Миранда (спътник)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|  | |
| Откриване | |
|---|---|
| Открит от | Герард Кайпер | 
| Дата | 16 февруари 1948 г. | 
| Орбитални параметри (епоха J2000) | |
| Среден орбитален радиус | 129 872 km | 
| Ексцентрицитет | ~0,0013 | 
| Орбитален период | 1 ден 9 часа 55 мин. 25 сек. | 
| Инклинация | 4,34° | 
| Естествен спътник на | Уран | 
| Физически характеристики | |
| Среден диаметър | 471,6 km | 
| Площ | km2 | 
| Маса | 6,59×1019 kg | 
| Средна плътност | 1,20 g/cm3 | 
| Повърхностна гравитация | 0,079 m/s2 | 
| Период на въртене | 1 ден 9 часа 55 мин. 25 сек. (синхронен) | 
| Наклон на оста | неизв. | 
| Албедо | 0,34 | 
| Повърхностна температура | 86 K | 
| Атмосферни характеристики | |
| Атмосферно налягане | няма | 
Миранда е петият по-големина естествен спътник на Уран. Открит е през 1948 г. от холандско-американския астроном Герард Кайпер в обсерваторията във Форт Дейвис. Носи името на дъщерята на Просперо от пиесата на Уилям Шекспир Бурята. Като алтернатива се употребява означението Уран 5.
Единственият апарат, посетил Миранда, е Вояджър 2, който премина през урановата система през януари 1986 г. По време на наблюденията е заснето южното обърнато към Слънцето полукълбо на спътника. По добро стечение на обстоятелствата Вояджър преминава близко до Миранда и заснема необичайната й геология.
[редактиране] Физически характеристики
За повърхността на Миранда се счита, че е съставена предимно от лед, в допълнение със силикатни скали и органични съединения от групата на метана. Наблюдават се каньони с дълбочина, достигаща 20 километра, и местности със силно насечен терен, свидетелстващи за интензивна геологична активност в миналото.
За обширните набраздени образувания, наречени корони, се счита, че са се образували от издигания на по-топъл от заобикалящия го материал лед към повърхността. За геологичните явления се счита, че се подхранват от топлината, породена от приливните сили на Уран. Според една спекулативна теория в миналото си Миранда е била ударена от масивен обект, причинил отчупване и разместване на части от повърхността й, формирайки сегашния пресечен терен.
Инклинацията на Миранда от 4,34° е необичайно голяма, имайки предвид малкото разстояние до Уран. Възможно е в миналото спътникът да е бил в 3:1 орбитален резонанс с Умбриел, поричина за допълнително загряване на вътрешността и интензивна геологична активност.
На Миранда се наблюдават следните геологични образувания:
[редактиране] Виж още
- Списък на геологичните образувания на Миранда
[редактиране] Външни препратки
 Герард Кайпер, "Петият спътник на Уран", PASP 61 1949 г. страница 129 Герард Кайпер, "Петият спътник на Уран", PASP 61 1949 г. страница 129
 Изгледи от Слънчевата система Изгледи от Слънчевата система
 Информация за Миранда Информация за Миранда
| Слънчева система | 
| Звезда: Слънце | 
| Планети: Меркурий | Венера | Земя | Марс | Юпитер | Сатурн | Уран | Нептун | 
| Планети-джудже: 1 Церера | Плутон | 2003 UB313 | 
| Други тела: Луна | Астероиди | Пояс на Кайпер | Разреден диск | Облак на Оорт | 
| Виж също астрономически обекти и списък на обектите в Слънчевата система подредени по радиус, маса и разстояние до Слънцето | 



