Хелий
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||
| Химическа серия | Благороден газ | |||||
| Група, Период, Блок | 8A, 1, s | |||||
| Външен вид | инертен газ без цвят и мирис |
|||||
| Свойства на атома | ||||||
| Атомна маса | 4,0026 u | |||||
| Атомен радиус (calc) | 31 (31) pm | |||||
| Ковалентен радиус | 32 pm | |||||
| Радиус на ван дер Ваалс | 140 pm | |||||
| Електронна конфигурация | 1s2 | |||||
| e- на енергийно ниво | 2 | |||||
| Оксидационни състояния (Оксид) |
0 (n.a.) | |||||
| Кристална структура | хексагонална | |||||
| Физични свойства | ||||||
| Агрегатно състояние | газ | |||||
| Плътност | 0,1785 kg/m³ | |||||
| Температура на топене | 0,95 K (−272,2 °C) | |||||
| Температура на кипене | 4,216 K (−268,9 °C) | |||||
| Моларен обем | 31,8 ×10-6 m³/mol | |||||
| Специфична топлина на топене | 5,23 kJ/mol | |||||
| Специфична топлина на изпарение | 0,08 kJ/mol | |||||
| Налягане на парата | n.a. Pa при n.a. K | |||||
| Скорост на звука | 970 m/s при 293,15 K | |||||
| Други | ||||||
| Електроотрицателност | n.a. (скала на Паулинг) | |||||
| Специфичен топлинен капацитет | 5193 J/(kg·K) | |||||
| Специфична електропроводимост | n.a. S/m | |||||
| Топлопроводимост | 0,152 W/(m·K) | |||||
| Йонизационен потенциал | 2372,3 kJ/mol
|
|||||
| Периодична система на елементите | ||||||
Хелий (Helium), He, е химичен елемент от 8А група, период 1. Има пореден номер Z = 2 и атомно тегло 4,002 6.
Природният хелий е смес от изотопите 3He и 4He. Известен е един изкуствено радиоактивен изотоп. Атомното ядро на 4He представлява α-частица, която се излъчва при радиоактивния разпад. Хелият е едноатомен инертен газ без цвят и мирис с температура на топене 0,95 K (−272,2 °C) и температура на кипене 4,22 K (−268,9 °C ) (най-студената течност, кипи в непосредствена близост до абсолютната нула). Плътността му при −270°C е 0,147 g/cm³.
Течният хелий е свръхпроводим и притежава свойството свръхфлуидност. Химичната нереактивоспособност се обуславя от изключителната устойчивост на електронната структура на хелиевите атоми. През 1962 - 1963 г. са получени хелиеви съединения, чиито съставки са свързани с Ван-дер-Ваалсови сили.
Хелий се намира във въздуха (0,000 5 % обемни), в минерали, съдържащи радиоактивни елементи, и другаде. Промишлено се получава от природни газове чрез дълбоко охлаждане. Открит е спектрално на слънцето през 1868 г. (от този факт идва и наименованието му, от името на бога на слънцето Хелиос).
В чист вид е отделен през 1895 г. от английския химик и физик Уилям Рамзи. Използва се за получаване на ниски температури, за създаване на инертна среда при автогенна обработка на метали, в електрониката, медицината (в смес с кислорода за лечение на астма), във водолазното дело (против кесонна болест), за пълнене на балони и дирижабли и другаде. По съотношение между количеството на хелий и минералното вещество, в което се съдържа, се определя абсолютната възраст на минералите (хелиев метод).
[редактиране] Вижте още

