Измерване на валежите

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Съдържание

[редактиране] Измерване на количеството на валежа

Количеството на валежа се определя по дебелината на водния пласт, който би се образувал върху хоризонтална повърхност, без да става попиване, оттичане и изпаряване. Измерва се в мм височина, което съответства на широко възприетата мярка л/м2.

Използват се уреди, наречени дъждомери, а отчитането става с мерителни стъкленици. Разграфяването е такова, че на едно деление съответства 1 мм.

[редактиране] Обикновен дъждомер

Обикновеният дъждомер се състои от:

  • Два еднакви цилиндъра с височина 40 см и диаметър 25,2 см (1/20 м2);
  • цинков похлупак за цилиндрите;
  • цинкова фуния (събирателна) със същия отвор като цилиндрите;
  • цинкова чаша за стичане на водата от цилиндрите;
  • дървен стълб за окачване на дъждомера, който се набива така, че височината му над почвата да е 90 см;
  • стъклена мерилка.

През топлата част от годината дъждомерът се използва в пълен комплект, а през студените месеци чашата и фунията се прибират и се оставя само цилиндъра за да вали снега направо в него.

Измерването на валежа става при всяко редовно отчитане на останалите уреди в клетката. Когато, обаче, е налице проливен дъжд, който причинява наводнения, прииждане на реки и т.н., измерването става веднага след приключване на дъжда. Ако времето на редовното отчитане съвпадне с валеж, изважда се събирателната чаша, измерва се количеството на дъжда, като през това време валежът се събира в цилиндъра. Вторият цилиндър се използва за заместване на първия когато се измерват твърди валежи, които за да се измерят следва да се разтопят.

[редактиране] Планински дъждомер (тотализатор)

За планински условия, където количеството на валежа е по-голямо се използва вариант на обикновения дъждомер с по-дълбок цилиндър и с ветрозащитен обърнат конус. За планински върхове, където отчитането на валежа става веднъж на седмица, на две седмици или на месец се използват дъждомери с вместимост 100 и повече литра, наречени „тотализатори“.

При тях ветровата защита е задължителна, а поставянето на дъждомера става на височина над предполагаемата снежна покривка. Дъното на тотализатора се зарежда със силно хигроскопичен разтвор, обикновено калциев двухлорид, който предизвиква разтопяване на попадналия в дъждомера сняг. Върху хигроскопичния разтвор се налива 0,5 л течен парафин, който предпазва от изпаряване на валежа при топло време.

[редактиране] Плювиограф

В първоразрядните метеорологични станции задължително се използват и самопишещи (самоотчитащи) дъждомери, наречени плювиографи. Плювиографът се използва само през безснежния период на годината. Чрез този уред се отчита както количеството на валежа, така и неговата интензивност. Събирателната му площ е както при обикновения дъждомер. Валежът се събира в цилиндричен съд, снабден с поплавък. Вместимостта на съда се равнява на количество дъжд 10 мм. Достигайки до това ниво, поплавъкът отваря отвор на сифон, при което набраното количество дъждовна вода се изпразва за много кратко време.

Към поплавъка е закрепена перодръжка с писец за отбелязване на количеството валеж върху разграфена по часове и мм воден стълб книжна лента, поставена на барабан (плювиограма). Барабанът с лентата се движи от часовников механизъм.

Данните от плювиографа служат за определяне на количеството на падналия валеж през денонощието, времето, през което е станало това, както и на интензивността на валежа. Тези данни са особено важни за синоптиците.

[редактиране] Измерване на снежната покривка

Метеоролозите определят също така степента на покритост на почвата със сняг, характера и дебелината (височината) на снежната покривка. Оценката за покритост включва следните степени:

  • напълно покрита околност;
  • покрити са съответно 3/4, 1/2 и 1/4 от околността;
  • без снежна покривка (последното когато след снеговалеж има незначителни снежни петна или снежната покривка се е стопила).

Характерът на снежната покривка включва следните оценки:

  • снежната покривка е равномерна;
  • снежната покривка е на преспи.

Височината й се измерва в см с обикновена линия или със специална снегомерна рейка.

Рейките биват постоянни или преносими. Когато се използва преносима рейка, има възможност височината на снега да се измери на повече места. При избора на място се изхожда от това снежната покривка там да бъде типична и да се избягват навяванията. Навяванията и преспите се измерват отделно.

Когато се цели освен височината на снежната обвивка да се определи плътността на снега и потенциалния запас от влага, който носи, се използва уреда снегомер. Той биват обемен и тегловен. У нас се използва втория вид и запасите от влага се определят в мм.

Снегомерът се състои от метален цилиндър с вътрешно сечение = 50 кв.см. Този съд е отворен от едната си страна, а откъм другата има монтиран подвижен капак. Външната повърхност на цилиндъра е разграфена и служи за измерване на височината на снега.

Измерването на плътността на снега става по следния начин:

  • цилиндърът предварително се тарира;
  • набива се до повърността на почвата, при което се определя височината на снега и се определя неговия обем;
  • съда се претегля двукратно — след вземане на пробата и след разтопяването на снега;
  • след разтопяването се измерва обема на водата, което може да послужи и за определяне на количеството на валежа в мм;
  • плътността на снега се изчислява по формулата: D = Vв / Vc.

[редактиране] Виж също така