История на кънките

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Според литературни източници, най-старите кънки са открити при археологически разкопки на дъното на швейцарско езеро преди 3000 години. Те били направени от кости на долен крайник на големи бозайници. В края на всяка кост са били пробити дупки, през които са били промушени кожени ремъци за завързване. Но с такива кънки не може да се играе фигурно пързаляне, затова скоро били измислен нов вид кънки – от желязо. Първото споменаване за такива кънки е в исландската сага за “ Фритьофе”, написана през 1380 год. Появата на новия тип кънки дала мощен тласък за развитието на бързото пързаляне с кънки и индивидуалното фигурно пързаляне, което по това време се изразявало главно в умението да се очертават предварително замислени фигури на леда, като се запази красива поза. Скоро фигурното пързаляне станало доста популярно и в днушно време на нито един друг вид спорт, съществуващ в днешно време, не са посветени толково много картини, гравюри, рисунки и дори карикатури, както на кънки бягането и фигурното пързаляне.']