Европейски съюз
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Европейският съюз (съкратено ЕС) е международна организация, обединяваща 25 европейски държави. Две нови страни ще се присъединят към съюза от 1 януари 2007 – България и Румъния. Европейският съюз се създава с Договора за Европейски Съюз (ДЕС) подписан в Маастрихт на 7 февруари 1992 година, в сила от 1 ноември 1993 годна (широко известен като Договора от Маастрихт). В член 1 от Договора Съюзът е определен като основаващ се на Европейските общности, допълнени от други форми на сътрудничество между членуващите страни.
Европейският съюз играе важна роля в много области от ежедневието на европееца - от здравеопазванене и икономическа политика до отбрана и външна политика. Една много значителна част от тях обаче произтичат от правомощията на Европейската икономическа общност (ЕИО), която Договора за Европейски съюз преименува в Европейска Общност (ЕО).
Сред основните задачи на Европейската общност са осигуряването на стабилен общ европейски пазар, обединяващ единна политика в областта на граничния контрол, земеделието, търговията и риболова. Единната европейска парична единица евро (използвана в момента от 12 от 25-те страни членки) е реалност от 2002 година.
Съдържание |
[редактиране] Статут
За да обяснят преплитането на организациите на Европейските общности с Европейския съюз, сред европейските политици и в литературата се е наложила т. нар. „храмова структура на Европейския съюз“, която си служи с модела на гръцки храм с три стълба обединени под общ покрив. Съгласно този модел, Европейските Общности са първият стълб ба Съюза (Европейската Общност за Въглища и Стомана -ЕОВС, Европейската Общност за Атомна Енергия - „Евратом“, и Европейската Икономическа Общност - три на брой в момента на създаването му, а днес само две, след изтичане на договора за ЕОВС през 2002 година). Вторият и третият представляват новите форми на междудържавно сътрудничество предвидени от Договора от Маастрихт, а именно обща политика в областта на външните работи и сигурността (дял V от ДЕС) и поилицейското и съдебно сътрудничество по наказателноправни дела (дял VI от ДЕС). Всички те са обединени под този общ "покрив" въплътен в целите и принципите на Съюза (Общите разпореднби на ДЕС).
Макар Европейският съюз и Европейските общности често да се възприемат като едно и също нещо, Европейският съюз съвсем не е правоприемник на Европейските общности и техния наднационален характер. За разлика от тях, съгласно Договорът от Маастрихт Европейският съюз не е самостоятелно юридическо лице притежаващо правомощия да действа независимо от съставящите го национални държави. Новите форми на сътрудничество, които Договорът за Европейски съюз предвижда да се осъществят извън рамките на Европейските Общности, имат подчертано междуправителствен характер.
Европейските Общнсоти, напротив, разполагат със собствена правосубектност - всяка една от тях е самостоятелно юридическо лице и може да влиза в договорни отношения с трети страни и други международни организации. Правомощията на Общностите произтичат от международните договори, с които са създадени. Те са „предоставени“ от страните-членки. Това позволява да се твърди, че страните-членки на ЕС са прехвърлили част от своя суверенитет и че ЕС започва да наподобява федерация или конфедерация. Все пак, от правна гледна точка, Европейският съюз не разполага с правомощия да изземва допълнителна власт от държавите членки без предварително предоговаряне на подписаните споразумения. Липсата на „правомощия да създава правомощия“, което се счита за същностната характеристика на една държава, е сериозен аргумент срещу това на Европейския Съюз да се гледа като на държава.
Същевремено, да се нарече Европейския съюз обикновена международна организация не би било точно, особено по отношение на „първият стълб“ на Съюза - Европейските Общности, който има наднационален характер.
За дефинирането на юридическия статус на Европейското обединение огромна роля играе Съдът на Европейските Общности. В прословутото си решение по делото Ван Генд ен Лос 27/72, Съдът определя Общността като нов правов ред, различен от международният, който предоставя права и задължения не само за държавите членуващи в него, но също така и за техните граждани, физически и юридически лица. Това първо и основополагащо за определянето на характера на Общностите решение създава представата за Европейското обединение като „sui generis“ (уникално). Днес, когато процесът на „конституционализиране“ на Европейският Съюз е далеч по-напреднал се налага новото понятие за Европейския Съюз като „полития от държави и народи“.
На 13 октомври 2004, Европейските лидери подписаха договор за Европейска конституция. До този момент тя е ратифицирана от 13 страни членки. Но след нейното отхърляне на последователни референдуми във Франция и Нидерландия през пролетта на 2005, проектът в момента е замразен. Бъдещето на конституцията все още остава неясно. Основна последица от влизането в сила на този договор би било премахването на храмовата структура на Съюза, поради предвиденото обединяване на Общностите и Съюза в едно единствено юридическо лице.
[редактиране] Произход и История
Постоянните опити за обединение на различните европейски народи предхождат самите държави. Преди 3 000 години със силата на меча над Европа властват Келтите, а след тях и Римляните. Империята на Карл Велики и Свещената Римска империя в продължение на стотици години обединяват под слаб контрол големи области от континента. В по-ново време митническият съюз на териториите под Наполеонова власт в началото на 19-ти век и инвазията на нацистка Германия през 40-те години на 20 век са примери за мимолетно обединение на значителни части от Европа.
Като се има в предвид многообразието от езици и култури на Стария континент, опитите за обединение обикновено били насилствени. Едно от първите предложения за мирно съюзяване на равноправни европейските държави е направено от Виктор Юго през 1851. Катастрофалната за континента Първа световна война е последвана от Втора световна война, която оставя след себе си Европа в разрухи. Твърдо решени завинаги да премахнат възможността за възникване на война на континента и в опит да възстановят Европа, редица европейски политици възприемат идеята за наднационален съюз. Тази идея в последствие довежда до формирането на Европейска общност за въглища и стомана, включваща Западна Германия, Франция, Италия и страните от Бенелюкс. Общността се създава с подисването на договора от Париж през април 1951, а влиза в сила през Юли 1952.
Първият цялостен митнически съюз първоначално е известен под наименованието Европейска икономическа общност. Създаден с договора от Рим от 1957 и встъпил в сила на 1 януари 1958, съюза в последствие е преименуван на Европейска общност. С договора от Маастрихт от 1992 официално е създаден Европейския съюз (ЕС). Съществуващата до този момент Европейска общност е възприета като „първи стълб“ на новосъздадената структура.
[редактиране] Страни членки и разширения
В момента Европейският съюз има 25 страни членки. ЕС се простира на площ от 3 892 685 км² и има приблизително 460 милиона граждани. Ако Европейският съюз беше държава, то той би бил седмата по територия и третата по население (след Китай и Индия) страна в света.
От своето основаване от 6 държави през 1952 до този момент 19 други страни са се присъединили към съюза:
| Година | Държава |
|---|---|
| 1952 | Белгия, Франция, Западна Германия, Италия, Люксембург, Нидерландия (основателки) |
| 1973 | Дания, Ирландия, Великобритания |
| 1981 | Гърция |
| 1986 | Португалия, Испания |
| 1990 | Източна Германия се обединява със Западна Германия и става част от ЕС |
| 1995 | Австрия, Финландия, Швеция |
| 2004 | Естония, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия, Словения, Унгария, Чехия |
| 2007 | България, Румъния |
Бележка:
- Гренландия, получава право на самоуправление през 1979 и напуска Европейската общност през 1985 след проведен референдум.
- България и Румъния ще се присъединят към ЕС на 1 януари 2007
[редактиране] Предстоящи разширения и страни кандидатки
- България и Румъния приключиха преговорите за членство в Европейския Съюз през 2005. Двете съседни държави следва да се присъединят към ЕС на 1 януари 2007.
- Турция е официална страна кандидатка за членство в ЕС. Напорите на Турция да се присъедини към съюза датират още от Анкарската спогодба от 1963. Турция започна първоначални разговори по отрикане на преговорния процес на 3 октомври 2005. След тази първа фаза Турция трябва да започне и същинските преговоти за членство. Повечето анализатори считат, че страната би могла да се присъедини към Европейския Съюз най-рано през 2015 година. Въпреки това, Турция е изправена пред опозицията на голям брой страни членки които смятат, че мястото на тази многомилионна мюсюлманска държава не е в Европейския Съюз. Дори самият папа Бенедикт XVI, глава на римокатолическата църква, е против приемането на Турция, позовавайки се на неевропейския й характер.
- Хърватска е официална страна кандидатка за членство в ЕС. Хърватска започна първоначални разговори по откриване на преговорния процес през октомври 2005. След тази първа фаза Хърватска трябва да започне и същинските преговори за членство; най-вероятно през пролетта на 2006. Хърватска се стреми да се присъедини към ЕС до 2010. Към момента 2011 е по-реалистична дата.
- Република Македония е официална страна кандидатка за членство в ЕС от 17 декември 2005.
[редактиране] Икономика
| Държави членки | БВП (PPP) милиони инт.долари |
БВП (PPP) на жител инт.долари |
БВП (номинален) на жител инт.долари |
|---|---|---|---|
| 13,539,374 | 29,338 | 32,900 | |
| 35,194 | 76,025 | 91,927 | |
| 191,694 | 45,135 | 57,163 | |
| 203,502 | 37,399 | 54,474 | |
| 298,683 | 36,189 | 41,266 | |
| 179,141 | 34,162 | 41,542 | |
| 353,326 | 33,908 | 39,331 | |
| 549,674 | 33,079 | 42,763 | |
| 2,004,461 | 32,949 | 41,960 | |
| 2,698,694 | 32,684 | 36,779 | |
| 296,715 | 32,548 | 44,454 | |
| 1,988,171 | 31,377 | 37,417 | |
| 1,791,006 | 30,383 | 33,078 | |
| 1,203,404 | 28,810 | 31,727 | |
| 274,493 | 24,733 | 24,030 | |
| 49,062 | 24,459 | 18,346 | |
| 19,692 | 23,419 | 22,046 | |
| 8,447 | 21,081 | 14,598 | |
| 217,892 | 20,673 | 19,288 | |
| 210,418 | 20,539 | 15,186 | |
| 25,796 | 19,243 | 12,933 | |
| 190,343 | 18,922 | 10,914 | |
| 101,220 | 18,705 | 11,307 | |
| 53,400 | 15,700 | 8,010 | |
| 547,000 | 14,300 | 7,940 | |
| 32,700 | 14,200 | 7,630 | |
| Присъединяващи се държави: |
|||
| 82,533 | 10,844 | 4,075 | |
| 218,926 | 10,152 | 6,338 | |
| Страни кандидатки: | |||
| 61,804 | 13,923 | 10,559 | |
| 653,298 | 8,839 | 5,417 | |
| 17,902 | 8,738 | 3,040 | |
| Потенциални кандидати: | |||
| 25,505 | 6,884 | 2,774 | |
| 18,329 | 6,259 | 3,175 | |
| 47,770 | 6,112 | 3,700 | |
| 2,412 | 3,800 | 1,784 | |
[редактиране] Външни препратки
- Europe.eu — Порталът на Европейския Съюз
- Evropa.bg — Делегация на Европейската Комисия в България
- Europe.bg — Български европортал
- Evroportal.bg — Български европортал
- EU in the USA — Сайт на Европейската Комисия в САЩ
- EU Observer — Новини от ЕС
| Европейски Съюз и страни кандидатки | ||
|---|---|---|
| Австрия | Белгия | Великобритания | Дания | Естония | Финландия | Франция | Германия | Гърция | Ирландия | Испания | Италия | Кипър | Латвия | Литва | Люксембург | Малта | Нидерландия | Полша | Португалия | Словакия | Словения | Унгария | Швеция | Чехия | ||
| Присъединяващи се държави на 1 януари 2007: България | Румъния Официални страни кандидатки : Македония | Турция | Хърватска |
||


