Култ към личността
от Уикипедия, свободната енциклопедия
 
„Култ към личността“ е израз, утвърдил се в епохата на Студената война, благодарение на Никита Хрушчов и неговия доклад пред КПСС от 25 февруари 1956 година. Във въпросния документ съветският лидер разобличава Сталиновите престъпления спрямо народа и Партията, като го обвинява главно в това, че се е самозабравил и приживе, със средствата на властта си, се е превърнал в идол за масите, концентрирайки всички обществени структури около собственото си его. Характерно е, че изразът „култ към личността на Сталин“ не се употребява, а само „култ към личността“.
 
„Култът към личността придоби чудовищни размери главно поради факта, че Сталин всячески поощряваше възвеличаването на своята персона... Една от най-характерните прояви на самовъзхвала и отсъствие на елементарна скромност у Сталин бе неговата "Кратка биография", излязла през 1948 година. Тази книга е образец за обожествяването на човек, превръщането му в непогрешим мъдрец, най-велик вожд и несравним пълководец на всички времена и народи“, казва Хрушчов, като се аргументира със схващанията на Маркс и Енгелс относно култа към личността.
„Великите водачи“ са феномен, свързан с тоталитарните режими. За тях са характерни неограничена политическа и военна власт, и усилена пропагандна дейност в тяхна полза (портрети с лика им, паметници, банкноти, медали и всякакви други почти религиозни изрази на преданост). „Великите водачи“ се титлуват „Вожд и учител“ „Баща на народите“ „Баща на нацията“ и подобни. Освен Сталин, обект на подобно отношение стават диктатори като Хитлер, Ким Ир Сен, Кемал Ататюрк, Йосип Броз Тито, и Мао Дзе Дун.
| Съдържание | 
[редактиране] България
В България комунистическият лидер, „Вожда и учителя на българския народ“ Георги Димитров представлява подобен пример. След смъртта му неговото балсамирано тяло се съхранява в мавзолей до 90-те години на 20 век. Град Димитровград носи неговото име, Перник е временно прекръстен на Димитрово по същата причина. Връх Мусала и град Варна също са прекръщавани - на Сталин - за известни периоди от време.
Сходни култове, но подчинени на този към Димитров, съществуват и спрямо Димитър Благоев и Васил Коларов. Те често са изобразявани заедно на плакати. Благоевград носи и до днес името на Благоев, а през периода 1950 - 1966 г. град Шумен се е казвал Коларовград. След смъртта на Димитров и Коларов има опити за налагане на култ и към личността на Вълко Червенков.
Следвайки политиката на КПСС, култът към личността е отречен на Априлския пленум през 1956 г. Въпреки това, в последствие се развиват многобройни, макар и по-умерените форми на култ към личностите от семейството на Тодор Живков, държавен и партиен ръководител от въпросната година до промените през 1989-а. Особено любопитни са не толкова тези, посветени на него и съпругата му Мара Малеева, колкото свързаните с дъщеря им, Людмила Живкова. Образът, който тя гради, е на просветената и културна водачка на нацията - неслучайно Националният дворец на културата и Националната галерия за чуждестранно изкуство в София са наречени с нейното име.
[редактиране] Други култове
Исторически първият култ към личността е към древноегипетския фараон Ехнатон. Въпреки че тогава терминът не е съществувал, Ехнатон прокламира себе си за бог и въвежда култ към бога, т.е. себе си.
Крайно театрален е култът, който първият римски император, Октавиан Август, изгражда около своята особа. Освен административната и военната власт, той си присвоява позицията на върховен жрец (pontifex maximus) и званието „баща на отечеството“ (pater patriae). В негова чест се издигат храмове, на всеки пет години жреците и консулите задължително отправят тържествени молебени за личното му благоденствие и пр.
В империята на Александър Македонски, култът към личността му е бил повсеместен. В много от завоюваните територии е имало градове с име Александрия, въпреки, че в историята е останал един. Той първи е изсякъл образа си на монети (има учени, които твърдят, че двамата тракийски владетели Сараток и Меток са го изпреварили).
Югославия след Втората световна война се управлява от Йосип Броз Тито, който създава култ към себе си по примера на Сталин, независимо от това, че страната се откъсва от сферата на съветското влияние именно по това време.
В Румъния диктаторът Николае Чаушеску управлява 24 години не без помощта на персонален култ, контролиран от съпругата му Елена.
В Ирак бившият пълновластен управник Саддам Хюсеин поддържа подобна политика до падането си от власт през 2003 година.
[редактиране] Съвременни култове
Понастоящем култ към личността съществува в страни като Туркменистан, Куба и Северна Корея спрямо техните лидери Сапармурат Ниязов („Вечен президент“), Фидел Кастро (от 1959 г. първи човек на правителството, партията и военните сили на Куба) и Ким Чен Ир. В рамките на много по-абстрактната и обширна световна левичарска общност един от най-трайните фетиши продължава да бъде Че Гевара.
В най-общ смисъл за „култ към личността“ в съвремието се смята и засиленото медийно внимание към поп-звезди или спортисти, въпреки че оригиналната идея предполага не спонтанно, а системно налагано отгоре и чрез средствата на политическата власт „обожествяване“ сред масите.
Сред иконите на 20 век, сп. „Тайм“ нарежда личности като Пеле, Брус Ли, Мерилин Монро, Мохамед Али, Лейди Ди. Сред героите на столетието са също майка Тереза, Андрей Сахаров и Чарлз Линдберг, което показва, че съвременната „култовост“ вече не е със задължително негативна окраска.
[редактиране] Външни препратки
 Докладът на Хрушчов за култа към личността на Сталин Докладът на Хрушчов за култа към личността на Сталин
 Места, наречени Сталин Места, наречени Сталин
 Титовил: култ към личността on line Титовил: култ към личността on line
 Героите и иконите на ХХ век според сп. „Тайм“ Героите и иконите на ХХ век според сп. „Тайм“





