Въглероден диоксид
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Въглеродният диоксид (въглероден двуокис) е химично съединение. Молекулата му се състои от един атом въглерод и два атома кислород. Химичната формула на въглеродния диоксид е CO2. Той е газ без цвят и миризма. Получава се като продукт при горенето, както и при дишането на живите организми. Участва като изходно вещество при фотосинтезата на растенията. Натрупването му в по-големи от нормалните количества в атмосферата води до парников ефект.
Химични и физични свойства
Въглеродният диоксид е безцветен газ, който при големи концентрации (има опасност от задушаване), предизвиква кисел вкус в устата и жилене (дразнение) на гърлото и носа. Тези ефекти са в резултат на образуването на слаб разтвор на въглена киселина на тези места.
Плътността на газа при 25 °C е 1.98 kg m-3, която е 1.65 пъти по-голяма от тази на въздуха. Молекулата на въглеродния диоксид (O=C=O) съдържа две двойни връзки и има линейна форма. Последната няма диполен момент. Тъй като е напълно оксидирана не е много реактивоспособна и в частност невъзпламенима.
При температури под −78 °C, въглеродният диоксид си променя агрегатното състояние от газообразно в твърдо, образува се сух лед, процесът се нарича утаяване. Течен въглероден диоксид се получава само при налягане над 5.1 atm. При атмосферно налягане, последният преминава директно от твърдо в газообразно състояние при процес наречен сублимация.
Въглеродният диоксид е разтворим във вода, при което, последният спонтанно се преобразува в H2CO3(въглена киселина) и обратно в CO2.

