Шопи

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Шопи е регионим на хора с българско, сръбско и македонско национално съзнание, произхождащи и населяващи средна Западна България, Източна Сърбия и Североизточна Република Македония. Областта, която те населяват се нарича Шоплук. Шоплукът няма ясно определени по географски път граници и се дефинира според наличието или отсъствието на съзнание за принадлежност към общността шопи. В голямата си част, но не напълно, Шоплукът съвпада със землището на Торлашките говори.

Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: форматиране, енциклопедизиране, неутрализиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

Някои делят общността на бял и черен Шоплук, а други на Голям и Малък Шоплук. Големият Шоплук обхваща цялото Софийско поле и гр. Елин Пелин с прилежащите му села: Бариево (дн.Равно Поле), Мусачево, Нови хан и други.

Перник, Кюстендил и Самоков са в ключени в землището на Малкия Шоплук или Граовско. Всъщност във всеки по голям град шопското население се нарича по различен начин.

В София и околията шопите се наричат полянци, в Трън и част от околията околията - знеполци, в Пернишко - граовци. Шопското землище не се разполага само в границите на днешна България. Шопи има също в Сърбия и Македония и в Република Македония. Освен шопи представителите на общността се наричат и торлаци (в сръбската част на Западна Стара планина) или нишавциПоморавието) и шаренодрешковци (в Република Македония). Независимо от националното съзнание на шопите в България, Сърбия и Република Македония, те представляват една обща етнорегионална група с еднакъв песенен и танцов фолклор.

Шопите в Сърбия са подложени на силна сърбизация и дори има опити за отделянето им в отделна народност. В Цариброд на сцената на местното читалище се изнасят театрални представления на "шопски език" - всъщност на сърбизиран вариант на местния диалект.

Трудният характер и архаичният диалект на този тип българи си е намерил място в прекрасния фолклор, който е създал. Най-бързото хоро на Балканите е засечено в Област София. При все на всичко шопът се е научил да танцува уникално. Хем бързо, хем с някакво странно "натрисане" което прави както женското, така и мъжкото хоро темпераментно и неповторимо. В песните трудно можеш да намериш история с тъжен край, повечето песни са оптимистични с поставен в началото проблем, който се разрешава в края. В цялото шопско землище има една мелодия, използвана от всички. Това е тъй наречената "Марковска" мелодия. Има десетки песни с различен текст, но се една и съща мелодия - Марковската. Примери за такива песни "Жалба пише, жална България", "Море запали се Янина планина", "С кол е баба врата запиняла", "Марко коси трева детелина" и много други. В шопската фолклорна област много добре се е запазило народното двугласно пеене. Дори в днешната Бистрица - селище в полите на Витоша планина, още се пее тригласно. Самата група от жени, нарекли се "Групата на Бистришките баби", е донесла на страната ни много успехи. Тригласното пеене на Бистричанки е под закрилата на ЮНЕСКО, още едно доказателство за уникалността на българския фолклор като цяло.

Българите, живеещи извън София, често наричат софиянците шопи, въпреки че поради засилената урбанизация и вътрешна миграция, днес шопите са малка част от жителите на столицата и обикновено населяват нейната периферия - Елин Пелин и района, Костинброд и района, Владая, Мусачево и кварталите Симеоново, Драгалевци и Бояна.

[редактиране] Вижте също

[редактиране] Външни връзки

На други езици