ПФК Левски (София)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Левски София
Емблема на Левски София
Име на отбор Левски София
Прозвище "сините"
Основан 24 май 1914
Стадион "Георги Аспарухов"
Капацитет 29 280
Президент Тодор Батков
Старши треньор Станимир Стоилов
Първенство "А" ПФГ
2005-2006 1-во място
Team colours Team colours Team colours
Team colours
Team colours
 
Домакин
Team colours Team colours Team colours
Team colours
Team colours
 
Гост

Съдържание

[редактиране] История

  • 1911 г. — Спортен клуб "Левски" - София е основан през 1911 година от група ученици на II мъжка софийска гимназия и на 24 май 3 години по късно е официално регистриран
  • 1914 г. — Първи официален мач на отбора — губи с 0:2 от софийския ФК`13 .
  • 18 септември 1921 г. — побеждава столичния Атлетик в първия мач от първенството на Софийската спортна лига с 3:1.
  • 1924 г. — Клубът се сдобива с химн, композиран от Христо Маников по текст на Димитър Симидов.
  • 1924 г. — Софийската община отпуска на клуба място за игрище, чийто строеж завършва през 1933 г. Сега на това място е разположен Националният стадион.
  • 1942 г. — Левски София печели за първи път Националната купа.
  • 1999 г. — Завършен е ремонтът на стадион „Георги Аспарухов“ с 29 980 седящи места, ново затревяване, осветление и др. подобрения.
  • 2005 г. - Левски става единственият български отбор изиграл 14 мача в Европейските клубни турнири, което го прави българският рекордьор по изиграни мачове в Европа.
  • 2006 г. - Левски става единственият български отбор класирал и играл в Шампионската лига
  • 2006 г. - Мариян Огнянов става първият български играч (Играещ в български отбор) вкарал гол в Шампионската лига в 89:00 минута на Челси за краен резултат Левски - Челси 1:3


Реорганизации:

От До Име
24.05.1914 28.06.1934 ССФК Левски
28.06.1934 20.10.1944 СК Левски
20.10.1944 27.08.1949 ПФД ПСК-Левски
27.08.1949 20.09.1949 ---
20.09.1949 19.04.1957 ДСО Динамо
19.04.1957 22.01.1969 ФД Левски
22.01.1969 21.06.1985 ДФС Левски-Спартак
21.06.1985 17.07.1985 ---
17.07.1985 17.11.1989 ФК Витоша
17.11.1989 30.01.1990 ФК Левски-Спартак
30.01.1990 06.03.1992 ФК Левски
06.03.1992 10.03.1998 ФК Левски-1914
10.03.1998 ПФК Левски АД

[редактиране] Емблемата

Емблема на Левски София (1914-1934)
Емблема на Левски София (1934-1944)
Емблема на Левски София (1944-1949)
Емблема на Левски София (1949-1957), като Динамо София
Емблема на Левски София (1957-1969)
Емблема на Левски София (1969-1985), като Левски-Спартак София
Емблема на Левски София (1985-1989), като Витоша София
Емблема на Левски София (1989-1990), като Левски-Спартак София
Емблема на Левски София (1990-1992)
Емблема на Левски София (1992-1998)
Емблема на Левски София (1998-)

Първата клубна емблема е изработена през 1922 г. по проект на Минчо Качулев. Тя представлява квадрат със син фон, в който е изписана стилизирано буквата "Л". Вътрешното пространство на буквата "Л" е запълнено вертикално по равно в жълто и червено. По-късно в горните два ъгъла на квадрата са изписани буквите "С" (спортен) и "К"(клуб), над долната страна на квадрата е изписано "София". Тази емблема е валидна за клуба до 1949 година, когато той се преименува на Динамо. В периода 1949-1956 емблемата на клуба е неправилен шестоъгълник, запълнен вертикално с червен, бял, син и жълт цвят и ръкописно изписана буква "Д" с червена петолъчка над нея и надпис "София" в подножието. От 1957 до 1968 година се въстановява първоначалният вариант на емблемата, но вместо буквите "С" и "К" са вписани "Ф" (физкултурно) и "Д" (дружество). След обединението със Спартак (София) през 1969 емблемата на клуба е щит със синьо-бял цвят и хоризонтална червена лента най-отгоре. В щита са вписани буквите "Л" (Левски) и "С" (Спартак). Тази емблема клубът има до 1985, когато е преименуван на ФК Витоша. Новата емблема е във вид на стилизирана буква "В" с вписана футболна топка в горната извивка на буквата, цветовете са синьо-бяло. През декември 1989 г. клубът възстановява оригиналното си име и първоначалната си емблема, като буквите "С" и "К" в горните ъгли на квадрата са заменени с "Ф" (футболен) и "К" (клуб). След регистрация си като ПФК "Левски" през 1998 г. клубът има нова емблема, представляваща щит, изцяло в син цвят. В центъра му е изписана буква "Л", а под нея "1914". На купола на щита има надпис "ПФК Левски". От 2000 година Левски София си връща и оригиналната емблема като в момента се използват двете различни емблеми едновременно.

[редактиране] Цветовете

Първоначално клубните цветове са червено и жълто. Със закупен екип от Румъния отборът играе до 1920 година - фланелки с вертикални жълти и червени райета, черни гащета, черни чорапи. Поради невъзможност да бъде доставен същия екип или подобен, през 1921 тимът сменя цветовете си - сини фланелки с бели или черни гащета. Оттогава се налага и прозвището му "сините". През следващите десетилетия отборът често играе с жълто-червени екипи (особено в периодите 1945-1948 и 1950 - 1956), но основен цвят си остава синият, най-често допълнен от бяло. Жълто-червеният или жълто-синият вариант са по-скоро резервни цветове на клуба.

[редактиране] Факти

  • Национално първенство
Шампион на България 24 1933, 1937, 1942, 1946, 1947, 1949, 1950, 1953, 1965, 1968, 1970, 1974, 1977, 1979, 1984, 1985, 1988, 1993, 1994, 1995, 2000, 2001, 2002, 2006
Второ място 29 1924, 1925, 1929, 1940, 1943, 1948, 1956, 1958, 1960, 1961, 1964, 1966, 1969, 1971, 1972, 1975, 1976, 1981, 1982, 1983, 1987, 1989, 1992, 1996, 1998, 1999, 2003, 2004, 2005
Трето място 7 1951, 1957, 1959, 1962, 1967, 1978, 1980
  • Национална купа
Носител на купата 25 1942, 1946, 1947, 1949, 1950, 1956, 1957, 1959, 1967, 1970, 1971, 1976, 1977, 1979, 1982, 1984, 1986, 1991, 1992, 1994, 1998, 2000, 2002, 2003, 2005
Финалист 9 1953, 1965, 1969, 1974, 1985, 1987, 1988, 1996, 1997
  • Суперкупа на България
Носител на купата 1 2005
Финалист 1 2006
  • Купа на Съветската армия (когато вече не е национална купа)
Носител на купата 3 1984, 1987, 1988
  • Първенство на София
Първо място 11 1923, 1924, 1925, 1929, 1933, 1937, 1942, 1943, 1945, 1946, 1948
Второ място 7 1922, 1926, 1927, 1928, 1931, 1932, 1947
Трето място 2 1930, 1944
  • Купа "Улпия Сердика"
Носител на купата 4 1926, 1930, 1931, 1932
Финалист 1 1928 (финалът не се състои)
  • Най-добър футболист на България за XX век (призови места):

1. Георги Аспарухов

10. Наско Сираков

11. Борислав Михайлов

16. Георги Соколов

19. Божидар Искренов

24. Павел Панов

26. Васил Спасов

28. Христо Илиев

32. Асен Пешев

34. Апостол Соколов

37. Добромир Жечев

44. Александър Костов

45. Кирил Ивков

50. Златко Янков

  • Най-добър спортист на България (призови места):

1942 - 1. Любомир Стамболиев

1965 - 1. Георги Аспарухов

1967 - 7. Христо Илиев

  • Най-добър футболист на България (призови места):
Год. Футболист №1 2 място 3 място 4 място 5 място
1931 Асен Пешев
1942 Любомир Стамболиев
1948 Васил Спасов
1949 Васил Спасов
1961 Христо Илиев
1964 Георги Аспарухов
1965 Георги Аспарухов
1966 Георги Аспарухов
1967 Георги Аспарухов
1968 Георги Аспарухов
1970 Стефан Аладжов Добромир Жечев
1971 Стефан Аладжов
1972 Иван Стоянов
1973 Добромир Жечев Иван Стоянов
1974 Кирил Ивков
1975 Кирил Ивков Павел Панов
1976 Павел Панов
1977 Павел Панов Кирил Ивков
1978 Руси Гочев Павел Панов
1981 Пламен Николов
1982 Пламен Николов
1983 Борислав Михайлов Божидар Искренов
1984 Пламен Николов Борислав Михайлов Божидар Искренов
1985 Петър Петров
1986 Борислав Михайлов Наско Сираков
1987 Николай Илиев Наско Сираков Божидар Искренов
1988 Николай Илиев
1991 Наско Сираков Златко Янков
1992 Николай Илиев Пламен Гетов
1993 Петър Хубчев Наско Сираков
1994 Наско Сираков
1998 Георги Иванов
1999 Александър Александров Станимир Стоилов
2000 Георги Иванов
2001 Георги Иванов
2005 Даниел Боримиров
  • Номинирани за най-добър футболист на Европа ("Златна топка" на сп.France Football):

1965 - 8. Георги Аспарухов

1966 - 14. Георги Аспарухов

1968 - 14. Георги Аспарухов

  • Носители на златна, сребърна или бронзова обувка за голмайстор на Европа от националните първенства (сп.France Football):

1986-1987 - 3. Наско Сираков (бронзова обувка)

  • Голмайстори в първенството на България (призови места):
Сезон Голмайстор 2 място 3 място
1939-1940 Янко Стоянов (14 гола)
1948-1949 Георги Кардашев (9 гола)
1950 Любомир Хранов (11 гола) Йордан Томов и Арсен Димитров (по 8 гола)
1951 Арсен Димитров (8 гола)
1953 Димитър Андонов (12 гола)
1957 Христо Илиев (14 гола) Димитър Йорданов (13 гола)
1959-1960 Димитър Йорданов (12 гола)
1964-1965 Георги Аспарухов (27 гола)
1968-1969 Георги Аспарухов (22 гола)
1975-1976 Павел Панов (18 гола)
1976-1977 Павел Панов (20 гола)
1978-1979 Руси Гочев (19 гола)
1981-1982 Михаил Вълчев (24 гола)
1982-1983 Михаил Вълчев (16 гола)
1986-1987 Наско Сираков (36 гола)
1987-1988 Наско Сираков (28 гола)
1988-1989 Васил Драголов (18 гола)
1989-1990 Петър Михтарски (24 гола)
1990-1991 Петър Михтарски (20 гола)
1991-1992 Наско Сираков (26 гола)
1992-1993 Пламен Гетов (26 гола)
1993-1994 Наско Сираков (30 гола)
1994-1995 Даниел Боримиров (17 гола)
2000-2001 Георги Иванов (22 гола)
2002-2003 Георги Чиликов (22 гола)


  • 38 мача в КЕШ, 36 в КНК и 56 в турнира за купата на УЕФА. Общо мачовете на Левски София в европейските клубни турнири са 141. Победи 48, равни 31, загуби 62. Голова разлика 217-204. Левски е отстранявал клубове като Аякс, Щутгарт, Динамо (Киев), Боавища, Глазгоу Рейнджърс, Оксер, Удинезе, Киево,побеждавал е ФК Барселона, Атлетико Мадрид, Олимпик Марсилия, Динамо Букурещ, завършвали са наравно с Ювентус, Галатасарай,Бешикташ и много други.
  • Левски София е достигал пет пъти до четвъртфиналите на европейските клубни турнири. Три пъти в турнира за КНК (1970), (1977) и (1987), и два в турнира за купата на УЕФА (1976 и 2006).


  • Борис Василев - Боркиша е първият официален треньор на отбора (тогава „завеждащ спорта“; 19211922)
  • Левски София е единственият български отбор, който през всички 73 завършили футболни шампионата е играл или в 1-ва Софийска футболна дивизия или в Националната А-група.
  • С най-много спечелени титли е Емил Спасов - 6 през 1974, 1977, 1979, 1984, 1985 и 1988 г.
  • Най-много голове за отбора в официални мачове е отбелязал Наско Сираков — 230.
  • Първи председател е Владимир Григориев (19141919)
  • Най-дълго президент е бил Томас Лафчис — 9 години (19911999).
  • Единственият български тим, който има положителна статистика срещу всички останали футболни клубове в България


Най-резултатни срещи:

  • Най-резултатни срещи за национално първенство:

9:1 през сезон 1932-1933, срещу Борислав (Кюстендил)

9:2 през сезон 1943-1944, срещу Виктория-26 (Видин)

8:0 през сезон 1994-1995, срещу Локомотив (София)

8:0 през сезон 2006-2007, срещу Марек (Дупница)

8:1 през сезон 1986-1987, срещу Черноморец (Бургас)

8:1 през сезон 2004-2005, срещу Беласица (Петрич)

7:0 през сезон 1923-1924, срещу Черноморец (Бургас)

7:0 през сезон 1945-1946, срещу Илинден (Петрич)

7:0 през сезон 1976-1977, срещу Дунав (Русе)

7:0 през сезон 1997-1998, срещу Металург (Перник)

7:0 през сезон 2004-2005, срещу Спартак (Варна)

7:1 през сезон 1936-1937, срещу Левски (Дупница)

7:1 през сезон 1960-1961, срещу Марек (Станке Димитров)

7:1 през сезон 1975-1976, срещу Спартак (Плевен)

7:1 през сезон 1980-1981, срещу Пирин (Благоевград)

7:1 през сезон 1986-1987, срещу Ботев (Враца)

7:1 през сезон 1994-1995, срещу ЦСКА (София)

7:2 през сезон 1968-1969, срещу ЦСКА "Червено знаме" (София)

7:2 през сезон 1984-1985, срещу Берое (Стара Загора)

7:2 през сезон 1989-1990, срещу Локомотив (Пловдив)

7:3 през сезон 1986-1987, срещу Спартак (Варна)


  • Най-резултатни срещи за националната купа:

12:1 през сезон 1939-1940, срещу Княз Кирил (София)

8:0 през сезон 1963-1964, срещу Христо Кърпачев (Ловеч)

7:0 през сезон 1945-1946, срещу Работник (Харманли)

7:0 през сезон 1948-1949, срещу Рудничар (Перник)

7:0 през сезон 1969-1970, срещу Юрий Гагарин (Курило)

7:0 през сезон 1993-1994, срещу Дупница (Дупница)

7:1 през сезон 1961-1962, срещу Ботев (Кричим)

7:1 през сезон 1966-1967, срещу Миньор (Перник)

7:3 през сезон 1985-1986, срещу Етър (Велико Търново)


  • Най-резултатни срещи в европейските клубни турнири:

12:2 през сезон 1976-1977, срещу Рейпас (Лахти, Финландия)

8:1 през сезон 1998-1999, срещу Локомотив-96 (Витебск, Беларус)

7:1 през сезон 1976-1977, срещу Рейпас (Лахти, Финландия)


  • Най-резултатни срещи за столично първенство:

11:0 през сезон 1923-1924, срещу Сокол (София)

10:1 през сезон 1923-1924, срещу Спортклуб (София)

9:0 през сезон 1923-1924, срещу Сокол (София)

9:1 през сезон 1933-1934, срещу Раковски (София)

8:0 през сезон 1921-1922, срещу Спортклуб (София)

8:0 през сезон 1922-1923, срещу Победа (София)

8:1 през сезон 1923-1924, срещу Раковски (София)

8:1 през сезон 1924-1925, срещу Борислав (София)

8:1 през сезон 1932-1933, срещу Раковски (София)

8:2 през сезон 1932-1933, срещу Борислав (София)

7:0 през сезон 1922-1923, срещу Вл.Жаботински (София)

7:0 през сезон 1924-1925, срещу Борислав (София)

7:0 през сезон 1945-1946, срещу Надежда (София)

7:1 през сезон 1924-1925, срещу Сокол (София)

7:1 през сезон 1925-1926, срещу ОСК АС-23 (София)

7:1 през сезон 1930-1931, срещу Спортклуб (София)

7:1 през сезон 1935-1936, срещу Раковски (София)

7:1 през сезон 1942-1943, срещу Ботев (София)

7:2 през сезон 1932-1933, срещу Спортклуб (София)

7:4 през сезон 1924-1925, срещу ФК-13 (София)


  • Най-резултатни срещи за купата "Улпия Сердика":

7:0 през сезон 1931-1932, срещу Вихър-Требич (София)


  • Най-резултатни срещи за КСА (когато вече не е турнир за националната купа):

7:2 през сезон 1987-1988, срещу Спартак (Плевен)


  • Най-резултатни срещи за купата на БФС:

9:0 през сезон 1990-1991, срещу Свобода (Пещера)

[редактиране] Стадионите

Стадион "Георги Аспарухов"
Увеличаване
Стадион "Георги Аспарухов"
Основна статия: Георги Аспарухов (стадион).

През 1924 г. Столична община отпуска терен за построяване на игрище на ССК Левски върху празно, незастроено място ползвано за сметище, вдясно от река Перловска, на югоизток от Орлов мост. Повече от десет години продължава строежът. Стадионът е по проект на арх. Зафир Абрашев, един от основателите на клуба. Той е и главен изпълнител на строителството.

През 1934 г. стадионът е напълно готов - с твърд сгуриен терен и с трибуни за около 7-8 хиляди зрители. През 1936 г. е завършена съблекалнята с баня с топла вода. Игрище "Левски" дълги години е едно от най-използваните в София, на него се провеждат мачовете за столичното и държавното първенство. Съгласно балансовия отчет на клуба през 1934 г. стадионът е имал стойност 1 044 903 тогавашни лева.

През 1949 г. е решено да се построи в центъра на София нов национален стадион, точно на мястото на игрище "Левски". На клуба временно е разрешено да тренира и играе мачовете си на стадион "Юнак", а през 1952 г. му е отредено ново място за игрище в кв. "Иван Вазов", където теренът по ирония на съдбата е отново сметище, пълно предимно с отпадъци от Тухларната фабрика. На този терен (игрище "Динамо") - от сгурия, без трибуни и с дъсчена ограда - "сините" играят до 1961 година.

След ново райониране през 1960 г. на Левски София е отредено да развива своята дейност в V-ти столичен район, но тъй като игрище "Динамо" е на територията на II-и район, то става притежание на Спартак (София). Сега на това място се намира плувен комплекс "Спартак". На "сините" се отпуска нов терен в кв. "Подуене" и през 1960 клубът започва строеж на третия си стадион. Проектът е дело на арх. Лазар Парашкеванов и се реализира в продължение на три години. Официално стадионът, популярен с името „Герена“ , е открит на 10 март 1963 г. с шампионатен мач на Левски София срещу Спартак (Плевен).

Стадион „Георги Аспарухов“ има тревист терен с размери 110х80 метра и трибуни за 38 000 седящи зрители. Западната трибуна е покрита с козирка. Има информационно табло и четири кули с електрическо осветление. От 1990 г. стадионът носи името на легендарният български футболист - Георги Аспарухов. През 1992 започва реконструкция на съоръжението, която продължава до 1999 година. В момента размерите на терена са 120х90 метра, а капацитета на трибуните е 29 980 седящи места.

[редактиране] Ръководство

Данните се отнасят към юли`2005

  • Генерален спонсор: Mtel
  • Eкипировка: Улшпорт
  • Президент: Тодор Батков
  • Председател на НС: Тодор Батков
  • Председател на УС: Георги Марков
  • Спортно-технически директор: Наско Сираков
  • Финансов директор: Константин Баждеков
  • Старши треньор: Станимир Стоилов

[редактиране] Настоящ състав

Вратари:

 1.  Георги Петков
12.  Божидар Митрев
88.  Николай Михайлов

Защитници:

 2.  Мартин Димов
 3.  Живко Миланов
 4.  Игор Томашич
 5.  Борислав Стойчев
 8.  Богомил Дяков
11.  Елин Топузаков
15.  Костадин Дяков
20.  Станислав Ангелов
25.  Лусио Вагнер
14.  Веселин Минев
34.  Иван Тодоров
37.  Димитър Димитров

Полузащитници:

 6.  Ричард Еромоигбе
 7.  Даниел Боримиров
16.  Мариян Огнянов
18.  Мирослав Иванов
19.  Атанас Борносузов
21.  Димитър Телкийски
27.  Седрик Бардон
30.  Лъчезар Балтанов
77.  Милан Коприваров

Нападатели:

10.  Христо Йовов
17.  Валери Домовчийски
23.  Екундайо Джаейоба
24.  Николай Димитров
28.  Емил Ангелов
 9.  Георги Иванов (Гонзо)

[редактиране] Известни футболисти

[редактиране] Известни треньори

[редактиране] Известни левскари

[редактиране] Вижте също

[редактиране] Контакти

  • София 1000, ул. „Леге“ 15, тел.: 989 2156, факс: 989 2185
  • София 1517, ул. „Тодорини кукли“ 47 тел.: 45 91 21, 47 79 58, факс: 945 42 27
  • е-поща: officeприlevski.bg

[редактиране] Външни препратки


"А" Професионална Футболна Група сезон 2006/07
Беласица | Берое | Ботев (Пловдив) | Вихрен
Левски | Литекс | Локомотив (Пловдив)
Локомотив (София) | Марек | Рилски спортист
Родопа | Славия (София) | Спартак (Варна)
ЦСКА | Черно море | Черноморец (София)


Портал В Портал Футбол можете да намерите още много страници за футбол.