Панчарево

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Столична община. За административния район, вижте Панчарево (район). За селото в Република Македония, вижте Панчарево (Община Пехчево).


Панчарево е село в Западна България. То се намира в Столична община, Област София. В селото има футболна база, която се използва от футболния отбор ЦСКА (София), както и база за провеждане на тренировки и състезания във водните спортове.

Панчарево
Карта на България, мястото на Панчарево е отбелязано
Данни
Област: София
Община: Столична
Население: 2 200 (13/09/2005)
Надм. височина: 650 м
Пощ. код: 1137
Тел. код: 02992
Геогр. положение: 42° 36' сев. ш.
23° 25' изт. д.
МПС код: С, СА
Кмет или наместник
Станислав Благоев



Съдържание

[редактиране] География

Землището на село Панчарево се намира в края на Искърския пролом на мястото където река Искър навлиза в Софийското поле. Проломът обхваща поречието на река Искър между село Панчарево и село Пасарел. Най-живописна и красива в землището на селото е местността Урвич, разположена на дясния бряг на реката,която по своите природни дадености прилича на Търново с причудливите извивки на река Янтра. Местността Урвич е разположена на пресечната точка на планините Лозенска, Плана и Витоша при Дяволски мост на мястото където река Ведена се влива в Искъра. При село Панчарево в река Искър се влива река Бистрица, спускаща се буйно от най-високия връх на Витоша - Черни връх. Забележителност на селото е Панчаревското езеро, чиято стена е изкуствен земен насип на мястото на теснините между село Панчарево и село Герман. Богатство за селото е и наличието на два минерални извора за топла вода (42 С, единия (каптиран) на дъното на езерото в поречието на река Искър, а другия с извор до сградата на Панчаревската баня. Селото е разположено на лявия бряг на река Искър, на брега на езерото и от двете страни на река Бистрица. Над него се извисяват Дълга стрън, Корията и Мамутица, а зад тях землището на село Бистрица и стръмно издигащата се Витоша планина. На другия, десен, бряг на езерото землището граничи със Страньето, което е част от Лозенската планина.

[редактиране] История

[редактиране] Крепостта Урвич

Основна статия: Урвич (крепост)

В землището на селото се намира средновековната крепост "Урвич", монастирът "Св. Никола - Летни" и останки от крепостната черква "Св. Илия", които заедно с Кокалянския манастир образувалия Урвичкия крепостен комплекс.

Крепостта Урвич вероятно е построена през 13 век и е свързана с величието на Втората Българска държава. Имала е стратегическо значение при овладяването на София от Османските нашественици. В нея Цар Иван Шишман, наричан от местното население Ясен е водил последните си битки. На него е кръстен и панорамният път в подножието на Витоша - от Бояна, през Драгалевци и Бистрица за Панчарево - "Цар Ясенов път", чрез който Урвич е установявал постоянна връзка с Витошките крепости - "Бистрица" и "Батил" - Бояна. Благодарение на това че крепостта била опасана от всички страни от водите на река Искър, тя устояла дълго време на обсадите. За падането и под турска власт са съхранени множество песни, легеди и предания, които обогатяват местния фолклор.

През 1889 г. при поход по тези места Алеко Константинов учредява първия туристически клуб в България - "Урвич клуб" с което се поставя началото на организирания туризъм у нас.


[редактиране] Културни и природни забележителности

В Панчарево и околностите му са останали значителни следи от времето на Римската империя. Тогава е била построена минералната баня, която имала седем басейна. Има основание да се предполага, че както при изворите в София и в Панчарево се е упражнявал култ към бога-лекар Асклепий и към нимфите, тъй като и на двете места са намерени отломъци от барелефите на трите нимфи.

Над банята, в местноста Градището са намерени останки от Римски постройки и от охранителна крепост, предназначени да пазят от вражески нападения подстъпите към Сердика и Искърския пролом, в посока Самоков.


[редактиране] Природни забележителности

  • Панчаревското езеро:

Създадено през 1956 г. във връзка с изграждането на хидровъзел "Искър" използван за битово и промишлено водоснабдяване на столицата. Екологично чист район с изградена материална база за спорт и масов отдих.

  • Поречието на река Искър над езерото:

Естествен пролом, образуван от дейността на водите на река Искър през вековете. Преди изграждането на "Искърската каскада" реката е била пълноводна и често е променяла коритото си. Част от пролома е красивия меандър "Урвич", крепост на цар Иван Шишман.

  • Поречието на река Бистрица над селото:

Каньон, образуван от река Бистрица, пресичащ "Витошкото стъпало" - част от източното подножие на Витоша. Тази зона е естествена връзка между Витоша, Плана и Лозенската планина.

[редактиране] Архитектурни забележителности

  • Сградата на читалище "Виделина" от 1978 г.

Носител на орден "Кирил и Методий I-ва степен". Сградата, която е една от най-масивните в околностите на София, със своя архитектурен облик допълва красотата на околната природа.

  • Църквата на с. Панчарево - "Св. Димитър"
  • Старият мост на р. Бистрица на Самоковското шосе

[редактиране] Редовни събития

Европейско първенство по триатлон

9 май - празник на манастира "Св. Никола - Летни" в Урвич


[редактиране] Личности

Д-р. Александър Сметанин, украинец по произход, участъков лекар в община Панчарево през 30-те години на миналия век, допринесъл най-много за популяризирането на Панчарево като курортно селище и за по превръщането му в национален курорт! Наред с редовните публикации на Панчаревското балнеоложко дружество, което излизало по онова време, Д-р Сметанин се грижил изключително много и за повишаване на общото хигиенно ниво на домакинствата в селото.




[редактиране] Произход на името и местното население

Името на селото вероятно са дали минералните извори и по-точно баните, които датират още от римско време и били добре поддържани от аристокрацията и местното население. Поради високите лечебни свойства на водата, баните били наречени "Бани Чезаре" (Царски).Славяните ги нарекли "Бани Цареви". В продължение на векове при трансформиране на някои букви от това име постепенно се образуват имената: "Банджареви", "Панчареви", "Банджар", "Панчар" и "Панчарево".

Населението на Панчарево е съставено най-вече от преселници от старото село, наричано Главешово, и от някои близки и по-далечни села, както и от София. Главешово се е намирало на срещуположния бряг на река Искър - около днешната ВЕЦ "Кокаляне". Селото било сред най-старите около София и съществувало по време на Втората Българска държава и доста след нашествието на турците по тези земи. Предполага се, че по времето на цар Иван Шишман - Ясен, местното население се ползвало с известни привилегии, от царската власт, в замяна на което се задължило "главило" да оказва определена подкрепа, при поддръжката и охраната на крепостта "Урвич" и подстъпите към нея, с която било в непосредствена близост. След превземането и от турците, в края на 14 век, селото постепенно било напуснато, поради произвола на който били оставени жителите му и честите нападения над тях. Това станало окончателно към края на 17 век. Оцелелите жители на Главешово се разселили изцяло в Панчарево и Кокаляне. По-голямата сигурност и възможностите за намиране на работа на новото място, са причините за преместването на нашите предци тук, по бреговете на река Бистрица, където по това време нямало постоянно население, а функционирали само няколко воденици, видни и един самоков, собственост на турци, както и манастирска воденица, собственост на Кокалянския манастир.

В началото на миналия век Панчарево приело и много български бежанци от Македония, както и италиански строители, дошли във връзка с изграждането на първата ВЕЦ в България и на Балканския полуостров, които след построяването и през 1900 г. останали да живеят тук завинаги, като свързали съдбите си с младежи и девойки от селото и се шопизирали безвъзвратно!

[редактиране] Поминък на местното население

По-голямата част от населението работи в столицата София. Малкото предприятия в Панчарево са накарали хората да пътуват до столицата с надеждата да намерят работа.

[редактиране] Спорт

През 1977 г. на езерото в село Панчарево се проведе световното първенство по кану-каяк, а през 1981 - световното първенство за младежи във водните спортове, което е голяма гордост за селото!


[редактиране] Здравно и курортно дело

[редактиране] Други

В миналото, та и до неотдавна хората са вярвали на клетви, като:


  • Ега те вуци ядат!
  • Ега те бесо лови!
  • Ега пукнеш, ега!
  • Срце да те яде!
  • Щур да пощурееш!
  • Лебо да те убие!
  • Мижав да поодиш ега!
  • Ега се скапеш, црве да те ядят!
  • Ега ти надзърнем у гробо, ега! и др.


Пояснение:

"Ега" - от шопски "Дано"

[редактиране] Външни препратки

[редактиране]