Данък

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Данъкът е невъзвръщаемо и безвъзмездно (без пряка насрещна облага) плащане, наложено едностранно и по общ ред от държавата, елемент на бюджетния приход, който в едно с другите приходи се разпределя за посрещане на обществените потребности. Налага се на определени групи обекти или лица (недвижими имоти, моторни превозни средства, доход и др.) и при липса на доброволно плащане се събира принудително от имуществото на данъчно задължените лица.

Съдържание

[редактиране] Видове данъци

[редактиране] Според обекта

  • Преки данъци – начисляват се и се приспадат директно от доходите на данъкоплатците; биват:
  • имуществени - данък върху сградите, данък върху МПС и др.
  • подоходни - данък върху общия доход, корпоративен данък (или данък върху печалбата).

[редактиране] Според данъчната основа

  • Прогресивни данъци - данъчното задължение се изменя прогресивно спрямо данъчната основа/ставка. Такъв данък в момента е данък върху доходите на физическите лица. С увеличаване на дохода, се увеличава и частта от него, която трябва да бъде удържана за данък
  • Пропорционални данъци -Пропорционален е корпоративния данък, където ставката за 2006г.е 15% за всички данъчни субекти, подлежащи на облагане по ЗКПО.

[редактиране] Според (нивото) бюджет

  • Републикански -В България това са корпоративен данък, данък върху доходите на физическите лица, патентен данък, данък върху дивидентите, данък върху застрахователни и презастрахователни премии, данък върху представителните разходи, данък върху социалните разходи, данък върху разходите за леки автомобили по ЗКПО и т.н.
  • Местни - данък върху недвижимите имоти, данък върху превозните средства, такса за битови отпадъци, данък за придобиване на имущество по дарение и т.н.

[редактиране] По повтаряемост

  • Еднократни
  • Периодични

[редактиране] Елементи на данъка

Данъкът, като сложна система от отнишения, включва редица взаимодействащи си елементи, всеки от които има самостоятелно юридиреско и икономическо значение. Елементите на данъчното обагане имат универсално значение, въпреки, че структурата на данъците е различна и техният брой е голям. Само при наличието на пълна съвкупност на елементите, задължението за палщане на данъка може да се счита за установено. Ако законодателят не е установил или не е определил макар и един от елементите, данъкоплатецът би имал правото да не заплаща данъка или да го заплати при удобен за него начин.

Елементите на данъка са:

1) Данъчен кредитор.

2) Данъчен обект (предмет) на облагане.

3) Данъчен субект (платец).

4) Данъчен носител.

5) Данъчен мащаб.

6) Данъчна единица.

7) Данъчна основа (база).

8) Данъчен размер (ставка).

9) Данъчно задължение.

10) Данъчни привилегии (преференции).

[редактиране] История

[редактиране] Амортизиране на данъка

Прилага се за прехвърляне на данъка върху недвижими имоти и ценни книжа. Постига се чрез закупуването на тези имоти и ценни книжа по цени по ниски от пазарните. Икономията се инвестира или внася в банката. В резултат на получената лихва се амортизира част от данъка.

[редактиране] Рентабилност на данъка

Ефективността или още т.нар., рентабилност на данъка е един от принципите на данъчното облагане. Ренатабилността се изразява в минимизиране на разходите по събиране на данъка. С колкото по малко разходи се събира един данък толкова по ефективен е той.