|Nikola manchev]] ([[Потребител беседа:Nikola manchev|беседа]]) 19:18, 24 октомври 2020 (UTC) :: Не мога да бъда толерантна към опити за заблуда. Един път, два пъти... а, по-горе пропуснах да отбележа, че в източника, който бяхте цитирали за твърдението „Ина Трифонова живее и работи в София“, не виждам такова нещо. Наистина ли мислите, че никой няма да погледне? Аз откакто съм се научила да чета все гледам да прочета нещо, та и сега. И нима мислите, че „оформянето“ е главното изискване в Уикипедия?! Съветвам Ви да прочетете приветствието, сложено на беседата Ви , и особено внимателно да разгледате [[Уикипедия:Значимост_(хора)|критериите за значимост на хора]]. Както и [[У:НЕЕ]], [[У:БЖХ]], [[У:БИ]] и още доста. Виждам, че и друг не само Ви е посъветвал това, а Ви е призовал и да спазвате принципите! --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 19:05, 24 октомври 2020 (UTC) == Източници и заглавие на страницата == Бих искал да заменя заглавието на страницата, защото името на художничката не е АКТУАЛНО! Тя се казва ИНА ВАСИЛЕВА. И също така не знам как да добавя източници за последната й изложба в ONE gallery - PERFECT EXISTENCE. НЯкой би ли се включил да редактираме? [[Потребител:Felix810605|Felix810605]] ([[Потребител беседа:Felix810605|беседа]]) 22:06, 2 април 2026 (UTC) : {{пинг|Felix810605}} Необходимо е да представите [[Уикипедия:благонадеждни източници|благонадеждни източници]] преди да променяте информацията в статията. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 14:26, 3 април 2026 (UTC) ::Здравейте, мога да Ви предоставя поне 7 благонадеждни източници като БНР, БНТ, impressio, BTA, programata, trud и други, които пишат за изложбата Perfect Existence на Ина Василева, и където художничката е интервюирана. ::Слагам линковете тук: ::https://bnrnews.bg/hristobotev/post/430866/rokli-barbi-i-identichnost-v-perfect-existence?fbclid=IwY2xjawQ8peFleHRuA2FlbQIxMQBzcnRjBmFwcF9pZBAyMjIwMzkxNzg4MjAwODkyAAEesBUUVsQzW8rS6pmi07PdhL8IKmxtLzjEGlGjjJorPKifDOPIgk0ySTizvbo_aem_h9PdDMj1iBzS9frGOXTmvA ::https://bnt.bg/news/izlozhbata-perfektno-sashtestvuvane-na-ina-vasileva-v409575-346692news.html?fbclid=IwY2xjawQ8rn9leHRuA2FlbQIxMQBzcnRjBmFwcF9pZBAyMjIwMzkxNzg4MjAwODkyAAEenNQ10MKYYTDpxs4Mdis7ddJKgkr9jtq_5_Q_po8HZbcS-IkJpoy3lqNc7k4_aem_Ws2Yd_br2AM_ulRbxq0LJw ::https://trud.bg/a/articles/%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-%D0%B8-%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%B2-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%B1%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B0 ::https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/1064813 ::https://impressio.dir.bg/atelie/obrazite-na-zhenstvenostta-v-izlozhbata-perfect-existence-na-ina-vasileva-v-one-gallery ::Просто за първи път редактирам и се надявах някой да ме консултира. Съвременното изкуство ми е интересно, бих искал да има повече статии с адекватна и ъпдейтната информация за българските съвременни артисти. [[Потребител:Felix810605|Felix810605]] ([[Потребител беседа:Felix810605|беседа]]) 14:35, 3 април 2026 (UTC) ::Ето тук и другите: ::https://programata.bg/izlozhbi/izlozhba/perfektno-sasthestvuvane-ina-vasileva/ ::https://www.artsy.net/artist/ina-vasileva-ina-1 ::https://littlebirdplace.com/creator/ina-vasileva-ina/ ::https://vipnews.bg/perfect-existence-na-ina-vasileva/ ::https://sofiapress.com/bulgaria/one-gallery-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D1%8F-%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D1%80-%D0%B8%D0%B7%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%B1%D0%B0-%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE/ ::https://depoo.online/product/ina-nelogichni-obekti-ii/ ::https://www.onegallery.eu/copy-of-yoko-ina-1?lang=bg ::https://www.onegallery.eu/yoko-ina?lang=bg&srsltid=AfmBOoq5iNcioXVjcsRS_E7qQNLRc5P5XGa8EnlP-47PzgTDlH0WICWi [[Потребител:Felix810605|Felix810605]] ([[Потребител беседа:Felix810605|беседа]]) 14:46, 3 април 2026 (UTC) ::Един също важен и благонадежден източник за изложбата сайтът на галерия ONE. ::https://www.onegallery.eu/2026?lang=bg [[Потребител:Felix810605|Felix810605]] ([[Потребител беседа:Felix810605|беседа]]) 14:51, 3 април 2026 (UTC) :::Не всички източници са подходящи за Уикипедия, като например: vipnews, artsy, programata, impressio. Въпреки това, статията е [[У:ВИЖ|преместена]] с правилното заглавие. Вие също ще можете да местите страници, след като поне 4 дена от регистрацията Ви изминат. :::Източници можете да добавите с шаблона {{ш2|Цитат уеб}}. Ще разберете как се използва след разглеждане на [[Шаблон:Цитат уеб/doc|документацията му]]. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 15:10, 3 април 2026 (UTC) ::::Благодаря Ви. Ще се обучавам постепенно. Ще прочета точно как са формулирани и благонадеждните източници, за да знам какъв тип да търся. [[Потребител:Felix810605|Felix810605]] ([[Потребител беседа:Felix810605|беседа]]) 15:15, 3 април 2026 (UTC) [[Потребител:Felix810605|Felix810605]], на беседата Ви е сложено приветствие, чрез линковете в него прочетете внимателно изискванията за писане в Уикипедия. Обърнете специално внимание на цитирането на източници - както на техническия начин, така и на достоверното предаване на съдържанието. Източникът за последната ѝ изложба нито е даден коректно, нито съдържа написаното от Вас в текста. Тук не е място да правите оригинални интерпретации/изследвания. Можете да се упражнявате в пясъчника си. Ако и останалият текст в статията е подобен, то тя е под всякаква критика и трябва да се вземат мерки. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 20:31, 3 април 2026 (UTC) :Редакциите, които Вие сте направили Randona са меко казани под всяка критика. Впечатленията ми от уикипедия са, че статиите излъчва интелект и обективност. Осведоменост и адекватност и най-вече актуалност. С Вашите поправки - "по мъж" звучи отвратително подтиснат текста в статията. Това не е научен изказ, нито напълно коректен. Освен това, четете внимателно вижте колко много източници са дадени за тази дама - артист. Проверете ги, уверете се, че са достоверни. По отношение на "интерпретирането" на текста, не мисля, че цитирането дословно е приоритет на уикипедия, никъде не е посочено и не мисля,че е изискване. Изисква се малко подготовка от Ваша страна - в случая не техническа, а на база културен код на произведенията в съвременното изкуство, за да схванете правилно написаното. Но долавям, че такава напълно отсъства и трябва да вземете мерки, като разпирите компетенциите си, преди да обиждате и квалифицирате, които и да било артист. Напълно осакатявате статията. [[Потребител:Felix810605|Felix810605]] ([[Потребител беседа:Felix810605|беседа]]) 22:48, 3 април 2026 (UTC) :Вие не искате да допринесете за богатството на уикипедия, особено по отношение на българското съвременно изкуство, а искате да осакатите и да квалифицирате с обидни коментари. Прочетох и по-горните Ви коментари по отношение на тази статия, меко казано фрапантно обидни и с махленски тон. [[Потребител:Felix810605|Felix810605]] ([[Потребител беседа:Felix810605|беседа]]) 22:52, 3 април 2026 (UTC) ::https://kafene.bg/f-u-t-u-r-e-e-t-h-n-o-%D0%B0%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%80%D0%B5%D0%B2%D1%8E-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%84%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0/ ::Ето независим източник за три нейни колекции. Ако си напрaвите труда да проверите и другите източници ще Ви стане ясно Randona, че първо специалността на Ина Василева е Мода, че е напрaвила докторантура в областта, че има множество акции, пърформанси, посредством модата и че и сега използва еизка и средствата на модни артефакти в своето изкуство. В краен случай разходете се до галерия ONE и вижте произведенията на художничката, достатъчно красноречиви са. Разбира се, ако сте от София, хах. [[Потребител:Felix810605|Felix810605]] ([[Потребител беседа:Felix810605|беседа]]) 23:24, 3 април 2026 (UTC) :::Името Трифонова фигурира в много източници и е недопустимо да се скрие, независимо от Вашите желания. Независимо какво е образованието ѝ (а то е отбелязано), няма източници да е работила като модна дизайнерка (дипломната ѝ работа спада към обучението ѝ), следователно не може да бъде определена за такава. Има източници, че е работила като учителка, това си е вече професия и може да се отбележи. Очевидно не желаете да се запознаете с правилата на Уикипедия (или да ги спазвате). Щяхте да знаете, освен всичко друго, че пращането на хората да видят нещо, както дали са видели нещо или не са, няма никакво значение. Очевидно редакциите Ви много приличат на предишни редакции от редактори, работили изключително върху статиите за двамата художници. Явно е и че "интерпретирането" Ви на текста от източника е съвсем в стила на дисертацията ѝ и е твърде далечно от източника. Писане в конфликт на интереси не е забранено, но трябва да се декларира. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 06:59, 4 април 2026 (UTC) == К`во пише в източника == Изяснете, моля, какво пише в източника, че не ми е ясно. Завършва мода и текстил, дали е текстилен моделиер, текстилно-моден изследовател ли е? [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 22:30, 4 април 2026 (UTC) : Пише какво е завършила, не какво е работила. Пеевски би могъл и да бъде юрист, ама не е. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 09:01, 5 април 2026 (UTC) :Здравейте, Rumensz, просто е учила в 2 специалности, разбрах го от профила й в СБХ бакалавър - ТЕКСТИЛ, Мгистратура - МОДА, Докторантура пак в областта на модата към Нaционална Художествена Академия, София. Прилагам линк към профила й в СБХ - съюза на българските художници. Доста подробен и по отношение на научните й публикации. Проблемът е, че все още не съм се научил как да внедрявам източници в текста. НАдявам се да имам повече време утре, за да се опитам отново. По отношение на образование и работа като моден дизайнер. Също разбрах, че тя има 3 модни пърформанса и изложби и акции, свързани с модата и съвременното изкуство. Много деликатно ще се опитам да обясня, че не е конструктор, не е моделелиер, а съвременен артист, който използва в изкуството си езика и средствата на модата. Има три реализирани колекции. Това перифразирам от профила й в сайта на галерия ONE: :https://www.onegallery.eu/copy-of-yoko-ina-1?lang=bg :И профила й в СБХ: :https://sbh.bg/bg/member/4980/ina-vasileva#:~:text=%D0%A1%D0%91%D0%A5%20::%20%D0%98%D0%BD%D0%B0%20%D0%92%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B0%20* [[Потребител:Felix810605|Felix810605]] ([[Потребител беседа:Felix810605|беседа]]) 20:12, 10 април 2026 (UTC) :И още нещо, ще се радвам всички да спомогнем за написването на статията, а не да се саботираме взаимно и да обтягаме тона. Струва ми се, че уикипедия трябва да е богата като енциклопедия и също ще погледна и другите две свързани статии с тази на Йонко Василев и YO\KO+INA. Аз мога да помогна с уточняването на термини от съвременното изкуство и история на изкуството, както и видове и форми на съвременното изкуство. Но технологично не съм обучен. Съжалявам, за което. Т.е. надявам се да получа помощ и да стигнем до обща убежна точка. Прагматизъм, точност, прецизност и ерудиция и правилна употреба на концептуални понятия и терминология, за да се получи нещо наистина обективно вярно и същевременно да има душа, написаното. [[Потребител:Felix810605|Felix810605]] ([[Потребител беседа:Felix810605|беседа]]) 20:25, 10 април 2026 (UTC) bxaqohf42zjm8nw72rf2qbpx1byok79 12876906 12876864 2026-04-10T21:06:41Z Rumensz 125859 /* К`во пише в източника */ 12876906 wikitext text/x-wiki == Източници и манипулации == Обръщам внимание, че източниците трябва да са благонадеждни и нетривиални. Не автобиографии и рекламни съобщения за прояви. Авторът на статията Потребител Nikola manchev за пореден път (както в статията за Йонко Василев) се опитва да дава невярна информация – напр. за професията и местоживеенето на госпожата (а пропо няма нищо срамно да си учител и да не живееш в София). Не вярвам да е от неинформираност. Явно не приема принципите на Уикипедия. Освен това приноси в полза на работодател или клиент не са забранени, но трябва да бъдат надлежно обозначени, както е посочено в [[:m:Terms of use/bg|Условията за ползване]], в [[:m:Terms of use/bg#4. Въздържане от определени действия|т.4. Платени приноси без разкриване]]. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 07:58, 24 октомври 2020 (UTC) : [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] Моля за малко толеранс в критиките. Ина Трифонова работи нейното изкуство в София (ателие в центъра на София) и предимно там са нейните изложбите, а къде работи за хонорар не мисля, че е интересно за Уикупедия. Приносите в тази насока бяха два и то от съвсем нови акаунти, най-вероятно от нейни ученици или не знам какви доброжелатели, което пак смятам не е важно за Уикипедия. И за последно аз следя наградите [[Гауденц Б. Руф (награда)]] за "Стаята на Йонко" откакто са активни. Наистина до 2011 са под името награда, но след това са награда под формата на частично финансиране. За това (финансиране не награда) се кандидатства и конкуренцията е огромна, проекта се избира от авторитетно жури. И все пак статията е оформена под изискванията на Уикипедия. --[[Потребител:Nikola manchev|Nikola manchev]] ([[Потребител беседа:Nikola manchev|беседа]]) 19:18, 24 октомври 2020 (UTC) :: Не мога да бъда толерантна към опити за заблуда. Един път, два пъти... а, по-горе пропуснах да отбележа, че в източника, който бяхте цитирали за твърдението „Ина Трифонова живее и работи в София“, не виждам такова нещо. Наистина ли мислите, че никой няма да погледне? Аз откакто съм се научила да чета все гледам да прочета нещо, та и сега. И нима мислите, че „оформянето“ е главното изискване в Уикипедия?! Съветвам Ви да прочетете приветствието, сложено на беседата Ви , и особено внимателно да разгледате [[Уикипедия:Значимост_(хора)|критериите за значимост на хора]]. Както и [[У:НЕЕ]], [[У:БЖХ]], [[У:БИ]] и още доста. Виждам, че и друг не само Ви е посъветвал това, а Ви е призовал и да спазвате принципите! --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 19:05, 24 октомври 2020 (UTC) == Източници и заглавие на страницата == Бих искал да заменя заглавието на страницата, защото името на художничката не е АКТУАЛНО! Тя се казва ИНА ВАСИЛЕВА. И също така не знам как да добавя източници за последната й изложба в ONE gallery - PERFECT EXISTENCE. НЯкой би ли се включил да редактираме? [[Потребител:Felix810605|Felix810605]] ([[Потребител беседа:Felix810605|беседа]]) 22:06, 2 април 2026 (UTC) : {{пинг|Felix810605}} Необходимо е да представите [[Уикипедия:благонадеждни източници|благонадеждни източници]] преди да променяте информацията в статията. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 14:26, 3 април 2026 (UTC) ::Здравейте, мога да Ви предоставя поне 7 благонадеждни източници като БНР, БНТ, impressio, BTA, programata, trud и други, които пишат за изложбата Perfect Existence на Ина Василева, и където художничката е интервюирана. ::Слагам линковете тук: ::https://bnrnews.bg/hristobotev/post/430866/rokli-barbi-i-identichnost-v-perfect-existence?fbclid=IwY2xjawQ8peFleHRuA2FlbQIxMQBzcnRjBmFwcF9pZBAyMjIwMzkxNzg4MjAwODkyAAEesBUUVsQzW8rS6pmi07PdhL8IKmxtLzjEGlGjjJorPKifDOPIgk0ySTizvbo_aem_h9PdDMj1iBzS9frGOXTmvA ::https://bnt.bg/news/izlozhbata-perfektno-sashtestvuvane-na-ina-vasileva-v409575-346692news.html?fbclid=IwY2xjawQ8rn9leHRuA2FlbQIxMQBzcnRjBmFwcF9pZBAyMjIwMzkxNzg4MjAwODkyAAEenNQ10MKYYTDpxs4Mdis7ddJKgkr9jtq_5_Q_po8HZbcS-IkJpoy3lqNc7k4_aem_Ws2Yd_br2AM_ulRbxq0LJw ::https://trud.bg/a/articles/%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-%D0%B8-%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%B2-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%B1%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B0 ::https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/1064813 ::https://impressio.dir.bg/atelie/obrazite-na-zhenstvenostta-v-izlozhbata-perfect-existence-na-ina-vasileva-v-one-gallery ::Просто за първи път редактирам и се надявах някой да ме консултира. Съвременното изкуство ми е интересно, бих искал да има повече статии с адекватна и ъпдейтната информация за българските съвременни артисти. [[Потребител:Felix810605|Felix810605]] ([[Потребител беседа:Felix810605|беседа]]) 14:35, 3 април 2026 (UTC) ::Ето тук и другите: ::https://programata.bg/izlozhbi/izlozhba/perfektno-sasthestvuvane-ina-vasileva/ ::https://www.artsy.net/artist/ina-vasileva-ina-1 ::https://littlebirdplace.com/creator/ina-vasileva-ina/ ::https://vipnews.bg/perfect-existence-na-ina-vasileva/ ::https://sofiapress.com/bulgaria/one-gallery-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D1%8F-%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D1%80-%D0%B8%D0%B7%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%B1%D0%B0-%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE/ ::https://depoo.online/product/ina-nelogichni-obekti-ii/ ::https://www.onegallery.eu/copy-of-yoko-ina-1?lang=bg ::https://www.onegallery.eu/yoko-ina?lang=bg&srsltid=AfmBOoq5iNcioXVjcsRS_E7qQNLRc5P5XGa8EnlP-47PzgTDlH0WICWi [[Потребител:Felix810605|Felix810605]] ([[Потребител беседа:Felix810605|беседа]]) 14:46, 3 април 2026 (UTC) ::Един също важен и благонадежден източник за изложбата сайтът на галерия ONE. ::https://www.onegallery.eu/2026?lang=bg [[Потребител:Felix810605|Felix810605]] ([[Потребител беседа:Felix810605|беседа]]) 14:51, 3 април 2026 (UTC) :::Не всички източници са подходящи за Уикипедия, като например: vipnews, artsy, programata, impressio. Въпреки това, статията е [[У:ВИЖ|преместена]] с правилното заглавие. Вие също ще можете да местите страници, след като поне 4 дена от регистрацията Ви изминат. :::Източници можете да добавите с шаблона {{ш2|Цитат уеб}}. Ще разберете как се използва след разглеждане на [[Шаблон:Цитат уеб/doc|документацията му]]. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 15:10, 3 април 2026 (UTC) ::::Благодаря Ви. Ще се обучавам постепенно. Ще прочета точно как са формулирани и благонадеждните източници, за да знам какъв тип да търся. [[Потребител:Felix810605|Felix810605]] ([[Потребител беседа:Felix810605|беседа]]) 15:15, 3 април 2026 (UTC) [[Потребител:Felix810605|Felix810605]], на беседата Ви е сложено приветствие, чрез линковете в него прочетете внимателно изискванията за писане в Уикипедия. Обърнете специално внимание на цитирането на източници - както на техническия начин, така и на достоверното предаване на съдържанието. Източникът за последната ѝ изложба нито е даден коректно, нито съдържа написаното от Вас в текста. Тук не е място да правите оригинални интерпретации/изследвания. Можете да се упражнявате в пясъчника си. Ако и останалият текст в статията е подобен, то тя е под всякаква критика и трябва да се вземат мерки. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 20:31, 3 април 2026 (UTC) :Редакциите, които Вие сте направили Randona са меко казани под всяка критика. Впечатленията ми от уикипедия са, че статиите излъчва интелект и обективност. Осведоменост и адекватност и най-вече актуалност. С Вашите поправки - "по мъж" звучи отвратително подтиснат текста в статията. Това не е научен изказ, нито напълно коректен. Освен това, четете внимателно вижте колко много източници са дадени за тази дама - артист. Проверете ги, уверете се, че са достоверни. По отношение на "интерпретирането" на текста, не мисля, че цитирането дословно е приоритет на уикипедия, никъде не е посочено и не мисля,че е изискване. Изисква се малко подготовка от Ваша страна - в случая не техническа, а на база културен код на произведенията в съвременното изкуство, за да схванете правилно написаното. Но долавям, че такава напълно отсъства и трябва да вземете мерки, като разпирите компетенциите си, преди да обиждате и квалифицирате, които и да било артист. Напълно осакатявате статията. [[Потребител:Felix810605|Felix810605]] ([[Потребител беседа:Felix810605|беседа]]) 22:48, 3 април 2026 (UTC) :Вие не искате да допринесете за богатството на уикипедия, особено по отношение на българското съвременно изкуство, а искате да осакатите и да квалифицирате с обидни коментари. Прочетох и по-горните Ви коментари по отношение на тази статия, меко казано фрапантно обидни и с махленски тон. [[Потребител:Felix810605|Felix810605]] ([[Потребител беседа:Felix810605|беседа]]) 22:52, 3 април 2026 (UTC) ::https://kafene.bg/f-u-t-u-r-e-e-t-h-n-o-%D0%B0%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%80%D0%B5%D0%B2%D1%8E-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%84%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0/ ::Ето независим източник за три нейни колекции. Ако си напрaвите труда да проверите и другите източници ще Ви стане ясно Randona, че първо специалността на Ина Василева е Мода, че е напрaвила докторантура в областта, че има множество акции, пърформанси, посредством модата и че и сега използва еизка и средствата на модни артефакти в своето изкуство. В краен случай разходете се до галерия ONE и вижте произведенията на художничката, достатъчно красноречиви са. Разбира се, ако сте от София, хах. [[Потребител:Felix810605|Felix810605]] ([[Потребител беседа:Felix810605|беседа]]) 23:24, 3 април 2026 (UTC) :::Името Трифонова фигурира в много източници и е недопустимо да се скрие, независимо от Вашите желания. Независимо какво е образованието ѝ (а то е отбелязано), няма източници да е работила като модна дизайнерка (дипломната ѝ работа спада към обучението ѝ), следователно не може да бъде определена за такава. Има източници, че е работила като учителка, това си е вече професия и може да се отбележи. Очевидно не желаете да се запознаете с правилата на Уикипедия (или да ги спазвате). Щяхте да знаете, освен всичко друго, че пращането на хората да видят нещо, както дали са видели нещо или не са, няма никакво значение. Очевидно редакциите Ви много приличат на предишни редакции от редактори, работили изключително върху статиите за двамата художници. Явно е и че "интерпретирането" Ви на текста от източника е съвсем в стила на дисертацията ѝ и е твърде далечно от източника. Писане в конфликт на интереси не е забранено, но трябва да се декларира. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 06:59, 4 април 2026 (UTC) == К`во пише в източника == Изяснете, моля, какво пише в източника, че не ми е ясно. Завършва мода и текстил, дали е текстилен моделиер, текстилно-моден изследовател ли е? [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 22:30, 4 април 2026 (UTC) : Пише какво е завършила, не какво е работила. Пеевски би могъл и да бъде юрист, ама не е. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 09:01, 5 април 2026 (UTC) :Здравейте, Rumensz, просто е учила в 2 специалности, разбрах го от профила й в СБХ бакалавър - ТЕКСТИЛ, Мгистратура - МОДА, Докторантура пак в областта на модата към Нaционална Художествена Академия, София. Прилагам линк към профила й в СБХ - съюза на българските художници. Доста подробен и по отношение на научните й публикации. Проблемът е, че все още не съм се научил как да внедрявам източници в текста. НАдявам се да имам повече време утре, за да се опитам отново. По отношение на образование и работа като моден дизайнер. Също разбрах, че тя има 3 модни пърформанса и изложби и акции, свързани с модата и съвременното изкуство. Много деликатно ще се опитам да обясня, че не е конструктор, не е моделелиер, а съвременен артист, който използва в изкуството си езика и средствата на модата. Има три реализирани колекции. Това перифразирам от профила й в сайта на галерия ONE: :https://www.onegallery.eu/copy-of-yoko-ina-1?lang=bg :И профила й в СБХ: :https://sbh.bg/bg/member/4980/ina-vasileva#:~:text=%D0%A1%D0%91%D0%A5%20::%20%D0%98%D0%BD%D0%B0%20%D0%92%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B0%20* [[Потребител:Felix810605|Felix810605]] ([[Потребител беседа:Felix810605|беседа]]) 20:12, 10 април 2026 (UTC) :И още нещо, ще се радвам всички да спомогнем за написването на статията, а не да се саботираме взаимно и да обтягаме тона. Струва ми се, че уикипедия трябва да е богата като енциклопедия и също ще погледна и другите две свързани статии с тази на Йонко Василев и YO\KO+INA. Аз мога да помогна с уточняването на термини от съвременното изкуство и история на изкуството, както и видове и форми на съвременното изкуство. Но технологично не съм обучен. Съжалявам, за което. Т.е. надявам се да получа помощ и да стигнем до обща убежна точка. Прагматизъм, точност, прецизност и ерудиция и правилна употреба на концептуални понятия и терминология, за да се получи нещо наистина обективно вярно и същевременно да има душа, написаното. [[Потребител:Felix810605|Felix810605]] ([[Потребител беседа:Felix810605|беседа]]) 20:25, 10 април 2026 (UTC) :: За мен, „какво пише в източника“, е напълно ясно. Цялостното задаване на искания за източници в случая е елементарна форма на заяждане, с личността, обекта и творчеството на художничката - израз на лично разбиране и преценка/оценка (на искащите) към изкуството и неговия съвременен вид. Това, на фона на хиляди, хиляди статии без източници е излишно негативно и лично отношение. :: Колкото до израза „моден дизайнер“ - тук се налага корекция - все пак не е моделиер. Определено е съвременен аваргарден художник в еди коя си област. Е не е продала залепен банан за 6 милиона, но някои и за това ще искат „значимост“. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 21:06, 10 април 2026 (UTC) 0g9yl4wp13blf804etkwx6kv15jzwqx 1 763415 12877171 11790895 2026-04-11T11:23:48Z Протогер 252193 Нова тема /* Портрет */ 12877171 wikitext text/x-wiki Според Пелтеков портрета е на Стоян Ст. Георгиев от Пехчево, отбелязвам си го да погледна после и Борис Николов какво е писал. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 14:17, 25 октомври 2020 (UTC) :В Борис Николов нема такъв портрет. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:03, 25 октомври 2020 (UTC) ::Така май е ок, поне за сега. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 16:44, 25 октомври 2020 (UTC) == Можни псевдоними == „Р. Р. Псевдонима на Гйоргиев в Перник вместо Викенти ще бъде Хераклит“, пише Гоце Делчев в писмо до Никола Малешевски от 23 септември 1898 (с. с) (виж писмо No. 108 [http://macedonia.kroraina.com/gd2/gd_3.html тук]). Автора на „Гоце Делчев. Писма и други материали“ си забелязва „Вероятно Стоян Георгиев, деец на ТМОРО“. Оставам това тук, че може да се работи за струмишкия Стоян Георгиев. Перник може е псевдоним за Горна Джумая (виж Псевдоними и шифри от Борис Николов, с. 155) [[Потребител:Идеологист|Идеологист]] ([[Потребител беседа:Идеологист|беседа]]) 19:58, 3 февруари 2023 (UTC) :Да, не е ясно за кой Георгиев става дума, инак да, Перник = Джумая (с. 149). --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 20:48, 3 февруари 2023 (UTC) == Роден == Тоя Ликин казва 1870? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:34, 14 май 2023 (UTC) == Портрет == Портретът към момента е много малък и не е в пълен размер на кутийката, предвидена за това. Нещо да се изръчка? [[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 11:23, 11 април 2026 (UTC) 5defglyxbl6axe6xz3wrejj0u3smuiw 12877177 12877171 2026-04-11T11:26:44Z Мико 4542 12877177 wikitext text/x-wiki Според Пелтеков портрета е на Стоян Ст. Георгиев от Пехчево, отбелязвам си го да погледна после и Борис Николов какво е писал. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 14:17, 25 октомври 2020 (UTC) :В Борис Николов нема такъв портрет. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:03, 25 октомври 2020 (UTC) ::Така май е ок, поне за сега. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 16:44, 25 октомври 2020 (UTC) == Можни псевдоними == „Р. Р. Псевдонима на Гйоргиев в Перник вместо Викенти ще бъде Хераклит“, пише Гоце Делчев в писмо до Никола Малешевски от 23 септември 1898 (с. с) (виж писмо No. 108 [http://macedonia.kroraina.com/gd2/gd_3.html тук]). Автора на „Гоце Делчев. Писма и други материали“ си забелязва „Вероятно Стоян Георгиев, деец на ТМОРО“. Оставам това тук, че може да се работи за струмишкия Стоян Георгиев. Перник може е псевдоним за Горна Джумая (виж Псевдоними и шифри от Борис Николов, с. 155) [[Потребител:Идеологист|Идеологист]] ([[Потребител беседа:Идеологист|беседа]]) 19:58, 3 февруари 2023 (UTC) :Да, не е ясно за кой Георгиев става дума, инак да, Перник = Джумая (с. 149). --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 20:48, 3 февруари 2023 (UTC) == Роден == Тоя Ликин казва 1870? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:34, 14 май 2023 (UTC) == Портрет == Портретът към момента е много малък и не е в пълен размер на кутийката, предвидена за това. Нещо да се изръчка? [[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 11:23, 11 април 2026 (UTC) :От вчера е така. Нещо некой е направил в Уикиданни. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:26, 11 април 2026 (UTC) knikm5e2vx80ucebk23to200qpykd34 0 767627 12876791 12839674 2026-04-10T16:36:22Z PaleoWolf 381188 12876791 wikitext text/x-wiki {{Произведение на изкуството | файл = Kosacha war memorial.jpg | описание = Паметникът през 2020 г. | вид = паметник | автор = | година = [[19 февруари]] [[1914]] г. | материал = | ширина = | височина = 310 cm (височина) | музей = | град = Косача | държава = България | сайт = }} '''Войнишкият паметник''' в село [[Косача]], [[област Перник]] е издигнат в памет на падналите незабравими герои от селото през [[Балканска война|Балканската]] и [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата войни]] 1912 – 1913 г.<ref name="Перник">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.pk.government.bg/subsection-308-38_pametnik___kostnica_v_pamet_na_padnalite_nezabravimi_geroi_ot_skosacha_prez_balkanskata_i_mezhdusyyuznicheskata_vojni_1912g_1913g.html | заглавие = 3.8. Паметник – костница в памет на падналите незабравими герои от с.Косача през Балканската и Междусъюзническата войни 1912 г.-1913 г. | достъп_дата = 20 декември 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Областна администрация Перник | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Открит е на 19 февруари 1914 г. пред сградата на кметство. Направен е от [[мрамор]] и е с височина 310 cm.<ref name="Перник"/> Изписани са имената на:<ref name="Перник"/> * Анани Д. Ковачки * Владимир В. Стоянов * Стоян Ф. Кръстев * Спас Ал. Младенов * Никола Георгиев – убит 20 юни 1913 г. в [[Негрит]] * Иван Михалков – убит 23 юли 1913 г. * Йордан Васев – убит 10 юли 1913 г. * Никола Кръстев – убит 9 юли 1913 г. [[Султан тепе]] * Йордан Иванов – убит 30 юни 1913 г. [[Сива кобила]] * Младши подофицер Александър Стоименов – починал 10 юли 1913 г. [[Струмишко]] * Войвода Петър Иванов Милев – убит 10 юли 1908 г. [[Неврокопско]] * Димитър Петрунов – убит 12 юли 1913 г. с. [[Ораново]] * Миле Ненков – починал на остров [[Трикери]] 1913 г. * Анани Лазов – починал 24 ноември 1913 г. [[Шаркьой]] * Никола Костадинов * Анани Любенов * Илия Стоянов – починал 13 юни 1913 г. в с. [[Орляк (дем Долна Джумая)|Орляк]] * Подпоручик Цветко Иванов – 26-и Пернишки полк, геройски паднал, убит на 6 юли 1913 г. в боя на [[Калиманско поле]] * Костадин Велков – починал 22 юни 1913 г. [[Дупница]] * Васил Тонев – починал в с. [[Кочериново]] == Източници == <references /> [[Категория:Паметници за Балканските войни в България]] [[Категория:Основани в България през 1914 година]] [[Категория:Община Ковачевци]] qzu527vawytiyzbncrpvqjhw7ql7avv 0 767636 12876792 12839693 2026-04-10T16:37:23Z PaleoWolf 381188 12876792 wikitext text/x-wiki {{Произведение на изкуството | файл = Divotino-war-memorial.jpg | описание = Паметникът през 2011 г. | вид = паметник | автор = | година = [[24 май]] [[1919]] г. | материал = | ширина = | височина = 3,5 m (височина) | музей = | град = Дивотино | държава = България | сайт = }} '''Войнишкият паметник''' в село [[Дивотино]], [[област Перник]] е издигнат в чест на загиналите в [[Балканска война|Балканската]], [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата]], [[Първа световна война|Първата]] и [[Втора световна война|Втората световни войни]].<ref name="Перник">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.pk.government.bg/subsection-329-content.html | заглавие = 4.18. Паметник на загиналите във войните 1912 – 1913, 1915 – 1918, 1944 – 1945 г., с. Дивотино | достъп_дата = 20 декември 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Областна администрация Перник | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Открит е на 24 май 1919 г. Направен е от [[мрамор]], с височина 3,5 m. На лицевата му страна е изписан текста: „В памет на падналите герои през Освободителната и Световната война от с. Дивотино. Поклон пред вас, герои, вий славно паднахте и загинахте за свободата на брата роб и защита на милото отечество. Вашите свещени останки тлеят далече нейде по бойните полета, но тук духът ви витае и споменът за вас е вечен. 11/24 Май 1919 г. От признателните селяни и опечалените завеки близки.“<ref name="Перник"/> Изписани са имената на убитите:<ref name="Перник"/> * подпор. Никифор Богданов – 15 март 1913 г. * подпор. Александър Андонов – убит 22 октомври 1916 г. * подпор. Станчо Д. Станков В Отечествената война 1944 – 1945 г. * Никола Никленов – убит 26 октомври 1944 г. при Страцин * Кирил В. Витанов – убит 30 октомври 1944 г. при Добрача, Кумановско От дясната страна на паметника:<ref name="Перник"/> Загинали във войните 1915 – 1918 г. * Любен Тодоров * Филип Зарев * Найден Витанов * Любен Иванов * Киро Панайотов * Иван Панайотов Починали обозни 1912 – 1913 г. * Аначко Николов * Дойчин Стойнов * Нико Тодоров == Източници == <references /> [[Категория:Основани в България през 1919 година]] [[Категория:Паметници за Балканските войни в България]] [[Категория:Паметници за Първата световна война в България]] [[Категория:Паметници за Втората световна война в България]] [[Категория:История на община Перник]] 5qxmstfwep8x8you2zex5i34726r0kq 0 767638 12876793 12839663 2026-04-10T16:38:23Z PaleoWolf 381188 12876793 wikitext text/x-wiki {{Произведение на изкуството | файл = Sirishtnik war memorial 3.jpg | описание = Паметникът през 2020 г. | вид = паметник | автор = | година = | материал = | ширина = | височина = 4 m (височина) | музей = | град = Сирищник | държава = България | сайт = }} '''Войнишкият паметник''' в село [[Сирищник]] е издигнат в памет на убитите и починали сирищничани в [[Балканска война|Балканската]], [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата]] и [[Първа световна война|Първата]] и [[Втора световна война|Втората световни войни]].<ref name="Перник">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.pk.government.bg/subsection-303-content.html | заглавие = 3.3. Паметник - костница в памет на убитите и починали сирищничани във войните 1912-1918г. | достъп_дата = 20 декември 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Областна администрация Перник | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Създаден е от [[варовик|бигор]] от неизвестни чеписнки майстори, с височина около 4 m, ширина – 0,8 m и дебелина – 1 m. Построен е със средства дадени от местния жител Христо Колев. Върху паметника е изписано: „Въздигнат в памет на убитите и починали Сиришничани, Слатинчани и Костуринчани през Балканската и Общо-европейската войни 1912 – 1918 г. От съселянина им Христо Колев“.<ref name="Перник"/> == Списък на загиналите == Лицевата страна * Поручик Милан Тасев – убит на връх Чеган Македония – 24 март 1916 г. * Редник Стефан Тасев – починал в Плевенската военна болница – 21 декември 1918 г. * Ст.подоф. Георги Стоичков – убит на Добро поле – 15 септември 1918 г. * Мл.подоф. Стефан Димитров – убит на Добро поле – 15 септември 1918 г. * Мл.подоф. Стоян Гьорев – убит от камък на планина Сингел – 22 юли 1918 г. * Ефр. Ефтим Тренчов – убит при село Петра – 16 декември 1916 г. * Мл.подоф. Методи Алексов Лукарски – убит при Прищина – 7 ноември 1916 г. * Редник Александър Миладинов – убит при Битолско – 16 май 1916 г. * Редник Анести М.Лукарски – починал в болница в гр. Демир Хисар – 7 август 1918 г. * Редник Асен К.Лукарски – починал в Дупнишката М.В. болница – 8 юни 1919 г. Отляво * Мл.подоф. Ненко Раденков – убит на връх Голаш Струмишко – 25 ноември 1915 г. * Ефрейтор Григор Ангелов – починал в Александровска болница гр. София – 14 юли 1918 г. * Ефрейтор Милан Антов – починал на остров Трикери като пленник – 18 юли 1913 г. * Редник Кирил Томанов – починал във ІІ м.в. болница гр. София – 12 септември * Ефрейтор Кирил С. Лукарски – починал в село Хаджигьол Добруджа – 27 март 1918 г. * Редник Георги Христов Ингилийски – безследно изчезнал – 1913 г. * Редник Никола Янев – убит при Сърбия – 5 ноември 1916 г. * Редник Иван Петров Гольорски – безследно изчезнал – 1913 г. * Братя ефрейтори Ефтим Димитров – убит при Злетовската река-17 юни 1913 г. * мл.подоф. Асен Димитров – починал в м.в.болница София – 13 декември 1917 г. * Подоф. Тодор Йорданов Павлов – убит с. Драва, Сердакело Печка, Унгария – 13 март 1945 г. Отдясно * Редник Петрун Ангелов – починал в Г.Гюмурджина – 1918 г. * Редник Ефтим Тренев – убит на Солнишка глава – 22 октомври 1915 г. * Мл.подоф. Костадин Иванов – починал в Дупница * Асен Я. Митков – убит в Кюпрю – 15 април 1918 г. с. Костуринци * Редник Костадин Стойнев – убит – 15 април 1918 г. * Редник Христо Милев – безследно изчезнал в Струмишко – 29 октомври 1915 г. с. Сирищник * Подоф. Тодор Йорданов Павлов – убит в с. Драва Сердахело, Унгария – 13 март 1945 г. Отзад * От с. Долна Мелна ** Братя редник Методи Тасев – починал в м.в.болница в Радомир – 7 юли 1913 г. и Ст.подоф. Симо Тасев – убит при Бела паланка – 19 октомври 1915 г. * От с. Светля ** Фелдфебел Георги А. Петров – убит при с. Просеник – 1918 г. ** Подоф. Аспарух Ефтимов Димитров – убит при с. Будаковац, Хърватско – 23.04.1945 г. == Източници == <references /> [[Категория:Паметници за Балканските войни в България]] [[Категория:Паметници за Първата световна война в България]] [[Категория:Паметници за Втората световна война в България]] [[Категория:Община Ковачевци]] mizxug3n6uzln6yojcsju96bbgk6bai 0 767673 12876795 12839703 2026-04-10T16:39:14Z PaleoWolf 381188 12876795 wikitext text/x-wiki {{Произведение на изкуството | файл = | описание = | вид = паметник | автор = арх. Стефан Василев | година = | материал = | ширина = | височина = | музей = | град = Трън | държава = България | сайт = }} '''Войнишкият гробищен паметник''' в [[Трън]] е издигнат в чест на загиналите в [[Балканска война|Балканската]], [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата]] и [[Първа световна война|Първата световна войни]].<ref name="Перник">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.pk.government.bg/subsection-366-content.html | заглавие = 6.5. Вьзпоменателни надписи, венец и орден за храброст за воините от 1912 – 1913 г., 1915 – 1918 г. | достъп_дата = 20 декември 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Областна администрация Перник | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> На това място са погребани костите на 2 офицери, 14 подофицери и 84 редници. Паметникът е изграден от [[гранит]] и е с формата на кръст. Построен е от [[Министерство на войната]] по проект на арх. [[Стефан Василев (архитект)|Стефан Василев]]. На него са поставени възпоменателни надписи, венец и [[орден за храброст]].<ref name="Перник"/> == Източници == <references /> [[Категория:Паметници за Балканските войни в България]] [[Категория:Паметници за Първата световна война в България]] [[Категория:История на Трън]] rt580lk3y1zbs4hxmi05b0dy0u1gbkt 0 767675 12876797 12839683 2026-04-10T16:40:10Z PaleoWolf 381188 12876797 wikitext text/x-wiki {{Произведение на изкуството | файл = | описание = | вид = паметник | автор = арх. Стефан Василев | материал = | ширина = | височина = | музей = | град = Трън | държава = България | сайт = }} '''Войнишкият паметник''' в село [[Завала]], [[област Перник]] е издигнат в памет на загиналите в [[Балканска война|Балканската]], [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата]], [[Първа световна война|Първата]] и [[Втора световна война|Втората световни войни]].<ref name="Перник">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.pk.government.bg/subsection-275-11_pametnik_na_zaginalite_vyv_vojnite_1912_1913_1915_1918_1944_1945_g_s_zavala.html | заглавие = 1.1. Паметник на загиналите във войните /1912 – 1913, 1915 – 1918, 1944 – 1945 г./, с. Завала | достъп_дата = 20 декември 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Областна администрация Перник | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Паметикът е издигнат през 1995 г. от местните жители. Изграден е от [[бетон]] и има формата на четиристенна пирамида. На лицевата страна на паметника са изписани имената на загиналите: Андрей П. Гьорев, Андрей Г. Цветков, Асен Я. Пейчев, Велизар М. Гълъбов, Захари Х. Пенков, Пенко М. Пепелянов, Тако Т. Гоцев, Янко Г. Маринов и Никифор А. Минков.<ref name="Перник"/> {{Мъниче|България}} == Източници == <references /> [[Категория:Паметници за Балканските войни в България]] [[Категория:Паметници за Първата световна война в България]] [[Категория:Паметници за Втората световна война в България]] [[Категория:Община Брезник]] 15xcl5x2rjaqm2dkvgxvaqu4r52yx1t 0 767678 12876798 12839688 2026-04-10T16:41:19Z PaleoWolf 381188 12876798 wikitext text/x-wiki {{Произведение на изкуството | файл = | описание = | вид = паметник | автор = | година = 1930 г. | материал = | ширина = | височина = 180 cm (височина) | музей = | град = Долна Секирна | държава = България | сайт = }} '''Войнишкият паметник''' в село [[Долна Секирна]], [[област Перник]] е издигнат в памет на загиналите в [[Балканска война|Балканската]], [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата]] и [[Първа световна война|Първата световна войни]].<ref name="Перник">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.pk.government.bg/subsection-280-14_pametnik_na_zaginalite_ot_s_dolna_sekirna_vyv_vojnite_ot_1912_–_1918_g.html | заглавие = 1.4. Паметник на загиналите от с. Долна Секирна във войните от 1912 – 1918 г. | достъп_дата = 20 декември 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Областна администрация Перник | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Изграден е от [[камък]] и представлява четиристенна пирамида с височина 180 cm, ширина на страните 80 cm от майстор С. Милев от село [[Калище]]. Построен и открит през 1930 г. по инициатива на запасното подофицерско дружество „Цар Симеон“. Допълнително е поставен надпис на загинал [[ефрейтор]] при [[Драва]] през март 1945 г.<ref name="Перник"/> == Списък на загиналите == Имената на загиналите от село Долна Секирна във войните са изписани от всички страни на паметника.<ref name="Перник"/> === Източна страна === * 1. Зарко Стоянов – 10 ноември 1912 г. * 2. Стаменко Илиев – 9 ноември 1912 г. * 3.Никола Мацев – 4 март 1913 г. * 4.Марин Пейчев – 12 юни 1913 г. * 5.Никола Маков – 6 юли 1913 г. * 6.Симеон Бонев – 17 юли 1913 г. * 7.Илко Банков – 1 март 1913 г. * 8.Стамен Деянов – 1 юни 1913 г. * 9.Алекси Дойчев – 6 март 1913 г. „В чест на героите загинали 1912 – 1918 г. за Отечеството от с. Долна Секирна. Майстор С. Милев от с. Калище“ === Северна страна === * Асен Рангелов Александров, роден юли 1922 г. Падна геройски за Родината при Дравско средище – Чаковско 1945 г. * 10. Петър Илиев – 14 май 1913 г. * 11. Мино Дойчинов – 30 февруари 1913 г. * 12. Танчо Николов – 26 април 1913 г. * 13. Стаменко Арсов – 20 юли 1913 г. * 14. Стоянчо Костадинов * 15. Георги Антонов – 28 юли 1913 г. * 16. Цветко Марков – 17 ноември 1915 г. * 17. Сандо Рангелов – 18 октомври 1915 г. * 18. Симо Янев – 15 октомври 1916 г. „Дарители – семействата на убитите и селяните“ === Западна страна === * 19. Рангел Стоилов – 22 октомври 1917 Г. * 20. Манол Бонев – 27 май 1917 Г. * 21. Александър Кръстев – 27 май 1917 Г. * 22. Йордан Аризанов – 22 декември 1917 Г. * 23. Стоян Рангелов – 27 май 1917 Г. * 24. Славчо Георгиев – 14 май 1917 Г. * 26. Евтим Андонов – 10 март 1918 г. * 27. Викенти Антонов – 8 октомври 1918 г. “По инициативата на запасното подофицерско др-во „Цар Симеон“ 1930 г.“ === Южна страна === * 28. Раде Деянов – 9 юли 1918 г. * 29. Иван Деянов – 7 януари 1918 г. * 30. Дико Васев – 27 октомври 1918 г. * 31. Ваца Дойчев – 18 юли 1918 г. * 32.Стамен Стоименов – 25 август 1918 г. * 33. Георги Илиев – 9 август 1918 г. * 34. Тако Арсов – 18 юли 1918 г. * 35. Маринко Янчев – 24 декември 1918 г. с. Станьовци, Брезнишко * 36. Стаменко Стоименов – 6 юли 913 г. * 37. Милан Спасов – 19 октомври 1916 г. * 38. Ванко Спасов – 12 май 1917 г. == Източници == <references /> [[Категория:Основани в България през 1930 година]] [[Категория:Паметници за Балканските войни в България]] [[Категория:Паметници за Първата световна война в България]] [[Категория:Община Брезник]] 0cgiv4ctpitgij2gkp12x21h50u6ndp 0 767818 12876799 12839701 2026-04-10T16:42:21Z PaleoWolf 381188 12876799 wikitext text/x-wiki {{Произведение на изкуството | файл = | описание = | вид = паметник | автор = Заро Балкански | година = 1923 г. | материал = | ширина = | височина = 180 cm (височина) | музей = | град = Брезник | държава = България | сайт = }} '''Войнишкият паметник''' в [[Брезник]] е издигнат в чест на загиналите войници и офицери от [[Пети конен полк]] в [[Балканска война|Балканската]], [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата]] и [[Първа световна война|Първата световна войни]].<ref name="Перник">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.pk.government.bg/subsection-283-17_pametnik_na_zaginalite_vyv_vojnite__1912_–_1913_g_1915_–_1918_g_vojnici_i_oficeri.html | заглавие = 1.7. Паметник на загиналите във войните / 1912 – 1913 г., 1915 – 1918 г./ войници и офицери | достъп_дата = 22 декември 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Областна администрация Перник | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Той е исторически паметник на културата, на който се отдава военна чест.<ref>[http://www.breznik.info/index.php?option=com_content&view=article&id=1&Itemid=3 Каталог Паметници на културата. Община Брезник]</ref> Паметникът се намира в двора на военното поделение. Той е направен от дялан камък и е с форма на четиристенна пирамида. Височината му е 180 cm, със страни по 80 cm. Построен и открит е през 1923 г. Идеята за създаването му принадлежи едновременно на местното подофицерско дружество и близките на загиналите герои от Брезнишкия край, подкрепени от гражданите. Инициативен комитет ангажира за изграждането на паметника майстор Заро Балкански от София. Средствата за построяването на паметника са осигурени чрез доброволчество. Изписани са имената на отличени с ордена за храброст. Всяка една от останалите три страни е посветена на отделен бой, като приблизително е ориентирана в същата географска посока, където е станал боя.<ref name="Перник"/> == Списък на загиналите == === Лицева страна === * Старши подофицер Р. Шундов – Вукан * Младши подофицер Г. Джелатов – Гранина * Младши подофицер П. Кирияков – Ярославци * Младши подофицер М. Гочев – Ранинци === Лява страна === Кочани – 3 октомври 1915 Г. Сярско – 1917 г. * Ефрейтор А. Лукарски – с. Краинци * Редник В. Краински – с. Ребро * Редник П. Кънев – Брезник * Редник Х. Спасов – с. Ресово * Редник А. Попов – с. Косава * Редник И. Аризов – с. Рикачево * Редник А. Манов – с. Беренар === Дясна страна === Браила Фуркулещи – 28 ноември 1916 г. * Ефрейтор Г. Миладинов – с. Драгодан * Капитанн И. Ганджов – с. Бачево * Капитанн В. Христов – Караманци * Капитанн Г. Иванов – с. Рижинци * Капитанн П. Манолов – с. Ноевци * Капитанн Л. Стоименов – с. Ораново * Капитанн С. Копривкин – с. Слокощица === Задна страна === Криволак – 1 юли 1913 г. * Ефрейтор М. Георгиев – Д. Митрополия * Кон. А. Илиев – с. Ресилево * Кон. Н. Стоименов – с. Егленица * Кон. С. Павлов – с. Пчелинци * Кон. Т. Спасов – с. Ярловци * Кон. Г. Янев – с. Гюешево * Кон. К. Леков – с. Караисен == Източници == <references /> [[Категория:Паметници за Балканските войни в България]] [[Категория:Паметници за Първата световна война в България]] [[Категория:Основани в България през 1923 година]] [[Категория:Брезник]] 7ol3yuuiwmww5q0wd2ugtuqnigpbyl0 0 767820 12876802 12839695 2026-04-10T16:43:24Z PaleoWolf 381188 12876802 wikitext text/x-wiki {{Произведение на изкуството | файл = | описание = | вид = паметник | автор = | година = | материал = | ширина = | височина = 150 cm (височина) | музей = | град = Горни Романци{{!}}Г. Романци | държава = България | сайт = }} '''Войнишкият паметник''' в [[Горни Романци]] в издигнат в памет на загиналите в [[Балканска война|Балканската]], [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата]], [[Първа световна война|Първата]] и [[Втора световна война|Втората световни войни]].<ref name="Перник">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.pk.government.bg/subsection-281-15_pametnik_na_zaginalite_vyv_vojnite_1912_1918_g_i_1944_1945_g_s_gorno_romanci_obschina_breznik.html | заглавие = 1.5. Паметник на загиналите във войните /1912 – 1918 г./ и /1944 – 1945 г./, с. Горно Романци, община Брезник | достъп_дата = 22 декември 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Областна администрация Перник | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Той е исторически паметник на културата, на който се отдава военна чест.<ref>[http://www.breznik.info/index.php?option=com_content&view=article&id=1&Itemid=3 Каталог Паметници на културата. Община Брезник]</ref> Паметникът се намира близо до училището. Има формата на четиристенна пирамида. Направен е от дялън камък с височина 150 cm и страни по 50 cm. На лицевата му страна е изписано: ''От признателните родители и селяни за спомен на геройски загиналите войници от Горни Романци през войните от 1912 – 1918 г.''<ref name="Перник"/> == Списък на загиналите == === Лицева страна === * Подофицери братя Петър и Димитър Андрееви * Подофицер Ставри Димитров * Подофицер Боян Георгиев * Войници ** Васа Георгиев ** Веселин Илиев ** Зеновил Кузев ** Зара и Милан Соколови ** Така Василев ** Борис Котев ** Борис Соколов ** Иван Милошев ** Петър Георгиев === Лява страна === * Майор Михайл Петров – роден 1888 г. * Подпоручик Георги Григоров – роден на 22 февруари 1892 г., убит на 13 юни 1913 г. === Дясна страна === * Майор М. Петров * Войници ** Арсо Георгиев ** Георги Николов ** Ст. С. Конрев ** Боян Зарев ** Горян Стойков ** Йота Богданов == Източници == <references /> [[Категория:Паметници за Балканските войни в България]] [[Категория:Паметници за Първата световна война в България]] [[Категория:Паметници за Втората световна война в България]] [[Категория:Община Брезник]] k74cv3l90hu9ojzxzne5m7hozkqzfo9 0 767821 12876803 12013274 2026-04-10T16:44:32Z PaleoWolf 381188 12876803 wikitext text/x-wiki {{Произведение на изкуството | файл = Memorial death solgiers in serbo-bulgarian war 1885-breznik,bulgaria.JPG | описание = Изглед към паметника, 2007 г. | вид = паметник | автор = | година = 15 юни 1903 г. | материал = | ширина = | височина = 200 cm (височина) | музей = | град = Брезник | държава = България | сайт = }} '''Паметникът на загиналите в Сръбско-българската война''' в [[Брезник]] е издигнат в памет на героите от [[Втори пехотен струмски полк]], загинали в боя по източните склонове на връх Свети Никола на Брезнишкото бърдо за спиране на Моравската дивизия в настъплението ѝ към [[Сливница]] на 6 ноември 1885 г. по време на [[Сръбско-българската война]].<ref name="Перник">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.pk.government.bg/subsection-285-19_pametnik_na_geroite_ot_2_ri_pehoten_strumski_polk_zaginali_v_srybsko_bylgarskata_vojna_–_1885_g.html | заглавие = 1.9. Паметник на героите от 2-ри пехотен Струмски полк, загинали в Сръбско-българската война – 1885 г. | достъп_дата = 22 декември 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Областна администрация Перник | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Той е исторически паметник на културата, на който се отдава военна чест.<ref>[http://www.breznik.info/index.php?option=com_content&view=article&id=1&Itemid=3 Каталог Паметници на културата. Община Брезник]</ref> Намира се в градската градина. Направен е от [[гранит]] и дялън камък с формата на четиристенна пирамида с височина 200 cm и ширина на всяка страна 100 cm. Открит е на 15 юни 1903 г. от местното население и брезнишката управа. На лицевата страна на паметника има следният текст: На храбро загиналите 48 български юнаци от отряда на капитана Кисов в боя на 6 ноември 1885 г. при защитата на Брезник при нашествието на сърбите.<ref name="Перник"/> На гърба: В царуването на Негово Царско Височество [[Фердинанд|Фердинад І]] Княз Български. Въздигнат от Брезник на 15 юни 1903 г.<ref name="Перник"/> == Източници == <references /> [[Категория:Паметници за Сръбско-българската война в България|Брезник]] [[Категория:Брезник]] [[Категория:Основани в България през 1903 година]] 340tsg6modg373hq26egr94vdhf3imh 0 768040 12876804 12839702 2026-04-10T16:45:39Z PaleoWolf 381188 12876804 wikitext text/x-wiki {{Произведение на изкуството | файл = | описание = | вид = паметник | автор = | година = | материал = | ширина = | височина = 200 cm (височина) | музей = | град = Боснек | държава = България | сайт = }} '''Войнишкият паметник''' в село [[Боснек]], [[област Перник]] е издигнат в памет на загиналите в [[Балканска война|Балканската]], [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата]], [[Първа световна война|Първата]] и [[Втора световна война|Втората световни войни]].<ref name="Перник">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.pk.government.bg/subsection-332-content.html | заглавие = 4.21. Паметник в памет на загиналите във войните – 1912 – 1913,1915 – 1945 г., с. Боснек | достъп_дата = 25 декември 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Областна администрация Перник | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Изграден е от [[мрамор]], с височина 200 cm и ширина 150 cm. Върху паметника е поставен метален кръст с височина 80 cm. Издигнат е от признателните жители на Боснек в центъра на селото.<ref name="Перник"/> == Списък на загиналите == На паметника са изписани имената на загиналите във войните.<ref name="Перник"/> === 1912 – 1913 г. === * Боне Ст. Достин * Евтим В. Антов * Златко Р. Ристин * Игнат М. Янкулов * Кольо Т. Димов * Ване М. Изворски * Тодор П. Стоянов === 1915 – 1918 г. === * Филип М. Шарков * Георги Т. Димов * Петър Т. Ладжов * Петър М. Антов * Стоил С. Натев * Стоян И. Конакчийски * Стефан Тр. Радибоин * Тиме В. Антов * Тодор И. Богоин * Христо Б. Димов * Яне С. Натев * Благой В. Шарков * Васил И. Булгурджийски * Георги Г. Ваташки * Иван Хр. Влахов * Милан Ив. Джамбазки * Стоил М. Влахов * Греце Р. Сопин * Стойне А. Достин * Тако К. Ристин * Христо Н. Достин * Лазар Ст. Достин * Стоил Р. Русимов * Михал Н. Гусев === 1941 1945 г. === * Рангел И. Стоянов * Петър В. Пешов * Стоил Д. Богоин * Никола Б. Брадварски == Източници == <references /> [[Категория:Паметници за Балканските войни в България]] [[Категория:Паметници за Първата световна война в България]] [[Категория:Паметници за Втората световна война в България]] [[Категория:Община Перник]] fgtqi4cto8ztpnruz3gmg5pdo8k99bm 0 768042 12876805 11330596 2026-04-10T16:46:35Z PaleoWolf 381188 12876805 wikitext text/x-wiki {{Произведение на изкуството | файл = | описание = | вид = паметник | автор = | година = | материал = | ширина = | височина = 3 m (височина) | музей = | град = Планиница (област Перник){{!}}Планиница | държава = България | сайт = }} '''Паметникът на Вергил Ваклинов''' в село [[Планиница (област Перник)|Планиница]] е издигнат в чест на граничара младши лейтенант [[Вергил Ваклинов]], загинал на 2 юли 1953 г. в престрелка с диверсанти на границата с Гърция, югозападно от село Марулево, по-късно преименувано на [[Ваклиново]], [[община Сатовча]].<ref name="Перник">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.pk.government.bg/subsection-319-content.html | заглавие = 4.8. Паметник на граничара мл.лейтенант Вергил Ваклинов, загинал на 02.07.1953 г. | достъп_дата = 25 декември 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Областна администрация Перник | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Направен е [[Бюст (паметник)|бюст]] от гранит, поставен върху висок 3 m и широк 1 m постамент.<ref name="Перник"/> {{Мъниче|България}} == Източници == <references /> [[Категория:Военни паметници в България]] [[Категория:Област Перник]] 97unmkqywq23st7p77wjyahelx3svxv 0 768043 12876807 12839666 2026-04-10T16:47:37Z PaleoWolf 381188 12876807 wikitext text/x-wiki {{Произведение на изкуството | файл = | описание = | вид = паметник | автор = | материал = [[гранит]] | ширина = | височина = 5 m (височина) | музей = | град = Расник | държава = България | сайт = }} '''Войнишкият паметник''' в село [[Расник]], [[област Перник]] е издигнат в памет на загиналите в [[Балканска война|Балканската]], [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата]], [[Първа световна война|Първата]] и [[Втора световна война|Втората световни войни]].<ref name="Перник">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.pk.government.bg/subsection-318-content.html | заглавие = 4.7. Паметници на загиналите във войните 1912 – 1913, 1915 – 1918 г., 1944 – 1945 г., с. Расник | достъп_дата = 25 декември 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Областна администрация Перник | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Изграден е от [[гранит]], с височина 5 m. На четирите страни на паметника са направени постаменти, върху които са поставени снарядни гилзи. Върху паметника е монтиран [[Кръст за храброст]]. Открит е през 1932 г. и е осветен от владика Софроний. По-късно са изградени два по-малки паметника, от двете му страни, които са посветени на загиналите във Втората световна война. Те са от варовик с височина 2 m.<ref name="Перник"/> == Списък на загиналите == На паметника са изписани имената на загиналите във войните.<ref name="Перник"/> * Младши подофицер Димитър Апостолов * Редник Евлоги Николов * Редник Максим Дамянов * Редник Георги Атанасов * Редник Захари Иванов * Редник Георги Андреев * Редник Лазар Иванов * Редник Васил Раденков * Редник Симе Господинов * Редник Борис Андонов * Редник Павел Петров * Редник Никола Георгиев * Редник Стоил Тодоров * Редник Арсо Николов * Редник Коста Гьорев * Редник Иван Дамянов * Редник Павел Ковачев == Източници == <references /> [[Категория:Паметници за Балканските войни в България]] [[Категория:Паметници за Първата световна война в България]] [[Категория:Паметници за Втората световна война в България]] [[Категория:История на община Перник]] ecegt44ok8tzeotfkx8glcnilwv3o0m 0 768046 12876808 12839686 2026-04-10T16:48:49Z PaleoWolf 381188 12876808 wikitext text/x-wiki {{Произведение на изкуството | файл = Egalnitsa-war-monument.jpg | описание = Паметникът, 2008 г. | вид = паметник | автор = | година = 19 март 1921 г. | материал = | ширина = | височина = 3,40 m (височина) | музей = | град = Егълница | държава = България | сайт = }} '''Войнишкият паметник''' в село [[Егълница]], [[област Перник]] е издигнат в памет на загиналите в [[Балканска война|Балканската]], [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата]] и [[Втора световна война|Втората световна войни]].<ref name="Перник">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.pk.government.bg/subsection-313-content.html | заглавие = 3.13. Паметник – костница в памет на падналите герои от с.Егълница през Великите войни 1912 – 1913 г. | достъп_дата = 25 декември 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Областна администрация Перник | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Изграден е от [[варовик|бигор]], с височина 3,40 m в основата е с формата на квадрат със страни по 1 m. Направен е в каменоделната работилница на Симион Минев село Калища и е открит на 19 март 1921 г.<ref name="Перник"/> == Списък на загиналите == На паметника са изписани имената на загиналите във войните.<ref name="Перник"/> * Младши подофицер Алекси Митов * Младши подофицер Никола Ст. Барбутски * Младши подофицер Пене Костадинов * Ефрейтор Иван Г. Соколов * Редник Костадин Димитров * Редник Илия Стойнев * Редник Димитър Георгиев * Редник Илия Велинов * Редник Васил Минев * Редник Георги Л. Диманов * Подофицер Иван В. Ананиев * Подофицер Крум П. Митков с. Извор * Подофицер Анани Л. Араклийски * Редник Петър А. Тренчев * Подофицер Георги Найденов * Ефрейтор Никола Костадинов * Редник Владимир М. Аризанов * Редник Христо Дяволски * Васил Митев * Георги Стефанов * Тодор Велинов * Иван Митев * Райчо Павлов * Петър Зарев * Георги Антониев * Стоил Николов * Кръсто Митев * Петър Павлов * Костадин Пенев * Глигор Данчев * Георги Митев * Никола Стоименов * Методи Ников * Милан Стойков * Симион Петров * Алекси Петров == Източници == <references /> [[Категория:Паметници за Балканските войни в България]] [[Категория:Паметници за Втората световна война в България]] [[Категория:Община Ковачевци]] 7rnxbrxij433tgtvxon9346be3o0gcj 0 768048 12876809 11343495 2026-04-10T16:49:56Z PaleoWolf 381188 12876809 wikitext text/x-wiki {{Произведение на изкуството | файл = | описание = | вид = паметник | автор = | година = 1986 г. | материал = | ширина = | височина = | музей = | град = Калище | държава = България | сайт = }} '''Паметникът на опълченците''' в село [[Калище]] е издигнат в памет на [[опълченци]]те от селото в [[Руско-турската война (1877-1878)|Руско-турската война]] от 1877 – 1878 г.<ref name="Перник">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.pk.government.bg/subsection-312-content.html | заглавие = 3.12. Паметник – костница в памет на опълченците от с. Калище участници в Руско-турската освободителна война 1877 – 1878 г. | достъп_дата = 25 декември 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Областна администрация Перник | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Представлява изсечена в горния край скала, на която са изписани имената на опълченците. Открит е през 1986 г.<ref name="Перник"/> * Димитър Петров Бачов – 5 дружина, 2 рота * [[Иван Гърков|Иван Николов Гърков]] – 4 дружина, 1 рота * Никола Петров Бачов – 6 дружина, 3 рота * Стоян Лазаров Комитски – 5 дружина, 3 рота * [[Тодор Стаменов|Тодор Стаменов Митев]] – 5 дружина, 4 рота == Източници == <references /> [[Категория:Военни паметници в България]] [[Категория:Област Перник]] [[Категория:Паметници за Руско-турската война (1877 – 1878) в България]] 102s549msudu8h6j6kwhl498pnnh3xf 0 768049 12876810 12839680 2026-04-10T16:50:47Z PaleoWolf 381188 12876810 wikitext text/x-wiki {{Произведение на изкуството | файл = | описание = | вид = паметник | автор = | година = 9 ноември 1925 г. | материал = | ширина = | височина = 3,30 m (височина) | музей = | град = Калище | държава = България | сайт = }} '''Войнишкият паметник''' в село [[Калище]], [[област Перник]] е издигнат в памет на загиналите в [[Балканска война|Балканската]], [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата]], [[Първа световна война|Първата]] и [[Втора световна война|Втората световни войни]].<ref name="Перник">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.pk.government.bg/subsection-310-310_pametnik___kostnica_v_chest_i_pamet_na_padnalite_geroi_ot_s_kalischa_1912_1918g.html | заглавие = 3.10. Паметник – костница в чест и памет на падналите герои от с. Калища 1912 – 1918 г. | достъп_дата = 25 декември 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Областна администрация Перник | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Изграден е от [[варовик|бигор]], с височина 3,30 m, ширина 1 m и дебелина 0,80 m. Направен е от Симион Минев, каменоделец от селото. Открит е на 29 ноември 1925 г.<ref name="Перник"/> == Списък на загиналите == На паметника е изписано „С нами Бог в чест и памет на падналите герои 1912 – 1918 г.“ и имената на загиналите във войните.<ref name="Перник"/> * Александър Ризов * Харалампи Митов * Анани Д. Спасов * Стоимен Николов * Петър Иванов * Милан Митов * Неделко Лазов * Никола Спасов * Тодор Андонов * Ненко Христов * Стоянчо Павлов * Стоянчо Алексов * Васил Стоилков * Владимир Георгиев * Стоимен Христов * Глигор М. Карпуски * Христо М. Карпуски * Стоимен Атанасов * Костадин Димитров * Стефан Михалков * Никола Георгиев * Станимир А. Канин * Георги Б. Павлов == Източници == <references /> [[Категория:Паметници за Балканските войни в България]] [[Категория:Паметници за Първата световна война в България]] [[Категория:Паметници за Втората световна война в България]] [[Категория:Община Ковачевци]] 24d3hsd6af4iuqmrmzv6ff287q1llmq 0 768177 12876691 12874788 2026-04-10T15:06:30Z Rumensz 125859 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда за най-добра чуждестранна книга]] → [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] 12876691 wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Колъм Маккан | име-оригинал = | снимка = Colum McCann Speaking2.jpg | описание = Колъм Маккан, 2009 г. | място на раждане = [[Дъблин]], [[Ирландия]] | място на смърт = | работил = [[писател]], [[журналист]] | националност = {{Ирландия}}<br/>{{USA}} | период = 1993 - | жанрове = [[драма]], [[мемоари]], документалистика | теми = | направление = | известни творби = | награди = [[Файл:Ordre des Arts et des Lettres Chevalier ribbon.svg|40px|Кавалер на Френския орден на изкуството]] (2009) | повлиян = [[Майкъл Ондатджи]], [[Джон Бергер]], [[Дон ДеЛило]], [[Ел Доктороу]], [[Тони Морисън]], [[Една О'Брайън]], [[Бенедикт Кийли]] | повлиял = | брак = Алисън Хоук (1992 – ) | деца = Изабела, Джон Майкъл, Кристиян | сайт = {{URL|http://colummccann.com/}} }} {{Уикицитат|Колъм Маккан}} '''Колъм Маккан''' ({{lang|en|Colum McCann}}) е ирландски [[журналист]] и [[писател]] на произведения в жанра драма, биография и документалистика. Определян е от световните медии за един от най-добрите съвременни ирландски автори. == Биография и творчество == Колъм Маккан е роден на 28 февруари 1965 г. в Дъблин, Ирландия. Следва журналистика в Дъблински технологичен институт. Едновременно работи като младши кореспондент на „The Irish Press Group“ и има собствена рубрика в „Evening Press“ до 21-годишна възраст. Пише и за „Herald“ и „Connaught Telegraph“. През 1986 г. се премества в САЩ и работи за кратко в Хианис, Масачузетс. В периода 1986 – 1988 г. кара велосипед из САЩ, изминавайки повече от 12 000 километра. ез 1988 г. се премества в Тексас, където работи като възпитател по програма за непълнолетни престъпници и като управител на апартаменти. Следва аспирантура в Тексаския университет в Остин и е приет в „Phi Beta Kappa“. През 1992 г. се жени за Алисън Кристън Хоук. В периода 1993 – 1994 г. живеят в Япония, където той преподава английски език. Там започва да пише разкази. През 1994 г. те се преместват в Ню Йорк. Имат три деца – Изабела, Джон Майкъл и Кристиян. Първата му книга „Fishing the Sloe-black River“ (''Риболов на река Слей-блак'') е издадена през 1994 г. През 1996 г. е екранизирана в едноименния късометражен филм с участието на Джон Кавана и Франк Кели. Първият му роман „Songdogs“ (''Кучешки песни'') е издаден през 1995 г. През 2000 г. по негова история е направен филма „Когато падне небето“ с участието на [[Джоан Алън]], Патрик Бергин и [[Лиъм Кънингам]]. През 2009 г. е издаден романа му „Нека големият свят се върти“. Обявен е за книга на годината от Amazon.com, „Observer“, „Financial Times“, и „Гардиън“. Романът е отличен Националната награда за книга на САЩ през 2009 г., както и с Дъблинска литературна награда „Импак“ за 2011 г., отличието Кавалер на Френския орден на изкуството, наградите „Ambassador“ и „Deauville“, и наградата за най-добър чуждестранен роман за 2010 г. в Китай. Романът му „TransAtlantic“ от 2013 г. също става бестселър и получава няколко международни награди, наградата „Mondello Citta de Palermo“ в Италия. Сюжетите на творбите му имат международна по обхват и география – темите му варират от бездомни хора в тунелите на метрото в Ню Йорк, през неволите в Северна Ирландия, до последиците от 11 септември, и поетично изследване на живота и културата на ромите в Европа. Произведенията му са преведени на над 40 езика по света. Той е преподавател по творческо писане в програмата за специалността магистър по изящни изкуства в „Хънтър Колидж“ в Ню Йорк. Негови статии са публикувани в „[[Ню Йорк Таймс]]“, „[[Ню Йоркър]]“, Esquire, Paris Review, [[The Atlantic|The Atlantic Monthly]], Granta, и в други международни издания. Член е на Американската академия за изкуства и писма от 2017 г., както и на ирландската асоциация на художниците „Aosdana“. През 2012 г. получава почетната степен „доктор хонорис кауза“ от Дъблинския технологичен институт, а през 2013 г. от Университета Куинс, Белфаст. Активно участва в благотворителни организации в Ню Йорк и Ирландия, и особено като съосновател през 2013 г. на глобалната благотворителна организация Narrative 4 (''narrative4.com''). Колъм Маккан живее със семейството си в Ню Йорк. == Произведения == === Самостоятелни романи === * Songdogs (1995) * This Side of Brightness (1998) * Dancer (2002) – художествена биография на [[Рудолф Нуреев]] * Zoli (2006) * Let the Great World Spin (2009)<br/>'''''Нека големият свят се върти''''', изд.: „[[Жанет 45]]“, Пловдив (2012, 2018), прев. Жени Колева * TransAtlantic (2013) * Apeirogon (2020) === Сборници === * Fishing the Sloe-black River (1994) * Everything In This Country Must (2000) * From the Republic of Conscience (2009) – [[Мейв Бинчи]], [[Джон Бойн]], [[Джон Конъли]], [[Роди Дойл]], [[Шеймъс Хийни]], [[Дженифър Джонстън]], [[Нийл Джордан]], [[Франк Маккорт]] и [[Колъм Тойбин]] * Thirteen Ways of Looking (2015) === Документалистика === * 365 Days in Ireland Calendar 2010 (2009) * Letters to a Young Writer (2017) === Екранизации === * 1996 Fishing the Sloe-Black River * 2000 [[Когато падне небето]], When the Sky Falls * 2004 Everything in This Country Must == Източници == <references /> * {{икона|en}} [https://www.fantasticfiction.com/m/colum-mccann/ Биография и библиография във „Fantasticfiction“] * {{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/14080.Colum_McCann Биография и библиография] в „[[Goodreads]]“ * {{икона|en}} [http://colummccann.com/about-colum/ Биография в официалния сайт] * {{икона|en}} [https://www.encyclopedia.com/arts/educational-magazines/mccann-colum-1965 Биография и библиография в „Encyclopedia.com“] * {{икона|en}} [https://prabook.com/web/colum.mccann/359783 Биография в „Prabook“] == Външни препратки == * {{Official website|http://colummccann.com/}} на Колъм Маккан * {{imdb name|0564847|Колъм Маккан}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература}} {{СОРТКАТ:Маккан, Колъм}} [[Категория:Ирландски писатели]] [[Категория:Ирландски журналисти]] [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] [[Категория:Родени в Дъблин]] [[Категория:Доктор хонорис кауза]] hrq7e2h5bp0cpsoan7bbz4wemhb9nfk 0 768768 12876706 12874796 2026-04-10T15:07:14Z Rumensz 125859 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда за най-добра чуждестранна книга]] → [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] 12876706 wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Колъм Тойбин | име-оригинал = | снимка = Colm toibin 2006.jpg | описание = Колъм Тойбин, 2006 г. | псевдоним = | място на раждане = [[Енискорти]], [[Уексфорд (графство)|Уексфорд]], [[Ирландия]] | място на смърт = | работил = [[писател]], [[поет]], [[драматург]], [[журналист]], [[сценарист]], литературен критик | националност = {{Ирландия}} | период = 1985 – | жанрове = [[драма]], [[любовен роман]], [[пътепис]], [[мемоари]], документалистика | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = | награди = „[[Грегор фон Рецори (награда)|Грегор фон Рецори]]“ | повлиян = [[Ърнест Хемингуей]], [[Хенри Джеймс]] | повлиял = | сайт = {{URL|http://www.colmtoibin.com/}} }} {{Уикицитат|Колъм Тойбин}} '''Колъм Тойбин''' ({{lang|en|Colm Tóibín}}) е ирландски [[журналист]], [[драматург]], [[сценарист]], литературен критик, поет и [[писател]] на произведения в жанра драма и документалистика. В България е издаван е като '''Колм Тойбин'''. == Биография и творчество == Колъм Тойбин е роден на 30 май 1955 г. в Енискорти, графство Уексфорд, Ирландия, в семейството на Брид и Майкъл Тойбин. Дядо му е бил член на ИРА и участва в бунта през 1916 г. в Енискорти, за което е интерниран във Фронгоч в Уелс. Баща му е учител, член на [[Фиана Файл]], и умира, когато Колъм е 12-годишен. Завършва средно образование през 1972 г. в [[пансион]]а „Сейнт Питър“ в Уексфорд. Следва в Университетския колеж в Дъблин, който завършва с бакалавърска степен през 1975 г. След дипломирането си заминава за [[Барселона]], където пребивава в периода 1975 – 1978 г. и преподава английски език. Престоят му там го вдъхновява за две от книгите му, романът „Югът“ и документалната „Поклон пред Барселона“. Завръща се в Ирландия през 1978 г., за да следва за магистърска степен, но не завършва започвайки кариера в журналистиката. Работи като журналист в „In Dublin“, „Hibernia“ и „Sunday Tribune“. В периода 1982 – 1985 г. е главен редактор на списание „Magill“. През 1985 г. пътува из Африка и Южна Америка. Продължава да работи като журналист, както в Ирландия, така и в чужбина, пишейки за „London Review of Books“, наред с други публикации. Първата му документална книга „Seeing Is Believing“ (''Да видиш и преживееш'') е издадена през 1985 г. Неговата журналистика от 80-те години е събрана в „Процесът на генералите“. Другата му работа като журналист и пътешественик включва „Разходка по ирландската граница“, „Кръстният знак“ и „Пътувания в католическа Европа“. Първият му роман „The South“ (Югът) е издаден през 1990 г. и представя историята на жена, която изоставя брака и малкия си син и тръгва на пътешествие към самооткриване за цял живот. Следват романите „Хедър пламтящ“ (1992), „Историята на нощта“ (1996) и „Светът на Блекуотър“ (1999). Петият му роман „Господарят“ (2004) е художествен разказ за части от живота на писателя [[Хенри Джеймс]]. През 2009 г. е издаден романът му „Бруклин“, история за жена, която емигрира от Енискорти в Бруклин през 50-те години. През 2015 г., по сценарий на [[Ник Хорнби]], романът е екранизиран в [[Бруклин (филм)|едноименния филм]] с участието на [[Сърша Ронан]] и [[Донал Глийсън]]. В произведенията си писателят изследва няколко основни линии, изобразяващи ирландското общество, живота в чужбина, процеса на творчество и запазването на личната идентичност. За творбите си получава множество награди, включително ирландската награда PEN през 2011 г. за приноса му в ирландската литература. Колъм Тойбин е бил резидент писател в Тексаския университет в Остин, в периода 2009 – 2011 г. е преподавал в Принстънския университет, и наследява [[Мартин Еймис]] като професор по творческо писане в [[Манчестърски университет|университета в Манчестър]] през 2011 г. Работи като професор преподавател по хуманитарни науки в [[Колумбийския университет]] в Манхатън, а през 2017 г. е определен за канцлер (ректор) на университета в Ливърпул. Член е на Кралското литературно общество и е член на Американската академия за изкуства и науки от 2016 г. Президент е ъна Седмицата на писателите в Листоуел и е член на Управителния съвет на Друидския театър. Получава почетната степен „доктор хонорис кауза“ от Университета в Олстър, Университетския колеж в Дъблин, Университета на Източна Англия и Отворения университет. Колъм Тойбин е открит гей. През 2019 г. говори за преживян рак на тестисите, който има множество разсейки. Живее в Дъблин. == Произведения == Самостоятелни романи * The South (1990) * The Heather Blazing (1992) * The Story of the Night (1996)<br/>'''''Разказът на нощта''''', изд. „Епсилон“ (2004), прев. Ралица Кариева * The Blackwater Lightship (1999)<br/>'''''Светлина в черната вода''''', изд. „Епсилон“ (2002), прев. * The Master (2004) – награда „Импак“<br/>'''''Маестрото''''', изд.: [[Прозорец (издателство)|ИК „Прозорец“]], София (2006), прев. Боряна Семкова-Вулова * The Testament of Mary (2012)<br/>'''''Заветът на Мария''''' : откъс, сп. „[[Съвременник]]“ (2014), прев. Мариана Мелнишка * Nora Webster (2014) – награда „Хауторден“<br/>'''''Нора Уебстър''''', изд. „[[Ай Си Ю]]“ (2020), прев. Елка Виденова * House of Names (2017) * The Magician (2021)<br/>'''''Вълшебника''''', изд. „[[Ай Си Ю]]“ (2023), прев. Елка Виденова === Поредица „Хотелът на Финбар“ (''Finbar's Hotel'') === * Finbar's Hotel (1997) – с [[Дърмът Болджър]], Роди Дойл, [[Ан Енрайт]], [[Хюго Хамилтън]], [[Дженифър Джонстън]] и Джоузеф О'Конър === Поредица „Айлиш Лейсир“ (''Eilis Lacey'') === # Brooklyn (2009) – награда „Коста“<br/>'''''Бруклин''''', изд.: „[[Жанет 45]]“, Пловдив (2016), прев. Бистра Андреева # Long Island (2024) === Новели === * The Use of Reason (2006) * The Shortest Day (2020) * A Long Winter (2025) === Пиеси === * Beauty in a Broken Place (2004) * Pale Sister (2019) === Сборници === * Mothers and Sons (2006)<br/>'''''Майки и синове''''', изд. „[[Ай Си Ю]]“ (2024), прев. Елка Виденова * From the Republic of Conscience (2009) – с [[Мейв Бинчи]], [[Джон Бойн]], [[Джон Конъли]], [[Роди Дойл]], [[Шеймъс Хийни]], [[Дженифър Джонстън]], [[Нийл Джордан]], [[Колум Маккан]] и [[Франк Маккорт]] * The Empty Family (2010)<br/>'''''Празното семейство''' : разкази'', изд.: „[[Жанет 45]]“, Пловдив (2017), прев. Елка Виденова * The News from Dublin (2026) === Документалистика === {{колони|2| * Seeing Is Believing (1985) * Walking Along the Border (1987) – преиздаден през 1994 г. като „Bad Blood“ * Homage to Barcelona (1990) * Dubliners (1992) * The Sign of the Cross (1994) * The Trial of the Generals : Selected Journalism, 1980 – 1990 (1995) * The Guinness Book of Ireland (1995) – с Бернард Лофлин * Kilfenosa Teaboy (1996) * Joseph Grigely (1997) * The Modern Library (1999) – с Кармен Калил * The Irish Famine (1999) – с Диърмейд Ферейтър * On the Edge (1999) * Love in a Dark Time (2001) * Lady Gregory's Toothbrush (2002) * New Ways to Kill Your Father (2006) * All a Novelist Needs (2010) * A Brief Guide to the Modern Library (2011) – с Кармен Калил * A Guest at the Feast (2011) * New Ways to Kill Your Mother (2012) * On Elizabeth Bishop (2015) * Henry James and American Painting (2017) – с Деклан Кийли и Марк Симпсън * Mad, Bad, Dangerous to Know (2018) * Prodigal Fathers (2018) }} === Екранизации === * 2004 The Blackwater Lightship * 2014 A Priest in the Family * 2015 [[Бруклин (филм)|Бруклин]], Brooklyn * 2015 El testament de la Rosa – документален, по пиесата „The Testament of Mary“ * 2016 María conversa – документален * 2017 [[Завръщане в Монтаук]], Return to Montauk – сценарий == Източници == <references /> * {{икона|en}} [https://www.fantasticfiction.com/t/colm-toibin/ Биография и библиография във „Fantasticfiction“] * {{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/1351903.Colm_T_ib_n Биография и библиография] в „[[Goodreads]]“ * {{икона|en}} [https://www.britannica.com/biography/Colm-Toibin Биография] в „[[Енциклопедия Британика]]“ * {{икона|en}} [https://www.theguardian.com/profile/colm-toibin Профил в „The Guardian“] * {{икона|en}} [http://www.colmtoibin.com/content/biography Биография в официалния сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210107192336/http://www.colmtoibin.com/content/biography |date=2021-01-07 }} * {{икона|en}} [http://enniscorthytourism.com/enniscorthy-home-of-brooklyn/colm-tobin/ Биография в „Enniscorthy Tourism“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210107230451/http://enniscorthytourism.com/enniscorthy-home-of-brooklyn/colm-tobin/ |date=2021-01-07 }} == Външни препратки == * {{Official website|http://www.colmtoibin.com/}} на Колъм Тойбин * {{imdb name|1460386|Колъм Тойбин}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература}} {{СОРТКАТ:Тойбин, Колъм}} [[Категория:Ирландски писатели]] [[Категория:Ирландски драматурзи]] [[Категория:Ирландски журналисти]] [[Категория:Ирландски поети]] [[Категория:Ирландски автори на разкази]] [[Категория:ЛГБТ писатели]] [[Категория:ЛГБТ журналисти]] [[Категория:Гей писатели]] [[Категория:Носители на награда „Грегор фон Рецори“]] [[Категория:Носители на награда „Малапарте“]] [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] [[Категория:Доктор хонорис кауза]] opz590ebil1pofxkd8yqts95f6cab9q 0 768803 12876692 12874785 2026-04-10T15:06:32Z Rumensz 125859 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда за най-добра чуждестранна книга]] → [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] 12876692 wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Хишам Матар | име-оригинал = | снимка = Hisham Matar.jpg | описание = Хишам Матар, 2011 г. | място на раждане = [[Ню Йорк]], [[САЩ]] | място на смърт = | работил = [[писател]] | националност = {{USA}} | период = 2006 – | жанрове = [[драма]], [[мемоари]] | теми = | направление = | дебют = | известни творби = | награди = [[Файл:Gen pulitzer.jpg|40px|„Пулицър“]] [[Пулицър]] (2017)<br>„[[Грегор фон Рецори (награда)|Грегор фон Рецори]]“ | повлиян = | повлиял = | брак = Даяна Матар (? – ) | деца = | сайт = {{URL|http://www.hishammatar.com/}} }} {{Уикицитат|Хишам Матар}} '''Хишам Матар''' ({{lang|en|Hisham Matar}}; {{lang|ar|هشام مطر}}) е американско-английско-либийски преподавател и [[писател]] на произведения в жанра драма и мемоари, виден представител на съвременната либийска литература. == Биография и творчество == Хишам Матар е роден през 1970 г. в Ню Йорк, САЩ, където баща му работи за либийската делегация към Обединените нации. По-малкият е двамата сина. Баща му Джабала Матар е смятан за дисидент, затова че изказва мнение срещу преврата на полковник [[Муамар Кадафи]] през 1969 г. Не след дълго семейството се връща в Триполи, където прекарва шест години. През 1979 г. баща му е обвинен в реакционизъм спрямо либийския революционен режим и принуден да потърси убежище в Египет с цялото семейство. Хишам и по-големият му брат Зиад завършват средното си образование в Кайро, след което заминават през 1986 г. да учат в Европа, съответно във Англия и Швейцария. От съображения за сигурност, крият истинската си самоличност – представят се за синове на баща египтянин и майка американка, за да оправдаят арабския си вид и американския английски. През 1990 г. баща му е отвлечен в [[Кайро]] и се води безследно изчезнал. През 1996 г. семейството получава две писма с почерка на бащата, в които той пише, че отговорността за отвличането му е на Египетската тайна полиция ([[Мухабарат (Египет)|Мухабарат]]), която го предава на либийския режим и той е затворен в прословутия затвор „Абу Салим“ в Триполи. Хишам Матар следва архитектура и получава магистърска степен по модерен дизайн от колежа „Голдсмит“ на [[Лондонския университет]]. След дипломирането си започва да пише поезия и експериментира в театъра. Започва да пише първия си роман в началото на 2000 г. Първият му роман „Мъжка страна“ е издаден през 2006 г. Той описва близка до живота на самия автор: бащата на деветгодишния Сюлейман е арестуван и хвърлен в либийски затвор заради политическите си убеждения и дейност, но след като е жестоко малтретиран успява да се завърне при семейството си. Романът е преведен на над 30 езика по света. Получава наградата за първа книга на „Гардиън“, наградата на британските писатели, наградата „Ондатджи“ на Кралското литературно общество, италианската награда Премио Валомброза и наградата за арабско-американска книга. През 2011 г. е издаден романът му „Анатомията на едно изчезване“. Той също третира темата за връзката баща – син, както вплита въпроси като загуба, отсъствие и политическа тирания. Мемоарната му книга „The Return“ (''Завръщането'') е издадена през 2016 г. За нея през 2017 г. е удостоен с наградата „[[Пулицър]]“ за автобиография, наградата „Фолио“, както и други престижни награди. Хишам Матар живее със семейството си в Лондон. == Произведения == === Самостоятелни романи === * In the Country of Men (2006) – награда „[[Грегор фон Рецори (награда)|Грегор фон Рецори]]“<br/>'''''Мъжка страна''''', изд.: „[[Ай Си Ю]]“, София (2018), прев. Надежда Розова * Anatomy of a Disappearance (2011)<br/>'''''Анатомията на едно изчезване''''', изд.: „[[Ай Си Ю]]“, София (2017), прев. Надежда Розова === Документалистика === * The Return (2016) – мемоари, награда „Пулицър“ за автобиография * A Month in Siena (2019) – мемоари == Източници == <references /> * {{икона|en}} [https://www.fantasticfiction.com/m/hisham-matar/ Биография и библиография във „Fantasticfiction“] * {{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/35807.Hisham_Matar Биография и библиография] в „[[Goodreads]]“ * {{икона|en}} [http://www.hishammatar.com/ Биография в официалния сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210109060627/http://www.hishammatar.com/ |date=2021-01-09 }} * {{икона|en}} [https://www.encyclopedia.com/arts/educational-magazines/matar-hisham-1970 Биография и библиография в „Encyclopedia.com“] * {{икона|en}} [https://literature.britishcouncil.org/writer/hisham-matar Биография и библиография в „British Council“] * {{икона|en}} [https://www.festivaletteratura.it/en/2020/guests/hisham-matar Биография в „Mantova Festival Internazionali“] == Външни препратки == * {{Official website|http://www.hishammatar.com/}} на Хишам Матар * {{imdb name|4735625|Хишам Матар}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература}} {{СОРТКАТ:Матар, Хишам}} [[Категория:Американски писатели]] [[Категория:Носители на награда „Пулицър“]] [[Категория:Носители на награда „Грегор фон Рецори“]] [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] rw131nbik8up7vce1urgj96u1jac8ry 0 773696 12876754 12810671 2026-04-10T15:54:31Z Мико 4542 12876754 wikitext text/x-wiki '''Душановите грамоти за даренията на протосеваст Хрельо''' от 1332 г. и 1336 г. са два дарствени [[хрисовул]]а с еднотипно съдържание, които се съхраняват в архива на [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]]. Приписани на сръбския крал [[Стефан Душан]], двата документа разрешават на протосеваст [[Хрельо]] да стане част от манастирското братство на Хилендар и потвърждават направеното от него дарение на имоти в [[Струмишко]] и [[Щип]] в полза на Хилендарския манастир. В историческата наука няма единно мнение около въпроса за автентичността и точната датировка на двете грамоти. Надделява обаче мнението, че те са изфабрикувани в Хилендар през втората половина на XIV век., за да послужат на манастира в имотните му спорове с неговите съседи. == Грамота от 1332 г. == Първият вариант на грамотата се съхранява в Хилендарския манастир под инвентарен номер 15. Написана е с черно мастило върху пергаментен лист с размер 365 mm x 645 mm. Заедно с кралския подпис текстът на грамотата заема 60 реда. Писмото ѝ е унициално. С червено мастило са изписани инициалът в началото на текста, кралският подпис в края, кръстовете пред и след подписа, първата буква на думата ''слово'' на ред 43 и цялата думата ''слово'' на ред 51.{{sfn|Петровић|2014|с=4}} Грамотата няма печат, но след текста има пет прореза за прекарване на връв с кралски печат.<ref>{{harvnb|Славева|Мошин|1988|p=132}}</ref> За дата на грамотата е посочена 6 май, година 6840 [[от сътворението на света]], [[индикт]] 11. Посочен е и писарят – логотет Хърс. Годината отговаря на 1332 г.{{sfn|Петровић|2014|с=21}} Поради неяснота в начина, по който годината на грамота No. 15 е изписана с кирилски буквени съответствия на цифрите, дълго време тя не е била разчитана еднозначно.{{sfn|Петровић|2014|с=21}} В някои по-стари издания, като „Законски споменици“ на [[Стоян Новакович]], за година на нейното написване е посочена 1328 г., а за неин автор е смятан [[Стефан Дечански]].{{sfn|Новаковић|1912|с= 399 – 401}}{{sfn|Петровић|2014|с=4 – 5}} Други автори разчитат годината като 6842{{sfn|Ћирковић|1982|с=106}}<ref>{{harvnb|Славева|Мошин|1988|p=132}}</ref>, което отговаря на 1334 г.<ref>{{harvnb|Славева|Мошин|1988|p=132}}</ref>{{sfn|Петровић|2014|с=21}} == Грамота от 1336 г. == [[File:Душанова грамота на Хрельо за църквата на Свети Архангел Михаил, 1336.jpg| мини|200px|Грамотата на Стефан Душан от 1336 (ХИЛ. 16)]] Втората грамота за Хрельовите дарения се съхранява в архива на Хилендар под сигнатура 16. Написана е с черно мастило върху пергаментен лист с ширина 400 – 402 mm и дължина 764 mm. Заедно с кралския подпис текстът на грамотата заема 68 реда. Писмото ѝ е унициално. С червено мастило са изписани инициалът в началото на текста, кралският подпис в края, кръстовете пред и след подписа, думата ''слово'' на ред 52 и 61. Грамотата е датирана в година 6844, XI индикт, 6 май. Годината отговаря на 1336 г., но както и в предходния вариант тя не съвпада с индикт XI, който се е падал през 1343 г. Не е посочено и името на писаря. Грамотата е снабдена с оригинален златен печат на Стефан Душан, закрепен на червена връв. Върху аверса на печата в цял ръст, стъпил върху подножник, е изобразен св. Стефан Първомъченик с ореол около главата, в дясната си ръка държи кандило, а в лявата – потир. Легендата в полето гласи: {{кирилица|†СТИ СТЕФАНЕ ПРВОЧ(К) ОРГ}} (''СВЕТИ СТЕФАН ПЪРВОМЪЧЕНИК ОРГ''). Върху реверса на печата, застанал върху подножник, е изобразен кралят в цял ръст с корона на главата, в дясната ръка държи скиптър с троен кръст, а лявата си ръка е поставил на гърди. Легендата в полето гласи: {{кирилица|† Ѡ ХСТЕ БОꙀЕ ПРВОВЕРНИ ЦАРЕ СТЕФАНЕ И СЕ ꙀМЛИ СРПС}}. == Текст на грамотите == {| class="wikitable" style="text-align:justify" ! style="width:50%" | Хил. 15 ! style="width:50%" | Хил. 16 |- style="vertical-align:top" | Нещо благочестиво, много приятно и похвално за всички христолюбиви царе и крале е това да обичат и да имат горещо желание към светите и божествени църкви, в които са изписани образите на Богочовека и на Неговите светии. Защото царят се украсява с венец, с многоценни камъни и бисер, но също така и с благочестие и вяра към Бога, и с почитание към светите Негови църкви. Поради това и моето кралство, което владее по помазание от Бога и по апостолското предание престола на светопочиналите крале, и заради благочестивата християнска вяра и топлата обич към Бога, и почитание към светите Негови църкви и към божествения Негов образ, и към всичките Негови светии, но най-много за обновление, помен и милостиня на светопочиналите сръбски крале, първопрестолници на престола сръбски.<br>Заради всичко това и аз, рабът Христов Стефан Четвърти, в Христа Бога верен крал и самодържец на всички сръбски земи и честник на гръцката страна, и кралство ми, по онзи закон и предание от векове, имайки много дръзновение и надежда към светия и божествен храм на пречистата наша владичица Богородица и чудотворителница в Света гора Атонска, наречен Хилендар, падам и се моля: „Млосърдни очи взри на смирената моя душа“. А ти си, госпожо моя, по милост на Сина твой човеколюбива; величая и прославям пресветото име твое, за дома на славата твоя полагам грижа, колкото ми е възможно, в желанието си да изпълня всичко за пречестния дом твой.<br>По волята и с помощта на пречистата Богородица дойде пред кралство ми верният и възлюбен властелин на кралство ми протосеваст Хрельо с честния игумен на пречистата „Богородица Хилендарска“ на нашето отечество кир Арсений, с духовника на кралство ми отец Амфилохий и с честните старци и каза на кралство ми как е построил манастира [[Свети Архангел Михаил – Фитията|„Свети Архангел“]] в град Щип и е направил със свой труд всякакви църковни уредби, и поиска да постави тази църква под властта на „Света Богиродица Хилендарска“. И видя кралство ми неговото всесърдечно благоразположение към пречистата „Богородица Хилендарска“, и обеща кралство ми да изпълни цялата негова воля и желание, като да е кралство ми ктитор на тази света църква, и да бъде тази църква под властта на „Света Богородица Хилендарска“ в покоище на игумена и братята, в помен на правоверния властелин на кралството ми протосеваст Хрельо и да е брат на божествения манастир „Света Богородица Хилендарска“ на нашето отечество и каквото е подарил, да е неотемлимо от никого вовеки.<br>В града 8 къщи и заселката [[Карбинци (община Карбинци)|Карбинци]] с всички синори. И търгът в Щип. И в [[Лакавица (историко-географска област в Северна Македония)|Лъкавица]] село Бряст, село [[Сухо гърло (община Щип)|Сухогръло]], село [[Лесковица]], село Видче, другото [[Брест (община Щип)|Бряст]] през [[Крива Лакавица|Лъкавица]], село [[Калугерица (община Радовиш)|Калугерица]] и всичките тези горенаписани села с всичките правдини и синори на тези села. И в [[Ключ (село)|Ключ]] [[Конарене|Кунарани]], и със синора, както тече от планината потокът между Ключ и Кунарани, и на потока у [[Струмешница|Велика река]], и по онази страна на реката до Озрин, до могилата, към езерото, до овошните градини, към нивите, към Червен бряг, към големия дъб, направо в реката. И търгът в Свети Илия. И планината [[Беласица]], а междата ѝ е, както върви пътят от Ключ в планината, направо по пътя към върха, към [[Мътница (дем Синтика)|Мутница]] до Дебревник, до Иваново селище и до [[Шугово]], до Сула и до Пресек. Село [[Секирник]] и част от земята, която е държал [[Ласкар Котаниц]]. Селището [[Щука (село)|Щука]] и част от земята, която са държали гръцките прониари Тутко Асен, Ласкар Сидерофан, при Секирник до потока и над пътя, и под пътя, и под кръста. И планината [[Огражден]], и Драгулево, и под планините с цялата власт. И междите им: бродът Ставрак, надолу по Велика река, до Фругопулов брод, право до Василица и от Василица вдясно, до Велики камен, на скалите, през пътя за Глоден и на Букова раван, до Иванов кръст през Търхолево до Стоке, по Купиновец, до Нощен, до Горно Вяино, на Шабан, на Гаино вретено, на Сухо борие, до Туртел, на Студенец и до Суботинец, до Любиво, по пътя към Губинег, до Калугерица, до Долни брод към [[Безгачева река|Сухи лъки]] над Драгулево, по брезнишкия път, и към Белин, до Червен бряг, през реката по големия път надолу по хълма от дясната страна, право към могилата по пътя към прониаровата круша, по пътя за Мутен, и през пътя вдясно над кошарите на протосеваст Хрельо, където се влива Брезница у [[Турия (река в Северна Македония)|Турия]], по тази река у Ставрак.<br>И всички тези подари протосеваст Хрельо с милостта на кралство ми. И видя кралство ми неговото дарение, и кралство ми записа и утвърди със златопечатно СЛОВО на кралство ми за всяко утвърждение и пълна свобода. И да няма власт над метоха „Свети Архангел“ никой в земята на кралството ми, ни кефалия, ни севаст, ни псар. И да няма ни градозидание, ни градопазене, ни сенокос, ни плевене, ни жътва, ни вършитба, ни приселица. И да няма котел над тях. И на горенаписаните планини и зимовища номистра и планиниотик, всичко малко и голямо да си взима църквата „Света Богородица Хилендарска“, и да си е според църковния закон.<br>Поради това освободи кралство ми и утвърди със знамение и златопечатно слово на кралство ми, за да е твърдо и неотемлимо от никого вовеки. Обаче и след смъртта на кралство ми, когото Бог благоволи да господства, или син на кралство ми, или сродник на кралство ми, или когото Бог би дал, това златопечатно слово на кралство ми никой да не повреди, но още повече да потвърди. Ако ли някой дръзне поради подбуда на дявола да повреди или отмени от нещата, записани от мен, Стефан крал, тогози да убие Господ Бог и пречистата Богиродица и чудотворица Хилендарска, и да го убие силата на Честния и животворен кръст Христов, и да бъде проклет от 318-те свети отци никейски и от 12-е апостоли и четиримата евангелисти, и от свети Симеон и Сава, и да е причастен на Юда предателя и на казалите : кръвта Му да е на нас и на чедата наши.<br>И всичко гореказано омежди и отдели сам протосеваст Хрельо. И още приложи към това кралство ми в Струмица парче от Тетрагонитовата земя за помен на кралство ми, неотемлимо от никого довеки.<br>Всичко това записа и утвърди кралство ми на манастира на кралство ми Хилендар за всяко утвърждение известно и със златопечатното слово на кралство ми в лето 6840, индикт 11. Логотет Хърс писа в месец май, 6 ден. <p class="center">+ СТЕФАН В ХРИСТА ВЕРЕН И САМОДЪРЖАВЕН КРАЛ +</p> | Нещо благочестиво, много приятно и похвално за всички христолюбиви царе и крале е това да обичат и да имат горещо желание към светите и божествени църкви, в които са изписани образите на Богочовека и на Неговите светии. Защото царят се украсява с венец, с многоценни камъни и бисер, но също така и с благочестие и вяра към Бога, и с почитание към светите Негови църкви. Поради това и моето кралство, което владее по помазание от Бога и по апостолското предание престола на светопочиналите крале, и заради благочестивата християнска вяра и топлата обич към Бога, и почитание към светите Негови църкви и към божествения Негов образ, и към всичките Негови светии, но най-много за обновление, помен и милостиня на светопочиналите сръбски крале, първопрестолници на престола сръбски.<br>Заради всичко това и аз, рабът Христов Стефан, в Христа Бога верен крал и самодържец на всички сръбски земи и честник на гръцката страна, и кралство ми, по онзи закон и предание от векове, имайки много дръзновение и надежда към светия и божествен храм на пречистата наша владичица Богородица и чудотворителница в Света гора Атонска, наречен Хилендар, падам и се моля: „Млосърдни очи взри на смирената моя душа“. А ти си, госпожо моя, по милост на Сина твой човеколюбива; величая и прославям пресветото име твое, за дома на славата твоя полагам грижа, колкото ми е възможно, в желанието си да изпълня всичко за пречестния дом твой.<br>По волята и с помощта на пречистата Богородица дойде пред кралство ми верният и възлюбен властелин на кралство ми протосеваст Хрельо с честния игумен на пречистата „Богородица Хилендарска“ на нашето отечество кир Арсений, с духовника на кралство ми отец Амфилохий и с честните старци и каза на кралство ми как е построил манастира „Свети Архангел“ в град Щип и е направил със свой труд всякакви църковни уредби, и поиска да постави тази църква под властта на „Света Богиродица Хилендарска“. И видя кралство ми неговото всесърдечно благоразположение към пречистата „Богородица Хилендарска“, и обеща кралство ми да изпълни цялата негова воля и желание, като да е кралство ми ктитор на тази света църква, и да бъде тази църква под властта на „Света Богородица Хилендарска“ в покоище на игумена и братята, в помен на правоверния властелин на кралството ми протосеваст Хрельо и да е брат на божествения манастир „Света Богородица Хилендарска“ на нашето отечество и каквото е подарил, да е неотемлимо от никого вовеки.<br>И в града, в подградието 50 стаса парички с всичките правдини и купени земи (купленици), с нивите и лозята, и с водениците, и в това подградие търгът. И село Бряст с всички правдини и межди на това село. Село Сухогръло с всички правдини и межди. Село Лесковица. Село Видче и със заселките, с всички межди и правдини. И по другата страна на реката село [[Брест (община Щип)|Брестовица]], до Диви води и до Калугерица, и до Полице. И селището [[Шопур|Шепшорово]] с всички межди и правдини на това село. И в Ключ Кунарани, и със синора, както тече от планината потокът между Ключ и Кунарани, и на потока у Велика река, и по онази страна на реката до Озрин, до могилата, към езерото, до овошните градини, към нивите, към Червен бряг, към големия дъб, направо в реката. И търгът в Свети Илия. И планината Беласица, а междата ѝ е, както върви пътят от Ключ в планината, направо по пътя към върха, към Мутница до Дебревник, до Иваново селище и до Шугово, до Сула и до Пресек. Село Секирник и земята, която е държал Ласкар Котаниц, и земята, която са държали гръцките прониари [[Тутко Асен]], [[Ласкар Сидерофан]], при Секирник до потока и над пътя, и под пътя, и под кръста. И междите им: бродът Ставрак, надолу по Велика река, до Фругопулов брод, право до Василица и от Василица вдясно, до Велики камен, на скалите, през пътя за Глоден и на Букова раван, до Иванов кръст през Търхолево до Стоке, по Купиновец, до Нощен, до Горно Вяино, на Шабан, на Гаино вретено, на Сухо борие, до Туртел, на Студенец, и на Суботинец, до Любиво, по пътя към Губинег, до Калугерица, до Долни брод към Сухи лъки над Драгулево, по брезнишкия път, и към Белин, до Червен бряг, през реката по големия път надолу по хълма от дясната страна, право към могилата по пътя към прониаровата круша, по пътя за Мутен, и през пътя вдясно, където се влива Брезница у [[Турия (река в Северна Македония)|Турия]], по тази река у Ставрак.<br>И всички тези подари протосеваст Хрельо с милостта на кралство ми. И видя кралство ми неговото дарение, и кралство ми записа и утвърди със златопечатно СЛОВО на кралство ми за всяко утвърждение и пълна свобода. И да няма власт над метоха „Свети Архангел“ никой в земята на кралството ми, ни кефалия, ни севаст, ни псар. И да няма ни градозидание, ни градопазене, ни сенокос, ни плевене, ни жътва, ни вършитба, ни приселица. И да няма котел над тях. И на горенаписаните планини и зимовища номистра и планиниотик, всичко малко и голямо да си взима църквата „Света Богородица Хилендарска“, и да си е според църковния закон.<br>Поради това освободи кралство ми и утвърди със знамение и златопечатно слово на кралство ми, за да е твърдо и неотемлимо от никого вовеки. Обаче и след смъртта на кралство ми, когото Бог благоволи да господства, или син на кралство ми, или сродник на кралство ми, или когото Бог би дал, това златопечатно СЛОВО на кралство ми никой да не повреди, но още повече да потвърди. Ако ли някой дръзне поради подбуда на дявола да повреди или отмени от нещата, записани от мен, Стефан крал, тогози да убие Господ Бог и Пречистата Богиродица и чудотворица Хилендарска, и да го убие силата на Честния и животворен кръст Христов, и да бъде проклет от 318-те свети отци никейски и от 12-е апостоли и четиримата евангелисти, и от свети Симеон и Сава, и да е причастен на Юда предателя и на казалите : кръвта Му да е на нас и на чедата наши. И от мене, грешния Стефан крал, да не е благословен.<br>Записа се и утвърди в лето 6844, индикт XI, месец май, 6 ден. <p class="center">+ СТЕФАН В ХРИСТА ВЕРЕН И САМОДЪРЖАВЕН КРАЛ +</p> |} == За автентичността на грамотите == Най-голямо съмнение в автентичността на грамотите буди разминаването между посочените в тях години и индиктион 11, който се е падал през 1328 и 1343 г.{{sfn|Ћирковић|1982|с=106}} Това вероятно е дало основание на Новакович да датира първата грамота към 1328 г., когато обаче нито Стефан Душан управлява Сърбия, нито Струмица се намира в нейните граници. Проблемна е и тезата, че грамотите са създадени през май 1343 г., като се има предвид, че по това време Хрельо вече е бил покойник.{{sfn|Ћирковић|1982|с=106}} На критики не издържа и тезата, която приема датата 6 май 1336 г. за най-непроблематична за датиране на грамотите, тъй като няма сведения към тази дата игумен на Хилендар да е бил споменатият Арсений, който се споменава като такъв за първи път в документ от 1337 г., а през март 1335 г. игумен все още е Гервасий.{{sfn|Ћирковић|1982|с=106}} Това дава основание на някои изследователи да смятат, че грамотите са написани в Хилендар през 1343 г., но целенасочено са антедатирани към по-ранни години, за да може Хилендарският манастир да се позове на правото на първия при предявяване на претенциите си върху описаните Хрелини имоти. Освен това според една теза, застъпена от сръбските изследователи [[Владимир Мошин]] и [[Лидия Славева]], най-вероятно грамота No. 16 е автентичният кралски документ, въз основа на който е била изфабрикувана грамота No. 15.<ref>{{harvnb|Славева|Мошин|1988|p=133 – 134}}</ref> Според друго мнение, основаващо се на съпоставката на съдържанието на грамотите с това на други известни актове от XIV век, в които се споменават някои от изброените имоти в Щип, Струмишко и Беласица, двете грамоти най-вероятно са фалшификати, които съдържат интерполации на текстове на оригинални грамоти, съхранявани в Хилендар. Според тази теза двете Душанови грамоти са изфабрикувани през 70-те години на XIV век въз основа на оригинални сръбски и гръцки актове от 40-те години на XIV век, за да послужат на Хилендарския манастир в спора му с атонския манастир [[Свети Пантелеймон (Света гора)|„Свети Панталеймон“]], възникнал около границите на имотите им в Струмишката долина и Беласица. == Бележки == {{Reflist}} == Източници == * {{citation| last = Живойновић | first = Мирјана | url = http://www.doiserbia.nb.rs/img/doi/0584-9888/2008/0584-98880845205Z.pdf| title= Струмички метох Хиландара |journal = Зборник радова Византолошког института | volume = XLV | year = 2008| pages = 205 – 221 | doi=DOI:10.2298/ZRVI0845205Z}} * {{citation| last = Ћирковић | first = Сима | url = https://books.googleusercontent.com/books/content?req=AKW5QaeQIT9houAZJHzi-xCioI7x3eS-qJpZIjTPKQaJYqKl7wZnY4Up4vvz6Kvffxi2G0t0Uod8MdZyVcEaj-LhwS8QlqBN1FRccVzQhU9rcVAlxK7_ky-yi-7gkeCpj_c6aBpWKDVJztOyUc0UtPMgliA2B4ipThaSoAJwIHI8hbo3rtBjdB4pdDS02OH1C3ZhPSkwX0rX6uKTRo16bKS2Zuy--xVmYRYjJQks7wINUcr_X-8BBTmgVD1Txazg9LLtB_zlwMTyzxj3RmOtxrQF2XFoBB5uKDACeyScC6YCjEkQKqXWW0c| title= Хрелњин поклон Хиландару |journal = Зборник радова Византолошког института | volume = XXII | year = 1982| pages = 103 – 117}} * {{citation| last = Петровић | first = Владета | url =https://www.researchgate.net/profile/Vladeta-Petrovic/publication/279913366_Dve_hrisovulje_kralja_Stefana_Dusana_kojima_potvrduje_Hreljine_priloge_manastiru_Hilandaru_u_Stipu_i_Strumici/links/559d961408ae76bed0bb42b4/Dve-hrisovulje-kralja-Stefana-Dusana-kojima-potvrduje-Hreljine-priloge-manastiru-Hilandaru-u-Stipu-i-Strumici.pdf?origin=publication_detail | title = Две хрисовуље краља Душана којима потврђује Хрељине прилоге Хиландару | journal = Стари српски архив | volume = књ. 13 | year = 2014 | pages = 3 – 32}} * {{citation | last2 = Мошин | first2 = Владимир| last = Славева | first= Лидија| title = Српски грамоти од Душаново време| place = Прилеп |year = 1988| publisher =Институт за истражување на старословенската култура – Прилеп | author2-link=Владимир Мошин| author1-link=Лидия Славева}} * {{citation | last1 =Петров |first1 = Петър |last2 =Гюзелев | first2 = Васил | title = Христоматия по история на България| volume = Том 2| year = 1978 | publisher = Издателство Наука и култура |page = 228 – 229}} * {{citation| url =http://www.vremennik.biz/opus/BB/XIX/58351 | last = Korablev |first = B. | chapter= Actes de Chilandar slaves. Deuxième partie publiés par В. Korablev | series= Actes de l’Athos. V |title = Actes de Chilandar, publiés par le R. P. Louis Petit et В. Korablev| journal = ВИЗАНТІЙСКІЙ ВРЕМЕННИКЪ, Приложеніе къ XIX тому. № 1.| year =1915 |pages=458 – 461}} * {{citation| last = Синдик | first = Душан | title = Српска средњовековна акта у манастиру Хиландару | series = Хиландарски Зборник | volume = 10 | year = 1998| place = Београд | publisher = Српска академија наука и уметности| pages = 9 – 133}} {{Портал|Сърбия|Македония|История на България}} [[Категория:История на Македония]] [[Категория:История на Сърбия]] [[Категория:Исторически документи]] [[Категория:Хилендарски архив]] [[Категория:Извори за българската история]] [[Категория:История на Щип]] [[Категория:Стефан Душан]] [[Категория:1330-те в Европа]] [[Категория:Средновековни сръбски текстове]] c30boqgfcvwv6hvrwx9gzh7bm8sfquo 12876755 12876754 2026-04-10T15:54:49Z Мико 4542 12876755 wikitext text/x-wiki {{документ}} '''Душановите грамоти за даренията на протосеваст Хрельо''' от 1332 г. и 1336 г. са два дарствени [[хрисовул]]а с еднотипно съдържание, които се съхраняват в архива на [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]]. Приписани на сръбския крал [[Стефан Душан]], двата документа разрешават на протосеваст [[Хрельо]] да стане част от манастирското братство на Хилендар и потвърждават направеното от него дарение на имоти в [[Струмишко]] и [[Щип]] в полза на Хилендарския манастир. В историческата наука няма единно мнение около въпроса за автентичността и точната датировка на двете грамоти. Надделява обаче мнението, че те са изфабрикувани в Хилендар през втората половина на XIV век., за да послужат на манастира в имотните му спорове с неговите съседи. == Грамота от 1332 г. == Първият вариант на грамотата се съхранява в Хилендарския манастир под инвентарен номер 15. Написана е с черно мастило върху пергаментен лист с размер 365 mm x 645 mm. Заедно с кралския подпис текстът на грамотата заема 60 реда. Писмото ѝ е унициално. С червено мастило са изписани инициалът в началото на текста, кралският подпис в края, кръстовете пред и след подписа, първата буква на думата ''слово'' на ред 43 и цялата думата ''слово'' на ред 51.{{sfn|Петровић|2014|с=4}} Грамотата няма печат, но след текста има пет прореза за прекарване на връв с кралски печат.<ref>{{harvnb|Славева|Мошин|1988|p=132}}</ref> За дата на грамотата е посочена 6 май, година 6840 [[от сътворението на света]], [[индикт]] 11. Посочен е и писарят – логотет Хърс. Годината отговаря на 1332 г.{{sfn|Петровић|2014|с=21}} Поради неяснота в начина, по който годината на грамота No. 15 е изписана с кирилски буквени съответствия на цифрите, дълго време тя не е била разчитана еднозначно.{{sfn|Петровић|2014|с=21}} В някои по-стари издания, като „Законски споменици“ на [[Стоян Новакович]], за година на нейното написване е посочена 1328 г., а за неин автор е смятан [[Стефан Дечански]].{{sfn|Новаковић|1912|с= 399 – 401}}{{sfn|Петровић|2014|с=4 – 5}} Други автори разчитат годината като 6842{{sfn|Ћирковић|1982|с=106}}<ref>{{harvnb|Славева|Мошин|1988|p=132}}</ref>, което отговаря на 1334 г.<ref>{{harvnb|Славева|Мошин|1988|p=132}}</ref>{{sfn|Петровић|2014|с=21}} == Грамота от 1336 г. == [[File:Душанова грамота на Хрельо за църквата на Свети Архангел Михаил, 1336.jpg| мини|200px|Грамотата на Стефан Душан от 1336 (ХИЛ. 16)]] Втората грамота за Хрельовите дарения се съхранява в архива на Хилендар под сигнатура 16. Написана е с черно мастило върху пергаментен лист с ширина 400 – 402 mm и дължина 764 mm. Заедно с кралския подпис текстът на грамотата заема 68 реда. Писмото ѝ е унициално. С червено мастило са изписани инициалът в началото на текста, кралският подпис в края, кръстовете пред и след подписа, думата ''слово'' на ред 52 и 61. Грамотата е датирана в година 6844, XI индикт, 6 май. Годината отговаря на 1336 г., но както и в предходния вариант тя не съвпада с индикт XI, който се е падал през 1343 г. Не е посочено и името на писаря. Грамотата е снабдена с оригинален златен печат на Стефан Душан, закрепен на червена връв. Върху аверса на печата в цял ръст, стъпил върху подножник, е изобразен св. Стефан Първомъченик с ореол около главата, в дясната си ръка държи кандило, а в лявата – потир. Легендата в полето гласи: {{кирилица|†СТИ СТЕФАНЕ ПРВОЧ(К) ОРГ}} (''СВЕТИ СТЕФАН ПЪРВОМЪЧЕНИК ОРГ''). Върху реверса на печата, застанал върху подножник, е изобразен кралят в цял ръст с корона на главата, в дясната ръка държи скиптър с троен кръст, а лявата си ръка е поставил на гърди. Легендата в полето гласи: {{кирилица|† Ѡ ХСТЕ БОꙀЕ ПРВОВЕРНИ ЦАРЕ СТЕФАНЕ И СЕ ꙀМЛИ СРПС}}. == Текст на грамотите == {| class="wikitable" style="text-align:justify" ! style="width:50%" | Хил. 15 ! style="width:50%" | Хил. 16 |- style="vertical-align:top" | Нещо благочестиво, много приятно и похвално за всички христолюбиви царе и крале е това да обичат и да имат горещо желание към светите и божествени църкви, в които са изписани образите на Богочовека и на Неговите светии. Защото царят се украсява с венец, с многоценни камъни и бисер, но също така и с благочестие и вяра към Бога, и с почитание към светите Негови църкви. Поради това и моето кралство, което владее по помазание от Бога и по апостолското предание престола на светопочиналите крале, и заради благочестивата християнска вяра и топлата обич към Бога, и почитание към светите Негови църкви и към божествения Негов образ, и към всичките Негови светии, но най-много за обновление, помен и милостиня на светопочиналите сръбски крале, първопрестолници на престола сръбски.<br>Заради всичко това и аз, рабът Христов Стефан Четвърти, в Христа Бога верен крал и самодържец на всички сръбски земи и честник на гръцката страна, и кралство ми, по онзи закон и предание от векове, имайки много дръзновение и надежда към светия и божествен храм на пречистата наша владичица Богородица и чудотворителница в Света гора Атонска, наречен Хилендар, падам и се моля: „Млосърдни очи взри на смирената моя душа“. А ти си, госпожо моя, по милост на Сина твой човеколюбива; величая и прославям пресветото име твое, за дома на славата твоя полагам грижа, колкото ми е възможно, в желанието си да изпълня всичко за пречестния дом твой.<br>По волята и с помощта на пречистата Богородица дойде пред кралство ми верният и възлюбен властелин на кралство ми протосеваст Хрельо с честния игумен на пречистата „Богородица Хилендарска“ на нашето отечество кир Арсений, с духовника на кралство ми отец Амфилохий и с честните старци и каза на кралство ми как е построил манастира [[Свети Архангел Михаил – Фитията|„Свети Архангел“]] в град Щип и е направил със свой труд всякакви църковни уредби, и поиска да постави тази църква под властта на „Света Богиродица Хилендарска“. И видя кралство ми неговото всесърдечно благоразположение към пречистата „Богородица Хилендарска“, и обеща кралство ми да изпълни цялата негова воля и желание, като да е кралство ми ктитор на тази света църква, и да бъде тази църква под властта на „Света Богородица Хилендарска“ в покоище на игумена и братята, в помен на правоверния властелин на кралството ми протосеваст Хрельо и да е брат на божествения манастир „Света Богородица Хилендарска“ на нашето отечество и каквото е подарил, да е неотемлимо от никого вовеки.<br>В града 8 къщи и заселката [[Карбинци (община Карбинци)|Карбинци]] с всички синори. И търгът в Щип. И в [[Лакавица (историко-географска област в Северна Македония)|Лъкавица]] село Бряст, село [[Сухо гърло (община Щип)|Сухогръло]], село [[Лесковица]], село Видче, другото [[Брест (община Щип)|Бряст]] през [[Крива Лакавица|Лъкавица]], село [[Калугерица (община Радовиш)|Калугерица]] и всичките тези горенаписани села с всичките правдини и синори на тези села. И в [[Ключ (село)|Ключ]] [[Конарене|Кунарани]], и със синора, както тече от планината потокът между Ключ и Кунарани, и на потока у [[Струмешница|Велика река]], и по онази страна на реката до Озрин, до могилата, към езерото, до овошните градини, към нивите, към Червен бряг, към големия дъб, направо в реката. И търгът в Свети Илия. И планината [[Беласица]], а междата ѝ е, както върви пътят от Ключ в планината, направо по пътя към върха, към [[Мътница (дем Синтика)|Мутница]] до Дебревник, до Иваново селище и до [[Шугово]], до Сула и до Пресек. Село [[Секирник]] и част от земята, която е държал [[Ласкар Котаниц]]. Селището [[Щука (село)|Щука]] и част от земята, която са държали гръцките прониари Тутко Асен, Ласкар Сидерофан, при Секирник до потока и над пътя, и под пътя, и под кръста. И планината [[Огражден]], и Драгулево, и под планините с цялата власт. И междите им: бродът Ставрак, надолу по Велика река, до Фругопулов брод, право до Василица и от Василица вдясно, до Велики камен, на скалите, през пътя за Глоден и на Букова раван, до Иванов кръст през Търхолево до Стоке, по Купиновец, до Нощен, до Горно Вяино, на Шабан, на Гаино вретено, на Сухо борие, до Туртел, на Студенец и до Суботинец, до Любиво, по пътя към Губинег, до Калугерица, до Долни брод към [[Безгачева река|Сухи лъки]] над Драгулево, по брезнишкия път, и към Белин, до Червен бряг, през реката по големия път надолу по хълма от дясната страна, право към могилата по пътя към прониаровата круша, по пътя за Мутен, и през пътя вдясно над кошарите на протосеваст Хрельо, където се влива Брезница у [[Турия (река в Северна Македония)|Турия]], по тази река у Ставрак.<br>И всички тези подари протосеваст Хрельо с милостта на кралство ми. И видя кралство ми неговото дарение, и кралство ми записа и утвърди със златопечатно СЛОВО на кралство ми за всяко утвърждение и пълна свобода. И да няма власт над метоха „Свети Архангел“ никой в земята на кралството ми, ни кефалия, ни севаст, ни псар. И да няма ни градозидание, ни градопазене, ни сенокос, ни плевене, ни жътва, ни вършитба, ни приселица. И да няма котел над тях. И на горенаписаните планини и зимовища номистра и планиниотик, всичко малко и голямо да си взима църквата „Света Богородица Хилендарска“, и да си е според църковния закон.<br>Поради това освободи кралство ми и утвърди със знамение и златопечатно слово на кралство ми, за да е твърдо и неотемлимо от никого вовеки. Обаче и след смъртта на кралство ми, когото Бог благоволи да господства, или син на кралство ми, или сродник на кралство ми, или когото Бог би дал, това златопечатно слово на кралство ми никой да не повреди, но още повече да потвърди. Ако ли някой дръзне поради подбуда на дявола да повреди или отмени от нещата, записани от мен, Стефан крал, тогози да убие Господ Бог и пречистата Богиродица и чудотворица Хилендарска, и да го убие силата на Честния и животворен кръст Христов, и да бъде проклет от 318-те свети отци никейски и от 12-е апостоли и четиримата евангелисти, и от свети Симеон и Сава, и да е причастен на Юда предателя и на казалите : кръвта Му да е на нас и на чедата наши.<br>И всичко гореказано омежди и отдели сам протосеваст Хрельо. И още приложи към това кралство ми в Струмица парче от Тетрагонитовата земя за помен на кралство ми, неотемлимо от никого довеки.<br>Всичко това записа и утвърди кралство ми на манастира на кралство ми Хилендар за всяко утвърждение известно и със златопечатното слово на кралство ми в лето 6840, индикт 11. Логотет Хърс писа в месец май, 6 ден. <p class="center">+ СТЕФАН В ХРИСТА ВЕРЕН И САМОДЪРЖАВЕН КРАЛ +</p> | Нещо благочестиво, много приятно и похвално за всички христолюбиви царе и крале е това да обичат и да имат горещо желание към светите и божествени църкви, в които са изписани образите на Богочовека и на Неговите светии. Защото царят се украсява с венец, с многоценни камъни и бисер, но също така и с благочестие и вяра към Бога, и с почитание към светите Негови църкви. Поради това и моето кралство, което владее по помазание от Бога и по апостолското предание престола на светопочиналите крале, и заради благочестивата християнска вяра и топлата обич към Бога, и почитание към светите Негови църкви и към божествения Негов образ, и към всичките Негови светии, но най-много за обновление, помен и милостиня на светопочиналите сръбски крале, първопрестолници на престола сръбски.<br>Заради всичко това и аз, рабът Христов Стефан, в Христа Бога верен крал и самодържец на всички сръбски земи и честник на гръцката страна, и кралство ми, по онзи закон и предание от векове, имайки много дръзновение и надежда към светия и божествен храм на пречистата наша владичица Богородица и чудотворителница в Света гора Атонска, наречен Хилендар, падам и се моля: „Млосърдни очи взри на смирената моя душа“. А ти си, госпожо моя, по милост на Сина твой човеколюбива; величая и прославям пресветото име твое, за дома на славата твоя полагам грижа, колкото ми е възможно, в желанието си да изпълня всичко за пречестния дом твой.<br>По волята и с помощта на пречистата Богородица дойде пред кралство ми верният и възлюбен властелин на кралство ми протосеваст Хрельо с честния игумен на пречистата „Богородица Хилендарска“ на нашето отечество кир Арсений, с духовника на кралство ми отец Амфилохий и с честните старци и каза на кралство ми как е построил манастира „Свети Архангел“ в град Щип и е направил със свой труд всякакви църковни уредби, и поиска да постави тази църква под властта на „Света Богиродица Хилендарска“. И видя кралство ми неговото всесърдечно благоразположение към пречистата „Богородица Хилендарска“, и обеща кралство ми да изпълни цялата негова воля и желание, като да е кралство ми ктитор на тази света църква, и да бъде тази църква под властта на „Света Богородица Хилендарска“ в покоище на игумена и братята, в помен на правоверния властелин на кралството ми протосеваст Хрельо и да е брат на божествения манастир „Света Богородица Хилендарска“ на нашето отечество и каквото е подарил, да е неотемлимо от никого вовеки.<br>И в града, в подградието 50 стаса парички с всичките правдини и купени земи (купленици), с нивите и лозята, и с водениците, и в това подградие търгът. И село Бряст с всички правдини и межди на това село. Село Сухогръло с всички правдини и межди. Село Лесковица. Село Видче и със заселките, с всички межди и правдини. И по другата страна на реката село [[Брест (община Щип)|Брестовица]], до Диви води и до Калугерица, и до Полице. И селището [[Шопур|Шепшорово]] с всички межди и правдини на това село. И в Ключ Кунарани, и със синора, както тече от планината потокът между Ключ и Кунарани, и на потока у Велика река, и по онази страна на реката до Озрин, до могилата, към езерото, до овошните градини, към нивите, към Червен бряг, към големия дъб, направо в реката. И търгът в Свети Илия. И планината Беласица, а междата ѝ е, както върви пътят от Ключ в планината, направо по пътя към върха, към Мутница до Дебревник, до Иваново селище и до Шугово, до Сула и до Пресек. Село Секирник и земята, която е държал Ласкар Котаниц, и земята, която са държали гръцките прониари [[Тутко Асен]], [[Ласкар Сидерофан]], при Секирник до потока и над пътя, и под пътя, и под кръста. И междите им: бродът Ставрак, надолу по Велика река, до Фругопулов брод, право до Василица и от Василица вдясно, до Велики камен, на скалите, през пътя за Глоден и на Букова раван, до Иванов кръст през Търхолево до Стоке, по Купиновец, до Нощен, до Горно Вяино, на Шабан, на Гаино вретено, на Сухо борие, до Туртел, на Студенец, и на Суботинец, до Любиво, по пътя към Губинег, до Калугерица, до Долни брод към Сухи лъки над Драгулево, по брезнишкия път, и към Белин, до Червен бряг, през реката по големия път надолу по хълма от дясната страна, право към могилата по пътя към прониаровата круша, по пътя за Мутен, и през пътя вдясно, където се влива Брезница у [[Турия (река в Северна Македония)|Турия]], по тази река у Ставрак.<br>И всички тези подари протосеваст Хрельо с милостта на кралство ми. И видя кралство ми неговото дарение, и кралство ми записа и утвърди със златопечатно СЛОВО на кралство ми за всяко утвърждение и пълна свобода. И да няма власт над метоха „Свети Архангел“ никой в земята на кралството ми, ни кефалия, ни севаст, ни псар. И да няма ни градозидание, ни градопазене, ни сенокос, ни плевене, ни жътва, ни вършитба, ни приселица. И да няма котел над тях. И на горенаписаните планини и зимовища номистра и планиниотик, всичко малко и голямо да си взима църквата „Света Богородица Хилендарска“, и да си е според църковния закон.<br>Поради това освободи кралство ми и утвърди със знамение и златопечатно слово на кралство ми, за да е твърдо и неотемлимо от никого вовеки. Обаче и след смъртта на кралство ми, когото Бог благоволи да господства, или син на кралство ми, или сродник на кралство ми, или когото Бог би дал, това златопечатно СЛОВО на кралство ми никой да не повреди, но още повече да потвърди. Ако ли някой дръзне поради подбуда на дявола да повреди или отмени от нещата, записани от мен, Стефан крал, тогози да убие Господ Бог и Пречистата Богиродица и чудотворица Хилендарска, и да го убие силата на Честния и животворен кръст Христов, и да бъде проклет от 318-те свети отци никейски и от 12-е апостоли и четиримата евангелисти, и от свети Симеон и Сава, и да е причастен на Юда предателя и на казалите : кръвта Му да е на нас и на чедата наши. И от мене, грешния Стефан крал, да не е благословен.<br>Записа се и утвърди в лето 6844, индикт XI, месец май, 6 ден. <p class="center">+ СТЕФАН В ХРИСТА ВЕРЕН И САМОДЪРЖАВЕН КРАЛ +</p> |} == За автентичността на грамотите == Най-голямо съмнение в автентичността на грамотите буди разминаването между посочените в тях години и индиктион 11, който се е падал през 1328 и 1343 г.{{sfn|Ћирковић|1982|с=106}} Това вероятно е дало основание на Новакович да датира първата грамота към 1328 г., когато обаче нито Стефан Душан управлява Сърбия, нито Струмица се намира в нейните граници. Проблемна е и тезата, че грамотите са създадени през май 1343 г., като се има предвид, че по това време Хрельо вече е бил покойник.{{sfn|Ћирковић|1982|с=106}} На критики не издържа и тезата, която приема датата 6 май 1336 г. за най-непроблематична за датиране на грамотите, тъй като няма сведения към тази дата игумен на Хилендар да е бил споменатият Арсений, който се споменава като такъв за първи път в документ от 1337 г., а през март 1335 г. игумен все още е Гервасий.{{sfn|Ћирковић|1982|с=106}} Това дава основание на някои изследователи да смятат, че грамотите са написани в Хилендар през 1343 г., но целенасочено са антедатирани към по-ранни години, за да може Хилендарският манастир да се позове на правото на първия при предявяване на претенциите си върху описаните Хрелини имоти. Освен това според една теза, застъпена от сръбските изследователи [[Владимир Мошин]] и [[Лидия Славева]], най-вероятно грамота No. 16 е автентичният кралски документ, въз основа на който е била изфабрикувана грамота No. 15.<ref>{{harvnb|Славева|Мошин|1988|p=133 – 134}}</ref> Според друго мнение, основаващо се на съпоставката на съдържанието на грамотите с това на други известни актове от XIV век, в които се споменават някои от изброените имоти в Щип, Струмишко и Беласица, двете грамоти най-вероятно са фалшификати, които съдържат интерполации на текстове на оригинални грамоти, съхранявани в Хилендар. Според тази теза двете Душанови грамоти са изфабрикувани през 70-те години на XIV век въз основа на оригинални сръбски и гръцки актове от 40-те години на XIV век, за да послужат на Хилендарския манастир в спора му с атонския манастир [[Свети Пантелеймон (Света гора)|„Свети Панталеймон“]], възникнал около границите на имотите им в Струмишката долина и Беласица. == Бележки == {{Reflist}} == Източници == * {{citation| last = Живойновић | first = Мирјана | url = http://www.doiserbia.nb.rs/img/doi/0584-9888/2008/0584-98880845205Z.pdf| title= Струмички метох Хиландара |journal = Зборник радова Византолошког института | volume = XLV | year = 2008| pages = 205 – 221 | doi=DOI:10.2298/ZRVI0845205Z}} * {{citation| last = Ћирковић | first = Сима | url = https://books.googleusercontent.com/books/content?req=AKW5QaeQIT9houAZJHzi-xCioI7x3eS-qJpZIjTPKQaJYqKl7wZnY4Up4vvz6Kvffxi2G0t0Uod8MdZyVcEaj-LhwS8QlqBN1FRccVzQhU9rcVAlxK7_ky-yi-7gkeCpj_c6aBpWKDVJztOyUc0UtPMgliA2B4ipThaSoAJwIHI8hbo3rtBjdB4pdDS02OH1C3ZhPSkwX0rX6uKTRo16bKS2Zuy--xVmYRYjJQks7wINUcr_X-8BBTmgVD1Txazg9LLtB_zlwMTyzxj3RmOtxrQF2XFoBB5uKDACeyScC6YCjEkQKqXWW0c| title= Хрелњин поклон Хиландару |journal = Зборник радова Византолошког института | volume = XXII | year = 1982| pages = 103 – 117}} * {{citation| last = Петровић | first = Владета | url =https://www.researchgate.net/profile/Vladeta-Petrovic/publication/279913366_Dve_hrisovulje_kralja_Stefana_Dusana_kojima_potvrduje_Hreljine_priloge_manastiru_Hilandaru_u_Stipu_i_Strumici/links/559d961408ae76bed0bb42b4/Dve-hrisovulje-kralja-Stefana-Dusana-kojima-potvrduje-Hreljine-priloge-manastiru-Hilandaru-u-Stipu-i-Strumici.pdf?origin=publication_detail | title = Две хрисовуље краља Душана којима потврђује Хрељине прилоге Хиландару | journal = Стари српски архив | volume = књ. 13 | year = 2014 | pages = 3 – 32}} * {{citation | last2 = Мошин | first2 = Владимир| last = Славева | first= Лидија| title = Српски грамоти од Душаново време| place = Прилеп |year = 1988| publisher =Институт за истражување на старословенската култура – Прилеп | author2-link=Владимир Мошин| author1-link=Лидия Славева}} * {{citation | last1 =Петров |first1 = Петър |last2 =Гюзелев | first2 = Васил | title = Христоматия по история на България| volume = Том 2| year = 1978 | publisher = Издателство Наука и култура |page = 228 – 229}} * {{citation| url =http://www.vremennik.biz/opus/BB/XIX/58351 | last = Korablev |first = B. | chapter= Actes de Chilandar slaves. Deuxième partie publiés par В. Korablev | series= Actes de l’Athos. V |title = Actes de Chilandar, publiés par le R. P. Louis Petit et В. Korablev| journal = ВИЗАНТІЙСКІЙ ВРЕМЕННИКЪ, Приложеніе къ XIX тому. № 1.| year =1915 |pages=458 – 461}} * {{citation| last = Синдик | first = Душан | title = Српска средњовековна акта у манастиру Хиландару | series = Хиландарски Зборник | volume = 10 | year = 1998| place = Београд | publisher = Српска академија наука и уметности| pages = 9 – 133}} {{Портал|Сърбия|Македония|История на България}} [[Категория:История на Македония]] [[Категория:История на Сърбия]] [[Категория:Исторически документи]] [[Категория:Хилендарски архив]] [[Категория:Извори за българската история]] [[Категория:История на Щип]] [[Категория:Стефан Душан]] [[Категория:1330-те в Европа]] [[Категория:Средновековни сръбски текстове]] hm0l4k1d00nhncqb8mzdu9o939inac3 0 779076 12877158 12189766 2026-04-11T11:05:29Z Мико 4542 12877158 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Димитър (Митре)<ref name="Сведоштва 685">{{Сведоштва11|685}}</ref> Симеонов Кърков''' е [[българи|български]] [[революционер]], войвода на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. == Биография == Димитър Кърков е роден в село [[Гявато (община Битоля)|Гявато]], [[Битоля|Битолско]], [[Македония (област)|Македония]], тогава в Османската империя. Влиза във ВМОРО в става куриер на организацията. По-късно става нелегален четник при [[Славейко Арсов]] и [[Георги Сугарев]]. През [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през лятото на 1903 година е войвода на чета от 28 души.<ref>{{Николов|89}}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Кърков, Димитър}} [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Родени в Гявато (Битолско)]] kfg1fbr7qaky2o50ocpnlqyhhhhwopf 12877160 12877158 2026-04-11T11:14:12Z Мико 4542 12877160 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Димитър (Митре)<ref name="Сведоштва 685">{{Сведоштва11|685}}</ref> Симеонов Кърков''' е [[българи|български]] [[революционер]], войвода на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. == Биография == Димитър Кърков е роден в село [[Гявато (община Битоля)|Гявато]], [[Битоля|Битолско]], [[Македония (област)|Македония]], тогава в Османската империя. Влиза във ВМОРО в става куриер на организацията. По-късно става нелегален четник при [[Славейко Арсов]] и [[Георги Сугарев]]. През [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през лятото на 1903 година е войвода на чета от 28 души.<ref>{{Николов|89}}</ref> Към 22 декември 1947 година живее в Гявато.<ref name="Сведоштва 685"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Кърков, Димитър}} [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Родени в Гявато (Битолско)]] kvcadk0idyulk7zm2538ikupy4nl2oq 12877161 12877160 2026-04-11T11:14:22Z Мико 4542 Добавяне на [[Категория:Починали в Гявато (Битолско)]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12877161 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Димитър (Митре)<ref name="Сведоштва 685">{{Сведоштва11|685}}</ref> Симеонов Кърков''' е [[българи|български]] [[революционер]], войвода на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. == Биография == Димитър Кърков е роден в село [[Гявато (община Битоля)|Гявато]], [[Битоля|Битолско]], [[Македония (област)|Македония]], тогава в Османската империя. Влиза във ВМОРО в става куриер на организацията. По-късно става нелегален четник при [[Славейко Арсов]] и [[Георги Сугарев]]. През [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през лятото на 1903 година е войвода на чета от 28 души.<ref>{{Николов|89}}</ref> Към 22 декември 1947 година живее в Гявато.<ref name="Сведоштва 685"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Кърков, Димитър}} [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Родени в Гявато (Битолско)]] [[Категория:Починали в Гявато (Битолско)]] 48ppgab5zgl9z623onsdzj2eosjfgaj 0 782415 12876614 12876209 2026-04-10T13:54:12Z Nightname1 255764 12876614 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Ергенът“ | Име в оригинал = The Bachelor | Лого = Е06312080637Р5979474111946.png | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = романтично риалити | Създател(и) = Майк Флейс | Режисура = Станислав Христов Матей Костов<br>(1 – 3)<br>Цветомир Матев<br>(4 – 5) | Актьори = | Водещ(и) = [[Наум Шопов-младши|Наум Шопов]] | Жури = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{Флагче|България}} [[България]] | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 5 | Епизоди = 122 (сезони 1 – 4) | Изпълнителен продуцент = Old School Productions (1)<br>FX Camera (2 – 3)<br>bTV (4)<br>Hidalgo<br>Productions (5) | Изпълнителни продуценти = Мая Тодорова<br>Никола Тупарев<br>Радослав Тушев<br>(1 – 3)<br>Боряна Костова<br>Николай Николов<br>(4 – 5)<br>Краси Ванков (5) | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = 75 минути (1)<br>90 – 120 минути (2)<br>160 – 170 минути (3)<br>100 – 160 минути<br>(4 – 5)<br>(без рекламите) | Дистрибуция = ''Warner Bros. Television'' | ТВ Канал = [[Би Ти Ви|bTV]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = 19 февруари 2022 – | Заменен от = „[[Ергенът: Любов в рая]]“ | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/shows/the-bachelor/ }} '''„Ергенът“''' ({{lang|en|The Bachelor}}) е българска версия на международния романтичен формат, излъчвано по [[Би Ти Ви|bTV]] по лиценз на ''Warner Bros. Television''. Водещ е [[Наум Шопов-младши|Наум Шопов]]. Шоуто се излъчва в над 30 държави и проследява запознанствата между ергена и група участнички.<ref>[https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/9889147 „Ергенът” – ново риалити започва по Би Ти Ви.]</ref> В България предаването стартира през февруари 2022 г. Досега са излъчени 5 сезона. През септември 2025 г. стартира [[спиноф]], озаглавен „[[Ергенът: Любов в рая]]“.<ref>[https://www.btv.bg/za-btv/spetsialno/senzacionnoto-shou-ergenat-ljubov-v-raja-za-parvi-pat-v-balgarskija-efir-po-btv.html Сензационното шоу „Ергенът: Любов в рая“ за първи път в българския ефир по bTV]</ref> == Формат == Екзотика, емоции и търсене на истинската любов са в основата на световноизвестния телевизионен формат. Състезанието проследява пътя на двадесет или повече дами към сърцето на един мъж, който има възможност да открие жената на мечтите си и да я направи своя съпруга на финала. По време на целия сезон участниците се опознават в чуждестранно имение, пътуват до екзотични места, а конфликтите, както вътрешни, така и външни, произтичат от елиминационния регламент на шоуто и борбата за последната роза – основен елемент в шоуто. == Сезони == {| class="wikitable" style="text-align:center;" ! Сезон !! ТВ канал !! Година !! Епизоди !! Старт !! style="padding: 0px 25px" | Финал !! Излъчване !! Локация !! Участнички !! Ергенът !! Победителка !! Още ли<br>са заедно? |- ! [[Ергенът 2022|1]] | rowspan="10" | [[Би Ти Ви|bTV]] || 2022 || rowspan="2" | 27 || 19 февруари || 20 май || четвъртък и петък,<br>21:00 – 22:30 || [[Фетхие]] || 22 || Виктор Стоянов || Виктория Капитонова|| rowspan="2" style="background:#f4c7b8;" | Не |- ! [[Ергенът 2023|2]] | 2023 || rowspan="2" | 21 февруари || 18 май || сряда и четвъртък,<br>21:00 – 23:00/30 || [[Бодрум]] || 25 || [[Евгени Генчев (музикант)|Евгени Генчев]] || Валерия Георгиева |- ! [[Ергенът 2024|3]] | 2024 || 26 || 16 май || сряда и четвъртък,<br>20:00 – 23:00/30 || о-в [[Родос]] || rowspan="4" | 26 || Александър Младенов || Няма || – |- ! rowspan="3" | [[Ергенът 2025|4]] | rowspan="3" | 2025 || rowspan="3" | 42 || rowspan="3" | 9 февруари || rowspan="3" | 22 май || rowspan="3" | понеделник и вторник;<br>вторник – четвъртък,<br>20:00 – 22:15/23:00 || rowspan="7" | о-в [[Шри Ланка]] | Виктор Русинов | Любомира Христова || rowspan="3" style="background:#f4c7b8;" | Не |- | Мартин Николов – Елвиса || Даниела Рупецова |- | Васил Пенев || Адриана Велчева |- ! rowspan="4" | [[Ергенът 2026|5]] | rowspan="4" | 2026 || rowspan="4" | || rowspan="4" | 17 февруари || rowspan="4" | || rowspan="4" | вторник – четвъртък,<br>20:00 – 22:00/30 || rowspan="4" | 28 | Кристиян Генчев || || |- | Марин Станев || || |- | Стоян Димов || || |- | Георги Гатев || || |} == Вижте също == * „[[Ергенът: Любов в рая]]“ == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/shows/the-bachelor/ Официален уебсайт] * {{Facebook|ergenat.btv|„Ергенът“}} * {{Instagram|ergenat.btv|„Ергенът“}} * [https://www.youtube.com/@ergenat „Ергенът“ в YouTube] * [https://www.tiktok.com/@ergenat.official „Ергенът“ в TikTok] * [https://ladyzone.bg/ergenat/ „Ергенът“ в Ladyzone.bg] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/71705/ergenat/sezon-5 „Ергенът“ след ефир на bTV Plus] * [https://voyo.bg/product/ergent-sezon-5 „Ергенът“ на VOYO] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на БТВ]] [[Категория:Сезони на Ергенът]] [[Категория:Основани в България през 2022 година]] g6q8jnsr0vbmw00qsa9negm1l0zap5m 0 785780 12877127 12437718 2026-04-11T09:57:11Z Gvelf 29234 Логическо подреждане. 12877127 wikitext text/x-wiki [[Файл:Chondrules from the NWA 869 L3-6 Chondrite (50867953891).jpg|мини|250п|Хондрула в метеорита NWA 869 – хондрит от групата L3-6]] [[Файл:Chondren Grassland.jpg|мини|250п|Многобройни хондрули, наблюдавани в полиран разрез на хондрит]] '''Хондрулите (хондри)''' ({{lang|el|Χόνδρος – зърно}}) са малки, [[Сфера|сферични]] или заоблени образувания, които значително се различават едни от други по цвят, размер и вид. Те са основният структурен елемент на голяма част от [[метеорит]]ите.<ref name="Эле">{{икона|ru}} [https://elementy.ru/kartinka_dnya/704/Khondra_v_meteorite Элементы/Хондра в метеорите]</ref> За първи път хондрулите са описани от британския [[минерал]]ог [[Хенри Клифтън Сорби]] през 1877 г. Той предполага, че те може би са „капчици огнен дъжд“, които по някакъв начин са се [[Кондензация|кондензирали]] от облака от [[газ]] и прах, образувал [[Слънчевата система]].<ref name="Toak">[https://bg.toaksgogreen.org/cosmochemist-discovers-potential-solution-to-meteorite-mystery-2389 Toaksgogreen/Космохимикът открива потенциално решение на метеоритната мистерия]{{Dead link|date=ноември 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Хондрулите са образувани почти едновременно със [[Слънце]]то от бързо втвърдени капчици разтопен феромагнезиев [[силикат]]ен материал, обикновено [[оливин]] и [[пироксен]].<ref name="БМОх"/> Разсеяни са по цялата маса на метеорита и имат различна големина – от микроскопични зрънца до големината на едри грахови зърна. Те са един от най-старите твърди материали в Слънчевата система, първична материя, която е останала почти непроменена за последните 4,5 милиарда години.<ref name="БМОх">[https://www.meteorites.bg/хондрити-каменни-метеорити/ Българско метеоритно общество/Хондрити]</ref> Понеже хондрурли не са били откри нито в земните [[скали]], нито на други места по Земята, те се смятат за образувания, присъщи само на метеоритите, и се приемат като един от признаците на [[Каменни метеорити|каменните метеорити]]. Хондрулите се откриват в каменните метеорити от клас [[Хондрит]]и, които носят тяхното име и представляват около 86 % от всички каменни метеорити, които падат на Земята.<ref name="БМОк">[https://www.meteorites.bg/видове-метеорити/ Българско метеоритно общество/Обща класификация на метеоритите]</ref> == Видове хондрули == Вътрешната структура на хондрулите може да бъде твърде различа. Различават се три основни типа хондрули – ексцентрично лъчисти, решетести и микропорфирни, а хондрулите въобще биват:<ref name="БСЭ">{{икона|ru}} [https://dic.academic.ru/dic.nsf/bse/147786/Хондра Большая советская энциклопедия/Хондра]</ref> * ''Ексцентрично лъчисти'' – Много често се срещата лъчисти хондри, които в разрез показват радиално-лъчиста структура, при което точката, в която се срещат лъчите, обикновено не е разположена в центъра на хондрулата, а в периферията и дори понякога извън нея.<ref name="БМОк" /> * ''Решетести хондрули'' – По рядко се срещат хондрули с решетковидна структура, приличаща на разсипани радиално към центъра оризови зърна. Тя показва, че те са се образували при протекли бързо втвърдяване и кристализация.<ref name="БМОк" /> * ''Микропорфирни хондрули'' * ''Криптокристални хондрули'' – Това са богати на пироксен хондрули, които съдържат изключително финозърнести влакнести кристалчета с размери от няколко [[Микрометър (единица)|микрометра]] и дори по-малки.<ref name="Sco">{{икона|en}} [http://www.pms-lj.si/si/files/default/Publikacije/Strokovna-glasila/Scopolia-93.pdf Scopolia/Journal of the Slovenian Museum of Natural History/page 69] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210817062521/http://www.pms-lj.si/si/files/default/Publikacije/Strokovna-glasila/Scopolia-93.pdf |date=2021-08-17 }}</ref> * ''Бронирани хондрули'' – Много хондри имат дебели ръбове от фин прах, подобни на материала на матрицата в примитивните метеорити. Те получават тази „броня“ докато се движат през прашни райони, след като са били нагряти. Предполага се, че образуването на типичен хондрулен ръб е отнело между 100 и 1000 години.<ref name="SD" /> * ''Богати на анортит хондрули (ARC)'' са по-рядко срещани и заемат по-малко от 1% от обема на хондрита. Те са минералогично различни от хондрулите от останалите видове, въпреки че при някои имат области, подобни на тези при другите. ARCs са доминирани от [[фенокристал]]и на пироксена и оливина, които обикновено съдържат доста [[магнезий]], желязно-никелови метални възли и имат кристална мезостаза, съставена от [[силициев диоксид]], [[анортит]] и пироксен с високо съдържание на [[калций]]. Мезостазата е последният формиран финозърнест, до микрокристален материал, образуващ се между по-големите минерални зърна.<ref name="SD" /> Друг начин за класифициране на хондрулите е според преобладаващите минерали: * Порфирен оливин (PO) * Порфирен пироксен (PP) * Порфирен оливин-пироксен (POP) * Радиален пироксен (RP) * Брониран оливин (BO) * Криптокристална хондрула (C) * Гранулиран оливин-пироксен (GOP) * Стъкловидна хондрула == Състав == Хондрулите са магнитни сферични или продълговати зрънца, които се състоят предимно от феромагнезиевите [[силикат]]ни минерали оливин и пироксен, плюс фелдшпатно стъкло, частици от никел-желязо и богати на [[желязо]] [[сулфид]]и. Съществуват значителни вариации в съотношението на пироксен към оливин, както и в състоянието на [[окисляване]] на хондрулите, което се доказва от разликите в съотношението на [[Железен(II) оксид|FeO]] към желязото. Често допълнително присъстват малки количества други минерали като [[троилит]], [[хромит]], [[мерилит]] и други.<ref name="SD" /> Хондрулите са разположени в кластична (от скални късчета) или финокристална матрица и често тя се различава от тях не толкова по състава, колкото по [[Кристална структура|кристалната си структура]]. Хондрулите обикновено имат радиално излъчваща структура и са съставени от оливин и/или пироксен/[[ортопироксен]], понякога никел-желязо и [[плагиоклаз]]. Те могат да се наблюдават по повърхността на счупване на метеорита, но се виждат най-добре върху полиран разрез.<ref name="ВГ">{{икона|ru}} [https://wiki.web.ru/wiki/Хондры Все о геологии/Хондры]</ref> Наличието в хондрулите на ясно разделяне между литофилните (със силен афинитет към [[кислород]]а) и сидерофилните (самородни) елементи и независимостта на степента на изчерпване на желязото при [[Обикновени хондрити|обикновените хондрити]] показва, че те са образувани от вещество, което е претърпяло пълно металосиликатно фракциониране. Откритите различия в състава на хондрулите при обикновените и [[въглерод]]ните хондрити доказват тяхното образуване от предшественици с различен състав.<ref name="РАН">{{икона|ru}} [http://www.geokhi.ru/Lab42/Нейтронно-активационный%20анализ.aspx ГЕОХИ РАН/Нейтронно-активационный анализ]</ref> Наблюдаваните различия между съдържанието на елементи в хондрулите на хондрити от различни химични групи се определят от геохимичните свойства на елементите, тяхната летливост (различната температура на кипене), разликата в химичния състав на първичното им, изходно вещество, условията на кристализация на отделните хондрули и степента на последващите [[Метаморфизъм|метаморфични]] промени.<ref name="РАН" /> [[Минералогия]]та и [[петрография]]та на хондрулите поставят важни ограничения върху механизма за образуване на хондрули. Например, някои от тях съдържат троилит (FeS) и [[авгит]], в чийто състав влизат ниски, но измерими нива на натрий. [[Сяра]]та и натрият са умерено летливи елементи, които биха се изпарили в Слънчевата мъглявина при високите температури. Наличието на сяра предполага температурата на околната среда на по време на образуването на хондрулите да бъде под 400 °C. Задържането на същите тези летливи елементи по време на нагряване на хондрулите показва много кратко време на нагряване, вероятно само няколко минути при пикови температури. Максималните температури на образуването им са близки до температурите на пълно топене на техните съставки – 1500 – 1900 °C.<ref name="SD" /> Установено е, че вторичните процеси в родителските тела на хондритите от различни химични групи и [[Петрология|петрологични]] типове оказват значително влияние върху химичния състав на хондрулите, особено върху съдържанието на термично и водно желязо, воден натрий и термичен [[хром]]. Чувствителността на елементите към водните процеси намалява в последователността [[Натрий|Na]]> [[Желязо|Fe]]> [[Хром|Cr]] = [[Скандий|Sc]], а към термичните – Cr> Fe> Na> Sc. Следователно химичният състав на най-неуравновесните обикновени хондрити с признаци на водна промяна не е първичен.<ref name="РАН" /> == Количества и размери == [[Файл:Chondrules Bjurboele.jpg|мини|250п|Хондрули, отделени от хондрита Bjurböle]] [[Файл:Cover Photo, The Meteorite (Chondrite) and its Organisms, Table 22 Figure 3.jpg|мини|250п|Ексцентрично лъчиста хондрула]] [[Файл:Kondrumok szovetben.jpg|мини|250п|Хондрули с различни структури]] [[Файл:Glassy chondrule.jpg|мини|250п|Стъкловидна хондрула]] [[Файл:NWA869Meteorite.jpg|мини|250п|Полирана повърхност не хондрита NWA869 с ясно видими хондрули]] === Петрографски класове === След образуването на Слънчевата система някои хондрули са претърпели малки химични и физични промени, а други са загубили своя отличителен характер при повишаване на температурата или някакво друго въздействие. Спецификата на хондрулите варира и е разработена система за степента на тяхното различие – петрографски класове от 1 до 7. Колкото по-голямо е числото, толкова по-малко се различават хондрулите една от друга.<ref name="БМОк" /> При хондритите от тип 1 хондрули почти отсъстват, тъй като те са били подложени на висока степен на водна промяна. В тези от тип 2 се намират само откъслечно разпределени, водно променени в различна степен хондрули. И двата вида са представени само от членове на въглеродните хондрити. Видовете от 3 до 7 са били изложени на увеличаване на топлинния [[метаморфизъм]], което се отразява в нарастване на изменението на хондрулите и се засилва с увеличаване на петрографската цифра. Тип 3 хондритите имат в изобилие отделни, непроменени хондрули, докато хондрулите на тези от 4 до 6 са все по-неясни поради топлинния метаморфизъм и рекристализацията. Топлинният метаморфизъм, който създава петрографските видове от 4 до 7 не включва [[топене]], а рекристализацията протича в твърдо състояние. При хондритите от тип 7 се наблюдава краят на процеса на метаморфизъм, тъй като хондрулите напълно отсъстват, въпреки че метеоритът е запазил химичния си състав.<ref name="БМОх" /> === Размери на хондрулите === Общият обем на хондрулите в един хондрит може да достигне до 50%, а в някои случаи и до 80% от общия обем на метеорита. Размерите им могат да бъдат различни – от микроскопични до сантиметър и по изключение и до няколко сантиметра. Средният им размер е 0,5 – 1,0 мм.<ref name="Эле" /> Разпределението на хондрулите по размер в даден тип метеорити предполага, че те са били „сортирани“, преди да бъдат включени в по-големи тела, вероятно чрез [[Турбулентност|турбулентни]] вихри или при комбинация от газово съпротивление и [[фотофореза]]. Фотофорезата е явление, при което малки частици, намиращи се в среда от газ или течност започват да мигрират, когато са осветени от достатъчно интензивен лъч светлина.<ref name="SD" /> {| class="wikitable" |+ Количество и диаметър на хондрулите в хондритите |- ! Хондритна<br> група !! % от обема !! Диаметър<br> (мм) |- | CI || 0 || - |- | CM || 20 || 0,3 |- | CO || 50 || 0,15 |- | CV || 45 || 1 |- | CK || 45 || 1 |- | CR || 50 – 60 || 0,7 |- | CH || 70 || 0,02 |- | CB || 20 – 40 || 10 (a подгр.),<br> 0,2 (b подгр.) |- | H || 60 – 80 || 0,3 |- | L || 60 – 80 || 0,7 |- | LL || 60 – 80 || 0,9 |- | EH || 60 – 80 || 0,2 |- | EL || 60 – 80 || 0,6 |- | R || > 40 || 0,4 |- | K || 30 || 0,6 |} == Образуване == === Изследвания === Метеоритът [[Семаркона (метеорит)|Семаркона]], паднал в [[Индия]] през 1940 г., е изпълнен с хондрули. В [[Институт Карнеги|института „Карнеги“]] във [[Вашингтон]], Американския природонаучен музей в [[Ню Йорк]] и Геологическата служба на [[САЩ]] са изследвали метеорита, възникнал по времето, когато процесът на планетарно формиране тепърва започва. Много от показателите му са типични за метеоритите от хондритната група, но един силно изненадва учените. Оказва се, че хондрулите му съдържат повече [[натрий]], отколкото се очаква, и концентрацията му не се е променила твърде много по време на втвърдяването на стопилката. Натрият е силно летлив и би трябвало да се изпари почти напълно от първоначалната стопилка, а след това частично да се върне на първоначалното си място, когато се охлади. Това обаче по някаква причина не се е случило.<ref name="ГА" /> Според изследователите хондрулите на Семаркона и много други метеорити са се образували в много плътен облак прах. Поради това изпарените натриеви [[атом]]и не са могли да се разпръснат, а остават близо до центровете на изпаряване. Затова бъдещите хондрули остават заобиколени от наситените пари на този елемент и по-късно, когато разтопените капчици се охладят, натрият отново се включва в хондрулите.<ref name="ГА" /> Химическият анализ на веществата на древните метеорити води учените до извода, че плътността на праховите облаци, от които някога са се образували Земята и другите планети, е била десет пъти по-висока, отколкото се е смятало. Досега се е приемало, че хондрулите се раждат в облаци с плътност не повече от 0,1 г/м³. Последните изчисления, направени през 2008 г. показват, че всеки кубичен метър на първичния прахов облак съдържа най-малко 10 грама вещество, но е вероятно да е и много повече.<ref name="ГА" /> Освен това, приблизително 5% от хондрулите в хондритите са по двойки, тъй като понякога две съседни хондрули се слепват, докато са още горещи. Това предполага, че те са образувани в региони, където твърдите вещества са силно концентрирани – до 45 пъти в сравнение със Слънчевата мъглявина. Моделите за химичния състав на хондрулите също показват, че са се образували в региони с високо съотношение твърдо вещество/газ.<ref name="SD" /> Състоянието на минералите на този метеорит показва, че той е останал относително студен и сух и някои от тези минерали съхраняват информация за [[Магнетизъм|магнитните]] свойства на праховия облак в продължение на милиони години. Роджър Фу и Бенджамен Вайс от Масачузетския технологичен институт и [[Кеймбриджки университет|Кеймбридж]] изследват неговите хондрули, съдържащи [[метал]] и публикуват резултатите в списание „[[Сайънс (списание)|Сайънс]]“. Подобно на стрелката на [[компас]], хондрулите са наредени по линиите на [[Магнитно поле|магнитното поле]] на Слънчевата система, докато тя се формира. Измерената сила на магнитно поле на хондрулите е много голяма – 10 000 пъти по-силно от това, което днес се наблюдава в междупланетното пространство. Начинът, по който се образуват хондрулите предполага, че силата на магнитното поле на протопланетарния диск е била 0,05 – 0,5 гауса.<ref name="НР">{{икона|ru}} [https://scientificrussia.ru/articles/meteority-khraniat-dannye-o-proshlom-solnechnoj-sistemy Научная Россия/17.11.2014/Метеориты хранят данные о прошлом Солнечной системы]</ref> Съвсем наскоро хондрулите от [[Въглеродни хондрити|въглероден хондрит]], принадлежащ към CR групата, са точно датирани на 4,564,7 ± 0,6 милиарда години.<ref name="SD" /> === Хипотези === Образуването на хондрулите все още не е напълно изяснено. Въпреки че има няколко хипотези за точния механизъм, участващ в тяхното формиране, те обикновено се считат за резултат от преходни събития на нагряване и охлаждане в ранната Слънчева система. Според една от теориите, когато първоначалният облак от прах и газове, от който е съставена [[Слънчевата мъглявина]], се компресира, протича повишаване на температурата. Възможните източници на топлина включват [[мълния]] в праховия облак, ударни вълни или [[Рентгеново лъчение|рентгенов вятър]], който задвижва [[Молекула|молекулярния]] поток от [[протозвезда]]та. На някои места материята се нагрява достатъчно, за да може [[Космически прах|космическият прах]] да се разтопи.<ref name="Эле" /><ref name="SD">{{икона|en}} [https://www.sciencedirect.com/topics/earth-and-planetary-sciences/chondrule Science Direct/Chondrule]</ref> Смята се, че от горещината капчици от оливин и пироксен кондензират и [[Кристализация|кристализират]] под формата на малки зрънца.<ref name="БМОх" /> Хондрулите са сложни и често съдържат [[фелдшпат]]но стъкло. Според друга теория, това означава, че те са възникнали от капчици разтопена [[магма]], които първоначално са имали температура най-малко 1500 °С. Причините за такова силно нагряване все още не са точно известни, но най-вероятно това е станало под въздействието на ударни вълни. Тогава хондрулите се охлаждат много бързо и в резултат на това претърпяват остъкляване.<ref name="ГА">{{икона|ru}} [https://www.golosameriki.com/a/a-33-2008-06-21-voa6/652446.html О чем рассказали хондры – Голос Америки]</ref> Скоростта на охлаждане е в диапазона 50 – 1000 °С/час и се доказва от няколко минералогични параметъра. Те включват образуването на оградените и радиални текстури на хондрулите и наличието на стъкло. Минералните зърна, които кристализират от стопилки на хондрула, обикновено показват химическо зониране, което също доказва бързото охлаждане. Съществуването на [[реликт]]ни зърна, чийто състав показва, че те са чужди за хондрулите, в които се наблюдават, както и сложните хондрули, състоящи се от две или повече съединени хондри показват, че е имало множество събития на нагряване и охлаждане на един и същи от материал.<ref name="SD"/> След формирането си, хондрулите се срастват с друг материал, който кондензира от Слънчевата мъглявина и потъват в новообразуваната матрица. Така се формират по-големите основни родителски тела на тези примитивни метеорити, т.е. по-малки и по-големи [[астероид]]и от които произхождат повечето хондрити. Този процес на втвърдяване и кристализация не е напълно изяснен, и различни учени предлагат различни теории за формирането на хондрулите.<ref name="БМОх"/> == Вижте също == * [[Хондрит]] * [[Метеор]] * [[Неутрино]] == Източници == <references /> [[Категория:Хондрити]] egush427h67i96tlb99asl308armi51 0 786687 12876890 12656604 2026-04-10T20:54:11Z Danitrifonov04 292718 12876890 wikitext text/x-wiki {{футболист | име = {{флагче|Франция}} Едуардо Камавинга | име-оригинал = | снимка = Ofrenda de la Liga y la Champions-13-L.Millán (52109790215) (cropped).jpg | описание = | прякор = | цяло име = Едуардо Челми Камавинга | град на раждане = [[Миконж]] | държава на раждане = {{флагче|Ангола}} [[Ангола]] | второ гражданство = {{флагче|Франция}} [[Франция]] | ръст = 182 см | пост = [[полузащитник]] | награди = | настоящ отбор = {{флагче|Испания}} [[Реал Мадрид КФ|Реал Мадрид]] | номер на фланелката = 6 | договор до = | юношески години = 2009 – 2013<br>2013 – 2018 | юношески отбори = {{флагче|Франция}} Драпо-Фужер<br>{{флагче|Франция}} [[ФК Стад Рене|Рен]] | години = 2018 – 2019<br>2019 – 2021<br>2021 – | отбори = {{флагче|Франция}} [[ФК Стад Рене|Рен Б]]<br>{{флагче|Франция}} [[ФК Стад Рене|Рен]]<br>{{флагче|Испания}} [[Реал Мадрид КФ|Реал Мадрид]] | мачове = 13<br>71<br>135 | голове = (4)<br>(2)<br>(4) | национален отбор години = 2019 – 2022<br>2020 – | национален отбор = {{флагче|Франция}} {{имеНОФ21|Франция}}<br>{{флагче|Франция}} {{имеНОФ|Франция}} | национален отбор мачове = 13<br>26 | национален отбор голове = (2)<br>(2) | посл_проф_отбори = 24 март 2025 г | посл_нац_отбор = 24 април 2025 г | наем = }} '''Едуардо Челми Камавинга''' ({{lang|fr|Eduardo Celmi Camavinga}}<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.sportjudges.com/component/joomsport/player/0/21188-eduardo-celmi-camavinga?Itemid=1658 |заглавие=Eduardo Camavinga. SportJudges.com |достъп_дата=2021-08-31 |архив_дата=2021-08-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210823052722/https://www.sportjudges.com/component/joomsport/player/0/21188-eduardo-celmi-camavinga?Itemid=1658 }}</ref>) е [[Франция|френски]] [[футболист]], играещ като [[полузащитник]] за испанския отбор [[Реал Мадрид]]. == Биография == Камавинга е роден в бежански лагер в [[Миконж]], [[Ангола]], на 10 ноември 2002 г., от конгоански родители, избягали от [[Киншаса]].<ref>[https://www.fifa.com/tournaments/mens/worldcup/qatar2022/news/precocious-camavinga-showing-promise-and-progress Precocious Camavinga showing promise and progress]</ref> Семейството му се премества във [[Франция]], когато е на 2 г., а по-късно се преместват във [[Фужер]], където той израства. Като малък практикува [[джудо]] известно време, преди да се откаже, за да се съсредоточи единствено и само върху футбола. През 2013 г. къщата на Камавинга изгаря, унищожавайки по-голямата част от имуществото на семейството. Едуардо твърди, че това е мотивацията, която го тласка да продължи кариерата си във футбола.<ref>[https://www.espn.com/soccer/french-ligue-1/story/3950530/eduardo-camavinga-is-only-16-but-his-form-for-rennes-has-top-european-scouts-circling Eduardo Camavinga is only 16 but his form for Rennes has top European scouts circling]</ref> == Клубна кариера == === Рен === Камавинга е част от младежката школа на [[ФК Стад Рене|Рен]] от 11-годишна възраст. Той подписва първия си професионален договор на 14 декември 2018 г., на 16 години и един месец, ставайки най-младият професионален играч в клуба.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.staderennais.com/premier-contrat-professionnel-pour-eduardo-camavinga |заглавие=Premier contract Professionnel pour Eduardo Camavinga |достъп_дата=2021-09-02 |архив_дата=2019-12-19 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20191219064841/https://www.staderennais.com/premier-contrat-professionnel-pour-eduardo-camavinga }}</ref> Прави своя дебют за Рен в мач от [[Лига 1]] при равенството 3:3 срещу [[Анже СКУ|Анже]] на 6 април 2019 г.,<ref>[https://int.soccerway.com/matches/2019/04/06/france/ligue-1/angers-sporting-club-de-louest/stade-rennais-fc/2792517/ Angers SCO vs. Rennes – 6 April 2019]</ref> като така се превръща в най-младият играч, играл някога за първия отбор на Рен на 16 години и четири месеца.<ref>[https://bleacherreport.com/articles/2861180-rennes-sensation-eduardo-camavinga-is-a-new-kind-of-16-year-old-footballer Rennes Sensation Eduardo Camavinga Is a New Kind of 16-Year-Old Footballer]</ref> На 18 август 2019 г. Камавинга прави асистенция и е награден с наградата „играч на мача“ при победата с 2:1 над [[Пари Сен Жермен]].<ref>[https://www.goal.com/en-us/news/eduardo-camavinga-angola-youngster-reacts-after-helping/g7jidorlz4kk1vqi77uk9r801 Eduardo Camavinga: Angola youngster reacts after helping Rennes stun PSG]</ref> Той вкара първия си гол за Рен при победата с 1:0 срещу отбора на [[ФК Олимпик (Лион)|Лион]] на 15 декември 2019 г., в 89-ата минута на мача.<ref>[https://bleacherreport.com/game/olympique-lyonnais-vs-stade-rennais-fc-2019-12-14 Rennes Beat Lyon]</ref> През [[Шампионска лига 2020/21|сезон 2020/21]] г. на [[Шампионската лига]] участва в четири мача за Рен срещу отборите на [[ФК Краснодар|Краснодар]], [[ФК Челси|Челси]] и [[ФК Севиля|Севиля]].<ref>[https://theathletic.com/2531232/2021/04/25/eduardo-camavinga-youve-heard-the-name-heres-why-europes-top-clubs-want-him/ Eduardo Camavinga: You’ve heard the name, here’s why Europe’s top clubs want him]</ref> === Реал Мадрид === На 31 август 2021 г. Реал Мадрид съобщава на клубния си сайт, че Камавинга е вече техен играч със сключен договор до 30 юни 2027 година.<ref>[https://www.realmadrid.com/noticias/2021/08/31/comunicado-oficial-camavinga?utm_source=twitter&utm_medium=social&utm_campaign=organico Comunicado Oficial: Camavinga]</ref> Сумата по сделката не се съобщава, но според повечето източници тя възлиза на 31 млн. евро, като има включени и бонуси за 10 млн. евро.<ref>[https://real.gong.bg/football-sviat/francia/multimedia/video/real-madrid-privleche-goliam-frenski-talant-649420 Реал Мадрид привлече голям френски талант]</ref><ref>[https://sportal.bg/news-2021083103404530480 Реал Мадрид привлече Едуардо Камавинга от Рен]</ref> На 12 септември 2021 г. прави дебют за Реал Мадрид, влизайки като резерва на мястото на [[Еден Азар]] в 66 минута при домакинската победа над [[Селта Виго|Селта]] с 5:2. Шест минути по-късно, в 72 минута, отбелязва и първия си гол, след като в една от атаките на отбора, [[Лука Модрич]] стреля към вратата на противника. Вратарят успява да избие топката, като по този начин тя се озовава в краката на Камавинга, който с плътен и премерен удар се разписва за 4:2.<ref>[https://real.gong.bg/football-sviat/ispania/multimedia/video/hettrik-na-benzema-i-razgrom-pri-zavryshtaneto-na-santiago-bernabeu-650716 Хеттрик на Бензема и разгром при завръщането на „Сантяго Бернабеу“]</ref><ref>[https://sportal.bg/news-2021091218034457499 Шоу на Бензема при завръщането на Реал на „Сантиаго Бернабеу“]</ref> На 15 септември прави дебют с Реал Мадрид и в [[Шампионската лига]] в първи мач от груповата фаза при гостуването на [[ФК Интер|Интер]]. Влиза отново като резерва на мястото на Лука Модрич в 80 минута, а няколко минути по-късно прави асистенция за победния гол на [[Родриго Гоеш]] за 0:1 в 89 минута на срещата.<ref>[https://gong.bg/football-sviat/shampionska-liga/multimedia/gallery/real-madrid-nakaza-ialov-inter-s-gol-v-kraia-651002 Реал Мадрид наказа ялов Интер с гол в края]</ref><ref>[https://sportal.bg/news-2021091518053451246 Реал Мадрид излъга Интер в края с гол на резерва]</ref> Прави дебют като титуляр при домакинската победа над [[РКД Майорка|Майорка]] с 6:1 на 22 септември 2021 г., като изиграва 60 минута и след това е заменен от [[Антонио Бланко]].<ref>[https://real.gong.bg/football-sviat/ispania/multimedia/video/real-madrid-pregazi-majorka-sled-hettrik-na-asensio-i-stypi-smelo-na-vyrha-651837 Реал Мадрид прегази Майорка след хеттрик на Асенсио и стъпи смело на върха]</ref><ref>[https://sportal.bg/news-2021092219171876986 Бензема и Асенсио развинтиха Майорка]</ref> == Национален отбор == До 2019 г. се води гражданин на Ангола, но на 5 ноември 2019 г. получава френско гражданство, което му позволява да играе за {{имеНОФ|Франция}}.<ref>[https://www.lequipe.fr/Football/Actualites/Rennes-eduardo-camavinga-a-ete-naturalise-francais/1076897 Rennes : Eduardo Camavinga a été naturalisé français (officiel)]</ref> На 11 ноември 2019 г. получава повиквателна за {{имеНОФ21|Франция}} за мачовете срещу {{имеНОФ21|Грузия}} и {{имеНОФ21|Швейцария}}.<ref>[https://www.lequipe.fr/Football/Actualites/Eduardo-camavinga-rennes-officiellement-convoque-en-equipe-de-france-espoirs/1079298 Eduardo Camavinga (Rennes) officiellement convoqué en équipe de France Espoirs]</ref> На 27 август 2020 г. получава повиквателна и за първия отбор на {{имеНОФ|Франция}}, след като [[Пол Погба]] е отстранен след положителен тест за [[COVID-19]]. Така той става най-младият играч, който е получил повиквателна за първия отбор след [[Рене Жирар (футболист)|Рене Жирар]] от 1932 година.<ref>[https://www.francefootball.fr/news/Eduardo-camavinga-devient-le-plus-jeune-joueur-appele-en-equipe-de-france-depuis-l-apres-guerre/1165253 Eduardo Camavinga devient le plus jeune joueur appelé en équipe de France depuis l'après-guerre]</ref> На 8 септември той дебютира при победата с 4:2 срещу {{имеНОФ|Хърватия}} в [[Лига на нациите на УЕФА]], влизайки като резерва на [[Н'Голо Канте]] в средата на второто полувреме.<ref>[https://www.bbc.com/sport/football/54002970 France 4 – 2 Croatia]</ref> По този начин той става най-младият играч за националния отбор на Франция след [[Морис Гастигер]] от 1914 година.<ref>[https://www.lequipe.fr/Football/Actualites/Eduardo-camavinga-plus-jeune-international-francais-depuis-1945/1169600 Eduardo Camavinga plus jeune international français depuis 1945]</ref> На 7 октомври 2020 г. Камавинга започва като титуляр в приятелска среща за Франция при победата със 7:1 срещу {{имеНОФ|Украйна}}, като вкара и първия си гол, откривайки резултата след удар с глава. Това го прави най-младият голмайстор за Франция след Морис Гастигер през 1914 година.<ref>[https://www.lequipe.fr/Football/Actualites/Eduardo-camavinga-plus-jeune-international-francais-depuis-1945/1169600 Eduardo Camavinga plus jeune international français depuis 1945]</ref> == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.transfermarkt.com/eduardo-camavinga/profil/spieler/640428 Профил в Transfermarkt] * [https://int.soccerway.com/players/eduardo-camavinga/570734/ Профил в SoccerWay] * [https://www.whoscored.com/Players/369109/Show/Eduardo-Camavinga Профил в Whoscored] {{Настоящ състав на Реал Мадрид}}{{СОРТКАТ:Камавинга, Едуардо}} [[Категория:Футболисти на Реал Мадрид]] [[Категория:Френски футболисти]] [[Категория:Французи от африкански произход]] [[Категория:Футболисти на Рен]] er5zn4r3j13wjzmv2r738yrn9jls1rx 4 786964 12876534 12876424 2026-04-10T12:57:46Z Мико 4542 12876534 wikitext text/x-wiki == Свидетелства 11 == {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Бележка !! Готов |- || 1. [[Атанас Димов|Атанас Иванов Димов]] (с. Воиславци, Радовишко) || || {{Готово}} |- || 2. [[Алекса Стоилков|Алекса Янчев Стоилков]] (с. Бориево, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 3. [[Алекси Андов|Алекси Стоянов Андов]] (с. Скачинци, Велешко) || || {{Готово}} |- || 4. [[Атанас Харизанов (Смолари)|Атанас Иванов Харизанов]] (с. Смоларе, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 5. [[Атанас Тиганчев|Атанас Георгиев Тиганчев]] (с. Либяхово, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 6. [[Апостол Илиев (революционер)|Апостол Илиев Марков - Ушлинов]] (с. Лера, Битолско) || || {{Готово}} |- || 7. [[Алексо Хаджихристов|Алексо Димов Хаджихристов]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 8. [[Атанас Апостолов|Атанас Апостолов Георгиев]] (с. Смърдеш, Костурско) || || {{Готово}} |- || 9. [[Андон Рачев|Андон Киров Рачев]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 10. [[Атанас Кошничаров|Атанас Христов Кошничаров]] (с. Тумба, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 11. [[Андрея Долапчиев|Андрея Георгиев Долапчиев]] (с. Пирок, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 12. [[Атанас Желязков (Стоилово)|Атанас Желязков Иванов]] (с. Стоилово, Малкотърновско) || || {{Готово}} |- || 13. [[Атанас Кърджиев|Атанас Стоянов Кърджиев]] (Лозенград) || || {{Готово}} |- || 14. [[Александър Спасов (революционер)|Александър Митев Спасов]] (Свети Николе) || || {{Готово}} |- || 15. [[Анастас Динков|Анастас Михайлов Динков]] (с. Сребрено, Леринско) || || {{Готово}} |- || 16. Атанас Стоицов Арменов (Берово) || малко ||{{Готово}} |- || 17. Атанас Желязков Митрев (с. Бръшлян, Малкотърновско) || малко ||{{Готово}} |- || 18. [[Алекса Костов|Алекса Божиков Костов]] (с. Ловча, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 19. [[Апостол Додев|Апостол Додев Урумов]] (с. Мирковци, Скопско) || || {{Готово}} |- || 20. [[Апостол Обедников|Апостол Георгиев Обедников]] (с. Мало Сърбци, Битолско) || || {{Готово}} |- || 21. [[Анастас Михайлов|Анастас Петков Михайлов]] (с. Карадере, Лозенградско) || ||{{Готово}} |- || 22. [[Ангел Рачов|Ангел Костадинов Рачов]] (Разлог) || || {{Готово}} |- || 23. [[Ангел Палев|Ангел Костов Палев]] (с. Ковачевица, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 24. [[Атанас Бучков (революционер)|Атанас Лазаров Бучков]] (с. Пътеле, Леринско) || || {{Готово}} |- || 25. [[Апостол Кълвачев|Апостол Николов Кълвачев]] (с. Делчево, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 26. [[Атанас Пецев|Атанас Пецев Георгиев]] (с. Съчево, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 27. [[Атанас Стоянчев|Атанас Димитров Стоянчев]] (с. Цигарево, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 28. Алекси Стаменов Минев (с. Врачеш, Ботевградско) || малко || {{Готово}} |- || 29. [[Ангел Темелков|Ангел Коцев Темелков]] (с. Съчево, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 30. [[Атанас Нивички|Атанас Цонев Нивичански]] (с. Нивичани, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 31. [[Атанас Ансаров|Атанас Котев Ансаров]] (с. Моноспитово, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 32. [[Ангел Божков|Ангел Иванов Божков]] (с. Скребатно, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 33. [[Атанас Герайков|Атанас Александров Герайков]] (с. Мосомища, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 34. [[Андон Пеев|Андон Янев Пеев]] (с. Търсие, Леринско) || || {{Готово}} |- || 35. [[Ангел Лафчиев|Ангел Димитров Лафчиев]] (с. Еникьой, Дедеагачко) || || {{Готово}} |- || 36. [[Атанас Ичов|Атанас Христов Николов]] (с. Извор, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 37. [[Андон Качарков|Андон Великов Качарков]] (с. Ореховец, Серско) || || {{Готово}} |- || 38. [[Атанас Попбуров|Атанас Алексов Попбуров]] (Берово) || || {{Готово}} |- || 39. [[Атанас Кешишев|Атанас Тодоров Кешишев]] (с. Коджатарла, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 40. [[Атанас Тодоров (Коево)|Атанас Тодоров Стойков]] (с. Коево, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 41. [[Атанас Кормидов|Атанас Хадживасилев Кормидов]] (с. Габрово, Ксантийско) || || {{Готово}} |- || 42. [[Атанас Велков|Атанас Велков Вълков]] (Бунар Хисар) || изгоряла || {{Готово}} |- || 43. [[Анастас Попов|Анастас Димитров Попов]] (с. Прекопана, Леринско) || || {{Готово}} |- || 44. Алекси Христов Македонски (с. Жужелци, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 45. Ангел Панов Шурков (Велес) || МОО || {{Готово}} |- || 46. Александър Стоянов Максимов (Щип) || МОО || {{Готово}} |- || 47. [[Андон Костовски|Андон Атанасов Костовски]] (Пехчево) || || {{Готово}} |- || 48. Атанас Коцев Велков (с. Павлешенци, Светиниколско) || МОО || {{Готово}} |- || 49. Андрей Георгиев Андреев (с. Кестрич, Варненско) || МОО || {{Готово}} |- || 50. Андон Тодоров Николов (с. Опила, Кратовско) || МОО || {{Готово}} |- || 51. Андо Стоянов Андреев (Велес) || МОО || {{Готово}} |- || 52. Атанас Стоянов Здравев (с. Бистрица, Велешко) || МОО || {{Готово}} |- || 53. [[Ангел Велчев (революционер)|Ангел Атанасов Велчев]] (с. Осиково, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 54. Ангеле Христов Георгиев (Дебър) || МОО || {{Готово}} |- || 55. Ангел Марков Мартинов (с. Лазарополе, Реканско) || МОО || {{Готово}} |- || 56. [[Бонча Пекова|Бонча Тодорова Пекова]] (с. Плевня, Драмско) || || {{Готово}} |- || 57. [[Борис Гигов|Борис Гигов Алексов Михайлов]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 58. [[Благой Тенекеджиев|Благой Атанасов Тенекеджиев]] (с. Бобища, Костурско) || || {{Готово}} |- || 59. [[Боне Китанов|Боне Атанасов Китанов]] (с. Колешино, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 60. Богдан Георгиев Негриев (с. Банища, Дебърско) || МОО || {{Готово}} |- || 61. [[Богдан Якимов|Богдан Якимов Ангелов]] (с. Гиновци, Паланечко) || || {{Готово}} |- || 62. [[Богдан Алексов|Богдан Петков Алексов]] (с. Ветуница, Паланечко) || || {{Готово}} |- || 63. Борис Иванов Дойранлиев (Гевгелия) || МОО || {{готово}} |- || 64. [[Вълчо Стефанов|Вълчо Стефанов Димитров]] (с. Коево, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 65. [[Вълчо Вълчев (Паспалово)|Вълчо Иванов Вълчев]] (с. Паспалево, Малкотърновско) || || {{Готово}} |- || 66. [[Васил Димитров (революционер)|Васил Димитров Попов]] (Солун) || || {{Готово}} |- || 67. [[Васил Манов (Горни Балван)|Васил Манов Петров]] (с. Горни Балван, Щипско) || || {{Готово}} |- || 68. [[Велко Блажов|Велко Цветанов Блажов]] (с. Драчево, Скопско) || || {{Готово}} |- || 69. [[Вълчо Каджабов|Вълчо Аврамов Каджабов]] (с. Полк. Серафимов, Смолянско) || || {{Готово}} |- || 70. [[Велко Цветков|Велко Стоянов Цветков]] (Бунар Хисар) || || {{Готово}} |- || 71. [[Вангел Кехайов|Вангел Атанасов Кехайов]] (с. Тумба, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 72. [[Велико Марков|Велико Стоянов Марков]] (с. Господарево, Бургаско) || || {{Готово}} |- || 73. [[Васил Рисковски|Васил Димов Рисковски]] (с. Косинец, Костурско) || || {{Готово}} |- || 74. [[Велин Костадинов|Велин Иванов Костадинов]] (с. Каменица, Царевоселско) || || {{Готово}} |- || 75. [[Васил Миов|Васил Димитров Миов]] (с. Умлена, Беровско) || || {{Готово}} |- || 76. [[Васил Влахов (Муртино)|Васил Донев Влахов]] (с. Муртино, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 77. [[Васил Бетин|Васил Тренов Бетин]] (Берово) || || {{Готово}} |- || 78. [[Васил Милчов|Васил Милчов Лазаров]] (с. Чифлик, Пехчевско) || || {{Готово}} |- || 79. [[Мильо Узунов|Милю Райков Узунов]] (с. Чаглаик, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 80. [[Вангел Апостолов|Вангел Апостолов Стоянов]] (с. Дулица, Царевоселско) || || {{Готово}} |- || 81. Васил поп Донев (с. Съчево, Струмичко) || МОО || {{Готово}} |- || 82. Васил Христов Въргов (с. Моноспитово, Струмичко) || МОО || {{Готово}} |- || 83. Величко Младенов Иванов (с. Търновац, Кратовско) || МОО || {{Готово}} |- || 84. Васил Николов Хамаков (с. Райково, Смолянско) || МОО || {{Готово}} |- || 85. Владимир Панев Наумов (Свети Николе) || МОО || {{Готово}} |- || 86. Васил Атанасов Иванов (Дебър) || МОО || {{Готово}} |- || 87. [[Георги Казаков|Георги Димитров Казаков]] (Бунар Хисар) || || {{Готово}} |- || 88. [[Георги Антонов (революционер)|Георги Костов Антонов]] (с. Куманичево, Костурско) || || {{Готово}} |- || 89. [[Георги Киряков|Георги Мавров Киряков]] (с. Маджура, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 90. [[Георги Георгиев (Едига)|Георги Илиев Георгиев]] (с. Едига, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 91. [[Гаврил Аврамов|Гаврил Василиев Аврамов]] (с. Ратево, Беровско) || || {{Готово}} |- || 92. [[Гаврил Ралупов|Гаврил Георгиев Ралупов]] (Берово) || || {{Готово}} |- || 93. [[Георги Сланчев|Георги К. Сланчев]] (с. Годлево, Разложко) || || {{Готово}} |- || 94. [[Георги Наков (Междурек)|Георги Наков Георгиев]] (с. Междурек, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 95. [[Георги Копанаров|Георги Исидоров Копанаров]] (Разлог) || || {{Готово}} |- || 96. [[Георги Вълев|Георги Димов Вълев]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 97. [[Георги Дукоолу|Георги Костадинов Дукоолу]] (с. Стоилово, Малкотърновско) || || {{Готово}} |- || 98. [[Георги Пейчев (революционер)|Георги Тодоров Пейчев]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 99. Георги Христов Переликов (неизв.) || изгоряла || {{Готово}} |- || 100. [[Георги Петрушев|Георги Петрушев Кочев]] (Пехчево) || || {{Готово}} |- || 101. [[Георги Денизов|Георги Костов Денизов]] (с. Осиково, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 102. [[Георги Божинов (Колешино)|Георги Божинов Трайков]] (с. Колешино, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 103. [[Георги Каракашев (революционер)|Георги Иванов Каракашев]] (с. Умлена, Беровско) || || {{Готово}} |- || 104. [[Георги Миленков|Георги Миленков Ников]] (с. Киселица, Царевоселско) || || {{Готово}} |- || 105. [[Глигор Петров|Глигор Янчев Петров]] (с. Василево, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 106. [[Георги Траянов|Георги Траянов Витанов]] (с. Илиово, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 107. [[Георги Янчев Михалчев]] (Лозенград) || || {{Готово}} |- || 108. [[Григор Янков|Григор Янков Попов]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 109. [[Гьошо Нацев|Гйошо Андов Нацев]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 110. [[Георги Гарев|Георги Андреев Гарев]] (Башино село, Велес) || || {{Готово}} |- || 111. [[Георги Месов|Георги Андреев Месов - Бирбучука]] (с. Старчища, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 112. [[Георги Градинаров|Георги Петров Градинаров]] (с. Любенова махала) || || {{Готово}} |- || 113. [[Градю Градев|Градю Николов Градев]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 114. [[Георги Арнаудов (революционер)|Георги Филипов Арнаудов]] (с. Търлис, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 115. [[Георги Шиперков|Георги Иванов Шиперков]] (с. Дъмбени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 116. [[Георги Белчев|Георги Паряско Белчев]] (Разлог) || || {{Готово}} |- || 117. [[Григор Попстанков|Григор Димитров Станков]] (Енидже Вардар) || || {{Готово}} |- || 118. [[Георги Горганов|Георги Петров Горганов]] (с. Бобища, Костурско) || || {{Готово}} |- || 119. [[Георги Попниколов]] (с. Карахадър, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 120. [[Георги Тодоров Атанасов]] (с. Яна, Лоенградско) || || {{Готово}} |- || 121. [[Георги Атанасов (Барбарево)|Георги Атанасов Янков]] (с. Барбарево, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 122. [[Георги Щуров|Георги Стаматов Щуров]] (с. Стоилово, Малкотърновско) || || {{Готово}} |- || 123. [[Георги Борунсузов|Георги Николов Борунсузов]] (с. Ловча, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 124. [[Георги Иванов (Бадилен)|Георги Иванов Стоянов]] (с. Бадилен, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 125. [[Георги Митушев|Георги Митушев Кръстев]] (с. Куклиш, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 126. [[Георги Войников|Георги Атанасов Войников]] (с. Урумбеглий, Бунархисарско) || || {{Готово}} |- || 127. [[Георги Костурков|Георги Радев Костурков]] (Панагюрище) || || {{Готово}} |- || 128. [[Георги Нусторов|Георги Ерсенов Нусторов]] (Разлог) || || {{Готово}} |- || 129. [[Георги Гюрнев|Георги Стоилов Гюрнев]] (с. Балдево, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 130. [[Георги Станишев (революционер)|Георги Атанасов Станишев]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 131. [[Глигор Кьосев|Глигор Ангелов Кьосев]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 132. [[Георги Морьов|Георги Николов Мариов]] (Бунар Хисар) || || {{Готово}} |- || 133. [[Георги Стефанов (революционер)|Георги Стефанов Мазнев]] (с. Стоилово, Малкотърновско) || изгубени документи || {{Готово}} |- || 134. Георги Ефремов Стоилков (с. Зърновци, Кочанско) || МОО || {{Готово}} |- || 135. Георги Попов Василев (с. Връбник, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 136. Георги Илиев Пиронков (с. Делчево, Неврокопско) || МОО || {{Готово}} |- || 137. Георги Монев Васев (с. Марчино, Кратовско) || МОО || {{Готово}} |- || 138. Григор Кузов Цопов (с. Куманичево, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 139. Георги Стоянов Хорозов (с. Ковачевица, Неврокопско) || МОО || {{Готово}} |- || 140. Георги Андонов Баджов (с. Лобаница, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 141. Гоно Трайков Алексов (с. Стояково, Гевгелийско) || МОО || {{Готово}} |- || 142. Георги Павлов Генев (Белица, Разложко) || МОО || {{Готово}} |- || 143. Григор Николов Крайничанец (с. Крайници, Велешко) || МОО || {{Готово}} |- || 144. Георги Иванов Вълчинов (с. Ливадища, Неврокопско) || МОО || {{Готово}} |- || 145. Григор Трифонов Гоцев (с. Зърновци, Кочанско) || МОО || {{Готово}} |- || 146. Георги Станев Кондолов (с. Велика, Лозенградско) || МОО || {{Готово}} |- || 147. Георги Петрушев Турсунов (Кукуш) || МОО || {{Готово}} |- || 148. [[Георги Трифонов (революционер)|Георги Трифонов Куртев]] (Свиленград) || || {{Готово}} |- || 149. Георги Стефанов Шилев (Белица, Разложко) || МОО || {{Готово}} |- || 150. Георги Стоянов Кирков (с. Ериклери, Лозенградско) || МОО || {{Готово}} |- || 151. Георги Иванов Пехливанов (с. Яна, Лозенградско) || МОО || {{Готово}} |- || 152. [[Димитър Андонов Попов]] (с. Междурек, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 153. [[Данаил Сивриев|Данаил К. Сивриев]] (с. Скребатно, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 154. [[Дионис Танчуров|Дионис Христов Танчуров]] (с. Грубовци, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 155. [[Дойчин Захов|Дойчин Филимонов Захов]] (Разлог) || || {{Готово}} |- || 156. [[Димитър Сребров|Димитър Илиев Сребров]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 157. [[Димитър Мунев|Димитър Маринов Мунев]] (с. Волак, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 158. [[Дионис Капитанов|Дионис Христов Капитанов]] (Енидже Вардар) || || {{Готово}} |- || 159. [[Досе Копанаров|Досе Христов Копанаров]] (Разлог) || || {{Готово}} |- || 160. [[Димитър Дражев (революционер)|Димитър Киров Дражев]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 161. [[Димитър Урдов|Димитър Иванов Урдов]] (с. Кономлади, Костурско) || || {{Готово}} |- || 162. [[Деспод Стоилов|Деспод Митрев Стоилов]] (с. Каменица, Царевоселско) || || {{Готово}} |- || 163. [[Димитър Тютюнджиев|Димитър Георгиев Тютюнджиев]] (Лозенград) || || {{Готово}} |- || 164. [[Димчо Праматарски|Димчо Апостолов Праматарски]] (с. Скребатно, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 165. [[Димитър Пържанов|Димитър Милев Пържанов]] (с. Кремен, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 166. [[Димитър Хвалев|Димитър Христов Хвалев]] (с. Делчево, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 167. [[Димитър Манасиев|Димитър Попниколов Манасиев]] (с. Крайници, Велешко) || || {{Готово}} |- || 168. [[Димитър Агов|Димитър Стоянов Агов]] (с. Горно Броди, Серско) || || {{Готово}} |- || 169. [[Димо Шишков|Димо Стоянов Шишков]] (с. Мирковци, Скопско) || || {{Готово}} |- || 170. [[Дико Костиев|Дико Георгиев Костиев]] (с. Маджура, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 171. [[Дончо Живадинов|Донче Хаджисанков Живадинов]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 172. [[Димитър Камчев|Димитър Камчев Димитров]] (с. Горгопик, Боймия) || || {{Готово}} |- || 173. [[Димитър Пътеков|Димитър Киров Пътеков]] (с. Маджура, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 174. [[Димитър Чостов|Димитър Василев Чостов]] (с. Загоричани, Костурско) || || {{Готово}} |- || 175. [[Дико Милев|Дико Петков Милев]] (с. Сарпачовица, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 176. Димо Г. Папазов (с. Стоилово, Малкотърновско) || изгоряла || {{Готово}} |- || 177. [[Диме Пърличков|Диме Иванов Пърличков]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 178. [[Димитър Айгъров|Димитър Андонов Айгъров]] (с. Дамян, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 179. Димо Стоянов Бараков (с. Стоилово, Малкотърновско) || изгоряла || {{Готово}} |- || 180. [[Димитър Тръпков (Горно Върбени)|Димитър Стефанов Тръпков]] (с. Екши Су, Леринско) || || {{Готово}} |- || 181. [[Димитър Великов (Ловча)|Димитър Иванов Великов]] (с. Ловча, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 182. [[Дино Япаджиев|Дино Христов Япаджиев]] (Гумендже) || || {{Готово}} |- || 183. [[Димитър Трайков (революционер)|Димитър Лазаров Трайков]] (с. Дреновени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 184. [[Димитър Кехайов|Димитър Райков Кехайов]] (с. Пенека, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 185. Димитър Стоянов Каракочлиев (с. Каракоч, Лозенградско) || || |- || 186. [[Димитър Щерев (революционер)|Димитър Щерев Василев]] (с. Хрупища, Костурско) || || {{Готово}} |- || 187. Димитър Атанасов Караилиев (с. Кавакли, Лозенградско) || || |- || 188. Добри Костадинов Шивачев (с. Кавакли, Лозенградско) || || |- || 189. Димитър Аризанов Иванов (с. Конарене, Струмичко) || || |- || 190. Димитър Костадинов Русинов (Бунар Хисар) || || |- || 191. [[Димитър Ташев|Димитър Ташев Стоянов]] (с. Колибите, Бунархисарско) || || {{Готово}} |- || 192. [[Димо Андонов|Димо Христов Андонов]] (с Сърбци, Битолско) || || {{Готово}} |- || 193. Дико Градев Павлов (с. Керациново, Малкотърновско) || || |- || 194. [[Димитър Янушев|Димитър Николов Янушев]] (с. Войници, Велешко) || || {{Готово}} |- || 195. Димитър Христов Карагеоргиев (с. Пирок, Лозенградско) || || |- || 196. Димитър Ефтимов Златаров (Малко Търново) || || |- || 197. Дражо Киров Дражев (Малко Търново) || || |- || 198. Димитър Ст. Граматиков ( с. Коево, Лозенградско) || || |- || 199. [[Димитър Кьосев (революционер)|Димитър Яков Кьосев]] (с. Загоричани, Костурско) || || {{Готово}} |- || 200. [[Дионис Даулов|Дионис Георгиев Даулов]] (с, Петгъс, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 201. [[Димитър Муртов|Димитър Атанасов Муртов]] (Енидже Вардар) || || {{Готово}} |- || 202. [[Димитър Попдимитров|Димитър Наумов Попдимитров]] (с. Загоричани, Костурско) || || {{Готово}} |- || 203. Димитър Танев Ковачев (неизв.) || || |- || 204. [[Дионис Ефремов|Диванис Ефремов Алексов]] (с. Горни Балван, Щипско) || || |- || 205. [[Димитър Семерджиев|Димитър Стоев Семерджиев]] (с. Междурек, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 206. Димитър Христов Жегов (Разлог) || || |- || 207. Димитър Драгомиров Димитров (Аполд, Трансилвания) || МОО || {{Готово}} |- || 208. Димитър Иванов Ангелов (с. Торфа, Чаталджанско) || || |- || 209. Дамян Николов Бисерко (с. Войници, Велешко) || МОО || |- || 210. Димитър Желязков Тропчев (Лозенград) || || |- || 211. Димитър Пандев Тилев (с. Колешино, Струмичко) || МОО || {{Готово}} |- || 212. Димче Филипов Цветанов (с. Горно Еловци, Гостиварско) || МОО || {{Готово}} |- || 213. Димко Коцев Бойков (с. Курия, Тиквешко) || МОО || {{Готово}} |- || 214. Дечо Димев Карамаколев (с. Карлуково, Ахчелебийско) || || |- || 215. Пано Иванов Кръстев (с. Мартулци, Велешко) || || |- || 216. Димитър Манев (Свети Николе) || || |- || 217. Димитър Стоянов Димитров (с. Коево, Лозенградско) || || |- || 218. Доне Митев Йовев (с. Нежилово, Кратовско) || || |- || 219. Димитър Тодоров Гаджалов (с. Карлуково, Ахчелебийско) || || |- || 220. Димитър Георгиев Гроздев (с. Осиково, Неврокопско) || || |- || 221. Димитър Дичов Тръпков (с. Росоки, Реканско) || || |- || 222. Дане Кръстев Понев (с. Кучичино, Кочанско) || || |- || 223. Даниел Василев Алексов (с. Опила, Кратовско) || || |- || 224. Димитър Нацев Лилев (с. Пътеле, Леринско) || МОО || |- || 225. Димо Павлов Стоянов (с. Чанакча, Чаталджанско) || || |- || 226. Димо Пеев Гагов (Малко Търново) || || |- || 227. Дамян Стефанов Блажев (с. Гари, Реканско) || || |- || 228. Димитър Георгиев Йосифов (с. Простране, Битолско) || || |- || 229. [[Ефтим Георгиев|Ефтим Миленков Георгиев]] (с. Костин дол, Царевоселско) || || {{Готово}} |- || 230. Ефтим Васев Кусов (с. Подареш, Радовишко) || || |- || 231. [[Ефтим Жеков|Ефтим Жеков Атанасов]] (с. Карадере, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 232. Ецо Михайлов Димитров (Тетово) || || |- || 233. Ефтим Минов Бецековски (с. Росоки, Реканско) || || |- || 234. Желязко Димитров Хайтов (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 235. Желязко Ст. Зидаров (Малко Търново) || || |- || 236. [[Зоица Александрова|Зоица Александрова Иванова]] (Радовиш) || || {{Готово}} |- || 237. [[Зафир Джумайлиев|Зафир Манолов Джумайлиев]] (Разлог) || || {{Готово}} |- || 238. [[Илия Бачев|Илия Коцев Бачев]] (с. Попчево, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 239. Иван Лазев Рачев (Разлог) || || |- || 240. Иван Петров Парапунов (Разлог) || || |- || 241. Иван Тасев Цуцуманов (Разлог) || || |- || 242. [[Иван Цеков (революционер)|Иван Цеков Иванов]] (с. Бигла, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 243. [[Иван Христов (Ветрен)|Иван Христов Иванов]] (с. Ветрен, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 244. [[Иван Гулев (Сопот)|Иван Атанасов Гулев]] (с. Сопот, Велешко) || || {{Готово}} |- || 245. [[Иван Левенов|Иван Андонов Левенов]] (с. Каракьой, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 246. [[Илия Самарджиев|Илия Самарджиев Илюшка]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 247. Иван Попдимитров (неизв.) || МОО || {{Готово}} |- || 248. [[Илия Костов (революционер)|Илия Трайков Костов]] (с. Куклиш, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 249. Илия Христов Янев (Лозенград) || || |- || 250. [[Иван Митев (революционер)|Иван Митев Апостолов]] (с. Танатарци, Щипско) || || {{Готово}} |- || 251. Иван Николов Мариов (Бунар Хисар || || |- || 252. [[Иван Кантарджиев|Иван Манчев Кантарджиев]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 253. [[Игнат Цоклев|Игнат Димитров Цоклев]] (с. Огняново, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 254. [[Иван Божинов (Горно Върбени)|Иван Илиев Божинов]] (с. Екши Су, Леринско) || || {{Готово}} |- || 255. [[Иван Гилев|Иван Аргиров Гилев]] (с. Вишени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 256. [[Иван Русинов|Иван Христов Русинов]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 257. [[Иван Николов (ВМОРО)|Иван Николов Иванов]] (с. Карадере, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 258. [[Илия Стоев|Илия Драганов Стоев]] (с. Карадере, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 259. Йорде Янев Стоилков (с. Долани, Щипско) || || |- || 260. [[Иван Ковачев (революционер)|Иван Георгиев Ковачев]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 261. [[Йордан Андонов|Йордан Ацков Андонов]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 262. [[Иван Абаджиев (революционер)|Иван Георгиев Абаджиев]] (с. Плевня, Драмско) || || {{Готово}} |- || 263. Илия Хадживасилев Стоянов (Радовиш) || || |- || 264. Йордан Паунов Пешов (с. Припечани, Кочанско) || || |- || 265. Иван Димов Кенчев (Гумендже) || || |- || 267. Иван Иванов Найдов (с. Войници, Велешко) || || |- || 268. [[Иван Грозданов|Иван Ацков Грозданов]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 269. [[Иван Джинов|Иван Петров Джинов]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 270. [[Иван Несторов (революционер)|Иван Лазаров Несторов]] (с. Връбник, Костурско) || || {{Готово}} |- || 271. [[Илия Манов|Илия Тръндов Манов]] (с. Връбник, Костурско) || || {{Готово}} |- || 272. [[Илия Онбашиев|Илия Стоянов Онбашиев]] (с. Балдево, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 273. [[Иван Петелов|Иван Георгиев Петелов]] (с. Драгостин, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 274. [[Иван Кривокапов|Иван Василев Кривокапов]] (с. Делчево, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 275. [[Илия Младенов|Илия Иванов Младенов]] (с. Скребатно, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 276. [[Иван Вергов|Иван Христов Вергов]] (с. Бобища, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 277. Илия Илиев Попов Стоев (Пазарджик || || |- || 278. [[Илия Пеев|Илия Цветков Пеев]] (с. Дреновени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 279. Иван Костадинов Ключков (с. Ловча, Неврокопско) || МОО || {{Готово}} |- || 280. Иван Тасков Трайков (с. Дреново, Велешко) || МОО || {{Готово}} |- || 281. Иван Стоянов Костов (с. Чанакча, Чаталджанско) || || |- || 282. Иван Нефов Милев (Гостивар) || || |- || 283. Иван Тасев Яков (с. Дебрево, Кратовско) || || |- || 284. Иван Трайчев Янев (Свети Николе) || || |- || 285. Иван Христов Пешев (с. Нежилово, Кратовско) || || |- || 286. Иван Костадинов Кърджиев (с. Баница, Серско) || || |- || 287. Иван Блажев Георгиев (Скопие) || || |- || 288. [[Иван Калайджиев|Иван Георгиев Калайджиев]] (с. Чокманово, Смолянско) || || {{Готово}} |- || 289. Иван Михайлов Баев (с. Непрощено, Тетовско) || || |- || 290. Иван Димов Митев (с. Сушица, Скопско) || || |- || 291. Иван Ананиев Рашков (Якоруда) || || |- || 292. Иван Арсов Малечков (с. Долно Трогерци, Щипско) || || |- || 293. Йордан Санев Трайчев (Щип) || || |- || 294. Йордан Иванов Бошков (с. Долни Стубел, Злетовско) || МОО || {{Готово}} |- || 295. Йордан Соколов (Неготино) || МОО || {{Готово}} |- || 296. [[Илия Шонев|Илия Атанасов Шонев]] (с. Смърдеш, Костурско) || || {{Готово}} |- || 297. Илия Игнатов Петров (с. Битуше, Реканско) || || |- || 298. Илия Колев Трайков (с. Гърчище, Валандовско) || || |- || 299. Илия Панев Апостолов (Свети Николе) || || |- || 300. Илия Василев Мицов (с. Петършино, Кратовско) || || |- || 301. Илия Стойчев Михайлов (с. Славейно, Смолянско) || || |- || 302. Илия П. Тотин (с. Обидим, Неврокопско) || || |- || 303. Йордан Лазов Пърчев (с. Уланци, Велешко) || || |- || 304. Илия Атанасов Спахиев (с. Каракьой, Неврокопско) || || |- || 305. Игнат Стоянов Христов (с. Опила, Кратовско) || || |- || 306. [[Игнат Трайков|Игнат Трайков Петков]] (с. Горно Кратово, Кратовско) || || {{Готово}} |- || 307. [[Киро Киров (революционер)|Киро Димитров Киров]] (с. Загоричани, Костурско) || || {{Готово}} |- || 308. [[Костадин Масталарков|Костадин Христов Масталарков]] (с. Бозец, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 309. Костадин Станчев Дараданов (Бунар Хисар) || || |- || 310. [[Кольо Донев|Кольо Коцев Донев]] (с. Куклиш, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 311. [[Кръсто Капурдов|Кръсто Дамов Капурдов]] (с. Смърдеш, Костурско) || || {{Готово}} |- || 312. [[Коста Иванов (Баница)|Коста Янев Иванов]] (с. Баница, Леринско) || || {{Готово}} |- || 313. Костадин Георгиев Петков (с. Пирок, Лозенградско) || || |- || 314. Киро Вълков Топалчев (неизв.) || || |- || 315. [[Коста Цветков|Коста Стамов Цветков]] (с. Тресонче, Реканско) || || {{Готово}} |- || 316. Коста Христов Костов (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 317. [[Кръсто Караскаков|Кръсто Христов Караскаков]] (с. Въмбел, Костурско) || || {{Готово}} |- || 318. Костадин Стоянов Чиликов (с. Пирок, Лозенградско) || || |- || 319. [[Костадин Бицин|Костадин Ив. Бицин]] (Разлог) || || {{Готово}} |- || 320. [[Костадин Жегов|Костадин Георгиев Жегов]] (Разлог) || || {{Готово}} |- || 321. Коце Андонов Стевчев (с. Габревци, Радовишко) || || |- || 322. [[Кръстьо Узунов|Кръстю Андонов Узунов]] (с. Гюпчево, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 323. [[Константин Кехайов (Бунархисар)|Константин Димитров Кехайов]] (Бунар Хисар) || || {{Готово}} |- || 324. [[Коста Киров|Коста Симов Киров]] (с. Загоричани, Костурско) || || {{Готово}} |- || 325. [[Никола Лефтеров|Никола Лефтеров Павлов]] (с. Калиманци, Варненско) || || {{Готово}} |- || 326. Костадин Николов Кривокапов (с. Делчево, Неврокопско) || || |- || 327. [[Кесар Сърдилиев|Кесар Раев Сърдилиев]] (Балчик) || || {{Готово}} |- || 328. [[Коста Шкоклев|Коста Наум Шкоклев]] (с. Смърдеш, Костурско) || || {{Готово}} |- || 329. Калуди Ст. Станков (с. Коево, Лозенградско) || || |- || 330. Костадин Христов Танев (с. Ореховец, Велешко) || || |- || 331. Коста Стефков Манев (Струмица) || || |- || 332. Коце Кръстев Сиин (с. Костурино, Струмичко) || || |- || 333. Киро Рафайлов Георгиев (с. Лазарополе, Реканско) || МОО || |- || 334. Коста Димитров Апостолов (Бунар Хисар) || || |- || 335. Киряк Анестев Киряков (с. Каваклия, Лозенградско) || || |- || 336. Коста Костов Памуков (с. Бабадаг, Тулченско) || || |- || 337. Костадин Христов Грудов (с. Карахадър, Лозенградско) || || |- || 338. Ламбро Манолов Кобуров (с. Апоскеп, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 339. Лазар Мишов Георгиев (с. Горно Оризари, Кочанско) || || |- || 340. [[Леонид Кисериев|Леонид Георгиев Кисериев]] (с. Апоскеп, Костурско) || || {{Готово}} |- || 341. [[Лазар Кенков|Лазар Димитров Кенков]] (с. Косинец, Костурско) || || {{Готово}} |- || 342. [[Лазар Мицов|Лазар Стоянов Мицов]] (с. Смърдеш, Костурско) || || {{Готово}} |- || 343. [[Леонид Бачев|Леонди Бачев Попов]] (с. Загоричани, Костурско) || || {{Готово}} |- || 344. [[Ламбро Караджов|Ламбро Иванов Караджов]] (с. Дъмбени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 345. [[Лазар Вантов|Лазар Христов Вантов]] (Гевгелия) || || {{Готово}} |- || 346. [[Ламбо Мургов|Ламбо Ил. Муртов]] (с. Велгощи, Охридско) || || {{Готово}} |- || 347. Лазар Георгиев Свинаров (с. Делчево, Неврокопско) || || |- || 348. [[Мария Хубчева|Мария Момчилова Стайкова Хубчева]] (с. Аламидере, Ахчелеб.) || || {{Готово}} |- || 349. [[Марин Чолаков|Марин Добрев Чолаков]] (с. Градинарово, Провадийско) || || {{Готово}} |- || 350. [[Манол Алаинов|Манол Киряков Алаинов]] (с. Българска блаца, Костурско) || || {{Готово}} |- || 351. Моне Божков Вратевски (Щип) || || |- || 352. Марко Стоев Младенов (с. Скребатно, Неврокопско) || || |- || 353. Мане Атанасов Мишев (Радовиш) || || |- || 354. Милан Донев Гоцев (с. Сърчиево, Щипско) || || |- || 355. Мавер Димитров Гевешеков (Малко Търново) || || |- || 356. [[Милан Миленков|Милан Миленков Ангелов]] (с. Сопот, Светиниколско) || || {{Готово}} |- || 357. [[Илия Лилинков|Анастасия Панева Лилинкова]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 358. [[Стоян Лазаров (Инево)|Ангя Стоянова Лазарова]] (с. Инево, Радовишко) || || {{Готово}} |- || 359. [[Никола Тагаров|Алекса Спасев Тагарев]] (с. Смоймирово, Малешевско) || || {{Готово}} |- || 360. [[Тодор Янев|Анастасия Тодорова Янева]] (Бунар Хисар) || || {{Готово}} |- || 361. [[Васил Максимов|Божана Василева Георгиева]] (с. Прекопана, Леринско) || || {{Готово}} |- || 362. Божана Пецева Димова (Скопие) || || |- || 363. Велика Христова Костадинова (с. Люботен, Щипско) || || |- || 364. Вангя Стефанова Кръстева (с. Панталей, Кочанско) || || |- || 365. [[Иван Канев|Василка Иванова Канева]] (с. Косинец, Костурско) || || {{Готово}} |- || 366. Вангелия Димитрова Стойчева (с. Негрево, Беровско) || || |- || 367. Варвара Иванова Църцарова (с. Белица, Разложко) || || |- || 368. [[Йоаким Граматиков|Василка Ив. Граматикова]] (с. Черешово, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 369. [[Атанас Киряков (революционер)|Велика Атанасова Кирякова]] (с. Долно Броди, Серско) || || {{Готово}} |- || 370. [[Христо Манолов (Бобища)|Гина Христова Манолова]] (с. Бобища, Костурско) || || {{Готово}} |- || 371. [[Любен Станчев (революционер)|Ганка Любен Станчева]] (Варна) || || {{Готово}} |- || 372. Димитра Николова Ив. Яръмдудакова (Лозенград) || || |- || 373. [[Тано Янов|Доста Танова Янова]] (с. Мутулово, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 374. Дона Петкова Еменджиева (с. Пенека, Визинско) || || |- || 375. Добра Георгева Тодорова (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 376. Доне Деянов Гацов (с. Таринци, Щипско) || малко || {{Готово}} |- || 377. [[Атанас Лекаров|Дона Атанасова Лекарова]] (с. Смърдеш, Костурско) || || {{Готово}} |- || 378. Дафина Тодорова Георгиева (Малко Търново) || || |- || 379. [[Христо Ефремов|Ефка Христова Ефремова]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 380. Ерина Михалева Ганчева (Малко Търново) || || |- || 381. [[Георги Казанлиев|Еленка Георгиева Казанлиева]] (с. Шльопинци, Гевгелийско) || || |- || 382. Елена Иванова Трайчова (с. Прибачево, Кочанско) || || |- || 383. Елена Илиева Пърличева (Дойран) || || |- || 384. [[Христо Капитанов (революционер)|Екатерина Христова Капитанова]] (с. Нестрам, Костурско) || || {{готово}} |- || 385. Евгения Миланова Веселинова (Кратово) || || |- || 386. Еленка Стоянова Гърнева (с. Балдево, Неврокопско) || || |- || 387. [[Димитър Домазетов (ВМРО)|Еленка Христова Домазетова]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 388. [[Стоил Давидов|Еленка Петрова Давидова]] (Кратово) || || {{Готово}} |- || 389. [[Христо Репавцов|Елена Христова Репавцова]] (с. Смърдеш, Костурско) || ||{{Готово}} |- || 390. [[Андон Попщерев|Елена Антонова Попщерева]] (с. Дъмбени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 391. [[Никола Апчев|Елена Попниколова Петрова]] (с. Дебрец, Кайлярско) || || {{Готово}} |- || 392. Ефка Трайкова Манева (Щип) || || |- || 393. Жека Маркова Димова (Преслав) || малко || {{Готово}} |- || 394. Злата Янева Тодорова (с. Урумбеглий, Лозенградско) || || |- || 395. [[Михаил Наутлиев|Йордана Трайчева Наутлиева]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 396. [[Иван Стамболиев (Негрево)|Йордана Атанасова Стамболиева]] (с. Негрево, Беровско) || || {{Готово}} |- || 397. [[Атанас Кулджиев|Кера Атанасова Н. Кулджиева]] (с. Манастир, Гюмурджинско) || || |- || 398. [[Станю Едрев|Кера Станева Петкова]] (с. Карадере, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 399. [[Йосиф Даскалов|Катинка Йосифова Даскалова]] (Кратово) || || {{Готово}} |- || 400. [[Петко Здребечков|Комна Петкова Здребечкова]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 401. [[Иван Анастасов (Лобаница)|Кръстина Ив. Анастасова Ингеловска]] (с. Косинец, Костурско) || || {{Готово}} |- || 402. [[Лазо Лазов|Кица Лазова Лазова]] (Лозенград) || || {{Готово}} |- || 403. Катерина Славкова Бояджиева (с. Горняни, Неврокопско) || || |- || 404. [[Петър Христов (Горно Върбени)|Кръстана Петрова Христова]] (с. Рамна, Битолско) || || {{Готово}} |- || 405. [[Пандил Шишков|Кица Пандилова Шишкова]] (с. Екши Су, Леринско) || || {{Готово}} |- || 406. [[Петко Воденичаров|Лола Петкова Димова]] (с. Стоилово, Малкотърновско) || || {{Готово}} |- || 407. [[Васил Поптомов|Мария Василева Поптомова]] (Белица, Разложко) || || {{Готово}} |- || 408. [[Атанас Курандов|Мария Атанасова Курандова]] (с. Владимирово, Малешевско) || || |- || 409. [[Янко Стойчев|Куда Янкова Тодорова]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 410. Атанас Найденов Юрданов (с. Оздолени, Охридско) || МОО || {{Готово}} |- || 411. [[Ангел Попов (революционер)|Ангел Янев Попов]] (с. Златия, Добричко) || || {{Готово}} |- || 412. Васил Шанев Тотев (Крива Паланка) || МОО || {{Готово}} |- || 413. [[Васил Велинов|Васил Велинов Златев]] (с. Цера, Царевоселско) || || {{Готово}} |- || 414. Васил Кръстев Топузов (с. Куманич, Неврокопско) || МОО || {{Готово}} |- || 415. Велю Лазаров Георгиев (с. Кочище, Дебърско) || МОО || {{Готово}} |- || 416. Георги Мицев Георгиев (с. Гърбашел, Кукушко) || МОО || {{Готово}} |- || 417. [[Георги Димитров (кмет на Добрич)|Георги Димитров Симеонов]] (Добрич) || || {{Готово}} |- || 418. Диме Тодоров Мазнев (Велес) || МОО || {{Готово}} |- || 419. Илия Костадинов Бенев (с. Старчища, Неврокопско) || МОО || {{Готово}} |- || 420. Иван Мицев Ицин Янев (с. Морарци, Кукушко) || МОО || {{Готово}} |- || 421. Илия Киров Шуптов (с. Загоричани, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 422. Илия Костадинов Комитов (с. Делчево, Неврокопско) || МОО || {{Готово}} |- || 423. Йордан Петков Милев (с. Люботен, Скопско) || МОО || {{Готово}} |- || 424. Иван Стоянов Милев (с. Хисарлък, Неврокопско) || || |- || 425. Илия Ангелов Кирчев (с. Търлис, Неврокопско) || || |- || 426. Илия Георгиев Работов (с. Търлис, Неврокопско) || || |- || 427. Илия Велков Котев (с. Водоча, Струмичко) || || |- || 428. Илия Спасов Панов (с. Моноспитово, Струмичко) || || |- || 429. Иван Христов Димитров (Воден) || || |- || 430. Илия Иванов Ацев (с. Стари град, Велешко) || || |- || 431. [[Кузо Димитров|Кузман Димитров Аргиров]] (с. Маняк, Костурско) || || {{Готово}} |- || 432. [[Коста Каравеликов|Коста Димитров Каравеликов]] (с. Долно Броди, Серско) || || {{Готово}} |- || 433. [[Никола Серафимов|Коле Серафимов Стоянов]] (с. Куково, Светиниколско) || || {{Готово}} |- || 434. [[Коста Тошев|Коста Димитров Тошев]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 435. [[Костадин Николов Копанаров]] (Разлог) || || {{Готово}} |- || 436. [[Коце Димов|Коце Димов Николов]] (с. Конче, Радовишко) || || {{Готово}} |- || 437. Костадин Димитров Хаджиев (с. Куманич, Неврокопско) || || |- || 438. Иван Ангелов Нешев (Велес) || || |- || 439. Костадин Ангелов Цирков (с. Калапот, Драмско) || || |- || 440. Кръсто Маринов Чилингиров (с. Ливадище, Неврокопско) || || |- || 441. Калчо Стоянов Калчев (Лозенград) || || |- || 442. Коце Атанасов Георгиев (с. Емирица, Кратовско) || || |- || 443. Коста Андонов Огнянов Панчовски (неизв.) || || |- || 444. Кирил Лазаров Георгиев Бачевски (с. Кочище, Дебърско) || МОО || {{Готово}} |- || 445. Коста Цветков Вълков (с. Долен, Неврокопско) || || |- || 446. Кузман Щерьов Симонов (с. Тресонче, Реканско) || || |- || 447. Костадин Стоянов Петров (Кратово) || || |- || 448. Коста Янакиев Козаров (с. Куманичево, Костурско) || || {{Готово}} |- || 449. Кузман Силков Стоянов (с. Граждане, Дебърско) || || |- || 450. [[Лазар Шулев|Лазар Димев Шулев]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 451. Лазар Николов Пешев (Велес) || || |- || 452. Лазар Грозданов Алексиев (с. Свинище, Кичевско) || || |- || 453. Ламби Петков Найденов (с. Търново, Узункюприйско) || || |- || 454. Марин Георгиев Петков (с. Паспалово, Бунархисарско) || || |- || 455. [[Марко Касабов|Марко Христов Касабов]] (с. Конуй, Кайлярско) || || {{Готово}} |- || 456. [[Мария Костовска|Мария Атанасова Костовска]] (Пехчево) || || {{Готово}} |- || 457. [[Милан Тренчев|Милан Левков Тренчев]] (с. Чишиновци, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 458. [[Мильо Попризов|Мильо Божинов Попризов]] (с. Колешино, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 459. [[Милчо Дървошанов|Милчо Коцев Дървошанов]] (с. Куклиш, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 460. [[Мите Витанов|Мите Георгиев Витанов]] (с. Селник, Царевоселско) || || {{Готово}} |- || 461. Манол Христов Чилов (с. Аламидире, Ахчелебийско) || МОО || {{Готово}} |- || 462. Михаил Стоянов Георгиев (с. Курудере, Лозенградско) || МОО || {{Готово}} |- || 463. [[Димитър Ботков|Минко Стоянов Ботков]] (Разлог) || || {{Готово}} |- || 464. Милан Коцев Джуров (Щип) || МОО || {{Готово}} |- || 465. Милан Наков Ицов (Велес) || МОО || {{Готово}} |- || 466. Мито Григор Тупаров (Струмица) || МОО || {{Готово}} |- || 467. [[Милан Танчев (Кукуш)|Милан Динев Танчев]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 468. Мите Христов Стойков (с. Горни Стубел, Кратовско) || МОО || {{Готово}} |- || 469. Марко Николов Бошков (с. Тресонче, Реканско || || |- || 470. Симеон Христов Агов (Щип) || || |- || 471. Манол Николов Манолов Костов (с. Карлуково, Ахчелебийско) || || |- || 472. Матей Змейков Филипов (Галичник, Реканско) || || |- || 473. Мирче Марков Мирчев (с. Тресонче, Реканско) || || |- || 474. Михаил А. Чакръкчиев (Щип) || || |- || 475. Марко Тръпков Стефанов (с. Банище, Дебърско) || || |- || 476. Мильо Кантарджи Панов (Струмица) || || |- || 477. Матея Блажев Йосифов (с. Тресонче, Реканско) || || |- || 478. Мито Малинов Китанов (с. Просениково, Струмичко) || || |- || 479. Миле Николов Иванов (с. Зубовце, Гостиварско) || || |- || 480. Марко Василев Арнаудов (с. Райково, Ахчелебийско) || МОО || {{Готово}} |- || 481. Милан Попянев (с. Неманица, Светиниколско) || МОО || {{Готово}} |- || 482. [[Никола Терзиев (революционер)|Никола Георгиев Терзиев]] (с. Огняново, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 483. Никола Щерев Манушкин (с. Бачево, Разложко) || || |- || 484. Никола Янев Самоковлиев (с. Пенека, Визенско) || || |- || 485. Никола Георгиев Дупчев (с. Урумбеглий, Бунархисарско) || || |- || 486. Никола Калоянов Костов (с. Стоилово, Малкотърновско || || |- || 487. [[Никола Тунджев|Никола Иванов Янчев Тунджев]] (с. Куманичево, Костурско) || || {{Готово}} |- || 488. Ненчо Николов Папанчев (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 489. Никола Стоянов Дюлгеров (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 490. Никола Вангелов Янкулов (с. Наколец, Битолско) || || |- || 491. [[Никола Дъбов|Никола Маринов Дъбов]] (с. Маджура, Малкотърновско) || || {{Готово}} |- || 492. [[Никола Данданов|Никола Костадинов Данданов]] (с. Горенци, Костурско) || || {{Готово}} |- || 493. [[Наум Настев|Наум Николов Настев]] (с. Царевдвор, Ресенско) || || {{Готово}} |- || 494. [[Никола Христов (Дебрище)|Никола Димов Христов]] (с. Дебрище, Кавадарско) || || {{Готово}} |- || 495. [[Никола Сребрев|Никола Манев Сребрев]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 496. [[Нако Узунов|Нако Ташов Узунов]] (с. Гявато, Битолско) || || {{Готово}} |- || 497. [[Наум Кръстев|Наум Ламбрев Кръстев]] (с. Въмбел, Костурско) || || {{Готово}} |- || 498. [[Никола Китанов|Никола Димитров Китанов]] (с. Танатарци, Щипско) || || {{Готово}} |- || 499. [[Никола Пантушев|Никола Иванов Пантушев]] (с. Баница, Серско) || || {{Готово}} |- || 500. [[Никола Кокалевски|Никола Гюров Кокалевски]] (с. Лазарополе, Реканско) || || {{Готово}} |- |} == Свидетелства 12 == {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Бележка !! Готов |- || 501. Нешо Станикев Тошев (с. Глуво, Скопско) || || |- || 502. [[Никола Геджов|Никола Илиев Геджов]] (с. Смърдеш, Костурско) || || {{Готово}} |- || 503. [[Никола Янчев|Никола Гелов Янчев]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 504. Никола Димитров Бикяров (с. Борово, Неврокопско) || || |- || 505. Никола Георгиев Килюханов (с. Момчиловци, Смолянско) || || |- || 506. Никола Т. Каридов (с. Пирок, Лозенградско) || || |- || 507. Никола Григоров Бродев (с. Либяхово, Неврокопско) || || |- || 508. Наум Панайотов Христов (с. Жупанища, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 509. Никола Маринов Зайков (с. Осиково, Неврокопско) || || |- || 510. [[Насо Джорлев|Насо Стойков Джорлев]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 511. Насо Лазаров Христов (с. Опила, Кратовско) || || |- || 512. Ночо Ненов Ночев (Смядово) || || |- || 513. Наум Ставрев Богданов (Връбник, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 514. Никола Димитров Мраценков (Белица, Разложко) || || |- || 515. Нако Илиев Парталов (Дойран) || || |- || 516. Наце Янев Левков (с. Павлешенци, Светиниколско) || || |- || 517. Наум Попзахариев Попов (с. Смилево, Битолско) || || |- || 518. Никола Димитров Николов (с. Ениджия, Лозенградско) || || |- || 519. Найден Дафков Чолев (с. Баничан, Неврокопско) || || |- || 520. Никола Ангелов Поюков (с. Лещен, Неврокопско) || || |- || 521. [[Петър Иванов (Елшани)|Петър Иванов Христов]] (с. Елшани, Охридско) || || {{Готово}} |- || 522. [[Паун Иванов|Паун Атанасов Иванов]] (с. Саса, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 523. [[Партений Калоянов|Партений Тодоров Калоянов]] (с. Годлево, Разложко) || || {{Готово}} |- || 524. [[Петър Бележков|Петър Костов Бележков]] (с. Годлево, Разложко) || || {{Готово}} |- || 525. [[Петко Киров|Петко Атанасов Киров]] (с. Карадере, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 526. [[Продан Ангелов|Продан Киров Ангелов]] (с. Едига, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 527. Пею Тодоров Маджаров (Малко Търново) || || |- || 528. Петко Стоянов Казаков (Малко Търново) || || |- || 529. Петко Тодоров Петков (с. Карадере, Лозенградско) || малко || {{Готово}} |- || 530. [[Памфил Миразчиски|Памфил Иванов Миразчиски]] (с. Смоймирово, Беровско) || || {{Готово}} |- || 531. [[Петър Попконстантинов|Петър Христов Попконстантинов]] (с. Търсие, Леринско) || || {{Готово}} |- || 532. Продан Петков Сираков (с. Коево, Лозенградско) || || |- || 533. Пано Андонов Зафиров (с. Чифлик, Щипско) || || |- || 534. Пандо Настов Малезанов (с. Войница, Велешко) || || |- || 535. [[Петър Йотов|Петър Георгиев Йотов]] (с. Драгомирци, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 536. Петър Иванов Камишев (Велес) || || |- || 537. Павле Киров Димов (с. Танатарци, Щипско) || || |- || 538. [[Петко Войков|Петко Димитров Войков]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 539. Павли Пандов Парушев (с. Константиново, Варненско) || || |- || 540. Пено Атанасов Митров (с. Петрово, Гевгелийско) || || |- || 541. [[Панде Мазнейков|Панде Георгиев Мазнейков]] (Струмица) || || {{Готово}} |- || 542. [[Петър Панчев|Петър Иванов Панчев]] (Кратово) || || {{Готово}} |- || 543. Петко Пенчев Беязов (неизв.) || || |- || 544. [[Панайот Николов|Панайот Костадинов Николов]] (с. Курудере, Бунархисарско) || || {{Готово}} |- || 545. Петър Янев Кренчев (неизв.) || || |- || 546. [[Петър Копанаров|Петър Николов Копанаров]] (Разлог) || || {{Готово}} |- || 547. [[Пано Стоянов|Пано Иванов Стоянов]] (с. Ракитец, Радовишко) || || {{Готово}} |- || 548. [[Петър Манзувчев|Петър Димитров Манзувчев]] (с. Сребрено, Леринско) || || {{Готово}} |- || 549. [[Петко Кирязов|Петко Кирязов Киров]] (с. Камилите, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 550. [[Пандо Карамбулев|Пандо Ацев Карамбулев]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 551. Пенчо Наумов Лексовски (с. Дреновени, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 552. Панчо Петров Ничев (с. Осничани, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 553. Петър Янев Мирчев (Велес) || МОО || |- || 554. Петър Георгев Шумаров (с. Обидим, Неврокопско) || МОО || |- || 555. Петър Димитров Чакъров (с. Садово, Неврокопско) || МОО || |- || 556. [[Петър Гушлев|Петър Иванов Гушлев]] (Ново село, Щип) || || {{готово}} |- || 557. Пандо Андреев Динев (с. Въмбел, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 558. Петър Илиев Йосмов (Велес) || МОО || |- || 559. Полимен Тодоров (с. Курудере, Лозенградско) || МОО || |- || 560. Райко Петров Калоянов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 561. Рашко Николов Неделков (Кичево) || || |- || 562. [[Спиро Олчев|Спиро Иванов Олчев]] (с. Дърмени, Ресенско) || || {{Готово}} |- || 563. Стойчо Тодоров Цанкин (Малко Търново) || || |- || 564. Симеон Петров Ведев (с. Скребатно, Неврокопско) || || |- || 565. [[Санде Колев Самарджия]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 566. Славе Александров Лазов (Щип) || || |- || 567. Христо Георгиев Манчов (Долна Баня) || || |- || 568. [[Христина Стефанова|Христина Алексова Стефанова]] (Ресен) || || {{Готово}} |- || 569. [[Стефан Дишлиев|Горица Стефанова Дишлиева]] (Свиленград) || || {{Готово}} |- || 570. Добра Ганева Колева (с. Узово, Добричко) || || |- || 571. Елена Петрова Чапкънова (Добрич) || || |- || 572. Железа Цаню Ганева Желева (с. Пчеларово, Добричко) || || |- || 573. Ирина Димитрова Иванова (с. Кранево, Балчишко) || || |- || 574. Йордана Вълканова Петрова (с. Попгригорово, Добричко) || || |- || 575. Ивана Желева Петрова (с. Пчеларово, Добричко) || || |- || 576. Ивана Иванова Бойчева (с. Крушари, Добричко) || || |- || 577. [[Благой Монев|Костадинка Монева Кратовска]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 578. [[Стоян Георгиев (Драгобраще)|Канта Георгиева Давиткова]] (с. Драгобраще, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 579. Керана Иванова Янакиева (с. Кожани, Румъния) || || |- || 580. Кояна Колева Константинова (с. Котленци, Добричко) || || |- || 581. Кръстина Стоянова Колева (с. Коритен, Добричко) || || |- || 582. Кина Христова Николова (с. Кранево, Балчишко) || || |- || 583. [[Илия Димушев|Кальопа Илия Димушева]] (Лерин) || || {{Готово}} |- || 584. Милка Стоянова Годжерова (с. Ковчас, Лозенградско) || || |- || 585. [[Стефан Апостолов (революционер)|Мария Стефанова Апостолова]] (с. Баница, Леринско) || || {{Готово}} |- || 586. Мария Стоянова Аврамова (с. Гърмен, Неврокопско) || || |- || 587. Мара Дражева Кирова Узунова (Малко Търново) || || |- || 588. [[Димитър Георгиев (Пехчево)|Миропа Георгиева Димова]] (Пехчево) || || {{Готово}} |- || 589. [[Костадин Германов (Руждене)|Мария Костадинова Германова]] (с. Гюреджик, Драмско) || || |- || 590. Мара Райкова Чапаразова (с. Урумбеглия, Лозенградско) || || |- || 591. Петра Илиев Данева (с. Гърмен, Неврокопско) || || |- || 592. Парашкева Пеева Димова (с. Кранево, Балчишко) || || |- || 593. Петра Крумова Добрева (с. Александрия, Добричко) || || |- || 594. [[Гаврил Стоилов|Палагия Гаврилова Стоилова]] (с. Смоймирово, Малешевско) || || {{Готово}} |- || 595. Парашкева Иванова Кошулянова (с. Чифлик, Малешевско) || || |- || 596. [[Симеон Сиин|Парашкева Симеонова Костова]] (с. Мокрени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 597. [[Райна Баракова|Райна Томова Баракова]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 598. Райна Петрова Дельова (Велес) || || |- || 599. Съба Петрова Колчова Трасиева (с. Челопеч, Пирдопско) || || |- || 600. [[Андон Христов|Андон Христов Колев]] (с. Долна Вращица, Радовишко) || || |- || 601. [[Пандора Шмакева|Пандора Христова Шмакева]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 602. Атанас Стоянов Атанасов (с. Цикнихор, Лозенградско) || || |- || 603. Анастас Янчев Малчев (с. Ново село, Радовишко) || || |- || 604. Атанас Тодор Манев (с. Инево, Радовишко) || || |- || 605. Александър Ангов Шамов (с. Просечен, Драмско) || || |- || 606. Атанас Иванов Темелков (с. Куманич, Неврокопско) || || |- || 607. [[Ангел Платнаров|Ангел Стойков Платнаров]] (с. Бугариево) || || |- || 608. Ангел Митрев Карамитрев (с. Доганхисар) || || |- || 609. Алекси Чколев (Прилеп) || || МОО |- || 610. Ангел Търпов Нинев (с. Кочища, Дебърско) || МОО || |- || 611. Андон Христов Трифонов (с. Подвис, Кичевско) || МОО || |- || 612. Атанас Митрев Ичев (Кукуш) || МОО || |- || 613. Атанас Христов Арнаудов (неиз.) || || изгоряла преписка |- || 614. Атанас Недялков Сариев (с. Булгаркьой, Кешанско) || МОО || |- || 615. Аспарух Димитров Яранов (Кукуш) || МОО || |- || 616. Атанас Богданов Кузманов (Охрид) || МОО || |- || 617. Атанас Мицев Болпачов (Кукуш) || МОО || |- || 618. Ангел Колев Кастрев (с. Покрован, Ивайловградско) || || |- || 619. [[Богдан Добровски|Богдан Тодоров Добровски]] (с. Славейно, Смолянско) || || {{Готово}} |- || 620. Благо П. Коемджиев (с. Обидим, Неврокопско) || || |- || 621. Благо Спасов Кюлев (с. Обидим, Неврокопско) || || |- || 622. [[Вангел Четалов|Вангел Илиев Четалов]] (с. Гявато, Битолско) || || {{Готово}} |- || 623. [[Васил Оклев|Васил Костадинов Оклев]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 624. Вангел Котев Ачев (с. Цапари, Битолско) || || |- || 625. Ванчо Илиев Станков (с. Слоещица, Крушевско) || || |- || 626. Велян Иванов Стойчев (с. Вирово, Крушевско) || || |- || 627. Велян Йованов Рочо (с. Големо Илино, Крушевско) || || |- || 628. Ванчо Момиров (с. Брезово, Крушевско) || || |- || 629. Видан Талев Матев (с. Клепач, Прилепско) || || |- || 630. Васил Михайлов Наумов (с. Рамна, Битолско) || || |- || 631. [[Велко Костов|Велко Христов Костов]] (с. Търпейца) || || {{Готово}} |- || 632. Веле Христов Цветков (с. Могила, Битолско) || || |- || 633. Ванчо Милев Петков (с. Бабино, Крушевско) || || |- || 634. [[Васил Гърков|Васил Тодоров Гърков]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 635. Вангел Толев Миленков (Битоля) || || |- || 636. [[Васил Клисаров|Васил Томов Клисаров]] (Крушево) || || {{Готово}} |- || 637. Вангел Мицков Трайков (Битоля) || || |- || 638. Веле Иванов Рахманов (с. Смилево, Битолско) || || |- || 639. Васил Найдов Бошев (с. Вирово, Крушевско) || || |- || 640. Веле Георгиев Саторот (с. Сопотница, Крушевско) || || |- || 641. Вангел Николов Дамянов (с. Бабино, Крушевско) || || |- || 642. [[Васил Додов|Васил Ставров Додов]] (с. Гявато, Битолско) || || {{Готово}} |- || 643. [[Вангел Дурмишов|Вангел Павлов Дурмишов]] (с. Гявато, Битолско) || || {{Готово}} |- || 644. [[Вангел Перчев|Вангел Наумов Перчев]] (с. Гявато, Битолско) || || {{Готово}} |- || 645. [[Вангел Тарунджиев|Вангел Милошев Тарунджиев]] (с. Ижища) || || {{Готово}} |- || 646. [[Велян Гурджев|Велян Андреев Гурджев]] (с. Смилево) || || {{Готово}} |- || 647. Васил Георгиев Асиров (с. Робово, Малешевско) || || |- || 648. Вълчо Петков Василев (с. Бръшлян, Малкотърновско) || || |- || 649. [[Васил Ставрев (революционер)|Васил Ставрев Пандов]] (с. Дреновени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 650. Велко Стоянов Лански (с. Селце, Крушевско) || || |- || 651. Велко Цветанов Алексов (с. Сланско, Порече) || || |- || 652. Васил Димитров Петров (Охрид) || МОО || |- || 653. [[Васил Даскалов|Васил Наумов Даскалов]] (с. Гявато, Битолско) || || {{Готово}} |- || 654. Глигор Иларионов Бояджиев (Белица, Разложко) || || |- || 655. Георги Христов Тромбев (с. Смилево, Битолско) || || |- || 656. [[Георги Папалев|Георги Босев Папалев]] (с. Гявато, Битолско) || || |- || 657. Георги Василев Атанасов (с. Сович, Битолско) || || |- || 658. Георги Тодоров Недев (Малко Търново) || || |- || 659. Георги Диков Станев (с. Резово, Бургаско) || || |- || 660. Георги Грудов Морфелов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 661. Гаврил Георгиев Алексов (с. Брезово, Крушевско) || || |- || 662. [[Георги Юруков (Гявато)|Георги Христов Юруков]] (с. Гявато, Битолско) || || |- || 663. Гроздан Стоянов Митров (с. Слепче, Прилепско) || || |- || 664. Груд Георгев Кандалов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 665. Груд Георгев Кабамуков (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 666. Георги Грудов Язаджиев (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 667. Георги Митров Димков (с. Кукуречани, Битолско) || || |- || 668. Георги Атанасов Байраков (с. Обидим, Неврокопско) || || |- || 669. Георги Марков Стефанов (с. Боище, Битолско) || || |- || 670. [[Георги Ючев|Георги Димитров Ючев]] (с. Кономлади, Костурско) || || {{Готово}} |- || 671. Георги Василев Банчев (с. Видраре, Софийско) || МОО || |- || 672. Калчо Димов Вълков (с. Ямище, Кратовско) || || {{Готово}} |- || 673. Георги Стефанов Трайков (с. Любанци, Скопско) || МОО || |- || 674. Георги Николов Велев (Прилеп) || МОО || |- || 675. Герман Христов Цветков (с. Любойно, Ресенско) || МОО || |- || 676. [[Георги Павлов – Чауша|Георги Павлов Соколов]] (с. Златари, Ресенско) || || {{Готово}} |- || 677. Георги Андреев (с. Големо Илино, Крушевско) || МОО || |- || 678. Георги Илиев Шапкалиски (Кратово) || МОО || |- || 679. Георги Марков Петков (с. Плевня, Драмско) || МОО || |- || 680. Георги Лозев Найденов (с. Облаково, Битолско) || МОО || |- || 681. Григор Аврамов Тръпчев (с. Тресонче, Реканско) || МОО || |- || 682. [[Дино Петрушев|Дино Петров Петрушев]] (с. Богданци) || || {{Готово}} |- || 683. Димитър Киряков Знаменов (с. Петково, Смолянско) || || |- || 684. [[Димитър Калудов|Димитър Карапетков Калудов]] (с. Едига, Лозенградско)|| || {{Готово}} |- || 685. [[Костадин Кирлиев|Димо Наков Кирлиев]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 686. [[Дамян Пашов|Дамян Ангелов Пашов]] (с. Веселчани, Прилепско)|| || {{Готово}} |- || 687. Димо Янчев Кутлев (с. Граматиково, Малкотърновско)|| || |- || 688. Димитър Иванов Карафилов (с. Цапари, Битолско)|| || |- || 689. Доне Стоянов (с. Велмей, Дебърца) || || |- || 690. [[Мице Чегански|Димитър Христов Мулев]] (с. Чеган, Воденско) || || {{Готово}} |- || 691. [[Диме Котев|Диме Талев Котев]] (с. Стругово, Битолско)|| || {{Готово}} |- || 692. Димо Арсов Минчев (с. Тресонче, Реканско)|| МОО || |- || 693. Димитър Ташков Панзов (Крушево) || МОО || |- || 694. Димитър Анастасов Гащеев (с. Разловци, Царевоселско) || МОО || |- || 695. Димитър Петров Трайков (с. Цапари, Битолско) || || |- || 696. Дело Христов Трошев (с. Смилево, Битолско)|| || |- || 697. Димитър Досев Чеканьов (Разлог) || || |- || 697a. Димитър Атанасов Костов (с. Нестрам, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 698. Дукадин Аврамов (с. Павлешенци, Светиниколско)|| || |- || 699. Ефтим Стоилов Илиев (с. Лалинци, Прешовско) || || |- || 700. Зако Гинов Рокоманов (с. Луково, Дебърско)|| || |- || 701. Зано Николов Минчов (с. Киречкьой, Солунско) || || |- || 702. [[Иван Савев Тричков]] (с. Белица) || || {{Готово}} |- || 703. Иван Тодоров Иванов (с. Дерекьой, Лозенградско)|| || |- || 704. Илия Петров Вълканов (с. Смилево, Битолско)|| || |- || 705. [[Иван Попвелков]] (с. Моноспитово, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 706. Илия Константинов Ангелов (Ресен)|| || |- || 707. Иван Георгиев Попов (с. Добринище, Разложко) || || |- || 708. [[Иван Николов – Комитата|Иван Николов Комитата]] (с. Курудере, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 709. [[Иван Сърбов|Иван Георгиев Сърбов]] (Енидже Вардар)|| || {{Готово}} |- || 710. [[Иван Богатинов (Дедино)|Иван Янев Богатинов]] (с. Дедино, Радовишко)|| || |- || 711. Илия Велев Тотин (с. Дедино, Радовишко) || || |- || 712. Иван Пенев Георгиев (с. Брягово, Пловдивско) || || |- || 713. Иван Г. Стоянов (с. Голем Цалим, Мелнишко)|| || |- || 714. Илия Стоянов Караманов (с. Христос, Серско) || || |- || 715. Илия Иванов Костадинов (с. Татарларе, Одринско)|| || |- || 716. Йосиф Димитров Богданов (с. Радибуш, Паланечко)|| || |- || 717. Илия Димков Барбутов (Велес) || || |- || 718. [[Иван Огненов|Иван Димитров Огнянов]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 719. Иван Димов Ивков (с. Градище, Кумановско)|| || |- || 720. Илия Гичев Кондов (с. Ленище, Прилепско)|| || |- || 721. Иван Михайлов Талев (Битоля) || || |- || 722. [[Иван Тодоров (Дедино)|Иван Траянов Тодоров]] (с. Дедино, Радовишко)|| || {{Готово}} |- || 723. Иван Георгиев Згурев (с. Райково, Ахчелебийско) || || |- || 724. Иван Димов Дубров (Кавадарци) || || |- || 725. Иван Божинов Ноев (с. Турие, Дебърца) || || |- || 726. Иван Георгиев Перелов (с. Дреновени, Костурско)|| МОО || {{Готово}} |- || 727. Косто Иванов Герасков (с. Болно, Ресенско)|| || |- || 728. Косто Панайотов Манчов (Девня)|| || |- || 729. Костадин Русинов Бошнаков (с. Пишманкьой, Суфлийско)|| || |- || 730. Коце Иванов Бърлев (Щип)|| || |- || 731. Карамфил Неданов Здравков (с. Слоещица, Демирхисарско)|| || |- || 732. Коста Симеонов Цветанов (с. Големо Илино, Демирхисарско) || || |- || 733. Коста Иванов Траянов (с. Мренога, Демирхисарско) || || |- || 734. Кръсто Иванов Ристов (Тройкърсти, Прилепско)|| || |- || 735. Кирил Георгиев Танев (Кукуш) || МОО || |- || 736. Карамфил Трайков Савов (с. Сливово, Дебърца)|| || |- || 737. Коста Стойков Жабянков (Прилеп) || || |- || 738. [[Лука Джеров|Лука Григоров Джеров]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 739. Лазар Китанов Блажев (Гари) || || |- || 740. Михаил Антонов Хафузов (Прилеп) || || |- || 741. [[Мицо Пиргов|Мицо Христов Пиргов]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 742. Милан Георгиев Звездов (Прилеп) || || |- || 743. [[Миле Думановски|Миле Денков Думановски]] (Куманово) || || {{Готово}} |- || 744. Милан Иванов Матов (Струга) || || |- || 745. Неделко Богданов Стоянов (с. Лопатица, Битолско) || || |- || 746. Николина Иванова Лазарова (Ресен)|| || |- || 747. Недан Дамянов Пашов (Прилеп)|| || |- || 748. Никола Стоянов Джаров (с. Ковачевица, Неврокопско)|| || |- || 749. Никола Христов Търпенов (с.Пополжани, Леринско)|| || |- || 750. Никола Игев Георгиев (с. Ракле, Прилепско) || || |- || 751. Никола Иванов Цонев (с. Драгобраща, Кочанско)|| || |- || 752. Никола Наумов Чобанов (с. Големо Илино, Демирхисарско) || || |- || 753. [[Никола Градошорски|Никола Христов Градошорски]] (с. Градошорци, Струмичко) || || {{готово}} |- || 754. Никола Андреев Филипов (с. Мъклен, Серско) || || |- || 755. Никола Ефтимов Пефкев (Струмица) || || {{готово}} |- || 756. Никола Витанов Пицанов (с. Градошорци, Струмичко) || || {{готово}} |- || 757. Панайот Георгиев Гайдов (с. Корията, Лозенградско) || || |- || 758. Петре С. Иванов Йончев (с. Христофор, Битолско)|| || |- || 759. Петър Трайков Бошев (с. Могила, Битолско) || || |- || 760. Петър Димов Павлов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 761. Павел Трайков Гальов (с. Смилево, Битолско)|| || |- || 762. [[Панде Куюмджиев|Панде Наков Куюмджиев]] (Дойран)|| || {{Готово}} |- || 763. Петър Гулев Карушев (с. Христофор, Битолско) || || |- || 764. Петър Димев Нечев (с. Метимир, Битолско)|| || |- || 765. Петре Богоев Димов (с. Драгожани, Битолско)|| || |- || 766. [[Поне Дурсанлийски|Поне Иванов Дурсанлийски]] (Кукуш)|| || {{Готово}} |- || 767. Петър Христов Коликокошков (Прилеп) || || |- || 768. Панайот Костов Тошев (Велес)|| || |- || 769. Петруш Илиев Додев (с. Отошница, Паланечко)|| || |- || 770. [[Пано Жигянски|Пано Манев Златев]] (с. Жиганци, Кочанско)|| || {{Готово}} |- || 771. [[Пандил Аврамов|Пандил Аврамов Дичев]] (с. Тресонче, Реканско) || || {{Готово}} |- || 772. Перикли Христов Димов (с. Ракита, Кайлярско) || || |- || 773. Петър Киров Ковачев (с. Яна, Лозенградско)|| || |- || 774. Панде Костадинов Каламерников (с. Требичино, Струмичко)|| МОО || {{готово}} |- || 775. Пантелей Георгиев Скарлатов (с. Арнауткьой, Чаталджанско)|| || |- || 776. Петър Миялков Милошев (Кратово)|| || |- || 777. [[Петруш Младенов|Петруш Младенов Атанасов]] (с. Туралево, Кратовско) || || {{готово}} |- || 778. Панчо Димов Симонов (Свети Николе)|| || |- || 779. Пандо Андреев (с. Царев двор, Ресенско) || || |- || 780. Панде Стоян Гунчев (Струмица) || || |- || 781. Полон Михайлов Петров (с. Карадере, Лозенградско)|| || |- || 782. Петко Теофилов Йосифов (с. Лазарополе, Реканско)|| МОО || |- || 783. Райко Янев Добрев (с. Урумбеглия, Лозенградско) || || |- || 784. Руси Тодоров Георгиев (с. Макелари, Дебърско)|| || |- || 785. Русе Аврамов Михайлов (Галичник, Реканско) || || |- || 786. [[Симеон Хаджиянев|Симеон Танев Хаджиянев]] (с. Мачуково, Гевгелийско) || || {{Готово}} |- || 787. [[Станко Кешишев|Станко Стоянов Кешишев]] (с. Ковчас, Лозенградско)|| || {{Готово}} |- || 788. Стойко Желязков Иванов (Лозенград) || || |- || 789. Станьо Георгиев Филчев (Малко Търново)|| || |- || 790. Станко Стойков Димитров (с. Ковчас, Лозенградско)|| || |- || 791. Станко Петков Гачев (с. Ковчас, Лозенградско)|| || |- || 792. Стоян Ламбов Панайотов (с. Паспалево, Лозенградско)|| || |- || 793. Слав Николов Славов (с. Мегалово, Лозенградско) || || |- || 794. [[Стефан Алабаков|Стефан Тасев Алабаков]] (Струга)|| || {{Готово}} |- || 795. [[Саве Говедаров|Саве Тодоров Говедаров]] (с. Баня, Разложко) || || {{Готово}} |- || 796. [[Спас Соколов (ВМОРО)|Спас Георгиев Соколов]] (с. Бигла) || || {{Готово}} |- || 797. Стоян Вълчев Карадаев (с. Кушланли, Гюмурджинско) || || |- || 798. [[Стоян Малинов|Стоян Рашков Малинов]] (с. Небояни, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 799. Стайко Тодоров Хубчев (с. Полк. Серафимово, Смолянско) || || |- || 800. Станчо Георгиев Казаков (с. Коево, Лозенградско)|| || |- || 801. [[Стоян Ников|Стоян Донев Ников]] (с. Мокрени, Костурско)|| || {{Готово}} |- || 802. Стоян Стоев Канин (с. Скребатно, Неврокопско) || || |- || 803. Стефан Димитров Гебеджиев (Варна)|| || |- || 804. [[Стойчо Лазов|Стойчо Лазов Ризов]] (с. Павлешенци, Светиниколско)|| || {{Готово}} |- || 805. Спас Серафимов Механджиев (с. Бачево, Разложко) || || |- || 806. Стойко Бойчев Стойков (Лозенград)|| || |- || 807. [[Стоил Михайлов|Стоил Михайлов Кръстев]] (Кочани)|| || {{Готово}} |- || 808. [[Спас Манев|Спас Манев Гогов]] (с. Загорци, Радовишко)|| || {{Готово}} |- || 809. [[Стойчо Бъчваров|Стойчо Иванов Бъчваров]] (с. Цикнихор, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 810. [[Стоян Караибишев|Стоян Тодоров Караибишев]] (с. Стоилово, Малкотърновско) || || {{Готово}} |- || 811. Стоян Андонов Пецов (с. Чугунци, Кукушко) || || |- || 812. [[Кръстьо Пинзов|Ставри Димитров Пинзов]] (с. Косинец, Костурско)|| || {{Готово}} |- || 813. [[Стефан Хаджикостов|Стефан Георгиев Хаджикостов]] (Кратово) || || {{Готово}} |- || 814. [[Сотир Гарелов|Сотир Христов Гарелов]] (с. Нисия, Воденско)|| || {{Готово}} |- || 815. Слави Калудов Иванов (неизв.) || || |- || 816. [[Спиро Хаджиев|Спиро Иванов Хаджиев]] (с. Вишени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 817. Стоян Йовков Раканов (Малко Търново) || || |- || 818. Стамен Ангелов Паунчев (с. Балдево, Неврокопско) || || |- || 819. Стоян Петков Кукоринков (с. Мегалово, Лозенградско) || || |- || 820. Стоян Петров Гавазов (с. Добротино, Неврокопско)|| || |- || 821. Санде Митев Ваковски (с. Мечкуевци, Щипско)|| || |- || 822. Стоил Стоянов Жерев (с. Ковачевица, Неврокопско) || || |- || 823. Слави Грудов Славов (с. Паспалово, Лозенградско) || || |- || 824. Стефан Димитров Желчев (Прилеп) || || |- || 825. Стоимен Костадинов Чолев (с. Скребатно, Неврокопско) || || |- || 826. Стоян Тодоров Димитров (с. Дедино, Радовишко) || || |- || 827. Стоян Костов Мушев (неизв.) || || |- || 828. Славко Георгиев Кангалов (Щип) || || |- || 829. Стоян Димитров Гайдаджиев (с. Скребатно, Неврокопско) || || |- || 830. [[Спас Дъмаков|Спас Лазаров Дъмаков]] (с. Негован, Солунско) || || {{Готово}} |- || 831. [[Ставре Янев|Ставре Янев Тонев]] (Бунар Хисар)|| || {{Готово}} |- || 832. Стоян Вълканов Стоянов (с. Паспалово, Лозенградско) || || |- || 833. Стойко Христов Ичев (с. Постолар, Кукушко)|| || |- || 834. Стойко Георгиев Биволаров (с. Ериклер, Лозенградско) || || |- || 835. [[Стефан Тасев (революционер)|Стефан Иванов Тасев]] (с. Мокрени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 836. Стоица Иванов Кантуров (с. Будинарци, Малешевско)|| || |- || 837. Стоян Димов Стоянов (с. Коево, Лозенградско) || || |- || 838. Стоян Христов Карастоянов (с. Ениджия, Лозенградско) || || |- || 839. Стефан Тенов Динов (с. Соколарци, Кочанско)|| || |- || 840. Серафим Богданов Иванов (с. Ветуница, Паланечко) || || |- || 841. Станоя Георгиев Костадинов (с. Брест, Щипско) || || |- || 842. Стоимен Лазов Петров (с. Шипковица, Радовишко)|| || |- || 843. Стойчо Денков Стоянов (с. Горни Стубол, Кратовско) || || |- || 844. Сенто Ангелов Златев (с. Добрево, Кратовско)|| || |- || 845. Стоян Йосифов Дамянов (с. Горни Стубол, Кратовско)|| || |- || 846. Славе Вълчев (с. Устово, Ахчелебийско)|| || |- || 847. Стале Арсов Стойков (с. Тресонче, Реканско) || || |- || 848. Серафим Наумов Угренов (с. Годивье, Дебърца)|| || |- || 849. Стоян Илиев Пирев (Скопие)|| || |- || 850. Сотир Иванов Маджаров (с. Долни Порой, Валовищко) || || |- || 851. [[Спиро Челебиев|Спиро Василев Челебиев]] (с. Бомбоки, Костурско)|| || {{Готово}} |- || 852. Ставри Димитров Велянов (с. Избища, Ресенско)|| || |- || 853. Стойко Найденов Мицков (с. Големо Илино, Демирхисарско)|| || |- || 854. Спас Блажев Тиранов (с. Гари, Реканско)|| || |- || 855. Симеон Арсов Иванов (с. Битуше, Реканско)|| || |- || 856. Стефан Илиев Органджиев (с. Пирава, Струмичко)|| || |- || 857. Спиро Хаджитодоров (Тетово) || || |- || 858. Спас Янев Стойков (с. Горно Коняре, Кумановско)|| || |- || 859. Стоил Костадинов Великов (с. Делчево, Неврокопско) || || |- || 860. Станоя Найдов Мойсов (с. Курия, Тиквешко)|| || |- || 861. Спиро Тръпчев Петков (с. Копанце, Тетовско) || || |- || 862. Спиро Пандов Руфов (с. Въмбел, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 863. Стоимен Илиев Петков (с. Крилатица, Кратовско)|| || |- || 864. [[Стоян Трайчев|Стоян Трайчев Китанов]] (с. Търкане, Кочанско)|| || {{Готово}} |- || 865. Славе Илиев Станков (с. Къркля, Паланечко)|| || |- || 866. Спиро Джеков Захов (Струмица)|| || |- || 867. Стефан Илиев Стоянов (Струмица) || || |- || 868. Стоян Мирчев Стоянов (с. Търново, Узункюприйско) || || |- || 869. [[Спас Ангелов|Спас Ангелов Иванов]] (с. Битуше, Реканско)|| || {{Готово}} |- || 870. Спиро Николов Търпков (с. Банища, Дебърско) || || |- || 871. Софрони Димитров Топузов (Галичник, Реканско)|| || |- || 872. Тодор Янчев Сербезов (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 873. Трайчо Митев Стоилов (с. Драгобраще, Кочанско)|| || |- || 874. Темелко Маринов Апостолов (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 875. Тодор Костадинов Тодоров (с. Коджатарла, Лозенградско)|| || |- || 876. Тодор Димитров Георгиев (с. Пирок, Лозенградско)|| || |- || 877. [[Търпо Жагров|Търпо Лазаров Жагров]] (с. Косинец, Костурско)|| || {{готово}} |- || 878. [[Трайко Попов (Междурек)|Трайко Георгиев Попов]] (с. Междурек, Кукушко) || || {{готово}} |- || 879. [[Тимо Иляшев|Тимо Коцев Иляшев]] (с. Попчево, Струмичко)|| || {{готово}} |- || 880. Траян Василев Коларов (с. Стрежево, Битолско) || || |- || 881. Тодор Иванов Рунтев (с. Негрево, Малешевско) || || |- || 882. Тодор Вълчанов Тодоров (с. Пенека, Лозенградско) || || |- || 883. Трайко Анастасов Ракот (Велес)|| || |- || 884. [[Тосе Трайчев|Тосе Трайчов Андов]] (с. Горни Балван, Щипско) || || {{готово}} |- || 885. Трайко Лазов Караянков (Щип)|| || |- || 886. Трайко Митрев Гушалката (Клиново, Мариово) || || |- || 887. Тодор Иванов Крачанов (Разлог) || || |- || 888. [[Тома Атанасов|Тома Атанасов Трайков Кехая]] (с. Радомир, Ениджевардарско)|| || {{Готово}} |- || 889. [[Темелко Михайлов|Темелко Георгиев Михайлов]] (с. Бистрица, Велешко) || || {{Готово}} |- || 890. Тодос Якимов Тодоров (с. Псача, Паланечко)|| || |- || 891. Тодор Костов Михайлов (Лозенград)|| || |- || 892. Тодор Христов Иванов (с. Велгощи, Охридско) || МОО || |- || 893. Трайко Арсов Здравев (с. Филиповци, Кратовско) || || |- || 894. Тодор Стоев Караянков (с. Фатово, Смолянско) || || |- || 895. Тодор Георгиев Стоянов (с. Пирок, Лозенградско)|| || |- || 896. Тома Продромов Стоянов (с. Хума, Гевгелийско)|| || |- || 897. Ташко Манолов Стоянов (с. Дебрец, Кайлярско) || || |- || 898. Тодор Георгиев Игнев (с. Куманич, Неврокопско)|| || |- || 899. Теофил Ненчов Илиев Чибуков (с. Селце, Реканско) || || |- || 900. Теофил Георгиев Костов (с. Ърбино, Дебърца)|| || |- || 901. Тодор Блажев Димитров (с. Горно Елевци, Дебърско)|| || |- || 902. [[Филип Москов|Филип Андреев Москов]] (с. Дъмбени, Костурско)|| || {{готово}} |- || 903. Филип Андонов Гелев (с. Неред, Леринско) || || |- || 904. Фидан Найденов Петров (с. Мало Коняри, Прилепско) || || |- || 905. Филип Трифунов Лулков (с. Вруток, Гостиварско) || || |- || 906. Христо Наков Иванов || || |- || 907. Христо Атанасов Терзиев (с. Тумба, Ениджевардарско)|| || |- || 908. [[Христо Кривошиев|Христо Георгиев Кривошиев]] (Дойран)|| || {{готово}} |- || 909. [[Христо Хаджийорданов|Христо Попгригоров Хаджийорданов]] (с. Ваташа, Тиквешко) || || |- || 910. Христо Коджакостов Стоев (с. Лелово, Кукушко) || || |- || 911. Христо Георгиев Килюханов (с. Момчиловци, Смолянско) || || |- || 912. [[Христо Николов (революционер)|Христо Димов Николов]] (с. Крайници, Велешко)|| || |- || 913. [[Христо Радушин|Христо Георгиев Радушин]] (Разлог)|| || {{Готово}} |- || 914. [[Христо Тенишев|Христо Стоянов Тенишев]] (Лозенград)|| || {{Готово}} |- || 915. Христо Велев Донев (с. Смилево, Битолско) || || |- || 916. [[Христо Бабаеленов|Христо Иванов Бабаеленов]] (с. Куманичево, Костурско) || || {{Готово}} |- || 917. [[Христо Кузманов|Христо Кузманов Константинов]] (с. Прекопана, Леринско) || || {{Готово}} |- || 918. Христо Янев Рагушков (с. Долно Трогерци, Щипско) || || |- || 919. Христо Цветков Митров (с. Люботен, Скопско) || || |- || 920. Христо Димитров Кръстев (с. Горно Броди, Серско) || || |- || 921. [[Христо Пандов|Христо Костадинов Пандов]] (с. Долно Котори, Леринско) || || {{Готово}} |- || 922. [[Христо Бинчаров|Христо Георгиев Бенчаров]] (с. Карайотица, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 923. Харитон Янков Самалиев (с. Киречкьой, Солунско) || || |- || 924. Христо Георгиев Кишков (Свиленград) || || |- || 925. Христо Атанасов Кляшев (с. Жупанища, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 926. Христо Димитров Неделков (Царево село) || || |- || 927. Христо Димитров Лазаров (неизв.) || || |- || 928. Цветан Димов Спасев (с. Мренога, Демирхисарско) || || |- || 929. Цветан Стойчев Ристов (с. Слоещица, Демирхисарско) || || |- || 930. Цветан Николов Кръстев Кулумче (с.Гол. Илино, Демирхис.) || || |- || 931. Цветан Иванов Трайков (с. Големо Илино, Демирхисарско). || || |- || 932. Щерю Кръстев Танев (с. Душегубица, Кичевско) || || |- || 933. Янак Милошев Танчев (с. Ратеш, Кукушко) || || |- || 934. Янко Димов Пасков (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 935. Яно Димов Георгиев (с. Мегалово, Лозенградско) || || |- || 936. Янак Тодоров Куюмджиев (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 937. [[Янко Богданов|Янко Илчов Богданов]] (с. Саса, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 938. Янак Костадинов Плачков (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 939. Янко Георгев Войнов (с. Лещен, Неврокопско) || || |- || 940. [[Янко Василев|Янко Василев Чука]] (с. Осничани, Костурско) || || {{Готово}} |- || 941. [[Янаки Маслинков|Янаки Ангелов Маслинков]] (с. Урумбеглия, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 942. [[Янко Иванов|Янко Георгиев Иванов]] (с. Едига, Бунархисарско) || || {{Готово}} |- || 943. Янко Спасев Стоянов (с. Нестрам, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 944. Яким Лазаров Николов (с. Крилатица, Кратовско) || || |- || 945. [[Тодор Иванов (Зърновци)|Тана Тодорова Иванова]] (с. Зърновци, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 946. [[Ташо Андонов|Евангелия Ташева Дацева]] (Радовиш) || || {{Готово}} |- || 947. Велика Лазарева Ташева (с. Живойно, Битолско) || || |- || 948. Вета Христова Спирова (с. Вранещица, Кичевско) || || |- || 949. Велика Георгиева Михова (с. Славеево, Добричко) || || |- || 950. [[Тома Куюмджиев|Виктория Томова Куюмджиева]] (Струмица) || || {{Готово}} |- || 951. Гина Петкова Кирева Гащева (с. Българи, Малкотърновско) || || |- || 952. Гергина Славова Георгиева (с. Пчеларово, Добричко) || || |- || 953. Гергина Костадинова Руева (с. Пчеларово, Добричко) || || |- || 954. Герга Добрева Стоева (с. Житен, Добричко) || || |- || 955. Гиргина Тодорова Стоянова (с. Каменик, Кюстендилско) || || |- || 955а. Дона Ан. Комитова (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 956. Дукена Ан. Янгъзова (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 957. Дафина Иванова Михалева (с. Резово, Малкотърновско) || || |- || 958. [[Никола Маринчев|Димитрина Николова Маринчева]] (Търговище) || || {{Готово}} |- || 959. Димитра Тодорова Петрова (с. Пчеларово, Добричко) || || |- || 960. [[Яким Митров|Елена Якимова Апостолова]] (Кратово) || || {{Готово}} |- || 961. Жела Стоянова Караиванова (с. Пчеларово, Добричко) || || |- || 962. [[Илия Трифоновски|Илина Илиева Иванова]] (с. Лазарополе, Реканско) || || {{Готово}} |- || 963. Катерина Христова Петрова (с. Петгъс, Ениджевардарско) || || |- || 964. Мария Димитрова Георгиева (с. Коево, Лозенградско) | || || |- || 965. [[Вангел Църномаров|Параскева Вангелова Църномарова]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 966. Руска Георгиева Сярова (с. Кула, Лозенградско) || || |- || 967. Станка Ташева Касабова (Ямбол) || || |- || 968. [[Лазар Попянчев|Софка Лазарова Попянчева]] (с. Смърдеш, Костурско) || || {{Готово}} |- || 969. София Митева Петрова Ацка (Кочани) || || |- || 970. [[Никола Чакъров|София Николова Чакърова]] (Дойран) || || {{Готово}} |- || 971. Санда Панчева Бошкова (с. Вракуповица, Петричко) || || |- || 972. [[Коста Ичков (Бъмбоки)|София Костова Михайлова]] (с. Чурилово, Костурско) || || {{Готово}} |- || 973. [[Зафир Петров|Спасена Зафир Петрова]] (с. Разловци, Царевоселско) || || {{Готово}} |- || 974. Стана Филчева Донева (с. Смоларе, Струмичко) || || |- || 975. Сава Атанасова Балабанова (Щип) || || |- || 976. Стоянка Стоянова Георгиева (с. Байково, Струмичко) || || |- || 977. Тойна Жекова Лиркова (Малко Търново) || || |- || 978. Тодора Вълкова Коева (Малко Търново) || || |- || 979. Тона Матева Иванова (Русе) || || |- || 980. Таска Зафирова Колева (с. Танатарци, Щипско) || || |- || 981. Фима Митева Чукчукова (Кратово) || || |- || 982. [[Ангел Симеонов|Фима Ангелова Симеонова]] (Царево село) || || {{Готово}} |- || 983. [[Иван Странджата|Фрона Иванова Пецова Странджова]] (с. Ратево, Малешевско) || || {{Готово}} |- || 984. Фета Тодева Коцева (с. Пиперово, Щипско) || || |- || 985. [[Георги Доколянков|Юрдана Георгиева Доколянкова]] (с. Карадере, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 986. Яна Иванова Янгелова (с. Полаки, Кочанско) || || |- || 987. [[Захарий Кошов|Яна Захариева Кошова]] (Белица, Разложко) || || {{Готово}} |- || 988. Александър Николов Сапунджиев (с. Ваташа, Тиквешко) || || |- || 989. [[Ангел Дуртанов|Ангел Димов Дуртанов]] (с. Цер, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 990. Атанас Ристев Стоянов (с. Селце, Крушевско) || || |- || 991. Ангеле Степанов (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 992. Арсо Мицков (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 993. Ангеле Василев Трайков (с. Прибилци, Демирхисарско) || || |- || 994. Андрея Трайчев Гайтанов (с. Златари, Ресенско) || || |- || 995. [[Алексо Наумов|Алексо Настев Наумов]] (с. Радово, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 996. [[Ангел Христов (революционер)|Ангел Христов Тодоров]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 997. Александър Димитров Анатков (Велес) || || |- || 998. [[Андрея Марковски|Андрея Георгиев Марковски]] (с. Ехла, Ресенско) || || {{Готово}} |- || 999. [[Александър Александров (революционер)|Александър Иванчев Александров]] (с. Сив кладенец) || || {{Готово}} |- || 1000. Аце Здравев Костов (Прилеп) || МОО || {{Готово}} |- |} == Свидетелства 13 == {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Бележка !! Готов |- || 1001. Александър Атанасов Бурзев (с. Неманици, Светиниколско) || || {{Готово}} |- || 1002. Андон Василев Грозданов (с. Връбник, Костурско)|| || {{Готово}} |- || 1003. Апостол Марков Младенов (с. Нерези, Дебърско) || || {{Готово}} |- || 1004. Алекси Якимов Жиков (с. Лазарополе, Реканско) || || {{Готово}} |- || 1005. [[Анастас Капричов|Анастас Наумов Капричов]] (Охрид)|| || {{Готово}} |- || 1006. Андон Янев Нанев (Охрид)|| || {{Готово}} |- || 1007. Александър Стоянов Ценов (Свети Николе) || || {{Готово}} |- || 1008. Андон Лазев Арсов (Свети Николе)|| || {{Готово}} |- || 1009. Арсени Андонов Георгиев (с. Вранещица, Кичевско)|| || {{Готово}} |- || 1010. Александър Ламбов Денесов (с. Янковец, Ресенско) || || {{Готово}} |- || 1011. Аргир Иванов Бошков (с. Кочища, Дебърско)|| || {{Готово}} |- || 1012. Атанас Ангелов Божиков (с. Скребатно, Неврокопско)|| || {{Готово}} |- || 1013. Атанас Георгиев Вълков (с. Момчиловци, Смолянско)|| || {{Готово}} |- || 1014. Андон Георгиев Мицев (с. Тешово, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 1015. [[Блаже Дамчев|Блаже Бошев Дамчев]] (с. Загорани, Прилепско) || || {{Готово}} |- || 1016. [[Блаже Стоянов|Блаже Христов Стоянов]] (с. Големо Илино, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 1017. [[Богоя Стефанов]] (с. Брезово, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 1018. [[Божин Петров]] (с. Сопотница, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 1019. [[Богоя Секулов|Богоя Секулов Стоянов]] (с. Горно Дивяци, Крушевско)|| || {{Готово}} |- || 1020. [[Божил Гроздев|Божил Георгиев Гроздев]] (с. Железник, Карнобатско)|| || {{Готово}} |- || 1021. [[Блаже Здравев|Блаже Здравев Митрев]] (с. Големо Църско, Демирхисарско)|| || {{Готово}} |- || 1022. [[Боян Барлаков|Боян Стефанов Барлаков]] (Прилеп)|| || {{Готово}} |- || 1023. Благо Тодоров Пудев (Разлог)|| || {{Готово}} |- || 1024. Божил Талев Иванов (с. Сърбци, Битолско)|| || {{Готово}} |- || 1025. [[Божин Кулев|Божин Нешов Кулев]] (с. Долно Сърбци, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1026. Бошко Велянов Нечов (с. Секирани, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1027. Божидар Трайков Стоянов (с. Дейловце, Кумановско) || || {{Готово}} |- || 1028. [[Веселин Денков|Веселин Денков Христов]] (с. Псача, Кумановско) || || {{Готово}} |- || 1029. [[Вангел Казански|Вангел Делев Карталов Казански]] (с. Казаново, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 1030. Васил Арсов Ивков (с. Градище, Кумановско) || || {{Готово}} |- || 1031. [[Велко Мандарчев|Велко Кръстев Мандарчев]] (Скопие) || || {{Готово}} |- || 1032. Васил Якимов Деянов (с. Любинци, Паланечко)|| || {{Готово}} |- || 1033. Васил Костадинов Димитров (с. Момчиловци, Смолянско) || || {{Готово}} |- || 1034. [[Гоце Стойков Карчев]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1035. [[Георги Ачков|Георги Талев Ачков]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1036. [[Георги Сивиков|Георги Иванов Сивиков]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1037. [[Георги Николов (Черешница)|Георги Николов Стефанов]] (с. Черешница, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1038. [[Георги Неданов|Георги Митров Неданов]] (с. Златари, Ресенско) || || {{Готово}} |- || 1039. [[Георги Филипчев|Георги Ефтимов Филипчев]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1040. [[Георги Тасев (Драготин)|Георги Велев Тасев]] (Драготин, Валовищко) || || {{Готово}} |- || 1041. [[Гоне Дончев|Гоне Дончев Гонев]] (с. Калиново, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 1042. [[Георги Чадов|Георги Костов Чадов]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1043. [[Георги Бигиев|Георги Каменов Бигиев]] ( с. Нова махала, Серско) || || {{Готово}} |- || 1044. [[Григор Жабчев|Григор Костадинов Жабчев]] (с. Биралци, Кайлярско) || || {{Готово}} |- || 1045. [[Георги Георгиев (Радовиш)|Георги Хаджиманчев Георгиев]] (Радовиш) || || {{Готово}} |- || 1046. [[Георги Хаджитодоров|Георги Н. Хаджитодоров]] (Банско) || || {{Готово}} |- || 1047. [[Георги Стамболиев |Георги Кирязов Стамболиев ]] (с. Чеглаик, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 1048. [[Гаврил Спасов (революционер)|Гаврил Митов Спасов]] (с. Пресека, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 1049. [[Георги Йосифов|Георги Йосифов Дойчинов]] (с. Лазарополе, Реканско)|| || {{Готово}} |- || 1050. [[Георги Бебечев|Георги Иванов Бебечев]] (с. Огняново, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 1051. Георги Апостолов Кузманов (с. Мачуково, Гевгелийско) || || {{Готово}} |- || 1052. [[Георги Балев|Георги Христов Балев]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1053. [[Гаврил Чанаков|Гаврил Геров Чанаков]] (Тетово) || || {{Готово}} |- || 1054. Георги Кузманов (с. Лазарополе, Реканско) || МОО || |- || 1055. [[Георги Шатев|Георги Петров Шатев]] (Кратово) || || {{Готово}} |- || 1056. Георги Талев Димов (с. Присад, Прилепско) || || |- || 1057. Георги Динов (Горна Джумая) || || |- || 1058. Георги Костадинов Кръстанов (с. Велестово, Охридско) || || |- || 1059. Георги Тасев Кръстев (с. Горно Дивяци, Крушевско) || || |- || 1060. Георги Дамев Димев (Прилеп) || || |- || 1061. [[Даме Попов|Даме Иванов Попов]] (с. Долнени, Прилепско) || || {{Готово}} |- || 1062. [[Димитър Георгиев Ържанец]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1063. [[Даме Хаджикочов|Даме Христов Хаджикочов]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 1064. Димитър Костов Кръстев (с. Смилево, Битолско) || || |- || 1065. Димитър Янков Танчев (с. Баровица, Гумендженско)|| || |- || 1066. [[Дине Неделков|Дине Иванов Неделков]] (с. Баница, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1067. Диме Анев Янков (с. Радобор, Битолско) || || |- || 1068. Димитър Гошев Головодов (с. Златари, Ресенско) || || |- || 1069. [[Димитър Райчанов|Димитър Георгиев Райчанов]] (Ресен) || || {{Готово}} |- || 1070. [[Димитър Джуров|Димитър Петров Джуров]] (Ресен) || || {{Готово}} |- || 1071. Димо Ив. Майсторниколов (с. Граматиково, Малкотърновско)|| || |- || 1072. [[Димитър Илиев (Битоля)|Димитър Йосифов Илиев]] (Битоля)|| || {{Готово}} |- || 1073. [[Димитър Котев (революционер)|Димитър Талев Котев]] (Долна Чарлия, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1074. Димче Йошев Георгиев (с. Облаково, Битолско)|| || |- || 1075. [[Димитър Азъров|Димитър Петров Азъров]] (Гумендже) || || {{Готово}} |- || 1076. Димитър Георгиев Чунков (с. Гявато, Битолско)|| || |- || 1077. Доне Попов Димитров (с. Сович, Битолско)|| || |- || 1078. Димитър Стоянов Кърков (с. Гявато, Битолско)|| || |- || 1079. [[Димитър Велянов (Битоля)|Димитър Милев Велянов]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 1080. Димитър Тасев Стериов (с. Цапари, Битолско)|| || |- || 1081. Димо Трайков Каранаков (Кукуш)|| МОО || |- || 1082. Дамян Макариев Василев (Галичник, Реканско) || || |- || 1083. Димо Добрев Димов (с. Долно Луково, Ивайловградско)|| || |- || 1084. [[Димо Николов|Димо Николов Спасов]] (Стара Загора) || || {{Готово}} |- || 1085. Димитър Анастасов Шокаров (с. Велгощи, Охридско)|| || |- || 1086. Димитър Стефанов Гулев (с. Лева река, Ресенско)|| || |- || 1087. Дончо Митров Божинов (с. Кривени, Ресенско)|| || |- || 1088. Дено Димитров Лилков (с. Галово, Оряховско)|| || |- || 1089. Ефтим Андреев Боримечков (с.Болно, Ресенско) || || |- || 1090. [[Екатерина Оклева|Екатерина Йорданова Оклева]] (с. Вощарани, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1091. [[Ефросина Иванова|Ефросина Григорова Иванова]] (Струга) || || {{Готово}} |- || 1092. [[Ефто Шапазов|Ефтимия Иванов Шапазов]] (с. Буф, Леринско)|| || {{Готово}} |- || 1093. Ефтим Вълков Димитров (с. Карадере, Лозенградско)|| || |- || 1094. [[Евтим Апочев|Евтим Котев Апочев]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1095. [[Живко Анастасов|Живко Николов Анастасов]] (с. Орман, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1096. Желязко Стоянов Карачорбаджиев (с. Велика, Лозенградско) || || |- || 1097. Жеко Янакиев Грънчаров (Малко Търново)|| || |- || 1098. Жеко Стоянов Каражеков (Маглавит, Лозенградско) || || |- || 1099. Иван Вълков Вълчев (с. Пиргопуло, Лозенградско) || || |- || 1100. Илия Котев Велев (с. Облаково, Битолско)|| || |- || 1101. Иван Грудев Павлов (с. Граматиково, Малкотърновско)|| || |- || 1102. Иван Янов Дренаков (с. Мокрешево, Лозенградско)|| || |- || 1103. Йоан Илиев Скендер (с. Големо Илино, Демирхисарско)|| || |- || 1104. [[Илия Попадийски|Илия Димов Попадийски]] (Попадия) || || {{Готово}} |- || 1105. Иван Марков Симонов (с. Церово, Демирхисарско) || || |- || 1106. [[Иван Битраков (революционер)|Иван Михайлов Битраков]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1107. Йосиф Стоянов Данаилов (с. Топлик, Щипско)|| МОО || |- || 1108. Иван Ноев Кузманов (с. Осой, Реканско)|| МОО || |- || 1109. Иван Константинов Буров (с. Владово, Воденско) || МОО || |- || 1110. Иван Райчев Митев (Свиленград)|| МОО || |- || 1111. Иван Мицев Кюркчиев (с. Сехово, Гевгелийско)|| МОО || |- || 1112. Илия Найдов Мицев (с. Подмол, Прилепско)|| МОО || |- || 1113. Игнат Спиров Арсов (с. Приковци, Кратовско)|| МОО || |- || 1114. Йордан Иванов Траянов (с. Страцин, Кратовско)|| МОО || |- || 1115. Илия Иванов Чортанов (Прилеп)|| МОО || |- || 1116. Илия Димитров Бейдов (с. Косинец, Костурско)|| МОО || {{Готово}} |- || 1117. Йордан Илиев Бошков (Крушево)|| МОО || |- || 1118. Иван Мавродиев Петков (с. Бяла вода, Малкотърновско)|| МОО || |- || 1119. Илия Димитров Клисаров (Кукуш)|| МОО || |- || 1120. Йордан Мирчев Трайков (Прилеп) || МОО || |- || 1121. Илия Панов Ицков (Велес)|| МОО || |- || 1122. Илия Богев Милев (с. Вранча, Прилепско)|| МОО || |- || 1123. Иван Малчев Стоянов (с. Левски, Варненско) || МОО || |- || 1124. Илия Атанасов Тонин (с. Добринище, Разложко)|| МОО || |- || 1125. [[Иван Андреев (революционер)|Иван Настов Андреев]] (с. Доленци, Демирхисарско)|| || {{Готово}} |- || 1126. Йоан Силянов Цветанов (с. Брезово, Демирхисарско)|| || |- || 1127. Йован Христов Тръпков (с. Подвис, Кичевско)|| || |- || 1128. Илия Блажев (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1129. Иван Георгиев Немчов (с. Горни Порой, Валовищко)|| || |- || 1130. [[Ичко Бойчев|Ичко Димов Бойчев]] (Гумндже) || || {{Готово}} |- || 1131. Илия Калев Георгиев (с. Църнобуки, Битолско) || || |- || 1132. Илия Наумов Ристанов (с. Мало Илино, Демирхисарско) || || |- || 1133. [[Иван Върчков|Иван Георгиев Върчков]] (с. Цапари, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1134. [[Иван Трайков (революционер)|Иван Петров Трайков]] (Цапари, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1135. [[Иван Трайчев (Сърбци)|Иван Трайчев Янакиев]] (с. Сърбци, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1136. Иван Алексов Иванов (с. Мало Църско, Демирхисарско) || || |- || 1137. Иван Георгиев Воденичаров (Ресен) || || |- || 1138. Йордан Илиев Костов (с. Речани, Кичевско) || || |- || 1139. Илия Христов Ламов (с. Полог, Мариовско) || || |- || 1140. Илия Христов Петров (с. Кочище, Демирхисарско) || || |- || 1141. Иван Петров Андреев (с. Сопотница, Демирхисарско) || || |- || 1142. [[Иван Начов|Иван Митрев Начов]] (Гявато, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1143. [[Илия Тръпков|Илия Савев Тръпков]] (Кадино село, Прилепско) || || {{Готово}} |- || 1144. [[Йосиф Парапанов|Йосиф Спасов Парапанов]] (Крушево, Валовищко) || || {{Готово}} |- || 1145. Ката Коцева Нушева (Щип) || || {{Готово}} |- || 1146. [[Костадин Пантев|Костадин Пантев Сивев]] (Робово, Малешевско) || || {{Готово}} |- || 1147. Коле Найдов Стоянов (с. Боище, Демирхисарско) || || |- || 1148. Коста Христов Костов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1149. Кузман Солунчев Стоянов (с. Вирово, Демирхисарско) || || |- || 1150. [[Костадин Стойчов|Костадин Стойчов Георгиев]] (с. Облаково, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1151. Кочо Неделков Илиев (с. Радово, Демирхисарско) || || |- || 1152. [[Кочо Вълканов|Кочо Андреев Вълканов]] (с. Смилево, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1153. [[Коста Тенишев|Коста Стоянов Тенишев]] (Лозенград) || || {{Готово}} |- || 1154. Кърсте Петрев Пърцайко (с. Сопотница, Демирхисарско) || || |- || 1155. Каре Йованов Масларов (с. Долно Оризари, Битолско) || || |- || 1156. Кръстю Спасов Белев (с. Доленци, Демирхисарско) || || |- || 1157. Колче Божинов Найдов (с. Доленци, Демирхисарско) || || |- || 1158. Коста Стефанов (Големо Илино, Демирхисарско) || || |- || 1159. Коста Христов Нечов (Битоля) || || |- || 1160. Кърсте Стефанов Димитров (с. Доленци, Демирхисарско) || || |- || 1161. Кузман Николов Траянов (с. Доленци, Демирхисарско) || || |- || 1162. Кръсте Костов Талчев (с. Живойно, Битолско) || || |- || 1163. [[Костадин Попнеделков|Костадин Иванов Попнеделков]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1164. Коста Младенов Степанов (с.Кочище, Демирхисарско) || || |- || 1165. Кръсте Трайков Соколов (с. Селце, Крушевско) || || |- || 1166. Косто Христов Боримечков (с.Болно, Ресенско) || || |- || 1167. Коте Ставрев Йошев (с. Боище, Демирхисарско) || || |- || 1168. Косте Стериов Порков (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1169. Коста Силянов Стоянов (с. Мало Илино, Демирхисарско) || || |- || 1170. [[Климент Садилов|Климент Григоров Садилов]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1171. Костадин Тодоров Стоянов (с. Клепач, Прилепско) || || |- || 1172. Косто Тодоров Петров (Битоля) || || |- || 1173. Коле Стоянов Тасев (с. Патетино, Светиниколско) || || |- || 1174. Кочо Китанов Крайчевски (с. Кнежино, Кратовско) || || |- || 1175. Коста Василев Тодоров (с. Булгаркьой, Кешанско) || || |- || 1176. Кръсто Милков Стефанов Дамянски (с.Псача, Кумановско) || || |- || 1177. Кирил Андреев Мерджанов (с. Райчица, Дебърско) || || |- || 1178. Кирил Христов Софрониев (с. Хърсово, Кукушко) || || |- || 1179. Карафил Наумов Смилев (с. Орел, Светиниколско) || || |- || 1180. Константин Кръстев Ойнаков (с. Бутим, Неврокопско) || || |- || 1181. Киро Панев Йосев (с. Мечкуевци, Светиниколско) || || |- || 1182. Киркор Мовсес Крикорян (Родосто) || || |- || 1183. Коле Христов Наумов (с. Селце, Крушевско) || || |- || 1184. Коле Ангелов Янкулов (с. Велестово, Охридско) || || |- || 1185. [[Ламбо Пуров|Ламбо Наумов Пуров]] (с. Въмбел, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1186. [[Ламбе Арнаудов|Ламбе Йонов Арнаудов]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1187. Лазар Илиев Мишков Миленков (с. Сърбци, Битолско) || || |- || 1188. Лазар Кузев Дамчев (с. Сърбци, Битолско) || || |- || 1189. Лазар Петров Стефанов (Куманово) || || |- || 1190. Лазар Димов Бодуров (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1191. [[Лазар Насов|Лазар Насов Петков]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 1192. Лазар Блажев Наумов (Янковец, Ресенско) || || {{Готово}} |- || 1193. [[Лазар Алексиев|Лазар Алексиев Мирчев]] (Осой, Реканско) || || {{Готово}} |- || 1194. Ламбе Костов Чадов (Охрид) || МОО || |- || 1195. Лазар Петров Груев (с. Железно Речани, Гостиварско) || || |- || 1196. Мицко Стойков Ренде (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1197. Мицко Георгиев Михайлов (с. Арилево, Крушевско) || || |- || 1198. [[Мария Пепелюгова|Мария Иванова Пепелюгова]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 1199. [[Мито Хаджитрайков]] (с. Мутулово, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 1200. Мицко Алексов (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1201. Миладин Божинов Кузманов (с. Гол. Илино, Демирхисарско) || || |- || 1202. [[Митре Стоянов Шубара]] (с. Арматуш, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1203. [[Михаил Христов – Врабец|Михаил Христов Христов Врабец]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 1204. Мице Георгиев Йошев (с. Боище, Демирхисарско) || || |- || 1205. Митре Босилков Янакиев (с. Гявато, Битолско) || || |- || 1206. Манол Николов Кузманов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1207. Миле Петков Милев (с. Мегленци, Битолско) || || |- || 1208. Михайл Толев Георгиев (с. Кукуречани, Битолско) || || |- || 1209. Мице Стоянов Ристев (с. Вирово, Демирхисарско) || || |- || 1210. [[Мице Кръстев|Мице Кръстев Йотов]] (с. Екши Су, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1211. Мице Найдев Пейков (с. Сопотница, Демирхисарско) || || |- || 1212. Мише Димов Донев Кьосето (Битоля) || || |- || 1213. Мице Христов Трайчев (Битоля) || || |- || 1214. [[Мицко Ангелов|Мицко Стоянов Ангелов]] (с. Доленци, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 1215. [[Милан Матов|Милан Апостолов Матов]] (Струга) || || {{Готово}} |- || 1216. Милан Георгиев Деянов (Прилеп) || || |- || 1217. Миленко Велянов Христов (с. Мало Илино, Демирхисарско) || || |- || 1218. Миладин Цветанов Райов (с. Сланско, Порече) || || |- || 1219. Мате Костов Сечков (Крушево) || || |- || 1220. Милутин Гюрчинов Спасов (с. Латово, Порече) || || |- || 1221. Михаил Георгиев Кумчев (с. Сърбци, Битолско) || || |- || 1222. [[Мирчо Дамчев|Мирчо Талев Дамчев]] (Загорани) || || {{Готово}} |- || 1223. Миле Илиев Пуев (с. Календра, Серско) || || |- || 1224. Михаил Трифонов Яковчев (с. Големо Илино, Демирхисарско) || || |- || 1225. Методи Стефанов Йовев (Охрид) || МОО || |- || 1226. Митре Николов Петров (с. Сланско, Порече) || || |- || 1227. Милан Ефтимов (Свети Николе) || || |- || 1228. Мите Монев Копанов (Щип) || || |- || 1229. Мите Симеонов Сушавалия (Щип) || || |- || 1230. Миле Наумов Кулев (с. Долно Сърбци, Битолско) || || |- || 1231. Матей Николов Кръстев (с. Големо Илино, Демирхисарско) || || |- || 1232. Мицо Ячев Иванов (с. Лазарополе, Реканско) || МОО || |- || 1233. Михаил Деспотов Янев (с. Латово, Порече) || || |- || 1234. [[Мито Николов|Мито Христов Николов]] (с. Стругово, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 1235. Митре Нешков Ангелов (с. Върбяни, Прилепско) || || |- || 1236. Мано Саздов Илиев (с. Градище, Кумановско) || || |- || 1237. Максим Илиев Тодоров (с. Ранковце, Кумановско) || || |- || 1238. Мито Ангелов Юруков (с. Поешево, Битолско) || || |- || 1239. Митре Трайков Суклев (с. Полчище, Прилепско) || || |- || 1240. Методи Георгиев Коцарев (Охрид) || || |- || 1241. Максим Цветанов Илиев Белчев (с. Петралица, Паланечко) || || |- || 1242. Милан Янев Стойков (с. Горно Коняре, Кумановско) || || |- || 1243. Милан Стойков Стойковски (Куманово) || || |- || 1244. Милан Божков Божинов (Тетово) || || |- || 1245. Младен Димов Новков (с. Брощица, Дебърско) || || |- || 1246. Милан Христов Димитров (с. Маловци, Кукушко) || || |- || 1247. [[Милан Шапкалиски|Милан Илиев Шапкалиски]] (Кратово) || || {{Готово}} |- || 1248. Нестор Илиев Смилев (с. Мало Илино, Демирхисарско) || || |- || 1249. [[Никола Китинов|Никола Георгиев Китинов]] (с. Цапари, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1250. [[Нако Делипетров|Нако Янев Делипетров]] (Мутулово) || || {{Готово}} |- || 1251. [[Неделко Дамчев|Неделко Мойсов Дамчев]] (Кукуречани) || || {{Готово}} |- || 1252. [[Никола Скаев|Никола Хпристов Скаев]] (Вранещица) || || {{Готово}} |- || 1253. Никола Митров Манчев (с. Болно, Ресенско) || || |- || 1254. Наум Спиров Сазданов (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1255. Никола Ставрев Чаушов (с. Янковец, Ресенско) || || |- || 1256. Наум Ангелев Тноков (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1257. [[Никола Бубев|Никола Кишев Бубев]] (с. Гявато, Битолско) || || |- || 1258. [[Никола Шапарданов|Никола Здравев Шапърданов]] (Крушево) || || {{Готово}} |- || 1259. Никола Георгиев Йовков (с. Новаци, Битолско) || || |- || 1260. [[Никодим Шумков|Никодим Иванов Шумков]] (с. Цер, Битолско) || || |- || 1261. Насте Янков Бечваров (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1262. Неделко Ризов Мешков (с. Могила, Битолско) || || |- || 1263. [[Никола Божков|Никола Божков Троячанец]] (с. Трояци, Прилепско) || || {{Готово}} |- || 1264. [[Никола Низамов|Никола Котев Низамов]] (с. Янковец, Ресенско) || || {{Готово}} |- || 1265. Наум Настев Димов (с. Стрежево, Битолско) || || |- || 1266. Нанчо Настев Янев (с. Базерник, Демирхисарско) || || |- || 1267. Никола Левков Максимов (с. Марчино, Кратовско) || || |- || 1268. Неделчо Иванов Тагарев (с. Пирин, Мелнишко) || || {{Готово}} |- || 1269. Недан Христов Петков (с. Долно Сърбци, Битолско) || || |- || 1270. Никола Георгиев Спасов (с. Яна, Лозенградско) || || |- || 1271. Насте Янакиев Радев (с. Латово, Порече) || || |- || 1272. Никола Иванов Доков (Ресен) || || |- || 1273. Наум Христов Пецалев (с. Сопотско, Ресенско) || || |- || 1274. Негре Ангелов Пейданов (с. Осой, Реканско) || || |- || 1275. Наум Стефанов Чакъров (Струга) || || |- || 1276. Никола Андонов Стоянов Семерджиев (с. Лелово, Кукушко) || || |- || 1277. Огнен Стойчев (с. Доленци, Демирхисарско) || || |- || 1278. [[Пандо Турунджев|Пандо Ташев Турунджев]] (с. Екши су, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1279. Петко Стойков Петков (с. Старавина, Мариово) || || |- || 1280. [[Петър Гещаков|Петър Търпов Гещаков]] (Гявато, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1281. Пейко Петров Филипов (с. Радово, Демирхисарско) || || |- || 1282. [[Пандо Павлов|Пандо Павлов Георгиев]] (с. Руля, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1283. Павле Стойчев Божинов (с. Клепач, Прилепско) || || |- || 1284. Павле Божинов (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1285. Павле Ристев Толески (с. Мренога, Демирхисарско) || || |- || 1286. Петър Георчев Кръстев (с. Вирово, Демирхисарско) || || |- || 1287. Петър Илиев Зулумов (с. Сърбци, Битолско) || || |- || 1288. Павле Стоянов Йовков (с. Смилево, Битолско) || || |- || 1289. [[Петър Ангелков|Петър Найдов Ангелков]] (Цапари) || || {{Готово}} |- || 1290. [[Пандо Пеев|Пандо Киров Пеев]] (с. Желево, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1291. Петър Грозданов Ристев (с. Жван, Демирхисарско) || || |- || 1292. [[Петър Киров (революционер)|Петър Киров Нанчев]] (с. Въмбел, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1293. Петър Иванов Размов (с. Пещани, Охридско) || || |- || 1294. Пано Иванов Здравев (с. Неманици, Светиниколско) || || |- || 1295. Петър Алексов Мирчев (с. Сенокос, Прилепско) || || |- || 1296. Петър Байчев Георгиев (с. Облаково, Битолско) || || |- || 1297. Пандил Георгиев Петров (с. Нерези, Дебърско) || || |- || 1298. Петър Кръстев Илиев (с. Базерник, Демирхисарско) || || |- || 1299. Павел Георгиев Велянов (с. Долно Агларци, Битолско) || || |- || 1300. Петър Павлов Мишев (с. Ранковце, Кумановско) || || |- || 1301. Ристе Петрев Пейкоски (с. Сопотница, Демирхисарско) || || |- || 1302. Русе Серафимов Куцолов (Галичник, Реканско) || || |- || 1303. Раде Корунов Бунташев (с. Велгощи, Охридско) || || |- || 1304. Силян Божинов Иванов (с. Бабино, Демирхисарско) || || |- || 1305. [[Стойче Кокалев|Стойче Христов Кокалев]] (с. Смилево, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1306. Серафим Велянов Пройчев (Битоля) || || |- || 1307. [[Стойо Христов|Стойо Христов Старовски]] (с. Орле, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1308. Сава Киров Славчев (Котел) || || |- || 1309. [[Стефан Мацанов|Стефан Димитров Мацанов]] (с. Гявато, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1310. [[Симиан Йотов|Симиан Спасев Волчев Йотов]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 1311. [[Спиро Филев|Спиро Николов Филев]] (с. Загоричани, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1312. Ставре Спиров Велов (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1313. Спиро поп Максимов (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1314. Стефан Андреев Поповски (с. Царев двор, Ресенско) || || |- || 1315. Силян Наумов Ристанов (с. Мало Илино, Демирхисарско) || || |- || 1316. Софрония Гаврилов (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1317. Секула Найденов Карабаш (с. Големо Илино, Демирхисарско) || || |- || 1318. Стоян Андонов Христов (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1319. Стоян Йовев Христов (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1320. Славе Златков Боцев (с. Търново, Паланечко) || || |- || 1321. Стерьо Ристев Петров (с. Свинище, Битолско) || || |- || 1322. [[Стоян Янъков|Стоян Димитров Янъков]] (с. Крива, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 1323. [[Сотир Биров|Сотир Стоянов Биров]] (с. Градево, Горноджумайско) || || {{Готово}} |- || 1324. Спиро Лазаров Стоянов (с. Рамна, Битолско) || || |- || 1325. Силян Велянов Кръстев (с. Железнец, Демирхисарско) || || |- || 1326. Стерьо Магденов Пейковски (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1327. Стойко Талев Богданов (с. Слоещица, Демирхисарско) || || |- || 1328. Силян Павлов Ралески (с. Доленци, Демирхисарско) || || |- || 1329. Стойчо Кузов Трапезанов (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1330. Спиро Симеонов Коцев (с. Цер, Демирхисарско) || || |- || 1331. Спиро Иванов Настов (с. Простране, Демирхисарско) || || |- || 1332. Стефан Лазаров Груев (с. Кривени, Ресенско) || || |- || 1333. Стоян Гаврилов Димитров (с. Сливово, Дебърца) || || |- || 1334. Стоян Христов (с. Койково, Кратовско) |- || 1335. Спиро Настев Йовев (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1336. Симеон Наумов Кепчев (Ресен) || || |- || 1337. Стефан Димев Кусев (Прилеп) || || |- || 1338. Стойче Мицев Тошев (с. Чумово, Прилепско) || || |- || 1339. Стефан Величков Стефанов (с. Конопница, Паланечко) || || |- || 1340. Софрони Ангелов Наумов (с. Козица, Кичевско) || || |- || 1341. Спиро Чакрев (с. Долно Оризари, Битолско) || || |- || 1342. Серафим Христов Здравков (Брод, Порече) || || |- || 1343. Сотир Георгиев Печинов (Горна Джумая) || || |- || 1344. [[Тома Фортомаров|Тома Иванов Фортомаров]] (с. Пътеле, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1345. [[Тодор Томов|Тодор Попов Томов]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 1346. Тодор Янев Железаров (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 1347. [[Траян Симеонов|Траян Стойков Симеонов]] (с. Павлешенци, Светиниколско) || || {{Готово}} |- || 1348. Траян Димитров Камбуров (с. Ериклер, Лозенградско) || || |- || 1349. Тодор Ангелов Крайчев (с. Ораовец, Велешко) || || |- || 1350. Тасе Петров Димчев (с. Гарван, Радовишко) || || |- || 1351. Трайко Стоянов Малинов (с. Долани, Щипско) || || |- || 1352. Трайчо Тасев Янов (Прилеп) || || |- || 1353. [[Тодор Гуганов|Тодор Кръстев Гуганов]] (с. Бозец, Ениджевардарско|| || {{Готово}} |- || 1354. [[Ташко Костов|Ташко Костов Христов]] (с. Екши Су, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1355. [[Тодор Кашмаков|Тодор Христов Кашмаков]] (Скопие) || || {{Готово}} |- || 1356. Тале Димов Найденов (с. Логоварди, Битолско) || || |- || 1357. [[Тодор Джелебов|Тодор Георгиев Джелебов]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 1358. [[Трифон Гизов|Трифон Стойков Гизов]] (Зелениче, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1359. Тодор Иванов Керемидчиев (с. Таякадън, Цариградско) |- || 1360. [[Ташо Динев|Ташко Костадинов Майнов]] (Вълкоянево, Воденско) || || {{Готово}} |- || 1361. Тосе Стоянов Трайков (с. Винци, Кумановско) || || |- || 1362. Темелко Иванов Блажев (с. Юдово, Кичевско) || || |- || 1363. Трайко Илиев Марков (с. Лескоец, Охридско) || || |- || 1364. Томо Мицов Пецанов (с. Крондирци, Кукушко) || || |- || 1365. Тодор Аврамов Кочев (с. Лешок, Тетовско) || || |- || 1366. Тотю Иванов Тотев (с. Побит камък, Разградско) || || |- || 1367. Тодор Атанасов Николов (Крушево) || || |- || 1368. Трайко Йорданов Чашкаров (Велес) || || |- || 1369. Тасе Божков Миленков (с. Павлешенци, Светиниколско) || || |- || 1370. Търпе Лазаров Пасков (Дебър) || || |- || 1371. Тодор Анастасов Аврамов (с. Лазарополе, Реканско) || МОО || |- || 1372. [[Тома Машаров|Тома Зафиров Машаров]] (Скопие) || || {{Готово}} |- || 1373. Тодор Вълканов Ерменлиев (с. Дерекьой, Лозенградско) || || |- || 1374. Тончо Михайлов Филипов (с. Яново, Косово) || || |- || 1375. Тома Петков Наденжиев (с. Лелово, Кукушко) || || |- || 1376. Трайко Стойков Петков (с. Търновец, Кратовско) || || |- || 1377. Трендо Костадинов Терзиев (с. Рич, Струмичко) || || |- || 1378. Туше Митров Айтов (с. Хърсово, Кукушко) || || |- || 1379. Трайко Иванов Мъркулев (с. Велгощи, Охридско) || || |- || 1380. [[Тодос Нинков|Тодос Иванов Нинков]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1381. Тоде Коцев Петров (с. Ранченци, Светиниколско) || || |- || 1382. Трайко Дамев Симоновски (Дебър) || || |- || 1383. Траян Петрушев (Велес) || || |- || 1384. [[Тодор Саздов|Тодор Саздов Йосифов]] (с. Горни Стубол, Кратовско) || || {{Готово}} |- || 1385. [[Фоти Кирчев|Фоти Николов Кирчев]] (с. Зелениче, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1386. Филип Тодоров Филипов (с. Булгаркьой, Кешанско) || || |- || 1387. [[ Христо Балванлиев|Христо Янев Балванлиев]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 1388. Христо Атанасов Сиркаров (Кукуш) || || |- || 1389. Христо Стоев Канин (Сребатно, Неврокопско) || || |- || 1390. [[Христо Конев|Христо Конев Филипов]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 1391. Христо Петров Стоянов (с. Гявато, Битолско) || || |- || 1392. [[Христо Макараджиев|Христо Стефанов Макараджиев]] (Балчик) || || {{Готово}} |- || 1393. [[Христо Аламинов|Христо Тодоров Аламинов]] (с. Годлево, Разложко) || || {{Готово}} |- || 1394. [[Христо Хаджисулков|Христо Георгиев Хаджисулков]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1395. Христо Иванов Божов (с. Скребатно, Неврокопско) || || |- || 1396. Христо Тодоров Дьовлетлиев (с. Чокманово, Смолянско) || || |- || 1397. Христо Митов Гигов (Щип) || || |- || 1398. Христо Петров Джайков (с. Новачани, Велешко) || || |- || 1399. Христо Стоев Челебиев (с. Морарци, Кукушко) || || |- || 1400. Христо Митев Христов (с. Дедино, Радовишко) || || |- || 1401. Христо Илиев Дориев (с. Моноспитово, Струмичко) || || |- || 1402. Христо Николов Спасов Щутов (с. Селци, Дебърско) || || |- || 1403. Христо Пецов Трайков (с. Гавалянци, Кукушко) || МОО || |- || 1404. Христо Иванов Стойчев (с. Междурек, Кукушко) || МОО || |- || 1405. Христо Атанасов Милев (с. Долно Луково, Ивайловградско) || || |- || 1406. [[Христо Божинов|Христо Божинов Проданов]] (Гумендже) || || {{Готово}} |- || 1407. Христо Николов Петров (с. Велестово, Охридско) || || |- || 1408. Христо Пецев Делев (с. Лелово, Кукушко) || || |- || 1409. Христо Иванов Стойков (с. Баня, Разложко) || || |- || 1410. [[Цветко Божков|Цветко Бошков Трайков]] (с. Кривогащани, Прилепско) || || {{Готово}} |- || 1411. Щерю Тръпков Христов (с. Малкоец, Кичевско) || || |- || 1412. Цанко Нушев Златев (с. Неманици, Светиниколско) || || |- || 1413. Юрдан Николов Бицин (Разлог) || || |- || 1414. Юрдан Русев Петков (с. Салманово, Шуменско) || || |- || 1415. Юрдан Иванов Господинов (с. Слатина, Ловешко) || || |- || 1416. Яне Тодоров Шопов (с. Парил, Неврокопско) || || |- || 1417. Янко Димитров Янчев (с. Велика, Лозенградско) || || |- || 1418. Яким Йонов Тайшиев (с. Скребатно, Охридско) || || |- || 1419. Яни Петков Черелов (с. Алмаджик, Лозенградско) || || |- || 1420. [[Яне Янев (революционер)|Яне Георгиев Янев]] (с. Здралци, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1421. [[Марко Христов|Анастасия Маркова Христова]] (Брезово, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 1422. [[Саздо Попиванов|Благородна Саздо Попиванова]] (Велес, Кочани) || || {{Готово}} |- || 1423. Божана Мицева Тасева Неданова (с. Кривени, Ресенско) || || |- || 1424. Ветка Колева Савкова Стоянова (с. Мождивняк, Паланечко) || || |- || 1425. Велика Спиро Стефанова (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1426. Донка Христова Траянова Тошакова (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1427. [[Петър Мицов|Донка Петрова Мицова Китанова]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1428. Деспина Георгиева Богданова (с. Урумбеглия, Бунархисарско) || || |- || 1429. Евгения Илиева поп Захариева (с. Гопеш, Битолско) || || |- || 1430. Екатерина Димитрова Ан. Стоилова (с. Горно Броди, Серско) || || |- || 1431. Златана Тодор Чапоскa (с. Простране, Демирхисарско) || || |- || 1432. Злата Димитрова Стаматова (с. Урумбеглия, Бунархисарско) || || |- || 1433. Занка Темелкова Танева (с. Ораовец, Велешко) || || |- || 1434. [[Благой Пилатов|Зорка Блажева Пилатова]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 1435. Злата Ангелова Стаменкова (с. Полаки, Кочанско) || || |- || 1436. Ирина Вълчева Хаджиева (с. Калайджидере, Гюмюрджинско) || || |- || 1437. [[Иван Николов (Никодин)|Илинка Иванова Николова]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 1438. [[Стоимен Илиев|Йорданка Стоименова Илиева]] (с. Търново, Паланечко) || || {{Готово}} |- || 1439. [[Камен Андреев|Иванка Каменова Андреева]] (с. Уланци, Велешко) || || {{Готово}} |- || 1440. Йонка Богоева Грозданова (с. Клепач, Прилепско) || || |- || 1441. Калина Стоянова Йотова (с. Долно Оризари, Битолско) || || |- || 1442. Коста Марков Смилев (с. Добрушево, Битолско) || || |- || 1443. Кита Петрова Настова (Битоля) || || |- || 1444. Калина Стоянова Проданова (с. Велика, Лозенградско) || || |- || 1445. Керана Георгева Кадъ-Велкова (Бунархисар) || || |- || 1446. Кърстана Ангеле Найдова (с. Велмевци, Демирхисарско) || || |- || 1447. Каравилка Лазар Гюрова (с. Брежани, Охридско) || || |- || 1448. Ката Найдова Илкова (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1449. Кръстана Ставрева Капинкова (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1450. Ленка Иван Петрова Танчева (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1451. Ленка Наумова Гошева Йовчева (с. Рамна, Битолско) || || |- || 1452. [[Иван Стоянов (революционер)|Мара Иванова Стоянова]] (София) || || {{Готово}} |- || 1453. Мария Ламбрева Чолакова (София) || || |- || 1454. Мария Миялова Гоцева (с. Облаково, Битолско) || || |- || 1455. Мария Тодорова Попова (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1456. Мария Димитрова Льомчева (Гумендже) || || {{Готово}} |- || 1457. Менка Христова Стоянова (с. Кърклино, Битолско) || || |- || 1458. [[Кирил Илиев|Магдалина Кирова Илиева]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1459. Манда Стоянова Янакева (с. Резово, Малкотърновско) || || |- || 1460. Мара Стеванова Нечакова (с. Цапари, Битолско || || |- || 1461. Мария Лазарова Илкова (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1462. Мария Ангелева Калинова Митрова (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1463. Мара Георгиева Ружева (Малко Търново) || || |- || 1464. Николина Тодор Швърга (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1465. [[Ставре Спиров|Олга Ставри Спирова]] (Русе) || || {{Готово}} |- || 1466. Петра Христова Делова (с. Пласничево, Ениджевардарско) || || |- || 1467. Пеша Иванова Зенгова (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1468. [[Коста Лапев|Параскева Костова Бояджиева-Лапе]] (Крушево) || || {{Готово}} |- || 1469. [[Йордан Силянов - Пиперката|Ружа Йорданова Силянова]] (с. Козица, Кичевско) || || {{Готово}} |- || 1470. Риза Божинова Янкова (с. Довезенци, Кумановско) || || |- || 1471. Радка Александрова Шекеринова (Щип) || || |- || 1472. Ристана Коле Н. Лозанова (с. Брежани, Охридско) || || |- || 1473. Софка Наумова Дуртановаа (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1474. [[Дончо Христов|Спасена Дончева Христова]] (с. Лаки, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 1475. [[Ставре Китанов|Стойна Ставрева Китанова]] (с. Велгощи, Охридско) || || {{Готово}} |- || 1476. София Лазарова Трапезанова (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1477. Спасия Григорова Мърсева (Прилеп) || || |- || 1478. Симяна Ташко Аврамова (с. Мало Илино, Демирхисарско) || || |- || 1479. Сара Димитрова Лазарова (с. Зеленград, Кратовско) || || |- || 1480. Сава Кръстан Поптодоров (София) || || |- || 1481. Шина Георгиева Калфова (Чепеларе) || || |- || 1482. [[Георги Коджабашиев (революционер)|Ташка Георгиева Коджабашева]] (с. Долно Броди, Серско) || || {{Готово}} |- || 1483. [[Иван Колокотроков|Хриса Иванова Досева]] (с. Загоричани, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1484. Хрусина Янкова Стоянова (с. Велика, Лозенградско) || || |- || 1485. Тодора Русинова Петкова (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 1486. Атанас Иванов Андонов (с. Долни Порой, Валовищко) || изгоряла || {{Готово}} |- || 1487. Атанас Ангелов Гулев (с. Чучулигово, Петричко) || || |- || 1488. Андрей Димитров Терзиев (с. Присад, Бургаско) || || {{Готово}} |- || 1489. [[Апостол Данчов|Апостол Христов Данчов]] (с. Градево, Горноджумайско) || || {{Готово}} |- || 1490. [[Андрея Шамбев|Андрея Дамянов Шамбев]] (с. Смилево, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1491. [[Атанас Манганарев|Атанас Паскалев Манганарев]] (с. Клепушна, Зъхненско) || || {{Готово}} |- || 1492. Анастасия Николова Главинчева (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1493. [[Атанас Милошов|Атанас Милошов Попов]] (с. Слоещица, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 1494. [[Андрей Бакия|Андрей Георгиев Бакия]] (с. Брезово, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 1495. [[Атанас Стоянов (революционер)|Атанас Илиев Стоянов]] (с. Челопеци, Кичевско) || || {{Готово}} |- || 1496. [[Андре Стефанов]] (с. Сопотница, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1497. [[Апостол Четалов|Апостол Василев Четалов]] (с. Гявато, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1498. [[Андон Трайков Терзиев]] (с. Постолар, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 1499. Ангел Донев Георгиев (с. Зърновци, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 1500. Ангел Стоянов Димитров (с. Одрено, Кратовско) || || {{Готово}} |- |} == Свидетелства 14 == {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Бележка !! Готов |- || 1501. Арсо Велев Божинов (Кичево) || МОО || |- || 1502. Алекса Николов Бърборков (с. Мусомища, Неврокопско) || МОО || |- || 1503. Ангел Иванов Каневски Моллов (с. Момчиловци, Смолянско) || МОО || |- || 1504. Анастас Иванов Аврамов (Севлиево) || МОО || |- || 1505. Атанас Иванов Буовски (с. Саса, Кочанско) || МОО || |- || 1506. Александър Георгиев Чочанов (с. Мързен Ораовец, Тиквешко || МОО|| |- || 1507. [[Божко Петрушов|Божко Петрушов Стефанов]] (Куманово) || || {{Готово}} |- || 1508. [[Богдан Наумов|Богдан Павлов Наумов]] (с. Лера, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1509. Богдан Исаков Богданов (неизв.) || || {{Готово}} |- || 1510. [[Благо Шутин|Благо Петров Шутин]] (с. Обидим, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 1511. [[Величко Спасов|Величко Спасов Богданов]] (с. Мл. Нагоричане, Кумановско || || {{Готово}} |- || 1512. [[Васил Гогов|Васил Фильов Гогов]] (с. Попчево, Струмичко) || || |- || 1513. [[Васил Стоянов (Мало Църско)|Васил Стоянов Иванов]] (с. Мало Църско, Демирхисарско) || || |- || 1514. [[Войно Роянов|Войно Димов Роянов]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 1515. Велян Петров Туфев (с. Смилево, Битолско) || || |- || 1516. Вангел Трайков Караколев (с. Драгомирци, Кукушко) || || |- || 1517. Велик Хаджимаринов (с. Горно Броди, Серско) || || |- || 1518. Васил Димитров Чакъров (с. Загоричани, Костурско) || МОО || |- || 1519. Велик Ангелов Караянев (с. Черешово, Неврокопско) || || |- || 1520. Ване Тасев Стоянов (Ново село, Щип) || || |- || 1521. [[Васил Николов (Устово)|Васил Николов Величков]] (Устово, Смолян) || || {{Готово}} |- || 1522. [[Георги Костадинов (революционер)|Георги Янакиев Костадинов]] (с. Апоскеп, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1523. [[Георги Башлиев|Георги Иванов Башлиев]] (с. Кърчово, Валовищко) || || {{Готово}} |- || 1524. [[Георги Думков|Георги Димитров Думков]] (с. Горно Броди, Серско) || || {{Готово}} |- || 1525. [[Георги Тенев (революционер)|Георги Тенев Тодоров]] (Свиленград) || || {{Готово}} |- || 1526. [[Григор Чакалов|Григор Василев Чакалов]] (с. Българска блаца, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1527. Гаврил Мицов Атанасов (Берово) || || |- || 1528. [[Гоце Червениванов|Георги Иванов Червениванов]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1529. [[Гаврил Дундев|Гаврил Кост. Ангелов Дундев]] (с. Русиново, Беровско) || || {{Готово}} |- || 1530. Георги Николов Пешов (с. Голямо Белово, Пазарджишко) || || |- || 1531. [[Георги Гудов|Георги Трайков Гудов]] (с. Гавалянци, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 1532. [[Георги Кръстев (революционер)|Георги Кръстев Николов]] (с. Смилево, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1533. [[Георги Апостолов Чакъров]] (Струга) || || {{Готово}} |- || 1534. Георги Попанастасов Поптемянов (Охрид) || МОО || |- || 1535. Гико Илиев Тошев Шапков (с. Цървеняно, Кюстендилско) || МОО || |- || 1536. Георги Стойчев Вълканов (с. Янурен, Софлийско) || МОО || |- || 1537. Григор Данаилов Филипов (Щип) || МОО || |- || 1538. Георги Вълков Будинков (с. Яна, Лозенградско) || МОО || |- || 1539. Георги К. Стоянов Боботов (с. Обидим, Неврокопско) || МОО || |- || 1540. Георги Аризанов Клечоров (с. Обидим, Неврокопско) || МОО || |- || 1541. Георги Димитров Бейдов (с. Косинец, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 1542. Георги Николов Пъргов (с. Каракьой, Неврокопско) || МОО || |- || 1543. Димитър Ангелов Гулев ( с. Чучулигово, Серско) || МОО || |- || 1544. Диме Иванов Петков (с. Войница, Велешко) || || |- || 1545. Димитър Тодоров Грудов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1546. Доне Иванов Арсов (с. Горно Трогерци, Щипско) || || |- || 1547. [[Димитър Колев|Димитър Христов Колев]] (с. Извор, Гевгелийско) || || {{Готово}} |- || 1548. Димитър Янев Жегов (Разлог) || || |- || 1549. Димитър Стефанов Николов (Хаджидимово) || || |- || 1550. [[Дино Андонов|Дино Танов Андонов]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1551. [[Дино Айолов|Дино Христов Айолов]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1552. Димитър Панов Николов (с. Големо Малово, Софийско) || || |- || 1553. Димитър Костов Чапов (Воден) || || |- || 1554. Доне Трайков Станойков (с. Църнилище, Щипско) || || |- || 1555. Димитър Илиев Йосмов (Велес) || || |- || 1556. Елена Евнушева Туджарова (Радовиш) || || |- || 1557. Злате Петков Иванов (Куманово) || || |- || 1558. [[Захарий Димитров|Захари Атанасов Димитров]] (с. Латово, Кичевско) || || {{Готово}} |- || 1559. Зоре Гюрчинов Спасов (с. Латово, Кичевско) || || |- || 1560. Иван Станков Макасчиев (с. Дервент, Дедеагачко) || || |- || 1561. Иван Павлов Сърбинов (Белица, Разложко) || || |- || 1562. Иван Николов Староселски (Враца) || || |- || 1563. Иван Донев Христов (с. Подареш, Радовишко) || || |- || 1564. [[Йордан Мишов|Йордан Мишов Божков]] (с. Чифлик, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 1565. Иван Атанасов Петров (с. Голям Дервент, Софлийско) || || |- || 1566. Иван Стойчев Яръмов (с. Дерекьой, Узункюприйско) || || |- || 1567. Иван Георгиев Панев (с. Горно Броди, Серско) || || |- || 1568. Илия Ефремов Руменов (Щип) || || |- || 1569. Йордан Митев Спасов (Борово, Паланечко) || || |- || 1570. Иван Христов Мицов (с. Мождивняк, Паланечко) || || |- || 1571. Иван Антонов Арнаутчето (с. Гари, Реканско) || || |- || 1572. [[Илия Белбашев|Илия Костов Белбашев]] (с. Прекопана, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1573. Иван Атанасов Поплазаров (с. Каракьой, Неврокопско) || || |- || 1574. Иван Петров Николов (с. Мало Църско, Демирхисарско) || || |- || 1575. Йордан Мицов Лекаричин (с. Долно Трогерци, Щипско) || || |- || 1576. Йордан Манов Млачев (Щип) || || |- || 1577. Илия Миладинов Пецов (с.Пресека, Кочанско) || || |- || 1578. Иван Ангелов Чолаков (с. Голец, Ловчанско) || || |- || 1579. Исак Секулов Кузманов (Жупа-Селци, Стружко) || || |- || 1580. Илия Стоянов Графов (с. Скребатно, Неврокопско) || || |- || 1581. Костадин Дим. Велев (с. Скребатно, Неврокопско) || || |- || 1582. Кирил Томов Ичов (с. Драгомирци, Кукушко) || || |- || 1583. Коста Николов (с. Сливарово, Малкотърновско) || || |- || 1584. [[Костадин Бърдаров|Костадин Божинов Бърдаров]] (с. Цер, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 1585. Колю Генов Стоянов (с. Гечкенли, Одринско) || || |- || 1586. Костадин Ник. Деликостадинов (с. Маджура, Лозенградско) || || |- || 1587. Ката Иванова Бърлова (Щип) || || |- || 1588. Киро Георгиев Киров (с. Кушланли, Гюмюрджинско) || || |- || 1589. Костадин Михайлов Мидялиев (с.Яна, Лозенградско) || || |- || 1590. Кърсто Стойков Алексов (с. Теово, Велешко) || || |- || 1591. Коста Стоянов Грънчаров (Малко Търново) || || |- || 1592. [[Киряк Шкуртов|Киряк Христев Шкуртoв]] (с. Старичани, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1593. Кръстю Георгиев Алексов (Белица, Разложко) || || |- || 1594. Костадин Иванов Митров (с. Търново, Узункюприйско) || || |- || 1595. Кузман Димитров Бакалов (с. Петралица, Паланечко) || || |- || 1596. Кръсто Янев Кръстев (с. Булгаркьой, Кешанско) || || |- || 1597. Лазар Николов Божанов (с. Бачево, Разложко) || МОО || |- || 1598. [[Лазар Леов|Лазар Андреев Леов]] (с. Ораовец, Велешко) || || {{Готово}} |- || 1599. [[Лазар Тасoв|Лазар Янев Тасoв]] (с. Раборци, Струмичко) || || |- || 1600. [[Лазар Гуврев|Лазар Иванов Гуврев]] (Банско) || || |- || 1601. [[Лефтер Атанасов|Лефтер Атанасов Аргиров]] (с. Маняк, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1602. [[Манчо Сръндачки|Манчо Смиленов Сръндачки]] (с. Градево, Горноджумайско) || || |- || 1603. [[Мицко Романов|Мицко Георгиев Романов]] (с. Екши Су, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1604. [[Марица Станоевска|Марица Димитрова Станоевска]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 1605. [[Милан Вучков|Милан Стефанов Вучков]] (с. Малино, Светиниколско) || || {{Готово}} |- || 1606. [[Мито Станишев|Мито Иванов Станишев]] (с. Мождивняк, Паланечко) || || |- || 1607. [[Манол Фотев|Манол Динев Фотев]] (с. Дреновени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1608. [[Мите Хаджимишев|Мите Хаджимишев Мазнев]] (Ново село, Щип) || || {{Готово}} |- || 1609. Младен Николов Величков (Крива Паланка) || || |- || 1610. Милан Коцев Марказов (Щип) || || |- || 1611. Милан Георгиев Томов (с. Селце, Реканско) || || |- || 1612. Милан Спасов Арсов (с. Кожле, Скопско) || || |- || 1613. Милан Нацков Кръстев (с. Живине, Кумановско) || || |- || 1614. Никола Маноилов Дръдалов (Баня, Разложко) || || |- || 1615. Никола Димитров Свинаров (с. Велика, Лозенградско) || || |- || 1616. Нове Марков Стойчев (с. Бабино, Демирхисарско) || || |- || 1617. Наум Йошев Цветанов (с. Карамани, Битолско) || || |- || 1618. Наке Петров Цветанов (с. Речани, Рабетинкол) || || |- || 1619. Никола Стефанов Димитров (с. Доленци, Демирхисарско) || || |- || 1620. Нове Димитров Матев (с. Бабино, Демирхисарско) || || |- || 1621. Недан Богоев Соколов (с. Сухо Гърло, Демирхисарско) || || |- || 1622. [[Никола Манзувчев|Никола Димитров Манзувчев]] (с. Сребрено, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1623. [[Наум Джурков|Наум Петров Джурков]] (с. Дъмбени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1624. [[Никола Хаджитонев|Никола Йорданов Хаджитонев]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 1625. Никола Наумов Кочов (Охрид) || || |- || 1626. Никола Василев Мирчев (с. Манастир, Гюмюрджинско) || || |- || 1627. [[Никола Гюмюшев|Никола Тодоров Гюмюшев]] (Райково, Смолян) || || {{Готово}} |- || 1628. [[Никола Трифунов|Никола Ристов Трифунов]] (с. Извор, Велешко) || || {{Готово}} |- || 1629. Никола Симеонов Мицов (Дебър) || || |- || 1630. Никола Николов Тодоров (с.Лавци, Битолско) || || |- || 1631. Никола Йотов Диновски (с. Руля, Костурско) || МОО || |- || 1632. Никола Василев Митранов (Русе) || || |- || 1632а. Никола Делев Кузманов (с. Ореше, Велешко) || || |- || 1633. Панчо Петров Кузманов (с. Бистрица, Велешко) || || |- || 1634. Петър Трайков Терзиев (с. Постолар, Кукушко) || || |- || 1635. Петър Спиров Миников (Прилеп) || || |- || 1636. Петър Янев Бабаджанов (Лозенград) || || |- || 1637. [[Петър Бубев|Петър Китев Бубев]] (с. Гявато, Битолско) || || |- || 1638. Панчо Трайков Осмаков (Велес) || || |- || 1639. Павле Илов Мелов (с. Бошава, Тиквешко) || || |- || 1640. [[Пане Годинаков|Пане Георгиев Годинаков]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 1641. Павле Коцев Кулаков (Щип) || || |- || 1642. [[Стефан Шулев|Стефан Йошев Шулев]] (с. Туминец, Мала Преспа) || || {{Готово}} |- || 1643. [[Ставри Ушлинов|Ставри Христов Ушлинов]] (с. Лера, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1644. [[Стоян Стоянов (революционер)|Стоян Христов Стоянов]] (с. Курудере, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 1645. Стоян Ацков Миов (с. Дреново, Велешко) || || |- || 1646. Стефан Ангелов Димитров (с. Боище, Демирхисарско) || || |- || 1647. Стоян Георгиев Христов (с. Боище, Демирхисарско) || || |- || 1648. Силян Стоянов Цветков (с. Боище, Демирхисарско) || || |- || 1649. Слав Димов Голямстоянов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1650. Стою Митрев Сарлов (с. Бадама, Дедеагачко) || || |- || 1651. Сърбин Спиров Ристев (с. Големо Илино, Демирхисарско) || || |- || 1652. Стефан Талев Нечев (с. Сопотница, Демирхисарско) || || |- || 1653. Стоян Стойков Нечов (с. Вирово, Демирхисарско) || || |- || 1654. Спас Димитров Стойчев (с. Вирово, Демирхисарско) || || |- || 1655. Силян Иванов Саботков (с. Бабино, Демирхисарско) || || |- || 1656. Стойко Георгиев Найдов (с. Велмевци, Демирхисарско) || || |- || 1657. Степан Божинов Огненов (с. Бабино, Демирхисарско) || || |- || 1658. Стефан Георгиев Христов (с. Боище, Демирхисарско) || || |- || 1659. Сава Ацев Димов (Прилеп) || || |- || 1660. Стоян Димитров Петров (Скопие) || || |- || 1661. Стоян Наумов Калчинов (с. Големо Църско, Демирхисарско) || || |- || 1662. Стоян Стойчев Кочов (Скопие) || || |- || 1663. Секула Кост. Стефанов (с. Мало Илино, Демирхисарско) || || |- || 1664. Стефо Яковчев Йончески (с. Христофор, Битолско) || || |- || 1665. Стоян Анастасов Пантов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1666. Слав Желязков Сурчев (Малко Търново) || || |- || 1667. Стойко Петков Кандалов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1668. Стамат Георгев Чуреков (Малко Търново) || || |- || 1669. Секула Велянов (с. Големо Илино, Демирхисарско) || || |- || 1670. Стоян Стайков Бухлев (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1671. Спас Котев Димов (Битоля) || || |- || 1672. Стойчо Донев Рапов (с. Смилево, Битолско) || || |- || 1673. Симона Томов Симонов (Малко Търново) || || |- || 1674. Стефан Неданов Карамфилов (с. Секирани, Битолско) || || |- || 1675. Спиро Петров Мицков (с. Слепче, Демирхисарско) || || |- || 1676. Стефан Наумов Христов (с.Стрежево, Битолско) || || |- || 1677. Стоян Настов Тонев (с. Гявато, Битолско) || || |- || 1678. Стойо Тръпчев Илиев (с. Църнобуки, Битолско) || || |- || 1679. Симон Димитров Гълъбов (с. Гявато, Битолско) || || |- || 1680. Стефан Димитров Янакиев (Битоля) || || |- || 1681. Стоян Костов Гюзлев (с. Ковачевица, Неврокопско) || || |- || 1682. Стойко Георгиев Рибаров (Кукуш) || || |- || 1683. иеромонах Серафим Костадинов (с. Храсна, Светиврачко) || || |- || 1684. Стоян Добрев Славов (с. Мокрешево, Лозенградско) || || |- || 1685. [[Спас Шемов|Спас Давчев Шемов]] (Кавадарци) || || {{Готово}} |- || 1686. Стефан Петров Чорапов (с. Бело поле, Прилепско) || || |- || 1687. [[Стефан Петков (журналист)|Стефан Иванов Петков]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1688. Стоян Иванов Додев (с. Талашманци, Кратовско) || || |- || 1689. Серафим Петров Савов (с. Гари, Реканско) || || |- || 1690. Сотир Илиев Шилев (с. Смърдеш, Костурско) || МОО || |- || 1691. Стоян Арсов Божинов (Щип) || || |- || 1692. Серафим Петров Петков (с. Липково, Кумановско) || || |- || 1693. Серафим Марков Наумов (с. Вевчани, Стружко) || || |- || 1694. Симо Христов Попдимитров (с. Загоричани, Костурско) || МОО || |- || 1695. Стоимен Ангелков Тодоров (с. Ранковци, Паланечко) || || |- || 1696. Софроний Серафимов Стаматов (с. Галичник, Реканско) || || |- || 1697. Славчо Иванов Велков (с. Мечкуевци, Светиниколско) || || |- || 1698. Стоян Лазаров Младенов (с. Опила, Кратовско) || || |- || 1699. Стоян Ефремов Панов (с. Караорман, Щипско) || || |- || 1700. Трайче Велянов Здравков (с. Бабино, Демирхисарско) || || |- || 1701. Трайче Божинов Неданов (с. Бабино, Демирхисарско) || || |- || 1702. Тодор Трайчев Бурян (с. Сопотница, Демирхисарско) || || |- || 1703. Толе Георгиев Митров (с. Слоещица, Демирхисарско) || || |- || 1704. Тале Мицев Филипоски (с. Жван, Демирхисарско) || || |- || 1705. Тодор Ангелов Аврамов (с. Белотинци, Неврокопско) || || |- || 1706. Тръпко Димитров Вълканов (Енидже Вардар) || || |- || 1707. Тома Димитров Костов (с. Спатово, Валовищко) || || |- || 1708. Тодор Атанасов Палата (Лозенград) || || |- || 1709. Тодор Проданов Калудов (с. Едига, Лозенградско) || || |- || 1710. Трайко Тасов Вучков (с. Малино, Светиниколско) || || |- || 1711. Тале Христов Трайков (с. Боище, Демирхисарско) || || |- || 1712. Трайко Петров Богданов (с. Живойно, Битолско) || || |- || 1713. Тале Тодоров Дойчинов (с. Боище, Демирхисарско) || || |- || 1714. Тодор Ангелов Юруков (с. Гявато, Битолско) || || |- || 1715. Тодор Наумов Георев (с. Христофор, Битолско) || || |- || 1716. Тодор Милошов Попов (с. Слоещица, Демирхисарско) || || |- || 1717. Танаско Спасев Митрев (с. Слоещица, Демирхисарско) || || |- || 1718. Тодор Петков Нанчев (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1719. [[Траян Додов|Траян Темелков Додов]] (с. Гявато, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1720. [[Тенчо Ампов|Тенчо Георгиев Ампов Богданцалиев]] (Богданци) || || {{Готово}} |- || 1721. [[Тодор Нацев|Тодор Нацев Велев]] (с. Чичево, Велешко) || || {{Готово}} |- || 1722. Тодор Петров Николов (с. Войници, Велешко) || МОО || |- || 1723. Тома Георгиев Цветанов (Куманово) || МОО || |- || 1724. [[Тодор Киров|Тодор Киров Иванов Берковски]] (Берковица) || ||{{Готово}} |- || 1725. Тома Цветков Богатинов (с. Русяци, Кичевско) || МОО || |- || 1726. Тодор Трайков Стоилов (с. Димонце, Кратовско) || МОО || |- || 1727. [[Христо Балев|Христо Мицов Балев]] (с. Драгомирци, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 1728. [[Христо Минчев|Христо Динев Минчев]] (с. Айтос, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1729. [[Христо Киряков|Христо Киряков Поппетров]] (с. Чурилово, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1730. [[Христо Ников (Лозенград)|Христо Костадинов Ников]] (Лозенград) || || {{Готово}} |- || 1731. [[Христо Димитров (Горно Неволяни)|Христо Стойчев Димитров]] (с. Неволяни, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1732. [[Христо Наумов|Христо Наумов Тасев]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 1733. Христо Ванев Стефанов (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1734. Христо Георгиев Полизов (с. Мачуково, Гевгелийско) || || |- || 1735. [[Христо Кръстев (революционер)|Христо Георгиев Кръстев]] (с. Смърдеш, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1736. [[Христо Льомчев|Христо Димитров Льомчев]] (Гумендже) || || {{Готово}} |- || 1737. Христо Антонов Макриев (с. Смилево, Битолско) || || |- || 1738. [[Христо Хаджипопов]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1739. Христо Новев Стефанов (с. Миокази, Кичевско) || || |- || 1740. Христо Ангелов Арабаджиев (с. Коджабунар, Мала Азия) || || |- || 1741. Христо Ставрев Михов (с. Янковец, Ресенско) || || |- || 1742. Христо Иванов Тодоров (с. Тая Кадън, Цариградско) || || |- || 1743. Христо Зафиров Петров (Щип) || || |- || 1744. Христо Михайлов Маринов (с. Славейно, Смолянско) || || |- || 1745. Христо Ставрев Статев (Бунархисар) || || |- || 1746. Христо Георгиев Илиев (с. Карахадър, Лозенградско) || || |- || 1747. Христо Стоянов Марков (с. Обършани, Прилепско) || || |- || 1748. Цветко Иванов Андонов (Малко Търново) || || |- || 1749. Анастасия Ив. Трайкова Лесковска (с. Смилево, Битолско) || || |- || 1750. [[Михаил Шкартов|Аспасия Мишова Шкартова]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 1751. [[Мицо Бърдаров|Александра М. Бърдарова]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1752. [[Атанас Христов (Конуй)|Алта Атанасова Христова]] (с. Конуй, Кайлярско) || || {{Готово}} |- || 1753. Ангелина Стеф. Юрукова (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1754. [[Кръстьо Припорски|Алтъна Кръстова Припорска]] (с. Градче, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 1755. Вида Стойчева (с. Облаково, Битолско) || || |- || 1756. Вида Стамова Георгиева (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1757. Вида Стамова Георгиева (с. Свето Тодори, Битолско) || || |- || 1758. [[Йован Терзиев|Дукадина Ив. Кр. Терзиева]] (с. Гари, Реканско) || || {{Готово}} |- || 1759. Доста Христова Божкова (с. Оризари, Ениджевардарско) || || |- || 1760. Елисавета М. Богатинова (Прилеп) || || |- || 1761. Еленка Ив. Тоцева (с. Саракиново, Воденско) || || |- || 1762. [[Дуко Тасев|Елена Дукова Тасева]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 1763. Елена Стойкова Богданова (с. Вирово, Демирхисарско) || || |- || 1764. Злата Андреева Богданова (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 1765. Злата Райкова Калоянова (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1766. Зоица Атанасова Казакова (с. Богданово, Бургаско) || || |- || 1767. Йордана Ангелова Ковчегарова (Берово) || || |- || 1768. [[Стоян Мандалов|Юрданка Стоянова Мандалска]] (Богданци) || || {{Готово}} |- || 1769. [[Георги Карамичов|Костадина Г. Карамичева]] (Хрупища, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1770. Калина Димитрова Дапчева (с. Пенека, Лозенградско) || || |- || 1771. [[Трифон Пасков|Калиопа Трифонова Димитрова]] (с. Бобища, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1772. Катерина Христова Анастасова (с. Габър, Бургаско) || || |- || 1773. Илинка Атанасова Стоименова (с. Барбарево, Струмишко) || || |- || 1774. [[Илия Леов|Лена Илиева Леова]] (с. Ораовец, Велешко) || || {{Готово}} |- || 1775. Лина Николова Ботева (с. Скребатно, Неврокопско) || || |- || 1776. [[Костадин Николов (Райково)|Мария Костадинова Николова]] (Райково, Смолян) || || {{Готово}} |- || 1777. Мария Христова Карамфилова (Банско) || || |- || 1778. Митра Костова Кръстина (с. Скребатно, Неврокопско) || || |- || 1779. [[Георги Парадов|Мария Г. Накова Парадова]] (с. Беглерия, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 1780. [[Мице Блатцалията|Неда Димитрова Костадинова]] (с. Блатец, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 1781. Невена Котева Обедникова (с. Сърбци, Битолско) || || |- || 1782. Олимпия Георги Саръбеева (Варна) || || |- || 1782а. [[Кръстьо Трайков|Полексена Кръстева Трайкова]] (Ресен) || || {{Готово}} |- || 1783. [[Петър Христов – Германчето|Севда Димова Хр. Преспанска]] (с. Герман, Преспанско) || || {{Готово}} |- || 1784. Софка Георгиева Хр. Кескова (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1785. Софка Георгиева Кузева (с. Гявато, Битолско) || || |- || 1786. Стана Костова Пастрилова (с. Мерхамли, Дедеагачко) || || |- || 1786а. Христена Попдим. Алексиева (с. Лешко, Горноджумайско) || || |- || 1787. [[Коста Марков (революционер)|Цана К. Маркова]] (с. Габреш, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1789. Янинка Николова Накова (с. Белопопци, Софийско) || || |- || 1790. Георги Ангелов Горновачев (с. Кричим, Пловдивско) || || |- || 1791. Славко Ангелов Масларов (Скопие) || || |- || 1792. Георги Тодоров Христов Будников (с. Яна, Лозенградско) || || |- || 1793. Ташо Николов Лолов (с. Прекопана, Леринско) || МОО || {{Готово}} |- || 1794. Андон Иванов Ачков (Прилеп) || || |- || 1795. [[Ангел Секулов|Ангел Секулов Вълчев]] (с. Базерник, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 1796. Андрей Настов Козаров (с. Смилево, Битолско) || || |- || 1797. Санде Тренд. Сръндачки (с. Градево, Горноджумайско) || || |- || 1798. [[Александър Талев|Александър Янев Талев]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1799. Апостол Мишев Юруков (с. Гявато, Битолско) || || |- || 1800. Апостол Николов Гълъбов (с. Гявато, Битолско) || || |- || 1801. Андон Секулов Стойчев (с. Радово, Демирхисарско) || || |- || 1802. Андон Иванов Лайманов (с. Гявато, Битолско) || || |- || 1803. Апостол Наумов Кацев (с. Гявато, Битолско) || || |- || 1804. Ангел Петров Ничев (с. Марчища, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 1805. Алекси Янчев Георгиев (с. Лазарополе, Реканско) || МОО || |- || 1806. Андон Илиев Гежов (с. Смърдеш, Костурско) || МОО || |- || 1807. Атанас Стоянов Бакърджиев (София) || || |- || 1808. Александър Димчев Илиев (Неготино) || || |- || 1809. Анго Иванов Минов Хаджиеленин (Кукуш) || || |- || 1810. Анани Христов Търпков (Кичево) || || |- || 1811. Аршак Оанезов Ермоянов (Бурса) || || |- || 1812. [[Борис Аблев|Борис Христов Аблев]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1813. [[Богоя Бозов|Богоя Иванов Бозов]] (с. Загорани, Прилепско) || || {{Готово}} |- || 1814. Васил Христов Петков (с. Долно Котори, Леринско) || || |- || 1815. Вангел Георгиев Велев (Битоля) || || |- || 1816. Васил Митев Мечев (с. Куклиш, Струмичко) || || |- || 1817. [[Васил Люкров|Васил Петров Люкров]] (с. Въмбел, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1818. [[Вангел Ламбов|Вангел Иванов Ламбов]] (с. Смърдеш, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1819. Васил Николов Войнов (Битоля) || || |- || 1820. Васил Димитров Будинарски (с. Будинарци, Малешевско) || || |- || 1821. Васил Спиридонов Димов (Тетово) || || |- || 1822. Вълчо Илиев Бояджиев (с. Либяхово, Неврокопско) || || |- || 1823. Велю Николов Улофовски (с. Росоки, Реканско) || || |- || 1824. Васил Янков Георгиев (с. Олища, Костурско) || МОО || |- || 1825. [[Георги Сенокозлиев|Георги Иванов Сенокозлиев]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 1826. Георги Димитров Алачов (с. Саранци, Софийско) || || |- || 1827. [[Гоно Азъров|Георги Петров Азъров]] (Гумендже) || || {{Готово}} |- || 1828. [[Георги Лазаров Сланчев|Георги Лазаров Ерсенев]] (с. Годлево, Разложко) || || {{Готово}} |- || 1829. [[Георги Мустаков|Георги Мустаков Планински]] (Прищина) || || {{Готово}} |- || 1830. Георги Стефанов Божков (с. Боище, Демирхисарско) || || |- || 1831. Георги Иванов Безиргянов (с. Ениджия, Лозенградско) || || |- || 1832. Григор Филипов Попов (с. Кърчища, Дебърско) || || |- || 1833. Георги Конев Русев (Прилеп) || || |- || 1834. [[Димитър Панайотов|Димитър Панайотов Милев]] (с. Апоскеп, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1835. Доце Спасев Георгиев (с. Орашец, Кумановско) || || |- || 1836. [[Димитър Атанасов (Крушево)|Димитър Иванов Атанасов]] (Крушево) || || {{Готово}} |- || 1837. [[Димитър Тулев|Димитър Андонов Тулев]] (с. Куфалово, Солунско) || || {{Готово}} |- || 1838. Димитър Я. Калайджиев (с. Еникьой, Дедеагачко) || || |- || 1839. Димитър Илиев Димитров (с. Мъглавит, Лозенградско) || || |- || 1840. Димитър Стоев Танчов (с. Али Ходжалар, Кукушко) || || |- || 1841. Димитър Георгиев Танчев (с. Баровица, Гумендженско) || || |- || 1842. Дамян Донев Шалтанов (с. Смилево, Битолско) || || |- || 1843. Димитър Донев Мавродиев (с. Едига, Лозенградско) || || |- || 1844. Добри Иванов Димитров (с. Тевни лък, Лозенградско) || || |- || 1845. Димитър Стоянов Григоров Кърлев (Банско) || || |- || 1846. Дельо Христов Зайков (с. Стояково, Гевгелийско) || || |- || 1847. Димитър Георгиев Гаджалов (с. Славейно, Смолянско) || || |- || 1848. Димитър Андонов Черкезов (Кукуш) || || |- || 1849. Димко Конев Димов (Прилеп) || || |- || 1850. Доне Илиев Весков (с. Уланци, Велешко) || || |- || 1851. Димитър Ангелов Диманов (с. Търлис, Неврокопско) || || |- || 1852. [[Евтим Костурлиев|Евтим Христов Костурлиев]] (Струмица) || || |- || 1853. Елена Николова Михайлова (с. Просечен, Драмско) || || |- || 1854. Ефтим Димитров Душманов (с. Пещани, Охридско) || || |- || 1855. [[Илия Ковачев (революционер)|Илия Анастасов Ковачев]] (Райково, Смолян) || || {{Готово}} |- || 1856. Йордан Иванов Миленков Явашов (Прилеп) || || |- || 1857. Иван Наумов Пепов (с. Смилево, Битолско) || || |- || 1858. Йосиф Костов Христов (с. Мешеища, Охридско) || || |- || 1859. Илия Димов Бодуров (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1860. Йордан Христов Кафтанджиев (с. Драгомирци, Кукушко) || || |- || 1861. Илия Димитров Атанасов (с. Бугариево, Солунско) || || |- || 1862. Йордан Стоянов Цеков (с. Станци, Паланечко) || || |- || 1863. [[Иван Белчев (Бобища)|Иван Христов Белчев]] (с. Бобища, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1864. Иван Георгиев Силяновски (с. Смилево, Битолско) || || |- || 1865. Йоле Божков Николов (с. Смилево, Битолско) || || |- || 1866. Илия Мицев Тодоров (с. Острово, Воденско) || || |- || 1867. Иван Динев Къцев (с. Сребрено, Леринско) || || |- || 1868. Иван Талев Воловски (Кичево) || || |- || 1869. Иван Николов Козарев (с. Добринища, Разложко) || || |- || 1870. Иван Христов Чолаков (Богданци, Гевгелийско) || || |- || 1871. Иван Ангелов Гайтанинчев (с. Куманич, Неврокопско) || || |- || 1872. Костадин Зафиров Хаджимитров (с. Мачуково, Гевгелийско) || || |- || 1873. Колю Филипов Аларов (с. Петрово, Ениджевардарско) || || |- || 1874. Коста Лазаров Бачевски (Банско) || || |- || 1875. Костадин Николов Донев (с. Баня, Разложко) || || |- || 1876. Коста Димитров Илиев (с. Булачани, Скопско) || || |- || 1877. Кочо Танасов Чуклев (с. Смилево, Битолско) || || |- || 1878. Коста Иванов Байчев (Тулча) || || |- || 1879. Кузман Радев Стаменков (с. Върбица, Кратовско) || || |- || 1880. Костадин Димитров Николов (с. Стояково, Гевгелийско) || || |- || 1881. Костадин Захариев Духов (с. Гайтаниново, Неврокопско) || || |- || 1882. Коста Иванов Йосифов (Крушево) || || |- || 1883. [[Лазар Плавев|Лазар Костов Плавев]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 1884. Ламбе Шапарданов Тасев (Ресен) || || |- || 1885. Мицо Динов Пиперов (Гевгелия) || || |- || 1886. Михо Тодоров Пастринов (с. Мерхамли, Дедеагачко) || || |- || 1887. Марин Михайлов Маринов (с. Лизгар, Малгарско) || || |- || 1888. Милан Иванов Спасиков (Щип) || || |- || 1889. [[Методий Кьосев|Методий Ангелов Кьосев]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1890. Михаил Вачков Кирков (с. Трънчовица, Никополско) || МОО || |- || 1891. [[Михаил Петров (революционер)|Михаил Петров Иванов]] (Кратово) || || |- || 1892. Михаил Талев Стефанов (Крушево) || МОО || |- || 1893. Милан Петров Спасов ( с. Топлица, Прилепско) || МОО || |- || 1894. Милан Костов Тодоров (с. Бистрица, Велешко) || МОО || |- || 1895. Михаил Димитров (Охрид) || МОО || |- || 1896. Мавроди Тодоров Михалев (с. Едига, Лозенградско) || МОО || |- || 1897. Милан Трайков Христов (Варош, Прилеп) || МОО || |- || 1898. Никола Димитров Киров (с. Скребатно, Неврокопско) || МОО || |- || 1899. [[Никола Пецев (Гавалянци)|Никола Златанов Пецев]] (с. Гавалянци, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 1900. [[Никола Шапков|Никола Ангелов Шапков]] (с. Нова махала, Серско) || || |- || 1901. [[Никола Стоянов (Прилеп)|Никола Стоянов Николов]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 1902. [[Никола Хаджиниколов (общественик)|Никола Атанасов Хаджиниколов]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1903. [[Начо Дживджанов|Начо Иванов Дживджанов]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 1904. [[Михаил Дараданов|Михаил Христов Дараданов]] (Бунархисар) || ||{{Готово}} |- || 1905. [[Недан Грозданов|Недан Грозданов Загоранец]] (с. Загорани, Прилепско) || ||{{Готово}} |- || 1906. Никола Иванов Димитров (с. Гърдобор, Солунско) || || |- || 1907. Петър Георгиев Янков (с. Лелово, Кукушко) || || |- || 1908. [[Петър Дживджоров|Петър Христов Дживджоров]] (с. Али Ходжалар, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 1909. [[Туше Балтов|Петър Иванов Балтов]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1910. Пандил Василев Веляшков (с. Екши Су, Леринско) || || |- || 1911. Пано Димитров Трайков (с. Праведник, Тиквешко) || || |- || 1912. Петър Апостолов Стойков (с. Топлица, Прилепско) || || |- || 1913. Петър Димов Гюрчинов (с. Ореше, Велешко) || || |- || 1914. Разме Христов Джуклев (с. Скребатно, Охридско) || || |- || 1915. Ради Иванов Тодоров (с. Пирок, Лозенградско) || || |- || 1916. Стоян Михайлов Стоянов (с. Кула, Лозенградско) || || |- || 1917. Стоян Киров Кържов (с. Цикнихор, Лозенградско) || || |- || 1918. Стою Хаджикиров (с. Манастир, Гюмюрджинско) || || |- || 1919. Стратомир Атанасов Биляров (Берово) || || |- || 1920. [[Силко Цветков|Силко Цветков Христов]] (с. Райчица, Дебърско) || || {{Готово}} |- || 1921. Стоян Костадинов Аврамов (с. Долно Броди, Серско) || || |- || 1922. [[Стефан Настев|Стефан Г. Настев]] (с. Церово, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1923. Силян Василев Стоянов (с. Простране, Демирхисарско) || || |- || 1924. [[Стоян Карамихайлов|Стоян Димитров Карамихайлов]] (с. Горно Броди, Серско) || || {{Готово}} |- || 1925. Симо Аврамов Христов (Брод, Кичевско) || || |- || 1926. Стаю Иванов Куюмджиев (с. Доганхисар, Дедеагачко) || || |- || 1927. Спиро Димов Петров (с. Барбарево, Светиниколско) || || |- || 1928. Стоян Неделков Каров (с. Емирица, Кратовско) || || |- || 1929. Станойко Колев Китанов (с. Каврак, Кратовско) || || |- || 1930. Трандафил Димитров Трандафилов (Лозенград) || || |- || 1931. Тодор Николов Танчев (с. Хаджилар, Кукушко) || || |- || 1932. Тодор Стамов Бахчеванов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1933. Трани Димитров Иванов (с. Кадиево, Лозенградско) || || |- || 1934. Тале Велков Петров (с. Боище, Демирхисарско) || || |- || 1935. Трайко Петков Стоянов (с. Радибуш, Паланечко) || || |- || 1936. Тодор Дим. Карагьозов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1937. Тодор Иванов Пелеев (с. Цикнихор, Лозенградско) || || |- || 1938. Тасе Цветков Димитров (с. Могила, Битолско) || || |- || 1939. Траян Петров Марков (с. Сърбци, Битолско) || || |- || 1940. Трайче Паунов Кръстев (с. Ташмарунища, Стружко) || || |- || 1941. [[Тодор Велев (Битоля)|Тодор Василев Велев]] (Битоля) || || |- || 1942. Трайко Блажев Китанов (Скопие) || || |- || 1943. [[Тале Кръстев|Тале Кръстев Ташев]] (с. Галичник, Реканско) || || {{Готово}} |- || 1944. [[Ташко Кукев|Ташко Стефанов Кукев]] (Крушево) || || {{Готово}} |- || 1945. [[Ташко Арсов]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1946. Трайко Кръстев Делков (с. Оризарци, Гумендженско) || || |- || 1947. [[Тома Кърчов|Тома Димитров Кърчов]] (Крушево) || || {{Готово}} |- || 1948. Тодор Андреев (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1949. Трайко Петров Дамчев (с. Жван, Демирхисарско) || || |- || 1950. [[Траян Стойчев|Траян Петков Стойчев]] (с. Винци, Кумановско) || || {{Готово}} |- || 1951. Танчо Стойков Секулов (с. Боище, Демирхисарско) || || |- || 1952. Трене Донев Георгиев (с. Белица, Кичевско) || || |- || 1953. Трайко Петров Нечов (Битоля) || || |- || 1954. Тасе Христов Шалтанов (с. Смилево, Битолско) || || |- || 1955. Ташко Георгиев Белчев (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1956. [[Тасе Върчков|Тасе Спиров Върчков]] (с. Цапари, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1957. Тренче Велянов Кръстев (с. Големо Илино, Демирхисарско) || || |- || 1958. Трайче Корунов Китанов (с. Селце, Крушевско) || || |- || 1959. [[Тале Андонов|Тале Андонов Пейчинов]] (с. Царев двор, Ресенско) || || {{Готово}} |- || 1960. Тодор Петров Пецаков (с. Трап, Битолско) || || |- || 1961. Трайко Атанасов Пирганов (с. Живойно, Битолско) || || |- || 1962. [[Тодор Найчев|Тодор Конев Найчев]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 1963. Траян Петров Мицев (с. Радобор, Битолско) || || |- || 1964. Тодор Георгиев Тръпков (Дебър) || || |- || 1965. Темелко Петров Пехливанов (с. Долни Порой, Валовищко) || || |- || 1966. Тодор Николов Терзиев(с. Калайджидере, Гюмюрджинско) || || |- || 1967. Трайко Христов Иванов (с. Плетвар, Прилепско) || || |- || 1968. Тасе Христов Здравев (Прилеп) || || |- || 1969. Угрин Трайков Угринов (с. Лазарополе, Реканско) || МОО || |- || 1970. Фоте Димитров Георгиев (с. Магарево, Битолско) || || |- || 1971. [[Фидан Божинов|Фидан Аврамов Божинов]] (с. Янковец, Ресенско) || || {{Готово}} |- || 1972. [[Христо Христов Урумов|Христо Хр. Урумов]] (с. Мързенци, Гевгелийско) || || {{Готово}} |- || 1973. [[Христо Кършаков|Христо Андреев Кършаков]] (с. Косинец, Костурско) || ||{{Готово}} |- || 1974. [[Христо Бойчев (Църничани)|Христо Марков Бойчев]] (с. Църничани, Битолско) || ||{{Готово}} |- || 1975. Христо Йошев Дамчев (с. Слепче, Демирхисарско) || || |- || 1976. Христо Манов Църнаков (Гумендже) || || |- || 1977. Ристе Илиев Христов (с. Мало Илино, Демирхисарско) || || |- || 1978. Христо Велков Илиев (Прилеп) || || |- || 1979. [[Яни Костов|Яни Костов Влахов]] (с. Прекопана, Леринско) || ||{{Готово}} |- || 1980. Яким Василев Илиев (с. Бабино, Демирхисарско) || || |- || 1981. Яни Димов Майсторянчев (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1982. Янкула Илиов Кръстев (с. Големо Илино, Демирхисарско) || || |- || 1983. Янко Божков Христов (с. Селце, Крушевско) || || |- || 1984. Яни Ангелов Петков (с. Калайджидере, Гюмюрджинско) || || |- || 1985. [[Коце Айтов|Ваца Коцева Айтова]] (Радовиш) || || |- || 1986. Вангя Григорова Кръшкова (с. Раклиш, Радовишко) || || |- || 1987. Василка Иванова Демерджиева (с. Каяджик, Софлийско) || || |- || 1988. Василка П. Дукова (Прилеп) || || |- || 1989. Гона Атанасова Танчева Скърнакова (Струмица) || || |- || 1990. Дана Христова Шилкова (Свети Николе) || || |- || 1991. Дилбера Теодосиева Шойлекова (Куманово) || || |- || 1992. [[Марин Карамихайлов|Елена Марин Карамихайлова]] (с. Горно Броди, Серско) || || {{Готово}} |- || 1993. [[Димитър Къров|Елена Дим. Кърова]] (с. Междурек, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 1994. [[Христо Тарев|Елена Христова Янева]] (с. Въмбел, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1995. Ефимия Григорова Попангелова (Свети Николе) || || |- || 1996. Елена Георгева Кузманова (Райково, Смолян) || || |- || 1997. Елена Бл. Кандева (с. Обидим, Неврокопско) || || |- || 1998. Елена Дим. Георгиева (с. Ватилък, Солунско) || || |- || 1999. [[Панчо Тодоров|Иванка Панчева Тодорова]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 2000. [[Тома Георгиев|Малина Томова Георгиева]] (Поздивища) || || {{Готово}} |- |} == Сведоштва 11 == {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Страница !! Готово |- || Абединоски Мицев Веле (кут. 1, а.е. 1) || 15 || |- || Аврамов Василев Атанас (кут. 1, а.е. 2) || 19 || |- || Аврамов Ристов Ване (кут. 1, а.е. 3) || 20 || |- || Аврамоски Данилов Мисајло (кут. 1, а.е. 11) ||24 || |- || Аврамоски Јанев Најде (кут. 1, а.е. 6) ||25 || |- || Аврамоски Китанов Петре (кут. 1, а.е. 7) ||28 || |- || Аврамоски Лазев Ѓоргија (кут. 1, а.е. 10) ||29 || |- || Аврамоски Петрев Цветко (кут. 1, а.е. 9) ||30 || |- || Аврамоски Сиљјан (кут. 1, а.е. 8) || 34 || |- || Аврамоски Стевановски Војдин (кут. 1, а.е. 4) ||35 || |- || [[Евтим Аврамоски|Аврамоски Танев Ефтим]] (кут. 1, а.е. 5) || 36 || {{Готово}} |- || Аврамоски Цв[етков] Ристо (кут. 1, а.е. 12) || 39 || |- || [[Ило Айтов|Ајтов Лазов Ило]] (кут. 1, а.е. 14) || 40 || {{Готово}} |- || [[Коце Айтов|Ајтова Коцева Ваца]] (кут. 1, а.е. 13) || 42 || |- || Алаѓозовска Василева Јордана (кут. 1, а.е. 16) || 57 || |- || Алаѓозовски Димов Васил (кут. 1, а.е. 15) || 58 || |- || Алаџајаков Ристов Васил (кут. 1, а.е. 17) || 59 || |- || Алаџајаков Ристов Илија (кут. 1, а.е. 18) || 61 || |- || Алексов Анев Коце (кут. 1, а.е. 23) || 63 || |- || [[Борис Гигов|Алексов Гигов Борис]] (кут. 1, а.е. 20) || 67 || {{Готово}} |- || Алексов Досев Коле (кут. 1, а.е. 24) || 74 || |- || [[Диванис Ефремов|Алексов Ефремов Диванис]] (кут. 1, а.е. 21) || 77|| {{Готово}} |- || [[Богдан Алексов|Алексов Петков Богдан]] (кут. 1, а.е. 19) || 82|| {{Готово}} |- || Алексов Трајчев Јове (кут. 1, а.е. 22) || 85|| |- || Алексов Цветков Стојан (кут. 1, а.е. 25) || 88|| |- || Алексовски Величков Стојан (кут. 1, а.е. 26) || 91|| |- || [[Секула Алексов|Алексовски Ристов Секула]] (кут. 1, а.е. 30) || 93|| {{Готово}} |- || Алексоска Андонова Арсена (кут. 1, а.е. 28) || 98|| |- || Алексоски Матев Ѓурчин (кут. 1, а.е. 27) || 99|| |- || Алексоски Триунов Богоја (кут. 1, а.е. 29) || 103|| |- || Алексоски Цветан (кут. 1, а.е. 31) || 106|| |- || Алимаскоска Боцева Марија (кут. 1, а.е. 32) || 108|| |- || [[Илия Алтъпармаков|Алтипармаков Вељанов Иљо]] (кут. 1, а.е. 33) || 112|| {{Готово}} |- || [[Никола Алтъпармаков (Доленци)|Алтипармаков Вељанов Никола]] (кут. 1, а.е. 34) || 113|| {{Готово}} |- || Алчев Димов Петре (кут. 1, а.е. 35) || 115|| |- || Алчинов Димитров Никола (кут. 1, а.е. 36) || 118|| |- || Аљабаков Георги (кут. 1, а.е. 37) || 127|| |- || Ан[г]елков Георгиев Трпо (кут. 1, а.е. 49) || 128|| |- || Ангелевски Димов Тале (кут. 1, а.е. 57) || 129|| |- || Ангелеска Котева Митра (кут. 1, а.е. 63) || 132|| |- || Ангелески Илија Грујо (кут. 1, а.е. 51) || 135|| |- || Ангелески Јонов Бимбил (кут. 1, а.е. 62) || 138|| |- || Ангелески Костов Ристо (кут. 1, а.е. 66) || 141|| |- || Ангелески Лозанов Тале (кут. 2, а.е. 1) || 142|| |- || Ангелески Марков Петре (кут. 1, а.е. 65) || 143|| |- || Ангелески Мицев Ангеле (кут. 1, а.е. 60) || 149|| |- || Ангелески Неданов Стојко (кут. 1, а.е. 70) || 151|| |- || Ангелески Новев Спасе (кут. 1, а.е. 68) || 153|| |- || [[Мицко Ангелов|Ангелески Стојанов Мицко]] (кут. 1, а.е. 64) || 157|| {{Готово}} |- || Ангелески Темелков Стево (кут. 1, а.е. 56) || 158|| |- || Ангелески Тренев Ристо (кут. 1, а.е. 67) || 160|| |- || Ангелков Д. Ташо (кут. 1, а.е. 48) || 161|| |- || Ангелков Коцев Боно (кут. 1, а.е. 46) || 164|| |- || Ангелков Трпо (кут. 1, а.е. 45) || 165|| |- || Ангелкова Јанга (кут. 1, а.е. 47) || 166|| |- || [[Петър Ангелков|Ангелковски Најдов Петар]] (кут. 1, а.е. 54) || 167|| {{Готово}} |- || Ангелковски Темелков Ставре (кут. 1, а.е. 55) || 168|| |- || Ангелкоски Костов Велко (кут. 1, а.е. 61) || 170|| |- || Ангелкоски Тошев Диме (кут. 1, а.е. 52) || 171|| |- || Ангелов Јанев Боше (кут. 1, а.е. 39) || 175 || |- || Ангелов Китанов Грујо (кут. 1, а.е. 40) ||176|| |- || [[Милан Миленков|Ангелов Миленков Милан]] (кут. 1, а.е. 43) ||178|| {{Готово}} |- || Ангелов Митрев Цанде (кут. 1, а.е. 50) ||181|| |- || Ангелов Настов Лазо (кут. 1, а.е. 42) ||183|| |- || Ангелов Николов Иван (кут. 1, а.е. 41) ||186 |- || Ангелов Славев Стефан (кут. 1, а.е. 44) ||188|| |- || Ангелова (Шкодреану) Димитрова Александра (кут. 1, а.е. 38) ||190|| |- || Ангеловски Крсте (кут. 1, а.е. 53) ||192|| |- || [[Филип Наумов|Ангеловски Филип]] (кут. 1, а.е. 58) ||193|| {{Готово}} |- || Ангелоски Грујов Анастас (кут. 1, а.е. 59) ||195|| |- || Андасарски Николов Тодор (кут. 2, а.е. 29) ||196|| |- || Андовски Ристев Стојан (кут. 2, а.е. 25) ||200|| |- || Андонов Ананиев Андон (кут. 2, а.е. 3) ||201|| |- || [[Васил Андонов|Андонов Атанасов Васил]] (кут. 2, а.е. 7) ||203|| {{Готово}} |- || [[Йордан Андонов|Андонов Ацков Јордан]] (кут. 2, а.е. 14) ||204|| {{Готово}} |- || Андонов Донев Коце (кут. 2, а.е. 18) || 205|| |- || Андоновски Котев Трифун (кут. 2, а.е. 31) ||211|| |- || Андоновски Митрев Андрија (кут. 2, а.е. 4) ||213|| |- || Андоновски Наумов Тале (кут. 2, а.е. 27) ||214|| |- || Андоновски Нечов Мице (кут. 2, а.е. 17) ||216|| |- || Андоноски Андон Стојан (кут. 2, а.е. 24) ||218|| |- || Андоноски Ѓорѓиов Диле (кут. 2, а.е. 9) ||221|| |- || Андоноски Иванов Лазар (кут. 2, а.е. 16) ||224|| |- || Андоноски Илиевски Тасе (кут. 2, а.е. 28) ||228|| |- || [[Христо Андонов (Требища)|Андоноски Николов Ристо]] (кут. 2, а.е. 22) ||231|| {{Готово}} |- || Андреев Иванов Ристо (кут. 2, а.е. 29) ||233|| |- || Андреев Иванов Стојан (кут. 2, а.е. 26) ||236|| |- || Андреев Илиев Алекса (кут. 2, а.е. 5) ||238|| |- || Андреевска Ристана (кут. 2, а.е. 21) ||243|| |- || Андреевски Јонче (кут. 2, а.е. 13) ||244|| |- || Андреовски Кирјако (кут. 2, а.е. 15) ||245|| |- || Андрески Анастов Трајко (кут. 2, а.е. 30) ||250|| |- || Андрески Д. Божин (кут. 2, а.е. 6) ||252|| |- || Андрески Димо (кут. 2, а.е. 10) ||253|| |- || Андрески Мицев Иван (кут. 2, а.е. 11) ||254|| |- || [[Иван Андреев (революционер)|Андрески Настов Јон]] (кут. 2, а.е. 12) ||258|| {{Готово}} |- || Андрески Степанов Ристо (кут. 2, а.е. 20) ||259|| |- || Андрески Стојанов Секула (кут. 2, а.е. 23) ||260|| |- || Андрески Танев Ванчо (кут. 2, а.е. 8) ||261|| |- || Анѓов Костов Стојан (кут. 2, а.е. 2) ||266|| |- || Аницинов Панчев Диме (кут. 2, а.е. 32) ||270|| |- || [[Атанас Ансаров|Ансаров Котев Атанас]] (кут. 2, а.е. 33) ||273|| {{Готово}} |- || Антонова Трпева Анастасија (кут. 2, а.е. 34) ||275|| |- || Анчевски Гавров Велко (кут. 2, а.е. 36) ||277|| |- || Анчов Павлов Строиман (кут. 2, а.е. 35) ||278|| |- || Анџијев Георги (кут. 2, а.е. 37) ||280|| |- || Аполески Гоцев Никола (кут. 2, а.е. 38) ||281|| |- || Апостолов [Трајанов] Цветко (кут. 2, а.е. 45) ||282|| |- || [[Георги Апостолов (Крушоради)|Апостолов Георги]] (кут. 2, а.е. 39) ||283|| |- || [[Илия Апостолов|Апостолов Илија]] (кут. 2, а.е. 40) ||285|| |- || Апостоловски А. Петре (кут. 2, а.е. 47) ||287|| |- || Апостолоски Ѓоргиев Иван (кут. 2, а.е. 43) ||289|| |- || Апостолоски Лазаров Ставре (кут. 2, а.е. 42) ||292|| |- || Апостолоски Трајков Лазар (кут. 2, а.е. 41) ||294|| |- || Апостолоски Цветков Ордан (кут. 2, а.е. 44) ||295|| |- || Аргиров Паско (кут. 2, а.е. 48) ||296|| |- || [[Димитър Георгиев – Аржанец|Аржанец Георгиев Димитри]] (кут. 2, а.е. 49) ||297|| {{Готово}} |- || Аризанкоски Костов Милан (кут. 2, а.е. 51) ||303|| |- || Арминоски Мирчев Трајан (кут. 2, а.е. 53) ||307|| |- || [[Ламбе Арнаудов|Арнаутов Јонов Ламбе]] (кут. 2, а.е. 52) ||309|| {{Готово}} |- || Арнаутовски Р. Васил (кут. 2, а.е. 50) ||311|| |- || Арсов Атанасов Пано (кут. 2, а.е. 54) ||315|| |- || [[Ташко Арсов|Арсов Ташко]] (кут. 2, а.е. 55) ||325|| {{Готово}} |- || Арсоски Ѓорѓи (кут. 2, а.е. 56) ||330|| |- || Аспровски Јованов Тодор (кут. 2, а.е. 59) ||333|| |- || Аспровски Никола (кут. 2, а.е. 58) ||336|| |- || Аспроски Ставров Јаким (кут. 2, а.е. 57) ||337|| |- || Атанасов Анчов Тодор (кут. 2, а.е. 66) ||339|| |- || Атанасов Додев Стефан (кут. 2, а.е. 65) ||342|| |- || Атанасов Ѓоргиев Мите (кут. 2, а.е. 62) ||346|| |- || [[Петруш Младенов|Атанасов Младенов Петруш]] (кут. 2, а.е. 64) ||350|| {{Готово}} |- || Атанасов Радев Јове (кут. 2, а.е. 61) ||352|| |- || Атанасов Трајков Никола (кут. 2, а.е. 63) ||354|| |- || Атанасоски Спиро (кут. 2, а.е. 67) ||357|| |- || Атанасоски Темелков Евтим (кут. 2, а.е. 60) ||358|| |- || Ахтаровски Божинов Андон (кут. 2, а.е. 68) ||359|| |- || Ачески Илиев Димко (кут. 2, а.е. 69) ||361|| |- || Ачески Талев Трајан (кут. 2, а.е. 70) ||367|| |- || Ачпаловски Трајков Георги (кут. 2, а.е. 71) ||368|| |- || Аџијоски Митров Климо (кут. 2, а.е. 73) ||372|| |- || Аџиоски Стерјов Коте (кут. 2, а.е. 74) ||373|| |- || Аџипеев Трифунов Ѓорѓи (кут. 2, а.е. 75) ||375|| |- || Аџиски Георгиов Симеон (кут. 2, а.е. 76) ||378|| |- || Бабунски Јованов Ѓорѓи (кут. 3, а.е. 1) ||380|| |- || Бавчанџиски Ристев Коста (кут. 3, а.е. 2) ||381|| |- || Бајовски Јонев Атанас (кут. 3, а.е. 4) ||387|| |- || Бајовски Јонев Петко (кут. 3, а.е. 5) ||388|| |- || Бајчев Стаматов Тасе (кут. 5, а.е. 4) ||389|| |- || Бакалов Ристов Лефтер (кут. 3, а.е. 6) ||392 || |- || Бакиоски Ѓоргиев Андре (кут. 3, а.е. 7) ||394|| |- || Бакулески Ставре Глигор (кут. 3, а.е. 8) ||399|| |- || Балабанов Делев Ѓорѓи (кут. 3, а.е. 10) ||406|| |- || Балов Михаилов Димитар (кут. 3, а.е. 13) ||408|| |- || Балтакоски Ристев Вељан (кут. 3, а.е. 11) ||409|| |- || Балтоски Ристов Петко (кут. 3, а.е. 12) ||411|| |- || Балулов Котев Ристе (кут. 5, а.е. 10) ||415|| |- || Баљов Глигор (кут. 3, а.е. 15) ||416|| |- || Баљов Крстев Танас (кут. 3, а.е. 14) ||418|| |- || Бандеска Михова Ристана (кут. 3, а.е. 16) ||419|| |- || Бансколев Трајков Туше (кут. 3, а.е. 17) ||421|| |- || [[Райна Баракова|Баракова Сугарева Рајна]] (кут. 3, а.е. 25) ||422|| {{Готово}} |- || Барамачев Димов Неде (кут. 3, а.е. 18) ||423|| |- || Барбутоски К. Стојче (кут. 3, а.е. 23) ||424|| |- || Барутоска (Старкоски) Тодорова Денка (кут. 3, а.е. 21) ||425|| |- || Барчиоски Саре (кут. 3, а.е. 20) ||427|| |- || Бачанов Коста (кут. 3, а.е. 27) ||428|| |- || [[Илия Бачев|Бачев Коцев Иљо]] (кут. 3, а.е. 30) ||429|| {{Готово}} |- || Бачкаровски Гошев Мице (кут. 3, а.е. 33) ||434|| |- || Бачов Георгиев Јован (кут. 3, а.е. 31) ||435|| |- || Бачов Димитар (кут. 3, а.е. 29) ||436|| |- || Бачоски Милошев Стефан (кут. 3, а.е. 32) ||437|| |- || Баџаров Костов Ѓорѓи (кут. 3, а.е. 34) ||438|| |- || Б[а]шевски Петрев Стојан (кут. 5, а.е. 30) ||440|| |- || Башовски Ставрев Пере (кут. 3, а.е. 35) ||442|| |- || Бејков Георгиев Пено (кут. 3, а.е. 37) ||443|| |- || Бејков Филипов Мице (кут. 3, а.е. 36) ||445|| |- || Белески Димитриев Ристе (кут. 3, а.е. 39) ||446|| |- || Белчев Димов Тодор (кут. 3, а.е. 42) ||447|| |- || Белчевски Георгиев Ташко (кут. 3, а.е. 9) ||448|| |- || Белчески Милошов Јон (кут. 3, а.е. 41) ||452|| |- || [[Наум Бендев|Бендев Г. Наум]] (кут. 3, а.е. 44) ||453|| {{Готово}} |- || [[Лика Берова|Бероска Димитрија Лиќа]] (кут. 3, а.е. 45) ||454|| {{Готово}} |- || [[Васил Бетин|Бетински Тренов Васил]] (кут. 3, а.е. 46) ||460|| {{Готово}} |- || Бeчваровски С. Митре (кут. 3, а.е. 28) ||462|| |- || Бешлијев Атанасов Дељо (кут. 3, а.е. 49) ||466|| |- || Бешлијев Петре (кут. 3, а.е. 50) ||467|| |- || Бешовски Цветков Трајко (кут. 3, а.е. 48) ||468|| |- || Биљаноска (Шоклеска) Павлева Биљана (кут. 3, а.е. 51) ||470|| |- || Биљаноски Јованов Стојан (кут. 3, а.е. 52) ||473|| |- || [[Харалампи Бимбилов|Бимбилоски Харалампија]] (кут. 3, а.е. 53) ||476|| {{Готово}} |- || [[Трифун Бингов|Бингов Н. Трифун]] (кут. 3, а.е. 55) ||481|| {{Готово}} |- || [[Костадин Бинов|Бинов Трпчев Костадин]] (кут. 3, а.е. 54) ||485|| {{Готово}} |- || Бисаков Нечев Лазар (кут. 3, а.е. 56) ||486|| |- || Блажески Алексов Јон (кут. 4, а.е. 10) ||488|| |- || Блажески Иванов Блаже (кут. 4, а.е. 5) ||491|| |- || Блажески Јованов Ѓоре (кут. 4, а.е. 7) ||492|| |- || Блажески Карафилов Јован (кут. 4, а.е. 11) ||501|| |- || Блажески Лаз. Илко (кут. 4, а.е. 8) ||504|| |- || Блажески Марко (кут. 4, а.е. 13) ||506|| |- || Блажески Митан (кут. 4, а.е. 15) ||507|| |- || Блажески Настов Илија (кут. 4, а.е. 2) ||510|| |- || Блажески Николов Генадија (кут. 4, а.е. 6) ||512|| |- || Блажески Павлев Милан (кут. 4, а.е. 14) ||513|| |- || Блажески Стојанов Илија (кут. 4, а.е. 9) ||515|| |- || Блажески Темелко (кут. 4, а.е. 16) ||518|| |- || Близнакоски Крстев Мирче (кут. 4, а.е. 17) ||519|| |- || [[Иван Богатинов (Дедино)|Богатинов Јанев Јован]] (кут. 4, а.е. 19) ||521|| |- || [[Никола Богданов (Мокрени)|Богданов Никола]] (кут. 4, а.е. 20) ||522|| {{Готово}} |- || Богданова Секулова (Поповска) Алтана (кут. 4, а.е. 21) ||523|| |- || Богдановски Силјанов Трајан (кут. 4, а.е. 24) ||524|| |- || [[Величко Спасов|Богдановски Спасев Величко]] (кут. 4, а.е. 23) ||526|| {{Готово}} |- || Богдановски Темелков Мијо (кут. 4, а.е. 22) ||530|| |- || Богески Ангелев Цветан (кут. 4, а.е. 29) ||532|| |- || Богески Перев Богоја (кут. 4, а.е. 26) ||533|| |- || Боглев Коље (кут. 4, а.е. 18) ||536|| |- || Богојески Андрев Степан (кут. 4, а.е. 28)|| 537|| |- || [[Милица Боева|Боева Јосифова Милица]] (кут. 4, а.е. 30) ||541|| {{Готово}} |- || Божинов Донев Тренко (кут. 4, а.е. 40) ||542|| |- || Божинов Илија (кут. 4, а.е. 36) ||544|| |- || Божинов Мицев Иван (кут. 4, а.е. 35) ||546|| |- || Божинова Алексова Вукана (кут. 4, а.е. 34) ||549|| |- || [[Фидан Божинов|Божиновски Аврамов Фидан]] (кут. 4, а.е. 50) ||553|| {{Готово}} |- || Божиновски Димитров Панде (кут. 4, а.е. 45) ||555|| |- || Божиновски Јанков Сотир (кут. 4, а.е. 32) ||557|| |- || Божиновски Јовев Змејко (кут. 4, а.е. 42) ||559|| |- || Божиновски Мицев Тасе (кут. 4, а.е. 33) ||562|| |- || Божиновски Наум Лазар (кут. 4, а.е. 37) ||564|| |- || Божиновски Т. Недан (кут. 4, а.е. 43) ||575|| |- || Божиновски Тр. Ноне (кут. 4, а.е. 44) ||577|| |- || Божиноски Дуков Симјан (кут. 4, а.е. 46) ||578|| |- || Божиноски Јон (кут. 4, а.е. 41) ||582|| |- || Божиноски Неделков Трајче (кут. 4, а.е. 48) ||583|| |- || Божиноски П. Стојан (кут. 4, а.е. 47) ||584|| |- || Божиноски Трајан (кут. 4, а.е. 49) ||585|| |- || Божиноски Трајчев Лазар (кут. 4, а.е. 38) ||586|| |- || Божиноски Цветан (кут. 4, а.е. 51) ||590|| |- || Бозовски Стојков Неделко (кут. 4, а.е. 52) ||591|| |- || Бојаджиев Стефанов Васил (кут. 4, а.е. 53) ||592|| |- || Бојаджиева Христова Царева (кут. 4, а.е. 55) ||594|| |- || Бојанински Делов Веле (кут. 5, а.е. 2) ||596|| |- || [[Параскева Костова|Бојаџиоска−Лапе Костова Пашка]] (кут. 4, а.е. 56) ||600|| {{Готово}} |- || Бојаџијев Глигоров Димитар (кут. 4, а.е. 54) ||602|| |- || Бојаџиски Петров Јован (кут. 5, а.е. 1) ||604|| |- || Бојков Ристов Михаил (кут. 5, а.е. 6) ||609|| |- || Бојковски Петров Коцо (кут. 5, а.е. 9) ||613|| |- || Бојковски Стефанов Тодор (кут. 5, а.е. 7) ||614|| |- || Бојоски Стојков Мито (кут. 5, а.е. 8) ||618|| |- || [[Христо Бойчев (Църничани)|Бојчевски Марков Ристе]] (кут. 5, а.е. 5) ||620|| {{Готово}} |- || Боримечков Д. Христо (кут. 5, а.е. 13) ||623|| |- || Боримечкоски Ристов Коста (кут. 5, а.е. 12) ||624|| |- || Борјар Ставрев Тодор (кут. 5, а.е. 14) ||626|| |- || Борозаноски Божинов Велко (кут. 5, а.е. 11) ||627|| |- || Босилков (Чаушот) Николов Тоде (кут. 5, а.е. 16) ||632|| |- || Босиљковски Илијов Панде (кут. 5, а.е. 15) ||633|| |- || Ботков Котев Стојан (кут. 5, а.е. 17) ||635|| |- || Боцев Мишев Илија (кут. 5, а.е. 18) ||637|| |- || [[Наум Бочваров|Бочваров Лаз. Наум]] (кут. 5, а.е. 20) ||640|| {{Готово}} |- || [[Сута Бъчварова|Бочварова Сута]] (кут. 5, а.е. 21) ||641|| {{Готово}} |- || Бочваровски Митев Тасе (кут. 5, а.е. 22) ||643|| |- || Бошев Андрев Стојан (кут. 5, а.е. 29) ||647|| |- || Бошков Иванов Ангеле (кут. 5, а.е. 23) ||650|| |- || Бошков Јованов Никола (кут. 5, а.е. 26) ||652|| |- || [[Йордан Мишов|Бошков Мишов Јордан]] (кут. 5, а.е. 25) ||655|| {{Готово}} |- || Бошков Трајков Гоне (кут. 5, а.е. 24) ||656|| |- || Бошковски Блажов Стефче (к. 4, а.е. 4) ||658|| |- || Бошкоски Иванов Тоде (кут. 5, а.е. 28) ||659|| |- || [[Мате Божков|Бошкоски Петрев Мате]] (кут. 5, а.е. 27) ||662|| {{готово}} |- || Брајаноски Јованов Стојан (кут. 5, а.е. 36) ||674|| |- || Брајаноски Стојков Јован (кут. 5, а.е. 35) ||676|| |- || Бранов Трајков Божин (кут. 5, а.е. 31) ||677|| |- || [[Костадин Бърдаров|Брдароски Божинов Костадин]] (кут. 5, а.е. 33) ||678|| {{Готово}} |- || Брзов Иван (кут. 5, а.е. 34) ||682|| |- || [[Никола Бубев|Бубев Китев Никола]] (кут. 5, а.е. 38) ||683|| |- || [[Петър Бубев|Бубев Китев Петре]] (кут. 5, а.е. 39) ||685|| |- || Бубутијевски Христов Никола (кут. 5, а.е. 40) ||690|| |- || Букевски Наумов Георги (кут. 5, а.е. 42) ||692|| |- || Бунгуров Насте Ангеле (кут. 5, а.е. 43) ||694|| |- || Бундески Ѓор. Владимир (кут. 5, а.е. 44) ||695|| |- || Бунев Стојанов Трене (кут. 5, а.е. 46) ||697|| |- || Буоска (Јанкова) Младенова Зоја (кут. 5, а.е. 47) ||699|| |- || Буревски Симонов Наум (кут. 5, а.е. 48) ||701|| |- || Бурјаноски Трајчев Тодор (кут. 5, а.е. 51) ||704|| |- || Бурназов Т. Петре (кут. 5, а.е. 50) ||706|| |- || Буровски Николов Стојан (кут. 5, а.е. 49) ||708|| |- || Буџакоска (Локвенкоски) Секулова Донка (кут. 5, а.е. 52) ||711|| |- || Бушевски Лаз. Насто (кут. 5, а.е. 54) ||712|| |- || Бушески Тодор (кут. 5, а.е. 55) ||713|| |- || Бушиноски Богданов Паун (кут. 5, а.е. 56) ||715|| |- || Валчев Митре (кут. 6, а.е. 1) ||717|| |- || [[Лефтер Вантов|Вантов Ристов Лефтер]] (кут. 6, а.е. 2) ||718|| {{Готово}} |- || [[Христо Ванчуков|Ванчуков Ристо]] (кут. 6, а.е. 4) ||720|| {{Готово}} |- || [[Петър Варналиев|Варналиев А. Петар]] (кут. 6, а.е. 5) ||721|| {{Готово}} |- || Васев Јованов Ангел (кут. 6, а.е. 7) ||722|| |- || Василе[в]ски Р. Илија (кут. 6, а.е. 11) ||723|| |- || Василев (Лавров) Атанасов Георги (кут. 6, а.е. 9) ||724|| |- || Василески Ми[ј]ајле (кут. 6, а.е. 12) ||728|| |- || Василески Сотиров Никола (кут. 6, а.е. 13) ||729|| |- || Василовски Георгиов Васил (кут. 6, а.е. 8) ||730|| |- || Василоски Иван (кут. 6, а.е. 10) ||731|| |- || Васкоски Крстов Ѓорѓија (кут. 6, а.е. 6) ||733|| |- || Вачков Василов Стефо (кут. 6, а.е. 78) ||735|| |- || Везенкоски Ристов Тале (кут. 6, а.е. 15) ||737|| |- || Веланов Јованов Ра[де] (кут. 6, а.е. 39) ||739|| |- || [[Тодор Велев (Битоля)|Велев Василе Тодор]] (кут. 6, а.е. 17) ||740|| |- || Велев Димитров Ристо (кут. 6, а.е. 16) ||742|| |- || Велев Талев Јован (кут. 6, а.е. 28) ||743|| |- || Велев Талев Тодор (кут. 6, а.е. 18) ||744|| |- || Велев Христов Трајан (кут. 6, а.е. 19) ||746|| |- || Велевска Р. Ленка (кут. 6, а.е. 23) ||748|| |- || Велевски Ѓорев Стојче (кут. 6, а.е. 21) ||750|| |- || Велески Стојков Наумче (кут. 6, а.е. 24) ||751|| |- || Велески Трајков Максим (кут. 6, а.е. 20) ||754|| |- || Велјановски Тодоров Коста (Тодоровски Велев Коста) (кут. 6, а.е. 35) ||756|| |- || Велјаноски Симјанов Станко (кут. 6, а.е. 45) ||757|| |- || Велков Трајчев Ампо (кут. 6, а.е. 25) ||758|| |- || Велкоски Димов Јован (кут. 6, а.е. 26) ||760|| |- || Велкоски Недев Пере (кут. 6, а.е. 27) ||761|| |- || Велоски Иван (кут. 6, а.е. 22) || 764|| |- || Вељанов Јанчев Секула (кут. 6, а.е. 41) || 765|| |- || Вељановски Цветков Никола (кут. 6, а.е. 30) || 766|| |- || Вељаноски Димев Крсте (кут. 6, а.е. 36|| 767|| |- || Вељаноски Димов Софронија (кут. 6, а.е. 43) || 768|| |- || Вељаноски Иванов Спасе (кут. 6, а.е. 44) || 769|| |- || Вељаноски Јанко (кут. 6, а.е. 33)|| 770|| |- || Вељаноски Јанков Ефтим (кут. 6, а.е. 32) || 772|| |- || Вељаноски Јолев Филип (кут. 6, а.е. 47) || 775|| |- || Вељаноски Јосиф (кут. 6, а.е. 34) || 776э |- || Вељаноски Лозан Ристо (кут. 6, а.е. 40) || 778|| |- || Вељаноски М. Алексо (кут. 6, а.е. 31) || 779|| |- || [[Малинка Велянова|Вељаноски Најдова Малинка]] (кут. 6, а.е. 37) || 781|| {{Готово}} |- || Вељаноски Ристов Петко (кут. 6, а.е. 38) || 783|| |- || Вељаноски Талев Стеван (кут. 6, а.е. 46) || 784|| |- || Весовски К. Лазо (кут. 6, а.е. 43) || 785|| |- || Вешов Димитров Ване (кут. 6, а.е. 49) || 786|| |- || [[Марко Вивков|Вивков Марко]] (кут. 6, а.е. 50) || 787|| {{Готово}} |- || [[Янаки Видов|Видов К. Јанаки]] (кут. 6, а.е. 51) || 789|| {{Готово}} |- || Витанов Димов Јане (кут. 6, а.е. 53) || 791|| |- || Витанов Јованов Васил (кут. 6, а.е. 52) || 793|| |- || [[Васил Влахов (революционер)|Влахов Васил]] (кут. 6, а.е. 54) || 795 || {{Готово}} |- || [[Васил Влахов (Муртино)|Влахов Д. Васил]] (кут. 6, а.е. 55) || 797|| {{Готово}} |- || Влкановски Костадинов Трајан (кут. 6, а.е. 65) || 799|| |- || Влканоски Мојсов Илија (кут. 6, а.е. 56) || 804|| |- || [[Георги Воденичаров|Воденчаров Христов Георги]] (кут. 6, а.е. 57) || 807|| {{Готово}} |- || Војнески И. Коста (кут. 6, а.е. 59) || 808|| |- || Војнески Иван (кут. 6, а.е. 58) || 810|| |- || Војнески М. Станко (кут. 6, а.е. 60) || 813|| |- || Војницалиев Давчев Лефтерија (кут. 6, а.е. 62) || 814|| |- || Волнаровски Конев Ицко (кут. 6, а.е. 63|| 815|| |- || Волчески Атанасов Ристе (кут. 6, а.е. 64) || 817|| |- || [[Михаил Христов – Врабец|Врабец Христов Михаил]] (кут. 6, а.е. 67) || 818|| {{Готово}} |- || Врангалоски Дам. Димо (кут. 6, а.е. 66) || 820|| |- || Вржовски Илиев Јован (кут. 6, а.е. 68) || 821|| |- || [[Тасе Върчков|Врчков Спиров Тасе]] (кут. 6, а.е. 72) || 823|| {{Готово}} |- || [[Наум Върчков|Врчковски Наум]] (кут. 6, а.е. 71) || 825|| {{Готово}} |- || [[Иван Върчков|Врчовски Јане]] (кут. 6, а.е. 70) || 828|| {{Готово}} |- || Вршков Ацев Пандо (кут. 6, а.е. 73) || 829|| |- || Вршовски Илиев Сандро (кут. 6, а.е. 69) || 830|| |- || Вучков Ванев Ефтим (кут. 6, а.е. 77)|| 832|| |} == Извън == {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Страница !! Готово |- |- || Вучков Горгијев Туше (кут. 6, а.е. 76) || 835|| |- || Габролов Апостол (кут. 7, а.е. 4) || 841|| |- || Гавриловски Матев Никодин (кут. 7, а.е. 1) || 842|| |- || Гавриловски Тасев Алексо (кут. 7, а.е. 2) || 848|| |- || Гаврилоска (Најдеска) Перунина (кут. 7, а.е. 3) || 851|| |- || Гагалев Конев Милан (кут. 7, а.е. 5) || 856|| |- || Гагалески Јане Јаковче (кут. 8, а.е. 13) || 858|| |- || Гајтановски Трајчев Андрија (кут. 7, а.е. 7)|| 859|| |- || Гаќев Илиев Милан (кут. 7, а.е. 14)|| 861|| |- || Гаков Ване (кут. 7, а.е. 8) || 863|| |- || Галабов Георгиев Гале (кут. 7, а.е. 10) || 864|| |- || Галабов Димитар (кут. 7, а.е. 11) || 871|| |- || Галамаров Василев Петре (кут. 7, а.е. 12) || 872|| |- || Галоски Димев Веле (кут. 7, а.е. 13) || 873|| |- || Гацова Вангелова Тина (кут. 7, а.е. 15) || 877|| |- || Гаџовски Т. Бојче (кут. 7, а.е. 16) || 879|| |- || Гегата Зафиров Стеријо (кут. 7, а.е. 17)|| 880|| |- || Геговски Ангелов Тасе (кут. 7, а.е. 18) || 882|| |- || Гегоракоски Евтимов Панде (кут. 7, а.е. 52) || 888|| |- || Гелманоски [Мицев] Јонче (кут. 7, а.е. 19) || 890|| |- || Гелманоски Димитров Михајло (кут. 7, а.е. 20) || 895|| |- || Георгиев Божинов Блаже (кут. 7, а.е. 22) || 900|| |- || Георгиев Бојчев Петар (кут. 7, а.е. 30) || 902|| |- || Георгиев Василев Димитар (кут. 7, а.е. 24) || 904|| |- || Георгиев Иванов Нешо (кут. 7, а.е. 27) || 905|| |- || Георгиев Наум (кут. 7, а.е. 26) || 909|| |- || Георгиев Пецев Атанас (кут. 7, а.е. 21) || 910|| |- || Георгиев Ристо (кут. 7, а.е. 35) || 914|| |- || Георгиев Ристов Кољо (кут. 7, а.е. 40) || 915|| |- || Георгиев Ристов Тодор (кут. 7, а.е. 33) || 916|| |- || Георгиев Ф. Трајче (кут. 7, а.е. 34) || 919|| |- || Георгиев Христов Васиљ (кут. 7, а.е. 23) || 920|| |- || Георгиев [Божиноски] Бошев Панто (кут. 7, а.е. 29) || 923|| |- || Георгиевски [Блажев] Софроније (кут. 7, а.е. 48) || 927|| |- || Георгиевски Богданов Мицко (кут. 7, а.е. 43) || 928|| |- || Георгиевски Величков Данко (кут. 7, а.е. 37) || 930|| |- || [Георгиевски] Стојанов Ристе (кут. 7, а.е. 47) || 93|| |- || Георгиески Иванов Велјан (кут. 7, а.е. 36) || 940|| |- || Георгијев Гаврилов Совре (кут. 7, а.е. 31) || 944|| |- || Георгијевски Николов Коста (Мице) (кут. 7, а.е. 41) || 945|| |- || Георгијевски Ристов Цветко (кут. 7, а.е. 50) || 948|| |- || Георгијоски Китанов Никола (кут. 7, а.е. 45) || 950|| |- || Георгимаикоски Трајчев Милан (кут. 7, а.е. 51) || 951|| |- || Георгиоски Мургов Димитрија (кут. 7, а.е. 39) || 953|| |- || Георгиоски Најдов Стојан (кут. 7, а.е. 49) || 954|| |- || Георгиоски Николов Недан (кут. 7, а.е. 44) || 955|| |- || Георгиоски Тодоров Диме (кут. 7, а.е. 38) || 956|| |- || Георговски Златанов Петко (кут. 7, а.е. 46) || 957|| |- || Герасовски Нанчев Митруш (кут. 7, а.е. 53) || 958|| |- || Гермов-Шакир Ѓорчев Крсто (кут. 7, а.е. 54) || 959|| |- || Гецовски Василев Наум (кут. 7, а.е. 55) || 960|| |- || Гечев Ристов Михајло (кут. 7, а.е. 56) || 964|| |- || Гешковски Христов Димитар (кут. 7, а.е. 57) || 965|| |- || Гешкоски Тодоров Ангеле (кут. 7, а.е. 58) || 970|| |- || Гештаковски Ст. Никола (кут. 7, а.е. 59) || 978|| |- || Гиевски Илиев Стојче (кут. 7, а.е. 60) || 980|| |- || Гиковски Ст. Никола (кут. 8, а.е. 2) || 982|| |- || Гинов Николов Костадин (кут. 7, а.е. 61) || 983|| |- || Гиноски Ѓоргиев Иван (кут. 7, а.е. 62) || 985|| |- || Гиноски Митре (кут. 8, а.е. 1) || 987|| |- || Главинчевски Трпев Науме (кут. 8, а.е. 3) || 991|| |- || Говедаров Костов Ристо (кут. 8, а.е. 4) || 992|| |- || Гогов Костандин (кут. 8, а.е. 6) || 996|| |- || Гогов Милан (кут. 8, а.е. 8) || 998|| |- || Гогов Митев Панче (кут. 8, а.е. 9) || 1007|| |- || Гогов Стефо (кут. 8, а.е. 10) || 1010|| |- || Гогов Филов Васил (кут. 8, а.е. 5) || 1014|| |- || Гогов Христов Лазо (кут. 8, а.е. 7) || 1020|| |- || Гоговски Јованов Крсте (кут. 8, а.е. 12) || 1023|| |- || Гогоски Крстев Јанкула (кут. 8, а.е. 11) || 1024|| |- || [[Илинка Божинова|Гојдароска Божинова Илинка]] (кут. 7, а.е. 6) || 1026|| |- || Голомадевски Танчев Васил (кут. 8, а.е. 14) || 1028|| |- || Горгев Дончев Ристо (кут. 8, а.е. 16) || 1029|| |- || Горгиев Лазаров Коце (кут. 7, а.е. 25) || 1032|| |- || Горгијев Б. Тане (кут. 7, а.е. 32) || 1034|| |- || Гочев Димитриев Стојан (кут. 8, а.е. 17) || 1039|| |- || Гошевски Алексиев Димитар (кут. 8, а.е. 18) || 1040|| |- || Гошевски Георгиев Тале (кут. 8, а.е. 19) || 1042|| |- || Грамов Ристо (кут. 8, а.е. 20) || 1043|| |- || Граороски Ангелев Веле (кут. 8, а.е. 21) || 1045|| |- || Гргоски Ј. Петре (кут. 8, а.е. 22) || 1047|| |- || Грежов Кузов Коста (кут. 8, а.е. 23) || 1049|| |- || Грибовски Лазаров Сотир (кут. 8, а.е. 24) || 1050|| |- || [[Иван Грозданов|Грозданов Ацков Јован]] (кут. 8, а.е. 25) || 1052|| |- || Грозданов Г. Ристо (кут. 8, а.е. 26) || 1055|| |- || Грозданов Митев Андон (кут. 8, а.е. 28) || 1056|| |- || Гроздановски Грозданов Тале (кут. 8, а.е. 27) || 1060|| |- || Гроздоска Алексова Крста (кут. 8, а.е. 31) || 1063|| |- || Грозданоски Крсте (кут. 8, а.е. 30) || 1069|| |- || Грозданоски Миленков Корун (кут. 8, а.е. 29) || 1070|| |- || Груев Георгиев Борис (кут. 8, а.е. 37) || 1072|| |- || Груев Димов Блаже (кут. 8, а.е. 40) || 1082|| |- || Груева Фиданова-Иванова Елена (кут. 8, а.е. 39) || 1084|| |- || Груевски Иванов Лазар (кут. 8, а.е. 43) || 1085|| |- || Груевски Лазаров Стефан (кут. 8, а.е. 45) || 1086|| |- || Груевски Лазов Сотир (кут. 8, а.е. 44) || 1088|| |- || Груевски Огненов Коте (кут. 8, а.е. 42) || 1090|| |- || Груевски Ристо Спасе (кут. 8, а.е. 47) || 1095|| |- || Грујов Илов Ѓорги (кут. 8, а.е. 38) || 1102|| |- || Грујовски Груев Петре (кут. 8, а.е. 33) || 1104|| |- || Грујовски Костадинов Трајко (кут. 8, а.е. 35) || 1106|| |- || Грујоски Илов Сиљан (кут. 8, а.е. 46) || 1109|| |- || Грујоски Павлов Нале (кут. 8, а.е. 36) || 1112|| |- || Грујоски Ристов Тодор (кут. 8, а.е. 34) || 1114|| |- || Грујоски Талев Веле (кут. 8, а.е. 32) || 1117|| |- || Груовски Трајчев Јанкула (кут. 8, а.е. 41) || 1120|| |- || Грчев Пандев Тома (кут. 8, а.е. 48) || 1122|| |- || Грчки Цветанов Велко (кут. 8, а.е. 49) || 1124|| |- || Гулабов Николов Апостол (кут. 8, а.е. 51) || 1127|| |- || Гулабовски Николов Стојан (кут. 8, а.е. 53) || 1129|| |- || Гулабоски Ристов Митре (кут. 8, а.е. 52) || 1131|| |- || Гулев Ташов Георги (кут. 8, а.е. 54) || 1132|| |- || Гулевски Петров Гоше (кут. 8, а.е. 55) || 1133|| |- || Гундалески Мојсов Серавил (кут. 8, а.е. 50) || 1136|| |- || Гуржев Андрев Вељан (кут. 8, а.е. 61) || 1141|| |- || Гуркоски Стојков Софко (кут. 8, а.е. 56) || 1144|| |- || Гурчиноски Ристов Ристо (кут. 8, а.е. 58) || 1148|| |- || Гусакоски Мирчев Неделко (кут. 8, а.е. 60) || 1149|| |- || Гускаров Митре Јован (кут. 8, а.е. 59) || 1150|| |- || Гушалков Митров Трајко (кут. 8, а.е. 62) || 1151|| |- || Гушлов Георгиев Трпо (кут. 8, а.е. 63) || 1153|| |- || Дабижа Јанакиев Коста (кут. 9, а.е. 1) || 1158|| |- || Давитаров Евтов Никола (кут. 9, а.е. 3) || 1165|| |- || Давитков Димчев Раче (кут. 9, а.е. 4) || 1166|| |- || Давчев Настов Ставро (кут. 9, а.е. 5) || 1169|| |- || Давчев Ристов Наске (кут. 9, а.е. 2) || 1171|| |- || Дајков Ристов Иљо (кут. 9, а.е. 6) || 1176|| |- || Далаков Лазо (кут. 9, а.е. 7) || 1178|| |- || Дамјанов А. Тодор (кут. 9, а.е. 10) || 1180|| |- || Дамјанов Јосифов Стојан (кут. 9, а.е. 9) || 1181|| |- || Дамјаноски А. Наум (кут. 9, а.е. 12) || 1183|| |- || Дамјаноски Ангелев Нешко (кут. 9, а.е. 13) || 1184|| |- || Дамјаноски Илов Танаско (кут. 9, а.е. 14) || 1185|| |- || Дамјаноски Макрев Киро (кут. 9, а.е. 11) || 1187|| |- || Дамчевски Бошев Блаже (кут. 9, а.е. 18) || 1190|| |- || Дамчевски Кузев Лазар (кут. 9, а.е. 16) || 1191|| |- || Дамчевски Талев Мирче (кут. 10, а.е. 21) || 1192|| |- || Дамчески К. Илија (кут. 9, а.е. 19) || 1193|| |- || Дамчески Кузманов Даме (кут. 9, а.е. 8) || 1195|| |- || Дамчески Наумов Петар (кут. 9, а.е. 17) || 1196|| |- || Дамчески Петров Трајко (кут. 9, а.е. 15) || 1198|| |- || Данаилов Дамјан (кут. 9, а.е. 20) || 1200|| |- || Дангов Тeмов Васил (кут. 9, а.е. 23) || 1203|| |- || Данов Кимов Дано (кут. 9, а.е. 25) || 1207|| |- || Данов Стојков Трајко (кут. 9, а.е. 26) || 1208|| |- || Дарков Ѓорѓиов Илија (кут. 9, а.е. 29) || 1209|| |- || Даскалов Делов Кочо (кут. 9, а.е. 27) || 1211|| |- || Даскалоски Стојанов Глигор (кут. 9, а.е. 28) || 1213|| |- || Дафинков Блажев Коце (кут. 9, а.е. 32) || 1216|| |- || Дафовски Васил (кут. 9, а.е. 30) || 1227|| |- || Дафовски Кирков Георги (кут. 9, а.е. 31) || 1229|| |- || Дебранов Димитров Јанко (кут. 9, а.е. 33) || 1231|| |- || Дедејски Василев Тимо (кут. 6, а.е. 75) || 1233|| |- || Дејаноски Блажев Андон (кут. 9, а.е. 34) || 1239|| |- || Делиджаков Понов Нако (кут. 9, а. е. 39) || 1241|| |- || Делиџаков Петров Илија (кут. 9, а.е. 38) || 1243|| |- || Делјов Нанов Тано (кут. 9, а.е. 35) || 1244|| |- || Делјов Ристо (кут. 9, а.е. 41) || 1245|| |- || Делов Мирчев Глигор (кут. 9, а.е. 36) || 1246|| |- || Делов Ризов Даме (кут. 9, а.е.37) || 1259|| |- || Демишов Стојанов Костадин (кут. 9, а.е. 40) || 1251|| |- || Дерлел Петре Петре (кут. 9, а.е. 49) || 1253|| |- || Десаноски Кузманов Алексо (кут. 9, а.е. 48) || 1261|| |- || Десков Митров Коста (кут. 9, а.е. 42) || 1263|| |- || Десковски Ѓоршев Деско (кут. 9, а.е.43) || 1265|| |- || Деспотовска Милка (кут. 9, а.е. 47) || 1266|| |- || Деспотоски Велев Андрија (кут. 9, а.е. 44) || 1270|| |- || Деспотоски Мирчев Коста (кут. 9, а.е. 45) || 1272|| |- || Деспотоски Петров Нестор (кут. 9, а.е. 46) || 1274|| |- || Диевски Ѓорѓи Атанас (кут. 9, а.е. 62) || 1276|| |- || Диманов Перов Ристо (кут. 10, а.е. 28) || 1280|| |- || Димев Коцев Давче (кут. 9, а.е. 56) || 1284|| |- || Димитриевски Костов Илија (кут. 10, а.е. 10) || 1288|| |- || Димитријов Стојчески Спасе (кут. 10, а.е. 8) || 1292|| |- || Димитријовски Анѓелов Стефан (кут. 10, а.е. 9) || 1294|| |- || Димитријоски Стојанов Никола (кут. 10, а.е. 5) || 1301|| |- || Димитријоски Стојановски Мицко (кут. 10, а.е. 7) || 1303|| |- || Димитров Ставре (кут. 9, а.е. 60) || 1304|| |- || Димитров Петров Ристо (кут. 9, а.е. 58) || 1305|| |- || Димитров Цветков Тасе (кут. 9, а.е. 61) || 1309|| |- || Димитрова Гершина Зугра (кут. 9, а.е. 73) || 1311|| |- || Димитрова Јованова Тодора (кут. 10, а.е. 2) || 1314|| |- || Димитрова Христова Велика (кут. 9, а.е. 57) || 1316|| |- || Димитровски Георгијев Димо (кут. 10, а.е. 3) || 1319|| |- || Димитриовски Поп Христо (кут. 10, а.е. 6) || 1321|| |- || Димитриовски Спиров Наум (кут. 10, а.е. 1) || 1325|| |- || Димитриовски Стефанов Стојан (кут. 10, а.е. 27) || 1326|| |- || Димитриоски Георгиев Мисајле (кут. 10, а.е. 4) || 1328|| |- || Димитровски Тодоров Петар (кут. 10, а.е. 26) || 1329|| |- || Димитровски Николов Илија (кут. 9, а.е. 59) || 1331|| |- || Димиџијовски И. Ноне (кут. 10, а.е. 22) || 1332|| |- || Димиџиоски И. Ристо (кут. 10, а.е. 23) || 1333|| |- || Димков Митков Мице (кут. 9, а.е. 51) || 1335|| |- || Димковски Т. Стојче (кут. 10, а.е. 11) || 1337|| |- || Димов Јованов Тодор (кут. 10, а.е. 14) || 1339|| |- || Димов Кузманов Спасе (кут. 9, а.е. 54) || 1348|| |- || Димов Михајло Никола (кут. 10, а.е. 13) || 1350|| |- || Димов Панчев Трајко (кут. 9, а.е. 55) || 1353|| |- || Димов Пецев Петре (кут. 9, а.е. 52) || 1355|| |- || Димов Ристо (кут. 9, а.е. 53) || 1356|| |- || Димов Ташев Георги (кут. 9, а.е. 50) || 1357|| |- || Димовски Јошев Насте (кут. 9, а.е. 66) || 1360|| |- || Димовски Јошев Насте (кут. 10, а.е. 12) || 1362|| |- || Димовски Марков Трајко (кут. 10, а.е. 18) || 1365|| |- || Димовски Митрев Димо (кут. 9, а.е. 64) || 1366|| |- || Димовски Николов Давитко (кут. 9, а.е. 63) || 1369|| |- || Димовски Христов Ѓорѓија (кут. 9, а.е. 65) || 1376|| |- || Димоски Вељанов Ристо (кут. 10, а.е. 24) || 1377|| |- || Димоски Димов Петко (кут. 10, а.е. 17) || 1378|| |- || Димоски Јанев Сотир (кут. 9, а.е. 70) || 1381|| |- || Димоски Мирчев Петре (кут. 9, а.е. 68) || 1382|| |- || Димоски Н. Софроније (кут. 9, а.е. 69) || 1383|| |- || Димоски Николов Анастас (кут. 10, а.е. 15) || 1384|| |- || Димоски Петков Оноврија (кут. 9, а.е. 67) || 1387|| |- || Димоски Ристов Стојан (кут. 9, а.е. 71) || 1392|| |- || Димоски Филипов Гаврил (кут. 9, а.е. 72) || 1394|| |- || Димчески Јосифов Јордан (кут. 10, а.е. 20) || 1395|| |- || Димчески С. Димче (кут. 10, а.е. 19) || 1397|| |- || Динаков Василев Димитри (кут. 9, а.е. 21) || 1398|| |- || Динев В. Никола (кут. 10, а.е. 29) || 1400|| |- || Динев Костадинов Патриш (кут. 10, а.е. 30) || 1401|| |- || Динков Пешов Стефан (кут. 10, а.е. 31) || 1410|| |- || Дичовски Наум (кут. 10, а.е. 32) || 1411|| |- || Додов Ристо Димитар (кут. 10, а.е. 36) || 1412|| |- || Додовски Ставрев Георги (кут. 10, а.е. 33) || 1414|| |- || Додовски Ставрев Наум (кут. 10, а.е. 34) || 1415|| |- || Додовски Темелков Трајан (кут. 10, а.е. 35) || 1417|| |- || Дојчиновски Ристев Кочо (кут. 10, а.е. 37) || 1418|| |- || Дојчиновски Тодоров Тале (кут. 10, а.е. 38) || 1420|| |- || Докоски Нонев (Пупалески) Никола (кут. 10, а.е. 39) || 1424|| |- || Долов Лазаров Трпо (кут. 10, а.е. 44) || 1428|| |- || Домазетовски Иванов Ристо (кут. 10, а.е. 48) || 1430|| |- || Домазетовски Стојанов Василе (кут. 10, а.е. 74) || 1433|| |- || Донаков Василев Георги (кут. 9, а.е. 22) || 1435|| |- || Донаков Пантил (кут. 10, а.е. 42) || 1436|| |- || Донакова Јорданка (кут. 10, а.е. 45) || 1438|| |- || Донев Димов Михаил (кут. 9, а.е. 24) || 1440|| |- || Доневски В. Христо (кут. 10, а.е. 46) || 1444|| |- || Донески Аврам (кут. 10, а.е. 47) || 1449|| |- || Донески Танев Трпе (кут. 10, а.е. 41) || 1451|| |- || Доновски Атанас (кут. 10, а.е. 40) || 1452|| |- || Дончев Ристо (кут. 10, а.е. 43) || 1453|| |- || Дрваров Несторов Теме (кут. 10, а.е. 49) || 1454|| |- || Дрљанов Николов Пено (кут. 10, а.е. 50) || 1455|| |- || Дрмоноски Стефанов Доне (кут. 10, а.е. 51) || 1461|| |- || Дрнев Горги Никола (кут. 10, а.е. 52) || 1463|| |- || Дрончев Наумов Филип (кут. 10, а.е. 53) || 1468|| |- || Дудев Коле (кут. 10, а.е. 54) || 1469|| |- || Дуковски Вељанов Тале (кут. 10, а.е. 59) || 1470|| |- || Дуковски Јованов Ангеле (кут. 10, а.е. 55) || 1473|| |- || Дукоски Иванов Сиљан (кут. 10, а.е. 58) || 1475|| |- || Дукоски Ристов Глигор (кут. 10, а.е. 56) || 1477|| |- || Дукоски Сиљанов Мане (кут. 10, а.е. 57) || 1482|| |- || Дулев Златан (кут. 10, а.е. 60) || 1484|| |- || Дулески Е. Ристо (кут. 10, а.е. 61) || 1485|| |- || Дулчевски Нешев Лазар (кут. 10, а.е. 67) || 1486|| |- || Думова Ристова Марија (кут. 10, а.е. 62) || 1489|| |- || Думуланев Атанасов Стојко (кут. 10, а.е. 63) || 1490|| |- || Дунгеров Трајков Васил (кут. 10, а.е. 64) || 1492|| |- || Дуновски Р. Никола (кут. 10, а.е. 65) || 1496|| |- || Дуноски Јошев Петре (кут. 10, а.е. 66) || 1503|| |- || Дупчинов Ристов Герман (кут. 10, а.е. 68) || 1504|| |- || Дургутов Иванов Јордан (кут. 10, а.е. 69) || 1506|| |- || Дурмишов Ѓорѓиев Апостол (кут. 10, а.е. 71) || 1509 || |- || Дуртаноски Димов Ангеле (кут. 10, а.е. 70) || 1511 || |- || Душкоска Стојанова Трајка (кут. 10, а.е. 73) || 1513 || |- || Душкоски Јован (кут. 10, а.е. 72) || 1516 || |- |} 15coac64h92bxgpqa8f6t2szvy3q6me 12876620 12876534 2026-04-10T14:14:26Z Мико 4542 12876620 wikitext text/x-wiki == Свидетелства 11 == {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Бележка !! Готов |- || 1. [[Атанас Димов|Атанас Иванов Димов]] (с. Воиславци, Радовишко) || || {{Готово}} |- || 2. [[Алекса Стоилков|Алекса Янчев Стоилков]] (с. Бориево, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 3. [[Алекси Андов|Алекси Стоянов Андов]] (с. Скачинци, Велешко) || || {{Готово}} |- || 4. [[Атанас Харизанов (Смолари)|Атанас Иванов Харизанов]] (с. Смоларе, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 5. [[Атанас Тиганчев|Атанас Георгиев Тиганчев]] (с. Либяхово, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 6. [[Апостол Илиев (революционер)|Апостол Илиев Марков - Ушлинов]] (с. Лера, Битолско) || || {{Готово}} |- || 7. [[Алексо Хаджихристов|Алексо Димов Хаджихристов]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 8. [[Атанас Апостолов|Атанас Апостолов Георгиев]] (с. Смърдеш, Костурско) || || {{Готово}} |- || 9. [[Андон Рачев|Андон Киров Рачев]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 10. [[Атанас Кошничаров|Атанас Христов Кошничаров]] (с. Тумба, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 11. [[Андрея Долапчиев|Андрея Георгиев Долапчиев]] (с. Пирок, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 12. [[Атанас Желязков (Стоилово)|Атанас Желязков Иванов]] (с. Стоилово, Малкотърновско) || || {{Готово}} |- || 13. [[Атанас Кърджиев|Атанас Стоянов Кърджиев]] (Лозенград) || || {{Готово}} |- || 14. [[Александър Спасов (революционер)|Александър Митев Спасов]] (Свети Николе) || || {{Готово}} |- || 15. [[Анастас Динков|Анастас Михайлов Динков]] (с. Сребрено, Леринско) || || {{Готово}} |- || 16. Атанас Стоицов Арменов (Берово) || малко ||{{Готово}} |- || 17. Атанас Желязков Митрев (с. Бръшлян, Малкотърновско) || малко ||{{Готово}} |- || 18. [[Алекса Костов|Алекса Божиков Костов]] (с. Ловча, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 19. [[Апостол Додев|Апостол Додев Урумов]] (с. Мирковци, Скопско) || || {{Готово}} |- || 20. [[Апостол Обедников|Апостол Георгиев Обедников]] (с. Мало Сърбци, Битолско) || || {{Готово}} |- || 21. [[Анастас Михайлов|Анастас Петков Михайлов]] (с. Карадере, Лозенградско) || ||{{Готово}} |- || 22. [[Ангел Рачов|Ангел Костадинов Рачов]] (Разлог) || || {{Готово}} |- || 23. [[Ангел Палев|Ангел Костов Палев]] (с. Ковачевица, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 24. [[Атанас Бучков (революционер)|Атанас Лазаров Бучков]] (с. Пътеле, Леринско) || || {{Готово}} |- || 25. [[Апостол Кълвачев|Апостол Николов Кълвачев]] (с. Делчево, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 26. [[Атанас Пецев|Атанас Пецев Георгиев]] (с. Съчево, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 27. [[Атанас Стоянчев|Атанас Димитров Стоянчев]] (с. Цигарево, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 28. Алекси Стаменов Минев (с. Врачеш, Ботевградско) || малко || {{Готово}} |- || 29. [[Ангел Темелков|Ангел Коцев Темелков]] (с. Съчево, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 30. [[Атанас Нивички|Атанас Цонев Нивичански]] (с. Нивичани, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 31. [[Атанас Ансаров|Атанас Котев Ансаров]] (с. Моноспитово, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 32. [[Ангел Божков|Ангел Иванов Божков]] (с. Скребатно, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 33. [[Атанас Герайков|Атанас Александров Герайков]] (с. Мосомища, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 34. [[Андон Пеев|Андон Янев Пеев]] (с. Търсие, Леринско) || || {{Готово}} |- || 35. [[Ангел Лафчиев|Ангел Димитров Лафчиев]] (с. Еникьой, Дедеагачко) || || {{Готово}} |- || 36. [[Атанас Ичов|Атанас Христов Николов]] (с. Извор, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 37. [[Андон Качарков|Андон Великов Качарков]] (с. Ореховец, Серско) || || {{Готово}} |- || 38. [[Атанас Попбуров|Атанас Алексов Попбуров]] (Берово) || || {{Готово}} |- || 39. [[Атанас Кешишев|Атанас Тодоров Кешишев]] (с. Коджатарла, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 40. [[Атанас Тодоров (Коево)|Атанас Тодоров Стойков]] (с. Коево, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 41. [[Атанас Кормидов|Атанас Хадживасилев Кормидов]] (с. Габрово, Ксантийско) || || {{Готово}} |- || 42. [[Атанас Велков|Атанас Велков Вълков]] (Бунар Хисар) || изгоряла || {{Готово}} |- || 43. [[Анастас Попов|Анастас Димитров Попов]] (с. Прекопана, Леринско) || || {{Готово}} |- || 44. Алекси Христов Македонски (с. Жужелци, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 45. Ангел Панов Шурков (Велес) || МОО || {{Готово}} |- || 46. Александър Стоянов Максимов (Щип) || МОО || {{Готово}} |- || 47. [[Андон Костовски|Андон Атанасов Костовски]] (Пехчево) || || {{Готово}} |- || 48. Атанас Коцев Велков (с. Павлешенци, Светиниколско) || МОО || {{Готово}} |- || 49. Андрей Георгиев Андреев (с. Кестрич, Варненско) || МОО || {{Готово}} |- || 50. Андон Тодоров Николов (с. Опила, Кратовско) || МОО || {{Готово}} |- || 51. Андо Стоянов Андреев (Велес) || МОО || {{Готово}} |- || 52. Атанас Стоянов Здравев (с. Бистрица, Велешко) || МОО || {{Готово}} |- || 53. [[Ангел Велчев (революционер)|Ангел Атанасов Велчев]] (с. Осиково, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 54. Ангеле Христов Георгиев (Дебър) || МОО || {{Готово}} |- || 55. Ангел Марков Мартинов (с. Лазарополе, Реканско) || МОО || {{Готово}} |- || 56. [[Бонча Пекова|Бонча Тодорова Пекова]] (с. Плевня, Драмско) || || {{Готово}} |- || 57. [[Борис Гигов|Борис Гигов Алексов Михайлов]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 58. [[Благой Тенекеджиев|Благой Атанасов Тенекеджиев]] (с. Бобища, Костурско) || || {{Готово}} |- || 59. [[Боне Китанов|Боне Атанасов Китанов]] (с. Колешино, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 60. Богдан Георгиев Негриев (с. Банища, Дебърско) || МОО || {{Готово}} |- || 61. [[Богдан Якимов|Богдан Якимов Ангелов]] (с. Гиновци, Паланечко) || || {{Готово}} |- || 62. [[Богдан Алексов|Богдан Петков Алексов]] (с. Ветуница, Паланечко) || || {{Готово}} |- || 63. Борис Иванов Дойранлиев (Гевгелия) || МОО || {{готово}} |- || 64. [[Вълчо Стефанов|Вълчо Стефанов Димитров]] (с. Коево, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 65. [[Вълчо Вълчев (Паспалово)|Вълчо Иванов Вълчев]] (с. Паспалево, Малкотърновско) || || {{Готово}} |- || 66. [[Васил Димитров (революционер)|Васил Димитров Попов]] (Солун) || || {{Готово}} |- || 67. [[Васил Манов (Горни Балван)|Васил Манов Петров]] (с. Горни Балван, Щипско) || || {{Готово}} |- || 68. [[Велко Блажов|Велко Цветанов Блажов]] (с. Драчево, Скопско) || || {{Готово}} |- || 69. [[Вълчо Каджабов|Вълчо Аврамов Каджабов]] (с. Полк. Серафимов, Смолянско) || || {{Готово}} |- || 70. [[Велко Цветков|Велко Стоянов Цветков]] (Бунар Хисар) || || {{Готово}} |- || 71. [[Вангел Кехайов|Вангел Атанасов Кехайов]] (с. Тумба, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 72. [[Велико Марков|Велико Стоянов Марков]] (с. Господарево, Бургаско) || || {{Готово}} |- || 73. [[Васил Рисковски|Васил Димов Рисковски]] (с. Косинец, Костурско) || || {{Готово}} |- || 74. [[Велин Костадинов|Велин Иванов Костадинов]] (с. Каменица, Царевоселско) || || {{Готово}} |- || 75. [[Васил Миов|Васил Димитров Миов]] (с. Умлена, Беровско) || || {{Готово}} |- || 76. [[Васил Влахов (Муртино)|Васил Донев Влахов]] (с. Муртино, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 77. [[Васил Бетин|Васил Тренов Бетин]] (Берово) || || {{Готово}} |- || 78. [[Васил Милчов|Васил Милчов Лазаров]] (с. Чифлик, Пехчевско) || || {{Готово}} |- || 79. [[Мильо Узунов|Милю Райков Узунов]] (с. Чаглаик, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 80. [[Вангел Апостолов|Вангел Апостолов Стоянов]] (с. Дулица, Царевоселско) || || {{Готово}} |- || 81. Васил поп Донев (с. Съчево, Струмичко) || МОО || {{Готово}} |- || 82. Васил Христов Въргов (с. Моноспитово, Струмичко) || МОО || {{Готово}} |- || 83. Величко Младенов Иванов (с. Търновац, Кратовско) || МОО || {{Готово}} |- || 84. Васил Николов Хамаков (с. Райково, Смолянско) || МОО || {{Готово}} |- || 85. Владимир Панев Наумов (Свети Николе) || МОО || {{Готово}} |- || 86. Васил Атанасов Иванов (Дебър) || МОО || {{Готово}} |- || 87. [[Георги Казаков|Георги Димитров Казаков]] (Бунар Хисар) || || {{Готово}} |- || 88. [[Георги Антонов (революционер)|Георги Костов Антонов]] (с. Куманичево, Костурско) || || {{Готово}} |- || 89. [[Георги Киряков|Георги Мавров Киряков]] (с. Маджура, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 90. [[Георги Георгиев (Едига)|Георги Илиев Георгиев]] (с. Едига, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 91. [[Гаврил Аврамов|Гаврил Василиев Аврамов]] (с. Ратево, Беровско) || || {{Готово}} |- || 92. [[Гаврил Ралупов|Гаврил Георгиев Ралупов]] (Берово) || || {{Готово}} |- || 93. [[Георги Сланчев|Георги К. Сланчев]] (с. Годлево, Разложко) || || {{Готово}} |- || 94. [[Георги Наков (Междурек)|Георги Наков Георгиев]] (с. Междурек, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 95. [[Георги Копанаров|Георги Исидоров Копанаров]] (Разлог) || || {{Готово}} |- || 96. [[Георги Вълев|Георги Димов Вълев]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 97. [[Георги Дукоолу|Георги Костадинов Дукоолу]] (с. Стоилово, Малкотърновско) || || {{Готово}} |- || 98. [[Георги Пейчев (революционер)|Георги Тодоров Пейчев]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 99. Георги Христов Переликов (неизв.) || изгоряла || {{Готово}} |- || 100. [[Георги Петрушев|Георги Петрушев Кочев]] (Пехчево) || || {{Готово}} |- || 101. [[Георги Денизов|Георги Костов Денизов]] (с. Осиково, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 102. [[Георги Божинов (Колешино)|Георги Божинов Трайков]] (с. Колешино, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 103. [[Георги Каракашев (революционер)|Георги Иванов Каракашев]] (с. Умлена, Беровско) || || {{Готово}} |- || 104. [[Георги Миленков|Георги Миленков Ников]] (с. Киселица, Царевоселско) || || {{Готово}} |- || 105. [[Глигор Петров|Глигор Янчев Петров]] (с. Василево, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 106. [[Георги Траянов|Георги Траянов Витанов]] (с. Илиово, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 107. [[Георги Янчев Михалчев]] (Лозенград) || || {{Готово}} |- || 108. [[Григор Янков|Григор Янков Попов]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 109. [[Гьошо Нацев|Гйошо Андов Нацев]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 110. [[Георги Гарев|Георги Андреев Гарев]] (Башино село, Велес) || || {{Готово}} |- || 111. [[Георги Месов|Георги Андреев Месов - Бирбучука]] (с. Старчища, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 112. [[Георги Градинаров|Георги Петров Градинаров]] (с. Любенова махала) || || {{Готово}} |- || 113. [[Градю Градев|Градю Николов Градев]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 114. [[Георги Арнаудов (революционер)|Георги Филипов Арнаудов]] (с. Търлис, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 115. [[Георги Шиперков|Георги Иванов Шиперков]] (с. Дъмбени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 116. [[Георги Белчев|Георги Паряско Белчев]] (Разлог) || || {{Готово}} |- || 117. [[Григор Попстанков|Григор Димитров Станков]] (Енидже Вардар) || || {{Готово}} |- || 118. [[Георги Горганов|Георги Петров Горганов]] (с. Бобища, Костурско) || || {{Готово}} |- || 119. [[Георги Попниколов]] (с. Карахадър, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 120. [[Георги Тодоров Атанасов]] (с. Яна, Лоенградско) || || {{Готово}} |- || 121. [[Георги Атанасов (Барбарево)|Георги Атанасов Янков]] (с. Барбарево, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 122. [[Георги Щуров|Георги Стаматов Щуров]] (с. Стоилово, Малкотърновско) || || {{Готово}} |- || 123. [[Георги Борунсузов|Георги Николов Борунсузов]] (с. Ловча, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 124. [[Георги Иванов (Бадилен)|Георги Иванов Стоянов]] (с. Бадилен, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 125. [[Георги Митушев|Георги Митушев Кръстев]] (с. Куклиш, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 126. [[Георги Войников|Георги Атанасов Войников]] (с. Урумбеглий, Бунархисарско) || || {{Готово}} |- || 127. [[Георги Костурков|Георги Радев Костурков]] (Панагюрище) || || {{Готово}} |- || 128. [[Георги Нусторов|Георги Ерсенов Нусторов]] (Разлог) || || {{Готово}} |- || 129. [[Георги Гюрнев|Георги Стоилов Гюрнев]] (с. Балдево, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 130. [[Георги Станишев (революционер)|Георги Атанасов Станишев]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 131. [[Глигор Кьосев|Глигор Ангелов Кьосев]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 132. [[Георги Морьов|Георги Николов Мариов]] (Бунар Хисар) || || {{Готово}} |- || 133. [[Георги Стефанов (революционер)|Георги Стефанов Мазнев]] (с. Стоилово, Малкотърновско) || изгубени документи || {{Готово}} |- || 134. Георги Ефремов Стоилков (с. Зърновци, Кочанско) || МОО || {{Готово}} |- || 135. Георги Попов Василев (с. Връбник, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 136. Георги Илиев Пиронков (с. Делчево, Неврокопско) || МОО || {{Готово}} |- || 137. Георги Монев Васев (с. Марчино, Кратовско) || МОО || {{Готово}} |- || 138. Григор Кузов Цопов (с. Куманичево, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 139. Георги Стоянов Хорозов (с. Ковачевица, Неврокопско) || МОО || {{Готово}} |- || 140. Георги Андонов Баджов (с. Лобаница, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 141. Гоно Трайков Алексов (с. Стояково, Гевгелийско) || МОО || {{Готово}} |- || 142. Георги Павлов Генев (Белица, Разложко) || МОО || {{Готово}} |- || 143. Григор Николов Крайничанец (с. Крайници, Велешко) || МОО || {{Готово}} |- || 144. Георги Иванов Вълчинов (с. Ливадища, Неврокопско) || МОО || {{Готово}} |- || 145. Григор Трифонов Гоцев (с. Зърновци, Кочанско) || МОО || {{Готово}} |- || 146. Георги Станев Кондолов (с. Велика, Лозенградско) || МОО || {{Готово}} |- || 147. Георги Петрушев Турсунов (Кукуш) || МОО || {{Готово}} |- || 148. [[Георги Трифонов (революционер)|Георги Трифонов Куртев]] (Свиленград) || || {{Готово}} |- || 149. Георги Стефанов Шилев (Белица, Разложко) || МОО || {{Готово}} |- || 150. Георги Стоянов Кирков (с. Ериклери, Лозенградско) || МОО || {{Готово}} |- || 151. Георги Иванов Пехливанов (с. Яна, Лозенградско) || МОО || {{Готово}} |- || 152. [[Димитър Андонов Попов]] (с. Междурек, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 153. [[Данаил Сивриев|Данаил К. Сивриев]] (с. Скребатно, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 154. [[Дионис Танчуров|Дионис Христов Танчуров]] (с. Грубовци, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 155. [[Дойчин Захов|Дойчин Филимонов Захов]] (Разлог) || || {{Готово}} |- || 156. [[Димитър Сребров|Димитър Илиев Сребров]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 157. [[Димитър Мунев|Димитър Маринов Мунев]] (с. Волак, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 158. [[Дионис Капитанов|Дионис Христов Капитанов]] (Енидже Вардар) || || {{Готово}} |- || 159. [[Досе Копанаров|Досе Христов Копанаров]] (Разлог) || || {{Готово}} |- || 160. [[Димитър Дражев (революционер)|Димитър Киров Дражев]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 161. [[Димитър Урдов|Димитър Иванов Урдов]] (с. Кономлади, Костурско) || || {{Готово}} |- || 162. [[Деспод Стоилов|Деспод Митрев Стоилов]] (с. Каменица, Царевоселско) || || {{Готово}} |- || 163. [[Димитър Тютюнджиев|Димитър Георгиев Тютюнджиев]] (Лозенград) || || {{Готово}} |- || 164. [[Димчо Праматарски|Димчо Апостолов Праматарски]] (с. Скребатно, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 165. [[Димитър Пържанов|Димитър Милев Пържанов]] (с. Кремен, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 166. [[Димитър Хвалев|Димитър Христов Хвалев]] (с. Делчево, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 167. [[Димитър Манасиев|Димитър Попниколов Манасиев]] (с. Крайници, Велешко) || || {{Готово}} |- || 168. [[Димитър Агов|Димитър Стоянов Агов]] (с. Горно Броди, Серско) || || {{Готово}} |- || 169. [[Димо Шишков|Димо Стоянов Шишков]] (с. Мирковци, Скопско) || || {{Готово}} |- || 170. [[Дико Костиев|Дико Георгиев Костиев]] (с. Маджура, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 171. [[Дончо Живадинов|Донче Хаджисанков Живадинов]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 172. [[Димитър Камчев|Димитър Камчев Димитров]] (с. Горгопик, Боймия) || || {{Готово}} |- || 173. [[Димитър Пътеков|Димитър Киров Пътеков]] (с. Маджура, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 174. [[Димитър Чостов|Димитър Василев Чостов]] (с. Загоричани, Костурско) || || {{Готово}} |- || 175. [[Дико Милев|Дико Петков Милев]] (с. Сарпачовица, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 176. Димо Г. Папазов (с. Стоилово, Малкотърновско) || изгоряла || {{Готово}} |- || 177. [[Диме Пърличков|Диме Иванов Пърличков]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 178. [[Димитър Айгъров|Димитър Андонов Айгъров]] (с. Дамян, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 179. Димо Стоянов Бараков (с. Стоилово, Малкотърновско) || изгоряла || {{Готово}} |- || 180. [[Димитър Тръпков (Горно Върбени)|Димитър Стефанов Тръпков]] (с. Екши Су, Леринско) || || {{Готово}} |- || 181. [[Димитър Великов (Ловча)|Димитър Иванов Великов]] (с. Ловча, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 182. [[Дино Япаджиев|Дино Христов Япаджиев]] (Гумендже) || || {{Готово}} |- || 183. [[Димитър Трайков (революционер)|Димитър Лазаров Трайков]] (с. Дреновени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 184. [[Димитър Кехайов|Димитър Райков Кехайов]] (с. Пенека, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 185. [[Димитър Каракочлиев|Димитър Стоянов Каракочлиев]] (с. Каракоч, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 186. [[Димитър Щерев (революционер)|Димитър Щерев Василев]] (с. Хрупища, Костурско) || || {{Готово}} |- || 187. [[Димитър Караилиев|Димитър Атанасов Караилиев]] (с. Кавакли, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 188. [[Добри Шивачев|Добри Костадинов Шивачев]] (с. Кавакли, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 189. Димитър Аризанов Иванов (с. Конарене, Струмичко) || || |- || 190. Димитър Костадинов Русинов (Бунар Хисар) || || |- || 191. [[Димитър Ташев|Димитър Ташев Стоянов]] (с. Колибите, Бунархисарско) || || {{Готово}} |- || 192. [[Димо Андонов|Димо Христов Андонов]] (с Сърбци, Битолско) || || {{Готово}} |- || 193. Дико Градев Павлов (с. Керациново, Малкотърновско) || || |- || 194. [[Димитър Янушев|Димитър Николов Янушев]] (с. Войници, Велешко) || || {{Готово}} |- || 195. Димитър Христов Карагеоргиев (с. Пирок, Лозенградско) || || |- || 196. Димитър Ефтимов Златаров (Малко Търново) || || |- || 197. Дражо Киров Дражев (Малко Търново) || || |- || 198. Димитър Ст. Граматиков ( с. Коево, Лозенградско) || || |- || 199. [[Димитър Кьосев (революционер)|Димитър Яков Кьосев]] (с. Загоричани, Костурско) || || {{Готово}} |- || 200. [[Дионис Даулов|Дионис Георгиев Даулов]] (с, Петгъс, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 201. [[Димитър Муртов|Димитър Атанасов Муртов]] (Енидже Вардар) || || {{Готово}} |- || 202. [[Димитър Попдимитров|Димитър Наумов Попдимитров]] (с. Загоричани, Костурско) || || {{Готово}} |- || 203. Димитър Танев Ковачев (неизв.) || || |- || 204. [[Дионис Ефремов|Диванис Ефремов Алексов]] (с. Горни Балван, Щипско) || || |- || 205. [[Димитър Семерджиев|Димитър Стоев Семерджиев]] (с. Междурек, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 206. Димитър Христов Жегов (Разлог) || || |- || 207. Димитър Драгомиров Димитров (Аполд, Трансилвания) || МОО || {{Готово}} |- || 208. Димитър Иванов Ангелов (с. Торфа, Чаталджанско) || || |- || 209. Дамян Николов Бисерко (с. Войници, Велешко) || МОО || |- || 210. Димитър Желязков Тропчев (Лозенград) || || |- || 211. Димитър Пандев Тилев (с. Колешино, Струмичко) || МОО || {{Готово}} |- || 212. Димче Филипов Цветанов (с. Горно Еловци, Гостиварско) || МОО || {{Готово}} |- || 213. Димко Коцев Бойков (с. Курия, Тиквешко) || МОО || {{Готово}} |- || 214. Дечо Димев Карамаколев (с. Карлуково, Ахчелебийско) || || |- || 215. Пано Иванов Кръстев (с. Мартулци, Велешко) || || |- || 216. Димитър Манев (Свети Николе) || || |- || 217. Димитър Стоянов Димитров (с. Коево, Лозенградско) || || |- || 218. Доне Митев Йовев (с. Нежилово, Кратовско) || || |- || 219. Димитър Тодоров Гаджалов (с. Карлуково, Ахчелебийско) || || |- || 220. Димитър Георгиев Гроздев (с. Осиково, Неврокопско) || || |- || 221. Димитър Дичов Тръпков (с. Росоки, Реканско) || || |- || 222. Дане Кръстев Понев (с. Кучичино, Кочанско) || || |- || 223. Даниел Василев Алексов (с. Опила, Кратовско) || || |- || 224. Димитър Нацев Лилев (с. Пътеле, Леринско) || МОО || |- || 225. Димо Павлов Стоянов (с. Чанакча, Чаталджанско) || || |- || 226. Димо Пеев Гагов (Малко Търново) || || |- || 227. Дамян Стефанов Блажев (с. Гари, Реканско) || || |- || 228. Димитър Георгиев Йосифов (с. Простране, Битолско) || || |- || 229. [[Ефтим Георгиев|Ефтим Миленков Георгиев]] (с. Костин дол, Царевоселско) || || {{Готово}} |- || 230. Ефтим Васев Кусов (с. Подареш, Радовишко) || || |- || 231. [[Ефтим Жеков|Ефтим Жеков Атанасов]] (с. Карадере, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 232. Ецо Михайлов Димитров (Тетово) || || |- || 233. Ефтим Минов Бецековски (с. Росоки, Реканско) || || |- || 234. Желязко Димитров Хайтов (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 235. Желязко Ст. Зидаров (Малко Търново) || || |- || 236. [[Зоица Александрова|Зоица Александрова Иванова]] (Радовиш) || || {{Готово}} |- || 237. [[Зафир Джумайлиев|Зафир Манолов Джумайлиев]] (Разлог) || || {{Готово}} |- || 238. [[Илия Бачев|Илия Коцев Бачев]] (с. Попчево, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 239. Иван Лазев Рачев (Разлог) || || |- || 240. Иван Петров Парапунов (Разлог) || || |- || 241. Иван Тасев Цуцуманов (Разлог) || || |- || 242. [[Иван Цеков (революционер)|Иван Цеков Иванов]] (с. Бигла, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 243. [[Иван Христов (Ветрен)|Иван Христов Иванов]] (с. Ветрен, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 244. [[Иван Гулев (Сопот)|Иван Атанасов Гулев]] (с. Сопот, Велешко) || || {{Готово}} |- || 245. [[Иван Левенов|Иван Андонов Левенов]] (с. Каракьой, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 246. [[Илия Самарджиев|Илия Самарджиев Илюшка]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 247. Иван Попдимитров (неизв.) || МОО || {{Готово}} |- || 248. [[Илия Костов (революционер)|Илия Трайков Костов]] (с. Куклиш, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 249. Илия Христов Янев (Лозенград) || || |- || 250. [[Иван Митев (революционер)|Иван Митев Апостолов]] (с. Танатарци, Щипско) || || {{Готово}} |- || 251. Иван Николов Мариов (Бунар Хисар || || |- || 252. [[Иван Кантарджиев|Иван Манчев Кантарджиев]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 253. [[Игнат Цоклев|Игнат Димитров Цоклев]] (с. Огняново, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 254. [[Иван Божинов (Горно Върбени)|Иван Илиев Божинов]] (с. Екши Су, Леринско) || || {{Готово}} |- || 255. [[Иван Гилев|Иван Аргиров Гилев]] (с. Вишени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 256. [[Иван Русинов|Иван Христов Русинов]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 257. [[Иван Николов (ВМОРО)|Иван Николов Иванов]] (с. Карадере, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 258. [[Илия Стоев|Илия Драганов Стоев]] (с. Карадере, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 259. Йорде Янев Стоилков (с. Долани, Щипско) || || |- || 260. [[Иван Ковачев (революционер)|Иван Георгиев Ковачев]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 261. [[Йордан Андонов|Йордан Ацков Андонов]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 262. [[Иван Абаджиев (революционер)|Иван Георгиев Абаджиев]] (с. Плевня, Драмско) || || {{Готово}} |- || 263. Илия Хадживасилев Стоянов (Радовиш) || || |- || 264. Йордан Паунов Пешов (с. Припечани, Кочанско) || || |- || 265. Иван Димов Кенчев (Гумендже) || || |- || 267. Иван Иванов Найдов (с. Войници, Велешко) || || |- || 268. [[Иван Грозданов|Иван Ацков Грозданов]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 269. [[Иван Джинов|Иван Петров Джинов]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 270. [[Иван Несторов (революционер)|Иван Лазаров Несторов]] (с. Връбник, Костурско) || || {{Готово}} |- || 271. [[Илия Манов|Илия Тръндов Манов]] (с. Връбник, Костурско) || || {{Готово}} |- || 272. [[Илия Онбашиев|Илия Стоянов Онбашиев]] (с. Балдево, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 273. [[Иван Петелов|Иван Георгиев Петелов]] (с. Драгостин, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 274. [[Иван Кривокапов|Иван Василев Кривокапов]] (с. Делчево, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 275. [[Илия Младенов|Илия Иванов Младенов]] (с. Скребатно, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 276. [[Иван Вергов|Иван Христов Вергов]] (с. Бобища, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 277. Илия Илиев Попов Стоев (Пазарджик || || |- || 278. [[Илия Пеев|Илия Цветков Пеев]] (с. Дреновени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 279. Иван Костадинов Ключков (с. Ловча, Неврокопско) || МОО || {{Готово}} |- || 280. Иван Тасков Трайков (с. Дреново, Велешко) || МОО || {{Готово}} |- || 281. Иван Стоянов Костов (с. Чанакча, Чаталджанско) || || |- || 282. Иван Нефов Милев (Гостивар) || || |- || 283. Иван Тасев Яков (с. Дебрево, Кратовско) || || |- || 284. Иван Трайчев Янев (Свети Николе) || || |- || 285. Иван Христов Пешев (с. Нежилово, Кратовско) || || |- || 286. Иван Костадинов Кърджиев (с. Баница, Серско) || || |- || 287. Иван Блажев Георгиев (Скопие) || || |- || 288. [[Иван Калайджиев|Иван Георгиев Калайджиев]] (с. Чокманово, Смолянско) || || {{Готово}} |- || 289. Иван Михайлов Баев (с. Непрощено, Тетовско) || || |- || 290. Иван Димов Митев (с. Сушица, Скопско) || || |- || 291. Иван Ананиев Рашков (Якоруда) || || |- || 292. Иван Арсов Малечков (с. Долно Трогерци, Щипско) || || |- || 293. Йордан Санев Трайчев (Щип) || || |- || 294. Йордан Иванов Бошков (с. Долни Стубел, Злетовско) || МОО || {{Готово}} |- || 295. Йордан Соколов (Неготино) || МОО || {{Готово}} |- || 296. [[Илия Шонев|Илия Атанасов Шонев]] (с. Смърдеш, Костурско) || || {{Готово}} |- || 297. Илия Игнатов Петров (с. Битуше, Реканско) || || |- || 298. Илия Колев Трайков (с. Гърчище, Валандовско) || || |- || 299. Илия Панев Апостолов (Свети Николе) || || |- || 300. Илия Василев Мицов (с. Петършино, Кратовско) || || |- || 301. Илия Стойчев Михайлов (с. Славейно, Смолянско) || || |- || 302. Илия П. Тотин (с. Обидим, Неврокопско) || || |- || 303. Йордан Лазов Пърчев (с. Уланци, Велешко) || || |- || 304. Илия Атанасов Спахиев (с. Каракьой, Неврокопско) || || |- || 305. Игнат Стоянов Христов (с. Опила, Кратовско) || || |- || 306. [[Игнат Трайков|Игнат Трайков Петков]] (с. Горно Кратово, Кратовско) || || {{Готово}} |- || 307. [[Киро Киров (революционер)|Киро Димитров Киров]] (с. Загоричани, Костурско) || || {{Готово}} |- || 308. [[Костадин Масталарков|Костадин Христов Масталарков]] (с. Бозец, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 309. Костадин Станчев Дараданов (Бунар Хисар) || || |- || 310. [[Кольо Донев|Кольо Коцев Донев]] (с. Куклиш, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 311. [[Кръсто Капурдов|Кръсто Дамов Капурдов]] (с. Смърдеш, Костурско) || || {{Готово}} |- || 312. [[Коста Иванов (Баница)|Коста Янев Иванов]] (с. Баница, Леринско) || || {{Готово}} |- || 313. Костадин Георгиев Петков (с. Пирок, Лозенградско) || || |- || 314. Киро Вълков Топалчев (неизв.) || || |- || 315. [[Коста Цветков|Коста Стамов Цветков]] (с. Тресонче, Реканско) || || {{Готово}} |- || 316. Коста Христов Костов (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 317. [[Кръсто Караскаков|Кръсто Христов Караскаков]] (с. Въмбел, Костурско) || || {{Готово}} |- || 318. Костадин Стоянов Чиликов (с. Пирок, Лозенградско) || || |- || 319. [[Костадин Бицин|Костадин Ив. Бицин]] (Разлог) || || {{Готово}} |- || 320. [[Костадин Жегов|Костадин Георгиев Жегов]] (Разлог) || || {{Готово}} |- || 321. Коце Андонов Стевчев (с. Габревци, Радовишко) || || |- || 322. [[Кръстьо Узунов|Кръстю Андонов Узунов]] (с. Гюпчево, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 323. [[Константин Кехайов (Бунархисар)|Константин Димитров Кехайов]] (Бунар Хисар) || || {{Готово}} |- || 324. [[Коста Киров|Коста Симов Киров]] (с. Загоричани, Костурско) || || {{Готово}} |- || 325. [[Никола Лефтеров|Никола Лефтеров Павлов]] (с. Калиманци, Варненско) || || {{Готово}} |- || 326. Костадин Николов Кривокапов (с. Делчево, Неврокопско) || || |- || 327. [[Кесар Сърдилиев|Кесар Раев Сърдилиев]] (Балчик) || || {{Готово}} |- || 328. [[Коста Шкоклев|Коста Наум Шкоклев]] (с. Смърдеш, Костурско) || || {{Готово}} |- || 329. Калуди Ст. Станков (с. Коево, Лозенградско) || || |- || 330. Костадин Христов Танев (с. Ореховец, Велешко) || || |- || 331. Коста Стефков Манев (Струмица) || || |- || 332. Коце Кръстев Сиин (с. Костурино, Струмичко) || || |- || 333. Киро Рафайлов Георгиев (с. Лазарополе, Реканско) || МОО || |- || 334. Коста Димитров Апостолов (Бунар Хисар) || || |- || 335. Киряк Анестев Киряков (с. Каваклия, Лозенградско) || || |- || 336. Коста Костов Памуков (с. Бабадаг, Тулченско) || || |- || 337. Костадин Христов Грудов (с. Карахадър, Лозенградско) || || |- || 338. Ламбро Манолов Кобуров (с. Апоскеп, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 339. Лазар Мишов Георгиев (с. Горно Оризари, Кочанско) || || |- || 340. [[Леонид Кисериев|Леонид Георгиев Кисериев]] (с. Апоскеп, Костурско) || || {{Готово}} |- || 341. [[Лазар Кенков|Лазар Димитров Кенков]] (с. Косинец, Костурско) || || {{Готово}} |- || 342. [[Лазар Мицов|Лазар Стоянов Мицов]] (с. Смърдеш, Костурско) || || {{Готово}} |- || 343. [[Леонид Бачев|Леонди Бачев Попов]] (с. Загоричани, Костурско) || || {{Готово}} |- || 344. [[Ламбро Караджов|Ламбро Иванов Караджов]] (с. Дъмбени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 345. [[Лазар Вантов|Лазар Христов Вантов]] (Гевгелия) || || {{Готово}} |- || 346. [[Ламбо Мургов|Ламбо Ил. Муртов]] (с. Велгощи, Охридско) || || {{Готово}} |- || 347. Лазар Георгиев Свинаров (с. Делчево, Неврокопско) || || |- || 348. [[Мария Хубчева|Мария Момчилова Стайкова Хубчева]] (с. Аламидере, Ахчелеб.) || || {{Готово}} |- || 349. [[Марин Чолаков|Марин Добрев Чолаков]] (с. Градинарово, Провадийско) || || {{Готово}} |- || 350. [[Манол Алаинов|Манол Киряков Алаинов]] (с. Българска блаца, Костурско) || || {{Готово}} |- || 351. Моне Божков Вратевски (Щип) || || |- || 352. Марко Стоев Младенов (с. Скребатно, Неврокопско) || || |- || 353. Мане Атанасов Мишев (Радовиш) || || |- || 354. Милан Донев Гоцев (с. Сърчиево, Щипско) || || |- || 355. Мавер Димитров Гевешеков (Малко Търново) || || |- || 356. [[Милан Миленков|Милан Миленков Ангелов]] (с. Сопот, Светиниколско) || || {{Готово}} |- || 357. [[Илия Лилинков|Анастасия Панева Лилинкова]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 358. [[Стоян Лазаров (Инево)|Ангя Стоянова Лазарова]] (с. Инево, Радовишко) || || {{Готово}} |- || 359. [[Никола Тагаров|Алекса Спасев Тагарев]] (с. Смоймирово, Малешевско) || || {{Готово}} |- || 360. [[Тодор Янев|Анастасия Тодорова Янева]] (Бунар Хисар) || || {{Готово}} |- || 361. [[Васил Максимов|Божана Василева Георгиева]] (с. Прекопана, Леринско) || || {{Готово}} |- || 362. Божана Пецева Димова (Скопие) || || |- || 363. Велика Христова Костадинова (с. Люботен, Щипско) || || |- || 364. Вангя Стефанова Кръстева (с. Панталей, Кочанско) || || |- || 365. [[Иван Канев|Василка Иванова Канева]] (с. Косинец, Костурско) || || {{Готово}} |- || 366. Вангелия Димитрова Стойчева (с. Негрево, Беровско) || || |- || 367. Варвара Иванова Църцарова (с. Белица, Разложко) || || |- || 368. [[Йоаким Граматиков|Василка Ив. Граматикова]] (с. Черешово, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 369. [[Атанас Киряков (революционер)|Велика Атанасова Кирякова]] (с. Долно Броди, Серско) || || {{Готово}} |- || 370. [[Христо Манолов (Бобища)|Гина Христова Манолова]] (с. Бобища, Костурско) || || {{Готово}} |- || 371. [[Любен Станчев (революционер)|Ганка Любен Станчева]] (Варна) || || {{Готово}} |- || 372. Димитра Николова Ив. Яръмдудакова (Лозенград) || || |- || 373. [[Тано Янов|Доста Танова Янова]] (с. Мутулово, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 374. Дона Петкова Еменджиева (с. Пенека, Визинско) || || |- || 375. Добра Георгева Тодорова (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 376. Доне Деянов Гацов (с. Таринци, Щипско) || малко || {{Готово}} |- || 377. [[Атанас Лекаров|Дона Атанасова Лекарова]] (с. Смърдеш, Костурско) || || {{Готово}} |- || 378. Дафина Тодорова Георгиева (Малко Търново) || || |- || 379. [[Христо Ефремов|Ефка Христова Ефремова]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 380. Ерина Михалева Ганчева (Малко Търново) || || |- || 381. [[Георги Казанлиев|Еленка Георгиева Казанлиева]] (с. Шльопинци, Гевгелийско) || || |- || 382. Елена Иванова Трайчова (с. Прибачево, Кочанско) || || |- || 383. Елена Илиева Пърличева (Дойран) || || |- || 384. [[Христо Капитанов (революционер)|Екатерина Христова Капитанова]] (с. Нестрам, Костурско) || || {{готово}} |- || 385. Евгения Миланова Веселинова (Кратово) || || |- || 386. Еленка Стоянова Гърнева (с. Балдево, Неврокопско) || || |- || 387. [[Димитър Домазетов (ВМРО)|Еленка Христова Домазетова]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 388. [[Стоил Давидов|Еленка Петрова Давидова]] (Кратово) || || {{Готово}} |- || 389. [[Христо Репавцов|Елена Христова Репавцова]] (с. Смърдеш, Костурско) || ||{{Готово}} |- || 390. [[Андон Попщерев|Елена Антонова Попщерева]] (с. Дъмбени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 391. [[Никола Апчев|Елена Попниколова Петрова]] (с. Дебрец, Кайлярско) || || {{Готово}} |- || 392. Ефка Трайкова Манева (Щип) || || |- || 393. Жека Маркова Димова (Преслав) || малко || {{Готово}} |- || 394. Злата Янева Тодорова (с. Урумбеглий, Лозенградско) || || |- || 395. [[Михаил Наутлиев|Йордана Трайчева Наутлиева]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 396. [[Иван Стамболиев (Негрево)|Йордана Атанасова Стамболиева]] (с. Негрево, Беровско) || || {{Готово}} |- || 397. [[Атанас Кулджиев|Кера Атанасова Н. Кулджиева]] (с. Манастир, Гюмурджинско) || || |- || 398. [[Станю Едрев|Кера Станева Петкова]] (с. Карадере, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 399. [[Йосиф Даскалов|Катинка Йосифова Даскалова]] (Кратово) || || {{Готово}} |- || 400. [[Петко Здребечков|Комна Петкова Здребечкова]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 401. [[Иван Анастасов (Лобаница)|Кръстина Ив. Анастасова Ингеловска]] (с. Косинец, Костурско) || || {{Готово}} |- || 402. [[Лазо Лазов|Кица Лазова Лазова]] (Лозенград) || || {{Готово}} |- || 403. Катерина Славкова Бояджиева (с. Горняни, Неврокопско) || || |- || 404. [[Петър Христов (Горно Върбени)|Кръстана Петрова Христова]] (с. Рамна, Битолско) || || {{Готово}} |- || 405. [[Пандил Шишков|Кица Пандилова Шишкова]] (с. Екши Су, Леринско) || || {{Готово}} |- || 406. [[Петко Воденичаров|Лола Петкова Димова]] (с. Стоилово, Малкотърновско) || || {{Готово}} |- || 407. [[Васил Поптомов|Мария Василева Поптомова]] (Белица, Разложко) || || {{Готово}} |- || 408. [[Атанас Курандов|Мария Атанасова Курандова]] (с. Владимирово, Малешевско) || || |- || 409. [[Янко Стойчев|Куда Янкова Тодорова]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 410. Атанас Найденов Юрданов (с. Оздолени, Охридско) || МОО || {{Готово}} |- || 411. [[Ангел Попов (революционер)|Ангел Янев Попов]] (с. Златия, Добричко) || || {{Готово}} |- || 412. Васил Шанев Тотев (Крива Паланка) || МОО || {{Готово}} |- || 413. [[Васил Велинов|Васил Велинов Златев]] (с. Цера, Царевоселско) || || {{Готово}} |- || 414. Васил Кръстев Топузов (с. Куманич, Неврокопско) || МОО || {{Готово}} |- || 415. Велю Лазаров Георгиев (с. Кочище, Дебърско) || МОО || {{Готово}} |- || 416. Георги Мицев Георгиев (с. Гърбашел, Кукушко) || МОО || {{Готово}} |- || 417. [[Георги Димитров (кмет на Добрич)|Георги Димитров Симеонов]] (Добрич) || || {{Готово}} |- || 418. Диме Тодоров Мазнев (Велес) || МОО || {{Готово}} |- || 419. Илия Костадинов Бенев (с. Старчища, Неврокопско) || МОО || {{Готово}} |- || 420. Иван Мицев Ицин Янев (с. Морарци, Кукушко) || МОО || {{Готово}} |- || 421. Илия Киров Шуптов (с. Загоричани, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 422. Илия Костадинов Комитов (с. Делчево, Неврокопско) || МОО || {{Готово}} |- || 423. Йордан Петков Милев (с. Люботен, Скопско) || МОО || {{Готово}} |- || 424. Иван Стоянов Милев (с. Хисарлък, Неврокопско) || || |- || 425. Илия Ангелов Кирчев (с. Търлис, Неврокопско) || || |- || 426. Илия Георгиев Работов (с. Търлис, Неврокопско) || || |- || 427. Илия Велков Котев (с. Водоча, Струмичко) || || |- || 428. Илия Спасов Панов (с. Моноспитово, Струмичко) || || |- || 429. Иван Христов Димитров (Воден) || || |- || 430. Илия Иванов Ацев (с. Стари град, Велешко) || || |- || 431. [[Кузо Димитров|Кузман Димитров Аргиров]] (с. Маняк, Костурско) || || {{Готово}} |- || 432. [[Коста Каравеликов|Коста Димитров Каравеликов]] (с. Долно Броди, Серско) || || {{Готово}} |- || 433. [[Никола Серафимов|Коле Серафимов Стоянов]] (с. Куково, Светиниколско) || || {{Готово}} |- || 434. [[Коста Тошев|Коста Димитров Тошев]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 435. [[Костадин Николов Копанаров]] (Разлог) || || {{Готово}} |- || 436. [[Коце Димов|Коце Димов Николов]] (с. Конче, Радовишко) || || {{Готово}} |- || 437. Костадин Димитров Хаджиев (с. Куманич, Неврокопско) || || |- || 438. Иван Ангелов Нешев (Велес) || || |- || 439. Костадин Ангелов Цирков (с. Калапот, Драмско) || || |- || 440. Кръсто Маринов Чилингиров (с. Ливадище, Неврокопско) || || |- || 441. Калчо Стоянов Калчев (Лозенград) || || |- || 442. Коце Атанасов Георгиев (с. Емирица, Кратовско) || || |- || 443. Коста Андонов Огнянов Панчовски (неизв.) || || |- || 444. Кирил Лазаров Георгиев Бачевски (с. Кочище, Дебърско) || МОО || {{Готово}} |- || 445. Коста Цветков Вълков (с. Долен, Неврокопско) || || |- || 446. Кузман Щерьов Симонов (с. Тресонче, Реканско) || || |- || 447. Костадин Стоянов Петров (Кратово) || || |- || 448. Коста Янакиев Козаров (с. Куманичево, Костурско) || || {{Готово}} |- || 449. Кузман Силков Стоянов (с. Граждане, Дебърско) || || |- || 450. [[Лазар Шулев|Лазар Димев Шулев]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 451. Лазар Николов Пешев (Велес) || || |- || 452. Лазар Грозданов Алексиев (с. Свинище, Кичевско) || || |- || 453. Ламби Петков Найденов (с. Търново, Узункюприйско) || || |- || 454. Марин Георгиев Петков (с. Паспалово, Бунархисарско) || || |- || 455. [[Марко Касабов|Марко Христов Касабов]] (с. Конуй, Кайлярско) || || {{Готово}} |- || 456. [[Мария Костовска|Мария Атанасова Костовска]] (Пехчево) || || {{Готово}} |- || 457. [[Милан Тренчев|Милан Левков Тренчев]] (с. Чишиновци, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 458. [[Мильо Попризов|Мильо Божинов Попризов]] (с. Колешино, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 459. [[Милчо Дървошанов|Милчо Коцев Дървошанов]] (с. Куклиш, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 460. [[Мите Витанов|Мите Георгиев Витанов]] (с. Селник, Царевоселско) || || {{Готово}} |- || 461. Манол Христов Чилов (с. Аламидире, Ахчелебийско) || МОО || {{Готово}} |- || 462. Михаил Стоянов Георгиев (с. Курудере, Лозенградско) || МОО || {{Готово}} |- || 463. [[Димитър Ботков|Минко Стоянов Ботков]] (Разлог) || || {{Готово}} |- || 464. Милан Коцев Джуров (Щип) || МОО || {{Готово}} |- || 465. Милан Наков Ицов (Велес) || МОО || {{Готово}} |- || 466. Мито Григор Тупаров (Струмица) || МОО || {{Готово}} |- || 467. [[Милан Танчев (Кукуш)|Милан Динев Танчев]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 468. Мите Христов Стойков (с. Горни Стубел, Кратовско) || МОО || {{Готово}} |- || 469. Марко Николов Бошков (с. Тресонче, Реканско || || |- || 470. Симеон Христов Агов (Щип) || || |- || 471. Манол Николов Манолов Костов (с. Карлуково, Ахчелебийско) || || |- || 472. Матей Змейков Филипов (Галичник, Реканско) || || |- || 473. Мирче Марков Мирчев (с. Тресонче, Реканско) || || |- || 474. Михаил А. Чакръкчиев (Щип) || || |- || 475. Марко Тръпков Стефанов (с. Банище, Дебърско) || || |- || 476. Мильо Кантарджи Панов (Струмица) || || |- || 477. Матея Блажев Йосифов (с. Тресонче, Реканско) || || |- || 478. Мито Малинов Китанов (с. Просениково, Струмичко) || || |- || 479. Миле Николов Иванов (с. Зубовце, Гостиварско) || || |- || 480. Марко Василев Арнаудов (с. Райково, Ахчелебийско) || МОО || {{Готово}} |- || 481. Милан Попянев (с. Неманица, Светиниколско) || МОО || {{Готово}} |- || 482. [[Никола Терзиев (революционер)|Никола Георгиев Терзиев]] (с. Огняново, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 483. Никола Щерев Манушкин (с. Бачево, Разложко) || || |- || 484. Никола Янев Самоковлиев (с. Пенека, Визенско) || || |- || 485. Никола Георгиев Дупчев (с. Урумбеглий, Бунархисарско) || || |- || 486. Никола Калоянов Костов (с. Стоилово, Малкотърновско || || |- || 487. [[Никола Тунджев|Никола Иванов Янчев Тунджев]] (с. Куманичево, Костурско) || || {{Готово}} |- || 488. Ненчо Николов Папанчев (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 489. Никола Стоянов Дюлгеров (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 490. Никола Вангелов Янкулов (с. Наколец, Битолско) || || |- || 491. [[Никола Дъбов|Никола Маринов Дъбов]] (с. Маджура, Малкотърновско) || || {{Готово}} |- || 492. [[Никола Данданов|Никола Костадинов Данданов]] (с. Горенци, Костурско) || || {{Готово}} |- || 493. [[Наум Настев|Наум Николов Настев]] (с. Царевдвор, Ресенско) || || {{Готово}} |- || 494. [[Никола Христов (Дебрище)|Никола Димов Христов]] (с. Дебрище, Кавадарско) || || {{Готово}} |- || 495. [[Никола Сребрев|Никола Манев Сребрев]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 496. [[Нако Узунов|Нако Ташов Узунов]] (с. Гявато, Битолско) || || {{Готово}} |- || 497. [[Наум Кръстев|Наум Ламбрев Кръстев]] (с. Въмбел, Костурско) || || {{Готово}} |- || 498. [[Никола Китанов|Никола Димитров Китанов]] (с. Танатарци, Щипско) || || {{Готово}} |- || 499. [[Никола Пантушев|Никола Иванов Пантушев]] (с. Баница, Серско) || || {{Готово}} |- || 500. [[Никола Кокалевски|Никола Гюров Кокалевски]] (с. Лазарополе, Реканско) || || {{Готово}} |- |} == Свидетелства 12 == {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Бележка !! Готов |- || 501. Нешо Станикев Тошев (с. Глуво, Скопско) || || |- || 502. [[Никола Геджов|Никола Илиев Геджов]] (с. Смърдеш, Костурско) || || {{Готово}} |- || 503. [[Никола Янчев|Никола Гелов Янчев]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 504. Никола Димитров Бикяров (с. Борово, Неврокопско) || || |- || 505. Никола Георгиев Килюханов (с. Момчиловци, Смолянско) || || |- || 506. Никола Т. Каридов (с. Пирок, Лозенградско) || || |- || 507. Никола Григоров Бродев (с. Либяхово, Неврокопско) || || |- || 508. Наум Панайотов Христов (с. Жупанища, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 509. Никола Маринов Зайков (с. Осиково, Неврокопско) || || |- || 510. [[Насо Джорлев|Насо Стойков Джорлев]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 511. Насо Лазаров Христов (с. Опила, Кратовско) || || |- || 512. Ночо Ненов Ночев (Смядово) || || |- || 513. Наум Ставрев Богданов (Връбник, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 514. Никола Димитров Мраценков (Белица, Разложко) || || |- || 515. Нако Илиев Парталов (Дойран) || || |- || 516. Наце Янев Левков (с. Павлешенци, Светиниколско) || || |- || 517. Наум Попзахариев Попов (с. Смилево, Битолско) || || |- || 518. Никола Димитров Николов (с. Ениджия, Лозенградско) || || |- || 519. Найден Дафков Чолев (с. Баничан, Неврокопско) || || |- || 520. Никола Ангелов Поюков (с. Лещен, Неврокопско) || || |- || 521. [[Петър Иванов (Елшани)|Петър Иванов Христов]] (с. Елшани, Охридско) || || {{Готово}} |- || 522. [[Паун Иванов|Паун Атанасов Иванов]] (с. Саса, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 523. [[Партений Калоянов|Партений Тодоров Калоянов]] (с. Годлево, Разложко) || || {{Готово}} |- || 524. [[Петър Бележков|Петър Костов Бележков]] (с. Годлево, Разложко) || || {{Готово}} |- || 525. [[Петко Киров|Петко Атанасов Киров]] (с. Карадере, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 526. [[Продан Ангелов|Продан Киров Ангелов]] (с. Едига, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 527. Пею Тодоров Маджаров (Малко Търново) || || |- || 528. Петко Стоянов Казаков (Малко Търново) || || |- || 529. Петко Тодоров Петков (с. Карадере, Лозенградско) || малко || {{Готово}} |- || 530. [[Памфил Миразчиски|Памфил Иванов Миразчиски]] (с. Смоймирово, Беровско) || || {{Готово}} |- || 531. [[Петър Попконстантинов|Петър Христов Попконстантинов]] (с. Търсие, Леринско) || || {{Готово}} |- || 532. Продан Петков Сираков (с. Коево, Лозенградско) || || |- || 533. Пано Андонов Зафиров (с. Чифлик, Щипско) || || |- || 534. Пандо Настов Малезанов (с. Войница, Велешко) || || |- || 535. [[Петър Йотов|Петър Георгиев Йотов]] (с. Драгомирци, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 536. Петър Иванов Камишев (Велес) || || |- || 537. Павле Киров Димов (с. Танатарци, Щипско) || || |- || 538. [[Петко Войков|Петко Димитров Войков]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 539. Павли Пандов Парушев (с. Константиново, Варненско) || || |- || 540. Пено Атанасов Митров (с. Петрово, Гевгелийско) || || |- || 541. [[Панде Мазнейков|Панде Георгиев Мазнейков]] (Струмица) || || {{Готово}} |- || 542. [[Петър Панчев|Петър Иванов Панчев]] (Кратово) || || {{Готово}} |- || 543. Петко Пенчев Беязов (неизв.) || || |- || 544. [[Панайот Николов|Панайот Костадинов Николов]] (с. Курудере, Бунархисарско) || || {{Готово}} |- || 545. Петър Янев Кренчев (неизв.) || || |- || 546. [[Петър Копанаров|Петър Николов Копанаров]] (Разлог) || || {{Готово}} |- || 547. [[Пано Стоянов|Пано Иванов Стоянов]] (с. Ракитец, Радовишко) || || {{Готово}} |- || 548. [[Петър Манзувчев|Петър Димитров Манзувчев]] (с. Сребрено, Леринско) || || {{Готово}} |- || 549. [[Петко Кирязов|Петко Кирязов Киров]] (с. Камилите, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 550. [[Пандо Карамбулев|Пандо Ацев Карамбулев]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 551. Пенчо Наумов Лексовски (с. Дреновени, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 552. Панчо Петров Ничев (с. Осничани, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 553. Петър Янев Мирчев (Велес) || МОО || |- || 554. Петър Георгев Шумаров (с. Обидим, Неврокопско) || МОО || |- || 555. Петър Димитров Чакъров (с. Садово, Неврокопско) || МОО || |- || 556. [[Петър Гушлев|Петър Иванов Гушлев]] (Ново село, Щип) || || {{готово}} |- || 557. Пандо Андреев Динев (с. Въмбел, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 558. Петър Илиев Йосмов (Велес) || МОО || |- || 559. Полимен Тодоров (с. Курудере, Лозенградско) || МОО || |- || 560. Райко Петров Калоянов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 561. Рашко Николов Неделков (Кичево) || || |- || 562. [[Спиро Олчев|Спиро Иванов Олчев]] (с. Дърмени, Ресенско) || || {{Готово}} |- || 563. Стойчо Тодоров Цанкин (Малко Търново) || || |- || 564. Симеон Петров Ведев (с. Скребатно, Неврокопско) || || |- || 565. [[Санде Колев Самарджия]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 566. Славе Александров Лазов (Щип) || || |- || 567. Христо Георгиев Манчов (Долна Баня) || || |- || 568. [[Христина Стефанова|Христина Алексова Стефанова]] (Ресен) || || {{Готово}} |- || 569. [[Стефан Дишлиев|Горица Стефанова Дишлиева]] (Свиленград) || || {{Готово}} |- || 570. Добра Ганева Колева (с. Узово, Добричко) || || |- || 571. Елена Петрова Чапкънова (Добрич) || || |- || 572. Железа Цаню Ганева Желева (с. Пчеларово, Добричко) || || |- || 573. Ирина Димитрова Иванова (с. Кранево, Балчишко) || || |- || 574. Йордана Вълканова Петрова (с. Попгригорово, Добричко) || || |- || 575. Ивана Желева Петрова (с. Пчеларово, Добричко) || || |- || 576. Ивана Иванова Бойчева (с. Крушари, Добричко) || || |- || 577. [[Благой Монев|Костадинка Монева Кратовска]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 578. [[Стоян Георгиев (Драгобраще)|Канта Георгиева Давиткова]] (с. Драгобраще, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 579. Керана Иванова Янакиева (с. Кожани, Румъния) || || |- || 580. Кояна Колева Константинова (с. Котленци, Добричко) || || |- || 581. Кръстина Стоянова Колева (с. Коритен, Добричко) || || |- || 582. Кина Христова Николова (с. Кранево, Балчишко) || || |- || 583. [[Илия Димушев|Кальопа Илия Димушева]] (Лерин) || || {{Готово}} |- || 584. Милка Стоянова Годжерова (с. Ковчас, Лозенградско) || || |- || 585. [[Стефан Апостолов (революционер)|Мария Стефанова Апостолова]] (с. Баница, Леринско) || || {{Готово}} |- || 586. Мария Стоянова Аврамова (с. Гърмен, Неврокопско) || || |- || 587. Мара Дражева Кирова Узунова (Малко Търново) || || |- || 588. [[Димитър Георгиев (Пехчево)|Миропа Георгиева Димова]] (Пехчево) || || {{Готово}} |- || 589. [[Костадин Германов (Руждене)|Мария Костадинова Германова]] (с. Гюреджик, Драмско) || || |- || 590. Мара Райкова Чапаразова (с. Урумбеглия, Лозенградско) || || |- || 591. Петра Илиев Данева (с. Гърмен, Неврокопско) || || |- || 592. Парашкева Пеева Димова (с. Кранево, Балчишко) || || |- || 593. Петра Крумова Добрева (с. Александрия, Добричко) || || |- || 594. [[Гаврил Стоилов|Палагия Гаврилова Стоилова]] (с. Смоймирово, Малешевско) || || {{Готово}} |- || 595. Парашкева Иванова Кошулянова (с. Чифлик, Малешевско) || || |- || 596. [[Симеон Сиин|Парашкева Симеонова Костова]] (с. Мокрени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 597. [[Райна Баракова|Райна Томова Баракова]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 598. Райна Петрова Дельова (Велес) || || |- || 599. Съба Петрова Колчова Трасиева (с. Челопеч, Пирдопско) || || |- || 600. [[Андон Христов|Андон Христов Колев]] (с. Долна Вращица, Радовишко) || || |- || 601. [[Пандора Шмакева|Пандора Христова Шмакева]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 602. Атанас Стоянов Атанасов (с. Цикнихор, Лозенградско) || || |- || 603. Анастас Янчев Малчев (с. Ново село, Радовишко) || || |- || 604. Атанас Тодор Манев (с. Инево, Радовишко) || || |- || 605. Александър Ангов Шамов (с. Просечен, Драмско) || || |- || 606. Атанас Иванов Темелков (с. Куманич, Неврокопско) || || |- || 607. [[Ангел Платнаров|Ангел Стойков Платнаров]] (с. Бугариево) || || |- || 608. Ангел Митрев Карамитрев (с. Доганхисар) || || |- || 609. Алекси Чколев (Прилеп) || || МОО |- || 610. Ангел Търпов Нинев (с. Кочища, Дебърско) || МОО || |- || 611. Андон Христов Трифонов (с. Подвис, Кичевско) || МОО || |- || 612. Атанас Митрев Ичев (Кукуш) || МОО || |- || 613. Атанас Христов Арнаудов (неиз.) || || изгоряла преписка |- || 614. Атанас Недялков Сариев (с. Булгаркьой, Кешанско) || МОО || |- || 615. Аспарух Димитров Яранов (Кукуш) || МОО || |- || 616. Атанас Богданов Кузманов (Охрид) || МОО || |- || 617. Атанас Мицев Болпачов (Кукуш) || МОО || |- || 618. Ангел Колев Кастрев (с. Покрован, Ивайловградско) || || |- || 619. [[Богдан Добровски|Богдан Тодоров Добровски]] (с. Славейно, Смолянско) || || {{Готово}} |- || 620. Благо П. Коемджиев (с. Обидим, Неврокопско) || || |- || 621. Благо Спасов Кюлев (с. Обидим, Неврокопско) || || |- || 622. [[Вангел Четалов|Вангел Илиев Четалов]] (с. Гявато, Битолско) || || {{Готово}} |- || 623. [[Васил Оклев|Васил Костадинов Оклев]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 624. Вангел Котев Ачев (с. Цапари, Битолско) || || |- || 625. Ванчо Илиев Станков (с. Слоещица, Крушевско) || || |- || 626. Велян Иванов Стойчев (с. Вирово, Крушевско) || || |- || 627. Велян Йованов Рочо (с. Големо Илино, Крушевско) || || |- || 628. Ванчо Момиров (с. Брезово, Крушевско) || || |- || 629. Видан Талев Матев (с. Клепач, Прилепско) || || |- || 630. Васил Михайлов Наумов (с. Рамна, Битолско) || || |- || 631. [[Велко Костов|Велко Христов Костов]] (с. Търпейца) || || {{Готово}} |- || 632. Веле Христов Цветков (с. Могила, Битолско) || || |- || 633. Ванчо Милев Петков (с. Бабино, Крушевско) || || |- || 634. [[Васил Гърков|Васил Тодоров Гърков]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 635. Вангел Толев Миленков (Битоля) || || |- || 636. [[Васил Клисаров|Васил Томов Клисаров]] (Крушево) || || {{Готово}} |- || 637. Вангел Мицков Трайков (Битоля) || || |- || 638. Веле Иванов Рахманов (с. Смилево, Битолско) || || |- || 639. Васил Найдов Бошев (с. Вирово, Крушевско) || || |- || 640. Веле Георгиев Саторот (с. Сопотница, Крушевско) || || |- || 641. Вангел Николов Дамянов (с. Бабино, Крушевско) || || |- || 642. [[Васил Додов|Васил Ставров Додов]] (с. Гявато, Битолско) || || {{Готово}} |- || 643. [[Вангел Дурмишов|Вангел Павлов Дурмишов]] (с. Гявато, Битолско) || || {{Готово}} |- || 644. [[Вангел Перчев|Вангел Наумов Перчев]] (с. Гявато, Битолско) || || {{Готово}} |- || 645. [[Вангел Тарунджиев|Вангел Милошев Тарунджиев]] (с. Ижища) || || {{Готово}} |- || 646. [[Велян Гурджев|Велян Андреев Гурджев]] (с. Смилево) || || {{Готово}} |- || 647. Васил Георгиев Асиров (с. Робово, Малешевско) || || |- || 648. Вълчо Петков Василев (с. Бръшлян, Малкотърновско) || || |- || 649. [[Васил Ставрев (революционер)|Васил Ставрев Пандов]] (с. Дреновени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 650. Велко Стоянов Лански (с. Селце, Крушевско) || || |- || 651. Велко Цветанов Алексов (с. Сланско, Порече) || || |- || 652. Васил Димитров Петров (Охрид) || МОО || |- || 653. [[Васил Даскалов|Васил Наумов Даскалов]] (с. Гявато, Битолско) || || {{Готово}} |- || 654. Глигор Иларионов Бояджиев (Белица, Разложко) || || |- || 655. Георги Христов Тромбев (с. Смилево, Битолско) || || |- || 656. [[Георги Папалев|Георги Босев Папалев]] (с. Гявато, Битолско) || || |- || 657. Георги Василев Атанасов (с. Сович, Битолско) || || |- || 658. Георги Тодоров Недев (Малко Търново) || || |- || 659. Георги Диков Станев (с. Резово, Бургаско) || || |- || 660. Георги Грудов Морфелов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 661. Гаврил Георгиев Алексов (с. Брезово, Крушевско) || || |- || 662. [[Георги Юруков (Гявато)|Георги Христов Юруков]] (с. Гявато, Битолско) || || |- || 663. Гроздан Стоянов Митров (с. Слепче, Прилепско) || || |- || 664. Груд Георгев Кандалов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 665. Груд Георгев Кабамуков (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 666. Георги Грудов Язаджиев (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 667. Георги Митров Димков (с. Кукуречани, Битолско) || || |- || 668. Георги Атанасов Байраков (с. Обидим, Неврокопско) || || |- || 669. Георги Марков Стефанов (с. Боище, Битолско) || || |- || 670. [[Георги Ючев|Георги Димитров Ючев]] (с. Кономлади, Костурско) || || {{Готово}} |- || 671. Георги Василев Банчев (с. Видраре, Софийско) || МОО || |- || 672. Калчо Димов Вълков (с. Ямище, Кратовско) || || {{Готово}} |- || 673. Георги Стефанов Трайков (с. Любанци, Скопско) || МОО || |- || 674. Георги Николов Велев (Прилеп) || МОО || |- || 675. Герман Христов Цветков (с. Любойно, Ресенско) || МОО || |- || 676. [[Георги Павлов – Чауша|Георги Павлов Соколов]] (с. Златари, Ресенско) || || {{Готово}} |- || 677. Георги Андреев (с. Големо Илино, Крушевско) || МОО || |- || 678. Георги Илиев Шапкалиски (Кратово) || МОО || |- || 679. Георги Марков Петков (с. Плевня, Драмско) || МОО || |- || 680. Георги Лозев Найденов (с. Облаково, Битолско) || МОО || |- || 681. Григор Аврамов Тръпчев (с. Тресонче, Реканско) || МОО || |- || 682. [[Дино Петрушев|Дино Петров Петрушев]] (с. Богданци) || || {{Готово}} |- || 683. Димитър Киряков Знаменов (с. Петково, Смолянско) || || |- || 684. [[Димитър Калудов|Димитър Карапетков Калудов]] (с. Едига, Лозенградско)|| || {{Готово}} |- || 685. [[Костадин Кирлиев|Димо Наков Кирлиев]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 686. [[Дамян Пашов|Дамян Ангелов Пашов]] (с. Веселчани, Прилепско)|| || {{Готово}} |- || 687. Димо Янчев Кутлев (с. Граматиково, Малкотърновско)|| || |- || 688. Димитър Иванов Карафилов (с. Цапари, Битолско)|| || |- || 689. Доне Стоянов (с. Велмей, Дебърца) || || |- || 690. [[Мице Чегански|Димитър Христов Мулев]] (с. Чеган, Воденско) || || {{Готово}} |- || 691. [[Диме Котев|Диме Талев Котев]] (с. Стругово, Битолско)|| || {{Готово}} |- || 692. Димо Арсов Минчев (с. Тресонче, Реканско)|| МОО || |- || 693. Димитър Ташков Панзов (Крушево) || МОО || |- || 694. Димитър Анастасов Гащеев (с. Разловци, Царевоселско) || МОО || |- || 695. Димитър Петров Трайков (с. Цапари, Битолско) || || |- || 696. Дело Христов Трошев (с. Смилево, Битолско)|| || |- || 697. Димитър Досев Чеканьов (Разлог) || || |- || 697a. Димитър Атанасов Костов (с. Нестрам, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 698. Дукадин Аврамов (с. Павлешенци, Светиниколско)|| || |- || 699. Ефтим Стоилов Илиев (с. Лалинци, Прешовско) || || |- || 700. Зако Гинов Рокоманов (с. Луково, Дебърско)|| || |- || 701. Зано Николов Минчов (с. Киречкьой, Солунско) || || |- || 702. [[Иван Савев Тричков]] (с. Белица) || || {{Готово}} |- || 703. Иван Тодоров Иванов (с. Дерекьой, Лозенградско)|| || |- || 704. Илия Петров Вълканов (с. Смилево, Битолско)|| || |- || 705. [[Иван Попвелков]] (с. Моноспитово, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 706. Илия Константинов Ангелов (Ресен)|| || |- || 707. Иван Георгиев Попов (с. Добринище, Разложко) || || |- || 708. [[Иван Николов – Комитата|Иван Николов Комитата]] (с. Курудере, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 709. [[Иван Сърбов|Иван Георгиев Сърбов]] (Енидже Вардар)|| || {{Готово}} |- || 710. [[Иван Богатинов (Дедино)|Иван Янев Богатинов]] (с. Дедино, Радовишко)|| || |- || 711. Илия Велев Тотин (с. Дедино, Радовишко) || || |- || 712. Иван Пенев Георгиев (с. Брягово, Пловдивско) || || |- || 713. Иван Г. Стоянов (с. Голем Цалим, Мелнишко)|| || |- || 714. Илия Стоянов Караманов (с. Христос, Серско) || || |- || 715. Илия Иванов Костадинов (с. Татарларе, Одринско)|| || |- || 716. Йосиф Димитров Богданов (с. Радибуш, Паланечко)|| || |- || 717. Илия Димков Барбутов (Велес) || || |- || 718. [[Иван Огненов|Иван Димитров Огнянов]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 719. Иван Димов Ивков (с. Градище, Кумановско)|| || |- || 720. Илия Гичев Кондов (с. Ленище, Прилепско)|| || |- || 721. Иван Михайлов Талев (Битоля) || || |- || 722. [[Иван Тодоров (Дедино)|Иван Траянов Тодоров]] (с. Дедино, Радовишко)|| || {{Готово}} |- || 723. Иван Георгиев Згурев (с. Райково, Ахчелебийско) || || |- || 724. Иван Димов Дубров (Кавадарци) || || |- || 725. Иван Божинов Ноев (с. Турие, Дебърца) || || |- || 726. Иван Георгиев Перелов (с. Дреновени, Костурско)|| МОО || {{Готово}} |- || 727. Косто Иванов Герасков (с. Болно, Ресенско)|| || |- || 728. Косто Панайотов Манчов (Девня)|| || |- || 729. Костадин Русинов Бошнаков (с. Пишманкьой, Суфлийско)|| || |- || 730. Коце Иванов Бърлев (Щип)|| || |- || 731. Карамфил Неданов Здравков (с. Слоещица, Демирхисарско)|| || |- || 732. Коста Симеонов Цветанов (с. Големо Илино, Демирхисарско) || || |- || 733. Коста Иванов Траянов (с. Мренога, Демирхисарско) || || |- || 734. Кръсто Иванов Ристов (Тройкърсти, Прилепско)|| || |- || 735. Кирил Георгиев Танев (Кукуш) || МОО || |- || 736. Карамфил Трайков Савов (с. Сливово, Дебърца)|| || |- || 737. Коста Стойков Жабянков (Прилеп) || || |- || 738. [[Лука Джеров|Лука Григоров Джеров]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 739. Лазар Китанов Блажев (Гари) || || |- || 740. Михаил Антонов Хафузов (Прилеп) || || |- || 741. [[Мицо Пиргов|Мицо Христов Пиргов]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 742. Милан Георгиев Звездов (Прилеп) || || |- || 743. [[Миле Думановски|Миле Денков Думановски]] (Куманово) || || {{Готово}} |- || 744. Милан Иванов Матов (Струга) || || |- || 745. Неделко Богданов Стоянов (с. Лопатица, Битолско) || || |- || 746. Николина Иванова Лазарова (Ресен)|| || |- || 747. Недан Дамянов Пашов (Прилеп)|| || |- || 748. Никола Стоянов Джаров (с. Ковачевица, Неврокопско)|| || |- || 749. Никола Христов Търпенов (с.Пополжани, Леринско)|| || |- || 750. Никола Игев Георгиев (с. Ракле, Прилепско) || || |- || 751. Никола Иванов Цонев (с. Драгобраща, Кочанско)|| || |- || 752. Никола Наумов Чобанов (с. Големо Илино, Демирхисарско) || || |- || 753. [[Никола Градошорски|Никола Христов Градошорски]] (с. Градошорци, Струмичко) || || {{готово}} |- || 754. Никола Андреев Филипов (с. Мъклен, Серско) || || |- || 755. Никола Ефтимов Пефкев (Струмица) || || {{готово}} |- || 756. Никола Витанов Пицанов (с. Градошорци, Струмичко) || || {{готово}} |- || 757. Панайот Георгиев Гайдов (с. Корията, Лозенградско) || || |- || 758. Петре С. Иванов Йончев (с. Христофор, Битолско)|| || |- || 759. Петър Трайков Бошев (с. Могила, Битолско) || || |- || 760. Петър Димов Павлов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 761. Павел Трайков Гальов (с. Смилево, Битолско)|| || |- || 762. [[Панде Куюмджиев|Панде Наков Куюмджиев]] (Дойран)|| || {{Готово}} |- || 763. Петър Гулев Карушев (с. Христофор, Битолско) || || |- || 764. Петър Димев Нечев (с. Метимир, Битолско)|| || |- || 765. Петре Богоев Димов (с. Драгожани, Битолско)|| || |- || 766. [[Поне Дурсанлийски|Поне Иванов Дурсанлийски]] (Кукуш)|| || {{Готово}} |- || 767. Петър Христов Коликокошков (Прилеп) || || |- || 768. Панайот Костов Тошев (Велес)|| || |- || 769. Петруш Илиев Додев (с. Отошница, Паланечко)|| || |- || 770. [[Пано Жигянски|Пано Манев Златев]] (с. Жиганци, Кочанско)|| || {{Готово}} |- || 771. [[Пандил Аврамов|Пандил Аврамов Дичев]] (с. Тресонче, Реканско) || || {{Готово}} |- || 772. Перикли Христов Димов (с. Ракита, Кайлярско) || || |- || 773. Петър Киров Ковачев (с. Яна, Лозенградско)|| || |- || 774. Панде Костадинов Каламерников (с. Требичино, Струмичко)|| МОО || {{готово}} |- || 775. Пантелей Георгиев Скарлатов (с. Арнауткьой, Чаталджанско)|| || |- || 776. Петър Миялков Милошев (Кратово)|| || |- || 777. [[Петруш Младенов|Петруш Младенов Атанасов]] (с. Туралево, Кратовско) || || {{готово}} |- || 778. Панчо Димов Симонов (Свети Николе)|| || |- || 779. Пандо Андреев (с. Царев двор, Ресенско) || || |- || 780. Панде Стоян Гунчев (Струмица) || || |- || 781. Полон Михайлов Петров (с. Карадере, Лозенградско)|| || |- || 782. Петко Теофилов Йосифов (с. Лазарополе, Реканско)|| МОО || |- || 783. Райко Янев Добрев (с. Урумбеглия, Лозенградско) || || |- || 784. Руси Тодоров Георгиев (с. Макелари, Дебърско)|| || |- || 785. Русе Аврамов Михайлов (Галичник, Реканско) || || |- || 786. [[Симеон Хаджиянев|Симеон Танев Хаджиянев]] (с. Мачуково, Гевгелийско) || || {{Готово}} |- || 787. [[Станко Кешишев|Станко Стоянов Кешишев]] (с. Ковчас, Лозенградско)|| || {{Готово}} |- || 788. Стойко Желязков Иванов (Лозенград) || || |- || 789. Станьо Георгиев Филчев (Малко Търново)|| || |- || 790. Станко Стойков Димитров (с. Ковчас, Лозенградско)|| || |- || 791. Станко Петков Гачев (с. Ковчас, Лозенградско)|| || |- || 792. Стоян Ламбов Панайотов (с. Паспалево, Лозенградско)|| || |- || 793. Слав Николов Славов (с. Мегалово, Лозенградско) || || |- || 794. [[Стефан Алабаков|Стефан Тасев Алабаков]] (Струга)|| || {{Готово}} |- || 795. [[Саве Говедаров|Саве Тодоров Говедаров]] (с. Баня, Разложко) || || {{Готово}} |- || 796. [[Спас Соколов (ВМОРО)|Спас Георгиев Соколов]] (с. Бигла) || || {{Готово}} |- || 797. Стоян Вълчев Карадаев (с. Кушланли, Гюмурджинско) || || |- || 798. [[Стоян Малинов|Стоян Рашков Малинов]] (с. Небояни, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 799. Стайко Тодоров Хубчев (с. Полк. Серафимово, Смолянско) || || |- || 800. Станчо Георгиев Казаков (с. Коево, Лозенградско)|| || |- || 801. [[Стоян Ников|Стоян Донев Ников]] (с. Мокрени, Костурско)|| || {{Готово}} |- || 802. Стоян Стоев Канин (с. Скребатно, Неврокопско) || || |- || 803. Стефан Димитров Гебеджиев (Варна)|| || |- || 804. [[Стойчо Лазов|Стойчо Лазов Ризов]] (с. Павлешенци, Светиниколско)|| || {{Готово}} |- || 805. Спас Серафимов Механджиев (с. Бачево, Разложко) || || |- || 806. Стойко Бойчев Стойков (Лозенград)|| || |- || 807. [[Стоил Михайлов|Стоил Михайлов Кръстев]] (Кочани)|| || {{Готово}} |- || 808. [[Спас Манев|Спас Манев Гогов]] (с. Загорци, Радовишко)|| || {{Готово}} |- || 809. [[Стойчо Бъчваров|Стойчо Иванов Бъчваров]] (с. Цикнихор, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 810. [[Стоян Караибишев|Стоян Тодоров Караибишев]] (с. Стоилово, Малкотърновско) || || {{Готово}} |- || 811. Стоян Андонов Пецов (с. Чугунци, Кукушко) || || |- || 812. [[Кръстьо Пинзов|Ставри Димитров Пинзов]] (с. Косинец, Костурско)|| || {{Готово}} |- || 813. [[Стефан Хаджикостов|Стефан Георгиев Хаджикостов]] (Кратово) || || {{Готово}} |- || 814. [[Сотир Гарелов|Сотир Христов Гарелов]] (с. Нисия, Воденско)|| || {{Готово}} |- || 815. Слави Калудов Иванов (неизв.) || || |- || 816. [[Спиро Хаджиев|Спиро Иванов Хаджиев]] (с. Вишени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 817. Стоян Йовков Раканов (Малко Търново) || || |- || 818. Стамен Ангелов Паунчев (с. Балдево, Неврокопско) || || |- || 819. Стоян Петков Кукоринков (с. Мегалово, Лозенградско) || || |- || 820. Стоян Петров Гавазов (с. Добротино, Неврокопско)|| || |- || 821. Санде Митев Ваковски (с. Мечкуевци, Щипско)|| || |- || 822. Стоил Стоянов Жерев (с. Ковачевица, Неврокопско) || || |- || 823. Слави Грудов Славов (с. Паспалово, Лозенградско) || || |- || 824. Стефан Димитров Желчев (Прилеп) || || |- || 825. Стоимен Костадинов Чолев (с. Скребатно, Неврокопско) || || |- || 826. Стоян Тодоров Димитров (с. Дедино, Радовишко) || || |- || 827. Стоян Костов Мушев (неизв.) || || |- || 828. Славко Георгиев Кангалов (Щип) || || |- || 829. Стоян Димитров Гайдаджиев (с. Скребатно, Неврокопско) || || |- || 830. [[Спас Дъмаков|Спас Лазаров Дъмаков]] (с. Негован, Солунско) || || {{Готово}} |- || 831. [[Ставре Янев|Ставре Янев Тонев]] (Бунар Хисар)|| || {{Готово}} |- || 832. Стоян Вълканов Стоянов (с. Паспалово, Лозенградско) || || |- || 833. Стойко Христов Ичев (с. Постолар, Кукушко)|| || |- || 834. Стойко Георгиев Биволаров (с. Ериклер, Лозенградско) || || |- || 835. [[Стефан Тасев (революционер)|Стефан Иванов Тасев]] (с. Мокрени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 836. Стоица Иванов Кантуров (с. Будинарци, Малешевско)|| || |- || 837. Стоян Димов Стоянов (с. Коево, Лозенградско) || || |- || 838. Стоян Христов Карастоянов (с. Ениджия, Лозенградско) || || |- || 839. Стефан Тенов Динов (с. Соколарци, Кочанско)|| || |- || 840. Серафим Богданов Иванов (с. Ветуница, Паланечко) || || |- || 841. Станоя Георгиев Костадинов (с. Брест, Щипско) || || |- || 842. Стоимен Лазов Петров (с. Шипковица, Радовишко)|| || |- || 843. Стойчо Денков Стоянов (с. Горни Стубол, Кратовско) || || |- || 844. Сенто Ангелов Златев (с. Добрево, Кратовско)|| || |- || 845. Стоян Йосифов Дамянов (с. Горни Стубол, Кратовско)|| || |- || 846. Славе Вълчев (с. Устово, Ахчелебийско)|| || |- || 847. Стале Арсов Стойков (с. Тресонче, Реканско) || || |- || 848. Серафим Наумов Угренов (с. Годивье, Дебърца)|| || |- || 849. Стоян Илиев Пирев (Скопие)|| || |- || 850. Сотир Иванов Маджаров (с. Долни Порой, Валовищко) || || |- || 851. [[Спиро Челебиев|Спиро Василев Челебиев]] (с. Бомбоки, Костурско)|| || {{Готово}} |- || 852. Ставри Димитров Велянов (с. Избища, Ресенско)|| || |- || 853. Стойко Найденов Мицков (с. Големо Илино, Демирхисарско)|| || |- || 854. Спас Блажев Тиранов (с. Гари, Реканско)|| || |- || 855. Симеон Арсов Иванов (с. Битуше, Реканско)|| || |- || 856. Стефан Илиев Органджиев (с. Пирава, Струмичко)|| || |- || 857. Спиро Хаджитодоров (Тетово) || || |- || 858. Спас Янев Стойков (с. Горно Коняре, Кумановско)|| || |- || 859. Стоил Костадинов Великов (с. Делчево, Неврокопско) || || |- || 860. Станоя Найдов Мойсов (с. Курия, Тиквешко)|| || |- || 861. Спиро Тръпчев Петков (с. Копанце, Тетовско) || || |- || 862. Спиро Пандов Руфов (с. Въмбел, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 863. Стоимен Илиев Петков (с. Крилатица, Кратовско)|| || |- || 864. [[Стоян Трайчев|Стоян Трайчев Китанов]] (с. Търкане, Кочанско)|| || {{Готово}} |- || 865. Славе Илиев Станков (с. Къркля, Паланечко)|| || |- || 866. Спиро Джеков Захов (Струмица)|| || |- || 867. Стефан Илиев Стоянов (Струмица) || || |- || 868. Стоян Мирчев Стоянов (с. Търново, Узункюприйско) || || |- || 869. [[Спас Ангелов|Спас Ангелов Иванов]] (с. Битуше, Реканско)|| || {{Готово}} |- || 870. Спиро Николов Търпков (с. Банища, Дебърско) || || |- || 871. Софрони Димитров Топузов (Галичник, Реканско)|| || |- || 872. Тодор Янчев Сербезов (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 873. Трайчо Митев Стоилов (с. Драгобраще, Кочанско)|| || |- || 874. Темелко Маринов Апостолов (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 875. Тодор Костадинов Тодоров (с. Коджатарла, Лозенградско)|| || |- || 876. Тодор Димитров Георгиев (с. Пирок, Лозенградско)|| || |- || 877. [[Търпо Жагров|Търпо Лазаров Жагров]] (с. Косинец, Костурско)|| || {{готово}} |- || 878. [[Трайко Попов (Междурек)|Трайко Георгиев Попов]] (с. Междурек, Кукушко) || || {{готово}} |- || 879. [[Тимо Иляшев|Тимо Коцев Иляшев]] (с. Попчево, Струмичко)|| || {{готово}} |- || 880. Траян Василев Коларов (с. Стрежево, Битолско) || || |- || 881. Тодор Иванов Рунтев (с. Негрево, Малешевско) || || |- || 882. Тодор Вълчанов Тодоров (с. Пенека, Лозенградско) || || |- || 883. Трайко Анастасов Ракот (Велес)|| || |- || 884. [[Тосе Трайчев|Тосе Трайчов Андов]] (с. Горни Балван, Щипско) || || {{готово}} |- || 885. Трайко Лазов Караянков (Щип)|| || |- || 886. Трайко Митрев Гушалката (Клиново, Мариово) || || |- || 887. Тодор Иванов Крачанов (Разлог) || || |- || 888. [[Тома Атанасов|Тома Атанасов Трайков Кехая]] (с. Радомир, Ениджевардарско)|| || {{Готово}} |- || 889. [[Темелко Михайлов|Темелко Георгиев Михайлов]] (с. Бистрица, Велешко) || || {{Готово}} |- || 890. Тодос Якимов Тодоров (с. Псача, Паланечко)|| || |- || 891. Тодор Костов Михайлов (Лозенград)|| || |- || 892. Тодор Христов Иванов (с. Велгощи, Охридско) || МОО || |- || 893. Трайко Арсов Здравев (с. Филиповци, Кратовско) || || |- || 894. Тодор Стоев Караянков (с. Фатово, Смолянско) || || |- || 895. Тодор Георгиев Стоянов (с. Пирок, Лозенградско)|| || |- || 896. Тома Продромов Стоянов (с. Хума, Гевгелийско)|| || |- || 897. Ташко Манолов Стоянов (с. Дебрец, Кайлярско) || || |- || 898. Тодор Георгиев Игнев (с. Куманич, Неврокопско)|| || |- || 899. Теофил Ненчов Илиев Чибуков (с. Селце, Реканско) || || |- || 900. Теофил Георгиев Костов (с. Ърбино, Дебърца)|| || |- || 901. Тодор Блажев Димитров (с. Горно Елевци, Дебърско)|| || |- || 902. [[Филип Москов|Филип Андреев Москов]] (с. Дъмбени, Костурско)|| || {{готово}} |- || 903. Филип Андонов Гелев (с. Неред, Леринско) || || |- || 904. Фидан Найденов Петров (с. Мало Коняри, Прилепско) || || |- || 905. Филип Трифунов Лулков (с. Вруток, Гостиварско) || || |- || 906. Христо Наков Иванов || || |- || 907. Христо Атанасов Терзиев (с. Тумба, Ениджевардарско)|| || |- || 908. [[Христо Кривошиев|Христо Георгиев Кривошиев]] (Дойран)|| || {{готово}} |- || 909. [[Христо Хаджийорданов|Христо Попгригоров Хаджийорданов]] (с. Ваташа, Тиквешко) || || |- || 910. Христо Коджакостов Стоев (с. Лелово, Кукушко) || || |- || 911. Христо Георгиев Килюханов (с. Момчиловци, Смолянско) || || |- || 912. [[Христо Николов (революционер)|Христо Димов Николов]] (с. Крайници, Велешко)|| || |- || 913. [[Христо Радушин|Христо Георгиев Радушин]] (Разлог)|| || {{Готово}} |- || 914. [[Христо Тенишев|Христо Стоянов Тенишев]] (Лозенград)|| || {{Готово}} |- || 915. Христо Велев Донев (с. Смилево, Битолско) || || |- || 916. [[Христо Бабаеленов|Христо Иванов Бабаеленов]] (с. Куманичево, Костурско) || || {{Готово}} |- || 917. [[Христо Кузманов|Христо Кузманов Константинов]] (с. Прекопана, Леринско) || || {{Готово}} |- || 918. Христо Янев Рагушков (с. Долно Трогерци, Щипско) || || |- || 919. Христо Цветков Митров (с. Люботен, Скопско) || || |- || 920. Христо Димитров Кръстев (с. Горно Броди, Серско) || || |- || 921. [[Христо Пандов|Христо Костадинов Пандов]] (с. Долно Котори, Леринско) || || {{Готово}} |- || 922. [[Христо Бинчаров|Христо Георгиев Бенчаров]] (с. Карайотица, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 923. Харитон Янков Самалиев (с. Киречкьой, Солунско) || || |- || 924. Христо Георгиев Кишков (Свиленград) || || |- || 925. Христо Атанасов Кляшев (с. Жупанища, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 926. Христо Димитров Неделков (Царево село) || || |- || 927. Христо Димитров Лазаров (неизв.) || || |- || 928. Цветан Димов Спасев (с. Мренога, Демирхисарско) || || |- || 929. Цветан Стойчев Ристов (с. Слоещица, Демирхисарско) || || |- || 930. Цветан Николов Кръстев Кулумче (с.Гол. Илино, Демирхис.) || || |- || 931. Цветан Иванов Трайков (с. Големо Илино, Демирхисарско). || || |- || 932. Щерю Кръстев Танев (с. Душегубица, Кичевско) || || |- || 933. Янак Милошев Танчев (с. Ратеш, Кукушко) || || |- || 934. Янко Димов Пасков (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 935. Яно Димов Георгиев (с. Мегалово, Лозенградско) || || |- || 936. Янак Тодоров Куюмджиев (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 937. [[Янко Богданов|Янко Илчов Богданов]] (с. Саса, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 938. Янак Костадинов Плачков (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 939. Янко Георгев Войнов (с. Лещен, Неврокопско) || || |- || 940. [[Янко Василев|Янко Василев Чука]] (с. Осничани, Костурско) || || {{Готово}} |- || 941. [[Янаки Маслинков|Янаки Ангелов Маслинков]] (с. Урумбеглия, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 942. [[Янко Иванов|Янко Георгиев Иванов]] (с. Едига, Бунархисарско) || || {{Готово}} |- || 943. Янко Спасев Стоянов (с. Нестрам, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 944. Яким Лазаров Николов (с. Крилатица, Кратовско) || || |- || 945. [[Тодор Иванов (Зърновци)|Тана Тодорова Иванова]] (с. Зърновци, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 946. [[Ташо Андонов|Евангелия Ташева Дацева]] (Радовиш) || || {{Готово}} |- || 947. Велика Лазарева Ташева (с. Живойно, Битолско) || || |- || 948. Вета Христова Спирова (с. Вранещица, Кичевско) || || |- || 949. Велика Георгиева Михова (с. Славеево, Добричко) || || |- || 950. [[Тома Куюмджиев|Виктория Томова Куюмджиева]] (Струмица) || || {{Готово}} |- || 951. Гина Петкова Кирева Гащева (с. Българи, Малкотърновско) || || |- || 952. Гергина Славова Георгиева (с. Пчеларово, Добричко) || || |- || 953. Гергина Костадинова Руева (с. Пчеларово, Добричко) || || |- || 954. Герга Добрева Стоева (с. Житен, Добричко) || || |- || 955. Гиргина Тодорова Стоянова (с. Каменик, Кюстендилско) || || |- || 955а. Дона Ан. Комитова (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 956. Дукена Ан. Янгъзова (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 957. Дафина Иванова Михалева (с. Резово, Малкотърновско) || || |- || 958. [[Никола Маринчев|Димитрина Николова Маринчева]] (Търговище) || || {{Готово}} |- || 959. Димитра Тодорова Петрова (с. Пчеларово, Добричко) || || |- || 960. [[Яким Митров|Елена Якимова Апостолова]] (Кратово) || || {{Готово}} |- || 961. Жела Стоянова Караиванова (с. Пчеларово, Добричко) || || |- || 962. [[Илия Трифоновски|Илина Илиева Иванова]] (с. Лазарополе, Реканско) || || {{Готово}} |- || 963. Катерина Христова Петрова (с. Петгъс, Ениджевардарско) || || |- || 964. Мария Димитрова Георгиева (с. Коево, Лозенградско) | || || |- || 965. [[Вангел Църномаров|Параскева Вангелова Църномарова]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 966. Руска Георгиева Сярова (с. Кула, Лозенградско) || || |- || 967. Станка Ташева Касабова (Ямбол) || || |- || 968. [[Лазар Попянчев|Софка Лазарова Попянчева]] (с. Смърдеш, Костурско) || || {{Готово}} |- || 969. София Митева Петрова Ацка (Кочани) || || |- || 970. [[Никола Чакъров|София Николова Чакърова]] (Дойран) || || {{Готово}} |- || 971. Санда Панчева Бошкова (с. Вракуповица, Петричко) || || |- || 972. [[Коста Ичков (Бъмбоки)|София Костова Михайлова]] (с. Чурилово, Костурско) || || {{Готово}} |- || 973. [[Зафир Петров|Спасена Зафир Петрова]] (с. Разловци, Царевоселско) || || {{Готово}} |- || 974. Стана Филчева Донева (с. Смоларе, Струмичко) || || |- || 975. Сава Атанасова Балабанова (Щип) || || |- || 976. Стоянка Стоянова Георгиева (с. Байково, Струмичко) || || |- || 977. Тойна Жекова Лиркова (Малко Търново) || || |- || 978. Тодора Вълкова Коева (Малко Търново) || || |- || 979. Тона Матева Иванова (Русе) || || |- || 980. Таска Зафирова Колева (с. Танатарци, Щипско) || || |- || 981. Фима Митева Чукчукова (Кратово) || || |- || 982. [[Ангел Симеонов|Фима Ангелова Симеонова]] (Царево село) || || {{Готово}} |- || 983. [[Иван Странджата|Фрона Иванова Пецова Странджова]] (с. Ратево, Малешевско) || || {{Готово}} |- || 984. Фета Тодева Коцева (с. Пиперово, Щипско) || || |- || 985. [[Георги Доколянков|Юрдана Георгиева Доколянкова]] (с. Карадере, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 986. Яна Иванова Янгелова (с. Полаки, Кочанско) || || |- || 987. [[Захарий Кошов|Яна Захариева Кошова]] (Белица, Разложко) || || {{Готово}} |- || 988. Александър Николов Сапунджиев (с. Ваташа, Тиквешко) || || |- || 989. [[Ангел Дуртанов|Ангел Димов Дуртанов]] (с. Цер, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 990. Атанас Ристев Стоянов (с. Селце, Крушевско) || || |- || 991. Ангеле Степанов (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 992. Арсо Мицков (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 993. Ангеле Василев Трайков (с. Прибилци, Демирхисарско) || || |- || 994. Андрея Трайчев Гайтанов (с. Златари, Ресенско) || || |- || 995. [[Алексо Наумов|Алексо Настев Наумов]] (с. Радово, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 996. [[Ангел Христов (революционер)|Ангел Христов Тодоров]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 997. Александър Димитров Анатков (Велес) || || |- || 998. [[Андрея Марковски|Андрея Георгиев Марковски]] (с. Ехла, Ресенско) || || {{Готово}} |- || 999. [[Александър Александров (революционер)|Александър Иванчев Александров]] (с. Сив кладенец) || || {{Готово}} |- || 1000. Аце Здравев Костов (Прилеп) || МОО || {{Готово}} |- |} == Свидетелства 13 == {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Бележка !! Готов |- || 1001. Александър Атанасов Бурзев (с. Неманици, Светиниколско) || || {{Готово}} |- || 1002. Андон Василев Грозданов (с. Връбник, Костурско)|| || {{Готово}} |- || 1003. Апостол Марков Младенов (с. Нерези, Дебърско) || || {{Готово}} |- || 1004. Алекси Якимов Жиков (с. Лазарополе, Реканско) || || {{Готово}} |- || 1005. [[Анастас Капричов|Анастас Наумов Капричов]] (Охрид)|| || {{Готово}} |- || 1006. Андон Янев Нанев (Охрид)|| || {{Готово}} |- || 1007. Александър Стоянов Ценов (Свети Николе) || || {{Готово}} |- || 1008. Андон Лазев Арсов (Свети Николе)|| || {{Готово}} |- || 1009. Арсени Андонов Георгиев (с. Вранещица, Кичевско)|| || {{Готово}} |- || 1010. Александър Ламбов Денесов (с. Янковец, Ресенско) || || {{Готово}} |- || 1011. Аргир Иванов Бошков (с. Кочища, Дебърско)|| || {{Готово}} |- || 1012. Атанас Ангелов Божиков (с. Скребатно, Неврокопско)|| || {{Готово}} |- || 1013. Атанас Георгиев Вълков (с. Момчиловци, Смолянско)|| || {{Готово}} |- || 1014. Андон Георгиев Мицев (с. Тешово, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 1015. [[Блаже Дамчев|Блаже Бошев Дамчев]] (с. Загорани, Прилепско) || || {{Готово}} |- || 1016. [[Блаже Стоянов|Блаже Христов Стоянов]] (с. Големо Илино, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 1017. [[Богоя Стефанов]] (с. Брезово, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 1018. [[Божин Петров]] (с. Сопотница, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 1019. [[Богоя Секулов|Богоя Секулов Стоянов]] (с. Горно Дивяци, Крушевско)|| || {{Готово}} |- || 1020. [[Божил Гроздев|Божил Георгиев Гроздев]] (с. Железник, Карнобатско)|| || {{Готово}} |- || 1021. [[Блаже Здравев|Блаже Здравев Митрев]] (с. Големо Църско, Демирхисарско)|| || {{Готово}} |- || 1022. [[Боян Барлаков|Боян Стефанов Барлаков]] (Прилеп)|| || {{Готово}} |- || 1023. Благо Тодоров Пудев (Разлог)|| || {{Готово}} |- || 1024. Божил Талев Иванов (с. Сърбци, Битолско)|| || {{Готово}} |- || 1025. [[Божин Кулев|Божин Нешов Кулев]] (с. Долно Сърбци, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1026. Бошко Велянов Нечов (с. Секирани, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1027. Божидар Трайков Стоянов (с. Дейловце, Кумановско) || || {{Готово}} |- || 1028. [[Веселин Денков|Веселин Денков Христов]] (с. Псача, Кумановско) || || {{Готово}} |- || 1029. [[Вангел Казански|Вангел Делев Карталов Казански]] (с. Казаново, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 1030. Васил Арсов Ивков (с. Градище, Кумановско) || || {{Готово}} |- || 1031. [[Велко Мандарчев|Велко Кръстев Мандарчев]] (Скопие) || || {{Готово}} |- || 1032. Васил Якимов Деянов (с. Любинци, Паланечко)|| || {{Готово}} |- || 1033. Васил Костадинов Димитров (с. Момчиловци, Смолянско) || || {{Готово}} |- || 1034. [[Гоце Стойков Карчев]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1035. [[Георги Ачков|Георги Талев Ачков]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1036. [[Георги Сивиков|Георги Иванов Сивиков]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1037. [[Георги Николов (Черешница)|Георги Николов Стефанов]] (с. Черешница, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1038. [[Георги Неданов|Георги Митров Неданов]] (с. Златари, Ресенско) || || {{Готово}} |- || 1039. [[Георги Филипчев|Георги Ефтимов Филипчев]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1040. [[Георги Тасев (Драготин)|Георги Велев Тасев]] (Драготин, Валовищко) || || {{Готово}} |- || 1041. [[Гоне Дончев|Гоне Дончев Гонев]] (с. Калиново, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 1042. [[Георги Чадов|Георги Костов Чадов]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1043. [[Георги Бигиев|Георги Каменов Бигиев]] ( с. Нова махала, Серско) || || {{Готово}} |- || 1044. [[Григор Жабчев|Григор Костадинов Жабчев]] (с. Биралци, Кайлярско) || || {{Готово}} |- || 1045. [[Георги Георгиев (Радовиш)|Георги Хаджиманчев Георгиев]] (Радовиш) || || {{Готово}} |- || 1046. [[Георги Хаджитодоров|Георги Н. Хаджитодоров]] (Банско) || || {{Готово}} |- || 1047. [[Георги Стамболиев |Георги Кирязов Стамболиев ]] (с. Чеглаик, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 1048. [[Гаврил Спасов (революционер)|Гаврил Митов Спасов]] (с. Пресека, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 1049. [[Георги Йосифов|Георги Йосифов Дойчинов]] (с. Лазарополе, Реканско)|| || {{Готово}} |- || 1050. [[Георги Бебечев|Георги Иванов Бебечев]] (с. Огняново, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 1051. Георги Апостолов Кузманов (с. Мачуково, Гевгелийско) || || {{Готово}} |- || 1052. [[Георги Балев|Георги Христов Балев]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1053. [[Гаврил Чанаков|Гаврил Геров Чанаков]] (Тетово) || || {{Готово}} |- || 1054. Георги Кузманов (с. Лазарополе, Реканско) || МОО || |- || 1055. [[Георги Шатев|Георги Петров Шатев]] (Кратово) || || {{Готово}} |- || 1056. Георги Талев Димов (с. Присад, Прилепско) || || |- || 1057. Георги Динов (Горна Джумая) || || |- || 1058. Георги Костадинов Кръстанов (с. Велестово, Охридско) || || |- || 1059. Георги Тасев Кръстев (с. Горно Дивяци, Крушевско) || || |- || 1060. Георги Дамев Димев (Прилеп) || || |- || 1061. [[Даме Попов|Даме Иванов Попов]] (с. Долнени, Прилепско) || || {{Готово}} |- || 1062. [[Димитър Георгиев Ържанец]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1063. [[Даме Хаджикочов|Даме Христов Хаджикочов]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 1064. Димитър Костов Кръстев (с. Смилево, Битолско) || || |- || 1065. Димитър Янков Танчев (с. Баровица, Гумендженско)|| || |- || 1066. [[Дине Неделков|Дине Иванов Неделков]] (с. Баница, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1067. Диме Анев Янков (с. Радобор, Битолско) || || |- || 1068. Димитър Гошев Головодов (с. Златари, Ресенско) || || |- || 1069. [[Димитър Райчанов|Димитър Георгиев Райчанов]] (Ресен) || || {{Готово}} |- || 1070. [[Димитър Джуров|Димитър Петров Джуров]] (Ресен) || || {{Готово}} |- || 1071. Димо Ив. Майсторниколов (с. Граматиково, Малкотърновско)|| || |- || 1072. [[Димитър Илиев (Битоля)|Димитър Йосифов Илиев]] (Битоля)|| || {{Готово}} |- || 1073. [[Димитър Котев (революционер)|Димитър Талев Котев]] (Долна Чарлия, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1074. Димче Йошев Георгиев (с. Облаково, Битолско)|| || |- || 1075. [[Димитър Азъров|Димитър Петров Азъров]] (Гумендже) || || {{Готово}} |- || 1076. Димитър Георгиев Чунков (с. Гявато, Битолско)|| || |- || 1077. Доне Попов Димитров (с. Сович, Битолско)|| || |- || 1078. Димитър Стоянов Кърков (с. Гявато, Битолско)|| || |- || 1079. [[Димитър Велянов (Битоля)|Димитър Милев Велянов]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 1080. Димитър Тасев Стериов (с. Цапари, Битолско)|| || |- || 1081. Димо Трайков Каранаков (Кукуш)|| МОО || |- || 1082. Дамян Макариев Василев (Галичник, Реканско) || || |- || 1083. Димо Добрев Димов (с. Долно Луково, Ивайловградско)|| || |- || 1084. [[Димо Николов|Димо Николов Спасов]] (Стара Загора) || || {{Готово}} |- || 1085. Димитър Анастасов Шокаров (с. Велгощи, Охридско)|| || |- || 1086. Димитър Стефанов Гулев (с. Лева река, Ресенско)|| || |- || 1087. Дончо Митров Божинов (с. Кривени, Ресенско)|| || |- || 1088. Дено Димитров Лилков (с. Галово, Оряховско)|| || |- || 1089. Ефтим Андреев Боримечков (с.Болно, Ресенско) || || |- || 1090. [[Екатерина Оклева|Екатерина Йорданова Оклева]] (с. Вощарани, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1091. [[Ефросина Иванова|Ефросина Григорова Иванова]] (Струга) || || {{Готово}} |- || 1092. [[Ефто Шапазов|Ефтимия Иванов Шапазов]] (с. Буф, Леринско)|| || {{Готово}} |- || 1093. Ефтим Вълков Димитров (с. Карадере, Лозенградско)|| || |- || 1094. [[Евтим Апочев|Евтим Котев Апочев]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1095. [[Живко Анастасов|Живко Николов Анастасов]] (с. Орман, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1096. Желязко Стоянов Карачорбаджиев (с. Велика, Лозенградско) || || |- || 1097. Жеко Янакиев Грънчаров (Малко Търново)|| || |- || 1098. Жеко Стоянов Каражеков (Маглавит, Лозенградско) || || |- || 1099. Иван Вълков Вълчев (с. Пиргопуло, Лозенградско) || || |- || 1100. Илия Котев Велев (с. Облаково, Битолско)|| || |- || 1101. Иван Грудев Павлов (с. Граматиково, Малкотърновско)|| || |- || 1102. Иван Янов Дренаков (с. Мокрешево, Лозенградско)|| || |- || 1103. Йоан Илиев Скендер (с. Големо Илино, Демирхисарско)|| || |- || 1104. [[Илия Попадийски|Илия Димов Попадийски]] (Попадия) || || {{Готово}} |- || 1105. Иван Марков Симонов (с. Церово, Демирхисарско) || || |- || 1106. [[Иван Битраков (революционер)|Иван Михайлов Битраков]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1107. Йосиф Стоянов Данаилов (с. Топлик, Щипско)|| МОО || |- || 1108. Иван Ноев Кузманов (с. Осой, Реканско)|| МОО || |- || 1109. Иван Константинов Буров (с. Владово, Воденско) || МОО || |- || 1110. Иван Райчев Митев (Свиленград)|| МОО || |- || 1111. Иван Мицев Кюркчиев (с. Сехово, Гевгелийско)|| МОО || |- || 1112. Илия Найдов Мицев (с. Подмол, Прилепско)|| МОО || |- || 1113. Игнат Спиров Арсов (с. Приковци, Кратовско)|| МОО || |- || 1114. Йордан Иванов Траянов (с. Страцин, Кратовско)|| МОО || |- || 1115. Илия Иванов Чортанов (Прилеп)|| МОО || |- || 1116. Илия Димитров Бейдов (с. Косинец, Костурско)|| МОО || {{Готово}} |- || 1117. Йордан Илиев Бошков (Крушево)|| МОО || |- || 1118. Иван Мавродиев Петков (с. Бяла вода, Малкотърновско)|| МОО || |- || 1119. Илия Димитров Клисаров (Кукуш)|| МОО || |- || 1120. Йордан Мирчев Трайков (Прилеп) || МОО || |- || 1121. Илия Панов Ицков (Велес)|| МОО || |- || 1122. Илия Богев Милев (с. Вранча, Прилепско)|| МОО || |- || 1123. Иван Малчев Стоянов (с. Левски, Варненско) || МОО || |- || 1124. Илия Атанасов Тонин (с. Добринище, Разложко)|| МОО || |- || 1125. [[Иван Андреев (революционер)|Иван Настов Андреев]] (с. Доленци, Демирхисарско)|| || {{Готово}} |- || 1126. Йоан Силянов Цветанов (с. Брезово, Демирхисарско)|| || |- || 1127. Йован Христов Тръпков (с. Подвис, Кичевско)|| || |- || 1128. Илия Блажев (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1129. Иван Георгиев Немчов (с. Горни Порой, Валовищко)|| || |- || 1130. [[Ичко Бойчев|Ичко Димов Бойчев]] (Гумндже) || || {{Готово}} |- || 1131. Илия Калев Георгиев (с. Църнобуки, Битолско) || || |- || 1132. Илия Наумов Ристанов (с. Мало Илино, Демирхисарско) || || |- || 1133. [[Иван Върчков|Иван Георгиев Върчков]] (с. Цапари, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1134. [[Иван Трайков (революционер)|Иван Петров Трайков]] (Цапари, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1135. [[Иван Трайчев (Сърбци)|Иван Трайчев Янакиев]] (с. Сърбци, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1136. Иван Алексов Иванов (с. Мало Църско, Демирхисарско) || || |- || 1137. Иван Георгиев Воденичаров (Ресен) || || |- || 1138. Йордан Илиев Костов (с. Речани, Кичевско) || || |- || 1139. Илия Христов Ламов (с. Полог, Мариовско) || || |- || 1140. Илия Христов Петров (с. Кочище, Демирхисарско) || || |- || 1141. Иван Петров Андреев (с. Сопотница, Демирхисарско) || || |- || 1142. [[Иван Начов|Иван Митрев Начов]] (Гявато, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1143. [[Илия Тръпков|Илия Савев Тръпков]] (Кадино село, Прилепско) || || {{Готово}} |- || 1144. [[Йосиф Парапанов|Йосиф Спасов Парапанов]] (Крушево, Валовищко) || || {{Готово}} |- || 1145. Ката Коцева Нушева (Щип) || || {{Готово}} |- || 1146. [[Костадин Пантев|Костадин Пантев Сивев]] (Робово, Малешевско) || || {{Готово}} |- || 1147. Коле Найдов Стоянов (с. Боище, Демирхисарско) || || |- || 1148. Коста Христов Костов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1149. Кузман Солунчев Стоянов (с. Вирово, Демирхисарско) || || |- || 1150. [[Костадин Стойчов|Костадин Стойчов Георгиев]] (с. Облаково, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1151. Кочо Неделков Илиев (с. Радово, Демирхисарско) || || |- || 1152. [[Кочо Вълканов|Кочо Андреев Вълканов]] (с. Смилево, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1153. [[Коста Тенишев|Коста Стоянов Тенишев]] (Лозенград) || || {{Готово}} |- || 1154. Кърсте Петрев Пърцайко (с. Сопотница, Демирхисарско) || || |- || 1155. Каре Йованов Масларов (с. Долно Оризари, Битолско) || || |- || 1156. Кръстю Спасов Белев (с. Доленци, Демирхисарско) || || |- || 1157. Колче Божинов Найдов (с. Доленци, Демирхисарско) || || |- || 1158. Коста Стефанов (Големо Илино, Демирхисарско) || || |- || 1159. Коста Христов Нечов (Битоля) || || |- || 1160. Кърсте Стефанов Димитров (с. Доленци, Демирхисарско) || || |- || 1161. Кузман Николов Траянов (с. Доленци, Демирхисарско) || || |- || 1162. Кръсте Костов Талчев (с. Живойно, Битолско) || || |- || 1163. [[Костадин Попнеделков|Костадин Иванов Попнеделков]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1164. Коста Младенов Степанов (с.Кочище, Демирхисарско) || || |- || 1165. Кръсте Трайков Соколов (с. Селце, Крушевско) || || |- || 1166. Косто Христов Боримечков (с.Болно, Ресенско) || || |- || 1167. Коте Ставрев Йошев (с. Боище, Демирхисарско) || || |- || 1168. Косте Стериов Порков (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1169. Коста Силянов Стоянов (с. Мало Илино, Демирхисарско) || || |- || 1170. [[Климент Садилов|Климент Григоров Садилов]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1171. Костадин Тодоров Стоянов (с. Клепач, Прилепско) || || |- || 1172. Косто Тодоров Петров (Битоля) || || |- || 1173. Коле Стоянов Тасев (с. Патетино, Светиниколско) || || |- || 1174. Кочо Китанов Крайчевски (с. Кнежино, Кратовско) || || |- || 1175. Коста Василев Тодоров (с. Булгаркьой, Кешанско) || || |- || 1176. Кръсто Милков Стефанов Дамянски (с.Псача, Кумановско) || || |- || 1177. Кирил Андреев Мерджанов (с. Райчица, Дебърско) || || |- || 1178. Кирил Христов Софрониев (с. Хърсово, Кукушко) || || |- || 1179. Карафил Наумов Смилев (с. Орел, Светиниколско) || || |- || 1180. Константин Кръстев Ойнаков (с. Бутим, Неврокопско) || || |- || 1181. Киро Панев Йосев (с. Мечкуевци, Светиниколско) || || |- || 1182. Киркор Мовсес Крикорян (Родосто) || || |- || 1183. Коле Христов Наумов (с. Селце, Крушевско) || || |- || 1184. Коле Ангелов Янкулов (с. Велестово, Охридско) || || |- || 1185. [[Ламбо Пуров|Ламбо Наумов Пуров]] (с. Въмбел, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1186. [[Ламбе Арнаудов|Ламбе Йонов Арнаудов]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1187. Лазар Илиев Мишков Миленков (с. Сърбци, Битолско) || || |- || 1188. Лазар Кузев Дамчев (с. Сърбци, Битолско) || || |- || 1189. Лазар Петров Стефанов (Куманово) || || |- || 1190. Лазар Димов Бодуров (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1191. [[Лазар Насов|Лазар Насов Петков]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 1192. Лазар Блажев Наумов (Янковец, Ресенско) || || {{Готово}} |- || 1193. [[Лазар Алексиев|Лазар Алексиев Мирчев]] (Осой, Реканско) || || {{Готово}} |- || 1194. Ламбе Костов Чадов (Охрид) || МОО || |- || 1195. Лазар Петров Груев (с. Железно Речани, Гостиварско) || || |- || 1196. Мицко Стойков Ренде (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1197. Мицко Георгиев Михайлов (с. Арилево, Крушевско) || || |- || 1198. [[Мария Пепелюгова|Мария Иванова Пепелюгова]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 1199. [[Мито Хаджитрайков]] (с. Мутулово, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 1200. Мицко Алексов (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1201. Миладин Божинов Кузманов (с. Гол. Илино, Демирхисарско) || || |- || 1202. [[Митре Стоянов Шубара]] (с. Арматуш, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1203. [[Михаил Христов – Врабец|Михаил Христов Христов Врабец]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 1204. Мице Георгиев Йошев (с. Боище, Демирхисарско) || || |- || 1205. Митре Босилков Янакиев (с. Гявато, Битолско) || || |- || 1206. Манол Николов Кузманов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1207. Миле Петков Милев (с. Мегленци, Битолско) || || |- || 1208. Михайл Толев Георгиев (с. Кукуречани, Битолско) || || |- || 1209. Мице Стоянов Ристев (с. Вирово, Демирхисарско) || || |- || 1210. [[Мице Кръстев|Мице Кръстев Йотов]] (с. Екши Су, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1211. Мице Найдев Пейков (с. Сопотница, Демирхисарско) || || |- || 1212. Мише Димов Донев Кьосето (Битоля) || || |- || 1213. Мице Христов Трайчев (Битоля) || || |- || 1214. [[Мицко Ангелов|Мицко Стоянов Ангелов]] (с. Доленци, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 1215. [[Милан Матов|Милан Апостолов Матов]] (Струга) || || {{Готово}} |- || 1216. Милан Георгиев Деянов (Прилеп) || || |- || 1217. Миленко Велянов Христов (с. Мало Илино, Демирхисарско) || || |- || 1218. Миладин Цветанов Райов (с. Сланско, Порече) || || |- || 1219. Мате Костов Сечков (Крушево) || || |- || 1220. Милутин Гюрчинов Спасов (с. Латово, Порече) || || |- || 1221. Михаил Георгиев Кумчев (с. Сърбци, Битолско) || || |- || 1222. [[Мирчо Дамчев|Мирчо Талев Дамчев]] (Загорани) || || {{Готово}} |- || 1223. Миле Илиев Пуев (с. Календра, Серско) || || |- || 1224. Михаил Трифонов Яковчев (с. Големо Илино, Демирхисарско) || || |- || 1225. Методи Стефанов Йовев (Охрид) || МОО || |- || 1226. Митре Николов Петров (с. Сланско, Порече) || || |- || 1227. Милан Ефтимов (Свети Николе) || || |- || 1228. Мите Монев Копанов (Щип) || || |- || 1229. Мите Симеонов Сушавалия (Щип) || || |- || 1230. Миле Наумов Кулев (с. Долно Сърбци, Битолско) || || |- || 1231. Матей Николов Кръстев (с. Големо Илино, Демирхисарско) || || |- || 1232. Мицо Ячев Иванов (с. Лазарополе, Реканско) || МОО || |- || 1233. Михаил Деспотов Янев (с. Латово, Порече) || || |- || 1234. [[Мито Николов|Мито Христов Николов]] (с. Стругово, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 1235. Митре Нешков Ангелов (с. Върбяни, Прилепско) || || |- || 1236. Мано Саздов Илиев (с. Градище, Кумановско) || || |- || 1237. Максим Илиев Тодоров (с. Ранковце, Кумановско) || || |- || 1238. Мито Ангелов Юруков (с. Поешево, Битолско) || || |- || 1239. Митре Трайков Суклев (с. Полчище, Прилепско) || || |- || 1240. Методи Георгиев Коцарев (Охрид) || || |- || 1241. Максим Цветанов Илиев Белчев (с. Петралица, Паланечко) || || |- || 1242. Милан Янев Стойков (с. Горно Коняре, Кумановско) || || |- || 1243. Милан Стойков Стойковски (Куманово) || || |- || 1244. Милан Божков Божинов (Тетово) || || |- || 1245. Младен Димов Новков (с. Брощица, Дебърско) || || |- || 1246. Милан Христов Димитров (с. Маловци, Кукушко) || || |- || 1247. [[Милан Шапкалиски|Милан Илиев Шапкалиски]] (Кратово) || || {{Готово}} |- || 1248. Нестор Илиев Смилев (с. Мало Илино, Демирхисарско) || || |- || 1249. [[Никола Китинов|Никола Георгиев Китинов]] (с. Цапари, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1250. [[Нако Делипетров|Нако Янев Делипетров]] (Мутулово) || || {{Готово}} |- || 1251. [[Неделко Дамчев|Неделко Мойсов Дамчев]] (Кукуречани) || || {{Готово}} |- || 1252. [[Никола Скаев|Никола Хпристов Скаев]] (Вранещица) || || {{Готово}} |- || 1253. Никола Митров Манчев (с. Болно, Ресенско) || || |- || 1254. Наум Спиров Сазданов (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1255. Никола Ставрев Чаушов (с. Янковец, Ресенско) || || |- || 1256. Наум Ангелев Тноков (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1257. [[Никола Бубев|Никола Кишев Бубев]] (с. Гявато, Битолско) || || |- || 1258. [[Никола Шапарданов|Никола Здравев Шапърданов]] (Крушево) || || {{Готово}} |- || 1259. Никола Георгиев Йовков (с. Новаци, Битолско) || || |- || 1260. [[Никодим Шумков|Никодим Иванов Шумков]] (с. Цер, Битолско) || || |- || 1261. Насте Янков Бечваров (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1262. Неделко Ризов Мешков (с. Могила, Битолско) || || |- || 1263. [[Никола Божков|Никола Божков Троячанец]] (с. Трояци, Прилепско) || || {{Готово}} |- || 1264. [[Никола Низамов|Никола Котев Низамов]] (с. Янковец, Ресенско) || || {{Готово}} |- || 1265. Наум Настев Димов (с. Стрежево, Битолско) || || |- || 1266. Нанчо Настев Янев (с. Базерник, Демирхисарско) || || |- || 1267. Никола Левков Максимов (с. Марчино, Кратовско) || || |- || 1268. Неделчо Иванов Тагарев (с. Пирин, Мелнишко) || || {{Готово}} |- || 1269. Недан Христов Петков (с. Долно Сърбци, Битолско) || || |- || 1270. Никола Георгиев Спасов (с. Яна, Лозенградско) || || |- || 1271. Насте Янакиев Радев (с. Латово, Порече) || || |- || 1272. Никола Иванов Доков (Ресен) || || |- || 1273. Наум Христов Пецалев (с. Сопотско, Ресенско) || || |- || 1274. Негре Ангелов Пейданов (с. Осой, Реканско) || || |- || 1275. Наум Стефанов Чакъров (Струга) || || |- || 1276. Никола Андонов Стоянов Семерджиев (с. Лелово, Кукушко) || || |- || 1277. Огнен Стойчев (с. Доленци, Демирхисарско) || || |- || 1278. [[Пандо Турунджев|Пандо Ташев Турунджев]] (с. Екши су, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1279. Петко Стойков Петков (с. Старавина, Мариово) || || |- || 1280. [[Петър Гещаков|Петър Търпов Гещаков]] (Гявато, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1281. Пейко Петров Филипов (с. Радово, Демирхисарско) || || |- || 1282. [[Пандо Павлов|Пандо Павлов Георгиев]] (с. Руля, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1283. Павле Стойчев Божинов (с. Клепач, Прилепско) || || |- || 1284. Павле Божинов (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1285. Павле Ристев Толески (с. Мренога, Демирхисарско) || || |- || 1286. Петър Георчев Кръстев (с. Вирово, Демирхисарско) || || |- || 1287. Петър Илиев Зулумов (с. Сърбци, Битолско) || || |- || 1288. Павле Стоянов Йовков (с. Смилево, Битолско) || || |- || 1289. [[Петър Ангелков|Петър Найдов Ангелков]] (Цапари) || || {{Готово}} |- || 1290. [[Пандо Пеев|Пандо Киров Пеев]] (с. Желево, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1291. Петър Грозданов Ристев (с. Жван, Демирхисарско) || || |- || 1292. [[Петър Киров (революционер)|Петър Киров Нанчев]] (с. Въмбел, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1293. Петър Иванов Размов (с. Пещани, Охридско) || || |- || 1294. Пано Иванов Здравев (с. Неманици, Светиниколско) || || |- || 1295. Петър Алексов Мирчев (с. Сенокос, Прилепско) || || |- || 1296. Петър Байчев Георгиев (с. Облаково, Битолско) || || |- || 1297. Пандил Георгиев Петров (с. Нерези, Дебърско) || || |- || 1298. Петър Кръстев Илиев (с. Базерник, Демирхисарско) || || |- || 1299. Павел Георгиев Велянов (с. Долно Агларци, Битолско) || || |- || 1300. Петър Павлов Мишев (с. Ранковце, Кумановско) || || |- || 1301. Ристе Петрев Пейкоски (с. Сопотница, Демирхисарско) || || |- || 1302. Русе Серафимов Куцолов (Галичник, Реканско) || || |- || 1303. Раде Корунов Бунташев (с. Велгощи, Охридско) || || |- || 1304. Силян Божинов Иванов (с. Бабино, Демирхисарско) || || |- || 1305. [[Стойче Кокалев|Стойче Христов Кокалев]] (с. Смилево, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1306. Серафим Велянов Пройчев (Битоля) || || |- || 1307. [[Стойо Христов|Стойо Христов Старовски]] (с. Орле, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1308. Сава Киров Славчев (Котел) || || |- || 1309. [[Стефан Мацанов|Стефан Димитров Мацанов]] (с. Гявато, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1310. [[Симиан Йотов|Симиан Спасев Волчев Йотов]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 1311. [[Спиро Филев|Спиро Николов Филев]] (с. Загоричани, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1312. Ставре Спиров Велов (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1313. Спиро поп Максимов (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1314. Стефан Андреев Поповски (с. Царев двор, Ресенско) || || |- || 1315. Силян Наумов Ристанов (с. Мало Илино, Демирхисарско) || || |- || 1316. Софрония Гаврилов (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1317. Секула Найденов Карабаш (с. Големо Илино, Демирхисарско) || || |- || 1318. Стоян Андонов Христов (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1319. Стоян Йовев Христов (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1320. Славе Златков Боцев (с. Търново, Паланечко) || || |- || 1321. Стерьо Ристев Петров (с. Свинище, Битолско) || || |- || 1322. [[Стоян Янъков|Стоян Димитров Янъков]] (с. Крива, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 1323. [[Сотир Биров|Сотир Стоянов Биров]] (с. Градево, Горноджумайско) || || {{Готово}} |- || 1324. Спиро Лазаров Стоянов (с. Рамна, Битолско) || || |- || 1325. Силян Велянов Кръстев (с. Железнец, Демирхисарско) || || |- || 1326. Стерьо Магденов Пейковски (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1327. Стойко Талев Богданов (с. Слоещица, Демирхисарско) || || |- || 1328. Силян Павлов Ралески (с. Доленци, Демирхисарско) || || |- || 1329. Стойчо Кузов Трапезанов (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1330. Спиро Симеонов Коцев (с. Цер, Демирхисарско) || || |- || 1331. Спиро Иванов Настов (с. Простране, Демирхисарско) || || |- || 1332. Стефан Лазаров Груев (с. Кривени, Ресенско) || || |- || 1333. Стоян Гаврилов Димитров (с. Сливово, Дебърца) || || |- || 1334. Стоян Христов (с. Койково, Кратовско) |- || 1335. Спиро Настев Йовев (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1336. Симеон Наумов Кепчев (Ресен) || || |- || 1337. Стефан Димев Кусев (Прилеп) || || |- || 1338. Стойче Мицев Тошев (с. Чумово, Прилепско) || || |- || 1339. Стефан Величков Стефанов (с. Конопница, Паланечко) || || |- || 1340. Софрони Ангелов Наумов (с. Козица, Кичевско) || || |- || 1341. Спиро Чакрев (с. Долно Оризари, Битолско) || || |- || 1342. Серафим Христов Здравков (Брод, Порече) || || |- || 1343. Сотир Георгиев Печинов (Горна Джумая) || || |- || 1344. [[Тома Фортомаров|Тома Иванов Фортомаров]] (с. Пътеле, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1345. [[Тодор Томов|Тодор Попов Томов]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 1346. Тодор Янев Железаров (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 1347. [[Траян Симеонов|Траян Стойков Симеонов]] (с. Павлешенци, Светиниколско) || || {{Готово}} |- || 1348. Траян Димитров Камбуров (с. Ериклер, Лозенградско) || || |- || 1349. Тодор Ангелов Крайчев (с. Ораовец, Велешко) || || |- || 1350. Тасе Петров Димчев (с. Гарван, Радовишко) || || |- || 1351. Трайко Стоянов Малинов (с. Долани, Щипско) || || |- || 1352. Трайчо Тасев Янов (Прилеп) || || |- || 1353. [[Тодор Гуганов|Тодор Кръстев Гуганов]] (с. Бозец, Ениджевардарско|| || {{Готово}} |- || 1354. [[Ташко Костов|Ташко Костов Христов]] (с. Екши Су, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1355. [[Тодор Кашмаков|Тодор Христов Кашмаков]] (Скопие) || || {{Готово}} |- || 1356. Тале Димов Найденов (с. Логоварди, Битолско) || || |- || 1357. [[Тодор Джелебов|Тодор Георгиев Джелебов]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 1358. [[Трифон Гизов|Трифон Стойков Гизов]] (Зелениче, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1359. Тодор Иванов Керемидчиев (с. Таякадън, Цариградско) |- || 1360. [[Ташо Динев|Ташко Костадинов Майнов]] (Вълкоянево, Воденско) || || {{Готово}} |- || 1361. Тосе Стоянов Трайков (с. Винци, Кумановско) || || |- || 1362. Темелко Иванов Блажев (с. Юдово, Кичевско) || || |- || 1363. Трайко Илиев Марков (с. Лескоец, Охридско) || || |- || 1364. Томо Мицов Пецанов (с. Крондирци, Кукушко) || || |- || 1365. Тодор Аврамов Кочев (с. Лешок, Тетовско) || || |- || 1366. Тотю Иванов Тотев (с. Побит камък, Разградско) || || |- || 1367. Тодор Атанасов Николов (Крушево) || || |- || 1368. Трайко Йорданов Чашкаров (Велес) || || |- || 1369. Тасе Божков Миленков (с. Павлешенци, Светиниколско) || || |- || 1370. Търпе Лазаров Пасков (Дебър) || || |- || 1371. Тодор Анастасов Аврамов (с. Лазарополе, Реканско) || МОО || |- || 1372. [[Тома Машаров|Тома Зафиров Машаров]] (Скопие) || || {{Готово}} |- || 1373. Тодор Вълканов Ерменлиев (с. Дерекьой, Лозенградско) || || |- || 1374. Тончо Михайлов Филипов (с. Яново, Косово) || || |- || 1375. Тома Петков Наденжиев (с. Лелово, Кукушко) || || |- || 1376. Трайко Стойков Петков (с. Търновец, Кратовско) || || |- || 1377. Трендо Костадинов Терзиев (с. Рич, Струмичко) || || |- || 1378. Туше Митров Айтов (с. Хърсово, Кукушко) || || |- || 1379. Трайко Иванов Мъркулев (с. Велгощи, Охридско) || || |- || 1380. [[Тодос Нинков|Тодос Иванов Нинков]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1381. Тоде Коцев Петров (с. Ранченци, Светиниколско) || || |- || 1382. Трайко Дамев Симоновски (Дебър) || || |- || 1383. Траян Петрушев (Велес) || || |- || 1384. [[Тодор Саздов|Тодор Саздов Йосифов]] (с. Горни Стубол, Кратовско) || || {{Готово}} |- || 1385. [[Фоти Кирчев|Фоти Николов Кирчев]] (с. Зелениче, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1386. Филип Тодоров Филипов (с. Булгаркьой, Кешанско) || || |- || 1387. [[ Христо Балванлиев|Христо Янев Балванлиев]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 1388. Христо Атанасов Сиркаров (Кукуш) || || |- || 1389. Христо Стоев Канин (Сребатно, Неврокопско) || || |- || 1390. [[Христо Конев|Христо Конев Филипов]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 1391. Христо Петров Стоянов (с. Гявато, Битолско) || || |- || 1392. [[Христо Макараджиев|Христо Стефанов Макараджиев]] (Балчик) || || {{Готово}} |- || 1393. [[Христо Аламинов|Христо Тодоров Аламинов]] (с. Годлево, Разложко) || || {{Готово}} |- || 1394. [[Христо Хаджисулков|Христо Георгиев Хаджисулков]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1395. Христо Иванов Божов (с. Скребатно, Неврокопско) || || |- || 1396. Христо Тодоров Дьовлетлиев (с. Чокманово, Смолянско) || || |- || 1397. Христо Митов Гигов (Щип) || || |- || 1398. Христо Петров Джайков (с. Новачани, Велешко) || || |- || 1399. Христо Стоев Челебиев (с. Морарци, Кукушко) || || |- || 1400. Христо Митев Христов (с. Дедино, Радовишко) || || |- || 1401. Христо Илиев Дориев (с. Моноспитово, Струмичко) || || |- || 1402. Христо Николов Спасов Щутов (с. Селци, Дебърско) || || |- || 1403. Христо Пецов Трайков (с. Гавалянци, Кукушко) || МОО || |- || 1404. Христо Иванов Стойчев (с. Междурек, Кукушко) || МОО || |- || 1405. Христо Атанасов Милев (с. Долно Луково, Ивайловградско) || || |- || 1406. [[Христо Божинов|Христо Божинов Проданов]] (Гумендже) || || {{Готово}} |- || 1407. Христо Николов Петров (с. Велестово, Охридско) || || |- || 1408. Христо Пецев Делев (с. Лелово, Кукушко) || || |- || 1409. Христо Иванов Стойков (с. Баня, Разложко) || || |- || 1410. [[Цветко Божков|Цветко Бошков Трайков]] (с. Кривогащани, Прилепско) || || {{Готово}} |- || 1411. Щерю Тръпков Христов (с. Малкоец, Кичевско) || || |- || 1412. Цанко Нушев Златев (с. Неманици, Светиниколско) || || |- || 1413. Юрдан Николов Бицин (Разлог) || || |- || 1414. Юрдан Русев Петков (с. Салманово, Шуменско) || || |- || 1415. Юрдан Иванов Господинов (с. Слатина, Ловешко) || || |- || 1416. Яне Тодоров Шопов (с. Парил, Неврокопско) || || |- || 1417. Янко Димитров Янчев (с. Велика, Лозенградско) || || |- || 1418. Яким Йонов Тайшиев (с. Скребатно, Охридско) || || |- || 1419. Яни Петков Черелов (с. Алмаджик, Лозенградско) || || |- || 1420. [[Яне Янев (революционер)|Яне Георгиев Янев]] (с. Здралци, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1421. [[Марко Христов|Анастасия Маркова Христова]] (Брезово, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 1422. [[Саздо Попиванов|Благородна Саздо Попиванова]] (Велес, Кочани) || || {{Готово}} |- || 1423. Божана Мицева Тасева Неданова (с. Кривени, Ресенско) || || |- || 1424. Ветка Колева Савкова Стоянова (с. Мождивняк, Паланечко) || || |- || 1425. Велика Спиро Стефанова (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1426. Донка Христова Траянова Тошакова (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1427. [[Петър Мицов|Донка Петрова Мицова Китанова]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1428. Деспина Георгиева Богданова (с. Урумбеглия, Бунархисарско) || || |- || 1429. Евгения Илиева поп Захариева (с. Гопеш, Битолско) || || |- || 1430. Екатерина Димитрова Ан. Стоилова (с. Горно Броди, Серско) || || |- || 1431. Златана Тодор Чапоскa (с. Простране, Демирхисарско) || || |- || 1432. Злата Димитрова Стаматова (с. Урумбеглия, Бунархисарско) || || |- || 1433. Занка Темелкова Танева (с. Ораовец, Велешко) || || |- || 1434. [[Благой Пилатов|Зорка Блажева Пилатова]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 1435. Злата Ангелова Стаменкова (с. Полаки, Кочанско) || || |- || 1436. Ирина Вълчева Хаджиева (с. Калайджидере, Гюмюрджинско) || || |- || 1437. [[Иван Николов (Никодин)|Илинка Иванова Николова]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 1438. [[Стоимен Илиев|Йорданка Стоименова Илиева]] (с. Търново, Паланечко) || || {{Готово}} |- || 1439. [[Камен Андреев|Иванка Каменова Андреева]] (с. Уланци, Велешко) || || {{Готово}} |- || 1440. Йонка Богоева Грозданова (с. Клепач, Прилепско) || || |- || 1441. Калина Стоянова Йотова (с. Долно Оризари, Битолско) || || |- || 1442. Коста Марков Смилев (с. Добрушево, Битолско) || || |- || 1443. Кита Петрова Настова (Битоля) || || |- || 1444. Калина Стоянова Проданова (с. Велика, Лозенградско) || || |- || 1445. Керана Георгева Кадъ-Велкова (Бунархисар) || || |- || 1446. Кърстана Ангеле Найдова (с. Велмевци, Демирхисарско) || || |- || 1447. Каравилка Лазар Гюрова (с. Брежани, Охридско) || || |- || 1448. Ката Найдова Илкова (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1449. Кръстана Ставрева Капинкова (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1450. Ленка Иван Петрова Танчева (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1451. Ленка Наумова Гошева Йовчева (с. Рамна, Битолско) || || |- || 1452. [[Иван Стоянов (революционер)|Мара Иванова Стоянова]] (София) || || {{Готово}} |- || 1453. Мария Ламбрева Чолакова (София) || || |- || 1454. Мария Миялова Гоцева (с. Облаково, Битолско) || || |- || 1455. Мария Тодорова Попова (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1456. Мария Димитрова Льомчева (Гумендже) || || {{Готово}} |- || 1457. Менка Христова Стоянова (с. Кърклино, Битолско) || || |- || 1458. [[Кирил Илиев|Магдалина Кирова Илиева]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1459. Манда Стоянова Янакева (с. Резово, Малкотърновско) || || |- || 1460. Мара Стеванова Нечакова (с. Цапари, Битолско || || |- || 1461. Мария Лазарова Илкова (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1462. Мария Ангелева Калинова Митрова (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1463. Мара Георгиева Ружева (Малко Търново) || || |- || 1464. Николина Тодор Швърга (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1465. [[Ставре Спиров|Олга Ставри Спирова]] (Русе) || || {{Готово}} |- || 1466. Петра Христова Делова (с. Пласничево, Ениджевардарско) || || |- || 1467. Пеша Иванова Зенгова (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1468. [[Коста Лапев|Параскева Костова Бояджиева-Лапе]] (Крушево) || || {{Готово}} |- || 1469. [[Йордан Силянов - Пиперката|Ружа Йорданова Силянова]] (с. Козица, Кичевско) || || {{Готово}} |- || 1470. Риза Божинова Янкова (с. Довезенци, Кумановско) || || |- || 1471. Радка Александрова Шекеринова (Щип) || || |- || 1472. Ристана Коле Н. Лозанова (с. Брежани, Охридско) || || |- || 1473. Софка Наумова Дуртановаа (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1474. [[Дончо Христов|Спасена Дончева Христова]] (с. Лаки, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 1475. [[Ставре Китанов|Стойна Ставрева Китанова]] (с. Велгощи, Охридско) || || {{Готово}} |- || 1476. София Лазарова Трапезанова (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1477. Спасия Григорова Мърсева (Прилеп) || || |- || 1478. Симяна Ташко Аврамова (с. Мало Илино, Демирхисарско) || || |- || 1479. Сара Димитрова Лазарова (с. Зеленград, Кратовско) || || |- || 1480. Сава Кръстан Поптодоров (София) || || |- || 1481. Шина Георгиева Калфова (Чепеларе) || || |- || 1482. [[Георги Коджабашиев (революционер)|Ташка Георгиева Коджабашева]] (с. Долно Броди, Серско) || || {{Готово}} |- || 1483. [[Иван Колокотроков|Хриса Иванова Досева]] (с. Загоричани, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1484. Хрусина Янкова Стоянова (с. Велика, Лозенградско) || || |- || 1485. Тодора Русинова Петкова (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 1486. Атанас Иванов Андонов (с. Долни Порой, Валовищко) || изгоряла || {{Готово}} |- || 1487. Атанас Ангелов Гулев (с. Чучулигово, Петричко) || || |- || 1488. Андрей Димитров Терзиев (с. Присад, Бургаско) || || {{Готово}} |- || 1489. [[Апостол Данчов|Апостол Христов Данчов]] (с. Градево, Горноджумайско) || || {{Готово}} |- || 1490. [[Андрея Шамбев|Андрея Дамянов Шамбев]] (с. Смилево, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1491. [[Атанас Манганарев|Атанас Паскалев Манганарев]] (с. Клепушна, Зъхненско) || || {{Готово}} |- || 1492. Анастасия Николова Главинчева (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1493. [[Атанас Милошов|Атанас Милошов Попов]] (с. Слоещица, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 1494. [[Андрей Бакия|Андрей Георгиев Бакия]] (с. Брезово, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 1495. [[Атанас Стоянов (революционер)|Атанас Илиев Стоянов]] (с. Челопеци, Кичевско) || || {{Готово}} |- || 1496. [[Андре Стефанов]] (с. Сопотница, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1497. [[Апостол Четалов|Апостол Василев Четалов]] (с. Гявато, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1498. [[Андон Трайков Терзиев]] (с. Постолар, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 1499. Ангел Донев Георгиев (с. Зърновци, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 1500. Ангел Стоянов Димитров (с. Одрено, Кратовско) || || {{Готово}} |- |} == Свидетелства 14 == {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Бележка !! Готов |- || 1501. Арсо Велев Божинов (Кичево) || МОО || |- || 1502. Алекса Николов Бърборков (с. Мусомища, Неврокопско) || МОО || |- || 1503. Ангел Иванов Каневски Моллов (с. Момчиловци, Смолянско) || МОО || |- || 1504. Анастас Иванов Аврамов (Севлиево) || МОО || |- || 1505. Атанас Иванов Буовски (с. Саса, Кочанско) || МОО || |- || 1506. Александър Георгиев Чочанов (с. Мързен Ораовец, Тиквешко || МОО|| |- || 1507. [[Божко Петрушов|Божко Петрушов Стефанов]] (Куманово) || || {{Готово}} |- || 1508. [[Богдан Наумов|Богдан Павлов Наумов]] (с. Лера, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1509. Богдан Исаков Богданов (неизв.) || || {{Готово}} |- || 1510. [[Благо Шутин|Благо Петров Шутин]] (с. Обидим, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 1511. [[Величко Спасов|Величко Спасов Богданов]] (с. Мл. Нагоричане, Кумановско || || {{Готово}} |- || 1512. [[Васил Гогов|Васил Фильов Гогов]] (с. Попчево, Струмичко) || || |- || 1513. [[Васил Стоянов (Мало Църско)|Васил Стоянов Иванов]] (с. Мало Църско, Демирхисарско) || || |- || 1514. [[Войно Роянов|Войно Димов Роянов]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 1515. Велян Петров Туфев (с. Смилево, Битолско) || || |- || 1516. Вангел Трайков Караколев (с. Драгомирци, Кукушко) || || |- || 1517. Велик Хаджимаринов (с. Горно Броди, Серско) || || |- || 1518. Васил Димитров Чакъров (с. Загоричани, Костурско) || МОО || |- || 1519. Велик Ангелов Караянев (с. Черешово, Неврокопско) || || |- || 1520. Ване Тасев Стоянов (Ново село, Щип) || || |- || 1521. [[Васил Николов (Устово)|Васил Николов Величков]] (Устово, Смолян) || || {{Готово}} |- || 1522. [[Георги Костадинов (революционер)|Георги Янакиев Костадинов]] (с. Апоскеп, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1523. [[Георги Башлиев|Георги Иванов Башлиев]] (с. Кърчово, Валовищко) || || {{Готово}} |- || 1524. [[Георги Думков|Георги Димитров Думков]] (с. Горно Броди, Серско) || || {{Готово}} |- || 1525. [[Георги Тенев (революционер)|Георги Тенев Тодоров]] (Свиленград) || || {{Готово}} |- || 1526. [[Григор Чакалов|Григор Василев Чакалов]] (с. Българска блаца, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1527. Гаврил Мицов Атанасов (Берово) || || |- || 1528. [[Гоце Червениванов|Георги Иванов Червениванов]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1529. [[Гаврил Дундев|Гаврил Кост. Ангелов Дундев]] (с. Русиново, Беровско) || || {{Готово}} |- || 1530. Георги Николов Пешов (с. Голямо Белово, Пазарджишко) || || |- || 1531. [[Георги Гудов|Георги Трайков Гудов]] (с. Гавалянци, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 1532. [[Георги Кръстев (революционер)|Георги Кръстев Николов]] (с. Смилево, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1533. [[Георги Апостолов Чакъров]] (Струга) || || {{Готово}} |- || 1534. Георги Попанастасов Поптемянов (Охрид) || МОО || |- || 1535. Гико Илиев Тошев Шапков (с. Цървеняно, Кюстендилско) || МОО || |- || 1536. Георги Стойчев Вълканов (с. Янурен, Софлийско) || МОО || |- || 1537. Григор Данаилов Филипов (Щип) || МОО || |- || 1538. Георги Вълков Будинков (с. Яна, Лозенградско) || МОО || |- || 1539. Георги К. Стоянов Боботов (с. Обидим, Неврокопско) || МОО || |- || 1540. Георги Аризанов Клечоров (с. Обидим, Неврокопско) || МОО || |- || 1541. Георги Димитров Бейдов (с. Косинец, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 1542. Георги Николов Пъргов (с. Каракьой, Неврокопско) || МОО || |- || 1543. Димитър Ангелов Гулев ( с. Чучулигово, Серско) || МОО || |- || 1544. Диме Иванов Петков (с. Войница, Велешко) || || |- || 1545. Димитър Тодоров Грудов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1546. Доне Иванов Арсов (с. Горно Трогерци, Щипско) || || |- || 1547. [[Димитър Колев|Димитър Христов Колев]] (с. Извор, Гевгелийско) || || {{Готово}} |- || 1548. Димитър Янев Жегов (Разлог) || || |- || 1549. Димитър Стефанов Николов (Хаджидимово) || || |- || 1550. [[Дино Андонов|Дино Танов Андонов]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1551. [[Дино Айолов|Дино Христов Айолов]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1552. Димитър Панов Николов (с. Големо Малово, Софийско) || || |- || 1553. Димитър Костов Чапов (Воден) || || |- || 1554. Доне Трайков Станойков (с. Църнилище, Щипско) || || |- || 1555. Димитър Илиев Йосмов (Велес) || || |- || 1556. Елена Евнушева Туджарова (Радовиш) || || |- || 1557. Злате Петков Иванов (Куманово) || || |- || 1558. [[Захарий Димитров|Захари Атанасов Димитров]] (с. Латово, Кичевско) || || {{Готово}} |- || 1559. Зоре Гюрчинов Спасов (с. Латово, Кичевско) || || |- || 1560. Иван Станков Макасчиев (с. Дервент, Дедеагачко) || || |- || 1561. Иван Павлов Сърбинов (Белица, Разложко) || || |- || 1562. Иван Николов Староселски (Враца) || || |- || 1563. Иван Донев Христов (с. Подареш, Радовишко) || || |- || 1564. [[Йордан Мишов|Йордан Мишов Божков]] (с. Чифлик, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 1565. Иван Атанасов Петров (с. Голям Дервент, Софлийско) || || |- || 1566. Иван Стойчев Яръмов (с. Дерекьой, Узункюприйско) || || |- || 1567. Иван Георгиев Панев (с. Горно Броди, Серско) || || |- || 1568. Илия Ефремов Руменов (Щип) || || |- || 1569. Йордан Митев Спасов (Борово, Паланечко) || || |- || 1570. Иван Христов Мицов (с. Мождивняк, Паланечко) || || |- || 1571. Иван Антонов Арнаутчето (с. Гари, Реканско) || || |- || 1572. [[Илия Белбашев|Илия Костов Белбашев]] (с. Прекопана, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1573. Иван Атанасов Поплазаров (с. Каракьой, Неврокопско) || || |- || 1574. Иван Петров Николов (с. Мало Църско, Демирхисарско) || || |- || 1575. Йордан Мицов Лекаричин (с. Долно Трогерци, Щипско) || || |- || 1576. Йордан Манов Млачев (Щип) || || |- || 1577. Илия Миладинов Пецов (с.Пресека, Кочанско) || || |- || 1578. Иван Ангелов Чолаков (с. Голец, Ловчанско) || || |- || 1579. Исак Секулов Кузманов (Жупа-Селци, Стружко) || || |- || 1580. Илия Стоянов Графов (с. Скребатно, Неврокопско) || || |- || 1581. Костадин Дим. Велев (с. Скребатно, Неврокопско) || || |- || 1582. Кирил Томов Ичов (с. Драгомирци, Кукушко) || || |- || 1583. Коста Николов (с. Сливарово, Малкотърновско) || || |- || 1584. [[Костадин Бърдаров|Костадин Божинов Бърдаров]] (с. Цер, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 1585. Колю Генов Стоянов (с. Гечкенли, Одринско) || || |- || 1586. Костадин Ник. Деликостадинов (с. Маджура, Лозенградско) || || |- || 1587. Ката Иванова Бърлова (Щип) || || |- || 1588. Киро Георгиев Киров (с. Кушланли, Гюмюрджинско) || || |- || 1589. Костадин Михайлов Мидялиев (с.Яна, Лозенградско) || || |- || 1590. Кърсто Стойков Алексов (с. Теово, Велешко) || || |- || 1591. Коста Стоянов Грънчаров (Малко Търново) || || |- || 1592. [[Киряк Шкуртов|Киряк Христев Шкуртoв]] (с. Старичани, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1593. Кръстю Георгиев Алексов (Белица, Разложко) || || |- || 1594. Костадин Иванов Митров (с. Търново, Узункюприйско) || || |- || 1595. Кузман Димитров Бакалов (с. Петралица, Паланечко) || || |- || 1596. Кръсто Янев Кръстев (с. Булгаркьой, Кешанско) || || |- || 1597. Лазар Николов Божанов (с. Бачево, Разложко) || МОО || |- || 1598. [[Лазар Леов|Лазар Андреев Леов]] (с. Ораовец, Велешко) || || {{Готово}} |- || 1599. [[Лазар Тасoв|Лазар Янев Тасoв]] (с. Раборци, Струмичко) || || |- || 1600. [[Лазар Гуврев|Лазар Иванов Гуврев]] (Банско) || || |- || 1601. [[Лефтер Атанасов|Лефтер Атанасов Аргиров]] (с. Маняк, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1602. [[Манчо Сръндачки|Манчо Смиленов Сръндачки]] (с. Градево, Горноджумайско) || || |- || 1603. [[Мицко Романов|Мицко Георгиев Романов]] (с. Екши Су, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1604. [[Марица Станоевска|Марица Димитрова Станоевска]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 1605. [[Милан Вучков|Милан Стефанов Вучков]] (с. Малино, Светиниколско) || || {{Готово}} |- || 1606. [[Мито Станишев|Мито Иванов Станишев]] (с. Мождивняк, Паланечко) || || |- || 1607. [[Манол Фотев|Манол Динев Фотев]] (с. Дреновени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1608. [[Мите Хаджимишев|Мите Хаджимишев Мазнев]] (Ново село, Щип) || || {{Готово}} |- || 1609. Младен Николов Величков (Крива Паланка) || || |- || 1610. Милан Коцев Марказов (Щип) || || |- || 1611. Милан Георгиев Томов (с. Селце, Реканско) || || |- || 1612. Милан Спасов Арсов (с. Кожле, Скопско) || || |- || 1613. Милан Нацков Кръстев (с. Живине, Кумановско) || || |- || 1614. Никола Маноилов Дръдалов (Баня, Разложко) || || |- || 1615. Никола Димитров Свинаров (с. Велика, Лозенградско) || || |- || 1616. Нове Марков Стойчев (с. Бабино, Демирхисарско) || || |- || 1617. Наум Йошев Цветанов (с. Карамани, Битолско) || || |- || 1618. Наке Петров Цветанов (с. Речани, Рабетинкол) || || |- || 1619. Никола Стефанов Димитров (с. Доленци, Демирхисарско) || || |- || 1620. Нове Димитров Матев (с. Бабино, Демирхисарско) || || |- || 1621. Недан Богоев Соколов (с. Сухо Гърло, Демирхисарско) || || |- || 1622. [[Никола Манзувчев|Никола Димитров Манзувчев]] (с. Сребрено, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1623. [[Наум Джурков|Наум Петров Джурков]] (с. Дъмбени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1624. [[Никола Хаджитонев|Никола Йорданов Хаджитонев]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 1625. Никола Наумов Кочов (Охрид) || || |- || 1626. Никола Василев Мирчев (с. Манастир, Гюмюрджинско) || || |- || 1627. [[Никола Гюмюшев|Никола Тодоров Гюмюшев]] (Райково, Смолян) || || {{Готово}} |- || 1628. [[Никола Трифунов|Никола Ристов Трифунов]] (с. Извор, Велешко) || || {{Готово}} |- || 1629. Никола Симеонов Мицов (Дебър) || || |- || 1630. Никола Николов Тодоров (с.Лавци, Битолско) || || |- || 1631. Никола Йотов Диновски (с. Руля, Костурско) || МОО || |- || 1632. Никола Василев Митранов (Русе) || || |- || 1632а. Никола Делев Кузманов (с. Ореше, Велешко) || || |- || 1633. Панчо Петров Кузманов (с. Бистрица, Велешко) || || |- || 1634. Петър Трайков Терзиев (с. Постолар, Кукушко) || || |- || 1635. Петър Спиров Миников (Прилеп) || || |- || 1636. Петър Янев Бабаджанов (Лозенград) || || |- || 1637. [[Петър Бубев|Петър Китев Бубев]] (с. Гявато, Битолско) || || |- || 1638. Панчо Трайков Осмаков (Велес) || || |- || 1639. Павле Илов Мелов (с. Бошава, Тиквешко) || || |- || 1640. [[Пане Годинаков|Пане Георгиев Годинаков]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 1641. Павле Коцев Кулаков (Щип) || || |- || 1642. [[Стефан Шулев|Стефан Йошев Шулев]] (с. Туминец, Мала Преспа) || || {{Готово}} |- || 1643. [[Ставри Ушлинов|Ставри Христов Ушлинов]] (с. Лера, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1644. [[Стоян Стоянов (революционер)|Стоян Христов Стоянов]] (с. Курудере, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 1645. Стоян Ацков Миов (с. Дреново, Велешко) || || |- || 1646. Стефан Ангелов Димитров (с. Боище, Демирхисарско) || || |- || 1647. Стоян Георгиев Христов (с. Боище, Демирхисарско) || || |- || 1648. Силян Стоянов Цветков (с. Боище, Демирхисарско) || || |- || 1649. Слав Димов Голямстоянов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1650. Стою Митрев Сарлов (с. Бадама, Дедеагачко) || || |- || 1651. Сърбин Спиров Ристев (с. Големо Илино, Демирхисарско) || || |- || 1652. Стефан Талев Нечев (с. Сопотница, Демирхисарско) || || |- || 1653. Стоян Стойков Нечов (с. Вирово, Демирхисарско) || || |- || 1654. Спас Димитров Стойчев (с. Вирово, Демирхисарско) || || |- || 1655. Силян Иванов Саботков (с. Бабино, Демирхисарско) || || |- || 1656. Стойко Георгиев Найдов (с. Велмевци, Демирхисарско) || || |- || 1657. Степан Божинов Огненов (с. Бабино, Демирхисарско) || || |- || 1658. Стефан Георгиев Христов (с. Боище, Демирхисарско) || || |- || 1659. Сава Ацев Димов (Прилеп) || || |- || 1660. Стоян Димитров Петров (Скопие) || || |- || 1661. Стоян Наумов Калчинов (с. Големо Църско, Демирхисарско) || || |- || 1662. Стоян Стойчев Кочов (Скопие) || || |- || 1663. Секула Кост. Стефанов (с. Мало Илино, Демирхисарско) || || |- || 1664. Стефо Яковчев Йончески (с. Христофор, Битолско) || || |- || 1665. Стоян Анастасов Пантов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1666. Слав Желязков Сурчев (Малко Търново) || || |- || 1667. Стойко Петков Кандалов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1668. Стамат Георгев Чуреков (Малко Търново) || || |- || 1669. Секула Велянов (с. Големо Илино, Демирхисарско) || || |- || 1670. Стоян Стайков Бухлев (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1671. Спас Котев Димов (Битоля) || || |- || 1672. Стойчо Донев Рапов (с. Смилево, Битолско) || || |- || 1673. Симона Томов Симонов (Малко Търново) || || |- || 1674. Стефан Неданов Карамфилов (с. Секирани, Битолско) || || |- || 1675. Спиро Петров Мицков (с. Слепче, Демирхисарско) || || |- || 1676. Стефан Наумов Христов (с.Стрежево, Битолско) || || |- || 1677. Стоян Настов Тонев (с. Гявато, Битолско) || || |- || 1678. Стойо Тръпчев Илиев (с. Църнобуки, Битолско) || || |- || 1679. Симон Димитров Гълъбов (с. Гявато, Битолско) || || |- || 1680. Стефан Димитров Янакиев (Битоля) || || |- || 1681. Стоян Костов Гюзлев (с. Ковачевица, Неврокопско) || || |- || 1682. Стойко Георгиев Рибаров (Кукуш) || || |- || 1683. иеромонах Серафим Костадинов (с. Храсна, Светиврачко) || || |- || 1684. Стоян Добрев Славов (с. Мокрешево, Лозенградско) || || |- || 1685. [[Спас Шемов|Спас Давчев Шемов]] (Кавадарци) || || {{Готово}} |- || 1686. Стефан Петров Чорапов (с. Бело поле, Прилепско) || || |- || 1687. [[Стефан Петков (журналист)|Стефан Иванов Петков]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1688. Стоян Иванов Додев (с. Талашманци, Кратовско) || || |- || 1689. Серафим Петров Савов (с. Гари, Реканско) || || |- || 1690. Сотир Илиев Шилев (с. Смърдеш, Костурско) || МОО || |- || 1691. Стоян Арсов Божинов (Щип) || || |- || 1692. Серафим Петров Петков (с. Липково, Кумановско) || || |- || 1693. Серафим Марков Наумов (с. Вевчани, Стружко) || || |- || 1694. Симо Христов Попдимитров (с. Загоричани, Костурско) || МОО || |- || 1695. Стоимен Ангелков Тодоров (с. Ранковци, Паланечко) || || |- || 1696. Софроний Серафимов Стаматов (с. Галичник, Реканско) || || |- || 1697. Славчо Иванов Велков (с. Мечкуевци, Светиниколско) || || |- || 1698. Стоян Лазаров Младенов (с. Опила, Кратовско) || || |- || 1699. Стоян Ефремов Панов (с. Караорман, Щипско) || || |- || 1700. Трайче Велянов Здравков (с. Бабино, Демирхисарско) || || |- || 1701. Трайче Божинов Неданов (с. Бабино, Демирхисарско) || || |- || 1702. Тодор Трайчев Бурян (с. Сопотница, Демирхисарско) || || |- || 1703. Толе Георгиев Митров (с. Слоещица, Демирхисарско) || || |- || 1704. Тале Мицев Филипоски (с. Жван, Демирхисарско) || || |- || 1705. Тодор Ангелов Аврамов (с. Белотинци, Неврокопско) || || |- || 1706. Тръпко Димитров Вълканов (Енидже Вардар) || || |- || 1707. Тома Димитров Костов (с. Спатово, Валовищко) || || |- || 1708. Тодор Атанасов Палата (Лозенград) || || |- || 1709. Тодор Проданов Калудов (с. Едига, Лозенградско) || || |- || 1710. Трайко Тасов Вучков (с. Малино, Светиниколско) || || |- || 1711. Тале Христов Трайков (с. Боище, Демирхисарско) || || |- || 1712. Трайко Петров Богданов (с. Живойно, Битолско) || || |- || 1713. Тале Тодоров Дойчинов (с. Боище, Демирхисарско) || || |- || 1714. Тодор Ангелов Юруков (с. Гявато, Битолско) || || |- || 1715. Тодор Наумов Георев (с. Христофор, Битолско) || || |- || 1716. Тодор Милошов Попов (с. Слоещица, Демирхисарско) || || |- || 1717. Танаско Спасев Митрев (с. Слоещица, Демирхисарско) || || |- || 1718. Тодор Петков Нанчев (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1719. [[Траян Додов|Траян Темелков Додов]] (с. Гявато, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1720. [[Тенчо Ампов|Тенчо Георгиев Ампов Богданцалиев]] (Богданци) || || {{Готово}} |- || 1721. [[Тодор Нацев|Тодор Нацев Велев]] (с. Чичево, Велешко) || || {{Готово}} |- || 1722. Тодор Петров Николов (с. Войници, Велешко) || МОО || |- || 1723. Тома Георгиев Цветанов (Куманово) || МОО || |- || 1724. [[Тодор Киров|Тодор Киров Иванов Берковски]] (Берковица) || ||{{Готово}} |- || 1725. Тома Цветков Богатинов (с. Русяци, Кичевско) || МОО || |- || 1726. Тодор Трайков Стоилов (с. Димонце, Кратовско) || МОО || |- || 1727. [[Христо Балев|Христо Мицов Балев]] (с. Драгомирци, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 1728. [[Христо Минчев|Христо Динев Минчев]] (с. Айтос, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1729. [[Христо Киряков|Христо Киряков Поппетров]] (с. Чурилово, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1730. [[Христо Ников (Лозенград)|Христо Костадинов Ников]] (Лозенград) || || {{Готово}} |- || 1731. [[Христо Димитров (Горно Неволяни)|Христо Стойчев Димитров]] (с. Неволяни, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1732. [[Христо Наумов|Христо Наумов Тасев]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 1733. Христо Ванев Стефанов (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1734. Христо Георгиев Полизов (с. Мачуково, Гевгелийско) || || |- || 1735. [[Христо Кръстев (революционер)|Христо Георгиев Кръстев]] (с. Смърдеш, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1736. [[Христо Льомчев|Христо Димитров Льомчев]] (Гумендже) || || {{Готово}} |- || 1737. Христо Антонов Макриев (с. Смилево, Битолско) || || |- || 1738. [[Христо Хаджипопов]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1739. Христо Новев Стефанов (с. Миокази, Кичевско) || || |- || 1740. Христо Ангелов Арабаджиев (с. Коджабунар, Мала Азия) || || |- || 1741. Христо Ставрев Михов (с. Янковец, Ресенско) || || |- || 1742. Христо Иванов Тодоров (с. Тая Кадън, Цариградско) || || |- || 1743. Христо Зафиров Петров (Щип) || || |- || 1744. Христо Михайлов Маринов (с. Славейно, Смолянско) || || |- || 1745. Христо Ставрев Статев (Бунархисар) || || |- || 1746. Христо Георгиев Илиев (с. Карахадър, Лозенградско) || || |- || 1747. Христо Стоянов Марков (с. Обършани, Прилепско) || || |- || 1748. Цветко Иванов Андонов (Малко Търново) || || |- || 1749. Анастасия Ив. Трайкова Лесковска (с. Смилево, Битолско) || || |- || 1750. [[Михаил Шкартов|Аспасия Мишова Шкартова]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 1751. [[Мицо Бърдаров|Александра М. Бърдарова]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1752. [[Атанас Христов (Конуй)|Алта Атанасова Христова]] (с. Конуй, Кайлярско) || || {{Готово}} |- || 1753. Ангелина Стеф. Юрукова (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1754. [[Кръстьо Припорски|Алтъна Кръстова Припорска]] (с. Градче, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 1755. Вида Стойчева (с. Облаково, Битолско) || || |- || 1756. Вида Стамова Георгиева (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1757. Вида Стамова Георгиева (с. Свето Тодори, Битолско) || || |- || 1758. [[Йован Терзиев|Дукадина Ив. Кр. Терзиева]] (с. Гари, Реканско) || || {{Готово}} |- || 1759. Доста Христова Божкова (с. Оризари, Ениджевардарско) || || |- || 1760. Елисавета М. Богатинова (Прилеп) || || |- || 1761. Еленка Ив. Тоцева (с. Саракиново, Воденско) || || |- || 1762. [[Дуко Тасев|Елена Дукова Тасева]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 1763. Елена Стойкова Богданова (с. Вирово, Демирхисарско) || || |- || 1764. Злата Андреева Богданова (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 1765. Злата Райкова Калоянова (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1766. Зоица Атанасова Казакова (с. Богданово, Бургаско) || || |- || 1767. Йордана Ангелова Ковчегарова (Берово) || || |- || 1768. [[Стоян Мандалов|Юрданка Стоянова Мандалска]] (Богданци) || || {{Готово}} |- || 1769. [[Георги Карамичов|Костадина Г. Карамичева]] (Хрупища, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1770. Калина Димитрова Дапчева (с. Пенека, Лозенградско) || || |- || 1771. [[Трифон Пасков|Калиопа Трифонова Димитрова]] (с. Бобища, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1772. Катерина Христова Анастасова (с. Габър, Бургаско) || || |- || 1773. Илинка Атанасова Стоименова (с. Барбарево, Струмишко) || || |- || 1774. [[Илия Леов|Лена Илиева Леова]] (с. Ораовец, Велешко) || || {{Готово}} |- || 1775. Лина Николова Ботева (с. Скребатно, Неврокопско) || || |- || 1776. [[Костадин Николов (Райково)|Мария Костадинова Николова]] (Райково, Смолян) || || {{Готово}} |- || 1777. Мария Христова Карамфилова (Банско) || || |- || 1778. Митра Костова Кръстина (с. Скребатно, Неврокопско) || || |- || 1779. [[Георги Парадов|Мария Г. Накова Парадова]] (с. Беглерия, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 1780. [[Мице Блатцалията|Неда Димитрова Костадинова]] (с. Блатец, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 1781. Невена Котева Обедникова (с. Сърбци, Битолско) || || |- || 1782. Олимпия Георги Саръбеева (Варна) || || |- || 1782а. [[Кръстьо Трайков|Полексена Кръстева Трайкова]] (Ресен) || || {{Готово}} |- || 1783. [[Петър Христов – Германчето|Севда Димова Хр. Преспанска]] (с. Герман, Преспанско) || || {{Готово}} |- || 1784. Софка Георгиева Хр. Кескова (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1785. Софка Георгиева Кузева (с. Гявато, Битолско) || || |- || 1786. Стана Костова Пастрилова (с. Мерхамли, Дедеагачко) || || |- || 1786а. Христена Попдим. Алексиева (с. Лешко, Горноджумайско) || || |- || 1787. [[Коста Марков (революционер)|Цана К. Маркова]] (с. Габреш, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1789. Янинка Николова Накова (с. Белопопци, Софийско) || || |- || 1790. Георги Ангелов Горновачев (с. Кричим, Пловдивско) || || |- || 1791. Славко Ангелов Масларов (Скопие) || || |- || 1792. Георги Тодоров Христов Будников (с. Яна, Лозенградско) || || |- || 1793. Ташо Николов Лолов (с. Прекопана, Леринско) || МОО || {{Готово}} |- || 1794. Андон Иванов Ачков (Прилеп) || || |- || 1795. [[Ангел Секулов|Ангел Секулов Вълчев]] (с. Базерник, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 1796. Андрей Настов Козаров (с. Смилево, Битолско) || || |- || 1797. Санде Тренд. Сръндачки (с. Градево, Горноджумайско) || || |- || 1798. [[Александър Талев|Александър Янев Талев]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1799. Апостол Мишев Юруков (с. Гявато, Битолско) || || |- || 1800. Апостол Николов Гълъбов (с. Гявато, Битолско) || || |- || 1801. Андон Секулов Стойчев (с. Радово, Демирхисарско) || || |- || 1802. Андон Иванов Лайманов (с. Гявато, Битолско) || || |- || 1803. Апостол Наумов Кацев (с. Гявато, Битолско) || || |- || 1804. Ангел Петров Ничев (с. Марчища, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 1805. Алекси Янчев Георгиев (с. Лазарополе, Реканско) || МОО || |- || 1806. Андон Илиев Гежов (с. Смърдеш, Костурско) || МОО || |- || 1807. Атанас Стоянов Бакърджиев (София) || || |- || 1808. Александър Димчев Илиев (Неготино) || || |- || 1809. Анго Иванов Минов Хаджиеленин (Кукуш) || || |- || 1810. Анани Христов Търпков (Кичево) || || |- || 1811. Аршак Оанезов Ермоянов (Бурса) || || |- || 1812. [[Борис Аблев|Борис Христов Аблев]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1813. [[Богоя Бозов|Богоя Иванов Бозов]] (с. Загорани, Прилепско) || || {{Готово}} |- || 1814. Васил Христов Петков (с. Долно Котори, Леринско) || || |- || 1815. Вангел Георгиев Велев (Битоля) || || |- || 1816. Васил Митев Мечев (с. Куклиш, Струмичко) || || |- || 1817. [[Васил Люкров|Васил Петров Люкров]] (с. Въмбел, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1818. [[Вангел Ламбов|Вангел Иванов Ламбов]] (с. Смърдеш, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1819. Васил Николов Войнов (Битоля) || || |- || 1820. Васил Димитров Будинарски (с. Будинарци, Малешевско) || || |- || 1821. Васил Спиридонов Димов (Тетово) || || |- || 1822. Вълчо Илиев Бояджиев (с. Либяхово, Неврокопско) || || |- || 1823. Велю Николов Улофовски (с. Росоки, Реканско) || || |- || 1824. Васил Янков Георгиев (с. Олища, Костурско) || МОО || |- || 1825. [[Георги Сенокозлиев|Георги Иванов Сенокозлиев]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 1826. Георги Димитров Алачов (с. Саранци, Софийско) || || |- || 1827. [[Гоно Азъров|Георги Петров Азъров]] (Гумендже) || || {{Готово}} |- || 1828. [[Георги Лазаров Сланчев|Георги Лазаров Ерсенев]] (с. Годлево, Разложко) || || {{Готово}} |- || 1829. [[Георги Мустаков|Георги Мустаков Планински]] (Прищина) || || {{Готово}} |- || 1830. Георги Стефанов Божков (с. Боище, Демирхисарско) || || |- || 1831. Георги Иванов Безиргянов (с. Ениджия, Лозенградско) || || |- || 1832. Григор Филипов Попов (с. Кърчища, Дебърско) || || |- || 1833. Георги Конев Русев (Прилеп) || || |- || 1834. [[Димитър Панайотов|Димитър Панайотов Милев]] (с. Апоскеп, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1835. Доце Спасев Георгиев (с. Орашец, Кумановско) || || |- || 1836. [[Димитър Атанасов (Крушево)|Димитър Иванов Атанасов]] (Крушево) || || {{Готово}} |- || 1837. [[Димитър Тулев|Димитър Андонов Тулев]] (с. Куфалово, Солунско) || || {{Готово}} |- || 1838. Димитър Я. Калайджиев (с. Еникьой, Дедеагачко) || || |- || 1839. Димитър Илиев Димитров (с. Мъглавит, Лозенградско) || || |- || 1840. Димитър Стоев Танчов (с. Али Ходжалар, Кукушко) || || |- || 1841. Димитър Георгиев Танчев (с. Баровица, Гумендженско) || || |- || 1842. Дамян Донев Шалтанов (с. Смилево, Битолско) || || |- || 1843. Димитър Донев Мавродиев (с. Едига, Лозенградско) || || |- || 1844. Добри Иванов Димитров (с. Тевни лък, Лозенградско) || || |- || 1845. Димитър Стоянов Григоров Кърлев (Банско) || || |- || 1846. Дельо Христов Зайков (с. Стояково, Гевгелийско) || || |- || 1847. Димитър Георгиев Гаджалов (с. Славейно, Смолянско) || || |- || 1848. Димитър Андонов Черкезов (Кукуш) || || |- || 1849. Димко Конев Димов (Прилеп) || || |- || 1850. Доне Илиев Весков (с. Уланци, Велешко) || || |- || 1851. Димитър Ангелов Диманов (с. Търлис, Неврокопско) || || |- || 1852. [[Евтим Костурлиев|Евтим Христов Костурлиев]] (Струмица) || || |- || 1853. Елена Николова Михайлова (с. Просечен, Драмско) || || |- || 1854. Ефтим Димитров Душманов (с. Пещани, Охридско) || || |- || 1855. [[Илия Ковачев (революционер)|Илия Анастасов Ковачев]] (Райково, Смолян) || || {{Готово}} |- || 1856. Йордан Иванов Миленков Явашов (Прилеп) || || |- || 1857. Иван Наумов Пепов (с. Смилево, Битолско) || || |- || 1858. Йосиф Костов Христов (с. Мешеища, Охридско) || || |- || 1859. Илия Димов Бодуров (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1860. Йордан Христов Кафтанджиев (с. Драгомирци, Кукушко) || || |- || 1861. Илия Димитров Атанасов (с. Бугариево, Солунско) || || |- || 1862. Йордан Стоянов Цеков (с. Станци, Паланечко) || || |- || 1863. [[Иван Белчев (Бобища)|Иван Христов Белчев]] (с. Бобища, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1864. Иван Георгиев Силяновски (с. Смилево, Битолско) || || |- || 1865. Йоле Божков Николов (с. Смилево, Битолско) || || |- || 1866. Илия Мицев Тодоров (с. Острово, Воденско) || || |- || 1867. Иван Динев Къцев (с. Сребрено, Леринско) || || |- || 1868. Иван Талев Воловски (Кичево) || || |- || 1869. Иван Николов Козарев (с. Добринища, Разложко) || || |- || 1870. Иван Христов Чолаков (Богданци, Гевгелийско) || || |- || 1871. Иван Ангелов Гайтанинчев (с. Куманич, Неврокопско) || || |- || 1872. Костадин Зафиров Хаджимитров (с. Мачуково, Гевгелийско) || || |- || 1873. Колю Филипов Аларов (с. Петрово, Ениджевардарско) || || |- || 1874. Коста Лазаров Бачевски (Банско) || || |- || 1875. Костадин Николов Донев (с. Баня, Разложко) || || |- || 1876. Коста Димитров Илиев (с. Булачани, Скопско) || || |- || 1877. Кочо Танасов Чуклев (с. Смилево, Битолско) || || |- || 1878. Коста Иванов Байчев (Тулча) || || |- || 1879. Кузман Радев Стаменков (с. Върбица, Кратовско) || || |- || 1880. Костадин Димитров Николов (с. Стояково, Гевгелийско) || || |- || 1881. Костадин Захариев Духов (с. Гайтаниново, Неврокопско) || || |- || 1882. Коста Иванов Йосифов (Крушево) || || |- || 1883. [[Лазар Плавев|Лазар Костов Плавев]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 1884. Ламбе Шапарданов Тасев (Ресен) || || |- || 1885. Мицо Динов Пиперов (Гевгелия) || || |- || 1886. Михо Тодоров Пастринов (с. Мерхамли, Дедеагачко) || || |- || 1887. Марин Михайлов Маринов (с. Лизгар, Малгарско) || || |- || 1888. Милан Иванов Спасиков (Щип) || || |- || 1889. [[Методий Кьосев|Методий Ангелов Кьосев]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1890. Михаил Вачков Кирков (с. Трънчовица, Никополско) || МОО || |- || 1891. [[Михаил Петров (революционер)|Михаил Петров Иванов]] (Кратово) || || |- || 1892. Михаил Талев Стефанов (Крушево) || МОО || |- || 1893. Милан Петров Спасов ( с. Топлица, Прилепско) || МОО || |- || 1894. Милан Костов Тодоров (с. Бистрица, Велешко) || МОО || |- || 1895. Михаил Димитров (Охрид) || МОО || |- || 1896. Мавроди Тодоров Михалев (с. Едига, Лозенградско) || МОО || |- || 1897. Милан Трайков Христов (Варош, Прилеп) || МОО || |- || 1898. Никола Димитров Киров (с. Скребатно, Неврокопско) || МОО || |- || 1899. [[Никола Пецев (Гавалянци)|Никола Златанов Пецев]] (с. Гавалянци, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 1900. [[Никола Шапков|Никола Ангелов Шапков]] (с. Нова махала, Серско) || || |- || 1901. [[Никола Стоянов (Прилеп)|Никола Стоянов Николов]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 1902. [[Никола Хаджиниколов (общественик)|Никола Атанасов Хаджиниколов]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1903. [[Начо Дживджанов|Начо Иванов Дживджанов]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 1904. [[Михаил Дараданов|Михаил Христов Дараданов]] (Бунархисар) || ||{{Готово}} |- || 1905. [[Недан Грозданов|Недан Грозданов Загоранец]] (с. Загорани, Прилепско) || ||{{Готово}} |- || 1906. Никола Иванов Димитров (с. Гърдобор, Солунско) || || |- || 1907. Петър Георгиев Янков (с. Лелово, Кукушко) || || |- || 1908. [[Петър Дживджоров|Петър Христов Дживджоров]] (с. Али Ходжалар, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 1909. [[Туше Балтов|Петър Иванов Балтов]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1910. Пандил Василев Веляшков (с. Екши Су, Леринско) || || |- || 1911. Пано Димитров Трайков (с. Праведник, Тиквешко) || || |- || 1912. Петър Апостолов Стойков (с. Топлица, Прилепско) || || |- || 1913. Петър Димов Гюрчинов (с. Ореше, Велешко) || || |- || 1914. Разме Христов Джуклев (с. Скребатно, Охридско) || || |- || 1915. Ради Иванов Тодоров (с. Пирок, Лозенградско) || || |- || 1916. Стоян Михайлов Стоянов (с. Кула, Лозенградско) || || |- || 1917. Стоян Киров Кържов (с. Цикнихор, Лозенградско) || || |- || 1918. Стою Хаджикиров (с. Манастир, Гюмюрджинско) || || |- || 1919. Стратомир Атанасов Биляров (Берово) || || |- || 1920. [[Силко Цветков|Силко Цветков Христов]] (с. Райчица, Дебърско) || || {{Готово}} |- || 1921. Стоян Костадинов Аврамов (с. Долно Броди, Серско) || || |- || 1922. [[Стефан Настев|Стефан Г. Настев]] (с. Церово, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1923. Силян Василев Стоянов (с. Простране, Демирхисарско) || || |- || 1924. [[Стоян Карамихайлов|Стоян Димитров Карамихайлов]] (с. Горно Броди, Серско) || || {{Готово}} |- || 1925. Симо Аврамов Христов (Брод, Кичевско) || || |- || 1926. Стаю Иванов Куюмджиев (с. Доганхисар, Дедеагачко) || || |- || 1927. Спиро Димов Петров (с. Барбарево, Светиниколско) || || |- || 1928. Стоян Неделков Каров (с. Емирица, Кратовско) || || |- || 1929. Станойко Колев Китанов (с. Каврак, Кратовско) || || |- || 1930. Трандафил Димитров Трандафилов (Лозенград) || || |- || 1931. Тодор Николов Танчев (с. Хаджилар, Кукушко) || || |- || 1932. Тодор Стамов Бахчеванов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1933. Трани Димитров Иванов (с. Кадиево, Лозенградско) || || |- || 1934. Тале Велков Петров (с. Боище, Демирхисарско) || || |- || 1935. Трайко Петков Стоянов (с. Радибуш, Паланечко) || || |- || 1936. Тодор Дим. Карагьозов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1937. Тодор Иванов Пелеев (с. Цикнихор, Лозенградско) || || |- || 1938. Тасе Цветков Димитров (с. Могила, Битолско) || || |- || 1939. Траян Петров Марков (с. Сърбци, Битолско) || || |- || 1940. Трайче Паунов Кръстев (с. Ташмарунища, Стружко) || || |- || 1941. [[Тодор Велев (Битоля)|Тодор Василев Велев]] (Битоля) || || |- || 1942. Трайко Блажев Китанов (Скопие) || || |- || 1943. [[Тале Кръстев|Тале Кръстев Ташев]] (с. Галичник, Реканско) || || {{Готово}} |- || 1944. [[Ташко Кукев|Ташко Стефанов Кукев]] (Крушево) || || {{Готово}} |- || 1945. [[Ташко Арсов]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1946. Трайко Кръстев Делков (с. Оризарци, Гумендженско) || || |- || 1947. [[Тома Кърчов|Тома Димитров Кърчов]] (Крушево) || || {{Готово}} |- || 1948. Тодор Андреев (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1949. Трайко Петров Дамчев (с. Жван, Демирхисарско) || || |- || 1950. [[Траян Стойчев|Траян Петков Стойчев]] (с. Винци, Кумановско) || || {{Готово}} |- || 1951. Танчо Стойков Секулов (с. Боище, Демирхисарско) || || |- || 1952. Трене Донев Георгиев (с. Белица, Кичевско) || || |- || 1953. Трайко Петров Нечов (Битоля) || || |- || 1954. Тасе Христов Шалтанов (с. Смилево, Битолско) || || |- || 1955. Ташко Георгиев Белчев (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1956. [[Тасе Върчков|Тасе Спиров Върчков]] (с. Цапари, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1957. Тренче Велянов Кръстев (с. Големо Илино, Демирхисарско) || || |- || 1958. Трайче Корунов Китанов (с. Селце, Крушевско) || || |- || 1959. [[Тале Андонов|Тале Андонов Пейчинов]] (с. Царев двор, Ресенско) || || {{Готово}} |- || 1960. Тодор Петров Пецаков (с. Трап, Битолско) || || |- || 1961. Трайко Атанасов Пирганов (с. Живойно, Битолско) || || |- || 1962. [[Тодор Найчев|Тодор Конев Найчев]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 1963. Траян Петров Мицев (с. Радобор, Битолско) || || |- || 1964. Тодор Георгиев Тръпков (Дебър) || || |- || 1965. Темелко Петров Пехливанов (с. Долни Порой, Валовищко) || || |- || 1966. Тодор Николов Терзиев(с. Калайджидере, Гюмюрджинско) || || |- || 1967. Трайко Христов Иванов (с. Плетвар, Прилепско) || || |- || 1968. Тасе Христов Здравев (Прилеп) || || |- || 1969. Угрин Трайков Угринов (с. Лазарополе, Реканско) || МОО || |- || 1970. Фоте Димитров Георгиев (с. Магарево, Битолско) || || |- || 1971. [[Фидан Божинов|Фидан Аврамов Божинов]] (с. Янковец, Ресенско) || || {{Готово}} |- || 1972. [[Христо Христов Урумов|Христо Хр. Урумов]] (с. Мързенци, Гевгелийско) || || {{Готово}} |- || 1973. [[Христо Кършаков|Христо Андреев Кършаков]] (с. Косинец, Костурско) || ||{{Готово}} |- || 1974. [[Христо Бойчев (Църничани)|Христо Марков Бойчев]] (с. Църничани, Битолско) || ||{{Готово}} |- || 1975. Христо Йошев Дамчев (с. Слепче, Демирхисарско) || || |- || 1976. Христо Манов Църнаков (Гумендже) || || |- || 1977. Ристе Илиев Христов (с. Мало Илино, Демирхисарско) || || |- || 1978. Христо Велков Илиев (Прилеп) || || |- || 1979. [[Яни Костов|Яни Костов Влахов]] (с. Прекопана, Леринско) || ||{{Готово}} |- || 1980. Яким Василев Илиев (с. Бабино, Демирхисарско) || || |- || 1981. Яни Димов Майсторянчев (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1982. Янкула Илиов Кръстев (с. Големо Илино, Демирхисарско) || || |- || 1983. Янко Божков Христов (с. Селце, Крушевско) || || |- || 1984. Яни Ангелов Петков (с. Калайджидере, Гюмюрджинско) || || |- || 1985. [[Коце Айтов|Ваца Коцева Айтова]] (Радовиш) || || |- || 1986. Вангя Григорова Кръшкова (с. Раклиш, Радовишко) || || |- || 1987. Василка Иванова Демерджиева (с. Каяджик, Софлийско) || || |- || 1988. Василка П. Дукова (Прилеп) || || |- || 1989. Гона Атанасова Танчева Скърнакова (Струмица) || || |- || 1990. Дана Христова Шилкова (Свети Николе) || || |- || 1991. Дилбера Теодосиева Шойлекова (Куманово) || || |- || 1992. [[Марин Карамихайлов|Елена Марин Карамихайлова]] (с. Горно Броди, Серско) || || {{Готово}} |- || 1993. [[Димитър Къров|Елена Дим. Кърова]] (с. Междурек, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 1994. [[Христо Тарев|Елена Христова Янева]] (с. Въмбел, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1995. Ефимия Григорова Попангелова (Свети Николе) || || |- || 1996. Елена Георгева Кузманова (Райково, Смолян) || || |- || 1997. Елена Бл. Кандева (с. Обидим, Неврокопско) || || |- || 1998. Елена Дим. Георгиева (с. Ватилък, Солунско) || || |- || 1999. [[Панчо Тодоров|Иванка Панчева Тодорова]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 2000. [[Тома Георгиев|Малина Томова Георгиева]] (Поздивища) || || {{Готово}} |- |} == Сведоштва 11 == {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Страница !! Готово |- || Абединоски Мицев Веле (кут. 1, а.е. 1) || 15 || |- || Аврамов Василев Атанас (кут. 1, а.е. 2) || 19 || |- || Аврамов Ристов Ване (кут. 1, а.е. 3) || 20 || |- || Аврамоски Данилов Мисајло (кут. 1, а.е. 11) ||24 || |- || Аврамоски Јанев Најде (кут. 1, а.е. 6) ||25 || |- || Аврамоски Китанов Петре (кут. 1, а.е. 7) ||28 || |- || Аврамоски Лазев Ѓоргија (кут. 1, а.е. 10) ||29 || |- || Аврамоски Петрев Цветко (кут. 1, а.е. 9) ||30 || |- || Аврамоски Сиљјан (кут. 1, а.е. 8) || 34 || |- || Аврамоски Стевановски Војдин (кут. 1, а.е. 4) ||35 || |- || [[Евтим Аврамоски|Аврамоски Танев Ефтим]] (кут. 1, а.е. 5) || 36 || {{Готово}} |- || Аврамоски Цв[етков] Ристо (кут. 1, а.е. 12) || 39 || |- || [[Ило Айтов|Ајтов Лазов Ило]] (кут. 1, а.е. 14) || 40 || {{Готово}} |- || [[Коце Айтов|Ајтова Коцева Ваца]] (кут. 1, а.е. 13) || 42 || |- || Алаѓозовска Василева Јордана (кут. 1, а.е. 16) || 57 || |- || Алаѓозовски Димов Васил (кут. 1, а.е. 15) || 58 || |- || Алаџајаков Ристов Васил (кут. 1, а.е. 17) || 59 || |- || Алаџајаков Ристов Илија (кут. 1, а.е. 18) || 61 || |- || Алексов Анев Коце (кут. 1, а.е. 23) || 63 || |- || [[Борис Гигов|Алексов Гигов Борис]] (кут. 1, а.е. 20) || 67 || {{Готово}} |- || Алексов Досев Коле (кут. 1, а.е. 24) || 74 || |- || [[Диванис Ефремов|Алексов Ефремов Диванис]] (кут. 1, а.е. 21) || 77|| {{Готово}} |- || [[Богдан Алексов|Алексов Петков Богдан]] (кут. 1, а.е. 19) || 82|| {{Готово}} |- || Алексов Трајчев Јове (кут. 1, а.е. 22) || 85|| |- || Алексов Цветков Стојан (кут. 1, а.е. 25) || 88|| |- || Алексовски Величков Стојан (кут. 1, а.е. 26) || 91|| |- || [[Секула Алексов|Алексовски Ристов Секула]] (кут. 1, а.е. 30) || 93|| {{Готово}} |- || Алексоска Андонова Арсена (кут. 1, а.е. 28) || 98|| |- || Алексоски Матев Ѓурчин (кут. 1, а.е. 27) || 99|| |- || Алексоски Триунов Богоја (кут. 1, а.е. 29) || 103|| |- || Алексоски Цветан (кут. 1, а.е. 31) || 106|| |- || Алимаскоска Боцева Марија (кут. 1, а.е. 32) || 108|| |- || [[Илия Алтъпармаков|Алтипармаков Вељанов Иљо]] (кут. 1, а.е. 33) || 112|| {{Готово}} |- || [[Никола Алтъпармаков (Доленци)|Алтипармаков Вељанов Никола]] (кут. 1, а.е. 34) || 113|| {{Готово}} |- || Алчев Димов Петре (кут. 1, а.е. 35) || 115|| |- || Алчинов Димитров Никола (кут. 1, а.е. 36) || 118|| |- || Аљабаков Георги (кут. 1, а.е. 37) || 127|| |- || Ан[г]елков Георгиев Трпо (кут. 1, а.е. 49) || 128|| |- || Ангелевски Димов Тале (кут. 1, а.е. 57) || 129|| |- || Ангелеска Котева Митра (кут. 1, а.е. 63) || 132|| |- || Ангелески Илија Грујо (кут. 1, а.е. 51) || 135|| |- || Ангелески Јонов Бимбил (кут. 1, а.е. 62) || 138|| |- || Ангелески Костов Ристо (кут. 1, а.е. 66) || 141|| |- || Ангелески Лозанов Тале (кут. 2, а.е. 1) || 142|| |- || Ангелески Марков Петре (кут. 1, а.е. 65) || 143|| |- || Ангелески Мицев Ангеле (кут. 1, а.е. 60) || 149|| |- || Ангелески Неданов Стојко (кут. 1, а.е. 70) || 151|| |- || Ангелески Новев Спасе (кут. 1, а.е. 68) || 153|| |- || [[Мицко Ангелов|Ангелески Стојанов Мицко]] (кут. 1, а.е. 64) || 157|| {{Готово}} |- || Ангелески Темелков Стево (кут. 1, а.е. 56) || 158|| |- || Ангелески Тренев Ристо (кут. 1, а.е. 67) || 160|| |- || Ангелков Д. Ташо (кут. 1, а.е. 48) || 161|| |- || Ангелков Коцев Боно (кут. 1, а.е. 46) || 164|| |- || Ангелков Трпо (кут. 1, а.е. 45) || 165|| |- || Ангелкова Јанга (кут. 1, а.е. 47) || 166|| |- || [[Петър Ангелков|Ангелковски Најдов Петар]] (кут. 1, а.е. 54) || 167|| {{Готово}} |- || Ангелковски Темелков Ставре (кут. 1, а.е. 55) || 168|| |- || Ангелкоски Костов Велко (кут. 1, а.е. 61) || 170|| |- || Ангелкоски Тошев Диме (кут. 1, а.е. 52) || 171|| |- || Ангелов Јанев Боше (кут. 1, а.е. 39) || 175 || |- || Ангелов Китанов Грујо (кут. 1, а.е. 40) ||176|| |- || [[Милан Миленков|Ангелов Миленков Милан]] (кут. 1, а.е. 43) ||178|| {{Готово}} |- || Ангелов Митрев Цанде (кут. 1, а.е. 50) ||181|| |- || Ангелов Настов Лазо (кут. 1, а.е. 42) ||183|| |- || Ангелов Николов Иван (кут. 1, а.е. 41) ||186 |- || Ангелов Славев Стефан (кут. 1, а.е. 44) ||188|| |- || Ангелова (Шкодреану) Димитрова Александра (кут. 1, а.е. 38) ||190|| |- || Ангеловски Крсте (кут. 1, а.е. 53) ||192|| |- || [[Филип Наумов|Ангеловски Филип]] (кут. 1, а.е. 58) ||193|| {{Готово}} |- || Ангелоски Грујов Анастас (кут. 1, а.е. 59) ||195|| |- || Андасарски Николов Тодор (кут. 2, а.е. 29) ||196|| |- || Андовски Ристев Стојан (кут. 2, а.е. 25) ||200|| |- || Андонов Ананиев Андон (кут. 2, а.е. 3) ||201|| |- || [[Васил Андонов|Андонов Атанасов Васил]] (кут. 2, а.е. 7) ||203|| {{Готово}} |- || [[Йордан Андонов|Андонов Ацков Јордан]] (кут. 2, а.е. 14) ||204|| {{Готово}} |- || Андонов Донев Коце (кут. 2, а.е. 18) || 205|| |- || Андоновски Котев Трифун (кут. 2, а.е. 31) ||211|| |- || Андоновски Митрев Андрија (кут. 2, а.е. 4) ||213|| |- || Андоновски Наумов Тале (кут. 2, а.е. 27) ||214|| |- || Андоновски Нечов Мице (кут. 2, а.е. 17) ||216|| |- || Андоноски Андон Стојан (кут. 2, а.е. 24) ||218|| |- || Андоноски Ѓорѓиов Диле (кут. 2, а.е. 9) ||221|| |- || Андоноски Иванов Лазар (кут. 2, а.е. 16) ||224|| |- || Андоноски Илиевски Тасе (кут. 2, а.е. 28) ||228|| |- || [[Христо Андонов (Требища)|Андоноски Николов Ристо]] (кут. 2, а.е. 22) ||231|| {{Готово}} |- || Андреев Иванов Ристо (кут. 2, а.е. 29) ||233|| |- || Андреев Иванов Стојан (кут. 2, а.е. 26) ||236|| |- || Андреев Илиев Алекса (кут. 2, а.е. 5) ||238|| |- || Андреевска Ристана (кут. 2, а.е. 21) ||243|| |- || Андреевски Јонче (кут. 2, а.е. 13) ||244|| |- || Андреовски Кирјако (кут. 2, а.е. 15) ||245|| |- || Андрески Анастов Трајко (кут. 2, а.е. 30) ||250|| |- || Андрески Д. Божин (кут. 2, а.е. 6) ||252|| |- || Андрески Димо (кут. 2, а.е. 10) ||253|| |- || Андрески Мицев Иван (кут. 2, а.е. 11) ||254|| |- || [[Иван Андреев (революционер)|Андрески Настов Јон]] (кут. 2, а.е. 12) ||258|| {{Готово}} |- || Андрески Степанов Ристо (кут. 2, а.е. 20) ||259|| |- || Андрески Стојанов Секула (кут. 2, а.е. 23) ||260|| |- || Андрески Танев Ванчо (кут. 2, а.е. 8) ||261|| |- || Анѓов Костов Стојан (кут. 2, а.е. 2) ||266|| |- || Аницинов Панчев Диме (кут. 2, а.е. 32) ||270|| |- || [[Атанас Ансаров|Ансаров Котев Атанас]] (кут. 2, а.е. 33) ||273|| {{Готово}} |- || Антонова Трпева Анастасија (кут. 2, а.е. 34) ||275|| |- || Анчевски Гавров Велко (кут. 2, а.е. 36) ||277|| |- || Анчов Павлов Строиман (кут. 2, а.е. 35) ||278|| |- || Анџијев Георги (кут. 2, а.е. 37) ||280|| |- || Аполески Гоцев Никола (кут. 2, а.е. 38) ||281|| |- || Апостолов [Трајанов] Цветко (кут. 2, а.е. 45) ||282|| |- || [[Георги Апостолов (Крушоради)|Апостолов Георги]] (кут. 2, а.е. 39) ||283|| |- || [[Илия Апостолов|Апостолов Илија]] (кут. 2, а.е. 40) ||285|| |- || Апостоловски А. Петре (кут. 2, а.е. 47) ||287|| |- || Апостолоски Ѓоргиев Иван (кут. 2, а.е. 43) ||289|| |- || Апостолоски Лазаров Ставре (кут. 2, а.е. 42) ||292|| |- || Апостолоски Трајков Лазар (кут. 2, а.е. 41) ||294|| |- || Апостолоски Цветков Ордан (кут. 2, а.е. 44) ||295|| |- || Аргиров Паско (кут. 2, а.е. 48) ||296|| |- || [[Димитър Георгиев – Аржанец|Аржанец Георгиев Димитри]] (кут. 2, а.е. 49) ||297|| {{Готово}} |- || Аризанкоски Костов Милан (кут. 2, а.е. 51) ||303|| |- || Арминоски Мирчев Трајан (кут. 2, а.е. 53) ||307|| |- || [[Ламбе Арнаудов|Арнаутов Јонов Ламбе]] (кут. 2, а.е. 52) ||309|| {{Готово}} |- || Арнаутовски Р. Васил (кут. 2, а.е. 50) ||311|| |- || Арсов Атанасов Пано (кут. 2, а.е. 54) ||315|| |- || [[Ташко Арсов|Арсов Ташко]] (кут. 2, а.е. 55) ||325|| {{Готово}} |- || Арсоски Ѓорѓи (кут. 2, а.е. 56) ||330|| |- || Аспровски Јованов Тодор (кут. 2, а.е. 59) ||333|| |- || Аспровски Никола (кут. 2, а.е. 58) ||336|| |- || Аспроски Ставров Јаким (кут. 2, а.е. 57) ||337|| |- || Атанасов Анчов Тодор (кут. 2, а.е. 66) ||339|| |- || Атанасов Додев Стефан (кут. 2, а.е. 65) ||342|| |- || Атанасов Ѓоргиев Мите (кут. 2, а.е. 62) ||346|| |- || [[Петруш Младенов|Атанасов Младенов Петруш]] (кут. 2, а.е. 64) ||350|| {{Готово}} |- || Атанасов Радев Јове (кут. 2, а.е. 61) ||352|| |- || Атанасов Трајков Никола (кут. 2, а.е. 63) ||354|| |- || Атанасоски Спиро (кут. 2, а.е. 67) ||357|| |- || Атанасоски Темелков Евтим (кут. 2, а.е. 60) ||358|| |- || Ахтаровски Божинов Андон (кут. 2, а.е. 68) ||359|| |- || Ачески Илиев Димко (кут. 2, а.е. 69) ||361|| |- || Ачески Талев Трајан (кут. 2, а.е. 70) ||367|| |- || Ачпаловски Трајков Георги (кут. 2, а.е. 71) ||368|| |- || Аџијоски Митров Климо (кут. 2, а.е. 73) ||372|| |- || Аџиоски Стерјов Коте (кут. 2, а.е. 74) ||373|| |- || Аџипеев Трифунов Ѓорѓи (кут. 2, а.е. 75) ||375|| |- || Аџиски Георгиов Симеон (кут. 2, а.е. 76) ||378|| |- || Бабунски Јованов Ѓорѓи (кут. 3, а.е. 1) ||380|| |- || Бавчанџиски Ристев Коста (кут. 3, а.е. 2) ||381|| |- || Бајовски Јонев Атанас (кут. 3, а.е. 4) ||387|| |- || Бајовски Јонев Петко (кут. 3, а.е. 5) ||388|| |- || Бајчев Стаматов Тасе (кут. 5, а.е. 4) ||389|| |- || Бакалов Ристов Лефтер (кут. 3, а.е. 6) ||392 || |- || Бакиоски Ѓоргиев Андре (кут. 3, а.е. 7) ||394|| |- || Бакулески Ставре Глигор (кут. 3, а.е. 8) ||399|| |- || Балабанов Делев Ѓорѓи (кут. 3, а.е. 10) ||406|| |- || Балов Михаилов Димитар (кут. 3, а.е. 13) ||408|| |- || Балтакоски Ристев Вељан (кут. 3, а.е. 11) ||409|| |- || Балтоски Ристов Петко (кут. 3, а.е. 12) ||411|| |- || Балулов Котев Ристе (кут. 5, а.е. 10) ||415|| |- || Баљов Глигор (кут. 3, а.е. 15) ||416|| |- || Баљов Крстев Танас (кут. 3, а.е. 14) ||418|| |- || Бандеска Михова Ристана (кут. 3, а.е. 16) ||419|| |- || Бансколев Трајков Туше (кут. 3, а.е. 17) ||421|| |- || [[Райна Баракова|Баракова Сугарева Рајна]] (кут. 3, а.е. 25) ||422|| {{Готово}} |- || Барамачев Димов Неде (кут. 3, а.е. 18) ||423|| |- || Барбутоски К. Стојче (кут. 3, а.е. 23) ||424|| |- || Барутоска (Старкоски) Тодорова Денка (кут. 3, а.е. 21) ||425|| |- || Барчиоски Саре (кут. 3, а.е. 20) ||427|| |- || Бачанов Коста (кут. 3, а.е. 27) ||428|| |- || [[Илия Бачев|Бачев Коцев Иљо]] (кут. 3, а.е. 30) ||429|| {{Готово}} |- || Бачкаровски Гошев Мице (кут. 3, а.е. 33) ||434|| |- || Бачов Георгиев Јован (кут. 3, а.е. 31) ||435|| |- || Бачов Димитар (кут. 3, а.е. 29) ||436|| |- || Бачоски Милошев Стефан (кут. 3, а.е. 32) ||437|| |- || Баџаров Костов Ѓорѓи (кут. 3, а.е. 34) ||438|| |- || Б[а]шевски Петрев Стојан (кут. 5, а.е. 30) ||440|| |- || Башовски Ставрев Пере (кут. 3, а.е. 35) ||442|| |- || Бејков Георгиев Пено (кут. 3, а.е. 37) ||443|| |- || Бејков Филипов Мице (кут. 3, а.е. 36) ||445|| |- || Белески Димитриев Ристе (кут. 3, а.е. 39) ||446|| |- || Белчев Димов Тодор (кут. 3, а.е. 42) ||447|| |- || Белчевски Георгиев Ташко (кут. 3, а.е. 9) ||448|| |- || Белчески Милошов Јон (кут. 3, а.е. 41) ||452|| |- || [[Наум Бендев|Бендев Г. Наум]] (кут. 3, а.е. 44) ||453|| {{Готово}} |- || [[Лика Берова|Бероска Димитрија Лиќа]] (кут. 3, а.е. 45) ||454|| {{Готово}} |- || [[Васил Бетин|Бетински Тренов Васил]] (кут. 3, а.е. 46) ||460|| {{Готово}} |- || Бeчваровски С. Митре (кут. 3, а.е. 28) ||462|| |- || Бешлијев Атанасов Дељо (кут. 3, а.е. 49) ||466|| |- || Бешлијев Петре (кут. 3, а.е. 50) ||467|| |- || Бешовски Цветков Трајко (кут. 3, а.е. 48) ||468|| |- || Биљаноска (Шоклеска) Павлева Биљана (кут. 3, а.е. 51) ||470|| |- || Биљаноски Јованов Стојан (кут. 3, а.е. 52) ||473|| |- || [[Харалампи Бимбилов|Бимбилоски Харалампија]] (кут. 3, а.е. 53) ||476|| {{Готово}} |- || [[Трифун Бингов|Бингов Н. Трифун]] (кут. 3, а.е. 55) ||481|| {{Готово}} |- || [[Костадин Бинов|Бинов Трпчев Костадин]] (кут. 3, а.е. 54) ||485|| {{Готово}} |- || Бисаков Нечев Лазар (кут. 3, а.е. 56) ||486|| |- || Блажески Алексов Јон (кут. 4, а.е. 10) ||488|| |- || Блажески Иванов Блаже (кут. 4, а.е. 5) ||491|| |- || Блажески Јованов Ѓоре (кут. 4, а.е. 7) ||492|| |- || Блажески Карафилов Јован (кут. 4, а.е. 11) ||501|| |- || Блажески Лаз. Илко (кут. 4, а.е. 8) ||504|| |- || Блажески Марко (кут. 4, а.е. 13) ||506|| |- || Блажески Митан (кут. 4, а.е. 15) ||507|| |- || Блажески Настов Илија (кут. 4, а.е. 2) ||510|| |- || Блажески Николов Генадија (кут. 4, а.е. 6) ||512|| |- || Блажески Павлев Милан (кут. 4, а.е. 14) ||513|| |- || Блажески Стојанов Илија (кут. 4, а.е. 9) ||515|| |- || Блажески Темелко (кут. 4, а.е. 16) ||518|| |- || Близнакоски Крстев Мирче (кут. 4, а.е. 17) ||519|| |- || [[Иван Богатинов (Дедино)|Богатинов Јанев Јован]] (кут. 4, а.е. 19) ||521|| |- || [[Никола Богданов (Мокрени)|Богданов Никола]] (кут. 4, а.е. 20) ||522|| {{Готово}} |- || Богданова Секулова (Поповска) Алтана (кут. 4, а.е. 21) ||523|| |- || Богдановски Силјанов Трајан (кут. 4, а.е. 24) ||524|| |- || [[Величко Спасов|Богдановски Спасев Величко]] (кут. 4, а.е. 23) ||526|| {{Готово}} |- || Богдановски Темелков Мијо (кут. 4, а.е. 22) ||530|| |- || Богески Ангелев Цветан (кут. 4, а.е. 29) ||532|| |- || Богески Перев Богоја (кут. 4, а.е. 26) ||533|| |- || Боглев Коље (кут. 4, а.е. 18) ||536|| |- || Богојески Андрев Степан (кут. 4, а.е. 28)|| 537|| |- || [[Милица Боева|Боева Јосифова Милица]] (кут. 4, а.е. 30) ||541|| {{Готово}} |- || Божинов Донев Тренко (кут. 4, а.е. 40) ||542|| |- || Божинов Илија (кут. 4, а.е. 36) ||544|| |- || Божинов Мицев Иван (кут. 4, а.е. 35) ||546|| |- || Божинова Алексова Вукана (кут. 4, а.е. 34) ||549|| |- || [[Фидан Божинов|Божиновски Аврамов Фидан]] (кут. 4, а.е. 50) ||553|| {{Готово}} |- || Божиновски Димитров Панде (кут. 4, а.е. 45) ||555|| |- || Божиновски Јанков Сотир (кут. 4, а.е. 32) ||557|| |- || Божиновски Јовев Змејко (кут. 4, а.е. 42) ||559|| |- || Божиновски Мицев Тасе (кут. 4, а.е. 33) ||562|| |- || Божиновски Наум Лазар (кут. 4, а.е. 37) ||564|| |- || Божиновски Т. Недан (кут. 4, а.е. 43) ||575|| |- || Божиновски Тр. Ноне (кут. 4, а.е. 44) ||577|| |- || Божиноски Дуков Симјан (кут. 4, а.е. 46) ||578|| |- || Божиноски Јон (кут. 4, а.е. 41) ||582|| |- || Божиноски Неделков Трајче (кут. 4, а.е. 48) ||583|| |- || Божиноски П. Стојан (кут. 4, а.е. 47) ||584|| |- || Божиноски Трајан (кут. 4, а.е. 49) ||585|| |- || Божиноски Трајчев Лазар (кут. 4, а.е. 38) ||586|| |- || Божиноски Цветан (кут. 4, а.е. 51) ||590|| |- || Бозовски Стојков Неделко (кут. 4, а.е. 52) ||591|| |- || Бојаджиев Стефанов Васил (кут. 4, а.е. 53) ||592|| |- || Бојаджиева Христова Царева (кут. 4, а.е. 55) ||594|| |- || Бојанински Делов Веле (кут. 5, а.е. 2) ||596|| |- || [[Параскева Костова|Бојаџиоска−Лапе Костова Пашка]] (кут. 4, а.е. 56) ||600|| {{Готово}} |- || Бојаџијев Глигоров Димитар (кут. 4, а.е. 54) ||602|| |- || Бојаџиски Петров Јован (кут. 5, а.е. 1) ||604|| |- || Бојков Ристов Михаил (кут. 5, а.е. 6) ||609|| |- || Бојковски Петров Коцо (кут. 5, а.е. 9) ||613|| |- || Бојковски Стефанов Тодор (кут. 5, а.е. 7) ||614|| |- || Бојоски Стојков Мито (кут. 5, а.е. 8) ||618|| |- || [[Христо Бойчев (Църничани)|Бојчевски Марков Ристе]] (кут. 5, а.е. 5) ||620|| {{Готово}} |- || Боримечков Д. Христо (кут. 5, а.е. 13) ||623|| |- || Боримечкоски Ристов Коста (кут. 5, а.е. 12) ||624|| |- || Борјар Ставрев Тодор (кут. 5, а.е. 14) ||626|| |- || Борозаноски Божинов Велко (кут. 5, а.е. 11) ||627|| |- || Босилков (Чаушот) Николов Тоде (кут. 5, а.е. 16) ||632|| |- || Босиљковски Илијов Панде (кут. 5, а.е. 15) ||633|| |- || Ботков Котев Стојан (кут. 5, а.е. 17) ||635|| |- || Боцев Мишев Илија (кут. 5, а.е. 18) ||637|| |- || [[Наум Бочваров|Бочваров Лаз. Наум]] (кут. 5, а.е. 20) ||640|| {{Готово}} |- || [[Сута Бъчварова|Бочварова Сута]] (кут. 5, а.е. 21) ||641|| {{Готово}} |- || Бочваровски Митев Тасе (кут. 5, а.е. 22) ||643|| |- || Бошев Андрев Стојан (кут. 5, а.е. 29) ||647|| |- || Бошков Иванов Ангеле (кут. 5, а.е. 23) ||650|| |- || Бошков Јованов Никола (кут. 5, а.е. 26) ||652|| |- || [[Йордан Мишов|Бошков Мишов Јордан]] (кут. 5, а.е. 25) ||655|| {{Готово}} |- || Бошков Трајков Гоне (кут. 5, а.е. 24) ||656|| |- || Бошковски Блажов Стефче (к. 4, а.е. 4) ||658|| |- || Бошкоски Иванов Тоде (кут. 5, а.е. 28) ||659|| |- || [[Мате Божков|Бошкоски Петрев Мате]] (кут. 5, а.е. 27) ||662|| {{готово}} |- || Брајаноски Јованов Стојан (кут. 5, а.е. 36) ||674|| |- || Брајаноски Стојков Јован (кут. 5, а.е. 35) ||676|| |- || Бранов Трајков Божин (кут. 5, а.е. 31) ||677|| |- || [[Костадин Бърдаров|Брдароски Божинов Костадин]] (кут. 5, а.е. 33) ||678|| {{Готово}} |- || Брзов Иван (кут. 5, а.е. 34) ||682|| |- || [[Никола Бубев|Бубев Китев Никола]] (кут. 5, а.е. 38) ||683|| |- || [[Петър Бубев|Бубев Китев Петре]] (кут. 5, а.е. 39) ||685|| |- || Бубутијевски Христов Никола (кут. 5, а.е. 40) ||690|| |- || Букевски Наумов Георги (кут. 5, а.е. 42) ||692|| |- || Бунгуров Насте Ангеле (кут. 5, а.е. 43) ||694|| |- || Бундески Ѓор. Владимир (кут. 5, а.е. 44) ||695|| |- || Бунев Стојанов Трене (кут. 5, а.е. 46) ||697|| |- || Буоска (Јанкова) Младенова Зоја (кут. 5, а.е. 47) ||699|| |- || Буревски Симонов Наум (кут. 5, а.е. 48) ||701|| |- || Бурјаноски Трајчев Тодор (кут. 5, а.е. 51) ||704|| |- || Бурназов Т. Петре (кут. 5, а.е. 50) ||706|| |- || Буровски Николов Стојан (кут. 5, а.е. 49) ||708|| |- || Буџакоска (Локвенкоски) Секулова Донка (кут. 5, а.е. 52) ||711|| |- || Бушевски Лаз. Насто (кут. 5, а.е. 54) ||712|| |- || Бушески Тодор (кут. 5, а.е. 55) ||713|| |- || Бушиноски Богданов Паун (кут. 5, а.е. 56) ||715|| |- || Валчев Митре (кут. 6, а.е. 1) ||717|| |- || [[Лефтер Вантов|Вантов Ристов Лефтер]] (кут. 6, а.е. 2) ||718|| {{Готово}} |- || [[Христо Ванчуков|Ванчуков Ристо]] (кут. 6, а.е. 4) ||720|| {{Готово}} |- || [[Петър Варналиев|Варналиев А. Петар]] (кут. 6, а.е. 5) ||721|| {{Готово}} |- || Васев Јованов Ангел (кут. 6, а.е. 7) ||722|| |- || Василе[в]ски Р. Илија (кут. 6, а.е. 11) ||723|| |- || Василев (Лавров) Атанасов Георги (кут. 6, а.е. 9) ||724|| |- || Василески Ми[ј]ајле (кут. 6, а.е. 12) ||728|| |- || Василески Сотиров Никола (кут. 6, а.е. 13) ||729|| |- || Василовски Георгиов Васил (кут. 6, а.е. 8) ||730|| |- || Василоски Иван (кут. 6, а.е. 10) ||731|| |- || Васкоски Крстов Ѓорѓија (кут. 6, а.е. 6) ||733|| |- || Вачков Василов Стефо (кут. 6, а.е. 78) ||735|| |- || Везенкоски Ристов Тале (кут. 6, а.е. 15) ||737|| |- || Веланов Јованов Ра[де] (кут. 6, а.е. 39) ||739|| |- || [[Тодор Велев (Битоля)|Велев Василе Тодор]] (кут. 6, а.е. 17) ||740|| |- || Велев Димитров Ристо (кут. 6, а.е. 16) ||742|| |- || Велев Талев Јован (кут. 6, а.е. 28) ||743|| |- || Велев Талев Тодор (кут. 6, а.е. 18) ||744|| |- || Велев Христов Трајан (кут. 6, а.е. 19) ||746|| |- || Велевска Р. Ленка (кут. 6, а.е. 23) ||748|| |- || Велевски Ѓорев Стојче (кут. 6, а.е. 21) ||750|| |- || Велески Стојков Наумче (кут. 6, а.е. 24) ||751|| |- || Велески Трајков Максим (кут. 6, а.е. 20) ||754|| |- || Велјановски Тодоров Коста (Тодоровски Велев Коста) (кут. 6, а.е. 35) ||756|| |- || Велјаноски Симјанов Станко (кут. 6, а.е. 45) ||757|| |- || Велков Трајчев Ампо (кут. 6, а.е. 25) ||758|| |- || Велкоски Димов Јован (кут. 6, а.е. 26) ||760|| |- || Велкоски Недев Пере (кут. 6, а.е. 27) ||761|| |- || Велоски Иван (кут. 6, а.е. 22) || 764|| |- || Вељанов Јанчев Секула (кут. 6, а.е. 41) || 765|| |- || Вељановски Цветков Никола (кут. 6, а.е. 30) || 766|| |- || Вељаноски Димев Крсте (кут. 6, а.е. 36|| 767|| |- || Вељаноски Димов Софронија (кут. 6, а.е. 43) || 768|| |- || Вељаноски Иванов Спасе (кут. 6, а.е. 44) || 769|| |- || Вељаноски Јанко (кут. 6, а.е. 33)|| 770|| |- || Вељаноски Јанков Ефтим (кут. 6, а.е. 32) || 772|| |- || Вељаноски Јолев Филип (кут. 6, а.е. 47) || 775|| |- || Вељаноски Јосиф (кут. 6, а.е. 34) || 776э |- || Вељаноски Лозан Ристо (кут. 6, а.е. 40) || 778|| |- || Вељаноски М. Алексо (кут. 6, а.е. 31) || 779|| |- || [[Малинка Велянова|Вељаноски Најдова Малинка]] (кут. 6, а.е. 37) || 781|| {{Готово}} |- || Вељаноски Ристов Петко (кут. 6, а.е. 38) || 783|| |- || Вељаноски Талев Стеван (кут. 6, а.е. 46) || 784|| |- || Весовски К. Лазо (кут. 6, а.е. 43) || 785|| |- || Вешов Димитров Ване (кут. 6, а.е. 49) || 786|| |- || [[Марко Вивков|Вивков Марко]] (кут. 6, а.е. 50) || 787|| {{Готово}} |- || [[Янаки Видов|Видов К. Јанаки]] (кут. 6, а.е. 51) || 789|| {{Готово}} |- || Витанов Димов Јане (кут. 6, а.е. 53) || 791|| |- || Витанов Јованов Васил (кут. 6, а.е. 52) || 793|| |- || [[Васил Влахов (революционер)|Влахов Васил]] (кут. 6, а.е. 54) || 795 || {{Готово}} |- || [[Васил Влахов (Муртино)|Влахов Д. Васил]] (кут. 6, а.е. 55) || 797|| {{Готово}} |- || Влкановски Костадинов Трајан (кут. 6, а.е. 65) || 799|| |- || Влканоски Мојсов Илија (кут. 6, а.е. 56) || 804|| |- || [[Георги Воденичаров|Воденчаров Христов Георги]] (кут. 6, а.е. 57) || 807|| {{Готово}} |- || Војнески И. Коста (кут. 6, а.е. 59) || 808|| |- || Војнески Иван (кут. 6, а.е. 58) || 810|| |- || Војнески М. Станко (кут. 6, а.е. 60) || 813|| |- || Војницалиев Давчев Лефтерија (кут. 6, а.е. 62) || 814|| |- || Волнаровски Конев Ицко (кут. 6, а.е. 63|| 815|| |- || Волчески Атанасов Ристе (кут. 6, а.е. 64) || 817|| |- || [[Михаил Христов – Врабец|Врабец Христов Михаил]] (кут. 6, а.е. 67) || 818|| {{Готово}} |- || Врангалоски Дам. Димо (кут. 6, а.е. 66) || 820|| |- || Вржовски Илиев Јован (кут. 6, а.е. 68) || 821|| |- || [[Тасе Върчков|Врчков Спиров Тасе]] (кут. 6, а.е. 72) || 823|| {{Готово}} |- || [[Наум Върчков|Врчковски Наум]] (кут. 6, а.е. 71) || 825|| {{Готово}} |- || [[Иван Върчков|Врчовски Јане]] (кут. 6, а.е. 70) || 828|| {{Готово}} |- || Вршков Ацев Пандо (кут. 6, а.е. 73) || 829|| |- || Вршовски Илиев Сандро (кут. 6, а.е. 69) || 830|| |- || Вучков Ванев Ефтим (кут. 6, а.е. 77)|| 832|| |} == Извън == {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Страница !! Готово |- |- || Вучков Горгијев Туше (кут. 6, а.е. 76) || 835|| |- || Габролов Апостол (кут. 7, а.е. 4) || 841|| |- || Гавриловски Матев Никодин (кут. 7, а.е. 1) || 842|| |- || Гавриловски Тасев Алексо (кут. 7, а.е. 2) || 848|| |- || Гаврилоска (Најдеска) Перунина (кут. 7, а.е. 3) || 851|| |- || Гагалев Конев Милан (кут. 7, а.е. 5) || 856|| |- || Гагалески Јане Јаковче (кут. 8, а.е. 13) || 858|| |- || Гајтановски Трајчев Андрија (кут. 7, а.е. 7)|| 859|| |- || Гаќев Илиев Милан (кут. 7, а.е. 14)|| 861|| |- || Гаков Ване (кут. 7, а.е. 8) || 863|| |- || Галабов Георгиев Гале (кут. 7, а.е. 10) || 864|| |- || Галабов Димитар (кут. 7, а.е. 11) || 871|| |- || Галамаров Василев Петре (кут. 7, а.е. 12) || 872|| |- || Галоски Димев Веле (кут. 7, а.е. 13) || 873|| |- || Гацова Вангелова Тина (кут. 7, а.е. 15) || 877|| |- || Гаџовски Т. Бојче (кут. 7, а.е. 16) || 879|| |- || Гегата Зафиров Стеријо (кут. 7, а.е. 17)|| 880|| |- || Геговски Ангелов Тасе (кут. 7, а.е. 18) || 882|| |- || Гегоракоски Евтимов Панде (кут. 7, а.е. 52) || 888|| |- || Гелманоски [Мицев] Јонче (кут. 7, а.е. 19) || 890|| |- || Гелманоски Димитров Михајло (кут. 7, а.е. 20) || 895|| |- || Георгиев Божинов Блаже (кут. 7, а.е. 22) || 900|| |- || Георгиев Бојчев Петар (кут. 7, а.е. 30) || 902|| |- || Георгиев Василев Димитар (кут. 7, а.е. 24) || 904|| |- || Георгиев Иванов Нешо (кут. 7, а.е. 27) || 905|| |- || Георгиев Наум (кут. 7, а.е. 26) || 909|| |- || Георгиев Пецев Атанас (кут. 7, а.е. 21) || 910|| |- || Георгиев Ристо (кут. 7, а.е. 35) || 914|| |- || Георгиев Ристов Кољо (кут. 7, а.е. 40) || 915|| |- || Георгиев Ристов Тодор (кут. 7, а.е. 33) || 916|| |- || Георгиев Ф. Трајче (кут. 7, а.е. 34) || 919|| |- || Георгиев Христов Васиљ (кут. 7, а.е. 23) || 920|| |- || Георгиев [Божиноски] Бошев Панто (кут. 7, а.е. 29) || 923|| |- || Георгиевски [Блажев] Софроније (кут. 7, а.е. 48) || 927|| |- || Георгиевски Богданов Мицко (кут. 7, а.е. 43) || 928|| |- || Георгиевски Величков Данко (кут. 7, а.е. 37) || 930|| |- || [Георгиевски] Стојанов Ристе (кут. 7, а.е. 47) || 93|| |- || Георгиески Иванов Велјан (кут. 7, а.е. 36) || 940|| |- || Георгијев Гаврилов Совре (кут. 7, а.е. 31) || 944|| |- || Георгијевски Николов Коста (Мице) (кут. 7, а.е. 41) || 945|| |- || Георгијевски Ристов Цветко (кут. 7, а.е. 50) || 948|| |- || Георгијоски Китанов Никола (кут. 7, а.е. 45) || 950|| |- || Георгимаикоски Трајчев Милан (кут. 7, а.е. 51) || 951|| |- || Георгиоски Мургов Димитрија (кут. 7, а.е. 39) || 953|| |- || Георгиоски Најдов Стојан (кут. 7, а.е. 49) || 954|| |- || Георгиоски Николов Недан (кут. 7, а.е. 44) || 955|| |- || Георгиоски Тодоров Диме (кут. 7, а.е. 38) || 956|| |- || Георговски Златанов Петко (кут. 7, а.е. 46) || 957|| |- || Герасовски Нанчев Митруш (кут. 7, а.е. 53) || 958|| |- || Гермов-Шакир Ѓорчев Крсто (кут. 7, а.е. 54) || 959|| |- || Гецовски Василев Наум (кут. 7, а.е. 55) || 960|| |- || Гечев Ристов Михајло (кут. 7, а.е. 56) || 964|| |- || Гешковски Христов Димитар (кут. 7, а.е. 57) || 965|| |- || Гешкоски Тодоров Ангеле (кут. 7, а.е. 58) || 970|| |- || Гештаковски Ст. Никола (кут. 7, а.е. 59) || 978|| |- || Гиевски Илиев Стојче (кут. 7, а.е. 60) || 980|| |- || Гиковски Ст. Никола (кут. 8, а.е. 2) || 982|| |- || Гинов Николов Костадин (кут. 7, а.е. 61) || 983|| |- || Гиноски Ѓоргиев Иван (кут. 7, а.е. 62) || 985|| |- || Гиноски Митре (кут. 8, а.е. 1) || 987|| |- || Главинчевски Трпев Науме (кут. 8, а.е. 3) || 991|| |- || Говедаров Костов Ристо (кут. 8, а.е. 4) || 992|| |- || Гогов Костандин (кут. 8, а.е. 6) || 996|| |- || Гогов Милан (кут. 8, а.е. 8) || 998|| |- || Гогов Митев Панче (кут. 8, а.е. 9) || 1007|| |- || Гогов Стефо (кут. 8, а.е. 10) || 1010|| |- || Гогов Филов Васил (кут. 8, а.е. 5) || 1014|| |- || Гогов Христов Лазо (кут. 8, а.е. 7) || 1020|| |- || Гоговски Јованов Крсте (кут. 8, а.е. 12) || 1023|| |- || Гогоски Крстев Јанкула (кут. 8, а.е. 11) || 1024|| |- || [[Илинка Божинова|Гојдароска Божинова Илинка]] (кут. 7, а.е. 6) || 1026|| |- || Голомадевски Танчев Васил (кут. 8, а.е. 14) || 1028|| |- || Горгев Дончев Ристо (кут. 8, а.е. 16) || 1029|| |- || Горгиев Лазаров Коце (кут. 7, а.е. 25) || 1032|| |- || Горгијев Б. Тане (кут. 7, а.е. 32) || 1034|| |- || Гочев Димитриев Стојан (кут. 8, а.е. 17) || 1039|| |- || Гошевски Алексиев Димитар (кут. 8, а.е. 18) || 1040|| |- || Гошевски Георгиев Тале (кут. 8, а.е. 19) || 1042|| |- || Грамов Ристо (кут. 8, а.е. 20) || 1043|| |- || Граороски Ангелев Веле (кут. 8, а.е. 21) || 1045|| |- || Гргоски Ј. Петре (кут. 8, а.е. 22) || 1047|| |- || Грежов Кузов Коста (кут. 8, а.е. 23) || 1049|| |- || Грибовски Лазаров Сотир (кут. 8, а.е. 24) || 1050|| |- || [[Иван Грозданов|Грозданов Ацков Јован]] (кут. 8, а.е. 25) || 1052|| |- || Грозданов Г. Ристо (кут. 8, а.е. 26) || 1055|| |- || Грозданов Митев Андон (кут. 8, а.е. 28) || 1056|| |- || Гроздановски Грозданов Тале (кут. 8, а.е. 27) || 1060|| |- || Гроздоска Алексова Крста (кут. 8, а.е. 31) || 1063|| |- || Грозданоски Крсте (кут. 8, а.е. 30) || 1069|| |- || Грозданоски Миленков Корун (кут. 8, а.е. 29) || 1070|| |- || Груев Георгиев Борис (кут. 8, а.е. 37) || 1072|| |- || Груев Димов Блаже (кут. 8, а.е. 40) || 1082|| |- || Груева Фиданова-Иванова Елена (кут. 8, а.е. 39) || 1084|| |- || Груевски Иванов Лазар (кут. 8, а.е. 43) || 1085|| |- || Груевски Лазаров Стефан (кут. 8, а.е. 45) || 1086|| |- || Груевски Лазов Сотир (кут. 8, а.е. 44) || 1088|| |- || Груевски Огненов Коте (кут. 8, а.е. 42) || 1090|| |- || Груевски Ристо Спасе (кут. 8, а.е. 47) || 1095|| |- || Грујов Илов Ѓорги (кут. 8, а.е. 38) || 1102|| |- || Грујовски Груев Петре (кут. 8, а.е. 33) || 1104|| |- || Грујовски Костадинов Трајко (кут. 8, а.е. 35) || 1106|| |- || Грујоски Илов Сиљан (кут. 8, а.е. 46) || 1109|| |- || Грујоски Павлов Нале (кут. 8, а.е. 36) || 1112|| |- || Грујоски Ристов Тодор (кут. 8, а.е. 34) || 1114|| |- || Грујоски Талев Веле (кут. 8, а.е. 32) || 1117|| |- || Груовски Трајчев Јанкула (кут. 8, а.е. 41) || 1120|| |- || Грчев Пандев Тома (кут. 8, а.е. 48) || 1122|| |- || Грчки Цветанов Велко (кут. 8, а.е. 49) || 1124|| |- || Гулабов Николов Апостол (кут. 8, а.е. 51) || 1127|| |- || Гулабовски Николов Стојан (кут. 8, а.е. 53) || 1129|| |- || Гулабоски Ристов Митре (кут. 8, а.е. 52) || 1131|| |- || Гулев Ташов Георги (кут. 8, а.е. 54) || 1132|| |- || Гулевски Петров Гоше (кут. 8, а.е. 55) || 1133|| |- || Гундалески Мојсов Серавил (кут. 8, а.е. 50) || 1136|| |- || Гуржев Андрев Вељан (кут. 8, а.е. 61) || 1141|| |- || Гуркоски Стојков Софко (кут. 8, а.е. 56) || 1144|| |- || Гурчиноски Ристов Ристо (кут. 8, а.е. 58) || 1148|| |- || Гусакоски Мирчев Неделко (кут. 8, а.е. 60) || 1149|| |- || Гускаров Митре Јован (кут. 8, а.е. 59) || 1150|| |- || Гушалков Митров Трајко (кут. 8, а.е. 62) || 1151|| |- || Гушлов Георгиев Трпо (кут. 8, а.е. 63) || 1153|| |- || Дабижа Јанакиев Коста (кут. 9, а.е. 1) || 1158|| |- || Давитаров Евтов Никола (кут. 9, а.е. 3) || 1165|| |- || Давитков Димчев Раче (кут. 9, а.е. 4) || 1166|| |- || Давчев Настов Ставро (кут. 9, а.е. 5) || 1169|| |- || Давчев Ристов Наске (кут. 9, а.е. 2) || 1171|| |- || Дајков Ристов Иљо (кут. 9, а.е. 6) || 1176|| |- || Далаков Лазо (кут. 9, а.е. 7) || 1178|| |- || Дамјанов А. Тодор (кут. 9, а.е. 10) || 1180|| |- || Дамјанов Јосифов Стојан (кут. 9, а.е. 9) || 1181|| |- || Дамјаноски А. Наум (кут. 9, а.е. 12) || 1183|| |- || Дамјаноски Ангелев Нешко (кут. 9, а.е. 13) || 1184|| |- || Дамјаноски Илов Танаско (кут. 9, а.е. 14) || 1185|| |- || Дамјаноски Макрев Киро (кут. 9, а.е. 11) || 1187|| |- || Дамчевски Бошев Блаже (кут. 9, а.е. 18) || 1190|| |- || Дамчевски Кузев Лазар (кут. 9, а.е. 16) || 1191|| |- || Дамчевски Талев Мирче (кут. 10, а.е. 21) || 1192|| |- || Дамчески К. Илија (кут. 9, а.е. 19) || 1193|| |- || Дамчески Кузманов Даме (кут. 9, а.е. 8) || 1195|| |- || Дамчески Наумов Петар (кут. 9, а.е. 17) || 1196|| |- || Дамчески Петров Трајко (кут. 9, а.е. 15) || 1198|| |- || Данаилов Дамјан (кут. 9, а.е. 20) || 1200|| |- || Дангов Тeмов Васил (кут. 9, а.е. 23) || 1203|| |- || Данов Кимов Дано (кут. 9, а.е. 25) || 1207|| |- || Данов Стојков Трајко (кут. 9, а.е. 26) || 1208|| |- || Дарков Ѓорѓиов Илија (кут. 9, а.е. 29) || 1209|| |- || Даскалов Делов Кочо (кут. 9, а.е. 27) || 1211|| |- || Даскалоски Стојанов Глигор (кут. 9, а.е. 28) || 1213|| |- || Дафинков Блажев Коце (кут. 9, а.е. 32) || 1216|| |- || Дафовски Васил (кут. 9, а.е. 30) || 1227|| |- || Дафовски Кирков Георги (кут. 9, а.е. 31) || 1229|| |- || Дебранов Димитров Јанко (кут. 9, а.е. 33) || 1231|| |- || Дедејски Василев Тимо (кут. 6, а.е. 75) || 1233|| |- || Дејаноски Блажев Андон (кут. 9, а.е. 34) || 1239|| |- || Делиджаков Понов Нако (кут. 9, а. е. 39) || 1241|| |- || Делиџаков Петров Илија (кут. 9, а.е. 38) || 1243|| |- || Делјов Нанов Тано (кут. 9, а.е. 35) || 1244|| |- || Делјов Ристо (кут. 9, а.е. 41) || 1245|| |- || Делов Мирчев Глигор (кут. 9, а.е. 36) || 1246|| |- || Делов Ризов Даме (кут. 9, а.е.37) || 1259|| |- || Демишов Стојанов Костадин (кут. 9, а.е. 40) || 1251|| |- || Дерлел Петре Петре (кут. 9, а.е. 49) || 1253|| |- || Десаноски Кузманов Алексо (кут. 9, а.е. 48) || 1261|| |- || Десков Митров Коста (кут. 9, а.е. 42) || 1263|| |- || Десковски Ѓоршев Деско (кут. 9, а.е.43) || 1265|| |- || Деспотовска Милка (кут. 9, а.е. 47) || 1266|| |- || Деспотоски Велев Андрија (кут. 9, а.е. 44) || 1270|| |- || Деспотоски Мирчев Коста (кут. 9, а.е. 45) || 1272|| |- || Деспотоски Петров Нестор (кут. 9, а.е. 46) || 1274|| |- || Диевски Ѓорѓи Атанас (кут. 9, а.е. 62) || 1276|| |- || Диманов Перов Ристо (кут. 10, а.е. 28) || 1280|| |- || Димев Коцев Давче (кут. 9, а.е. 56) || 1284|| |- || Димитриевски Костов Илија (кут. 10, а.е. 10) || 1288|| |- || Димитријов Стојчески Спасе (кут. 10, а.е. 8) || 1292|| |- || Димитријовски Анѓелов Стефан (кут. 10, а.е. 9) || 1294|| |- || Димитријоски Стојанов Никола (кут. 10, а.е. 5) || 1301|| |- || Димитријоски Стојановски Мицко (кут. 10, а.е. 7) || 1303|| |- || Димитров Ставре (кут. 9, а.е. 60) || 1304|| |- || Димитров Петров Ристо (кут. 9, а.е. 58) || 1305|| |- || Димитров Цветков Тасе (кут. 9, а.е. 61) || 1309|| |- || Димитрова Гершина Зугра (кут. 9, а.е. 73) || 1311|| |- || Димитрова Јованова Тодора (кут. 10, а.е. 2) || 1314|| |- || Димитрова Христова Велика (кут. 9, а.е. 57) || 1316|| |- || Димитровски Георгијев Димо (кут. 10, а.е. 3) || 1319|| |- || Димитриовски Поп Христо (кут. 10, а.е. 6) || 1321|| |- || Димитриовски Спиров Наум (кут. 10, а.е. 1) || 1325|| |- || Димитриовски Стефанов Стојан (кут. 10, а.е. 27) || 1326|| |- || Димитриоски Георгиев Мисајле (кут. 10, а.е. 4) || 1328|| |- || Димитровски Тодоров Петар (кут. 10, а.е. 26) || 1329|| |- || Димитровски Николов Илија (кут. 9, а.е. 59) || 1331|| |- || Димиџијовски И. Ноне (кут. 10, а.е. 22) || 1332|| |- || Димиџиоски И. Ристо (кут. 10, а.е. 23) || 1333|| |- || Димков Митков Мице (кут. 9, а.е. 51) || 1335|| |- || Димковски Т. Стојче (кут. 10, а.е. 11) || 1337|| |- || Димов Јованов Тодор (кут. 10, а.е. 14) || 1339|| |- || Димов Кузманов Спасе (кут. 9, а.е. 54) || 1348|| |- || Димов Михајло Никола (кут. 10, а.е. 13) || 1350|| |- || Димов Панчев Трајко (кут. 9, а.е. 55) || 1353|| |- || Димов Пецев Петре (кут. 9, а.е. 52) || 1355|| |- || Димов Ристо (кут. 9, а.е. 53) || 1356|| |- || Димов Ташев Георги (кут. 9, а.е. 50) || 1357|| |- || Димовски Јошев Насте (кут. 9, а.е. 66) || 1360|| |- || Димовски Јошев Насте (кут. 10, а.е. 12) || 1362|| |- || Димовски Марков Трајко (кут. 10, а.е. 18) || 1365|| |- || Димовски Митрев Димо (кут. 9, а.е. 64) || 1366|| |- || Димовски Николов Давитко (кут. 9, а.е. 63) || 1369|| |- || Димовски Христов Ѓорѓија (кут. 9, а.е. 65) || 1376|| |- || Димоски Вељанов Ристо (кут. 10, а.е. 24) || 1377|| |- || Димоски Димов Петко (кут. 10, а.е. 17) || 1378|| |- || Димоски Јанев Сотир (кут. 9, а.е. 70) || 1381|| |- || Димоски Мирчев Петре (кут. 9, а.е. 68) || 1382|| |- || Димоски Н. Софроније (кут. 9, а.е. 69) || 1383|| |- || Димоски Николов Анастас (кут. 10, а.е. 15) || 1384|| |- || Димоски Петков Оноврија (кут. 9, а.е. 67) || 1387|| |- || Димоски Ристов Стојан (кут. 9, а.е. 71) || 1392|| |- || Димоски Филипов Гаврил (кут. 9, а.е. 72) || 1394|| |- || Димчески Јосифов Јордан (кут. 10, а.е. 20) || 1395|| |- || Димчески С. Димче (кут. 10, а.е. 19) || 1397|| |- || Динаков Василев Димитри (кут. 9, а.е. 21) || 1398|| |- || Динев В. Никола (кут. 10, а.е. 29) || 1400|| |- || Динев Костадинов Патриш (кут. 10, а.е. 30) || 1401|| |- || Динков Пешов Стефан (кут. 10, а.е. 31) || 1410|| |- || Дичовски Наум (кут. 10, а.е. 32) || 1411|| |- || Додов Ристо Димитар (кут. 10, а.е. 36) || 1412|| |- || Додовски Ставрев Георги (кут. 10, а.е. 33) || 1414|| |- || Додовски Ставрев Наум (кут. 10, а.е. 34) || 1415|| |- || Додовски Темелков Трајан (кут. 10, а.е. 35) || 1417|| |- || Дојчиновски Ристев Кочо (кут. 10, а.е. 37) || 1418|| |- || Дојчиновски Тодоров Тале (кут. 10, а.е. 38) || 1420|| |- || Докоски Нонев (Пупалески) Никола (кут. 10, а.е. 39) || 1424|| |- || Долов Лазаров Трпо (кут. 10, а.е. 44) || 1428|| |- || Домазетовски Иванов Ристо (кут. 10, а.е. 48) || 1430|| |- || Домазетовски Стојанов Василе (кут. 10, а.е. 74) || 1433|| |- || Донаков Василев Георги (кут. 9, а.е. 22) || 1435|| |- || Донаков Пантил (кут. 10, а.е. 42) || 1436|| |- || Донакова Јорданка (кут. 10, а.е. 45) || 1438|| |- || Донев Димов Михаил (кут. 9, а.е. 24) || 1440|| |- || Доневски В. Христо (кут. 10, а.е. 46) || 1444|| |- || Донески Аврам (кут. 10, а.е. 47) || 1449|| |- || Донески Танев Трпе (кут. 10, а.е. 41) || 1451|| |- || Доновски Атанас (кут. 10, а.е. 40) || 1452|| |- || Дончев Ристо (кут. 10, а.е. 43) || 1453|| |- || Дрваров Несторов Теме (кут. 10, а.е. 49) || 1454|| |- || Дрљанов Николов Пено (кут. 10, а.е. 50) || 1455|| |- || Дрмоноски Стефанов Доне (кут. 10, а.е. 51) || 1461|| |- || Дрнев Горги Никола (кут. 10, а.е. 52) || 1463|| |- || Дрончев Наумов Филип (кут. 10, а.е. 53) || 1468|| |- || Дудев Коле (кут. 10, а.е. 54) || 1469|| |- || Дуковски Вељанов Тале (кут. 10, а.е. 59) || 1470|| |- || Дуковски Јованов Ангеле (кут. 10, а.е. 55) || 1473|| |- || Дукоски Иванов Сиљан (кут. 10, а.е. 58) || 1475|| |- || Дукоски Ристов Глигор (кут. 10, а.е. 56) || 1477|| |- || Дукоски Сиљанов Мане (кут. 10, а.е. 57) || 1482|| |- || Дулев Златан (кут. 10, а.е. 60) || 1484|| |- || Дулески Е. Ристо (кут. 10, а.е. 61) || 1485|| |- || Дулчевски Нешев Лазар (кут. 10, а.е. 67) || 1486|| |- || Думова Ристова Марија (кут. 10, а.е. 62) || 1489|| |- || Думуланев Атанасов Стојко (кут. 10, а.е. 63) || 1490|| |- || Дунгеров Трајков Васил (кут. 10, а.е. 64) || 1492|| |- || Дуновски Р. Никола (кут. 10, а.е. 65) || 1496|| |- || Дуноски Јошев Петре (кут. 10, а.е. 66) || 1503|| |- || Дупчинов Ристов Герман (кут. 10, а.е. 68) || 1504|| |- || Дургутов Иванов Јордан (кут. 10, а.е. 69) || 1506|| |- || Дурмишов Ѓорѓиев Апостол (кут. 10, а.е. 71) || 1509 || |- || Дуртаноски Димов Ангеле (кут. 10, а.е. 70) || 1511 || |- || Душкоска Стојанова Трајка (кут. 10, а.е. 73) || 1513 || |- || Душкоски Јован (кут. 10, а.е. 72) || 1516 || |- |} dx4wb1rfpzdai07hkvyjjy9ecrx1uzz 12876759 12876620 2026-04-10T15:58:00Z Мико 4542 12876759 wikitext text/x-wiki == Свидетелства 11 == {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Бележка !! Готов |- || 1. [[Атанас Димов|Атанас Иванов Димов]] (с. Воиславци, Радовишко) || || {{Готово}} |- || 2. [[Алекса Стоилков|Алекса Янчев Стоилков]] (с. Бориево, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 3. [[Алекси Андов|Алекси Стоянов Андов]] (с. Скачинци, Велешко) || || {{Готово}} |- || 4. [[Атанас Харизанов (Смолари)|Атанас Иванов Харизанов]] (с. Смоларе, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 5. [[Атанас Тиганчев|Атанас Георгиев Тиганчев]] (с. Либяхово, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 6. [[Апостол Илиев (революционер)|Апостол Илиев Марков - Ушлинов]] (с. Лера, Битолско) || || {{Готово}} |- || 7. [[Алексо Хаджихристов|Алексо Димов Хаджихристов]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 8. [[Атанас Апостолов|Атанас Апостолов Георгиев]] (с. Смърдеш, Костурско) || || {{Готово}} |- || 9. [[Андон Рачев|Андон Киров Рачев]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 10. [[Атанас Кошничаров|Атанас Христов Кошничаров]] (с. Тумба, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 11. [[Андрея Долапчиев|Андрея Георгиев Долапчиев]] (с. Пирок, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 12. [[Атанас Желязков (Стоилово)|Атанас Желязков Иванов]] (с. Стоилово, Малкотърновско) || || {{Готово}} |- || 13. [[Атанас Кърджиев|Атанас Стоянов Кърджиев]] (Лозенград) || || {{Готово}} |- || 14. [[Александър Спасов (революционер)|Александър Митев Спасов]] (Свети Николе) || || {{Готово}} |- || 15. [[Анастас Динков|Анастас Михайлов Динков]] (с. Сребрено, Леринско) || || {{Готово}} |- || 16. Атанас Стоицов Арменов (Берово) || малко ||{{Готово}} |- || 17. Атанас Желязков Митрев (с. Бръшлян, Малкотърновско) || малко ||{{Готово}} |- || 18. [[Алекса Костов|Алекса Божиков Костов]] (с. Ловча, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 19. [[Апостол Додев|Апостол Додев Урумов]] (с. Мирковци, Скопско) || || {{Готово}} |- || 20. [[Апостол Обедников|Апостол Георгиев Обедников]] (с. Мало Сърбци, Битолско) || || {{Готово}} |- || 21. [[Анастас Михайлов|Анастас Петков Михайлов]] (с. Карадере, Лозенградско) || ||{{Готово}} |- || 22. [[Ангел Рачов|Ангел Костадинов Рачов]] (Разлог) || || {{Готово}} |- || 23. [[Ангел Палев|Ангел Костов Палев]] (с. Ковачевица, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 24. [[Атанас Бучков (революционер)|Атанас Лазаров Бучков]] (с. Пътеле, Леринско) || || {{Готово}} |- || 25. [[Апостол Кълвачев|Апостол Николов Кълвачев]] (с. Делчево, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 26. [[Атанас Пецев|Атанас Пецев Георгиев]] (с. Съчево, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 27. [[Атанас Стоянчев|Атанас Димитров Стоянчев]] (с. Цигарево, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 28. Алекси Стаменов Минев (с. Врачеш, Ботевградско) || малко || {{Готово}} |- || 29. [[Ангел Темелков|Ангел Коцев Темелков]] (с. Съчево, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 30. [[Атанас Нивички|Атанас Цонев Нивичански]] (с. Нивичани, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 31. [[Атанас Ансаров|Атанас Котев Ансаров]] (с. Моноспитово, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 32. [[Ангел Божков|Ангел Иванов Божков]] (с. Скребатно, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 33. [[Атанас Герайков|Атанас Александров Герайков]] (с. Мосомища, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 34. [[Андон Пеев|Андон Янев Пеев]] (с. Търсие, Леринско) || || {{Готово}} |- || 35. [[Ангел Лафчиев|Ангел Димитров Лафчиев]] (с. Еникьой, Дедеагачко) || || {{Готово}} |- || 36. [[Атанас Ичов|Атанас Христов Николов]] (с. Извор, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 37. [[Андон Качарков|Андон Великов Качарков]] (с. Ореховец, Серско) || || {{Готово}} |- || 38. [[Атанас Попбуров|Атанас Алексов Попбуров]] (Берово) || || {{Готово}} |- || 39. [[Атанас Кешишев|Атанас Тодоров Кешишев]] (с. Коджатарла, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 40. [[Атанас Тодоров (Коево)|Атанас Тодоров Стойков]] (с. Коево, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 41. [[Атанас Кормидов|Атанас Хадживасилев Кормидов]] (с. Габрово, Ксантийско) || || {{Готово}} |- || 42. [[Атанас Велков|Атанас Велков Вълков]] (Бунар Хисар) || изгоряла || {{Готово}} |- || 43. [[Анастас Попов|Анастас Димитров Попов]] (с. Прекопана, Леринско) || || {{Готово}} |- || 44. Алекси Христов Македонски (с. Жужелци, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 45. Ангел Панов Шурков (Велес) || МОО || {{Готово}} |- || 46. Александър Стоянов Максимов (Щип) || МОО || {{Готово}} |- || 47. [[Андон Костовски|Андон Атанасов Костовски]] (Пехчево) || || {{Готово}} |- || 48. Атанас Коцев Велков (с. Павлешенци, Светиниколско) || МОО || {{Готово}} |- || 49. Андрей Георгиев Андреев (с. Кестрич, Варненско) || МОО || {{Готово}} |- || 50. Андон Тодоров Николов (с. Опила, Кратовско) || МОО || {{Готово}} |- || 51. Андо Стоянов Андреев (Велес) || МОО || {{Готово}} |- || 52. Атанас Стоянов Здравев (с. Бистрица, Велешко) || МОО || {{Готово}} |- || 53. [[Ангел Велчев (революционер)|Ангел Атанасов Велчев]] (с. Осиково, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 54. Ангеле Христов Георгиев (Дебър) || МОО || {{Готово}} |- || 55. Ангел Марков Мартинов (с. Лазарополе, Реканско) || МОО || {{Готово}} |- || 56. [[Бонча Пекова|Бонча Тодорова Пекова]] (с. Плевня, Драмско) || || {{Готово}} |- || 57. [[Борис Гигов|Борис Гигов Алексов Михайлов]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 58. [[Благой Тенекеджиев|Благой Атанасов Тенекеджиев]] (с. Бобища, Костурско) || || {{Готово}} |- || 59. [[Боне Китанов|Боне Атанасов Китанов]] (с. Колешино, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 60. Богдан Георгиев Негриев (с. Банища, Дебърско) || МОО || {{Готово}} |- || 61. [[Богдан Якимов|Богдан Якимов Ангелов]] (с. Гиновци, Паланечко) || || {{Готово}} |- || 62. [[Богдан Алексов|Богдан Петков Алексов]] (с. Ветуница, Паланечко) || || {{Готово}} |- || 63. Борис Иванов Дойранлиев (Гевгелия) || МОО || {{готово}} |- || 64. [[Вълчо Стефанов|Вълчо Стефанов Димитров]] (с. Коево, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 65. [[Вълчо Вълчев (Паспалово)|Вълчо Иванов Вълчев]] (с. Паспалево, Малкотърновско) || || {{Готово}} |- || 66. [[Васил Димитров (революционер)|Васил Димитров Попов]] (Солун) || || {{Готово}} |- || 67. [[Васил Манов (Горни Балван)|Васил Манов Петров]] (с. Горни Балван, Щипско) || || {{Готово}} |- || 68. [[Велко Блажов|Велко Цветанов Блажов]] (с. Драчево, Скопско) || || {{Готово}} |- || 69. [[Вълчо Каджабов|Вълчо Аврамов Каджабов]] (с. Полк. Серафимов, Смолянско) || || {{Готово}} |- || 70. [[Велко Цветков|Велко Стоянов Цветков]] (Бунар Хисар) || || {{Готово}} |- || 71. [[Вангел Кехайов|Вангел Атанасов Кехайов]] (с. Тумба, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 72. [[Велико Марков|Велико Стоянов Марков]] (с. Господарево, Бургаско) || || {{Готово}} |- || 73. [[Васил Рисковски|Васил Димов Рисковски]] (с. Косинец, Костурско) || || {{Готово}} |- || 74. [[Велин Костадинов|Велин Иванов Костадинов]] (с. Каменица, Царевоселско) || || {{Готово}} |- || 75. [[Васил Миов|Васил Димитров Миов]] (с. Умлена, Беровско) || || {{Готово}} |- || 76. [[Васил Влахов (Муртино)|Васил Донев Влахов]] (с. Муртино, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 77. [[Васил Бетин|Васил Тренов Бетин]] (Берово) || || {{Готово}} |- || 78. [[Васил Милчов|Васил Милчов Лазаров]] (с. Чифлик, Пехчевско) || || {{Готово}} |- || 79. [[Мильо Узунов|Милю Райков Узунов]] (с. Чаглаик, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 80. [[Вангел Апостолов|Вангел Апостолов Стоянов]] (с. Дулица, Царевоселско) || || {{Готово}} |- || 81. Васил поп Донев (с. Съчево, Струмичко) || МОО || {{Готово}} |- || 82. Васил Христов Въргов (с. Моноспитово, Струмичко) || МОО || {{Готово}} |- || 83. Величко Младенов Иванов (с. Търновац, Кратовско) || МОО || {{Готово}} |- || 84. Васил Николов Хамаков (с. Райково, Смолянско) || МОО || {{Готово}} |- || 85. Владимир Панев Наумов (Свети Николе) || МОО || {{Готово}} |- || 86. Васил Атанасов Иванов (Дебър) || МОО || {{Готово}} |- || 87. [[Георги Казаков|Георги Димитров Казаков]] (Бунар Хисар) || || {{Готово}} |- || 88. [[Георги Антонов (революционер)|Георги Костов Антонов]] (с. Куманичево, Костурско) || || {{Готово}} |- || 89. [[Георги Киряков|Георги Мавров Киряков]] (с. Маджура, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 90. [[Георги Георгиев (Едига)|Георги Илиев Георгиев]] (с. Едига, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 91. [[Гаврил Аврамов|Гаврил Василиев Аврамов]] (с. Ратево, Беровско) || || {{Готово}} |- || 92. [[Гаврил Ралупов|Гаврил Георгиев Ралупов]] (Берово) || || {{Готово}} |- || 93. [[Георги Сланчев|Георги К. Сланчев]] (с. Годлево, Разложко) || || {{Готово}} |- || 94. [[Георги Наков (Междурек)|Георги Наков Георгиев]] (с. Междурек, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 95. [[Георги Копанаров|Георги Исидоров Копанаров]] (Разлог) || || {{Готово}} |- || 96. [[Георги Вълев|Георги Димов Вълев]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 97. [[Георги Дукоолу|Георги Костадинов Дукоолу]] (с. Стоилово, Малкотърновско) || || {{Готово}} |- || 98. [[Георги Пейчев (революционер)|Георги Тодоров Пейчев]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 99. Георги Христов Переликов (неизв.) || изгоряла || {{Готово}} |- || 100. [[Георги Петрушев|Георги Петрушев Кочев]] (Пехчево) || || {{Готово}} |- || 101. [[Георги Денизов|Георги Костов Денизов]] (с. Осиково, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 102. [[Георги Божинов (Колешино)|Георги Божинов Трайков]] (с. Колешино, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 103. [[Георги Каракашев (революционер)|Георги Иванов Каракашев]] (с. Умлена, Беровско) || || {{Готово}} |- || 104. [[Георги Миленков|Георги Миленков Ников]] (с. Киселица, Царевоселско) || || {{Готово}} |- || 105. [[Глигор Петров|Глигор Янчев Петров]] (с. Василево, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 106. [[Георги Траянов|Георги Траянов Витанов]] (с. Илиово, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 107. [[Георги Янчев Михалчев]] (Лозенград) || || {{Готово}} |- || 108. [[Григор Янков|Григор Янков Попов]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 109. [[Гьошо Нацев|Гйошо Андов Нацев]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 110. [[Георги Гарев|Георги Андреев Гарев]] (Башино село, Велес) || || {{Готово}} |- || 111. [[Георги Месов|Георги Андреев Месов - Бирбучука]] (с. Старчища, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 112. [[Георги Градинаров|Георги Петров Градинаров]] (с. Любенова махала) || || {{Готово}} |- || 113. [[Градю Градев|Градю Николов Градев]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 114. [[Георги Арнаудов (революционер)|Георги Филипов Арнаудов]] (с. Търлис, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 115. [[Георги Шиперков|Георги Иванов Шиперков]] (с. Дъмбени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 116. [[Георги Белчев|Георги Паряско Белчев]] (Разлог) || || {{Готово}} |- || 117. [[Григор Попстанков|Григор Димитров Станков]] (Енидже Вардар) || || {{Готово}} |- || 118. [[Георги Горганов|Георги Петров Горганов]] (с. Бобища, Костурско) || || {{Готово}} |- || 119. [[Георги Попниколов]] (с. Карахадър, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 120. [[Георги Тодоров Атанасов]] (с. Яна, Лоенградско) || || {{Готово}} |- || 121. [[Георги Атанасов (Барбарево)|Георги Атанасов Янков]] (с. Барбарево, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 122. [[Георги Щуров|Георги Стаматов Щуров]] (с. Стоилово, Малкотърновско) || || {{Готово}} |- || 123. [[Георги Борунсузов|Георги Николов Борунсузов]] (с. Ловча, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 124. [[Георги Иванов (Бадилен)|Георги Иванов Стоянов]] (с. Бадилен, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 125. [[Георги Митушев|Георги Митушев Кръстев]] (с. Куклиш, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 126. [[Георги Войников|Георги Атанасов Войников]] (с. Урумбеглий, Бунархисарско) || || {{Готово}} |- || 127. [[Георги Костурков|Георги Радев Костурков]] (Панагюрище) || || {{Готово}} |- || 128. [[Георги Нусторов|Георги Ерсенов Нусторов]] (Разлог) || || {{Готово}} |- || 129. [[Георги Гюрнев|Георги Стоилов Гюрнев]] (с. Балдево, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 130. [[Георги Станишев (революционер)|Георги Атанасов Станишев]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 131. [[Глигор Кьосев|Глигор Ангелов Кьосев]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 132. [[Георги Морьов|Георги Николов Мариов]] (Бунар Хисар) || || {{Готово}} |- || 133. [[Георги Стефанов (революционер)|Георги Стефанов Мазнев]] (с. Стоилово, Малкотърновско) || изгубени документи || {{Готово}} |- || 134. Георги Ефремов Стоилков (с. Зърновци, Кочанско) || МОО || {{Готово}} |- || 135. Георги Попов Василев (с. Връбник, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 136. Георги Илиев Пиронков (с. Делчево, Неврокопско) || МОО || {{Готово}} |- || 137. Георги Монев Васев (с. Марчино, Кратовско) || МОО || {{Готово}} |- || 138. Григор Кузов Цопов (с. Куманичево, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 139. Георги Стоянов Хорозов (с. Ковачевица, Неврокопско) || МОО || {{Готово}} |- || 140. Георги Андонов Баджов (с. Лобаница, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 141. Гоно Трайков Алексов (с. Стояково, Гевгелийско) || МОО || {{Готово}} |- || 142. Георги Павлов Генев (Белица, Разложко) || МОО || {{Готово}} |- || 143. Григор Николов Крайничанец (с. Крайници, Велешко) || МОО || {{Готово}} |- || 144. Георги Иванов Вълчинов (с. Ливадища, Неврокопско) || МОО || {{Готово}} |- || 145. Григор Трифонов Гоцев (с. Зърновци, Кочанско) || МОО || {{Готово}} |- || 146. Георги Станев Кондолов (с. Велика, Лозенградско) || МОО || {{Готово}} |- || 147. Георги Петрушев Турсунов (Кукуш) || МОО || {{Готово}} |- || 148. [[Георги Трифонов (революционер)|Георги Трифонов Куртев]] (Свиленград) || || {{Готово}} |- || 149. Георги Стефанов Шилев (Белица, Разложко) || МОО || {{Готово}} |- || 150. Георги Стоянов Кирков (с. Ериклери, Лозенградско) || МОО || {{Готово}} |- || 151. Георги Иванов Пехливанов (с. Яна, Лозенградско) || МОО || {{Готово}} |- || 152. [[Димитър Андонов Попов]] (с. Междурек, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 153. [[Данаил Сивриев|Данаил К. Сивриев]] (с. Скребатно, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 154. [[Дионис Танчуров|Дионис Христов Танчуров]] (с. Грубовци, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 155. [[Дойчин Захов|Дойчин Филимонов Захов]] (Разлог) || || {{Готово}} |- || 156. [[Димитър Сребров|Димитър Илиев Сребров]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 157. [[Димитър Мунев|Димитър Маринов Мунев]] (с. Волак, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 158. [[Дионис Капитанов|Дионис Христов Капитанов]] (Енидже Вардар) || || {{Готово}} |- || 159. [[Досе Копанаров|Досе Христов Копанаров]] (Разлог) || || {{Готово}} |- || 160. [[Димитър Дражев (революционер)|Димитър Киров Дражев]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 161. [[Димитър Урдов|Димитър Иванов Урдов]] (с. Кономлади, Костурско) || || {{Готово}} |- || 162. [[Деспод Стоилов|Деспод Митрев Стоилов]] (с. Каменица, Царевоселско) || || {{Готово}} |- || 163. [[Димитър Тютюнджиев|Димитър Георгиев Тютюнджиев]] (Лозенград) || || {{Готово}} |- || 164. [[Димчо Праматарски|Димчо Апостолов Праматарски]] (с. Скребатно, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 165. [[Димитър Пържанов|Димитър Милев Пържанов]] (с. Кремен, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 166. [[Димитър Хвалев|Димитър Христов Хвалев]] (с. Делчево, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 167. [[Димитър Манасиев|Димитър Попниколов Манасиев]] (с. Крайници, Велешко) || || {{Готово}} |- || 168. [[Димитър Агов|Димитър Стоянов Агов]] (с. Горно Броди, Серско) || || {{Готово}} |- || 169. [[Димо Шишков|Димо Стоянов Шишков]] (с. Мирковци, Скопско) || || {{Готово}} |- || 170. [[Дико Костиев|Дико Георгиев Костиев]] (с. Маджура, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 171. [[Дончо Живадинов|Донче Хаджисанков Живадинов]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 172. [[Димитър Камчев|Димитър Камчев Димитров]] (с. Горгопик, Боймия) || || {{Готово}} |- || 173. [[Димитър Пътеков|Димитър Киров Пътеков]] (с. Маджура, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 174. [[Димитър Чостов|Димитър Василев Чостов]] (с. Загоричани, Костурско) || || {{Готово}} |- || 175. [[Дико Милев|Дико Петков Милев]] (с. Сарпачовица, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 176. Димо Г. Папазов (с. Стоилово, Малкотърновско) || изгоряла || {{Готово}} |- || 177. [[Диме Пърличков|Диме Иванов Пърличков]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 178. [[Димитър Айгъров|Димитър Андонов Айгъров]] (с. Дамян, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 179. Димо Стоянов Бараков (с. Стоилово, Малкотърновско) || изгоряла || {{Готово}} |- || 180. [[Димитър Тръпков (Горно Върбени)|Димитър Стефанов Тръпков]] (с. Екши Су, Леринско) || || {{Готово}} |- || 181. [[Димитър Великов (Ловча)|Димитър Иванов Великов]] (с. Ловча, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 182. [[Дино Япаджиев|Дино Христов Япаджиев]] (Гумендже) || || {{Готово}} |- || 183. [[Димитър Трайков (революционер)|Димитър Лазаров Трайков]] (с. Дреновени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 184. [[Димитър Кехайов|Димитър Райков Кехайов]] (с. Пенека, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 185. [[Димитър Каракочлиев|Димитър Стоянов Каракочлиев]] (с. Каракоч, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 186. [[Димитър Щерев (революционер)|Димитър Щерев Василев]] (с. Хрупища, Костурско) || || {{Готово}} |- || 187. [[Димитър Караилиев|Димитър Атанасов Караилиев]] (с. Кавакли, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 188. [[Добри Шивачев|Добри Костадинов Шивачев]] (с. Кавакли, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 189. [[Димитър Аризанов|Димитър Аризанов Иванов]] (с. Конарене, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 190. Димитър Костадинов Русинов (Бунар Хисар) || || |- || 191. [[Димитър Ташев|Димитър Ташев Стоянов]] (с. Колибите, Бунархисарско) || || {{Готово}} |- || 192. [[Димо Андонов|Димо Христов Андонов]] (с Сърбци, Битолско) || || {{Готово}} |- || 193. Дико Градев Павлов (с. Керациново, Малкотърновско) || || |- || 194. [[Димитър Янушев|Димитър Николов Янушев]] (с. Войници, Велешко) || || {{Готово}} |- || 195. Димитър Христов Карагеоргиев (с. Пирок, Лозенградско) || || |- || 196. Димитър Ефтимов Златаров (Малко Търново) || || |- || 197. Дражо Киров Дражев (Малко Търново) || || |- || 198. Димитър Ст. Граматиков ( с. Коево, Лозенградско) || || |- || 199. [[Димитър Кьосев (революционер)|Димитър Яков Кьосев]] (с. Загоричани, Костурско) || || {{Готово}} |- || 200. [[Дионис Даулов|Дионис Георгиев Даулов]] (с, Петгъс, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 201. [[Димитър Муртов|Димитър Атанасов Муртов]] (Енидже Вардар) || || {{Готово}} |- || 202. [[Димитър Попдимитров|Димитър Наумов Попдимитров]] (с. Загоричани, Костурско) || || {{Готово}} |- || 203. Димитър Танев Ковачев (неизв.) || || |- || 204. [[Дионис Ефремов|Диванис Ефремов Алексов]] (с. Горни Балван, Щипско) || || |- || 205. [[Димитър Семерджиев|Димитър Стоев Семерджиев]] (с. Междурек, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 206. Димитър Христов Жегов (Разлог) || || |- || 207. Димитър Драгомиров Димитров (Аполд, Трансилвания) || МОО || {{Готово}} |- || 208. Димитър Иванов Ангелов (с. Торфа, Чаталджанско) || || |- || 209. Дамян Николов Бисерко (с. Войници, Велешко) || МОО || |- || 210. Димитър Желязков Тропчев (Лозенград) || || |- || 211. Димитър Пандев Тилев (с. Колешино, Струмичко) || МОО || {{Готово}} |- || 212. Димче Филипов Цветанов (с. Горно Еловци, Гостиварско) || МОО || {{Готово}} |- || 213. Димко Коцев Бойков (с. Курия, Тиквешко) || МОО || {{Готово}} |- || 214. Дечо Димев Карамаколев (с. Карлуково, Ахчелебийско) || || |- || 215. Пано Иванов Кръстев (с. Мартулци, Велешко) || || |- || 216. Димитър Манев (Свети Николе) || || |- || 217. Димитър Стоянов Димитров (с. Коево, Лозенградско) || || |- || 218. Доне Митев Йовев (с. Нежилово, Кратовско) || || |- || 219. Димитър Тодоров Гаджалов (с. Карлуково, Ахчелебийско) || || |- || 220. Димитър Георгиев Гроздев (с. Осиково, Неврокопско) || || |- || 221. Димитър Дичов Тръпков (с. Росоки, Реканско) || || |- || 222. Дане Кръстев Понев (с. Кучичино, Кочанско) || || |- || 223. Даниел Василев Алексов (с. Опила, Кратовско) || || |- || 224. Димитър Нацев Лилев (с. Пътеле, Леринско) || МОО || |- || 225. Димо Павлов Стоянов (с. Чанакча, Чаталджанско) || || |- || 226. Димо Пеев Гагов (Малко Търново) || || |- || 227. Дамян Стефанов Блажев (с. Гари, Реканско) || || |- || 228. Димитър Георгиев Йосифов (с. Простране, Битолско) || || |- || 229. [[Ефтим Георгиев|Ефтим Миленков Георгиев]] (с. Костин дол, Царевоселско) || || {{Готово}} |- || 230. Ефтим Васев Кусов (с. Подареш, Радовишко) || || |- || 231. [[Ефтим Жеков|Ефтим Жеков Атанасов]] (с. Карадере, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 232. Ецо Михайлов Димитров (Тетово) || || |- || 233. Ефтим Минов Бецековски (с. Росоки, Реканско) || || |- || 234. Желязко Димитров Хайтов (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 235. Желязко Ст. Зидаров (Малко Търново) || || |- || 236. [[Зоица Александрова|Зоица Александрова Иванова]] (Радовиш) || || {{Готово}} |- || 237. [[Зафир Джумайлиев|Зафир Манолов Джумайлиев]] (Разлог) || || {{Готово}} |- || 238. [[Илия Бачев|Илия Коцев Бачев]] (с. Попчево, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 239. Иван Лазев Рачев (Разлог) || || |- || 240. Иван Петров Парапунов (Разлог) || || |- || 241. Иван Тасев Цуцуманов (Разлог) || || |- || 242. [[Иван Цеков (революционер)|Иван Цеков Иванов]] (с. Бигла, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 243. [[Иван Христов (Ветрен)|Иван Христов Иванов]] (с. Ветрен, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 244. [[Иван Гулев (Сопот)|Иван Атанасов Гулев]] (с. Сопот, Велешко) || || {{Готово}} |- || 245. [[Иван Левенов|Иван Андонов Левенов]] (с. Каракьой, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 246. [[Илия Самарджиев|Илия Самарджиев Илюшка]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 247. Иван Попдимитров (неизв.) || МОО || {{Готово}} |- || 248. [[Илия Костов (революционер)|Илия Трайков Костов]] (с. Куклиш, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 249. Илия Христов Янев (Лозенград) || || |- || 250. [[Иван Митев (революционер)|Иван Митев Апостолов]] (с. Танатарци, Щипско) || || {{Готово}} |- || 251. Иван Николов Мариов (Бунар Хисар || || |- || 252. [[Иван Кантарджиев|Иван Манчев Кантарджиев]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 253. [[Игнат Цоклев|Игнат Димитров Цоклев]] (с. Огняново, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 254. [[Иван Божинов (Горно Върбени)|Иван Илиев Божинов]] (с. Екши Су, Леринско) || || {{Готово}} |- || 255. [[Иван Гилев|Иван Аргиров Гилев]] (с. Вишени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 256. [[Иван Русинов|Иван Христов Русинов]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 257. [[Иван Николов (ВМОРО)|Иван Николов Иванов]] (с. Карадере, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 258. [[Илия Стоев|Илия Драганов Стоев]] (с. Карадере, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 259. Йорде Янев Стоилков (с. Долани, Щипско) || || |- || 260. [[Иван Ковачев (революционер)|Иван Георгиев Ковачев]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 261. [[Йордан Андонов|Йордан Ацков Андонов]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 262. [[Иван Абаджиев (революционер)|Иван Георгиев Абаджиев]] (с. Плевня, Драмско) || || {{Готово}} |- || 263. Илия Хадживасилев Стоянов (Радовиш) || || |- || 264. Йордан Паунов Пешов (с. Припечани, Кочанско) || || |- || 265. Иван Димов Кенчев (Гумендже) || || |- || 267. Иван Иванов Найдов (с. Войници, Велешко) || || |- || 268. [[Иван Грозданов|Иван Ацков Грозданов]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 269. [[Иван Джинов|Иван Петров Джинов]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 270. [[Иван Несторов (революционер)|Иван Лазаров Несторов]] (с. Връбник, Костурско) || || {{Готово}} |- || 271. [[Илия Манов|Илия Тръндов Манов]] (с. Връбник, Костурско) || || {{Готово}} |- || 272. [[Илия Онбашиев|Илия Стоянов Онбашиев]] (с. Балдево, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 273. [[Иван Петелов|Иван Георгиев Петелов]] (с. Драгостин, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 274. [[Иван Кривокапов|Иван Василев Кривокапов]] (с. Делчево, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 275. [[Илия Младенов|Илия Иванов Младенов]] (с. Скребатно, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 276. [[Иван Вергов|Иван Христов Вергов]] (с. Бобища, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 277. Илия Илиев Попов Стоев (Пазарджик || || |- || 278. [[Илия Пеев|Илия Цветков Пеев]] (с. Дреновени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 279. Иван Костадинов Ключков (с. Ловча, Неврокопско) || МОО || {{Готово}} |- || 280. Иван Тасков Трайков (с. Дреново, Велешко) || МОО || {{Готово}} |- || 281. Иван Стоянов Костов (с. Чанакча, Чаталджанско) || || |- || 282. Иван Нефов Милев (Гостивар) || || |- || 283. Иван Тасев Яков (с. Дебрево, Кратовско) || || |- || 284. Иван Трайчев Янев (Свети Николе) || || |- || 285. Иван Христов Пешев (с. Нежилово, Кратовско) || || |- || 286. Иван Костадинов Кърджиев (с. Баница, Серско) || || |- || 287. Иван Блажев Георгиев (Скопие) || || |- || 288. [[Иван Калайджиев|Иван Георгиев Калайджиев]] (с. Чокманово, Смолянско) || || {{Готово}} |- || 289. Иван Михайлов Баев (с. Непрощено, Тетовско) || || |- || 290. Иван Димов Митев (с. Сушица, Скопско) || || |- || 291. Иван Ананиев Рашков (Якоруда) || || |- || 292. Иван Арсов Малечков (с. Долно Трогерци, Щипско) || || |- || 293. Йордан Санев Трайчев (Щип) || || |- || 294. Йордан Иванов Бошков (с. Долни Стубел, Злетовско) || МОО || {{Готово}} |- || 295. Йордан Соколов (Неготино) || МОО || {{Готово}} |- || 296. [[Илия Шонев|Илия Атанасов Шонев]] (с. Смърдеш, Костурско) || || {{Готово}} |- || 297. Илия Игнатов Петров (с. Битуше, Реканско) || || |- || 298. Илия Колев Трайков (с. Гърчище, Валандовско) || || |- || 299. Илия Панев Апостолов (Свети Николе) || || |- || 300. Илия Василев Мицов (с. Петършино, Кратовско) || || |- || 301. Илия Стойчев Михайлов (с. Славейно, Смолянско) || || |- || 302. Илия П. Тотин (с. Обидим, Неврокопско) || || |- || 303. Йордан Лазов Пърчев (с. Уланци, Велешко) || || |- || 304. Илия Атанасов Спахиев (с. Каракьой, Неврокопско) || || |- || 305. Игнат Стоянов Христов (с. Опила, Кратовско) || || |- || 306. [[Игнат Трайков|Игнат Трайков Петков]] (с. Горно Кратово, Кратовско) || || {{Готово}} |- || 307. [[Киро Киров (революционер)|Киро Димитров Киров]] (с. Загоричани, Костурско) || || {{Готово}} |- || 308. [[Костадин Масталарков|Костадин Христов Масталарков]] (с. Бозец, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 309. Костадин Станчев Дараданов (Бунар Хисар) || || |- || 310. [[Кольо Донев|Кольо Коцев Донев]] (с. Куклиш, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 311. [[Кръсто Капурдов|Кръсто Дамов Капурдов]] (с. Смърдеш, Костурско) || || {{Готово}} |- || 312. [[Коста Иванов (Баница)|Коста Янев Иванов]] (с. Баница, Леринско) || || {{Готово}} |- || 313. Костадин Георгиев Петков (с. Пирок, Лозенградско) || || |- || 314. Киро Вълков Топалчев (неизв.) || || |- || 315. [[Коста Цветков|Коста Стамов Цветков]] (с. Тресонче, Реканско) || || {{Готово}} |- || 316. Коста Христов Костов (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 317. [[Кръсто Караскаков|Кръсто Христов Караскаков]] (с. Въмбел, Костурско) || || {{Готово}} |- || 318. Костадин Стоянов Чиликов (с. Пирок, Лозенградско) || || |- || 319. [[Костадин Бицин|Костадин Ив. Бицин]] (Разлог) || || {{Готово}} |- || 320. [[Костадин Жегов|Костадин Георгиев Жегов]] (Разлог) || || {{Готово}} |- || 321. Коце Андонов Стевчев (с. Габревци, Радовишко) || || |- || 322. [[Кръстьо Узунов|Кръстю Андонов Узунов]] (с. Гюпчево, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 323. [[Константин Кехайов (Бунархисар)|Константин Димитров Кехайов]] (Бунар Хисар) || || {{Готово}} |- || 324. [[Коста Киров|Коста Симов Киров]] (с. Загоричани, Костурско) || || {{Готово}} |- || 325. [[Никола Лефтеров|Никола Лефтеров Павлов]] (с. Калиманци, Варненско) || || {{Готово}} |- || 326. Костадин Николов Кривокапов (с. Делчево, Неврокопско) || || |- || 327. [[Кесар Сърдилиев|Кесар Раев Сърдилиев]] (Балчик) || || {{Готово}} |- || 328. [[Коста Шкоклев|Коста Наум Шкоклев]] (с. Смърдеш, Костурско) || || {{Готово}} |- || 329. Калуди Ст. Станков (с. Коево, Лозенградско) || || |- || 330. Костадин Христов Танев (с. Ореховец, Велешко) || || |- || 331. Коста Стефков Манев (Струмица) || || |- || 332. Коце Кръстев Сиин (с. Костурино, Струмичко) || || |- || 333. Киро Рафайлов Георгиев (с. Лазарополе, Реканско) || МОО || |- || 334. Коста Димитров Апостолов (Бунар Хисар) || || |- || 335. Киряк Анестев Киряков (с. Каваклия, Лозенградско) || || |- || 336. Коста Костов Памуков (с. Бабадаг, Тулченско) || || |- || 337. Костадин Христов Грудов (с. Карахадър, Лозенградско) || || |- || 338. Ламбро Манолов Кобуров (с. Апоскеп, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 339. Лазар Мишов Георгиев (с. Горно Оризари, Кочанско) || || |- || 340. [[Леонид Кисериев|Леонид Георгиев Кисериев]] (с. Апоскеп, Костурско) || || {{Готово}} |- || 341. [[Лазар Кенков|Лазар Димитров Кенков]] (с. Косинец, Костурско) || || {{Готово}} |- || 342. [[Лазар Мицов|Лазар Стоянов Мицов]] (с. Смърдеш, Костурско) || || {{Готово}} |- || 343. [[Леонид Бачев|Леонди Бачев Попов]] (с. Загоричани, Костурско) || || {{Готово}} |- || 344. [[Ламбро Караджов|Ламбро Иванов Караджов]] (с. Дъмбени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 345. [[Лазар Вантов|Лазар Христов Вантов]] (Гевгелия) || || {{Готово}} |- || 346. [[Ламбо Мургов|Ламбо Ил. Муртов]] (с. Велгощи, Охридско) || || {{Готово}} |- || 347. Лазар Георгиев Свинаров (с. Делчево, Неврокопско) || || |- || 348. [[Мария Хубчева|Мария Момчилова Стайкова Хубчева]] (с. Аламидере, Ахчелеб.) || || {{Готово}} |- || 349. [[Марин Чолаков|Марин Добрев Чолаков]] (с. Градинарово, Провадийско) || || {{Готово}} |- || 350. [[Манол Алаинов|Манол Киряков Алаинов]] (с. Българска блаца, Костурско) || || {{Готово}} |- || 351. Моне Божков Вратевски (Щип) || || |- || 352. Марко Стоев Младенов (с. Скребатно, Неврокопско) || || |- || 353. Мане Атанасов Мишев (Радовиш) || || |- || 354. Милан Донев Гоцев (с. Сърчиево, Щипско) || || |- || 355. Мавер Димитров Гевешеков (Малко Търново) || || |- || 356. [[Милан Миленков|Милан Миленков Ангелов]] (с. Сопот, Светиниколско) || || {{Готово}} |- || 357. [[Илия Лилинков|Анастасия Панева Лилинкова]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 358. [[Стоян Лазаров (Инево)|Ангя Стоянова Лазарова]] (с. Инево, Радовишко) || || {{Готово}} |- || 359. [[Никола Тагаров|Алекса Спасев Тагарев]] (с. Смоймирово, Малешевско) || || {{Готово}} |- || 360. [[Тодор Янев|Анастасия Тодорова Янева]] (Бунар Хисар) || || {{Готово}} |- || 361. [[Васил Максимов|Божана Василева Георгиева]] (с. Прекопана, Леринско) || || {{Готово}} |- || 362. Божана Пецева Димова (Скопие) || || |- || 363. Велика Христова Костадинова (с. Люботен, Щипско) || || |- || 364. Вангя Стефанова Кръстева (с. Панталей, Кочанско) || || |- || 365. [[Иван Канев|Василка Иванова Канева]] (с. Косинец, Костурско) || || {{Готово}} |- || 366. Вангелия Димитрова Стойчева (с. Негрево, Беровско) || || |- || 367. Варвара Иванова Църцарова (с. Белица, Разложко) || || |- || 368. [[Йоаким Граматиков|Василка Ив. Граматикова]] (с. Черешово, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 369. [[Атанас Киряков (революционер)|Велика Атанасова Кирякова]] (с. Долно Броди, Серско) || || {{Готово}} |- || 370. [[Христо Манолов (Бобища)|Гина Христова Манолова]] (с. Бобища, Костурско) || || {{Готово}} |- || 371. [[Любен Станчев (революционер)|Ганка Любен Станчева]] (Варна) || || {{Готово}} |- || 372. Димитра Николова Ив. Яръмдудакова (Лозенград) || || |- || 373. [[Тано Янов|Доста Танова Янова]] (с. Мутулово, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 374. Дона Петкова Еменджиева (с. Пенека, Визинско) || || |- || 375. Добра Георгева Тодорова (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 376. Доне Деянов Гацов (с. Таринци, Щипско) || малко || {{Готово}} |- || 377. [[Атанас Лекаров|Дона Атанасова Лекарова]] (с. Смърдеш, Костурско) || || {{Готово}} |- || 378. Дафина Тодорова Георгиева (Малко Търново) || || |- || 379. [[Христо Ефремов|Ефка Христова Ефремова]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 380. Ерина Михалева Ганчева (Малко Търново) || || |- || 381. [[Георги Казанлиев|Еленка Георгиева Казанлиева]] (с. Шльопинци, Гевгелийско) || || |- || 382. Елена Иванова Трайчова (с. Прибачево, Кочанско) || || |- || 383. Елена Илиева Пърличева (Дойран) || || |- || 384. [[Христо Капитанов (революционер)|Екатерина Христова Капитанова]] (с. Нестрам, Костурско) || || {{готово}} |- || 385. Евгения Миланова Веселинова (Кратово) || || |- || 386. Еленка Стоянова Гърнева (с. Балдево, Неврокопско) || || |- || 387. [[Димитър Домазетов (ВМРО)|Еленка Христова Домазетова]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 388. [[Стоил Давидов|Еленка Петрова Давидова]] (Кратово) || || {{Готово}} |- || 389. [[Христо Репавцов|Елена Христова Репавцова]] (с. Смърдеш, Костурско) || ||{{Готово}} |- || 390. [[Андон Попщерев|Елена Антонова Попщерева]] (с. Дъмбени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 391. [[Никола Апчев|Елена Попниколова Петрова]] (с. Дебрец, Кайлярско) || || {{Готово}} |- || 392. Ефка Трайкова Манева (Щип) || || |- || 393. Жека Маркова Димова (Преслав) || малко || {{Готово}} |- || 394. Злата Янева Тодорова (с. Урумбеглий, Лозенградско) || || |- || 395. [[Михаил Наутлиев|Йордана Трайчева Наутлиева]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 396. [[Иван Стамболиев (Негрево)|Йордана Атанасова Стамболиева]] (с. Негрево, Беровско) || || {{Готово}} |- || 397. [[Атанас Кулджиев|Кера Атанасова Н. Кулджиева]] (с. Манастир, Гюмурджинско) || || |- || 398. [[Станю Едрев|Кера Станева Петкова]] (с. Карадере, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 399. [[Йосиф Даскалов|Катинка Йосифова Даскалова]] (Кратово) || || {{Готово}} |- || 400. [[Петко Здребечков|Комна Петкова Здребечкова]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 401. [[Иван Анастасов (Лобаница)|Кръстина Ив. Анастасова Ингеловска]] (с. Косинец, Костурско) || || {{Готово}} |- || 402. [[Лазо Лазов|Кица Лазова Лазова]] (Лозенград) || || {{Готово}} |- || 403. Катерина Славкова Бояджиева (с. Горняни, Неврокопско) || || |- || 404. [[Петър Христов (Горно Върбени)|Кръстана Петрова Христова]] (с. Рамна, Битолско) || || {{Готово}} |- || 405. [[Пандил Шишков|Кица Пандилова Шишкова]] (с. Екши Су, Леринско) || || {{Готово}} |- || 406. [[Петко Воденичаров|Лола Петкова Димова]] (с. Стоилово, Малкотърновско) || || {{Готово}} |- || 407. [[Васил Поптомов|Мария Василева Поптомова]] (Белица, Разложко) || || {{Готово}} |- || 408. [[Атанас Курандов|Мария Атанасова Курандова]] (с. Владимирово, Малешевско) || || |- || 409. [[Янко Стойчев|Куда Янкова Тодорова]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 410. Атанас Найденов Юрданов (с. Оздолени, Охридско) || МОО || {{Готово}} |- || 411. [[Ангел Попов (революционер)|Ангел Янев Попов]] (с. Златия, Добричко) || || {{Готово}} |- || 412. Васил Шанев Тотев (Крива Паланка) || МОО || {{Готово}} |- || 413. [[Васил Велинов|Васил Велинов Златев]] (с. Цера, Царевоселско) || || {{Готово}} |- || 414. Васил Кръстев Топузов (с. Куманич, Неврокопско) || МОО || {{Готово}} |- || 415. Велю Лазаров Георгиев (с. Кочище, Дебърско) || МОО || {{Готово}} |- || 416. Георги Мицев Георгиев (с. Гърбашел, Кукушко) || МОО || {{Готово}} |- || 417. [[Георги Димитров (кмет на Добрич)|Георги Димитров Симеонов]] (Добрич) || || {{Готово}} |- || 418. Диме Тодоров Мазнев (Велес) || МОО || {{Готово}} |- || 419. Илия Костадинов Бенев (с. Старчища, Неврокопско) || МОО || {{Готово}} |- || 420. Иван Мицев Ицин Янев (с. Морарци, Кукушко) || МОО || {{Готово}} |- || 421. Илия Киров Шуптов (с. Загоричани, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 422. Илия Костадинов Комитов (с. Делчево, Неврокопско) || МОО || {{Готово}} |- || 423. Йордан Петков Милев (с. Люботен, Скопско) || МОО || {{Готово}} |- || 424. Иван Стоянов Милев (с. Хисарлък, Неврокопско) || || |- || 425. Илия Ангелов Кирчев (с. Търлис, Неврокопско) || || |- || 426. Илия Георгиев Работов (с. Търлис, Неврокопско) || || |- || 427. Илия Велков Котев (с. Водоча, Струмичко) || || |- || 428. Илия Спасов Панов (с. Моноспитово, Струмичко) || || |- || 429. Иван Христов Димитров (Воден) || || |- || 430. Илия Иванов Ацев (с. Стари град, Велешко) || || |- || 431. [[Кузо Димитров|Кузман Димитров Аргиров]] (с. Маняк, Костурско) || || {{Готово}} |- || 432. [[Коста Каравеликов|Коста Димитров Каравеликов]] (с. Долно Броди, Серско) || || {{Готово}} |- || 433. [[Никола Серафимов|Коле Серафимов Стоянов]] (с. Куково, Светиниколско) || || {{Готово}} |- || 434. [[Коста Тошев|Коста Димитров Тошев]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 435. [[Костадин Николов Копанаров]] (Разлог) || || {{Готово}} |- || 436. [[Коце Димов|Коце Димов Николов]] (с. Конче, Радовишко) || || {{Готово}} |- || 437. Костадин Димитров Хаджиев (с. Куманич, Неврокопско) || || |- || 438. Иван Ангелов Нешев (Велес) || || |- || 439. Костадин Ангелов Цирков (с. Калапот, Драмско) || || |- || 440. Кръсто Маринов Чилингиров (с. Ливадище, Неврокопско) || || |- || 441. Калчо Стоянов Калчев (Лозенград) || || |- || 442. Коце Атанасов Георгиев (с. Емирица, Кратовско) || || |- || 443. Коста Андонов Огнянов Панчовски (неизв.) || || |- || 444. Кирил Лазаров Георгиев Бачевски (с. Кочище, Дебърско) || МОО || {{Готово}} |- || 445. Коста Цветков Вълков (с. Долен, Неврокопско) || || |- || 446. Кузман Щерьов Симонов (с. Тресонче, Реканско) || || |- || 447. Костадин Стоянов Петров (Кратово) || || |- || 448. Коста Янакиев Козаров (с. Куманичево, Костурско) || || {{Готово}} |- || 449. Кузман Силков Стоянов (с. Граждане, Дебърско) || || |- || 450. [[Лазар Шулев|Лазар Димев Шулев]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 451. Лазар Николов Пешев (Велес) || || |- || 452. Лазар Грозданов Алексиев (с. Свинище, Кичевско) || || |- || 453. Ламби Петков Найденов (с. Търново, Узункюприйско) || || |- || 454. Марин Георгиев Петков (с. Паспалово, Бунархисарско) || || |- || 455. [[Марко Касабов|Марко Христов Касабов]] (с. Конуй, Кайлярско) || || {{Готово}} |- || 456. [[Мария Костовска|Мария Атанасова Костовска]] (Пехчево) || || {{Готово}} |- || 457. [[Милан Тренчев|Милан Левков Тренчев]] (с. Чишиновци, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 458. [[Мильо Попризов|Мильо Божинов Попризов]] (с. Колешино, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 459. [[Милчо Дървошанов|Милчо Коцев Дървошанов]] (с. Куклиш, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 460. [[Мите Витанов|Мите Георгиев Витанов]] (с. Селник, Царевоселско) || || {{Готово}} |- || 461. Манол Христов Чилов (с. Аламидире, Ахчелебийско) || МОО || {{Готово}} |- || 462. Михаил Стоянов Георгиев (с. Курудере, Лозенградско) || МОО || {{Готово}} |- || 463. [[Димитър Ботков|Минко Стоянов Ботков]] (Разлог) || || {{Готово}} |- || 464. Милан Коцев Джуров (Щип) || МОО || {{Готово}} |- || 465. Милан Наков Ицов (Велес) || МОО || {{Готово}} |- || 466. Мито Григор Тупаров (Струмица) || МОО || {{Готово}} |- || 467. [[Милан Танчев (Кукуш)|Милан Динев Танчев]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 468. Мите Христов Стойков (с. Горни Стубел, Кратовско) || МОО || {{Готово}} |- || 469. Марко Николов Бошков (с. Тресонче, Реканско || || |- || 470. Симеон Христов Агов (Щип) || || |- || 471. Манол Николов Манолов Костов (с. Карлуково, Ахчелебийско) || || |- || 472. Матей Змейков Филипов (Галичник, Реканско) || || |- || 473. Мирче Марков Мирчев (с. Тресонче, Реканско) || || |- || 474. Михаил А. Чакръкчиев (Щип) || || |- || 475. Марко Тръпков Стефанов (с. Банище, Дебърско) || || |- || 476. Мильо Кантарджи Панов (Струмица) || || |- || 477. Матея Блажев Йосифов (с. Тресонче, Реканско) || || |- || 478. Мито Малинов Китанов (с. Просениково, Струмичко) || || |- || 479. Миле Николов Иванов (с. Зубовце, Гостиварско) || || |- || 480. Марко Василев Арнаудов (с. Райково, Ахчелебийско) || МОО || {{Готово}} |- || 481. Милан Попянев (с. Неманица, Светиниколско) || МОО || {{Готово}} |- || 482. [[Никола Терзиев (революционер)|Никола Георгиев Терзиев]] (с. Огняново, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 483. Никола Щерев Манушкин (с. Бачево, Разложко) || || |- || 484. Никола Янев Самоковлиев (с. Пенека, Визенско) || || |- || 485. Никола Георгиев Дупчев (с. Урумбеглий, Бунархисарско) || || |- || 486. Никола Калоянов Костов (с. Стоилово, Малкотърновско || || |- || 487. [[Никола Тунджев|Никола Иванов Янчев Тунджев]] (с. Куманичево, Костурско) || || {{Готово}} |- || 488. Ненчо Николов Папанчев (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 489. Никола Стоянов Дюлгеров (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 490. Никола Вангелов Янкулов (с. Наколец, Битолско) || || |- || 491. [[Никола Дъбов|Никола Маринов Дъбов]] (с. Маджура, Малкотърновско) || || {{Готово}} |- || 492. [[Никола Данданов|Никола Костадинов Данданов]] (с. Горенци, Костурско) || || {{Готово}} |- || 493. [[Наум Настев|Наум Николов Настев]] (с. Царевдвор, Ресенско) || || {{Готово}} |- || 494. [[Никола Христов (Дебрище)|Никола Димов Христов]] (с. Дебрище, Кавадарско) || || {{Готово}} |- || 495. [[Никола Сребрев|Никола Манев Сребрев]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 496. [[Нако Узунов|Нако Ташов Узунов]] (с. Гявато, Битолско) || || {{Готово}} |- || 497. [[Наум Кръстев|Наум Ламбрев Кръстев]] (с. Въмбел, Костурско) || || {{Готово}} |- || 498. [[Никола Китанов|Никола Димитров Китанов]] (с. Танатарци, Щипско) || || {{Готово}} |- || 499. [[Никола Пантушев|Никола Иванов Пантушев]] (с. Баница, Серско) || || {{Готово}} |- || 500. [[Никола Кокалевски|Никола Гюров Кокалевски]] (с. Лазарополе, Реканско) || || {{Готово}} |- |} == Свидетелства 12 == {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Бележка !! Готов |- || 501. Нешо Станикев Тошев (с. Глуво, Скопско) || || |- || 502. [[Никола Геджов|Никола Илиев Геджов]] (с. Смърдеш, Костурско) || || {{Готово}} |- || 503. [[Никола Янчев|Никола Гелов Янчев]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 504. Никола Димитров Бикяров (с. Борово, Неврокопско) || || |- || 505. Никола Георгиев Килюханов (с. Момчиловци, Смолянско) || || |- || 506. Никола Т. Каридов (с. Пирок, Лозенградско) || || |- || 507. Никола Григоров Бродев (с. Либяхово, Неврокопско) || || |- || 508. Наум Панайотов Христов (с. Жупанища, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 509. Никола Маринов Зайков (с. Осиково, Неврокопско) || || |- || 510. [[Насо Джорлев|Насо Стойков Джорлев]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 511. Насо Лазаров Христов (с. Опила, Кратовско) || || |- || 512. Ночо Ненов Ночев (Смядово) || || |- || 513. Наум Ставрев Богданов (Връбник, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 514. Никола Димитров Мраценков (Белица, Разложко) || || |- || 515. Нако Илиев Парталов (Дойран) || || |- || 516. Наце Янев Левков (с. Павлешенци, Светиниколско) || || |- || 517. Наум Попзахариев Попов (с. Смилево, Битолско) || || |- || 518. Никола Димитров Николов (с. Ениджия, Лозенградско) || || |- || 519. Найден Дафков Чолев (с. Баничан, Неврокопско) || || |- || 520. Никола Ангелов Поюков (с. Лещен, Неврокопско) || || |- || 521. [[Петър Иванов (Елшани)|Петър Иванов Христов]] (с. Елшани, Охридско) || || {{Готово}} |- || 522. [[Паун Иванов|Паун Атанасов Иванов]] (с. Саса, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 523. [[Партений Калоянов|Партений Тодоров Калоянов]] (с. Годлево, Разложко) || || {{Готово}} |- || 524. [[Петър Бележков|Петър Костов Бележков]] (с. Годлево, Разложко) || || {{Готово}} |- || 525. [[Петко Киров|Петко Атанасов Киров]] (с. Карадере, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 526. [[Продан Ангелов|Продан Киров Ангелов]] (с. Едига, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 527. Пею Тодоров Маджаров (Малко Търново) || || |- || 528. Петко Стоянов Казаков (Малко Търново) || || |- || 529. Петко Тодоров Петков (с. Карадере, Лозенградско) || малко || {{Готово}} |- || 530. [[Памфил Миразчиски|Памфил Иванов Миразчиски]] (с. Смоймирово, Беровско) || || {{Готово}} |- || 531. [[Петър Попконстантинов|Петър Христов Попконстантинов]] (с. Търсие, Леринско) || || {{Готово}} |- || 532. Продан Петков Сираков (с. Коево, Лозенградско) || || |- || 533. Пано Андонов Зафиров (с. Чифлик, Щипско) || || |- || 534. Пандо Настов Малезанов (с. Войница, Велешко) || || |- || 535. [[Петър Йотов|Петър Георгиев Йотов]] (с. Драгомирци, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 536. Петър Иванов Камишев (Велес) || || |- || 537. Павле Киров Димов (с. Танатарци, Щипско) || || |- || 538. [[Петко Войков|Петко Димитров Войков]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 539. Павли Пандов Парушев (с. Константиново, Варненско) || || |- || 540. Пено Атанасов Митров (с. Петрово, Гевгелийско) || || |- || 541. [[Панде Мазнейков|Панде Георгиев Мазнейков]] (Струмица) || || {{Готово}} |- || 542. [[Петър Панчев|Петър Иванов Панчев]] (Кратово) || || {{Готово}} |- || 543. Петко Пенчев Беязов (неизв.) || || |- || 544. [[Панайот Николов|Панайот Костадинов Николов]] (с. Курудере, Бунархисарско) || || {{Готово}} |- || 545. Петър Янев Кренчев (неизв.) || || |- || 546. [[Петър Копанаров|Петър Николов Копанаров]] (Разлог) || || {{Готово}} |- || 547. [[Пано Стоянов|Пано Иванов Стоянов]] (с. Ракитец, Радовишко) || || {{Готово}} |- || 548. [[Петър Манзувчев|Петър Димитров Манзувчев]] (с. Сребрено, Леринско) || || {{Готово}} |- || 549. [[Петко Кирязов|Петко Кирязов Киров]] (с. Камилите, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 550. [[Пандо Карамбулев|Пандо Ацев Карамбулев]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 551. Пенчо Наумов Лексовски (с. Дреновени, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 552. Панчо Петров Ничев (с. Осничани, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 553. Петър Янев Мирчев (Велес) || МОО || |- || 554. Петър Георгев Шумаров (с. Обидим, Неврокопско) || МОО || |- || 555. Петър Димитров Чакъров (с. Садово, Неврокопско) || МОО || |- || 556. [[Петър Гушлев|Петър Иванов Гушлев]] (Ново село, Щип) || || {{готово}} |- || 557. Пандо Андреев Динев (с. Въмбел, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 558. Петър Илиев Йосмов (Велес) || МОО || |- || 559. Полимен Тодоров (с. Курудере, Лозенградско) || МОО || |- || 560. Райко Петров Калоянов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 561. Рашко Николов Неделков (Кичево) || || |- || 562. [[Спиро Олчев|Спиро Иванов Олчев]] (с. Дърмени, Ресенско) || || {{Готово}} |- || 563. Стойчо Тодоров Цанкин (Малко Търново) || || |- || 564. Симеон Петров Ведев (с. Скребатно, Неврокопско) || || |- || 565. [[Санде Колев Самарджия]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 566. Славе Александров Лазов (Щип) || || |- || 567. Христо Георгиев Манчов (Долна Баня) || || |- || 568. [[Христина Стефанова|Христина Алексова Стефанова]] (Ресен) || || {{Готово}} |- || 569. [[Стефан Дишлиев|Горица Стефанова Дишлиева]] (Свиленград) || || {{Готово}} |- || 570. Добра Ганева Колева (с. Узово, Добричко) || || |- || 571. Елена Петрова Чапкънова (Добрич) || || |- || 572. Железа Цаню Ганева Желева (с. Пчеларово, Добричко) || || |- || 573. Ирина Димитрова Иванова (с. Кранево, Балчишко) || || |- || 574. Йордана Вълканова Петрова (с. Попгригорово, Добричко) || || |- || 575. Ивана Желева Петрова (с. Пчеларово, Добричко) || || |- || 576. Ивана Иванова Бойчева (с. Крушари, Добричко) || || |- || 577. [[Благой Монев|Костадинка Монева Кратовска]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 578. [[Стоян Георгиев (Драгобраще)|Канта Георгиева Давиткова]] (с. Драгобраще, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 579. Керана Иванова Янакиева (с. Кожани, Румъния) || || |- || 580. Кояна Колева Константинова (с. Котленци, Добричко) || || |- || 581. Кръстина Стоянова Колева (с. Коритен, Добричко) || || |- || 582. Кина Христова Николова (с. Кранево, Балчишко) || || |- || 583. [[Илия Димушев|Кальопа Илия Димушева]] (Лерин) || || {{Готово}} |- || 584. Милка Стоянова Годжерова (с. Ковчас, Лозенградско) || || |- || 585. [[Стефан Апостолов (революционер)|Мария Стефанова Апостолова]] (с. Баница, Леринско) || || {{Готово}} |- || 586. Мария Стоянова Аврамова (с. Гърмен, Неврокопско) || || |- || 587. Мара Дражева Кирова Узунова (Малко Търново) || || |- || 588. [[Димитър Георгиев (Пехчево)|Миропа Георгиева Димова]] (Пехчево) || || {{Готово}} |- || 589. [[Костадин Германов (Руждене)|Мария Костадинова Германова]] (с. Гюреджик, Драмско) || || |- || 590. Мара Райкова Чапаразова (с. Урумбеглия, Лозенградско) || || |- || 591. Петра Илиев Данева (с. Гърмен, Неврокопско) || || |- || 592. Парашкева Пеева Димова (с. Кранево, Балчишко) || || |- || 593. Петра Крумова Добрева (с. Александрия, Добричко) || || |- || 594. [[Гаврил Стоилов|Палагия Гаврилова Стоилова]] (с. Смоймирово, Малешевско) || || {{Готово}} |- || 595. Парашкева Иванова Кошулянова (с. Чифлик, Малешевско) || || |- || 596. [[Симеон Сиин|Парашкева Симеонова Костова]] (с. Мокрени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 597. [[Райна Баракова|Райна Томова Баракова]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 598. Райна Петрова Дельова (Велес) || || |- || 599. Съба Петрова Колчова Трасиева (с. Челопеч, Пирдопско) || || |- || 600. [[Андон Христов|Андон Христов Колев]] (с. Долна Вращица, Радовишко) || || |- || 601. [[Пандора Шмакева|Пандора Христова Шмакева]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 602. Атанас Стоянов Атанасов (с. Цикнихор, Лозенградско) || || |- || 603. Анастас Янчев Малчев (с. Ново село, Радовишко) || || |- || 604. Атанас Тодор Манев (с. Инево, Радовишко) || || |- || 605. Александър Ангов Шамов (с. Просечен, Драмско) || || |- || 606. Атанас Иванов Темелков (с. Куманич, Неврокопско) || || |- || 607. [[Ангел Платнаров|Ангел Стойков Платнаров]] (с. Бугариево) || || |- || 608. Ангел Митрев Карамитрев (с. Доганхисар) || || |- || 609. Алекси Чколев (Прилеп) || || МОО |- || 610. Ангел Търпов Нинев (с. Кочища, Дебърско) || МОО || |- || 611. Андон Христов Трифонов (с. Подвис, Кичевско) || МОО || |- || 612. Атанас Митрев Ичев (Кукуш) || МОО || |- || 613. Атанас Христов Арнаудов (неиз.) || || изгоряла преписка |- || 614. Атанас Недялков Сариев (с. Булгаркьой, Кешанско) || МОО || |- || 615. Аспарух Димитров Яранов (Кукуш) || МОО || |- || 616. Атанас Богданов Кузманов (Охрид) || МОО || |- || 617. Атанас Мицев Болпачов (Кукуш) || МОО || |- || 618. Ангел Колев Кастрев (с. Покрован, Ивайловградско) || || |- || 619. [[Богдан Добровски|Богдан Тодоров Добровски]] (с. Славейно, Смолянско) || || {{Готово}} |- || 620. Благо П. Коемджиев (с. Обидим, Неврокопско) || || |- || 621. Благо Спасов Кюлев (с. Обидим, Неврокопско) || || |- || 622. [[Вангел Четалов|Вангел Илиев Четалов]] (с. Гявато, Битолско) || || {{Готово}} |- || 623. [[Васил Оклев|Васил Костадинов Оклев]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 624. Вангел Котев Ачев (с. Цапари, Битолско) || || |- || 625. Ванчо Илиев Станков (с. Слоещица, Крушевско) || || |- || 626. Велян Иванов Стойчев (с. Вирово, Крушевско) || || |- || 627. Велян Йованов Рочо (с. Големо Илино, Крушевско) || || |- || 628. Ванчо Момиров (с. Брезово, Крушевско) || || |- || 629. Видан Талев Матев (с. Клепач, Прилепско) || || |- || 630. Васил Михайлов Наумов (с. Рамна, Битолско) || || |- || 631. [[Велко Костов|Велко Христов Костов]] (с. Търпейца) || || {{Готово}} |- || 632. Веле Христов Цветков (с. Могила, Битолско) || || |- || 633. Ванчо Милев Петков (с. Бабино, Крушевско) || || |- || 634. [[Васил Гърков|Васил Тодоров Гърков]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 635. Вангел Толев Миленков (Битоля) || || |- || 636. [[Васил Клисаров|Васил Томов Клисаров]] (Крушево) || || {{Готово}} |- || 637. Вангел Мицков Трайков (Битоля) || || |- || 638. Веле Иванов Рахманов (с. Смилево, Битолско) || || |- || 639. Васил Найдов Бошев (с. Вирово, Крушевско) || || |- || 640. Веле Георгиев Саторот (с. Сопотница, Крушевско) || || |- || 641. Вангел Николов Дамянов (с. Бабино, Крушевско) || || |- || 642. [[Васил Додов|Васил Ставров Додов]] (с. Гявато, Битолско) || || {{Готово}} |- || 643. [[Вангел Дурмишов|Вангел Павлов Дурмишов]] (с. Гявато, Битолско) || || {{Готово}} |- || 644. [[Вангел Перчев|Вангел Наумов Перчев]] (с. Гявато, Битолско) || || {{Готово}} |- || 645. [[Вангел Тарунджиев|Вангел Милошев Тарунджиев]] (с. Ижища) || || {{Готово}} |- || 646. [[Велян Гурджев|Велян Андреев Гурджев]] (с. Смилево) || || {{Готово}} |- || 647. Васил Георгиев Асиров (с. Робово, Малешевско) || || |- || 648. Вълчо Петков Василев (с. Бръшлян, Малкотърновско) || || |- || 649. [[Васил Ставрев (революционер)|Васил Ставрев Пандов]] (с. Дреновени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 650. Велко Стоянов Лански (с. Селце, Крушевско) || || |- || 651. Велко Цветанов Алексов (с. Сланско, Порече) || || |- || 652. Васил Димитров Петров (Охрид) || МОО || |- || 653. [[Васил Даскалов|Васил Наумов Даскалов]] (с. Гявато, Битолско) || || {{Готово}} |- || 654. Глигор Иларионов Бояджиев (Белица, Разложко) || || |- || 655. Георги Христов Тромбев (с. Смилево, Битолско) || || |- || 656. [[Георги Папалев|Георги Босев Папалев]] (с. Гявато, Битолско) || || |- || 657. Георги Василев Атанасов (с. Сович, Битолско) || || |- || 658. Георги Тодоров Недев (Малко Търново) || || |- || 659. Георги Диков Станев (с. Резово, Бургаско) || || |- || 660. Георги Грудов Морфелов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 661. Гаврил Георгиев Алексов (с. Брезово, Крушевско) || || |- || 662. [[Георги Юруков (Гявато)|Георги Христов Юруков]] (с. Гявато, Битолско) || || |- || 663. Гроздан Стоянов Митров (с. Слепче, Прилепско) || || |- || 664. Груд Георгев Кандалов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 665. Груд Георгев Кабамуков (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 666. Георги Грудов Язаджиев (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 667. Георги Митров Димков (с. Кукуречани, Битолско) || || |- || 668. Георги Атанасов Байраков (с. Обидим, Неврокопско) || || |- || 669. Георги Марков Стефанов (с. Боище, Битолско) || || |- || 670. [[Георги Ючев|Георги Димитров Ючев]] (с. Кономлади, Костурско) || || {{Готово}} |- || 671. Георги Василев Банчев (с. Видраре, Софийско) || МОО || |- || 672. Калчо Димов Вълков (с. Ямище, Кратовско) || || {{Готово}} |- || 673. Георги Стефанов Трайков (с. Любанци, Скопско) || МОО || |- || 674. Георги Николов Велев (Прилеп) || МОО || |- || 675. Герман Христов Цветков (с. Любойно, Ресенско) || МОО || |- || 676. [[Георги Павлов – Чауша|Георги Павлов Соколов]] (с. Златари, Ресенско) || || {{Готово}} |- || 677. Георги Андреев (с. Големо Илино, Крушевско) || МОО || |- || 678. Георги Илиев Шапкалиски (Кратово) || МОО || |- || 679. Георги Марков Петков (с. Плевня, Драмско) || МОО || |- || 680. Георги Лозев Найденов (с. Облаково, Битолско) || МОО || |- || 681. Григор Аврамов Тръпчев (с. Тресонче, Реканско) || МОО || |- || 682. [[Дино Петрушев|Дино Петров Петрушев]] (с. Богданци) || || {{Готово}} |- || 683. Димитър Киряков Знаменов (с. Петково, Смолянско) || || |- || 684. [[Димитър Калудов|Димитър Карапетков Калудов]] (с. Едига, Лозенградско)|| || {{Готово}} |- || 685. [[Костадин Кирлиев|Димо Наков Кирлиев]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 686. [[Дамян Пашов|Дамян Ангелов Пашов]] (с. Веселчани, Прилепско)|| || {{Готово}} |- || 687. Димо Янчев Кутлев (с. Граматиково, Малкотърновско)|| || |- || 688. Димитър Иванов Карафилов (с. Цапари, Битолско)|| || |- || 689. Доне Стоянов (с. Велмей, Дебърца) || || |- || 690. [[Мице Чегански|Димитър Христов Мулев]] (с. Чеган, Воденско) || || {{Готово}} |- || 691. [[Диме Котев|Диме Талев Котев]] (с. Стругово, Битолско)|| || {{Готово}} |- || 692. Димо Арсов Минчев (с. Тресонче, Реканско)|| МОО || |- || 693. Димитър Ташков Панзов (Крушево) || МОО || |- || 694. Димитър Анастасов Гащеев (с. Разловци, Царевоселско) || МОО || |- || 695. Димитър Петров Трайков (с. Цапари, Битолско) || || |- || 696. Дело Христов Трошев (с. Смилево, Битолско)|| || |- || 697. Димитър Досев Чеканьов (Разлог) || || |- || 697a. Димитър Атанасов Костов (с. Нестрам, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 698. Дукадин Аврамов (с. Павлешенци, Светиниколско)|| || |- || 699. Ефтим Стоилов Илиев (с. Лалинци, Прешовско) || || |- || 700. Зако Гинов Рокоманов (с. Луково, Дебърско)|| || |- || 701. Зано Николов Минчов (с. Киречкьой, Солунско) || || |- || 702. [[Иван Савев Тричков]] (с. Белица) || || {{Готово}} |- || 703. Иван Тодоров Иванов (с. Дерекьой, Лозенградско)|| || |- || 704. Илия Петров Вълканов (с. Смилево, Битолско)|| || |- || 705. [[Иван Попвелков]] (с. Моноспитово, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 706. Илия Константинов Ангелов (Ресен)|| || |- || 707. Иван Георгиев Попов (с. Добринище, Разложко) || || |- || 708. [[Иван Николов – Комитата|Иван Николов Комитата]] (с. Курудере, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 709. [[Иван Сърбов|Иван Георгиев Сърбов]] (Енидже Вардар)|| || {{Готово}} |- || 710. [[Иван Богатинов (Дедино)|Иван Янев Богатинов]] (с. Дедино, Радовишко)|| || |- || 711. Илия Велев Тотин (с. Дедино, Радовишко) || || |- || 712. Иван Пенев Георгиев (с. Брягово, Пловдивско) || || |- || 713. Иван Г. Стоянов (с. Голем Цалим, Мелнишко)|| || |- || 714. Илия Стоянов Караманов (с. Христос, Серско) || || |- || 715. Илия Иванов Костадинов (с. Татарларе, Одринско)|| || |- || 716. Йосиф Димитров Богданов (с. Радибуш, Паланечко)|| || |- || 717. Илия Димков Барбутов (Велес) || || |- || 718. [[Иван Огненов|Иван Димитров Огнянов]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 719. Иван Димов Ивков (с. Градище, Кумановско)|| || |- || 720. Илия Гичев Кондов (с. Ленище, Прилепско)|| || |- || 721. Иван Михайлов Талев (Битоля) || || |- || 722. [[Иван Тодоров (Дедино)|Иван Траянов Тодоров]] (с. Дедино, Радовишко)|| || {{Готово}} |- || 723. Иван Георгиев Згурев (с. Райково, Ахчелебийско) || || |- || 724. Иван Димов Дубров (Кавадарци) || || |- || 725. Иван Божинов Ноев (с. Турие, Дебърца) || || |- || 726. Иван Георгиев Перелов (с. Дреновени, Костурско)|| МОО || {{Готово}} |- || 727. Косто Иванов Герасков (с. Болно, Ресенско)|| || |- || 728. Косто Панайотов Манчов (Девня)|| || |- || 729. Костадин Русинов Бошнаков (с. Пишманкьой, Суфлийско)|| || |- || 730. Коце Иванов Бърлев (Щип)|| || |- || 731. Карамфил Неданов Здравков (с. Слоещица, Демирхисарско)|| || |- || 732. Коста Симеонов Цветанов (с. Големо Илино, Демирхисарско) || || |- || 733. Коста Иванов Траянов (с. Мренога, Демирхисарско) || || |- || 734. Кръсто Иванов Ристов (Тройкърсти, Прилепско)|| || |- || 735. Кирил Георгиев Танев (Кукуш) || МОО || |- || 736. Карамфил Трайков Савов (с. Сливово, Дебърца)|| || |- || 737. Коста Стойков Жабянков (Прилеп) || || |- || 738. [[Лука Джеров|Лука Григоров Джеров]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 739. Лазар Китанов Блажев (Гари) || || |- || 740. Михаил Антонов Хафузов (Прилеп) || || |- || 741. [[Мицо Пиргов|Мицо Христов Пиргов]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 742. Милан Георгиев Звездов (Прилеп) || || |- || 743. [[Миле Думановски|Миле Денков Думановски]] (Куманово) || || {{Готово}} |- || 744. Милан Иванов Матов (Струга) || || |- || 745. Неделко Богданов Стоянов (с. Лопатица, Битолско) || || |- || 746. Николина Иванова Лазарова (Ресен)|| || |- || 747. Недан Дамянов Пашов (Прилеп)|| || |- || 748. Никола Стоянов Джаров (с. Ковачевица, Неврокопско)|| || |- || 749. Никола Христов Търпенов (с.Пополжани, Леринско)|| || |- || 750. Никола Игев Георгиев (с. Ракле, Прилепско) || || |- || 751. Никола Иванов Цонев (с. Драгобраща, Кочанско)|| || |- || 752. Никола Наумов Чобанов (с. Големо Илино, Демирхисарско) || || |- || 753. [[Никола Градошорски|Никола Христов Градошорски]] (с. Градошорци, Струмичко) || || {{готово}} |- || 754. Никола Андреев Филипов (с. Мъклен, Серско) || || |- || 755. Никола Ефтимов Пефкев (Струмица) || || {{готово}} |- || 756. Никола Витанов Пицанов (с. Градошорци, Струмичко) || || {{готово}} |- || 757. Панайот Георгиев Гайдов (с. Корията, Лозенградско) || || |- || 758. Петре С. Иванов Йончев (с. Христофор, Битолско)|| || |- || 759. Петър Трайков Бошев (с. Могила, Битолско) || || |- || 760. Петър Димов Павлов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 761. Павел Трайков Гальов (с. Смилево, Битолско)|| || |- || 762. [[Панде Куюмджиев|Панде Наков Куюмджиев]] (Дойран)|| || {{Готово}} |- || 763. Петър Гулев Карушев (с. Христофор, Битолско) || || |- || 764. Петър Димев Нечев (с. Метимир, Битолско)|| || |- || 765. Петре Богоев Димов (с. Драгожани, Битолско)|| || |- || 766. [[Поне Дурсанлийски|Поне Иванов Дурсанлийски]] (Кукуш)|| || {{Готово}} |- || 767. Петър Христов Коликокошков (Прилеп) || || |- || 768. Панайот Костов Тошев (Велес)|| || |- || 769. Петруш Илиев Додев (с. Отошница, Паланечко)|| || |- || 770. [[Пано Жигянски|Пано Манев Златев]] (с. Жиганци, Кочанско)|| || {{Готово}} |- || 771. [[Пандил Аврамов|Пандил Аврамов Дичев]] (с. Тресонче, Реканско) || || {{Готово}} |- || 772. Перикли Христов Димов (с. Ракита, Кайлярско) || || |- || 773. Петър Киров Ковачев (с. Яна, Лозенградско)|| || |- || 774. Панде Костадинов Каламерников (с. Требичино, Струмичко)|| МОО || {{готово}} |- || 775. Пантелей Георгиев Скарлатов (с. Арнауткьой, Чаталджанско)|| || |- || 776. Петър Миялков Милошев (Кратово)|| || |- || 777. [[Петруш Младенов|Петруш Младенов Атанасов]] (с. Туралево, Кратовско) || || {{готово}} |- || 778. Панчо Димов Симонов (Свети Николе)|| || |- || 779. Пандо Андреев (с. Царев двор, Ресенско) || || |- || 780. Панде Стоян Гунчев (Струмица) || || |- || 781. Полон Михайлов Петров (с. Карадере, Лозенградско)|| || |- || 782. Петко Теофилов Йосифов (с. Лазарополе, Реканско)|| МОО || |- || 783. Райко Янев Добрев (с. Урумбеглия, Лозенградско) || || |- || 784. Руси Тодоров Георгиев (с. Макелари, Дебърско)|| || |- || 785. Русе Аврамов Михайлов (Галичник, Реканско) || || |- || 786. [[Симеон Хаджиянев|Симеон Танев Хаджиянев]] (с. Мачуково, Гевгелийско) || || {{Готово}} |- || 787. [[Станко Кешишев|Станко Стоянов Кешишев]] (с. Ковчас, Лозенградско)|| || {{Готово}} |- || 788. Стойко Желязков Иванов (Лозенград) || || |- || 789. Станьо Георгиев Филчев (Малко Търново)|| || |- || 790. Станко Стойков Димитров (с. Ковчас, Лозенградско)|| || |- || 791. Станко Петков Гачев (с. Ковчас, Лозенградско)|| || |- || 792. Стоян Ламбов Панайотов (с. Паспалево, Лозенградско)|| || |- || 793. Слав Николов Славов (с. Мегалово, Лозенградско) || || |- || 794. [[Стефан Алабаков|Стефан Тасев Алабаков]] (Струга)|| || {{Готово}} |- || 795. [[Саве Говедаров|Саве Тодоров Говедаров]] (с. Баня, Разложко) || || {{Готово}} |- || 796. [[Спас Соколов (ВМОРО)|Спас Георгиев Соколов]] (с. Бигла) || || {{Готово}} |- || 797. Стоян Вълчев Карадаев (с. Кушланли, Гюмурджинско) || || |- || 798. [[Стоян Малинов|Стоян Рашков Малинов]] (с. Небояни, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 799. Стайко Тодоров Хубчев (с. Полк. Серафимово, Смолянско) || || |- || 800. Станчо Георгиев Казаков (с. Коево, Лозенградско)|| || |- || 801. [[Стоян Ников|Стоян Донев Ников]] (с. Мокрени, Костурско)|| || {{Готово}} |- || 802. Стоян Стоев Канин (с. Скребатно, Неврокопско) || || |- || 803. Стефан Димитров Гебеджиев (Варна)|| || |- || 804. [[Стойчо Лазов|Стойчо Лазов Ризов]] (с. Павлешенци, Светиниколско)|| || {{Готово}} |- || 805. Спас Серафимов Механджиев (с. Бачево, Разложко) || || |- || 806. Стойко Бойчев Стойков (Лозенград)|| || |- || 807. [[Стоил Михайлов|Стоил Михайлов Кръстев]] (Кочани)|| || {{Готово}} |- || 808. [[Спас Манев|Спас Манев Гогов]] (с. Загорци, Радовишко)|| || {{Готово}} |- || 809. [[Стойчо Бъчваров|Стойчо Иванов Бъчваров]] (с. Цикнихор, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 810. [[Стоян Караибишев|Стоян Тодоров Караибишев]] (с. Стоилово, Малкотърновско) || || {{Готово}} |- || 811. Стоян Андонов Пецов (с. Чугунци, Кукушко) || || |- || 812. [[Кръстьо Пинзов|Ставри Димитров Пинзов]] (с. Косинец, Костурско)|| || {{Готово}} |- || 813. [[Стефан Хаджикостов|Стефан Георгиев Хаджикостов]] (Кратово) || || {{Готово}} |- || 814. [[Сотир Гарелов|Сотир Христов Гарелов]] (с. Нисия, Воденско)|| || {{Готово}} |- || 815. Слави Калудов Иванов (неизв.) || || |- || 816. [[Спиро Хаджиев|Спиро Иванов Хаджиев]] (с. Вишени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 817. Стоян Йовков Раканов (Малко Търново) || || |- || 818. Стамен Ангелов Паунчев (с. Балдево, Неврокопско) || || |- || 819. Стоян Петков Кукоринков (с. Мегалово, Лозенградско) || || |- || 820. Стоян Петров Гавазов (с. Добротино, Неврокопско)|| || |- || 821. Санде Митев Ваковски (с. Мечкуевци, Щипско)|| || |- || 822. Стоил Стоянов Жерев (с. Ковачевица, Неврокопско) || || |- || 823. Слави Грудов Славов (с. Паспалово, Лозенградско) || || |- || 824. Стефан Димитров Желчев (Прилеп) || || |- || 825. Стоимен Костадинов Чолев (с. Скребатно, Неврокопско) || || |- || 826. Стоян Тодоров Димитров (с. Дедино, Радовишко) || || |- || 827. Стоян Костов Мушев (неизв.) || || |- || 828. Славко Георгиев Кангалов (Щип) || || |- || 829. Стоян Димитров Гайдаджиев (с. Скребатно, Неврокопско) || || |- || 830. [[Спас Дъмаков|Спас Лазаров Дъмаков]] (с. Негован, Солунско) || || {{Готово}} |- || 831. [[Ставре Янев|Ставре Янев Тонев]] (Бунар Хисар)|| || {{Готово}} |- || 832. Стоян Вълканов Стоянов (с. Паспалово, Лозенградско) || || |- || 833. Стойко Христов Ичев (с. Постолар, Кукушко)|| || |- || 834. Стойко Георгиев Биволаров (с. Ериклер, Лозенградско) || || |- || 835. [[Стефан Тасев (революционер)|Стефан Иванов Тасев]] (с. Мокрени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 836. Стоица Иванов Кантуров (с. Будинарци, Малешевско)|| || |- || 837. Стоян Димов Стоянов (с. Коево, Лозенградско) || || |- || 838. Стоян Христов Карастоянов (с. Ениджия, Лозенградско) || || |- || 839. Стефан Тенов Динов (с. Соколарци, Кочанско)|| || |- || 840. Серафим Богданов Иванов (с. Ветуница, Паланечко) || || |- || 841. Станоя Георгиев Костадинов (с. Брест, Щипско) || || |- || 842. Стоимен Лазов Петров (с. Шипковица, Радовишко)|| || |- || 843. Стойчо Денков Стоянов (с. Горни Стубол, Кратовско) || || |- || 844. Сенто Ангелов Златев (с. Добрево, Кратовско)|| || |- || 845. Стоян Йосифов Дамянов (с. Горни Стубол, Кратовско)|| || |- || 846. Славе Вълчев (с. Устово, Ахчелебийско)|| || |- || 847. Стале Арсов Стойков (с. Тресонче, Реканско) || || |- || 848. Серафим Наумов Угренов (с. Годивье, Дебърца)|| || |- || 849. Стоян Илиев Пирев (Скопие)|| || |- || 850. Сотир Иванов Маджаров (с. Долни Порой, Валовищко) || || |- || 851. [[Спиро Челебиев|Спиро Василев Челебиев]] (с. Бомбоки, Костурско)|| || {{Готово}} |- || 852. Ставри Димитров Велянов (с. Избища, Ресенско)|| || |- || 853. Стойко Найденов Мицков (с. Големо Илино, Демирхисарско)|| || |- || 854. Спас Блажев Тиранов (с. Гари, Реканско)|| || |- || 855. Симеон Арсов Иванов (с. Битуше, Реканско)|| || |- || 856. Стефан Илиев Органджиев (с. Пирава, Струмичко)|| || |- || 857. Спиро Хаджитодоров (Тетово) || || |- || 858. Спас Янев Стойков (с. Горно Коняре, Кумановско)|| || |- || 859. Стоил Костадинов Великов (с. Делчево, Неврокопско) || || |- || 860. Станоя Найдов Мойсов (с. Курия, Тиквешко)|| || |- || 861. Спиро Тръпчев Петков (с. Копанце, Тетовско) || || |- || 862. Спиро Пандов Руфов (с. Въмбел, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 863. Стоимен Илиев Петков (с. Крилатица, Кратовско)|| || |- || 864. [[Стоян Трайчев|Стоян Трайчев Китанов]] (с. Търкане, Кочанско)|| || {{Готово}} |- || 865. Славе Илиев Станков (с. Къркля, Паланечко)|| || |- || 866. Спиро Джеков Захов (Струмица)|| || |- || 867. Стефан Илиев Стоянов (Струмица) || || |- || 868. Стоян Мирчев Стоянов (с. Търново, Узункюприйско) || || |- || 869. [[Спас Ангелов|Спас Ангелов Иванов]] (с. Битуше, Реканско)|| || {{Готово}} |- || 870. Спиро Николов Търпков (с. Банища, Дебърско) || || |- || 871. Софрони Димитров Топузов (Галичник, Реканско)|| || |- || 872. Тодор Янчев Сербезов (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 873. Трайчо Митев Стоилов (с. Драгобраще, Кочанско)|| || |- || 874. Темелко Маринов Апостолов (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 875. Тодор Костадинов Тодоров (с. Коджатарла, Лозенградско)|| || |- || 876. Тодор Димитров Георгиев (с. Пирок, Лозенградско)|| || |- || 877. [[Търпо Жагров|Търпо Лазаров Жагров]] (с. Косинец, Костурско)|| || {{готово}} |- || 878. [[Трайко Попов (Междурек)|Трайко Георгиев Попов]] (с. Междурек, Кукушко) || || {{готово}} |- || 879. [[Тимо Иляшев|Тимо Коцев Иляшев]] (с. Попчево, Струмичко)|| || {{готово}} |- || 880. Траян Василев Коларов (с. Стрежево, Битолско) || || |- || 881. Тодор Иванов Рунтев (с. Негрево, Малешевско) || || |- || 882. Тодор Вълчанов Тодоров (с. Пенека, Лозенградско) || || |- || 883. Трайко Анастасов Ракот (Велес)|| || |- || 884. [[Тосе Трайчев|Тосе Трайчов Андов]] (с. Горни Балван, Щипско) || || {{готово}} |- || 885. Трайко Лазов Караянков (Щип)|| || |- || 886. Трайко Митрев Гушалката (Клиново, Мариово) || || |- || 887. Тодор Иванов Крачанов (Разлог) || || |- || 888. [[Тома Атанасов|Тома Атанасов Трайков Кехая]] (с. Радомир, Ениджевардарско)|| || {{Готово}} |- || 889. [[Темелко Михайлов|Темелко Георгиев Михайлов]] (с. Бистрица, Велешко) || || {{Готово}} |- || 890. Тодос Якимов Тодоров (с. Псача, Паланечко)|| || |- || 891. Тодор Костов Михайлов (Лозенград)|| || |- || 892. Тодор Христов Иванов (с. Велгощи, Охридско) || МОО || |- || 893. Трайко Арсов Здравев (с. Филиповци, Кратовско) || || |- || 894. Тодор Стоев Караянков (с. Фатово, Смолянско) || || |- || 895. Тодор Георгиев Стоянов (с. Пирок, Лозенградско)|| || |- || 896. Тома Продромов Стоянов (с. Хума, Гевгелийско)|| || |- || 897. Ташко Манолов Стоянов (с. Дебрец, Кайлярско) || || |- || 898. Тодор Георгиев Игнев (с. Куманич, Неврокопско)|| || |- || 899. Теофил Ненчов Илиев Чибуков (с. Селце, Реканско) || || |- || 900. Теофил Георгиев Костов (с. Ърбино, Дебърца)|| || |- || 901. Тодор Блажев Димитров (с. Горно Елевци, Дебърско)|| || |- || 902. [[Филип Москов|Филип Андреев Москов]] (с. Дъмбени, Костурско)|| || {{готово}} |- || 903. Филип Андонов Гелев (с. Неред, Леринско) || || |- || 904. Фидан Найденов Петров (с. Мало Коняри, Прилепско) || || |- || 905. Филип Трифунов Лулков (с. Вруток, Гостиварско) || || |- || 906. Христо Наков Иванов || || |- || 907. Христо Атанасов Терзиев (с. Тумба, Ениджевардарско)|| || |- || 908. [[Христо Кривошиев|Христо Георгиев Кривошиев]] (Дойран)|| || {{готово}} |- || 909. [[Христо Хаджийорданов|Христо Попгригоров Хаджийорданов]] (с. Ваташа, Тиквешко) || || |- || 910. Христо Коджакостов Стоев (с. Лелово, Кукушко) || || |- || 911. Христо Георгиев Килюханов (с. Момчиловци, Смолянско) || || |- || 912. [[Христо Николов (революционер)|Христо Димов Николов]] (с. Крайници, Велешко)|| || |- || 913. [[Христо Радушин|Христо Георгиев Радушин]] (Разлог)|| || {{Готово}} |- || 914. [[Христо Тенишев|Христо Стоянов Тенишев]] (Лозенград)|| || {{Готово}} |- || 915. Христо Велев Донев (с. Смилево, Битолско) || || |- || 916. [[Христо Бабаеленов|Христо Иванов Бабаеленов]] (с. Куманичево, Костурско) || || {{Готово}} |- || 917. [[Христо Кузманов|Христо Кузманов Константинов]] (с. Прекопана, Леринско) || || {{Готово}} |- || 918. Христо Янев Рагушков (с. Долно Трогерци, Щипско) || || |- || 919. Христо Цветков Митров (с. Люботен, Скопско) || || |- || 920. Христо Димитров Кръстев (с. Горно Броди, Серско) || || |- || 921. [[Христо Пандов|Христо Костадинов Пандов]] (с. Долно Котори, Леринско) || || {{Готово}} |- || 922. [[Христо Бинчаров|Христо Георгиев Бенчаров]] (с. Карайотица, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 923. Харитон Янков Самалиев (с. Киречкьой, Солунско) || || |- || 924. Христо Георгиев Кишков (Свиленград) || || |- || 925. Христо Атанасов Кляшев (с. Жупанища, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 926. Христо Димитров Неделков (Царево село) || || |- || 927. Христо Димитров Лазаров (неизв.) || || |- || 928. Цветан Димов Спасев (с. Мренога, Демирхисарско) || || |- || 929. Цветан Стойчев Ристов (с. Слоещица, Демирхисарско) || || |- || 930. Цветан Николов Кръстев Кулумче (с.Гол. Илино, Демирхис.) || || |- || 931. Цветан Иванов Трайков (с. Големо Илино, Демирхисарско). || || |- || 932. Щерю Кръстев Танев (с. Душегубица, Кичевско) || || |- || 933. Янак Милошев Танчев (с. Ратеш, Кукушко) || || |- || 934. Янко Димов Пасков (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 935. Яно Димов Георгиев (с. Мегалово, Лозенградско) || || |- || 936. Янак Тодоров Куюмджиев (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 937. [[Янко Богданов|Янко Илчов Богданов]] (с. Саса, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 938. Янак Костадинов Плачков (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 939. Янко Георгев Войнов (с. Лещен, Неврокопско) || || |- || 940. [[Янко Василев|Янко Василев Чука]] (с. Осничани, Костурско) || || {{Готово}} |- || 941. [[Янаки Маслинков|Янаки Ангелов Маслинков]] (с. Урумбеглия, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 942. [[Янко Иванов|Янко Георгиев Иванов]] (с. Едига, Бунархисарско) || || {{Готово}} |- || 943. Янко Спасев Стоянов (с. Нестрам, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 944. Яким Лазаров Николов (с. Крилатица, Кратовско) || || |- || 945. [[Тодор Иванов (Зърновци)|Тана Тодорова Иванова]] (с. Зърновци, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 946. [[Ташо Андонов|Евангелия Ташева Дацева]] (Радовиш) || || {{Готово}} |- || 947. Велика Лазарева Ташева (с. Живойно, Битолско) || || |- || 948. Вета Христова Спирова (с. Вранещица, Кичевско) || || |- || 949. Велика Георгиева Михова (с. Славеево, Добричко) || || |- || 950. [[Тома Куюмджиев|Виктория Томова Куюмджиева]] (Струмица) || || {{Готово}} |- || 951. Гина Петкова Кирева Гащева (с. Българи, Малкотърновско) || || |- || 952. Гергина Славова Георгиева (с. Пчеларово, Добричко) || || |- || 953. Гергина Костадинова Руева (с. Пчеларово, Добричко) || || |- || 954. Герга Добрева Стоева (с. Житен, Добричко) || || |- || 955. Гиргина Тодорова Стоянова (с. Каменик, Кюстендилско) || || |- || 955а. Дона Ан. Комитова (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 956. Дукена Ан. Янгъзова (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 957. Дафина Иванова Михалева (с. Резово, Малкотърновско) || || |- || 958. [[Никола Маринчев|Димитрина Николова Маринчева]] (Търговище) || || {{Готово}} |- || 959. Димитра Тодорова Петрова (с. Пчеларово, Добричко) || || |- || 960. [[Яким Митров|Елена Якимова Апостолова]] (Кратово) || || {{Готово}} |- || 961. Жела Стоянова Караиванова (с. Пчеларово, Добричко) || || |- || 962. [[Илия Трифоновски|Илина Илиева Иванова]] (с. Лазарополе, Реканско) || || {{Готово}} |- || 963. Катерина Христова Петрова (с. Петгъс, Ениджевардарско) || || |- || 964. Мария Димитрова Георгиева (с. Коево, Лозенградско) | || || |- || 965. [[Вангел Църномаров|Параскева Вангелова Църномарова]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 966. Руска Георгиева Сярова (с. Кула, Лозенградско) || || |- || 967. Станка Ташева Касабова (Ямбол) || || |- || 968. [[Лазар Попянчев|Софка Лазарова Попянчева]] (с. Смърдеш, Костурско) || || {{Готово}} |- || 969. София Митева Петрова Ацка (Кочани) || || |- || 970. [[Никола Чакъров|София Николова Чакърова]] (Дойран) || || {{Готово}} |- || 971. Санда Панчева Бошкова (с. Вракуповица, Петричко) || || |- || 972. [[Коста Ичков (Бъмбоки)|София Костова Михайлова]] (с. Чурилово, Костурско) || || {{Готово}} |- || 973. [[Зафир Петров|Спасена Зафир Петрова]] (с. Разловци, Царевоселско) || || {{Готово}} |- || 974. Стана Филчева Донева (с. Смоларе, Струмичко) || || |- || 975. Сава Атанасова Балабанова (Щип) || || |- || 976. Стоянка Стоянова Георгиева (с. Байково, Струмичко) || || |- || 977. Тойна Жекова Лиркова (Малко Търново) || || |- || 978. Тодора Вълкова Коева (Малко Търново) || || |- || 979. Тона Матева Иванова (Русе) || || |- || 980. Таска Зафирова Колева (с. Танатарци, Щипско) || || |- || 981. Фима Митева Чукчукова (Кратово) || || |- || 982. [[Ангел Симеонов|Фима Ангелова Симеонова]] (Царево село) || || {{Готово}} |- || 983. [[Иван Странджата|Фрона Иванова Пецова Странджова]] (с. Ратево, Малешевско) || || {{Готово}} |- || 984. Фета Тодева Коцева (с. Пиперово, Щипско) || || |- || 985. [[Георги Доколянков|Юрдана Георгиева Доколянкова]] (с. Карадере, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 986. Яна Иванова Янгелова (с. Полаки, Кочанско) || || |- || 987. [[Захарий Кошов|Яна Захариева Кошова]] (Белица, Разложко) || || {{Готово}} |- || 988. Александър Николов Сапунджиев (с. Ваташа, Тиквешко) || || |- || 989. [[Ангел Дуртанов|Ангел Димов Дуртанов]] (с. Цер, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 990. Атанас Ристев Стоянов (с. Селце, Крушевско) || || |- || 991. Ангеле Степанов (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 992. Арсо Мицков (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 993. Ангеле Василев Трайков (с. Прибилци, Демирхисарско) || || |- || 994. Андрея Трайчев Гайтанов (с. Златари, Ресенско) || || |- || 995. [[Алексо Наумов|Алексо Настев Наумов]] (с. Радово, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 996. [[Ангел Христов (революционер)|Ангел Христов Тодоров]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 997. Александър Димитров Анатков (Велес) || || |- || 998. [[Андрея Марковски|Андрея Георгиев Марковски]] (с. Ехла, Ресенско) || || {{Готово}} |- || 999. [[Александър Александров (революционер)|Александър Иванчев Александров]] (с. Сив кладенец) || || {{Готово}} |- || 1000. Аце Здравев Костов (Прилеп) || МОО || {{Готово}} |- |} == Свидетелства 13 == {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Бележка !! Готов |- || 1001. Александър Атанасов Бурзев (с. Неманици, Светиниколско) || || {{Готово}} |- || 1002. Андон Василев Грозданов (с. Връбник, Костурско)|| || {{Готово}} |- || 1003. Апостол Марков Младенов (с. Нерези, Дебърско) || || {{Готово}} |- || 1004. Алекси Якимов Жиков (с. Лазарополе, Реканско) || || {{Готово}} |- || 1005. [[Анастас Капричов|Анастас Наумов Капричов]] (Охрид)|| || {{Готово}} |- || 1006. Андон Янев Нанев (Охрид)|| || {{Готово}} |- || 1007. Александър Стоянов Ценов (Свети Николе) || || {{Готово}} |- || 1008. Андон Лазев Арсов (Свети Николе)|| || {{Готово}} |- || 1009. Арсени Андонов Георгиев (с. Вранещица, Кичевско)|| || {{Готово}} |- || 1010. Александър Ламбов Денесов (с. Янковец, Ресенско) || || {{Готово}} |- || 1011. Аргир Иванов Бошков (с. Кочища, Дебърско)|| || {{Готово}} |- || 1012. Атанас Ангелов Божиков (с. Скребатно, Неврокопско)|| || {{Готово}} |- || 1013. Атанас Георгиев Вълков (с. Момчиловци, Смолянско)|| || {{Готово}} |- || 1014. Андон Георгиев Мицев (с. Тешово, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 1015. [[Блаже Дамчев|Блаже Бошев Дамчев]] (с. Загорани, Прилепско) || || {{Готово}} |- || 1016. [[Блаже Стоянов|Блаже Христов Стоянов]] (с. Големо Илино, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 1017. [[Богоя Стефанов]] (с. Брезово, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 1018. [[Божин Петров]] (с. Сопотница, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 1019. [[Богоя Секулов|Богоя Секулов Стоянов]] (с. Горно Дивяци, Крушевско)|| || {{Готово}} |- || 1020. [[Божил Гроздев|Божил Георгиев Гроздев]] (с. Железник, Карнобатско)|| || {{Готово}} |- || 1021. [[Блаже Здравев|Блаже Здравев Митрев]] (с. Големо Църско, Демирхисарско)|| || {{Готово}} |- || 1022. [[Боян Барлаков|Боян Стефанов Барлаков]] (Прилеп)|| || {{Готово}} |- || 1023. Благо Тодоров Пудев (Разлог)|| || {{Готово}} |- || 1024. Божил Талев Иванов (с. Сърбци, Битолско)|| || {{Готово}} |- || 1025. [[Божин Кулев|Божин Нешов Кулев]] (с. Долно Сърбци, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1026. Бошко Велянов Нечов (с. Секирани, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1027. Божидар Трайков Стоянов (с. Дейловце, Кумановско) || || {{Готово}} |- || 1028. [[Веселин Денков|Веселин Денков Христов]] (с. Псача, Кумановско) || || {{Готово}} |- || 1029. [[Вангел Казански|Вангел Делев Карталов Казански]] (с. Казаново, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 1030. Васил Арсов Ивков (с. Градище, Кумановско) || || {{Готово}} |- || 1031. [[Велко Мандарчев|Велко Кръстев Мандарчев]] (Скопие) || || {{Готово}} |- || 1032. Васил Якимов Деянов (с. Любинци, Паланечко)|| || {{Готово}} |- || 1033. Васил Костадинов Димитров (с. Момчиловци, Смолянско) || || {{Готово}} |- || 1034. [[Гоце Стойков Карчев]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1035. [[Георги Ачков|Георги Талев Ачков]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1036. [[Георги Сивиков|Георги Иванов Сивиков]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1037. [[Георги Николов (Черешница)|Георги Николов Стефанов]] (с. Черешница, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1038. [[Георги Неданов|Георги Митров Неданов]] (с. Златари, Ресенско) || || {{Готово}} |- || 1039. [[Георги Филипчев|Георги Ефтимов Филипчев]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1040. [[Георги Тасев (Драготин)|Георги Велев Тасев]] (Драготин, Валовищко) || || {{Готово}} |- || 1041. [[Гоне Дончев|Гоне Дончев Гонев]] (с. Калиново, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 1042. [[Георги Чадов|Георги Костов Чадов]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1043. [[Георги Бигиев|Георги Каменов Бигиев]] ( с. Нова махала, Серско) || || {{Готово}} |- || 1044. [[Григор Жабчев|Григор Костадинов Жабчев]] (с. Биралци, Кайлярско) || || {{Готово}} |- || 1045. [[Георги Георгиев (Радовиш)|Георги Хаджиманчев Георгиев]] (Радовиш) || || {{Готово}} |- || 1046. [[Георги Хаджитодоров|Георги Н. Хаджитодоров]] (Банско) || || {{Готово}} |- || 1047. [[Георги Стамболиев |Георги Кирязов Стамболиев ]] (с. Чеглаик, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 1048. [[Гаврил Спасов (революционер)|Гаврил Митов Спасов]] (с. Пресека, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 1049. [[Георги Йосифов|Георги Йосифов Дойчинов]] (с. Лазарополе, Реканско)|| || {{Готово}} |- || 1050. [[Георги Бебечев|Георги Иванов Бебечев]] (с. Огняново, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 1051. Георги Апостолов Кузманов (с. Мачуково, Гевгелийско) || || {{Готово}} |- || 1052. [[Георги Балев|Георги Христов Балев]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1053. [[Гаврил Чанаков|Гаврил Геров Чанаков]] (Тетово) || || {{Готово}} |- || 1054. Георги Кузманов (с. Лазарополе, Реканско) || МОО || |- || 1055. [[Георги Шатев|Георги Петров Шатев]] (Кратово) || || {{Готово}} |- || 1056. Георги Талев Димов (с. Присад, Прилепско) || || |- || 1057. Георги Динов (Горна Джумая) || || |- || 1058. Георги Костадинов Кръстанов (с. Велестово, Охридско) || || |- || 1059. Георги Тасев Кръстев (с. Горно Дивяци, Крушевско) || || |- || 1060. Георги Дамев Димев (Прилеп) || || |- || 1061. [[Даме Попов|Даме Иванов Попов]] (с. Долнени, Прилепско) || || {{Готово}} |- || 1062. [[Димитър Георгиев Ържанец]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1063. [[Даме Хаджикочов|Даме Христов Хаджикочов]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 1064. Димитър Костов Кръстев (с. Смилево, Битолско) || || |- || 1065. Димитър Янков Танчев (с. Баровица, Гумендженско)|| || |- || 1066. [[Дине Неделков|Дине Иванов Неделков]] (с. Баница, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1067. Диме Анев Янков (с. Радобор, Битолско) || || |- || 1068. Димитър Гошев Головодов (с. Златари, Ресенско) || || |- || 1069. [[Димитър Райчанов|Димитър Георгиев Райчанов]] (Ресен) || || {{Готово}} |- || 1070. [[Димитър Джуров|Димитър Петров Джуров]] (Ресен) || || {{Готово}} |- || 1071. Димо Ив. Майсторниколов (с. Граматиково, Малкотърновско)|| || |- || 1072. [[Димитър Илиев (Битоля)|Димитър Йосифов Илиев]] (Битоля)|| || {{Готово}} |- || 1073. [[Димитър Котев (революционер)|Димитър Талев Котев]] (Долна Чарлия, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1074. Димче Йошев Георгиев (с. Облаково, Битолско)|| || |- || 1075. [[Димитър Азъров|Димитър Петров Азъров]] (Гумендже) || || {{Готово}} |- || 1076. Димитър Георгиев Чунков (с. Гявато, Битолско)|| || |- || 1077. Доне Попов Димитров (с. Сович, Битолско)|| || |- || 1078. Димитър Стоянов Кърков (с. Гявато, Битолско)|| || |- || 1079. [[Димитър Велянов (Битоля)|Димитър Милев Велянов]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 1080. Димитър Тасев Стериов (с. Цапари, Битолско)|| || |- || 1081. Димо Трайков Каранаков (Кукуш)|| МОО || |- || 1082. Дамян Макариев Василев (Галичник, Реканско) || || |- || 1083. Димо Добрев Димов (с. Долно Луково, Ивайловградско)|| || |- || 1084. [[Димо Николов|Димо Николов Спасов]] (Стара Загора) || || {{Готово}} |- || 1085. Димитър Анастасов Шокаров (с. Велгощи, Охридско)|| || |- || 1086. Димитър Стефанов Гулев (с. Лева река, Ресенско)|| || |- || 1087. Дончо Митров Божинов (с. Кривени, Ресенско)|| || |- || 1088. Дено Димитров Лилков (с. Галово, Оряховско)|| || |- || 1089. Ефтим Андреев Боримечков (с.Болно, Ресенско) || || |- || 1090. [[Екатерина Оклева|Екатерина Йорданова Оклева]] (с. Вощарани, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1091. [[Ефросина Иванова|Ефросина Григорова Иванова]] (Струга) || || {{Готово}} |- || 1092. [[Ефто Шапазов|Ефтимия Иванов Шапазов]] (с. Буф, Леринско)|| || {{Готово}} |- || 1093. Ефтим Вълков Димитров (с. Карадере, Лозенградско)|| || |- || 1094. [[Евтим Апочев|Евтим Котев Апочев]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1095. [[Живко Анастасов|Живко Николов Анастасов]] (с. Орман, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1096. Желязко Стоянов Карачорбаджиев (с. Велика, Лозенградско) || || |- || 1097. Жеко Янакиев Грънчаров (Малко Търново)|| || |- || 1098. Жеко Стоянов Каражеков (Маглавит, Лозенградско) || || |- || 1099. Иван Вълков Вълчев (с. Пиргопуло, Лозенградско) || || |- || 1100. Илия Котев Велев (с. Облаково, Битолско)|| || |- || 1101. Иван Грудев Павлов (с. Граматиково, Малкотърновско)|| || |- || 1102. Иван Янов Дренаков (с. Мокрешево, Лозенградско)|| || |- || 1103. Йоан Илиев Скендер (с. Големо Илино, Демирхисарско)|| || |- || 1104. [[Илия Попадийски|Илия Димов Попадийски]] (Попадия) || || {{Готово}} |- || 1105. Иван Марков Симонов (с. Церово, Демирхисарско) || || |- || 1106. [[Иван Битраков (революционер)|Иван Михайлов Битраков]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1107. Йосиф Стоянов Данаилов (с. Топлик, Щипско)|| МОО || |- || 1108. Иван Ноев Кузманов (с. Осой, Реканско)|| МОО || |- || 1109. Иван Константинов Буров (с. Владово, Воденско) || МОО || |- || 1110. Иван Райчев Митев (Свиленград)|| МОО || |- || 1111. Иван Мицев Кюркчиев (с. Сехово, Гевгелийско)|| МОО || |- || 1112. Илия Найдов Мицев (с. Подмол, Прилепско)|| МОО || |- || 1113. Игнат Спиров Арсов (с. Приковци, Кратовско)|| МОО || |- || 1114. Йордан Иванов Траянов (с. Страцин, Кратовско)|| МОО || |- || 1115. Илия Иванов Чортанов (Прилеп)|| МОО || |- || 1116. Илия Димитров Бейдов (с. Косинец, Костурско)|| МОО || {{Готово}} |- || 1117. Йордан Илиев Бошков (Крушево)|| МОО || |- || 1118. Иван Мавродиев Петков (с. Бяла вода, Малкотърновско)|| МОО || |- || 1119. Илия Димитров Клисаров (Кукуш)|| МОО || |- || 1120. Йордан Мирчев Трайков (Прилеп) || МОО || |- || 1121. Илия Панов Ицков (Велес)|| МОО || |- || 1122. Илия Богев Милев (с. Вранча, Прилепско)|| МОО || |- || 1123. Иван Малчев Стоянов (с. Левски, Варненско) || МОО || |- || 1124. Илия Атанасов Тонин (с. Добринище, Разложко)|| МОО || |- || 1125. [[Иван Андреев (революционер)|Иван Настов Андреев]] (с. Доленци, Демирхисарско)|| || {{Готово}} |- || 1126. Йоан Силянов Цветанов (с. Брезово, Демирхисарско)|| || |- || 1127. Йован Христов Тръпков (с. Подвис, Кичевско)|| || |- || 1128. Илия Блажев (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1129. Иван Георгиев Немчов (с. Горни Порой, Валовищко)|| || |- || 1130. [[Ичко Бойчев|Ичко Димов Бойчев]] (Гумндже) || || {{Готово}} |- || 1131. Илия Калев Георгиев (с. Църнобуки, Битолско) || || |- || 1132. Илия Наумов Ристанов (с. Мало Илино, Демирхисарско) || || |- || 1133. [[Иван Върчков|Иван Георгиев Върчков]] (с. Цапари, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1134. [[Иван Трайков (революционер)|Иван Петров Трайков]] (Цапари, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1135. [[Иван Трайчев (Сърбци)|Иван Трайчев Янакиев]] (с. Сърбци, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1136. Иван Алексов Иванов (с. Мало Църско, Демирхисарско) || || |- || 1137. Иван Георгиев Воденичаров (Ресен) || || |- || 1138. Йордан Илиев Костов (с. Речани, Кичевско) || || |- || 1139. Илия Христов Ламов (с. Полог, Мариовско) || || |- || 1140. Илия Христов Петров (с. Кочище, Демирхисарско) || || |- || 1141. Иван Петров Андреев (с. Сопотница, Демирхисарско) || || |- || 1142. [[Иван Начов|Иван Митрев Начов]] (Гявато, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1143. [[Илия Тръпков|Илия Савев Тръпков]] (Кадино село, Прилепско) || || {{Готово}} |- || 1144. [[Йосиф Парапанов|Йосиф Спасов Парапанов]] (Крушево, Валовищко) || || {{Готово}} |- || 1145. Ката Коцева Нушева (Щип) || || {{Готово}} |- || 1146. [[Костадин Пантев|Костадин Пантев Сивев]] (Робово, Малешевско) || || {{Готово}} |- || 1147. Коле Найдов Стоянов (с. Боище, Демирхисарско) || || |- || 1148. Коста Христов Костов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1149. Кузман Солунчев Стоянов (с. Вирово, Демирхисарско) || || |- || 1150. [[Костадин Стойчов|Костадин Стойчов Георгиев]] (с. Облаково, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1151. Кочо Неделков Илиев (с. Радово, Демирхисарско) || || |- || 1152. [[Кочо Вълканов|Кочо Андреев Вълканов]] (с. Смилево, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1153. [[Коста Тенишев|Коста Стоянов Тенишев]] (Лозенград) || || {{Готово}} |- || 1154. Кърсте Петрев Пърцайко (с. Сопотница, Демирхисарско) || || |- || 1155. Каре Йованов Масларов (с. Долно Оризари, Битолско) || || |- || 1156. Кръстю Спасов Белев (с. Доленци, Демирхисарско) || || |- || 1157. Колче Божинов Найдов (с. Доленци, Демирхисарско) || || |- || 1158. Коста Стефанов (Големо Илино, Демирхисарско) || || |- || 1159. Коста Христов Нечов (Битоля) || || |- || 1160. Кърсте Стефанов Димитров (с. Доленци, Демирхисарско) || || |- || 1161. Кузман Николов Траянов (с. Доленци, Демирхисарско) || || |- || 1162. Кръсте Костов Талчев (с. Живойно, Битолско) || || |- || 1163. [[Костадин Попнеделков|Костадин Иванов Попнеделков]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1164. Коста Младенов Степанов (с.Кочище, Демирхисарско) || || |- || 1165. Кръсте Трайков Соколов (с. Селце, Крушевско) || || |- || 1166. Косто Христов Боримечков (с.Болно, Ресенско) || || |- || 1167. Коте Ставрев Йошев (с. Боище, Демирхисарско) || || |- || 1168. Косте Стериов Порков (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1169. Коста Силянов Стоянов (с. Мало Илино, Демирхисарско) || || |- || 1170. [[Климент Садилов|Климент Григоров Садилов]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1171. Костадин Тодоров Стоянов (с. Клепач, Прилепско) || || |- || 1172. Косто Тодоров Петров (Битоля) || || |- || 1173. Коле Стоянов Тасев (с. Патетино, Светиниколско) || || |- || 1174. Кочо Китанов Крайчевски (с. Кнежино, Кратовско) || || |- || 1175. Коста Василев Тодоров (с. Булгаркьой, Кешанско) || || |- || 1176. Кръсто Милков Стефанов Дамянски (с.Псача, Кумановско) || || |- || 1177. Кирил Андреев Мерджанов (с. Райчица, Дебърско) || || |- || 1178. Кирил Христов Софрониев (с. Хърсово, Кукушко) || || |- || 1179. Карафил Наумов Смилев (с. Орел, Светиниколско) || || |- || 1180. Константин Кръстев Ойнаков (с. Бутим, Неврокопско) || || |- || 1181. Киро Панев Йосев (с. Мечкуевци, Светиниколско) || || |- || 1182. Киркор Мовсес Крикорян (Родосто) || || |- || 1183. Коле Христов Наумов (с. Селце, Крушевско) || || |- || 1184. Коле Ангелов Янкулов (с. Велестово, Охридско) || || |- || 1185. [[Ламбо Пуров|Ламбо Наумов Пуров]] (с. Въмбел, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1186. [[Ламбе Арнаудов|Ламбе Йонов Арнаудов]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1187. Лазар Илиев Мишков Миленков (с. Сърбци, Битолско) || || |- || 1188. Лазар Кузев Дамчев (с. Сърбци, Битолско) || || |- || 1189. Лазар Петров Стефанов (Куманово) || || |- || 1190. Лазар Димов Бодуров (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1191. [[Лазар Насов|Лазар Насов Петков]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 1192. Лазар Блажев Наумов (Янковец, Ресенско) || || {{Готово}} |- || 1193. [[Лазар Алексиев|Лазар Алексиев Мирчев]] (Осой, Реканско) || || {{Готово}} |- || 1194. Ламбе Костов Чадов (Охрид) || МОО || |- || 1195. Лазар Петров Груев (с. Железно Речани, Гостиварско) || || |- || 1196. Мицко Стойков Ренде (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1197. Мицко Георгиев Михайлов (с. Арилево, Крушевско) || || |- || 1198. [[Мария Пепелюгова|Мария Иванова Пепелюгова]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 1199. [[Мито Хаджитрайков]] (с. Мутулово, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 1200. Мицко Алексов (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1201. Миладин Божинов Кузманов (с. Гол. Илино, Демирхисарско) || || |- || 1202. [[Митре Стоянов Шубара]] (с. Арматуш, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1203. [[Михаил Христов – Врабец|Михаил Христов Христов Врабец]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 1204. Мице Георгиев Йошев (с. Боище, Демирхисарско) || || |- || 1205. Митре Босилков Янакиев (с. Гявато, Битолско) || || |- || 1206. Манол Николов Кузманов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1207. Миле Петков Милев (с. Мегленци, Битолско) || || |- || 1208. Михайл Толев Георгиев (с. Кукуречани, Битолско) || || |- || 1209. Мице Стоянов Ристев (с. Вирово, Демирхисарско) || || |- || 1210. [[Мице Кръстев|Мице Кръстев Йотов]] (с. Екши Су, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1211. Мице Найдев Пейков (с. Сопотница, Демирхисарско) || || |- || 1212. Мише Димов Донев Кьосето (Битоля) || || |- || 1213. Мице Христов Трайчев (Битоля) || || |- || 1214. [[Мицко Ангелов|Мицко Стоянов Ангелов]] (с. Доленци, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 1215. [[Милан Матов|Милан Апостолов Матов]] (Струга) || || {{Готово}} |- || 1216. Милан Георгиев Деянов (Прилеп) || || |- || 1217. Миленко Велянов Христов (с. Мало Илино, Демирхисарско) || || |- || 1218. Миладин Цветанов Райов (с. Сланско, Порече) || || |- || 1219. Мате Костов Сечков (Крушево) || || |- || 1220. Милутин Гюрчинов Спасов (с. Латово, Порече) || || |- || 1221. Михаил Георгиев Кумчев (с. Сърбци, Битолско) || || |- || 1222. [[Мирчо Дамчев|Мирчо Талев Дамчев]] (Загорани) || || {{Готово}} |- || 1223. Миле Илиев Пуев (с. Календра, Серско) || || |- || 1224. Михаил Трифонов Яковчев (с. Големо Илино, Демирхисарско) || || |- || 1225. Методи Стефанов Йовев (Охрид) || МОО || |- || 1226. Митре Николов Петров (с. Сланско, Порече) || || |- || 1227. Милан Ефтимов (Свети Николе) || || |- || 1228. Мите Монев Копанов (Щип) || || |- || 1229. Мите Симеонов Сушавалия (Щип) || || |- || 1230. Миле Наумов Кулев (с. Долно Сърбци, Битолско) || || |- || 1231. Матей Николов Кръстев (с. Големо Илино, Демирхисарско) || || |- || 1232. Мицо Ячев Иванов (с. Лазарополе, Реканско) || МОО || |- || 1233. Михаил Деспотов Янев (с. Латово, Порече) || || |- || 1234. [[Мито Николов|Мито Христов Николов]] (с. Стругово, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 1235. Митре Нешков Ангелов (с. Върбяни, Прилепско) || || |- || 1236. Мано Саздов Илиев (с. Градище, Кумановско) || || |- || 1237. Максим Илиев Тодоров (с. Ранковце, Кумановско) || || |- || 1238. Мито Ангелов Юруков (с. Поешево, Битолско) || || |- || 1239. Митре Трайков Суклев (с. Полчище, Прилепско) || || |- || 1240. Методи Георгиев Коцарев (Охрид) || || |- || 1241. Максим Цветанов Илиев Белчев (с. Петралица, Паланечко) || || |- || 1242. Милан Янев Стойков (с. Горно Коняре, Кумановско) || || |- || 1243. Милан Стойков Стойковски (Куманово) || || |- || 1244. Милан Божков Божинов (Тетово) || || |- || 1245. Младен Димов Новков (с. Брощица, Дебърско) || || |- || 1246. Милан Христов Димитров (с. Маловци, Кукушко) || || |- || 1247. [[Милан Шапкалиски|Милан Илиев Шапкалиски]] (Кратово) || || {{Готово}} |- || 1248. Нестор Илиев Смилев (с. Мало Илино, Демирхисарско) || || |- || 1249. [[Никола Китинов|Никола Георгиев Китинов]] (с. Цапари, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1250. [[Нако Делипетров|Нако Янев Делипетров]] (Мутулово) || || {{Готово}} |- || 1251. [[Неделко Дамчев|Неделко Мойсов Дамчев]] (Кукуречани) || || {{Готово}} |- || 1252. [[Никола Скаев|Никола Хпристов Скаев]] (Вранещица) || || {{Готово}} |- || 1253. Никола Митров Манчев (с. Болно, Ресенско) || || |- || 1254. Наум Спиров Сазданов (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1255. Никола Ставрев Чаушов (с. Янковец, Ресенско) || || |- || 1256. Наум Ангелев Тноков (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1257. [[Никола Бубев|Никола Кишев Бубев]] (с. Гявато, Битолско) || || |- || 1258. [[Никола Шапарданов|Никола Здравев Шапърданов]] (Крушево) || || {{Готово}} |- || 1259. Никола Георгиев Йовков (с. Новаци, Битолско) || || |- || 1260. [[Никодим Шумков|Никодим Иванов Шумков]] (с. Цер, Битолско) || || |- || 1261. Насте Янков Бечваров (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1262. Неделко Ризов Мешков (с. Могила, Битолско) || || |- || 1263. [[Никола Божков|Никола Божков Троячанец]] (с. Трояци, Прилепско) || || {{Готово}} |- || 1264. [[Никола Низамов|Никола Котев Низамов]] (с. Янковец, Ресенско) || || {{Готово}} |- || 1265. Наум Настев Димов (с. Стрежево, Битолско) || || |- || 1266. Нанчо Настев Янев (с. Базерник, Демирхисарско) || || |- || 1267. Никола Левков Максимов (с. Марчино, Кратовско) || || |- || 1268. Неделчо Иванов Тагарев (с. Пирин, Мелнишко) || || {{Готово}} |- || 1269. Недан Христов Петков (с. Долно Сърбци, Битолско) || || |- || 1270. Никола Георгиев Спасов (с. Яна, Лозенградско) || || |- || 1271. Насте Янакиев Радев (с. Латово, Порече) || || |- || 1272. Никола Иванов Доков (Ресен) || || |- || 1273. Наум Христов Пецалев (с. Сопотско, Ресенско) || || |- || 1274. Негре Ангелов Пейданов (с. Осой, Реканско) || || |- || 1275. Наум Стефанов Чакъров (Струга) || || |- || 1276. Никола Андонов Стоянов Семерджиев (с. Лелово, Кукушко) || || |- || 1277. Огнен Стойчев (с. Доленци, Демирхисарско) || || |- || 1278. [[Пандо Турунджев|Пандо Ташев Турунджев]] (с. Екши су, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1279. Петко Стойков Петков (с. Старавина, Мариово) || || |- || 1280. [[Петър Гещаков|Петър Търпов Гещаков]] (Гявато, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1281. Пейко Петров Филипов (с. Радово, Демирхисарско) || || |- || 1282. [[Пандо Павлов|Пандо Павлов Георгиев]] (с. Руля, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1283. Павле Стойчев Божинов (с. Клепач, Прилепско) || || |- || 1284. Павле Божинов (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1285. Павле Ристев Толески (с. Мренога, Демирхисарско) || || |- || 1286. Петър Георчев Кръстев (с. Вирово, Демирхисарско) || || |- || 1287. Петър Илиев Зулумов (с. Сърбци, Битолско) || || |- || 1288. Павле Стоянов Йовков (с. Смилево, Битолско) || || |- || 1289. [[Петър Ангелков|Петър Найдов Ангелков]] (Цапари) || || {{Готово}} |- || 1290. [[Пандо Пеев|Пандо Киров Пеев]] (с. Желево, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1291. Петър Грозданов Ристев (с. Жван, Демирхисарско) || || |- || 1292. [[Петър Киров (революционер)|Петър Киров Нанчев]] (с. Въмбел, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1293. Петър Иванов Размов (с. Пещани, Охридско) || || |- || 1294. Пано Иванов Здравев (с. Неманици, Светиниколско) || || |- || 1295. Петър Алексов Мирчев (с. Сенокос, Прилепско) || || |- || 1296. Петър Байчев Георгиев (с. Облаково, Битолско) || || |- || 1297. Пандил Георгиев Петров (с. Нерези, Дебърско) || || |- || 1298. Петър Кръстев Илиев (с. Базерник, Демирхисарско) || || |- || 1299. Павел Георгиев Велянов (с. Долно Агларци, Битолско) || || |- || 1300. Петър Павлов Мишев (с. Ранковце, Кумановско) || || |- || 1301. Ристе Петрев Пейкоски (с. Сопотница, Демирхисарско) || || |- || 1302. Русе Серафимов Куцолов (Галичник, Реканско) || || |- || 1303. Раде Корунов Бунташев (с. Велгощи, Охридско) || || |- || 1304. Силян Божинов Иванов (с. Бабино, Демирхисарско) || || |- || 1305. [[Стойче Кокалев|Стойче Христов Кокалев]] (с. Смилево, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1306. Серафим Велянов Пройчев (Битоля) || || |- || 1307. [[Стойо Христов|Стойо Христов Старовски]] (с. Орле, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1308. Сава Киров Славчев (Котел) || || |- || 1309. [[Стефан Мацанов|Стефан Димитров Мацанов]] (с. Гявато, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1310. [[Симиан Йотов|Симиан Спасев Волчев Йотов]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 1311. [[Спиро Филев|Спиро Николов Филев]] (с. Загоричани, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1312. Ставре Спиров Велов (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1313. Спиро поп Максимов (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1314. Стефан Андреев Поповски (с. Царев двор, Ресенско) || || |- || 1315. Силян Наумов Ристанов (с. Мало Илино, Демирхисарско) || || |- || 1316. Софрония Гаврилов (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1317. Секула Найденов Карабаш (с. Големо Илино, Демирхисарско) || || |- || 1318. Стоян Андонов Христов (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1319. Стоян Йовев Христов (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1320. Славе Златков Боцев (с. Търново, Паланечко) || || |- || 1321. Стерьо Ристев Петров (с. Свинище, Битолско) || || |- || 1322. [[Стоян Янъков|Стоян Димитров Янъков]] (с. Крива, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 1323. [[Сотир Биров|Сотир Стоянов Биров]] (с. Градево, Горноджумайско) || || {{Готово}} |- || 1324. Спиро Лазаров Стоянов (с. Рамна, Битолско) || || |- || 1325. Силян Велянов Кръстев (с. Железнец, Демирхисарско) || || |- || 1326. Стерьо Магденов Пейковски (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1327. Стойко Талев Богданов (с. Слоещица, Демирхисарско) || || |- || 1328. Силян Павлов Ралески (с. Доленци, Демирхисарско) || || |- || 1329. Стойчо Кузов Трапезанов (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1330. Спиро Симеонов Коцев (с. Цер, Демирхисарско) || || |- || 1331. Спиро Иванов Настов (с. Простране, Демирхисарско) || || |- || 1332. Стефан Лазаров Груев (с. Кривени, Ресенско) || || |- || 1333. Стоян Гаврилов Димитров (с. Сливово, Дебърца) || || |- || 1334. Стоян Христов (с. Койково, Кратовско) |- || 1335. Спиро Настев Йовев (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1336. Симеон Наумов Кепчев (Ресен) || || |- || 1337. Стефан Димев Кусев (Прилеп) || || |- || 1338. Стойче Мицев Тошев (с. Чумово, Прилепско) || || |- || 1339. Стефан Величков Стефанов (с. Конопница, Паланечко) || || |- || 1340. Софрони Ангелов Наумов (с. Козица, Кичевско) || || |- || 1341. Спиро Чакрев (с. Долно Оризари, Битолско) || || |- || 1342. Серафим Христов Здравков (Брод, Порече) || || |- || 1343. Сотир Георгиев Печинов (Горна Джумая) || || |- || 1344. [[Тома Фортомаров|Тома Иванов Фортомаров]] (с. Пътеле, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1345. [[Тодор Томов|Тодор Попов Томов]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 1346. Тодор Янев Железаров (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 1347. [[Траян Симеонов|Траян Стойков Симеонов]] (с. Павлешенци, Светиниколско) || || {{Готово}} |- || 1348. Траян Димитров Камбуров (с. Ериклер, Лозенградско) || || |- || 1349. Тодор Ангелов Крайчев (с. Ораовец, Велешко) || || |- || 1350. Тасе Петров Димчев (с. Гарван, Радовишко) || || |- || 1351. Трайко Стоянов Малинов (с. Долани, Щипско) || || |- || 1352. Трайчо Тасев Янов (Прилеп) || || |- || 1353. [[Тодор Гуганов|Тодор Кръстев Гуганов]] (с. Бозец, Ениджевардарско|| || {{Готово}} |- || 1354. [[Ташко Костов|Ташко Костов Христов]] (с. Екши Су, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1355. [[Тодор Кашмаков|Тодор Христов Кашмаков]] (Скопие) || || {{Готово}} |- || 1356. Тале Димов Найденов (с. Логоварди, Битолско) || || |- || 1357. [[Тодор Джелебов|Тодор Георгиев Джелебов]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 1358. [[Трифон Гизов|Трифон Стойков Гизов]] (Зелениче, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1359. Тодор Иванов Керемидчиев (с. Таякадън, Цариградско) |- || 1360. [[Ташо Динев|Ташко Костадинов Майнов]] (Вълкоянево, Воденско) || || {{Готово}} |- || 1361. Тосе Стоянов Трайков (с. Винци, Кумановско) || || |- || 1362. Темелко Иванов Блажев (с. Юдово, Кичевско) || || |- || 1363. Трайко Илиев Марков (с. Лескоец, Охридско) || || |- || 1364. Томо Мицов Пецанов (с. Крондирци, Кукушко) || || |- || 1365. Тодор Аврамов Кочев (с. Лешок, Тетовско) || || |- || 1366. Тотю Иванов Тотев (с. Побит камък, Разградско) || || |- || 1367. Тодор Атанасов Николов (Крушево) || || |- || 1368. Трайко Йорданов Чашкаров (Велес) || || |- || 1369. Тасе Божков Миленков (с. Павлешенци, Светиниколско) || || |- || 1370. Търпе Лазаров Пасков (Дебър) || || |- || 1371. Тодор Анастасов Аврамов (с. Лазарополе, Реканско) || МОО || |- || 1372. [[Тома Машаров|Тома Зафиров Машаров]] (Скопие) || || {{Готово}} |- || 1373. Тодор Вълканов Ерменлиев (с. Дерекьой, Лозенградско) || || |- || 1374. Тончо Михайлов Филипов (с. Яново, Косово) || || |- || 1375. Тома Петков Наденжиев (с. Лелово, Кукушко) || || |- || 1376. Трайко Стойков Петков (с. Търновец, Кратовско) || || |- || 1377. Трендо Костадинов Терзиев (с. Рич, Струмичко) || || |- || 1378. Туше Митров Айтов (с. Хърсово, Кукушко) || || |- || 1379. Трайко Иванов Мъркулев (с. Велгощи, Охридско) || || |- || 1380. [[Тодос Нинков|Тодос Иванов Нинков]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1381. Тоде Коцев Петров (с. Ранченци, Светиниколско) || || |- || 1382. Трайко Дамев Симоновски (Дебър) || || |- || 1383. Траян Петрушев (Велес) || || |- || 1384. [[Тодор Саздов|Тодор Саздов Йосифов]] (с. Горни Стубол, Кратовско) || || {{Готово}} |- || 1385. [[Фоти Кирчев|Фоти Николов Кирчев]] (с. Зелениче, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1386. Филип Тодоров Филипов (с. Булгаркьой, Кешанско) || || |- || 1387. [[ Христо Балванлиев|Христо Янев Балванлиев]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 1388. Христо Атанасов Сиркаров (Кукуш) || || |- || 1389. Христо Стоев Канин (Сребатно, Неврокопско) || || |- || 1390. [[Христо Конев|Христо Конев Филипов]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 1391. Христо Петров Стоянов (с. Гявато, Битолско) || || |- || 1392. [[Христо Макараджиев|Христо Стефанов Макараджиев]] (Балчик) || || {{Готово}} |- || 1393. [[Христо Аламинов|Христо Тодоров Аламинов]] (с. Годлево, Разложко) || || {{Готово}} |- || 1394. [[Христо Хаджисулков|Христо Георгиев Хаджисулков]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1395. Христо Иванов Божов (с. Скребатно, Неврокопско) || || |- || 1396. Христо Тодоров Дьовлетлиев (с. Чокманово, Смолянско) || || |- || 1397. Христо Митов Гигов (Щип) || || |- || 1398. Христо Петров Джайков (с. Новачани, Велешко) || || |- || 1399. Христо Стоев Челебиев (с. Морарци, Кукушко) || || |- || 1400. Христо Митев Христов (с. Дедино, Радовишко) || || |- || 1401. Христо Илиев Дориев (с. Моноспитово, Струмичко) || || |- || 1402. Христо Николов Спасов Щутов (с. Селци, Дебърско) || || |- || 1403. Христо Пецов Трайков (с. Гавалянци, Кукушко) || МОО || |- || 1404. Христо Иванов Стойчев (с. Междурек, Кукушко) || МОО || |- || 1405. Христо Атанасов Милев (с. Долно Луково, Ивайловградско) || || |- || 1406. [[Христо Божинов|Христо Божинов Проданов]] (Гумендже) || || {{Готово}} |- || 1407. Христо Николов Петров (с. Велестово, Охридско) || || |- || 1408. Христо Пецев Делев (с. Лелово, Кукушко) || || |- || 1409. Христо Иванов Стойков (с. Баня, Разложко) || || |- || 1410. [[Цветко Божков|Цветко Бошков Трайков]] (с. Кривогащани, Прилепско) || || {{Готово}} |- || 1411. Щерю Тръпков Христов (с. Малкоец, Кичевско) || || |- || 1412. Цанко Нушев Златев (с. Неманици, Светиниколско) || || |- || 1413. Юрдан Николов Бицин (Разлог) || || |- || 1414. Юрдан Русев Петков (с. Салманово, Шуменско) || || |- || 1415. Юрдан Иванов Господинов (с. Слатина, Ловешко) || || |- || 1416. Яне Тодоров Шопов (с. Парил, Неврокопско) || || |- || 1417. Янко Димитров Янчев (с. Велика, Лозенградско) || || |- || 1418. Яким Йонов Тайшиев (с. Скребатно, Охридско) || || |- || 1419. Яни Петков Черелов (с. Алмаджик, Лозенградско) || || |- || 1420. [[Яне Янев (революционер)|Яне Георгиев Янев]] (с. Здралци, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1421. [[Марко Христов|Анастасия Маркова Христова]] (Брезово, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 1422. [[Саздо Попиванов|Благородна Саздо Попиванова]] (Велес, Кочани) || || {{Готово}} |- || 1423. Божана Мицева Тасева Неданова (с. Кривени, Ресенско) || || |- || 1424. Ветка Колева Савкова Стоянова (с. Мождивняк, Паланечко) || || |- || 1425. Велика Спиро Стефанова (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1426. Донка Христова Траянова Тошакова (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1427. [[Петър Мицов|Донка Петрова Мицова Китанова]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1428. Деспина Георгиева Богданова (с. Урумбеглия, Бунархисарско) || || |- || 1429. Евгения Илиева поп Захариева (с. Гопеш, Битолско) || || |- || 1430. Екатерина Димитрова Ан. Стоилова (с. Горно Броди, Серско) || || |- || 1431. Златана Тодор Чапоскa (с. Простране, Демирхисарско) || || |- || 1432. Злата Димитрова Стаматова (с. Урумбеглия, Бунархисарско) || || |- || 1433. Занка Темелкова Танева (с. Ораовец, Велешко) || || |- || 1434. [[Благой Пилатов|Зорка Блажева Пилатова]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 1435. Злата Ангелова Стаменкова (с. Полаки, Кочанско) || || |- || 1436. Ирина Вълчева Хаджиева (с. Калайджидере, Гюмюрджинско) || || |- || 1437. [[Иван Николов (Никодин)|Илинка Иванова Николова]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 1438. [[Стоимен Илиев|Йорданка Стоименова Илиева]] (с. Търново, Паланечко) || || {{Готово}} |- || 1439. [[Камен Андреев|Иванка Каменова Андреева]] (с. Уланци, Велешко) || || {{Готово}} |- || 1440. Йонка Богоева Грозданова (с. Клепач, Прилепско) || || |- || 1441. Калина Стоянова Йотова (с. Долно Оризари, Битолско) || || |- || 1442. Коста Марков Смилев (с. Добрушево, Битолско) || || |- || 1443. Кита Петрова Настова (Битоля) || || |- || 1444. Калина Стоянова Проданова (с. Велика, Лозенградско) || || |- || 1445. Керана Георгева Кадъ-Велкова (Бунархисар) || || |- || 1446. Кърстана Ангеле Найдова (с. Велмевци, Демирхисарско) || || |- || 1447. Каравилка Лазар Гюрова (с. Брежани, Охридско) || || |- || 1448. Ката Найдова Илкова (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1449. Кръстана Ставрева Капинкова (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1450. Ленка Иван Петрова Танчева (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1451. Ленка Наумова Гошева Йовчева (с. Рамна, Битолско) || || |- || 1452. [[Иван Стоянов (революционер)|Мара Иванова Стоянова]] (София) || || {{Готово}} |- || 1453. Мария Ламбрева Чолакова (София) || || |- || 1454. Мария Миялова Гоцева (с. Облаково, Битолско) || || |- || 1455. Мария Тодорова Попова (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1456. Мария Димитрова Льомчева (Гумендже) || || {{Готово}} |- || 1457. Менка Христова Стоянова (с. Кърклино, Битолско) || || |- || 1458. [[Кирил Илиев|Магдалина Кирова Илиева]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1459. Манда Стоянова Янакева (с. Резово, Малкотърновско) || || |- || 1460. Мара Стеванова Нечакова (с. Цапари, Битолско || || |- || 1461. Мария Лазарова Илкова (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1462. Мария Ангелева Калинова Митрова (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1463. Мара Георгиева Ружева (Малко Търново) || || |- || 1464. Николина Тодор Швърга (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1465. [[Ставре Спиров|Олга Ставри Спирова]] (Русе) || || {{Готово}} |- || 1466. Петра Христова Делова (с. Пласничево, Ениджевардарско) || || |- || 1467. Пеша Иванова Зенгова (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1468. [[Коста Лапев|Параскева Костова Бояджиева-Лапе]] (Крушево) || || {{Готово}} |- || 1469. [[Йордан Силянов - Пиперката|Ружа Йорданова Силянова]] (с. Козица, Кичевско) || || {{Готово}} |- || 1470. Риза Божинова Янкова (с. Довезенци, Кумановско) || || |- || 1471. Радка Александрова Шекеринова (Щип) || || |- || 1472. Ристана Коле Н. Лозанова (с. Брежани, Охридско) || || |- || 1473. Софка Наумова Дуртановаа (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1474. [[Дончо Христов|Спасена Дончева Христова]] (с. Лаки, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 1475. [[Ставре Китанов|Стойна Ставрева Китанова]] (с. Велгощи, Охридско) || || {{Готово}} |- || 1476. София Лазарова Трапезанова (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1477. Спасия Григорова Мърсева (Прилеп) || || |- || 1478. Симяна Ташко Аврамова (с. Мало Илино, Демирхисарско) || || |- || 1479. Сара Димитрова Лазарова (с. Зеленград, Кратовско) || || |- || 1480. Сава Кръстан Поптодоров (София) || || |- || 1481. Шина Георгиева Калфова (Чепеларе) || || |- || 1482. [[Георги Коджабашиев (революционер)|Ташка Георгиева Коджабашева]] (с. Долно Броди, Серско) || || {{Готово}} |- || 1483. [[Иван Колокотроков|Хриса Иванова Досева]] (с. Загоричани, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1484. Хрусина Янкова Стоянова (с. Велика, Лозенградско) || || |- || 1485. Тодора Русинова Петкова (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 1486. Атанас Иванов Андонов (с. Долни Порой, Валовищко) || изгоряла || {{Готово}} |- || 1487. Атанас Ангелов Гулев (с. Чучулигово, Петричко) || || |- || 1488. Андрей Димитров Терзиев (с. Присад, Бургаско) || || {{Готово}} |- || 1489. [[Апостол Данчов|Апостол Христов Данчов]] (с. Градево, Горноджумайско) || || {{Готово}} |- || 1490. [[Андрея Шамбев|Андрея Дамянов Шамбев]] (с. Смилево, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1491. [[Атанас Манганарев|Атанас Паскалев Манганарев]] (с. Клепушна, Зъхненско) || || {{Готово}} |- || 1492. Анастасия Николова Главинчева (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1493. [[Атанас Милошов|Атанас Милошов Попов]] (с. Слоещица, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 1494. [[Андрей Бакия|Андрей Георгиев Бакия]] (с. Брезово, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 1495. [[Атанас Стоянов (революционер)|Атанас Илиев Стоянов]] (с. Челопеци, Кичевско) || || {{Готово}} |- || 1496. [[Андре Стефанов]] (с. Сопотница, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1497. [[Апостол Четалов|Апостол Василев Четалов]] (с. Гявато, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1498. [[Андон Трайков Терзиев]] (с. Постолар, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 1499. Ангел Донев Георгиев (с. Зърновци, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 1500. Ангел Стоянов Димитров (с. Одрено, Кратовско) || || {{Готово}} |- |} == Свидетелства 14 == {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Бележка !! Готов |- || 1501. Арсо Велев Божинов (Кичево) || МОО || |- || 1502. Алекса Николов Бърборков (с. Мусомища, Неврокопско) || МОО || |- || 1503. Ангел Иванов Каневски Моллов (с. Момчиловци, Смолянско) || МОО || |- || 1504. Анастас Иванов Аврамов (Севлиево) || МОО || |- || 1505. Атанас Иванов Буовски (с. Саса, Кочанско) || МОО || |- || 1506. Александър Георгиев Чочанов (с. Мързен Ораовец, Тиквешко || МОО|| |- || 1507. [[Божко Петрушов|Божко Петрушов Стефанов]] (Куманово) || || {{Готово}} |- || 1508. [[Богдан Наумов|Богдан Павлов Наумов]] (с. Лера, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1509. Богдан Исаков Богданов (неизв.) || || {{Готово}} |- || 1510. [[Благо Шутин|Благо Петров Шутин]] (с. Обидим, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 1511. [[Величко Спасов|Величко Спасов Богданов]] (с. Мл. Нагоричане, Кумановско || || {{Готово}} |- || 1512. [[Васил Гогов|Васил Фильов Гогов]] (с. Попчево, Струмичко) || || |- || 1513. [[Васил Стоянов (Мало Църско)|Васил Стоянов Иванов]] (с. Мало Църско, Демирхисарско) || || |- || 1514. [[Войно Роянов|Войно Димов Роянов]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 1515. Велян Петров Туфев (с. Смилево, Битолско) || || |- || 1516. Вангел Трайков Караколев (с. Драгомирци, Кукушко) || || |- || 1517. Велик Хаджимаринов (с. Горно Броди, Серско) || || |- || 1518. Васил Димитров Чакъров (с. Загоричани, Костурско) || МОО || |- || 1519. Велик Ангелов Караянев (с. Черешово, Неврокопско) || || |- || 1520. Ване Тасев Стоянов (Ново село, Щип) || || |- || 1521. [[Васил Николов (Устово)|Васил Николов Величков]] (Устово, Смолян) || || {{Готово}} |- || 1522. [[Георги Костадинов (революционер)|Георги Янакиев Костадинов]] (с. Апоскеп, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1523. [[Георги Башлиев|Георги Иванов Башлиев]] (с. Кърчово, Валовищко) || || {{Готово}} |- || 1524. [[Георги Думков|Георги Димитров Думков]] (с. Горно Броди, Серско) || || {{Готово}} |- || 1525. [[Георги Тенев (революционер)|Георги Тенев Тодоров]] (Свиленград) || || {{Готово}} |- || 1526. [[Григор Чакалов|Григор Василев Чакалов]] (с. Българска блаца, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1527. Гаврил Мицов Атанасов (Берово) || || |- || 1528. [[Гоце Червениванов|Георги Иванов Червениванов]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1529. [[Гаврил Дундев|Гаврил Кост. Ангелов Дундев]] (с. Русиново, Беровско) || || {{Готово}} |- || 1530. Георги Николов Пешов (с. Голямо Белово, Пазарджишко) || || |- || 1531. [[Георги Гудов|Георги Трайков Гудов]] (с. Гавалянци, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 1532. [[Георги Кръстев (революционер)|Георги Кръстев Николов]] (с. Смилево, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1533. [[Георги Апостолов Чакъров]] (Струга) || || {{Готово}} |- || 1534. Георги Попанастасов Поптемянов (Охрид) || МОО || |- || 1535. Гико Илиев Тошев Шапков (с. Цървеняно, Кюстендилско) || МОО || |- || 1536. Георги Стойчев Вълканов (с. Янурен, Софлийско) || МОО || |- || 1537. Григор Данаилов Филипов (Щип) || МОО || |- || 1538. Георги Вълков Будинков (с. Яна, Лозенградско) || МОО || |- || 1539. Георги К. Стоянов Боботов (с. Обидим, Неврокопско) || МОО || |- || 1540. Георги Аризанов Клечоров (с. Обидим, Неврокопско) || МОО || |- || 1541. Георги Димитров Бейдов (с. Косинец, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 1542. Георги Николов Пъргов (с. Каракьой, Неврокопско) || МОО || |- || 1543. Димитър Ангелов Гулев ( с. Чучулигово, Серско) || МОО || |- || 1544. Диме Иванов Петков (с. Войница, Велешко) || || |- || 1545. Димитър Тодоров Грудов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1546. Доне Иванов Арсов (с. Горно Трогерци, Щипско) || || |- || 1547. [[Димитър Колев|Димитър Христов Колев]] (с. Извор, Гевгелийско) || || {{Готово}} |- || 1548. Димитър Янев Жегов (Разлог) || || |- || 1549. Димитър Стефанов Николов (Хаджидимово) || || |- || 1550. [[Дино Андонов|Дино Танов Андонов]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1551. [[Дино Айолов|Дино Христов Айолов]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1552. Димитър Панов Николов (с. Големо Малово, Софийско) || || |- || 1553. Димитър Костов Чапов (Воден) || || |- || 1554. Доне Трайков Станойков (с. Църнилище, Щипско) || || |- || 1555. Димитър Илиев Йосмов (Велес) || || |- || 1556. Елена Евнушева Туджарова (Радовиш) || || |- || 1557. Злате Петков Иванов (Куманово) || || |- || 1558. [[Захарий Димитров|Захари Атанасов Димитров]] (с. Латово, Кичевско) || || {{Готово}} |- || 1559. Зоре Гюрчинов Спасов (с. Латово, Кичевско) || || |- || 1560. Иван Станков Макасчиев (с. Дервент, Дедеагачко) || || |- || 1561. Иван Павлов Сърбинов (Белица, Разложко) || || |- || 1562. Иван Николов Староселски (Враца) || || |- || 1563. Иван Донев Христов (с. Подареш, Радовишко) || || |- || 1564. [[Йордан Мишов|Йордан Мишов Божков]] (с. Чифлик, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 1565. Иван Атанасов Петров (с. Голям Дервент, Софлийско) || || |- || 1566. Иван Стойчев Яръмов (с. Дерекьой, Узункюприйско) || || |- || 1567. Иван Георгиев Панев (с. Горно Броди, Серско) || || |- || 1568. Илия Ефремов Руменов (Щип) || || |- || 1569. Йордан Митев Спасов (Борово, Паланечко) || || |- || 1570. Иван Христов Мицов (с. Мождивняк, Паланечко) || || |- || 1571. Иван Антонов Арнаутчето (с. Гари, Реканско) || || |- || 1572. [[Илия Белбашев|Илия Костов Белбашев]] (с. Прекопана, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1573. Иван Атанасов Поплазаров (с. Каракьой, Неврокопско) || || |- || 1574. Иван Петров Николов (с. Мало Църско, Демирхисарско) || || |- || 1575. Йордан Мицов Лекаричин (с. Долно Трогерци, Щипско) || || |- || 1576. Йордан Манов Млачев (Щип) || || |- || 1577. Илия Миладинов Пецов (с.Пресека, Кочанско) || || |- || 1578. Иван Ангелов Чолаков (с. Голец, Ловчанско) || || |- || 1579. Исак Секулов Кузманов (Жупа-Селци, Стружко) || || |- || 1580. Илия Стоянов Графов (с. Скребатно, Неврокопско) || || |- || 1581. Костадин Дим. Велев (с. Скребатно, Неврокопско) || || |- || 1582. Кирил Томов Ичов (с. Драгомирци, Кукушко) || || |- || 1583. Коста Николов (с. Сливарово, Малкотърновско) || || |- || 1584. [[Костадин Бърдаров|Костадин Божинов Бърдаров]] (с. Цер, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 1585. Колю Генов Стоянов (с. Гечкенли, Одринско) || || |- || 1586. Костадин Ник. Деликостадинов (с. Маджура, Лозенградско) || || |- || 1587. Ката Иванова Бърлова (Щип) || || |- || 1588. Киро Георгиев Киров (с. Кушланли, Гюмюрджинско) || || |- || 1589. Костадин Михайлов Мидялиев (с.Яна, Лозенградско) || || |- || 1590. Кърсто Стойков Алексов (с. Теово, Велешко) || || |- || 1591. Коста Стоянов Грънчаров (Малко Търново) || || |- || 1592. [[Киряк Шкуртов|Киряк Христев Шкуртoв]] (с. Старичани, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1593. Кръстю Георгиев Алексов (Белица, Разложко) || || |- || 1594. Костадин Иванов Митров (с. Търново, Узункюприйско) || || |- || 1595. Кузман Димитров Бакалов (с. Петралица, Паланечко) || || |- || 1596. Кръсто Янев Кръстев (с. Булгаркьой, Кешанско) || || |- || 1597. Лазар Николов Божанов (с. Бачево, Разложко) || МОО || |- || 1598. [[Лазар Леов|Лазар Андреев Леов]] (с. Ораовец, Велешко) || || {{Готово}} |- || 1599. [[Лазар Тасoв|Лазар Янев Тасoв]] (с. Раборци, Струмичко) || || |- || 1600. [[Лазар Гуврев|Лазар Иванов Гуврев]] (Банско) || || |- || 1601. [[Лефтер Атанасов|Лефтер Атанасов Аргиров]] (с. Маняк, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1602. [[Манчо Сръндачки|Манчо Смиленов Сръндачки]] (с. Градево, Горноджумайско) || || |- || 1603. [[Мицко Романов|Мицко Георгиев Романов]] (с. Екши Су, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1604. [[Марица Станоевска|Марица Димитрова Станоевска]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 1605. [[Милан Вучков|Милан Стефанов Вучков]] (с. Малино, Светиниколско) || || {{Готово}} |- || 1606. [[Мито Станишев|Мито Иванов Станишев]] (с. Мождивняк, Паланечко) || || |- || 1607. [[Манол Фотев|Манол Динев Фотев]] (с. Дреновени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1608. [[Мите Хаджимишев|Мите Хаджимишев Мазнев]] (Ново село, Щип) || || {{Готово}} |- || 1609. Младен Николов Величков (Крива Паланка) || || |- || 1610. Милан Коцев Марказов (Щип) || || |- || 1611. Милан Георгиев Томов (с. Селце, Реканско) || || |- || 1612. Милан Спасов Арсов (с. Кожле, Скопско) || || |- || 1613. Милан Нацков Кръстев (с. Живине, Кумановско) || || |- || 1614. Никола Маноилов Дръдалов (Баня, Разложко) || || |- || 1615. Никола Димитров Свинаров (с. Велика, Лозенградско) || || |- || 1616. Нове Марков Стойчев (с. Бабино, Демирхисарско) || || |- || 1617. Наум Йошев Цветанов (с. Карамани, Битолско) || || |- || 1618. Наке Петров Цветанов (с. Речани, Рабетинкол) || || |- || 1619. Никола Стефанов Димитров (с. Доленци, Демирхисарско) || || |- || 1620. Нове Димитров Матев (с. Бабино, Демирхисарско) || || |- || 1621. Недан Богоев Соколов (с. Сухо Гърло, Демирхисарско) || || |- || 1622. [[Никола Манзувчев|Никола Димитров Манзувчев]] (с. Сребрено, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1623. [[Наум Джурков|Наум Петров Джурков]] (с. Дъмбени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1624. [[Никола Хаджитонев|Никола Йорданов Хаджитонев]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 1625. Никола Наумов Кочов (Охрид) || || |- || 1626. Никола Василев Мирчев (с. Манастир, Гюмюрджинско) || || |- || 1627. [[Никола Гюмюшев|Никола Тодоров Гюмюшев]] (Райково, Смолян) || || {{Готово}} |- || 1628. [[Никола Трифунов|Никола Ристов Трифунов]] (с. Извор, Велешко) || || {{Готово}} |- || 1629. Никола Симеонов Мицов (Дебър) || || |- || 1630. Никола Николов Тодоров (с.Лавци, Битолско) || || |- || 1631. Никола Йотов Диновски (с. Руля, Костурско) || МОО || |- || 1632. Никола Василев Митранов (Русе) || || |- || 1632а. Никола Делев Кузманов (с. Ореше, Велешко) || || |- || 1633. Панчо Петров Кузманов (с. Бистрица, Велешко) || || |- || 1634. Петър Трайков Терзиев (с. Постолар, Кукушко) || || |- || 1635. Петър Спиров Миников (Прилеп) || || |- || 1636. Петър Янев Бабаджанов (Лозенград) || || |- || 1637. [[Петър Бубев|Петър Китев Бубев]] (с. Гявато, Битолско) || || |- || 1638. Панчо Трайков Осмаков (Велес) || || |- || 1639. Павле Илов Мелов (с. Бошава, Тиквешко) || || |- || 1640. [[Пане Годинаков|Пане Георгиев Годинаков]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 1641. Павле Коцев Кулаков (Щип) || || |- || 1642. [[Стефан Шулев|Стефан Йошев Шулев]] (с. Туминец, Мала Преспа) || || {{Готово}} |- || 1643. [[Ставри Ушлинов|Ставри Христов Ушлинов]] (с. Лера, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1644. [[Стоян Стоянов (революционер)|Стоян Христов Стоянов]] (с. Курудере, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 1645. Стоян Ацков Миов (с. Дреново, Велешко) || || |- || 1646. Стефан Ангелов Димитров (с. Боище, Демирхисарско) || || |- || 1647. Стоян Георгиев Христов (с. Боище, Демирхисарско) || || |- || 1648. Силян Стоянов Цветков (с. Боище, Демирхисарско) || || |- || 1649. Слав Димов Голямстоянов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1650. Стою Митрев Сарлов (с. Бадама, Дедеагачко) || || |- || 1651. Сърбин Спиров Ристев (с. Големо Илино, Демирхисарско) || || |- || 1652. Стефан Талев Нечев (с. Сопотница, Демирхисарско) || || |- || 1653. Стоян Стойков Нечов (с. Вирово, Демирхисарско) || || |- || 1654. Спас Димитров Стойчев (с. Вирово, Демирхисарско) || || |- || 1655. Силян Иванов Саботков (с. Бабино, Демирхисарско) || || |- || 1656. Стойко Георгиев Найдов (с. Велмевци, Демирхисарско) || || |- || 1657. Степан Божинов Огненов (с. Бабино, Демирхисарско) || || |- || 1658. Стефан Георгиев Христов (с. Боище, Демирхисарско) || || |- || 1659. Сава Ацев Димов (Прилеп) || || |- || 1660. Стоян Димитров Петров (Скопие) || || |- || 1661. Стоян Наумов Калчинов (с. Големо Църско, Демирхисарско) || || |- || 1662. Стоян Стойчев Кочов (Скопие) || || |- || 1663. Секула Кост. Стефанов (с. Мало Илино, Демирхисарско) || || |- || 1664. Стефо Яковчев Йончески (с. Христофор, Битолско) || || |- || 1665. Стоян Анастасов Пантов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1666. Слав Желязков Сурчев (Малко Търново) || || |- || 1667. Стойко Петков Кандалов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1668. Стамат Георгев Чуреков (Малко Търново) || || |- || 1669. Секула Велянов (с. Големо Илино, Демирхисарско) || || |- || 1670. Стоян Стайков Бухлев (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1671. Спас Котев Димов (Битоля) || || |- || 1672. Стойчо Донев Рапов (с. Смилево, Битолско) || || |- || 1673. Симона Томов Симонов (Малко Търново) || || |- || 1674. Стефан Неданов Карамфилов (с. Секирани, Битолско) || || |- || 1675. Спиро Петров Мицков (с. Слепче, Демирхисарско) || || |- || 1676. Стефан Наумов Христов (с.Стрежево, Битолско) || || |- || 1677. Стоян Настов Тонев (с. Гявато, Битолско) || || |- || 1678. Стойо Тръпчев Илиев (с. Църнобуки, Битолско) || || |- || 1679. Симон Димитров Гълъбов (с. Гявато, Битолско) || || |- || 1680. Стефан Димитров Янакиев (Битоля) || || |- || 1681. Стоян Костов Гюзлев (с. Ковачевица, Неврокопско) || || |- || 1682. Стойко Георгиев Рибаров (Кукуш) || || |- || 1683. иеромонах Серафим Костадинов (с. Храсна, Светиврачко) || || |- || 1684. Стоян Добрев Славов (с. Мокрешево, Лозенградско) || || |- || 1685. [[Спас Шемов|Спас Давчев Шемов]] (Кавадарци) || || {{Готово}} |- || 1686. Стефан Петров Чорапов (с. Бело поле, Прилепско) || || |- || 1687. [[Стефан Петков (журналист)|Стефан Иванов Петков]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1688. Стоян Иванов Додев (с. Талашманци, Кратовско) || || |- || 1689. Серафим Петров Савов (с. Гари, Реканско) || || |- || 1690. Сотир Илиев Шилев (с. Смърдеш, Костурско) || МОО || |- || 1691. Стоян Арсов Божинов (Щип) || || |- || 1692. Серафим Петров Петков (с. Липково, Кумановско) || || |- || 1693. Серафим Марков Наумов (с. Вевчани, Стружко) || || |- || 1694. Симо Христов Попдимитров (с. Загоричани, Костурско) || МОО || |- || 1695. Стоимен Ангелков Тодоров (с. Ранковци, Паланечко) || || |- || 1696. Софроний Серафимов Стаматов (с. Галичник, Реканско) || || |- || 1697. Славчо Иванов Велков (с. Мечкуевци, Светиниколско) || || |- || 1698. Стоян Лазаров Младенов (с. Опила, Кратовско) || || |- || 1699. Стоян Ефремов Панов (с. Караорман, Щипско) || || |- || 1700. Трайче Велянов Здравков (с. Бабино, Демирхисарско) || || |- || 1701. Трайче Божинов Неданов (с. Бабино, Демирхисарско) || || |- || 1702. Тодор Трайчев Бурян (с. Сопотница, Демирхисарско) || || |- || 1703. Толе Георгиев Митров (с. Слоещица, Демирхисарско) || || |- || 1704. Тале Мицев Филипоски (с. Жван, Демирхисарско) || || |- || 1705. Тодор Ангелов Аврамов (с. Белотинци, Неврокопско) || || |- || 1706. Тръпко Димитров Вълканов (Енидже Вардар) || || |- || 1707. Тома Димитров Костов (с. Спатово, Валовищко) || || |- || 1708. Тодор Атанасов Палата (Лозенград) || || |- || 1709. Тодор Проданов Калудов (с. Едига, Лозенградско) || || |- || 1710. Трайко Тасов Вучков (с. Малино, Светиниколско) || || |- || 1711. Тале Христов Трайков (с. Боище, Демирхисарско) || || |- || 1712. Трайко Петров Богданов (с. Живойно, Битолско) || || |- || 1713. Тале Тодоров Дойчинов (с. Боище, Демирхисарско) || || |- || 1714. Тодор Ангелов Юруков (с. Гявато, Битолско) || || |- || 1715. Тодор Наумов Георев (с. Христофор, Битолско) || || |- || 1716. Тодор Милошов Попов (с. Слоещица, Демирхисарско) || || |- || 1717. Танаско Спасев Митрев (с. Слоещица, Демирхисарско) || || |- || 1718. Тодор Петков Нанчев (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1719. [[Траян Додов|Траян Темелков Додов]] (с. Гявато, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1720. [[Тенчо Ампов|Тенчо Георгиев Ампов Богданцалиев]] (Богданци) || || {{Готово}} |- || 1721. [[Тодор Нацев|Тодор Нацев Велев]] (с. Чичево, Велешко) || || {{Готово}} |- || 1722. Тодор Петров Николов (с. Войници, Велешко) || МОО || |- || 1723. Тома Георгиев Цветанов (Куманово) || МОО || |- || 1724. [[Тодор Киров|Тодор Киров Иванов Берковски]] (Берковица) || ||{{Готово}} |- || 1725. Тома Цветков Богатинов (с. Русяци, Кичевско) || МОО || |- || 1726. Тодор Трайков Стоилов (с. Димонце, Кратовско) || МОО || |- || 1727. [[Христо Балев|Христо Мицов Балев]] (с. Драгомирци, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 1728. [[Христо Минчев|Христо Динев Минчев]] (с. Айтос, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1729. [[Христо Киряков|Христо Киряков Поппетров]] (с. Чурилово, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1730. [[Христо Ников (Лозенград)|Христо Костадинов Ников]] (Лозенград) || || {{Готово}} |- || 1731. [[Христо Димитров (Горно Неволяни)|Христо Стойчев Димитров]] (с. Неволяни, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1732. [[Христо Наумов|Христо Наумов Тасев]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 1733. Христо Ванев Стефанов (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1734. Христо Георгиев Полизов (с. Мачуково, Гевгелийско) || || |- || 1735. [[Христо Кръстев (революционер)|Христо Георгиев Кръстев]] (с. Смърдеш, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1736. [[Христо Льомчев|Христо Димитров Льомчев]] (Гумендже) || || {{Готово}} |- || 1737. Христо Антонов Макриев (с. Смилево, Битолско) || || |- || 1738. [[Христо Хаджипопов]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1739. Христо Новев Стефанов (с. Миокази, Кичевско) || || |- || 1740. Христо Ангелов Арабаджиев (с. Коджабунар, Мала Азия) || || |- || 1741. Христо Ставрев Михов (с. Янковец, Ресенско) || || |- || 1742. Христо Иванов Тодоров (с. Тая Кадън, Цариградско) || || |- || 1743. Христо Зафиров Петров (Щип) || || |- || 1744. Христо Михайлов Маринов (с. Славейно, Смолянско) || || |- || 1745. Христо Ставрев Статев (Бунархисар) || || |- || 1746. Христо Георгиев Илиев (с. Карахадър, Лозенградско) || || |- || 1747. Христо Стоянов Марков (с. Обършани, Прилепско) || || |- || 1748. Цветко Иванов Андонов (Малко Търново) || || |- || 1749. Анастасия Ив. Трайкова Лесковска (с. Смилево, Битолско) || || |- || 1750. [[Михаил Шкартов|Аспасия Мишова Шкартова]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 1751. [[Мицо Бърдаров|Александра М. Бърдарова]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1752. [[Атанас Христов (Конуй)|Алта Атанасова Христова]] (с. Конуй, Кайлярско) || || {{Готово}} |- || 1753. Ангелина Стеф. Юрукова (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1754. [[Кръстьо Припорски|Алтъна Кръстова Припорска]] (с. Градче, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 1755. Вида Стойчева (с. Облаково, Битолско) || || |- || 1756. Вида Стамова Георгиева (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1757. Вида Стамова Георгиева (с. Свето Тодори, Битолско) || || |- || 1758. [[Йован Терзиев|Дукадина Ив. Кр. Терзиева]] (с. Гари, Реканско) || || {{Готово}} |- || 1759. Доста Христова Божкова (с. Оризари, Ениджевардарско) || || |- || 1760. Елисавета М. Богатинова (Прилеп) || || |- || 1761. Еленка Ив. Тоцева (с. Саракиново, Воденско) || || |- || 1762. [[Дуко Тасев|Елена Дукова Тасева]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 1763. Елена Стойкова Богданова (с. Вирово, Демирхисарско) || || |- || 1764. Злата Андреева Богданова (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 1765. Злата Райкова Калоянова (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1766. Зоица Атанасова Казакова (с. Богданово, Бургаско) || || |- || 1767. Йордана Ангелова Ковчегарова (Берово) || || |- || 1768. [[Стоян Мандалов|Юрданка Стоянова Мандалска]] (Богданци) || || {{Готово}} |- || 1769. [[Георги Карамичов|Костадина Г. Карамичева]] (Хрупища, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1770. Калина Димитрова Дапчева (с. Пенека, Лозенградско) || || |- || 1771. [[Трифон Пасков|Калиопа Трифонова Димитрова]] (с. Бобища, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1772. Катерина Христова Анастасова (с. Габър, Бургаско) || || |- || 1773. Илинка Атанасова Стоименова (с. Барбарево, Струмишко) || || |- || 1774. [[Илия Леов|Лена Илиева Леова]] (с. Ораовец, Велешко) || || {{Готово}} |- || 1775. Лина Николова Ботева (с. Скребатно, Неврокопско) || || |- || 1776. [[Костадин Николов (Райково)|Мария Костадинова Николова]] (Райково, Смолян) || || {{Готово}} |- || 1777. Мария Христова Карамфилова (Банско) || || |- || 1778. Митра Костова Кръстина (с. Скребатно, Неврокопско) || || |- || 1779. [[Георги Парадов|Мария Г. Накова Парадова]] (с. Беглерия, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 1780. [[Мице Блатцалията|Неда Димитрова Костадинова]] (с. Блатец, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 1781. Невена Котева Обедникова (с. Сърбци, Битолско) || || |- || 1782. Олимпия Георги Саръбеева (Варна) || || |- || 1782а. [[Кръстьо Трайков|Полексена Кръстева Трайкова]] (Ресен) || || {{Готово}} |- || 1783. [[Петър Христов – Германчето|Севда Димова Хр. Преспанска]] (с. Герман, Преспанско) || || {{Готово}} |- || 1784. Софка Георгиева Хр. Кескова (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1785. Софка Георгиева Кузева (с. Гявато, Битолско) || || |- || 1786. Стана Костова Пастрилова (с. Мерхамли, Дедеагачко) || || |- || 1786а. Христена Попдим. Алексиева (с. Лешко, Горноджумайско) || || |- || 1787. [[Коста Марков (революционер)|Цана К. Маркова]] (с. Габреш, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1789. Янинка Николова Накова (с. Белопопци, Софийско) || || |- || 1790. Георги Ангелов Горновачев (с. Кричим, Пловдивско) || || |- || 1791. Славко Ангелов Масларов (Скопие) || || |- || 1792. Георги Тодоров Христов Будников (с. Яна, Лозенградско) || || |- || 1793. Ташо Николов Лолов (с. Прекопана, Леринско) || МОО || {{Готово}} |- || 1794. Андон Иванов Ачков (Прилеп) || || |- || 1795. [[Ангел Секулов|Ангел Секулов Вълчев]] (с. Базерник, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 1796. Андрей Настов Козаров (с. Смилево, Битолско) || || |- || 1797. Санде Тренд. Сръндачки (с. Градево, Горноджумайско) || || |- || 1798. [[Александър Талев|Александър Янев Талев]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1799. Апостол Мишев Юруков (с. Гявато, Битолско) || || |- || 1800. Апостол Николов Гълъбов (с. Гявато, Битолско) || || |- || 1801. Андон Секулов Стойчев (с. Радово, Демирхисарско) || || |- || 1802. Андон Иванов Лайманов (с. Гявато, Битолско) || || |- || 1803. Апостол Наумов Кацев (с. Гявато, Битолско) || || |- || 1804. Ангел Петров Ничев (с. Марчища, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 1805. Алекси Янчев Георгиев (с. Лазарополе, Реканско) || МОО || |- || 1806. Андон Илиев Гежов (с. Смърдеш, Костурско) || МОО || |- || 1807. Атанас Стоянов Бакърджиев (София) || || |- || 1808. Александър Димчев Илиев (Неготино) || || |- || 1809. Анго Иванов Минов Хаджиеленин (Кукуш) || || |- || 1810. Анани Христов Търпков (Кичево) || || |- || 1811. Аршак Оанезов Ермоянов (Бурса) || || |- || 1812. [[Борис Аблев|Борис Христов Аблев]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1813. [[Богоя Бозов|Богоя Иванов Бозов]] (с. Загорани, Прилепско) || || {{Готово}} |- || 1814. Васил Христов Петков (с. Долно Котори, Леринско) || || |- || 1815. Вангел Георгиев Велев (Битоля) || || |- || 1816. Васил Митев Мечев (с. Куклиш, Струмичко) || || |- || 1817. [[Васил Люкров|Васил Петров Люкров]] (с. Въмбел, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1818. [[Вангел Ламбов|Вангел Иванов Ламбов]] (с. Смърдеш, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1819. Васил Николов Войнов (Битоля) || || |- || 1820. Васил Димитров Будинарски (с. Будинарци, Малешевско) || || |- || 1821. Васил Спиридонов Димов (Тетово) || || |- || 1822. Вълчо Илиев Бояджиев (с. Либяхово, Неврокопско) || || |- || 1823. Велю Николов Улофовски (с. Росоки, Реканско) || || |- || 1824. Васил Янков Георгиев (с. Олища, Костурско) || МОО || |- || 1825. [[Георги Сенокозлиев|Георги Иванов Сенокозлиев]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 1826. Георги Димитров Алачов (с. Саранци, Софийско) || || |- || 1827. [[Гоно Азъров|Георги Петров Азъров]] (Гумендже) || || {{Готово}} |- || 1828. [[Георги Лазаров Сланчев|Георги Лазаров Ерсенев]] (с. Годлево, Разложко) || || {{Готово}} |- || 1829. [[Георги Мустаков|Георги Мустаков Планински]] (Прищина) || || {{Готово}} |- || 1830. Георги Стефанов Божков (с. Боище, Демирхисарско) || || |- || 1831. Георги Иванов Безиргянов (с. Ениджия, Лозенградско) || || |- || 1832. Григор Филипов Попов (с. Кърчища, Дебърско) || || |- || 1833. Георги Конев Русев (Прилеп) || || |- || 1834. [[Димитър Панайотов|Димитър Панайотов Милев]] (с. Апоскеп, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1835. Доце Спасев Георгиев (с. Орашец, Кумановско) || || |- || 1836. [[Димитър Атанасов (Крушево)|Димитър Иванов Атанасов]] (Крушево) || || {{Готово}} |- || 1837. [[Димитър Тулев|Димитър Андонов Тулев]] (с. Куфалово, Солунско) || || {{Готово}} |- || 1838. Димитър Я. Калайджиев (с. Еникьой, Дедеагачко) || || |- || 1839. Димитър Илиев Димитров (с. Мъглавит, Лозенградско) || || |- || 1840. Димитър Стоев Танчов (с. Али Ходжалар, Кукушко) || || |- || 1841. Димитър Георгиев Танчев (с. Баровица, Гумендженско) || || |- || 1842. Дамян Донев Шалтанов (с. Смилево, Битолско) || || |- || 1843. Димитър Донев Мавродиев (с. Едига, Лозенградско) || || |- || 1844. Добри Иванов Димитров (с. Тевни лък, Лозенградско) || || |- || 1845. Димитър Стоянов Григоров Кърлев (Банско) || || |- || 1846. Дельо Христов Зайков (с. Стояково, Гевгелийско) || || |- || 1847. Димитър Георгиев Гаджалов (с. Славейно, Смолянско) || || |- || 1848. Димитър Андонов Черкезов (Кукуш) || || |- || 1849. Димко Конев Димов (Прилеп) || || |- || 1850. Доне Илиев Весков (с. Уланци, Велешко) || || |- || 1851. Димитър Ангелов Диманов (с. Търлис, Неврокопско) || || |- || 1852. [[Евтим Костурлиев|Евтим Христов Костурлиев]] (Струмица) || || |- || 1853. Елена Николова Михайлова (с. Просечен, Драмско) || || |- || 1854. Ефтим Димитров Душманов (с. Пещани, Охридско) || || |- || 1855. [[Илия Ковачев (революционер)|Илия Анастасов Ковачев]] (Райково, Смолян) || || {{Готово}} |- || 1856. Йордан Иванов Миленков Явашов (Прилеп) || || |- || 1857. Иван Наумов Пепов (с. Смилево, Битолско) || || |- || 1858. Йосиф Костов Христов (с. Мешеища, Охридско) || || |- || 1859. Илия Димов Бодуров (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1860. Йордан Христов Кафтанджиев (с. Драгомирци, Кукушко) || || |- || 1861. Илия Димитров Атанасов (с. Бугариево, Солунско) || || |- || 1862. Йордан Стоянов Цеков (с. Станци, Паланечко) || || |- || 1863. [[Иван Белчев (Бобища)|Иван Христов Белчев]] (с. Бобища, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1864. Иван Георгиев Силяновски (с. Смилево, Битолско) || || |- || 1865. Йоле Божков Николов (с. Смилево, Битолско) || || |- || 1866. Илия Мицев Тодоров (с. Острово, Воденско) || || |- || 1867. Иван Динев Къцев (с. Сребрено, Леринско) || || |- || 1868. Иван Талев Воловски (Кичево) || || |- || 1869. Иван Николов Козарев (с. Добринища, Разложко) || || |- || 1870. Иван Христов Чолаков (Богданци, Гевгелийско) || || |- || 1871. Иван Ангелов Гайтанинчев (с. Куманич, Неврокопско) || || |- || 1872. Костадин Зафиров Хаджимитров (с. Мачуково, Гевгелийско) || || |- || 1873. Колю Филипов Аларов (с. Петрово, Ениджевардарско) || || |- || 1874. Коста Лазаров Бачевски (Банско) || || |- || 1875. Костадин Николов Донев (с. Баня, Разложко) || || |- || 1876. Коста Димитров Илиев (с. Булачани, Скопско) || || |- || 1877. Кочо Танасов Чуклев (с. Смилево, Битолско) || || |- || 1878. Коста Иванов Байчев (Тулча) || || |- || 1879. Кузман Радев Стаменков (с. Върбица, Кратовско) || || |- || 1880. Костадин Димитров Николов (с. Стояково, Гевгелийско) || || |- || 1881. Костадин Захариев Духов (с. Гайтаниново, Неврокопско) || || |- || 1882. Коста Иванов Йосифов (Крушево) || || |- || 1883. [[Лазар Плавев|Лазар Костов Плавев]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 1884. Ламбе Шапарданов Тасев (Ресен) || || |- || 1885. Мицо Динов Пиперов (Гевгелия) || || |- || 1886. Михо Тодоров Пастринов (с. Мерхамли, Дедеагачко) || || |- || 1887. Марин Михайлов Маринов (с. Лизгар, Малгарско) || || |- || 1888. Милан Иванов Спасиков (Щип) || || |- || 1889. [[Методий Кьосев|Методий Ангелов Кьосев]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1890. Михаил Вачков Кирков (с. Трънчовица, Никополско) || МОО || |- || 1891. [[Михаил Петров (революционер)|Михаил Петров Иванов]] (Кратово) || || |- || 1892. Михаил Талев Стефанов (Крушево) || МОО || |- || 1893. Милан Петров Спасов ( с. Топлица, Прилепско) || МОО || |- || 1894. Милан Костов Тодоров (с. Бистрица, Велешко) || МОО || |- || 1895. Михаил Димитров (Охрид) || МОО || |- || 1896. Мавроди Тодоров Михалев (с. Едига, Лозенградско) || МОО || |- || 1897. Милан Трайков Христов (Варош, Прилеп) || МОО || |- || 1898. Никола Димитров Киров (с. Скребатно, Неврокопско) || МОО || |- || 1899. [[Никола Пецев (Гавалянци)|Никола Златанов Пецев]] (с. Гавалянци, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 1900. [[Никола Шапков|Никола Ангелов Шапков]] (с. Нова махала, Серско) || || |- || 1901. [[Никола Стоянов (Прилеп)|Никола Стоянов Николов]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 1902. [[Никола Хаджиниколов (общественик)|Никола Атанасов Хаджиниколов]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1903. [[Начо Дживджанов|Начо Иванов Дживджанов]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 1904. [[Михаил Дараданов|Михаил Христов Дараданов]] (Бунархисар) || ||{{Готово}} |- || 1905. [[Недан Грозданов|Недан Грозданов Загоранец]] (с. Загорани, Прилепско) || ||{{Готово}} |- || 1906. Никола Иванов Димитров (с. Гърдобор, Солунско) || || |- || 1907. Петър Георгиев Янков (с. Лелово, Кукушко) || || |- || 1908. [[Петър Дживджоров|Петър Христов Дживджоров]] (с. Али Ходжалар, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 1909. [[Туше Балтов|Петър Иванов Балтов]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1910. Пандил Василев Веляшков (с. Екши Су, Леринско) || || |- || 1911. Пано Димитров Трайков (с. Праведник, Тиквешко) || || |- || 1912. Петър Апостолов Стойков (с. Топлица, Прилепско) || || |- || 1913. Петър Димов Гюрчинов (с. Ореше, Велешко) || || |- || 1914. Разме Христов Джуклев (с. Скребатно, Охридско) || || |- || 1915. Ради Иванов Тодоров (с. Пирок, Лозенградско) || || |- || 1916. Стоян Михайлов Стоянов (с. Кула, Лозенградско) || || |- || 1917. Стоян Киров Кържов (с. Цикнихор, Лозенградско) || || |- || 1918. Стою Хаджикиров (с. Манастир, Гюмюрджинско) || || |- || 1919. Стратомир Атанасов Биляров (Берово) || || |- || 1920. [[Силко Цветков|Силко Цветков Христов]] (с. Райчица, Дебърско) || || {{Готово}} |- || 1921. Стоян Костадинов Аврамов (с. Долно Броди, Серско) || || |- || 1922. [[Стефан Настев|Стефан Г. Настев]] (с. Церово, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1923. Силян Василев Стоянов (с. Простране, Демирхисарско) || || |- || 1924. [[Стоян Карамихайлов|Стоян Димитров Карамихайлов]] (с. Горно Броди, Серско) || || {{Готово}} |- || 1925. Симо Аврамов Христов (Брод, Кичевско) || || |- || 1926. Стаю Иванов Куюмджиев (с. Доганхисар, Дедеагачко) || || |- || 1927. Спиро Димов Петров (с. Барбарево, Светиниколско) || || |- || 1928. Стоян Неделков Каров (с. Емирица, Кратовско) || || |- || 1929. Станойко Колев Китанов (с. Каврак, Кратовско) || || |- || 1930. Трандафил Димитров Трандафилов (Лозенград) || || |- || 1931. Тодор Николов Танчев (с. Хаджилар, Кукушко) || || |- || 1932. Тодор Стамов Бахчеванов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1933. Трани Димитров Иванов (с. Кадиево, Лозенградско) || || |- || 1934. Тале Велков Петров (с. Боище, Демирхисарско) || || |- || 1935. Трайко Петков Стоянов (с. Радибуш, Паланечко) || || |- || 1936. Тодор Дим. Карагьозов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1937. Тодор Иванов Пелеев (с. Цикнихор, Лозенградско) || || |- || 1938. Тасе Цветков Димитров (с. Могила, Битолско) || || |- || 1939. Траян Петров Марков (с. Сърбци, Битолско) || || |- || 1940. Трайче Паунов Кръстев (с. Ташмарунища, Стружко) || || |- || 1941. [[Тодор Велев (Битоля)|Тодор Василев Велев]] (Битоля) || || |- || 1942. Трайко Блажев Китанов (Скопие) || || |- || 1943. [[Тале Кръстев|Тале Кръстев Ташев]] (с. Галичник, Реканско) || || {{Готово}} |- || 1944. [[Ташко Кукев|Ташко Стефанов Кукев]] (Крушево) || || {{Готово}} |- || 1945. [[Ташко Арсов]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1946. Трайко Кръстев Делков (с. Оризарци, Гумендженско) || || |- || 1947. [[Тома Кърчов|Тома Димитров Кърчов]] (Крушево) || || {{Готово}} |- || 1948. Тодор Андреев (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1949. Трайко Петров Дамчев (с. Жван, Демирхисарско) || || |- || 1950. [[Траян Стойчев|Траян Петков Стойчев]] (с. Винци, Кумановско) || || {{Готово}} |- || 1951. Танчо Стойков Секулов (с. Боище, Демирхисарско) || || |- || 1952. Трене Донев Георгиев (с. Белица, Кичевско) || || |- || 1953. Трайко Петров Нечов (Битоля) || || |- || 1954. Тасе Христов Шалтанов (с. Смилево, Битолско) || || |- || 1955. Ташко Георгиев Белчев (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1956. [[Тасе Върчков|Тасе Спиров Върчков]] (с. Цапари, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1957. Тренче Велянов Кръстев (с. Големо Илино, Демирхисарско) || || |- || 1958. Трайче Корунов Китанов (с. Селце, Крушевско) || || |- || 1959. [[Тале Андонов|Тале Андонов Пейчинов]] (с. Царев двор, Ресенско) || || {{Готово}} |- || 1960. Тодор Петров Пецаков (с. Трап, Битолско) || || |- || 1961. Трайко Атанасов Пирганов (с. Живойно, Битолско) || || |- || 1962. [[Тодор Найчев|Тодор Конев Найчев]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 1963. Траян Петров Мицев (с. Радобор, Битолско) || || |- || 1964. Тодор Георгиев Тръпков (Дебър) || || |- || 1965. Темелко Петров Пехливанов (с. Долни Порой, Валовищко) || || |- || 1966. Тодор Николов Терзиев(с. Калайджидере, Гюмюрджинско) || || |- || 1967. Трайко Христов Иванов (с. Плетвар, Прилепско) || || |- || 1968. Тасе Христов Здравев (Прилеп) || || |- || 1969. Угрин Трайков Угринов (с. Лазарополе, Реканско) || МОО || |- || 1970. Фоте Димитров Георгиев (с. Магарево, Битолско) || || |- || 1971. [[Фидан Божинов|Фидан Аврамов Божинов]] (с. Янковец, Ресенско) || || {{Готово}} |- || 1972. [[Христо Христов Урумов|Христо Хр. Урумов]] (с. Мързенци, Гевгелийско) || || {{Готово}} |- || 1973. [[Христо Кършаков|Христо Андреев Кършаков]] (с. Косинец, Костурско) || ||{{Готово}} |- || 1974. [[Христо Бойчев (Църничани)|Христо Марков Бойчев]] (с. Църничани, Битолско) || ||{{Готово}} |- || 1975. Христо Йошев Дамчев (с. Слепче, Демирхисарско) || || |- || 1976. Христо Манов Църнаков (Гумендже) || || |- || 1977. Ристе Илиев Христов (с. Мало Илино, Демирхисарско) || || |- || 1978. Христо Велков Илиев (Прилеп) || || |- || 1979. [[Яни Костов|Яни Костов Влахов]] (с. Прекопана, Леринско) || ||{{Готово}} |- || 1980. Яким Василев Илиев (с. Бабино, Демирхисарско) || || |- || 1981. Яни Димов Майсторянчев (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1982. Янкула Илиов Кръстев (с. Големо Илино, Демирхисарско) || || |- || 1983. Янко Божков Христов (с. Селце, Крушевско) || || |- || 1984. Яни Ангелов Петков (с. Калайджидере, Гюмюрджинско) || || |- || 1985. [[Коце Айтов|Ваца Коцева Айтова]] (Радовиш) || || |- || 1986. Вангя Григорова Кръшкова (с. Раклиш, Радовишко) || || |- || 1987. Василка Иванова Демерджиева (с. Каяджик, Софлийско) || || |- || 1988. Василка П. Дукова (Прилеп) || || |- || 1989. Гона Атанасова Танчева Скърнакова (Струмица) || || |- || 1990. Дана Христова Шилкова (Свети Николе) || || |- || 1991. Дилбера Теодосиева Шойлекова (Куманово) || || |- || 1992. [[Марин Карамихайлов|Елена Марин Карамихайлова]] (с. Горно Броди, Серско) || || {{Готово}} |- || 1993. [[Димитър Къров|Елена Дим. Кърова]] (с. Междурек, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 1994. [[Христо Тарев|Елена Христова Янева]] (с. Въмбел, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1995. Ефимия Григорова Попангелова (Свети Николе) || || |- || 1996. Елена Георгева Кузманова (Райково, Смолян) || || |- || 1997. Елена Бл. Кандева (с. Обидим, Неврокопско) || || |- || 1998. Елена Дим. Георгиева (с. Ватилък, Солунско) || || |- || 1999. [[Панчо Тодоров|Иванка Панчева Тодорова]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 2000. [[Тома Георгиев|Малина Томова Георгиева]] (Поздивища) || || {{Готово}} |- |} == Сведоштва 11 == {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Страница !! Готово |- || Абединоски Мицев Веле (кут. 1, а.е. 1) || 15 || |- || Аврамов Василев Атанас (кут. 1, а.е. 2) || 19 || |- || Аврамов Ристов Ване (кут. 1, а.е. 3) || 20 || |- || Аврамоски Данилов Мисајло (кут. 1, а.е. 11) ||24 || |- || Аврамоски Јанев Најде (кут. 1, а.е. 6) ||25 || |- || Аврамоски Китанов Петре (кут. 1, а.е. 7) ||28 || |- || Аврамоски Лазев Ѓоргија (кут. 1, а.е. 10) ||29 || |- || Аврамоски Петрев Цветко (кут. 1, а.е. 9) ||30 || |- || Аврамоски Сиљјан (кут. 1, а.е. 8) || 34 || |- || Аврамоски Стевановски Војдин (кут. 1, а.е. 4) ||35 || |- || [[Евтим Аврамоски|Аврамоски Танев Ефтим]] (кут. 1, а.е. 5) || 36 || {{Готово}} |- || Аврамоски Цв[етков] Ристо (кут. 1, а.е. 12) || 39 || |- || [[Ило Айтов|Ајтов Лазов Ило]] (кут. 1, а.е. 14) || 40 || {{Готово}} |- || [[Коце Айтов|Ајтова Коцева Ваца]] (кут. 1, а.е. 13) || 42 || |- || Алаѓозовска Василева Јордана (кут. 1, а.е. 16) || 57 || |- || Алаѓозовски Димов Васил (кут. 1, а.е. 15) || 58 || |- || Алаџајаков Ристов Васил (кут. 1, а.е. 17) || 59 || |- || Алаџајаков Ристов Илија (кут. 1, а.е. 18) || 61 || |- || Алексов Анев Коце (кут. 1, а.е. 23) || 63 || |- || [[Борис Гигов|Алексов Гигов Борис]] (кут. 1, а.е. 20) || 67 || {{Готово}} |- || Алексов Досев Коле (кут. 1, а.е. 24) || 74 || |- || [[Диванис Ефремов|Алексов Ефремов Диванис]] (кут. 1, а.е. 21) || 77|| {{Готово}} |- || [[Богдан Алексов|Алексов Петков Богдан]] (кут. 1, а.е. 19) || 82|| {{Готово}} |- || Алексов Трајчев Јове (кут. 1, а.е. 22) || 85|| |- || Алексов Цветков Стојан (кут. 1, а.е. 25) || 88|| |- || Алексовски Величков Стојан (кут. 1, а.е. 26) || 91|| |- || [[Секула Алексов|Алексовски Ристов Секула]] (кут. 1, а.е. 30) || 93|| {{Готово}} |- || Алексоска Андонова Арсена (кут. 1, а.е. 28) || 98|| |- || Алексоски Матев Ѓурчин (кут. 1, а.е. 27) || 99|| |- || Алексоски Триунов Богоја (кут. 1, а.е. 29) || 103|| |- || Алексоски Цветан (кут. 1, а.е. 31) || 106|| |- || Алимаскоска Боцева Марија (кут. 1, а.е. 32) || 108|| |- || [[Илия Алтъпармаков|Алтипармаков Вељанов Иљо]] (кут. 1, а.е. 33) || 112|| {{Готово}} |- || [[Никола Алтъпармаков (Доленци)|Алтипармаков Вељанов Никола]] (кут. 1, а.е. 34) || 113|| {{Готово}} |- || Алчев Димов Петре (кут. 1, а.е. 35) || 115|| |- || Алчинов Димитров Никола (кут. 1, а.е. 36) || 118|| |- || Аљабаков Георги (кут. 1, а.е. 37) || 127|| |- || Ан[г]елков Георгиев Трпо (кут. 1, а.е. 49) || 128|| |- || Ангелевски Димов Тале (кут. 1, а.е. 57) || 129|| |- || Ангелеска Котева Митра (кут. 1, а.е. 63) || 132|| |- || Ангелески Илија Грујо (кут. 1, а.е. 51) || 135|| |- || Ангелески Јонов Бимбил (кут. 1, а.е. 62) || 138|| |- || Ангелески Костов Ристо (кут. 1, а.е. 66) || 141|| |- || Ангелески Лозанов Тале (кут. 2, а.е. 1) || 142|| |- || Ангелески Марков Петре (кут. 1, а.е. 65) || 143|| |- || Ангелески Мицев Ангеле (кут. 1, а.е. 60) || 149|| |- || Ангелески Неданов Стојко (кут. 1, а.е. 70) || 151|| |- || Ангелески Новев Спасе (кут. 1, а.е. 68) || 153|| |- || [[Мицко Ангелов|Ангелески Стојанов Мицко]] (кут. 1, а.е. 64) || 157|| {{Готово}} |- || Ангелески Темелков Стево (кут. 1, а.е. 56) || 158|| |- || Ангелески Тренев Ристо (кут. 1, а.е. 67) || 160|| |- || Ангелков Д. Ташо (кут. 1, а.е. 48) || 161|| |- || Ангелков Коцев Боно (кут. 1, а.е. 46) || 164|| |- || Ангелков Трпо (кут. 1, а.е. 45) || 165|| |- || Ангелкова Јанга (кут. 1, а.е. 47) || 166|| |- || [[Петър Ангелков|Ангелковски Најдов Петар]] (кут. 1, а.е. 54) || 167|| {{Готово}} |- || Ангелковски Темелков Ставре (кут. 1, а.е. 55) || 168|| |- || Ангелкоски Костов Велко (кут. 1, а.е. 61) || 170|| |- || Ангелкоски Тошев Диме (кут. 1, а.е. 52) || 171|| |- || Ангелов Јанев Боше (кут. 1, а.е. 39) || 175 || |- || Ангелов Китанов Грујо (кут. 1, а.е. 40) ||176|| |- || [[Милан Миленков|Ангелов Миленков Милан]] (кут. 1, а.е. 43) ||178|| {{Готово}} |- || Ангелов Митрев Цанде (кут. 1, а.е. 50) ||181|| |- || Ангелов Настов Лазо (кут. 1, а.е. 42) ||183|| |- || Ангелов Николов Иван (кут. 1, а.е. 41) ||186 |- || Ангелов Славев Стефан (кут. 1, а.е. 44) ||188|| |- || Ангелова (Шкодреану) Димитрова Александра (кут. 1, а.е. 38) ||190|| |- || Ангеловски Крсте (кут. 1, а.е. 53) ||192|| |- || [[Филип Наумов|Ангеловски Филип]] (кут. 1, а.е. 58) ||193|| {{Готово}} |- || Ангелоски Грујов Анастас (кут. 1, а.е. 59) ||195|| |- || Андасарски Николов Тодор (кут. 2, а.е. 29) ||196|| |- || Андовски Ристев Стојан (кут. 2, а.е. 25) ||200|| |- || Андонов Ананиев Андон (кут. 2, а.е. 3) ||201|| |- || [[Васил Андонов|Андонов Атанасов Васил]] (кут. 2, а.е. 7) ||203|| {{Готово}} |- || [[Йордан Андонов|Андонов Ацков Јордан]] (кут. 2, а.е. 14) ||204|| {{Готово}} |- || Андонов Донев Коце (кут. 2, а.е. 18) || 205|| |- || Андоновски Котев Трифун (кут. 2, а.е. 31) ||211|| |- || Андоновски Митрев Андрија (кут. 2, а.е. 4) ||213|| |- || Андоновски Наумов Тале (кут. 2, а.е. 27) ||214|| |- || Андоновски Нечов Мице (кут. 2, а.е. 17) ||216|| |- || Андоноски Андон Стојан (кут. 2, а.е. 24) ||218|| |- || Андоноски Ѓорѓиов Диле (кут. 2, а.е. 9) ||221|| |- || Андоноски Иванов Лазар (кут. 2, а.е. 16) ||224|| |- || Андоноски Илиевски Тасе (кут. 2, а.е. 28) ||228|| |- || [[Христо Андонов (Требища)|Андоноски Николов Ристо]] (кут. 2, а.е. 22) ||231|| {{Готово}} |- || Андреев Иванов Ристо (кут. 2, а.е. 29) ||233|| |- || Андреев Иванов Стојан (кут. 2, а.е. 26) ||236|| |- || Андреев Илиев Алекса (кут. 2, а.е. 5) ||238|| |- || Андреевска Ристана (кут. 2, а.е. 21) ||243|| |- || Андреевски Јонче (кут. 2, а.е. 13) ||244|| |- || Андреовски Кирјако (кут. 2, а.е. 15) ||245|| |- || Андрески Анастов Трајко (кут. 2, а.е. 30) ||250|| |- || Андрески Д. Божин (кут. 2, а.е. 6) ||252|| |- || Андрески Димо (кут. 2, а.е. 10) ||253|| |- || Андрески Мицев Иван (кут. 2, а.е. 11) ||254|| |- || [[Иван Андреев (революционер)|Андрески Настов Јон]] (кут. 2, а.е. 12) ||258|| {{Готово}} |- || Андрески Степанов Ристо (кут. 2, а.е. 20) ||259|| |- || Андрески Стојанов Секула (кут. 2, а.е. 23) ||260|| |- || Андрески Танев Ванчо (кут. 2, а.е. 8) ||261|| |- || Анѓов Костов Стојан (кут. 2, а.е. 2) ||266|| |- || Аницинов Панчев Диме (кут. 2, а.е. 32) ||270|| |- || [[Атанас Ансаров|Ансаров Котев Атанас]] (кут. 2, а.е. 33) ||273|| {{Готово}} |- || Антонова Трпева Анастасија (кут. 2, а.е. 34) ||275|| |- || Анчевски Гавров Велко (кут. 2, а.е. 36) ||277|| |- || Анчов Павлов Строиман (кут. 2, а.е. 35) ||278|| |- || Анџијев Георги (кут. 2, а.е. 37) ||280|| |- || Аполески Гоцев Никола (кут. 2, а.е. 38) ||281|| |- || Апостолов [Трајанов] Цветко (кут. 2, а.е. 45) ||282|| |- || [[Георги Апостолов (Крушоради)|Апостолов Георги]] (кут. 2, а.е. 39) ||283|| |- || [[Илия Апостолов|Апостолов Илија]] (кут. 2, а.е. 40) ||285|| |- || Апостоловски А. Петре (кут. 2, а.е. 47) ||287|| |- || Апостолоски Ѓоргиев Иван (кут. 2, а.е. 43) ||289|| |- || Апостолоски Лазаров Ставре (кут. 2, а.е. 42) ||292|| |- || Апостолоски Трајков Лазар (кут. 2, а.е. 41) ||294|| |- || Апостолоски Цветков Ордан (кут. 2, а.е. 44) ||295|| |- || Аргиров Паско (кут. 2, а.е. 48) ||296|| |- || [[Димитър Георгиев – Аржанец|Аржанец Георгиев Димитри]] (кут. 2, а.е. 49) ||297|| {{Готово}} |- || Аризанкоски Костов Милан (кут. 2, а.е. 51) ||303|| |- || Арминоски Мирчев Трајан (кут. 2, а.е. 53) ||307|| |- || [[Ламбе Арнаудов|Арнаутов Јонов Ламбе]] (кут. 2, а.е. 52) ||309|| {{Готово}} |- || Арнаутовски Р. Васил (кут. 2, а.е. 50) ||311|| |- || Арсов Атанасов Пано (кут. 2, а.е. 54) ||315|| |- || [[Ташко Арсов|Арсов Ташко]] (кут. 2, а.е. 55) ||325|| {{Готово}} |- || Арсоски Ѓорѓи (кут. 2, а.е. 56) ||330|| |- || Аспровски Јованов Тодор (кут. 2, а.е. 59) ||333|| |- || Аспровски Никола (кут. 2, а.е. 58) ||336|| |- || Аспроски Ставров Јаким (кут. 2, а.е. 57) ||337|| |- || Атанасов Анчов Тодор (кут. 2, а.е. 66) ||339|| |- || Атанасов Додев Стефан (кут. 2, а.е. 65) ||342|| |- || Атанасов Ѓоргиев Мите (кут. 2, а.е. 62) ||346|| |- || [[Петруш Младенов|Атанасов Младенов Петруш]] (кут. 2, а.е. 64) ||350|| {{Готово}} |- || Атанасов Радев Јове (кут. 2, а.е. 61) ||352|| |- || Атанасов Трајков Никола (кут. 2, а.е. 63) ||354|| |- || Атанасоски Спиро (кут. 2, а.е. 67) ||357|| |- || Атанасоски Темелков Евтим (кут. 2, а.е. 60) ||358|| |- || Ахтаровски Божинов Андон (кут. 2, а.е. 68) ||359|| |- || Ачески Илиев Димко (кут. 2, а.е. 69) ||361|| |- || Ачески Талев Трајан (кут. 2, а.е. 70) ||367|| |- || Ачпаловски Трајков Георги (кут. 2, а.е. 71) ||368|| |- || Аџијоски Митров Климо (кут. 2, а.е. 73) ||372|| |- || Аџиоски Стерјов Коте (кут. 2, а.е. 74) ||373|| |- || Аџипеев Трифунов Ѓорѓи (кут. 2, а.е. 75) ||375|| |- || Аџиски Георгиов Симеон (кут. 2, а.е. 76) ||378|| |- || Бабунски Јованов Ѓорѓи (кут. 3, а.е. 1) ||380|| |- || Бавчанџиски Ристев Коста (кут. 3, а.е. 2) ||381|| |- || Бајовски Јонев Атанас (кут. 3, а.е. 4) ||387|| |- || Бајовски Јонев Петко (кут. 3, а.е. 5) ||388|| |- || Бајчев Стаматов Тасе (кут. 5, а.е. 4) ||389|| |- || Бакалов Ристов Лефтер (кут. 3, а.е. 6) ||392 || |- || Бакиоски Ѓоргиев Андре (кут. 3, а.е. 7) ||394|| |- || Бакулески Ставре Глигор (кут. 3, а.е. 8) ||399|| |- || Балабанов Делев Ѓорѓи (кут. 3, а.е. 10) ||406|| |- || Балов Михаилов Димитар (кут. 3, а.е. 13) ||408|| |- || Балтакоски Ристев Вељан (кут. 3, а.е. 11) ||409|| |- || Балтоски Ристов Петко (кут. 3, а.е. 12) ||411|| |- || Балулов Котев Ристе (кут. 5, а.е. 10) ||415|| |- || Баљов Глигор (кут. 3, а.е. 15) ||416|| |- || Баљов Крстев Танас (кут. 3, а.е. 14) ||418|| |- || Бандеска Михова Ристана (кут. 3, а.е. 16) ||419|| |- || Бансколев Трајков Туше (кут. 3, а.е. 17) ||421|| |- || [[Райна Баракова|Баракова Сугарева Рајна]] (кут. 3, а.е. 25) ||422|| {{Готово}} |- || Барамачев Димов Неде (кут. 3, а.е. 18) ||423|| |- || Барбутоски К. Стојче (кут. 3, а.е. 23) ||424|| |- || Барутоска (Старкоски) Тодорова Денка (кут. 3, а.е. 21) ||425|| |- || Барчиоски Саре (кут. 3, а.е. 20) ||427|| |- || Бачанов Коста (кут. 3, а.е. 27) ||428|| |- || [[Илия Бачев|Бачев Коцев Иљо]] (кут. 3, а.е. 30) ||429|| {{Готово}} |- || Бачкаровски Гошев Мице (кут. 3, а.е. 33) ||434|| |- || Бачов Георгиев Јован (кут. 3, а.е. 31) ||435|| |- || Бачов Димитар (кут. 3, а.е. 29) ||436|| |- || Бачоски Милошев Стефан (кут. 3, а.е. 32) ||437|| |- || Баџаров Костов Ѓорѓи (кут. 3, а.е. 34) ||438|| |- || Б[а]шевски Петрев Стојан (кут. 5, а.е. 30) ||440|| |- || Башовски Ставрев Пере (кут. 3, а.е. 35) ||442|| |- || Бејков Георгиев Пено (кут. 3, а.е. 37) ||443|| |- || Бејков Филипов Мице (кут. 3, а.е. 36) ||445|| |- || Белески Димитриев Ристе (кут. 3, а.е. 39) ||446|| |- || Белчев Димов Тодор (кут. 3, а.е. 42) ||447|| |- || Белчевски Георгиев Ташко (кут. 3, а.е. 9) ||448|| |- || Белчески Милошов Јон (кут. 3, а.е. 41) ||452|| |- || [[Наум Бендев|Бендев Г. Наум]] (кут. 3, а.е. 44) ||453|| {{Готово}} |- || [[Лика Берова|Бероска Димитрија Лиќа]] (кут. 3, а.е. 45) ||454|| {{Готово}} |- || [[Васил Бетин|Бетински Тренов Васил]] (кут. 3, а.е. 46) ||460|| {{Готово}} |- || Бeчваровски С. Митре (кут. 3, а.е. 28) ||462|| |- || Бешлијев Атанасов Дељо (кут. 3, а.е. 49) ||466|| |- || Бешлијев Петре (кут. 3, а.е. 50) ||467|| |- || Бешовски Цветков Трајко (кут. 3, а.е. 48) ||468|| |- || Биљаноска (Шоклеска) Павлева Биљана (кут. 3, а.е. 51) ||470|| |- || Биљаноски Јованов Стојан (кут. 3, а.е. 52) ||473|| |- || [[Харалампи Бимбилов|Бимбилоски Харалампија]] (кут. 3, а.е. 53) ||476|| {{Готово}} |- || [[Трифун Бингов|Бингов Н. Трифун]] (кут. 3, а.е. 55) ||481|| {{Готово}} |- || [[Костадин Бинов|Бинов Трпчев Костадин]] (кут. 3, а.е. 54) ||485|| {{Готово}} |- || Бисаков Нечев Лазар (кут. 3, а.е. 56) ||486|| |- || Блажески Алексов Јон (кут. 4, а.е. 10) ||488|| |- || Блажески Иванов Блаже (кут. 4, а.е. 5) ||491|| |- || Блажески Јованов Ѓоре (кут. 4, а.е. 7) ||492|| |- || Блажески Карафилов Јован (кут. 4, а.е. 11) ||501|| |- || Блажески Лаз. Илко (кут. 4, а.е. 8) ||504|| |- || Блажески Марко (кут. 4, а.е. 13) ||506|| |- || Блажески Митан (кут. 4, а.е. 15) ||507|| |- || Блажески Настов Илија (кут. 4, а.е. 2) ||510|| |- || Блажески Николов Генадија (кут. 4, а.е. 6) ||512|| |- || Блажески Павлев Милан (кут. 4, а.е. 14) ||513|| |- || Блажески Стојанов Илија (кут. 4, а.е. 9) ||515|| |- || Блажески Темелко (кут. 4, а.е. 16) ||518|| |- || Близнакоски Крстев Мирче (кут. 4, а.е. 17) ||519|| |- || [[Иван Богатинов (Дедино)|Богатинов Јанев Јован]] (кут. 4, а.е. 19) ||521|| |- || [[Никола Богданов (Мокрени)|Богданов Никола]] (кут. 4, а.е. 20) ||522|| {{Готово}} |- || Богданова Секулова (Поповска) Алтана (кут. 4, а.е. 21) ||523|| |- || Богдановски Силјанов Трајан (кут. 4, а.е. 24) ||524|| |- || [[Величко Спасов|Богдановски Спасев Величко]] (кут. 4, а.е. 23) ||526|| {{Готово}} |- || Богдановски Темелков Мијо (кут. 4, а.е. 22) ||530|| |- || Богески Ангелев Цветан (кут. 4, а.е. 29) ||532|| |- || Богески Перев Богоја (кут. 4, а.е. 26) ||533|| |- || Боглев Коље (кут. 4, а.е. 18) ||536|| |- || Богојески Андрев Степан (кут. 4, а.е. 28)|| 537|| |- || [[Милица Боева|Боева Јосифова Милица]] (кут. 4, а.е. 30) ||541|| {{Готово}} |- || Божинов Донев Тренко (кут. 4, а.е. 40) ||542|| |- || Божинов Илија (кут. 4, а.е. 36) ||544|| |- || Божинов Мицев Иван (кут. 4, а.е. 35) ||546|| |- || Божинова Алексова Вукана (кут. 4, а.е. 34) ||549|| |- || [[Фидан Божинов|Божиновски Аврамов Фидан]] (кут. 4, а.е. 50) ||553|| {{Готово}} |- || Божиновски Димитров Панде (кут. 4, а.е. 45) ||555|| |- || Божиновски Јанков Сотир (кут. 4, а.е. 32) ||557|| |- || Божиновски Јовев Змејко (кут. 4, а.е. 42) ||559|| |- || Божиновски Мицев Тасе (кут. 4, а.е. 33) ||562|| |- || Божиновски Наум Лазар (кут. 4, а.е. 37) ||564|| |- || Божиновски Т. Недан (кут. 4, а.е. 43) ||575|| |- || Божиновски Тр. Ноне (кут. 4, а.е. 44) ||577|| |- || Божиноски Дуков Симјан (кут. 4, а.е. 46) ||578|| |- || Божиноски Јон (кут. 4, а.е. 41) ||582|| |- || Божиноски Неделков Трајче (кут. 4, а.е. 48) ||583|| |- || Божиноски П. Стојан (кут. 4, а.е. 47) ||584|| |- || Божиноски Трајан (кут. 4, а.е. 49) ||585|| |- || Божиноски Трајчев Лазар (кут. 4, а.е. 38) ||586|| |- || Божиноски Цветан (кут. 4, а.е. 51) ||590|| |- || Бозовски Стојков Неделко (кут. 4, а.е. 52) ||591|| |- || Бојаджиев Стефанов Васил (кут. 4, а.е. 53) ||592|| |- || Бојаджиева Христова Царева (кут. 4, а.е. 55) ||594|| |- || Бојанински Делов Веле (кут. 5, а.е. 2) ||596|| |- || [[Параскева Костова|Бојаџиоска−Лапе Костова Пашка]] (кут. 4, а.е. 56) ||600|| {{Готово}} |- || Бојаџијев Глигоров Димитар (кут. 4, а.е. 54) ||602|| |- || Бојаџиски Петров Јован (кут. 5, а.е. 1) ||604|| |- || Бојков Ристов Михаил (кут. 5, а.е. 6) ||609|| |- || Бојковски Петров Коцо (кут. 5, а.е. 9) ||613|| |- || Бојковски Стефанов Тодор (кут. 5, а.е. 7) ||614|| |- || Бојоски Стојков Мито (кут. 5, а.е. 8) ||618|| |- || [[Христо Бойчев (Църничани)|Бојчевски Марков Ристе]] (кут. 5, а.е. 5) ||620|| {{Готово}} |- || Боримечков Д. Христо (кут. 5, а.е. 13) ||623|| |- || Боримечкоски Ристов Коста (кут. 5, а.е. 12) ||624|| |- || Борјар Ставрев Тодор (кут. 5, а.е. 14) ||626|| |- || Борозаноски Божинов Велко (кут. 5, а.е. 11) ||627|| |- || Босилков (Чаушот) Николов Тоде (кут. 5, а.е. 16) ||632|| |- || Босиљковски Илијов Панде (кут. 5, а.е. 15) ||633|| |- || Ботков Котев Стојан (кут. 5, а.е. 17) ||635|| |- || Боцев Мишев Илија (кут. 5, а.е. 18) ||637|| |- || [[Наум Бочваров|Бочваров Лаз. Наум]] (кут. 5, а.е. 20) ||640|| {{Готово}} |- || [[Сута Бъчварова|Бочварова Сута]] (кут. 5, а.е. 21) ||641|| {{Готово}} |- || Бочваровски Митев Тасе (кут. 5, а.е. 22) ||643|| |- || Бошев Андрев Стојан (кут. 5, а.е. 29) ||647|| |- || Бошков Иванов Ангеле (кут. 5, а.е. 23) ||650|| |- || Бошков Јованов Никола (кут. 5, а.е. 26) ||652|| |- || [[Йордан Мишов|Бошков Мишов Јордан]] (кут. 5, а.е. 25) ||655|| {{Готово}} |- || Бошков Трајков Гоне (кут. 5, а.е. 24) ||656|| |- || Бошковски Блажов Стефче (к. 4, а.е. 4) ||658|| |- || Бошкоски Иванов Тоде (кут. 5, а.е. 28) ||659|| |- || [[Мате Божков|Бошкоски Петрев Мате]] (кут. 5, а.е. 27) ||662|| {{готово}} |- || Брајаноски Јованов Стојан (кут. 5, а.е. 36) ||674|| |- || Брајаноски Стојков Јован (кут. 5, а.е. 35) ||676|| |- || Бранов Трајков Божин (кут. 5, а.е. 31) ||677|| |- || [[Костадин Бърдаров|Брдароски Божинов Костадин]] (кут. 5, а.е. 33) ||678|| {{Готово}} |- || Брзов Иван (кут. 5, а.е. 34) ||682|| |- || [[Никола Бубев|Бубев Китев Никола]] (кут. 5, а.е. 38) ||683|| |- || [[Петър Бубев|Бубев Китев Петре]] (кут. 5, а.е. 39) ||685|| |- || Бубутијевски Христов Никола (кут. 5, а.е. 40) ||690|| |- || Букевски Наумов Георги (кут. 5, а.е. 42) ||692|| |- || Бунгуров Насте Ангеле (кут. 5, а.е. 43) ||694|| |- || Бундески Ѓор. Владимир (кут. 5, а.е. 44) ||695|| |- || Бунев Стојанов Трене (кут. 5, а.е. 46) ||697|| |- || Буоска (Јанкова) Младенова Зоја (кут. 5, а.е. 47) ||699|| |- || Буревски Симонов Наум (кут. 5, а.е. 48) ||701|| |- || Бурјаноски Трајчев Тодор (кут. 5, а.е. 51) ||704|| |- || Бурназов Т. Петре (кут. 5, а.е. 50) ||706|| |- || Буровски Николов Стојан (кут. 5, а.е. 49) ||708|| |- || Буџакоска (Локвенкоски) Секулова Донка (кут. 5, а.е. 52) ||711|| |- || Бушевски Лаз. Насто (кут. 5, а.е. 54) ||712|| |- || Бушески Тодор (кут. 5, а.е. 55) ||713|| |- || Бушиноски Богданов Паун (кут. 5, а.е. 56) ||715|| |- || Валчев Митре (кут. 6, а.е. 1) ||717|| |- || [[Лефтер Вантов|Вантов Ристов Лефтер]] (кут. 6, а.е. 2) ||718|| {{Готово}} |- || [[Христо Ванчуков|Ванчуков Ристо]] (кут. 6, а.е. 4) ||720|| {{Готово}} |- || [[Петър Варналиев|Варналиев А. Петар]] (кут. 6, а.е. 5) ||721|| {{Готово}} |- || Васев Јованов Ангел (кут. 6, а.е. 7) ||722|| |- || Василе[в]ски Р. Илија (кут. 6, а.е. 11) ||723|| |- || Василев (Лавров) Атанасов Георги (кут. 6, а.е. 9) ||724|| |- || Василески Ми[ј]ајле (кут. 6, а.е. 12) ||728|| |- || Василески Сотиров Никола (кут. 6, а.е. 13) ||729|| |- || Василовски Георгиов Васил (кут. 6, а.е. 8) ||730|| |- || Василоски Иван (кут. 6, а.е. 10) ||731|| |- || Васкоски Крстов Ѓорѓија (кут. 6, а.е. 6) ||733|| |- || Вачков Василов Стефо (кут. 6, а.е. 78) ||735|| |- || Везенкоски Ристов Тале (кут. 6, а.е. 15) ||737|| |- || Веланов Јованов Ра[де] (кут. 6, а.е. 39) ||739|| |- || [[Тодор Велев (Битоля)|Велев Василе Тодор]] (кут. 6, а.е. 17) ||740|| |- || Велев Димитров Ристо (кут. 6, а.е. 16) ||742|| |- || Велев Талев Јован (кут. 6, а.е. 28) ||743|| |- || Велев Талев Тодор (кут. 6, а.е. 18) ||744|| |- || Велев Христов Трајан (кут. 6, а.е. 19) ||746|| |- || Велевска Р. Ленка (кут. 6, а.е. 23) ||748|| |- || Велевски Ѓорев Стојче (кут. 6, а.е. 21) ||750|| |- || Велески Стојков Наумче (кут. 6, а.е. 24) ||751|| |- || Велески Трајков Максим (кут. 6, а.е. 20) ||754|| |- || Велјановски Тодоров Коста (Тодоровски Велев Коста) (кут. 6, а.е. 35) ||756|| |- || Велјаноски Симјанов Станко (кут. 6, а.е. 45) ||757|| |- || Велков Трајчев Ампо (кут. 6, а.е. 25) ||758|| |- || Велкоски Димов Јован (кут. 6, а.е. 26) ||760|| |- || Велкоски Недев Пере (кут. 6, а.е. 27) ||761|| |- || Велоски Иван (кут. 6, а.е. 22) || 764|| |- || Вељанов Јанчев Секула (кут. 6, а.е. 41) || 765|| |- || Вељановски Цветков Никола (кут. 6, а.е. 30) || 766|| |- || Вељаноски Димев Крсте (кут. 6, а.е. 36|| 767|| |- || Вељаноски Димов Софронија (кут. 6, а.е. 43) || 768|| |- || Вељаноски Иванов Спасе (кут. 6, а.е. 44) || 769|| |- || Вељаноски Јанко (кут. 6, а.е. 33)|| 770|| |- || Вељаноски Јанков Ефтим (кут. 6, а.е. 32) || 772|| |- || Вељаноски Јолев Филип (кут. 6, а.е. 47) || 775|| |- || Вељаноски Јосиф (кут. 6, а.е. 34) || 776э |- || Вељаноски Лозан Ристо (кут. 6, а.е. 40) || 778|| |- || Вељаноски М. Алексо (кут. 6, а.е. 31) || 779|| |- || [[Малинка Велянова|Вељаноски Најдова Малинка]] (кут. 6, а.е. 37) || 781|| {{Готово}} |- || Вељаноски Ристов Петко (кут. 6, а.е. 38) || 783|| |- || Вељаноски Талев Стеван (кут. 6, а.е. 46) || 784|| |- || Весовски К. Лазо (кут. 6, а.е. 43) || 785|| |- || Вешов Димитров Ване (кут. 6, а.е. 49) || 786|| |- || [[Марко Вивков|Вивков Марко]] (кут. 6, а.е. 50) || 787|| {{Готово}} |- || [[Янаки Видов|Видов К. Јанаки]] (кут. 6, а.е. 51) || 789|| {{Готово}} |- || Витанов Димов Јане (кут. 6, а.е. 53) || 791|| |- || Витанов Јованов Васил (кут. 6, а.е. 52) || 793|| |- || [[Васил Влахов (революционер)|Влахов Васил]] (кут. 6, а.е. 54) || 795 || {{Готово}} |- || [[Васил Влахов (Муртино)|Влахов Д. Васил]] (кут. 6, а.е. 55) || 797|| {{Готово}} |- || Влкановски Костадинов Трајан (кут. 6, а.е. 65) || 799|| |- || Влканоски Мојсов Илија (кут. 6, а.е. 56) || 804|| |- || [[Георги Воденичаров|Воденчаров Христов Георги]] (кут. 6, а.е. 57) || 807|| {{Готово}} |- || Војнески И. Коста (кут. 6, а.е. 59) || 808|| |- || Војнески Иван (кут. 6, а.е. 58) || 810|| |- || Војнески М. Станко (кут. 6, а.е. 60) || 813|| |- || Војницалиев Давчев Лефтерија (кут. 6, а.е. 62) || 814|| |- || Волнаровски Конев Ицко (кут. 6, а.е. 63|| 815|| |- || Волчески Атанасов Ристе (кут. 6, а.е. 64) || 817|| |- || [[Михаил Христов – Врабец|Врабец Христов Михаил]] (кут. 6, а.е. 67) || 818|| {{Готово}} |- || Врангалоски Дам. Димо (кут. 6, а.е. 66) || 820|| |- || Вржовски Илиев Јован (кут. 6, а.е. 68) || 821|| |- || [[Тасе Върчков|Врчков Спиров Тасе]] (кут. 6, а.е. 72) || 823|| {{Готово}} |- || [[Наум Върчков|Врчковски Наум]] (кут. 6, а.е. 71) || 825|| {{Готово}} |- || [[Иван Върчков|Врчовски Јане]] (кут. 6, а.е. 70) || 828|| {{Готово}} |- || Вршков Ацев Пандо (кут. 6, а.е. 73) || 829|| |- || Вршовски Илиев Сандро (кут. 6, а.е. 69) || 830|| |- || Вучков Ванев Ефтим (кут. 6, а.е. 77)|| 832|| |} == Извън == {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Страница !! Готово |- |- || Вучков Горгијев Туше (кут. 6, а.е. 76) || 835|| |- || Габролов Апостол (кут. 7, а.е. 4) || 841|| |- || Гавриловски Матев Никодин (кут. 7, а.е. 1) || 842|| |- || Гавриловски Тасев Алексо (кут. 7, а.е. 2) || 848|| |- || Гаврилоска (Најдеска) Перунина (кут. 7, а.е. 3) || 851|| |- || Гагалев Конев Милан (кут. 7, а.е. 5) || 856|| |- || Гагалески Јане Јаковче (кут. 8, а.е. 13) || 858|| |- || Гајтановски Трајчев Андрија (кут. 7, а.е. 7)|| 859|| |- || Гаќев Илиев Милан (кут. 7, а.е. 14)|| 861|| |- || Гаков Ване (кут. 7, а.е. 8) || 863|| |- || Галабов Георгиев Гале (кут. 7, а.е. 10) || 864|| |- || Галабов Димитар (кут. 7, а.е. 11) || 871|| |- || Галамаров Василев Петре (кут. 7, а.е. 12) || 872|| |- || Галоски Димев Веле (кут. 7, а.е. 13) || 873|| |- || Гацова Вангелова Тина (кут. 7, а.е. 15) || 877|| |- || Гаџовски Т. Бојче (кут. 7, а.е. 16) || 879|| |- || Гегата Зафиров Стеријо (кут. 7, а.е. 17)|| 880|| |- || Геговски Ангелов Тасе (кут. 7, а.е. 18) || 882|| |- || Гегоракоски Евтимов Панде (кут. 7, а.е. 52) || 888|| |- || Гелманоски [Мицев] Јонче (кут. 7, а.е. 19) || 890|| |- || Гелманоски Димитров Михајло (кут. 7, а.е. 20) || 895|| |- || Георгиев Божинов Блаже (кут. 7, а.е. 22) || 900|| |- || Георгиев Бојчев Петар (кут. 7, а.е. 30) || 902|| |- || Георгиев Василев Димитар (кут. 7, а.е. 24) || 904|| |- || Георгиев Иванов Нешо (кут. 7, а.е. 27) || 905|| |- || Георгиев Наум (кут. 7, а.е. 26) || 909|| |- || Георгиев Пецев Атанас (кут. 7, а.е. 21) || 910|| |- || Георгиев Ристо (кут. 7, а.е. 35) || 914|| |- || Георгиев Ристов Кољо (кут. 7, а.е. 40) || 915|| |- || Георгиев Ристов Тодор (кут. 7, а.е. 33) || 916|| |- || Георгиев Ф. Трајче (кут. 7, а.е. 34) || 919|| |- || Георгиев Христов Васиљ (кут. 7, а.е. 23) || 920|| |- || Георгиев [Божиноски] Бошев Панто (кут. 7, а.е. 29) || 923|| |- || Георгиевски [Блажев] Софроније (кут. 7, а.е. 48) || 927|| |- || Георгиевски Богданов Мицко (кут. 7, а.е. 43) || 928|| |- || Георгиевски Величков Данко (кут. 7, а.е. 37) || 930|| |- || [Георгиевски] Стојанов Ристе (кут. 7, а.е. 47) || 93|| |- || Георгиески Иванов Велјан (кут. 7, а.е. 36) || 940|| |- || Георгијев Гаврилов Совре (кут. 7, а.е. 31) || 944|| |- || Георгијевски Николов Коста (Мице) (кут. 7, а.е. 41) || 945|| |- || Георгијевски Ристов Цветко (кут. 7, а.е. 50) || 948|| |- || Георгијоски Китанов Никола (кут. 7, а.е. 45) || 950|| |- || Георгимаикоски Трајчев Милан (кут. 7, а.е. 51) || 951|| |- || Георгиоски Мургов Димитрија (кут. 7, а.е. 39) || 953|| |- || Георгиоски Најдов Стојан (кут. 7, а.е. 49) || 954|| |- || Георгиоски Николов Недан (кут. 7, а.е. 44) || 955|| |- || Георгиоски Тодоров Диме (кут. 7, а.е. 38) || 956|| |- || Георговски Златанов Петко (кут. 7, а.е. 46) || 957|| |- || Герасовски Нанчев Митруш (кут. 7, а.е. 53) || 958|| |- || Гермов-Шакир Ѓорчев Крсто (кут. 7, а.е. 54) || 959|| |- || Гецовски Василев Наум (кут. 7, а.е. 55) || 960|| |- || Гечев Ристов Михајло (кут. 7, а.е. 56) || 964|| |- || Гешковски Христов Димитар (кут. 7, а.е. 57) || 965|| |- || Гешкоски Тодоров Ангеле (кут. 7, а.е. 58) || 970|| |- || Гештаковски Ст. Никола (кут. 7, а.е. 59) || 978|| |- || Гиевски Илиев Стојче (кут. 7, а.е. 60) || 980|| |- || Гиковски Ст. Никола (кут. 8, а.е. 2) || 982|| |- || Гинов Николов Костадин (кут. 7, а.е. 61) || 983|| |- || Гиноски Ѓоргиев Иван (кут. 7, а.е. 62) || 985|| |- || Гиноски Митре (кут. 8, а.е. 1) || 987|| |- || Главинчевски Трпев Науме (кут. 8, а.е. 3) || 991|| |- || Говедаров Костов Ристо (кут. 8, а.е. 4) || 992|| |- || Гогов Костандин (кут. 8, а.е. 6) || 996|| |- || Гогов Милан (кут. 8, а.е. 8) || 998|| |- || Гогов Митев Панче (кут. 8, а.е. 9) || 1007|| |- || Гогов Стефо (кут. 8, а.е. 10) || 1010|| |- || Гогов Филов Васил (кут. 8, а.е. 5) || 1014|| |- || Гогов Христов Лазо (кут. 8, а.е. 7) || 1020|| |- || Гоговски Јованов Крсте (кут. 8, а.е. 12) || 1023|| |- || Гогоски Крстев Јанкула (кут. 8, а.е. 11) || 1024|| |- || [[Илинка Божинова|Гојдароска Божинова Илинка]] (кут. 7, а.е. 6) || 1026|| |- || Голомадевски Танчев Васил (кут. 8, а.е. 14) || 1028|| |- || Горгев Дончев Ристо (кут. 8, а.е. 16) || 1029|| |- || Горгиев Лазаров Коце (кут. 7, а.е. 25) || 1032|| |- || Горгијев Б. Тане (кут. 7, а.е. 32) || 1034|| |- || Гочев Димитриев Стојан (кут. 8, а.е. 17) || 1039|| |- || Гошевски Алексиев Димитар (кут. 8, а.е. 18) || 1040|| |- || Гошевски Георгиев Тале (кут. 8, а.е. 19) || 1042|| |- || Грамов Ристо (кут. 8, а.е. 20) || 1043|| |- || Граороски Ангелев Веле (кут. 8, а.е. 21) || 1045|| |- || Гргоски Ј. Петре (кут. 8, а.е. 22) || 1047|| |- || Грежов Кузов Коста (кут. 8, а.е. 23) || 1049|| |- || Грибовски Лазаров Сотир (кут. 8, а.е. 24) || 1050|| |- || [[Иван Грозданов|Грозданов Ацков Јован]] (кут. 8, а.е. 25) || 1052|| |- || Грозданов Г. Ристо (кут. 8, а.е. 26) || 1055|| |- || Грозданов Митев Андон (кут. 8, а.е. 28) || 1056|| |- || Гроздановски Грозданов Тале (кут. 8, а.е. 27) || 1060|| |- || Гроздоска Алексова Крста (кут. 8, а.е. 31) || 1063|| |- || Грозданоски Крсте (кут. 8, а.е. 30) || 1069|| |- || Грозданоски Миленков Корун (кут. 8, а.е. 29) || 1070|| |- || Груев Георгиев Борис (кут. 8, а.е. 37) || 1072|| |- || Груев Димов Блаже (кут. 8, а.е. 40) || 1082|| |- || Груева Фиданова-Иванова Елена (кут. 8, а.е. 39) || 1084|| |- || Груевски Иванов Лазар (кут. 8, а.е. 43) || 1085|| |- || Груевски Лазаров Стефан (кут. 8, а.е. 45) || 1086|| |- || Груевски Лазов Сотир (кут. 8, а.е. 44) || 1088|| |- || Груевски Огненов Коте (кут. 8, а.е. 42) || 1090|| |- || Груевски Ристо Спасе (кут. 8, а.е. 47) || 1095|| |- || Грујов Илов Ѓорги (кут. 8, а.е. 38) || 1102|| |- || Грујовски Груев Петре (кут. 8, а.е. 33) || 1104|| |- || Грујовски Костадинов Трајко (кут. 8, а.е. 35) || 1106|| |- || Грујоски Илов Сиљан (кут. 8, а.е. 46) || 1109|| |- || Грујоски Павлов Нале (кут. 8, а.е. 36) || 1112|| |- || Грујоски Ристов Тодор (кут. 8, а.е. 34) || 1114|| |- || Грујоски Талев Веле (кут. 8, а.е. 32) || 1117|| |- || Груовски Трајчев Јанкула (кут. 8, а.е. 41) || 1120|| |- || Грчев Пандев Тома (кут. 8, а.е. 48) || 1122|| |- || Грчки Цветанов Велко (кут. 8, а.е. 49) || 1124|| |- || Гулабов Николов Апостол (кут. 8, а.е. 51) || 1127|| |- || Гулабовски Николов Стојан (кут. 8, а.е. 53) || 1129|| |- || Гулабоски Ристов Митре (кут. 8, а.е. 52) || 1131|| |- || Гулев Ташов Георги (кут. 8, а.е. 54) || 1132|| |- || Гулевски Петров Гоше (кут. 8, а.е. 55) || 1133|| |- || Гундалески Мојсов Серавил (кут. 8, а.е. 50) || 1136|| |- || Гуржев Андрев Вељан (кут. 8, а.е. 61) || 1141|| |- || Гуркоски Стојков Софко (кут. 8, а.е. 56) || 1144|| |- || Гурчиноски Ристов Ристо (кут. 8, а.е. 58) || 1148|| |- || Гусакоски Мирчев Неделко (кут. 8, а.е. 60) || 1149|| |- || Гускаров Митре Јован (кут. 8, а.е. 59) || 1150|| |- || Гушалков Митров Трајко (кут. 8, а.е. 62) || 1151|| |- || Гушлов Георгиев Трпо (кут. 8, а.е. 63) || 1153|| |- || Дабижа Јанакиев Коста (кут. 9, а.е. 1) || 1158|| |- || Давитаров Евтов Никола (кут. 9, а.е. 3) || 1165|| |- || Давитков Димчев Раче (кут. 9, а.е. 4) || 1166|| |- || Давчев Настов Ставро (кут. 9, а.е. 5) || 1169|| |- || Давчев Ристов Наске (кут. 9, а.е. 2) || 1171|| |- || Дајков Ристов Иљо (кут. 9, а.е. 6) || 1176|| |- || Далаков Лазо (кут. 9, а.е. 7) || 1178|| |- || Дамјанов А. Тодор (кут. 9, а.е. 10) || 1180|| |- || Дамјанов Јосифов Стојан (кут. 9, а.е. 9) || 1181|| |- || Дамјаноски А. Наум (кут. 9, а.е. 12) || 1183|| |- || Дамјаноски Ангелев Нешко (кут. 9, а.е. 13) || 1184|| |- || Дамјаноски Илов Танаско (кут. 9, а.е. 14) || 1185|| |- || Дамјаноски Макрев Киро (кут. 9, а.е. 11) || 1187|| |- || Дамчевски Бошев Блаже (кут. 9, а.е. 18) || 1190|| |- || Дамчевски Кузев Лазар (кут. 9, а.е. 16) || 1191|| |- || Дамчевски Талев Мирче (кут. 10, а.е. 21) || 1192|| |- || Дамчески К. Илија (кут. 9, а.е. 19) || 1193|| |- || Дамчески Кузманов Даме (кут. 9, а.е. 8) || 1195|| |- || Дамчески Наумов Петар (кут. 9, а.е. 17) || 1196|| |- || Дамчески Петров Трајко (кут. 9, а.е. 15) || 1198|| |- || Данаилов Дамјан (кут. 9, а.е. 20) || 1200|| |- || Дангов Тeмов Васил (кут. 9, а.е. 23) || 1203|| |- || Данов Кимов Дано (кут. 9, а.е. 25) || 1207|| |- || Данов Стојков Трајко (кут. 9, а.е. 26) || 1208|| |- || Дарков Ѓорѓиов Илија (кут. 9, а.е. 29) || 1209|| |- || Даскалов Делов Кочо (кут. 9, а.е. 27) || 1211|| |- || Даскалоски Стојанов Глигор (кут. 9, а.е. 28) || 1213|| |- || Дафинков Блажев Коце (кут. 9, а.е. 32) || 1216|| |- || Дафовски Васил (кут. 9, а.е. 30) || 1227|| |- || Дафовски Кирков Георги (кут. 9, а.е. 31) || 1229|| |- || Дебранов Димитров Јанко (кут. 9, а.е. 33) || 1231|| |- || Дедејски Василев Тимо (кут. 6, а.е. 75) || 1233|| |- || Дејаноски Блажев Андон (кут. 9, а.е. 34) || 1239|| |- || Делиджаков Понов Нако (кут. 9, а. е. 39) || 1241|| |- || Делиџаков Петров Илија (кут. 9, а.е. 38) || 1243|| |- || Делјов Нанов Тано (кут. 9, а.е. 35) || 1244|| |- || Делјов Ристо (кут. 9, а.е. 41) || 1245|| |- || Делов Мирчев Глигор (кут. 9, а.е. 36) || 1246|| |- || Делов Ризов Даме (кут. 9, а.е.37) || 1259|| |- || Демишов Стојанов Костадин (кут. 9, а.е. 40) || 1251|| |- || Дерлел Петре Петре (кут. 9, а.е. 49) || 1253|| |- || Десаноски Кузманов Алексо (кут. 9, а.е. 48) || 1261|| |- || Десков Митров Коста (кут. 9, а.е. 42) || 1263|| |- || Десковски Ѓоршев Деско (кут. 9, а.е.43) || 1265|| |- || Деспотовска Милка (кут. 9, а.е. 47) || 1266|| |- || Деспотоски Велев Андрија (кут. 9, а.е. 44) || 1270|| |- || Деспотоски Мирчев Коста (кут. 9, а.е. 45) || 1272|| |- || Деспотоски Петров Нестор (кут. 9, а.е. 46) || 1274|| |- || Диевски Ѓорѓи Атанас (кут. 9, а.е. 62) || 1276|| |- || Диманов Перов Ристо (кут. 10, а.е. 28) || 1280|| |- || Димев Коцев Давче (кут. 9, а.е. 56) || 1284|| |- || Димитриевски Костов Илија (кут. 10, а.е. 10) || 1288|| |- || Димитријов Стојчески Спасе (кут. 10, а.е. 8) || 1292|| |- || Димитријовски Анѓелов Стефан (кут. 10, а.е. 9) || 1294|| |- || Димитријоски Стојанов Никола (кут. 10, а.е. 5) || 1301|| |- || Димитријоски Стојановски Мицко (кут. 10, а.е. 7) || 1303|| |- || Димитров Ставре (кут. 9, а.е. 60) || 1304|| |- || Димитров Петров Ристо (кут. 9, а.е. 58) || 1305|| |- || Димитров Цветков Тасе (кут. 9, а.е. 61) || 1309|| |- || Димитрова Гершина Зугра (кут. 9, а.е. 73) || 1311|| |- || Димитрова Јованова Тодора (кут. 10, а.е. 2) || 1314|| |- || Димитрова Христова Велика (кут. 9, а.е. 57) || 1316|| |- || Димитровски Георгијев Димо (кут. 10, а.е. 3) || 1319|| |- || Димитриовски Поп Христо (кут. 10, а.е. 6) || 1321|| |- || Димитриовски Спиров Наум (кут. 10, а.е. 1) || 1325|| |- || Димитриовски Стефанов Стојан (кут. 10, а.е. 27) || 1326|| |- || Димитриоски Георгиев Мисајле (кут. 10, а.е. 4) || 1328|| |- || Димитровски Тодоров Петар (кут. 10, а.е. 26) || 1329|| |- || Димитровски Николов Илија (кут. 9, а.е. 59) || 1331|| |- || Димиџијовски И. Ноне (кут. 10, а.е. 22) || 1332|| |- || Димиџиоски И. Ристо (кут. 10, а.е. 23) || 1333|| |- || Димков Митков Мице (кут. 9, а.е. 51) || 1335|| |- || Димковски Т. Стојче (кут. 10, а.е. 11) || 1337|| |- || Димов Јованов Тодор (кут. 10, а.е. 14) || 1339|| |- || Димов Кузманов Спасе (кут. 9, а.е. 54) || 1348|| |- || Димов Михајло Никола (кут. 10, а.е. 13) || 1350|| |- || Димов Панчев Трајко (кут. 9, а.е. 55) || 1353|| |- || Димов Пецев Петре (кут. 9, а.е. 52) || 1355|| |- || Димов Ристо (кут. 9, а.е. 53) || 1356|| |- || Димов Ташев Георги (кут. 9, а.е. 50) || 1357|| |- || Димовски Јошев Насте (кут. 9, а.е. 66) || 1360|| |- || Димовски Јошев Насте (кут. 10, а.е. 12) || 1362|| |- || Димовски Марков Трајко (кут. 10, а.е. 18) || 1365|| |- || Димовски Митрев Димо (кут. 9, а.е. 64) || 1366|| |- || Димовски Николов Давитко (кут. 9, а.е. 63) || 1369|| |- || Димовски Христов Ѓорѓија (кут. 9, а.е. 65) || 1376|| |- || Димоски Вељанов Ристо (кут. 10, а.е. 24) || 1377|| |- || Димоски Димов Петко (кут. 10, а.е. 17) || 1378|| |- || Димоски Јанев Сотир (кут. 9, а.е. 70) || 1381|| |- || Димоски Мирчев Петре (кут. 9, а.е. 68) || 1382|| |- || Димоски Н. Софроније (кут. 9, а.е. 69) || 1383|| |- || Димоски Николов Анастас (кут. 10, а.е. 15) || 1384|| |- || Димоски Петков Оноврија (кут. 9, а.е. 67) || 1387|| |- || Димоски Ристов Стојан (кут. 9, а.е. 71) || 1392|| |- || Димоски Филипов Гаврил (кут. 9, а.е. 72) || 1394|| |- || Димчески Јосифов Јордан (кут. 10, а.е. 20) || 1395|| |- || Димчески С. Димче (кут. 10, а.е. 19) || 1397|| |- || Динаков Василев Димитри (кут. 9, а.е. 21) || 1398|| |- || Динев В. Никола (кут. 10, а.е. 29) || 1400|| |- || Динев Костадинов Патриш (кут. 10, а.е. 30) || 1401|| |- || Динков Пешов Стефан (кут. 10, а.е. 31) || 1410|| |- || Дичовски Наум (кут. 10, а.е. 32) || 1411|| |- || Додов Ристо Димитар (кут. 10, а.е. 36) || 1412|| |- || Додовски Ставрев Георги (кут. 10, а.е. 33) || 1414|| |- || Додовски Ставрев Наум (кут. 10, а.е. 34) || 1415|| |- || Додовски Темелков Трајан (кут. 10, а.е. 35) || 1417|| |- || Дојчиновски Ристев Кочо (кут. 10, а.е. 37) || 1418|| |- || Дојчиновски Тодоров Тале (кут. 10, а.е. 38) || 1420|| |- || Докоски Нонев (Пупалески) Никола (кут. 10, а.е. 39) || 1424|| |- || Долов Лазаров Трпо (кут. 10, а.е. 44) || 1428|| |- || Домазетовски Иванов Ристо (кут. 10, а.е. 48) || 1430|| |- || Домазетовски Стојанов Василе (кут. 10, а.е. 74) || 1433|| |- || Донаков Василев Георги (кут. 9, а.е. 22) || 1435|| |- || Донаков Пантил (кут. 10, а.е. 42) || 1436|| |- || Донакова Јорданка (кут. 10, а.е. 45) || 1438|| |- || Донев Димов Михаил (кут. 9, а.е. 24) || 1440|| |- || Доневски В. Христо (кут. 10, а.е. 46) || 1444|| |- || Донески Аврам (кут. 10, а.е. 47) || 1449|| |- || Донески Танев Трпе (кут. 10, а.е. 41) || 1451|| |- || Доновски Атанас (кут. 10, а.е. 40) || 1452|| |- || Дончев Ристо (кут. 10, а.е. 43) || 1453|| |- || Дрваров Несторов Теме (кут. 10, а.е. 49) || 1454|| |- || Дрљанов Николов Пено (кут. 10, а.е. 50) || 1455|| |- || Дрмоноски Стефанов Доне (кут. 10, а.е. 51) || 1461|| |- || Дрнев Горги Никола (кут. 10, а.е. 52) || 1463|| |- || Дрончев Наумов Филип (кут. 10, а.е. 53) || 1468|| |- || Дудев Коле (кут. 10, а.е. 54) || 1469|| |- || Дуковски Вељанов Тале (кут. 10, а.е. 59) || 1470|| |- || Дуковски Јованов Ангеле (кут. 10, а.е. 55) || 1473|| |- || Дукоски Иванов Сиљан (кут. 10, а.е. 58) || 1475|| |- || Дукоски Ристов Глигор (кут. 10, а.е. 56) || 1477|| |- || Дукоски Сиљанов Мане (кут. 10, а.е. 57) || 1482|| |- || Дулев Златан (кут. 10, а.е. 60) || 1484|| |- || Дулески Е. Ристо (кут. 10, а.е. 61) || 1485|| |- || Дулчевски Нешев Лазар (кут. 10, а.е. 67) || 1486|| |- || Думова Ристова Марија (кут. 10, а.е. 62) || 1489|| |- || Думуланев Атанасов Стојко (кут. 10, а.е. 63) || 1490|| |- || Дунгеров Трајков Васил (кут. 10, а.е. 64) || 1492|| |- || Дуновски Р. Никола (кут. 10, а.е. 65) || 1496|| |- || Дуноски Јошев Петре (кут. 10, а.е. 66) || 1503|| |- || Дупчинов Ристов Герман (кут. 10, а.е. 68) || 1504|| |- || Дургутов Иванов Јордан (кут. 10, а.е. 69) || 1506|| |- || Дурмишов Ѓорѓиев Апостол (кут. 10, а.е. 71) || 1509 || |- || Дуртаноски Димов Ангеле (кут. 10, а.е. 70) || 1511 || |- || Душкоска Стојанова Трајка (кут. 10, а.е. 73) || 1513 || |- || Душкоски Јован (кут. 10, а.е. 72) || 1516 || |- |} 4de4d79mkshfr44jwvchz12gmk1njbv 12876768 12876759 2026-04-10T16:06:28Z Мико 4542 12876768 wikitext text/x-wiki == Свидетелства 11 == {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Бележка !! Готов |- || 1. [[Атанас Димов|Атанас Иванов Димов]] (с. Воиславци, Радовишко) || || {{Готово}} |- || 2. [[Алекса Стоилков|Алекса Янчев Стоилков]] (с. Бориево, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 3. [[Алекси Андов|Алекси Стоянов Андов]] (с. Скачинци, Велешко) || || {{Готово}} |- || 4. [[Атанас Харизанов (Смолари)|Атанас Иванов Харизанов]] (с. Смоларе, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 5. [[Атанас Тиганчев|Атанас Георгиев Тиганчев]] (с. Либяхово, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 6. [[Апостол Илиев (революционер)|Апостол Илиев Марков - Ушлинов]] (с. Лера, Битолско) || || {{Готово}} |- || 7. [[Алексо Хаджихристов|Алексо Димов Хаджихристов]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 8. [[Атанас Апостолов|Атанас Апостолов Георгиев]] (с. Смърдеш, Костурско) || || {{Готово}} |- || 9. [[Андон Рачев|Андон Киров Рачев]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 10. [[Атанас Кошничаров|Атанас Христов Кошничаров]] (с. Тумба, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 11. [[Андрея Долапчиев|Андрея Георгиев Долапчиев]] (с. Пирок, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 12. [[Атанас Желязков (Стоилово)|Атанас Желязков Иванов]] (с. Стоилово, Малкотърновско) || || {{Готово}} |- || 13. [[Атанас Кърджиев|Атанас Стоянов Кърджиев]] (Лозенград) || || {{Готово}} |- || 14. [[Александър Спасов (революционер)|Александър Митев Спасов]] (Свети Николе) || || {{Готово}} |- || 15. [[Анастас Динков|Анастас Михайлов Динков]] (с. Сребрено, Леринско) || || {{Готово}} |- || 16. Атанас Стоицов Арменов (Берово) || малко ||{{Готово}} |- || 17. Атанас Желязков Митрев (с. Бръшлян, Малкотърновско) || малко ||{{Готово}} |- || 18. [[Алекса Костов|Алекса Божиков Костов]] (с. Ловча, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 19. [[Апостол Додев|Апостол Додев Урумов]] (с. Мирковци, Скопско) || || {{Готово}} |- || 20. [[Апостол Обедников|Апостол Георгиев Обедников]] (с. Мало Сърбци, Битолско) || || {{Готово}} |- || 21. [[Анастас Михайлов|Анастас Петков Михайлов]] (с. Карадере, Лозенградско) || ||{{Готово}} |- || 22. [[Ангел Рачов|Ангел Костадинов Рачов]] (Разлог) || || {{Готово}} |- || 23. [[Ангел Палев|Ангел Костов Палев]] (с. Ковачевица, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 24. [[Атанас Бучков (революционер)|Атанас Лазаров Бучков]] (с. Пътеле, Леринско) || || {{Готово}} |- || 25. [[Апостол Кълвачев|Апостол Николов Кълвачев]] (с. Делчево, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 26. [[Атанас Пецев|Атанас Пецев Георгиев]] (с. Съчево, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 27. [[Атанас Стоянчев|Атанас Димитров Стоянчев]] (с. Цигарево, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 28. Алекси Стаменов Минев (с. Врачеш, Ботевградско) || малко || {{Готово}} |- || 29. [[Ангел Темелков|Ангел Коцев Темелков]] (с. Съчево, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 30. [[Атанас Нивички|Атанас Цонев Нивичански]] (с. Нивичани, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 31. [[Атанас Ансаров|Атанас Котев Ансаров]] (с. Моноспитово, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 32. [[Ангел Божков|Ангел Иванов Божков]] (с. Скребатно, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 33. [[Атанас Герайков|Атанас Александров Герайков]] (с. Мосомища, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 34. [[Андон Пеев|Андон Янев Пеев]] (с. Търсие, Леринско) || || {{Готово}} |- || 35. [[Ангел Лафчиев|Ангел Димитров Лафчиев]] (с. Еникьой, Дедеагачко) || || {{Готово}} |- || 36. [[Атанас Ичов|Атанас Христов Николов]] (с. Извор, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 37. [[Андон Качарков|Андон Великов Качарков]] (с. Ореховец, Серско) || || {{Готово}} |- || 38. [[Атанас Попбуров|Атанас Алексов Попбуров]] (Берово) || || {{Готово}} |- || 39. [[Атанас Кешишев|Атанас Тодоров Кешишев]] (с. Коджатарла, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 40. [[Атанас Тодоров (Коево)|Атанас Тодоров Стойков]] (с. Коево, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 41. [[Атанас Кормидов|Атанас Хадживасилев Кормидов]] (с. Габрово, Ксантийско) || || {{Готово}} |- || 42. [[Атанас Велков|Атанас Велков Вълков]] (Бунар Хисар) || изгоряла || {{Готово}} |- || 43. [[Анастас Попов|Анастас Димитров Попов]] (с. Прекопана, Леринско) || || {{Готово}} |- || 44. Алекси Христов Македонски (с. Жужелци, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 45. Ангел Панов Шурков (Велес) || МОО || {{Готово}} |- || 46. Александър Стоянов Максимов (Щип) || МОО || {{Готово}} |- || 47. [[Андон Костовски|Андон Атанасов Костовски]] (Пехчево) || || {{Готово}} |- || 48. Атанас Коцев Велков (с. Павлешенци, Светиниколско) || МОО || {{Готово}} |- || 49. Андрей Георгиев Андреев (с. Кестрич, Варненско) || МОО || {{Готово}} |- || 50. Андон Тодоров Николов (с. Опила, Кратовско) || МОО || {{Готово}} |- || 51. Андо Стоянов Андреев (Велес) || МОО || {{Готово}} |- || 52. Атанас Стоянов Здравев (с. Бистрица, Велешко) || МОО || {{Готово}} |- || 53. [[Ангел Велчев (революционер)|Ангел Атанасов Велчев]] (с. Осиково, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 54. Ангеле Христов Георгиев (Дебър) || МОО || {{Готово}} |- || 55. Ангел Марков Мартинов (с. Лазарополе, Реканско) || МОО || {{Готово}} |- || 56. [[Бонча Пекова|Бонча Тодорова Пекова]] (с. Плевня, Драмско) || || {{Готово}} |- || 57. [[Борис Гигов|Борис Гигов Алексов Михайлов]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 58. [[Благой Тенекеджиев|Благой Атанасов Тенекеджиев]] (с. Бобища, Костурско) || || {{Готово}} |- || 59. [[Боне Китанов|Боне Атанасов Китанов]] (с. Колешино, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 60. Богдан Георгиев Негриев (с. Банища, Дебърско) || МОО || {{Готово}} |- || 61. [[Богдан Якимов|Богдан Якимов Ангелов]] (с. Гиновци, Паланечко) || || {{Готово}} |- || 62. [[Богдан Алексов|Богдан Петков Алексов]] (с. Ветуница, Паланечко) || || {{Готово}} |- || 63. Борис Иванов Дойранлиев (Гевгелия) || МОО || {{готово}} |- || 64. [[Вълчо Стефанов|Вълчо Стефанов Димитров]] (с. Коево, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 65. [[Вълчо Вълчев (Паспалово)|Вълчо Иванов Вълчев]] (с. Паспалево, Малкотърновско) || || {{Готово}} |- || 66. [[Васил Димитров (революционер)|Васил Димитров Попов]] (Солун) || || {{Готово}} |- || 67. [[Васил Манов (Горни Балван)|Васил Манов Петров]] (с. Горни Балван, Щипско) || || {{Готово}} |- || 68. [[Велко Блажов|Велко Цветанов Блажов]] (с. Драчево, Скопско) || || {{Готово}} |- || 69. [[Вълчо Каджабов|Вълчо Аврамов Каджабов]] (с. Полк. Серафимов, Смолянско) || || {{Готово}} |- || 70. [[Велко Цветков|Велко Стоянов Цветков]] (Бунар Хисар) || || {{Готово}} |- || 71. [[Вангел Кехайов|Вангел Атанасов Кехайов]] (с. Тумба, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 72. [[Велико Марков|Велико Стоянов Марков]] (с. Господарево, Бургаско) || || {{Готово}} |- || 73. [[Васил Рисковски|Васил Димов Рисковски]] (с. Косинец, Костурско) || || {{Готово}} |- || 74. [[Велин Костадинов|Велин Иванов Костадинов]] (с. Каменица, Царевоселско) || || {{Готово}} |- || 75. [[Васил Миов|Васил Димитров Миов]] (с. Умлена, Беровско) || || {{Готово}} |- || 76. [[Васил Влахов (Муртино)|Васил Донев Влахов]] (с. Муртино, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 77. [[Васил Бетин|Васил Тренов Бетин]] (Берово) || || {{Готово}} |- || 78. [[Васил Милчов|Васил Милчов Лазаров]] (с. Чифлик, Пехчевско) || || {{Готово}} |- || 79. [[Мильо Узунов|Милю Райков Узунов]] (с. Чаглаик, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 80. [[Вангел Апостолов|Вангел Апостолов Стоянов]] (с. Дулица, Царевоселско) || || {{Готово}} |- || 81. Васил поп Донев (с. Съчево, Струмичко) || МОО || {{Готово}} |- || 82. Васил Христов Въргов (с. Моноспитово, Струмичко) || МОО || {{Готово}} |- || 83. Величко Младенов Иванов (с. Търновац, Кратовско) || МОО || {{Готово}} |- || 84. Васил Николов Хамаков (с. Райково, Смолянско) || МОО || {{Готово}} |- || 85. Владимир Панев Наумов (Свети Николе) || МОО || {{Готово}} |- || 86. Васил Атанасов Иванов (Дебър) || МОО || {{Готово}} |- || 87. [[Георги Казаков|Георги Димитров Казаков]] (Бунар Хисар) || || {{Готово}} |- || 88. [[Георги Антонов (революционер)|Георги Костов Антонов]] (с. Куманичево, Костурско) || || {{Готово}} |- || 89. [[Георги Киряков|Георги Мавров Киряков]] (с. Маджура, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 90. [[Георги Георгиев (Едига)|Георги Илиев Георгиев]] (с. Едига, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 91. [[Гаврил Аврамов|Гаврил Василиев Аврамов]] (с. Ратево, Беровско) || || {{Готово}} |- || 92. [[Гаврил Ралупов|Гаврил Георгиев Ралупов]] (Берово) || || {{Готово}} |- || 93. [[Георги Сланчев|Георги К. Сланчев]] (с. Годлево, Разложко) || || {{Готово}} |- || 94. [[Георги Наков (Междурек)|Георги Наков Георгиев]] (с. Междурек, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 95. [[Георги Копанаров|Георги Исидоров Копанаров]] (Разлог) || || {{Готово}} |- || 96. [[Георги Вълев|Георги Димов Вълев]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 97. [[Георги Дукоолу|Георги Костадинов Дукоолу]] (с. Стоилово, Малкотърновско) || || {{Готово}} |- || 98. [[Георги Пейчев (революционер)|Георги Тодоров Пейчев]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 99. Георги Христов Переликов (неизв.) || изгоряла || {{Готово}} |- || 100. [[Георги Петрушев|Георги Петрушев Кочев]] (Пехчево) || || {{Готово}} |- || 101. [[Георги Денизов|Георги Костов Денизов]] (с. Осиково, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 102. [[Георги Божинов (Колешино)|Георги Божинов Трайков]] (с. Колешино, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 103. [[Георги Каракашев (революционер)|Георги Иванов Каракашев]] (с. Умлена, Беровско) || || {{Готово}} |- || 104. [[Георги Миленков|Георги Миленков Ников]] (с. Киселица, Царевоселско) || || {{Готово}} |- || 105. [[Глигор Петров|Глигор Янчев Петров]] (с. Василево, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 106. [[Георги Траянов|Георги Траянов Витанов]] (с. Илиово, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 107. [[Георги Янчев Михалчев]] (Лозенград) || || {{Готово}} |- || 108. [[Григор Янков|Григор Янков Попов]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 109. [[Гьошо Нацев|Гйошо Андов Нацев]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 110. [[Георги Гарев|Георги Андреев Гарев]] (Башино село, Велес) || || {{Готово}} |- || 111. [[Георги Месов|Георги Андреев Месов - Бирбучука]] (с. Старчища, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 112. [[Георги Градинаров|Георги Петров Градинаров]] (с. Любенова махала) || || {{Готово}} |- || 113. [[Градю Градев|Градю Николов Градев]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 114. [[Георги Арнаудов (революционер)|Георги Филипов Арнаудов]] (с. Търлис, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 115. [[Георги Шиперков|Георги Иванов Шиперков]] (с. Дъмбени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 116. [[Георги Белчев|Георги Паряско Белчев]] (Разлог) || || {{Готово}} |- || 117. [[Григор Попстанков|Григор Димитров Станков]] (Енидже Вардар) || || {{Готово}} |- || 118. [[Георги Горганов|Георги Петров Горганов]] (с. Бобища, Костурско) || || {{Готово}} |- || 119. [[Георги Попниколов]] (с. Карахадър, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 120. [[Георги Тодоров Атанасов]] (с. Яна, Лоенградско) || || {{Готово}} |- || 121. [[Георги Атанасов (Барбарево)|Георги Атанасов Янков]] (с. Барбарево, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 122. [[Георги Щуров|Георги Стаматов Щуров]] (с. Стоилово, Малкотърновско) || || {{Готово}} |- || 123. [[Георги Борунсузов|Георги Николов Борунсузов]] (с. Ловча, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 124. [[Георги Иванов (Бадилен)|Георги Иванов Стоянов]] (с. Бадилен, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 125. [[Георги Митушев|Георги Митушев Кръстев]] (с. Куклиш, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 126. [[Георги Войников|Георги Атанасов Войников]] (с. Урумбеглий, Бунархисарско) || || {{Готово}} |- || 127. [[Георги Костурков|Георги Радев Костурков]] (Панагюрище) || || {{Готово}} |- || 128. [[Георги Нусторов|Георги Ерсенов Нусторов]] (Разлог) || || {{Готово}} |- || 129. [[Георги Гюрнев|Георги Стоилов Гюрнев]] (с. Балдево, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 130. [[Георги Станишев (революционер)|Георги Атанасов Станишев]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 131. [[Глигор Кьосев|Глигор Ангелов Кьосев]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 132. [[Георги Морьов|Георги Николов Мариов]] (Бунар Хисар) || || {{Готово}} |- || 133. [[Георги Стефанов (революционер)|Георги Стефанов Мазнев]] (с. Стоилово, Малкотърновско) || изгубени документи || {{Готово}} |- || 134. Георги Ефремов Стоилков (с. Зърновци, Кочанско) || МОО || {{Готово}} |- || 135. Георги Попов Василев (с. Връбник, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 136. Георги Илиев Пиронков (с. Делчево, Неврокопско) || МОО || {{Готово}} |- || 137. Георги Монев Васев (с. Марчино, Кратовско) || МОО || {{Готово}} |- || 138. Григор Кузов Цопов (с. Куманичево, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 139. Георги Стоянов Хорозов (с. Ковачевица, Неврокопско) || МОО || {{Готово}} |- || 140. Георги Андонов Баджов (с. Лобаница, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 141. Гоно Трайков Алексов (с. Стояково, Гевгелийско) || МОО || {{Готово}} |- || 142. Георги Павлов Генев (Белица, Разложко) || МОО || {{Готово}} |- || 143. Григор Николов Крайничанец (с. Крайници, Велешко) || МОО || {{Готово}} |- || 144. Георги Иванов Вълчинов (с. Ливадища, Неврокопско) || МОО || {{Готово}} |- || 145. Григор Трифонов Гоцев (с. Зърновци, Кочанско) || МОО || {{Готово}} |- || 146. Георги Станев Кондолов (с. Велика, Лозенградско) || МОО || {{Готово}} |- || 147. Георги Петрушев Турсунов (Кукуш) || МОО || {{Готово}} |- || 148. [[Георги Трифонов (революционер)|Георги Трифонов Куртев]] (Свиленград) || || {{Готово}} |- || 149. Георги Стефанов Шилев (Белица, Разложко) || МОО || {{Готово}} |- || 150. Георги Стоянов Кирков (с. Ериклери, Лозенградско) || МОО || {{Готово}} |- || 151. Георги Иванов Пехливанов (с. Яна, Лозенградско) || МОО || {{Готово}} |- || 152. [[Димитър Андонов Попов]] (с. Междурек, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 153. [[Данаил Сивриев|Данаил К. Сивриев]] (с. Скребатно, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 154. [[Дионис Танчуров|Дионис Христов Танчуров]] (с. Грубовци, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 155. [[Дойчин Захов|Дойчин Филимонов Захов]] (Разлог) || || {{Готово}} |- || 156. [[Димитър Сребров|Димитър Илиев Сребров]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 157. [[Димитър Мунев|Димитър Маринов Мунев]] (с. Волак, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 158. [[Дионис Капитанов|Дионис Христов Капитанов]] (Енидже Вардар) || || {{Готово}} |- || 159. [[Досе Копанаров|Досе Христов Копанаров]] (Разлог) || || {{Готово}} |- || 160. [[Димитър Дражев (революционер)|Димитър Киров Дражев]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 161. [[Димитър Урдов|Димитър Иванов Урдов]] (с. Кономлади, Костурско) || || {{Готово}} |- || 162. [[Деспод Стоилов|Деспод Митрев Стоилов]] (с. Каменица, Царевоселско) || || {{Готово}} |- || 163. [[Димитър Тютюнджиев|Димитър Георгиев Тютюнджиев]] (Лозенград) || || {{Готово}} |- || 164. [[Димчо Праматарски|Димчо Апостолов Праматарски]] (с. Скребатно, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 165. [[Димитър Пържанов|Димитър Милев Пържанов]] (с. Кремен, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 166. [[Димитър Хвалев|Димитър Христов Хвалев]] (с. Делчево, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 167. [[Димитър Манасиев|Димитър Попниколов Манасиев]] (с. Крайници, Велешко) || || {{Готово}} |- || 168. [[Димитър Агов|Димитър Стоянов Агов]] (с. Горно Броди, Серско) || || {{Готово}} |- || 169. [[Димо Шишков|Димо Стоянов Шишков]] (с. Мирковци, Скопско) || || {{Готово}} |- || 170. [[Дико Костиев|Дико Георгиев Костиев]] (с. Маджура, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 171. [[Дончо Живадинов|Донче Хаджисанков Живадинов]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 172. [[Димитър Камчев|Димитър Камчев Димитров]] (с. Горгопик, Боймия) || || {{Готово}} |- || 173. [[Димитър Пътеков|Димитър Киров Пътеков]] (с. Маджура, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 174. [[Димитър Чостов|Димитър Василев Чостов]] (с. Загоричани, Костурско) || || {{Готово}} |- || 175. [[Дико Милев|Дико Петков Милев]] (с. Сарпачовица, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 176. Димо Г. Папазов (с. Стоилово, Малкотърновско) || изгоряла || {{Готово}} |- || 177. [[Диме Пърличков|Диме Иванов Пърличков]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 178. [[Димитър Айгъров|Димитър Андонов Айгъров]] (с. Дамян, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 179. Димо Стоянов Бараков (с. Стоилово, Малкотърновско) || изгоряла || {{Готово}} |- || 180. [[Димитър Тръпков (Горно Върбени)|Димитър Стефанов Тръпков]] (с. Екши Су, Леринско) || || {{Готово}} |- || 181. [[Димитър Великов (Ловча)|Димитър Иванов Великов]] (с. Ловча, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 182. [[Дино Япаджиев|Дино Христов Япаджиев]] (Гумендже) || || {{Готово}} |- || 183. [[Димитър Трайков (революционер)|Димитър Лазаров Трайков]] (с. Дреновени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 184. [[Димитър Кехайов|Димитър Райков Кехайов]] (с. Пенека, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 185. [[Димитър Каракочлиев|Димитър Стоянов Каракочлиев]] (с. Каракоч, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 186. [[Димитър Щерев (революционер)|Димитър Щерев Василев]] (с. Хрупища, Костурско) || || {{Готово}} |- || 187. [[Димитър Караилиев|Димитър Атанасов Караилиев]] (с. Кавакли, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 188. [[Добри Шивачев|Добри Костадинов Шивачев]] (с. Кавакли, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 189. [[Димитър Аризанов|Димитър Аризанов Иванов]] (с. Конарене, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 190. Димитър Костадинов Русинов (Бунар Хисар) || || |- || 191. [[Димитър Ташев|Димитър Ташев Стоянов]] (с. Колибите, Бунархисарско) || || {{Готово}} |- || 192. [[Димо Андонов|Димо Христов Андонов]] (с Сърбци, Битолско) || || {{Готово}} |- || 193. Дико Градев Павлов (с. Керациново, Малкотърновско) || || |- || 194. [[Димитър Янушев|Димитър Николов Янушев]] (с. Войници, Велешко) || || {{Готово}} |- || 195. Димитър Христов Карагеоргиев (с. Пирок, Лозенградско) || || |- || 196. Димитър Ефтимов Златаров (Малко Търново) || || |- || 197. Дражо Киров Дражев (Малко Търново) || || |- || 198. Димитър Ст. Граматиков ( с. Коево, Лозенградско) || || |- || 199. [[Димитър Кьосев (революционер)|Димитър Яков Кьосев]] (с. Загоричани, Костурско) || || {{Готово}} |- || 200. [[Дионис Даулов|Дионис Георгиев Даулов]] (с, Петгъс, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 201. [[Димитър Муртов|Димитър Атанасов Муртов]] (Енидже Вардар) || || {{Готово}} |- || 202. [[Димитър Попдимитров|Димитър Наумов Попдимитров]] (с. Загоричани, Костурско) || || {{Готово}} |- || 203. Димитър Танев Ковачев (неизв.) || || |- || 204. [[Дионис Ефремов|Диванис Ефремов Алексов]] (с. Горни Балван, Щипско) || || |- || 205. [[Димитър Семерджиев|Димитър Стоев Семерджиев]] (с. Междурек, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 206. Димитър Христов Жегов (Разлог) || || |- || 207. Димитър Драгомиров Димитров (Аполд, Трансилвания) || МОО || {{Готово}} |- || 208. Димитър Иванов Ангелов (с. Торфа, Чаталджанско) || || |- || 209. Дамян Николов Бисерко (с. Войници, Велешко) || МОО || |- || 210. Димитър Желязков Тропчев (Лозенград) || || |- || 211. Димитър Пандев Тилев (с. Колешино, Струмичко) || МОО || {{Готово}} |- || 212. Димче Филипов Цветанов (с. Горно Еловци, Гостиварско) || МОО || {{Готово}} |- || 213. Димко Коцев Бойков (с. Курия, Тиквешко) || МОО || {{Готово}} |- || 214. Дечо Димев Карамаколев (с. Карлуково, Ахчелебийско) || || |- || 215. Пано Иванов Кръстев (с. Мартулци, Велешко) || || |- || 216. Димитър Манев (Свети Николе) || || |- || 217. Димитър Стоянов Димитров (с. Коево, Лозенградско) || || |- || 218. Доне Митев Йовев (с. Нежилово, Кратовско) || || |- || 219. Димитър Тодоров Гаджалов (с. Карлуково, Ахчелебийско) || || |- || 220. Димитър Георгиев Гроздев (с. Осиково, Неврокопско) || || |- || 221. Димитър Дичов Тръпков (с. Росоки, Реканско) || || |- || 222. Дане Кръстев Понев (с. Кучичино, Кочанско) || || |- || 223. Даниел Василев Алексов (с. Опила, Кратовско) || || |- || 224. Димитър Нацев Лилев (с. Пътеле, Леринско) || МОО || |- || 225. Димо Павлов Стоянов (с. Чанакча, Чаталджанско) || || |- || 226. Димо Пеев Гагов (Малко Търново) || || |- || 227. Дамян Стефанов Блажев (с. Гари, Реканско) || || |- || 228. Димитър Георгиев Йосифов (с. Простране, Битолско) || || |- || 229. [[Ефтим Георгиев|Ефтим Миленков Георгиев]] (с. Костин дол, Царевоселско) || || {{Готово}} |- || 230. Ефтим Васев Кусов (с. Подареш, Радовишко) || || |- || 231. [[Ефтим Жеков|Ефтим Жеков Атанасов]] (с. Карадере, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 232. Ецо Михайлов Димитров (Тетово) || || |- || 233. Ефтим Минов Бецековски (с. Росоки, Реканско) || || |- || 234. Желязко Димитров Хайтов (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 235. Желязко Ст. Зидаров (Малко Търново) || || |- || 236. [[Зоица Александрова|Зоица Александрова Иванова]] (Радовиш) || || {{Готово}} |- || 237. [[Зафир Джумайлиев|Зафир Манолов Джумайлиев]] (Разлог) || || {{Готово}} |- || 238. [[Илия Бачев|Илия Коцев Бачев]] (с. Попчево, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 239. Иван Лазев Рачев (Разлог) || || |- || 240. Иван Петров Парапунов (Разлог) || || |- || 241. Иван Тасев Цуцуманов (Разлог) || || |- || 242. [[Иван Цеков (революционер)|Иван Цеков Иванов]] (с. Бигла, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 243. [[Иван Христов (Ветрен)|Иван Христов Иванов]] (с. Ветрен, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 244. [[Иван Гулев (Сопот)|Иван Атанасов Гулев]] (с. Сопот, Велешко) || || {{Готово}} |- || 245. [[Иван Левенов|Иван Андонов Левенов]] (с. Каракьой, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 246. [[Илия Самарджиев|Илия Самарджиев Илюшка]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 247. Иван Попдимитров (неизв.) || МОО || {{Готово}} |- || 248. [[Илия Костов (революционер)|Илия Трайков Костов]] (с. Куклиш, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 249. Илия Христов Янев (Лозенград) || || |- || 250. [[Иван Митев (революционер)|Иван Митев Апостолов]] (с. Танатарци, Щипско) || || {{Готово}} |- || 251. Иван Николов Мариов (Бунар Хисар || || |- || 252. [[Иван Кантарджиев|Иван Манчев Кантарджиев]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 253. [[Игнат Цоклев|Игнат Димитров Цоклев]] (с. Огняново, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 254. [[Иван Божинов (Горно Върбени)|Иван Илиев Божинов]] (с. Екши Су, Леринско) || || {{Готово}} |- || 255. [[Иван Гилев|Иван Аргиров Гилев]] (с. Вишени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 256. [[Иван Русинов|Иван Христов Русинов]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 257. [[Иван Николов (ВМОРО)|Иван Николов Иванов]] (с. Карадере, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 258. [[Илия Стоев|Илия Драганов Стоев]] (с. Карадере, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 259. Йорде Янев Стоилков (с. Долани, Щипско) || || |- || 260. [[Иван Ковачев (революционер)|Иван Георгиев Ковачев]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 261. [[Йордан Андонов|Йордан Ацков Андонов]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 262. [[Иван Абаджиев (революционер)|Иван Георгиев Абаджиев]] (с. Плевня, Драмско) || || {{Готово}} |- || 263. Илия Хадживасилев Стоянов (Радовиш) || || |- || 264. Йордан Паунов Пешов (с. Припечани, Кочанско) || || |- || 265. Иван Димов Кенчев (Гумендже) || || |- || 267. Иван Иванов Найдов (с. Войници, Велешко) || || |- || 268. [[Иван Грозданов|Иван Ацков Грозданов]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 269. [[Иван Джинов|Иван Петров Джинов]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 270. [[Иван Несторов (революционер)|Иван Лазаров Несторов]] (с. Връбник, Костурско) || || {{Готово}} |- || 271. [[Илия Манов|Илия Тръндов Манов]] (с. Връбник, Костурско) || || {{Готово}} |- || 272. [[Илия Онбашиев|Илия Стоянов Онбашиев]] (с. Балдево, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 273. [[Иван Петелов|Иван Георгиев Петелов]] (с. Драгостин, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 274. [[Иван Кривокапов|Иван Василев Кривокапов]] (с. Делчево, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 275. [[Илия Младенов|Илия Иванов Младенов]] (с. Скребатно, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 276. [[Иван Вергов|Иван Христов Вергов]] (с. Бобища, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 277. Илия Илиев Попов Стоев (Пазарджик || || |- || 278. [[Илия Пеев|Илия Цветков Пеев]] (с. Дреновени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 279. Иван Костадинов Ключков (с. Ловча, Неврокопско) || МОО || {{Готово}} |- || 280. Иван Тасков Трайков (с. Дреново, Велешко) || МОО || {{Готово}} |- || 281. Иван Стоянов Костов (с. Чанакча, Чаталджанско) || || |- || 282. Иван Нефов Милев (Гостивар) || || |- || 283. Иван Тасев Яков (с. Дебрево, Кратовско) || || |- || 284. Иван Трайчев Янев (Свети Николе) || || |- || 285. Иван Христов Пешев (с. Нежилово, Кратовско) || || |- || 286. Иван Костадинов Кърджиев (с. Баница, Серско) || || |- || 287. Иван Блажев Георгиев (Скопие) || || |- || 288. [[Иван Калайджиев|Иван Георгиев Калайджиев]] (с. Чокманово, Смолянско) || || {{Готово}} |- || 289. Иван Михайлов Баев (с. Непрощено, Тетовско) || || |- || 290. Иван Димов Митев (с. Сушица, Скопско) || || |- || 291. Иван Ананиев Рашков (Якоруда) || || |- || 292. Иван Арсов Малечков (с. Долно Трогерци, Щипско) || || |- || 293. Йордан Санев Трайчев (Щип) || || |- || 294. Йордан Иванов Бошков (с. Долни Стубел, Злетовско) || МОО || {{Готово}} |- || 295. Йордан Соколов (Неготино) || МОО || {{Готово}} |- || 296. [[Илия Шонев|Илия Атанасов Шонев]] (с. Смърдеш, Костурско) || || {{Готово}} |- || 297. Илия Игнатов Петров (с. Битуше, Реканско) || || |- || 298. Илия Колев Трайков (с. Гърчище, Валандовско) || || |- || 299. Илия Панев Апостолов (Свети Николе) || || |- || 300. Илия Василев Мицов (с. Петършино, Кратовско) || || |- || 301. Илия Стойчев Михайлов (с. Славейно, Смолянско) || || |- || 302. Илия П. Тотин (с. Обидим, Неврокопско) || || |- || 303. Йордан Лазов Пърчев (с. Уланци, Велешко) || || |- || 304. Илия Атанасов Спахиев (с. Каракьой, Неврокопско) || || |- || 305. Игнат Стоянов Христов (с. Опила, Кратовско) || || |- || 306. [[Игнат Трайков|Игнат Трайков Петков]] (с. Горно Кратово, Кратовско) || || {{Готово}} |- || 307. [[Киро Киров (революционер)|Киро Димитров Киров]] (с. Загоричани, Костурско) || || {{Готово}} |- || 308. [[Костадин Масталарков|Костадин Христов Масталарков]] (с. Бозец, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 309. Костадин Станчев Дараданов (Бунар Хисар) || || |- || 310. [[Кольо Донев|Кольо Коцев Донев]] (с. Куклиш, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 311. [[Кръсто Капурдов|Кръсто Дамов Капурдов]] (с. Смърдеш, Костурско) || || {{Готово}} |- || 312. [[Коста Иванов (Баница)|Коста Янев Иванов]] (с. Баница, Леринско) || || {{Готово}} |- || 313. Костадин Георгиев Петков (с. Пирок, Лозенградско) || || |- || 314. Киро Вълков Топалчев (неизв.) || || |- || 315. [[Коста Цветков|Коста Стамов Цветков]] (с. Тресонче, Реканско) || || {{Готово}} |- || 316. Коста Христов Костов (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 317. [[Кръсто Караскаков|Кръсто Христов Караскаков]] (с. Въмбел, Костурско) || || {{Готово}} |- || 318. Костадин Стоянов Чиликов (с. Пирок, Лозенградско) || || |- || 319. [[Костадин Бицин|Костадин Ив. Бицин]] (Разлог) || || {{Готово}} |- || 320. [[Костадин Жегов|Костадин Георгиев Жегов]] (Разлог) || || {{Готово}} |- || 321. Коце Андонов Стевчев (с. Габревци, Радовишко) || || |- || 322. [[Кръстьо Узунов|Кръстю Андонов Узунов]] (с. Гюпчево, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 323. [[Константин Кехайов (Бунархисар)|Константин Димитров Кехайов]] (Бунар Хисар) || || {{Готово}} |- || 324. [[Коста Киров|Коста Симов Киров]] (с. Загоричани, Костурско) || || {{Готово}} |- || 325. [[Никола Лефтеров|Никола Лефтеров Павлов]] (с. Калиманци, Варненско) || || {{Готово}} |- || 326. Костадин Николов Кривокапов (с. Делчево, Неврокопско) || || |- || 327. [[Кесар Сърдилиев|Кесар Раев Сърдилиев]] (Балчик) || || {{Готово}} |- || 328. [[Коста Шкоклев|Коста Наум Шкоклев]] (с. Смърдеш, Костурско) || || {{Готово}} |- || 329. Калуди Ст. Станков (с. Коево, Лозенградско) || || |- || 330. Костадин Христов Танев (с. Ореховец, Велешко) || || |- || 331. Коста Стефков Манев (Струмица) || || |- || 332. Коце Кръстев Сиин (с. Костурино, Струмичко) || || |- || 333. Киро Рафайлов Георгиев (с. Лазарополе, Реканско) || МОО || |- || 334. Коста Димитров Апостолов (Бунар Хисар) || || |- || 335. Киряк Анестев Киряков (с. Каваклия, Лозенградско) || || |- || 336. Коста Костов Памуков (с. Бабадаг, Тулченско) || || |- || 337. Костадин Христов Грудов (с. Карахадър, Лозенградско) || || |- || 338. Ламбро Манолов Кобуров (с. Апоскеп, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 339. Лазар Мишов Георгиев (с. Горно Оризари, Кочанско) || || |- || 340. [[Леонид Кисериев|Леонид Георгиев Кисериев]] (с. Апоскеп, Костурско) || || {{Готово}} |- || 341. [[Лазар Кенков|Лазар Димитров Кенков]] (с. Косинец, Костурско) || || {{Готово}} |- || 342. [[Лазар Мицов|Лазар Стоянов Мицов]] (с. Смърдеш, Костурско) || || {{Готово}} |- || 343. [[Леонид Бачев|Леонди Бачев Попов]] (с. Загоричани, Костурско) || || {{Готово}} |- || 344. [[Ламбро Караджов|Ламбро Иванов Караджов]] (с. Дъмбени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 345. [[Лазар Вантов|Лазар Христов Вантов]] (Гевгелия) || || {{Готово}} |- || 346. [[Ламбо Мургов|Ламбо Ил. Муртов]] (с. Велгощи, Охридско) || || {{Готово}} |- || 347. Лазар Георгиев Свинаров (с. Делчево, Неврокопско) || || |- || 348. [[Мария Хубчева|Мария Момчилова Стайкова Хубчева]] (с. Аламидере, Ахчелеб.) || || {{Готово}} |- || 349. [[Марин Чолаков|Марин Добрев Чолаков]] (с. Градинарово, Провадийско) || || {{Готово}} |- || 350. [[Манол Алаинов|Манол Киряков Алаинов]] (с. Българска блаца, Костурско) || || {{Готово}} |- || 351. Моне Божков Вратевски (Щип) || || |- || 352. Марко Стоев Младенов (с. Скребатно, Неврокопско) || || |- || 353. Мане Атанасов Мишев (Радовиш) || || |- || 354. Милан Донев Гоцев (с. Сърчиево, Щипско) || || |- || 355. Мавер Димитров Гевешеков (Малко Търново) || || |- || 356. [[Милан Миленков|Милан Миленков Ангелов]] (с. Сопот, Светиниколско) || || {{Готово}} |- || 357. [[Илия Лилинков|Анастасия Панева Лилинкова]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 358. [[Стоян Лазаров (Инево)|Ангя Стоянова Лазарова]] (с. Инево, Радовишко) || || {{Готово}} |- || 359. [[Никола Тагаров|Алекса Спасев Тагарев]] (с. Смоймирово, Малешевско) || || {{Готово}} |- || 360. [[Тодор Янев|Анастасия Тодорова Янева]] (Бунар Хисар) || || {{Готово}} |- || 361. [[Васил Максимов|Божана Василева Георгиева]] (с. Прекопана, Леринско) || || {{Готово}} |- || 362. Божана Пецева Димова (Скопие) || || |- || 363. Велика Христова Костадинова (с. Люботен, Щипско) || || |- || 364. Вангя Стефанова Кръстева (с. Панталей, Кочанско) || || |- || 365. [[Иван Канев|Василка Иванова Канева]] (с. Косинец, Костурско) || || {{Готово}} |- || 366. Вангелия Димитрова Стойчева (с. Негрево, Беровско) || || |- || 367. Варвара Иванова Църцарова (с. Белица, Разложко) || || |- || 368. [[Йоаким Граматиков|Василка Ив. Граматикова]] (с. Черешово, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 369. [[Атанас Киряков (революционер)|Велика Атанасова Кирякова]] (с. Долно Броди, Серско) || || {{Готово}} |- || 370. [[Христо Манолов (Бобища)|Гина Христова Манолова]] (с. Бобища, Костурско) || || {{Готово}} |- || 371. [[Любен Станчев (революционер)|Ганка Любен Станчева]] (Варна) || || {{Готово}} |- || 372. Димитра Николова Ив. Яръмдудакова (Лозенград) || || |- || 373. [[Тано Янов|Доста Танова Янова]] (с. Мутулово, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 374. Дона Петкова Еменджиева (с. Пенека, Визинско) || || |- || 375. Добра Георгева Тодорова (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 376. Доне Деянов Гацов (с. Таринци, Щипско) || малко || {{Готово}} |- || 377. [[Атанас Лекаров|Дона Атанасова Лекарова]] (с. Смърдеш, Костурско) || || {{Готово}} |- || 378. Дафина Тодорова Георгиева (Малко Търново) || || |- || 379. [[Христо Ефремов|Ефка Христова Ефремова]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 380. Ерина Михалева Ганчева (Малко Търново) || || |- || 381. [[Георги Казанлиев|Еленка Георгиева Казанлиева]] (с. Шльопинци, Гевгелийско) || || |- || 382. Елена Иванова Трайчова (с. Прибачево, Кочанско) || || |- || 383. Елена Илиева Пърличева (Дойран) || || |- || 384. [[Христо Капитанов (революционер)|Екатерина Христова Капитанова]] (с. Нестрам, Костурско) || || {{готово}} |- || 385. Евгения Миланова Веселинова (Кратово) || || |- || 386. Еленка Стоянова Гърнева (с. Балдево, Неврокопско) || || |- || 387. [[Димитър Домазетов (ВМРО)|Еленка Христова Домазетова]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 388. [[Стоил Давидов|Еленка Петрова Давидова]] (Кратово) || || {{Готово}} |- || 389. [[Христо Репавцов|Елена Христова Репавцова]] (с. Смърдеш, Костурско) || ||{{Готово}} |- || 390. [[Андон Попщерев|Елена Антонова Попщерева]] (с. Дъмбени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 391. [[Никола Апчев|Елена Попниколова Петрова]] (с. Дебрец, Кайлярско) || || {{Готово}} |- || 392. Ефка Трайкова Манева (Щип) || || |- || 393. Жека Маркова Димова (Преслав) || малко || {{Готово}} |- || 394. Злата Янева Тодорова (с. Урумбеглий, Лозенградско) || || |- || 395. [[Михаил Наутлиев|Йордана Трайчева Наутлиева]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 396. [[Иван Стамболиев (Негрево)|Йордана Атанасова Стамболиева]] (с. Негрево, Беровско) || || {{Готово}} |- || 397. [[Атанас Кулджиев|Кера Атанасова Н. Кулджиева]] (с. Манастир, Гюмурджинско) || || |- || 398. [[Станю Едрев|Кера Станева Петкова]] (с. Карадере, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 399. [[Йосиф Даскалов|Катинка Йосифова Даскалова]] (Кратово) || || {{Готово}} |- || 400. [[Петко Здребечков|Комна Петкова Здребечкова]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 401. [[Иван Анастасов (Лобаница)|Кръстина Ив. Анастасова Ингеловска]] (с. Косинец, Костурско) || || {{Готово}} |- || 402. [[Лазо Лазов|Кица Лазова Лазова]] (Лозенград) || || {{Готово}} |- || 403. Катерина Славкова Бояджиева (с. Горняни, Неврокопско) || || |- || 404. [[Петър Христов (Горно Върбени)|Кръстана Петрова Христова]] (с. Рамна, Битолско) || || {{Готово}} |- || 405. [[Пандил Шишков|Кица Пандилова Шишкова]] (с. Екши Су, Леринско) || || {{Готово}} |- || 406. [[Петко Воденичаров|Лола Петкова Димова]] (с. Стоилово, Малкотърновско) || || {{Готово}} |- || 407. [[Васил Поптомов|Мария Василева Поптомова]] (Белица, Разложко) || || {{Готово}} |- || 408. [[Атанас Курандов|Мария Атанасова Курандова]] (с. Владимирово, Малешевско) || || |- || 409. [[Янко Стойчев|Куда Янкова Тодорова]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 410. Атанас Найденов Юрданов (с. Оздолени, Охридско) || МОО || {{Готово}} |- || 411. [[Ангел Попов (революционер)|Ангел Янев Попов]] (с. Златия, Добричко) || || {{Готово}} |- || 412. Васил Шанев Тотев (Крива Паланка) || МОО || {{Готово}} |- || 413. [[Васил Велинов|Васил Велинов Златев]] (с. Цера, Царевоселско) || || {{Готово}} |- || 414. Васил Кръстев Топузов (с. Куманич, Неврокопско) || МОО || {{Готово}} |- || 415. Велю Лазаров Георгиев (с. Кочище, Дебърско) || МОО || {{Готово}} |- || 416. Георги Мицев Георгиев (с. Гърбашел, Кукушко) || МОО || {{Готово}} |- || 417. [[Георги Димитров (кмет на Добрич)|Георги Димитров Симеонов]] (Добрич) || || {{Готово}} |- || 418. Диме Тодоров Мазнев (Велес) || МОО || {{Готово}} |- || 419. Илия Костадинов Бенев (с. Старчища, Неврокопско) || МОО || {{Готово}} |- || 420. Иван Мицев Ицин Янев (с. Морарци, Кукушко) || МОО || {{Готово}} |- || 421. Илия Киров Шуптов (с. Загоричани, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 422. Илия Костадинов Комитов (с. Делчево, Неврокопско) || МОО || {{Готово}} |- || 423. Йордан Петков Милев (с. Люботен, Скопско) || МОО || {{Готово}} |- || 424. Иван Стоянов Милев (с. Хисарлък, Неврокопско) || || |- || 425. Илия Ангелов Кирчев (с. Търлис, Неврокопско) || || |- || 426. Илия Георгиев Работов (с. Търлис, Неврокопско) || || |- || 427. Илия Велков Котев (с. Водоча, Струмичко) || || |- || 428. Илия Спасов Панов (с. Моноспитово, Струмичко) || || |- || 429. Иван Христов Димитров (Воден) || || |- || 430. Илия Иванов Ацев (с. Стари град, Велешко) || || |- || 431. [[Кузо Димитров|Кузман Димитров Аргиров]] (с. Маняк, Костурско) || || {{Готово}} |- || 432. [[Коста Каравеликов|Коста Димитров Каравеликов]] (с. Долно Броди, Серско) || || {{Готово}} |- || 433. [[Никола Серафимов|Коле Серафимов Стоянов]] (с. Куково, Светиниколско) || || {{Готово}} |- || 434. [[Коста Тошев|Коста Димитров Тошев]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 435. [[Костадин Николов Копанаров]] (Разлог) || || {{Готово}} |- || 436. [[Коце Димов|Коце Димов Николов]] (с. Конче, Радовишко) || || {{Готово}} |- || 437. Костадин Димитров Хаджиев (с. Куманич, Неврокопско) || || |- || 438. Иван Ангелов Нешев (Велес) || || |- || 439. Костадин Ангелов Цирков (с. Калапот, Драмско) || || |- || 440. Кръсто Маринов Чилингиров (с. Ливадище, Неврокопско) || || |- || 441. Калчо Стоянов Калчев (Лозенград) || || |- || 442. Коце Атанасов Георгиев (с. Емирица, Кратовско) || || |- || 443. Коста Андонов Огнянов Панчовски (неизв.) || || |- || 444. Кирил Лазаров Георгиев Бачевски (с. Кочище, Дебърско) || МОО || {{Готово}} |- || 445. Коста Цветков Вълков (с. Долен, Неврокопско) || || |- || 446. Кузман Щерьов Симонов (с. Тресонче, Реканско) || || |- || 447. Костадин Стоянов Петров (Кратово) || || |- || 448. Коста Янакиев Козаров (с. Куманичево, Костурско) || || {{Готово}} |- || 449. Кузман Силков Стоянов (с. Граждане, Дебърско) || || |- || 450. [[Лазар Шулев|Лазар Димев Шулев]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 451. Лазар Николов Пешев (Велес) || || |- || 452. Лазар Грозданов Алексиев (с. Свинище, Кичевско) || || |- || 453. Ламби Петков Найденов (с. Търново, Узункюприйско) || || |- || 454. Марин Георгиев Петков (с. Паспалово, Бунархисарско) || || |- || 455. [[Марко Касабов|Марко Христов Касабов]] (с. Конуй, Кайлярско) || || {{Готово}} |- || 456. [[Мария Костовска|Мария Атанасова Костовска]] (Пехчево) || || {{Готово}} |- || 457. [[Милан Тренчев|Милан Левков Тренчев]] (с. Чишиновци, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 458. [[Мильо Попризов|Мильо Божинов Попризов]] (с. Колешино, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 459. [[Милчо Дървошанов|Милчо Коцев Дървошанов]] (с. Куклиш, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 460. [[Мите Витанов|Мите Георгиев Витанов]] (с. Селник, Царевоселско) || || {{Готово}} |- || 461. Манол Христов Чилов (с. Аламидире, Ахчелебийско) || МОО || {{Готово}} |- || 462. Михаил Стоянов Георгиев (с. Курудере, Лозенградско) || МОО || {{Готово}} |- || 463. [[Димитър Ботков|Минко Стоянов Ботков]] (Разлог) || || {{Готово}} |- || 464. Милан Коцев Джуров (Щип) || МОО || {{Готово}} |- || 465. Милан Наков Ицов (Велес) || МОО || {{Готово}} |- || 466. Мито Григор Тупаров (Струмица) || МОО || {{Готово}} |- || 467. [[Милан Танчев (Кукуш)|Милан Динев Танчев]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 468. Мите Христов Стойков (с. Горни Стубел, Кратовско) || МОО || {{Готово}} |- || 469. Марко Николов Бошков (с. Тресонче, Реканско || || |- || 470. Симеон Христов Агов (Щип) || || |- || 471. Манол Николов Манолов Костов (с. Карлуково, Ахчелебийско) || || |- || 472. Матей Змейков Филипов (Галичник, Реканско) || || |- || 473. Мирче Марков Мирчев (с. Тресонче, Реканско) || || |- || 474. Михаил А. Чакръкчиев (Щип) || || |- || 475. Марко Тръпков Стефанов (с. Банище, Дебърско) || || |- || 476. Мильо Кантарджи Панов (Струмица) || || |- || 477. Матея Блажев Йосифов (с. Тресонче, Реканско) || || |- || 478. Мито Малинов Китанов (с. Просениково, Струмичко) || || |- || 479. Миле Николов Иванов (с. Зубовце, Гостиварско) || || |- || 480. Марко Василев Арнаудов (с. Райково, Ахчелебийско) || МОО || {{Готово}} |- || 481. Милан Попянев (с. Неманица, Светиниколско) || МОО || {{Готово}} |- || 482. [[Никола Терзиев (революционер)|Никола Георгиев Терзиев]] (с. Огняново, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 483. Никола Щерев Манушкин (с. Бачево, Разложко) || || |- || 484. Никола Янев Самоковлиев (с. Пенека, Визенско) || || |- || 485. Никола Георгиев Дупчев (с. Урумбеглий, Бунархисарско) || || |- || 486. Никола Калоянов Костов (с. Стоилово, Малкотърновско || || |- || 487. [[Никола Тунджев|Никола Иванов Янчев Тунджев]] (с. Куманичево, Костурско) || || {{Готово}} |- || 488. Ненчо Николов Папанчев (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 489. Никола Стоянов Дюлгеров (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 490. Никола Вангелов Янкулов (с. Наколец, Битолско) || || |- || 491. [[Никола Дъбов|Никола Маринов Дъбов]] (с. Маджура, Малкотърновско) || || {{Готово}} |- || 492. [[Никола Данданов|Никола Костадинов Данданов]] (с. Горенци, Костурско) || || {{Готово}} |- || 493. [[Наум Настев|Наум Николов Настев]] (с. Царевдвор, Ресенско) || || {{Готово}} |- || 494. [[Никола Христов (Дебрище)|Никола Димов Христов]] (с. Дебрище, Кавадарско) || || {{Готово}} |- || 495. [[Никола Сребрев|Никола Манев Сребрев]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 496. [[Нако Узунов|Нако Ташов Узунов]] (с. Гявато, Битолско) || || {{Готово}} |- || 497. [[Наум Кръстев|Наум Ламбрев Кръстев]] (с. Въмбел, Костурско) || || {{Готово}} |- || 498. [[Никола Китанов|Никола Димитров Китанов]] (с. Танатарци, Щипско) || || {{Готово}} |- || 499. [[Никола Пантушев|Никола Иванов Пантушев]] (с. Баница, Серско) || || {{Готово}} |- || 500. [[Никола Кокалевски|Никола Гюров Кокалевски]] (с. Лазарополе, Реканско) || || {{Готово}} |- |} == Свидетелства 12 == {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Бележка !! Готов |- || 501. Нешо Станикев Тошев (с. Глуво, Скопско) || || |- || 502. [[Никола Геджов|Никола Илиев Геджов]] (с. Смърдеш, Костурско) || || {{Готово}} |- || 503. [[Никола Янчев|Никола Гелов Янчев]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 504. Никола Димитров Бикяров (с. Борово, Неврокопско) || || |- || 505. Никола Георгиев Килюханов (с. Момчиловци, Смолянско) || || |- || 506. Никола Т. Каридов (с. Пирок, Лозенградско) || || |- || 507. Никола Григоров Бродев (с. Либяхово, Неврокопско) || || |- || 508. Наум Панайотов Христов (с. Жупанища, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 509. Никола Маринов Зайков (с. Осиково, Неврокопско) || || |- || 510. [[Насо Джорлев|Насо Стойков Джорлев]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 511. Насо Лазаров Христов (с. Опила, Кратовско) || || |- || 512. Ночо Ненов Ночев (Смядово) || || |- || 513. Наум Ставрев Богданов (Връбник, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 514. Никола Димитров Мраценков (Белица, Разложко) || || |- || 515. Нако Илиев Парталов (Дойран) || || |- || 516. Наце Янев Левков (с. Павлешенци, Светиниколско) || || |- || 517. Наум Попзахариев Попов (с. Смилево, Битолско) || || |- || 518. Никола Димитров Николов (с. Ениджия, Лозенградско) || || |- || 519. Найден Дафков Чолев (с. Баничан, Неврокопско) || || |- || 520. Никола Ангелов Поюков (с. Лещен, Неврокопско) || || |- || 521. [[Петър Иванов (Елшани)|Петър Иванов Христов]] (с. Елшани, Охридско) || || {{Готово}} |- || 522. [[Паун Иванов|Паун Атанасов Иванов]] (с. Саса, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 523. [[Партений Калоянов|Партений Тодоров Калоянов]] (с. Годлево, Разложко) || || {{Готово}} |- || 524. [[Петър Бележков|Петър Костов Бележков]] (с. Годлево, Разложко) || || {{Готово}} |- || 525. [[Петко Киров|Петко Атанасов Киров]] (с. Карадере, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 526. [[Продан Ангелов|Продан Киров Ангелов]] (с. Едига, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 527. Пею Тодоров Маджаров (Малко Търново) || || |- || 528. Петко Стоянов Казаков (Малко Търново) || || |- || 529. Петко Тодоров Петков (с. Карадере, Лозенградско) || малко || {{Готово}} |- || 530. [[Памфил Миразчиски|Памфил Иванов Миразчиски]] (с. Смоймирово, Беровско) || || {{Готово}} |- || 531. [[Петър Попконстантинов|Петър Христов Попконстантинов]] (с. Търсие, Леринско) || || {{Готово}} |- || 532. Продан Петков Сираков (с. Коево, Лозенградско) || || |- || 533. Пано Андонов Зафиров (с. Чифлик, Щипско) || || |- || 534. Пандо Настов Малезанов (с. Войница, Велешко) || || |- || 535. [[Петър Йотов|Петър Георгиев Йотов]] (с. Драгомирци, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 536. Петър Иванов Камишев (Велес) || || |- || 537. Павле Киров Димов (с. Танатарци, Щипско) || || |- || 538. [[Петко Войков|Петко Димитров Войков]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 539. Павли Пандов Парушев (с. Константиново, Варненско) || || |- || 540. Пено Атанасов Митров (с. Петрово, Гевгелийско) || || |- || 541. [[Панде Мазнейков|Панде Георгиев Мазнейков]] (Струмица) || || {{Готово}} |- || 542. [[Петър Панчев|Петър Иванов Панчев]] (Кратово) || || {{Готово}} |- || 543. Петко Пенчев Беязов (неизв.) || || |- || 544. [[Панайот Николов|Панайот Костадинов Николов]] (с. Курудере, Бунархисарско) || || {{Готово}} |- || 545. Петър Янев Кренчев (неизв.) || || |- || 546. [[Петър Копанаров|Петър Николов Копанаров]] (Разлог) || || {{Готово}} |- || 547. [[Пано Стоянов|Пано Иванов Стоянов]] (с. Ракитец, Радовишко) || || {{Готово}} |- || 548. [[Петър Манзувчев|Петър Димитров Манзувчев]] (с. Сребрено, Леринско) || || {{Готово}} |- || 549. [[Петко Кирязов|Петко Кирязов Киров]] (с. Камилите, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 550. [[Пандо Карамбулев|Пандо Ацев Карамбулев]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 551. Пенчо Наумов Лексовски (с. Дреновени, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 552. Панчо Петров Ничев (с. Осничани, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 553. Петър Янев Мирчев (Велес) || МОО || |- || 554. Петър Георгев Шумаров (с. Обидим, Неврокопско) || МОО || |- || 555. Петър Димитров Чакъров (с. Садово, Неврокопско) || МОО || |- || 556. [[Петър Гушлев|Петър Иванов Гушлев]] (Ново село, Щип) || || {{готово}} |- || 557. Пандо Андреев Динев (с. Въмбел, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 558. Петър Илиев Йосмов (Велес) || МОО || |- || 559. Полимен Тодоров (с. Курудере, Лозенградско) || МОО || |- || 560. Райко Петров Калоянов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 561. Рашко Николов Неделков (Кичево) || || |- || 562. [[Спиро Олчев|Спиро Иванов Олчев]] (с. Дърмени, Ресенско) || || {{Готово}} |- || 563. Стойчо Тодоров Цанкин (Малко Търново) || || |- || 564. Симеон Петров Ведев (с. Скребатно, Неврокопско) || || |- || 565. [[Санде Колев Самарджия]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 566. Славе Александров Лазов (Щип) || || |- || 567. Христо Георгиев Манчов (Долна Баня) || || |- || 568. [[Христина Стефанова|Христина Алексова Стефанова]] (Ресен) || || {{Готово}} |- || 569. [[Стефан Дишлиев|Горица Стефанова Дишлиева]] (Свиленград) || || {{Готово}} |- || 570. Добра Ганева Колева (с. Узово, Добричко) || || |- || 571. Елена Петрова Чапкънова (Добрич) || || |- || 572. Железа Цаню Ганева Желева (с. Пчеларово, Добричко) || || |- || 573. Ирина Димитрова Иванова (с. Кранево, Балчишко) || || |- || 574. Йордана Вълканова Петрова (с. Попгригорово, Добричко) || || |- || 575. Ивана Желева Петрова (с. Пчеларово, Добричко) || || |- || 576. Ивана Иванова Бойчева (с. Крушари, Добричко) || || |- || 577. [[Благой Монев|Костадинка Монева Кратовска]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 578. [[Стоян Георгиев (Драгобраще)|Канта Георгиева Давиткова]] (с. Драгобраще, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 579. Керана Иванова Янакиева (с. Кожани, Румъния) || || |- || 580. Кояна Колева Константинова (с. Котленци, Добричко) || || |- || 581. Кръстина Стоянова Колева (с. Коритен, Добричко) || || |- || 582. Кина Христова Николова (с. Кранево, Балчишко) || || |- || 583. [[Илия Димушев|Кальопа Илия Димушева]] (Лерин) || || {{Готово}} |- || 584. Милка Стоянова Годжерова (с. Ковчас, Лозенградско) || || |- || 585. [[Стефан Апостолов (революционер)|Мария Стефанова Апостолова]] (с. Баница, Леринско) || || {{Готово}} |- || 586. Мария Стоянова Аврамова (с. Гърмен, Неврокопско) || || |- || 587. Мара Дражева Кирова Узунова (Малко Търново) || || |- || 588. [[Димитър Георгиев (Пехчево)|Миропа Георгиева Димова]] (Пехчево) || || {{Готово}} |- || 589. [[Костадин Германов (Руждене)|Мария Костадинова Германова]] (с. Гюреджик, Драмско) || || |- || 590. Мара Райкова Чапаразова (с. Урумбеглия, Лозенградско) || || |- || 591. Петра Илиев Данева (с. Гърмен, Неврокопско) || || |- || 592. Парашкева Пеева Димова (с. Кранево, Балчишко) || || |- || 593. Петра Крумова Добрева (с. Александрия, Добричко) || || |- || 594. [[Гаврил Стоилов|Палагия Гаврилова Стоилова]] (с. Смоймирово, Малешевско) || || {{Готово}} |- || 595. Парашкева Иванова Кошулянова (с. Чифлик, Малешевско) || || |- || 596. [[Симеон Сиин|Парашкева Симеонова Костова]] (с. Мокрени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 597. [[Райна Баракова|Райна Томова Баракова]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 598. Райна Петрова Дельова (Велес) || || |- || 599. Съба Петрова Колчова Трасиева (с. Челопеч, Пирдопско) || || |- || 600. [[Андон Христов|Андон Христов Колев]] (с. Долна Вращица, Радовишко) || || |- || 601. [[Пандора Шмакева|Пандора Христова Шмакева]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 602. Атанас Стоянов Атанасов (с. Цикнихор, Лозенградско) || || |- || 603. Анастас Янчев Малчев (с. Ново село, Радовишко) || || |- || 604. Атанас Тодор Манев (с. Инево, Радовишко) || || |- || 605. Александър Ангов Шамов (с. Просечен, Драмско) || || |- || 606. Атанас Иванов Темелков (с. Куманич, Неврокопско) || || |- || 607. [[Ангел Платнаров|Ангел Стойков Платнаров]] (с. Бугариево) || || |- || 608. Ангел Митрев Карамитрев (с. Доганхисар) || || |- || 609. Алекси Чколев (Прилеп) || || МОО |- || 610. Ангел Търпов Нинев (с. Кочища, Дебърско) || МОО || |- || 611. Андон Христов Трифонов (с. Подвис, Кичевско) || МОО || |- || 612. Атанас Митрев Ичев (Кукуш) || МОО || |- || 613. Атанас Христов Арнаудов (неиз.) || || изгоряла преписка |- || 614. Атанас Недялков Сариев (с. Булгаркьой, Кешанско) || МОО || |- || 615. Аспарух Димитров Яранов (Кукуш) || МОО || |- || 616. Атанас Богданов Кузманов (Охрид) || МОО || |- || 617. Атанас Мицев Болпачов (Кукуш) || МОО || |- || 618. Ангел Колев Кастрев (с. Покрован, Ивайловградско) || || |- || 619. [[Богдан Добровски|Богдан Тодоров Добровски]] (с. Славейно, Смолянско) || || {{Готово}} |- || 620. Благо П. Коемджиев (с. Обидим, Неврокопско) || || |- || 621. Благо Спасов Кюлев (с. Обидим, Неврокопско) || || |- || 622. [[Вангел Четалов|Вангел Илиев Четалов]] (с. Гявато, Битолско) || || {{Готово}} |- || 623. [[Васил Оклев|Васил Костадинов Оклев]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 624. Вангел Котев Ачев (с. Цапари, Битолско) || || |- || 625. Ванчо Илиев Станков (с. Слоещица, Крушевско) || || |- || 626. Велян Иванов Стойчев (с. Вирово, Крушевско) || || |- || 627. Велян Йованов Рочо (с. Големо Илино, Крушевско) || || |- || 628. Ванчо Момиров (с. Брезово, Крушевско) || || |- || 629. Видан Талев Матев (с. Клепач, Прилепско) || || |- || 630. Васил Михайлов Наумов (с. Рамна, Битолско) || || |- || 631. [[Велко Костов|Велко Христов Костов]] (с. Търпейца) || || {{Готово}} |- || 632. Веле Христов Цветков (с. Могила, Битолско) || || |- || 633. Ванчо Милев Петков (с. Бабино, Крушевско) || || |- || 634. [[Васил Гърков|Васил Тодоров Гърков]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 635. Вангел Толев Миленков (Битоля) || || |- || 636. [[Васил Клисаров|Васил Томов Клисаров]] (Крушево) || || {{Готово}} |- || 637. Вангел Мицков Трайков (Битоля) || || |- || 638. Веле Иванов Рахманов (с. Смилево, Битолско) || || |- || 639. Васил Найдов Бошев (с. Вирово, Крушевско) || || |- || 640. Веле Георгиев Саторот (с. Сопотница, Крушевско) || || |- || 641. Вангел Николов Дамянов (с. Бабино, Крушевско) || || |- || 642. [[Васил Додов|Васил Ставров Додов]] (с. Гявато, Битолско) || || {{Готово}} |- || 643. [[Вангел Дурмишов|Вангел Павлов Дурмишов]] (с. Гявато, Битолско) || || {{Готово}} |- || 644. [[Вангел Перчев|Вангел Наумов Перчев]] (с. Гявато, Битолско) || || {{Готово}} |- || 645. [[Вангел Тарунджиев|Вангел Милошев Тарунджиев]] (с. Ижища) || || {{Готово}} |- || 646. [[Велян Гурджев|Велян Андреев Гурджев]] (с. Смилево) || || {{Готово}} |- || 647. Васил Георгиев Асиров (с. Робово, Малешевско) || || |- || 648. Вълчо Петков Василев (с. Бръшлян, Малкотърновско) || || |- || 649. [[Васил Ставрев (революционер)|Васил Ставрев Пандов]] (с. Дреновени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 650. Велко Стоянов Лански (с. Селце, Крушевско) || || |- || 651. Велко Цветанов Алексов (с. Сланско, Порече) || || |- || 652. Васил Димитров Петров (Охрид) || МОО || |- || 653. [[Васил Даскалов|Васил Наумов Даскалов]] (с. Гявато, Битолско) || || {{Готово}} |- || 654. Глигор Иларионов Бояджиев (Белица, Разложко) || || |- || 655. Георги Христов Тромбев (с. Смилево, Битолско) || || |- || 656. [[Георги Папалев|Георги Босев Папалев]] (с. Гявато, Битолско) || || |- || 657. Георги Василев Атанасов (с. Сович, Битолско) || || |- || 658. Георги Тодоров Недев (Малко Търново) || || |- || 659. Георги Диков Станев (с. Резово, Бургаско) || || |- || 660. Георги Грудов Морфелов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 661. Гаврил Георгиев Алексов (с. Брезово, Крушевско) || || |- || 662. [[Георги Юруков (Гявато)|Георги Христов Юруков]] (с. Гявато, Битолско) || || |- || 663. Гроздан Стоянов Митров (с. Слепче, Прилепско) || || |- || 664. Груд Георгев Кандалов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 665. Груд Георгев Кабамуков (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 666. Георги Грудов Язаджиев (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 667. Георги Митров Димков (с. Кукуречани, Битолско) || || |- || 668. Георги Атанасов Байраков (с. Обидим, Неврокопско) || || |- || 669. Георги Марков Стефанов (с. Боище, Битолско) || || |- || 670. [[Георги Ючев|Георги Димитров Ючев]] (с. Кономлади, Костурско) || || {{Готово}} |- || 671. Георги Василев Банчев (с. Видраре, Софийско) || МОО || |- || 672. Калчо Димов Вълков (с. Ямище, Кратовско) || || {{Готово}} |- || 673. Георги Стефанов Трайков (с. Любанци, Скопско) || МОО || |- || 674. Георги Николов Велев (Прилеп) || МОО || |- || 675. Герман Христов Цветков (с. Любойно, Ресенско) || МОО || |- || 676. [[Георги Павлов – Чауша|Георги Павлов Соколов]] (с. Златари, Ресенско) || || {{Готово}} |- || 677. Георги Андреев (с. Големо Илино, Крушевско) || МОО || |- || 678. Георги Илиев Шапкалиски (Кратово) || МОО || |- || 679. Георги Марков Петков (с. Плевня, Драмско) || МОО || |- || 680. Георги Лозев Найденов (с. Облаково, Битолско) || МОО || |- || 681. Григор Аврамов Тръпчев (с. Тресонче, Реканско) || МОО || |- || 682. [[Дино Петрушев|Дино Петров Петрушев]] (с. Богданци) || || {{Готово}} |- || 683. Димитър Киряков Знаменов (с. Петково, Смолянско) || || |- || 684. [[Димитър Калудов|Димитър Карапетков Калудов]] (с. Едига, Лозенградско)|| || {{Готово}} |- || 685. [[Костадин Кирлиев|Димо Наков Кирлиев]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 686. [[Дамян Пашов|Дамян Ангелов Пашов]] (с. Веселчани, Прилепско)|| || {{Готово}} |- || 687. Димо Янчев Кутлев (с. Граматиково, Малкотърновско)|| || |- || 688. Димитър Иванов Карафилов (с. Цапари, Битолско)|| || |- || 689. Доне Стоянов (с. Велмей, Дебърца) || || |- || 690. [[Мице Чегански|Димитър Христов Мулев]] (с. Чеган, Воденско) || || {{Готово}} |- || 691. [[Диме Котев|Диме Талев Котев]] (с. Стругово, Битолско)|| || {{Готово}} |- || 692. Димо Арсов Минчев (с. Тресонче, Реканско)|| МОО || |- || 693. Димитър Ташков Панзов (Крушево) || МОО || |- || 694. Димитър Анастасов Гащеев (с. Разловци, Царевоселско) || МОО || |- || 695. Димитър Петров Трайков (с. Цапари, Битолско) || || |- || 696. Дело Христов Трошев (с. Смилево, Битолско)|| || |- || 697. Димитър Досев Чеканьов (Разлог) || || |- || 697a. Димитър Атанасов Костов (с. Нестрам, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 698. Дукадин Аврамов (с. Павлешенци, Светиниколско)|| || |- || 699. Ефтим Стоилов Илиев (с. Лалинци, Прешовско) || || |- || 700. Зако Гинов Рокоманов (с. Луково, Дебърско)|| || |- || 701. Зано Николов Минчов (с. Киречкьой, Солунско) || || |- || 702. [[Иван Савев Тричков]] (с. Белица) || || {{Готово}} |- || 703. Иван Тодоров Иванов (с. Дерекьой, Лозенградско)|| || |- || 704. Илия Петров Вълканов (с. Смилево, Битолско)|| || |- || 705. [[Иван Попвелков]] (с. Моноспитово, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 706. Илия Константинов Ангелов (Ресен)|| || |- || 707. Иван Георгиев Попов (с. Добринище, Разложко) || || |- || 708. [[Иван Николов – Комитата|Иван Николов Комитата]] (с. Курудере, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 709. [[Иван Сърбов|Иван Георгиев Сърбов]] (Енидже Вардар)|| || {{Готово}} |- || 710. [[Иван Богатинов (Дедино)|Иван Янев Богатинов]] (с. Дедино, Радовишко)|| || |- || 711. Илия Велев Тотин (с. Дедино, Радовишко) || || |- || 712. Иван Пенев Георгиев (с. Брягово, Пловдивско) || || |- || 713. Иван Г. Стоянов (с. Голем Цалим, Мелнишко)|| || |- || 714. Илия Стоянов Караманов (с. Христос, Серско) || || |- || 715. Илия Иванов Костадинов (с. Татарларе, Одринско)|| || |- || 716. Йосиф Димитров Богданов (с. Радибуш, Паланечко)|| || |- || 717. Илия Димков Барбутов (Велес) || || |- || 718. [[Иван Огненов|Иван Димитров Огнянов]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 719. Иван Димов Ивков (с. Градище, Кумановско)|| || |- || 720. Илия Гичев Кондов (с. Ленище, Прилепско)|| || |- || 721. Иван Михайлов Талев (Битоля) || || |- || 722. [[Иван Тодоров (Дедино)|Иван Траянов Тодоров]] (с. Дедино, Радовишко)|| || {{Готово}} |- || 723. Иван Георгиев Згурев (с. Райково, Ахчелебийско) || || |- || 724. Иван Димов Дубров (Кавадарци) || || |- || 725. Иван Божинов Ноев (с. Турие, Дебърца) || || |- || 726. Иван Георгиев Перелов (с. Дреновени, Костурско)|| МОО || {{Готово}} |- || 727. Косто Иванов Герасков (с. Болно, Ресенско)|| || |- || 728. Косто Панайотов Манчов (Девня)|| || |- || 729. Костадин Русинов Бошнаков (с. Пишманкьой, Суфлийско)|| || |- || 730. Коце Иванов Бърлев (Щип)|| || |- || 731. Карамфил Неданов Здравков (с. Слоещица, Демирхисарско)|| || |- || 732. Коста Симеонов Цветанов (с. Големо Илино, Демирхисарско) || || |- || 733. Коста Иванов Траянов (с. Мренога, Демирхисарско) || || |- || 734. Кръсто Иванов Ристов (Тройкърсти, Прилепско)|| || |- || 735. Кирил Георгиев Танев (Кукуш) || МОО || |- || 736. Карамфил Трайков Савов (с. Сливово, Дебърца)|| || |- || 737. Коста Стойков Жабянков (Прилеп) || || |- || 738. [[Лука Джеров|Лука Григоров Джеров]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 739. Лазар Китанов Блажев (Гари) || || |- || 740. Михаил Антонов Хафузов (Прилеп) || || |- || 741. [[Мицо Пиргов|Мицо Христов Пиргов]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 742. Милан Георгиев Звездов (Прилеп) || || |- || 743. [[Миле Думановски|Миле Денков Думановски]] (Куманово) || || {{Готово}} |- || 744. Милан Иванов Матов (Струга) || || |- || 745. Неделко Богданов Стоянов (с. Лопатица, Битолско) || || |- || 746. Николина Иванова Лазарова (Ресен)|| || |- || 747. Недан Дамянов Пашов (Прилеп)|| || |- || 748. Никола Стоянов Джаров (с. Ковачевица, Неврокопско)|| || |- || 749. Никола Христов Търпенов (с.Пополжани, Леринско)|| || |- || 750. Никола Игев Георгиев (с. Ракле, Прилепско) || || |- || 751. Никола Иванов Цонев (с. Драгобраща, Кочанско)|| || |- || 752. Никола Наумов Чобанов (с. Големо Илино, Демирхисарско) || || |- || 753. [[Никола Градошорски|Никола Христов Градошорски]] (с. Градошорци, Струмичко) || || {{готово}} |- || 754. Никола Андреев Филипов (с. Мъклен, Серско) || || |- || 755. Никола Ефтимов Пефкев (Струмица) || || {{готово}} |- || 756. Никола Витанов Пицанов (с. Градошорци, Струмичко) || || {{готово}} |- || 757. Панайот Георгиев Гайдов (с. Корията, Лозенградско) || || |- || 758. Петре С. Иванов Йончев (с. Христофор, Битолско)|| || |- || 759. Петър Трайков Бошев (с. Могила, Битолско) || || |- || 760. Петър Димов Павлов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 761. Павел Трайков Гальов (с. Смилево, Битолско)|| || |- || 762. [[Панде Куюмджиев|Панде Наков Куюмджиев]] (Дойран)|| || {{Готово}} |- || 763. Петър Гулев Карушев (с. Христофор, Битолско) || || |- || 764. Петър Димев Нечев (с. Метимир, Битолско)|| || |- || 765. Петре Богоев Димов (с. Драгожани, Битолско)|| || |- || 766. [[Поне Дурсанлийски|Поне Иванов Дурсанлийски]] (Кукуш)|| || {{Готово}} |- || 767. Петър Христов Коликокошков (Прилеп) || || |- || 768. Панайот Костов Тошев (Велес)|| || |- || 769. Петруш Илиев Додев (с. Отошница, Паланечко)|| || |- || 770. [[Пано Жигянски|Пано Манев Златев]] (с. Жиганци, Кочанско)|| || {{Готово}} |- || 771. [[Пандил Аврамов|Пандил Аврамов Дичев]] (с. Тресонче, Реканско) || || {{Готово}} |- || 772. Перикли Христов Димов (с. Ракита, Кайлярско) || || |- || 773. Петър Киров Ковачев (с. Яна, Лозенградско)|| || |- || 774. Панде Костадинов Каламерников (с. Требичино, Струмичко)|| МОО || {{готово}} |- || 775. Пантелей Георгиев Скарлатов (с. Арнауткьой, Чаталджанско)|| || |- || 776. Петър Миялков Милошев (Кратово)|| || |- || 777. [[Петруш Младенов|Петруш Младенов Атанасов]] (с. Туралево, Кратовско) || || {{готово}} |- || 778. Панчо Димов Симонов (Свети Николе)|| || |- || 779. Пандо Андреев (с. Царев двор, Ресенско) || || |- || 780. Панде Стоян Гунчев (Струмица) || || |- || 781. Полон Михайлов Петров (с. Карадере, Лозенградско)|| || |- || 782. Петко Теофилов Йосифов (с. Лазарополе, Реканско)|| МОО || |- || 783. Райко Янев Добрев (с. Урумбеглия, Лозенградско) || || |- || 784. Руси Тодоров Георгиев (с. Макелари, Дебърско)|| || |- || 785. Русе Аврамов Михайлов (Галичник, Реканско) || || |- || 786. [[Симеон Хаджиянев|Симеон Танев Хаджиянев]] (с. Мачуково, Гевгелийско) || || {{Готово}} |- || 787. [[Станко Кешишев|Станко Стоянов Кешишев]] (с. Ковчас, Лозенградско)|| || {{Готово}} |- || 788. Стойко Желязков Иванов (Лозенград) || || |- || 789. Станьо Георгиев Филчев (Малко Търново)|| || |- || 790. Станко Стойков Димитров (с. Ковчас, Лозенградско)|| || |- || 791. Станко Петков Гачев (с. Ковчас, Лозенградско)|| || |- || 792. Стоян Ламбов Панайотов (с. Паспалево, Лозенградско)|| || |- || 793. Слав Николов Славов (с. Мегалово, Лозенградско) || || |- || 794. [[Стефан Алабаков|Стефан Тасев Алабаков]] (Струга)|| || {{Готово}} |- || 795. [[Саве Говедаров|Саве Тодоров Говедаров]] (с. Баня, Разложко) || || {{Готово}} |- || 796. [[Спас Соколов (ВМОРО)|Спас Георгиев Соколов]] (с. Бигла) || || {{Готово}} |- || 797. Стоян Вълчев Карадаев (с. Кушланли, Гюмурджинско) || || |- || 798. [[Стоян Малинов|Стоян Рашков Малинов]] (с. Небояни, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 799. Стайко Тодоров Хубчев (с. Полк. Серафимово, Смолянско) || || |- || 800. Станчо Георгиев Казаков (с. Коево, Лозенградско)|| || |- || 801. [[Стоян Ников|Стоян Донев Ников]] (с. Мокрени, Костурско)|| || {{Готово}} |- || 802. Стоян Стоев Канин (с. Скребатно, Неврокопско) || || |- || 803. Стефан Димитров Гебеджиев (Варна)|| || |- || 804. [[Стойчо Лазов|Стойчо Лазов Ризов]] (с. Павлешенци, Светиниколско)|| || {{Готово}} |- || 805. Спас Серафимов Механджиев (с. Бачево, Разложко) || || |- || 806. Стойко Бойчев Стойков (Лозенград)|| || |- || 807. [[Стоил Михайлов|Стоил Михайлов Кръстев]] (Кочани)|| || {{Готово}} |- || 808. [[Спас Манев|Спас Манев Гогов]] (с. Загорци, Радовишко)|| || {{Готово}} |- || 809. [[Стойчо Бъчваров|Стойчо Иванов Бъчваров]] (с. Цикнихор, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 810. [[Стоян Караибишев|Стоян Тодоров Караибишев]] (с. Стоилово, Малкотърновско) || || {{Готово}} |- || 811. Стоян Андонов Пецов (с. Чугунци, Кукушко) || || |- || 812. [[Кръстьо Пинзов|Ставри Димитров Пинзов]] (с. Косинец, Костурско)|| || {{Готово}} |- || 813. [[Стефан Хаджикостов|Стефан Георгиев Хаджикостов]] (Кратово) || || {{Готово}} |- || 814. [[Сотир Гарелов|Сотир Христов Гарелов]] (с. Нисия, Воденско)|| || {{Готово}} |- || 815. Слави Калудов Иванов (неизв.) || || |- || 816. [[Спиро Хаджиев|Спиро Иванов Хаджиев]] (с. Вишени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 817. Стоян Йовков Раканов (Малко Търново) || || |- || 818. Стамен Ангелов Паунчев (с. Балдево, Неврокопско) || || |- || 819. Стоян Петков Кукоринков (с. Мегалово, Лозенградско) || || |- || 820. Стоян Петров Гавазов (с. Добротино, Неврокопско)|| || |- || 821. Санде Митев Ваковски (с. Мечкуевци, Щипско)|| || |- || 822. Стоил Стоянов Жерев (с. Ковачевица, Неврокопско) || || |- || 823. Слави Грудов Славов (с. Паспалово, Лозенградско) || || |- || 824. Стефан Димитров Желчев (Прилеп) || || |- || 825. Стоимен Костадинов Чолев (с. Скребатно, Неврокопско) || || |- || 826. Стоян Тодоров Димитров (с. Дедино, Радовишко) || || |- || 827. Стоян Костов Мушев (неизв.) || || |- || 828. Славко Георгиев Кангалов (Щип) || || |- || 829. Стоян Димитров Гайдаджиев (с. Скребатно, Неврокопско) || || |- || 830. [[Спас Дъмаков|Спас Лазаров Дъмаков]] (с. Негован, Солунско) || || {{Готово}} |- || 831. [[Ставре Янев|Ставре Янев Тонев]] (Бунар Хисар)|| || {{Готово}} |- || 832. Стоян Вълканов Стоянов (с. Паспалово, Лозенградско) || || |- || 833. Стойко Христов Ичев (с. Постолар, Кукушко)|| || |- || 834. Стойко Георгиев Биволаров (с. Ериклер, Лозенградско) || || |- || 835. [[Стефан Тасев (революционер)|Стефан Иванов Тасев]] (с. Мокрени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 836. Стоица Иванов Кантуров (с. Будинарци, Малешевско)|| || |- || 837. Стоян Димов Стоянов (с. Коево, Лозенградско) || || |- || 838. Стоян Христов Карастоянов (с. Ениджия, Лозенградско) || || |- || 839. Стефан Тенов Динов (с. Соколарци, Кочанско)|| || |- || 840. Серафим Богданов Иванов (с. Ветуница, Паланечко) || || |- || 841. Станоя Георгиев Костадинов (с. Брест, Щипско) || || |- || 842. Стоимен Лазов Петров (с. Шипковица, Радовишко)|| || |- || 843. Стойчо Денков Стоянов (с. Горни Стубол, Кратовско) || || |- || 844. Сенто Ангелов Златев (с. Добрево, Кратовско)|| || |- || 845. Стоян Йосифов Дамянов (с. Горни Стубол, Кратовско)|| || |- || 846. Славе Вълчев (с. Устово, Ахчелебийско)|| || |- || 847. Стале Арсов Стойков (с. Тресонче, Реканско) || || |- || 848. Серафим Наумов Угренов (с. Годивье, Дебърца)|| || |- || 849. Стоян Илиев Пирев (Скопие)|| || |- || 850. Сотир Иванов Маджаров (с. Долни Порой, Валовищко) || || |- || 851. [[Спиро Челебиев|Спиро Василев Челебиев]] (с. Бомбоки, Костурско)|| || {{Готово}} |- || 852. Ставри Димитров Велянов (с. Избища, Ресенско)|| || |- || 853. Стойко Найденов Мицков (с. Големо Илино, Демирхисарско)|| || |- || 854. Спас Блажев Тиранов (с. Гари, Реканско)|| || |- || 855. Симеон Арсов Иванов (с. Битуше, Реканско)|| || |- || 856. Стефан Илиев Органджиев (с. Пирава, Струмичко)|| || |- || 857. Спиро Хаджитодоров (Тетово) || || |- || 858. Спас Янев Стойков (с. Горно Коняре, Кумановско)|| || |- || 859. Стоил Костадинов Великов (с. Делчево, Неврокопско) || || |- || 860. Станоя Найдов Мойсов (с. Курия, Тиквешко)|| || |- || 861. Спиро Тръпчев Петков (с. Копанце, Тетовско) || || |- || 862. Спиро Пандов Руфов (с. Въмбел, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 863. Стоимен Илиев Петков (с. Крилатица, Кратовско)|| || |- || 864. [[Стоян Трайчев|Стоян Трайчев Китанов]] (с. Търкане, Кочанско)|| || {{Готово}} |- || 865. Славе Илиев Станков (с. Къркля, Паланечко)|| || |- || 866. Спиро Джеков Захов (Струмица)|| || |- || 867. Стефан Илиев Стоянов (Струмица) || || |- || 868. Стоян Мирчев Стоянов (с. Търново, Узункюприйско) || || |- || 869. [[Спас Ангелов|Спас Ангелов Иванов]] (с. Битуше, Реканско)|| || {{Готово}} |- || 870. Спиро Николов Търпков (с. Банища, Дебърско) || || |- || 871. Софрони Димитров Топузов (Галичник, Реканско)|| || |- || 872. Тодор Янчев Сербезов (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 873. Трайчо Митев Стоилов (с. Драгобраще, Кочанско)|| || |- || 874. Темелко Маринов Апостолов (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 875. Тодор Костадинов Тодоров (с. Коджатарла, Лозенградско)|| || |- || 876. Тодор Димитров Георгиев (с. Пирок, Лозенградско)|| || |- || 877. [[Търпо Жагров|Търпо Лазаров Жагров]] (с. Косинец, Костурско)|| || {{готово}} |- || 878. [[Трайко Попов (Междурек)|Трайко Георгиев Попов]] (с. Междурек, Кукушко) || || {{готово}} |- || 879. [[Тимо Иляшев|Тимо Коцев Иляшев]] (с. Попчево, Струмичко)|| || {{готово}} |- || 880. Траян Василев Коларов (с. Стрежево, Битолско) || || |- || 881. Тодор Иванов Рунтев (с. Негрево, Малешевско) || || |- || 882. Тодор Вълчанов Тодоров (с. Пенека, Лозенградско) || || |- || 883. Трайко Анастасов Ракот (Велес)|| || |- || 884. [[Тосе Трайчев|Тосе Трайчов Андов]] (с. Горни Балван, Щипско) || || {{готово}} |- || 885. Трайко Лазов Караянков (Щип)|| || |- || 886. Трайко Митрев Гушалката (Клиново, Мариово) || || |- || 887. Тодор Иванов Крачанов (Разлог) || || |- || 888. [[Тома Атанасов|Тома Атанасов Трайков Кехая]] (с. Радомир, Ениджевардарско)|| || {{Готово}} |- || 889. [[Темелко Михайлов|Темелко Георгиев Михайлов]] (с. Бистрица, Велешко) || || {{Готово}} |- || 890. Тодос Якимов Тодоров (с. Псача, Паланечко)|| || |- || 891. Тодор Костов Михайлов (Лозенград)|| || |- || 892. Тодор Христов Иванов (с. Велгощи, Охридско) || МОО || |- || 893. Трайко Арсов Здравев (с. Филиповци, Кратовско) || || |- || 894. Тодор Стоев Караянков (с. Фатово, Смолянско) || || |- || 895. Тодор Георгиев Стоянов (с. Пирок, Лозенградско)|| || |- || 896. Тома Продромов Стоянов (с. Хума, Гевгелийско)|| || |- || 897. Ташко Манолов Стоянов (с. Дебрец, Кайлярско) || || |- || 898. Тодор Георгиев Игнев (с. Куманич, Неврокопско)|| || |- || 899. Теофил Ненчов Илиев Чибуков (с. Селце, Реканско) || || |- || 900. Теофил Георгиев Костов (с. Ърбино, Дебърца)|| || |- || 901. Тодор Блажев Димитров (с. Горно Елевци, Дебърско)|| || |- || 902. [[Филип Москов|Филип Андреев Москов]] (с. Дъмбени, Костурско)|| || {{готово}} |- || 903. Филип Андонов Гелев (с. Неред, Леринско) || || |- || 904. Фидан Найденов Петров (с. Мало Коняри, Прилепско) || || |- || 905. Филип Трифунов Лулков (с. Вруток, Гостиварско) || || |- || 906. Христо Наков Иванов || || |- || 907. Христо Атанасов Терзиев (с. Тумба, Ениджевардарско)|| || |- || 908. [[Христо Кривошиев|Христо Георгиев Кривошиев]] (Дойран)|| || {{готово}} |- || 909. [[Христо Хаджийорданов|Христо Попгригоров Хаджийорданов]] (с. Ваташа, Тиквешко) || || |- || 910. Христо Коджакостов Стоев (с. Лелово, Кукушко) || || |- || 911. Христо Георгиев Килюханов (с. Момчиловци, Смолянско) || || |- || 912. [[Христо Николов (революционер)|Христо Димов Николов]] (с. Крайници, Велешко)|| || |- || 913. [[Христо Радушин|Христо Георгиев Радушин]] (Разлог)|| || {{Готово}} |- || 914. [[Христо Тенишев|Христо Стоянов Тенишев]] (Лозенград)|| || {{Готово}} |- || 915. Христо Велев Донев (с. Смилево, Битолско) || || |- || 916. [[Христо Бабаеленов|Христо Иванов Бабаеленов]] (с. Куманичево, Костурско) || || {{Готово}} |- || 917. [[Христо Кузманов|Христо Кузманов Константинов]] (с. Прекопана, Леринско) || || {{Готово}} |- || 918. Христо Янев Рагушков (с. Долно Трогерци, Щипско) || || |- || 919. Христо Цветков Митров (с. Люботен, Скопско) || || |- || 920. Христо Димитров Кръстев (с. Горно Броди, Серско) || || |- || 921. [[Христо Пандов|Христо Костадинов Пандов]] (с. Долно Котори, Леринско) || || {{Готово}} |- || 922. [[Христо Бинчаров|Христо Георгиев Бенчаров]] (с. Карайотица, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 923. Харитон Янков Самалиев (с. Киречкьой, Солунско) || || |- || 924. Христо Георгиев Кишков (Свиленград) || || |- || 925. Христо Атанасов Кляшев (с. Жупанища, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 926. Христо Димитров Неделков (Царево село) || || |- || 927. Христо Димитров Лазаров (неизв.) || || |- || 928. Цветан Димов Спасев (с. Мренога, Демирхисарско) || || |- || 929. Цветан Стойчев Ристов (с. Слоещица, Демирхисарско) || || |- || 930. Цветан Николов Кръстев Кулумче (с.Гол. Илино, Демирхис.) || || |- || 931. Цветан Иванов Трайков (с. Големо Илино, Демирхисарско). || || |- || 932. Щерю Кръстев Танев (с. Душегубица, Кичевско) || || |- || 933. Янак Милошев Танчев (с. Ратеш, Кукушко) || || |- || 934. Янко Димов Пасков (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 935. Яно Димов Георгиев (с. Мегалово, Лозенградско) || || |- || 936. Янак Тодоров Куюмджиев (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 937. [[Янко Богданов|Янко Илчов Богданов]] (с. Саса, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 938. Янак Костадинов Плачков (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 939. Янко Георгев Войнов (с. Лещен, Неврокопско) || || |- || 940. [[Янко Василев|Янко Василев Чука]] (с. Осничани, Костурско) || || {{Готово}} |- || 941. [[Янаки Маслинков|Янаки Ангелов Маслинков]] (с. Урумбеглия, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 942. [[Янко Иванов|Янко Георгиев Иванов]] (с. Едига, Бунархисарско) || || {{Готово}} |- || 943. Янко Спасев Стоянов (с. Нестрам, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 944. Яким Лазаров Николов (с. Крилатица, Кратовско) || || |- || 945. [[Тодор Иванов (Зърновци)|Тана Тодорова Иванова]] (с. Зърновци, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 946. [[Ташо Андонов|Евангелия Ташева Дацева]] (Радовиш) || || {{Готово}} |- || 947. Велика Лазарева Ташева (с. Живойно, Битолско) || || |- || 948. Вета Христова Спирова (с. Вранещица, Кичевско) || || |- || 949. Велика Георгиева Михова (с. Славеево, Добричко) || || |- || 950. [[Тома Куюмджиев|Виктория Томова Куюмджиева]] (Струмица) || || {{Готово}} |- || 951. Гина Петкова Кирева Гащева (с. Българи, Малкотърновско) || || |- || 952. Гергина Славова Георгиева (с. Пчеларово, Добричко) || || |- || 953. Гергина Костадинова Руева (с. Пчеларово, Добричко) || || |- || 954. Герга Добрева Стоева (с. Житен, Добричко) || || |- || 955. Гиргина Тодорова Стоянова (с. Каменик, Кюстендилско) || || |- || 955а. Дона Ан. Комитова (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 956. Дукена Ан. Янгъзова (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 957. Дафина Иванова Михалева (с. Резово, Малкотърновско) || || |- || 958. [[Никола Маринчев|Димитрина Николова Маринчева]] (Търговище) || || {{Готово}} |- || 959. Димитра Тодорова Петрова (с. Пчеларово, Добричко) || || |- || 960. [[Яким Митров|Елена Якимова Апостолова]] (Кратово) || || {{Готово}} |- || 961. Жела Стоянова Караиванова (с. Пчеларово, Добричко) || || |- || 962. [[Илия Трифоновски|Илина Илиева Иванова]] (с. Лазарополе, Реканско) || || {{Готово}} |- || 963. Катерина Христова Петрова (с. Петгъс, Ениджевардарско) || || |- || 964. Мария Димитрова Георгиева (с. Коево, Лозенградско) | || || |- || 965. [[Вангел Църномаров|Параскева Вангелова Църномарова]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 966. Руска Георгиева Сярова (с. Кула, Лозенградско) || || |- || 967. Станка Ташева Касабова (Ямбол) || || |- || 968. [[Лазар Попянчев|Софка Лазарова Попянчева]] (с. Смърдеш, Костурско) || || {{Готово}} |- || 969. София Митева Петрова Ацка (Кочани) || || |- || 970. [[Никола Чакъров|София Николова Чакърова]] (Дойран) || || {{Готово}} |- || 971. Санда Панчева Бошкова (с. Вракуповица, Петричко) || || |- || 972. [[Коста Ичков (Бъмбоки)|София Костова Михайлова]] (с. Чурилово, Костурско) || || {{Готово}} |- || 973. [[Зафир Петров|Спасена Зафир Петрова]] (с. Разловци, Царевоселско) || || {{Готово}} |- || 974. Стана Филчева Донева (с. Смоларе, Струмичко) || || |- || 975. Сава Атанасова Балабанова (Щип) || || |- || 976. Стоянка Стоянова Георгиева (с. Байково, Струмичко) || || |- || 977. Тойна Жекова Лиркова (Малко Търново) || || |- || 978. Тодора Вълкова Коева (Малко Търново) || || |- || 979. Тона Матева Иванова (Русе) || || |- || 980. Таска Зафирова Колева (с. Танатарци, Щипско) || || |- || 981. Фима Митева Чукчукова (Кратово) || || |- || 982. [[Ангел Симеонов|Фима Ангелова Симеонова]] (Царево село) || || {{Готово}} |- || 983. [[Иван Странджата|Фрона Иванова Пецова Странджова]] (с. Ратево, Малешевско) || || {{Готово}} |- || 984. Фета Тодева Коцева (с. Пиперово, Щипско) || || |- || 985. [[Георги Доколянков|Юрдана Георгиева Доколянкова]] (с. Карадере, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 986. Яна Иванова Янгелова (с. Полаки, Кочанско) || || |- || 987. [[Захарий Кошов|Яна Захариева Кошова]] (Белица, Разложко) || || {{Готово}} |- || 988. Александър Николов Сапунджиев (с. Ваташа, Тиквешко) || || |- || 989. [[Ангел Дуртанов|Ангел Димов Дуртанов]] (с. Цер, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 990. Атанас Ристев Стоянов (с. Селце, Крушевско) || || |- || 991. Ангеле Степанов (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 992. Арсо Мицков (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 993. Ангеле Василев Трайков (с. Прибилци, Демирхисарско) || || |- || 994. Андрея Трайчев Гайтанов (с. Златари, Ресенско) || || |- || 995. [[Алексо Наумов|Алексо Настев Наумов]] (с. Радово, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 996. [[Ангел Христов (революционер)|Ангел Христов Тодоров]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 997. Александър Димитров Анатков (Велес) || || |- || 998. [[Андрея Марковски|Андрея Георгиев Марковски]] (с. Ехла, Ресенско) || || {{Готово}} |- || 999. [[Александър Александров (революционер)|Александър Иванчев Александров]] (с. Сив кладенец) || || {{Готово}} |- || 1000. Аце Здравев Костов (Прилеп) || МОО || {{Готово}} |- |} == Свидетелства 13 == {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Бележка !! Готов |- || 1001. Александър Атанасов Бурзев (с. Неманици, Светиниколско) || || {{Готово}} |- || 1002. Андон Василев Грозданов (с. Връбник, Костурско)|| || {{Готово}} |- || 1003. Апостол Марков Младенов (с. Нерези, Дебърско) || || {{Готово}} |- || 1004. Алекси Якимов Жиков (с. Лазарополе, Реканско) || || {{Готово}} |- || 1005. [[Анастас Капричов|Анастас Наумов Капричов]] (Охрид)|| || {{Готово}} |- || 1006. Андон Янев Нанев (Охрид)|| || {{Готово}} |- || 1007. Александър Стоянов Ценов (Свети Николе) || || {{Готово}} |- || 1008. Андон Лазев Арсов (Свети Николе)|| || {{Готово}} |- || 1009. Арсени Андонов Георгиев (с. Вранещица, Кичевско)|| || {{Готово}} |- || 1010. Александър Ламбов Денесов (с. Янковец, Ресенско) || || {{Готово}} |- || 1011. Аргир Иванов Бошков (с. Кочища, Дебърско)|| || {{Готово}} |- || 1012. Атанас Ангелов Божиков (с. Скребатно, Неврокопско)|| || {{Готово}} |- || 1013. Атанас Георгиев Вълков (с. Момчиловци, Смолянско)|| || {{Готово}} |- || 1014. Андон Георгиев Мицев (с. Тешово, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 1015. [[Блаже Дамчев|Блаже Бошев Дамчев]] (с. Загорани, Прилепско) || || {{Готово}} |- || 1016. [[Блаже Стоянов|Блаже Христов Стоянов]] (с. Големо Илино, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 1017. [[Богоя Стефанов]] (с. Брезово, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 1018. [[Божин Петров]] (с. Сопотница, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 1019. [[Богоя Секулов|Богоя Секулов Стоянов]] (с. Горно Дивяци, Крушевско)|| || {{Готово}} |- || 1020. [[Божил Гроздев|Божил Георгиев Гроздев]] (с. Железник, Карнобатско)|| || {{Готово}} |- || 1021. [[Блаже Здравев|Блаже Здравев Митрев]] (с. Големо Църско, Демирхисарско)|| || {{Готово}} |- || 1022. [[Боян Барлаков|Боян Стефанов Барлаков]] (Прилеп)|| || {{Готово}} |- || 1023. Благо Тодоров Пудев (Разлог)|| || {{Готово}} |- || 1024. Божил Талев Иванов (с. Сърбци, Битолско)|| || {{Готово}} |- || 1025. [[Божин Кулев|Божин Нешов Кулев]] (с. Долно Сърбци, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1026. Бошко Велянов Нечов (с. Секирани, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1027. Божидар Трайков Стоянов (с. Дейловце, Кумановско) || || {{Готово}} |- || 1028. [[Веселин Денков|Веселин Денков Христов]] (с. Псача, Кумановско) || || {{Готово}} |- || 1029. [[Вангел Казански|Вангел Делев Карталов Казански]] (с. Казаново, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 1030. Васил Арсов Ивков (с. Градище, Кумановско) || || {{Готово}} |- || 1031. [[Велко Мандарчев|Велко Кръстев Мандарчев]] (Скопие) || || {{Готово}} |- || 1032. Васил Якимов Деянов (с. Любинци, Паланечко)|| || {{Готово}} |- || 1033. Васил Костадинов Димитров (с. Момчиловци, Смолянско) || || {{Готово}} |- || 1034. [[Гоце Стойков Карчев]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1035. [[Георги Ачков|Георги Талев Ачков]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1036. [[Георги Сивиков|Георги Иванов Сивиков]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1037. [[Георги Николов (Черешница)|Георги Николов Стефанов]] (с. Черешница, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1038. [[Георги Неданов|Георги Митров Неданов]] (с. Златари, Ресенско) || || {{Готово}} |- || 1039. [[Георги Филипчев|Георги Ефтимов Филипчев]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1040. [[Георги Тасев (Драготин)|Георги Велев Тасев]] (Драготин, Валовищко) || || {{Готово}} |- || 1041. [[Гоне Дончев|Гоне Дончев Гонев]] (с. Калиново, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 1042. [[Георги Чадов|Георги Костов Чадов]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1043. [[Георги Бигиев|Георги Каменов Бигиев]] ( с. Нова махала, Серско) || || {{Готово}} |- || 1044. [[Григор Жабчев|Григор Костадинов Жабчев]] (с. Биралци, Кайлярско) || || {{Готово}} |- || 1045. [[Георги Георгиев (Радовиш)|Георги Хаджиманчев Георгиев]] (Радовиш) || || {{Готово}} |- || 1046. [[Георги Хаджитодоров|Георги Н. Хаджитодоров]] (Банско) || || {{Готово}} |- || 1047. [[Георги Стамболиев |Георги Кирязов Стамболиев ]] (с. Чеглаик, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 1048. [[Гаврил Спасов (революционер)|Гаврил Митов Спасов]] (с. Пресека, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 1049. [[Георги Йосифов|Георги Йосифов Дойчинов]] (с. Лазарополе, Реканско)|| || {{Готово}} |- || 1050. [[Георги Бебечев|Георги Иванов Бебечев]] (с. Огняново, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 1051. Георги Апостолов Кузманов (с. Мачуково, Гевгелийско) || || {{Готово}} |- || 1052. [[Георги Балев|Георги Христов Балев]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1053. [[Гаврил Чанаков|Гаврил Геров Чанаков]] (Тетово) || || {{Готово}} |- || 1054. Георги Кузманов (с. Лазарополе, Реканско) || МОО || |- || 1055. [[Георги Шатев|Георги Петров Шатев]] (Кратово) || || {{Готово}} |- || 1056. Георги Талев Димов (с. Присад, Прилепско) || || |- || 1057. Георги Динов (Горна Джумая) || || |- || 1058. Георги Костадинов Кръстанов (с. Велестово, Охридско) || || |- || 1059. Георги Тасев Кръстев (с. Горно Дивяци, Крушевско) || || |- || 1060. Георги Дамев Димев (Прилеп) || || |- || 1061. [[Даме Попов|Даме Иванов Попов]] (с. Долнени, Прилепско) || || {{Готово}} |- || 1062. [[Димитър Георгиев Ържанец]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1063. [[Даме Хаджикочов|Даме Христов Хаджикочов]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 1064. Димитър Костов Кръстев (с. Смилево, Битолско) || || |- || 1065. Димитър Янков Танчев (с. Баровица, Гумендженско)|| || |- || 1066. [[Дине Неделков|Дине Иванов Неделков]] (с. Баница, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1067. Диме Анев Янков (с. Радобор, Битолско) || || |- || 1068. Димитър Гошев Головодов (с. Златари, Ресенско) || || |- || 1069. [[Димитър Райчанов|Димитър Георгиев Райчанов]] (Ресен) || || {{Готово}} |- || 1070. [[Димитър Джуров|Димитър Петров Джуров]] (Ресен) || || {{Готово}} |- || 1071. Димо Ив. Майсторниколов (с. Граматиково, Малкотърновско)|| || |- || 1072. [[Димитър Илиев (Битоля)|Димитър Йосифов Илиев]] (Битоля)|| || {{Готово}} |- || 1073. [[Димитър Котев (революционер)|Димитър Талев Котев]] (Долна Чарлия, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1074. Димче Йошев Георгиев (с. Облаково, Битолско)|| || |- || 1075. [[Димитър Азъров|Димитър Петров Азъров]] (Гумендже) || || {{Готово}} |- || 1076. Димитър Георгиев Чунков (с. Гявато, Битолско)|| || |- || 1077. Доне Попов Димитров (с. Сович, Битолско)|| || |- || 1078. Димитър Стоянов Кърков (с. Гявато, Битолско)|| || |- || 1079. [[Димитър Велянов (Битоля)|Димитър Милев Велянов]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 1080. Димитър Тасев Стериов (с. Цапари, Битолско)|| || |- || 1081. Димо Трайков Каранаков (Кукуш)|| МОО || |- || 1082. Дамян Макариев Василев (Галичник, Реканско) || || |- || 1083. Димо Добрев Димов (с. Долно Луково, Ивайловградско)|| || |- || 1084. [[Димо Николов|Димо Николов Спасов]] (Стара Загора) || || {{Готово}} |- || 1085. Димитър Анастасов Шокаров (с. Велгощи, Охридско)|| || |- || 1086. Димитър Стефанов Гулев (с. Лева река, Ресенско)|| || |- || 1087. Дончо Митров Божинов (с. Кривени, Ресенско)|| || |- || 1088. Дено Димитров Лилков (с. Галово, Оряховско)|| || |- || 1089. Ефтим Андреев Боримечков (с.Болно, Ресенско) || || |- || 1090. [[Екатерина Оклева|Екатерина Йорданова Оклева]] (с. Вощарани, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1091. [[Ефросина Иванова|Ефросина Григорова Иванова]] (Струга) || || {{Готово}} |- || 1092. [[Ефто Шапазов|Ефтимия Иванов Шапазов]] (с. Буф, Леринско)|| || {{Готово}} |- || 1093. Ефтим Вълков Димитров (с. Карадере, Лозенградско)|| || |- || 1094. [[Евтим Апочев|Евтим Котев Апочев]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1095. [[Живко Анастасов|Живко Николов Анастасов]] (с. Орман, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1096. Желязко Стоянов Карачорбаджиев (с. Велика, Лозенградско) || || |- || 1097. Жеко Янакиев Грънчаров (Малко Търново)|| || |- || 1098. Жеко Стоянов Каражеков (Маглавит, Лозенградско) || || |- || 1099. Иван Вълков Вълчев (с. Пиргопуло, Лозенградско) || || |- || 1100. Илия Котев Велев (с. Облаково, Битолско)|| || |- || 1101. Иван Грудев Павлов (с. Граматиково, Малкотърновско)|| || |- || 1102. Иван Янов Дренаков (с. Мокрешево, Лозенградско)|| || |- || 1103. Йоан Илиев Скендер (с. Големо Илино, Демирхисарско)|| || |- || 1104. [[Илия Попадийски|Илия Димов Попадийски]] (Попадия) || || {{Готово}} |- || 1105. Иван Марков Симонов (с. Церово, Демирхисарско) || || |- || 1106. [[Иван Битраков (революционер)|Иван Михайлов Битраков]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1107. Йосиф Стоянов Данаилов (с. Топлик, Щипско)|| МОО || |- || 1108. Иван Ноев Кузманов (с. Осой, Реканско)|| МОО || |- || 1109. Иван Константинов Буров (с. Владово, Воденско) || МОО || |- || 1110. Иван Райчев Митев (Свиленград)|| МОО || |- || 1111. Иван Мицев Кюркчиев (с. Сехово, Гевгелийско)|| МОО || |- || 1112. Илия Найдов Мицев (с. Подмол, Прилепско)|| МОО || |- || 1113. Игнат Спиров Арсов (с. Приковци, Кратовско)|| МОО || |- || 1114. Йордан Иванов Траянов (с. Страцин, Кратовско)|| МОО || |- || 1115. Илия Иванов Чортанов (Прилеп)|| МОО || |- || 1116. Илия Димитров Бейдов (с. Косинец, Костурско)|| МОО || {{Готово}} |- || 1117. Йордан Илиев Бошков (Крушево)|| МОО || |- || 1118. Иван Мавродиев Петков (с. Бяла вода, Малкотърновско)|| МОО || |- || 1119. Илия Димитров Клисаров (Кукуш)|| МОО || |- || 1120. Йордан Мирчев Трайков (Прилеп) || МОО || |- || 1121. Илия Панов Ицков (Велес)|| МОО || |- || 1122. Илия Богев Милев (с. Вранча, Прилепско)|| МОО || |- || 1123. Иван Малчев Стоянов (с. Левски, Варненско) || МОО || |- || 1124. Илия Атанасов Тонин (с. Добринище, Разложко)|| МОО || |- || 1125. [[Иван Андреев (революционер)|Иван Настов Андреев]] (с. Доленци, Демирхисарско)|| || {{Готово}} |- || 1126. Йоан Силянов Цветанов (с. Брезово, Демирхисарско)|| || |- || 1127. Йован Христов Тръпков (с. Подвис, Кичевско)|| || |- || 1128. Илия Блажев (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1129. Иван Георгиев Немчов (с. Горни Порой, Валовищко)|| || |- || 1130. [[Ичко Бойчев|Ичко Димов Бойчев]] (Гумндже) || || {{Готово}} |- || 1131. Илия Калев Георгиев (с. Църнобуки, Битолско) || || |- || 1132. Илия Наумов Ристанов (с. Мало Илино, Демирхисарско) || || |- || 1133. [[Иван Върчков|Иван Георгиев Върчков]] (с. Цапари, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1134. [[Иван Трайков (революционер)|Иван Петров Трайков]] (Цапари, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1135. [[Иван Трайчев (Сърбци)|Иван Трайчев Янакиев]] (с. Сърбци, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1136. Иван Алексов Иванов (с. Мало Църско, Демирхисарско) || || |- || 1137. Иван Георгиев Воденичаров (Ресен) || || |- || 1138. Йордан Илиев Костов (с. Речани, Кичевско) || || |- || 1139. Илия Христов Ламов (с. Полог, Мариовско) || || |- || 1140. Илия Христов Петров (с. Кочище, Демирхисарско) || || |- || 1141. Иван Петров Андреев (с. Сопотница, Демирхисарско) || || |- || 1142. [[Иван Начов|Иван Митрев Начов]] (Гявато, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1143. [[Илия Тръпков|Илия Савев Тръпков]] (Кадино село, Прилепско) || || {{Готово}} |- || 1144. [[Йосиф Парапанов|Йосиф Спасов Парапанов]] (Крушево, Валовищко) || || {{Готово}} |- || 1145. Ката Коцева Нушева (Щип) || || {{Готово}} |- || 1146. [[Костадин Пантев|Костадин Пантев Сивев]] (Робово, Малешевско) || || {{Готово}} |- || 1147. Коле Найдов Стоянов (с. Боище, Демирхисарско) || || |- || 1148. Коста Христов Костов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1149. Кузман Солунчев Стоянов (с. Вирово, Демирхисарско) || || |- || 1150. [[Костадин Стойчов|Костадин Стойчов Георгиев]] (с. Облаково, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1151. Кочо Неделков Илиев (с. Радово, Демирхисарско) || || |- || 1152. [[Кочо Вълканов|Кочо Андреев Вълканов]] (с. Смилево, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1153. [[Коста Тенишев|Коста Стоянов Тенишев]] (Лозенград) || || {{Готово}} |- || 1154. Кърсте Петрев Пърцайко (с. Сопотница, Демирхисарско) || || |- || 1155. Каре Йованов Масларов (с. Долно Оризари, Битолско) || || |- || 1156. Кръстю Спасов Белев (с. Доленци, Демирхисарско) || || |- || 1157. Колче Божинов Найдов (с. Доленци, Демирхисарско) || || |- || 1158. Коста Стефанов (Големо Илино, Демирхисарско) || || |- || 1159. Коста Христов Нечов (Битоля) || || |- || 1160. Кърсте Стефанов Димитров (с. Доленци, Демирхисарско) || || |- || 1161. Кузман Николов Траянов (с. Доленци, Демирхисарско) || || |- || 1162. Кръсте Костов Талчев (с. Живойно, Битолско) || || |- || 1163. [[Костадин Попнеделков|Костадин Иванов Попнеделков]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1164. Коста Младенов Степанов (с.Кочище, Демирхисарско) || || |- || 1165. Кръсте Трайков Соколов (с. Селце, Крушевско) || || |- || 1166. Косто Христов Боримечков (с.Болно, Ресенско) || || |- || 1167. Коте Ставрев Йошев (с. Боище, Демирхисарско) || || |- || 1168. Косте Стериов Порков (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1169. Коста Силянов Стоянов (с. Мало Илино, Демирхисарско) || || |- || 1170. [[Климент Садилов|Климент Григоров Садилов]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1171. Костадин Тодоров Стоянов (с. Клепач, Прилепско) || || |- || 1172. Косто Тодоров Петров (Битоля) || || |- || 1173. Коле Стоянов Тасев (с. Патетино, Светиниколско) || || |- || 1174. Кочо Китанов Крайчевски (с. Кнежино, Кратовско) || || |- || 1175. Коста Василев Тодоров (с. Булгаркьой, Кешанско) || || |- || 1176. Кръсто Милков Стефанов Дамянски (с.Псача, Кумановско) || || |- || 1177. Кирил Андреев Мерджанов (с. Райчица, Дебърско) || || |- || 1178. Кирил Христов Софрониев (с. Хърсово, Кукушко) || || |- || 1179. Карафил Наумов Смилев (с. Орел, Светиниколско) || || |- || 1180. Константин Кръстев Ойнаков (с. Бутим, Неврокопско) || || |- || 1181. Киро Панев Йосев (с. Мечкуевци, Светиниколско) || || |- || 1182. Киркор Мовсес Крикорян (Родосто) || || |- || 1183. Коле Христов Наумов (с. Селце, Крушевско) || || |- || 1184. Коле Ангелов Янкулов (с. Велестово, Охридско) || || |- || 1185. [[Ламбо Пуров|Ламбо Наумов Пуров]] (с. Въмбел, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1186. [[Ламбе Арнаудов|Ламбе Йонов Арнаудов]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1187. Лазар Илиев Мишков Миленков (с. Сърбци, Битолско) || || |- || 1188. Лазар Кузев Дамчев (с. Сърбци, Битолско) || || |- || 1189. Лазар Петров Стефанов (Куманово) || || |- || 1190. Лазар Димов Бодуров (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1191. [[Лазар Насов|Лазар Насов Петков]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 1192. Лазар Блажев Наумов (Янковец, Ресенско) || || {{Готово}} |- || 1193. [[Лазар Алексиев|Лазар Алексиев Мирчев]] (Осой, Реканско) || || {{Готово}} |- || 1194. Ламбе Костов Чадов (Охрид) || МОО || |- || 1195. Лазар Петров Груев (с. Железно Речани, Гостиварско) || || |- || 1196. Мицко Стойков Ренде (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1197. Мицко Георгиев Михайлов (с. Арилево, Крушевско) || || |- || 1198. [[Мария Пепелюгова|Мария Иванова Пепелюгова]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 1199. [[Мито Хаджитрайков]] (с. Мутулово, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 1200. Мицко Алексов (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1201. Миладин Божинов Кузманов (с. Гол. Илино, Демирхисарско) || || |- || 1202. [[Митре Стоянов Шубара]] (с. Арматуш, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1203. [[Михаил Христов – Врабец|Михаил Христов Христов Врабец]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 1204. Мице Георгиев Йошев (с. Боище, Демирхисарско) || || |- || 1205. Митре Босилков Янакиев (с. Гявато, Битолско) || || |- || 1206. Манол Николов Кузманов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1207. Миле Петков Милев (с. Мегленци, Битолско) || || |- || 1208. Михайл Толев Георгиев (с. Кукуречани, Битолско) || || |- || 1209. Мице Стоянов Ристев (с. Вирово, Демирхисарско) || || |- || 1210. [[Мице Кръстев|Мице Кръстев Йотов]] (с. Екши Су, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1211. Мице Найдев Пейков (с. Сопотница, Демирхисарско) || || |- || 1212. Мише Димов Донев Кьосето (Битоля) || || |- || 1213. Мице Христов Трайчев (Битоля) || || |- || 1214. [[Мицко Ангелов|Мицко Стоянов Ангелов]] (с. Доленци, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 1215. [[Милан Матов|Милан Апостолов Матов]] (Струга) || || {{Готово}} |- || 1216. Милан Георгиев Деянов (Прилеп) || || |- || 1217. Миленко Велянов Христов (с. Мало Илино, Демирхисарско) || || |- || 1218. Миладин Цветанов Райов (с. Сланско, Порече) || || |- || 1219. Мате Костов Сечков (Крушево) || || |- || 1220. Милутин Гюрчинов Спасов (с. Латово, Порече) || || |- || 1221. Михаил Георгиев Кумчев (с. Сърбци, Битолско) || || |- || 1222. [[Мирчо Дамчев|Мирчо Талев Дамчев]] (Загорани) || || {{Готово}} |- || 1223. Миле Илиев Пуев (с. Календра, Серско) || || |- || 1224. Михаил Трифонов Яковчев (с. Големо Илино, Демирхисарско) || || |- || 1225. Методи Стефанов Йовев (Охрид) || МОО || |- || 1226. Митре Николов Петров (с. Сланско, Порече) || || |- || 1227. Милан Ефтимов (Свети Николе) || || |- || 1228. Мите Монев Копанов (Щип) || || |- || 1229. Мите Симеонов Сушавалия (Щип) || || |- || 1230. Миле Наумов Кулев (с. Долно Сърбци, Битолско) || || |- || 1231. Матей Николов Кръстев (с. Големо Илино, Демирхисарско) || || |- || 1232. Мицо Ячев Иванов (с. Лазарополе, Реканско) || МОО || |- || 1233. Михаил Деспотов Янев (с. Латово, Порече) || || |- || 1234. [[Мито Николов|Мито Христов Николов]] (с. Стругово, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 1235. Митре Нешков Ангелов (с. Върбяни, Прилепско) || || |- || 1236. Мано Саздов Илиев (с. Градище, Кумановско) || || |- || 1237. Максим Илиев Тодоров (с. Ранковце, Кумановско) || || |- || 1238. Мито Ангелов Юруков (с. Поешево, Битолско) || || |- || 1239. Митре Трайков Суклев (с. Полчище, Прилепско) || || |- || 1240. Методи Георгиев Коцарев (Охрид) || || |- || 1241. Максим Цветанов Илиев Белчев (с. Петралица, Паланечко) || || |- || 1242. Милан Янев Стойков (с. Горно Коняре, Кумановско) || || |- || 1243. Милан Стойков Стойковски (Куманово) || || |- || 1244. Милан Божков Божинов (Тетово) || || |- || 1245. Младен Димов Новков (с. Брощица, Дебърско) || || |- || 1246. Милан Христов Димитров (с. Маловци, Кукушко) || || |- || 1247. [[Милан Шапкалиски|Милан Илиев Шапкалиски]] (Кратово) || || {{Готово}} |- || 1248. Нестор Илиев Смилев (с. Мало Илино, Демирхисарско) || || |- || 1249. [[Никола Китинов|Никола Георгиев Китинов]] (с. Цапари, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1250. [[Нако Делипетров|Нако Янев Делипетров]] (Мутулово) || || {{Готово}} |- || 1251. [[Неделко Дамчев|Неделко Мойсов Дамчев]] (Кукуречани) || || {{Готово}} |- || 1252. [[Никола Скаев|Никола Хпристов Скаев]] (Вранещица) || || {{Готово}} |- || 1253. Никола Митров Манчев (с. Болно, Ресенско) || || |- || 1254. Наум Спиров Сазданов (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1255. Никола Ставрев Чаушов (с. Янковец, Ресенско) || || |- || 1256. Наум Ангелев Тноков (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1257. [[Никола Бубев|Никола Кишев Бубев]] (с. Гявато, Битолско) || || |- || 1258. [[Никола Шапарданов|Никола Здравев Шапърданов]] (Крушево) || || {{Готово}} |- || 1259. Никола Георгиев Йовков (с. Новаци, Битолско) || || |- || 1260. [[Никодим Шумков|Никодим Иванов Шумков]] (с. Цер, Битолско) || || |- || 1261. Насте Янков Бечваров (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1262. Неделко Ризов Мешков (с. Могила, Битолско) || || |- || 1263. [[Никола Божков|Никола Божков Троячанец]] (с. Трояци, Прилепско) || || {{Готово}} |- || 1264. [[Никола Низамов|Никола Котев Низамов]] (с. Янковец, Ресенско) || || {{Готово}} |- || 1265. Наум Настев Димов (с. Стрежево, Битолско) || || |- || 1266. Нанчо Настев Янев (с. Базерник, Демирхисарско) || || |- || 1267. Никола Левков Максимов (с. Марчино, Кратовско) || || |- || 1268. Неделчо Иванов Тагарев (с. Пирин, Мелнишко) || || {{Готово}} |- || 1269. Недан Христов Петков (с. Долно Сърбци, Битолско) || || |- || 1270. Никола Георгиев Спасов (с. Яна, Лозенградско) || || |- || 1271. Насте Янакиев Радев (с. Латово, Порече) || || |- || 1272. Никола Иванов Доков (Ресен) || || |- || 1273. Наум Христов Пецалев (с. Сопотско, Ресенско) || || |- || 1274. Негре Ангелов Пейданов (с. Осой, Реканско) || || |- || 1275. Наум Стефанов Чакъров (Струга) || || |- || 1276. Никола Андонов Стоянов Семерджиев (с. Лелово, Кукушко) || || |- || 1277. Огнен Стойчев (с. Доленци, Демирхисарско) || || |- || 1278. [[Пандо Турунджев|Пандо Ташев Турунджев]] (с. Екши су, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1279. Петко Стойков Петков (с. Старавина, Мариово) || || |- || 1280. [[Петър Гещаков|Петър Търпов Гещаков]] (Гявато, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1281. Пейко Петров Филипов (с. Радово, Демирхисарско) || || |- || 1282. [[Пандо Павлов|Пандо Павлов Георгиев]] (с. Руля, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1283. Павле Стойчев Божинов (с. Клепач, Прилепско) || || |- || 1284. Павле Божинов (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1285. Павле Ристев Толески (с. Мренога, Демирхисарско) || || |- || 1286. Петър Георчев Кръстев (с. Вирово, Демирхисарско) || || |- || 1287. Петър Илиев Зулумов (с. Сърбци, Битолско) || || |- || 1288. Павле Стоянов Йовков (с. Смилево, Битолско) || || |- || 1289. [[Петър Ангелков|Петър Найдов Ангелков]] (Цапари) || || {{Готово}} |- || 1290. [[Пандо Пеев|Пандо Киров Пеев]] (с. Желево, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1291. Петър Грозданов Ристев (с. Жван, Демирхисарско) || || |- || 1292. [[Петър Киров (революционер)|Петър Киров Нанчев]] (с. Въмбел, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1293. Петър Иванов Размов (с. Пещани, Охридско) || || |- || 1294. Пано Иванов Здравев (с. Неманици, Светиниколско) || || |- || 1295. Петър Алексов Мирчев (с. Сенокос, Прилепско) || || |- || 1296. Петър Байчев Георгиев (с. Облаково, Битолско) || || |- || 1297. Пандил Георгиев Петров (с. Нерези, Дебърско) || || |- || 1298. Петър Кръстев Илиев (с. Базерник, Демирхисарско) || || |- || 1299. Павел Георгиев Велянов (с. Долно Агларци, Битолско) || || |- || 1300. Петър Павлов Мишев (с. Ранковце, Кумановско) || || |- || 1301. Ристе Петрев Пейкоски (с. Сопотница, Демирхисарско) || || |- || 1302. Русе Серафимов Куцолов (Галичник, Реканско) || || |- || 1303. Раде Корунов Бунташев (с. Велгощи, Охридско) || || |- || 1304. Силян Божинов Иванов (с. Бабино, Демирхисарско) || || |- || 1305. [[Стойче Кокалев|Стойче Христов Кокалев]] (с. Смилево, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1306. Серафим Велянов Пройчев (Битоля) || || |- || 1307. [[Стойо Христов|Стойо Христов Старовски]] (с. Орле, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1308. Сава Киров Славчев (Котел) || || |- || 1309. [[Стефан Мацанов|Стефан Димитров Мацанов]] (с. Гявато, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1310. [[Симиан Йотов|Симиан Спасев Волчев Йотов]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 1311. [[Спиро Филев|Спиро Николов Филев]] (с. Загоричани, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1312. Ставре Спиров Велов (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1313. Спиро поп Максимов (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1314. Стефан Андреев Поповски (с. Царев двор, Ресенско) || || |- || 1315. Силян Наумов Ристанов (с. Мало Илино, Демирхисарско) || || |- || 1316. Софрония Гаврилов (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1317. Секула Найденов Карабаш (с. Големо Илино, Демирхисарско) || || |- || 1318. Стоян Андонов Христов (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1319. Стоян Йовев Христов (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1320. Славе Златков Боцев (с. Търново, Паланечко) || || |- || 1321. Стерьо Ристев Петров (с. Свинище, Битолско) || || |- || 1322. [[Стоян Янъков|Стоян Димитров Янъков]] (с. Крива, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 1323. [[Сотир Биров|Сотир Стоянов Биров]] (с. Градево, Горноджумайско) || || {{Готово}} |- || 1324. Спиро Лазаров Стоянов (с. Рамна, Битолско) || || |- || 1325. Силян Велянов Кръстев (с. Железнец, Демирхисарско) || || |- || 1326. Стерьо Магденов Пейковски (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1327. Стойко Талев Богданов (с. Слоещица, Демирхисарско) || || |- || 1328. Силян Павлов Ралески (с. Доленци, Демирхисарско) || || |- || 1329. Стойчо Кузов Трапезанов (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1330. Спиро Симеонов Коцев (с. Цер, Демирхисарско) || || |- || 1331. Спиро Иванов Настов (с. Простране, Демирхисарско) || || |- || 1332. Стефан Лазаров Груев (с. Кривени, Ресенско) || || |- || 1333. Стоян Гаврилов Димитров (с. Сливово, Дебърца) || || |- || 1334. Стоян Христов (с. Койково, Кратовско) |- || 1335. Спиро Настев Йовев (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1336. Симеон Наумов Кепчев (Ресен) || || |- || 1337. Стефан Димев Кусев (Прилеп) || || |- || 1338. Стойче Мицев Тошев (с. Чумово, Прилепско) || || |- || 1339. Стефан Величков Стефанов (с. Конопница, Паланечко) || || |- || 1340. Софрони Ангелов Наумов (с. Козица, Кичевско) || || |- || 1341. Спиро Чакрев (с. Долно Оризари, Битолско) || || |- || 1342. Серафим Христов Здравков (Брод, Порече) || || |- || 1343. Сотир Георгиев Печинов (Горна Джумая) || || |- || 1344. [[Тома Фортомаров|Тома Иванов Фортомаров]] (с. Пътеле, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1345. [[Тодор Томов|Тодор Попов Томов]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 1346. Тодор Янев Железаров (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 1347. [[Траян Симеонов|Траян Стойков Симеонов]] (с. Павлешенци, Светиниколско) || || {{Готово}} |- || 1348. Траян Димитров Камбуров (с. Ериклер, Лозенградско) || || |- || 1349. Тодор Ангелов Крайчев (с. Ораовец, Велешко) || || |- || 1350. Тасе Петров Димчев (с. Гарван, Радовишко) || || |- || 1351. Трайко Стоянов Малинов (с. Долани, Щипско) || || |- || 1352. Трайчо Тасев Янов (Прилеп) || || |- || 1353. [[Тодор Гуганов|Тодор Кръстев Гуганов]] (с. Бозец, Ениджевардарско|| || {{Готово}} |- || 1354. [[Ташко Костов|Ташко Костов Христов]] (с. Екши Су, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1355. [[Тодор Кашмаков|Тодор Христов Кашмаков]] (Скопие) || || {{Готово}} |- || 1356. Тале Димов Найденов (с. Логоварди, Битолско) || || |- || 1357. [[Тодор Джелебов|Тодор Георгиев Джелебов]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 1358. [[Трифон Гизов|Трифон Стойков Гизов]] (Зелениче, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1359. Тодор Иванов Керемидчиев (с. Таякадън, Цариградско) |- || 1360. [[Ташо Динев|Ташко Костадинов Майнов]] (Вълкоянево, Воденско) || || {{Готово}} |- || 1361. Тосе Стоянов Трайков (с. Винци, Кумановско) || || |- || 1362. Темелко Иванов Блажев (с. Юдово, Кичевско) || || |- || 1363. Трайко Илиев Марков (с. Лескоец, Охридско) || || |- || 1364. Томо Мицов Пецанов (с. Крондирци, Кукушко) || || |- || 1365. Тодор Аврамов Кочев (с. Лешок, Тетовско) || || |- || 1366. Тотю Иванов Тотев (с. Побит камък, Разградско) || || |- || 1367. Тодор Атанасов Николов (Крушево) || || |- || 1368. Трайко Йорданов Чашкаров (Велес) || || |- || 1369. Тасе Божков Миленков (с. Павлешенци, Светиниколско) || || |- || 1370. Търпе Лазаров Пасков (Дебър) || || |- || 1371. Тодор Анастасов Аврамов (с. Лазарополе, Реканско) || МОО || |- || 1372. [[Тома Машаров|Тома Зафиров Машаров]] (Скопие) || || {{Готово}} |- || 1373. Тодор Вълканов Ерменлиев (с. Дерекьой, Лозенградско) || || |- || 1374. Тончо Михайлов Филипов (с. Яново, Косово) || || |- || 1375. Тома Петков Наденжиев (с. Лелово, Кукушко) || || |- || 1376. Трайко Стойков Петков (с. Търновец, Кратовско) || || |- || 1377. Трендо Костадинов Терзиев (с. Рич, Струмичко) || || |- || 1378. Туше Митров Айтов (с. Хърсово, Кукушко) || || |- || 1379. Трайко Иванов Мъркулев (с. Велгощи, Охридско) || || |- || 1380. [[Тодос Нинков|Тодос Иванов Нинков]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1381. Тоде Коцев Петров (с. Ранченци, Светиниколско) || || |- || 1382. Трайко Дамев Симоновски (Дебър) || || |- || 1383. Траян Петрушев (Велес) || || |- || 1384. [[Тодор Саздов|Тодор Саздов Йосифов]] (с. Горни Стубол, Кратовско) || || {{Готово}} |- || 1385. [[Фоти Кирчев|Фоти Николов Кирчев]] (с. Зелениче, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1386. Филип Тодоров Филипов (с. Булгаркьой, Кешанско) || || |- || 1387. [[ Христо Балванлиев|Христо Янев Балванлиев]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 1388. Христо Атанасов Сиркаров (Кукуш) || || |- || 1389. Христо Стоев Канин (Сребатно, Неврокопско) || || |- || 1390. [[Христо Конев|Христо Конев Филипов]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 1391. Христо Петров Стоянов (с. Гявато, Битолско) || || |- || 1392. [[Христо Макараджиев|Христо Стефанов Макараджиев]] (Балчик) || || {{Готово}} |- || 1393. [[Христо Аламинов|Христо Тодоров Аламинов]] (с. Годлево, Разложко) || || {{Готово}} |- || 1394. [[Христо Хаджисулков|Христо Георгиев Хаджисулков]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1395. Христо Иванов Божов (с. Скребатно, Неврокопско) || || |- || 1396. Христо Тодоров Дьовлетлиев (с. Чокманово, Смолянско) || || |- || 1397. Христо Митов Гигов (Щип) || || |- || 1398. Христо Петров Джайков (с. Новачани, Велешко) || || |- || 1399. Христо Стоев Челебиев (с. Морарци, Кукушко) || || |- || 1400. Христо Митев Христов (с. Дедино, Радовишко) || || |- || 1401. Христо Илиев Дориев (с. Моноспитово, Струмичко) || || |- || 1402. Христо Николов Спасов Щутов (с. Селци, Дебърско) || || |- || 1403. Христо Пецов Трайков (с. Гавалянци, Кукушко) || МОО || |- || 1404. Христо Иванов Стойчев (с. Междурек, Кукушко) || МОО || |- || 1405. Христо Атанасов Милев (с. Долно Луково, Ивайловградско) || || |- || 1406. [[Христо Божинов|Христо Божинов Проданов]] (Гумендже) || || {{Готово}} |- || 1407. Христо Николов Петров (с. Велестово, Охридско) || || |- || 1408. Христо Пецев Делев (с. Лелово, Кукушко) || || |- || 1409. Христо Иванов Стойков (с. Баня, Разложко) || || |- || 1410. [[Цветко Божков|Цветко Бошков Трайков]] (с. Кривогащани, Прилепско) || || {{Готово}} |- || 1411. Щерю Тръпков Христов (с. Малкоец, Кичевско) || || |- || 1412. Цанко Нушев Златев (с. Неманици, Светиниколско) || || |- || 1413. Юрдан Николов Бицин (Разлог) || || |- || 1414. Юрдан Русев Петков (с. Салманово, Шуменско) || || |- || 1415. Юрдан Иванов Господинов (с. Слатина, Ловешко) || || |- || 1416. Яне Тодоров Шопов (с. Парил, Неврокопско) || || |- || 1417. Янко Димитров Янчев (с. Велика, Лозенградско) || || |- || 1418. Яким Йонов Тайшиев (с. Скребатно, Охридско) || || |- || 1419. Яни Петков Черелов (с. Алмаджик, Лозенградско) || || |- || 1420. [[Яне Янев (революционер)|Яне Георгиев Янев]] (с. Здралци, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1421. [[Марко Христов|Анастасия Маркова Христова]] (Брезово, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 1422. [[Саздо Попиванов|Благородна Саздо Попиванова]] (Велес, Кочани) || || {{Готово}} |- || 1423. Божана Мицева Тасева Неданова (с. Кривени, Ресенско) || || |- || 1424. Ветка Колева Савкова Стоянова (с. Мождивняк, Паланечко) || || |- || 1425. Велика Спиро Стефанова (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1426. Донка Христова Траянова Тошакова (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1427. [[Петър Мицов|Донка Петрова Мицова Китанова]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1428. Деспина Георгиева Богданова (с. Урумбеглия, Бунархисарско) || || |- || 1429. Евгения Илиева поп Захариева (с. Гопеш, Битолско) || || |- || 1430. Екатерина Димитрова Ан. Стоилова (с. Горно Броди, Серско) || || |- || 1431. Златана Тодор Чапоскa (с. Простране, Демирхисарско) || || |- || 1432. Злата Димитрова Стаматова (с. Урумбеглия, Бунархисарско) || || |- || 1433. Занка Темелкова Танева (с. Ораовец, Велешко) || || |- || 1434. [[Благой Пилатов|Зорка Блажева Пилатова]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 1435. Злата Ангелова Стаменкова (с. Полаки, Кочанско) || || |- || 1436. Ирина Вълчева Хаджиева (с. Калайджидере, Гюмюрджинско) || || |- || 1437. [[Иван Николов (Никодин)|Илинка Иванова Николова]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 1438. [[Стоимен Илиев|Йорданка Стоименова Илиева]] (с. Търново, Паланечко) || || {{Готово}} |- || 1439. [[Камен Андреев|Иванка Каменова Андреева]] (с. Уланци, Велешко) || || {{Готово}} |- || 1440. Йонка Богоева Грозданова (с. Клепач, Прилепско) || || |- || 1441. Калина Стоянова Йотова (с. Долно Оризари, Битолско) || || |- || 1442. Коста Марков Смилев (с. Добрушево, Битолско) || || |- || 1443. Кита Петрова Настова (Битоля) || || |- || 1444. Калина Стоянова Проданова (с. Велика, Лозенградско) || || |- || 1445. Керана Георгева Кадъ-Велкова (Бунархисар) || || |- || 1446. Кърстана Ангеле Найдова (с. Велмевци, Демирхисарско) || || |- || 1447. Каравилка Лазар Гюрова (с. Брежани, Охридско) || || |- || 1448. Ката Найдова Илкова (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1449. Кръстана Ставрева Капинкова (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1450. Ленка Иван Петрова Танчева (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1451. Ленка Наумова Гошева Йовчева (с. Рамна, Битолско) || || |- || 1452. [[Иван Стоянов (революционер)|Мара Иванова Стоянова]] (София) || || {{Готово}} |- || 1453. Мария Ламбрева Чолакова (София) || || |- || 1454. Мария Миялова Гоцева (с. Облаково, Битолско) || || |- || 1455. Мария Тодорова Попова (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1456. Мария Димитрова Льомчева (Гумендже) || || {{Готово}} |- || 1457. Менка Христова Стоянова (с. Кърклино, Битолско) || || |- || 1458. [[Кирил Илиев|Магдалина Кирова Илиева]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1459. Манда Стоянова Янакева (с. Резово, Малкотърновско) || || |- || 1460. Мара Стеванова Нечакова (с. Цапари, Битолско || || |- || 1461. Мария Лазарова Илкова (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1462. Мария Ангелева Калинова Митрова (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1463. Мара Георгиева Ружева (Малко Търново) || || |- || 1464. Николина Тодор Швърга (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1465. [[Ставре Спиров|Олга Ставри Спирова]] (Русе) || || {{Готово}} |- || 1466. Петра Христова Делова (с. Пласничево, Ениджевардарско) || || |- || 1467. Пеша Иванова Зенгова (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1468. [[Коста Лапев|Параскева Костова Бояджиева-Лапе]] (Крушево) || || {{Готово}} |- || 1469. [[Йордан Силянов - Пиперката|Ружа Йорданова Силянова]] (с. Козица, Кичевско) || || {{Готово}} |- || 1470. Риза Божинова Янкова (с. Довезенци, Кумановско) || || |- || 1471. Радка Александрова Шекеринова (Щип) || || |- || 1472. Ристана Коле Н. Лозанова (с. Брежани, Охридско) || || |- || 1473. Софка Наумова Дуртановаа (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1474. [[Дончо Христов|Спасена Дончева Христова]] (с. Лаки, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 1475. [[Ставре Китанов|Стойна Ставрева Китанова]] (с. Велгощи, Охридско) || || {{Готово}} |- || 1476. София Лазарова Трапезанова (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1477. Спасия Григорова Мърсева (Прилеп) || || |- || 1478. Симяна Ташко Аврамова (с. Мало Илино, Демирхисарско) || || |- || 1479. Сара Димитрова Лазарова (с. Зеленград, Кратовско) || || |- || 1480. Сава Кръстан Поптодоров (София) || || |- || 1481. Шина Георгиева Калфова (Чепеларе) || || |- || 1482. [[Георги Коджабашиев (революционер)|Ташка Георгиева Коджабашева]] (с. Долно Броди, Серско) || || {{Готово}} |- || 1483. [[Иван Колокотроков|Хриса Иванова Досева]] (с. Загоричани, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1484. Хрусина Янкова Стоянова (с. Велика, Лозенградско) || || |- || 1485. Тодора Русинова Петкова (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 1486. Атанас Иванов Андонов (с. Долни Порой, Валовищко) || изгоряла || {{Готово}} |- || 1487. Атанас Ангелов Гулев (с. Чучулигово, Петричко) || || |- || 1488. Андрей Димитров Терзиев (с. Присад, Бургаско) || || {{Готово}} |- || 1489. [[Апостол Данчов|Апостол Христов Данчов]] (с. Градево, Горноджумайско) || || {{Готово}} |- || 1490. [[Андрея Шамбев|Андрея Дамянов Шамбев]] (с. Смилево, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1491. [[Атанас Манганарев|Атанас Паскалев Манганарев]] (с. Клепушна, Зъхненско) || || {{Готово}} |- || 1492. Анастасия Николова Главинчева (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1493. [[Атанас Милошов|Атанас Милошов Попов]] (с. Слоещица, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 1494. [[Андрей Бакия|Андрей Георгиев Бакия]] (с. Брезово, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 1495. [[Атанас Стоянов (революционер)|Атанас Илиев Стоянов]] (с. Челопеци, Кичевско) || || {{Готово}} |- || 1496. [[Андре Стефанов]] (с. Сопотница, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1497. [[Апостол Четалов|Апостол Василев Четалов]] (с. Гявато, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1498. [[Андон Трайков Терзиев]] (с. Постолар, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 1499. Ангел Донев Георгиев (с. Зърновци, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 1500. Ангел Стоянов Димитров (с. Одрено, Кратовско) || || {{Готово}} |- |} == Свидетелства 14 == {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Бележка !! Готов |- || 1501. Арсо Велев Божинов (Кичево) || МОО || |- || 1502. Алекса Николов Бърборков (с. Мусомища, Неврокопско) || МОО || |- || 1503. Ангел Иванов Каневски Моллов (с. Момчиловци, Смолянско) || МОО || |- || 1504. Анастас Иванов Аврамов (Севлиево) || МОО || |- || 1505. Атанас Иванов Буовски (с. Саса, Кочанско) || МОО || |- || 1506. Александър Георгиев Чочанов (с. Мързен Ораовец, Тиквешко || МОО|| |- || 1507. [[Божко Петрушов|Божко Петрушов Стефанов]] (Куманово) || || {{Готово}} |- || 1508. [[Богдан Наумов|Богдан Павлов Наумов]] (с. Лера, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1509. Богдан Исаков Богданов (неизв.) || || {{Готово}} |- || 1510. [[Благо Шутин|Благо Петров Шутин]] (с. Обидим, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 1511. [[Величко Спасов|Величко Спасов Богданов]] (с. Мл. Нагоричане, Кумановско || || {{Готово}} |- || 1512. [[Васил Гогов|Васил Фильов Гогов]] (с. Попчево, Струмичко) || || |- || 1513. [[Васил Стоянов (Мало Църско)|Васил Стоянов Иванов]] (с. Мало Църско, Демирхисарско) || || |- || 1514. [[Войно Роянов|Войно Димов Роянов]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 1515. Велян Петров Туфев (с. Смилево, Битолско) || || |- || 1516. Вангел Трайков Караколев (с. Драгомирци, Кукушко) || || |- || 1517. Велик Хаджимаринов (с. Горно Броди, Серско) || || |- || 1518. Васил Димитров Чакъров (с. Загоричани, Костурско) || МОО || |- || 1519. Велик Ангелов Караянев (с. Черешово, Неврокопско) || || |- || 1520. Ване Тасев Стоянов (Ново село, Щип) || || |- || 1521. [[Васил Николов (Устово)|Васил Николов Величков]] (Устово, Смолян) || || {{Готово}} |- || 1522. [[Георги Костадинов (революционер)|Георги Янакиев Костадинов]] (с. Апоскеп, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1523. [[Георги Башлиев|Георги Иванов Башлиев]] (с. Кърчово, Валовищко) || || {{Готово}} |- || 1524. [[Георги Думков|Георги Димитров Думков]] (с. Горно Броди, Серско) || || {{Готово}} |- || 1525. [[Георги Тенев (революционер)|Георги Тенев Тодоров]] (Свиленград) || || {{Готово}} |- || 1526. [[Григор Чакалов|Григор Василев Чакалов]] (с. Българска блаца, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1527. Гаврил Мицов Атанасов (Берово) || || |- || 1528. [[Гоце Червениванов|Георги Иванов Червениванов]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1529. [[Гаврил Дундев|Гаврил Кост. Ангелов Дундев]] (с. Русиново, Беровско) || || {{Готово}} |- || 1530. Георги Николов Пешов (с. Голямо Белово, Пазарджишко) || || |- || 1531. [[Георги Гудов|Георги Трайков Гудов]] (с. Гавалянци, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 1532. [[Георги Кръстев (революционер)|Георги Кръстев Николов]] (с. Смилево, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1533. [[Георги Апостолов Чакъров]] (Струга) || || {{Готово}} |- || 1534. Георги Попанастасов Поптемянов (Охрид) || МОО || |- || 1535. Гико Илиев Тошев Шапков (с. Цървеняно, Кюстендилско) || МОО || |- || 1536. Георги Стойчев Вълканов (с. Янурен, Софлийско) || МОО || |- || 1537. Григор Данаилов Филипов (Щип) || МОО || |- || 1538. Георги Вълков Будинков (с. Яна, Лозенградско) || МОО || |- || 1539. Георги К. Стоянов Боботов (с. Обидим, Неврокопско) || МОО || |- || 1540. Георги Аризанов Клечоров (с. Обидим, Неврокопско) || МОО || |- || 1541. Георги Димитров Бейдов (с. Косинец, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 1542. Георги Николов Пъргов (с. Каракьой, Неврокопско) || МОО || |- || 1543. Димитър Ангелов Гулев ( с. Чучулигово, Серско) || МОО || |- || 1544. Диме Иванов Петков (с. Войница, Велешко) || || |- || 1545. Димитър Тодоров Грудов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1546. Доне Иванов Арсов (с. Горно Трогерци, Щипско) || || |- || 1547. [[Димитър Колев|Димитър Христов Колев]] (с. Извор, Гевгелийско) || || {{Готово}} |- || 1548. Димитър Янев Жегов (Разлог) || || |- || 1549. Димитър Стефанов Николов (Хаджидимово) || || |- || 1550. [[Дино Андонов|Дино Танов Андонов]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1551. [[Дино Айолов|Дино Христов Айолов]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1552. Димитър Панов Николов (с. Големо Малово, Софийско) || || |- || 1553. Димитър Костов Чапов (Воден) || || |- || 1554. Доне Трайков Станойков (с. Църнилище, Щипско) || || |- || 1555. Димитър Илиев Йосмов (Велес) || || |- || 1556. Елена Евнушева Туджарова (Радовиш) || || |- || 1557. Злате Петков Иванов (Куманово) || || |- || 1558. [[Захарий Димитров|Захари Атанасов Димитров]] (с. Латово, Кичевско) || || {{Готово}} |- || 1559. Зоре Гюрчинов Спасов (с. Латово, Кичевско) || || |- || 1560. Иван Станков Макасчиев (с. Дервент, Дедеагачко) || || |- || 1561. Иван Павлов Сърбинов (Белица, Разложко) || || |- || 1562. Иван Николов Староселски (Враца) || || |- || 1563. Иван Донев Христов (с. Подареш, Радовишко) || || |- || 1564. [[Йордан Мишов|Йордан Мишов Божков]] (с. Чифлик, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 1565. Иван Атанасов Петров (с. Голям Дервент, Софлийско) || || |- || 1566. Иван Стойчев Яръмов (с. Дерекьой, Узункюприйско) || || |- || 1567. Иван Георгиев Панев (с. Горно Броди, Серско) || || |- || 1568. Илия Ефремов Руменов (Щип) || || |- || 1569. Йордан Митев Спасов (Борово, Паланечко) || || |- || 1570. Иван Христов Мицов (с. Мождивняк, Паланечко) || || |- || 1571. Иван Антонов Арнаутчето (с. Гари, Реканско) || || |- || 1572. [[Илия Белбашев|Илия Костов Белбашев]] (с. Прекопана, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1573. Иван Атанасов Поплазаров (с. Каракьой, Неврокопско) || || |- || 1574. Иван Петров Николов (с. Мало Църско, Демирхисарско) || || |- || 1575. Йордан Мицов Лекаричин (с. Долно Трогерци, Щипско) || || |- || 1576. Йордан Манов Млачев (Щип) || || |- || 1577. Илия Миладинов Пецов (с.Пресека, Кочанско) || || |- || 1578. Иван Ангелов Чолаков (с. Голец, Ловчанско) || || |- || 1579. Исак Секулов Кузманов (Жупа-Селци, Стружко) || || |- || 1580. Илия Стоянов Графов (с. Скребатно, Неврокопско) || || |- || 1581. Костадин Дим. Велев (с. Скребатно, Неврокопско) || || |- || 1582. Кирил Томов Ичов (с. Драгомирци, Кукушко) || || |- || 1583. Коста Николов (с. Сливарово, Малкотърновско) || || |- || 1584. [[Костадин Бърдаров|Костадин Божинов Бърдаров]] (с. Цер, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 1585. Колю Генов Стоянов (с. Гечкенли, Одринско) || || |- || 1586. Костадин Ник. Деликостадинов (с. Маджура, Лозенградско) || || |- || 1587. Ката Иванова Бърлова (Щип) || || |- || 1588. Киро Георгиев Киров (с. Кушланли, Гюмюрджинско) || || |- || 1589. Костадин Михайлов Мидялиев (с.Яна, Лозенградско) || || |- || 1590. Кърсто Стойков Алексов (с. Теово, Велешко) || || |- || 1591. Коста Стоянов Грънчаров (Малко Търново) || || |- || 1592. [[Киряк Шкуртов|Киряк Христев Шкуртoв]] (с. Старичани, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1593. Кръстю Георгиев Алексов (Белица, Разложко) || || |- || 1594. Костадин Иванов Митров (с. Търново, Узункюприйско) || || |- || 1595. Кузман Димитров Бакалов (с. Петралица, Паланечко) || || |- || 1596. Кръсто Янев Кръстев (с. Булгаркьой, Кешанско) || || |- || 1597. Лазар Николов Божанов (с. Бачево, Разложко) || МОО || |- || 1598. [[Лазар Леов|Лазар Андреев Леов]] (с. Ораовец, Велешко) || || {{Готово}} |- || 1599. [[Лазар Тасoв|Лазар Янев Тасoв]] (с. Раборци, Струмичко) || || |- || 1600. [[Лазар Гуврев|Лазар Иванов Гуврев]] (Банско) || || |- || 1601. [[Лефтер Атанасов|Лефтер Атанасов Аргиров]] (с. Маняк, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1602. [[Манчо Сръндачки|Манчо Смиленов Сръндачки]] (с. Градево, Горноджумайско) || || |- || 1603. [[Мицко Романов|Мицко Георгиев Романов]] (с. Екши Су, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1604. [[Марица Станоевска|Марица Димитрова Станоевска]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 1605. [[Милан Вучков|Милан Стефанов Вучков]] (с. Малино, Светиниколско) || || {{Готово}} |- || 1606. [[Мито Станишев|Мито Иванов Станишев]] (с. Мождивняк, Паланечко) || || |- || 1607. [[Манол Фотев|Манол Динев Фотев]] (с. Дреновени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1608. [[Мите Хаджимишев|Мите Хаджимишев Мазнев]] (Ново село, Щип) || || {{Готово}} |- || 1609. Младен Николов Величков (Крива Паланка) || || |- || 1610. Милан Коцев Марказов (Щип) || || |- || 1611. Милан Георгиев Томов (с. Селце, Реканско) || || |- || 1612. Милан Спасов Арсов (с. Кожле, Скопско) || || |- || 1613. Милан Нацков Кръстев (с. Живине, Кумановско) || || |- || 1614. Никола Маноилов Дръдалов (Баня, Разложко) || || |- || 1615. Никола Димитров Свинаров (с. Велика, Лозенградско) || || |- || 1616. Нове Марков Стойчев (с. Бабино, Демирхисарско) || || |- || 1617. Наум Йошев Цветанов (с. Карамани, Битолско) || || |- || 1618. Наке Петров Цветанов (с. Речани, Рабетинкол) || || |- || 1619. Никола Стефанов Димитров (с. Доленци, Демирхисарско) || || |- || 1620. Нове Димитров Матев (с. Бабино, Демирхисарско) || || |- || 1621. Недан Богоев Соколов (с. Сухо Гърло, Демирхисарско) || || |- || 1622. [[Никола Манзувчев|Никола Димитров Манзувчев]] (с. Сребрено, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1623. [[Наум Джурков|Наум Петров Джурков]] (с. Дъмбени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1624. [[Никола Хаджитонев|Никола Йорданов Хаджитонев]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 1625. Никола Наумов Кочов (Охрид) || || |- || 1626. Никола Василев Мирчев (с. Манастир, Гюмюрджинско) || || |- || 1627. [[Никола Гюмюшев|Никола Тодоров Гюмюшев]] (Райково, Смолян) || || {{Готово}} |- || 1628. [[Никола Трифунов|Никола Ристов Трифунов]] (с. Извор, Велешко) || || {{Готово}} |- || 1629. Никола Симеонов Мицов (Дебър) || || |- || 1630. Никола Николов Тодоров (с.Лавци, Битолско) || || |- || 1631. Никола Йотов Диновски (с. Руля, Костурско) || МОО || |- || 1632. Никола Василев Митранов (Русе) || || |- || 1632а. Никола Делев Кузманов (с. Ореше, Велешко) || || |- || 1633. Панчо Петров Кузманов (с. Бистрица, Велешко) || || |- || 1634. Петър Трайков Терзиев (с. Постолар, Кукушко) || || |- || 1635. Петър Спиров Миников (Прилеп) || || |- || 1636. Петър Янев Бабаджанов (Лозенград) || || |- || 1637. [[Петър Бубев|Петър Китев Бубев]] (с. Гявато, Битолско) || || |- || 1638. Панчо Трайков Осмаков (Велес) || || |- || 1639. Павле Илов Мелов (с. Бошава, Тиквешко) || || |- || 1640. [[Пане Годинаков|Пане Георгиев Годинаков]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 1641. Павле Коцев Кулаков (Щип) || || |- || 1642. [[Стефан Шулев|Стефан Йошев Шулев]] (с. Туминец, Мала Преспа) || || {{Готово}} |- || 1643. [[Ставри Ушлинов|Ставри Христов Ушлинов]] (с. Лера, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1644. [[Стоян Стоянов (революционер)|Стоян Христов Стоянов]] (с. Курудере, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 1645. Стоян Ацков Миов (с. Дреново, Велешко) || || |- || 1646. Стефан Ангелов Димитров (с. Боище, Демирхисарско) || || |- || 1647. Стоян Георгиев Христов (с. Боище, Демирхисарско) || || |- || 1648. Силян Стоянов Цветков (с. Боище, Демирхисарско) || || |- || 1649. Слав Димов Голямстоянов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1650. Стою Митрев Сарлов (с. Бадама, Дедеагачко) || || |- || 1651. Сърбин Спиров Ристев (с. Големо Илино, Демирхисарско) || || |- || 1652. Стефан Талев Нечев (с. Сопотница, Демирхисарско) || || |- || 1653. Стоян Стойков Нечов (с. Вирово, Демирхисарско) || || |- || 1654. Спас Димитров Стойчев (с. Вирово, Демирхисарско) || || |- || 1655. Силян Иванов Саботков (с. Бабино, Демирхисарско) || || |- || 1656. Стойко Георгиев Найдов (с. Велмевци, Демирхисарско) || || |- || 1657. Степан Божинов Огненов (с. Бабино, Демирхисарско) || || |- || 1658. Стефан Георгиев Христов (с. Боище, Демирхисарско) || || |- || 1659. Сава Ацев Димов (Прилеп) || || |- || 1660. Стоян Димитров Петров (Скопие) || || |- || 1661. Стоян Наумов Калчинов (с. Големо Църско, Демирхисарско) || || |- || 1662. Стоян Стойчев Кочов (Скопие) || || |- || 1663. Секула Кост. Стефанов (с. Мало Илино, Демирхисарско) || || |- || 1664. Стефо Яковчев Йончески (с. Христофор, Битолско) || || |- || 1665. Стоян Анастасов Пантов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1666. Слав Желязков Сурчев (Малко Търново) || || |- || 1667. Стойко Петков Кандалов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1668. Стамат Георгев Чуреков (Малко Търново) || || |- || 1669. Секула Велянов (с. Големо Илино, Демирхисарско) || || |- || 1670. Стоян Стайков Бухлев (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1671. Спас Котев Димов (Битоля) || || |- || 1672. Стойчо Донев Рапов (с. Смилево, Битолско) || || |- || 1673. Симона Томов Симонов (Малко Търново) || || |- || 1674. Стефан Неданов Карамфилов (с. Секирани, Битолско) || || |- || 1675. Спиро Петров Мицков (с. Слепче, Демирхисарско) || || |- || 1676. Стефан Наумов Христов (с.Стрежево, Битолско) || || |- || 1677. Стоян Настов Тонев (с. Гявато, Битолско) || || |- || 1678. Стойо Тръпчев Илиев (с. Църнобуки, Битолско) || || |- || 1679. Симон Димитров Гълъбов (с. Гявато, Битолско) || || |- || 1680. Стефан Димитров Янакиев (Битоля) || || |- || 1681. Стоян Костов Гюзлев (с. Ковачевица, Неврокопско) || || |- || 1682. Стойко Георгиев Рибаров (Кукуш) || || |- || 1683. иеромонах Серафим Костадинов (с. Храсна, Светиврачко) || || |- || 1684. Стоян Добрев Славов (с. Мокрешево, Лозенградско) || || |- || 1685. [[Спас Шемов|Спас Давчев Шемов]] (Кавадарци) || || {{Готово}} |- || 1686. Стефан Петров Чорапов (с. Бело поле, Прилепско) || || |- || 1687. [[Стефан Петков (журналист)|Стефан Иванов Петков]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1688. Стоян Иванов Додев (с. Талашманци, Кратовско) || || |- || 1689. Серафим Петров Савов (с. Гари, Реканско) || || |- || 1690. Сотир Илиев Шилев (с. Смърдеш, Костурско) || МОО || |- || 1691. Стоян Арсов Божинов (Щип) || || |- || 1692. Серафим Петров Петков (с. Липково, Кумановско) || || |- || 1693. Серафим Марков Наумов (с. Вевчани, Стружко) || || |- || 1694. Симо Христов Попдимитров (с. Загоричани, Костурско) || МОО || |- || 1695. Стоимен Ангелков Тодоров (с. Ранковци, Паланечко) || || |- || 1696. Софроний Серафимов Стаматов (с. Галичник, Реканско) || || |- || 1697. Славчо Иванов Велков (с. Мечкуевци, Светиниколско) || || |- || 1698. Стоян Лазаров Младенов (с. Опила, Кратовско) || || |- || 1699. Стоян Ефремов Панов (с. Караорман, Щипско) || || |- || 1700. Трайче Велянов Здравков (с. Бабино, Демирхисарско) || || |- || 1701. Трайче Божинов Неданов (с. Бабино, Демирхисарско) || || |- || 1702. Тодор Трайчев Бурян (с. Сопотница, Демирхисарско) || || |- || 1703. Толе Георгиев Митров (с. Слоещица, Демирхисарско) || || |- || 1704. Тале Мицев Филипоски (с. Жван, Демирхисарско) || || |- || 1705. Тодор Ангелов Аврамов (с. Белотинци, Неврокопско) || || |- || 1706. Тръпко Димитров Вълканов (Енидже Вардар) || || |- || 1707. Тома Димитров Костов (с. Спатово, Валовищко) || || |- || 1708. Тодор Атанасов Палата (Лозенград) || || |- || 1709. Тодор Проданов Калудов (с. Едига, Лозенградско) || || |- || 1710. Трайко Тасов Вучков (с. Малино, Светиниколско) || || |- || 1711. Тале Христов Трайков (с. Боище, Демирхисарско) || || |- || 1712. Трайко Петров Богданов (с. Живойно, Битолско) || || |- || 1713. Тале Тодоров Дойчинов (с. Боище, Демирхисарско) || || |- || 1714. Тодор Ангелов Юруков (с. Гявато, Битолско) || || |- || 1715. Тодор Наумов Георев (с. Христофор, Битолско) || || |- || 1716. Тодор Милошов Попов (с. Слоещица, Демирхисарско) || || |- || 1717. Танаско Спасев Митрев (с. Слоещица, Демирхисарско) || || |- || 1718. Тодор Петков Нанчев (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1719. [[Траян Додов|Траян Темелков Додов]] (с. Гявато, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1720. [[Тенчо Ампов|Тенчо Георгиев Ампов Богданцалиев]] (Богданци) || || {{Готово}} |- || 1721. [[Тодор Нацев|Тодор Нацев Велев]] (с. Чичево, Велешко) || || {{Готово}} |- || 1722. Тодор Петров Николов (с. Войници, Велешко) || МОО || |- || 1723. Тома Георгиев Цветанов (Куманово) || МОО || |- || 1724. [[Тодор Киров|Тодор Киров Иванов Берковски]] (Берковица) || ||{{Готово}} |- || 1725. Тома Цветков Богатинов (с. Русяци, Кичевско) || МОО || |- || 1726. Тодор Трайков Стоилов (с. Димонце, Кратовско) || МОО || |- || 1727. [[Христо Балев|Христо Мицов Балев]] (с. Драгомирци, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 1728. [[Христо Минчев|Христо Динев Минчев]] (с. Айтос, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1729. [[Христо Киряков|Христо Киряков Поппетров]] (с. Чурилово, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1730. [[Христо Ников (Лозенград)|Христо Костадинов Ников]] (Лозенград) || || {{Готово}} |- || 1731. [[Христо Димитров (Горно Неволяни)|Христо Стойчев Димитров]] (с. Неволяни, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1732. [[Христо Наумов|Христо Наумов Тасев]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 1733. Христо Ванев Стефанов (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1734. Христо Георгиев Полизов (с. Мачуково, Гевгелийско) || || |- || 1735. [[Христо Кръстев (революционер)|Христо Георгиев Кръстев]] (с. Смърдеш, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1736. [[Христо Льомчев|Христо Димитров Льомчев]] (Гумендже) || || {{Готово}} |- || 1737. Христо Антонов Макриев (с. Смилево, Битолско) || || |- || 1738. [[Христо Хаджипопов]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1739. Христо Новев Стефанов (с. Миокази, Кичевско) || || |- || 1740. Христо Ангелов Арабаджиев (с. Коджабунар, Мала Азия) || || |- || 1741. Христо Ставрев Михов (с. Янковец, Ресенско) || || |- || 1742. Христо Иванов Тодоров (с. Тая Кадън, Цариградско) || || |- || 1743. Христо Зафиров Петров (Щип) || || |- || 1744. Христо Михайлов Маринов (с. Славейно, Смолянско) || || |- || 1745. Христо Ставрев Статев (Бунархисар) || || |- || 1746. Христо Георгиев Илиев (с. Карахадър, Лозенградско) || || |- || 1747. Христо Стоянов Марков (с. Обършани, Прилепско) || || |- || 1748. Цветко Иванов Андонов (Малко Търново) || || |- || 1749. Анастасия Ив. Трайкова Лесковска (с. Смилево, Битолско) || || |- || 1750. [[Михаил Шкартов|Аспасия Мишова Шкартова]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 1751. [[Мицо Бърдаров|Александра М. Бърдарова]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1752. [[Атанас Христов (Конуй)|Алта Атанасова Христова]] (с. Конуй, Кайлярско) || || {{Готово}} |- || 1753. Ангелина Стеф. Юрукова (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1754. [[Кръстьо Припорски|Алтъна Кръстова Припорска]] (с. Градче, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 1755. Вида Стойчева (с. Облаково, Битолско) || || |- || 1756. Вида Стамова Георгиева (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1757. Вида Стамова Георгиева (с. Свето Тодори, Битолско) || || |- || 1758. [[Йован Терзиев|Дукадина Ив. Кр. Терзиева]] (с. Гари, Реканско) || || {{Готово}} |- || 1759. Доста Христова Божкова (с. Оризари, Ениджевардарско) || || |- || 1760. Елисавета М. Богатинова (Прилеп) || || |- || 1761. Еленка Ив. Тоцева (с. Саракиново, Воденско) || || |- || 1762. [[Дуко Тасев|Елена Дукова Тасева]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 1763. Елена Стойкова Богданова (с. Вирово, Демирхисарско) || || |- || 1764. Злата Андреева Богданова (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 1765. Злата Райкова Калоянова (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1766. Зоица Атанасова Казакова (с. Богданово, Бургаско) || || |- || 1767. Йордана Ангелова Ковчегарова (Берово) || || |- || 1768. [[Стоян Мандалов|Юрданка Стоянова Мандалска]] (Богданци) || || {{Готово}} |- || 1769. [[Георги Карамичов|Костадина Г. Карамичева]] (Хрупища, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1770. Калина Димитрова Дапчева (с. Пенека, Лозенградско) || || |- || 1771. [[Трифон Пасков|Калиопа Трифонова Димитрова]] (с. Бобища, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1772. Катерина Христова Анастасова (с. Габър, Бургаско) || || |- || 1773. Илинка Атанасова Стоименова (с. Барбарево, Струмишко) || || |- || 1774. [[Илия Леов|Лена Илиева Леова]] (с. Ораовец, Велешко) || || {{Готово}} |- || 1775. Лина Николова Ботева (с. Скребатно, Неврокопско) || || |- || 1776. [[Костадин Николов (Райково)|Мария Костадинова Николова]] (Райково, Смолян) || || {{Готово}} |- || 1777. Мария Христова Карамфилова (Банско) || || |- || 1778. Митра Костова Кръстина (с. Скребатно, Неврокопско) || || |- || 1779. [[Георги Парадов|Мария Г. Накова Парадова]] (с. Беглерия, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 1780. [[Мице Блатцалията|Неда Димитрова Костадинова]] (с. Блатец, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 1781. Невена Котева Обедникова (с. Сърбци, Битолско) || || |- || 1782. Олимпия Георги Саръбеева (Варна) || || |- || 1782а. [[Кръстьо Трайков|Полексена Кръстева Трайкова]] (Ресен) || || {{Готово}} |- || 1783. [[Петър Христов – Германчето|Севда Димова Хр. Преспанска]] (с. Герман, Преспанско) || || {{Готово}} |- || 1784. Софка Георгиева Хр. Кескова (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1785. Софка Георгиева Кузева (с. Гявато, Битолско) || || |- || 1786. Стана Костова Пастрилова (с. Мерхамли, Дедеагачко) || || |- || 1786а. Христена Попдим. Алексиева (с. Лешко, Горноджумайско) || || |- || 1787. [[Коста Марков (революционер)|Цана К. Маркова]] (с. Габреш, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1789. Янинка Николова Накова (с. Белопопци, Софийско) || || |- || 1790. Георги Ангелов Горновачев (с. Кричим, Пловдивско) || || |- || 1791. Славко Ангелов Масларов (Скопие) || || |- || 1792. Георги Тодоров Христов Будников (с. Яна, Лозенградско) || || |- || 1793. Ташо Николов Лолов (с. Прекопана, Леринско) || МОО || {{Готово}} |- || 1794. Андон Иванов Ачков (Прилеп) || || |- || 1795. [[Ангел Секулов|Ангел Секулов Вълчев]] (с. Базерник, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 1796. Андрей Настов Козаров (с. Смилево, Битолско) || || |- || 1797. Санде Тренд. Сръндачки (с. Градево, Горноджумайско) || || |- || 1798. [[Александър Талев|Александър Янев Талев]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1799. Апостол Мишев Юруков (с. Гявато, Битолско) || || |- || 1800. Апостол Николов Гълъбов (с. Гявато, Битолско) || || |- || 1801. Андон Секулов Стойчев (с. Радово, Демирхисарско) || || |- || 1802. Андон Иванов Лайманов (с. Гявато, Битолско) || || |- || 1803. Апостол Наумов Кацев (с. Гявато, Битолско) || || |- || 1804. Ангел Петров Ничев (с. Марчища, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 1805. Алекси Янчев Георгиев (с. Лазарополе, Реканско) || МОО || |- || 1806. Андон Илиев Гежов (с. Смърдеш, Костурско) || МОО || |- || 1807. Атанас Стоянов Бакърджиев (София) || || |- || 1808. Александър Димчев Илиев (Неготино) || || |- || 1809. Анго Иванов Минов Хаджиеленин (Кукуш) || || |- || 1810. Анани Христов Търпков (Кичево) || || |- || 1811. Аршак Оанезов Ермоянов (Бурса) || || |- || 1812. [[Борис Аблев|Борис Христов Аблев]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1813. [[Богоя Бозов|Богоя Иванов Бозов]] (с. Загорани, Прилепско) || || {{Готово}} |- || 1814. Васил Христов Петков (с. Долно Котори, Леринско) || || |- || 1815. Вангел Георгиев Велев (Битоля) || || |- || 1816. Васил Митев Мечев (с. Куклиш, Струмичко) || || |- || 1817. [[Васил Люкров|Васил Петров Люкров]] (с. Въмбел, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1818. [[Вангел Ламбов|Вангел Иванов Ламбов]] (с. Смърдеш, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1819. Васил Николов Войнов (Битоля) || || |- || 1820. Васил Димитров Будинарски (с. Будинарци, Малешевско) || || |- || 1821. Васил Спиридонов Димов (Тетово) || || |- || 1822. Вълчо Илиев Бояджиев (с. Либяхово, Неврокопско) || || |- || 1823. Велю Николов Улофовски (с. Росоки, Реканско) || || |- || 1824. Васил Янков Георгиев (с. Олища, Костурско) || МОО || |- || 1825. [[Георги Сенокозлиев|Георги Иванов Сенокозлиев]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 1826. Георги Димитров Алачов (с. Саранци, Софийско) || || |- || 1827. [[Гоно Азъров|Георги Петров Азъров]] (Гумендже) || || {{Готово}} |- || 1828. [[Георги Лазаров Сланчев|Георги Лазаров Ерсенев]] (с. Годлево, Разложко) || || {{Готово}} |- || 1829. [[Георги Мустаков|Георги Мустаков Планински]] (Прищина) || || {{Готово}} |- || 1830. Георги Стефанов Божков (с. Боище, Демирхисарско) || || |- || 1831. Георги Иванов Безиргянов (с. Ениджия, Лозенградско) || || |- || 1832. Григор Филипов Попов (с. Кърчища, Дебърско) || || |- || 1833. Георги Конев Русев (Прилеп) || || |- || 1834. [[Димитър Панайотов|Димитър Панайотов Милев]] (с. Апоскеп, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1835. Доце Спасев Георгиев (с. Орашец, Кумановско) || || |- || 1836. [[Димитър Атанасов (Крушево)|Димитър Иванов Атанасов]] (Крушево) || || {{Готово}} |- || 1837. [[Димитър Тулев|Димитър Андонов Тулев]] (с. Куфалово, Солунско) || || {{Готово}} |- || 1838. Димитър Я. Калайджиев (с. Еникьой, Дедеагачко) || || |- || 1839. Димитър Илиев Димитров (с. Мъглавит, Лозенградско) || || |- || 1840. Димитър Стоев Танчов (с. Али Ходжалар, Кукушко) || || |- || 1841. Димитър Георгиев Танчев (с. Баровица, Гумендженско) || || |- || 1842. Дамян Донев Шалтанов (с. Смилево, Битолско) || || |- || 1843. Димитър Донев Мавродиев (с. Едига, Лозенградско) || || |- || 1844. Добри Иванов Димитров (с. Тевни лък, Лозенградско) || || |- || 1845. Димитър Стоянов Григоров Кърлев (Банско) || || |- || 1846. Дельо Христов Зайков (с. Стояково, Гевгелийско) || || |- || 1847. Димитър Георгиев Гаджалов (с. Славейно, Смолянско) || || |- || 1848. Димитър Андонов Черкезов (Кукуш) || || |- || 1849. Димко Конев Димов (Прилеп) || || |- || 1850. Доне Илиев Весков (с. Уланци, Велешко) || || |- || 1851. Димитър Ангелов Диманов (с. Търлис, Неврокопско) || || |- || 1852. [[Евтим Костурлиев|Евтим Христов Костурлиев]] (Струмица) || || |- || 1853. Елена Николова Михайлова (с. Просечен, Драмско) || || |- || 1854. Ефтим Димитров Душманов (с. Пещани, Охридско) || || |- || 1855. [[Илия Ковачев (революционер)|Илия Анастасов Ковачев]] (Райково, Смолян) || || {{Готово}} |- || 1856. Йордан Иванов Миленков Явашов (Прилеп) || || |- || 1857. Иван Наумов Пепов (с. Смилево, Битолско) || || |- || 1858. Йосиф Костов Христов (с. Мешеища, Охридско) || || |- || 1859. Илия Димов Бодуров (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1860. Йордан Христов Кафтанджиев (с. Драгомирци, Кукушко) || || |- || 1861. Илия Димитров Атанасов (с. Бугариево, Солунско) || || |- || 1862. Йордан Стоянов Цеков (с. Станци, Паланечко) || || |- || 1863. [[Иван Белчев (Бобища)|Иван Христов Белчев]] (с. Бобища, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1864. Иван Георгиев Силяновски (с. Смилево, Битолско) || || |- || 1865. Йоле Божков Николов (с. Смилево, Битолско) || || |- || 1866. Илия Мицев Тодоров (с. Острово, Воденско) || || |- || 1867. Иван Динев Къцев (с. Сребрено, Леринско) || || |- || 1868. Иван Талев Воловски (Кичево) || || |- || 1869. Иван Николов Козарев (с. Добринища, Разложко) || || |- || 1870. Иван Христов Чолаков (Богданци, Гевгелийско) || || |- || 1871. Иван Ангелов Гайтанинчев (с. Куманич, Неврокопско) || || |- || 1872. Костадин Зафиров Хаджимитров (с. Мачуково, Гевгелийско) || || |- || 1873. Колю Филипов Аларов (с. Петрово, Ениджевардарско) || || |- || 1874. Коста Лазаров Бачевски (Банско) || || |- || 1875. Костадин Николов Донев (с. Баня, Разложко) || || |- || 1876. Коста Димитров Илиев (с. Булачани, Скопско) || || |- || 1877. Кочо Танасов Чуклев (с. Смилево, Битолско) || || |- || 1878. Коста Иванов Байчев (Тулча) || || |- || 1879. Кузман Радев Стаменков (с. Върбица, Кратовско) || || |- || 1880. Костадин Димитров Николов (с. Стояково, Гевгелийско) || || |- || 1881. Костадин Захариев Духов (с. Гайтаниново, Неврокопско) || || |- || 1882. Коста Иванов Йосифов (Крушево) || || |- || 1883. [[Лазар Плавев|Лазар Костов Плавев]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 1884. Ламбе Шапарданов Тасев (Ресен) || || |- || 1885. Мицо Динов Пиперов (Гевгелия) || || |- || 1886. Михо Тодоров Пастринов (с. Мерхамли, Дедеагачко) || || |- || 1887. Марин Михайлов Маринов (с. Лизгар, Малгарско) || || |- || 1888. Милан Иванов Спасиков (Щип) || || |- || 1889. [[Методий Кьосев|Методий Ангелов Кьосев]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1890. Михаил Вачков Кирков (с. Трънчовица, Никополско) || МОО || |- || 1891. [[Михаил Петров (революционер)|Михаил Петров Иванов]] (Кратово) || || |- || 1892. Михаил Талев Стефанов (Крушево) || МОО || |- || 1893. Милан Петров Спасов ( с. Топлица, Прилепско) || МОО || |- || 1894. Милан Костов Тодоров (с. Бистрица, Велешко) || МОО || |- || 1895. Михаил Димитров (Охрид) || МОО || |- || 1896. Мавроди Тодоров Михалев (с. Едига, Лозенградско) || МОО || |- || 1897. Милан Трайков Христов (Варош, Прилеп) || МОО || |- || 1898. Никола Димитров Киров (с. Скребатно, Неврокопско) || МОО || |- || 1899. [[Никола Пецев (Гавалянци)|Никола Златанов Пецев]] (с. Гавалянци, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 1900. [[Никола Шапков|Никола Ангелов Шапков]] (с. Нова махала, Серско) || || |- || 1901. [[Никола Стоянов (Прилеп)|Никола Стоянов Николов]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 1902. [[Никола Хаджиниколов (общественик)|Никола Атанасов Хаджиниколов]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1903. [[Начо Дживджанов|Начо Иванов Дживджанов]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 1904. [[Михаил Дараданов|Михаил Христов Дараданов]] (Бунархисар) || ||{{Готово}} |- || 1905. [[Недан Грозданов|Недан Грозданов Загоранец]] (с. Загорани, Прилепско) || ||{{Готово}} |- || 1906. Никола Иванов Димитров (с. Гърдобор, Солунско) || || |- || 1907. Петър Георгиев Янков (с. Лелово, Кукушко) || || |- || 1908. [[Петър Дживджоров|Петър Христов Дживджоров]] (с. Али Ходжалар, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 1909. [[Туше Балтов|Петър Иванов Балтов]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1910. Пандил Василев Веляшков (с. Екши Су, Леринско) || || |- || 1911. Пано Димитров Трайков (с. Праведник, Тиквешко) || || |- || 1912. Петър Апостолов Стойков (с. Топлица, Прилепско) || || |- || 1913. Петър Димов Гюрчинов (с. Ореше, Велешко) || || |- || 1914. Разме Христов Джуклев (с. Скребатно, Охридско) || || |- || 1915. Ради Иванов Тодоров (с. Пирок, Лозенградско) || || |- || 1916. Стоян Михайлов Стоянов (с. Кула, Лозенградско) || || |- || 1917. Стоян Киров Кържов (с. Цикнихор, Лозенградско) || || |- || 1918. Стою Хаджикиров (с. Манастир, Гюмюрджинско) || || |- || 1919. Стратомир Атанасов Биляров (Берово) || || |- || 1920. [[Силко Цветков|Силко Цветков Христов]] (с. Райчица, Дебърско) || || {{Готово}} |- || 1921. Стоян Костадинов Аврамов (с. Долно Броди, Серско) || || |- || 1922. [[Стефан Настев|Стефан Г. Настев]] (с. Церово, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1923. Силян Василев Стоянов (с. Простране, Демирхисарско) || || |- || 1924. [[Стоян Карамихайлов|Стоян Димитров Карамихайлов]] (с. Горно Броди, Серско) || || {{Готово}} |- || 1925. Симо Аврамов Христов (Брод, Кичевско) || || |- || 1926. Стаю Иванов Куюмджиев (с. Доганхисар, Дедеагачко) || || |- || 1927. Спиро Димов Петров (с. Барбарево, Светиниколско) || || |- || 1928. Стоян Неделков Каров (с. Емирица, Кратовско) || || |- || 1929. Станойко Колев Китанов (с. Каврак, Кратовско) || || |- || 1930. Трандафил Димитров Трандафилов (Лозенград) || || |- || 1931. Тодор Николов Танчев (с. Хаджилар, Кукушко) || || |- || 1932. Тодор Стамов Бахчеванов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1933. Трани Димитров Иванов (с. Кадиево, Лозенградско) || || |- || 1934. Тале Велков Петров (с. Боище, Демирхисарско) || || |- || 1935. Трайко Петков Стоянов (с. Радибуш, Паланечко) || || |- || 1936. Тодор Дим. Карагьозов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1937. Тодор Иванов Пелеев (с. Цикнихор, Лозенградско) || || |- || 1938. Тасе Цветков Димитров (с. Могила, Битолско) || || |- || 1939. Траян Петров Марков (с. Сърбци, Битолско) || || |- || 1940. Трайче Паунов Кръстев (с. Ташмарунища, Стружко) || || |- || 1941. [[Тодор Велев (Битоля)|Тодор Василев Велев]] (Битоля) || || |- || 1942. Трайко Блажев Китанов (Скопие) || || |- || 1943. [[Тале Кръстев|Тале Кръстев Ташев]] (с. Галичник, Реканско) || || {{Готово}} |- || 1944. [[Ташко Кукев|Ташко Стефанов Кукев]] (Крушево) || || {{Готово}} |- || 1945. [[Ташко Арсов]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1946. Трайко Кръстев Делков (с. Оризарци, Гумендженско) || || |- || 1947. [[Тома Кърчов|Тома Димитров Кърчов]] (Крушево) || || {{Готово}} |- || 1948. Тодор Андреев (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1949. Трайко Петров Дамчев (с. Жван, Демирхисарско) || || |- || 1950. [[Траян Стойчев|Траян Петков Стойчев]] (с. Винци, Кумановско) || || {{Готово}} |- || 1951. Танчо Стойков Секулов (с. Боище, Демирхисарско) || || |- || 1952. Трене Донев Георгиев (с. Белица, Кичевско) || || |- || 1953. Трайко Петров Нечов (Битоля) || || |- || 1954. Тасе Христов Шалтанов (с. Смилево, Битолско) || || |- || 1955. Ташко Георгиев Белчев (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1956. [[Тасе Върчков|Тасе Спиров Върчков]] (с. Цапари, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1957. Тренче Велянов Кръстев (с. Големо Илино, Демирхисарско) || || |- || 1958. Трайче Корунов Китанов (с. Селце, Крушевско) || || |- || 1959. [[Тале Андонов|Тале Андонов Пейчинов]] (с. Царев двор, Ресенско) || || {{Готово}} |- || 1960. Тодор Петров Пецаков (с. Трап, Битолско) || || |- || 1961. Трайко Атанасов Пирганов (с. Живойно, Битолско) || || |- || 1962. [[Тодор Найчев|Тодор Конев Найчев]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 1963. Траян Петров Мицев (с. Радобор, Битолско) || || |- || 1964. Тодор Георгиев Тръпков (Дебър) || || |- || 1965. Темелко Петров Пехливанов (с. Долни Порой, Валовищко) || || |- || 1966. Тодор Николов Терзиев(с. Калайджидере, Гюмюрджинско) || || |- || 1967. Трайко Христов Иванов (с. Плетвар, Прилепско) || || |- || 1968. Тасе Христов Здравев (Прилеп) || || |- || 1969. Угрин Трайков Угринов (с. Лазарополе, Реканско) || МОО || |- || 1970. Фоте Димитров Георгиев (с. Магарево, Битолско) || || |- || 1971. [[Фидан Божинов|Фидан Аврамов Божинов]] (с. Янковец, Ресенско) || || {{Готово}} |- || 1972. [[Христо Христов Урумов|Христо Хр. Урумов]] (с. Мързенци, Гевгелийско) || || {{Готово}} |- || 1973. [[Христо Кършаков|Христо Андреев Кършаков]] (с. Косинец, Костурско) || ||{{Готово}} |- || 1974. [[Христо Бойчев (Църничани)|Христо Марков Бойчев]] (с. Църничани, Битолско) || ||{{Готово}} |- || 1975. Христо Йошев Дамчев (с. Слепче, Демирхисарско) || || |- || 1976. Христо Манов Църнаков (Гумендже) || || |- || 1977. Ристе Илиев Христов (с. Мало Илино, Демирхисарско) || || |- || 1978. Христо Велков Илиев (Прилеп) || || |- || 1979. [[Яни Костов|Яни Костов Влахов]] (с. Прекопана, Леринско) || ||{{Готово}} |- || 1980. Яким Василев Илиев (с. Бабино, Демирхисарско) || || |- || 1981. Яни Димов Майсторянчев (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1982. Янкула Илиов Кръстев (с. Големо Илино, Демирхисарско) || || |- || 1983. Янко Божков Христов (с. Селце, Крушевско) || || |- || 1984. Яни Ангелов Петков (с. Калайджидере, Гюмюрджинско) || || |- || 1985. [[Коце Айтов|Ваца Коцева Айтова]] (Радовиш) || || |- || 1986. Вангя Григорова Кръшкова (с. Раклиш, Радовишко) || || |- || 1987. Василка Иванова Демерджиева (с. Каяджик, Софлийско) || || |- || 1988. Василка П. Дукова (Прилеп) || || |- || 1989. Гона Атанасова Танчева Скърнакова (Струмица) || || |- || 1990. Дана Христова Шилкова (Свети Николе) || || |- || 1991. Дилбера Теодосиева Шойлекова (Куманово) || || |- || 1992. [[Марин Карамихайлов|Елена Марин Карамихайлова]] (с. Горно Броди, Серско) || || {{Готово}} |- || 1993. [[Димитър Къров|Елена Дим. Кърова]] (с. Междурек, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 1994. [[Христо Тарев|Елена Христова Янева]] (с. Въмбел, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1995. Ефимия Григорова Попангелова (Свети Николе) || || |- || 1996. Елена Георгева Кузманова (Райково, Смолян) || || |- || 1997. Елена Бл. Кандева (с. Обидим, Неврокопско) || || |- || 1998. Елена Дим. Георгиева (с. Ватилък, Солунско) || || |- || 1999. [[Панчо Тодоров|Иванка Панчева Тодорова]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 2000. [[Тома Георгиев|Малина Томова Георгиева]] (Поздивища) || || {{Готово}} |- |} == Сведоштва 11 == {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Страница !! Готово |- || Абединоски Мицев Веле (кут. 1, а.е. 1) || 15 || |- || Аврамов Василев Атанас (кут. 1, а.е. 2) || 19 || |- || Аврамов Ристов Ване (кут. 1, а.е. 3) || 20 || |- || Аврамоски Данилов Мисајло (кут. 1, а.е. 11) ||24 || |- || Аврамоски Јанев Најде (кут. 1, а.е. 6) ||25 || |- || Аврамоски Китанов Петре (кут. 1, а.е. 7) ||28 || |- || Аврамоски Лазев Ѓоргија (кут. 1, а.е. 10) ||29 || |- || Аврамоски Петрев Цветко (кут. 1, а.е. 9) ||30 || |- || Аврамоски Сиљјан (кут. 1, а.е. 8) || 34 || |- || Аврамоски Стевановски Војдин (кут. 1, а.е. 4) ||35 || |- || [[Евтим Аврамоски|Аврамоски Танев Ефтим]] (кут. 1, а.е. 5) || 36 || {{Готово}} |- || Аврамоски Цв[етков] Ристо (кут. 1, а.е. 12) || 39 || |- || [[Ило Айтов|Ајтов Лазов Ило]] (кут. 1, а.е. 14) || 40 || {{Готово}} |- || [[Коце Айтов|Ајтова Коцева Ваца]] (кут. 1, а.е. 13) || 42 || |- || Алаѓозовска Василева Јордана (кут. 1, а.е. 16) || 57 || |- || Алаѓозовски Димов Васил (кут. 1, а.е. 15) || 58 || |- || Алаџајаков Ристов Васил (кут. 1, а.е. 17) || 59 || |- || Алаџајаков Ристов Илија (кут. 1, а.е. 18) || 61 || |- || Алексов Анев Коце (кут. 1, а.е. 23) || 63 || |- || [[Борис Гигов|Алексов Гигов Борис]] (кут. 1, а.е. 20) || 67 || {{Готово}} |- || Алексов Досев Коле (кут. 1, а.е. 24) || 74 || |- || [[Диванис Ефремов|Алексов Ефремов Диванис]] (кут. 1, а.е. 21) || 77|| {{Готово}} |- || [[Богдан Алексов|Алексов Петков Богдан]] (кут. 1, а.е. 19) || 82|| {{Готово}} |- || Алексов Трајчев Јове (кут. 1, а.е. 22) || 85|| |- || Алексов Цветков Стојан (кут. 1, а.е. 25) || 88|| |- || Алексовски Величков Стојан (кут. 1, а.е. 26) || 91|| |- || [[Секула Алексов|Алексовски Ристов Секула]] (кут. 1, а.е. 30) || 93|| {{Готово}} |- || Алексоска Андонова Арсена (кут. 1, а.е. 28) || 98|| |- || Алексоски Матев Ѓурчин (кут. 1, а.е. 27) || 99|| |- || Алексоски Триунов Богоја (кут. 1, а.е. 29) || 103|| |- || Алексоски Цветан (кут. 1, а.е. 31) || 106|| |- || Алимаскоска Боцева Марија (кут. 1, а.е. 32) || 108|| |- || [[Илия Алтъпармаков|Алтипармаков Вељанов Иљо]] (кут. 1, а.е. 33) || 112|| {{Готово}} |- || [[Никола Алтъпармаков (Доленци)|Алтипармаков Вељанов Никола]] (кут. 1, а.е. 34) || 113|| {{Готово}} |- || Алчев Димов Петре (кут. 1, а.е. 35) || 115|| |- || Алчинов Димитров Никола (кут. 1, а.е. 36) || 118|| |- || Аљабаков Георги (кут. 1, а.е. 37) || 127|| |- || Ан[г]елков Георгиев Трпо (кут. 1, а.е. 49) || 128|| |- || Ангелевски Димов Тале (кут. 1, а.е. 57) || 129|| |- || Ангелеска Котева Митра (кут. 1, а.е. 63) || 132|| |- || Ангелески Илија Грујо (кут. 1, а.е. 51) || 135|| |- || Ангелески Јонов Бимбил (кут. 1, а.е. 62) || 138|| |- || Ангелески Костов Ристо (кут. 1, а.е. 66) || 141|| |- || Ангелески Лозанов Тале (кут. 2, а.е. 1) || 142|| |- || Ангелески Марков Петре (кут. 1, а.е. 65) || 143|| |- || Ангелески Мицев Ангеле (кут. 1, а.е. 60) || 149|| |- || Ангелески Неданов Стојко (кут. 1, а.е. 70) || 151|| |- || Ангелески Новев Спасе (кут. 1, а.е. 68) || 153|| |- || [[Мицко Ангелов|Ангелески Стојанов Мицко]] (кут. 1, а.е. 64) || 157|| {{Готово}} |- || Ангелески Темелков Стево (кут. 1, а.е. 56) || 158|| |- || Ангелески Тренев Ристо (кут. 1, а.е. 67) || 160|| |- || Ангелков Д. Ташо (кут. 1, а.е. 48) || 161|| |- || Ангелков Коцев Боно (кут. 1, а.е. 46) || 164|| |- || Ангелков Трпо (кут. 1, а.е. 45) || 165|| |- || Ангелкова Јанга (кут. 1, а.е. 47) || 166|| |- || [[Петър Ангелков|Ангелковски Најдов Петар]] (кут. 1, а.е. 54) || 167|| {{Готово}} |- || Ангелковски Темелков Ставре (кут. 1, а.е. 55) || 168|| |- || Ангелкоски Костов Велко (кут. 1, а.е. 61) || 170|| |- || Ангелкоски Тошев Диме (кут. 1, а.е. 52) || 171|| |- || Ангелов Јанев Боше (кут. 1, а.е. 39) || 175 || |- || Ангелов Китанов Грујо (кут. 1, а.е. 40) ||176|| |- || [[Милан Миленков|Ангелов Миленков Милан]] (кут. 1, а.е. 43) ||178|| {{Готово}} |- || Ангелов Митрев Цанде (кут. 1, а.е. 50) ||181|| |- || Ангелов Настов Лазо (кут. 1, а.е. 42) ||183|| |- || Ангелов Николов Иван (кут. 1, а.е. 41) ||186 |- || Ангелов Славев Стефан (кут. 1, а.е. 44) ||188|| |- || Ангелова (Шкодреану) Димитрова Александра (кут. 1, а.е. 38) ||190|| |- || Ангеловски Крсте (кут. 1, а.е. 53) ||192|| |- || [[Филип Наумов|Ангеловски Филип]] (кут. 1, а.е. 58) ||193|| {{Готово}} |- || Ангелоски Грујов Анастас (кут. 1, а.е. 59) ||195|| |- || Андасарски Николов Тодор (кут. 2, а.е. 29) ||196|| |- || Андовски Ристев Стојан (кут. 2, а.е. 25) ||200|| |- || Андонов Ананиев Андон (кут. 2, а.е. 3) ||201|| |- || [[Васил Андонов|Андонов Атанасов Васил]] (кут. 2, а.е. 7) ||203|| {{Готово}} |- || [[Йордан Андонов|Андонов Ацков Јордан]] (кут. 2, а.е. 14) ||204|| {{Готово}} |- || Андонов Донев Коце (кут. 2, а.е. 18) || 205|| |- || Андоновски Котев Трифун (кут. 2, а.е. 31) ||211|| |- || Андоновски Митрев Андрија (кут. 2, а.е. 4) ||213|| |- || Андоновски Наумов Тале (кут. 2, а.е. 27) ||214|| |- || Андоновски Нечов Мице (кут. 2, а.е. 17) ||216|| |- || Андоноски Андон Стојан (кут. 2, а.е. 24) ||218|| |- || Андоноски Ѓорѓиов Диле (кут. 2, а.е. 9) ||221|| |- || Андоноски Иванов Лазар (кут. 2, а.е. 16) ||224|| |- || Андоноски Илиевски Тасе (кут. 2, а.е. 28) ||228|| |- || [[Христо Андонов (Требища)|Андоноски Николов Ристо]] (кут. 2, а.е. 22) ||231|| {{Готово}} |- || Андреев Иванов Ристо (кут. 2, а.е. 29) ||233|| |- || Андреев Иванов Стојан (кут. 2, а.е. 26) ||236|| |- || Андреев Илиев Алекса (кут. 2, а.е. 5) ||238|| |- || Андреевска Ристана (кут. 2, а.е. 21) ||243|| |- || Андреевски Јонче (кут. 2, а.е. 13) ||244|| |- || Андреовски Кирјако (кут. 2, а.е. 15) ||245|| |- || Андрески Анастов Трајко (кут. 2, а.е. 30) ||250|| |- || Андрески Д. Божин (кут. 2, а.е. 6) ||252|| |- || Андрески Димо (кут. 2, а.е. 10) ||253|| |- || Андрески Мицев Иван (кут. 2, а.е. 11) ||254|| |- || [[Иван Андреев (революционер)|Андрески Настов Јон]] (кут. 2, а.е. 12) ||258|| {{Готово}} |- || Андрески Степанов Ристо (кут. 2, а.е. 20) ||259|| |- || Андрески Стојанов Секула (кут. 2, а.е. 23) ||260|| |- || Андрески Танев Ванчо (кут. 2, а.е. 8) ||261|| |- || Анѓов Костов Стојан (кут. 2, а.е. 2) ||266|| |- || Аницинов Панчев Диме (кут. 2, а.е. 32) ||270|| |- || [[Атанас Ансаров|Ансаров Котев Атанас]] (кут. 2, а.е. 33) ||273|| {{Готово}} |- || Антонова Трпева Анастасија (кут. 2, а.е. 34) ||275|| |- || Анчевски Гавров Велко (кут. 2, а.е. 36) ||277|| |- || Анчов Павлов Строиман (кут. 2, а.е. 35) ||278|| |- || Анџијев Георги (кут. 2, а.е. 37) ||280|| |- || Аполески Гоцев Никола (кут. 2, а.е. 38) ||281|| |- || Апостолов [Трајанов] Цветко (кут. 2, а.е. 45) ||282|| |- || [[Георги Апостолов (Крушоради)|Апостолов Георги]] (кут. 2, а.е. 39) ||283|| |- || [[Илия Апостолов|Апостолов Илија]] (кут. 2, а.е. 40) ||285|| |- || Апостоловски А. Петре (кут. 2, а.е. 47) ||287|| |- || Апостолоски Ѓоргиев Иван (кут. 2, а.е. 43) ||289|| |- || Апостолоски Лазаров Ставре (кут. 2, а.е. 42) ||292|| |- || Апостолоски Трајков Лазар (кут. 2, а.е. 41) ||294|| |- || Апостолоски Цветков Ордан (кут. 2, а.е. 44) ||295|| |- || Аргиров Паско (кут. 2, а.е. 48) ||296|| |- || [[Димитър Георгиев – Аржанец|Аржанец Георгиев Димитри]] (кут. 2, а.е. 49) ||297|| {{Готово}} |- || Аризанкоски Костов Милан (кут. 2, а.е. 51) ||303|| |- || Арминоски Мирчев Трајан (кут. 2, а.е. 53) ||307|| |- || [[Ламбе Арнаудов|Арнаутов Јонов Ламбе]] (кут. 2, а.е. 52) ||309|| {{Готово}} |- || Арнаутовски Р. Васил (кут. 2, а.е. 50) ||311|| |- || Арсов Атанасов Пано (кут. 2, а.е. 54) ||315|| |- || [[Ташко Арсов|Арсов Ташко]] (кут. 2, а.е. 55) ||325|| {{Готово}} |- || Арсоски Ѓорѓи (кут. 2, а.е. 56) ||330|| |- || Аспровски Јованов Тодор (кут. 2, а.е. 59) ||333|| |- || Аспровски Никола (кут. 2, а.е. 58) ||336|| |- || Аспроски Ставров Јаким (кут. 2, а.е. 57) ||337|| |- || Атанасов Анчов Тодор (кут. 2, а.е. 66) ||339|| |- || Атанасов Додев Стефан (кут. 2, а.е. 65) ||342|| |- || Атанасов Ѓоргиев Мите (кут. 2, а.е. 62) ||346|| |- || [[Петруш Младенов|Атанасов Младенов Петруш]] (кут. 2, а.е. 64) ||350|| {{Готово}} |- || Атанасов Радев Јове (кут. 2, а.е. 61) ||352|| |- || Атанасов Трајков Никола (кут. 2, а.е. 63) ||354|| |- || Атанасоски Спиро (кут. 2, а.е. 67) ||357|| |- || Атанасоски Темелков Евтим (кут. 2, а.е. 60) ||358|| |- || Ахтаровски Божинов Андон (кут. 2, а.е. 68) ||359|| |- || Ачески Илиев Димко (кут. 2, а.е. 69) ||361|| |- || Ачески Талев Трајан (кут. 2, а.е. 70) ||367|| |- || Ачпаловски Трајков Георги (кут. 2, а.е. 71) ||368|| |- || Аџијоски Митров Климо (кут. 2, а.е. 73) ||372|| |- || Аџиоски Стерјов Коте (кут. 2, а.е. 74) ||373|| |- || Аџипеев Трифунов Ѓорѓи (кут. 2, а.е. 75) ||375|| |- || Аџиски Георгиов Симеон (кут. 2, а.е. 76) ||378|| |- || Бабунски Јованов Ѓорѓи (кут. 3, а.е. 1) ||380|| |- || Бавчанџиски Ристев Коста (кут. 3, а.е. 2) ||381|| |- || Бајовски Јонев Атанас (кут. 3, а.е. 4) ||387|| |- || Бајовски Јонев Петко (кут. 3, а.е. 5) ||388|| |- || Бајчев Стаматов Тасе (кут. 5, а.е. 4) ||389|| |- || Бакалов Ристов Лефтер (кут. 3, а.е. 6) ||392 || |- || Бакиоски Ѓоргиев Андре (кут. 3, а.е. 7) ||394|| |- || Бакулески Ставре Глигор (кут. 3, а.е. 8) ||399|| |- || Балабанов Делев Ѓорѓи (кут. 3, а.е. 10) ||406|| |- || Балов Михаилов Димитар (кут. 3, а.е. 13) ||408|| |- || Балтакоски Ристев Вељан (кут. 3, а.е. 11) ||409|| |- || Балтоски Ристов Петко (кут. 3, а.е. 12) ||411|| |- || Балулов Котев Ристе (кут. 5, а.е. 10) ||415|| |- || Баљов Глигор (кут. 3, а.е. 15) ||416|| |- || Баљов Крстев Танас (кут. 3, а.е. 14) ||418|| |- || Бандеска Михова Ристана (кут. 3, а.е. 16) ||419|| |- || Бансколев Трајков Туше (кут. 3, а.е. 17) ||421|| |- || [[Райна Баракова|Баракова Сугарева Рајна]] (кут. 3, а.е. 25) ||422|| {{Готово}} |- || Барамачев Димов Неде (кут. 3, а.е. 18) ||423|| |- || Барбутоски К. Стојче (кут. 3, а.е. 23) ||424|| |- || Барутоска (Старкоски) Тодорова Денка (кут. 3, а.е. 21) ||425|| |- || Барчиоски Саре (кут. 3, а.е. 20) ||427|| |- || Бачанов Коста (кут. 3, а.е. 27) ||428|| |- || [[Илия Бачев|Бачев Коцев Иљо]] (кут. 3, а.е. 30) ||429|| {{Готово}} |- || Бачкаровски Гошев Мице (кут. 3, а.е. 33) ||434|| |- || Бачов Георгиев Јован (кут. 3, а.е. 31) ||435|| |- || Бачов Димитар (кут. 3, а.е. 29) ||436|| |- || Бачоски Милошев Стефан (кут. 3, а.е. 32) ||437|| |- || Баџаров Костов Ѓорѓи (кут. 3, а.е. 34) ||438|| |- || Б[а]шевски Петрев Стојан (кут. 5, а.е. 30) ||440|| |- || Башовски Ставрев Пере (кут. 3, а.е. 35) ||442|| |- || Бејков Георгиев Пено (кут. 3, а.е. 37) ||443|| |- || Бејков Филипов Мице (кут. 3, а.е. 36) ||445|| |- || Белески Димитриев Ристе (кут. 3, а.е. 39) ||446|| |- || Белчев Димов Тодор (кут. 3, а.е. 42) ||447|| |- || Белчевски Георгиев Ташко (кут. 3, а.е. 9) ||448|| |- || Белчески Милошов Јон (кут. 3, а.е. 41) ||452|| |- || [[Наум Бендев|Бендев Г. Наум]] (кут. 3, а.е. 44) ||453|| {{Готово}} |- || [[Лика Берова|Бероска Димитрија Лиќа]] (кут. 3, а.е. 45) ||454|| {{Готово}} |- || [[Васил Бетин|Бетински Тренов Васил]] (кут. 3, а.е. 46) ||460|| {{Готово}} |- || Бeчваровски С. Митре (кут. 3, а.е. 28) ||462|| |- || Бешлијев Атанасов Дељо (кут. 3, а.е. 49) ||466|| |- || Бешлијев Петре (кут. 3, а.е. 50) ||467|| |- || Бешовски Цветков Трајко (кут. 3, а.е. 48) ||468|| |- || Биљаноска (Шоклеска) Павлева Биљана (кут. 3, а.е. 51) ||470|| |- || Биљаноски Јованов Стојан (кут. 3, а.е. 52) ||473|| |- || [[Харалампи Бимбилов|Бимбилоски Харалампија]] (кут. 3, а.е. 53) ||476|| {{Готово}} |- || [[Трифун Бингов|Бингов Н. Трифун]] (кут. 3, а.е. 55) ||481|| {{Готово}} |- || [[Костадин Бинов|Бинов Трпчев Костадин]] (кут. 3, а.е. 54) ||485|| {{Готово}} |- || Бисаков Нечев Лазар (кут. 3, а.е. 56) ||486|| |- || Блажески Алексов Јон (кут. 4, а.е. 10) ||488|| |- || Блажески Иванов Блаже (кут. 4, а.е. 5) ||491|| |- || Блажески Јованов Ѓоре (кут. 4, а.е. 7) ||492|| |- || Блажески Карафилов Јован (кут. 4, а.е. 11) ||501|| |- || Блажески Лаз. Илко (кут. 4, а.е. 8) ||504|| |- || Блажески Марко (кут. 4, а.е. 13) ||506|| |- || Блажески Митан (кут. 4, а.е. 15) ||507|| |- || Блажески Настов Илија (кут. 4, а.е. 2) ||510|| |- || Блажески Николов Генадија (кут. 4, а.е. 6) ||512|| |- || Блажески Павлев Милан (кут. 4, а.е. 14) ||513|| |- || Блажески Стојанов Илија (кут. 4, а.е. 9) ||515|| |- || Блажески Темелко (кут. 4, а.е. 16) ||518|| |- || Близнакоски Крстев Мирче (кут. 4, а.е. 17) ||519|| |- || [[Иван Богатинов (Дедино)|Богатинов Јанев Јован]] (кут. 4, а.е. 19) ||521|| |- || [[Никола Богданов (Мокрени)|Богданов Никола]] (кут. 4, а.е. 20) ||522|| {{Готово}} |- || Богданова Секулова (Поповска) Алтана (кут. 4, а.е. 21) ||523|| |- || Богдановски Силјанов Трајан (кут. 4, а.е. 24) ||524|| |- || [[Величко Спасов|Богдановски Спасев Величко]] (кут. 4, а.е. 23) ||526|| {{Готово}} |- || Богдановски Темелков Мијо (кут. 4, а.е. 22) ||530|| |- || Богески Ангелев Цветан (кут. 4, а.е. 29) ||532|| |- || Богески Перев Богоја (кут. 4, а.е. 26) ||533|| |- || Боглев Коље (кут. 4, а.е. 18) ||536|| |- || Богојески Андрев Степан (кут. 4, а.е. 28)|| 537|| |- || [[Милица Боева|Боева Јосифова Милица]] (кут. 4, а.е. 30) ||541|| {{Готово}} |- || Божинов Донев Тренко (кут. 4, а.е. 40) ||542|| |- || Божинов Илија (кут. 4, а.е. 36) ||544|| |- || Божинов Мицев Иван (кут. 4, а.е. 35) ||546|| |- || Божинова Алексова Вукана (кут. 4, а.е. 34) ||549|| |- || [[Фидан Божинов|Божиновски Аврамов Фидан]] (кут. 4, а.е. 50) ||553|| {{Готово}} |- || Божиновски Димитров Панде (кут. 4, а.е. 45) ||555|| |- || Божиновски Јанков Сотир (кут. 4, а.е. 32) ||557|| |- || Божиновски Јовев Змејко (кут. 4, а.е. 42) ||559|| |- || Божиновски Мицев Тасе (кут. 4, а.е. 33) ||562|| |- || Божиновски Наум Лазар (кут. 4, а.е. 37) ||564|| |- || Божиновски Т. Недан (кут. 4, а.е. 43) ||575|| |- || Божиновски Тр. Ноне (кут. 4, а.е. 44) ||577|| |- || Божиноски Дуков Симјан (кут. 4, а.е. 46) ||578|| |- || Божиноски Јон (кут. 4, а.е. 41) ||582|| |- || Божиноски Неделков Трајче (кут. 4, а.е. 48) ||583|| |- || Божиноски П. Стојан (кут. 4, а.е. 47) ||584|| |- || Божиноски Трајан (кут. 4, а.е. 49) ||585|| |- || Божиноски Трајчев Лазар (кут. 4, а.е. 38) ||586|| |- || Божиноски Цветан (кут. 4, а.е. 51) ||590|| |- || Бозовски Стојков Неделко (кут. 4, а.е. 52) ||591|| |- || Бојаджиев Стефанов Васил (кут. 4, а.е. 53) ||592|| |- || Бојаджиева Христова Царева (кут. 4, а.е. 55) ||594|| |- || Бојанински Делов Веле (кут. 5, а.е. 2) ||596|| |- || [[Параскева Костова|Бојаџиоска−Лапе Костова Пашка]] (кут. 4, а.е. 56) ||600|| {{Готово}} |- || Бојаџијев Глигоров Димитар (кут. 4, а.е. 54) ||602|| |- || Бојаџиски Петров Јован (кут. 5, а.е. 1) ||604|| |- || Бојков Ристов Михаил (кут. 5, а.е. 6) ||609|| |- || Бојковски Петров Коцо (кут. 5, а.е. 9) ||613|| |- || Бојковски Стефанов Тодор (кут. 5, а.е. 7) ||614|| |- || Бојоски Стојков Мито (кут. 5, а.е. 8) ||618|| |- || [[Христо Бойчев (Църничани)|Бојчевски Марков Ристе]] (кут. 5, а.е. 5) ||620|| {{Готово}} |- || Боримечков Д. Христо (кут. 5, а.е. 13) ||623|| |- || Боримечкоски Ристов Коста (кут. 5, а.е. 12) ||624|| |- || Борјар Ставрев Тодор (кут. 5, а.е. 14) ||626|| |- || Борозаноски Божинов Велко (кут. 5, а.е. 11) ||627|| |- || Босилков (Чаушот) Николов Тоде (кут. 5, а.е. 16) ||632|| |- || Босиљковски Илијов Панде (кут. 5, а.е. 15) ||633|| |- || Ботков Котев Стојан (кут. 5, а.е. 17) ||635|| |- || Боцев Мишев Илија (кут. 5, а.е. 18) ||637|| |- || [[Наум Бочваров|Бочваров Лаз. Наум]] (кут. 5, а.е. 20) ||640|| {{Готово}} |- || [[Сута Бъчварова|Бочварова Сута]] (кут. 5, а.е. 21) ||641|| {{Готово}} |- || Бочваровски Митев Тасе (кут. 5, а.е. 22) ||643|| |- || Бошев Андрев Стојан (кут. 5, а.е. 29) ||647|| |- || Бошков Иванов Ангеле (кут. 5, а.е. 23) ||650|| |- || Бошков Јованов Никола (кут. 5, а.е. 26) ||652|| |- || [[Йордан Мишов|Бошков Мишов Јордан]] (кут. 5, а.е. 25) ||655|| {{Готово}} |- || Бошков Трајков Гоне (кут. 5, а.е. 24) ||656|| |- || Бошковски Блажов Стефче (к. 4, а.е. 4) ||658|| |- || Бошкоски Иванов Тоде (кут. 5, а.е. 28) ||659|| |- || [[Мате Божков|Бошкоски Петрев Мате]] (кут. 5, а.е. 27) ||662|| {{готово}} |- || Брајаноски Јованов Стојан (кут. 5, а.е. 36) ||674|| |- || Брајаноски Стојков Јован (кут. 5, а.е. 35) ||676|| |- || Бранов Трајков Божин (кут. 5, а.е. 31) ||677|| |- || [[Костадин Бърдаров|Брдароски Божинов Костадин]] (кут. 5, а.е. 33) ||678|| {{Готово}} |- || [[Иван Бързов|Брзов Иван]] (кут. 5, а.е. 34) ||682|| {{Готово}} |- || [[Никола Бубев|Бубев Китев Никола]] (кут. 5, а.е. 38) ||683|| |- || [[Петър Бубев|Бубев Китев Петре]] (кут. 5, а.е. 39) ||685|| |- || Бубутијевски Христов Никола (кут. 5, а.е. 40) ||690|| |- || Букевски Наумов Георги (кут. 5, а.е. 42) ||692|| |- || Бунгуров Насте Ангеле (кут. 5, а.е. 43) ||694|| |- || Бундески Ѓор. Владимир (кут. 5, а.е. 44) ||695|| |- || Бунев Стојанов Трене (кут. 5, а.е. 46) ||697|| |- || Буоска (Јанкова) Младенова Зоја (кут. 5, а.е. 47) ||699|| |- || Буревски Симонов Наум (кут. 5, а.е. 48) ||701|| |- || Бурјаноски Трајчев Тодор (кут. 5, а.е. 51) ||704|| |- || Бурназов Т. Петре (кут. 5, а.е. 50) ||706|| |- || Буровски Николов Стојан (кут. 5, а.е. 49) ||708|| |- || Буџакоска (Локвенкоски) Секулова Донка (кут. 5, а.е. 52) ||711|| |- || Бушевски Лаз. Насто (кут. 5, а.е. 54) ||712|| |- || Бушески Тодор (кут. 5, а.е. 55) ||713|| |- || Бушиноски Богданов Паун (кут. 5, а.е. 56) ||715|| |- || Валчев Митре (кут. 6, а.е. 1) ||717|| |- || [[Лефтер Вантов|Вантов Ристов Лефтер]] (кут. 6, а.е. 2) ||718|| {{Готово}} |- || [[Христо Ванчуков|Ванчуков Ристо]] (кут. 6, а.е. 4) ||720|| {{Готово}} |- || [[Петър Варналиев|Варналиев А. Петар]] (кут. 6, а.е. 5) ||721|| {{Готово}} |- || Васев Јованов Ангел (кут. 6, а.е. 7) ||722|| |- || Василе[в]ски Р. Илија (кут. 6, а.е. 11) ||723|| |- || Василев (Лавров) Атанасов Георги (кут. 6, а.е. 9) ||724|| |- || Василески Ми[ј]ајле (кут. 6, а.е. 12) ||728|| |- || Василески Сотиров Никола (кут. 6, а.е. 13) ||729|| |- || Василовски Георгиов Васил (кут. 6, а.е. 8) ||730|| |- || Василоски Иван (кут. 6, а.е. 10) ||731|| |- || Васкоски Крстов Ѓорѓија (кут. 6, а.е. 6) ||733|| |- || Вачков Василов Стефо (кут. 6, а.е. 78) ||735|| |- || Везенкоски Ристов Тале (кут. 6, а.е. 15) ||737|| |- || Веланов Јованов Ра[де] (кут. 6, а.е. 39) ||739|| |- || [[Тодор Велев (Битоля)|Велев Василе Тодор]] (кут. 6, а.е. 17) ||740|| |- || Велев Димитров Ристо (кут. 6, а.е. 16) ||742|| |- || Велев Талев Јован (кут. 6, а.е. 28) ||743|| |- || Велев Талев Тодор (кут. 6, а.е. 18) ||744|| |- || Велев Христов Трајан (кут. 6, а.е. 19) ||746|| |- || Велевска Р. Ленка (кут. 6, а.е. 23) ||748|| |- || Велевски Ѓорев Стојче (кут. 6, а.е. 21) ||750|| |- || Велески Стојков Наумче (кут. 6, а.е. 24) ||751|| |- || Велески Трајков Максим (кут. 6, а.е. 20) ||754|| |- || Велјановски Тодоров Коста (Тодоровски Велев Коста) (кут. 6, а.е. 35) ||756|| |- || Велјаноски Симјанов Станко (кут. 6, а.е. 45) ||757|| |- || Велков Трајчев Ампо (кут. 6, а.е. 25) ||758|| |- || Велкоски Димов Јован (кут. 6, а.е. 26) ||760|| |- || Велкоски Недев Пере (кут. 6, а.е. 27) ||761|| |- || Велоски Иван (кут. 6, а.е. 22) || 764|| |- || Вељанов Јанчев Секула (кут. 6, а.е. 41) || 765|| |- || Вељановски Цветков Никола (кут. 6, а.е. 30) || 766|| |- || Вељаноски Димев Крсте (кут. 6, а.е. 36|| 767|| |- || Вељаноски Димов Софронија (кут. 6, а.е. 43) || 768|| |- || Вељаноски Иванов Спасе (кут. 6, а.е. 44) || 769|| |- || Вељаноски Јанко (кут. 6, а.е. 33)|| 770|| |- || Вељаноски Јанков Ефтим (кут. 6, а.е. 32) || 772|| |- || Вељаноски Јолев Филип (кут. 6, а.е. 47) || 775|| |- || Вељаноски Јосиф (кут. 6, а.е. 34) || 776э |- || Вељаноски Лозан Ристо (кут. 6, а.е. 40) || 778|| |- || Вељаноски М. Алексо (кут. 6, а.е. 31) || 779|| |- || [[Малинка Велянова|Вељаноски Најдова Малинка]] (кут. 6, а.е. 37) || 781|| {{Готово}} |- || Вељаноски Ристов Петко (кут. 6, а.е. 38) || 783|| |- || Вељаноски Талев Стеван (кут. 6, а.е. 46) || 784|| |- || Весовски К. Лазо (кут. 6, а.е. 43) || 785|| |- || Вешов Димитров Ване (кут. 6, а.е. 49) || 786|| |- || [[Марко Вивков|Вивков Марко]] (кут. 6, а.е. 50) || 787|| {{Готово}} |- || [[Янаки Видов|Видов К. Јанаки]] (кут. 6, а.е. 51) || 789|| {{Готово}} |- || Витанов Димов Јане (кут. 6, а.е. 53) || 791|| |- || Витанов Јованов Васил (кут. 6, а.е. 52) || 793|| |- || [[Васил Влахов (революционер)|Влахов Васил]] (кут. 6, а.е. 54) || 795 || {{Готово}} |- || [[Васил Влахов (Муртино)|Влахов Д. Васил]] (кут. 6, а.е. 55) || 797|| {{Готово}} |- || Влкановски Костадинов Трајан (кут. 6, а.е. 65) || 799|| |- || Влканоски Мојсов Илија (кут. 6, а.е. 56) || 804|| |- || [[Георги Воденичаров|Воденчаров Христов Георги]] (кут. 6, а.е. 57) || 807|| {{Готово}} |- || Војнески И. Коста (кут. 6, а.е. 59) || 808|| |- || Војнески Иван (кут. 6, а.е. 58) || 810|| |- || Војнески М. Станко (кут. 6, а.е. 60) || 813|| |- || Војницалиев Давчев Лефтерија (кут. 6, а.е. 62) || 814|| |- || Волнаровски Конев Ицко (кут. 6, а.е. 63|| 815|| |- || Волчески Атанасов Ристе (кут. 6, а.е. 64) || 817|| |- || [[Михаил Христов – Врабец|Врабец Христов Михаил]] (кут. 6, а.е. 67) || 818|| {{Готово}} |- || Врангалоски Дам. Димо (кут. 6, а.е. 66) || 820|| |- || Вржовски Илиев Јован (кут. 6, а.е. 68) || 821|| |- || [[Тасе Върчков|Врчков Спиров Тасе]] (кут. 6, а.е. 72) || 823|| {{Готово}} |- || [[Наум Върчков|Врчковски Наум]] (кут. 6, а.е. 71) || 825|| {{Готово}} |- || [[Иван Върчков|Врчовски Јане]] (кут. 6, а.е. 70) || 828|| {{Готово}} |- || Вршков Ацев Пандо (кут. 6, а.е. 73) || 829|| |- || Вршовски Илиев Сандро (кут. 6, а.е. 69) || 830|| |- || Вучков Ванев Ефтим (кут. 6, а.е. 77)|| 832|| |} == Извън == {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Страница !! Готово |- |- || Вучков Горгијев Туше (кут. 6, а.е. 76) || 835|| |- || Габролов Апостол (кут. 7, а.е. 4) || 841|| |- || Гавриловски Матев Никодин (кут. 7, а.е. 1) || 842|| |- || Гавриловски Тасев Алексо (кут. 7, а.е. 2) || 848|| |- || Гаврилоска (Најдеска) Перунина (кут. 7, а.е. 3) || 851|| |- || Гагалев Конев Милан (кут. 7, а.е. 5) || 856|| |- || Гагалески Јане Јаковче (кут. 8, а.е. 13) || 858|| |- || Гајтановски Трајчев Андрија (кут. 7, а.е. 7)|| 859|| |- || Гаќев Илиев Милан (кут. 7, а.е. 14)|| 861|| |- || Гаков Ване (кут. 7, а.е. 8) || 863|| |- || Галабов Георгиев Гале (кут. 7, а.е. 10) || 864|| |- || Галабов Димитар (кут. 7, а.е. 11) || 871|| |- || Галамаров Василев Петре (кут. 7, а.е. 12) || 872|| |- || Галоски Димев Веле (кут. 7, а.е. 13) || 873|| |- || Гацова Вангелова Тина (кут. 7, а.е. 15) || 877|| |- || Гаџовски Т. Бојче (кут. 7, а.е. 16) || 879|| |- || Гегата Зафиров Стеријо (кут. 7, а.е. 17)|| 880|| |- || Геговски Ангелов Тасе (кут. 7, а.е. 18) || 882|| |- || Гегоракоски Евтимов Панде (кут. 7, а.е. 52) || 888|| |- || Гелманоски [Мицев] Јонче (кут. 7, а.е. 19) || 890|| |- || Гелманоски Димитров Михајло (кут. 7, а.е. 20) || 895|| |- || Георгиев Божинов Блаже (кут. 7, а.е. 22) || 900|| |- || Георгиев Бојчев Петар (кут. 7, а.е. 30) || 902|| |- || Георгиев Василев Димитар (кут. 7, а.е. 24) || 904|| |- || Георгиев Иванов Нешо (кут. 7, а.е. 27) || 905|| |- || Георгиев Наум (кут. 7, а.е. 26) || 909|| |- || Георгиев Пецев Атанас (кут. 7, а.е. 21) || 910|| |- || Георгиев Ристо (кут. 7, а.е. 35) || 914|| |- || Георгиев Ристов Кољо (кут. 7, а.е. 40) || 915|| |- || Георгиев Ристов Тодор (кут. 7, а.е. 33) || 916|| |- || Георгиев Ф. Трајче (кут. 7, а.е. 34) || 919|| |- || Георгиев Христов Васиљ (кут. 7, а.е. 23) || 920|| |- || Георгиев [Божиноски] Бошев Панто (кут. 7, а.е. 29) || 923|| |- || Георгиевски [Блажев] Софроније (кут. 7, а.е. 48) || 927|| |- || Георгиевски Богданов Мицко (кут. 7, а.е. 43) || 928|| |- || Георгиевски Величков Данко (кут. 7, а.е. 37) || 930|| |- || [Георгиевски] Стојанов Ристе (кут. 7, а.е. 47) || 93|| |- || Георгиески Иванов Велјан (кут. 7, а.е. 36) || 940|| |- || Георгијев Гаврилов Совре (кут. 7, а.е. 31) || 944|| |- || Георгијевски Николов Коста (Мице) (кут. 7, а.е. 41) || 945|| |- || Георгијевски Ристов Цветко (кут. 7, а.е. 50) || 948|| |- || Георгијоски Китанов Никола (кут. 7, а.е. 45) || 950|| |- || Георгимаикоски Трајчев Милан (кут. 7, а.е. 51) || 951|| |- || Георгиоски Мургов Димитрија (кут. 7, а.е. 39) || 953|| |- || Георгиоски Најдов Стојан (кут. 7, а.е. 49) || 954|| |- || Георгиоски Николов Недан (кут. 7, а.е. 44) || 955|| |- || Георгиоски Тодоров Диме (кут. 7, а.е. 38) || 956|| |- || Георговски Златанов Петко (кут. 7, а.е. 46) || 957|| |- || Герасовски Нанчев Митруш (кут. 7, а.е. 53) || 958|| |- || Гермов-Шакир Ѓорчев Крсто (кут. 7, а.е. 54) || 959|| |- || Гецовски Василев Наум (кут. 7, а.е. 55) || 960|| |- || Гечев Ристов Михајло (кут. 7, а.е. 56) || 964|| |- || Гешковски Христов Димитар (кут. 7, а.е. 57) || 965|| |- || Гешкоски Тодоров Ангеле (кут. 7, а.е. 58) || 970|| |- || Гештаковски Ст. Никола (кут. 7, а.е. 59) || 978|| |- || Гиевски Илиев Стојче (кут. 7, а.е. 60) || 980|| |- || Гиковски Ст. Никола (кут. 8, а.е. 2) || 982|| |- || Гинов Николов Костадин (кут. 7, а.е. 61) || 983|| |- || Гиноски Ѓоргиев Иван (кут. 7, а.е. 62) || 985|| |- || Гиноски Митре (кут. 8, а.е. 1) || 987|| |- || Главинчевски Трпев Науме (кут. 8, а.е. 3) || 991|| |- || Говедаров Костов Ристо (кут. 8, а.е. 4) || 992|| |- || Гогов Костандин (кут. 8, а.е. 6) || 996|| |- || Гогов Милан (кут. 8, а.е. 8) || 998|| |- || Гогов Митев Панче (кут. 8, а.е. 9) || 1007|| |- || Гогов Стефо (кут. 8, а.е. 10) || 1010|| |- || Гогов Филов Васил (кут. 8, а.е. 5) || 1014|| |- || Гогов Христов Лазо (кут. 8, а.е. 7) || 1020|| |- || Гоговски Јованов Крсте (кут. 8, а.е. 12) || 1023|| |- || Гогоски Крстев Јанкула (кут. 8, а.е. 11) || 1024|| |- || [[Илинка Божинова|Гојдароска Божинова Илинка]] (кут. 7, а.е. 6) || 1026|| |- || Голомадевски Танчев Васил (кут. 8, а.е. 14) || 1028|| |- || Горгев Дончев Ристо (кут. 8, а.е. 16) || 1029|| |- || Горгиев Лазаров Коце (кут. 7, а.е. 25) || 1032|| |- || Горгијев Б. Тане (кут. 7, а.е. 32) || 1034|| |- || Гочев Димитриев Стојан (кут. 8, а.е. 17) || 1039|| |- || Гошевски Алексиев Димитар (кут. 8, а.е. 18) || 1040|| |- || Гошевски Георгиев Тале (кут. 8, а.е. 19) || 1042|| |- || Грамов Ристо (кут. 8, а.е. 20) || 1043|| |- || Граороски Ангелев Веле (кут. 8, а.е. 21) || 1045|| |- || Гргоски Ј. Петре (кут. 8, а.е. 22) || 1047|| |- || Грежов Кузов Коста (кут. 8, а.е. 23) || 1049|| |- || Грибовски Лазаров Сотир (кут. 8, а.е. 24) || 1050|| |- || [[Иван Грозданов|Грозданов Ацков Јован]] (кут. 8, а.е. 25) || 1052|| |- || Грозданов Г. Ристо (кут. 8, а.е. 26) || 1055|| |- || Грозданов Митев Андон (кут. 8, а.е. 28) || 1056|| |- || Гроздановски Грозданов Тале (кут. 8, а.е. 27) || 1060|| |- || Гроздоска Алексова Крста (кут. 8, а.е. 31) || 1063|| |- || Грозданоски Крсте (кут. 8, а.е. 30) || 1069|| |- || Грозданоски Миленков Корун (кут. 8, а.е. 29) || 1070|| |- || Груев Георгиев Борис (кут. 8, а.е. 37) || 1072|| |- || Груев Димов Блаже (кут. 8, а.е. 40) || 1082|| |- || Груева Фиданова-Иванова Елена (кут. 8, а.е. 39) || 1084|| |- || Груевски Иванов Лазар (кут. 8, а.е. 43) || 1085|| |- || Груевски Лазаров Стефан (кут. 8, а.е. 45) || 1086|| |- || Груевски Лазов Сотир (кут. 8, а.е. 44) || 1088|| |- || Груевски Огненов Коте (кут. 8, а.е. 42) || 1090|| |- || Груевски Ристо Спасе (кут. 8, а.е. 47) || 1095|| |- || Грујов Илов Ѓорги (кут. 8, а.е. 38) || 1102|| |- || Грујовски Груев Петре (кут. 8, а.е. 33) || 1104|| |- || Грујовски Костадинов Трајко (кут. 8, а.е. 35) || 1106|| |- || Грујоски Илов Сиљан (кут. 8, а.е. 46) || 1109|| |- || Грујоски Павлов Нале (кут. 8, а.е. 36) || 1112|| |- || Грујоски Ристов Тодор (кут. 8, а.е. 34) || 1114|| |- || Грујоски Талев Веле (кут. 8, а.е. 32) || 1117|| |- || Груовски Трајчев Јанкула (кут. 8, а.е. 41) || 1120|| |- || Грчев Пандев Тома (кут. 8, а.е. 48) || 1122|| |- || Грчки Цветанов Велко (кут. 8, а.е. 49) || 1124|| |- || Гулабов Николов Апостол (кут. 8, а.е. 51) || 1127|| |- || Гулабовски Николов Стојан (кут. 8, а.е. 53) || 1129|| |- || Гулабоски Ристов Митре (кут. 8, а.е. 52) || 1131|| |- || Гулев Ташов Георги (кут. 8, а.е. 54) || 1132|| |- || Гулевски Петров Гоше (кут. 8, а.е. 55) || 1133|| |- || Гундалески Мојсов Серавил (кут. 8, а.е. 50) || 1136|| |- || Гуржев Андрев Вељан (кут. 8, а.е. 61) || 1141|| |- || Гуркоски Стојков Софко (кут. 8, а.е. 56) || 1144|| |- || Гурчиноски Ристов Ристо (кут. 8, а.е. 58) || 1148|| |- || Гусакоски Мирчев Неделко (кут. 8, а.е. 60) || 1149|| |- || Гускаров Митре Јован (кут. 8, а.е. 59) || 1150|| |- || Гушалков Митров Трајко (кут. 8, а.е. 62) || 1151|| |- || Гушлов Георгиев Трпо (кут. 8, а.е. 63) || 1153|| |- || Дабижа Јанакиев Коста (кут. 9, а.е. 1) || 1158|| |- || Давитаров Евтов Никола (кут. 9, а.е. 3) || 1165|| |- || Давитков Димчев Раче (кут. 9, а.е. 4) || 1166|| |- || Давчев Настов Ставро (кут. 9, а.е. 5) || 1169|| |- || Давчев Ристов Наске (кут. 9, а.е. 2) || 1171|| |- || Дајков Ристов Иљо (кут. 9, а.е. 6) || 1176|| |- || Далаков Лазо (кут. 9, а.е. 7) || 1178|| |- || Дамјанов А. Тодор (кут. 9, а.е. 10) || 1180|| |- || Дамјанов Јосифов Стојан (кут. 9, а.е. 9) || 1181|| |- || Дамјаноски А. Наум (кут. 9, а.е. 12) || 1183|| |- || Дамјаноски Ангелев Нешко (кут. 9, а.е. 13) || 1184|| |- || Дамјаноски Илов Танаско (кут. 9, а.е. 14) || 1185|| |- || Дамјаноски Макрев Киро (кут. 9, а.е. 11) || 1187|| |- || Дамчевски Бошев Блаже (кут. 9, а.е. 18) || 1190|| |- || Дамчевски Кузев Лазар (кут. 9, а.е. 16) || 1191|| |- || Дамчевски Талев Мирче (кут. 10, а.е. 21) || 1192|| |- || Дамчески К. Илија (кут. 9, а.е. 19) || 1193|| |- || Дамчески Кузманов Даме (кут. 9, а.е. 8) || 1195|| |- || Дамчески Наумов Петар (кут. 9, а.е. 17) || 1196|| |- || Дамчески Петров Трајко (кут. 9, а.е. 15) || 1198|| |- || Данаилов Дамјан (кут. 9, а.е. 20) || 1200|| |- || Дангов Тeмов Васил (кут. 9, а.е. 23) || 1203|| |- || Данов Кимов Дано (кут. 9, а.е. 25) || 1207|| |- || Данов Стојков Трајко (кут. 9, а.е. 26) || 1208|| |- || Дарков Ѓорѓиов Илија (кут. 9, а.е. 29) || 1209|| |- || Даскалов Делов Кочо (кут. 9, а.е. 27) || 1211|| |- || Даскалоски Стојанов Глигор (кут. 9, а.е. 28) || 1213|| |- || Дафинков Блажев Коце (кут. 9, а.е. 32) || 1216|| |- || Дафовски Васил (кут. 9, а.е. 30) || 1227|| |- || Дафовски Кирков Георги (кут. 9, а.е. 31) || 1229|| |- || Дебранов Димитров Јанко (кут. 9, а.е. 33) || 1231|| |- || Дедејски Василев Тимо (кут. 6, а.е. 75) || 1233|| |- || Дејаноски Блажев Андон (кут. 9, а.е. 34) || 1239|| |- || Делиджаков Понов Нако (кут. 9, а. е. 39) || 1241|| |- || Делиџаков Петров Илија (кут. 9, а.е. 38) || 1243|| |- || Делјов Нанов Тано (кут. 9, а.е. 35) || 1244|| |- || Делјов Ристо (кут. 9, а.е. 41) || 1245|| |- || Делов Мирчев Глигор (кут. 9, а.е. 36) || 1246|| |- || Делов Ризов Даме (кут. 9, а.е.37) || 1259|| |- || Демишов Стојанов Костадин (кут. 9, а.е. 40) || 1251|| |- || Дерлел Петре Петре (кут. 9, а.е. 49) || 1253|| |- || Десаноски Кузманов Алексо (кут. 9, а.е. 48) || 1261|| |- || Десков Митров Коста (кут. 9, а.е. 42) || 1263|| |- || Десковски Ѓоршев Деско (кут. 9, а.е.43) || 1265|| |- || Деспотовска Милка (кут. 9, а.е. 47) || 1266|| |- || Деспотоски Велев Андрија (кут. 9, а.е. 44) || 1270|| |- || Деспотоски Мирчев Коста (кут. 9, а.е. 45) || 1272|| |- || Деспотоски Петров Нестор (кут. 9, а.е. 46) || 1274|| |- || Диевски Ѓорѓи Атанас (кут. 9, а.е. 62) || 1276|| |- || Диманов Перов Ристо (кут. 10, а.е. 28) || 1280|| |- || Димев Коцев Давче (кут. 9, а.е. 56) || 1284|| |- || Димитриевски Костов Илија (кут. 10, а.е. 10) || 1288|| |- || Димитријов Стојчески Спасе (кут. 10, а.е. 8) || 1292|| |- || Димитријовски Анѓелов Стефан (кут. 10, а.е. 9) || 1294|| |- || Димитријоски Стојанов Никола (кут. 10, а.е. 5) || 1301|| |- || Димитријоски Стојановски Мицко (кут. 10, а.е. 7) || 1303|| |- || Димитров Ставре (кут. 9, а.е. 60) || 1304|| |- || Димитров Петров Ристо (кут. 9, а.е. 58) || 1305|| |- || Димитров Цветков Тасе (кут. 9, а.е. 61) || 1309|| |- || Димитрова Гершина Зугра (кут. 9, а.е. 73) || 1311|| |- || Димитрова Јованова Тодора (кут. 10, а.е. 2) || 1314|| |- || Димитрова Христова Велика (кут. 9, а.е. 57) || 1316|| |- || Димитровски Георгијев Димо (кут. 10, а.е. 3) || 1319|| |- || Димитриовски Поп Христо (кут. 10, а.е. 6) || 1321|| |- || Димитриовски Спиров Наум (кут. 10, а.е. 1) || 1325|| |- || Димитриовски Стефанов Стојан (кут. 10, а.е. 27) || 1326|| |- || Димитриоски Георгиев Мисајле (кут. 10, а.е. 4) || 1328|| |- || Димитровски Тодоров Петар (кут. 10, а.е. 26) || 1329|| |- || Димитровски Николов Илија (кут. 9, а.е. 59) || 1331|| |- || Димиџијовски И. Ноне (кут. 10, а.е. 22) || 1332|| |- || Димиџиоски И. Ристо (кут. 10, а.е. 23) || 1333|| |- || Димков Митков Мице (кут. 9, а.е. 51) || 1335|| |- || Димковски Т. Стојче (кут. 10, а.е. 11) || 1337|| |- || Димов Јованов Тодор (кут. 10, а.е. 14) || 1339|| |- || Димов Кузманов Спасе (кут. 9, а.е. 54) || 1348|| |- || Димов Михајло Никола (кут. 10, а.е. 13) || 1350|| |- || Димов Панчев Трајко (кут. 9, а.е. 55) || 1353|| |- || Димов Пецев Петре (кут. 9, а.е. 52) || 1355|| |- || Димов Ристо (кут. 9, а.е. 53) || 1356|| |- || Димов Ташев Георги (кут. 9, а.е. 50) || 1357|| |- || Димовски Јошев Насте (кут. 9, а.е. 66) || 1360|| |- || Димовски Јошев Насте (кут. 10, а.е. 12) || 1362|| |- || Димовски Марков Трајко (кут. 10, а.е. 18) || 1365|| |- || Димовски Митрев Димо (кут. 9, а.е. 64) || 1366|| |- || Димовски Николов Давитко (кут. 9, а.е. 63) || 1369|| |- || Димовски Христов Ѓорѓија (кут. 9, а.е. 65) || 1376|| |- || Димоски Вељанов Ристо (кут. 10, а.е. 24) || 1377|| |- || Димоски Димов Петко (кут. 10, а.е. 17) || 1378|| |- || Димоски Јанев Сотир (кут. 9, а.е. 70) || 1381|| |- || Димоски Мирчев Петре (кут. 9, а.е. 68) || 1382|| |- || Димоски Н. Софроније (кут. 9, а.е. 69) || 1383|| |- || Димоски Николов Анастас (кут. 10, а.е. 15) || 1384|| |- || Димоски Петков Оноврија (кут. 9, а.е. 67) || 1387|| |- || Димоски Ристов Стојан (кут. 9, а.е. 71) || 1392|| |- || Димоски Филипов Гаврил (кут. 9, а.е. 72) || 1394|| |- || Димчески Јосифов Јордан (кут. 10, а.е. 20) || 1395|| |- || Димчески С. Димче (кут. 10, а.е. 19) || 1397|| |- || Динаков Василев Димитри (кут. 9, а.е. 21) || 1398|| |- || Динев В. Никола (кут. 10, а.е. 29) || 1400|| |- || Динев Костадинов Патриш (кут. 10, а.е. 30) || 1401|| |- || Динков Пешов Стефан (кут. 10, а.е. 31) || 1410|| |- || Дичовски Наум (кут. 10, а.е. 32) || 1411|| |- || Додов Ристо Димитар (кут. 10, а.е. 36) || 1412|| |- || Додовски Ставрев Георги (кут. 10, а.е. 33) || 1414|| |- || Додовски Ставрев Наум (кут. 10, а.е. 34) || 1415|| |- || Додовски Темелков Трајан (кут. 10, а.е. 35) || 1417|| |- || Дојчиновски Ристев Кочо (кут. 10, а.е. 37) || 1418|| |- || Дојчиновски Тодоров Тале (кут. 10, а.е. 38) || 1420|| |- || Докоски Нонев (Пупалески) Никола (кут. 10, а.е. 39) || 1424|| |- || Долов Лазаров Трпо (кут. 10, а.е. 44) || 1428|| |- || Домазетовски Иванов Ристо (кут. 10, а.е. 48) || 1430|| |- || Домазетовски Стојанов Василе (кут. 10, а.е. 74) || 1433|| |- || Донаков Василев Георги (кут. 9, а.е. 22) || 1435|| |- || Донаков Пантил (кут. 10, а.е. 42) || 1436|| |- || Донакова Јорданка (кут. 10, а.е. 45) || 1438|| |- || Донев Димов Михаил (кут. 9, а.е. 24) || 1440|| |- || Доневски В. Христо (кут. 10, а.е. 46) || 1444|| |- || Донески Аврам (кут. 10, а.е. 47) || 1449|| |- || Донески Танев Трпе (кут. 10, а.е. 41) || 1451|| |- || Доновски Атанас (кут. 10, а.е. 40) || 1452|| |- || Дончев Ристо (кут. 10, а.е. 43) || 1453|| |- || Дрваров Несторов Теме (кут. 10, а.е. 49) || 1454|| |- || Дрљанов Николов Пено (кут. 10, а.е. 50) || 1455|| |- || Дрмоноски Стефанов Доне (кут. 10, а.е. 51) || 1461|| |- || Дрнев Горги Никола (кут. 10, а.е. 52) || 1463|| |- || Дрончев Наумов Филип (кут. 10, а.е. 53) || 1468|| |- || Дудев Коле (кут. 10, а.е. 54) || 1469|| |- || Дуковски Вељанов Тале (кут. 10, а.е. 59) || 1470|| |- || Дуковски Јованов Ангеле (кут. 10, а.е. 55) || 1473|| |- || Дукоски Иванов Сиљан (кут. 10, а.е. 58) || 1475|| |- || Дукоски Ристов Глигор (кут. 10, а.е. 56) || 1477|| |- || Дукоски Сиљанов Мане (кут. 10, а.е. 57) || 1482|| |- || Дулев Златан (кут. 10, а.е. 60) || 1484|| |- || Дулески Е. Ристо (кут. 10, а.е. 61) || 1485|| |- || Дулчевски Нешев Лазар (кут. 10, а.е. 67) || 1486|| |- || Думова Ристова Марија (кут. 10, а.е. 62) || 1489|| |- || Думуланев Атанасов Стојко (кут. 10, а.е. 63) || 1490|| |- || Дунгеров Трајков Васил (кут. 10, а.е. 64) || 1492|| |- || Дуновски Р. Никола (кут. 10, а.е. 65) || 1496|| |- || Дуноски Јошев Петре (кут. 10, а.е. 66) || 1503|| |- || Дупчинов Ристов Герман (кут. 10, а.е. 68) || 1504|| |- || Дургутов Иванов Јордан (кут. 10, а.е. 69) || 1506|| |- || Дурмишов Ѓорѓиев Апостол (кут. 10, а.е. 71) || 1509 || |- || Дуртаноски Димов Ангеле (кут. 10, а.е. 70) || 1511 || |- || Душкоска Стојанова Трајка (кут. 10, а.е. 73) || 1513 || |- || Душкоски Јован (кут. 10, а.е. 72) || 1516 || |- |} 9i0k3hhmprad7yz4snear2hbobzxxl8 12877137 12876768 2026-04-11T10:16:35Z Мико 4542 12877137 wikitext text/x-wiki == Свидетелства 11 == {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Бележка !! Готов |- || 1. [[Атанас Димов|Атанас Иванов Димов]] (с. Воиславци, Радовишко) || || {{Готово}} |- || 2. [[Алекса Стоилков|Алекса Янчев Стоилков]] (с. Бориево, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 3. [[Алекси Андов|Алекси Стоянов Андов]] (с. Скачинци, Велешко) || || {{Готово}} |- || 4. [[Атанас Харизанов (Смолари)|Атанас Иванов Харизанов]] (с. Смоларе, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 5. [[Атанас Тиганчев|Атанас Георгиев Тиганчев]] (с. Либяхово, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 6. [[Апостол Илиев (революционер)|Апостол Илиев Марков - Ушлинов]] (с. Лера, Битолско) || || {{Готово}} |- || 7. [[Алексо Хаджихристов|Алексо Димов Хаджихристов]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 8. [[Атанас Апостолов|Атанас Апостолов Георгиев]] (с. Смърдеш, Костурско) || || {{Готово}} |- || 9. [[Андон Рачев|Андон Киров Рачев]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 10. [[Атанас Кошничаров|Атанас Христов Кошничаров]] (с. Тумба, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 11. [[Андрея Долапчиев|Андрея Георгиев Долапчиев]] (с. Пирок, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 12. [[Атанас Желязков (Стоилово)|Атанас Желязков Иванов]] (с. Стоилово, Малкотърновско) || || {{Готово}} |- || 13. [[Атанас Кърджиев|Атанас Стоянов Кърджиев]] (Лозенград) || || {{Готово}} |- || 14. [[Александър Спасов (революционер)|Александър Митев Спасов]] (Свети Николе) || || {{Готово}} |- || 15. [[Анастас Динков|Анастас Михайлов Динков]] (с. Сребрено, Леринско) || || {{Готово}} |- || 16. Атанас Стоицов Арменов (Берово) || малко ||{{Готово}} |- || 17. Атанас Желязков Митрев (с. Бръшлян, Малкотърновско) || малко ||{{Готово}} |- || 18. [[Алекса Костов|Алекса Божиков Костов]] (с. Ловча, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 19. [[Апостол Додев|Апостол Додев Урумов]] (с. Мирковци, Скопско) || || {{Готово}} |- || 20. [[Апостол Обедников|Апостол Георгиев Обедников]] (с. Мало Сърбци, Битолско) || || {{Готово}} |- || 21. [[Анастас Михайлов|Анастас Петков Михайлов]] (с. Карадере, Лозенградско) || ||{{Готово}} |- || 22. [[Ангел Рачов|Ангел Костадинов Рачов]] (Разлог) || || {{Готово}} |- || 23. [[Ангел Палев|Ангел Костов Палев]] (с. Ковачевица, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 24. [[Атанас Бучков (революционер)|Атанас Лазаров Бучков]] (с. Пътеле, Леринско) || || {{Готово}} |- || 25. [[Апостол Кълвачев|Апостол Николов Кълвачев]] (с. Делчево, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 26. [[Атанас Пецев|Атанас Пецев Георгиев]] (с. Съчево, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 27. [[Атанас Стоянчев|Атанас Димитров Стоянчев]] (с. Цигарево, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 28. Алекси Стаменов Минев (с. Врачеш, Ботевградско) || малко || {{Готово}} |- || 29. [[Ангел Темелков|Ангел Коцев Темелков]] (с. Съчево, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 30. [[Атанас Нивички|Атанас Цонев Нивичански]] (с. Нивичани, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 31. [[Атанас Ансаров|Атанас Котев Ансаров]] (с. Моноспитово, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 32. [[Ангел Божков|Ангел Иванов Божков]] (с. Скребатно, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 33. [[Атанас Герайков|Атанас Александров Герайков]] (с. Мосомища, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 34. [[Андон Пеев|Андон Янев Пеев]] (с. Търсие, Леринско) || || {{Готово}} |- || 35. [[Ангел Лафчиев|Ангел Димитров Лафчиев]] (с. Еникьой, Дедеагачко) || || {{Готово}} |- || 36. [[Атанас Ичов|Атанас Христов Николов]] (с. Извор, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 37. [[Андон Качарков|Андон Великов Качарков]] (с. Ореховец, Серско) || || {{Готово}} |- || 38. [[Атанас Попбуров|Атанас Алексов Попбуров]] (Берово) || || {{Готово}} |- || 39. [[Атанас Кешишев|Атанас Тодоров Кешишев]] (с. Коджатарла, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 40. [[Атанас Тодоров (Коево)|Атанас Тодоров Стойков]] (с. Коево, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 41. [[Атанас Кормидов|Атанас Хадживасилев Кормидов]] (с. Габрово, Ксантийско) || || {{Готово}} |- || 42. [[Атанас Велков|Атанас Велков Вълков]] (Бунар Хисар) || изгоряла || {{Готово}} |- || 43. [[Анастас Попов|Анастас Димитров Попов]] (с. Прекопана, Леринско) || || {{Готово}} |- || 44. Алекси Христов Македонски (с. Жужелци, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 45. Ангел Панов Шурков (Велес) || МОО || {{Готово}} |- || 46. Александър Стоянов Максимов (Щип) || МОО || {{Готово}} |- || 47. [[Андон Костовски|Андон Атанасов Костовски]] (Пехчево) || || {{Готово}} |- || 48. Атанас Коцев Велков (с. Павлешенци, Светиниколско) || МОО || {{Готово}} |- || 49. Андрей Георгиев Андреев (с. Кестрич, Варненско) || МОО || {{Готово}} |- || 50. Андон Тодоров Николов (с. Опила, Кратовско) || МОО || {{Готово}} |- || 51. Андо Стоянов Андреев (Велес) || МОО || {{Готово}} |- || 52. Атанас Стоянов Здравев (с. Бистрица, Велешко) || МОО || {{Готово}} |- || 53. [[Ангел Велчев (революционер)|Ангел Атанасов Велчев]] (с. Осиково, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 54. Ангеле Христов Георгиев (Дебър) || МОО || {{Готово}} |- || 55. Ангел Марков Мартинов (с. Лазарополе, Реканско) || МОО || {{Готово}} |- || 56. [[Бонча Пекова|Бонча Тодорова Пекова]] (с. Плевня, Драмско) || || {{Готово}} |- || 57. [[Борис Гигов|Борис Гигов Алексов Михайлов]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 58. [[Благой Тенекеджиев|Благой Атанасов Тенекеджиев]] (с. Бобища, Костурско) || || {{Готово}} |- || 59. [[Боне Китанов|Боне Атанасов Китанов]] (с. Колешино, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 60. Богдан Георгиев Негриев (с. Банища, Дебърско) || МОО || {{Готово}} |- || 61. [[Богдан Якимов|Богдан Якимов Ангелов]] (с. Гиновци, Паланечко) || || {{Готово}} |- || 62. [[Богдан Алексов|Богдан Петков Алексов]] (с. Ветуница, Паланечко) || || {{Готово}} |- || 63. Борис Иванов Дойранлиев (Гевгелия) || МОО || {{готово}} |- || 64. [[Вълчо Стефанов|Вълчо Стефанов Димитров]] (с. Коево, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 65. [[Вълчо Вълчев (Паспалово)|Вълчо Иванов Вълчев]] (с. Паспалево, Малкотърновско) || || {{Готово}} |- || 66. [[Васил Димитров (революционер)|Васил Димитров Попов]] (Солун) || || {{Готово}} |- || 67. [[Васил Манов (Горни Балван)|Васил Манов Петров]] (с. Горни Балван, Щипско) || || {{Готово}} |- || 68. [[Велко Блажов|Велко Цветанов Блажов]] (с. Драчево, Скопско) || || {{Готово}} |- || 69. [[Вълчо Каджабов|Вълчо Аврамов Каджабов]] (с. Полк. Серафимов, Смолянско) || || {{Готово}} |- || 70. [[Велко Цветков|Велко Стоянов Цветков]] (Бунар Хисар) || || {{Готово}} |- || 71. [[Вангел Кехайов|Вангел Атанасов Кехайов]] (с. Тумба, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 72. [[Велико Марков|Велико Стоянов Марков]] (с. Господарево, Бургаско) || || {{Готово}} |- || 73. [[Васил Рисковски|Васил Димов Рисковски]] (с. Косинец, Костурско) || || {{Готово}} |- || 74. [[Велин Костадинов|Велин Иванов Костадинов]] (с. Каменица, Царевоселско) || || {{Готово}} |- || 75. [[Васил Миов|Васил Димитров Миов]] (с. Умлена, Беровско) || || {{Готово}} |- || 76. [[Васил Влахов (Муртино)|Васил Донев Влахов]] (с. Муртино, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 77. [[Васил Бетин|Васил Тренов Бетин]] (Берово) || || {{Готово}} |- || 78. [[Васил Милчов|Васил Милчов Лазаров]] (с. Чифлик, Пехчевско) || || {{Готово}} |- || 79. [[Мильо Узунов|Милю Райков Узунов]] (с. Чаглаик, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 80. [[Вангел Апостолов|Вангел Апостолов Стоянов]] (с. Дулица, Царевоселско) || || {{Готово}} |- || 81. Васил поп Донев (с. Съчево, Струмичко) || МОО || {{Готово}} |- || 82. Васил Христов Въргов (с. Моноспитово, Струмичко) || МОО || {{Готово}} |- || 83. Величко Младенов Иванов (с. Търновац, Кратовско) || МОО || {{Готово}} |- || 84. Васил Николов Хамаков (с. Райково, Смолянско) || МОО || {{Готово}} |- || 85. Владимир Панев Наумов (Свети Николе) || МОО || {{Готово}} |- || 86. Васил Атанасов Иванов (Дебър) || МОО || {{Готово}} |- || 87. [[Георги Казаков|Георги Димитров Казаков]] (Бунар Хисар) || || {{Готово}} |- || 88. [[Георги Антонов (революционер)|Георги Костов Антонов]] (с. Куманичево, Костурско) || || {{Готово}} |- || 89. [[Георги Киряков|Георги Мавров Киряков]] (с. Маджура, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 90. [[Георги Георгиев (Едига)|Георги Илиев Георгиев]] (с. Едига, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 91. [[Гаврил Аврамов|Гаврил Василиев Аврамов]] (с. Ратево, Беровско) || || {{Готово}} |- || 92. [[Гаврил Ралупов|Гаврил Георгиев Ралупов]] (Берово) || || {{Готово}} |- || 93. [[Георги Сланчев|Георги К. Сланчев]] (с. Годлево, Разложко) || || {{Готово}} |- || 94. [[Георги Наков (Междурек)|Георги Наков Георгиев]] (с. Междурек, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 95. [[Георги Копанаров|Георги Исидоров Копанаров]] (Разлог) || || {{Готово}} |- || 96. [[Георги Вълев|Георги Димов Вълев]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 97. [[Георги Дукоолу|Георги Костадинов Дукоолу]] (с. Стоилово, Малкотърновско) || || {{Готово}} |- || 98. [[Георги Пейчев (революционер)|Георги Тодоров Пейчев]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 99. Георги Христов Переликов (неизв.) || изгоряла || {{Готово}} |- || 100. [[Георги Петрушев|Георги Петрушев Кочев]] (Пехчево) || || {{Готово}} |- || 101. [[Георги Денизов|Георги Костов Денизов]] (с. Осиково, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 102. [[Георги Божинов (Колешино)|Георги Божинов Трайков]] (с. Колешино, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 103. [[Георги Каракашев (революционер)|Георги Иванов Каракашев]] (с. Умлена, Беровско) || || {{Готово}} |- || 104. [[Георги Миленков|Георги Миленков Ников]] (с. Киселица, Царевоселско) || || {{Готово}} |- || 105. [[Глигор Петров|Глигор Янчев Петров]] (с. Василево, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 106. [[Георги Траянов|Георги Траянов Витанов]] (с. Илиово, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 107. [[Георги Янчев Михалчев]] (Лозенград) || || {{Готово}} |- || 108. [[Григор Янков|Григор Янков Попов]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 109. [[Гьошо Нацев|Гйошо Андов Нацев]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 110. [[Георги Гарев|Георги Андреев Гарев]] (Башино село, Велес) || || {{Готово}} |- || 111. [[Георги Месов|Георги Андреев Месов - Бирбучука]] (с. Старчища, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 112. [[Георги Градинаров|Георги Петров Градинаров]] (с. Любенова махала) || || {{Готово}} |- || 113. [[Градю Градев|Градю Николов Градев]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 114. [[Георги Арнаудов (революционер)|Георги Филипов Арнаудов]] (с. Търлис, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 115. [[Георги Шиперков|Георги Иванов Шиперков]] (с. Дъмбени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 116. [[Георги Белчев|Георги Паряско Белчев]] (Разлог) || || {{Готово}} |- || 117. [[Григор Попстанков|Григор Димитров Станков]] (Енидже Вардар) || || {{Готово}} |- || 118. [[Георги Горганов|Георги Петров Горганов]] (с. Бобища, Костурско) || || {{Готово}} |- || 119. [[Георги Попниколов]] (с. Карахадър, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 120. [[Георги Тодоров Атанасов]] (с. Яна, Лоенградско) || || {{Готово}} |- || 121. [[Георги Атанасов (Барбарево)|Георги Атанасов Янков]] (с. Барбарево, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 122. [[Георги Щуров|Георги Стаматов Щуров]] (с. Стоилово, Малкотърновско) || || {{Готово}} |- || 123. [[Георги Борунсузов|Георги Николов Борунсузов]] (с. Ловча, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 124. [[Георги Иванов (Бадилен)|Георги Иванов Стоянов]] (с. Бадилен, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 125. [[Георги Митушев|Георги Митушев Кръстев]] (с. Куклиш, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 126. [[Георги Войников|Георги Атанасов Войников]] (с. Урумбеглий, Бунархисарско) || || {{Готово}} |- || 127. [[Георги Костурков|Георги Радев Костурков]] (Панагюрище) || || {{Готово}} |- || 128. [[Георги Нусторов|Георги Ерсенов Нусторов]] (Разлог) || || {{Готово}} |- || 129. [[Георги Гюрнев|Георги Стоилов Гюрнев]] (с. Балдево, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 130. [[Георги Станишев (революционер)|Георги Атанасов Станишев]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 131. [[Глигор Кьосев|Глигор Ангелов Кьосев]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 132. [[Георги Морьов|Георги Николов Мариов]] (Бунар Хисар) || || {{Готово}} |- || 133. [[Георги Стефанов (революционер)|Георги Стефанов Мазнев]] (с. Стоилово, Малкотърновско) || изгубени документи || {{Готово}} |- || 134. Георги Ефремов Стоилков (с. Зърновци, Кочанско) || МОО || {{Готово}} |- || 135. Георги Попов Василев (с. Връбник, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 136. Георги Илиев Пиронков (с. Делчево, Неврокопско) || МОО || {{Готово}} |- || 137. Георги Монев Васев (с. Марчино, Кратовско) || МОО || {{Готово}} |- || 138. Григор Кузов Цопов (с. Куманичево, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 139. Георги Стоянов Хорозов (с. Ковачевица, Неврокопско) || МОО || {{Готово}} |- || 140. Георги Андонов Баджов (с. Лобаница, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 141. Гоно Трайков Алексов (с. Стояково, Гевгелийско) || МОО || {{Готово}} |- || 142. Георги Павлов Генев (Белица, Разложко) || МОО || {{Готово}} |- || 143. Григор Николов Крайничанец (с. Крайници, Велешко) || МОО || {{Готово}} |- || 144. Георги Иванов Вълчинов (с. Ливадища, Неврокопско) || МОО || {{Готово}} |- || 145. Григор Трифонов Гоцев (с. Зърновци, Кочанско) || МОО || {{Готово}} |- || 146. Георги Станев Кондолов (с. Велика, Лозенградско) || МОО || {{Готово}} |- || 147. Георги Петрушев Турсунов (Кукуш) || МОО || {{Готово}} |- || 148. [[Георги Трифонов (революционер)|Георги Трифонов Куртев]] (Свиленград) || || {{Готово}} |- || 149. Георги Стефанов Шилев (Белица, Разложко) || МОО || {{Готово}} |- || 150. Георги Стоянов Кирков (с. Ериклери, Лозенградско) || МОО || {{Готово}} |- || 151. Георги Иванов Пехливанов (с. Яна, Лозенградско) || МОО || {{Готово}} |- || 152. [[Димитър Андонов Попов]] (с. Междурек, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 153. [[Данаил Сивриев|Данаил К. Сивриев]] (с. Скребатно, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 154. [[Дионис Танчуров|Дионис Христов Танчуров]] (с. Грубовци, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 155. [[Дойчин Захов|Дойчин Филимонов Захов]] (Разлог) || || {{Готово}} |- || 156. [[Димитър Сребров|Димитър Илиев Сребров]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 157. [[Димитър Мунев|Димитър Маринов Мунев]] (с. Волак, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 158. [[Дионис Капитанов|Дионис Христов Капитанов]] (Енидже Вардар) || || {{Готово}} |- || 159. [[Досе Копанаров|Досе Христов Копанаров]] (Разлог) || || {{Готово}} |- || 160. [[Димитър Дражев (революционер)|Димитър Киров Дражев]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 161. [[Димитър Урдов|Димитър Иванов Урдов]] (с. Кономлади, Костурско) || || {{Готово}} |- || 162. [[Деспод Стоилов|Деспод Митрев Стоилов]] (с. Каменица, Царевоселско) || || {{Готово}} |- || 163. [[Димитър Тютюнджиев|Димитър Георгиев Тютюнджиев]] (Лозенград) || || {{Готово}} |- || 164. [[Димчо Праматарски|Димчо Апостолов Праматарски]] (с. Скребатно, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 165. [[Димитър Пържанов|Димитър Милев Пържанов]] (с. Кремен, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 166. [[Димитър Хвалев|Димитър Христов Хвалев]] (с. Делчево, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 167. [[Димитър Манасиев|Димитър Попниколов Манасиев]] (с. Крайници, Велешко) || || {{Готово}} |- || 168. [[Димитър Агов|Димитър Стоянов Агов]] (с. Горно Броди, Серско) || || {{Готово}} |- || 169. [[Димо Шишков|Димо Стоянов Шишков]] (с. Мирковци, Скопско) || || {{Готово}} |- || 170. [[Дико Костиев|Дико Георгиев Костиев]] (с. Маджура, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 171. [[Дончо Живадинов|Донче Хаджисанков Живадинов]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 172. [[Димитър Камчев|Димитър Камчев Димитров]] (с. Горгопик, Боймия) || || {{Готово}} |- || 173. [[Димитър Пътеков|Димитър Киров Пътеков]] (с. Маджура, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 174. [[Димитър Чостов|Димитър Василев Чостов]] (с. Загоричани, Костурско) || || {{Готово}} |- || 175. [[Дико Милев|Дико Петков Милев]] (с. Сарпачовица, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 176. Димо Г. Папазов (с. Стоилово, Малкотърновско) || изгоряла || {{Готово}} |- || 177. [[Диме Пърличков|Диме Иванов Пърличков]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 178. [[Димитър Айгъров|Димитър Андонов Айгъров]] (с. Дамян, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 179. Димо Стоянов Бараков (с. Стоилово, Малкотърновско) || изгоряла || {{Готово}} |- || 180. [[Димитър Тръпков (Горно Върбени)|Димитър Стефанов Тръпков]] (с. Екши Су, Леринско) || || {{Готово}} |- || 181. [[Димитър Великов (Ловча)|Димитър Иванов Великов]] (с. Ловча, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 182. [[Дино Япаджиев|Дино Христов Япаджиев]] (Гумендже) || || {{Готово}} |- || 183. [[Димитър Трайков (революционер)|Димитър Лазаров Трайков]] (с. Дреновени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 184. [[Димитър Кехайов|Димитър Райков Кехайов]] (с. Пенека, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 185. [[Димитър Каракочлиев|Димитър Стоянов Каракочлиев]] (с. Каракоч, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 186. [[Димитър Щерев (революционер)|Димитър Щерев Василев]] (с. Хрупища, Костурско) || || {{Готово}} |- || 187. [[Димитър Караилиев|Димитър Атанасов Караилиев]] (с. Кавакли, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 188. [[Добри Шивачев|Добри Костадинов Шивачев]] (с. Кавакли, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 189. [[Димитър Аризанов|Димитър Аризанов Иванов]] (с. Конарене, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 190. Димитър Костадинов Русинов (Бунар Хисар) || || |- || 191. [[Димитър Ташев|Димитър Ташев Стоянов]] (с. Колибите, Бунархисарско) || || {{Готово}} |- || 192. [[Димо Андонов|Димо Христов Андонов]] (с Сърбци, Битолско) || || {{Готово}} |- || 193. Дико Градев Павлов (с. Керациново, Малкотърновско) || || |- || 194. [[Димитър Янушев|Димитър Николов Янушев]] (с. Войници, Велешко) || || {{Готово}} |- || 195. Димитър Христов Карагеоргиев (с. Пирок, Лозенградско) || || |- || 196. Димитър Ефтимов Златаров (Малко Търново) || || |- || 197. Дражо Киров Дражев (Малко Търново) || || |- || 198. Димитър Ст. Граматиков ( с. Коево, Лозенградско) || || |- || 199. [[Димитър Кьосев (революционер)|Димитър Яков Кьосев]] (с. Загоричани, Костурско) || || {{Готово}} |- || 200. [[Дионис Даулов|Дионис Георгиев Даулов]] (с, Петгъс, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 201. [[Димитър Муртов|Димитър Атанасов Муртов]] (Енидже Вардар) || || {{Готово}} |- || 202. [[Димитър Попдимитров|Димитър Наумов Попдимитров]] (с. Загоричани, Костурско) || || {{Готово}} |- || 203. Димитър Танев Ковачев (неизв.) || || |- || 204. [[Дионис Ефремов|Диванис Ефремов Алексов]] (с. Горни Балван, Щипско) || || |- || 205. [[Димитър Семерджиев|Димитър Стоев Семерджиев]] (с. Междурек, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 206. Димитър Христов Жегов (Разлог) || || |- || 207. Димитър Драгомиров Димитров (Аполд, Трансилвания) || МОО || {{Готово}} |- || 208. Димитър Иванов Ангелов (с. Торфа, Чаталджанско) || || |- || 209. Дамян Николов Бисерко (с. Войници, Велешко) || МОО || |- || 210. Димитър Желязков Тропчев (Лозенград) || || |- || 211. Димитър Пандев Тилев (с. Колешино, Струмичко) || МОО || {{Готово}} |- || 212. Димче Филипов Цветанов (с. Горно Еловци, Гостиварско) || МОО || {{Готово}} |- || 213. Димко Коцев Бойков (с. Курия, Тиквешко) || МОО || {{Готово}} |- || 214. Дечо Димев Карамаколев (с. Карлуково, Ахчелебийско) || || |- || 215. Пано Иванов Кръстев (с. Мартулци, Велешко) || || |- || 216. Димитър Манев (Свети Николе) || || |- || 217. Димитър Стоянов Димитров (с. Коево, Лозенградско) || || |- || 218. Доне Митев Йовев (с. Нежилово, Кратовско) || || |- || 219. Димитър Тодоров Гаджалов (с. Карлуково, Ахчелебийско) || || |- || 220. Димитър Георгиев Гроздев (с. Осиково, Неврокопско) || || |- || 221. Димитър Дичов Тръпков (с. Росоки, Реканско) || || |- || 222. Дане Кръстев Понев (с. Кучичино, Кочанско) || || |- || 223. Даниел Василев Алексов (с. Опила, Кратовско) || || |- || 224. Димитър Нацев Лилев (с. Пътеле, Леринско) || МОО || |- || 225. Димо Павлов Стоянов (с. Чанакча, Чаталджанско) || || |- || 226. Димо Пеев Гагов (Малко Търново) || || |- || 227. Дамян Стефанов Блажев (с. Гари, Реканско) || || |- || 228. Димитър Георгиев Йосифов (с. Простране, Битолско) || || |- || 229. [[Ефтим Георгиев|Ефтим Миленков Георгиев]] (с. Костин дол, Царевоселско) || || {{Готово}} |- || 230. Ефтим Васев Кусов (с. Подареш, Радовишко) || || |- || 231. [[Ефтим Жеков|Ефтим Жеков Атанасов]] (с. Карадере, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 232. Ецо Михайлов Димитров (Тетово) || || |- || 233. Ефтим Минов Бецековски (с. Росоки, Реканско) || || |- || 234. Желязко Димитров Хайтов (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 235. Желязко Ст. Зидаров (Малко Търново) || || |- || 236. [[Зоица Александрова|Зоица Александрова Иванова]] (Радовиш) || || {{Готово}} |- || 237. [[Зафир Джумайлиев|Зафир Манолов Джумайлиев]] (Разлог) || || {{Готово}} |- || 238. [[Илия Бачев|Илия Коцев Бачев]] (с. Попчево, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 239. Иван Лазев Рачев (Разлог) || || |- || 240. Иван Петров Парапунов (Разлог) || || |- || 241. Иван Тасев Цуцуманов (Разлог) || || |- || 242. [[Иван Цеков (революционер)|Иван Цеков Иванов]] (с. Бигла, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 243. [[Иван Христов (Ветрен)|Иван Христов Иванов]] (с. Ветрен, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 244. [[Иван Гулев (Сопот)|Иван Атанасов Гулев]] (с. Сопот, Велешко) || || {{Готово}} |- || 245. [[Иван Левенов|Иван Андонов Левенов]] (с. Каракьой, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 246. [[Илия Самарджиев|Илия Самарджиев Илюшка]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 247. Иван Попдимитров (неизв.) || МОО || {{Готово}} |- || 248. [[Илия Костов (революционер)|Илия Трайков Костов]] (с. Куклиш, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 249. Илия Христов Янев (Лозенград) || || |- || 250. [[Иван Митев (революционер)|Иван Митев Апостолов]] (с. Танатарци, Щипско) || || {{Готово}} |- || 251. Иван Николов Мариов (Бунар Хисар || || |- || 252. [[Иван Кантарджиев|Иван Манчев Кантарджиев]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 253. [[Игнат Цоклев|Игнат Димитров Цоклев]] (с. Огняново, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 254. [[Иван Божинов (Горно Върбени)|Иван Илиев Божинов]] (с. Екши Су, Леринско) || || {{Готово}} |- || 255. [[Иван Гилев|Иван Аргиров Гилев]] (с. Вишени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 256. [[Иван Русинов|Иван Христов Русинов]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 257. [[Иван Николов (ВМОРО)|Иван Николов Иванов]] (с. Карадере, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 258. [[Илия Стоев|Илия Драганов Стоев]] (с. Карадере, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 259. Йорде Янев Стоилков (с. Долани, Щипско) || || |- || 260. [[Иван Ковачев (революционер)|Иван Георгиев Ковачев]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 261. [[Йордан Андонов|Йордан Ацков Андонов]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 262. [[Иван Абаджиев (революционер)|Иван Георгиев Абаджиев]] (с. Плевня, Драмско) || || {{Готово}} |- || 263. Илия Хадживасилев Стоянов (Радовиш) || || |- || 264. Йордан Паунов Пешов (с. Припечани, Кочанско) || || |- || 265. Иван Димов Кенчев (Гумендже) || || |- || 267. Иван Иванов Найдов (с. Войници, Велешко) || || |- || 268. [[Иван Грозданов|Иван Ацков Грозданов]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 269. [[Иван Джинов|Иван Петров Джинов]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 270. [[Иван Несторов (революционер)|Иван Лазаров Несторов]] (с. Връбник, Костурско) || || {{Готово}} |- || 271. [[Илия Манов|Илия Тръндов Манов]] (с. Връбник, Костурско) || || {{Готово}} |- || 272. [[Илия Онбашиев|Илия Стоянов Онбашиев]] (с. Балдево, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 273. [[Иван Петелов|Иван Георгиев Петелов]] (с. Драгостин, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 274. [[Иван Кривокапов|Иван Василев Кривокапов]] (с. Делчево, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 275. [[Илия Младенов|Илия Иванов Младенов]] (с. Скребатно, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 276. [[Иван Вергов|Иван Христов Вергов]] (с. Бобища, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 277. Илия Илиев Попов Стоев (Пазарджик || || |- || 278. [[Илия Пеев|Илия Цветков Пеев]] (с. Дреновени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 279. Иван Костадинов Ключков (с. Ловча, Неврокопско) || МОО || {{Готово}} |- || 280. Иван Тасков Трайков (с. Дреново, Велешко) || МОО || {{Готово}} |- || 281. Иван Стоянов Костов (с. Чанакча, Чаталджанско) || || |- || 282. Иван Нефов Милев (Гостивар) || || |- || 283. Иван Тасев Яков (с. Дебрево, Кратовско) || || |- || 284. Иван Трайчев Янев (Свети Николе) || || |- || 285. Иван Христов Пешев (с. Нежилово, Кратовско) || || |- || 286. Иван Костадинов Кърджиев (с. Баница, Серско) || || |- || 287. Иван Блажев Георгиев (Скопие) || || |- || 288. [[Иван Калайджиев|Иван Георгиев Калайджиев]] (с. Чокманово, Смолянско) || || {{Готово}} |- || 289. Иван Михайлов Баев (с. Непрощено, Тетовско) || || |- || 290. Иван Димов Митев (с. Сушица, Скопско) || || |- || 291. Иван Ананиев Рашков (Якоруда) || || |- || 292. Иван Арсов Малечков (с. Долно Трогерци, Щипско) || || |- || 293. Йордан Санев Трайчев (Щип) || || |- || 294. Йордан Иванов Бошков (с. Долни Стубел, Злетовско) || МОО || {{Готово}} |- || 295. Йордан Соколов (Неготино) || МОО || {{Готово}} |- || 296. [[Илия Шонев|Илия Атанасов Шонев]] (с. Смърдеш, Костурско) || || {{Готово}} |- || 297. Илия Игнатов Петров (с. Битуше, Реканско) || || |- || 298. Илия Колев Трайков (с. Гърчище, Валандовско) || || |- || 299. Илия Панев Апостолов (Свети Николе) || || |- || 300. Илия Василев Мицов (с. Петършино, Кратовско) || || |- || 301. Илия Стойчев Михайлов (с. Славейно, Смолянско) || || |- || 302. Илия П. Тотин (с. Обидим, Неврокопско) || || |- || 303. Йордан Лазов Пърчев (с. Уланци, Велешко) || || |- || 304. Илия Атанасов Спахиев (с. Каракьой, Неврокопско) || || |- || 305. Игнат Стоянов Христов (с. Опила, Кратовско) || || |- || 306. [[Игнат Трайков|Игнат Трайков Петков]] (с. Горно Кратово, Кратовско) || || {{Готово}} |- || 307. [[Киро Киров (революционер)|Киро Димитров Киров]] (с. Загоричани, Костурско) || || {{Готово}} |- || 308. [[Костадин Масталарков|Костадин Христов Масталарков]] (с. Бозец, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 309. Костадин Станчев Дараданов (Бунар Хисар) || || |- || 310. [[Кольо Донев|Кольо Коцев Донев]] (с. Куклиш, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 311. [[Кръсто Капурдов|Кръсто Дамов Капурдов]] (с. Смърдеш, Костурско) || || {{Готово}} |- || 312. [[Коста Иванов (Баница)|Коста Янев Иванов]] (с. Баница, Леринско) || || {{Готово}} |- || 313. Костадин Георгиев Петков (с. Пирок, Лозенградско) || || |- || 314. Киро Вълков Топалчев (неизв.) || || |- || 315. [[Коста Цветков|Коста Стамов Цветков]] (с. Тресонче, Реканско) || || {{Готово}} |- || 316. Коста Христов Костов (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 317. [[Кръсто Караскаков|Кръсто Христов Караскаков]] (с. Въмбел, Костурско) || || {{Готово}} |- || 318. Костадин Стоянов Чиликов (с. Пирок, Лозенградско) || || |- || 319. [[Костадин Бицин|Костадин Ив. Бицин]] (Разлог) || || {{Готово}} |- || 320. [[Костадин Жегов|Костадин Георгиев Жегов]] (Разлог) || || {{Готово}} |- || 321. Коце Андонов Стевчев (с. Габревци, Радовишко) || || |- || 322. [[Кръстьо Узунов|Кръстю Андонов Узунов]] (с. Гюпчево, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 323. [[Константин Кехайов (Бунархисар)|Константин Димитров Кехайов]] (Бунар Хисар) || || {{Готово}} |- || 324. [[Коста Киров|Коста Симов Киров]] (с. Загоричани, Костурско) || || {{Готово}} |- || 325. [[Никола Лефтеров|Никола Лефтеров Павлов]] (с. Калиманци, Варненско) || || {{Готово}} |- || 326. Костадин Николов Кривокапов (с. Делчево, Неврокопско) || || |- || 327. [[Кесар Сърдилиев|Кесар Раев Сърдилиев]] (Балчик) || || {{Готово}} |- || 328. [[Коста Шкоклев|Коста Наум Шкоклев]] (с. Смърдеш, Костурско) || || {{Готово}} |- || 329. Калуди Ст. Станков (с. Коево, Лозенградско) || || |- || 330. Костадин Христов Танев (с. Ореховец, Велешко) || || |- || 331. Коста Стефков Манев (Струмица) || || |- || 332. Коце Кръстев Сиин (с. Костурино, Струмичко) || || |- || 333. Киро Рафайлов Георгиев (с. Лазарополе, Реканско) || МОО || |- || 334. Коста Димитров Апостолов (Бунар Хисар) || || |- || 335. Киряк Анестев Киряков (с. Каваклия, Лозенградско) || || |- || 336. Коста Костов Памуков (с. Бабадаг, Тулченско) || || |- || 337. Костадин Христов Грудов (с. Карахадър, Лозенградско) || || |- || 338. Ламбро Манолов Кобуров (с. Апоскеп, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 339. Лазар Мишов Георгиев (с. Горно Оризари, Кочанско) || || |- || 340. [[Леонид Кисериев|Леонид Георгиев Кисериев]] (с. Апоскеп, Костурско) || || {{Готово}} |- || 341. [[Лазар Кенков|Лазар Димитров Кенков]] (с. Косинец, Костурско) || || {{Готово}} |- || 342. [[Лазар Мицов|Лазар Стоянов Мицов]] (с. Смърдеш, Костурско) || || {{Готово}} |- || 343. [[Леонид Бачев|Леонди Бачев Попов]] (с. Загоричани, Костурско) || || {{Готово}} |- || 344. [[Ламбро Караджов|Ламбро Иванов Караджов]] (с. Дъмбени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 345. [[Лазар Вантов|Лазар Христов Вантов]] (Гевгелия) || || {{Готово}} |- || 346. [[Ламбо Мургов|Ламбо Ил. Муртов]] (с. Велгощи, Охридско) || || {{Готово}} |- || 347. Лазар Георгиев Свинаров (с. Делчево, Неврокопско) || || |- || 348. [[Мария Хубчева|Мария Момчилова Стайкова Хубчева]] (с. Аламидере, Ахчелеб.) || || {{Готово}} |- || 349. [[Марин Чолаков|Марин Добрев Чолаков]] (с. Градинарово, Провадийско) || || {{Готово}} |- || 350. [[Манол Алаинов|Манол Киряков Алаинов]] (с. Българска блаца, Костурско) || || {{Готово}} |- || 351. Моне Божков Вратевски (Щип) || || |- || 352. Марко Стоев Младенов (с. Скребатно, Неврокопско) || || |- || 353. Мане Атанасов Мишев (Радовиш) || || |- || 354. Милан Донев Гоцев (с. Сърчиево, Щипско) || || |- || 355. Мавер Димитров Гевешеков (Малко Търново) || || |- || 356. [[Милан Миленков|Милан Миленков Ангелов]] (с. Сопот, Светиниколско) || || {{Готово}} |- || 357. [[Илия Лилинков|Анастасия Панева Лилинкова]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 358. [[Стоян Лазаров (Инево)|Ангя Стоянова Лазарова]] (с. Инево, Радовишко) || || {{Готово}} |- || 359. [[Никола Тагаров|Алекса Спасев Тагарев]] (с. Смоймирово, Малешевско) || || {{Готово}} |- || 360. [[Тодор Янев|Анастасия Тодорова Янева]] (Бунар Хисар) || || {{Готово}} |- || 361. [[Васил Максимов|Божана Василева Георгиева]] (с. Прекопана, Леринско) || || {{Готово}} |- || 362. Божана Пецева Димова (Скопие) || || |- || 363. Велика Христова Костадинова (с. Люботен, Щипско) || || |- || 364. Вангя Стефанова Кръстева (с. Панталей, Кочанско) || || |- || 365. [[Иван Канев|Василка Иванова Канева]] (с. Косинец, Костурско) || || {{Готово}} |- || 366. Вангелия Димитрова Стойчева (с. Негрево, Беровско) || || |- || 367. Варвара Иванова Църцарова (с. Белица, Разложко) || || |- || 368. [[Йоаким Граматиков|Василка Ив. Граматикова]] (с. Черешово, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 369. [[Атанас Киряков (революционер)|Велика Атанасова Кирякова]] (с. Долно Броди, Серско) || || {{Готово}} |- || 370. [[Христо Манолов (Бобища)|Гина Христова Манолова]] (с. Бобища, Костурско) || || {{Готово}} |- || 371. [[Любен Станчев (революционер)|Ганка Любен Станчева]] (Варна) || || {{Готово}} |- || 372. Димитра Николова Ив. Яръмдудакова (Лозенград) || || |- || 373. [[Тано Янов|Доста Танова Янова]] (с. Мутулово, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 374. Дона Петкова Еменджиева (с. Пенека, Визинско) || || |- || 375. Добра Георгева Тодорова (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 376. Доне Деянов Гацов (с. Таринци, Щипско) || малко || {{Готово}} |- || 377. [[Атанас Лекаров|Дона Атанасова Лекарова]] (с. Смърдеш, Костурско) || || {{Готово}} |- || 378. Дафина Тодорова Георгиева (Малко Търново) || || |- || 379. [[Христо Ефремов|Ефка Христова Ефремова]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 380. Ерина Михалева Ганчева (Малко Търново) || || |- || 381. [[Георги Казанлиев|Еленка Георгиева Казанлиева]] (с. Шльопинци, Гевгелийско) || || |- || 382. Елена Иванова Трайчова (с. Прибачево, Кочанско) || || |- || 383. Елена Илиева Пърличева (Дойран) || || |- || 384. [[Христо Капитанов (революционер)|Екатерина Христова Капитанова]] (с. Нестрам, Костурско) || || {{готово}} |- || 385. Евгения Миланова Веселинова (Кратово) || || |- || 386. Еленка Стоянова Гърнева (с. Балдево, Неврокопско) || || |- || 387. [[Димитър Домазетов (ВМРО)|Еленка Христова Домазетова]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 388. [[Стоил Давидов|Еленка Петрова Давидова]] (Кратово) || || {{Готово}} |- || 389. [[Христо Репавцов|Елена Христова Репавцова]] (с. Смърдеш, Костурско) || ||{{Готово}} |- || 390. [[Андон Попщерев|Елена Антонова Попщерева]] (с. Дъмбени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 391. [[Никола Апчев|Елена Попниколова Петрова]] (с. Дебрец, Кайлярско) || || {{Готово}} |- || 392. Ефка Трайкова Манева (Щип) || || |- || 393. Жека Маркова Димова (Преслав) || малко || {{Готово}} |- || 394. Злата Янева Тодорова (с. Урумбеглий, Лозенградско) || || |- || 395. [[Михаил Наутлиев|Йордана Трайчева Наутлиева]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 396. [[Иван Стамболиев (Негрево)|Йордана Атанасова Стамболиева]] (с. Негрево, Беровско) || || {{Готово}} |- || 397. [[Атанас Кулджиев|Кера Атанасова Н. Кулджиева]] (с. Манастир, Гюмурджинско) || || |- || 398. [[Станю Едрев|Кера Станева Петкова]] (с. Карадере, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 399. [[Йосиф Даскалов|Катинка Йосифова Даскалова]] (Кратово) || || {{Готово}} |- || 400. [[Петко Здребечков|Комна Петкова Здребечкова]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 401. [[Иван Анастасов (Лобаница)|Кръстина Ив. Анастасова Ингеловска]] (с. Косинец, Костурско) || || {{Готово}} |- || 402. [[Лазо Лазов|Кица Лазова Лазова]] (Лозенград) || || {{Готово}} |- || 403. Катерина Славкова Бояджиева (с. Горняни, Неврокопско) || || |- || 404. [[Петър Христов (Горно Върбени)|Кръстана Петрова Христова]] (с. Рамна, Битолско) || || {{Готово}} |- || 405. [[Пандил Шишков|Кица Пандилова Шишкова]] (с. Екши Су, Леринско) || || {{Готово}} |- || 406. [[Петко Воденичаров|Лола Петкова Димова]] (с. Стоилово, Малкотърновско) || || {{Готово}} |- || 407. [[Васил Поптомов|Мария Василева Поптомова]] (Белица, Разложко) || || {{Готово}} |- || 408. [[Атанас Курандов|Мария Атанасова Курандова]] (с. Владимирово, Малешевско) || || |- || 409. [[Янко Стойчев|Куда Янкова Тодорова]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 410. Атанас Найденов Юрданов (с. Оздолени, Охридско) || МОО || {{Готово}} |- || 411. [[Ангел Попов (революционер)|Ангел Янев Попов]] (с. Златия, Добричко) || || {{Готово}} |- || 412. Васил Шанев Тотев (Крива Паланка) || МОО || {{Готово}} |- || 413. [[Васил Велинов|Васил Велинов Златев]] (с. Цера, Царевоселско) || || {{Готово}} |- || 414. Васил Кръстев Топузов (с. Куманич, Неврокопско) || МОО || {{Готово}} |- || 415. Велю Лазаров Георгиев (с. Кочище, Дебърско) || МОО || {{Готово}} |- || 416. Георги Мицев Георгиев (с. Гърбашел, Кукушко) || МОО || {{Готово}} |- || 417. [[Георги Димитров (кмет на Добрич)|Георги Димитров Симеонов]] (Добрич) || || {{Готово}} |- || 418. Диме Тодоров Мазнев (Велес) || МОО || {{Готово}} |- || 419. Илия Костадинов Бенев (с. Старчища, Неврокопско) || МОО || {{Готово}} |- || 420. Иван Мицев Ицин Янев (с. Морарци, Кукушко) || МОО || {{Готово}} |- || 421. Илия Киров Шуптов (с. Загоричани, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 422. Илия Костадинов Комитов (с. Делчево, Неврокопско) || МОО || {{Готово}} |- || 423. Йордан Петков Милев (с. Люботен, Скопско) || МОО || {{Готово}} |- || 424. Иван Стоянов Милев (с. Хисарлък, Неврокопско) || || |- || 425. Илия Ангелов Кирчев (с. Търлис, Неврокопско) || || |- || 426. Илия Георгиев Работов (с. Търлис, Неврокопско) || || |- || 427. Илия Велков Котев (с. Водоча, Струмичко) || || |- || 428. Илия Спасов Панов (с. Моноспитово, Струмичко) || || |- || 429. Иван Христов Димитров (Воден) || || |- || 430. Илия Иванов Ацев (с. Стари град, Велешко) || || |- || 431. [[Кузо Димитров|Кузман Димитров Аргиров]] (с. Маняк, Костурско) || || {{Готово}} |- || 432. [[Коста Каравеликов|Коста Димитров Каравеликов]] (с. Долно Броди, Серско) || || {{Готово}} |- || 433. [[Никола Серафимов|Коле Серафимов Стоянов]] (с. Куково, Светиниколско) || || {{Готово}} |- || 434. [[Коста Тошев|Коста Димитров Тошев]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 435. [[Костадин Николов Копанаров]] (Разлог) || || {{Готово}} |- || 436. [[Коце Димов|Коце Димов Николов]] (с. Конче, Радовишко) || || {{Готово}} |- || 437. Костадин Димитров Хаджиев (с. Куманич, Неврокопско) || || |- || 438. Иван Ангелов Нешев (Велес) || || |- || 439. Костадин Ангелов Цирков (с. Калапот, Драмско) || || |- || 440. Кръсто Маринов Чилингиров (с. Ливадище, Неврокопско) || || |- || 441. Калчо Стоянов Калчев (Лозенград) || || |- || 442. Коце Атанасов Георгиев (с. Емирица, Кратовско) || || |- || 443. Коста Андонов Огнянов Панчовски (неизв.) || || |- || 444. Кирил Лазаров Георгиев Бачевски (с. Кочище, Дебърско) || МОО || {{Готово}} |- || 445. Коста Цветков Вълков (с. Долен, Неврокопско) || || |- || 446. Кузман Щерьов Симонов (с. Тресонче, Реканско) || || |- || 447. Костадин Стоянов Петров (Кратово) || || |- || 448. Коста Янакиев Козаров (с. Куманичево, Костурско) || || {{Готово}} |- || 449. Кузман Силков Стоянов (с. Граждане, Дебърско) || || |- || 450. [[Лазар Шулев|Лазар Димев Шулев]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 451. Лазар Николов Пешев (Велес) || || |- || 452. Лазар Грозданов Алексиев (с. Свинище, Кичевско) || || |- || 453. Ламби Петков Найденов (с. Търново, Узункюприйско) || || |- || 454. Марин Георгиев Петков (с. Паспалово, Бунархисарско) || || |- || 455. [[Марко Касабов|Марко Христов Касабов]] (с. Конуй, Кайлярско) || || {{Готово}} |- || 456. [[Мария Костовска|Мария Атанасова Костовска]] (Пехчево) || || {{Готово}} |- || 457. [[Милан Тренчев|Милан Левков Тренчев]] (с. Чишиновци, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 458. [[Мильо Попризов|Мильо Божинов Попризов]] (с. Колешино, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 459. [[Милчо Дървошанов|Милчо Коцев Дървошанов]] (с. Куклиш, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 460. [[Мите Витанов|Мите Георгиев Витанов]] (с. Селник, Царевоселско) || || {{Готово}} |- || 461. Манол Христов Чилов (с. Аламидире, Ахчелебийско) || МОО || {{Готово}} |- || 462. Михаил Стоянов Георгиев (с. Курудере, Лозенградско) || МОО || {{Готово}} |- || 463. [[Димитър Ботков|Минко Стоянов Ботков]] (Разлог) || || {{Готово}} |- || 464. Милан Коцев Джуров (Щип) || МОО || {{Готово}} |- || 465. Милан Наков Ицов (Велес) || МОО || {{Готово}} |- || 466. Мито Григор Тупаров (Струмица) || МОО || {{Готово}} |- || 467. [[Милан Танчев (Кукуш)|Милан Динев Танчев]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 468. Мите Христов Стойков (с. Горни Стубел, Кратовско) || МОО || {{Готово}} |- || 469. Марко Николов Бошков (с. Тресонче, Реканско || || |- || 470. Симеон Христов Агов (Щип) || || |- || 471. Манол Николов Манолов Костов (с. Карлуково, Ахчелебийско) || || |- || 472. Матей Змейков Филипов (Галичник, Реканско) || || |- || 473. Мирче Марков Мирчев (с. Тресонче, Реканско) || || |- || 474. Михаил А. Чакръкчиев (Щип) || || |- || 475. Марко Тръпков Стефанов (с. Банище, Дебърско) || || |- || 476. Мильо Кантарджи Панов (Струмица) || || |- || 477. Матея Блажев Йосифов (с. Тресонче, Реканско) || || |- || 478. Мито Малинов Китанов (с. Просениково, Струмичко) || || |- || 479. Миле Николов Иванов (с. Зубовце, Гостиварско) || || |- || 480. Марко Василев Арнаудов (с. Райково, Ахчелебийско) || МОО || {{Готово}} |- || 481. Милан Попянев (с. Неманица, Светиниколско) || МОО || {{Готово}} |- || 482. [[Никола Терзиев (революционер)|Никола Георгиев Терзиев]] (с. Огняново, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 483. Никола Щерев Манушкин (с. Бачево, Разложко) || || |- || 484. Никола Янев Самоковлиев (с. Пенека, Визенско) || || |- || 485. Никола Георгиев Дупчев (с. Урумбеглий, Бунархисарско) || || |- || 486. Никола Калоянов Костов (с. Стоилово, Малкотърновско || || |- || 487. [[Никола Тунджев|Никола Иванов Янчев Тунджев]] (с. Куманичево, Костурско) || || {{Готово}} |- || 488. Ненчо Николов Папанчев (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 489. Никола Стоянов Дюлгеров (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 490. Никола Вангелов Янкулов (с. Наколец, Битолско) || || |- || 491. [[Никола Дъбов|Никола Маринов Дъбов]] (с. Маджура, Малкотърновско) || || {{Готово}} |- || 492. [[Никола Данданов|Никола Костадинов Данданов]] (с. Горенци, Костурско) || || {{Готово}} |- || 493. [[Наум Настев|Наум Николов Настев]] (с. Царевдвор, Ресенско) || || {{Готово}} |- || 494. [[Никола Христов (Дебрище)|Никола Димов Христов]] (с. Дебрище, Кавадарско) || || {{Готово}} |- || 495. [[Никола Сребрев|Никола Манев Сребрев]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 496. [[Нако Узунов|Нако Ташов Узунов]] (с. Гявато, Битолско) || || {{Готово}} |- || 497. [[Наум Кръстев|Наум Ламбрев Кръстев]] (с. Въмбел, Костурско) || || {{Готово}} |- || 498. [[Никола Китанов|Никола Димитров Китанов]] (с. Танатарци, Щипско) || || {{Готово}} |- || 499. [[Никола Пантушев|Никола Иванов Пантушев]] (с. Баница, Серско) || || {{Готово}} |- || 500. [[Никола Кокалевски|Никола Гюров Кокалевски]] (с. Лазарополе, Реканско) || || {{Готово}} |- |} == Свидетелства 12 == {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Бележка !! Готов |- || 501. Нешо Станикев Тошев (с. Глуво, Скопско) || || |- || 502. [[Никола Геджов|Никола Илиев Геджов]] (с. Смърдеш, Костурско) || || {{Готово}} |- || 503. [[Никола Янчев|Никола Гелов Янчев]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 504. Никола Димитров Бикяров (с. Борово, Неврокопско) || || |- || 505. Никола Георгиев Килюханов (с. Момчиловци, Смолянско) || || |- || 506. Никола Т. Каридов (с. Пирок, Лозенградско) || || |- || 507. Никола Григоров Бродев (с. Либяхово, Неврокопско) || || |- || 508. Наум Панайотов Христов (с. Жупанища, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 509. Никола Маринов Зайков (с. Осиково, Неврокопско) || || |- || 510. [[Насо Джорлев|Насо Стойков Джорлев]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 511. Насо Лазаров Христов (с. Опила, Кратовско) || || |- || 512. Ночо Ненов Ночев (Смядово) || || |- || 513. Наум Ставрев Богданов (Връбник, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 514. Никола Димитров Мраценков (Белица, Разложко) || || |- || 515. Нако Илиев Парталов (Дойран) || || |- || 516. Наце Янев Левков (с. Павлешенци, Светиниколско) || || |- || 517. Наум Попзахариев Попов (с. Смилево, Битолско) || || |- || 518. Никола Димитров Николов (с. Ениджия, Лозенградско) || || |- || 519. Найден Дафков Чолев (с. Баничан, Неврокопско) || || |- || 520. Никола Ангелов Поюков (с. Лещен, Неврокопско) || || |- || 521. [[Петър Иванов (Елшани)|Петър Иванов Христов]] (с. Елшани, Охридско) || || {{Готово}} |- || 522. [[Паун Иванов|Паун Атанасов Иванов]] (с. Саса, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 523. [[Партений Калоянов|Партений Тодоров Калоянов]] (с. Годлево, Разложко) || || {{Готово}} |- || 524. [[Петър Бележков|Петър Костов Бележков]] (с. Годлево, Разложко) || || {{Готово}} |- || 525. [[Петко Киров|Петко Атанасов Киров]] (с. Карадере, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 526. [[Продан Ангелов|Продан Киров Ангелов]] (с. Едига, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 527. Пею Тодоров Маджаров (Малко Търново) || || |- || 528. Петко Стоянов Казаков (Малко Търново) || || |- || 529. Петко Тодоров Петков (с. Карадере, Лозенградско) || малко || {{Готово}} |- || 530. [[Памфил Миразчиски|Памфил Иванов Миразчиски]] (с. Смоймирово, Беровско) || || {{Готово}} |- || 531. [[Петър Попконстантинов|Петър Христов Попконстантинов]] (с. Търсие, Леринско) || || {{Готово}} |- || 532. Продан Петков Сираков (с. Коево, Лозенградско) || || |- || 533. Пано Андонов Зафиров (с. Чифлик, Щипско) || || |- || 534. Пандо Настов Малезанов (с. Войница, Велешко) || || |- || 535. [[Петър Йотов|Петър Георгиев Йотов]] (с. Драгомирци, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 536. Петър Иванов Камишев (Велес) || || |- || 537. Павле Киров Димов (с. Танатарци, Щипско) || || |- || 538. [[Петко Войков|Петко Димитров Войков]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 539. Павли Пандов Парушев (с. Константиново, Варненско) || || |- || 540. Пено Атанасов Митров (с. Петрово, Гевгелийско) || || |- || 541. [[Панде Мазнейков|Панде Георгиев Мазнейков]] (Струмица) || || {{Готово}} |- || 542. [[Петър Панчев|Петър Иванов Панчев]] (Кратово) || || {{Готово}} |- || 543. Петко Пенчев Беязов (неизв.) || || |- || 544. [[Панайот Николов|Панайот Костадинов Николов]] (с. Курудере, Бунархисарско) || || {{Готово}} |- || 545. Петър Янев Кренчев (неизв.) || || |- || 546. [[Петър Копанаров|Петър Николов Копанаров]] (Разлог) || || {{Готово}} |- || 547. [[Пано Стоянов|Пано Иванов Стоянов]] (с. Ракитец, Радовишко) || || {{Готово}} |- || 548. [[Петър Манзувчев|Петър Димитров Манзувчев]] (с. Сребрено, Леринско) || || {{Готово}} |- || 549. [[Петко Кирязов|Петко Кирязов Киров]] (с. Камилите, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 550. [[Пандо Карамбулев|Пандо Ацев Карамбулев]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 551. Пенчо Наумов Лексовски (с. Дреновени, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 552. Панчо Петров Ничев (с. Осничани, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 553. Петър Янев Мирчев (Велес) || МОО || |- || 554. Петър Георгев Шумаров (с. Обидим, Неврокопско) || МОО || |- || 555. Петър Димитров Чакъров (с. Садово, Неврокопско) || МОО || |- || 556. [[Петър Гушлев|Петър Иванов Гушлев]] (Ново село, Щип) || || {{готово}} |- || 557. Пандо Андреев Динев (с. Въмбел, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 558. Петър Илиев Йосмов (Велес) || МОО || |- || 559. Полимен Тодоров (с. Курудере, Лозенградско) || МОО || |- || 560. Райко Петров Калоянов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 561. Рашко Николов Неделков (Кичево) || || |- || 562. [[Спиро Олчев|Спиро Иванов Олчев]] (с. Дърмени, Ресенско) || || {{Готово}} |- || 563. Стойчо Тодоров Цанкин (Малко Търново) || || |- || 564. Симеон Петров Ведев (с. Скребатно, Неврокопско) || || |- || 565. [[Санде Колев Самарджия]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 566. Славе Александров Лазов (Щип) || || |- || 567. Христо Георгиев Манчов (Долна Баня) || || |- || 568. [[Христина Стефанова|Христина Алексова Стефанова]] (Ресен) || || {{Готово}} |- || 569. [[Стефан Дишлиев|Горица Стефанова Дишлиева]] (Свиленград) || || {{Готово}} |- || 570. Добра Ганева Колева (с. Узово, Добричко) || || |- || 571. Елена Петрова Чапкънова (Добрич) || || |- || 572. Железа Цаню Ганева Желева (с. Пчеларово, Добричко) || || |- || 573. Ирина Димитрова Иванова (с. Кранево, Балчишко) || || |- || 574. Йордана Вълканова Петрова (с. Попгригорово, Добричко) || || |- || 575. Ивана Желева Петрова (с. Пчеларово, Добричко) || || |- || 576. Ивана Иванова Бойчева (с. Крушари, Добричко) || || |- || 577. [[Благой Монев|Костадинка Монева Кратовска]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 578. [[Стоян Георгиев (Драгобраще)|Канта Георгиева Давиткова]] (с. Драгобраще, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 579. Керана Иванова Янакиева (с. Кожани, Румъния) || || |- || 580. Кояна Колева Константинова (с. Котленци, Добричко) || || |- || 581. Кръстина Стоянова Колева (с. Коритен, Добричко) || || |- || 582. Кина Христова Николова (с. Кранево, Балчишко) || || |- || 583. [[Илия Димушев|Кальопа Илия Димушева]] (Лерин) || || {{Готово}} |- || 584. Милка Стоянова Годжерова (с. Ковчас, Лозенградско) || || |- || 585. [[Стефан Апостолов (революционер)|Мария Стефанова Апостолова]] (с. Баница, Леринско) || || {{Готово}} |- || 586. Мария Стоянова Аврамова (с. Гърмен, Неврокопско) || || |- || 587. Мара Дражева Кирова Узунова (Малко Търново) || || |- || 588. [[Димитър Георгиев (Пехчево)|Миропа Георгиева Димова]] (Пехчево) || || {{Готово}} |- || 589. [[Костадин Германов (Руждене)|Мария Костадинова Германова]] (с. Гюреджик, Драмско) || || |- || 590. Мара Райкова Чапаразова (с. Урумбеглия, Лозенградско) || || |- || 591. Петра Илиев Данева (с. Гърмен, Неврокопско) || || |- || 592. Парашкева Пеева Димова (с. Кранево, Балчишко) || || |- || 593. Петра Крумова Добрева (с. Александрия, Добричко) || || |- || 594. [[Гаврил Стоилов|Палагия Гаврилова Стоилова]] (с. Смоймирово, Малешевско) || || {{Готово}} |- || 595. Парашкева Иванова Кошулянова (с. Чифлик, Малешевско) || || |- || 596. [[Симеон Сиин|Парашкева Симеонова Костова]] (с. Мокрени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 597. [[Райна Баракова|Райна Томова Баракова]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 598. Райна Петрова Дельова (Велес) || || |- || 599. Съба Петрова Колчова Трасиева (с. Челопеч, Пирдопско) || || |- || 600. [[Андон Христов|Андон Христов Колев]] (с. Долна Вращица, Радовишко) || || |- || 601. [[Пандора Шмакева|Пандора Христова Шмакева]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 602. Атанас Стоянов Атанасов (с. Цикнихор, Лозенградско) || || |- || 603. Анастас Янчев Малчев (с. Ново село, Радовишко) || || |- || 604. Атанас Тодор Манев (с. Инево, Радовишко) || || |- || 605. Александър Ангов Шамов (с. Просечен, Драмско) || || |- || 606. Атанас Иванов Темелков (с. Куманич, Неврокопско) || || |- || 607. [[Ангел Платнаров|Ангел Стойков Платнаров]] (с. Бугариево) || || |- || 608. Ангел Митрев Карамитрев (с. Доганхисар) || || |- || 609. Алекси Чколев (Прилеп) || || МОО |- || 610. Ангел Търпов Нинев (с. Кочища, Дебърско) || МОО || |- || 611. Андон Христов Трифонов (с. Подвис, Кичевско) || МОО || |- || 612. Атанас Митрев Ичев (Кукуш) || МОО || |- || 613. Атанас Христов Арнаудов (неиз.) || || изгоряла преписка |- || 614. Атанас Недялков Сариев (с. Булгаркьой, Кешанско) || МОО || |- || 615. Аспарух Димитров Яранов (Кукуш) || МОО || |- || 616. Атанас Богданов Кузманов (Охрид) || МОО || |- || 617. Атанас Мицев Болпачов (Кукуш) || МОО || |- || 618. Ангел Колев Кастрев (с. Покрован, Ивайловградско) || || |- || 619. [[Богдан Добровски|Богдан Тодоров Добровски]] (с. Славейно, Смолянско) || || {{Готово}} |- || 620. Благо П. Коемджиев (с. Обидим, Неврокопско) || || |- || 621. Благо Спасов Кюлев (с. Обидим, Неврокопско) || || |- || 622. [[Вангел Четалов|Вангел Илиев Четалов]] (с. Гявато, Битолско) || || {{Готово}} |- || 623. [[Васил Оклев|Васил Костадинов Оклев]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 624. Вангел Котев Ачев (с. Цапари, Битолско) || || |- || 625. Ванчо Илиев Станков (с. Слоещица, Крушевско) || || |- || 626. Велян Иванов Стойчев (с. Вирово, Крушевско) || || |- || 627. Велян Йованов Рочо (с. Големо Илино, Крушевско) || || |- || 628. Ванчо Момиров (с. Брезово, Крушевско) || || |- || 629. Видан Талев Матев (с. Клепач, Прилепско) || || |- || 630. Васил Михайлов Наумов (с. Рамна, Битолско) || || |- || 631. [[Велко Костов|Велко Христов Костов]] (с. Търпейца) || || {{Готово}} |- || 632. Веле Христов Цветков (с. Могила, Битолско) || || |- || 633. Ванчо Милев Петков (с. Бабино, Крушевско) || || |- || 634. [[Васил Гърков|Васил Тодоров Гърков]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 635. Вангел Толев Миленков (Битоля) || || |- || 636. [[Васил Клисаров|Васил Томов Клисаров]] (Крушево) || || {{Готово}} |- || 637. Вангел Мицков Трайков (Битоля) || || |- || 638. Веле Иванов Рахманов (с. Смилево, Битолско) || || |- || 639. Васил Найдов Бошев (с. Вирово, Крушевско) || || |- || 640. Веле Георгиев Саторот (с. Сопотница, Крушевско) || || |- || 641. Вангел Николов Дамянов (с. Бабино, Крушевско) || || |- || 642. [[Васил Додов|Васил Ставров Додов]] (с. Гявато, Битолско) || || {{Готово}} |- || 643. [[Вангел Дурмишов|Вангел Павлов Дурмишов]] (с. Гявато, Битолско) || || {{Готово}} |- || 644. [[Вангел Перчев|Вангел Наумов Перчев]] (с. Гявато, Битолско) || || {{Готово}} |- || 645. [[Вангел Тарунджиев|Вангел Милошев Тарунджиев]] (с. Ижища) || || {{Готово}} |- || 646. [[Велян Гурджев|Велян Андреев Гурджев]] (с. Смилево) || || {{Готово}} |- || 647. Васил Георгиев Асиров (с. Робово, Малешевско) || || |- || 648. Вълчо Петков Василев (с. Бръшлян, Малкотърновско) || || |- || 649. [[Васил Ставрев (революционер)|Васил Ставрев Пандов]] (с. Дреновени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 650. Велко Стоянов Лански (с. Селце, Крушевско) || || |- || 651. Велко Цветанов Алексов (с. Сланско, Порече) || || |- || 652. Васил Димитров Петров (Охрид) || МОО || |- || 653. [[Васил Даскалов|Васил Наумов Даскалов]] (с. Гявато, Битолско) || || {{Готово}} |- || 654. Глигор Иларионов Бояджиев (Белица, Разложко) || || |- || 655. Георги Христов Тромбев (с. Смилево, Битолско) || || |- || 656. [[Георги Папалев|Георги Босев Папалев]] (с. Гявато, Битолско) || || |- || 657. Георги Василев Атанасов (с. Сович, Битолско) || || |- || 658. Георги Тодоров Недев (Малко Търново) || || |- || 659. Георги Диков Станев (с. Резово, Бургаско) || || |- || 660. Георги Грудов Морфелов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 661. Гаврил Георгиев Алексов (с. Брезово, Крушевско) || || |- || 662. [[Георги Юруков (Гявато)|Георги Христов Юруков]] (с. Гявато, Битолско) || || |- || 663. Гроздан Стоянов Митров (с. Слепче, Прилепско) || || |- || 664. Груд Георгев Кандалов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 665. Груд Георгев Кабамуков (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 666. Георги Грудов Язаджиев (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 667. Георги Митров Димков (с. Кукуречани, Битолско) || || |- || 668. Георги Атанасов Байраков (с. Обидим, Неврокопско) || || |- || 669. Георги Марков Стефанов (с. Боище, Битолско) || || |- || 670. [[Георги Ючев|Георги Димитров Ючев]] (с. Кономлади, Костурско) || || {{Готово}} |- || 671. Георги Василев Банчев (с. Видраре, Софийско) || МОО || |- || 672. Калчо Димов Вълков (с. Ямище, Кратовско) || || {{Готово}} |- || 673. Георги Стефанов Трайков (с. Любанци, Скопско) || МОО || |- || 674. Георги Николов Велев (Прилеп) || МОО || |- || 675. Герман Христов Цветков (с. Любойно, Ресенско) || МОО || |- || 676. [[Георги Павлов – Чауша|Георги Павлов Соколов]] (с. Златари, Ресенско) || || {{Готово}} |- || 677. Георги Андреев (с. Големо Илино, Крушевско) || МОО || |- || 678. Георги Илиев Шапкалиски (Кратово) || МОО || |- || 679. Георги Марков Петков (с. Плевня, Драмско) || МОО || |- || 680. Георги Лозев Найденов (с. Облаково, Битолско) || МОО || |- || 681. Григор Аврамов Тръпчев (с. Тресонче, Реканско) || МОО || |- || 682. [[Дино Петрушев|Дино Петров Петрушев]] (с. Богданци) || || {{Готово}} |- || 683. Димитър Киряков Знаменов (с. Петково, Смолянско) || || |- || 684. [[Димитър Калудов|Димитър Карапетков Калудов]] (с. Едига, Лозенградско)|| || {{Готово}} |- || 685. [[Костадин Кирлиев|Димо Наков Кирлиев]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 686. [[Дамян Пашов|Дамян Ангелов Пашов]] (с. Веселчани, Прилепско)|| || {{Готово}} |- || 687. Димо Янчев Кутлев (с. Граматиково, Малкотърновско)|| || |- || 688. Димитър Иванов Карафилов (с. Цапари, Битолско)|| || |- || 689. Доне Стоянов (с. Велмей, Дебърца) || || |- || 690. [[Мице Чегански|Димитър Христов Мулев]] (с. Чеган, Воденско) || || {{Готово}} |- || 691. [[Диме Котев|Диме Талев Котев]] (с. Стругово, Битолско)|| || {{Готово}} |- || 692. Димо Арсов Минчев (с. Тресонче, Реканско)|| МОО || |- || 693. Димитър Ташков Панзов (Крушево) || МОО || |- || 694. Димитър Анастасов Гащеев (с. Разловци, Царевоселско) || МОО || |- || 695. Димитър Петров Трайков (с. Цапари, Битолско) || || |- || 696. Дело Христов Трошев (с. Смилево, Битолско)|| || |- || 697. Димитър Досев Чеканьов (Разлог) || || |- || 697a. Димитър Атанасов Костов (с. Нестрам, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 698. Дукадин Аврамов (с. Павлешенци, Светиниколско)|| || |- || 699. Ефтим Стоилов Илиев (с. Лалинци, Прешовско) || || |- || 700. Зако Гинов Рокоманов (с. Луково, Дебърско)|| || |- || 701. Зано Николов Минчов (с. Киречкьой, Солунско) || || |- || 702. [[Иван Савев Тричков]] (с. Белица) || || {{Готово}} |- || 703. Иван Тодоров Иванов (с. Дерекьой, Лозенградско)|| || |- || 704. Илия Петров Вълканов (с. Смилево, Битолско)|| || |- || 705. [[Иван Попвелков]] (с. Моноспитово, Струмичко) || || {{Готово}} |- || 706. Илия Константинов Ангелов (Ресен)|| || |- || 707. Иван Георгиев Попов (с. Добринище, Разложко) || || |- || 708. [[Иван Николов – Комитата|Иван Николов Комитата]] (с. Курудере, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 709. [[Иван Сърбов|Иван Георгиев Сърбов]] (Енидже Вардар)|| || {{Готово}} |- || 710. [[Иван Богатинов (Дедино)|Иван Янев Богатинов]] (с. Дедино, Радовишко)|| || |- || 711. Илия Велев Тотин (с. Дедино, Радовишко) || || |- || 712. Иван Пенев Георгиев (с. Брягово, Пловдивско) || || |- || 713. Иван Г. Стоянов (с. Голем Цалим, Мелнишко)|| || |- || 714. Илия Стоянов Караманов (с. Христос, Серско) || || |- || 715. Илия Иванов Костадинов (с. Татарларе, Одринско)|| || |- || 716. Йосиф Димитров Богданов (с. Радибуш, Паланечко)|| || |- || 717. Илия Димков Барбутов (Велес) || || |- || 718. [[Иван Огненов|Иван Димитров Огнянов]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 719. Иван Димов Ивков (с. Градище, Кумановско)|| || |- || 720. Илия Гичев Кондов (с. Ленище, Прилепско)|| || |- || 721. Иван Михайлов Талев (Битоля) || || |- || 722. [[Иван Тодоров (Дедино)|Иван Траянов Тодоров]] (с. Дедино, Радовишко)|| || {{Готово}} |- || 723. Иван Георгиев Згурев (с. Райково, Ахчелебийско) || || |- || 724. Иван Димов Дубров (Кавадарци) || || |- || 725. Иван Божинов Ноев (с. Турие, Дебърца) || || |- || 726. Иван Георгиев Перелов (с. Дреновени, Костурско)|| МОО || {{Готово}} |- || 727. Косто Иванов Герасков (с. Болно, Ресенско)|| || |- || 728. Косто Панайотов Манчов (Девня)|| || |- || 729. Костадин Русинов Бошнаков (с. Пишманкьой, Суфлийско)|| || |- || 730. Коце Иванов Бърлев (Щип)|| || |- || 731. Карамфил Неданов Здравков (с. Слоещица, Демирхисарско)|| || |- || 732. Коста Симеонов Цветанов (с. Големо Илино, Демирхисарско) || || |- || 733. Коста Иванов Траянов (с. Мренога, Демирхисарско) || || |- || 734. Кръсто Иванов Ристов (Тройкърсти, Прилепско)|| || |- || 735. Кирил Георгиев Танев (Кукуш) || МОО || |- || 736. Карамфил Трайков Савов (с. Сливово, Дебърца)|| || |- || 737. Коста Стойков Жабянков (Прилеп) || || |- || 738. [[Лука Джеров|Лука Григоров Джеров]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 739. Лазар Китанов Блажев (Гари) || || |- || 740. Михаил Антонов Хафузов (Прилеп) || || |- || 741. [[Мицо Пиргов|Мицо Христов Пиргов]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 742. Милан Георгиев Звездов (Прилеп) || || |- || 743. [[Миле Думановски|Миле Денков Думановски]] (Куманово) || || {{Готово}} |- || 744. Милан Иванов Матов (Струга) || || |- || 745. Неделко Богданов Стоянов (с. Лопатица, Битолско) || || |- || 746. Николина Иванова Лазарова (Ресен)|| || |- || 747. Недан Дамянов Пашов (Прилеп)|| || |- || 748. Никола Стоянов Джаров (с. Ковачевица, Неврокопско)|| || |- || 749. Никола Христов Търпенов (с.Пополжани, Леринско)|| || |- || 750. Никола Игев Георгиев (с. Ракле, Прилепско) || || |- || 751. Никола Иванов Цонев (с. Драгобраща, Кочанско)|| || |- || 752. Никола Наумов Чобанов (с. Големо Илино, Демирхисарско) || || |- || 753. [[Никола Градошорски|Никола Христов Градошорски]] (с. Градошорци, Струмичко) || || {{готово}} |- || 754. Никола Андреев Филипов (с. Мъклен, Серско) || || |- || 755. Никола Ефтимов Пефкев (Струмица) || || {{готово}} |- || 756. Никола Витанов Пицанов (с. Градошорци, Струмичко) || || {{готово}} |- || 757. Панайот Георгиев Гайдов (с. Корията, Лозенградско) || || |- || 758. Петре С. Иванов Йончев (с. Христофор, Битолско)|| || |- || 759. Петър Трайков Бошев (с. Могила, Битолско) || || |- || 760. Петър Димов Павлов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 761. Павел Трайков Гальов (с. Смилево, Битолско)|| || |- || 762. [[Панде Куюмджиев|Панде Наков Куюмджиев]] (Дойран)|| || {{Готово}} |- || 763. Петър Гулев Карушев (с. Христофор, Битолско) || || |- || 764. Петър Димев Нечев (с. Метимир, Битолско)|| || |- || 765. Петре Богоев Димов (с. Драгожани, Битолско)|| || |- || 766. [[Поне Дурсанлийски|Поне Иванов Дурсанлийски]] (Кукуш)|| || {{Готово}} |- || 767. Петър Христов Коликокошков (Прилеп) || || |- || 768. Панайот Костов Тошев (Велес)|| || |- || 769. Петруш Илиев Додев (с. Отошница, Паланечко)|| || |- || 770. [[Пано Жигянски|Пано Манев Златев]] (с. Жиганци, Кочанско)|| || {{Готово}} |- || 771. [[Пандил Аврамов|Пандил Аврамов Дичев]] (с. Тресонче, Реканско) || || {{Готово}} |- || 772. Перикли Христов Димов (с. Ракита, Кайлярско) || || |- || 773. Петър Киров Ковачев (с. Яна, Лозенградско)|| || |- || 774. Панде Костадинов Каламерников (с. Требичино, Струмичко)|| МОО || {{готово}} |- || 775. Пантелей Георгиев Скарлатов (с. Арнауткьой, Чаталджанско)|| || |- || 776. Петър Миялков Милошев (Кратово)|| || |- || 777. [[Петруш Младенов|Петруш Младенов Атанасов]] (с. Туралево, Кратовско) || || {{готово}} |- || 778. Панчо Димов Симонов (Свети Николе)|| || |- || 779. Пандо Андреев (с. Царев двор, Ресенско) || || |- || 780. Панде Стоян Гунчев (Струмица) || || |- || 781. Полон Михайлов Петров (с. Карадере, Лозенградско)|| || |- || 782. Петко Теофилов Йосифов (с. Лазарополе, Реканско)|| МОО || |- || 783. Райко Янев Добрев (с. Урумбеглия, Лозенградско) || || |- || 784. Руси Тодоров Георгиев (с. Макелари, Дебърско)|| || |- || 785. Русе Аврамов Михайлов (Галичник, Реканско) || || |- || 786. [[Симеон Хаджиянев|Симеон Танев Хаджиянев]] (с. Мачуково, Гевгелийско) || || {{Готово}} |- || 787. [[Станко Кешишев|Станко Стоянов Кешишев]] (с. Ковчас, Лозенградско)|| || {{Готово}} |- || 788. Стойко Желязков Иванов (Лозенград) || || |- || 789. Станьо Георгиев Филчев (Малко Търново)|| || |- || 790. Станко Стойков Димитров (с. Ковчас, Лозенградско)|| || |- || 791. Станко Петков Гачев (с. Ковчас, Лозенградско)|| || |- || 792. Стоян Ламбов Панайотов (с. Паспалево, Лозенградско)|| || |- || 793. Слав Николов Славов (с. Мегалово, Лозенградско) || || |- || 794. [[Стефан Алабаков|Стефан Тасев Алабаков]] (Струга)|| || {{Готово}} |- || 795. [[Саве Говедаров|Саве Тодоров Говедаров]] (с. Баня, Разложко) || || {{Готово}} |- || 796. [[Спас Соколов (ВМОРО)|Спас Георгиев Соколов]] (с. Бигла) || || {{Готово}} |- || 797. Стоян Вълчев Карадаев (с. Кушланли, Гюмурджинско) || || |- || 798. [[Стоян Малинов|Стоян Рашков Малинов]] (с. Небояни, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 799. Стайко Тодоров Хубчев (с. Полк. Серафимово, Смолянско) || || |- || 800. Станчо Георгиев Казаков (с. Коево, Лозенградско)|| || |- || 801. [[Стоян Ников|Стоян Донев Ников]] (с. Мокрени, Костурско)|| || {{Готово}} |- || 802. Стоян Стоев Канин (с. Скребатно, Неврокопско) || || |- || 803. Стефан Димитров Гебеджиев (Варна)|| || |- || 804. [[Стойчо Лазов|Стойчо Лазов Ризов]] (с. Павлешенци, Светиниколско)|| || {{Готово}} |- || 805. Спас Серафимов Механджиев (с. Бачево, Разложко) || || |- || 806. Стойко Бойчев Стойков (Лозенград)|| || |- || 807. [[Стоил Михайлов|Стоил Михайлов Кръстев]] (Кочани)|| || {{Готово}} |- || 808. [[Спас Манев|Спас Манев Гогов]] (с. Загорци, Радовишко)|| || {{Готово}} |- || 809. [[Стойчо Бъчваров|Стойчо Иванов Бъчваров]] (с. Цикнихор, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 810. [[Стоян Караибишев|Стоян Тодоров Караибишев]] (с. Стоилово, Малкотърновско) || || {{Готово}} |- || 811. Стоян Андонов Пецов (с. Чугунци, Кукушко) || || |- || 812. [[Кръстьо Пинзов|Ставри Димитров Пинзов]] (с. Косинец, Костурско)|| || {{Готово}} |- || 813. [[Стефан Хаджикостов|Стефан Георгиев Хаджикостов]] (Кратово) || || {{Готово}} |- || 814. [[Сотир Гарелов|Сотир Христов Гарелов]] (с. Нисия, Воденско)|| || {{Готово}} |- || 815. Слави Калудов Иванов (неизв.) || || |- || 816. [[Спиро Хаджиев|Спиро Иванов Хаджиев]] (с. Вишени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 817. Стоян Йовков Раканов (Малко Търново) || || |- || 818. Стамен Ангелов Паунчев (с. Балдево, Неврокопско) || || |- || 819. Стоян Петков Кукоринков (с. Мегалово, Лозенградско) || || |- || 820. Стоян Петров Гавазов (с. Добротино, Неврокопско)|| || |- || 821. Санде Митев Ваковски (с. Мечкуевци, Щипско)|| || |- || 822. Стоил Стоянов Жерев (с. Ковачевица, Неврокопско) || || |- || 823. Слави Грудов Славов (с. Паспалово, Лозенградско) || || |- || 824. Стефан Димитров Желчев (Прилеп) || || |- || 825. Стоимен Костадинов Чолев (с. Скребатно, Неврокопско) || || |- || 826. Стоян Тодоров Димитров (с. Дедино, Радовишко) || || |- || 827. Стоян Костов Мушев (неизв.) || || |- || 828. Славко Георгиев Кангалов (Щип) || || |- || 829. Стоян Димитров Гайдаджиев (с. Скребатно, Неврокопско) || || |- || 830. [[Спас Дъмаков|Спас Лазаров Дъмаков]] (с. Негован, Солунско) || || {{Готово}} |- || 831. [[Ставре Янев|Ставре Янев Тонев]] (Бунар Хисар)|| || {{Готово}} |- || 832. Стоян Вълканов Стоянов (с. Паспалово, Лозенградско) || || |- || 833. Стойко Христов Ичев (с. Постолар, Кукушко)|| || |- || 834. Стойко Георгиев Биволаров (с. Ериклер, Лозенградско) || || |- || 835. [[Стефан Тасев (революционер)|Стефан Иванов Тасев]] (с. Мокрени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 836. Стоица Иванов Кантуров (с. Будинарци, Малешевско)|| || |- || 837. Стоян Димов Стоянов (с. Коево, Лозенградско) || || |- || 838. Стоян Христов Карастоянов (с. Ениджия, Лозенградско) || || |- || 839. Стефан Тенов Динов (с. Соколарци, Кочанско)|| || |- || 840. Серафим Богданов Иванов (с. Ветуница, Паланечко) || || |- || 841. Станоя Георгиев Костадинов (с. Брест, Щипско) || || |- || 842. Стоимен Лазов Петров (с. Шипковица, Радовишко)|| || |- || 843. Стойчо Денков Стоянов (с. Горни Стубол, Кратовско) || || |- || 844. Сенто Ангелов Златев (с. Добрево, Кратовско)|| || |- || 845. Стоян Йосифов Дамянов (с. Горни Стубол, Кратовско)|| || |- || 846. Славе Вълчев (с. Устово, Ахчелебийско)|| || |- || 847. Стале Арсов Стойков (с. Тресонче, Реканско) || || |- || 848. Серафим Наумов Угренов (с. Годивье, Дебърца)|| || |- || 849. Стоян Илиев Пирев (Скопие)|| || |- || 850. Сотир Иванов Маджаров (с. Долни Порой, Валовищко) || || |- || 851. [[Спиро Челебиев|Спиро Василев Челебиев]] (с. Бомбоки, Костурско)|| || {{Готово}} |- || 852. Ставри Димитров Велянов (с. Избища, Ресенско)|| || |- || 853. Стойко Найденов Мицков (с. Големо Илино, Демирхисарско)|| || |- || 854. Спас Блажев Тиранов (с. Гари, Реканско)|| || |- || 855. Симеон Арсов Иванов (с. Битуше, Реканско)|| || |- || 856. Стефан Илиев Органджиев (с. Пирава, Струмичко)|| || |- || 857. Спиро Хаджитодоров (Тетово) || || |- || 858. Спас Янев Стойков (с. Горно Коняре, Кумановско)|| || |- || 859. Стоил Костадинов Великов (с. Делчево, Неврокопско) || || |- || 860. Станоя Найдов Мойсов (с. Курия, Тиквешко)|| || |- || 861. Спиро Тръпчев Петков (с. Копанце, Тетовско) || || |- || 862. Спиро Пандов Руфов (с. Въмбел, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 863. Стоимен Илиев Петков (с. Крилатица, Кратовско)|| || |- || 864. [[Стоян Трайчев|Стоян Трайчев Китанов]] (с. Търкане, Кочанско)|| || {{Готово}} |- || 865. Славе Илиев Станков (с. Къркля, Паланечко)|| || |- || 866. Спиро Джеков Захов (Струмица)|| || |- || 867. Стефан Илиев Стоянов (Струмица) || || |- || 868. Стоян Мирчев Стоянов (с. Търново, Узункюприйско) || || |- || 869. [[Спас Ангелов|Спас Ангелов Иванов]] (с. Битуше, Реканско)|| || {{Готово}} |- || 870. Спиро Николов Търпков (с. Банища, Дебърско) || || |- || 871. Софрони Димитров Топузов (Галичник, Реканско)|| || |- || 872. Тодор Янчев Сербезов (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 873. Трайчо Митев Стоилов (с. Драгобраще, Кочанско)|| || |- || 874. Темелко Маринов Апостолов (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 875. Тодор Костадинов Тодоров (с. Коджатарла, Лозенградско)|| || |- || 876. Тодор Димитров Георгиев (с. Пирок, Лозенградско)|| || |- || 877. [[Търпо Жагров|Търпо Лазаров Жагров]] (с. Косинец, Костурско)|| || {{готово}} |- || 878. [[Трайко Попов (Междурек)|Трайко Георгиев Попов]] (с. Междурек, Кукушко) || || {{готово}} |- || 879. [[Тимо Иляшев|Тимо Коцев Иляшев]] (с. Попчево, Струмичко)|| || {{готово}} |- || 880. Траян Василев Коларов (с. Стрежево, Битолско) || || |- || 881. Тодор Иванов Рунтев (с. Негрево, Малешевско) || || |- || 882. Тодор Вълчанов Тодоров (с. Пенека, Лозенградско) || || |- || 883. Трайко Анастасов Ракот (Велес)|| || |- || 884. [[Тосе Трайчев|Тосе Трайчов Андов]] (с. Горни Балван, Щипско) || || {{готово}} |- || 885. Трайко Лазов Караянков (Щип)|| || |- || 886. Трайко Митрев Гушалката (Клиново, Мариово) || || |- || 887. Тодор Иванов Крачанов (Разлог) || || |- || 888. [[Тома Атанасов|Тома Атанасов Трайков Кехая]] (с. Радомир, Ениджевардарско)|| || {{Готово}} |- || 889. [[Темелко Михайлов|Темелко Георгиев Михайлов]] (с. Бистрица, Велешко) || || {{Готово}} |- || 890. Тодос Якимов Тодоров (с. Псача, Паланечко)|| || |- || 891. Тодор Костов Михайлов (Лозенград)|| || |- || 892. Тодор Христов Иванов (с. Велгощи, Охридско) || МОО || |- || 893. Трайко Арсов Здравев (с. Филиповци, Кратовско) || || |- || 894. Тодор Стоев Караянков (с. Фатово, Смолянско) || || |- || 895. Тодор Георгиев Стоянов (с. Пирок, Лозенградско)|| || |- || 896. Тома Продромов Стоянов (с. Хума, Гевгелийско)|| || |- || 897. Ташко Манолов Стоянов (с. Дебрец, Кайлярско) || || |- || 898. Тодор Георгиев Игнев (с. Куманич, Неврокопско)|| || |- || 899. Теофил Ненчов Илиев Чибуков (с. Селце, Реканско) || || |- || 900. Теофил Георгиев Костов (с. Ърбино, Дебърца)|| || |- || 901. Тодор Блажев Димитров (с. Горно Елевци, Дебърско)|| || |- || 902. [[Филип Москов|Филип Андреев Москов]] (с. Дъмбени, Костурско)|| || {{готово}} |- || 903. Филип Андонов Гелев (с. Неред, Леринско) || || |- || 904. Фидан Найденов Петров (с. Мало Коняри, Прилепско) || || |- || 905. Филип Трифунов Лулков (с. Вруток, Гостиварско) || || |- || 906. Христо Наков Иванов || || |- || 907. Христо Атанасов Терзиев (с. Тумба, Ениджевардарско)|| || |- || 908. [[Христо Кривошиев|Христо Георгиев Кривошиев]] (Дойран)|| || {{готово}} |- || 909. [[Христо Хаджийорданов|Христо Попгригоров Хаджийорданов]] (с. Ваташа, Тиквешко) || || |- || 910. Христо Коджакостов Стоев (с. Лелово, Кукушко) || || |- || 911. Христо Георгиев Килюханов (с. Момчиловци, Смолянско) || || |- || 912. [[Христо Николов (революционер)|Христо Димов Николов]] (с. Крайници, Велешко)|| || |- || 913. [[Христо Радушин|Христо Георгиев Радушин]] (Разлог)|| || {{Готово}} |- || 914. [[Христо Тенишев|Христо Стоянов Тенишев]] (Лозенград)|| || {{Готово}} |- || 915. Христо Велев Донев (с. Смилево, Битолско) || || |- || 916. [[Христо Бабаеленов|Христо Иванов Бабаеленов]] (с. Куманичево, Костурско) || || {{Готово}} |- || 917. [[Христо Кузманов|Христо Кузманов Константинов]] (с. Прекопана, Леринско) || || {{Готово}} |- || 918. Христо Янев Рагушков (с. Долно Трогерци, Щипско) || || |- || 919. Христо Цветков Митров (с. Люботен, Скопско) || || |- || 920. Христо Димитров Кръстев (с. Горно Броди, Серско) || || |- || 921. [[Христо Пандов|Христо Костадинов Пандов]] (с. Долно Котори, Леринско) || || {{Готово}} |- || 922. [[Христо Бинчаров|Христо Георгиев Бенчаров]] (с. Карайотица, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 923. Харитон Янков Самалиев (с. Киречкьой, Солунско) || || |- || 924. Христо Георгиев Кишков (Свиленград) || || |- || 925. Христо Атанасов Кляшев (с. Жупанища, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 926. Христо Димитров Неделков (Царево село) || || |- || 927. Христо Димитров Лазаров (неизв.) || || |- || 928. Цветан Димов Спасев (с. Мренога, Демирхисарско) || || |- || 929. Цветан Стойчев Ристов (с. Слоещица, Демирхисарско) || || |- || 930. Цветан Николов Кръстев Кулумче (с.Гол. Илино, Демирхис.) || || |- || 931. Цветан Иванов Трайков (с. Големо Илино, Демирхисарско). || || |- || 932. Щерю Кръстев Танев (с. Душегубица, Кичевско) || || |- || 933. Янак Милошев Танчев (с. Ратеш, Кукушко) || || |- || 934. Янко Димов Пасков (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 935. Яно Димов Георгиев (с. Мегалово, Лозенградско) || || |- || 936. Янак Тодоров Куюмджиев (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 937. [[Янко Богданов|Янко Илчов Богданов]] (с. Саса, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 938. Янак Костадинов Плачков (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 939. Янко Георгев Войнов (с. Лещен, Неврокопско) || || |- || 940. [[Янко Василев|Янко Василев Чука]] (с. Осничани, Костурско) || || {{Готово}} |- || 941. [[Янаки Маслинков|Янаки Ангелов Маслинков]] (с. Урумбеглия, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 942. [[Янко Иванов|Янко Георгиев Иванов]] (с. Едига, Бунархисарско) || || {{Готово}} |- || 943. Янко Спасев Стоянов (с. Нестрам, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 944. Яким Лазаров Николов (с. Крилатица, Кратовско) || || |- || 945. [[Тодор Иванов (Зърновци)|Тана Тодорова Иванова]] (с. Зърновци, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 946. [[Ташо Андонов|Евангелия Ташева Дацева]] (Радовиш) || || {{Готово}} |- || 947. Велика Лазарева Ташева (с. Живойно, Битолско) || || |- || 948. Вета Христова Спирова (с. Вранещица, Кичевско) || || |- || 949. Велика Георгиева Михова (с. Славеево, Добричко) || || |- || 950. [[Тома Куюмджиев|Виктория Томова Куюмджиева]] (Струмица) || || {{Готово}} |- || 951. Гина Петкова Кирева Гащева (с. Българи, Малкотърновско) || || |- || 952. Гергина Славова Георгиева (с. Пчеларово, Добричко) || || |- || 953. Гергина Костадинова Руева (с. Пчеларово, Добричко) || || |- || 954. Герга Добрева Стоева (с. Житен, Добричко) || || |- || 955. Гиргина Тодорова Стоянова (с. Каменик, Кюстендилско) || || |- || 955а. Дона Ан. Комитова (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 956. Дукена Ан. Янгъзова (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 957. Дафина Иванова Михалева (с. Резово, Малкотърновско) || || |- || 958. [[Никола Маринчев|Димитрина Николова Маринчева]] (Търговище) || || {{Готово}} |- || 959. Димитра Тодорова Петрова (с. Пчеларово, Добричко) || || |- || 960. [[Яким Митров|Елена Якимова Апостолова]] (Кратово) || || {{Готово}} |- || 961. Жела Стоянова Караиванова (с. Пчеларово, Добричко) || || |- || 962. [[Илия Трифоновски|Илина Илиева Иванова]] (с. Лазарополе, Реканско) || || {{Готово}} |- || 963. Катерина Христова Петрова (с. Петгъс, Ениджевардарско) || || |- || 964. Мария Димитрова Георгиева (с. Коево, Лозенградско) | || || |- || 965. [[Вангел Църномаров|Параскева Вангелова Църномарова]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 966. Руска Георгиева Сярова (с. Кула, Лозенградско) || || |- || 967. Станка Ташева Касабова (Ямбол) || || |- || 968. [[Лазар Попянчев|Софка Лазарова Попянчева]] (с. Смърдеш, Костурско) || || {{Готово}} |- || 969. София Митева Петрова Ацка (Кочани) || || |- || 970. [[Никола Чакъров|София Николова Чакърова]] (Дойран) || || {{Готово}} |- || 971. Санда Панчева Бошкова (с. Вракуповица, Петричко) || || |- || 972. [[Коста Ичков (Бъмбоки)|София Костова Михайлова]] (с. Чурилово, Костурско) || || {{Готово}} |- || 973. [[Зафир Петров|Спасена Зафир Петрова]] (с. Разловци, Царевоселско) || || {{Готово}} |- || 974. Стана Филчева Донева (с. Смоларе, Струмичко) || || |- || 975. Сава Атанасова Балабанова (Щип) || || |- || 976. Стоянка Стоянова Георгиева (с. Байково, Струмичко) || || |- || 977. Тойна Жекова Лиркова (Малко Търново) || || |- || 978. Тодора Вълкова Коева (Малко Търново) || || |- || 979. Тона Матева Иванова (Русе) || || |- || 980. Таска Зафирова Колева (с. Танатарци, Щипско) || || |- || 981. Фима Митева Чукчукова (Кратово) || || |- || 982. [[Ангел Симеонов|Фима Ангелова Симеонова]] (Царево село) || || {{Готово}} |- || 983. [[Иван Странджата|Фрона Иванова Пецова Странджова]] (с. Ратево, Малешевско) || || {{Готово}} |- || 984. Фета Тодева Коцева (с. Пиперово, Щипско) || || |- || 985. [[Георги Доколянков|Юрдана Георгиева Доколянкова]] (с. Карадере, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 986. Яна Иванова Янгелова (с. Полаки, Кочанско) || || |- || 987. [[Захарий Кошов|Яна Захариева Кошова]] (Белица, Разложко) || || {{Готово}} |- || 988. Александър Николов Сапунджиев (с. Ваташа, Тиквешко) || || |- || 989. [[Ангел Дуртанов|Ангел Димов Дуртанов]] (с. Цер, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 990. Атанас Ристев Стоянов (с. Селце, Крушевско) || || |- || 991. Ангеле Степанов (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 992. Арсо Мицков (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 993. Ангеле Василев Трайков (с. Прибилци, Демирхисарско) || || |- || 994. Андрея Трайчев Гайтанов (с. Златари, Ресенско) || || |- || 995. [[Алексо Наумов|Алексо Настев Наумов]] (с. Радово, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 996. [[Ангел Христов (революционер)|Ангел Христов Тодоров]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 997. Александър Димитров Анатков (Велес) || || |- || 998. [[Андрея Марковски|Андрея Георгиев Марковски]] (с. Ехла, Ресенско) || || {{Готово}} |- || 999. [[Александър Александров (революционер)|Александър Иванчев Александров]] (с. Сив кладенец) || || {{Готово}} |- || 1000. Аце Здравев Костов (Прилеп) || МОО || {{Готово}} |- |} == Свидетелства 13 == {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Бележка !! Готов |- || 1001. Александър Атанасов Бурзев (с. Неманици, Светиниколско) || || {{Готово}} |- || 1002. Андон Василев Грозданов (с. Връбник, Костурско)|| || {{Готово}} |- || 1003. Апостол Марков Младенов (с. Нерези, Дебърско) || || {{Готово}} |- || 1004. Алекси Якимов Жиков (с. Лазарополе, Реканско) || || {{Готово}} |- || 1005. [[Анастас Капричов|Анастас Наумов Капричов]] (Охрид)|| || {{Готово}} |- || 1006. Андон Янев Нанев (Охрид)|| || {{Готово}} |- || 1007. Александър Стоянов Ценов (Свети Николе) || || {{Готово}} |- || 1008. Андон Лазев Арсов (Свети Николе)|| || {{Готово}} |- || 1009. Арсени Андонов Георгиев (с. Вранещица, Кичевско)|| || {{Готово}} |- || 1010. Александър Ламбов Денесов (с. Янковец, Ресенско) || || {{Готово}} |- || 1011. Аргир Иванов Бошков (с. Кочища, Дебърско)|| || {{Готово}} |- || 1012. Атанас Ангелов Божиков (с. Скребатно, Неврокопско)|| || {{Готово}} |- || 1013. Атанас Георгиев Вълков (с. Момчиловци, Смолянско)|| || {{Готово}} |- || 1014. Андон Георгиев Мицев (с. Тешово, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 1015. [[Блаже Дамчев|Блаже Бошев Дамчев]] (с. Загорани, Прилепско) || || {{Готово}} |- || 1016. [[Блаже Стоянов|Блаже Христов Стоянов]] (с. Големо Илино, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 1017. [[Богоя Стефанов]] (с. Брезово, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 1018. [[Божин Петров]] (с. Сопотница, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 1019. [[Богоя Секулов|Богоя Секулов Стоянов]] (с. Горно Дивяци, Крушевско)|| || {{Готово}} |- || 1020. [[Божил Гроздев|Божил Георгиев Гроздев]] (с. Железник, Карнобатско)|| || {{Готово}} |- || 1021. [[Блаже Здравев|Блаже Здравев Митрев]] (с. Големо Църско, Демирхисарско)|| || {{Готово}} |- || 1022. [[Боян Барлаков|Боян Стефанов Барлаков]] (Прилеп)|| || {{Готово}} |- || 1023. Благо Тодоров Пудев (Разлог)|| || {{Готово}} |- || 1024. Божил Талев Иванов (с. Сърбци, Битолско)|| || {{Готово}} |- || 1025. [[Божин Кулев|Божин Нешов Кулев]] (с. Долно Сърбци, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1026. Бошко Велянов Нечов (с. Секирани, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1027. Божидар Трайков Стоянов (с. Дейловце, Кумановско) || || {{Готово}} |- || 1028. [[Веселин Денков|Веселин Денков Христов]] (с. Псача, Кумановско) || || {{Готово}} |- || 1029. [[Вангел Казански|Вангел Делев Карталов Казански]] (с. Казаново, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 1030. Васил Арсов Ивков (с. Градище, Кумановско) || || {{Готово}} |- || 1031. [[Велко Мандарчев|Велко Кръстев Мандарчев]] (Скопие) || || {{Готово}} |- || 1032. Васил Якимов Деянов (с. Любинци, Паланечко)|| || {{Готово}} |- || 1033. Васил Костадинов Димитров (с. Момчиловци, Смолянско) || || {{Готово}} |- || 1034. [[Гоце Стойков Карчев]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1035. [[Георги Ачков|Георги Талев Ачков]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1036. [[Георги Сивиков|Георги Иванов Сивиков]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1037. [[Георги Николов (Черешница)|Георги Николов Стефанов]] (с. Черешница, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1038. [[Георги Неданов|Георги Митров Неданов]] (с. Златари, Ресенско) || || {{Готово}} |- || 1039. [[Георги Филипчев|Георги Ефтимов Филипчев]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1040. [[Георги Тасев (Драготин)|Георги Велев Тасев]] (Драготин, Валовищко) || || {{Готово}} |- || 1041. [[Гоне Дончев|Гоне Дончев Гонев]] (с. Калиново, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 1042. [[Георги Чадов|Георги Костов Чадов]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1043. [[Георги Бигиев|Георги Каменов Бигиев]] ( с. Нова махала, Серско) || || {{Готово}} |- || 1044. [[Григор Жабчев|Григор Костадинов Жабчев]] (с. Биралци, Кайлярско) || || {{Готово}} |- || 1045. [[Георги Георгиев (Радовиш)|Георги Хаджиманчев Георгиев]] (Радовиш) || || {{Готово}} |- || 1046. [[Георги Хаджитодоров|Георги Н. Хаджитодоров]] (Банско) || || {{Готово}} |- || 1047. [[Георги Стамболиев |Георги Кирязов Стамболиев ]] (с. Чеглаик, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 1048. [[Гаврил Спасов (революционер)|Гаврил Митов Спасов]] (с. Пресека, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 1049. [[Георги Йосифов|Георги Йосифов Дойчинов]] (с. Лазарополе, Реканско)|| || {{Готово}} |- || 1050. [[Георги Бебечев|Георги Иванов Бебечев]] (с. Огняново, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 1051. Георги Апостолов Кузманов (с. Мачуково, Гевгелийско) || || {{Готово}} |- || 1052. [[Георги Балев|Георги Христов Балев]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1053. [[Гаврил Чанаков|Гаврил Геров Чанаков]] (Тетово) || || {{Готово}} |- || 1054. Георги Кузманов (с. Лазарополе, Реканско) || МОО || |- || 1055. [[Георги Шатев|Георги Петров Шатев]] (Кратово) || || {{Готово}} |- || 1056. Георги Талев Димов (с. Присад, Прилепско) || || |- || 1057. Георги Динов (Горна Джумая) || || |- || 1058. Георги Костадинов Кръстанов (с. Велестово, Охридско) || || |- || 1059. Георги Тасев Кръстев (с. Горно Дивяци, Крушевско) || || |- || 1060. Георги Дамев Димев (Прилеп) || || |- || 1061. [[Даме Попов|Даме Иванов Попов]] (с. Долнени, Прилепско) || || {{Готово}} |- || 1062. [[Димитър Георгиев Ържанец]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1063. [[Даме Хаджикочов|Даме Христов Хаджикочов]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 1064. Димитър Костов Кръстев (с. Смилево, Битолско) || || |- || 1065. Димитър Янков Танчев (с. Баровица, Гумендженско)|| || |- || 1066. [[Дине Неделков|Дине Иванов Неделков]] (с. Баница, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1067. Диме Анев Янков (с. Радобор, Битолско) || || |- || 1068. Димитър Гошев Головодов (с. Златари, Ресенско) || || |- || 1069. [[Димитър Райчанов|Димитър Георгиев Райчанов]] (Ресен) || || {{Готово}} |- || 1070. [[Димитър Джуров|Димитър Петров Джуров]] (Ресен) || || {{Готово}} |- || 1071. Димо Ив. Майсторниколов (с. Граматиково, Малкотърновско)|| || |- || 1072. [[Димитър Илиев (Битоля)|Димитър Йосифов Илиев]] (Битоля)|| || {{Готово}} |- || 1073. [[Димитър Котев (революционер)|Димитър Талев Котев]] (Долна Чарлия, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1074. Димче Йошев Георгиев (с. Облаково, Битолско)|| || |- || 1075. [[Димитър Азъров|Димитър Петров Азъров]] (Гумендже) || || {{Готово}} |- || 1076. Димитър Георгиев Чунков (с. Гявато, Битолско)|| || |- || 1077. Доне Попов Димитров (с. Сович, Битолско)|| || |- || 1078. Димитър Стоянов Кърков (с. Гявато, Битолско)|| || |- || 1079. [[Димитър Велянов (Битоля)|Димитър Милев Велянов]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 1080. Димитър Тасев Стериов (с. Цапари, Битолско)|| || |- || 1081. Димо Трайков Каранаков (Кукуш)|| МОО || |- || 1082. Дамян Макариев Василев (Галичник, Реканско) || || |- || 1083. Димо Добрев Димов (с. Долно Луково, Ивайловградско)|| || |- || 1084. [[Димо Николов|Димо Николов Спасов]] (Стара Загора) || || {{Готово}} |- || 1085. Димитър Анастасов Шокаров (с. Велгощи, Охридско)|| || |- || 1086. Димитър Стефанов Гулев (с. Лева река, Ресенско)|| || |- || 1087. Дончо Митров Божинов (с. Кривени, Ресенско)|| || |- || 1088. Дено Димитров Лилков (с. Галово, Оряховско)|| || |- || 1089. Ефтим Андреев Боримечков (с.Болно, Ресенско) || || |- || 1090. [[Екатерина Оклева|Екатерина Йорданова Оклева]] (с. Вощарани, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1091. [[Ефросина Иванова|Ефросина Григорова Иванова]] (Струга) || || {{Готово}} |- || 1092. [[Ефто Шапазов|Ефтимия Иванов Шапазов]] (с. Буф, Леринско)|| || {{Готово}} |- || 1093. Ефтим Вълков Димитров (с. Карадере, Лозенградско)|| || |- || 1094. [[Евтим Апочев|Евтим Котев Апочев]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1095. [[Живко Анастасов|Живко Николов Анастасов]] (с. Орман, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1096. Желязко Стоянов Карачорбаджиев (с. Велика, Лозенградско) || || |- || 1097. Жеко Янакиев Грънчаров (Малко Търново)|| || |- || 1098. Жеко Стоянов Каражеков (Маглавит, Лозенградско) || || |- || 1099. Иван Вълков Вълчев (с. Пиргопуло, Лозенградско) || || |- || 1100. Илия Котев Велев (с. Облаково, Битолско)|| || |- || 1101. Иван Грудев Павлов (с. Граматиково, Малкотърновско)|| || |- || 1102. Иван Янов Дренаков (с. Мокрешево, Лозенградско)|| || |- || 1103. Йоан Илиев Скендер (с. Големо Илино, Демирхисарско)|| || |- || 1104. [[Илия Попадийски|Илия Димов Попадийски]] (Попадия) || || {{Готово}} |- || 1105. Иван Марков Симонов (с. Церово, Демирхисарско) || || |- || 1106. [[Иван Битраков (революционер)|Иван Михайлов Битраков]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1107. Йосиф Стоянов Данаилов (с. Топлик, Щипско)|| МОО || |- || 1108. Иван Ноев Кузманов (с. Осой, Реканско)|| МОО || |- || 1109. Иван Константинов Буров (с. Владово, Воденско) || МОО || |- || 1110. Иван Райчев Митев (Свиленград)|| МОО || |- || 1111. Иван Мицев Кюркчиев (с. Сехово, Гевгелийско)|| МОО || |- || 1112. Илия Найдов Мицев (с. Подмол, Прилепско)|| МОО || |- || 1113. Игнат Спиров Арсов (с. Приковци, Кратовско)|| МОО || |- || 1114. Йордан Иванов Траянов (с. Страцин, Кратовско)|| МОО || |- || 1115. Илия Иванов Чортанов (Прилеп)|| МОО || |- || 1116. Илия Димитров Бейдов (с. Косинец, Костурско)|| МОО || {{Готово}} |- || 1117. Йордан Илиев Бошков (Крушево)|| МОО || |- || 1118. Иван Мавродиев Петков (с. Бяла вода, Малкотърновско)|| МОО || |- || 1119. Илия Димитров Клисаров (Кукуш)|| МОО || |- || 1120. Йордан Мирчев Трайков (Прилеп) || МОО || |- || 1121. Илия Панов Ицков (Велес)|| МОО || |- || 1122. Илия Богев Милев (с. Вранча, Прилепско)|| МОО || |- || 1123. Иван Малчев Стоянов (с. Левски, Варненско) || МОО || |- || 1124. Илия Атанасов Тонин (с. Добринище, Разложко)|| МОО || |- || 1125. [[Иван Андреев (революционер)|Иван Настов Андреев]] (с. Доленци, Демирхисарско)|| || {{Готово}} |- || 1126. Йоан Силянов Цветанов (с. Брезово, Демирхисарско)|| || |- || 1127. Йован Христов Тръпков (с. Подвис, Кичевско)|| || |- || 1128. Илия Блажев (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1129. Иван Георгиев Немчов (с. Горни Порой, Валовищко)|| || |- || 1130. [[Ичко Бойчев|Ичко Димов Бойчев]] (Гумндже) || || {{Готово}} |- || 1131. Илия Калев Георгиев (с. Църнобуки, Битолско) || || |- || 1132. Илия Наумов Ристанов (с. Мало Илино, Демирхисарско) || || |- || 1133. [[Иван Върчков|Иван Георгиев Върчков]] (с. Цапари, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1134. [[Иван Трайков (революционер)|Иван Петров Трайков]] (Цапари, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1135. [[Иван Трайчев (Сърбци)|Иван Трайчев Янакиев]] (с. Сърбци, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1136. Иван Алексов Иванов (с. Мало Църско, Демирхисарско) || || |- || 1137. Иван Георгиев Воденичаров (Ресен) || || |- || 1138. Йордан Илиев Костов (с. Речани, Кичевско) || || |- || 1139. Илия Христов Ламов (с. Полог, Мариовско) || || |- || 1140. Илия Христов Петров (с. Кочище, Демирхисарско) || || |- || 1141. Иван Петров Андреев (с. Сопотница, Демирхисарско) || || |- || 1142. [[Иван Начов|Иван Митрев Начов]] (Гявато, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1143. [[Илия Тръпков|Илия Савев Тръпков]] (Кадино село, Прилепско) || || {{Готово}} |- || 1144. [[Йосиф Парапанов|Йосиф Спасов Парапанов]] (Крушево, Валовищко) || || {{Готово}} |- || 1145. Ката Коцева Нушева (Щип) || || {{Готово}} |- || 1146. [[Костадин Пантев|Костадин Пантев Сивев]] (Робово, Малешевско) || || {{Готово}} |- || 1147. Коле Найдов Стоянов (с. Боище, Демирхисарско) || || |- || 1148. Коста Христов Костов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1149. Кузман Солунчев Стоянов (с. Вирово, Демирхисарско) || || |- || 1150. [[Костадин Стойчов|Костадин Стойчов Георгиев]] (с. Облаково, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1151. Кочо Неделков Илиев (с. Радово, Демирхисарско) || || |- || 1152. [[Кочо Вълканов|Кочо Андреев Вълканов]] (с. Смилево, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1153. [[Коста Тенишев|Коста Стоянов Тенишев]] (Лозенград) || || {{Готово}} |- || 1154. Кърсте Петрев Пърцайко (с. Сопотница, Демирхисарско) || || |- || 1155. Каре Йованов Масларов (с. Долно Оризари, Битолско) || || |- || 1156. Кръстю Спасов Белев (с. Доленци, Демирхисарско) || || |- || 1157. Колче Божинов Найдов (с. Доленци, Демирхисарско) || || |- || 1158. Коста Стефанов (Големо Илино, Демирхисарско) || || |- || 1159. Коста Христов Нечов (Битоля) || || |- || 1160. Кърсте Стефанов Димитров (с. Доленци, Демирхисарско) || || |- || 1161. Кузман Николов Траянов (с. Доленци, Демирхисарско) || || |- || 1162. Кръсте Костов Талчев (с. Живойно, Битолско) || || |- || 1163. [[Костадин Попнеделков|Костадин Иванов Попнеделков]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1164. Коста Младенов Степанов (с.Кочище, Демирхисарско) || || |- || 1165. Кръсте Трайков Соколов (с. Селце, Крушевско) || || |- || 1166. Косто Христов Боримечков (с.Болно, Ресенско) || || |- || 1167. Коте Ставрев Йошев (с. Боище, Демирхисарско) || || |- || 1168. Косте Стериов Порков (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1169. Коста Силянов Стоянов (с. Мало Илино, Демирхисарско) || || |- || 1170. [[Климент Садилов|Климент Григоров Садилов]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1171. Костадин Тодоров Стоянов (с. Клепач, Прилепско) || || |- || 1172. Косто Тодоров Петров (Битоля) || || |- || 1173. Коле Стоянов Тасев (с. Патетино, Светиниколско) || || |- || 1174. Кочо Китанов Крайчевски (с. Кнежино, Кратовско) || || |- || 1175. Коста Василев Тодоров (с. Булгаркьой, Кешанско) || || |- || 1176. Кръсто Милков Стефанов Дамянски (с.Псача, Кумановско) || || |- || 1177. Кирил Андреев Мерджанов (с. Райчица, Дебърско) || || |- || 1178. Кирил Христов Софрониев (с. Хърсово, Кукушко) || || |- || 1179. Карафил Наумов Смилев (с. Орел, Светиниколско) || || |- || 1180. Константин Кръстев Ойнаков (с. Бутим, Неврокопско) || || |- || 1181. Киро Панев Йосев (с. Мечкуевци, Светиниколско) || || |- || 1182. Киркор Мовсес Крикорян (Родосто) || || |- || 1183. Коле Христов Наумов (с. Селце, Крушевско) || || |- || 1184. Коле Ангелов Янкулов (с. Велестово, Охридско) || || |- || 1185. [[Ламбо Пуров|Ламбо Наумов Пуров]] (с. Въмбел, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1186. [[Ламбе Арнаудов|Ламбе Йонов Арнаудов]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1187. Лазар Илиев Мишков Миленков (с. Сърбци, Битолско) || || |- || 1188. Лазар Кузев Дамчев (с. Сърбци, Битолско) || || |- || 1189. Лазар Петров Стефанов (Куманово) || || |- || 1190. Лазар Димов Бодуров (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1191. [[Лазар Насов|Лазар Насов Петков]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 1192. Лазар Блажев Наумов (Янковец, Ресенско) || || {{Готово}} |- || 1193. [[Лазар Алексиев|Лазар Алексиев Мирчев]] (Осой, Реканско) || || {{Готово}} |- || 1194. Ламбе Костов Чадов (Охрид) || МОО || |- || 1195. Лазар Петров Груев (с. Железно Речани, Гостиварско) || || |- || 1196. Мицко Стойков Ренде (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1197. Мицко Георгиев Михайлов (с. Арилево, Крушевско) || || |- || 1198. [[Мария Пепелюгова|Мария Иванова Пепелюгова]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 1199. [[Мито Хаджитрайков]] (с. Мутулово, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 1200. Мицко Алексов (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1201. Миладин Божинов Кузманов (с. Гол. Илино, Демирхисарско) || || |- || 1202. [[Митре Стоянов Шубара]] (с. Арматуш, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1203. [[Михаил Христов – Врабец|Михаил Христов Христов Врабец]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 1204. Мице Георгиев Йошев (с. Боище, Демирхисарско) || || |- || 1205. Митре Босилков Янакиев (с. Гявато, Битолско) || || |- || 1206. Манол Николов Кузманов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1207. Миле Петков Милев (с. Мегленци, Битолско) || || |- || 1208. Михайл Толев Георгиев (с. Кукуречани, Битолско) || || |- || 1209. Мице Стоянов Ристев (с. Вирово, Демирхисарско) || || |- || 1210. [[Мице Кръстев|Мице Кръстев Йотов]] (с. Екши Су, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1211. Мице Найдев Пейков (с. Сопотница, Демирхисарско) || || |- || 1212. Мише Димов Донев Кьосето (Битоля) || || |- || 1213. Мице Христов Трайчев (Битоля) || || |- || 1214. [[Мицко Ангелов|Мицко Стоянов Ангелов]] (с. Доленци, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 1215. [[Милан Матов|Милан Апостолов Матов]] (Струга) || || {{Готово}} |- || 1216. Милан Георгиев Деянов (Прилеп) || || |- || 1217. Миленко Велянов Христов (с. Мало Илино, Демирхисарско) || || |- || 1218. Миладин Цветанов Райов (с. Сланско, Порече) || || |- || 1219. Мате Костов Сечков (Крушево) || || |- || 1220. Милутин Гюрчинов Спасов (с. Латово, Порече) || || |- || 1221. Михаил Георгиев Кумчев (с. Сърбци, Битолско) || || |- || 1222. [[Мирчо Дамчев|Мирчо Талев Дамчев]] (Загорани) || || {{Готово}} |- || 1223. Миле Илиев Пуев (с. Календра, Серско) || || |- || 1224. Михаил Трифонов Яковчев (с. Големо Илино, Демирхисарско) || || |- || 1225. Методи Стефанов Йовев (Охрид) || МОО || |- || 1226. Митре Николов Петров (с. Сланско, Порече) || || |- || 1227. Милан Ефтимов (Свети Николе) || || |- || 1228. Мите Монев Копанов (Щип) || || |- || 1229. Мите Симеонов Сушавалия (Щип) || || |- || 1230. Миле Наумов Кулев (с. Долно Сърбци, Битолско) || || |- || 1231. Матей Николов Кръстев (с. Големо Илино, Демирхисарско) || || |- || 1232. Мицо Ячев Иванов (с. Лазарополе, Реканско) || МОО || |- || 1233. Михаил Деспотов Янев (с. Латово, Порече) || || |- || 1234. [[Мито Николов|Мито Христов Николов]] (с. Стругово, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 1235. Митре Нешков Ангелов (с. Върбяни, Прилепско) || || |- || 1236. Мано Саздов Илиев (с. Градище, Кумановско) || || |- || 1237. Максим Илиев Тодоров (с. Ранковце, Кумановско) || || |- || 1238. Мито Ангелов Юруков (с. Поешево, Битолско) || || |- || 1239. Митре Трайков Суклев (с. Полчище, Прилепско) || || |- || 1240. Методи Георгиев Коцарев (Охрид) || || |- || 1241. Максим Цветанов Илиев Белчев (с. Петралица, Паланечко) || || |- || 1242. Милан Янев Стойков (с. Горно Коняре, Кумановско) || || |- || 1243. Милан Стойков Стойковски (Куманово) || || |- || 1244. Милан Божков Божинов (Тетово) || || |- || 1245. Младен Димов Новков (с. Брощица, Дебърско) || || |- || 1246. Милан Христов Димитров (с. Маловци, Кукушко) || || |- || 1247. [[Милан Шапкалиски|Милан Илиев Шапкалиски]] (Кратово) || || {{Готово}} |- || 1248. Нестор Илиев Смилев (с. Мало Илино, Демирхисарско) || || |- || 1249. [[Никола Китинов|Никола Георгиев Китинов]] (с. Цапари, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1250. [[Нако Делипетров|Нако Янев Делипетров]] (Мутулово) || || {{Готово}} |- || 1251. [[Неделко Дамчев|Неделко Мойсов Дамчев]] (Кукуречани) || || {{Готово}} |- || 1252. [[Никола Скаев|Никола Хпристов Скаев]] (Вранещица) || || {{Готово}} |- || 1253. Никола Митров Манчев (с. Болно, Ресенско) || || |- || 1254. Наум Спиров Сазданов (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1255. Никола Ставрев Чаушов (с. Янковец, Ресенско) || || |- || 1256. Наум Ангелев Тноков (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1257. [[Никола Бубев|Никола Кишев Бубев]] (с. Гявато, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1258. [[Никола Шапарданов|Никола Здравев Шапърданов]] (Крушево) || || {{Готово}} |- || 1259. Никола Георгиев Йовков (с. Новаци, Битолско) || || |- || 1260. [[Никодим Шумков|Никодим Иванов Шумков]] (с. Цер, Битолско) || || |- || 1261. Насте Янков Бечваров (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1262. Неделко Ризов Мешков (с. Могила, Битолско) || || |- || 1263. [[Никола Божков|Никола Божков Троячанец]] (с. Трояци, Прилепско) || || {{Готово}} |- || 1264. [[Никола Низамов|Никола Котев Низамов]] (с. Янковец, Ресенско) || || {{Готово}} |- || 1265. Наум Настев Димов (с. Стрежево, Битолско) || || |- || 1266. Нанчо Настев Янев (с. Базерник, Демирхисарско) || || |- || 1267. Никола Левков Максимов (с. Марчино, Кратовско) || || |- || 1268. Неделчо Иванов Тагарев (с. Пирин, Мелнишко) || || {{Готово}} |- || 1269. Недан Христов Петков (с. Долно Сърбци, Битолско) || || |- || 1270. Никола Георгиев Спасов (с. Яна, Лозенградско) || || |- || 1271. Насте Янакиев Радев (с. Латово, Порече) || || |- || 1272. Никола Иванов Доков (Ресен) || || |- || 1273. Наум Христов Пецалев (с. Сопотско, Ресенско) || || |- || 1274. Негре Ангелов Пейданов (с. Осой, Реканско) || || |- || 1275. Наум Стефанов Чакъров (Струга) || || |- || 1276. Никола Андонов Стоянов Семерджиев (с. Лелово, Кукушко) || || |- || 1277. Огнен Стойчев (с. Доленци, Демирхисарско) || || |- || 1278. [[Пандо Турунджев|Пандо Ташев Турунджев]] (с. Екши су, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1279. Петко Стойков Петков (с. Старавина, Мариово) || || |- || 1280. [[Петър Гещаков|Петър Търпов Гещаков]] (Гявато, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1281. Пейко Петров Филипов (с. Радово, Демирхисарско) || || |- || 1282. [[Пандо Павлов|Пандо Павлов Георгиев]] (с. Руля, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1283. Павле Стойчев Божинов (с. Клепач, Прилепско) || || |- || 1284. Павле Божинов (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1285. Павле Ристев Толески (с. Мренога, Демирхисарско) || || |- || 1286. Петър Георчев Кръстев (с. Вирово, Демирхисарско) || || |- || 1287. Петър Илиев Зулумов (с. Сърбци, Битолско) || || |- || 1288. Павле Стоянов Йовков (с. Смилево, Битолско) || || |- || 1289. [[Петър Ангелков|Петър Найдов Ангелков]] (Цапари) || || {{Готово}} |- || 1290. [[Пандо Пеев|Пандо Киров Пеев]] (с. Желево, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1291. Петър Грозданов Ристев (с. Жван, Демирхисарско) || || |- || 1292. [[Петър Киров (революционер)|Петър Киров Нанчев]] (с. Въмбел, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1293. Петър Иванов Размов (с. Пещани, Охридско) || || |- || 1294. Пано Иванов Здравев (с. Неманици, Светиниколско) || || |- || 1295. Петър Алексов Мирчев (с. Сенокос, Прилепско) || || |- || 1296. Петър Байчев Георгиев (с. Облаково, Битолско) || || |- || 1297. Пандил Георгиев Петров (с. Нерези, Дебърско) || || |- || 1298. Петър Кръстев Илиев (с. Базерник, Демирхисарско) || || |- || 1299. Павел Георгиев Велянов (с. Долно Агларци, Битолско) || || |- || 1300. Петър Павлов Мишев (с. Ранковце, Кумановско) || || |- || 1301. Ристе Петрев Пейкоски (с. Сопотница, Демирхисарско) || || |- || 1302. Русе Серафимов Куцолов (Галичник, Реканско) || || |- || 1303. Раде Корунов Бунташев (с. Велгощи, Охридско) || || |- || 1304. Силян Божинов Иванов (с. Бабино, Демирхисарско) || || |- || 1305. [[Стойче Кокалев|Стойче Христов Кокалев]] (с. Смилево, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1306. Серафим Велянов Пройчев (Битоля) || || |- || 1307. [[Стойо Христов|Стойо Христов Старовски]] (с. Орле, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1308. Сава Киров Славчев (Котел) || || |- || 1309. [[Стефан Мацанов|Стефан Димитров Мацанов]] (с. Гявато, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1310. [[Симиан Йотов|Симиан Спасев Волчев Йотов]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 1311. [[Спиро Филев|Спиро Николов Филев]] (с. Загоричани, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1312. Ставре Спиров Велов (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1313. Спиро поп Максимов (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1314. Стефан Андреев Поповски (с. Царев двор, Ресенско) || || |- || 1315. Силян Наумов Ристанов (с. Мало Илино, Демирхисарско) || || |- || 1316. Софрония Гаврилов (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1317. Секула Найденов Карабаш (с. Големо Илино, Демирхисарско) || || |- || 1318. Стоян Андонов Христов (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1319. Стоян Йовев Христов (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1320. Славе Златков Боцев (с. Търново, Паланечко) || || |- || 1321. Стерьо Ристев Петров (с. Свинище, Битолско) || || |- || 1322. [[Стоян Янъков|Стоян Димитров Янъков]] (с. Крива, Ениджевардарско) || || {{Готово}} |- || 1323. [[Сотир Биров|Сотир Стоянов Биров]] (с. Градево, Горноджумайско) || || {{Готово}} |- || 1324. Спиро Лазаров Стоянов (с. Рамна, Битолско) || || |- || 1325. Силян Велянов Кръстев (с. Железнец, Демирхисарско) || || |- || 1326. Стерьо Магденов Пейковски (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1327. Стойко Талев Богданов (с. Слоещица, Демирхисарско) || || |- || 1328. Силян Павлов Ралески (с. Доленци, Демирхисарско) || || |- || 1329. Стойчо Кузов Трапезанов (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1330. Спиро Симеонов Коцев (с. Цер, Демирхисарско) || || |- || 1331. Спиро Иванов Настов (с. Простране, Демирхисарско) || || |- || 1332. Стефан Лазаров Груев (с. Кривени, Ресенско) || || |- || 1333. Стоян Гаврилов Димитров (с. Сливово, Дебърца) || || |- || 1334. Стоян Христов (с. Койково, Кратовско) |- || 1335. Спиро Настев Йовев (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1336. Симеон Наумов Кепчев (Ресен) || || |- || 1337. Стефан Димев Кусев (Прилеп) || || |- || 1338. Стойче Мицев Тошев (с. Чумово, Прилепско) || || |- || 1339. Стефан Величков Стефанов (с. Конопница, Паланечко) || || |- || 1340. Софрони Ангелов Наумов (с. Козица, Кичевско) || || |- || 1341. Спиро Чакрев (с. Долно Оризари, Битолско) || || |- || 1342. Серафим Христов Здравков (Брод, Порече) || || |- || 1343. Сотир Георгиев Печинов (Горна Джумая) || || |- || 1344. [[Тома Фортомаров|Тома Иванов Фортомаров]] (с. Пътеле, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1345. [[Тодор Томов|Тодор Попов Томов]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 1346. Тодор Янев Железаров (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 1347. [[Траян Симеонов|Траян Стойков Симеонов]] (с. Павлешенци, Светиниколско) || || {{Готово}} |- || 1348. Траян Димитров Камбуров (с. Ериклер, Лозенградско) || || |- || 1349. Тодор Ангелов Крайчев (с. Ораовец, Велешко) || || |- || 1350. Тасе Петров Димчев (с. Гарван, Радовишко) || || |- || 1351. Трайко Стоянов Малинов (с. Долани, Щипско) || || |- || 1352. Трайчо Тасев Янов (Прилеп) || || |- || 1353. [[Тодор Гуганов|Тодор Кръстев Гуганов]] (с. Бозец, Ениджевардарско|| || {{Готово}} |- || 1354. [[Ташко Костов|Ташко Костов Христов]] (с. Екши Су, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1355. [[Тодор Кашмаков|Тодор Христов Кашмаков]] (Скопие) || || {{Готово}} |- || 1356. Тале Димов Найденов (с. Логоварди, Битолско) || || |- || 1357. [[Тодор Джелебов|Тодор Георгиев Джелебов]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 1358. [[Трифон Гизов|Трифон Стойков Гизов]] (Зелениче, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1359. Тодор Иванов Керемидчиев (с. Таякадън, Цариградско) |- || 1360. [[Ташо Динев|Ташко Костадинов Майнов]] (Вълкоянево, Воденско) || || {{Готово}} |- || 1361. Тосе Стоянов Трайков (с. Винци, Кумановско) || || |- || 1362. Темелко Иванов Блажев (с. Юдово, Кичевско) || || |- || 1363. Трайко Илиев Марков (с. Лескоец, Охридско) || || |- || 1364. Томо Мицов Пецанов (с. Крондирци, Кукушко) || || |- || 1365. Тодор Аврамов Кочев (с. Лешок, Тетовско) || || |- || 1366. Тотю Иванов Тотев (с. Побит камък, Разградско) || || |- || 1367. Тодор Атанасов Николов (Крушево) || || |- || 1368. Трайко Йорданов Чашкаров (Велес) || || |- || 1369. Тасе Божков Миленков (с. Павлешенци, Светиниколско) || || |- || 1370. Търпе Лазаров Пасков (Дебър) || || |- || 1371. Тодор Анастасов Аврамов (с. Лазарополе, Реканско) || МОО || |- || 1372. [[Тома Машаров|Тома Зафиров Машаров]] (Скопие) || || {{Готово}} |- || 1373. Тодор Вълканов Ерменлиев (с. Дерекьой, Лозенградско) || || |- || 1374. Тончо Михайлов Филипов (с. Яново, Косово) || || |- || 1375. Тома Петков Наденжиев (с. Лелово, Кукушко) || || |- || 1376. Трайко Стойков Петков (с. Търновец, Кратовско) || || |- || 1377. Трендо Костадинов Терзиев (с. Рич, Струмичко) || || |- || 1378. Туше Митров Айтов (с. Хърсово, Кукушко) || || |- || 1379. Трайко Иванов Мъркулев (с. Велгощи, Охридско) || || |- || 1380. [[Тодос Нинков|Тодос Иванов Нинков]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1381. Тоде Коцев Петров (с. Ранченци, Светиниколско) || || |- || 1382. Трайко Дамев Симоновски (Дебър) || || |- || 1383. Траян Петрушев (Велес) || || |- || 1384. [[Тодор Саздов|Тодор Саздов Йосифов]] (с. Горни Стубол, Кратовско) || || {{Готово}} |- || 1385. [[Фоти Кирчев|Фоти Николов Кирчев]] (с. Зелениче, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1386. Филип Тодоров Филипов (с. Булгаркьой, Кешанско) || || |- || 1387. [[ Христо Балванлиев|Христо Янев Балванлиев]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 1388. Христо Атанасов Сиркаров (Кукуш) || || |- || 1389. Христо Стоев Канин (Сребатно, Неврокопско) || || |- || 1390. [[Христо Конев|Христо Конев Филипов]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 1391. Христо Петров Стоянов (с. Гявато, Битолско) || || |- || 1392. [[Христо Макараджиев|Христо Стефанов Макараджиев]] (Балчик) || || {{Готово}} |- || 1393. [[Христо Аламинов|Христо Тодоров Аламинов]] (с. Годлево, Разложко) || || {{Готово}} |- || 1394. [[Христо Хаджисулков|Христо Георгиев Хаджисулков]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1395. Христо Иванов Божов (с. Скребатно, Неврокопско) || || |- || 1396. Христо Тодоров Дьовлетлиев (с. Чокманово, Смолянско) || || |- || 1397. Христо Митов Гигов (Щип) || || |- || 1398. Христо Петров Джайков (с. Новачани, Велешко) || || |- || 1399. Христо Стоев Челебиев (с. Морарци, Кукушко) || || |- || 1400. Христо Митев Христов (с. Дедино, Радовишко) || || |- || 1401. Христо Илиев Дориев (с. Моноспитово, Струмичко) || || |- || 1402. Христо Николов Спасов Щутов (с. Селци, Дебърско) || || |- || 1403. Христо Пецов Трайков (с. Гавалянци, Кукушко) || МОО || |- || 1404. Христо Иванов Стойчев (с. Междурек, Кукушко) || МОО || |- || 1405. Христо Атанасов Милев (с. Долно Луково, Ивайловградско) || || |- || 1406. [[Христо Божинов|Христо Божинов Проданов]] (Гумендже) || || {{Готово}} |- || 1407. Христо Николов Петров (с. Велестово, Охридско) || || |- || 1408. Христо Пецев Делев (с. Лелово, Кукушко) || || |- || 1409. Христо Иванов Стойков (с. Баня, Разложко) || || |- || 1410. [[Цветко Божков|Цветко Бошков Трайков]] (с. Кривогащани, Прилепско) || || {{Готово}} |- || 1411. Щерю Тръпков Христов (с. Малкоец, Кичевско) || || |- || 1412. Цанко Нушев Златев (с. Неманици, Светиниколско) || || |- || 1413. Юрдан Николов Бицин (Разлог) || || |- || 1414. Юрдан Русев Петков (с. Салманово, Шуменско) || || |- || 1415. Юрдан Иванов Господинов (с. Слатина, Ловешко) || || |- || 1416. Яне Тодоров Шопов (с. Парил, Неврокопско) || || |- || 1417. Янко Димитров Янчев (с. Велика, Лозенградско) || || |- || 1418. Яким Йонов Тайшиев (с. Скребатно, Охридско) || || |- || 1419. Яни Петков Черелов (с. Алмаджик, Лозенградско) || || |- || 1420. [[Яне Янев (революционер)|Яне Георгиев Янев]] (с. Здралци, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1421. [[Марко Христов|Анастасия Маркова Христова]] (Брезово, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 1422. [[Саздо Попиванов|Благородна Саздо Попиванова]] (Велес, Кочани) || || {{Готово}} |- || 1423. Божана Мицева Тасева Неданова (с. Кривени, Ресенско) || || |- || 1424. Ветка Колева Савкова Стоянова (с. Мождивняк, Паланечко) || || |- || 1425. Велика Спиро Стефанова (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1426. Донка Христова Траянова Тошакова (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1427. [[Петър Мицов|Донка Петрова Мицова Китанова]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1428. Деспина Георгиева Богданова (с. Урумбеглия, Бунархисарско) || || |- || 1429. Евгения Илиева поп Захариева (с. Гопеш, Битолско) || || |- || 1430. Екатерина Димитрова Ан. Стоилова (с. Горно Броди, Серско) || || |- || 1431. Златана Тодор Чапоскa (с. Простране, Демирхисарско) || || |- || 1432. Злата Димитрова Стаматова (с. Урумбеглия, Бунархисарско) || || |- || 1433. Занка Темелкова Танева (с. Ораовец, Велешко) || || |- || 1434. [[Благой Пилатов|Зорка Блажева Пилатова]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 1435. Злата Ангелова Стаменкова (с. Полаки, Кочанско) || || |- || 1436. Ирина Вълчева Хаджиева (с. Калайджидере, Гюмюрджинско) || || |- || 1437. [[Иван Николов (Никодин)|Илинка Иванова Николова]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 1438. [[Стоимен Илиев|Йорданка Стоименова Илиева]] (с. Търново, Паланечко) || || {{Готово}} |- || 1439. [[Камен Андреев|Иванка Каменова Андреева]] (с. Уланци, Велешко) || || {{Готово}} |- || 1440. Йонка Богоева Грозданова (с. Клепач, Прилепско) || || |- || 1441. Калина Стоянова Йотова (с. Долно Оризари, Битолско) || || |- || 1442. Коста Марков Смилев (с. Добрушево, Битолско) || || |- || 1443. Кита Петрова Настова (Битоля) || || |- || 1444. Калина Стоянова Проданова (с. Велика, Лозенградско) || || |- || 1445. Керана Георгева Кадъ-Велкова (Бунархисар) || || |- || 1446. Кърстана Ангеле Найдова (с. Велмевци, Демирхисарско) || || |- || 1447. Каравилка Лазар Гюрова (с. Брежани, Охридско) || || |- || 1448. Ката Найдова Илкова (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1449. Кръстана Ставрева Капинкова (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1450. Ленка Иван Петрова Танчева (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1451. Ленка Наумова Гошева Йовчева (с. Рамна, Битолско) || || |- || 1452. [[Иван Стоянов (революционер)|Мара Иванова Стоянова]] (София) || || {{Готово}} |- || 1453. Мария Ламбрева Чолакова (София) || || |- || 1454. Мария Миялова Гоцева (с. Облаково, Битолско) || || |- || 1455. Мария Тодорова Попова (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1456. Мария Димитрова Льомчева (Гумендже) || || {{Готово}} |- || 1457. Менка Христова Стоянова (с. Кърклино, Битолско) || || |- || 1458. [[Кирил Илиев|Магдалина Кирова Илиева]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1459. Манда Стоянова Янакева (с. Резово, Малкотърновско) || || |- || 1460. Мара Стеванова Нечакова (с. Цапари, Битолско || || |- || 1461. Мария Лазарова Илкова (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1462. Мария Ангелева Калинова Митрова (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1463. Мара Георгиева Ружева (Малко Търново) || || |- || 1464. Николина Тодор Швърга (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1465. [[Ставре Спиров|Олга Ставри Спирова]] (Русе) || || {{Готово}} |- || 1466. Петра Христова Делова (с. Пласничево, Ениджевардарско) || || |- || 1467. Пеша Иванова Зенгова (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1468. [[Коста Лапев|Параскева Костова Бояджиева-Лапе]] (Крушево) || || {{Готово}} |- || 1469. [[Йордан Силянов - Пиперката|Ружа Йорданова Силянова]] (с. Козица, Кичевско) || || {{Готово}} |- || 1470. Риза Божинова Янкова (с. Довезенци, Кумановско) || || |- || 1471. Радка Александрова Шекеринова (Щип) || || |- || 1472. Ристана Коле Н. Лозанова (с. Брежани, Охридско) || || |- || 1473. Софка Наумова Дуртановаа (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1474. [[Дончо Христов|Спасена Дончева Христова]] (с. Лаки, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 1475. [[Ставре Китанов|Стойна Ставрева Китанова]] (с. Велгощи, Охридско) || || {{Готово}} |- || 1476. София Лазарова Трапезанова (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1477. Спасия Григорова Мърсева (Прилеп) || || |- || 1478. Симяна Ташко Аврамова (с. Мало Илино, Демирхисарско) || || |- || 1479. Сара Димитрова Лазарова (с. Зеленград, Кратовско) || || |- || 1480. Сава Кръстан Поптодоров (София) || || |- || 1481. Шина Георгиева Калфова (Чепеларе) || || |- || 1482. [[Георги Коджабашиев (революционер)|Ташка Георгиева Коджабашева]] (с. Долно Броди, Серско) || || {{Готово}} |- || 1483. [[Иван Колокотроков|Хриса Иванова Досева]] (с. Загоричани, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1484. Хрусина Янкова Стоянова (с. Велика, Лозенградско) || || |- || 1485. Тодора Русинова Петкова (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 1486. Атанас Иванов Андонов (с. Долни Порой, Валовищко) || изгоряла || {{Готово}} |- || 1487. Атанас Ангелов Гулев (с. Чучулигово, Петричко) || || |- || 1488. Андрей Димитров Терзиев (с. Присад, Бургаско) || || {{Готово}} |- || 1489. [[Апостол Данчов|Апостол Христов Данчов]] (с. Градево, Горноджумайско) || || {{Готово}} |- || 1490. [[Андрея Шамбев|Андрея Дамянов Шамбев]] (с. Смилево, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1491. [[Атанас Манганарев|Атанас Паскалев Манганарев]] (с. Клепушна, Зъхненско) || || {{Готово}} |- || 1492. Анастасия Николова Главинчева (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1493. [[Атанас Милошов|Атанас Милошов Попов]] (с. Слоещица, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 1494. [[Андрей Бакия|Андрей Георгиев Бакия]] (с. Брезово, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 1495. [[Атанас Стоянов (революционер)|Атанас Илиев Стоянов]] (с. Челопеци, Кичевско) || || {{Готово}} |- || 1496. [[Андре Стефанов]] (с. Сопотница, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1497. [[Апостол Четалов|Апостол Василев Четалов]] (с. Гявато, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1498. [[Андон Трайков Терзиев]] (с. Постолар, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 1499. Ангел Донев Георгиев (с. Зърновци, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 1500. Ангел Стоянов Димитров (с. Одрено, Кратовско) || || {{Готово}} |- |} == Свидетелства 14 == {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Бележка !! Готов |- || 1501. Арсо Велев Божинов (Кичево) || МОО || |- || 1502. Алекса Николов Бърборков (с. Мусомища, Неврокопско) || МОО || |- || 1503. Ангел Иванов Каневски Моллов (с. Момчиловци, Смолянско) || МОО || |- || 1504. Анастас Иванов Аврамов (Севлиево) || МОО || |- || 1505. Атанас Иванов Буовски (с. Саса, Кочанско) || МОО || |- || 1506. Александър Георгиев Чочанов (с. Мързен Ораовец, Тиквешко || МОО|| |- || 1507. [[Божко Петрушов|Божко Петрушов Стефанов]] (Куманово) || || {{Готово}} |- || 1508. [[Богдан Наумов|Богдан Павлов Наумов]] (с. Лера, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1509. Богдан Исаков Богданов (неизв.) || || {{Готово}} |- || 1510. [[Благо Шутин|Благо Петров Шутин]] (с. Обидим, Неврокопско) || || {{Готово}} |- || 1511. [[Величко Спасов|Величко Спасов Богданов]] (с. Мл. Нагоричане, Кумановско || || {{Готово}} |- || 1512. [[Васил Гогов|Васил Фильов Гогов]] (с. Попчево, Струмичко) || || |- || 1513. [[Васил Стоянов (Мало Църско)|Васил Стоянов Иванов]] (с. Мало Църско, Демирхисарско) || || |- || 1514. [[Войно Роянов|Войно Димов Роянов]] (Малко Търново) || || {{Готово}} |- || 1515. Велян Петров Туфев (с. Смилево, Битолско) || || |- || 1516. Вангел Трайков Караколев (с. Драгомирци, Кукушко) || || |- || 1517. Велик Хаджимаринов (с. Горно Броди, Серско) || || |- || 1518. Васил Димитров Чакъров (с. Загоричани, Костурско) || МОО || |- || 1519. Велик Ангелов Караянев (с. Черешово, Неврокопско) || || |- || 1520. Ване Тасев Стоянов (Ново село, Щип) || || |- || 1521. [[Васил Николов (Устово)|Васил Николов Величков]] (Устово, Смолян) || || {{Готово}} |- || 1522. [[Георги Костадинов (революционер)|Георги Янакиев Костадинов]] (с. Апоскеп, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1523. [[Георги Башлиев|Георги Иванов Башлиев]] (с. Кърчово, Валовищко) || || {{Готово}} |- || 1524. [[Георги Думков|Георги Димитров Думков]] (с. Горно Броди, Серско) || || {{Готово}} |- || 1525. [[Георги Тенев (революционер)|Георги Тенев Тодоров]] (Свиленград) || || {{Готово}} |- || 1526. [[Григор Чакалов|Григор Василев Чакалов]] (с. Българска блаца, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1527. Гаврил Мицов Атанасов (Берово) || || |- || 1528. [[Гоце Червениванов|Георги Иванов Червениванов]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1529. [[Гаврил Дундев|Гаврил Кост. Ангелов Дундев]] (с. Русиново, Беровско) || || {{Готово}} |- || 1530. Георги Николов Пешов (с. Голямо Белово, Пазарджишко) || || |- || 1531. [[Георги Гудов|Георги Трайков Гудов]] (с. Гавалянци, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 1532. [[Георги Кръстев (революционер)|Георги Кръстев Николов]] (с. Смилево, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1533. [[Георги Апостолов Чакъров]] (Струга) || || {{Готово}} |- || 1534. Георги Попанастасов Поптемянов (Охрид) || МОО || |- || 1535. Гико Илиев Тошев Шапков (с. Цървеняно, Кюстендилско) || МОО || |- || 1536. Георги Стойчев Вълканов (с. Янурен, Софлийско) || МОО || |- || 1537. Григор Данаилов Филипов (Щип) || МОО || |- || 1538. Георги Вълков Будинков (с. Яна, Лозенградско) || МОО || |- || 1539. Георги К. Стоянов Боботов (с. Обидим, Неврокопско) || МОО || |- || 1540. Георги Аризанов Клечоров (с. Обидим, Неврокопско) || МОО || |- || 1541. Георги Димитров Бейдов (с. Косинец, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 1542. Георги Николов Пъргов (с. Каракьой, Неврокопско) || МОО || |- || 1543. Димитър Ангелов Гулев ( с. Чучулигово, Серско) || МОО || |- || 1544. Диме Иванов Петков (с. Войница, Велешко) || || |- || 1545. Димитър Тодоров Грудов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1546. Доне Иванов Арсов (с. Горно Трогерци, Щипско) || || |- || 1547. [[Димитър Колев|Димитър Христов Колев]] (с. Извор, Гевгелийско) || || {{Готово}} |- || 1548. Димитър Янев Жегов (Разлог) || || |- || 1549. Димитър Стефанов Николов (Хаджидимово) || || |- || 1550. [[Дино Андонов|Дино Танов Андонов]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1551. [[Дино Айолов|Дино Христов Айолов]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1552. Димитър Панов Николов (с. Големо Малово, Софийско) || || |- || 1553. Димитър Костов Чапов (Воден) || || |- || 1554. Доне Трайков Станойков (с. Църнилище, Щипско) || || |- || 1555. Димитър Илиев Йосмов (Велес) || || |- || 1556. Елена Евнушева Туджарова (Радовиш) || || |- || 1557. Злате Петков Иванов (Куманово) || || |- || 1558. [[Захарий Димитров|Захари Атанасов Димитров]] (с. Латово, Кичевско) || || {{Готово}} |- || 1559. Зоре Гюрчинов Спасов (с. Латово, Кичевско) || || |- || 1560. Иван Станков Макасчиев (с. Дервент, Дедеагачко) || || |- || 1561. Иван Павлов Сърбинов (Белица, Разложко) || || |- || 1562. Иван Николов Староселски (Враца) || || |- || 1563. Иван Донев Христов (с. Подареш, Радовишко) || || |- || 1564. [[Йордан Мишов|Йордан Мишов Божков]] (с. Чифлик, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 1565. Иван Атанасов Петров (с. Голям Дервент, Софлийско) || || |- || 1566. Иван Стойчев Яръмов (с. Дерекьой, Узункюприйско) || || |- || 1567. Иван Георгиев Панев (с. Горно Броди, Серско) || || |- || 1568. Илия Ефремов Руменов (Щип) || || |- || 1569. Йордан Митев Спасов (Борово, Паланечко) || || |- || 1570. Иван Христов Мицов (с. Мождивняк, Паланечко) || || |- || 1571. Иван Антонов Арнаутчето (с. Гари, Реканско) || || |- || 1572. [[Илия Белбашев|Илия Костов Белбашев]] (с. Прекопана, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1573. Иван Атанасов Поплазаров (с. Каракьой, Неврокопско) || || |- || 1574. Иван Петров Николов (с. Мало Църско, Демирхисарско) || || |- || 1575. Йордан Мицов Лекаричин (с. Долно Трогерци, Щипско) || || |- || 1576. Йордан Манов Млачев (Щип) || || |- || 1577. Илия Миладинов Пецов (с.Пресека, Кочанско) || || |- || 1578. Иван Ангелов Чолаков (с. Голец, Ловчанско) || || |- || 1579. Исак Секулов Кузманов (Жупа-Селци, Стружко) || || |- || 1580. Илия Стоянов Графов (с. Скребатно, Неврокопско) || || |- || 1581. Костадин Дим. Велев (с. Скребатно, Неврокопско) || || |- || 1582. Кирил Томов Ичов (с. Драгомирци, Кукушко) || || |- || 1583. Коста Николов (с. Сливарово, Малкотърновско) || || |- || 1584. [[Костадин Бърдаров|Костадин Божинов Бърдаров]] (с. Цер, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 1585. Колю Генов Стоянов (с. Гечкенли, Одринско) || || |- || 1586. Костадин Ник. Деликостадинов (с. Маджура, Лозенградско) || || |- || 1587. Ката Иванова Бърлова (Щип) || || |- || 1588. Киро Георгиев Киров (с. Кушланли, Гюмюрджинско) || || |- || 1589. Костадин Михайлов Мидялиев (с.Яна, Лозенградско) || || |- || 1590. Кърсто Стойков Алексов (с. Теово, Велешко) || || |- || 1591. Коста Стоянов Грънчаров (Малко Търново) || || |- || 1592. [[Киряк Шкуртов|Киряк Христев Шкуртoв]] (с. Старичани, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1593. Кръстю Георгиев Алексов (Белица, Разложко) || || |- || 1594. Костадин Иванов Митров (с. Търново, Узункюприйско) || || |- || 1595. Кузман Димитров Бакалов (с. Петралица, Паланечко) || || |- || 1596. Кръсто Янев Кръстев (с. Булгаркьой, Кешанско) || || |- || 1597. Лазар Николов Божанов (с. Бачево, Разложко) || МОО || |- || 1598. [[Лазар Леов|Лазар Андреев Леов]] (с. Ораовец, Велешко) || || {{Готово}} |- || 1599. [[Лазар Тасoв|Лазар Янев Тасoв]] (с. Раборци, Струмичко) || || |- || 1600. [[Лазар Гуврев|Лазар Иванов Гуврев]] (Банско) || || |- || 1601. [[Лефтер Атанасов|Лефтер Атанасов Аргиров]] (с. Маняк, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1602. [[Манчо Сръндачки|Манчо Смиленов Сръндачки]] (с. Градево, Горноджумайско) || || |- || 1603. [[Мицко Романов|Мицко Георгиев Романов]] (с. Екши Су, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1604. [[Марица Станоевска|Марица Димитрова Станоевска]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 1605. [[Милан Вучков|Милан Стефанов Вучков]] (с. Малино, Светиниколско) || || {{Готово}} |- || 1606. [[Мито Станишев|Мито Иванов Станишев]] (с. Мождивняк, Паланечко) || || |- || 1607. [[Манол Фотев|Манол Динев Фотев]] (с. Дреновени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1608. [[Мите Хаджимишев|Мите Хаджимишев Мазнев]] (Ново село, Щип) || || {{Готово}} |- || 1609. Младен Николов Величков (Крива Паланка) || || |- || 1610. Милан Коцев Марказов (Щип) || || |- || 1611. Милан Георгиев Томов (с. Селце, Реканско) || || |- || 1612. Милан Спасов Арсов (с. Кожле, Скопско) || || |- || 1613. Милан Нацков Кръстев (с. Живине, Кумановско) || || |- || 1614. Никола Маноилов Дръдалов (Баня, Разложко) || || |- || 1615. Никола Димитров Свинаров (с. Велика, Лозенградско) || || |- || 1616. Нове Марков Стойчев (с. Бабино, Демирхисарско) || || |- || 1617. Наум Йошев Цветанов (с. Карамани, Битолско) || || |- || 1618. Наке Петров Цветанов (с. Речани, Рабетинкол) || || |- || 1619. Никола Стефанов Димитров (с. Доленци, Демирхисарско) || || |- || 1620. Нове Димитров Матев (с. Бабино, Демирхисарско) || || |- || 1621. Недан Богоев Соколов (с. Сухо Гърло, Демирхисарско) || || |- || 1622. [[Никола Манзувчев|Никола Димитров Манзувчев]] (с. Сребрено, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1623. [[Наум Джурков|Наум Петров Джурков]] (с. Дъмбени, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1624. [[Никола Хаджитонев|Никола Йорданов Хаджитонев]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 1625. Никола Наумов Кочов (Охрид) || || |- || 1626. Никола Василев Мирчев (с. Манастир, Гюмюрджинско) || || |- || 1627. [[Никола Гюмюшев|Никола Тодоров Гюмюшев]] (Райково, Смолян) || || {{Готово}} |- || 1628. [[Никола Трифунов|Никола Ристов Трифунов]] (с. Извор, Велешко) || || {{Готово}} |- || 1629. Никола Симеонов Мицов (Дебър) || || |- || 1630. Никола Николов Тодоров (с.Лавци, Битолско) || || |- || 1631. Никола Йотов Диновски (с. Руля, Костурско) || МОО || |- || 1632. Никола Василев Митранов (Русе) || || |- || 1632а. Никола Делев Кузманов (с. Ореше, Велешко) || || |- || 1633. Панчо Петров Кузманов (с. Бистрица, Велешко) || || |- || 1634. Петър Трайков Терзиев (с. Постолар, Кукушко) || || |- || 1635. Петър Спиров Миников (Прилеп) || || |- || 1636. Петър Янев Бабаджанов (Лозенград) || || |- || 1637. [[Петър Бубев|Петър Китев Бубев]] (с. Гявато, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1638. Панчо Трайков Осмаков (Велес) || || |- || 1639. Павле Илов Мелов (с. Бошава, Тиквешко) || || |- || 1640. [[Пане Годинаков|Пане Георгиев Годинаков]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 1641. Павле Коцев Кулаков (Щип) || || |- || 1642. [[Стефан Шулев|Стефан Йошев Шулев]] (с. Туминец, Мала Преспа) || || {{Готово}} |- || 1643. [[Ставри Ушлинов|Ставри Христов Ушлинов]] (с. Лера, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1644. [[Стоян Стоянов (революционер)|Стоян Христов Стоянов]] (с. Курудере, Лозенградско) || || {{Готово}} |- || 1645. Стоян Ацков Миов (с. Дреново, Велешко) || || |- || 1646. Стефан Ангелов Димитров (с. Боище, Демирхисарско) || || |- || 1647. Стоян Георгиев Христов (с. Боище, Демирхисарско) || || |- || 1648. Силян Стоянов Цветков (с. Боище, Демирхисарско) || || |- || 1649. Слав Димов Голямстоянов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1650. Стою Митрев Сарлов (с. Бадама, Дедеагачко) || || |- || 1651. Сърбин Спиров Ристев (с. Големо Илино, Демирхисарско) || || |- || 1652. Стефан Талев Нечев (с. Сопотница, Демирхисарско) || || |- || 1653. Стоян Стойков Нечов (с. Вирово, Демирхисарско) || || |- || 1654. Спас Димитров Стойчев (с. Вирово, Демирхисарско) || || |- || 1655. Силян Иванов Саботков (с. Бабино, Демирхисарско) || || |- || 1656. Стойко Георгиев Найдов (с. Велмевци, Демирхисарско) || || |- || 1657. Степан Божинов Огненов (с. Бабино, Демирхисарско) || || |- || 1658. Стефан Георгиев Христов (с. Боище, Демирхисарско) || || |- || 1659. Сава Ацев Димов (Прилеп) || || |- || 1660. Стоян Димитров Петров (Скопие) || || |- || 1661. Стоян Наумов Калчинов (с. Големо Църско, Демирхисарско) || || |- || 1662. Стоян Стойчев Кочов (Скопие) || || |- || 1663. Секула Кост. Стефанов (с. Мало Илино, Демирхисарско) || || |- || 1664. Стефо Яковчев Йончески (с. Христофор, Битолско) || || |- || 1665. Стоян Анастасов Пантов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1666. Слав Желязков Сурчев (Малко Търново) || || |- || 1667. Стойко Петков Кандалов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1668. Стамат Георгев Чуреков (Малко Търново) || || |- || 1669. Секула Велянов (с. Големо Илино, Демирхисарско) || || |- || 1670. Стоян Стайков Бухлев (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1671. Спас Котев Димов (Битоля) || || |- || 1672. Стойчо Донев Рапов (с. Смилево, Битолско) || || |- || 1673. Симона Томов Симонов (Малко Търново) || || |- || 1674. Стефан Неданов Карамфилов (с. Секирани, Битолско) || || |- || 1675. Спиро Петров Мицков (с. Слепче, Демирхисарско) || || |- || 1676. Стефан Наумов Христов (с.Стрежево, Битолско) || || |- || 1677. Стоян Настов Тонев (с. Гявато, Битолско) || || |- || 1678. Стойо Тръпчев Илиев (с. Църнобуки, Битолско) || || |- || 1679. Симон Димитров Гълъбов (с. Гявато, Битолско) || || |- || 1680. Стефан Димитров Янакиев (Битоля) || || |- || 1681. Стоян Костов Гюзлев (с. Ковачевица, Неврокопско) || || |- || 1682. Стойко Георгиев Рибаров (Кукуш) || || |- || 1683. иеромонах Серафим Костадинов (с. Храсна, Светиврачко) || || |- || 1684. Стоян Добрев Славов (с. Мокрешево, Лозенградско) || || |- || 1685. [[Спас Шемов|Спас Давчев Шемов]] (Кавадарци) || || {{Готово}} |- || 1686. Стефан Петров Чорапов (с. Бело поле, Прилепско) || || |- || 1687. [[Стефан Петков (журналист)|Стефан Иванов Петков]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1688. Стоян Иванов Додев (с. Талашманци, Кратовско) || || |- || 1689. Серафим Петров Савов (с. Гари, Реканско) || || |- || 1690. Сотир Илиев Шилев (с. Смърдеш, Костурско) || МОО || |- || 1691. Стоян Арсов Божинов (Щип) || || |- || 1692. Серафим Петров Петков (с. Липково, Кумановско) || || |- || 1693. Серафим Марков Наумов (с. Вевчани, Стружко) || || |- || 1694. Симо Христов Попдимитров (с. Загоричани, Костурско) || МОО || |- || 1695. Стоимен Ангелков Тодоров (с. Ранковци, Паланечко) || || |- || 1696. Софроний Серафимов Стаматов (с. Галичник, Реканско) || || |- || 1697. Славчо Иванов Велков (с. Мечкуевци, Светиниколско) || || |- || 1698. Стоян Лазаров Младенов (с. Опила, Кратовско) || || |- || 1699. Стоян Ефремов Панов (с. Караорман, Щипско) || || |- || 1700. Трайче Велянов Здравков (с. Бабино, Демирхисарско) || || |- || 1701. Трайче Божинов Неданов (с. Бабино, Демирхисарско) || || |- || 1702. Тодор Трайчев Бурян (с. Сопотница, Демирхисарско) || || |- || 1703. Толе Георгиев Митров (с. Слоещица, Демирхисарско) || || |- || 1704. Тале Мицев Филипоски (с. Жван, Демирхисарско) || || |- || 1705. Тодор Ангелов Аврамов (с. Белотинци, Неврокопско) || || |- || 1706. Тръпко Димитров Вълканов (Енидже Вардар) || || |- || 1707. Тома Димитров Костов (с. Спатово, Валовищко) || || |- || 1708. Тодор Атанасов Палата (Лозенград) || || |- || 1709. Тодор Проданов Калудов (с. Едига, Лозенградско) || || |- || 1710. Трайко Тасов Вучков (с. Малино, Светиниколско) || || |- || 1711. Тале Христов Трайков (с. Боище, Демирхисарско) || || |- || 1712. Трайко Петров Богданов (с. Живойно, Битолско) || || |- || 1713. Тале Тодоров Дойчинов (с. Боище, Демирхисарско) || || |- || 1714. Тодор Ангелов Юруков (с. Гявато, Битолско) || || |- || 1715. Тодор Наумов Георев (с. Христофор, Битолско) || || |- || 1716. Тодор Милошов Попов (с. Слоещица, Демирхисарско) || || |- || 1717. Танаско Спасев Митрев (с. Слоещица, Демирхисарско) || || |- || 1718. Тодор Петков Нанчев (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1719. [[Траян Додов|Траян Темелков Додов]] (с. Гявато, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1720. [[Тенчо Ампов|Тенчо Георгиев Ампов Богданцалиев]] (Богданци) || || {{Готово}} |- || 1721. [[Тодор Нацев|Тодор Нацев Велев]] (с. Чичево, Велешко) || || {{Готово}} |- || 1722. Тодор Петров Николов (с. Войници, Велешко) || МОО || |- || 1723. Тома Георгиев Цветанов (Куманово) || МОО || |- || 1724. [[Тодор Киров|Тодор Киров Иванов Берковски]] (Берковица) || ||{{Готово}} |- || 1725. Тома Цветков Богатинов (с. Русяци, Кичевско) || МОО || |- || 1726. Тодор Трайков Стоилов (с. Димонце, Кратовско) || МОО || |- || 1727. [[Христо Балев|Христо Мицов Балев]] (с. Драгомирци, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 1728. [[Христо Минчев|Христо Динев Минчев]] (с. Айтос, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1729. [[Христо Киряков|Христо Киряков Поппетров]] (с. Чурилово, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1730. [[Христо Ников (Лозенград)|Христо Костадинов Ников]] (Лозенград) || || {{Готово}} |- || 1731. [[Христо Димитров (Горно Неволяни)|Христо Стойчев Димитров]] (с. Неволяни, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1732. [[Христо Наумов|Христо Наумов Тасев]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 1733. Христо Ванев Стефанов (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1734. Христо Георгиев Полизов (с. Мачуково, Гевгелийско) || || |- || 1735. [[Христо Кръстев (революционер)|Христо Георгиев Кръстев]] (с. Смърдеш, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1736. [[Христо Льомчев|Христо Димитров Льомчев]] (Гумендже) || || {{Готово}} |- || 1737. Христо Антонов Макриев (с. Смилево, Битолско) || || |- || 1738. [[Христо Хаджипопов]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1739. Христо Новев Стефанов (с. Миокази, Кичевско) || || |- || 1740. Христо Ангелов Арабаджиев (с. Коджабунар, Мала Азия) || || |- || 1741. Христо Ставрев Михов (с. Янковец, Ресенско) || || |- || 1742. Христо Иванов Тодоров (с. Тая Кадън, Цариградско) || || |- || 1743. Христо Зафиров Петров (Щип) || || |- || 1744. Христо Михайлов Маринов (с. Славейно, Смолянско) || || |- || 1745. Христо Ставрев Статев (Бунархисар) || || |- || 1746. Христо Георгиев Илиев (с. Карахадър, Лозенградско) || || |- || 1747. Христо Стоянов Марков (с. Обършани, Прилепско) || || |- || 1748. Цветко Иванов Андонов (Малко Търново) || || |- || 1749. Анастасия Ив. Трайкова Лесковска (с. Смилево, Битолско) || || |- || 1750. [[Михаил Шкартов|Аспасия Мишова Шкартова]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 1751. [[Мицо Бърдаров|Александра М. Бърдарова]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1752. [[Атанас Христов (Конуй)|Алта Атанасова Христова]] (с. Конуй, Кайлярско) || || {{Готово}} |- || 1753. Ангелина Стеф. Юрукова (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1754. [[Кръстьо Припорски|Алтъна Кръстова Припорска]] (с. Градче, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 1755. Вида Стойчева (с. Облаково, Битолско) || || |- || 1756. Вида Стамова Георгиева (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1757. Вида Стамова Георгиева (с. Свето Тодори, Битолско) || || |- || 1758. [[Йован Терзиев|Дукадина Ив. Кр. Терзиева]] (с. Гари, Реканско) || || {{Готово}} |- || 1759. Доста Христова Божкова (с. Оризари, Ениджевардарско) || || |- || 1760. Елисавета М. Богатинова (Прилеп) || || |- || 1761. Еленка Ив. Тоцева (с. Саракиново, Воденско) || || |- || 1762. [[Дуко Тасев|Елена Дукова Тасева]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 1763. Елена Стойкова Богданова (с. Вирово, Демирхисарско) || || |- || 1764. Злата Андреева Богданова (с. Стоилово, Малкотърновско) || || |- || 1765. Злата Райкова Калоянова (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1766. Зоица Атанасова Казакова (с. Богданово, Бургаско) || || |- || 1767. Йордана Ангелова Ковчегарова (Берово) || || |- || 1768. [[Стоян Мандалов|Юрданка Стоянова Мандалска]] (Богданци) || || {{Готово}} |- || 1769. [[Георги Карамичов|Костадина Г. Карамичева]] (Хрупища, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1770. Калина Димитрова Дапчева (с. Пенека, Лозенградско) || || |- || 1771. [[Трифон Пасков|Калиопа Трифонова Димитрова]] (с. Бобища, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1772. Катерина Христова Анастасова (с. Габър, Бургаско) || || |- || 1773. Илинка Атанасова Стоименова (с. Барбарево, Струмишко) || || |- || 1774. [[Илия Леов|Лена Илиева Леова]] (с. Ораовец, Велешко) || || {{Готово}} |- || 1775. Лина Николова Ботева (с. Скребатно, Неврокопско) || || |- || 1776. [[Костадин Николов (Райково)|Мария Костадинова Николова]] (Райково, Смолян) || || {{Готово}} |- || 1777. Мария Христова Карамфилова (Банско) || || |- || 1778. Митра Костова Кръстина (с. Скребатно, Неврокопско) || || |- || 1779. [[Георги Парадов|Мария Г. Накова Парадова]] (с. Беглерия, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 1780. [[Мице Блатцалията|Неда Димитрова Костадинова]] (с. Блатец, Кочанско) || || {{Готово}} |- || 1781. Невена Котева Обедникова (с. Сърбци, Битолско) || || |- || 1782. Олимпия Георги Саръбеева (Варна) || || |- || 1782а. [[Кръстьо Трайков|Полексена Кръстева Трайкова]] (Ресен) || || {{Готово}} |- || 1783. [[Петър Христов – Германчето|Севда Димова Хр. Преспанска]] (с. Герман, Преспанско) || || {{Готово}} |- || 1784. Софка Георгиева Хр. Кескова (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1785. Софка Георгиева Кузева (с. Гявато, Битолско) || || |- || 1786. Стана Костова Пастрилова (с. Мерхамли, Дедеагачко) || || |- || 1786а. Христена Попдим. Алексиева (с. Лешко, Горноджумайско) || || |- || 1787. [[Коста Марков (революционер)|Цана К. Маркова]] (с. Габреш, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1789. Янинка Николова Накова (с. Белопопци, Софийско) || || |- || 1790. Георги Ангелов Горновачев (с. Кричим, Пловдивско) || || |- || 1791. Славко Ангелов Масларов (Скопие) || || |- || 1792. Георги Тодоров Христов Будников (с. Яна, Лозенградско) || || |- || 1793. Ташо Николов Лолов (с. Прекопана, Леринско) || МОО || {{Готово}} |- || 1794. Андон Иванов Ачков (Прилеп) || || |- || 1795. [[Ангел Секулов|Ангел Секулов Вълчев]] (с. Базерник, Демирхисарско) || || {{Готово}} |- || 1796. Андрей Настов Козаров (с. Смилево, Битолско) || || |- || 1797. Санде Тренд. Сръндачки (с. Градево, Горноджумайско) || || |- || 1798. [[Александър Талев|Александър Янев Талев]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1799. Апостол Мишев Юруков (с. Гявато, Битолско) || || |- || 1800. Апостол Николов Гълъбов (с. Гявато, Битолско) || || |- || 1801. Андон Секулов Стойчев (с. Радово, Демирхисарско) || || |- || 1802. Андон Иванов Лайманов (с. Гявато, Битолско) || || |- || 1803. Апостол Наумов Кацев (с. Гявато, Битолско) || || |- || 1804. Ангел Петров Ничев (с. Марчища, Костурско) || МОО || {{Готово}} |- || 1805. Алекси Янчев Георгиев (с. Лазарополе, Реканско) || МОО || |- || 1806. Андон Илиев Гежов (с. Смърдеш, Костурско) || МОО || |- || 1807. Атанас Стоянов Бакърджиев (София) || || |- || 1808. Александър Димчев Илиев (Неготино) || || |- || 1809. Анго Иванов Минов Хаджиеленин (Кукуш) || || |- || 1810. Анани Христов Търпков (Кичево) || || |- || 1811. Аршак Оанезов Ермоянов (Бурса) || || |- || 1812. [[Борис Аблев|Борис Христов Аблев]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1813. [[Богоя Бозов|Богоя Иванов Бозов]] (с. Загорани, Прилепско) || || {{Готово}} |- || 1814. Васил Христов Петков (с. Долно Котори, Леринско) || || |- || 1815. Вангел Георгиев Велев (Битоля) || || |- || 1816. Васил Митев Мечев (с. Куклиш, Струмичко) || || |- || 1817. [[Васил Люкров|Васил Петров Люкров]] (с. Въмбел, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1818. [[Вангел Ламбов|Вангел Иванов Ламбов]] (с. Смърдеш, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1819. Васил Николов Войнов (Битоля) || || |- || 1820. Васил Димитров Будинарски (с. Будинарци, Малешевско) || || |- || 1821. Васил Спиридонов Димов (Тетово) || || |- || 1822. Вълчо Илиев Бояджиев (с. Либяхово, Неврокопско) || || |- || 1823. Велю Николов Улофовски (с. Росоки, Реканско) || || |- || 1824. Васил Янков Георгиев (с. Олища, Костурско) || МОО || |- || 1825. [[Георги Сенокозлиев|Георги Иванов Сенокозлиев]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 1826. Георги Димитров Алачов (с. Саранци, Софийско) || || |- || 1827. [[Гоно Азъров|Георги Петров Азъров]] (Гумендже) || || {{Готово}} |- || 1828. [[Георги Лазаров Сланчев|Георги Лазаров Ерсенев]] (с. Годлево, Разложко) || || {{Готово}} |- || 1829. [[Георги Мустаков|Георги Мустаков Планински]] (Прищина) || || {{Готово}} |- || 1830. Георги Стефанов Божков (с. Боище, Демирхисарско) || || |- || 1831. Георги Иванов Безиргянов (с. Ениджия, Лозенградско) || || |- || 1832. Григор Филипов Попов (с. Кърчища, Дебърско) || || |- || 1833. Георги Конев Русев (Прилеп) || || |- || 1834. [[Димитър Панайотов|Димитър Панайотов Милев]] (с. Апоскеп, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1835. Доце Спасев Георгиев (с. Орашец, Кумановско) || || |- || 1836. [[Димитър Атанасов (Крушево)|Димитър Иванов Атанасов]] (Крушево) || || {{Готово}} |- || 1837. [[Димитър Тулев|Димитър Андонов Тулев]] (с. Куфалово, Солунско) || || {{Готово}} |- || 1838. Димитър Я. Калайджиев (с. Еникьой, Дедеагачко) || || |- || 1839. Димитър Илиев Димитров (с. Мъглавит, Лозенградско) || || |- || 1840. Димитър Стоев Танчов (с. Али Ходжалар, Кукушко) || || |- || 1841. Димитър Георгиев Танчев (с. Баровица, Гумендженско) || || |- || 1842. Дамян Донев Шалтанов (с. Смилево, Битолско) || || |- || 1843. Димитър Донев Мавродиев (с. Едига, Лозенградско) || || |- || 1844. Добри Иванов Димитров (с. Тевни лък, Лозенградско) || || |- || 1845. Димитър Стоянов Григоров Кърлев (Банско) || || |- || 1846. Дельо Христов Зайков (с. Стояково, Гевгелийско) || || |- || 1847. Димитър Георгиев Гаджалов (с. Славейно, Смолянско) || || |- || 1848. Димитър Андонов Черкезов (Кукуш) || || |- || 1849. Димко Конев Димов (Прилеп) || || |- || 1850. Доне Илиев Весков (с. Уланци, Велешко) || || |- || 1851. Димитър Ангелов Диманов (с. Търлис, Неврокопско) || || |- || 1852. [[Евтим Костурлиев|Евтим Христов Костурлиев]] (Струмица) || || |- || 1853. Елена Николова Михайлова (с. Просечен, Драмско) || || |- || 1854. Ефтим Димитров Душманов (с. Пещани, Охридско) || || |- || 1855. [[Илия Ковачев (революционер)|Илия Анастасов Ковачев]] (Райково, Смолян) || || {{Готово}} |- || 1856. Йордан Иванов Миленков Явашов (Прилеп) || || |- || 1857. Иван Наумов Пепов (с. Смилево, Битолско) || || |- || 1858. Йосиф Костов Христов (с. Мешеища, Охридско) || || |- || 1859. Илия Димов Бодуров (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1860. Йордан Христов Кафтанджиев (с. Драгомирци, Кукушко) || || |- || 1861. Илия Димитров Атанасов (с. Бугариево, Солунско) || || |- || 1862. Йордан Стоянов Цеков (с. Станци, Паланечко) || || |- || 1863. [[Иван Белчев (Бобища)|Иван Христов Белчев]] (с. Бобища, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1864. Иван Георгиев Силяновски (с. Смилево, Битолско) || || |- || 1865. Йоле Божков Николов (с. Смилево, Битолско) || || |- || 1866. Илия Мицев Тодоров (с. Острово, Воденско) || || |- || 1867. Иван Динев Къцев (с. Сребрено, Леринско) || || |- || 1868. Иван Талев Воловски (Кичево) || || |- || 1869. Иван Николов Козарев (с. Добринища, Разложко) || || |- || 1870. Иван Христов Чолаков (Богданци, Гевгелийско) || || |- || 1871. Иван Ангелов Гайтанинчев (с. Куманич, Неврокопско) || || |- || 1872. Костадин Зафиров Хаджимитров (с. Мачуково, Гевгелийско) || || |- || 1873. Колю Филипов Аларов (с. Петрово, Ениджевардарско) || || |- || 1874. Коста Лазаров Бачевски (Банско) || || |- || 1875. Костадин Николов Донев (с. Баня, Разложко) || || |- || 1876. Коста Димитров Илиев (с. Булачани, Скопско) || || |- || 1877. Кочо Танасов Чуклев (с. Смилево, Битолско) || || |- || 1878. Коста Иванов Байчев (Тулча) || || |- || 1879. Кузман Радев Стаменков (с. Върбица, Кратовско) || || |- || 1880. Костадин Димитров Николов (с. Стояково, Гевгелийско) || || |- || 1881. Костадин Захариев Духов (с. Гайтаниново, Неврокопско) || || |- || 1882. Коста Иванов Йосифов (Крушево) || || |- || 1883. [[Лазар Плавев|Лазар Костов Плавев]] (Велес) || || {{Готово}} |- || 1884. Ламбе Шапарданов Тасев (Ресен) || || |- || 1885. Мицо Динов Пиперов (Гевгелия) || || |- || 1886. Михо Тодоров Пастринов (с. Мерхамли, Дедеагачко) || || |- || 1887. Марин Михайлов Маринов (с. Лизгар, Малгарско) || || |- || 1888. Милан Иванов Спасиков (Щип) || || |- || 1889. [[Методий Кьосев|Методий Ангелов Кьосев]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1890. Михаил Вачков Кирков (с. Трънчовица, Никополско) || МОО || |- || 1891. [[Михаил Петров (революционер)|Михаил Петров Иванов]] (Кратово) || || |- || 1892. Михаил Талев Стефанов (Крушево) || МОО || |- || 1893. Милан Петров Спасов ( с. Топлица, Прилепско) || МОО || |- || 1894. Милан Костов Тодоров (с. Бистрица, Велешко) || МОО || |- || 1895. Михаил Димитров (Охрид) || МОО || |- || 1896. Мавроди Тодоров Михалев (с. Едига, Лозенградско) || МОО || |- || 1897. Милан Трайков Христов (Варош, Прилеп) || МОО || |- || 1898. Никола Димитров Киров (с. Скребатно, Неврокопско) || МОО || |- || 1899. [[Никола Пецев (Гавалянци)|Никола Златанов Пецев]] (с. Гавалянци, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 1900. [[Никола Шапков|Никола Ангелов Шапков]] (с. Нова махала, Серско) || || |- || 1901. [[Никола Стоянов (Прилеп)|Никола Стоянов Николов]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 1902. [[Никола Хаджиниколов (общественик)|Никола Атанасов Хаджиниколов]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1903. [[Начо Дживджанов|Начо Иванов Дживджанов]] (Битоля) || || {{Готово}} |- || 1904. [[Михаил Дараданов|Михаил Христов Дараданов]] (Бунархисар) || ||{{Готово}} |- || 1905. [[Недан Грозданов|Недан Грозданов Загоранец]] (с. Загорани, Прилепско) || ||{{Готово}} |- || 1906. Никола Иванов Димитров (с. Гърдобор, Солунско) || || |- || 1907. Петър Георгиев Янков (с. Лелово, Кукушко) || || |- || 1908. [[Петър Дживджоров|Петър Христов Дживджоров]] (с. Али Ходжалар, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 1909. [[Туше Балтов|Петър Иванов Балтов]] (Кукуш) || || {{Готово}} |- || 1910. Пандил Василев Веляшков (с. Екши Су, Леринско) || || |- || 1911. Пано Димитров Трайков (с. Праведник, Тиквешко) || || |- || 1912. Петър Апостолов Стойков (с. Топлица, Прилепско) || || |- || 1913. Петър Димов Гюрчинов (с. Ореше, Велешко) || || |- || 1914. Разме Христов Джуклев (с. Скребатно, Охридско) || || |- || 1915. Ради Иванов Тодоров (с. Пирок, Лозенградско) || || |- || 1916. Стоян Михайлов Стоянов (с. Кула, Лозенградско) || || |- || 1917. Стоян Киров Кържов (с. Цикнихор, Лозенградско) || || |- || 1918. Стою Хаджикиров (с. Манастир, Гюмюрджинско) || || |- || 1919. Стратомир Атанасов Биляров (Берово) || || |- || 1920. [[Силко Цветков|Силко Цветков Христов]] (с. Райчица, Дебърско) || || {{Готово}} |- || 1921. Стоян Костадинов Аврамов (с. Долно Броди, Серско) || || |- || 1922. [[Стефан Настев|Стефан Г. Настев]] (с. Церово, Леринско) || || {{Готово}} |- || 1923. Силян Василев Стоянов (с. Простране, Демирхисарско) || || |- || 1924. [[Стоян Карамихайлов|Стоян Димитров Карамихайлов]] (с. Горно Броди, Серско) || || {{Готово}} |- || 1925. Симо Аврамов Христов (Брод, Кичевско) || || |- || 1926. Стаю Иванов Куюмджиев (с. Доганхисар, Дедеагачко) || || |- || 1927. Спиро Димов Петров (с. Барбарево, Светиниколско) || || |- || 1928. Стоян Неделков Каров (с. Емирица, Кратовско) || || |- || 1929. Станойко Колев Китанов (с. Каврак, Кратовско) || || |- || 1930. Трандафил Димитров Трандафилов (Лозенград) || || |- || 1931. Тодор Николов Танчев (с. Хаджилар, Кукушко) || || |- || 1932. Тодор Стамов Бахчеванов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1933. Трани Димитров Иванов (с. Кадиево, Лозенградско) || || |- || 1934. Тале Велков Петров (с. Боище, Демирхисарско) || || |- || 1935. Трайко Петков Стоянов (с. Радибуш, Паланечко) || || |- || 1936. Тодор Дим. Карагьозов (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1937. Тодор Иванов Пелеев (с. Цикнихор, Лозенградско) || || |- || 1938. Тасе Цветков Димитров (с. Могила, Битолско) || || |- || 1939. Траян Петров Марков (с. Сърбци, Битолско) || || |- || 1940. Трайче Паунов Кръстев (с. Ташмарунища, Стружко) || || |- || 1941. [[Тодор Велев (Битоля)|Тодор Василев Велев]] (Битоля) || || |- || 1942. Трайко Блажев Китанов (Скопие) || || |- || 1943. [[Тале Кръстев|Тале Кръстев Ташев]] (с. Галичник, Реканско) || || {{Готово}} |- || 1944. [[Ташко Кукев|Ташко Стефанов Кукев]] (Крушево) || || {{Готово}} |- || 1945. [[Ташко Арсов]] (Охрид) || || {{Готово}} |- || 1946. Трайко Кръстев Делков (с. Оризарци, Гумендженско) || || |- || 1947. [[Тома Кърчов|Тома Димитров Кърчов]] (Крушево) || || {{Готово}} |- || 1948. Тодор Андреев (с. Брезово, Демирхисарско) || || |- || 1949. Трайко Петров Дамчев (с. Жван, Демирхисарско) || || |- || 1950. [[Траян Стойчев|Траян Петков Стойчев]] (с. Винци, Кумановско) || || {{Готово}} |- || 1951. Танчо Стойков Секулов (с. Боище, Демирхисарско) || || |- || 1952. Трене Донев Георгиев (с. Белица, Кичевско) || || |- || 1953. Трайко Петров Нечов (Битоля) || || |- || 1954. Тасе Христов Шалтанов (с. Смилево, Битолско) || || |- || 1955. Ташко Георгиев Белчев (с. Цапари, Битолско) || || |- || 1956. [[Тасе Върчков|Тасе Спиров Върчков]] (с. Цапари, Битолско) || || {{Готово}} |- || 1957. Тренче Велянов Кръстев (с. Големо Илино, Демирхисарско) || || |- || 1958. Трайче Корунов Китанов (с. Селце, Крушевско) || || |- || 1959. [[Тале Андонов|Тале Андонов Пейчинов]] (с. Царев двор, Ресенско) || || {{Готово}} |- || 1960. Тодор Петров Пецаков (с. Трап, Битолско) || || |- || 1961. Трайко Атанасов Пирганов (с. Живойно, Битолско) || || |- || 1962. [[Тодор Найчев|Тодор Конев Найчев]] (Прилеп) || || {{Готово}} |- || 1963. Траян Петров Мицев (с. Радобор, Битолско) || || |- || 1964. Тодор Георгиев Тръпков (Дебър) || || |- || 1965. Темелко Петров Пехливанов (с. Долни Порой, Валовищко) || || |- || 1966. Тодор Николов Терзиев(с. Калайджидере, Гюмюрджинско) || || |- || 1967. Трайко Христов Иванов (с. Плетвар, Прилепско) || || |- || 1968. Тасе Христов Здравев (Прилеп) || || |- || 1969. Угрин Трайков Угринов (с. Лазарополе, Реканско) || МОО || |- || 1970. Фоте Димитров Георгиев (с. Магарево, Битолско) || || |- || 1971. [[Фидан Божинов|Фидан Аврамов Божинов]] (с. Янковец, Ресенско) || || {{Готово}} |- || 1972. [[Христо Христов Урумов|Христо Хр. Урумов]] (с. Мързенци, Гевгелийско) || || {{Готово}} |- || 1973. [[Христо Кършаков|Христо Андреев Кършаков]] (с. Косинец, Костурско) || ||{{Готово}} |- || 1974. [[Христо Бойчев (Църничани)|Христо Марков Бойчев]] (с. Църничани, Битолско) || ||{{Готово}} |- || 1975. Христо Йошев Дамчев (с. Слепче, Демирхисарско) || || |- || 1976. Христо Манов Църнаков (Гумендже) || || |- || 1977. Ристе Илиев Христов (с. Мало Илино, Демирхисарско) || || |- || 1978. Христо Велков Илиев (Прилеп) || || |- || 1979. [[Яни Костов|Яни Костов Влахов]] (с. Прекопана, Леринско) || ||{{Готово}} |- || 1980. Яким Василев Илиев (с. Бабино, Демирхисарско) || || |- || 1981. Яни Димов Майсторянчев (с. Граматиково, Малкотърновско) || || |- || 1982. Янкула Илиов Кръстев (с. Големо Илино, Демирхисарско) || || |- || 1983. Янко Божков Христов (с. Селце, Крушевско) || || |- || 1984. Яни Ангелов Петков (с. Калайджидере, Гюмюрджинско) || || |- || 1985. [[Коце Айтов|Ваца Коцева Айтова]] (Радовиш) || || |- || 1986. Вангя Григорова Кръшкова (с. Раклиш, Радовишко) || || |- || 1987. Василка Иванова Демерджиева (с. Каяджик, Софлийско) || || |- || 1988. Василка П. Дукова (Прилеп) || || |- || 1989. Гона Атанасова Танчева Скърнакова (Струмица) || || |- || 1990. Дана Христова Шилкова (Свети Николе) || || |- || 1991. Дилбера Теодосиева Шойлекова (Куманово) || || |- || 1992. [[Марин Карамихайлов|Елена Марин Карамихайлова]] (с. Горно Броди, Серско) || || {{Готово}} |- || 1993. [[Димитър Къров|Елена Дим. Кърова]] (с. Междурек, Кукушко) || || {{Готово}} |- || 1994. [[Христо Тарев|Елена Христова Янева]] (с. Въмбел, Костурско) || || {{Готово}} |- || 1995. Ефимия Григорова Попангелова (Свети Николе) || || |- || 1996. Елена Георгева Кузманова (Райково, Смолян) || || |- || 1997. Елена Бл. Кандева (с. Обидим, Неврокопско) || || |- || 1998. Елена Дим. Георгиева (с. Ватилък, Солунско) || || |- || 1999. [[Панчо Тодоров|Иванка Панчева Тодорова]] (Щип) || || {{Готово}} |- || 2000. [[Тома Георгиев|Малина Томова Георгиева]] (Поздивища) || || {{Готово}} |- |} == Сведоштва 11 == {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Страница !! Готово |- || Абединоски Мицев Веле (кут. 1, а.е. 1) || 15 || |- || Аврамов Василев Атанас (кут. 1, а.е. 2) || 19 || |- || Аврамов Ристов Ване (кут. 1, а.е. 3) || 20 || |- || Аврамоски Данилов Мисајло (кут. 1, а.е. 11) ||24 || |- || Аврамоски Јанев Најде (кут. 1, а.е. 6) ||25 || |- || Аврамоски Китанов Петре (кут. 1, а.е. 7) ||28 || |- || Аврамоски Лазев Ѓоргија (кут. 1, а.е. 10) ||29 || |- || Аврамоски Петрев Цветко (кут. 1, а.е. 9) ||30 || |- || Аврамоски Сиљјан (кут. 1, а.е. 8) || 34 || |- || Аврамоски Стевановски Војдин (кут. 1, а.е. 4) ||35 || |- || [[Евтим Аврамоски|Аврамоски Танев Ефтим]] (кут. 1, а.е. 5) || 36 || {{Готово}} |- || Аврамоски Цв[етков] Ристо (кут. 1, а.е. 12) || 39 || |- || [[Ило Айтов|Ајтов Лазов Ило]] (кут. 1, а.е. 14) || 40 || {{Готово}} |- || [[Коце Айтов|Ајтова Коцева Ваца]] (кут. 1, а.е. 13) || 42 || |- || Алаѓозовска Василева Јордана (кут. 1, а.е. 16) || 57 || |- || Алаѓозовски Димов Васил (кут. 1, а.е. 15) || 58 || |- || Алаџајаков Ристов Васил (кут. 1, а.е. 17) || 59 || |- || Алаџајаков Ристов Илија (кут. 1, а.е. 18) || 61 || |- || Алексов Анев Коце (кут. 1, а.е. 23) || 63 || |- || [[Борис Гигов|Алексов Гигов Борис]] (кут. 1, а.е. 20) || 67 || {{Готово}} |- || Алексов Досев Коле (кут. 1, а.е. 24) || 74 || |- || [[Диванис Ефремов|Алексов Ефремов Диванис]] (кут. 1, а.е. 21) || 77|| {{Готово}} |- || [[Богдан Алексов|Алексов Петков Богдан]] (кут. 1, а.е. 19) || 82|| {{Готово}} |- || Алексов Трајчев Јове (кут. 1, а.е. 22) || 85|| |- || Алексов Цветков Стојан (кут. 1, а.е. 25) || 88|| |- || Алексовски Величков Стојан (кут. 1, а.е. 26) || 91|| |- || [[Секула Алексов|Алексовски Ристов Секула]] (кут. 1, а.е. 30) || 93|| {{Готово}} |- || Алексоска Андонова Арсена (кут. 1, а.е. 28) || 98|| |- || Алексоски Матев Ѓурчин (кут. 1, а.е. 27) || 99|| |- || Алексоски Триунов Богоја (кут. 1, а.е. 29) || 103|| |- || Алексоски Цветан (кут. 1, а.е. 31) || 106|| |- || Алимаскоска Боцева Марија (кут. 1, а.е. 32) || 108|| |- || [[Илия Алтъпармаков|Алтипармаков Вељанов Иљо]] (кут. 1, а.е. 33) || 112|| {{Готово}} |- || [[Никола Алтъпармаков (Доленци)|Алтипармаков Вељанов Никола]] (кут. 1, а.е. 34) || 113|| {{Готово}} |- || Алчев Димов Петре (кут. 1, а.е. 35) || 115|| |- || Алчинов Димитров Никола (кут. 1, а.е. 36) || 118|| |- || Аљабаков Георги (кут. 1, а.е. 37) || 127|| |- || Ан[г]елков Георгиев Трпо (кут. 1, а.е. 49) || 128|| |- || Ангелевски Димов Тале (кут. 1, а.е. 57) || 129|| |- || Ангелеска Котева Митра (кут. 1, а.е. 63) || 132|| |- || Ангелески Илија Грујо (кут. 1, а.е. 51) || 135|| |- || Ангелески Јонов Бимбил (кут. 1, а.е. 62) || 138|| |- || Ангелески Костов Ристо (кут. 1, а.е. 66) || 141|| |- || Ангелески Лозанов Тале (кут. 2, а.е. 1) || 142|| |- || Ангелески Марков Петре (кут. 1, а.е. 65) || 143|| |- || Ангелески Мицев Ангеле (кут. 1, а.е. 60) || 149|| |- || Ангелески Неданов Стојко (кут. 1, а.е. 70) || 151|| |- || Ангелески Новев Спасе (кут. 1, а.е. 68) || 153|| |- || [[Мицко Ангелов|Ангелески Стојанов Мицко]] (кут. 1, а.е. 64) || 157|| {{Готово}} |- || Ангелески Темелков Стево (кут. 1, а.е. 56) || 158|| |- || Ангелески Тренев Ристо (кут. 1, а.е. 67) || 160|| |- || Ангелков Д. Ташо (кут. 1, а.е. 48) || 161|| |- || Ангелков Коцев Боно (кут. 1, а.е. 46) || 164|| |- || Ангелков Трпо (кут. 1, а.е. 45) || 165|| |- || Ангелкова Јанга (кут. 1, а.е. 47) || 166|| |- || [[Петър Ангелков|Ангелковски Најдов Петар]] (кут. 1, а.е. 54) || 167|| {{Готово}} |- || Ангелковски Темелков Ставре (кут. 1, а.е. 55) || 168|| |- || Ангелкоски Костов Велко (кут. 1, а.е. 61) || 170|| |- || Ангелкоски Тошев Диме (кут. 1, а.е. 52) || 171|| |- || Ангелов Јанев Боше (кут. 1, а.е. 39) || 175 || |- || Ангелов Китанов Грујо (кут. 1, а.е. 40) ||176|| |- || [[Милан Миленков|Ангелов Миленков Милан]] (кут. 1, а.е. 43) ||178|| {{Готово}} |- || Ангелов Митрев Цанде (кут. 1, а.е. 50) ||181|| |- || Ангелов Настов Лазо (кут. 1, а.е. 42) ||183|| |- || Ангелов Николов Иван (кут. 1, а.е. 41) ||186 |- || Ангелов Славев Стефан (кут. 1, а.е. 44) ||188|| |- || Ангелова (Шкодреану) Димитрова Александра (кут. 1, а.е. 38) ||190|| |- || Ангеловски Крсте (кут. 1, а.е. 53) ||192|| |- || [[Филип Наумов|Ангеловски Филип]] (кут. 1, а.е. 58) ||193|| {{Готово}} |- || Ангелоски Грујов Анастас (кут. 1, а.е. 59) ||195|| |- || Андасарски Николов Тодор (кут. 2, а.е. 29) ||196|| |- || Андовски Ристев Стојан (кут. 2, а.е. 25) ||200|| |- || Андонов Ананиев Андон (кут. 2, а.е. 3) ||201|| |- || [[Васил Андонов|Андонов Атанасов Васил]] (кут. 2, а.е. 7) ||203|| {{Готово}} |- || [[Йордан Андонов|Андонов Ацков Јордан]] (кут. 2, а.е. 14) ||204|| {{Готово}} |- || Андонов Донев Коце (кут. 2, а.е. 18) || 205|| |- || Андоновски Котев Трифун (кут. 2, а.е. 31) ||211|| |- || Андоновски Митрев Андрија (кут. 2, а.е. 4) ||213|| |- || Андоновски Наумов Тале (кут. 2, а.е. 27) ||214|| |- || Андоновски Нечов Мице (кут. 2, а.е. 17) ||216|| |- || Андоноски Андон Стојан (кут. 2, а.е. 24) ||218|| |- || Андоноски Ѓорѓиов Диле (кут. 2, а.е. 9) ||221|| |- || Андоноски Иванов Лазар (кут. 2, а.е. 16) ||224|| |- || Андоноски Илиевски Тасе (кут. 2, а.е. 28) ||228|| |- || [[Христо Андонов (Требища)|Андоноски Николов Ристо]] (кут. 2, а.е. 22) ||231|| {{Готово}} |- || Андреев Иванов Ристо (кут. 2, а.е. 29) ||233|| |- || Андреев Иванов Стојан (кут. 2, а.е. 26) ||236|| |- || Андреев Илиев Алекса (кут. 2, а.е. 5) ||238|| |- || Андреевска Ристана (кут. 2, а.е. 21) ||243|| |- || Андреевски Јонче (кут. 2, а.е. 13) ||244|| |- || Андреовски Кирјако (кут. 2, а.е. 15) ||245|| |- || Андрески Анастов Трајко (кут. 2, а.е. 30) ||250|| |- || Андрески Д. Божин (кут. 2, а.е. 6) ||252|| |- || Андрески Димо (кут. 2, а.е. 10) ||253|| |- || Андрески Мицев Иван (кут. 2, а.е. 11) ||254|| |- || [[Иван Андреев (революционер)|Андрески Настов Јон]] (кут. 2, а.е. 12) ||258|| {{Готово}} |- || Андрески Степанов Ристо (кут. 2, а.е. 20) ||259|| |- || Андрески Стојанов Секула (кут. 2, а.е. 23) ||260|| |- || Андрески Танев Ванчо (кут. 2, а.е. 8) ||261|| |- || Анѓов Костов Стојан (кут. 2, а.е. 2) ||266|| |- || Аницинов Панчев Диме (кут. 2, а.е. 32) ||270|| |- || [[Атанас Ансаров|Ансаров Котев Атанас]] (кут. 2, а.е. 33) ||273|| {{Готово}} |- || Антонова Трпева Анастасија (кут. 2, а.е. 34) ||275|| |- || Анчевски Гавров Велко (кут. 2, а.е. 36) ||277|| |- || Анчов Павлов Строиман (кут. 2, а.е. 35) ||278|| |- || Анџијев Георги (кут. 2, а.е. 37) ||280|| |- || Аполески Гоцев Никола (кут. 2, а.е. 38) ||281|| |- || Апостолов [Трајанов] Цветко (кут. 2, а.е. 45) ||282|| |- || [[Георги Апостолов (Крушоради)|Апостолов Георги]] (кут. 2, а.е. 39) ||283|| |- || [[Илия Апостолов|Апостолов Илија]] (кут. 2, а.е. 40) ||285|| |- || Апостоловски А. Петре (кут. 2, а.е. 47) ||287|| |- || Апостолоски Ѓоргиев Иван (кут. 2, а.е. 43) ||289|| |- || Апостолоски Лазаров Ставре (кут. 2, а.е. 42) ||292|| |- || Апостолоски Трајков Лазар (кут. 2, а.е. 41) ||294|| |- || Апостолоски Цветков Ордан (кут. 2, а.е. 44) ||295|| |- || Аргиров Паско (кут. 2, а.е. 48) ||296|| |- || [[Димитър Георгиев – Аржанец|Аржанец Георгиев Димитри]] (кут. 2, а.е. 49) ||297|| {{Готово}} |- || Аризанкоски Костов Милан (кут. 2, а.е. 51) ||303|| |- || Арминоски Мирчев Трајан (кут. 2, а.е. 53) ||307|| |- || [[Ламбе Арнаудов|Арнаутов Јонов Ламбе]] (кут. 2, а.е. 52) ||309|| {{Готово}} |- || Арнаутовски Р. Васил (кут. 2, а.е. 50) ||311|| |- || Арсов Атанасов Пано (кут. 2, а.е. 54) ||315|| |- || [[Ташко Арсов|Арсов Ташко]] (кут. 2, а.е. 55) ||325|| {{Готово}} |- || Арсоски Ѓорѓи (кут. 2, а.е. 56) ||330|| |- || Аспровски Јованов Тодор (кут. 2, а.е. 59) ||333|| |- || Аспровски Никола (кут. 2, а.е. 58) ||336|| |- || Аспроски Ставров Јаким (кут. 2, а.е. 57) ||337|| |- || Атанасов Анчов Тодор (кут. 2, а.е. 66) ||339|| |- || Атанасов Додев Стефан (кут. 2, а.е. 65) ||342|| |- || Атанасов Ѓоргиев Мите (кут. 2, а.е. 62) ||346|| |- || [[Петруш Младенов|Атанасов Младенов Петруш]] (кут. 2, а.е. 64) ||350|| {{Готово}} |- || Атанасов Радев Јове (кут. 2, а.е. 61) ||352|| |- || Атанасов Трајков Никола (кут. 2, а.е. 63) ||354|| |- || Атанасоски Спиро (кут. 2, а.е. 67) ||357|| |- || Атанасоски Темелков Евтим (кут. 2, а.е. 60) ||358|| |- || Ахтаровски Божинов Андон (кут. 2, а.е. 68) ||359|| |- || Ачески Илиев Димко (кут. 2, а.е. 69) ||361|| |- || Ачески Талев Трајан (кут. 2, а.е. 70) ||367|| |- || Ачпаловски Трајков Георги (кут. 2, а.е. 71) ||368|| |- || Аџијоски Митров Климо (кут. 2, а.е. 73) ||372|| |- || Аџиоски Стерјов Коте (кут. 2, а.е. 74) ||373|| |- || Аџипеев Трифунов Ѓорѓи (кут. 2, а.е. 75) ||375|| |- || Аџиски Георгиов Симеон (кут. 2, а.е. 76) ||378|| |- || Бабунски Јованов Ѓорѓи (кут. 3, а.е. 1) ||380|| |- || Бавчанџиски Ристев Коста (кут. 3, а.е. 2) ||381|| |- || Бајовски Јонев Атанас (кут. 3, а.е. 4) ||387|| |- || Бајовски Јонев Петко (кут. 3, а.е. 5) ||388|| |- || Бајчев Стаматов Тасе (кут. 5, а.е. 4) ||389|| |- || Бакалов Ристов Лефтер (кут. 3, а.е. 6) ||392 || |- || Бакиоски Ѓоргиев Андре (кут. 3, а.е. 7) ||394|| |- || Бакулески Ставре Глигор (кут. 3, а.е. 8) ||399|| |- || Балабанов Делев Ѓорѓи (кут. 3, а.е. 10) ||406|| |- || Балов Михаилов Димитар (кут. 3, а.е. 13) ||408|| |- || Балтакоски Ристев Вељан (кут. 3, а.е. 11) ||409|| |- || Балтоски Ристов Петко (кут. 3, а.е. 12) ||411|| |- || Балулов Котев Ристе (кут. 5, а.е. 10) ||415|| |- || Баљов Глигор (кут. 3, а.е. 15) ||416|| |- || Баљов Крстев Танас (кут. 3, а.е. 14) ||418|| |- || Бандеска Михова Ристана (кут. 3, а.е. 16) ||419|| |- || Бансколев Трајков Туше (кут. 3, а.е. 17) ||421|| |- || [[Райна Баракова|Баракова Сугарева Рајна]] (кут. 3, а.е. 25) ||422|| {{Готово}} |- || Барамачев Димов Неде (кут. 3, а.е. 18) ||423|| |- || Барбутоски К. Стојче (кут. 3, а.е. 23) ||424|| |- || Барутоска (Старкоски) Тодорова Денка (кут. 3, а.е. 21) ||425|| |- || Барчиоски Саре (кут. 3, а.е. 20) ||427|| |- || Бачанов Коста (кут. 3, а.е. 27) ||428|| |- || [[Илия Бачев|Бачев Коцев Иљо]] (кут. 3, а.е. 30) ||429|| {{Готово}} |- || Бачкаровски Гошев Мице (кут. 3, а.е. 33) ||434|| |- || Бачов Георгиев Јован (кут. 3, а.е. 31) ||435|| |- || Бачов Димитар (кут. 3, а.е. 29) ||436|| |- || Бачоски Милошев Стефан (кут. 3, а.е. 32) ||437|| |- || Баџаров Костов Ѓорѓи (кут. 3, а.е. 34) ||438|| |- || Б[а]шевски Петрев Стојан (кут. 5, а.е. 30) ||440|| |- || Башовски Ставрев Пере (кут. 3, а.е. 35) ||442|| |- || Бејков Георгиев Пено (кут. 3, а.е. 37) ||443|| |- || Бејков Филипов Мице (кут. 3, а.е. 36) ||445|| |- || Белески Димитриев Ристе (кут. 3, а.е. 39) ||446|| |- || Белчев Димов Тодор (кут. 3, а.е. 42) ||447|| |- || Белчевски Георгиев Ташко (кут. 3, а.е. 9) ||448|| |- || Белчески Милошов Јон (кут. 3, а.е. 41) ||452|| |- || [[Наум Бендев|Бендев Г. Наум]] (кут. 3, а.е. 44) ||453|| {{Готово}} |- || [[Лика Берова|Бероска Димитрија Лиќа]] (кут. 3, а.е. 45) ||454|| {{Готово}} |- || [[Васил Бетин|Бетински Тренов Васил]] (кут. 3, а.е. 46) ||460|| {{Готово}} |- || Бeчваровски С. Митре (кут. 3, а.е. 28) ||462|| |- || Бешлијев Атанасов Дељо (кут. 3, а.е. 49) ||466|| |- || Бешлијев Петре (кут. 3, а.е. 50) ||467|| |- || Бешовски Цветков Трајко (кут. 3, а.е. 48) ||468|| |- || Биљаноска (Шоклеска) Павлева Биљана (кут. 3, а.е. 51) ||470|| |- || Биљаноски Јованов Стојан (кут. 3, а.е. 52) ||473|| |- || [[Харалампи Бимбилов|Бимбилоски Харалампија]] (кут. 3, а.е. 53) ||476|| {{Готово}} |- || [[Трифун Бингов|Бингов Н. Трифун]] (кут. 3, а.е. 55) ||481|| {{Готово}} |- || [[Костадин Бинов|Бинов Трпчев Костадин]] (кут. 3, а.е. 54) ||485|| {{Готово}} |- || Бисаков Нечев Лазар (кут. 3, а.е. 56) ||486|| |- || Блажески Алексов Јон (кут. 4, а.е. 10) ||488|| |- || Блажески Иванов Блаже (кут. 4, а.е. 5) ||491|| |- || Блажески Јованов Ѓоре (кут. 4, а.е. 7) ||492|| |- || Блажески Карафилов Јован (кут. 4, а.е. 11) ||501|| |- || Блажески Лаз. Илко (кут. 4, а.е. 8) ||504|| |- || Блажески Марко (кут. 4, а.е. 13) ||506|| |- || Блажески Митан (кут. 4, а.е. 15) ||507|| |- || Блажески Настов Илија (кут. 4, а.е. 2) ||510|| |- || Блажески Николов Генадија (кут. 4, а.е. 6) ||512|| |- || Блажески Павлев Милан (кут. 4, а.е. 14) ||513|| |- || Блажески Стојанов Илија (кут. 4, а.е. 9) ||515|| |- || Блажески Темелко (кут. 4, а.е. 16) ||518|| |- || Близнакоски Крстев Мирче (кут. 4, а.е. 17) ||519|| |- || [[Иван Богатинов (Дедино)|Богатинов Јанев Јован]] (кут. 4, а.е. 19) ||521|| |- || [[Никола Богданов (Мокрени)|Богданов Никола]] (кут. 4, а.е. 20) ||522|| {{Готово}} |- || Богданова Секулова (Поповска) Алтана (кут. 4, а.е. 21) ||523|| |- || Богдановски Силјанов Трајан (кут. 4, а.е. 24) ||524|| |- || [[Величко Спасов|Богдановски Спасев Величко]] (кут. 4, а.е. 23) ||526|| {{Готово}} |- || Богдановски Темелков Мијо (кут. 4, а.е. 22) ||530|| |- || Богески Ангелев Цветан (кут. 4, а.е. 29) ||532|| |- || Богески Перев Богоја (кут. 4, а.е. 26) ||533|| |- || Боглев Коље (кут. 4, а.е. 18) ||536|| |- || Богојески Андрев Степан (кут. 4, а.е. 28)|| 537|| |- || [[Милица Боева|Боева Јосифова Милица]] (кут. 4, а.е. 30) ||541|| {{Готово}} |- || Божинов Донев Тренко (кут. 4, а.е. 40) ||542|| |- || Божинов Илија (кут. 4, а.е. 36) ||544|| |- || Божинов Мицев Иван (кут. 4, а.е. 35) ||546|| |- || Божинова Алексова Вукана (кут. 4, а.е. 34) ||549|| |- || [[Фидан Божинов|Божиновски Аврамов Фидан]] (кут. 4, а.е. 50) ||553|| {{Готово}} |- || Божиновски Димитров Панде (кут. 4, а.е. 45) ||555|| |- || Божиновски Јанков Сотир (кут. 4, а.е. 32) ||557|| |- || Божиновски Јовев Змејко (кут. 4, а.е. 42) ||559|| |- || Божиновски Мицев Тасе (кут. 4, а.е. 33) ||562|| |- || Божиновски Наум Лазар (кут. 4, а.е. 37) ||564|| |- || Божиновски Т. Недан (кут. 4, а.е. 43) ||575|| |- || Божиновски Тр. Ноне (кут. 4, а.е. 44) ||577|| |- || Божиноски Дуков Симјан (кут. 4, а.е. 46) ||578|| |- || Божиноски Јон (кут. 4, а.е. 41) ||582|| |- || Божиноски Неделков Трајче (кут. 4, а.е. 48) ||583|| |- || Божиноски П. Стојан (кут. 4, а.е. 47) ||584|| |- || Божиноски Трајан (кут. 4, а.е. 49) ||585|| |- || Божиноски Трајчев Лазар (кут. 4, а.е. 38) ||586|| |- || Божиноски Цветан (кут. 4, а.е. 51) ||590|| |- || Бозовски Стојков Неделко (кут. 4, а.е. 52) ||591|| |- || Бојаджиев Стефанов Васил (кут. 4, а.е. 53) ||592|| |- || Бојаджиева Христова Царева (кут. 4, а.е. 55) ||594|| |- || Бојанински Делов Веле (кут. 5, а.е. 2) ||596|| |- || [[Параскева Костова|Бојаџиоска−Лапе Костова Пашка]] (кут. 4, а.е. 56) ||600|| {{Готово}} |- || Бојаџијев Глигоров Димитар (кут. 4, а.е. 54) ||602|| |- || Бојаџиски Петров Јован (кут. 5, а.е. 1) ||604|| |- || Бојков Ристов Михаил (кут. 5, а.е. 6) ||609|| |- || Бојковски Петров Коцо (кут. 5, а.е. 9) ||613|| |- || Бојковски Стефанов Тодор (кут. 5, а.е. 7) ||614|| |- || Бојоски Стојков Мито (кут. 5, а.е. 8) ||618|| |- || [[Христо Бойчев (Църничани)|Бојчевски Марков Ристе]] (кут. 5, а.е. 5) ||620|| {{Готово}} |- || Боримечков Д. Христо (кут. 5, а.е. 13) ||623|| |- || Боримечкоски Ристов Коста (кут. 5, а.е. 12) ||624|| |- || Борјар Ставрев Тодор (кут. 5, а.е. 14) ||626|| |- || Борозаноски Божинов Велко (кут. 5, а.е. 11) ||627|| |- || Босилков (Чаушот) Николов Тоде (кут. 5, а.е. 16) ||632|| |- || Босиљковски Илијов Панде (кут. 5, а.е. 15) ||633|| |- || Ботков Котев Стојан (кут. 5, а.е. 17) ||635|| |- || Боцев Мишев Илија (кут. 5, а.е. 18) ||637|| |- || [[Наум Бочваров|Бочваров Лаз. Наум]] (кут. 5, а.е. 20) ||640|| {{Готово}} |- || [[Сута Бъчварова|Бочварова Сута]] (кут. 5, а.е. 21) ||641|| {{Готово}} |- || Бочваровски Митев Тасе (кут. 5, а.е. 22) ||643|| |- || Бошев Андрев Стојан (кут. 5, а.е. 29) ||647|| |- || Бошков Иванов Ангеле (кут. 5, а.е. 23) ||650|| |- || Бошков Јованов Никола (кут. 5, а.е. 26) ||652|| |- || [[Йордан Мишов|Бошков Мишов Јордан]] (кут. 5, а.е. 25) ||655|| {{Готово}} |- || Бошков Трајков Гоне (кут. 5, а.е. 24) ||656|| |- || Бошковски Блажов Стефче (к. 4, а.е. 4) ||658|| |- || Бошкоски Иванов Тоде (кут. 5, а.е. 28) ||659|| |- || [[Мате Божков|Бошкоски Петрев Мате]] (кут. 5, а.е. 27) ||662|| {{готово}} |- || Брајаноски Јованов Стојан (кут. 5, а.е. 36) ||674|| |- || Брајаноски Стојков Јован (кут. 5, а.е. 35) ||676|| |- || Бранов Трајков Божин (кут. 5, а.е. 31) ||677|| |- || [[Костадин Бърдаров|Брдароски Божинов Костадин]] (кут. 5, а.е. 33) ||678|| {{Готово}} |- || [[Иван Бързов|Брзов Иван]] (кут. 5, а.е. 34) ||682|| {{Готово}} |- || [[Никола Бубев|Бубев Китев Никола]] (кут. 5, а.е. 38) ||683|| {{Готово}} |- || [[Петър Бубев|Бубев Китев Петре]] (кут. 5, а.е. 39) ||685|| {{Готово}} |- || Бубутијевски Христов Никола (кут. 5, а.е. 40) ||690|| |- || Букевски Наумов Георги (кут. 5, а.е. 42) ||692|| |- || Бунгуров Насте Ангеле (кут. 5, а.е. 43) ||694|| |- || Бундески Ѓор. Владимир (кут. 5, а.е. 44) ||695|| |- || Бунев Стојанов Трене (кут. 5, а.е. 46) ||697|| |- || Буоска (Јанкова) Младенова Зоја (кут. 5, а.е. 47) ||699|| |- || Буревски Симонов Наум (кут. 5, а.е. 48) ||701|| |- || Бурјаноски Трајчев Тодор (кут. 5, а.е. 51) ||704|| |- || Бурназов Т. Петре (кут. 5, а.е. 50) ||706|| |- || Буровски Николов Стојан (кут. 5, а.е. 49) ||708|| |- || Буџакоска (Локвенкоски) Секулова Донка (кут. 5, а.е. 52) ||711|| |- || Бушевски Лаз. Насто (кут. 5, а.е. 54) ||712|| |- || Бушески Тодор (кут. 5, а.е. 55) ||713|| |- || Бушиноски Богданов Паун (кут. 5, а.е. 56) ||715|| |- || Валчев Митре (кут. 6, а.е. 1) ||717|| |- || [[Лефтер Вантов|Вантов Ристов Лефтер]] (кут. 6, а.е. 2) ||718|| {{Готово}} |- || [[Христо Ванчуков|Ванчуков Ристо]] (кут. 6, а.е. 4) ||720|| {{Готово}} |- || [[Петър Варналиев|Варналиев А. Петар]] (кут. 6, а.е. 5) ||721|| {{Готово}} |- || Васев Јованов Ангел (кут. 6, а.е. 7) ||722|| |- || Василе[в]ски Р. Илија (кут. 6, а.е. 11) ||723|| |- || Василев (Лавров) Атанасов Георги (кут. 6, а.е. 9) ||724|| |- || Василески Ми[ј]ајле (кут. 6, а.е. 12) ||728|| |- || Василески Сотиров Никола (кут. 6, а.е. 13) ||729|| |- || Василовски Георгиов Васил (кут. 6, а.е. 8) ||730|| |- || Василоски Иван (кут. 6, а.е. 10) ||731|| |- || Васкоски Крстов Ѓорѓија (кут. 6, а.е. 6) ||733|| |- || Вачков Василов Стефо (кут. 6, а.е. 78) ||735|| |- || Везенкоски Ристов Тале (кут. 6, а.е. 15) ||737|| |- || Веланов Јованов Ра[де] (кут. 6, а.е. 39) ||739|| |- || [[Тодор Велев (Битоля)|Велев Василе Тодор]] (кут. 6, а.е. 17) ||740|| |- || Велев Димитров Ристо (кут. 6, а.е. 16) ||742|| |- || Велев Талев Јован (кут. 6, а.е. 28) ||743|| |- || Велев Талев Тодор (кут. 6, а.е. 18) ||744|| |- || Велев Христов Трајан (кут. 6, а.е. 19) ||746|| |- || Велевска Р. Ленка (кут. 6, а.е. 23) ||748|| |- || Велевски Ѓорев Стојче (кут. 6, а.е. 21) ||750|| |- || Велески Стојков Наумче (кут. 6, а.е. 24) ||751|| |- || Велески Трајков Максим (кут. 6, а.е. 20) ||754|| |- || Велјановски Тодоров Коста (Тодоровски Велев Коста) (кут. 6, а.е. 35) ||756|| |- || Велјаноски Симјанов Станко (кут. 6, а.е. 45) ||757|| |- || Велков Трајчев Ампо (кут. 6, а.е. 25) ||758|| |- || Велкоски Димов Јован (кут. 6, а.е. 26) ||760|| |- || Велкоски Недев Пере (кут. 6, а.е. 27) ||761|| |- || Велоски Иван (кут. 6, а.е. 22) || 764|| |- || Вељанов Јанчев Секула (кут. 6, а.е. 41) || 765|| |- || Вељановски Цветков Никола (кут. 6, а.е. 30) || 766|| |- || Вељаноски Димев Крсте (кут. 6, а.е. 36|| 767|| |- || Вељаноски Димов Софронија (кут. 6, а.е. 43) || 768|| |- || Вељаноски Иванов Спасе (кут. 6, а.е. 44) || 769|| |- || Вељаноски Јанко (кут. 6, а.е. 33)|| 770|| |- || Вељаноски Јанков Ефтим (кут. 6, а.е. 32) || 772|| |- || Вељаноски Јолев Филип (кут. 6, а.е. 47) || 775|| |- || Вељаноски Јосиф (кут. 6, а.е. 34) || 776э |- || Вељаноски Лозан Ристо (кут. 6, а.е. 40) || 778|| |- || Вељаноски М. Алексо (кут. 6, а.е. 31) || 779|| |- || [[Малинка Велянова|Вељаноски Најдова Малинка]] (кут. 6, а.е. 37) || 781|| {{Готово}} |- || Вељаноски Ристов Петко (кут. 6, а.е. 38) || 783|| |- || Вељаноски Талев Стеван (кут. 6, а.е. 46) || 784|| |- || Весовски К. Лазо (кут. 6, а.е. 43) || 785|| |- || Вешов Димитров Ване (кут. 6, а.е. 49) || 786|| |- || [[Марко Вивков|Вивков Марко]] (кут. 6, а.е. 50) || 787|| {{Готово}} |- || [[Янаки Видов|Видов К. Јанаки]] (кут. 6, а.е. 51) || 789|| {{Готово}} |- || Витанов Димов Јане (кут. 6, а.е. 53) || 791|| |- || Витанов Јованов Васил (кут. 6, а.е. 52) || 793|| |- || [[Васил Влахов (революционер)|Влахов Васил]] (кут. 6, а.е. 54) || 795 || {{Готово}} |- || [[Васил Влахов (Муртино)|Влахов Д. Васил]] (кут. 6, а.е. 55) || 797|| {{Готово}} |- || Влкановски Костадинов Трајан (кут. 6, а.е. 65) || 799|| |- || Влканоски Мојсов Илија (кут. 6, а.е. 56) || 804|| |- || [[Георги Воденичаров|Воденчаров Христов Георги]] (кут. 6, а.е. 57) || 807|| {{Готово}} |- || Војнески И. Коста (кут. 6, а.е. 59) || 808|| |- || Војнески Иван (кут. 6, а.е. 58) || 810|| |- || Војнески М. Станко (кут. 6, а.е. 60) || 813|| |- || Војницалиев Давчев Лефтерија (кут. 6, а.е. 62) || 814|| |- || Волнаровски Конев Ицко (кут. 6, а.е. 63|| 815|| |- || Волчески Атанасов Ристе (кут. 6, а.е. 64) || 817|| |- || [[Михаил Христов – Врабец|Врабец Христов Михаил]] (кут. 6, а.е. 67) || 818|| {{Готово}} |- || Врангалоски Дам. Димо (кут. 6, а.е. 66) || 820|| |- || Вржовски Илиев Јован (кут. 6, а.е. 68) || 821|| |- || [[Тасе Върчков|Врчков Спиров Тасе]] (кут. 6, а.е. 72) || 823|| {{Готово}} |- || [[Наум Върчков|Врчковски Наум]] (кут. 6, а.е. 71) || 825|| {{Готово}} |- || [[Иван Върчков|Врчовски Јане]] (кут. 6, а.е. 70) || 828|| {{Готово}} |- || Вршков Ацев Пандо (кут. 6, а.е. 73) || 829|| |- || Вршовски Илиев Сандро (кут. 6, а.е. 69) || 830|| |- || Вучков Ванев Ефтим (кут. 6, а.е. 77)|| 832|| |} == Извън == {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Страница !! Готово |- |- || Вучков Горгијев Туше (кут. 6, а.е. 76) || 835|| |- || Габролов Апостол (кут. 7, а.е. 4) || 841|| |- || Гавриловски Матев Никодин (кут. 7, а.е. 1) || 842|| |- || Гавриловски Тасев Алексо (кут. 7, а.е. 2) || 848|| |- || Гаврилоска (Најдеска) Перунина (кут. 7, а.е. 3) || 851|| |- || Гагалев Конев Милан (кут. 7, а.е. 5) || 856|| |- || Гагалески Јане Јаковче (кут. 8, а.е. 13) || 858|| |- || Гајтановски Трајчев Андрија (кут. 7, а.е. 7)|| 859|| |- || Гаќев Илиев Милан (кут. 7, а.е. 14)|| 861|| |- || Гаков Ване (кут. 7, а.е. 8) || 863|| |- || Галабов Георгиев Гале (кут. 7, а.е. 10) || 864|| |- || Галабов Димитар (кут. 7, а.е. 11) || 871|| |- || Галамаров Василев Петре (кут. 7, а.е. 12) || 872|| |- || Галоски Димев Веле (кут. 7, а.е. 13) || 873|| |- || Гацова Вангелова Тина (кут. 7, а.е. 15) || 877|| |- || Гаџовски Т. Бојче (кут. 7, а.е. 16) || 879|| |- || Гегата Зафиров Стеријо (кут. 7, а.е. 17)|| 880|| |- || Геговски Ангелов Тасе (кут. 7, а.е. 18) || 882|| |- || Гегоракоски Евтимов Панде (кут. 7, а.е. 52) || 888|| |- || Гелманоски [Мицев] Јонче (кут. 7, а.е. 19) || 890|| |- || Гелманоски Димитров Михајло (кут. 7, а.е. 20) || 895|| |- || Георгиев Божинов Блаже (кут. 7, а.е. 22) || 900|| |- || Георгиев Бојчев Петар (кут. 7, а.е. 30) || 902|| |- || Георгиев Василев Димитар (кут. 7, а.е. 24) || 904|| |- || Георгиев Иванов Нешо (кут. 7, а.е. 27) || 905|| |- || Георгиев Наум (кут. 7, а.е. 26) || 909|| |- || Георгиев Пецев Атанас (кут. 7, а.е. 21) || 910|| |- || Георгиев Ристо (кут. 7, а.е. 35) || 914|| |- || Георгиев Ристов Кољо (кут. 7, а.е. 40) || 915|| |- || Георгиев Ристов Тодор (кут. 7, а.е. 33) || 916|| |- || Георгиев Ф. Трајче (кут. 7, а.е. 34) || 919|| |- || Георгиев Христов Васиљ (кут. 7, а.е. 23) || 920|| |- || Георгиев [Божиноски] Бошев Панто (кут. 7, а.е. 29) || 923|| |- || Георгиевски [Блажев] Софроније (кут. 7, а.е. 48) || 927|| |- || Георгиевски Богданов Мицко (кут. 7, а.е. 43) || 928|| |- || Георгиевски Величков Данко (кут. 7, а.е. 37) || 930|| |- || [Георгиевски] Стојанов Ристе (кут. 7, а.е. 47) || 93|| |- || Георгиески Иванов Велјан (кут. 7, а.е. 36) || 940|| |- || Георгијев Гаврилов Совре (кут. 7, а.е. 31) || 944|| |- || Георгијевски Николов Коста (Мице) (кут. 7, а.е. 41) || 945|| |- || Георгијевски Ристов Цветко (кут. 7, а.е. 50) || 948|| |- || Георгијоски Китанов Никола (кут. 7, а.е. 45) || 950|| |- || Георгимаикоски Трајчев Милан (кут. 7, а.е. 51) || 951|| |- || Георгиоски Мургов Димитрија (кут. 7, а.е. 39) || 953|| |- || Георгиоски Најдов Стојан (кут. 7, а.е. 49) || 954|| |- || Георгиоски Николов Недан (кут. 7, а.е. 44) || 955|| |- || Георгиоски Тодоров Диме (кут. 7, а.е. 38) || 956|| |- || Георговски Златанов Петко (кут. 7, а.е. 46) || 957|| |- || Герасовски Нанчев Митруш (кут. 7, а.е. 53) || 958|| |- || Гермов-Шакир Ѓорчев Крсто (кут. 7, а.е. 54) || 959|| |- || Гецовски Василев Наум (кут. 7, а.е. 55) || 960|| |- || Гечев Ристов Михајло (кут. 7, а.е. 56) || 964|| |- || Гешковски Христов Димитар (кут. 7, а.е. 57) || 965|| |- || Гешкоски Тодоров Ангеле (кут. 7, а.е. 58) || 970|| |- || Гештаковски Ст. Никола (кут. 7, а.е. 59) || 978|| |- || Гиевски Илиев Стојче (кут. 7, а.е. 60) || 980|| |- || Гиковски Ст. Никола (кут. 8, а.е. 2) || 982|| |- || Гинов Николов Костадин (кут. 7, а.е. 61) || 983|| |- || Гиноски Ѓоргиев Иван (кут. 7, а.е. 62) || 985|| |- || Гиноски Митре (кут. 8, а.е. 1) || 987|| |- || Главинчевски Трпев Науме (кут. 8, а.е. 3) || 991|| |- || Говедаров Костов Ристо (кут. 8, а.е. 4) || 992|| |- || Гогов Костандин (кут. 8, а.е. 6) || 996|| |- || Гогов Милан (кут. 8, а.е. 8) || 998|| |- || Гогов Митев Панче (кут. 8, а.е. 9) || 1007|| |- || Гогов Стефо (кут. 8, а.е. 10) || 1010|| |- || Гогов Филов Васил (кут. 8, а.е. 5) || 1014|| |- || Гогов Христов Лазо (кут. 8, а.е. 7) || 1020|| |- || Гоговски Јованов Крсте (кут. 8, а.е. 12) || 1023|| |- || Гогоски Крстев Јанкула (кут. 8, а.е. 11) || 1024|| |- || [[Илинка Божинова|Гојдароска Божинова Илинка]] (кут. 7, а.е. 6) || 1026|| |- || Голомадевски Танчев Васил (кут. 8, а.е. 14) || 1028|| |- || Горгев Дончев Ристо (кут. 8, а.е. 16) || 1029|| |- || Горгиев Лазаров Коце (кут. 7, а.е. 25) || 1032|| |- || Горгијев Б. Тане (кут. 7, а.е. 32) || 1034|| |- || Гочев Димитриев Стојан (кут. 8, а.е. 17) || 1039|| |- || Гошевски Алексиев Димитар (кут. 8, а.е. 18) || 1040|| |- || Гошевски Георгиев Тале (кут. 8, а.е. 19) || 1042|| |- || Грамов Ристо (кут. 8, а.е. 20) || 1043|| |- || Граороски Ангелев Веле (кут. 8, а.е. 21) || 1045|| |- || Гргоски Ј. Петре (кут. 8, а.е. 22) || 1047|| |- || Грежов Кузов Коста (кут. 8, а.е. 23) || 1049|| |- || Грибовски Лазаров Сотир (кут. 8, а.е. 24) || 1050|| |- || [[Иван Грозданов|Грозданов Ацков Јован]] (кут. 8, а.е. 25) || 1052|| |- || Грозданов Г. Ристо (кут. 8, а.е. 26) || 1055|| |- || Грозданов Митев Андон (кут. 8, а.е. 28) || 1056|| |- || Гроздановски Грозданов Тале (кут. 8, а.е. 27) || 1060|| |- || Гроздоска Алексова Крста (кут. 8, а.е. 31) || 1063|| |- || Грозданоски Крсте (кут. 8, а.е. 30) || 1069|| |- || Грозданоски Миленков Корун (кут. 8, а.е. 29) || 1070|| |- || Груев Георгиев Борис (кут. 8, а.е. 37) || 1072|| |- || Груев Димов Блаже (кут. 8, а.е. 40) || 1082|| |- || Груева Фиданова-Иванова Елена (кут. 8, а.е. 39) || 1084|| |- || Груевски Иванов Лазар (кут. 8, а.е. 43) || 1085|| |- || Груевски Лазаров Стефан (кут. 8, а.е. 45) || 1086|| |- || Груевски Лазов Сотир (кут. 8, а.е. 44) || 1088|| |- || Груевски Огненов Коте (кут. 8, а.е. 42) || 1090|| |- || Груевски Ристо Спасе (кут. 8, а.е. 47) || 1095|| |- || Грујов Илов Ѓорги (кут. 8, а.е. 38) || 1102|| |- || Грујовски Груев Петре (кут. 8, а.е. 33) || 1104|| |- || Грујовски Костадинов Трајко (кут. 8, а.е. 35) || 1106|| |- || Грујоски Илов Сиљан (кут. 8, а.е. 46) || 1109|| |- || Грујоски Павлов Нале (кут. 8, а.е. 36) || 1112|| |- || Грујоски Ристов Тодор (кут. 8, а.е. 34) || 1114|| |- || Грујоски Талев Веле (кут. 8, а.е. 32) || 1117|| |- || Груовски Трајчев Јанкула (кут. 8, а.е. 41) || 1120|| |- || Грчев Пандев Тома (кут. 8, а.е. 48) || 1122|| |- || Грчки Цветанов Велко (кут. 8, а.е. 49) || 1124|| |- || Гулабов Николов Апостол (кут. 8, а.е. 51) || 1127|| |- || Гулабовски Николов Стојан (кут. 8, а.е. 53) || 1129|| |- || Гулабоски Ристов Митре (кут. 8, а.е. 52) || 1131|| |- || Гулев Ташов Георги (кут. 8, а.е. 54) || 1132|| |- || Гулевски Петров Гоше (кут. 8, а.е. 55) || 1133|| |- || Гундалески Мојсов Серавил (кут. 8, а.е. 50) || 1136|| |- || Гуржев Андрев Вељан (кут. 8, а.е. 61) || 1141|| |- || Гуркоски Стојков Софко (кут. 8, а.е. 56) || 1144|| |- || Гурчиноски Ристов Ристо (кут. 8, а.е. 58) || 1148|| |- || Гусакоски Мирчев Неделко (кут. 8, а.е. 60) || 1149|| |- || Гускаров Митре Јован (кут. 8, а.е. 59) || 1150|| |- || Гушалков Митров Трајко (кут. 8, а.е. 62) || 1151|| |- || Гушлов Георгиев Трпо (кут. 8, а.е. 63) || 1153|| |- || Дабижа Јанакиев Коста (кут. 9, а.е. 1) || 1158|| |- || Давитаров Евтов Никола (кут. 9, а.е. 3) || 1165|| |- || Давитков Димчев Раче (кут. 9, а.е. 4) || 1166|| |- || Давчев Настов Ставро (кут. 9, а.е. 5) || 1169|| |- || Давчев Ристов Наске (кут. 9, а.е. 2) || 1171|| |- || Дајков Ристов Иљо (кут. 9, а.е. 6) || 1176|| |- || Далаков Лазо (кут. 9, а.е. 7) || 1178|| |- || Дамјанов А. Тодор (кут. 9, а.е. 10) || 1180|| |- || Дамјанов Јосифов Стојан (кут. 9, а.е. 9) || 1181|| |- || Дамјаноски А. Наум (кут. 9, а.е. 12) || 1183|| |- || Дамјаноски Ангелев Нешко (кут. 9, а.е. 13) || 1184|| |- || Дамјаноски Илов Танаско (кут. 9, а.е. 14) || 1185|| |- || Дамјаноски Макрев Киро (кут. 9, а.е. 11) || 1187|| |- || Дамчевски Бошев Блаже (кут. 9, а.е. 18) || 1190|| |- || Дамчевски Кузев Лазар (кут. 9, а.е. 16) || 1191|| |- || Дамчевски Талев Мирче (кут. 10, а.е. 21) || 1192|| |- || Дамчески К. Илија (кут. 9, а.е. 19) || 1193|| |- || Дамчески Кузманов Даме (кут. 9, а.е. 8) || 1195|| |- || Дамчески Наумов Петар (кут. 9, а.е. 17) || 1196|| |- || Дамчески Петров Трајко (кут. 9, а.е. 15) || 1198|| |- || Данаилов Дамјан (кут. 9, а.е. 20) || 1200|| |- || Дангов Тeмов Васил (кут. 9, а.е. 23) || 1203|| |- || Данов Кимов Дано (кут. 9, а.е. 25) || 1207|| |- || Данов Стојков Трајко (кут. 9, а.е. 26) || 1208|| |- || Дарков Ѓорѓиов Илија (кут. 9, а.е. 29) || 1209|| |- || Даскалов Делов Кочо (кут. 9, а.е. 27) || 1211|| |- || Даскалоски Стојанов Глигор (кут. 9, а.е. 28) || 1213|| |- || Дафинков Блажев Коце (кут. 9, а.е. 32) || 1216|| |- || Дафовски Васил (кут. 9, а.е. 30) || 1227|| |- || Дафовски Кирков Георги (кут. 9, а.е. 31) || 1229|| |- || Дебранов Димитров Јанко (кут. 9, а.е. 33) || 1231|| |- || Дедејски Василев Тимо (кут. 6, а.е. 75) || 1233|| |- || Дејаноски Блажев Андон (кут. 9, а.е. 34) || 1239|| |- || Делиджаков Понов Нако (кут. 9, а. е. 39) || 1241|| |- || Делиџаков Петров Илија (кут. 9, а.е. 38) || 1243|| |- || Делјов Нанов Тано (кут. 9, а.е. 35) || 1244|| |- || Делјов Ристо (кут. 9, а.е. 41) || 1245|| |- || Делов Мирчев Глигор (кут. 9, а.е. 36) || 1246|| |- || Делов Ризов Даме (кут. 9, а.е.37) || 1259|| |- || Демишов Стојанов Костадин (кут. 9, а.е. 40) || 1251|| |- || Дерлел Петре Петре (кут. 9, а.е. 49) || 1253|| |- || Десаноски Кузманов Алексо (кут. 9, а.е. 48) || 1261|| |- || Десков Митров Коста (кут. 9, а.е. 42) || 1263|| |- || Десковски Ѓоршев Деско (кут. 9, а.е.43) || 1265|| |- || Деспотовска Милка (кут. 9, а.е. 47) || 1266|| |- || Деспотоски Велев Андрија (кут. 9, а.е. 44) || 1270|| |- || Деспотоски Мирчев Коста (кут. 9, а.е. 45) || 1272|| |- || Деспотоски Петров Нестор (кут. 9, а.е. 46) || 1274|| |- || Диевски Ѓорѓи Атанас (кут. 9, а.е. 62) || 1276|| |- || Диманов Перов Ристо (кут. 10, а.е. 28) || 1280|| |- || Димев Коцев Давче (кут. 9, а.е. 56) || 1284|| |- || Димитриевски Костов Илија (кут. 10, а.е. 10) || 1288|| |- || Димитријов Стојчески Спасе (кут. 10, а.е. 8) || 1292|| |- || Димитријовски Анѓелов Стефан (кут. 10, а.е. 9) || 1294|| |- || Димитријоски Стојанов Никола (кут. 10, а.е. 5) || 1301|| |- || Димитријоски Стојановски Мицко (кут. 10, а.е. 7) || 1303|| |- || Димитров Ставре (кут. 9, а.е. 60) || 1304|| |- || Димитров Петров Ристо (кут. 9, а.е. 58) || 1305|| |- || Димитров Цветков Тасе (кут. 9, а.е. 61) || 1309|| |- || Димитрова Гершина Зугра (кут. 9, а.е. 73) || 1311|| |- || Димитрова Јованова Тодора (кут. 10, а.е. 2) || 1314|| |- || Димитрова Христова Велика (кут. 9, а.е. 57) || 1316|| |- || Димитровски Георгијев Димо (кут. 10, а.е. 3) || 1319|| |- || Димитриовски Поп Христо (кут. 10, а.е. 6) || 1321|| |- || Димитриовски Спиров Наум (кут. 10, а.е. 1) || 1325|| |- || Димитриовски Стефанов Стојан (кут. 10, а.е. 27) || 1326|| |- || Димитриоски Георгиев Мисајле (кут. 10, а.е. 4) || 1328|| |- || Димитровски Тодоров Петар (кут. 10, а.е. 26) || 1329|| |- || Димитровски Николов Илија (кут. 9, а.е. 59) || 1331|| |- || Димиџијовски И. Ноне (кут. 10, а.е. 22) || 1332|| |- || Димиџиоски И. Ристо (кут. 10, а.е. 23) || 1333|| |- || Димков Митков Мице (кут. 9, а.е. 51) || 1335|| |- || Димковски Т. Стојче (кут. 10, а.е. 11) || 1337|| |- || Димов Јованов Тодор (кут. 10, а.е. 14) || 1339|| |- || Димов Кузманов Спасе (кут. 9, а.е. 54) || 1348|| |- || Димов Михајло Никола (кут. 10, а.е. 13) || 1350|| |- || Димов Панчев Трајко (кут. 9, а.е. 55) || 1353|| |- || Димов Пецев Петре (кут. 9, а.е. 52) || 1355|| |- || Димов Ристо (кут. 9, а.е. 53) || 1356|| |- || Димов Ташев Георги (кут. 9, а.е. 50) || 1357|| |- || Димовски Јошев Насте (кут. 9, а.е. 66) || 1360|| |- || Димовски Јошев Насте (кут. 10, а.е. 12) || 1362|| |- || Димовски Марков Трајко (кут. 10, а.е. 18) || 1365|| |- || Димовски Митрев Димо (кут. 9, а.е. 64) || 1366|| |- || Димовски Николов Давитко (кут. 9, а.е. 63) || 1369|| |- || Димовски Христов Ѓорѓија (кут. 9, а.е. 65) || 1376|| |- || Димоски Вељанов Ристо (кут. 10, а.е. 24) || 1377|| |- || Димоски Димов Петко (кут. 10, а.е. 17) || 1378|| |- || Димоски Јанев Сотир (кут. 9, а.е. 70) || 1381|| |- || Димоски Мирчев Петре (кут. 9, а.е. 68) || 1382|| |- || Димоски Н. Софроније (кут. 9, а.е. 69) || 1383|| |- || Димоски Николов Анастас (кут. 10, а.е. 15) || 1384|| |- || Димоски Петков Оноврија (кут. 9, а.е. 67) || 1387|| |- || Димоски Ристов Стојан (кут. 9, а.е. 71) || 1392|| |- || Димоски Филипов Гаврил (кут. 9, а.е. 72) || 1394|| |- || Димчески Јосифов Јордан (кут. 10, а.е. 20) || 1395|| |- || Димчески С. Димче (кут. 10, а.е. 19) || 1397|| |- || Динаков Василев Димитри (кут. 9, а.е. 21) || 1398|| |- || Динев В. Никола (кут. 10, а.е. 29) || 1400|| |- || Динев Костадинов Патриш (кут. 10, а.е. 30) || 1401|| |- || Динков Пешов Стефан (кут. 10, а.е. 31) || 1410|| |- || Дичовски Наум (кут. 10, а.е. 32) || 1411|| |- || Додов Ристо Димитар (кут. 10, а.е. 36) || 1412|| |- || Додовски Ставрев Георги (кут. 10, а.е. 33) || 1414|| |- || Додовски Ставрев Наум (кут. 10, а.е. 34) || 1415|| |- || Додовски Темелков Трајан (кут. 10, а.е. 35) || 1417|| |- || Дојчиновски Ристев Кочо (кут. 10, а.е. 37) || 1418|| |- || Дојчиновски Тодоров Тале (кут. 10, а.е. 38) || 1420|| |- || Докоски Нонев (Пупалески) Никола (кут. 10, а.е. 39) || 1424|| |- || Долов Лазаров Трпо (кут. 10, а.е. 44) || 1428|| |- || Домазетовски Иванов Ристо (кут. 10, а.е. 48) || 1430|| |- || Домазетовски Стојанов Василе (кут. 10, а.е. 74) || 1433|| |- || Донаков Василев Георги (кут. 9, а.е. 22) || 1435|| |- || Донаков Пантил (кут. 10, а.е. 42) || 1436|| |- || Донакова Јорданка (кут. 10, а.е. 45) || 1438|| |- || Донев Димов Михаил (кут. 9, а.е. 24) || 1440|| |- || Доневски В. Христо (кут. 10, а.е. 46) || 1444|| |- || Донески Аврам (кут. 10, а.е. 47) || 1449|| |- || Донески Танев Трпе (кут. 10, а.е. 41) || 1451|| |- || Доновски Атанас (кут. 10, а.е. 40) || 1452|| |- || Дончев Ристо (кут. 10, а.е. 43) || 1453|| |- || Дрваров Несторов Теме (кут. 10, а.е. 49) || 1454|| |- || Дрљанов Николов Пено (кут. 10, а.е. 50) || 1455|| |- || Дрмоноски Стефанов Доне (кут. 10, а.е. 51) || 1461|| |- || Дрнев Горги Никола (кут. 10, а.е. 52) || 1463|| |- || Дрончев Наумов Филип (кут. 10, а.е. 53) || 1468|| |- || Дудев Коле (кут. 10, а.е. 54) || 1469|| |- || Дуковски Вељанов Тале (кут. 10, а.е. 59) || 1470|| |- || Дуковски Јованов Ангеле (кут. 10, а.е. 55) || 1473|| |- || Дукоски Иванов Сиљан (кут. 10, а.е. 58) || 1475|| |- || Дукоски Ристов Глигор (кут. 10, а.е. 56) || 1477|| |- || Дукоски Сиљанов Мане (кут. 10, а.е. 57) || 1482|| |- || Дулев Златан (кут. 10, а.е. 60) || 1484|| |- || Дулески Е. Ристо (кут. 10, а.е. 61) || 1485|| |- || Дулчевски Нешев Лазар (кут. 10, а.е. 67) || 1486|| |- || Думова Ристова Марија (кут. 10, а.е. 62) || 1489|| |- || Думуланев Атанасов Стојко (кут. 10, а.е. 63) || 1490|| |- || Дунгеров Трајков Васил (кут. 10, а.е. 64) || 1492|| |- || Дуновски Р. Никола (кут. 10, а.е. 65) || 1496|| |- || Дуноски Јошев Петре (кут. 10, а.е. 66) || 1503|| |- || Дупчинов Ристов Герман (кут. 10, а.е. 68) || 1504|| |- || Дургутов Иванов Јордан (кут. 10, а.е. 69) || 1506|| |- || Дурмишов Ѓорѓиев Апостол (кут. 10, а.е. 71) || 1509 || |- || Дуртаноски Димов Ангеле (кут. 10, а.е. 70) || 1511 || |- || Душкоска Стојанова Трајка (кут. 10, а.е. 73) || 1513 || |- || Душкоски Јован (кут. 10, а.е. 72) || 1516 || |- |} 8htlmawijbgc7kt9xlf3q15atvnz1ig 0 789904 12876784 11998190 2026-04-10T16:28:07Z Пища Хуфнагел 119943 12876784 wikitext text/x-wiki [[Файл:Большой шигирский идол.jpg|мини|Скулптурата, датирана преди 15 000 години, може да е била висока повече от 5 м]] '''Шигирският идол'''<ref>[https://palatka.bg/2018/05/11/тази-наподобяваща-човек-дъравена-фигу/ Българско название]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> ({{lang|ru|Шигирский идол}}) е най-старата известна дървена скулптура в света,<ref>{{cite news |last= Понизовкин |first= Андрей |title= Куда шагал Шигирский идол? |newspaper= Наука Урала |issue= 20 – 2003 [848] |date= September 2003 |url= http://www3.uran.ru/gazetanu/2003/09/nu20/nu20.pdf |publisher= Уралски клон на Руската академия на науките |language= ru}}</ref><ref>{{cite web |last= Waugh |first= Rob |date= Aug 29, 2015 |title= Mysterious Russian Statue Is 11,000 Years Old – Twice As Old As The Pyramids |publisher= Yahoo News |url= https://uk.news.yahoo.com/mysterious-russian-statue-is-11-000-years-old---twice-as-old-as-the-pyramids-170632897.html#LuIy6hl |accessdate= August 30, 2015}}</ref> направена през периода на [[мезолит]]а, малко след края на последната ледникова епоха.<ref name=":3">{{Cite news |url= http://www.news.com.au/technology/science/archaeology/shigir-idol-found-to-be-11600-years-old-it-was-made-by-the-survivors-of-the-last-great-ice-age/news-story/5bb378f5b6978eff0cd088e8f20639cb|title=Is this the original face of god? |work= NewsComAu |access-date= 2018-05-25}}</ref> Дървото, от което е издълбан, е на около 12 000 години.<ref name="QI573">{{cite journal |author1= ThomasTerberger, Mikhail Zhilin, Svetlana Savchenko |title= The Shigir idol in the context of early art in Eurasia |journal= Quaternary International |date= 30 Jan 2021 |volume= 573 |pages= 14 – 29 |doi= 10.1016/j.quaint.2020.10.025 |url= https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/S1040618220306455 |access-date= 23 Mar 2021}}</ref> Изложен е в Свердловския регионален краеведски музей в [[Екатеринбург]], Русия.<ref name="Ancient Code">{{cite web |url= http://www.ancient-code.com/shigir-idol-wooden-statue-twice-old-pyramids-egypt/ |title= The Shigir Idol, A Wooden Statue Twice As Old As The Pyramids Of Egypt |last= Petricevic |first= Ivan |publisher= Ancient-code.com |date= 2014-11-28 |accessdate= 2014-12-02}}</ref> == Източници == <references /> [[Категория:Археологически находки]] [[Категория:Праисторическо изкуство]] [[Категория:Култура в Екатеринбург]] [[Категория:Археология в Русия]] [[Категория:Скулптури в Русия]] 44qo3nusxp8xqx41d7zmxs1frssraqo 0 797909 12876705 12874794 2026-04-10T15:07:11Z Rumensz 125859 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда за най-добра чуждестранна книга]] → [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] 12876705 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = писател | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = Гонсало Мануел де Албукерк Тавареш | националност = {{Португалия}} | работил = [[писател]], [[поет]], [[драматург]] | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | псевдоним = | период = 2000 – | жанрове = [[драма]], [[любовен роман]], [[лирика]], документалистика | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = | награди = [[Файл:PRT Order of Prince Henry - Grand Officer BAR.svg|50px|Велик офицер на ордена на Инфанта Енрике]]<br>награда „Жузе Сарамагу“ (2005) | повлиян = | повлиял = }} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = {{URL|http://www.goncalomtavares.com/}} }} '''Гонсало М. Тавареш''' ({{lang|pt|Gonçalo M. Tavares}}) е португалски учен, [[драматург]], [[поет]] и [[писател]] на произведения в жанра драма, [[лирика]], [[любовен роман]], [[детска литература]] и документалистика.<ref name="goodreads">{{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/1140017.Gon_alo_M_Tavares Биография и библиография] в ''[[Goodreads]]''</ref><ref name="mertinwitt">{{икона|en}} [https://mertinwitt-litag.de/portfolio-items/goncalo-m-tavares/ Биография и библиография в ''Mertinwitt'']</ref><ref name="cccb">{{икона|en}} [https://www.cccb.org/en/participants/file/goncalo-m-tavares/45996 Биография в CCCB]</ref><ref name="wordswithoutborders">{{икона|en}} [https://www.wordswithoutborders.org/contributor/gonalo-m.-tavares Биография в ''Words without Borders'']</ref> == Биография и творчество == Гонсало Мануел де Албукерке Тавареш е роден през август 1970 г. в Луанда, Ангола.<ref name="goodreads"></ref> Завършва философия в [[Лисабонски университет|Лисабонския университет]], след което е преподавател по теория на науката в него.<ref name="mertinwitt"></ref> Първата му книга „Книга за танца“ (''Livro da dança'') е издадена през 2001 г.<ref name="wordswithoutborders"></ref> През 2002 г. започва издаването на поредицата му „Кварталът“. В 10-те книги главните герои носят имената на известни творци – [[Пол Валери]], [[Анри Мишо]], [[Бертолт Брехт]], [[Роберто Хуарос]], [[Карл Краус]], [[Итало Калвино]], [[Роберт Валзер]], [[Андре Бретон]], [[Емануел Сведенборг]] и [[Томас Стърнз Елиът|Томас Елиът]]. Чрез препратки към стила на, вижданията и поведението на реалните им съименници писателят изразява с хумор и ирония виждането си за парадоксите в съвременния свят. Първата книга от поредицата получава наградата „Бранкиньо да Фонсека“ на Фондация „[[Калуст Гулбенкян]]“ и на вестник „Еспресо“.<ref name="goodreads"></ref> През 2005 г. романът му „Йерусалим“ от поредицата „Царството“ получава наградата „Жузе Сарамагу“ за млади писатели<ref name="mertinwitt"></ref> и наградата „Океани“ за световна португалска литература, и е включена в европейското издание на „1001 книги, които трябва да прочетете преди да умрете“ – справочник за най-важните романи на всички времена.<ref name="goodreads"></ref> Романът му „Научете се да се молите в ерата на техниката“ (''Aprender a Rezar na Era da Técnica'') от същата поредица печели през 2010 г. престижната френска награда за най-добра чуждестранна книга.<ref name="goodreads"></ref><ref name="mertinwitt"></ref> Разказът му „Вода, Куче, Кон, Глава“ (''Água, Cão, Cavalo, Cabeça'') от 2007 г. получава голямата награда за разказ „Камило Каштело Бранко“ на Асоциацията на португалските писатели.<ref name="wordswithoutborders"></ref> [[Файл:Gonçalo M. Tavares 2023.jpg|мини|240п|Гонсало Тавареш през 2023 г.]] През 2010 г. е издаден епосът му „Пътуване до Индия“. Главният герой, Блум, отвратен от себе си и от Европа, с нейната бездуховност и лицемерие, се отправя към Индия. След множество перипетии из Лондон, Виена, Прага и Париж той пристига в Индия и се сблъсква със същата бездуховност и лицемерие, откривайки, че и Изток, и Запад говорят на езика на хищника. Книгата получава престижната Голяма награда за роман от Асоциацията на португалските писатели и наградата „Фернандо Намора“.<ref name="goodreads"></ref><ref name="wordswithoutborders"></ref> Произведенията на писателя са преведени на повече от 30 езика и в около 50 страни по света.<ref name="goodreads"></ref><ref name="mertinwitt"></ref> На 9 юни 2012 г. е удостоен с ордена Велик офицер на Ордена на инфанта Енрике ([[Енрике Мореплавателя]]). Гонсало М. Тавареш живее в Лисабон.<ref name="goodreads"></ref> == Произведения == === Самостоятелни романи === * Uma Viagem à Índia (2010) – голямата награда за роман от Асоциацията на португалските писатели и наградата „Фернандо Намора“<ref name="goodreads"></ref><br/>'''''Пътуване до Индия''''', изд.: [[Колибри (издателство)|ИК „Колибри“]], София (2016), прев. Даринка Кирчева * A Mulher-Sem-Cabeça e o Homem-do-Mau-Olhado (2017) * Cinco Meninos, Cinco Ratos (2018) === Серия „Кварталът“ (''O Bairro'') === # O Senhor Valéry (2002) – награда „Бранкиньо да Фонсека“ на Фондация „Калуст Гулбенкян“ и вестник „Ешпресо“<ref name="goodreads"></ref> # O Senhor Henri (2003) # O Senhor Brecht (2004) # O Senhor Juarroz (2004) # O Senhor Kraus (2005) # O Senhor Calvino (2005) # O Senhor Walser (2006) # O Senhor Breton (2008) # O Senhor Swedenborg (2009) # O Senhor Eliot (2010) :* '''''Кварталът''''', изд. „Ерго“ (2020), прев. Даринка Кирчева (сборник) === Серия „Царството“ (''O Reino'') === # Um Homem: Klaus Klump (2003)<ref name="goodreads"></ref> # A Máquina de Joseph Walser (2004) # Jerusalém (2004) – награда „Жузе Сарамагу“ и награда „Океани“ за португалска литература (2007) # Aprender a Rezar na Era da Técnica (2007) – награда за най-добра чужда книга 2010 във Франция # O Osso do Meio (2020) === Поезия === * 1 (2004) === Пиеси === * A Colher de Samuel Beckett e Outros Textos (2003) === Сборници === * Matteo Perdeu o Emprego (2010) – 24 разказа<ref name="goodreads"></ref><br/>'''''Матео остана без работа''''', изд. „Ерго“ (2021), прев. Даринка Кирчева * Uma Menina está Perdida no seu Século à Procura do Pai (2014) * Bucareste-Budapeste: Budapeste-Bucareste (2019) * Animalescos (2019)<ref name="cccb"></ref> === Документалистика === * Livro da dança (2001)<ref name="goodreads"></ref> * Investigações. Novalis (2002) – награда от Асоциацията на португалските писатели * Investigações geométricas (2005) * Histórias Falsas (2005) * Atlas do Corpo e da Imaginação (2013) * Os Velhos Também Querem Viver (2014) ==== Серия „Енциклопедия“ (''Enciclopédia'') ==== # Breves Notas sobre Ciência (2006)<ref name="goodreads"></ref><ref name="cccb"></ref> # Breves Notas sobre o Medo (2007) # Breves Notas sobre as Ligações (2009) # Breves Notas sobra Música (2015) # Breves Notas sobre Literatura-Bloom (2018) === Екранизации === * 2009 How to Draw a Perfect Circle – история * 2010 Histórias aos Quadradinhos – тв сериал * 2010 O senhor Valéry – късометражен * 2012 Histórias para Sempre – тв сериал == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Official website|http://www.goncalomtavares.com/}} на Гонсало М. Тавареш * {{imdb name|2939120|Гонсало М. Тавареш}} {{Превод от|pt|Gonçalo M. Tavares|60776127}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература}} {{СОРТКАТ:Тавареш, Гонсало М.}} [[Категория:Португалски писатели]] [[Категория:Португалски поети]] [[Категория:Португалски драматурзи]] [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] [[Категория:Преподаватели в Лисабонския университет]] [[Категория:Родени в Луанда]] a9qp95qwexb16z9mrqpjk9hpbeahmpx 2 798116 12876964 12876170 2026-04-11T01:35:12Z Eliza Beth 246180 Бот: актуализация 12876964 wikitext text/x-wiki ''Тази страница е генерирана автоматично от [https://github.com/kerberizer/wikimedia-scripts/blob/master/thanksmeter.py скрипт] в '''01:35''' [[UTC]] на '''11 април 2026''' г.'' == За последния ден == : ''Общо [[:en:Help:Notifications/Thanks|благодарности]]: '''5''''' <div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Получени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Tonimicho|Tonimicho]] || 2 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 1 |- | [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] || 1 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 1 |- |} </div><div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Изпратени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 2 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 2 |- | [[Потребител:DarKcHiP3|DarKcHiP3]] || 1 |- |} </div>{{br}} == За последната седмица == : ''Общо [[:en:Help:Notifications/Thanks|благодарности]]: '''83''''' <div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Получени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 14 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 8 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 7 |- | [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] || 6 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 5 |- | [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] || 4 |- | [[Потребител:Tonimicho|Tonimicho]] || 4 |- | [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] || 4 |- | [[Потребител:Alexander.D.Hristov|Alexander.D.Hristov]] || 3 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 3 |- | [[Потребител:Dieda30|Dieda30]] || 2 |- | [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] || 2 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 2 |- | [[Потребител:Любо Климентов|Любо Климентов]] || 2 |- | [[Потребител:Apcbg|Apcbg]] || 1 |- | [[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] || 1 |- | [[Потребител:Inventis|Inventis]] || 1 |- | [[Потребител:Lp0 on fire|Lp0 on fire]] || 1 |- | [[Потребител:MICHELANGELO|MICHELANGELO]] || 1 |- | [[Потребител:Nauka|Nauka]] || 1 |- | [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] || 1 |- | [[Потребител:Penssio|Penssio]] || 1 |- | [[Потребител:PirinP|PirinP]] || 1 |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 1 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 1 |- | [[Потребител:Skip678|Skip678]] || 1 |- | [[Потребител:Svetlina567|Svetlina567]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-19624-91|~2026-19624-91]] || 1 |- | [[Потребител:Пакко|Пакко]] || 1 |- | [[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] || 1 |- | [[Потребител:Сале|Сале]] || 1 |- |} </div><div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Изпратени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 17 |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 11 |- | [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] || 10 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 9 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 5 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 3 |- | [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] || 3 |- | [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] || 3 |- | [[Потребител:5530а|5530а]] || 2 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 2 |- | [[Потребител:PirinP|PirinP]] || 2 |- | [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] || 2 |- | [[Потребител:Vajsov|Vajsov]] || 2 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 2 |- | [[Потребител:DarKcHiP3|DarKcHiP3]] || 1 |- | [[Потребител:DiHri|DiHri]] || 1 |- | [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] || 1 |- | [[Потребител:Givern|Givern]] || 1 |- | [[Потребител:IvanovBG|IvanovBG]] || 1 |- | [[Потребител:Marendreva|Marendreva]] || 1 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 1 |- | [[Потребител:Simin|Simin]] || 1 |- | [[Потребител:Мохандас|Мохандас]] || 1 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 1 |- |} </div>{{br}} == За последния месец == : ''Общо [[:en:Help:Notifications/Thanks|благодарности]]: '''383''''' <div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Получени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 64 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 29 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 24 |- | [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] || 19 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 18 |- | [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] || 16 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 16 |- | [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] || 14 |- | [[Потребител:Tonimicho|Tonimicho]] || 13 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 12 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 12 |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 11 |- | [[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] || 9 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 8 |- | [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] || 7 |- | [[Потребител:Любо Климентов|Любо Климентов]] || 6 |- | [[Потребител:Mihail Al. Mihaylov|Mihail Al. Mihaylov]] || 5 |- | [[Потребител:Litev|Litev]] || 4 |- | [[Потребител:Simin|Simin]] || 4 |- | [[Потребител:Alexander.D.Hristov|Alexander.D.Hristov]] || 3 |- | [[Потребител:Dieda30|Dieda30]] || 3 |- | [[Потребител:Givern|Givern]] || 3 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 3 |- | [[Потребител:Paiak|Paiak]] || 3 |- | [[Потребител:PaleoWolf|PaleoWolf]] || 3 |- | [[Потребител:Penssio|Penssio]] || 3 |- | [[Потребител:Vajsov|Vajsov]] || 3 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 3 |- | [[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] || 3 |- | [[Потребител:Ambra75|Ambra75]] || 2 |- | [[Потребител:Arise13|Arise13]] || 2 |- | [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] || 2 |- | [[Потребител:Nauka|Nauka]] || 2 |- | [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] || 2 |- | [[Потребител:StanProg|StanProg]] || 2 |- | [[Потребител:~2025-31913-28|~2025-31913-28]] || 2 |- | [[Потребител:Пакко|Пакко]] || 2 |- | [[Потребител:Сале|Сале]] || 2 |- | [[Потребител:5530а|5530а]] || 1 |- | [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] || 1 |- | [[Потребител:Apcbg|Apcbg]] || 1 |- | [[Потребител:Avramesk|Avramesk]] || 1 |- | [[Потребител:Belovo-news|Belovo-news]] || 1 |- | [[Потребител:BioPupil|BioPupil]] || 1 |- | [[Потребител:Bobbylon|Bobbylon]] || 1 |- | [[Потребител:Dfotev|Dfotev]] || 1 |- | [[Потребител:Dr.AntonChebur|Dr.AntonChebur]] || 1 |- | [[Потребител:Drenowe|Drenowe]] || 1 |- | [[Потребител:EN-Jungwon|EN-Jungwon]] || 1 |- | [[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] || 1 |- | [[Потребител:Inventis|Inventis]] || 1 |- | [[Потребител:Ivanov id|Ivanov id]] || 1 |- | [[Потребител:Ivanpeev83|Ivanpeev83]] || 1 |- | [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] || 1 |- | [[Потребител:Kiril kovachev|Kiril kovachev]] || 1 |- | [[Потребител:Lotroo|Lotroo]] || 1 |- | [[Потребител:Lp0 on fire|Lp0 on fire]] || 1 |- | [[Потребител:MICHELANGELO|MICHELANGELO]] || 1 |- | [[Потребител:MathXplore|MathXplore]] || 1 |- | [[Потребител:Melanita|Melanita]] || 1 |- | [[Потребител:Mmm-jun|Mmm-jun]] || 1 |- | [[Потребител:Monaco|Monaco]] || 1 |- | [[Потребител:Motekov|Motekov]] || 1 |- | [[Потребител:Mrs Robinson|Mrs Robinson]] || 1 |- | [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] || 1 |- | [[Потребител:PirinP|PirinP]] || 1 |- | [[Потребител:Skip678|Skip678]] || 1 |- | [[Потребител:Svetlina567|Svetlina567]] || 1 |- | [[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] || 1 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 1 |- | [[Потребител:~2025-41032-58|~2025-41032-58]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-15630-29|~2026-15630-29]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-18374-64|~2026-18374-64]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-19124-83|~2026-19124-83]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-19136-82|~2026-19136-82]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-19363-76|~2026-19363-76]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-19506-06|~2026-19506-06]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-19624-91|~2026-19624-91]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-20057-45|~2026-20057-45]] || 1 |- | [[Потребител:Γλωσσολαλιά|Γλωσσολαλιά]] || 1 |- | [[Потребител:Зайо|Зайо]] || 1 |- | [[Потребител:Исидора Димова|Исидора Димова]] || 1 |- |} </div><div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Изпратени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 80 |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 72 |- | [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] || 30 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 29 |- | [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] || 27 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 20 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 18 |- | [[Потребител:Vajsov|Vajsov]] || 10 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 9 |- | [[Потребител:Simin|Simin]] || 8 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 8 |- | [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] || 5 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 5 |- | [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] || 5 |- | [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] || 5 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 4 |- | [[Потребител:5530а|5530а]] || 3 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 3 |- | [[Потребител:PaleoWolf|PaleoWolf]] || 3 |- | [[Потребител:PirinP|PirinP]] || 3 |- | [[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]] || 3 |- | [[Потребител:Ambra75|Ambra75]] || 2 |- | [[Потребител:Ani1516|Ani1516]] || 2 |- | [[Потребител:Litev|Litev]] || 2 |- | [[Потребител:Mrs Robinson|Mrs Robinson]] || 2 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 2 |- | [[Потребител:Кочев|Кочев]] || 2 |- | [[Потребител:Мохандас|Мохандас]] || 2 |- | [[Потребител:5ko|5ko]] || 1 |- | [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] || 1 |- | [[Потребител:Arise13|Arise13]] || 1 |- | [[Потребител:BOtanica go|BOtanica go]] || 1 |- | [[Потребител:DarKcHiP3|DarKcHiP3]] || 1 |- | [[Потребител:DiHri|DiHri]] || 1 |- | [[Потребител:Givern|Givern]] || 1 |- | [[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] || 1 |- | [[Потребител:IvanovBG|IvanovBG]] || 1 |- | [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] || 1 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 1 |- | [[Потребител:Marendreva|Marendreva]] || 1 |- | [[Потребител:Pinbal11|Pinbal11]] || 1 |- | [[Потребител:R. Henrik Nilsson|R. Henrik Nilsson]] || 1 |- | [[Потребител:Samurai 7498|Samurai 7498]] || 1 |- | [[Потребител:SixtyShips|SixtyShips]] || 1 |- | [[Потребител:Wooze|Wooze]] || 1 |- | [[Потребител:Вени Марковски|Вени Марковски]] || 1 |- | [[Потребител:Зайо|Зайо]] || 1 |- |} </div>{{br}} == За последните три месеца == : ''Общо [[:en:Help:Notifications/Thanks|благодарности]]: '''1272''''' <div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Получени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 258 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 86 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 85 |- | [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] || 70 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 61 |- | [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] || 46 |- | [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] || 44 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 39 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 38 |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 37 |- | [[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] || 33 |- | [[Потребител:Tonimicho|Tonimicho]] || 31 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 24 |- | [[Потребител:5530а|5530а]] || 15 |- | [[Потребител:Simin|Simin]] || 15 |- | [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] || 14 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 13 |- | [[Потребител:Givern|Givern]] || 12 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 12 |- | [[Потребител:StanProg|StanProg]] || 11 |- | [[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] || 10 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 9 |- | [[Потребител:Mihail Al. Mihaylov|Mihail Al. Mihaylov]] || 8 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 8 |- | [[Потребител:A nedev|A nedev]] || 7 |- | [[Потребител:Bichoes78|Bichoes78]] || 7 |- | [[Потребител:InternetArchiveBot|InternetArchiveBot]] || 7 |- | [[Потребител:Monaco|Monaco]] || 7 |- | [[Потребител:PaleoWolf|PaleoWolf]] || 7 |- | [[Потребител:Vajsov|Vajsov]] || 7 |- | [[Потребител:Любо Климентов|Любо Климентов]] || 7 |- | [[Потребител:Biso|Biso]] || 6 |- | [[Потребител:1926Bubi57|1926Bubi57]] || 5 |- | [[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] || 5 |- | [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] || 5 |- | [[Потребител:Пакко|Пакко]] || 5 |- | [[Потребител:Ambra75|Ambra75]] || 4 |- | [[Потребител:Belovo-news|Belovo-news]] || 4 |- | [[Потребител:Gvelf|Gvelf]] || 4 |- | [[Потребител:Litev|Litev]] || 4 |- | [[Потребител:Nauka|Nauka]] || 4 |- | [[Потребител:Nikola Tulechki|Nikola Tulechki]] || 4 |- | [[Потребител:Paiak|Paiak]] || 4 |- | [[Потребител:Penssio|Penssio]] || 4 |- | [[Потребител:Quinlan83|Quinlan83]] || 4 |- | [[Потребител:Zelenkroki|Zelenkroki]] || 4 |- | [[Потребител:Кочев|Кочев]] || 4 |- | [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] || 3 |- | [[Потребител:Alexander.D.Hristov|Alexander.D.Hristov]] || 3 |- | [[Потребител:Arise13|Arise13]] || 3 |- | [[Потребител:DGNoir|DGNoir]] || 3 |- | [[Потребител:Dieda30|Dieda30]] || 3 |- | [[Потребител:KanevBubaka|KanevBubaka]] || 3 |- | [[Потребител:MathXplore|MathXplore]] || 3 |- | [[Потребител:Mmm-jun|Mmm-jun]] || 3 |- | [[Потребител:Motekov|Motekov]] || 3 |- | [[Потребител:NDG|NDG]] || 3 |- | [[Потребител:PieWriter|PieWriter]] || 3 |- | [[Потребител:PirinP|PirinP]] || 3 |- | [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] || 3 |- | [[Потребител:Skip678|Skip678]] || 3 |- | [[Потребител:Andrew012p|Andrew012p]] || 2 |- | [[Потребител:Apcbg|Apcbg]] || 2 |- | [[Потребител:Clearcen|Clearcen]] || 2 |- | [[Потребител:Dido3|Dido3]] || 2 |- | [[Потребител:Ehrlich91|Ehrlich91]] || 2 |- | [[Потребител:Elkost|Elkost]] || 2 |- | [[Потребител:Inventis|Inventis]] || 2 |- | [[Потребител:Ivanov id|Ivanov id]] || 2 |- | [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] || 2 |- | [[Потребител:Lp0 on fire|Lp0 on fire]] || 2 |- | [[Потребител:MICHELANGELO|MICHELANGELO]] || 2 |- | [[Потребител:Martinzah|Martinzah]] || 2 |- | [[Потребител:R Green16|R Green16]] || 2 |- | [[Потребител:SLTemelkov|SLTemelkov]] || 2 |- | [[Потребител:Saroj|Saroj]] || 2 |- | [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] || 2 |- | [[Потребител:Vladko|Vladko]] || 2 |- | [[Потребител:~2025-31913-28|~2025-31913-28]] || 2 |- | [[Потребител:~2026-10681-39|~2026-10681-39]] || 2 |- | [[Потребител:~2026-11001-89|~2026-11001-89]] || 2 |- | [[Потребител:~2026-78272-1|~2026-78272-1]] || 2 |- | [[Потребител:Àncilu|Àncilu]] || 2 |- | [[Потребител:Лорд Бъмбъри|Лорд Бъмбъри]] || 2 |- | [[Потребител:Сале|Сале]] || 2 |- | [[Потребител:Avramesk|Avramesk]] || 1 |- | [[Потребител:BioPupil|BioPupil]] || 1 |- | [[Потребител:Bobbylon|Bobbylon]] || 1 |- | [[Потребител:CommonsDelinker|CommonsDelinker]] || 1 |- | [[Потребител:Dadamanda|Dadamanda]] || 1 |- | [[Потребител:Dan agent06|Dan agent06]] || 1 |- | [[Потребител:Deadstar|Deadstar]] || 1 |- | [[Потребител:Dfotev|Dfotev]] || 1 |- | [[Потребител:DiHri|DiHri]] || 1 |- | [[Потребител:Dr.AntonChebur|Dr.AntonChebur]] || 1 |- | [[Потребител:Drenowe|Drenowe]] || 1 |- | [[Потребител:EN-Jungwon|EN-Jungwon]] || 1 |- | [[Потребител:Elisaveta P.|Elisaveta P.]] || 1 |- | [[Потребител:Epìdosis|Epìdosis]] || 1 |- | [[Потребител:Fivooo|Fivooo]] || 1 |- | [[Потребител:Funnytu|Funnytu]] || 1 |- | [[Потребител:Hristo "Ateto" Dimov|Hristo "Ateto" Dimov]] || 1 |- | [[Потребител:Isip2 westboro|Isip2 westboro]] || 1 |- | [[Потребител:Ivanpeev83|Ivanpeev83]] || 1 |- | [[Потребител:Joyradost|Joyradost]] || 1 |- | [[Потребител:Kadı|Kadı]] || 1 |- | [[Потребител:Kelleniro|Kelleniro]] || 1 |- | [[Потребител:Kiril kovachev|Kiril kovachev]] || 1 |- | [[Потребител:Kostja|Kostja]] || 1 |- | [[Потребител:Langusto|Langusto]] || 1 |- | [[Потребител:Laniakeax|Laniakeax]] || 1 |- | [[Потребител:Livermorium5|Livermorium5]] || 1 |- | [[Потребител:Lotroo|Lotroo]] || 1 |- | [[Потребител:Magnefl|Magnefl]] || 1 |- | [[Потребител:Makenzis|Makenzis]] || 1 |- | [[Потребител:Mattenea|Mattenea]] || 1 |- | [[Потребител:Melanita|Melanita]] || 1 |- | [[Потребител:Milenkoff|Milenkoff]] || 1 |- | [[Потребител:Miroslav mitov|Miroslav mitov]] || 1 |- | [[Потребител:Mishoni1|Mishoni1]] || 1 |- | [[Потребител:Missmoonchild9|Missmoonchild9]] || 1 |- | [[Потребител:Mrs Robinson|Mrs Robinson]] || 1 |- | [[Потребител:Muh1zvqra|Muh1zvqra]] || 1 |- | [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] || 1 |- | [[Потребител:Noel baran|Noel baran]] || 1 |- | [[Потребител:PavelBG|PavelBG]] || 1 |- | [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] || 1 |- | [[Потребител:PetraTrichkova|PetraTrichkova]] || 1 |- | [[Потребител:Petrumila|Petrumila]] || 1 |- | [[Потребител:Pinturicchio 89|Pinturicchio 89]] || 1 |- | [[Потребител:Pl71|Pl71]] || 1 |- | [[Потребител:Predavatel|Predavatel]] || 1 |- | [[Потребител:Progressus.MCMLXIX|Progressus.MCMLXIX]] || 1 |- | [[Потребител:Quickfingers|Quickfingers]] || 1 |- | [[Потребител:SSastry (WMF)|SSastry (WMF)]] || 1 |- | [[Потребител:ShadeOfGrey|ShadeOfGrey]] || 1 |- | [[Потребител:Suffer Tedkov|Suffer Tedkov]] || 1 |- | [[Потребител:Svetlina567|Svetlina567]] || 1 |- | [[Потребител:Vanki11|Vanki11]] || 1 |- | [[Потребител:Vasilcho|Vasilcho]] || 1 |- | [[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] || 1 |- | [[Потребител:Waterwhitendk|Waterwhitendk]] || 1 |- | [[Потребител:YVR02|YVR02]] || 1 |- | [[Потребител:Yavka|Yavka]] || 1 |- | [[Потребител:Zapetaya|Zapetaya]] || 1 |- | [[Потребител:~2025-38410-35|~2025-38410-35]] || 1 |- | [[Потребител:~2025-40673-99|~2025-40673-99]] || 1 |- | [[Потребител:~2025-41032-58|~2025-41032-58]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-11756-77|~2026-11756-77]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-12558-57|~2026-12558-57]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-13996-87|~2026-13996-87]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-14769-19|~2026-14769-19]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-15630-29|~2026-15630-29]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-18374-64|~2026-18374-64]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-19124-83|~2026-19124-83]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-19136-82|~2026-19136-82]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-19363-76|~2026-19363-76]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-19506-06|~2026-19506-06]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-19624-91|~2026-19624-91]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-20057-45|~2026-20057-45]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-44662-8|~2026-44662-8]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-93789-0|~2026-93789-0]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-94088-0|~2026-94088-0]] || 1 |- | [[Потребител:Γλωσσολαλιά|Γλωσσολαλιά]] || 1 |- | [[Потребител:Зайо|Зайо]] || 1 |- | [[Потребител:Исидора Димова|Исидора Димова]] || 1 |- | [[Потребител:Мохандас|Мохандас]] || 1 |- | [[Потребител:Смилков|Смилков]] || 1 |- | [[Потребител:Станислав|Станислав]] || 1 |- |} </div><div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Изпратени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 276 |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 253 |- | [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] || 108 |- | [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] || 88 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 88 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 67 |- | [[Потребител:Vajsov|Vajsov]] || 41 |- | [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] || 40 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 27 |- | [[Потребител:Simin|Simin]] || 20 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 18 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 17 |- | [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] || 15 |- | [[Потребител:5530а|5530а]] || 14 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 13 |- | [[Потребител:Вени Марковски|Вени Марковски]] || 12 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 11 |- | [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] || 10 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 9 |- | [[Потребител:Ani1516|Ani1516]] || 8 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 8 |- | [[Потребител:PirinP|PirinP]] || 7 |- | [[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] || 7 |- | [[Потребител:Ambra75|Ambra75]] || 6 |- | [[Потребител:Givern|Givern]] || 6 |- | [[Потребител:Мохандас|Мохандас]] || 6 |- | [[Потребител:PaleoWolf|PaleoWolf]] || 5 |- | [[Потребител:Кочев|Кочев]] || 5 |- | [[Потребител:DGNoir|DGNoir]] || 4 |- | [[Потребител:Gidget.09star|Gidget.09star]] || 4 |- | [[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]] || 4 |- | [[Потребител:1926Bubi57|1926Bubi57]] || 3 |- | [[Потребител:Bazov|Bazov]] || 3 |- | [[Потребител:Footballer99|Footballer99]] || 3 |- | [[Потребител:G.Vorobyov|G.Vorobyov]] || 3 |- | [[Потребител:SixtyShips|SixtyShips]] || 3 |- | [[Потребител:A.kamburov|A.kamburov]] || 2 |- | [[Потребител:AngPz91|AngPz91]] || 2 |- | [[Потребител:BeshevI|BeshevI]] || 2 |- | [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] || 2 |- | [[Потребител:KaloyanMitevv|KaloyanMitevv]] || 2 |- | [[Потребител:Kurcke|Kurcke]] || 2 |- | [[Потребител:Litev|Litev]] || 2 |- | [[Потребител:Lp0 on fire|Lp0 on fire]] || 2 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 2 |- | [[Потребител:Makenzis|Makenzis]] || 2 |- | [[Потребител:Mrs Robinson|Mrs Robinson]] || 2 |- | [[Потребител:Naki|Naki]] || 2 |- | [[Потребител:PieWriter|PieWriter]] || 2 |- | [[Потребител:Tenshi Hinanawi|Tenshi Hinanawi]] || 2 |- | [[Потребител:5ko|5ko]] || 1 |- | [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] || 1 |- | [[Потребител:Amire80|Amire80]] || 1 |- | [[Потребител:Arise13|Arise13]] || 1 |- | [[Потребител:BOtanica go|BOtanica go]] || 1 |- | [[Потребител:DarKcHiP3|DarKcHiP3]] || 1 |- | [[Потребител:DiHri|DiHri]] || 1 |- | [[Потребител:FreddyBG|FreddyBG]] || 1 |- | [[Потребител:Freeplay666|Freeplay666]] || 1 |- | [[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] || 1 |- | [[Потребител:IvanovBG|IvanovBG]] || 1 |- | [[Потребител:Jetam2|Jetam2]] || 1 |- | [[Потребител:Kontributor 2K|Kontributor 2K]] || 1 |- | [[Потребител:Marendreva|Marendreva]] || 1 |- | [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] || 1 |- | [[Потребител:Pinbal11|Pinbal11]] || 1 |- | [[Потребител:Pl71|Pl71]] || 1 |- | [[Потребител:R. Henrik Nilsson|R. Henrik Nilsson]] || 1 |- | [[Потребител:Raddy J. S.|Raddy J. S.]] || 1 |- | [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] || 1 |- | [[Потребител:Samurai 7498|Samurai 7498]] || 1 |- | [[Потребител:StanProg|StanProg]] || 1 |- | [[Потребител:Wooze|Wooze]] || 1 |- | [[Потребител:Yavka|Yavka]] || 1 |- | [[Потребител:Зайо|Зайо]] || 1 |- | [[Потребител:Пакко|Пакко]] || 1 |- | [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] || 1 |- | [[Потребител:Петър22|Петър22]] || 1 |- | [[Потребител:Рампейджер~bgwiki|Рампейджер~bgwiki]] || 1 |- | [[Потребител:Смилков|Смилков]] || 1 |- | [[Потребител:Стунаи|Стунаи]] || 1 |- | [[Потребител:猫巫女霊夢|猫巫女霊夢]] || 1 |- |} </div>{{br}} == За последната година == : ''Общо [[:en:Help:Notifications/Thanks|благодарности]]: '''5203''''' <div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Получени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 1071 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 414 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 296 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 242 |- | [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] || 234 |- | [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] || 206 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 177 |- | [[Потребител:Vajsov|Vajsov]] || 150 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 147 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 128 |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 113 |- | [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] || 104 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 86 |- | [[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] || 84 |- | [[Потребител:5530а|5530а]] || 74 |- | [[Потребител:Simin|Simin]] || 72 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 65 |- | [[Потребител:Tonimicho|Tonimicho]] || 59 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 50 |- | [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] || 50 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 45 |- | [[Потребител:StanProg|StanProg]] || 44 |- | [[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] || 39 |- | [[Потребител:InternetArchiveBot|InternetArchiveBot]] || 37 |- | [[Потребител:KanevBubaka|KanevBubaka]] || 36 |- | [[Потребител:Кочев|Кочев]] || 36 |- | [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] || 34 |- | [[Потребител:Mihail Al. Mihaylov|Mihail Al. Mihaylov]] || 31 |- | [[Потребител:1926Bubi57|1926Bubi57]] || 30 |- | [[Потребител:Givern|Givern]] || 28 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 27 |- | [[Потребител:Nikola Tulechki|Nikola Tulechki]] || 24 |- | [[Потребител:A nedev|A nedev]] || 22 |- | [[Потребител:Elkost|Elkost]] || 21 |- | [[Потребител:Ambra75|Ambra75]] || 20 |- | [[Потребител:Лорд Бъмбъри|Лорд Бъмбъри]] || 19 |- | [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] || 18 |- | [[Потребител:R Green16|R Green16]] || 17 |- | [[Потребител:Biso|Biso]] || 15 |- | [[Потребител:Quinlan83|Quinlan83]] || 15 |- | [[Потребител:CommonsDelinker|CommonsDelinker]] || 14 |- | [[Потребител:Vodenbot|Vodenbot]] || 14 |- | [[Потребител:Filipov Ivo|Filipov Ivo]] || 13 |- | [[Потребител:Nauka|Nauka]] || 13 |- | [[Потребител:PirinP|PirinP]] || 13 |- | [[Потребител:SixtyShips|SixtyShips]] || 12 |- | [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] || 11 |- | [[Потребител:Andrew012p|Andrew012p]] || 11 |- | [[Потребител:BILL1|BILL1]] || 11 |- | [[Потребител:Litev|Litev]] || 11 |- | [[Потребител:Penssio|Penssio]] || 11 |- | [[Потребител:Zelenkroki|Zelenkroki]] || 11 |- | [[Потребител:Пакко|Пакко]] || 11 |- | [[Потребител:Родолюбец|Родолюбец]] || 11 |- | [[Потребител:Сале|Сале]] || 11 |- | [[Потребител:Belovo-news|Belovo-news]] || 10 |- | [[Потребител:Bichoes78|Bichoes78]] || 10 |- | [[Потребител:DiHri|DiHri]] || 10 |- | [[Потребител:Gvelf|Gvelf]] || 10 |- | [[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] || 10 |- | [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] || 10 |- | [[Потребител:Любо Климентов|Любо Климентов]] || 10 |- | [[Потребител:Monaco|Monaco]] || 9 |- | [[Потребител:Motekov|Motekov]] || 9 |- | [[Потребител:MathXplore|MathXplore]] || 8 |- | [[Потребител:NDG|NDG]] || 8 |- | [[Потребител:Paiak|Paiak]] || 8 |- | [[Потребител:PaleoWolf|PaleoWolf]] || 8 |- | [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] || 7 |- | [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] || 7 |- | [[Потребител:Dido3|Dido3]] || 6 |- | [[Потребител:Funnytu|Funnytu]] || 6 |- | [[Потребител:Missmoonchild9|Missmoonchild9]] || 6 |- | [[Потребител:SLTemelkov|SLTemelkov]] || 6 |- | [[Потребител:~2025-30469-22|~2025-30469-22]] || 6 |- | [[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]] || 6 |- | [[Потребител:Мохандас|Мохандас]] || 6 |- | [[Потребител:Arise13|Arise13]] || 5 |- | [[Потребител:Batman tas|Batman tas]] || 5 |- | [[Потребител:Kiril kovachev|Kiril kovachev]] || 5 |- | [[Потребител:MICHELANGELO|MICHELANGELO]] || 5 |- | [[Потребител:Mmm-jun|Mmm-jun]] || 5 |- | [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] || 5 |- | [[Потребител:ยูอีวีเอการเรียนรู้|ยูอีวีเอการเรียนรู้]] || 5 |- | [[Потребител:Affe2011|Affe2011]] || 4 |- | [[Потребител:Aleksanderpc|Aleksanderpc]] || 4 |- | [[Потребител:Bazov|Bazov]] || 4 |- | [[Потребител:DGNoir|DGNoir]] || 4 |- | [[Потребител:Dbalinov|Dbalinov]] || 4 |- | [[Потребител:Dieda30|Dieda30]] || 4 |- | [[Потребител:Livermorium5|Livermorium5]] || 4 |- | [[Потребител:Martinzah|Martinzah]] || 4 |- | [[Потребител:Nivelir|Nivelir]] || 4 |- | [[Потребител:PieWriter|PieWriter]] || 4 |- | [[Потребител:ProffLearning|ProffLearning]] || 4 |- | [[Потребител:ShadeOfGrey|ShadeOfGrey]] || 4 |- | [[Потребител:Tani Stoyanova|Tani Stoyanova]] || 4 |- | [[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] || 4 |- | [[Потребител:Алигиери|Алигиери]] || 4 |- | [[Потребител:Alexander.D.Hristov|Alexander.D.Hristov]] || 3 |- | [[Потребител:Crasher 2141|Crasher 2141]] || 3 |- | [[Потребител:Cryout|Cryout]] || 3 |- | [[Потребител:Danitrifonov04|Danitrifonov04]] || 3 |- | [[Потребител:Ehrlich91|Ehrlich91]] || 3 |- | [[Потребител:Inventis|Inventis]] || 3 |- | [[Потребител:Joyradost|Joyradost]] || 3 |- | [[Потребител:Kelleniro|Kelleniro]] || 3 |- | [[Потребител:Lp0 on fire|Lp0 on fire]] || 3 |- | [[Потребител:Owain Knight|Owain Knight]] || 3 |- | [[Потребител:Pl71|Pl71]] || 3 |- | [[Потребител:Renamed user 1098f3a5a7f2215a5a775841c4f0885c|Renamed user 1098f3a5a7f2215a5a775841c4f0885c]] || 3 |- | [[Потребител:Saroj|Saroj]] || 3 |- | [[Потребител:Skip678|Skip678]] || 3 |- | [[Потребител:Vladko|Vladko]] || 3 |- | [[Потребител:YanitsaK|YanitsaK]] || 3 |- | [[Потребител:~2025-31823-88|~2025-31823-88]] || 3 |- | [[Потребител:~2025-32783-39|~2025-32783-39]] || 3 |- | [[Потребител:Смилков|Смилков]] || 3 |- | [[Потребител:Станислав|Станислав]] || 3 |- | [[Потребител:Aleksandri VI|Aleksandri VI]] || 2 |- | [[Потребител:AndreyTolochko|AndreyTolochko]] || 2 |- | [[Потребител:Antnkrstv|Antnkrstv]] || 2 |- | [[Потребител:Apcbg|Apcbg]] || 2 |- | [[Потребител:Avramesk|Avramesk]] || 2 |- | [[Потребител:BASA Randona.bg|BASA Randona.bg]] || 2 |- | [[Потребител:Bibiip|Bibiip]] || 2 |- | [[Потребител:Clearcen|Clearcen]] || 2 |- | [[Потребител:Dan agent06|Dan agent06]] || 2 |- | [[Потребител:Danielbonevm|Danielbonevm]] || 2 |- | [[Потребител:Deadstar|Deadstar]] || 2 |- | [[Потребител:Denis BGRUS|Denis BGRUS]] || 2 |- | [[Потребител:Dfotev|Dfotev]] || 2 |- | [[Потребител:Drenowe|Drenowe]] || 2 |- | [[Потребител:Elisaveta P.|Elisaveta P.]] || 2 |- | [[Потребител:Foreigner037|Foreigner037]] || 2 |- | [[Потребител:Isip2 westboro|Isip2 westboro]] || 2 |- | [[Потребител:Ivanov id|Ivanov id]] || 2 |- | [[Потребител:Izvora|Izvora]] || 2 |- | [[Потребител:Laniakeax|Laniakeax]] || 2 |- | [[Потребител:Makenzis|Makenzis]] || 2 |- | [[Потребител:Marco Mitrovich|Marco Mitrovich]] || 2 |- | [[Потребител:MiltenR|MiltenR]] || 2 |- | [[Потребител:Mr. Ibrahem|Mr. Ibrahem]] || 2 |- | [[Потребител:Naoum Kaytchev|Naoum Kaytchev]] || 2 |- | [[Потребител:Niki Yooff|Niki Yooff]] || 2 |- | [[Потребител:PetaRZ|PetaRZ]] || 2 |- | [[Потребител:Poli V. Petrova|Poli V. Petrova]] || 2 |- | [[Потребител:RobertVikman|RobertVikman]] || 2 |- | [[Потребител:Rrriiibbb|Rrriiibbb]] || 2 |- | [[Потребител:Svilenov|Svilenov]] || 2 |- | [[Потребител:Teles|Teles]] || 2 |- | [[Потребител:TheOneAndOnlyOneInThe|TheOneAndOnlyOneInThe]] || 2 |- | [[Потребител:Vesela Vandova|Vesela Vandova]] || 2 |- | [[Потребител:YVR02|YVR02]] || 2 |- | [[Потребител:~2025-27131-59|~2025-27131-59]] || 2 |- | [[Потребител:~2025-29324-18|~2025-29324-18]] || 2 |- | [[Потребител:~2025-29899-86|~2025-29899-86]] || 2 |- | [[Потребител:~2025-31004-24|~2025-31004-24]] || 2 |- | [[Потребител:~2025-31913-28|~2025-31913-28]] || 2 |- | [[Потребител:~2026-10681-39|~2026-10681-39]] || 2 |- | [[Потребител:~2026-11001-89|~2026-11001-89]] || 2 |- | [[Потребител:~2026-30693|~2026-30693]] || 2 |- | [[Потребител:~2026-78272-1|~2026-78272-1]] || 2 |- | [[Потребител:Àncilu|Àncilu]] || 2 |- | [[Потребител:АлександарЧетник|АлександарЧетник]] || 2 |- | [[Потребител:Зайо|Зайо]] || 2 |- | [[Потребител:Молли|Молли]] || 2 |- | [[Потребител:Съединист|Съединист]] || 2 |- | [[Потребител:Томасина|Томасина]] || 2 |- | [[Потребител:တမ်းချင်း|တမ်းချင်း]] || 2 |- | [[Потребител:Aarshinkov97|Aarshinkov97]] || 1 |- | [[Потребител:Alisdoncheva|Alisdoncheva]] || 1 |- | [[Потребител:Amherst99|Amherst99]] || 1 |- | [[Потребител:An2357111317192329|An2357111317192329]] || 1 |- | [[Потребител:Anatoliy iliev|Anatoliy iliev]] || 1 |- | [[Потребител:Andrea Bulgaria|Andrea Bulgaria]] || 1 |- | [[Потребител:Aralindra|Aralindra]] || 1 |- | [[Потребител:Ava7ar4e|Ava7ar4e]] || 1 |- | [[Потребител:Bagatura|Bagatura]] || 1 |- | [[Потребител:BioPupil|BioPupil]] || 1 |- | [[Потребител:Bjankuloski06|Bjankuloski06]] || 1 |- | [[Потребител:Bobbylon|Bobbylon]] || 1 |- | [[Потребител:Bobkata00|Bobkata00]] || 1 |- | [[Потребител:Bogomilshopov|Bogomilshopov]] || 1 |- | [[Потребител:Boltasu|Boltasu]] || 1 |- | [[Потребител:BotNinja|BotNinja]] || 1 |- | [[Потребител:CadêParção|CadêParção]] || 1 |- | [[Потребител:Carlos yo|Carlos yo]] || 1 |- | [[Потребител:Cattle ripper|Cattle ripper]] || 1 |- | [[Потребител:Ce204|Ce204]] || 1 |- | [[Потребител:Cherno More|Cherno More]] || 1 |- | [[Потребител:Chrisahn|Chrisahn]] || 1 |- | [[Потребител:ConanBG|ConanBG]] || 1 |- | [[Потребител:Corona97|Corona97]] || 1 |- | [[Потребител:Cscott|Cscott]] || 1 |- | [[Потребител:CvetanPetrov1940|CvetanPetrov1940]] || 1 |- | [[Потребител:DMacks|DMacks]] || 1 |- | [[Потребител:Dadamanda|Dadamanda]] || 1 |- | [[Потребител:Daenerys85|Daenerys85]] || 1 |- | [[Потребител:Daggerstab|Daggerstab]] || 1 |- | [[Потребител:Danies BG|Danies BG]] || 1 |- | [[Потребител:Danissimo|Danissimo]] || 1 |- | [[Потребител:David Kenarov|David Kenarov]] || 1 |- | [[Потребител:Demar-stil|Demar-stil]] || 1 |- | [[Потребител:Dimi z|Dimi z]] || 1 |- | [[Потребител:Dimitar999|Dimitar999]] || 1 |- | [[Потребител:Dobrichev|Dobrichev]] || 1 |- | [[Потребител:Doc James|Doc James]] || 1 |- | [[Потребител:Don kokone|Don kokone]] || 1 |- | [[Потребител:Dr.AntonChebur|Dr.AntonChebur]] || 1 |- | [[Потребител:DrDimitarMarinov|DrDimitarMarinov]] || 1 |- | [[Потребител:Drive432|Drive432]] || 1 |- | [[Потребител:Drzewianin|Drzewianin]] || 1 |- | [[Потребител:Durti999|Durti999]] || 1 |- | [[Потребител:Dušan Kreheľ|Dušan Kreheľ]] || 1 |- | [[Потребител:EN-Jungwon|EN-Jungwon]] || 1 |- | [[Потребител:Epìdosis|Epìdosis]] || 1 |- | [[Потребител:Exonie|Exonie]] || 1 |- | [[Потребител:Fivooo|Fivooo]] || 1 |- | [[Потребител:Fnugh|Fnugh]] || 1 |- | [[Потребител:Frodo Maximus|Frodo Maximus]] || 1 |- | [[Потребител:Gengen4ev|Gengen4ev]] || 1 |- | [[Потребител:Gergana.dimitrova99|Gergana.dimitrova99]] || 1 |- | [[Потребител:Glagoli|Glagoli]] || 1 |- | [[Потребител:Gurther|Gurther]] || 1 |- | [[Потребител:Gyerui991|Gyerui991]] || 1 |- | [[Потребител:Helper55bulgar|Helper55bulgar]] || 1 |- | [[Потребител:Hristo "Ateto" Dimov|Hristo "Ateto" Dimov]] || 1 |- | [[Потребител:Ivan Plachkov|Ivan Plachkov]] || 1 |- | [[Потребител:Ivanpeev83|Ivanpeev83]] || 1 |- | [[Потребител:Ivaylinho|Ivaylinho]] || 1 |- | [[Потребител:JP2011RP|JP2011RP]] || 1 |- | [[Потребител:Jamaica jusein|Jamaica jusein]] || 1 |- | [[Потребител:Kadı|Kadı]] || 1 |- | [[Потребител:Kanalcek|Kanalcek]] || 1 |- | [[Потребител:Katalina661016|Katalina661016]] || 1 |- | [[Потребител:KingOfPain|KingOfPain]] || 1 |- | [[Потребител:KiranBOT|KiranBOT]] || 1 |- | [[Потребител:Kokoss 1 - 7|Kokoss 1 - 7]] || 1 |- | [[Потребител:Konstantin Iliev|Konstantin Iliev]] || 1 |- | [[Потребител:Kostja|Kostja]] || 1 |- | [[Потребител:Krist1xd|Krist1xd]] || 1 |- | [[Потребител:Langusto|Langusto]] || 1 |- | [[Потребител:LeeKeoma|LeeKeoma]] || 1 |- | [[Потребител:Lexionbg|Lexionbg]] || 1 |- | [[Потребител:Lilcho72|Lilcho72]] || 1 |- | [[Потребител:Lordakryl|Lordakryl]] || 1 |- | [[Потребител:Lotroo|Lotroo]] || 1 |- | [[Потребител:MKEditor21|MKEditor21]] || 1 |- | [[Потребител:Magnefl|Magnefl]] || 1 |- | [[Потребител:Magnushinkel|Magnushinkel]] || 1 |- | [[Потребител:MalevE93|MalevE93]] || 1 |- | [[Потребител:Markinos Down|Markinos Down]] || 1 |- | [[Потребител:Masterzeng|Masterzeng]] || 1 |- | [[Потребител:MathOwl76|MathOwl76]] || 1 |- | [[Потребител:Mattenea|Mattenea]] || 1 |- | [[Потребител:Melanita|Melanita]] || 1 |- | [[Потребител:Milenkoff|Milenkoff]] || 1 |- | [[Потребител:Miroslav mitov|Miroslav mitov]] || 1 |- | [[Потребител:Mishoni1|Mishoni1]] || 1 |- | [[Потребител:Monkilok|Monkilok]] || 1 |- | [[Потребител:Mrs Robinson|Mrs Robinson]] || 1 |- | [[Потребител:Muh1zvqra|Muh1zvqra]] || 1 |- | [[Потребител:Nedqlkos|Nedqlkos]] || 1 |- | [[Потребител:Niegodzisie|Niegodzisie]] || 1 |- | [[Потребител:Nightname1|Nightname1]] || 1 |- | [[Потребител:Nikos745|Nikos745]] || 1 |- | [[Потребител:Noel baran|Noel baran]] || 1 |- | [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] || 1 |- | [[Потребител:Pacetoo|Pacetoo]] || 1 |- | [[Потребител:PavelBG|PavelBG]] || 1 |- | [[Потребител:PetraTrichkova|PetraTrichkova]] || 1 |- | [[Потребител:Petrumila|Petrumila]] || 1 |- | [[Потребител:Pinbal11|Pinbal11]] || 1 |- | [[Потребител:Pinturicchio 89|Pinturicchio 89]] || 1 |- | [[Потребител:Pirotchanina|Pirotchanina]] || 1 |- | [[Потребител:Plexus96|Plexus96]] || 1 |- | [[Потребител:Ppolar bear|Ppolar bear]] || 1 |- | [[Потребител:Predavatel|Predavatel]] || 1 |- | [[Потребител:Progressus.MCMLXIX|Progressus.MCMLXIX]] || 1 |- | [[Потребител:Quickfingers|Quickfingers]] || 1 |- | [[Потребител:ROKA Kosmos|ROKA Kosmos]] || 1 |- | [[Потребител:Rdradkov|Rdradkov]] || 1 |- | [[Потребител:Renamed user 98c071a242accf6723af56177ba8b5bc|Renamed user 98c071a242accf6723af56177ba8b5bc]] || 1 |- | [[Потребител:Rene ot restoranta|Rene ot restoranta]] || 1 |- | [[Потребител:Rotlink|Rotlink]] || 1 |- | [[Потребител:SHB2000|SHB2000]] || 1 |- | [[Потребител:SSastry (WMF)|SSastry (WMF)]] || 1 |- | [[Потребител:Sabelöga|Sabelöga]] || 1 |- | [[Потребител:Serresmap|Serresmap]] || 1 |- | [[Потребител:Sharkkky|Sharkkky]] || 1 |- | [[Потребител:Sherpa|Sherpa]] || 1 |- | [[Потребител:SilentShout|SilentShout]] || 1 |- | [[Потребител:Skibididani|Skibididani]] || 1 |- | [[Потребител:Sleek121|Sleek121]] || 1 |- | [[Потребител:SlipknotRlZZ|SlipknotRlZZ]] || 1 |- | [[Потребител:Spasimir Emilov Tsvetanov|Spasimir Emilov Tsvetanov]] || 1 |- | [[Потребител:Spiritia|Spiritia]] || 1 |- | [[Потребител:SrpskiAnonimac|SrpskiAnonimac]] || 1 |- | [[Потребител:StephenzJehnic|StephenzJehnic]] || 1 |- | [[Потребител:Stoyanpet|Stoyanpet]] || 1 |- | [[Потребител:Suffer Tedkov|Suffer Tedkov]] || 1 |- | [[Потребител:Svawt95|Svawt95]] || 1 |- | [[Потребител:Svetlina567|Svetlina567]] || 1 |- | [[Потребител:Tanbiruzzaman|Tanbiruzzaman]] || 1 |- | [[Потребител:TedMBot|TedMBot]] || 1 |- | [[Потребител:Terinuva|Terinuva]] || 1 |- | [[Потребител:The Hunter2k19|The Hunter2k19]] || 1 |- | [[Потребител:Tourbillon|Tourbillon]] || 1 |- | [[Потребител:Ulubiony|Ulubiony]] || 1 |- | [[Потребител:Vanki11|Vanki11]] || 1 |- | [[Потребител:Vase698|Vase698]] || 1 |- | [[Потребител:Vasilcho|Vasilcho]] || 1 |- | [[Потребител:Venbent|Venbent]] || 1 |- | [[Потребител:Venelon|Venelon]] || 1 |- | [[Потребител:Volter~bgwiki|Volter~bgwiki]] || 1 |- | [[Потребител:Vujcic|Vujcic]] || 1 |- | [[Потребител:WANGSCTA|WANGSCTA]] || 1 |- | [[Потребител:Waterwhitendk|Waterwhitendk]] || 1 |- | [[Потребител:Yadepikiu|Yadepikiu]] || 1 |- | [[Потребител:Yavka|Yavka]] || 1 |- | [[Потребител:ZDRX|ZDRX]] || 1 |- | [[Потребител:Zapetaya|Zapetaya]] || 1 |- | [[Потребител:~2025-27304-12|~2025-27304-12]] || 1 |- | [[Потребител:~2025-27536-97|~2025-27536-97]] || 1 |- | [[Потребител:~2025-27641-69|~2025-27641-69]] || 1 |- | [[Потребител:~2025-29463-64|~2025-29463-64]] || 1 |- | [[Потребител:~2025-29479-55|~2025-29479-55]] || 1 |- | [[Потребител:~2025-29566-87|~2025-29566-87]] || 1 |- | [[Потребител:~2025-30227-87|~2025-30227-87]] || 1 |- | [[Потребител:~2025-30274-13|~2025-30274-13]] || 1 |- | [[Потребител:~2025-31012-40|~2025-31012-40]] || 1 |- | [[Потребител:~2025-31044-10|~2025-31044-10]] || 1 |- | [[Потребител:~2025-32080-26|~2025-32080-26]] || 1 |- | [[Потребител:~2025-32183-44|~2025-32183-44]] || 1 |- | [[Потребител:~2025-32723-26|~2025-32723-26]] || 1 |- | [[Потребител:~2025-32727-05|~2025-32727-05]] || 1 |- | [[Потребител:~2025-33068-19|~2025-33068-19]] || 1 |- | [[Потребител:~2025-38410-35|~2025-38410-35]] || 1 |- | [[Потребител:~2025-38447-35|~2025-38447-35]] || 1 |- | [[Потребител:~2025-40673-99|~2025-40673-99]] || 1 |- | [[Потребител:~2025-41032-58|~2025-41032-58]] || 1 |- | [[Потребител:~2025-41036-00|~2025-41036-00]] || 1 |- | [[Потребител:~2025-42560-14|~2025-42560-14]] || 1 |- | [[Потребител:~2025-43379-32|~2025-43379-32]] || 1 |- | [[Потребител:~2025-43987-94|~2025-43987-94]] || 1 |- | [[Потребител:~2025-44014-31|~2025-44014-31]] || 1 |- | [[Потребител:~2025-50430-7|~2025-50430-7]] || 1 |- | [[Потребител:~2025-63127-4|~2025-63127-4]] || 1 |- | [[Потребител:~2025-69680-1|~2025-69680-1]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-11485|~2026-11485]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-11756-77|~2026-11756-77]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-12558-57|~2026-12558-57]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-13996-87|~2026-13996-87]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-14769-19|~2026-14769-19]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-15630-29|~2026-15630-29]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-18374-64|~2026-18374-64]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-19124-83|~2026-19124-83]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-19136-82|~2026-19136-82]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-19363-76|~2026-19363-76]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-19506-06|~2026-19506-06]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-19624-91|~2026-19624-91]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-20057-45|~2026-20057-45]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-44662-8|~2026-44662-8]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-93789-0|~2026-93789-0]] || 1 |- | [[Потребител:~2026-94088-0|~2026-94088-0]] || 1 |- | [[Потребител:Γλωσσολαλιά|Γλωσσολαλιά]] || 1 |- | [[Потребител:Александър|Александър]] || 1 |- | [[Потребител:Добрин33|Добрин33]] || 1 |- | [[Потребител:Здравко Кузманов|Здравко Кузманов]] || 1 |- | [[Потребител:ИБАБАНЧО|ИБАБАНЧО]] || 1 |- | [[Потребител:Иван Желев Димитров|Иван Желев Димитров]] || 1 |- | [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] || 1 |- | [[Потребител:Исидора Димова|Исидора Димова]] || 1 |- | [[Потребител:Минчо Максимов|Минчо Максимов]] || 1 |- | [[Потребител:Наско Прабългарина|Наско Прабългарина]] || 1 |- | [[Потребител:Никола Христов|Никола Христов]] || 1 |- | [[Потребител:Радостина Илиева|Радостина Илиева]] || 1 |- | [[Потребител:Ралица Стоева|Ралица Стоева]] || 1 |- | [[Потребител:Спасимир|Спасимир]] || 1 |- | [[Потребител:Тони Стоев|Тони Стоев]] || 1 |- | [[Потребител:臺灣象象|臺灣象象]] || 1 |- |} </div><div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Изпратени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 975 |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 687 |- | [[Потребител:1926Bubi57|1926Bubi57]] || 591 |- | [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] || 513 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 370 |- | [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] || 337 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 248 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 120 |- | [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] || 114 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 104 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 90 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 75 |- | [[Потребител:Vajsov|Vajsov]] || 73 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 64 |- | [[Потребител:5530а|5530а]] || 61 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 48 |- | [[Потребител:Simin|Simin]] || 42 |- | [[Потребител:Вени Марковски|Вени Марковски]] || 34 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 33 |- | [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] || 31 |- | [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] || 26 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 24 |- | [[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] || 23 |- | [[Потребител:Мохандас|Мохандас]] || 21 |- | [[Потребител:Givern|Givern]] || 20 |- | [[Потребител:Ambra75|Ambra75]] || 19 |- | [[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] || 16 |- | [[Потребител:Nikola Tulechki|Nikola Tulechki]] || 15 |- | [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] || 15 |- | [[Потребител:PirinP|PirinP]] || 13 |- | [[Потребител:SixtyShips|SixtyShips]] || 13 |- | [[Потребител:R Green16|R Green16]] || 12 |- | [[Потребител:Arise13|Arise13]] || 11 |- | [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] || 10 |- | [[Потребител:Cryout|Cryout]] || 10 |- | [[Потребител:Misufova|Misufova]] || 10 |- | [[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]] || 10 |- | [[Потребител:Лорд Бъмбъри|Лорд Бъмбъри]] || 10 |- | [[Потребител:DiHri|DiHri]] || 9 |- | [[Потребител:Ani1516|Ani1516]] || 8 |- | [[Потребител:JP2011RP|JP2011RP]] || 8 |- | [[Потребител:DGNoir|DGNoir]] || 7 |- | [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] || 7 |- | [[Потребител:Kurcke|Kurcke]] || 7 |- | [[Потребител:Алигиери|Алигиери]] || 7 |- | [[Потребител:Кочев|Кочев]] || 7 |- | [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] || 6 |- | [[Потребител:Bazov|Bazov]] || 5 |- | [[Потребител:Gidget.09star|Gidget.09star]] || 5 |- | [[Потребител:Nikos745|Nikos745]] || 5 |- | [[Потребител:PaleoWolf|PaleoWolf]] || 5 |- | [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] || 5 |- | [[Потребител:Viktor|Viktor]] || 5 |- | [[Потребител:Милен Донев|Милен Донев]] || 5 |- | [[Потребител:Hakdemr|Hakdemr]] || 4 |- | [[Потребител:Litev|Litev]] || 4 |- | [[Потребител:Mihail Al. Mihaylov|Mihail Al. Mihaylov]] || 4 |- | [[Потребител:Pinbal11|Pinbal11]] || 4 |- | [[Потребител:79asphasia|79asphasia]] || 3 |- | [[Потребител:Elkost|Elkost]] || 3 |- | [[Потребител:Footballer99|Footballer99]] || 3 |- | [[Потребител:G.Vorobyov|G.Vorobyov]] || 3 |- | [[Потребител:KrisKov76|KrisKov76]] || 3 |- | [[Потребител:MathOwl76|MathOwl76]] || 3 |- | [[Потребител:PieWriter|PieWriter]] || 3 |- | [[Потребител:SimonaK11|SimonaK11]] || 3 |- | [[Потребител:Svilenov|Svilenov]] || 3 |- | [[Потребител:Tenshi Hinanawi|Tenshi Hinanawi]] || 3 |- | [[Потребител:ДП|ДП]] || 3 |- | [[Потребител:5ko|5ko]] || 2 |- | [[Потребител:A.kamburov|A.kamburov]] || 2 |- | [[Потребител:ANRH|ANRH]] || 2 |- | [[Потребител:AngPz91|AngPz91]] || 2 |- | [[Потребител:Antanana|Antanana]] || 2 |- | [[Потребител:AntoanDD|AntoanDD]] || 2 |- | [[Потребител:B8390|B8390]] || 2 |- | [[Потребител:BeshevI|BeshevI]] || 2 |- | [[Потребител:Bichoes78|Bichoes78]] || 2 |- | [[Потребител:Bogomilshopov|Bogomilshopov]] || 2 |- | [[Потребител:Cani orhan|Cani orhan]] || 2 |- | [[Потребител:Cattle ripper|Cattle ripper]] || 2 |- | [[Потребител:Dobrichev|Dobrichev]] || 2 |- | [[Потребител:Doc James|Doc James]] || 2 |- | [[Потребител:DrDimitarMarinov|DrDimitarMarinov]] || 2 |- | [[Потребител:Iliikata|Iliikata]] || 2 |- | [[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] || 2 |- | [[Потребител:Ivan-durak.Nauchfilm|Ivan-durak.Nauchfilm]] || 2 |- | [[Потребител:KaloyanMitevv|KaloyanMitevv]] || 2 |- | [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] || 2 |- | [[Потребител:LMist|LMist]] || 2 |- | [[Потребител:Lordakryl|Lordakryl]] || 2 |- | [[Потребител:Lp0 on fire|Lp0 on fire]] || 2 |- | [[Потребител:Makenzis|Makenzis]] || 2 |- | [[Потребител:Missmoonchild9|Missmoonchild9]] || 2 |- | [[Потребител:Mmm-jun|Mmm-jun]] || 2 |- | [[Потребител:Mrs Robinson|Mrs Robinson]] || 2 |- | [[Потребител:Naki|Naki]] || 2 |- | [[Потребител:PA198|PA198]] || 2 |- | [[Потребител:Penssio|Penssio]] || 2 |- | [[Потребител:Pl71|Pl71]] || 2 |- | [[Потребител:StanProg|StanProg]] || 2 |- | [[Потребител:Tropcho|Tropcho]] || 2 |- | [[Потребител:Unknown person 100|Unknown person 100]] || 2 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 2 |- | [[Потребител:Οσελότος|Οσελότος]] || 2 |- | [[Потребител:Ентусиастъ|Ентусиастъ]] || 2 |- | [[Потребител:Зайо|Зайо]] || 2 |- | [[Потребител:Ива Цолова|Ива Цолова]] || 2 |- | [[Потребител:Любо Климентов|Любо Климентов]] || 2 |- | [[Потребител:Пакко|Пакко]] || 2 |- | [[Потребител:AMaleshkov|AMaleshkov]] || 1 |- | [[Потребител:Amire80|Amire80]] || 1 |- | [[Потребител:Angel Miklashevsky|Angel Miklashevsky]] || 1 |- | [[Потребител:ArtDream22|ArtDream22]] || 1 |- | [[Потребител:BOtanica go|BOtanica go]] || 1 |- | [[Потребител:Barbarosaq|Barbarosaq]] || 1 |- | [[Потребител:CesarNS1980|CesarNS1980]] || 1 |- | [[Потребител:Christomir|Christomir]] || 1 |- | [[Потребител:Corona97|Corona97]] || 1 |- | [[Потребител:Crasher 2141|Crasher 2141]] || 1 |- | [[Потребител:DarKcHiP3|DarKcHiP3]] || 1 |- | [[Потребител:DemieK07|DemieK07]] || 1 |- | [[Потребител:Dimi z|Dimi z]] || 1 |- | [[Потребител:Dintchev|Dintchev]] || 1 |- | [[Потребител:Drzewianin|Drzewianin]] || 1 |- | [[Потребител:Eihel|Eihel]] || 1 |- | [[Потребител:Elitsa Yakimov|Elitsa Yakimov]] || 1 |- | [[Потребител:FreddyBG|FreddyBG]] || 1 |- | [[Потребител:Freeplay666|Freeplay666]] || 1 |- | [[Потребител:Historianoftime|Historianoftime]] || 1 |- | [[Потребител:Instrumentarium|Instrumentarium]] || 1 |- | [[Потребител:Irena Daskalova|Irena Daskalova]] || 1 |- | [[Потребител:Ivan Plachkov|Ivan Plachkov]] || 1 |- | [[Потребител:IvanovBG|IvanovBG]] || 1 |- | [[Потребител:Jetam2|Jetam2]] || 1 |- | [[Потребител:Justine.toms|Justine.toms]] || 1 |- | [[Потребител:Kencho Iz Tuff|Kencho Iz Tuff]] || 1 |- | [[Потребител:Kontributor 2K|Kontributor 2K]] || 1 |- | [[Потребител:Laniakeax|Laniakeax]] || 1 |- | [[Потребител:Marco Mitrovich|Marco Mitrovich]] || 1 |- | [[Потребител:Marendreva|Marendreva]] || 1 |- | [[Потребител:Mariana Gomi|Mariana Gomi]] || 1 |- | [[Потребител:Mario8811|Mario8811]] || 1 |- | [[Потребител:Martintstoyanov1|Martintstoyanov1]] || 1 |- | [[Потребител:Mijak reka|Mijak reka]] || 1 |- | [[Потребител:Mr. Ibrahem|Mr. Ibrahem]] || 1 |- | [[Потребител:MylaVon|MylaVon]] || 1 |- | [[Потребител:NDG|NDG]] || 1 |- | [[Потребител:Naoum Kaytchev|Naoum Kaytchev]] || 1 |- | [[Потребител:Nightname1|Nightname1]] || 1 |- | [[Потребител:Nikola 2025|Nikola 2025]] || 1 |- | [[Потребител:Orland|Orland]] || 1 |- | [[Потребител:Patlack|Patlack]] || 1 |- | [[Потребител:ProffLearning|ProffLearning]] || 1 |- | [[Потребител:Pstamov|Pstamov]] || 1 |- | [[Потребител:R. Henrik Nilsson|R. Henrik Nilsson]] || 1 |- | [[Потребител:Raddy J. S.|Raddy J. S.]] || 1 |- | [[Потребител:Rdradkov|Rdradkov]] || 1 |- | [[Потребител:Renamed user 98c071a242accf6723af56177ba8b5bc|Renamed user 98c071a242accf6723af56177ba8b5bc]] || 1 |- | [[Потребител:Replayme83|Replayme83]] || 1 |- | [[Потребител:Sabelöga|Sabelöga]] || 1 |- | [[Потребител:Samurai 7498|Samurai 7498]] || 1 |- | [[Потребител:ShadeOfGrey|ShadeOfGrey]] || 1 |- | [[Потребител:SlipknotRlZZ|SlipknotRlZZ]] || 1 |- | [[Потребител:SuperLine900|SuperLine900]] || 1 |- | [[Потребител:Tainstvennyj.gostt|Tainstvennyj.gostt]] || 1 |- | [[Потребител:TheOneAndOnlyOneInThe|TheOneAndOnlyOneInThe]] || 1 |- | [[Потребител:Tonimicho|Tonimicho]] || 1 |- | [[Потребител:Tsargrad13|Tsargrad13]] || 1 |- | [[Потребител:Uchihaitachi5099|Uchihaitachi5099]] || 1 |- | [[Потребител:Venelon|Venelon]] || 1 |- | [[Потребител:Viktor K. Stoyanov|Viktor K. Stoyanov]] || 1 |- | [[Потребител:Visem|Visem]] || 1 |- | [[Потребител:Vranovski|Vranovski]] || 1 |- | [[Потребител:WANGSTXCHA|WANGSTXCHA]] || 1 |- | [[Потребител:Wooze|Wooze]] || 1 |- | [[Потребител:Yavka|Yavka]] || 1 |- | [[Потребител:Zelenkroki|Zelenkroki]] || 1 |- | [[Потребител:АлександарЧетник|АлександарЧетник]] || 1 |- | [[Потребител:Ангел Йорданов|Ангел Йорданов]] || 1 |- | [[Потребител:Елица Ивайлова|Елица Ивайлова]] || 1 |- | [[Потребител:Любомир Начков|Любомир Начков]] || 1 |- | [[Потребител:Манаси Удобното|Манаси Удобното]] || 1 |- | [[Потребител:Михаела Андреева|Михаела Андреева]] || 1 |- | [[Потребител:Ники Орлов|Ники Орлов]] || 1 |- | [[Потребител:Паисий|Паисий]] || 1 |- | [[Потребител:Петър22|Петър22]] || 1 |- | [[Потребител:Рампейджер~bgwiki|Рампейджер~bgwiki]] || 1 |- | [[Потребител:Смилков|Смилков]] || 1 |- | [[Потребител:Стунаи|Стунаи]] || 1 |- | [[Потребител:ยูอีวีเอการเรียนรู้|ยูอีวีเอการเรียนรู้]] || 1 |- | [[Потребител:猫巫女霊夢|猫巫女霊夢]] || 1 |- | [[Потребител:臺灣象象|臺灣象象]] || 1 |- |} </div>{{br}} 5j5s52h2rce025cxkicxshxuwukxtpc 0 802843 12876618 12618096 2026-04-10T14:03:44Z Мико 4542 12876618 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Димитър Трайков|Димитър Трайков}} {{Личност|революционер}} '''Димитър Лазаров Трайков''' е [[българи|български]] [[революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].<ref name="Свидетелства 161">{{Свидетелства|161|}}</ref> == Биография == Димитър Трайков е роден в 1875 година<ref>Към 7 април 1943 година е на 68 години.</ref> в костурското село [[Дреновени]], тогава в Османската империя, днес в Гърция. В 1902 година влиза във ВМОРО в родното си село. Изпълнява куриерски задачи между Дреновени, [[Джупанища|Жупанища]], [[Дъмбени]] и [[Вишени]]. Участва в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] с четата на [[Митре Влаха]] в Костурско. Участва в [[Нападение на Жервени|нападението]] на помашкото село [[Жервени]], в [[Сражение при Апоскеп|сражението]] с войска над [[Апоскеп]], при местността Ковача и в [[сражение при Локвата|сражението]] над Дъмбени, при местността Кърката, при [[сражение на Бигла|обсадата на Писодерския мост и на Бигла планина]], а също и в 14-часовото сражение с войска от Лерин при местността Езерците, северно от Писодерския мост. След това участва в [[Превземане на Невеска|превземането на Невеска]] и в [[Сражения за Върбица|сраженията за Върбица]], след които с отряда на [[Иван Попов (революционер)|Иван Попов]] се оттегля към Преспа и участва в [[сражение при Пожарско|сражението при Пожарско]], Влашките колиби и в [[Сражение при Чанище|това при Чанища]].<ref name="Свидетелства 161"/> При потушаването на въстанието къщата му е изгорена. След амнистията се легализира в Дреновени, но властите го преследват постоянно и той е принуден да емигрира в Свободна България. В 1906 година заминава на гурбет в Америка. След като Дреновени попада в Гърция в 1912 година, гръцките власти конфискуват имотите му.<ref name="Свидетелства 162">{{Свидетелства|162|}}</ref> На 7 април 1943 година, като жител на Варна, подава молба за [[Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци|българска народна пенсия]],<ref name="Свидетелства 161"/> която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.<ref name="Свидетелства 162"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Трайков, Димитър}} [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Родени в Дреновени]] [[Категория:Български имигранти от Македония във Варна]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК, ВМРО и ВДРО, получили българска народна пенсия]] etwm0olwcrsdztkm079c6i2ohoxa033 0 805132 12876697 12874864 2026-04-10T15:06:47Z Rumensz 125859 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда за най-добра чуждестранна книга]] → [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] 12876697 wikitext text/x-wiki {{Личност}} '''Оскар Луис''' е американски културен [[Антропология|антрополог]]. Главните му изследвания се занимават с градската бедност като социален феномен.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.encyclopedia.com/people/social-sciences-and-law/anthropology-biographies/oscar-lewis#3404703872|заглавие=Oscar Lewis, Biography|автор=International Encyclopedia of the Social Sciences}}</ref> Основната му теория, е че бедността представлява не само икономически лишения, но има и културна форма – т.нар. „[[култура на бедността]]“. Тя се характеризира с комбинация от липса на социална солидарност и икономически нерационално поведение и е характерна за хората, устойчиво живеещи в бедни квартали. Културата на бедността води до задълбочаване на лошото икономическо положение и предотвратява възможността индивидите да се възползват от благоприятни икономически обстоятелства. == Биография == Оскар Луис е роден в Ню Йорк през 1914 г. Баща му е [[равин]]. Завършва история в Сити колидж в Ню Йорк през 1936 г. Продължава образованието си в [[Колумбийски университет|Колумбийския университет]] в специалност антропология, привлечен в областта от [[Рут Бенедикт]] Дисертацията му при Бенедикт изследва влиянието на европейските преселници върху индианското племе [[блекфут]]. След като защитава дисертацията си Луис започва работа в Интерамериканския институт в [[Мексико]], където получава възможност да изследва селските общности в мексиканската провинция. През 1948 започва работа в Илинойския университет, където е един от основателите на катедрата по антропология. === Култура на бедността === Културата на бедността е най-важната научна концепция на Оскар Луис. Според нея хората, които живеят дълго време в специфични условия на бедност развиват особена култура на бедността, която увековечава лошото им икономическо положение, чрез интериоризиране у индивидите на набор от културни черти, които водят до невъзможност за общностна солидарност, колективна взаимопомощ и рационално печелившо икономическо поведение. В статията си „Култура на бедността“ (1966)<ref>{{Цитат книга|last=Lewis|first=Oscar|title=Antropological Essays|url=https://archive.org/details/anthropologicale0000lewi|year=1970|publisher=Random House|location=New York|pages=67 – 81}}</ref> Оскар Луис дава следните 4 ключови черти на културата на бедността: #липса на ефективно участие и интеграция на бедните в основните обществени институции. Хората споделящи културата на бедността се маргинализират от „голямото общество“ като се изключват (и биват изключвани) от публичната сфера. Те не следят новините и не взимат участие политическия живот; имат слабо присъствие в училищното образование и губят досег с общата култура на обществото. Рядко напускат кварталите, в които живеят, и нямат познати или приятели извън тях. „''Хората от културата на бедността произвеждат продукти с много малка добавена стойност и имат много ниски доходи. Те са с ниска грамотност и образование, не участват в работнически синдикати, политически партии, рядко се включват в програмите за социално подпомагане, изключително рядко използват банки, болници, супермаркети, музеи и галерии. Те са критично настроени към основните институции, управлявани от доминиращите групи – изпитват омраза към полицията, недоверие към правителството и хората, заемащи високи позиции, също така проявяват цинично отношение дори към църквата. Тези обстоятелства придават на културата на бедността висок протестен потенциал, който често се използва в политическите мобилизации насочени срещу установения социален ред“''<ref>{{Цитат книга|last=Lewis|first=Oscar|title=Anthropopolgical Essays|pages=68}}</ref> #липса на общностна солидарност; липса на самоорганизация и колективна взаимопомощ. #липса на „детство“ като обособен и сравнително дълъг период от жизнения цикъл, ранно започване на сексуален живот, високо разпространение на неформални бракове и извънбрачно съжителство, висок процент на изоставени жени и деца, тенденция към семейства начело с майката, силна предразположеност към авторитарни отношения, липса на интимно пространство #силно чувство на маргинализация, безпомощност, зависимост и малоценност, висок процент на лишения от майчина грижа, неразвити личностни качества, слаба воля, обърканост относно сексуалните желания, липса на самоконтрол, невъзможност за прогнозиране и планиране на бъдещето, подхождане към живота с чувство на примирение и фатализъм, широко разпространена вяра в превъзходството на мъжа над жената, висока степен на толерантност към различни видове патологично поведение Културата на бедността увековечава чисто икономическата бедност като създава серия модели на нерационално икономическо поведение: "''Ниските заплати, хроничната безработица и непълната трудова заетост водят до системно ниски доходи, липса на собственост, спестявания или дори хранителни запаси у дома, както и постоянно безпаричие. Тези условия намаляват възможността за ефективно участие в обществения икономически живот. Културата на бедността реагира на това положение с практики като: често залагане на лични вещи в заложни къщи, взимане на заеми при разорителни [[Лихва|лихви]] от местни лихвари, често „взимане назаем“ от съседи и приятели, използване на дрехи и мебели втора ръка, модел на пазаруване на малки количества храна непосредствено преди хранене''"<ref>{{Цитат книга|last=Lewis|first=Oscar|title=Antropological Essays|pages=72}}</ref> Културата на бедността създава и специфичен семеен модел, включващ различно отношение към официалния брак: „''малка част от тях фактически сключват официален брак. Извънбрачното съжителство и неформалният брак представляват логично решение с оглед на обстоятелствата, че тези хора нямат стабилна заетост или други форми на доход; нямат собственост, която да оставят в наследство на своите деца; ориентирани са изключително към проблемите на настоящия момент; целят да избегнат финансовите разходи и правни трудности свързани с официалния брак и развод. Жените са тези, които често отказват сключването на официален брак, защото усещат, че би ги обвързал по-сериозно с мъже, които са незрели, агресивни и като цяло безотговорни. Жените усещат, че извънбрачното съжителство им дава по-добра позиция, свързана с гъвкавост и свобода присъща на мъжете. Като отказват на бащите на своите деца статуса на официални съпрузи, жените запазват по-силна позиция при евентуален спор за родителски права в случай на раздяла. Също така, липсата на официален брак запазва правата на жената върху къщата или някаква друга собственост, която може да притежава''“<ref>{{Цитат книга|last=Lewis|first=Oscar|title=Anthropological Essays|pages=74}}</ref> Културата на бедността създава специфичен тип ориентация към публичния живот, свързана с изолация, локализъм и отказ от мислене в глобална рамки: „''Хората, споделящи културата на бедността, са изключително локално ориентирани и нямат усет за историчност. Те се интересуват само от личните си проблеми и условия на живот в квартала. Обикновено нямат знание, визия или идеология, чрез които да обвържат своите собствени проблеми със сходни случаи на други места по света. Нямат класово съзнание, въпреки че притежават изострен усет към статусните разлики''“<ref name="ReferenceA">{{Цитат книга|last=Lewis|first=Oscar|title=Anthropological Essays|pages=76}}</ref> Културата на бедността се разрушава в случай, че общностите живеещи в бедност, започнат да проявяват черти към солидарност, самоорганизация и интегрираност в публичния живот на „голямото общество“: ''" Когато бедните развият самосъзнание за своето класово положение или станат активни членове на синдикалните съюзи или усвоят глобален мироглед за своята ситуация, те вече не са част от културата на бедността, без значение, че икономически все още може да са изключително лишени от материални блага. Всяко социално движение, било то религиозно, пацифистко или революционно, в което бедните се самоорганизират, придобиват надежда, развиват връзки на солидарност и чувство за обща идентичност, унищожава психологическото и социално ядро на културата на бедността. В тази връзка, моето предположение е, че именно движението за граждански права на чернокожите в САЩ е направило повече за подобряване на тяхното самочувствие и самоуважение отколкото икономическия им напредък, въпреки че без съмнение двата процеса са взаимосвързани."''<ref name="ReferenceA"/> " ''На базата на ограничения ми опит в една социалистическа страна – Куба – както и въз основа на проведено проучване на научната литература по темата, аз смятам, че културата на бедността не съществува в социалистическите страни. За пръв път посетих Куба през 1947 като гост-професор от [[Държавен департамент на САЩ|Държавния департамент]]. Проучването ми беше насочено към захарните плантации в Мелена дел Сур и бордеите на Хавана. Второто ми посещение, в качеството ми на кореспондент за известно списание, след революцията на Кастро, ми даде възможност да се срещна отново в бордеите със същите семейства. На външен вид бордеите се бяха променили твърде малко с изключение на появата на чудесна нова детска ясла. Очевидно бе, че хората все още са много бедни, но чувството на отчаяние, апатия и безнадеждност, които са характерни за културата на бедността, бяха намалели. Те изразяваха високо доверие в своите лидери и надежда за бъдещето. Животът в бордеите беше придобил значителна самоорганизация чрез новите квартални, образователни и партийни комитети. Хората изпитваха ново чувство на значимост и влияние. Те бяха въоръжени и им бе дадена идеология, която възхвалява долната класа като надежда за човечеството. Беше ми споделено от представител на властите, че практически са премахнали престъпността като са въоръжили бившите престъпници''"<ref>{{Цитат книга|last=Lewis|first=Oscar|title=Anthropological Essays|pages=78}}</ref> == Източници == <references/> {{нормативен контрол}} [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] [[Категория:Американски антрополози]] [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] [[Категория:Преподаватели в Университета на Илинойс в Ърбана-Шампейн]] [[Категория:Възпитаници на Колумбийския университет]] [[Категория:Родени в Ню Йорк]] [[Категория:Починали в Ню Йорк]] q7s4g9yqk7qbixputo59kljjs7v9614 0 808119 12876713 12874840 2026-04-10T15:07:35Z Rumensz 125859 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда за най-добра чуждестранна книга]] → [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] 12876713 wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Леонардо Шаша | име-оригинал = Leonardo Sciascia | снимка = Leonardo Sciascia2.jpg | описание = | място на раждане = [[Ракалмуто]], [[Италия]] | място на смърт = [[Палермо]], [[Италия]] | работил = [[писател]], [[поет]], [[политик]], [[журналист]], [[изкуствовед]] | националност = {{ITA}} | период = 1950 – 1989 | жанрове = [[драма]], [[криминален роман]], [[исторически роман]], [[лирика]], [[публицистика]], [[сатира]], документалистика | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = | награди = | повлиян = [[Виталиано Бранкати]], [[Стендал]], [[Луиджи Пирандело]], [[Волтер]], [[Джовани Верга]], [[Мишел дьо Монтен]], [[Алесандро Манцони]], [[Марсел Пруст]], [[Борхес]] | повлиял = | брак = Мария Андронико<br>(1944 – 1989) | деца = 2 | подпис = Firma Sciascia.jpg | сайт = {{URL|https://www.amicisciascia.it/}} | вложки = {{Личност/Политик | категория = писател | партия = Италианска комунистическа партия (1975 – 1977)<br/>Радикална партия<br>(1979 – 1984) | убеждения = | институция1 = Камарата на депутатите | постове1 = Член | години1 = 20 юни 1979 г. – 10 юли 1983 г. | институция2 = Европейски парламент | постове2 = член за Южна Италия | години2 = 10 юни 1979 г. – 16 юни 1984 г. | област = | известен-с = | противник = | отличия = }} }} '''Леонардо Шаша''' ({{lang|it|Leonardo Sciascia}}) е италиански [[журналист]], [[драматург]], [[политик]], изкуствовед и учител, [[поет]] и [[писател]], автор на произведения в жанра драма, лирика, [[криминален роман]], [[трилър]], [[исторически роман]], публицистика и документалистика.<ref name="fantasticfiction">{{икона|en}} [https://www.fantasticfiction.com/s/leonardo-sciascia/ Биография и библиография във ''Fantasticfiction'']</ref><ref name="goodreads">{{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/44709.Leonardo_Sciascia Биография и библиография] в ''[[Goodreads]]''</ref><ref name="encyclopedia">{{икона|en}} [https://www.britannica.com/biography/Leonardo-Sciascia Биография] в „[[Енциклопедия Британика]]“</ref><ref name="nyrb">{{икона|en}} [https://www.nyrb.com/collections/leonardo-sciascia Биография и библиография в ''The New York Review of Books'']</ref><ref name="granta">{{икона|en}} [https://granta.com/contributor/leonardo-sciascia/ Информация в ''Granta'']</ref><ref name="sicilyunlimited">{{икона|en}} [https://sicilyunlimited.com/people/leonardo-sciascia-1921-1989/ Биография в ''Sicily Unlimited'']</ref><ref name="poemhunter">{{икона|en}} [https://www.poemhunter.com/leonardo-sciascia/biography/ Биография в ''PoemHunter'']</ref> == Биография и творчество == Леонардо Шаша е роден на 8 януари 1921 г. в Ракалмуто, Италия.<ref name="fantasticfiction"></ref> През 1935 г. семейството му се мести в [[Калтанисета]], където той учи при писателя [[Виталиано Бранкати]], който става негов модел в писането и го запознава с френските писатели. Политикът Джузепе Граната го запознава с френското [[Просвещение]] и [[американска литература|американската литература]]. Отбива военната си служба и през 1941 г. се записва в Педагогическия факултет на Месина, но впоследствие не го завършва.<ref name="goodreads"></ref><ref name="encyclopedia"></ref><ref name="ОС">{{икона|it}} [http://www.fondazioneleonardosciascia.it/biografia/ Биография в сайта на Фондация „Леонардо Шаша“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20221204081745/http://www.fondazioneleonardosciascia.it/biografia/ |date=2022-12-04 }}</ref><ref name="poemhunter"></ref> В периода 1941 – 1948 г. работи в Земеделския консорциум, занимаващ се със съхранението на пшеница в Ракалмуто, чрез което се запознава със селската действителност. През 1944 г. се жени за Мария Андронико, начална учителка в Ракалмуто, с кояно имат две дъщери – Лора и Анна Мария. През 1948 г. брат му се самоубива, което му оказва дълбоко влияние. През 1949 г. става учител в Ракалмуто.<ref name="ОС"></ref><ref name="poemhunter"></ref> През 1950 г. е издадена първата му книга, „Басни на диктатурата“ (''Favole della dittatura''), която е сатира за фашизма в Италия във формата на 27 поетични басни. <ref name="poemhunter"></ref> През 1952 г. е издадена стихосбирката му „Сицилия, нейното сърце“ (''La Sicilia, il suo cuore''). През 1953 г. е публикувано есето му „Пирандело и пиранделизъм“ (''Pirandello e il pirandellismo''), за което получава наградата „Пирандело“ на Сицилианския регион. <ref name="goodreads"></ref><ref name="ОС"></ref><ref name="poemhunter"></ref> През 1954 г. започва да си сътрудничи със списания за литература и етнология издавани в Калтанисета. През 1956 г. е публикувана първата му книга, „Енорите на Регалпетра“ (''Le parrocchie di Regalpetra''), автобиографичен роман, вдъхновен от опита му като начален учител в родния му град.<ref name="sicilyunlimited"></ref> През 1956 г. е командирован като учител в Калтанисета, а в периода 1957 – 1958 г. е назначен в Министерството на образованието в [[Рим]], където се сприятелява за цял живот със сицилианския художник Бруно Карузо. След това се връща в Калтанисета като служител на Министерството на образованието. През есента на 1957 г. е публикуван сборникът му „Чичовци на Сицилия“ (''Gli zii di Sicilia''), който включва остри възгледи за теми като влиянието на САЩ и на комунизма в света и обединението на Италия през 19-ти век.<ref name="goodreads"></ref><ref name="encyclopedia"></ref><ref name="ОС"></ref><ref name="poemhunter"></ref> През 1961 г. е издаден един от най-известните му романи, „Денят на кукумявката“, криминален роман с политическа основа, чийто сюжет се развива в сицилианско село, доминирано от мафията и нейния принцип на [[омерта]]. През 1968 г. режисьорът [[Дамяно Дамяни]] екранизира романа във филма „[[Денят на совата]]“ с участието на [[Франко Неро]] като капитана на карабинерите Белоди и [[Клаудия Кардинале]] в ролята на вдовицата на убит мъж.<ref name="goodreads"></ref><ref name="granta"></ref><ref name="ОС"></ref> През 1963 г. е издаден историческият му роман „Съветът на Египет“ (''Il consiglio d'Egitto''), чието действие се развива през 18-ти век. Палермо, където живее и действа опитният фалшификатор, абатът Джузепе Вела, който „измисля“ древен арабски кодекс в полза на вицекраля.<ref name="goodreads"></ref><ref name="ОС"></ref> След поредица от есета, през 1965 г. пише пиесата „Почетният“ (''L'onorevole''), за разобличаване на съучастничеството между правителството и мафията. През 1966 г. е издаден политическият му криминален роман „Всекиму своето“. Той е история за гимназиалния учител Паоло Лорана, който започва разследване на смъртта на селския фармацевт и неговия приятел лекар, но се сблъсква с мълчанието на всички селяни, поради страх и корупция. Романът е екранизиран през 1967 г. от [[Елио Петри]] в едноименния филм с участието на [[Джан Мария Волонте]] и [[Ирини Папа]].<ref name="goodreads"></ref><ref name="ОС"></ref> През 1967 г. Леонардо Шаша се мести в Палермо, а през 1969 г. започва сътрудничество с „[[Кориере дела Сера]]“. Същата година пише пиесата „Рецитиране на спора за Липари“ (''Recitazione della controversia liparitana''), която е посветена на [[Александър Дубчек]]. През 1970 г. се пенсионира и се посвещава на писателската си кариера.<ref name="ОС"></ref><ref name="poemhunter"></ref> През 1971 г. е издаден криминалният му роман „Предизвикателството“ (''Il contesto''), по който режисьорът [[Франческо Рози]] прави през 1976 г. филма „Височайши особи“ с участието на [[Лино Вентура]]. Романът създава полемика поради безмилостния си портрет на италианската политика, както и следващият му роман „С всички средства“ (''Todo modo'') от 1974 г., поради описанието на италианското католическо духовенство. Романът „Todo modo“ също е екранизиран през 1976 г. от Елио Петри в едноименния филм с участието на Джан Мария Волонте, [[Марчело Мастрояни]], [[Марианджела Мелато]] и [[Ренато Салватори]].<ref name="goodreads"></ref><ref name="encyclopedia"></ref><ref name="ОС"></ref> На общинските избори през 1975 г. в Палермо се кандидатира като независим в рамките на листата на Италианската комунистическа партия и е избран в градския съвет. През 1975 г. е издаден и романът му „Изчезването на Майорана“, в който третира темата с мистериозното изчезване на известния учен Еторе Майорана в Сицилия, предлага теория за съдбата на учения, отхвърляйки хипотезата за „[[самоубийство]]“. През 1977 г. се оттегля от комунистическата партия поради противопоставянето си на всякакви сделки с Християндемократическата партия. По-късно е избран в италианския и в [[европейския парламент]] с листата на Радикалната партия. В Камарата на депутатите става член на комисията ѝ за разследване на отвличането на [[Алдо Моро]].<ref name="encyclopedia"></ref><ref name="sicilyunlimited"></ref><ref name="ОС"></ref> На базата на своя уникален сицилиански опит, той пише за произведения за свързването на семейства с политически партии, за предателството на съюзи и вярност, даването на услуги и получаване на резултати, които не са в полза на обществото, а на лицата в сянка. В тях доказва, че корупцията, която е ендемична в италианското общество, помага само на онези, които са част от тайните общества и политическите класи.<ref name="goodreads"></ref><ref name="granta"></ref> Леонардо Шаша умира от множествена миеломна нефропатия с хронична бъбречна недостатъчност на 20 ноември 1989 г. в Палермо. Погребан е в родния си град Ракалмуто.<ref name="goodreads"></ref> Литературното му наследство – произведения, преводи и кореспонденция, се съхранява от Фондация „Леонардо Шаша“ в Ракалмуто.<ref name="sicilyunlimited"></ref> [[Файл:Statua sciascia.jpg|мини|250п|Статуя на Леонардо Шаша в Ракалмуто]] == Произведения == === Самостоятелни романи и повести<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><ref name="encyclopedia"></ref><ref name="nyrb"></ref><ref name="granta"></ref><ref name="ОС"></ref> === * Il giorno della civetta (1961)<ref name="sicilyunlimited"></ref><br />'''''Денят на кукумявката''''', изд.: „[[Народна култура]]“, София (1965), прев. Виолета Даскалова * Il consiglio d'Egitto (1963) * A ciascuno il suo (1966)<br/>'''''Всекиму своето''''', изд.: [[ОФ]], София (1968), прев. [[Петър Драгоев]] * Il contesto. Una parodia (1971)<ref name="sicilyunlimited"></ref> * Todo modo (1974) * Candido, ovvero Un sogno fatto in Sicilia (1977) * La strega e il capitano (1986) * 1912 + 1 (1986) * Porte aperte (1987) * Il cavaliere e la morte. Sotie (1988)<br/>'''''Рицарят и смъртта : Новели и соти''''', изд. „Абагар“ (1991), прев. Хубан Стойнов * Una storia semplice (1989) === Разкази === ==== Сборници ==== * Gli zii di Sicilia (1958)<ref name="fantasticfiction" /><ref name="poemhunter" />, I gettoni (1958) * Racconti siciliani (1966), впоследствие ''Il mare colore del vino'' * Il mare colore del vino (1973)<br />'''''С всички средства : Повести и разкази''''', изд.: „[[Народна култура]]“, София (1978), прев. Хубан Стойнов * Cronachette (1985) ==== Отделни разкази ==== * Atti relativi alla morte di Raymond Roussel (1971) * La sentenza memorabile (1982) === Поезия === * Favole della dittatura (1950) – 27 поетични басни<ref name="goodreads"></ref><ref name="poemhunter"></ref> * La Sicilia, il suo cuore (1952) === Пиеси === * L'onorevole (1965) * Recitazione della controversia liparitana (1969) === Сценарии === * La smania addosso, реж. Марчело Андрей (1963) * Bronte: cronaca di un massacro che i libri di storia non hanno raccontato, реж. Форестано Ванчини (1972) * La singolare avventura di Francesco Maria, тв епизод (1983) === Документалистика === : частично представяне * Pirandello e il pirandellismo (1953) – Награда „Пирандело“ <ref name="goodreads"></ref><ref name="ОС"></ref><ref name="poemhunter"></ref> * Le parrocchie di Regalpetra (1956) * Pirandello e la Sicilia (1961) * Morte dell'Inquisitore (1964) * L'ordine delle somiglianze (1967) * La corda pazza. Scrittori e cose della Sicilia (1970) * Luciano e le fedi, в Luciano di Samosata, I Dialoghi. Dialoghi degli dei, dialoghi marini, dialoghi dei morti, dialoghi delle cortigiane, versione di Luigi Settembrini, Collana i millenni (1974) * La scomparsa di Majorana (1975)<br />'''''Изчезването на Майорана''''', изд.: [[ОФ]], София (1968), прев. Никола Иванов и [[Петър Драгоев]] * I pugnalatori (1976) * L'affaire Moro (1978) * Dalle parti degli infedeli (1979) * Nero su nero (1979) * Il teatro della memoria (1981) * Cruciverba (1983) * Occhio di capra (1984) * Per un ritratto dello scrittore da giovane (1985) * Ore di Spagna (1988) * Alfabeto pirandelliano (1989) * Fatti diversi di storia letteraria e civile (1989) * A futura memoria (1989) * Leonardo Sciascia scrittore editore ovvero La felicità di far libri (2003) * La storia della mafia (2003) * Fine del carabiniere a cavallo. Saggi letterari (1955 – 1989) (2016) * Breve storia del romanzo poliziesco (2022) === Други === * Santo Marino. Con 1 acquaforte originale e 10 riproduzioni (1963) * Feste religiose in Sicilia (1965) * Giuseppe Pitrè-Leonardo Sciascia, Urla senza suono. Graffiti e disegni dei prigionieri dell'Inquisizione (1999) == Екранизации == * 1963 La smania addosso – диалог * 1967 [[Всекиму-своето]], A ciascuno il suo * 1968 [[Денят на совата]], Il giorno della civetta * 1970 L'Italia vista dal cielo: Sicilia – документален * 1970 Un caso di coscienza * 1972 Bronte: cronaca di un massacro che i libri di storia non hanno raccontato – сценарий * 1976 [[Височайши особи]], Cadaveri eccellenti – по ''Il contesto'' * 1976 [[С всички средства]], Todo modo * 1976 Una vita venduta – по разказа ''L'antimonio'' * 1978 Grand hôtel des palmes – тв филм * 1983 A ciascuno il suo – тв филм * 1983 Dieci registi italiani, dieci racconti italiani – тв сериал, 1 епизод * 1984 Western di cose nostre – тв филм * 1986 Il caso Moro * 1989 Társasjáték – късометражен * 1989 Gioco di società – тв филм * 1990 [[Отворени врати]], Porte aperte * 1991 Una storia semplice * 1996 [[Мъжът, когото убих]], L'uomo che ho ucciso – тв филм, по „1912 + 1“ * 1996 Il Consiglio d'Egitto – тв филм * 2000 ''Ce ne ricorderemo, di questo pianeta. Un sogno di Sciascia in Sicilia'' * 2001 Il consiglio d'Egitto * 2014 Il giorno della civetta – тв филм * 2018 I riassuntini – тв минисериал == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Official website|https://www.amicisciascia.it/}} на Леонардо Шаша * {{Official website|http://www.fondazioneleonardosciascia.it/}} на Фондация „Леонардо Шаша“ * {{imdb name|0778432|Леонардо Шаша}} * {{isfdb name|id=277389|name=Леонардо Шаша}} * {{икона|en}} [https://www.findagrave.com/memorial/15090242/leonardo-sciascia Леонардо Шаша във „Findagrave“] {{Превод от|it|Leonardo Sciascia|127328488}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература|Италия}} {{СОРТКАТ:Шаша, Леонардо}} [[Категория:Италиански писатели]] [[Категория:Италиански автори на исторически романи]] [[Категория:Италиански автори на криминални романи]] [[Категория:Италиански писатели на трилъри]] [[Категория:Италиански автори на разкази]] [[Категория:Италиански журналисти]] [[Категория:Италиански публицисти]] [[Категория:Италиански драматурзи]] [[Категория:Италиански сценаристи]] [[Категория:Италиански баснописци]] [[Категория:Италиански поети]] [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] [[Категория:Италиански евродепутати]] [[Категория:Починали в Палермо]] 91bgthxxjjd0v8nedq9om98rzo5cnlf 0 809519 12876886 12675855 2026-04-10T20:51:43Z Danitrifonov04 292718 12876886 wikitext text/x-wiki {{футболист | име = {{флагче|Франция}} Орелиен Чуамени | име-оригинал = | снимка = 2025 04 26 Final de la Copa del Rey - Aurélien Tchouaméni.jpg | описание = | прякор = | цяло име = Орелиен Джани Чуамени | град на раждане = [[Руан]] | държава на раждане = {{флагче|Франция}} [[Франция]] | второ гражданство = | ръст = 188 см | пост = [[полузащитник]] | награди = | настоящ отбор = {{флагче|Испания}} [[Реал Мадрид КФ|Реал Мадрид]] | номер на фланелката = 14 | договор до = | юношески години = 2006 – 2011<br>2011 – 2018 | юношески отбори = {{флагче|Франция}} [[SJ D'Artigues|Д'Артиг]]<br>{{флагче|Франция}} [[ФК Бордо|Бордо]] | години = 2017 – 2018<br>2018 – 2020<br>2020 – 2022<br>2022 – | отбори = {{флагче|Франция}} [[ФК Бордо|Бордо Б]]<br>{{флагче|Франция}} [[ФК Бордо|Бордо]]<br>{{флагче|Франция}} [[АС Монако|Монако]]<br>{{флагче|Испания}} [[Реал Мадрид КФ|Реал Мадрид]] | мачове = 16<br>25<br>74<br>119 | голове = (3)<br>(0)<br>(5)<br>(4) | национален отбор години = 2015 – 2016<br>2016 – 2017<br>2017 – 2018<br>2018<br>2019<br>2021<br>2021 – | национален отбор = {{флагче|Франция}} {{имеНОФ16|Франция}}<br>{{флагче|Франция}} {{имеНОФ17|Франция}}<br>{{флагче|Франция}} {{имеНОФ18|Франция}}<br>{{флагче|Франция}} {{имеНОФ19|Франция}}<br>{{флагче|Франция}} {{имеНОФ20|Франция}}<br>{{флагче|Франция}} {{имеНОФ21|Франция}}<br>{{флагче|Франция}} {{имеНОФ|Франция}} | национален отбор мачове = 11<br>14<br>11<br>7<br>5<br>4<br>41 | национален отбор голове = (0)<br>(0)<br>(1)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(3) | посл_проф_отбори = 24 май 2025 г | посл_нац_отбор = 8 юни 2025 г | наем = }} '''Орелиен Джани Чуамени''' ({{lang|fr|Aurélien Djani Tchouaméni}}) е [[Франция|френски]] професионален [[футболист]], който играе като [[Полузащитник#Дефанзивен полузащитник|дефанзивен полузащитник]] за [[Реал Мадрид КФ|Реал Мадрид]] и [[Национален отбор по футбол на Франция|националния отбор на Франция]]. == Биография == Чуамени е роден в [[Руан]], но израства в [[Бордо]]. Също така е от [[Камерун|камерунски]] произход.<ref>[https://www.onzemondial.com/ligue-1/exclu-aurelien-tchouameni-interview-formation-bordeaux-174108 EXCLU – AURÉLIEN TCHOUAMÉNI (1/2): J’ÉTAIS LE PREMIER FAN DE MON PAPA]</ref> == Клубна кариера == === Бордо === Чуамени дебютира за първия отбор на [[ФК Бордо|Бордо]] при гостуването и победата с 1:0 в [[Лига Европа]] над [[Латвия|латвийския]] [[ФК Вентспилс|Вентспилс]] във втория квалификационен кръг турнира на 26 юли 2018 г., като започва мача титуляр и играе до 89 минути.<ref>[https://us.soccerway.com/matches/2018/07/26/europe/uefa-cup/futbola-klubs-ventspils/fc-girondins-de-bordeaux/2800295/ Ventspils vs. Bordeaux – 26 July 2018 – Soccerway]</ref> Той отбеляза първия си гол в клубната си кариера на 9 август, отбелязвайки последния гол при победата с 3:1 като гост в Лига Европа над [[Украйна|украинския]] отбор [[ФК Мариупол|Мариупол]].<ref>[https://us.soccerway.com/matches/2018/08/09/europe/uefa-cup/fc-illychivets-mariupol/fc-girondins-de-bordeaux/2855297/ Mariopul vs. Bordeaux – 9 August 2018 – Soccerway]</ref> === Монако === На 29 януари 2020 г. Чуамени подписва 4 годишен договор с [[АС Монако|Монако]] от [[Лига 1]].<ref>[https://www.lequipe.fr/Football/Actualites/Aurelien-tchouameni-quitte-bordeaux-et-signe-a-monaco-jusqu-en-2024-officiel/1104163 Aurélien Tchouaméni quitte Bordeaux et signe à Monaco jusqu'en 2024 (officiel)]</ref> След около година игра за своя нов отбор, той най-накрая отбелязва първия си гол за първенството на [[Франция]], отбелязвайки втория гол при домакинската победа с 3:1 срещу [[ФК Олимпик (Марсилия)|Марсилия]] на 23 януари 2021 година.<ref>[https://www.ligue1.com/match?matchId=68293 AS Monaco 3:1 OM]</ref> === Реал Мадрид === На 11 юни 2022 г. официалният сайт на [[Реал Мадрид КФ|Реал Мадрид]] съобщава, че са постигнали споразумение с Чуамени и той ще бъде играч на испанския отбор с договор за 6 години.<ref>[https://www.realmadrid.com/en/news/2022/06/11/official-announcement-tchouameni Official Announcement: Tchouaméni]</ref> Сумата по сделката не е съобщена, но според повечето източници тя е в размер на 80 млн. евро и 20 млн. във формата на различни бонуси в клаузата към настоящият му договор.<ref>[https://real.gong.bg/football-sviat/ispania/multimedia/video/oficialno-real-madrid-obiavi-zvezden-transfer-685806 Официално: Реал Мадрид обяви звезден трансфер]</ref><ref>[https://sportal.bg/news-2022061111433821596 Официално: Реал Мадрид обяви грандиозен трансфер, който може да излезе 100 млн.]</ref><ref>[https://dsport.bg/oficialno-real-madrid-obavi-transfera-na-chuameni~84797.html Официално: Реал Мадрид обяви трансфера на Чуамени]</ref> == Национален отбор == На 26 август 2021 г. получи първото си повикване за мъжкия отбор на [[Национален отбор по футбол на Франция|националния отбор на Франция]].<ref>[https://www.fff.fr/article/3280-la-liste-des-vingt-trois-bleus.html LA LISTE DES VINGT-TROIS BLEUS]</ref> На 1 септември той прави своя дебют в мач от квалификациите за [[Световно първенство по футбол 2022|световното първенство по футбол през 2022 г.]] срещу [[Национален отбор по футбол на Босна и Херцеговина|Босна и Херцеговина]] при равенството 1:1, заменяйки [[Тома Льомар]] в 46-ата минута.<ref>[https://us.soccerway.com/matches/2021/09/01/europe/wc-qualifying-europe/france/bosnia-herzegovina/3430085/ France vs Bosnia and Herzegovina – 1 September 2021 – Soccerway]</ref> На 25 март 2022 г. Чуамени отбеляза първия си гол за националния отбор в приятелска среща срещу [[Национален отбор по футбол на Кот д'Ивоар|Кот д'Ивоар]] при победата с 2:1, а неговият гол донася победата в 93 минута.<ref>[https://www.eurosport.com/football/international-friendlies/2022/france-v-ivory-coast-follow-live_sto8855308/story.shtml FRANCE 2:1 IVORY COAST: AURELIEN TCHOUAMENI GRABS LATE WINNER FOR DIDIER DESCHAMPS' SIDE IN MARSEILLE]</ref> == Успехи == === Национален отбор === *[[Лига на нациите на УЕФА]] – [[Лига на нациите на УЕФА 2020/21|2020/21]] === Лични === * Млад играч на годината в Лига 1 – 2020/21<ref>[https://www.lefigaro.fr/sports/football/ligue-1/fil-info/trophees-unfp-tchouameni-monaco-elu-meilleur-espoir-1044748 Trophées UNFP : Tchouaméni (Monaco) élu meilleur espoir]</ref> * Отбор на годината в Лига 1 – 2020/21, 2021/22 == Вижте също == * [https://www.asmonaco.com/en/joueurs/aurelien-tchouameni/ Профил в сайта на Монако] * [https://www.fff.fr/equipe-nationale/joueur/9440-tchouameni-aurelien/fiche.html Профил в Лига 1] * [https://us.soccerway.com/players/aurelien-tchouaemi/466684/ Профил в Soccerway] * [https://www.transfermarkt.com/aurelien-tchouameni/profil/spieler/413112 Профил в Transfermarkt] == Източници == <references/> {{Настоящ състав на Реал Мадрид}}{{СОРТКАТ:Чуамени, Орелиен}} [[Категория:Френски футболисти]] [[Категория:Футболисти на Реал Мадрид]] [[Категория:Футболисти на ФК Бордо]] [[Категория:Футболисти на АС Монако]] [[Категория:Родени в Руан]] [[Категория:Французи от африкански произход]] tcqckffqz03hwl2pz7fm2p65k1pskdh 10 814584 12876923 11908618 2026-04-10T21:19:04Z ~2026-22165-55 391870 12876923 wikitext text/x-wiki {{Навигационен шаблон | име = Манастири на острова в Янинското езеро | скрит = | заглавие = Манастири на острова в Янинското езеро | картинка = [[File:Ioannina island.jpg|85px]] | картинка-позиция = дясно | тяло = „[[Свети Николай Филантропинов]]“{{·}} „[[Свети Николай Стратигопулов]]“{{·}} „[[Света Богородица Милосърдна (Янина)|Света Богородица Милосърдна]]“{{·}} „[[Преображение Господне (Янина)|Преображение Господне]]“{{·}} „[[Свети Илия (Янина)|Свети Илия]]“{{·}} „[[Свети Пантелеймон (Янина)|Свети Пантелеймон]]“{{·}}„[[Свети Йоан Предтеча (Янина)|Свети Йоан Предтеча]]“ }}<noinclude> [[Категория:Манастири в Янинската епархия| ]] [[Категория:Навигационни шаблони за Гърция]] [[Категория:Навигационни шаблони за православие]] </noinclude> tht8kcjcm0mzdyc2wlsoy52fvcgeynx 10 814958 12876922 11908621 2026-04-10T21:18:24Z ~2026-22165-55 391870 12876922 wikitext text/x-wiki {{Навигационен шаблон |name = Монашески общности в Гърция |state = collapsed |title = Монашески общности в Гърция |image = [[File:Αρχαιολογικός Χώρος του Μυστρά 8.jpg|75px|link=|alt=]] |group1 = |list1 = [[Света гора]] {{•}} [[Метеора]] {{•}} [[Манастири на острова в Янинското езеро]] със [[Загорски манастири]] {{•}} [[Мистра]] |below = }}<noinclude> [[Категория:Православие]] [[Категория:Християнство в Гърция]] [[Категория:Свети места]] [[Категория:География на Гърция]] [[Категория:Исихазъм]] [[Категория:Навигационни шаблони за православие]] </noinclude> nmq4qe36ki8tnp79l5phgdzpcpflteg 0 815094 12876928 11923148 2026-04-10T21:35:53Z Пища Хуфнагел 119943 12876928 wikitext text/x-wiki {{coord|38.1734|23.7174|type:landmark_region:GR|display=title}} {{Парк | име = Парк на душите | картинка = Το πάρκο των ψυχών.jpg | картинка-описание = картините от дървесни стволове олицетворяват опустошената Гърция, останала без душата си през първата половина на XX век | държава = [[Гърция]] | местоположение = [[Парнита]], [[Атика]] | площ = | забележителности = | бележки = посветен на страданието }} '''Паркът на душите''' ({{lang|el|Πάρκο των ψυχών}}) е арт галерия под открито небе на 1000 м надморска височина, открита през 2012 г. от гръцки скулптор, който създава произведения на изкуството, издълбавайки изгорени дървесни стволове в планината Парнита над [[Атина]]. Изложбата е вдъхновена от историята на санаториума в съседство. „Паркът на душите“, както го наричат, дава живот на стволовете, които показват емоциите на обитателите на санаториума. Експонатите имат свои имена като картини: „Бременната жена“, „Кръстът на мъченичеството“, „Носталгията на майката по изоставеното дете“, „Двойката“, „Ухото“, „Перото“, „Разсъждението“. Тази уникална изложба под открито небе е посветена на [[Янис Рицос]], който постъпва в санаториума в края на 1937 г. за 6 месеца и в него написва три от своите произведения, вкл. „Пролетна симфония“ под влияние на тъгата от загубата на майка си и брат си от [[туберкулоза]].<ref>{{икона|el}} [https://www.news247.gr/viral/parko-ton-psychon-to-pio-creepy-moyseio-sta-1-000-metra-kai-40-lepta-apo-tin-athina.7540380.html Паркът на душите: Най-страховитият музей – на 1000 метра и 40 минути от Атина], news247.gr.</ref> Вдъхновител за създаването на уникалната изложба е призрачната сграда на някогашния атински санаториум на планината Парнита, на фона на изгорялата гора в съседство след катастрофалния пожар от 2007 г. Символично изложбата е открита през 2012 г., т.е. век след началото на [[Балканската война]], в която Гърция печели по-голяма част от Македония със [[Солун]]. Белодробният санаториум се намира само на 2 км от известното казино Парнита и е построен през далечната 1912 г. като планинско лечебно заведение за болни от туберкулоза. Сухият климат на планината, чистият въздух и слънцето са били от съществено значение за възстановяването и понякога дори за излекуването на пациентите, които се стичат с хиляди в продължение на почти 30 години, от 1917 г. – до началото на масовата терапия с [[пеницилин]] от 1950 г. или до края на [[Гражданска война в Гърция|гражданската война в Гърция]]. Този санаториум на Парнита е чистилище за душите в Гърция през първата половина на XX век, приютило много болни хора от цялата страна, като се има предвид, че през десетилетието между 1929 – 1939 г. повече от 120 000 души са жертва на туберкулоза в Гърция. Сградата на санаториума е превърната в хотел с името „[[Ксения]]“, а по-късно е използвана като Училище по туризъм от Гръцката организация по туризъм. Конструкцията е окончателно изоставена през 1985 г. Сградата търпи щети от силното земетресение през 1999 г. и след това при пожара от 2007 г., и въпреки това остава почти невредима отвън до днес. Гледката на пустеещата сграда е озадачаваща и призрачна. В паметта конструкцията се асоциира със сълзите, болката, кръвта и смъртта на хоспитализираните в нея. <ref>{{икона|el}} [https://wanderergreece.wixsite.com/wanderergr/single-post/2016/11/04/the-parnitha-sanatorium-and-the-park-of-the-souls Санаториумът Парнита и Паркът на душите]</ref> == Снимки == <gallery class="center"> ΠΑΡΚΟ ΤΩΝ ΨΥΧΩΝ - ΠΑΡΝΗΘΑ 02.jpg|Двойката Wooden sculpture 1.jpg|Бременна жена Park of the souls in Parnitha , panorama.jpg|Общ изглед Σανατοριο.jpg|Санаториумът „Парнита“ </gallery> {{commonscat|Park of the souls, Mount Parnitha}} == Източници == <references /> {{нормативен контрол}} [[Категория:Паркове в Гърция]] [[Категория:Култура на Гърция]] [[Категория:Скулптури в Гърция]] [[Категория:Изкуство на Гърция]] [[Категория:Дървени скулптури]] [[Категория:Атика]] [[Категория:Парнита]] [[Категория:Основани в Гърция през 2012 година]] bqu6vmbaqwaoql8c7fj09pzyo58es5f 0 818236 12876883 12749417 2026-04-10T20:48:57Z Danitrifonov04 292718 12876883 wikitext text/x-wiki {{без източници|18:46, 11 май 2024 (UTC)}} {{футболист | име на играча = {{Флагче|Англия}} Джуд Белингам | снимка =25th Laureus World Sports Awards - Red Carpet - Jude Bellingham - 240422 190551-2 (cropped).jpg | прякор = | цяло име = Джуд Виктор Уилям Белингам | град на раждане = [[Лондон]] | държава на раждане = {{Англия}} | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 186 см | пост = [[полузащитник]] | настоящ отбор = {{Флагче|Испания}} [[Реал Мадрид КФ|Реал Мадрид]] | номер на фланелката = 5 | договор до = | юношески години = 2010 – 2019 | юношески отбори = {{Флагче|Англия}} [[ФК Бирмингам Сити|Бирмингам Сити]] | години = 2019 – 2020<br>2020 – 2023<br>2023 – | отбори = {{Флагче|Англия}} [[ФК Бирмингам Сити|Бирмингам Сити]]<br>{{Флагче|Германия}} [[Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]]<br>{{Флагче|Испания}} [[Реал Мадрид КФ|Реал Мадрид]] | мачове = 41<br>92<br>79 | голове = (4)<br>(12)<br>(32) | национален отбор години = 2016 – 2018<br>2018 – 2019<br>2019<br>2020<br>2020 – | национален отбор = {{Флагче|Англия}} {{имеНОФ15|Англия}} <br>{{Флагче|Англия}} {{имеНОФ16|Англия}}<br>{{Флагче|Англия}} {{имеНОФ17|Англия}}<br>{{Флагче|Англия}} {{имеНОФ21|Англия}} <br>{{Флагче|Англия}} {{имеНОФ|Англия}} | национален отбор мачове = 8<br>11<br>3<br>4<br>46 | национален отбор голове = (1)<br>(4)<br>(2)<br>(1)<br>(6) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = 9 ноември 2025 г | посл_нац_отбор = 17 ноември 2025 г | наем = }} '''Джуд Белингам'''  е професионален [[Англия|английски]] футболист. Играе като халф в [[Реал Мадрид КФ|Реал Мадрид]] и в [[Национален отбор по футбол на Англия|английския национален отбор]]. == Биография == Роден е на [[29 юни]] [[2003]] г. в [[Лондон]], [[Англия]]. Присъединява се в школата на [[ФК Бирмингам Сити|Бирмингам Сити]], там той играе от 5 до 7 годишна възраст, след това се присъединява към [[Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]]. След това прави трансфер в [[Реал Мадрид КФ|Реал Мадрид]]. == Успехи == === Отборни === ==== Борусия Дортмунд ==== * [[Купа на Германия]] (1): 2020/21 ==== Реал Мадрид ==== * [[Ла Лига]] (1): 2023/24 * [[Суперкупа на Испания]] (1): 2023/24 * [[Шампионска лига]] (1): 2023/24 ==== Национален отбор на Англия ==== * Сребърен медалист на [[Европейско първенство по футбол|Европейското първенство по футбол]]: [[Европейско първенство по футбол 2020|2020]] * Сребърен медалист на [[Европейско първенство по футбол|Европейското първенство по футбол]]: [[Европейско първенство по футбол 2024|2024]] === Лични === * Golden Boy Award / Златно момче – 2023 * Kopa Trophy / Млад футболист на годината според France Football –2023 * Laureus World Breakthrough of the Year / Най-добър млад талант според [[Лауреус]] – 2023 * [[Международна федерация по футболна история и статистика|МФФИС]] най-добър млад футболист в света – 2022, 2023 * Футболист на сезона в [[Първа Бундеслига|Бундеслигата]] – 2022/23 * Новобранец на сезона в Бундеслигата – 2020/21 * Най-добър млад футболист за сезона в [[Чемпиъншип]] – 2019/20 * Най-добър полузащитник за сезона според ESPN – 2022/23 * Играч на месеца в [[Ла Лига]] – август 2023, октомври 2023 * Идеален отбор на годината на [[ФИФА]] – 2023 * [[Международна федерация по футболна история и статистика|МФФИС]] отбор на годината – 2023 * [[Международна федерация по футболна история и статистика|МФФИС]] млад отбор на годината – 2021, 2022, 2023 * Отбор на сезона в Бундеслигата – 2021/22, 2022/23 == Външни препратки == * [https://www.bvb.de/Mannschaften/Profis/Jude-Bellingham Профил на футболиста] в официалния сайт на ФК Борусия Дортмунд {{Настоящ състав на Реал Мадрид}}{{СОРТКАТ:Белингам, Джуд}} [[Категория:Английски футболисти]] [[Категория:Футболисти на Реал Мадрид]] [[Категория:Футболисти на Борусия Дортмунд]] [[Категория:Футболисти на Бирмингам Сити]] [[Категория:Родени в Англия]] 913f5cpliy9bkyz6kuk50sjlucbqrmf 0 818294 12876952 12754000 2026-04-10T22:23:36Z ~2026-22249-64 391928 12876952 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Георги Попвасилев | име-оригинал = | категория = журналист | описание = | портрет = | портрет-описание = | портрет-размер = | пол = | име-рождено = | роден-място = [[Берлин]], [[ГДР]] | починал-място = | националност = | религия = | образование = | работил = [[БНТ]], [[Ринг ТВ]], [[bTV]] | псевдоним = | вложки = | още = | раздел-семейство = | род = | баща = | майка = | братя-сестри = | брак = | партньор = | деца = | подпис = | сайт = | портал = }} '''Георги Попвасилев''' е български спортен журналист. Определян е за един от най-колоритните коментатори поради нестандартните си изказвания.<ref>[https://otzasada.com/top-5-ot-madrostite-na-kultoviya-georgi-popvasilev Топ 5 от мъдростите на култовия Георги Попвасилев]</ref><ref>[https://btvnovinite.bg/video/news/sreshta-s-edin-ot-malkoto-duhoviti-sportni-komentatori.html Среща с един от малкото духовити спортни коментатори]</ref> == Биография == Завършва режисура в Центъра за кино и телевизия в ГДР. Дебютира като сценарист и режисьор с новелата [[Лошо момче (филм, 1992)|Лошо момче]].<ref>[https://btvsport.bg/sport/btv-na-20-zabavni-istorii-zad-kadar-s-florina-ivanova-i-georgi-popvasilev.html bTV на 20: Забавни истории зад кадър с Флорина Иванова и Георги Попвасилев]</ref> Работи 7 години в българския киноцентър. Започва кариерата си на журналист в [[БНТ]] след като печели конкурс в телевизията. Коментирал е мачовете от [[Световно първенство по футбол 1998|Световното първенство по футбол през 1998 г.]]<ref>[https://forum.gong.bg/viewtopic.php?t=206402&start=40 Бисери на коментаторите от БНТ]</ref> След това е програмен директор на [[Ринг ТВ]].<ref>[https://m.dnevnik.bg/sport/2004/09/22/74834_bulgarskite_televizii_platiha_nad_dva_mln_evro_za/ Българските телевизии платиха над два млн. евро за футболни мачове]</ref> Каналът е концентриран върху изцяло спортна програма, като през годините са излъчвани българското футболно първенство (А и Б група), шампионатите по футбол на Франция, Португалия, Нидерландия, Русия, Аржентина, европейските клубни турнири, волейболното първенство на Италия, баскетболната [[Евролига]], [[Формула 1]] и др.<ref>[https://old.segabg.com/article.php?id=192698 Спортният екип на „Дарик“ ще прави програмата на „Ринг+“]{{Dead link|date=ноември 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Водил е предаването за прогнози „Букмейкър“<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.economy.bg/profiles/view/1395/Shte-sledvame-modela-na-naj-dobrite-sportni-televizii-v-sveta |заглавие=Ще следваме модела на най-добрите спортни телевизии в света |достъп_дата=2022-10-26 |архив_дата=2023-12-04 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20231204120958/https://www.economy.bg/profiles/view/1395/Shte-sledvame-modela-na-naj-dobrite-sportni-televizii-v-sveta }}</ref>, като освен това коментира световните покер серии<ref>[https://tv.dir.bg/news.php?id=2778786 Световните серии по покер в Европа (WSOPE) – по Ринг]</ref> и Световната олимпиада по интелектуални спортове през 2011 г.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.weiqiland.net/event/mind-sports-games-2011.html |заглавие=Щрихи от Световната олимпиада по интелектуални игри'2011 |достъп_дата=2022-10-26 |архив_дата=2022-09-27 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220927151833/http://weiqiland.net/event/mind-sports-games-2011.html }}</ref> От 2011 г. се изявява и като покер играч.<ref>[https://www.varna24.bg/sport/288821.html Шампионка по художествена гимнастика в битка за iPad2]</ref><ref>[https://sportal.bg/news-2025112514501865655 Иван Денев - Tubatalevski спечели Mystery Bounty турнира!]</ref> След като Ринг ТВ е закупен от [[bTV]] Попвасилев остава в каналите на медийната група като коментатор и продуцент.<ref>[https://btvsport.bg/drugi/goljama-belja-sa-tezi-biseri-georgi-popvasilev-v-celija-si-bljasak-video.html "Голяма беля са тези бисери": Георги Попвасилев в целия си блясък (ВИДЕО)]</ref> Коментира двубои от италианската [[Серия А]] и [[Шампионска лига]]. Бисерите му в ефира често са обект на публикации, като в сайта на bTV им е посветена и рубриката „Бисерите на Попвасилев“.<ref>[https://btvsport.bg/sport/champions-league/biserite-na-popvasilev-milan-mezhdu-biblijata-i-chushkopeka-video.html Бисерите на Попвасилев: „Милан“ между Библията и чушкопека (ВИДЕО)]</ref> Коментирал е мачове от [[Шампионска лига]], италианската [[Серия А]], германската [[Бундеслига]]. От март 2025 г. е коментатор в „[[Игри на волята|SESAME Турнири на волята]]“ по [[Нова телевизия]] заедно с [[Борислав Борисов (журналист)|Борислав Борисов]]. Привърженик е на Пирин Благоевград и Реал Мадрид.<ref>[https://blitz.bg/sport/na-tozi-den/na-koi-otbori-stiskat-paltsi-zhurnalistite_9374.html На кои отбори стискат палци журналистите?]</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://btvnovinite.bg/author/?author=2001764 Профил в bTV новините] * [https://btvsport.bg/tag?tag=георги%20попвасилев Георги Попвасилев в bTV Sport] {{СОРТКАТ:Попвасилев, Георги}} [[Категория:Български спортни журналисти]] [[Категория:Български спортни коментатори]] [[Категория:Български режисьори]] [[Категория:Покер играчи]] n2spkz869xlgf7mc9rvkjbs4cjr7tuo 12876953 12876952 2026-04-10T22:25:00Z ~2026-22249-64 391928 12876953 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Георги Попвасилев | име-оригинал = | категория = журналист | описание = | портрет = | портрет-описание = | портрет-размер = | пол = | име-рождено = | роден-място = [[Берлин]], [[ГДР]] | починал-място = | националност = | религия = | образование = | работил = [[БНТ]], [[Ринг ТВ]], [[bTV]] | псевдоним = | вложки = | още = | раздел-семейство = | род = | баща = | майка = | братя-сестри = | брак = | партньор = | деца = | подпис = | сайт = | портал = }} '''Георги Попвасилев''' е български спортен журналист. Определян е за един от най-колоритните коментатори поради нестандартните си изказвания.<ref>[https://otzasada.com/top-5-ot-madrostite-na-kultoviya-georgi-popvasilev Топ 5 от мъдростите на култовия Георги Попвасилев]</ref> == Биография == Завършва режисура в Центъра за кино и телевизия в ГДР. Дебютира като сценарист и режисьор с новелата [[Лошо момче (филм, 1992)|Лошо момче]].<ref>[https://btvsport.bg/sport/btv-na-20-zabavni-istorii-zad-kadar-s-florina-ivanova-i-georgi-popvasilev.html bTV на 20: Забавни истории зад кадър с Флорина Иванова и Георги Попвасилев]</ref> Работи 7 години в българския киноцентър. Започва кариерата си на журналист в [[БНТ]] след като печели конкурс в телевизията. Коментирал е мачовете от [[Световно първенство по футбол 1998|Световното първенство по футбол през 1998 г.]]<ref>[https://forum.gong.bg/viewtopic.php?t=206402&start=40 Бисери на коментаторите от БНТ]</ref> След това е програмен директор на [[Ринг ТВ]].<ref>[https://m.dnevnik.bg/sport/2004/09/22/74834_bulgarskite_televizii_platiha_nad_dva_mln_evro_za/ Българските телевизии платиха над два млн. евро за футболни мачове]</ref> Каналът е концентриран върху изцяло спортна програма, като през годините са излъчвани българското футболно първенство (А и Б група), шампионатите по футбол на Франция, Португалия, Нидерландия, Русия, Аржентина, европейските клубни турнири, волейболното първенство на Италия, баскетболната [[Евролига]], [[Формула 1]] и др.<ref>[https://old.segabg.com/article.php?id=192698 Спортният екип на „Дарик“ ще прави програмата на „Ринг+“]{{Dead link|date=ноември 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Водил е предаването за прогнози „Букмейкър“<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.economy.bg/profiles/view/1395/Shte-sledvame-modela-na-naj-dobrite-sportni-televizii-v-sveta |заглавие=Ще следваме модела на най-добрите спортни телевизии в света |достъп_дата=2022-10-26 |архив_дата=2023-12-04 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20231204120958/https://www.economy.bg/profiles/view/1395/Shte-sledvame-modela-na-naj-dobrite-sportni-televizii-v-sveta }}</ref>, като освен това коментира световните покер серии<ref>[https://tv.dir.bg/news.php?id=2778786 Световните серии по покер в Европа (WSOPE) – по Ринг]</ref> и Световната олимпиада по интелектуални спортове през 2011 г.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.weiqiland.net/event/mind-sports-games-2011.html |заглавие=Щрихи от Световната олимпиада по интелектуални игри'2011 |достъп_дата=2022-10-26 |архив_дата=2022-09-27 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220927151833/http://weiqiland.net/event/mind-sports-games-2011.html }}</ref> От 2011 г. се изявява и като покер играч.<ref>[https://www.varna24.bg/sport/288821.html Шампионка по художествена гимнастика в битка за iPad2]</ref><ref>[https://sportal.bg/news-2025112514501865655 Иван Денев - Tubatalevski спечели Mystery Bounty турнира!]</ref> След като Ринг ТВ е закупен от [[bTV]] Попвасилев остава в каналите на медийната група като коментатор и продуцент.<ref>[https://btvsport.bg/drugi/goljama-belja-sa-tezi-biseri-georgi-popvasilev-v-celija-si-bljasak-video.html "Голяма беля са тези бисери": Георги Попвасилев в целия си блясък (ВИДЕО)]</ref> Коментира двубои от италианската [[Серия А]] и [[Шампионска лига]]. Бисерите му в ефира често са обект на публикации, като в сайта на bTV им е посветена и рубриката „Бисерите на Попвасилев“.<ref>[https://btvsport.bg/sport/champions-league/biserite-na-popvasilev-milan-mezhdu-biblijata-i-chushkopeka-video.html Бисерите на Попвасилев: „Милан“ между Библията и чушкопека (ВИДЕО)]</ref> Коментирал е мачове от [[Шампионска лига]], италианската [[Серия А]], германската [[Бундеслига]]. От март 2025 г. е коментатор в „[[Игри на волята|SESAME Турнири на волята]]“ по [[Нова телевизия]] заедно с [[Борислав Борисов (журналист)|Борислав Борисов]]. Привърженик е на Левски и Байерн Мюнхен.<ref>[https://blitz.bg/sport/na-tozi-den/na-koi-otbori-stiskat-paltsi-zhurnalistite_9374.html На кои отбори стискат палци журналистите?]</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://btvnovinite.bg/author/?author=2001764 Профил в bTV новините] * [https://btvsport.bg/tag?tag=георги%20попвасилев Георги Попвасилев в bTV Sport] {{СОРТКАТ:Попвасилев, Георги}} [[Категория:Български спортни журналисти]] [[Категория:Български спортни коментатори]] [[Категория:Български режисьори]] [[Категория:Покер играчи]] g99kp6ecaa3oonhzt9iove3rr4bdixa 10 818836 12876920 12760551 2026-04-10T21:15:19Z ~2026-22165-55 391870 12876920 wikitext text/x-wiki {{navbox |name=Български светци |title=Български светци |state = collapsed |image=[[File:Bulgaria-03092 - Monastery of Saint Ivan of Rila (11051364936).jpg|150px]] |group1=[[Първо Българско царство]] |list1=[[Иван Рилски]] • [[Седмочисленици]] |group2=[[Византийско владичество над българските земи|Византийско владичество]] |list2=[[Прохор Пчински]] • [[Гавриил Лесновски]] • [[Йоаким Осоговски]] • [[Иларион Мъгленски]] |group3=[[Второ Българско царство]] |list3=[[Петка Българска]] • [[Филотея Търновска]] • [[Теодосий Търновски]] • [[Евтимий Търновски]] • [[Никодим Тисмански]] ▶ [[Новомъченици]] |below='''[[Портал:България]]''' }}<noinclude>[[Категория:Средновековни български светци]] [[Категория:Навигационни шаблони за България]] [[Категория:Религиозни навигационни шаблони]] [[Категория:Навигационни шаблони за православие]]</noinclude> co5hb4y8ij5yh58kk8u7wk23bacc0iw 10 818912 12876921 12233878 2026-04-10T21:16:04Z ~2026-22165-55 391870 12876921 wikitext text/x-wiki {{Navbox |name = Мощесъхранения на българските светци |state = collapsed |title = Местосъхранения на мощите на Иван Рилски и Петка Българска |group1= [[Иван Рилски]] |list1 = <div> [[Рилски манастир]] → [[Средец]] (от [[980]]) → [[Естергом]] (от [[1183]]) → Средец (от [[1187]]) → [[Търновград]] (от [[1195]]) → Рилски манастир (от [[1469]]) </div> |group2= [[Петка Българска]] |list2 = <div> [[Бююкчекмедже|Каликратия]] → Търновград (от [[1238]]) → [[Видин]] (от [[1393]]) → [[Крушевац]] (от [[1395]]) → [[Белград]] (от [[1417]]) → [[Цариград]] (от [[1521]]) → [[Яш]] (от [[1641]]) </div> }}<noinclude> [[Категория:Навигационни шаблони за православие]] [[Категория:Средновековни български светци]] [[Категория:Християнски реликви]]</noinclude> lwng2j8vjg3kkmxq7ccbsz4i15towxj 0 820292 12876826 12842930 2026-04-10T17:23:37Z Tonimicho 109787 /* История */ 12876826 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Турция | име = Дюзова | име-местно = Düzova | вид = село | гео-ширина = 41.5158 | гео-дължина = 27.7797 | регион = Мармара | вилает = [[Лозенград (вилает)|Лозенград]] | площ = | височина = 252 | население = 689 | население-година = 2000 | основаване = | пощенски-код = 39400 | телефонен-код = }} '''Дюзова''' или '''Магриотица''' ({{lang|tr|Düzova}}) е [[село]] в [[Източна Тракия]], [[Турция]], вилает [[Лозенград (вилает)|Лозенград]]. Околия [[Виза (околия)|Виза]]. == География == Селото се намира на 9 км южно от [[Виза (град)|Виза]]. == История == В XIX век Магриотица е гръцко село във Визенска кааза в Одринския вилает на [[Османска империя|Османската империя]]. Според „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Мандерете'' (Mandjerete) има 110 домакинства и 535 жители гърци.<ref>{{Етнография|33}}</ref> Според статистиката на професор [[Любомир Милетич]] в [[1913]] година в Магриотица живеят 200 [[гърци|гръцки]] семейства.<ref>{{Разорението|301}}</ref> == Бележки == <references /> {{Околия Виза}} {{Портал|География|Турция}} [[Категория:Села в околия Виза]] [[Категория:Помашки селища във вилает Лозенград]] ji9vlhgou0ljg5kv2y6s1hs1v4sgjis 10 824294 12877061 12876255 2026-04-11T07:33:30Z Nk 399 Обновяване 12877061 wikitext text/x-wiki {{Q2|426301||+}}, {{Q2|41331||+}}, {{Q2|353451|Михаил Громов (математик)|+}} lmcs2gr6ehggh7oqxglsv0o3ws9h2y9 0 825267 12876559 12605986 2026-04-10T13:05:31Z Мико 4542 12876559 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Димитър Георгиев Чунков''' е български революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].<ref name="Свидетелства 75">{{Свидетелства13|75}}</ref> == Биография == Димитър Чунков е роден през 1863 година в битолското село [[Гявато (община Битоля)|Гявато]], тогава в Османската империя. Присъединява се към ВМОРО, заклет от [[Георги Попхристов]], и действа като четник при [[Георги Сугарев]] в началото на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] от 1903 година. След това е четник на [[Иван Кафеджията]] и действа в [[Преспа (област)|Преспанско]]. Участва в множество от сраженията и няколко пъти е раняван.<ref name="Свидетелства 75"/> На 9 април 1943 година, като жител на Гявато, подава молба за [[Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци|народна пенсия]], която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на [[Царство България]].<ref name="Свидетелства 75"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Чунков, Димитър}} [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Родени в Гявато (Битолско)]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК, ВМРО и ВДРО, получили българска народна пенсия]] [[Категория:Починали в Гявато (Битолско)]] 8u3kwg7fikc2difsaeh3rojo419llqg 0 825704 12876626 12483996 2026-04-10T14:22:32Z ~2026-22165-55 391870 12876626 wikitext text/x-wiki [[Файл:Eugen Bracht - Rast in der Syrischen Wüste.jpg|мини|Почивка в сирийската пустиня, [[Ойген Брахт]], 1883 г.]] Под '''„Ориентализъм“''' (от {{lang|la|orientalis}} — източен) в изкуството се разбира представянето или често пъти имитирането на близкоизточни или далекоизточни мотиви в западноевропейското изкуство основно между 18-ти и началото на 20-ти век. == Ориентализъм в изобразителното изкуство == [[Файл:Le Bain Turc, by Jean Auguste Dominique Ingres, from C2RMF retouched.jpg|мини|„Турска баня“, картина на [[Жан Огюст Доминик Енгър]], 1863 г.<ref>[https://www.cineclubdecaen.com/peinture/peintres/ingres/bainturc.htm ''Le bain turc''] cineclubdecaen.com. (französisch, Beschreibung).</ref>, намираща се в [[Лувър]]а]] Много европейски художници от 19-ти и началото на 20-ти век възхваляват митовете за Ориента като място на чувствителностт и декаденство. Любими теми са сцени от херемите<ref>https://www.basis-wien.at/avdt/pdf/241/00065777.pdf</ref>. На ислямската култура са посветили свои произведения художници като [[Йожен Дьолакроа]], [[Жан-Леон Жером]], [[Александър Рубцов]] и [[Жан Огюст Доминик Енгър]]. == Ориентализъм в архитектурата == <gallery> MoscheeSchwetzingen Panorama quad.jpg|Червената джамия (Джамията в градината на двореца Шветцингер не е замисляна никога като религиозен храм. Построена е като градински павилион между 1779 и 1793 г. Potsdam Pumpenhaus 07-2017.jpg|Помпената станция за големия фонтан в парк [[Сансуси]] е построена под формата на турска джамия и комин наподобяващ минаре от Ludwig Persius от 1841 до 1843 г.. Synagogue-Budapest.jpg|[[Голямата синагога (Будапеща)]] на улица Дохани, [[Будапеща]] осветена през 1859 г. Berlin Neue Synagoge 2005.jpg|Един символ на Берлин в мавритански стил е [[Нова синагога (Берлин)|Новата синагога (Берлин)]] (1866 г. осветена, Вътрешно помещения разрушени 1938 г.) OrtaVillaCrespi.jpg|Вила Креспи, която е сграда, построена през 1879 г. с минареза индустриалец с контакти в Ориента. Spanish Synagogue2.jpg|Die [[Испанска синагога|Испанската синагога]], построена в Прага през 1882 до 1883 г. с богата орнаментална украса в мавритански стил. Wien-Unterdöbling Zacherl-Haus.jpg|Фабриката „Захерл“ във Виена се числи към редките примери за търговски мотивиран ориентализъм в европейската архитектура (построена между 1888 и 1892 г.). Tivoligardens2.jpg|Ориентализъм в увеселителен парк: Пагода в парк [[Тиволи (парк)|Тиволи]] в [[Копенхаген]]. Sofia-synagogue-MihalOrel.jpg|[[Софийска синагога|Софийската синагога]], построена 1909 г. Dresden Yenidze2.jpg|Бившата фабрична сграда на цигарената фабрика [[Йенидже (фабрика)|Йенидже]] (1909) е част от архитектурните забележителностти на град Дрезден. Tripoli Shrine Temple.jpg|Tripoli Shrine Temple (Милуоки), открит 1928. Forum Theatre Melbourne.jpg|Форум театър в австралийския град [[Мелбърн]] (открит през 1929) </gallery> == Ориентализъм в литературата и музиката == == Вижте също == * [[Японизъм]] == Източници == <references/> [[Категория:Стилове в изкуството]] [[Категория:Архитектурни стилове]] [[Категория:Ориентализъм]] nldngdb5guto3ehqbdh8v6iowsbhmeu 0 825838 12876574 12874960 2026-04-10T13:09:51Z Мико 4542 /* Биография */ 12876574 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Иван Петров Трайков''' е български революционер, войвода на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] и деец на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]].<ref name="Свидетелства112">{{Свидетелства13|112}}</ref> == Биография == Роден е в 1880 година<ref>Към 22 март 1943 година е на 63 години.</ref> в битолското село [[Цапари]], тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Включва се дейно в националноосвободителни борби на българите в Македония и влиза във ВМОРО. Още в 1898 година взима активно участие като организатор в освободителна борба. По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] се включва като четник в четите на [[Георги Сугарев]] и [[Аце Коларов]] и участва в [[сражение при Смилево|сражението при Смилево]], в това при [[Боище|Боища]] и в [[сражение при Гявато|сражението при Гявато]]. В периода 1905 – 1912 година като нелегален е войвода в Гяватски и Цапарски околийски район и се включва в борбата срещу [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката въоръжена пропаганда в Македония]].<ref name="Свидетелства112"/> След като Битолско попада в Сърбия след Междусюзническата война, Иван Трайков продължава да отстоява българщината и не заема никакви длъжности. Заради пробългарскара си дейност е заловен и затворен в Битоля, където е изтезаван и тежко бит от новите сръбски власти заедно с шестима цапарчани, защото поддържат четата на [[Кръсте Льондев]], [[Михаил Мукев]] и други.<ref name="Свидетелства112"/> Иван Трайков става главен разузнавач за Леринска околия на Битолския революционен окръг като член на [[Разузнавателна организация на ВМРО|Разузнавателната организация на ВМРО]], създадена в 1925 - 1926 година.<ref>{{cite book |title= Революционната борба в Битолския окръг |last=Попхристов |first= Георги|authorlink= Георги Попхристов|coauthors= |year= |publisher= |location= |isbn= |pages= |url= http://www.promacedonia.org/gph/gph_43.html|accessdate=8 януари 2016}}</ref> В 1943 година се преселва в Свободна България и се установява в Лом.<ref name="Свидетелства112"/> На 22 март 1943 година, като жител на Лом, подава молба за [[Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци|народна пенсия]], която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.<ref name="Свидетелства112"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Трайков, Иван}} [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Дейци на ВМРО]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Родени в Цапари]] [[Категория:Борци срещу сръбската въоръжена пропаганда в Македония]] [[Категория:Български имигранти от Македония в Лом]] [[Категория:Борци срещу гръцката въоръжена пропаганда в Македония]] [[Категория:Починали в Лом]] [[Категория:Репресирани от режима в Кралство Югославия]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК, ВМРО и ВДРО, получили българска народна пенсия]] k5nlxyw9izn0p35as918c9ff27zsgnl 0 826006 12876547 12874805 2026-04-10T13:01:46Z Мико 4542 /* Биография */ 12876547 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Иван Митрев Начов''' е български революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] и [[Илинденска организация|Илинденското дружество]].<ref name="Свидетелства118">{{Свидетелства13|118}}</ref> == Биография == Роден е в 1879 година<ref>Към 4 март 1943 година е на 64 години.</ref> в битолското село [[Гявато (община Битоля)|Гявато]], тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Включва се дейно в националноосвободителни борби на българите в Македония и влиза във ВМОРО. Взима активно участие в борбата на българите в периода 1900 – 1903 година. Като куриер Начов пренася оръжие, муниции и превежда четите от село до село. Става десетар в четата на [[Георги Сугарев]] и участва в серия сражения по време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]]. Като четник при Сугарев Начов участва в сражението с османски сили при село [[Доленци (община Битоля)|Доленци]], а след това и в [[сражение при Гявато|сражението при родното му Гявато]], което е запалено от турците и четниците продължават [[сражение при Смилево|боя при Смилево]]. След запалването и на [[Смилево]] четата се оттегля към Боишката планина. След това участва и в [[Сражение при Слепченския манастир|в дългото сражение при Слепче]] с османските сили, при което за един ден падат убити 60 души от четата.<ref name="Свидетелства118"/> Не участва в Балканските и в Първата световна война, тъй като по това време е емигрант в Америка.<ref name="Свидетелства118"/> На 4 март 1943 година, като жител на Гявато, подава молба за [[Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци|народна пенсия]], която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.<ref name="Свидетелства118"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Начов, Иван}} [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Родени в Гявато (Битолско)]] [[Категория:Дейци на Илинденската организация]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК, ВМРО и ВДРО, получили българска народна пенсия]] [[Категория:Починали в Гявато (Битолско)]] n73324nezmbdk146tly7bohilcnsjjt 12877175 12876547 2026-04-11T11:25:40Z Мико 4542 /* Биография */ 12877175 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Иван Митрев Начов''' е български революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] и [[Илинденска организация|Илинденското дружество]].<ref name="Свидетелства118">{{Свидетелства13|118}}</ref> == Биография == Роден е в 1879 година<ref>Към 4 март 1943 година е на 64 години.</ref> в битолското село [[Гявато (община Битоля)|Гявато]], тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Включва се дейно в националноосвободителни борби на българите в Македония и влиза във ВМОРО. Взима активно участие в борбата на българите в периода 1900 – 1903 година. Като куриер Начов пренася оръжие, муниции и превежда четите от село до село. Става десетар в четата на [[Георги Сугарев]] и участва в серия сражения по време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]]. Като четник при Сугарев Начов участва в [[сражение с османски сили при село Доленци|сражението с османски сили при село Доленци]], а след това и в [[сражение при Гявато|сражението при родното му Гявато]], което е запалено от турците и четниците продължават [[сражение при Смилево|боя при Смилево]]. След запалването и на [[Смилево]] четата се оттегля към Боишката планина. След това участва и в [[Сражение при Слепченския манастир|в дългото сражение при Слепче]] с османските сили, при което за един ден падат убити 60 души от четата.<ref name="Свидетелства118"/> Не участва в Балканските и в Първата световна война, тъй като по това време е емигрант в Америка.<ref name="Свидетелства118"/> На 4 март 1943 година, като жител на Гявато, подава молба за [[Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци|народна пенсия]], която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.<ref name="Свидетелства118"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Начов, Иван}} [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Родени в Гявато (Битолско)]] [[Категория:Дейци на Илинденската организация]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК, ВМРО и ВДРО, получили българска народна пенсия]] [[Категория:Починали в Гявато (Битолско)]] sgkhxjnrz72iwp88we8q6qyb8uxmkiy 0 835729 12876677 12874847 2026-04-10T15:05:46Z Rumensz 125859 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда за най-добра чуждестранна книга]] → [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] 12876677 wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Гилермо Кабрера Инфанте | име-оригинал = Guillermo Cabrera Infante | снимка = Guillermo cabrera infante.png | описание = Гилермо Кабрера Инфанте, 1997 г. | псевдоним = Г. Каин<br/>Гилермо Каин | място на раждане =[[Гибара]], [[Куба]] | място на смърт = [[Лондон]], [[Англия]] | работил = [[писател]], [[сценарист]], [[журналист]], [[преводач]] | националност = {{Куба}}<br/>{{GBR}} | период = 1947 – 2005 | жанрове = [[драма]], [[мемоари]], документалистика | теми = животът .в Куба | направление = [[Постмодерна литература|постмодернизъм]] | течение = | дебют = | известни творби = „Три тъжни тигъра” | награди = [[Сервантес (награда)|награда „Мигел де Сервантес“]] (1997) | повлиян = [[Джеймс Джойс]], [[Лорънс Стърн]], [[Хорхе Луис Борхес]], [[Владимир Набоков]] | повлиял = Луис Рафаел Санчес, Фернандо Веласкес Медина | брак = Марта Калво (1953 – 1958)<br/>Мириам Гомес (1961 – 2005) | деца = 2 (от първи брак) }} {{Уикицитат|Гилермо Кабрера Инфанте}} '''Гилермо Кабрера Инфанте''' ({{lang|es|Guillermo Cabrera Infante}}) е литературен и филмов критик преводач, сценарист и писател на произведения в жанра социална драма, есета и мемоари. Ползвал е и [[псевдоним]]ите Г. Каин (''G. Caín'') и Гилермо Каин (''Guillermo Cain'').<ref name="goodreads">{{икона|es}} [https://www.goodreads.com/author/show/49326.Guillermo_Cabrera_Infante Биография и библиография] в сайта ''[[Goodreads]]''</ref><ref name="encyclopediaB">{{икона|en}} [https://www.britannica.com/biography/Guillermo-Cabrera-Infante Биография] в сайта „[[Енциклопедия Британика]]“</ref><ref name="encyclopedia">{{икона|en}} [https://www.encyclopedia.com/arts/encyclopedias-almanacs-transcripts-and-maps/cabrera-infante-guillermo-0 Биография и библиография в сайта ''Encyclopedia.com'']</ref><ref name="babelio">{{икона|fr}} [https://www.babelio.com/auteur/Guillermo-Cabrera-Infante/118312 Биография и библиография в сайта ''Babelio'']</ref><ref name="occu">{{икона|es}} [https://web.archive.org/web/20050224023027/http://www.portal-local.com/occu_cer_cabr_vid.asp Биография в сайта за наградата „Сервантес“] (архив)</ref> == Биография и творчество == Гилермо Кабрера Инфанте е роден на 22 април 1929 г. в Гибара (сета в [[Олгин (провинция)|провинция Олгин]]), Куба.<ref name="goodreads"></ref><ref name="occu"></ref> Родителите му са сред основателите на [[Кубинската комунистическа партия]], заради което са арестувани и имуществото им е конфискувано.<ref name="encyclopedia"></ref> През 1941 г. се премества с родителите си в [[Хавана]].<ref name="encyclopediaB"></ref> Първоначално възнамерява да стане лекар, но се насочва към писането и страстта си към киното. От 1950 г. следва журналистика в университета на Хавана.<ref name="babelio"></ref> По време на режима на [[Фулхенсио Батиста]] е арестуван и глобен през 1952 г. за публикуване на разказ, който включва няколко ругатни на английски език.<ref name="encyclopedia"></ref> Противопоставянето му на режима по-късно му струва кратък затвор.<ref name="babelio"></ref> Жени се за първи път през 1953 г.<ref name="babelio"></ref><ref name="occu"></ref> В периода 1954 – 1960 г. първоначално работи като коректор във вестник, а после пише филмови рецензии за списание ''Carteles'' под псевдонима Г. Каин, като става негов главен редактор през 1957 г.<ref name="goodreads"></ref> След [[Кубинската революция]], през 1959 г. е назначен за директор на Националния съвет по култура и същевременно за заместник-директор на комунистическия вестник „Революция“.<ref name="encyclopediaB"></ref> Малко сред това става директор на културното седмично списание „Революционен понеделник“ (приложение на вестника) от основаването му до закриването му през 1961 г. от [[Фидел Кастро]], когато редакторите му протестират срещу цензурата на документален филм, режисиран от брата на Кабрера Инфанте, Саба, който описва нощния живот на Хавана по време на пика на управлението на Батиста.<ref name="goodreads"></ref><ref name="encyclopedia"></ref><ref name="occu"></ref> През 1961 г. се жени за актрисата Мириам Гомес.<ref name="occu"></ref> В периода 1962 – 1965 г. работи като културен аташе в [[Брюксел]], Белгия.<ref name="encyclopediaB"></ref> По това време се дистанцира от режима на Кастро; и след като се завръща в Куба за погребението на майка си през 1965 г., отива в изгнание, първо в [[Мадрид]] и [[Барселона]], а след това от 1966 г. в Лондон.<ref name="babelio"></ref> Критикува остро режима на Кастро, и особено след 2003 г. когато близо осемдесет журналисти, поети и други творци са хвърлени в затвора.<ref name="goodreads"></ref> Първата му книга, сборникът с разкази „В мир като във война“, е публикуван през 1960 г.<ref name="encyclopediaB"></ref> През 1964 г. печели наградата „Библиотека Бреве“ за най-добър непубликуван роман на испански език за „Изглед към изгрева в тропиците“, който е издаден през 1974 г.<ref name="occu"></ref> През 1966 г. е издаден първият му роман „Три тъжни тигъра“. Историята разказва за предреволюционния нощен живот на трима младежи в Хавана през 1958 г.<ref name="encyclopedia"></ref> Романът е експериментален и се характеризира с гениално използване на езика, въвеждане на кубински разговорни изрази и постоянни препратки към други литературни произведения.<ref name="encyclopediaB"></ref><ref name="occu"></ref> Екранизиран е в едноименния филм през 1968 г.<ref name="goodreads"></ref> От 70-те години на ХХ век работи като сценарист за [[Холивуд]].<ref name="encyclopedia"></ref> Под псевдонима Гилермо Каин е автор на сценария на култовия класически филм „[[Внезапно изчезване]]“ от 1971 г.<ref name="goodreads"></ref> През 1979 г. получава британско гражданство.<ref name="babelio"></ref> През 1997 г. получава престижната [[Сервантес (награда)|награда „Мигел де Сервантес“]] за цялостно творчество, връчена му от испанския крал [[Хуан Карлос I]].<ref name="encyclopediaB"></ref> Удостоен е с титлата „[[доктор хонорис кауза]]“ от Университета на Флорида.<ref name="goodreads"></ref> Гилермо Кабрера Инфанте умира от [[сепсис]], след получена фрактура на бедрото, на 21 февруари 2005 г. в Лондон, Англия.<ref name="goodreads"></ref> == Произведения == === Самостоятелни романи === * Tres tristes tigres (1967)<ref name="goodreads"></ref><ref name="encyclopedia"></ref><br/>'''''Три тъжни тигъра''''', изд.: „[[Жанет 45]]“, Пловдив (2015), прев. Румен Стоянов * Vista del amanecer en el trópico (1974) * La Habana para un infante difunto (1979) – автобиографичен<br/>'''''Хавана за един покоен инфант''''', изд.: „[[Жанет 45]]“, Пловдив (2018), прев. Румен Стоянов ; посмъртно * La ninfa inconstante (2008)<br/>'''''Непостоянната нимфа''''', изд.: „[[Жанет 45]]“, Пловдив (2015), прев. Стоян Йорданов === Сборници === * Así en la paz como en la guerra (1960) – разкази<ref name="goodreads"></ref><ref name="encyclopedia"></ref> * O (1975) – разкази и есета * Exorcismos de esti(l)o (1976) * Delito por bailar el chachachá (1995) – разкази * El Libro de las Ciudades (1999) * Todo está hecho con espejos: Cuentos casi completos (1999) – разкази * Infantería (2000) === Документалистика === * Un oficio del siglo XX (1963) – кинокритика<ref name="goodreads"></ref> * Arcadia todas las noches (1978) – кинокритика * Cine o sardina (1997) – кинокритика * Puro humo (1985) – история на [[Пура|пурите]]<ref name="encyclopedia"></ref> * Mea Cuba (1991) – есета * Vidas para leerlas (1998) – есета ; посмъртно * Cuerpos divinos (2010) – мемоари * Mapa dibujado por un espía (2013) – мемоари === Преводи === * „[[Дъблинчани]]“, от [[Джеймс Джойс]], 1972 г. === Екранизации === * 1968: Wonderwall – сценарий * 1968: Tres tristes tigres * 1971: [[Внезапно изчезване]], Vanishing Point – сценарий (като Гилермо Каин), с [[Бари Нюман]] * 1997: [[Момент на изчезване]], Vanishing Point – сценарий, с [[Виго Мортенсен]] * 1998: Sharon Stone – Una mujer de 100 caras – тв филм * 2005: [[Изгубеният град (филм, 2005)|Изгубеният град]], The Lost City – с [[Анди Гарсия]], [[Дъстин Хофман]] и [[Бил Мъри]] * 2009: El aullido == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb name|0127788}} * [https://litclub.bg/library/prev/infante/index.html Гилермо Кабрера Инфанте] в сайта „Литературен свят“ * [https://bnr.bg/hristobotev/post/100552891 „Три тъжни тигъра” от Гилермо Кабрера Инфанте], [[БНР]], от Радослав Чичев {{Превод от|en|Guillermo Cabrera Infante|1148474774}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература}} {{СОРТКАТ:Инфанте, Гилермо Кабрера}} [[Категория:Кубински писатели]] [[Категория:Писатели постмодернисти]] [[Категория:Носители на награда „Сервантес“]] [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] [[Категория:Доктор хонорис кауза]] [[Категория:Починали в Лондон]] qntdxlwhfd2lwbnrvk9fk8o0i5et729 0 838898 12876687 12874820 2026-04-10T15:06:17Z Rumensz 125859 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда за най-добра чуждестранна книга]] → [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] 12876687 wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Джонатан Коу | име-оригинал = Jonathan Coe | снимка = Jonathan Coe 2016.jpg | описание = Джонатан Коу, 2016 г. | място на раждане = [[Бромсгроув]], [[Устършър]], [[Англия]] | място на смърт = | работил = [[писател]] | националност = {{ENG}},<br/>{{GBR}} | период = 1987 – | жанрове = [[сатира]], [[драма]], [[детска литература]], документалистика | теми = | направление = [[Постмодерна литература|постмодернизъм]] | течение = | дебют = | известни творби = „Къщата на съня” | награди = [[Файл:Ordre des Arts et des Lettres Chevalier ribbon.svg|50px|Кавалер на Френския орден на изкуството]] | повлиян = | повлиял = | брак = Джанин Маккеоун (1989 – ) | деца = 2 | сайт = {{URL|https://jonathancoewriter.com/}} }} {{Уикицитат|Джонатан Коу}} '''Джонатан Коу''' ({{lang|en|Jonathan Coe}}) е английски [[писател]] на произведения в жанра [[сатира]], социална драма, [[детска литература]], [[биография]] и документалистика.<ref name="fantasticfiction">{{икона|en}} [https://www.fantasticfiction.com/c/jonathan-coe/ Биография и библиография в сайта ''Fantasticfiction'']</ref><ref name="goodreads">{{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/19916.Jonathan_Coe Биография и библиография] в сайта ''[[Goodreads]]''</ref><ref name="bookseriesinorder">{{икона|en}} [https://www.bookseriesinorder.com/jonathan-coe/ Биография и библиография в сайта ''Book Series in Order'']</ref><ref name="encyclopedia">{{икона|en}} [https://www.encyclopedia.com/arts/educational-magazines/coe-jonathan-1961 Биография и библиография в сайта ''Encyclopedia.com'']</ref><ref name="britishcouncil">{{икона|en}} [https://literature.britishcouncil.org/writer/jonathan-coe Биография и библиография в сайта ''British Council'']</ref><ref name="ОС">{{икона|en}} [https://jonathancoewriter.com/biography/ Биография в официалния сайт]</ref> == Биография и творчество == Джонатан Коу е роден на 19 август 1961 г. в Бромсгроув, Устършър, Англия, в семейството на физика Роджър Коу и учителката Джанет Мери.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="encyclopedia"></ref> Завършва средното си образование в [[Бирмингам]]. Следва английска литература в [[Тринити Колидж (Кеймбридж)|Тринити Колидж]] на [[Кеймбриджкия университет]], където получава [[бакалавърска степен]] през 1983 г.<ref name="encyclopedia"></ref> След това в периода 1984 – 1988 г. преподава английска поезия в Университета на Уоруик в [[Ковънтри]], където получава [[магистърска степен]] през 1984 г. и [[докторска степен]] през 1986 г. по английска литература.<ref name="goodreads"></ref><ref name="bookseriesinorder"></ref><ref name="ОС"></ref> След това става писател и [[журналист]] на свободна практика.<ref name="encyclopedia"></ref> Първият му роман „Случайната жена“ е издаден през 1987 г. В историята главната героиня Мария, която е нерешителна, си проправя път през първите 15 години женственост, като се стреми да ръководи хода на собствения си живот.<ref name="encyclopedia"></ref> През 1994 г. е издаден романът му „Какво изрязване!“, който в сатиричен аспект преработва сюжета на едноименния филм на ужасите от 60-те години, а в историята действието се развива в рамките на „разделянето“ на ресурсите на Великобритания, извършено от консервативните правителства на [[Маргарет Тачър]] през 80-те години.<ref name="fantasticfiction"></ref> Книгата получава наградата „Джон Луелин Рис“ и Наградата за най-добра чуждестранна книга във Франция. През 2020 г. романът е екранизиран в едноименния филм.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="bookseriesinorder"></ref><ref name="britishcouncil"></ref><ref name="ОС"></ref> През 1997 г. е издаден романът му „Къщата на съня“. В сатиричния трилър, в старата викторианска сграда „Ашдаун“, преди студентско общежитие, а сега клиника за изследване на нарушенията в съня, ръководена от зловещия доктор Дъдън, се срещат четирима бивши състуденти и приятели – нарколептичката Сара, егоманиакът Грегъри, киноманът Тери и влюбеният някога Робърт. Те трябва да разберат какви мистериозни обстоятелства ги събират отново, как се развиват съдбите и любовта им.<ref name="goodreads"></ref> Романът печели наградата за най-добър роман на Гилдията на писателите на Великобритания, а във Франция – награда „Медици“.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="encyclopedia"></ref><ref name="ОС"></ref> Автор е и на няколко биографични книги – за актьорите [[Хъмфри Богарт]] и Джими Стюарт, и за екперименталния писател Б. С. Джонсън, с книгата „Като огнен слон“, за която получава литературната награда „Самюъл Джонсън“.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="encyclopedia"></ref> През 2001 г. е издаден първият му роман „Клуб на негодниците“ от едноименната поредица. В историята, от 70-те години – години на стачки, терористични атаки и расово напрежение, група млади приятели наследяват редакторството на своето училищно списание и започват да придават свое собствено отличително значение на събитията в света. Чрез романа авторът представя преобърнатия свят на объркания тийнейджър от това време, в съдбоносен момент в британската политика. Романът получава наградата „Болинджър“ за сатиричен роман.<ref name="encyclopedia"></ref> Третата част от поредицата, „Средна Англия“, от 2018 г., получава наградата „Коста“, Европейската награда за книга.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="encyclopedia"></ref> Той също е сътрудник за рецензии и статии в периодични издания, включително „[[Гардиън]]“, ''London Review of Books'', ''New Statesman'', ''Sight and Sound'', ''Cahiers du Cinema'' и други.<ref name="encyclopedia"></ref> През 1996 г. участва в журито за престижната награда „[[Букър]]“, през 1999 г. участва в журито на филмовия фестивал във Венеция, а през 2007 г. в журито на филмовия фестивал в Единбург. Удостоен е с [[доктор хонорис кауза|почетна докторска степен]] по литература от [[Бирмингамски университет|Бирмингамския университет]] (2006), Университета на Улвърхамптън (2006) и Бирмингамския градски университет.<ref name="goodreads"></ref> През 1989 г. се жени за психоложката Джанин Маккеоун, с която имат две дъщери.<ref name="encyclopedia"></ref> Живее със семейството си в [[Лондон]].<ref name="encyclopedia"></ref> == Произведения == === Самостоятелни романи === * The Accidental Woman (1987)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><ref name="bookseriesinorder"></ref><ref name="encyclopedia"></ref><ref name="britishcouncil"></ref> * A Touch of Love (1989) * The Dwarves of Death (1990) * The House of Sleep (1997) – награда „Медици“, награда на Гилдията на писателите на Великобритания<br/>'''''Къщата на съня''''', изд.: [[Колибри (издателство)|ИК „Колибри“]], София (2007), прев. Иглика Василева * The Rain Before It Falls (2007) * The Terrible Privacy of Maxwell Sim (2010) * Expo 58 (2013) * Mr Wilder and Me (2020) * Bournville (2022) === Поредица „Наследството на Уиншоу“ (''The Winshaw Legacy'') === # What a Carve Up! (1994) – издаден и като ''The Winshaw Legacy'', награда „Джон Луелин Рис“<ref name="goodreads"></ref><ref name="bookseriesinorder"></ref> # Number 11 (2015) === Поредица „Клуб на негодниците“ (''Rotters' Club'') === # The Rotters' Club (2001) – награда „Болинджър“ за сатиричен роман<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><ref name="bookseriesinorder"></ref> # The Closed Circle (2004) # Middle England (2018) – награда „Коста“, [[награда за европейска книга]] === Детска литература === * The Story of Gulliver (2013)<ref name="fantasticfiction"></ref><br/>'''''Гъливер''' : [по Джонатан Суифт]'', изд.: „[[Сиела]]“, София (2014), прев. Анелия Данилова === Сборници === * 9th and 13th (2005)<ref name="fantasticfiction"></ref> * Ox-Tales: Earth (2009) – с [[Кейт Аткинсън]], [[Джонатан Бъкли]], [[Роуз Тримейн]], [[Ханиф Курейши]], [[Марти Леймбах]], [[Марина Левицка]], [[Иън Ранкин]], [[Викрам Сет]] и [[Никълъс Шекспир]] * Loggerheads and Other Stories (2014) === Разкази === * Pentatonic (2012)<ref name="fantasticfiction"></ref> * The Broken Mirror (2017) === Документалистика === * Humphrey Bogart: Take It and Like It (1991) – за актьора [[Хъмфри Богарт]]<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="bookseriesinorder"></ref><ref name="encyclopedia"></ref> * Jimmy Stewart: A Wonderful Life (1994) – за актьора [[Джими Стюарт]] * Like a Fiery Elephant (2004) – за писателя Б. С. Джонсън, награда „Самюъл Джонсън“ === Екранизации === * 1995 Capital Lives – тв сериал, 1 епизод * 2000 Five Seconds to Spare – по романа „Джуджетата на смъртта“<ref name="encyclopedia"></ref> * 2005 The Rotters' Club – тв минисериал, 3 еризода * 2015 La vie très privée de Monsieur Sim – по романа „Ужасната самота на Максуел Сим“ * 2020 What a Carve Up! == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Official website|https://jonathancoewriter.com/}} на Джонатан Коу * {{imdb name|1171037|Джонатан Коу}} {{Превод от|en|Jonathan Coe|1149175644}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература}} {{СОРТКАТ:Коу, Джонатан}} [[Категория:Английски автори на разкази]] [[Категория:Английски детски писатели]] [[Категория:Писатели постмодернисти]] [[Категория:Английски романисти]] [[Категория:Английски сатирици]] [[Категория:Английски биографи]] [[Категория:Носители на награда за европейска книга]] [[Категория:Носители на награда „Удхаус“]] [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] [[Категория:Английски атеисти]] i11lfha0mbf5of41us16n8crfyaz3c5 0 841183 12876673 12874827 2026-04-10T15:05:34Z Rumensz 125859 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда за най-добра чуждестранна книга]] → [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] 12876673 wikitext text/x-wiki {{Личност|писател}} '''Васѝлий Семьо&#768;нович Гро&#768;сман''' ({{lang|ru|Василий Семёнович Гроссман}}) е [[Русия|руски]] [[писател]] и [[журналист]]. Роден е като ''Йосиф Соломонович Гросман'' на 12 декември (29 ноември стар стил) 1905 година в [[Бердичив]], [[Киевска губерния]], в [[Евреи|еврейско]] семейство на инженер химик. През 1923 година се установява в [[Москва]], където през 1929 година завършва химия в [[Московски университет|Московския университет]]. Работи като инженер химик, но от средата на 30-те години започва да публикува редовно белетристика. През [[Втора световна война|Втората световна война]] придобива известност като военен кореспондент, като отразява на място целия ход на [[Битка при Сталинград|Сталинградската битка]] и пише първите публикации за [[Холокост]]а в съветския печат. Главното му произведение, романът „[[Живот и съдба]]“, завършен през 1959 година, е конфискуван от политическата полиция на [[Тоталитаризъм|тоталитарния]] [[Болшевизъм|болшевишки]] режим и е запазен само по случайно стечение на обстоятелствата.<ref>[https://chitanka.info/book/7780-zhivot-i-sydba Василий Гросман — Живот и съдба]</ref> През 2012 г. романът „Живот и съдба“ е филмиран в едноименния сериал „[[Живот и съдба (сериал)|Живот и съдба]]“. Василий Гросма умира на 14 септември 1964 година в Москва след неуспешна операция на [[рак на стомаха]]. == Бележки == <references/> == Външни препратки == * {{моята библиотека автор|vasilij-grossman}} {{мъниче|писател|руснак}} {{нормативен контрол}} {{DEFAULTSORT:Гросман, Василий}} [[Категория:Руски писатели]] [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] [[Категория:Руски военни кореспонденти]] [[Категория:Бердичивци]] [[Категория:Евреи в Русия]] [[Категория:Украинци в Русия]] [[Категория:Възпитаници на Московския университет]] [[Категория:Съветски военни дейци от Втората световна война]] [[Категория:Починали от рак]] [[Категория:Участници в Сталинградската битка]] q86ysiw8v284lsn09t22ofpzgi4dgu5 0 847134 12876756 12627350 2026-04-10T15:55:33Z Мико 4542 12876756 wikitext text/x-wiki {{Долина | име = Струмишко-радовишка котловина | име-оригинал = Струмичко-радовишка Котлина | изглед = | изглед-описание = | карта = Северна Македония | гео-ширина = | гео-дължина = | пояснение = | местоположение = {{Северна Македония}} | височина = | дължина = | ширина = | площ = 1482 | дълбочина = | тип = | период = | възраст = | реки = | градове = [[Струмица]], [[Радовиш]] | пътища = | забележителности = | карта-файл2 = | забележки = }} '''Струмишко-радовишката котловина''' ({{lang|mk|Струмичко-радовишка Котлина}}) е [[котловина]] в югоизточната част на [[Северна Македония]].<ref name="МКЕ">{{МКЕ|1452}}</ref> == Местоположение == Котловината е разположена в горната и средната част на течението на река [[Струмешница]] (Струмица) между планините [[Беласица]] на юг, [[Огражден]], [[Плачковица]] и [[Готен (Струмишко)|Готен]] на север и [[Плавуш]] и [[Смърдеш (планина)|Смърдеш]] на запад. На запад котловината е свързана с малките полета Попчевско и Костуринско по долината на Бела и [[Тракайна]]. На изток Струмишкото поле се стеснява и източно от [[Ново село (община Ново село)|Ново село]], между Беласица и Огражден, широчината му е около 2 km. След това реката Струмешница през Ключката клисура навлиза в [[Санданско-Петричка котловина|Петричката котловина]] в България.<ref name="МКЕ"/> == Формиране == Котловината е формирана по тектонски път чрез понижаване на земната повърхност по разломните линии между планините. По цялата дължина в подножието на планините са образувани [[Делувий|делувиални отлагания]].<ref name="МКЕ"/> == Описание == Котловината има площ от 1482 km². Надморската ѝ височина е от 200 до 1881 m (връх [[Тумба (Беласица)|Тумба]]). Дели се на три дяла – Струмишко, Радовишко и Дамянско поле, като Дамянското е най-високо, а Струмишкото е най-ниско. Равнинният дял на котловината е между 200 и 500 m и е с площ от 29 000 ha. На север към Огражден дъното на котловината се издига.<ref name="МКЕ"/> == Микрорегиони == В котловината има няколко микрорегиона въз основа на релефните характеристики на землището. В Струмишко те са:<ref name="Чаловска 197">{{cite journal | last = Чаловска | first = Емилија Апостолова | authorlink = | coauthors = | year = 2022 | month = | title = Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион | journal = Македонски фолклор | publisher = | location = | volume = | issue = 81 | pages = 197 | doi = | id = | url = https://ifmc.ukim.mk/wp-content/uploads/spisanie/Broj_81/11._Емилија_Апостолова_Чаловска_197-229.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = mk }}</ref> * ''Струмишкото поле'' или ''Полето'' е равнината в центъра на котловината, която е и най-просторен и икономчески най-богат район. Към полето принадлежат равнинните села на изток от [[Струмица]]: [[Босилово]], [[Муртино]], [[Дабиля]], [[Моноспитово]], [[Турново]], [[Зъбово]], [[Градско Балдовци]], [[Съчево]], [[Робово (община Босилово)|Робово]], [[Еднокукево]], [[Бориево]], [[Секирник]], [[Радово (община Босилово)|Радово]], [[Самоилово]] и [[Ново Конярево]] и на север и на запад от Струмица: [[Василево (община Василево)|Василево]], [[Добрейци]], [[Пиперево (община Василево)|Пиперево]], [[Просениково]], [[Драгомирово (Струмишко)|Драгомирово]], [[Сарай (община Босилово)|Сарай]], [[Петралинци]], [[Старо Балдовци]], [[Градошорци]], [[Едрениково]], [[Ангелци]], [[Седларци (община Василево)|Седларци]], [[Баница (община Струмица)|Баница]], [[Водоча]] и [[Велюса]].<ref name="Чаловска 198">{{cite journal | last = Чаловска | first = Емилија Апостолова | authorlink = | coauthors = | year = 2022 | month = | title = Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион | journal = Македонски фолклор | publisher = | location = | volume = | issue = 81 | pages = 198 | doi = | id = | url = https://ifmc.ukim.mk/wp-content/uploads/spisanie/Broj_81/11._Емилија_Апостолова_Чаловска_197-229.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = mk }}</ref> * ''[[Подгорие (Беласица)|Подгор]]'' или ''Подгория'' се състои от ридските села в подножието на Беласица: [[Конарене]] (Старо Конярево), [[Дражево (община Ново село)|Дражево]], [[Смолари]], [[Мокрино]], [[Мокриево]], [[Борисово (община Ново село)|Борисово]], [[Колешино]], [[Габрово (община Струмица)|Габрово]], [[Банско (община Струмица)|Банско]], [[Свидовица]] и [[Куклиш]].<ref name="Чаловска 198"/> * ''[[Кърот]]'' или ''Кърските села'' е районът в подножието на Огражден. Тук са селата [[Доброшинци]], [[Нова махала (община Василево)|Нова махала]], [[Висока махала]], [[Чанаклия]], [[Гечерлия]], [[Хамзали]], [[Нивичино]], [[Дървош]], [[Иловица]], [[Щука (село)|Щука]], [[Сушица (община Ново село)|Сушица]] и [[Ново село (община Ново село)|Ново село]], а селата [[Байково (община Ново село)|Байково]], [[Бадилен]], [[Барбарево]] и [[Стиник]] са разположени по-високо в Огражден.<ref name="Чаловска 198"/> * Районът на югозапад от Струмица, който е сравнително пасивен планински край. Тук са селата [[Рич]], [[Попчево]], [[Костурино (община Струмица)|Костурино]], [[Три води]], [[Раборци]], [[Белотино]], [[Варварица]], [[Злешево]], [[Чепели (община Струмица)|Чепели]], [[Орманли]], [[Мемешли]], [[Дорломбос]] и бившето [[Чам чифлик (Струмишко)|Чам чифлик]].<ref name="Чаловска 198"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} [[Категория:Котловини в Северна Македония]] 221p8suo4g4thvept8lupllmikmex1c 11 848629 12876615 12015280 2026-04-10T13:55:04Z Мико 4542 12876615 wikitext text/x-wiki == Апостол Н. Чакъров == Деца: [[Наум Чакъров]], Георги (Гьорше) Чакъров (1871 - 1947), Милица Чакърова, по мъж Миладинова (съпруга на Георги Христов Миладинов), р. 1875.[https://nationallibrary.bg/wp/wp-content/uploads/2016/12/Biblioteka_6-2015.pdf] [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 08:33, 24 октомври 2023 (UTC) Децата на Апостол Чакъров са братовчеди на Славка Чакърова-Пушкарова и другите от реда. Явно Стефан Чакъров и Н. Чакъров са братя.<ref>{{Cite journal|last=Бошнакова|first=Милкана|date=2015|title=Македонските следовници на Райна княгиня или история на Стружкото бойно знаме от 1903|journal=Библиотека|location=София|publisher=[[Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“|НБКМ]]|publication-place=София|volume=XXII (LXI)|issue=6|pages=276-281}}</ref> :Милица и баща ѝ направо стават за изкарване, заемам се. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 16:00, 25 октомври 2023 (UTC) ::Тоя Н. Чакъров е силно вероятно Наум. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:55, 10 април 2026 (UTC) В Свидетелствата има опълченец Наум Стефанов Чакъров. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:55, 10 април 2026 (UTC) rtz0008c8ks4kql3e9ss1qhjqzw4d1t 0 850479 12876505 12085194 2026-04-10T12:43:17Z Tonimicho 109787 /* История */ 12876505 wikitext text/x-wiki {{Организация | име = Дойранско благотворително братство „Хаджи поп Теодосий“ | лого = | снимка = | пояснение = | тип = благотворителна организация | акроними = | седалище = [[София]] | ръководител = | език = [[български език|български]] | положение = несъществуваща | основатели = | основана = 1918 година | закрита = | членове = | мото = | друго = | друго пояснение = | портал = | сайт = | бележки = }} '''Дойранското (Полянинското) благотворително братство „Хаджи поп Теодосий“''' е патриотична и благотворителна обществена организация на македонски българи от района на [[Дойран]], съществувала в българската столица [[София]]. == История == Дружеството е създадено на 23 ноември 1918 година в София от бежанци от Дойран.<ref>{{Райчевски 2016|557}}</ref> Според друга информация Дойранско братство „Полянин“ е учредено в Струмица от [[Борис Янишлиев]], който изработва устава му.<ref name="Александрова 130">{{cite journal | last = Александрова | first = Елена | authorlink = | coauthors = | year = 2008 | month = | title = Българската мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в спомените на учителя Борис Янишлиев от гр. Дойран | journal = Македонски преглед | publisher = Македонски научен институт | location = София | volume = XXXI | issue = 3 | pages = 130| doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> На [[Учредителен събор на македонските бежански братства|Учредителния събор на македонските бежански братства]] от 28 ноември 1918 година до 1 януари 1919 година представители на Дойранското братството са [[Никола Стоянов]] и [[Георги Кулишев]].<ref name="Палешутски 65">{{Палешутски 1993|65}}</ref> Делегати на братството на [[Обединителен конгрес на МФРО и СМЕО|обединителния конгрес на СМЕО и МФЕО]] през януари 1923 година са Георги Кулишев, секретаря на братството [[Стоян Стойков (революционер)|Стоян Стойков]] и Х. Харизанов.<ref>НБКМ-БИА C VIII 38</ref> На 4 март 1923 година се провежда общото годишно събрание на братството. Секретарят Стойков докладва за дейността на братството през изминалата година, а Кулишев за работата и решенията на обединителния конгрес. Избира се ново настоятелство, в което влизат Никола Стоянов, Стоян Стойков, [[Илия Бугарчев]], Благой Хаджипопов, Крум Бояджиев и Спиро Спирдонов. Събранието взема решения за засилване дейността на братството.<ref>{{Cite journal|date=9 мартъ 1923 год.|title=Годишно сѫбрание|url=https://digital.libplovdiv.com/3rdparty/pdfjs/web/viewer.html?file=/asset/default/9a368992-43a3-4ef2-8e46-cff8523b292a.pdf&locale=bg&search=%D0%94%D0%BE%D0%B9%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE|journal=[[Независима Македония (1923 – 1926)|Независима Македония]].|volume=Година I, Брой 3|pages=2|access-date=2023-12-18}}</ref> Общото годишно събрание за 1924 година се провежда на 1 юни.<ref>{{Cite journal|date=30 май 1924 год.|title=Дойранското Браготворително братство|url=https://digital.libplovdiv.com/3rdparty/pdfjs/web/viewer.html?file=/asset/default/d92a0762-d8c3-4931-8a90-fc658a28e021.pdf&locale=bg&search=%D0%94%D0%BE%D0%B9%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE|journal=[[Независима Македония (1923 – 1926)|Независима Македония]].|volume=Година II, Брой 60|pages=3|access-date=2023-12-18}}</ref> На 8 август тази година е приет изменен устава на братството. На общото годишно събрание към април 1926 година се избират Никола Стоянов като председател, Стоян Стойков подпредседател, Григор Стефов секретар, Т. Зафиров касиер, Йосиф Николов и Илия Стоянов членове на настоятелство, а Христо Хоризков, К. П. Костов и [[Димитър Бръзицов]] съставляват контролната комисия.<ref>{{Cite journal|date=30 априлъ 1926 год.|title=Новоизбрано настоятелство|url=https://digital.libplovdiv.com/3rdparty/pdfjs/web/viewer.html?file=/asset/default/e775d29c-e911-4749-8772-adb8eab30b13.pdf&locale=bg&search=%D0%94%D0%BE%D0%B9%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE|journal=[[Независима Македония (1923 – 1926)|Независима Македония]].|volume=Година IV, Брой 157|pages=3|access-date=2023-12-18}}</ref> В изменения устав на братството, приет през 1924 година, пише: „Българите емигранти и бежанци от град Дойран и околията му, както и техните наследници, се организират в братство с име Дойранско (Полянско) благотворително културно-просветно братство „[[Теодосий Синаитски|Хаджи поп Теодосий]]“. Печата на братството е елипсовиден с горния текст в околовръст, а в средата две стиснати длани, а под тях надпис „гр. София, 1916 г.“. Знамето на братството представлява картина на Дойран, а на другата страна надпис „Македония за македонците, София 23 ноември 1923 г.“ и женски образ в средата му. Годишният празник на братството е деня на „[[Св. св. Кирил и Методий]]“.<ref>{{Райчевски 2016|558}}</ref> На 11 април 1925 година е избрано ново настоятелство в състав Никола Стоянов (председател), Ст. Стойков (подпредседател), Григор Стефов (секретар), Тошо Зафиров (касиер) и членове Кирил Ил. Наков и Георги Хр. Оджаков.<ref>{{cite journal | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1925 | month = 29 май | title = Хроника | journal = „Независима Македония“ | publisher = СМЕО | location = София | volume = III | issue = 111 | pages = 3 | doi = | id = | url = https://digital.libplovdiv.com/bg/view/64a65b47ae4f7df083e5ff17?q%3Acontent=%D0%BD%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%B0%20%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F&_x=content | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> На 4 април 1926 година на общо събрание е избрано настоятелство в състав Н. Стоянов (председател), Ст. Стойков (подпредседател), Гр. Стефов (секретар), Т. Зафиров (касиер) и членове съветници Илия Стоянов и И. Николов.<ref>{{cite journal | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1926 | month = 11 юни | title = Съюзенъ животъ | journal = „Независима Македония“ | publisher = СМЕО | location = София | volume = IV | issue = 162 | pages = 3 | doi = | id = | url = https://digital.libplovdiv.com/bg/view/64a66d9ac80e7489c3f659fc?q%3Acontent=%D0%BD%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%B0%20%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F&_x=content | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> След [[Седми конгрес на Съюза на македонските емигрантски организации|Седмия конгрес на Съюза на македонските емигрантски организации]] през 1929 година Георги Кулишев от Дойранското братство подписва брошурата „[[Едно необходимо осветление]]“.<ref name="Осветление 8">{{cite book | title = Едно необходимо освѣтление | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1929 | edition = | publisher = Печатница Борисъ А. Кожухаровъ | location = София | isbn = | doi = | pages = 8 | url = http://www.parlichev.com/%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE-%D0%BD%D0%B5%D0%BE%D0%B1%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%BE-%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-1929-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0/ | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210728113934/http://www.parlichev.com/%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE-%D0%BD%D0%B5%D0%BE%D0%B1%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%BE-%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-1929-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0/ |date=2021-07-28 }}</ref> В управителното тяло на братството през 1936 година влизат Никола Стоянов (председател), Милан Дим. Мурарцалиев (подпредседател), а членове са Илия Христов Стоянов, Борис Дим. Михайлов, Тома Илиев Наков, Петър Георгиев Бугарчев, Христо Иванов Бошнаков и [[Кирил Кулишев|Кирил Кулишев Костов]].<ref>{{Cite journal|date=25 януарий 1936 г.|title=Новитѣ настоятелства на македонскитѣ братства. Дойранското братство|url=https://digital.libplovdiv.com/3rdparty/pdfjs/web/viewer.html?file=/asset/default/4b1e3e82-67bd-4759-bd61-61766db40b05.pdf&locale=bg&search=%D0%94%D0%BE%D0%B9%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE|journal=[[Обзор (1935 – 1936)|Обзоръ]].|volume=Год. I, Брой 46|pages=6|access-date=2023-12-18}}</ref> През 1938 година в ръководството са Никола Стоянов (председател), Милан Дим. Мурарцалиев (подпредседател), Христо Иванов Бошнаков (секретар), Борис Дим. Михайлов (касиер), Илия Стоянов Илиев и Тома Илиев Наков са членове. В контролната комисия са [[Христо Делев|Христо Делев Пецанов]] (председател), Петър Георгиев Бугарчев (член) и Кирил Кулишев Костов (член).<ref>{{Райчевски 2016|558 – 559}}</ref> Към 1941 година председател на братството е Никола Стоянов.<ref>[https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB%3ABASA-1960K-1-32-1-1-front_Poziv_na_Makedonskoto_bratstvo%2C_1941.pdf&page=2 ЦДА, ф.1960к, оп.1, а.е.32, л.2]</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} [[Категория:Дойран]] [[Категория:Закрити организации в София]] [[Категория:Македонски братства]] [[Категория:ВМРО]] [[Категория:Основани в България през 1918 година]] seyl7r3f0f2t8ljz5m95dw0c3hp6boj 0 851563 12876576 12747088 2026-04-10T13:10:02Z Givern 4124 12876576 wikitext text/x-wiki [[Файл:A pickleball paddle with two pickleballs.jpg|мини|Ракета и топки за пикълбол]] [[Файл:Aerial Pickleball Courts.jpg|мини|Кортове за пикълбол]] '''Пикълбол''' е ракетен спорт, при който двама или четирима души си подават перфорирана куха пластмасова топка над мрежа с височина 86 см, докато противникът не успее да я върне обратно или допусне нарушение. Може да бъде игран на открито или закрито. Създаден е през [[1965]] година като детска игра в [[Бейнбридж Айланд]], [[Вашингтон (щат)|Вашингтон]], [[САЩ]].<ref>{{cite news |last=Lyons |first=Gil |date=August 24, 1990 |title=Pickle-ball: Founders of game say paddle sport simply is a barrel of fun |page=C7 |url=https://archive.seattletimes.com/archive/?date=19900824&slug=1089412 |work=[[The Seattle Times]] |access-date=January 25, 2020}}</ref> Въпреки че прилича на [[тенис]] и [[тенис на маса]], пикълболът има специфични правила, ракети и размери на корта. Кортът е дълъг 44 фута (13,4 м) и широк 20 фута (6,1 м), а ракетата е по-голяма от използваната в тениса на маса. Твърдата пластмасова топка, използвана в пикълбола, отскача по-малко от топките за тенис. От всяка страна на мрежата има зона от 7 фута (2,1 м), известна като зона без воле (или ''кухнята''), където топката трябва да отскочи, преди да бъде ударена. Минималното количество отскок, зоните без воле и подлакътния удар, с който се правят всички сервизи, придават на играта динамично темпо. През 20-те години на XXI век спортът се развива изключително динамично най-вече в [[САЩ]], но и в световен мащаб. През 2021, 2022 и 2023 пикълболът е обявен за най-бързо развиващия се спорт в [[САЩ]] от Асоциацията на спортната и фитнес индустрия, а през 2023 е бил игран от над 4,8 милиона души.<ref>{{cite web |title=2023 USA Pickleball Fact Sheet |url=https://www.usapickleball.org/docs/USA-Pickleball-Fact-Sheet-2023.pdf |publisher=USA Pickleball |access-date=14 March 2023}}</ref> Нарастващата популярност на спорта се дължи на краткото време за обучение, привлекателността му за широк диапазон от възрасти и нива на физическа подгответност, както и на ниските му начални разходи. Съществуват хиляди турнири по пикълбол в САЩ, включително Националното първенство на САЩ и Откритото първенство на САЩ. В [[България]] е създадена федерация по пикълбол през [[2022]] година, която има за цел да развива спорта на територията на страната.<ref>[https://pickleball-bulgaria.com/za-bfp/ ЗА БФП - Българска Федерация Пикълбол]</ref> == Вижте също == * [[Падел]] * [[Скуош]] == Източници == <references /> [[Категория:Игри с топка]] [[Категория:Видове спорт]] [[Категория:Ракетни спортове]] [[Категория:Основани през 1965 година]] 8ymnz0x0lwx1a1vt6webl4v52jzwmez 0 852848 12876546 12874928 2026-04-10T13:01:31Z Мико 4542 /* Биография */ 12876546 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Апостол Василев Четалов''' е български революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].<ref name="Свидетелства 353">{{Свидетелства13|353}}</ref> == Биография == Апостол Четалов е роден през 1872 година<ref>Към 6 март 1943 година е на 71 години.</ref> в битолското село [[Гявато (община Битоля)|Гявато]], тогава в Османската империя. Присъединява се към ВМОРО и работи в Битолския революционен комитет, като се занимава с пренасяне на оръжие. В 1900 година става нелегален и влиза в четата на [[Димитър Грозданов (революционер)|Димитър Петров]], с която участва в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през лятото на 1903 година. Взима участие в сраженията при Доленци, при [[сражение при Гявато|нападението и запалването на Гявато]], в голямото [[сражение при Смилево]] и накрая при село [[Боище]]. По-късно емигрира в Америка.<ref name="Свидетелства 353"/> На 6 март 1943 година, като жител на Гявато, подава молба за [[Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци|народна пенсия]]. В Сведението към молбата пише: „Добър и непоколебим българин. Не е заемал никаква служба“. Молбата е одобрена и отпусната от Министерския съвет на [[Царство България]].<ref name="Свидетелства 353"/> == Вижте също == * [[Вангел Четалов|Вангел Илиев Четалов]] == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Четалов, Апостол}} [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Родени в Гявато (Битолско)]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК, ВМРО и ВДРО, получили българска народна пенсия]] [[Категория:Починали в Гявато (Битолско)]] lv2xcpasmrxw79ltxaes6eek47u90rd 12877168 12876546 2026-04-11T11:21:51Z Мико 4542 /* Биография */ 12877168 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Апостол Василев Четалов''' е български революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].<ref name="Свидетелства 353">{{Свидетелства13|353}}</ref> == Биография == Апостол Четалов е роден през 1872 година<ref>Към 6 март 1943 година е на 71 години.</ref> в битолското село [[Гявато (община Битоля)|Гявато]], тогава в Османската империя. Присъединява се към ВМОРО и работи в Битолския революционен комитет, като се занимава с пренасяне на оръжие. В 1900 година става нелегален и влиза в четата на [[Димитър Грозданов (революционер)|Димитър Петров]], с която участва в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през лятото на 1903 година. Взима участие в [[сражение при Доленци|сражението при Доленци]], при [[сражение при Гявато|нападението и запалването на Гявато]], в голямото [[сражение при Смилево]] и накрая при село [[Боище]]. По-късно емигрира в Америка.<ref name="Свидетелства 353"/> На 6 март 1943 година, като жител на Гявато, подава молба за [[Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци|народна пенсия]]. В Сведението към молбата пише: „Добър и непоколебим българин. Не е заемал никаква служба“. Молбата е одобрена и отпусната от Министерския съвет на [[Царство България]].<ref name="Свидетелства 353"/> == Вижте също == * [[Вангел Четалов|Вангел Илиев Четалов]] == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Четалов, Апостол}} [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Родени в Гявато (Битолско)]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК, ВМРО и ВДРО, получили българска народна пенсия]] [[Категория:Починали в Гявато (Битолско)]] tih3n0c7pehkh9to3vebqvusfwd5lk0 0 853290 12876504 12587349 2026-04-10T12:42:01Z Мико 4542 /* Биография */ 12876504 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Апостол Георгиев Обедников''' ({{стар|Апостолъ Георгиевъ Обѣдниковъ}}) е [[българи|български]] [[революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].<ref name="Свидетелства 38">{{Свидетелства|38|}}</ref> == Биография == Апостол Обедников е роден в 1880 година<ref>Към 28 април 1943 година е на 63 години.</ref> в битолското село [[Сърбци|Мало Сърбци]], тогава в [[Османската империя]], днес в Северна Македония. Влиза във ВМОРО, покръстен от селския войвода Митре Михайлов Далъчев. Служи като легален деец, куриер и свръзка между четите на [[Георги Сугарев]], [[Аце Трайчев|Ацко Трайчев]] и [[Иван Димов – Пашата]] в Смилевския революционен район. Къщата му е скривалище за оръжие, дрехи и провизии на Организацията. Участва в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през лятото на 1903 година като четник на Ацко войвода и се сражава при Рамна и при Гявато на 12 август (стар стил) за спасяването на обсадената чета на Георги Сугарев. След въстанието се легализира при общата амнистия.<ref name="Свидетелства 38"/> На 28 април 1943 година, като жител на Варна, подава молба за [[Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци|българска народна пенсия]], която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.<ref name="Свидетелства 38"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Обедников, Апостол}} [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Български имигранти от Македония във Варна]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК, ВМРО и ВДРО, получили българска народна пенсия]] [[Категория:Хора от община Битоля]] q9y9pslb4apzz045jin2v76s7n94hvq 12876517 12876504 2026-04-10T12:50:27Z Мико 4542 /* Биография */ 12876517 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Апостол Георгиев Обедников''' ({{стар|Апостолъ Георгиевъ Обѣдниковъ}}) е [[българи|български]] [[революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].<ref name="Свидетелства 38">{{Свидетелства|38|}}</ref> == Биография == Апостол Обедников е роден в 1880 година<ref>Към 28 април 1943 година е на 63 години.</ref> в битолското село [[Сърбци|Мало Сърбци]], тогава в [[Османската империя]], днес в Северна Македония. Влиза във ВМОРО, покръстен от селския войвода Митре Михайлов Далъчев. Служи като легален деец, куриер и свръзка между четите на [[Георги Сугарев]], [[Аце Трайчев|Ацко Трайчев]] и [[Иван Димов – Пашата]] в Смилевския революционен район. Къщата му е скривалище за оръжие, дрехи и провизии на Организацията. Участва в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през лятото на 1903 година като четник на Ацко войвода и се сражава при Рамна и при Гявато на 12 август (стар стил) за спасяването на обсадената чета на Георги Сугарев. След въстанието се легализира при [[Българо-турска спогодба (1904)|общата амнистия]].<ref name="Свидетелства 38"/> На 28 април 1943 година, като жител на Варна, подава молба за [[Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци|българска народна пенсия]], която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.<ref name="Свидетелства 38"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Обедников, Апостол}} [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Български имигранти от Македония във Варна]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК, ВМРО и ВДРО, получили българска народна пенсия]] [[Категория:Хора от община Битоля]] r1xq5x4andfzcwt7enrh9y9nq8a3y5s 0 859339 12876943 12212249 2026-04-10T22:07:20Z Пища Хуфнагел 119943 12876943 wikitext text/x-wiki {{Произведение на изкуството}} '''„Мойсей“''' ({{lang|it|Il Mosè}}) е [[мрамор]]на [[скулптура]] на [[Моисей|старозаветния пророк]], висока 235 см, създадена в периода 1513 – 1516 години, която е трябвало да заеме едно от централните места в предполагаемата [[Гробница на Юлий II|гробница]] на папа [[Юлий II]] в катедралата [[Свети Петър (Рим)|Св. Петър]] във [[Ватикан]]а. == Източници == <references /> {{мъниче|скулптура|италия}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Микеланджело]] [[Категория:Скулптури в Италия]] [[Категория:1510-те]] q9irxdc0vp03y9cru0ze5e04q7cd0c3 0 859493 12876545 12874861 2026-04-10T13:01:12Z Мико 4542 /* Биография */ 12876545 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Стефан Димитров Мацанов''' е [[българи|български]] [[революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].<ref name="Свидетелства 227">{{Свидетелства13|227}}</ref> == Биография == Стефан Мацанов е роден в 1873 година в битолското българско село [[Гявато (община Битоля)|Гявато]], тогава в Османската империя. Влиза във ВМОРО още със създаването на организацията в Битоля. Пренася оръжие от Битоля към битолските села и служи като куриер на нелегалните чети. В 1902 година заминава за столицата [[Истанбул|Цариград]] и работи с [[Цариградски революционен комитет|Цариградския революционен комитет]]. В края на годината се връща в Гявато и излиза нелегален в четата на [[Димитър Кърков]], като става негов секретар и води цялата кореспонденция по подготовката на въстание. При избухването на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през лятото на 1903 година участва в сражението при [[Доленци (община Битоля)|Доленци]] и в [[сражение при Гявато|сражението при Гявато]]. Четата на Кърков запалва Гявато и се оттегля към Смилево. Участва в голямото [[сражение при Смилево]],<ref name="Свидетелства 227"/> ръководено от [[Даме Груев]] и [[Георги Сугарев]]. След изгарянето на Смилево, се оттеглят към [[Боище]] и [[Горно Круше (община Ресен)|Круше]].<ref name="Свидетелства 228">{{Свидетелства13|228}}</ref> На 21 март 1943 година, като жител на Гявато, подава молба за [[Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци|народна пенсия]],<ref name="Свидетелства 227"/> която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на [[Царство България]].<ref name="Свидетелства 228"/> След установяването на комунистическата власт в Югославия, по [[Закон за илинденските пенсии|Закона за илинденските пенсии]] от 1946 година, под името ''Стеван Митрев Мацанов'' също подава молба за илинденска пенсия.<ref name=":5">{{cite book|title=Илинденски сведоштва. том III, дел I|last=Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски|first=|publisher=Државен архив на Република Македонија|year=2017|isbn=|location=Скопје|pages=}}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Мацанов, Стефан}} [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Родени в Гявато (Битолско)]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК, ВМРО и ВДРО, получили българска народна пенсия]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК и ВМРО, подали молба за югославска илинденска пенсия]] [[Категория:Починали в Гявато (Битолско)]] k1d48kfhmbgvbvmelut37plg0ywr4sg 12877164 12876545 2026-04-11T11:16:12Z Мико 4542 /* Биография */ 12877164 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Стефан Димитров Мацанов''' е [[българи|български]] [[революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].<ref name="Свидетелства 227">{{Свидетелства13|227}}</ref> == Биография == Стефан Мацанов е роден в 1873 година в битолското българско село [[Гявато (община Битоля)|Гявато]], тогава в Османската империя. Влиза във ВМОРО още със създаването на организацията в Битоля. Пренася оръжие от Битоля към битолските села и служи като куриер на нелегалните чети. В 1902 година заминава за столицата [[Истанбул|Цариград]] и работи с [[Цариградски революционен комитет|Цариградския революционен комитет]]. В края на годината се връща в Гявато и излиза нелегален в четата на [[Димитър Кърков]], като става негов секретар и води цялата кореспонденция по подготовката на въстание. При избухването на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през лятото на 1903 година участва в сражението при [[Доленци (община Битоля)|Доленци]] и в [[сражение при Гявато|сражението при Гявато]]. Четата на Кърков запалва Гявато и се оттегля към Смилево. Участва в голямото [[сражение при Смилево]],<ref name="Свидетелства 227"/> ръководено от [[Даме Груев]] и [[Георги Сугарев]]. След изгарянето на Смилево, се оттеглят към [[Боище]] и [[Горно Круше (община Ресен)|Круше]].<ref name="Свидетелства 228">{{Свидетелства13|228}}</ref> На 21 март 1943 година, като жител на Гявато, подава молба за [[Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци|народна пенсия]],<ref name="Свидетелства 227"/> която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на [[Царство България]].<ref name="Свидетелства 228"/> След установяването на комунистическата власт в Югославия, по [[Закон за илинденските пенсии|Закона за илинденските пенсии]] от 1946 година, под името ''Стеван Митрев Мацанов'' също подава молба за илинденска пенсия.<ref name=":5">{{cite book|title=Илинденски сведоштва. том III, дел I|last=Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски|first=|publisher=Државен архив на Република Македонија|year=2017|isbn=|location=Скопје|pages=}}</ref> Умира след 1947 година.<ref name="Сведоштва 685">{{Сведоштва11|685}}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Мацанов, Стефан}} [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Родени в Гявато (Битолско)]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК, ВМРО и ВДРО, получили българска народна пенсия]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК и ВМРО, подали молба за югославска илинденска пенсия]] [[Категория:Починали в Гявато (Битолско)]] 6ul4gg4c5jlqk9twptauepcd6filowo 12877173 12877164 2026-04-11T11:25:17Z Мико 4542 12877173 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Стефан Димитров Мацанов''' е [[българи|български]] [[революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].<ref name="Свидетелства 227">{{Свидетелства13|227}}</ref> == Биография == Стефан Мацанов е роден в 1873 година в битолското българско село [[Гявато (община Битоля)|Гявато]], тогава в Османската империя. Влиза във ВМОРО още със създаването на организацията в Битоля. Пренася оръжие от Битоля към битолските села и служи като куриер на нелегалните чети. В 1902 година заминава за столицата [[Истанбул|Цариград]] и работи с [[Цариградски революционен комитет|Цариградския революционен комитет]]. В края на годината се връща в Гявато и излиза нелегален в четата на [[Димитър Кърков]], като става негов секретар и води цялата кореспонденция по подготовката на въстание. При избухването на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през лятото на 1903 година участва в [[сражение при Доленци|сражението при Доленци]] и в [[сражение при Гявато|сражението при Гявато]]. Четата на Кърков запалва Гявато и се оттегля към Смилево. Участва в голямото [[сражение при Смилево]],<ref name="Свидетелства 227"/> ръководено от [[Даме Груев]] и [[Георги Сугарев]]. След изгарянето на Смилево, се оттеглят към [[Боище]] и [[Горно Круше (община Ресен)|Круше]].<ref name="Свидетелства 228">{{Свидетелства13|228}}</ref> На 21 март 1943 година, като жител на Гявато, подава молба за [[Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци|народна пенсия]],<ref name="Свидетелства 227"/> която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на [[Царство България]].<ref name="Свидетелства 228"/> След установяването на комунистическата власт в Югославия, по [[Закон за илинденските пенсии|Закона за илинденските пенсии]] от 1946 година, под името ''Стеван Митрев Мацанов'' също подава молба за илинденска пенсия.<ref name=":5">{{cite book|title=Илинденски сведоштва. том III, дел I|last=Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски|first=|publisher=Државен архив на Република Македонија|year=2017|isbn=|location=Скопје|pages=}}</ref> Умира след 1947 година.<ref name="Сведоштва 685">{{Сведоштва11|685}}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Мацанов, Стефан}} [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Родени в Гявато (Битолско)]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК, ВМРО и ВДРО, получили българска народна пенсия]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК и ВМРО, подали молба за югославска илинденска пенсия]] [[Категория:Починали в Гявато (Битолско)]] qcfj5r2pfuussammilj7aw0es2bwpb7 0 860352 12876685 12874837 2026-04-10T15:06:11Z Rumensz 125859 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда за най-добра чуждестранна книга]] → [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] 12876685 wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Яшар Кемал | име-оригинал = Yaşar Kemal | снимка = Yılmaz Büyükerşen wax Museum (Yaşar Kemal).jpg | описание = Фигура на Яшар Кемал в [[Музей на восъчните фигури Ялмъз Буюкерчен|Музея на восъчните фигури Ялмъз Буюкерчен]] | рождено име = Кемал Садик Гьокчели | място на раждане = [[Гьокчедам]], [[Османие (вилает)|Османие]], [[Турция]] | място на смърт = [[Истанбул]], [[Турция]] | работил = [[писател]], [[поет]], [[драматург]], [[сценарист]], [[журналист]], [[преводач]] | националност = {{Турция}} | период = 1943 – 2002 | жанрове = [[драма]], [[исторически роман]], [[детска литература]], [[пътепис]], [[лирика]], документалистика | теми = | направление = социален реализъм | течение = | дебют = | известни творби = „Индже Мемед“ | награди = [[Файл:Ordre des Arts et des Lettres Commandeur ribbon.svg|50px|Командор на Френския орден на изкуството]] [[Файл:Legion Honneur GO ribbon.svg|50px|Велик офицер на Ордена на Почетния легион]] | повлиян = [[Саит Фаик Абасъянък]], [[Назъм Хикмет]], [[Ариф Дино]], [[Алфонс Доде]] | повлиял = | брак = Тилда Сереро (1952 – 2001)<br/>Айше Бабан (2002 – 2015) | деца = 1 | подпис = Yaşar Kemal signature.svg }} '''Яшар Кемал''' ({{lang|tr|Yaşar Kemal}}) е турски поет и [[писател]], един от водещите писатели в Турция, автор на епически [[исторически роман]]и, [[сценарист]] и активист за правата на човека.<ref name ="yesevi">{{икона|tr}} [http://teis.yesevi.edu.tr/madde-detay/yasar-kemal Биография и библиография в Речник на имената на турската литература]</ref> == Биография и творчество == Яшар Кемал, с рожд. име Кемал Садик Гьокчели, е роден на 6 октомври 1923 г. в село Гьокчедам, [[Османие (вилает)|Османие]], Турция, в единственото кюрдско семейство в селото. Има трудно детство. Семейството му трябва да избяга от [[Ван (вилает)|вилает Ван]] във [[Диарбекир (вилает)|вилает Диарбекир]], откъдето са депортирани в район Чукурова (сега част от [[Адана]]), [[Адана (вилает)|вилает Адана]]. Губи дясното си око при злополука при колене на овца когато е тригодишен, а когато е петгодишен става свидетел как баща му е намушкан до смърт от осиновения му син Юсуф, докато се моли в джамия. Заради тези травматични преживявания получава [[Дислалия|говорна недостатъчност]] и заеква до 12-годишна възраст.<ref name="britannica">{{икона|en}} [https://www.britannica.com/biography/Yasar-Kemal Биография] в „[[Енциклопедия Британика]]“</ref><ref name="yasarkemalvakfi">{{икона|tr}} [https://yasarkemalvakfi.org/yasami/ Биография в официалния сайт на фондация „Яшар Кемал“]</ref><ref name="goodreads">{{икона|tr}} [https://www.goodreads.com/author/show/2882570.Ya_ar_Kemal Биография и библиография] в ''[[Goodreads]]''</ref><ref name ="yesevi">{{икона|tr}} [http://teis.yesevi.edu.tr/madde-detay/yasar-kemal Биография и библиография в Речник на имената на турската литература]</ref><ref name ="yesevi"></ref><ref name="biyografi">{{икона|tr}} [https://www.biyografi.info/kisi/yasar-kemal Биография и библиография в ''Biyografi'']</ref> Учи в селското училище в Бурханлъ, после получава средно образование в Кадирли, [[Османие (вилает)|вилает Османие]]. По време и след завършване на училището през 1938 г. работи на различни работни места – чирак на обущар, охранител, тракторист и чиновник в памучна ферма (1941), учител в село Бахче Кадирли (1941 – 1942), чиновник в библиотеката на читалище в [[Адана]] (1942) и др. Докато работи в библиотеката чете много историческа и класическа литература и се среща с писателя [[Орхан Кемал]]. Още след завършване на средното училище, започва да събира фолклор и да пише поезия. Първата му книга „Елегии“ (''Ağıtlar'') е издадена през 1943 г. от читалището, а първият му разказ „Мръсна история“ (''Pis Hikâye'') е публикуван през 1944 г. във вестник „Джумхуриет“.<ref name="yasarkemalvakfi"></ref><ref name ="yesevi"></ref> Отбива военната си служба в [[Кайсери]] (1944 – 1946). След завършването ѝ през 1946 г. работи във френска газова компания в Истанбул. Връща се в Кадирли през 1948 г. и известно време работи като контрольор в [[оризища]]та.<ref name="yasarkemalvakfi"></ref><ref name="goodreads"></ref><ref name ="yesevi"></ref> През 1950 г. за предполагаеми комунистически дейности е пратен в затвора, откъдето е освободен през 1951 г. Посещава остров Акдамар (в [[Ван (езеро)|езерото Ван]]) през 1951 г., където е планирано разрушаване на историческата арменска църква „Свети кръст“. Използвайки своите контакти, помага за спирането на събарянето (църквата е възстановена от турското правителство през 2005 г.). След това се мести в Истанбул, за да работи за вестник „Джумхуриет“, където приема псевдонима си Яшар Кемал и работи до 1963 г.. Във вестника започва да прави различни публикации – разкази, статии и фейлетони. През 1952 г. е издаден първият му сборник с разкази „Жерави“.<ref name="britannica"></ref><ref name="yasarkemalvakfi"></ref><ref name ="yesevi"></ref> През 1955 г. е издадена повестта му „Тенекия“, по-късно адаптирана в пиеса. Същата година е издаден и дебютният му роман „Индже Мемед“ от едноименната поредица, която пише в продължение на 32 години. Младият Мемед е обикновено селско момче, но се превръща в бандит за потисниците и спасител за селяните срещу жесткостите на местния Абди Ага. Книгата е история за противопоставянето на селяните в Южен Анадол срещу агите (владетелите на земите). През 1957 г. романът се превежда първо на български език, а през 1959 г. [[Назъм Хикмет]] го превежда на руски. През 1984 г. по романа е създаден филмът „Мемед, моят ястреб“ (''Memed, My Hawk'') на британския актьор и писател [[Питър Устинов]], който е в ролята на Абди Ага.<ref name="britannica"></ref><ref name="yasarkemalvakfi"></ref><ref name="biyografi"></ref> През 1960 г. е издаден романът му „Централен пост“ (''Orta Direk'') от поредицата „От другата страна на планината“, в който представя трудния живот на селяните в планината и в памуковите ниви в Чукурова.<ref name="goodreads"></ref> През 1962 г. се присъединява към Работническата партия на Турция и „служи като един от нейните лидери до напускането след [[Интервенция на Организацията на Варшавския договор в Чехословакия|съветската инвазия в Чехословакия през 1968 г.]]“. През 1967 г. основава седмичното политическо списание ''Ant'', застъпващо марксистка идеология. В следващите години е автор на редица епични романи свързани с турската история.<ref name="britannica"></ref><ref name="yasarkemalvakfi"></ref><ref name="goodreads"></ref><ref name ="yesevi"></ref> През 1974 г. е издаден романът му „Убийството на ковача на чаршията“ (''Demirciler Çarşısı Cinayeti)'' от поредицата „Ага от Акчазаз“, в който чрез историята прави задълбочен анализ на градовете и човешкия живот в Средиземноморския регион.<ref name="goodreads"></ref> Участва в учредяването на Съюза на писателите на Турция през 1973 г. и поема първото му председателство между 1974 и 1975 г. Поради вълната от политически убийства по време на политическото насилие в Турция през 1976 – 1980 г. Яшар Кемал се премества за известно време в Швеция. Често е арестуван за политическата си дейност. Той е и първият президент на [[ПЕН клуб]]а на писателите, който е основан през 1988 г. През 1995 г. е съден за провеждане на сепаратистка пропаганда заради подкрепата му за кюрдските дисиденти чрез статия в „[[Шпигел]]“, критикуваща унищожаването от турската армия на кюрдските села по време на [[Турско-кюрдски конфликт|турско-кюрдския конфликт]], за което получава 20-месечна условна присъда.<ref name="britannica"></ref> През декември 2000 г. участва в преговори относно гладните стачки срещу затворите.<ref name="yasarkemalvakfi"></ref><ref name ="yesevi"></ref> В поредицата си „Островна история“ (1997 – 2012) представя живота на турските заселници, загубили родината си във войните на остров, опразнен от гърците, в резултат на [[Лозански договор|Лозанския договор]] и тяхното усилие да установят новия си живот.<ref name="goodreads"></ref> За литературната си дейност писателят получава много награди и отличия. Книгите му са преведени на повече от 40 езика по света.<ref name="goodreads"></ref> Удостоен е с почетната докторска степен „[[доктор хонорис кауза]]“ от [[Страсбургски университет|Страсбургския университет]] (1991), от университета „Акдениз“, Анталия (1992), от университета „Билкент“, Анкара (2002), от университета „Чукурова“, Адана (2009), от университета „Богазичи“ (2009) и Университета „Билги“ (2014), Истанбул.<ref name="yasarkemalvakfi"></ref><ref name ="yesevi"></ref> През 1952 г. се жени за Тилда Сереро, която е от известно сефардско еврейско семейство в Истанбул. Имат един син. Тя превежда 17 от произведенията на съпруга си на английски език. Умира през 2001 г. На 1 август 2002 г. се жени за Айше Семиха Бабан, преподавателка по връзки с обществеността в университета „Билги“ в Истанбул.<ref name ="yesevi"></ref> Яшар Кемал умира на 28 февруари 2015 г. в Истанбул, Турция.<ref name="goodreads"></ref><ref>[https://nova.bg/news/view/2015/02/28/103313/почина-класикът-на-турската-литература-яшар-кемал „Почина класикът на турската литература Яшар Кемал”, Нова 2015 г.]</ref> [[File:Yasar Kemal mezar.jpg|мини|250п|Гробът на писателя в гробището „Зинджирликую“ в Истанбул]] [[File:Memed1.jpg|мини|250п|Статуя на героя Индже Мемед в родното село на писателя]] == Произведения == === Самостоятелни романи и повести === * Teneke (1955)<ref name="britannica"></ref><ref name="yasarkemalvakfi"></ref><ref name ="yesevi"></ref><br/>'''''Тенекия''' : Повест'', изд.: „[[Народна култура]]“, София (1964), прев. Парашкев Парушев * Üç Anadolu Efsanesi (1967) – три анадолски легенди<ref name="goodreads"></ref> * Ağrıdağı Efsanesi (1970) – легенда за [[Арменска планинска земя|планината Арарат]] * Binboğalar Efsanesi (1971) – легенда за хилядата бикове * Çakırcalı Efe (1972) – житейските истории на известния бандит Чакиркали * Yılanı Öldürseler (1976) * Al Gözüm Seyreyle Salih (1976) * Kuşlar da Gitti (1978) * Deniz Küstü (1978) * Hüyükteki Nar Ağacı (1982) * Tek Kanatlı Bir Kuş (2013) === Поредица „Индже Мемед“ (''İnce Memed'') === # İnce Memed 1 (1955)<ref name="yasarkemalvakfi"></ref><br/>'''''Индже Мемед''''', изд.: „[[Народна култура]]“, София (1957), прев. Донка Меламед # İnce Memed 2 (1969) # İnce Memed 3 (1984) # İnce Memed 4 (1987) === Поредица „От другата страна на планината“ (''Dağın Öte Yüzü'') === # Orta Direk (1960)<ref name="britannica"></ref> # Yer Demir Gök Bakır (1963) # Ölmez Otu (1968)<br/>'''''Безсмъртниче''''', изд.: „[[Народна култура]]“, София (1981), прев. Гюлчин Чешмеджиева === Поредица „Ага от Акчазаз“ (''Akçasazın Ağaları'') === # Demirciler Çarşısı Cinayeti (1974)<ref name="goodreads"></ref> # Yusufcuk Yusuf (1975) === Поредица „Никой“ (''Kimsecik'') === # Yağmurcuk Kuşu (1980)<ref name="goodreads"></ref> # Kale Kapısı (1985) # Kanın Sesi (1991) === Поредица „Островна история“ (''Bir Ada Hikayesi'') === # Fırat Suyu Kan Akıyor Baksana (1997)<ref name="goodreads"></ref> # Karıncanın Su İçtiği (2002) # Tanyeri Horozları (2002) # Çıplak Deniz Çıplak Ada (2012) === Поезия === * Ağıtlar (1943)<ref name="goodreads"></ref> * Bugünlere Bahar İndi (2010) === Сборници === * Pis Hikâye (1946) – разказ * Sarı Sıcak (1952)<ref name="goodreads"></ref><ref name="biyografi"></ref><br/>'''''Жерави''' : Разкази'', изд.: [[Профиздат]], София (1982), прев. Румен Ковачев * Bütün Hikâyeler (1975) === Детска литература === * Filler Sultanı ile Kırmızı Sakallı Topal Karınca (1977)<ref name="britannica"></ref> === Документалистика === * Yanan Ormanlarda 50 Gün (1955)<ref name="yasarkemalvakfi"></ref> * Çukurova Yana Yana (1955) * Peribacaları (1957) * Bu Diyar Baştan Başa (1971) ==== Поредица „През цялата тази земя“ (''Bu Diyar Baştanbaşa'') ==== # Bir Bulut Kaynıyor (1974)<ref name="goodreads"></ref> # Nuhun Gemisi (1993) # Yanan Ormanlarda Elli Gün (1996) # Peri Bacaları (1996) === Сценарии === * Tus (1955) * Bu Vatanın Çocukları (1959) * Murad'ın Türküsü (1965) * Ölüm Tarlası (1966) * Yılanı Öldürseler (1981) === Екранизации === {{колони|2| * 1955 Tus * 1955 Beyaz mendil – история * 1956 Kara çali – история * 1957 Namus düsmani – по разказа ''Dükkanci'' * 1958 Dertli irmak – история * 1958 Bu vatanin çocuklari * 1958 Alageyik – история * 1959 Karacaoglan'in kara sevdasi – история * 1965 Muradin türküsü * 1966 Ölüm tarlasi * 1968 Urfa-Istanbul – история * 1969 Alageyik – история * 1973 Bebek – тв филм * 1975 Agri dagi efsanesi * 1981 Yilani öldürseler * 1984 Memed My Hawk – по ''Индже Мемед'' * 1987 Yer demir gök bakir * 1991 Menekse Koyu – по разказа ''Still Waters'' }} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb name|0447159|Яшар Кемал}} * {{Official website|https://yasarkemalvakfi.org/}} на фондация „Яшар Кемал“ {{Превод от|en|Yaşar Kemal|1218606053}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература|Турция}} {{СОРТКАТ: Кемал, Яшар}} [[Категория:Турски писатели]] [[Категория:Турски поети]] [[Категория:Носители на ордена на Почетния легион]] [[Категория:Доктор хонорис кауза]] [[Категория:Носители на награда „Чино дел Дука“]] [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] [[Категория:Кюрди в Турция]] [[Категория:Починали в Истанбул]] ejou9kxqogcia73d0fdiu1zrlcabnls 0 860759 12876945 12598597 2026-04-10T22:12:11Z Nivelir 168543 Допълване 12876945 wikitext text/x-wiki {{личност|композитор}} '''Ян Абрамович Френкел''' (21 ноември 1920 г., [[Киев]] – 25 август 1989 г., [[Рига]], [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]) е популярен съветски и украински композитор и изпълнител от еврейски произход.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://24smi.org/celebrity/3914-ian-frenkel.html | заглавие = Ян Френкель | достъп_дата = 19 април 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = 24smi.org | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Биография == Ян Френкел е руски съветски композитор, роден в Киев, Съветски съюз. Първоначално му е преподавано на цигулка от баща му, а по-късно учи класическа цигулка в Киевската консерватория при Якоб Магазинер и пиано. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] е евакуиран в [[Оренбург]], където постъпва в Оренбургското противовъздушно военно училище (Зенитное училище) и свири на цигулка в оркестъра на кино „Аврора“. През 1942 г. служи на фронта и е ранен. След болницата, от 1943 г. свири във военния оркестър.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://rusplt.ru/kulturnaya-rossiya/frenkel-muzyika-nashey-35203.html | заглавие = Ян Френкель. Музыка нашей жизни | достъп_дата = 19 април 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = rusplt.ru | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20181123175320/http://rusplt.ru/kulturnaya-rossiya/frenkel-muzyika-nashey-35203.html | архив_дата = 23 ноември 2018 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> След войната, от 1946 г. живее в [[Москва]], където пише оркестрови аранжименти и свири на цигулка в малки оркестри. Започва да композира песни през 60-те години. Първата му песен е ''Gody'' („Годините“), написана по текст на Марк Лисиански. По време на по-късната си кариера той работи в сътрудничество с много изтъкнати съветски музиканти, включително Михаил Танич, Игор Шаферан и съпрузите Константин Ваншенкин и Инна Гоф. Благодарение на [[Марк Бернес]] песента му „[[Жерави|Журавли]]“ става голям хит. Френкел изнася концерти, в които изпълнява собствена музика. По време на тези концерти публиката обикновено се присъединява. Неговите песни са включени в репертоара на много съветски изпълнители. Той също се появява във филма ''The Elusive Avengers'', за който композира музика. Любопитна подробност е, че той пише и изпълнява песен, посветена на българите: „Мои български приятели“ по текст на Константин Ваншенкин. Умира на 25 август 1989 г. в Рига (както е предсказано в песента му ''Avgust'' („Август“) по текст на Инна Гоф). Съпругата му Наталия почива в средата на 90-те години, но дъщеря му Нина живее в Италия от 80-те години. Неговият внук Иън Френкел е музикант (пианист и аранжор) в Оркестъра на бреговата охрана на [[Съединени американски щати|САЩ]]. == Дискография == === Издавани албуми в СССР / Русия === * 1962 – „Ян Френкель. Песни“<br>(ЕP, Аккорд – Д-00010893-4) * 1965 – „Ян Френкель. Песни“<br>(LP, [[Мелодия (фирма)|Мелодия]] – Д 15859-60) * 1966 – „Композиторы-исполнители своих песен. Ян Френкель“<br>(ЕP, Мелодия – Д-00016959-60) * 1968 – „Песни Яна Френкеля“<br>(EP, Мелодия – 33Д-00021869-70) * 1973 – „Композитор и исполнитель Ян Френкель“<br>(EP, Мелодия – 33Д-00034145-6) * 1978 – „Песни Яна Френкеля“, издаден и в България<br>(LP, [[Балкантон]] и Мелодия – С90-10819–20) * 1978 – „Для тебя. Песни Яна Френкеля“<br>(LP, Мелодия – С60-10469-70) * 1978 – „Обучаю игре на гитаре“<br>(LP, Мелодия – С60—09917-18) * 1982 – „Взрослая пора“<br>(LP, Мелодия – С60-17859-60) * 1986 – „Ян Френкель. Музыка из кинофильмов“<br>(LP, «[[Мелодия (фирма)|Мелодия]]», С60 22945 009) * 1987 – „Это песня для близких друзей…“ (пее Андрей Миронов)<br>(LP, Мелодия – С60-26029-004) * 1995 – „Для тебя“<br>(CD, Murzik Records – MA 011) * 2001 – „Избранное“<br>(CD, Мистерия) === Издавани албуми в България === * 1978 – „Песни от Ян Френкел“, издаден и в СССР<br>(LP, Балкантон и Мелодия – С90-10819–20) * 1979 – „Мои български приятели“<br>(LP, Балкантон – ВХА 10370) * 1981 – „За срещи и разлъки“<br>(LP, Балкантон – ВХА 10606) * 1983 – „Приятели мои“<br>(LP, Балкантон – ВТА 11181) * 1984 – „Песен на вечната младост“<br>(LP, Балкантон – ВТА 11266) * 1985 – „Это было вчера“<br>(LP, Балкантон – ВТА 11456) * 1986 – „Аз съм вкъщи“<br>(LP, Балкантон – ВТА 11945) * 1989 – „Песни от Ян Френкел“<br>(MC, Балкантон – ВТМС 7352) == Памет == Както е съобщено от фен сайта на композитора, членове на съветската управляваща бюрокрация организират кампания срещу „Жеравите“, позовавайки се на религиозния подтекст на песента. Случаят е издигнат чак до съветския генсек [[Леонид Брежнев]], който постановява „''допустимо да се изпълнява, но не твърде често''“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://ya.ru/video/preview/2750619635464532010 | заглавие = Журавли. Как эта песня продлила жизнь смертельно больному Марку Бернесу (видео) | достъп_дата = 19 април 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Центральное Телевидение | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Френкел е прототипът на крокодила Гена – измислен, дружелюбен крокодил в поредицата популярни анимационни филми „''[[Крокодилът Гена]]''“, [[Чебурашка]] и [[Шапокляк]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.1tv.ru/shows/dobroe-utro/zvezdnaya-zhizn/yan-frenkel-ego-sudba-i-ego-pesni-dobroe-utro-subbota-fragment-vypuska-ot-21-11-2020 | заглавие = Ян Френкель, его судьба и его песни | достъп_дата = 19 април 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 21 ноември 2020 | труд = | издател = 1tv.ru | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20210624193205/https://www.1tv.ru/shows/dobroe-utro/zvezdnaya-zhizn/yan-frenkel-ego-sudba-i-ego-pesni-dobroe-utro-subbota-fragment-vypuska-ot-21-11-2020 | архив_дата = 24 юни 2021 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.youtube.com/watch?v=1vTrWI0FK9w Ян Френкель – Журавли] * [https://www.discogs.com/ru/artist/805587-%D0%AF%D0%BD-%D0%A4%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%B5%D0%BB%D1%8C Дискография на Ян Френкел в сайта Discogs.com] * [https://www.balkanton.su/search/page/2 Дискография на Ян Френкел в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su {{Превод от|en|Yan Frenkel|1195027801}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Френкел, Ян}} [[Категория:Съветски композитори]] [[Категория:Украински композитори]] [[Категория:Съветски военни дейци от Втората световна война]] [[Категория:Родени в Киев]] [[Категория:Починали в Рига]] [[Категория:Народни артисти на СССР]] [[Категория:Мултиинструменталисти]] [[Категория:Евреи в Украйна]] [[Категория:Прототипи на литературни герои]] ordl99fhb9mae07ds6m5dxyutcxcu4o 12876946 12876945 2026-04-10T22:13:40Z Nivelir 168543 /* Издавани албуми в СССР / Русия */ Козметични промени 12876946 wikitext text/x-wiki {{личност|композитор}} '''Ян Абрамович Френкел''' (21 ноември 1920 г., [[Киев]] – 25 август 1989 г., [[Рига]], [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]) е популярен съветски и украински композитор и изпълнител от еврейски произход.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://24smi.org/celebrity/3914-ian-frenkel.html | заглавие = Ян Френкель | достъп_дата = 19 април 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = 24smi.org | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Биография == Ян Френкел е руски съветски композитор, роден в Киев, Съветски съюз. Първоначално му е преподавано на цигулка от баща му, а по-късно учи класическа цигулка в Киевската консерватория при Якоб Магазинер и пиано. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] е евакуиран в [[Оренбург]], където постъпва в Оренбургското противовъздушно военно училище (Зенитное училище) и свири на цигулка в оркестъра на кино „Аврора“. През 1942 г. служи на фронта и е ранен. След болницата, от 1943 г. свири във военния оркестър.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://rusplt.ru/kulturnaya-rossiya/frenkel-muzyika-nashey-35203.html | заглавие = Ян Френкель. Музыка нашей жизни | достъп_дата = 19 април 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = rusplt.ru | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20181123175320/http://rusplt.ru/kulturnaya-rossiya/frenkel-muzyika-nashey-35203.html | архив_дата = 23 ноември 2018 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> След войната, от 1946 г. живее в [[Москва]], където пише оркестрови аранжименти и свири на цигулка в малки оркестри. Започва да композира песни през 60-те години. Първата му песен е ''Gody'' („Годините“), написана по текст на Марк Лисиански. По време на по-късната си кариера той работи в сътрудничество с много изтъкнати съветски музиканти, включително Михаил Танич, Игор Шаферан и съпрузите Константин Ваншенкин и Инна Гоф. Благодарение на [[Марк Бернес]] песента му „[[Жерави|Журавли]]“ става голям хит. Френкел изнася концерти, в които изпълнява собствена музика. По време на тези концерти публиката обикновено се присъединява. Неговите песни са включени в репертоара на много съветски изпълнители. Той също се появява във филма ''The Elusive Avengers'', за който композира музика. Любопитна подробност е, че той пише и изпълнява песен, посветена на българите: „Мои български приятели“ по текст на Константин Ваншенкин. Умира на 25 август 1989 г. в Рига (както е предсказано в песента му ''Avgust'' („Август“) по текст на Инна Гоф). Съпругата му Наталия почива в средата на 90-те години, но дъщеря му Нина живее в Италия от 80-те години. Неговият внук Иън Френкел е музикант (пианист и аранжор) в Оркестъра на бреговата охрана на [[Съединени американски щати|САЩ]]. == Дискография == === Издавани албуми в СССР / Русия === * 1962 – „Ян Френкель. Песни“<br>(ЕP, Аккорд – Д-00010893-4) * 1965 – „Ян Френкель. Песни“<br>(LP, [[Мелодия (фирма)|Мелодия]] – Д 15859-60) * 1966 – „Композиторы-исполнители своих песен. Ян Френкель“<br>(ЕP, Мелодия – Д-00016959-60) * 1968 – „Песни Яна Френкеля“<br>(EP, Мелодия – 33Д-00021869-70) * 1973 – „Композитор и исполнитель Ян Френкель“<br>(EP, Мелодия – 33Д-00034145-6) * 1978 – „Песни Яна Френкеля“, издаден и в България<br>(LP, [[Балкантон]] и Мелодия – С90-10819–20) * 1978 – „Для тебя. Песни Яна Френкеля“<br>(LP, Мелодия – С60-10469-70) * 1978 – „Обучаю игре на гитаре“<br>(LP, Мелодия – С60—09917-18) * 1982 – „Взрослая пора“<br>(LP, Мелодия – С60-17859-60) * 1986 – „Ян Френкель. Музыка из кинофильмов“<br>(LP, Мелодия – С60 22945 009) * 1987 – „Это песня для близких друзей…“ (пее Андрей Миронов)<br>(LP, Мелодия – С60-26029-004) * 1995 – „Для тебя“<br>(CD, Murzik Records – MA 011) * 2001 – „Избранное“<br>(CD, Мистерия) === Издавани албуми в България === * 1978 – „Песни от Ян Френкел“, издаден и в СССР<br>(LP, Балкантон и Мелодия – С90-10819–20) * 1979 – „Мои български приятели“<br>(LP, Балкантон – ВХА 10370) * 1981 – „За срещи и разлъки“<br>(LP, Балкантон – ВХА 10606) * 1983 – „Приятели мои“<br>(LP, Балкантон – ВТА 11181) * 1984 – „Песен на вечната младост“<br>(LP, Балкантон – ВТА 11266) * 1985 – „Это было вчера“<br>(LP, Балкантон – ВТА 11456) * 1986 – „Аз съм вкъщи“<br>(LP, Балкантон – ВТА 11945) * 1989 – „Песни от Ян Френкел“<br>(MC, Балкантон – ВТМС 7352) == Памет == Както е съобщено от фен сайта на композитора, членове на съветската управляваща бюрокрация организират кампания срещу „Жеравите“, позовавайки се на религиозния подтекст на песента. Случаят е издигнат чак до съветския генсек [[Леонид Брежнев]], който постановява „''допустимо да се изпълнява, но не твърде често''“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://ya.ru/video/preview/2750619635464532010 | заглавие = Журавли. Как эта песня продлила жизнь смертельно больному Марку Бернесу (видео) | достъп_дата = 19 април 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Центральное Телевидение | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Френкел е прототипът на крокодила Гена – измислен, дружелюбен крокодил в поредицата популярни анимационни филми „''[[Крокодилът Гена]]''“, [[Чебурашка]] и [[Шапокляк]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.1tv.ru/shows/dobroe-utro/zvezdnaya-zhizn/yan-frenkel-ego-sudba-i-ego-pesni-dobroe-utro-subbota-fragment-vypuska-ot-21-11-2020 | заглавие = Ян Френкель, его судьба и его песни | достъп_дата = 19 април 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 21 ноември 2020 | труд = | издател = 1tv.ru | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20210624193205/https://www.1tv.ru/shows/dobroe-utro/zvezdnaya-zhizn/yan-frenkel-ego-sudba-i-ego-pesni-dobroe-utro-subbota-fragment-vypuska-ot-21-11-2020 | архив_дата = 24 юни 2021 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.youtube.com/watch?v=1vTrWI0FK9w Ян Френкель – Журавли] * [https://www.discogs.com/ru/artist/805587-%D0%AF%D0%BD-%D0%A4%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%B5%D0%BB%D1%8C Дискография на Ян Френкел в сайта Discogs.com] * [https://www.balkanton.su/search/page/2 Дискография на Ян Френкел в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su {{Превод от|en|Yan Frenkel|1195027801}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Френкел, Ян}} [[Категория:Съветски композитори]] [[Категория:Украински композитори]] [[Категория:Съветски военни дейци от Втората световна война]] [[Категория:Родени в Киев]] [[Категория:Починали в Рига]] [[Категория:Народни артисти на СССР]] [[Категория:Мултиинструменталисти]] [[Категория:Евреи в Украйна]] [[Категория:Прототипи на литературни герои]] mmqpvfgzxj2a6hy1612jswvwosepfba 0 869865 12877052 12871995 2026-04-11T07:13:55Z ~2026-19298-24 390306 12877052 wikitext text/x-wiki {{сериал}} '''„Шербет от боровинки“''' (на [[турски]]: Kızılcık Şerbeti, в най-близък превод '''''Боровинков сироп''''') е турски драматичен телевизионен сериал, продуциран от Gold Film, чийто първи епизод е излъчен на 28 октомври 2022 г., режисиран от Хакан Kървавач, Aйдън Булут и Йозгюр Севимли, по сценарий на Meлис Дживелек, Зейнеп Гюр и Meрве Гьонтем. В сериала участват Ахмет Мюмтаз Тайлан, Баръш Кълъч, Еврим Алася, Серай Кая, Еркан Авджъ, Емре Динлер и Йозге Борак.<ref> [https://web.archive.org/web/20221027210045/https://boxofficeturkiye.com/haber/kizilcik-serbeti-dizisinin-cekimleri-basladi--4532]</ref> По състояние на [[11 април]] [[2026]] година той е най-стария все още излъчващ се сериал на Show TV, вторият най-стар все още излъчващ се с нови епизоди на частна телевизия в [[Турция]] (след започналия през [[2006]] година "[[Опасни улици (сериал, Турция)|Задни улици]]" на [[Kanal D]]), единственият, започнал преди [[2026]] година, от който все още се излъчват нови епизоди и най-дългия на Show TV, чупейки предишния рекорд от 131 епизода на "[[Ямата (сериал)|Ямата]]". == Сюжет == Къвълджъм е модерна и образована жена със светски възгледи. Тя е самотна майка, отгледала двете си дъщери Доа и Чимен със свободно мислене. Къвълджъм е строга майка и много държи на образованието. Доа има тайна връзка с Фатих, млад мъж от религиозно и заможно семейство. Тя научава, че е бременна от Фатих. Тогава тя решава да каже за връзката си с Фатих. Къвълджъм решава да опознае приятеля на дъщеря си, като тя не знае за бременността ѝ. Още от първата им среща тя разбира, че той е от религиозно семейство и е против тази връзка. В скандал между Къвълджъм и дъщеря ѝ, Доа признава за бременността си. Къвълджъм е в шок и иска Доа да махне детето. Доа отказва. Тя звъни на Фатих да я вземе. Те отиват в традиционния дом на Фатих, където сключват брак. Дали традиционалисти и модерни ще намерят общ език? == Актьорски състав == * Баръш Кълъч – Йомер Юнал * Еврим Алася – Къвълджъм Юнал * Догукан Гюнгьор – Фатих Юнал * Емре Динлер – Фатих Юнал * Сеттар Танръйоген – Абдулах Юнал * Ахмет Мюмтаз Тайлан – Абдулах Юнал * Еркан Авджъ – Асил Йълдъръм * Серай Кая – Башак Хаксевер Юнал * Йозге Борак – Салкъм Юнал * Джерен Ялазоглу Каракоч – Нурсема Юнал-Кая * Алийе Узунатаган – Сьонмез Арслан * Фейза Дживелек – Нилай Юнал * Йозлем Чакар – Севиляй * Нурхаят Караджа – Хаят * Вургун Адалайъ – Юсуф * Сервет Пандур – Асуде Ердем * Неслихан Йелдан – Севтап Гюрбюз * Серкан Руткай Айъкьоз – Абидин * Селин Тюркмен – Чимен Коркмаз * Маджит Копер – Хикмет Хаксевер * Ялчън Хафъзоглу – Eмир Серткая * Хакан Карахан – Тунджай Кескин * Диларай Йешиляпрак – Баде Юнал * Зейнеп Парла – Елиф Серткая * Барлас Kaртал – Фетхи * Фатих Гюхан – Илхами * Хамди Алкан – Улви * Еда Йълмаз Йенер – Рукийе * Чаалар Демирдьокер * Гьокберк Йълдъръм – Яъз * Мелиса Седа Йоз – Есин * Афра Карагьоз – Юдум * Фарах Зейнеп Абдулах – Дилруба * Ажда Пекан – себе си * Мерич Кескин – Хамийет * Шан Бингьол – Айхан * Морена Тараку – себе си * Мурат Балджъ – Аслан/Лео * Джейлин Юстюндаа – Йешим * Серап Аджар – Дуду * Бурак Джан Арас * Ярен Йълдъръм * Бенгю – себе си * Яз Абаджъ – Айше * Kъванч Kaсабалъ – Мурат * Йелиз – себе си * Саба Тюмер – себе си * Зейнеп Ярен Акман – Гюлсюм * Шюкран Каймак – себе си * Орал Йозер – Джан * Туана Гизем Узунлар – Йелиз * Алара Бозбей – Еджем * Ферай Даръджъ – Фатма * Мурат Тавлъ – Ихсан * Аслъ Йобекчи – Букет * Хамиде Аккуш – Айлин * Ийт Дикмен – Сердар * Беркай Акдемир – Ибрахим * Илкай Акдаглъ – Хамди * Гюлай Гюр – Санийе * Ебру Дестан – Хелин * Айсун Демир Куртулду – Неслихан * Баръш Кълъч – Бекир Юнал * Сема Йозтюрк – Азра * Кайра Шеноджак – Ертугрул Исламоглу * Гизем Янък – Михри Исламоглу * Сенем Шахин – Фазъла Ердем * Хатидже Дениз – Бегюм * Серкан Тънмаз – Умут Кърач * Мюжде Узман – Алев Арслан * Ийт Киразджъ – Рюзгяр Йенер * Йозлем Башкая – Емине * Шебнем Дьонмез – Хевес Шифаджъгил * Каан Ташанер – Гирай Шифаджъгил * Семра Сан – Джансу Шимшек * Дуйгу Коджабъйък – Езги Йълдъръм * Фърат Челик – Джемал * Джейлан Батъ – Хале * Йозге Йозаджар – Гьоркем Ердем * Мурат Ерджанлъ – Ресул Ердем * Мине Енкар – Сехер * Гюнеш Хаят – Халиме * Дилан Идил Ярлъгаш – Мине * Йозгюр Саалък – Йозкан * Сибел Ташчъоглу – Пембе Юнал * Мюге Байрамоглу – Дефне * Елиф Мелда Йълмаз – Берил * Шебнем Бозоклу – Мери (Мерием) * Рахимджан Капкап – Метехан Юнал * Сойдан Сойдаш – Кайхан Коркмаз * Севим Ердоган – Леман Коркмаз * Хасан Емре Авджъ – Гьокхан Ердем * Ерол Ерарслан – Халук * Корай Тарман – Корай * Ачеля Аккоюн – Нилгюн * Мерт Каракуш – Фуркан * Мехмет Билге Аслан – Хакан * Сибел Шишман – Бирсен * Джансу Савджъ – Демет * Едже Айдемир – Седа * Батухан Бозкурт Юзгюлеч – Фираз Кая * Едже Иртем – Ъшъл Юнал * Съла Тюркоглу – Доа Юнал * Емрах Алтънтопрак – Мустафа Юнал * Алейна Бозок – Ясемин * Мерт Йозен – Тан * Маджит Копер – Хикмет Хаксевер * Бегюм Тосун – Арзу Кескин * Баръш Онан – Салих * Бахтияр Мемили – Зюлкяр * Хакан Толга Полат – Адем * Бахар Мутлу Бъчакчъ * Айлин Кълъчарслан – Нериман * Чаала Наз Каргъ – Кюбра == Излъчване в Турция == {| class="wikitable" ! colspan=2 | Сезон ! | Епизоди ! colspan="3"| Начало на сезона ! | ТВ сезон ! | ТВ канал ! | Дата и час |- |style="background: #000000;"| |align="center"| '''1''' |align="center"| 29 |align="center"| 28 октомври 2022 |align="center"| 9 юни 2023 |align="center"| 1 – 29 |align="center"| 2022 – 2023 | rowspan="4" align="center" | Show TV | rowspan="4" align="center" | петък (20:00) |- |style="background: #000080;"| |align="center"| '''2''' |align="center"| 37 |align="center"| 15 септември 2023 |align="center"| 7 юни 2024 |align="center"| 30 – 66 |align="center"| 2023 – 2024 |- |style="background: #8B0000;"| |align="center"| '''3''' |align="center"| 37 |align="center"| 13 септември 2024 |align="center"| 30 май 2025 |align="center"| 67 – 103 |align="center"| 2024 – 2025 |- |style="background: #B0C4DE;"| | align="center"| '''4''' | align="center"| 28 | align="center"| 12 септември 2025 | align="center"| 2026 | align="center"| 104 – | align="center"| 2025 – 2026 |} == В България == В България сериалът започва да се излъчва на 9 декември 2024 г. по [[Диема Фемили]], всеки делничен ден от 22:00. Ролите се озвучават от Йорданка Илова, Нина Гавазова, Лина Шишкова, Димитър Иванчев, Стефан Сърчаджиев и Светлозар Кокаланов. {| class="wikitable" ! colspan=2 | Сезон ! | Епизоди ! | Начало на сезона ! | Край на сезона ! | Всички епизоди ! | ТВ сезон ! | ТВ канал ! | Дата и час |- |style="background: #000000;"| |align="center"| '''1''' |align="center"| 95 |align="center"| 9 декември 2024 |align="center"| 18 април 2025 |align="center"| 1 – 95 |align="center"| 2024 – 2025 |align="center"| Диема Фемили |align="center"| всеки делник (22:00) |- |style="background: #000080;"| |align="center"| '''2''' |align="center"| 119 |align="center"| 21 април 2025 |3 октомври 2025 |align="center"| 96 – 214 |align="center"| 2025 |align="center"| Диема Фемили |align="center"| всеки делник (22:00) |- |style="background: #8B0000;"| |align="center"| '''3''' |align="center"| 121 |align="center"| 6 октомври 2025 |align="center"| 23 март 2026 |align="center"| 215 – 335 |align="center"| 2025 – 2026 |align="center"| Диема Фемили |align="center"| всеки делник (22:00) |- |style="background: #B0C4DE;"| | align="center"| '''4''' | align="center"| | align="center"| 24 март 2026 | align="center"| 2026 | align="center"| 336 – | align="center"| 2026 | align="center"| Диема Фемили | align="center"| всеки делник (22:00) |} == Реакция на RTÜK == На 14 септември 2025 г. Висшият съвет за радио и телевизия (RTÜK) започва разследване на сериала поради критики, че последната сцена от епизод 104 нарушава турските обичаи и традиции.<ref>[https://www.odatv.com/kultur-sanat/kizilcik-serbetinin-senaristi-gozaltina-alindi-120115091]</ref> Президентът на RTÜK Ебубекир Шахин прави изявление в платформата на социалните медии X, заявявайки, че сериалът е насочен към институцията на семейството и че съдържанието му пряко влияе негативно върху психологическото развитие на децата, бъдещето на младите хора и общия мир в обществото. В изявлението си Шахин също така подчертава, че с обявяването на 2025 г. за „Година на семейството“, RTÜK няма да остане безразличен към всяко излъчвано съдържание, което би могло да подкопае семейната структура и социалните ценности.<ref>[https://www.diken.com.tr/rtukten-kizilcik-serbeti-hakkinda-islem-halkimiz-musterih-olsun/]</ref> По указание на Бюрото за разследване на престъпления срещу пресата към Главната анадолска прокуратура на Истанбул, Мерве Гьонтем, сценаристката на телевизионния сериал „Шербет от боровинки“, е задържана като част от текущото разследване. Адвокатът на Гьонтем, Гирай Кемер, заявява, че Гьонтем е била задържана, след като реч, която е произнесла преди четири години за героинята, която е изиграла в сериала „Çıplak“ (Гола), се появява отново.<ref>[https://haber.sol.org.tr/haber/kizilcik-serbeti-dizisinin-senaristi-gozaltina-alindi-401290]</ref> След задържането на Гьонтем, вестник „Йени Шафак“ започва систематична кампания за очерняне срещу сериала. Новинарски репортаж, озаглавен „Отрова на екрана: Шербет от боровинки“ и придружаващото го видео, разпространени на уебсайта на вестника, твърдят, че сериалът е „отрова, която нарушава възприятието на турското общество за неприкосновеност на личния живот“.<ref>[https://www.yenisafak.com/video-galeri/gundem/ekrandaki-zehir-kizilcik-serbeti-4749336]</ref> == Промяна на сценария == В 4-ти сезон на сериала, започвайки от 114-ти епизод, който е излъчен на 21 ноември 2025 г., сценарият е променен и се получава 6-месечен времеви скок. == Източници == <references /> {{Турски сериали}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Турски сериали]] plsqj3vvikgypgy32s17o0s7ln6xccr 12877108 12877052 2026-04-11T09:29:22Z Kelleniro 370319 /* Излъчване в Турция */ 12877108 wikitext text/x-wiki {{сериал}} '''„Шербет от боровинки“''' (на [[турски]]: Kızılcık Şerbeti, в най-близък превод '''''Боровинков сироп''''') е турски драматичен телевизионен сериал, продуциран от Gold Film, чийто първи епизод е излъчен на 28 октомври 2022 г., режисиран от Хакан Kървавач, Aйдън Булут и Йозгюр Севимли, по сценарий на Meлис Дживелек, Зейнеп Гюр и Meрве Гьонтем. В сериала участват Ахмет Мюмтаз Тайлан, Баръш Кълъч, Еврим Алася, Серай Кая, Еркан Авджъ, Емре Динлер и Йозге Борак.<ref> [https://web.archive.org/web/20221027210045/https://boxofficeturkiye.com/haber/kizilcik-serbeti-dizisinin-cekimleri-basladi--4532]</ref> По състояние на [[11 април]] [[2026]] година той е най-стария все още излъчващ се сериал на Show TV, вторият най-стар все още излъчващ се с нови епизоди на частна телевизия в [[Турция]] (след започналия през [[2006]] година "[[Опасни улици (сериал, Турция)|Задни улици]]" на [[Kanal D]]), единственият, започнал преди [[2026]] година, от който все още се излъчват нови епизоди и най-дългия на Show TV, чупейки предишния рекорд от 131 епизода на "[[Ямата (сериал)|Ямата]]". == Сюжет == Къвълджъм е модерна и образована жена със светски възгледи. Тя е самотна майка, отгледала двете си дъщери Доа и Чимен със свободно мислене. Къвълджъм е строга майка и много държи на образованието. Доа има тайна връзка с Фатих, млад мъж от религиозно и заможно семейство. Тя научава, че е бременна от Фатих. Тогава тя решава да каже за връзката си с Фатих. Къвълджъм решава да опознае приятеля на дъщеря си, като тя не знае за бременността ѝ. Още от първата им среща тя разбира, че той е от религиозно семейство и е против тази връзка. В скандал между Къвълджъм и дъщеря ѝ, Доа признава за бременността си. Къвълджъм е в шок и иска Доа да махне детето. Доа отказва. Тя звъни на Фатих да я вземе. Те отиват в традиционния дом на Фатих, където сключват брак. Дали традиционалисти и модерни ще намерят общ език? == Актьорски състав == * Баръш Кълъч – Йомер Юнал * Еврим Алася – Къвълджъм Юнал * Догукан Гюнгьор – Фатих Юнал * Емре Динлер – Фатих Юнал * Сеттар Танръйоген – Абдулах Юнал * Ахмет Мюмтаз Тайлан – Абдулах Юнал * Еркан Авджъ – Асил Йълдъръм * Серай Кая – Башак Хаксевер Юнал * Йозге Борак – Салкъм Юнал * Джерен Ялазоглу Каракоч – Нурсема Юнал-Кая * Алийе Узунатаган – Сьонмез Арслан * Фейза Дживелек – Нилай Юнал * Йозлем Чакар – Севиляй * Нурхаят Караджа – Хаят * Вургун Адалайъ – Юсуф * Сервет Пандур – Асуде Ердем * Неслихан Йелдан – Севтап Гюрбюз * Серкан Руткай Айъкьоз – Абидин * Селин Тюркмен – Чимен Коркмаз * Маджит Копер – Хикмет Хаксевер * Ялчън Хафъзоглу – Eмир Серткая * Хакан Карахан – Тунджай Кескин * Диларай Йешиляпрак – Баде Юнал * Зейнеп Парла – Елиф Серткая * Барлас Kaртал – Фетхи * Фатих Гюхан – Илхами * Хамди Алкан – Улви * Еда Йълмаз Йенер – Рукийе * Чаалар Демирдьокер * Гьокберк Йълдъръм – Яъз * Мелиса Седа Йоз – Есин * Афра Карагьоз – Юдум * Фарах Зейнеп Абдулах – Дилруба * Ажда Пекан – себе си * Мерич Кескин – Хамийет * Шан Бингьол – Айхан * Морена Тараку – себе си * Мурат Балджъ – Аслан/Лео * Джейлин Юстюндаа – Йешим * Серап Аджар – Дуду * Бурак Джан Арас * Ярен Йълдъръм * Бенгю – себе си * Яз Абаджъ – Айше * Kъванч Kaсабалъ – Мурат * Йелиз – себе си * Саба Тюмер – себе си * Зейнеп Ярен Акман – Гюлсюм * Шюкран Каймак – себе си * Орал Йозер – Джан * Туана Гизем Узунлар – Йелиз * Алара Бозбей – Еджем * Ферай Даръджъ – Фатма * Мурат Тавлъ – Ихсан * Аслъ Йобекчи – Букет * Хамиде Аккуш – Айлин * Ийт Дикмен – Сердар * Беркай Акдемир – Ибрахим * Илкай Акдаглъ – Хамди * Гюлай Гюр – Санийе * Ебру Дестан – Хелин * Айсун Демир Куртулду – Неслихан * Баръш Кълъч – Бекир Юнал * Сема Йозтюрк – Азра * Кайра Шеноджак – Ертугрул Исламоглу * Гизем Янък – Михри Исламоглу * Сенем Шахин – Фазъла Ердем * Хатидже Дениз – Бегюм * Серкан Тънмаз – Умут Кърач * Мюжде Узман – Алев Арслан * Ийт Киразджъ – Рюзгяр Йенер * Йозлем Башкая – Емине * Шебнем Дьонмез – Хевес Шифаджъгил * Каан Ташанер – Гирай Шифаджъгил * Семра Сан – Джансу Шимшек * Дуйгу Коджабъйък – Езги Йълдъръм * Фърат Челик – Джемал * Джейлан Батъ – Хале * Йозге Йозаджар – Гьоркем Ердем * Мурат Ерджанлъ – Ресул Ердем * Мине Енкар – Сехер * Гюнеш Хаят – Халиме * Дилан Идил Ярлъгаш – Мине * Йозгюр Саалък – Йозкан * Сибел Ташчъоглу – Пембе Юнал * Мюге Байрамоглу – Дефне * Елиф Мелда Йълмаз – Берил * Шебнем Бозоклу – Мери (Мерием) * Рахимджан Капкап – Метехан Юнал * Сойдан Сойдаш – Кайхан Коркмаз * Севим Ердоган – Леман Коркмаз * Хасан Емре Авджъ – Гьокхан Ердем * Ерол Ерарслан – Халук * Корай Тарман – Корай * Ачеля Аккоюн – Нилгюн * Мерт Каракуш – Фуркан * Мехмет Билге Аслан – Хакан * Сибел Шишман – Бирсен * Джансу Савджъ – Демет * Едже Айдемир – Седа * Батухан Бозкурт Юзгюлеч – Фираз Кая * Едже Иртем – Ъшъл Юнал * Съла Тюркоглу – Доа Юнал * Емрах Алтънтопрак – Мустафа Юнал * Алейна Бозок – Ясемин * Мерт Йозен – Тан * Маджит Копер – Хикмет Хаксевер * Бегюм Тосун – Арзу Кескин * Баръш Онан – Салих * Бахтияр Мемили – Зюлкяр * Хакан Толга Полат – Адем * Бахар Мутлу Бъчакчъ * Айлин Кълъчарслан – Нериман * Чаала Наз Каргъ – Кюбра == Излъчване в Турция == {| class="wikitable" ! colspan=2 | Сезон ! | Епизоди ! colspan="3"| Начало на сезона ! | ТВ сезон ! | ТВ канал ! | Дата и час |- |style="background: #000000;"| |align="center"| '''1''' |align="center"| 29 |align="center"| 28 октомври 2022 |align="center"| 9 юни 2023 |align="center"| 1 – 29 |align="center"| 2022 – 2023 | rowspan="4" align="center" | Show TV | rowspan="4" align="center" | петък (20:00) |- |style="background: #000080;"| |align="center"| '''2''' |align="center"| 37 |align="center"| 15 септември 2023 |align="center"| 7 юни 2024 |align="center"| 30 – 66 |align="center"| 2023 – 2024 |- |style="background: #8B0000;"| |align="center"| '''3''' |align="center"| 37 |align="center"| 13 септември 2024 |align="center"| 30 май 2025 |align="center"| 67 – 103 |align="center"| 2024 – 2025 |- |style="background: #B0C4DE;"| | align="center"| '''4''' | align="center"| 34 | align="center"| 12 септември 2025 | align="center"| 22 май 2026 | align="center"| 104 – 138 | align="center"| 2025 – 2026 |} == В България == В България сериалът започва да се излъчва на 9 декември 2024 г. по [[Диема Фемили]], всеки делничен ден от 22:00. Ролите се озвучават от Йорданка Илова, Нина Гавазова, Лина Шишкова, Димитър Иванчев, Стефан Сърчаджиев и Светлозар Кокаланов. {| class="wikitable" ! colspan=2 | Сезон ! | Епизоди ! | Начало на сезона ! | Край на сезона ! | Всички епизоди ! | ТВ сезон ! | ТВ канал ! | Дата и час |- |style="background: #000000;"| |align="center"| '''1''' |align="center"| 95 |align="center"| 9 декември 2024 |align="center"| 18 април 2025 |align="center"| 1 – 95 |align="center"| 2024 – 2025 |align="center"| Диема Фемили |align="center"| всеки делник (22:00) |- |style="background: #000080;"| |align="center"| '''2''' |align="center"| 119 |align="center"| 21 април 2025 |3 октомври 2025 |align="center"| 96 – 214 |align="center"| 2025 |align="center"| Диема Фемили |align="center"| всеки делник (22:00) |- |style="background: #8B0000;"| |align="center"| '''3''' |align="center"| 121 |align="center"| 6 октомври 2025 |align="center"| 23 март 2026 |align="center"| 215 – 335 |align="center"| 2025 – 2026 |align="center"| Диема Фемили |align="center"| всеки делник (22:00) |- |style="background: #B0C4DE;"| | align="center"| '''4''' | align="center"| | align="center"| 24 март 2026 | align="center"| 2026 | align="center"| 336 – | align="center"| 2026 | align="center"| Диема Фемили | align="center"| всеки делник (22:00) |} == Реакция на RTÜK == На 14 септември 2025 г. Висшият съвет за радио и телевизия (RTÜK) започва разследване на сериала поради критики, че последната сцена от епизод 104 нарушава турските обичаи и традиции.<ref>[https://www.odatv.com/kultur-sanat/kizilcik-serbetinin-senaristi-gozaltina-alindi-120115091]</ref> Президентът на RTÜK Ебубекир Шахин прави изявление в платформата на социалните медии X, заявявайки, че сериалът е насочен към институцията на семейството и че съдържанието му пряко влияе негативно върху психологическото развитие на децата, бъдещето на младите хора и общия мир в обществото. В изявлението си Шахин също така подчертава, че с обявяването на 2025 г. за „Година на семейството“, RTÜK няма да остане безразличен към всяко излъчвано съдържание, което би могло да подкопае семейната структура и социалните ценности.<ref>[https://www.diken.com.tr/rtukten-kizilcik-serbeti-hakkinda-islem-halkimiz-musterih-olsun/]</ref> По указание на Бюрото за разследване на престъпления срещу пресата към Главната анадолска прокуратура на Истанбул, Мерве Гьонтем, сценаристката на телевизионния сериал „Шербет от боровинки“, е задържана като част от текущото разследване. Адвокатът на Гьонтем, Гирай Кемер, заявява, че Гьонтем е била задържана, след като реч, която е произнесла преди четири години за героинята, която е изиграла в сериала „Çıplak“ (Гола), се появява отново.<ref>[https://haber.sol.org.tr/haber/kizilcik-serbeti-dizisinin-senaristi-gozaltina-alindi-401290]</ref> След задържането на Гьонтем, вестник „Йени Шафак“ започва систематична кампания за очерняне срещу сериала. Новинарски репортаж, озаглавен „Отрова на екрана: Шербет от боровинки“ и придружаващото го видео, разпространени на уебсайта на вестника, твърдят, че сериалът е „отрова, която нарушава възприятието на турското общество за неприкосновеност на личния живот“.<ref>[https://www.yenisafak.com/video-galeri/gundem/ekrandaki-zehir-kizilcik-serbeti-4749336]</ref> == Промяна на сценария == В 4-ти сезон на сериала, започвайки от 114-ти епизод, който е излъчен на 21 ноември 2025 г., сценарият е променен и се получава 6-месечен времеви скок. == Източници == <references /> {{Турски сериали}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Турски сериали]] m59zdqyl2m19s3fvi4hojlhcz2pmtez 10 870942 12876915 12384979 2026-04-10T21:09:48Z ~2026-22165-55 391870 12876915 wikitext text/x-wiki {{Навигационен шаблон |name = Епархии на Албанската православна църква |title = Епархии на [[Албанска православна църква|Албанската православна църква]] |state = collapsed |image = |above = |group1 = |list1 = [[Аполонийска и Фиерска епархия|Аполонийска и Фиерска]]&nbsp;• [[Аргирокастренска епархия|Аргирокастренска]]&nbsp;• [[Белградска, Авлонска и Канинска епархия|Белградска, Авлонска и Канинска]]&nbsp;• [[Елбасанска, Шпатска и Либраждка епархия|Елбасанска, Шпатска и Либраждка]]&nbsp;• [[Корчанска, Поградецка, Колонийска, Деволска и Москополска епархия|Корчанска, Поградецка, Колонийска, Деволска и Москополска]]&nbsp;• [[Тиранска и Драчка епархия|Тиранска и Драчка]] }}<noinclude> [[Категория:Навигационни шаблони за православие]] [[Категория:Навигационни шаблони за Албания|{{PAGENAME}}]] [[Категория:Религиозни навигационни шаблони|{{PAGENAME}}]] </noinclude> 0xd658qngz94m13rfj7ntqu4sbgi238 10 872894 12876916 12420054 2026-04-10T21:10:26Z ~2026-22165-55 391870 12876916 wikitext text/x-wiki {{navbox | name = Духовни околии на Софийска епархия на БПЦ | title = [[Духовна околия|Духовни околии]] на [[Софийска епархия]] на [[Българска православна църква|БПЦ]] | titlestyle=color:black;background: #CCCCFF; | list1 = [[Годечка духовна околия|Годеч]] • [[Дупнишка духовна околия|Дупница]] • [[Ихтиманска духовна околия|Ихтиман]] • [[Кюстендилска духовна околия|Кюстендил]] • [[Радомирска духовна околия|Радомир]] • [[Самоковска духовна околия|Самоков]] • [[Софийска духовна околия|София]] • [[Трънска духовна околия|Трън]] }}<noinclude> [[Категория:Навигационни шаблони за България|{{PAGENAME}}]] [[Категория:Религиозни навигационни шаблони|{{PAGENAME}}]] [[Категория:Навигационни шаблони за православие]] </noinclude> st2yodrwij33upx6t1mhjhefn5f6hr3 0 873380 12876877 12428589 2026-04-10T20:35:59Z ~2026-22165-55 391870 12876877 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Панагия|Панагия (пояснение)}} [[Файл:Panagia orante.jpg|мини|Панагия „Света Богородица Знамение“, Русия, Москва, 1899.]] '''Панагѝя''' (на [[Гръцки език|гръцки]] ''παναγία'' – ''пресвета'') <span data-darkreader-inline-color="" data-darkreader-inline-bgcolor="">е [[енколпион]] с лика на [[Богородица]], който носят епископите. В древната Църква вместо нея те са носели на гърдите си малки трезорнички – кутийки със светите [[мощи]] или със [[Свети дарове|светите дарове]] в знак на това, че са длъжни твърдо и неуклонно да защитават [[Християнство|християнската вяра]].</span><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.pravoslavieto.com/books/liturgika_arhim_Jona/index.htm|заглавие=Учебник по литургика. Кратко ръководство за изучаване на православното богослужение.|труд=Съставил според програмата за духовните семинарии Архимандрит Иона|издател=Синодално книгоиздателство, 1950 година|достъп_дата=2024-11-30}}</ref> Панагията винаги е богато украсена с естествени скъпоценни камъни. За нея могат да се използват сапфири, топази, аметисти, ахати, хризолит и други. Те напомнят за онези камъни, които според религиозните описания са украсявали одеждите на старозаветния епископ и са били символ на [[Дванайсетте израилски племена|12-те племена на Израел]]. Според [[Откровение на Йоан|Откровението]] на [[Йоан Богослов]] именно от тези камъни ще бъдат положени стените на [[Небесния Йерусалим]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://pravzhizn.ru/blog/chto-takoe-panagiya/|заглавие=Что такое панагия?|издател=Православный магазин „Правжизнь“}}</ref> == Бележки == <references /> {{Православни църковни одежди}} [[Категория:Предмети на култа]] [[Категория:Църковни одежди]] [[Категория:Иконография на Богородица]] [[Категория:Бижутерия]] 47jkcvx8869mcdepdsaycyinq4bmif0 0 873481 12876605 12829632 2026-04-10T13:45:29Z Xunonotyk 209517 12876605 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = | име-оригинал = Marshall Warren Nirenberg | категория = биохимик | описание = | портрет = Marshall Nirenberg (2002, by National Institutes of Health, U.S.).jpg | портрет-описание = Ниренберг през 2002 г. | портрет-размер = | пол = мъж | име-рождено = | роден-място = | починал-място = | националност = | религия = | образование = | професия = | работодател = | псевдоним = | вложки ={{Личност/Учен | категория = | област = [[биохимия]] | школа = {{ubl|[[Университет на Флорида]]|[[Мичигански университет]]}} | учил-при = James F. Hogg | работил-в = [[Национални институти по здравеопазване]] | студенти = | публикации = | известен-с = Приноса си за разгадаването на [[генетичен код|генетичния код]] | награди = {{nowrap|[[Национален научен медал]] <small>(1964)</small><br>[[Нобелова награда за физиология или медицина]] {{small|(1968)}}}} | титла = | членства = | повлиян = | повлиял = }} | още = | род = | баща = | майка = | братя-сестри = | брак = Перола Залцман-Ниренберг (1961 – 2001; до смъртта ѝ)<br/>Мирна М. Вайсман (2005 – 2010; до неговата смърт) | партньор = | деца = | подпис = | сайт = | портал = }} [[File:Nierenberg matthaei.jpg|right|250px|thumb|Ниренберг (вдясно) и Хайнрих Матеи (1961 г.)]] [[File:MNirenberg.jpg|right|250px|thumb|Ниренберг през 1962 г.]] {{Нобел}} '''Маршал Уорън Ниренберг'''<ref name=":0">{{Citation|title=Marshall Nirenberg, Biologist Who Untangled Genetic Code, Dies at 82|journal=NY Times|url=https://www.nytimes.com/2010/01/21/us/21nirenberg.html|postscript=. | first=Nicholas | last=Wade | date=January 21, 2010}}</ref> е [[американски]] [[биохимия|биохимик]] и [[генетика|генетик]].<ref>{{Cite web|url=http://www.jewishvirtuallibrary.org/marshall-nirenberg|title=Marshall Nirenberg Biography|website=www.jewishvirtuallibrary.org|language=en|access-date=2018-01-09}}</ref> Той споделя [[Нобелова награда за физиология или медицина]] през 1968 г. с [[Хар Гобинд Корана]] и [[Робърт Холи|Робърт У. Холи]] за „разгадаване на [[генетичен код|генетичния код]]“ и описание на начина, по който той работи в [[протеинов биосинтез|синтеза на протеините]]. През същата година, заедно с Хар Гобинд Корана, той получава наградата „Луиза Грос Хорвиц“ от [[Колумбийския университет]]. Член е на [[Национална академия на науките на САЩ|Националната академия на науките на САЩ]] (1967).<ref>[https://www.nasonline.org/membership/member-directory/?_member_directory_sort=last_name_asc Marshall Nirenberg на сайта на Националната академия на науките на САЩ (англ.)]</ref> == Биография == Ниренберг е роден в Ню Йорк в [[еврейско]] семейство, преселници от [[Руската империя]] – Минерва Биковска и Хари Едуард Ниренберг, шивач на ризи.<ref>{{cite book|url=http://www.bookrags.com/biography/marshall-warren-nirenberg-wob/|title=Marshall Warren Nirenberg Biography|website=www.bookrags.com|access-date=18 March 2018}}</ref><ref>{{Cite web|url=http://www.jewishvirtuallibrary.org/marshall-nirenberg|title=Marshall Nirenberg|website=www.jewishvirtuallibrary.org|language=en|access-date=2018-01-09}}</ref> Той развива [[ревматична треска]] като момче, затова семейството се мести в [[Орландо]], [[Флорида]], за да се възползва от тамошния [[субтропичен климат]]. Там баща му купува мандра и основава Конгрегация (община) на либералния [[юдаизъм]].<ref>{{Cite web |url=http://www.jewishvirtuallibrary.org/jsource/judaica/ejud_0002_0015_0_15198.html |title=История на еврейската община в Орландо |access-date=2010-01-22 |archive-date=2011-07-17 |archive-url=https://web.archive.org/web/20110717063741/http://www.jewishvirtuallibrary.org/jsource/judaica/ejud_0002_0015_0_15198.html |deadlink=no }}</ref> Маршал рано проявява интерес към [[биология]]та. През 1948 г. получава [[бакалавърска степен]], а през [[1952]] г. – [[магистърска степен]] по [[зоология]] от Университета на Флорида в Гейнсвил. През [[1957]] г. Маршал става кандидат за биохимичните науки, [[дисертация]]та му е за поглъщането на [[хексоза|хексозите]] от [[тумор]]ните клетки. Тази работа лежи в основата на първата му публикувана статия и става ръководна в по-нататъшните му изследвания след [[аспирантура]]та. От 1957 г. до 1962 г. работи в [[Националните институти по здравеопазване]] в [[Бетезда]]. През 1962 г. възглавява Отдела по биохимичнка генетика в Националния институт на сърцето (днес Национален институт за сърцето, белите дробове и кръвта), но през 1966 г. се връща в Националните институти по здравеопазване. През 1961 г. се жени за химичката Перола Залцман (поч. 2001 г.), завършила университета в Рио де Жанейро, а през 2005 г. се жени за Мирна Вайсман, професор по епидемиология и психиатрия в Колумбийския университет и ръководител на катедрата по клинико-генетична епидемиология в Института по психиатрия на щата Ню Йорк. Умира от рак на 15 януари 2010 г. в Ню Йорк след няколкомесечно боледуване.<ref name=":0"></ref><ref>{{Cite web |url=http://www.lenta.ru/news/2010/01/21/nirenberg/ |title=www.lenta.ru—Умер расшифровавший генетический код ученый |access-date=2010-01-22 |archive-date=2010-01-24 |archive-url=https://web.archive.org/web/20100124074539/http://lenta.ru/news/2010/01/21/nirenberg/ |deadlink=no }}</ref> == Научна дейност == През 1959 г. Ниренберг започва да изучава взаимодействията между [[Дезоксирибонуклеиновата киселина]] (ДНК) и [[Рибонуклеиновата киселина]] (РНК), а също производството на [[белтъци]]. === Генетика, 1959 – 1962 === Заедно със специално обучени генетици Ниренберг иска да разбере дали РНК е някаква химическа връзка или „пратеник“ между ДНК и протеините. Той обаче няма формален опит в молекулярната генетика. Посвещавал е само вечерни курсове по генетика за учени от Националния здравен институт, които се интересуват от интердисциплинарни изследвания. През 1960 г. Ниренберг заедно с Дж. Хенрих Матеи (''Heinrich J. Matthaei'') започва изучаването на [[нуклеотиди]]те. Продължавайки една от последните работи на швейцарския генетик Алфред Тиселиус, Ниренберг и Матеи решават да създадат така наречена „безклетъчна среда“, която би им позволила да се изясни как се осъществяват многостепенните механизми на РНК без да се вземат предвид нормалните биологични процеси в клетката, които биха могли да попречат на молекулярната активност. Като модел за изследванията е избрана пръчковидната бактерия [[Escherichia coli]]. Ниренберг и Матеи извън бактерията създават синтетична молекула РНК и я [[Генна експресия|експресират]] в бактерията E.coli. Те установяват, че тяхната синтетична РНК спомага [[фенилаланин]]ът да се прикачи към края на растящата верига аминокиселини, действайки като прекурсор на протеини. Ниренберг и Матеи заключават, че следи от [[урацил]]a насърчават синтеза на фенилаланин. През август 1961 г. Ниренберг и Матеи публикуват своята вече класическа статия „Зависимост на синтеза на безклетъчен протеин в E. Coli от естествени по произход или синтетични полирибонуклеотиди“ в Сборника на Националната академия на науките на САЩ. Същия месец Ниренберг представя версия на своите открития относно експериментите с поли-U пред малка група от около тридесет учени на Международния конгрес по биохимия в Москва. [[Матю Мезелсън]], американски учен генетик, който е сред групата, спонтанно прегръща Ниренберг в края на доклада и след това разказва на [[Франсис Крик]] за резултатите на Ниренберг.<ref name=NautilusGoldstein>{{cite web |url=https://nautil.us/issue/72/quandary/the-thrill-of-defeat-rp |title=The Thrill of Defeat: What Francis Crick and Sydney Brenner taught me about being scooped |last=Goldstein |first=Bob |date=May 30, 2019 |publisher=Nautilus |access-date=Jan 21, 2021}}</ref> Крик кани Ниренберг да повтори изложението си на следващия ден пред много по-голяма публика.<ref>{{Citation | last1 = Caskey | first1 = C. Thomas | title = Obituary: Marshall Nirenberg (1927–2010) | journal = Nature | volume = 464 | issue = 7285 | pages = 44 |date=Mar 2010 | doi = 10.1038/464044a | pmid = 20203601 |bibcode = 2010Natur.464...44C | s2cid = 4348218 | doi-access = free }}</ref><ref>{{Citation | last1 = Leder | first1 = Philip | title = Retrospective. Marshall Warren Nirenberg (1927–2010) | journal = Science | volume = 327 | issue = 5968 | pages = 972 |date=Feb 2010 | doi = 10.1126/science.1187484 | pmid = 20167780 | s2cid = 206525608 | doi-access = free }}</ref> Говорейки пред събралия се конгрес от повече от хиляда души, Ниренберг наелектризира научната общност.<ref name=NautilusGoldstein/> Той бързо привлича голямо научно внимание към своите експерименти. В началото на 60-те години на XX век Ниренберг синтезира полиурацилова киселина (молекула на РНК, съдържаща само един [[нуклеотид]] – [[урацил]]) и я използва като [[матрична РНК]]. След това откритие експериментите със синтетична РНК са разширени, и са разшифровани [[кодон]]ите за [[лизин]]а, [[пролин]]а. Впоследствие трибуквеното означение на кодона става своего рода [[парадигма]]. С помощта на всеки от четирите нуклеотида, имащи място в трибуквената система на кодона, Ниренберг бързо доказва, че съществуват 64 възможни комбинации (4 x 4 x 4) на трибуквени кодони. През 1966 г. Ниренберг разшифрова всички кодони на РНК за всичките двадесет природни [[аминокиселини]]. В разговор през 1967 г. Ниренберг характеризира РНК как „робот“, целта на който се състои в това, да се подчинява на командите на ДНК и да изпълнява жизнените генетични инструкции. „Човекът, отбелязва Ниренберг, сега разбира езика на една цивилизация, която е написала доста основни съобщения във форма, разбираема за роботите, и чрез такива текстове комуникира директно с робота. Роботите четат и искрено следват инструкциите“. През 1968 г. Ниренберг получава [[Нобеловата награда за физиология или медицина]] за неговата работа по „интерпретация на генетичния код и неговите функции в синтеза белтъка“. Той споделя наградата с [[Робърт Холи]] и [[Хар Гобинд Корана]].<ref>Nirenberg M., The Genetic Code in Les Prix Nobel in 1968, Nobel Foundation, Stockholm, P.A.Norstedt and So ner, pp. 221—241 (1969)</ref> === Невробиология, 1965 – 1969 === От 1965 г. Ниренберг започва да изучава [[невробиология]] по аналогия с [[молекулярна биология|молекулярната биология]]. Ниренберг изучава невронните кодове, използвайки концептуалните и експериментални научни подходи, които са били успешни в работата му с генетичния код. Той търси общи правила за кодиране: стреми се да идентифицира основните единици информация, търси цялостната логика на системата и веднага започна да мисли какви биологични системи може да използва, за да изучава [[невронна мрежа|невронната мрежа]] и нейния код. Ниренберг разглежда различни аспекти на невронния код повече от година, но разсъжденията му така и не се превръщат в публикация. === Изследване на невробластома, 1967 – 1976 === Изследването на Ниренберг на [[невробластом]]а е едно от първите, при които [[невробиология|невробиолозите]] използват тъканна култура като експериментален метод, който сега е често срещан в тази област. Ниренберг успява да отглежда специфични клетъчни линии въз основа на характеристики като колко бързо растат невроните, колко чувствителни са към морфин или как невроните синтезират даден невротрансмитер. Ниренберг и Филип Нелсън отглеждат голямо разнообразие от клетъчни линии и дори създават клетъчна банка за съхранение на различни [[щам]]ове. В началото на 70-те Ниренберг използва невробластомната система, също и да изследва ефектите на [[морфин]]а върху [[нервната система]]. Заедно с Вернер Кли той създава клетъчна линия на невробластома, характеризираща се с необичайно висок процент морфинови [[рецептор]]и. Ниренберг и Кли откриват, че за да регулира намаляването на количеството [[аденилат циклаза]], мозъкът я отделя много повече от обикновено. Ако морфиновата стимулация бъде премахната, повишените нива на освобождаване на аденилат циклаза насърчават натрупването на това вещество в мозъка.<ref>Vogel, Nirenberg M., Localization of Acetylcholine Receptors During Synaptogenesis in Retina, Proc.Natl.Acad.Sci, USA, 73: 1806—1810 (1976)</ref> Ниренберг изучава невробластома повече от десетилетие. Моделната система му дава универсален инструмент за изследване на сложните характеристики на нервната система. Струва си да се подчертае, че системата на невробластома позволява на Ниренберг да използва много концептуални и методологични подходи от биохимията и молекулярната биология в изцяло нова област на изследване. По-късните изследвания на Ниренберг се фокусират върху [[невронаука]]та, развитието на нервната система и [[хомеобокс]]ните гени. == Бележки == <references /> == Източници == * Voet, Donald and Judith G. Voet. 1995. ''Biochemistry 2nd ed.'' John Wilely & Sons, New York. * U.S. National Library of Medicine. [https://profiles.nlm.nih.gov/JJ/ "Profiles in Science: The Marshall W. Nirenberg Papers"]. == Външни препратки == * [http://oculus.nlm.nih.gov/cgi/f/findaid/findaid-idx?c=nlmfindaid;id=navbarbrowselink;cginame=findaid-idx;cc=nlmfindaid;view=reslist;subview=standard;didno=nirenberg566 Marshall Nirenberg Papers (1937 – 2003)] – National Library of Medicine finding aid * [https://profiles.nlm.nih.gov/JJ/ The Marshall Nirenberg Papers] – Profiles in Science, National Library of Medicine * [http://www.vega.org.uk/video/programme/129 Free to View Video Interview with Marshall W. Nirenberg] provided by the Vega Science Trust. * [https://web.archive.org/web/20100502012333/http://www.imagery-imagination.com/nirenber.htm The Life and Scientific Work of Marshall W. Nirenberg.] (From Richard Olson & Roger Smith (eds.) ''The Biographical Encyclopedia of Scientists.'' 1998.) * [http://www.cumc.columbia.edu/horwitz/ The Official Site of Louisa Gross Horwitz Prize] * {{Citation | author=Ed Regis | title=The Forgotten Code Cracker | journal=[[Scientific American]] | pmid=17990823| pages=50–51 | date=November 2007 | quote=(subtitle) In the 1960s Marshall W. Nirenberg deciphered the genetic code, the combination of A, T, G and C nucleotides that specify amino acids. So why do people think that Francis Crick did it? | bibcode=2007SciAm.297e..50R | volume=297 | doi=10.1038/scientificamerican1107-50 | issue=5 | author-link=Ed Regis (author) }} {{нобел физиология или медицина}} {{Authority control}} {{DEFAULTSORT:Ниренберг, Маршал Уорън}} [[Категория:Родени в Ню Йорк]] [[Категория:Родени на 10 април]] [[Category:Родени през 1927 година]] [[Категория:Починали през 2010 година]] [[Категория:Починали в Ню Йорк]] [[Категория:Починали на 15 януари]] [[Категория:Носители на Нобелова награда за физиология или медицина]] [[Категория:Американски нобелови лауреати]] [[Категория:Членове на Националната академия на науките на САЩ]] [[Категория:Американски биохимици]] [[Категория:Американски генетици]] [[Категория:Молекулярни биолози]] [[Категория:Доктор хонорис кауза на Йейлския университет]] [[Категория:Доктор хонорис кауза на Чикагския университет]] [[Категория:Членове на Европейската академия на науките и изкуствата]] [[Категория:Възпитаници на Мичиганския университет]] 17qbx0naqk75ogak9epn8t4jt06w0k2 0 874642 12877086 12864499 2026-04-11T08:16:09Z Dan agent06 295621 /* Първи сезон */ 12877086 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Ергенът: Любов в рая“ | Име в оригинал = Bachelor in Paradise | Лого = 13897E67867813E8497232387291II1.png | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = романтично риалити | Формат = | Създател(и) = | базиран на = | Сценарий = | Режисура = Станислав Христов | Камера = | Актьори = | Водещ(и) = Райна Караянева | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{Флагче|България}} [[България]] | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 1 | Епизоди = 66 | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = FX Camera | Изпълнителни продуценти = Мая Тодорова<br>Никола Тупарев<br>Радослав Тушев | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = 75 – 90 минути<br>(без рекламите) | Дистрибуция = ''Warner Bros. Television'' | ТВ Канал = [[Би Ти Ви|bTV]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = 1 септември 2025 – | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = „[[Ергенът]]“ | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/shows/ergenat-liubov-v-raia/ | Страница в IMDb = 3780132 }} '''„Ергенът: Любов в рая“''' е българско романтично риалити предаване, излъчвано по [[Би Ти Ви|bTV]] по лиценз на ''Warner Bros. Television''. Водеща на шоуто е Райна Караянева. Форматът е адаптация на едноименния американски оригинал и представлява [[спиноф]] на риалити формата „[[Ергенът]]“. == Формат == „Ергенът: Любов в рая“ е риалити формат, в който необвързани мъже и жени се събират на екзотично място, за да изживеят романтични моменти, да изградят връзки и да преминат през различни предизвикателства. Участниците взаимодействат както в индивидуални, така и в групови ситуации, като се стремят да спечелят вниманието и симпатиите на потенциални партньори. Форматът комбинира елементи на съревнование и емоционална динамика, а зрителите проследяват как участниците балансират между лични чувства, стратегическо поведение и социални взаимодействия. Шоуто е адаптация на международния формат ''Bachelor in Paradise'', реализиран успешно в редица държави. То е част от глобалния франчайз „Ергенът“ (''The Bachelor''), който включва множество спин-офи и сезонни адаптации в различни части на света. == Сезони == {| class="wikitable" style="text-align:center;" ! Сезон !! ТВ канал !! Година !! Епизоди !! Старт !! Финал !! Излъчване !! Локация !! Участници !! Финални двойки !! Предложен пръстен !! Още ли са заедно? |- ! rowspan="7" | 1 | rowspan="8" | [[Би Ти Ви|bTV]] || rowspan="7" | 2025 || rowspan="7" | 6 <hr/> 60 || rowspan="7" | 1 септември <hr/> 15 септември || rowspan="7" | 10 септември <hr/> 8 декември || rowspan="7" | понеделник – сряда,<br>21:30/22:00 – 23:00/23:30 <hr/> понеделник – петък,<br>22:00 – 23:30 || rowspan="7" | о-в [[Родос]] || rowspan="7" | 37 || Йовица и Филипа || style="background:#90EE90;" | Да || style="background:#f4c7b8;" | Не |- | Денис и Благовеста | style="background:#f4c7b8;" | Не | style="background:#f4c7b8;" | Не |- | Красимир и Киара | style="background:#90EE90;" | Да | style="background:#f4c7b8;" | Не |- | Петър и Кристина | style="background:#90EE90;" | Да | style="background:#f4c7b8;" | Не<ref name=nadkast>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.youtube.com/watch?v=5mo2MPbEKso | заглавие = Какво ни разказа КРИСТИНА от ЕРГЕНЪТ | достъп_дата = 24 декември 2025 | дата = 17 декември 2025 | труд = „Надкаст“ с Верислав Туджаров и [[Неделчо Богданов]] | издател = youtube.com}}</ref> |- | Калоян и Габриела | style="background:#f4c7b8;" | Не | style="background:#f4c7b8;" | Не |- | Виктор и Дениз | style="background:#90EE90;" | Да | style="background:#f4c7b8;" | Не<ref name=nadkast></ref> |- | Орлин и Натали | style="background:#90EE90;" | Да | style="background:#f4c7b8;" | Не |- ! 2 | 2026 || || || || || || || || || |} == Първи сезон == На 27 декември 2024 г. [[Би Ти Ви|bTV]] обявява нов риалити формат за България – „Ергенът: Любов в рая“.<ref>[https://www.btv.bg/za-btv/spetsialno/senzacionnoto-shou-ergenat-ljubov-v-raja-za-parvi-pat-v-balgarskija-efir-po-btv.html „Ергенът: Любов в рая“ за първи път в българския ефир по bTV]</ref> В същия ден стартира кастингът за предаването, който продължава няколко седмици. Снимките започват през май 2025 г. на гръцкия остров [[Родос]]<ref>[https://ladyzone.bg/ergenat/love-in-paradise/eto-kade-se-snima-ergenat-ljubov-v-raja-snimki.html „Ергенът: Любов в рая“ – първи сезон се снима на Родос]</ref>, а шоуто се излъчва от 1 септември 2025 г. по bTV. На 27 май е обявено, че водеща е актрисата и модел Райна Караянева.<ref>[https://www.btv.bg/za-btv/spetsialno/rajna-karajaneva-e-vodeshta-na-ergenat-ljubov-v-raja.html Райна Караянева е водеща на „Ергенът: Любов в рая“]</ref> Финалът се излъчва на 8 декември от 20:00 до 22:30 ч. по bTV. === Участници === {| class="wikitable sortable" style="text-align:center;" |+ Списък на участниците в ''Ергенът: Любов в рая'' ! Състезател !! Възраст !! От !! Професия !! Статус !! Епизоди !! Място |- ! style="text-align:left;" | Благовеста Цакова<br><small>[[Ергенът 2022|Ергенът 1]]</small> | 35 || [[Ямбол]] || Дизайнер || rowspan="14" bgcolor="#90EE90"| Финалисти || 38 – 66 || rowspan="14" | 1 |- ! style="text-align:left;" | Виктор Иванов | 28 || [[Троян]] || Предприемач || rowspan="3" | 1 – 66 |- ! style="text-align:left;" | Габриела Цонева<br><small>[[Ергенът 2023|Ергенът 2]]</small> | 24 || [[Пловдив]] || Инфлуенсър |- ! style="text-align:left;" | Дениз Хайрула<br><small>[[Ергенът 2022|Ергенът 1]]</small> | 30 || [[София]] || Психолог |- ! style="text-align:left;" | Денис Костадинов | 25 || [[София]] || Инфлуенсър || 57 – 66 |- ! style="text-align:left;" | Йовица Миленов | 34 || [[Северна Македония]] || Художник || 1 – 66 |- ! style="text-align:left;" | Калоян Кънчев | 26 || [[София]] || Финансист || 3 – 66 |- ! style="text-align:left;" | Киара Маджарова<br><small>[[Ергенът 2024|Ергенът 3]]</small> | 25 || [[Бургас]] || Певица || 15 – 66 |- ! style="text-align:left;" | Красимир Томов | 37 || [[София]] || Бизнесмен || rowspan="6" | 1 – 66 |- ! style="text-align:left;" | Кристина Пламенова<br><small>[[Ергенът 2023|Ергенът 2]]</small> | 28 || [[Бяла Слатина]] || Юрист |- ! style="text-align:left;" | Натали Стойчева | 22 || [[София]] || Хореограф |- ! style="text-align:left;" | Орлин Софрониев | 29 || [[Монтана]] || Музикален продуцент |- ! style="text-align:left;" | Петър Данов | 27 || [[Вършец]] || Актьор |- ! style="text-align:left;" | Филипа-Пламена Димитрова | 32 || [[София]] || Козметолог |- ! style="text-align:left;" | Тихомир Литов | 26 || [[Червен бряг]] || Фитнес инструктор || rowspan="8" bgcolor="#f4c7b8" | Елиминирани || 25 – 66 || 15 |- ! style="text-align:left;" | Виктория Асенова<br><small>[[Ергенът 2024|Ергенът 3]]</small> | 31 || [[София]] || Инфлуенсър || 18 – 65 || rowspan="4" | 16 – 19 |- ! style="text-align:left;" | Галена Назърова | 24 || [[Казанлък]] || Парамедик || 52 – 65 |- ! style="text-align:left;" | Левент Дамадов | 27 || [[Сливен]] || Бизнесмен || 57 – 65 |- ! style="text-align:left;" | Радослав Вълчанов | 24 || [[Варна]] || Борсов трейдър || 25 – 65 |- ! style="text-align:left;" | Денислав Денчев | 33 || [[Габрово]] || Предприемач || 41 – 61 || rowspan="2" | 20 – 21 |- ! style="text-align:left;" | Павел Иванов | 21 || [[Ловеч]] || Земеделец || 57 – 61 |- ! style="text-align:left;" | Габриела Митева | 25 || [[София]] || Студент по право || 51 – 56 || 22 |- ! style="text-align:left;" | Анна Метушева – Шермин<br><small>[[Ергенът 2024|Ергенът 3]]</small> | 28 || [[Ловеч]]|| Модел || bgcolor="silver" | Отказване || 1 – 50 || rowspan="3" | 23 – 25 |- ! style="text-align:left;" | Гергана Стаменова<br><small>[[Ергенът 2022|Ергенът 1]]</small> | 33 || [[София]] || Певица || rowspan="2" bgcolor="#f4c7b8" | Елиминирани || 41 – 50 |- ! style="text-align:left;" | Лили Естер Омородион | 31 || [[София]] || Танцьор || 3 – 50 |- ! style="text-align:left;" | Габриела Михайлова | 25 || [[Пазарджик]] || Бижутер || bgcolor="silver" | Отказване || rowspan="2" | 1 – 42 || rowspan="2" | 26 – 27 |- ! style="text-align:left;" | Джан Микеле Ратта | 25 || [[Пловдив]] || Предприемач || bgcolor="#f49939" | Отстранен |- ! style="text-align:left;" | Лъчезар Енев | 38 || [[София]] || Софтуерен инженер || rowspan="7" bgcolor="#f4c7b8" | Елиминирани || 25 – 38 || rowspan="2" | 28 – 29 |- ! style="text-align:left;" | Хени Макева | 29 || [[Пловдив]] || Фризьор || 7 – 38 |- ! style="text-align:left;" | Атанас Куманов | 27 || [[Пловдив]] || Търговец || 11 – 16 || rowspan="6" | 30 – 35 |- ! style="text-align:left;" | Валентин Петров | 22 || [[Бургас]] || Модел, боксьор, наргилист || 4 – 16 |- ! style="text-align:left;" | Пенко Обретенов | 31 || [[Плевен]] || Лекар || 1 – 16 |- ! style="text-align:left;" | Стефан Куманов | 27 || [[Пловдив]] || Геодезист || 11 – 16 |- ! style="text-align:left;" | Стоян Ву | 37 || [[София]] || Персонален треньор || 6 – 16 |- ! style="text-align:left;" | Емили Шишкова | 27 || [[Кравино]], [[Стара Загора]] || Студент по право || bgcolor="silver" | Отказване || 1 – 16 |- ! style="text-align:left;" | Симона Кръстева | 29 || [[София]] || Администратор || rowspan="2" bgcolor="#f4c7b8" | Елиминирани || 8 – 11 || 36 |- ! style="text-align:left;" | Неделчо Киров | 21 || [[Карлово]] || Диджей || 1 – 6 || 37 |} == Втори сезон == На 24 октомври 2025 г. е обявен кастинг за втория сезон на „Ергенът: Любов в рая“ по bTV. == Вижте също == * „[[Ергенът]]“ == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/shows/ergenat-liubov-v-raia/ Официален уебсайт] * {{Facebook|ergenat.lyubov.v.raya.btv|„Ергенът: Любов в рая“}} * {{Instagram|ergenat.lyubov.v.raya.btv|„Ергенът: Любов в рая“}} * [https://www.tiktok.com/@ergenat.lubov.v.raya.btv „Ергенът: Любов в рая“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/68016/ergenat-lyubov-v-raya/sezon-1 „Ергенът: Любов в рая“ след ефир на bTV Plus] * [https://voyo.bg/product/ergent-lyubov-v-raya „Ергенът: Любов в рая“ на VOYO] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на БТВ]] fls7ls48c1e9o94lnkseyk33dvqy0xu 0 875054 12876896 12793430 2026-04-10T20:55:45Z Danitrifonov04 292718 12876896 wikitext text/x-wiki {{Без източници}} {{Футболист | име на играча = {{Флагче|Мароко}} Брахим Диас | снимка = Brahim Diaz 2 vs Niger (cropped) (cropped).jpg | текст към картинката = | прякор = | цяло име = Брахим Абделкадет Диас | град на раждане = [[Малага]] | държава на раждане = {{флагче|Испания}} [[Испания]] | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = {{флагче|Мароко}} [[Мароко]] | височина = 170 см | пост = [[полузащитник]] | настоящ отбор ={{флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] | номер на фланелката =21 | договор до = | юношески години = 2010 – 2015<br>2015 – 2016 | юношески отбори = {{Флагче|Испания}} [[Малага КФ|Малага]]<br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]] | години = 2016 – 2019<br>2019 – <br>2020 – 2023 | отбори = {{Флагче|Англия}} [[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]]<br>{{Флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]]<br>{{Флагче|Италия}} [[АК Милан|Милан]] * | мачове = 51<br>100<br>91 | голове = (0)<br>(13)<br>(13) | национален отбор години = 2016 – 2017<br>2016 – 2018<br>2017 – 2021<br>2021<br>2024 – | национален отбор = {{Флагче|Испания}} {{имеНОФ17|Испания}}<br>{{Флагче|Испания}} {{имеНОФ19|Испания}}<br>{{Флагче|Испания}} {{имеНОФ21|Испания}}<br>{{Флагче|Испания}} {{имеНОФ|Испания}}<br>{{Флагче|Мароко}} {{имеНОФ|Мароко}} | национален отбор мачове = 10<br>10<br>8<br>1<br>20 | национален отбор голове = (3)<br>(1)<br>(2)<br>(1)<br>(13) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = 15 декември 2025 г | посл_нац_отбор = 9 януари 2026 г | наем = да }} '''Брахим Абделкадет Диас''' ({{Lang|ar|إبراهيم عبد القادر دياز}}) е марокански професионален футболист, който играе за [[Реал Мадрид КФ|Реал Мадрид]]. Играл е за [[ФК Манчестър Сити|Манчестър сити]] и под наем в [[АК Милан|Милан]]. == Биография == Брахим е роден в [[Испания]] от майка испанка и баща мароканец.<ref>{{citation |title=El padre cazatalentos del 'merengue' Brahim Díaz|date=21 January 2019 |url=https://www.elmundo.es/cronica/2019/01/21/5c38f99721efa0296a8b4701.html |access-date=16 October 2025 }}</ref><ref>{{Cite web |date=2024-03-10 |title=حصري: تفاصيل تسجيل ابراهيم دياز بمحكمة الناظور للحصول على الجنسية المغربية - زنقة 20 رياضة |url=https://sport.rue20.com/%d8%ad%d8%b5%d8%b1%d9%8a-%d8%aa%d9%81%d8%a7%d8%b5%d9%8a%d9%84-%d8%aa%d8%b3%d8%ac%d9%8a%d9%84-%d8%a7%d8%a8%d8%b1%d8%a7%d9%87%d9%8a%d9%85-%d8%af%d9%8a%d8%a7%d8%b2-%d8%a8%d9%85%d8%ad%d9%83%d9%85%d8%a9.html |access-date=2026-01-04}}</ref> Той израства в [[Малага]], но се премества в [[Манчестър]] на 16 години.<ref>{{citation |title=Abdelkader l'hispano marocain |date=14 December 2017 |url=https://www.africatopsports.com/2017/12/14/abdelkader-diaz-lhispano-marocain-prefere-roja-aux-lions-de-latlas/ |access-date=23 July 2020 |archive-url=https://web.archive.org/web/20200723135112/https://www.africatopsports.com/2017/12/14/abdelkader-diaz-lhispano-marocain-prefere-roja-aux-lions-de-latlas/ |archive-date=23 July 2020 |url-status=live}}</ref> == Източници == <references /> {{Портал|футбол}} {{Мъниче|футболист|мароко}} {{СОРТКАТ:Диас, Брахим}} [[Категория:Марокански футболисти]] [[Категория:Футболисти на Реал Мадрид]] [[Категория:Футболисти на Манчестър Сити]] [[Категория:Футболисти на Милан]] [[Категория:Родени в Малага]] rw24u8drl7m6zt3uefmn7cqnf6rfc82 0 876231 12876929 12480410 2026-04-10T21:40:28Z Пища Хуфнагел 119943 12876929 wikitext text/x-wiki {{Произведение на изкуството | име = „Умиращ войн“ | файл = Athens Metro Ethniki Amyna2.jpg | описание = Статуята в атинската метростанция „Етники Амина“ в 2009 година | автор = [[Димитрис Каламарас]] | година = 1971 година | материал = бронз | техника = скулптура | височина = | град = Лерин | държава = Гърция | музей = }} '''„Умиращ войн“''' ({{lang|el|«Θνήσκων πολεμιστής»}}) е бронзова статуя на видния гръцки скулптор [[Димитрис Каламарас]], разположена в град [[Лерин]] (Флорина), Гърция.<ref name="Абецедар">{{cite web | url = http://abecedar.blogspot.com/2010/10/blog-post_09.html | title = “Θνήσκων πολεμιστής”: Ένα άγαλμα που περπατά | publisher = Abecedar Абецедар |date=Οκτωβρίου 09, 2010 | accessdate = 19 януари 2025 г|lang = el}}</ref><ref name="Ειδήσεις">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://newsn.wordpress.com/2015/04/23/γλυπτα-στην-πολη-τησ-αθηνασ-και-που-βρ-56/ | заглавие = Θνήσκων Πολεμιστής | достъп_дата = 19 януари 2025 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 23 Απριλίου, 2015 | труд = | издател = Ειδήσεις - και οχι μόνον ειδήσεις | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref><ref name="Γλυπτοθήκη">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://glypto.wordpress.com/2008/06/05/καλαμάρας-δημήτρης-kalamaras-dimitris/ | заглавие = «Θνήσκων πολεμιστής» | достъп_дата = 19 януари 2025 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Γλυπτοθήκη | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref> Статуята е издигната в знак на почит към [[Паметник на Незнайния воин|Незнайния воин]].<ref name="Τουριστική Πύλη Φλώρινας">{{cite web | url = https://visit-florina.com/mnimeio-thniskon-polemistis/ | title = Μνημείο «Θνήσκων Πολεμιστής» | publisher = Τουριστική Πύλη Φλώρινας |date= 27/02/2024 | accessdate = 19 януари 2025 г|lang = el}}</ref> == История == Статуята създадена в 1971 година от родения в Лерин скулптор [[Димитрис Каламарас]], който има местно потекло от село [[Бабчор]], Костурско.<ref name="Абецедар"/> Първоначално е разположена на централния площад на града.<ref name="Ειδήσεις"/> Леринският митрополит [[Августин Кандиотис|Августин]], известен с борбата си с българското наследство в региона и с омразата си към жителите с местен произход, обаче иска от управляващата в Гърция [[Гръцка военна хунта|военна хунта]] да премахне скулптурата със следните аргументи:<ref name="Абецедар"/><ref name="Γλυπτοθήκη"/> {{цитат|Тази творба, като произведение на абстрактното изкуство, без да носи никакъв отличителен елемент на гръцки войн или по-общо на сражаваща се Гърция, може да бъде издигната в Тирана, Белград или всеки друг град в Западния или Източния свят, без да предизвиква никаква реакция. Който го види, не си представя Гърция и историческите моменти, в които тя е преживяла. Какъв контраст има това произведение с други герои на родината и по-специално с героите на градовете Кукуш и Енидже Вардар? Изкуството не е самоцел. Изкуството трябва да бъде в услуга на идеалите на нацията.<ref name="Абецедар"/><ref name="Γλυπτοθήκη"/>}} Скулптурата е махната от Лерин и отнесена в Атина. В 2000 година като част от реформата на метрото в Атина компанията „[[Атико Метро]]“ сформира естетическа комисия и се заема с поставянето на произведения на изкуството на станциите на метрото, целейки популяризиране на живите гръцки творци от поколението 1930 – 1960 година. Съответно „Умиращият войн“ на Каламарас е разположена на станция „[[Етники Амина (метростанция)|Етники Амина]]“.<ref name="Ειδήσεις"/> След смъртта на митрополит Августин в 2011 година статуята е върната в Лерин и разположена в [[Нов парк (Лерин)|Новия парк]] на града до [[Коте – пръв македонски боец|Статуята на Капитан Коте]], също дело на Каламарас.<ref name="Абецедар"/> == Описание == Статуята е смятана за една от най-добрите скулптурни творби на Димитрис Каламарас. Самата скулптура изобразява в абстрактен стил ранен войн, лежащ на земята, готов да изостави светските неща.<ref name="Τουριστική Πύλη Φλώρινας"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония|Гърция}} [[Категория:Култура в Лерин]] [[Категория:Скулптури в Гърция]] [[Категория:Паметници на Незнайния воин]] [[Категория:Основани в Гърция през 1970-те]] g1a85ux34jeyrjqy4h2gdjhnqtiqac8 0 876497 12876781 12821255 2026-04-10T16:25:51Z ~2026-22116-83 391892 12876781 wikitext text/x-wiki {{Друго значение|българското предприятие|филма на Тед Уайлд|Спиди (филм)}} {{Предприятие}} '''„Спиди“ АД''' е [[България|българско]] [[предприятие]] за [[Други пощенски и куриерски дейности|куриерски услуги]] със седалище в [[София]], част от френската група „[[Геопост]]“. Към 2023 година има обем на продажбите от 456 милиона лева с 35% от пазара на неуниверсалните пощенски услуги в България, печалба от 39,4 милиона лева и около 1800 служители.<ref>[https://www.x3news.com/show/download.php?id=608913 www.x3news.com]</ref><ref>[https://portal.registryagency.bg/CR/DocumentAccess/MTMxMzcxNzgwJmUmNjIyYWNjZTZjNzYxNDJhNTg1Njc2OGE2ODg1OWQ1ZWLtT-ESW5cCw6OeEmRc58J1SwAvu47cUv365KuERK5xvw Група „Спиди“. Консолидиран годишен финансов отчет за 2023 година]</ref> Куриерската дейност на „Спиди“ започва през 1998 година,<ref>[https://www.speedy.bg/public/bg/about-speedy За нас]. Speedy.</ref> а като самостоятелно дружество е регистрирано на 10 февруари 2005 година.<ref>[https://finansi.bg/spidi-131371780 СПИДИ АД]</ref> Създадено е от бизнесмена Валери Мектупчиян, който се занимава с търговия с резервни части за автомобили и среща проблеми с логистиката.<ref>[https://www.economic.bg/bg/a/view/inzh-valeri-mektupchiyan-rabota-i-tarpenie-e-moyat-pat-kam-uspeha-100558 Инж. Валери Мектупчиян: Работа и търпение е моят път към успеха]</ref> През 2012 година „Спиди“ става публично дружество с акции, търгувани на [[Българска фондова борса|Българската фондова борса]].<ref>[https://www.bse-sofia.bg/bg/issuer-profile/SPDY/ Профил на емитент: Спиди АД]. Българска фондова борса.</ref> През 2014 година дял от 25% придобива френската куриерска фирма „Геопост“ с [[кол опция]], чрез която през 2021 година придобива мажоритарен ПАКЕТ.САМО ЕКОНТ <ref>[https://banker.bg/2021/01/27/sobstvenikut-na-spidi-shte-prieme-predlojenieto-na-geopost/ Собственикът на „Спиди“ ще приеме предложението на „Геопост“]</ref> == Бележки == <references/> {{мъниче|предприятие|българия}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Предприятия за транспорт, складиране и пощи в София]] [[Категория:Отношения между България и Франция]] [[Категория:Основани в България през 2005 година]] [[Категория:Район Младост]] nvwm2ki9rc9zr1h56u40wg6t9kjtwt6 12876782 12876781 2026-04-10T16:26:59Z ~2026-22116-83 391892 12876782 wikitext text/x-wiki {{Друго значение|българското предприятие|филма на Тед Уайлд|Спиди (филм)}} {{Предприятие}} '''„Спиди“ АД''' е [[България|българско]] [[предприятие]] за [[Други пощенски и куриерски дейности|куриерски услуги]] със седалище в [[София]], част от френската група „[[Геопост]]“. Към 2023 година има обем на продажбите от 456 милиона лева с 35% от пазара на неуниверсалните пощенски услуги в България, печалба от 39,4 милиона лева и около 1800 служители.<ref>[https://www.x3news.com/show/download.php?id=608913 www.x3news.com]</ref><ref>[https://portal.registryagency.bg/CR/DocumentAccess/MTMxMzcxNzgwJmUmNjIyYWNjZTZjNzYxNDJhNTg1Njc2OGE2ODg1OWQ1ZWLtT-ESW5cCw6OeEmRc58J1SwAvu47cUv365KuERK5xvw Група „Спиди“. Консолидиран годишен финансов отчет за 2023 година]</ref> Куриерската дейност на „Спиди“ започва през 1998 година,<ref>[https://www.speedy.bg/public/bg/about-speedy За нас]. Speedy.</ref> а като самостоятелно дружество е регистрирано на 10 февруари 2005 година.<ref>[https://finansi.bg/spidi-131371780 СПИДИ АД]</ref> Създадено е от бизнесмена Валери Мектупчиян, който се занимава с търговия с резервни части за автомобили и среща проблеми с логистиката.<ref>[https://www.economic.bg/bg/a/view/inzh-valeri-mektupchiyan-rabota-i-tarpenie-e-moyat-pat-kam-uspeha-100558 Инж. Валери Мектупчиян: Работа и търпение е моят път към успеха]</ref> През 2012 година „Спиди“ става публично дружество с акции, търгувани на [[Българска фондова борса|Българската фондова борса]].<ref>[https://www.bse-sofia.bg/bg/issuer-profile/SPDY/ Профил на емитент: Спиди АД]. Българска фондова борса.</ref> През 2014 година дял от 25% придобива френската куриерска фирма „Геопост“ с [[кол опция]], чрез която през 2021 година придобива мажоритарен пакет. <ref>[https://banker.bg/2021/01/27/sobstvenikut-na-spidi-shte-prieme-predlojenieto-na-geopost/ Собственикът на „Спиди“ ще приеме предложението на „Геопост“]</ref> == Бележки == <references/> {{мъниче|предприятие|българия}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Предприятия за транспорт, складиране и пощи в София]] [[Категория:Отношения между България и Франция]] [[Категория:Основани в България през 2005 година]] [[Категория:Район Младост]] lxuw8gv2ho1ngzqpbwsbp09lekz7lti 12876787 12876782 2026-04-10T16:30:02Z ~2026-22116-83 391892 12876787 wikitext text/x-wiki {{Друго значение|българското предприятие|филма на Тед Уайлд|Спиди (филм)}} {{Предприятие}} '''„Спиди“ АД''' е [[България|българско]] [[предприятие]] за [[Други пощенски и куриерски дейности|куриерски услуги]] със седалище в [[София]], част от френската група „[[Геопост]]“. Към 2023 година има обем на продажбите от 456 милиона лева с 35% от пазара на неуниверсалните пощенски услуги в България, печалба от 39,4 милиона лева и около 1800 служители.<ref>[https://www.x3news.com/show/download.php?id=608913 www.x3news.com]</ref><ref>[https://portal.registryagency.bg/CR/DocumentAccess/MTMxMzcxNzgwJmUmNjIyYWNjZTZjNzYxNDJhNTg1Njc2OGE2ODg1OWQ1ZWLtT-ESW5cCw6OeEmRc58J1SwAvu47cUv365KuERK5xvw Група „Спиди“. Консолидиран годишен финансов отчет за 2023 година]</ref> Куриерската дейност на „Спиди“ започва през 1998 година,<ref>[https://www.speedy.bg/public/bg/about-speedy За нас]. Speedy.</ref> а като самостоятелно дружество е регистрирано на 10 февруари 2005 година.<ref>[https://finansi.bg/spidi-131371780 СПИДИ АД]</ref> Създадено е от бизнесмена Валери Мектупчиян, който се занимава с търговия с резервни части за автомобили и среща проблеми с логистиката.<ref>[https://www.economic.bg/bg/a/view/inzh-valeri-mektupchiyan-rabota-i-tarpenie-e-moyat-pat-kam-uspeha-100558 Инж. Валери Мектупчиян: Работа и търпение е моят път към успеха]</ref> През 2012 година „Спиди“ става публично дружество с акции, търгувани на [[Българска фондова борса|Българската фондова борса]].<ref>[https://www.bse-sofia.bg/bg/issuer-profile/SPDY/ Профил на емитент: Спиди АД]. Българска фондова борса.</ref> През 2014 година дял от 25% придобива френската куриерска фирма „Геопост“ с [[кол опция]], чрез която през 2021 година придобива мажоритарен пакет.Само еконт <ref>[https://banker.bg/2021/01/27/sobstvenikut-na-spidi-shte-prieme-predlojenieto-na-geopost/ Собственикът на „Спиди“ ще приеме предложението на „Геопост“]</ref> == Бележки == <references/> {{мъниче|предприятие|българия}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Предприятия за транспорт, складиране и пощи в София]] [[Категория:Отношения между България и Франция]] [[Категория:Основани в България през 2005 година]] [[Категория:Район Младост]] rts85ymcq885qk7b2sjyxbtaapp7y1w 12876790 12876787 2026-04-10T16:31:58Z Lp0 on fire 378374 Reverted 3 edits by [[Special:Contributions/~2026-22116-83|~2026-22116-83]] ([[User talk:~2026-22116-83|talk]]) to last revision by Carbonaro. (TwinkleGlobal) 12876790 wikitext text/x-wiki {{Друго значение|българското предприятие|филма на Тед Уайлд|Спиди (филм)}} {{Предприятие}} '''„Спиди“ АД''' е [[България|българско]] [[предприятие]] за [[Други пощенски и куриерски дейности|куриерски услуги]] със седалище в [[София]], част от френската група „[[Геопост]]“. Към 2023 година има обем на продажбите от 456 милиона лева с 35% от пазара на неуниверсалните пощенски услуги в България, печалба от 39,4 милиона лева и около 1800 служители.<ref>[https://www.x3news.com/show/download.php?id=608913 www.x3news.com]</ref><ref>[https://portal.registryagency.bg/CR/DocumentAccess/MTMxMzcxNzgwJmUmNjIyYWNjZTZjNzYxNDJhNTg1Njc2OGE2ODg1OWQ1ZWLtT-ESW5cCw6OeEmRc58J1SwAvu47cUv365KuERK5xvw Група „Спиди“. Консолидиран годишен финансов отчет за 2023 година]</ref> Куриерската дейност на „Спиди“ започва през 1998 година,<ref>[https://www.speedy.bg/public/bg/about-speedy За нас]. Speedy.</ref> а като самостоятелно дружество е регистрирано на 10 февруари 2005 година.<ref>[https://finansi.bg/spidi-131371780 СПИДИ АД]</ref> Създадено е от бизнесмена Валери Мектупчиян, който се занимава с търговия с резервни части за автомобили и среща проблеми с логистиката.<ref>[https://www.economic.bg/bg/a/view/inzh-valeri-mektupchiyan-rabota-i-tarpenie-e-moyat-pat-kam-uspeha-100558 Инж. Валери Мектупчиян: Работа и търпение е моят път към успеха]</ref> През 2012 година „Спиди“ става публично дружество с акции, търгувани на [[Българска фондова борса|Българската фондова борса]].<ref>[https://www.bse-sofia.bg/bg/issuer-profile/SPDY/ Профил на емитент: Спиди АД]. Българска фондова борса.</ref> През 2014 година дял от 25% придобива френската куриерска фирма „Геопост“ с [[кол опция]], чрез която през 2021 година придобива мажоритарен пакет.<ref>[https://banker.bg/2021/01/27/sobstvenikut-na-spidi-shte-prieme-predlojenieto-na-geopost/ Собственикът на „Спиди“ ще приеме предложението на „Геопост“]</ref> == Бележки == <references/> {{мъниче|предприятие|българия}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Предприятия за транспорт, складиране и пощи в София]] [[Категория:Отношения между България и Франция]] [[Категория:Основани в България през 2005 година]] [[Категория:Район Младост]] hk1muqqzb4iicafl7vjkfnn3hzpd5s2 0 879017 12876757 12587171 2026-04-10T15:55:44Z Мико 4542 12876757 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Георги Иванов Стоянов''' е [[българи|български]] [[революционер]], деец на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]].<ref name="Свидетелства 121">{{Свидетелства|121}}</ref> == Биография == Роден е в 1882 година<ref>Към 23 април 1943 година е на 61 години.</ref> в [[Струмица|струмишкото]] село [[Бадилен|Бадиле]], тогава в Османската империя, днес в [[Северна Македония]]. Влиза във ВМОРО и участва в борбата с османската власт, като действа като куриер. След като Струмишко попада в Кралството на сърби, хървати и словенци след Първата световна война, се присъединява към възстановената ВМРО. Действа като куриер и милиционер и често е четник в местната организационна чета. Заподозрян от властите, Иванов е арестуван през юни 1923 година. Осъден е на 2 години, като в затвора е бит и измъчван. Амнистиран е след 16 месеца през септември 1924 година.<ref name="Свидетелства 121"/> На 23 април 1943 година като жител на [[Конарене]] подава молба за [[Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци|българска народна пенсия]]. Молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.<ref name="Свидетелства 121"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Иванов, Георги}} [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМРО]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Хора от община Ново село (Северна Македония)]] [[Категория:Вардарска Македония под сръбска власт]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК, ВМРО и ВДРО, получили българска народна пенсия]] b86k2odwkhbtjxaaqhfcvkyps9wm9js 0 882536 12876882 12618099 2026-04-10T20:48:28Z Danitrifonov04 292718 12876882 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|Англия}} Трент Александър-Арнолд | снимка = Trent Alexander-Arnold 2018 (cropped).jpg | описание = | прякор = | цяло име = Трент Джон Александър-Арнолд | град на раждане = [[Ливърпул]] | държава на раждане = {{флагче|Англия}} [[Англия]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 180 см | пост = [[Защитник (футбол)|защитник]] | настоящ отбор = {{флагче|Испания}} [[Реал Мадрид КФ|Реал Мадрид]] | номер на фланелката =12 | договор до = | юношески години = 2004 – 2016 | юношески отбори = {{флагче|Англия}} [[ФК Ливърпул|Ливърпул]] | години = 2016 – 2025<br>2025 – | отбори = {{флагче|Англия}} [[ФК Ливърпул|Ливърпул]]<br>{{флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]] | мачове = 259<br>15 | голове = (18)<br>(0) | национален отбор години =2013 – 2014<br>2014 – 2015<br>2016<br>2016 – 2017<br>2017 – 2018<br>2018 – | национален отбор ={{флагче|Англия}} {{имеНОФ16|Англия}}<br>{{флагче|Англия}} {{имеНОФ17|Англия}}<br>{{флагче|Англия}} {{имеНОФ18|Англия}}<br>{{флагче|Англия}} {{имеНОФ19|Англия}}<br>{{флагче|Англия}} {{имеНОФ21|Англия}}<br>{{флагче|Англия}} {{имеНОФ|Англия}} | национален отбор мачове =6<br>12<br>2<br>10<br>3<br>34 | национален отбор голове =(0)<br>(0)<br>(0)<br>(6)<br>(0)<br>(4) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = 4 април 2026 г | посл_нац_отбор =8 юни 2025 г | наем = }} '''Трент Александър-Арнолд''' (на англ. ''Trent Alexander-Arnold'', р. на 7 октомври 1998 г. в [[Ливърпул]]) е [[Англия|английски]] футболист, който играе като защитник или полузащитник за испанския „[[Реал Мадрид КФ|Реал Мадрид]]“. Считан за един от най-добрите десни бекове в света, той е известен с обхвата си на подавания, центрирания и асистенции, както и с умението си да изпълнява статични положения.<ref name="Passing">{{cite news |url=https://en.as.com/en/2021/09/14/soccer/1631631113_685262.amp.html |title=Trent Alexander-Arnold is "like Beckham and de Bruyne, but at right-back" |newspaper=Diario AS |location=Madrid |date=14 септември 2021|access-date = 8 октомври 2021|archive-date = 8 октомври 2021|archive-url = https://web.archive.org/web/20211008224206/https://en.as.com/en/2021/09/14/soccer/1631631113_685262.amp.html|url-status = live}}</ref><ref name="auto4">{{cite web |title=Is Alexander-Arnold too good to play right-back? |url=http://www.espn.com/soccer/blog/tactics-and-analysis/67/post/3710971/trent-alexander-arnold-is-already-a-world-class-full-back-but-he-might-not-be-there-for-long |publisher=ESPN |lang=en |date=28 ноември 2018 |access-date=8 октомври 2021 |archive-date=9 юли 2021 |archive-url=https://web.archive.org/web/20210709213333/https://www.espn.com/soccer/blog/tactics-and-analysis/67/post/3710971/trent-alexander-arnold-is-already-a-world-class-full-back-but-he-might-not-be-there-for-long |url-status=live}}</ref><ref name="auto">{{cite web |last1=Mewis |first1=Joe |last2=White |first2=Mark |date=6 юни 2024 |title=Ranked! The 10 best right-backs in the world |url=https://www.fourfourtwo.com/features/ranked-10-best-right-backs-world-trent-alexander-arnold-liverpool-man-city-cancelo |access-date=6 юли 2024 |work=FourFourTwo |archive-date=23 август 2021 |archive-url=https://web.archive.org/web/20210823222642/https://www.fourfourtwo.com/features/ranked-10-best-right-backs-world-trent-alexander-arnold-liverpool-man-city-cancelo |url-status=live }}</ref><ref name="auto2">{{cite web |title=Top 50 Best (Full) Backs |url=https://www.footballcritic.com/top-players/backs|access-date=14 август 2021 |work=FootballCritic|archive-date=14 август 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210814010410/https://www.footballcritic.com/top-players/backs|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news |title= The 25 best right backs in world football – ranked |url= https://www.90min.com/posts/the-25-best-right-backs-in-world-football-ranked |newspaper= 90min |access-date= 28 юли 2023 |archive-date= 23 февруари 2023 |archive-url= https://web.archive.org/web/20230223101443/https://www.90min.com/posts/the-25-best-right-backs-in-world-football-ranked |url-status= live }}</ref> Благодарение на тези си качества Александър-Арнолд от време на време е бил използван и като полузащитник както за клуба, така и за националния отбор.<ref>{{cite news |title=England squad: Henderson, Maguire, Nketiah in; no Sterling |url=https://theathletic.com/4818801/2023/08/31/england-squad-henderson-nketiah-sterling-southgate/ |work=The Athletic |access-date=5 септември 2023 |lang=en |archive-date=5 септември 2023 |archive-url=https://web.archive.org/web/20230905192951/https://theathletic.com/4818801/2023/08/31/england-squad-henderson-nketiah-sterling-southgate/ |url-status=live }}</ref><ref>{{cite web |last1=Matloob |first1=Rort |title=Who are the best current free-kick takers in the Premier League? |url=https://www.planetsport.com/soccer/news/who-are-the-best-current-free-kick-takers-in-the-premier-league |work=Planet Sprt |date=3 януари 2024 |access-date=24 май 2024 |lang=en |archive-date=24 май 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20240524120010/https://www.planetsport.com/soccer/news/who-are-the-best-current-free-kick-takers-in-the-premier-league |url-status=live }}</ref> == Постижения == === Клубни === ;Ливърпул * [[Английска висша лига|Висша лига]]: 2019/20, 2024/25 * [[ФА Къп]]: 2021/22 * [[Купа на лигата (Англия)|Купа на лигата]]: 2021/22 * [[Къмюнити Шийлд|Къмюнити шийлд]]: 2022 * [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионска лига]]: 2018/19 * [[Суперкупа на УЕФА]]: 2019 * [[Световно клубно първенство на ФИФА]]: 2019 == Източници == <references /> {{нормативен контрол}} {{DEFAULTSORT:Александър-Арнолд, Трент}} [[Категория:Английски футболисти]] [[Категория:Ливърпулци]] [[Категория:Футболисти на ФК Ливърпул]] [[Категория:Футболисти на Реал Мадрид]] as5hr03ntiwgwpdbj9ahdis31ujtvm6 10 882574 12876817 12876096 2026-04-10T17:06:24Z Danielbonevm 278090 12876817 wikitext text/x-wiki {| |- |<!-- Първа фаза в Първа професионална футболна лига 2025/26 --> {| class="wikitable" style="text-align: center; font-size: 90%;" |- !width=165|{{tnavbar-header|Отбор|Първа фаза в Първа професионална футболна лига 2025/26}} !width=25|{{Tooltip| М | Мачове}} {{#if:{{{expanded|}}}| !width=25{{!}}{{Tooltip| П | Победи}} !width=25{{!}}{{Tooltip| Р | Равенства}} !width=25{{!}}{{Tooltip| З | Загуби}} !width=25{{!}}{{Tooltip| ВГ | Вкарани голове}} !width=25{{!}}{{Tooltip| ДГ | Допуснати голове}} !width=25{{!}}{{Tooltip| ГР | Голова разлика}} }} !width=25|{{Tooltip| Т | Точки}} |- style="background:#BBF3BB;" |style="text-align:left;"| [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]] | 29 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 22 {{!!}} 3 {{!!}} 4 {{!!}} 63 {{!!}} 21 {{!!}} +42 }}||'''69''' |- style="background:#BBF3BB;" |style="text-align:left;"| [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] | 29 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 17 {{!!}} 9 {{!!}} 3 {{!!}} 57 {{!!}} 19 {{!!}} +38 }}||'''60''' |- style="background:#BBF3BB;" |style="text-align:left;"| [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] | 29 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 17 {{!!}} 5 {{!!}} 7 {{!!}} 46 {{!!}} 31 {{!!}} +15 }}||'''56''' |- style="background:#BBF3BB;" |style="text-align:left;"| [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] | 29 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 16 {{!!}} 7 {{!!}} 6 {{!!}} 42 {{!!}} 22 {{!!}} +20 }}||'''55''' |- style="background:#FFFFBB;" |style="text-align:left;"| [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] | 29 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 11 {{!!}} 12 {{!!}} 6 {{!!}} 30 {{!!}} 33 {{!!}} -3 }}||''' 45''' |- style="background:#FFFFBB;" |style="text-align:left;"| [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] | 29 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 11 {{!!}} 11 {{!!}} 7 {{!!}} 33 {{!!}} 22 {{!!}} +11 }}||'''44''' |- style="background:#FFFFBB;" |style="text-align:left;"| [[ФК Арда (Кърджали)|Арда]] | 29 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 11 {{!!}} 8 {{!!}} 10 {{!!}} 32 {{!!}} 27 {{!!}} +5 }}||'''41''' |- style="background:#FFFFBB;" |style="text-align:left;"| [[ПФК Славия (София)|Славия София]] | 29 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 10 {{!!}} 8 {{!!}} 11 {{!!}} 36 {{!!}} 33 {{!!}} +3 }}||'''38''' |- style="background:#FFBBBB; |style="text-align:left;"| [[ФК Локомотив (София)|Локомотив София]] | 29 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 9 {{!!}} 10 {{!!}} 10 {{!!}} 38 {{!!}} 36 {{!!}} +2 }}||'''37 ''' |- style="background:#FFBBBB; |style="text-align:left;"| [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] | 29 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 10 {{!!}} 7 {{!!}} 12 {{!!}} 37 {{!!}} 37 {{!!}} 0 }}||'''37''' |- style="background:#FFBBBB;" |style="text-align:left;"| [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев Враца]] | 29 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 8 {{!!}} 11 {{!!}} 10 {{!!}} 21 {{!!}} 24 {{!!}} -3 }}||'''35''' |- style="background:#FFBBBB;" |style="text-align:left;"| [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа Добрич]] | 29 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 7 {{!!}} 5 {{!!}} 17 {{!!}} 23 {{!!}} 40 {{!!}} -17 }}||'''26''' |- style="background:#FFBBBB; |style="text-align:left;"| [[ФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]] | 29 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 5 {{!!}} 11 {{!!}} 13 {{!!}} 25 {{!!}} 50 {{!!}} -25 }}||'''26''' |- style="background:#FFBBBB;" |style="text-align:left;"| [[ПФК Септември (София)|Септември София]] | 29 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 7 {{!!}} 4 {{!!}} 18 {{!!}} 25 {{!!}} 57 {{!!}} -32 }}||'''25''' |- style="background:#FFBBBB; |style="text-align:left;"| [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] | 29 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 4 {{!!}} 10 {{!!}} 15 {{!!}} 19 {{!!}} 44 {{!!}} -25 }}||'''22''' |- style="background:#FFBBBB;" |style="text-align:left;"| [[ФК Монтана|Монтана]] | 29 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 3 {{!!}} 7 {{!!}} 19 {{!!}} 15 {{!!}} 45 {{!!}} -30 }}||'''16 ''' |} |<!-- FIXTURES TABLE --> {{#if:{{{fixtures|}}}| {{{!}} class="wikitable" style="text-align:center; font-size:90%;" {{!}}- !width=165{{!}}&nbsp; ! [[ФК Арда (Кърджали)|Ар]] ! [[ПФК Берое (Стара Загора)|Бер]] ! [[ПОФК Ботев (Враца)|БВр]] ! [[ПФК Ботев (Пловдив)|БПд]] ! [[ФК Добруджа (Добрич)|Доб]] ! [[ПФК Левски (София)|Лев]] ! [[ПФК Локомотив (Пловдив)|ЛПд]] ! [[ ФК Локомотив (София)|ЛСф]] ! [[ПФК Лудогорец 1945|ЛУД]] ! [[ФК Монтана|Монтана]] ! [[ПФК Септември (София)|Сеп]] ! [[ПФК Славия (София)|Сла]] ! [[ФК Спартак (Варна)|СпВ]] ! [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|Ц'48]] ! [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] ! [[ПФК Черно море (Варна)|Чм]] {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}} [[ФК Арда (Кърджали)|Арда]] {{!}} &mdash; {{!}} 2:2 {{!}} 0:2 {{!}} 0:0 {{!}} 2:0 {{!}} 0:3 {{!}} 1:1 {{!}} 0:0 {{!}} 15.04.2026 {{!}} 2:1 {{!}} 0:1 {{!}} 2:1 {{!}} 1:0 {{!}} 3:0 {{!}} 1:0 {{!}} 0:1 {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}} [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] {{!}} 0:0 {{!}} &mdash; {{!}} 2:0 {{!}} [[Битката за Тракия| 1:2 ]] {{!}} 1:0 {{!}} 0:1 {{!}} 13.04.2026 {{!}} 1:3 {{!}} 0:0 {{!}} 1:1 {{!}} 1:3 {{!}} 0:3 {{!}} 0:0 {{!}} 1:1 {{!}} 0:3 {{!}} 1:2 {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев Враца]] {{!}} 1:0 {{!}} 0:0 {{!}} &mdash; {{!}} 1:2 {{!}} 0:0 {{!}} 0:0 {{!}} 1:2 {{!}} 14.04.2026 {{!}} 0:1 {{!}} 0:4 {{!}} 2:1 {{!}} 0:1 {{!}} 2:0 {{!}} 0:0 {{!}} 1:1 {{!}} 1:0 {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}} [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] {{!}} 0:5 {{!}} [[Битката за Тракия| 0:0 ]] {{!}} 1:3 {{!}} &mdash; {{!}} 2:1 {{!}} [[Дерби ПФК Ботев (Пловдив) – ПФК Левски (София)| 0:1 ]] {{!}} [[Пловдивско дерби| 1:1 ]] {{!}} 0:1 {{!}} 2:1 {{!}} 0:1 {{!}} 2:0 {{!}} 1:1 {{!}} 5:0 {{!}} 1:2 {{!}} 1:1 {{!}} 2:1 {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}} [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа Добрич]] {{!}} 0:2 {{!}} 1:0 {{!}} 0:2 {{!}} 14.04.2026 {{!}} &mdash; {{!}} 2:2 {{!}} 1:1 {{!}} 2:2 {{!}} 0:2 {{!}} 1:0 {{!}} 3:0 {{!}} 2:1 {{!}} 2:0 {{!}} 2:1 {{!}} 0:1 {{!}} 2:1 {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}} [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]] {{!}} 1:0 {{!}} 3:1 {{!}} 3:1 {{!}} [[Дерби ПФК Ботев (Пловдив) – ПФК Левски (София)| 3:0 ]] {{!}} 3:0 {{!}} &mdash; {{!}} 1:0 {{!}} 4:3 {{!}} 0:0 {{!}} 5:0 {{!}} 7:0 {{!}} [[Най-старото столично дерби| 2:0 ]] {{!}} 2:1 {{!}} 2:1 {{!}} [[Вечно дерби| 0:1 ]] {{!}} 2:1 {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}} [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] {{!}} 0:2 {{!}} 1:0 {{!}} 3:0 {{!}} [[Пловдивско дерби| 0:4*]] {{!}} 1:0 {{!}} 1:0 {{!}} &mdash; {{!}} 1:0 {{!}} 1:1 {{!}} 0:0 {{!}} 1:0 {{!}} 2:1 {{!}} 1:1 {{!}} 0:5 {{!}} 1:0 {{!}} 1:1 {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}} [[ФК Локомотив (София)|Локомотив София]] {{!}} 0:0 {{!}} 2:1 {{!}} 0:1 {{!}} 3:2 {{!}} 3:1 {{!}} 1:2 {{!}} 2:2 {{!}} &mdash; {{!}} 1:3 {{!}} 3:0 {{!}} 3:0 {{!}} 1:1 {{!}} 0:0 {{!}} 0:1 {{!}} 1:1 {{!}} 1:1 {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}} [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] {{!}} 2:3 {{!}} 2:1 {{!}} 2:0 {{!}} 2:1 {{!}} 2:1 {{!}} 1:0 {{!}} 1:1 {{!}} 0:0 {{!}} &mdash; {{!}} 3:0 {{!}} 5:0 {{!}} 1:1 {{!}} 1:1 {{!}} 3:0 {{!}} 3:0 {{!}} 0:0 {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}} [[ФК Монтана|Монтана]] {{!}} 1:1 {{!}} 0:1 {{!}} 0:0 {{!}} 0:0 {{!}} 1:0 {{!}} 1:5 {{!}} 1:1 {{!}} 1:2 {{!}} 0:3 {{!}} &mdash; {{!}} 2:0 {{!}} 16.04.2026 {{!}} 1:2 {{!}} 0:1 {{!}} 0:1 {{!}} 1:3 {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}} [[ПФК Септември (София)|Септември София]] {{!}} 1:4 {{!}} 2:3 {{!}} 0:0 {{!}} 1:3 {{!}} 2:1 {{!}} 1:2 {{!}} 2:2 {{!}} 1:0 {{!}} 0:2 {{!}} 1:0 {{!}} &mdash; {{!}} 0:1 {{!}} 16.04.2026 {{!}} 1:4 {{!}} 2:0 {{!}} 0:3 {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}} [[ПФК Славия (София)|Славия София]] {{!}} 2:0 {{!}} 0:0 {{!}} 2:2 {{!}} 0:1 {{!}} 3:1 {{!}} [[Най-старото столично дерби| 2:0]] {{!}} 0:0 {{!}} 2:0 {{!}} 0:3 {{!}} 2:1 {{!}} 1:2 {{!}} &mdash; {{!}} 4:0 {{!}} 0:2 {{!}} 2:2 {{!}} 0:0 {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}} [[ФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]] {{!}} 3:0 {{!}} 0:0 {{!}} 1:1 {{!}} 3:2 {{!}} 1:0 {{!}} 1:3 {{!}} 1:2 {{!}} 2:2 {{!}} 1:5 {{!}} 1:0 {{!}} 1:4 {{!}} 1:1 {{!}} &mdash; {{!}} 1:2 {{!}} 0:4 {{!}} [[Дерби на Варна| 1:3 ]] {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}} [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] {{!}} 1:0 {{!}} 2:1 {{!}} 1:0 {{!}} 0:0 {{!}} 0:0 {{!}} 1:3 {{!}} 4:0 {{!}} 3:2 {{!}} 5:4 {{!}} 2:1 {{!}} 2:1 {{!}} 3:1 {{!}} 1:1 {{!}} &mdash; {{!}} 0:2 {{!}} 0:1 {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] {{!}} 3:1 {{!}} 5:1 {{!}} 1:0 {{!}} 2:1 {{!}} 2:0 {{!}} [[Вечно дерби| 13.04.2026 ]] {{!}} 2:1 {{!}} 2:0 {{!}} 0:0 {{!}} 3:1 {{!}} 3:1 {{!}} 1:0 {{!}} 1:1 {{!}} 0:1 {{!}} &mdash; {{!}} 0:0 {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}} [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] {{!}} 0:0 {{!}} 4:0 {{!}} 0:0 {{!}} 2:1 {{!}} 2:0 {{!}} 1:3 {{!}} 1:1 {{!}} 0:1 {{!}} 0:0 {{!}} 1:0 {{!}} 1:1 {{!}} 1:3 {{!}} [[Дерби на Варна| 0:0 ]] {{!}} 15.04.2026 {{!}} 2:0 {{!}} &mdash; {{!}}} }} |}<noinclude> [[Категория:Шаблони за Първа професионална футболна лига 2025/26]] </noinclude> * Според мястото си в тази фаза отборите продължават в три групи във втората фаза в следната последователност: ** Отборите класирани от 1-во до 4-то място играят в първа група; ** Отборите класирани от 5-мо до 8-мо място играят във втора група; ** Отборите класирани от 9-то до 16-то място играят в трета група. * Жребий за [[Първа професионална футболна лига 2025/26|сезон 2025/26]] на [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] : ** [https://www.bfunion.bg/news/51052/0 Изтеглен бе жребият за сезон 2025/26 в Първа лига] ** [https://dsport.bg/ochakvaite-na-zivo-zrebiat-za-sezon-2025-26-v-elita~201437.html Историческият нов жребий отреди: ЦСКА и Керкез в Пловдив, Левски почва с новак] * С [https://bfunion.bg/news/51069/0 решение СТК 02.07.2025 г.] - се обявява програмата: ** от 1-ви до 3-ти кръг от [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] * С [https://bfunion.bg/news/51082/0 решение СТК 14.07.2025 г.] - се обявява промяна в програмата: ** Мачът от 1-и кръг на [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] – [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] – [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] - се игра на 19 юли 2025 г от 22:00 ч, а не като беше първоначално планиран на 19 юли 2025 г от 19:00ч. ** Мачът от 1-ви кръг на [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] – [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] – [[ПФК Септември (София)|Септември София]] - се игра на 19 юли 2025 г от 20:00 ч, а не като беше първоначално планиран на 19 юли 2025 г от 21:15 ч. * С [https://bfunion.bg/news/51095/0 решение СТК 23.07.2025 г.] - се обявява промяна в програмата: ** Мачът от 2-ри кръг на [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] – [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев Враца]] – [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] - се игрa на 25 юли 2025 г от 20:30 ч, а не като е първоначално планиран на 25 юли 2025 г от 21:00ч. * С [https://bfunion.bg/news/51096/0 решение СТК 25.07.2025 г.] - се обявява промяна в програмата: ** Мачът от 2-ри кръг на [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] – [[ФК Арда (Кърджали)|Арда]] – [[ФК Локомотив (София)|Локомотив София]] - се игрa на 27 юли 2025 г от 22:00 ч, а не като е първоначално планиран на 27 юли 2025 г от 19:00ч. * С [https://bfunion.bg/news/51106/0 решение СТК 01.08.2025 г.] - се обява програмата: ** за 4-ти и 5-ти кръг от [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] ** за 3-ти и 4-ти кръг от [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]] * С [https://bfunion.bg/news/51136/0 решение СТК 15.08.2025 г.] - се взимат следните решения: ** Мачът от 5-ти кръг на [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] - [[ФК Арда (Кърджали)|Арда]] – [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (първоначално планиран за 18 август 2025) се отлага поради участието на отбора на [[ФК Арда (Кърджали)|Арда]] в турнира [[Лига на конференциите|ЛК]] за [[Лига на конференциите 2025/26|сезон 2025/26]] *** Срещата е пренасрочена за 18 септември 2025 ** Мачът от 6-ти кръг на [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] - [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] – [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]] (първоначално планиран за 24 август 2025) се отлага поради участието на отбора на [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]] в турнира [[Лига на конференциите|ЛК]] за [[Лига на конференциите 2025/26|сезон 2025/26]]. *** Срещата е пренасрочена за 30 септември 2025 ** Приема програмата за: *** за 6-ти и 7-ми кръг от [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] *** от 5-ти до 7-ми кръг от [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]] * С [https://bfunion.bg/news/51151/0 решение СТК 22.08.2025 г.] - се взима следнoто решениe: ** Мачът от 6-ти кръг на [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] - [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] – [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] (първоначално планиран за 25 август 2025) се отлага поради участието на отбора на [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] в турнира [[Лига Европа|ЛЕ]] за [[Лига Европа 2025/26|сезон 2025/26]] *** Срещата е пренасрочена за 19 декември 2025 * С [https://bfunion.bg/news/51157/0 решение СТК 25.08.2025 г.] - се взима следнoто решениe: ** Мачът от 7-ми кръг на [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] - [[ФК Арда (Кърджали)|Арда]] – [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] първоначално планиран за 01 септември 2025 в 20:00 ч. се пренасрочва за 31 август от 17:00 ч. поради повече от двама футболисти (от отбора на [[ФК Арда (Кърджали)|Арда]]),които са повикани в [[Национален отбор по футбол на България|националния отбор на България]]. * С [https://bfunion.bg/news/51185/0 решение СТК 03.09.2025 г.] - се взимат следните решения: ** за пренасрочване на следните срещи от [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]]: *** Мачът от 5-ти кръг – [[ФК Арда (Кърджали)|Арда]] – [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] е пренасрочен за 18 септември 2025г. *** Мачът от 6-ти кръг – [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] – [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]] е пренасрочен за 30 септември 2025г. ** Приема програмата за: *** от 8-ми до 11-ти кръг от [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] *** от 8-ми до 11-ти кръг от [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]] * С [https://bfunion.bg/news/51207/0 решение СТК 03.09.2025 г.] - се взима следното решение: ** следните срещи да се преместят в [[Стара Загора]] на [[Берое (стадион)|стадион Берое]] поради ремонта на [[Дружба (стадион, Кърджали)|Арена Арда]] в [[Кърджали]],а двубои са: *** [[ФК Арда (Кърджали)|Арда]] – [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] - срещата е от 6-ти кръг на [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] *** [[ФК Арда (Кърджали)|Арда]] – [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] - срещата е от 9-ти кръг на [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] * С [https://bfunion.bg/news/51269/0 решение СТК 02.10.2025 г.] - се обява програмата: ** за 12-ти кръг от [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] ** за 12-ти кръг от [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]] ** от 2-ри предварителен кръг от [[Национална купа на България по футбол|Купа на България]] * С [https://bfunion.bg/news/51309/0 решение СТК 13.10.2025 г.] - се обява програмата: ** от 13-ти до 15-ти кръг от [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] ** от 13-ти до 16-ти кръг от [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]] ** от 1/16 финали от [[Национална купа на България по футбол|Купа на България]] * С [https://bfunion.bg/news/51185/0 решение СТК 31.10.2025 г.] - се взимат следните решения: ** за пренасрочване на следните срещи от [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] и [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]]: *** Мачът от 6-ти кръг на [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] – [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] – [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] е пренасрочен за 19 декември 2025г. *** Мачът от 14-ти кръг на [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]] – [[ПФК Лудогорец (Разград) II|Лудогорец II]] – [[ФК Хебър (Пазарджик)|Хебър]] е пренасрочен за 12 декември 2025г. ** Приема програмата за: *** от 16-ти до 19-ти кръг от [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] *** от 16-ти до 19-ти кръг от [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]] * Мачът [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] – [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] от 14-ти кръг на [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] първоначално планиран за 1 ноември 2025 година се играе,но 42 минута първо е прекъснат (а след това и прекратен) поради инцидент с хвърлена бутилка от трибуните и уцелване на вратаря на [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]]. Очаква се решението на СТК към [[Българския футболен съюз|БФС]] относно мача и неговия статус. ** С [https://bfunion.bg/news/51370/0 решение ДК 04.11.2025 г.] - се обява наказанието на [[ПФК Локомотив (Пловди24в)|Локомотив Пловдив]]: *** С това решение се обявява служебната победа на [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] с 0:4 * С [https://bfunion.bg/news/51397/0 решение СТК 13.11.2025 г.] - се взимат следните решения: ** Пренасрочване на мачове от [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] и [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]]: *** Мачът от 19-ти кръг на [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] - [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев Враца]] – [[ФК Монтана|Монтана]] първоначално планиран за 07 декември 2025 се пренасрочва за 09 декември от 17:30 ч. поради искане на отбора на [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев Враца]]. *** Мачът от 19-ти кръг на [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] - [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] – [[ПФК Септември (София)|Септември София]] първоначално планиран за 07 декември 2025 в 12:00 ч. се пренасрочва за 07 декември 2025 в 14:30 ч. *** Мачът от 16-ти кръг на [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]] - [[ПФК Лудогорец (Разград) II|Лудогорец II]] – [[СФК Етър (Велико Търново)|Етър]] първоначално планиран за 16 ноември 2025 в 14:30 ч. се пренасрочва за 28 ноември 2025 в 14:00 ч. поради повече от двама футболисти (от отбора на [[ПФК Лудогорец (Разград) II|Лудогорец II]]),които са повикани в групата на различните възрастови гарнитури на [[Национален отбор по футбол на България|националния отбор на България]]. *** Мачът от 18-ти кръг на [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]] - [[СФК Етър (Велико Търново)|Етър]] – [[ФК Спортист (Своге)|Спортист Своге]] първоначално планиран за 29 ноември 2025 в 14:30 ч. се пренасрочва за 02 декември 2025 в 14:00 ч. *** Мачът от 18-ти кръг на [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]] - [[ПФК Лудогорец (Разград) II|Лудогорец II]] – [[ФК Марек (Дупница)|Марек]] първоначално планиран за 01 декември 2025 в 14:30 ч. се пренасрочва за 01 декември 2025 в 14:00 ч. ** Обявява се програмата за: *** 1/8 финалите от [[Национална купа на България по футбол|Купа на България]] * С [https://bfunion.bg/news/51507/0 решение СТК 19.01.2026 г.] - се взимат следните решения: ** Приема се програмата за: *** 20-ти и 21-ви кръг от [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] *** 20-ти кръг от [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]] *** от 1/4 финали от [[Национална купа на България по футбол|Купа на България]] ** насрочва се мача за [[Суперкупа на България|СуперКупата на България]] * С [https://bfunion.bg/news/51545/0 решение СТК 09.02.2026 г.] - се взимат следните решения: ** Приема се програмата за: *** от 22-ри до 25-ти кръг от [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] *** от 21-ви до 23-ти кръг от [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]] ** Променя се час на мача [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] – [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]]. *** По искане на [[Министерство на вътрешните работи на България|МВР]] началния час на мача от 1/4 финалите от [[Национална купа на България по футбол|Купа на България]] между отборите на [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] и [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] се премества за 12 февруари 2026 г. от 15:30, а не като беше първоначлно насрочен за 12 февруари 2026 г. от 18:00. * Мача [[ФК Локомотив (София)|Локомотив София]] – [[ПФК Септември (София)|Септември София]] първоначално насрочен за 22 февруари 2026 г. от 12:00 ч е отложен поради обилен снеговалеж в деня преди мача и лошо състояние на терена. Предстои да се уточни дата,на която ще изиграе мача. ** Мачът е пренасрочен за 17 март 2026 от 18:00 ч * С [https://bfunion.bg/news/51606/0 решение СТК 02.03.2026 г.] - се взимат следните решения: ** Пренасрочване на мачове от [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] и [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]]: *** Мачът от 22-ри кръг на [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] - [[ФК Локомотив (София)|Локомотив София]] – [[ПФК Септември (София)|Септември София]] първоначално планиран за 22 февруари 2026 в 12:00ч се пренасрочва за 17 март от 18:00 ч. поради силен снеговалеж в деня преди мача. *** Мачът от 21-ви кръг на [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]] - [[ОФК Спартак (Плевен)|Спартак Плевен]] – [[ОФК Беласица (Петрич)|Беласица]] първоначално планиран за 21 февруари 2026 в 14:00 ч. се пренасрочва за 25 март 2026 в 15:30 ч. *** Мачът от 21-ви кръг на [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]] - [[ФК „Севлиево“|Севлиево]] – [[ФК Спортист (Своге)|Спортист Своге]] първоначално планиран за 21 февруари 2026 в 14:00 ч. се пренасрочва за 25 март 2026 в 15:30 ч. *** Мачът от 21-ви кръг на [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]] - [[ПФК ЦСКА (София) II|ЦСКА II]] – [[ФК Дунав (Русе)|Дунав Русе]] първоначално планиран за 22 февруари 2026 в 14:00 ч. се пренасрочва за 25 март 2026 в 15:30 ч. ** Приема се програмата за: *** за 26-ти и 27-ми кръг от [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] *** от 24-ти кръг до 26-ти кръг от [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]]. * С [https://bfunion.bg/news/51606/0 решение СТК 18.03.2026 г.] - се взимат следните решения: ** Олагане на мачата от 25-ти кръг на [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]] - [[ПФК ЦСКА (София) II|ЦСКА II]] – [[ФК Хебър (Пазарджик)|Хебър]] – първоначално планиран за 21 март 2026 в 14:00 ч. ще предстои да се пренасрочи ** Приема се програмата за: *** от 28-ти до 30-ти кръг от [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] *** от 27-ни кръг до 29-ти кръг от [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]]. * Данните са актуални към 10 април 2026 г. в 20:06 ч. jnnopf1wjojf6hoglh88aj7sqbeknia 0 882576 12876818 12876099 2026-04-10T17:07:38Z Danielbonevm 278090 12876818 wikitext text/x-wiki {{актуално|спорт}} {{Футболно първенство сезон | снимка= | текст към снимката = | първенство = [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]] | сезон = 2025/26 | победител = | влизат = | изпадат = | турнир1 = [[Купа на България по футбол 2025/26|Купа на страната]] | турнир1 участници = | турнир2 = [[Шампионска лига 2026/27|Шампионска лига]] | турнир2 участници = | турнир3 = [[Лига Европа 2026/27|Лига Европа]] | турнир3 участници = | турнир4 = [[Лига на конференциите 2026/27|Лига на конференциите]] | турнир4 участници = | турнир5 = [[Втора професионална футболна лига 2024/25|Печели промоция за Първа лига]] | турнир5 участници = [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа]] <br> [[ФК Монтана|Монтана]] | турнир6 = [[Втора професионална футболна лига 2026/27|Изпадат във Втора лига]] | турнир6 участници = | мачове = 232 | общо голове = 542 | сред брой голове на мач = | голмайстор = {{flagicon|Бразилия}} [[Евертон Бала]] , [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]] <br> {{flagicon|България}} [[Ивайло Чочев]], [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] <br> {{nowrap|(16 гола)}} | най-добър вратар = {{flagicon|България}} [[Анатолий Господинов]], [[ФК Арда (Кърджали)|Арда]] <br> {{flagicon|България}} [[Светослав Вуцов]], [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]] <br> {{nowrap|(12 чисти мрежи)}} | домакинска победа = [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]] 7:0 [[ПФК Септември (София)|Септември София]] <br> (30 ноември 2025) | победа като гост = [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] 0:5 [[ФК Арда (Кърджали)|Арда]] <br> (04 август 2025) | голям резултат = [[ПФК „Левски“ (София)|Левски София]] 7:0 [[ПФК Септември (София)|Септември София]] <br> (30 ноември 2025) | най-много победи = | най-дълго без загуба = | най-дълго без победа = | най-много загуби = | най-висока посещаемост = | най-ниска посещаемост = | обща посещаемост = | средна посещаемост = | предишен сезон = [[Първа професионална футболна лига 2024/25|2024/25]] | следващ сезон = [[Първа професионална футболна лига 2026/27|2026/27]] | допълнителна информация = Посочените статистики в статията са актуални към 10 април 2026 г. в 20:07 ч. }} '''Сезон 2025/26''' на [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] е 102-рият сезон на най-горната българска футболна лига. През този сезон [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] брани своята 14-а титла. Сезонът ще започне в уикенда 18 – 21 юли 2025 г. Последният кръг за 2025 година е предвиден да се изиграе в уикенда 05 – 08 декември. Първият кръг през 2026 година ще се играе в уикенда 06 – 09 февруари. == Формат == Този сезон правилата за втората фаза на Efbet лига първенството след редовната фаза ще играе в: * първа група – 4 отбора – от 1. до 4. място в редовния сезон * втора група – 4 отбора – от 5. до 8. място в редовния сезон * трета група – 8 отбора – от 9. до 16. място в редовния сезон. В първа и втора се играят шест кръга на принципа разменено гостуване, а 3-тият или 4-тият от първата група играе срещу 1-ия от втората група. В групата на изпадащите (в тази група се играят 7 кръга) – отборите завършили на 14-то, 15-о и 16-о изпадат директно, докато отборът, завършил на 13-о, играе бараж за оставане в [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] срещу 2-рия от [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]]. == Отбори == През този сезон отборите са 16. Новите отбори от [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]] са [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа Добрич]] и [[ФК Монтана|Монтана]]. След провелите се мачове баражи съответно на 29 май 2025 г. и 30 май 2025 г.отборът на [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев Враца]] побеждава отбора [[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин]] с 1:0 и в резултат на това остава в [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]]. Отборът на [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] побеждава отбора [[ФК Марек (Дупница)|Марек Дупница]] с 3:0 и в резултат на това остава в [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] === По градове === * [[София]] – 6 отбора; * [[Варна]]; [[Пловдив]] – 2 отбора; * [[Враца]], [[Добрич]], [[Кърджали]], [[Монтана]], [[Разград]] и [[Стара Загора]] – по 1 отбор. === По азбучен ред === {| class="wikitable sortable" style="text-align: left;" !Отбор !Място !Стадион !Капацитет !Изображение |- |[[ФК Арда (Кърджали)|Арда]] |[[Кърджали]] |[[Дружба (стадион, Кърджали)|Арена Арда]] | align="center" |11 114 | [[Файл:Arena_Arda_at_night.jpg|200x200px]] |- |[[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] |[[Стара Загора]] |[[Берое (стадион)|Берое]] | align="center" |16 000 <br>(12 128 седалки) | [[Файл:Stadion_Beroe_in_Stara_Zagora.jpg|200x200px]] |- |[[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев Враца]] |[[Враца]] |[[Христо Ботев (стадион, Враца)|Христо Ботев]] | align="center" |15 000 <br> (8 935 седалки) | [[Файл:Stadiumvratsa.jpg|200x200px]] |- | [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]] | [[Пловдив]] | [[Христо Ботев (стадион, Пловдив)|Христо Ботев]] | align="center" |18 777 | [[Файл:Stadium_Hristo_Botev.jpg|200x200px]] |- | [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа]] | [[Добрич]] | [[Дружба (стадион, Добрич)|Дружба]] | align="center" | 12 500<br>(3 200 седалки) | |- |[[ПФК Левски (София)|Левски]] |[[София]] |[[Георги Аспарухов (стадион, София)|Георги Аспарухов]] | align="center" |17 688 | [[Файл:StadionGeorgiAsparuhov01.jpg|200x200px]] |- |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] |[[Пловдив]] |[[Локомотив (стадион, Пловдив)|Локомотив]] | align="center" |11 000 <br>(10 500 седалки) | [[Файл:Lokomotiv_Stadium_2022.jpg|200x200px]] |- |[[ФК Локомотив (София)|Локомотив София]] |[[София]] |[[Локомотив (стадион, София)|Локомотив]] | align="center" |16 000 <br>(11 200 седалки) | [[Файл:Novia_sektor_f_c_r.jpg|200x200px]] |- |[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] |[[Разград]] |[[Хювефарма арена]] | align="center" |10 423 | [[Файл: Ludogorets arena in Razgrad, Bulgaria.png|200x200px]] |- | [[ФК Монтана|Монтана]] | [[Монтана]] | [[Огоста (стадион)|Огоста]] |align="center" | 6 000<br>(5 000 седалки) | [[Файл:Stadion montana 2012.jpg|200x200px]] |- |[[ПФК Септември (София)|Септември]] | [[София]] | ДИТ (без лиценз за Първа лига), играе на [[Локомотив (стадион, София)|Локомотив]] |align="center" | 2 000 <br>16 000 | [[Файл:Stadion_Lokomotiv.jpg|200x200px]] |- |[[ПФК Славия (София)|Славия София]] |[[София]] |[[Александър Шаламанов (стадион)|Александър Шаламанов]] | align="center" |15 992 | [[Файл:Slavia_stadium.JPG|200x200px]] |- |[[ФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]] | [[Варна]] | [[Спартак (стадион, Варна)|Спартак]] |align="center" | 8 000 | [[Файл:Stadium_spartak_varna_2020_1.jpg|200x200px]] |- | [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] | [[София]] | [[Стадион_„Бистрица“|Бистрица]] | align="center" | 2 500 | [[Файл:CSKA_1948_stadium.jpg|200x200px]] |- |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] |[[София]] |[[Българска армия (стадион)|Българска армия]] – затворен за пълна реконструкция, [[Националният стадион „Васил Левски“|„Васил Левски“]] | align="center" |16 021 в проект<br> 43 230 | [[Файл:Vasil_Levski_National_Stadium_2022.jpg|200x200px]] |- |[[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] |[[Варна]] |[[Тича (стадион)|Тича]] | align="center" | 6 250 | [[Файл:Ticha_Stadium_2018.jpg|200x200px]] |} * Забележка: ** Част от стадионите притежават сектори без седалки, поради което е даден общ капацитет на стадиона включващ и тях. ** [[ПФК Септември (София)|Септември]] играе домакинските си мачове на [[Локомотив (стадион, София)|Локомотив]] в [[София]]. ** [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] играе домакинските си мачове на [[Националният стадион „Васил Левски“|„Васил Левски“]] в [[София]], стария стадион [[Българска армия (стадион)|Българска армия]] с капацитет 22 995 (18 495 седалки) е напълно разрушен и затворен за пълна реконструкция. ** На стадион [[Дружба (стадион, Добрич)|Дружба]] предстои реконструкция и ремонт, за да покрие изискванията за лиценз за Първа лига. Поради тази причина отбора на [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа]] ще домакинства на стадион [[Спартак (стадион, Варна)|Спартак]] във [[Варна]] == Първа фаза == {{Първа фаза в Първа професионална футболна лига 2025/26 |expanded=Yes |fixtures=Yes}} == Втора фаза == <!--{{Основна|Втора фаза на Първа професионална лига 2025/26}} --> В тази фаза от сезона отборите се разделят в 3 групи: - Първа група - в нея ще играят отборите завършили от 1-во до 4-то място. Отборите ще се среащнат по два пъти на принципа размено гостуване – ще се изграят общо 6 кръга. Този сезон двойките мачове във всеки кръг ще бъдат определени,чрез специален жребий,който ще бъде изтеглен на 17 април 2026г. - Втора група - в нея ще играят отборите завършили от 5-то до 8-мо място. Отборите ще се среащнат по два пъти на принципа размено гостуване – ще се изграят общо 6 кръга. - Трета група - в нея ще играят отборите завършили от 9-то до 16-то място. Отборите ще се среащнат по веднъж – ще се изграят общо 7 кръга. <!-- === Класиране === {{Първа професионална лига 2025/26 Втора фаза |expanded=yes }} === Резултати === {{Първа професионална лига 2025/26 Втора фаза резултати}} --> == Източници == * [https://bulgarian-football.com/archive/2025-2026/parva-liga.html Статистика за Първа лига] * [https://dsport.bg/purva-liga.html Новини за Първа лига] * [https://gong.bg/bg-football/efbet-liga Новини за Първа лига] * [https://efbetleague.com/ Официален сайт на Първа професионална футболна лига (efbet Лига)] * [https://bfunion.bg/ Официален сайт на БФС (Български футболен съюз)] * [https://bfu-tournaments.com/leagues/first Турнири на БФС (Български футболен съюз)] {{А Група}} {{А група шампион |шампион = |минала = [[Първа професионална футболна лига 2024/25|<<< Сезон 2024/25]] |текуща = Сезон 2025/26 |следваща = [[Първа професионална футболна лига 2026/27|Сезон 2026/27]] }} [[Категория:А група по сезон|2025]] [[Категория:Първенство на България по сезони|2025]] [[Категория:Футбол в България през сезон 2025/26|Първа професионална лига]] 8wrl8x5228hqk7ursylhbpw6dc0zxhq 0 882595 12876770 12876091 2026-04-10T16:08:36Z Danielbonevm 278090 12876770 wikitext text/x-wiki {{актуално|спорт}} {{Футболно първенство сезон | снимка = | текст към снимката = | първенство = [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]] | сезон = 2025/26 | победител = | купа на страната = | влизат = | изпадат = | турнир1 = [[Купа на България по футбол |Купа на страната]] | турнир1 участници = [[Купа на България по футбол 2025/26|2025/26]] | турнир2 = [[Трета аматьорска футболна лига 2024/25|Печели промоция от Трета лига]] | турнир2 участници = [[ОФК Вихрен (Сандански)|Вихрен (Сандански)]] <br> [[ФК Севлиево|Севлиево]] <br> [[ФК Черноморец 1919 (Бургас)|Черноморец Бургас]] | турнир3 = [[Трета аматьорска футболна лига 2026/27|Изпадат в Трета лига]] | турнир3 участници = | турнир4 = [[Първа професионална футболна лига 2024/25|Изпадали от Първа лига]] | турнир4 участници = [[ФК Крумовград|Крумовград]] <br> [[ФК Хебър (Пазарджик)|Хебър Пазарджик]] | турнир5 = [[Първа професионална футболна лига 2026/27|Промоция за Първа лига]] | турнир5 участници = | турнир6 = | турнир6 участници = | турнир7 = | турнир7 участници = | мачове = 222 | общо голове = 541 | голмайстор = | домакинска победа = [[ПФК ЦСКА (София) II|ЦСКА II]] 6:0 [[ФК Спортист (Своге)|Спортист Своге]] <br> (03 октомври 2025) <br> [[ОФК Вихрен (Сандански)|Вихрен]] 6:0 [[ФК „Локомотив“ (Горна Оряховица)|Локомотив Горна Оряховица]] <br> (29 ноември 2025) | победа като гост = | голям резултат = [[ОФК Беласица (Петрич)|Беласица]] 2:6 [[ПФК ЦСКА (София) II|ЦСКА II]] <br> (02 март 2026) | най-много победи = 18 мача <br> [[ФК Дунав (Русе)|Дунав Русе]] | най-дълго без загуба = 22 мача <br> [[ФК Дунав (Русе)|Дунав Русе]] | най-дълго без победа = 13 мача <br> [[ОФК Беласица (Петрич)|Беласица]] | най-много загуби = 12 мача <br> [[ОФК Спартак (Плевен)|Спартак Плевен]] | най-висока посещаемост = | най-ниска посещаемост = | обща посещаемост = | средна посещаемост = | предишен сезон = [[Втора професионална футболна лига 2024/25|2024/25]] | следващ сезон = [[Втора професионална футболна лига 2026/27|2026/27]] | допълнителна информация = Посочените статистики в статията са актуални към 10 април 2026 г.в 19:08 ч. }} '''Сезон 2025/26''' е 71-я сезон от създаването на [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]]. == Формат == През този сезон отборите ще са 18. === Правила за промоция и изпадание === ==== Без право на промоция ==== Този сезон дублиращите отбори на клубовете [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] и [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]] нямат право на промоция поради наличие на отбор в [[Първа професионална футболна лига|Efbet лига]]. ==== Изпадане ==== Ако дублиращите отбори на клубовете [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] и [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]] изпаднат в [[Трета аматьорска футболна лига|Трета лига]], то ако клубът през този сезон има трети отбор играещ в Трета лига, то той автоматично изпада в областните групи === Участие в [[Купа на България по футбол |Купата на България]] === Според правилата дублиращите отбори на клубовете [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] и [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]] нямат право да участват в турнира за [[Купа на България по футбол |Купата на България]] за [[Купа на България по футбол 2025/26|настоящия сезон]] == Отбори == {| class="wikitable" style="text-align: left;" ! Отбор ! Място ! Стадион ! Капацитет |- | [[ОФК Беласица (Петрич)|Беласица]] | [[Петрич]] | [[Цар Самуил (стадион)|Цар Самуил]] | align="center" | 12 000 |- | [[ОФК Вихрен (Сандански)|Вихрен]] | [[Сандански]] | [[Спартак]] |align="center" | 6000 |- | [[ФК Дунав (Русе)|Дунав]] | [[Русе]] | [[Градски стадион (Русе)|Градски стадион]] |align="center" | 13 000 |- | [[СФК Етър (Велико Търново)|Етър]] | [[Велико Търново]] | [[Ивайло (стадион)|Ивайло]] |align="center" | 18 000 |- | [[ФК Крумовград|Крумовград]] | [[Крумовград]] | [[Спортен комплекс „Никола Щерев – Старика“]] - Пловдив |align="center" | 3 500 |- | [[ФК „Локомотив“ (Горна Оряховица)|Локомотив]] | [[Горна Оряховица]] | [[Локомотив (стадион, Горна Оряховица)|Локомотив]] | align="center" | 10 500 |- | [[ПФК Лудогорец (Разград) II|Лудогорец II]] | [[Разград]] | Гнездо на орли |align="center" | 2 000 |- | [[ФК Марек (Дупница)|Марек]] | [[Дупница]] | [[Бончук (стадион)|Бончук]] | align="center" |16 000 |- | [[ФК Миньор (Перник)|Миньор]] | [[Перник]] | [[Миньор (стадион)|Миньор]] | align="center" |8 000 |- | [[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин]] | [[Благоевград]] | [[Христо Ботев (стадион, Благоевград)|Христо Ботев]] | align="center" |7 000 |- | [[ФК „Севлиево“|Севлиево]] | [[Севлиево]] | [[Раковски (стадион)|Раковски]] |align="center" | 5000 |- |[[ОФК Спартак (Плевен)|Спартак]] | [[Плевен]] | [[Плевен (стадион)|Плевен]] |align="center" | 25 000 |- | [[ФК Спортист (Своге)|Спортист]] | [[Своге]] | [[Градски стадион (Своге)|Чавдар Цветков]] |align="center" | 3 500 |- | [[ФК „Фратрия“|Фратрия]] | [[Варна]] | Албена 1, курортен комплекс Албена | align="center" | 3 000 |- |[[ФК Хебър (Пазарджик)|Хебър]] |[[Пазарджик]] |[[Георги Бенковски (стадион, Пазарджик)|Георги Бенковски]] | align="center" |13 128 |- | [[ПФК ЦСКА (София) II|ЦСКА II]] | [[София]] | [[Драгалевци (стадион, София)|ДИТ]] | align="center" | 1 500 |- | [[ФК Черноморец 1919 (Бургас)|Черноморец Бургас]] | [[Бургас]] | [[Иван Притъргов (стадион)|Иван Притъргов ]] | align="center" | 3000 |- | [[ФК Янтра (Габрово)|Янтра Габрово]] | [[Габрово]] | [[Христо Ботев (стадион, Габрово)|Христо Ботев]] |align="center" | 14 000 |} Забележка: * Отборът на [[ПФК ЦСКА (София) II|ЦСКА II]] ще играе ма мачовете си през сезона на стадион [[Драгалевци (стадион, София)|ДИТ]] по официален лиценз,защото техния комлекс ([[Спортен комплекс „Панчарево“|Панчарево]]),който използват за втория си отбор не получава лиценз за [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]]. == Класиране == {| class="wikitable" style="text-align: left; !align="center" | {{tooltip|Поз|Позиция}} !width=190| Отбор !width=25 align="center" | {{tooltip|М|Изиграни мачове}} !width=25 align="center" | {{tooltip|П|Победи}} !width=25 align="center" | {{tooltip|Р|Равни}} !width=25 align="center" | {{tooltip|З|Загуби}} !width=25 align="center" | {{tooltip|ВГ|Вкарани голове}} !width=25 align="center" | {{tooltip|ДГ|Допуснати голове}} !width=25 align="center" | {{tooltip|ГР|Голова разлика}} !width=25 align="center" | {{tooltip|Т|Точки}} !align="center" | Класиране в |- |- bgcolor=#D0F0C0 | align="center" | 1 | [[ФК Дунав (Русе)|Дунав Русе]] | align="center" | 25 | align="center" | 18 | align="center" | 6 | align="center" | 1 | align="center" | 45 | align="center" | 9 | align="center" | +36 | align="center" | '''60''' | align="center" | Промоция за [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] |- |- bgcolor=#BBF3FF | align="center" | 2 | [[ФК „Фратрия“|Фратрия]] | align="center" | 26 | align="center" | 16 | align="center" | 6 | align="center" | 4 | align="center" | 49 | align="center" | 22 | align="center" | +27 | align="center" | '''54''' | align="center" | Бараж за влизане в [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] |- |- bgcolor= | align="center" | 3 | [[ФК Янтра (Габрово)|Янтра Габрово]] | align="center" | 26 | align="center" | 14 | align="center" | 8 | align="center" | 4 | align="center" | 36 | align="center" | 20 | align="center" | +16 | align="center" | '''50''' |- |- bgcolor= | align="center" | 4 | |[[ОФК Вихрен (Сандански)|Вихрен]] | align="center" | 27 | align="center" | 13 | align="center" | 6 | align="center" | 8 | align="center" | 46 | align="center" | 32 | align="center" | +14 | align="center" | '''45''' |- |- bgcolor= | align="center" | 5 | [[ПФК ЦСКА (София) II|ЦСКА II]] | align="center" | 26 | align="center" | 12 | align="center" | 6 | align="center" | 8 | align="center" | 42 | align="center" | 27 | align="center" | +15 | align="center" | '''42''' | align="center" | Няма право на промоция |- |- bgcolor= | align="center" | 6 | [[ФК Черноморец 1919 (Бургас)|Черноморец Бургас]] | align="center" | 26 | align="center" | 9 | align="center" | 11 | align="center" | 6 | align="center" | 31 | align="center" | 24 | align="center" | +7 | align="center" | '''38''' |- |-bgcolor= | align="center" | 7 | [[ФК Хебър (Пазарджик)|Хебър]] | align="center" | 25 | align="center" | 10 | align="center" | 5 | align="center" | 10 | align="center" | 35 | align="center" | 40 | align="center" | -5 | align="center" | '''35''' |- |- bgcolor= | align="center" | 8 | [[СФК Етър (Велико Търново)|Етър]] | align="center" | 25 | align="center" | 8 | align="center" | 9 | align="center" | 8 | align="center" | 30 | align="center" | 36 | align="center" | -6 | align="center" | '''33''' |- |-bgcolor= | align="center" | 9 | [[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин Благоевград]] | align="center" | 26 | align="center" | 8 | align="center" | 9 | align="center" | 9 | align="center" | 30 | align="center" | 30 | align="center" | 0 | align="center" | '''33''' |- |- bgcolor= | align="center" | 10 | [[ФК „Локомотив“ (Горна Оряховица)|Локомотив Горна Оряховица]] | align="center" | 27 | align="center" | 8 | align="center" | 8 | align="center" | 11 | align="center" | 28 | align="center" | 36 | align="center" | -8 | align="center" | '''32''' |- |- bgcolor= | align="center" | 11 | [[ПФК Лудогорец (Разград) II|Лудогорец II]] | align="center" | 27 | align="center" | 8 | align="center" | 7 | align="center" | 12 | align="center" | 33 | align="center" | 39 | align="center" | -6 | align="center" | '''31''' | align="center" | Няма право на промоция |- |- bgcolor= | align="center" | 12 | [[ФК Марек (Дупница)|Марек]] | align="center" | 26 | align="center" | 7 | align="center" | 8 | align="center" | 11 | align="center" | 20 | align="center" | 33 | align="center" | -13 | align="center" | '''29''' |- |- bgcolor= | align="center" | 13 | [[ОФК Спартак (Плевен)|Спартак Плевен]] | align="center" | 27 | align="center" | 7 | align="center" | 7 | align="center" | 13 | align="center" | 28 | align="center" | 37 | align="center" | -9 | align="center" | '''28''' |- |- bgcolor= | align="center" | 14 | [[ФК Миньор (Перник)|Миньор Перник]] | align="center" | 27 | align="center" | 6 | align="center" | 9 | align="center" | 12 | align="center" | 27 | align="center" | 37 | align="center" | -10 | align="center" | '''27''' |- |- bgcolor=#FBBBB | align="center" | 15 | [[ФК „Севлиево“|Севлиево]] | align="center" | 26 | align="center" | 7 | align="center" | 5 | align="center" | 14 | align="center" | 22 | align="center" | 33 | align="center" | -11 | align="center" | '''26''' | align="center" rowspan=3| Отпада в [[Трета аматьорска футболна лига|Трета лига]] |- |- bgcolor=#FBBBB | align="center" | 16 | [[ФК Спортист (Своге)|Спортист Своге]] | align="center" | 26 | align="center" | 6 | align="center" | 7 | align="center" | 13 | align="center" | 21 | align="center" | 38 | align="center" | -17 | align="center" | '''25''' |- |- bgcolor=#FBBBB | align="center" | 17 | [[ОФК Беласица (Петрич)|Беласица]] | align="center" | 26 | align="center" | 3 | align="center" | 7 | align="center" | 16 | align="center" | 18 | align="center" | 48 | align="center" | -30 | align="center" | '''16''' |- |- bgcolor="BBBBBB" | align="center" | 18 | [[ФК Крумовград|Крумовград]] | align="center" | 0 | align="center" | 0 | align="center" | 0 | align="center" | 0 | align="center" | 0 | align="center" | 0 | align="center" | 0 | align="center" | '''–''' | align="center" | Изваден |- |} * На 28 май 2025 г. е обявено, че [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948 II]], 9-и през изминалия [[Втора професионална футболна лига 2024/25|сезон]]; се отказва от участие. * На 28 май 2025 г. е обявено, че [[ФК Септември (Тервел)|Септември Тервел]], 1-и в Североизточна Трета лига през изминалия сезон; няма да кандидаства за лиценз за Втора лига. * На 02 юли 2025 г. – [[ФК Крумовград|Крумовград]] се отказва от участие. * Предвид намаляването на [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] от 16 на 14 отбора в края на [[Първа професионална футболна лига 2025/26|сезона]], е решено Втора лига през този [[Втора професионална футболна лига 2025/26|сезон]] да остане с 18 отбора, без да се допълва. == Източници == * [https://bulgarian-football.com/archive/2025-2026/vtora-liga.html Информация за Втора лига в bulgarian-football.com] {{Втора професионална футболна лига}} {{fb старт}} {{Б група по сезони}} {{fb край}} [[Категория:Б група по сезон|2025 – 26]] [[Категория:Футбол в България през сезон 2025/26|Втора професионална лига]] tok0l2xnq52ansjgpovfr775iok0jb4 0 882819 12877149 12873220 2026-04-11T10:46:05Z Aleksanderpc 74055 /* Турнири */ 12877149 wikitext text/x-wiki Сезон 2025/26 за [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]] е 77-ия сезон в [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] и десети поред, след като отборът е изхвърлен от професионалния футбол поради финансови проблеми. За ЦСКА това е втори пореден сезон без участие в европейските клубни турнири, след като губи плейофа за участие в [[Лига на конференциите 2025/26|Лигата на конференциите]] от [[ФК „Арда“|Арда Кърджали]], а преди това губи [[Финал на Купата на България по футбол 2025|финала за купата]] от [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]], който дава квота за участие в квалификациите за [[Лига Европа 2025/26|Лига Европа]].<ref>{{cite news | title=ЦСКА извън Европа! Арда шокира „армейците“ с дузпи в Кърджали | work=dsport.bg | date=31 май 2025 | url=https://dsport.bg/na-zivo-arda-i-cska-v-bitka-za-poslednoto-evropeisko-masto-sastavi~200249.html | language=bg | access-date=31 май 2025}}</ref><ref>{{cite news | title=Коледа подрани за Лудогорец, ЦСКА сервира Sesame Купа на България на разградчани чрез безумна грешка (ВИДЕО) | work=dsport.bg | date=22 май 2025 | url=https://dsport.bg/vreme-e-za-istoricheski-final-trebal-za-ludogorec-ili-osmislane-na-sezona-za-cska~199358.html#parent=section | language=bg | access-date=23 май 2025}}</ref> След края на предишния сезон треньорът [[Александър Томаш]] е уволнен.<ref>{{cite news | title=Александър Томаш вече не е треньор на ЦСКА | work=gong.bg | date=31 май 2025 | url=https://gong.bg/bg-football/efbet-liga/multimedia/video/aleksandyr-tomash-veche-ne-e-trenior-na-cska-844763 | language=bg | access-date=31 май 2025}}</ref> На 4 юни като нов старши треньор на отбора е обявен босенецът [[Душан Керкез]].<ref>{{cite news | title=Официално: ЦСКА има нов треньор | work=dsport.bg | date=4 юни 2025 | url=https://dsport.bg/oficialno-cska-ima-nov-trenor~200598.html | language=bg | access-date=4 юни 2025}}</ref> Той пристига в отбора, след като е бил треньор на [[ПФК „Ботев“ (Пловдив)|„Ботев“ (Пловдив)]]. ЦСКА играе домакинските си мачове на [[Национален стадион „Васил Левски“|националния стадион „Васил Левски“]], след като стадион „[[Българска армия (стадион)|Българска армия]]“ е разрушен и строежът на новия му стадион е предвиден да приключи до 2026 година.<ref>{{cite news | title=„Българска армия“ падна (ВИДЕО) | work=dsport.bg | date=28 април 2024 | url=https://dsport.bg/balgarska-armia-padna-video~152454.html | language=bg | access-date=13 септември 2024}}</ref> В първия си официален мач, отборът на Душан Керкез завършва наравно 1:1 срещу бившия му отбор Ботев Пловдив.<ref>{{cite news | title=Ботев Пловдив спря лошата серия срещу ЦСКА при завръщането на Керкез на „Колежа“ | work=dsport.bg | date=20 юли 2025 | url=https://dsport.bg/na-zivo-botev-plovdiv-cska-sastavi~204833.html | language=bg | access-date=20 юли 2025}}</ref> В следващия мач, ЦСКА завършва наравно със Спартак Варна, като домакин. След недоволството на феновете и много критики, капитанът на отбора [[Лиъм Купър]] се разделя с отбора по взаимно съгласие.<ref name=":0">{{cite news | title=ЦСКА се раздели с Лиъм Купър | work=cska.bg | date=29 юли 2025 | url=https://cska.bg/news/cska-liam-cooper-termination-of-contract-29-07/ | language=bg | access-date=29 юли 2025}}</ref> В третия кръг, като гост на Локомотив Пловдив, ЦСКА губи с 0:1, като това е най-слабия старт за отбора от сезон [[А футболна група 2010/11|2010/11]]. На 4 август 2025, спортният директор на отбора [[Пауло Нога]], подава оставка заради слабите резултати.<ref>{{cite news | title=Спортният директор на ЦСКА Пауло Нога подаде оставка | work=cska.bg | date=4 август 2025 | url=https://cska.bg/news/cska-paulo-noga-left-sporting-director/ | language=bg | access-date=4 август 2025}}</ref> На 7 август ЦСКА купува голмайстора на първенството от [[Първа професионална футболна лига 2024/25|предишния сезон]] [[Сантяго Годой]].<ref name=":1">{{cite news | title=ЦСКА купи Леандро Годой | work=24chasa.bg | date=7 август 2025 | url=https://www.24chasa.bg/sport/article/21063509 | language=bg | access-date=7 август 2025}}</ref> На 11 август за спортен директор е назначен [[Бойко Величков]].<ref>{{cite news | title=Официално: ЦСКА има нов спортен директор | work=dsport.bg | date=11 август 2025 | url=https://dsport.bg/oficialno-cska-ima-nov-sporten-direktor~206851.html | language=bg | access-date=11 август 2025}}</ref> До края на август, ЦСКА се разделя с голяма част от футболистите привлечени през предишния летен трансферен прозорец. След края на седмия кръг, преди първата [[Квалификации за Световното първенство по футбол 2026|пауза за националните отбори]], ЦСКА все още няма победа в първенството. По този начин отборът стартира сезона с по-лоши показатели от [[А група 1984/85|1984/85]], когато постигат първата си победа в шестия кръг.<ref>{{cite news | title=„А“ група 1984/85 | work=fccska.com | date=31 август 2025 | url=https://www.fccska.com/турнир/а-републиканска-футболна-група-1984-85 | language=bg | access-date=31 август 2025}}</ref> На 20 септември след загубата в отложения мач от петия кръг срещу [[ФК „Арда“|Арда]], треньорът Душан Керкез е уволнен, на негово място като временен треньор е назначен [[Валентин Илиев (футболист)|Валентин Илиев]].<ref>{{cite news | title=ЦСКА се раздели с Душан Керкез | work=cska.bg | date=20 септември 2025 | url=https://cska.bg/news/cska-coach-dusan-kerkez-part-ways/ | language=bg | access-date=22 септември 2025}}</ref> На 24 септември за постоянен старши треньор на отбора е привлечен [[Христо Янев]] от [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев Враца]].<ref>{{cite news | title=Христо Янев е новият старши треньор на ЦСКА | work=cska.bg | date=24 септември 2025 | url=https://cska.bg/news/cska-new-head-coach-hristo-yanev/ | language=bg | access-date=24 септември 2025}}</ref> Това е вторият му престой в ЦСКА, след като води отбора през сезон [[ПФК ЦСКА (София) през сезон 2015/16|2015/16]], когато отбора е във В група и печели [[Купа на България по футбол 2015/16|купата на България]]. До края на календарната 2025 година, ЦСКА подобряват формата си и допускат само една загуба в 11 мача (8 победи и 2 равенства). == Състав == {{fb si header |age=y|eu=n}} {{fb si player|bg=|n=2|nb=BRA|p=[[Пастор (футболист)|Пастор]]|pos=DF|age={{Age|2000|2|20|2025|7|1}}|s=2025|a=18|g=0|e=2028|f=€800 000}} {{fb si player|bg=|n=3|nb=BUL|p=[[Андрей Йорданов]]|pos=DF|age={{Age|2001|9|6|2025|7|1}}|s=2025|tw=w|a=1|g=0|e=2028|f=€150 000}} {{fb si player|bg=|n=4|nb=ESP|p=[[Адриан Лапеня]]|pos=DF|age={{Age|1996|4|16|2025|7|1}}|s=2024|tw=w|a=40|g=0|e=2027|f=€700 000}} {{fb si player|bg=|n=5|nb=Косово|p=[[Лумбард Делова]]|pos=DF|age={{Age|1999|1|1|2025|7|1}}|s=2024|a=52|g=3|e=2027|f=€350 000}} {{fb si player|bg=|n=6|nb=POR|p=[[Бруно Жордао]]|pos=MF|age={{Age|1998|10|12|2025|7|1}}|s=2025|a=15|g=3|e=2028|f=€500 000 }} {{fb si player|bg=|n=7|nb=NOR|p=[[Олаус Скарсем]]|pos=MF|age={{Age|1998|7|2|2025|7|1}}|s=2023|tw=w|a=61|g=5|e=2027|f=€500 000}} {{fb si player|bg=|n=9|nb=ARG|p=[[Сантяго Годой]]|pos=FW|age={{Age|2001|2|4|2025|7|1}}|s=2025|a=17|g=10|e=2028|f=€600 000 }} {{fb si player|bg=|n=10|nb=BLR|p=[[Макс Ебонг]]|pos=MF|age={{Age|1999|8|26|2025|7|1}}|s=2025|tw=w|a=0|g=0|e=2028|f=€425 000 }} {{fb si player|bg=|n=11|nb=FRA|p=[[Мохамед Брахими]]|pos=MF|age={{Age|1998|9|17|2025|7|1}}|s=2025|a=12|g=2|e=2027|f=Free}} {{fb si player|bg=|n=14|nb=BUL|p=[[Теодор Иванов (футболист, р. 2004)|Теодор Иванов]]|pos=DF|age={{Age|2004|3|13|2025|7|1}}|s=2025|a=14|g=0|e=2027|f=€500 000 }} {{fb si player|bg=|n=17|nb=ARG|p=[[Анхело Мартино]]|pos=DF|age={{Age|1998|6|5|2025|7|1}}|s=2025|a=14|g=0|e=2028|f=€345 000 }} {{fb si player|bg=|n=19|nb=BUL|p=[[Иван Турицов]]|pos=DF|age={{Age|1999|7|18|2025|7|1}}|s=2018|a=214|g=7|e=2027|f=YS}} {{fb si player|bg=|n=21|nb=BLR|p=[[Фьодор Лапоухов]]|pos=GK|age={{Age|2003|6|20|2025|7|1}}|s=2024|tw=w|a=28|g=0|e=2028|f=€650 000}} {{fb si player|bg=|n=23|nb=BUL|p=[[Илиан Антонов]]|pos=MF|age={{Age|2005|5|22|2025|7|1}}|s=2022|a=12|g=0|e=2027|f=YS}} {{fb si player|bg=|n=24|nb=BUL|p=[[Юлиан Илиев]]|pos=DF|age={{Age|2004|12|9|2025|7|1}}|s=2024|a=3|g=0|e=2028|f=YS}} {{fb si player|bg=|n=25|nb=BUL|p=[[Димитър Евтимов]]|pos=GK|age={{Age|1993|9|7|2025|7|1}}|s=2025|tw=w|a=31|g=0|e=2028|f=Free}} {{fb si player|bg=|n=28|nb=CYP|p=[[Йоанис Питас]]|pos=FW|age={{Age|1996|7|10|2025|7|1}}|s=2024|tw=w|a=43|g=16|e=2028|f=€1 500 000 }} {{fb si player|bg=|n=29|nb=BUL|p=[[Иван Тасев (футболист)|Иван Тасев]]|pos=FW|age={{Age|2002|07|23|2025|7|1}}|s=2024|a=19|g=2|e=2026|f=Free}} {{fb si player|bg=|n=30|nb=BUL|p=[[Петко Панайотов]]|pos=MF|age={{Age|2005|7|20|2025|7|1}}|s=2024|a=43|g=3|e=2028|f=YS}} {{fb si player|bg=|n=32|nb=ARG|p=[[Факундо Родригес]]|pos=DF|age={{Age|2000|2|26|2025|7|1}}|s=2025|tw=w|a=0|g=0|e=2027|f=Loan}} {{fb si player|bg=|n=38|nb=BRA|p=[[Лео Перейра]]|pos=FW|age={{Age|2000|6|29|2025|7|1}}|s=2025|tw=w|a=0|g=0|e=2028|f=Undisclosed}} {{fb si player|bg=|n=73|nb=BUL|p=[[Илиан Илиев-младши|Илиан Илиев]]|pos=MF|age={{Age|1999|8|20|2025|7|1}}|s=2024|a=51|g=5|e=2026|f=Free}} {{fb si player|bg=|n=77|nb=COL|p=[[Алехандро Пиедраита]]|pos=FW|age={{Age|2002|9|3|2025|7|1}}|s=2025|tw=w|a=0|g=0|e=2028|f=Free}} {{fb si player|bg=|n=91|nb=BUL|p=[[Алекс Тунчев]]|pos=DF|age={{Age|2008|12|19|2025|7|1}}|s=2025|a=1|g=0|e=2029|f=YS}} {{fb si player|bg=|n=94|nb=CAR|p=[[Исак Соле]]|pos=MF|age={{Age|2001|6|16|2025|7|1}}|s=2025|tw=w|a=0|g=0|e=2028|f=Undisclosed}} {{fb si player|bg=|n=99|nb=CMR|p=[[Джеймс Ето'о]]|pos=MF|age={{Age|2000|11|19|2025|7|1}}|s=2024|a=51|g=4|e=2027|f=€1 000 000 }} <!-- {{fb si player|bg=|n=|nb=BUL|p=[[Александър Бучков]]|pos=DF|age={{Age|2003|9|13|2025|7|1}}|s=2020|a=4|g=0|e=2025|f=YS}} {{fb si player|bg=|n=|nb=BUL|p=[[Росен Маринов]]|pos=DF|age={{Age|2005|2|2|2025|7|1}}|s=2021|a=1|g=0|e=2026|f=YS}} {{fb si player|bg=|n=|nb=BUL|p=[[Наско Цеков]]|pos=DF|age={{Age|2005|07|23|2025|7|1}}|s=2021|a=1|g=0|e=2027|f=YS}} {{fb si player|bg=|n=3|nb=GAM|p=[[Сейни Санянг]]|pos=DF|age={{Age|2003|4|18|2024|7|1}}|s=2023|a=47|g=3|e=2028|f=€100 000}} {{fb si player|bg=|n=11|nb=GLP|p=[[Матиас Фаетон]]|pos=FW|age={{Age|2000|1|8|2025|7|1}}|s=2023|a=67|g=10|e=2026|f=2 000 000 €}} {{fb si player|bg=|n=20|nb=BUL|p=[[Мартин Стойчев]]|pos=DF|age={{Age|2003|10|17|2025|7|1}}|s=2023|tw=w|a=8|g=0|e=2027|f=Undisclosed}} {{fb si player|bg=|n=22|nb=ALB|p=[[Кевин Додай]]|pos=MF|age={{Age|2005|9|03|2025|7|1}}|s=2025|a=8|g=0|e=2028|f=€450 000}} {{fb si player|bg=|n=91|nb=BUL|p=[[Йоан Борносузов]]|pos=FW|age={{Age|2004|1|9|2025|7|1}}|s=2024|a=8|g=0|e=2027|f=Free}} {{fb si player|bg=|n=16|nb=BUL|p=[[Георги Чорбаджийски]]|pos=MF|age={{Age|2004|8|28|2025|7|1}}|s=2023|a=27|g=1|e=2028|f=YS}} --> {{Fb si footer|u=13 декември 2025|ss=2024 |o=squad number |s= [[2024-25 PFC CSKA Sofia season#Transfers|Players transfer]] and Wikipedia players' articles|date=June 2024}} == Трансфери == === Привлечени === {| class="wikitable" |- ! Дата ! Поз. ! Име ! От ! Сума ! Изт. |- | 21 юни || защитник || {{flagicon|BUL}} [[Теодор Иванов (футболист, р. 2004)|Теодор Иванов]] || {{flagicon|BUL}} [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]]||€500 000|| <ref>{{cite news | title=Официално: ЦСКА с първи летен трансфер | work=dsport.bg | date=21 юни 2025 | url=https://dsport.bg/oficialno-cska-s-parvi-leten-transfer~202173.html | language=bg | access-date=22 юни 2025}}</ref> |- | 9 юли || защитник || {{flagicon|SWE}} [[Давид Сегер]] || {{flagicon|SWE}} [[Йостерш ИФ]]||€400 000|| <ref>{{cite news | title=Официално: ЦСКА с първи летен трансфер | work=dsport.bg | date=9 юли 2025 | url=https://dsport.bg/novo-popalnenie-na-cska-vze-legendarnia-nomer-8-video~203915.html | language=bg | access-date=11 юли 2025}}</ref> |- | 22 юли || полузащитник || {{flagicon|ALB}} [[Кевин Додай]] ||{{flagicon|ALB}} [[КС Влазния Шкодра|Влазния]]||€450 000|| <ref>{{cite news | title=Официално: ЦСКА обяви трето ново попълнение | work=dsport.bg | date=22 юли 2025 | url=https://dsport.bg/oficialno-cska-obavi-treto-novo-popalnenie~205047.html | language=bg | access-date=22 юли 2025}}</ref> |- | 22 юли || защитник || {{flagicon|BRA}} [[Пастор (футболист)|Пастор]] ||{{flagicon|POR}} [[СК Фарензе|Фарензе]]||неназована|| <ref>{{cite news | title=Официално: ЦСКА представи Пастор | work=dsport.bg | date=22 юли 2025 | url=https://dsport.bg/oficialno-cska-predstavi-pastor~205097.html | language=bg | access-date=22 юли 2025}}</ref> |- | 7 август || нападател || {{flagicon|ARG}} [[Сантяго Годой]] ||{{flagicon|BUL}} [[ПФК „Берое“ (Стара Загора)|Берое]]||€600 000|| <ref name=":1"/> |- | 15 август || полузащитник || {{flagicon|POR}} [[Бруно Жордао]] ||{{flagicon|POL}} [[Радомяк (Радом)|Радомяк]]||€500 000|| <ref>{{cite news | title=ЦСКА привлече португалския халф Бруно Жордао | work=cska.bg | date=15 август 2025 | url=https://cska.bg/news/cska-welcome-bruno-jordao-new-signing-midfielder-portugal-15-08/ | language=bg | access-date=15 август 2025}}</ref> |- | 22 август || полузащитник || {{flagicon|FRA}} [[Мохамед Брахими]] ||{{flagicon|RUS}} [[ФК Факел (Воронеж)|Факел Воронеж]]||свободен трансфер|| <ref>{{cite news | title=ЦСКА подписа с Мохамед Брахими | work=cska.bg | date=22 август 2025 | url=https://cska.bg/news/cska-mohamed-brahimi-welcome-new-signing-winger-22-08/ | language=bg | access-date=22 август 2025}}</ref> |- | 2 септември || защитник || {{flagicon|ARG}} [[Анхело Мартино]] ||{{flagicon|ARG}} [[Нюелс Олд Бойс]]||€345 000 || <ref>{{cite news | title=Добре дошъл на Анжело Мартино в ЦСКА | work=cska.bg | date=2 септември 2025 | url=https://cska.bg/news/cska-signed-contract-angelo-matino-left-fullback-defender-argentina/ | language=bg | access-date=2 септември 2025}}</ref> |- | 13 декември || полузащитник || {{flagicon|COL}} [[Алехандро Пиедраита]] ||{{flagicon|ARG}} [[Клуб де Химнасия и Есгрима Ла Плата|Химнасия Ла Плата]]|| свободен трансфер || <ref>{{cite news | title=Добре дошъл на Алехандро Пиедраита в ЦСКА! | work=cska.bg | date=13 декември 2025 | url=https://cska.bg/news/posts/dobre-doshal-na-alehandro-piedraita-v-tsska | language=bg | access-date=6 януари 2026}}</ref> |- | 27 декември || полузащитник || {{flagicon|BLR}} [[Макс Ебонг]] ||{{flagicon|KAZ}} [[ФК Астана|Астана]]|| €425 000 || <ref>{{cite news | title=Добре дошъл на Макс Ебонг в ЦСКА! | work=cska.bg | date=27 декември 2025 | url=https://cska.bg/news/posts/dobre-doshal-na-maks-ebong-v-tsska | language=bg | access-date=6 януари 2026}}</ref> |- | 6 януари || полузащитник || {{flagicon|BRA}} [[Лео Перейра]] ||{{flagicon|BRA}} [[Клубе де Регеташ Бразил|Клуб де Регеташ]]|| €800 000 || <ref>{{cite news | title=ЦСКА подписа с бразилското крило Лео Перейра | work=cska.bg | date=6 януари 2026 | url=https://cska.bg/news/posts/tsska-podpisa-s-brazilskoto-krilo-leo-pereyra | language=bg | access-date=6 януари 2026}}</ref> |- | 6 януари || защитник || {{flagicon|BUL}} [[Андрей Йорданов]] ||{{flagicon|BUL}} [[ПФК „Ботев“ (Пловдив)|Ботев Пловдив]]|| €150 000 || <ref>{{cite news | title=ЦСКА привлече Андрей Йорданов | work=cska.bg | date=6 януари 2026 | url=https://cska.bg/news/posts/tsska-privleche-andrey-yordanov | language=bg | access-date=6 януари 2026}}</ref> |- | 6 януари || полузащитник || {{flagicon|CAR}} [[Исак Соле]] ||{{flagicon|BUL}} [[ПФК „Славия“ (София)|Славия]]|| €500 000|| <ref>{{cite news | title=Добре дошъл в ЦСКА, Исак Соле! | work=cska.bg | date=6 януари 2026 | url=https://cska.bg/news/posts/dobre-doshal-v-tsska-isak-sole | language=bg | access-date=7 януари 2026}}</ref> |- | 10 януари || вратар || {{flagicon|BUL}} [[Димитър Евтимов]] ||{{flagicon|BUL}} [[ПФК „Ботев – Враца“|Ботев Враца]]|| свободен трансфер || <ref>{{cite news | title=ЦСКА привлече Димитър Евтимов | work=cska.bg | date=10 януари 2026 | url=https://cska.bg/news/posts/tsska-privleche-dimitar-evtimov | language=bg | access-date=11 януари 2026}}</ref> |} === Под наем === {| class="wikitable" |- ! Дата ! Поз. ! Име ! От ! До ! Изт. |- | 23 февруари || защитник || {{flagicon|ARG}} [[Факундо Родригес]] || {{flagicon|ARG}} [[Естудиантес де Ла Плата]]||30 юни 2027|| <ref>{{cite news | title=ЦСКА привлече аржентинския защитник Факундо Родригес | work=cska.bg | date=23 февруари 2026 | url=https://cska.bg/news/posts/tsska-privleche-arzhentinskiya-zashtitnik-fakundo-rodriges | language=bg | access-date=24 февруари 2026}}</ref> |} === Вън === {| class="wikitable" |- ! Дата ! Поз. ! Име ! Към ! Сума ! Изт. |- | rowspan="3"| 3 юни || халф || {{flagicon|BUL}} [[Станислав Шопов]] || {{flagicon|CRO}} [[ФК Осиек|Осиек]]|| rowspan="3"|освободен|| rowspan="3"|<ref>{{cite news | title=Договорите на Шопов, Кареасо и Линдсет с ЦСКА няма да бъдат подновени | work=cska.bg | date=3 юни 2025 | url=https://cska.bg/news/cska-ends-contratcs-shopov-careaso-lindseth/ | language=bg | access-date=4 юни 2025}}</ref> |- | халф || {{flagicon|NOR}} [[Джонатан Линдсет]] || {{flagicon|TUR}} [[ФК Маниса|Маниса]] |- | халф || {{flagicon|COL}} [[Марселино Кареасо]] || {{флагче|CYP}} [[ФК Аполон (Лимасол)|Аполон Лимасол]] |- | 14 юни || вратар || {{flagicon|BUL}} [[Димитър Евтимов]] ||{{flagicon|BUL}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев Враца]]||освободен|| <ref>{{cite news | title=Вратар се сбогува емоционално с ЦСКА | work=dsport.bg | date=14 юни 2025 | url=https://dsport.bg/vratar-se-sboguva-emocionalno-s-cska~201483.html | language=bg | access-date=14 юни 2025}}</ref> |- | 16 юни || вратар || {{flagicon|BUL}} [[Иван Дюлгеров]] ||{{flagicon|MDA}} [[ФК „Шериф“|Шериф Тираспол]]||освободен|| <ref>{{cite news | title=Решението е взето: ЦСКА се раздели с Иван Дюлгеров | work=dsport.bg | date=16 юни 2025 | url=https://dsport.bg/reshenieto-e-vzeto-cska-se-razdeli-s-ivan-dulgerov~201726.html | language=bg | access-date=16 юни 2025}}</ref> |- | 29 юли || защитник || {{flagicon|SCO}} [[Лиъм Купър]] ||{{флагче|ENG}} [[ФК Шефилд Уензди|Шефилд Уензди]]||освободен|| <ref name=":0"/> |- | 19 август || полузащитник || {{flagicon|Косово}} [[Зюмюр Бютучи]] ||свободен агент||освободен|| <ref>{{cite news | title=ЦСКА се раздели със Зюмюр Бютучи | work=cska.bg | date=19 август 2025 | url=https://cska.bg/news/cska-zymer-bytyqi-part-ways-end-contract-19-08/ | language=bg | access-date=19 август 2025}}</ref> |- | 21 август || защитник || {{flagicon|Франция}} [[Тибо Вион]] ||{{флагче|LUX}} [[ФК Прогрес Нидеркорн|Прогрес Нидеркорн]]||освободен|| <ref>{{cite news | title=Поредна раздяла в ЦСКА - футболист с близо 200 мача си тръгна| work=dsport.bg | date=21 август 2025 | url=https://dsport.bg/poredna-razdala-v-cska-futbolist-s-blizo-200-macha-si-tragna~207668.html | language=bg | access-date=21 август 2025}}</ref> |- | 22 август || полузащитник || {{flagicon|ДР Конго}} [[Джейсън Локило]] ||{{flagicon|POL}} [[Пяст (Гливице)|Пяст Гливице]]||освободен|| <ref>{{cite news | title=Джейсън Локило вече не е футболист на ЦСКА | work=cska.bg | date=22 август 2025 | url=https://cska.bg/news/cska-jason-lokilo-winger-end-of-contract-22-08/ | language=bg | access-date=22 август 2025}}</ref> |- | 25 август || нападател || {{flagicon|BEL}} [[Аарон Исека]] ||{{флагче|GRE}} [[ОФИ Крит]] ||освободен|| <ref>{{cite news | title=ЦСКА се раздели с Аарон Исека | work=cska.bg | date=25 август 2025 | url=https://cska.bg/news/цска-се-раздели-с-аарон-исека/ | language=bg | access-date=25 август 2025}}</ref> |- | 2 септември || нападател || {{flagicon|LUX}} [[Мика Пинто]] ||{{флагче|NED}} [[ФК Дордрехт|Дордрехт]] ||освободен|| <ref>{{cite news | title=Мика Пинто вече не е футболист на ЦСКА | work=cska.bg | date=2 септември 2025 | url=https://cska.bg/news/cska-mica-pinto-part-ways-defender/ | language=bg | access-date=2 септември 2025}}</ref> |- | 10 януари || защитник || {{flagicon|COL}} [[Браян Кордоба]] ||{{флагче|COL}} [[Кукута Депортиво]]||освободен|| <ref>{{cite news | title=Браян Кордоба вече не е футболист на ЦСКА | work=cska.bg | date=10 януари 2026 | url=https://cska.bg/news/posts/brayan-kordoba-veche-ne-e-futbolist-na-tsska | language=bg | access-date=11 януари 2026}}</ref> |- | 12 януари || вратар || {{flagicon|BRA}} [[Густаво Бусато]] ||свободен агент||освободен|| <ref>{{cite news | title=ЦСКА се разделя с Густаво Бусато | work=cska.bg | date=12 януари 2026 | url=https://cska.bg/news/posts/tsska-se-razdelya-s-gustavo-busato | language=bg | access-date=12 януари 2026}}</ref> |- | 16 януари || вратар || {{flagicon|BUL}} [[Марин Орлинов]] ||{{flagicon|BUL}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев Враца]]||освободен|| <ref>{{cite news | title=''Армейската'' инвазия във Враца продължава | work=dsport.bg | date=16 януари 2026 | url=https://dsport.bg/armeiskata-invazia-vav-vraca-prodalzava~219686.html | language=bg | access-date=20 февруари 2026}}</ref> |- | 20 февруари || полузащитник || {{flagicon|SWE}} [[Давид Сегер]] ||{{flagicon|SWE}} [[БК Хекен]]||освободен|| <ref>{{cite news | title=Дейвид Сегер вече не е футболист на ЦСКА | work=cska.bg | date=20 февруари 2026 | url=https://cska.bg/news/posts/deyvid-seger-veche-ne-e-futbolist-na-tsska | language=bg | access-date=20 февруари 2026}}</ref> |} === Под наем вън === {| class="wikitable" |- ! Дата ! Поз. ! Име ! Към ! До ! Изт. |- | 11 юли|| нападател || {{flagicon|GLP}} [[Матиас Фаетон]] ||{{flagicon|SUI}} [[ФК Цюрих|Цюрих]]||30 юни 2026|| <ref>{{cite news | title=ЦСКА се раздели с Фаетон | work=dsport.bg | date=11 юли 2025 | url=https://dsport.bg/cska-se-razdeli-s-faeton~204115.html | language=bg | access-date=11 юли 2025}}</ref> |- | rowspan=2| 7 януари|| защитник|| {{flagicon|GAM}} [[Сейни Санянг]] ||rowspan=3|{{flagicon|BUL}} [[ПФК „Ботев – Враца“|Ботев Враца]]||rowspan=3| 30 юни 2026|| rowspan=2| <ref>{{cite news | title=ЦСКА прати двама под наем в Ботев Враца | work=dsport.bg | date=7 януари 2026 | url=https://dsport.bg/cska-prati-dvama-pod-naem-v-botev-vraca~218951.html | language=bg | access-date=8 януари 2026}}</ref> |- | защитник|| {{flagicon|BUL}} [[Мартин Стойчев]] |- | 16 януари|| нападател|| {{flagicon|BUL}} [[Йоан Борносузов]] || <ref>{{cite news | title=''Армейската'' инвазия във Враца продължава | work=dsport.bg | date=16 януари 2026 | url=https://dsport.bg/armeiskata-invazia-vav-vraca-prodalzava~219686.html | language=bg | access-date=20 февруари 2026}}</ref> |- | 30 януари|| полузащитник || {{flagicon|ALB}} [[Кевин Додай]] ||{{flagicon|ALB}} [[КС Влазния Шкодра|Влазния]]||30 юни 2026|| <ref>{{cite news | title=ЦСКА преотстъпва крилото Кевин Додай | work=cska.bg | date=30 януари 2026 | url=https://cska.bg/news/posts/tsska-preotstapva-kriloto-kevin-doday | language=bg | access-date=30 януари 2026}}</ref> |- | 24 февруари|| полузащитник || {{flagicon|BUL}} [[Георги Чорбаджийски]] ||{{flagicon|BUL}} [[ПФК „Локомотив“ (Пловдив)|Локомотив Пловдив]]||30 юни 2026|| <ref>{{cite news | title=Георги Чорбаджийски ще играе под наем в Локомотив (Пд) | work=cska.bg | date=24 февруари 2026 | url=https://cska.bg/news/posts/georgi-chorbadzhiyski-shte-igrae-pod-naem-v-lokomotiv-pd | language=bg | access-date=25 февруари 2026}}</ref> |} == Предсезонна подготовка и приятелски мачове == * Всички часове са в местно време {{footballbox collapsible |дата= 25 юни 2025 |етап= 1 |час= 17:30 ([[UTC+2]]) |отбор1= '''ЦСКА''' |резултат= 1:1 |подробности= [https://cska.bg/news/cska-draw-against-shkendija-summer-camp-friendly-25-06/ Доклад] |отбор2= {{флагче|Македония}} [[ФК Шкендия|Шкендия]] |голове1= [[Теодор Иванов (футболист, р. 2004)|Иванов]] {{гол|60}} |голове2= [[Ендрит Красничи|Красничи]] {{гол|85}} |стадион = Спортен Център Терме Чатеж |място = [[Чатеж об Сави]], [[Словения]] |зрители= |съдия= |П/Р/З = Р |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 28 юни 2025 |етап= 2 |час= 18:00 ([[UTC+2]]) |отбор1= '''ЦСКА''' |резултат= 0:0 |подробности= [https://cska.bg/news/cska-draw-against-kryvbas-summer-camp-friendly-game/ Доклад] |отбор2= {{флагче|Украйна}} [[ФК Кривбас|Кривбас]] |голове1= |голове2= |стадион = Спортен Център Терме Чатеж |място = [[Чатеж об Сави]], [[Словения]] |зрители= |съдия= |П/Р/З = Р |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 30 юни 2025 |етап= 3 |час= 17:30 ([[UTC+2]]) |отбор1= '''ЦСКА''' |резултат= 0:1 |подробности= [https://cska.bg/news/cska-lost-against-hajduk-split-friendly-game-30-06/ Доклад] |отбор2= {{флагче|Хърватия}} [[ФК Хайдук (Сплит)|Хайдук Сплит]] |голове1= |голове2= [[Марко Ливая|Ливая]] {{гол|5}} |стадион = [[Шпортни парк (стадион, Радомле)|Шпортни парк]] |място = [[Радомле]], [[Словения]] |зрители= |съдия= |П/Р/З = З |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 2 юли 2025 |етап= 4 |час= 19:00 ([[UTC+2]]) |отбор1= '''ЦСКА''' |резултат= 0:3 |подробности= [https://cska.bg/news/cska-lost-against-olympija-ljubljana-friendly-game/ Доклад] |отбор2= {{флагче|Словения}} [[ФК Олимпия (Любляна)|Олимпия Любляна]] |голове1= |голове2= [[Матео Ачимович|Ачимович]] {{гол|16}} <br> [[Агустин Дофо|Дофо]] {{гол|66}} <br> [[Алекс Там|Там]] {{гол|81}} |стадион = [[Шпортни парк Жак]] |място = [[Любляна]], [[Словения]] |зрители= |съдия= |П/Р/З = З |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 12 юли 2025 |етап= 5 |час= 19:00 ([[UTC+3]]) |отбор1= '''ЦСКА''' |резултат= 3:1 |подробности= [https://int.soccerway.com/matches/2025/07/12/world/club-friendlies/cska/radni-ki-ni-/I1997905/ Доклад] |отбор2= {{флагче|Сърбия}} [[ФК Раднички (Ниш)|Раднички Ниш]] |голове1= [[Сейни Санянг|Санянг]] {{гол|3}} <br> [[Йоанис Питас|Питас]] {{гол|12||58}} |голове2= [[Лука Издерич|Издерич]] {{гол|88}} |стадион = [[Национален стадион „Васил Левски“]] |място = [[София]] |зрители= |съдия= |П/Р/З = П |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 5 септември 2025 |етап= 6 |час= 17:00 ([[UTC+3]]) |отбор1= '''ЦСКА''' |резултат= 2:0 |подробности= [https://cska.bg/news/цска-победи-с-20-радник-сурдулица/ Доклад] |отбор2= {{флагче|Сърбия}} [[Радник (Сурдулица)|Радник Сурдулица]] |голове1= [[Пастор (футболист)|Пастор]] {{гол|26}} <br> [[Сантяго Годой|Годой]] {{гол|38}} |голове2= |стадион = [[Спортен комплекс „Панчарево“]] |място = [[Панчарево]] |зрители= |съдия= |П/Р/З = П |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 11 октомври 2025 |етап= 7 |час= 11:00 ([[UTC+3]]) |отбор1= '''ЦСКА''' |резултат= 4:0 |подробности= [https://cska.bg/news/cska-won-against-septemvri-4-0-friendly-game/ Доклад] |отбор2= [[ПФК „Септември“ (София)|Септември]] |голове1= [[Сантяго Годой|Годой]] {{гол|14}} <br> [[Робин Шутен|Шутен]] {{гол|24|авто.}} <br> [[Георги Чорбаджийски|Чорбаджийски]] {{гол|27}} <br> [[Мохамед Брахими|Брахими]] {{гол|45}} |голове2= |стадион = [[Спортен комплекс „Панчарево“]] |място = [[Панчарево]] |зрители= |съдия= |П/Р/З = П |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 14 януари 2026 |етап= 8 |час= 16:30 ([[UTC+2]]) |отбор1= '''ЦСКА''' |резултат= 0:2 |подробности= [https://cska.bg/news/posts/tsska-otstapi-na-korona-kieltse-v-parvata-si-kontrola-video-i-snimki Доклад] |отбор2= {{флагче|Полша}} [[Корона (Келце)|Корона Келце]] |голове1= |голове2= [[Мариуш Степински|Степински]] {{гол|61||80}} |стадион = |място = [[Анталия]], [[Турция]] |зрители= |съдия= |П/Р/З = З |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 17 януари 2026 |етап= 9 |час= 15:30 ([[UTC+2]]) |отбор1= '''ЦСКА''' |резултат= 1:2 |подробности= [https://cska.bg/news/posts/tsska-zagubi-ot-mlada-boleslav-s-12-video-i-snimki Доклад] |отбор2= {{флагче|Чехия}} [[ФК Млада Болеслав|Млада Болеслав]] |голове1= [[Мохамед Брахими|Брахими]] {{гол|79|[[Дузпа|дуз.]]}} |голове2= [[Ян Бурян|Бурян]] {{гол|26}} <br> [[Михал Шевчик|Шевчик]] {{гол|29|[[Дузпа|дуз.]]}} |стадион = |място = [[Анталия]], [[Турция]] |зрители= |съдия= |П/Р/З = З |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 21 януари 2026 |етап= 10 |час= 15:00 ([[UTC+2]]) |отбор1= '''ЦСКА''' |резултат= 0:0 |подробности= [https://cska.bg/news/posts/tsska-izpusna-pobedata-sreshtu-lnz-cherkasi-video-i-snimki Доклад] |отбор2= {{флагче|Украйна}} [[ФК ЛНЗ|ЛНЗ Черкаси]] |голове1= |голове2= |стадион = |място = [[Анталия]], [[Турция]] |зрители= |съдия= |П/Р/З = Р |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 23 януари 2026 |етап= 11 |час= 11:00 ([[UTC+2]]) |отбор1= '''ЦСКА''' |резултат= 5:2 |подробности= [https://cska.bg/news/posts/tsska-s-razgromna-pobeda-v-poslednata-kontrola-52-video-i-snimki Доклад] |отбор2= {{флагче|Южна Корея}} [[ФК Гангуон|Гангуон]] |голове1= [[Кевин Додай|Додай]] {{гол|12}} <br> [[Мохамед Брахими|Брахими]] {{гол|55||71}} <br> [[Сантяго Годой|Годой]] {{гол|57}} <br> [[Бруно Жордао|Жордао]] {{гол|70}} |голове2= [[Парк Хоюнг|Хоюнг]] {{гол|37}} <br> [[Ко Юнгджун|Юнгджун]] {{гол|39}} |стадион = |място = [[Анталия]], [[Турция]] |зрители= |съдия= |П/Р/З = П |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 31 януари 2026 |етап= 12 |час= 14:00 |отбор1= '''ЦСКА''' |резултат= 3:1 |подробности= [https://cska.bg/news/posts/tsska-pobedi-dunav-s-31-v-poslednata-si-kontrola-video-i-snimki Доклад] |отбор2= [[ФК Дунав (Русе)|Дунав Русе]] |голове1= [[Бруно Жордао|Жордао]] {{гол|14}} <br> [[Мохамед Брахими|Брахими]] {{гол|73}} <br> [[Сантяго Годой|Годой]] {{гол|86}} |голове2= [[Акила де Соуса Монтейро|Акила]] {{гол|81}} |стадион = [[Спортен комплекс „Панчарево“]] |място = [[Панчарево]] |зрители= |съдия= Димитър Буров (София) |П/Р/З = П |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 27 март 2026 |етап= 13 |час= 16:00 |отбор1= '''ЦСКА''' |резултат= 6:0 |подробности= [https://dsport.bg/koshmara-blesna-rodriges-s-debuten-gol-pri-razgrom-na-cska-srestu-oboriste~225776.html Доклад] |отбор2= [[ФК Оборище (Панагюрище)|Оборище]] |голове1= [[Сантяго Годой|Годой]] {{гол|19||22||51||84}} <br> [[Мохамед Брахими|Брахими]] {{гол|25}} <br> [[Факундо Родригес|Родригес]] {{гол|70}} |голове2= |стадион = [[Спортен комплекс „Панчарево“]] |място = [[Панчарево]] |зрители= |съдия= |П/Р/З = П |stack= yes }} == Турнири == === Обобщение === {{Fb overview |c=2 |c1=[[Първа професионална футболна лига 2025/26|Първа лига]] |w1=16 |d1=7 |l1=6 |f1=42 |a1=22 |c2=[[Купа на България по футбол 2025/26|Купа на България]] |w2=3 |d2=0 |l2=0 |f2=6 |a2=2 |u=8 април 2026 }} === Първа лига === {{основна|Първа професионална футболна лига 2025/26}} ==== Редовен сезон ==== ===== Класиране ===== {| class="wikitable" style="text-align:center" |- !width=30|{{tooltip|Поз|Позиция}} !Отбор !width=30|{{tooltip|М|Мачове}} !width=30|{{tooltip|П|Победи}} !width=30|{{tooltip|Р|Равни}} !width=30|{{tooltip|З|Загуби}} !width=30|{{tooltip|ВГ|Вкарани голове}} !width=30|{{tooltip|ДГ|Допуснати голове}} !width=30|{{tooltip|ГР|Голова разлика}} !width=30|{{tooltip|Т|Точки}} !width=333|Класиране <!--|-bgcolor=#ccffcc |1||align=left|[[ПФК „Левски“ (София)|Левски]] |22||17||2||3||52||14||+38||'''53'''||rowspan=4|'''Класиране за група за титлата'''--> |-bgcolor=#ccffcc |2||align=left|[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] '''(Q)''' |29||17||9||3||57||19||+38||'''60'''||rowspan=3|'''Класиране за група за титлата''' |-bgcolor=#ccffcc |3||align=left|[[ФК „Централен спортен клуб на армията 1948“|ЦСКА 1948]] '''(Q)''' |29||17||5||7||46||31||+15||'''56''' |-bgcolor=#ccffcc |'''4'''||align=left|'''[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]]''' '''(Q)''' |'''29'''||'''16'''||'''7'''||'''6'''||'''42'''||'''22'''||'''+20'''||'''55''' |-bgcolor="ffffcc" |5||align=left|[[ПФК „Локомотив“ (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] '''(Q)''' |29||11||12||6||30||33||−3||'''45'''||rowspan=2|'''Класиране за група за Лига на конференциите''' |-bgcolor="ffffcc" |6||align=left|[[ПФК „Черно море“ (Варна)|Черно море]] '''(Q)''' |29||11||11||7||33||22||+11||'''44''' |} ===== Представяне като домакин/гост ===== {| class="wikitable" width=550px style="font-size: 95%; text-align:center;" |----- !width=270px colspan="7"|Домакин !width=270px colspan="7" style="border-left:3px solid grey;"|Гост |----- !width=35px|{{abbr|М|Мачове}} !width=35px|{{abbr|П|Победи}} !width=35px|{{abbr|Р|Равни}} !width=35px|{{abbr|З|Загуби}} !width=95px colspan="2"|{{abbr|ГР|Голова разлика}} !width=35px|{{abbr|Т|Точки}} !width=35px style="border-left:3px solid grey;"|{{abbr|М|Мачове}} !width=35px|{{abbr|П|Победи}} !width=35px|{{abbr|Р|Равни}} !width=35px|{{abbr|З|Загуби}} !width=95px colspan="2"|{{abbr|ГР|Голова разлика}} !width=35px|{{abbr|Т|Точки}} |------ |14 |10 |3 |1 |width=55px|25:8 |width=40px|+17 |33 |style="border-left:3px solid grey;"|15 |6 |4 |5 |width=55px|17:14 |width=40px|+3 |22 |} ===== Класиране по кръгове ===== {| class="wikitable" width=836px style="font-size: 95%; text-align:center;" |- !width=86px|Кръг !width=25px|01 !width=25px|02 !width=25px|03 !width=25px|04 !width=25px|05 !width=25px|06 !width=25px|07 !width=25px|08 !width=25px|09 !width=25px|10 !width=25px|11 !width=25px|12 !width=25px|13 !width=25px|14 !width=25px|15 !width=25px|16 !width=25px|17 !width=25px|18 !width=25px|19 !width=25px|20 !width=25px|21 !width=25px|22 !width=25px|23 !width=25px|24 !width=25px|25 !width=25px|26 !width=25px|27 !width=25px|28 !width=25px|29 !width=25px|30 |- style="font-weight: 700" |Място | Г | Д | Г | Д | Г | Д | Г | Д | Г | Г | Д | Г | Д | Д | Г | Д | Г | Д | Г | Д | Г | Д | Г | Д | Д | Г | Д | Г | Г | Д |-style="font-weight: 700" |Резултат |bgcolor="ffffcc"|Р |bgcolor="ffffcc"|Р |bgcolor="ffcccc"|З |bgcolor="ffffcc"|Р |bgcolor="ffcccc"|З |bgcolor="ffcccc"|З |bgcolor="ffffcc"|Р |bgcolor="ccffcc"|П |bgcolor="ffffcc"|Р |bgcolor="ffffcc"|Р |bgcolor="ffffcc"|Р |bgcolor="ccffcc"|П |bgcolor="ccffcc"|П |bgcolor="ccffcc"|П |bgcolor="ccffcc"|П |bgcolor="ccffcc"|П |bgcolor="ccffcc"|П |bgcolor="ccffcc"|П |bgcolor="ffcccc"|З |bgcolor="ccffcc"|П |bgcolor="ccffcc"|П |bgcolor="ccffcc"|П |bgcolor="ffcccc"|З |bgcolor="ccffcc"|П |bgcolor="ccffcc"|П |bgcolor="ffcccc"|З |bgcolor="ccffcc"|П |bgcolor="ccffcc"|П |bgcolor="ccffcc"|П | |- style="font-weight: 700" |Класиране |bgcolor="ffbbbb"|9 |bgcolor="ffffcc"|8 |bgcolor="ffbbbb"|12 |bgcolor="ffbbbb"|12 |bgcolor="ffbbbb"|12 |bgcolor="ffbbbb"|15 |bgcolor="ffbbbb"|14 |bgcolor="ffbbbb"|11 |bgcolor="ffbbbb"|12 |bgcolor="ffbbbb"|12 |bgcolor="ffbbbb"|12 |bgcolor="ffbbbb"|9 |bgcolor="5affff"|8 |bgcolor="5affff"|6 |bgcolor="5affff"|6 |bgcolor="5affff"|6 |bgcolor="5affff"|5 |bgcolor="ccffcc"|4 |bgcolor="5affff"|5 |bgcolor="5affff"|5 |bgcolor="ccffcc"|4 |bgcolor="ccffcc"|3 |bgcolor="ccffcc"|4 |bgcolor="ccffcc"|4 |bgcolor="ccffcc"|4 |bgcolor="ccffcc"|4 |bgcolor="ccffcc"|4 |bgcolor="ccffcc"|4 |bgcolor="ccffcc"|4 | |} <small> '''Място:''' '''Д''' = Домакин, '''Г''' = Гост; Резултат: '''П''' = Победа, '''Р''' = Равен, '''З''' = Загуба.<br> '''Последна актуализация:''' {{дата|10|04|2026}}; '''Източници:''' [[#Резултати|Резултати]] </small> ===== Резултати ===== {{footballbox collapsible |дата= 19 юли 2025 |етап= 1 |час= 22:00 |отбор1= [[ПФК „Ботев“ (Пловдив)|Ботев Пловдив]] |резултат= 1:1 |подробности= [https://int.soccerway.com/matches/2025/07/19/bulgaria/a-pfg/botev/cska/4669950/ Доклад] |отбор2= '''ЦСКА''' |голове1= [[Николай Минков|Минков]] {{гол|27}} <br> [[Андрей Йорданов|Йорданов]] {{жълт|46}} <br> [[Емил Мартинов|Мартинов]] {{жълт|80}} |голове2= [[Йоанис Питас|Питас]] {{гол|45+3|д.}} <br> [[Адриан Лапеня|Лапеня]] {{жълт|52}} <br> [[Мика Пинто|Пинто]] {{жълт|74}} <br> [[Лиъм Купър|Купър]] {{жълт|75}} |стадион = [[Христо Ботев (стадион, Пловдив)|Христо Ботев]] |място = [[Пловдив]] |зрители= |съдия= Красен Георгиев (Варна) |П/Р/З = Р |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 26 юли 2025 |етап= 2 |час= 21:15 |отбор1= '''ЦСКА''' |резултат= 1:1 |подробности= [https://int.soccerway.com/matches/2025/07/26/bulgaria/a-pfg/cska/spartak-varna/4669961/ Доклад] |отбор2= [[ФК „Спартак“ (Варна)|Спартак Варна]] |голове1= [[Олаус Скарсем|Скарсем]] {{гол|7}} <br> [[Йоанис Питас|Питас]] {{дузпа-пропуск}} <small>21'</small> |голове2= [[Шанде]] {{гол|47}} <br> [[Дамян Йорданов|Йорданов]] {{жълт|86}} <br> Ковальов {{жълт|90+4}} |стадион = [[Национален стадион „Васил Левски“]] |място = [[София]] |зрители= |съдия= Кристиян Колев (Пловдив) |П/Р/З = Р |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 2 август 2025 |етап= 3 |час= 19:00 |отбор1= [[ПФК „Локомотив“ (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] |резултат= 1:0 |подробности= [https://int.soccerway.com/matches/2025/08/02/bulgaria/a-pfg/loko-plovdiv/cska/4669969/ Доклад] |отбор2= '''ЦСКА''' |голове1= [[Адриан Кова|Кова]] {{жълт|56}} <br> [[Енцо Еспиноса|Еспиноса]] {{жълт|69}} <br> [[Жулиен Лами|Лами]] {{гол|89}} <Br> [[Боян Милосавлевич|Милосавлевич]] {{жълт|90+8}} |голове2= [[Давид Сегер|Сегер]] {{жълт|56}} <br> [[Зюмюр Бютучи|Бютучи]] {{жълт|85}} |стадион = [[Локомотив (стадион, Пловдив)|стадион Локомотив]] |място = [[Пловдив]] |зрители= |съдия= Димитър Димитров (София) |П/Р/З = З |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 9 август 2025 |етап= 4 |час= 19:00 |отбор1= '''ЦСКА''' |резултат= 0:0 |подробности= [https://int.soccerway.com/matches/2025/08/09/bulgaria/a-pfg/cska/cherno-more/4669976/ Доклад] |отбор2= [[ПФК „Черно море“ (Варна)|Черно море]] |голове1= [[Иван Турциов|Турицов]] {{жълт|7}} <br> [[Георги Чорбаджийски|Чорбаджийски]] {{жълт|88}} <br> [[Лумбард Делова|Делова]] {{жълт|90+6}} |голове2= [[Давид Телеш|Телеш]] {{жълт|33}} <br> [[Фелипе Кардосо|Кардосо]] {{жълт|78}} |стадион = [[Национален стадион „Васил Левски“]] |място = [[София]] |зрители= |съдия= Радослав Гидженов (Пловдив) |П/Р/З = Р |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 24 август 2025 |етап= 6 |час= 20:15 |отбор1= '''ЦСКА''' |резултат= 0:1 |подробности= [https://int.soccerway.com/matches/2025/08/24/bulgaria/a-pfg/cska/cska-1948/4669992/ Доклад] |отбор2= [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] |голове1= [[Теодор Иванов (футболист, р. 2004)|Иванов]] {{жълт|78}} <br> [[Бруно Жордао|Жордао]] {{жълт|87}} |голове2= [[Мамаду Диало|Диало]] {{гол|37}} <br> [[Георги Русев (футболист, р. 1998)|Русев]] {{жълт|44}} <br> [[Уилям Фонкеу|Фонкеу]] {{жълт|54}} <br> [[Атанас Илиев (футболист)|Илиев]] {{жълт|80}} <br> [[Петър Маринов|Маринов]] {{жълт|83}} |стадион = [[Национален стадион „Васил Левски“]] |място = [[София]] |зрители= |съдия= Венцислав Митрев (София) |П/Р/З = З |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 30 август 2025 |етап= 7 |час= 21:15 |отбор1= [[ПФК „Славия“ (София)|Славия]] |резултат= 2:2 |подробности= [https://int.soccerway.com/matches/2025/08/30/bulgaria/a-pfg/slavia-sofia/cska/4670005/ Доклад] |отбор2= '''ЦСКА''' |голове1= [[Жордан Варела|Варела]] {{гол|27}} <br> [[Янис Гермуш|Гермуш]] {{гол|38}} <br> [[Мохамед Досо|Досо]] {{жълт|82}} |голове2= [[Джеймс Ето'о|Ето'о]] {{гол|3}}, {{жълт|57}}, {{червен|1|69}} <br> [[Сантяго Годой|Годой]] {{гол|52}} <Br> [[Густаво Бусато|Бусато]] {{жълт|67}} |стадион = [[Александър Шаламанов (стадион)|стадион Александър Шаламанов]] |място = [[София]] |зрители= |съдия= Георги Давидов (Велико Търново) |П/Р/З = Р |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 13 септември 2025 |етап= 8 |час= 20:15 |отбор1= '''ЦСКА''' |резултат= 3:1 |подробности= [https://int.soccerway.com/matches/2025/09/13/bulgaria/a-pfg/cska/septemvri/4670009/ Доклад] |отбор2= [[ПФК „Септември“ (София)|Септември]] |голове1= [[Лумбард Делова|Делова]] {{гол|10}} <br> [[Пастор (футболист)|Пастор]] {{жълт|72}} <br> [[Олаус Скарсем|Скарсем]] {{жълт|83}} <br> [[Петко Панайотов|Панайотов]] {{гол|90+4}} {{жълт|90+6}} <br> [[Мохамед Брахими|Брахими]] {{жълт|90+7}} {{гол|90+8}} <br> [[Иван Турицов|Турицов]] {{жълт|90+10}} <br> [[Фьодор Лапоухов|Лапоухов]] {{жълт|90+10}} |голове2= [[Кубрат Йонашчъ|Йонашчъ]] {{жълт|79}} <br> [[Бертранд Фурие|Фурие]] {{гол|84}} {{жълт|90+10}} <br> [[Клери Сербер|Сербер]] {{жълт|90+1}} |стадион = [[Национален стадион „Васил Левски“]] |място = [[София]] |зрители= |съдия= Мартин Марков (София) |П/Р/З = П |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 18 септември 2025^[[#1|1]] |етап= 5 |час= 17:30 |отбор1= [[ФК „Арда“|Арда]] |резултат= 1:0 |подробности= [https://int.soccerway.com/matches/2025/09/18/bulgaria/a-pfg/arda/cska/4669982/ Доклад] |отбор2= '''ЦСКА''' |голове1= [[Светослав Ковачев|Ковачев]] {{жълт|5}} <Br> [[Давид Акинтола|Акинтола]] {{жълт|87}} <br> [[Феликс Ебоа Ебоа|Ебоа Ебоа]] {{гол|89}} |голове2= [[Анхело Мартино|Мартино]] {{жълт|32}} <br> [[Мохамед Брахими|Брахими]] {{жълт|90+2}} |стадион = [[Берое (стадион)|стадион Берое]] |място = [[Стара Загора]]^[[#2|2]] |зрители= |съдия= Георги Гинчев (Велико Търново) |П/Р/З = З |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 22 септември 2025 |етап= 9 |час= 20:30 |отбор1= [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев Враца]] |резултат= 1:1 |подробности= [https://int.soccerway.com/matches/2025/09/22/bulgaria/a-pfg/botev-vratsa/cska/I2329620/ Доклад] |отбор2= '''ЦСКА''' |голове1= [[Владислав Найденов|Найденов]] {{жълт|41}} <br> [[Никола Влайкович|Влайкович]] {{жълт|48}} <br> [[Даниел Генов (футболист, р. 1989)|Генов]] {{гол|75}} <br> [[Ромееш Ивей|Ивей]] {{жълт|90+9}} |голове2= [[Бруно Жордао|Жордао]] {{жълт|42}} <br> [[Йоанис Питас|Питас]] {{гол|49}} <br> [[Адриан Лапеня|Лапеня]] {{жълт|81}} |стадион = [[Христо Ботев (стадион, Враца)|стадион Христо Ботев]] |място = [[Враца]] |зрители= |съдия= Никола Попов (София) |П/Р/З = Р |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 27 септември 2025 |етап= 10 |час= 20:00 |отбор1= [[ФК „Локомотив“ (София)|Локомотив София]] |резултат= 1:1 |подробности= [https://www.soccerway.com/match/cska-sofia-0xFNNECi/lok-sofia-xp9SXWBG/ Доклад] |отбор2= '''ЦСКА''' |голове1= [[Райън Бидунга|Бидунга]] {{жълт|19}} <br> [[Георги Минчев (футболист, р. 1995)|Минчев]] {{гол|77|д.}} <br> [[Божидар Кацаров|Кацаров]] {{жълт|90+1}} |голове2= [[Джеймс Ето'о]] {{жълт|26}} <br> [[Йоанис Питас|Питас]] {{гол|43}} <br> [[Бруно Жордао|Жордао]] {{жълт|86}} |стадион = [[Локомотив (стадион, София)|стадион Локомотив]] |място = [[София]] |зрители= |съдия= Красен Георгиев (Варна) |П/Р/З = Р |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 5 октомври 2025 |етап= 11 |час= 20:15 |отбор1= '''ЦСКА''' |резултат= 0:0 |подробности= [https://www.soccerway.com/match/cska-sofia-0xFNNECi/ludogorets-GrLjfV3M/summary/?mid=fVFUaEMk Доклад] |отбор2= [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] |голове1= [[Бруно Жордао|Жордао]] {{жълт|18}}, {{червен|1|78}} <br> [[Анхело Мартино|Мартино]] {{жълт|45+15}} <br> [[Давид Сегер|Сегер]] {{жълт|59}} <br> [[Адриан Лапеня|Лапеня]] {{жълт|63}} <br> [[Фьодор Лапоухов|Лапоухов]] {{жълт|90+3}} |голове2= [[Идан Нахмиас|Нахмиас]] {{жълт|13}} <br> [[Антон Недялков|Недялков]] {{жълт|45+15}} |стадион = [[Национален стадион „Васил Левски“]] |място = [[София]] |зрители= |съдия= Драгомир Драганов (Варна) |П/Р/З = Р |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 19 октомври 2025 |етап= 12 |час= 15:00 |отбор1= [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа]] |резултат= 0:1 |подробности= [https://www.soccerway.com/match/cska-sofia-0xFNNECi/dobrudzha-0CpyYs0O/?mid=M5ZBCi6e Доклад] |отбор2= '''ЦСКА''' |голове1= [[Антон Иванов (футболист)|Иванов]] {{жълт|19}} <br> [[Томаш Силва|Силва]] {{жълт|56}} <br> [[Малик Фол|Фол]] {{жълт|69}} <br> [[Монтасар Трики|Трики]] {{жълт|71}} <br> [[Лукаш Кардозо|Кардозо]] {{жълт|90+1}} |голове2= [[Йоанис Питас|Питас]] {{гол|17}} <br> [[Мохамед Брахими|Брахими]] {{жълт|55}} <br> [[Анхело Мартино|Мартино]] {{жълт|86}} |стадион = [[Дружба (стадион, Добрич)|стадион Дружба]] |място = [[Добрич]] |зрители= |съдия= Мариян Гребенчарски (Самоков) |П/Р/З = П |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 26 октомври 2025 |етап= 13 |час= 17:15 |отбор1= '''ЦСКА''' |резултат= 5:1 |подробности= [https://www.soccerway.com/match/beroe-4MyeM4GH/cska-sofia-0xFNNECi/?mid=4li2N8KD Доклад] |отбор2= [[ПФК „Берое“ (Стара Загора)|Берое]] |голове1= [[Лумбард Делова|Делова]] {{жълт|20}} <br> [[Петко Панайотов|Панайотов]] {{гол|39}} <br> [[Йоанис Питас|Питас]] {{гол|45||51}} <br> [[Илиан Илиев-младши|И. Илиев]] {{гол|48}} <br> [[Сантяго Годой|Годой]] {{гол|59}} |голове2= [[Кайо Лопес|Лопес]] {{жълт|27}} <br> [[Факундо Костантини|Костантини]] {{жълт|44}} <br> [[Исмаел Ферер|Ферер]] {{жълт|87}} |стадион = [[Национален стадион „Васил Левски“]] |място = [[София]] |зрители= |съдия= Никола Попов (София) |П/Р/З = П |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 2 ноември 2025 |етап= 14 |час= 12:45 |отбор1= '''ЦСКА''' |резултат= 3:1 |подробности= [https://www.soccerway.com/match/cska-sofia-0xFNNECi/montana-KlnUda9s/?mid=zBtNDw3N Доклад] |отбор2= [[ФК „Монтана“|Монтана]] |голове1= [[Бруно Жордао|Жордао]] {{гол|12}} <br> [[Сантяго Годой|Годой]] {{гол|42|[[Дузпа|дуз.]]|90+6|[[Дузпа|дуз.]]}} |голове2= [[Филип Еджике|Еджике]] {{гол|35}} <br> [[Борис Димитров (футболист)|Димитров]] {{жълт|45}} <br> [[Соломон Джеймс|Джеймс]] {{червен|0|90+5}} |стадион = [[Национален стадион „Васил Левски“]] |място = [[София]] |зрители= |съдия= Мартин Великов (Варна) |П/Р/З = П |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 8 ноември 2025 |етап= 15 |час= 15:00 |отбор1= [[ПФК „Левски“ (София)|Левски]] |резултат= [[Вечно дерби|0:1]] |подробности= [https://www.soccerway.com/match/cska-sofia-0xFNNECi/levski-sofia-E5OOzgs4/?mid=fZyVtxX9 Доклад] |отбор2= '''ЦСКА''' |голове1= [[Марин Петков (футболист)|Петков]] {{жълт|52}} <Br> [[Георги Костадинов (футболист, р. 1990)|Костадинов]] {{жълт|52}} <br> [[Кристиан Димитров|Димитров]] {{жълт|63}} <br> [[Светослав Вуцов|Вуцов]] {{жълт|90+8}} |голове2= [[Лумбард Делова|Делова]] {{жълт|11}} <br> [[Джеймс Ето'о|Ето'о]] {{жълт|14}}, {{гол|76}} <br> [[Анхело Мартино|Мартино]] {{жълт|58}} <br> [[Адриан Лапеня|Лапеня]] {{жълт|58}} <br> [[Бруно Жордао|Жордао]] {{жълт|69}} <br> [[Пастор (футболист)|Пастор]] {{червен|0|90+2}} <br> [[Олаус Скарсем|Скарсем]] {{жълт|90+6}} |стадион = [[Национален стадион „Васил Левски“]] |място = [[София]] |зрители= |съдия= Радослав Гидженов (Пловдив) |П/Р/З = П |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 22 ноември 2025 |етап= 16 |час= 17:00 |отбор1= '''ЦСКА''' |резултат= 2:1 |подробности= [https://en.fccska.com/game/m:cska-sofia-botev-plovdiv-2-1/d:2025-11-22-17-00 Доклад] |отбор2= [[ПФК „Ботев“ (Пловдив)|Ботев Пловдив]] |голове1= [[Адриан Лапеня|Лапеня]] {{жълт|48}} <br> [[Йоанис Питас|Питас]] {{дузпа-пропуск}} <small>71'</small> <br> [[Сантяго Годой|Годой]] {{гол|72||90+3}}, {{жълт|81}} |голове2= [[Армстронг Око-Флекс|Око-Флекс]] {{гол|6}} <br> [[Симеон Петров (футболист, р. 2000)|Петров]] {{жълт|17}} <br> [[Габриел Нога|Нога]] {{жълт|33}} <br> [[Константинос Балоянис|Балоянис]] {{жълт|37}} <br> [[Абрахам Оджо|Оджо]] {{жълт|42}} <Br> [[Андрей Йорданов|Йорданов]] {{жълт|69}} <Br> [[Николай Минков|Минков]] {{жълт|87}} |стадион = [[Национален стадион „Васил Левски“]] |място = [[София]] |зрители= |съдия= Геро Писков (София) |П/Р/З = П |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 29 ноември 2025 |етап= 17 |час= 17:30 |отбор1= [[ФК „Спартак“ (Варна)|Спартак Варна]] |резултат= 0:4 |подробности= [https://en.fccska.com/game/m:spartak-1918-varna-cska-sofia-0-4/d:2025-11-29-17-30 Доклад] |отбор2= '''ЦСКА''' |голове1= [[Илкер Будинов|Будинов]] {{жълт|69}} <br> [[Георг Стояновски|Стояновски]] {{жълт|90}} |голове2= [[Бруно Жордао|Жордао]] {{гол|18}}, {{жълт|32}} <br> [[Илиан Илиев-младши|И. Илиев]] {{жълт|25}} <br> [[Петко Панайотов|Панайотов]] {{жълт|30}} <br> [[Джеймс Ето'о|Ето'о]] {{гол|34}} <br> [[Сантяго Годой|Годой]] {{гол|70||77}} |стадион = [[Спартак (стадион, Варна)|стадион Спартак]] |място = [[Варна]] |зрители= |съдия= Венцислав Митрев (София) |П/Р/З = П |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 3 декември 2025 |етап= 18 |час= 18:00 |отбор1= '''ЦСКА''' |резултат= 2:1 |подробности= [https://en.fccska.com/game/m:cska-sofia-lokomotiv-1926-plovdiv-2-1/d:2025-12-03-18-00 Доклад] |отбор2= [[ПФК „Локомотив“ (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] |голове1= [[Сантяго Годой|Годой]] {{гол|35||90+5|[[Дузпа|дуз.]]}}, {{жълт|90+8}} |голове2= [[Боян Милосавлевич|Милосавлевич]] {{жълт|35}} <br> [[Каталин Иту|Иту]] {{жълт|48}} <br> [[Лукас Риян|Риян]] {{жълт|67}} <br> [[Ивайло Иванов (футболист, р. 2002)|Иванов]] {{жълт|75}} <br> [[Хуан Переа|Переа]] {{жълт|84}} <br> [[Мартин Русков|Русков]] {{жълт|90}} <br> [[Енцо Еспиноса|Еспиноса]] {{жълт|90+4}} |стадион = [[Национален стадион „Васил Левски“]] |място = [[София]] |зрители= |съдия= Димитър Димитров (София) |П/Р/З = П |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 6 декември 2025 |етап= 19 |час= 17:30 |отбор1= [[ПФК „Черно море“ (Варна)|Черно море]] |резултат= 2:0 |подробности= [https://en.fccska.com/game/m:cherno-more-varna-cska-sofia/d:2025-12-06-17-30 Доклад] |отбор2= '''ЦСКА''' |голове1= [[Уеслен Жуниор]] {{гол|40}}, {{жълт|55}} <br> [[Георги Лазаров (футболист)|Лазаров]] {{гол|65}} <br> [[Асен Дончев|Дончев]] {{жълт|81}} |голове2= [[Джеймс Ето'о|Ето'о]] {{гол|38}} <br> [[Бруно Жордао|Жордао]] {{жълт|62}} <br> [[Олаус Скарсем|Скарсем]] {{жълт|67}} |стадион = [[Тича (стадион)|Тича]] |място = [[Варна]] |зрители= |съдия= Любослав Любомиров (Перник) |П/Р/З = З |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 6 февруари 2026 |етап= 20 |час= 17:45 |отбор1= '''ЦСКА''' |резултат= 3:1 |подробности= [https://en.fccska.com/game/m:cska-sofia-arda-1924-kardzhali/d:2026-02-06-17-45 Доклад] |отбор2= [[ФК „Арда“|Арда]] |голове1= [[Йоанис Питас|Питас]] {{гол|44}}, {{жълт|56}} <br> [[Джеймс Ето'о|Ето'о]] {{жълт|45+2}} <br> [[Лумбард Делова|Делова]] {{гол|53}} <br> [[Лео Перейра|Перейра]] {{гол|71}} |голове2= [[Атанас Кабов|Кабов]] {{гол|22}} <br> [[Светослав Ковачев|Ковачев]] {{жълт|41}} <br> [[Давид Акинтола|Акинтола]] {{жълт|43}} <br> [[Феликс Ебоа Ебоа|Ебоа Ебоа]] {{жълт|62}} <br> [[Вячеслав Велев|Велев]] {{жълт|83}} |стадион = [[Национален стадион „Васил Левски“]] |място = [[София]] |зрители= |съдия= Георги Кабаков (Пловдив) |П/Р/З = П |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 14 февруари 2026 |етап= 21 |час= 14:45 |отбор1= [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] |резултат= 0:2 |подробности= [https://en.fccska.com/game/m:fc-1948-sofia-cska-sofia/d:2026-02-14-14-45 Доклад] |отбор2= '''ЦСКА''' |голове1= [[Андре Хофман|Хофман]] {{жълт|36}} <br> [[Елиас Франко|Франко]] {{жълт|79}} <br> [[Огнйен Гашевич|Гашевич]] {{жълт|80}} |голове2= [[Анхело Мартино|Мартино]] {{жълт|18}} <br> [[Лео Перейра|Перейра]] {{гол|45+1}} <br> [[Джеймс Ето'о|Ето'о]] {{жълт|56}} <br> [[Макс Ебонг|Ебонг]] {{жълт|65}}, {{гол|89}} <br> [[Сантяго Годой|Годой]] {{жълт|73}} |стадион = [[Стадион „Бистрица“|стадион Бистрица]] |място = [[Бистрица (област София)|Бистрица]] |зрители= |съдия= Венцислав Митрев (София) |П/Р/З = П |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 21 февруари 2026 |етап= 22 |час= 17:30 |отбор1= '''ЦСКА''' |резултат= 1:0 |подробности= [https://en.fccska.com/game/m:cska-sofia-slavia-1913-sofia/d:2026-02-21-17-30 Доклад] |отбор2= [[ПФК „Славия“ (София)|Славия]] |голове1= [[Лео Перейра|Перейра]] {{жълт|42}} <br> [[Алехандро Пиедраита|Пиедраита]] {{гол|82}} |голове2= [[Иван Минчев (футболист)|Минчев]] {{жълт|34}} <br> [[Емил Стоев|Стоев]] {{жълт|40}} <br> [[Мохамед Досо|Досо]] {{жълт|50}} |стадион = [[Национален стадион „Васил Левски“]] |място = [[София]] |зрители= |съдия= Георги Стоянов (Пловдив) |П/Р/З = П |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 28 февруари 2026 |етап= 23 |час= 17:30 |отбор1= [[ПФК „Септември“ (София)|Септември]] |резултат= 2:0 |подробности= [https://en.fccska.com/game/m:septemvri-sofia-cska-sofia/d:2026-02-28-17-30 Доклад] |отбор2= '''ЦСКА''' |голове1= [[Валентин Озорнвафор|Озорнвафор]] {{жълт|33}} <br> [[Бертранд Фурие|Фурие]] {{гол|57}} <br> [[Никола Фонтен|Фонтен]] {{гол|90+2}} |голове2= [[Макс Ебонг|Ебонг]] {{жълт|33}} <br> [[Мохамед Брахими|Брахими]] {{жълт|45+1}} |стадион = [[Национален стадион „Васил Левски“]]^[[#3|3]] |място = [[София]] |зрители= |съдия= Никола Попов (София) |П/Р/З = З |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 4 март 2026 |етап= 24 |час= 18:30 |отбор1= '''ЦСКА''' |резултат= 1:0 |подробности= [https://en.fccska.com/game/m:cska-sofia-botev-vratsa/d:2026-03-04-18-30 Доклад] |отбор2= [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев Враца]] |голове1= [[Сантяго Годой|Годой]] {{гол|69}} |голове2= [[Мартин Петков (футболист, р. 2002)|Петков]] {{жълт|58}} <br> [[Иван Горанов (футболист)|Горанов]] {{жълт|71}} |стадион = [[Национален стадион „Васил Левски“]] |място = [[София]] |зрители= |съдия= Мартин Марков (София) |П/Р/З = П |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 8 март 2026 |етап= 25 |час= 17:45 |отбор1= '''ЦСКА''' |резултат= 2:0 |подробности= [https://en.fccska.com/game/m:cska-sofia-lokomotiv-1929-sofia/d:2026-03-08-17-45 Доклад] |отбор2= [[ФК „Локомотив“ (София)|Локомотив София]] |голове1= [[Джеймс Ето'о|Ето'о]] {{гол|13}} <br> [[Лумбард Делова|Делова]] {{жълт|76}} <br> [[Алехандро Пиедраита|Пиедраита]] {{гол|81}} |голове2= [[Ерол Дост|Дост]] {{жълт|90+3}} |стадион = [[Национален стадион „Васил Левски“]] |място = [[София]] |зрители= |съдия= Драгомир Драганов (Варна) |П/Р/З = П |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 14 март 2026 |етап= 26 |час= 17:45 |отбор1= [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] |резултат= 3:0 |подробности= [https://en.fccska.com/game/m:ludogorets-1945-razgrad-cska-sofia/d:2026-03-14-17-45 Доклад] |отбор2= '''ЦСКА''' |голове1= [[Оливие Вердон|Вердон]] {{жълт|19}} <br> [[Филип Калоч|Калоч]] {{жълт|28}} <br> [[Квадво Дуа|Дуа]] {{гол|31}} <Br> [[Петър Станич|Станич]] {{гол|42}} <br> [[Руан Крус|Крус]] {{гол|71|[[Дузпа|дуз.]]}}, {{жълт|80}} <br> [[Дерой Дуарте|Дуарте]] {{жълт|79}} <br> [[Диниш Алмейда|Алмейда]] {{жълт|90+1}} |голове2= [[Алехандро Пиедраита|Пиедраита]] {{жълт|79}} <br> [[Джеймс Ето'о|Ето'о]] {{жълт|80}} |стадион = [[Хювефарма Арена]] |място = [[Разград]] |зрители= |съдия= Любомир Любомиров (Перник) |П/Р/З = З |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 21 март 2026 |етап= 27 |час= 15:00 |отбор1= '''ЦСКА''' |резултат= 2:0 |подробности= [https://en.fccska.com/game/m:cska-sofia-dobrudzha-1919-dobrich/d:2026-03-22-15-00 Доклад] |отбор2= [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа]] |голове1= [[Макс Ебонг|Ебонг]] {{гол|45+1}} <br> [[Факундо Родригес|Родригес]] {{жълт|47}} <br> [[Сантяго Годой|Годой]] {{гол|69|[[Дузпа|дуз.]]}} <br> [[Лумбард Делова|Делова]] {{жълт|90+2}} |голове2= |стадион = [[Национален стадион „Васил Левски“]] |място = [[София]] |зрители= |съдия= Георги Гинчев (Велико Търново) |П/Р/З = П |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 4 април 2026 |етап= 28 |час= 19:30 |отбор1= [[ПФК „Берое“ (Стара Загора)|Берое]] |резултат= 0:3 |подробности= [https://en.fccska.com/game/m:beroe-stara-zagora-cska-sofia/d:2026-04-04-19-30 Доклад] |отбор2= '''ЦСКА''' |голове1= [[Давид Валверде|Валверде]] {{жълт|45}} <br> [[Франсиско Варела (футболист)|Варела]] {{жълт|50}} <br> [[Жоао Милейрао|Милейрао]] {{жълт|76}} |голове2= [[Адриан Лапеня|Лапеня]] {{гол|4}} <br> [[Лео Перейра|Перейра]] {{жълт|44}} <br> [[Бруно Жордао|Жордао]] {{жълт|54}} <br> [[Мохамед Брахими|Брахими]] {{гол|81}}, {{жълт|85}} <br> [[Йоанис Питас|Питас]] {{гол|90+2|[[Дузпа|дуз.]]}} |стадион = [[Берое (стадион)|стадион Берое]] |място = [[Стара Загора]] |зрители= |съдия= Тодор Киров (Варна) |П/Р/З = П |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 8 април 2026 |етап= 29 |час= 18:00 |отбор1= [[ФК „Монтана“|Монтана]] |резултат= 0:1 |подробности= [https://en.fccska.com/game/m:montana-1921-montana-cska-sofia/d:2026-04-08-18-00 Доклад] |отбор2= '''ЦСКА''' |голове1= [[Марсио Роса|Роса]] {{жълт|58}} |голове2= [[Анхело Мартино|Мартино]] {{жълт|84}} <br> [[Лео Перейра|Перейра]] {{жълт|87}} <br> [[Петко Панайотов|Панайотов]] {{гол|90+4}} |стадион = [[Огоста (стадион)|стадион Огоста]] |място = [[Монтана]] |зрители= |съдия= Венцислав Митрев (София) |П/Р/З = П |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 13 април 2026 |етап= 30 |час= 16:00 |отбор1= '''ЦСКА''' |резултат= |подробности= |отбор2= [[ПФК „Левски“ (София)|Левски]] |голове1= |голове2= |стадион = [[Национален стадион „Васил Левски“]] |място = [[София]] |зрители= |съдия= Мариян Гребенчарски (Самоков) |П/Р/З = |stack= yes }} :<div id="1">¹ Двубоят първоначално трябва да се играе на 18 август, но поради участието на Арда в плейофите на [[Лига на конференциите 2025/26|Лигата на конференциите]] е отложен.<ref>{{cite news | title=Двубоят Арда – ЦСКА е отложен | work=cska.bg | date=15 август 2025 | url=https://cska.bg/news/cska-away-game-postponed-against-arda-15-08/ | language=bg | access-date=15 август 2025}}</ref></div> :<div id="2">² Поради лошото състояние на стадионът на Арда, двубоят е преместен да се играе в [[Стара Загора]].<ref>{{cite news | title=Арда приема ЦСКА и Черно море в Стара Загора | work=dsport.bg | date=12 септември 2025 | url=https://dsport.bg/arda-priema-cska-i-cherno-more-v-stara-zagora~209691.html | language=bg | access-date=18 септември 2025}}</ref></div> :<div id="3">³ Септември играе мача на [[Национален стадион „Васил Левски“]], защото техния стадион, не може да побере голям брой гостуващи фенове. === Купа на България === {{основна|Купа на България по футбол 2025/26}} ====Резултати==== {{footballbox collapsible |дата= 29 октомври 2025 |етап= 1/16 финал |час= 13:30 |отбор1= [[ФК „Севлиево“|Севлиево]] |резултат= 1:2 |подробности= [https://www.soccerway.com/match/cska-sofia-0xFNNECi/sevlievo-pb8z6fyK/?mid=AVF0ugYF Доклад] |отбор2= '''ЦСКА''' |голове1= [[Добрин Петров|Петров]] {{гол|65}} |голове2= [[Сейни Санянг|Санянг]] {{гол|38}} <br> [[Мохамед Брахими|Брахими]] {{гол|60}} |стадион = [[Раковски (стадион, Севлиево)|стадион Раковски]] |място = [[Севлиево]] |зрители= |съдия= Станимир Тренчев |П/Р/З = П |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 13 декември 2025 |етап= 1/8 финал |час= 18:00 |отбор1= '''ЦСКА''' |резултат= 2:1 |подробности= [https://en.fccska.com/game/m:cska-sofia-lokomotiv-1929-sofia-2-1/d:2025-12-13-18-00 Доклад] |отбор2= [[ФК „Локомотив“ (София)|Локомотив София]] |голове1= [[Садио Дембеле|Дембеле]] {{гол|29|[[Автогол|авто.]]}} <br> [[Бруно Жордао|Жордао]] {{жълт|54}}, {{гол|69}} |голове2= [[Спас Делев|Делев]] {{гол|6}} <br> [[Патрик-Габриел Галчев|Галчев]] {{жълт|58}} <br> [[Красимир Станоев|Станоев]] {{жълт|61}} <br> [[Луанн]] {{жълт|89}} |стадион = [[Национален стадион „Васил Левски“]] |място = [[София]] |зрители= |съдия= Мариян Гребенчарски (Самоков) |П/Р/З = П |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 10 февруари 2026 |етап= 1/4 финал |час= 18:00 |отбор1= '''ЦСКА''' |резултат= 2:0 |подробности= [https://en.fccska.com/game/m:cska-sofia-fc-1948-sofia/d:2026-02-10-18-00 Доклад] |отбор2= [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]] |голове1= [[Йоанис Питас|Питас]] {{гол|9}} <br> [[Исак Соле|Соле]] {{жълт|44}} <br> [[Лео Перейра|Перейра]] {{жълт|61}} <br> [[Макс Ебонг|Ебонг]] {{гол|74}} |голове2= [[Елиас Франко|Франко]] {{жълт|51}} |стадион = [[Национален стадион „Васил Левски“]] |място = [[София]] |зрители= |съдия= Радослав Гидженов (Пловдив) |П/Р/З = П |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 21 април 2026 |етап= 1/2 финал мач 1 |час= 19:00 |отбор1= [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] |резултат= |подробности= |отбор2= '''ЦСКА''' |голове1= |голове2= |стадион = [[Хювефарма Арена]] |място = [[Разград]] |зрители= |съдия= |П/Р/З = |stack= yes }} {{footballbox collapsible |дата= 29 април 2026 |етап= 1/2 финал мач 2 |час= 19:00 |отбор1= '''ЦСКА''' |резултат= |подробности= |отбор2= [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] |голове1= |голове2= |стадион = [[Национален стадион „Васил Левски“]] |място = [[София]] |зрители= |съдия= |П/Р/З = |stack= yes }} === Голмайстори === {| class="wikitable" style="font-size: 95%; text-align: center;" |- !width=60|Място !width=60|Позиция !width=60|Държава !width=60|Номер !width=150|Име !width=100|Първа лига !width=100|Купа на България !width=80|Общо |- | 1 || FW || {{flagicon|ARG}} || 9 ||align=left| [[Сантяго Годой]] ||12||0||12 |- | 2 || FW || {{flagicon|CYP}} || 28 ||align=left| [[Йоанис Питас]] ||8||1||9 |- | 3 || MF || {{flagicon|CMR}} || 99 ||align=left| [[Джеймс Ето'о]] ||4||0||4 |- | rowspan=4 | 4 || DF || {{flagicon|POR}} || 6 ||align=left| [[Бруно Жордао]] ||2||1||3 |- | MF || {{flagicon|BLR}} || 10 ||align=left| [[Макс Ебонг]] ||2||1||3 |- | MF || {{flagicon|FRA}} || 11 ||align=left| [[Мохамед Брахими]] ||2||1||3 |- | MF || {{flagicon|BUL}} || 30 ||align=left| [[Петко Панайотов]] ||3||0||3 |- | rowspan=3 | 8 || DF || {{flagicon|Косово}} || 5 ||align=left| [[Лумбард Делова]] ||2||0||2 |- | MF || {{flagicon|BRA}} || 38 ||align=left| [[Лео Перейра]] ||2||0||2 |- | FW || {{flagicon|COL}} || 77 ||align=left| [[Алехандро Пиедраита]] ||2||0||2 |- | rowspan=4 | 11 || DF || {{flagicon|Гамбия}} || 3 ||align=left| [[Сейни Санянг]] ||0||1||1 |- | MF || {{flagicon|ESP}} || 4 ||align=left| [[Адриан Лапеня]] ||1||0||1 |- | MF || {{flagicon|NOR}} || 7 ||align=left| [[Олаус Скарсем]] ||1||0||1 |- | MF || {{flagicon|BUL}} || 73 ||align=left| [[Илиан Илиев-младши|Илиан Илиев]] ||1||0||1 |- | colspan=4 | ||align=left|[[Автогол]]||0||1||1 |- | colspan="5" |'''Общо'''||'''42'''||'''6'''||'''48''' |} <small>{{as of|2026|04|08}}</small> == Източници == <references /> [[Категория:ПФК ЦСКА (София) през сезоните]] [[Категория:Български футболни отбори през сезон 2025/26]] 1ljutzqdgzdld7wfsi03c44izhv4xic 0 883511 12876553 12874964 2026-04-10T13:03:54Z Мико 4542 /* Биография */ 12876553 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Вангел Илиев Четалов''' е български революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].<ref name="Свидетелства 109">{{Свидетелства12|109}}</ref> == Биография == Вангел Четалов е роден в 1878 година<ref>Към 16 март 1943 година е на 65 години.</ref> в битолското село [[Гявато (община Битоля)|Гявато]], тогава в Османската империя. Присъединява се към ВМОРО в 1900 година. В 1902 година става секретар на революционния комитет, като води цялата кореспонденция и се грижи за проблемите на четите. През лятото на 1903 година участва в Илинденско-Преображенското въстание с четата на [[Наум Бендев]], с която още на Илинден 2 август се [[сражение при Гявато|сражава при Гявато]], вследствие на което селото е опожарено.<ref name="Свидетелства 109"/> След това се оттеглят към Смилево и участват в [[Сражение при Смилево|голямото сражение]] там, а по-късно с [[Георги Сугарев]] се оттеглят към [[Боище]].<ref name="Свидетелства 110">{{Свидетелства12|110}}</ref> На 16 март 1943 година, като жител на Гявато, подава молба за [[Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци|народна пенсия]]. В Сведението към молбата пише: „Активно участвувал в Илинденското въстание като четник. Не е осъждан от съдилищата на чуждата власт, но преследван и тормозен като добър българин. Ползва се с име на добър българин“.<ref name="Свидетелства 109"/> Молбата е одобрена и отпусната от Министерския съвет на [[Царство България]].<ref name="Свидетелства 110"/> == Вижте също == * [[Апостол Четалов|Апостол Василев Четалов]] == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Четалов, Вангел}} [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Родени в Гявато (Битолско)]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК, ВМРО и ВДРО, получили българска народна пенсия]] [[Категория:Починали в Гявато (Битолско)]] gyhzdsbp6cc8ognlavfxixj75jq68p3 0 883609 12876555 12874965 2026-04-10T13:04:16Z Мико 4542 /* Биография */ 12876555 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} [[Файл:Naum Yosifov certificate to Vasil Stavrev Dodov 8 March 1943.jpg|мини|250п|Удостоверение от [[Наум Йосифов]] на Васил Ставрев Додов от битолското село Гявято за това, че е бил революционен деец, 8 март 1943 година, Охрид]] '''Васил Ставров (Ставрев) Додов''' е български революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].<ref name="Свидетелства 125">{{Свидетелства12|125}}</ref> == Биография == Васил Додов е роден в 1877 година<ref>Към 23 април 1943 година е на 66 години.</ref> в битолското село [[Гявато (община Битоля)|Гявато]], тогава в Османската империя.<ref name="Свидетелства 125"/> Братята му Георги и Наум също са дейци на ВМОРО.<ref name=":3">{{cite book|title=Илинденски сведоштва. том I, дел II|last=Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски|first=|publisher=Државен архив на Република Македонија|year=2016|isbn=|location=Скопје|pages=}}</ref> Васил се присъединява към ВМОРО в 1902 година, покръстен от учителя [[Наум Петров]], и започва да работи, както сам казва, „за освобождението от турците и [[Велика България (политическа концепция)|присъединението към майка България]]“. През лятото на 1903 година участва в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] с четата на [[Георги Сугарев]], с която се сражава при Доленци, а след ова се [[сражение при Гявато|сражава и при Гявато]]. След това се оттеглят към Смилево и участват в [[сражение при Смилево|голямото сражение]] там, в което е ранена жена му Донка. След разгрома на въстанието се крие в Битоля, под закрилата на австро-унгарския консул [[Аугуст Крал]].<ref name="Свидетелства 125"/> Участва в Балканската война като четник в чета на ВМОРО, в помощ на Българската армия. След Междусъюзническата война, когато Битолско попада в Сърбия, продължава да е нелегален. Преследван от властите, в 1915 година<ref name="Свидетелства 125"/> бяга в [[Лерин]], Гърция. Там става нелегален в четата на [[Кръсте Льондев]]. Заловен е от сръбсите власти и лежи в затвор заедно с братята си. Освободен е от Българската армия след намесата на България в Първата световна война.<ref name="Свидетелства 126">{{Свидетелства12|126}}</ref> След Първата световна война, в 1919 година е арестуван от югославските власти. Осъден е на 6 години затвор, които излежава в Скопие. Къщата му Гявато е изгорена. След излизането си от затвора е поставен под полицейски надзор и бяга във Франция, а оттам в Америка. В 1932 година се връща, но властите отново започват да го преследват.<ref name="Свидетелства 126"/> На 23 април 1943 година, като жител на Гявато, подава молба за [[Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци|народна пенсия]].<ref name="Свидетелства 125"/> В сведението към молбата пише: „През сръбското робство е бил корав българин с твърда воля, непоколебим дух, стълб на българщина между населението. Враг на властта, не е заемал никаква служба“. Молбата му е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на [[Царство България]].<ref name="Свидетелства 126"/> Негов внук е журналистът и писател [[Владо Додовски]]. == Вижте също == * [[Траян Додов|Траян Темелков Додов]] == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Додов, Васил}} [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Родени в Гявато (Битолско)]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК, ВМРО и ВДРО, получили българска народна пенсия]] [[Категория:Починали в Гявато (Битолско)]] [[Категория:Македоно-одрински опълченци]] o3uzycj3qewc7hjbicuzr5r682jvcys 12877181 12876555 2026-04-11T11:27:51Z Мико 4542 /* Биография */ 12877181 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} [[Файл:Naum Yosifov certificate to Vasil Stavrev Dodov 8 March 1943.jpg|мини|250п|Удостоверение от [[Наум Йосифов]] на Васил Ставрев Додов от битолското село Гявято за това, че е бил революционен деец, 8 март 1943 година, Охрид]] '''Васил Ставров (Ставрев) Додов''' е български революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].<ref name="Свидетелства 125">{{Свидетелства12|125}}</ref> == Биография == Васил Додов е роден в 1877 година<ref>Към 23 април 1943 година е на 66 години.</ref> в битолското село [[Гявато (община Битоля)|Гявато]], тогава в Османската империя.<ref name="Свидетелства 125"/> Братята му Георги и Наум също са дейци на ВМОРО.<ref name=":3">{{cite book|title=Илинденски сведоштва. том I, дел II|last=Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски|first=|publisher=Државен архив на Република Македонија|year=2016|isbn=|location=Скопје|pages=}}</ref> Васил се присъединява към ВМОРО в 1902 година, покръстен от учителя [[Наум Петров]], и започва да работи, както сам казва, „за освобождението от турците и [[Велика България (политическа концепция)|присъединението към майка България]]“. През лятото на 1903 година участва в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] с четата на [[Георги Сугарев]], с която се [[сражение при Доленци|сражава при Доленци]], а след ова се [[сражение при Гявато|сражава и при Гявато]]. След това се оттеглят към Смилево и участват в [[сражение при Смилево|голямото сражение]] там, в което е ранена жена му Донка. След разгрома на въстанието се крие в Битоля, под закрилата на австро-унгарския консул [[Аугуст Крал]].<ref name="Свидетелства 125"/> Участва в Балканската война като четник в чета на ВМОРО, в помощ на Българската армия. След Междусъюзническата война, когато Битолско попада в Сърбия, продължава да е нелегален. Преследван от властите, в 1915 година<ref name="Свидетелства 125"/> бяга в [[Лерин]], Гърция. Там става нелегален в четата на [[Кръсте Льондев]]. Заловен е от сръбсите власти и лежи в затвор заедно с братята си. Освободен е от Българската армия след намесата на България в Първата световна война.<ref name="Свидетелства 126">{{Свидетелства12|126}}</ref> След Първата световна война, в 1919 година е арестуван от югославските власти. Осъден е на 6 години затвор, които излежава в Скопие. Къщата му Гявато е изгорена. След излизането си от затвора е поставен под полицейски надзор и бяга във Франция, а оттам в Америка. В 1932 година се връща, но властите отново започват да го преследват.<ref name="Свидетелства 126"/> На 23 април 1943 година, като жител на Гявато, подава молба за [[Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци|народна пенсия]].<ref name="Свидетелства 125"/> В сведението към молбата пише: „През сръбското робство е бил корав българин с твърда воля, непоколебим дух, стълб на българщина между населението. Враг на властта, не е заемал никаква служба“. Молбата му е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на [[Царство България]].<ref name="Свидетелства 126"/> Негов внук е журналистът и писател [[Владо Додовски]]. == Вижте също == * [[Траян Додов|Траян Темелков Додов]] == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Додов, Васил}} [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Родени в Гявато (Битолско)]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК, ВМРО и ВДРО, получили българска народна пенсия]] [[Категория:Починали в Гявато (Битолско)]] [[Категория:Македоно-одрински опълченци]] ahza2uveebgdjbdl2g42zf2i51q55pc 0 883610 12876551 12874949 2026-04-10T13:03:39Z Мико 4542 12876551 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Траян Темелков Додов''' е български революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].<ref name="Свидетелства 176">{{Свидетелства14|176}}</ref><ref name=":3">{{cite book|title=Илинденски сведоштва. том I, дел II|last=Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски|first=|publisher=Државен архив на Република Македонија|year=2016|isbn=|location=Скопје|pages=}}</ref> == Биография == Траян Додов е роден в 1881 година<ref>Към 4 март 1943 година е на 66 години.</ref> в битолското село [[Гявато (община Битоля)|Гявато]], тогава в Османската империя. Присъединява се към ВМОРО още в 1895 година.<ref name="Свидетелства 176"/> Работи в Цариград, където е част от [[Цариградски революционен комитет|Цариградския революционен комитет]] и събира пари за Организацията, които предава в [[Българска болница в Цариград|местната българска болница]]. В 1900 година става нелегален четник. През лятото на 1903 година участва в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] с четата на [[Наум Бендев]], с която се сражава при Доленци, а след това се [[сражение при Гявато|сражава и при Гявато]], което е изгорено от четата на Бендев. След това се оттеглят към Смилево и участват в [[сражение при Смилево|голямото сражение]] там. След изгарянето на Смилево се оттеглят към [[Боище]] и Круше.<ref name="Свидетелства 177">{{Свидетелства14|177}}</ref> На 4 март 1943 година, като жител на Гявато, подава молба за [[Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци|народна пенсия]].<ref name="Свидетелства 176"/> В сведението към молбата пише: „През сръбското време се е ползвал с име на добър българин, не е заемал никаква служба“. Молбата му е одобрена и отпусната от Министерския съвет на [[Царство България]].<ref name="Свидетелства 177"/> == Вижте също == * [[Васил Додов|Васил Ставров Додов]] == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Додов, Траян }} [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Родени в Гявато (Битолско)]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК, ВМРО и ВДРО, получили българска народна пенсия]] [[Категория:Починали в Гявато (Битолско)]] 6q0bf9bw23cpliagicylg8uqfzbz7qs 12877180 12876551 2026-04-11T11:27:40Z Мико 4542 /* Биография */ 12877180 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Траян Темелков Додов''' е български революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].<ref name="Свидетелства 176">{{Свидетелства14|176}}</ref><ref name=":3">{{cite book|title=Илинденски сведоштва. том I, дел II|last=Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски|first=|publisher=Државен архив на Република Македонија|year=2016|isbn=|location=Скопје|pages=}}</ref> == Биография == Траян Додов е роден в 1881 година<ref>Към 4 март 1943 година е на 66 години.</ref> в битолското село [[Гявато (община Битоля)|Гявато]], тогава в Османската империя. Присъединява се към ВМОРО още в 1895 година.<ref name="Свидетелства 176"/> Работи в Цариград, където е част от [[Цариградски революционен комитет|Цариградския революционен комитет]] и събира пари за Организацията, които предава в [[Българска болница в Цариград|местната българска болница]]. В 1900 година става нелегален четник. През лятото на 1903 година участва в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] с четата на [[Наум Бендев]], с която се [[сражение при Доленци|сражава при Доленци]], а след това се [[сражение при Гявато|сражава и при Гявато]], което е изгорено от четата на Бендев. След това се оттеглят към Смилево и участват в [[сражение при Смилево|голямото сражение]] там. След изгарянето на Смилево се оттеглят към [[Боище]] и Круше.<ref name="Свидетелства 177">{{Свидетелства14|177}}</ref> На 4 март 1943 година, като жител на Гявато, подава молба за [[Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци|народна пенсия]].<ref name="Свидетелства 176"/> В сведението към молбата пише: „През сръбското време се е ползвал с име на добър българин, не е заемал никаква служба“. Молбата му е одобрена и отпусната от Министерския съвет на [[Царство България]].<ref name="Свидетелства 177"/> == Вижте също == * [[Васил Додов|Васил Ставров Додов]] == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Додов, Траян }} [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Родени в Гявато (Битолско)]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК, ВМРО и ВДРО, получили българска народна пенсия]] [[Категория:Починали в Гявато (Битолско)]] ig9deux0b0nvl3epg00e7i4lzp2cdn5 0 883614 12876548 12874943 2026-04-10T13:02:30Z Мико 4542 /* Биография */ 12876548 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Вангел Павлов Дурмишов''' е български революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].<ref name="Свидетелства 126">{{Свидетелства12|126}}</ref> == Биография == Вангел Дурмишов е роден в 1878 година<ref>Към 24 март 1943 година е на 65 години.</ref> в битолското село [[Гявато (община Битоля)|Гявато]], тогава в Османската империя. Присъединява се към ВМОРО. През лятото на 1903 година участва в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] с четата на [[Наум Бендев]], с която се сражава при Доленци, а след това се [[сражение при Гявато|сражава и при Гявато]], което изгарят. След това се оттеглят към Смилево и участват в [[сражение при Смилево|голямото сражение]] там.<ref name="Свидетелства 126"/> След изгарянето на Смилево се оттеглят в Боищката планина над [[Боище]], където са четите на войводите [[Даме Груев]] и [[Борис Сарафов]].<ref name="Свидетелства 127">{{Свидетелства12|127}}</ref> На 24 март 1943 година, като жител на Гявато, подава молба за [[Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци|народна пенсия]].<ref name="Свидетелства 126"/> Молбата му е одобрена и отпусната от Министерския съвет на [[Царство България]].<ref name="Свидетелства 127"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Дурмишов, Вангел}} [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Родени в Гявато (Битолско)]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК, ВМРО и ВДРО, получили българска народна пенсия]] [[Категория:Починали в Гявато (Битолско)]] rbemc8hk9bm2bkzafqfyl82i3hbx4bt 12877178 12876548 2026-04-11T11:27:17Z Мико 4542 12877178 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Вангел Павлов Дурмишов''' е български революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].<ref name="Свидетелства 126">{{Свидетелства12|126}}</ref> == Биография == Вангел Дурмишов е роден в 1878 година<ref>Към 24 март 1943 година е на 65 години.</ref> в битолското село [[Гявато (община Битоля)|Гявато]], тогава в Османската империя. Присъединява се към ВМОРО. През лятото на 1903 година участва в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] с четата на [[Наум Бендев]], с която се [[сражение при Доленци|сражава при Доленци]], а след това се [[сражение при Гявато|сражава и при Гявато]], което изгарят. След това се оттеглят към Смилево и участват в [[сражение при Смилево|голямото сражение]] там.<ref name="Свидетелства 126"/> След изгарянето на Смилево се оттеглят в Боищката планина над [[Боище]], където са четите на войводите [[Даме Груев]] и [[Борис Сарафов]].<ref name="Свидетелства 127">{{Свидетелства12|127}}</ref> На 24 март 1943 година, като жител на Гявато, подава молба за [[Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци|народна пенсия]].<ref name="Свидетелства 126"/> Молбата му е одобрена и отпусната от Министерския съвет на [[Царство България]].<ref name="Свидетелства 127"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Дурмишов, Вангел}} [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Родени в Гявато (Битолско)]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК, ВМРО и ВДРО, получили българска народна пенсия]] [[Категория:Починали в Гявато (Битолско)]] s4r6sd79mlmyjr12tsi4ecieul35oxa 0 883616 12876549 12874944 2026-04-10T13:02:57Z Мико 4542 /* Биография */ 12876549 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Вангел Наумов Перчев''' е български революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].<ref name="Свидетелства 127">{{Свидетелства12|127}}</ref><ref name=":6">{{cite book|title=Илинденски сведоштва. том IV, дел II|last=Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски|first=|publisher=Државен архив на Република Македонија|year=2017|isbn=|location=Скопје|pages=}}</ref> == Биография == Вангел Перчев е роден в 1861 година<ref>Към 6 март 1943 година е на 82 години.</ref> в битолското село [[Гявато (община Битоля)|Гявато]], тогава в Османската империя. Присъединява се към ВМОРО в 1900 година и пренася оръжие и муниции, като действа и като милиционер и организатор. През лятото на 1903 година участва в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] с четата на [[Наум Бендев]], с която се сражава при Доленци, а след това се [[сражение при Гявато|сражава и при Гявато]], което изгарят. След това се оттеглят към Смилево и заедно с четата на [[Георги Сугарев]] участват в [[сражение при Смилево|голямото сражение]] там. След изгарянето на Смилево се оттеглят в Боищката планина над [[Боище]], където са четите на войводите [[Даме Груев]] и [[Борис Сарафов]].<ref name="Свидетелства 127"/> През Балканската война заминава за Америка, където развива дейност в полза на ВМОРО. Връща се преди началото на Първата световна война.<ref name="Свидетелства 127"/> На 6 март 1943 година, като жител на Гявато, подава молба за [[Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци|народна пенсия]]. Молбата му е одобрена и отпусната от Министерския съвет на [[Царство България]].<ref name="Свидетелства 127"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Перчев, Вангел}} [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Родени в Гявато (Битолско)]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК, ВМРО и ВДРО, получили българска народна пенсия]] [[Категория:Починали в Гявато (Битолско)]] f0r0bh0oean1gq1uckq5eyiimszdabc 12877179 12876549 2026-04-11T11:27:29Z Мико 4542 /* Биография */ 12877179 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Вангел Наумов Перчев''' е български революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].<ref name="Свидетелства 127">{{Свидетелства12|127}}</ref><ref name=":6">{{cite book|title=Илинденски сведоштва. том IV, дел II|last=Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски|first=|publisher=Државен архив на Република Македонија|year=2017|isbn=|location=Скопје|pages=}}</ref> == Биография == Вангел Перчев е роден в 1861 година<ref>Към 6 март 1943 година е на 82 години.</ref> в битолското село [[Гявато (община Битоля)|Гявато]], тогава в Османската империя. Присъединява се към ВМОРО в 1900 година и пренася оръжие и муниции, като действа и като милиционер и организатор. През лятото на 1903 година участва в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] с четата на [[Наум Бендев]], с която се [[сражение при Доленци|сражава при Доленци]], а след това се [[сражение при Гявато|сражава и при Гявато]], което изгарят. След това се оттеглят към Смилево и заедно с четата на [[Георги Сугарев]] участват в [[сражение при Смилево|голямото сражение]] там. След изгарянето на Смилево се оттеглят в Боищката планина над [[Боище]], където са четите на войводите [[Даме Груев]] и [[Борис Сарафов]].<ref name="Свидетелства 127"/> През Балканската война заминава за Америка, където развива дейност в полза на ВМОРО. Връща се преди началото на Първата световна война.<ref name="Свидетелства 127"/> На 6 март 1943 година, като жител на Гявато, подава молба за [[Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци|народна пенсия]]. Молбата му е одобрена и отпусната от Министерския съвет на [[Царство България]].<ref name="Свидетелства 127"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Перчев, Вангел}} [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Родени в Гявато (Битолско)]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК, ВМРО и ВДРО, получили българска народна пенсия]] [[Категория:Починали в Гявато (Битолско)]] thny8gis989wxnzs7pbqpr488041aln 0 883696 12876994 12858507 2026-04-11T04:49:43Z Vajsov 290858 /* Външни препратки */ 12876994 wikitext text/x-wiki {{Личност|археолог}} '''Иван Августинов Вайсов''' е български [[Археология|археолог]] – специалист по [[праистория]]. == Биография == Иван Вайсов е роден на 26 февруари 1957 година в град [[Пиещяни]], [[Словакия]], в словашко-българското семейство на Августин Вайс и [[Хенриета Тодорова]]. След разтрогване на брака им живее в град [[София]]. Завършва основното си образование в 93-то училище „Александър Тодоров – Балан“ в гр. София. През 1975 година завършва средното си образование в [[Национална гимназия за приложни изкуства „Свети Лука“|Техникума за художествени занаяти]], специалност художествена [[дърворезба]]. След това е бил стажант в лабораторията за консервация и реставрация при [[Национален институт за недвижимо културно наследство|Националния институт за паметници на културата]] към Министерството на културата. През периода 1975 – 1977 година отбива военната си служба в [[Ямбол]] и [[Плевен]], а от 1977 до 1981 година учи археология в [[Университет „Коменски“|Университета „Коменски“]] в град [[Братислава]], [[Чехословакия]]. Специализира праистория при проф. [[Бохуслав Новотни]]. През 1984 година защитава докторат в същия университет. Придобива образователната и научна степен „[[доктор по философия]]“ (PhDr).<ref name="uk-absolvent">{{Цитат уеб | url = https://absolventi.uniba.sk/ | заглавие = Ivan Avgustinov Vajsov | издател = Университетът „Ян Коменски“ — Братислава | място = Братислава | език = sk | достъп-дата = 2 февруари 2026 }}</ref> През 1981 годна за кратко работи в [[Регионален исторически музей (Търговище)|Окръжния исторически музей в гр. Търговище]], а през 1982 г. и в [[Регионален исторически музей (Добрич)|Окръжния исторически музей в гр. Добрич]]. От 1982 година Иван Вайсов работи в [[Национален археологически институт с музей|Националния археологически институт с музей]] при БАН. С този институт е свързана и цялата му научна дейност. Специалист по праистория към Секцията по праистория в същия институт.<ref>[https://naim.bg/bg/content/person/700/0/321/ Информация от интернет страницата на НАИМ-БАН].</ref> Известно време е бил секретар на същата секция. == Научна дейност == Иван Вайсов е археолог, чиито научни интереси са в областта на неолитизацията на Балканите, както и на [[Новокаменна епоха|неолитните]], [[Каменно-медна епоха|енеолитните]] и [[бронзова епоха|раннобронзовите]] култури в [[България]]. Неговите изследвания разглежда въпроси, свързани с: * преходния период между [[Каменно-медна епоха|енеолита]] и [[Бронзова епоха|бронзовата епоха]], като въвежда в научно обръщение термина Протобронзова епоха (Протобронзов културен хоризонт),<ref>[https://www.academia.edu/1802469/_4th_millennium_BC_Status_of_studies_etc_Transition_Period_from_the_Eneolithic_to_the_Bronze_Age_in_Bulgaria_BG_ Иван Вайсов. Състояние на проучванията на т.нар. „Преходен период в България” – Археология 1992/2. Sofia 1992, 45–49. (Издава Археологически институт с музей при Българската академия на науките, ISSN 0324-1203).]</ref><ref>[https://www.academia.edu/1470689/Das_Grab_982_und_die_Protobronzezeit_in_Bulgarien_The_grave_982_and_the_Proto_Bronze_Age_in_Bulgaria_ Ivan Vajsov. Das Grab 982 und die Protobronzezeit in Bulgarien. – In: H. Todorova (ed.). Durankulak, Band II, Die prähistorischen Gräberfelder. Tail 1, 2. Sofia, 2002, 159–176. (Publikation of Deutsches Archäologisches Institut – Berlin, Publishing House Anubis Ltd., ISBN 954-426-465-5).]</ref> * появата на най-ранните метални ками в Европа – първите метални прободни оръжия в Европа,<ref>[https://www.academia.edu/1448439/Die_frühesten_Metalldolche_Südost_und_Mitteleuropas_The_earliest_metal_daggers_South_Eastern_and_Central_Europe_Praehistorische_Zeitschrift_68_1993_1_103_145_and_The_earliest_daggers_Bulgaria_original_title_Die_früheste_dolche_Bulgariens_Anatolica_XVIII_1992_61_69_ Ivan Vajsov. Die frühesten Metalldolche Südost-und Mitteleuropas (The earliest metal daggers South Eastern and Central Europe) - Praehistorische Zeitschrift 68, 1993/1, 103–145) and Ivan Vajsov. The earliest daggers Bulgaria (original title: Die früheste dolche Bulgariens - Anatolica XVIII, 1992, 61-69)]</ref> * изследванията си на най-ранния, Монохромен [[неолит]] в Централна Северна България,<ref>Попов, В., Вайсов, И. Спасителни разкопки на праисторическото селище край с. Копривец. – Археологически открития и разкопки (Annual Archaeological Reports) през 1991 (София 1992), 9–11., 1992, ISSN:1313-0889, 9-11</ref><ref>[https://www.academia.edu/1229680/Neolithic_cultures_in_Bulgaria Тодорова—Вайсов, Неолитните култури в България. — В: Х. Тодорова, И. Вайсов. Навокаменната епоха в България (края на седмото-шесто хилядолетие преди новата ера) София 1993, 94—147.]</ref><ref>[https://www.academia.edu/7025838/NEOLITHIC_SETTLEMENT_KOPRIVEC_Geophysical_Survey_and_Archaeological_Research_2013_Bulgaria_Central_North_Bulgarian_ NEOLITHIC SETTLEMENT KOPRIVEC. Geophysical Survey and Archaeological Research 2013. (Bulgaria, Central North Bulgarian)]</ref> * праисторическата антропоморфна пластика, където акцентът пада върху формалната типология и специфичните особености при пластичното изграждане на анатомичния модел на фигурките.<ref>Müller, M. (2015). On the Distribution of Different Types of Anthropomorphic Figurines of the Copper Age on the Eastern Balkan Peninsula and the Lower Danube Valley. – In: S. Hansen, P. Raczky, A. Anders, A. Reingruber (eds.), Neolithic and Copper Age between the Carpathians and the Aegean Sea. Chronologies and Technologies from the 6th to 4th Millennium BC. International Workshop Budapedst 2012 (Bonn 2015), 353–367</ref> Повлиян от [[Структурализъм|структурализма]] и трудовете на [[Жан Пиаже]], възприема знанието не като сумиране на факти, а като вътрешно организирана (структурирана) система – парадигма, която определя и научния му подход към темата.<ref>[https://www.academia.edu/1588984/The_Typology_of_the_Anthropomorphic_Figurines_from_Northeastern_Bulgaria Ivan Vajsov. The Typology of the Anthropomorphic Figurines From Northeastern Bulgaria. - James Harvey Gaul, In Memoriam, In The Steps Of James Harvey Gaul, Volume 1, Sofia 1998, 107—140.]</ref> Проявява скептицизъм към универсалната теория за свързването на праисторическата антропоморфна пластика с култа към Великата богиня-майка.<ref>[https://www.academia.edu/1773770/Anthropomorphic_sculptures_of_Gradeshnitsa_culture_Art_XXXIX_1981_9_10_46_50_Original_title_Antropomorfnata_plastika_na_cultura_Gradesnica_Izkustvo_XXXIX_1981_9_10_ Иван Вайсов. Антропоморфната пластика на културата Градешница. — Изкуство 9—10, София 1981, 46—50.]</ref><ref>[https://www.academia.edu/1454101/Die_Idole_aus_den_Gräberfeldern_aus_Durankulak_Idols_in_the_Necropolis_at_Durankulak_Bulgaria_ Ivan Vajsov. Die Idole aus den Gräberfeldern aus Durankulak. In: H. Todorova (ed), DURANKULAK, BAND II. Die prähistorischen Gräberfelder (Sofia 2002), 257—266.]</ref><ref>[https://www.academia.edu/1229708/Spiritual_life_of_the_Neolithic_population_in_Bulgaria Иван Вайсов. Духовен живот на неолитното население в България. - In: Хенриета Тодорова, Иван Вайсов. Новокаменната епоха в България (края на седмото хилядолетие преди новата ера). София 1993, 187–235.]</ref><ref>[https://www.academia.edu/1751484/Anthropomorphic_sculptures_of_Hamangia_culture_оriginal_title_Antropomorfnata_plastika_na_kultura_Hamangia_Sbornik_Dobrudja_9_Varna_1992_35_70_ Иван Вайсов. Антропоморфната прастика на култура Хаманджия. — Сборник Добруджа 9, Варна 1992, 35-70.]</ref><ref>[https://www.academia.edu/1771613/La_sculpture_anthropomorphe_du_site_néolithique_dOussoé_près_du_village_dAsparoukhovo_département_de_Varna_The_Anthropomorphic_Sculptur_from_the_Neolithic_Site_Usoe_Near_the_Village_of_Asparouhovo_Departament_of_Varna_ Ivan Vajsov. La sculptur anthropomrphe du site néolithique Oussoé pres de village d’Asparouhovo, départament de Varna. - StPr 10, 103-141.]</ref><ref>[https://www.academia.edu/1775250/Anthropomorphic_plastic_from_prehistoric_settlements_of_the_Kurilo_Kremenitsa_Sofia_district_Bulgaria_RU_ Иван Вайсов. Антропоморфная пластика из праисторического поселения Курило—Кременица Софийского округа - StPr 7, 33-63.]{{Dead link|date=декември 2025 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> В съответствие с някои от идеите на [[Пиер Бурдийо]] относно йерархичните отношения между хабитуса и хабитата, той изследва статусните различия и възпроизводството им в праисторическото общество и чрез тях се опитва да обясни, откриването на многобройни разчленени праисторическите женски керамични фигурки и наличието на значителен брой мъжки такива в някои праисторически обекти.<ref>[https://www.academia.edu/43430124/NEOLITHIC_SETTLEMENT_IZVOR_an_initial_colony_on_the_eastern_periphery_of_the_Vinča_Culture Иван Вайсов, Кръстю Чукалев, Йордан Евлогиев, Християн Цанков, Надежда Карастоянова. Неолитно селище Извор: една колония от източната периферия на култура Винча. — Сердика—Средец—София, том 8, София 2020, 63—67.]</ref> * Научните му интереси включват археологическите и геофизични проучвания на [[Археологически комплекс „Дуранкулак“]] и [[Големия остров (селищна могила при Дуранкулак)|Големия остров]] и тези на [[Дуранкулашко езеро|Дуранкулашкато езеро]] и прилежащия черноморски шелф<ref>[https://www.academia.edu/30659552/Geoarchaeological_Surveys_in_the_Durankulak_Region_In_H_Todorova_ed_Durankulak_Band_III_Rahden_Westf_2016_Verlag_Marie_Leidorf_GmbH_Hardcover_ISBN_13_978_3_86757_015_2_ISBN_10_3_86757_015_9_ I. Vajsov et all. ''Geoarchaeological Surveys in the Durankulak Region. – In: H. Todorova (ed.). Durankulak, Band III, Rahden/Westf. 2016, (Verlag Marie Leidorf GmbH, Hardcover: ISBN-13: 978-3-86757-015-2; ISBN-10: 3-86757-015-9)'']</ref><ref>[https://www.researchgate.net/publication/379340441_Durankulak_The_door_to_civilization_Presentation_Kavarna_29082023_From_the_5th_millennium_BC_to_the_10th_century_AD? Ivan Vajsov. Durankulak. The door to civilization (Presentation, Kavarna 29.08.2023). From the 5th millennium BC to the 10th century AD ].</ref><ref>[https://www.academia.edu/82524950/UNDERWATER_NON_INVASIVE_INVESTIGATIONS_ON_DURANKULAK_LAKE_2021_in_press_ Ivan Vajsov, Nayden Prahov, Kiril Velkovski. No.10. Underwater Non-Destructive Studies on Durankulak Lake. – Archaeological Discoveries and Exavations 2021, Book 1, Sofia 2022, 275-281 (in press)]</ref> * Участва в гръцко-български проект за проучване на неолитното селище [[Промахон-Тополница]] и публикациите, представящи резултатите от проучванията<ref>[https://www.researchgate.net/publication/270577111_PROMACHON-TOPOLNICA_Contacts_and_communication_breakdowns_in_the_distant_past_at_the_modern_Bulgarian-Greek_border PROMACHON-TOPOLNICA. Contacts and communication breakdowns in the distant past at the modern Bulgarian-Greek border.]</ref><ref>[https://www.researchgate.net/publication/273766657_Promachon-Topolnica_A_Greek-Bulgarian_Archaeological_Project_-_In_H_Todorova_M_Stefanivic_and_G_Ivanov_eds_The_StrumaStrymon_River_Valley_in_Prehistory_In_The_Steps_of_James_Harvey_Gaul_Vol_2_Sofia_20 Ch. Koukouli-Chryssanthaki, H. Todorova, I. Aslanis, I. Vajsov, M. Valla. Promachon-Topolnica: A Greek-Bulgarian Archaeological Project. - In: H. Todorova, M. Stefanivic and G. Ivanov (eds.). The Struma/Strymon River Valley in Prehistory. In The Steps of James Harvey Gaul, Vol. 2 (Sofia, 2007), 43–78.]</ref><ref>[https://www.researchgate.net/publication/270577429_Promachon-Topolnica_A_Typology_of_Painted_Decorations_and_Its_Use_as_a_Chronological_Marker_-_In_H_Todorova_M_Stefanivic_and_G_Ivanov_eds_The_StrumaStrymon_River_Valley_in_Prehistory_In_The_Steps_of_J Ivan Vajsov. Promachon-Topolnica. A Typology of Painted Decorations and Its Use as a Chronological Marker. - In: H. Todorova, M. Stefanivic and G. Ivanov (eds.). The Struma/Strymon River Valley in Prehistory. In The Steps of James Harvey Gaul, Vol. 2 (Sofia, 2007), 79–120]</ref><ref>[https://www.academia.edu/112668666/Promachon_Topolnica_Cult_structures_from_Middle_Struma_Presentation_Pernik_2023_ Promachon-Topolnica. Cult structures from Middle Struma (Presentation Pernik - 2023)]</ref> и др. * От 2007 г. използва и безпилотни летателни апарати ([[дрон]]) за изготвяне на подробна теренна документация и 3D модели на терена и археологически структури.<ref>[https://www.academia.edu/7025838/NEOLITHIC_SETTLEMENT_KOPRIVEC_Geophysical_Survey_and_Archaeological_Research_2013_Bulgaria_Central_North_Bulgarian_ Резултати от използването на дрон при изготвяне на подробна теренна документация на неолитното селище Копривец 2012 – 2013 г.]</ref> * Занимава се с проблемите на компютризацията в археологията и с тези, свързани с приложението на сериацията и кореспондиращия анализ като методи за хронологическо стратифициране на археологическите комплекси.<ref>[https://www.academia.edu/1769142/Computerization_in_archeology_Some_problems_of_seriation_Original_title_Compjutrizacijata_v_archeologijata_Njakoi_problemi_na_serijacijata_Interdisciplinarni_Izsledvanija_XVI_1989_42_63_ISSN_0201_966_X Иван Вайсов. Компютризацията в археологията. Някои проблеми на серияцията — Interdisciplinarni Izsledvanija, XVI, 1989, 42-63.]</ref> Съавтор е на публикации, изготвени съвместно с [[Хенриета Тодорова]] за: „[[Новокаменна епоха в България]]“<ref>[https://www.academia.edu/1230212/Neolithic_period_in_Bulgaria_Novokamennata_epoha_v_Balgaria_ISBN_954_02_0075_X_COMPLETE_book_ Хенриета Тодорова, Иван Вайсов. Новокаменната епоха в България. София 1993. (Издателство „Наука и изкуство“, ISBN 954-02-0075-X).]</ref> и за „Праисторическите украшения в България“.<ref>[https://www.academia.edu/1470408/Der_kupferzeitliche_Schmuck_Bulgariens_The_Copper_Age_jewelry_from_Bulgaria_Prähistorische_Bronzefunde_PBF_XX_6_Stuttgart_2001_ISBN_10_3515076166_ISBN_13_978_3515076166_COMPLETE_book_ Todorova, H., Vajsov, I. Der kupferzeitliche Schmuck Bulgariens. – Prähistorische Bronzefunde, 6, XX, Studgard 2001. (Издателство Franz Steiner, ISBN 10:3515076166).]</ref> Иван Вайсов е цитиран в научната литература в България и в чужбина във връзка с изследвания на праисторията на Балканите, включително по въпроси, свързани с неолитизацията, енеолита (халколита) и прехода към бронзовата епоха, както и в контекста на гръцко-българския проект „Промахон–Тополница“.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.academia.edu/39400492/CITATIONS_by_SONIX_System_for_reporting_scientific_and_expert_activity_at_the_Bulgarian_Academy_of_Sciences_Institution_National_Archaeological_Institute_with_Museum_at_the_Bulgarian_Academy_of_Sciences_index_of_papers_and_links_to_download |заглавие=Ivan Vajsov. CITATIONS by SONIX (System for reporting scientific and expert activity at the Bulgarian Academy of Sciences. Institution: National Archaeological Institute with Museum at the Bulgarian Academy of Sciences) - index of papers & links to download |достъп_дата=2025-11-03 |архив_дата=2024-05-16 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20240516141847/https://www.academia.edu/39400492/CITATIONS_by_SONIX_System_for_reporting_scientific_and_expert_activity_at_the_Bulgarian_Academy_of_Sciences_Institution_National_Archaeological_Institute_with_Museum_at_the_Bulgarian_Academy_of_Sciences_index_of_papers_and_links_to_download }}</ref> === Теренни археологически проучвания === Иван Вайсов е археолог с дългогодишна теренна практика. Още като гимназист участва в археологическите проучвания на: селищните могили Овчарово (1971 – 1973), Поляница (1973 – 1974) и на неолитното селище при град Шабла, Добричко (1974). * 1977 – член на екипа, проучващ неолитното селище Овчарова гората, Търговишко. * 1978 – участва в археологическите проучвания на некропол от бронзовата епоха при Нижна Мишла, Словакия. * 1977 – 2004 – член на екипа, проучващ [[Археологически комплекс „Дуранкулак“]].<ref>Тодорова, Вайсов, Димов 1981: Х. Тодорова, И. Вайсов, Т. Димов. Археологическо проучване на праисторическия некропол при с. Дуранкулак, Толбухински окръг. – АОР през 1980, 26 НацKонфAрх (София 1981) 17–18.</ref> * от 2015 год, заедно с Владимир Славчев (РИМ-Варна), е ръководител на проучванията на [[Археологически комплекс „Дуранкулак“]] – [[Големия остров (селищна могила при Дуранкулак)|Големия остров]].<ref>[https://www.academia.edu/116754420/Durankulak_The_door_to_civilization_Presentation_Kavarna_29_08_2023_From_the_5th_millennium_BC_to_the_10th_century_AD Durankulak. The door to civilization (Presentation, Kavarna 29.08.2023). From the 5th millennium BC to the 10th century AD]</ref> * 1981 – 1982 – член на екипа, проучващ къснонеолитно селище Подгорица, Търговишко. * 1982 – заместник ръководител на археологическите проучвания на селищната могила Омуртаг, обл. Търговище. * 1980 – 1992 – член на екипа, проучващ праисторическото селище [[Промахон-Тополница]], български сектор Тополница, община Петрич, обл. Благоевград. От 1986 е заместник ръководител на археологическите проучвания. * 1983 – член на екипа, проучващ енеолитно и раннобронзово селище Негованци, Пернишко. * 1983 – 1984 – заместник ръководител на археологическите проучвания в м. Резервата, при с. Дриново, обл. Търговище. * 1984 – член на екипа, проучващ раннонеолитно селище в м. „Луканово дърво“ при с. Градешница, обл. Враца. * 1987 – член на екипа, проучващ пещера с пещерни рисунки при с. [[Байлово]], Софийско. * 1991 – заместник ръководител на археологическите проучвания на неолитното селище при с. [[Копривец]], община Бяла, обл. Русе.<ref>Попов, В., Вайсов, И. Спасителни разкопки на праисторическото селище край с. Копривец. – Археологически открития и разкопки (Annual Archaeological Reports) през 1991 (София 1992), 9–11., 1992, ISSN:1313-0889, 9-11</ref> * 1993 – 2003 – участник от българска страна в съвместното проучване на неолитното селище [[Промахон-Тополница]], сектор Промахон (Гърция).<ref>[https://www.academia.edu/1802515/The_Promachonas_Topolnica_a_Settlement_Programe_for_Greek_Bulgarian_Co_operation_Archaeological_Work_on_Macedonia_and_Thrace_10B_1997_GR_ Κουκούλη-Χρυσανθάκη, Χ., Todorova, H., Ασλάνης, Ι., Bijadziev, J., Vajsov, I., Βάλλα, Μ. Προμαχώνας-Topolnica. Νειλιθικός οικιςμός ελληνοβουλγαρικών συνόρων. Το Αρχαιολογικό έργο στη Μακεδονία και Θράκη (ΑΕΜΘ), 10B. Thessaloniki 1997, 746–767. (Publikation of Aristotle University of Thessaloniki, Greece, ISSN 1106-5311).]</ref><ref>[https://www.academia.edu/2195595/The_Promachonas_Topolnica_a_Setlement_Programe_for_Greek_Bulgarian_Co_operation_Ten_years_Archaeological_Work_in_Macedonia_and_Thrace_1997 Κουκούλη-Χρυσανθάκη, Χ., Todorova, H., Ασλάνης, Ι., Bojadziev, J., TΚωνσταντοπούλου,Ф., Vajsov, I., Βάλλα, Μ. V. Draganov. Νειλιθικός οικιςμός – Προμαχώνας-Topolnica. Пρόγραμμα ελληνοβουλγαρικών συνόρων (The Promachonas/Topolnica a Setlement: Programe for Greek-Bulgarian Co-operation). – Δέκα χρόνια αρχαιολογικό έργο στη Μακεδονία και Θράκη (Ten years Archaeological Work in Macedonia and Thrace). Thessaloniki 1997, 123–127. (Publikation of Aristotle University of Thessaloniki, Greece, ISSN 1106-5311).]</ref><ref>[https://www.researchgate.net/publication/273766657_Promachon-Topolnica_A_Greek-Bulgarian_Archaeological_Project_-_In_H_Todorova_M_Stefanivic_and_G_Ivanov_eds_The_StrumaStrymon_River_Valley_in_Prehistory_In_The_Steps_of_James_Harvey_Gaul_Vol_2_Sofia_20 Koukouli-Chrysanthaki, Ch., Todorova, H., Aslanis, I., Vajsov, I., Valla, M. Promachon-Topololnica: A Greek-Bulgarian Archaeological Project. – In: H. Todorova, M. Stefanivic and G.Ivanov (eds.) The Struma/Strimon River Valley in Prehistory. In the Steps of James Harvey Gaul, Vol. 2. Sofia 2007, 43–78. (Publication of Gerda Henkel Stiftung, ISBN 978-954-8191-11-1).]</ref><ref>[https://www.researchgate.net/publication/297360865_Promachon-Topolnica_A_typology_of_painted_decorations_and_its_use_as_a_chronological_marker Vajsov, I. Promachon-Topolnica. A Typology of Painted Decorations and Its Use as a Chronological Marker. – In: H. Todorova, M. Stefanivic and G. Ivanov (eds.). The Struma/Strymon River Valley in Prehistory. In The Steps of James Harvey Gaul, Vol. 2. Sofia 2007, 79–120. (Publikation of Gerda Henkel Stiftung, ISBN 978-954-8191-11-1). DOI:10.13140/2.1.4981.4560.]</ref> * 2010 – 2011 – ръководител на интердисциплинарни проучвания на [[Промахон-Тополница]], сектор Тополница (България), община Петрич, обл. Благоевград.<ref>[https://www.academia.edu/1234938/Promachon_Topolnica_Sector_Topolnica_Greek_Bulgarian_border_Geophysical_investigations_2010_2011_ Иван Вайсов, Петър Зидарав, Промахон—Тополница, сектор Тополница (геофизични изследвания) — Археологически открития и разкопки (Annual Archaeological Reports) през 2011, София 2012, 47—50]</ref><ref>[https://www.academia.edu/10082159/Geophysical_investigation_and_archaeological_reality_in_the_neolithic_settlement_Promachon_Topolnica Χ. Κουκούλη-Χρυσανθάκη, H. Todorova, I. Ασλάνης, I. Vajsov, Μ. Βάλλα. Γεωφυσική έρευνα και αρχαιολογική πραγματικότηταστον νεολιθικό οικισμό Προμαχών-Topolniča. - In: E. Stefani, N. Merousis, A. Dimoula (eds.). A Century of Researchin Prehistoric Macedonia 1912-2012. Thessaloniki 2014, 251-260]</ref> * 2010 г. член на изследователския екип, обработващ керамичния комплекс от раннобронзовото селище Скала Сотирос, о-в [[Тасос]], [[Гърция]]. * 2011 – ръководител на интердисциплинарни проучвания на неолитното селище Юрчешме, до с. Бата, община Поморие, обл. Бургас.<ref> [https://www.academia.edu/1254866/Yurcheshme_Prehistoric_settlement_25_on_Bata_Pomorie_western_Black_Sea_Bulgaria_Geophysical_investigations_2011 И. Вайсов, П. Зидаров. Юрчешме, обект No. 25 при Бата Поморийско, Археологически открития и разкопки (Annual Archaeological Reports) 55—57.]</ref> * 2011 – 2012 – ръководител на интердисциплинарните и археологическите проучвания на неолитното селище Курт Орман при с. Бата, община [[Поморие]], обл. Бургас.<ref> [https://www.academia.edu/3632389/Prehistoric_Settlement_Kurt_Orman_Geophysical_Survey_and_archaeological_research_2011_and_2012_ Вайсов, И., Класнаков, М., Драганов, В., Зидаров, П. № 15. Неолитно селище Курт Орман (геофизични изследвания). – Археологически открития и разкопки през 2012 г. (Archaeological Discoveries and Exavations). София 2013, 53–55. (издава Национален археологически институт с музей при Българската академия на науките, ISSN 1313-0889).]</ref><ref> [https://www.academia.edu/3632389/Prehistoric_Settlement_Kurt_Orman_Geophysical_Survey_and_archaeological_research_2011_and_2012_ Вайсов, И., Класнаков, М., Драганов, В., Зидаров, П. № 15. Неолитно селище Курт Орман (сондажни проучвания). – Археологически открития и разкопки през 2011 г. (Archaeological Discoveries and Exavations). София 2012, 59–63. (издава Национален археологически институт с музей при Българската академия на науките, ISSN 1313-0889).]</ref> * 2012 – ръководител на интердисциплинарни проучвания на неолитното селище Курило-Кременица, кв. Курило, гр. [[Нови Искър]], община София.<ref>[https://www.academia.edu/3632350/Prehistoric_Settlement_Kurilo_Kremenitsa_Sofia_District_Western_Bulgaria_ Иван Вайсов, Петър Зидаров. Праисторическо селище Курило-Кременица. — Археологически открития и разкопки (Annual Archaeological Reports) през 2012, София 2013, 50—53.]</ref><ref>[https://www.academia.edu/2949324/Neolithic_sttlement_KURILO_KREMENITSA_Geophysical_investigation_in_2012_Presentation_Sofia_district_Western_Bulgaria_Presentation_2013_ Презентация, представяща резултатите от геофизичните проучвания и заснемането с дрон на неолитното селище Курило-Кременица. За достъп е необходима регистриция в Academia.edu]</ref> * 2013 – ръководител на геофизичните и археологически проучвания на неолитно селище [[Копривец]], с. Копривец, община Бяла, област Русе.<ref>[https://www.academia.edu/7025838/NEOLITHIC_SETTLEMENT_KOPRIVEC_Geophysical_Survey_and_Archaeological_Research_2013_Bulgaria_Central_North_Bulgarian_ Иван Вайсов, Петър Зидаров. Неолитно селище Копривец (комплексни дистанционни изследвания) — Археологически открития и разкопки (Annual Archaeological Reports) през 2013, София 2014, 47—49.]</ref><ref>[https://www.academia.edu/7025838/NEOLITHIC_SETTLEMENT_KOPRIVEC_Geophysical_Survey_and_Archaeological_Research_2013_Bulgaria_Central_North_Bulgarian_ Иван Вайсов, Володя Попов. Неолитно селище Копривец (археологическо пручване. — Археологически открития и разкопки (Annual Archaeological Reports) през 2013, София 2014, 49—54.]</ref><ref>[https://utroruse.com/article/167699/ Неолитните находки край Копривец впечатляват археолозите в Европа, в. Утро, 4 юни 2014]</ref> * 2013 – ръководител на геофизичните проучвания на неолитно селище Извор, община [[Сливница]], обл. София.<ref>[https://www.academia.edu/7025748/NEOLITHIC_SETTLEMENT_IZVOR_Sofia_District_Geophysical_Survey_2013_Bulgaria_Western_Bulgaria_ Иван Вайсов, Петър Зидаров. Неолитно селище Извор (геофизични проучвания) — Археологически открития и разкопки (Annual Archaeological Reports) през 2013, София 2014, 626—629]</ref> * 2014 – ръководител на спасителни теренни археологически проучвания на „Обект № 13“ – Турската воденица, ЛОТ2 от АМ „Струма“, северно от с. Мурсалево, Кюстендилска област.<ref>[https://www.academia.edu/12695783/MURSALEVO_TURSKATA_VODENICA_Full_Archaeological_Surveys_2014_Early_Bronze_Age Vajsov, I., V. Popov, V. Gergov, J. Evlogiev and N. Karastoyanova 2015. No. 14. Mursalevo-Turskata vodenica (Full Archaeological Survey). (original titles: Razdel II, Trakijska archeologia. №14. Mursalevo-Turskata vodenica (palno archeologicesko proucvane) - Археологически открития и разкопки (Annual Archaeological Reports) през 2014, LIV, Sofia 2015, 147-150.]</ref> * 2014 – ръководител на предварителните теренни археологически проучвания на неолитно селище Извор, обект № 10 по трасето на „Междусистемната газова връзка България – Сърбия“, община [[Сливница]], обл. София.<ref>[https://www.academia.edu/12695771/NEOLITHIC_SETTLEMENT_IZVOR_Previously_Archaeological_Surveys_2014_ Vajsov, I., K. Chukalev 2015. Prehistory section. No. 13. Neolithic Settlement Izvor (Previously Archaeological Survey). (original titles: Razdel Praistoria. №13. Neolitno seliste Izvor (predvaritelno archeologicesko proucvane) - Археологически открития и разкопки (Annual Archaeological Reports) през 2014, LIV, Sofia 2015, 60-63.]</ref> * 2015 – ръководител на спасителни теренни археологически проучвания на северната част от неолитно селище Извор, обект № 10A по трасето на „Междусистемна газова връзка България – Сърбия“.<ref>[https://www.academia.edu/43430124/NEOLITHIC_SETTLEMENT_IZVOR_an_initial_colony_on_the_eastern_periphery_of_the_Vinča_Culture Иван Вайсов, Кръстю Чукалев, Йордан Евлогиев, Християн Цанков, Надежда Карастоянова. Неолитно селище Извор: една колония от източната периферия на култура Винча. — Сердика—Средец—София, том 8, София 2020, 39—109.]</ref> * 2015, 2019 – 2020 – ръководител на недеструктивни проучвания (издирвания на археологически обекти с методите на геомагнетика – геомагнитно картиране) на западния бряг на [[Дуранкулашко езеро|Дуранкулашкото езеро]] при с. [[Дуранкулак]], община Шабла, област Добрич.<ref>[https://www.academia.edu/23546580/ARCHAEOLOGICAL_COMPLEX_DURANKULAK_Geophysical_Survey_in_2015_ Иван Вайсов, Петър Зидаров, Кирил Велковски. Дуранкулак — 2015 (геофизични изследвания) — Археологически открития и разкопки (Annual Archaeological Reports) през 2015, София 2016, 105—109.]</ref><ref>[https://www.academia.edu/47920762/GEOPHYSICAL_PROSPECTION_OF_THE_SETTLEMENT_DURANKULAK_NIVATA_THE_2020_SEASON Ivan Vajsov, Peter Milo, Christian Tzankov, Tomáš Tencer. 2021. No. 18. Geophysical Prospection of the Settlement Durankulak-nivata, the 2020 Season. – Археологически открития и разкопки (Annual Archaeological Reports) приз 2020, Book 1, Sofia 2021, 252—258.]</ref><ref>[https://www.academia.edu/45110358/Geophysical_Prospection_of_Durankulak_nivata_Poster_for_the_exhibition_BULGARIAN_ARCHEOLOGY_2020_ Ivan Vajsov, Peter Milo, Tomas Tencer, Christian Tzankov. Geophysical Prospection of Durankulak-nivata (Poster for the exhibition BULGARIAN ARCHEOLOGY 2020)]</ref> * 2015 – ръководител на недеструктивни проучвания (издирвания на археологически обекти с методите на геомагнетика – геомагнитно картирани) на праисторическото селище Магарицата, община [[Борово]], област [[Русе]].<ref>[https://www.academia.edu/23590908/BOROVO_MAGARITSATA_A_Magnetic_Survey_at_Vadastra_settlement_in_2015_ Ivan Vajsov, Petar Zidarov, Volodya Popov, Kalin Dimitrov, Ingo Petri BOROVO-MAGARITSATA – A MAGNETIC SURVEY AT VADASTRA SETTLEMENT IN 2015 — Археологически открития и разкопки (Annual Archaeological Reports) през 2015, София 2016, 148—151.]</ref> * 2016 – заместник ръководител на предварителните археологически проучвания на [[Дамяница (праисторическо селище)|праисторическото селище при с. Дамяница]], община Сандански, обл. Благоевград.<ref>[https://www.academia.edu/31836121/Archaeological_Research_of_the_Prehistoric_Settlement_Damianitsa_Previously_Archaeological_Excavations_2016_ Małgozata Grębska-Kulow, Ivan Vajsov, Georgi Ivanov, Petar Zidarov, Krastyu Chukalev, Ilia Kulov, Aneta Bakamska, Veneta Genadieva, Vladimir Slavcev. Archaeological Research of the Prehistoric Settlement Damianitza (Previously Archaeological Excavations 2016) – Археологически открития и разкопки (Annual Archaeological Reports) през 2016, Sofia, 75—78.]</ref> * 2017 – заедно с Малгожата Гребска-Кулов ръководи етап 1 и етап 2 на археологическите проучвания на [[Дамяница (праисторическо селище)|праисторическото селище при с. Дамяница]], община Сандански, обл. Благоевград.<ref>[https://www.academia.edu/36763369/Archaeological_Research_of_the_Prehistoric_Settlement_Damianitsa_2017_STAGE_1 Małgozata Grębska-Kulow, Ivan Vajsov, Georgi Ivanov, Krastyu Chukalev, Yordan Evlogiev ARCHAEOLOGICAL RESEARCH OF THE PREHISTORIC SETTLEMENT DAMYANITSA, STAGE 1 Археологически открития и разкопки (Annual Archaeological Reports) през 2017, София 2018, 30—34.]</ref><ref>[https://www.academia.edu/36763382/Archaeological_Research_of_the_Prehistoric_Settlement_Damianitsa_2017_STAGE_2 Małgozata Grębska-Kulow, Ivan Vajsov, Georgi Ivanov, Sirma Alexandrova, Yordan Evlogiev ARCHAEOLOGICAL RESEARCH OF THE PREHISTORIC SETTLEMENT DAMYANITSA, STAGE 2 — Археологически открития и разкопки (Annual Archaeological Reports) през 2017, София 2018, 34—37]</ref><ref>[https://bnr.bg/hristobotev/post/100947399/praistoricheska-razhodka-po-dneshnata-avtomagistrala-struma-lot-33 Интервю за БНР на Малгожата Гребска-Кулов и Иван Вайсов за резултатите от археологическите проучвания на праисторическото селище Дамяница, Благоевградско.]</ref> * 2018 – заедно с [[Володя Попов]] ръководи археологически проучвания на неолитното селище Копривец, с. [[Копривец]], община Бяла, обл. Русе.<ref>[https://www.academia.edu/39383949/NEOLITHIC_SETTLEMENT_OF_KOPRIVETS_Archaeological_Excavations_in_2018_ Vajsov, I., Popov, V. 2019. No. 4. Archaeological Excavations at the Neolithic Settlement of Koprivers. – Археологически открития и разкопки (Annual Archaeological Reports) през 2018, 9-12. Sofia 2019]</ref> * 2019 – ръководител на предварителното и на пълното спасително теренно археологическо проучване на обект 43/4000 от „Разширението на северната газопреносна мрежа на Булгартрансгаз ЕАД“, м. Кремика, с. [[Бохот]], община Плевен.<ref>[https://www.academia.edu/44735900/SITE_NO_43_4000_NEAR_THE_VILLAGE_OF_BOHOT_PLEVEN_MUNICIPALITY_Catalog_to_the_Exhibition_Stream_Through_Time_ Vajsov, I., Slavchev, V. Site No. 43/4000 Near the Village of Bohot, Pleven Manicipality. – In: H. Popov (ed.) Stream through time: rescue archaeological investigations along the expansion of the gas transmission infrastructure of Bulgartransgaz EAD. (Catalogs, Suppl. 2), 2020, 164–168.]</ref><ref> [https://www.academia.edu/42640505/ENEOLITHIC_SETTLEMENT_NEAR_BOHOT_VILLAGE Иван Вайсов, Владимир Славчев. Енеолитно селище при Бохот. — Археологически открития и разкопки (Annual Archaeological Reports) през 2019, книга 1, 255—259.]</ref> * 2019 – заедно с [[Володя Попов]] ръководи етап 2 и етап 3 от археологическо проучване на праисторическото селище Голо бърдо, обект 50/4007 от „Разширението на северната газопреносна мрежа на Булгартрансгаз ЕАД“, м. „Голо бърдо“, с. [[Градище (област Плевен)|Градище]], община Левски, обл. Плевен.<ref>[https://www.academia.edu/42640558/NEO_ЕNEOLITHIC_SETTLEMENT_GOLO_BǍRDO В. Попов, И. Вайсов и др. Нео-енеолитно селище Голо бърдо. — Археологически открития и разкопки (Annual Archaeological Reports) през 2019, София 2020, 250—259.]</ref><ref>[https://www.academia.edu/44735870/SITE_NO_50_4007_GRADISHTE_AND_ASENOVTSI_LEVSKI_MUNICIPALITY_Catalog_to_the_Exhibition_Stream_Through_Time_ Vajsov, I., et all. Site No. 50/4007 Gradishte and Asenovtsi, Levski Municipality. – In: H. Popov (ed.) Stream through time: rescue archaeological investigations along the expansion of the gas transmission infrastructure of Bulgartransgaz EAD. (Catalogs, Suppl. 2), 2020, 207–222] </ref><ref>[https://www.researchgate.net/publication/361024095_NEO-ENEOLITHIC_SETTLEMENT_GOLO_BARDO_Geology_Geomorphology_and_14C_Dating Йордан Евлогиев, Иван Вайсов, Володя Попов. Неоенеолитно селище “Голо бърдо” (геология, геоморфологията и 14С датиране). — Мизия 3 (Фабер), 2022, 9—57.]</ref> * 2012, 2021 – ръководител на подводни, недеструктивни проучвания на [[Дуранкулашко езеро|Деранкулашкото езеро]] и прилежащия черноморски шелф.<ref>И. Вайсов, П. Зидаров, К. Велковски, Х. Ангелова, В. Драганов. №60. Геоархеологически проучвания край Дуранкулак. – Археологически открития и разкопки (Annual Archaeological Reports) през 2012 (София 2013), LII НацKонфAрх (Хисаря 2013), 605–608.</ref><ref>[https://www.academia.edu/30659552/Geoarchaeological_Surveys_in_the_Durankulak_Region_In_H_Todorova_ed_Durankulak_Band_III_Rahden_Westf_2016_Verlag_Marie_Leidorf_GmbH_Hardcover_ISBN_13_978_3_86757_015_2_ISBN_10_3_86757_015_9_I. Vajsov, P. Zidarov, K. Velkovski, H. Angeliva, V, Draganov, Geoarchaeological Surveys in the Durankulak Region. — In: H. Todorova (ed.) 2016, Durankulak III. Die hellenistischen Befunde (DAI Berlin) (Berlin 2016), 201–208.]</ref><ref>[https://www.researchgate.net/publication/359258570_ARCHAEOLOGICAL_COMPLEX_DURANKULAK_Underwater_Non-Destructive_Studiea_on_Durankulak_Lake_Presentation_2022 ARCHAEOLOGICAL COMPLEX DURANKULAK. Underwater Non-Destructive Studiea on Durankulak Lake. (Presentation 2022)]</ref> == Външни препратки == * [https://scholar.google.com/citations?user=SdBvrFUAAAAJ Иван Вайсов в Google Scholar] * [https://naim.academia.edu/IvanVajsov Библиография на Иван Вайсов] * [https://www.adscientificindex.com/scientist/ivan-vajsov/5291963 AD Scientific Index] * [https://ivanvajsov.academia.edu/ Уебстраница в Academia.edu] * {{Cite web |url=https://dnb.de |title=Gemeinsame Normdatei (GND)}} == Бележки == <references /> {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Археология|Праистория|София}} {{СОРТКАТ:Вайсов, Иван}} [[Категория:Български археолози]] [[Категория:Учени от БАН]] [[Категория:Учени от Секцията за праистория при НАИМ – БАН]] [[Категория:Възпитаници на Университета „Коменски“]] [[Категория:Родени в Пиещяни]] c7x47jo4qog4i7y3lwoxk53m74htte6 12876995 12876994 2026-04-11T04:51:04Z Vajsov 290858 /* Външни препратки */ 12876995 wikitext text/x-wiki {{Личност|археолог}} '''Иван Августинов Вайсов''' е български [[Археология|археолог]] – специалист по [[праистория]]. == Биография == Иван Вайсов е роден на 26 февруари 1957 година в град [[Пиещяни]], [[Словакия]], в словашко-българското семейство на Августин Вайс и [[Хенриета Тодорова]]. След разтрогване на брака им живее в град [[София]]. Завършва основното си образование в 93-то училище „Александър Тодоров – Балан“ в гр. София. През 1975 година завършва средното си образование в [[Национална гимназия за приложни изкуства „Свети Лука“|Техникума за художествени занаяти]], специалност художествена [[дърворезба]]. След това е бил стажант в лабораторията за консервация и реставрация при [[Национален институт за недвижимо културно наследство|Националния институт за паметници на културата]] към Министерството на културата. През периода 1975 – 1977 година отбива военната си служба в [[Ямбол]] и [[Плевен]], а от 1977 до 1981 година учи археология в [[Университет „Коменски“|Университета „Коменски“]] в град [[Братислава]], [[Чехословакия]]. Специализира праистория при проф. [[Бохуслав Новотни]]. През 1984 година защитава докторат в същия университет. Придобива образователната и научна степен „[[доктор по философия]]“ (PhDr).<ref name="uk-absolvent">{{Цитат уеб | url = https://absolventi.uniba.sk/ | заглавие = Ivan Avgustinov Vajsov | издател = Университетът „Ян Коменски“ — Братислава | място = Братислава | език = sk | достъп-дата = 2 февруари 2026 }}</ref> През 1981 годна за кратко работи в [[Регионален исторически музей (Търговище)|Окръжния исторически музей в гр. Търговище]], а през 1982 г. и в [[Регионален исторически музей (Добрич)|Окръжния исторически музей в гр. Добрич]]. От 1982 година Иван Вайсов работи в [[Национален археологически институт с музей|Националния археологически институт с музей]] при БАН. С този институт е свързана и цялата му научна дейност. Специалист по праистория към Секцията по праистория в същия институт.<ref>[https://naim.bg/bg/content/person/700/0/321/ Информация от интернет страницата на НАИМ-БАН].</ref> Известно време е бил секретар на същата секция. == Научна дейност == Иван Вайсов е археолог, чиито научни интереси са в областта на неолитизацията на Балканите, както и на [[Новокаменна епоха|неолитните]], [[Каменно-медна епоха|енеолитните]] и [[бронзова епоха|раннобронзовите]] култури в [[България]]. Неговите изследвания разглежда въпроси, свързани с: * преходния период между [[Каменно-медна епоха|енеолита]] и [[Бронзова епоха|бронзовата епоха]], като въвежда в научно обръщение термина Протобронзова епоха (Протобронзов културен хоризонт),<ref>[https://www.academia.edu/1802469/_4th_millennium_BC_Status_of_studies_etc_Transition_Period_from_the_Eneolithic_to_the_Bronze_Age_in_Bulgaria_BG_ Иван Вайсов. Състояние на проучванията на т.нар. „Преходен период в България” – Археология 1992/2. Sofia 1992, 45–49. (Издава Археологически институт с музей при Българската академия на науките, ISSN 0324-1203).]</ref><ref>[https://www.academia.edu/1470689/Das_Grab_982_und_die_Protobronzezeit_in_Bulgarien_The_grave_982_and_the_Proto_Bronze_Age_in_Bulgaria_ Ivan Vajsov. Das Grab 982 und die Protobronzezeit in Bulgarien. – In: H. Todorova (ed.). Durankulak, Band II, Die prähistorischen Gräberfelder. Tail 1, 2. Sofia, 2002, 159–176. (Publikation of Deutsches Archäologisches Institut – Berlin, Publishing House Anubis Ltd., ISBN 954-426-465-5).]</ref> * появата на най-ранните метални ками в Европа – първите метални прободни оръжия в Европа,<ref>[https://www.academia.edu/1448439/Die_frühesten_Metalldolche_Südost_und_Mitteleuropas_The_earliest_metal_daggers_South_Eastern_and_Central_Europe_Praehistorische_Zeitschrift_68_1993_1_103_145_and_The_earliest_daggers_Bulgaria_original_title_Die_früheste_dolche_Bulgariens_Anatolica_XVIII_1992_61_69_ Ivan Vajsov. Die frühesten Metalldolche Südost-und Mitteleuropas (The earliest metal daggers South Eastern and Central Europe) - Praehistorische Zeitschrift 68, 1993/1, 103–145) and Ivan Vajsov. The earliest daggers Bulgaria (original title: Die früheste dolche Bulgariens - Anatolica XVIII, 1992, 61-69)]</ref> * изследванията си на най-ранния, Монохромен [[неолит]] в Централна Северна България,<ref>Попов, В., Вайсов, И. Спасителни разкопки на праисторическото селище край с. Копривец. – Археологически открития и разкопки (Annual Archaeological Reports) през 1991 (София 1992), 9–11., 1992, ISSN:1313-0889, 9-11</ref><ref>[https://www.academia.edu/1229680/Neolithic_cultures_in_Bulgaria Тодорова—Вайсов, Неолитните култури в България. — В: Х. Тодорова, И. Вайсов. Навокаменната епоха в България (края на седмото-шесто хилядолетие преди новата ера) София 1993, 94—147.]</ref><ref>[https://www.academia.edu/7025838/NEOLITHIC_SETTLEMENT_KOPRIVEC_Geophysical_Survey_and_Archaeological_Research_2013_Bulgaria_Central_North_Bulgarian_ NEOLITHIC SETTLEMENT KOPRIVEC. Geophysical Survey and Archaeological Research 2013. (Bulgaria, Central North Bulgarian)]</ref> * праисторическата антропоморфна пластика, където акцентът пада върху формалната типология и специфичните особености при пластичното изграждане на анатомичния модел на фигурките.<ref>Müller, M. (2015). On the Distribution of Different Types of Anthropomorphic Figurines of the Copper Age on the Eastern Balkan Peninsula and the Lower Danube Valley. – In: S. Hansen, P. Raczky, A. Anders, A. Reingruber (eds.), Neolithic and Copper Age between the Carpathians and the Aegean Sea. Chronologies and Technologies from the 6th to 4th Millennium BC. International Workshop Budapedst 2012 (Bonn 2015), 353–367</ref> Повлиян от [[Структурализъм|структурализма]] и трудовете на [[Жан Пиаже]], възприема знанието не като сумиране на факти, а като вътрешно организирана (структурирана) система – парадигма, която определя и научния му подход към темата.<ref>[https://www.academia.edu/1588984/The_Typology_of_the_Anthropomorphic_Figurines_from_Northeastern_Bulgaria Ivan Vajsov. The Typology of the Anthropomorphic Figurines From Northeastern Bulgaria. - James Harvey Gaul, In Memoriam, In The Steps Of James Harvey Gaul, Volume 1, Sofia 1998, 107—140.]</ref> Проявява скептицизъм към универсалната теория за свързването на праисторическата антропоморфна пластика с култа към Великата богиня-майка.<ref>[https://www.academia.edu/1773770/Anthropomorphic_sculptures_of_Gradeshnitsa_culture_Art_XXXIX_1981_9_10_46_50_Original_title_Antropomorfnata_plastika_na_cultura_Gradesnica_Izkustvo_XXXIX_1981_9_10_ Иван Вайсов. Антропоморфната пластика на културата Градешница. — Изкуство 9—10, София 1981, 46—50.]</ref><ref>[https://www.academia.edu/1454101/Die_Idole_aus_den_Gräberfeldern_aus_Durankulak_Idols_in_the_Necropolis_at_Durankulak_Bulgaria_ Ivan Vajsov. Die Idole aus den Gräberfeldern aus Durankulak. In: H. Todorova (ed), DURANKULAK, BAND II. Die prähistorischen Gräberfelder (Sofia 2002), 257—266.]</ref><ref>[https://www.academia.edu/1229708/Spiritual_life_of_the_Neolithic_population_in_Bulgaria Иван Вайсов. Духовен живот на неолитното население в България. - In: Хенриета Тодорова, Иван Вайсов. Новокаменната епоха в България (края на седмото хилядолетие преди новата ера). София 1993, 187–235.]</ref><ref>[https://www.academia.edu/1751484/Anthropomorphic_sculptures_of_Hamangia_culture_оriginal_title_Antropomorfnata_plastika_na_kultura_Hamangia_Sbornik_Dobrudja_9_Varna_1992_35_70_ Иван Вайсов. Антропоморфната прастика на култура Хаманджия. — Сборник Добруджа 9, Варна 1992, 35-70.]</ref><ref>[https://www.academia.edu/1771613/La_sculpture_anthropomorphe_du_site_néolithique_dOussoé_près_du_village_dAsparoukhovo_département_de_Varna_The_Anthropomorphic_Sculptur_from_the_Neolithic_Site_Usoe_Near_the_Village_of_Asparouhovo_Departament_of_Varna_ Ivan Vajsov. La sculptur anthropomrphe du site néolithique Oussoé pres de village d’Asparouhovo, départament de Varna. - StPr 10, 103-141.]</ref><ref>[https://www.academia.edu/1775250/Anthropomorphic_plastic_from_prehistoric_settlements_of_the_Kurilo_Kremenitsa_Sofia_district_Bulgaria_RU_ Иван Вайсов. Антропоморфная пластика из праисторического поселения Курило—Кременица Софийского округа - StPr 7, 33-63.]{{Dead link|date=декември 2025 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> В съответствие с някои от идеите на [[Пиер Бурдийо]] относно йерархичните отношения между хабитуса и хабитата, той изследва статусните различия и възпроизводството им в праисторическото общество и чрез тях се опитва да обясни, откриването на многобройни разчленени праисторическите женски керамични фигурки и наличието на значителен брой мъжки такива в някои праисторически обекти.<ref>[https://www.academia.edu/43430124/NEOLITHIC_SETTLEMENT_IZVOR_an_initial_colony_on_the_eastern_periphery_of_the_Vinča_Culture Иван Вайсов, Кръстю Чукалев, Йордан Евлогиев, Християн Цанков, Надежда Карастоянова. Неолитно селище Извор: една колония от източната периферия на култура Винча. — Сердика—Средец—София, том 8, София 2020, 63—67.]</ref> * Научните му интереси включват археологическите и геофизични проучвания на [[Археологически комплекс „Дуранкулак“]] и [[Големия остров (селищна могила при Дуранкулак)|Големия остров]] и тези на [[Дуранкулашко езеро|Дуранкулашкато езеро]] и прилежащия черноморски шелф<ref>[https://www.academia.edu/30659552/Geoarchaeological_Surveys_in_the_Durankulak_Region_In_H_Todorova_ed_Durankulak_Band_III_Rahden_Westf_2016_Verlag_Marie_Leidorf_GmbH_Hardcover_ISBN_13_978_3_86757_015_2_ISBN_10_3_86757_015_9_ I. Vajsov et all. ''Geoarchaeological Surveys in the Durankulak Region. – In: H. Todorova (ed.). Durankulak, Band III, Rahden/Westf. 2016, (Verlag Marie Leidorf GmbH, Hardcover: ISBN-13: 978-3-86757-015-2; ISBN-10: 3-86757-015-9)'']</ref><ref>[https://www.researchgate.net/publication/379340441_Durankulak_The_door_to_civilization_Presentation_Kavarna_29082023_From_the_5th_millennium_BC_to_the_10th_century_AD? Ivan Vajsov. Durankulak. The door to civilization (Presentation, Kavarna 29.08.2023). From the 5th millennium BC to the 10th century AD ].</ref><ref>[https://www.academia.edu/82524950/UNDERWATER_NON_INVASIVE_INVESTIGATIONS_ON_DURANKULAK_LAKE_2021_in_press_ Ivan Vajsov, Nayden Prahov, Kiril Velkovski. No.10. Underwater Non-Destructive Studies on Durankulak Lake. – Archaeological Discoveries and Exavations 2021, Book 1, Sofia 2022, 275-281 (in press)]</ref> * Участва в гръцко-български проект за проучване на неолитното селище [[Промахон-Тополница]] и публикациите, представящи резултатите от проучванията<ref>[https://www.researchgate.net/publication/270577111_PROMACHON-TOPOLNICA_Contacts_and_communication_breakdowns_in_the_distant_past_at_the_modern_Bulgarian-Greek_border PROMACHON-TOPOLNICA. Contacts and communication breakdowns in the distant past at the modern Bulgarian-Greek border.]</ref><ref>[https://www.researchgate.net/publication/273766657_Promachon-Topolnica_A_Greek-Bulgarian_Archaeological_Project_-_In_H_Todorova_M_Stefanivic_and_G_Ivanov_eds_The_StrumaStrymon_River_Valley_in_Prehistory_In_The_Steps_of_James_Harvey_Gaul_Vol_2_Sofia_20 Ch. Koukouli-Chryssanthaki, H. Todorova, I. Aslanis, I. Vajsov, M. Valla. Promachon-Topolnica: A Greek-Bulgarian Archaeological Project. - In: H. Todorova, M. Stefanivic and G. Ivanov (eds.). The Struma/Strymon River Valley in Prehistory. In The Steps of James Harvey Gaul, Vol. 2 (Sofia, 2007), 43–78.]</ref><ref>[https://www.researchgate.net/publication/270577429_Promachon-Topolnica_A_Typology_of_Painted_Decorations_and_Its_Use_as_a_Chronological_Marker_-_In_H_Todorova_M_Stefanivic_and_G_Ivanov_eds_The_StrumaStrymon_River_Valley_in_Prehistory_In_The_Steps_of_J Ivan Vajsov. Promachon-Topolnica. A Typology of Painted Decorations and Its Use as a Chronological Marker. - In: H. Todorova, M. Stefanivic and G. Ivanov (eds.). The Struma/Strymon River Valley in Prehistory. In The Steps of James Harvey Gaul, Vol. 2 (Sofia, 2007), 79–120]</ref><ref>[https://www.academia.edu/112668666/Promachon_Topolnica_Cult_structures_from_Middle_Struma_Presentation_Pernik_2023_ Promachon-Topolnica. Cult structures from Middle Struma (Presentation Pernik - 2023)]</ref> и др. * От 2007 г. използва и безпилотни летателни апарати ([[дрон]]) за изготвяне на подробна теренна документация и 3D модели на терена и археологически структури.<ref>[https://www.academia.edu/7025838/NEOLITHIC_SETTLEMENT_KOPRIVEC_Geophysical_Survey_and_Archaeological_Research_2013_Bulgaria_Central_North_Bulgarian_ Резултати от използването на дрон при изготвяне на подробна теренна документация на неолитното селище Копривец 2012 – 2013 г.]</ref> * Занимава се с проблемите на компютризацията в археологията и с тези, свързани с приложението на сериацията и кореспондиращия анализ като методи за хронологическо стратифициране на археологическите комплекси.<ref>[https://www.academia.edu/1769142/Computerization_in_archeology_Some_problems_of_seriation_Original_title_Compjutrizacijata_v_archeologijata_Njakoi_problemi_na_serijacijata_Interdisciplinarni_Izsledvanija_XVI_1989_42_63_ISSN_0201_966_X Иван Вайсов. Компютризацията в археологията. Някои проблеми на серияцията — Interdisciplinarni Izsledvanija, XVI, 1989, 42-63.]</ref> Съавтор е на публикации, изготвени съвместно с [[Хенриета Тодорова]] за: „[[Новокаменна епоха в България]]“<ref>[https://www.academia.edu/1230212/Neolithic_period_in_Bulgaria_Novokamennata_epoha_v_Balgaria_ISBN_954_02_0075_X_COMPLETE_book_ Хенриета Тодорова, Иван Вайсов. Новокаменната епоха в България. София 1993. (Издателство „Наука и изкуство“, ISBN 954-02-0075-X).]</ref> и за „Праисторическите украшения в България“.<ref>[https://www.academia.edu/1470408/Der_kupferzeitliche_Schmuck_Bulgariens_The_Copper_Age_jewelry_from_Bulgaria_Prähistorische_Bronzefunde_PBF_XX_6_Stuttgart_2001_ISBN_10_3515076166_ISBN_13_978_3515076166_COMPLETE_book_ Todorova, H., Vajsov, I. Der kupferzeitliche Schmuck Bulgariens. – Prähistorische Bronzefunde, 6, XX, Studgard 2001. (Издателство Franz Steiner, ISBN 10:3515076166).]</ref> Иван Вайсов е цитиран в научната литература в България и в чужбина във връзка с изследвания на праисторията на Балканите, включително по въпроси, свързани с неолитизацията, енеолита (халколита) и прехода към бронзовата епоха, както и в контекста на гръцко-българския проект „Промахон–Тополница“.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.academia.edu/39400492/CITATIONS_by_SONIX_System_for_reporting_scientific_and_expert_activity_at_the_Bulgarian_Academy_of_Sciences_Institution_National_Archaeological_Institute_with_Museum_at_the_Bulgarian_Academy_of_Sciences_index_of_papers_and_links_to_download |заглавие=Ivan Vajsov. CITATIONS by SONIX (System for reporting scientific and expert activity at the Bulgarian Academy of Sciences. Institution: National Archaeological Institute with Museum at the Bulgarian Academy of Sciences) - index of papers & links to download |достъп_дата=2025-11-03 |архив_дата=2024-05-16 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20240516141847/https://www.academia.edu/39400492/CITATIONS_by_SONIX_System_for_reporting_scientific_and_expert_activity_at_the_Bulgarian_Academy_of_Sciences_Institution_National_Archaeological_Institute_with_Museum_at_the_Bulgarian_Academy_of_Sciences_index_of_papers_and_links_to_download }}</ref> === Теренни археологически проучвания === Иван Вайсов е археолог с дългогодишна теренна практика. Още като гимназист участва в археологическите проучвания на: селищните могили Овчарово (1971 – 1973), Поляница (1973 – 1974) и на неолитното селище при град Шабла, Добричко (1974). * 1977 – член на екипа, проучващ неолитното селище Овчарова гората, Търговишко. * 1978 – участва в археологическите проучвания на некропол от бронзовата епоха при Нижна Мишла, Словакия. * 1977 – 2004 – член на екипа, проучващ [[Археологически комплекс „Дуранкулак“]].<ref>Тодорова, Вайсов, Димов 1981: Х. Тодорова, И. Вайсов, Т. Димов. Археологическо проучване на праисторическия некропол при с. Дуранкулак, Толбухински окръг. – АОР през 1980, 26 НацKонфAрх (София 1981) 17–18.</ref> * от 2015 год, заедно с Владимир Славчев (РИМ-Варна), е ръководител на проучванията на [[Археологически комплекс „Дуранкулак“]] – [[Големия остров (селищна могила при Дуранкулак)|Големия остров]].<ref>[https://www.academia.edu/116754420/Durankulak_The_door_to_civilization_Presentation_Kavarna_29_08_2023_From_the_5th_millennium_BC_to_the_10th_century_AD Durankulak. The door to civilization (Presentation, Kavarna 29.08.2023). From the 5th millennium BC to the 10th century AD]</ref> * 1981 – 1982 – член на екипа, проучващ къснонеолитно селище Подгорица, Търговишко. * 1982 – заместник ръководител на археологическите проучвания на селищната могила Омуртаг, обл. Търговище. * 1980 – 1992 – член на екипа, проучващ праисторическото селище [[Промахон-Тополница]], български сектор Тополница, община Петрич, обл. Благоевград. От 1986 е заместник ръководител на археологическите проучвания. * 1983 – член на екипа, проучващ енеолитно и раннобронзово селище Негованци, Пернишко. * 1983 – 1984 – заместник ръководител на археологическите проучвания в м. Резервата, при с. Дриново, обл. Търговище. * 1984 – член на екипа, проучващ раннонеолитно селище в м. „Луканово дърво“ при с. Градешница, обл. Враца. * 1987 – член на екипа, проучващ пещера с пещерни рисунки при с. [[Байлово]], Софийско. * 1991 – заместник ръководител на археологическите проучвания на неолитното селище при с. [[Копривец]], община Бяла, обл. Русе.<ref>Попов, В., Вайсов, И. Спасителни разкопки на праисторическото селище край с. Копривец. – Археологически открития и разкопки (Annual Archaeological Reports) през 1991 (София 1992), 9–11., 1992, ISSN:1313-0889, 9-11</ref> * 1993 – 2003 – участник от българска страна в съвместното проучване на неолитното селище [[Промахон-Тополница]], сектор Промахон (Гърция).<ref>[https://www.academia.edu/1802515/The_Promachonas_Topolnica_a_Settlement_Programe_for_Greek_Bulgarian_Co_operation_Archaeological_Work_on_Macedonia_and_Thrace_10B_1997_GR_ Κουκούλη-Χρυσανθάκη, Χ., Todorova, H., Ασλάνης, Ι., Bijadziev, J., Vajsov, I., Βάλλα, Μ. Προμαχώνας-Topolnica. Νειλιθικός οικιςμός ελληνοβουλγαρικών συνόρων. Το Αρχαιολογικό έργο στη Μακεδονία και Θράκη (ΑΕΜΘ), 10B. Thessaloniki 1997, 746–767. (Publikation of Aristotle University of Thessaloniki, Greece, ISSN 1106-5311).]</ref><ref>[https://www.academia.edu/2195595/The_Promachonas_Topolnica_a_Setlement_Programe_for_Greek_Bulgarian_Co_operation_Ten_years_Archaeological_Work_in_Macedonia_and_Thrace_1997 Κουκούλη-Χρυσανθάκη, Χ., Todorova, H., Ασλάνης, Ι., Bojadziev, J., TΚωνσταντοπούλου,Ф., Vajsov, I., Βάλλα, Μ. V. Draganov. Νειλιθικός οικιςμός – Προμαχώνας-Topolnica. Пρόγραμμα ελληνοβουλγαρικών συνόρων (The Promachonas/Topolnica a Setlement: Programe for Greek-Bulgarian Co-operation). – Δέκα χρόνια αρχαιολογικό έργο στη Μακεδονία και Θράκη (Ten years Archaeological Work in Macedonia and Thrace). Thessaloniki 1997, 123–127. (Publikation of Aristotle University of Thessaloniki, Greece, ISSN 1106-5311).]</ref><ref>[https://www.researchgate.net/publication/273766657_Promachon-Topolnica_A_Greek-Bulgarian_Archaeological_Project_-_In_H_Todorova_M_Stefanivic_and_G_Ivanov_eds_The_StrumaStrymon_River_Valley_in_Prehistory_In_The_Steps_of_James_Harvey_Gaul_Vol_2_Sofia_20 Koukouli-Chrysanthaki, Ch., Todorova, H., Aslanis, I., Vajsov, I., Valla, M. Promachon-Topololnica: A Greek-Bulgarian Archaeological Project. – In: H. Todorova, M. Stefanivic and G.Ivanov (eds.) The Struma/Strimon River Valley in Prehistory. In the Steps of James Harvey Gaul, Vol. 2. Sofia 2007, 43–78. (Publication of Gerda Henkel Stiftung, ISBN 978-954-8191-11-1).]</ref><ref>[https://www.researchgate.net/publication/297360865_Promachon-Topolnica_A_typology_of_painted_decorations_and_its_use_as_a_chronological_marker Vajsov, I. Promachon-Topolnica. A Typology of Painted Decorations and Its Use as a Chronological Marker. – In: H. Todorova, M. Stefanivic and G. Ivanov (eds.). The Struma/Strymon River Valley in Prehistory. In The Steps of James Harvey Gaul, Vol. 2. Sofia 2007, 79–120. (Publikation of Gerda Henkel Stiftung, ISBN 978-954-8191-11-1). DOI:10.13140/2.1.4981.4560.]</ref> * 2010 – 2011 – ръководител на интердисциплинарни проучвания на [[Промахон-Тополница]], сектор Тополница (България), община Петрич, обл. Благоевград.<ref>[https://www.academia.edu/1234938/Promachon_Topolnica_Sector_Topolnica_Greek_Bulgarian_border_Geophysical_investigations_2010_2011_ Иван Вайсов, Петър Зидарав, Промахон—Тополница, сектор Тополница (геофизични изследвания) — Археологически открития и разкопки (Annual Archaeological Reports) през 2011, София 2012, 47—50]</ref><ref>[https://www.academia.edu/10082159/Geophysical_investigation_and_archaeological_reality_in_the_neolithic_settlement_Promachon_Topolnica Χ. Κουκούλη-Χρυσανθάκη, H. Todorova, I. Ασλάνης, I. Vajsov, Μ. Βάλλα. Γεωφυσική έρευνα και αρχαιολογική πραγματικότηταστον νεολιθικό οικισμό Προμαχών-Topolniča. - In: E. Stefani, N. Merousis, A. Dimoula (eds.). A Century of Researchin Prehistoric Macedonia 1912-2012. Thessaloniki 2014, 251-260]</ref> * 2010 г. член на изследователския екип, обработващ керамичния комплекс от раннобронзовото селище Скала Сотирос, о-в [[Тасос]], [[Гърция]]. * 2011 – ръководител на интердисциплинарни проучвания на неолитното селище Юрчешме, до с. Бата, община Поморие, обл. Бургас.<ref> [https://www.academia.edu/1254866/Yurcheshme_Prehistoric_settlement_25_on_Bata_Pomorie_western_Black_Sea_Bulgaria_Geophysical_investigations_2011 И. Вайсов, П. Зидаров. Юрчешме, обект No. 25 при Бата Поморийско, Археологически открития и разкопки (Annual Archaeological Reports) 55—57.]</ref> * 2011 – 2012 – ръководител на интердисциплинарните и археологическите проучвания на неолитното селище Курт Орман при с. Бата, община [[Поморие]], обл. Бургас.<ref> [https://www.academia.edu/3632389/Prehistoric_Settlement_Kurt_Orman_Geophysical_Survey_and_archaeological_research_2011_and_2012_ Вайсов, И., Класнаков, М., Драганов, В., Зидаров, П. № 15. Неолитно селище Курт Орман (геофизични изследвания). – Археологически открития и разкопки през 2012 г. (Archaeological Discoveries and Exavations). София 2013, 53–55. (издава Национален археологически институт с музей при Българската академия на науките, ISSN 1313-0889).]</ref><ref> [https://www.academia.edu/3632389/Prehistoric_Settlement_Kurt_Orman_Geophysical_Survey_and_archaeological_research_2011_and_2012_ Вайсов, И., Класнаков, М., Драганов, В., Зидаров, П. № 15. Неолитно селище Курт Орман (сондажни проучвания). – Археологически открития и разкопки през 2011 г. (Archaeological Discoveries and Exavations). София 2012, 59–63. (издава Национален археологически институт с музей при Българската академия на науките, ISSN 1313-0889).]</ref> * 2012 – ръководител на интердисциплинарни проучвания на неолитното селище Курило-Кременица, кв. Курило, гр. [[Нови Искър]], община София.<ref>[https://www.academia.edu/3632350/Prehistoric_Settlement_Kurilo_Kremenitsa_Sofia_District_Western_Bulgaria_ Иван Вайсов, Петър Зидаров. Праисторическо селище Курило-Кременица. — Археологически открития и разкопки (Annual Archaeological Reports) през 2012, София 2013, 50—53.]</ref><ref>[https://www.academia.edu/2949324/Neolithic_sttlement_KURILO_KREMENITSA_Geophysical_investigation_in_2012_Presentation_Sofia_district_Western_Bulgaria_Presentation_2013_ Презентация, представяща резултатите от геофизичните проучвания и заснемането с дрон на неолитното селище Курило-Кременица. За достъп е необходима регистриция в Academia.edu]</ref> * 2013 – ръководител на геофизичните и археологически проучвания на неолитно селище [[Копривец]], с. Копривец, община Бяла, област Русе.<ref>[https://www.academia.edu/7025838/NEOLITHIC_SETTLEMENT_KOPRIVEC_Geophysical_Survey_and_Archaeological_Research_2013_Bulgaria_Central_North_Bulgarian_ Иван Вайсов, Петър Зидаров. Неолитно селище Копривец (комплексни дистанционни изследвания) — Археологически открития и разкопки (Annual Archaeological Reports) през 2013, София 2014, 47—49.]</ref><ref>[https://www.academia.edu/7025838/NEOLITHIC_SETTLEMENT_KOPRIVEC_Geophysical_Survey_and_Archaeological_Research_2013_Bulgaria_Central_North_Bulgarian_ Иван Вайсов, Володя Попов. Неолитно селище Копривец (археологическо пручване. — Археологически открития и разкопки (Annual Archaeological Reports) през 2013, София 2014, 49—54.]</ref><ref>[https://utroruse.com/article/167699/ Неолитните находки край Копривец впечатляват археолозите в Европа, в. Утро, 4 юни 2014]</ref> * 2013 – ръководител на геофизичните проучвания на неолитно селище Извор, община [[Сливница]], обл. София.<ref>[https://www.academia.edu/7025748/NEOLITHIC_SETTLEMENT_IZVOR_Sofia_District_Geophysical_Survey_2013_Bulgaria_Western_Bulgaria_ Иван Вайсов, Петър Зидаров. Неолитно селище Извор (геофизични проучвания) — Археологически открития и разкопки (Annual Archaeological Reports) през 2013, София 2014, 626—629]</ref> * 2014 – ръководител на спасителни теренни археологически проучвания на „Обект № 13“ – Турската воденица, ЛОТ2 от АМ „Струма“, северно от с. Мурсалево, Кюстендилска област.<ref>[https://www.academia.edu/12695783/MURSALEVO_TURSKATA_VODENICA_Full_Archaeological_Surveys_2014_Early_Bronze_Age Vajsov, I., V. Popov, V. Gergov, J. Evlogiev and N. Karastoyanova 2015. No. 14. Mursalevo-Turskata vodenica (Full Archaeological Survey). (original titles: Razdel II, Trakijska archeologia. №14. Mursalevo-Turskata vodenica (palno archeologicesko proucvane) - Археологически открития и разкопки (Annual Archaeological Reports) през 2014, LIV, Sofia 2015, 147-150.]</ref> * 2014 – ръководител на предварителните теренни археологически проучвания на неолитно селище Извор, обект № 10 по трасето на „Междусистемната газова връзка България – Сърбия“, община [[Сливница]], обл. София.<ref>[https://www.academia.edu/12695771/NEOLITHIC_SETTLEMENT_IZVOR_Previously_Archaeological_Surveys_2014_ Vajsov, I., K. Chukalev 2015. Prehistory section. No. 13. Neolithic Settlement Izvor (Previously Archaeological Survey). (original titles: Razdel Praistoria. №13. Neolitno seliste Izvor (predvaritelno archeologicesko proucvane) - Археологически открития и разкопки (Annual Archaeological Reports) през 2014, LIV, Sofia 2015, 60-63.]</ref> * 2015 – ръководител на спасителни теренни археологически проучвания на северната част от неолитно селище Извор, обект № 10A по трасето на „Междусистемна газова връзка България – Сърбия“.<ref>[https://www.academia.edu/43430124/NEOLITHIC_SETTLEMENT_IZVOR_an_initial_colony_on_the_eastern_periphery_of_the_Vinča_Culture Иван Вайсов, Кръстю Чукалев, Йордан Евлогиев, Християн Цанков, Надежда Карастоянова. Неолитно селище Извор: една колония от източната периферия на култура Винча. — Сердика—Средец—София, том 8, София 2020, 39—109.]</ref> * 2015, 2019 – 2020 – ръководител на недеструктивни проучвания (издирвания на археологически обекти с методите на геомагнетика – геомагнитно картиране) на западния бряг на [[Дуранкулашко езеро|Дуранкулашкото езеро]] при с. [[Дуранкулак]], община Шабла, област Добрич.<ref>[https://www.academia.edu/23546580/ARCHAEOLOGICAL_COMPLEX_DURANKULAK_Geophysical_Survey_in_2015_ Иван Вайсов, Петър Зидаров, Кирил Велковски. Дуранкулак — 2015 (геофизични изследвания) — Археологически открития и разкопки (Annual Archaeological Reports) през 2015, София 2016, 105—109.]</ref><ref>[https://www.academia.edu/47920762/GEOPHYSICAL_PROSPECTION_OF_THE_SETTLEMENT_DURANKULAK_NIVATA_THE_2020_SEASON Ivan Vajsov, Peter Milo, Christian Tzankov, Tomáš Tencer. 2021. No. 18. Geophysical Prospection of the Settlement Durankulak-nivata, the 2020 Season. – Археологически открития и разкопки (Annual Archaeological Reports) приз 2020, Book 1, Sofia 2021, 252—258.]</ref><ref>[https://www.academia.edu/45110358/Geophysical_Prospection_of_Durankulak_nivata_Poster_for_the_exhibition_BULGARIAN_ARCHEOLOGY_2020_ Ivan Vajsov, Peter Milo, Tomas Tencer, Christian Tzankov. Geophysical Prospection of Durankulak-nivata (Poster for the exhibition BULGARIAN ARCHEOLOGY 2020)]</ref> * 2015 – ръководител на недеструктивни проучвания (издирвания на археологически обекти с методите на геомагнетика – геомагнитно картирани) на праисторическото селище Магарицата, община [[Борово]], област [[Русе]].<ref>[https://www.academia.edu/23590908/BOROVO_MAGARITSATA_A_Magnetic_Survey_at_Vadastra_settlement_in_2015_ Ivan Vajsov, Petar Zidarov, Volodya Popov, Kalin Dimitrov, Ingo Petri BOROVO-MAGARITSATA – A MAGNETIC SURVEY AT VADASTRA SETTLEMENT IN 2015 — Археологически открития и разкопки (Annual Archaeological Reports) през 2015, София 2016, 148—151.]</ref> * 2016 – заместник ръководител на предварителните археологически проучвания на [[Дамяница (праисторическо селище)|праисторическото селище при с. Дамяница]], община Сандански, обл. Благоевград.<ref>[https://www.academia.edu/31836121/Archaeological_Research_of_the_Prehistoric_Settlement_Damianitsa_Previously_Archaeological_Excavations_2016_ Małgozata Grębska-Kulow, Ivan Vajsov, Georgi Ivanov, Petar Zidarov, Krastyu Chukalev, Ilia Kulov, Aneta Bakamska, Veneta Genadieva, Vladimir Slavcev. Archaeological Research of the Prehistoric Settlement Damianitza (Previously Archaeological Excavations 2016) – Археологически открития и разкопки (Annual Archaeological Reports) през 2016, Sofia, 75—78.]</ref> * 2017 – заедно с Малгожата Гребска-Кулов ръководи етап 1 и етап 2 на археологическите проучвания на [[Дамяница (праисторическо селище)|праисторическото селище при с. Дамяница]], община Сандански, обл. Благоевград.<ref>[https://www.academia.edu/36763369/Archaeological_Research_of_the_Prehistoric_Settlement_Damianitsa_2017_STAGE_1 Małgozata Grębska-Kulow, Ivan Vajsov, Georgi Ivanov, Krastyu Chukalev, Yordan Evlogiev ARCHAEOLOGICAL RESEARCH OF THE PREHISTORIC SETTLEMENT DAMYANITSA, STAGE 1 Археологически открития и разкопки (Annual Archaeological Reports) през 2017, София 2018, 30—34.]</ref><ref>[https://www.academia.edu/36763382/Archaeological_Research_of_the_Prehistoric_Settlement_Damianitsa_2017_STAGE_2 Małgozata Grębska-Kulow, Ivan Vajsov, Georgi Ivanov, Sirma Alexandrova, Yordan Evlogiev ARCHAEOLOGICAL RESEARCH OF THE PREHISTORIC SETTLEMENT DAMYANITSA, STAGE 2 — Археологически открития и разкопки (Annual Archaeological Reports) през 2017, София 2018, 34—37]</ref><ref>[https://bnr.bg/hristobotev/post/100947399/praistoricheska-razhodka-po-dneshnata-avtomagistrala-struma-lot-33 Интервю за БНР на Малгожата Гребска-Кулов и Иван Вайсов за резултатите от археологическите проучвания на праисторическото селище Дамяница, Благоевградско.]</ref> * 2018 – заедно с [[Володя Попов]] ръководи археологически проучвания на неолитното селище Копривец, с. [[Копривец]], община Бяла, обл. Русе.<ref>[https://www.academia.edu/39383949/NEOLITHIC_SETTLEMENT_OF_KOPRIVETS_Archaeological_Excavations_in_2018_ Vajsov, I., Popov, V. 2019. No. 4. Archaeological Excavations at the Neolithic Settlement of Koprivers. – Археологически открития и разкопки (Annual Archaeological Reports) през 2018, 9-12. Sofia 2019]</ref> * 2019 – ръководител на предварителното и на пълното спасително теренно археологическо проучване на обект 43/4000 от „Разширението на северната газопреносна мрежа на Булгартрансгаз ЕАД“, м. Кремика, с. [[Бохот]], община Плевен.<ref>[https://www.academia.edu/44735900/SITE_NO_43_4000_NEAR_THE_VILLAGE_OF_BOHOT_PLEVEN_MUNICIPALITY_Catalog_to_the_Exhibition_Stream_Through_Time_ Vajsov, I., Slavchev, V. Site No. 43/4000 Near the Village of Bohot, Pleven Manicipality. – In: H. Popov (ed.) Stream through time: rescue archaeological investigations along the expansion of the gas transmission infrastructure of Bulgartransgaz EAD. (Catalogs, Suppl. 2), 2020, 164–168.]</ref><ref> [https://www.academia.edu/42640505/ENEOLITHIC_SETTLEMENT_NEAR_BOHOT_VILLAGE Иван Вайсов, Владимир Славчев. Енеолитно селище при Бохот. — Археологически открития и разкопки (Annual Archaeological Reports) през 2019, книга 1, 255—259.]</ref> * 2019 – заедно с [[Володя Попов]] ръководи етап 2 и етап 3 от археологическо проучване на праисторическото селище Голо бърдо, обект 50/4007 от „Разширението на северната газопреносна мрежа на Булгартрансгаз ЕАД“, м. „Голо бърдо“, с. [[Градище (област Плевен)|Градище]], община Левски, обл. Плевен.<ref>[https://www.academia.edu/42640558/NEO_ЕNEOLITHIC_SETTLEMENT_GOLO_BǍRDO В. Попов, И. Вайсов и др. Нео-енеолитно селище Голо бърдо. — Археологически открития и разкопки (Annual Archaeological Reports) през 2019, София 2020, 250—259.]</ref><ref>[https://www.academia.edu/44735870/SITE_NO_50_4007_GRADISHTE_AND_ASENOVTSI_LEVSKI_MUNICIPALITY_Catalog_to_the_Exhibition_Stream_Through_Time_ Vajsov, I., et all. Site No. 50/4007 Gradishte and Asenovtsi, Levski Municipality. – In: H. Popov (ed.) Stream through time: rescue archaeological investigations along the expansion of the gas transmission infrastructure of Bulgartransgaz EAD. (Catalogs, Suppl. 2), 2020, 207–222] </ref><ref>[https://www.researchgate.net/publication/361024095_NEO-ENEOLITHIC_SETTLEMENT_GOLO_BARDO_Geology_Geomorphology_and_14C_Dating Йордан Евлогиев, Иван Вайсов, Володя Попов. Неоенеолитно селище “Голо бърдо” (геология, геоморфологията и 14С датиране). — Мизия 3 (Фабер), 2022, 9—57.]</ref> * 2012, 2021 – ръководител на подводни, недеструктивни проучвания на [[Дуранкулашко езеро|Деранкулашкото езеро]] и прилежащия черноморски шелф.<ref>И. Вайсов, П. Зидаров, К. Велковски, Х. Ангелова, В. Драганов. №60. Геоархеологически проучвания край Дуранкулак. – Археологически открития и разкопки (Annual Archaeological Reports) през 2012 (София 2013), LII НацKонфAрх (Хисаря 2013), 605–608.</ref><ref>[https://www.academia.edu/30659552/Geoarchaeological_Surveys_in_the_Durankulak_Region_In_H_Todorova_ed_Durankulak_Band_III_Rahden_Westf_2016_Verlag_Marie_Leidorf_GmbH_Hardcover_ISBN_13_978_3_86757_015_2_ISBN_10_3_86757_015_9_I. Vajsov, P. Zidarov, K. Velkovski, H. Angeliva, V, Draganov, Geoarchaeological Surveys in the Durankulak Region. — In: H. Todorova (ed.) 2016, Durankulak III. Die hellenistischen Befunde (DAI Berlin) (Berlin 2016), 201–208.]</ref><ref>[https://www.researchgate.net/publication/359258570_ARCHAEOLOGICAL_COMPLEX_DURANKULAK_Underwater_Non-Destructive_Studiea_on_Durankulak_Lake_Presentation_2022 ARCHAEOLOGICAL COMPLEX DURANKULAK. Underwater Non-Destructive Studiea on Durankulak Lake. (Presentation 2022)]</ref> == Външни препратки == * [https://scholar.google.com/citations?user=SdBvrFUAAAAJ Иван Вайсов в Google Scholar] * [https://naim.academia.edu/IvanVajsov Библиография на Иван Вайсов] * [https://www.adscientificindex.com/scientist/ivan-vajsov/5291963 AD Scientific Index] * {{Cite web |url=https://dnb.de |title=Gemeinsame Normdatei (GND)}} == Бележки == <references /> {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Археология|Праистория|София}} {{СОРТКАТ:Вайсов, Иван}} [[Категория:Български археолози]] [[Категория:Учени от БАН]] [[Категория:Учени от Секцията за праистория при НАИМ – БАН]] [[Категория:Възпитаници на Университета „Коменски“]] [[Категория:Родени в Пиещяни]] 0twjpfpifwmts9yp2btmrxgqxuewurw 0 886260 12877154 12864450 2026-04-11T10:48:12Z An account name 364862 12877154 wikitext text/x-wiki {{Личност|писател}} '''Иван Комита''' е [[България|български]] [[писател]]. Роден е на 3 май 1986 година в [[Плевен]]. Завършва в [[Технически университет – София|Техническия университет – София]]. Женен е и има две деца. Той е правнук на българския революционер [[Иван Хасъмски]], съратник на [[Васил Левски]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://forbesbulgaria.com/2023/05/17/bulgarian-novel-takes-over-amazon/|заглавие=Forbes}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dromomania.bg/2025/10/10/след-успеха-на-хранилка-иван-комита-н/|заглавие=Dromomania}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://impressio.dir.bg/bukvi/romanat-hranilka-na-ivan-komita-idva-ot-varhovete-na-amazon-s-nov-tirazh|заглавие=Impressio}}</ref> В миналото е бил главен букер на една от водещите модни агенции в България – „Ексграунд“. След личен житейски обрат започва да практикува [[йога]] и японското бойно изкуство [[шотокан]] карате-до. От 2013 г. се обучава в карате под ръководството на Александър Славков, президент на Българската федерация шотокан карате-до. През 2015 г. започва и занимания по йога, воден от Вера Захариева – председател на Българската федерация по йога.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://forbesbulgaria.com/2023/05/17/bulgarian-novel-takes-over-amazon/|заглавие=Forbes}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dromomania.bg/2025/10/10/след-успеха-на-хранилка-иван-комита-н/|заглавие=Dromomania}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://impressio.dir.bg/bukvi/romanat-hranilka-na-ivan-komita-idva-ot-varhovete-na-amazon-s-nov-tirazh|заглавие=Impressio}}</ref> Литературният му дебют е романът „Хранилка“ (2021), който се превръща в един от най-популярните български трилъри.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://svetsko.bg/хитовият-български-трилър-хранилка/|заглавие=Svetsko}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://po-zdravidnes.com/Хитовият+български+трилър+„Хранилка“+обиколи+света/1/YVK7I9KDYROHc9eLclePMBWzIJKDMVKTcBevMdaDIVaHcFK3cJKbMdOfcZOTIlK3IZeDIReH|заглавие=Po-zdravidnes}}</ref> Произведението разказва за живота на син на милионер, неговите връзки с италианската мафия и личния му катарзис. През 2023 г. романът е преведен на английски език от Трейси Спийд, преподавател в [[Софийския университет „Св. Климент Охридски“]], и достига 76-то място в класацията „Free in Kindle Store“ на [[Амазон|Amazon]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101412764/hranilka-e-olicetvorenie-na-mnogo-ot-mladite-hora-dnes-tvardi-pisatelat-ivan-komita?fbclid=IwAR1lh6ck2r76j8Px1GtOD8vHLU34j7kcO8CMRl20Bru_60SGJz9ODJe0Z8k&page_1_3=3|заглавие=BNR.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dnes.bg/a/146-knigi/477699-pravnuk-na-revolyutsioner-opisva-zhivota-na-bogatite-u-nas|заглавие=Dnes.bg}}</ref> Вторият му роман – „Ахимса“ (2025) – е продължение на първия и комбинира елементи на трилър, мистика, екшън и духовност. Журналистът Мирослав Майер от ''Forbes'' определя Иван Комита като „българският Лий Чайлд“, а „Ахимса“ сравнява с романа „Шантарам“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://forbesbulgaria.com/2025/07/08/balgarin-ot-tsru-s-obvinenie-v-terorizam-noviyat-roman-na-ivan-komita-razkriva-tajnite-na-razuznavaneto/|заглавие=Forbesbulgaria.com}}</ref> Комита е инициатор на кампанията „Модерно е да се чете“ (2019), насочена към популяризиране на книгите и четенето сред младите хора. Инициативата бързо набира популярност и получава подкрепата на известни български автори и обществени личности. Преминал е обучение в академията по творческо писане „Заешка дупка“, където се обучава при [[Здравка Евтимова]], [[Владимир Зарев]], [[Дамян Тенев|Дарин Тенев]] и [[Рене Карабаш]], които оказват значимо влияние върху неговото развитие като автор. == Източници == <references /> {{нормативен контрол}} {{DEFAULTSORT:Комита, Иван}} [[Категория:Български писатели]] [[Категория:Плевенчани]] [[Категория:Възпитаници на Техническия университет – София]] qduoiwuwg55nia9x02rcm6xiik0lofs 0 887485 12876566 12874808 2026-04-10T13:07:47Z Мико 4542 /* Биография */ 12876566 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Богдан Павлов Наумов''' е [[българи|български]] [[революционер]], терорист и четник на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].<ref name="Свидетелства 22">{{Свидетелства13|22}}</ref> == Биография == Роден е в 1875 година<ref>Към 8 април 1943 година е на 68 години.</ref> в [[Битоля|битолското]] село [[Лера]], тогава в Османската империя. Присъединява се към ВМОРО.<ref name="Свидетелства 22"/> Влиза в четата на [[Георги Сугарев]], с която участва в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година. В нощта срещу 21 юли (стар стил) участва в нападението на турското село [[Рамна (община Битоля)|Рамна]]. През деня на същия ден четата се сражава в местността Голина между Лера и [[Облаково]]. След това участва в [[сражение на обединените чети при Гявато|сражението на обединените чети при Гявато]] на Голяма Богородица. Участва в [[Сражение при Слепченския манастир|сражението при Слепче]] и в сражението при Боище. След [[Българо-турска спогодба (1904)|амнистията]] от април 1904 година се легализира.<ref name="Свидетелства 23">{{Свидетелства13|23}}</ref> На 8 април 1943 година, като жител на Лера, подава молба за [[Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци|българска народна пенсия]],<ref name="Свидетелства 22"/> която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.<ref name="Свидетелства 23"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Наумов, Богдан}} [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК, ВМРО и ВДРО, получили българска народна пенсия]] [[Категория:Хора от община Битоля]] 6t6o2dn69jmt9s9x13y1glvq8uky3ee 0 889243 12877021 12874464 2026-04-11T06:27:23Z ~2026-21203-36 391479 12877021 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Моята кухня е номер едно“ | Име в оригинал = My Kitchen Rules | Лого = My Kitchen Rules (Bulgaria).jpg | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = кулинарно риалити | Формат = | Създател(и) = Seven Network | базиран на = ''My Kitchen Rules'' | Сценарий = | Режисура = Станислав Христов | Камера = | Актьори = | Водещ(и) = | Жури = Владимир Тодоров<br>Любомир Тодоров<br>Павел Павлов<br>Любен Койчев | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 1 | Епизоди = 12+ | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = FX Camera | Изпълнителни продуценти = Никола Тупарев<br>Радослав Тушев | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = ~100 минути | Дистрибуция = Banijay Rights | ТВ Канал = [[Би Ти Ви|bTV]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = 28 февруари 2026 – | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/shows/moiata-kuhnia/ }} '''„Моята кухня е номер едно“''' е състезателно кулинарно шоу, излъчвано по [[Би Ти Ви|bTV]]. То е адаптация на австралийския телевизионен формат ''My Kitchen Rules''.<ref>[https://www.btv.bg/za-btv/spetsialno/edno-ot-naj-prestizhnite-mezhdunarodni-sastezanija-my-kitchen-rules-idva-v-balgarija-v-efira-na-btv.html Едно от най-престижните международни състезания „My Kitchen Rules“ идва в България в ефира на bTV]</ref> == Формат == В предаването участват двойки състезатели, които готвят и представят своите ястия пред жури и конкуренти. Постепенно следват елиминации до финала, в който се определят победителите. Голямата награда за победителите е 75 000 евро. == Сезони == {| class="wikitable" style="text-align:center;" ! Сезон !! ТВ канал !! Година !! Епизоди !! Старт !! Финал !! Отбори !! Излъчване !! Победители !! Награда |- ! 1 | [[Би Ти Ви|bTV]] || 2026 || || 28 февруари || || 20 || събота и неделя,<br>20:00 – 22:00/30 || || 75 000 € |} == Първи сезон == На 23 септември 2025 г. [[Би Ти Ви|bTV]] обявява кастинг за предаването. На 21 ноември в „[[Преди обед]]“ се съобщава, че журито в предаването е в състав шеф Владимир Тодоров и шеф Любомир Тодоров.<ref>[https://www.btv.bg/shows/moiata-kuhnia/novini/chef-vladimir-todorov-i-chef-ljubomir-todorov-ocenjavat-predstavjaneto-na-otborite-v-mojata-kuhnja-e-nomer-edno.html Шеф Владимир Тодоров и шеф Любомир Тодоров са членове на журито в „Моята кухня е номер едно“]</ref> Към вече обявените съдии на 16 февруари се присъединяват шеф Павел Павлов и шеф Любен Койчев.<ref>[https://www.btv.bg/shows/moiata-kuhnia/novini/chetirima-sadii-v-mojata-kuhnja-e-nomer-edno-po-btv.html Четирима съдии в „Моята кухня е номер едно“ по bTV]</ref> === Участници === {| class="wikitable sortable" style="text-align:center" |- ! Група !! Отбори !! Връзка !! Статус |- ! 1 || Ралина и Иван | Женени || |- ! 1 || Нона и Адриана | Приятелки || |- ! 1 || Александра и Пейчо | Женени || |- ! 1 || Антон и Цветан | Приятели || |- ! 2 || Веселина и Валентин | Приятели || |- ! 2 || Асен и Стефан | Приятели || |- ! 2 || Полина и Петър | Сгодени || |- ! 2 || Андония и Мартин | Гаджета || |- ! 3 || Цветина и Томас | Женени || |- ! 3 || Пламен и Цветан | Съдружници || |- ! 3 || Анелия и Александър | Братовчеди || |- ! 3 || Михаела и Любомир | Гаджета || |- ! 4 || Мариана и Деси | Майка и дъщеря || |- ! 4 || Стефан и Иван | Колеги || |- ! 4 || Лариса и Наира | Майка и дъщеря || |- ! 4 || Кристина и Стефани | Приятелки || |- ! 4 || Галина и Мария | Колежки || ''Елиминирани 5 април'' <small>''(Pop-up ресторант)''</small> |- ! 3 || Дина и Ева | Майка и дъщеря || ''Елиминирани 28 март'' <small>''(Pop-up ресторант)''</small> |- ! 2 || Маргарита и Красимир | Женени || ''Елиминирани 15 март'' <small>''(Pop-up ресторант)''</small> |- ! 1 || Красимира и Станислав | Майка и син || ''Елиминирани 7 март'' <small>''(Pop-up ресторант)''</small> |} === Pop-up ресторант === * '''Епизоди''' – 1 до 12 * '''Дата''' – 28 февруари до 5 април * '''Описание''' – По време на кръга за Pop-up ресторанти всеки отбор е домакин на тристепенна вечеря за съдиите и останалите отбори в своята група. След оценяване отборите получават точки и се подреждат в класиране. Двата отбора с най-нисък общ резултат в края на кръга се изправят един срещу друг в елиминационен дуел. {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center;" ! colspan="20" | Група 1 |- ! rowspan="2" | Ред || rowspan="2" | Отбор || colspan="5" | Оценки от гостите || colspan="3" | Оценки от<br><small>шеф Владимир Тодоров</small> || colspan="3" | Оценки от<br><small>шеф Любомир Тодоров</small> || rowspan="2" | Общо<br><small>(от 100)</small> || rowspan="2" | Ранг || rowspan="2" | Резултат |- ! <abbr title="Ралина и Иван"><small>Р&И</small></abbr> || <abbr title="Нона и Адриана"><small>Н&А</small></abbr> || <abbr title="Красимира и Станислав"><small>К&С</small></abbr> || <abbr title="Александра и Пейчо"><small>А&П</small></abbr> || <abbr title="Антон и Цветан"><small>А&Ц</small></abbr> || <small>Предястие</small> || <small>Основно</small> || <small>Десерт</small> || <small>Предястие</small> || <small>Основно</small> || <small>Десерт</small> |- ! Еп. 1 || Ралина и Иван | — || 5 || 7 || 4 || 4 || 5 || 4 || 7 || 4 || 4 || 9 || '''53''' || '''3''' || rowspan="4" bgcolor="lightgreen" | Спасени |- ! rowspan="3" | Ястие | Предястие || colspan="13" | ''Печен патладжан с мус от сирене, домати конкасе, брускета с песто и гъбки в масло'' |- | Основно || colspan="13" | ''Печена свинска плешка със сос грейви и билкови картофи'' |- | Десерт || colspan="13" | ''Тирамису'' |- ! Еп. 1 || Нона и Адриана | 4 || — || 8 || 4 || 5 || 3 || 4 || 7 || 3 || 3 || 3 || '''44''' || '''5''' || rowspan="4" bgcolor="lightgreen" | Спасени<br>след дуел |- ! rowspan="3" | Ястие | Предястие || colspan="13" | ''Салата с червен картоф, кисели краставички, чери домати и подправки'' |- | Основно || colspan="13" | ''Пилешка пържола от бут „Пиката“ с лимон и каперси, пащърнак и дайкон'' |- | Десерт || colspan="13" | ''Маскарпоне с лимончело'' |- ! Еп. 2 || Красимира и Станислав | 7 || 3 || — || 5 || 5 || 7 || 4 || 4 || 4 || 4 || 3 || '''46''' || '''4''' || rowspan="4" bgcolor="pink" | Елиминирани<br>след дуел |- ! rowspan="3" | Ястие | Предястие || colspan="13" | ''Крем супа тиква'' |- | Основно || colspan="13" | ''Свинско роле със сини сливи и кашкавал'' |- | Десерт || colspan="13" | ''Домашен чийзкейк'' |- ! Еп. 2 || Александра и Пейчо | 8 || 6 || 10 || — || 7 || 4 || 7 || 5 || 5 || 8 || 6 || '''66''' || '''1''' || rowspan="4" bgcolor="lightgreen" | Спасени |- ! rowspan="3" | Ястие | Предястие || colspan="13" | ''Шафранов ориз с портокал и миди „Сен-Жак“'' |- | Основно || colspan="13" | ''Патешко магре с картофено пюре, бейби моркови, шалот, малинов сос и солени фъстъци'' |- | Десерт || colspan="13" | ''Бял шоколадов чийзкейк без печене'' |- ! Еп. 3 || Антон и Цветан | 6 || 6 || 7 || 5 || — || 8 || 5 || 4 || 8 || 5 || 3 || '''57''' || '''2''' || rowspan="4" bgcolor="lightgreen" | Спасени |- ! rowspan="3" | Ястие | Предястие || colspan="13" | ''Синдермьо със скариди'' |- | Основно || colspan="13" | ''Ципура с картофи, катък и орехово песто'' |- | Десерт || colspan="13" | ''Мляко с коджи ориз'' |} {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center;" ! colspan="20" | Група 2 |- ! rowspan="2" | Ред || rowspan="2" | Отбор || colspan="5" | Оценки от гостите || colspan="3" | Оценки от<br><small>шеф Владимир Тодоров</small> || colspan="3" | Оценки от<br><small>шеф Любомир Тодоров</small> || rowspan="2" | Общо<br><small>(от 100)</small> || rowspan="2" | Ранг || rowspan="2" | Резултат |- ! <abbr title="Веселина и Валентин"><small>В&В</small></abbr> || <abbr title="Асен и Стефан"><small>А&С</small></abbr> || <abbr title="Маргарита и Красимир"><small>M&K</small></abbr> || <abbr title="Полина и Петър"><small>П&П</small></abbr> || <abbr title="Андония и Мартин"><small>А&М</small></abbr> || <small>Предястие</small> || <small>Основно</small> || <small>Десерт</small> || <small>Предястие</small> || <small>Основно</small> || <small>Десерт</small> |- ! Еп. 4 || Веселина и Валентин | — || 5 || 7 || 4 || 4 || 5 || 6 || 7 || 5 || 8 || 7 || '''58''' || '''2''' || rowspan="4" bgcolor="lightgreen" | Спасени |- ! rowspan="3" | Ястие | Предястие || colspan="13" | ''Салата „Попай“'' |- | Основно || colspan="13" | ''Агнешко по гергьовски с дроб сарма'' |- | Десерт || colspan="13" | ''Лимонов пай'' |- ! Еп. 4 || Асен и Стефан | 5 || — || 6 || 6 || 7 || 3 || 6 || 6 || 3 || 4 || 7 || '''53''' || '''3''' || rowspan="4" bgcolor="lightgreen" | Спасени |- ! rowspan="3" | Ястие | Предястие || colspan="13" | ''Френска лучена супа'' |- | Основно || colspan="13" | ''Френско петле във вино'' |- | Десерт || colspan="13" | ''Пуширана круша във вино със свеж крем и сос от портокал'' |- ! Еп. 5 || Маргарита и Красимир | 4 || 4 || — || 5 || 4 || 3 || 4 || 4 || 3 || 5 || 3 || '''39''' || '''4''' || rowspan="4" bgcolor="pink" | Елиминирани<br>след дуел |- ! rowspan="3" | Ястие | Предястие || colspan="13" | ''Салата от тиквички и краставици с дресинг'' |- | Основно || colspan="13" | ''Хрупкави филета от лаврак'' |- | Десерт || colspan="13" | ''Лимонов мус с маскарпоне'' |- ! Еп. 5 || Полина и Петър | 6 || 6 || 6 || — || 7 || 4 || 5 || 9 || 4 || 5 || 9 || '''61''' || '''1''' || rowspan="4" bgcolor="lightgreen" | Спасени |- ! rowspan="3" | Ястие | Предястие || colspan="13" | ''Маслен боб със салца и бекон'' |- | Основно || colspan="13" | ''Телешко бон филе с гарнитура бейби моркови, аспержи и пюре от целина'' |- | Десерт || colspan="13" | ''Еклери с карамелен сос'' |- ! Еп. 6 || Андония и Мартин | 4 || 5 || 3 || 5 || — || colspan="3" | Обща оценка: 2 || colspan="3" | Обща оценка: 0 || '''19''' || '''5''' || rowspan="4" bgcolor="lightgreen" | Спасени<br>след дуел |- ! rowspan="3" | Ястие | Предястие || colspan="13" | ''„Уж сирене по шопски“<br>Крокети от краве сирене с пюре от печена чушка, конфи домати, гел от жълтък и понзу сос'' |- | Основно || colspan="13" | ''„Ябълката ухапа прасето“<br>Свински крачета с пилешки муселин, пюре от целина и хрян и мариновани ябълки'' |- | Десерт || colspan="13" | ''„Любимата меденка“<br>Меденка с мус от черен шоколад, еспума от кисело мляко и мед, карамелизирани орехи и филета от портокал'' |} {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center;" ! colspan="20" | Група 3 |- ! rowspan="2" | Ред || rowspan="2" | Отбор || colspan="5" | Оценки от гостите || colspan="3" | Оценки от<br><small>шеф Владимир Тодоров</small> || colspan="3" | Оценки от<br><small>шеф Любомир Тодоров</small> || rowspan="2" | Общо<br><small>(от 100)</small> || rowspan="2" | Ранг || rowspan="2" | Резултат |- ! <abbr title="Цветина и Томас"><small>Ц&Т</small></abbr> || <abbr title="Пламен и Цветан"><small>П&Ц</small></abbr> || <abbr title="Дина и Ева"><small>Д&Е</small></abbr> || <abbr title="Анелия и Александър"><small>А&А</small></abbr> || <abbr title="Михаела и Любомир"><small>М&Л</small></abbr> || <small>Предястие</small> || <small>Основно</small> || <small>Десерт</small> || <small>Предястие</small> || <small>Основно</small> || <small>Десерт</small> |- ! Еп. 7 || Цветина и Томас | — || 5 || 7 || 6 || 7 || 4 || 6 || 8 || 3 || 5 || 4 || '''55''' || '''2'''|| rowspan="4" bgcolor="lightgreen" | Спасени |- ! rowspan="3" | Ястие | Предястие || colspan="13" | ''Глазирана цикория с ризото от перлен ечемик и кедрови ядки'' |- | Основно || colspan="13" | ''Ципура с леща белуга и билково пюре'' |- | Десерт || colspan="13" | ''Баклава с карамелизирано фило тесто, крем от маскарпоне и мед'' |- ! Еп. 7 || Пламен и Цветан | 4 || — || 6 || 5 || 7 || 5 || 5 || 3 || 4 || 6 || 3 || '''48''' || '''4'''|| rowspan="4" bgcolor="lightgreen" | Спасени<br>след дуел |- ! rowspan="3" | Ястие | Предястие || colspan="13" | ''Карпачо от телешко бон филе със сотирани печурки и спанак, авокадо, майонеза, кедрови ядки и грана падано'' |- | Основно || colspan="13" | ''Свинско бон филе с мармалад от лук, карамелизирана панчета, дупени картофи на фурна,<br>сос от печурки с трюфел, бяло вино, шалот и сметана, билково олио'' |- | Десерт || colspan="13" | ''Чийзкейк със сладко от тиква и джинджифил'' |- ! Еп. 8 || Дина и Ева | 3 || 1 || — || 3 || 2 || 2 || 2 || 3 || 0 || 4 || 2 || '''22''' || '''5'''|| rowspan="4" bgcolor="pink" | Елиминирани<br>след дуел |- ! rowspan="3" | Ястие | Предястие || colspan="13" | ''Хрупкава тоста пита с патешко конфи, круша и синьо сирене'' |- | Основно || colspan="13" | ''Телешко бон филе със сладък картоф, гъби и сос от червено вино'' |- | Десерт || colspan="13" | ''Шоколадово „облаче“ с портокалова сърцевина и хрупкав лешников слой'' |- ! Еп. 8 || Анелия и Александър | 6 || 2 || 7 || — || 7 || 3 || 7 || 3 || 3 || 8 || 3 || '''49''' || '''3''' || rowspan="4" bgcolor="lightgreen" | Спасени |- ! rowspan="3" | Ястие | Предястие || colspan="13" | ''„Pan con tomate“ с пушена норвежка сьомга и хамон'' |- | Основно || colspan="13" | ''Еленско по финландски с портвайн сос, картофено пюре и конфитюр от червена боровинка'' |- | Десерт || colspan="13" | ''Каталунски крем'' |- ! Еп. 9 || Михаела и Любомир | 7 || 6 || 9 || 7 || — || 8 || 4 || 7 || 6 || 2 || 7 || '''63''' || '''1''' || rowspan="4" bgcolor="lightgreen" | Спасени |- ! rowspan="3" | Ястие | Предястие || colspan="13" | ''Яйца по панагюрски върху мекичка с дантела'' |- | Основно || colspan="13" | ''Агнешки котлети с ориз със зелени подправки и конфитюр от бекон'' |- | Десерт || colspan="13" | ''Орехов кейк с поширана круша, мус от бял шоколад и канела и винена редукция'' |} {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center;" ! colspan="20" | Група 4 |- ! rowspan="2" | Ред || rowspan="2" | Отбор || colspan="5" | Оценки от гостите || colspan="3" | Оценки от<br><small>шеф Павел Павлов</small> || colspan="3" | Оценки от<br><small>шеф Любен Койчев</small> || rowspan="2" | Общо<br><small>(от 100)</small> || rowspan="2" | Ранг || rowspan="2" | Резултат |- ! <abbr title="Мариана и Деси"><small>М&Д</small></abbr> || <abbr title="Стефан и Иван"><small>С&И</small></abbr> || <abbr title="Лариса и Наира"><small>Л&Н</small></abbr> || <abbr title="Галина и Мария"><small>Г&М</small></abbr> || <abbr title="Кристина и Стефани"><small>К&С</small></abbr> || <small>Предястие</small> || <small>Основно</small> || <small>Десерт</small> || <small>Предястие</small> || <small>Основно</small> || <small>Десерт</small> |- ! Еп. 10 || Мариана и Деси | — || 4 || 5 || 5 || 4 || 4 || 5 || 8 || 4 || 4 || 8 || '''51''' || '''3'''|| rowspan="4" bgcolor="lightgreen" | Спасени |- ! rowspan="3" | Ястие | Предястие || colspan="13" | ''Изпечени телешки костни лодки с ароматна билкова коричка от магданоз, мащерка и копър,<br>поднесени с хрупкав хляб с квас и масло'' |- | Основно || colspan="13" | ''Мини кюфтенца, овкусени с пресни билки, сушени кайсии и сливи, със сотиран спанак<br>и кадифено пюре от картофи, целина и трюфел'' |- | Десерт || colspan="13" | ''Цитрусова панакота с бурбонска ванилия'' |- ! Еп. 10 || Стефан и Иван | 3 || — || 7 || 8 || 7 || 5 || 6 || 1 || 4 || 7 || 2 || '''50''' || '''4''' || rowspan="4" bgcolor="lightgreen" | Спасени<br>след дуел |- ! rowspan="3" | Ястие | Предястие || colspan="13" | ''Миди Сен Жак с цитрусова еспума, кръмбъл и черен хайвер'' |- | Основно || colspan="13" | ''Телешко „Росини“<br>Телешко бон филе с гъши дроб, царска кладница, черен трюфел, спанак и картофена еспума'' |- | Десерт || colspan="13" | ''Frosted Snickers cake<br>Дулсе де лече, ванилов сладолед, кръмбъл от червена боровинка и шоколадов сос'' |- ! Еп. 11 || Лариса и Наира | 3 || 3 || — || 6 || 7 || 6 || 3 || 8 || 5 || 4 || 8 || '''53'''|| '''1''' || rowspan="4" bgcolor="lightgreen" | Спасени |- ! rowspan="3" | Ястие | Предястие || colspan="13" | ''Арменска салата от пилешко филе с чипс от лаваш и нар'' |- | Основно || colspan="13" | ''Свинско бон филе с чедър, увито в бекон, с картофено пюре и сотиран спанак'' |- | Десерт || colspan="13" | ''Арменски кадаиф с ванилов крем и шамфъстък'' |- ! Еп. 11 || Галина и Мария | 4 || 3 || 4 || — || 4 || 4 || 3 || 8 || 4 || 2 || 7 || '''43''' || '''5''' || rowspan="4" bgcolor="pink" | Елиминирани<br>след дуел |- ! rowspan="3" | Ястие | Предястие || colspan="13" | ''Пилешки лолипопи с ароматно манго, чътни и хрупкави крекери'' |- | Основно || colspan="13" | ''Smash бургер с домашен бриош, колсло и цветен чипс'' |- | Десерт || colspan="13" | ''Баварски хлебен пудинг с уиски и портокал'' |- ! Еп. 12 || Кристина и Стефани | 4 || 4 || 5 || 3 || — || 8 || 7 || 3 || 7 || 7 || 3 || '''52''' || '''2''' || rowspan="4" bgcolor="lightgreen" | Спасени |- ! rowspan="3" | Ястие | Предястие || colspan="13" | ''LA PIÑA<br>Маринован ананас в паста от ахиоте, крем от печен ориз и кокос, карамелизирани тиквени семки и кориандър'' |- | Основно || colspan="13" | ''EL APIONABO<br>Печен корен от целина с мексикански риган, моле бланко, хабанеро и грозде в саламура, тортия чипс и кориандров зехтин'' |- | Десерт || colspan="13" | ''EL AGUACATE<br>Мус от авокадо, царевичен „пясък“ с пекан, гранита от краставица и тахан и сусамова хрупка'' |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/shows/moiata-kuhnia/ Официален уебсайт] * {{Facebook|kitchen.btv|„Моята кухня е номер едно“}} * {{Instagram|kitchen.btv|„Моята кухня е номер едно“}} * [https://www.tiktok.com/@kitchen.btv „Моята кухня е номер едно“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/72136/moyata-kuhnya-e-nomer-edno/sezon-1 „Моята кухня е номер едно“ след ефир на bTV Plus] * [https://voyo.bg/novo?box=last_shows&type=voyo-category&id=493 „Моята кухня е номер едно“ на VOYO] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на БТВ]] sgl8olwc14nu7wjaegxd2jyt42trrun 12877034 12877021 2026-04-11T06:35:33Z ~2026-21203-36 391479 12877034 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Моята кухня е номер едно“ | Име в оригинал = My Kitchen Rules | Лого = My Kitchen Rules (Bulgaria).jpg | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = кулинарно риалити | Формат = | Създател(и) = Seven Network | базиран на = ''My Kitchen Rules'' | Сценарий = | Режисура = Станислав Христов | Камера = | Актьори = | Водещ(и) = | Жури = Владимир Тодоров<br>Любомир Тодоров<br>Павел Павлов<br>Любен Койчев | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 1 | Епизоди = 12+ | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = FX Camera | Изпълнителни продуценти = Никола Тупарев<br>Радослав Тушев | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = ~100 минути | Дистрибуция = Banijay Rights | ТВ Канал = [[Би Ти Ви|bTV]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = 28 февруари 2026 – | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/shows/moiata-kuhnia/ }} '''„Моята кухня е номер едно“''' е състезателно кулинарно шоу, излъчвано по [[Би Ти Ви|bTV]]. То е адаптация на австралийския телевизионен формат ''My Kitchen Rules''.<ref>[https://www.btv.bg/za-btv/spetsialno/edno-ot-naj-prestizhnite-mezhdunarodni-sastezanija-my-kitchen-rules-idva-v-balgarija-v-efira-na-btv.html Едно от най-престижните международни състезания „My Kitchen Rules“ идва в България в ефира на bTV]</ref> == Формат == В предаването участват двойки състезатели, които готвят и представят своите ястия пред жури и конкуренти. Постепенно следват елиминации до финала, в който се определят победителите. Голямата награда за победителите е 75 000 евро. == Сезони == {| class="wikitable" style="text-align:center;" ! Сезон !! ТВ канал !! Година !! Епизоди !! Старт !! Финал !! Отбори !! Излъчване !! Победители !! Награда |- ! 1 | [[Би Ти Ви|bTV]] || 2026 || || 28 февруари || || 20 || събота и неделя,<br>20:00 – 22:00/30 || || 75 000 € |} == Първи сезон == На 23 септември 2025 г. [[Би Ти Ви|bTV]] обявява кастинг за предаването. На 21 ноември в „[[Преди обед]]“ се съобщава, че журито в предаването е в състав шеф Владимир Тодоров и шеф Любомир Тодоров.<ref>[https://www.btv.bg/shows/moiata-kuhnia/novini/chef-vladimir-todorov-i-chef-ljubomir-todorov-ocenjavat-predstavjaneto-na-otborite-v-mojata-kuhnja-e-nomer-edno.html Шеф Владимир Тодоров и шеф Любомир Тодоров са членове на журито в „Моята кухня е номер едно“]</ref> Към вече обявените съдии на 16 февруари се присъединяват шеф Павел Павлов и шеф Любен Койчев.<ref>[https://www.btv.bg/shows/moiata-kuhnia/novini/chetirima-sadii-v-mojata-kuhnja-e-nomer-edno-po-btv.html Четирима съдии в „Моята кухня е номер едно“ по bTV]</ref> === Участници === {| class="wikitable sortable" style="text-align:center" |- ! Група !! Отбори !! Връзка !! Статус |- ! 1 || Ралина и Иван | Женени || |- ! 1 || Нона и Адриана | Приятелки || |- ! 1 || Александра и Пейчо | Женени || |- ! 1 || Антон и Цветан | Приятели || |- ! 2 || Веселина и Валентин | Приятели || |- ! 2 || Асен и Стефан | Приятели || |- ! 2 || Полина и Петър | Сгодени || |- ! 2 || Андония и Мартин | Гаджета || |- ! 3 || Цветина и Томас | Женени || |- ! 3 || Пламен и Цветан | Съдружници || |- ! 3 || Анелия и Александър | Братовчеди || |- ! 3 || Михаела и Любомир | Гаджета || |- ! 4 || Мариана и Деси | Майка и дъщеря || |- ! 4 || Стефан и Иван | Колеги || |- ! 4 || Лариса и Наира | Майка и дъщеря || |- ! 4 || Кристина и Стефани | Приятелки || |- ! 4 || Галина и Мария | Колежки || ''Елиминирани 5 април'' <small>''(Pop-up ресторант)''</small> |- ! 3 || Дина и Ева | Майка и дъщеря || ''Елиминирани 28 март'' <small>''(Pop-up ресторант)''</small> |- ! 2 || Маргарита и Красимир | Женени || ''Елиминирани 15 март'' <small>''(Pop-up ресторант)''</small> |- ! 1 || Красимира и Станислав | Майка и син || ''Елиминирани 7 март'' <small>''(Pop-up ресторант)''</small> |} === Pop-up ресторант === * '''Епизоди''' – 1 до 12 * '''Дата''' – 28 февруари до 5 април * '''Описание''' – По време на кръга за Pop-up ресторанти всеки отбор е домакин на тристепенна вечеря за съдиите и останалите отбори в своята група. След оценяване отборите получават точки и се подреждат в класиране. Двата отбора с най-нисък общ резултат в края на кръга се изправят един срещу друг в елиминационен дуел. {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center;" ! colspan="20" | Група 1 |- ! rowspan="2" | Ред || rowspan="2" | Отбор || colspan="5" | Оценки от гостите || colspan="3" | Оценки от<br><small>шеф Владимир Тодоров</small> || colspan="3" | Оценки от<br><small>шеф Любомир Тодоров</small> || rowspan="2" | Общо<br><small>(от 100)</small> || rowspan="2" | Ранг || rowspan="2" | Резултат |- ! <abbr title="Ралина и Иван"><small>Р&И</small></abbr> || <abbr title="Нона и Адриана"><small>Н&А</small></abbr> || <abbr title="Красимира и Станислав"><small>К&С</small></abbr> || <abbr title="Александра и Пейчо"><small>А&П</small></abbr> || <abbr title="Антон и Цветан"><small>А&Ц</small></abbr> || <small>Предястие</small> || <small>Основно</small> || <small>Десерт</small> || <small>Предястие</small> || <small>Основно</small> || <small>Десерт</small> |- ! Еп. 1 || Ралина и Иван | — || 5 || 7 || 4 || 4 || 5 || 4 || 7 || 4 || 4 || 9 || '''53''' || '''3''' || rowspan="4" bgcolor="lightgreen" | Спасени |- ! rowspan="3" | Ястие | Предястие || colspan="13" | ''Печен патладжан с мус от сирене, домати конкасе, брускета с песто и гъбки в масло'' |- | Основно || colspan="13" | ''Печена свинска плешка със сос грейви и билкови картофи'' |- | Десерт || colspan="13" | ''Тирамису'' |- ! Еп. 1 || Нона и Адриана | 4 || — || 8 || 4 || 5 || 3 || 4 || 7 || 3 || 3 || 3 || '''44''' || '''5''' || rowspan="4" bgcolor="lightgreen" | Спасени<br>след дуел |- ! rowspan="3" | Ястие | Предястие || colspan="13" | ''Салата с червен картоф, кисели краставички, чери домати и подправки'' |- | Основно || colspan="13" | ''Пилешка пържола от бут „Пиката“ с лимон и каперси, пащърнак и дайкон'' |- | Десерт || colspan="13" | ''Маскарпоне с лимончело'' |- ! Еп. 2 || Красимира и Станислав | 7 || 3 || — || 5 || 5 || 7 || 4 || 4 || 4 || 4 || 3 || '''46''' || '''4''' || rowspan="4" bgcolor="pink" | Елиминирани<br>след дуел |- ! rowspan="3" | Ястие | Предястие || colspan="13" | ''Крем супа тиква'' |- | Основно || colspan="13" | ''Свинско роле със сини сливи и кашкавал'' |- | Десерт || colspan="13" | ''Домашен чийзкейк'' |- ! Еп. 2 || Александра и Пейчо | 8 || 6 || 10 || — || 7 || 4 || 7 || 5 || 5 || 8 || 6 || '''66''' || '''1''' || rowspan="4" bgcolor="lightgreen" | Спасени |- ! rowspan="3" | Ястие | Предястие || colspan="13" | ''Шафранов ориз с портокал и миди „Сен-Жак“'' |- | Основно || colspan="13" | ''Патешко магре с картофено пюре, бейби моркови, шалот, малинов сос и солени фъстъци'' |- | Десерт || colspan="13" | ''Бял шоколадов чийзкейк без печене'' |- ! Еп. 3 || Антон и Цветан | 6 || 6 || 7 || 5 || — || 8 || 5 || 4 || 8 || 5 || 3 || '''57''' || '''2''' || rowspan="4" bgcolor="lightgreen" | Спасени |- ! rowspan="3" | Ястие | Предястие || colspan="13" | ''Синдермьо със скариди'' |- | Основно || colspan="13" | ''Ципура с картофи, катък и орехово песто'' |- | Десерт || colspan="13" | ''Мляко с коджи ориз'' |} {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center;" ! colspan="20" | Група 2 |- ! rowspan="2" | Ред || rowspan="2" | Отбор || colspan="5" | Оценки от гостите || colspan="3" | Оценки от<br><small>шеф Владимир Тодоров</small> || colspan="3" | Оценки от<br><small>шеф Любомир Тодоров</small> || rowspan="2" | Общо<br><small>(от 100)</small> || rowspan="2" | Ранг || rowspan="2" | Резултат |- ! <abbr title="Веселина и Валентин"><small>В&В</small></abbr> || <abbr title="Асен и Стефан"><small>А&С</small></abbr> || <abbr title="Маргарита и Красимир"><small>M&K</small></abbr> || <abbr title="Полина и Петър"><small>П&П</small></abbr> || <abbr title="Андония и Мартин"><small>А&М</small></abbr> || <small>Предястие</small> || <small>Основно</small> || <small>Десерт</small> || <small>Предястие</small> || <small>Основно</small> || <small>Десерт</small> |- ! Еп. 4 || Веселина и Валентин | — || 5 || 7 || 4 || 4 || 5 || 6 || 7 || 5 || 8 || 7 || '''58''' || '''2''' || rowspan="4" bgcolor="lightgreen" | Спасени |- ! rowspan="3" | Ястие | Предястие || colspan="13" | ''Салата „Попай“'' |- | Основно || colspan="13" | ''Агнешко по гергьовски с дроб сарма'' |- | Десерт || colspan="13" | ''Лимонов пай'' |- ! Еп. 4 || Асен и Стефан | 5 || — || 6 || 6 || 7 || 3 || 6 || 6 || 3 || 4 || 7 || '''53''' || '''3''' || rowspan="4" bgcolor="lightgreen" | Спасени |- ! rowspan="3" | Ястие | Предястие || colspan="13" | ''Френска лучена супа'' |- | Основно || colspan="13" | ''Френско петле във вино'' |- | Десерт || colspan="13" | ''Пуширана круша във вино със свеж крем и сос от портокал'' |- ! Еп. 5 || Маргарита и Красимир | 4 || 4 || — || 5 || 4 || 3 || 4 || 4 || 3 || 5 || 3 || '''39''' || '''4''' || rowspan="4" bgcolor="pink" | Елиминирани<br>след дуел |- ! rowspan="3" | Ястие | Предястие || colspan="13" | ''Салата от тиквички и краставици с дресинг'' |- | Основно || colspan="13" | ''Хрупкави филета от лаврак'' |- | Десерт || colspan="13" | ''Лимонов мус с маскарпоне'' |- ! Еп. 5 || Полина и Петър | 6 || 6 || 6 || — || 7 || 4 || 5 || 9 || 4 || 5 || 9 || '''61''' || '''1''' || rowspan="4" bgcolor="lightgreen" | Спасени |- ! rowspan="3" | Ястие | Предястие || colspan="13" | ''Маслен боб със салца и бекон'' |- | Основно || colspan="13" | ''Телешко бон филе с гарнитура бейби моркови, аспержи и пюре от целина'' |- | Десерт || colspan="13" | ''Еклери с карамелен сос'' |- ! Еп. 6 || Андония и Мартин | 4 || 5 || 3 || 5 || — || colspan="3" | Обща оценка: 2 || colspan="3" | Обща оценка: 0 || '''19''' || '''5''' || rowspan="4" bgcolor="lightgreen" | Спасени<br>след дуел |- ! rowspan="3" | Ястие | Предястие || colspan="13" | ''„Уж сирене по шопски“<br>Крокети от краве сирене с пюре от печена чушка, конфи домати, гел от жълтък и понзу сос'' |- | Основно || colspan="13" | ''„Ябълката ухапа прасето“<br>Свински крачета с пилешки муселин, пюре от целина и хрян и мариновани ябълки'' |- | Десерт || colspan="13" | ''„Любимата меденка“<br>Меденка с мус от черен шоколад, еспума от кисело мляко и мед, карамелизирани орехи и филета от портокал'' |} {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center;" ! colspan="20" | Група 3 |- ! rowspan="2" | Ред || rowspan="2" | Отбор || colspan="5" | Оценки от гостите || colspan="3" | Оценки от<br><small>шеф Владимир Тодоров</small> || colspan="3" | Оценки от<br><small>шеф Любомир Тодоров</small> || rowspan="2" | Общо<br><small>(от 100)</small> || rowspan="2" | Ранг || rowspan="2" | Резултат |- ! <abbr title="Цветина и Томас"><small>Ц&Т</small></abbr> || <abbr title="Пламен и Цветан"><small>П&Ц</small></abbr> || <abbr title="Дина и Ева"><small>Д&Е</small></abbr> || <abbr title="Анелия и Александър"><small>А&А</small></abbr> || <abbr title="Михаела и Любомир"><small>М&Л</small></abbr> || <small>Предястие</small> || <small>Основно</small> || <small>Десерт</small> || <small>Предястие</small> || <small>Основно</small> || <small>Десерт</small> |- ! Еп. 7 || Цветина и Томас | — || 5 || 7 || 6 || 7 || 4 || 6 || 8 || 3 || 5 || 4 || '''55''' || '''2'''|| rowspan="4" bgcolor="lightgreen" | Спасени |- ! rowspan="3" | Ястие | Предястие || colspan="13" | ''Глазирана цикория с ризото от перлен ечемик и кедрови ядки'' |- | Основно || colspan="13" | ''Ципура с леща белуга и билково пюре'' |- | Десерт || colspan="13" | ''Баклава с карамелизирано фило тесто, крем от маскарпоне и мед'' |- ! Еп. 7 || Пламен и Цветан | 4 || — || 6 || 5 || 7 || 5 || 5 || 3 || 4 || 6 || 3 || '''48''' || '''4'''|| rowspan="4" bgcolor="lightgreen" | Спасени<br>след дуел |- ! rowspan="3" | Ястие | Предястие || colspan="13" | ''Карпачо от телешко бон филе със сотирани печурки и спанак, авокадо, майонеза, кедрови ядки и грана падано'' |- | Основно || colspan="13" | ''Свинско бон филе с мармалад от лук, карамелизирана панчета, дупени картофи на фурна,<br>сос от печурки с трюфел, бяло вино, шалот и сметана, билково олио'' |- | Десерт || colspan="13" | ''Чийзкейк със сладко от тиква и джинджифил'' |- ! Еп. 8 || Дина и Ева | 3 || 1 || — || 3 || 2 || 2 || 2 || 3 || 0 || 4 || 2 || '''22''' || '''5'''|| rowspan="4" bgcolor="pink" | Елиминирани<br>след дуел |- ! rowspan="3" | Ястие | Предястие || colspan="13" | ''Хрупкава тоста пита с патешко конфи, круша и синьо сирене'' |- | Основно || colspan="13" | ''Телешко бон филе със сладък картоф, гъби и сос от червено вино'' |- | Десерт || colspan="13" | ''Шоколадово „облаче“ с портокалова сърцевина и хрупкав лешников слой'' |- ! Еп. 8 || Анелия и Александър | 6 || 2 || 7 || — || 7 || 3 || 7 || 3 || 3 || 8 || 3 || '''49''' || '''3''' || rowspan="4" bgcolor="lightgreen" | Спасени |- ! rowspan="3" | Ястие | Предястие || colspan="13" | ''„Pan con tomate“ с пушена норвежка сьомга и хамон'' |- | Основно || colspan="13" | ''Еленско по финландски с портвайн сос, картофено пюре и конфитюр от червена боровинка'' |- | Десерт || colspan="13" | ''Каталунски крем'' |- ! Еп. 9 || Михаела и Любомир | 7 || 6 || 9 || 7 || — || 8 || 4 || 7 || 6 || 2 || 7 || '''63''' || '''1''' || rowspan="4" bgcolor="lightgreen" | Спасени |- ! rowspan="3" | Ястие | Предястие || colspan="13" | ''Яйца по панагюрски върху мекичка с дантела'' |- | Основно || colspan="13" | ''Агнешки котлети с ориз със зелени подправки и конфитюр от бекон'' |- | Десерт || colspan="13" | ''Орехов кейк с поширана круша, мус от бял шоколад и канела и винена редукция'' |} {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center;" ! colspan="20" | Група 4 |- ! rowspan="2" | Ред || rowspan="2" | Отбор || colspan="5" | Оценки от гостите || colspan="3" | Оценки от<br><small>шеф Павел Павлов</small> || colspan="3" | Оценки от<br><small>шеф Любен Койчев</small> || rowspan="2" | Общо<br><small>(от 100)</small> || rowspan="2" | Ранг || rowspan="2" | Резултат |- ! <abbr title="Мариана и Деси"><small>М&Д</small></abbr> || <abbr title="Стефан и Иван"><small>С&И</small></abbr> || <abbr title="Лариса и Наира"><small>Л&Н</small></abbr> || <abbr title="Галина и Мария"><small>Г&М</small></abbr> || <abbr title="Кристина и Стефани"><small>К&С</small></abbr> || <small>Предястие</small> || <small>Основно</small> || <small>Десерт</small> || <small>Предястие</small> || <small>Основно</small> || <small>Десерт</small> |- ! Еп. 10 || Мариана и Деси | — || 4 || 5 || 5 || 4 || 4 || 5 || 8 || 4 || 4 || 8 || '''51''' || '''3'''|| rowspan="4" bgcolor="lightgreen" | Спасени |- ! rowspan="3" | Ястие | Предястие || colspan="13" | ''Изпечени телешки костни лодки с ароматна билкова коричка от магданоз, мащерка и копър,<br>поднесени с хрупкав хляб с квас и масло'' |- | Основно || colspan="13" | ''Мини кюфтенца, овкусени с пресни билки, сушени кайсии и сливи, със сотиран спанак<br>и кадифено пюре от картофи, целина и трюфел'' |- | Десерт || colspan="13" | ''Цитрусова панакота с бурбонска ванилия'' |- ! Еп. 10 || Стефан и Иван | 3 || — || 7 || 8 || 7 || 5 || 6 || 1 || 4 || 7 || 2 || '''50''' || '''4''' || rowspan="4" bgcolor="lightgreen" | Спасени<br>след дуел |- ! rowspan="3" | Ястие | Предястие || colspan="13" | ''Миди Сен Жак с цитрусова еспума, кръмбъл и черен хайвер'' |- | Основно || colspan="13" | ''Телешко „Росини“<br>Телешко бон филе с гъши дроб, царска кладница, черен трюфел, спанак и картофена еспума'' |- | Десерт || colspan="13" | ''Frosted Snickers cake<br>Дулсе де лече, ванилов сладолед, кръмбъл от червена боровинка и шоколадов сос'' |- ! Еп. 11 || Лариса и Наира | 3 || 3 || — || 6 || 7 || 6 || 3 || 8 || 5 || 4 || 8 || '''53'''|| '''1''' || rowspan="4" bgcolor="lightgreen" | Спасени |- ! rowspan="3" | Ястие | Предястие || colspan="13" | ''Арменска салата от пилешко филе с чипс от лаваш и нар'' |- | Основно || colspan="13" | ''Свинско бон филе с чедър, увито в бекон, с картофено пюре и сотиран спанак'' |- | Десерт || colspan="13" | ''Арменски кадаиф с ванилов крем и шамфъстък'' |- ! Еп. 11 || Галина и Мария | 4 || 3 || 4 || — || 4 || 4 || 3 || 8 || 4 || 2 || 7 || '''43''' || '''5''' || rowspan="4" bgcolor="pink" | Елиминирани<br>след дуел |- ! rowspan="3" | Ястие | Предястие || colspan="13" | ''Пилешки лолипопи с ароматно манго, чътни и хрупкави крекери'' |- | Основно || colspan="13" | ''Smash бургер с домашен бриош, колсло и цветен чипс'' |- | Десерт || colspan="13" | ''Баварски хлебен пудинг с уиски и портокал'' |- ! Еп. 12 || Кристина и Стефани | 4 || 4 || 6 || 3 || — || 8 || 7 || 3 || 7 || 7 || 3 || '''52''' || '''2''' || rowspan="4" bgcolor="lightgreen" | Спасени |- ! rowspan="3" | Ястие | Предястие || colspan="13" | ''LA PIÑA<br>Маринован ананас в паста от ахиоте, крем от печен ориз и кокос, карамелизирани тиквени семки и кориандър'' |- | Основно || colspan="13" | ''EL APIONABO<br>Печен корен от целина с мексикански риган, моле бланко, хабанеро и грозде в саламура, тортия чипс и кориандров зехтин'' |- | Десерт || colspan="13" | ''EL AGUACATE<br>Мус от авокадо, царевичен „пясък“ с пекан, гранита от краставица и тахан и сусамова хрупка'' |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/shows/moiata-kuhnia/ Официален уебсайт] * {{Facebook|kitchen.btv|„Моята кухня е номер едно“}} * {{Instagram|kitchen.btv|„Моята кухня е номер едно“}} * [https://www.tiktok.com/@kitchen.btv „Моята кухня е номер едно“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/72136/moyata-kuhnya-e-nomer-edno/sezon-1 „Моята кухня е номер едно“ след ефир на bTV Plus] * [https://voyo.bg/novo?box=last_shows&type=voyo-category&id=493 „Моята кухня е номер едно“ на VOYO] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на БТВ]] 58oz21woexsa9nn0u3x43rbe6orck0v 14 889836 12876812 12708239 2026-04-10T16:53:52Z PowerBUL 202075 12876812 wikitext text/x-wiki {{Категория}} [[Категория:Архиерейски наместничества на Българската православна църква|Русенска епархия]] [[Категория:Русенска епархия]] 8ma35z0mn81frj4cz5ktfavfrhfd295 14 891652 12876814 12740802 2026-04-10T16:54:32Z PowerBUL 202075 12876814 wikitext text/x-wiki {{Категория}} [[Категория:Архиерейски наместничества на Българската православна църква|Великотърновска епархия]] [[Категория:Великотърновска епархия]] 18a0ssloy3wds8n9bvspfhjrty5ovib 0 894911 12876789 12872990 2026-04-10T16:30:47Z Laniakeax 338168 12876789 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Вяра, Надежда, Любов“ | Име в оригинал = | Лого = | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = [[Медицинска драма]]<br>[[Криминална литература|Криминален]]<br>[[Романтичен]] | Формат = | Създател(и) = | базиран на = | Сценарий = [[Милена Фучеджиева]],<br>Елена Иванова и др. | Режисура = [[Виктор Чучков (актьор)|Виктор Чучков]],<br>Станислав Тодоров – Роги,<br>Мартин Илиев | Камера = Александър Станишев | Актьори = Ванеса Пеянкова,<br>Катерина Борисова,<br>[[Албена Павлова]],<br>Пламен Димов,<br>[[Даниел Върбанов]],<br>Калоян Трифонов,<br>[[Невена Бозукова]],<br>[[Роберт Янакиев]],<br>[[Нети|Антоанета Добрева]],<br>Борис Кръстев,<br>[[Жаклин Даскалова]],<br>Антъни Пенев и др. | Водещ(и) = | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 1 | Епизоди = 18+ | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = Анастасия Артьомова | Изпълнителни продуценти = | Продуцент(и) = Александър Христов,<br>bTV Media Group и Албион Филмс | Времетраене = 45 минути<br>(без рекламите) | Дистрибуция = | ТВ Канал = [[Би Ти Ви|bTV]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = 6 март 2026 – | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/seriali/vyara-nadezhda-lyubov/ | Страница в IMDb = 39691174 }} '''„Вяра, Надежда, Любов“''' е български драматичен телевизионен сериал, излъчван по [[Би Ти Ви|bTV]], чиято телевизионна премиера е на 6 март 2026 г.<ref>[https://www.btv.bg/seriali/vyara-nadezhda-lyubov/novini/novijat-balgarski-serial-na-btv-vjara-nadezhda-ljubov-startira-tazi-vecher-ot-22-00-ch.html Новият български сериал на bTV „Вяра, Надежда, Любов“ стартира на 6 март от 22:00 ч.]</ref> == Описание == Сериалът проследява преплетени човешки съдби в болнична среда в България през 90-те години. Личните драми на медицинските специалисти се сблъскват с напрегнатото им ежедневие и с трудни морални избори. На фона на обществените сътресения на прехода се разкриват тайни, престъпни зависимости и последиците от решения, които оставят траен отпечатък върху живота на героите. Наред с медицинските сюжетни линии сериалът представя и подземния свят в България през същия период, включващ гангстерски клубове, контрабанда и корупция, както и скрити връзки между организираната престъпност и властта. Болницата и нощният клуб „Марсилия“ се разкриват като неочаквано свързани елементи в сложна мрежа от тайни, измами и незаконни сделки.<ref>[https://ladyzone.bg/laifstail/vjara-nadezhda-ljubov-novijat-balgarski-serial-na-btv-startira-tazi-prolet.html „Вяра, Надежда, Любов“ – новият български сериал на bTV стартира тази пролет]</ref> == Сезони == {| class="wikitable" style="text-align:center;" ! Сезон !! Подзаглавие !! ТВ канал !! Година !! Епизоди !! Премиера !! Финал !! Излъчване |- ! 1 | „Родени в тайна. Израснали в лъжа“ || [[Би Ти Ви|bTV]] || 2026 || || 5 март (Voyo)<br>6 март (bTV) || || петък – неделя,<br>22:00 – 23:00 |} == Актьорски състав == * Ванеса Пеянкова – ''Маргарита Луканова'' * Катерина Борисова – ''Екатерина Стоянова'' * [[Албена Павлова]]-Маркова – ''Светла Стоянова'' * Пламен Димов – ''Филип Константинов'' * [[Даниел Върбанов]] – ''Васил Стоев – Васо'' * Калоян Трифонов – ''Геле Миланов'' * [[Невена Бозукова|Невена Бозукова – Неве]] – ''Лидия Дерменджиева'' * [[Роберт Янакиев]] – ''проф. Никола Дерменджиев'' * [[Нети|Антоанета Добрева – Нети]] – ''доц. Красимира Жекова'' * Борис Кръстев – ''Атанас Дерменджиев'' * [[Жаклин Даскалова]] – ''Диана Димова'' * Антъни Пенев – ''Богдан Кацаров'' * [[Мария Сотирова]] – ''Зоя Кръстева'' * Стефан Иванов – ''Владо Стоев'' * Петър Дочев – ''Лъчезар Гърков'' * Георги Богданов – ''Георги Луканов'' * Мария Манолова – ''Ивета Найденов'' * [[Даниел Бачорски]] – ''Близнака'' * Таня Деру – ''Рада Генчева'' * Мартина Пенева – ''Биляна'' * Божидара Тепалкова – ''Силвия'' * Хенри Ескелинен – ''Съпругът'' * Кристина Топалова – ''Съпругата'' * Галина Янис – ''Бубето'' * [[Любомир Фърков]] – ''Директор Бърза Помощ'' * [[Мина Маркова]] – ''Младата Светла'' * Теодора Мирянова – ''Петя'' * Цветан Апостолов – ''Емил'' * Лора Тенчева – ''Евгения'' * Деян Еничеров – ''Павел'' * Аделина Петрова – ''Йорданка'' * Мирела Карабанчева – ''Криси'' * Марина Фърцова – ''Станка'' * Нуфрат Ваджипова – ''Рафие'' * Сердар Чалъшкин – ''Ахмед'' * Александра Стойнова – ''Александра Станишева'' * Соня Денева – ''Станислава'' * Димитър Терзиев – ''Ивайло Иванов'' * Калоян Говедарски – ''инсп. Йордан Кантарджиев'' * Илияна Лазарова – ''Нели Луканова'' * Марин Рангелов – ''Явор'' * Самуела-Ивана Церовска – ''Сиси'' * Дебора Георгиева – ''Мими'' * Добринка Гецова – ''Теодора Петкова'' * Александра Майдавска – ''Таня'' * Явор Костов – ''Съпругът на Таня'' * Елиа Агапиу – ''Отровено момиче'' * Асен Йорданов – ''Дани'' * Ясен Попов – ''Петър Легион'' * Сирма Кунчева – ''Лили'' * Николай Николов – ''Представител на ампули'' * Соня Деянова – ''Баба Станислава'' * Гергана Либова – ''Невена'' * Йоана Рачева – ''Ани'' == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/seriali/vyara-nadezhda-lyubov/ Официален уебсайт] * [https://btvplus.bg/produkt/seriali/71937/vyara-nadezhda-lyubov/sezon-1 „Вяра, Надежда, Любов“ след ефир на bTV Plus] * [https://voyo.bg/product/vyara-nadezhda-lyubov „Вяра, Надежда, Любов“ на VOYO] * {{Facebook|vyara.nadezhda.lyubov.btv|„Вяра, Надежда, Любов“}} * {{Instagram|vyara.nadezhda.lubov.btv|„Вяра, Надежда, Любов“}} * [https://www.tiktok.com/@vyara.nadezhda.lubov.btv „Вяра, Надежда, Любов“ в TikTok] * {{imdb title|39691174}} * [https://www.themoviedb.org/tv/313377-vyara-nadezhda-lyubov „Вяра, Надежда, Любов“ в TMDB] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Български сериали]] [[Категория:Български драми]] [[Категория:2026 година в България]] e6d3j6vtn2bs0mk06brvqvtl0n04wnh 0 895004 12876564 12865524 2026-04-10T13:07:22Z Мико 4542 /* Биография */ 12876564 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} [[Файл:Биография към молбата за илинденска пенсия на Иван Георгиев Върчков, 20 април 1950.jpg|мини|250п|Автобиография към молбата за илинденска пенсия на Иван Георгиев Върчков, 20 април 1950 година]] '''Иван (Яне) Георгиев Върчков''' е български революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].<ref name="Свидетелства 111">{{Свидетелства13|111}}</ref><ref name="Сведоштва 828">{{Сведоштва11|828}}</ref> == Биография == Роден е в 1879 година в битолското село [[Цапари]], тогава в Османската империя, днес в Северна Македония.<ref name="Свидетелства 111"/><ref name="Сведоштва 828"/> Учи само две години, след това от 12-годишен работи като кюмюрджия в Катерини, Водена бука, Охридско, Гевгели. В 1901 година, докато е кюмюрджия в Отешево, Христо Сазданов, който също работи там го привлича към ВМОРО. Сазданов пренася пушки за революционния комитет в Цапари и ги предава на учителя Симон Трайков. Върчков подпомага ръководителя на цапарския комитет Йон Калайджия, с когото обикаля околните села и организира революционни комитети. През пролетта на 1903 година снабдява четата в Цапарската планина. При избухването на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през лятото на 1903 година е в четата на [[Янаки Магарещанец]] на Пелистер. Участва в [[сражение при Гявато|сраженията при Гявато]],<ref name="Сведоштва 828"/> както и в [[Сражение над Цапари|голямото сражение на Пелистер]] с четата на [[Аце Трайчев|Ацко Трайчев Цветанов]].<ref name="Свидетелства 112">{{Свидетелства13|112}}</ref> На 28 февруари 1943 година, като жител на Цапари, подава молба за [[Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци|народна пенсия]],<ref name="Свидетелства 111"/> която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.<ref name="Свидетелства 112"/> През април 1950 година, като жител на Цапари, под името ''Яне Върчковски'' подава молба за югославска илинденска пенсия.<ref name="Сведоштва 828"/> == Вижте също == * [[Димитър Върчков]] * [[Тасе Върчков]] == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Върчков, Иван}} [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Родени в Цапари]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК, ВМРО и ВДРО, получили българска народна пенсия]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК и ВМРО, подали молба за югославска илинденска пенсия]] j11e09l806171c3kbdz60e7zprd3p72 0 895757 12876500 12810453 2026-04-10T12:38:00Z Nk 399 Добавяне на [[Категория:Араби в САЩ]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12876500 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Омар М. Яги | име-оригинал = Omar M. Yaghi, {{nobold|عمر ياغي}} | категория = химик | описание = | портрет = Omar Yaghi 413953 by Christopher Michel 1-7-2025.jpg | портрет-описание = Яги през 2025 г. | портрет-размер = | пол = | име-рождено = Омар Мваннес Яги | роден-място = [[Аман]], [[Йордания]] | починал-място = | националност = {{hlist |Палестинец|Йорданец |<br/>Саудитец | Американец}} | религия = | образование = {{ubl |[[Обществен колеж „Хъдсън Вали“]]|Университет в Олбани |[[Университет на Илинойс в Ърбана-Шампейн]]}} | професия = химик, университетски преподавател | работодател = {{collapsible list|Кампус на Аризонския държавен университет в Темпе |[[Мичигански университет]] |[[Калифорнийски университет – Лос Анджелис]] |[[Калифорнийски университет – Бъркли]]}} | псевдоним = | вложки = {{Личност/Учен | категория = | област = [[Химия]] | школа = | учил-при = [[Уолтър Г. Клемперер]], [[Ричард Х. Холм]] (постдокторант) | студенти = | публикации = | известен-с = [[Ретикуларна химия]]<br>[[Метално-органична структура|Метално-органични структури]] | награди = {{collapsible list|[[Награда „Нюкомб Кливланд“]] (2007)|[[Международна награда „Крал Файсал“]] (2015) |[[Награда „Мустафа“]] (2015) |[[Световна награда за наука „Алберт Айнщайн“]] (2017) |[[Награда „Граници на знанието“ на фондация BBVA]] (2018) |[[Награда „Волф“]] (2018) |[[Международна награда „Принц Султан бин Абдулазиз“]] (2018) |[[Награда ENI]] (2018) |[[Награда „Грегори Аминоф“]] (2019) |[[Награда VinFuture]] (2022) |[[Медал „Вилхелм Екснер“]] (2023) |[[Награда „Танг“]] (2024) |[[Награда „Балзан“]] (2024) |[[Нобелова награда за химия]] (2025)}} | титла = Доктор на химическите науки | членства = | повлиян = | повлиял = }} | още = | род = | баща = | майка = | братя-сестри = | брак = | партньор = | деца = | подпис = | сайт = {{url|yaghi.berkeley.edu|Official website}} | портал = }} {{Нобел}} '''Омар Яги''' ({{lang|en|Omar M. Yaghi}}, {{lang|ar| عمر مُؤنس ياغي}}; роден на 9 февруари 1965 г.) е [[Йордания|йордано]]-[[САЩ|американски]] [[химик]]. Влиза в числото на петте най-цитирани химици в света. Той е вторият най-цитиран химик за периода от 2000 до 2010 г. (след [[Чад Миркин]]).<ref name="Thomson2010">{{cite news|title=Top 100 Chemists, 2000-2010 Special Report on High-Impact Chemists|url=http://archive.sciencewatch.com/dr/sci/misc/Top100Chemists2000-10/|work=Science Watch|date=2010-10-31|access-date=2016-09-24|archive-date=2018-12-29|archive-url=https://web.archive.org/web/20181229140346/http://archive.sciencewatch.com/dr/sci/misc/Top100Chemists2000-10/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|last1=Ahlander|first1=Johan|last2=Pollard|first2=Niklas|last3=Mannes|first3=Marie|title=Trio win Nobel chemistry prize for work on 'Hermione's handbag' materials|website=Reuters|date=2025-10-08|url=https://www.reuters.com/science/kitagawa-robson-yaghi-win-2025-nobel-prize-chemistry-2025-10-08/|access-date=2025-10-08}}</ref> Лауреат е на [[Нобелова награда за химия|Нобеловата награда за химия]] за 2025 г.<ref name=":0">{{Cite news|title=Nobel prize in chemistry awarded to scientists for work on porous materials|first=Ian|last=Sample|url=https://www.theguardian.com/science/2025/oct/08/nobel-prize-in-chemistry-awarded-to-scientists-for-work-on-porous-materials|website=The Guardian|id=0261-3077|date=2025-10-08|access-date=2025-10-08|lang=en-GB}}</ref> Той споделя наградата с [[Ричард Робсън (химик)|Ричард Робсън]] и [[Сусуму Китагава]].<ref>{{Cite web |title=Nobel Prize in Chemistry 2025 |url=https://www.nobelprize.org/prizes/chemistry/2025/press-release/ |access-date=2025-10-08 |website=NobelPrize.org |language=en}}</ref> == Биография == Роден е в [[Аман]] в семейство на палестински бежанци, принудени през 1948 г. да напуснат село Масмия по време на [[Арабско-израелска война (1948)|войната]]. Премества се в САЩ на 16-годишна възраст, за да постъпи в колеж. Завършва [[Университета на щата Ню Йорк в Олбани]] (бакалавър, 1985). Докторска степен по неорганична химия получава през 1990 г. в [[Университет на Илинойс в Ърбана-Шампейн|Илинойския университет в Ърбана-Шампейн]] (научен ръководител проф. Уолтър Г. Клемперер). През 1990 – 1992 г. е постдокторант в [[Харвардския университет]] при професор Ричард Х. Холм. През годините 1992 – 1998 учи в Университета на щата Аризона, през периода 1999&nbsp;– 2006 в Мичиганския университет, през периода 2007&nbsp;– 2011 в Калифорнийския университет в Лос Анджелис. От 2012 г. е професор по химия (''James and Neeltje Tretter Chair Professor'') в Калифорнийския университет в Бъркли и старши научен сътрудник (''Senior Faculty Scientist'') в [[Национална лаборатория „Лоуренс“ в Бъркли|Националната лаборатория „Лоуренс“ в Бъркли]]. Директор-основател е на Berkeley Global Science Institute, съдиректор на Kavli Energy NanoScience Institute и California Research Alliance. През 2021 г. получава гражданство на [[Саудитска Арабия]].<ref>{{cite web|title=Saudi-American citizen Omar Yaghi among winners of Nobel Prize in Chemistry|website=Al Arabiya English|date=2025-10-08|url=https://english.alarabiya.net/News/saudi-arabia/2025/10/08/saudi-citizen-omar-yaghi-with-palestinian-roots-among-winners-of-nobel-prize-in-chemistry|access-date=2025-10-08}}</ref> През май 2025 г. Съветът на регентите на Калифорнийския университет повишава Яги до ранг университетски професор, най-високото отличие в системата, запазено за учени с най-високо международно признание.<ref>[https://chemistry.berkeley.edu/news/omar-yaghi-appointed-university-professor "Omar Yaghi appointed as University Professor"], ''[[UC Berkeley College of Chemistry]]'', Посетен на 25 юли 2025.</ref> Автор е на над 250 статии. Трудовете му са посветени основно на [[Металоорганична химия|металоорганичната химия]]. == Награди и отличия == * Solid-State Chemistry Award, Американско химическо общество & Exxon Co. (1998) * Sacconi Medal, Италианско химическо общество (2004) * Посочен в ''Петото годишно издание на Brilliant 10'' за 2006&nbsp;г. на списание ''[[Popular Science]]''<ref>{{Cite web |url=https://www.popsci.com/scitech/article/2006-09/fifth-annual-brilliant-10 |title=The Fifth Annual Brilliant 10 {{!}} Popular Science |access-date=2018-12-25 |archive-date=2019-07-08 |archive-url=https://web.archive.org/web/20190708044612/https://www.popsci.com/scitech/article/2006-09/fifth-annual-brilliant-10/ |url-status=live }}</ref> * Награда за химия на материалите, Американско химическо общество (2009) * Международна награда „Изат-Кристенсен“ (2009) * Награда на века (Кралско химическо общество, Великобритания) (2010) * Thomson Reuters Citation Laureates (2010)<ref>{{Cite web |url=http://english.sina.com/technology/2010/0921/340640.html |title=Thomson Reuters predicts Nobel laureates |access-date=2016-09-24 |archive-date=2010-11-25 |archive-url=https://web.archive.org/web/20101125182839/http://english.sina.com/technology/2010/0921/340640.html |url-status=dead }}</ref> * Китайска награда за нанотехнологии (2013) * [[Международна награда на крал Фейсал]] (2015) * [[Награда „Мустафа“]] (2015)<ref>{{Cite web |url=http://mustafaprize.org/en/?p=1410 |title=Laureates of Mustafa Prize were Announced {{!}} The Mustafa Prize|lang=en|access-date=2016-09-24 |archive-url=https://web.archive.org/web/20170506010345/http://mustafaprize.org/en/?p=1410 |archive-date=2017-05-06 |url-status=dead }}</ref> * TÜBA Academy Prize (2016) * Edward Mack, Jr. Lecture, Университет на щата Охайо (2016) * Spiers Memorial Award, Кралско химическо дружество (2017) * King Abdullah II Order of Distinction of the First Class (2017) * Japan Society of Coordination Chemistry International Award (2017) * Bailar Medal in Inorganic Chemistry (2017) * Kuwait Prize in Fundamental Sciences (2017) * [[Награда „Алберт Айнщайн“]] (2017) * [[BBVA Foundation Frontiers of Knowledge Award]] (2017) * [[Награда „Волф“]] за химия (2018) * Prince Sultan bin Abdulaziz International Prize for Water (2018) * ENI award (2018) * Gregori Aminoff Prize (2019) * August-Wilhelm-von-Hofmann-Denkmünze (2020) * VinFuture Prize (2021) * Медал на Вилхелм Екснер (2023) * [[Премия Тан]], Тайван (2024) * [[Награда „Балцан“]], Италия (2024) * [[Нобелова награда за химия]] (2025)<ref name=":0" />. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://chemistry.berkeley.edu/faculty/chem/yaghi Яги на сайта на Калифорнийския университет в Бъркли] {{Нормативен контрол}} [[Категория:Родени в Аман]] [[Категория:Американски химици]] [[Категория:Калифорнийски университет – Бъркли]] [[Категория:Преподаватели в Калифорнийския университет – Бъркли]] [[Категория:Носители на Нобелова награда за химия]] [[Категория:Членове на Националната академия на науките на САЩ]] [[Категория:Възпитаници на Университета на Илинойс в Ърбана-Шампейн]] [[Категория:Араби в САЩ]] q30g8q7dqn2s8mrpk08a2sk3vrg391m 12876514 12876500 2026-04-10T12:49:36Z Nk 399 {{Нобелова награда за химия}} 12876514 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Омар М. Яги | име-оригинал = Omar M. Yaghi, {{nobold|عمر ياغي}} | категория = химик | описание = | портрет = Omar Yaghi 413953 by Christopher Michel 1-7-2025.jpg | портрет-описание = Яги през 2025 г. | портрет-размер = | пол = | име-рождено = Омар Мваннес Яги | роден-място = [[Аман]], [[Йордания]] | починал-място = | националност = {{hlist |Палестинец|Йорданец |<br/>Саудитец | Американец}} | религия = | образование = {{ubl |[[Обществен колеж „Хъдсън Вали“]]|Университет в Олбани |[[Университет на Илинойс в Ърбана-Шампейн]]}} | професия = химик, университетски преподавател | работодател = {{collapsible list|Кампус на Аризонския държавен университет в Темпе |[[Мичигански университет]] |[[Калифорнийски университет – Лос Анджелис]] |[[Калифорнийски университет – Бъркли]]}} | псевдоним = | вложки = {{Личност/Учен | категория = | област = [[Химия]] | школа = | учил-при = [[Уолтър Г. Клемперер]], [[Ричард Х. Холм]] (постдокторант) | студенти = | публикации = | известен-с = [[Ретикуларна химия]]<br>[[Метално-органична структура|Метално-органични структури]] | награди = {{collapsible list|[[Награда „Нюкомб Кливланд“]] (2007)|[[Международна награда „Крал Файсал“]] (2015) |[[Награда „Мустафа“]] (2015) |[[Световна награда за наука „Алберт Айнщайн“]] (2017) |[[Награда „Граници на знанието“ на фондация BBVA]] (2018) |[[Награда „Волф“]] (2018) |[[Международна награда „Принц Султан бин Абдулазиз“]] (2018) |[[Награда ENI]] (2018) |[[Награда „Грегори Аминоф“]] (2019) |[[Награда VinFuture]] (2022) |[[Медал „Вилхелм Екснер“]] (2023) |[[Награда „Танг“]] (2024) |[[Награда „Балзан“]] (2024) |[[Нобелова награда за химия]] (2025)}} | титла = Доктор на химическите науки | членства = | повлиян = | повлиял = }} | още = | род = | баща = | майка = | братя-сестри = | брак = | партньор = | деца = | подпис = | сайт = {{url|yaghi.berkeley.edu|Official website}} | портал = }} {{Нобел}} '''Омар Яги''' ({{lang|en|Omar M. Yaghi}}, {{lang|ar| عمر مُؤنس ياغي}}; роден на 9 февруари 1965 г.) е [[Йордания|йордано]]-[[САЩ|американски]] [[химик]]. Влиза в числото на петте най-цитирани химици в света. Той е вторият най-цитиран химик за периода от 2000 до 2010 г. (след [[Чад Миркин]]).<ref name="Thomson2010">{{cite news|title=Top 100 Chemists, 2000-2010 Special Report on High-Impact Chemists|url=http://archive.sciencewatch.com/dr/sci/misc/Top100Chemists2000-10/|work=Science Watch|date=2010-10-31|access-date=2016-09-24|archive-date=2018-12-29|archive-url=https://web.archive.org/web/20181229140346/http://archive.sciencewatch.com/dr/sci/misc/Top100Chemists2000-10/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|last1=Ahlander|first1=Johan|last2=Pollard|first2=Niklas|last3=Mannes|first3=Marie|title=Trio win Nobel chemistry prize for work on 'Hermione's handbag' materials|website=Reuters|date=2025-10-08|url=https://www.reuters.com/science/kitagawa-robson-yaghi-win-2025-nobel-prize-chemistry-2025-10-08/|access-date=2025-10-08}}</ref> Лауреат е на [[Нобелова награда за химия|Нобеловата награда за химия]] за 2025 г.<ref name=":0">{{Cite news|title=Nobel prize in chemistry awarded to scientists for work on porous materials|first=Ian|last=Sample|url=https://www.theguardian.com/science/2025/oct/08/nobel-prize-in-chemistry-awarded-to-scientists-for-work-on-porous-materials|website=The Guardian|id=0261-3077|date=2025-10-08|access-date=2025-10-08|lang=en-GB}}</ref> Той споделя наградата с [[Ричард Робсън (химик)|Ричард Робсън]] и [[Сусуму Китагава]].<ref>{{Cite web |title=Nobel Prize in Chemistry 2025 |url=https://www.nobelprize.org/prizes/chemistry/2025/press-release/ |access-date=2025-10-08 |website=NobelPrize.org |language=en}}</ref> == Биография == Роден е в [[Аман]] в семейство на палестински бежанци, принудени през 1948 г. да напуснат село Масмия по време на [[Арабско-израелска война (1948)|войната]]. Премества се в САЩ на 16-годишна възраст, за да постъпи в колеж. Завършва [[Университета на щата Ню Йорк в Олбани]] (бакалавър, 1985). Докторска степен по неорганична химия получава през 1990 г. в [[Университет на Илинойс в Ърбана-Шампейн|Илинойския университет в Ърбана-Шампейн]] (научен ръководител проф. Уолтър Г. Клемперер). През 1990 – 1992 г. е постдокторант в [[Харвардския университет]] при професор Ричард Х. Холм. През годините 1992 – 1998 учи в Университета на щата Аризона, през периода 1999&nbsp;– 2006 в Мичиганския университет, през периода 2007&nbsp;– 2011 в Калифорнийския университет в Лос Анджелис. От 2012 г. е професор по химия (''James and Neeltje Tretter Chair Professor'') в Калифорнийския университет в Бъркли и старши научен сътрудник (''Senior Faculty Scientist'') в [[Национална лаборатория „Лоуренс“ в Бъркли|Националната лаборатория „Лоуренс“ в Бъркли]]. Директор-основател е на Berkeley Global Science Institute, съдиректор на Kavli Energy NanoScience Institute и California Research Alliance. През 2021 г. получава гражданство на [[Саудитска Арабия]].<ref>{{cite web|title=Saudi-American citizen Omar Yaghi among winners of Nobel Prize in Chemistry|website=Al Arabiya English|date=2025-10-08|url=https://english.alarabiya.net/News/saudi-arabia/2025/10/08/saudi-citizen-omar-yaghi-with-palestinian-roots-among-winners-of-nobel-prize-in-chemistry|access-date=2025-10-08}}</ref> През май 2025 г. Съветът на регентите на Калифорнийския университет повишава Яги до ранг университетски професор, най-високото отличие в системата, запазено за учени с най-високо международно признание.<ref>[https://chemistry.berkeley.edu/news/omar-yaghi-appointed-university-professor "Omar Yaghi appointed as University Professor"], ''[[UC Berkeley College of Chemistry]]'', Посетен на 25 юли 2025.</ref> Автор е на над 250 статии. Трудовете му са посветени основно на [[Металоорганична химия|металоорганичната химия]]. == Награди и отличия == * Solid-State Chemistry Award, Американско химическо общество & Exxon Co. (1998) * Sacconi Medal, Италианско химическо общество (2004) * Посочен в ''Петото годишно издание на Brilliant 10'' за 2006&nbsp;г. на списание ''[[Popular Science]]''<ref>{{Cite web |url=https://www.popsci.com/scitech/article/2006-09/fifth-annual-brilliant-10 |title=The Fifth Annual Brilliant 10 {{!}} Popular Science |access-date=2018-12-25 |archive-date=2019-07-08 |archive-url=https://web.archive.org/web/20190708044612/https://www.popsci.com/scitech/article/2006-09/fifth-annual-brilliant-10/ |url-status=live }}</ref> * Награда за химия на материалите, Американско химическо общество (2009) * Международна награда „Изат-Кристенсен“ (2009) * Награда на века (Кралско химическо общество, Великобритания) (2010) * Thomson Reuters Citation Laureates (2010)<ref>{{Cite web |url=http://english.sina.com/technology/2010/0921/340640.html |title=Thomson Reuters predicts Nobel laureates |access-date=2016-09-24 |archive-date=2010-11-25 |archive-url=https://web.archive.org/web/20101125182839/http://english.sina.com/technology/2010/0921/340640.html |url-status=dead }}</ref> * Китайска награда за нанотехнологии (2013) * [[Международна награда на крал Фейсал]] (2015) * [[Награда „Мустафа“]] (2015)<ref>{{Cite web |url=http://mustafaprize.org/en/?p=1410 |title=Laureates of Mustafa Prize were Announced {{!}} The Mustafa Prize|lang=en|access-date=2016-09-24 |archive-url=https://web.archive.org/web/20170506010345/http://mustafaprize.org/en/?p=1410 |archive-date=2017-05-06 |url-status=dead }}</ref> * TÜBA Academy Prize (2016) * Edward Mack, Jr. Lecture, Университет на щата Охайо (2016) * Spiers Memorial Award, Кралско химическо дружество (2017) * King Abdullah II Order of Distinction of the First Class (2017) * Japan Society of Coordination Chemistry International Award (2017) * Bailar Medal in Inorganic Chemistry (2017) * Kuwait Prize in Fundamental Sciences (2017) * [[Награда „Алберт Айнщайн“]] (2017) * [[BBVA Foundation Frontiers of Knowledge Award]] (2017) * [[Награда „Волф“]] за химия (2018) * Prince Sultan bin Abdulaziz International Prize for Water (2018) * ENI award (2018) * Gregori Aminoff Prize (2019) * August-Wilhelm-von-Hofmann-Denkmünze (2020) * VinFuture Prize (2021) * Медал на Вилхелм Екснер (2023) * [[Премия Тан]], Тайван (2024) * [[Награда „Балцан“]], Италия (2024) * [[Нобелова награда за химия]] (2025)<ref name=":0" />. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://chemistry.berkeley.edu/faculty/chem/yaghi Яги на сайта на Калифорнийския университет в Бъркли] {{Нобелова награда за химия}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Родени в Аман]] [[Категория:Американски химици]] [[Категория:Калифорнийски университет – Бъркли]] [[Категория:Преподаватели в Калифорнийския университет – Бъркли]] [[Категория:Носители на Нобелова награда за химия]] [[Категория:Членове на Националната академия на науките на САЩ]] [[Категория:Възпитаници на Университета на Илинойс в Ърбана-Шампейн]] [[Категория:Араби в САЩ]] 96ornvneh3o7wdq6peggpdhlh3fefdx 12876515 12876514 2026-04-10T12:49:51Z Nk 399 12876515 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Омар М. Яги | име-оригинал = Omar M. Yaghi, {{nobold|عمر ياغي}} | категория = химик | описание = | портрет = Omar Yaghi 413953 by Christopher Michel 1-7-2025.jpg | портрет-описание = Яги през 2025 г. | портрет-размер = | пол = | име-рождено = Омар Мваннес Яги | роден-място = [[Аман]], [[Йордания]] | починал-място = | националност = {{hlist |Палестинец|Йорданец |<br/>Саудитец | Американец}} | религия = | образование = {{ubl |[[Обществен колеж „Хъдсън Вали“]]|Университет в Олбани |[[Университет на Илинойс в Ърбана-Шампейн]]}} | професия = химик, университетски преподавател | работодател = {{collapsible list|Кампус на Аризонския държавен университет в Темпе |[[Мичигански университет]] |[[Калифорнийски университет – Лос Анджелис]] |[[Калифорнийски университет – Бъркли]]}} | псевдоним = | вложки = {{Личност/Учен | категория = | област = [[Химия]] | школа = | учил-при = [[Уолтър Г. Клемперер]], [[Ричард Х. Холм]] (постдокторант) | студенти = | публикации = | известен-с = [[Ретикуларна химия]]<br>[[Метално-органична структура|Метално-органични структури]] | награди = {{collapsible list|[[Награда „Нюкомб Кливланд“]] (2007)|[[Международна награда „Крал Файсал“]] (2015) |[[Награда „Мустафа“]] (2015) |[[Световна награда за наука „Алберт Айнщайн“]] (2017) |[[Награда „Граници на знанието“ на фондация BBVA]] (2018) |[[Награда „Волф“]] (2018) |[[Международна награда „Принц Султан бин Абдулазиз“]] (2018) |[[Награда ENI]] (2018) |[[Награда „Грегори Аминоф“]] (2019) |[[Награда VinFuture]] (2022) |[[Медал „Вилхелм Екснер“]] (2023) |[[Награда „Танг“]] (2024) |[[Награда „Балзан“]] (2024) |[[Нобелова награда за химия]] (2025)}} | титла = Доктор на химическите науки | членства = | повлиян = | повлиял = }} | още = | род = | баща = | майка = | братя-сестри = | брак = | партньор = | деца = | подпис = | сайт = {{url|yaghi.berkeley.edu|Official website}} | портал = }} {{Нобел}} '''Омар Яги''' ({{lang|en|Omar M. Yaghi}}, {{lang|ar| عمر مُؤنس ياغي}}; роден на 9 февруари 1965 г.) е [[Йордания|йордано]]-[[САЩ|американски]] [[химик]]. Влиза в числото на петте най-цитирани химици в света. Той е вторият най-цитиран химик за периода от 2000 до 2010 г. (след [[Чад Миркин]]).<ref name="Thomson2010">{{cite news|title=Top 100 Chemists, 2000-2010 Special Report on High-Impact Chemists|url=http://archive.sciencewatch.com/dr/sci/misc/Top100Chemists2000-10/|work=Science Watch|date=2010-10-31|access-date=2016-09-24|archive-date=2018-12-29|archive-url=https://web.archive.org/web/20181229140346/http://archive.sciencewatch.com/dr/sci/misc/Top100Chemists2000-10/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|last1=Ahlander|first1=Johan|last2=Pollard|first2=Niklas|last3=Mannes|first3=Marie|title=Trio win Nobel chemistry prize for work on 'Hermione's handbag' materials|website=Reuters|date=2025-10-08|url=https://www.reuters.com/science/kitagawa-robson-yaghi-win-2025-nobel-prize-chemistry-2025-10-08/|access-date=2025-10-08}}</ref> Лауреат е на [[Нобелова награда за химия|Нобеловата награда за химия]] за 2025 г.<ref name=":0">{{Cite news|title=Nobel prize in chemistry awarded to scientists for work on porous materials|first=Ian|last=Sample|url=https://www.theguardian.com/science/2025/oct/08/nobel-prize-in-chemistry-awarded-to-scientists-for-work-on-porous-materials|website=The Guardian|id=0261-3077|date=2025-10-08|access-date=2025-10-08|lang=en-GB}}</ref> Той споделя наградата с [[Ричард Робсън]] и [[Сусуму Китагава]].<ref>{{Cite web |title=Nobel Prize in Chemistry 2025 |url=https://www.nobelprize.org/prizes/chemistry/2025/press-release/ |access-date=2025-10-08 |website=NobelPrize.org |language=en}}</ref> == Биография == Роден е в [[Аман]] в семейство на палестински бежанци, принудени през 1948 г. да напуснат село Масмия по време на [[Арабско-израелска война (1948)|войната]]. Премества се в САЩ на 16-годишна възраст, за да постъпи в колеж. Завършва [[Университета на щата Ню Йорк в Олбани]] (бакалавър, 1985). Докторска степен по неорганична химия получава през 1990 г. в [[Университет на Илинойс в Ърбана-Шампейн|Илинойския университет в Ърбана-Шампейн]] (научен ръководител проф. Уолтър Г. Клемперер). През 1990 – 1992 г. е постдокторант в [[Харвардския университет]] при професор Ричард Х. Холм. През годините 1992 – 1998 учи в Университета на щата Аризона, през периода 1999&nbsp;– 2006 в Мичиганския университет, през периода 2007&nbsp;– 2011 в Калифорнийския университет в Лос Анджелис. От 2012 г. е професор по химия (''James and Neeltje Tretter Chair Professor'') в Калифорнийския университет в Бъркли и старши научен сътрудник (''Senior Faculty Scientist'') в [[Национална лаборатория „Лоуренс“ в Бъркли|Националната лаборатория „Лоуренс“ в Бъркли]]. Директор-основател е на Berkeley Global Science Institute, съдиректор на Kavli Energy NanoScience Institute и California Research Alliance. През 2021 г. получава гражданство на [[Саудитска Арабия]].<ref>{{cite web|title=Saudi-American citizen Omar Yaghi among winners of Nobel Prize in Chemistry|website=Al Arabiya English|date=2025-10-08|url=https://english.alarabiya.net/News/saudi-arabia/2025/10/08/saudi-citizen-omar-yaghi-with-palestinian-roots-among-winners-of-nobel-prize-in-chemistry|access-date=2025-10-08}}</ref> През май 2025 г. Съветът на регентите на Калифорнийския университет повишава Яги до ранг университетски професор, най-високото отличие в системата, запазено за учени с най-високо международно признание.<ref>[https://chemistry.berkeley.edu/news/omar-yaghi-appointed-university-professor "Omar Yaghi appointed as University Professor"], ''[[UC Berkeley College of Chemistry]]'', Посетен на 25 юли 2025.</ref> Автор е на над 250 статии. Трудовете му са посветени основно на [[Металоорганична химия|металоорганичната химия]]. == Награди и отличия == * Solid-State Chemistry Award, Американско химическо общество & Exxon Co. (1998) * Sacconi Medal, Италианско химическо общество (2004) * Посочен в ''Петото годишно издание на Brilliant 10'' за 2006&nbsp;г. на списание ''[[Popular Science]]''<ref>{{Cite web |url=https://www.popsci.com/scitech/article/2006-09/fifth-annual-brilliant-10 |title=The Fifth Annual Brilliant 10 {{!}} Popular Science |access-date=2018-12-25 |archive-date=2019-07-08 |archive-url=https://web.archive.org/web/20190708044612/https://www.popsci.com/scitech/article/2006-09/fifth-annual-brilliant-10/ |url-status=live }}</ref> * Награда за химия на материалите, Американско химическо общество (2009) * Международна награда „Изат-Кристенсен“ (2009) * Награда на века (Кралско химическо общество, Великобритания) (2010) * Thomson Reuters Citation Laureates (2010)<ref>{{Cite web |url=http://english.sina.com/technology/2010/0921/340640.html |title=Thomson Reuters predicts Nobel laureates |access-date=2016-09-24 |archive-date=2010-11-25 |archive-url=https://web.archive.org/web/20101125182839/http://english.sina.com/technology/2010/0921/340640.html |url-status=dead }}</ref> * Китайска награда за нанотехнологии (2013) * [[Международна награда на крал Фейсал]] (2015) * [[Награда „Мустафа“]] (2015)<ref>{{Cite web |url=http://mustafaprize.org/en/?p=1410 |title=Laureates of Mustafa Prize were Announced {{!}} The Mustafa Prize|lang=en|access-date=2016-09-24 |archive-url=https://web.archive.org/web/20170506010345/http://mustafaprize.org/en/?p=1410 |archive-date=2017-05-06 |url-status=dead }}</ref> * TÜBA Academy Prize (2016) * Edward Mack, Jr. Lecture, Университет на щата Охайо (2016) * Spiers Memorial Award, Кралско химическо дружество (2017) * King Abdullah II Order of Distinction of the First Class (2017) * Japan Society of Coordination Chemistry International Award (2017) * Bailar Medal in Inorganic Chemistry (2017) * Kuwait Prize in Fundamental Sciences (2017) * [[Награда „Алберт Айнщайн“]] (2017) * [[BBVA Foundation Frontiers of Knowledge Award]] (2017) * [[Награда „Волф“]] за химия (2018) * Prince Sultan bin Abdulaziz International Prize for Water (2018) * ENI award (2018) * Gregori Aminoff Prize (2019) * August-Wilhelm-von-Hofmann-Denkmünze (2020) * VinFuture Prize (2021) * Медал на Вилхелм Екснер (2023) * [[Премия Тан]], Тайван (2024) * [[Награда „Балцан“]], Италия (2024) * [[Нобелова награда за химия]] (2025)<ref name=":0" />. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://chemistry.berkeley.edu/faculty/chem/yaghi Яги на сайта на Калифорнийския университет в Бъркли] {{Нобелова награда за химия}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Родени в Аман]] [[Категория:Американски химици]] [[Категория:Калифорнийски университет – Бъркли]] [[Категория:Преподаватели в Калифорнийския университет – Бъркли]] [[Категория:Носители на Нобелова награда за химия]] [[Категория:Членове на Националната академия на науките на САЩ]] [[Категория:Възпитаници на Университета на Илинойс в Ърбана-Шампейн]] [[Категория:Араби в САЩ]] mrxbfrpm35v1v8n2x3ahg2ofvd77eoc 0 897339 12876688 12874795 2026-04-10T15:06:20Z Rumensz 125859 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда за най-добра чуждестранна книга]] → [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] 12876688 wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Никол Краус | име-оригинал = Nicole Krauss | снимка = Krauss, Nicole.jpg | описание = Никол Краус, 2011 г. | място на раждане = [[Ню Йорк]], [[САЩ]] | място на смърт = | работил = [[писател]], [[поет]] | националност = {{USA}} | период = 2000 – | жанрове = [[драма]], [[любовен роман]] | теми = | направление = [[Постмодерна литература|постмодернизъм]] | течение = | дебют = | известни творби = | награди = | повлиян = [[Бруно Шулц]], [[Самуел Бекет]], [[Франц Кафка]], [[Томас Бернхард]], [[В. Г. Зебалд]], [[Райнер Мария Рилке]], [[Збигнев Херберт]], [[Роберто Боланьо]], [[Йехуда Амихай]], [[Давид Гросман]], [[Джени Ерпенбек]], [[Сол Белоу]], [[Филип Рот]], [[Хорхе Луис Борхес]], [[Дж. М. Кутси]] | повлиял = | брак = [[Джонатан Сафран Фоер]] (2004 – 2014) | деца = 2 | сайт = {{URL|https://www.nicolekrauss.com/}} }} '''Никол Краус''' ({{lang|en|Nicole Krauss}}) е американска [[поетеса]] и [[писателка]] на произведения в жанра социална драма и любовен роман.<ref name="fantasticfiction">{{икона|en}} [https://www.fantasticfiction.com/k/nicole-krauss/ Биография и библиография в сайта ''Fantasticfiction'']</ref><ref name="goodreads">{{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/2633.Nicole_Krauss Биография и библиография] в сайта ''[[Goodreads]]''</ref><ref name="bookseriesinorder">{{икона|en}} [https://www.bookseriesinorder.com/nicole-krauss/ Биография и библиография в сайта ''Book Series in Order'']</ref><ref name="encyclopedia">{{икона|en}} [https://www.encyclopedia.com/arts/educational-magazines/krauss-nicole Биография и библиография в сайта ''Encyclopedia.com'']</ref><ref name="babelio">{{икона|fr}} [https://www.babelio.com/auteur/Nicole-Krauss/6650 Биография и библиография в сайта ''Babelio'']</ref><ref name="literaturfestival">{{икона|en}} [https://literaturfestival.com/en/authors/nicole-krauss/ Биография и библиография в сайта на Международния литературен фестивал в Берлин]</ref><ref name="ОС">{{икона|en}} [https://www.nicolekrauss.com/ Биография в официалния сайт]</ref> == Биография и творчество == Никол Краус е родена на 18 август 1974 г. в [[Манхатън]], Ню Йорк, САЩ, в еврейско семейство.<ref name="goodreads"></ref> Бабата и дядото ѝ по майчина линия са родени в Германия и Украйна и по-късно емигрират в Лондон<ref name="literaturfestival"></ref>, а тези по бащина линия са родени в Унгария и в Беларус (Слоним), срещат се в Израел и по-късно емигрират в Ню Йорк. Баща ѝ е ортопедичен хирург, израснал частично в Израел. Краус израства в Лонг Айлънд и започва да пише поезия още като тийнейджърка.<ref name="bookseriesinorder"></ref><ref name="babelio"></ref> От 9-и клас учи като пансионер в Международното училище в [[Женева]] (спомените ѝ са отразени в автобиографичния ѝ разказ „Швейцария“ от 2020 г.). Следва от 1992 г. в Станфордския университет, където учи при [[Йосиф Бродски]] и се запознава с творчеството на писатели като [[Итало Калвино]] и [[Збигнев Херберт]].<ref name="bookseriesinorder"></ref><ref name="literaturfestival"></ref> Завършва с отличие бакалавърска степен по английска филология, като за периода на следването си получава няколко награди за поезията си, както и наградата на декана за академични постижения. По същото време курира с Фиона Маазел поредица за четения в „Руския самовар“, ресторант в Ню Йорк, съоснован от Роман Каплан, Бродски и [[Михаил Баришников]] и публикува стихове в британски списания.<ref name="literaturfestival"></ref> През 1996 г. получава стипендия „Маршал“ и се записва в магистърска програма в колежа „Сомървил“ на [[Оксфордския университет]], където пише дипломна работа за американския художник Джоузеф Корнел.<ref name="bookseriesinorder"></ref><ref name="babelio"></ref> По време на втората година от стипендията си посещава института „Курто“ към [[Лондонския университет]], където получава [[магистърска степен]] по история на изкуството и специализира в холандското изкуство от седемнадесети век и пише дипломна работа върху творчеството на [[Рембранд]].<ref name="bookseriesinorder"></ref><ref name="literaturfestival"></ref> Първият ѝ роман „Мъж влиза в стая“ е издаден през 2002 г.<ref name="bookseriesinorder"></ref> Чрез история за загубена памет вследствие на мозъчен тумор романът развива темите за съществуването и личния живот, за самотата и интимността.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="encyclopedia"></ref><ref name="literaturfestival"></ref> През 2005 г. е издаден романът ѝ „История на любовта“. В романа се преплитат историите на Лео Гурски, оцелял от [[Холокоста]] 80-годишен евреин от [[Слоним]], младата Алма Сингър, която се справя със смъртта на баща си, и един изгубен и намерен много по-късно ръкопис на книга с името „История на любовта“.<ref name="goodreads"></ref> Книгата е посветена на нейните баба и дядо. Романът става бестселър в списъка на „[[Ню Йорк Таймс]]“ и е публикуван в над 25 страни по света. Той печели международната награда „Уилям Сароян“ за литература, наградата за еврейска литература „Едуард Луис Уолънт“ и Френската награда за най-добра чуждестранна книга.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="babelio"></ref><ref name="ОС"></ref> През 2016 г. е екранизиран в едноименния филм на режисьора Раду Михайлеану с участието на [[Марк Рендал]], [[Елиът Гулд]] и [[Софи Нелис]].<ref name="bookseriesinorder"></ref> Третият ѝ роман, „Велика къща“ от 2010 г., е многопластова история на четирима герои с бюро с много чекмеджета, което упражнява власт над онези, които го притежават или са го предали.<ref name="bookseriesinorder"></ref> Романът получава няколко номинации за литературни награди и получава наградата „Анисфийлд Улф“ за принос за разбирането на расизма и оценяването на богатото многообразие на човешката култура.<ref name="goodreads"></ref> През 2017 г. е издаден романът ѝ „Лес тъмен“.<ref name="fantasticfiction"></ref> В историята двама герои, адвокат филантроп и писателка в труден период, тръгват от Ню Йорк в посока [[Тел Авив]] с мисълта за върховно преобразяване и в търсене на друг живот. Заглавието на романа идва от първия стих на поемата на [[Данте Алигиери]] „[[Ад (Божествена комедия)|Ад]]“.<ref name="goodreads"></ref> През 2020 г. е публикуван сборникът ѝ с разкази „Да си мъж“.<ref name="fantasticfiction"></ref> Десетте истории третират темата какво е да си мъж и какво е да си жена по света, от [[Швейцария]], [[Япония]] и [[Ню Йорк]] до [[Тел Авив]] и [[Южна Америка]], с герои бащи, любовници, синове, прелъстители и съпрузи, в различни житейски фази – от застаряващи родители до невръстни бебета, от подрастващи девойки до зрели жени, добре запознати с дивата сексуална мощ.<ref name="goodreads"></ref> Сборникът получава еврейската награда „Сами Рор“ и наградата за писатели евреи „Уингейт“.<ref name="goodreads"></ref><ref name="ОС"></ref> Тя публикува също поезия и разкази в различни издания като „[[Гранта]]“, „[[Ню Йоркър]]“, „[[Ескуайър]]“ и др., както и в антологии на най-добрите разкази (2003, 2008, 2019).<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><ref name="ОС"></ref> В периода 2004 – 2014 г. е омъжена за писателя [[Джонатан Сафран Фоер]]. Имат две деца.<ref name="bookseriesinorder"></ref><ref name="literaturfestival"></ref> Никол Краус живее със семейството си в [[Бруклин]], Ню Йорк.<ref name="bookseriesinorder"></ref> == Произведения == === Самостоятелни романи === * Man Walks Into a Room (2002)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><ref name="encyclopedia"></ref><ref name="babelio"></ref><ref name="ОС"></ref> * The History of Love (2005) – награда „Уилям Сароян“<br/>'''''История за любовта''''', изд.: „[[интенс]]“, София (2006), изд.: [[Колибри (издателство)|ИК „Колибри“]], София (2017), прев. Ралица Кариева * Great House (2010) * Forest Dark (2017)<br/>'''''Лес тъмен''''', изд.: [[Колибри (издателство)|ИК „Колибри“]], София (2021), прев. Здравка Букова === Сборници === * To Be a Man (2020) – 10 разказа, награда „Уингейт“<ref name="fantasticfiction"></ref><br/>'''''Да си мъж''''', изд.: [[Кръг (издателство)|ИК „Кръг“]], София (2023), прев. Владимир Германов === Екранизации === * 2016 The History of Love == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Official website|https://www.nicolekrauss.com/}} на Никол Краус * {{imdb name|1842569|Никол Краус}} * {{икона|en}} [https://www.newyorker.com/magazine/2010/06/14/nicole-krauss Интервю в сайта „Ню Йоркър“] {{Превод от|en|Nicole Krauss|1281349560}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература|САЩ}} {{СОРТКАТ:Краус, Никол}} [[Категория:Американски писателки]] [[Категория:Писатели постмодернисти]] [[Категория:Американски автори на разкази]] [[Категория:Американски поети]] [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] [[Категория:Възпитаници на Оксфордския университет]] [[Категория:Възпитаници на Станфордския университет]] [[Категория:Родени в Ню Йорк]] 5gukov1s38k0dbp6zd1stj1w589zr8n 0 897943 12876707 12874868 2026-04-10T15:07:17Z Rumensz 125859 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда за най-добра чуждестранна книга]] → [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] 12876707 wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Ангъс Уилсън | име-оригинал = Angus Wilson | снимка = | описание = | рождено име = Ангъс Франк Джонстоун-Уилсън | място на раждане = [[Бексхил он Сий]], [[Съсекс]], [[Англия]] | място на смърт = [[Бъри Сейнт Едмъндс]], [[Съфолк]], [[Англия]] | работил = [[писател]] | националност = {{ENG}},<br/>{{GBR}} | период = 1949 – 1986 | жанрове = [[драма]], [[сатира]], [[хорър]], документалистика | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = „Англосаксонски нрави“ | награди = [[Файл:Order of the British Empire (Civil) Ribbon.png|40px|Командор на Ордена на Британската империя, 1968 г.]] [[Файл:Ordre des Arts et des Lettres Chevalier ribbon.svg|40px|Кавалер на Френския орден на изкуството, 1972 г.]] [[Файл:200px ribbon bar of the Knight Bachelor medal (UK).svg|40px|Рицар-бакалавър (Великобритания), 1980 г.]] | повлиян = | повлиял = }} '''Ангъс Уилсън''' ({{lang|en|Angus Wilson}}) е английски писател на произведения в жанра социална драма, сатира и документалистика.<ref name="fantasticfiction">{{икона|en}} [https://www.fantasticfiction.com/w/angus-wilson/ Биография и библиография в сайта ''Fantasticfiction'']</ref><ref name="goodreads">{{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/25249.Angus_Wilson Биография и библиография] в сайта ''[[Goodreads]]''</ref><ref name="encyclopediaB">{{икона|en}} [https://www.britannica.com/biography/Angus-Frank-Johnstone-Wilson Биография] в сайта „[[Енциклопедия Британика]]“</ref><ref name="encyclopedia">{{икона|en}} [https://www.encyclopedia.com/arts/encyclopedias-almanacs-transcripts-and-maps/wilson-sir-angus-frank-johnstone Биография и библиография в сайта ''Encyclopedia.com'']</ref><ref name="sfencyclopedia">{{икона|en}} [https://sf-encyclopedia.com/entry/wilson_angus Биография в сайта ''SF-Encyclopedia'']</ref><ref name="babelio">{{икона|fr}} [https://www.babelio.com/auteur/Angus-Wilson/26439 Биография и библиография в сайта ''Babelio'']</ref> == Биография и творчество == Ангъс Франк Джонстоун-Уилсън е роден на 11 август 1913 г. в Бексхил он Сий, Съсекс, Англия.<ref name="goodreads"></ref><ref name="encyclopediaB"></ref> Баща му е англичанин, а майка му е южноафриканка от богато семейство търговци от [[Дърбан]].<ref name="babelio"></ref> Той е най-малкият от шестте сина в семейството.<ref name="encyclopediaB"></ref> Учи в Уестминстърското училище в [[Лондон]].<ref name="goodreads"></ref> Следва в Мъртън Колидж на [[Оксфордския университет]], където през 1936 г. получава [[бакалавърска степен]] с отличие по средновековна и съвременна история.<ref name="encyclopediaB"></ref><ref name="encyclopedia"></ref> Година след дипломирането си става библиотекар в отдела за печатни книги на [[Британския музей]], работейки по новия Общ каталог.<ref name="goodreads"></ref> По време на [[Втората световна война]] работи към Министерството на външните работи в секцията по контраразузнаване в известния [[Блечли парк]]<ref name="fantasticfiction"></ref>, където превежда италиански военноморски кодове<ref name="goodreads"></ref>, като тежката работа и отговорност го довеждат до нервен срив.<ref name="encyclopediaB"></ref> След демобилизацията се връща в Британския музей, където работи като рецензент до 1955 г.,<ref name="goodreads"></ref> след което се посвещава на писателската си кариера в Съфолк.<ref name="encyclopediaB"></ref> Ангъс Уилсън е един от първите открити гей автори в Англия.<ref name="fantasticfiction"></ref> В музея среща Тони Гарет, който става негов спътник до края на живота му.<ref name="goodreads"></ref> През 1984 г. съвместният им живот е изобразен със съчувствие във филма на BBC2 „Ангъс и Тони“, като това е едно от първите изображения на живота на гей двойка по британската телевизия. Заедно с работата си в музея започва да пише разкази и романи.<ref name="encyclopedia"></ref> Първата му книга, сборникът с разкази „Грешният комплект“, е издадена през 1949 г.<ref name="fantasticfiction"></ref> През 1952 г. е издаден първият му роман „Бучиниш и след това“. Романът има голям успех и предизвиква покани за лекции в Европа.<ref name="goodreads"></ref> През 1956 г. е издаден романът му „Англосаксонски нрави“.<ref name="fantasticfiction"></ref> Историята му представя историка Джералд Мидълтън, който като млад е участвал в разкопките на гробницата на епископ Йорпвалд, в която е открит скандален гротесктен идол, озадачил и вдъхновил цяло поколение учени, но впоследствие Мидълтън е преследван от чувство за провал както като човек, така и като учен. Романът разкрива на механизмите, които дават облик на съвременна капиталистическа Англия.<ref name="goodreads"></ref> В следващите години Ангъс Уилсън развива творчеството си. Едновременно с писателската си дейност той участва като лектор и като преподавател в престижни университети във Великобритания и САЩ. В периода 1960 – 1961 г. е лектор в [[Калифорнийски университет – Лос Анджелис|Калифорнийския университет в Лос Анджелис]], в [[Йейлския университет]], в [[Чикагския университет]], в [[Лондонски университетски колеж|Университетския колеж в Лондон]] и в [[Кеймбриджкия университет]].<ref name="encyclopedia"></ref> В периода 1966 – 1978 г. е професор по английска литература в [[Университет на Източна Англия|Университета на Източна Англия]] и през 1970 г. създава магистърски курс по творческо писане<ref name="fantasticfiction"></ref>, а от 1978 г. е негов почетен професор.<ref name="goodreads"></ref> Преподава и като гостуващ професор в [[Калифорнийски университет – Бъркли|Калифорнийския университет в Бъркли]] (1967), в [[Университет „Джонс Хопкинс“|Университета „Джонс Хопкинс“]] (1974), Университета на Делауеър (1977, 1980, 1983), Университета на Айова (1978, 1986), Държавния университет на Джорджия в [[Атланта]] (1979), Мичиганския университет в [[Ан Арбър]] (1979), Университета на Минесота в [[Минеаполис]] (1980), Университета на Питсбърг (1981), Университета на Мисури в [[Кълъмбия]] (1982) и Университета на Аризона в [[Тусон]] (1984).<ref name="encyclopedia"></ref> Член е на Комитета на Кралския литературен фонд от 1966 г. и е член на Съвета по изкуствата на Великобритания в периода 1966 – 1969 г.<ref name="encyclopedia"></ref> В периода 1971 – 1974 г. е председател на Националната книжна лига в Лондон, в периода 1974 – 1975 г. е президент за стипендиите „Дикенс“, а в периода 1981 – 1988 г. на организацията „Киплинг Общество“.<ref name="encyclopedia"></ref> За творчеството си е удостоен и с много почетни докторски титли. През 1968 г. получава отличието Командор на Ордена на Британската империя.<ref name="goodreads"></ref><ref name="babelio"></ref> През 1980 г. е посветен в рицарство за заслуги към литературата.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="encyclopediaB"></ref> Ангъс Уилсън умира от инсулт на 31 май 1991 г. в Бъри Сейнт Едмъндс, Съфолк, Англия.<ref name="goodreads"></ref><ref name="encyclopediaB"></ref><ref name="babelio"></ref> == Произведения == === Самостоятелни романи === * Hemlock and After (1952)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><ref name="encyclopediaB"></ref><ref name="encyclopedia"></ref><ref name="sfencyclopedia"></ref> * Anglo-Saxon Attitudes (1956)<br/>'''''Англосаксонски нрави''''', изд.: [[Христо Г. Данов (издателство)|„Хр. Г. Данов“]], Пловдив (1986), прев. Красимира Абаджиева и Юлия Тошева * The Middle Age of Mrs Eliot (1958) – награда „Джеймс Тейт Блек“ * The Old Men At the Zoo (1961) * Late Call (1964) * No Laughing Matter (1967) * As If by Magic (1973) * Setting the World On Fire (1980) === Сборници === * The Wrong Set and Other Stories (1949)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><ref name="encyclopediaB"></ref><ref name="encyclopedia"></ref> * Such Darling Dodos (1950) * A Bit Off the Map (1957) * Death Dance (1969) * The Collected Stories of Angus Wilson (1987) === Документалистика === * For Whom the Cloche Tolls (1953)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><ref name="encyclopedia"></ref> * Reflections in a Writer's Eye (1960) * Wild Garden (1963) * Rudyard Kipling (1970) * The World of Charles Dickens (1970) * Naughty Nineties (1976) * The Strange Ride of Rudyard Kipling (1977)<ref name="sfencyclopedia"></ref> * Diversity and Depth in Fiction (1983) * The Seven Deadly Sins (2002) – с [[У. Х. Одън]] и [[Ивлин Уо]] === Екранизации === * 1959 – 1963 Armchair Theatre – тв сериал, 3 епизода * 1975 Late Call – тв сериал, 4 епизода * 1983 The Old Men at the Zoo – тв сериал, 5 епизода * 1992 Anglo Saxon Attitudes – тв минисериал, 3 епизода == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb name|0933009|Ангъс Уилсън}} * {{isfdb name|id=16801|name=Ангъс Уилсън}} * {{Моята библиотека автор|angus-wilson|Ангъс Уилсън}} {{Превод от|en|Angus Wilson|1294746957}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература}} {{СОРТКАТ:Уилсън, Ангъс}} [[Категория:Английски писатели]] [[Категория:Английски автори на разкази]] [[Категория:Английски сатирици]] [[Категория:Английски писатели на хоръри]] [[Категория:ЛГБТ писатели от Англия]] [[Категория:Гей писатели]] [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] [[Категория:Възпитаници на Оксфордския университет]] [[Категория:Командори на Ордена на Британската империя]] [[Категория:Родени в Съсекс]] [[Категория:Починали в Съфолк]] [[Категория:Починали от инсулт]] c1rqjnqp7zr7scue49alnwmrhyhhf06 0 897944 12876716 12874821 2026-04-10T15:07:44Z Rumensz 125859 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда за най-добра чуждестранна книга]] → [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] 12876716 wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Джейн Ъркхарт | име-оригинал = Jane Urquhart | снимка = Jane Urquhart Portrait.jpg | описание = Джейн Ъркхарт, 2010 г. | псевдоним = | място на раждане = [[Грийнстоун]], [[Онтарио]], [[Канада]] | място на смърт = | работил = [[писател]], [[поет]] | националност = {{Канада}} | период = 1980 – | жанрове = [[драма]], [[лирика]], документалистика | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = | награди = [[Файл:Ordre des Arts et des Lettres Chevalier ribbon.svg|50px|Кавалер на Френския орден на изкуството]] [[Файл:Order of Canada (OC) ribbon bar.png|50px|Офицер на ордена на Канада]] | повлиян = | повлиял = | брак = Пол Кийл (1968 – 1973)<br/>Тони Ъркхарт (1976 – 2022) | деца = 1 | сайт = }} '''Джейн Ъркхарт''' ({{lang|en|Jane Urquhart}}) е канадска [[поетеса]] и [[писателка]] на произведения в жанра социална драма, [[лирика]] и документалистика.<ref name="fantasticfiction">{{икона|en}} [https://www.fantasticfiction.com/u/jane-urquhart/ Биография и библиография в сайта ''Fantasticfiction'']</ref><ref name="goodreads">{{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/67482.Jane_Urquhart Биография и библиография] в сайта ''[[Goodreads]]''</ref><ref name="encyclopedia">{{икона|en}} [https://www.encyclopedia.com/arts/educational-magazines/urquhart-jane-1949 Биография и библиография в сайта ''Encyclopedia.com'']</ref><ref name="encyclopediaK">{{икона|en}} [https://www.thecanadianencyclopedia.ca/en/article/jane-urquhart Биография и библиография в сайта „Канадска енциклопедия“]</ref><ref name="babelio">{{икона|fr}} [https://www.babelio.com/auteur/Jane-Urquhart/23115 Биография и библиография в сайта ''Babelio'']</ref><ref name="ОС">{{икона|en}} [https://web.archive.org/web/20200517131818/https://janeurquhartauthor.com/about/ Биография в официалния сайт]</ref> == Биография и творчество == Джейн Ъркхарт е родена на 21 юни 1949 г. в малкото миньорско градче Литъл Лонглак (сега част от Грийнстоун), Онтарио, Канада<ref name="goodreads"></ref><ref name="encyclopedia"></ref>, в семейството на златотърсача и минен инженер Уолтър Картър и Мариан Куин.<ref name="fantasticfiction"></ref> Има двама братя.<ref name="fantasticfiction"></ref> Ирландските предци на майка ѝ са били имигранти, пристигнали в Канада в средата на деветнадесети век по време на [[Голям глад (Ирландия)|Големия глад]]. Когато тя е шестгодишна, семейството ѝ се заселва в [[Торонто]].<ref name="fantasticfiction"></ref> Родителите ѝ преживяват изпитанията на Първата и Втората световна война.<ref name="babelio"></ref> Завършва гимназия в колежа „Хавергал“, частно училище за момичета, от осми до дванадесети клас.<ref name="encyclopedia"></ref> След гимназията тя работи като асистент в информационната служба на Кралския канадски флот.<ref name="encyclopedia"></ref> След това посещава колеж в [[Британска Колумбия]] за един семестър, след което постъпва в [[Гуелфски университет|университета]] в [[Гуелф]] и получава [[бакалавърска степен]] по английска филология през 1971 г.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="encyclopedia"></ref> През 1968 г. се омъжва за Пол Кийл<ref name="encyclopedia"></ref>, който по това време е студент в Колежа по изкуствата в Онтарио, а по-късно в Колежа по изкуства и дизайн в Нова Скотия.<ref name="fantasticfiction"></ref> Съпругът ѝ загива в автомобилна катастрофа през 1973 г.<ref name="babelio"></ref> След смъртта му се връща в университета и през 1976 г. получава бакалавърска степен по история на изкуството.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="encyclopedia"></ref> През 1976 г. се омъжва за канадския визуален художник Тони Ъркхарт<ref name="encyclopedia"></ref>, който има четири деца от предишен брак, така че ранните години на двойката заедно са изпълнени с деца и семеен живот. Заради децата, включително собствената ѝ дъщеря Емили, която се ражда през 1977 г., тя трябва да бъде с тях, което ѝ осигурява и повече възможности за творчество.<ref name="fantasticfiction"></ref> Съпругът ѝ умира през 2022 г. Семейството има вила в ирландски стил в Макгиликъди Рийкс в периода 1996 – 2013 г., която тя използва като място за писане и от време на време като дом.<ref name="ОС"></ref> Първата ѝ книга, стихосбирката „Разхождам се в градината на въображаемия му дворец“, е издадена през 1982 г.<ref name="fantasticfiction"></ref> Първият ѝ роман, „Водовъртежът“, е публикуван през 1986 г.<ref name="encyclopediaK"></ref> Той ѝ носи международно признание, като тя става първата канадка, спечелила престижната френска „Награда за най-добра чуждестранна книга“.<ref name="goodreads"></ref> Следващите ѝ романи са още по-успешни. Романът ѝ „Далече“ е издаден през 1993 г., печели наградата „Трилиум“ и става национален бестселър.<ref name="encyclopediaK"></ref> Четвъртият ѝ роман, „Художникът“, издаден през 1997 г., печели литературната награда на генерал-губернатора.<ref name="goodreads"></ref><ref name="encyclopediaK"></ref><ref name="ОС"></ref> Нейните произведения са публикувани в много страни. За писателската си дейност получава множество награди и отличия, включително наградата „Мариан Енгел“ (сега „Мариан/Финдли“) през 1994 г. за цялостно творчество.<ref name="encyclopedia"></ref> Удостоена е с отличието Кавалер на [[Орден за изкуство и литература|Ордена на изкуствата и литературата]] на Франция и Офицер на Ордена на Канада (2005).<ref name="goodreads"></ref><ref name="encyclopediaK"></ref><ref name="babelio"></ref> Получава почетни докторски степени от Университета в Торонто (2000), Кралския военен колеж (2007) и Университета Карлтън в Отава (2016).<ref name="goodreads"></ref> Била е писател резидент в Университета в Отава (1990) и в Мемориалния университет на Нюфаундленд (1992), а през зимата и пролетта на 1997 г. е писател резидент Университета на Торонто с президентска стипендия (1997).<ref name="encyclopedia"></ref><ref name="encyclopediaK"></ref> Изнася лекции в Канада, Великобритания, Европа, САЩ и Австралия.<ref name="goodreads"></ref> Участник е в международни журита за литературни награди, включително за Дъблинската международна награда, наградата „[[Гилър (награда)|Гилър]]“ и Американската международна награда „Нойщат“.<ref name="encyclopedia"></ref><ref name="ОС"></ref> Джейн Ъркхарт живее в окръг Нортъмбърланд, Онтарио.<ref name="goodreads"></ref><ref name="ОС"></ref> == Произведения == === Самостоятелни романи === * The Whirlpool (1986)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><ref name="encyclopedia"></ref><ref name="encyclopediaK"></ref> * Changing Heaven (1990) * Away (1993)<br/>'''''Далече''''', изд. „Жар - Жанет Аргирова“ (2008), прев. Албена Желева * The Underpainter (1997)<br/>'''''Художникът''''', изд. „Жар - Жанет Аргирова“ (2003), прев. Любка Михайлова * The Stone Carvers (2001)<br/>'''''Душата на скулптора''''', изд. „Жар - Жанет Аргирова“ (2004), прев. Надежда Розова * A Map of Glass (2005) * Sanctuary Line (2010) * The Night Stages (2015) * In Winter I Get Up at Night (2024) === Поезия === * I Am Walking in the Garden of His Imaginary Palace (1982)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref> * False Shuffles (1982)<ref name="encyclopedia"></ref> * The Little Flowers of Madame De Montespan (1983) * Some Other Garden (2000) === Сборници === * Storm Glass (1987) – разкази<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref> === Документалистика === * L M Montgomery (2011)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref> * A Number of Things (2016) == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Official website|https://web.archive.org/web/20181220033858/https://janeurquhartauthor.com/}} на Джейн Ъркхарт (архив) * {{isfdb name|id=350069|name=Джейн Ъркхарт}} {{Превод от|en|Jane Urquhart|1288506416}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература|Канада}} {{СОРТКАТ:Ъркхарт, Джейн}} [[Категория:Канадски писателки]] [[Категория:Канадски поетеси]] [[Категория:Канадски автори на разкази]] [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] k7041w520654p42lm1ib75u8culhz8q 0 898169 12876563 12874945 2026-04-10T13:06:50Z Мико 4542 12876563 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} [[Файл:Биография към молбата на Никола Китев Бубев за илинденска пенсия 1.jpg|мини|250п|Биография към молбата на Никола Китев Бубев за илинденска пенсия, 15 декември 1951 година]] [[Файл:Биография към молбата на Никола Китев Бубев за илинденска пенсия 2.jpg|мини|250п|Биография към молбата на Никола Китев Бубев за илинденска пенсия, 15 декември 1951 година]] '''Никола Китев Бубев''' е [[българи|български]] [[революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].<ref name="Свидетелства 193">{{Свидетелства13|193}}</ref><ref name="Сведоштва 683">{{Сведоштва11|683}}</ref> == Биография == Никола Бубев е роден 1882 година<ref>Към 5 март 1943 година твърди, че е на 61 години.</ref> или в 1885 година<ref name="Сведоштва 683"/> в село [[Гявато (община Битоля)|Гявато]], [[Битолско]], тогава в Османската империя.<ref name="Свидетелства 194"/><ref name="Сведоштва 683"/> В 1898 година отива на гурбет в Цариград. През март 1903 година е организиран от местния комитет на ВМОРО и участва в подготовката на въстание.<ref name="Сведоштва 683"/> Участва в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година с четата на [[Наум Бендев]] и се сражава при Доленци, а след това се [[сражение при Гявато|сражава и при Гявато]]. След изгарянето на Гявато на 27 юли 1903 година се оттегля с четата към Смилево. В [[сражение при Смилево|сражението при Смилево]] Бубев е ранен в лявата ръка.<ref name="Свидетелства 193"/> Заловен е от османците и откаран в болницата в Битоля. След оздравяването на раната му е преместен от Битолския затвор в Солун, а след това обикаля затворите в Смирна, Александрета, Алепо, Урфия, Беречик, Суверик отвъд река Ефрат и накрая Диарбекир. След освобождаването си заминава за Цариград, но там е отново арестуван и пак лежи 6 месеца в затвора.<ref name="Свидетелства 194">{{Свидетелства13|194}}</ref> На 5 март 1943 година, като жител на Гявато, подава молба за [[Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци|българска народна пенсия]],<ref name="Свидетелства 193"/> която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.<ref name="Свидетелства 194"/> След Втората световна война през декември 1951 година подава молба за [[Закон за илинденските пенсии|югославска илинденска пенсия]].<ref>{{Сведоштва11|683 – 684}}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Бубев, Никола}} [[Категория:Родени в Гявато (Битолско)]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК, ВМРО и ВДРО, получили българска народна пенсия]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК и ВМРО, подали молба за югославска илинденска пенсия]] [[Категория:Затворници в Диарбекир]] kyofcl909v2fnm3u6vpdxapxbzjcip0 12877182 12876563 2026-04-11T11:28:06Z Мико 4542 12877182 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} [[Файл:Биография към молбата на Никола Китев Бубев за илинденска пенсия 1.jpg|мини|250п|Биография към молбата на Никола Китев Бубев за илинденска пенсия, 15 декември 1951 година]] [[Файл:Биография към молбата на Никола Китев Бубев за илинденска пенсия 2.jpg|мини|250п|Биография към молбата на Никола Китев Бубев за илинденска пенсия, 15 декември 1951 година]] '''Никола Китев Бубев''' е [[българи|български]] [[революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].<ref name="Свидетелства 193">{{Свидетелства13|193}}</ref><ref name="Сведоштва 683">{{Сведоштва11|683}}</ref> == Биография == Никола Бубев е роден 1882 година<ref>Към 5 март 1943 година твърди, че е на 61 години.</ref> или в 1885 година<ref name="Сведоштва 683"/> в село [[Гявато (община Битоля)|Гявато]], [[Битолско]], тогава в Османската империя.<ref name="Свидетелства 194"/><ref name="Сведоштва 683"/> В 1898 година отива на гурбет в Цариград. През март 1903 година е организиран от местния комитет на ВМОРО и участва в подготовката на въстание.<ref name="Сведоштва 683"/> Участва в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година с четата на [[Наум Бендев]] и се [[сражение при Доленци|сражава при Доленци]], а след това се [[сражение при Гявато|сражава и при Гявато]]. След изгарянето на Гявато на 27 юли 1903 година се оттегля с четата към Смилево. В [[сражение при Смилево|сражението при Смилево]] Бубев е ранен в лявата ръка.<ref name="Свидетелства 193"/> Заловен е от османците и откаран в болницата в Битоля. След оздравяването на раната му е преместен от Битолския затвор в Солун, а след това обикаля затворите в Смирна, Александрета, Алепо, Урфия, Беречик, Суверик отвъд река Ефрат и накрая Диарбекир. След освобождаването си заминава за Цариград, но там е отново арестуван и пак лежи 6 месеца в затвора.<ref name="Свидетелства 194">{{Свидетелства13|194}}</ref> На 5 март 1943 година, като жител на Гявато, подава молба за [[Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци|българска народна пенсия]],<ref name="Свидетелства 193"/> която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.<ref name="Свидетелства 194"/> След Втората световна война през декември 1951 година подава молба за [[Закон за илинденските пенсии|югославска илинденска пенсия]].<ref>{{Сведоштва11|683 – 684}}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Бубев, Никола}} [[Категория:Родени в Гявато (Битолско)]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК, ВМРО и ВДРО, получили българска народна пенсия]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК и ВМРО, подали молба за югославска илинденска пенсия]] [[Категория:Затворници в Диарбекир]] 6br8k4cvwp8a6czvqymj87z3j3jszoo 0 898483 12877204 12861365 2026-04-11T11:49:27Z Протогер 252193 /* История */ 12877204 wikitext text/x-wiki {{Организация | име = Ениджевардарска сръбска община | лого = | снимка = | пояснение = | тип = училищно-църковна организация | акроними = | седалище = [[Енидже Вардар]] | ръководител = | език = [[гръцки език|гръцки]], [[сръбски език|сръбски]] | положение = несъществуваща | основатели = | основана = 90-те години на XIX в., [[Османска империя]] | закрита = 1913 година, [[Кралство Гърция]] | членове = | мото = | друго = | друго пояснение = | портал = | сайт = | бележки = }} '''Ениджевардарската сръбска община''' е гражданско-църковно сдружение на [[сърбомани]]те [[Вселенска патриаршия|патриаршисти]] в [[Енидже Вардар]], [[Османската империя]], съществувало в Османската империя от 90-те години на XIX век до 1913 година, когато е закрита след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] от новите [[Кралство Гърция|гръцки]] власти. == История == Сръбската пропаганда в [[Южна Македония]] се появява след 1886 година, когато пълномощният министър [[Стоян Новакович]] издейства отварянето на [[сръбско консулство в Солун]]. В края на XIX в. в [[Солун]] под влиянието на [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]] се организира [[Солунска сръбска община]], към която се обособяват [[Свети Сава (Солун)|църквата „Св. Сава“]] и [[Солунска сръбска гимназия|Солунската сръбска гимназия]]. Оттам пропагандата се насочва към Енидже Вардар. Това става след постигнатото [[Споразумение на сръбската пропаганда с Високата порта и Цариградската патриаршия за Южна Македония|споразумение на сръбската пропаганда с Високата порта и Цариградската патриаршия за Южна Македония]], което през април 1897 година довежда до разрешение на сръбски училища да бъдат отворени в [[Битолски вилает|Битолски]] и [[Солунски вилает]]. Първите опити за отваряне на сръбско училище в Енидже Вардар са от 1891 година, но в крайна сметка през 1897 година местният учител [[Петър Паскалев|Петър Пасхалович – Гайевич]] получава ''русат наме'' за отваряне на такова.<ref>{{cite book | title = Илюстрация от Бѣлото море: Просветно и църковно-национално развитие на Енидже Вардар (1856 – 1912) | last = Христосков | first = Радослав | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2025 | edition = | publisher = Fiction Fabric | location = София | isbn = 9786199324547 | doi = | pages = 83 – 84 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Срещу сръбската пропаганда застават главният български учител [[Панто Кондов]], бивш сръбски стипендиант и архимандрит [[Дионисий Ениджевардарски|Дионисий]], председател на [[Ениджевардарска българска община|българската църковна община в града]], който печели на своя страна сръбския свещеник [[Андон Зафиркев]]. Вместо него е ръкоположен гръцкият учител [[Паскал Карабатаков]], а [[Димитър Ляпчев]] е настоятел на сръбското училище, което се помещава в дома му. Главни инспектори на училището са [[Стоян Дамянович]] от [[Белград]] и местният активист [[Петър Паскалев]], които правят редовни обиколки в областта, за да набират ученици и успяват да съберат общо 20-25 деца за училището в града с двама учители и две учителки в него. Освен това сръбски училища съществуват в селата [[Постол]] и [[Крива (дем Пеония)|Крива]]. Към 1900 година сърбоманската общност в града наброява до 120 души. Към тази година в града преподават главният сръбски учител [[Алексей Нович]] от [[Нови пазар (Сърбия)|Нови Пазар]], Кост. Селчиович от [[Дойран]], Елена Йович от Нови Пазар, Анка Иличич от Белград и Дамянка Стойкович от белградските села.<ref>{{cite book | title = Илюстрация от Бѣлото море: Просветно и църковно-национално развитие на Енидже Вардар (1856 – 1912) | last = Христосков | first = Радослав | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2025 | edition = | publisher = Fiction Fabric | location = София | isbn = 9786199324547 | doi = | pages = 84 – 85 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Сръбското училище се е помещавало пред големия чинар в [[Бучава (Енидже Вардар)|Бучава]] в къщата на [[Родис Хаджиментси]] (Хаджи Менче).<ref>{{cite book | title = Илюстрация от Бѣлото море: Просветно и църковно-национално развитие на Енидже Вардар (1856 – 1912) | last = Христосков | first = Радослав | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2025 | edition = | publisher = Fiction Fabric | location = София | isbn = 9786199324547 | doi = | pages = 61 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> През 1904/1905 година в сръбското училище има 72 деца, а общо 240 души са сърбомани в града. В 1908 година в Енидже Вардар се отваря сръбско девическо училище, което към началото на 1909 година има 23 ученички. В периода до 1909 година в сръбската солунска гимназия учат 27 деца от Енидже Вардар.<ref>{{cite book | title = Илюстрация от Бѣлото море: Просветно и църковно-национално развитие на Енидже Вардар (1856 – 1912) | last = Христосков | first = Радослав | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2025 | edition = | publisher = Fiction Fabric | location = София | isbn = 9786199324547 | doi = | pages = 113 – 117 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> След [[Младотурски преврат|Младотурския преврат]] от юли 1908 година сръбската пропаганда в града затваря училищата си, но на 22 ноември 1910 година отново се отваря сръбско училище в Попдимовата къща с преподаватели Атанас Дойчинов и Мицко Петров от Енидже Вардар, и Георги от Крива, като заплатите им се плащат директно от хазната на [[Високата порта]].<ref>{{cite book | title = Илюстрация от Бѣлото море: Просветно и църковно-национално развитие на Енидже Вардар (1856 – 1912) | last = Христосков | first = Радослав | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2025 | edition = | publisher = Fiction Fabric | location = София | isbn = 9786199324547 | doi = | pages = 140 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Най-видни представители на сръбското образование в града и областта са [[Антоние Попхристич]], [[Кръсте Мисирков]], [[Вангел Попхристич]], [[Михаил Божков]], [[Христо Хаджикойчев]], [[Христо Панов]], [[Сотир Кантарджиев]] и други.<ref>{{cite book | title = Илюстрация от Бѣлото море: Просветно и църковно-национално развитие на Енидже Вардар (1856 – 1912) | last = Христосков | first = Радослав | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2025 | edition = | publisher = Fiction Fabric | location = София | isbn = 9786199324547 | doi = | pages = 85, 115 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} [[Категория:Сръбски православни общини в Македония]] [[Категория:Култура в Енидже Вардар]] [[Категория:История на Енидже Вардар]] [[Категория:Основани в Османската империя през 1890-те]] alxz3m21dgs79r1vtxl4legy2ev3c90 12877205 12877204 2026-04-11T11:50:00Z Протогер 252193 /* История */ 12877205 wikitext text/x-wiki {{Организация | име = Ениджевардарска сръбска община | лого = | снимка = | пояснение = | тип = училищно-църковна организация | акроними = | седалище = [[Енидже Вардар]] | ръководител = | език = [[гръцки език|гръцки]], [[сръбски език|сръбски]] | положение = несъществуваща | основатели = | основана = 90-те години на XIX в., [[Османска империя]] | закрита = 1913 година, [[Кралство Гърция]] | членове = | мото = | друго = | друго пояснение = | портал = | сайт = | бележки = }} '''Ениджевардарската сръбска община''' е гражданско-църковно сдружение на [[сърбомани]]те [[Вселенска патриаршия|патриаршисти]] в [[Енидже Вардар]], [[Османската империя]], съществувало в Османската империя от 90-те години на XIX век до 1913 година, когато е закрита след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] от новите [[Кралство Гърция|гръцки]] власти. == История == Сръбската пропаганда в [[Южна Македония]] се появява след 1886 година, когато пълномощният министър [[Стоян Новакович]] издейства отварянето на [[сръбско консулство в Солун]]. В края на XIX в. в [[Солун]] под влиянието на [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]] се организира [[Солунска сръбска община]], към която се обособяват [[Свети Сава (Солун)|църквата „Св. Сава“]] и [[Солунска сръбска гимназия|Солунската сръбска гимназия]]. Оттам пропагандата се насочва към Енидже Вардар. Това става след постигнатото [[Споразумение на сръбската пропаганда с Високата порта и Цариградската патриаршия за Южна Македония|споразумение на сръбската пропаганда с Високата порта и Цариградската патриаршия за Южна Македония]], което през април 1897 година довежда до разрешение на сръбски училища да бъдат отворени в [[Битолски вилает|Битолски]] и [[Солунски вилает]]. Първите опити за отваряне на сръбско училище в Енидже Вардар са от 1891 година, но в крайна сметка през 1897 година местният учител [[Петър Паскалев|Петър Пасхалович – Гайевич]] получава ''русат наме'' за отваряне на такова.<ref>{{cite book | title = Илюстрация от Бѣлото море: Просветно и църковно-национално развитие на Енидже Вардар (1856 – 1912) | last = Христосков | first = Радослав | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2025 | edition = | publisher = Fiction Fabric | location = София | isbn = 9786199324547 | doi = | pages = 83 – 84 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Срещу сръбската пропаганда застават главният български учител [[Панто Кондов]], бивш сръбски стипендиант и архимандрит [[Дионисий Ениджевардарски|Дионисий]], председател на [[Ениджевардарска българска община|българската църковна община в града]], който печели на своя страна сръбския свещеник [[Андон Зафиркев]]. Вместо него е ръкоположен гръцкият учител [[Паскал Карабатаков]], а [[Димитър Ляпчев]] е настоятел на сръбското училище, което се помещава в дома му. Главни инспектори на училището са [[Стоян Дамянович]] от [[Белград]] и местният активист [[Петър Паскалев]], които правят редовни обиколки в областта, за да набират ученици и успяват да съберат общо 20-25 деца за училището в града с двама учители и две учителки в него. Освен това сръбски училища съществуват в селата [[Постол]] и [[Крива (дем Пеония)|Крива]]. Към 1900 година сърбоманската общност в града наброява до 120 души. Към тази година в града преподават главният сръбски учител [[Алексей Нович]] от [[Нови пазар (Сърбия)|Нови Пазар]], Кост. Селчиович от [[Дойран]], Елена Йович от Нови Пазар, Анка Иличич от Белград и Дамянка Стойкович от белградските села.<ref>{{cite book | title = Илюстрация от Бѣлото море: Просветно и църковно-национално развитие на Енидже Вардар (1856 – 1912) | last = Христосков | first = Радослав | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2025 | edition = | publisher = Fiction Fabric | location = София | isbn = 9786199324547 | doi = | pages = 84 – 85 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Сръбското училище се е помещавало пред големия чинар в [[Бучава (Енидже Вардар)|Бучава]] в къщата на [[Родис Хаджименци]] (Хаджи Менче).<ref>{{cite book | title = Илюстрация от Бѣлото море: Просветно и църковно-национално развитие на Енидже Вардар (1856 – 1912) | last = Христосков | first = Радослав | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2025 | edition = | publisher = Fiction Fabric | location = София | isbn = 9786199324547 | doi = | pages = 61 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> През 1904/1905 година в сръбското училище има 72 деца, а общо 240 души са сърбомани в града. В 1908 година в Енидже Вардар се отваря сръбско девическо училище, което към началото на 1909 година има 23 ученички. В периода до 1909 година в сръбската солунска гимназия учат 27 деца от Енидже Вардар.<ref>{{cite book | title = Илюстрация от Бѣлото море: Просветно и църковно-национално развитие на Енидже Вардар (1856 – 1912) | last = Христосков | first = Радослав | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2025 | edition = | publisher = Fiction Fabric | location = София | isbn = 9786199324547 | doi = | pages = 113 – 117 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> След [[Младотурски преврат|Младотурския преврат]] от юли 1908 година сръбската пропаганда в града затваря училищата си, но на 22 ноември 1910 година отново се отваря сръбско училище в Попдимовата къща с преподаватели Атанас Дойчинов и Мицко Петров от Енидже Вардар, и Георги от Крива, като заплатите им се плащат директно от хазната на [[Високата порта]].<ref>{{cite book | title = Илюстрация от Бѣлото море: Просветно и църковно-национално развитие на Енидже Вардар (1856 – 1912) | last = Христосков | first = Радослав | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2025 | edition = | publisher = Fiction Fabric | location = София | isbn = 9786199324547 | doi = | pages = 140 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Най-видни представители на сръбското образование в града и областта са [[Антоние Попхристич]], [[Кръсте Мисирков]], [[Вангел Попхристич]], [[Михаил Божков]], [[Христо Хаджикойчев]], [[Христо Панов]], [[Сотир Кантарджиев]] и други.<ref>{{cite book | title = Илюстрация от Бѣлото море: Просветно и църковно-национално развитие на Енидже Вардар (1856 – 1912) | last = Христосков | first = Радослав | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2025 | edition = | publisher = Fiction Fabric | location = София | isbn = 9786199324547 | doi = | pages = 85, 115 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} [[Категория:Сръбски православни общини в Македония]] [[Категория:Култура в Енидже Вардар]] [[Категория:История на Енидже Вардар]] [[Категория:Основани в Османската империя през 1890-те]] 1ibl6jmrajq7dznd99h5gwley4822gu 0 899321 12876561 12865413 2026-04-10T13:06:20Z Мико 4542 /* Биография */ 12876561 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} [[Файл:Молба от Наум Георгиев Върчков за илинденска пенсия.jpg|мини|250п|Молба от Наум Георгиев Върчков за илинденска пенсия, 20 април 1950 година]] [[Файл:Молба от Наум Георгиев Върчков за илинденска пенсия 2.jpg|мини|250п|Молба от Наум Георгиев Върчков за илинденска пенсия, 20 април 1950 година]] '''Наум (Науме) Георгиев Върчков''' е български революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] и деец на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]].<ref name="Сведоштва 826">{{Сведоштва11|826}}</ref> == Биография == Роден е в 1883 година в битолското село [[Цапари]], тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. От 8 до 12 години учи в основното българско училище в Цапари и след това работи домашна работа, а от 15-годишен работи като кюмюрджия във Водена бука и Отешево, Охридско. Присъединява се към ВМОРО. В 1902 година като кюмюрджия в Битоля пренася барут и муниции до Цапари, които предава на учителя Симон Трайков и поп [[Найдо Ставрев]], които по-късно загиват в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]]. На 19 юли 1903 година напуска работата си като кюмюрджия в село Шурленци, присъединява се към четата на [[Аце Трайчев|Ацко Трайчев Цветанов]] и в нощта срещу 20 юли, Илинден, участва в нападението на село [[Рамна (община Битоля)|Рамна]]. Четата се оттегля в Цапарската планина, прави неуспешен опит за нападение на село [[Братин дол]] и след това минава през Маловище и участва в голямото [[сражение при Гявато|сражение при Гявато]], като се притича на помощ на четата на [[Георги Сугарев]]. Оттегля се в манастира „[[Света Ана (Маловище)|Света Ана]]“ и оттам в Цапарската планина. Участва в изсичането на телеграфните стълбове. През Маловище четата се оттегля на [[Въртешка|Въртушка]] и оттам, след настъплението на османската войска, в Болно, където се присъединява към четите на [[Славейко Арсов]] и други войводи. Установяват се под войводството на [[Трифун Иванов]] над Избище и помагат с жътвата и вършеенето.<ref name="Сведоштва 826"/> След края на въстанието се укрива в Цапари. Става кираджия между Охрид и Битоля и отново кюмюрджия. След 1905 година на три пъти заминава на гурбет в Америка. В 1921 година се установява в Цапари.<ref name="Сведоштва 827">{{Сведоштва11|827}}</ref> На 20 април 1950 година, като жител на Цапари, под името ''Науме Върчковски'' подава молба за югославска илинденска пенсия. На молбата е написано 1000.<ref name="Сведоштва 827"/> == Вижте също == * [[Димитър Върчков]] * [[Тасе Върчков]] == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Върчков, Наум}} [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Родени в Цапари]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК и ВМРО, получили югославска илинденска пенсия]] [[Категория:Починали в Цапари]] ox54t3h43rdmduj3caj8844yjn943ne 0 899365 12876665 12874786 2026-04-10T15:05:13Z Rumensz 125859 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда за най-добра чуждестранна книга]] → [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] 12876665 wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Себастиан Бари | име-оригинал = Sebastian Barry | снимка = | описание = | място на раждане = [[Дъблин]], [[Ирландия]] | място на смърт = | работил = [[писател]], [[поет]], [[драматург]] | националност = {{Ирландия}} | период = 1982 – | жанрове = [[драма]], [[исторически роман]], [[лирика]], документалистика | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = „Тайното писание“ | награди = „Коста“, „Уолтър Скот“, „Джеймс Тейт Блек“ | повлиян = | повлиял = | брак = Алисън Дийгън (1992 – ) | деца = 3 | сайт = }} {{Уикицитат|Себастиан Бари}} '''Себастиан Бари''' ({{lang|en|Sebastian Barry}}) е ирландски [[драматург]], [[поет]] и [[писател]] на произведения в жанра социална драма, [[лирика]], [[исторически роман]] и документалистика.<ref name="fantasticfiction">{{икона|en}} [https://www.fantasticfiction.com/b/sebastian-barry/ Биография и библиография в сайта ''Fantasticfiction'']</ref><ref name="goodreads">{{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/79510.Sebastian_Barry Биография и библиография] в сайта ''[[Goodreads]]''</ref><ref name="bookseriesinorder">{{икона|en}} [https://www.bookseriesinorder.com/sebastian-barry/ Биография и библиография в сайта ''Book Series in Order'']</ref><ref name="encyclopedia">{{икона|en}} [https://www.encyclopedia.com/arts/educational-magazines/barry-sebastian-1955 Биография и библиография в сайта ''Encyclopedia.com'']</ref><ref name="babelio">{{икона|fr}} [https://www.babelio.com/auteur/Sebastian-Barry/9738 Биография и библиография в сайта ''Babelio'']</ref><ref name="literaturfestival">{{икона|en}} [https://literaturfestival.com/en/authors/sebastian-barry/ Биография в сайта на Берлинския литературен фестивал]</ref> == Биография и творчество == Себастиан Барие роден на 5 юли 1955 г. в Дъблин, Ирландия.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref> Баща му, Франсис Барие, е поет и архитект, а майка му е известната актриса Джоан О'Хара в театър „Аби“ в Дъблин.<ref name="encyclopedia"></ref> Следва в Католическия университет и в [[Тринити Колидж (Дъблин)|Тринити Колидж]] в Дъблин, където пред 1977 г. получава [[бакалавърска степен]] по английски и латински език.<ref name="bookseriesinorder"></ref><ref name="encyclopedia"></ref> След дипломирането си прекарва няколко години в Европа, а през 1984 г. става почетен член на специалност „Писане“ в Университета на Айова. Година по-късно се завръща в Ирландия и се отдава на писателската си кариера, като често черпи вдъхновение от собствената си фамилна история и лични преживявания. През 1990 – 1991 г. е писател резидент в театър „Аби“.<ref name="literaturfestival"></ref> Първият му роман „Градината на Макър“ е издаден през 1982 г.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="bookseriesinorder"></ref> След това излизат няколко книги с поезия, а първата му пиеса „Петоъгълната мечта“ е поставена през 1986 г.<ref name="goodreads"></ref> Най-известната му пиеса, „Пазителят на изчезналия свят“, е поставена през 1995 г. и е история за Томас Дън, който е бил главен началник на Дъблинската столична полиция в периода 1913 – 1922 г. и ръководи района около [[Дъблински замък|Дъблинския замък]] до превземането на [[Ирландска свободна държава|Ирландската свободна държава]] на 16 януари 1922 г.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="literaturfestival"></ref> Пиесата получава няколко престижни награди.<ref name="bookseriesinorder"></ref><ref name="encyclopedia"></ref> През 1998 г. с романа „Местонахождението на Ениъс Макналти“ започва поредицата „Семейство Макнълти“, която е за разселванията (физически и други) на лоялисткия ирландски народ по време на политическите катаклизми в началото на двадесети век, а главният герой е млад мъж, принуден да напусне Ирландия от бившите си приятели след [[Ирландска война за независимост|Ирландската война за независимост]].<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="bookseriesinorder"></ref><ref name="encyclopedia"></ref> Поредицата продължава с романа „Тайното писание“ от 2007 г. Той е история за Роузан Макнълти, която, преди да навърши сто години, решава да опише перипетиите и личната си болка и да скрие това „тайно писание“ под дъските на пода в болничната си стая на психиатрията. Нейният психиатър се заема да разкрие кълбото от загадки и премълчани истини около тази тайнствена жена без близки и роднини.<ref name="literaturfestival"></ref> Романът печели наградата „Коста“, наградата „Джеймс Тейт Блек“, международната френска награда „Сезам“.<ref name="goodreads"></ref><ref name="babelio"></ref> През 2016 г. романът е екранизиран в успешния едноименен филм с участието на [[Руни Мара]], [[Ванеса Редгрейв]], [[Ерик Бана]] и [[Тео Джеймс]], който получава шест номинации за „[[Оскар]]“.<ref name="bookseriesinorder"></ref> През 2016 г. е издаден романът му „Дни без край“ от едноименната поредица.<ref name="fantasticfiction"></ref> Историята е за седемнадесетгодишните Томас Макналти и неговият брат по оръжие Джон Коул, които се сражават в Индианските войни и Гражданската война, виждат и са съучастници в ужасните събития, но и срещат и спасяват малко индианско момиче от племето [[лакота]]. Романът получава редица номинации за награда и получава награда „Коста“ за втори път и награда „[[Уолтър Скот (награда)|Уолтър Скот]]“, също за втори път.<ref name="goodreads"></ref> Романът е посветен на гей сина му Тоби.<ref name="babelio"></ref> Във втората книга от поредицата, „Хиляда луни“, от 2020 г. осиновената от тях индианка Уинона израства ферма в [[Тенеси]], където е обградена с любов и грижи и получава добро образование, а след това и хубава работа при местния адвокат. Но точно когато се е научила да не се страхува от живота и е щастлива, е поставена пред ново травматично изпитание, което се опитва да проумее, да осмисли и да преодолее.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref> През 1992 г. Себастиан Бари се жени за актрисата и сценаристка Алисън Дийгън.<ref name="encyclopedia"></ref> Имат три деца.<ref name="bookseriesinorder"></ref> Живее със семейството си в [[Уиклоу (графство)|графство Уиклоу]].<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="literaturfestival"></ref> == Произведения == === Самостоятелни романи === * Macker's Garden (1982)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><ref name="bookseriesinorder"></ref><ref name="encyclopedia"></ref> * Time Out of Mind (1983) * Elsewhere (1985) * The Engine of Owl-light (1987) * The Rhetorical Town (1989) * The Pride of Parnell Street (2007) * Dallas Sweetman (2008) * Old God's Time (2023)<br/>'''''Времето на стария Бог''''', изд.: [[Лабиринт (издателство)|ИК „Лабиринт“]], София (2024), прев. Надежда Розова * The Newer World (2026) === Поредица „Семейство Дън“ (''Dunne Family'') === :* The Steward of Christendom (1996) – предистория<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><ref name="bookseriesinorder"></ref> # Annie Dunne (2002) # A Long Long Way (2005)<br/>'''''Далече и отвъд''''', изд.: „[[АМАТ-АХ]]“, София (2008), прев. Мирела Христова # On Canaan's Side (2011) – награда „Уолтър Скот“ === Поредица „Семейство Макнълти“ (''McNulty Family'') === # The Whereabouts of Eneas McNulty (1998)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><ref name="bookseriesinorder"></ref> # The Secret Scripture (2007)) – награда „Коста“, награда „Джеймс Тейт Блек“, френска международна награда „Сезам“<br/>'''''Тайното писание''''', изд.: [[Лабиринт (издателство)|ИК „Лабиринт“]], София (2017), прев. Владимир Молев # The Temporary Gentleman (2014) === Поредица „Дни без край“ (''Days Without End'') === # Days Without End (2016) – награда „Коста“, награда „Уолтър Скот“<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><ref name="bookseriesinorder"></ref> # A Thousand Moons (2020)<br/>'''''Хиляда луни''''', изд.: [[Лабиринт (издателство)|ИК „Лабиринт“]], София (2021), прев. Владимир Молев === Поезия === * The Water Colourist (1983)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><ref name="encyclopedia"></ref> * The Rhetorical Town (1985) * Fanny Hawke Goes to the Mainland Forever (1989) * The Pinkening Boy (2004) – сборник === Пиеси === * The Pentagonal Dream (1986)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="bookseriesinorder"></ref> * Boss Grady's Boys (1988) – награда на BBC/Стюарт Паркър<ref name="encyclopedia"></ref><ref name="literaturfestival"></ref> * Prayers of Sherkin (1990)<ref name="encyclopedia"></ref> * White Woman Street (1992) * The Only True History of Lizzie Finn (1995) * The Steward of Christendom (1995) – награда на Гилдията на писателите, награда на критиците, награда „Кристофър Юарт-Бигс“ и награда на Ирландския фонд<ref name="encyclopedia"></ref><br/>'''''Пазителят на изчезналия свят''''' в сборника „Театър на XX век. Пиеси“ т. 3., изд.: [[Епсилон (издателство)|ИК „Епсилон“]], София (2006), прев. група * Our Lady of Sligo (1998) * Hinterland (2002) * Whistling Psyche (2004) * Fred and Jane (2004) * The Pride of Parnell Street (2008) * Dallas Sweetman (2008) * Tales of Ballycumber (2009) * Andersen's English (2010) * On Blueberry Hill (2017) === Документалистика === * The Lives of the Saints (2022)<ref name="fantasticfiction"></ref> === Екранизации === * 2016 The Secret Scripture – с [[Руни Мара]], [[Ванеса Редгрейв]], [[Ерик Бана]], [[Тео Джеймс]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb name|6099545|Себастиан Бари}} * [https://lira.bg/archives/25906 Себастиан Бари спечели наградата „Уолтър Скот“] * [https://impressio.dir.bg/bukvi/irlandskiyat-remark-e-parviyat-dvukraten-nositel-na-kosta „Ирландският Ремарк“ e първият двукратен носител на „Коста“] * {{икона|en}} [https://grokipedia.com/page/Sebastian_Barry Информация за Себастиан Бари] в сайта „[[Грокипедия]]“ {{Превод от|en|Sebastian Barry|1328904828}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература|Ирландия}} {{СОРТКАТ:Бари, Себастиан}} [[Категория:Ирландски писатели]] [[Категория:Ирландски поети]] [[Категория:Ирландски драматурзи]] [[Категория:Ирландски автори на исторически романи]] [[Категория:Носители на награда „Уолтър Скот“]] [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] [[Категория:Родени в Дъблин]] 24p8p8lkl6m9kyizpivl13bkms1goiq 0 899481 12877085 12875952 2026-04-11T08:13:09Z Dan agent06 295621 /* Участници */ 12877085 wikitext text/x-wiki {{Актуално}} {{Телевизионен сезон | Име на български = „Ергенът“ 5 | цветова гама = D98C93 | Водещ(и) = [[Наум Шопов-младши|Наум Шопов]] | Ергенът = Кристиян Генчев<br>Марин Станев<br>Стоян Димов<br>Георги Гатев | Участници = 28 | Победител = TBA | Страна = {{България}} | Локация = о-в [[Шри Ланка]] | Епизоди = 26+ | ТВ Канал = [[Би Ти Ви|bTV]] | Излъчване = 17 февруари 2026 – | Предишен сезон = [[Ергенът 2025]] | Следващ сезон = }} На 17 февруари 2026 г. е премиерата на петия сезон на „[[Ергенът]]“ по [[Би Ти Ви|bTV]]. Водещ е [[Наум Шопов-младши|Наум Шопов]]. Ергените в този сезон са четирима – Кристиян Генчев, Марин Станев, Стоян Димов и Георги Гатев.<ref>[https://www.btv.bg/shows/the-bachelor/news/kristijan-genchev-marin-stanev-i-stojan-dimov-sa-gotovi-da-otkrijat-ljubovta-v-petija-sezon-na-ergenat.html Кристиян Генчев, Марин Станев и Стоян Димов са готови да открият любовта в петия сезон на „Ергенът“]</ref> == Продукция == На 29 април 2025 г. bTV стартира кастинг за петия сезон на „Ергенът“. На 24 септември 2025 г. са представени първоначално тримата ергени – 36-годишният Кристиян Генчев, който живее в Лос Анджелис и развива бизнес в Оклахома, 27-годишният лекар и специалист по клинични проучвания Марин Станев и 30-годишният юрист и брокер на недвижими имоти Стоян Димов, а на 9 април 2026 г. е обявен и четвъртият ерген – 30-годишният оператор и авантюрист Георги Гатев.<ref>[https://www.btv.bg/shows/the-bachelor/news/georgi-gatev-e-novijat-ergen-na-balgarija.html Георги Гатев е новият „ерген“ на България]</ref> От общо 31 одобрени участнички на старта, само 21 пристигат в Шри Ланка, където започва романтичната надпревара.<ref>[https://ladyzone.bg/laifstail/lica/parvi-kadri-ot-ergenat-sezon-5.html Първи кадри от „Ергенът“, сезон 5 - как изглежда имението на любовта? (СНИМКИ)]</ref> Сезонът се реализира от Hidalgo Productions на Краси Ванков, като креативни продуценти са Николай Николов и Боряна Костова. Предпремиерата на сезона е на 16 февруари 2026 г. на VOYO, а премиерата в ефира на bTV е на 17 февруари от 20:00 часа, като през първата седмица предаването се излъчва до събота. След това епизодите се излъчват от вторник до четвъртък. Епизодите са достъпни с един ден по-рано в платформата VOYO и са налични за гледане след ефир на „bTV Plus“.<ref>[https://ladyzone.bg/ergenat/kade-i-kak-da-gledame-ergenat-parvi-snimki-video.html Къде и как да гледаме петия сезон на „Ергенът“ първи? (СНИМКИ + ВИДЕО)]</ref> === Участници === {| class="wikitable sortable" style="text-align:center;" |+ Списък на участниците в ''Ергенът 5'' ! Състезателка<ref>[https://ladyzone.bg/ergenat/momichetata-ot-ergena-sezon-5-godini-roden-grad-profesija-kakvi-mazhe-haresvat-snimki.html Визитките на участнички в „Ергенът“ 2026]</ref> !! Възраст !! От !! Професия !! Статус !! Епизоди !! Място |- ! style="text-align:left;" | Алия | 32 || [[Казахстан]] || Художничка || || 2 – || |- ! style="text-align:left;" | Бетина Лиданска | 30 || [[Монтана]] || Мениджър || || || |- ! style="text-align:left;" | Гориция Габровска | 29 || [[София]] || Специалист по инфекциозни болести || || 5 – || |- ! style="text-align:left;" | Доника Стойкова | 29 || [[Елена]] || Психолог || || || |- ! style="text-align:left;" | Елеонора Кабакчиева | 35 || [[Пловдив]] || Главен счетоводител || || || |- ! style="text-align:left;" | Елизабет Цуцуманова | 31 || [[Велико Търново]] || Хостеса || || 21 – || |- ! style="text-align:left;" | Илияна Драганова | 24 || [[Плевен]] || Дигитален маркетинг || || || |- ! style="text-align:left;" | Любомира Христова<br><small>[[Ергенът 2025|Ергенът 4]]</small> | 30 || [[София]] || Актриса || || 18 – || |- ! style="text-align:left;" | Мануела Ушева | 24 || [[Бургас]] || Социален работник || || || |- ! style="text-align:left;" | Мария Михайлова | 35 || [[Благоевград]] || Технически консултант || || || |- ! style="text-align:left;" | Мартина Петрова<br><small>[[Ергенът 2025|Ергенът 4]]</small> | 34 || [[София]] || Инфлуенсър || || 19 – || |- ! style="text-align:left;" | Михаела Василева | 23 || [[София]] || Дизайнер || || || |- ! style="text-align:left;" | Нурджан Зеленова | 30 || [[Смолян]] || Историк || || || |- ! style="text-align:left;" | Пламена Благоева | 26 || [[Плевен]] || Собственик на салон за красота || || || |- ! style="text-align:left;" | Румяна Лазарова | 25 || [[София]] || Специалист по риск във финансите || || || |- ! style="text-align:left;" | Симона Пантова | 25 || [[Стара Загора]] || Журналист || || || |- ! style="text-align:left;" | Татяна Иванова | 37 || [[Пловдив]] || Предприемач || || || |- ! style="text-align:left;" | Цветелина Велева | 24 || [[София]] || Финансов брокер || || || |- ! style="text-align:left;" | Санта Китана | 32|| [[Мадрид]] || Артист || rowspan="8" bgcolor="#f4c7b8" | Елиминирани || 9 – 24 || 19 |- ! style="text-align:left;" | Вероника Тодорова | 30 || [[София]] || Куклена актриса || rowspan="3" | 1 – 21 || rowspan="3" | 20 – 22 |- ! style="text-align:left;" | Елена Петрова | 26 || [[Видин]] || Дентален асистент |- ! style="text-align:left;" | Цветелина Ненова | 22 || [[Троян]] || Пилатес инструктор |- ! style="text-align:left;" | Анабела Гераскова | 31 || [[Хасково]] || Миглостилист || rowspan="3" | 1 – 17 || rowspan="3" | 23 – 25 |- ! style="text-align:left;" | Анастасия Хаджиева | 28 || [[Благоевград]] || Административен асистент |- ! style="text-align:left;" | Ангелина Сергиенко | 24 || [[Москва]] || Танцьорка |- ! style="text-align:left;" | Екатерина Дойнова – Кати | 31 || [[София]] || Инфлуенсър || rowspan="2" | 9 – 14 || rowspan="2" | 26 – 27 |- ! style="text-align:left;" | Марая Владимирова | 23 || [[София]] || Модел || bgcolor="silver" | Отказване |- ! style="text-align:left;" | Белослава Гойчева | 27 || [[Плевен]] || Фармацевт || bgcolor="#f4c7b8" | Елиминирана || 1 – 8 || 28 |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/shows/the-bachelor/ Официален уебсайт] * {{Facebook|ergenat.btv|„Ергенът“}} * {{Instagram|ergenat.btv|„Ергенът“}} * [https://www.youtube.com/@ergenat „Ергенът“ в YouTube] * [https://www.tiktok.com/@ergenat.official „Ергенът“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/71705/ergenat/sezon-5 „Ергенът“ след ефир на bTV Plus] * [https://voyo.bg/product/ergent-sezon-5 Сезон 5 на VOYO] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Сезони на Ергенът]] cp24lo1u0jz76bdw2nou2vun2ih1ecu 0 899700 12876682 12874823 2026-04-10T15:06:01Z Rumensz 125859 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда за най-добра чуждестранна книга]] → [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] 12876682 wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Маргарита Карапану | име-оригинал = Μαργαρίτα Καραπάνου | снимка = | описание = | място на раждане = [[Атина]], [[Гърция]] | място на смърт = [[Атина]], [[Гърция]] | работил = [[писател]] | националност = {{Гърция}} | период = 1976 – 2008 | жанрове = [[драма]], [[мемоари]], [[детска литература]] | теми = | направление = [[магически реализъм]] | течение = | дебют = | известни творби = „Касандра и Вълкът“ | награди = [[Награда за най-добра чуждестранна книга]] | подпис = Margarita Karapanou signature.svg | повлиян = [[Марсел Пруст]], [[Бруно Шулц]] | повлиял = | брак = }} '''Маргарита Карапану''' ({{lang|el|Μαργαρίτα Καραπάνου}}) е гръцка [[писателка]] на произведения в жанра социална [[драма]], [[детска литература]] и [[мемоари]].<ref name="fantasticfiction">{{икона|en}} [https://www.fantasticfiction.com/k/margarita-karapanou/ Библиография в сайта ''Fantasticfiction'']</ref><ref name="goodreads">{{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/338769.Margarita_Karapanou Биография и библиография] в сайта ''[[Goodreads]]''</ref><ref name="wordswithoutborders">{{икона|en}} [https://wordswithoutborders.org/contributors/view/margarita-karapanou/ Биография и библиография в сайта ''Words without Borders'']</ref><ref name="biblionet">{{икона|el}} [https://www.biblionet.gr/προσωπο?personid=6948 Биография и библиография в сайта ''Biblionet'']</ref><ref name="protoporia">{{икона|el}} [https://www.protoporia.gr/suggrafeas-karapanoy-margarita-915586/ Биография и библиография в сайта ''Protoporia'']</ref><ref name="ascsa">{{икона|en}} [https://www.ascsa.edu.gr/index.php/archives/margarita-karapanou-papers Биография и библиография в сайта на Американско училище за класически изследвания в Атина]</ref> == Биография и творчество == Маргарита Карапану е родена на 19 юли 1946 г. в Атина, Гърция.<ref name="goodreads"></ref> Баща ѝ е поета и адвокат Йоргос Карапану и писателката и драматург Маргарита Лимбераки.<ref name="protoporia"></ref> През 1959 г. отива с майка си във Франция. Следва философия и кино в [[Париж]]<ref name="biblionet"></ref>, а после следва задочно детска психология в [[Лондон]], докато работи като възпитателка в детска градина. След завръщането си в Гърция работи известно време като възпитателка в детска градина в Атина.<ref name="biblionet"></ref> Омъжва се, но има кратък брак. Страда от биполярно разстройство. Първият ѝ роман „Касандра и Вълкът“ е издаден през 1976 г.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="wordswithoutborders"></ref><ref>Издаден е през 1974 г. в Англия, а в Гърция през 1976 г.</ref> В историята, чрез дневника на шестгодишната Касандра, е представен светът на детството в поредица от наблюдения, мечти и кошмари, на сблъсъкът на детския приказен свят и на реалността на семейството, домашното насилие, църковните ритуали и смъртта.<ref name="goodreads"></ref> Вторият ѝ роман от 1985 г., „Сомнамбулът“, е удостоен с наградата за най-добър чуждестранен роман във Франция през 1988 г.<ref name="wordswithoutborders"></ref> Освен във Франция и Англия, романите ѝ са преведени и на няколко други европейски езика.<ref name="goodreads"></ref><ref name="biblionet"></ref> Откъси от нейни произведения са включени в антологии и литературни списания.<ref name="protoporia"></ref> Маргарита Карапану умира в резултат на белодробно заболяване на 2 декември 2008 г. в Атина.<ref name="goodreads"></ref> == Произведения == === Самостоятелни романи === * Η Κασσάνδρα και ο Λύκος (1976)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><ref name="biblionet"></ref><ref name="ascsa"></ref><br/>'''''Касандра и Вълкът''''', изд.: [[Колибри (издателство)|ИК „Колибри“]], София (2021), прев. Мая Граховска * Ο υπνοβάτης (1985) * Rien ne va plus (1991) * Ναι (1999)<br/>'''''Да''''', изд. „Брод : издание за литература и култура“ бр. 3, с. 118–195 (2006), прев. Богдана Тотева * Lee και Lou (2003) * Μαμά (2004) === Мемоари === * Μήπως; (2006) – разговор с професора по психология Фотини Цаликоглу<ref name="biblionet"></ref> * Δε μ' αγαπάς. Μ' αγαπάς (2008)<ref name="goodreads"></ref> * Η ζωή είναι αγρίως απίθανη (2008) – дневник на писателката (1959 – 1979) == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|en}} [https://criticalflame.org/fiction/0110_fragopoulos.htm „Насилие и укриване: романите на Маргарита Карапану“, есе от Георг Фрагопулос] {{Превод от|el|Μαργαρίτα Καραπάνου|10470872}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература|Гърция}} {{СОРТКАТ:Карапану, Маргарита}} [[Категория:Гръцки писателки]] [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] [[Категория:Родени в Атина]] [[Категория:Починали в Атина]] n50javqwzeqgfzfk6hoczhji6voi3n4 0 899728 12876689 12874822 2026-04-10T15:06:23Z Rumensz 125859 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда за най-добра чуждестранна книга]] → [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] 12876689 wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Яан Крос | име-оригинал = Jaan Kross | снимка = Jaan Kross in 2004 (cropped).jpg | описание = Яан Крос, 2004 г. | място на раждане = [[Талин]], [[Естония]] | място на смърт = [[Талин]], [[Естония]] | работил = [[писател]], [[поет]], [[преподавател]], [[преводач]] | националност = {{Естония}} | период = 1954 – 2007 | жанрове = [[драма]], [[исторически роман]], [[лирика]], [[мемоари]], [[детска литература]] | теми = история на Естония | направление = | течение = | дебют = | известни творби = „Императорският безумец“ | награди = [[Награда за най-добра чуждестранна книга]]<br/>Заслужил писател на Естонската ССР<br/>[[Файл: EST Order of the National Coat of Arms - 1st Class BAR.png|40px|Орден на държавния герб – I степен, Естония]] [[Файл:HUN Order of Merit of the Hungarian Rep (civil) 5class BAR.svg|40px|Кавалерски кръст за заслуги към Република Унгария, граждански]] [[Файл:Legion Honneur Chevalier ribbon.svg|50px|Кавалер на Ордена на Почетния легион]] [[Файл:GER Bundesverdienstkreuz 4 GrVK.svg|50px|Командорски кръст на ордена „За заслуги към ФРГ“, 1995 г.]] [[Файл:SU Order of the Badge of Honour ribbon.svg|50px|Орден „Почетен знак“, СССР]] | повлиян = | повлиял = | брак = Хелга Педузаар (1940–1949)<br/>Хелга Рус (1954-1958)<br/>[[Елен Нийт]] (1958-2007) | деца = 4 }} '''Яан Крос''' ({{lang|et|Jaan Kross}}) е естонски академик, [[преводач]], [[поет]] и [[писател]] на произведения социална [[драма]], [[исторически роман]], [[лирика]], [[детска литература]] и [[мемоари]].<ref name="fantasticfiction">{{икона|en}} [https://www.fantasticfiction.com/k/jaan-kross/ Биография и библиография в сайта ''Fantasticfiction'']</ref><ref name="goodreads">{{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/250312.Jaan_Kross Биография и библиография] в сайта ''[[Goodreads]]''</ref><ref name="babelio">{{икона|fr}} [https://www.babelio.com/auteur/Jaan-Kross/36393 Биография и библиография в сайта ''Babelio'']</ref><ref name="estlit">{{икона|en}} [https://www.estlit.ee/person/128 Биография и библиография в сайта на Естонски литературен център]</ref><ref name="fraktura">{{икона|hr}} [https://fraktura.hr/autori/jaan-kross Биография и библиография в сайта ''Fraktura'']</ref><ref name="elm">{{икона|en}} [http://elm.estinst.ee/featured-writers/jaan-kross-an-estonian-ambassador/ Биография в сайта „Естонски литературен музей”]</ref> == Биография и творчество == Яан Крос е роден на 19 февруари 1920 г. в Талин, Естония.<ref name="goodreads"></ref><ref name="babelio"></ref> Учи в гимназията „Якоб Уестхолм“.<ref name="estlit"></ref> През 1938 г. постъпва в Юридическия факултет на [[Тартуския университет]], където следва до 1944 г.<ref name="babelio"></ref> През 1938 г. става член на Естонското студентско общество, а през 1988 г. е един от инициаторите за възстановяването му. По време на германската окупация през 1944 г. е арестуван от германската полиция за сигурност и SD и е държан и разследван шест месеца в Централния затвор.<ref name="estlit"></ref> През същата година е освободен и завършва обучението си в университета.<ref name="fraktura"></ref> След дипломирането си преподава в катедрата по публично и международно право до 1946 г. (по-късно през 1998 г. отново преподава като професор по свободни изкуства). През 1946 г. е арестуван от Народния комисариат за държавна сигурност на Естонската ССР<ref name="estlit"></ref>, осъден с решение на Специалното съвещание на [[НКВД]] и прекарва известно време като политически затворник в лагерите [[ГУЛАГ]]<ref name="fraktura"></ref> в [[Коми]] и от 1951 г. под домашен арест в селището в [[Красноярски край|Красноярския край]]<ref name="babelio"></ref>, откъдето е освободен през 1954 г.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="elm"></ref> След завръщането си през 1954 г. става професионален писател.<ref name="estlit"></ref><ref name="fraktura"></ref> Започва литературната си кариера като поет, автор на стихосбирките „Кръстителят“ (1958, част от нея писана като затворник<ref name="estlit"></ref>), „Каменни цигулки“ (1964), „Песни за предградието“ (1966), „Дъждът върши чудеса“ (1969), „Ручей и статив“ (1971), в които дава нова насока на поезията.<ref name="goodreads"></ref> После са насочва към прозата и става известен автор на исторически романи, а по-късно пише мемоари.<ref name="estlit"></ref> През 1970 г. е публикувана първата му историческа новела „Четири монолога за Свети Георги“, който е удостоен с литературната награда „Фридеберт Туглас“.<ref name="elm"></ref> През 1971 г. Крос е избран за председател на Съюза на писателите на Естонската ССР, а през 1976 и 1981 г. е избран за секретар на Съюза. През 1970, 1972, 1977 и 1980 г. е публикуван неговият епичен исторически роман-хроника в четири части „Между три чуми“ за пастор Балтазар Русов (1536 – 1600).<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref> През 1978 г. е издаден един от най-добрите му исторически романи „Императорският безумец“ за събитията от деветнадесети век.<ref name="fraktura"></ref> Главният герой на романа е полковник Тимофей фон Бок, който е бил затворен в [[Шлиселбург]] и [[Петропавловска крепост|Петропавловската крепост]] и в последните години от живота си е обявен за луд, защото пише писмо до [[Александър I (Русия)|Александър I]], в което остро критикува управлението му (донякъде алегория и паралел със СССР).<ref name="estlit"></ref><ref name="elm"></ref> В по-късните му романи доминират автобиографичните елементи. През 1984 г. е публикуван романът му „Заминаването на професор Мартенс“ за известния учен, дипломат и професор по международно право Фьодор Мартенс.<ref name="elm"></ref> Героите на неговите романи обикновено са от естонски или балтийски германски произход и културни хора, макар и в периферията на обществото и обикновено са изправени пред някаква морална дилема и винаги се изправят срещу проблемите.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="estlit"></ref> За творчеството си получава много награди и отличия. Те са преведени на над 20 езика по света.<ref name="babelio"></ref> Яан Крос превежда на естонски произведения на [[Хайнрих Хайне]], [[Бертолт Брехт]], [[Йоханес Р. Бехер]], [[Фридрих Шилер]], [[Александър Грибоедов]], [[Александър Блок]], [[Сергей Есенин]], [[Уилям Шекспир]], [[Оноре дьо Балзак]], [[Луис Карол]] и др.<ref name="babelio"></ref><ref name="estlit"></ref><ref name="fraktura"></ref> През 1992 г. е избран за депутат в [[Рийгиког (Естония)|Естонския парламент]] от листата на Умерената партия и е председател на Националната комисия за разследване на репресивните политики на окупациите. На 23 септември 1993 г. той подава оставка като член на парламента. В периода 1940 – 1949 г. е женен за преводачката Хелга Педузаар. Бракът се разпада поради политически натиск след ареста му, но тя пази кореспонденцията му по време на затвора. В периода 1952 – 1958 г. е женен за преводачката Хелга Рус, с която има дъщеря. През 1958 г. се жени за детската поетеса и писателка [[Елен Нийт]], с която има дъщеря и двама сина.<ref name="estlit"></ref> Яан Крос умира на 27 декември 2007 г. в Талин.<ref name="goodreads"></ref><ref name="babelio"></ref> През 2010 г. на негово име е учредена литературна награда.<ref name="estlit"></ref> == Произведения == === Самостоятелни романи === * Keisri hull (1978) – за Тимофей фон Бок, [[награда за най-добра чуждестранна книга]]<ref name="goodreads"></ref><ref name="estlit"></ref><br/>'''''Императорският безумец''''', изд.: „[[Народна култура]]“, София (1984), прев. Иван Тотоманов * Rakvere romaan (1982) * Professor Martensi ärasõit (1984) – за Фьодор Мартенс * Vastutuulelaev (1987) * Wikmani poisid (1988) * Väljakaevamised (1990) * Tabamatus (1993) * Mesmeri ring (1995) * Paigallend (1998) * Tahtamaa (2001) === Поредица „Между три чуми / Историята на Балтазар Русов“ (''Kolme katku vahel'') === # Kolme katku vahel I– II (1970)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><ref name="estlit"></ref> # Kolme katku vahel III (1977) # Kolme katku vahel IV (1980) === Поезия === * Söerikastaja (1958)<ref name="goodreads"></ref><ref name="estlit"></ref> * Kivist viiulid (1964) * Lauljad laevavööridel (1966) * Vihm teeb toredaid asju (1969) * Voog ja kolmpii (1971) * Põhjatud silmapilgud (1990) * Maailma avastamine (2005) === Пиеси === * Olematu Odysseus (1966)<ref name="estlit"></ref> * Doktor Karelli raske öö (2000) * Vend Enrico ja tema piiskop (2000) === Новели === * Neli monoloogi Püha Jüri asjus (1970)<ref name="goodreads"></ref><ref name="estlit"></ref> * Michelsoni immatrikuleerimine (1971) * Pöördtoolitund (1971) === Сборници === * Mardileib (1973)<ref name="goodreads"></ref><ref name="estlit"></ref> * Kolmandad mäed (1975) * Taevakivi (1975)<br/>'''''Небесен камък''''', изд.: [[Христо Г. Данов (издателство)|„Хр. Г. Данов“]], Пловдив (1979), прев. Мария Димитрова * Kajalood (1980) * Ülesõidukohad (1981) * Silmade avamise päev (1988) * Järelehüüd (1994) === Мемоари === * Kallid kaasteelised (2003)<ref name="goodreads"></ref><ref name="estlit"></ref> * Kallid kaasteelised II (2008) === Екранизации === * 1964 Viimane korstnapühkija * 1970 Kolme katku vahel – тв филм * 1971 Mardileib * 1978 Michelson beiktatása – тв филм * 1991 A cár örültje – тв филм * 1991 Rist * 1995 Wikmani poisid – тв минисериал, 12 епизода == Награди == Няколко пъти е предлаган за [[Нобелова награда за литература]].<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref> * 1971 – Заслужил писател на [[Естонска ССР|Естонската ССР]]<ref name="estlit"></ref> * 1971 – Награда за разказ „Фридеберт Туглас“ („Четири монолога за Свети Георги“) * 1972 – Награда за разказ „Фридеберт Туглас“ („Часът на въртящия се стол“) * 1985 – Народен писател на Естонската ССР * 1990 – Награда за разказ „Фридеберт Туглас“ („Чичо“) * 1972 – Годишна награда за литература „Юхан Смуул“ („Потокът и трите гроша „) * 1973 – Годишна награда за литература „Юхан Смуул“ (“Между трите чуми“) * 1979 – Годишна награда за литература „Юхан Смуул“ („Императорският безумец „) * 1983 – Годишна награда за литература „Юхан Смуул“ (“Интерлюдии“ III) * 1984 – Годишна награда за литература „Юхан Смуул“ („Заминаването на професор Мартенс“) * 1988 – Литературна награда „Вирумаа“ („Момчетата Уикман“) * 1989 – [[Почетен доктор]] по философия на Тартуския университет<ref name="babelio"></ref> * 1990 – Почетен доктор на [[Хелзински университет|Хелзинския университет]] * 1993 – Литературна награда „Вирумаа“ („Неуловимост“) * 1994 – Културна награда на Република Естония (Голяма награда) * 1995 – Почетен възпитаник на Естонската студентска асоциация * 1995 – Награда за разказ Фридеберт Туглас („Принцът“) * 1996 – Орден на Държавния герб – първи клас<ref name="fraktura"></ref> * 1996 – Литературна награда „Вирумаа“ („Кръгът на Месмер“) * 1998 – Годишна награда за литература на Културния фонд на Естония (роман „Приземяване“) * 1998 – Литературна награда „Вирумаа“ („Приземяване“) * 1999 – Литературна награда на Балтийската асамблея („Приземяване“) * 1998 – Почетно отличие „Герб на Талин“ * 2003 – Литературна награда „Вирумаа“ („Скъпи спътници“) * 2004 – Награда за цялостно творчество на Естонската национална културна фондация * 2005 – Медал на град Тарту * 2006 – Естонска републиканска културна награда за цялостно творчество * 2006 – Европеец на годината == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb name|1818196|Яан Крос}} {{Превод от 2|en|Jaan Kross|ru|Кросс, Яан|1333784381|143244583}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература|Естония}} {{СОРТКАТ:Крос, Яан}} [[Категория:Естонски писатели]] [[Категория:Естонски поети]] [[Категория:Естонски преводачи]] [[Категория:Естонски автори на исторически романи]] [[Категория:Възпитаници на Тартуския университет]] [[Категория:Носители на ордена на Почетния легион]] [[Категория:Преподаватели в Тартуския университет]] [[Категория:Доктор хонорис кауза]] [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] [[Категория:Родени в Талин]] [[Категория:Починали в Талин]] h53m8270lviv1ckt1opcvi6ev53ywxy 15 899805 12877172 12874775 2026-04-11T11:25:12Z Протогер 252193 Отговор 12877172 wikitext text/x-wiki Не бих се заклел, че това е сред най-ясните заглавия. :) -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 17:58, 3 април 2026 (UTC) :Така е. Дори не съм убеден, че категорията е необходима. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 11:23, 4 април 2026 (UTC) :Така поне се водят в литературата, мисля Даскалов за пример. Но нямам драма и да се поясни, но как? [[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 18:44, 4 април 2026 (UTC) ::Не бе - ясно, че така се водят. Български преводачи към германските и италианските окупационните власти в Егейска Македония? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:33, 8 април 2026 (UTC) :::Пред италианските... не знам дали е изобщо имало, така че може само "пред окупационните власти". Мисля, достатъчно информативно ще е. [[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 11:25, 11 април 2026 (UTC) m02kx9sigg1s10w77nf13pbb9ixzgob 12877184 12877172 2026-04-11T11:30:47Z Мико 4542 12877184 wikitext text/x-wiki Не бих се заклел, че това е сред най-ясните заглавия. :) -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 17:58, 3 април 2026 (UTC) :Така е. Дори не съм убеден, че категорията е необходима. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 11:23, 4 април 2026 (UTC) :Така поне се водят в литературата, мисля Даскалов за пример. Но нямам драма и да се поясни, но как? [[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 18:44, 4 април 2026 (UTC) ::Не бе - ясно, че така се водят. Български преводачи към германските и италианските окупационните власти в Егейска Македония? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:33, 8 април 2026 (UTC) :::Пред италианските... не знам дали е изобщо имало, така че може само "пред окупационните власти". Мисля, достатъчно информативно ще е. [[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 11:25, 11 април 2026 (UTC) ::::Аз щото нашите също са окупационни. Тогава само германските. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:30, 11 април 2026 (UTC) m1uw0zb4t1x8xeotdcpvombivq1qmdp 12877188 12877184 2026-04-11T11:33:59Z Протогер 252193 Отговор 12877188 wikitext text/x-wiki Не бих се заклел, че това е сред най-ясните заглавия. :) -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 17:58, 3 април 2026 (UTC) :Така е. Дори не съм убеден, че категорията е необходима. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 11:23, 4 април 2026 (UTC) :Така поне се водят в литературата, мисля Даскалов за пример. Но нямам драма и да се поясни, но как? [[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 18:44, 4 април 2026 (UTC) ::Не бе - ясно, че така се водят. Български преводачи към германските и италианските окупационните власти в Егейска Македония? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:33, 8 април 2026 (UTC) :::Пред италианските... не знам дали е изобщо имало, така че може само "пред окупационните власти". Мисля, достатъчно информативно ще е. [[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 11:25, 11 април 2026 (UTC) ::::Аз щото нашите също са окупационни. Тогава само германските. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:30, 11 април 2026 (UTC) :::::Тц, пак меа кулпа - Дуйчев и Калчев са и пред италианците. Местя и поправям направо. [[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 11:33, 11 април 2026 (UTC) 2jztx4exh6d1pq8nmscoem1bf9qg1wb 12877192 12877188 2026-04-11T11:34:26Z Протогер 252193 Протогер премести страница „[[Категория беседа:Български преводачи в Егейска Македония]]“ като „[[Категория беседа:Български преводачи пред окупационните власти в Егейска Македония]]“: пояснение 12877188 wikitext text/x-wiki Не бих се заклел, че това е сред най-ясните заглавия. :) -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 17:58, 3 април 2026 (UTC) :Така е. Дори не съм убеден, че категорията е необходима. --[[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 11:23, 4 април 2026 (UTC) :Така поне се водят в литературата, мисля Даскалов за пример. Но нямам драма и да се поясни, но как? [[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 18:44, 4 април 2026 (UTC) ::Не бе - ясно, че така се водят. Български преводачи към германските и италианските окупационните власти в Егейска Македония? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:33, 8 април 2026 (UTC) :::Пред италианските... не знам дали е изобщо имало, така че може само "пред окупационните власти". Мисля, достатъчно информативно ще е. [[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 11:25, 11 април 2026 (UTC) ::::Аз щото нашите също са окупационни. Тогава само германските. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:30, 11 април 2026 (UTC) :::::Тц, пак меа кулпа - Дуйчев и Калчев са и пред италианците. Местя и поправям направо. [[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 11:33, 11 април 2026 (UTC) 2jztx4exh6d1pq8nmscoem1bf9qg1wb 2 900029 12876733 12876316 2026-04-10T15:31:06Z IvanovBG 47579 12876733 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Константин Бориславов Драндаров | име-оригинал = | категория = химик, фармацевт | описание = биография | портрет = [[File:Kosta2007 (237x317).jpg|thumb|Константин Драндаров през 2007 г. в лабораторията на Университета в Щутгарт, Институт по органична химия]] | портрет-описание = | пол = мъж | име-рождено = Константин Драндаров | роден-дата = 1 март 1953 | роден-място = [[София]] | починал-дата = 26 март 2026 | починал-място = [[София]] | националност = българин | образование = [[Медицински университет-София]], специалност фармация | работил = [[България]], [[Чехия]], [[Швейцария]], [[Германия]] | псевдоним = Коста | вложки = {{Личност/Учен | област = [[химия]], [[фармация]], [[медицина]] | учил-при = | работил-в = [[Фармацевтичен факултет]] | студенти = | публикации = | известен-с = нови сперминови алкалоиди ''вербацин'', ''вербалоцин'', ''вербалосценин'', ''вербаситрин'', ''вербаметрин'' и др. | повлиян = | повлиял =}} | още = | баща = | майка = | брак = Марица Драндарова | деца = Ралица Драндарова, дъщеря; Стела, внучка. | подпис = | сайт = }} == Биография == Д-р Константин Бориславов Драндаров е роден в София на 1 март 1953 г.<ref>https://ochemist.losttribesource.org/orgchem/konstantindrandarov.pdf</ref> Още като студент той проявява изключителен интерес към химията. Участва активно в кръжока и е демонстрант на лекциите по органична химия. През 1980 г. кандидатства в конкурс за редовен докторант във Фармацевтичния факултет на Карловия университет в гр. [[Храдец Кралове]] (Чехословакия) и защитава докторската си дисертация при именития чешки професор Иво Хайс. След края на докторантурата К. Драндаров постъпва на работа в Базата за развитие и внедряване на ДСО “Фармахим”. След приватизация на фирмата Драндаров е назначен като специалист фармацевт към катедрата по органична химия на Фармацевтичния факултет на Медицинския университет, София. През 1997 г., по покана на световно известния учен проф. Манфред Хессе, Драндаров заминава на специализация в Института по органична химия на Университета в Цюрих (Швейцария), където продължава изследванията си върху макроциклични полиаминови алкалоиди. По-късно Драндаров работи в Центъра по радиофармацевтични науки (консорциум между ETH <ref>https://en.wikipedia.org/wiki/ETH_Zurich</ref> (Eidgenössische Technische Hochschule) Цюрих, Университетската болница в Цюрих и Института „Паул Шерер”-Филиген) по радиосинтеза на някои нови белязани с въглерод-11 радиолиганди за целите на PET ([[Позитронно-емисионна томография]]) в експерименталната невробиология. Почива на [[26 февруари]] [[2026]] г. в [[София]] на 73-годишна възраст след тежко заболяване. == Научноизследователска дейност == К. Драндаров провежда изследвания в следните по-важни научни направления: (I) Синтез и фармако-биологично действие на производни на 2-аминотетралина (дисертация) <ref>Konstantin Drandarov, Ivo M. Hais, Group-specific detection reagents for some 5- and/or 8-substituted 2-amino-3-hydroxytetralin derivatives, ''Journal of Chromatography A'','''1984''', 285(2):373-379; doi: 10.1016/s0021-9673(01)87777-3.</ref><ref>Konstantin Drandarov, The Synthesis and Identification of Isomeric Products of Enzymatic O-Demethylation of the Sympathomimetic Tetraminol ''trans''-3(2-Hydroxyethylamino)-5,8-dimethoxy-1,2,3,4-tetrahydro-2-naphthol, ''Collect. Czech. Chem. Commun.'','''1992''', ''57'', 1111–1126.</ref><ref>Konstantin Drandarov, Ivo M. Hais, Thin-layer chromatography of the positional isomers of some 1,2,3,4-tetrahydro-2-naphthol and 3-amino-1,2,3,4-tetrahydro-2-naphthol derivatives, ''Journal of Chromatography A'', '''1993''', ''628'', 103-109; doi.org/10.1016/0021-9673(93)80336-7.</ref>;(II) Химия и структура на макроциклични полиаминови (сперминови) алкалоиди <ref>Konstantin Drandarov, Verbacine and verballocine, novel macrocyclic spermine alkaloids from ''Verbascum pseudonobile'' Stoj. et Stef. (Scrophulariaceae) ''Tetrahedron Lett.'' '''1995''', ''36'', 617.</ref><ref>Konstantin Drandarov, Verballoscenine, the Z isomer of verbascenine from Verbascum phoeniceum, ''Phytochemistry'', '''1997''', ''44'', 971-973.</ref>; (III) Белязани с радиоактивен изотоп ¹¹С лекарствени вещества за приложение в диагностичната медицинска практика <ref>K. Drandarov, P.A. Schubiger, G. Westera, The first purely chemical method for automated no-carrier-added synthesis of [1-¹¹C]-labeled d(R)- and l(S)-lactic acid.''Applied radiation and isotopes'', '''2006''', ''64'' (12), 1613 – 1622.</ref>. К. Драндаров работи не само в областта на органичния синтез, но и в областите ботаника, молекулярна биология (включително генетика), биохимия и спектроскопия (IR, ¹H/¹³C-NMR, MS, UV, кръгов дихроизъм и др.), например <ref>Konstantin Drandarov, A. Guggisberg, A. Linden, M. Hesse, Chiroptical Properties of the Protoverbine Class of Macrocyclic Spermine Alkaloids, ''Helvetica'' '''1998''', 81 (10), 1773-1791; doi.org/10.1002/(SICI)1522-2675(19981007)81:10<1773::AID-HLCA1773>3.0.CO;2-X.</ref>. Той използва успешно всички техники на препаративната и аналитичната хроматография (TLC, LC, HPLC). Автор е на 37 научни публикации в престижни международни научни издания като ''Helvetica Chimica Acta'', ''Phytochemistry'', ''Tetrahedron Letters'', ''European Journal of Medicinal Chemistry'', ''Journal of Neurochemistry'', ''International Journal of Cardiology'' и др. На част от тях той е единствен и/или водещ изследовател. == Източници == <references /> 0go67cn6eckuezlkvhtff09r6ramya1 12876796 12876733 2026-04-10T16:39:56Z IvanovBG 47579 12876796 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Константин Бориславов Драндаров | име-оригинал = | категория = химик, фармацевт | описание = биография | портрет = [[File:Kosta2007 (237x317).jpg|thumb|Константин Драндаров през 2007 г. в лабораторията на Университета в Щутгарт, Институт по органична химия]] | портрет-описание = | пол = мъж | име-рождено = Константин Драндаров | роден-дата = 1 март 1953 | роден-място = [[София]] | починал-дата = 26 март 2026 | починал-място = [[София]] | националност = българин | образование = [[Медицински университет-София]], специалност фармация | работил = [[България]], [[Чехия]], [[Швейцария]], [[Германия]] | псевдоним = Коста | вложки = {{Личност/Учен | област = [[химия]], [[фармация]], [[медицина]] | учил-при = | работил-в = [[Фармацевтичен факултет]] | студенти = | публикации = | известен-с = нови сперминови алкалоиди ''вербацин'', ''вербалоцин'', ''вербалосценин'', ''вербаситрин'', ''вербаметрин'' и др. | повлиян = | повлиял =}} | още = | баща = | майка = | брак = Марица Драндарова | деца = Ралица Драндарова, дъщеря; Стела, внучка. | подпис = | сайт = }} == Биография == Д-р Константин Бориславов Драндаров е роден в София на 1 март 1953 г.<ref>https://ochemist.losttribesource.org/orgchem/konstantindrandarov.pdf</ref> Още като студент той проявява изключителен интерес към химията. Участва активно в кръжока и е демонстрант на лекциите по органична химия. През 1980 г. кандидатства в конкурс за редовен докторант във Фармацевтичния факултет на Карловия университет в гр. [[Храдец Кралове]] ([[Чехословакия]]) и защитава докторската си дисертация при именития чешки професор Иво Хайс. След края на докторантурата К. Драндаров постъпва на работа в Базата за развитие и внедряване на ДСО “Фармахим”. След приватизация на фирмата Драндаров е назначен като специалист фармацевт към катедрата по органична химия на Фармацевтичния факултет на Медицинския университет, София. През 1997 г., по покана на световно известния учен проф. Манфред Хессе, Драндаров заминава на специализация в Института по органична химия на [[Цюрихски университет]] ([[Швейцария]]), където продължава изследванията си върху макроциклични полиаминови алкалоиди. По-късно Драндаров работи в Центъра по радиофармацевтични науки (консорциум между [[Швейцарски федерален технологичен институт в Цюрих|ETH]] <ref>https://en.wikipedia.org/wiki/ETH_Zurich</ref> (Eidgenössische Technische Hochschule) Цюрих, Университетската болница в Цюрих и Института „Паул Шерер”-Филиген) по радиосинтеза на някои нови белязани с въглерод-11 радиолиганди за целите на PET ([[Позитронно-емисионна томография]]) в експерименталната невробиология. Почива на [[26 февруари]] [[2026]] г. в [[София]] на 73-годишна възраст след тежко заболяване. == Научноизследователска дейност == К. Драндаров провежда изследвания в следните по-важни научни направления: (I) Синтез и фармако-биологично действие на производни на 2-аминотетралина (дисертация) <ref>Konstantin Drandarov, Ivo M. Hais, Group-specific detection reagents for some 5- and/or 8-substituted 2-amino-3-hydroxytetralin derivatives, ''Journal of Chromatography A'','''1984''', 285(2):373-379; doi: 10.1016/s0021-9673(01)87777-3.</ref><ref>Konstantin Drandarov, The Synthesis and Identification of Isomeric Products of Enzymatic O-Demethylation of the Sympathomimetic Tetraminol ''trans''-3(2-Hydroxyethylamino)-5,8-dimethoxy-1,2,3,4-tetrahydro-2-naphthol, ''Collect. Czech. Chem. Commun.'','''1992''', ''57'', 1111–1126.</ref><ref>Konstantin Drandarov, Ivo M. Hais, Thin-layer chromatography of the positional isomers of some 1,2,3,4-tetrahydro-2-naphthol and 3-amino-1,2,3,4-tetrahydro-2-naphthol derivatives, ''Journal of Chromatography A'', '''1993''', ''628'', 103-109; doi.org/10.1016/0021-9673(93)80336-7.</ref>;(II) Химия и структура на макроциклични полиаминови (сперминови) алкалоиди <ref>Konstantin Drandarov, Verbacine and verballocine, novel macrocyclic spermine alkaloids from ''Verbascum pseudonobile'' Stoj. et Stef. (Scrophulariaceae) ''Tetrahedron Lett.'' '''1995''', ''36'', 617.</ref><ref>Konstantin Drandarov, Verballoscenine, the Z isomer of verbascenine from Verbascum phoeniceum, ''Phytochemistry'', '''1997''', ''44'', 971-973.</ref>; (III) Белязани с радиоактивен изотоп ¹¹С лекарствени вещества за приложение в диагностичната медицинска практика <ref>K. Drandarov, P.A. Schubiger, G. Westera, The first purely chemical method for automated no-carrier-added synthesis of [1-¹¹C]-labeled d(R)- and l(S)-lactic acid.''Applied radiation and isotopes'', '''2006''', ''64'' (12), 1613 – 1622.</ref>. К. Драндаров работи не само в областта на органичния синтез, но и в областите ботаника, молекулярна биология (включително генетика), биохимия и спектроскопия (IR, ¹H/¹³C-NMR, MS, UV, кръгов дихроизъм и др.), например <ref>Konstantin Drandarov, A. Guggisberg, A. Linden, M. Hesse, Chiroptical Properties of the Protoverbine Class of Macrocyclic Spermine Alkaloids, ''Helvetica'' '''1998''', 81 (10), 1773-1791; doi.org/10.1002/(SICI)1522-2675(19981007)81:10<1773::AID-HLCA1773>3.0.CO;2-X.</ref>. Той използва успешно всички техники на препаративната и аналитичната хроматография (TLC, LC, HPLC). Автор е на 37 научни публикации в престижни международни научни издания като ''Helvetica Chimica Acta'', ''Phytochemistry'', ''Tetrahedron Letters'', ''European Journal of Medicinal Chemistry'', ''Journal of Neurochemistry'', ''International Journal of Cardiology'' и др. На част от тях той е единствен и/или водещ изследовател. == Източници == <references /> 9slqagk4irgk929z60eco2u2vpmr9pu 12877136 12876796 2026-04-11T10:16:19Z IvanovBG 47579 12877136 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Константин Бориславов Драндаров | име-оригинал = | категория = химик, фармацевт | описание = биография | портрет = [[File:Kosta2007 (237x317).jpg|thumb|Константин Драндаров]] | портрет-описание = През 2007 г. в лабораторията на Университета в Щутгарт, Институт по органична химия | пол = мъж | име-рождено = Константин Драндаров | роден-дата = 1 март 1953 | роден-място = [[София]] | починал-дата = 26 март 2026 | починал-място = [[София]] | националност = българин | образование = [[Медицински университет-София]], специалност фармация | работил = [[България]], [[Чехия]], [[Швейцария]], [[Германия]] | псевдоним = Коста | вложки = {{Личност/Учен | област = [[химия]], [[фармация]], [[медицина]] | учил-при = | работил-в = [[Фармацевтичен факултет]] | студенти = | публикации = | известен-с = нови сперминови алкалоиди ''вербацин'', ''вербалоцин'', ''вербалосценин'', ''вербаситрин'', ''вербаметрин'' и др. | повлиян = | повлиял =}} | още = | баща = | майка = | брак = Марица Драндарова | деца = Ралица Драндарова, дъщеря; Стела, внучка. | подпис = | сайт = }} == Биография == Д-р Константин Бориславов Драндаров е роден в София на 1 март 1953 г.<ref>https://ochemist.losttribesource.org/orgchem/konstantindrandarov.pdf</ref> Още като студент той проявява изключителен интерес към химията. Участва активно в кръжока и е демонстрант на лекциите по органична химия. През 1980 г. кандидатства в конкурс за редовен докторант във Фармацевтичния факултет на Карловия университет в гр. [[Храдец Кралове]] ([[Чехословакия]]) и защитава докторската си дисертация при именития чешки професор Иво Хайс. След края на докторантурата К. Драндаров постъпва на работа в Базата за развитие и внедряване на ДСО “Фармахим”. След приватизация на фирмата Драндаров е назначен като специалист фармацевт към катедрата по органична химия на Фармацевтичния факултет на Медицинския университет, София. [[File:Kosta verba.tif|thumb|Фиг. 1: Макроциклични сперминови алкалоиди от Verbascum pseudonobile]] През 1997 г., по покана на световно известния учен проф. Манфред Хессе, Драндаров заминава на специализация в Института по органична химия на [[Цюрихски университет]] ([[Швейцария]]), където продължава изследванията си върху макроциклични полиаминови алкалоиди. [[File:Kosta-bis.tif|thumb|Фиг 2. Реакция Дийлс-Алдер на ацетилендикарбоксамидиниева сол с фуран]] По-късно Драндаров работи в Центъра по радиофармацевтични науки (консорциум между [[Швейцарски федерален технологичен институт в Цюрих|ETH]] (Eidgenössische Technische Hochschule) Цюрих, Университетската болница в Цюрих и Института „Паул Шерер”-Филиген) по радиосинтеза на някои нови белязани с въглерод-11 радиолиганди за целите на PET ([[Позитронно-емисионна томография]]) в експерименталната невробиология. През 2007 г. Драндаров се присъединява към групата на проф. Вили Кантленер в Щутгарт, където изучава синтетичните приложения на производни на ортоамидите. Завръща се в България през 2016 г., където се пенсионира. Почива на [[26 февруари]] [[2026]] г. в [[София]] на 73-годишна възраст след тежко заболяване. == Научноизследователска дейност == К. Драндаров провежда изследвания в следните по-важни научни направления: (I) Синтез и фармако-биологично действие на производни на 2-аминотетралина (дисертация) <ref>Konstantin Drandarov, Ivo M. Hais, Group-specific detection reagents for some 5- and/or 8-substituted 2-amino-3-hydroxytetralin derivatives, ''Journal of Chromatography A'','''1984''', 285(2):373-379; doi: 10.1016/s0021-9673(01)87777-3.</ref><ref>Konstantin Drandarov, The Synthesis and Identification of Isomeric Products of Enzymatic O-Demethylation of the Sympathomimetic Tetraminol ''trans''-3(2-Hydroxyethylamino)-5,8-dimethoxy-1,2,3,4-tetrahydro-2-naphthol, ''Collect. Czech. Chem. Commun.'','''1992''', ''57'', 1111–1126.</ref><ref>Konstantin Drandarov, Ivo M. Hais, Thin-layer chromatography of the positional isomers of some 1,2,3,4-tetrahydro-2-naphthol and 3-amino-1,2,3,4-tetrahydro-2-naphthol derivatives, ''Journal of Chromatography A'', '''1993''', ''628'', 103-109; doi.org/10.1016/0021-9673(93)80336-7.</ref>;(II) Химия и структура на макроциклични полиаминови (сперминови) алкалоиди <ref>Konstantin Drandarov, Verbacine and verballocine, novel macrocyclic spermine alkaloids from ''Verbascum pseudonobile'' Stoj. et Stef. (Scrophulariaceae) ''Tetrahedron Lett.'' '''1995''', ''36'', 617.</ref><ref>Konstantin Drandarov, Verballoscenine, the Z isomer of verbascenine from Verbascum phoeniceum, ''Phytochemistry'', '''1997''', ''44'', 971-973.</ref>; (III) Белязани с радиоактивен изотоп ¹¹С лекарствени вещества за приложение в диагностичната медицинска практика <ref>K. Drandarov, P.A. Schubiger, G. Westera, The first purely chemical method for automated no-carrier-added synthesis of [1-¹¹C]-labeled d(R)- and l(S)-lactic acid.''Applied radiation and isotopes'', '''2006''', ''64'' (12), 1613 – 1622.</ref>. В [[Щутгартски университет]] (Universität Stuttgart) Драндаров успява да синтезира за първи път октаметилиран при азотните атоми диамидин на ацетилендикарбоксилната киселина, който се оказва много реактивоспособен електрофил и участва в реакцията на Дийлс-Алдер (Фиг. 2).<ref>Konstantin Drandarov, Willi Kantlehner, A New Synthetic Method for the Preparation of Heterocyclic Dicarboxamidinium Salts, ''Synthesis'' '''2012'''; ''44''(15): 2408-2412; DOI: 10.1055/s-0031-1290410.</ref> К. Драндаров работи не само в областта на органичния синтез, но и в областите ботаника, молекулярна биология (включително генетика), биохимия и спектроскопия (IR, ¹H/¹³C-NMR, MS, UV, кръгов дихроизъм и др.), например <ref>Konstantin Drandarov, A. Guggisberg, A. Linden, M. Hesse, Chiroptical Properties of the Protoverbine Class of Macrocyclic Spermine Alkaloids, ''Helvetica'' '''1998''', 81 (10), 1773-1791; doi.org/10.1002/(SICI)1522-2675(19981007)81:10<1773::AID-HLCA1773>3.0.CO;2-X.</ref>. Той използва успешно всички техники на препаративната и аналитичната хроматография (TLC, LC, HPLC). Автор е на 37 научни публикации в престижни международни научни издания като ''Helvetica Chimica Acta'', ''Phytochemistry'', ''Tetrahedron Letters'', ''European Journal of Medicinal Chemistry'', ''Journal of Neurochemistry'', ''International Journal of Cardiology'' и др. На част от тях той е единствен и/или водещ изследовател. == Източници == <references /> bcnjv687zsdoxqbqrd4fbxy9byqpdrj 2 900084 12877091 12875645 2026-04-11T08:21:26Z Like the windows 306705 12877091 wikitext text/x-wiki Ето, и аз ще се пробвам да изпълня предизвикателството на [[User:Spiritia|Spiritia]], '''#[[:m:100wikidays|100wikidays]]'''. <timeline> ImageSize = width:380 height:50 PlotArea = left:15 right:15 bottom:20 top:5 AlignBars = justify Colors = id:postep value:rgb(0.435,0.85,0.866) Period = from:0 till:100 TimeAxis = orientation:horizontal ScaleMajor = unit:year increment:10 start:0 ScaleMinor = unit:year increment:2 start:2 PlotData= align:center textcolor:black fontsize:8 mark:(line,black) width:25 shift:(0,0) bar:eon from: 0 till: 0 color:postep </timeline> == Списък със създадени статии == === Първи опит (2026) === {| class="wikitable" ! № ! width="110"| Дата ! width="140"| Статия ! width="120"| Wikidata ! {{Tooltip|Бел.|Бележки}} |- | style="text-align:center;" | '''1''' | style="text-align:center;" | 7 април | [[Ашагъкатърлъ]] | [[d:Q6884462|Q6884462]] | |- | style="text-align:center;" | '''2''' | style="text-align:center;" | 8 април | [[Сан Марино (базилика)]] | [[d:Q810102|Q810102]] | {{efn|С пренасочваща страница „[[Базилика ди Сан Марино]]“.}} |- | style="text-align:center;" | '''3''' | style="text-align:center;" | 9 април | [[Юношески национален отбор на Сан Марино по футбол до 19 години]] | [[d:Q7414851|Q7414851]] | |- | style="text-align:center;" | '''4''' | style="text-align:center;" | 10 април | colspan="3"| ''Не ми остана време покрай празниците'' |} == Бележки == <references group="lower-alpha" /> 7yatzkccec9fnkd4wwz54m2518gm65s 0 900129 12876569 12874858 2026-04-10T13:08:28Z Мико 4542 /* Биография */ 12876569 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} [[Файл:Молба на Тодор Василев Велев за илинденска пенсия.jpg|мини|250п|Молба на Тодор Василев Велев за илинденска пенсия, 19 февруари 1946 година]] [[Файл:Биография на Тодор Василев Велев към молбата му за илинденска пенсия.png|мини|250п|Биография на Тодор Василев Велев към молбата му за илинденска пенсия]] '''Тодор (Тоде) Василев Велев''' е [[българи|български]] [[революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].<ref name="Свидетелства 335">{{Свидетелства14|335}}</ref><ref name="Сведоштва 740">{{Сведоштва11|740}}</ref> == Биография == Роден е в 1878 година<ref>Към 19 февруари 1946 година твърди, че е на 68 години. Към 8 март 1943 година твърди, че е на 78 години.</ref> в град [[Битоля]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]], днес в Северна Македония. Присъединява се към ВМОРО, привлечен от Коста Свещера и Диме Бойков. Участва в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година с четата на [[Иван Роглев|Иван Илиев Роглев – Лисолаеца]], а след това с тази на [[Михаил Димев|Мише Димов Кьосев]]<ref name="Свидетелства 335"/> и [[Петър Жебчев]].<ref name="Сведоштва 741">{{Сведоштва11|741}}</ref> При обявяването на въстанието на Илинден е с Мише Димов и трима други революционери в Могила, където изгарят кулите. Връщат се към Облаково, но там са посрещнати от войска и дават ново сражение. На 7 август тръгват към Гявато на помощ на [[сражение при Гявато|сражаващите]] се там чети, но се отбиват в Стрежево, където влиза войска и се налага да се крият един ден. На 8 август отиват в Смилево. Помагат да се ожъне житото и седят 4 – 5 дена в Смилевската планина. На 13 август четата от 26 души дава сражение при Турено църквиче. На 14 август участват в голямото [[сражение при Смилево]], в което войска с артилерия настъпва и изгаря селото. След това се присъединява към четата на Петър Жебчев, с която отива към Слепченския манастир, но са обсадени от войска и в последвалото [[сражение при Слепченския манастир|голямо сражение]] загиват<ref name="Сведоштва 741"/> 37 четници.<ref name="Свидетелства 113">{{Свидетелства13|113}}</ref> След въстанието продължава да се занимава с революционна дейност и в 1906 година е арестуван от властите и осъден на 3 години затвор, които излежава.<ref name="Свидетелства 335"/> На 8 март 1943 година, като жител на Битоля, подава молба за [[Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци|българска народна пенсия]], която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.<ref name="Свидетелства 335"/> След Втората световна война на 19 февруари 1946 година подава молба за [[Закон за илинденските пенсии|югославска илинденска пенсия]]. На молбата е написано „Да – 1000 дин.“.<ref name="Сведоштва 740"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Велев, Тодор}} [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Родени в Битоля]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК, ВМРО и ВДРО, получили българска народна пенсия]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК и ВМРО, подали молба за югославска илинденска пенсия]] mhe8dvkfgfmy57kf3wy52y7seoxrjft 0 900163 12876568 12874848 2026-04-10T13:08:10Z Мико 4542 /* Биография */ 12876568 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Иван Трайчев Янакиев''' е [[българи|български]] [[революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].<ref name="Свидетелства 113">{{Свидетелства13|113}}</ref> == Биография == Роден е в 1882 година<ref>Към 26 февруари 1943 година е на 61 години.</ref> в битолското село [[Сърбци]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]], днес в Северна Македония. Присъединява се към ВМОРО, привлечен от селския учител [[Русе Поптодоров]] и заклет от свещеник Тодор. Работи като легален деец, посреща чети и върши куриерски задачи. Участва в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година с четата на Русе Поптодоров, в която влизат около 40 души. Четата се притича на помощ при [[Сражение при Смилево|сражението при Смилево]], при Лера, при [[Сражение при Гявато|изгарянето на Гявато]]. Участва в [[сражение при Слепченския манастир|сражението при Слепченския манастир]], в което е избита почти цялата чета на [[Петър Жебчев|Жепче Петре]].<ref name="Свидетелства 113"/> На 26 февруари 1943 година, като жител на Сърбци, подава молба за [[Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци|българска народна пенсия]], която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.<ref name="Свидетелства 113"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Трайчев, Иван}} [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Хора от община Битоля]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК, ВМРО и ВДРО, получили българска народна пенсия]] q1odfpouaitnx07ekpk6q9j1tbqw305 0 900187 12876694 12874767 2026-04-10T15:06:38Z Rumensz 125859 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда за най-добра чуждестранна книга]] → [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] 12876694 wikitext text/x-wiki {{Награда | име = Награда за най-добра чуждестранна книга | категория = book | текущи_награди = | картинка = | големина = | пояснение = | описание = | представящ = | домакин = | дата = | място = | държава = {{FRA}} | водещ = | възнаграждение = | година = 1948 г. | година2 = | носител = | уебсайт = | мрежа = | времетраене = | рейтинги = | предходно = | основно = | следващо = }} [[File:Brasserie Lipp, 151 boulevard Saint-Germain, Paris 6e.jpg|мини|250п|Бирария ''Lipp'' в [[Париж]]]] '''Наградата за най-добра чуждестранна книга''' ({{lang|fr|Prix du Meilleur Livre étranger}}), наричана и '''награда „Софител“''', е ежегодна френска литературна награда за най-добра чуждестранна книга – роман и есе, които са публикувани в чужбина и са преведени на френски език.<ref name="lalettredulibraire">{{икона|fr}} [http://www.lalettredulibraire.com/Palmarès-du-prix-du-Meilleur-Livre-Etranger Информация в ''La lettre du libraire'']</ref><ref name="babelio"> {{икона|fr}} [https://www.babelio.com/prix/47/Meilleur-Livre Информация в сайта ''Babelio'']</ref><ref name="poropango">{{икона|fr}} [https://www.poropango.com/palmares-meilleur-livre-etranger-decouverte-romans-internationaux-traduits-francais/ Информация в сайта ''Poropango'']</ref> == История и организация == Наградата за най-добра чуждестранна книга е създадена през 1948 г. около приятелска и неформална група от литературни директори на издателства.<ref name="poropango"></ref> Тя е една от първите награди, които се фокусират върху книги, преведени на френски.<ref name="babelio"></ref> Неин основател е Робърт Карлие, заедно с Андре Бей. От 2011 г. наградата се спонсорира от хотелската верига ''Sofitel'' и се присъжда в един от хотелите в на компанията.<ref name="lalettredulibraire"></ref> Разискванията на журито се провеждат в бирария ''Lipp'' в [[Париж]]. == Носители на Наградата за най-добра чуждестранна книга – за роман или поезия == * 1948 Джеймс Хог за „Изповед на оправдания грешник“<ref name="lalettredulibraire"></ref><ref name="babelio"></ref><ref name="poropango"></ref> * 1949 [[Елиас Канети]] за „[[Заслепението]]“ * 1950 [[Мигел Анхел Астуриас]] за „Сеньор Президентът“ * 1951 [[Пер Лагерквист]] за „Варава“ * 1952 [[Васко Пратолини]] за „Хрониките на бедните влюбени“ * 1953 [[Робърт Пен Уорън]] за „Цялото кралско войнство“ * 1954 [[Никос Казандзакис]] за „[[Алексис Зорбас]]“ * 1955 [[Хайнрих Бьол]] за „Дом без стопанин“ * 1956 [[Алехо Карпентиер]] за „Загубените следи“ * 1957 Андрей Печерски за „В горите“ * 1958 [[Роберт Музил]] за „Човекът без качества“ * 1959 [[Лорънс Дърел]] за „Жюстин“ и „Балтазар“ (томове от поредицата „Александрийски квартет“) * 1960 [[Ангъс Уилсън]] за „Четиридесетте години на г-жа Елиът“ * 1961 [[Ясунари Кавабата]] за „Снежната страна„ * 1962 [[Гюнтер Грас]] за „[[Тенекиеният барабан]]“ * 1963 [[Оскар Луис]] за „Децата на Санчес: Автобиография на едно мексиканско семейство“ * 1964 [[Исак Башевис Сингер]] за „Магьосникът от Люблин“ * 1965 [[Джон Ъпдайк]] за „Кентавърът“ * 1966 [[Петер Хертлинг]] за „Niembsch“ * 1967 [[Кобо Абе]] за „Жената от пясъците“ * 1968 [[Александър Солженицин]] за „В първия кръг“ * 1969 [[Габриел Гарсия Маркес]] за „[[Сто години самота]]“ * 1970 [[Гилермо Кабрера Инфанте]] за „Три тъжни тигъра“ * 1971 Стратис Циркас за „Градски дрифт“ * 1973 [[Дж. Р. Р. Толкин]] за „[[Властелинът на пръстените]]“ * 1973 Джон Хоукс за „Кървави портокали“ * 1974 [[Бруно Шулц]] за „Канелените магазини“ и „Санаториум „Клепсидра“ * 1975 [[Леонардо Шаша]] за „Todo modo“ * 1976 [[Ернесто Сабато]] за „Ангелът на мрака“ и [[Уистън Хю Одън]] за „Избрани стихотворения“ * 1977 Марио Помилио за „Петото евангелие“ * 1978 [[Яшар Кемал]] за „Тревата, която не умира“ * 1979 [[Адолфо Биой Касарес]] за „План за бягство“ * 1980 г : [[Марио Варгас Льоса]] за „Леля Хулия и писачът“ и [[Джерард Менли Хопкинс]] за „Величието на Бога и други стихотворения“ * 1981 [[Антъни Бърджис]] за „Силата на мрака“ * 1982 [[Витолд Гомбрович]] за „Дневник том III 1961-1969“ * 1983 Хектор Бианчоти за „Любовта не се обича“ * 1984 [[Василий Гросман]] за „Живот и съдба“ * 1985 [[Салман Рушди]] за „Срам“ * 1986 Фернандо дел Пасо за „Палинуро от Мексико“ * 1987 [[Джон Фаулз]] за „Създанието“ * 1988 [[Маргарита Карапану]] за „Сомнамбулът“ * 1989 [[Андрей Битов]] за „Домът на Пушкин“ * 1990 [[Яан Крос]] за „Императорският безумец“ * 1991 [[Юозас Балтушис]] за „Приказката за Джуза“ * 1992 [[Джейн Ъркхарт]] за „Ниагара“ * 1993 [[Тим О'Брайън]] за „За смелостта“ * 1994 [[Греъм Суифт]] за „Дори след това“ * 1995 Джоан Брейди за „Детето под наем“ * 1996 [[Джонатан Коу]] за „Английският завет“ * 1997 [[Антониу Лобу Антунеш]] за „Наръчник на инквизиторите“ * 1998 Анна Мария Ортезе за „Скръбта на щиглеца“ и [[Едуардо Мендоса]] за „Лека комедия“ * 1999 [[Петер Надаш]] за „Книгата на мемоарите“ * 2000 Абилио Естевес за „This Kingdom Belongs to You“ и [[Филип Рот]] за „Американски пасторал“ * 2001 [[Пер Улув Енквист]] за „Личният лекар на краля“ * 2002 [[Орхан Памук]] за „[[Името ми е Червен]]“ * 2003 [[Питър Кери]] за „Истинската история на бандата на Кели“ * 2004 [[Карлос Руис Сафон]] за „Сянката на вятъра“ * 2005 [[Колъм Тойбин]] за „Маестрото“ * 2006 [[Никол Краус]] за „История на любовта“ * 2007 Джоузеф Макбрайд за „В търсене на Джон Форд“ * 2008 Чарлз Люински за „Мелниц“ * 2009 Карел Шойман за „Този живот“ * 2010 [[Гонсало М. Тавареш]] за „Да се научим да се молим в ерата на техниката“ * 2011 Алесандро Пиперно за „Преследване“ * 2012 [[А. Б. Йехошуа|Авраам Йехошуа]] за „Ретроспектива“ * 2013 Алън Холингхърст за „Чуждото дете“ * 2014 [[Драго Янчар]] за „Тази нощ я видях“ * 2015 [[Мартин Еймис]] за „Зоната на интерес“ * 2016 Хелън Макдоналд за „M за Мейбъл“ * 2017 [[Виет Тан Нгуен]] за „Симпатизантът“ * 2018 Едуардо Халфон за „Траур“ * 2019 [[Кристоф Хайн]] за „Сянката на един баща“ * 2020 [[Колъм Маккан]] за „Безкраен“ * 2021 [[Гузел Яхина]] за „Децата на Волга“ * 2022 [[Хуан Габриел Васкес]] за „Ретроспекция“ * 2023 [[Себастиан Бари]] за „Времето на стария Бог“ * 2024 [[Хишам Матар]] за „Моите приятели“ и Анна Фандър за „Невидимата госпожа Оруел“ == Носители на Наградата за най-добра чуждестранна книга – за есе == {{раздел-мъниче}} == Източници == <references /> {{Превод от|fr|Prix du Meilleur Livre étranger|223143188}} {{нормативен контрол}} {{Портал| Литература|Франция}} [[Категория:Литературни награди на Франция]] [[Категория:Списъци за литературни награди]] [[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] 7u970y2pk58050z78wt7rk6hhpd4ypm 14 900192 12876658 12874779 2026-04-10T15:05:03Z Rumensz 125859 Rumensz премести страница „[[Категория:Носители на награда за най-добра чуждестранна книга]]“ като „[[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]]“: отразяване на името на наградата (чрез [[У:КМ|КМ]]) 12874779 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Носители на литературни награди|чуждестранна книга]] smo8biwuokyl4i5amh8wcr9j03vfmvs 15 900202 12876660 12875535 2026-04-10T15:05:03Z Rumensz 125859 Rumensz премести страница „[[Категория беседа:Носители на награда за най-добра чуждестранна книга]]“ като „[[Категория беседа:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]]“: отразяване на името на наградата (чрез [[У:КМ|КМ]]) 12875535 wikitext text/x-wiki Не трябва ли наградата да е с главна буква (''Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга'')? Иначе излиза, че става дума не за конкретната френска награда, а за каква да е награда за чуждестранна книга. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:15, 8 април 2026 (UTC) : Нямам претенции. Който по-разбира да каже. Наистина има и други френски награди за чуждестранни книги. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 20:49, 8 април 2026 (UTC) :: Може да се включи организаторът, за да се избегнат недоразуменията. Не съм сигурен за главната буква. Но примерно: „Носители на френска награда за най-добра чуждестранна книга“ или „Носители на награда „Софител“ за най-добра чуждестранна книга“ (според статията за наградата). [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 03:48, 9 април 2026 (UTC) 81dlw7xnr6unshskiz41133bvbc8mo3 0 900264 12876621 12875694 2026-04-10T14:16:50Z Like the windows 306705 /* Източници */Вижте също 12876621 wikitext text/x-wiki {{Национален отбор по футбол | име-оригинал = Nazionale maschile under 19 di calcio di San Marino | Емблема = San-marino-logo.png | Големина = 150пкс | Асоциация = [[Футболна федерация на Сан Марино]] (ФФСМ) | Конфедерация = [[УЕФА]]<ref name=":0">{{цитат уеб|уеб_адрес= https://www.transfermarkt.com/san-marino-u19/startseite/verein/26373|заглавие= San Marino U19|достъп_дата= 9 април 2026 г.|издател= www.transfermarkt.com|език= en}}</ref> | Треньор = {{флагче|Италия}} {{Флагче|Сан Марино}} [[Роберто Ди Майо]] <small>(от 1 август 2025 г.)</small><ref name=":0" /><ref>{{цитат уеб|уеб_адрес= https://www.transfermarkt.com/roberto-di-maio/profil/trainer/145587|заглавие= Roberto Di Maio|достъп_дата= 9 април 2026 г.|издател= www.transfermarkt.com|архив_уеб_адрес= https://web.archive.org/web/20260409080518/https://www.transfermarkt.com/roberto-di-maio/profil/trainer/145587|архив_дата= 9 април 2026 г.|език= en}}</ref> | Капитан = | С най-много мачове = {{флагче|Сан Марино}} Марко Гасперони <small>(5 мача)</small> | С най-много голове = {{флагче|Сан Марино}} Марко Гасперони <small>(3 гола)</small> | Най-млад играч = | Стадион = [[Сан Марино (стадион)|Стадио Олимпико]] | ФИФА позиция = 211-о място <small>(към 1 април 2026 г.)</small><ref name=":0" /> | Код на ФИФА = SMR | pattern_la1 = _smr24h | pattern_b1 = _smr24h | pattern_ra1 = _smr24h | pattern_sh1 = _whitebottom | pattern_so1 = _smr24h | leftarm1 = 6BC6F0 | body1 = 6BC6F0 | rightarm1 = 6BC6F0 | shorts1 = 6BC6F0 | socks1 = 6BC6F0 | pattern_la2 = _smr24a | pattern_b2 = _smr24a | pattern_ra2 = _smr24a | pattern_sh2 = _smr24a | pattern_so2 = _smr24a | leftarm2 = 000055 | body2 = 000055 | rightarm2 = 000055 | shorts2 = 000055 | socks2 = 000055 | Първи мач = {{фб-л19-2|Малта}} 2 – 0 {{фб-д19-2|Сан Марино}}<br>([[Валета]], [[Малта]]; [[22 ноември]] [[1993]] г.) | Последен мач = | Най-голяма победа = {{фб-л19-2|Гибралтар}} 0 – 4 {{фб-д19-2|Сан Марино}}<br>([[Гибралтар]]; [[30 август]] [[2022]] г.) | Най-голяма загуба = {{фб-л19-2|Израел}} 14 – 0 {{фб-д19-2|Сан Марино}} <br>([[Ашкелон]], [[Израел]]; [[24 октомври]] [[1997]] г.) | Име на регионално първенство = [[Световно първенство по футбол за младежи до 20 години|Световно първенство за младежи до 20 години]]{{efn|name=wc}} | Участия на РП = 0<ref name="WC U20" /> | Име РП2 = [[Европейско първенство по футбол за юноши до 19 години|Европейско първенство за юноши до 19 години]] | Участия на РП2 = 0<ref name="Euro U19" /> | Първо участие на РП = | Най-добро представяне на РП = }} '''Юношеският национален отбор на Сан Марино по футбол до 19 години''' ({{lang|it|Nazionale maschile under 19 di calcio di San Marino}}) е [[Сан Марино|санмарински]] национален отбор, съставен от [[футбол]]исти до 19-годишна възраст.<ref name=":0" /> Контролиран е от [[Футболна федерация на Сан Марино|Футболната федерация на Сан Марино]] (ФФСМ). Отборът се състезава за участие в [[Европейско първенство по футбол за юноши до 19 години|Европейското първенство за юноши до 19 години]], което се провежда всяка година,<ref name="Euro U19">{{цитат уеб|уеб_адрес= https://www.flashscore.com/football/europe/euro-u19/archive/|заглавие= Euro U19 {{!}} Archive|достъп_дата= 9 април 2026 г.|издател= www.flashscore.com|език= en}}</ref> както и за [[Световно първенство по футбол за младежи до 20 години|Световното първенство за младежи до 20 години]],{{efn|name=wc|През четни години, първите шест отбора в Европейското първенство се класират за Световното първенство за младежи до 20 години, което се провежда през следващата година, която се явява нечетна.}} провеждащо се всяка нечетна година.<ref name="WC U20">{{цитат уеб|уеб_адрес= https://www.flashscore.com/football/world/world-cup-u20/archive/|заглавие= World Cup U20 {{!}} Archive|достъп_дата= 9 април 2026 г.|издател= www.flashscore.com|език= en}}</ref> Отборът на Сан Марино до 19 г. няма нито една победа в официален мач. Има две равенства – от 2002 и 2004 г. През 2022 г. се провеждат 2 приятелски мача между Сан Марино и {{ИмеНОФ19-2|Гибралтар}}, като първият завършва 1 – 3 в полза на Гибралтар (игран на 28 август), а вторият – 4 – 1 за Сан Марино (игран на 30 август). Това е единствената победа за страната.<ref name="results">{{цитат уеб|уеб_адрес= https://www.flashscore.com/team/san-marino/dlw5OK7M/results/|заглавие= San Marino U19 {{!}} Results|достъп_дата= 9 април 2026 г.|издател= www.flashscore.com|език= en}}</ref> == Представяне на първенства == === Европейски първенства === {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- ! bgcolor=808080 colspan="9" style=background:#87CEFA| [[Европейско първенство по футбол за юноши до 19 години|Европейско първенство за юноши до 18 г.]] ! rowspan="2"| ! colspan="6" style=background:#87CEFA| Квалификации |- !Година !Достигнат етап !Класиране !{{tooltip|М|Мачове}} !{{tooltip|П|Победи}} !{{tooltip|Р|Равенства}} !{{tooltip|З|Загуби}} !{{tooltip|ВГ|Вкарани голове}} !{{tooltip|ДГ|Допуснати голове}} !М !П !Р !З !ВГ !ДГ |- | colspan="16"| ''Виж [[Юношески национален отбор на Сан Марино по футбол до 18 години]].'' |- ! bgcolor=808080 colspan="16" style=background:#87CEFA| [[Европейско първенство по футбол за юноши до 19 години|Европейско първенство за юноши до 19 г.]] |- | {{флагче|Норвегия}} [[Европейско първенство по футбол за юноши до 19 години 2002|2002]] | colspan="8" rowspan="18"| ''Не се класира'' ! rowspan="27"| | 3||0||1||2||1||13 |- |{{флагче|Лихтенщайн}} [[Европейско първенство по футбол за юноши до 19 години 2003|2003]]||3||0||0||3||0||17 |- |{{флагче|Швейцария}} [[Европейско първенство по футбол за юноши до 19 години 2004|2004]]||3||0||1||2||2||18 |- |{{флагче|Северна Ирландия}} [[Европейско първенство по футбол за юноши до 19 години 2005|2005]]||3||0||0||3||0||18 |- |{{флагче|Полша}} [[Европейско първенство по футбол за юноши до 19 години 2006|2006]]||3||0||0||3||1||16 |- |{{флагче|Австрия}} [[Европейско първенство по футбол за юноши до 19 години 2007|2007]]||3||0||0||3||0||15 |- |{{флагче|Чехия}} [[Европейско първенство по футбол за юноши до 19 години 2008|2008]]||3||0||0||3||0||10 |- |{{флагче|Украйна}} [[Европейско първенство по футбол за юноши до 19 години 2009|2009]]||3||0||0||3||0||10 |- |{{флагче|Франция}} [[Европейско първенство по футбол за юноши до 19 години 2010|2010]]||3||0||0||3||1||13 |- |{{флагче|Румъния}} [[Европейско първенство по футбол за юноши до 19 години 2011|2011]]||3||0||0||3||0||12 |- |{{флагче|Естония}} [[Европейско първенство по футбол за юноши до 19 години 2012|2012]]||3||0||0||3||0||15 |- |{{флагче|Литва}} [[Европейско първенство по футбол за юноши до 19 години 2013|2013]]||3||0||0||3||0||10 |- |{{флагче|Унгария}} [[Европейско първенство по футбол за юноши до 19 години 2014|2014]]||3||0||0||3||0||12 |- |{{флагче|Гърция}} [[Европейско първенство по футбол за юноши до 19 години 2015|2015]]||3||0||0||3||0||12 |- |{{флагче|Германия}} [[Европейско първенство по футбол за юноши до 19 години 2016|2016]]||3||0||0||3||1||16 |- |{{флагче|Грузия}} [[Европейско първенство по футбол за юноши до 19 години 2017|2017]]||3||0||0||3||0||19 |- |{{флагче|Финландия}} [[Европейско първенство по футбол за юноши до 19 години 2018|2018]]||3||0||0||3||0||11 |- |{{флагче|Армения}} [[Европейско първенство по футбол за юноши до 19 години 2019|2019]]||3||0||0||3||1||9 |- | {{флагче|Северна Ирландия}} <s>[[Европейско първенство по футбол за юноши до 19 години 2020|2020]]</s> | colspan="8" rowspan="2"| ''Отменено заради [[Пандемия от COVID-19|пандемията от COVID-19]]''<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес= https://www.uefa.com/under19/news/025e-0fac6fe40557-8da71e4a1ab1-1000--2020-under-19-euro-cancelled/|заглавие= 2020 Under-19 EURO cancelled|достъп_дата= 9 април 2026 г.|дата= 20 октомври 2020 г.|издател= www.uefa.com|език= en}}</ref><ref name=":2021canceled">{{цитат уеб|уеб_адрес= https://www.uefa.com/under19/news/0266-11a56ec11741-2377dafed677-1000--2020-21-under-19-euro-cancelled/|заглавие= 2020/21 Under-19 EURO cancelled|достъп_дата= 9 април 2026 г.|дата= 23 февруари 2021 г.|издател= www.uefa.com|език= en}}</ref> | 3 || 0 || 0 || 3 || 1 || 16 |- | {{флагче|Румъния}} <s>[[Европейско първенство по футбол за юноши до 19 години 2021|2021]]</s> | colspan="6"| Отменено заради пандемията от COVID-19<ref name=":2021canceled" /> |- | {{флагче|Словакия}} [[Европейско първенство по футбол за юноши до 19 години 2022|2022]]||colspan=9 rowspan=5|''Не се класира''||3||0||0||3||1||10 |- |{{флагче|Малта}} [[Европейско първенство по футбол за юноши до 19 години 2023|2023]]||3||0||0||3||0||8 |- |{{флагче|Северна Ирландия}} [[Европейско първенство по футбол за юноши до 19 години 2024|2024]]||3||0||0||3||0||21 |- |{{флагче|Румъния}} [[Европейско първенство по футбол за юноши до 19 години 2025|2025]]||3||0||0||3||0||11 |- |{{флагче|Уелс}} [[Европейско първенство по футбол за юноши до 19 години 2026|2026]]||3||0||0||3||0||11 |- |{{флагче|Израел}} [[Европейско първенство по футбол за юноши до 19 години 2027|2027]] |colspan=8|''Предстои да се определи'' |colspan=6|''Предстои да се определи'' |- ! Общо || — || — || — || — || — || — || — || — || 72 || 0 || 2 || 70 || 9 || 323 |} == Бележки == <references group="lower-alpha" /> == Източници == <references /> == Вижте също == * [[Национален отбор по футбол на Сан Марино]] {{Футбол в Сан Марино}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Футбол|Сан Марино}} [[Категория:Национални отбори по футбол на Сан Марино]] [[Категория:Юношески национални отбори по футбол до 19 години|Сан Марино]] 15ep4l4argd9vwqihtj8cqd4j7ahbtf 0 900301 12876653 12876144 2026-04-10T15:02:47Z Rumensz 125859 Rumensz премести страница „[[Елфриде Мейчар]]“ като „[[Елфриде Мейхар]]“ 12876144 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Елфриде Мейчар | име-оригинал = Elfriede Mejchar | категория = фотограф | описание = австрийска фотографка | националност = {{Австрия}} | работил = [[фотограф]] }} '''Елфриде Мейчар''' ({{lang|de|Elfriede Mejchar}}) е австрийска [[фотограф]]ка, една от най-важните представителки на австрийската индустриална и архитектурна фотография на XX-ти век. == Биография == Елфриде Мейчар е родена на 10 май 1924 г. във Виена, Австрия. Израства в [[Долна Австрия]] в Рупрехтсхофен. От 1939 г. посещава училище в Норденхам в Северна Германия, където завършва средно образование през 1940 г. След това започва да учи и чиракува като фотограф в малко студио в Норденхам и получава през 1944 г. диплома за калфа след изпит изпит в [[Олденбург]]. След края на [[Втората световна война]], през 1945 г. се връща да живее в Маркерсдорф, Долна Австрия, но после се установява във Виена. През 1961 г. получава магистърска степен в Института за обучение по графика във Виена. В периода 1952 – 1984 г. работи като фотограф във Федералната служба за паметници във Виена до пенсиониратето си. След това работи на свободна практика.<ref name="noe">{{икона|de}} [https://www.noe.gv.at/noe/LH_Mikl-Leitner_zum_Ableben_von_Elfriede_Mejchar.html Информация в Службата на правителството на Долна Австрия]</ref><ref name="museumnoe">{{икона|de}} [https://www.museumnoe.at/de/das-museum/blog/frauenportrait-18 Биография в Музея на Долна Австрия]</ref> В допълнение богатия фонд от фотографии свързани с фотографска документация на паметници и произведения на изкуството, творчеството ѝ включва и голям брой чисто студийни произведения, чиито мотиви варират от изследвания на растения, през причудливи натюрморти до колажи и експерименти с различни фотографски техники.<ref name="noe"></ref><ref name="museumnoe"></ref><ref name="bda">{{икона|de}} [https://bda.gv.at/aktuelles/artikel/2020/10/elfriede-mejchar-1924-2020/ Биография в сайта на Австрийската федерална служба за паметници]</ref> Творчеството ѝ получава висока оценка едва когато е на прекронна възраст и тя получава редица престижни награди.<ref name="noe"></ref><ref name="bda"></ref> Елфриде Мейчар умира на 11 октомври 2020 г. във Виена. Погребана е в централното гробище на Виена.<ref name="noe"></ref> Колекция от повече от 500 нейни творби (покупки и множество нейни дарения) се съхраняват във [[Музей на историята на изкуството|Виенския музей]]. Нейната обширна работа като част от професионалната ѝ дейност се съхранява, изследва и представя по различни начини от Федералната служба за паметници.<ref name="bda"></ref> == Издания == * Stift Kremsmünster (1982) – с Бено Винтерстелер * Elfriede Mejchar. Photographien (1992) – с Роберт Хамерстил * Photographien (1999) * Arbeiten 1950 – 1999 (2000) – със Сузана Гамауф * Flower – fade = Blühen – verblühen (2002) – с Андре Хелър * Künstler bei der Arbeit. 1954 – 1961 (2004) * Wie weiß die Gipfel der See (2005) – с [[Анемари Мозер]] * Fotografien von den Rändern Wiens (2008) – с Лиза Вьогенщайн * Stift Kremsmünster (2009) – с Ханс Лойниг * Elfriede Mejchar: Fotografie (2014) – с Рут Хорак * Road Trip (2017) == Награди == * 2002 Награда за художествена фотография от Федералното канцлерство<ref name="noe"></ref> * 2004 Награда на град Виена за изобразително изкуство * 2004 Награда за художествена фотография от провинция Долна Австрия<ref name="museumnoe"></ref> * 2016 Златен медал за заслуги от провинция Виена * Награда „Карл Вебер“ за фотография == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|de}} [https://magazin.wienmuseum.at/zum-tod-von-elfriede-mejchar „Намирам за интересно какво оставят хората след себе си“, Интервю на Волфганг Кос с Елфриде Мейчар през 2008 г. по повод изложба във Виенския музей] * {{икона|de}} [http://www.artnet.com/artists/elfriede-mejchar/ Фотографии на Елфриде Мейчар в ''Artnet''] {{Превод от|de|Elfriede Mejchar|208271846}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература|Австрия}} {{СОРТКАТ:Мейчар, Елфриде}} [[Категория:Австрийски фотографи]] [[Категория:Родени във Виена]] [[Категория:Починали във Виена]] nguntrhjsmz23icerd763wye2upc3xo 1 900302 12876655 12876315 2026-04-10T15:02:47Z Rumensz 125859 Rumensz премести страница „[[Беседа:Елфриде Мейчар]]“ като „[[Беседа:Елфриде Мейхар]]“ 12876315 wikitext text/x-wiki {{ЦИЕ пролет 2026|потребител=Rumensz‬|тема=култура|тема2=жени|държава=Австрия}} == Мейчар == Фамилното име би трябвало да е „Мейхар“ (ако не е утвърдена форма или не немскоезично). --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 07:03, 10 април 2026 (UTC) : Така го превежда Гугъл. Може да се смени. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 07:49, 10 април 2026 (UTC) 1lxt29i8m5tjcxys0a5g3l4x0na71uu 12876657 12876655 2026-04-10T15:03:34Z Rumensz 125859 /* Мейчар */ 12876657 wikitext text/x-wiki {{ЦИЕ пролет 2026|потребител=Rumensz‬|тема=култура|тема2=жени|държава=Австрия}} == Мейчар == Фамилното име би трябвало да е „Мейхар“ (ако не е утвърдена форма или не немскоезично). --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 07:03, 10 април 2026 (UTC) : Така го превежда Гугъл. Може да се смени. Явно е същото като [[Розамунде Пилхер]]. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 07:49, 10 април 2026 (UTC) kyfdm51qkdat8h7vgrgyakxibcvtxi3 0 900308 12876552 12876289 2026-04-10T13:03:46Z Vajsov 290858 /* Източници */ 12876552 wikitext text/x-wiki {{Личност|археолог | име = Егон Видерман | име-оригинал = Egon Wiedermann | изображение = | описание = словашки археолог и музеолог | националност = {{SVK}} | професия = [[археолог]], музеолог | научна област = [[археология]], музеология }} '''Егон Видерман''' (на словашки Egon Wiedermann) е словашки [[археолог]] и музеолог, университетски преподавател. Той е професор в университета “Константин Философ” гр. [[Нитра]], [[Словакия]]. == Биография == Егон Видерман е роден през 1953 г в гр. [[Тополчани]], днешна Словакия. През 1980 г завършва висшето си образование в [[Университет „Коменски“|Университета „Ян Амос Коменски“]] в град [[Братислава]].<ref>[https://absolventi.uniba.sk/ Информация за абсолвентите на Университетът „Ян Коменски“ — Братислава.</ref> Следвал археология при проф. [[Бохуслав Новотни]]. През периода 1980 – 1981 г. е бил сътрудник в Археологическия институт на [[Словашка академия на науките|Словашката академия на науките]], а през периода 1982 – 1994 г. — археолог в Регионалния музей в родния си град [[Тополчани]]. От 1996 е преподавател в катедрата по археология на университета “Константин Философ” в [[Нитра]], а от 2006 г. е и ръководител на катедрата по музеология. Член е на Научния съвет на Археологическия институт и на настоятелството на Словашкия национален музей. Участник в археологическите проучвания на: [[Апони]], [[Нитра]] (1981), [[Тополчани]], Нитра-Сердахели и Септенцуйфал (1981 – 1990). Той е един от инициаторите за създаването на специалността Археология (1994) и на програмата по музеология в университета “Константин Философ” в [[Нитра]]. Води курсове по праисторическа, славянска и средновековна археология, ландшафтна археология (методика на археологическите проучвания) и музеография. Отговаря за учебната програма по музеология в университета. Заемал е длъжността заместник-декан по международните отношения и академичното развитието на факултета.<ref>[https://karch.ff.ukf.sk/pracovnici/prof-phdr-egon-wiedermann-csc/ Информация ат интернет страницата на университета “Константин Философ” в [[Нитра]</ref> == Научна работа == Неговата научна дейност е фокусирана върху изследване на: * Социална и икономическа структура на неолитните и енеолитните общности. * Археометрията: Приложение на природните науки за анализ на праисторическата керамика и металните предмети. * Културеният ландшафт през праисторията и възможностите на праисторическите хора да променят околната средата. През последните години проф. Видерман насочва научните си изследвания към концептуалните и теоретични аспекти на археологията, отразени в трудове като ''The World behind the World'' („Светът зад света“). В тях той разглежда редица проблеми, свързани с интерпретацията на праисторическите култури, сред които: * символиката на шнуровата керамика, където орнаменталните композиции се интерпретират като част от културения код на обществото и средство за изразяване на социална и културна идентичност; * миграционните процеси през праисторията, където анализира движенията на древни общности от Понтийските (Причерноморски) степи към Централна Европа. == Признание == * през 2013 получава наградата на декана на Философския факултет на Константин-Философския университет в гр. Нитра — Сребърен медал по случай 20-годишнината на Философския факултет * през 2013 получава наградата на ректора на Константин-Философския университет в Нитра за научна и художествена дейност * през 2017 – Награда на ректора на Константин-Философския университет в Нитра за международно призната публикационна дейност и оригинални научни трудове, индексирани в базите данни [[Web of Science]] и [[Scopus]] * през 2021 – Награда на ректора на Константин-Философския университет в Нитра за международно призната публикационна дейност * през 1998 получава Благодарствено писмо от кмета на [[Тополчани]] по случай 825-годишнината от първото писмено споменаване на града == Научни трудове == * 1985 – ''Archeologické pamiatky topoľčianskeho múzea''. Нитра. * 1985 – ''K historicko-chronologickým otázkam včasnostredovekej spoločnosti 7.–8. storočia na Slovensku (Horizontálno-stratigrafická analýza pohrebiska v Štúrove)''. ''Slovenská archeológia'' 33, 347–378. * 1991 – ''Dejiny archeologického výskumu Topoľčian a Topoľčianskeho hradu''. Нитра. * 1995 – ''Höhlenfundorte und Anpassung urzeitlicher Besiedlung an die klimatischen Änderungen am mittleren und oberen Flusslauf der Nitra''. ''Studia Historica Nitriensia'' 4, 55–63. * 1996 – ''Mladoeneolitické osídlenie strednej Nitry v prírodnom prostredí epiatlantika''. ''Študijné zvesti'' 32. * 1997 – ''Topoľčany vo vrstvách vekov''. Братислава. * 2000 – ''Partizánske. Staré a nové epochy''. Братислава (в съавт. с Й. Владар). * 2001 – ''Paleoekológia Ponitria v archeologických prameňoch''. ''Studia Historica Nitriensia'' 8, 11–53. * 2001 – ''Modellierung des prähistorischen Landschaftsraumes''. ''Acta Nitriensiae'' 4, 315–332. * 2003 – ''Archeoenvironmentálne štúdie prehistorickej krajiny''. Нитра. * 2010 – ''Šnúrová epistéma – kultúrny kód spletených povrázkov''. ''Slovenská archeológia'' 58/2, 243–258. * 2013 – ''The Prehistoric Multicultural Settlement of Hajná Nová Ves (Slovakia)…''. BAR Archaeopress S2482. Оксфорд. * 2015 – ''Topoľčany hrad – protourbárne sídlo''. * 2018 – ''Animal in the Life of the North-Carpathian Aeneolithic and Early Bronze Age Populations''. ''Študijné zvesti'' 64 (в съавт. с Й. Владая). * 2020 – ''The World behind the World''. Берлин (в съавт. с Й. Владар). == Източници == * [https://karch.ff.ukf.sk/pracovnici/prof-phdr-egon-wiedermann-csc/ prof. PhDr. Egon Wiedermann, CSc. станица от сайта на университета в Нитра, Словакия] * [http://www.kmuz.ff.ukf.sk/ Интернет страницата на Катедрата по Музеология] * {{Cite web |url=https://aleph.nkp.cz |title=Národní autority České republiky |access-date=2022-06-08}} * {{Cite web |url=https://dnb.de |title=Gemeinsame Normdatei (GND) |access-date=2026-02-23}} == Бележки == <references /> {{DEFAULTSORT:Видерман, Егон}} [[Категория:Словашки археолози]] [[Категория:Музеолози]] [[Категория:Родени през 1953 г.]] [[Категория:Живи хора]] rwpagjylwrfm0yzv9m4r8lfn81xrx9m 12876827 12876552 2026-04-10T17:24:55Z ~2026-22125-58 391898 12876827 wikitext text/x-wiki {{Личност|археолог | име = Егон Видерман | име-оригинал = Egon Wiedermann | описание = словашки археолог | изображение = | дата на раждане = | място на раждане = | дата на смърт = | място на смърт = | гражданство = {{SVK}} | професия = [[археолог]] | научна област = [[археология]], праистория | месторабота = Университет „Константин Философ“ в Нитра | образование = | научна степен = | известен с = праисторическа археология, теоретична археология }} '''Егон Видерман''' (на словашки Egon Wiedermann) е словашки [[археолог]] и музеолог, университетски преподавател. Той е професор в университета “Константин Философ” гр. [[Нитра]], [[Словакия]]. == Биография == Егон Видерман е роден през 1953 г в гр. [[Тополчани]], днешна Словакия. През 1980 г завършва висшето си образование в [[Университет „Коменски“|Университета „Ян Амос Коменски“]] в град [[Братислава]].<ref>[https://absolventi.uniba.sk/ Информация за абсолвентите на Университетът „Ян Коменски“ — Братислава.</ref> Следвал археология при проф. [[Бохуслав Новотни]]. През периода 1980 – 1981 г. е бил сътрудник в Археологическия институт на [[Словашка академия на науките|Словашката академия на науките]], а през периода 1982 – 1994 г. — археолог в Регионалния музей в родния си град [[Тополчани]]. От 1996 е преподавател в катедрата по археология на университета “Константин Философ” в [[Нитра]], а от 2006 г. е и ръководител на катедрата по музеология. Член е на Научния съвет на Археологическия институт и на настоятелството на Словашкия национален музей. Участник в археологическите проучвания на: [[Апони]], [[Нитра]] (1981), [[Тополчани]], Нитра-Сердахели и Септенцуйфал (1981 – 1990). Той е един от инициаторите за създаването на специалността Археология (1994) и на програмата по музеология в университета “Константин Философ” в [[Нитра]]. Води курсове по праисторическа, славянска и средновековна археология, ландшафтна археология (методика на археологическите проучвания) и музеография. Отговаря за учебната програма по музеология в университета. Заемал е длъжността заместник-декан по международните отношения и академичното развитието на факултета.<ref>[https://karch.ff.ukf.sk/pracovnici/prof-phdr-egon-wiedermann-csc/ Информация ат интернет страницата на университета “Константин Философ” в [[Нитра]</ref> == Научна работа == Неговата научна дейност е фокусирана върху изследване на: * Социална и икономическа структура на неолитните и енеолитните общности. * Археометрията: Приложение на природните науки за анализ на праисторическата керамика и металните предмети. * Културеният ландшафт през праисторията и възможностите на праисторическите хора да променят околната средата. През последните години проф. Видерман насочва научните си изследвания към концептуалните и теоретични аспекти на археологията, отразени в трудове като ''The World behind the World'' („Светът зад света“). В тях той разглежда редица проблеми, свързани с интерпретацията на праисторическите култури, сред които: * символиката на шнуровата керамика, където орнаменталните композиции се интерпретират като част от културения код на обществото и средство за изразяване на социална и културна идентичност; * миграционните процеси през праисторията, където анализира движенията на древни общности от Понтийските (Причерноморски) степи към Централна Европа. == Признание == * през 2013 получава наградата на декана на Философския факултет на Константин-Философския университет в гр. Нитра — Сребърен медал по случай 20-годишнината на Философския факултет * през 2013 получава наградата на ректора на Константин-Философския университет в Нитра за научна и художествена дейност * през 2017 – Награда на ректора на Константин-Философския университет в Нитра за международно призната публикационна дейност и оригинални научни трудове, индексирани в базите данни [[Web of Science]] и [[Scopus]] * през 2021 – Награда на ректора на Константин-Философския университет в Нитра за международно призната публикационна дейност * през 1998 получава Благодарствено писмо от кмета на [[Тополчани]] по случай 825-годишнината от първото писмено споменаване на града == Научни трудове == * 1985 – ''Archeologické pamiatky topoľčianskeho múzea''. Нитра. * 1985 – ''K historicko-chronologickým otázkam včasnostredovekej spoločnosti 7.–8. storočia na Slovensku (Horizontálno-stratigrafická analýza pohrebiska v Štúrove)''. ''Slovenská archeológia'' 33, 347–378. * 1991 – ''Dejiny archeologického výskumu Topoľčian a Topoľčianskeho hradu''. Нитра. * 1995 – ''Höhlenfundorte und Anpassung urzeitlicher Besiedlung an die klimatischen Änderungen am mittleren und oberen Flusslauf der Nitra''. ''Studia Historica Nitriensia'' 4, 55–63. * 1996 – ''Mladoeneolitické osídlenie strednej Nitry v prírodnom prostredí epiatlantika''. ''Študijné zvesti'' 32. * 1997 – ''Topoľčany vo vrstvách vekov''. Братислава. * 2000 – ''Partizánske. Staré a nové epochy''. Братислава (в съавт. с Й. Владар). * 2001 – ''Paleoekológia Ponitria v archeologických prameňoch''. ''Studia Historica Nitriensia'' 8, 11–53. * 2001 – ''Modellierung des prähistorischen Landschaftsraumes''. ''Acta Nitriensiae'' 4, 315–332. * 2003 – ''Archeoenvironmentálne štúdie prehistorickej krajiny''. Нитра. * 2010 – ''Šnúrová epistéma – kultúrny kód spletených povrázkov''. ''Slovenská archeológia'' 58/2, 243–258. * 2013 – ''The Prehistoric Multicultural Settlement of Hajná Nová Ves (Slovakia)…''. BAR Archaeopress S2482. Оксфорд. * 2015 – ''Topoľčany hrad – protourbárne sídlo''. * 2018 – ''Animal in the Life of the North-Carpathian Aeneolithic and Early Bronze Age Populations''. ''Študijné zvesti'' 64 (в съавт. с Й. Владая). * 2020 – ''The World behind the World''. Берлин (в съавт. с Й. Владар). == Източници == * [https://karch.ff.ukf.sk/pracovnici/prof-phdr-egon-wiedermann-csc/ prof. PhDr. Egon Wiedermann, CSc. станица от сайта на университета в Нитра, Словакия] * [http://www.kmuz.ff.ukf.sk/ Интернет страницата на Катедрата по Музеология] * {{Cite web |url=https://aleph.nkp.cz |title=Národní autority České republiky |access-date=2022-06-08}} * {{Cite web |url=https://dnb.de |title=Gemeinsame Normdatei (GND) |access-date=2026-02-23}} == Бележки == <references /> {{DEFAULTSORT:Видерман, Егон}} [[Категория:Словашки археолози]] [[Категория:Музеолози]] [[Категория:Родени през 1953 г.]] [[Категория:Живи хора]] ojhvjlmqoc3ff7hmkdv9by0nh8oy0gp 12876829 12876827 2026-04-10T17:27:20Z ~2026-22125-58 391898 12876829 wikitext text/x-wiki {{Личност|археолог | име = Егон Видерман | име-оригинал = Egon Wiedermann | описание = словашки археолог | изображение = | дата на раждане = | място на раждане = | дата на смърт = | място на смърт = | гражданство = {{SVK}} | професия = [[археолог]] | научна област = [[археология]], праистория | месторабота = Университет „Константин Философ“ в Нитра | образование = [[Университет „Коменски“]] – [[Братислава]] | научна_степен = PhDr., CSc. | известен с = праисторическа археология, теоретична археология }} '''Егон Видерман''' (на словашки Egon Wiedermann) е словашки [[археолог]] и музеолог, университетски преподавател. Той е професор в университета “Константин Философ” гр. [[Нитра]], [[Словакия]]. == Биография == Егон Видерман е роден през 1953 г в гр. [[Тополчани]], днешна Словакия. През 1980 г завършва висшето си образование в [[Университет „Коменски“|Университета „Ян Амос Коменски“]] в град [[Братислава]].<ref>[https://absolventi.uniba.sk/ Информация за абсолвентите на Университетът „Ян Коменски“ — Братислава.</ref> Следвал археология при проф. [[Бохуслав Новотни]]. През периода 1980 – 1981 г. е бил сътрудник в Археологическия институт на [[Словашка академия на науките|Словашката академия на науките]], а през периода 1982 – 1994 г. — археолог в Регионалния музей в родния си град [[Тополчани]]. От 1996 е преподавател в катедрата по археология на университета “Константин Философ” в [[Нитра]], а от 2006 г. е и ръководител на катедрата по музеология. Член е на Научния съвет на Археологическия институт и на настоятелството на Словашкия национален музей. Участник в археологическите проучвания на: [[Апони]], [[Нитра]] (1981), [[Тополчани]], Нитра-Сердахели и Септенцуйфал (1981 – 1990). Той е един от инициаторите за създаването на специалността Археология (1994) и на програмата по музеология в университета “Константин Философ” в [[Нитра]]. Води курсове по праисторическа, славянска и средновековна археология, ландшафтна археология (методика на археологическите проучвания) и музеография. Отговаря за учебната програма по музеология в университета. Заемал е длъжността заместник-декан по международните отношения и академичното развитието на факултета.<ref>[https://karch.ff.ukf.sk/pracovnici/prof-phdr-egon-wiedermann-csc/ Информация ат интернет страницата на университета “Константин Философ” в [[Нитра]</ref> == Научна работа == Неговата научна дейност е фокусирана върху изследване на: * Социална и икономическа структура на неолитните и енеолитните общности. * Археометрията: Приложение на природните науки за анализ на праисторическата керамика и металните предмети. * Културеният ландшафт през праисторията и възможностите на праисторическите хора да променят околната средата. През последните години проф. Видерман насочва научните си изследвания към концептуалните и теоретични аспекти на археологията, отразени в трудове като ''The World behind the World'' („Светът зад света“). В тях той разглежда редица проблеми, свързани с интерпретацията на праисторическите култури, сред които: * символиката на шнуровата керамика, където орнаменталните композиции се интерпретират като част от културения код на обществото и средство за изразяване на социална и културна идентичност; * миграционните процеси през праисторията, където анализира движенията на древни общности от Понтийските (Причерноморски) степи към Централна Европа. == Признание == * през 2013 получава наградата на декана на Философския факултет на Константин-Философския университет в гр. Нитра — Сребърен медал по случай 20-годишнината на Философския факултет * през 2013 получава наградата на ректора на Константин-Философския университет в Нитра за научна и художествена дейност * през 2017 – Награда на ректора на Константин-Философския университет в Нитра за международно призната публикационна дейност и оригинални научни трудове, индексирани в базите данни [[Web of Science]] и [[Scopus]] * през 2021 – Награда на ректора на Константин-Философския университет в Нитра за международно призната публикационна дейност * през 1998 получава Благодарствено писмо от кмета на [[Тополчани]] по случай 825-годишнината от първото писмено споменаване на града == Научни трудове == * 1985 – ''Archeologické pamiatky topoľčianskeho múzea''. Нитра. * 1985 – ''K historicko-chronologickým otázkam včasnostredovekej spoločnosti 7.–8. storočia na Slovensku (Horizontálno-stratigrafická analýza pohrebiska v Štúrove)''. ''Slovenská archeológia'' 33, 347–378. * 1991 – ''Dejiny archeologického výskumu Topoľčian a Topoľčianskeho hradu''. Нитра. * 1995 – ''Höhlenfundorte und Anpassung urzeitlicher Besiedlung an die klimatischen Änderungen am mittleren und oberen Flusslauf der Nitra''. ''Studia Historica Nitriensia'' 4, 55–63. * 1996 – ''Mladoeneolitické osídlenie strednej Nitry v prírodnom prostredí epiatlantika''. ''Študijné zvesti'' 32. * 1997 – ''Topoľčany vo vrstvách vekov''. Братислава. * 2000 – ''Partizánske. Staré a nové epochy''. Братислава (в съавт. с Й. Владар). * 2001 – ''Paleoekológia Ponitria v archeologických prameňoch''. ''Studia Historica Nitriensia'' 8, 11–53. * 2001 – ''Modellierung des prähistorischen Landschaftsraumes''. ''Acta Nitriensiae'' 4, 315–332. * 2003 – ''Archeoenvironmentálne štúdie prehistorickej krajiny''. Нитра. * 2010 – ''Šnúrová epistéma – kultúrny kód spletených povrázkov''. ''Slovenská archeológia'' 58/2, 243–258. * 2013 – ''The Prehistoric Multicultural Settlement of Hajná Nová Ves (Slovakia)…''. BAR Archaeopress S2482. Оксфорд. * 2015 – ''Topoľčany hrad – protourbárne sídlo''. * 2018 – ''Animal in the Life of the North-Carpathian Aeneolithic and Early Bronze Age Populations''. ''Študijné zvesti'' 64 (в съавт. с Й. Владая). * 2020 – ''The World behind the World''. Берлин (в съавт. с Й. Владар). == Източници == * [https://karch.ff.ukf.sk/pracovnici/prof-phdr-egon-wiedermann-csc/ prof. PhDr. Egon Wiedermann, CSc. станица от сайта на университета в Нитра, Словакия] * [http://www.kmuz.ff.ukf.sk/ Интернет страницата на Катедрата по Музеология] * {{Cite web |url=https://aleph.nkp.cz |title=Národní autority České republiky |access-date=2022-06-08}} * {{Cite web |url=https://dnb.de |title=Gemeinsame Normdatei (GND) |access-date=2026-02-23}} == Бележки == <references /> {{DEFAULTSORT:Видерман, Егон}} [[Категория:Словашки археолози]] [[Категория:Музеолози]] [[Категория:Родени през 1953 г.]] [[Категория:Живи хора]] gi3h34bxazl7ig99fbgi0oc5f72wtya 12876974 12876829 2026-04-11T03:24:05Z Vajsov 290858 12876974 wikitext text/x-wiki {{Личност|археолог | име = Егон Видерман | име-оригинал = Egon Wiedermann | описание = словашки археолог | изображение = | дата на раждане = 4 август 1953 г. | място на раждане = [[Тополчани]] | дата на смърт = | място на смърт = | гражданство = {{SVK}} | професия = [[археолог]] | научна област = [[археология]], праистория | месторабота = Университет „Константин Философ“ в Нитра | образование = [[Университет „Коменски“]] – [[Братислава]] | научна_степен = PhDr., CSc. | известен с = праисторическа археология, теоретична археология }} '''Егон Видерман''' (на словашки Egon Wiedermann) е словашки [[археолог]] и музеолог, университетски преподавател. Той е професор в университета “Константин Философ” гр. [[Нитра]], [[Словакия]]. == Биография == Егон Видерман е роден през 1953 г в гр. [[Тополчани]], днешна Словакия. През 1980 г завършва висшето си образование в [[Университет „Коменски“|Университета „Ян Амос Коменски“]] в град [[Братислава]].<ref>[https://absolventi.uniba.sk/ Информация за абсолвентите на Университетът „Ян Коменски“ — Братислава.</ref> Следвал археология при проф. [[Бохуслав Новотни]]. През периода 1980 – 1981 г. е бил сътрудник в Археологическия институт на [[Словашка академия на науките|Словашката академия на науките]], а през периода 1982 – 1994 г. — археолог в Регионалния музей в родния си град [[Тополчани]]. От 1996 е преподавател в катедрата по археология на университета “Константин Философ” в [[Нитра]], а от 2006 г. е и ръководител на катедрата по музеология. Член е на Научния съвет на Археологическия институт и на настоятелството на Словашкия национален музей. Участник в археологическите проучвания на: [[Апони]], [[Нитра]] (1981), [[Тополчани]], Нитра-Сердахели и Септенцуйфал (1981 – 1990). Той е един от инициаторите за създаването на специалността Археология (1994) и на програмата по музеология в университета “Константин Философ” в [[Нитра]]. Води курсове по праисторическа, славянска и средновековна археология, ландшафтна археология (методика на археологическите проучвания) и музеография. Отговаря за учебната програма по музеология в университета. Заемал е длъжността заместник-декан по международните отношения и академичното развитието на факултета.<ref>[https://karch.ff.ukf.sk/pracovnici/prof-phdr-egon-wiedermann-csc/ Информация ат интернет страницата на университета “Константин Философ” в [[Нитра]</ref> == Научна работа == Неговата научна дейност е фокусирана върху изследване на: * Социална и икономическа структура на неолитните и енеолитните общности. * Археометрията: Приложение на природните науки за анализ на праисторическата керамика и металните предмети. * Културеният ландшафт през праисторията и възможностите на праисторическите хора да променят околната средата. През последните години проф. Видерман насочва научните си изследвания към концептуалните и теоретични аспекти на археологията, отразени в трудове като ''The World behind the World'' („Светът зад света“). В тях той разглежда редица проблеми, свързани с интерпретацията на праисторическите култури, сред които: * символиката на шнуровата керамика, където орнаменталните композиции се интерпретират като част от културения код на обществото и средство за изразяване на социална и културна идентичност; * миграционните процеси през праисторията, където анализира движенията на древни общности от Понтийските (Причерноморски) степи към Централна Европа. == Признание == * през 2013 получава наградата на декана на Философския факултет на Константин-Философския университет в гр. Нитра — Сребърен медал по случай 20-годишнината на Философския факултет * през 2013 получава наградата на ректора на Константин-Философския университет в Нитра за научна и художествена дейност * през 2017 – Награда на ректора на Константин-Философския университет в Нитра за международно призната публикационна дейност и оригинални научни трудове, индексирани в базите данни [[Web of Science]] и [[Scopus]] * през 2021 – Награда на ректора на Константин-Философския университет в Нитра за международно призната публикационна дейност * през 1998 получава Благодарствено писмо от кмета на [[Тополчани]] по случай 825-годишнината от първото писмено споменаване на града == Научни трудове == * 1985 – ''Archeologické pamiatky topoľčianskeho múzea''. Нитра. * 1985 – ''K historicko-chronologickým otázkam včasnostredovekej spoločnosti 7.–8. storočia na Slovensku (Horizontálno-stratigrafická analýza pohrebiska v Štúrove)''. ''Slovenská archeológia'' 33, 347–378. * 1991 – ''Dejiny archeologického výskumu Topoľčian a Topoľčianskeho hradu''. Нитра. * 1995 – ''Höhlenfundorte und Anpassung urzeitlicher Besiedlung an die klimatischen Änderungen am mittleren und oberen Flusslauf der Nitra''. ''Studia Historica Nitriensia'' 4, 55–63. * 1996 – ''Mladoeneolitické osídlenie strednej Nitry v prírodnom prostredí epiatlantika''. ''Študijné zvesti'' 32. * 1997 – ''Topoľčany vo vrstvách vekov''. Братислава. * 2000 – ''Partizánske. Staré a nové epochy''. Братислава (в съавт. с Й. Владар). * 2001 – ''Paleoekológia Ponitria v archeologických prameňoch''. ''Studia Historica Nitriensia'' 8, 11–53. * 2001 – ''Modellierung des prähistorischen Landschaftsraumes''. ''Acta Nitriensiae'' 4, 315–332. * 2003 – ''Archeoenvironmentálne štúdie prehistorickej krajiny''. Нитра. * 2010 – ''Šnúrová epistéma – kultúrny kód spletených povrázkov''. ''Slovenská archeológia'' 58/2, 243–258. * 2013 – ''The Prehistoric Multicultural Settlement of Hajná Nová Ves (Slovakia)…''. BAR Archaeopress S2482. Оксфорд. * 2015 – ''Topoľčany hrad – protourbárne sídlo''. * 2018 – ''Animal in the Life of the North-Carpathian Aeneolithic and Early Bronze Age Populations''. ''Študijné zvesti'' 64 (в съавт. с Й. Владая). * 2020 – ''The World behind the World''. Берлин (в съавт. с Й. Владар). == Източници == * [https://karch.ff.ukf.sk/pracovnici/prof-phdr-egon-wiedermann-csc/ prof. PhDr. Egon Wiedermann, CSc. станица от сайта на университета в Нитра, Словакия] * [http://www.kmuz.ff.ukf.sk/ Интернет страницата на Катедрата по Музеология] * {{Cite web |url=https://aleph.nkp.cz |title=Národní autority České republiky |access-date=2022-06-08}} * {{Cite web |url=https://dnb.de |title=Gemeinsame Normdatei (GND) |access-date=2026-02-23}} == Бележки == <references /> {{DEFAULTSORT:Видерман, Егон}} [[Категория:Словашки археолози]] [[Категория:Музеолози]] [[Категория:Родени през 1953 г.]] [[Категория:Живи хора]] nr1m63zqe7ada725lemm8073ucf3wuo 12876976 12876974 2026-04-11T03:27:40Z Vajsov 290858 12876976 wikitext text/x-wiki {{Личност|археолог | име = Егон Видерман | име-оригинал = Egon Wiedermann | описание = словашки археолог | изображение = | роден-дата = {{дрг|1953|04|08}} | роден-място = [[Тополчани]], [[Чехословакия]] (днес [[Словакия]]) | националност = {{SVK}} | дата на раждане = 4 август 1953 г. | дата на смърт = | място на смърт = | гражданство = {{SVK}} | професия = [[археолог]] | научна област = [[археология]], праистория | месторабота = Университет „Константин Философ“ в Нитра | образование = [[Университет „Коменски“]] – [[Братислава]] | научна_степен = PhDr., CSc. | известен с = праисторическа археология, теоретична археология }} '''Егон Видерман''' (на словашки Egon Wiedermann) е словашки [[археолог]] и музеолог, университетски преподавател. Той е професор в университета “Константин Философ” гр. [[Нитра]], [[Словакия]]. == Биография == Егон Видерман е роден през 1953 г в гр. [[Тополчани]], днешна Словакия. През 1980 г завършва висшето си образование в [[Университет „Коменски“|Университета „Ян Амос Коменски“]] в град [[Братислава]].<ref>[https://absolventi.uniba.sk/ Информация за абсолвентите на Университетът „Ян Коменски“ — Братислава.</ref> Следвал археология при проф. [[Бохуслав Новотни]]. През периода 1980 – 1981 г. е бил сътрудник в Археологическия институт на [[Словашка академия на науките|Словашката академия на науките]], а през периода 1982 – 1994 г. — археолог в Регионалния музей в родния си град [[Тополчани]]. От 1996 е преподавател в катедрата по археология на университета “Константин Философ” в [[Нитра]], а от 2006 г. е и ръководител на катедрата по музеология. Член е на Научния съвет на Археологическия институт и на настоятелството на Словашкия национален музей. Участник в археологическите проучвания на: [[Апони]], [[Нитра]] (1981), [[Тополчани]], Нитра-Сердахели и Септенцуйфал (1981 – 1990). Той е един от инициаторите за създаването на специалността Археология (1994) и на програмата по музеология в университета “Константин Философ” в [[Нитра]]. Води курсове по праисторическа, славянска и средновековна археология, ландшафтна археология (методика на археологическите проучвания) и музеография. Отговаря за учебната програма по музеология в университета. Заемал е длъжността заместник-декан по международните отношения и академичното развитието на факултета.<ref>[https://karch.ff.ukf.sk/pracovnici/prof-phdr-egon-wiedermann-csc/ Информация ат интернет страницата на университета “Константин Философ” в [[Нитра]</ref> == Научна работа == Неговата научна дейност е фокусирана върху изследване на: * Социална и икономическа структура на неолитните и енеолитните общности. * Археометрията: Приложение на природните науки за анализ на праисторическата керамика и металните предмети. * Културеният ландшафт през праисторията и възможностите на праисторическите хора да променят околната средата. През последните години проф. Видерман насочва научните си изследвания към концептуалните и теоретични аспекти на археологията, отразени в трудове като ''The World behind the World'' („Светът зад света“). В тях той разглежда редица проблеми, свързани с интерпретацията на праисторическите култури, сред които: * символиката на шнуровата керамика, където орнаменталните композиции се интерпретират като част от културения код на обществото и средство за изразяване на социална и културна идентичност; * миграционните процеси през праисторията, където анализира движенията на древни общности от Понтийските (Причерноморски) степи към Централна Европа. == Признание == * през 2013 получава наградата на декана на Философския факултет на Константин-Философския университет в гр. Нитра — Сребърен медал по случай 20-годишнината на Философския факултет * през 2013 получава наградата на ректора на Константин-Философския университет в Нитра за научна и художествена дейност * през 2017 – Награда на ректора на Константин-Философския университет в Нитра за международно призната публикационна дейност и оригинални научни трудове, индексирани в базите данни [[Web of Science]] и [[Scopus]] * през 2021 – Награда на ректора на Константин-Философския университет в Нитра за международно призната публикационна дейност * през 1998 получава Благодарствено писмо от кмета на [[Тополчани]] по случай 825-годишнината от първото писмено споменаване на града == Научни трудове == * 1985 – ''Archeologické pamiatky topoľčianskeho múzea''. Нитра. * 1985 – ''K historicko-chronologickým otázkam včasnostredovekej spoločnosti 7.–8. storočia na Slovensku (Horizontálno-stratigrafická analýza pohrebiska v Štúrove)''. ''Slovenská archeológia'' 33, 347–378. * 1991 – ''Dejiny archeologického výskumu Topoľčian a Topoľčianskeho hradu''. Нитра. * 1995 – ''Höhlenfundorte und Anpassung urzeitlicher Besiedlung an die klimatischen Änderungen am mittleren und oberen Flusslauf der Nitra''. ''Studia Historica Nitriensia'' 4, 55–63. * 1996 – ''Mladoeneolitické osídlenie strednej Nitry v prírodnom prostredí epiatlantika''. ''Študijné zvesti'' 32. * 1997 – ''Topoľčany vo vrstvách vekov''. Братислава. * 2000 – ''Partizánske. Staré a nové epochy''. Братислава (в съавт. с Й. Владар). * 2001 – ''Paleoekológia Ponitria v archeologických prameňoch''. ''Studia Historica Nitriensia'' 8, 11–53. * 2001 – ''Modellierung des prähistorischen Landschaftsraumes''. ''Acta Nitriensiae'' 4, 315–332. * 2003 – ''Archeoenvironmentálne štúdie prehistorickej krajiny''. Нитра. * 2010 – ''Šnúrová epistéma – kultúrny kód spletených povrázkov''. ''Slovenská archeológia'' 58/2, 243–258. * 2013 – ''The Prehistoric Multicultural Settlement of Hajná Nová Ves (Slovakia)…''. BAR Archaeopress S2482. Оксфорд. * 2015 – ''Topoľčany hrad – protourbárne sídlo''. * 2018 – ''Animal in the Life of the North-Carpathian Aeneolithic and Early Bronze Age Populations''. ''Študijné zvesti'' 64 (в съавт. с Й. Владая). * 2020 – ''The World behind the World''. Берлин (в съавт. с Й. Владар). == Източници == * [https://karch.ff.ukf.sk/pracovnici/prof-phdr-egon-wiedermann-csc/ prof. PhDr. Egon Wiedermann, CSc. станица от сайта на университета в Нитра, Словакия] * [http://www.kmuz.ff.ukf.sk/ Интернет страницата на Катедрата по Музеология] * {{Cite web |url=https://aleph.nkp.cz |title=Národní autority České republiky |access-date=2022-06-08}} * {{Cite web |url=https://dnb.de |title=Gemeinsame Normdatei (GND) |access-date=2026-02-23}} == Бележки == <references /> {{DEFAULTSORT:Видерман, Егон}} [[Категория:Словашки археолози]] [[Категория:Музеолози]] [[Категория:Родени през 1953 г.]] [[Категория:Живи хора]] 6j2tyfpetbw0kloiag7nn4mcqtpmf85 12876978 12876976 2026-04-11T03:30:58Z Vajsov 290858 12876978 wikitext text/x-wiki {{Личност|археолог | име = Егон Видерман | име-оригинал = Egon Wiedermann | описание = словашки археолог | изображение = | дата на раждане = 4 август 1953 г. | роден-място = [[Тополчани]] | дата на смърт = | починал-място = | гражданство = {{SVK}} | професия = [[археолог]] | научна област = [[археология]], праистория | месторабота = Университет „Константин Философ“ в Нитра | образование = [[Университет „Коменски“]] – [[Братислава]] | научна_степен = PhDr., CSc. | известен с = праисторическа археология, теоретична археология }} '''Егон Видерман''' (на словашки Egon Wiedermann) е словашки [[археолог]] и музеолог, университетски преподавател. Той е професор в университета “Константин Философ” гр. [[Нитра]], [[Словакия]]. == Биография == Егон Видерман е роден през 1953 г в гр. [[Тополчани]], днешна Словакия. През 1980 г завършва висшето си образование в [[Университет „Коменски“|Университета „Ян Амос Коменски“]] в град [[Братислава]].<ref>[https://absolventi.uniba.sk/ Информация за абсолвентите на Университетът „Ян Коменски“ — Братислава.</ref> Следвал археология при проф. [[Бохуслав Новотни]]. През периода 1980 – 1981 г. е бил сътрудник в Археологическия институт на [[Словашка академия на науките|Словашката академия на науките]], а през периода 1982 – 1994 г. — археолог в Регионалния музей в родния си град [[Тополчани]]. От 1996 е преподавател в катедрата по археология на университета “Константин Философ” в [[Нитра]], а от 2006 г. е и ръководител на катедрата по музеология. Член е на Научния съвет на Археологическия институт и на настоятелството на Словашкия национален музей. Участник в археологическите проучвания на: [[Апони]], [[Нитра]] (1981), [[Тополчани]], Нитра-Сердахели и Септенцуйфал (1981 – 1990). Той е един от инициаторите за създаването на специалността Археология (1994) и на програмата по музеология в университета “Константин Философ” в [[Нитра]]. Води курсове по праисторическа, славянска и средновековна археология, ландшафтна археология (методика на археологическите проучвания) и музеография. Отговаря за учебната програма по музеология в университета. Заемал е длъжността заместник-декан по международните отношения и академичното развитието на факултета.<ref>[https://karch.ff.ukf.sk/pracovnici/prof-phdr-egon-wiedermann-csc/ Информация ат интернет страницата на университета “Константин Философ” в [[Нитра]</ref> == Научна работа == Неговата научна дейност е фокусирана върху изследване на: * Социална и икономическа структура на неолитните и енеолитните общности. * Археометрията: Приложение на природните науки за анализ на праисторическата керамика и металните предмети. * Културеният ландшафт през праисторията и възможностите на праисторическите хора да променят околната средата. През последните години проф. Видерман насочва научните си изследвания към концептуалните и теоретични аспекти на археологията, отразени в трудове като ''The World behind the World'' („Светът зад света“). В тях той разглежда редица проблеми, свързани с интерпретацията на праисторическите култури, сред които: * символиката на шнуровата керамика, където орнаменталните композиции се интерпретират като част от културения код на обществото и средство за изразяване на социална и културна идентичност; * миграционните процеси през праисторията, където анализира движенията на древни общности от Понтийските (Причерноморски) степи към Централна Европа. == Признание == * през 2013 получава наградата на декана на Философския факултет на Константин-Философския университет в гр. Нитра — Сребърен медал по случай 20-годишнината на Философския факултет * през 2013 получава наградата на ректора на Константин-Философския университет в Нитра за научна и художествена дейност * през 2017 – Награда на ректора на Константин-Философския университет в Нитра за международно призната публикационна дейност и оригинални научни трудове, индексирани в базите данни [[Web of Science]] и [[Scopus]] * през 2021 – Награда на ректора на Константин-Философския университет в Нитра за международно призната публикационна дейност * през 1998 получава Благодарствено писмо от кмета на [[Тополчани]] по случай 825-годишнината от първото писмено споменаване на града == Научни трудове == * 1985 – ''Archeologické pamiatky topoľčianskeho múzea''. Нитра. * 1985 – ''K historicko-chronologickým otázkam včasnostredovekej spoločnosti 7.–8. storočia na Slovensku (Horizontálno-stratigrafická analýza pohrebiska v Štúrove)''. ''Slovenská archeológia'' 33, 347–378. * 1991 – ''Dejiny archeologického výskumu Topoľčian a Topoľčianskeho hradu''. Нитра. * 1995 – ''Höhlenfundorte und Anpassung urzeitlicher Besiedlung an die klimatischen Änderungen am mittleren und oberen Flusslauf der Nitra''. ''Studia Historica Nitriensia'' 4, 55–63. * 1996 – ''Mladoeneolitické osídlenie strednej Nitry v prírodnom prostredí epiatlantika''. ''Študijné zvesti'' 32. * 1997 – ''Topoľčany vo vrstvách vekov''. Братислава. * 2000 – ''Partizánske. Staré a nové epochy''. Братислава (в съавт. с Й. Владар). * 2001 – ''Paleoekológia Ponitria v archeologických prameňoch''. ''Studia Historica Nitriensia'' 8, 11–53. * 2001 – ''Modellierung des prähistorischen Landschaftsraumes''. ''Acta Nitriensiae'' 4, 315–332. * 2003 – ''Archeoenvironmentálne štúdie prehistorickej krajiny''. Нитра. * 2010 – ''Šnúrová epistéma – kultúrny kód spletených povrázkov''. ''Slovenská archeológia'' 58/2, 243–258. * 2013 – ''The Prehistoric Multicultural Settlement of Hajná Nová Ves (Slovakia)…''. BAR Archaeopress S2482. Оксфорд. * 2015 – ''Topoľčany hrad – protourbárne sídlo''. * 2018 – ''Animal in the Life of the North-Carpathian Aeneolithic and Early Bronze Age Populations''. ''Študijné zvesti'' 64 (в съавт. с Й. Владая). * 2020 – ''The World behind the World''. Берлин (в съавт. с Й. Владар). == Източници == * [https://karch.ff.ukf.sk/pracovnici/prof-phdr-egon-wiedermann-csc/ prof. PhDr. Egon Wiedermann, CSc. станица от сайта на университета в Нитра, Словакия] * [http://www.kmuz.ff.ukf.sk/ Интернет страницата на Катедрата по Музеология] * {{Cite web |url=https://aleph.nkp.cz |title=Národní autority České republiky |access-date=2022-06-08}} * {{Cite web |url=https://dnb.de |title=Gemeinsame Normdatei (GND) |access-date=2026-02-23}} == Бележки == <references /> {{DEFAULTSORT:Видерман, Егон}} [[Категория:Словашки археолози]] [[Категория:Музеолози]] [[Категория:Родени през 1953 г.]] [[Категория:Живи хора]] c8ykjtgxkwf55mt3am4tp4a9zuvo3n2 12876979 12876978 2026-04-11T03:31:41Z Vajsov 290858 /* Биография */ 12876979 wikitext text/x-wiki {{Личност|археолог | име = Егон Видерман | име-оригинал = Egon Wiedermann | описание = словашки археолог | изображение = | дата на раждане = 4 август 1953 г. | роден-място = [[Тополчани]] | дата на смърт = | починал-място = | гражданство = {{SVK}} | професия = [[археолог]] | научна област = [[археология]], праистория | месторабота = Университет „Константин Философ“ в Нитра | образование = [[Университет „Коменски“]] – [[Братислава]] | научна_степен = PhDr., CSc. | известен с = праисторическа археология, теоретична археология }} '''Егон Видерман''' (на словашки Egon Wiedermann) е словашки [[археолог]] и музеолог, университетски преподавател. Той е професор в университета “Константин Философ” гр. [[Нитра]], [[Словакия]]. == Биография == Егон Видерман е роден на 4 август 1953 г в гр. [[Тополчани]], днешна Словакия. През 1980 г завършва висшето си образование в [[Университет „Коменски“|Университета „Ян Амос Коменски“]] в град [[Братислава]].<ref>[https://absolventi.uniba.sk/ Информация за абсолвентите на Университетът „Ян Коменски“ — Братислава.</ref> Следвал археология при проф. [[Бохуслав Новотни]]. През периода 1980 – 1981 г. е бил сътрудник в Археологическия институт на [[Словашка академия на науките|Словашката академия на науките]], а през периода 1982 – 1994 г. — археолог в Регионалния музей в родния си град [[Тополчани]]. От 1996 е преподавател в катедрата по археология на университета “Константин Философ” в [[Нитра]], а от 2006 г. е и ръководител на катедрата по музеология. Член е на Научния съвет на Археологическия институт и на настоятелството на Словашкия национален музей. Участник в археологическите проучвания на: [[Апони]], [[Нитра]] (1981), [[Тополчани]], Нитра-Сердахели и Септенцуйфал (1981 – 1990). Той е един от инициаторите за създаването на специалността Археология (1994) и на програмата по музеология в университета “Константин Философ” в [[Нитра]]. Води курсове по праисторическа, славянска и средновековна археология, ландшафтна археология (методика на археологическите проучвания) и музеография. Отговаря за учебната програма по музеология в университета. Заемал е длъжността заместник-декан по международните отношения и академичното развитието на факултета.<ref>[https://karch.ff.ukf.sk/pracovnici/prof-phdr-egon-wiedermann-csc/ Информация ат интернет страницата на университета “Константин Философ” в [[Нитра]</ref> == Научна работа == Неговата научна дейност е фокусирана върху изследване на: * Социална и икономическа структура на неолитните и енеолитните общности. * Археометрията: Приложение на природните науки за анализ на праисторическата керамика и металните предмети. * Културеният ландшафт през праисторията и възможностите на праисторическите хора да променят околната средата. През последните години проф. Видерман насочва научните си изследвания към концептуалните и теоретични аспекти на археологията, отразени в трудове като ''The World behind the World'' („Светът зад света“). В тях той разглежда редица проблеми, свързани с интерпретацията на праисторическите култури, сред които: * символиката на шнуровата керамика, където орнаменталните композиции се интерпретират като част от културения код на обществото и средство за изразяване на социална и културна идентичност; * миграционните процеси през праисторията, където анализира движенията на древни общности от Понтийските (Причерноморски) степи към Централна Европа. == Признание == * през 2013 получава наградата на декана на Философския факултет на Константин-Философския университет в гр. Нитра — Сребърен медал по случай 20-годишнината на Философския факултет * през 2013 получава наградата на ректора на Константин-Философския университет в Нитра за научна и художествена дейност * през 2017 – Награда на ректора на Константин-Философския университет в Нитра за международно призната публикационна дейност и оригинални научни трудове, индексирани в базите данни [[Web of Science]] и [[Scopus]] * през 2021 – Награда на ректора на Константин-Философския университет в Нитра за международно призната публикационна дейност * през 1998 получава Благодарствено писмо от кмета на [[Тополчани]] по случай 825-годишнината от първото писмено споменаване на града == Научни трудове == * 1985 – ''Archeologické pamiatky topoľčianskeho múzea''. Нитра. * 1985 – ''K historicko-chronologickým otázkam včasnostredovekej spoločnosti 7.–8. storočia na Slovensku (Horizontálno-stratigrafická analýza pohrebiska v Štúrove)''. ''Slovenská archeológia'' 33, 347–378. * 1991 – ''Dejiny archeologického výskumu Topoľčian a Topoľčianskeho hradu''. Нитра. * 1995 – ''Höhlenfundorte und Anpassung urzeitlicher Besiedlung an die klimatischen Änderungen am mittleren und oberen Flusslauf der Nitra''. ''Studia Historica Nitriensia'' 4, 55–63. * 1996 – ''Mladoeneolitické osídlenie strednej Nitry v prírodnom prostredí epiatlantika''. ''Študijné zvesti'' 32. * 1997 – ''Topoľčany vo vrstvách vekov''. Братислава. * 2000 – ''Partizánske. Staré a nové epochy''. Братислава (в съавт. с Й. Владар). * 2001 – ''Paleoekológia Ponitria v archeologických prameňoch''. ''Studia Historica Nitriensia'' 8, 11–53. * 2001 – ''Modellierung des prähistorischen Landschaftsraumes''. ''Acta Nitriensiae'' 4, 315–332. * 2003 – ''Archeoenvironmentálne štúdie prehistorickej krajiny''. Нитра. * 2010 – ''Šnúrová epistéma – kultúrny kód spletených povrázkov''. ''Slovenská archeológia'' 58/2, 243–258. * 2013 – ''The Prehistoric Multicultural Settlement of Hajná Nová Ves (Slovakia)…''. BAR Archaeopress S2482. Оксфорд. * 2015 – ''Topoľčany hrad – protourbárne sídlo''. * 2018 – ''Animal in the Life of the North-Carpathian Aeneolithic and Early Bronze Age Populations''. ''Študijné zvesti'' 64 (в съавт. с Й. Владая). * 2020 – ''The World behind the World''. Берлин (в съавт. с Й. Владар). == Източници == * [https://karch.ff.ukf.sk/pracovnici/prof-phdr-egon-wiedermann-csc/ prof. PhDr. Egon Wiedermann, CSc. станица от сайта на университета в Нитра, Словакия] * [http://www.kmuz.ff.ukf.sk/ Интернет страницата на Катедрата по Музеология] * {{Cite web |url=https://aleph.nkp.cz |title=Národní autority České republiky |access-date=2022-06-08}} * {{Cite web |url=https://dnb.de |title=Gemeinsame Normdatei (GND) |access-date=2026-02-23}} == Бележки == <references /> {{DEFAULTSORT:Видерман, Егон}} [[Категория:Словашки археолози]] [[Категория:Музеолози]] [[Категория:Родени през 1953 г.]] [[Категория:Живи хора]] ltxvzyorwb2bddf4tireicqcqmny4gp 12876980 12876979 2026-04-11T03:33:45Z Vajsov 290858 12876980 wikitext text/x-wiki {{Личност|археолог | име = Егон Видерман | име-оригинал = Egon Wiedermann | описание = словашки археолог | изображение = | роден-дата = {{дрг|1957|08|04}} | роден-място = [[Тополчани]] | дата на смърт = | починал-място = | гражданство = {{SVK}} | професия = [[археолог]] | научна област = [[археология]], праистория | месторабота = Университет „Константин Философ“ в Нитра | образование = [[Университет „Коменски“]] – [[Братислава]] | научна_степен = PhDr., CSc. | известен с = праисторическа археология, теоретична археология }} '''Егон Видерман''' (на словашки Egon Wiedermann) е словашки [[археолог]] и музеолог, университетски преподавател. Той е професор в университета “Константин Философ” гр. [[Нитра]], [[Словакия]]. == Биография == Егон Видерман е роден на 4 август 1953 г в гр. [[Тополчани]], днешна Словакия. През 1980 г завършва висшето си образование в [[Университет „Коменски“|Университета „Ян Амос Коменски“]] в град [[Братислава]].<ref>[https://absolventi.uniba.sk/ Информация за абсолвентите на Университетът „Ян Коменски“ — Братислава.</ref> Следвал археология при проф. [[Бохуслав Новотни]]. През периода 1980 – 1981 г. е бил сътрудник в Археологическия институт на [[Словашка академия на науките|Словашката академия на науките]], а през периода 1982 – 1994 г. — археолог в Регионалния музей в родния си град [[Тополчани]]. От 1996 е преподавател в катедрата по археология на университета “Константин Философ” в [[Нитра]], а от 2006 г. е и ръководител на катедрата по музеология. Член е на Научния съвет на Археологическия институт и на настоятелството на Словашкия национален музей. Участник в археологическите проучвания на: [[Апони]], [[Нитра]] (1981), [[Тополчани]], Нитра-Сердахели и Септенцуйфал (1981 – 1990). Той е един от инициаторите за създаването на специалността Археология (1994) и на програмата по музеология в университета “Константин Философ” в [[Нитра]]. Води курсове по праисторическа, славянска и средновековна археология, ландшафтна археология (методика на археологическите проучвания) и музеография. Отговаря за учебната програма по музеология в университета. Заемал е длъжността заместник-декан по международните отношения и академичното развитието на факултета.<ref>[https://karch.ff.ukf.sk/pracovnici/prof-phdr-egon-wiedermann-csc/ Информация ат интернет страницата на университета “Константин Философ” в [[Нитра]</ref> == Научна работа == Неговата научна дейност е фокусирана върху изследване на: * Социална и икономическа структура на неолитните и енеолитните общности. * Археометрията: Приложение на природните науки за анализ на праисторическата керамика и металните предмети. * Културеният ландшафт през праисторията и възможностите на праисторическите хора да променят околната средата. През последните години проф. Видерман насочва научните си изследвания към концептуалните и теоретични аспекти на археологията, отразени в трудове като ''The World behind the World'' („Светът зад света“). В тях той разглежда редица проблеми, свързани с интерпретацията на праисторическите култури, сред които: * символиката на шнуровата керамика, където орнаменталните композиции се интерпретират като част от културения код на обществото и средство за изразяване на социална и културна идентичност; * миграционните процеси през праисторията, където анализира движенията на древни общности от Понтийските (Причерноморски) степи към Централна Европа. == Признание == * през 2013 получава наградата на декана на Философския факултет на Константин-Философския университет в гр. Нитра — Сребърен медал по случай 20-годишнината на Философския факултет * през 2013 получава наградата на ректора на Константин-Философския университет в Нитра за научна и художествена дейност * през 2017 – Награда на ректора на Константин-Философския университет в Нитра за международно призната публикационна дейност и оригинални научни трудове, индексирани в базите данни [[Web of Science]] и [[Scopus]] * през 2021 – Награда на ректора на Константин-Философския университет в Нитра за международно призната публикационна дейност * през 1998 получава Благодарствено писмо от кмета на [[Тополчани]] по случай 825-годишнината от първото писмено споменаване на града == Научни трудове == * 1985 – ''Archeologické pamiatky topoľčianskeho múzea''. Нитра. * 1985 – ''K historicko-chronologickým otázkam včasnostredovekej spoločnosti 7.–8. storočia na Slovensku (Horizontálno-stratigrafická analýza pohrebiska v Štúrove)''. ''Slovenská archeológia'' 33, 347–378. * 1991 – ''Dejiny archeologického výskumu Topoľčian a Topoľčianskeho hradu''. Нитра. * 1995 – ''Höhlenfundorte und Anpassung urzeitlicher Besiedlung an die klimatischen Änderungen am mittleren und oberen Flusslauf der Nitra''. ''Studia Historica Nitriensia'' 4, 55–63. * 1996 – ''Mladoeneolitické osídlenie strednej Nitry v prírodnom prostredí epiatlantika''. ''Študijné zvesti'' 32. * 1997 – ''Topoľčany vo vrstvách vekov''. Братислава. * 2000 – ''Partizánske. Staré a nové epochy''. Братислава (в съавт. с Й. Владар). * 2001 – ''Paleoekológia Ponitria v archeologických prameňoch''. ''Studia Historica Nitriensia'' 8, 11–53. * 2001 – ''Modellierung des prähistorischen Landschaftsraumes''. ''Acta Nitriensiae'' 4, 315–332. * 2003 – ''Archeoenvironmentálne štúdie prehistorickej krajiny''. Нитра. * 2010 – ''Šnúrová epistéma – kultúrny kód spletených povrázkov''. ''Slovenská archeológia'' 58/2, 243–258. * 2013 – ''The Prehistoric Multicultural Settlement of Hajná Nová Ves (Slovakia)…''. BAR Archaeopress S2482. Оксфорд. * 2015 – ''Topoľčany hrad – protourbárne sídlo''. * 2018 – ''Animal in the Life of the North-Carpathian Aeneolithic and Early Bronze Age Populations''. ''Študijné zvesti'' 64 (в съавт. с Й. Владая). * 2020 – ''The World behind the World''. Берлин (в съавт. с Й. Владар). == Източници == * [https://karch.ff.ukf.sk/pracovnici/prof-phdr-egon-wiedermann-csc/ prof. PhDr. Egon Wiedermann, CSc. станица от сайта на университета в Нитра, Словакия] * [http://www.kmuz.ff.ukf.sk/ Интернет страницата на Катедрата по Музеология] * {{Cite web |url=https://aleph.nkp.cz |title=Národní autority České republiky |access-date=2022-06-08}} * {{Cite web |url=https://dnb.de |title=Gemeinsame Normdatei (GND) |access-date=2026-02-23}} == Бележки == <references /> {{DEFAULTSORT:Видерман, Егон}} [[Категория:Словашки археолози]] [[Категория:Музеолози]] [[Категория:Родени през 1953 г.]] [[Категория:Живи хора]] ady59m3esnpair82ggzuvcge3ek5hlt 12876981 12876980 2026-04-11T03:53:34Z Vajsov 290858 12876981 wikitext text/x-wiki {{Личност|археолог | име = Егон Видерман | име-оригинал = Egon Wiedermann | описание = словашки археолог | изображение = | роден-дата = {{дрг|1957|08|04}} | роден-място = [[Тополчани]] | дата на смърт = | починал-място = | гражданство = {{SVK}} | професия = [[археолог]] | научна област = [[археология]], праистория | месторабота = Университет „Константин Философ“ в Нитра | образование = [[Университет „Коменски“]] – [[Братислава]] | научна_степен = PhDr., CSc. | известен с = праисторическа археология, теоретична археология }} '''Егон Видерман''' (на словашки Egon Wiedermann) е словашки [[археолог]] и музеолог, университетски преподавател. Той е професор в университета “Константин Философ” гр. [[Нитра]], [[Словакия]]. == Биография == Егон Видерман е роден на 4 август 1953 г в гр. [[Тополчани]], днешна Словакия. През 1980 г завършва висшето си образование в [[Университет „Коменски“|Университета „Ян Амос Коменски“]] в град [[Братислава]].<ref>[https://absolventi.uniba.sk/ Информация за абсолвентите на Университетът „Ян Коменски“ — Братислава.</ref> Следвал археология при проф. [[Бохуслав Новотни]]. През периода 1980 – 1981 г. е бил сътрудник в Археологическия институт на [[Словашка академия на науките|Словашката академия на науките]], а през периода 1982 – 1994 г. — археолог в Регионалния музей в родния си град [[Тополчани]]. От 1996 е преподавател в катедрата по археология на университета “Константин Философ” в [[Нитра]], а от 2006 г. е и ръководител на катедрата по музеология. Член е на Научния съвет на Археологическия институт и на настоятелството на Словашкия национален музей. Участник в археологическите проучвания на: [[Апони]], [[Нитра]] (1981), [[Тополчани]], Нитра-Сердахели и Септенцуйфал (1981 – 1990). Той е един от инициаторите за създаването на специалността Археология (1994) и на програмата по музеология в университета “Константин Философ” в [[Нитра]]. Води курсове по праисторическа, славянска и средновековна археология, ландшафтна археология (методика на археологическите проучвания) и музеография. Отговаря за учебната програма по музеология в университета. Заемал е длъжността заместник-декан по международните отношения и академичното развитието на факултета.<ref>[https://karch.ff.ukf.sk/pracovnici/prof-phdr-egon-wiedermann-csc/ Информация ат интернет страницата на университета “Константин Философ” в [[Нитра]</ref> == Научна работа == Неговата научна дейност е фокусирана върху изследване на: * Социална и икономическа структура на неолитните и енеолитните общности. * Археометрията: Приложение на природните науки за анализ на праисторическата керамика и металните предмети. * Културеният ландшафт през праисторията и възможностите на праисторическите хора да променят околната средата. През последните години проф. Видерман насочва научните си изследвания към концептуалните и теоретични аспекти на археологията, отразени в трудове като ''The World behind the World'' („Светът зад света“). В тях той разглежда редица проблеми, свързани с интерпретацията на праисторическите култури, сред които: * символиката на шнуровата керамика, където орнаменталните композиции се интерпретират като част от културения код на обществото и средство за изразяване на социална и културна идентичност; * миграционните процеси през праисторията, където анализира движенията на древни общности от Понтийските (Причерноморски) степи към Централна Европа. == Признание == * през 2013 получава наградата на декана на Философския факултет на Константин-Философския университет в гр. Нитра — Сребърен медал по случай 20-годишнината на Философския факултет * през 2013 получава наградата на ректора на Константин-Философския университет в Нитра за научна и художествена дейност * през 2017 – Награда на ректора на Константин-Философския университет в Нитра за международно призната публикационна дейност и оригинални научни трудове, индексирани в базите данни [[Web of Science]] и [[Scopus]] * през 2021 – Награда на ректора на Константин-Философския университет в Нитра за международно призната публикационна дейност * през 1998 получава Благодарствено писмо от кмета на [[Тополчани]] по случай 825-годишнината от първото писмено споменаване на града * през 2023 г. Университетът “Константин-Философ” в г Нитра издава юбилеен сборник в негова чест <ref>[http://www.shnnitra.ff.ukf.sk/supplementum-3-v-hore-strom/ SUPPLEMENTUM 3 – V hore strom (В гората дърво), Mimoriadne číslo časopisu Studia Historica Nitriensia venované životnému jubileu prof. Egona Wiedermanna]</ref> == Научни трудове == * 1985 – ''Archeologické pamiatky topoľčianskeho múzea''. Нитра. * 1985 – ''K historicko-chronologickým otázkam včasnostredovekej spoločnosti 7.–8. storočia na Slovensku (Horizontálno-stratigrafická analýza pohrebiska v Štúrove)''. ''Slovenská archeológia'' 33, 347–378. * 1991 – ''Dejiny archeologického výskumu Topoľčian a Topoľčianskeho hradu''. Нитра. * 1995 – ''Höhlenfundorte und Anpassung urzeitlicher Besiedlung an die klimatischen Änderungen am mittleren und oberen Flusslauf der Nitra''. ''Studia Historica Nitriensia'' 4, 55–63. * 1996 – ''Mladoeneolitické osídlenie strednej Nitry v prírodnom prostredí epiatlantika''. ''Študijné zvesti'' 32. * 1997 – ''Topoľčany vo vrstvách vekov''. Братислава. * 2000 – ''Partizánske. Staré a nové epochy''. Братислава (в съавт. с Й. Владар). * 2001 – ''Paleoekológia Ponitria v archeologických prameňoch''. ''Studia Historica Nitriensia'' 8, 11–53. * 2001 – ''Modellierung des prähistorischen Landschaftsraumes''. ''Acta Nitriensiae'' 4, 315–332. * 2003 – ''Archeoenvironmentálne štúdie prehistorickej krajiny''. Нитра. * 2010 – ''Šnúrová epistéma – kultúrny kód spletených povrázkov''. ''Slovenská archeológia'' 58/2, 243–258. * 2013 – ''The Prehistoric Multicultural Settlement of Hajná Nová Ves (Slovakia)…''. BAR Archaeopress S2482. Оксфорд. * 2015 – ''Topoľčany hrad – protourbárne sídlo''. * 2018 – ''Animal in the Life of the North-Carpathian Aeneolithic and Early Bronze Age Populations''. ''Študijné zvesti'' 64 (в съавт. с Й. Владая). * 2020 – ''The World behind the World''. Берлин (в съавт. с Й. Владар). == Източници == * [https://karch.ff.ukf.sk/pracovnici/prof-phdr-egon-wiedermann-csc/ prof. PhDr. Egon Wiedermann, CSc. станица от сайта на университета в Нитра, Словакия] * [http://www.kmuz.ff.ukf.sk/ Интернет страницата на Катедрата по Музеология] * {{Cite web |url=https://aleph.nkp.cz |title=Národní autority České republiky |access-date=2022-06-08}} * {{Cite web |url=https://dnb.de |title=Gemeinsame Normdatei (GND) |access-date=2026-02-23}} == Бележки == <references /> {{DEFAULTSORT:Видерман, Егон}} [[Категория:Словашки археолози]] [[Категория:Музеолози]] [[Категория:Родени през 1953 г.]] [[Категория:Живи хора]] r6o8rusdscszfkcgeu95rh2xu1ibv5o 12876982 12876981 2026-04-11T03:58:59Z Vajsov 290858 /* Научна работа */ 12876982 wikitext text/x-wiki {{Личност|археолог | име = Егон Видерман | име-оригинал = Egon Wiedermann | описание = словашки археолог | изображение = | роден-дата = {{дрг|1957|08|04}} | роден-място = [[Тополчани]] | дата на смърт = | починал-място = | гражданство = {{SVK}} | професия = [[археолог]] | научна област = [[археология]], праистория | месторабота = Университет „Константин Философ“ в Нитра | образование = [[Университет „Коменски“]] – [[Братислава]] | научна_степен = PhDr., CSc. | известен с = праисторическа археология, теоретична археология }} '''Егон Видерман''' (на словашки Egon Wiedermann) е словашки [[археолог]] и музеолог, университетски преподавател. Той е професор в университета “Константин Философ” гр. [[Нитра]], [[Словакия]]. == Биография == Егон Видерман е роден на 4 август 1953 г в гр. [[Тополчани]], днешна Словакия. През 1980 г завършва висшето си образование в [[Университет „Коменски“|Университета „Ян Амос Коменски“]] в град [[Братислава]].<ref>[https://absolventi.uniba.sk/ Информация за абсолвентите на Университетът „Ян Коменски“ — Братислава.</ref> Следвал археология при проф. [[Бохуслав Новотни]]. През периода 1980 – 1981 г. е бил сътрудник в Археологическия институт на [[Словашка академия на науките|Словашката академия на науките]], а през периода 1982 – 1994 г. — археолог в Регионалния музей в родния си град [[Тополчани]]. От 1996 е преподавател в катедрата по археология на университета “Константин Философ” в [[Нитра]], а от 2006 г. е и ръководител на катедрата по музеология. Член е на Научния съвет на Археологическия институт и на настоятелството на Словашкия национален музей. Участник в археологическите проучвания на: [[Апони]], [[Нитра]] (1981), [[Тополчани]], Нитра-Сердахели и Септенцуйфал (1981 – 1990). Той е един от инициаторите за създаването на специалността Археология (1994) и на програмата по музеология в университета “Константин Философ” в [[Нитра]]. Води курсове по праисторическа, славянска и средновековна археология, ландшафтна археология (методика на археологическите проучвания) и музеография. Отговаря за учебната програма по музеология в университета. Заемал е длъжността заместник-декан по международните отношения и академичното развитието на факултета.<ref>[https://karch.ff.ukf.sk/pracovnici/prof-phdr-egon-wiedermann-csc/ Информация ат интернет страницата на университета “Константин Философ” в [[Нитра]</ref> == Научна работа == Неговата научна дейност е фокусирана върху изследване на: * Социална и икономическа структура на неолитните и енеолитните общности. * Археометрията: Приложение на природните науки за анализ на праисторическата керамика и металните предмети. * Културеният ландшафт през праисторията и възможностите на праисторическите хора да променят околната средата. През последните години проф. Видерман насочва научните си изследвания към концептуалните и теоретични аспекти на археологията, отразени в трудове като ''The World behind the World'' („Светът зад света“). В тях той разглежда редица проблеми, свързани с интерпретацията на праисторическите култури, сред които: * символиката на шнуровата керамика, където орнаменталните композиции се интерпретират като част от културения код на обществото и средство за изразяване на социална и културна идентичност; * миграционните процеси през праисторията, където анализира предвижданията на древни общности от Понтийските (Причерноморски) степи към Централна Европа. == Признание == * през 2013 получава наградата на декана на Философския факултет на Константин-Философския университет в гр. Нитра — Сребърен медал по случай 20-годишнината на Философския факултет * през 2013 получава наградата на ректора на Константин-Философския университет в Нитра за научна и художествена дейност * през 2017 – Награда на ректора на Константин-Философския университет в Нитра за международно призната публикационна дейност и оригинални научни трудове, индексирани в базите данни [[Web of Science]] и [[Scopus]] * през 2021 – Награда на ректора на Константин-Философския университет в Нитра за международно призната публикационна дейност * през 1998 получава Благодарствено писмо от кмета на [[Тополчани]] по случай 825-годишнината от първото писмено споменаване на града * през 2023 г. Университетът “Константин-Философ” в г Нитра издава юбилеен сборник в негова чест <ref>[http://www.shnnitra.ff.ukf.sk/supplementum-3-v-hore-strom/ SUPPLEMENTUM 3 – V hore strom (В гората дърво), Mimoriadne číslo časopisu Studia Historica Nitriensia venované životnému jubileu prof. Egona Wiedermanna]</ref> == Научни трудове == * 1985 – ''Archeologické pamiatky topoľčianskeho múzea''. Нитра. * 1985 – ''K historicko-chronologickým otázkam včasnostredovekej spoločnosti 7.–8. storočia na Slovensku (Horizontálno-stratigrafická analýza pohrebiska v Štúrove)''. ''Slovenská archeológia'' 33, 347–378. * 1991 – ''Dejiny archeologického výskumu Topoľčian a Topoľčianskeho hradu''. Нитра. * 1995 – ''Höhlenfundorte und Anpassung urzeitlicher Besiedlung an die klimatischen Änderungen am mittleren und oberen Flusslauf der Nitra''. ''Studia Historica Nitriensia'' 4, 55–63. * 1996 – ''Mladoeneolitické osídlenie strednej Nitry v prírodnom prostredí epiatlantika''. ''Študijné zvesti'' 32. * 1997 – ''Topoľčany vo vrstvách vekov''. Братислава. * 2000 – ''Partizánske. Staré a nové epochy''. Братислава (в съавт. с Й. Владар). * 2001 – ''Paleoekológia Ponitria v archeologických prameňoch''. ''Studia Historica Nitriensia'' 8, 11–53. * 2001 – ''Modellierung des prähistorischen Landschaftsraumes''. ''Acta Nitriensiae'' 4, 315–332. * 2003 – ''Archeoenvironmentálne štúdie prehistorickej krajiny''. Нитра. * 2010 – ''Šnúrová epistéma – kultúrny kód spletených povrázkov''. ''Slovenská archeológia'' 58/2, 243–258. * 2013 – ''The Prehistoric Multicultural Settlement of Hajná Nová Ves (Slovakia)…''. BAR Archaeopress S2482. Оксфорд. * 2015 – ''Topoľčany hrad – protourbárne sídlo''. * 2018 – ''Animal in the Life of the North-Carpathian Aeneolithic and Early Bronze Age Populations''. ''Študijné zvesti'' 64 (в съавт. с Й. Владая). * 2020 – ''The World behind the World''. Берлин (в съавт. с Й. Владар). == Източници == * [https://karch.ff.ukf.sk/pracovnici/prof-phdr-egon-wiedermann-csc/ prof. PhDr. Egon Wiedermann, CSc. станица от сайта на университета в Нитра, Словакия] * [http://www.kmuz.ff.ukf.sk/ Интернет страницата на Катедрата по Музеология] * {{Cite web |url=https://aleph.nkp.cz |title=Národní autority České republiky |access-date=2022-06-08}} * {{Cite web |url=https://dnb.de |title=Gemeinsame Normdatei (GND) |access-date=2026-02-23}} == Бележки == <references /> {{DEFAULTSORT:Видерман, Егон}} [[Категория:Словашки археолози]] [[Категория:Музеолози]] [[Категория:Родени през 1953 г.]] [[Категория:Живи хора]] mqyjxcy2apz2zy80a2q9hjfut59rk3f 12876984 12876982 2026-04-11T04:03:23Z Vajsov 290858 12876984 wikitext text/x-wiki {{Личност|археолог | име = Егон Видерман | име-оригинал = Egon Wiedermann | описание = словашки археолог | изображение = | роден-дата = {{дрг|1957|08|04}} | роден-място = [[Тополчани]] | дата на смърт = | починал-място = | гражданство = {{SVK}} | професия = [[археолог]] | научна област = [[археология]], праистория, теоретична археология | месторабота = Университет „Константин Философ“ в Нитра | образование = [[Университет „Коменски“]] – [[Братислава]] | научна_степен = PhDr., CSc. | известен с = праисторическа археология, теоретична археология }} '''Егон Видерман''' (на словашки Egon Wiedermann) е словашки [[археолог]] и музеолог, университетски преподавател. Той е професор в университета “Константин Философ” гр. [[Нитра]], [[Словакия]]. == Биография == Егон Видерман е роден на 4 август 1953 г в гр. [[Тополчани]], днешна Словакия. През 1980 г завършва висшето си образование в [[Университет „Коменски“|Университета „Ян Амос Коменски“]] в град [[Братислава]].<ref>[https://absolventi.uniba.sk/ Информация за абсолвентите на Университетът „Ян Коменски“ — Братислава.</ref> Следвал археология при проф. [[Бохуслав Новотни]]. През периода 1980 – 1981 г. е бил сътрудник в Археологическия институт на [[Словашка академия на науките|Словашката академия на науките]], а през периода 1982 – 1994 г. — археолог в Регионалния музей в родния си град [[Тополчани]]. От 1996 е преподавател в катедрата по археология на университета “Константин Философ” в [[Нитра]], а от 2006 г. е и ръководител на катедрата по музеология. Член е на Научния съвет на Археологическия институт и на настоятелството на Словашкия национален музей. Участник в археологическите проучвания на: [[Апони]], [[Нитра]] (1981), [[Тополчани]], Нитра-Сердахели и Септенцуйфал (1981 – 1990). Той е един от инициаторите за създаването на специалността Археология (1994) и на програмата по музеология в университета “Константин Философ” в [[Нитра]]. Води курсове по праисторическа, славянска и средновековна археология, ландшафтна археология (методика на археологическите проучвания) и музеография. Отговаря за учебната програма по музеология в университета. Заемал е длъжността заместник-декан по международните отношения и академичното развитието на факултета.<ref>[https://karch.ff.ukf.sk/pracovnici/prof-phdr-egon-wiedermann-csc/ Информация ат интернет страницата на университета “Константин Философ” в [[Нитра]</ref> == Научна работа == Неговата научна дейност е фокусирана върху изследване на: * Социална и икономическа структура на неолитните и енеолитните общности. * Археометрията: Приложение на природните науки за анализ на праисторическата керамика и металните предмети. * Културеният ландшафт през праисторията и възможностите на праисторическите хора да променят околната средата. През последните години проф. Видерман насочва научните си изследвания към концептуалните и теоретични аспекти на археологията, отразени в трудове като ''The World behind the World'' („Светът зад света“). В тях той разглежда редица проблеми, свързани с интерпретацията на праисторическите култури, сред които: * символиката на шнуровата керамика, където орнаменталните композиции се интерпретират като част от културения код на обществото и средство за изразяване на социална и културна идентичност; * миграционните процеси през праисторията, където анализира предвижданията на древни общности от Понтийските (Причерноморски) степи към Централна Европа. == Признание == * през 2013 получава наградата на декана на Философския факултет на Константин-Философския университет в гр. Нитра — Сребърен медал по случай 20-годишнината на Философския факултет * през 2013 получава наградата на ректора на Константин-Философския университет в Нитра за научна и художествена дейност * през 2017 – Награда на ректора на Константин-Философския университет в Нитра за международно призната публикационна дейност и оригинални научни трудове, индексирани в базите данни [[Web of Science]] и [[Scopus]] * през 2021 – Награда на ректора на Константин-Философския университет в Нитра за международно призната публикационна дейност * през 1998 получава Благодарствено писмо от кмета на [[Тополчани]] по случай 825-годишнината от първото писмено споменаване на града * през 2023 г. Университетът “Константин-Философ” в г Нитра издава юбилеен сборник в негова чест <ref>[http://www.shnnitra.ff.ukf.sk/supplementum-3-v-hore-strom/ SUPPLEMENTUM 3 – V hore strom (В гората дърво), Mimoriadne číslo časopisu Studia Historica Nitriensia venované životnému jubileu prof. Egona Wiedermanna]</ref> == Научни трудове == * 1985 – ''Archeologické pamiatky topoľčianskeho múzea''. Нитра. * 1985 – ''K historicko-chronologickým otázkam včasnostredovekej spoločnosti 7.–8. storočia na Slovensku (Horizontálno-stratigrafická analýza pohrebiska v Štúrove)''. ''Slovenská archeológia'' 33, 347–378. * 1991 – ''Dejiny archeologického výskumu Topoľčian a Topoľčianskeho hradu''. Нитра. * 1995 – ''Höhlenfundorte und Anpassung urzeitlicher Besiedlung an die klimatischen Änderungen am mittleren und oberen Flusslauf der Nitra''. ''Studia Historica Nitriensia'' 4, 55–63. * 1996 – ''Mladoeneolitické osídlenie strednej Nitry v prírodnom prostredí epiatlantika''. ''Študijné zvesti'' 32. * 1997 – ''Topoľčany vo vrstvách vekov''. Братислава. * 2000 – ''Partizánske. Staré a nové epochy''. Братислава (в съавт. с Й. Владар). * 2001 – ''Paleoekológia Ponitria v archeologických prameňoch''. ''Studia Historica Nitriensia'' 8, 11–53. * 2001 – ''Modellierung des prähistorischen Landschaftsraumes''. ''Acta Nitriensiae'' 4, 315–332. * 2003 – ''Archeoenvironmentálne štúdie prehistorickej krajiny''. Нитра. * 2010 – ''Šnúrová epistéma – kultúrny kód spletených povrázkov''. ''Slovenská archeológia'' 58/2, 243–258. * 2013 – ''The Prehistoric Multicultural Settlement of Hajná Nová Ves (Slovakia)…''. BAR Archaeopress S2482. Оксфорд. * 2015 – ''Topoľčany hrad – protourbárne sídlo''. * 2018 – ''Animal in the Life of the North-Carpathian Aeneolithic and Early Bronze Age Populations''. ''Študijné zvesti'' 64 (в съавт. с Й. Владая). * 2020 – ''The World behind the World''. Берлин (в съавт. с Й. Владар). == Източници == * [https://karch.ff.ukf.sk/pracovnici/prof-phdr-egon-wiedermann-csc/ prof. PhDr. Egon Wiedermann, CSc. станица от сайта на университета в Нитра, Словакия] * [http://www.kmuz.ff.ukf.sk/ Интернет страницата на Катедрата по Музеология] * {{Cite web |url=https://aleph.nkp.cz |title=Národní autority České republiky |access-date=2022-06-08}} * {{Cite web |url=https://dnb.de |title=Gemeinsame Normdatei (GND) |access-date=2026-02-23}} == Бележки == <references /> {{DEFAULTSORT:Видерман, Егон}} [[Категория:Словашки археолози]] [[Категория:Музеолози]] [[Категория:Родени през 1953 г.]] [[Категория:Живи хора]] g2129mmq4d09r4lbxkptekgv8cbgd67 12876985 12876984 2026-04-11T04:07:22Z Vajsov 290858 Vajsov премести страница „[[Егон Видерман]]“ като „[[Егон Видерман (археолог)]]“: Дублиране на имена 12876984 wikitext text/x-wiki {{Личност|археолог | име = Егон Видерман | име-оригинал = Egon Wiedermann | описание = словашки археолог | изображение = | роден-дата = {{дрг|1957|08|04}} | роден-място = [[Тополчани]] | дата на смърт = | починал-място = | гражданство = {{SVK}} | професия = [[археолог]] | научна област = [[археология]], праистория, теоретична археология | месторабота = Университет „Константин Философ“ в Нитра | образование = [[Университет „Коменски“]] – [[Братислава]] | научна_степен = PhDr., CSc. | известен с = праисторическа археология, теоретична археология }} '''Егон Видерман''' (на словашки Egon Wiedermann) е словашки [[археолог]] и музеолог, университетски преподавател. Той е професор в университета “Константин Философ” гр. [[Нитра]], [[Словакия]]. == Биография == Егон Видерман е роден на 4 август 1953 г в гр. [[Тополчани]], днешна Словакия. През 1980 г завършва висшето си образование в [[Университет „Коменски“|Университета „Ян Амос Коменски“]] в град [[Братислава]].<ref>[https://absolventi.uniba.sk/ Информация за абсолвентите на Университетът „Ян Коменски“ — Братислава.</ref> Следвал археология при проф. [[Бохуслав Новотни]]. През периода 1980 – 1981 г. е бил сътрудник в Археологическия институт на [[Словашка академия на науките|Словашката академия на науките]], а през периода 1982 – 1994 г. — археолог в Регионалния музей в родния си град [[Тополчани]]. От 1996 е преподавател в катедрата по археология на университета “Константин Философ” в [[Нитра]], а от 2006 г. е и ръководител на катедрата по музеология. Член е на Научния съвет на Археологическия институт и на настоятелството на Словашкия национален музей. Участник в археологическите проучвания на: [[Апони]], [[Нитра]] (1981), [[Тополчани]], Нитра-Сердахели и Септенцуйфал (1981 – 1990). Той е един от инициаторите за създаването на специалността Археология (1994) и на програмата по музеология в университета “Константин Философ” в [[Нитра]]. Води курсове по праисторическа, славянска и средновековна археология, ландшафтна археология (методика на археологическите проучвания) и музеография. Отговаря за учебната програма по музеология в университета. Заемал е длъжността заместник-декан по международните отношения и академичното развитието на факултета.<ref>[https://karch.ff.ukf.sk/pracovnici/prof-phdr-egon-wiedermann-csc/ Информация ат интернет страницата на университета “Константин Философ” в [[Нитра]</ref> == Научна работа == Неговата научна дейност е фокусирана върху изследване на: * Социална и икономическа структура на неолитните и енеолитните общности. * Археометрията: Приложение на природните науки за анализ на праисторическата керамика и металните предмети. * Културеният ландшафт през праисторията и възможностите на праисторическите хора да променят околната средата. През последните години проф. Видерман насочва научните си изследвания към концептуалните и теоретични аспекти на археологията, отразени в трудове като ''The World behind the World'' („Светът зад света“). В тях той разглежда редица проблеми, свързани с интерпретацията на праисторическите култури, сред които: * символиката на шнуровата керамика, където орнаменталните композиции се интерпретират като част от културения код на обществото и средство за изразяване на социална и културна идентичност; * миграционните процеси през праисторията, където анализира предвижданията на древни общности от Понтийските (Причерноморски) степи към Централна Европа. == Признание == * през 2013 получава наградата на декана на Философския факултет на Константин-Философския университет в гр. Нитра — Сребърен медал по случай 20-годишнината на Философския факултет * през 2013 получава наградата на ректора на Константин-Философския университет в Нитра за научна и художествена дейност * през 2017 – Награда на ректора на Константин-Философския университет в Нитра за международно призната публикационна дейност и оригинални научни трудове, индексирани в базите данни [[Web of Science]] и [[Scopus]] * през 2021 – Награда на ректора на Константин-Философския университет в Нитра за международно призната публикационна дейност * през 1998 получава Благодарствено писмо от кмета на [[Тополчани]] по случай 825-годишнината от първото писмено споменаване на града * през 2023 г. Университетът “Константин-Философ” в г Нитра издава юбилеен сборник в негова чест <ref>[http://www.shnnitra.ff.ukf.sk/supplementum-3-v-hore-strom/ SUPPLEMENTUM 3 – V hore strom (В гората дърво), Mimoriadne číslo časopisu Studia Historica Nitriensia venované životnému jubileu prof. Egona Wiedermanna]</ref> == Научни трудове == * 1985 – ''Archeologické pamiatky topoľčianskeho múzea''. Нитра. * 1985 – ''K historicko-chronologickým otázkam včasnostredovekej spoločnosti 7.–8. storočia na Slovensku (Horizontálno-stratigrafická analýza pohrebiska v Štúrove)''. ''Slovenská archeológia'' 33, 347–378. * 1991 – ''Dejiny archeologického výskumu Topoľčian a Topoľčianskeho hradu''. Нитра. * 1995 – ''Höhlenfundorte und Anpassung urzeitlicher Besiedlung an die klimatischen Änderungen am mittleren und oberen Flusslauf der Nitra''. ''Studia Historica Nitriensia'' 4, 55–63. * 1996 – ''Mladoeneolitické osídlenie strednej Nitry v prírodnom prostredí epiatlantika''. ''Študijné zvesti'' 32. * 1997 – ''Topoľčany vo vrstvách vekov''. Братислава. * 2000 – ''Partizánske. Staré a nové epochy''. Братислава (в съавт. с Й. Владар). * 2001 – ''Paleoekológia Ponitria v archeologických prameňoch''. ''Studia Historica Nitriensia'' 8, 11–53. * 2001 – ''Modellierung des prähistorischen Landschaftsraumes''. ''Acta Nitriensiae'' 4, 315–332. * 2003 – ''Archeoenvironmentálne štúdie prehistorickej krajiny''. Нитра. * 2010 – ''Šnúrová epistéma – kultúrny kód spletených povrázkov''. ''Slovenská archeológia'' 58/2, 243–258. * 2013 – ''The Prehistoric Multicultural Settlement of Hajná Nová Ves (Slovakia)…''. BAR Archaeopress S2482. Оксфорд. * 2015 – ''Topoľčany hrad – protourbárne sídlo''. * 2018 – ''Animal in the Life of the North-Carpathian Aeneolithic and Early Bronze Age Populations''. ''Študijné zvesti'' 64 (в съавт. с Й. Владая). * 2020 – ''The World behind the World''. Берлин (в съавт. с Й. Владар). == Източници == * [https://karch.ff.ukf.sk/pracovnici/prof-phdr-egon-wiedermann-csc/ prof. PhDr. Egon Wiedermann, CSc. станица от сайта на университета в Нитра, Словакия] * [http://www.kmuz.ff.ukf.sk/ Интернет страницата на Катедрата по Музеология] * {{Cite web |url=https://aleph.nkp.cz |title=Národní autority České republiky |access-date=2022-06-08}} * {{Cite web |url=https://dnb.de |title=Gemeinsame Normdatei (GND) |access-date=2026-02-23}} == Бележки == <references /> {{DEFAULTSORT:Видерман, Егон}} [[Категория:Словашки археолози]] [[Категория:Музеолози]] [[Категория:Родени през 1953 г.]] [[Категория:Живи хора]] g2129mmq4d09r4lbxkptekgv8cbgd67 12876987 12876985 2026-04-11T04:11:54Z Vajsov 290858 12876987 wikitext text/x-wiki {{Личност|археолог | име = Егон Видерман | име-оригинал = Egon Wiedermann | описание = словашки археолог | изображение = | роден-дата = {{дрг|1957|08|04}} | роден-място = [[Тополчани]] | дата на смърт = | починал-място = | гражданство = {{SVK}} | професия = [[археолог]] | научна област = [[археология]], праистория, теоретична археология | месторабота = Университет „Константин Философ“ в Нитра | образование = [[Университет „Коменски“]] – [[Братислава]] | научна_степен = PhDr., CSc. | титла = [[професор]] | известен с = праисторическа археология, теоретична археология }} '''Егон Видерман''' (на словашки Egon Wiedermann) е словашки [[археолог]] и музеолог, университетски преподавател. Той е професор в университета “Константин Философ” гр. [[Нитра]], [[Словакия]]. == Биография == Егон Видерман е роден на 4 август 1953 г в гр. [[Тополчани]], днешна Словакия. През 1980 г завършва висшето си образование в [[Университет „Коменски“|Университета „Ян Амос Коменски“]] в град [[Братислава]].<ref>[https://absolventi.uniba.sk/ Информация за абсолвентите на Университетът „Ян Коменски“ — Братислава.</ref> Следвал археология при проф. [[Бохуслав Новотни]]. През периода 1980 – 1981 г. е бил сътрудник в Археологическия институт на [[Словашка академия на науките|Словашката академия на науките]], а през периода 1982 – 1994 г. — археолог в Регионалния музей в родния си град [[Тополчани]]. От 1996 е преподавател в катедрата по археология на университета “Константин Философ” в [[Нитра]], а от 2006 г. е и ръководител на катедрата по музеология. Член е на Научния съвет на Археологическия институт и на настоятелството на Словашкия национален музей. Участник в археологическите проучвания на: [[Апони]], [[Нитра]] (1981), [[Тополчани]], Нитра-Сердахели и Септенцуйфал (1981 – 1990). Той е един от инициаторите за създаването на специалността Археология (1994) и на програмата по музеология в университета “Константин Философ” в [[Нитра]]. Води курсове по праисторическа, славянска и средновековна археология, ландшафтна археология (методика на археологическите проучвания) и музеография. Отговаря за учебната програма по музеология в университета. Заемал е длъжността заместник-декан по международните отношения и академичното развитието на факултета.<ref>[https://karch.ff.ukf.sk/pracovnici/prof-phdr-egon-wiedermann-csc/ Информация ат интернет страницата на университета “Константин Философ” в [[Нитра]</ref> == Научна работа == Неговата научна дейност е фокусирана върху изследване на: * Социална и икономическа структура на неолитните и енеолитните общности. * Археометрията: Приложение на природните науки за анализ на праисторическата керамика и металните предмети. * Културеният ландшафт през праисторията и възможностите на праисторическите хора да променят околната средата. През последните години проф. Видерман насочва научните си изследвания към концептуалните и теоретични аспекти на археологията, отразени в трудове като ''The World behind the World'' („Светът зад света“). В тях той разглежда редица проблеми, свързани с интерпретацията на праисторическите култури, сред които: * символиката на шнуровата керамика, където орнаменталните композиции се интерпретират като част от културения код на обществото и средство за изразяване на социална и културна идентичност; * миграционните процеси през праисторията, където анализира предвижданията на древни общности от Понтийските (Причерноморски) степи към Централна Европа. == Признание == * през 2013 получава наградата на декана на Философския факултет на Константин-Философския университет в гр. Нитра — Сребърен медал по случай 20-годишнината на Философския факултет * през 2013 получава наградата на ректора на Константин-Философския университет в Нитра за научна и художествена дейност * през 2017 – Награда на ректора на Константин-Философския университет в Нитра за международно призната публикационна дейност и оригинални научни трудове, индексирани в базите данни [[Web of Science]] и [[Scopus]] * през 2021 – Награда на ректора на Константин-Философския университет в Нитра за международно призната публикационна дейност * през 1998 получава Благодарствено писмо от кмета на [[Тополчани]] по случай 825-годишнината от първото писмено споменаване на града * през 2023 г. Университетът “Константин-Философ” в г Нитра издава юбилеен сборник в негова чест <ref>[http://www.shnnitra.ff.ukf.sk/supplementum-3-v-hore-strom/ SUPPLEMENTUM 3 – V hore strom (В гората дърво), Mimoriadne číslo časopisu Studia Historica Nitriensia venované životnému jubileu prof. Egona Wiedermanna]</ref> == Научни трудове == * 1985 – ''Archeologické pamiatky topoľčianskeho múzea''. Нитра. * 1985 – ''K historicko-chronologickým otázkam včasnostredovekej spoločnosti 7.–8. storočia na Slovensku (Horizontálno-stratigrafická analýza pohrebiska v Štúrove)''. ''Slovenská archeológia'' 33, 347–378. * 1991 – ''Dejiny archeologického výskumu Topoľčian a Topoľčianskeho hradu''. Нитра. * 1995 – ''Höhlenfundorte und Anpassung urzeitlicher Besiedlung an die klimatischen Änderungen am mittleren und oberen Flusslauf der Nitra''. ''Studia Historica Nitriensia'' 4, 55–63. * 1996 – ''Mladoeneolitické osídlenie strednej Nitry v prírodnom prostredí epiatlantika''. ''Študijné zvesti'' 32. * 1997 – ''Topoľčany vo vrstvách vekov''. Братислава. * 2000 – ''Partizánske. Staré a nové epochy''. Братислава (в съавт. с Й. Владар). * 2001 – ''Paleoekológia Ponitria v archeologických prameňoch''. ''Studia Historica Nitriensia'' 8, 11–53. * 2001 – ''Modellierung des prähistorischen Landschaftsraumes''. ''Acta Nitriensiae'' 4, 315–332. * 2003 – ''Archeoenvironmentálne štúdie prehistorickej krajiny''. Нитра. * 2010 – ''Šnúrová epistéma – kultúrny kód spletených povrázkov''. ''Slovenská archeológia'' 58/2, 243–258. * 2013 – ''The Prehistoric Multicultural Settlement of Hajná Nová Ves (Slovakia)…''. BAR Archaeopress S2482. Оксфорд. * 2015 – ''Topoľčany hrad – protourbárne sídlo''. * 2018 – ''Animal in the Life of the North-Carpathian Aeneolithic and Early Bronze Age Populations''. ''Študijné zvesti'' 64 (в съавт. с Й. Владая). * 2020 – ''The World behind the World''. Берлин (в съавт. с Й. Владар). == Източници == * [https://karch.ff.ukf.sk/pracovnici/prof-phdr-egon-wiedermann-csc/ prof. PhDr. Egon Wiedermann, CSc. станица от сайта на университета в Нитра, Словакия] * [http://www.kmuz.ff.ukf.sk/ Интернет страницата на Катедрата по Музеология] * {{Cite web |url=https://aleph.nkp.cz |title=Národní autority České republiky |access-date=2022-06-08}} * {{Cite web |url=https://dnb.de |title=Gemeinsame Normdatei (GND) |access-date=2026-02-23}} == Бележки == <references /> {{DEFAULTSORT:Видерман, Егон}} [[Категория:Словашки археолози]] [[Категория:Музеолози]] [[Категория:Родени през 1953 г.]] [[Категория:Живи хора]] cfv3bhjeowrq1eiyf2ns5ru3zc4guj3 12876988 12876987 2026-04-11T04:14:31Z Vajsov 290858 12876988 wikitext text/x-wiki {{Личност|археолог | име = Егон Видерман | име-оригинал = Egon Wiedermann | описание = словашки археолог | изображение = | роден-дата = {{дрг|1957|08|04}} | роден-място = [[Тополчани]] | дата на смърт = | починал-място = | гражданство = {{SVK}} | професия = [[археолог]] | област = [[археология]], праистория, теоретична археология | месторабота = Университет „Константин Философ“ в Нитра | образование = [[Университет „Коменски“]] – [[Братислава]] | научна_степен = PhDr., CSc. | титла = [[професор]] | известен с = праисторическа археология, теоретична археология }} '''Егон Видерман''' (на словашки Egon Wiedermann) е словашки [[археолог]] и музеолог, университетски преподавател. Той е професор в университета “Константин Философ” гр. [[Нитра]], [[Словакия]]. == Биография == Егон Видерман е роден на 4 август 1953 г в гр. [[Тополчани]], днешна Словакия. През 1980 г завършва висшето си образование в [[Университет „Коменски“|Университета „Ян Амос Коменски“]] в град [[Братислава]].<ref>[https://absolventi.uniba.sk/ Информация за абсолвентите на Университетът „Ян Коменски“ — Братислава.</ref> Следвал археология при проф. [[Бохуслав Новотни]]. През периода 1980 – 1981 г. е бил сътрудник в Археологическия институт на [[Словашка академия на науките|Словашката академия на науките]], а през периода 1982 – 1994 г. — археолог в Регионалния музей в родния си град [[Тополчани]]. От 1996 е преподавател в катедрата по археология на университета “Константин Философ” в [[Нитра]], а от 2006 г. е и ръководител на катедрата по музеология. Член е на Научния съвет на Археологическия институт и на настоятелството на Словашкия национален музей. Участник в археологическите проучвания на: [[Апони]], [[Нитра]] (1981), [[Тополчани]], Нитра-Сердахели и Септенцуйфал (1981 – 1990). Той е един от инициаторите за създаването на специалността Археология (1994) и на програмата по музеология в университета “Константин Философ” в [[Нитра]]. Води курсове по праисторическа, славянска и средновековна археология, ландшафтна археология (методика на археологическите проучвания) и музеография. Отговаря за учебната програма по музеология в университета. Заемал е длъжността заместник-декан по международните отношения и академичното развитието на факултета.<ref>[https://karch.ff.ukf.sk/pracovnici/prof-phdr-egon-wiedermann-csc/ Информация ат интернет страницата на университета “Константин Философ” в [[Нитра]</ref> == Научна работа == Неговата научна дейност е фокусирана върху изследване на: * Социална и икономическа структура на неолитните и енеолитните общности. * Археометрията: Приложение на природните науки за анализ на праисторическата керамика и металните предмети. * Културеният ландшафт през праисторията и възможностите на праисторическите хора да променят околната средата. През последните години проф. Видерман насочва научните си изследвания към концептуалните и теоретични аспекти на археологията, отразени в трудове като ''The World behind the World'' („Светът зад света“). В тях той разглежда редица проблеми, свързани с интерпретацията на праисторическите култури, сред които: * символиката на шнуровата керамика, където орнаменталните композиции се интерпретират като част от културения код на обществото и средство за изразяване на социална и културна идентичност; * миграционните процеси през праисторията, където анализира предвижданията на древни общности от Понтийските (Причерноморски) степи към Централна Европа. == Признание == * през 2013 получава наградата на декана на Философския факултет на Константин-Философския университет в гр. Нитра — Сребърен медал по случай 20-годишнината на Философския факултет * през 2013 получава наградата на ректора на Константин-Философския университет в Нитра за научна и художествена дейност * през 2017 – Награда на ректора на Константин-Философския университет в Нитра за международно призната публикационна дейност и оригинални научни трудове, индексирани в базите данни [[Web of Science]] и [[Scopus]] * през 2021 – Награда на ректора на Константин-Философския университет в Нитра за международно призната публикационна дейност * през 1998 получава Благодарствено писмо от кмета на [[Тополчани]] по случай 825-годишнината от първото писмено споменаване на града * през 2023 г. Университетът “Константин-Философ” в г Нитра издава юбилеен сборник в негова чест <ref>[http://www.shnnitra.ff.ukf.sk/supplementum-3-v-hore-strom/ SUPPLEMENTUM 3 – V hore strom (В гората дърво), Mimoriadne číslo časopisu Studia Historica Nitriensia venované životnému jubileu prof. Egona Wiedermanna]</ref> == Научни трудове == * 1985 – ''Archeologické pamiatky topoľčianskeho múzea''. Нитра. * 1985 – ''K historicko-chronologickým otázkam včasnostredovekej spoločnosti 7.–8. storočia na Slovensku (Horizontálno-stratigrafická analýza pohrebiska v Štúrove)''. ''Slovenská archeológia'' 33, 347–378. * 1991 – ''Dejiny archeologického výskumu Topoľčian a Topoľčianskeho hradu''. Нитра. * 1995 – ''Höhlenfundorte und Anpassung urzeitlicher Besiedlung an die klimatischen Änderungen am mittleren und oberen Flusslauf der Nitra''. ''Studia Historica Nitriensia'' 4, 55–63. * 1996 – ''Mladoeneolitické osídlenie strednej Nitry v prírodnom prostredí epiatlantika''. ''Študijné zvesti'' 32. * 1997 – ''Topoľčany vo vrstvách vekov''. Братислава. * 2000 – ''Partizánske. Staré a nové epochy''. Братислава (в съавт. с Й. Владар). * 2001 – ''Paleoekológia Ponitria v archeologických prameňoch''. ''Studia Historica Nitriensia'' 8, 11–53. * 2001 – ''Modellierung des prähistorischen Landschaftsraumes''. ''Acta Nitriensiae'' 4, 315–332. * 2003 – ''Archeoenvironmentálne štúdie prehistorickej krajiny''. Нитра. * 2010 – ''Šnúrová epistéma – kultúrny kód spletených povrázkov''. ''Slovenská archeológia'' 58/2, 243–258. * 2013 – ''The Prehistoric Multicultural Settlement of Hajná Nová Ves (Slovakia)…''. BAR Archaeopress S2482. Оксфорд. * 2015 – ''Topoľčany hrad – protourbárne sídlo''. * 2018 – ''Animal in the Life of the North-Carpathian Aeneolithic and Early Bronze Age Populations''. ''Študijné zvesti'' 64 (в съавт. с Й. Владая). * 2020 – ''The World behind the World''. Берлин (в съавт. с Й. Владар). == Източници == * [https://karch.ff.ukf.sk/pracovnici/prof-phdr-egon-wiedermann-csc/ prof. PhDr. Egon Wiedermann, CSc. станица от сайта на университета в Нитра, Словакия] * [http://www.kmuz.ff.ukf.sk/ Интернет страницата на Катедрата по Музеология] * {{Cite web |url=https://aleph.nkp.cz |title=Národní autority České republiky |access-date=2022-06-08}} * {{Cite web |url=https://dnb.de |title=Gemeinsame Normdatei (GND) |access-date=2026-02-23}} == Бележки == <references /> {{DEFAULTSORT:Видерман, Егон}} [[Категория:Словашки археолози]] [[Категория:Музеолози]] [[Категория:Родени през 1953 г.]] [[Категория:Живи хора]] qu3c2itmuxj5cayawp1ia4jxuz7ui6j 12876989 12876988 2026-04-11T04:23:12Z Vajsov 290858 /* Научни трудове */ 12876989 wikitext text/x-wiki {{Личност|археолог | име = Егон Видерман | име-оригинал = Egon Wiedermann | описание = словашки археолог | изображение = | роден-дата = {{дрг|1957|08|04}} | роден-място = [[Тополчани]] | дата на смърт = | починал-място = | гражданство = {{SVK}} | професия = [[археолог]] | област = [[археология]], праистория, теоретична археология | месторабота = Университет „Константин Философ“ в Нитра | образование = [[Университет „Коменски“]] – [[Братислава]] | научна_степен = PhDr., CSc. | титла = [[професор]] | известен с = праисторическа археология, теоретична археология }} '''Егон Видерман''' (на словашки Egon Wiedermann) е словашки [[археолог]] и музеолог, университетски преподавател. Той е професор в университета “Константин Философ” гр. [[Нитра]], [[Словакия]]. == Биография == Егон Видерман е роден на 4 август 1953 г в гр. [[Тополчани]], днешна Словакия. През 1980 г завършва висшето си образование в [[Университет „Коменски“|Университета „Ян Амос Коменски“]] в град [[Братислава]].<ref>[https://absolventi.uniba.sk/ Информация за абсолвентите на Университетът „Ян Коменски“ — Братислава.</ref> Следвал археология при проф. [[Бохуслав Новотни]]. През периода 1980 – 1981 г. е бил сътрудник в Археологическия институт на [[Словашка академия на науките|Словашката академия на науките]], а през периода 1982 – 1994 г. — археолог в Регионалния музей в родния си град [[Тополчани]]. От 1996 е преподавател в катедрата по археология на университета “Константин Философ” в [[Нитра]], а от 2006 г. е и ръководител на катедрата по музеология. Член е на Научния съвет на Археологическия институт и на настоятелството на Словашкия национален музей. Участник в археологическите проучвания на: [[Апони]], [[Нитра]] (1981), [[Тополчани]], Нитра-Сердахели и Септенцуйфал (1981 – 1990). Той е един от инициаторите за създаването на специалността Археология (1994) и на програмата по музеология в университета “Константин Философ” в [[Нитра]]. Води курсове по праисторическа, славянска и средновековна археология, ландшафтна археология (методика на археологическите проучвания) и музеография. Отговаря за учебната програма по музеология в университета. Заемал е длъжността заместник-декан по международните отношения и академичното развитието на факултета.<ref>[https://karch.ff.ukf.sk/pracovnici/prof-phdr-egon-wiedermann-csc/ Информация ат интернет страницата на университета “Константин Философ” в [[Нитра]</ref> == Научна работа == Неговата научна дейност е фокусирана върху изследване на: * Социална и икономическа структура на неолитните и енеолитните общности. * Археометрията: Приложение на природните науки за анализ на праисторическата керамика и металните предмети. * Културеният ландшафт през праисторията и възможностите на праисторическите хора да променят околната средата. През последните години проф. Видерман насочва научните си изследвания към концептуалните и теоретични аспекти на археологията, отразени в трудове като ''The World behind the World'' („Светът зад света“). В тях той разглежда редица проблеми, свързани с интерпретацията на праисторическите култури, сред които: * символиката на шнуровата керамика, където орнаменталните композиции се интерпретират като част от културения код на обществото и средство за изразяване на социална и културна идентичност; * миграционните процеси през праисторията, където анализира предвижданията на древни общности от Понтийските (Причерноморски) степи към Централна Европа. == Признание == * през 2013 получава наградата на декана на Философския факултет на Константин-Философския университет в гр. Нитра — Сребърен медал по случай 20-годишнината на Философския факултет * през 2013 получава наградата на ректора на Константин-Философския университет в Нитра за научна и художествена дейност * през 2017 – Награда на ректора на Константин-Философския университет в Нитра за международно призната публикационна дейност и оригинални научни трудове, индексирани в базите данни [[Web of Science]] и [[Scopus]] * през 2021 – Награда на ректора на Константин-Философския университет в Нитра за международно призната публикационна дейност * през 1998 получава Благодарствено писмо от кмета на [[Тополчани]] по случай 825-годишнината от първото писмено споменаване на града * през 2023 г. Университетът “Константин-Философ” в г Нитра издава юбилеен сборник в негова чест <ref>[http://www.shnnitra.ff.ukf.sk/supplementum-3-v-hore-strom/ SUPPLEMENTUM 3 – V hore strom (В гората дърво), Mimoriadne číslo časopisu Studia Historica Nitriensia venované životnému jubileu prof. Egona Wiedermanna]</ref> == Научни трудове == * 1985 – ''Archeologické pamiatky topoľčianskeho múzea''. Нитра. * 1985 – ''K historicko-chronologickým otázkam včasnostredovekej spoločnosti 7.–8. storočia na Slovensku (Horizontálno-stratigrafická analýza pohrebiska v Štúrove)''. ''Slovenská archeológia'' 33, 347–378. * 1991 – ''Dejiny archeologického výskumu Topoľčian a Topoľčianskeho hradu''. Нитра. * 1995 – ''Höhlenfundorte und Anpassung urzeitlicher Besiedlung an die klimatischen Änderungen am mittleren und oberen Flusslauf der Nitra''. ''Studia Historica Nitriensia'' 4, 55–63. * 1996 – ''Mladoeneolitické osídlenie strednej Nitry v prírodnom prostredí epiatlantika''. ''Študijné zvesti'' 32. * 1996 – ''The Žiar Basin in Prehistory''. Constantine the Philosopher University. Nitra * 1997 – ''Topoľčany vo vrstvách vekov''. Братислава. * 2000 – ''Partizánske. Staré a nové epochy''. Братислава (в съавт. с Й. Владар). * 2001 – ''Paleoekológia Ponitria v archeologických prameňoch''. ''Studia Historica Nitriensia'' 8, 11–53. * 2001 – ''Modellierung des prähistorischen Landschaftsraumes''. ''Acta Nitriensiae'' 4, 315–332. * 2003 – ''Archeoenvironmentálne štúdie prehistorickej krajiny''. Нитра. * 2010 – ''Šnúrová epistéma – kultúrny kód spletených povrázkov''. ''Slovenská archeológia'' 58/2, 243–258. * 2013 – ''The Prehistoric Multicultural Settlement of Hajná Nová Ves (Slovakia)…''. BAR Archaeopress S2482. Оксфорд. * 2015 – ''Topoľčany hrad – protourbárne sídlo''. * 2018 – ''Animal in the Life of the North-Carpathian Aeneolithic and Early Bronze Age Populations''. ''Študijné zvesti'' 64 (в съавт. с Й. Владар). * 2020 – ''The World behind the World''. Берлин (в съавт. с Й. Владар). == Източници == * [https://karch.ff.ukf.sk/pracovnici/prof-phdr-egon-wiedermann-csc/ prof. PhDr. Egon Wiedermann, CSc. станица от сайта на университета в Нитра, Словакия] * [http://www.kmuz.ff.ukf.sk/ Интернет страницата на Катедрата по Музеология] * {{Cite web |url=https://aleph.nkp.cz |title=Národní autority České republiky |access-date=2022-06-08}} * {{Cite web |url=https://dnb.de |title=Gemeinsame Normdatei (GND) |access-date=2026-02-23}} == Бележки == <references /> {{DEFAULTSORT:Видерман, Егон}} [[Категория:Словашки археолози]] [[Категория:Музеолози]] [[Категория:Родени през 1953 г.]] [[Категория:Живи хора]] riw4a0s0zlfpn29vj508cbzrhw5jp6s 12876990 12876989 2026-04-11T04:26:45Z Vajsov 290858 12876990 wikitext text/x-wiki {{Личност|археолог | име = Егон Видерман | име-оригинал = Egon Wiedermann | описание = словашки археолог | изображение = | роден-дата = {{дрг|1957|08|04}} | роден-място = [[Тополчани]] | дата на смърт = | починал-място = | гражданство = {{SVK}} | професия = [[археолог]] | област = [[археология]], праистория, теоретична археология | месторабота = Университет „Константин Философ“ в Нитра | образование = [[Университет „Коменски“]] – [[Братислава]] | научна_степен = PhDr., CSc. | титла = [[професор]] | известен с = праисторическа археология, теоретична археология }} '''Егон Видерман''' (на словашки Egon Wiedermann) е словашки [[археолог]] и музеолог, университетски преподавател, професор в университета “Константин Философ” гр. [[Нитра]], [[Словакия]]. == Биография == Егон Видерман е роден на 4 август 1953 г в гр. [[Тополчани]], днешна Словакия. През 1980 г завършва висшето си образование в [[Университет „Коменски“|Университета „Ян Амос Коменски“]] в град [[Братислава]].<ref>[https://absolventi.uniba.sk/ Информация за абсолвентите на Университетът „Ян Коменски“ — Братислава.</ref> Следвал археология при проф. [[Бохуслав Новотни]]. През периода 1980 – 1981 г. е бил сътрудник в Археологическия институт на [[Словашка академия на науките|Словашката академия на науките]], а през периода 1982 – 1994 г. — археолог в Регионалния музей в родния си град [[Тополчани]]. От 1996 е преподавател в катедрата по археология на университета “Константин Философ” в [[Нитра]], а от 2006 г. е и ръководител на катедрата по музеология. Член е на Научния съвет на Археологическия институт и на настоятелството на Словашкия национален музей. Член на екипа проучващ в археологическите обекти [[Апони]], [[Нитра]] (1981), [[Тополчани]], Нитра-Сердахели и Септенцуйфал (1981 – 1990). Той е един от инициаторите за създаването на специалност Археология (1994) и на програмата по музеология в университета “Константин Философ” в [[Нитра]]. Води курсове по праисторическа, славянска и средновековна археология, ландшафтна археология (методика на археологическите проучвания) и музеография. Отговаря за учебната програма по музеология в университета. Заемал е длъжността заместник-декан по международните отношения и академичното развитието на факултета.<ref>[https://karch.ff.ukf.sk/pracovnici/prof-phdr-egon-wiedermann-csc/ Информация ат интернет страницата на университета “Константин Философ” в [[Нитра]</ref> == Научна работа == Неговата научна дейност е фокусирана върху изследване на: * Социална и икономическа структура на неолитните и енеолитните общности. * Археометрията: Приложение на природните науки за анализ на праисторическата керамика и металните предмети. * Културеният ландшафт през праисторията и възможностите на праисторическите хора да променят околната средата. През последните години проф. Видерман насочва научните си изследвания към концептуалните и теоретични аспекти на археологията, отразени в трудове като ''The World behind the World'' („Светът зад света“). В тях той разглежда редица проблеми, свързани с интерпретацията на праисторическите култури, сред които: * символиката на шнуровата керамика, където орнаменталните композиции се интерпретират като част от културения код на обществото и средство за изразяване на социална и културна идентичност; * миграционните процеси през праисторията, където анализира предвижданията на древни общности от Понтийските (Причерноморски) степи към Централна Европа. == Признание == * през 2013 получава наградата на декана на Философския факултет на Константин-Философския университет в гр. Нитра — Сребърен медал по случай 20-годишнината на Философския факултет * през 2013 получава наградата на ректора на Константин-Философския университет в Нитра за научна и художествена дейност * през 2017 – Награда на ректора на Константин-Философския университет в Нитра за международно призната публикационна дейност и оригинални научни трудове, индексирани в базите данни [[Web of Science]] и [[Scopus]] * през 2021 – Награда на ректора на Константин-Философския университет в Нитра за международно призната публикационна дейност * през 1998 получава Благодарствено писмо от кмета на [[Тополчани]] по случай 825-годишнината от първото писмено споменаване на града * през 2023 г. Университетът “Константин-Философ” в г Нитра издава юбилеен сборник в негова чест <ref>[http://www.shnnitra.ff.ukf.sk/supplementum-3-v-hore-strom/ SUPPLEMENTUM 3 – V hore strom (В гората дърво), Mimoriadne číslo časopisu Studia Historica Nitriensia venované životnému jubileu prof. Egona Wiedermanna]</ref> == Научни трудове == * 1985 – ''Archeologické pamiatky topoľčianskeho múzea''. Нитра. * 1985 – ''K historicko-chronologickým otázkam včasnostredovekej spoločnosti 7.–8. storočia na Slovensku (Horizontálno-stratigrafická analýza pohrebiska v Štúrove)''. ''Slovenská archeológia'' 33, 347–378. * 1991 – ''Dejiny archeologického výskumu Topoľčian a Topoľčianskeho hradu''. Нитра. * 1995 – ''Höhlenfundorte und Anpassung urzeitlicher Besiedlung an die klimatischen Änderungen am mittleren und oberen Flusslauf der Nitra''. ''Studia Historica Nitriensia'' 4, 55–63. * 1996 – ''Mladoeneolitické osídlenie strednej Nitry v prírodnom prostredí epiatlantika''. ''Študijné zvesti'' 32. * 1996 – ''The Žiar Basin in Prehistory''. Constantine the Philosopher University. Nitra * 1997 – ''Topoľčany vo vrstvách vekov''. Братислава. * 2000 – ''Partizánske. Staré a nové epochy''. Братислава (в съавт. с Й. Владар). * 2001 – ''Paleoekológia Ponitria v archeologických prameňoch''. ''Studia Historica Nitriensia'' 8, 11–53. * 2001 – ''Modellierung des prähistorischen Landschaftsraumes''. ''Acta Nitriensiae'' 4, 315–332. * 2003 – ''Archeoenvironmentálne štúdie prehistorickej krajiny''. Нитра. * 2010 – ''Šnúrová epistéma – kultúrny kód spletených povrázkov''. ''Slovenská archeológia'' 58/2, 243–258. * 2013 – ''The Prehistoric Multicultural Settlement of Hajná Nová Ves (Slovakia)…''. BAR Archaeopress S2482. Оксфорд. * 2015 – ''Topoľčany hrad – protourbárne sídlo''. * 2018 – ''Animal in the Life of the North-Carpathian Aeneolithic and Early Bronze Age Populations''. ''Študijné zvesti'' 64 (в съавт. с Й. Владар). * 2020 – ''The World behind the World''. Берлин (в съавт. с Й. Владар). == Източници == * [https://karch.ff.ukf.sk/pracovnici/prof-phdr-egon-wiedermann-csc/ prof. PhDr. Egon Wiedermann, CSc. станица от сайта на университета в Нитра, Словакия] * [http://www.kmuz.ff.ukf.sk/ Интернет страницата на Катедрата по Музеология] * {{Cite web |url=https://aleph.nkp.cz |title=Národní autority České republiky |access-date=2022-06-08}} * {{Cite web |url=https://dnb.de |title=Gemeinsame Normdatei (GND) |access-date=2026-02-23}} == Бележки == <references /> {{DEFAULTSORT:Видерман, Егон}} [[Категория:Словашки археолози]] [[Категория:Музеолози]] [[Категория:Родени през 1953 г.]] [[Категория:Живи хора]] 8enu0ed50qtvs3a79z0agxkgsecfr68 12876992 12876990 2026-04-11T04:44:16Z Vajsov 290858 /* Научни трудове */ 12876992 wikitext text/x-wiki {{Личност|археолог | име = Егон Видерман | име-оригинал = Egon Wiedermann | описание = словашки археолог | изображение = | роден-дата = {{дрг|1957|08|04}} | роден-място = [[Тополчани]] | дата на смърт = | починал-място = | гражданство = {{SVK}} | професия = [[археолог]] | област = [[археология]], праистория, теоретична археология | месторабота = Университет „Константин Философ“ в Нитра | образование = [[Университет „Коменски“]] – [[Братислава]] | научна_степен = PhDr., CSc. | титла = [[професор]] | известен с = праисторическа археология, теоретична археология }} '''Егон Видерман''' (на словашки Egon Wiedermann) е словашки [[археолог]] и музеолог, университетски преподавател, професор в университета “Константин Философ” гр. [[Нитра]], [[Словакия]]. == Биография == Егон Видерман е роден на 4 август 1953 г в гр. [[Тополчани]], днешна Словакия. През 1980 г завършва висшето си образование в [[Университет „Коменски“|Университета „Ян Амос Коменски“]] в град [[Братислава]].<ref>[https://absolventi.uniba.sk/ Информация за абсолвентите на Университетът „Ян Коменски“ — Братислава.</ref> Следвал археология при проф. [[Бохуслав Новотни]]. През периода 1980 – 1981 г. е бил сътрудник в Археологическия институт на [[Словашка академия на науките|Словашката академия на науките]], а през периода 1982 – 1994 г. — археолог в Регионалния музей в родния си град [[Тополчани]]. От 1996 е преподавател в катедрата по археология на университета “Константин Философ” в [[Нитра]], а от 2006 г. е и ръководител на катедрата по музеология. Член е на Научния съвет на Археологическия институт и на настоятелството на Словашкия национален музей. Член на екипа проучващ в археологическите обекти [[Апони]], [[Нитра]] (1981), [[Тополчани]], Нитра-Сердахели и Септенцуйфал (1981 – 1990). Той е един от инициаторите за създаването на специалност Археология (1994) и на програмата по музеология в университета “Константин Философ” в [[Нитра]]. Води курсове по праисторическа, славянска и средновековна археология, ландшафтна археология (методика на археологическите проучвания) и музеография. Отговаря за учебната програма по музеология в университета. Заемал е длъжността заместник-декан по международните отношения и академичното развитието на факултета.<ref>[https://karch.ff.ukf.sk/pracovnici/prof-phdr-egon-wiedermann-csc/ Информация ат интернет страницата на университета “Константин Философ” в [[Нитра]</ref> == Научна работа == Неговата научна дейност е фокусирана върху изследване на: * Социална и икономическа структура на неолитните и енеолитните общности. * Археометрията: Приложение на природните науки за анализ на праисторическата керамика и металните предмети. * Културеният ландшафт през праисторията и възможностите на праисторическите хора да променят околната средата. През последните години проф. Видерман насочва научните си изследвания към концептуалните и теоретични аспекти на археологията, отразени в трудове като ''The World behind the World'' („Светът зад света“). В тях той разглежда редица проблеми, свързани с интерпретацията на праисторическите култури, сред които: * символиката на шнуровата керамика, където орнаменталните композиции се интерпретират като част от културения код на обществото и средство за изразяване на социална и културна идентичност; * миграционните процеси през праисторията, където анализира предвижданията на древни общности от Понтийските (Причерноморски) степи към Централна Европа. == Признание == * през 2013 получава наградата на декана на Философския факултет на Константин-Философския университет в гр. Нитра — Сребърен медал по случай 20-годишнината на Философския факултет * през 2013 получава наградата на ректора на Константин-Философския университет в Нитра за научна и художествена дейност * през 2017 – Награда на ректора на Константин-Философския университет в Нитра за международно призната публикационна дейност и оригинални научни трудове, индексирани в базите данни [[Web of Science]] и [[Scopus]] * през 2021 – Награда на ректора на Константин-Философския университет в Нитра за международно призната публикационна дейност * през 1998 получава Благодарствено писмо от кмета на [[Тополчани]] по случай 825-годишнината от първото писмено споменаване на града * през 2023 г. Университетът “Константин-Философ” в г Нитра издава юбилеен сборник в негова чест <ref>[http://www.shnnitra.ff.ukf.sk/supplementum-3-v-hore-strom/ SUPPLEMENTUM 3 – V hore strom (В гората дърво), Mimoriadne číslo časopisu Studia Historica Nitriensia venované životnému jubileu prof. Egona Wiedermanna]</ref> == Научни трудове == * 1985 – ''Archeologické pamiatky topoľčianskeho múzea''. Нитра. * 1985 – ''K historicko-chronologickým otázkam včasnostredovekej spoločnosti 7.–8. storočia na Slovensku (Horizontálno-stratigrafická analýza pohrebiska v Štúrove)''. ''Slovenská archeológia'' 33, 347–378. * 1991 – ''Dejiny archeologického výskumu Topoľčian a Topoľčianskeho hradu''. Нитра. * 1995 – ''Höhlenfundorte und Anpassung urzeitlicher Besiedlung an die klimatischen Änderungen am mittleren und oberen Flusslauf der Nitra''. ''Studia Historica Nitriensia'' 4, 55–63. * 1996 – ''Mladoeneolitické osídlenie strednej Nitry v prírodnom prostredí epiatlantika''. ''Študijné zvesti'' 32. * 1997 – ''Topoľčany vo vrstvách vekov''. Братислава. * 2000 – ''Partizánske. Staré a nové epochy''. Братислава (в съавт. с Й. Владар). * 2001 – ''Paleoekológia Ponitria v archeologických prameňoch''. ''Studia Historica Nitriensia'' 8, 11–53. * 2001 – ''Modellierung des prähistorischen Landschaftsraumes''. ''Acta Nitriensiae'' 4, 315–332. * 2003 – ''Archeoenvironmentálne štúdie prehistorickej krajiny''. Нитра. * 2010 – ''Šnúrová epistéma – kultúrny kód spletených povrázkov''. ''Slovenská archeológia'' 58/2, 243–258. * 2013 – ''The Prehistoric Multicultural Settlement of Hajná Nová Ves (Slovakia)…''. BAR Archaeopress S2482. Оксфорд. * 2015 – ''Topoľčany hrad – protourbárne sídlo''. * 2018 – ''Animal in the Life of the North-Carpathian Aeneolithic and Early Bronze Age Populations''. ''Študijné zvesti'' 64 (в съавт. с Й. Владар). * 2020 – ''The World behind the World''. Берлин (в съавт. с Й. Владар). == Източници == * [https://karch.ff.ukf.sk/pracovnici/prof-phdr-egon-wiedermann-csc/ prof. PhDr. Egon Wiedermann, CSc. станица от сайта на университета в Нитра, Словакия] * [http://www.kmuz.ff.ukf.sk/ Интернет страницата на Катедрата по Музеология] * {{Cite web |url=https://aleph.nkp.cz |title=Národní autority České republiky |access-date=2022-06-08}} * {{Cite web |url=https://dnb.de |title=Gemeinsame Normdatei (GND) |access-date=2026-02-23}} == Бележки == <references /> {{DEFAULTSORT:Видерман, Егон}} [[Категория:Словашки археолози]] [[Категория:Музеолози]] [[Категория:Родени през 1953 г.]] [[Категория:Живи хора]] iqeeoqxodcdw1503klp9erbo2pnczrs 0 900316 12877077 12876324 2026-04-11T07:59:41Z Nk 399 Nk премести страница „[[Иранската архитектура]]“ като „[[Иранска архитектура]]“ 12876324 wikitext text/x-wiki Иранската архитуктура е с хилядолетна история, наследник на Персийската архитуктера и повлияна от архитектурата на [[Централна Азия]],[[Кавказ]] и други региони.<ref>[https://www.tappersia.com/blog/iranian-architecture-history/ Iranian Architecture History]</ref> == Средновековие == <gallery> Solt dome 1.JPG|Мавзолей на Улджайту в Солтание Bibi-Khanym Mosque in Samarkand, Uzbekistan (6134515470).jpg|Джамия Биби-Ханим в Самарканд, Узбекистан Registan Ulugbek madrasah2014.JPG|Фасадата на медресето Улуг Бег в Регистан в Самарканд </gallery> == Архитектура XIX - XX век == <gallery> Shamsol-emareh-old.JPG|Дворецът Голестан Masdjed-e Vakil central court (1).jpg|Джамия Вакил </gallery> == Източници == <references /> *Abdullahi Y.; Embi M. R. B (2015). Evolution of Abstract Vegetal Ornaments on Islamic Architecture. International Journal of Architectural Research: Archnet-IJAR. Archived from the original on 2019-01-21. Retrieved 2015-09-02. [[Категория:Иран]] oyqcwniascxiegee00b5mzgllkzb1rc 12877080 12877077 2026-04-11T08:00:25Z Nk 399 Премахване на [[Категория:Иран]]; Добавяне на [[Категория:Култура на Иран]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12877080 wikitext text/x-wiki '''Иранската архитуктура''' е с хилядолетна история, наследник на Персийската архитуктера и повлияна от архитектурата на [[Централна Азия]], [[Кавказ]] и други региони.<ref>[https://www.tappersia.com/blog/iranian-architecture-history/ Iranian Architecture History]</ref> == Средновековие == <gallery> Solt dome 1.JPG|Мавзолей на Улджайту в Солтание Bibi-Khanym Mosque in Samarkand, Uzbekistan (6134515470).jpg|Джамия Биби-Ханим в Самарканд, Узбекистан Registan Ulugbek madrasah2014.JPG|Фасадата на медресето Улуг Бег в Регистан в Самарканд </gallery> == Архитектура XIX - XX век == <gallery> Shamsol-emareh-old.JPG|Дворецът Голестан Masdjed-e Vakil central court (1).jpg|Джамия Вакил </gallery> == Източници == <references /> *Abdullahi Y.; Embi M. R. B (2015). Evolution of Abstract Vegetal Ornaments on Islamic Architecture. International Journal of Architectural Research: Archnet-IJAR. Archived from the original on 2019-01-21. Retrieved 2015-09-02. [[Категория:Култура на Иран]] td4z5dcxrorab4oy9clty3mjyi4h2j8 0 900321 12876484 12876420 2026-04-10T12:02:49Z Мико 4542 12876484 wikitext text/x-wiki {{Военен конфликт | име = Сражение при Слепченския манастир | конфликт = [[Илинденско-Преображенско въстание]] | картинка = | описание = | период = август 1903 година | място = [[Слепченски манастир]], [[Османска империя]] | причина = | повод = | територия = | резултат = загуба за ВМОРО | страна1 = [[Файл:Flag of the IMARO.svg|20px|ръб]][[ВМОРО]] | страна2 = [[Файл:Ottoman Flag.svg|20px|ръб]][[Османска империя]] | командир1 = [[Петър Жебчев]],<br>[[Алексо Стефанов]],<br>[[Русе Поптодоров]],<br>[[Иван Роглев]],<br>[[Георги Сугарев]] | командир2 = | сила1 = 100 четници | сила2 = 2000 войска | жертви1 = 60 | жертви2 = }} '''Сражението при Слепченския манастир''' е сражение между чети на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] и османски аскер, станало през август 1903 година, по време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]].<ref name="Силянов">{{Силянов|1|382}}</ref> == История == След голямото [[сражение при Смилево]] и изгарянето на селото двехилядната османска колона минава през Стругова планина на север и край Слепченския манастир се натъква на около 100 въстаници –<ref name="Силянов"/> четите на [[Русе Поптодоров]] (40 души), [[Алексо Стефанов]],<ref name="Свидетелства 113">{{Свидетелства13|113}}</ref> [[Иван Роглев]],<ref name="Сведоштва 740">{{Сведоштва11|740}}</ref> [[Георги Сугарев]]<ref name="Свидетелства118"/> и [[Петър Жебчев]].<ref name="Свидетелства 113"/> Сражението продължава 3 часа, като основният удар е понесен от четата на Жебчев. След това оцелелите въстаници напускат позициите си и се изтеглят.<ref name="Силянов"/> Войската ограбва и частично опожарява старинния Слепченски манастир, като изколва всички монаси, ратаи и приютили се в манастира недъгави хора.<ref name="Силянов"/> Според [[Иван Трайчев (Сърбци)|Иван Трайчев]] от четата на Жебчев загиват почти всички четници - общо 37 души.<ref name="Свидетелства 113"/> Оцеляват войводата Жебчев и четниците [[Тодор Велев (Битоля)|Тодор Велев]].<ref name="Сведоштва 741">{{Сведоштва11|741}}</ref> От четата на Русе Поптодоров не загива никой.<ref name="Свидетелства 113"/> Според Христо Силянов общо загиналите въстаници са около 30,<ref name="Силянов"/> а според [[Иван Начов]] общо загиват 60 въстаници.<ref name="Свидетелства118">{{Свидетелства13|118}}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} [[Категория:Битки на ВМОРО|Слепченски манастир]] [[Категория:Илинденско-Преображенско въстание]] [[Категория:Битки на Османската империя|Слепченски манастир]] h1vepuuls38iy2v7vgtew3q3xo24lcg 12876485 12876484 2026-04-10T12:03:36Z Мико 4542 12876485 wikitext text/x-wiki {{Военен конфликт | име = Сражение при Слепченския манастир | конфликт = [[Илинденско-Преображенско въстание]] | картинка = Slepchanski-manastir.jpg | описание = Стара фотография на Слепченския манастир | период = август 1903 година | място = [[Слепченски манастир]], [[Османска империя]] | причина = | повод = | територия = | резултат = загуба за ВМОРО | страна1 = [[Файл:Flag of the IMARO.svg|20px|ръб]][[ВМОРО]] | страна2 = [[Файл:Ottoman Flag.svg|20px|ръб]][[Османска империя]] | командир1 = [[Петър Жебчев]],<br>[[Алексо Стефанов]],<br>[[Русе Поптодоров]],<br>[[Иван Роглев]],<br>[[Георги Сугарев]] | командир2 = | сила1 = 100 четници | сила2 = 2000 войска | жертви1 = 60 | жертви2 = }} '''Сражението при Слепченския манастир''' е сражение между чети на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] и османски аскер, станало през август 1903 година, по време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]].<ref name="Силянов">{{Силянов|1|382}}</ref> == История == След голямото [[сражение при Смилево]] и изгарянето на селото двехилядната османска колона минава през Стругова планина на север и край Слепченския манастир се натъква на около 100 въстаници –<ref name="Силянов"/> четите на [[Русе Поптодоров]] (40 души), [[Алексо Стефанов]],<ref name="Свидетелства 113">{{Свидетелства13|113}}</ref> [[Иван Роглев]],<ref name="Сведоштва 740">{{Сведоштва11|740}}</ref> [[Георги Сугарев]]<ref name="Свидетелства118"/> и [[Петър Жебчев]].<ref name="Свидетелства 113"/> Сражението продължава 3 часа, като основният удар е понесен от четата на Жебчев. След това оцелелите въстаници напускат позициите си и се изтеглят.<ref name="Силянов"/> Войската ограбва и частично опожарява старинния Слепченски манастир, като изколва всички монаси, ратаи и приютили се в манастира недъгави хора.<ref name="Силянов"/> Според [[Иван Трайчев (Сърбци)|Иван Трайчев]] от четата на Жебчев загиват почти всички четници - общо 37 души.<ref name="Свидетелства 113"/> Оцеляват войводата Жебчев и четниците [[Тодор Велев (Битоля)|Тодор Велев]].<ref name="Сведоштва 741">{{Сведоштва11|741}}</ref> От четата на Русе Поптодоров не загива никой.<ref name="Свидетелства 113"/> Според Христо Силянов общо загиналите въстаници са около 30,<ref name="Силянов"/> а според [[Иван Начов]] общо загиват 60 въстаници.<ref name="Свидетелства118">{{Свидетелства13|118}}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} [[Категория:Битки на ВМОРО|Слепченски манастир]] [[Категория:Илинденско-Преображенско въстание]] [[Категория:Битки на Османската империя|Слепченски манастир]] oufhjewkd3hsx15x6bedas4ffud4axs 0 900324 12876870 12876478 2026-04-10T20:29:44Z ~2026-22165-55 391870 12876870 wikitext text/x-wiki [[File:Epitrachil gift to the Rila Monastery from the Metropolitan of Raska Simeon.jpg|мини|300px|Епитрахилът на рашкия митрополит и охридски архиепископ [[Симеон Охридски|Симеон]], подарен на [[Рилски манастир|Рилския манастир]] през 1550 г.]] '''Епитрахилът''' (от [[Гръцки език|гръцки]] „епи” – върху, около и „трахилос” - врат) е свещеническа одежда която се качва на врата и се спуска по гърдите надолу. Представлява широка, украсена и дълга до глезените лента, надявана на врата на свещеника, и прилича на престилка по време на служба. Без епитрахил свещеникът не може да извършва никакво богослужение. Епитрахилът е образуван от два дяконски [[Орар|орар]]а и се препасва с пояс.<ref>[https://www.mitropolia-varna.org/duhovna-prosveta/publikatzii/1105-bogosluzhebni-odezhdi-i-insignii Богослужебни одежди и инсигнии]</ref> В античността при ръкополагането на свещеник епископът е премятал задния край на орара отпред на гърдите и така се получава епитрахила. Днес епитрахилът се съединява по средата с копчета и на него се пришиват кръстове, по два в ред, изобразяващи двете половини на орара. Свещеникът в знак на по-голямата благодат, но и на по-тежкото иго на служението си носи епитрахила и на двете рамене за разлика от дякона, който носи орара само на едното си рамо. В духовен смисъл епитрахилът означава изливането на благодатта на [[Свети Дух|Светия Дух]], дарувана на свещеника за да извършва [[тайнство|тайнства]]та. == Източници == <references /> * Православна енциклопедия "Двери", статия "Епитрахил" {{Православни църковни одежди}} [[Категория:Църковни одежди]] g5ldq12v8dbktfulksxhh2cmwx2dzrx 0 900327 12876639 12876465 2026-04-10T14:43:28Z Мико 4542 12876639 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Димитър Райков Кехайов''' е български революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], водач на [[Илинденско-Преображенско въстание|Преображенското въстание]] в [[Одрински революционен окръг]].<ref name="Свидетелства 162">{{Свидетелства|162|}}</ref> == Биография == Роден е през 1877 година в българското село [[Пенека]], Визенско, тогава в Османската империя. Още млад влиза във ВМОРО и оглавява комитета на организацията в съседното на Пенека село [[Ятрос]].<ref name="Свидетелства 162"/> Предаден от гърци<ref name="Свидетелства 162"/> Кехайов е заловен и през септември 1903 година осъден на 5 години затвор.<ref name="Свидетелства 162"/><ref>{{cite book | title = Биография на свещеник П. Д. Киприлов : По случай 50-год. юбилей : 20.Х.1929 г. | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1929 | edition = | publisher = | location = Айтос | isbn = | doi = | pages = 25 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Лежи в Одринския затвор до освобождението си при [[Българо-турска спогодба (1904)|общата амнистия]] от 1904 година. В 1913 година емигрира в Свободна България.<ref name="Свидетелства 162"/> На 24 април 1943 година, като жител на варненското село [[Страшимирово]], подава молба за [[Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци|българска народна пенсия]], която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.<ref name="Свидетелства 162"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Кехайов, Димитър}} [[Категория:Български революционери от Тракия]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Родени във вилает Лозенград]] [[Категория:Починали във вилает Лозенград]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК, ВМРО и ВДРО, получили българска народна пенсия]] rdmiff07om57an2amo38xj3qrdw8fk5 12876646 12876639 2026-04-10T14:54:03Z Мико 4542 12876646 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Димитър Райков Кехайов''' е български революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], участник в [[Илинденско-Преображенско въстание|Преображенското въстание]] в [[Одрински революционен окръг]].<ref name="Свидетелства 162">{{Свидетелства|162|}}</ref> == Биография == Роден е през 1877 година в българското село [[Пенека]], Визенско, тогава в Османската империя. Още млад влиза във ВМОРО и оглавява комитета на организацията в съседното на Пенека село [[Ятрос]].<ref name="Свидетелства 162"/> Предаден от гърци<ref name="Свидетелства 162"/> Кехайов е заловен и през септември 1903 година осъден на 5 години затвор.<ref name="Свидетелства 162"/><ref>{{cite book | title = Биография на свещеник П. Д. Киприлов : По случай 50-год. юбилей : 20.Х.1929 г. | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1929 | edition = | publisher = | location = Айтос | isbn = | doi = | pages = 25 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Лежи в Одринския затвор до освобождението си при [[Българо-турска спогодба (1904)|общата амнистия]] от 1904 година. В 1913 година емигрира в Свободна България.<ref name="Свидетелства 162"/> На 24 април 1943 година, като жител на варненското село [[Страшимирово]], подава молба за [[Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци|българска народна пенсия]], която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.<ref name="Свидетелства 162"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Кехайов, Димитър}} [[Категория:Български революционери от Тракия]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Родени във вилает Лозенград]] [[Категория:Починали във вилает Лозенград]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК, ВМРО и ВДРО, получили българска народна пенсия]] 3r50uvf4qbzsdq28szbvttuji9g56lr 12876650 12876646 2026-04-10T14:56:35Z Мико 4542 12876650 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Димитър Райков Кехайов''' е български революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], участник в [[Илинденско-Преображенско въстание|Преображенското въстание]] в [[Одрински революционен окръг]].<ref name="Свидетелства 162">{{Свидетелства|162}}</ref> == Биография == Роден е през 1877 година в българското село [[Пенека]], Визенско, тогава в Османската империя. Още млад влиза във ВМОРО и оглавява комитета на организацията в съседното на Пенека село [[Ятрос]].<ref name="Свидетелства 162"/> Предаден от гърци<ref name="Свидетелства 162"/> Кехайов е заловен и през септември 1903 година осъден на 5 години затвор.<ref name="Свидетелства 162"/><ref>{{cite book | title = Биография на свещеник П. Д. Киприлов : По случай 50-год. юбилей : 20.Х.1929 г. | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1929 | edition = | publisher = | location = Айтос | isbn = | doi = | pages = 25 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Лежи в Одринския затвор до освобождението си при [[Българо-турска спогодба (1904)|общата амнистия]] от 1904 година. В 1913 година емигрира в Свободна България.<ref name="Свидетелства 162"/> На 24 април 1943 година, като жител на варненското село [[Страшимирово]], подава молба за [[Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци|българска народна пенсия]], която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.<ref name="Свидетелства 162"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Кехайов, Димитър}} [[Категория:Български революционери от Тракия]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Родени във вилает Лозенград]] [[Категория:Починали във вилает Лозенград]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК, ВМРО и ВДРО, получили българска народна пенсия]] j41bl70qjt9tvzp98sog1ja017c3ssh 12876728 12876650 2026-04-10T15:15:26Z Мико 4542 Премахване на [[Категория:Починали във вилает Лозенград]]; Добавяне на [[Категория:Починали в област Варна]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12876728 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Димитър Райков Кехайов''' е български революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], участник в [[Илинденско-Преображенско въстание|Преображенското въстание]] в [[Одрински революционен окръг]].<ref name="Свидетелства 162">{{Свидетелства|162}}</ref> == Биография == Роден е през 1877 година в българското село [[Пенека]], Визенско, тогава в Османската империя. Още млад влиза във ВМОРО и оглавява комитета на организацията в съседното на Пенека село [[Ятрос]].<ref name="Свидетелства 162"/> Предаден от гърци<ref name="Свидетелства 162"/> Кехайов е заловен и през септември 1903 година осъден на 5 години затвор.<ref name="Свидетелства 162"/><ref>{{cite book | title = Биография на свещеник П. Д. Киприлов : По случай 50-год. юбилей : 20.Х.1929 г. | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1929 | edition = | publisher = | location = Айтос | isbn = | doi = | pages = 25 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Лежи в Одринския затвор до освобождението си при [[Българо-турска спогодба (1904)|общата амнистия]] от 1904 година. В 1913 година емигрира в Свободна България.<ref name="Свидетелства 162"/> На 24 април 1943 година, като жител на варненското село [[Страшимирово]], подава молба за [[Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци|българска народна пенсия]], която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.<ref name="Свидетелства 162"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Кехайов, Димитър}} [[Категория:Български революционери от Тракия]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Родени във вилает Лозенград]] [[Категория:Починали в област Варна]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК, ВМРО и ВДРО, получили българска народна пенсия]] 93rese4svbrqwgn5yq8mo0lgeydpmyr 0 900330 12876489 2026-04-10T12:25:50Z ~2026-22165-55 391870 Нова страница: „[[Image:Počajiv, Lavra 11.jpg|thumb|right|Православен монах със скуфа в [[Почаевска лавра|Почаевската лавра]].]] '''Скуфата''' или '''Скуфията''' (от {{lang|el|σκούφια}} «[[шапка]]») е мека ежедневна монашеска шапка. В зависимост от църквата има различни форми на скуфията, която е хара...“ 12876489 wikitext text/x-wiki [[Image:Počajiv, Lavra 11.jpg|thumb|right|Православен монах със скуфа в [[Почаевска лавра|Почаевската лавра]].]] '''Скуфата''' или '''Скуфията''' (от {{lang|el|σκούφια}} «[[шапка]]») е мека ежедневна монашеска шапка. В зависимост от църквата има различни форми на скуфията, която е характерна за православното и свързаното с него монашество предимно в [[Източна Европа]]. Цветът ѝ не е строго определен, но е преобладаващо черен, но може да бъде също така червен и лилав. В [[Руското царство]] след Московския събор (1674 г.), всички духовници били задължени да носят скуфия, която издавала мястото им в църковната йерархия. В някои църкви правото да се носи скуфия е разглеждано като [[Офикия|офикия]].<ref>[https://www.mitropolia-varna.org/duhovna-prosveta/publikatzii/1108-izvanbogosluzhebni-ezhednevni-odezhdi-na-sveshtenitzi Скуфия]</ref> Православната легендарна традиция повелява, че скуфата символизира [[Трънен венец|трънния венец]], носен от [[Разпятие Христово|Христос при разпятието му]].<ref>[https://catalog.obitel-minsk.com/tips-for-clergy/post/skufias-as-a-celebration-of-unity-in-diversity Скуфиите като празник на единството в многообразието]</ref> Аналогична църковна шапка в католическата и в англиканската църква е [[Дзукето|дзукето]], а алтернативен в Русия е [[Клобук|клобук]]а от времето преди [[Църковна реформа на патриарх Никон|църковната реформа на патриарх Никон]]. == Източници == <references /> == Вижте също == * [[Кукол]] [[Категория:Църковни одежди]] [[Категория:Шапки]] fi50d045l5ku9lr1rvxfu6vw9tjiqe6 12876868 12876489 2026-04-10T20:29:18Z ~2026-22165-55 391870 12876868 wikitext text/x-wiki [[Image:Počajiv, Lavra 11.jpg|thumb|right|Православен монах със скуфа в [[Почаевска лавра|Почаевската лавра]].]] '''Скуфата''' или '''Скуфията''' (от {{lang|el|σκούφια}} «[[шапка]]») е мека ежедневна монашеска шапка. В зависимост от църквата има различни форми на скуфията, която е характерна за православното и свързаното с него монашество предимно в [[Източна Европа]]. Цветът ѝ не е строго определен, но е преобладаващо черен, но може да бъде също така червен и лилав. В [[Руското царство]] след Московския събор (1674 г.), всички духовници били задължени да носят скуфия, която издавала мястото им в църковната йерархия. В някои църкви правото да се носи скуфия е разглеждано като [[Офикия|офикия]].<ref>[https://www.mitropolia-varna.org/duhovna-prosveta/publikatzii/1108-izvanbogosluzhebni-ezhednevni-odezhdi-na-sveshtenitzi Скуфия]</ref> Православната легендарна традиция повелява, че скуфата символизира [[Трънен венец|трънния венец]], носен от [[Разпятие Христово|Христос при разпятието му]].<ref>[https://catalog.obitel-minsk.com/tips-for-clergy/post/skufias-as-a-celebration-of-unity-in-diversity Скуфиите като празник на единството в многообразието]</ref> Аналогична църковна шапка в католическата и в англиканската църква е [[Дзукето|дзукето]], а алтернативен в Русия е [[Клобук|клобук]]а от времето преди [[Църковна реформа на патриарх Никон|църковната реформа на патриарх Никон]]. == Източници == <references /> == Вижте също == * [[Кукол]] {{Православни църковни одежди}} [[Категория:Църковни одежди]] [[Категория:Шапки]] g8nfav5u75dj6l1ittzubknbdjbv08q 0 900331 12876490 2026-04-10T12:26:18Z ~2026-22165-55 391870 Пренасочване към [[Скуфа]] 12876490 wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Скуфа]] nw6yxh4tl8d0cuaeza6t0qiaz9c9zji 0 900332 12876502 2026-04-10T12:38:36Z Nk 399 мъниче 12876502 wikitext text/x-wiki {{Личност|химик}} '''Сусуму Китагава''' ({{lang|ja|北川 進}}) е [[Япония|японски]] [[химик]]. Роден е на 4 юли 1951 година в [[Киото]]. Завършва химия в [[Киотски университет|Киотския университет]], където през 1979 година защитава и докторат. Работи в [[Кинкийски университет|Кинкийския университет]] (1979 – 1992), [[Токийски метрополен университет|Токийския метрополен университет]] (1992 – 1998) и Киотския университет (от 1998). Изследванията му са главно върху [[Комплексно съединение|комплексните съединения]] и свойствата на [[порьозен материал|порьозните материали]]. През 2025 година Сусуму Китагава получава, заедно с [[Ричард Робсън]] и [[Омар Яги]], [[Нобелова награда за химия]] „за разработването на [[Метало-органична рамка|метало-органичните рамки]]“.<ref>[https://nova.bg/news/view/2025/10/08/513273/нобелова-награда-за-химия-за-създателите-на-метало-органичните-рамки-видео/ Нобелова награда за химия за създателите на метало-органичните рамки (ВИДЕО)]</ref> == Бележки == <references/> {{мъниче|учен|япония}} {{нормативен контрол}} {{DEFAULTSORT:Китагава, Сусуму}} [[Категория:Японски химици]] [[Категория:Киотци]] [[Категория:Носители на Нобелова награда за химия]] [[Категория:Японски нобелови лауреати]] 0dtvzwk1g7eylrrcqydzr4hvpq33w1g 12876509 12876502 2026-04-10T12:48:31Z Nk 399 {{Нобелова награда за химия}} 12876509 wikitext text/x-wiki {{Личност|химик}} '''Сусуму Китагава''' ({{lang|ja|北川 進}}) е [[Япония|японски]] [[химик]]. Роден е на 4 юли 1951 година в [[Киото]]. Завършва химия в [[Киотски университет|Киотския университет]], където през 1979 година защитава и докторат. Работи в [[Кинкийски университет|Кинкийския университет]] (1979 – 1992), [[Токийски метрополен университет|Токийския метрополен университет]] (1992 – 1998) и Киотския университет (от 1998). Изследванията му са главно върху [[Комплексно съединение|комплексните съединения]] и свойствата на [[порьозен материал|порьозните материали]]. През 2025 година Сусуму Китагава получава, заедно с [[Ричард Робсън]] и [[Омар Яги]], [[Нобелова награда за химия]] „за разработването на [[Метало-органична рамка|метало-органичните рамки]]“.<ref>[https://nova.bg/news/view/2025/10/08/513273/нобелова-награда-за-химия-за-създателите-на-метало-органичните-рамки-видео/ Нобелова награда за химия за създателите на метало-органичните рамки (ВИДЕО)]</ref> == Бележки == <references/> {{мъниче|учен|япония}} {{Нобелова награда за химия}} {{нормативен контрол}} {{DEFAULTSORT:Китагава, Сусуму}} [[Категория:Японски химици]] [[Категория:Киотци]] [[Категория:Носители на Нобелова награда за химия]] [[Категория:Японски нобелови лауреати]] qtz98enxuhilbig6n2f4hzs4wr6y0r7 10 900333 12876512 2026-04-10T12:49:06Z Nk 399 Пренасочване към [[Шаблон:Нобел химия]] 12876512 wikitext text/x-wiki #виж [[Шаблон:Нобел химия]] 7x3awurbuxjvszy7udh6na9phq4ihb8 0 900334 12876520 2026-04-10T12:51:31Z Nk 399 мъниче 12876520 wikitext text/x-wiki {{Личност|химик}} '''Ричард Робсън''' ({{lang|en|Richard Robson}}) е [[Англия|английско]]-[[Австралия|австралийски]] [[химик]]. Роден е на 4 юни 1937 година в [[Глъсбърн]], [[Западен Йоркшър]]. През 1959 година завършва химия в [[Оксфордски университет|Оксфордския университет]], където през 1962 година защитава и докторат. Работи в [[Калифорнийски технологичен институт|Калифорнийския технологичен институт]] (1962 – 1964), [[Станфордски университет|Станфордския университет]] (1964 – 1965) и [[Мелбърнски университет|Мелбърнския университет]] (от 1966). Изследванията му са главно върху [[Координационен полимер|координационните полимери]] и е смятан за един от основоположниците на конструирането на кристали с [[преходен метал|преходни метали]]. През 2025 година Ричард Робсън получава, заедно със [[Сусуму Китагава]] и [[Омар Яги]], [[Нобелова награда за химия]] „за разработването на [[Метало-органична рамка|метало-органичните рамки]]“.<ref>[https://nova.bg/news/view/2025/10/08/513273/нобелова-награда-за-химия-за-създателите-на-метало-органичните-рамки-видео/ Нобелова награда за химия за създателите на метало-органичните рамки (ВИДЕО)]</ref> == Бележки == <references/> {{мъниче|учен|англия|австралия}} {{Нобелова награда за химия}} {{нормативен контрол}} {{DEFAULTSORT:Робсън, Ричард}} [[Категория:Английски химици]] [[Категория:Австралийски химици]] [[Категория:Южен Йоркшър]] [[Категория:Възпитаници на Оксфордския университет]] [[Категория:Членове на Британското кралско научно дружество]] [[Категория:Носители на Нобелова награда за химия]] [[Категория:Британски нобелови лауреати]] kssd82kv268yp49s6238e6xv3ebmjgz 0 900335 12876526 2026-04-10T12:55:19Z Мико 4542 Нова страница: „{{Личност|революционер}} '''Димо Христов Андонов''' е [[българи|български]] [[революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].<ref name="Свидетелства 168">{{Свидетелства|168|}}</ref>...“ 12876526 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Димо Христов Андонов''' е [[българи|български]] [[революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].<ref name="Свидетелства 168">{{Свидетелства|168|}}</ref> == Биография == Димо Андонов е роден в 1864 година<ref>Към 7април 1943 година е на 79 години.</ref> в битолското село [[Сърбци]], тогава в [[Османската империя]]. Влиза във ВМОРО. През есента на 1902 година става четник на [[Иван Роглев]], Дафинов и [[Парашкев Цветков]]. Участва в подготовката на въстание. Участва в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през лятото на 1903 година с четата на Георги Сугарев и участва в нападението на турския гарнизон и казармата в Смилево, в [[сражение при Гявато|сражението при Гявато]], [[сражение над Цапари|сражението на Пелистер]], [[сражение при Слепченския манастир|сражението при Слепче]] и други.<ref name="Свидетелства 168"/> На 7 април 1943 година, като жител на Варна, подава молба за [[Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци|българска народна пенсия]], която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.<ref name="Свидетелства 168"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Андонов, Димо}} [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Български имигранти от Македония във Варна]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК, ВМРО и ВДРО, получили българска народна пенсия]] [[Категория:Хора от община Битоля]] ms4ied4ey5kbh5cs0b1jk9qgmrod14b 12876727 12876526 2026-04-10T15:15:13Z Мико 4542 Добавяне на [[Категория:Починали във Варна]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12876727 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Димо Христов Андонов''' е [[българи|български]] [[революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].<ref name="Свидетелства 168">{{Свидетелства|168|}}</ref> == Биография == Димо Андонов е роден в 1864 година<ref>Към 7април 1943 година е на 79 години.</ref> в битолското село [[Сърбци]], тогава в [[Османската империя]]. Влиза във ВМОРО. През есента на 1902 година става четник на [[Иван Роглев]], Дафинов и [[Парашкев Цветков]]. Участва в подготовката на въстание. Участва в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през лятото на 1903 година с четата на Георги Сугарев и участва в нападението на турския гарнизон и казармата в Смилево, в [[сражение при Гявато|сражението при Гявато]], [[сражение над Цапари|сражението на Пелистер]], [[сражение при Слепченския манастир|сражението при Слепче]] и други.<ref name="Свидетелства 168"/> На 7 април 1943 година, като жител на Варна, подава молба за [[Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци|българска народна пенсия]], която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.<ref name="Свидетелства 168"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Андонов, Димо}} [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Български имигранти от Македония във Варна]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК, ВМРО и ВДРО, получили българска народна пенсия]] [[Категория:Хора от община Битоля]] [[Категория:Починали във Варна]] i9c7a3h45w921711am8vwijprcclpua 0 900336 12876571 2026-04-10T13:09:02Z Givern 4124 Нова страница: „[[Файл:James_Adkins_and_Manny_Cukier_play_paddleball_on_Venice_Beach_in_California_LCCN2013632424.tif|мини|Корт за падел]] '''Падел''' е [[ракетен спорт]], който обикновено се играе по двойки на затворен корт, ограден със стени, които могат да бъдат използвани по време на играта. Целта е топката да бъде...“ 12876571 wikitext text/x-wiki [[Файл:James_Adkins_and_Manny_Cukier_play_paddleball_on_Venice_Beach_in_California_LCCN2013632424.tif|мини|Корт за падел]] '''Падел''' е [[ракетен спорт]], който обикновено се играе по двойки на затворен корт, ограден със стени, които могат да бъдат използвани по време на играта. Целта е топката да бъде прехвърлена над мрежата така, че противникът да не успее да я върне коректно. Спортът съчетава елементи от [[тенис]] и [[скуош]] и може да се играе както на открито, така и на закрито. Паделът използва същата точкова система като [[тенис]]а.<ref>[https://web.archive.org/web/20140203191639/http://www.usta.com/Improve-Your-Game/Rules/Rules-and-Line-Calls/Scoring/ Scoring USTA]</ref> Спортът възниква през [[1969]] година в [[Акапулко]], [[Мексико]], където е създаден от мексиканския бизнесмен Енрике Коркуера.<ref>[https://www.padel.ac/history-of-padel/ History of Padel]</ref> Впоследствие спортът се разпространява бързо в [[Испания]] и [[Аржентина]], където е особено популярен.<ref>[https://www.esquire.com/uk/culture/a42776629/padel-vs-pickleball/ Padel vs Pickleball: Can the World's Fastest-Growing Sports Overtake Tennis?]</ref> Кортът за падел е с размери 20 метра дължина и 10 метра ширина и е заобиколен от стъклени и метални стени.<ref>[https://www.padelfip.com/wp-content/uploads/2025/12/FIP_Rules-of-Padel.pdf Rules of Padel]</ref> Мрежата в средата разделя игралното поле на две равни части. За разлика от тениса, топката може да отскача от стените, което добавя допълнителна динамика и тактически възможности в играта. Ракетите за падел са плътни (без корди) и обикновено са изработени от композитни материали. Те са по-малки от тенис ракети и имат перфорации за намаляване на въздушното съпротивление. Топките са подобни на тенис топки, но с малко по-ниско налягане. Сервисът в падела се изпълнява под нивото на кръста и топката трябва първо да отскочи в сервизното поле на подаващия. След това тя трябва да попадне в диагонално противоположното поле на противника.<ref>[https://www.padelfip.com/wp-content/uploads/2025/12/FIP_Rules-of-Padel.pdf Rules of Padel]</ref> През XXI век паделът се развива като един от най-бързо растящите спортове в света, особено в Европа и Латинска Америка. Провеждат се множество международни турнири, включително от веригата World Padel Tour. == Вижте също == * [[Пикълбол]] * [[Скуош]] == Източници == <references /> [[Категория:Игри с топка]] [[Категория:Ракетни спортове]] [[Категория:Видове спорт]] [[Категория:Основани през 1969 година]] 9e9b8jfmum8h7dsan8w9nkz6ixjcgl8 12876602 12876571 2026-04-10T13:27:07Z Givern 4124 12876602 wikitext text/x-wiki [[Файл:Mejorset_Full_Panoramic_Padel_Court_Delivered_by_SG_Padel.jpg|мини|Корт за падел]] '''Падел''' е [[ракетен спорт]], който обикновено се играе по двойки на затворен корт, ограден със стени, които могат да бъдат използвани по време на играта. Целта е топката да бъде прехвърлена над мрежата така, че противникът да не успее да я върне коректно. Спортът съчетава елементи от [[тенис]] и [[скуош]] и може да се играе както на открито, така и на закрито. Паделът използва същата точкова система като [[тенис]]а.<ref>[https://web.archive.org/web/20140203191639/http://www.usta.com/Improve-Your-Game/Rules/Rules-and-Line-Calls/Scoring/ Scoring USTA]</ref> Спортът възниква през [[1969]] година в [[Акапулко]], [[Мексико]], където е създаден от мексиканския бизнесмен Енрике Коркуера.<ref>[https://www.padel.ac/history-of-padel/ History of Padel]</ref> Впоследствие спортът се разпространява бързо в [[Испания]] и [[Аржентина]], където е особено популярен.<ref>[https://www.esquire.com/uk/culture/a42776629/padel-vs-pickleball/ Padel vs Pickleball: Can the World's Fastest-Growing Sports Overtake Tennis?]</ref> Кортът за падел е с размери 20 метра дължина и 10 метра ширина и е заобиколен от стъклени и метални стени.<ref>[https://www.padelfip.com/wp-content/uploads/2025/12/FIP_Rules-of-Padel.pdf Rules of Padel]</ref> Мрежата в средата разделя игралното поле на две равни части. За разлика от тениса, топката може да отскача от стените, което добавя допълнителна динамика и тактически възможности в играта. Ракетите за падел са плътни (без корди) и обикновено са изработени от композитни материали. Те са по-малки от тенис ракети и имат перфорации за намаляване на въздушното съпротивление. Топките са подобни на тенис топки, но с малко по-ниско налягане. Сервисът в падела се изпълнява под нивото на кръста и топката трябва първо да отскочи в сервизното поле на подаващия. След това тя трябва да попадне в диагонално противоположното поле на противника.<ref>[https://www.padelfip.com/wp-content/uploads/2025/12/FIP_Rules-of-Padel.pdf Rules of Padel]</ref> През XXI век паделът се развива като един от най-бързо растящите спортове в света, особено в Европа и Латинска Америка. Провеждат се множество международни турнири, включително от веригата World Padel Tour. == Вижте също == * [[Пикълбол]] * [[Скуош]] == Източници == <references /> [[Категория:Игри с топка]] [[Категория:Ракетни спортове]] [[Категория:Видове спорт]] [[Категория:Основани през 1969 година]] p2bp6pwy15up8gl1h8zw0lfpa3o4c1h 14 900337 12876578 2026-04-10T13:10:29Z Givern 4124 Нова страница: „{{Категория}} [[Категория:Видове спорт]]“ 12876578 wikitext text/x-wiki {{Категория}} [[Категория:Видове спорт]] gh6jnw6x0a16z4m5tyy19xfdyoognev 0 900338 12876601 2026-04-10T13:23:25Z Nk 399 мъниче 12876601 wikitext text/x-wiki {{Филм | актьори = [[Юлия Йенч]]<br>[[Александер Хелд]]<br>[[Фабиан Хинрихс]]<br>[[Йохана Гастдорф]]<br>[[Андре Хенике]] | филмово_студио = „Голдкин Филм“<br>„Брот Филм“ | жанр = [[биографичен филм]] | страна = {{флагче с име|Германия}} }} '''„Последните дни на Софи Шол“''' ({{lang|de|Sophie Scholl – Die letzten Tage}}) е [[Германия|германски]] [[биографичен филм]] от 2005 година на режисьора [[Марк Ротемунд]] по сценарий на [[Фред Брайнерсдорфер]]. В центъра на сюжета е [[Софи Шол]] ([[Юлия Йенч]]), участничка в студентската опозиционна група „[[Бялата роза]]“ в [[Мюнхенски университет|Мюнхенския университет]] по време на [[Нацистка Германия|националсоциалистическия режим]], която участва в разпространение на позиви, но е заловена от политическата полиция. Подложена на продължителни разпити от полицейския служител Роберт Мор ([[Александер Хелд]]), тя първоначално отрича вината си, но с увеличаването на уликите срещу нея прави признания, за да прикрие други участници в групата, сред които е и нейния брат Ханс Фриц ([[Фабиан Хинрихс]]). Въпреки това Софи, Ханс Фриц и един техен съучастник са съдени в кратък показен процес и са екзекутирани веднага след това на 22 февруари 1943 година.<ref>https://www.filmportal.de/en/movie/sophie-scholl-die-letzten-tage_ef7339d5c1ae1b53e03053d50b3755a3</ref><ref>https://www.imdb.com/title/tt0426578/plotsummary/</ref> „Последните дни на Софи Шол“ е номиниран за [[„Оскар“ за чуждоезичен филм]], „[[Златна мечка]]“ и [[Европейска филмова награда за най-добър филм]].<ref>https://www.imdb.com/title/tt0426578/awards/?ref_=tt_awd</ref> == Бележки == <references/> {{мъниче|филм|германия}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Германски биографични филми]] [[Категория:Германски филми за Втората световна война]] [[Категория:Филми от 2005 година]] [[Категория:Съпротивително движение в Германия]] jec5eiwxm68z2o9vfhoahwkcm2ze2cg 0 900339 12876608 2026-04-10T13:47:20Z Tonimicho 109787 Нова страница: „{{Личност | име = Христо Делев | категория = военен | портрет = | описание = български офицер | роден-място = [[Пирава]], [[Османска империя]] | починал-място = }} '''Христо Делев Пецанов (Калайджиев)''' е [[българи|български]] [[офицер]], подпол...“ 12876608 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Христо Делев | категория = военен | портрет = | описание = български офицер | роден-място = [[Пирава]], [[Османска империя]] | починал-място = }} '''Христо Делев Пецанов (Калайджиев)''' е [[българи|български]] [[офицер]], [[подполковник]]. == Биография == Христо Делев е роден на 28 септември 1889 година в дойранското село [[Пирава]], тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] е [[Македоно-одринско опълчение|македоно-одрински опълченец]] в четата на [[Христо Чернопеев]].<ref>{{МОО|331}}</ref> Завършва [[Национален военен университет|Военното училище]] в [[София]] през 1915 година и участва в [[България в Първата световна война|Първата световна война]] като поручик, взводен командир в [[Петдесет и девети пехотен пирински полк]]. За бойни отличия и заслуги във войната е награден с ордени „[[За военна заслуга]]“, V степен и „[[Свети Александър (орден)|Св. Александър]]“ V степен.<ref>ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 91; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 133-134</ref>. В 1931 година завършва право в [[Софийски университет|Софийския университет]].<ref>Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1931</ref> Служи в Софийския военен съд и главното интендантство. Излиза в запас през 1935 година.<ref>[http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=2825&page=40 Биография на форума Бойна слава]{{Dead link|date=април 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>. През 1938 година е преседател на контролната комисия на [[Дойранско благотворително братство|Дойранското благотворително братство]].<ref>{{Райчевски 2016|558 – 559}}</ref> == Военни звания == * [[Подпоручик]] (1915) * [[Поручик]] (1917) * [[Капитан]] (1920) * [[Майор]] (1930) * [[Подполковник]] (1934) == Бележки == <references /> {{Портал|Македония|Военна история на България}} {{СОРТКАТ:Делев, Христо}} [[Категория:Хора от община Валандово]] [[Категория:Български офицери от Македония]] [[Категория:Македоно-одрински опълченци]] [[Категория:Български военни дейци от Първата световна война]] [[Категория:Тридесет и пети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“]] [[Категория:Български подполковници]] [[Категория:Носители на орден „Свети Александър“]] [[Категория:Носители на орден „За военна заслуга“]] [[Категория:Възпитаници на Юридическия факултет на Софийския университет]] [[Категория:Български юристи от Македония]] [[Категория:Български имигранти от Македония в София]] [[Категория:Дейци на Македонските братства]] p34stlheuqmr8zu24licxs8fs19hoab 12876752 12876608 2026-04-10T15:54:01Z Tonimicho 109787 /* Биография */ 12876752 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Христо Делев | категория = военен | портрет = | описание = български офицер | роден-място = [[Пирава]], [[Османска империя]] | починал-място = }} '''Христо Делев Пецанов (Калайджиев)''' е [[българи|български]] [[офицер]], [[подполковник]]. == Биография == Христо Делев е роден на 28 септември 1889 година в дойранското село [[Пирава]], тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] е [[Македоно-одринско опълчение|македоно-одрински опълченец]] в четата на [[Христо Чернопеев]].<ref>{{МОО|331}}</ref> Завършва [[Национален военен университет|Военното училище]] в [[София]] през 1915 година и участва в [[България в Първата световна война|Първата световна война]] като поручик, взводен командир в [[Петдесет и девети пехотен пирински полк]]. За бойни отличия и заслуги във войната е награден с ордени „[[За военна заслуга]]“, V степен и „[[Свети Александър (орден)|Св. Александър]]“ V степен.<ref>ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 91; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 133-134</ref>. В 1931 година завършва право в [[Софийски университет|Софийския университет]].<ref>Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1931</ref> Служи в Софийския военен съд и главното интендантство. Излиза в запас през 1935 година.<ref>[http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=2825&page=40 Биография на форума Бойна слава]{{Dead link|date=април 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Работи като адвокат в [[София]]. През 1938 година е преседател на контролната комисия на [[Дойранско благотворително братство|Дойранското благотворително братство]].<ref>{{Райчевски 2016|558 – 559}}</ref> == Военни звания == * [[Подпоручик]] (1915) * [[Поручик]] (1917) * [[Капитан]] (1920) * [[Майор]] (1930) * [[Подполковник]] (1934) == Бележки == <references /> {{Портал|Македония|Военна история на България}} {{СОРТКАТ:Делев, Христо}} [[Категория:Хора от община Валандово]] [[Категория:Български офицери от Македония]] [[Категория:Македоно-одрински опълченци]] [[Категория:Български военни дейци от Първата световна война]] [[Категория:Тридесет и пети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“]] [[Категория:Български подполковници]] [[Категория:Носители на орден „Свети Александър“]] [[Категория:Носители на орден „За военна заслуга“]] [[Категория:Възпитаници на Юридическия факултет на Софийския университет]] [[Категория:Български юристи от Македония]] [[Категория:Български имигранти от Македония в София]] [[Категория:Дейци на Македонските братства]] h3hco2mnnr93skyrcucvh3pl68g0izu 0 900340 12876622 2026-04-10T14:17:01Z ~2026-22165-55 391870 Нова страница: „[[File:Peasant basket Louvre Myr330.jpg|thumb|200px|Древногръцка теракотена плочка изобразяваща селянин с пилос, 1 век пр.н.е.]] '''Такето''' ({{Lang|fa|عرقچین}}; {{Lang|tr|takke}}) е проста, традиционна заоблена ориенталска шапка, характерна за [[Левант|Леванта]]. Формата и употребата ѝ варират...“ 12876622 wikitext text/x-wiki [[File:Peasant basket Louvre Myr330.jpg|thumb|200px|Древногръцка теракотена плочка изобразяваща селянин с пилос, 1 век пр.н.е.]] '''Такето''' ({{Lang|fa|عرقچین}}; {{Lang|tr|takke}}) е проста, традиционна заоблена ориенталска шапка, характерна за [[Левант|Леванта]]. Формата и употребата ѝ варират в зависимост от културния и исторически контекст, и не са обусловени от религията, въпреки че е масово разпространена в мюсюлманските страни. Такия е арабската дума за мюсюлманска шапка. На Индийския субконтинент тя се нарича топи и означава шапка или [[Кепе|кепе]] като цяло.<ref>[https://www.raqs.co.nz/me/clothing_headwear_male.html Такия]</ref> В историческите български земи такето до времето на [[Народна република България]] е масова мъжка шапка символизираща традиционализма в консервативния контекст най-вече на [[еснаф]]а от османско време. В исторически контекст такето е източния наследник на палеобалканския [[Пилеус]], античен древногръцки ''Пилос'' и римски ''Пилеум''. В Западна Европа римския Пилеум прераства в [[дзукето]], католическа шапка тип "калпак". В балканския османски контекст от средновековието формата на такето наследява еврейската [[кипа]] със стебло в средата тип „антенка“, символизиращо [[Дърво на живота|дървото на живота]]. По форма балканското ориенталско таке се доближава до [[барета]]та в контекста на еничарската традиция. С първите [[еснаф]]и през 17 век такето става масова мъжка градска шапка, а по времето на [[Българско възраждане|Възраждане]]то, след [[Ликвидиране на еничарския корпус|ликвидирането на еничарския корпус]], се обръща в статусна шапка. Каквато остава до времето на социалистическа България. == Вижте също == * [[Фес (шапка)]] == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [https://supersklep.bg/obleklo-ezednevno-taketa Такета] {{Превод от|en|Taqiyah (cap)|1341612407}} [[Категория:Шапки]] [[Категория:Ориентализъм]] 28bxy9qsklkrdgrgvayc9nf3fjashy5 12876629 12876622 2026-04-10T14:28:21Z ~2026-22165-55 391870 12876629 wikitext text/x-wiki [[File:Peasant basket Louvre Myr330.jpg|thumb|200px|Древногръцка теракотена плочка изобразяваща селянин с пилос, 1 век пр.н.е.]] '''Такето''' ({{Lang|fa|عرقچین}}; {{Lang|tr|takke}}) е проста, традиционна заоблена ориенталска шапка, характерна за [[Левант|Леванта]]. Формата и употребата ѝ варират в зависимост от културния и исторически контекст, и не са обусловени от религията, въпреки че е масово разпространена в мюсюлманските страни. Такия е арабската дума за мюсюлманска шапка. На Индийския субконтинент тя се нарича топи и означава шапка или [[Кепе|кепе]] като цяло.<ref>[https://www.raqs.co.nz/me/clothing_headwear_male.html Такия]</ref> В историческите български земи такето до времето на [[Народна република България]] е масова мъжка шапка символизираща традиционализма в консервативния контекст най-вече на [[еснаф]]а от османско време. В исторически контекст такето е източния наследник на палеобалканския [[Пилеус]], античен древногръцки ''Пилос'' и римски ''Пилеум''. В Западна Европа римския Пилеум прераства в [[дзукето]], католическа шапка тип "калпак". В балканския османски контекст от средновековието формата на такето наследява еврейската [[кипа]] със стебло в средата тип „антенка“, символизиращо [[Дърво на живота|дървото на живота]]. По форма балканското ориенталско таке се доближава до [[барета]]та в контекста на еничарската традиция. С първите [[еснаф]]и през 17 век такето става масова мъжка градска шапка, а по времето на [[Българско възраждане|Възраждане]]то, след [[Ликвидиране на еничарския корпус|ликвидирането на еничарския корпус]], се обръща в статусна шапка. Каквато остава до времето на социалистическа България. == Вижте също == * [[Фес (шапка)]] == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [https://supersklep.bg/obleklo-ezednevno-taketa Такета] {{Превод от|en|Taqiyah (cap)|1341612407}} [[Категория:Шапки]] [[Категория:Ориентализъм]] [[Категория:Култура на България]] b2lnx28u3skn0g5xu7pe9507tekgdth 12877082 12876629 2026-04-11T08:05:54Z Nk 399 факт 12877082 wikitext text/x-wiki [[File:Peasant basket Louvre Myr330.jpg|thumb|200px|Древногръцка теракотена плочка изобразяваща селянин с пилос, 1 век пр.н.е.]] '''Такето''' ({{Lang|fa|عرقچین}}; {{Lang|tr|takke}}) е проста, традиционна заоблена ориенталска шапка, характерна за [[Левант|Леванта]]. Формата и употребата ѝ варират в зависимост от културния и исторически контекст, и не са обусловени от религията, въпреки че е масово разпространена в мюсюлманските страни. Такия е арабската дума за мюсюлманска шапка. На Индийския субконтинент тя се нарича топи и означава шапка или [[Кепе|кепе]] като цяло.<ref>[https://www.raqs.co.nz/me/clothing_headwear_male.html Такия]</ref> {{факт|В историческите български земи такето до времето на [[Народна република България]] е масова мъжка шапка символизираща традиционализма в консервативния контекст най-вече на [[еснаф]]а от османско време. В исторически контекст такето е източния наследник на палеобалканския [[Пилеус]], античен древногръцки ''Пилос'' и римски ''Пилеум''. В Западна Европа римския Пилеум прераства в [[дзукето]], католическа шапка тип "калпак". В балканския османски контекст от средновековието формата на такето наследява еврейската [[кипа]] със стебло в средата тип „антенка“, символизиращо [[Дърво на живота|дървото на живота]]. По форма балканското ориенталско таке се доближава до [[барета]]та в контекста на еничарската традиция. С първите [[еснаф]]и през 17 век такето става масова мъжка градска шапка, а по времето на [[Българско възраждане|Възраждане]]то, след [[Ликвидиране на еничарския корпус|ликвидирането на еничарския корпус]], се обръща в статусна шапка. Каквато остава до времето на социалистическа България.|2026|4|11}} == Вижте също == * [[Фес (шапка)]] == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [https://supersklep.bg/obleklo-ezednevno-taketa Такета] {{Превод от|en|Taqiyah (cap)|1341612407}} [[Категория:Шапки]] [[Категория:Ориентализъм]] [[Категория:Култура на България]] s5xabsow2mjrwv9szxzol555xevgjjy 14 900341 12876627 2026-04-10T14:24:51Z ~2026-22165-55 391870 Нова страница: „{{категория}} [[Категория:Азия]] [[Категория:Култура]] [[Категория:Изкуство]] [[Категория:Поклонение на чужди култури]]“ 12876627 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Азия]] [[Категория:Култура]] [[Категория:Изкуство]] [[Категория:Поклонение на чужди култури]] r4zndrrvkjn6ngrwojn7nquq8xqaaif 10 900342 12876631 2026-04-10T14:32:16Z Like the windows 306705 Нова страница: „{{Флагче|{{{1}}}}} [[Юношески национален отбор на {{{1}}} по футбол до 18 години|{{{1}}}]]<noinclude>[[Категория:Шаблони за футбол|{{PAGENAME}}]]</noinclude>“ 12876631 wikitext text/x-wiki {{Флагче|{{{1}}}}} [[Юношески национален отбор на {{{1}}} по футбол до 18 години|{{{1}}}]]<noinclude>[[Категория:Шаблони за футбол|{{PAGENAME}}]]</noinclude> 074vua1as24gqh83f0t4ef3u6lybhtu 10 900343 12876634 2026-04-10T14:32:57Z Like the windows 306705 Нова страница: „[[Юношески национален отбор на {{{1}}} по футбол до 17 години|{{{1}}}]] {{флагче|{{{1}}}}}<noinclude>[[Категория:Шаблони за футбол|{{PAGENAME}}]]</noinclude>“ 12876634 wikitext text/x-wiki [[Юношески национален отбор на {{{1}}} по футбол до 17 години|{{{1}}}]] {{флагче|{{{1}}}}}<noinclude>[[Категория:Шаблони за футбол|{{PAGENAME}}]]</noinclude> ijvrn6vu4q5lxx0w3eeg149gspe39yu 12876635 12876634 2026-04-10T14:33:18Z Like the windows 306705 ..18 12876635 wikitext text/x-wiki [[Юношески национален отбор на {{{1}}} по футбол до 18 години|{{{1}}}]] {{флагче|{{{1}}}}}<noinclude>[[Категория:Шаблони за футбол|{{PAGENAME}}]]</noinclude> 8ra8sscbgag97mdsv91oaxer9elhzg2 1 900344 12876637 2026-04-10T14:39:10Z DiHri 50860 Нова тема /* Културен капитал */ 12876637 wikitext text/x-wiki == Културен капитал == Не знам доколко следва да превеждаме буквално това понятие. А и ако погледнем исторически, то е резултат, а не причина за принадлежност към буржоазията. [[Потребител:DiHri|ДиХри]] ([[Потребител беседа:DiHri|беседа]]) 14:39, 10 април 2026 (UTC) a95gmofemwfdhqpk73ko212ic74u5yv 12877069 12876637 2026-04-11T07:44:47Z Nk 399 /* Културен капитал */ 12877069 wikitext text/x-wiki == Културен капитал == Не знам доколко следва да превеждаме буквално това понятие. А и ако погледнем исторически, то е резултат, а не причина за принадлежност към буржоазията. [[Потребител:DiHri|ДиХри]] ([[Потребител беседа:DiHri|беседа]]) 14:39, 10 април 2026 (UTC) : Е, защо - целият професионален слой лекари, юристи, учители често не разполага с финансов капитал. Мисли за Ботьо Петков до Карл Маркс. {{D}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 07:44, 11 април 2026 (UTC) m92b7mqhwnte0fdglb2orsmcjxp09p6 0 900345 12876642 2026-04-10T14:46:16Z Мико 4542 Пренасочване към [[Вълчаново]] 12876642 wikitext text/x-wiki #виж [[Вълчаново]] 4xcqus8jf01bhs9k85xd31fyu2reu0w 0 900346 12876644 2026-04-10T14:48:32Z Мико 4542 Нова страница: „{{Личност|революционер}} '''Димитър Стоянов Каракочлиев''' е български революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], водач на Илинденско-Преображенско въстание|Пре...“ 12876644 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Димитър Стоянов Каракочлиев''' е български революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], водач на [[Илинденско-Преображенско въстание|Преображенското въстание]] в [[Одрински революционен окръг]].<ref name="Свидетелства 163">{{Свидетелства|163|}}</ref> == Биография == Роден е през 1866 година<ref>Към 15 април 1943 година е на 77 години.</ref> в българското село [[Каракоч]], Лозенградско, тогава в Османската империя. Влиза във ВМОРО и в 1902 година става четни на [[Яни Попов]]. Връща се в Каракоч, но в 1903 година е арестуван и военният съд в Одрин го осъжда на 15 години затвор. Лежи една година зедно със Сийко и Янко Бончеви и Васил Димов. Освободен е с [[Българо-турска спогодба (1904)|общата амнистия]] от 1904 година.<ref name="Свидетелства 163"/> На 15 април 1943 година, като жител на бургаското село [[Тагарево]], подава молба за [[Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци|българска народна пенсия]], която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.<ref name="Свидетелства 163"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Каракочлиев, Димитър}} [[Категория:Български революционери от Тракия]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Родени във вилает Лозенград]] [[Категория:Починали във вилает Лозенград]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК, ВМРО и ВДРО, получили българска народна пенсия]] ez0c517qktxjplj2bff1ekey2ag1ex0 12876645 12876644 2026-04-10T14:53:50Z Мико 4542 12876645 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Димитър Стоянов Каракочлиев''' е български революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], участник в [[Илинденско-Преображенско въстание|Преображенското въстание]] в [[Одрински революционен окръг]].<ref name="Свидетелства 163">{{Свидетелства|163|}}</ref> == Биография == Роден е през 1866 година<ref>Към 15 април 1943 година е на 77 години.</ref> в българското село [[Каракоч]], Лозенградско, тогава в Османската империя. Влиза във ВМОРО и в 1902 година става четни на [[Яни Попов]]. Връща се в Каракоч, но в 1903 година е арестуван и военният съд в Одрин го осъжда на 15 години затвор. Лежи една година зедно със Сийко и Янко Бончеви и Васил Димов. Освободен е с [[Българо-турска спогодба (1904)|общата амнистия]] от 1904 година.<ref name="Свидетелства 163"/> На 15 април 1943 година, като жител на бургаското село [[Тагарево]], подава молба за [[Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци|българска народна пенсия]], която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.<ref name="Свидетелства 163"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Каракочлиев, Димитър}} [[Категория:Български революционери от Тракия]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Родени във вилает Лозенград]] [[Категория:Починали във вилает Лозенград]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК, ВМРО и ВДРО, получили българска народна пенсия]] c6tttc4g7bxv2sd41nv0xfa8jis2dw7 12876648 12876645 2026-04-10T14:55:45Z Мико 4542 12876648 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Димитър Стоянов Каракочлиев''' е български революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], участник в [[Илинденско-Преображенско въстание|Преображенското въстание]] в [[Одрински революционен окръг]].<ref name="Свидетелства 163">{{Свидетелства|163|}}</ref> == Биография == Роден е през 1866 година<ref>Към 15 април 1943 година е на 77 години.</ref> в българското село [[Каракоч]], Лозенградско, тогава в Османската империя. Влиза във ВМОРО и в 1902 година става четник на [[Яни Попов]]. Връща се в Каракоч, но в 1903 година е арестуван и военният съд в Одрин го осъжда на 15 години затвор. Лежи една година зедно със Сийко и Янко Бончеви и Васил Димов. Освободен е с [[Българо-турска спогодба (1904)|общата амнистия]] от 1904 година.<ref name="Свидетелства 163"/> На 15 април 1943 година, като жител на бургаското село [[Тагарево]], подава молба за [[Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци|българска народна пенсия]], която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.<ref name="Свидетелства 163"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Каракочлиев, Димитър}} [[Категория:Български революционери от Тракия]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Родени във вилает Лозенград]] [[Категория:Починали във вилает Лозенград]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК, ВМРО и ВДРО, получили българска народна пенсия]] jnyxgli1v5z79hs6bqu76dgi3z7yf4b 12876649 12876648 2026-04-10T14:56:22Z Мико 4542 12876649 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Димитър Стоянов Каракочлиев''' е български революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], участник в [[Илинденско-Преображенско въстание|Преображенското въстание]] в [[Одрински революционен окръг]].<ref name="Свидетелства 163">{{Свидетелства|163}}</ref> == Биография == Роден е през 1866 година<ref>Към 15 април 1943 година е на 77 години.</ref> в българското село [[Каракоч]], Лозенградско, тогава в Османската империя. Влиза във ВМОРО и в 1902 година става четник на [[Яни Попов]]. Връща се в Каракоч, но в 1903 година е арестуван и военният съд в Одрин го осъжда на 15 години затвор. Лежи една година зедно със Сийко и Янко Бончеви и Васил Димов. Освободен е с [[Българо-турска спогодба (1904)|общата амнистия]] от 1904 година.<ref name="Свидетелства 163"/> На 15 април 1943 година, като жител на бургаското село [[Тагарево]], подава молба за [[Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци|българска народна пенсия]], която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.<ref name="Свидетелства 163"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Каракочлиев, Димитър}} [[Категория:Български революционери от Тракия]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Родени във вилает Лозенград]] [[Категория:Починали във вилает Лозенград]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК, ВМРО и ВДРО, получили българска народна пенсия]] 5r0vvmulaaaoq8pnxtsydyqr04rfq7m 12876726 12876649 2026-04-10T15:15:03Z Мико 4542 Премахване на [[Категория:Починали във вилает Лозенград]]; Добавяне на [[Категория:Починали в област Бургас]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12876726 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Димитър Стоянов Каракочлиев''' е български революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], участник в [[Илинденско-Преображенско въстание|Преображенското въстание]] в [[Одрински революционен окръг]].<ref name="Свидетелства 163">{{Свидетелства|163}}</ref> == Биография == Роден е през 1866 година<ref>Към 15 април 1943 година е на 77 години.</ref> в българското село [[Каракоч]], Лозенградско, тогава в Османската империя. Влиза във ВМОРО и в 1902 година става четник на [[Яни Попов]]. Връща се в Каракоч, но в 1903 година е арестуван и военният съд в Одрин го осъжда на 15 години затвор. Лежи една година зедно със Сийко и Янко Бончеви и Васил Димов. Освободен е с [[Българо-турска спогодба (1904)|общата амнистия]] от 1904 година.<ref name="Свидетелства 163"/> На 15 април 1943 година, като жител на бургаското село [[Тагарево]], подава молба за [[Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци|българска народна пенсия]], която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.<ref name="Свидетелства 163"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Каракочлиев, Димитър}} [[Категория:Български революционери от Тракия]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Родени във вилает Лозенград]] [[Категория:Починали в област Бургас]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК, ВМРО и ВДРО, получили българска народна пенсия]] frqwr8z0zsu42i340qp04xs2gzage99 0 900347 12876652 2026-04-10T14:59:56Z Мико 4542 Нова страница: „{{Личност|революционер}} '''Димитър Атанасов Караилиев''' е български революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], участник в Илинденско-Преображенско въстание|Пр...“ 12876652 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Димитър Атанасов Караилиев''' е български революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], участник в [[Илинденско-Преображенско въстание|Преображенското въстание]] в [[Одрински революционен окръг]].<ref name="Свидетелства 164">{{Свидетелства|164}}</ref> == Биография == Роден е през 1872 година<ref>Към 6 март 1943 година е на 71 години.</ref> в българското село [[Каваклия (вилает Лозенград)|Каваклия]], Лозенградско, тогава в Османската империя. Влиза във ВМОРО. Участва в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година с четата на [[Лазар Маджаров]]. Участва в [[сражение при Дерекьой|сражението при Дерекьой]] и във всички други сражения на четата на до края на въстанието.<ref name="Свидетелства 164"/> На 6 март 1943 година, като жител на бургаското село [[Равнец (област Бургас)|Равнец]], подава молба за [[Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци|българска народна пенсия]], която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.<ref name="Свидетелства 164"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Караилиев, Димитър}} [[Категория:Български революционери от Тракия]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Родени във вилает Лозенград]] [[Категория:Починали във вилает Лозенград]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК, ВМРО и ВДРО, получили българска народна пенсия]] 28gksm1g0g92t8dqfg074hpx5aosdct 12876725 12876652 2026-04-10T15:14:50Z Мико 4542 Премахване на [[Категория:Починали във вилает Лозенград]]; Добавяне на [[Категория:Починали в област Бургас]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12876725 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Димитър Атанасов Караилиев''' е български революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], участник в [[Илинденско-Преображенско въстание|Преображенското въстание]] в [[Одрински революционен окръг]].<ref name="Свидетелства 164">{{Свидетелства|164}}</ref> == Биография == Роден е през 1872 година<ref>Към 6 март 1943 година е на 71 години.</ref> в българското село [[Каваклия (вилает Лозенград)|Каваклия]], Лозенградско, тогава в Османската империя. Влиза във ВМОРО. Участва в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година с четата на [[Лазар Маджаров]]. Участва в [[сражение при Дерекьой|сражението при Дерекьой]] и във всички други сражения на четата на до края на въстанието.<ref name="Свидетелства 164"/> На 6 март 1943 година, като жител на бургаското село [[Равнец (област Бургас)|Равнец]], подава молба за [[Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци|българска народна пенсия]], която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.<ref name="Свидетелства 164"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Караилиев, Димитър}} [[Категория:Български революционери от Тракия]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Родени във вилает Лозенград]] [[Категория:Починали в област Бургас]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК, ВМРО и ВДРО, получили българска народна пенсия]] eb6iz9odfk3ghrfgfv2r7b26oi166nc 0 900348 12876654 2026-04-10T15:02:47Z Rumensz 125859 Rumensz премести страница „[[Елфриде Мейчар]]“ като „[[Елфриде Мейхар]]“ 12876654 wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Елфриде Мейхар]] b208cuam7sesa1hyp1xqtglnvg66yuh 1 900349 12876656 2026-04-10T15:02:47Z Rumensz 125859 Rumensz премести страница „[[Беседа:Елфриде Мейчар]]“ като „[[Беседа:Елфриде Мейхар]]“ 12876656 wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Беседа:Елфриде Мейхар]] nk8gixgsbaihdw9ali6um4x9m5ml61q 14 900350 12876659 2026-04-10T15:05:03Z Rumensz 125859 Rumensz премести страница „[[Категория:Носители на награда за най-добра чуждестранна книга]]“ като „[[Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]]“: отразяване на името на наградата (чрез [[У:КМ|КМ]]) 12876659 wikitext text/x-wiki #пренасочване [[:Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] p00iosqiyjtcysuxmftln6qfn2xhzkf 15 900351 12876661 2026-04-10T15:05:03Z Rumensz 125859 Rumensz премести страница „[[Категория беседа:Носители на награда за най-добра чуждестранна книга]]“ като „[[Категория беседа:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]]“: отразяване на името на наградата (чрез [[У:КМ|КМ]]) 12876661 wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Категория беседа:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга]] 97vjsm3dxuuobefsf05fgk7xoup0shp 0 900352 12876671 2026-04-10T15:05:33Z Мико 4542 Нова страница: „{{Личност|революционер}} '''Добри Костадинов Шивачев''' е български революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], участник в Илинденско-Преображенско въстание|Прео...“ 12876671 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Добри Костадинов Шивачев''' е български революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], участник в [[Илинденско-Преображенско въстание|Преображенското въстание]] в [[Одрински революционен окръг]].<ref name="Свидетелства 165">{{Свидетелства|165}}</ref> == Биография == Роден е през 1876 година<ref>Към 9 април 1943 година е на 67 години.</ref> в българското село [[Каваклия (вилает Лозенград)|Каваклия]], Лозенградско, тогава в Османската империя. Влиза във ВМОРО. Участва в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година. По заповед на войводата [[Яни Попов]] изгаря житото на шпионите Киряк Чауша и Д. Хаджиев от Каваклия. Води сражение със стражари. Участва в изсичането на телеграфните стълбове в Одринско. На баира Марковец е разпределен от войводата [[Лазар Маджаров]] и отново участва в изсичане на телеграфни стълбове и сражения.<ref name="Свидетелства 165"/> На 9 април 1943 година, като жител на [[Бургас]], подава молба за [[Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци|българска народна пенсия]], която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.<ref name="Свидетелства 165"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Шивачев, Добри}} [[Категория:Български революционери от Тракия]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Родени във вилает Лозенград]] [[Категория:Починали във вилает Лозенград]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК, ВМРО и ВДРО, получили българска народна пенсия]] 8ulz4t77udwyo6kjfn168bm3dzty4cu 12876724 12876671 2026-04-10T15:14:39Z Мико 4542 Премахване на [[Категория:Починали във вилает Лозенград]]; Добавяне на [[Категория:Починали в Бургас]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12876724 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Добри Костадинов Шивачев''' е български революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], участник в [[Илинденско-Преображенско въстание|Преображенското въстание]] в [[Одрински революционен окръг]].<ref name="Свидетелства 165">{{Свидетелства|165}}</ref> == Биография == Роден е през 1876 година<ref>Към 9 април 1943 година е на 67 години.</ref> в българското село [[Каваклия (вилает Лозенград)|Каваклия]], Лозенградско, тогава в Османската империя. Влиза във ВМОРО. Участва в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година. По заповед на войводата [[Яни Попов]] изгаря житото на шпионите Киряк Чауша и Д. Хаджиев от Каваклия. Води сражение със стражари. Участва в изсичането на телеграфните стълбове в Одринско. На баира Марковец е разпределен от войводата [[Лазар Маджаров]] и отново участва в изсичане на телеграфни стълбове и сражения.<ref name="Свидетелства 165"/> На 9 април 1943 година, като жител на [[Бургас]], подава молба за [[Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци|българска народна пенсия]], която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.<ref name="Свидетелства 165"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Шивачев, Добри}} [[Категория:Български революционери от Тракия]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Родени във вилает Лозенград]] [[Категория:Починали в Бургас]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК, ВМРО и ВДРО, получили българска народна пенсия]] 780e7wlqknvin07hv8jhgn27cypxgtr 0 900353 12876732 2026-04-10T15:28:46Z Мико 4542 Нова страница: „{{Личност|революционер}} '''Димитър Аризанов Иванов''' е български революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] и Вътрешна македонска революционна организация|Вътр...“ 12876732 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Димитър Аризанов Иванов''' е български революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] и [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]].<ref name="Свидетелства 165">{{Свидетелства|165}}</ref> == Биография == Роден е през 1880 година<ref>Към 9 април 1943 година е на 63 години.</ref> в село [[Старо Конярево|Конарене]], Струмишко, тогава в Османската империя. Влиза във ВМОРО и действа като куриер на организацията – прекарва през границата хора<ref name="Свидетелства 165"/> и оръжие. С установяването на югославска власт в Струмишко в 1919 година Аризанов се включва в дейността на възстановената ВМРО и става десетник на Организацията в Конарене. През юни 1923 година е арестуван от властите и осъден на две години строг тъмничен затвор. Лежи в Нишкия областен затвор, където е малтретиран и мъчен. Амнистиран е след 16 месеца през октомври 1924 година.<ref name="Свидетелства 166">{{Свидетелства|166}}</ref> На 9 април 1943 година, като жител на Конарене, подава молба за [[Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци|българска народна пенсия]],<ref name="Свидетелства 165"/> която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.<ref name="Свидетелства 166"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Аризанов, Димитър}} [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Дейци на ВМРО]] [[Категория:Хора от община Ново село (Северна Македония)]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК, ВМРО и ВДРО, получили българска народна пенсия]] clq3neszjq9iukfyvgqh3cepucthqjx 0 900354 12876736 2026-04-10T15:35:43Z Мико 4542 Мико премести страницата [[Старо Конярево]] като [[Конарене]] (върху пренасочване) 12876736 wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Конарене]] 6bkn31p3uvw8f6guzgdkqu9kldvg5x7 0 900355 12876758 2026-04-10T15:57:39Z ~2026-22165-55 391870 Нова страница: „'''Потурите''' са традиционни мъжки горни гащи, като част от историческото българско и въобще балканско народно облекло още от [[Средновековие]]то. Потурите са свободна дреха с широко дъно и надипленост, с оглед практичност. Изработвани от домашен плат (б...“ 12876758 wikitext text/x-wiki '''Потурите''' са традиционни мъжки горни гащи, като част от историческото българско и въобще балканско народно облекло още от [[Средновековие]]то. Потурите са свободна дреха с широко дъно и надипленост, с оглед практичност. Изработвани от домашен плат (бял, кафяв или черен), и често украсени с [[гайтан]]и. До развитието на [[Текстилно производство в област Сливен|текстилното производство]] по българските земи се изработвали главно в домашни условия, но с развитието на [[еснаф]]а през XVIII век и основно през XIX век, и при изработката им от по-висококачествена [[Аба (плат)|аба]], възниква и специален занаят за изработката на връхни дрехи, и в частност на потури – [[абаджийство]]. За мода и стандартизация при изработката на потури преди XVIII век (1700 г.) не може да се говори.<ref>[https://nauka.bg/oblekloto-na-grajdanite-v-osmanskata-imperiya-tradicii-i-modernost-plovdiv-prez-18-19-vek/ Облеклото на гражданите в Османската империя – традиции и модерност: Пловдив през 18 – 19 век в „Българска наука“]</ref> == Източници == <references /> [[Категория:Панталони]] [[Категория:Българска етнография]] oaotsxqhe91cap2gpc8ni94hd1563lf 12876777 12876758 2026-04-10T16:18:34Z ~2026-22165-55 391870 12876777 wikitext text/x-wiki '''Потурите''' са традиционни мъжки горни гащи, като част от историческото българско и въобще балканско народно облекло още от [[Средновековие]]то. Потурите са свободна дреха с широко дъно и надипленост, с оглед практичност. Изработвани от домашен плат (бял, кафяв или черен), и често украсени с [[гайтан]]и. До развитието на [[Текстилно производство в област Сливен|текстилното производство]] по българските земи се изработвали главно в домашни условия с [[чекрък]], но с развитието на [[еснаф]]а през XVIII век и основно през XIX век, и при изработката им от по-висококачествена [[Аба (плат)|аба]], възниква и специален занаят за изработката на връхни дрехи, и в частност на потури – [[абаджийство]]. За мода и стандартизация при изработката на потури преди XVIII век (1700 г.) не може да се говори.<ref>[https://nauka.bg/oblekloto-na-grajdanite-v-osmanskata-imperiya-tradicii-i-modernost-plovdiv-prez-18-19-vek/ Облеклото на гражданите в Османската империя – традиции и модерност: Пловдив през 18 – 19 век в „Българска наука“]</ref> == Източници == <references /> [[Категория:Панталони]] [[Категория:Българска етнография]] 825ai9g8nyuxawfqd45yk9bvfcj68un 12876786 12876777 2026-04-10T16:28:38Z ~2026-22165-55 391870 12876786 wikitext text/x-wiki '''Потурите''' са традиционни мъжки горни гащи, като част от историческото българско и въобще балканско народно облекло още от [[Средновековие]]то. Потурите са свободна дреха с широко дъно и надипленост, с оглед практичност. Изработвани от домашен плат (бял, кафяв или черен), и често украсени с [[гайтан]]и. До развитието на [[Текстилно производство в област Сливен|текстилното производство]] по българските земи се изработвали главно в домашни условия с [[чекрък]], но с развитието на [[еснаф]]а през XVIII век и основно през XIX век, и при изработката им от по-висококачествена [[Аба (плат)|аба]], възниква и специален занаят за изработката на връхни дрехи, и в частност на потури – [[абаджийство]]. За мода и стандартизация при изработката на потури преди XVIII век (1700 г.) не може да се говори.<ref>[https://nauka.bg/oblekloto-na-grajdanite-v-osmanskata-imperiya-tradicii-i-modernost-plovdiv-prez-18-19-vek/ Облеклото на гражданите в Османската империя – традиции и модерност: Пловдив през 18 – 19 век в „Българска наука“]</ref> == Източници == <references /> [[Категория:Панталони]] [[Категория:Българска етнография]] [[Категория:Балканистика]] 9f5alpfpfqxcx7aufa7e0854q64cx4d 12877083 12876786 2026-04-11T08:07:55Z Nk 399 ?? явно турско влияние са; разпространяват се от изток на запад и не покриват дори цяла България 12877083 wikitext text/x-wiki '''Потурите''' са традиционни мъжки горни гащи, {{факт|като част от историческото българско и въобще балканско народно облекло още от [[Средновековие]]то|2026|4|11}}. Потурите са свободна дреха с широко дъно и надипленост, с оглед практичност. Изработвани от домашен плат (бял, кафяв или черен), и често украсени с [[гайтан]]и. До развитието на [[Текстилно производство в област Сливен|текстилното производство]] по българските земи се изработвали главно в домашни условия с [[чекрък]], но с развитието на [[еснаф]]а през XVIII век и основно през XIX век, и при изработката им от по-висококачествена [[Аба (плат)|аба]], възниква и специален занаят за изработката на връхни дрехи, и в частност на потури – [[абаджийство]]. За мода и стандартизация при изработката на потури преди XVIII век (1700 г.) не може да се говори.<ref>[https://nauka.bg/oblekloto-na-grajdanite-v-osmanskata-imperiya-tradicii-i-modernost-plovdiv-prez-18-19-vek/ Облеклото на гражданите в Османската империя – традиции и модерност: Пловдив през 18 – 19 век в „Българска наука“]</ref> == Източници == <references /> [[Категория:Панталони]] [[Категория:Българска етнография]] [[Категория:Балканистика]] 0sstl7b60ztthlpnzkjv4yvv17mi0nd 14 900356 12876762 2026-04-10T16:01:09Z ~2026-22165-55 391870 Нова страница: „{{категория}} [[Категория:Облекло]]“ 12876762 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Облекло]] cqha5upu2q9fu7k0p64a59gkygl96dy 0 900357 12876772 2026-04-10T16:11:23Z Мико 4542 Пренасочване към [[Тане Стойчев]] 12876772 wikitext text/x-wiki #виж [[Тане Стойчев]] evjzkalcdvs15o4qrnfw383rpaz6klq 0 900358 12876788 2026-04-10T16:30:09Z Мико 4542 Нова страница: „{{Личност|революционер}} [[Файл:Биография на Иван Бързов към молбата му за илинденска пенсия.jpg|мини|250п|Биография на Иван Бързов към молбата му за илинденска пенсия]] '''Иван Бързов''' е [[българи|български]] [[революционер]], деец на Вътрешна македоно-одринс...“ 12876788 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} [[Файл:Биография на Иван Бързов към молбата му за илинденска пенсия.jpg|мини|250п|Биография на Иван Бързов към молбата му за илинденска пенсия]] '''Иван Бързов''' е [[българи|български]] [[революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].<ref name="Сведоштва 682">{{Сведоштва11|682}}</ref> == Биография == Роден е в 1880 година във воденското село [[Чеган]], което тогава е в Османската империя, днес Агиос Атанасиос, Гърция. В 1900 година влиза във ВМОРО. Участва в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] с войводите [[Тане Стойчев|Тане Клянзов]] и [[Алексо Джорлев|Леко Банички]]. Сражава се при Чеган, при Осой, в сражението на Чукуро над Попадия, в което загиват [[Лечо Настев|Лецо Настев]] и Христо Цанев, в сражението на Дълго планина, в което загива Илия Тасков.<ref name="Сведоштва 682"/> След края на въстанието продължава да се занимава с революционна дейност до Младотурската революция от 1908 година.<ref name="Сведоштва 682"/> В годините на Втората световна война подкрепя [[ЕЛАС]]. Единият му син загива като войник на ДАГ в Гражданската война в 1948 година.<ref name="Сведоштва 682"/> В 1950 година, като жител на Скопие, подава молба за [[Закон за илинденските пенсии|югославска илинденска пенсия]].<ref name="Сведоштва 682"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Бързов, Иван}} [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Родени в Чеган]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК и ВМРО, подали молба за югославска илинденска пенсия]] 85alojzskqczxwfjtow1hj3nfwc7oaw 14 900359 12876815 2026-04-10T17:00:07Z PowerBUL 202075 Нова страница: „{{Категория}} [[Категория:Архиерейски наместничества|Българска православна църква]] [[Категория:Българска православна църква]]“ 12876815 wikitext text/x-wiki {{Категория}} [[Категория:Архиерейски наместничества|Българска православна църква]] [[Категория:Българска православна църква]] eb3lxkqwujkj3oa80zd3x2b1u69hu5r 0 900360 12876824 2026-04-10T17:20:38Z Мико 4542 Нова страница: „{{Личност|революционер}} '''Петър Китев Бубев''' е [[българи|български]] [[революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].<ref name="Свидетелства 121">{{Свидетелства14|121}}</ref><ref na...“ 12876824 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Петър Китев Бубев''' е [[българи|български]] [[революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].<ref name="Свидетелства 121">{{Свидетелства14|121}}</ref><ref name="Сведоштва 685">{{Сведоштва11|685}}</ref> == Биография == Петър Бубев е роден 1879 година<ref>Към 25 февруари 1943 година е на 64 години, а към 22 декември 1947 година на 68 години.</ref> в село [[Гявато (община Битоля)|Гявато]], [[Битолско]], тогава в Османската империя. В 1902 година свещеник Георги от Вощарани и учителят [[Наум Петров]] го привличат към ВМОРО. Участва в подготовката на въстание през пролетта на 1903 година. През лятото на същата година по време на Илинденско-Преображенското въстание участва във всички сражения на четата на [[Георги Сугарев]] до края на въстанието. Арестуван е от властите и лежи три месеца в затвора.<ref name="Свидетелства 122">{{Свидетелства14|122}}</ref> На 25 февруари 1943 година, като жител на Гявато, подава молба за [[Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци|българска народна пенсия]],<ref name="Свидетелства 121"/> която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.<ref name="Свидетелства 122"/> След Втората световна война на 22 декември 1947 година подава молба за [[Закон за илинденските пенсии|югославска илинденска пенсия]].<ref name="Сведоштва 685"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Бубев, Петър}} [[Категория:Родени в Гявато (Битолско)]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК, ВМРО и ВДРО, получили българска народна пенсия]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК и ВМРО, подали молба за югославска илинденска пенсия]] [[Категория:Затворници в Диарбекир]] apw12gaxf9th8ppyd67vstcil3payex 12877146 12876824 2026-04-11T10:39:46Z Мико 4542 12877146 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} [[Файл:Молба на Петър Бубев за илинденска пенсия, 1947.jpg|мини|250п|Молба на Петър Бубев за илинденска пенсия, 22 декември 1947 година]] '''Петър Китев Бубев''' е [[българи|български]] [[революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].<ref name="Свидетелства 121">{{Свидетелства14|121}}</ref><ref name="Сведоштва 685">{{Сведоштва11|685}}</ref> == Биография == Петър Бубев е роден 1879 година<ref>Към 25 февруари 1943 година е на 64 години, а към 22 декември 1947 година на 68 години.</ref> в село [[Гявато (община Битоля)|Гявато]], [[Битолско]], тогава в Османската империя. В 1902 година свещеник Георги от Вощарани и учителят [[Наум Петров]] го привличат към ВМОРО. Участва в подготовката на въстание през пролетта на 1903 година. През лятото на същата година по време на Илинденско-Преображенското въстание участва във всички сражения на четата на [[Георги Сугарев]] до края на въстанието. Арестуван е от властите и лежи три месеца в затвора.<ref name="Свидетелства 122">{{Свидетелства14|122}}</ref> На 25 февруари 1943 година, като жител на Гявато, подава молба за [[Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци|българска народна пенсия]],<ref name="Свидетелства 121"/> която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.<ref name="Свидетелства 122"/> След Втората световна война на 22 декември 1947 година подава молба за [[Закон за илинденските пенсии|югославска илинденска пенсия]].<ref name="Сведоштва 685"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Бубев, Петър}} [[Категория:Родени в Гявато (Битолско)]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК, ВМРО и ВДРО, получили българска народна пенсия]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК и ВМРО, подали молба за югославска илинденска пенсия]] [[Категория:Затворници в Диарбекир]] hrked31v2lf7rhedp5rb3813l86we79 12877152 12877146 2026-04-11T10:47:33Z Мико 4542 12877152 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} [[Файл:Молба на Петър Бубев за илинденска пенсия, 1947.jpg|мини|250п|Молба на Петър Бубев за илинденска пенсия, 22 декември 1947 година]] [[Файл:Отрицателно мнение на Гяватската община за молбата на Петър Бубев за илинденска пенсия, 1947.jpg|мини|250п|Отрицателно мнение на Гяватската община за молбата на Петър Бубев за илинденска пенсия, 24 декември 1947]] '''Петър Китев Бубев''' е [[българи|български]] [[революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].<ref name="Свидетелства 121">{{Свидетелства14|121}}</ref><ref name="Сведоштва 685">{{Сведоштва11|685}}</ref> == Биография == Петър Бубев е роден 1879 година<ref>Към 25 февруари 1943 година е на 64 години, а към 22 декември 1947 година на 68 години.</ref> в село [[Гявато (община Битоля)|Гявато]], [[Битолско]], тогава в Османската империя. В 1902 година свещеник Георги от Вощарани и учителят [[Наум Петров]] го привличат към ВМОРО. Участва в подготовката на въстание през пролетта на 1903 година. През лятото на същата година по време на Илинденско-Преображенското въстание участва във всички сражения на четата на [[Георги Сугарев]] до края на въстанието. Арестуван е от властите и лежи три месеца в затвора.<ref name="Свидетелства 122">{{Свидетелства14|122}}</ref> На 25 февруари 1943 година, като жител на Гявато, подава молба за [[Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци|българска народна пенсия]],<ref name="Свидетелства 121"/> която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.<ref name="Свидетелства 122"/> След Втората световна война на 22 декември 1947 година подава молба за [[Закон за илинденските пенсии|югославска илинденска пенсия]].<ref name="Сведоштва 685"/> На 24 декември гяватският народен комитет дава отрицателно становище по молбата на Бубев.<ref name="Сведоштва 686">{{Сведоштва11|686}}</ref> На 6 юни 1949 година Бубев обжалва.<ref>{{Сведоштва11|687 - 689}}</ref> <gallery caption="" class="center"> Файл:Молба на Петър Бубев за илинденска пенсия, 1949-1.jpg | Молба на Петър Бубев за илинденска пенсия, 6 юни 1949 г. Файл:Молба на Петър Бубев за илинденска пенсия, 1949-2.jpg | Молба на Петър Бубев за илинденска пенсия, 6 юни 1949 г. Файл:Молба на Петър Бубев за илинденска пенсия, 1949-3.jpg | Молба на Петър Бубев за илинденска пенсия, 6 юни 1949 г. </gallery> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Бубев, Петър}} [[Категория:Родени в Гявато (Битолско)]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК, ВМРО и ВДРО, получили българска народна пенсия]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК и ВМРО, подали молба за югославска илинденска пенсия]] [[Категория:Затворници в Диарбекир]] 21hc1suyf9aw0ydsmivqf4lptmg4zj3 12877153 12877152 2026-04-11T10:48:02Z Мико 4542 /* Биография */ 12877153 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} [[Файл:Молба на Петър Бубев за илинденска пенсия, 1947.jpg|мини|250п|Молба на Петър Бубев за илинденска пенсия, 22 декември 1947 година]] [[Файл:Отрицателно мнение на Гяватската община за молбата на Петър Бубев за илинденска пенсия, 1947.jpg|мини|250п|Отрицателно мнение на Гяватската община за молбата на Петър Бубев за илинденска пенсия, 24 декември 1947]] '''Петър Китев Бубев''' е [[българи|български]] [[революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].<ref name="Свидетелства 121">{{Свидетелства14|121}}</ref><ref name="Сведоштва 685">{{Сведоштва11|685}}</ref> == Биография == Петър Бубев е роден 1879 година<ref>Към 25 февруари 1943 година е на 64 години, а към 22 декември 1947 година на 68 години.</ref> в село [[Гявато (община Битоля)|Гявато]], [[Битолско]], тогава в Османската империя. В 1902 година свещеник Георги от [[Вощарани]] и учителят [[Наум Петров]] го привличат към ВМОРО. Участва в подготовката на въстание през пролетта на 1903 година. През лятото на същата година по време на Илинденско-Преображенското въстание участва във всички сражения на четата на [[Георги Сугарев]] до края на въстанието. Арестуван е от властите и лежи три месеца в затвора.<ref name="Свидетелства 122">{{Свидетелства14|122}}</ref> На 25 февруари 1943 година, като жител на Гявато, подава молба за [[Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци|българска народна пенсия]],<ref name="Свидетелства 121"/> която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.<ref name="Свидетелства 122"/> След Втората световна война на 22 декември 1947 година подава молба за [[Закон за илинденските пенсии|югославска илинденска пенсия]].<ref name="Сведоштва 685"/> На 24 декември гяватският народен комитет дава отрицателно становище по молбата на Бубев.<ref name="Сведоштва 686">{{Сведоштва11|686}}</ref> На 6 юни 1949 година Бубев обжалва.<ref>{{Сведоштва11|687 - 689}}</ref> <gallery caption="" class="center"> Файл:Молба на Петър Бубев за илинденска пенсия, 1949-1.jpg | Молба на Петър Бубев за илинденска пенсия, 6 юни 1949 г. Файл:Молба на Петър Бубев за илинденска пенсия, 1949-2.jpg | Молба на Петър Бубев за илинденска пенсия, 6 юни 1949 г. Файл:Молба на Петър Бубев за илинденска пенсия, 1949-3.jpg | Молба на Петър Бубев за илинденска пенсия, 6 юни 1949 г. </gallery> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Бубев, Петър}} [[Категория:Родени в Гявато (Битолско)]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК, ВМРО и ВДРО, получили българска народна пенсия]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК и ВМРО, подали молба за югославска илинденска пенсия]] [[Категория:Затворници в Диарбекир]] peb96i0upcrizp34ql34fh8bwf2yoc1 12877166 12877153 2026-04-11T11:16:33Z Мико 4542 12877166 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} [[Файл:Молба на Петър Бубев за илинденска пенсия, 1947.jpg|мини|250п|Молба на Петър Бубев за илинденска пенсия, 22 декември 1947 година]] [[Файл:Отрицателно мнение на Гяватската община за молбата на Петър Бубев за илинденска пенсия, 1947.jpg|мини|250п|Отрицателно мнение на Гяватската община за молбата на Петър Бубев за илинденска пенсия, 24 декември 1947]] '''Петър Китев Бубев''' е [[българи|български]] [[революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].<ref name="Свидетелства 121">{{Свидетелства14|121}}</ref><ref name="Сведоштва 685">{{Сведоштва11|685}}</ref> == Биография == Петър Бубев е роден 1879 година<ref>Към 25 февруари 1943 година е на 64 години, а към 22 декември 1947 година на 68 години.</ref> в село [[Гявато (община Битоля)|Гявато]], [[Битолско]], тогава в Османската империя. В 1902 година свещеник Георги от [[Вощарани]] и учителят [[Наум Петров]] го привличат към ВМОРО. Участва в подготовката на въстание през пролетта на 1903 година.<ref name="Свидетелства 122">{{Свидетелства14|122}}</ref> През лятото на същата година по време на Илинденско-Преображенското въстание влиза в четата на селския войвода [[Димитър Кърков]]<ref name="Сведоштва 685"/> в отряда на [[Георги Сугарев]].<ref name="Свидетелства 122"/> Участва в [[сражение при Доленци|сражението при Доленци]] на 7 август, в [[сражение при Гявато|сражението при Гявато]] на 14 август, в [[сражение при Смилево|сражението при Смилево]], в Църна планина, в това при Лева река.<ref name="Сведоштва 685"/> Арестуван е от властите и лежи три месеца в затвора.<ref name="Свидетелства 122"/> На 25 февруари 1943 година, като жител на Гявато, подава молба за [[Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци|българска народна пенсия]],<ref name="Свидетелства 121"/> която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.<ref name="Свидетелства 122"/> След Втората световна война на 22 декември 1947 година подава молба за [[Закон за илинденските пенсии|югославска илинденска пенсия]], като свидетели са му Димитър Кърков и [[Стефан Мацанов]].<ref name="Сведоштва 685"/> На 24 декември гяватският народен комитет дава отрицателно становище по молбата на Бубев.<ref name="Сведоштва 686">{{Сведоштва11|686}}</ref> На 6 юни 1949 година Бубев обжалва.<ref>{{Сведоштва11|687 - 689}}</ref> <gallery caption="" class="center"> Файл:Молба на Петър Бубев за илинденска пенсия, 1949-1.jpg | Молба на Петър Бубев за илинденска пенсия, 6 юни 1949 г. Файл:Молба на Петър Бубев за илинденска пенсия, 1949-2.jpg | Молба на Петър Бубев за илинденска пенсия, 6 юни 1949 г. Файл:Молба на Петър Бубев за илинденска пенсия, 1949-3.jpg | Молба на Петър Бубев за илинденска пенсия, 6 юни 1949 г. </gallery> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Бубев, Петър}} [[Категория:Родени в Гявато (Битолско)]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК, ВМРО и ВДРО, получили българска народна пенсия]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК и ВМРО, подали молба за югославска илинденска пенсия]] [[Категория:Затворници в Диарбекир]] r2oj2ku72srw2tdobxe8wxuw2ni8p9y 2 900361 12876843 2026-04-10T19:16:34Z Валери Василев 296837 Първоначален вид на черновата. 12876843 wikitext text/x-wiki '''Паукалисът'''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://snl.no/person_-_grammatikk|заглавие=person (grammatikk)|автор=Rolf Theil|издател=Store norske leksikon|език=no|достъп_дата=2026-04-10}}</ref> е [[Число (граматика)|граматично число]], типично за някои езици. Той се използва, когато трябва да се изрази идеята за малко множество (вариращо според езика) от назования обект. == Моковѝ == В езикът моковѝ паукалисът се използва, когато се говори за два или три обекта.<ref name="Mocoví" >{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://etnolinguistica.wdfiles.com/local--files/tese%3Agrondona-1998/grondona_1998_mocovi.pdf|заглавие=A grammar of Mocoví|достъп_дата=2026-04-10|първо_име=Veronica hh.ria Grondona|дата=1998|издател=University of Pittsburgh|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20231014014503/https://etnolinguistica.wdfiles.com/local--files/tese%3Agrondona-1998/grondona_1998_mocovi.pdf|архив_дата=2023-10-14|формат=PDF}}</ref>{{Rp|23}} Различават се седем различни [[Наставка|наставки]], чрез които се изразява това число: === -l === Най-типичната от седемте наставки. Използва се при съществителни, завършващи на гласна (не всички). Използва се за [[чужди думи]].<ref name="Mocoví" />{{Rp|52 – 54}} {| class="wikitable" !Единствено число !Превод !Паукалис !Превод |- |''móno'' |''маймуна'' |''mono-l'' |''няколко маймуни'' |} === -er === Използва се за част от съществителните, завършващи на съгласна. {| class="wikitable" !Единствено число !Превод !Паукалис !Превод |- |''ñilot'' |''червей'' |''ñilot-er'' |''няколко червея'' |} === -i === === -ir === === -o === === -qa === === -r. === == Източници == <references/> 8nrnu28x60x5abk7ddodbaujjim30dz 12876861 12876843 2026-04-10T20:23:33Z Валери Василев 296837 Поправка на граматична грешка. Добавяне на пример на друг език. 12876861 wikitext text/x-wiki '''Паукалисът'''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://snl.no/person_-_grammatikk|заглавие=person (grammatikk)|автор=Rolf Theil|издател=Store norske leksikon|език=no|достъп_дата=2026-04-10}}</ref> е [[Число (граматика)|граматично число]], типично за някои езици. Той се използва, когато трябва да се изрази идеята за малко множество (вариращо според езика) от назования обект. == Моковѝ == В езика Моковѝ паукалисът се използва, когато се говори за два или три обекта.<ref name="Mocoví" >{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://etnolinguistica.wdfiles.com/local--files/tese%3Agrondona-1998/grondona_1998_mocovi.pdf|заглавие=A grammar of Mocoví|достъп_дата=2026-04-10|първо_име=Veronica hh.ria Grondona|дата=1998|издател=University of Pittsburgh|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20231014014503/https://etnolinguistica.wdfiles.com/local--files/tese%3Agrondona-1998/grondona_1998_mocovi.pdf|архив_дата=2023-10-14|формат=PDF}}</ref>{{Rp|23}} Различават се седем различни [[Наставка|наставки]], чрез които се изразява това число: === -l === Най-типичната от седемте наставки. Използва се при съществителни, завършващи на гласна (не всички). Използва се за [[чужди думи]].<ref name="Mocoví" />{{Rp|52 – 54}} {| class="wikitable" !Единствено число !Превод !Паукалис !Превод |- |''móno'' |''маймуна'' |''mono-l'' |''няколко маймуни'' |} === -er === Използва се за част от съществителните, завършващи на съгласна. {| class="wikitable" !Единствено число !Превод !Паукалис !Превод |- |''ñilot'' |''червей'' |''ñilot-er'' |''няколко червея'' |} === -i === === -ir === === -o === === -qa === === -r === == Мотуна == В езика Мотуна паукалисът се използва за означаване на между три и седем-осем обекта. Разликата между него и [[Число (граматика)#Единствено – множествено|множественото число]] не винаги се спазва.<ref name="Motuna">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://openresearch-repository.anu.edu.au/handle/1885/12476|заглавие=A Grammar of Motuna (Bougainville, Papua New Guinea)|достъп_дата=2026-04-10|автор=Masayuki Onishi|дата=November 1994|издател=The Australian National University|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20231211105936/https://openresearch-repository.anu.edu.au/bitstream/1885/12476/1/Onishi%20M%20Thesis%201994.pdf|архив_дата=2023-12-11|формат=PDF}}</ref>{{Rp|100}} Това число може да се изразява не само чрез склонение на самото съществително (ако броят е ясен от контекста, наставката може да се пропусне)<ref name="Motuna" />{{Rp|101 – 102}}: {| class="wikitable" |+ !Единствено число !Превод !Паукалис !Превод |- |''nommai'' |''човек'' |''nommai-naa*'' |''няколко човека/души'' |} <nowiki>*</nowiki> Наставката ''-naa'' се използва за паукалиса. Друг метод е чрез изменение на предикатите и комплементите, свързани с това съществително<ref name="Motuna" />{{Rp|101 – 102}}: ''ong poo'ki-ngung pehkita-ngung me eng uruu-juu ...*'' <nowiki>*</nowiki> Тук съществителното ''poo'ki'' (''дете'') и прилагателният комплемент ''pehkita'' (''малко'') са с наставката за множествено число ''-ngung'', докато коренът на глаголната копула ''uruu-juu'', която препраща към съществителното, е спрегнат в трето лице, множествено число/паукалис. == Източници == <references/> pdyyykfs7nww187fevijly2y7fiyvwl 12876867 12876861 2026-04-10T20:29:06Z Валери Василев 296837 /* Мотуна */Замяна на дефис с тире. 12876867 wikitext text/x-wiki '''Паукалисът'''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://snl.no/person_-_grammatikk|заглавие=person (grammatikk)|автор=Rolf Theil|издател=Store norske leksikon|език=no|достъп_дата=2026-04-10}}</ref> е [[Число (граматика)|граматично число]], типично за някои езици. Той се използва, когато трябва да се изрази идеята за малко множество (вариращо според езика) от назования обект. == Моковѝ == В езика Моковѝ паукалисът се използва, когато се говори за два или три обекта.<ref name="Mocoví" >{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://etnolinguistica.wdfiles.com/local--files/tese%3Agrondona-1998/grondona_1998_mocovi.pdf|заглавие=A grammar of Mocoví|достъп_дата=2026-04-10|първо_име=Veronica hh.ria Grondona|дата=1998|издател=University of Pittsburgh|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20231014014503/https://etnolinguistica.wdfiles.com/local--files/tese%3Agrondona-1998/grondona_1998_mocovi.pdf|архив_дата=2023-10-14|формат=PDF}}</ref>{{Rp|23}} Различават се седем различни [[Наставка|наставки]], чрез които се изразява това число: === -l === Най-типичната от седемте наставки. Използва се при съществителни, завършващи на гласна (не всички). Използва се за [[чужди думи]].<ref name="Mocoví" />{{Rp|52 – 54}} {| class="wikitable" !Единствено число !Превод !Паукалис !Превод |- |''móno'' |''маймуна'' |''mono-l'' |''няколко маймуни'' |} === -er === Използва се за част от съществителните, завършващи на съгласна. {| class="wikitable" !Единствено число !Превод !Паукалис !Превод |- |''ñilot'' |''червей'' |''ñilot-er'' |''няколко червея'' |} === -i === === -ir === === -o === === -qa === === -r === == Мотуна == В езика Мотуна паукалисът се използва за означаване на между три и седем – осем обекта. Разликата между него и [[Число (граматика)#Единствено – множествено|множественото число]] не винаги се спазва.<ref name="Motuna">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://openresearch-repository.anu.edu.au/handle/1885/12476|заглавие=A Grammar of Motuna (Bougainville, Papua New Guinea)|достъп_дата=2026-04-10|автор=Masayuki Onishi|дата=November 1994|издател=The Australian National University|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20231211105936/https://openresearch-repository.anu.edu.au/bitstream/1885/12476/1/Onishi%20M%20Thesis%201994.pdf|архив_дата=2023-12-11|формат=PDF}}</ref>{{Rp|100}} Това число може да се изразява не само чрез склонение на самото съществително (ако броят е ясен от контекста, наставката може да се пропусне)<ref name="Motuna" />{{Rp|101 – 102}}: {| class="wikitable" |+ !Единствено число !Превод !Паукалис !Превод |- |''nommai'' |''човек'' |''nommai-naa*'' |''няколко човека/души'' |} <nowiki>*</nowiki> Наставката ''-naa'' се използва за паукалиса. Друг метод е чрез изменение на предикатите и комплементите, свързани с това съществително<ref name="Motuna" />{{Rp|101 – 102}}: ''ong poo'ki-ngung pehkita-ngung me eng uruu-juu ...*'' <nowiki>*</nowiki> Тук съществителното ''poo'ki'' (''дете'') и прилагателният комплемент ''pehkita'' (''малко'') са с наставката за множествено число ''-ngung'', докато коренът на глаголната копула ''uruu-juu'', която препраща към съществителното, е спрегнат в трето лице, множествено число/паукалис. == Източници == <references/> 9t6n7tlit1quoaymn3l42uaogh0utgl 12876872 12876867 2026-04-10T20:31:11Z Валери Василев 296837 /* Мотуна */Малки поправки. 12876872 wikitext text/x-wiki '''Паукалисът'''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://snl.no/person_-_grammatikk|заглавие=person (grammatikk)|автор=Rolf Theil|издател=Store norske leksikon|език=no|достъп_дата=2026-04-10}}</ref> е [[Число (граматика)|граматично число]], типично за някои езици. Той се използва, когато трябва да се изрази идеята за малко множество (вариращо според езика) от назования обект. == Моковѝ == В езика Моковѝ паукалисът се използва, когато се говори за два или три обекта.<ref name="Mocoví" >{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://etnolinguistica.wdfiles.com/local--files/tese%3Agrondona-1998/grondona_1998_mocovi.pdf|заглавие=A grammar of Mocoví|достъп_дата=2026-04-10|първо_име=Veronica hh.ria Grondona|дата=1998|издател=University of Pittsburgh|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20231014014503/https://etnolinguistica.wdfiles.com/local--files/tese%3Agrondona-1998/grondona_1998_mocovi.pdf|архив_дата=2023-10-14|формат=PDF}}</ref>{{Rp|23}} Различават се седем различни [[Наставка|наставки]], чрез които се изразява това число: === -l === Най-типичната от седемте наставки. Използва се при съществителни, завършващи на гласна (не всички). Използва се за [[чужди думи]].<ref name="Mocoví" />{{Rp|52 – 54}} {| class="wikitable" !Единствено число !Превод !Паукалис !Превод |- |''móno'' |''маймуна'' |''mono-l'' |''няколко маймуни'' |} === -er === Използва се за част от съществителните, завършващи на съгласна. {| class="wikitable" !Единствено число !Превод !Паукалис !Превод |- |''ñilot'' |''червей'' |''ñilot-er'' |''няколко червея'' |} === -i === === -ir === === -o === === -qa === === -r === == Мотуна == В езика Мотуна паукалисът се използва за означаване на между три и седем – осем обекта. Разликата между него и [[Число (граматика)#Единствено – множествено|множественото число]] не винаги се спазва.<ref name="Motuna">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://openresearch-repository.anu.edu.au/handle/1885/12476|заглавие=A Grammar of Motuna (Bougainville, Papua New Guinea)|достъп_дата=2026-04-10|автор=Masayuki Onishi|дата=November 1994|издател=The Australian National University|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20231211105936/https://openresearch-repository.anu.edu.au/bitstream/1885/12476/1/Onishi%20M%20Thesis%201994.pdf|архив_дата=2023-12-11|формат=PDF}}</ref>{{Rp|100}} Това число може да се изразява чрез склонение на самото съществително (ако броят е ясен от контекста, наставката може да се пропусне)<ref name="Motuna" />{{Rp|101 – 102}}: {| class="wikitable" |+ !Единствено число !Превод !Паукалис !Превод |- |''nommai'' |''човек'' |''nommai-naa*'' |''няколко човека/души'' |} <nowiki>*</nowiki> Наставката ''-naa'' се използва за паукалиса. Друг метод е чрез изменение на предикатите и комплементите и глаголните копули, свързани с това съществително<ref name="Motuna" />{{Rp|101 – 102}}: ''ong poo'ki-ngung pehkita-ngung me eng uruu-juu ...*'' <nowiki>*</nowiki> Тук съществителното ''poo'ki'' (''дете'') и прилагателният комплемент ''pehkita'' (''малко'') са с наставката за множествено число ''-ngung'', докато коренът на глаголната копула ''uruu-juu'', която препраща към съществителното, е спрегнат в трето лице, множествено число/паукалис. == Източници == <references/> 5756t3otr15vczvk0avdjb89oj6qqbr 12876873 12876872 2026-04-10T20:32:16Z Валери Василев 296837 /* -l */Пренаписване на изречение. 12876873 wikitext text/x-wiki '''Паукалисът'''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://snl.no/person_-_grammatikk|заглавие=person (grammatikk)|автор=Rolf Theil|издател=Store norske leksikon|език=no|достъп_дата=2026-04-10}}</ref> е [[Число (граматика)|граматично число]], типично за някои езици. Той се използва, когато трябва да се изрази идеята за малко множество (вариращо според езика) от назования обект. == Моковѝ == В езика Моковѝ паукалисът се използва, когато се говори за два или три обекта.<ref name="Mocoví" >{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://etnolinguistica.wdfiles.com/local--files/tese%3Agrondona-1998/grondona_1998_mocovi.pdf|заглавие=A grammar of Mocoví|достъп_дата=2026-04-10|първо_име=Veronica hh.ria Grondona|дата=1998|издател=University of Pittsburgh|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20231014014503/https://etnolinguistica.wdfiles.com/local--files/tese%3Agrondona-1998/grondona_1998_mocovi.pdf|архив_дата=2023-10-14|формат=PDF}}</ref>{{Rp|23}} Различават се седем различни [[Наставка|наставки]], чрез които се изразява това число: === -l === Най-типичната от седемте наставки. Използва се при част от съществителните, завършващи на гласна, както и за [[чужди думи]].<ref name="Mocoví" />{{Rp|52 – 54}} {| class="wikitable" !Единствено число !Превод !Паукалис !Превод |- |''móno'' |''маймуна'' |''mono-l'' |''няколко маймуни'' |} === -er === Използва се за част от съществителните, завършващи на съгласна. {| class="wikitable" !Единствено число !Превод !Паукалис !Превод |- |''ñilot'' |''червей'' |''ñilot-er'' |''няколко червея'' |} === -i === === -ir === === -o === === -qa === === -r === == Мотуна == В езика Мотуна паукалисът се използва за означаване на между три и седем – осем обекта. Разликата между него и [[Число (граматика)#Единствено – множествено|множественото число]] не винаги се спазва.<ref name="Motuna">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://openresearch-repository.anu.edu.au/handle/1885/12476|заглавие=A Grammar of Motuna (Bougainville, Papua New Guinea)|достъп_дата=2026-04-10|автор=Masayuki Onishi|дата=November 1994|издател=The Australian National University|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20231211105936/https://openresearch-repository.anu.edu.au/bitstream/1885/12476/1/Onishi%20M%20Thesis%201994.pdf|архив_дата=2023-12-11|формат=PDF}}</ref>{{Rp|100}} Това число може да се изразява чрез склонение на самото съществително (ако броят е ясен от контекста, наставката може да се пропусне)<ref name="Motuna" />{{Rp|101 – 102}}: {| class="wikitable" |+ !Единствено число !Превод !Паукалис !Превод |- |''nommai'' |''човек'' |''nommai-naa*'' |''няколко човека/души'' |} <nowiki>*</nowiki> Наставката ''-naa'' се използва за паукалиса. Друг метод е чрез изменение на предикатите и комплементите и глаголните копули, свързани с това съществително<ref name="Motuna" />{{Rp|101 – 102}}: ''ong poo'ki-ngung pehkita-ngung me eng uruu-juu ...*'' <nowiki>*</nowiki> Тук съществителното ''poo'ki'' (''дете'') и прилагателният комплемент ''pehkita'' (''малко'') са с наставката за множествено число ''-ngung'', докато коренът на глаголната копула ''uruu-juu'', която препраща към съществителното, е спрегнат в трето лице, множествено число/паукалис. == Източници == <references/> 4g0cwdnfvpzgd8ie60uj7t4crqhsisn 12876996 12876873 2026-04-11T04:56:40Z Валери Василев 296837 Поправка на терминология. 12876996 wikitext text/x-wiki '''Паукалисът'''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://snl.no/person_-_grammatikk|заглавие=person (grammatikk)|автор=Rolf Theil|издател=Store norske leksikon|език=no|достъп_дата=2026-04-10}}</ref> е [[Число (граматика)|граматично число]], типично за някои езици. Той се използва, когато трябва да се изрази идеята за малко множество (вариращо според езика) от назования обект. == Моковѝ == В езика Моковѝ паукалисът се използва, когато се говори за два или три обекта.<ref name="Mocoví" >{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://etnolinguistica.wdfiles.com/local--files/tese%3Agrondona-1998/grondona_1998_mocovi.pdf|заглавие=A grammar of Mocoví|достъп_дата=2026-04-10|първо_име=Veronica hh.ria Grondona|дата=1998|издател=University of Pittsburgh|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20231014014503/https://etnolinguistica.wdfiles.com/local--files/tese%3Agrondona-1998/grondona_1998_mocovi.pdf|архив_дата=2023-10-14|формат=PDF}}</ref>{{Rp|23}} Различават се седем различни [[Наставка|наставки]], чрез които се изразява това число: === -l === Най-типичната от седемте наставки. Използва се при част от съществителните, завършващи на гласна, както и за [[чужди думи]].<ref name="Mocoví" />{{Rp|52 – 54}} {| class="wikitable" !Единствено число !Превод !Паукалис !Превод |- |''móno'' |''маймуна'' |''mono-l'' |''няколко маймуни'' |} === -er === Използва се за част от съществителните, завършващи на съгласна. {| class="wikitable" !Единствено число !Превод !Паукалис !Превод |- |''ñilot'' |''червей'' |''ñilot-er'' |''няколко червея'' |} === -i === === -ir === === -o === === -qa === === -r === == Мотуна == В езика Мотуна паукалисът се използва за означаване на между три и седем – осем обекта. Разликата между него и [[Число (граматика)#Единствено – множествено|множественото число]] не винаги се спазва.<ref name="Motuna">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://openresearch-repository.anu.edu.au/handle/1885/12476|заглавие=A Grammar of Motuna (Bougainville, Papua New Guinea)|достъп_дата=2026-04-10|автор=Masayuki Onishi|дата=November 1994|издател=The Australian National University|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20231211105936/https://openresearch-repository.anu.edu.au/bitstream/1885/12476/1/Onishi%20M%20Thesis%201994.pdf|архив_дата=2023-12-11|формат=PDF}}</ref>{{Rp|100}} Това число може да се изразява чрез склонение на самото съществително (ако броят е ясен от контекста, наставката може да се пропусне)<ref name="Motuna" />{{Rp|101 – 102}}: {| class="wikitable" |+ !Единствено число !Превод !Паукалис !Превод |- |''nommai'' |''човек'' |''nommai-naa*'' |''няколко човека/души'' |} <nowiki>*</nowiki> Наставката ''-naa'' се използва за паукалиса. Друг метод е чрез изменение на отнасящите се към даденото съществително [[Съставно именно сказуемо|съставни именни сказуеми]], [[Определение (граматика)|определения]] и глаголи, служещи като копули<ref name="Motuna" />{{Rp|101 – 102}}: ''ong poo'ki-ngung pehkita-ngung me eng uruu-juu ...*'' <nowiki>*</nowiki> Тук съществителното ''poo'ki'' (''дете'') и прилагателното, служещо като определение, ''pehkita'' (''малко'') са с наставката за множествено число ''-ngung'', докато коренът на копулата, отнасяща се към съществителното, ''uruu-juu'', е спрегната в трето лице, множествено число/паукалис. == Източници == <references/> 8tiuswcixocfgzc4248bi6ud3zl9vwo 12876998 12876996 2026-04-11T05:03:27Z Валери Василев 296837 Допълнение. 12876998 wikitext text/x-wiki '''Паукалисът'''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://snl.no/person_-_grammatikk|заглавие=person (grammatikk)|автор=Rolf Theil|издател=Store norske leksikon|език=no|достъп_дата=2026-04-10}}</ref> е [[Число (граматика)|граматично число]], типично за някои езици. Той се използва, когато трябва да се изрази идеята за малко множество (вариращо според езика) от назования обект. == Моковѝ == В езика Моковѝ паукалисът се използва, когато се говори за два или три обекта.<ref name="Mocoví" >{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://etnolinguistica.wdfiles.com/local--files/tese%3Agrondona-1998/grondona_1998_mocovi.pdf|заглавие=A grammar of Mocoví|достъп_дата=2026-04-10|първо_име=Veronica hh.ria Grondona|дата=1998|издател=University of Pittsburgh|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20231014014503/https://etnolinguistica.wdfiles.com/local--files/tese%3Agrondona-1998/grondona_1998_mocovi.pdf|архив_дата=2023-10-14|формат=PDF}}</ref>{{Rp|23}} Различават се седем различни [[Наставка|наставки]], чрез които се изразява това число: === -l === Най-типичната от седемте наставки. Използва се при част от съществителните, завършващи на гласна, както и за [[чужди думи]].<ref name="Mocoví" />{{Rp|52 – 54}} {| class="wikitable" !Единствено число !Превод !Паукалис !Превод |- |''móno'' |''маймуна'' |''mono-l'' |''няколко маймуни'' |} === -er === Използва се за част от съществителните, завършващи на съгласна. {| class="wikitable" !Единствено число !Превод !Паукалис !Превод |- |''ñilot'' |''червей'' |''ñilot-er'' |''няколко червея'' |} === -i === === -ir === === -o === === -qa === === -r === == Мотуна == В езика Мотуна паукалисът се използва за означаване на между три и седем – осем обекта. Разликата между него и [[Число (граматика)#Единствено – множествено|множественото число]] не винаги се спазва.<ref name="Motuna">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://openresearch-repository.anu.edu.au/handle/1885/12476|заглавие=A Grammar of Motuna (Bougainville, Papua New Guinea)|достъп_дата=2026-04-10|автор=Masayuki Onishi|дата=November 1994|издател=The Australian National University|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20231211105936/https://openresearch-repository.anu.edu.au/bitstream/1885/12476/1/Onishi%20M%20Thesis%201994.pdf|архив_дата=2023-12-11|формат=PDF}}</ref>{{Rp|100}} Това число може да се изразява чрез склонение на самото съществително (ако броят е ясен от контекста, наставката може да се пропусне)<ref name="Motuna" />{{Rp|101 – 102}}: {| class="wikitable" |+ !Единствено число !Превод !Паукалис !Превод |- |''nommai'' |''човек'' |''nommai-naa*'' |''няколко човека/души'' |} <nowiki>*</nowiki> Наставката ''-naa'' се използва за паукалиса. Друг метод е чрез изменение на отнасящите се към даденото съществително [[Съставно именно сказуемо|съставни именни]] или съставни глаголни сказуеми, [[Определение (граматика)|определения]] и глаголи, служещи като копули<ref name="Motuna" />{{Rp|101 – 102}}: ''ong poo'ki-ngung pehkita-ngung me eng uruu-juu ...*'' <nowiki>*</nowiki> Тук съществителното ''poo'ki'' (''дете'') и прилагателното, служещо като определение, ''pehkita'' (''малко'') са с наставката за множествено число ''-ngung'', докато коренът на копулата, отнасяща се към съществителното, ''uruu-juu'', е спрегната в трето лице, множествено число/паукалис. == Източници == <references/> sa1lph4xfktglbv4evofhawypjsw96t 12877007 12876998 2026-04-11T05:46:48Z Валери Василев 296837 Добавена информация и съответен източник към нея. Разширени източници и пояснения към източници. 12877007 wikitext text/x-wiki '''Паукалисът'''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://snl.no/person_-_grammatikk|заглавие=person (grammatikk)|автор=Rolf Theil|издател=Store norske leksikon|език=no|достъп_дата=2026-04-10|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20241031180350/https://snl.no/person_-_grammatikk|архив_дата=2024-10-31}}</ref> е [[Число (граматика)|граматично число]], типично за някои езици. Той се използва, когато трябва да се изрази идеята за малко множество (вариращо според езика) от назования обект. Повечето езици, притежаващи това число, имат също и [[двойствено число]]. Има няколко изключения от това правило, които не притежават това число, например езика Моковѝ.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://uknowledge.uky.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1013&context=cs_facpub|заглавие=Single Versus Concurrent Systems: Nominal Classification in Mian|автор=Greville G. Corbett|език=en|съавтори=Sebastian Fedden, Raphael Finkel|достъп_дата=2026-04-11|дата=2017-10-26|труд=Computer Science Faculty Publications|издател=University of Kentucky|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20260128023330/https://uknowledge.uky.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1013&context=cs_facpub|архив_дата=2026-01-28}}</ref>{{Rp|243/37 (PDF)}} == Моковѝ == В езика Моковѝ паукалисът се използва, когато се говори за два или три обекта.<ref name="Mocoví" >{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://etnolinguistica.wdfiles.com/local--files/tese%3Agrondona-1998/grondona_1998_mocovi.pdf|заглавие=A grammar of Mocoví|достъп_дата=2026-04-10|първо_име=Veronica hh.ria Grondona|дата=1998|издател=University of Pittsburgh|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20231014014503/https://etnolinguistica.wdfiles.com/local--files/tese%3Agrondona-1998/grondona_1998_mocovi.pdf|архив_дата=2023-10-14|формат=PDF}}</ref>{{Rp|11/23 (PDF)}} Различават се седем различни [[Наставка|наставки]], чрез които се изразява това число: === -l === Най-типичната от седемте наставки. Използва се при част от съществителните, завършващи на гласна, както и за [[чужди думи]].<ref name="Mocoví" />{{Rp|52 – 54/ 64 – 66}} {| class="wikitable" !Единствено число !Превод !Паукалис !Превод |- |''móno'' |''маймуна'' |''mono-l'' |''няколко маймуни'' |} === -er === Използва се за част от съществителните, завършващи на съгласна.<ref name="Mocoví" />{{Rp|54 – 55/ 66 – 67}} {| class="wikitable" !Единствено число !Превод !Паукалис !Превод |- |''ñilot'' |''червей'' |''ñilot-er'' |''няколко червея'' |} === -i === === -ir === === -o === === -qa === === -r === == Мотуна == В езика Мотуна паукалисът се използва за означаване на между три и седем – осем обекта. Разликата между него и [[Число (граматика)#Единствено – множествено|множественото число]] не винаги се спазва.<ref name="Motuna">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://openresearch-repository.anu.edu.au/handle/1885/12476|заглавие=A Grammar of Motuna (Bougainville, Papua New Guinea)|достъп_дата=2026-04-10|автор=Masayuki Onishi|дата=November 1994|издател=The Australian National University|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20231211105936/https://openresearch-repository.anu.edu.au/bitstream/1885/12476/1/Onishi%20M%20Thesis%201994.pdf|архив_дата=2023-12-11|формат=PDF}}</ref>{{Rp|71/100 (PDF)}} Това число може да се изразява чрез склонение на самото съществително (ако броят е ясен от контекста, наставката може да се пропусне)<ref name="Motuna" />{{Rp|72 – 73/101 – 102 (PDF)}}: {| class="wikitable" |+ !Единствено число !Превод !Паукалис !Превод |- |''nommai'' |''човек'' |''nommai-naa*'' |''няколко човека/души'' |} <nowiki>*</nowiki> Наставката ''-naa'' се използва за паукалиса. Друг метод е чрез изменение на отнасящите се към даденото съществително [[Съставно именно сказуемо|съставни именни]] или съставни глаголни сказуеми, [[Определение (граматика)|определения]] и глаголи, служещи като копули<ref name="Motuna" />{{Rp|72 – 73/101 – 102 (PDF)}}: ''ong poo'ki-ngung pehkita-ngung me eng uruu-juu ...*'' <nowiki>*</nowiki> Тук съществителното ''poo'ki'' (''дете'') и прилагателното, служещо като определение, ''pehkita'' (''малко'') са с наставката за множествено число ''-ngung'', докато коренът на копулата, отнасяща се към съществителното, ''uruu-juu'', е спрегната в трето лице, множествено число/паукалис. == Източници == <references/> g248xied5s3fnfl991vff7s0outoev7 12877099 12877007 2026-04-11T09:08:33Z Валери Василев 296837 Добавена етимология. 12877099 wikitext text/x-wiki '''Паукалисът<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://snl.no/person_-_grammatikk|заглавие=person (grammatikk)|автор=Rolf Theil|издател=Store norske leksikon|език=no|достъп_дата=2026-04-10|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20241031180350/https://snl.no/person_-_grammatikk|архив_дата=2024-10-31}}</ref> ('''{{Lang|La|paucalis}}, значещо ''няколко/малко'') е [[Число (граматика)|граматично число]], типично за някои езици. Той се използва, когато трябва да се изрази идеята за малко множество (вариращо според езика) от назования обект. Повечето езици, притежаващи това число, имат също и [[двойствено число]]. Има няколко изключения от това правило, които не притежават това число, например езика Моковѝ.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://uknowledge.uky.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1013&context=cs_facpub|заглавие=Single Versus Concurrent Systems: Nominal Classification in Mian|автор=Greville G. Corbett|език=en|съавтори=Sebastian Fedden, Raphael Finkel|достъп_дата=2026-04-11|дата=2017-10-26|труд=Computer Science Faculty Publications|издател=University of Kentucky|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20260128023330/https://uknowledge.uky.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1013&context=cs_facpub|архив_дата=2026-01-28}}</ref>{{Rp|243/37 (PDF)}} == Моковѝ == В езика Моковѝ паукалисът се използва, когато се говори за два или три обекта.<ref name="Mocoví" >{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://etnolinguistica.wdfiles.com/local--files/tese%3Agrondona-1998/grondona_1998_mocovi.pdf|заглавие=A grammar of Mocoví|достъп_дата=2026-04-10|първо_име=Veronica hh.ria Grondona|дата=1998|издател=University of Pittsburgh|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20231014014503/https://etnolinguistica.wdfiles.com/local--files/tese%3Agrondona-1998/grondona_1998_mocovi.pdf|архив_дата=2023-10-14|формат=PDF}}</ref>{{Rp|11/23 (PDF)}} Различават се седем различни [[Наставка|наставки]], чрез които се изразява това число: === -l === Най-типичната от седемте наставки. Използва се при част от съществителните, завършващи на гласна, както и за [[чужди думи]].<ref name="Mocoví" />{{Rp|52 – 54/ 64 – 66}} {| class="wikitable" !Единствено число !Превод !Паукалис !Превод |- |''móno'' |''маймуна'' |''mono-l'' |''няколко маймуни'' |} === -er === Използва се за част от съществителните, завършващи на съгласна.<ref name="Mocoví" />{{Rp|54 – 55/ 66 – 67}} {| class="wikitable" !Единствено число !Превод !Паукалис !Превод |- |''ñilot'' |''червей'' |''ñilot-er'' |''няколко червея'' |} === -i === === -ir === === -o === === -qa === === -r === == Мотуна == В езика Мотуна паукалисът се използва за означаване на между три и седем – осем обекта. Разликата между него и [[Число (граматика)#Единствено – множествено|множественото число]] не винаги се спазва.<ref name="Motuna">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://openresearch-repository.anu.edu.au/handle/1885/12476|заглавие=A Grammar of Motuna (Bougainville, Papua New Guinea)|достъп_дата=2026-04-10|автор=Masayuki Onishi|дата=November 1994|издател=The Australian National University|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20231211105936/https://openresearch-repository.anu.edu.au/bitstream/1885/12476/1/Onishi%20M%20Thesis%201994.pdf|архив_дата=2023-12-11|формат=PDF}}</ref>{{Rp|71/100 (PDF)}} Това число може да се изразява чрез склонение на самото съществително (ако броят е ясен от контекста, наставката може да се пропусне)<ref name="Motuna" />{{Rp|72 – 73/101 – 102 (PDF)}}: {| class="wikitable" |+ !Единствено число !Превод !Паукалис !Превод |- |''nommai'' |''човек'' |''nommai-naa*'' |''няколко човека/души'' |} <nowiki>*</nowiki> Наставката ''-naa'' се използва за паукалиса. Друг метод е чрез изменение на отнасящите се към даденото съществително [[Съставно именно сказуемо|съставни именни]] или съставни глаголни сказуеми, [[Определение (граматика)|определения]] и глаголи, служещи като копули<ref name="Motuna" />{{Rp|72 – 73/101 – 102 (PDF)}}: ''ong poo'ki-ngung pehkita-ngung me eng uruu-juu ...*'' <nowiki>*</nowiki> Тук съществителното ''poo'ki'' (''дете'') и прилагателното, служещо като определение, ''pehkita'' (''малко'') са с наставката за множествено число ''-ngung'', докато коренът на копулата, отнасяща се към съществителното, ''uruu-juu'', е спрегната в трето лице, множествено число/паукалис. == Източници == <references/> t5ccvzk8e2ucscd7owhzehhhzjux3e4 12877100 12877099 2026-04-11T09:11:42Z Валери Василев 296837 Даване на пример и поправяне на правописни грешки. 12877100 wikitext text/x-wiki '''Паукалисът<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://snl.no/person_-_grammatikk|заглавие=person (grammatikk)|автор=Rolf Theil|издател=Store norske leksikon|език=no|достъп_дата=2026-04-10|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20241031180350/https://snl.no/person_-_grammatikk|архив_дата=2024-10-31}}</ref> ('''{{Lang|La|paucalis}}, значещо ''няколко/малко'') е [[Число (граматика)|граматично число]], типично за някои езици. Той се използва, когато трябва да се изрази идеята за малко множество (вариращо според езика) от назования обект. Повечето езици, притежаващи това число, имат също и [[двойствено число]], като пример може да се даде езикът мотуна. Има няколко изключения от това правило например езика моковѝ.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://uknowledge.uky.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1013&context=cs_facpub|заглавие=Single Versus Concurrent Systems: Nominal Classification in Mian|автор=Greville G. Corbett|език=en|съавтори=Sebastian Fedden, Raphael Finkel|достъп_дата=2026-04-11|дата=2017-10-26|труд=Computer Science Faculty Publications|издател=University of Kentucky|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20260128023330/https://uknowledge.uky.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1013&context=cs_facpub|архив_дата=2026-01-28}}</ref>{{Rp|243/37 (PDF)}} == Моковѝ == В езика моковѝ паукалисът се използва, когато се говори за два или три обекта.<ref name="Mocoví" >{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://etnolinguistica.wdfiles.com/local--files/tese%3Agrondona-1998/grondona_1998_mocovi.pdf|заглавие=A grammar of Mocoví|достъп_дата=2026-04-10|първо_име=Veronica hh.ria Grondona|дата=1998|издател=University of Pittsburgh|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20231014014503/https://etnolinguistica.wdfiles.com/local--files/tese%3Agrondona-1998/grondona_1998_mocovi.pdf|архив_дата=2023-10-14|формат=PDF}}</ref>{{Rp|11/23 (PDF)}} Различават се седем различни [[Наставка|наставки]], чрез които се изразява това число: === -l === Най-типичната от седемте наставки. Използва се при част от съществителните, завършващи на гласна, както и за [[чужди думи]].<ref name="Mocoví" />{{Rp|52 – 54/ 64 – 66}} {| class="wikitable" !Единствено число !Превод !Паукалис !Превод |- |''móno'' |''маймуна'' |''mono-l'' |''няколко маймуни'' |} === -er === Използва се за част от съществителните, завършващи на съгласна.<ref name="Mocoví" />{{Rp|54 – 55/ 66 – 67}} {| class="wikitable" !Единствено число !Превод !Паукалис !Превод |- |''ñilot'' |''червей'' |''ñilot-er'' |''няколко червея'' |} === -i === === -ir === === -o === === -qa === === -r === == Мотуна == В езика мотуна паукалисът се използва за означаване на между три и седем – осем обекта. Разликата между него и [[Число (граматика)#Единствено – множествено|множественото число]] не винаги се спазва.<ref name="Motuna">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://openresearch-repository.anu.edu.au/handle/1885/12476|заглавие=A Grammar of Motuna (Bougainville, Papua New Guinea)|достъп_дата=2026-04-10|автор=Masayuki Onishi|дата=November 1994|издател=The Australian National University|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20231211105936/https://openresearch-repository.anu.edu.au/bitstream/1885/12476/1/Onishi%20M%20Thesis%201994.pdf|архив_дата=2023-12-11|формат=PDF}}</ref>{{Rp|71/100 (PDF)}} Това число може да се изразява чрез склонение на самото съществително (ако броят е ясен от контекста, наставката може да се пропусне)<ref name="Motuna" />{{Rp|72 – 73/101 – 102 (PDF)}}: {| class="wikitable" |+ !Единствено число !Превод !Паукалис !Превод |- |''nommai'' |''човек'' |''nommai-naa*'' |''няколко човека/души'' |} <nowiki>*</nowiki> Наставката ''-naa'' се използва за паукалиса. Друг метод е чрез изменение на отнасящите се към даденото съществително [[Съставно именно сказуемо|съставни именни]] или съставни глаголни сказуеми, [[Определение (граматика)|определения]] и глаголи, служещи като копули<ref name="Motuna" />{{Rp|72 – 73/101 – 102 (PDF)}}: ''ong poo'ki-ngung pehkita-ngung me eng uruu-juu ...*'' <nowiki>*</nowiki> Тук съществителното ''poo'ki'' (''дете'') и прилагателното, служещо като определение, ''pehkita'' (''малко'') са с наставката за множествено число ''-ngung'', докато коренът на копулата, отнасяща се към съществителното, ''uruu-juu'', е спрегната в трето лице, множествено число/паукалис. == Източници == <references/> j083928wo071kg46qhb4xylk8bjwzxt 10 900362 12876858 2026-04-10T20:20:44Z ~2026-22165-55 391870 Нова страница: „{{navbox | name = Православни църковни одежди | titlestyle=background: gold; color: black; | title = [[Богослужебни одежди и инсигнии]] | image = [[Файл:Mitre0001.jpg|100px]] | groupstyle=background: gold; color: black; | group1 = Шапки | list1 = [[Калимявка]]&nbsp;• [[Каптир]]&nbsp;• [[Клобук]]&nbsp;• [[Кукол]]&nbsp;• [[Митра]]&nbsp;• [[Скуфия]] | gro...“ 12876858 wikitext text/x-wiki {{navbox | name = Православни църковни одежди | titlestyle=background: gold; color: black; | title = [[Богослужебни одежди и инсигнии]] | image = [[Файл:Mitre0001.jpg|100px]] | groupstyle=background: gold; color: black; | group1 = Шапки | list1 = [[Калимявка]]&nbsp;• [[Каптир]]&nbsp;• [[Клобук]]&nbsp;• [[Кукол]]&nbsp;• [[Митра]]&nbsp;• [[Скуфия]] | group2 = Дрешници | list2 = [[Аналав]]&nbsp;• [[Архиерейски жезъл]]&nbsp;• [[Архиерейска мантия]]&nbsp;• [[Архиерейски пояс]]&nbsp;• [[Дикирий]]&nbsp;• [[Енголпие]]&nbsp;• [[Епитрахил]]&nbsp;• [[Полистравий|Многокръстник]]&nbsp;• [[Молитвена броеница]]&nbsp;• [[Набедреник]]&nbsp;• [[Нагръдник]]&nbsp;• [[Наръкавник]]&nbsp;• [[Омофор]]&nbsp;• [[Орар]]&nbsp;• [[Панагия (енколпион)|Панагия]]&nbsp;• [[Параман]]&nbsp;• [[Расо]]&nbsp;• [[Сакос]]&nbsp;• [[Срачица]]&nbsp;• [[Стихар]]&nbsp;• [[Сутана]]&nbsp;• [[Трикирий]]&nbsp;• [[Фелон]] }}{{main other|[[Категория:Църковни одежди]]}} <noinclude> [[Категория:Навигационни шаблони за православие]] </noinclude> awnjaeq4av6q2zmub9pq8mk1a0igzla 12876860 12876858 2026-04-10T20:23:27Z ~2026-22165-55 391870 12876860 wikitext text/x-wiki {{navbox | name = Православни църковни одежди | titlestyle=background: gold; color: black; | title = [[Богослужебни одежди и инсигнии]] | image = [[Файл:Mitre0001.jpg|100px]] | groupstyle=background: gold; color: black; | group1 = Шапки | list1 = [[Калимявка]]&nbsp;• [[Каптир]]&nbsp;• [[Клобук]]&nbsp;• [[Кукол]]&nbsp;• [[Митра (корона)|Митра]]&nbsp;• [[Скуфия]] | group2 = Дрешници | list2 = [[Аналав]]&nbsp;• [[Архиерейски жезъл]]&nbsp;• [[Архиерейска мантия]]&nbsp;• [[Архиерейски пояс]]&nbsp;• [[Дикирий]]&nbsp;• [[Енголпие]]&nbsp;• [[Епитрахил]]&nbsp;• [[Полистравий|Многокръстник]]&nbsp;• [[Молитвена броеница]]&nbsp;• [[Набедреник]]&nbsp;• [[Нагръдник]]&nbsp;• [[Наръкавник]]&nbsp;• [[Омофор]]&nbsp;• [[Орар]]&nbsp;• [[Панагия (енколпион)|Панагия]]&nbsp;• [[Параман]]&nbsp;• [[Расо]]&nbsp;• [[Сакос]]&nbsp;• [[Срачица]]&nbsp;• [[Стихар]]&nbsp;• [[Сутана]]&nbsp;• [[Трикирий]]&nbsp;• [[Фелон]] }}{{main other|[[Категория:Църковни одежди]]}} <noinclude> [[Категория:Навигационни шаблони за православие]] </noinclude> afeqm04v8yr1kabjuh6amcge8b4fsic 12876879 12876860 2026-04-10T20:43:09Z ~2026-22165-55 391870 12876879 wikitext text/x-wiki {{navbox | name = Православни църковни одежди | titlestyle=background: gold; color: black; | title = [[Богослужебни одежди и инсигнии]] | image = [[Файл:Mitre0001.jpg|100px]] | groupstyle=background: gold; color: black; | group1 = Шапки | list1 = [[Калимявка]]&nbsp;• [[Каптир]]&nbsp;• [[Клобук]]&nbsp;• [[Кукол]]&nbsp;• [[Митра (корона)|Митра]]&nbsp;• [[Скуфия]] | group2 = Дрешници | list2 = [[Аналав]]&nbsp;• [[Архиерейски жезъл]]&nbsp;• [[Архиерейска мантия]]&nbsp;• [[Архиерейски пояс]]&nbsp;• [[Дикирий]]&nbsp;• [[Енголпие]]&nbsp;• [[Епитрахил]]&nbsp;• [[Полиставрий|Многокръстник]]&nbsp;• [[Молитвена броеница]]&nbsp;• [[Набедреник]]&nbsp;• [[Нагръдник]]&nbsp;• [[Наръкавник]]&nbsp;• [[Омофор]]&nbsp;• [[Орар]]&nbsp;• [[Панагия (енколпион)|Панагия]]&nbsp;• [[Параман]]&nbsp;• [[Расо]]&nbsp;• [[Сакос]]&nbsp;• [[Срачица]]&nbsp;• [[Стихар]]&nbsp;• [[Сутана]]&nbsp;• [[Трикирий]]&nbsp;• [[Фелон]] }}{{main other|[[Категория:Църковни одежди]]}} <noinclude> [[Категория:Навигационни шаблони за православие]] </noinclude> 9grxle4ur6w3wsk6qiark3ti7mb8ro4 0 900363 12876859 2026-04-10T20:22:50Z PowerBUL 202075 Нова страница: „{{Към пояснение|Александър Александров|Александър Александров (пояснение)}} {{Личност | име = Александър Александров | име-оригинал = | категория = политик | описание = | портрет = | портрет-описание = | пол = мъж | име-рождено = Алек...“ 12876859 wikitext text/x-wiki {{Към пояснение|Александър Александров|Александър Александров (пояснение)}} {{Личност | име = Александър Александров | име-оригинал = | категория = политик | описание = | портрет = | портрет-описание = | пол = мъж | име-рождено = Александър Горчев Александров | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1962|9|10|1}} | роден-място = село [[Иваново (област Шумен)|Иваново]], [[Върбица (община)|община Върбица]], [[Народна република България]] | починал-място = | националност = | образование = [[Русенски университет|Русенски университет „Ангел Кънчев“]];<br> [[Великотърновски университет|Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“]] | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = | партия = [[Българска социалистическа партия]] | убеждения = | институция1 = | постове1 = Кмет на Велики Преслав | години1 = 2011 – 2019 | институция2 = | постове2 = | години2 = | институция3 = | постове3 = | години3 = | област = | известен-с = | противник = | отличия = }} | още = | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Александър Горчев Александров'''<ref name="comdos.bg"/> е български [[политик]] от [[Българска социалистическа партия|БСП]],<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://shumen.bsp.bg/municipality/veliki_preslav.html | заглавие = Велики Преслав | достъп_дата = 10 април 2026 | издател = bsp.bg }}</ref> [[кмет]] на [[Велики Преслав (община)|община Велики Преслав]] в периода от 2011 до 2019 г., издигнат от БСП. == Биография == Роден е на [[10 септември]] [[1962]] г. в село [[Иваново (област Шумен)|Иваново]], [[Върбица (община)|община Върбица]], [[Народна република България]].<ref name="comdos.bg">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.comdos.bg/Начало/Проверени_лица/p/search/?ApprovedPersonFirstName=%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80&%3BApprovedPersonMidName=%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B5%D0%B2&%3BApprovedPersonLastName=%D0%A4%D0%25B%D0%BB&%3BApprovedPersonBirthDate=&%3BApprovedPersonBirthLocation=&%3BExaminationPersonPosition=&%3Bsearch=%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5&page=48#:~:text=Дата%20на%20раждане%2C%20Място%20на%20раждане%2C%20Дата,проверката%2C%20Институция%2C%20Установена%20принадлежност%2C%20Налични%20документи.%20АЛЕКСАНДЪР | заглавие = Имена започващи с името Александър, български граждани принадлежащи към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия | достъп_дата = 10 април 2026 | издател = comdos.bg }}</ref> Завършва средното си образование в [[Средно училище „Черноризец Храбър“ (Велики Преслав)|СОУ „Черноризец Храбър“]] в [[Преслав]], а след това висше образование във филиала на [[Русенски университет|Русенския университет „Ангел Кънчев“]] в [[Силистра]] – Института за подготовка на учители, а по-късно получава [[магистър]]ска степен по история и география и специализира философия на историята (1992 – 1993) във [[Великотърновски университет|Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“]].<ref name="kmeta.bg, 15 юни 2017">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://kmeta.bg/bitkata-na-car-simeon-pri-aheloj-ste-ojivee-vuv-veliki-preslav/ | заглавие = Битката на Цар Симеон при Ахелой ще оживее във Велики Преслав | дата = 15 юни 2017 | достъп_дата = 10 април 2026 | издател = kmeta.bg }}</ref> Постъпва на работа като учител по история и философия и е избран за заместник-директор в [[Средно училище „Св. св. Кирил и Методий“ (Смядово)|СОУ „Св. св. Кирил и Методий“]] в [[Смядово]], става директор на Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ село [[Троица]], а по-късно става директор на [[Средно училище „Йоан Екзарх Български“|СОУ „Йоан Екзарх Български“]] в [[Шумен]]. От 2007 до 2011 г. е директор на [[Национален историко-археологически резерват и музей Велики Преслав|Археологически музей „Велики Преслав“]], като е ръководил на проекта осъществил документалния филм „Царският дворец – площадът с фиалата“ през 2011 г., и др.<ref name="kmeta.bg, 15 юни 2017"/> През 2021 г. е избран отново за директор на Археологически музей „Велики Преслав“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://shumenonline.bg/2021/04/16/с-предизвикателна-програма-излиза-но/ | заглавие = С предизвикателна програма излиза новият директор на АМ „Велики Преслав“ | дата = 16 април 2021 | достъп_дата = 10 април 2026 | издател = shumenonline.bg }}</ref> === Политическа дейност === На [[Местни избори в България (2011)|местните избори през 2011 г.]] е кандидат за кмет на Велики Преслав, излъчен от [[Българска социалистическа партия|БСП]]. На проведения първи тур се класира първи, като получава 1402 гласа (или 22,43%) и се явява на [[балотаж]] с кандидата на [[ГЕРБ]] – [[Димо Бодуров]], който получава 1377 гласа (или 22,03%).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/mipvr2011/tur1/mestni/2723.html | заглавие = Резултати от местните избори в община Велики Преслав през 2011 г. – първи тур | достъп_дата = 10 април 2026 | издател = results.cik.bg }}</ref> На втори тур печели с 3317 гласа (56,98%).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/mipvr2011/tur2/mestni/2723.html | заглавие = Резултати от местните избори в община Велики Преслав през 2011 г. – втори тур | достъп_дата = 10 април 2026 | издател = results.cik.bg }}</ref> На [[Местни избори в България (2015)|местните избори през 2015 г.]] е кандидат за кмет на Велики Преслав, излъчен от БСП. На проведения първи тур се класира втори, като получава 1292 гласа (или 21,73%) и се явява на балотаж с кандидата на [[Движение за права и свободи|ДПС]] – Мустаджан Мустафа Шабан, който получава 1310 гласа (или 22,03%).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/minr2015/tur1/mestni/2723.html | заглавие = Резултати от местните избори в община Велики Преслав през 2015 г. – първи тур | достъп_дата = 10 април 2026 | издател = results.cik.bg }}</ref> На втори тур печели с 3435 гласа (69,21%).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/minr2015/tur2/mestni/2723.html | заглавие = Резултати от местните избори в община Велики Преслав през 2015 г. – втори тур | достъп_дата = 10 април 2026 | издател = results.cik.bg }}</ref> == Източници == <references/> {{Пост начало}} {{Пост|кмет на Велики Преслав|2011|2019|[[Димо Бодуров]]|[[Янко Йорданов (кмет)|Янко Йорданов]]|}} {{Пост край}} {{Портал|Биографии|Политика|България}} {{СОРТКАТ:Александров, Александър}} [[Категория:Български политици след 1989 година]] [[Категория:Членове на БСП]] [[Категория:Кметове на Велики Преслав]] [[Категория:Възпитаници на Великотърновския университет]] [[Категория:Възпитаници на Русенския университет]] [[Категория:Родени в област Шумен]] i29wk3puxfjn1py82b0u5wt0x4idgf8 12876869 12876859 2026-04-10T20:29:18Z PowerBUL 202075 12876869 wikitext text/x-wiki {{Към пояснение|Александър Александров|Александър Александров (пояснение)}} {{Личност | име = Александър Александров | име-оригинал = | категория = политик | описание = | портрет = | портрет-описание = | пол = мъж | име-рождено = Александър Горчев Александров | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1962|9|10|1}} | роден-място = село [[Иваново (област Шумен)|Иваново]], [[Върбица (община)|община Върбица]], [[Народна република България]] | починал-място = | националност = | образование = [[Русенски университет|Русенски университет „Ангел Кънчев“]];<br> [[Великотърновски университет|Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“]] | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = | партия = [[Българска социалистическа партия]] | убеждения = | институция1 = | постове1 = Кмет на Велики Преслав | години1 = 2011 – 2019 | институция2 = | постове2 = | години2 = | институция3 = | постове3 = | години3 = | област = | известен-с = | противник = | отличия = }} | още = | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Александър Горчев Александров'''<ref name="comdos.bg"/> е български [[политик]] от [[Българска социалистическа партия|БСП]],<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://shumen.bsp.bg/municipality/veliki_preslav.html | заглавие = Велики Преслав | достъп_дата = 10 април 2026 | издател = bsp.bg }}</ref> [[кмет]] на [[Велики Преслав (община)|община Велики Преслав]] в периода от 2011 до 2019 г., издигнат от БСП. == Биография == Роден е на [[10 септември]] [[1962]] г. в село [[Иваново (област Шумен)|Иваново]], [[Върбица (община)|община Върбица]], [[Народна република България]].<ref name="comdos.bg">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.comdos.bg/Начало/Проверени_лица/p/search/?ApprovedPersonFirstName=%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80&%3BApprovedPersonMidName=%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B5%D0%B2&%3BApprovedPersonLastName=%D0%A4%D0%25B%D0%BB&%3BApprovedPersonBirthDate=&%3BApprovedPersonBirthLocation=&%3BExaminationPersonPosition=&%3Bsearch=%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5&page=48#:~:text=Дата%20на%20раждане%2C%20Място%20на%20раждане%2C%20Дата,проверката%2C%20Институция%2C%20Установена%20принадлежност%2C%20Налични%20документи.%20АЛЕКСАНДЪР | заглавие = Имена започващи с името Александър, български граждани принадлежащи към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия | достъп_дата = 10 април 2026 | издател = comdos.bg }}</ref> Завършва средното си образование в [[Средно училище „Черноризец Храбър“ (Велики Преслав)|СОУ „Черноризец Храбър“]] в [[Преслав]], а след това висше образование във филиала на [[Русенски университет|Русенския университет „Ангел Кънчев“]] в [[Силистра]] – Института за подготовка на учители, а по-късно получава [[магистър]]ска степен по история и география и специализира философия на историята (1992 – 1993) във [[Великотърновски университет|Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“]].<ref name="kmeta.bg, 15 юни 2017">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://kmeta.bg/bitkata-na-car-simeon-pri-aheloj-ste-ojivee-vuv-veliki-preslav/ | заглавие = Битката на Цар Симеон при Ахелой ще оживее във Велики Преслав | дата = 15 юни 2017 | достъп_дата = 10 април 2026 | издател = kmeta.bg }}</ref> Постъпва на работа като учител по история и философия и е избран за заместник-директор в [[Средно училище „Св. св. Кирил и Методий“ (Смядово)|СОУ „Св. св. Кирил и Методий“]] в [[Смядово]], става директор на Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ село [[Троица]], а по-късно става директор на [[Средно училище „Йоан Екзарх Български“|СОУ „Йоан Екзарх Български“]] в [[Шумен]]. От 2007 до 2011 г. е директор на [[Национален историко-археологически резерват и музей Велики Преслав|Археологически музей „Велики Преслав“]], като е ръководител на проекта осъществил документалния филм „Царският дворец – площадът с фиалата“ през 2011 г., и др.<ref name="kmeta.bg, 15 юни 2017"/> През 2021 г. е избран отново за директор на Археологически музей „Велики Преслав“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://shumenonline.bg/2021/04/16/с-предизвикателна-програма-излиза-но/ | заглавие = С предизвикателна програма излиза новият директор на АМ „Велики Преслав“ | дата = 16 април 2021 | достъп_дата = 10 април 2026 | издател = shumenonline.bg }}</ref> === Политическа дейност === На [[Местни избори в България (2011)|местните избори през 2011 г.]] е кандидат за кмет на Велики Преслав, излъчен от [[Българска социалистическа партия|БСП]]. На проведения първи тур се класира първи, като получава 1402 гласа (или 22,43%) и се явява на [[балотаж]] с кандидата на [[ГЕРБ]] – [[Димо Бодуров]], който получава 1377 гласа (или 22,03%).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/mipvr2011/tur1/mestni/2723.html | заглавие = Резултати от местните избори в община Велики Преслав през 2011 г. – първи тур | достъп_дата = 10 април 2026 | издател = results.cik.bg }}</ref> На втори тур печели с 3317 гласа (56,98%).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/mipvr2011/tur2/mestni/2723.html | заглавие = Резултати от местните избори в община Велики Преслав през 2011 г. – втори тур | достъп_дата = 10 април 2026 | издател = results.cik.bg }}</ref> На [[Местни избори в България (2015)|местните избори през 2015 г.]] е кандидат за кмет на Велики Преслав, излъчен от БСП. На проведения първи тур се класира втори, като получава 1292 гласа (или 21,73%) и се явява на балотаж с кандидата на [[Движение за права и свободи|ДПС]] – Мустаджан Мустафа Шабан, който получава 1310 гласа (или 22,03%).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/minr2015/tur1/mestni/2723.html | заглавие = Резултати от местните избори в община Велики Преслав през 2015 г. – първи тур | достъп_дата = 10 април 2026 | издател = results.cik.bg }}</ref> На втори тур печели с 3435 гласа (69,21%).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/minr2015/tur2/mestni/2723.html | заглавие = Резултати от местните избори в община Велики Преслав през 2015 г. – втори тур | достъп_дата = 10 април 2026 | издател = results.cik.bg }}</ref> == Източници == <references/> {{Пост начало}} {{Пост|кмет на Велики Преслав|2011|2019|[[Димо Бодуров]]|[[Янко Йорданов (кмет)|Янко Йорданов]]|}} {{Пост край}} {{Портал|Биографии|Политика|България}} {{СОРТКАТ:Александров, Александър}} [[Категория:Български политици след 1989 година]] [[Категория:Членове на БСП]] [[Категория:Кметове на Велики Преслав]] [[Категория:Възпитаници на Великотърновския университет]] [[Категория:Възпитаници на Русенския университет]] [[Категория:Родени в област Шумен]] hk7cb222xq79obefwc5jy28rvkby5d8 12877072 12876869 2026-04-11T07:54:50Z PowerBUL 202075 12877072 wikitext text/x-wiki {{Към пояснение|Александър Александров|Александър Александров (пояснение)}} {{Личност | име = Александър Александров | име-оригинал = | категория = политик | описание = | портрет = | портрет-описание = | пол = мъж | име-рождено = Александър Горчев Александров | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1962|9|10|1}} | роден-място = село [[Иваново (област Шумен)|Иваново]], [[Върбица (община)|община Върбица]], [[Народна република България]] | починал-място = | националност = | образование = [[Русенски университет|Русенски университет „Ангел Кънчев“]];<br> [[Великотърновски университет|Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“]] | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = | партия = [[Българска социалистическа партия]] | убеждения = | институция1 = | постове1 = Кмет на Велики Преслав | години1 = 2011 – 2019 | институция2 = | постове2 = | години2 = | институция3 = | постове3 = | години3 = | област = | известен-с = | противник = | отличия = }} | още = | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Александър Горчев Александров'''<ref name="comdos.bg"/> е български [[политик]] от [[Българска социалистическа партия|БСП]],<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://shumen.bsp.bg/municipality/veliki_preslav.html | заглавие = Велики Преслав | достъп_дата = 10 април 2026 | издател = bsp.bg }}</ref> [[кмет]] на [[Велики Преслав (община)|община Велики Преслав]] в периода от 2011 до 2019 г., издигнат от БСП. == Биография == Роден е на [[10 септември]] [[1962]] г. в село [[Иваново (област Шумен)|Иваново]], [[Върбица (община)|община Върбица]], [[Народна република България]].<ref name="comdos.bg">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.comdos.bg/Начало/Проверени_лица/p/search/?ApprovedPersonFirstName=%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80&%3BApprovedPersonMidName=%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B5%D0%B2&%3BApprovedPersonLastName=%D0%A4%D0%25B%D0%BB&%3BApprovedPersonBirthDate=&%3BApprovedPersonBirthLocation=&%3BExaminationPersonPosition=&%3Bsearch=%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5&page=48#:~:text=Дата%20на%20раждане%2C%20Място%20на%20раждане%2C%20Дата,проверката%2C%20Институция%2C%20Установена%20принадлежност%2C%20Налични%20документи.%20АЛЕКСАНДЪР | заглавие = Имена започващи с името Александър, български граждани принадлежащи към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия | достъп_дата = 10 април 2026 | издател = comdos.bg }}</ref> Завършва средното си образование в [[Средно училище „Черноризец Храбър“ (Велики Преслав)|СОУ „Черноризец Храбър“]] в [[Преслав]], а след това висше образование във филиала на [[Русенски университет|Русенския университет „Ангел Кънчев“]] в [[Силистра]] – Института за подготовка на учители, а по-късно получава [[магистър]]ска степен по история и география и специализира философия на историята (1992 – 1993) във [[Великотърновски университет|Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“]].<ref name="kmeta.bg, 15 юни 2017">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://kmeta.bg/bitkata-na-car-simeon-pri-aheloj-ste-ojivee-vuv-veliki-preslav/ | заглавие = Битката на Цар Симеон при Ахелой ще оживее във Велики Преслав | дата = 15 юни 2017 | достъп_дата = 10 април 2026 | издател = kmeta.bg }}</ref> Постъпва на работа като учител по история и философия и е избран за заместник-директор в [[Средно училище „Св. св. Кирил и Методий“ (Смядово)|СОУ „Св. св. Кирил и Методий“]] в [[Смядово]], става директор на Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ село [[Троица]], а по-късно става директор на [[Средно училище „Йоан Екзарх Български“|СОУ „Йоан Екзарх Български“]] в [[Шумен]]. От 2007 до 2011 г. е директор на [[Национален историко-археологически резерват и музей Велики Преслав|Археологически музей „Велики Преслав“]], като е ръководител на проекта осъществил документалния филм „Царският дворец – площадът с фиалата“ през 2011 г., и др.<ref name="kmeta.bg, 15 юни 2017"/> През 2021 г. е избран отново за директор на Археологически музей „Велики Преслав“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://shumenonline.bg/2021/04/16/с-предизвикателна-програма-излиза-но/ | заглавие = С предизвикателна програма излиза новият директор на АМ „Велики Преслав“ | дата = 16 април 2021 | достъп_дата = 10 април 2026 | издател = shumenonline.bg }}</ref> === Политическа дейност === На [[Местни избори в България (2011)|местните избори през 2011 г.]] е кандидат за кмет на Велики Преслав, излъчен от [[Българска социалистическа партия|БСП]]. На проведения първи тур се класира първи, като получава 1402 гласа (или 22,43%) и се явява на [[балотаж]] с кандидата на [[ГЕРБ]] – [[Димо Бодуров]], който получава 1377 гласа (или 22,03%).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/mipvr2011/tur1/mestni/2723.html | заглавие = Резултати от местните избори в община Велики Преслав през 2011 г. – първи тур | достъп_дата = 10 април 2026 | издател = results.cik.bg }}</ref> На втори тур печели с 3317 гласа (56,98%).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/mipvr2011/tur2/mestni/2723.html | заглавие = Резултати от местните избори в община Велики Преслав през 2011 г. – втори тур | достъп_дата = 10 април 2026 | издател = results.cik.bg }}</ref> На [[Местни избори в България (2015)|местните избори през 2015 г.]] е кандидат за кмет на Велики Преслав, излъчен от БСП. На проведения първи тур се класира втори, като получава 1292 гласа (или 21,73%) и се явява на балотаж с кандидата на [[Движение за права и свободи|ДПС]] – Мустаджан Мустафа Шабан, който получава 1310 гласа (или 22,03%).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/minr2015/tur1/mestni/2723.html | заглавие = Резултати от местните избори в община Велики Преслав през 2015 г. – първи тур | достъп_дата = 10 април 2026 | издател = results.cik.bg }}</ref> На втори тур печели с 3435 гласа (69,21%).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/minr2015/tur2/mestni/2723.html | заглавие = Резултати от местните избори в община Велики Преслав през 2015 г. – втори тур | достъп_дата = 10 април 2026 | издател = results.cik.bg }}</ref> На [[Местни избори в България (2019)|местните избори през 2019 г.]] е кандидат за кмет на Велики Преслав, излъчен от БСП. На проведения първи тур се класира трети, като получава 1142 гласа (или 21,05%), а преди него нареждат кандидатите, на ГЕРБ – [[Янко Йорданов (кмет)|Янко Йорданов]] с 2015 гласа (или 37,15%), и на ДПС – Христо Христов Кюркчиев с 1288 гласа (или 23,75%).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/mi2019/tur1/rezultati/2723.html | заглавие = Резултати от местните избори в община Велики Преслав през 2019 г. – първи тур | достъп_дата = 11 април 2026 | издател = results.cik.bg }}</ref> == Източници == <references/> {{Пост начало}} {{Пост|кмет на Велики Преслав|2011|2019|[[Димо Бодуров]]|[[Янко Йорданов (кмет)|Янко Йорданов]]|}} {{Пост край}} {{Портал|Биографии|Политика|България}} {{СОРТКАТ:Александров, Александър}} [[Категория:Български политици след 1989 година]] [[Категория:Членове на БСП]] [[Категория:Кметове на Велики Преслав]] [[Категория:Възпитаници на Великотърновския университет]] [[Категория:Възпитаници на Русенския университет]] [[Категория:Родени в област Шумен]] 9qu08i40y29wgsub4s3vtwadtsdq8t2 12877074 12877072 2026-04-11T07:57:54Z PowerBUL 202075 12877074 wikitext text/x-wiki {{Към пояснение|Александър Александров|Александър Александров (пояснение)}} {{Личност | име = Александър Александров | име-оригинал = | категория = политик | описание = | портрет = | портрет-описание = | пол = мъж | име-рождено = Александър Горчев Александров | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1962|9|10|1}} | роден-място = село [[Иваново (област Шумен)|Иваново]], [[Върбица (община)|община Върбица]], [[Народна република България]] | починал-място = | националност = | образование = [[Русенски университет|Русенски университет „Ангел Кънчев“]];<br> [[Великотърновски университет|Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“]] | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = | партия = [[Българска социалистическа партия]] | убеждения = | институция1 = | постове1 = Кмет на Велики Преслав | години1 = 2011 – 2019 | институция2 = | постове2 = | години2 = | институция3 = | постове3 = | години3 = | област = | известен-с = | противник = | отличия = }} | още = | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Александър Горчев Александров'''<ref name="comdos.bg"/> е български [[политик]] от [[Българска социалистическа партия|БСП]],<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://shumen.bsp.bg/municipality/veliki_preslav.html | заглавие = Велики Преслав | достъп_дата = 10 април 2026 | издател = bsp.bg }}</ref> [[кмет]] на [[Велики Преслав (община)|община Велики Преслав]] в периода от 2011 до 2019 г., издигнат от БСП. == Биография == Роден е на [[10 септември]] [[1962]] г. в село [[Иваново (област Шумен)|Иваново]], [[Върбица (община)|община Върбица]], [[Народна република България]].<ref name="comdos.bg">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.comdos.bg/Начало/Проверени_лица/p/search/?ApprovedPersonFirstName=%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80&%3BApprovedPersonMidName=%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B5%D0%B2&%3BApprovedPersonLastName=%D0%A4%D0%25B%D0%BB&%3BApprovedPersonBirthDate=&%3BApprovedPersonBirthLocation=&%3BExaminationPersonPosition=&%3Bsearch=%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5&page=48#:~:text=Дата%20на%20раждане%2C%20Място%20на%20раждане%2C%20Дата,проверката%2C%20Институция%2C%20Установена%20принадлежност%2C%20Налични%20документи.%20АЛЕКСАНДЪР | заглавие = Имена започващи с името Александър, български граждани принадлежащи към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия | достъп_дата = 10 април 2026 | издател = comdos.bg }}</ref> Завършва средното си образование в [[Средно училище „Черноризец Храбър“ (Велики Преслав)|СОУ „Черноризец Храбър“]] в [[Преслав]], а след това висше образование във филиала на [[Русенски университет|Русенския университет „Ангел Кънчев“]] в [[Силистра]] – Института за подготовка на учители, а по-късно получава [[магистър]]ска степен по история и география и специализира философия на историята (1992 – 1993) във [[Великотърновски университет|Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“]].<ref name="kmeta.bg, 15 юни 2017">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://kmeta.bg/bitkata-na-car-simeon-pri-aheloj-ste-ojivee-vuv-veliki-preslav/ | заглавие = Битката на Цар Симеон при Ахелой ще оживее във Велики Преслав | дата = 15 юни 2017 | достъп_дата = 10 април 2026 | издател = kmeta.bg }}</ref> Постъпва на работа като учител по история и философия и е избран за заместник-директор в [[Средно училище „Св. св. Кирил и Методий“ (Смядово)|СОУ „Св. св. Кирил и Методий“]] в [[Смядово]], става директор на Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ село [[Троица]], а по-късно става директор на [[Средно училище „Йоан Екзарх Български“|СОУ „Йоан Екзарх Български“]] в [[Шумен]]. От 2007 до 2011 г. е директор на [[Национален историко-археологически резерват и музей Велики Преслав|Археологически музей „Велики Преслав“]], като е ръководител на проекта осъществил документалния филм „Царският дворец – площадът с фиалата“ през 2011 г., и др.<ref name="kmeta.bg, 15 юни 2017"/> През 2021 г. е избран отново за директор на Археологически музей „Велики Преслав“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://shumenonline.bg/2021/04/16/с-предизвикателна-програма-излиза-но/ | заглавие = С предизвикателна програма излиза новият директор на АМ „Велики Преслав“ | дата = 16 април 2021 | достъп_дата = 10 април 2026 | издател = shumenonline.bg }}</ref> === Политическа дейност === На [[Местни избори в България (2011)|местните избори през 2011 г.]] е кандидат за кмет на Велики Преслав, излъчен от [[Българска социалистическа партия|БСП]]. На проведения първи тур се класира първи, като получава 1402 гласа (или 22,43%) и се явява на [[балотаж]] с кандидата на [[ГЕРБ]] – [[Димо Бодуров]], който получава 1377 гласа (или 22,03%).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/mipvr2011/tur1/mestni/2723.html | заглавие = Резултати от местните избори в община Велики Преслав през 2011 г. – първи тур | достъп_дата = 10 април 2026 | издател = results.cik.bg }}</ref> На втори тур печели с 3317 гласа (56,98%).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/mipvr2011/tur2/mestni/2723.html | заглавие = Резултати от местните избори в община Велики Преслав през 2011 г. – втори тур | достъп_дата = 10 април 2026 | издател = results.cik.bg }}</ref> На [[Местни избори в България (2015)|местните избори през 2015 г.]] е кандидат за кмет на Велики Преслав, излъчен от БСП. На проведения първи тур се класира втори, като получава 1292 гласа (или 21,73%) и се явява на балотаж с кандидата на [[Движение за права и свободи|ДПС]] – Мустаджан Мустафа Шабан, който получава 1310 гласа (или 22,03%).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/minr2015/tur1/mestni/2723.html | заглавие = Резултати от местните избори в община Велики Преслав през 2015 г. – първи тур | достъп_дата = 10 април 2026 | издател = results.cik.bg }}</ref> На втори тур печели с 3435 гласа (69,21%).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/minr2015/tur2/mestni/2723.html | заглавие = Резултати от местните избори в община Велики Преслав през 2015 г. – втори тур | достъп_дата = 10 април 2026 | издател = results.cik.bg }}</ref> На [[Местни избори в България (2019)|местните избори през 2019 г.]] е кандидат за кмет на Велики Преслав, излъчен от БСП. На проведения първи тур се класира трети, като получава 1142 гласа (или 21,05%), а преди него нареждат кандидатите на ГЕРБ – [[Янко Йорданов (кмет)|Янко Йорданов]] с 2015 гласа (или 37,15%), и на ДПС – Христо Христов Кюркчиев с 1288 гласа (или 23,75%).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/mi2019/tur1/rezultati/2723.html | заглавие = Резултати от местните избори в община Велики Преслав през 2019 г. – първи тур | достъп_дата = 11 април 2026 | издател = results.cik.bg }}</ref> == Източници == <references/> {{Пост начало}} {{Пост|кмет на Велики Преслав|2011|2019|[[Димо Бодуров]]|[[Янко Йорданов (кмет)|Янко Йорданов]]|}} {{Пост край}} {{Портал|Биографии|Политика|България}} {{СОРТКАТ:Александров, Александър}} [[Категория:Български политици след 1989 година]] [[Категория:Членове на БСП]] [[Категория:Кметове на Велики Преслав]] [[Категория:Възпитаници на Великотърновския университет]] [[Категория:Възпитаници на Русенския университет]] [[Категория:Родени в област Шумен]] lnlrfrevt6yye1n7jw5tkygfzb0zds8 0 900364 12876881 2026-04-10T20:46:31Z ~2026-22165-55 391870 Пренасочване към [[Иконоборство]] 12876881 wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Иконоборство]] 0nnwimz18jeb2964c5fx1lbgw1fif7w 0 900365 12876925 2026-04-10T21:27:14Z Rumensz 125859 Нова страница: „{{Личност | име = Мака Чичуа | име-оригинал = მაკა ჩიხუახუა | категория = актриса | описание = първа дама на Грузия | портрет = Mrs. Maka CHICHUA, spouse of the President of Georgia (October 28, 2014).jpg | портрет-описание = Мака Чичуа, 2014 г. | националност = {{Грузия}} | влож...“ 12876925 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Мака Чичуа | име-оригинал = მაკა ჩიხუახუა | категория = актриса | описание = първа дама на Грузия | портрет = Mrs. Maka CHICHUA, spouse of the President of Georgia (October 28, 2014).jpg | портрет-описание = Мака Чичуа, 2014 г. | националност = {{Грузия}} | вложки = {{личност/Политик | категория = актриса | професия = [[певица]] | постове1 = първа дама на Грузия | години1 = 17 ноември 2013 – 16 декември 2018 г. }} }} '''Мака Чичуа''' ({{lang|ka|მაკა ჩიჩუა}} е грузинска гримьорка, [[актриса]], [[певица]] и [[първа дама]] на [[Грузия]] от [[2014]] до [[2018]] г.<ref name=enet>{{cite news|first=Elizabeth|last=Owen|title=Georgia: More of the Same with Margvelashvili? |url=http://www.eurasianet.org/node/67535 |work= EurasiaNet |date=2013-09-23 |accessdate=2018-09-09 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20171022193645/http://www.eurasianet.org/node/67535 |archivedate=2017-10-22 |url-status=live}}</ref> Тя е дългогодишна приятелка на грузинския президент [[Гиорги Маргвелашвили]], за когото се омъжва на 10 септември 2014 г., докато той е на поста, и става първа дама на страната. Преди нея първа дама на Грузия е [[Сандра Рулофс]].<ref name=agenda>{{cite news |title=Georgia's President marries long-term love |url=http://agenda.ge/news/20882/eng |work=Agenda.ge |date=2014-09-10 |accessdate=2018-09-09 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140910195756/http://agenda.ge/news/20882/eng |archivedate=2014-09-10 |url-status=dead }}</ref><ref name=gjournal>{{cite news|title=President Margvelashvili officially marries Maka Chichua |url=http://www.georgianjournal.ge/society/28187-president-margvelashvili-officially-marries-maka-chichua.html |work= Georgian Journal |date=2014-09-10 |accessdate=2018-09-09 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20161020140429/http://www.georgianjournal.ge/society/28187-president-margvelashvili-officially-marries-maka-chichua.html |archivedate=2016-10-20 |url-status=live}}</ref> == Биография == Мака Чичуа е родена на 31 март 1971 г. в Тбилиси, Грузия. Работи като гримьор, но е работила и като [[актриса]] и [[певица]].<ref name=enet/> Нейният сингъл, "''Electrowaves''", е показан по грузинска телевизионна станция ''Maestro TV''.<ref name=gjournal2>{{cite news|title=Woman who might become First Lady of Georgia |url=http://www.georgianjournal.ge/society/23328-woman-who-might-become-first-lady-of-georgia.html |work= Georgian Journal |date=2013-05-13 |accessdate=2018-09-09 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20171023063011/https://www.georgianjournal.ge/society/23328-woman-who-might-become-first-lady-of-georgia.html |archivedate=2017-10-23 |url-status=live}}</ref> Филмови ѝ роли включват черната комедия от 2012 г. ''Keep Smiling''. Работила е и за телевизия PIK преди президентството на Маргвелашвили.<ref name=gjournal2/> Участва като съдия в ''Georgia's Got Talent!'' (Nichieri), грузинската версия на международното шоу ''Got Talent'', започващ със сезон 7. Чичуа и Маргвелашвили са дългогодишни партньори най-малко четири или пет години преди президентството на [[Гиорги Маргвелашвили]].<ref name=agenda/> Двойката обаче не е женена, когато Маргвелашвили става президент през ноември 2013 г., което води до спекулации за това коя ще бъде новата първа дама на страната.<ref name=enet/><ref name=agenda/><ref name=gjournal2/> Nearly a year later, President Margvelashvili and Chichua married on 10 September 2014 in a ceremony held at their home in Dusheti, making her officially First Lady of Georgia.<ref name=agenda/><ref name=gjournal/> Близо година по-късно президентът Маргвелашвили и Чичуа сключват брак на 10 септември 2014 г. на церемония, проведена в дома им в Душети, което я прави официално първа дама на [[Грузия]]. Двойката има двама сина – Теймураз (роден на 2 февруари 2015 г.) и Тома (роден на 25 януари 2018 г.).<ref name=agenda2>{{cite news|title=Georgia's Presidential couple welcomes son |url=http://agenda.ge/en/news/2015/223 |work=Agenda.ge |date=2015-02-02 |accessdate=2018-09-09 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20180909232255/http://agenda.ge/en/news/2015/223 |archivedate=2018-09-09 |url-status=live}}</ref><ref name=gjournal3>{{cite news|title=Georgia's president Giorgi Margvelashvili becomes dad for the third time |url=https://www.georgianjournal.ge/society/34102-georgias-president-giorgi-margvelashvili-becomes-dad-for-the-third-time.html |work= Georgian Journal |date=2018-01-16 |accessdate=2018-09-09 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20180713142031/https://www.georgianjournal.ge/society/34102-georgias-president-giorgi-margvelashvili-becomes-dad-for-the-third-time.html |archivedate=2018-07-13 |url-status=live}}</ref> Мака Чичуа има още една дъщеря от предишна връзка, както и доведена дъщеря от предишния брак на Маргвелашвили.<ref name=agenda2/> == Източници == <references /> {{Превод от|en|Maka Chichua|1280293071}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Политика|Грузия}} {{СОРТКАТ:Чичуа, Мака}} [[Категория:Грузински актриси]] [[Категория:Грузински певици]] [[Категория:Грузински политици]] [[Категория:Родени в Тбилиси]] j4zf2m4d90y9mctk9o2evpl6ktao8nc 12876926 12876925 2026-04-10T21:28:46Z Rumensz 125859 /* Източници */ 12876926 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Мака Чичуа | име-оригинал = მაკა ჩიხუახუა | категория = актриса | описание = първа дама на Грузия | портрет = Mrs. Maka CHICHUA, spouse of the President of Georgia (October 28, 2014).jpg | портрет-описание = Мака Чичуа, 2014 г. | националност = {{Грузия}} | вложки = {{личност/Политик | категория = актриса | професия = [[певица]] | постове1 = първа дама на Грузия | години1 = 17 ноември 2013 – 16 декември 2018 г. }} }} '''Мака Чичуа''' ({{lang|ka|მაკა ჩიჩუა}} е грузинска гримьорка, [[актриса]], [[певица]] и [[първа дама]] на [[Грузия]] от [[2014]] до [[2018]] г.<ref name=enet>{{cite news|first=Elizabeth|last=Owen|title=Georgia: More of the Same with Margvelashvili? |url=http://www.eurasianet.org/node/67535 |work= EurasiaNet |date=2013-09-23 |accessdate=2018-09-09 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20171022193645/http://www.eurasianet.org/node/67535 |archivedate=2017-10-22 |url-status=live}}</ref> Тя е дългогодишна приятелка на грузинския президент [[Гиорги Маргвелашвили]], за когото се омъжва на 10 септември 2014 г., докато той е на поста, и става първа дама на страната. Преди нея първа дама на Грузия е [[Сандра Рулофс]].<ref name=agenda>{{cite news |title=Georgia's President marries long-term love |url=http://agenda.ge/news/20882/eng |work=Agenda.ge |date=2014-09-10 |accessdate=2018-09-09 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140910195756/http://agenda.ge/news/20882/eng |archivedate=2014-09-10 |url-status=dead }}</ref><ref name=gjournal>{{cite news|title=President Margvelashvili officially marries Maka Chichua |url=http://www.georgianjournal.ge/society/28187-president-margvelashvili-officially-marries-maka-chichua.html |work= Georgian Journal |date=2014-09-10 |accessdate=2018-09-09 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20161020140429/http://www.georgianjournal.ge/society/28187-president-margvelashvili-officially-marries-maka-chichua.html |archivedate=2016-10-20 |url-status=live}}</ref> == Биография == Мака Чичуа е родена на 31 март 1971 г. в Тбилиси, Грузия. Работи като гримьор, но е работила и като [[актриса]] и [[певица]].<ref name=enet/> Нейният сингъл, "''Electrowaves''", е показан по грузинска телевизионна станция ''Maestro TV''.<ref name=gjournal2>{{cite news|title=Woman who might become First Lady of Georgia |url=http://www.georgianjournal.ge/society/23328-woman-who-might-become-first-lady-of-georgia.html |work= Georgian Journal |date=2013-05-13 |accessdate=2018-09-09 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20171023063011/https://www.georgianjournal.ge/society/23328-woman-who-might-become-first-lady-of-georgia.html |archivedate=2017-10-23 |url-status=live}}</ref> Филмови ѝ роли включват черната комедия от 2012 г. ''Keep Smiling''. Работила е и за телевизия PIK преди президентството на Маргвелашвили.<ref name=gjournal2/> Участва като съдия в ''Georgia's Got Talent!'' (Nichieri), грузинската версия на международното шоу ''Got Talent'', започващ със сезон 7. Чичуа и Маргвелашвили са дългогодишни партньори най-малко четири или пет години преди президентството на [[Гиорги Маргвелашвили]].<ref name=agenda/> Двойката обаче не е женена, когато Маргвелашвили става президент през ноември 2013 г., което води до спекулации за това коя ще бъде новата първа дама на страната.<ref name=enet/><ref name=agenda/><ref name=gjournal2/> Nearly a year later, President Margvelashvili and Chichua married on 10 September 2014 in a ceremony held at their home in Dusheti, making her officially First Lady of Georgia.<ref name=agenda/><ref name=gjournal/> Близо година по-късно президентът Маргвелашвили и Чичуа сключват брак на 10 септември 2014 г. на церемония, проведена в дома им в Душети, което я прави официално първа дама на [[Грузия]]. Двойката има двама сина – Теймураз (роден на 2 февруари 2015 г.) и Тома (роден на 25 януари 2018 г.).<ref name=agenda2>{{cite news|title=Georgia's Presidential couple welcomes son |url=http://agenda.ge/en/news/2015/223 |work=Agenda.ge |date=2015-02-02 |accessdate=2018-09-09 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20180909232255/http://agenda.ge/en/news/2015/223 |archivedate=2018-09-09 |url-status=live}}</ref><ref name=gjournal3>{{cite news|title=Georgia's president Giorgi Margvelashvili becomes dad for the third time |url=https://www.georgianjournal.ge/society/34102-georgias-president-giorgi-margvelashvili-becomes-dad-for-the-third-time.html |work= Georgian Journal |date=2018-01-16 |accessdate=2018-09-09 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20180713142031/https://www.georgianjournal.ge/society/34102-georgias-president-giorgi-margvelashvili-becomes-dad-for-the-third-time.html |archivedate=2018-07-13 |url-status=live}}</ref> Мака Чичуа има още една дъщеря от предишна връзка, както и доведена дъщеря от предишния брак на Маргвелашвили.<ref name=agenda2/> == Източници == <references /> {{Превод от|en|Maka Chichua|1280293071}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Политика|Грузия}} {{СОРТКАТ:Чичуа, Мака}} [[Категория:Грузински актьори и актриси]] [[Категория:Грузински певици]] [[Категория:Грузински политици]] [[Категория:Родени в Тбилиси]] minoebd23tz8yuc39wq7e57p4ckf1bo 1 900366 12876927 2026-04-10T21:29:32Z Rumensz 125859 Нова страница: „{{ЦИЕ пролет 2026|потребител=Rumensz‬|тема=култура|тема2=жени|държава=Грузия}}“ 12876927 wikitext text/x-wiki {{ЦИЕ пролет 2026|потребител=Rumensz‬|тема=култура|тема2=жени|държава=Грузия}} 7cqg8g1zb7x3spey3zce3ooe0rfrj8q 0 900367 12876933 2026-04-10T21:48:25Z Rumensz 125859 Нова страница: „{{Личност | име = Сандра Рулофс | име-оригинал = სანდრა რულოვსი | категория = дипломат | описание = първа дама на Грузия | портрет = Sandra Roelofs (cropped from Saakasvili - Obama meeting).jpg | портрет-описание = Сандра Рулофс, 2009 г. | националност = {{Нидерланд...“ 12876933 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Сандра Рулофс | име-оригинал = სანდრა რულოვსი | категория = дипломат | описание = първа дама на Грузия | портрет = Sandra Roelofs (cropped from Saakasvili - Obama meeting).jpg | портрет-описание = Сандра Рулофс, 2009 г. | националност = {{Нидерландия}}<br>{{Грузия}} | вложки = {{личност/Политик | категория = дипломат | професия = [[дипломат]] | партия = [[Единно национално движение]] | постове1 = първа дама на Грузия | години1 = 25 януари 2004 – 25 ноември 2007<br> 20 януари 2008 – 17 ноември 2013 }} }} '''Сандра Елизабет Рулофс-Саакашвили''' ({{lang|ka|სანდრა ელისაბედ სააკაშვილი-რულოვსი}} е холандско-грузинска активистка и [[дипломат]], която е [[първа дама]] на [[Грузия]] от 2004 до 2013 г., когато нейният съпруг [[Михаил Саакашвили]] е президент на страната.<ref>[https://kiev.unian.info/m/2289714-over-2000-saakashvili-supporters-rallying-in-kyiv-demanding-his-release.html Over 2,000 Saakashvili supporters rallying in Kyiv, demanding his release (Photos, video)], UNIAN. 10 декември 2017 г.</ref> След нея първа дама на Грузия става [[Мака Чичуа]]. == Биография == Roelofs е родена на 23 декември 1968 г. в Тернеузен, Нидерландия.<ref name=bio>[https://web.archive.org/web/20111007114617/http://president.gov.ge/en/President/TheFirstLady/Biography Biography]. president.gov.ge</ref> През 1991 г. тя завършва френски и немски език в Университетския колеж „Еразъм“ в [[Брюксел]] и през 1993 г. посещава курсове в Международния институт по правата на човека в [[Страсбург]].<ref name="r1">[http://newsgeorgia.ru/society/20131117/216112480.html Саакашвили сделал предложение Сандре Рулофс ровно 20 лет назад]. newsgeorgia.ru. 17 ноември 2013 г.</ref> Тя се запознава с [[Михаил Саакашвили]] през 1993 г. в Страсбург и по-късно същата година се премества в Ню Йорк, където работи в Колумбийския университет и холандска адвокатска кантора. През 1996 г. двойката идва в Грузия, където Рулофс работи за Международния комитет на Червения кръст и консулството на [[Кралство Нидерландия]] в [[Тбилиси]].<ref name=bio/> В периода 1999 – 2003 г. тя е гост-преподавател по френски език в [[Тбилиски държавен университет|Тбилиския държавен университет]] и е била радиокореспондент на холандското радио. Освен родния си холандски, тя говори френски, английски, немски, руски и грузински.<ref name=bio/> Рулофс придобива грузинско гражданство през януари 2008 г. и има двойно холандско-грузинско гражданство.<ref name=r2>[http://perevodika.ru/articles/12203.html Рецензия на книгу Сандры Рулофс "Первая леди Грузии. Рассказ идеалистки"]. perevodika.ru. 17 март 2010 г.</ref> Рулофс се кандидатира като кандидат за Обединеното национално движение на парламентарните избори в Грузия през 2016 г. Тя се кандидатира в област Зугдиди и е номер 2 в партийната листа.<ref>{{cite web|author= |url=http://agenda.ge/news/63851/eng |title=UNM names ex-first lady Sandra Roelofs as its majoritarian candidate |publisher=Agenda.GE |date=19 август 2016 г.|accessdate=8 октомври 2016 г.}}</ref><ref>{{cite web|author= |url=http://nos.nl/artikel/2136623-first-lady-roelofs-gaat-nu-zelf-op-jacht-naar-de-macht-in-georgie.html |title=First lady Roelofs gaat nu zelf op jacht naar de macht in Georgië |language=Dutch |publisher= Nederlandse Omroep Stichting |date=8 октомври 2016 г.|accessdate=8 октомври 2016 г.}}</ref> [[Единно национално движение]] печели 27 (общонационални) партийни листи.<ref>[http://georgiatoday.ge/news/4889/Preliminary-Results-Reveal-Three-Parties-to-Gain-Seats-in-Georgia's-Parliament Preliminary Results Reveal Three Parties to Gain Seats in Georgia's Parliament], Georgia Today. 11 октомври 2016 г.</ref> Първоначалният окръжен вот в Зугдиди от 8 октомври 2016 г. е анулиран в няколко избирателни секции и там се провежда повторно гласуване на 22 октомври 2016 г. и отново Рулофс се класира на второ място в района.<ref name="UNM's Sandra Roelofs">{{cite web|author= |url=http://agenda.ge/news/68330/eng |title=UNM's Sandra Roelofs refuses to participate in election runoff |publisher=Agenda.GE |date=23 октомври 2016 г. |accessdate=23 октомври 2016 г.}}</ref> Рулофс отказва да участва във втория тур на изборите в област Зугдиди на 30 октомври 2016 г., твърдейки, че официалните резултати са фалшифицирани (като добави не само в този изборен район, но и в цялата страна). На 7 ноември 2016 г. тя се отказва от мястото си в партийната листа и по този начин не става депутат в грузинския парламент.<ref>[https://www.kyivpost.com/world/saakashvilis-wife-rejects-seat-georgian-parliament.html Saakashvili's wife rejects seat in Georgian parliament], Kyiv Post. 7 ноември 2016 г.</ref> Рулофс и Саакашвили имат двама сина, Едуард (р. 1995 г.) и Николоз (р. 2005 г.).<ref name=r1/> Няколко дни преди завръщането на Саакашвили в Грузия през октомври 2021 г. той записва видео във „Фейсбук“ с украинския депутат Елизавета Яско, в което разкриват, че имат романтична връзка.<ref>{{икона|uk}} [https://www.pravda.com.ua/news/2021/10/1/7309120/ Saakashvili and his girlfriend from the "Servant of the People" recorded a video in case of arrest], Ukrayinska Pravda (1 октомври 2021 г.)</ref> Няколко дни по-късно Яско отбеляза, че Сандра Рулофс е „бившата съпруга“ на Саакашвили.<ref>{{икона|uk}} [https://tabloid.pravda.com.ua/focus/615837d4cc6c6/ Yasko on relations with Saakashvili: he is grateful to his ex-wife, but it is time to move forward], Tablo ID (2 October 2021)</ref> Няма съобщения в медиите, че Саакашвили и Рулофс са се развели.<ref name="771956Roelofs"/> Рулофс беше „изненадан“ от видео съобщението на Яско и Саакашвили и отбеляза във Facebook (на 7 октомври 2021 г.), че „формата му е абсолютно неприемлива“.<ref name="771956Roelofs">[https://en.interfax.com.ua/news/general/771956.html Saakashvili's official spouse demands his release from prison], Interfax-Ukraine (7 October 2021)</ref> Автобиографичната ѝ книга „Историята на един идеалист“ (2005) е преведена на грузински, руски, украински, полски, турски, азербайджански и английски.<ref name=r1></ref><ref name=r2/> == Благотворителна дейност == През 1998 г. Рулофс основава благотворителна фондация SOCO, която има основен фокус върху изпълнението на програми, финансирани от западноевропейски и грузински компании и лица и е насочена към подкрепа на семейства с ниски доходи.<ref name=r2/> Откакто постави нови цели през 2007 г., SOCO активно се грижи за репродуктивното здраве и благосъстоянието на децата в Грузия. През 2007 г. Рулофс основава радио „Муза“, първото грузинско радио, посветено единствено на класическата музика. По време на периода си като първа дама на [[Грузия]] тя беше посланик на Партньорството за спиране на туберкулозата, както и посланик на добра воля, насърчаващ Целите на хилядолетието за развитие за Европа на СЗО. Тя е служила в борда на Глобалния фонд за борба със СПИН, туберкулоза и малария от 2012 до 2015 г. Рулофс създава програми за скрининг на [[рак на гърдата]] и рак на маточната шийка в Грузия, както и пренатален скрининг и популяризира палиативни грижи и осведоменост за редки заболявания, предпазни колани и здравословен начин на живот. == Източници == <references /> {{Превод от|en|Sandra Roelofs|1274627174}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Политика|Грузия}} {{СОРТКАТ:Рулофс, Сандра}} [[Категория:Грузински журналисти]] [[Категория:Грузински политици]] [[Категория:Родени в Нидерландия]] s5zgw4aw0k02odokiz0c7rode7shij6 12876939 12876933 2026-04-10T22:02:28Z Rumensz 125859 12876939 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Сандра Рулофс | име-оригинал = სანდრა რულოვსი | категория = дипломат | описание = първа дама на Грузия | портрет = Sandra Roelofs (cropped from Saakasvili - Obama meeting).jpg | портрет-описание = Сандра Рулофс, 2009 г. | националност = {{Нидерландия}}<br>{{Грузия}} | вложки = {{личност/Политик | категория = дипломат | професия = [[дипломат]] | партия = [[Демократично движение - Единна Грузия]] | постове1 = първа дама на Грузия | години1 = 25 януари 2004 – 25 ноември 2007<br> 20 януари 2008 – 17 ноември 2013 }} }} '''Сандра Елизабет Рулофс-Саакашвили''' ({{lang|ka|სანდრა ელისაბედ სააკაშვილი-რულოვსი}} е холандско-грузинска активистка и [[дипломат]], която е [[първа дама]] на [[Грузия]] от 2004 до 2013 г., когато нейният съпруг [[Михаил Саакашвили]] е президент на страната.<ref>[https://kiev.unian.info/m/2289714-over-2000-saakashvili-supporters-rallying-in-kyiv-demanding-his-release.html Over 2,000 Saakashvili supporters rallying in Kyiv, demanding his release (Photos, video)], UNIAN. 10 декември 2017 г.</ref> След нея първа дама на Грузия става [[Мака Чичуа]]. == Биография == Roelofs е родена на 23 декември 1968 г. в Тернеузен, Нидерландия.<ref name=bio>[https://web.archive.org/web/20111007114617/http://president.gov.ge/en/President/TheFirstLady/Biography Biography]. president.gov.ge</ref> През 1991 г. тя завършва френски и немски език в Университетския колеж „Еразъм“ в [[Брюксел]] и през 1993 г. посещава курсове в Международния институт по правата на човека в [[Страсбург]].<ref name="r1">[http://newsgeorgia.ru/society/20131117/216112480.html Саакашвили сделал предложение Сандре Рулофс ровно 20 лет назад]. newsgeorgia.ru. 17 ноември 2013 г.</ref> Тя се запознава с [[Михаил Саакашвили]] през 1993 г. в Страсбург и по-късно същата година се премества в Ню Йорк, където работи в Колумбийския университет и холандска адвокатска кантора. През 1996 г. двойката идва в Грузия, където Рулофс работи за Международния комитет на Червения кръст и консулството на [[Кралство Нидерландия]] в [[Тбилиси]].<ref name=bio/> В периода 1999 – 2003 г. тя е гост-преподавател по френски език в [[Тбилиски държавен университет|Тбилиския държавен университет]] и е била радиокореспондент на холандското радио. Освен родния си холандски, тя говори френски, английски, немски, руски и грузински.<ref name=bio/> Рулофс придобива грузинско гражданство през януари 2008 г. и има двойно холандско-грузинско гражданство.<ref name=r2>[http://perevodika.ru/articles/12203.html Рецензия на книгу Сандры Рулофс "Первая леди Грузии. Рассказ идеалистки"]. perevodika.ru. 17 март 2010 г.</ref> Рулофс се кандидатира като кандидат за Обединеното национално движение на парламентарните избори в Грузия през 2016 г. Тя се кандидатира в област Зугдиди и е номер 2 в партийната листа.<ref>{{cite web|author= |url=http://agenda.ge/news/63851/eng |title=UNM names ex-first lady Sandra Roelofs as its majoritarian candidate |publisher=Agenda.GE |date=19 август 2016 г.|accessdate=8 октомври 2016 г.}}</ref><ref>{{cite web|author= |url=http://nos.nl/artikel/2136623-first-lady-roelofs-gaat-nu-zelf-op-jacht-naar-de-macht-in-georgie.html |title=First lady Roelofs gaat nu zelf op jacht naar de macht in Georgië |language=Dutch |publisher= Nederlandse Omroep Stichting |date=8 октомври 2016 г.|accessdate=8 октомври 2016 г.}}</ref> [[Единно национално движение]] печели 27 (общонационални) партийни листи.<ref>[http://georgiatoday.ge/news/4889/Preliminary-Results-Reveal-Three-Parties-to-Gain-Seats-in-Georgia's-Parliament Preliminary Results Reveal Three Parties to Gain Seats in Georgia's Parliament], Georgia Today. 11 октомври 2016 г.</ref> Първоначалният окръжен вот в Зугдиди от 8 октомври 2016 г. е анулиран в няколко избирателни секции и там се провежда повторно гласуване на 22 октомври 2016 г. и отново Рулофс се класира на второ място в района.<ref name="UNM's Sandra Roelofs">{{cite web|author= |url=http://agenda.ge/news/68330/eng |title=UNM's Sandra Roelofs refuses to participate in election runoff |publisher=Agenda.GE |date=23 октомври 2016 г. |accessdate=23 октомври 2016 г.}}</ref> Рулофс отказва да участва във втория тур на изборите в област Зугдиди на 30 октомври 2016 г., твърдейки, че официалните резултати са фалшифицирани (като добави не само в този изборен район, но и в цялата страна). На 7 ноември 2016 г. тя се отказва от мястото си в партийната листа и по този начин не става депутат в грузинския парламент.<ref>[https://www.kyivpost.com/world/saakashvilis-wife-rejects-seat-georgian-parliament.html Saakashvili's wife rejects seat in Georgian parliament], Kyiv Post. 7 ноември 2016 г.</ref> Рулофс и Саакашвили имат двама сина, Едуард (р. 1995 г.) и Николоз (р. 2005 г.).<ref name=r1/> Няколко дни преди завръщането на Саакашвили в Грузия през октомври 2021 г. той записва видео във „Фейсбук“ с украинския депутат Елизавета Яско, в което разкриват, че имат романтична връзка.<ref>{{икона|uk}} [https://www.pravda.com.ua/news/2021/10/1/7309120/ Saakashvili and his girlfriend from the "Servant of the People" recorded a video in case of arrest], Ukrayinska Pravda (1 октомври 2021 г.)</ref> Няколко дни по-късно Яско отбеляза, че Сандра Рулофс е „бившата съпруга“ на Саакашвили.<ref>{{икона|uk}} [https://tabloid.pravda.com.ua/focus/615837d4cc6c6/ Yasko on relations with Saakashvili: he is grateful to his ex-wife, but it is time to move forward], Tablo ID (2 October 2021)</ref> Няма съобщения в медиите, че Саакашвили и Рулофс са се развели.<ref name="771956Roelofs"/> Рулофс беше „изненадан“ от видео съобщението на Яско и Саакашвили и отбеляза във Facebook (на 7 октомври 2021 г.), че „формата му е абсолютно неприемлива“.<ref name="771956Roelofs">[https://en.interfax.com.ua/news/general/771956.html Saakashvili's official spouse demands his release from prison], Interfax-Ukraine (7 October 2021)</ref> Автобиографичната ѝ книга „Историята на един идеалист“ (2005) е преведена на грузински, руски, украински, полски, турски, азербайджански и английски.<ref name=r1></ref><ref name=r2/> == Благотворителна дейност == През 1998 г. Рулофс основава благотворителна фондация SOCO, която има основен фокус върху изпълнението на програми, финансирани от западноевропейски и грузински компании и лица и е насочена към подкрепа на семейства с ниски доходи.<ref name=r2/> Откакто постави нови цели през 2007 г., SOCO активно се грижи за репродуктивното здраве и благосъстоянието на децата в Грузия. През 2007 г. Рулофс основава радио „Муза“, първото грузинско радио, посветено единствено на класическата музика. По време на периода си като първа дама на [[Грузия]] тя беше посланик на Партньорството за спиране на туберкулозата, както и посланик на добра воля, насърчаващ Целите на хилядолетието за развитие за Европа на СЗО. Тя е служила в борда на Глобалния фонд за борба със СПИН, туберкулоза и малария от 2012 до 2015 г. Рулофс създава програми за скрининг на [[рак на гърдата]] и рак на маточната шийка в Грузия, както и пренатален скрининг и популяризира палиативни грижи и осведоменост за редки заболявания, предпазни колани и здравословен начин на живот. == Източници == <references /> {{Превод от|en|Sandra Roelofs|1274627174}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Политика|Грузия}} {{СОРТКАТ:Рулофс, Сандра}} [[Категория:Грузински журналисти]] [[Категория:Грузински политици]] [[Категория:Родени в Нидерландия]] 986uqadvicxs2zz0ssze7gbm7xmqou3 1 900368 12876934 2026-04-10T21:49:15Z Rumensz 125859 Нова страница: „{{ЦИЕ пролет 2026|потребител=Rumensz‬|тема=култура|тема2=жени|държава=Грузия}}“ 12876934 wikitext text/x-wiki {{ЦИЕ пролет 2026|потребител=Rumensz‬|тема=култура|тема2=жени|държава=Грузия}} 7cqg8g1zb7x3spey3zce3ooe0rfrj8q 0 900369 12876949 2026-04-10T22:20:27Z Rumensz 125859 Нова страница: „{{Личност | име = Бадри Бицадзе | име-оригинал = ბადრი ბიწაძე | категория = военен | описание = грузински лейтенант | портрет = Badri Bitsadze (December 06, 2005).jpg | националност = {{Грузия}} | вложки = {{личност/Политик | категория = военен | профес...“ 12876949 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Бадри Бицадзе | име-оригинал = ბადრი ბიწაძე | категория = военен | описание = грузински лейтенант | портрет = Badri Bitsadze (December 06, 2005).jpg | националност = {{Грузия}} | вложки = {{личност/Политик | категория = военен | професия = [[военен]] | партия = [[Демократично движение - Единна Грузия]] | постове1 = първи джентълмен на Грузия | години1 = 23 ноември 2003 – 25 януари 2004<br> 25 ноември 2007 – 20 януари 2008 }} }} '''Бадри Бицадзе''' ({{lang|ka|ბადრი ბიწაძე}}) е бивш началник на граничната полиция на [[Грузия]].<ref name=gbg>[https://archive.today/20070716171828/http://www.gbg.ge/8_2_eng.html MIA Border Police Of Georgia]</ref> Има звание генерал-лейтенант, като преди това е заемал длъжности главен военен прокурор, заместник-главен прокурор и заместник-министър на вътрешните работи.<ref name=gbg/><ref name=geotimes>{{Cite web |url=http://www.geotimes.ge/index.php?m=home&newsid=7112&lang=eng |title=The Georgian Times on the Web: Comprehensive news site, daily international, national and local news coverage , breaking news updates, sports, reviews<!-- Bot generated title --> |access-date=2007-12-14 |archive-url=https://web.archive.org/web/20071018234705/http://www.geotimes.ge/index.php?m=home&newsid=7112&lang=eng |archive-date=2007-10-18 |url-status=dead }}</ref><ref>{{Cite web |url=http://georgia.usembassy.gov/events/2005/event20050719CoastGuard.html |title=July 19, 2005 - Ambassador Richard Miles Participates In National Coast Guard Day At Poti Harbor |access-date= 14 декември 2007 |archive-url=https://web.archive.org/web/20060923141148/http://georgia.usembassy.gov/events/2005/event20050719CoastGuard.html |archive-date=September 23, 2006 |url-status=dead }}</ref> Той е женен за бившия председател на парламента на [[Грузия]] и два пъти бивш временен [[президент на Грузия]] [[Нино Бурджанадзе]]. Бил е 2 пъти първи джентълмен на [[Грузия]]. == Биография == Бадри Бицадзе е роден на 27 април 1960 г. в Чиатура, Грузия. Следва в Юридическия факултет на Държавния университет в [[Тбилиси]] и получава [[докторска степен]] от Научния институт на прокурорите на [[СССР]]. Носител е на орден „Вахтанг Горгасали“ III степен.<ref name=gbg/> Бицадзе подаде оставка от поста си на 29 октомври 2008 г., твърдейки, че е в ход кампания за дискредитиране на агенцията, тъй като съпругата му [[Нино Бурджанадзе]], бивш председател на парламента, се е оттеглила в опозиция на сегашното правителство.<ref>[http://www.civil.ge/eng/article.php?id=19856 Chief of Border Police Resigns]. Civil Georgia. 2008-10-29.</ref> По-късно същата година Бицадзе се включва в новооснованата партия на съпругата си Демократично движение – Единна Грузия. През март [[2009]] г. няколко партийни активисти, включително шофьор на Бадри Бицадзе, бяха арестувани от грузинската полиция по обвинения в притежание на оръжие. След изявлението на Министерството на вътрешните работи [[Нино Бурджанадзе]] обявява, че е готова да сътрудничи на разследването, но твърди, че доказателствата, представени от разследването, не са достатъчни и се нуждаят от допълнителна проверка.<ref>[http://www.civil.ge/eng/article.php?id=20600 Opposition Activists Held on Arms Charges]. Civil Georgia. 23 март 2009 г.</ref> === Арест === В началото на юни 2011 г. заместник-главният прокурор Давид Сакварелидзе заявява, че е поискал от Градския съд на Тбилиси да издаде заповед за арест на Бадри Бицадзе, който е обвинен в организирането на атаки срещу полицаи по време на антиправителствени протести през май 2011 г. по предполагаем „египетски сценарий“ свали правителството и не плаща 100 000 лари за гаранция.<ref>{{Cite web |url=http://pik.tv/en/news/story/13042-Georgian-Prosecutor-General-Demands-Badri-Bitsadzes-Arrest |title=Georgian Prosecutor General Demands Badri Bitsadze's Arrest - Kanal PIK TV |access-date=2011-07-26 |archive-url=https://web.archive.org/web/20120324122319/http://pik.tv/en/news/story/13042-Georgian-Prosecutor-General-Demands-Badri-Bitsadzes-Arrest |archive-date=2012-03-24 |url-status=dead }}</ref><ref name="upi"/> His whereabouts were not clear, however on July 25, Nino Burjanadze gave an interview, where she stated that her husband would seek for political asylum.<ref>{{Cite web |url=http://www.interpressnews.ge/en/politics/30407-badri-bitsadze-to-seek-political-asylum.html?ar=A |title=Redirect |access-date=2011-07-26 |archive-url=https://web.archive.org/web/20111004202034/http://www.interpressnews.ge/en/politics/30407-badri-bitsadze-to-seek-political-asylum.html?ar=A |archive-date=2011-10-04 |url-status=dead }}</ref> Местонахождението му не е ясно, но на 25 юли Нино Бурджанадзе дава интервю, в което заявява, че съпругът ѝ ще поиска политическо убежище. През юли и август 2011 г. Бицадзе е съден и осъден задочно на пет години и шест месеца затвор.<ref name="upi">{{cite web| url=https://www.upi.com/Top_News/World-News/2011/07/29/Georgia-will-try-dissident-in-abstentia/85271311938614/|title=Georgia will try dissident in abstentia|publisher= United Press International | date=29 юли 2011}}</ref><ref>{{cite web| url=https://civil.ge/archives/121344|title= Burjanadze's Husband Sentenced in Absentia |publisher=Civil Georgia | date=19 август 2011}}</ref> Разследването на този въпрос е много противоречиво, поради липсата на убедителни доказателства.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2011/05/31/world/europe/31georgia.html?_r=1|title = Charges for Opposition Protest in Georgia|newspaper = The New York Times|date = 30 май 2011|last1 = Schwirtz|first1 = Michael}}</ref> == Източници == <references /> {{Превод от|en|Badri Bitsadze|1326494921}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Политика|Грузия}} {{СОРТКАТ:Бицадзе, Бадри}} [[Категория:Грузински политици]] [[Категория:Грузински военни дейци]] [[Категория:Възпитаници на Тбилиския държавен университет]] [[Категория:Родени в Грузия]] 8llsbuo6a7we925en89c966lan3lrqn 12877084 12876949 2026-04-11T08:10:24Z Nk 399 12877084 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Бадри Бицадзе | име-оригинал = ბადრი ბიწაძე | категория = военен | описание = грузински лейтенант | портрет = Badri Bitsadze (December 06, 2005).jpg | националност = {{Грузия}} | вложки = {{личност/Политик | категория = военен | професия = [[военен]] | партия = [[Демократично движение - Единна Грузия]] | постове1 = първи джентълмен на Грузия | години1 = 23 ноември 2003 – 25 януари 2004<br> 25 ноември 2007 – 20 януари 2008 }} }} '''Бадри Бицадзе''' ({{lang|ka|ბადრი ბიწაძე}}) е бивш началник на граничната полиция на [[Грузия]].<ref name=gbg>[https://archive.today/20070716171828/http://www.gbg.ge/8_2_eng.html MIA Border Police Of Georgia]</ref> Има звание генерал-лейтенант, като преди това е заемал длъжности главен военен прокурор, заместник-главен прокурор и заместник-министър на вътрешните работи.<ref name=gbg/><ref name=geotimes>{{Cite web |url=http://www.geotimes.ge/index.php?m=home&newsid=7112&lang=eng |title=The Georgian Times on the Web: Comprehensive news site, daily international, national and local news coverage , breaking news updates, sports, reviews<!-- Bot generated title --> |access-date=2007-12-14 |archive-url=https://web.archive.org/web/20071018234705/http://www.geotimes.ge/index.php?m=home&newsid=7112&lang=eng |archive-date=2007-10-18 |url-status=dead }}</ref><ref>{{Cite web |url=http://georgia.usembassy.gov/events/2005/event20050719CoastGuard.html |title=July 19, 2005 - Ambassador Richard Miles Participates In National Coast Guard Day At Poti Harbor |access-date= 14 декември 2007 |archive-url=https://web.archive.org/web/20060923141148/http://georgia.usembassy.gov/events/2005/event20050719CoastGuard.html |archive-date=September 23, 2006 |url-status=dead }}</ref> Той е женен за бившия председател на парламента на [[Грузия]] и два пъти бивш временен [[президент на Грузия]] [[Нино Бурджанадзе]]. Бил е 2 пъти първи джентълмен на [[Грузия]]. == Биография == Бадри Бицадзе е роден на 27 април 1960 г. в Чиатура, Грузия. Следва в Юридическия факултет на Държавния университет в [[Тбилиси]] и получава [[докторска степен]] от Научния институт на прокурорите на [[СССР]]. Носител е на орден „Вахтанг Горгасали“ III степен.<ref name=gbg/> Бицадзе подаде оставка от поста си на 29 октомври 2008 г., твърдейки, че е в ход кампания за дискредитиране на агенцията, тъй като съпругата му [[Нино Бурджанадзе]], бивш председател на парламента, се е оттеглила в опозиция на сегашното правителство.<ref>[http://www.civil.ge/eng/article.php?id=19856 Chief of Border Police Resigns]. Civil Georgia. 2008-10-29.</ref> По-късно същата година Бицадзе се включва в новооснованата партия на съпругата си Демократично движение – Единна Грузия. През март [[2009]] г. няколко партийни активисти, включително шофьор на Бадри Бицадзе, бяха арестувани от грузинската полиция по обвинения в притежание на оръжие. След изявлението на Министерството на вътрешните работи [[Нино Бурджанадзе]] обявява, че е готова да сътрудничи на разследването, но твърди, че доказателствата, представени от разследването, не са достатъчни и се нуждаят от допълнителна проверка.<ref>[http://www.civil.ge/eng/article.php?id=20600 Opposition Activists Held on Arms Charges]. Civil Georgia. 23 март 2009 г.</ref> === Арест === В началото на юни 2011 г. заместник-главният прокурор Давид Сакварелидзе заявява, че е поискал от Градския съд на Тбилиси да издаде заповед за арест на Бадри Бицадзе, който е обвинен в организирането на атаки срещу полицаи по време на антиправителствени протести през май 2011 г. по предполагаем „египетски сценарий“ свали правителството и не плаща 100 000 лари за гаранция.<ref>{{Cite web |url=http://pik.tv/en/news/story/13042-Georgian-Prosecutor-General-Demands-Badri-Bitsadzes-Arrest |title=Georgian Prosecutor General Demands Badri Bitsadze's Arrest - Kanal PIK TV |access-date=2011-07-26 |archive-url=https://web.archive.org/web/20120324122319/http://pik.tv/en/news/story/13042-Georgian-Prosecutor-General-Demands-Badri-Bitsadzes-Arrest |archive-date=2012-03-24 |url-status=dead }}</ref><ref name="upi"/> Местонахождението му не е ясно, но на 25 юли Нино Бурджанадзе дава интервю, в което заявява, че съпругът ѝ ще поиска политическо убежище. През юли и август 2011 г. Бицадзе е съден и осъден задочно на пет години и шест месеца затвор.<ref name="upi">{{cite web| url=https://www.upi.com/Top_News/World-News/2011/07/29/Georgia-will-try-dissident-in-abstentia/85271311938614/|title=Georgia will try dissident in abstentia|publisher= United Press International | date=29 юли 2011}}</ref><ref>{{cite web| url=https://civil.ge/archives/121344|title= Burjanadze's Husband Sentenced in Absentia |publisher=Civil Georgia | date=19 август 2011}}</ref> Разследването на този въпрос е много противоречиво, поради липсата на убедителни доказателства.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2011/05/31/world/europe/31georgia.html?_r=1|title = Charges for Opposition Protest in Georgia|newspaper = The New York Times|date = 30 май 2011|last1 = Schwirtz|first1 = Michael}}</ref> == Източници == <references /> {{Превод от|en|Badri Bitsadze|1326494921}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Политика|Грузия}} {{СОРТКАТ:Бицадзе, Бадри}} [[Категория:Грузински политици]] [[Категория:Грузински военни дейци]] [[Категория:Възпитаници на Тбилиския държавен университет]] [[Категория:Родени в Грузия]] mj6fbvb0umdshbtrf4y6fkxgef06r6t 1 900370 12876950 2026-04-10T22:21:36Z Rumensz 125859 Нова страница: „{{ЦИЕ пролет 2026|потребител=Rumensz‬|тема=политика|тема2= |държава=Грузия}}“ 12876950 wikitext text/x-wiki {{ЦИЕ пролет 2026|потребител=Rumensz‬|тема=политика|тема2= |държава=Грузия}} l4g2a0ktql8cqlvcfkudeg2pzpydlem 14 900371 12876951 2026-04-10T22:22:34Z Rumensz 125859 Нова страница: „{{категория}} [[Категория:Статии от конкурса ЦИЕ пролет 2026 година по тема|политика]]“ 12876951 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Статии от конкурса ЦИЕ пролет 2026 година по тема|политика]] 70itcgyy4nfmamybyfxlpadhhulh32t 0 900373 12876986 2026-04-11T04:07:22Z Vajsov 290858 Vajsov премести страница „[[Егон Видерман]]“ като „[[Егон Видерман (археолог)]]“: Дублиране на имена 12876986 wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Егон Видерман (археолог)]] ocvi8vytris6pe0zuaw2gm4yy623xj0 0 900374 12877078 2026-04-11T07:59:41Z Nk 399 Nk премести страница „[[Иранската архитектура]]“ като „[[Иранска архитектура]]“ 12877078 wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Иранска архитектура]] cxdq8qdaomnv5vt3j8yiqieavb07mrv 0 900375 12877106 2026-04-11T09:28:30Z ~2026-22344-11 391964 христианстово 12877106 wikitext text/x-wiki патриах, папа, храм, базилика. 3ykb7q4qs8lx5avxwcumjld0radjjmw 12877107 12877106 2026-04-11T09:28:47Z MathXplore 315926 + delete 12877107 wikitext text/x-wiki {{delete|Test page}}патриах, папа, храм, базилика. 91fvlqnusu6u76skqu3la5oexuax674 0 900376 12877163 2026-04-11T11:16:08Z Iliev 47135 Пренасочване към [[Уикипедия:Изтриване на страници и файлове#Възстановяване на изтрити страници]] 12877163 wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Уикипедия:Изтриване на страници и файлове#Възстановяване на изтрити страници]] heyfia5kzu0wwii3is9qbftforuc4ir 12877165 12877163 2026-04-11T11:16:19Z Iliev 47135 Защити „[[У:ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ]]“ ([Редактиране=Позволено само за утвърдени редактори и администратори] (безсрочно) [Преместване=Позволено само за утвърдени редактори и администратори] (безсрочно)) 12877163 wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Уикипедия:Изтриване на страници и файлове#Възстановяване на изтрити страници]] heyfia5kzu0wwii3is9qbftforuc4ir 2 900377 12877169 2026-04-11T11:23:12Z Iliev 47135 [[Special:Permalink/12877096#Връщане на Петя Абаджиева]] 12877169 wikitext text/x-wiki {{Биография инфо | име = Петя Абаджиева | описание = българска актриса | роден-дата = [[19 юли]] [[1972]] г. | роден-място = [[Русе]], [[България]] }} '''Петя Божидарова Абаджиева''' (родена на [[19 юли]] [[1972]] г.) е [[България|българска]] [[актьор|актриса]].<ref>http://www.academiaorphica.org/prem_sofia.html</ref> Занимава се активно с озвучаване на филми и сериали.<ref>http://www.bliasak.bg/news/p3_10499_0.html</ref><ref>http://kino.dir.bg/material.php?id=5318</ref> ==Ранен живот== Завършва основно училище в град [[Русе]]. Още докато учи, участва в различни театрални постановки. ==Актьорска кариера== Завършва актьорско майсторство за куклен театър във [[НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“]]. ==Кариера на озвучаваща актриса== Абаджиева е по-известна с озвучаването на реклами, филми, сериали и анимациии. Започва да се занимава с това през 90-те години. Известни заглавия с нейно участие са „[[Лудориите на Зак и Коди]]“, „[[Ким Суперплюс]]“, „[[Монстър Бъстър Клъб]]“, „[[Голямото междучасие]]“, „[[Покемон]]“, „[[Бакуган: Бойци в действие]]“, „[[Магьосниците от Уейвърли Плейс]]“ (дублаж на БНТ), „[[Батман: Смели и дръзки]]“, „[[Междузвездни войни: Войните на клонираните (сериал)|Междузвездни войни: Войните на клонираните]]“, „[[Костенурките нинджа (сериал, 2012)|Костенурките нинджа]]“, „[[Зина - принцесата воин]]“ (дублаж на БНТ), „[[Изборът на Лара]]“, „[[Легендата за Испания]]“, „[[Ирис]]“, „[[Семейство Сопрано]]“, „[[Адвокатите от Бостън]]“, „[[Менталистът]]“, „[[Досиетата Х]]“, „[[Звеното]]“, „[[Честни измамници]]“, „[[Младежка лига (сериал)|Младежка лига]]“, „[[Наричана още]]“ (в сезони 1-2, дублаж на БНТ), „[[До живот]]“ (дублаж на TV7), „[[Самотно дърво на хълма]]“ (дублаж на Александра Аудио), „[[Жътварят (сериал)|Жътварят]]“, също и пълнометражни филми като „[[Пепеляшка]]“, „[[Книга за джунглата 2]]“, „[[Майло на Марс]]“, „[[Синбад: Легендата за седемте морета]]“, „[[Въздушният Бъд]]“ и други. Дава гласа си и за документални поредици като [[National Geographic]], [[National Geographic Wild]], [[Discovery Channel]] и други. {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Актриса !! Филми/Сериали !! Роля |- | [[Гуинет Полтроу]] || Големите надежди<br>Перфектно убийство || Естела<br>Емили Брадфорд Тейлър |- | [[Лори Холдън]] || [[Досиетата Х]] (в 22 епизод от 7 сезон)<br>Маджестик<br>Фантастичната четворка || Марита Коварубиас<br>Адел Стантън<br>Деби Макилвейн |- | Кели Шеридън || [[Барби в Лешникотрошачката]]<br>[[Барби в Рапунцел]]<br>[[Барби в лебедово езеро]]<br>[[Барби в принцесата и бедното момиче]]<br>Барби Фейландия || Барби/Клара<br>Барби/Марулка<br>Барби/Одета<br>Принцеса Аналис/Ерика<br>Eлина |- | Линда Ларкин || [[Аладин]] (филм)<br>[[Аладин и завръщането на Джафар]]<br>[[Аладин и царят на разбойниците]] || Принцеса Жасмин<br>Принцеса Жасмин<br>Принцеса Жасмин |- | Мойра Кели || [[Цар Лъв]]<br>[[Цар лъв 2: Гордостта на Симба]]<br>[[Цар лъв 3: Хакуна матата]] || Нала<br>Нала<br>Нала |- | Трес Макнийл || [[Клуб Маус]]<br>[[Клубът на Мики Маус]]<br>Вълшебната Коледа на Мики || Дейзи Дък<br>Дейзи Дък<br>Дейзи Дък |- | [[Джейда Пинкет Смит]] || [[Мадагаскар 2]]<br>[[Мадагаскар 3]] || Глория<br>Глория |- | Лори Меткалф || [[Играта на играчките 2]]<br>[[Играта на играчките 3]] || Майката на Анди<br>Майката на Анди |- | Рейчъл Лилис || [[Покемон]] (сериал)<br>Покемон: Първият филм<br>Покемон 2000: Филмът<br>Покемон 3: Филмът || Мисти<br>Мисти<br>Мисти<br>Мисти |- | Мишел Ноц || [[Покемон]] (сериал)<br>Покемон 11: Гиратина и Небесният войн || Джеси<br>Джеси |} ==Личен живот== Омъжена е и има един син и една дъщеря. ==Източници== <references /> {{актьор-мъниче}} {{СОРТКАТ:Абаджиева, Петя}} <!-- [[Категория:Български озвучаващи артисти]] [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Деца актьори]] [[Категория:Родени в Русе]] --> 3fnc8aelfvxq5ku2ktvjzqz5thyjuyn 14 900378 12877191 2026-04-11T11:34:26Z Протогер 252193 Протогер премести страница „[[Категория:Български преводачи в Егейска Македония]]“ като „[[Категория:Български преводачи пред окупационните власти в Егейска Македония]]“: пояснение 12877191 wikitext text/x-wiki #пренасочване [[:Категория:Български преводачи пред окупационните власти в Егейска Македония]] akya2fu219t6wxbeqj5docyxdftgs0d 12877198 12877191 2026-04-11T11:36:03Z Протогер 252193 Премахнато пренасочване към [[Категория:Български преводачи пред окупационните власти в Егейска Македония]] 12877198 wikitext text/x-wiki {{бързо|поставен=20260411113603|поставил=Протогер|причина=грешна}} #пренасочване [[:Категория:Български преводачи пред окупационните власти в Егейска Македония]] mf94eue1ttemuoya7wktal1wez8yr97 15 900379 12877193 2026-04-11T11:34:26Z Протогер 252193 Протогер премести страница „[[Категория беседа:Български преводачи в Егейска Македония]]“ като „[[Категория беседа:Български преводачи пред окупационните власти в Егейска Македония]]“: пояснение 12877193 wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Категория беседа:Български преводачи пред окупационните власти в Егейска Македония]] gi26js8nahj803saap8feb611scmsb4