Симеон I
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Цар Симеон Велики български владетел | |
| Роден: | ок. 864 Плиска | 
|---|---|
| Починал: | 27 май 927 | 
Цар Симеон Велики е монарх, управлявал България от 893 до 927 г. Вероятно е роден през 864 г. Син е на княз Борис I.
Симеон получава началното си образование в Плиска, а после отива да учи в Константинопол (ок. 878 г.). По-късно е изпратен в Магнаурската школа.
Цар Симеон I застава на трона на България, след като брат му Владимир Расате е свален от власт през 893. Той е третият син на княз Борис I и е получил образованието си в престижната за времето си Магнаурска школа в Константинопол. Баща му оставя трона на Владимир, но синът прави сериозни опити да върне езичеството във вече официално християнизираната държава, и това налага свикването на специален събор в град Преслав. На него Симеон е провъзгласен за владетел, а по религиозни и чисто стратегически причини столицата се мести от Плиска в Преслав. Владимир Расате е детрониран и ослепен по нареждане на баща си. По късно е удушен в килията си по заповед на Симеон.
След преместването на главното тържище на Балканския полуостров от Константинопол в Солун през 894 г. Симеон започва поредица от войни, които с малки прекъсвания продължават до края на неговото управления през 927 г.
Най-бляскавата от всичките му победи е на 20 август 917 г. край Ахелой (близо до Поморие), където той разгромява византийската армия и дава повод на хронистите с години да славят силата на българите. На два пъти обсажда Константинопол и сам се провъзгласява за „василевс на българи и ромеи“, но при подготовката за атака срещу столицата на Византия умира на 27 май 927 г. Негов наследник е синът му Петър I (927–970).
По времето на Симеон І българската държава се утвърждава като едноличен господар в източните части на Европа и на моменти застрашава съществуването на Византия с могъщата си армия и голямата си територия.
Историците твърдят, че по време на управлението му настъпва т. нар. „златен век“ на българската култура тъй като тогава процъфтяват книжнината, архитектурата и изкуствата. Строят се множество храмове, а столицата Преслав е застоена по подобие на Константинопол.
Наистина литературният размах е голям, но повечето от написаните книги са всъщност преводи на византийска богослужебна литература, а не оригинални български произведения. Изключение правят само някои апокрифи написани през този период като "Сказание за буквите" на Черноризец Храбър, "Шестоднев" на Йоан Екзарх, "Беседа против Богомилите" на Презвитер Козма и др.
Част от експертите смятат, че многобройните войни, които Симеон води, в крайна сметка изтощават България, и при наследниците на Петър I тя вече не е в състояние да се противопостави на по-богатата откъм човешки ресурси Византия, което води до падането й под ромейско владичество през 1018 г.
[редактиране] Външни връзки
- Похвала за цар Симеон
- Васил Златарски. Прогласяване на българската църковна независимост и издигане България в царство при цар Симеон
- Васил Златарски. Войните на цар Симеон за завоюването на Цариград
| Владимир Расате | >>> | цар на България (893— 927) | >>> | Петър I | 
| Български владетели | |
|---|---|
| Стара Велика България (632 - 681 г.) Първа българска държава (681 - 1018 г.) Ханове: Аспарух | Тервел | Кормесий | Севар | Кормисош | Винех | Телец | Савин | Умор | Токту | Паган | Телериг | Кардам | Крум | Омуртаг | Маламир | Пресиян Князе: Борис I (Михаил) | Владимир (Расате) Царе: Симеон I | Петър I | Борис II | Роман | Самуил | Гавраил Радомир | Иван Владислав | Пресиян II Втора българска държава (1186 - 1396 г.) Царе: Иван Асен I | Теодор-Петър | Иванко | Калоян | Борил | Иван Асен II | Калиман I Асен | Михаил II Асен | Калиман II Асен | Мицо Асен | Константин Тих Асен | Ивайло | Иван Асен III | Георги I Тертер | Смилец | Чака | Тодор Светослав | Георги II Тертер | Михаил III Шишман Асен | Иван Стефан | Иван Александър | Иван Шишман | Иван Срацимир Трета българска държава (след 1878 г.) Княз: Александър Батенберг | |


