Уикиизточник bgwikisource https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 MediaWiki 1.46.0-wmf.26 first-letter Медия Специални Беседа Потребител Потребител беседа Уикиизточник Уикиизточник беседа Файл Файл беседа МедияУики МедияУики беседа Шаблон Шаблон беседа Помощ Помощ беседа Категория Категория беседа Автор Автор беседа Page Page talk Index Index talk TimedText TimedText talk Модул Модул беседа Event Event talk 0 6382 18672 2026-05-05T10:45:40Z Lordakryl 2149 Нова страница: „{{Творба | заглавие = [[Чичовци]] | част= VII. Двете батареи | автор = Иван Вазов | previous = [[../VI. Какво казваше една нощна качулка|VI. Какво казваше една нощна качулка]] | next = [[../VIII. Иванчо Йотата|VIII. Иванчо Йотата]] }} Хаджи Смион взе сбогом от приятеля си и се упъти към...“ 18672 wikitext text/x-wiki {{Творба | заглавие = [[Чичовци]] | част= VII. Двете батареи | автор = Иван Вазов | previous = [[../VI. Какво казваше една нощна качулка|VI. Какво казваше една нощна качулка]] | next = [[../VIII. Иванчо Йотата|VIII. Иванчо Йотата]] }} Хаджи Смион взе сбогом от приятеля си и се упъти към дома си ухилен. Кога възви из Селямсъзовата улица, той съгледа голям куп любопитни, които се трупаха пред вратните на Копринарката и на Селямсъза и с наслаждение слушаха клетвите, що си пращаха двете съседки, които делеше стоборът. Скоро любопитният Хаджи Смион разбра, че снощи Варлаам, подир вечеря, като чул злодейския смях на Селямсъза и на цялото му „яково“ поколение, побеснял от гняв, та излязъл, та закачил оголения рибен гръбнак на портата му в същото време, когато Селямсъзът вапцвал котката в кюпа му. Заранта обаче, когато Селямсъзът видял пред вратнята си куп дечурлига, които зяпали учудени пред обесения гръбнак, а Варлаам и жена му съгледали, че котката се оваляла в халищата им, оцапала възглавниците и копринената рокля, както била сложена вечерта на ковчега, те разбрали изведнъж всичко - и най-ужасната кавга на света се почнала между злобствуващите съседи. Между това виковете и трясъците от миг на миг ставаха по-силни. — Гърнясала сланино! Дано да се въвонейш! — викаше булка Варлаамица от крушата. — Дървенице, кръвопийке! Дано да пукнеш! — викаше булка Салямсъзка от покрива при коминя. — Да те порази Господ! — Да те убие чумата! — Да те прокъсне! — Да се вампирясаш! — Огън да гори тебе и децата ти! — Живеница да ви изяде двама ви! — Гиди свиньо, дванайсеткиньо! — Гиди ялова кукувица! — На въже да видя мъжа ти и ти отдолу да му люлейш краката! — На кол набит да видя твоя и самодиви да играят хоро около него! — Дано ръцете, дето ми вапцаха котката, да изсъхнат и да почернеят, като твойта черна душа, жълта циганко! — Дано гръбнакът, дето го окачиха на вратнята ми, да се задърнеше в гърлата и на двама ви и да ви задави, поразена тахтабо<ref>дървеница</ref>. Селямсъзът седеше на шестото стъпало на стълбите, гологлав, изпотен, разядосан, морав-червен и с мустаци, наострени кръвожадно. Той не викаше, а само клюмаше одобрително на всяка сполучена клетва на жена си и грухтеше отвреме-навреме. Приличаше на един генерал, който е поставил батареята си на една ближна могила и наблюдава действието на огъня. Види се, че същата тактика следваше и противният генерал, чиято батарея от своята стратегическа точка бълваше огън и смърт. Залповете ставаха почести и посмъртоносни. На трескателните гранати-поразии от батареята на генерала Варлаама батареята на генерала Селямсъза отговаряше с пукателни бомби-проклетии, от които тряскаха небесата и керемидите! Най-подире батареята на генерала Варлаама хвана чувствително да предрезнува; това като съгледа неукротимият Селямсъз, след минутно съвещание с шапията си реши да прати тозчас няколко анадолски гюллета-попръжни и с тоя кръстосан огън да нанесе последния удар на неприятеля. И извади емфявата си кутийка и смръкна емфие, както направи френският пълководец при Аустерлиц. Свети пръв [[:w:Трифон Зарезан|Трифоне Зарезане]], какво съвпадение? Изведнаж Йотата се промуши из навалицата и се озова отпреде му. 1epqh7dzfuc6smvova00esxqj0spgjg