Кориолис
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Копирано от http://elrid.cult.bg/f/Pages/Coriolis.php
Силата на Кориолис е причината за някои от тези явления. Тя е била описана от френския инженер-математик Густав-Гаспар Кориолис през 1835 г. Той доказал, че при използване на традиционните Нютоновски закони при движение на телата във въртящи се системи, уравненията за движение трябва да се допълнят със специална сила на инерция, която е насочена надясно по отношение на преместването на тялото, ако въртенето на системата е против часовата стрелка, и наляво в обратния случай. Тя има следното уравнение:
FCoriolis = -2 m (w . v),
където m е масата на обекта, v е относителната му скорост във въртящата се система, а w е ъгловата скорост на въртене на системата. Но за да си изясним нещата, уравнението не ни е достатъчно.
Всяка точка от повърхността на Земята прави една обиколка за едно денонощие, но заради сферичната й форма, скоростта на въртене на дадена точка зависи от географската й ширина. На екватора, скоростта е почти 1 670 km/h, а на полюсите - 0 km/h. Когато един обект започне да се премества от екватора на север или на юг и не е твърдо закрепен към земята (въздух, вода ), той поддържа своята начална скорост на изток, благодарение на инерцията си. Това е просто приложение на Първия Закон на Нютон. Обектът ще продължава да се движи на изток с една и съща скорост (както посоката така и големината й остават същите) докато нещо не му окаже въздействие, за да измени своята скорост. Но ако обектът се придвижи достатъчно далече от екватора, то скоростта му на изток няма да същата като скоростта на земята под него.
Обектът, отдалечавайки се от екватора в крайна сметка ще изпревари земната повърхност и ще ни се стори преместен на изток от някаква загадъчна "сила". Обектите, коити се движат към екватора пък ще бъдат по-бавни от земята под тях и ще се окажат по-назапад. Това отклонение е наречено кориолисово, на името на френския физик и инженер. В северното полукълбо, кориолисовата сила винаги отклонява пътя на обекта надясно, а в южното - наляво. В действителност няма никаква сила - ние просто определяме резултата от движеща се координатна система.
Това явление има особено значение за метеорологията, геофизиката и океанографята, защото всички движещи се близо до повърхността на Земята обекти са подложени на въздействието му. Така, например, силата на Кориолис има решаващ принос в динамиката на атмосферата, определяйки посоката и силата на преобладаващите ветрове и посоката на въртене на циклоните, а в хидросферата - на посоката океанските течения.

