Руски Букър
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Руският Букър е ежегодна литературна награда за най-добър руски роман, учредена по образеца на прочутото британското отличие Букър (през 1999—2001 г. съществува под названието Букър—Смирнов; от 2002 г. насам е Букър—Открита Русия).
Основана е през 1992 година по инициатива на Британския съвет в Русия.
Журито е петчленно (четирима са писатели, критици и филолози, а петият представлява друго изкуство) и съставът му се променя всяка година. Задачата му е първоначално да състави кратък списък с предложения (от три до шест романа), а след това да обяви и победителя.
Паричната стойност на наградата нарастна от 10 000 $ през 1992 г. до 15 000 $ понастоящем.
[редактиране] Списък на наградените
| Година | Награден (произведение) | Председател на журито |
|---|---|---|
| 1992 | Марк Харитонов („Линията на съдбата или ковчежето на Милашевич“) | Алла Латинина |
| 1993 | Владимир Маканин («Стол, покрытый сукном с графином посередине») | Вячеслав Иванов |
| 1994 | Булат Окуджава („Опразнен театър“) | Лев Аннински |
| 1995 | Георги Владимов („Генералът и неговата армия“) | Станислав Расадин |
| 1996 | Андрей Сергеев („Албум за марки“) | Ирина Прохорова |
| 1997 | Анатоли Азолски („Клетка“) | Игор Шайтанов |
| 1998 | Александър Морозов („Стари писма“) | Андрей Зорин |
| 1999 | Михаил Бутов („Свобода“) | Константин Азадовски |
| 2000 | Михаил Шишкин („Превземането на Измаил“) | Олег Чухонцев |
| 2001 | Людмила Улицка („Казусът Кукоцки“) | Юри Давидов |
| 2002 | Олег Павлов („Карагандински деветини“) | Владимир Маканин |
| 2003 | Рубен Давид Гонсалес Гайего („Бяло на черно“) | Яков Гордин |
| 2004 | Василий Аксьонов („Волтерианци и волтерианки“) | Владимир Войнович |
| 2005 | Денис Гуцко («Без пути-следа») | Василий Аксьонов |

