Видове валежи

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Съдържание

[редактиране] Валежи, образувани на земната повърхност и предметите

Към тази група валежи спадат росата, сланата, течния и твърдия налеп, скрежа и поледицата. При съприкосновение на въздуха с охладената повърхност той може да се охлади до точката на оросяване, при което водните пари в него да достигнат наситено състояние, а при по-наситено състояние да се кондензират и отложат по повърхността на почвата или предметите.

[редактиране] Роса и слана

Росата и сланата са малки, често слети помежду си капчици, с температура над или под 0 °С. Образуват се нощем и предимно по хоризонтални предмети. Слабият ветрец, който донася нов и по-влажен въздух, спомага за образуването на повече роса или слана. Най-много роса пада в началото на есента, когато нощите се удължават, почвата изстива силно, а въздухът е още топъл. В ниските места се образува по-често роса или слана в сравнение с по-високите места.

[редактиране] Скреж

Скрежът е бял, сипкав, подобен на сняг валеж, със зърнест или кристален строеж и се отлага по клоните на дърветата и храстите, по жиците, издатините и ъглите на сградите.

За разлика от росата и сланата той може да се образува по всяко време на денонощието и върху вертикални срещуветрени повърхности.

Зърнестият скреж се образува при бързо замръзване на преохладените капки на мъглата, което става обикновено в планински райони. Кристалният скреж предаставлява лек слой от кристали, които се образуват върху срещуветрени вертикални предмети, най-често при мъгла и слаб вятър.

[редактиране] Поледица

Поледицата е плътно, гладко наслоение на прозрачен лед по различни повърхности — хоризонтални и вертикални — земята, стълбове, проводници, клони. Наблюдава се в началото и в края на зимата при променливо време и температури от 0 до –5 °С. Образува се когато дъжд и мъгла дойдат в съприкосновение със силно изстиналите повърхносто. Капките замръзват веднага и покриват повърхностите с лед. Поледицата е валеж, който в повечето случаи причинява значителни щети на земеделието и стопанството.

[редактиране] Валежи, образувани в облаците

Облаците са главен източник на група валежи, към която спадат дъжд, сняг, суграшица и град.

[редактиране] Състав на облаците

Облаците се състоят от водни капки и ледени кристали с много малки размери (10–20 микрона), които падат с много малка скорост (няколко см в секунда). Така,че дори съпротивлението на въздуха и слабата му циркулация са достатъчни да ги поддържат в равновесие. Ето защо, дори много мощни облаци не дават нито капка валеж. За да вали не е достатъчно да има само облаци.

За да полетят към повърхността на земята, капките и снежинките трябва да достигнат определен размер (от 100 микрона до 3,5 мм) и скорост на падане. Дори в този случай, преминавайки през въздушно пространство с по-висока температура и ниска относителна влажност, те може да не паднат на земята.

Нарастването на облачните елементи става при съвместно действие на два процеса — кондензация и дифузно пренасяне. Кондензацията на водните пари в зародишни капки е в основата на зародишните капки и кристали, а дифузно пренасяне става когато облакът е съставен от различни по размер частици — една част от тях се изпаряват за сметка на нарастването на друга част. Последният процес е най-интензивен когато облакът е съставен от преохладени водни капки и ледени кристали. Капките се изпаряват, пренасят се върху кристалите и сублимират, при което кристалите се превръщат в снежинки с различна форма и големина.

Уедряването на капките става чрез сливането на по-малките капки в облака или по време на валежа, когато по-едрите капки достигат по-дребните.

Дали от облака ще пада валеж в средните ширини зависи от неговата устойчивост. Еднородните облаци, които се състоят само от водни капки или кристали обикновено са много устойчиви и от тях не пада валеж. Интензивни валежи от дъжд или сняг дават смесените облаци.

Смесеният облак се състои от 3 зони:

  • долна зона — на водните капки,
  • горна зона — на кристалите,
  • средна — смесена зона.

Нарастване на елементите на облака става в горната зона. През лятото падащите снежинки бързо се разтапят и до земята достигат едри капки дъжд, а през зимата валежът е от сняг.

[редактиране] Типове валежи от облаците

В зависимост от условията на образуване и характера им валежите, които падат от облаците, се делят на 3 типа: обложни, поройни и ръмеж.

  • Обложните валежи са под формата на дъжд и сняг, и падат от облачната система на слоестите облаци и най-често се образуват при преминаване на топъл фронт. Капките и снежинките са със средни размери. Валежите са умерени, просторни и продължителни.
  • Поройните валежи са под формата на дъжд и сняг, и падат обикновено от облаци от купесто-дъждовен тип. Започват внезапно и траят малко, като може да се подновят. Капките и снежинките са едри. Понякога са придружени от град.
  • Ръмежът се образува в слоести и слоесто-купести облаци. Има малка продължителност, а капките и снежинките са дребни.
  • Суграшицата е особен валеж и представлява сферични, бели, меки и лесно смачкващи се зрънца с диаметър 2–5 мм. Образува се при интензивна сублимация, когато снежинките от горния сектор на облака преминават през сектор с много дребни качици. Така нарастването им става във всички посоки. Когато около снежната суграшица се отложи тънък слой лед се образува ледена суграшица.
  • Градът е особен валеж, който пада през топлата част на годината. Това е развитие на ледената суграшица, при което дебелината на ледената обвивка е значително по-голяма. Образуване на едър град става при няколкократно вертикално движение на облака от силни въздушни течения.

[редактиране] Виж също така