Негуш

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Негуш
Местоположение
Данни
Население: 19 870 (2001)
Надм. височина: 330 м
Геогр. положение: 40° 37' 46 сев. ш.
22° 4' 5 изт. д.
Пощ. код: 592 00
Тел. код: 23320

Негуш (на гръцки Νάουσα, Науса) е град в Гърция, област Централна Македония, Ном Иматия, център на Епархия Негуш и на Дем Негуш. Градът е разположен в източните поли на планината Каракамен (наричана още Дурла или Негуш планина, на гръцки Вермио) на 21 километра северозападно от Бер (Верия) и на 40 километра южно от Воден. Градът е разположен на река Арапица (Αράπιτσα).

В Епархия Негуш влизат демите Негуш, Иринуполи и Антемия.

Съдържание

[редактиране] История

[редактиране] Античност, Средновековие и Османска власт

Според античните автори първите обитатели на района на Негуш са фригите, изместени по-късно от македонците. В равнината под днешен Негуш до село Голишани (днес Левкадия) е разположен македонският град Миеза или Меза (Μίεζα, Μέζα), открит при разкопки през 50-те години на 20 век. В Миеза според античните историци Александър Велики е прекарал три години като ученик на Аристотел.

Градът Негуш се появява в римско време с името Нова Аугуста (Nova Augusta) и гръцкия му вариант Неа Августа (Νέα Αυγούστα). Постепенно през Средновековието името се променя в Нягуста (Νιάγουστα) и Нягуса (Νιάγουσα), откъдето се появява и българският вариант Нѣгушъ, като двойното е постепенно добива западнобългарски рефлекс и се получава Негуш. Гръцкото име продължава да еволюира през Няуса (Νιάουσα) в днешното официално Науса (Νάουσα), като се срещат и форми без представката Неа като Агустос или Агуста.

През Средновековието градът постепенно упада, за да бъде възстановен през 14 век от българи християни от района на Каракамен. Благодарение на Шах Лиани, учителят на завоевателят на Тракия и Македония Евренос бей, след като пада под османска власт градът се радва на значителни привилегии. През 40-те години на 17 век в Негушко действа хайдутинът мартолос Лошан. Относителната автономия и развитието на манифактурата постепенно превръщат населеният предимно с българи град във важен икономически и културен център в Южна Македония, влязъл в орбитата на елинизма под влияние на съседния голям гръцки град Бер.

В 1705 година след опит да се вземат 15 момчета за еничерския корпус в града избухва бунт, начело с арматолоса Кара Димо, който е потушен с големи трудности. Според Франсоа Пукевил в началото на 19 век Негуш е град, населен от българи и гърци (F.Pouqueville. Voyage de la Grece. Paris, 1826). Богатството на града привлича вниманието на епирския феодал отцепник Али Паша Янински, който започва опитите си за завладяване на града през 1795 и въпреки съпротивата на гражданите успява през 1804 година да подчини Негуш. Икономиката на града запада, но пък Негуш е укрепен и обграден със стена и жителите му привикват да носят оръжие.

[редактиране] Негушкото въстание

Анастасиос (Тасос) Каратасос един от водачите на Негушкото въстание
Увеличаване
Анастасиос (Тасос) Каратасос един от водачите на Негушкото въстание

След избухването на Гръцката революция през февруари 1821 година в богатия македонски град Негуш също избухва въстание под ръководството на Ангел Гацо (Άγγελος Γάτσος) Анастасиос Каратасос (Αναστάσιος Καρατάσος) от берското село Довра и негушанина Логотет Заферакис Теодосиу (Ζαφειράκης Θεοδοσίου Λογοθέτης). На Православна неделя 19 февруари в църквата „Свети Димитър“ в Негуш е издигнато бунтовническото знаме - бяло знаме със Свети Георги. Градът и около 100 околни християнски гръцки и български села за кратко са освободени от османска власт. Въстаниците атакуват Бер, но са отблъснати.

Но на 18 април същата година Мехмед Емин Паша, известен като Абу Лабуд, с 20 000 души редовна войска и башибозук завзема града след предателство и извършва страшно клане, при което всичките няколко хиляди мъже в града са избити, а жените и децата, отведени като роби в Анадола. Един отряд, начело с Гацо и Каратасос успява да пробие обсадата, но другият лидер на въстанието Заферакис загива. Защитниците на църквата „Свети Николай“ се взривяват в нея, а тридесет негушанки доброволно се удавят, заедно с децата си във водопада на река Арапица, за да не бъдат продадени в робство. Турците вилнеят в града пет дни. Стените му са разрушени и той е изоставен. Около 120 околни гръцки, български и влашки села са опожарени - някои от тях, като Довра изчезват завинаги, а други като Държилово променят етническия си състав.

В 1955 година на Негуш заедно с Месолонги, Сули и Аркади, е дадено почетното прозвище „град герой“ (Ηρωική Πόλη).

След потушаването на въстанието в Негуш Гацо и Каратасос с около 1 200 македонци продължават борбата на юг в Гърция - при Месолонги и в Пелопонес.

[редактиране] Балканските историографии за Негушкото въстание

  • Гръцката историография разглежда Негушкото въстание като неразделна част от Гръцката революция, дело на македонските гърци, като дори не се споменава каквото и да е участие на „гърци славофони“.
  • Българската историография също смята въстанието за част от Гръцката революция, но подчертава българския произход на един от водачите на въстанието - Ангел Гацо.
  • Новата историография в Република Македония след 1990 година смята въстанието за „първото македонско въстание“ и разглежда и Гацо и Анастасиос Каратасос, наричан Атанас или Тасе Каратасе, като „етнически македонци“.

[редактиране] Възстановяване

Гара Негуш в края на 19 век
Увеличаване
Гара Негуш в края на 19 век

След въстанието постепенно част от успелите да се спасят жители на Негуш се връщат заедно с много български и влашки селяни от околните села, но едва около 1860 година градът е напълно възстановен със стария си българо-гръцки колорит - населен от гърчеещи се българи и власи. В 1892 година през Негуш минава железопътната линия от Солун към Бер.

В 1900 година според Васил Кънчов в Негуш живеят 1 500 българи християни, 800 турци, 3 500 гърци и 300 власи, като българското и влашкото население постоянно се погърчва.[1]

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Негуш живеят 1 500 българи патриаршисти.[2]

След 1904 година Негуш се превръща в основна база на гръцките андартски чети, нападащи разположените на север български екзархийски села и сражаващи се с четите на Апостол войвода. Градът е родно място на андартския войвода Антониос Мигас, обесен заедно с Телос Агапинос от Апостол войвода край село Техово.

[редактиране] В Гърция

След Балканската война в 1912 година Негуш влиза в границите на Гърция. След 1924 година по Лозанския договор турското население напуска Негуш и на негово място са заселени 1 863 гърци бежанци от Понт. Населението на града се увеличава и от вътрешна миграция - от съседните български и влашки села.

По време на Гражданската война през януари 1949 година Негуш е за кратко превзет от силите на Демократичната армия на Гърция.

Негуш се слави открай време със своето първокачествено вино - негоска (произлизащо от българската форма на името на града Негуш).

[редактиране] Побратимени градове

Негуш е побратимен град с:

[редактиране] Население

[редактиране] Забележителности

  • Площадът на националните мъченици от 1821 година
  • Паркът с малкото езеро
  • Водопадът на Арапица Стубани, в който се хвърлят негушанките, за да не попаднат в турски ръце
  • Руините на римския нимфеон
  • Църквата „Свети Николай“
  • Руините на римска вила с красиви мозайки в местността Балтането

[редактиране] Дем Науса

Дем Науса има 22 288 жители (2001) и в него влизат град Негуш и 9 села и един туристически център в областта Сланица:

  • Демова секция Науса 20 176 жители)
  • град Науса (Νάουσα) (Негуш) (19 870 жители)
  • туристически център Агиос Николаос (Άγιος Νικόλαος) (Свети Николай) (161 жители)
  • село Ано Сели (Άνω Σέλι) (Горно Шел) (40 жители)
  • село Неа Страндза или Родакинея (Νέα Στράντζα или Ροδακινέα) (24 жители)
  • гара Науса (Σταθμός Νάουσας) (Гара Негуш) (81 жители)
  • Демова секция Аркохори
  • село Аркохори (Αρκοχώρι) (Аркудохор) (332 жители)
  • Демова секция Янакохори
  • село Янакохори (Γιαννακοχώρι) (Янаково) (410 жители)
  • Демова секция Родохори (593 жители)
  • село Родохори или Мега Рема (Ροδοχώρι или Μέγα Ρέμα) (Голема река) (578 жители)
  • село Агиос Павлос (Άγιος Παύλος) (Куцуфляни) (8 жители)
  • село Метаморфоси (Μεταμόρφωση) (Държилово) (7 жители)
  • Демова секция Стенимахос
  • село Стенимахос (Στενήμαχος) (Хоропан) (777 жители)

[редактиране] Родени в Негуш

  • Антониос Мигас, гръцки андартски капитан

[редактиране] Външни връзки

[редактиране] Бележки

  1. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
  2. D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905.
Дем Негуш (Науса)
Негуш (Науса) | Аркудохор (Аркохори) | Гара Негуш (Статмос Наусас) | Голема река (Родохори) | Горно Шел (Ано Сели) | Държилово (Метаморфоси) | Куцуфляни (Агиос Павлос) | Неа Страндза | Свети Николай (Агиос Николаос) | Хоропан (Стенимахос) | Янаково (Янакохори)
На други езици