Писмо на Мария, императрица и баюла на Латинската империя, до Убалдо Висконти, подест на Пиза

<mediawiki xmlns="http://www.mediawiki.org/xml/export-0.11/" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:schemaLocation="http://www.mediawiki.org/xml/export-0.11/ http://www.mediawiki.org/xml/export-0.11.xsd" version="0.11" xml:lang="bg">
  <siteinfo>
    <sitename>Уикиизточник</sitename>
    <dbname>bgwikisource</dbname>
    <base>https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0</base>
    <generator>MediaWiki 1.47.0-wmf.6</generator>
    <case>first-letter</case>
    <namespaces>
      <namespace key="-2" case="first-letter">Медия</namespace>
      <namespace key="-1" case="first-letter">Специални</namespace>
      <namespace key="0" case="first-letter" />
      <namespace key="1" case="first-letter">Беседа</namespace>
      <namespace key="2" case="first-letter">Потребител</namespace>
      <namespace key="3" case="first-letter">Потребител беседа</namespace>
      <namespace key="4" case="first-letter">Уикиизточник</namespace>
      <namespace key="5" case="first-letter">Уикиизточник беседа</namespace>
      <namespace key="6" case="first-letter">Файл</namespace>
      <namespace key="7" case="first-letter">Файл беседа</namespace>
      <namespace key="8" case="first-letter">МедияУики</namespace>
      <namespace key="9" case="first-letter">МедияУики беседа</namespace>
      <namespace key="10" case="first-letter">Шаблон</namespace>
      <namespace key="11" case="first-letter">Шаблон беседа</namespace>
      <namespace key="12" case="first-letter">Помощ</namespace>
      <namespace key="13" case="first-letter">Помощ беседа</namespace>
      <namespace key="14" case="first-letter">Категория</namespace>
      <namespace key="15" case="first-letter">Категория беседа</namespace>
      <namespace key="100" case="first-letter">Автор</namespace>
      <namespace key="101" case="first-letter">Автор беседа</namespace>
      <namespace key="250" case="first-letter">Page</namespace>
      <namespace key="251" case="first-letter">Page talk</namespace>
      <namespace key="252" case="first-letter">Index</namespace>
      <namespace key="253" case="first-letter">Index talk</namespace>
      <namespace key="710" case="first-letter">TimedText</namespace>
      <namespace key="711" case="first-letter">TimedText talk</namespace>
      <namespace key="828" case="first-letter">Модул</namespace>
      <namespace key="829" case="first-letter">Модул беседа</namespace>
      <namespace key="1728" case="first-letter">Event</namespace>
      <namespace key="1729" case="first-letter">Event talk</namespace>
    </namespaces>
  </siteinfo>
  <page>
    <title>Писмо на Мария, императрица и баюла на Латинската империя, до Убалдо Висконти, подест на Пиза</title>
    <ns>0</ns>
    <id>4075</id>
    <revision>
      <id>18743</id>
      <parentid>18569</parentid>
      <timestamp>2026-06-16T11:06:10Z</timestamp>
      <contributor>
        <username>Nauka</username>
        <id>319</id>
      </contributor>
      <minor />
      <comment>/* Превод на български език */</comment>
      <origin>18743</origin>
      <model>wikitext</model>
      <format>text/x-wiki</format>
      <text bytes="8544" sha1="s8j0x83ya8j7w67w3xhhdrpv3ve67db" xml:space="preserve">{{Творба
| заглавие =  Писмо на Мария, императрица и баюла на Латинската империя, до Убалдо Висконти, подест на Пиза
| автор =Мария дьо Куртене
| бележки = Това е оригиналният латински текст на писмо от императрица [[w:Мария дьо Куртене|Мария]], регент на [[w:Латинска империя|Латинската империя]], до [[w:Убалдо I Висконти|Убалдо Висконти]], подест на [[w:Пиза|Пиза]], с което се потвърждават привилегиите на пизанците в Латинската империя. 
}}
==Текс на латински==
(Оригиналният текст на писмото е от: Bouchon 1843, с. 29 - 30)

Maria, Dei gratia imperatrix, bajula imperii Constantini serenissimi, domino Ubaldo, potestati et communi Pisanorum salutem et dilectionem.

Cùm dignum et justum sit pariter et honestum ut quilibet de collatis sibi beneficiis et honoribus ei à quo recipit grates et gratias conferre debeat, nos, dilectionem vestram pergratiandam duximus modis omnibus quibus possumus, de servitio et honore quod nobis vir uobilis dominus Jacobos Scarlate vicecomes vester Pisanorum in Constantinopoli, nec non et fratri nostro, et recordationis tam inclite quam imperator Constantinus, et ejus predecessoribus, tamquam vir providus et discretus, de toto communi suo impendere non cessavit , impendendo et procurando modis omnibus que ad nostrum liberum commodum respicerent et honorem. Propter ejus servitium.... sua, videlicet communi Pisanomm privilegia, que tam ab ipso fratre nostro quam a predecessoribus suis obtinuerant, duximus confirmanda, volentes et promittentes impendere  quidquid poterimus ipsis boni.... et honoris. Ideoque devotionem et nobilitatem vestram rogandam duximus, quatenus dicto domino Jacobo, vicecomiti vestro, literas regratiatorias vobis placeat destinare, ac ipsi et ejus heredibus, pro tanta fidelitate, honorem et commodum impendatis, in tantum ut suus erga nostrum imperium augeat animus, et augeatur bonum ejus propositum dupliciter, cum..... utilior aut necessarior.... esse possit; et illas vestras literas regratiatorias ei vobis placeat citius destinare et communi.

Datum Constantinopoli, id. Februarii, anno Domini MCCXIV.


== Превод на български език ==
(Преводът на български език е изготвен от [[Потребител:Nauka]] въз основа на оригиналния текст. При създаването на превода е използвана помощта на AI асистент (ChatGPT), който е съдействал с предложения за формулировки, стилистични и съдържателни подобрения. Крайната версия е резултат от съвместна работа между човека и машината. Този превод е публикуван под лиценз [[Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 Unported|CC BY-SA 3.0]], съвместим с правилата на Уикиизточник.)

&lt;br&gt;&amp;#8199;&amp;#8199;&amp;#8199;''Мария, по Божия милост императрица, баюла на империята на пресветлия Константин, до господин Убалдо, подестата и общината на пизанците — поздрав и благоволение.&lt;br&gt;&lt;br&gt;&amp;#8199;&amp;#8199;&amp;#8199;Понеже е достойно, справедливо и честно всеки за благодеянията и почестите, които му се дават, да дължи благодарност на този, от когото ги получава, ние счетохме, че трябва по всички начини, по които можем, да изкажем нашата признателност към Ваша преданост за службата и почитта, които благородният мъж, господин Яков Скарлате, Вашият вицеконсул на пизанците в Константинопол, непрестанно отдаваше на нас и на нашия брат, както и на паметта на тъй славния император Константин и неговите предшественици, като разумен и разсъдлив мъж, който от името на цялата си община не преставаше да полага усилия и да действа по всички начини във всичко, което се отнася до нашето свободно благо и чест&lt;br&gt;&amp;#8199;&amp;#8199;&amp;#8199;Заради неговата служба ние намерихме за необходимо да потвърдим привилегиите на пизанската община, които бяха получени както от нашия брат, така и от неговите предшественици, желаейки и обещавайки да оказваме, доколкото можем, всичко добро и чест.&lt;br&gt;&amp;#8199;&amp;#8199;&amp;#8199;И затова счетохме, че трябва да помолим Ваша преданост и благородство, щото да Ви бъде угодно да изпратите благодарствени писма до споменатия господин Яков, Вашия вицеконсул, и нему, както и на неговите наследници, да оказвате почит и благоволение за такава вярност — така, щото неговият дух спрямо нашата империя да се засили и доброто му намерение да се удвои, когато това може да бъде по-полезно или по-необходимо; и тези Ваши благодарствени писма да Ви бъде угодно да изпратите по-скоро до него и до общината.&lt;br&gt;&lt;br&gt;&amp;#8199;&amp;#8199;&amp;#8199;Дадено в Константинопол, на [[w:Иди|и́дите]] на февруари, в годината Господна 1214.''&lt;ref&gt;Датата на писмото отговаря на 13 февруари 1214 година. Въз основа на това би следвало да се приеме, че авторът на писмото е императрица [[w:Мария Българска (латинска императрица)|Мария]], дъщеря на българския цар [[w:Калоян|Калоян]] и съпруга на латинския император [[w:Хенрих Фландърски|Хенрих Фландърски]]. Анализ на съдържанието на писмото, направен през 1887 г., датира писмото към 1228 г., когато регент на империята е сестрата на покойния латински император [[w:Робер дьо Куртене|Робер дьо Куртене]], [[w:Мария дьо Куртене|Мария дьо Куртене]]. Виж: '''Moranvillé''', 1887 &lt;/ref&gt;

== Бележки ==
&lt;references/&gt;

== Източници ==
*'''Buchon''', Jean Alexandre C. ''Nouvelles recherches historiques sur la principauté française de Morée et ses hautes baronnies ...'' V2. 1843. Достъп от: &lt;https://archive.org/stream/nouvellesrecher01buchgoog#page/n61/mode/1up&gt;, Достъп на: 10-10-2015
*'''Moranvillé''', Henri. ''Une régente inconnue de l'Empire de Constantinople''. - В: ''Bibliothèque de l'école des chartes''. 1887, Vol. 48, Issue 1,  pp. 727-728 Достъп от:&lt;http://www.persee.fr/doc/bec_0373-6237_1887_num_48_1_462568&gt; Достъп на:10-10-2015
== Допълнителна литература ==
*'''Scheibe''', Adolf. [https://archive.org/details/MittheilungenDesInstitutsFurOesterr1887/page/n605/mode/1up Eine bisher unbekannte Regentin des latinischen Keiserreiches.] - В: ''Mitteilungen des Instituts für Österreichische Geschichtsforschung'', VIII, 1887.  p. 587.

[[Категория:Писма и писмени съобщения]]</text>
      <sha1>s8j0x83ya8j7w67w3xhhdrpv3ve67db</sha1>
    </revision>
  </page>
  <page>
    <title>Хрисовул на византийския император Михаил VII Дука до Робер Гискар</title>
    <ns>0</ns>
    <id>6404</id>
    <revision>
      <id>18744</id>
      <parentid>18741</parentid>
      <timestamp>2026-06-16T11:10:16Z</timestamp>
      <contributor>
        <username>Nauka</username>
        <id>319</id>
      </contributor>
      <minor />
      <comment>/* Хрисовул на същияИма се предвид Михаил Псел, на когото традиционно е приписвано авторството на текста на хрисовула, изпратен до Роберт от император кир Михаил Дука */</comment>
      <origin>18744</origin>
      <model>wikitext</model>
      <format>text/x-wiki</format>
      <text bytes="32037" sha1="stzg9jooat587s1fxjs54k6seaelygl" xml:space="preserve">{{Творба
| заглавие = Хрисовул до Робер от император кир Михаил Дука
| автор = Михаил VII Дука
| бележки = Издаден през август 1074 г. Съхранен в Cod. Laurentiano Plut. LYII cod. 40, fol. 217 — 221.
}}
== Текст на средновековен гръцки език ==
(по издание на Безобразовъ 1899, 140 - 143)
=== Χρυσόβουλλον τοῦ αὐτοῦ σταλὲν πρὸς τὸν Ῥόμπερτον παρὰ τοῦ βασιλέως κυροῦ Μιχαὴλ τοῦ Δούκα ===

Χρυσόβουλλος λόγος ἀντικρὺς ὁ τοῦ εὐσεβοῦς βασιλέως λόγος ἐστίν,
ἀρκεῖ γὰρ ἀντὶ χρυσῆς ὕλης ἡ καθαρὰ καὶ ἀδολωτάτη τούτου ψυχή.
εἰ δὲ καὶ πρὸς ἄνδρα γενναιότατόν τε καὶ εὐγενέστατον καὶ τὰ μὲν πολεμικὰ
δοκιμώτατον, τὴν δὲ διάνοιαν συνετώτατον, τὴν δὲ γνώμην εἰρηνικώτατον,
τὴν δὲ ἀρχὴν εὐδαίμονά τε καὶ ὀλβιωτάτην ὁ λόγος γίγνοιτο, πῶς
οὐχὶ οὗτος στερέμνιος τὸν ἅπαντα χρόνον εἴη καὶ ἐν τῷ παγίῳ καθεστήκοι
τῆς ἀκριβοῦς βεβαιώσεως; εἰ δὲ πρὸς τῷ βασιλικῷ καὶ συντετηρημένῳ λόγῳ
καὶ ὅρκος ἐπενεχθείη ἀληθέστατός τε καὶ φρικωδέστατος τὰ συμπεφωνημένα ἑκατέροις τοῖς μέρεσι βεβαιῶν καὶ οἷον ἀρραγεστάτης ἐμποιῶν ἁρμονίας, τίς ἂν τῶν ἁπάντων τὸν τηλικοῦτον δεσμὸν διαλύσειε, μᾶλλον δὲ τὰς
θαυμασίας ταύτας συνδέσεις καὶ τῷ ὄντι δυσλύτους παντάπασι; Δεσμὸς
γὰρ πρῶτος ἀρραγεστάτος ἡ βασίλειος τῆς συμφωνίας φωνὴ ἐντεῦθεν τὸ
ἰσχυρὸν ἔχουσα καὶ διὰ τῆς οἰκείας μεγαλοπρεπείας τοῦ ἀρραγοῦς τὴν ἀπόδειξιν προδεικνύουσα. δεύτερος αὖθις δεσμὸς ὁ ἐπὶ τῶν λόγων ὅρκος τὸν
Θεὸν ἐπιμαρτυρόμενος καὶ τὴν ἐκεῖθεν ἀμετάτρεπτον τελειότητα, θαυμασία
τις ἅλυσις αὕτη καὶ τῷ ὄντι χρυσῆ σειρά, ἄνωθεν καθειμένη ἀπὸ τῶν οὐρανίων ἁψίδων καὶ ἐξαρτῶσα ἑαυτῆς τοὺς συνδεδεμένους τῇ συμφωνίᾳ.

Ἔνθεν τοι καὶ τὸ ἡμέτερον κράτος οἷόν τινα πρῶτον δεσμὸν τὴν ἀπὸ
τοῦ λόγου συνθήκην πεποίηται πρὸς τὴν σὴν γενναιότητα καὶ κηδεύει σοι
τὸ θυγάτριον τῷ ἐμῷ ποθεινοτάτῳ υἱῷ κυρίῳ Κωνσταντίνῳ τῷ βασιλεῖ,
ὡς ἂν ἄμφω βασιλεῖς τε εἶεν καὶ ὀνομάζοιντο καὶ οὐχ ἧττον δι’ εὐνοίας
ἀλλήλοις συνδέοιντο ἢ τῆς βασιλικῆς καὶ συμπεφωνημένης ἑνώσεως. Ἐπεὶ
δὲ καὶ νόμοι παρηκολούθησαν ἄνωθεν ἐπὶ ταῖς τοιαύταις ἐπιγαμίαις, μάλλον δὲ ἐπὶ πάσαις ταῖς γαμηλίοις ἑνώσεσιν ἀντιδιδόναι ἀλλήλοις τοὺς κατὰ
κῆδος συναπτομένους ἅπερ ἂν ἑκάτεροι συμφωνήσαιεν, τοῦτο δὴ καὶ ἡμῖν
ἐπαινετέον τε ἅμα καὶ πρακτέον δεδοκίμασται. Καὶ σὺ μὲν συμφωνεῖς ἐμοὶ
συνεισενεγκεῖν τὴν πρέπουσαν ὑποταγήν τε καὶ εὔνοιαν τὸ μὴ μόνον τῶν
ἡμετέρων μὴ κατατρέχειν, ἀλλὰ καὶ τῶν κατατρεχόντων ταῦτα κατατρέχειν καὶ πόρρω τῆς ἐπικρατείας ἡμῶν ἀποκρούεσθαι καὶ συμμαχεῖν ἡμῖν,
τὰ μὲν προσκαλούμενος παρ’ ἡμῶν, τὰ δὲ οἴκοθεν ἐξορμῶν τῆς δὲ συγγενείας ἕνεκα καὶ τῆς εὐγενοῦς προαιρέσεως καὶ τῆς θαυμασίας ταύτης καὶ
βασιλικῆς ἀρχιστείας, τούτοις προστιθεὶς τὸ τοὺς μὲν ἀπεχθανομένους ἡμῖν
ἐχθροὺς ἀντικρὺς ἡγεῖσθαι καὶ τῆς σῆς ἀπωθεῖσθαι φιλίας καὶ ἀντιλήψεως,
τοὺς δὲ οἰκείως καὶ εὐμενῶς ἔχοντας οἰκειοῦν σεαυτῷ καὶ πάσης ἀξιοῦν
εὐμενείας καὶ συγκροτήσεως, καὶ ἵνα τὸ σύμπαν δηλώσω συνεπτυγμένῳ καὶ
περιεκτικῷ λόγῳ, τοιοῦτον σεαυτὸν ἐπαγγέλλῃ ἡμῖν γενήσεσθαι εὐνουστάτόν τε καὶ θερμότατον σύμμαχον, ὁποῖος αὐτὸς ἐν τοῖς οἰκείοις πράγμασι
γίνοιτο. ἅπερ οὐδὲ ψιλῶς ἐκφωνεῖς, ἀλλὰ τῷ πρὸς Θεὸν καὶ τὰ θεῖα ὅρκῳ
ἐμπεδοῖς καὶ φρικωδεστάτῳ ἀρᾷ βεβαιοῖς.

Τοιαύτη μὲν ἡ σὴ πρὸς τὴν βασιλείαν ἡμῶν προεισφορά οὔτε μεμπτή,
ἀλλὰ καὶ πάντῃ γενναία καὶ θαυμαστή. Ἡ δὲ παρ’ ἡμῶν ἀντίδοσις αὕτη
καὶ σκοπεῖ ὡς μεγαλοπρεπής καὶ βασιλική, καὶ ἀρχομένη γε ἀπὸ τῶν μειζόνων.
ἔσται σοι τὸ συναπτόμενον τῷ υἱῷ μου θυγάτριον σπλάγχνον ἐμοὶ ποθεινότατον
καὶ οὐχ ἧττον τοῦ υἱοῦ ἀγαπώμενον, ταῖς αὐταῖς αὐτῷ εὐφημίαις ἀξιούμενον,
μεγαλοπρεπῶς μὲν ἐν τοῖς βασιλείοις ἀναγόμενον οἴκοις, λαμπροτάταις δὲ
δορυφορίαις καὶ πολυτελεστάταις διαίταις ὡς ἀληθῶς εὐμοιροῦν. Ταῦτα μὲν
τὰ κρείττω καὶ τελειότερα, τὰ δὲ μετὰ ταῦτα καὶ ὅσα δὴ πρὸς σὲ τὴν ἀναφορὰν
ἔχει ἐντεῦθεν ἐν ἀριθμῷ τίθημι. τῷ τοῦ κουροπαλάτου μεγίστῳ καὶ ὑψηλῷ
ἀξιώματι ἕνα τῶν υἱῶν σου ὁποῖον ἂν αὐτὸς βούλοιο τὸ ἡμέτερον τιμᾷ βασίλειον κράτος, προστίθησι τούτῳ προεδράτον ἕν, μαγιστράτα δύο, βεσταρχάτα
δύο, βεστάτα δύο, ἀνθυπατάτον ἕν, πατρικιάτα τέσσαρα, ὑπατάτα ἕξ,
ἀνὰ λίτρας δύο ῥόγας ἔχοντα, πρωτοσπαθαράτα πεντεκαίδεκα ῥόγας
ἔχοντα ἀνὰ λίτραν μίαν, σπαθαροκανδιδάτα δέκα, ἀνὰ λϛ΄ νομίσματα
ῥόγας ἔχοντα, καὶ ἁπλῶς εἰπεῖν τοσαῦτά σοι τὸν ἀριθμὸν ἡ βασιλεία μου
δίδωσιν ἀξιώματα σὺν γε τῷ κουροπαλατικῷ, ὅσα συμπληροῖ ἐνιαύσιον
ῥόγας ποσότητα εἰς δύο κεντηνάρια συναριθμουμένην.

Ταῦτα δὲ οὐ πρώτως οὐδὲ ἀφ’ ἑαυτῆς ἡ βασιλεία μου νομοθετοῦσα ποιεῖται
πρὸς σέ, ἀλλὰ πολλὰ μὲν περὶ τούτων τοῖς πεμφθεῖσί σου πρέσβεσιν ὁμιλήσασα
καὶ πολλάκις πρὸς τούτους περὶ τούτων διαλεξαμένη καὶ τὰ μὲν εἰποῦσα,
τὰ δὲ ἀκούσασα, μέχρις ἂν ἀρεσκομένους αὐτοὺς τῇ συμφωνίᾳ ἐγνώρισε,
οἷς δὴ καὶ τὸ πᾶν ἐνόρκως ἐπιστήσασα καὶ ὅπερ ἂν αὐτοὶ πράξειαν πρὸς
ἡμᾶς ἐπήγγειλε καταδέξεσθαι καὶ προσδέξασθαι.

Τὰ μὲν οὖν τῆς συμφωνίας ταῦτα καὶ ἀντιδόσεως καὶ τὰ κατ’ ὄνομα
ῥηθέντα ἀξιώματα τῶν τε υἱῶν σου καὶ τοῖς ἄλλοις οἷς ἂν αὐτὸς βουληθείς
κατὰ τὸ ἀρέσκον σοι ἡ βασιλεία μου δίδωσι, τὴν δὲ σὴν μεγίστην ὑπεροχὴν
οὐ συναριθμεῖ τούτοις οὐδὲ τοῖς συμφωνουμένοις καταδεσμεῖ, ἀλλ’ ἐπὶ
τοσούτου ὕψους τηρῶν τῇ ὑπερευστάτῃ τιμῇ τοῦ νωβελισσίμου τιμῇ
καὶ εἰς μετέωρον ἀνάγει ὕψος τοῦ ἀξιώματος. Ἔξωθεν τοῦτο τῶν συμφωνιῶν
παρέχου καὶ τοῦ καταλόγου τῶν λοιπῶν τιμῶν ὑπέραιρον καὶ τοῦ ἐξηρημένου βαθμοῦ. Ὁποῖον δὲ τούτου τὸ μέγεθος λόγοι τε ἄνωθεν ᾔδουσι καὶ
ἡ καθ’ ἡμᾶς τῶν πραγμάτων διαγωγὴ δείκνυσι. τἆλλα γὰρ αὐτῷ ξύμπαντα
δεύτερα, τοῦτο δὲ τοῦ βασιλικοῦ ὕψους μόνῳ τῷ καίσαρι διατέμνεται.
καὶ δέξαιο τὴν τοιαύτην τιμὴν ἀπὸ μὲν τῆς ἡμετέρας φωνῆς τε καὶ
προαιρέσεως, οὐδὲν δὲ ἔλαττον καὶ ἀπὸ τῆς τοῦ γαμβροῦ σου καὶ βασιλέως
ψυχῆς, ἵνα δὴ ἀπὸ μεγάλων ἄρχοι τῶν τιμῶν σὺν Θεῷ τούτοις ἐπιβαλλόμενος.

Ἴσθι μέντοι γε, καὶ τοῦτο εὐγενέστατον καὶ γενναιότατον, ὡς πολλοῖς
τῶν ἐν τῇ συμφωνίᾳ ἀξιωμάτων καὶ τυπικὰ βλάττια πρὸς τῇ ῥόγᾳ
ἀφωρισμένα εἰσίν, ἡ μέντοι γε βασιλεία μου οὐ μέχρι τοῦ ἀριθμοῦ τούτων
τὸν τῶν βλαττίων ἀριθμὸν ἀφορίζεται, ἀλλ’ ἵν’ ἔχῃς τι κἀνταῦθα πλέον
σύμπαντα τὰ βλάττια πρὸς τοῖς διδομένοις μετὰ τῶν ἀξιωμάτων εἰς ἑκατοστὸν συγκεφαλαιοῦται ἀριθμόν, ὡς εἶναι τὰ πολλαπλάσια τούτων ἐκτὸς
τῶν ἀφωρισμένων τοῖς ἀξιώμασιν.

Μέχρι μὲν τούτου τὰ τῆς βασιλικῆς ἀρχῆς καὶ τῆς ἀψευδοῦς γνώμης
καὶ διαθέσεως, ὁπόσα δὲ Θεὸς εἰς ὅρκον καταγόμενος βεβαιοῖ ταῦτα ἴστω
ὁ Κύριος ἡμῶν Ἰησοῦς Χριστός, ὁ ποιητὴς οὐρανοῦ καὶ γῆς καὶ ἡ τεκοῦσα
τοῦτον ὑπεράχραντος Θεοτόκος, ἴστωσαν αἱ ἀγγελικαὶ καὶ θεῖαι δυνάμεις,
οἱ κορυφαῖοι τῶν ἀποστόλων, σύμπασα ἡ εὐσεβὴς ἡμῶν πατρίς ὡς ἅπαντα
τὰ ἐν τῇ συμφωνίᾳ ἡμῶν παρὰ τῆς βασιλείας μου διδόμενά τε καὶ ἐπαγγελλόμενα ἐν ἀξιώμασι, ἐν ῥόγαις, ἐν εὐνοίαις, ἐν συμμαχίαις, ἐν φιλίαις,
ἐν εἰλικρινεῖς καὶ καθαραῖς διαθέσεσιν ἀψευδῆ καὶ ἀπαράβατα καὶ ἀμετάθετα ἔσται καὶ οὐδὲν ἄπρακτον γενήσεται ὧν ἐπηγγείλατό σοι τὸ κράτος
ἡμῶν, ἀλλὰ πάντα τελειωθήσεται καὶ μάλιστα ὅσα ἐπὶ τῇ θυγατρί σου
συμπεφώνηται. βασιλικῆς γὰρ εὐφημίας ἀξιωθήσεται καὶ τῷ βασιλεῖ καὶ
υἱῷ μου ἀδιασπάστως συμβιώσει καὶ ὁμοῦ τούτῳ σὺν Θεῷ φανεῖ ἐν ταῖς
ἀνακτόροις διατρέπει καὶ τὸν τοῦ Θεοῦ κατευθυνεῖ λαὸν περιούσιον.

Ἔχεις οὖν καὶ τὴν ἀπὸ τοῦ λόγου καὶ τὴν ἀπὸ τοῦ ὅρκου βεβαίωσιν,
καὶ ὁ λόγος οὐ ψιλός, ἀλλ’ ἀνάγραπτος ὡς ὁρᾷς καὶ οὐκ ἐν γράμμασι μόνον
οὐδὲ ἐν βασιλικαῖς ὑπογραφαῖς, ἀλλὰ καὶ ἐν σφραγῖδι χρυσῇ τὴν χρυσὴν
οὕτω ἡμῖν ἐπισφραγίζων συγγένειαν, ἀλλὰ καὶ ἡ τοῦ ὅρκου φωνὴ, φοβερὰ
καὶ φρικώδης, τὸν Θεὸν ἐπιμαρτυρομένη καὶ τὴν τοῦτον ἀσπόρως τεκοῦσαν
καὶ τἆλλα, ἵνα μηδὲν διαλυτόν ἡμῖν τῶν ἀκριβῶς συνδεδεμένων γένηται.

Ἐγράφη μηνὶ αὐγούστῳ ἰνδικτιῶνος ιβ΄ ἔτους ςφπβ΄.

Ἐπεὶ δὲ ἡ ἀντιδιδομένη παρὰ σοῦ πρὸς τε τὴν βασιλείαν μου καὶ τὴν
Ῥωμαίων διάθεσιν οὐκ ὀφείλει τῇ σῇ περιορισθῆναι ζωῇ, ἀλλὰ καὶ εἰς τοὺς
κληρονόμους σου διαβιβάσαι τὴν αὐτὴν γνώμην φυλάττειν καὶ τὰς αὐτὰς
πληροῦν ἐπαγγελίας καὶ ὑποσχέσεις, δίκαιόν ἐστι καὶ τοῦτο προσκεῖσθαι τῷ
σῷ ἀντιγράφῳ, ὅπερ μέλλεις κατ’ ἰσότητα τῷ τῆς βασιλείας μου γράμματος ποιῆσαι καὶ ἀποστεῖλαι πρὸς αὐτήν, ὅρκῳ τε τὴν τοιαύτην περὶ τῶν
κληρονόμων σου πλήρωσιν βεβαιώσασθαι, ὅτι καὶ αὐτοὶ τὴν ὁμοίαν σώσουσι
πρὸς τὴν βασιλείαν μου καὶ τὴν Ῥωμαίων διάθεσιν.

Μιχαὴλ ἐν Χριστῷ τῷ Θεῷ πιστὸς βασιλεὺς αὐτοκράτωρ Ῥωμαίων ὁ Δούκας.

Ἀνδρόνικος ἐν Χριστῷ τῷ Θεῷ πιστὸς βασιλεὺς Ῥωμαίων ὁ Δούκας.

Κωνσταντῖνος ἐν Χριστῷ τῷ Θεῷ πιστὸς βασιλεὺς Ῥωμαίων ὁ Δούκας.

Ἰωάννης ἐλάχιστος ἀρχιεπίσκοπος Κωνσταντινουπόλεως νέας Ῥώμης.

== Превод на български език ==
(Преводът на български език е изготвен от [[Потребител:Nauka]] въз основа на оригиналния текс, издаден от Безобразов. При създаването на превода е използвана помощта на AI асистент (ChatGPT), който е съдействал с предложения за формулировки, стилистични и съдържателни подобрения. Крайната версия е резултат от съвместна работа между човека и машината. Този превод е публикуван под лиценз [[Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 Unported|CC BY-SA 3.0]], съвместим с правилата на Уикиизточник.)

===Хрисовул на същия&lt;ref&gt;Има се предвид Михаил Псел, на когото традиционно е приписвано авторството на текста на хрисовула&lt;/ref&gt;, изпратен до Роберт от император кир Михаил Дука===

Самото слово на благочестивия император е истински хрисовул, защото вместо златен печат е достатъчна чистата и нелъжлива душа на владетеля. А когато това слово е отправено към мъж най-благороден и най-знатен, най-изпитан във военното дело, най-разумен по ум, най-миролюбив по нрав и благополучен в своето управление, как би могло то да не остане твърдо и непоколебимо през всички времена и да не почива върху най-сигурната гаранция?&lt;br&gt;
А когато към царското и потвърдено слово се прибави и клетва — най-истинна и най-страшна — която утвърждава договореното между двете страни и създава сякаш най-неразрушима хармония, тогава кой би могъл да разкъса толкова здрава връзка или, по-точно, тези чудни и наистина неразривни съединения?
Първата и най-здрава връзка е царският проглас на съглашението, който черпи силата си именно от това и чрез собственото си величие предварително показва доказателството за своята неразрушимост. Втората връзка е клетвата над думите, която призовава Бога за свидетел и онова неизменно съвършенство, което произтича оттам. Чудна е тази верига — истински златна редица, спусната сякаш от небесните сводове и свързваща онези, които са съединени чрез съгласието.&lt;br&gt;&amp;#8199;&amp;#8199;&amp;#8199;Затова и нашето царство сключи с твоята доблест първия съюз чрез договор и сгоди твоята дъщеря за моя най-обичан син, господаря Константин, император, така че и двамата да бъдат и да се наричат царствени особи и не по-малко чрез взаимна благосклонност да бъдат свързани в царски и договорен съюз.&lt;br&gt;
Понеже отдавна законите постановяват при такива брачни съюзи — и изобщо при всички брачни съединения — сродяващите се страни взаимно да си предоставят онова, което са договорили помежду си, това и за нас бе признато за достойно за похвала и за изпълнение.&lt;br&gt;&amp;#8199;&amp;#8199;&amp;#8199;И ти се съгласяваш да проявяваш към мен подобаваща вярност и благосклонност: не само да не нападаш нашите владения, но и да отблъскваш онези, които ги нападат, и да ги държиш далеч от нашата власт; да бъдеш наш съюзник — понякога откликвайки на нашите призиви, а понякога и сам по собствена воля, заради родството, благородното си намерение и този чуден царски съюз; и освен това да смяташ за свои врагове онези, които са враждебни към нас, като ги лишаваш от своето приятелство и подкрепа, а онези, които са благосклонни към нас, да приемаш като близки и достойни за всякаква благосклонност и съдействие. И накратко казано — обещаваш да ни бъдеш толкова благосклонен и горещ съюзник, какъвто би бил и в собствените си дела. И това не изричаш само с думи, а го утвърждаваш твърдо чрез клетва пред Бога и светините и го потвърждаваш с най-страшно проклятие.&lt;br&gt;
Такъв е твоят принос към нашето царство — не само безукорен, но и напълно благороден и достоен за възхищение. А отплатата от наша страна ще бъде също така величествена и царствена, и дори започваща от най-големите почести.&lt;br&gt;&amp;#8199;&amp;#8199;&amp;#8199;Девойката, която ще бъде свързана чрез брак с моя син, ще бъде за мен най-мило чедо и ще бъде обичана не по-малко от самия ми син; тя ще бъде удостоявана със същите почести като него, ще бъде възпитавана великолепно в императорските дворци, обкръжена от най-блестящи свити и радваща се на истинско благополучие.&lt;br&gt;&amp;#8199;&amp;#8199;&amp;#8199;Това са най-важните и най-съвършени дарове. А след тях ще изброя и останалите, които се отнасят до теб. Един от твоите синове — когото сам избереш — нашата царска власт ще удостои с най-великото и възвишено достойнство на куропалат. Към това се прибавят едно проедърско достойнство, две магистърски, две вестархски, две вестски, едно антипатско, четири патрикийски и шест ипатски достойнства, всяко с годишна рога от по две литри злато; петнадесет протоспатарски достойнства с по една литра и десет спатарокандидатски достойнства с по тридесет и шест номизми. И, казано накратко, моето царство ти дава толкова санове и достойнства заедно с достойнството на куропалат, че общият размер на годишните възнаграждения достига две кентинарии.&lt;br&gt;&amp;#8199;&amp;#8199;&amp;#8199;И това моето царство не постановява прибързано и едностранно, а след като многократно беседва с изпратените от теб пратеници и дълго разговаря с тях по тези въпроси — като ту говореше, ту слушаше — докато не ги убеди и те не се съгласиха със споразумението. На тях бе поверено всичко под клетва и каквото те обещаха пред нас, това бе прието и потвърдено.&lt;br&gt;&amp;#8199;&amp;#8199;&amp;#8199;Такива са условията на договора и на взаимните дарове, както и поименно изброените титли, които моето царство дава на твоите синове и на другите, които сам пожелаеш. Но твоето собствено най-високо достойнство моето царство не приравнява към тези почести и не го включва сред договорените звания, а го въздига до такава висота, че те удостоява с превъзходната чест на нобелисим и те издига до най-висок ранг. Това стои извън обичайните договори и над списъка на останалите почести и степени. Колко велико е това достойнство свидетелстват както думите по-горе, така и самият ред на делата при нас. Защото всичко друго е второстепенно спрямо него; само кесарското достойнство стои по-високо от тази царска висота. И нека приемеш такава чест както от нашето слово и благоволение, така и не по-малко от душата на твоя зет и император, за да започнеш с Божия помощ от велики почести и към още по-големи да пристъпиш.&lt;br&gt;&amp;#8199;&amp;#8199;&amp;#8199;И знай още това, най-благородни и най-доблестни мъжо: макар към мнозина от споменатите в договора санове да са определени и обичайни добавки към рогите, моето царство не се ограничава само до този брой, а желае да ти даде и повече, така че всички тези добавки към дарените санове да се съберат в сто единици и дори многократно да надминат определеното към самите санове.&lt;br&gt;&amp;#8199;&amp;#8199;&amp;#8199;Дотук е онова, което принадлежи на императорската власт и на нашето нелъжливо намерение и разположение. А това, което Бог призоваваме за свидетел в клетвата, нека бъде утвърдено от нашия Господ Иисус Христос — Твореца на небето и земята — и от пречистата Богородица, която Го е родила; нека бъдат свидетели ангелските и божествени сили, първовърховните апостоли и цялото наше благочестиво отечество.&lt;br&gt;&amp;#8199;&amp;#8199;&amp;#8199;Нека всичко, дадено и обещано от моето царство в това споразумение — в титли, в заплати, в благоволение, в съюз, в приятелство и в искрени и чисти намерения — остане истинно, ненарушимо и неизменно, и нищо от обещаното от нашето царство да не остане неизпълнено; напротив, всичко да бъде доведено до край, а най-вече онова, което бе уговорено относно твоята дъщеря. Защото тя ще бъде удостоена с царска чест и неразделно ще живее с моя син и император; заедно с него, с Божия помощ, ще пребивава в дворците и ще управлява Божия избран народ.&lt;br&gt;&amp;#8199;&amp;#8199;&amp;#8199;И тъй, имаш потвърждението както на словото, така и на клетвата. И това слово не е просто устно, а писмено, както виждаш — не само в писмена форма и с императорски подписи, но и със златен печат, който така запечатва нашето родство. А също и гласът на клетвата — страшен и свещен — призовава Бога, Неговата безсеменно родила Майка и останалите небесни сили за свидетели, та нищо от тъй здраво свързаното помежду ни да не може да бъде разрушено.&lt;br&gt;&lt;br&gt;
Написано в месец август, индикт 12, година 6572.&lt;ref&gt;Годината съответства на 1064 г.&lt;/ref&gt;&lt;br&gt;&lt;br&gt;
А понеже благоволението, което ти проявяваш към моето царство и към ромеите, не бива да се ограничава само до твоя живот, а трябва да премине и към твоите наследници, които да пазят същото намерение и да изпълняват същите обещания и задължения, справедливо е и това да бъде прибавено към настоящия документ, който и ти следва по подобие на грамотата на моето царство да съставиш и изпратиш при нас, като с клетва потвърдиш, че и твоите наследници ще запазят същото отношение към моето царство и към ромеите.&lt;br&gt;&lt;br&gt;
Михаил, в Христа Бога верен император и самодържец на ромеите, Дука.

Андроник, в Христа Бога верен император на ромеите, Дука.

Константин, в Христа Бога верен император на ромеите, Дука.

Йоан, смиреният архиепископ на Константинопол — Новия Рим.&lt;ref&gt;Константинополският патриарх Йоан VIII Ксифилин&lt;/ref&gt;

==Бележки==
&lt;references/&gt;

==Източници==
* {{cite book|last=Безобразовъ|first=П|title=Хросовулъ императора Михаил VII Дуки|edition= Византийский временник|volume=6|year=1899|pages=140–143|trans-title=A Chrysobull of Emperor Michael VII Doukas|url=http://www.vremennik.biz/sites/all/files/007_%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%B2%D1%83%D0%BB%D1%8A%20%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%20%D0%9C%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B8%D0%BB%D0%B0%20%D0%94%D1%83%D0%BA%D0%B8_0.pdf}}

[[Категория:Исторически документи]]</text>
      <sha1>stzg9jooat587s1fxjs54k6seaelygl</sha1>
    </revision>
  </page>
</mediawiki>