Битолски надпис
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Битолският надпис е кирилски надпис на старобългарски език от времето на Иван Владислав (1015-1018), последният цар на Западното българско царство. Той е от най-старите български надписи след надписа на чъргублия Мостич от 950-960 г., Самуиловия надпис от 993 г. и Варошкия надпис от 996 г.
Намерен е през 1956 година при събарянето на Чауш джамия в Битоля, Македония. В него владетелят упоменава, че е българин по произход и е цар на България. Той нанася голям удар на привържениците на македонизма.
 
Дванадесетредовият надпис е издълбан върху правоъгълна плоча от бял мрамор с височина 0,58 м., широчина 0,92 м. и дебелина 0,26 м. В първата си част Битолският надпис се доближава до т.нар. строителни надписи, а втората има летописен характер.
| Съдържание | 
[редактиране] Съдържание на надписа
"През годината 6523 [1015-1016] от сътворението на света обнови се тази крепост, зидана и правена от Йоан, самодържец български, с помощта и с молитвите на пресветата владичица наша Богородица и чрез застъпничеството на дванадесетте и на върховните апостоли. Тази крепост бе направена за убежище и за спасение и за живота на българите. Започната бе крепостта Битоля през месец октомври в 20 ден, и се завърши в месец […] в края. Този самодържец беше българин по род, внук на Никола и на Рипсимия благоверните, син на Арон, който е брат на Самуил, царя самодържавен, и които двамата разбиха в Щипон [Ихтиман] гръцката войска на цар Василий, където бе взето злато […] а този в […] разбит биде от цар Василий в годината 6522 [1014] от сътворението на света в Ключ и почина в края на лятото."
[редактиране] Палеография на надписа
Надписът е съставен с уставно кирилско писмо. Буквите са издълбани релефно и твърде грижливо. Те са относително закръглени и издължени. Средната им височина е 30 мм. В палеографско отношение Битолският надпис показва голяма близост с други епиграфски паметници от епохата - надписа на чъргублия Мостич, Самуиловия надпис, Варошкия надпис, Темничкия надпис, както и с надписи на гръцки език, какъвто е надписа от с. Наръш. Начертанието на буквите а, д, ιа и ѧ са характерни с това, че ъглестите горни части са се разраснали в хоризонтални чертици, което се среща в старобългарския надпис на гръцки език от 866 г. в Югозападна Македония, както и в съвсем близкия по време Самуилов надпис. От книжовните паметници до надписа се доближават Енинския апостол, Савината книга, Супрасълския сборник, Изборника от 1073 и други. В надписа са използвани съкращения и лигатури, срещани твърде често във византийските и старобългарските текстове: црь - царь, бца - Богородица, аплъ - апостолъ и други.
[редактиране] Език на надписа
Във фонетично отношение надписът се характеризира с неустановената употреба на двете ерови гласни: ъ (12) и ь (20), с отсъствието на йотация и липсата на смесване на носовите гласни.
В морфологично отношение за надписа е характерна употребата на страдателни причастия, на двойнствено число и на задпоставен член (градь сь).
[редактиране] Литература
- Божилов, Иван. Битолски надпис на Иван Владислав // Кирило-методиевска енциклопедия, т. І, С. 1985, с. 196-198
- Бурмов, Александър. Новонамерен старобългарски надпис в НР Македония // сп. Пламък, 3, 1959, 10, с. 84-86
- Заимов, Йордан. Битолски надпис на Иван Владислав, старобългарски паметник от 1015-1016, София 1969
- Заимов, Йордан. Битолският надпис на цар Иван Владислав, самодържец български. Епиграфско изследване, София 1970
- Заимов, Йордан. Битольская надпись болгарского самодержца Ивана Владислава, 1015-1016 // Вопросы языкознания, 28, 1969, 6, с. 123-133
- Мошин, Владимир. Битољска плоча из 1017. год. // Македонски jазик, ХVІІ, 1966, с. 51-61
- Мошин, Владимир. Уште за битолската плоча од 1017 година // Историjа, 7, 1971, 2, с. 255-257
- Томовић, Г. Морфологиjа ћирилских натписа на Балкану // Историjски институт. Посебна издања, 16, 1974, с. 33
- Mathiesen R. The Importance of the Bitola Inscription for Cyrilic Paleography // The Slavic and East European Journal, 21, Bloomington 1977, 1, pp. 1-2
- Угринова-Скаловска, Радмила. Записи и летописи. Скопjе 1975, 43-44
[редактиране] Вижте още
- Битолски надпис (1863): Надпис на мраморна плоча над южната врата на долномахленската църква Св. Неделя от 13 октомври 1863 г. за построяването на църквата "с иждивението на българитѣ".
- Битолски надпис (1876): Каменен надпис на български и гръцки при битолската църква Св. Богородица от 25 март 1876 г. "... за въздиганıе на бѫдущата българска църква, на параклисътъ, на българсытѣ мѫжскы и дѣвически училища...".
[редактиране] Куриози
През 2006 г. в гр. Битоля се изготвя туристически каталог на града. Изглежда, че за оформлението на корицата му е използвана част от текста на плочата. Това предизвиква скандал, прекратяване на печатането, отстраняване на „нерегуларностите“ и преиздаване на каталога. [1]


