Енеида

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Енеида е латинска епическа поема, написана от Вергилий през 1 в. пр.н.е. (между 29 и 19 пр.н.е.), която разказва легендата за Еней, троянеца, който отива е Италия и става родоначалник на римляните. По-късно той се оженил за дъщерята на местния крал Латиний и създал династия, от която се родила великата Римска империя. Написана е в дактиличен хексаметър. Състои се от 12 книги.

Еней напуска горящата Троя, Федерико Барочи, 1598, галерия Боргезе
Увеличаване
Еней напуска горящата Троя, Федерико Барочи, 1598, галерия Боргезе

[редактиране] Външни препратки