Административно деление на България
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Съдържание |
[редактиране] Актуално състояние
Административните единици, в които основно се осъществява местното самоуправление в България, са общините. Техният брой е 264.
От 1999 г. Република България административно е разделена на 28 области. Всички те са наименувани на областния си център, като столицата София образува отделна област.
[редактиране] Губернии 1877-1882
Съгласно Законът за вилаетите (1867) и Законът за администрацията на вилаетите (1871) територията на Османската империя се дели на вилаети, управлявани от валии; санджаци – от мютесарафи; кази – от каймаками; нахии – от мюдюри; беледиета и меджлиси – от мухтари, като последните се разделят на по-малки вероизповедни групи. При установяването на гражданските власти в новоосвободените български земи руският императорски комисар княз Владимир Черкаски запазва тази административно-териториална структура като премахва само вилаетите, а останалите единици са преименувани както следва: санджаците стават губернии; казите – окръзи; нахиите – волости или околии; беледиетата и меджлисите – общини (градски и селски). В хода на Освободителната война (1877-1878) са учредени следните 8 губернии: Тулчанска (1 юли 1877), Свищовска (1 юли 1877), Търновска (1 юли 1877), Русенска (9 юли 1877), Видинска или Раховска (16 ноември 1877), Софийска (12 декември 1877), Пловдивска (1 февруари 1878) и Сливенска (19 февруари 1878). С превземането от руските войски на Русчук (Русе) Свищовската губерния се присъединява към Русенската, а на 12 март 1878 г. към Сливенската губерния се присъединява и Казанлъшкият окръг, който дотогава се намира под прякото управление на Полевия щаб на руската армия. Така до сключването на Санстефанския мирен договор (3 март 1878) в страната има 8 губернии с 56 окръга. В тях не влиза Варненската губерния, която е образувана по-късно, тъй като до Санстефанския договор е лежала извън демаркационната линия. Пак по това време град Одрин и околността му (Одрински вилает) се намира под изключителното военно управление и едва при княз Александър Дондуков-Корсаков и там се въвежда в стеснен вид гражданско управление. След промените от Берлинския договор (13 юли 1878) и закриването на Свищовската губерния в началото на управлението на княз Дондуков-Корсаков, в страната има 7 губернии с 47 окръга, от които 5 губернии с 33 окръга в Северна България (в това число и Джумайския окръг, който по-късно е предаден на Османската империя) и 2 губернии с 14 окръга в Южна България.
Губерниите и окръзите, които остават на територията на Княжество България са:
- Софийска (Софийски, Орханийски, Златишки, Самоковски, Трънски, Радомирски, Кюстендилски и Дъбницки окръзи)
- Варненска (Варненски, Провадийски, Хаджиоглупазарджишки, Балчишки, Шуменски и Силистренски окръзи)
- Русенска (Ескиджумайски, Разградски, Тутракански, Русенски, Свищовски, Плевенски и Никополски окръзи)
- Търновска (Османпазарски, Търновски, Еленски, Габровски, Севлиевски и Ловчански окръзи)
- Видинска (Врачански, Раховски, Берковишки, Ломпалански, Видински и Белоградчишки окръзи)
Губерниите и окръзите, които остават на територията на Източна Румелия са:
- Пловдивска (Пловдивски, Татарпазарджишки, Хасковски, Старозагорски, Чирпански и Казанлъшки окръзи)
- Сливенски (Сливенски, Новозагорски, Ямболски, Бургаски, Айтоски, Анхиалски и Месемврийски окръзи)
- Къзълагачка околия от Одринския санджак
[редактиране] Окръжия и департаменти 1882-1885
[редактиране] Княжество България
- Софийско окръжие
- Кюстендилско окръжие
- Трънско окръжие
- Видинско окръжие
- Ломско окръжие
- Ряховско окръжие
- Берковишко окръжие
- Вратцчанко окръжие
- Орханийско окръжие (с център дн. Ботевград)
- Ловешко окръжие
- Плевенско окръжие
- Севлиевско окръжие
- Свищовско окръжие
- Търновско окръжие
- Разградско окръжие
- Русчукско окръжие
- Ескиджумайско окръжие (с център дн. Търговище)
- Силистренско окръжие
- Шуменско окръжие
- Провадийски окръжие
- Варненско окръжие
[редактиране] Източна Румелия
- Татарпазарджишки департамент
- Пловдивски департамент
- Старозагорски департамент
- Хасковски департамент
- Сливенски департамент
- Бургаски департамент
[редактиране] Окръжия 1885-1901
- Софийско окръжие
- Трънско окръжие
- Кюстендилско окръжие
- Татарпазарджишко окръжие
- Пловдивско окръжие
- Старозагорско окръжие
- Хасковско окръжие
- Сливенско окръжие
- Бургаско окръжие
- Видинско окръжие
- Ломско окръжие
- Ряховско окръжие (с център дн. Оряхово)
- Вратцчанко окръжие
- Ловешко окръжие
- Плевенско окръжие
- Севлиевско окръжие
- Никополско окръжие
- Търновско окръжие
- Разградско окръжие
- Русчукско окръжие
- Силистренско окръжие
- Шуменско окръжие
- Варненско окръжие
[редактиране] Области 1901-1913
- Софийски област
- Кюстендилска област
- Пловдивска област
- Старозагорска област
- Бургаска област
- Варненска област
- Шуменска област
- Русчукска облсат
- Търновска област
- Плевенска област
- Вратцчанска област
- Видинска област
[редактиране] Области 1919-1949
- Софийска област
- Пловдивска област
- Старозагорска област
- Бургаска област
- Шуменска област
- Плевенска област
- Вратцчанска област
[редактиране] Окръзи 1949-1959
- София град
- Софийски окръг
- Горноджумайски окръг (с център дн. Благоевград)
- Пловдивски окръг
- Старозагорски окръг
- Ямболски окръг
- Бургаски окръг
- Варненски окръг
- Шуменски окръг
- Русенски окръг
- Горнооряховски окръг
- Плевенски окръг
- Врачанки окръг
- Видински окръг
[редактиране] Окръзи 1959-1987
- София град
- София окръг
- Димитровски окръг (с център дн. Перник)
- Кюстендилски окръг
- Благоевградки окръг
- Пазарджишки окръг
- Пловдивски окръг
- Смолянски окръг
- Старозагорски окръг
- Хасковски окръг
- Кърджалийски окръг
- Ямболски окръг
- Сливенски окръг
- Бургаски окръг
- Сталински окръг (с център дн. Варна)
- Толбухински окръг (с център дн. Добрич)
- Коларовградски окръг (с център дн. Шумен)
- Силистренски окръг
- Разградски окръг
- Търговищки окръг
- Русенски окръг
- Търновски окръг
- Габровски окръг
- Ловешки окръг
- Плевенски окръг
- Врачански окръг
- Михайловградски окръг (с център дн. Монтана)
- Видински окръг
[редактиране] Области 1987-1998
- Област Бургас (Бургас, Сливен, Ямбол)
- Област Варна (Варна, Добрич, Шумен)
- Област Ловеч (Габрово, Ловеч, Плевен, Велико Търново)
- Област Монтана (Видин, Враца, Монтана)
- Област Пловдив (Пазарджик, Пловдив, Смолян)
- Област Разград (Разград, Русе, Силистра, Търговище)
- София град (София град)
- Област София (Благоевград, Кюстендил, Перник, София)
- Област Хасково (Кърджали, Стара Загора, Хасково)


