Електрически капацитет

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Електричният капацитет е характеристика на проводник, показваща способността му да натрупва електричен заряд. Капацитетът се определя като отношение на големината на заряда към потенциала на проводника. Капацитетът се означава с латинската буква C.

C = \frac Q V,

където Q е зарядът, а V — потенциалът.

В системата SI капацитетът се измерва във фаради (означение F).

В електротехниката съществува още едно, дефинирано по друг начин понятие капацитет, отнасящо се за химични източници на ток, предимно за акумулатори. Техният капацитет се мери в амперчаса.

[редактиране] Капацитет на проводник

Капацитетът на отделен проводник е равен на отношението на заряда на проводника към неговия потенциал, при предположението че всички други проводници са безкрайно отдалечени и че потенциалът на безкрайно отдалечената точка е приет за равен на нула. Капацитетът се определя от геометричните размери и формата на проводника и от електричните свойства на околната среда (нейната диелектрична проницаемост) и не зависи от материала на проводника. Например, капацитетът във вакуум на кълбо от проводящ материал с радиус R е равен на:

C = 4 \pi \varepsilon_0R.

където ε0 е диелектричната проницаемост на вакуума.

[редактиране] Капацитет на кондензатор

Понятието капацитет се отнася също към система от проводници, в частност, към система от два проводника, разделени с диелектрик, т. нар. кондензатор. В този случай взаимният капацитет на тези проводници ще е равен на отношението на заряда, натрупан в кондензатора, и разликата между потенциалите на проводниците. За най-честия случай - плосък кондензатор, при който проводниците са с форма на пластини, капацитетът е равен на:

C = \varepsilon_0 \varepsilon \frac S d,

където

-S е площта на припокриване на пластините;
-d е разстоянието между тях;
-\varepsilon_0 е диелектричната проницаемост на вакуума;
-\varepsilon е относителната диелектрична проницаемост на диелектрика;

[редактиране] Виж също