Българска православна църква
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Българската православна църква е древна, автокефална поместна източно-православна църква с около 6,5 милиона членове в България [1] и между 1,5 и 2,0 милиона [източник?] в някои европейски държави, Америка и Австралия. Неин предстоятел е патриарх Максим.
| Съдържание | 
[редактиране] История
[редактиране] Устройство
Според Устава на БПЦ, самоуправляемата Българска православна църква, под име Патриаршия, е неотделен член на Единната, Света, Съборна и Апостолска Църква. Основа на устройството и управлението на БПЦ са Свещеното Писание, учението и каноните на Вселенската църква и устава. Българската православна църква се управлява от Свети синод, който избира патриарха, чието седалище е град София. Храм-паметникът "Св. Александър Невски" е патриаршеската катедрала на БПЦ.
Епархии:
Всяка епархия се управлява от своя архиерей, който носи титлата митрополит.
1. Софийска епархия - със седалище в град София и архиерейски наместничества в Самоков, Ихтиман, Дупница, Радомир, Кюстендил, Трън и Годеч
2. Видинска епархия - със седалище в град Видин и архиерейски наместничества в Лом, Берковица, Кула и Белоградчик
3. Врачанска епархия - със седалище в град Враца и архиерейски наместничества в Плевен, Бяла Слатина, Оряхово и Луковит
4. Русенска епархия - със седалище в град Русе и архиерейски наместничества в Разград, Попово и Тутракан
5. Ловчанска епархия - със седалище в град Ловеч и архиерейски наместничества в Пирдоп, Ботевград, Тетевен и Троян
6. Неврокопска епархия - със седалище в град Благоевград и архиерейски наместничества в Гоце Делчев, Разлог, Сандански и Петрич
7. Пловдивска епархия - със седалище в град Пловдив и архиерейски наместничества в Пазарджик, Асеновград, Хасково, Карлово, Панагюрище, Пещера, Смолян и Ивайловград
8. Сливенска епархия - със седалище в град Сливен и архиерейски наместничества в Бургас, Ямбол, Карнобат, Елхово, Котел и Малко Търново
9. Варненска и Преславска епархия - със седалище в град Варна и архиерейски наместничества в Шумен, Провадия, Добрич и Търговище
10. Старозагорска епархия - със седалище в град Стара Загора и архиерейски наместничества в Казанлък, Чирпан, Нова Загора, Свиленград и Харманли
11. Търновска епархия - със седалище в град Велико Търново и архиерейски наместничества в Свищов, Горна Оряховица, Габрово, Елена, Севлиево, Никопол, Дряново и Павликени
12. Доростолска епархия - със седалище в град Силистра и архиерейски наместничества в Дулово, Карапелит и Алфатар.
За православните българи в Америка има епархия със седалище в Ню Йорк. За православните българи в Цариград има българско църковно наместничество.
[редактиране] Предстоятели и патриарси на Българската църква
Основна статия: Глава на Българската православна църква
- Преславско-Дръстърска патриаршия
- Архиепископи Преславски (официално от 919 и 927 г. патриарси) със седалище в Плиска и Преслав
- Георги, архиепископ, митрополит на Дръстър (дн. Силистра) (870- ок. 886 г.)
- Йосиф Изповедник, архиепископ, патриарх Български (ок. 886 - след 896 г. / началото на 10 в.)
- Леонтий патриарх Български (917 - 927)
- Димитрий патриарх Български (неизвестно)
- Сергий патриарх Български (неизвестно)
- Григорий патриарх Български (неизвестно)
- Дамян патриарх Български, (избягва в западните български земи в 968/969 г.)
- Герман патриарх Български (ок. 970 - 980)
- Филип патриарх Български (ок. 980 - 1010)
- Давид патриарх Български (ок. 1010 - 1018)
 
1018 - 1185 под управлението на Охридските архиепископи)
- Охридска архиепископия (патриаршия)
- Филип Охридски (патриарх) (споменат 976)
- Герман (или Гавриил) (неизвестно)
- Николай Охридски (по времето на Самуил)
- Давид Охридски (патриарх) (споменат 998, 1015 и 1018 г.)
 
- Охридски архиепископи
- Йоан Дебърски(1018-1037)
- Лъв (Леон) Пафлагонски (1043, починал на 13 април 1056) - "пръв от ромеите" - пръв бълг. архиепископ от гръцка националност
- Теодул Тетраполски (спомент от 1054 до 1064)
- Йоан Лампин (Лампонски) (април 1064 - починал през септ. 1079)
- Йоан IV Аинос (Трезвениют/Трезвенски (споменат 1075)
- Теофилакт Български (Охридски) (преди 1078 - до към 1108)
- Лъв II Мунг (1108 - до към 1120)- от еврейски произход
- Михаил (Максим) Охридски (споменат към 1130) - евнух
- Евстатий Охридски (споменат към 1134 и в житието на Иларион Мъгленски от патр. Евтимий Търновски)
- Йоан Комнин Охридски (споменат 1143, 1156 и 1157) - брат на император Алексий I Комнин
- Адриан Охридски (споменат 1150)
- Константин Охридски (споменат 1155, 1157, 1166 1170)
- Василий Охридски (споменат 1160)
- неизвестен, споменат 1183
- Йоан Каматир (след 1183 и 1213) - по-късно цариградски патриарх
- Димитър Хоматиан (1216-1235) - виден канонист, признава българските книги за канонични
- Константин Кавасила (ок. 1250) - автор на канон за Климент Охридски
- Макарий Охридски (споменат 1295)
- Григорий (ок. 1317)
- Николай (ок. 1346)
- Григорий (споменат 1364, 1365, 1369, 1378)
- Никодим Охридски (споменат 1452)
- Доротей Охридски (ок. 1466)
- Прохор Охридски (патриарх) (българин, споменат 1528 или 1540, 1542, 1543, 1547 починал 1550) - възстановява патриаршеската титла
- Паисий (ок. 1566)
- Гаврил Охридски (ок. 1585-1587)
- Григорий (1590?)
- Атанасий Охридски (ок. 1596)
- Валаам Охридски (1598 г. обезглавен от турците във Велес)
- Аврамий Охридски (ок. 1631)
- Атанасий Охридски (ок. 1661)
- Зосима I Охридски (ок. 1663)
- Теофан Охридски (?-1676)
- Мелетий Охридски (1676 -?)
- Григорий (ок. 1685)
- Герман Охридски (1688-1691)
- Зосима II Охридски (1691?-1693)
- Игнатий Охридски (ок. 1693)
- Данаил Охридски (ок. 1694)
- Марк Ксилокарав
- Дионисий Охридски (?-1714)
- Филотей Охридски (1714-?)
- Йоасаф II Охридски (1719-1745)
- Дионисий III Охридски (1752-1756) - иска богослужебни книги от руската императрица Елисавета Петровна
- Йеремия Охридски (поч. 1763)
- Ананий Охридски (ок. 1763-?)
- Арсений Охридски (1763 - 16 януари 1767) - закриване на Охридската архиепископия)
 
- 
- Натанаил Охридски, пръв митрополит на Българската екзархия в Охрид (1872 г.)
 
[редактиране] Духовенство
Списък на духовните санове (Хорепископ или викарен епископ, митрополит, архиепископ, патриарх и папа са само служебни звания на епископа)
| Положение в йерархията | Официално обръщение | Неофициално обръщение | 
|---|---|---|
| Патриарх Български | "Ваше Светейшество" | "Владико" | 
| Екзарх | "Ваше Блаженство" | "Владико" | 
| Митрополит, архиепископ | "Ваше Високопреосвещенство" | "Владико" | 
| Епископ | "Ваше Преосвещенство" | "Владико" | 
| Архимандрит, Схиархимандрит | "Ваше Високопреподобие" | "Отче" | 
| Йеромонах (свещеник-монах) | "Ваше Всепреподобие" | "Отче" | 
| Протойерей (свещеник) | "Ваше Благовейнство" | "Отче" | 
| Иерей (свещеник) | "Ваше Благовейнство" | "Отче" | 
| Архидякон, Протодякон | "Ваше Благовейнство" | "Отец ... (името)" | 
| Дякон | "Ваше Благовейнство" | "Отец ... (името)" | 
| Монах | "Отец ...(името)" | "Брат" | 
[редактиране] Български светци
В последния църковен календар, Жития на светиите, издаден от Синодалното издателство в София, като български православни светци изрично са отбелязани 85 лица от български произход. Виж списъка на свещеник Траян Горанов[1] и списъка на 61 светци на Факултета по теология на Софийския университет [2]и статията [3].
През 1943 г. Хр. Филаретов публикува Жития на българските светии, обхващащо 37 значителни български светци. В църковния календар от 1979 г. са отбелязани 57. Защо по-долу се наброяват поименно 122 или общо 200 светци, много повече от горепосочените? Всяка статистическа справка, особено касаеща светците, има своите слабости. На първо място спорен е въпросът за народността на някои светци. Българската църква, както и всички православни църкви, още от ранните си години почита като светци огромно число лица, без оглед на тяхната народност. Съвсем излишен се счита въпросът за техния брой: «Само един Бог знае всичките техни имена» е мнението на Църквата още от времето на св. Дионисий Ареопагит.
Тук са дадени имената както на българи по народност, така и на светци, свързани най-вече с българската история.
Въпросите кой, кога и правилно ли е нарекъл някакво историческо (а може би и измислено) лице «светец» са спорни. Сложен е и въпросът с канонизацията на светците. Много данни в църковната литература по различни причини често не съвпадат с тези на историческата наука, макар че и там се менят често или се поставят понякога под въпрос. Някои светци са по-значими и по-известни, а други - не дотам популярни, както в България, така и в други православни страни. В календарите на Московския патриархат например винаги присъства Йоан Рилски, но рядко се срещат други български светци.
В България, още при хановете Крум и Омуртаг, се се почитали лица, които отстояват християнското си вероизповедание, например Терапонтий, Васа Солунска, Емилиян Доростолски, 15 Тиверополски свещеномъченици, Давид Солунски, Георги Загорски, Петър Мъгленски, Боян-Енравота, княз български и някои други. В началото на култа към определен светец стои най-често неговото кратко или пространно житие. Архиепископ Теофилакт Охридски, който сам е смятан и изобразяван понякога като светец, но най-често се титулира «блажен», е написал житията на Климент Охридски и на 15-те Тивериуполски мъченици върху български, по-късно изгубени текстове. Заслугата за издирването на българските светци принадлежи на отец Паисий Хилендарски, официално канонизиран от патриарх Кирил в салона на Митрополията в София на 23 декември 1962 г.. Паисий пише: „Аз претърсих всички светогорски манастири, гдето има стари български книги и царски грамоти, също така и из много места из България, гдето се намират много стари български книги. Не намерих повече писано за българските царе. За някои светии има пространно житие, но тук написах накратко, колкото да събера всички заедно в кратка историйца, за да знаят всички българи колко светци имат от българския род... Тук се написаха 58, толкова се намериха." (История Староболгарская). Списъкът на българските светци, който Йордан Иванов дава след Зографската история (Й. Иванов, Български старини из Македония, С., 1931, стр. 641-642) посочва 41 имена.
Особенно много български "новомъченици, пострадали от турците" се появяват по време на турското владичество. През периода 1453 –1867 г. на Балканския полуостров са известни имената на около 175 новомъченици. Техният култ се свързва с ислямизаторските вълни в подвластните на султана православни земи. Имена и кратки жития на български светци попадат в началото на 19 век в зографските ерминии и в печатните календари. Там, както и в най-новите български календари вкл. интернета, не рядко се срещат противоречиви данни, например тези, касаещи датите на празнуване на някои от светците. Особенно информативна е книгата на Асен Василиев, Български светци в изобразителното изкуство, С. 1987, както и Хр. Попов, Жития на светиите, почитани от Православната Църква, С. 1930.
В случай на разногласие в имената, на първо място в долния списък стои най-популярното и най-очевидно нарицателно име. Датата на празнуване по най-новия календар на Синодалното издателство София, стои на първо място. Останалите дати се срещат в други извори и календари. Със звездичка са отбелязани датите на празнуване, взети от Народен календар на х. Д. Паничков, Браила 1869 г., който е доста пълен.
Български печатни календари
Най-подробни сведения за българските печатни календари до Освобождението (13 „вечни" и 107 „обикновени") е събрал Н. Ферманджиев в статията си Възрожденски календари / в. "Антени", год. IX, бр. 22, 30.V. 1938.
- Календар, Будапеща 1818 (първи печатан български възрожденски календар)
- Христодул Сичан-Николов, Календар, Букурещ 1840
- Константин Огнянович, Редовен календар, Цариград 1842
- Х. Г. Данов, Старопланинче. Календаръ за 1856, наредил Х. Г. Данов (съдържа Кирил и Методий, Иван Рилски и още няколко малко значими светци)
- Жития на светиите, почитани от Православната църква / превод и съставителство - А. Бехметиев и др.
- Хаджи Димитър Паничков, Народен календар. Натъкмил един прокуден българин (печатница х. Д. Паничков), Браила 1869 (47 български светци)
- Стоян Маринов, Календар, Търново 1878 (последен възрожденски календар)
- Йордан Иванов, Български старини из Македония, С. 1931, с. 641-642 (списък на 41 имена по Историята на Паисий Хилендарски)
- Хр. Филаретов, Жития на българските светци, 1943
- Рачко Попов, Български народен календар (изд. “Свят. Наука”), С. 1997
- Православен календар, С. 1957 (57 български светци)
- Жития на светиите (Синодално издателство), С. 1991 http://www.aba.government.bg/bg/pages/Registry/CHURCH/SvetziPP.html
[редактиране] Списък на българските православни светци
- 15 Тивериополски свщмчци 26 ноември, 28 ноември
- 26 Зографски мъченици 10 октомври, 9 март* (+ 10 октомври 1274 или 1284 г.)
- 37 Пловдивски мъченици 20 август
- Аврамий Български, свщмчк 1 април
- Акакий Серский, препмчк 1 май (+ 1816 г., Пармак-капи в Цариград)
- Акелина Сенишка, мчца 26 септември*
- Анастасий Струмишки, преп., мчк 29 август (+ 1794 г., Солун)
- Ангел Български воин (Ангел Битолски) 1 февруари* (от с. Флорина, + 1750)
- Ангеларий, св. Седмочисленик 27 юли
- Атанас Лулулин, мчк, 8 септември* (+ Сел 1774 г.)
- Ахил(ий) (Ахила) Лариски, преп.
- Боню Македонски 19 август*
- Борис-Михаил княз Български 2 май (+ 907, Преслав)
- Боян-Енравота Български княз, мчк 28 март (+ около 833 г.)
- Васа Солунска, мца 21 август
- Ваца Крал 4 декември*
- Висарион Смолянски епископ, препмчк (+ 1662)
- Владимир, преп. княз 15 юли
- Гаврил (Гавриил) Лесновски, преп. 15 януари (отшелник, 11-12 в.)
- Георги Загорски, мчк 28 март
- Георги Софийски Най-нови (Новейщи), мчк 26 май (+ 1530 или 1534 г.)
- Георги Софийски Нови (Кратовски) мчк 11 февруари; 26 май - пренасяне на мощите (+ 11 февруари 1515 )
- Георги Софийски Нови, мчк (+ март? 1363 г.)
- Георги Софийски Стари, мчк, 26 март, 26 май (+ 1437 г., Одрин)
- Георги Янински Нови, мчк (1838 г.)
- Горазд, св. Седмочисленик 27 юли
- Григорий Български епископ, преп. 8 януари
- Давид Солунски (Български), преп. 26 юни
- Давид Български цар 26 юни (9 в.)
- Дазий Доростолски - първият мъченик в българските земи 20 ноември (+ Доростол/Силистра, 20 ноември, вероятно 302 г.)
- Дамаскин Габровски, свещеномъченик 16 януари (+ 1771 г., Свищов)
- Димитрий (Димитър), мчк 19 март* (+ 1554 г.)
- Димитрий Бесарабовски (Димитрий Нови), преп. 27 октомври (+ ок. 1685 г.)
- Димитрий Сливенски (Димитър), Нови мчк 30 януари (+ 1841 г., Сливен)
- Патриарх Евтимий патриарх Български, препмчк 20 януари; 30 януари, 19 януари* (+ около 1401 г.)
- Евтимий, свещеномъченик 26 декември
- Еразъм Охридски 2 юни, 20 юни
- Злата Мъгленска, великомчнца 18 октомври, 13 октомври, 19 октомври*) (+ 18? октомври 1795 г., с. Слатино)
- Зосим Солунски 17 април*
- Игнатий Старозагорски, препмчк 8 октомври, 10 август (+ 1814 г., Цариград)
- Иларион Мъгленски (Мегленски) епископ, преп., 21 октомври (+ 1164)
- Исихий Доростолски, мчк 9 март
- Йоаким Осоговски (Сарандопорски), преп. 16 август , 17 август (+ 1105)
- Йоаким Търновски патриарх, преп. 18 януари* (+ 1246 г.)
- Йоан (Иоан) Лозенски 17 март*
- Йоан Българин, мчк 5 март (1784 г., Цариград)
- Йоан Български, мчк, 14 май
- Йоан калфа, мчк 25 февруари* (+ Цариград 1375 г.)
- Йоан Кукузел (Ангелогласния, Сладкопевец), преп. 1 октомври (живял ок. 1280-1360 г.; + в лаврата на св. Анастасий, Атон)
- Йоан от Коница, мчк (+ 1814 г.)
- Йоан Рилски чудотворец, преп. 19 октомври, 10 октомври*; Успение на Йоан Рилски: 18 август; Възвръщане на мощите на Йоан Рилски от Търново в Рилския манастир: 1 юли (1469 г.) (+ 946 г.)
- Йоан Търновски патриарх, преп. (13 в.)
- Йоан Търновски, мчк 16 юли (+ 1822 г., Търново)
- Йоан Шишман, мчк, благов. цар 11 септември #виж Иван Шишман
- Йоан Янински, мчк (1526 г.)
- Йоан-Владимир великомчк, княз, чудотворец, мироточец 22 май (+ 1016 г., Охрид)
- Йоаникий Девически (Девички), преп., последовател на св. Иван Рилски
- Йоаникий Лозенски 4 ноември*
- Йосиф Изповедник, архиепископ, първи патриарх Български (ок. 886 / след 896 г. - + началото на 10 в.)
- Карана Селенишка, мчца 11 април* (+ 1751 г.)
- Киприан Московски митрополит, преп. 16 септември
- Кирил Славянобългарски, Философ, преп., мчк, равноапостол и славянски просветител 11 май; Представление (успение) на св. Кирилл: 14 февруари (+ 14 февруари 869, Рим)
- Климент Охридски, преп. 25 ноември, 27 юли, 13 ноември* (+ 916, Охрид)
- Козма Зографски от Търново, преп. 22 септември (+ 1323 г.)
- Конон, мчк 5 март
- Константин Кавасила архиепископ Български (13 в.)
- Константин Софийски, мчк 21 май (+ 1737)
- Лазар Български, мчк 23 април (+ 1802 г., с. Соми, Мала Азия)
- Лука Одрински, препмчк 23 март (+ 23 май 1802, о. Митилин, на 16 г.)
- Лука Рилски (отроче) 20 октомври*
- Манасий Габровски 8 юли*
- Марин, мчк 16 декември
- Марина Девица 13 февруари*
- Марко Български 28 септември*
- Марко Преславски архиеп., преп. 25 януари* (13 в.)
- Методий Славянобългарски, епископ, мчк, равноапостол и славянобългарски просветител 11 май; Успение на св. Методий Славянобългарски: 6 април (+ 6 април 885 г., Велеград)
- Михаил Войн Български, праведни 22 ноември, 22 декември, 10 февруари* (+ 22 октомври? ок. 865 или 867 г., гр. Потук, вероятно Батак)
- Михаил Маврудинов, мчк 22 октомври*, (+ 1554 г.
- Наум Охридски, преп., чудотв. 23 декември, 20 юни (+ 910 г., Охрид)
- Нектарий Битолски, преп., мчк 5 декември (+ 1500 г., Карея, Атон)
- Никита Серски, свещмчк 3 април, 4 април (+ 1808 г., Сяр)
- Никодим Албански (Елбасански), препмчк 11 юли (+ 1722 г., Елбасан)
- Никодим митрополит Преславски, преп. 17 януари*
- Никола от Мецово, Епир, мчк 3 ноември* (+ 1617 г.)
- Никола Солунски 29 декември
- Николай Воин Български, преп. 24 декември
- Николай Охридски архиепископ (14 в.)
- Николай Охридски архиепископ (9 в.)
- Николай Софийски архиепископ 6 декември*
- Николай Софийски Нови, мчк 17 май (+ 1555 г., София)
- Онуфрий Габровски, препмчк 4 януари (+ 1818 г. на о. Хиос)
- Павнутий Прозорливца Калоферски 27 юли*
- Паисий Хилендарски, преп., 19 юни, 19 май, 18 юни (1722- + 1773; канонизиран 1962 г.)
- Пахомий от Малорусийско, мчк (+ 1730 г.)
- Петка Търновска (Параскева-Петка Търновска / Парашкева Търновска - Калистратска / Петка Епиванска), преп., 14 октомври (Петковден) (+ 11 в., Епиват, на Мраморно море)
- Петър Български, свщмчк 22 януари
- Петър Мъгленски презвитер 28 март
- Петър цар, св. благоверни 30 януари (+ 969 г.)
- Пимен Зографски (Софийски), преп. 3 ноември, 1 март* (+ 1620 или 1610 г. в Черепишкия манастир)
- Прокопий Варненски, препмчк 25 юни (+ 1810 г. или 1870 в Смирна)
- Прохор Пчински (Пшински), преп. 15 януари (+ 1067 г., край река Пчиня, близо до Враня)
- Райко-Йоан Български (от Шумен) мчк
- Роман Търновски (Килифарски)*, преп. 17 февруари (+ след 1364 г.)
- Ромил Видински, преп. 16 януари (+ 1375 г., Раваница,Сърбия)
- Сава Седмочисленик 27 юли
- Седмочисленици, светци: Кирил, Методий, Климент Охридски, Наум Охридски, Горазд, Сава и Ангеларий 27 юли
- Серафим от Лариса, мчк (потурчен 18 юли*)
- Сергий Къпински (Капиновски*), преп. 30 януари
- Симеон Самоковски, мчк (+ 1737 г.)
- Сионий Български, мчк 22 януари
- Софроний Врачански епископ, преп. 11 март (18-19 в.)
- Софроний Софийски (Български), преп., мчк 28 май (+ около 1515 г., Русенско)
- Спас Радовецкий 10 август*
- Спиридон Нови (Преславски?), убит при цар Асен ІІ
- Стефан Струмишки 6 октомври*
- Теодосий Търновски преп. 27 ноември (11 януари*) (+1363 г. или между 1359-1364 г., Цариград)
- Теофан Македонски, Нови чудотворец преп. 19 август
- Теофил Мироточиви Македонски, преп. 8 юли (+ 1548 г., Карея, Атон)
- Теофилакт Търновски архиепископ, преп. 27 януари*(+ 1107 г.).
- Теофилакт Охридски архиепископ, преп., блаж.
- Терапонтий Софийски, мчк 27 май
- Трендафил Старозагорски (Загорски), мчк 8 август, 5 октомври* (+ на около 18 години 1680 г. или 1570, 1686 в Цариград)
- Тривелий Теоктист крал Български (хан Тервел) 1 януари*
- Филотей Скитски 1 април*
- Филотея Търновска, преп. 7 декември (+ преди 13 в., Поливот)
- Христо, мчк 28 ноември (+ 1748 г., Цариград)
- Яков Костурски, препмчк 1 ноември (+ 1520, Одрин)
В Република Македония се почитат на празника «Събор на Македонските Светители» - първата неделя на м. октомври - 44 македонски светци. #виж [[4]] Почти всички Българската църква почита като български светци.
[редактиране] Храмове
[редактиране] Манастири
[редактиране] Вижте още
[редактиране] Външни препратки
- „Българските патриарси през Средновековието“ - статия от Александра Карамихалева
- [5] - "Църковен вестник"
[редактиране] Бележки
- ↑ [http://katolicizam.start.bg/?article=2135 Население към 01.03.2001 г. по области и вероизповедание] - източник: Национален статистически институт

