Фонология
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Лингвистика |
| Теоретична лингвистика |
| Лингвистични методи |
| Същност на езика |
| Езикът като знакова система |
| Езикът като система |
| Фонетика |
| Говорен апарат |
| Артикулационна фонетика |
| Гласни звукове |
| Съгласни звукове |
| Фонетична акустика |
| Гласни звукове |
| Съгласни звукове |
| Фонетично членение на речта |
| Фонология |
| Фонема |
| Позиция на фонемата |
| Опозиция на фонемата |
| Дистрибуция на фонемата |
| Звукови промени |
| Фонетични промени |
| Нефонетични промени |
| Морфология |
| Синтаксис |
| Семантика |
| Лексикална семантика |
| Стуктурална семантика |
| Стилистика |
| Диалектология |
| Приложна лингвистика |
| Психолингвистика |
| Социолингвистика |
| Генеративна лингвистика |
| Когнитивно лингвистика |
| Компютърна лингвистика |
| Дескриптивна лингвистика |
| Историческа лингвистика |
| Компаративна лингвистика |
| Етимология |
| История на лингвистиката |
| Лингвистични школи |
| Известни лингвисти |
| Нерешени проблеми |
Фонологията изучава организацията и употребата на звуковете в естествените езици. Фонологичната система на един език включва описание на звуковете и техните характеристики, а също и правилата, които определят как звуковете си взаимодействат.
[редактиране] Фонология и модели
В класическата фонология централно място заемат фонемите и тяхните възможни комбинации. В стандартната генеративна фонология централни са отличителните характеристики. Потокът на речта е обрисуван като линейна последователност от отделни звукове-сегменти. Като всеки сегмент е композиран от едновременно проявяващи се черти/характеристики. Докато при не-линеарните фонологични модели потокът на речта е представен като многостранна (пространствна) не просто линеарна последователност от звукови сегменти. Началото на тези не-линеарни модели дава генеративната фонология. Не-линеарни модели са аутосегментната фонология, метричната фонология и лексикалната фонология.

