Значение на валежите за аграрното производство
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Всички видове валеж имат някакво значение (положително или отрицателно) за аграрното производство. Така напр., сумата на валежа през вегетацията от росата варира от 10 до 30 мм, което за засушливите региони е от голямо значение като допълнителен ресурс от влага. Мъглата също е източник на влага. В редица случаи мъглата има голямо значение за предпазване на топлолюбивите култури от късните мразове.
Снежната покривка, благодарение на физическите си свойства има слаба топлопроводимост, поради което почвата и зимуващите растения са предпазени от резките колебания на температурата през зимата. При негативни температури на въздуха около –20 °С собено надеждна е снежната покривка с дебелина 25 см. Друга положителна страна на снежната покривка е, че в периоди на рязко затопляне тя предпазва растенията от преждевеременно пробуждане и разкаляване. Не на последно място значението на равномерната снежна покривка е за равномерно насищане на почвата с влага, без преовлажняване и стичане по склоновете, което не може да се постигне при същото количество на дъжд.
Усвояването на валежите от почвата зависи от релефа на местността, структурата на почвата и нейното предшестващо овлажнение, характера на растителността, а също и от интензивността на валежа.
За терени, разположени на склонове е характерно, че по-ниските части получават 1,5 до 2 пъти повече влага от разположените в горната част на склона.
Добре оструктурените почви по принцип усвояват повече от валежа в сравнение с безструктурните или слабоструктурните. Ако валежът падне върху почва, която е достатъчно овлажнена, голяма част от водата се инфилтрира или заблатява почвата, ако последната е с тежък механичен състав.
По-добре се усвояват валежите паднали върху угар или върху окопни култури в ранните фази от тяхното развитие. Установено е, че от 10 до 35 % от падналия върху пшеничен посев валеж отиват за намокряне на растенията.
Умерените, обложни дъждове се усвояват много добре от почвата, докато проливните могат да разрушат структурата на повърхностния слой и да предизвикат водна ерозия, наводнения и т.н. Тези негативни явления са често срещани в планините. За съжаление, обаче, напоследък проливните дъждове са непредсказуеми и все по-често се явяват в равнинните райони главно поради тоталното затопляне на времето и концентрирането на мощни влажни маси по границите на въздушните фронтове.

