Стоян Чомаков
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Д-р Стоян Чомаков, роден в Копривщица през 1819. Лекар. Виден борец за църковна независимост, обществен и държавен деец. Дописен (1881), по-късно действителен член (1884) на Българското книжовно дружество (днес БАН).
Произхожда от известния възрожденски род Чалъкови. Следва медицина в Пиза, завършва във Флоренция; специализира хирургия в Париж. От 1848 до 1860 година е първият градски лекар в Пловдив; през 1849 година открива тук и първата българска аптека.
От 1861 до 1877 година е представител на Пловдивската епархия в Цариград. Д-р Чомаков взема дейно участие в черковно-националните борби. След Освобождението (1878) отново се връща към медицинската професия; става председател на санитарния съвет в Пловдив. Той е и първият председател на благотворителното дружество „Св. Пантелеймон, което подпомага бедни болни граждани и управлява градската болница.
Като виден деец на Либералната партия е избран за депутат в Областното събрание, член е на Постоянния съвет (1881-1882) на Източна Румелия. След провъзгласяването на Съединението (1885) е подпредседател на Временното правителство на Южна България. От 1885 до 1887 година е управител на болницата. През 1887 година е назначен за министър на народното просвещение в съединеното Княжество България. Избиран е за депутат в I-то и II-то Обикновено народно събрание.

