Петър Дънов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Петър Дънов (Беинса Дуно)
създател на философско учение
Роден: 11 юли 1864
Хадърча, днес в България
Починал: 27 декември 1944
София, България

Петър Константинов Дънов, наричан от последователите си Беинса Дуно или Учителя Беинса Дуно, е основател на философско учение, което се самоопределя като „езотерично християнство“. Учението, основано от Дънов, е смятано от българската държава за религиозно и е регистрирано от Дирекцията по вероизповеданията като отделно вероизповедание. Това учение в България е известно под името дъновизъм, а последователите му - дъновисти. Самите последователи на Дънов намират тези определения за неуважителни и подвеждащи, защото Петър Дънов изрично пояснява, че неговото учение не може да бъде наричано по този начин и не е религия.[източник?]

Съдържание

Биография


Езотерично Християнство

Принципи и идеи
Второ Пришествие на Христос
Надрелигиозност
Прераждане
Причинно-следствен принцип

Клонове в древността
Манихейство
Богомилство
Съвременни клонове
Антропософия
Всемирно бяло братство

Духовни Учители
Зороастър
Хермес
Кришна
Орфей
Буда
Питагор
Учителя Петър Дънов
Рудолф Щайнер

Петър Дънов е роден на 11 юли 1864 година (29 юни стар стил, Петровден) в село Хадърча, сега Николаевка, Област Варна, България. Петър Дънов е трето дете на свещеник Константин Дъновски и на Добра Георгиева. Негов дядо по майчина линия е чорбаджи Атанас Георгиев (1805-1865), възрожденски деятел за църковна независимост. Баща му Константин Дъновски (1830-1918) е първият български свещеник във Варна. [1] През 1872 година Петър Дънов постъпва в основно българско училище в село Хадърча, а след освобождението на България от османска власт завършва петокласна мъжка гимназия във Варна. На 24 юни 1886 година завършва Американско методистко училище в Свищов и от есента на 1887 до лятото на 1888 година учителства в русенското село Хотанца.

През август 1888 г. заминава за САЩ и се записва студент в Методистката теологическа семинария Дрю в град Медисън, щат Ню Джърси, и я завършва през май 1892 г. През есента на 1892 г. се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет, защитава дипломна работа „Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране” и се дипломира през юни 1893 г. Една година посещава занятията в Медицинския факултет на Бостънския университет и през 1894 г. получава сертификат, даващ му право да практикува медицина.[2]

През 1895 г. Петър Дънов се завръща в България, установява се във Варна и отказва предлаганите му длъжности на методистки и теософски проповедник. През 1896 г. издава книгата „Науката и възпитанието”, в която анализира пътя на човека в световната драма и говори за основите на нова култура, която предстои да настъпи през идващия век.

През 1896 г. е един от учредителите на Дружественото читалище „П.Р.Славейков”, избран е за негов библиотекар-домакин и през следващите години държи пред варненското гражданство сказките: „Произхождението на человека”, „Преглед върху древната и модерна философия”, „Науката и философията”, „Защо и как живеем” и „Основите на просвещението”.

През 1897 г. Петър Дънов учредява със съмишленици във Варна „Общество за повдигание религиозния дух на българский народ“, в което членуват д-р Георги Миркович, Мария Казакова, Тодор Стоянов, Пеню Киров, Анастасия д-р Желязкова и Милкон Партомиян. Същата година издава брошура с мистичен текст под заглавие „Хио-Ели-Мели-Месаил”. Така той застава в центъра на духовно общество, което по-късно прераства в „Синархическа верига“ (1906 г.) и обществото „Всемирно бяло братство“ (1918 г.), а последователите на Дънов започват да го наричат „Учителя“. Според тяхното гледището след 1897 г. е по-правилно да се говори за Учителя Беинса Дуно, вместо за Петър Дънов, въпреки че псевдонимът Беинса Дуно започва да се употребява в книжовни публикации едва в началото на 30-те години на 20 век.

През 1898 г. записва и произнася пред Варненското благотворително дружество „Майка” беседата „Призвание към народа ми” [3], която е апел към социално и духовно самоутвърждаване. На следващата година написва „Десетте свидетелства Господни” и „Божието обещание”. От 1899 г. Петър Дънов свиква ежегодно във Варна събори, които първоначално нарича „срещи на Синархическата Верига“. Оттогава до 1942 г. през месец август се провеждат годишни събори на Всемирното бяло братство на различни места - във Варна (1899-1909), във Велико Търново (1910-1925), в София (1926-1941), на планините Рила и Витоша.

От 1901 г. до 1912 г. пътува из селищата на България, изнася сказки и прави френологични изследвания на избрани представители от българския народ. От 1904 г. пребивава продължителни периоди от време в София, в дома на Петко Гумнеров на ул. „Опълченска” 66. Започва да изнася публични проповеди под форма на беседи. Централно място в тях заема историческата, космичната и метафизичната фигура на Христос.

През 1912 г. в село Арбанаси, Търновско, работи върху Библията и съставя „Завета на цветните лъчи на светлината”, който излиза от печат през септември същата година. На титулната страница е изписано мотото: „Винаги ще съм предан раб на Господа Исуса Христа, Син Божий, 15 август, Търново, 1912“.

На 16 март 1914 г. произнася в София първата официално стенографирана неделна [4], с която слага начало на сериите „Сила и Живот”. В тях Петър Дънов излага основните принципи на своето учение, което нарича „Новото учение на Всемирното бяло братство“.

На 8 февруари 1917 г. открива в София цикъл от специални лекции пред омъжени жени, който продължава до 30 юни 1932 г. През 1917-1918 г., по време на Първата световна война, правителството на Васил Радославов го интернира във Варна, под предлог, че учението му разколебава духа на войниците на фронта. Живее в хотел „Лондон” (днес „Мусала”) и води преписка със свои ученици. След края на Първата световна война (1914-1918) бързо нараства броят на последователите му из цялата страна и през 30-те години на 20 век достига около 40 000.

На 24 февруари 1922 г. открива в София езотерична школа, която нарича Школа на Всемирното бяло братство. Състои се от два класа ученици. Общият окултен клас се открива с лекцията „Трите живота”, а Специалният (Младежки) окултен клас – с лекцията „Двата пътя”.[5]. Лекциите пред двата окултни класа продължават ежеседмично 22 години – до декември 1944 г.

През 1927 г. Дънов създава край София селището Изгрева (днес квартал „Изгрев”), в което събира свои слушатели, последователи и ученици, за да центрира работата на езотеричната школа. Установява се постоянно на Изгрева, където в специално построен салон изнася различните течения на своето Слово. От 19 август 1927 г., на годишния събор на Всемирното бяло братство, изнася поредица от беседи, обединени в цикъла „Пътят на ученика”.

В периода 1929-1932 г. Дънов осъществява контакт с теософския водач Джиду Кришнамурти (в град Омен, Холандия), който по същото време излиза от Теософското общество и разпуска ордена „Звездите на Изтока”.

През лятото на 1929 г. за първи път извежда своите последователи и ученици на лагер край Седемте рилски езера. На 21 септември 1930 г. открива ново течение на своите проповеди, наречено неделни утринни слова, които продължават до април 1944 г. От 1934 г. започва работа върху Паневритмията – цикъл от двадесет и осем упражнения, съставени от мелодия, текст и пластични движения. По-късно към нея добавя упражненията Слънчеви лъчи и Пентаграм.

На 4 май 1936 г. активист на политическата партия Демократически сговор му нанася побой, който предизвиква мозъчен кръвоизлив и парализа. Въпреки заболяването, на 14 юли Петър Дънов излиза със свои ученици на лагер край Седемте рилски езера и до 12 август напълно възстановява здравето си.

На 22 март 1939 г. записва послание към учениците си, озаглавено „Вечният завет на Духа”. В началото на 1944 г., по време на въздушните бомбардировки над София, организира евакуирането на Изгрева в село Мърчаево (на 24 км югозападно от София) и се установява в дома (сега музей) на своя ученик Темелко Гьорев. Завръща се на Изгрева на 19 октомври 1944 г. На 20 декември 1944 г. изнася пред Общия окултен клас беседата „Последно слово”.

На 27 декември 1944 г. Петър Дънов почива, като в документите се споменава конретната причина - пневмония. Тялото му е погребано в квартал Изгрева.

Творчество

Идейна и методологична доктрина

Различните аспекти в учението на Петър Дънов са изложени и развити в около 4 000 негови проповеди, изнасяни в периода 1897-1944 г. Публикувани са в няколко многотомни поредици: лекции пред Общ окултен клас, лекции пред Специален окултен клас, неделни беседи, съборни беседи, утринни слова и други.

Главни категории в учението са Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел, схващани като атрибути на историческия, космическия и мистичния Христос. Централна макро- и микрокосмична категория е Любовта, която функционира в различните аспекти на човешкото битие като стремеж (в емоционалната сфера или сърцето), чувство (в душата), сила (в идейната сфера на Аз-а или ума) и принцип (в духа). Основен космогоничен възглед е т.нар. Велико Всемирно Братство – организъм, съставен от еволюиралите човешки души (ложи на Великите посветени и техни ученици) и деветте йерархии от свръхсетивни същества (ангели, архангели, начала, власти, сили, господства, престоли, херувими и серафими). Върховен ръководител на Великото Всемирно Братство е Христос.[6]

Историята на световната култура Петър Дънов разглежда като проекция на космически ритъм, структуриран от глобални периоди (полярен, хиперборейски, лемурийски, атлантски, пети, шести и седми) и подпериоди. Подпериодите в настоящия пети период се наричат културни епохи: Рак (древноиндийска), Близнаци (древноперсийска), Телец (древноегипетска), Овен (гръко-римска), Риби (западноевропейска), Водолей (славянска) и др. В тях човешкото съзнание се проявява и еволюира през степени на колективно, индивидуално, висше колективно и космическо. Според Петър Дънов от 1914 г. човечеството навлиза в епохата на Водолей, т.е. осъществява еволюционен преход от Пета към Шеста културна епоха в рамките на Пети период. В него водеща в еволюционен смисъл е Индоевропейската раса. През настоящия междинен етап се правят първи стъпки във висшето колективно съзнание. Една от неговите социални форми е постигнатият чрез висшите аспекти на Любовта живот за Цялото. Разширеното колективно съзнание, осъществяващо живота за Цялото, се разглежда като атрибут на предстоящата Шеста (Славянска) културна епоха и на произтичащата от нея бъдеща Шеста раса. Шестата раса ще се прояви в бъдещия Шести голям период и ще реализира в още по-голяма пълнота културата на Любовта.[7]

Психологичният аспект на човешкото развитие според Петър Дънов е последователната трансформация през четири културологични архетипа: старозаветен, новозаветен, праведен и ученик.[8] Преходът към последния се схваща като съвкупност от школски езотерични методи, целящи преобразуване на представно-понятийното съзнание в образно (имагинативно), и се обозначава с термина „разцъфтяване на човешката душа“. Езотеричният ученик трайно свързва съзнанието си с Христос, непрекъснато Го преживява в своята мисловна, емоционална и волева сфера, и постоянно се учи от това, което Той върши в него. По този начин съзнанието на ученика, и специално неговото етерно тяло, естествено се приема за обект и субект на т.нар. Второ пришествие на Христос.

Основни методи за духовна работа в Школата на Всемирното бяло братство са молитвени събрания, музикални и дихателни упражнения, четене на Словото на Учителя Беинса Дуно, посрещане на изгрева на небесни обекти (Слънце, Венера, Сириус и др.), планински екскурзии, живот в братски общности, годишни събори и др. Специални методи са Завета на цветните лъчи на Светлината, работата с езотеричния символ Пентаграм и танцът Паневритмия. Всички методи се схващат като езотерични практики за преживяване на Христос посредством целостта на човешкото същество и специално чрез неговото етерно тяло.

Христология

Един от първостепенните въпроси към Учението на Всемирното бяло братство е: Какво е отношението на Учителя Петър Дънов към Христос? За да се отговори на този въпрос в неговата цялост, ще е необходимо да се цитират и преразкажат хиляди беседи и лекции, защото Учителя Петър Дънов е говорил преди всичко за Божествената същност и изява на Христовото същество. Най-общо казано Учителя Петър Дънов определя Христос като Божествено космично същество, идващо от централното слънце на нашата Галактична система, което слънце Дънов нарича с името Алфиола. Според Дънов Христос е колективен Дух, сбор от всички Синове Божии. Той утвърждава максимата: "Христос е Глава на Великото Всемирно Братство", като изтъква, че Христос е един и неделим, и представлява в макрокосмичен и психологичен план най-пълната изява на Любовта като принцип в Битието. Под термина Велико Всемирно Братство Дънов разбира организъм, съставен от еволюиралите човешки души и девет ангелски йерархии. Виж цитираните текстове в уикицитат: [6]

Учителя Петър Дънов категорично отхвърля второ физическо въплъщение на Христос. Той изтъква, че е неправилен възгледат, че Христос ще се роди отново като малко дете, като утвърждава, че днес Христос не може да се роди от жена. Дънов определя, че Христос се е родил и се ражда в сърцата и в душите на хората. При това той определя, че Христос се ражда едновременно в много души. Белегът, по който може да се различи това раждане на Христос отвътре е че човек ще бъде полезен както за себе си, така и за окръжаващите, ще настъпи едно вътрешно оживление и възкресени, т.нар. пробуждане на човешката душа, а хората ще си подадат ръка като братя. [7]

Учителя Петър Дънов ликвидира инсинуациите на някои православни изследователи, които го набеждават, че се е самообявил за прераждане на Христос, с думи: "Понякога казвате: „Господин Дънов дали е Христос, или Христос е в него?” Ще ви кажа: Христос не съм. Но Христос е в мен. Ако бях Христос, за когото ме мислите, щях да управлявам целия свят; щом не съм такъв човек, не съм и Христос. Христос не е на физическия свят.” [9]

Учителя Петър Дънов е говорил по свой уникален начин за Второто пришествие на Христос в Астралния план в настоящата епоха. Той определя, че няма епоха в човешката история, когато Христос да е работил така. Според него в настоящето Христос е слязъл по-ниско, в Астралния и Етерния свят, по-близо до материалния свят. Дънов определя, че ще започне вселяването на Христовия Дух в подготвените души, като това вселяване може да се различи, като се съзерцава във вътрешното мисловно поле на съзнанието и в социалния живот проявата на Христовите Добродетели.[8]

Научни приноси

Формулирани са като философски и научни идеи от различни области на точните и хуманитарни науки. Разгърнати в многобройни проповеди на Учителя Петър Дънов, те тепърва подлежат на анализ и интерпретация. Някои от идеите в научната област са:

  • Съзнанието може да се движи и то с различни скорости - по-ниски и по-високи от скоростта на светлината. Виж цитираните текстове в уикицитат: [9]
  • Светлината е жива. Светлината също има съзнание, подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. [10]
  • Ако се направи средата на мислите по-рядка или по-гъста те ще претърпят пречупване. [12]
  • Волята представлява строго определено движение в съзнанието - наклон в съзнанието. [13]
  • Атомите имат съзнание и тяхното съзнание еволюира в зависимост прехода им през различните природни царства: минерално, растително, животинско и човешко.[14]

Принос към науките за себепознание

В периода 1901-1912 г. Учителя Петър Дънов провежда френологични изследвания върху избрани представители от българския народ. По-късно част от резултатите са изложени в неговите неделни проповеди, а с откриване на Езотеричната школа на Всемирното бяло братство (1922) се демонстрира цялостният му подход към науките за себепознание – астрология, хиромантия, физиогномия, френология, кабала и др. Неговата оригинална методология в тази област включва следните основни принципи:

  • Петър Дънов дава импулс на езотеричен ученик сам да изучава традицията на дадена наука, коригирайки и насочвайки учебния процес и изследователските търсения.
  • Той забранява използването на науките за себепознание за критика оценяване на ближния.
  • Дава импулс за т.нар. еволюционно развитие на тези науки: към тях не трябва да се подхожда обективистично и позитивистично, а трябва да служат за развитие на добродетели в човешката душа и да помагат за раждане и познание на Вътрешния Христос.
  • Утвърждава подход на синтез между различни науки за себепознание; например, за да се схванат цялостно детайлите от даден хороскоп, човешка длан, лице или френологични параметри на череп, е необходимо да се проверят, обобщят и синтезират конкретни резултати от астрологичен, хиромантичен, физиогномичен, френологичен или друг анализ.

Някои идеи и подходи на Петър Дънов в цитираните науки са използвани от Варненската астрологична традиция за създаване на т.нар. триизмерен модел на хороскоп – иновация в астрологичната методология.

Музикално творчество

Петър Дънов учи музика и цигулка през 80-те години на XIX век.

През първата декада на 20 век Петър Дънов започва да композира по библейски и свои текстове песни, наричани по-късно "братски песни", а от 1922 г. дава в двата окултни класа на своята Школа песни и мелодии, които нарича окултни музикални упражнения. Според него те са метод за работа на езотеричния ученик и са предназначени да тонизират и хармонизират неговите психични процеси. Някои от текстовете на музикалните упражнени са на обявения от него за свещен протоезик - ватански. Дънов определя този език като първичен език на човечеството.

Предсказания и прозрения

Петър Дънов предсказва редица важни исторически събития:

  • Той предсказва на 20 септември 1935, че след приблизително 1 век в Европа ще се извършат големи промени:

премахване на границите, създаване на нови по-добри отношения между народите и човеците. А на 1 май 1940 предсказва, че след Втората световна вайна ще се заговори за Съединени европейски щати и тази идея ще се осъществи.Виж цитираните текстове в уикицитат: [15]

  • Учителя Петър Дънов предсказва идването на комунистическата власт и нейното падане след точно 45 години.
  • Той определя, че в настоящия век е започнало Второто пришествие на Христос, което няма да се реализра физически, а в душите на хората. Той изтъква под термина Второ пришествие на Христос не трябва да се разбира свършека на света, а Втрото проявление на Христовия Дух спрямо човечеството.[16]
  • Дънов определя през 1939, че светът се намира пред наказание и ликвидация в 20 век, като споменава, че до 1999 г. светът ще види това, което никога не е видял.[17]
  • Той предсказва, че в Европа идва голямо земетресение, започващо от север и породено от безморалния живот на хората.[18]
  • Учителя Петър Дънов предсказва, че през 22 век ще се възстанови Царството Христово на Земята.[19]

Отглас в света

Разпространение на учението

През 40-те години на 20 век учението му става популярно в някои европейски страни като Франция и Литва, а през 70-те години навлиза в Русия, Канада и САЩ. През последноно десетилетие на миналия век негови ученици и последователи се появяват във Великобритания, Германия, Австралия и Конго.

След демократичните промени в България, през 1995, последователи на Всемирното бяло братство в България юридически регистрират организация с идеална цел „Бяло Братство – България”, която се ръководи от Върховен братски съвет със седалище София. Извън пределите на страната съществуват десетки духовни центрове, най-голям от които е френският център в Бонфен. Той е основан през 1953 г. от Михаил Иванов (1900-1986) – ученик на Петър Дънов, наричан от последователите си Омраам Микаел Айванов.

Духовно и културологично влияние

Творчеството и дейността на Дънов са обект на изучаване и анализи от учени и духовни водачи.[10]

  • Според Павел Бирюков, биограф на Лев Толстой, великият руски мислител и писател непосредствено преди смъртта си (1910) напуска Ясна Поляна с желание да отпътува за България и да се срещне с Дънов.
  • По повод смъртта на Алберт Айнщайн (1955) Френското национално радио излъчва предаване с негови изказвания, между които е и следното: „Целият свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред Учителя Петър Дънов от България.”
  • Според мемоарите на Боян Боев, един от учениците на Петър Дънов, в разговор с него в Мюнхен през 1910 Рудолф Щайнер, основателят на антропософията, му казва: „На славянството е определено велика мисия. То, и в частност България, ще допринесе много за духовното повдигане на човечеството. Върнете се в България, там има мощно духовно движение, начело на което стои велик духовен посветен.”
  • Онисабуро Дегучи, водач на японското духовно движение Оомото, споделя: „Аз съм един мъдрец, Учителят е в България.”
  • Алфред Лемоние, професор от Тулузкия университет, Франция, при посещението си в България се обръща към Дънов с думите: „Ние дойдохме да Ви благодарим от всичката си душа и всички си дух, също така и да Ви искаме нови благословения, съвети, пример, физическа, морална и интелектуална сила, за да можем по-добре да служим на Цялото.”

След 1925 г. учението на Дънов придобива световна популярност чрез редица публикации във вестници, списания и книги.

  • В Италия Алдо Лавини публикува в списание ”Ил Месаджеро дела Салуте” (1927) обширна биография и проучване за дейността на Петър Дънов. Излизащият в Палермо вестник „Алфа”, орган на Сдружението за психически експериментални науки, го нарича мистичен апостол на християнството в своята пълнота и величие. В Локарно издателство „Йога” подготвя и издава девет избрани беседи в превод на поетесата Мара Белчева и уводни думи на професор Джино Сордели. Луиджи Белоти, директор на Италианската академия за наука, литература и изкуство, в слово при откриването й (24 октомври 1929) провъзгласява Учителя Петър Дънов за неин духовен ръководител.
  • В Чехословакия списание „Ди Глоке” публикува негова биография, а философът Рудолф Буркерт в книгата си “Божието царство на земята” го нарича „Пророк на бялата раса“.
  • В Германия вестник „Реформблат” отпечатва статия под заглавие „Предвестници на новата култура”, в която за Всемирното бяло братство се казва: „Истинската стойност на това движение не е само в неговите идеи, но и в непоколебимата му сила да се реализират тези идеи в живота.” Там е представен като „красива фигура, дишаща доброта.” Германското движение „Меншхайтспартай” (1932) обявява принадлежност към Всемирното бяло братство в България и уважение към него.
  • Агнеса Хофман, деятел на Католическата либерална църква в Холандия, посещава България през 1928 година и споделя: „Аз дойдох да се срещна с Учителя Петър Дънов. Малко са Учителите на човечеството.”
  • В САЩ са публикувани на английски деветнадесет негови беседи, отбелязани с отзиви в пресата.
  • Розенкройцерското общество в Оушънсайд, Калифорния, изказва впечатленията си от беседата „Великият закон” по следния начин: „Този, който е писал тези прекрасни и възвишени мисли, познава дълбоко тайните на живота.”
  • В Канада списание „Торч“, орган на Канадското астрологическо общество, публикува отзив за беседата „Великият закон”: „По своите достойнства тази малка книжка няма равна на себе си в цялата американска ораторска литература. Авторът е проникнал дълбоко в работата на духовната алхимия на вселената, показва как всяка добродетел спомага за изграждане на индивидуалното и общото благо на човечеството.”
  • В Полша списание „Хейнал” публикува отзив на Агни Пилшова: „Има много окултни школи по света, но тази в България се отличава с нещо специфично. Тя се старае да упражни възпитателно въздействие върху обществото чрез добрия си пример.”
  • В Швейцария пресата отпечатва отзив за книгата на Георги Радев „Учителят говори” (съставена по текстове на Дънов): „Никога досега не сме срещали толкова истини, изнесени в такава сбита форма, така живо и красиво.”
  • Във Франция Михаил Иванов, един от най-ревностните му ученици, създава през 1953 г. в Бонфен Всемирно бяло братство[11] , което в следващите години разгръща десетки духовни центрове по всички континенти. Последователите на Иванов практикуват паневритмия и специално изучават „мистичния български език”, за да пеят в оригинал музикалните упражнения на Дънов.
  • След демократичните промени в България стотици духовно търсещи от цял свят посещават ежегодния събор край Седемте рилски езера, за да участват в „Школата на Планината” и да изпълняват свещения, за последователите на Учителя Петър Дънов, танц паневритмия.
  • През 2005 г. официалният интернет сайт, посветен на Словото на Учителя Беинса Дуно www.BeinsaDouno.org, стартира инициатива за многоезично превеждане на неговото литературно наследство на руски, немски, английски, испански, френски, полски и други.

Отношение на Православната църква към Учението на Петър Дънов

Петър Дънов е потомък на възрожденци със значителен принос в борбата за църковна независимост. Ето защо той естествено продължава делото им, нашример във второто десетилетие след освобождението на България от османска власт той основава Общество за повдигане религиозния дух на българския народ (1897), в което членуват изтъкнати дейци за национално религиозно самоопределение. Но архиереите на Българската православна църква не приемат неговите реформаторски идеи за връщане към принципите на ранното християнство. Според него духовенството трябва да работи безплатно и безкористно, прехранвайки се от духовната си работа сред народа. От друга страна, неговата езотерично-християнска доктрина се основава на принципите на причинно-следствената зависимост и прераждане (закон за реинкарнация и карма) с цел усъвършенстване и повдигане на човешката душа към Христовото съвършенство – два принципа, коренно противоречащи на официалната църковна догматика.

През второто десетилетие на XX век Българската православна църква предприема сериозни мерки за дискредитиране дейността на Петър Дънов. Главно обвинение срещу него е, че се идентифицира с Христос, въпреки недвусмисленото му изказване: „Не търсете Христа на физическото поле; не Го търсете и в един човек, защото Той е във всички хора. Само че там, където се проявява Христос, ще видите интензивна Светлина. Христос е един и много. Понякога казвате: „Г-н Дънов дали е Христос, или Христос е в него?” Ще ви кажа: Христос не съм, но Христос е в мен. Ако бях Христос, за когото ме мислите, щях да управлявам целия свят. Щом не съм такъв човек, не съм и Христос. Христос не е на физическия свят.”[12]

През пролетта на 1922 г. кампанията на Православната църква срещу Учителя Петър Дънов достига кулминация. В неделна проповед от 14 май той заявява: „Ако днес някой се опита да говори истината, първото нещо, което ще кажат, е: „Той е еретик”... Ако вашето учение даде по-добри резултати, аз ще го приема, а ако моето учение даде по-добри резултати, приемете моите методи.” На 18 юни той казва: „Сега е време за култура, ние носим едно течение, един прилив в България. И българското духовенство, вместо да работи разумно, да използва това благословение, което Небето изпраща, крои разни планове да ни спъне. То трябва да разбере, че така първо себе си ще спъне.” На 7 юли 1922 г. Архиерейски събор на БПЦ обявява Петър Дънов за самоотлъчил се от нея, а учението му – „за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал”. Учителя Петър Дънов не коментира събитието, не излиза публично в своя защита, а визира единствено идеала на Великото всемирно братство: „Нека се реши този въпрос от Православната църква: възкръснал ли е Христос в Православната църква, приета ли е Любовта в Православната църква? Една църква има в света. Но вън от църквата е Всемирното бяло братство – то е по-високо от църквата. Но още по-високо от Всемирното бяло Братство е Царството Божие. Следователно църквата е първото стъпало, Всемирното Бяло Братство е второто стъпало, а Царството Божие е третото стъпало – най-великото, което трябва да се прояви.” [13]


Българската философска и теологична мисъл за Петър Дънов

Учението на Петър Дънов е обект на теологични и философски анализи. През 1917 г. теологът Даниил Ласков публикува във в-к „Духовна култура” статиите: „Какво нещо е теософията” и „Как гледа Библията на теософския спиритизъм и окултизъм”, а през 1922 г. излиза книгата му „Петър Дънов и неговото учение”, в което последното се определя като „сбор от езически суеверия, теософски спиритизъм и окултизъм”. През 1929 г. Ангел Томов анализира в сп. „Философски преглед” религиозно-философската концепция на учението, изтъквайки, че то може да бъде разбрано само като съставка на мистичната вълна на новото време, характеризираща се с растящ интерес към спиритизма и с настъпателно движение на теософията и на различните окултни школи и мистични общества в света. [14] По-късно авторитетният ремкеанец проф. Димитър Михалчев публикува последователно в същото списание студиите „Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов” (1930) и “Против дъновизма като теософско учение” (1931). Според него става дума за пантеистична метафизика, която увлича масите в мистицизъм и ги прави „загубена част от народа” за държавата и нацията. През 1940 г. психиатърът д-р Кирил Чолаков, ученик на Михалчев, публикува в сп. „Душевно здраве” три критически статии, квалифицирайки Петър Дънов и многохилядните му последователи с клинични термини. Всички критически анализи от този период визират предимно идеалистично-религиозните аспекти на учението, неволно или преднамерено игнорирайки неговата езотерично-християнска основа.

Марксическата философия след 1944 г. разглежда Петър Дънов като основоположник на „специфично българско теософско учение” в условията на буржоазното общество. Последователите му се определят като хора „глухи и слепи към болките на епохата”. Лансират се тенденциозни версии за „самоубийство” на Петър Дънов, въпреки съществуващи документални доказателства за пневмония като непосредствена причина за смърт.

В края на 20 век някои неформални философски кръгове[15] в България предлагат метода на структуралистична реконструкция в интерпретацията на текстовете на Петър Дънов. Според тях, те са построени на троичен диалог Христос-Аз-Другия, което позволява да бъдат видени отвътре и да бъдат преживени като Слово или морално събитие. Изтъква се, че само структуралистичната интерпретация ги прави научно разграничими от други езотерични или религиозни текстове, тъй като в литературата на православното християнство, теософията и източния окултизъм не може да бъде открита морфологията Христос-Аз-Другия.

В противоположност на обвиненията за безструктурност на проповедите на Петър Дънов се обосновава т.нар. музикален принцип; този принцип се схваща като духовна практика на езотеричния ученик, при която четенето или слушането на словото на Учителя Петър Дънов одухотворява интелектуализма на съвременното съзнание и възвръща в него живота на Космическата интелигентност. Чрез този метод езотеричния ученик непосредствено преживява онова, което принципът Учител в неговото съзнание (в смисъла на Обещания от Христос Дух на Истината - принципa на Светия Дух в човека) върши в него.

Отношение на българската държава към Петър Дънов и учението му

Петър Дънов и Всемирното бяло братство по принцип не участват в държавни институции и политически структури. Въпреки това те са били обект както на интерес, така и на репресии от страна на политици, държавници, партии, армия и полиция. Съществуват документи, според които Петър Дънов е възнамерявал да представи своето „Призвание към народа ми”[16] пред Народното събрание (1897), но впоследствие се отказва. По време на военния период от първата половина на 20 век (1912-1918) повечето от учениците и последователите му са мобилизирани в българската армия и по негови наставления носят, пришити във военните си куртки, Добрата молитва [17] и Псалм 91. През август 1915 г., в хода на Първата световна война, Търновското военно комендантство разтурва годишния събор на Всемирното бяло братство и принуждава Петър Дънов да напусне града.

На 13 юли 1921 г. Министерството на вътрешните работи на България утвърждава устав на Общество „Бяло Братство” в Русе и на практика това е първа юридическа регистрация на последователи на Всемирното бяло братство. През 20-те години на XX век Петър Дънов трайно пребивава в София на ул. „Опълченска” 66, в непосредствено съседство с дома на комунистическия лидер Георги Димитров. Според мемоари на съвременници последният неколкократно се е укривал от полицията в квартирата на Дънов.

Според мемоари на Петко Епитропов през юли 1922 г. Петър Дънов се среща с Александър Стамболийски, тогавашен министър-председател, и провежда с него частен разговор. На 9 юни 1923 г. чрез държавен преврат на власт в България идва политическата партия Демократически сговор; правителството й не дава разрешение за годишен събор на Всемирното Бяло Братство. На 21 юли 1925 г. Петър Дънов е призован за разпит в столичната Обществена безопасност; отговорите на зададените му въпроси са документирани съхранени като своеобразен манифест на неговата идейна доктрина. През 1936 г. е нападнат и бит от активист на партията Демократически сговор, инцидентът довежда до мозъчен кръвоизлив и парализа, от които той се възстановява напълно. По-късно нападателят го моли за прошка. На 2 октомври 1937 г. официално е призован да отговори писмено и подробно на въпроси относно отношението на неговото учение към църквата, държавните институции, армията, обществения строй, брака, семейството и морала. Отговорите му са докуметирани запазени за поколенията.

По време на Втората световна война Учителя Беинса Дуно съветва своите ученици Любомир Лулчев (придворен съветник) и Методи Константинов (висш чиновник в Министерството на външните работи) да убедят цар Борис III да отмени решението за депортиране на българските евреи и на практика става техен действителен спасител.

Четири години след установяване на тоталитарния комунистически режим в България Министерството на външните работи признава Всемирното бяло братство за „верска общност” (23 януари 1948), но през октомври 1956 г. отменя решението си. През юни 1948 г. е одържавен парцелът на Изгрева, върху който е разположени салонът за молитвени събрания, и е предоставен в собственост на посолството на СССР. На 6 декември 1957 г. с прокурорска заповед за обиск от Изгрева е иззета цялата литература със словото на Учителя Петър Дънов, а през август 1958 г. Софийският градски съвет одържавява всички парцели, собственост на жителите на Изгрева.

След демократичните промени в България Министерският съвет утвърждава устав на Общество „Всемирно бяло братство” (7 ноември 1990), а през 2001 г. публикува удостоверение, според което Обществото в никакъв случай не може да бъде квалифицирано като секта, а е официално изповедание, възникнало на българска основа като самобитна духовна традиция с едновековно присъствие в България.

Съвременен поглед към делото на Учителя Петър Дънов

Първоначално (през първата половина на XX век) Учителя Петър Дънов е идентифициран от своите ученици и последователи като един от Великите учители от Ложата на Великото Всемирно Братство. През 40-те години Влад Пашов, Георги Радев, Боян Боев и Методи Константинов първи обосновават в свои трудове централното космогонично и гносеологично значение на понятието Велико всемирно братство, детайлно анализират неговата макро- и микрокосмична структура според Учителя Петър Дънов (еволюирали човешки души и девет йерархии от свръхсетивни същества под върховното ръководство на Христос) и дефинират съзнателната връзка с него като главна познавателна цел в духовната практика на езотеричния ученик. Някои български публикации от 90-те години на миналия век го определят като Всемиров Учител, без да го причисляват към някоя от съществуващите дотогава философски, религиозни и езотерични доктрини. Преобладаващо е становището, че мисията му е да обнови християнството във връзка с предстоящата Славянска културна епоха и бъдещата Шеста раса.

От 1999 г. насам някои неформални философски кръгове в България и Холандия (Хари Салман, Димитър Калев, Филип Филипов и др.) , позовавайки се на биографични данни от живота на Петър Дънов и на духовно-научни тези от антропософското учение на Рудолф Щайнер, идентифицират Учителя Беинса Дуно като проява на Бодхисатва Майтрея през XX век. От тези позиции те разглеждат учението му като най-висша еманация на езотеричното християнство, а методите на неговата школа – като практики за преживяване на т.нар. етерно пришествие на Христос в астрален план. Тези интерпретации се оспорват от някои водещи представители на антропософската школа в Дорнах, Швейцария, и въпреки че е една от централните изследователски теми в антропософията, засега те не посочват алтернативни възгледи за духовно-историческа и персонална идентификация на Бодхисатва Майтрея през XX век.

От друга страна, Школата на езотеричното християнство в Дорнах разглежда някои опити за персонификация на Бодхисатва Майтрея (Джуди Кришнамурти, Валентин Томберг, Омраам Микаел Айванхови др.) като неправомерни опити за подмяна на неговата истинска мисия като вестител на етерното пришествие на Христос в астрален план. Духовно-научният диалог между тези две европейски традиции на езотеричното християнство могат да бъдат интерпретирани не само като знак за синтез, но и като общочовешко единение в Христос.

Бележки

  1. Петър Ников. Из близкото минало на Варна Варна, 1997.
  2. Проф. Андрей Пантев, доц. д-р Борислав Гаврилов. 100-те най-влиятелни българи в нашата история. С. 1997
  3. Учителя Петър Дънов, Той иде, С. 2004, ISBN 954-744-046-2, [1]
  4. Учителя Петър Дънов, Сила и Живот, ИК "Захарий Стоянов" и "Бяло Братство", С. 2006, ISBN 954-739-734-6 (т.1), [2]
  5. Учителя Петър Дънов, Школата, Младежки клас, година I, ИК "Бяло Братство", С. 2004, ISBN 954-744-043-8, [3]
  6. Георги Радев, Учителят говори С. 1998, ISBN 954-8785-17-X, трето издание
  7. Методи Константинов, Боян Боев, Мария Тодорова, Борис Николов, Учителя, ИК Бяло Братство, С. 2005, ISBN 954-744-050-0, трето издание
  8. Учителя Петър Дънов, Пътят на Ученика, С. 1996, второ фототипно издание
  9. Из разговор с Учителя Петър Дънов в дома на Лазар Котев на 8.08.1920 г., публикуван в спомените и стенографските записки на Борис Николов. Изгревът на Бялото Братство, том 3, С. 1995, ISBN 954-90041-2-0
  10. В този подраздел многократно е цитиран материал от книгата: Учителя Петър Дънов, Живот и Учение, М. Кралева (съставител), ИК „Кибеа“ С. 2001, ISBN 954-474-264-6
  11. Fraternite Blanche Universelle Официален сайт на Fraternite Blanche Universelle
  12. Из разговор с Учителя Петър Дънов в дома на Лазар Котев на 8.08.1920 г., публикуван в спомените и стенографските записки на Борис Николов. Изгревът на Бялото Братство, том 3, С. 1995, ISBN 954-90041-2-0
  13. Изказване в беседата След три дни, изнесена на 24 юни 1923 г., публикувана в Петимата братя, С. 1997, ISBN 954-507-087-0, второ издание
  14. Виж списание "Философски преглед", 1931, кн. II)
  15. В този кръг влизат Димитър Калев, Филип Филипов и др. Виж статията Мястото на Учението на Петър Дънов в Българската култура, публикувана в No59 от поредицата "Българска Класика" - Разумното сърце, ИК "Захарий Стоянов", С. 2003, ISBN 954-739-431-2; както и статията Категорията Любов и проблемът за другия в Учението на Петър Дънов, "Демократичен преглед", кн. 50/2002, налична на адрес: [4]
  16. Това произведение е налично на адрес: http://triangle.bg/books/calling.1998/all.html
  17. Молитвата е налична на адрес [5]

Използвана литература

1. Методи Константинов, Боян Боев, Мария Тодорова, Борис Николов. Учителя. ИК Бяло Братство, София, 2005

2. Георги Радев. Учителят говори. ИК Алфадар, София, 1998

3. Учителя Беинса Дуно. Завета на цветните лъчи на Светлината. ИК Бяло Братство, София, 2004

4. Учителя Беинса Дуно. Паневритмия. ИК Бяло Братство, София, 2005

5. Учителя Петър Дънов. Изворът на Доброто. ИК Роял 77, Варна, 1992

6. Учителя Беинса Дуно. Разговори при Седемте рилски езера. Кралица Маб, София, 1993

7. Учителя Беинса Дуно. Акордиране на човешката душа, том I, II и III. ИК Бяло Братство, София, 2002

8. Учителя Беинса Дуно. Великата майка. ИК Бяло Братство и Роял 77, Варна, 1998

9. Учителя във Варна. Документална хроника, ИК Бяло Братство, София, 1999

10. Учителя Петър Дънов. Той иде. ИК Бяло Братство, София, 2004

11. Учителя Петър Дънов. Разумното сърце. Поредица Българска класика, том 59. ИК Захарий Стоянов, София, 2003

12. Милка Кралева. Учителят Петър Дънов. Живот и учение. ИК Кибеа, София, 2001

Външни препратки