Брегаре
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Брегаре е село в Северна България. То се намира в община Долна Митрополия, Област Плевен.
| Брегаре | |
|---|---|
|  | |
| Данни | |
| Област: | Плевен | 
| Община: | Долна Митрополия | 
| Население: | 764 (13/09/2005) | 
| Надм. височина: | 39 м | 
| Пощ. код: | 5862 | 
| Тел. код: | 06557 | 
| Геогр. положение: | 43° 36' сев. ш. 24° 20' изт. д. | 
| МПС код: | ЕН | 
| Кмет или наместник | |
| Сашо Стоянов | |
| Съдържание | 
[редактиране] География
Село Брегаре е разположено на левия бряг на р. Искър на около 15км. от вливането и в р. Дунав. Надморската висоцина е 39м.Землището се дели на две части: Хълмиста „полето” и равнина „орманя”.Водните запаси на района се влиаят от водите на р.Искър.Интересен е факта,че в този район естествени извори има единствено на десния бряг на реката, а на левия, питеина вода единствено може да се добие чрез кладенци, дълбочината на които варира от 2-3м до 8-9м в зоната на селото и 20-30м в полето.След корекция на речното корито на р.Искър и зариване на част от старото корито - „криволя”, „рупите”,”перилото” с цел придобиване на нови площи обработваема земя, през 1986 спада нивото на подпочвените води в кладенците с близо 2 метра.
[редактиране] История
Жителите му са преселници предимно от Врачанските села Кунино, Курново и Върбешница. Селото е заселено след Освобождението от турско робство. Няма сведения или паметници, от които да се съди дали на това място някога е имало селище, освен останки от римско стратегическо шосе за Арчар и Видин. След Кримската война, известна ни от нашите прадеди още като "Севастополската битка", ”Севастополското мурабе”, която е станала в 1856г. от Крим избягали или доброволно се заселили черкези и татари, на които турското правителство дало прием и ги заселило|в най-плодородните земи в дунавската равнина. Така през 1868г. местноста „совата”в Брегаре била заселена от около 400 татарски и толкова черкезки семейства. Те живеели в землянки с кирпичени къщи. Татарите се настанили от Прокара до Боруня, а черкезите на запад от тях. През освободителната Руско-турска война през 1877г. татарите и черкезите избягали заедно с турците и в селото останали само развалини от къщи и окопи. На това място поникнало бъзе и бодил, и „станало страшно за минаване”. След Освобождението съседните села Ставерци, Оряховица и Крушовене насочили апетитите си към това всъщност богато землище и се готвели да си го поделят. Но се случило нещо, което променило плановете им - Брегаре се заселило от пришълци от Балкана. Към 1865г., почти едновременно със заминаването на черкезите и татарите, около 10 семейства от с.Кунино потърсили препитание в "полето". Спрели се чак на р. Дунав в с.Горни Въдин - Оряховско, заселено предимно от румънци. Дядо Петър Беневски, който бил дълги години на гурбет в Румъния и знаел румънски език настанил преселниците. Те получили земя и дворни места. Но най-голямото неу¬добство било нетолкова в това, че не разбирали езика на власите, а че младежи¬те не могли да си намерят съпруги и се налагало бащата, майката и младежа-кандидат да ходят до Кунино, там да изберат невеста и след това да се върнат с нея. Вероятно поради тези неудобства след Освобождението дядо Петър Беневски и брат му Цало Беневски, както и преселилите се с тях във Въдин семейства - Моновци, Христовци, Кулинци, Тошковци, Йончовци, Крайовди, Радойчовци, Палоловци, напускат готовите домове, където са прекарали 9 години и идват в Брегаре на мястото на татарите и черкезите. Дядо Петър Беневски отива в Кунино и кани още преселници. Така за 1-2 години около стотина семейства от Кунино се пре¬селват в Брегаре. Първи кмет на селото става Петър Беневски, който се счита и за основател на селото. Още първата година на преселниците било раздадена земя. Така всяко семейзтво освен дворно място, градина под селото и гора в "орманя"/долината около река Искър/, разполага с още 50-60 декара работна земя. Местността "Орлъови връх" /Орльовеца/ била определена за лозя, а до нея в "Кривата пъдина" по няколко ара за гръстелници, къдет , се садело главно коноп. В първите години от заселването на селото, съседните села Крушовене и Ставерци не могли да се примирят с факта, че земята, която е можело да притежават преминава изцяло в ръцете на други и често нарушавали границите на пасищата и работната земя. Поради това ставали чести сбивания . На едно такова сбиване с крушовенчани е убит брегарченинът - Димитър Палоловски. В резултат на тези премеждия Петър Беневски - кмет на селото и Гешс Дилов Дойнински - секретар, отиш¬ли в Оряхово при дядо Цеко Енишки, който тогава бил големец в града, оплакали му се, Чо околните села ги гонят и не позволяват да се заселят на избраното от тях място. Тогава дядо Цеко им дава ценен съвет:"Побързайте да си построите община и училище и след това никой няма,да ви гони”. Преселниците купили дървен материал чак от Балкана, за да си построят училище. Първоначално то имало само две класни стаи и канцелария. Поради липса на време и материал сградата била нестабилна, зидана с татарски керпич, а предна¬та стена била от плет. Учениците наброявали 50-60 - главно момчета. В същата сграда на първо време се помещавала и общината. Тук идвал и свещенника от съседното село Ставерци да кръщава и венчава. Така се узаконило новото село.
[редактиране] Традиции
Традиционен празник — „Пърлене на Баба Марта“
Сбор на селото -предпоследнната събота и неделя на септември
[редактиране] Религии
Църковно дело
1911г. е излята камбаната за църквата от турчин, който направил формата в земята до сегашната къща на Иван Жабара. На камбаната изписали имената на по-видните дарители, които били предоставили медни съдове за топене и направа на камбаната. Преди да се построи църквата, камбаните са били закачени на два дирека, на мястото на сегашното училище.
През октомври месец 1912 г. в селото започва да се строи църква. По данни от разказите на по-старите хора, църквата е строена от македонец, чието име обаче не се помни. Църквата е завършена през септември месец 1915 г. и е кръстена „Архангел Михаил”. За да бъде изписана отвътре са били събирани средства от селото и държавата. Свещеник идва през есента на 1920 г. /ноември-декември/. През март 1921 г. в църквата е извършено първото кръщене на дете – Владимир Иванов Хайтовски, и е било кръстено на свещеника.
Марин Хайтовски, кмет на селото по това време и Иван Марков – зам. кмет, дават място на новопристигналия свещеник, за да си построи къща.
Свещенникът е завършил право в Русия, а след това и Висша духовна семинария отново там. Когато започва Октомврийската революция, той е принуден да бяга като белогвардеец и поради гоненията на комунистите. Пристига в България със съпругата си и трите им деца – Катя, Виталий и Андрей.



