Карабунар

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Карабунар е село в Южна България. То се намира в община Септември, Област Пазарджик.

Карабунар
Карта на България, мястото на Карабунар е отбелязано
Данни
Област: Пазарджик
Община: Септември
Население: 1 516 (13/09/2005)
Надм. височина: 259 м
Пощ. код: 4484
Тел. код: 03569
Геогр. положение: 42° 16' сев. ш.
24° 10' изт. д.
МПС код: РА
Кмет или наместник
Петър Джалев
Увеличаване



Съдържание

[редактиране] География

Село Карабунар се намира в източната част на Ихтиманска Средна гора, между реките Тополница и Марица. На северозапад от селото са разположени склоновете на Бошулско-Величковските височини , а на югозапад се издигат разлатите конусовидни баири на Алачица , Сунгурлийца и двете Мирчовици , всички със средна височина от около 350 м. По средата между едните и другите височини селото е построено от двете страти на Геренска река /Дерето/. Преобладаващата част от почвата под селото се състои от глинесто-песъчливи наслаги , а склоновете на оградните височини са изградени от делувиални наноси особено подходящи за отглеждане на лозя.

Поглед от Могилата
Увеличаване
Поглед от Могилата
Микроязовирът на селото
Увеличаване
Микроязовирът на селото
Биволската скала
Увеличаване
Биволската скала












[редактиране] История

Карабунар е сравнително младо село-възникнало е през турско време. Обаче в неговото землище се намират следи от изчезнали селища. Селище от трако-римската епоха е било разположено южно от Карабунар по протежение на Траяновия друм. Друго такова селище е било разположено в местността "Юрта". Смята се че там е имало старо българско село от преди идването на турците. Според преданията българското население по тези места е дошло преди около 300-400 г. от Самоковско, главно от село Алино.

[редактиране] Бележити личности

Софроний Врачански
Увеличаване
Софроний Врачански

Между 1792 - 1794 година Поп Стойко Владиславов (Софроний Врачански) е свещеник в Карабунар.

"И като излезох от тамо (от Карабунар) плачеха християните зарад мое разлучение: искаха да седя и другая година."












[редактиране] Религии

Населението на Карабунар е източно православно. Само част от местните роми, общо около 300 души са протестанти , в състава на Петдесятната църква.



[редактиране] Културни и природни забележителности

Църквата
Увеличаване
Църквата
Надписът над входа
Увеличаване
Надписът над входа
Зимен поглед от селото
Увеличаване
Зимен поглед от селото

Църквата в Карабунар „Свети Йоан Предтеча“ е построена през 1818 година. Тя е единственият архитектурен паметник на културата с национално значение на територията на община Септември. По време на турското робство Карабунар е било едно от най-будните села в района, за което говорят ранно построената църква и килиино училище към църквата. През 1926 година е основано читалище "Възраждане" , което тази година ще празнува 80 години от основаването си. Читалището развива най-голяма дейност в общината. Към него има създадени мъжки, женски и детски певчески и танцови състави, които са носители на множество награди от фолклорни фестивали в страната и чужбина. Заслуга за това имат всеотдайните самодейци и техните ръководители: председателката на управителния съвет на читалището Величка Рузманова, организаторът и библиотекар Гроздена Трифонова, както и големият фолклорист в района Стоимен Писков.

[редактиране] Празници

Победителят за 2006 г. Георги Посталков в раздел Червени вина, Памид.
Увеличаване
Победителят за 2006 г. Георги Посталков в раздел Червени вина, Памид.

Най-важният празник за карабунарци е "Трифон Зарезан" честван на 14 февруари ежегодно и най-тържествено.

Традиция стана на този ден да се провежда конкурс за най-добро вино в различни категории.

Зарязване на лозята
Увеличаване
Зарязване на лозята
Зарязване на лозята
Увеличаване
Зарязване на лозята













[редактиране] Кухня

Печено агне
Увеличаване
Печено агне

Традиционно за Карабунарци е ястието "Тепсикебап", приготвяно през зимата, след като се заколи домашното прасе. Специалитетът се приготвя от прясно опечени свински мръвки и черен дроб, кисело зеле и малко ориз. Подправките са копър, червен пипер и сол на вкус. Консумира се обилно полято с хубаво червено Карабунарско вино.

Друго традиционно за Карабунар ястие е печено агне в зидана селска фурна. Приготвя се за Великден и/или за Гергьовден. Подготовката започва още от предния ден. Пълни се със запържен ориз с лук, дреболии от агнето и подправки. Около него се подрежда кисело зеле. Покрива се с булото на агнето или с цели зелеви листа и се пече в добре опалената фурна цяла нощ. Може да се замести и с пуйка, която всъщност е най-таченото животно в селото.

Друг характерен начин за готвене на пуйка (или по карабунарски - мисирка) е т.нар. вариво. Приготвя се около Коледа когато пуйките станат достатъчно големи. В голяма тенджера се нарязва кисело зеле, праз, добавят се консервирани домати, червен пипер, сол и задължителните семена от копър. Изчистената пуйка се поставя в средата и всичко се вари на умерен огън няколко часа. Може да се сложи и малко кървавица за аромат.

[редактиране] Образование

Училището, поглед от централния вход
Увеличаване
Училището, поглед от централния вход

Църквата в Карабунар е построена през 1818 година. През 1853 година е засвидетелствано килийно училище. През 1872 година е построена първата училищна сграда, в която са се помещавали първокласното училище и т. нар. Районна прогимназия, в която са се обучавали учениците от селата Карабунар, Бошуля и Памидово. През 1920 година започва строителството на настоящата училищна сграда. През учебната 1925/1926 година в едното крило на новото училище се обучават 6 паралелки от първоначалното училище, а другине 2 паралелки от районната прогимназия се обучават в "едно старо 50-60 годишно паянтово здание конструирано от техническата власт негодно и грозящо за срутване" според протоколната книга на училищното настоятелство от 1924 година. По-късно се дострояват помещения и се преместват учениците от прогимназията в новото училище.

Двора на училището
Увеличаване
Двора на училището

През настоящата учебна година /2005/2006/ в училището се обучават 173 ученика разпределени в 8 паралелки от I до VIII клас. От тях цигани са 62 ученика, които са 36,06 %. 43 ученика от училището са пътуващи от селата Бошуля, Виноградец и Славовица, което е 25,14 % от общия брой ученици. Персоналът на училището се състои от 19 човека, 14 от които педагогически персонал и 5 непедагогически. Училищната материална база е стара , но се поддържа в много добро състояние. През последните години се извършиха множество ремонти - подмени се изцяло дограмата на прозорци и входни врати. Отляха се плочи на коридор и няколко класни стаи, направи се основен ремонт на покрива на училището. По програма на МОН се получиха компютри и се обзаведе модерен компютърен кабинет. Не малка заслуга има настоящата директорка на училището Катя Михова, която получи престижната награда "Директор на годината" за основно училище в област Пазарджик.