Морфин
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Морфинът е създаден през 19 век, като болкоуспокояващо. Приятните изживявания, които поражда и зависимостта, в която човек изпада при редовното му приемане го поставят в групата на наркотичните вещества.
Химическо наименование: 7.8-дидехидро-4.5-епокси-17-метилморфинан-3.6-диол.
| Съдържание | 
[редактиране] Приложение
Силни болки (тежки травми, инфаркт на миокарда, рак), кардиална астма и при премедикация.
[редактиране] Фармацевтична характеристика
Основен представител на групата на наркотичните обезболяващи средства. Има силно аналгетично действие, заради свързването със специфични рецептори на централната нервна система.
[редактиране] Странични ефекти
Потискане на дишането, спадане на кръвното налягане, гадене и повръщане, развитие на лекарствена зависимост във всичките й форми - физическа, психическа и с изразен толеранс; както и запек и задръжка на урина. При бременни наркоманки се наблюдава абстинентен синдром и у бебето.
[редактиране] Дозировка
Подкожно 5-10 мг. 10 мг на 70 кг телесно тегло е първоначалната оптимална доза на морфина и има задоволителен аналгетичен ефект при всеки 7 от десет пациента. Максимално-допустимата доза е 50 мг на денонощие. При деца се дозира 0.1 мг/кг.
[редактиране] Достъп до пациента
Отпуска се по строг режим, в специални аптеки, с жълта бланка, списък А.

