Лерин
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Лерин | |
|---|---|
![]() |
|
| Данни | |
| Население: | 14 279 (2001) |
| Надм. височина: | 642 м |
| Геогр. положение: | 40° 46' 60 сев. ш. 21° 23' 60 изт. д. |
| Пощ. код: | 531 00 |
| Тел. код: | 23850-2 |
Лерин (на гръцки: Φλώρινα, Флорина, на албански Follorina, Фолорина) е град в Северозападна Гърция, в област Западна Македония, административен център на Ном Лерин и Дем Лерин с население от 14 279 жители (2001).
Съдържание |
[редактиране] География
Лерин е разположен на река Сакулева (на гръцки Сакулевас) на 13 километра южно от границата с Република Македония в най-западния край на Леринското поле в подножието на планините Пелистер и Нередска. Градът отстои на 30 километра южно от Битоля и на 70 километра северно от Костур.
[редактиране] История
В 4 век пр.н.е. на хълма Свети Пантелеймон същестува селище с акропол. През римската епоха това селище е разрушено и градът се спуска в подножието на хълма по бреговете на Сакулева, където е и днес. В средновековието градът влиза ту в границите на Византия, ту в тези на България.
В 14 век известният византийски историк и имеператор Йоан Кантакузин говори за град Флеринос или Хлеринос (Φλερηνός, Χλερηνός). В Парижкия кодекс от 14 век се споменава крепостта Флорина. Според Сократис Лякос от византийското име Хлеринос, произлизащо от хлоро (χλωρό, зелено) се появява албанското Фолорина или Филорина, тъй като в писмения османски турски ф и х са изписвани по един и същи начин.
Градът добива значение едва в 15 век, когато в него са заселени многобройни турски семейства. Турският елемент преобладава в Лерин над българския през цялата епоха на османското владичество. В ранните османски документи градът е известен под името Флорина. Поради близостта си до албанските земи градът е изложен на чести разбойнически нападения. Във втората половина на 17 век градът просперира икономически и според Евлия Челеби в 1684 година Филорина, който е известен с многото си птици има 6 квартала с 1 500 къщи, 14 джамии, 2 бани, 2 хана, 100 магазина и т.н. Ригас Велестинлис отбелязва града в своята Голяма карта като Филурина След Руско-турската война (1768-1774) градът изпада в продължителен упадък, дължащ се на феодалните размирици в албанските земи, за да постигне нов просперитет през 19 век. В 1893-1894 година градът е свързан с железопътна линия със Солун и с Битоля, което още повече допринася за развитието му.
В първата половина на 19 век Ами Буе пише за Лерин:
Флорина или Филурина, на 1526 фута височина, е разположена, както Монастир, в долината и край поток, изтичащ в долината на Черна. Това е голямо градче, извънредно дължо и тясно, понеже е притиснато между планината и един хълм, покрит с гробници. Има една улица с дюкяни и населението ще да превишава няколко хиляди души. Г.Пуквил ги изчислява на 700 семейства. Голяма част от тях са българи християни и мюсюлмани.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 Лерин е смесен българо-турски град с 2 820 жители българи, 5 000 турци, 100 арнаути християни и 200 мюсюлмани, 84 власи, 20 евреи и 1 600 цигани.[2] В конфесионално отношение българското население в Лерин е разделено на българска екзархийска и гъркоманска патриаршистка част. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в 1905 година в града има 800 българи екзархисти и 3 544 българи патриаршисти гъркомани, 72 власи, 30 албанци и 120 цигани. В града функционират три български училища - две основни и едно прогимназиално и четири гръцки - три основни и едно прогимназиално.[3]
[редактиране] Родени в Лерин
- Димитър Гулапчев (1860 - 1908), български просветен деец
- Павлос Воскопулос (1964 - ), гръцки политик, деец на партия Виножито
- Спиро Гулапчев (1856 - 1918), български общественик
[редактиране] Дем Флорина
Според преброяването от 2001 година Дем Лерин има население от 16 771 души и в него влизат следните селища:
-
- Демова секция Флорина (14 555 жители)
-
- град Флорина (14 279 жители)
- село Симос Йоанидис (Σίμος Ιωαννίδης) (Матешница) (276 жители)
- Демова секция Алона
-
- село Алона (Άλωνα) (Арменско) (237 жители)
- Демова секция Арменохори
-
- село Арменохори (Αρμενοχώρι) (Арменово) (1 063 жители)
- Демова секция Корифи
-
- село Корифи (Κορυφή) (Туре) (5 жители)
- Демова секция Месонисио
-
- село Месониси (Μεσονήσι) (Лъжени) (227 жители)
- Демова секция Проти
-
- село Проти (Πρώτη) (Кладошница) (103 жители)
- Демова секция Скопия
-
- село Скопия (Σκοπιά) (Горно Неволяни) (571 жители)
- Демова Секция Тривуно (10 жители)
-
- село Тривуно (Τρίβουνο) (Търсе) (5 жители)
- село Калогерица (Καλογερίτσα) (Калугерица) (5 жители)
-
[редактиране] Вижте още
Официален сайт на Ном Лерин
Официален сайт на Дем Лерин- Населението на Леринска каза в края на 19 век според Васил Кънчов
[редактиране] Бележки
- ↑ La Turquie d'Europe; observations sur la geographie, la géologie, l'histoire naturelle, etc. Paris, 1840.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905.
| Дем Лерин (Флорина) | ||
|---|---|---|
| Лерин (Флорина) | Арменово (Арменохори) | Арменско (Алона) | Горно Неволяни (Скопия) | Калугерица (Калогерица) | Кладошница (Проти) | Лъжени (Месониси) | Матешница (Симос Йоанидис) | Туре (Корифи) | Търсе (Тривуно) | ||
| Деми в Ном Лерин | |||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
Айтос (Аетос) | Вощарани (Мелити) | Долно Клещино (Като Клинес) | Кучковени (Перасма) | Лерин (Флорина) | Преспа | Суровичево (Аминдео) | Чалджиево (Филотас)
|
|||||||


