Ламия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ламия (гръцки Λαμϊα) в древногръцката митология е чудовище. Някога била царица на Либия и любима на Зевс на когото родила няколко деца. Хера превърнала красивата Ламия в кърваво чудовище, а децата -убила. Освен това и я лишила от сън и затова Ламия бродела по нощите. В отчаянието си Ламия започнала да отнема децата на други майки. Съжалилият я Зевс и дал възможност да си маха очите, за да заспи и само тогава тя била безвредна. (Suida, Hesych.). Ламия наричали нощните привидения, които пиели кръв от младежите. (Страбон 1 2,8; Diod. XX 41).
- В европейската митология ламия наричали зъл дух, змия с глава и гърди на красива жена. Считало се, че Ламия убива децата и може да съблазни мъжете както сукуб. и да изпие кръвта им. Живеела в горите и изоставени замъци. При южните славяни ламята е чудовище с тяло на змия и глава на куче, което се списка над полята и градините и изгаря плодовете на земеделския труд. (виж ламя)

