Ј
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Кирилска буква Ј | ||||||
|---|---|---|---|---|---|---|
![]() |
||||||
| Кирилица | ||||||
| А | Б | В | Г | Ґ | Ѓ | Д |
| Ђ | Е | Ё | Є | Ж | З | Ѕ |
| И | I | Ї | Й | Ј | К | Ќ |
| Л | Љ | М | Н | Њ | О | П |
| Р | С | Т | Ћ | У | Ў | Ф |
| Х | Ц | Ч | Џ | Ш | Щ | Ъ |
| Ы | Ь | Э | Ю | Я | ||
| Неславянски букви | ||||||
| Ӑ | Ә | Ӕ | Ҕ | Ӗ | Ғ | Ӏ |
| Ӂ | Җ | Ӝ | Ҙ | Ӟ | Ӡ | Ӣ |
| Ӥ | Ҡ | Қ | Ҟ | Ҝ | Ң | Ҥ |
| Ө | Ӧ | Ҧ | Ҫ | Ҷ | Ҹ | Ӵ |
| Ҽ | Ҿ | Ҩ | Ҳ | Һ | Ҭ | Ҵ |
| Ӳ | Ӯ | Ү | Ұ | Ӱ | ||
| Отпаднали букви | ||||||
| Ҁ | Ѹ | Ѡ | Ѿ | Ѻ | Ѣ | ІА |
| Ѥ | Ѧ | Ѫ | Ѩ | Ѭ | Ѯ | Ѱ |
| Ѳ | Ѵ | Ѷ | ||||
Ј, ј е единадесетата буква в сръбската и дванадесетата буква в македонската кирилица. Също така се изпозлва и в алтайската и до 1991 година в азербайджанската кирилска азбука и обозначава звука /j/. В останалите слявански кирилски азбуки вместо J пред гласна се изпозлва буквата Й (и кратко), а след съгласна — Ь (ер малък).
Буква Ј е въведена в сръбската писменост през 19 век от Вук Караджич. Първоначално в своятa граматикa "Писменица сербскога їезика по говору простога народа" (у Виенни, у печатньи Г. Іоанна Шнирера, 1814) той изпозлва буквата Ї (йота), която по-късно променя на Ј — т.е. изпозлва латинската буква йота в неговото немско звуково знчение, като поставял две точки над буквата. Въвеждането на тази "латинска" буква в кирилската сръбска азбука (Караджица) е жестоко критикувано, но с времето са намерени и "оправдания" — в някои скорописи от 17 и 18 век се среща J-образно изписване кирилската буква І, която в някои случаи (в началото на думата и между гласни звукове) се произносяла именно като [й] (/j/).
В новосъздадената македонска азбука буквата J е въведена по сръбски образец от Езиковите комисии на АСНОМ на 4 декември 1944 година след гласуване (8 гласа "за", 3 "против").
Буква Ј е изпозлвана и в някои варианти на украинската азбука от средата на 19 век, но така и не успява да се наложи. В началото на 20 век след Болшевишката революция в Русия съществуват идеи за преминаването и на руския език на изцяло фонетична писмена ситема, в които се е изпозлвала тази буква.
[редактиране] Литература
- Петар Ђорђић. Историја српске ћирилице. Београд, 1971.
- Иван Кочев, Иван Александров. Документи за съчиняването на «македонския книжовен език» // Македонски преглед (Macedonian review). Списание за наука, литература и обществен живот. Година XIV, книга 4 (София, 1991). Стр. 17. ISSN 0861-2277.
[редактиране] Външни връзки
- Скопската икона Блаже Конески, македонски лингвист или сръбски политработник? книга на Драгни Драгнев, Македонски научен институт, София, 1998


