Старогръцки език
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| История на гръцкия език (вижте също: Гръцка азбука) |
| Протогръцки (ок. 2000 пр.н.е.)
|
| Микенски (ок. 1600–1100 пр.н.е.)
|
| Старогръцки (ок. 800–300 пр.н.е.) Диалекти: Еолийски, Аркадокипърски, Атически-Йонийски, Дорийски, Памфилски; Омиров. Евентуален диалект: Античен македонски. |
| Старогръцко койне (от ок. 300 пр.н.е.)
|
| Средновековен гръцки (ок. 330–1453)
|
| Новогръцки (от 1453) Диалекти: Кападокийски,Критски, Кипърски, Грико, Катаревуса, Понтийски, Цаконски, Йеванически |
Старогръцкият език е език от индоевропейското езиково семейство. Възниква около 16 век пр.н.е. и не спира да се развива и до ден днешен вече под названието новогръцки език. Старогръцкият език не е единен, а се дели на няколко диалекта, сред които са йонийски (остров Евбея, Цикладски острови), атически (полуостров Атика), тесалийски (Тесалия), дорийски (Лакония, Месения, Арголида, оостров Крит и други), аркадо-кипърски диалект (Аркадия и остров Кипър) и т.н. северозападни диалекти (Епир, Фокида, Локрида, Ахея, Елида) и други.
Азбуката е пренесена от Финикия около 720 г. пр.н.е., състои се от 24 букви:
| Гръцка азбука | |||
|---|---|---|---|
| Α α | алфа | Β β | вита/бета** |
| Γ γ | гама | Δ δ | делта |
| Ε ε | епсилон | дигама* | |
| Ζ ζ | зита/зета** | Η η | ита/ета** |
| Θ θ | тита/тета** | Ι ι | йота |
| Κ κ | капа | Λ λ | ламбда |
| Μ μ | ми/мю** | Ν ν | ни/ню** |
| Ξ ξ | кси | Ο ο | омикрон |
| Π π | пи | сан* | |
| копа* | Ρ ρ | ро | |
| Σ σ | сигма | Τ τ | таф/тау** |
| Υ υ | ипсилон | Φ φ | фи |
| Χ χ | хи | Ψ ψ | пси |
| Ω ω | омега | сампи* | |
| *излязла от употреба | |||
| **старогръцко произношение | |||
Езикът е падежен. Има 7 времена, 3 рода, 6 наклонения, 3 склонения.

