ДДТ

от Уикипедия, свободната енциклопедия

ДДТ или дихлоро-дифенил-трихлороетан (ClC6H4)2CH(CCl3) е безцветно, кристално вещество, с темп. на топене 1080С, което е практически неразтворимо във вода, но с голяма разтворимост в мазнините и повечето органични разтворители. Обикновено съдържа около 15% от 2,4`-изомера и се получава от хлорал, хлорбензен и сярна киселина. ДДТ се използва като инсектицид със специфична миризма. Парализира нервната система на насекомите, а при топлокръвните животни се натрупва в тялото /в костната тъкан/. За повечето растения не е фитотоксичен. Употребата на ДДТ е забранена, поради вредното действие върху човешкия организъм и поради факта, че се акумулира в почвата и се задържа десетки години. ДДТ е открито от швейцарския учен Паул Мюлер, който през 1948 година получава Нобелова награда за медицина за откритието си, тъй като ДДТ било използвано за предотвратяване на епидемии от коремен тиф, малария и друго силнозаразни болести в началото на Втората Световна Война.