Социални фобии
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Съдържание | 
[редактиране] Какво е социална фобия?
В основата си фобия означава страх. Всички изпитваме страх от неща като височини, хлебарки, змии и т.н, но при повечето от нас, тези страхове не пречат на нашия начин на живот.
Страховете могат да се определят като фобии единствено тогава, когато те ни пречат да правим неща, които в противен случай бихме правили с удоволствие.
Много от нас се тревожат, преди да се срещнат с нови хора, но ние откриваме, че след като веднъж сме се запознали с тях, можем да се справим със ситуацията и дори изпитваме удоволствие. Някои от нас обаче стават много тревожни в такива ситуации. В най-добрия случай, това ни пречи да изпитваме удоволствие при нови срещи. В най-лошия случай, тази тревожност ни кара напълно да избягваме ситуацията на среща с непознати хора. Лекарите и психолозите наричат това състояние социална фобия.
Тази брошура описва какво е преживяването, когато човек страда от социална фобия, как можете да си помогнете и какви други видове помощ може да намерите.
[редактиране] "Обща" социална фобия
Ако страдате от т.нар. обща социална фобия, Вие изпитвате безпокойство, че може да станете център на внимание навсякъде, където се озовавате заедно с други хора. Откривате, че се безпокоите, че всички останали хора гледат към Вас и наблюдават какво правите. Възможно е да се боите да бъдете представени на други хора и може дори да изпитвате тревога да се храните или да пиете на публично място. Възможно е да изпитвате затруднение да посещавате магазини или ресторанти. Възможно е да сте толкова притеснен да свалите дрехите си пред други хора, че не можете дори да си представите да отидете на плаж. За Вас е толкова трудно да влезете в противоречие с началника си или със своите колеги, че избягвате да го правите, дори и ако това се налага.
Вероятно празненствата са особено изпитение за Вас. Много от нас се колебаят преди да влязат в стая, пълна с хора. Ако имате социална фобия, Вие навярно се въртите около изхода или по-отдалечените стаи. Заради тези преживявания, някои хора със социална фобия мислят, че страдат от клаустрофобия. Когато най-накрая влезете в стаята, при другите хора, струва Ви се, че всички са се вторачили във Вас. Изкушавате се да използвате алкохол, за да се справите. Възможно е да Ви се случва да употребявате алкохол преди да отидете на купон или по време на купона, за да се поотпуснете и да можете да се забавлявате.
[редактиране] “Специфична” социална фобия
Това е определен вид фобия, която засяга хора, които трябва да бъдат център на вниманието като част от начина им на живот. Този вид фобия може да засегне всеки, който трябва да се представя или да говори пред други хора. От този тип социална фобия могат да страдат продавачите, актьорите, музикантите, учителите или поритическите и профсъюзните представители. Независимо от това, изглежда, че в обичайните социални ситуации, това не им причинява особени проблеми. Дори и да страдате от социална фобия, възможно е с изненада да установите, че сте в състояние да общувате с други хора без проблем. Въпреки това, когато се налага да станете и да говорите или да изнесете представление пред други хора, може да изпитвате силна тревожност, да заеквате или дори мислите Ви съвсем да “пресъхнат". Това състояние може да засегне дори и хора, които редовно говорят пред публика и имат опит в това. В най-лошия случай, това състояние може да направи невъзможно за тези, които страдат от него, да говорят пред публика или дори да се изправят, за да зададат въпрос.
[редактиране] Какво е преживяването от социалната фобия?
Ако страдате от социална фобия, Вие навярно често се тревожите, да не би да изглеждате глупаво в очите на другите хора и сте много тревожен преди да се озовете в някоя от социалните ситуации, които Ви безпокоят. Възможно е да се уловите, че в големи подробности прехвърляте през ума си всяко от неудобните неща, които смятате, че могат да Ви се случат. Когато сте с хора, може да се чувствате още по-тревожен и да не можете да кажете или да направите това, което искате. В известен смисъл това е себе-сбъдващо се пророчество. Толкова много се притеснявате от това, че може да изглеждате притеснен, че изглеждате притеснен. Притеснението е Вашия най-голям враг.
След като всичко е свършило, тогава започвате да се притеснявате дали сте се справил добре с положението. Възможно е отново и отново да прехвърляте в ума си с известно съжаление различните и, според Вас, по-сполучливи начини, по които е можело да говорите или да се държите.
Хората, които страдат от някой от двата вида социална фобия, имат и някои подобни физически симптоми. Например, възможно е устата Ви да пресъхва, да се потите изобилно, да чувствате, че сърцето Ви бие много бързо и/или неритмично, да искате да отидете да пуснете една вода или да получавате позиви да се изходите. Другите хора може да забележат част от тази тревожност чрез изчервяването Ви, заекването, треперенето на ръцете и т.н. Понякога може да се случи да дишате твърде ускорено и това може да Ви накара да се чувствате така, сякаш сте се вцепенил, възможно е да усещате мравучкане в краищата на пръстите на ръцете или на краката. Само по себе си това може да е доста притеснително усещане и може да направи тревожността Ви още по-голяма.
[редактиране] Атаки на паника
В най-лошия случай чувството на страх и телесните симптоми могат да прерастнат в паническа атака. Това е кратък епизод, който обикновено трае само няколко минути, по време на който хората се чувстват изключително тревожни, ужасени да не би да изгубят контрол и може да им се струва, че полудяват или умират. Тези преживявания достигат кулминацията си и след това бързо преминават, като оставят у човека чувството на слабост и изтощение. Въпреки че тези атаки са много плашещи, те в края на краищата спират от само себе си и не са опасни за Вашето физическо здраве.
[редактиране] Отразява ли се това на начина, по който възприемате себе си?
Да страдаш от социална фобия може да бъде много деморализиращо преживяване, защото на пръв поглед изглежда, че другите хора правят с огромна лекота толкова много неща, които за Вас са невъзможни. Възможно е да считате себе си за много скучен човек и може да се страхувате, че и другите хора мислят така за Вас. Това може да Ви направи свръхчувствителен и да не искате да занимавате другите хора със себе си, дори и когато това е необходимо. Лесно е да се види по какъв начин това може да Ви накара да се чувствате тъжен и нещастен. Всичко това може да направи социалния проблем още по-тежък.
[редактиране] Как социалната тревожност повлиява на живота на хората?
Много от хората, които страдат от социална фобия, се опитват да се справят с нея като организират живота си около своите симптоми. Това означава, че те (а и техните семейства) пропускат много неща, на които биха могли да се наслеждават. Те не могат да посещават училищата на своите деца, не могат да напазаруват или да отидат на зъболекар. Възможно е те дори съзнателно да избягват промоцията на работното си място, въпреки че имат способностите да извършват много по-отговорна и финансово възнаградена работа. Около половината от хората, които страдат от социална фобия, особено от мъжете, имат затруднения да изградят дългосрочно отношение с интимен партньор.
[редактиране] Колко често разпространен е проблемът?
Един-двама от всеки сто мъже и две-три от всеки сто жени страдат от социална фобия.
[редактиране] Съществуват ли усложнения?
Някои хора толкова се разстройват емоционално от социалната си фобия, че може да развият депресивно разстройство. То може да е така сериозно, че да изисква лечение само по себе си, отделно от социалната фобия. Ако човек непрекъснато отбягва местата, където хората се срещат, в края на краищата те могат да развият страх от тези места, дори и когато там няма хора. Така те могат да се окажат неспособни да излизат навън – това се нарича агорафобия. Други могат да започнат да употребяват алкохол, наркотици или транквилизатори, които са им предписвани от лекарите, за да се справят със симптомите си и могат да се пристрастят към тях. Въпреки това, независимо от паническите атаки, хората със социална фобия не страдат от инфаркт на миокарда по-често, отколкото хората в общата популация.
[редактиране] Какво причинява социалната фобия?
Не съществува изчерпателно обяснение по този въпрос. Някои експерти считат, че това може да се дължи на факта, че част от хората имат проблеми в емоционалното си развитие, което сякаш се “заклещва" в нормалната фаза на срамежливост, която е характерна за децата между три и седем годишна възраст.
[редактиране] Може ли да се помогне?
Съществуват няколко различни начини да се помогне на хората, които страдат от социална фобия. Всеки от тях може да се използва самостоятелно или в комбинация с останалите, в зависимост от индивидуалните потребности.
[редактиране] Само-помощ
Ако сте естествено срамежлив и притеснителен, може да се окаже полезно да се включите в курсове по релаксация. Упражненията по релаксация могат да Ви помогнат да се почувствате по-малко тревожен.
[редактиране] Психологическа помощ
Обучение в социални умения: Обучението в социални умения помага на хората да се почувстват по-отпуснати и уверени в компания. Това става чрез обучение в прости социални умения, които обикновено приемаме за даденост, като например това как да започнем разговор с непознат човек. В хода на обучението се предлага много практика с други хора и т.нар. “обратна връзка" – хората имат възможност да се видят на видеозапис и да получат впечатление от това какво правят и как изглеждат пред другите хора.
Когнитивна терапия: Ние често можем да предизвикаме тревожност у себе си, чрез начина, по който мислим за нещата. Този вид лечение помага на хората да променят начина, по който мислят за себе си и за другите хора. Да вземем например ситуацията, в която един разговор вече се е изчерпал. Човек, който страда от социална фобия би помислил, че вината за това е негова и ще започне да се притеснява от това. При когнитивната терапия терапевтът ще подпомогне клиентът си да разбере, че е също толкова вероятно и другият участник в разговора да е изчерпал темите си, което е един много по-реалистичен и по-малко притеснителен начин да се мисли за случилото се.
Психоаналитична психотерапия: В много от случаите на социална фобия тревожността се свързва с травматична ситуация в миналото. Психоаналитичната терапия се занимава с въпроса за това по какъв начин травматични ситуации в миналото на човека със социална фобия са довели до настоящите проблеми и подпомага преработването на тревожността с психологически механизми.
[редактиране] Медикаментозна терапия
Бета-блокери: Тези медикаменти обикновено се използват, за да намалят високото кръвно налягане. В ниски дози те подпомагат преодоляването на физическия тремор в резултат на тревожност, което понякога е един от симптомите на социалната фобия – и може да се приемат преди среща с хора или излизане пред публика.
Антидепресанти: Три вида медикаменти с антидепресивен ефект могат да бъдат полезни при социална фобия. Установено е, че инхибиторите на моноаминоксидазата (МАО-инхибитори) могат да бъдат от полза при социална тривожност и понякога да преустановят тревожността и паниката, въпреки че понякога са необходими няколко седмици, за да може терапията да проработи. Въпреки това лечението има и недостатъци – то снижава кръвното налягане и може да доведе до припадане, необходимо е ограничаването на някои храни, а освен това МАО-инхибиторите мзаимодействат с някои от лекарствата против кашлица и е необходимо внимателно да се преценява съвместимостта им с други лекарствени вещества.
По-новите антидепресанти от групата на селективните инхибитори на обратния захват на серотонина (SSRIs) също са ефективни при социална фобия, въпреки че понякога, през първите седмици от приемането им, причиняват като страничен ефект главоболие и виене на свят. При тях обаче не е необходимо да се съобразява диетата. Човек може да се храни с всичко, което му харесва.
Транквилизатори: В миналото за лечението на социална фобия са използвани медикаменти като Валиум с цел да се повлияе тревожността. Сега знаем, че към тези медикаменти се привиква и в дългосрочен план те не са полезни. По-добре е тези медикаменти да не бъдат ползвани при хора, които страдат от социална фобия.
Ако страдате от социална фобия, добре е всички медикаменти, които решите да приемате, да бъдат предписани от психиатър, а техният ефект да бъде проследяван от същия специалист, който ги е назначил.

