от Уикипедия, свободната енциклопедия
Нобеловата награда за физиология или медицина се връчва всяка година на учени, допринесли в името на човечеството, със забележителни постижения в различни биологични науки. Оригинално наградата е давана за открития в областта на медицината и човешката физиология, но развитието на биологията и сродните ѝ дисциплини, води до разширяване на обзора от възможни постижения.
Съгласно последната воля на Алфред Нобел, наградата се връчва от Нобеловата Асамблея при Каролински Институт. През 1901 г. е награден първият лауреат на Нобеловата награда за физиология или медицина, като традицията продължа ежегодно.
[редактиране] Списък на лауреатите
Нобелова награда за физиология или медицина, 1900-09
| Година |
Име |
Тема |
| 1901 |
Емил Адолф фон Беринг |
За работата си по серумната терапия, основно за лечението на дифтерия |
| 1902 |
Роналд Рос |
За изследванията си върху маларията, показвайки пътя на проникване на причинителя, развитието му в организма и прилагането на методи за лечение |
| 1903 |
Нилс Рюберг Финсен |
За заслугите му за лечението на обикновен лупус, чрез прилагането на концентрирано светлинно лъчение. |
| 1904 |
Иван Петрович Павлов |
За изследванията във физиологията на храносмилането |
| 1905 |
Роберт Кох |
За откритието и изследването на причинителя на туберкулозата |
| 1906 |
Камило Голджи,Сантяго Рамон и Кахал |
За изследванията си върху структурата на нервната система |
| 1907 |
Шарл Луи Алфонас Лаверан |
За изследванията си върху протозойте, причинители на редица заболявания |
| 1908 |
Иля Илич Мечников |
За изучаването на имунната система |
| 1909 |
Емил Теодор Кохер |
За работата си върху физиологията, патологията и хирургическите техники на щитовидната жлеза |
Нобелова награда за физиология или медицина, 1910-19
| Година |
Име |
Тема |
| 1910 |
Албрехт Косел |
За изследванията си в клетъчната биология, и по-специално изучаването на белтъците и нуклеиновите киселини |
| 1911 |
Алвар Гулстранд |
За работите си върху формирането на образа през оптичната система на окото |
| 1912 |
Алексис Карел |
За хирургическото зашиване на кръвоносни съдове, както и трансплантацията на кръвоносни съдове и органи |
| 1913 |
Шарл Роберт Рише |
За откритието на анафилаксията |
| 1914 |
Роберт Барани |
За изследванията си върху вестибуларния апарат във вътрешното ухо |
| 1915 |
Наградата не се присъжда. |
|
| 1916 |
Наградата не се присъжда. |
|
| 1917 |
Наградата не се присъжда. |
|
| 1918 |
Наградата не се присъжда. |
|
| 1919 |
Жюл Борде |
За откриването на системата на комплемента, като част от имунитета. |
Нобелова награда за физиология или медицина, 1920-29
| Година |
Име |
Тема |
| 1920 |
Август Крог |
За откритието на регулационния механизъм за съкращаването и отпускането на кръвоносните капиляри. |
| 1921 |
Наградата не се присъжда. |
|
| 1922 |
Арчибалд Хил, Ото Майерхоф |
За изследвенията си върху топлообмена при мускулното съкращение, както и за откриването на връзка между кислородната консумация на мускулната тъкан и метаболизма на млечната киселина (лактат). |
| 1923 |
Фредерик Бантинг, Джон Маклеод |
За откритието на инсулина. |
| 1924 |
Вилем Ейнтховен |
За откриването на механизма на електрокардиограмата. |
| 1925 |
Наградата не се присъжда. |
|
| 1926 |
Йоханес Фибигер |
За откритието на Spiroptera carcinoma, като изкуствен причинител на тумори при животни. |
| 1927 |
Юлиус Вагнер-Яурег |
За откритието на терепевтичен ефект на заразяване с малария срещу прогресивен паралич. |
| 1928 |
Шарл Никол |
За работата си върху причинителя на тифа. |
| 1929 |
Кристиан Еикман, Фредерик Гоуланд Хопкинс |
За откритието на редица витамини. |
Нобелова награда за физиология или медицина, 1930-39
| Година |
Име |
Тема |
| 1930 |
Карл Ландщейнер |
За откритието на кръвните групи. |
| 1931 |
Ото Хенрих Варбург |
За изследванията си върху цитохромите и механизма на клетъчното дишане. |
| 1932 |
Чарлз Скот Шерингтън, Едгар Дъглас Ейдриън |
За работата си върху физиологията на невроните. |
| 1933 |
Томас Хънт Морган |
За откритието на ролята на хромозомите, като фактори на наследствеността. |
| 1934 |
Джордж Уипъл, Джордж Майнът и Уилям Мърфи |
За лечението на анемия. |
| 1935 |
Ханс Спеман |
За откритието на организационните центрове в ембрионалното развитие. |
| 1936 |
Хенри Дейл, Ото Леви |
За откритието на химическото предаване на нервния импулс. |
| 1937 |
Алберт Сент-Джорджи |
За описанието на витамин С и откритията в крайния етап на клетъчното дишане. |
| 1938 |
Корнеил Херманс |
За откритието на механизмите за контрол на кръвното налягане и нивата на кислород в процеса на дишане. |
| 1939 |
Герхард Домак |
За откритието на антибактериалния ефект на пронтозила. |
Нобелова награда за физиология или медицина, 1940-49
| Година |
Име |
Тема |
| 1940 |
Наградата не се присъжда. |
|
| 1941 |
Наградата не се присъжда. |
|
| 1942 |
Наградата не се присъжда. |
|
| 1943 |
Карл Петер Хенрик Дам, Едуард Адълберт Дойзи |
За откритието и описанието на химическата структура на витамин К. |
| 1944 |
Джозеф Ерлангер, Херберт Гасер |
За откритието на различни типове високодиференцирани нервни клетки. |
| 1945 |
Александър Флеминг, Ърнст Борис Чейн и Хоуърд Флори |
За откритието на пеницилина и терапевтичния му ефект срещу редица болести. |
| 1946 |
Херман Мюлер |
За откритието, че рентгеновите лъчи могат да причинят мутации. |
| 1947 |
Карл Фердинанд Кори, Герти Тереза Кори и Бернардо Хюсай |
За откритието на хормоните на предния дял на хипофизата, тяхната структура и функция. |
| 1948 |
Паул Мюлер |
За откритието на инсектицидните свойства на ДДТ. |
| 1949 |
Уолтър Хес |
За описването на различни функции на средния мозък. |
| Егаш Мюниш |
За терапевтичното въздействие на лоботомията. |
Нобелова награда за физиология или медицина, 1950-59
| Година |
Име |
Тема |
| 1950 |
Едуард Кендал, Тадеуш Рейхщейн и Филип Хенч |
За откриването на хормоните на надбъбречните жлези, за разкриването на структурата на хормоните и биологичната им функция. |
| 1951 |
Макс Тейлер |
За разработката на ваксина срещу жълта треска. |
| 1952 |
Селман Ваксман |
За откритието на стрептомицина, първият ефективен антибиотик за лечение на туберкулоза. |
| 1953 |
Ханс Кребс |
За откриването на цикъла на цитратния цикъл. |
| Фриц Липман |
За откриването на коензим А и неговото значение за междинния метаболизъм. |
| 1954 |
Джон Ендерс, Томес Уелър и Фредерик Робинс |
За разработката на процедури по изкуствено култивиране на вируса на полиомиелита в тъканни култури. |
| 1955 |
Хуго Теорел |
За изследванията си върху ензимите и механизма им на действие, и специално за оксидоредуктазите. |
| 1956 |
Андре Курнан, Вернер Форсман и Дикиндсън Ричардс |
За откритието на катетеризацията на сърце и изследванията върху патологията на редица сърдечни заболявания. |
| 1957 |
Даниел Бове |
За откритието на синтетични вещества означавани като антихистамини, блокиращи действието на биологичните амини. |
| 1958 |
Джордж Бидъл, Едуард Тейтъм |
За откритието, че гените са отговорни за контрола на отделни стъпала в метаболизма. |
| Джошуа Ледерберг |
За откритията си върху механизмите на генетичната рекомбинация и за начина, по който е организиран генетичния материал при бактериите. |
| 1959 |
Северо Очоа, Артър Корнберг |
За откритието на механизма за синтеза на рибонуклеиновите и дезоксирибонуклеиновите киселини. |
Нобелова награда за физиология или медицина, 1960-69
| Година |
Име |
Тема |
| 1960 |
Макфарлейн Бърнет, Питер Брайън Медавар |
За откритията си върху функционирането на имунната система на фетуса и различаването на свое от чуждо. |
| 1961 |
Георг Бекеши |
За изследванията си върху физическото възприятие на звука от вътрешното ухо. |
| 1962 |
Франсис Крик, Джеймс Уотсън и Морис Уилкинс |
За откритията им върху молекулярната структура на нуклеиновите киселини и тяхното значение за предаването на генетичната информация в живите системи. |
| 1963 |
Джон Екълс, Алан Ходжкин и Андрю Хъксли |
За изследванията си върху електрическото предаване на нервните импулси и механизмите на възбуждане. |
| 1964 |
Конрад Блох, Феодор Линен |
За откритията си върху обмяната на холестерола и метаболизма на мастните киселини. |
| 1965 |
Франсоа Жакоб, Андре Лвов и Жак Моно |
За откритията на информационната РНК, рибозомите и механизмите за контрол на генната експресия. |
| 1966 |
Френсис Пейтън Роус |
За откритията на вируси, способни да причиняват тумори. |
| Чарлз Хюгинс |
За изследванията си върху хормоналното лечение на рака на простатата. |
| 1967 |
Рагнар Гранит, Кефер Хартлайн и Джордж Уолд |
За откритията си върху механизмите на зрителното възприятие и типовете сетивни клетки в ретината. |
| 1968 |
Робърт Холи, Хар Гобинд Корана и Маршал Ниренберг |
За разшифроването на генетичния код, необходим за синтеза на белтъците в клетката. |
| 1969 |
Макс Делбрюк, Алфред Херши и Салвадор Лурия |
За откритията си, касаещи репликацията на вирусите и описване на генетчната им структура. |
Нобелова награда за физиология или медицина, 1970-79
| Година |
Име |
Тема |
| 1970 |
Бернард Кац, Улф фон Ойлер и Юлиус Акселрод |
За откритията върху химическото предаване на нервния импулс - съхранението, отделянето и инактивацията на невромедиаторите. |
| 1971 |
Ърл Сътърланд |
За откритието върху механизма на действие на група хормони, и по специално епинефрин, през т.нар. вторични посредници. |
| 1972 |
Джералд Еделман и Родни Портър |
За откритието на химическата структура на антителата. |
| 1973 |
Карл фон Фриш, Конрад Лоренц и Николаас Тинберген |
За откритията, свързани с изграждането и утвърдяването на индивидуално и групово поведение при животните. |
| 1974 |
Албер Клод, Кристиан де Дюв и Джордж Паладе |
За описването на органелите, като структурни и функционални компоненти на клетката. |
| 1975 |
Дейвид Балтимор, Ренато Дюлбеко и Хауард Темин |
За откритието на взаимодействието между онковирусите и генетичния материал на клетката. |
| 1976 |
Барух Блумберг |
За откритието на вируса на хепатит Б |
| Карлетон Гайдузек |
За описването на болеста куру, предавана чрез канибализъм. |
| 1977 |
Роже Гилемин и Ендрю Шели |
За работите си върху пептидните хормони, произвеждани в мозъка. |
| Розалин Ялоу |
За развитието на радиоимунологичен метод за определяне на нивото на пептидни хормони. |
| 1978 |
Вернер Арбер, Даниел Натанс и Хамилтън Смит |
За откритието на ензимите рестриктази, като инструмент на молекулярната биология. |
| 1979 |
Алан Кормак и Годфри Хаунсфийлд |
За разработката на компютърната томография. |
Нобелова награда за физиология или медицина, 1980-89
| Година |
Име |
Тема |
| 1980 |
Барух Бенасераф, Жан Досе и Джордж Снел |
За откритието на главния комплекс на тъканна съвместимост, отговорен за разпознаването на свое от чуждо в имунната реакция. |
| 1981 |
Роджър Спери |
За изследванията си върху мозъчните хемисфери. |
| Дейвид Хъбел, Торстен Визел |
За работата си върху обработката на визуалната информация от мозъка. |
| 1982 |
Суне Бергстрьом, Бенгт Самуелсон и Джон Вейн |
За откритието на простагландините. |
| 1983 |
Барбара МакКлинток |
За откриването на мобилни генетични елементи (транспозони) в царевицата. |
| 1984 |
Нилс Йерне, Георг Кьохлер Сезар Милщейн |
За работите си върху функционирането на имунната система и откритието на моноклоналните антитела. |
| 1985 |
Майкъл Стюарт Браун и Джозеф Голдщейн |
За описването на регулацията на холестероловия метаболизъм. |
| 1986 |
Стенли Коен и Рита Леви-Монталчини |
За откритията си върху растежните фактори и регулацията на растежа. |
| 1987 |
Судзуми Тонегава |
За откритието на генетичните механизми за производството на различни антитела. |
| 1988 |
Джеймс Блек, Гертруде Елион и Джордж Хитчингс |
За откритията на важни принципи в лекарствената терапия. |
| 1989 |
Джордж Майкъл Бишъп и Харълд Вармус |
За откритието на клетъчният произход на ретровирусните онкогени. |
Нобелова награда за физиология или медицина, 1990-99
| Година |
Име |
Тема |
| 1990 |
Джоузеф Мърей и Едуард Донал Томас |
За открития, касаещи трансплантацията на органи и клетки, при лечението на заболявания. |
| 1991 |
Ервин Нехер и Берт Закман |
За развитието на техники за изследване на йонните канали в клетките и доказване на тяхното присъствие в клетъчната мембрана. |
| 1992 |
Едмонд Фишер и Едвин Кребс |
За откритията си върху обратимото фосфолириране на белтъци, като начин за регулация на биологични процеси. |
| 1993 |
Ричард Робертс и Филип Шарп |
За откритието, че гените на еукариотите са прекъснати от некодиращи участъци (интрони), чието премахване може да стане по алтернативни начини. |
| 1994 |
Алфред Гилман и Мартин Родбел |
За откритието на Г-протеините и ролята им в сигналната трансдукция в клетката. |
| 1995 |
Едуард Люис, Кристиане Нюслейн-Фолхард и Ерик Вишаус |
За откритието на гени, контролиращи ембрионалното развитие при винената муха. |
| 1996 |
Питър Дохърти и Ролф Цинкернагел |
За описването на механизма, по който лимфоцитите откриват и унищожават клетки, заразени с вируси. |
| 1997 |
Стенли Прусинър |
За откритието на прионите и с това на нов принцип на биологична инфекция. |
| 1998 |
Робърт Фърчгот, Луис Игнаро и Ферид Мурад |
За откритието на сигналните функции на азотния оксид в сърдечно-съдовата система. |
| 1999 |
Гюнтер Блобел |
За откритието, че новосинтезираните белтъци притежават сигнал, определящ мястото им в клетката. |
Нобелова награда за физиология или медицина, 2000-09
| Година |
Име |
Тема |
| 2000 |
Арвид Карлсон |
За установяването, че допаминът е невромедиатор, чието намаляване води до развитието на Паркинсонова болест. |
| Пол Гриндгард |
За описването на механизма на действие на допамина и други невромедиатори. |
| Ерик Кандел |
За откритието, на принципите на краткосрочната и дългосрочната памет на молекулярно ниво. |
| 2001 |
Леланд Хартлел, Тимоти Хънт и Пол Нърс |
За откритията на циклините и циклин-зависимите кинази, като централни регулатори на клетъчния цикъл. |
| 2002 |
Сидни Бренер, Робърт Хорвиц и Джон Сълстон |
За установяването, че клетките на Caenorhabditis elegans се делят и умират до точно определен брой, както и откриването на принципите на програмираната клетъчна смърт (апоптоза). |
| 2003 |
Пол Лотербюр и Питър Мансфийлд |
За открития, довели до разработката на магнитно-резонансната томография. |
| 2004 |
Линда Бък и Ричард Аксел |
За изследванията си върху обонятелните рецептори и организацията на обонянието. |
| 2005 |
Бари Маршъл и Робин Уорън |
За откритието на Helicobacter pylori, като причинител на гастрит и язви на стомаха и дванадесетопръстника.. |