Фонетика и фонология
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Лингвистика | 
| Теоретична лингвистика | 
| Лингвистични методи | 
| Същност на езика | 
| Езикът като знакова система | 
| Езикът като система | 
| Фонетика | 
| Говорен апарат | 
| Артикулационна фонетика | 
| Гласни звукове | 
| Съгласни звукове | 
| Фонетична акустика | 
| Гласни звукове | 
| Съгласни звукове | 
| Фонетично членение на речта | 
| Фонология | 
| Фонема | 
| Позиция на фонемата | 
| Опозиция на фонемата | 
| Дистрибуция на фонемата | 
| Звукови промени | 
| Фонетични промени | 
| Нефонетични промени | 
| Морфология | 
| Синтаксис | 
| Семантика | 
| Лексикална семантика | 
| Стуктурална семантика | 
| Стилистика | 
| Диалектология | 
| Приложна лингвистика | 
| Психолингвистика | 
| Социолингвистика | 
| Генеративна лингвистика | 
| Когнитивно лингвистика | 
| Компютърна лингвистика | 
| Дескриптивна лингвистика | 
| Историческа лингвистика | 
| Компаративна лингвистика | 
| Етимология | 
| История на лингвистиката | 
| Лингвистични школи | 
| Известни лингвисти | 
| Нерешени проблеми | 
До края на 19в. лингвистите използват само понятието фонетика, т.е. те разглеждат само звуковия строеж на думата без оглед на функциите на отделния звук. В края на 19в. се появява идеята, че трябва да бъде изследван и функцоналният аспект на звуковете, т.е. каква роля изпълняват звуковете в градивен аспект. Така се появявя фонологията.

