Филип Трифонов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Филип Трифонов български актьор | |
| Роден: | 4 май 1947 г. София, България | 
|---|---|
Филип Иванов Трифонов е български филмов и театрален актьор. Като студент във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" (1969-1973) учи актьорско майсторство в класа на Апостол Карамитев.
През 70-те и 80-те изиграва главни роли в знакови за българското кино ленти като „Момчето си отива“ или „Оркестър без име“.
Постановките „Аудиенция“, „Секънд хенд“, „Западна Германия - отечество мое“ и „Тя“ са най-новите театрални изяви на актьора. За „Момчето си отива“, партньорката си във филма Невена Коканова и прочутата реплика за бозата, казва (във в. „Култура“, 5 февруари 1999 г.):
| Много пъти са ме питали, особено на маса, имал ли съм "нещо" с Венчето Коканова, като под "нещо" се подразбира някакъв плътски контакт и т.н. "Една боза от 6 стотинки" е репликата, с която започва подобен разговор и продължава с "Хубав филм беше „Момчето си отива“... Къде го снимахте? Във Враца ли? Ти на колко години беше?... А Венчето?... Ей, тц, тц, тц..." Следват няколко въпроса от рода на "Как изпи толкова боза", за да стигнем до баш въпроса "а бе ти Венчето Коканова... ли си я?" Аз веднага казвам "Няма такова нещо" и привеждам куп доказателства като "Тя е такъв свестен човек" и други подобни щуротии..., след което събеседникът загубва интерес към разговора и видимо се натъжава. Истината е, че до 1973-та познавах Невена Коканова само от "Крадецът на праскови", където тя се целуваше с някакъв небръснат актьор на име Раде Маркович... И когато в "Момчето си отива" тя ме целуна леко по бузата, аз бях безкрайно приятно изненадан, но гладко избръснат. Като "целунат от Невена" после имах много работа в киното, за което съм ѝ безкрайно благодарен. | 
| Съдържание | 
[редактиране] Участия
[редактиране] Главни роли
- "Изпит" (1970)- сц. Николай Хайтов, реж. Георги Дюлгеров (награда в гр. Локарно - Швейцария);
- "Момчето си отива" (1971) - сц. Георги Мишев, реж. Людмил Кирков;
- "Като песен" (1973)- сц. Славчо Дудов, реж. Ирина Акташева и Христо Писков;
- "Гардеробът", TV, (1974) - сц. Станислав Стратиев, реж. Георги Дюлгеров;
- "Не си отивай" (1976) - сц. Георги Мишев, реж. Людмил Кирков;
- "Инструмент ли е гайдата?", (1978) - сц. Киран Коларов, реж. Асен Шопов;
- "Оркестър без име" (1982) - сц. Станислав Стратиев, реж. Людмил Кирков;
- "Забравете този случай" (1985) - сц. Георги Данаилов, реж. Красимир Спасов;
- "Ешелоните" (1986) - сц. Хаим Оливер, реж. Борислав Пунчев;
- "Живот до поискване" (1987) - сц. Владо Даверов, реж. Коста Биков;
- "Защитете дребните животни" (1988) - сц. Георги Богданов, реж. Хаим Коен;
- "Адио Рио" (1989) - сц. Марко Стойчев, реж. Иван Андонов;
- "Разходки с ангела" (1990) - сц. Стефан Войнов, реж. Иван Павлов;
- "Мадам Бовари от Сливен" (1991) - сц. Илия Костов, реж. Емил Цанев;
[редактиране] Поддържащи роли
- "Преброяване на дивите зайци" (1972) - сц. Георги Мишев, реж. Едуард Захариев (награда в гр. Локарно);
- "Последната дума" (1973) - сц. Стефан Цанев, Бинка Желязкова, реж. Бинка Желязкова;
- "На чисто" (1974) - сц. Веселин Панайотов, реж. Леон Даниел;
- "Силна вода" (1975) - сц. Боян Папазов (по Генчо Стоев), реж. Иван Терзиев (награда в гр. Локарно);
- "Барутен буквар", (1977) - сц. Тодор Динов (по Йордан Радичков), реж. Тодор Динов;
- "Селцето", TV, (1977) - сц. Константин Павлов, реж. Иван Терзиев (спрян до 1990 г.);
- "Лавина" (1982) - сц. Ирина Акташева (по Блага Димитрова), реж. Ирина Акташева и Христо Писков;
- "Отражения" (1983) - сц. Невелина Попова (по Петя Дубарова), реж. Румяна Петкова;
- "АкаТаМуС" (1988) - сц. Георги Дюлгеров, Миряна Башева, реж. Георги Дюлгеров;
- "Иван и Александра" (1989) - сц. и реж. Иван Ничев;
- "Под игото", TV, (1990) - сц. и реж. Янко Янков (по Иван Вазов);
- "Бай Ганьо тръгва из Европа" (1991) - сц. Марко Стойчев (по Алеко Константинов), реж. Иван Ничев;
- "Гори, гори огънче" (1994) - сц. Малина Томова, реж. Румяна Петкова;
- "Рапсодия в бяло" (2002) - сц. и реж. Стефан Москов;
- "Маймуни през зимата" (2006) - сц. и реж. Милена Андонова.





