Енеида
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Енеида е латинска епическа поема, написана от Вергилий през 1 в. пр.н.е. (между 29 и 19 пр.н.е.), която разказва легендата за Еней, троянеца, който отива е Италия и става родоначалник на римляните. По-късно той се оженил за дъщерята на местния крал Латиний и създал династия, от която се родила великата Римска империя. Написана е в дактиличен хексаметър. Състои се от 12 книги.
 
Еней напуска горящата Троя, Федерико Барочи, 1598, галерия Боргезе
[редактиране] Външни препратки
| Тази статия е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като я разширите. Просто щракнете на редактиране и добавете онова, което знаете. | 


