Малцинство

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Малцинство или малцинствена група е социологическа група, която не представлява политически доминиращо множество от цялото население в дадено общество. Социологическото малцинство не е задължително числено малцинство. То може да е всяка група, която е непривилигирована спрямо доминиращата група по отношение на социален статус, образование, трудова ангажираност, здраве и политическа власт.

В социалната икономика терминът "малцинство" се отнася до социално подчинена етническа група (в смисъла на език, националност, религия и/или култура). Други малцинствени групи включват хората с физически недостатъци, както и групи, формирани по други признаци - финансово състояние, възраст, сексуална ориентация.

Терминът "малцинство" често се среща в дискусии върху гражданските права, популярни в днешно време. Членовете на малцинствените групи са обект на диференциран подход в обществото, към което принадлежат. Това разграничаване (дискриминация) може да се дължи единствено на факта, че индивидът принадлежи към дадената малцинствена група, а не на неговите лични качества. То може да се прояви и скрито поради наличието на социални структури, които не са равно достъпни за всички.

Съдържание

[редактиране] Mалцинствата в Европейското право

Терминът "малцинство“ няма общоевропейска правна норма. Определения за "малцинство" и „национално малцинство“ съществуват в някои международни документи, цитирани по-долу. Не същетсвува, обаче, легална дефиниция на този термин.

[редактиране] Подход на някои европейски страни

Според проучването на Комисията по образованието и науката при ХХХІХ Народно събрание на република България[1], различните европейски страни имат два основни подхода, при дефинирането на понятието "малцинство".

При единия изчерпателно се изброяват етническите или езиковите малцинства. Той е възприет в Германия, Австрия, САЩ, Естония и Македония. В Германия например, са изброени: датчаните, лужичаните, фризите, синтите и циганите. Милионите турци живеещи там не попадат в това изброяване.

Другият подход, възприет в редица европейски държави, като Белгия, Руската федерация, Украйна, Молдова, дава обща дефиниция на разглежданото понятие, без да се изброяват изчерпателно етническите и езикови общности, които влизат в него.

Френската конституцията и законодателство не дефинира понятието “малцинство”.

[редактиране] Национално малцинство

Основна статия: Национално малцинство

[редактиране] Документи на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа

Освен дефинициите на Препоръка 1134 и Препоръка 1220 на ПАСЕ, както и информация за Рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства, дадени в тази статия, трябва да се отбележи, че на среща в Страсбург на 8 юни 2005 г. Европейският парламент излиза със становище, че „такава дефиниция се съдържа в препоръка 1201“, потвърждавайки критериите на Европейският съвет. Тази резолюция официализира дефиницията в рамките на Европейския съюз.

[редактиране] Конситуционен съд на Република България и "националните малцинства"

В свое решение [2] по искане да се обяват за противоконституционни членове 7, 8, 9, 10 и 11 от Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, както и конвенцията като цяло, Конституционният съд констатира, че действително в българското и международното право липсва юридически задължително, обвързващо Република България, определение на термина "национални малцинства", както и че Конвенцията не дава оппределение на термина "национално малцинство".

Въпреки това, Конституционният съд, обяснява в т. 7 от своето решение, някои от елементите на "националните малцинства". В нея се казва:

"В самата Конвенция определение на термина "национални малцинства" не е дадено. Като "най-важни елементи" на идентичността на лицата, принадлежащи към национални малцинства, чл. 5, ал. 1 от Конвенцията сочи религията, езика, традициите и културното наследство, но това не е счетено за достатъчно за изработването на определение."

Видно е, че тези елементи са отчетени в решението на Конституционния съд.

Освен това, в т. 8, Конституционният съд обяснява как да се извлече определение на термина "национално малцинство":

"Определение на термина "национални малцинства" за нуждите на Конвенцията не може да бъде извлечено и от други международни актове, например чл. 27 МПГПП и Декларацията на Общото събрание на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства от 18 декември 1992 г. Позоваването на тези актове в Преамбюла на Конвенцията "не се отнася до каквото и да било определение за национално малцинство" - т. 26 от Обяснителния доклад."

От тази точка също така става ясно, че самата Конвенция не дава определение на "национално малцинство".

Конституционният съд, в т. 11 отбелязва, че този термин не е чужд на българското законодателство:

"От друга страна, следва да се отбележи, че терминът "национално малцинство" не е чужд на българското право. В конституционноправната ни традиция този термин е употребен в чл. 79, ал. 1, изр. 2 от Конституцията на Народна република България (ДВ, бр. 284 от 1947 г.). Разпоредбата гласи, че "Националните малцинства имат право да се учат на своя майчин език и да развиват националната си култура, като изучаването на български език е задължително".

[редактиране] Международен пакт за гражданските и политическите права

Според Конституционния съд, определение на "национално малцинство" може да бъде извлечено от чл. 27 на МПГПП:

"В държави, в които съществуват етнически, религиозни или езикови малцинства, лицата, принадлежащи към тези малцинства, не могат да бъдат лишавани от правото да имат съвместно с другите членове на своята група собствен културен живот, да изповядват и практикуват собствената си религия или да си служат с родния си език. "[3]

[редактиране] Малцинствата по българското законодателство

[редактиране] Правна рамка

В българското право съществува правна рамка по въпросите на малцинствата в България. Тази рамка включва следните закони (списъкът не е сортиран по никакъв признак):

  1. Конституция на Република България
  2. Закон за вероизповеданията
  3. Закон за българите живеещи извън България
  4. НПК
  5. Кодекс на труда
  6. Закон за защита на детето
  7. Закон за народната просвета
  8. Закон за висшето образование
  9. Закон за радиото и телевизията
  10. Закон за защита и развитие на културата
  11. Закон за гражданската регистрация
  12. Закон за държавния служител
  13. Закон за народните читалища

Вероятно, разпоредби относно малцинствата могат да бъдат намерени и в други закони, действащи в Република България. Към този списък не са добавени и междунардно-правните документи, ратифицирани от България, разглеждани в тази статия, както и в статията национално малцинство.

[редактиране] Правомощия на Министъра на външните работи

В пълномощията на външния министър влиза защитата на българските национални малцинства в чужбина - той "защитава правата и свободите на лицата, принадлежащи към българските национални общности и малцинства, в съответствие с международноправните норми в тази област и с интересите на страната'." [4]

[редактиране] Видове малцинства

Могат да бъдат обособени най-малко следните малцинствени групи:

  • Расови малцинства
  • Етнически малцинства
  • Езикови малцинства
  • Религиозни малцинства
  • Малцинства, на основата на сексуална ориентация
  • малцинства на хора с физически увреждания
  • малцинства на хора с умствени увреждания
  • малцинства на хора със сексуални увреждания (евнусите в Индия, скопците в Русия)

[редактиране] Господстващи малцинства

Апартейдът налага расово разделение
Увеличаване
Апартейдът налага расово разделение

Господстващо малцинство е тази група, която има политическо, кономическо или културно надмощие в страна или регион, независимо от това, че представлява малка част (демогравско малцинство) от цялото население. Този термин най-често се използва по отношение на расови, етнически, национални, религиозни или други малцинства, които имат непропорционално надмощие и власт.

[редактиране] Бележки

  1. Резюме на законодателно проучване на Комисията по образованието и науката при ХХХІХ Народно събрание на тема „Интегриране на малцинствата в образователния процес“
  2. РЕШЕНИЕ № 2 на Конституционния съд от 18 февруари 1998 г.
  3. МПГПП
  4. Правомощия на външния министър на Република България

[редактиране] Външни препратки

На други езици