Звук
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Звукът е трептенето на материя, възприемано чрез слуха. Обикновено чуваме трептения, които се предават по въздуха, но звукът също се предава и през газове, течности и твърди тела. Той не може да се разпространява във вакуум (например в космоса). Когато дадено тяло трепти, в заобикалящия го въздух възникват така наречените звукови вълни. Те предизвикват налягане върху тъпанчето на ухото, вследствие на което се получава възприятието на звук. С увеличаване на звуковото налягане звука се чува по-силно и обратно. Възприятието на звуковата сила не се увеличава пропорционално на звуковото налягане, а значително по-слабо - с логаритмична зависимост. Мярката за сила на звук - децибел (dB), също е логаритмична по тази причина. Звукът бива два вида: тон и шум.
„Звукът е разпространяваща се в еластична среда периодична промяна на налягането, амплитудата или скоростта на частица“ (Олсън 1957) или поредица от механични свивания и разреждания (надлъжни вълни), които успешно се разпространяват в някаква среда, която е поне малко свиваема (твърдо тяло, течност или газ, но не вакуум).
Скорост на звука
При нормални условия скоростта на звука е:
- Във въздух - 330 м/с.
- Във вода - 1500 м/с.
- В твърди тела - 2000—6000 м/с.


