Административно деление на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Административно деление на Република България
Административно деление на Република България

Съдържание

[редактиране] Актуално състояние

Административните единици, в които основно се осъществява местното самоуправление в България, са общините. Техният брой е 264.

От 1999 г. Република България административно е разделена на 28 области. Всички те са наименувани на областния си център, като столицата София образува отделна област.


[редактиране] Губернии 1877-1882

Съгласно Законът за вилаетите (1867) и Законът за администрацията на вилаетите (1871) територията на Османската империя се дели на вилаети, управлявани от валии; санджаци – от мютесарафи; кази – от каймаками; нахии – от мюдюри; беледиета и меджлиси – от мухтари, като последните се разделят на по-малки вероизповедни групи. При установяването на гражданските власти в новоосвободените български земи руският императорски комисар княз Владимир Черкаски запазва тази административно-териториална структура като премахва само вилаетите, а останалите единици са преименувани както следва: санджаците стават губернии; казите – окръзи; нахиите – волости или околии; беледиетата и меджлисите – общини (градски и селски). В хода на Освободителната война (1877-1878) са учредени следните 8 губернии: Тулчанска (1 юли 1877), Свищовска (1 юли 1877), Търновска (1 юли 1877), Русенска (9 юли 1877), Видинска или Раховска (16 ноември 1877), Софийска (12 декември 1877), Пловдивска (1 февруари 1878) и Сливенска (19 февруари 1878). С превземането от руските войски на Русчук (Русе) Свищовската губерния се присъединява към Русенската, а на 12 март 1878 г. към Сливенската губерния се присъединява и Казанлъшкият окръг, който дотогава се намира под прякото управление на Полевия щаб на руската армия. Така до сключването на Санстефанския мирен договор (3 март 1878) в страната има 8 губернии с 56 окръга. В тях не влиза Варненската губерния, която е образувана по-късно, тъй като до Санстефанския договор е лежала извън демаркационната линия. Пак по това време град Одрин и околността му (Одрински вилает) се намира под изключителното военно управление и едва при княз Александър Дондуков-Корсаков и там се въвежда в стеснен вид гражданско управление. След промените от Берлинския договор (13 юли 1878) и закриването на Свищовската губерния в началото на управлението на княз Дондуков-Корсаков, в страната има 7 губернии с 47 окръга, от които 5 губернии с 33 окръга в Северна България (в това число и Джумайския окръг, който по-късно е предаден на Османската империя) и 2 губернии с 14 окръга в Южна България.


Губерниите и окръзите, които остават на територията на Княжество България са:

  • Софийска (Софийски, Орханийски, Златишки, Самоковски, Трънски, Радомирски, Кюстендилски и Дъбницки окръзи)
  • Варненска (Варненски, Провадийски, Хаджиоглупазарджишки, Балчишки, Шуменски и Силистренски окръзи)
  • Русенска (Ескиджумайски, Разградски, Тутракански, Русенски, Свищовски, Плевенски и Никополски окръзи)
  • Търновска (Османпазарски, Търновски, Еленски, Габровски, Севлиевски и Ловчански окръзи)
  • Видинска (Врачански, Раховски, Берковишки, Ломпалански, Видински и Белоградчишки окръзи)


Губерниите и окръзите, които остават на територията на Източна Румелия са:

  • Пловдивска (Пловдивски, Татарпазарджишки, Хасковски, Старозагорски, Чирпански и Казанлъшки окръзи)
  • Сливенски (Сливенски, Новозагорски, Ямболски, Бургаски, Айтоски, Анхиалски и Месемврийски окръзи)
  • Къзълагачка околия от Одринския санджак

[редактиране] Окръжия и департаменти 1882-1885

[редактиране] Княжество България

  • Софийско окръжие
  • Кюстендилско окръжие
  • Трънско окръжие
  • Видинско окръжие
  • Ломско окръжие
  • Ряховско окръжие
  • Берковишко окръжие
  • Вратцчанко окръжие
  • Орханийско окръжие (с център дн. Ботевград)
  • Ловешко окръжие
  • Плевенско окръжие
  • Севлиевско окръжие
  • Свищовско окръжие
  • Търновско окръжие
  • Разградско окръжие
  • Русчукско окръжие
  • Ескиджумайско окръжие (с център дн. Търговище)
  • Силистренско окръжие
  • Шуменско окръжие
  • Провадийски окръжие
  • Варненско окръжие

[редактиране] Източна Румелия

  • Татарпазарджишки департамент
  • Пловдивски департамент
  • Старозагорски департамент
  • Хасковски департамент
  • Сливенски департамент
  • Бургаски департамент

[редактиране] Окръжия 1885-1901

  • Софийско окръжие
  • Трънско окръжие
  • Кюстендилско окръжие
  • Татарпазарджишко окръжие
  • Пловдивско окръжие
  • Старозагорско окръжие
  • Хасковско окръжие
  • Сливенско окръжие
  • Бургаско окръжие
  • Видинско окръжие
  • Ломско окръжие
  • Ряховско окръжие (с център дн. Оряхово)
  • Вратцчанко окръжие
  • Ловешко окръжие
  • Плевенско окръжие
  • Севлиевско окръжие
  • Никополско окръжие
  • Търновско окръжие
  • Разградско окръжие
  • Русчукско окръжие
  • Силистренско окръжие
  • Шуменско окръжие
  • Варненско окръжие

[редактиране] Области 1901-1913

  • Софийски област
  • Кюстендилска област
  • Пловдивска област
  • Старозагорска област
  • Бургаска област
  • Варненска област
  • Шуменска област
  • Русчукска облсат
  • Търновска област
  • Плевенска област
  • Вратцчанска област
  • Видинска област

[редактиране] Области 1919-1949

  • Софийска област
  • Пловдивска област
  • Старозагорска област
  • Бургаска област
  • Шуменска област
  • Плевенска област
  • Вратцчанска област

[редактиране] Окръзи 1949-1959

  • София град
  • Софийски окръг
  • Горноджумайски окръг (с център дн. Благоевград)
  • Пловдивски окръг
  • Старозагорски окръг
  • Ямболски окръг
  • Бургаски окръг
  • Варненски окръг
  • Шуменски окръг
  • Русенски окръг
  • Горнооряховски окръг
  • Плевенски окръг
  • Врачанки окръг
  • Видински окръг

[редактиране] Окръзи 1959-1987

  • София град
  • София окръг
  • Димитровски окръг (с център дн. Перник)
  • Кюстендилски окръг
  • Благоевградки окръг
  • Пазарджишки окръг
  • Пловдивски окръг
  • Смолянски окръг
  • Старозагорски окръг
  • Хасковски окръг
  • Кърджалийски окръг
  • Ямболски окръг
  • Сливенски окръг
  • Бургаски окръг
  • Сталински окръг (с център дн. Варна)
  • Толбухински окръг (с център дн. Добрич)
  • Коларовградски окръг (с център дн. Шумен)
  • Силистренски окръг
  • Разградски окръг
  • Търговищки окръг
  • Русенски окръг
  • Търновски окръг
  • Габровски окръг
  • Ловешки окръг
  • Плевенски окръг
  • Врачански окръг
  • Михайловградски окръг (с център дн. Монтана)
  • Видински окръг

[редактиране] Области 1987-1998

  • Област Бургас (Бургас, Сливен, Ямбол)
  • Област Варна (Варна, Добрич, Шумен)
  • Област Ловеч (Габрово, Ловеч, Плевен, Велико Търново)
  • Област Монтана (Видин, Враца, Монтана)
  • Област Пловдив (Пазарджик, Пловдив, Смолян)
  • Област Разград (Разград, Русе, Силистра, Търговище)
  • София град (София град)
  • Област София (Благоевград, Кюстендил, Перник, София)
  • Област Хасково (Кърджали, Стара Загора, Хасково)