Дреново (Окръг Корча)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Дреново
Местоположение
Данни
Население: 600 (2004)
Надм. височина: 1 245 м
Геогр. положение: 40° 34' 60 сев. ш.
20° 47' 32 изт. д.
Пощ. код:
Тел. код:

Дреново (наричано често погрешно Дряново, на албански: Drenovë или Drenova, на гръцки: Ντρένοβα) е село в Албания в окръг Корча, област Корча, разположено на 2,5 километра южно от град Корча в подножието на планината Морава в долината на река Дунавица. В миналото Дреново заедно със съседното село Бобощица има преобладаващо българско население, днес почти напълно асимилирано вследствие на силните процеси на албанизация и елинизация. Към 2005 година само една жена в Дреново говори като майчин език български[1].

Съдържание

[редактиране] История

В края на 19 век Дреново заедно Бобощица оформят последния изолиран остров на българския език в Корчанско. В 1877 година в селото както и в съседното Бобощица е отворено гръцко училище и започва усилена гръцка пропаганда.

По Санстефанския мирен договор от 1878 година Дреново с цяло Корчанско влиза в границите на България, но Берлинският договор връща областта на Османската империя.

В 1903 година немският учен Хайнрих Гелцер посещава Бобощица и Дреново и пише за тях, че са български острови сред албанците населяващи района на Корица (Корча), останки от старо славянско население, което след нахлуването на албанците през 14 и 15 век е оцеляло в подножието на планините[2].

По данни на Българската екзархия в началото на 20 век в Бобщица има 140 български къщи с 678 жители.

В доклад от 1 май 1929 година Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, пише, че в Бобощица и Дреново живеят 2 800 българи.

През 2005 година трима български езиковеди от Софийския университет посещават Бобощица и Дреново, като в първото откриват шестима носители на местния български говор, а във второто само една жена[3].

[редактиране] Родени в Дреново

[редактиране] Вижте още

[редактиране] Бележки

  1. Балканските традиции – съжителство на култури, религии и езици (българският език в славянско и неславянско обкръжение)
  2. H. Gelzer. Vom Heiligen Berge und aus Makedonien, в Bulletin of the American Geographical Society, Vol. 38, No. 5 (1906), p. 333
  3. Балканските традиции – съжителство на култури, религии и езици (българският език в славянско и неславянско обкръжение)
На други езици