Робърт де Ниро
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Робърт де Ниро американски актьор | |
| Роден: | 17 август 1943 Ню Йорк, САЩ | 
|---|---|
Робърт де Ниро (роден на 17 август 1943 г.) е американски актьор, който често играе роли във филми на режисьора Мартин Скорсезе. Де Ниро е известен с посвещението на ролите си: наддава близо 25 кг и се научава да се боксира, за да изиграе ролята на Джейк Ла Мота в Разяреният бик; изпилява си зъбите за Нос Страх; научава се да свири на саксофон за филма на Скорсезе Ню Йорк, Ню Йорк.
Де Ниро е смятан от мнозина за вещ наблюдател на тикове и подробности, както и за отдаден на работата си перфекционист.
Де Ниро дебютира в киното през 1968 г., когато играе във филма на Брайън де Палма Приветствия. След това играе малки и незначителни роли в много филми, докато не идва 1973 г. - годината, в която печели одобрението на критиците с ролята си в Бий бавно барабана. Дългогодишното му сътрудничество с Мартин Скорсезе започва през същата година, когато играе във филма му Коварни улици. Други филми на Скорсезе, в които той участва, са Шофьор на такси, Разяреният бик, Кралят на комедията, Добри приятели, Нос Страх, Ню Йорк, Ню Йорк и Казино. В повечето от тези филми героите на Де Ниро са приятни, но емоционално нестабилни мъже, които имат някаква фикс-идея.
Той получава Оскар за най-добър актьор за изпълнението си в Разяреният бик и Оскар за най-добра поддържаща мъжка роля за Кръстникът II.
Интерес представлява фактът, че Де Ниро и Марлон Брандо са единствените актьори, получили Оскар за изпълнение на ролята на един и същ човек. Де Ниро го печели за ролята си на младия Вито Корлеоне в Кръстникът II, а Брандо получава почетната статуетка (въпреки, че отказва да приеме наградата) за ролята си на стария Дон Вито в Кръстникът.
[редактиране] Филмография
[редактиране] Актьор
- "Анализирай онова" (2002 г.), Пол Вити
- "Град край морето" (2002 г.), Винсънт Ла Марка
- "Шоуто започва" (2002 г.), Мич Престън
- "Прецакването" (2001 г.), Ник Уолъс
- "15 минути" (2001 г.), Еди Флеминг
- "Запознай се с нашите" (2000 г.), Джак Бърнс
- "Мъже на честта" (2000), Лесли "Били" Сънди
- "Приключенията на Роки и Булуинкъл" (2000 г.), Безстрашния
- "Анализирай това" (1999 г.), Пол Вити
- "Ронин" (1998 г.), Сам
- "Да разлаем кучетата" (1997 г.), Конрад Брийн
- "Копланд" (1997)
- "Стаята на Марвин" (1996 г.), Доктор Уоли
- "Слийпърс" (1996 г.), Отец Боби
- "Фенът" (1996 г.), Гил Ренард
- "Жега" (1995 г.), Нийл Маколи
- "Казино" (1995 г.), Сам "Ейс" Ротстийн
- "Бронкска история" (1993 г.) Лоренцо Анело
- "Нос Страх" (1991 г.), Макс Кейди
- "Обратна тяга" (1991 г.), Лейтанант Доналд "Сянката" Римгейл"
- "Пробуждане" (1990 г.), Ленард Лоу
- "Добри момчета" (1990 г.) Джими Конуей
- "Ние не сме ангели" (1989 г.), Нед
- "Среднощен бяг" (1988 г.) Джак Уолш
- "Недосегаемите" (1987 г.), Ал Капоне
- "Ангелско сърце" (1987 г.), Луис Сайфър
- "Мисията" (1986 г.) Родриго Мендоса
- "Да се влюбиш" (1984 г.), Франк Рафтис
- "Имало едно време в Америка" (1984 г.), Дейвид "Тъпака" Аарънсън
- "Кралят на комедията" (1983 г.), Рупърт Пъпкин
- "Разяреният бик" (1980 г.), Джейк Ла Мота
- "Ловецът на елени" (1978 г.), Майкъл Вронски
- "Ню Йорк, Ню Йорк" (1977 г.), Джими Дойл / Г-н Пауъл
- "1900" (1976 г.), Алфредо Берлингиери
- "Шофьор на такси" (1976 г.), Травис Бикъл
- "Кръстникът II" (1974 г.), Дон Вито
- "Коварни улици" (1973 г.), Джон Чивело "Джони Бой"
- "Бий бавно барабана" (1973 г.), Брус Пeърсън
- "Приветствия" (1968 г.), Джон Ръбин




