Върховен македонски комитет
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Върховният македонски комитет (ВМК) е организация на македонски емигранти и български общественици, съществувала от 1895 до 1903 в София. Първоначалната му цел е реализиране на предвидената в Берлинския договор от 1878 широка автономия на останалите в границите на Османската империя Македония.
ВМК е основан през март 1895 в София, където се събират представители на македонските дружества в България, за да създадат обща организация, която да координира тяхната дейност. Пръв председател на комитета става Трайко Китанчев. Изготвена е програма за действие, която е приета и от Вътрешната Македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).
През лятото на 1895 ВМК организира т.нар. Мелнишко въстание - няколко чети се прехвърлени през границата, но са разбити от османските власти. Този неуспех предизвиква разнограсия в организацията. След смъртта на Трайко Китанчев по-късно същата година за председател на комитета е избран о.з. генерал Данаил Николаев. В края на 1890-те ВМК издава собствен вестник - „Реформи“.
Отношенията между ВМК и ВМОРО са противоречиви. Правят се опити за координиране на дейността им, но стремежът на ВМК да налага мненията си на ВМОРО са посрещнати с недоволство. След създаването на представителство на ВМОРО в София, нейни ръководители, като Гоце Делчев и Гьорче Петров, вземат участие в дейността на комитета. След избора на Борис Сарафов за председател на ВМК през 1899 между двете организации временно се установява по-добро сътрудничество.
През 1900 Върховният македонски комитет се обединява с организацията на тракийските емигранти Странджа и приема името Върховен македоно-одрински комитет. Поради разногласия между лидерите си, комитетът се разцепва на две крила. През 1901 едното от тях е оглавено от генерал Иван Цончев, смятан за близък до княз Фердинанд I, и от Стоян Михайловски.
С цел да привлече вниманието на международното обществено мнение и въпреки противопоставянето на ВМОРО, ВМОК организира неуспешното Горноджумайско въстание през септември 1902. След неговия разгром и последвалите репресии срещу ВМОРО в цяла Македония общественото мнение в България вече се отнася крайно негативно към фракциите на ВМОК. През февруари 1903 правителството разпуска Върховния македоно-одрински комитет, а ръководителите му са арестувани за известно време.
[редактиране] Известни участници
- Алеко Константинов (1863-1897)
- Анастас Янков (1857-1906)
- Андрей Ляпчев (1866-1933)
- Борис Сарафов (1872-1907)
- Данаил Николаев (1852-1942)
- Дончо Златков(1865-1918)
- Иван Цончев
- Михаил Такев (1864-1920)
- Никола Мушанов (1872-1951)
- Стойко Бакалов
- Стоян Михайловски (1856-1927)
- Трайко Китанчев (1858-1895)
|  | Български революционни организации | ||||
|---|---|---|---|---|---|
| ВРО | ВМК · ВМОК | ВЗРО · ВДРО · ДРО | |||

