Трейси макгрейди
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Визитка: Име: Tracy Lamar McGrady Ръст: 203см Тежи: 95,3кг Позиция: Гард Рождено място: Bartow, Florida Рождена дата: Май 24, 1979г.
Tracy Lamar McGrady е роден на 24 Май 1979 в Bartow, Florida. Като малък баща му не му е обръщал много внимание, отгледан е от майка си и баба си. Животът на Трейси в малкото градче не е бил никак лек .Семейството му не било заможнои въпреки това той не чувствал лишения. Майка му работела като камериерка, а баба му като портиерка. Трейси започнал да се занимава със спорт от ранна възраст и доказал, че е природно атлетичен.Първоначалната му страст била бейболът. Висок, слаб и жилав, истински талантлив. Трейси се занимавал активно с бейзбола ,чак до 1993, когато играта с оранжевта топка завладяла сърцето му.През 1993 Хардуей се присъедил към Orlando Magic и се превърнал в герой за момчето, сегашен идол на толкова тийнейджъри. Трейси отива да учи в Auburndale High School. Там той е „страшилището с женско име” за всички играчи. Вкарва средно по 23 точки и овладява по 12 борби средно на мач. Но като мързелив ученик не се справял добре в училище и затова бил изгонен от баскетболния отбор. Този инцидент го отхвърлил от списъците на всички колежи. Само Маями и Флорида успяли да се договорят с него за стипендия, но никой не повдигнал въпроса за нещо повече от това. Трейси познавал някои влиятелни хора. Сред тях бил Алвис Смит. През 1996 Смит поканил 17 годишният младеж на престижния ABCD Summer Camp, в Fairleigh Dickinson University в New Jersey. Трейси отишъл на този лагер като никой. Звездата на този камп бил Ламар Одъм. Трейси го забелязал и поискал да играе срещу него и го победил. По-късно на мача на звездите на кампа той забил (невероятно красиво, твърдят някои, оригинално, казват втори, а според трети просто е копирал известни движения на идола си Хардуей) и бил набелязан за един от най-перспективните играчи. После Смит намерил ново училище на Трейси - Mount Zion Christian Academy в Durham, North Carolina. Там треньор на Трейси бил Боби Найт. Смит решил че Трейси ще бъде от голяма полза за отбора на Боби Найт и го убедил, че Mount Zion било точното място за него. Скоро се установило че Трейси е избрал мъдро решение. Той следвал стриктно инструкцийте на Хопкинс (Боби Найт) . Играч и треньор растели заедно, двамата прекарвали няколко дни в седмицата гледайки заедно мачове от NBA. Резултатите от усилената работа на Трейси и неговата отдаденост към тренировките били доказателство за усилената работа. Играейки и на петте позиции Трейси правел трипъл дабъл почти на всеки мач и всичко това за Mighty Warriors. Той бил невероятен както в защита, така и в нападение. Трейси обаче се върнал към старите навици точно когато краят на сезона наближавал. Когато един ден Хопкинс го предизвикал на тренировка, двамата се скарали и почти стигнали до бой. Иронично грозният сблъсък ускорил процеса на съзряване на Трейси. Когато по-готиният взел надмощие и той и Хопкинс изгладили отношенията си, внезапно се почувствал като мъж. Метаморфозите „оцветили” неговото мислене в следващите месеци. Т-Мaс довел отбора си до второ място в държавата и получил награда за играч на годината и играч на годината в Северна Калифорния. В края на 96 той отбелязвал 27,5 точки, овладявал 8.7 борби, 7.7 асистенции и 2.8 отнети средно на мач. Така той привлякъл вниманието на всеки голям колежански треньор. Когато Смит и Хопкинс посъветвали Трейси да избере колеж той решил да си пробва късмета в драфта. От интересуващите се отбори най-сериозен бил този на Chicago Bulls. GM Jerry Krause се договорил да изпрати Scottie Pippen вVancouver Grizzlies за тяхната селекция. Но часове преди драфта Michael Jordan провалил сделката, обещавайки, че ще се оттегли ако Pippen бъде търгуван. Това отворило път за още няколко други отбори, включително Toronto Raptors които също били хвърлили око на Трейси.
Две години по-рано, GM Isiah Thomas надявайки се да вземе Kevin Garnett, изготвил план как да доведе феномен от high school. Сега той изхвърлил договора в очакване да изберат Трейси. Когато 18 годишният бил подминат от първите осем отбора в драфта, Торонто го „сграбчват”. Трейси се консултирал с Хопкинс и Смит, които се съгласили че поне единият от тях ще седи с него през цялата му звездна кампания. Смит използвал контактите си, за да уреди на Трейси договор с adidas, които му платили $12милиона за шест години. Томас бил хвален за неговите усилия да направи Торонто победители. С With Damon Stoudamire и Marcus Camby той сглобил едно талантливо ядро което трябва някой ден да спечели титла в NBA. Трейси се вписал перфектно в тази картина.Както се оказало обаче, неговата първа година била кошмар, както бил сезонът на 1997-98 за Raptors. Проблемите почнали рано за Торонто. Треньорът Darrell Walker бързо загубил контрол над отбора и Торонто спечелили 2 от първите си 24 мача. Най-накрая Darrell Walker бил заменен от Butch Carter. Междувременно Stoudamire, Rogers, Williams и Jones се махнали и на тяхно място дошли Alvin Williams, Gary Trent, Chauncey Billups, и Dee Brown.Внезапно най-младият отбор в NBA, Raptors оплескали пътя си през остатъка от сезона, завършвайки с 16-66. Трейси гледал повечето мизерии от пейката. Треньорът критикувал работната му етика казвайки, че по-младите не биха продължили в лигата. Когато Carter поел отговорността, той използвал по-деликатен начин за да се докосне до играчите. Новият треньор седнал до Трейси и му обяснил, че трябва да се развие като изтъкнат трениращ играч преди изобщо да си помисли да играе в NBA като основен състезател. Строгата, но подкрепяща забележка на Carter, била точно това от което Трейси се нуждаел. Той нарекъл своя треньор “Uncle Butch,” и се вслушвал внимателно, във всичко което Carter казвал. До края на сезона, Трейси развивал светкавично таланта си на нощни бази. Той също намерил подкрепа в лицето на Kobe Bryant. Двамата станали приятели благодарение на членството си в “Jumpa Straight From Prepa” на NBA. Bryant, през втората си година в Los Angeles Lakers, посъветвал Трейси да търси възможността в тренировките да впечатли Raptors. През втората половина на годината, Трейси започнал да печели все по-добро и по-добро чувство за живота на и извън игрището.Неговият първи звезден мач бил през Декември срещу Washington Wizards, той отбелязал 13 точки и овладял 5 борби.За десет минути игра в Schick Rookie Game повреме на All-Star weekend в New York, той отбелязал 9 точки.Срещу New Jersey Nets отбелязва 22 точки и овладява 8 борби. Carter наградил прогреса на Трейси, като го включил в основния състав за последните 11 мача на сезона. За една година, играйки 18 минути на мач, той отбелязвал средно по 7 точки, 4 борби и 1 асистенция. Най-важното било че той се поучавал от своите грешки. Нещата започнали добре за МакГрейди през Юни, когато Raptors организирали draft-day trade, който довел Vince Carter в отбора. Двамата първоначално се срещнали докато играели AAU ball във Флорида и тяхното приятелство нараснало докато били в North Carolina- Трейси като ученик в Mount Zion и Vince Carter като изгряваща звезда за Tarheels. Тяхната връзка станала по-силна след като открили, че споделят кръвност. Наистина, на едно семейно събиране Трейси открил, че неговата баба и бабата на Carter били братовчедки. По съвет на Joel Hopkins, Трейси тренирал с личен треньор на име Wayne Hall. Uncle Butch,междувременно, го посетил във Флорида и го завел на футболен лагер организиран от неговия брат, All-Pro receiver Cris Carter. Когато усиления труд най-накрая приключил, Трейси, който добавил 15 фунта мускули, изглеждал като нов играч. През следващия сезон, той станал съществена част от отбора. Въпреки, че увеличаването на минутите за игра на тинейджъра било минимално, той често влизал да играе в много важни моменти. И играел крило или гард. В защита бил ключа на Toronto. Трейси завършил втори по процент от наказателната линия, трети по овладяване на борби и отнети топки и пети по точки и асистенции. Част от подобряването на Трейси се дължало на приятелството му с братовчед му Vince. Двамата рядко били виждани разделени. От време на време обаче, отношенията на братовчедите стигали твърде далеч. Това било очевидно през 1999 по време на мач срещу Los Angeles Clippers. Двамата били толкова съсредоточени да играят, че забравили да играят в защита или да подават топката на съотборниците си. Торонто паднали със 112-102. Трейси вече беше объркал един спор когато казал на медиите, че заслужавал да играе поне 30 минути на мач. Toronto не оценявали неговата изява.
Устойчивостта била неговият най-голям недостатък. Raptors не можели да разчитат на него за същите усилия и продуктивност всяка нощ. Докато те можели той останал шести играч. Благодарение на това че станал свободен агент на края на сезона, 20 годишния играч почувствал, че е много несериозен. Когато отхвърлил предложение от Raptors за $70 милиона било ясно, че той можел да иска повече когато сезонът приключи. После през следващият сезон, Трейси отново заиграл добре. До края на февруари, Coach Carter трябвало да направи място за Трейси в стартовата петица. С него, Vince и Doug Christie, Raptors представлявали достоен противник за всеки с който се сблъсквали. Торонто спечелили 11 от първите 13 мача с Трейси. Той овладял 15 борби срещу Чикаго и блокирал седем стрелби срещу Houston. В края на сезона отбелязвал средно по 15.4 точки, овладявал 6.3 борби, 3.3 асистенции, 1.91 чадъра и 1.14 отнети. Когато през Април Raptors били готови за playoff-ите, напрежението развалило забавата. Някои от ветераните не били доволни от нападателната схема на отбора и отношенията между Трейси и братовчед му някак се развалили. Когато Raptors пропиляли шанса си, New York отдъхнали и после записали 87-80. Въпреки че било малка утеха, Трейси играел фантастично. В неговия дебют на playoff-ите в New York, той отбелязал 25 точки и взел 10 борби и напълно разбил Knicks. Продължил да отбелязва средно по 16 точки, 7 борби и 3 асистенции. С този напредък Трейси се установил като един от най-ценните играчи в лигата. След загубата на playoff-ите било време за Трейси да се замисли за бъдещето си в NBA. Elton Brand от Bulls се опитал да го убеди да отиде в Чикаго, но той не бил заинтересован да възстановява отбора. Трейси МакГрейди изключил Raptors ,защото махнали Carter. Двата отбора ,които го преследвали, били Orlando Magic и Miami Heat. Присъединяването му към който и да е от двата отбора, позволявало на Трейси да се завърне в родния си щат и да се събере отново с роднините и приятелите си. По време на трите години с Toronto, той често посещавал роднините си, но харесал идеята да бъде по-често със познатите лица. Треньорът на Орландо, Rivers, очаровал Трейси със интелигентност, хумор и без глупавата баскетболна философия. МакГрейди се присъединил към отбора на Orlando Magic. И той повлиял на обещанието на Magic да изгради победител. Въпреки,че е чувал истории за непостоянните фенове на Orlando, бил впечатлен от работата на организацията с някои други големи звезди. Наистина, след като били отблъснати от Tim Duncan , клубът подписал с Grant Hill. Трейси изчислил, че той и Hill можели да изведат Orlando на върха. Това не се случило през сезон 2000 - 2001, главно защото в началото на годината Hill получил контузия на глезена и накрая на сезона той претърпял операция. Шестте загуби на All-Star, променили ролята на всеки един от отбора. Очаквало се Mike Miller да поеме цялата отговорност в нападение. Darrell Armstrong, който процъфтял като point guard през 1999-00, бил тласкан да ускори развитието си повече. Garrity, Andrew DeClercq, John Amaechi, и Bo Outlaw, трябвало да увеличат тяхната продуктивност. От никой обаче не се изисквало толкова, колкото от Трейси. Той се подготвил за сезона с големи тежести на ръцете си и на краката за дълги разстояния тичане и спринтиране и тренирайки играта си на игрището на един от новите си съседи, Shaquille O’Neal. Така резултатите му нараснали и Трейси извел Magic на 43-39 и до playoff-ите. Той бил наречен NBA Player of the Month in February-същият месец той извел отбора си до девет победи. Трейси станал по-силен с изминаването на сезона.Той победил Филаделфия в края на Март и седмица по-късно Вашингтон с 49 точки, и 11 асистенции срещу отбора на Бостън. Средно отбелязаните 26.8 точки на мач на Трейси били най-многото някога отбелязвани за състезател на по-малка възраст от 22. За усилията си той спечелил наградата за NBA's Most Improved Player Award. На playoff-ите в първия мач Трейси отбелязал 33 точки, овладял 9 борби и завършил със 8 асистенции. На втория мач, отбелязал 20 точки през първото полувреме. В третия мач отбелязал 42 точки (ставайки вторият най-млад играч след Magic Johnson, отбелязал 40 или повече точки) и добавил 10 асистенции. Той играел невероятно във защита, като не позволявал на Glenn Robinson да отбележи повече от 20 точки на мач. Но това не било достатъчно и Орландо се класирали четвърти. Трейси и Orlando Magic очаквали с нетърпение завръщането на Hill през 2001. През пролетта Трейси изучавал клипове на Magic Johnson за да се научи как да води топката срещу по-ниски защитници. Също така гледал и филм с Larry Bird. Когато започнал сезона, Трейси вече бил много по-добър. Той водел по резултатност и завършил втори по асистенции и отнети. За Трейси сезонът 2001-02 бил с образователен опит.Няколко пъти по време на годината, включително два пъти на playoff-ите , Трейси имал силна болка в гърба. Той никога преди това не е получавал сериозна контузия,затова бил много загрижен за проблема. За негово облекчение, той разбрал, че лечението е много просто. На следващите playoff-и, Трейси играл добре, но съотборниците му отново не го подкрепили и Орландо отново загубили. Трейси бил основната надежда на отбора след като завръщането на Hill се забавило, T-Mac отбелязвал по 30 точки на мач. Когато Hill не се върнал през Януари, Орландо направили размяна-Miller за Drew Gooden и Gordan Giricec. Но Орландо все още били отбор само с един изтъкнат състезател.Трейси с всеки мач играел все по-добре, отбелязвайки 52 точки срещу Bulls, 48 срещу Bucks и 46 срещу Pistons. Той завършил годината, отбелязвайки 32.1 точки средно на мач, втори по отбелязани точки 829, трети по наказателни удари (576),трети по изпълнени наказателни удари (726), четвърти по стреляни тройки 448), пети по отбелязани тройки (173), 14 по отнети топки (1.65) и 18 със 5.5 асистенции. На последните три мача от playoff-ите, добрата защита на Pistons, спряла Трейси.След това, разочарованият Трейси се нагърбил с вината, заявявайки, че не е направил достатъчно за да поведе Орландо. Но статистиката показвала нещо съвсем различно. Трейси може и да не е повел отборът си в нападение, но те често били виновни, че стояли отстрани и чакали Трейси да отбелязва. На игрището неговото развитие не спряло. Въпреки, че повечето гледали на Трейси като на звезда, той знаел, че това което разделя добре играещите и постоянно добре играещите били шампионските пръстени. Когато Orlando Magic създали тандема, Hill-McGrady, те изглеждали като Jordan и Pippen. Но дошло време Орландо да намерят нова звезда за McGrady на мястото на Hill. Трейси се подготвял за 2003 Dream Team. Той отбелязвал 14.5 точки средно на мач, но влошаването на гърба му го принудило да седне на пейката. Най-много точки Трейси отбелязал срещу Wizards (62). Така той станал единадесетия играч в историята на NBA достигнал този резултат. След сезона, въпросът за Трейси бил дали иска да продължи да носи екипа на Orlando Magic.Той отбелязал много отбори за които би искал да играе, включително и Lakers, които биха се заинтересували от него ако Kobe Bryant напусне отбора. Scottie Pippen казва много за таланта на Трейси:” Той е много атлетичен и притежава невероятно чувство за играта. Няма нещо което той не може да прави или не може да се научи да прави.” Трейси няма някакъв невероятен отскок, но работел усилено за да усъвършенства стрелбата си от тройката. Всяка година той увеличавал своята резултатност. Съотборниците му го харесват и се възхищават на уменията му. Последното парче от пъзела е само да спечели уважението им като лидер.

