Уикиизточник bgwikisource https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 MediaWiki 1.47.0-wmf.2 first-letter Медия Специални Беседа Потребител Потребител беседа Уикиизточник Уикиизточник беседа Файл Файл беседа МедияУики МедияУики беседа Шаблон Шаблон беседа Помощ Помощ беседа Категория Категория беседа Автор Автор беседа Page Page talk Index Index talk TimedText TimedText talk Модул Модул беседа Event Event talk 0 6384 18675 2026-05-14T22:14:55Z Lordakryl 2149 Нова страница: „{{Творба | заглавие = [[Чичовци]] | част= VIII. Иванчо Йотата | автор = Иван Вазов | previous = [[../VII. Двете батареи|VII. Двете батареи]] | next = [[../IX. Миролюбие на един мироносец|IX. Миролюбие на един мироносец]] }} Втори път читателите се срещат с Иванча Йотата. Но що беше тов...“ 18675 wikitext text/x-wiki {{Творба | заглавие = [[Чичовци]] | част= VIII. Иванчо Йотата | автор = Иван Вазов | previous = [[../VII. Двете батареи|VII. Двете батареи]] | next = [[../IX. Миролюбие на един мироносец|IX. Миролюбие на един мироносец]] }} Втори път читателите се срещат с Иванча Йотата. Но що беше това нещо Иванчо Йотата? Иванчо Йотата не е нещо, а человече дребно, сивооко, с четиняста коса и мустаки, с исполински нос и с голямо честолюбие. По-младите си години той е преминал в литературни занятия, а след смъртта на дяда си варди бакалницата. Мазните ръкави на зеленото му шаячово сетре и оръфаните крачоли на оваляните му (делнични) панталони доказват неуморното му трудолюбие. Иванчо Йотата, както казахме, е твърде честолюбив човек, не позволява никому да го обижда, бои се от турците и се води все с учени хора. Той взема участие във всичките сериозни въпроси, които се възбуждат в Джаковото кафене, и може да се препира успешно с учител Гатя по филологията, с Хаджи Атанасия, който още припознаваше гръцкия патрик — по черковния въпрос, а с Хаджи Смиона, дори и с по-учени хора — по външната политика. Прочее Иванчо беше ученолюбив и не се мислеше за прост човек. Той преди няколко време например, в кафенето беше казал на господин Фратя по повод на българското правописание: — Време е, ние, учените, тоест, да се соберем и влезнем в соглашение… трябва да оправим язика и прочия. Той се изразяваше по книжовно и говореше на мющериите си: — Вчера ми дойдоха маслини от важна степен и с твърде способна цена. Иванчо преди години четеше дамаскини и житиета от амвона; еднъж прочете житието на „Алексия божий человек“ и всичките баби плакаха. Той даже бил съчинил три слова: за Неделя Вайа, за мученичеството на св. Георгия Новий и за грехопадането Адамово. Те, както и житиетата, били от него саморъчно писани с черковни букви — черни и червени — и с лози, и с образи, и толкова прилични на печатни, щото покойният дядо поп Станчо напразно гуждал и двата си чифта очила да ги разпознае, но не можал. За жалост, всичките тия съкровища, не знам как, изгорели и той често в кафенето, като разказваше за това славно поприще, свършваше със сърдечно съкрушение: — Кешки аз да изгорях, та не списанието ми… За народа загуба велика. Затова често караше дъщеря си Андроникия, или Мужепобедителка, както я наричаше в български превод мусикословеснейши Хаджи Атанасия, да му пее известната патриотическа песня: Де са нашите славни списания? И наш’те славни списатели? И той повтаряше все тия тъжни думи: — За народа загуба велика. Но Иванчо Йотата и днес не отстъпва никому в учението и е страшен привърженик на i-то (йотата), която учител Гатю злодейски изгони из класовете на училището. Той и днес записва в бакалския си тефтер с твърде красиви черковни букви: Нikitа Пiшiкат: четiрiдесе др. сiлiмikia — 3 гр, Дiмitpia Пiнtiяta: пiл пitie — 20 гр. Освен това Иванчо Йотата беше бъбрица сплетник, дръзновен и блажеше през коледни пости — скришом от жена си; но това не му бъркаше да мрази ужасно патриката<ref>партиарх</ref> и гони простаците като Варлаама. 4q0jdreh4lrob9yc9dvag6m4dhm7ype