Езиков знак
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
| Лингвистика |
| Теоретична лингвистика |
| Лингвистични методи |
| Същност на езика |
| Езикът като знакова система |
| Езикът като система |
| Фонетика |
| Говорен апарат |
| Артикулационна фонетика |
| Гласни звукове |
| Съгласни звукове |
| Фонетична акустика |
| Гласни звукове |
| Съгласни звукове |
| Фонетично членение на речта |
| Фонология |
| Фонема |
| Позиция на фонемата |
| Опозиция на фонемата |
| Дистрибуция на фонемата |
| Звукови промени |
| Фонетични промени |
| Нефонетични промени |
| Морфология |
| Синтаксис |
| Семантика |
| Лексикална семантика |
| Стуктурална семантика |
| Стилистика |
| Диалектология |
| Приложна лингвистика |
| Психолингвистика |
| Социолингвистика |
| Генеративна лингвистика |
| Когнитивно лингвистика |
| Компютърна лингвистика |
| Дескриптивна лингвистика |
| Историческа лингвистика |
| Компаративна лингвистика |
| Етимология |
| История на лингвистиката |
| Лингвистични школи |
| Известни лингвисти |
| Нерешени проблеми |
Най-общо под знак се разбира вещ взета в отношение спрямо друга вещ за да я представя, посочва замества и припомня за нея в процеса на общуване. Много е важен условния характер на знака - дадено нещо в една ситуация е вещ, а в друга не е.
Разглеждането на езика като знакова система води началото си от древността. Древногръцките философи сочет, че елементите на езика - думите и изреченията са знаци.
Първи се опитват теоретично да го обяснят стоиците от Мегарската школа и от тях води началото си едно от съвременните мнения за същността на езиковия знак. Той представлява отношение между означаващо, означаемо и обект. Означаващото е звук или съчетание от звуци; означаемото е този предмет, означен със звука, който ние постигаме чрез разсъдъка, като съществуващ преди това (понятие); обектът е самият предмет. Обектът и звукът са телесно (материални), а означаемото - безтегловно (идеално). Следователно езиковият знак има тристранна природа и материален характер.
Според Сосюр, езиковият знак свързва не предмет и име, а понятие и акустичен образ. Тези два термина Сосюр заменя така: понятие - означаемо; акустичен образ - означаващо. Означаващото няма материален характер, а е психически отпечатък на звука - представа получена от сетивата ни. Следователно езиковият знак има двустранна природа - отношението между означаващо и означаемо. Обектът не влиза в същността на знака, но езиковият знак има отношение към обекта чрез понятието към обекта. Езиковият знак няма материален характер, а двустранна психическа същност.

