Фьодор Достевски

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Табела за ремонт Предлага се тази статия да се обедини със статията Фьодор Достоевски.


Фьодор Михайлович Достоевски – руски писател, е роден е на 11 ноември 1821 г. в Москва. Произхожда от семейство на лекар (Михаил Достоевски), който през 1828 г. получава званието потомствен дворянин. Ф. Достоевски е второто от седемте деца на семейството.

От 1833 до 1837 г. учи в частни полупансион и пансион, след което заминава за Петербург, където учи една година в подготвителен пансион и от 1838 г. продължава обучението си в Петербургската инженерна школа до 1843 г.

Това е периодът, през който Достоевски влиза в контакт с различни личности от културата и изкуството, увлича се по религиозни и философски теми, участва в литературен кръжок и самият той започва да пише. На 16 февруари 1841 г., по време на приятелска вечеря, се осмелява да представи откъси от две свои драматични произведения: “Мария Стюарт” и “Борис Годунов”.

В края на 1843 г. е зачислен като полеви инженер в армията, но още в началото на следващата година Достоевски подава рапорт за уволнение и решава да се отдаде само на писателското поприще.

Първата публикуваната негова работа е преводът на “Евгения Гранде” от Оноре дьо Балзак (януари 1844 г.). Още през същата година той започва да пише и завършва през 1845 г. първия си роман “Бедни хора”.

През 1845-1846 г. Достоевски дружи с бележитите си съвременници Висарион Белински, Николай Некрасов и Иван Тургенев и пише няколко разказа и повести с психологически елемент, които са непонятни като маниер и не намират добър отзив дори сред приятелите му. Това е и периодът, когато у Достоевски започват първите симптоми на епилепсията.

През 1847 г. Достоевски се движи в средата на интелектуалци с революционно мислене и взема участие в организацията на нелегален печат на призиви към селяните и войниците за борба срещу властта. Арестуван е на 23 април 1849 г., прекарва 8 месеца като следствен в Петропавловската крепост, осъден е на смърт, но по указ на Николай I присъдата му е заменена с 4 годишна каторга. От януари 1850 г. до януари 1854 г. излежава присъдата си в Омската крепост, след което е зачислен като редник в гр. Семипалатинск. През ноември 1855 г. е произведен в чин подофицер, през 1857 г. му е възвърнато дворянското звание и правото да публикува, но едва през 1875 г. е преустановен полицейския надзор над него.

През 1859 г. Достоевски е уволнен като подпоручик от армията поради болест и заминава за гр, Твер, а няколко месеца по-късно се завръща в Петербург, придружен от съпругата си – Мария Дмитриевна. Пребиваването на Достоевски в Сибир, макар да задълбочава болестта му, променя неговите възприятия към света, той все по-добре започва да разбира руската душевност и се превръща в утвърден славянофил.

През 1862 г. Достоевски за първи път пътува зад граница, посещавайки Германия, Франция, Швейцария, Италия и Англия.

В началото на 1864 г. жена му умира. Силните чувства към съпругата си Достоевски пресъздава в образите на две героини от най-популярните му романи.

През следващата година писателят поема ангажимент да напише нов роман до 1866 г., за да покрие финансови загуби. Той възприема подхода да пише два романа едновременно и наема стенографката А.Г. Сниткина, за която се жени през януари 1867 г., а от април с.г. до юли 1871 г. семейството пребивава зад граница (Берлин, Дрезден, Баден-Баден, Женева, Милано, Флоренция). Там се раждат и 3 от децата на Достоевски.

След завръщането си в Петербург Достоевски се занимава, освен с проза, с публицистика и с обществена дейност. Той става все по-популярен като автор и през 1877 г. е избран за член-кореспондент на Петербургската академия на науките, а през 1879 г., по време на Международния литературен конгрес в Лондон – за член на Международната литературна асоциация.

Умира на 9 февруари 1881 г. в Петербург.

От произведенията на Достоевски със световна известност се ползват: "Записки от мъртвия дом" (1863 г.), "Престъпление и наказание" (1855 г.), "Унижени и оскърбени" (1868 г.), "Идиот" (1868 г.), "Бесове" (1873 г.), "Братя Карамазови" (1880 г.) и др. В тях има ненадмината по дълбочина психология, която прониква до последните низини на човешката душа.

[редактиране] Източници