Битоля
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Битоля (мак.:Битола, ср.:Битољ, гр.:Μοναστήρι, тур.:Manastır, алб.:Manastiri) е град в югозападната част на Република Македония, център е на Община Битоля. Градът е трети по-големина в страната с население от 86 408 (2002) - македонци, албанци, турци, власи и гърци. Надморската му височина е 615 м. През града минава река Драгор.
| Съдържание | 
[редактиране] История
По време на Римската империя Heraclea Lynchestis е бил важен град. През 4 и 5 век е седалище на епископи и метрополити, които взимат участие в църковни събори. По-късно градът е бил населен от славяни. За пръв път гръцкото име Манастир се споменава в документ от 11 век. През 1395 г. градът е завладян от Османската империя, която го прави главен военен и търговски център. През 19 в. големите европейските сили откриват тук консулства, а турските власти военна академия, където е следвал Кемал Ататюрк. През 1903 г. Битоля е център на Илинденското въстание. На конгреса в Манастир през 1908 г. албанците решават да въведят латинската азбука. След 1912 г. Битоля е присъединена към Сърбия, от 1941 до 1944 г. към Царство България, след това в рамките на Югославия, днес в Република Македония. През 2001 година в града има размирици между албанци и македонци.
[редактиране] Забележителности, култура и образование
Няколко църкви, между които църквата "Св. Богородица", строена през 1875 г. и католическа църква. От османско време са покритият пазар в центъра, Исак джамия, Бялата джамия и строената от прочутия майстор Синан - Яхдар кади джамия - и трите от 16 век.
Най-старият театър в Република Македония от 19 век.
Университет "Климент Охридски" - около 5 хил. студенти днес.
Филмов фестивал.
[редактиране] Личности
- Родени в Битоля
- Александър Евтимов (1874 - ?), български революционер
- Анастас Лозанчев (1870 - 1945), български революционер
- Георги Сугарев (1876 - 1903), революционер, участник в Илинденското въстание
- Димитър Ризов (1862 - 1918), български публицист и дипломат
- Лука Джеров (1869 - 1948), български революционер и просветен деец
- Никола Генадиев (1868 - 1923), български политик
- Павел Генадиев (1973 - 1959), български революционер, публицист и общественик
- Славе Димитров (1946 - ), съвременен македонски музикант
- Спиро Джеров (1834 - 1868), български хайдутин и революционер
- Спиро Цветков (1878 - 1913), (архимандрит Евлогий) български църковен деец
- Харитон Генадиев (1861 - 1914), български публицист и преводач
 
- Починали в Битоля
- Димитър Робев (1822 – 1890), български възрожденец и общественик
- Константин Робев (1818 – 1900), български възрожденец, лекар
- Стефан Робев (1842 – 1880), български възрожденец, търговец
[редактиране] Вижте също
- Битолски надпис
- Битолски иконостас
- Битолски триод
[редактиране] Външни връзки
- Описание на Битоля от Васил Кънчов („Битолско, Преспа и Охридско. Пътни бележки“ 1890)
| Градове в Република Македония |  | |
|---|---|---|
| Берово | Битоля | Богданци | Валандово | Велес | Виница | Гевгели | Гостивар | Дебър | Делчево | Демир Капия | Демир Хисар | Кавадарци | Кичево | Кочани | Кратово | Крива паланка | Крушево | Куманово | Македонски брод | Македонска Каменица | Неготино | Охрид | Пехчево | Прилеп | Пробищип | Радовиш | Ресен | Свети Никола | Скопие | Струга | Струмица | Тетово | Щип | ||
 Тази статия за населено място в Република Македония е все още мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като я разширите. Просто щракнете на редактиране и добавете това, което знаете.
 Тази статия за населено място в Република Македония е все още мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като я разширите. Просто щракнете на редактиране и добавете това, което знаете.


