Либидо
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Либидо означава сексуално желание, сексуална страст и сексуално влечение, насочено към сексуални връзки. Същото на обикновен български се казва „има мерак“ или „ебе му се“ („ебе ѝ се“). Либидото възниква през пубертета под влияние на ендокринни фактори и се прекратява със загасването на половата функция през инволуцията и старостта.
Биологичното значение на либидото е да създаде условия за осъществяване на половия акт с всички негови последици за продължаване на вида, като подготви индивида за полово общуване още преди да е осъществена непосредствена телесна близост между партньорите.
В началото либидото се проявява като общо повишен жизнен тонус и еротичен интерес. Спецефична сексуална насоченост то придобива по-късно, когато обикновено вниманието се отправя и съсредоточава към определен полов обект. Тогава може да възникне и амурозната (любовната) мотивация, която психично се характеризира с появата на любовни чувства и влечения. Любовната мотивация е насочена към точно определен обект, докато либидото е насочено към всеки потенциален сексуален партньор.
Липсата на либидо се нарича фригидност. Тя е различна от еректилната дисфункция (неспособноста да го вдигне) при мъжете, при която има желание, но няма физиологична възможност за осъществяване на сексуален акт.

