Присцилиян
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Присцилиян римски богослов |
|
| Роден: | ок. 340 ев. Gallaecia, Испания |
|---|---|
| Починал: | 385 Трир, Германия |
Присцилиян от Авила (ок. 340-385) е римски богослов, важна фигура в развитието на ранното християнство на Пиринейския п-ов. Предполага се, че е роден в в лоното на високопоставено сенаторско семейство от испанската римска провинция Gallaecia (днешна Галисия), откъдето са и по-голямата част от последователите му. Доктрината му е наречена присцилиянство. Проповедите му за връщане на християнството към изконните му ценности и загрижеността за бедните били насочени срещу църковната йерархия и компромисите на църковните с държавните интереси и намирали добър обществен прием, особено сред жените и онеправданите слоеве от населението. Специално внимание при изучаването на Светите Писания отдавал на символичната им интерпретация и преодоляването на буквализма. Поучавал за ползата от повсеместното им изучаване, за домашните църкви и общонародни чествания на християнските празници по събори, а не само в храмовете, както и за ролята на жената в църковното служение. Вярвал в универсалността на просветлението на всеки вярващ чрез Светия Дух и проподявдал въздържание, приканвайки църковните служители към аскетичен начин на живот. Бил е обвинен в манихейство, гностицизъм а, по-късно, и в отхвърляне на мистерията на Божието Триединство. Въпреки осъждането на учението му като еретическо от Сарагоския събор през 380 г., е ръкоположен за епископ на Авела (днешна Авила) още през същата година. През следващата, обаче, е принуден да се яви пред съда в Трир, който след разгорещени политически и идейни спорове, утвърждава присъдата му в присъствието на император Магнус Климент Максим.
През 385г. Присцилиян, заедно със съратника си поетът Латрониан, и най-малко петима от учениците им (сред които две жени - Евкроция и Урбика, осъдени за непристойно държание и участие в оргиите на учителя си), стават първите екзекутирани в историята на християнството еретици. Присъдата е изпълнена в Трир, но тялото на Присцилиян е отнесено обратно в Испания и погребано в Галисия. Там той е почитан като мъченик и гробът му се превръща в светиня и център на поклонение.
Най-малко един авторитет по темата, професор Хенри Чадуик от Оксфорд, твърди, че светилището в Сантяго де Компостела е всъщност гроба на Присцилиян, но католическата църква забранява изследването на мощите и удостоверяването по научен път дали принадлежат на Св. Яков (както твърди късната католическа традиция) или на Присцилиян, според старата местна народна легенда.
Създаденото от Присцилиян учение бързо се разпространява из Иберия, като се установява най-здраво в Галисия, която се превръща в негов център. С времето популярността му преминава и отвъд Пиринеите, като става господстваща форма на християнство в Аквитания (Окситания) и, по мнението на някои съвременни историци, способства за възникване на албигойството (катарството) в по-късни времена (XII век). --белонога 22:05, 25 ноември 2006 (UTC)

