Карашовени

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Крашовани
Общ брой: около 5000 (повечето декларират, че са хървати или сърби)
Значителен брой в: Румъния:
5000
Език: Торлашки диалект или сърбохърватски
Религия: Католицизъм, предимно
Сродни етнически групи: Индо-европейци

Славяни
 Южни славяни

Крашовани (на сърбохърватски: Krašovani, Крашовани, Karašovani, Krašovanje, Karaševci или Koroševci; румънски: Caraşoveni, Cârşoveni, Cotcoreţi или Cocoşi; също така известни като: Krashovans) са южнославянски народ, населяващ главно общините Карашова и Лупак, както и околностите на окръг Караш-Северин, намиращ се в румънската част на историческата област Банат.

Предполага се, че приблизително наброяват около 5000 души, като само 200 от тях се самоопределят като "крашовани". Oстаналата част се определят като хървати или сърби.

Съдържание

[редактиране] Местонахождение и население

Основна статия: Банат

Славяните в Румъния
Увеличаване
Славяните в Румъния

В Румъния, където живеят крашованите, има две общини в които те сформират мнозинство. Това са общините в окръг Караш-Северин: Карашова и Лупак.

Според преброяването на населението в Румъния, през 2002 година, 84.60% от жителите на община Карашова са посочили, че са хървати, 4.47% цигани, 4.41% румънци и 4.96% друга етн. група (най-вероятно крашовани). В общината живее и един българин[1]. В община Лупак, 93.38% са посочели, че са хървати, а 5.32%, че са румънци[2]. 79.75% от жителите на Карашова и 93.45% от жителите на Лупак са посочели като майчин език, хърватския.

[редактиране] Произход

Потомците на днешните крашовани идват в Банат от три различни области. Първата група били българи, които населявали района на река Тимок и изповядвали православието. Те се заселват в Банат след 1370 година, бягайки от турските завоеватели.

Друга група, наречени турополци, идват от провинция Турополе, днешна Хърватска. Поради дългото влияние от страна на българите, които говорели на Торлашки диалект, турополците изгубили своят говор, считан за кайкавски. Останалата част, за която се предполага, че са хървати, идват от босненската провинция Сребрена. Турополците, хърватитe и почти всички останали етнически групи в Банат изповядвали католицизма. Поради това, българите постепенно приели западното православие. В резултат на всичко това, тези три групи сформирали отделна етн. група, известна като крашовани.

[редактиране] История

По времето на Австрийската империя крашованите в Банат са били около 10 000 души. През 1896 година в Австро-Унгария се извършва преброяване на населението, според което около 7 500 от жителите на империята са били крашовани. Техният брой намалява до 6 500, при преброяването през 1992 година.

След падането на режима на Чаушеску, правителството на Румъния дава специален малцинствен статус и привилегии на сърбите в страната. По този начин през 1989 година е създаден "Демократичният съюз на сърбите и крашованите в Румъния" (на румънски: Uniunea Democratică a Sârbilor si Caraşovenilor din România).

[редактиране] Българи или сърби

Географско разпределение на торлашкия диалект
Увеличаване
Географско разпределение на торлашкия диалект

Според много световни и български учени, като Г. Гибрус, М Младенов, К. Телбизов и Т. Балкански, потомците на днешните крашовани са били българи. От друга страна водещи сръбски лингвисти считат, че те са сърби. Спорът между двете страни винаги е съществувал. Главна причина за това е езикът, на който говорят крашованите. Крашованите говорят на торлашки диалект, за който също се спори дали е български или сръбски народен говор.

Крашованите идват от района на река Тимок, след 1370 година. От както е създадена Втората българска държава, до падането й под турско робство, Тимошко винаги е било част от нея, като тогава областта е била населена почти само от българи. Според много учени и лингвисти това е достатъчно доказателство, че предците на днешните крашованите са били българи.

[редактиране] Език

Основна статия: Торлашки диалект

Езикът на днешните крашовани е нехарактерен за езиците, които се използват в Банат. За разлика от останалите сърби в областта, които говорят на екавския вариант на щокавския диалект, крашованите говорят на поддиалект на торлашкото наречие, който е много близък до българските говори в Западните покрайнини и Белоградчишко-трънския край, считани също за поддиалекти на торлашкия. Това дава основателна причина на много историци и лингвисти да смятат, че потомците на днешните крашовани са били българи, а не сърби, както твърдят много сръбски учени.

[редактиране] Вижте още

[редактиране] Източници

[редактиране] Външни препратки