Опера (браузър)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Opera 8.51 на Linux с кожа "Smile", интерфейс на български език и началната страница на Уикипедия.
Увеличаване
Opera 8.51 на Linux с кожа "Smile", интерфейс на български език и началната страница на Уикипедия.

Opera (в превод Опера) е относително малка софтуерна програма, която съчетава в себе си уеббраузър, пощенски клиент (програма за email), клиент за IRC, за NEWS, за торенти и за RSS. При точене (download) на файлове има възможност за продължение на прекъснат трансфер (resume). Рекламира се като най-бързия браузър за уеб. Въвежда за първи път (поне сред браузърите, а може би и изобщо) различни подобрения в потребителския интерфейс — лента с отворените страници (page bar), движения с мишката (mouse gestures). Това е бърз начин да се извършват някои действия чрез движение на мишката при натиснат десен бутон или последователност на натискане на бутоните ѝ. Съчетанието от малък размер, висока скорост на работа, удобство и богата функционалност е уникална комбинация сред браузърите.

Трябва да се отбележи, че малкият размер се дължи на компресиране на изпълнимите файлове, с което се завишават изискванията за оперативна памет и след по-продължителна работа Opera може да забие.

Създател на Opera е норвежката компания Opera Software.

Опера работи на различни операционни системи, включително Microsoft Windows, Mac OS, Solaris SPARC, FreeBSD i386 и GNU/Linux системи на архитектура SPARC, i386 и PowerPC. Освен за персонални компютри Opera се предлага и във версии за някои мобилни устройства (мобилни телефони), където по предлагани възможности засега (края на 2005 г.) е без конкуренция.

Версиите на Opera за настолни компютри се разпространяват безплатно.

Съдържание

[редактиране] Възможности

Освен уеббраузър, Опера включва M2 - клиент за електронна поща, който поддържаМ

  • POP, SMTP и IMAP поща,
  • адресна книга,
  • четец на интернет новини (RSS)
  • Клиент за нюзгрупи
  • IRC чат клиент
  • клиент за торенти

[редактиране] Браузър

[редактиране] Достъпност

Опера е проектирана за работа върху слаби компютри и с голямо внимание към потребители, които може да страдат от визуални или двигателни увреждания. Все пак, отварянето на много табове с големи сайтове си иска мощен компютър.

  • Opera позволява почти всеки аспект на програмата да бъде контролиран чрез клавиатурата, като бутоните за контрол могат да бъдат променяни от потребителя. Opera е също така един от първите браузъри, които позволяват движение или поредица от движения на мишката да предизвиква различни действия на браузъра като "назад", "презареждане" и т.н.
  • Увеличаване/намаляване на страниците (page zooming) позволява да се променя размера на картинки, текст или друго съдържание с цел усобство за хората с увредено зрение. "Режим потребител" позволява използването на потребителски CSS, който дава възможност за висококонтрастен цветен текст и други.
  • Гласовото управление (само за Windows версията), разработено съвместно с IBM позволява браузърът да бъде контролиран без мишка или клавиатура, както и прочитането на текст от уебстраници.


[редактиране] Сесии

Opera дава възможност на потребителя да запази определен набор от отворени страници във вид на сесия. Този набор от страници след това може да бъде отворен в нов прозорец на браузъра или внесен във вече отворен такъв. Освен това Opera може да бъде настроена така, че да се стартира със страниците, които са били отворени в момента, когато браузърът е затворен. Запазените сесии включват независимата история на всяка страница, както и настройките, които е имала всяка страница, като позиция на плъзгача, включени или изключени изображения и т.н.

[редактиране] Многодокументен интерфейс

Opera поддържа използването на табове и има многодокументен интерфейс. Това означава, че в един прозорец на приложението могат да бъдат отворени много уебстраници, които могат да бъдат оразмерявани и подреждани в колода или мозайка като всеки нормален прозорец в операционната система.

В последните години настройките по подразбиране бяха променени от многодокументен интерфейс към по-простата употреба на табове. От версия 6.0 насам Opera предлага на потребителите избор между табове, многодокументен интерфейс и еднодокументен интерфейс (без табове).

[редактиране] Блокиране на изскачащи прозорци

Opera няма нужда от програма за блокиране на изскачащи прозорци, при нея това блокиране е въпрос на настройка. По подразбиране Opera блокира всички нежелани изскачащи прозорци, но може да се настрои по различни начини, като например отваряне на изскачащите прозорци на заден план или блокиране само на тези изскачащи прозорци, които не са резултат от действие на потребителя, като например щракване върху препратка. Блокираните прозорци могат да бъдат отворени по-късно по желание на потребителя.

Прозорци, чийто HTML код е генериран чрез Джаваскрипт не се блокират.

[редактиране] Блокиране на нежелано съдържание

Опера още от версия 8.* може да блокира нежелано съдържание, но се иска ръчно писане по настроечни INI файлове, а промените се виждат след рестартирането ѝ. Във версия 9.* е направен удобен интерфейс, а промените се виждат след презареждане на сайта. Ръчно писане се налага само ако желаете да блокирате Google Ads (Google е спонсор на Опера)

Едни такива записи са почти задължителни и ще ви ускорят много зареждането на сайтове:

  • 120x300*
  • 120x60*
  • 125x600*
  • /banners/*
  • banner*
  • spylog*
  • top100*
  • http://counter.*

[редактиране] Мениджър за теглене на файлове

Операта си има вграден сваляч (Мениджър за теглене на файлове). Позволява на потребителя да разглежда, паузира, продължава или започва отново тегленето на файлове. Съхранява история на последните теглени файлове и позволява отварянето им от самия браузър. Потребителите на Опера ползват отделен сваляч само по изключение: за много слаби и работещи с пресъсване сайтове и за такива, периодично сменящи линка към файла за сваляне.

[редактиране] Съвместимост

Един често срещан проблем в интернет е, че много уебсайтове не отговарят на всички стандарти, а използват или стари методи за идентификация на браузъра (browser sniffers), или нестандартно и дори неправилно кодиране. Често уебсайтовете се тестват само на Internet Explorer, който толерира кодиране, което не отговаря на официалните стандарти. Нестандартните уебсайтове създават проблеми за Opera и нейните потребители, тъй като оставят впечатлението, че грешката е в браузъра. Опера спазва строго стандартите на W3C.

Неофициално можем да ви дадем следният съвет - Ако сайтът не се отваря добре с Опера, не го отваряйте. Доста от сайтовете са нарочно написани с цел да се възползуват от недостатъци на IE. Вижте следващата точка.

[редактиране] Уеб базирана електронна поща

Известно време потребителите на Opera не можеха да изпразнят кошчето в пощата си в Hotmail поради грешки в идентифицирането на браузъра от страна на сървъра. В последните си версии Opera въведе функция наречена ua.ini, която позволява на Opera да се идентифицира като различен браузър за уебсайтове, за които е известно, че идентифицират погрешно браузъра.

Когато Google пусна своя Gmail през април 2004 Opera не се поддържаше от пощата. Gmail използва XMLHttpRequest - нестандартен протокол използван от някои браузъри като Internet Explorer, Firefox и Safari. Opera 8, която излезе една година (на 18 април 2005) след пускането на Gmail вече поддържа почти напълно тази поща. Все още съществуват някои проблеми между Opera и Gmail, като например редактора за богат текст в полето за съставяне на ново съобщение, който не може да се използва във версии преди версия 9 (в която все още е бъгав, но като цяло използваем).

Различни проблеми са откривани и с Yahoo! Mail, първият от които беше разваленият бутон "Move". След като Yahoo! Mail беше подновена с нов вид тези проблеми изчезнаха, но бутонът "Move" стана много по-голям отколкото е в други браузъри.

[редактиране] IRC и NEWS клиенти

Не работят през прокси.

[редактиране] Външни връзки

[редактиране] Официални страници

[редактиране] Неофициални страници