от Уикипедия, свободната енциклопедия
	    
	    	    	    
	    Конвенция на западните слависти се нарича система за транслитерация на българска кирилица с латиница. Този термин е използван, например, от Вал Тодоров в конвертиращата му програма[1] (написана през 1996 г.), както и в коментара му към програмата[2]. Тази система е предложена за стандарт от Димитър Скордев[3] в отговор на инициативата на БАН за въвеждане на стандарти за транслитерация между кирилица и латиница и за фонетична клавиатура[4].
Конвенцията на западните слависти е компромисен вариант на система за транслитерация, която е близка до тази на Стандарта за транслитерация на имена (в личните карти и паспортите), дадена в Постановление на МС 61/02.04.1999 и 10/11.02.2000. За разлика от посочения стандарт обаче тази система използва за база комбинирано графичните системи на някои славянски езици и на английски, по което пък се доближава до официалния стандарт за транслитерация на български имена с латиница от 1956 г.
[редактиране] Характерни особености
- Основната част от буквите се кодират по начин, който в общи линии се възприема от всички системи за транслитерация на кирилицата с латиница:
| А | A |  | Е | E |  | Л | L |  | П | P |  | У | U | 
| Б | B |  | З | Z |  | М | M |  | Р | R |  | Ф | F | 
| Г | G |  | И | I |  | Н | N |  | С | S |  | Х | H | 
| Д | D |  | К | K |  | О | O |  | Т | T |  |  |  | 
- Няколко букви, за които в различни системи за транслитерация се използват различни знаци, се кодират по следния начин:
- Някои характерни букви от кирилицата се транслитерират с двубуквени съчетания:
- Буквата Щ се транслитерира с SHT
[редактиране] Таблица на съответствията
Следва пълна таблица на съответствията между кирилица и латиница според конвенцията на западните слависти:
| А | = | A |  | И | = | I |  | Р | = | R |  | Ш | = | SH | 
| Б | = | B |  | Й | = | J |  | С | = | S |  | Щ | = | SHT | 
| В | = | V |  | К | = | K |  | Т | = | T |  | Ъ | = | Y | 
| Г | = | G |  | Л | = | L |  | У | = | U |  | Ь | = | J | 
| Д | = | D |  | М | = | M |  | Ф | = | F |  | Ю | = | JU | 
| Е | = | E |  | Н | = | N |  | Х | = | H |  | Я | = | JA | 
| Ж | = | ZH |  | О | = | O |  | Ц | = | C |  | ДЗ | = | DZ | 
| З | = | Z |  | П | = | P |  | Ч | = | CH |  | ДЖ | = | DZH | 
[редактиране] Предимства и недостатъци
Конвенцията на западните слависти има следните предимства пред редица други системи за транслитерация на българската кирилица с латиница:
- Не се използват цифри за кодиране на букви
- Не се използват диакритични знаци
- Различава отделна буква за ъ
- За редица букви се използват дву- и трибуквени съчетания (за ж, ч, ш се използват съчетания zh, ch, sh; за ю, я - ju, ja, а за щ - sht).
- За ъ се използва y (игрек, уай), която от хора, незнаещи български, не би се прочела правилно. За избора му обаче се дава обяснение с близостта на звученето на Ъ до това на руското Ы, което обикновено се отбелязва в латиницата с Y, или с мястото на Ъ на фонетичната клавиатура[5].
- За й и ь се използва една и съща буква - j.
- Не се различават буквосъчетания от вида сх от съответствията на буквите, напр. ш. За такива случаи обаче в един вариант на системата се използва апостроф за разделяне на словосъчетанието, напр. схема = s’hema