Данък
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Данъкът е невъзвръщаемо и безвъзмездно (без пряка насрещна облага) плащане, наложено едностранно и по общ ред от държавата, елемент на бюджетния приход, който в едно с другите приходи се разпределя за посрещане на обществените потребности. Налага се на определени групи обекти или лица (недвижими имоти, моторни превозни средства, доход и др.) и при липса на доброволно плащане се събира принудително от имуществото на данъчно задължените лица.
Съдържание |
[редактиране] Видове данъци
[редактиране] Според обекта
- Преки данъци – начисляват се и се приспадат директно от доходите на данъкоплатците; биват:
-
- имуществени - данък върху сградите, данък върху МПС и др.
- подоходни - данък върху общия доход, корпоративен данък (или данък върху печалбата).
- Косвени данъци – събират се от крайните потребители като част от цената на стоките и услугите; видове: данък върху добавената стойност (или данък върху оборота), мита, акцизи.
[редактиране] Според данъчната основа
- Прогресивни данъци - данъчното задължение се изменя прогресивно спрямо данъчната основа/ставка. Такъв данък в момента е данък върху доходите на физическите лица. С увеличаване на дохода, се увеличава и частта от него, която трябва да бъде удържана за данък
- Пропорционални данъци -Пропорционален е корпоративния данък, където ставката за 2006г.е 15% за всички данъчни субекти, подлежащи на облагане по ЗКПО.
[редактиране] Според (нивото) бюджет
- Републикански -В България това са корпоративен данък, данък върху доходите на физическите лица, патентен данък, данък върху дивидентите, данък върху застрахователни и презастрахователни премии, данък върху представителните разходи, данък върху социалните разходи, данък върху разходите за леки автомобили по ЗКПО и т.н.
- Местни - данък върху недвижимите имоти, данък върху превозните средства, такса за битови отпадъци, данък за придобиване на имущество по дарение и т.н.
[редактиране] По повтаряемост
- Еднократни
- Периодични
[редактиране] Елементи на данъка
Данъкът, като сложна система от отнишения, включва редица взаимодействащи си елементи, всеки от които има самостоятелно юридиреско и икономическо значение. Елементите на данъчното обагане имат универсално значение, въпреки, че структурата на данъците е различна и техният брой е голям. Само при наличието на пълна съвкупност на елементите, задължението за палщане на данъка може да се счита за установено. Ако законодателят не е установил или не е определил макар и един от елементите, данъкоплатецът би имал правото да не заплаща данъка или да го заплати при удобен за него начин.
Елементите на данъка са:
1) Данъчен кредитор.
2) Данъчен обект (предмет) на облагане.
3) Данъчен субект (платец).
5) Данъчен мащаб.
6) Данъчна единица.
7) Данъчна основа (база).
9) Данъчно задължение.
10) Данъчни привилегии (преференции).
[редактиране] История
[редактиране] Амортизиране на данъка
Прилага се за прехвърляне на данъка върху недвижими имоти и ценни книжа. Постига се чрез закупуването на тези имоти и ценни книжа по цени по ниски от пазарните. Икономията се инвестира или внася в банката. В резултат на получената лихва се амортизира част от данъка.
[редактиране] Рентабилност на данъка
Ефективността или още т.нар., рентабилност на данъка е един от принципите на данъчното облагане. Ренатабилността се изразява в минимизиране на разходите по събиране на данъка. С колкото по малко разходи се събира един данък толкова по ефективен е той.

