24 март

от Уикипедия, свободната енциклопедия

24 март е 83-ият ден в годината според григорианския календар (84-и през високосна). Остават 282 дни до края на годината.


Фев - Март - Апр
пн вт ср чт пт сб нд
  1 2 3 4 5
6 7 8 9 10 11 12
13 14 15 16 17 18 19
20 21 22 23 24 25 26
27 28 29 30 31    
календар за 2006 г.
Всички дати

Съдържание

[редактиране] Събития

  • 1201 г. — Цар Калоян овладява крепостта Варна
  • 1882 г. — Немският бактериолог д-р Робърт Кох обявява, че е открил причинителя на туберкулозата — туберкулозния бацил
  • 1886 г. — Подписан е Топханенският акт, с който Съединението на България се признава международно. (нов стил5 април)
  • 1896 г. — В Атина се откриват Първите съвременни Олимпийски игри
  • 1901 г. — По нареждане на правителството започват арести на членовете на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК)
  • 1921 г. — С Указ на цар Борис III се премахва наборната военна служба и се преминава към платена доброволческа служба на войнишкия състав
  • 1924 г. — Подписано е споразумение с Антантата за окупационния дълг: 25 000 000 златни франка, платими за 10 години при 5 % лихва
  • 1944 г. — Втора декларация на "10-те" водачи на опозицията (без комунисти) за скъсване на съюза с Германия, отхвърлена от регентите
  • 1949 г. — За първи път на церемониите по връчване на наградите “Оскар” за най-добър филм е избран чуждестранен — английската екранизация на “Хамлет”
  • 1959 г. — Възстановени са дипломатическите отношения със САЩ, прекъснати през 1950 г.
  • 1976 г. — Мария Естела Перон е свалена от власт като президент на Аржентина чрез държавен преврат
  • 1989 г. — Край Аляска става една от най-големите в историята екологични катастрофи — от супертанкера “Ексон Валдес” в морето се изливат повече от 240 000 барела суров петрол
  • 1999 г. — НАТО предприема въздушни военни действия срещу Югославия, която отказва да подпише мирен договор. Така за пръв път НАТО атакува суверенна държава.

[редактиране] Родени

  • 1782 г. — Орест Кипренски, руски художник
  • 1820 г. — Александър Едмон Бекерел, френски физик
  • 1843 г. — Петко Каравелов, български политик и държавник
  • 1844 г. — Камий Льомоние, белгийски писател, представител на натурализма
  • 1882 г. — Боян Секулов, български писател и литературен критик
  • 1891 г. — Сергей Вавилов, руски физик
  • 1892 г. — Владимир Стойчев, български военен (генерал) и спортен деец (председател на НОК)
  • 1901 г. — Юби Айуъркс, американски аниматор
  • 1917 г. — Джон Каудъри Кендрю, английски биохимик
  • 1926 г. — Дарио Фо, италиански драматург, режисьор, актьор и сценограф
  • 1931 г. — Иван Теофилов, български поет, драматург и режисьор
  • 1944 г. — Воислав Кощуница, сръбски политик
  • 1966 г. — Милен Велчев, български политик
  • 1991 г. — Георги Илиев, български сериен убиец

[редактиране] Починали

  • 809 г. — Харун ар-Рашид, халиф от династията Абасиди
  • 1455 г. — Николай V, първият Ренесансов римски папа
  • 1603 г. — Елизабет I Тюдор, анлийска кралица
  • 1635 г. — Жак Кало, френски живописец и гравьор
  • 1773 г. — Филип Дормър Стенхоп Честърфийлд, английски писател, политик и държавник
  • 1905 г. — Жул Верн, френски писател, пионер в областта на научната фантастика
  • 1924 г. — Иван Евстатиев Гешов, български политик
  • 1930 г. — Ген. Георги Марчин, български офицер
  • 1943 г. — Димитър Драгиев, български политик, един от основателите на БЗНС
  • 1944 г. — Чарлз Орд Уингейт, британски офицер
  • 1948 г. — Николай Бердяев, руски религиозен философ
  • 1963 г. — Никола Мутафчиев, български футболист
  • 1989 г. — Станислав Сивриев, български писател

[редактиране] Празници, Чествания