Меланхолия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Меланхолия (на гръцки: μελανχολια) е вид човешко настроение, не точно определен вид депресия. Характеризира се с ниски нива на ентусиазъм и желание за активност. В миналото, още от 5-4 век пр. Хр. в писания на Хипократ, е описвано като болестно състояние, за което е характерно „липса на апетит, униние, безсъние, раздразнителност, безпокойство“. Твърдяло се е и че „скръб и страх, когато траят продължитлно време, причиняват меланхолия“. В днешно време се смята, че меланхолията е била същия феномен, който сега се нарича клинична депресия.
Според старата Хипократова теория за четирите вида темперамент, меланхолията произлиза от нарушаване на равновесието между тези темпераменти в човешката душа причинено от преобладаването на вещество произведено от жлъчката, което чрез кръвта се разпространява в организма.
След откритието на кръвообръщението от Уилям Харви през 1628, тази теория губи значението си.

