Борис Йоцов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Борис Йоцов
Български учен - славист и държавник
Борис Йоцов
Роден: 8 февруари 1894
Враца
Починал: 1 февруари 1945 (екзекутиран)
София

Борис Иванов Йоцов – български учен-славист и държавник, е роден във Враца на 8 феруари 1894 г.

Завършва славянска филология (1913-1916 г.) и право (1918-1920 г.) в Софийски университет. Работи като гимназиален учител от 1920 до 1923 г., след което специализира славянска филология последователно в Прага (1923-1925 г.), във Варшава и Виена (1926-1927 г.). Доктор е на Пражкия университет от 1925 г.

Започва работа в Софийския университет първоначално като асистент (1926 г.), след което като доцент (1929 г.) и професор (1935 г.). През периода 1935-1944 г. завежда Катедрата по Българска и славянска литература и е декан на Историко-филологическия факултет през периода 1935-1936 г.

Проф. Борис Йоцов е дописен член на БАН и на Славянския институт в Прага.

Става директор на Народния театър в София за периода 1936-1937 г.

Работи в Министерството на народното просвещение като Главен секретар (1940-1942 г.) и министър в кабинетите на Богдан Филов и Добри Божилов (1942-1944 г.).

Професор Йоцов е автор на многобройни изследвания върху Българското възраждане, новата и най-новата българската литература, славянските литератури, връзките между България и славянския свят. Автор на книгите:

Борис Йоцов е осъден от Народния съд на смърт и екзекутиран на 1 февруари 1945 г.

С решение № 172/26 август 1996 на Върховния съд е реабилитиран.

[редактиране] Източници