Желязната църква

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Българската църква "Свети Стефан"
Увеличаване
Българската църква "Свети Стефан"

Църквата „Свети Стефан“, известна като Желязната църква е православна българска базилика в Истанбул, Турция.

„Свети Стефан“ е единственият запазен до сега железен православен храм. Църквата е трикуполна, с кръстообразна форма и привлича погледа с красивите орнаменти на украсата. Олтарът е обърнат към Златния рог, а над притвора се издига 40 метрова камбанария.

Храмът е дело на българската колония в столицата на тогавашната Османска империя, наброяваща около 50 хиляди души.

[редактиране] Дървеният храм

Къщата, подарена от Стефан Богориди за българска църква
Увеличаване
Къщата, подарена от Стефан Богориди за българска църква

Построяването на църквата се предшества от дарението на влиятелния българин княз Стефан Богориди, който през 1849 година подарява за черковни нужди голям двор с 3 постройки – една дървена и две каменни, в квартала „Фенер“ на самия бряг на Златния рог, близо до седалището на Вселенската патриаршия.

На 17 октомври 1849 година е издаден официален султански ферман, позволяващ на българите да имат собствен молитвен дом. Долният етаж на дървената къща е превърнат във временен параклис и е тържествено осветен на 9 октомври 1849 г. По-късно параклисът прерасва в самостоятелен храм, известен като Дървената църква, и посветен на Свети Стефан, в чест на дарителя Стефан Богориди.

През 1850 г. каменните къщи в двора са разрушени и с материала е изградена триетажна постройка с 25 стаи, известна като Метоха, която по-късно става седалище на Българската екзархия. Самата екзархия е създадена със султански ферман на 27 февруари 1870 г. и продължава да функционира в Истанбул и след Освобождението до 1912 година.

[редактиране] Железният храм

Желязната църква откъм Златния рог - пощенска картичка от началото на 20 век
Увеличаване
Желязната църква откъм Златния рог - пощенска картичка от началото на 20 век

На 25 юни 1890 г. със султански ферман се разрешава на Българската екзархия да построи нов храм на мястото на Дървената църква. Основният камък е поставен от екзарх Йосиф I на 27 април 1892 г. Поради особености на мястото архитектът Ховсеп Азнавур предлага конструкцията на църквата да бъде от сглобяеми железни плоскости, които са изработени във Виенската фирма на Рудолф фон Вагнер. Сглобяването на Желязната църква приключва на 14 юли 1896 г.

Изработката на иконостаса е направена от московската фирма на Николай Ахапкин, иконите са изписани от руския художник Клавдий Лебедев, а шестте камбани са отлети също в Русия, в Ярославъл. Две от шестте камбани звучат и до днес.

Тържественото освещаване на новата църква „Свети Стефан“ е извършено от екзарх Йосиф I на празника Рождество Богородично (8 септември 1898 г.). От старата Дървена църква е съхранен само напредстолният камък от олтара, като скромен паметник, който да напомня за историческата й роля в продължение на половин век.

„Свети Стефан“ е резултат от експериментирането с железни църкви във втората половина на 19 век. Преносимите железни църкви са британско изобретение и са използвани за отдалечените британски колонии като Австралия. Създателят на Айфеловата кула, френският инженер Густав Айфел също изработва железни църкви, които са изпращани във Филипините и Перу. Днес „Свети Стефан“ е една от малкото оцелели железни църкви в света.

На други езици