Сахара
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сахара със своите 9 млн. кв. км е най-голямата пустиня в света и заема повече от 1/4 от африканския континент. Пясъците й преминават през Мавритания, Мароко, Алжир, Тунис, Либия, Египет, Судан, Чад, Нигер и Мали. Около 1,5 млн. души обитават пясъчната повърхност, като най-много от тях са в Мавритания, Мароко и Алжир. Най-големият град, който е разположен в Сахара, е столицата на Мавритания - Нуакшот. Пустинята е едно от най-сухите места на света. Годишно получава по-малко от 7 см дъжд, като в най-влажните райони може да падне дъжд два пъти в седмицата и след това да няма капка вода в продължение на години.
1/4 от Сахара е с планински масиви, чийто най-висок връх е 3415 метра и се намира в Чад. Някои от високите върхове дори през зимата са покрити със сняг, което е доста любопитен факт, тъй като в Сахара е непрекъсната горещина. Много малко животни успяват да се справят с неблагоприятния климат и да живеят в пустинята. Сред тях са газели, антилопи, чакали, някои видове лисици, язовци и хиени. Много малка част от Сахара заемат плодородните оазиси - само около 200 000 кв. км. Най-използваният транспорт са камилите. Там се отглеждат фурми, царевица и някои видове плодове. Образуването на пустинята Сахара е част от процес, започнал преди повече от 8000 години, когато почвата в този район била все още плодородна. Някои от плодородните райони днес се напояват от подземни реки и водни басейни. Оазисите са вдлъбнатини под морското равнище, където водата извира от недрата на земята. Пустинята е и едно от най-горещите места на планетата Земя. Температурите тук могат да достигнат до 56,6 градуса по Целзий на сянка. Според проучването на сателитни снимки, направени на Сахара, някои учени правят изводи, че пустинята редовно се свива и разширява. В началото на 80-те години южният край на Сахара стигал до Сахел - суха ивица, разделяща пясъците от саваната. Но в средата на 80-те този район бил влажен и покрит със зеленина. Непрекъснато се правят изкуствени канали и се разсаждат растения, за да се спре разпростирането на пясъците.



