Гостиня

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: форматиране, препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

Гостиня е село в Северна България. То се намира в община Ловеч, Област Ловеч.

Гостиня
Карта на България, мястото на Гостиня е отбелязано
Данни
Област: Ловеч
Община: Ловеч
Население: 110 (13/09/2005)
Надм. височина: 275 м
Пощ. код: 5543
Тел. код: 069247
Геогр. положение: 43° 9' сев. ш.
24° 50' изт. д.
МПС код: ОВ
Кмет или наместник
Име Фамилия


Съдържание

[редактиране] География

Село Гостиня е разположено на около 10 км. източно от гр. Ловеч в Предбалкана. Местността е гористо-планинска, преобладават кафяви горски почви. Климатът е умерено-континентален. Река, минаваща през селото, е Гостинка, която се образува в резултат от сливането в началото на селото на река Мареница и река Арангел. В периметър около 80 км отсъстват промишленни замърсители. Поминъкът на населението са земеделието и животновъдството без промишленно значение. Гостиня е свързано с асфалтов път до гр. Ловеч, с черен път до с.Смочан и с. Тепава, които са почти непроходими с МПС.

[редактиране] История

Селото се е появило вероятно около 13-14 век. Името си е получило от наличието /тогава/ на гостилница намираща се в местноста "Маслека" в североизточната част на селото. Поради красивата си природа, богата и разнообразна растителност, голямо количество извори, чешми разпръстнати по цялата местност, наличие на минеларен лечебен извор и две малки рекички сливащи се в началото на селото, през време на турското робство в селото се е населявало само от етнически турци. Българи са допускани да работят само като аргати от съседните села. След освободителната война 1977-78 год. турци с "не окървавени" ръце са допустнати до селото да продадат имотите си. Същите са били изкупени от цели родове българи от съседните села главно с.Брестово, Къкрина и др. От тогава датира новата българска част от историята на селото. Основни занятия на населението е било земеделие и скотовъдсво-едър и дребен рогат добитък. В най благоприятният период селото се е състояло от 150 къщи. Селото е дало на България един опълченец. Това е Цаню Миев Славоев, награден със "Георгиевски кръст за проявена храброст в битиката на "Шипка". На същия е присвоено звание /чин/ "КАПРАЛ". От него е получил ПРЯКОРА ЕДИН РОД "КАПРАЛИТЕ. ТОЙ Е БИЛ ПЪРВИЯ СЛЕД ОСВОБОЖДЕНСКИ КМЕТ НА СЕЛОТО. Благодарение на далновидната му стратегия селото отстоява "селската си мера" от опитите на съседните села да ги присвоят от с. Гостиня, след освобождението от турско робство. Селото е дало свидни жертви през първата и втората световни войни. В центъра на селото от признателното потомство е издигната паметна плоча с имената на тези родолюбци и герои. Населението е от православни християни. Между 50 те и 60 те години е построиено читалището на селото. В него е бил организиран културният живот на селото. До 60-те години учениците от селото се учат в месното училище. Поради миграция на населението към гр. Ловеч и други градове, същото е закрито поради липса на ученици. До 90 години основен поминък е растениевъдство, овощарство, производство но грозде и главно животновъдство. По това врема в селото се отглеждат сравнително високо продуктивни породи крави и овце. След ликвидация на ТКЗС, поради разграбване на средствата за производство са правени неуспешни опити за кооперации, които имат повече форма на самозавдоволяване отколкото промишленно значение.

Древната история на селото датира по не потвърдени източници V-ІІІ век преди Н Е. На около 4км. Югозападно от селото на стратегическите за околноста височини "Голям, Малък и Среден Градове" се е намирала огромна крепост. Същата е била обградена с масивни каменни стени /останки от руините все още са съхранени/.Крепостта е била свързана с път ,който е свързвал с крепоста "Хисаря"в Ловеч. От крепоста има видимост във всички посоки от 40 до 80 км. Под същата са се намирали мрежа от галерии, и пещери с излаз на открито от 5- 15 км., позволяващи снабдяване на крепоста с вода и провизии по врема на обсади, както и нанасяне на удари по противника с мобилни подвижни отряди. Поради безхаберие на местната и държани органи, крепоста не е изследвана до сега от историци и археолози и е подложена на безмилостно ограбване от гастролиращи иманяри.Също трябва да се спомене,че по времето на Втората световна война южно от селото пада Американски самолет тип "Крепост", за което има много сведения и очевидци. Има запазени оръжия и припаси на американските войници. Ако трябва да обобщим - това село е идеално за развитието на селски туризъм,това е едно малко китно селце,което предразполага за прекрасна почивка и разходка. Този опит за историческа справка на село Гостиня не претендира за 100% автентичност, тъй като е съставена по разкази от моя дядо Никола Цанев Митев и баща ми Цаню Николов Цанев.


І. Културни забележителности

1. В околностите на селото в местноста "Голям, Малък и Среден Град" се намира огромна по площ Римска Крепост.

ІІ.Природни забележителности:

1. В поречието на "Маренишката река" се намира чешма с минерална вода, която местните жители използуват при стомашна чревни разстройства. Водата не е изследвана и не е уточнено официално нейното съдържание.
2. В Източната и Югоизточната част се намират множество пещери.
3. Огромно разнообразие от дървестни и растителни видове и големи масиви от липови гори.
4. По цялата територия на землището са разпръстнати десетки извори и чешми улесняващи туризма.

[редактиране] Редовни събития

[редактиране] Други

[редактиране] Външни препратки