Илия Матакиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Илия Матакиев
български лекар
Илия Матакиев
Роден: 9 юни 1872 г.
Пазарджик, България
Починал: 14 януари 1946 г.
Пазарджик, България

Д-р Илия Матакиев е български лекар, спасил град Пазарджик от холера, и войниците от 27-ЧП от замръзване, помогнал за развитието на културно масови дейности в Пазарджик.

Роден на 09.06.1872г. в гр.Пазарджик. Там завършва четвърти клас, гимназия в гр.Пловдив и медицина във френския град Нанси. В България се завръща с почетна диплома за успех, а през 1899-а успешно полага държавен изпит. Отбива военната си служба след което е произведен в запасен санитарен подпоручик. Дългогодишната му лекарска практика допринася за безспорния напредък и модернизация на здравеопазването и санитарната дейност в гр.Пазарджик. 30 години е главен градски лекар, още 25 години началник на здравната служба. Става инициатор за откриването на втора градска лечебница, на първия родилен дом, първата общинска аптека и старчески приют.

Увеличаване

Д-р Матакиев е дружинен лекар на 27-и пехотен Чепински полк през Балканската и Междусъюзническата война, бригаден лекар на Втора армейска бригада, началник на полева болница в Добруджа. През Първата свтовна война е лекар в полева болница в Драма.

В продължение на половин век (1900-1946) се откроява яркото присъствие на на д-р Матакиев в обществения и културния живот на гр.Пазарджик. Дълги години е председател и член на настоятелството на читалище „Виделина“. Той е първият председател на археологическото дружество „Бесапара“ и на музикалното дружество „Родопска песен“. На дружество „Еледжишки юнак“ е почетен председател и дългогодишен председател на Червения кръст.

Илия Матакиев и съпругата му Екатерина Матакиева.
Увеличаване
Илия Матакиев и съпругата му Екатерина Матакиева.

Благодарение на активната му дейност става възможно създаването на градски музей и картинна галерия в гр.Пазарджик; модернизира градската библиотека. Придобивка за времето си е народният университет към читалище "Виделина". За участието във войните е награждаван с ордените „За гражданска заслуга“ - велик кръст и „За военна заслуга“ - шеста степен. Има възпоменателни медали за Балканската и Първата свтовна война, почетен знак „Червен кръст“ - голям кръст без лента,ореден „Свети Александър“ - пета степен и други. Умира на 14.01.1946 г. на 74 години.