Хиперион (спътник)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|  | |
| Хиперион заснет от апарата Касини-Хюйгенс | |
| Откриване | |
|---|---|
| Открит от | Уилям Кранч Бонд Джордж Филипс Бонд Уилям Ласел | 
| Дата | 16 септември 1848 г. | 
| Орбитални параметри (епоха J2000) | |
| Голяма полуос | 1 464 100 km | 
| Ексцентрицитет | 0,0175 | 
| Орбитален период | 21,280 дни | 
| Инклинация | 0,568° | 
| Естествен спътник на | Сатурн | 
| Физически характеристики | |
| Среден диаметър | 266 km | 
| Маса | 1,08×1019 kg | 
| Средна плътност | 1,1 g/cm3 | 
| Повърхностна гравитация | 0,041 m/s2 | 
| Период на въртене | хаотичен | 
| Наклон на оста | променлив | 
| Албедо | 0,25 | 
| Атмосферни характеристики | |
| Атмосферно налягане | няма | 
Хиперион е естествен спътник на Сатурн. Открит е през 1848 г. от Уилям Кранч Бонд, Джордж Филипс Бонд и Уилям Ласел и носи името на титана Хиперион от древногръцката митология. Като алтернатива се използва името Сатурн 7.
Откритието на спътника е предшествано от публикацията на Джон Хершел Резултати от астрономически наблюдения на Нос добра надежда (Results of Astronomical Observations made at the Cape of Good Hope [1]) през 1847 г. Братята Бонд наблюдават Хиперион два дни преди Уилям Ласел, но последния публикува наблюденията си пръв, и по този начин и тримата се считат за равноправни откриватели.
[редактиране] Физически характеристики
 
Хиперион е най-голямото тяло с подчертано несферична форма в Слънчевата система (Протей е по-голям, но е почти сферичен). Хиперион вероятно е фрагмент от по-голямо тяло, разрушило се след гигантски сблъсък с друго тяло в далечното минало. Най-големия кратер на повърхността на спътника е с диаметър от 120 km и дълбочина 10 km.
Ниската плътност на спътника сочи, че той е съставен предимно от лед с малки примеси от скали. За разлика от другите спътници на Сатурн обаче, неговото албедо е едва 0,2–0,3, издаващо наличието на тънък слой от тъмен материал покриващ повърхността. Вероятно е това да е материал от Феба. Повърхността на Хиперион е по-тъмна от тази на Феба и е много близка до тъмната страна на Япет.
Виж още: Списък на геологични образувания на Хиперион
[редактиране] Въртене
От наблюдения на апарата Вояджър 2, както и от наземни такива, е установено, че въртенето на Хиперион е хаотично — ориентацията на остта му на въртене се променя непредвидимо. Хиперион е единствения от спътниците в Слънчевата система, който към днешен ден се върти хаотично, но за някои други се счита, че в миналото са се въртяли по подобен непредвидим начин.
Хаотичното въртене е комбинация от няколко фактора: неправилната форма на спътника, големия ексцентрицитет на орбитата му и факта, че се намира в 3:4 орбитален резонанс с Титан. Предполага се, че поради хаотичното въртене на Хиперион не се наблюдават различия в отделните части на повърхността, както при други спътници на Сатурн, които имат ясно изразена водещо и обратно полукълбо.
[редактиране] Външни препратки
| Спътници на Сатурн | 
|---|
| ... | Титан | Хиперион | Япет | ... | 
| Мимас | Енцелад | Тетида | Диона | Рея | Титан | Хиперион | Япет | Феба | 
| Слънчева система | 
| Звезда: Слънце | 
| Планети: Меркурий | Венера | Земя | Марс | Юпитер | Сатурн | Уран | Нептун | 
| Планети-джудже: 1 Церера | Плутон | 2003 UB313 | 
| Други тела: Луна | Астероиди | Пояс на Кайпер | Разреден диск | Облак на Оорт | 
| Виж също астрономически обекти и списък на обектите в Слънчевата система подредени по радиус, маса и разстояние до Слънцето | 



