Виолетка
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Виолетка | |||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Класификация | |||||||||||||||||||||
| 
 | |||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||
| 
 | |||||||||||||||||||||
Виолетка (Lepista nuda, също в някои райони на България наричана Боровинка и Синьовица) е ядивна базидиева гъба от род Lepista W.G. Smith.
[редактиране] Характерни белези
- Гугла:
Диаметърът на гуглата е от 6 до 15 см. Първоначално е полусферична, по-късно разперена до почти плоска. На цвят е сивовиолетова до кафявовиолетова (при младите екземпляри ярковиолетова). В средата има кафеникав кръг. При по старите екземпляри загубва яркост и става белезникавовиолетова. Повърхноста е гола, гладка, във влажно време става лепкава. Ръбът първоначално е подвит навътре, по-късно се изправя.
- Месо:
Месото е дебело, меко и крехко. Има бледовиолетов цвят.
- Ламели:
Ламелите са разположени гъсто. Те са тънки с размери 5-7 мм. Лесно се отделят от месото. Не се допират до пънчето. Имат виолетов цвят.
- Споров прашец:
Споровият пращец е сиворозов.
- Пънче:
Пънчето е с размери 4-8 см височина и 1-3 см дебелина. Има цилиндрична форма. Плътно и еластично. В долната част има задебеление, което прилича на луковица. На цвят виолетово до кафявовиолетово.
[редактиране] Събиране, съхранение и използване в кулинарията
Виолетката расте върху почва в иглолистни гори, но се среща по-рядко и в широколистни гори, габрови гори и храсталаци през есента (от септември до ноември). Най-често се среща на самодивски кръгове от по 10-20 гъби. Виолетката е много добра ядлива гъба с приятен вкус и гъбен аромат близък до този на плодовете. Подходяща е за консумиране в прясно състояние (за супи, ястия, задушена или пържена) и за консервиране след стерилизация. Не се препоръчва за консумация в сурово състояние (най-вече за салати), тъй като предизвиква стомашно разстройство със слаби болки и диария. Не е подходяща за сушене.
[редактиране] Двойници
Виолетката няма отровен двойник. Може да бъде сбъркана от неопитни гъбари с ядливата Ливадна виолетка (Lepista personata), която е също ядивна.



