Вдлъбнаточел смок
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вдлъбнаточелият смок (Malpolon monspessulanus) е сравнително едра змия – достига до 170 cm дължина, понякога (но не у нас) и до 2 m. Окраската на гърба варира от тъмно- до светлосива, а младите индивиди са пъстри. Нарича се вдлъбнаточел поради факта, че надочните му щитчета са изпъкнали. Топлолюбива змия – у нас се среща по долината на р. Струма на юг от гр. Симитли, в Източните Родопи и по Южното Черноморско крайбрежие и в Странджа. Живее по припечни склонове, обрасли с храсталаци и ниски дървета. Особено предпочита каменисти и скалисти места с много възможности за укрития. Женската снася през април-май 5-10 яйца (понякога повече), от които след около 50 дни се излюпват малките. Храни се предимно с гущери, поради което в някои краища на България го наричат “змия-гущерница”. В менюто му влизат също и гризачи, дори змии.
Вдлъбнаточелият смок е много пъргава змия, която в случай на опасност бърза да се скрие. При невъзможност да избяга, обаче, е агресивен, яростно съска и хапе, като заема отбранителна поза, понякога издигайки предната част на тялото си, подобно на кобрите. Отровните му зъби са разположени на задния край на горната челюст, поради което за човека е практически безопасен.
У нас е защитен от Закона за биологичното разнообразие, а също и по силата на редица международни конвенции.

