Парси

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Под названието “парси” днес са известни две етнически общности.

  1. Етническа общност в Азърбайджан и Руската федерация (Дагестан). Първоначалните сведения за тяхното присъствие на Кавказ според хрониките датират от времето на Хазарския каганат. Говорят език от югозападната група на иранските езици, вариант на средноперсийския език. Традиционната религия на парсите е зороастризмът. Днес сред парсите се наблюдава религиозна пъстрота: част от тях изповядват иудаизма (според друга версия местната еврейска общност e възприела езика парси), част – исляма. Парсите-иудеи биват наричани от околните етноси «джугут», а парсите-мюсюлмани – «тати». Етнонимът «тати» се появява през 8. век сл.Хр. първоначално като социално обозначение на местното земеделско население от страна на завоевателите – тюрки номади (от същия произход е етнонимът «таджик», обозначаващ първоначално ираноезичното население на Централна Азия. Видни представители на този етнос са средновековните поети, учени и мислители Низами, Физули, Хагани Ширвани, Мехсети Гянджеви (поетеса). Днес парсите обитават Абшеронския полуостров и областите Шемаха и Куба. Голяма част от съвременните парси в Азърбайджан по силата на определени обстоятелства от социален, политически и икономически характер са силно тюркизирани – процес, започнал през 20-те години на 20. век сл.Хр.; носителите на езика парси намаляват постоянно поради факта, че по-младите поколения говорят езика азери.
  2. Етнорелигиозна общност в Индия и Пакистан. Говорим език – гуджарати; каноничната им литература е на авестийски и пехлеви. Религиозна принадлежност: зороастрийци. В Индия живеят основно в град Мумбай (Бомбай) и околностите му. Потомци на иранците-зороастрийци от провинция Фарс, дошли в Индия през 7 – 10 век сл.Хр. след завоюването на Иран от арабите, спасявайки се от преследванията на мюсюлманите. Първоначално слизат на крайбрежието на съвременния щат Гуджарат, впоследствие се преселват в съседната област Махаращра. Почитат огъня, не погребват мъртвите си, а ги оставят за храна на орлите върху така наречените «кули на мълчанието» (обредни постройки), за да не оскверняват свещените стихии на огъня, водата, земята и въздуха. Членовете на общността се делят на атхорнан (свещенослужители, жреци) и бехдин (миряни). Богатството се смята за резултат от набожността и за религиозна заслуга; основен поминък е лихварството, търговията, в съвременните условия – банкерството. Сред парсите днес има предприемачи, учени, политици, военни дейци, преподаватели. От тяхната среда произхождат: видният деец на индийското освободително движение като Дадабхаи Наороджи, известният ядрен физик Хоми Бхабха. Сред парсите няма просяци и проститутки, няма парии; единствено 13 семейства в Бомбай спадат към нисшата каста на кхандиярите: тяхно задължение е да извършват погребалния обряд – пренасянето на труповете в «кулите на мълчанието». Навсякъде, където живеят компактно, парсите се обединяват в анджумани – благотворителни обединения, които са място за социални и културни контакти. Парсите издържат множество учебни заведения, болници, култови здания («кули на мълчанието» и агиари - храмове на огъня). Главен храм на парсите е Ираншо в град Удвад (щат Гуджарат), построен през 1742 г. сл.Хр.; според преданието огънят в този храм е пренесен от Иран и оттогава не е угасвал. В Бомбай се базира Панчаят – главна организация на парсите, която всеки 5 години свиква Световен конгрес на парсите. Парсите посрещат Нова година (Джамшеди навроз) на 31 март с обряда джашан (благодарност). През 2006 г. сл.Хр. според летоброенето на парсите е 1348 г. Общината на парсите е застрашена поради практиката децата от смесените бракове да нямат право да преминат обряда на инициация (навджот), вследствие на което не се смятат за парси; освен това сред парсите са обичайни късни бракове между роднини, поради което общността бързо остарява и намалява числено.