Петрич
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
- Тази статия е за града в област Благоевград. За селото в Област София вижте Петрич (село).
| Петрич | |
|---|---|
|  41° 24' N, 23° 13' E | |
| Данни | |
| Област: | Благоевград | 
| Население: | 35 134 | 
| Надм. височина: | 168 м | 
| Пощ. код: | 2850 | 
| Тел. код: | 0745 | 
| МПС код: | Е | 
| Кмет | |
| Вельо Илиев, ОДС | |
| Адрес на общината | |
Петрич е град в Югозападна България. Той се намира в Област Благоевград и е в близост до границата с Гърция. Градът е административен център на община Петрич.
В Петрич има футболен отбор, който се нарича Беласица. Той играе мачовете си на стадион „Цар Самуил“.
| Съдържание | 
[редактиране] География
Разположен е в подножието на Беласица. Надморската височина на града е между 150–250 метра. Той е вторият по големина град в Област Благоевград.
[редактиране] История
Град Петрич е разположен в подножието на планина Беласица. Терена е нанесен от планината, било от един някогашен ледник или от буен поток, който е свличал изобилно камъни от Беласица през различни времена. Изобилната подпочвена вода в наносния слой дават живот на многолетните чинари, които украсяват града и сочат за неговата старинност. Наистина Петрич е един от старите градове по средна Струма. Той води началото си от времето, когато на Балканския полуостров са живеели първите жители – траките. В това отдалечено време на 10 км. североизточно от днешния Петрич, в южните склонове на планинското възвишение Кожух е имало тракийско селище.
През I век пр.н.е. римляните завладели земите на траките. Тогава малкото селище при Кожух се превръща в добре укрепен римски град – крепост, който е имал за цел да пази средното течение на р.Струма и Рупелското дефиле.Римският историк Тит Ливий ни съобщава, че този град се казва Петра, а археологическите разкопки, че е съществувал до VI век от новата ера, когато е бил опожарен от славяните. Предполага се,че останалите живи жители са напуснали опожарения град и се заселили в подножието на планина Беласица, с което поставили началото на днешния град Петрич.Така Петрич става наследник на историята на древния трако - римски град Петра, става наследник и на името му Петра – Петрич. Славянското окончание `ич` идва да покаже, че новото селище възникнало в полите на Беласица е заселено предимно със славяни.
Славянското селище Петрич се присъединява към българската държава през 837 г. в резултат на войната на българския кан Пресиан срещу Византия и въстанието на струмските славяни. В следващите векове, краят на X и началото на XI век Петрич е важно военно и стратегическо място в Самуиловата държава. През 1014 г. тук се провежда решителната битка между българските войски начело с цар Самуил и войските на византийския император Василий II. Останките от Самуилова крепост и до днес напомнят за едно от най – големите варварства, каквито помни световната история – ослепяването на пленените 14 000 български войни. За това деяние византийския император Василий II получава прозвището българоубиец.
През средновековието Петрич се превръща в здрава крепост – част от укрепителната система в югозападна България. За това говорят останките от средновековната българска крепост, която се издига в планината над селището и грамотата на владетеля Константин Драгаш, който през 1376-1377 подарява в Петрич имоти на руския манастир "Св.Панталеймон" в Атон. Градът пада под османска власт след 1395 г.Петрич и неговата околност са включени в състава на Кюстендилския санджак.
През турско робство, Петрич както и много български градове, става напълно турски град. Българите бягат в отсрещната планина Огражден, за да бъдат по - далече от своеволията на турците. Турският пътешественик Евилия Челеби, посетил Петрич през 1651 г. ни съобщава, че градчето Петрич има 240 къщи с градини. "Има всичко две махали". Има джамии и параклис и само една баня.Каза е - околийски център, и в околията има 80 села. Има всичко 50 дюкяна, което подсказва за развитието на занаятите и търговията. Петрич бил известен преди всичко със селскостопанското си производство: жито, царевица, ръж, овес, памук, ориз, тютюн, афион и др. През периода ХVІ-ХVІІІ век, западно от града в землището на село Долене се провежда прочутия Долянски панаир, който се утвърждава като най-големият панаир в границите на Османската империя.
С годините нараства и града. През Възраждането с развитието на занаятите и търговията Петрич отново получава български облик. През ХІХ век в града се заселват български фамилии от планината Огражден, Воденско, Гостиварско и др. Към 1900 г. според статистиката на Васил Кънчов населението на града брои 7190 души, от които 2450 българи, 4600 турци, 40 власи и 100 цигани. Както всички градове останали под турско робство, така и Петрич въпреки значителното си нарастване не е имал градоустройствен план. Къщите изградени от груби големи камъни, взети от речното корито и споени с кал и слама гъсто натрупани по двата бряга на реката, която и до днес прорязва града. Приземният етаж винаги се е използвал на продукти,кошари и обор за животните. За горния етаж, който е служил за дом на семейството се е отивало отвън чрез стълбище, приличащо на подвижна стълба. Домашната мебелировката е била проста.Стаите били застлани с тъкани шарени черги, а по рафтовете наредени бакърени, дървени и глинени съдове.
Както навсякъде така и в Петрич облеклото било израз на социални различия. По - богатите били облечени с копринени фустани , дълги рокли,самурено кюрче и с три реда на шията, а по - бедните с обикновени тъкани фустани, шарени престилки и големи шамии.
Петричани били трудолюбиви хора. По - голямата част от времето си те прекарвали в тежък труд в чаршията , на дюкяна, в работилницата, на полето, на своето дребно парче земя или в чифлика на бея и чорбаджийската нива."Техните движения - пише Ейбът, са бавни, но сигурни.Лицата им загрижени и изгорели от слънцето. Не притежават дарбата красноречие, но в замяна на това са надарени със способност за усилена, непрекъсната работа".
По времето на възраждането Петрич се изправя за нов живот. В него се разгаря упорита борба за български език, училища и българска църква. През 1873 г. се открива първото новобългарско училище от йеродякон Агапий Войнов ( Ангел Войнов от Кюстендил). След него като учители работели Ефтим Поптраянов и Кочо Мавродиев. В 1868 г. завършва строежа на първата българска църква "Св. Николай", която става център на борбите на българското население срещу гръцкото влияние и гъркоманите.През същата година в Петрич се основава първата българска църковна община.
С освобождението на България от османско иго, градът влиза в пределите на свободното отечество. Но по силата на Берлинския договор Петрич е върнат обратно на турския султан и отново носи робската си участ чак до 1912 г. Отново борба, страдания, мъки. Но борбата за духовна и политическа свобода не престава.
През 1899 г. учителят Георги Константинов полага основите на ВМОРО. На 11 май 1889 г. за първи път се празнува празникът на славянската писменост. През 1906 г. - театрален колектив представя пиеса. През 1909 г. е организиран струнен оркестър. Идеите на възрожденците и на българското освободителното движение се подемат от нови борци, които вдигат високо свещено знаме с девиза "СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ". Петрич отново става крепост на българското свободолюбие, център на революционери като Атанас Лютвиев, Димитър Гощанов, Мануш Георгиев и Христо Чернопеев. През 1912 г. Петрич възторжено посреща освобождението си от дълго робство. Голяма част от населението тръгва заедно с българската освободителна войска да с бие за свободата на родния си край.В паническото бягство турците напускат града.Броят на жителите му бързо намалява, за да се увеличи отново след Междусъюзническата война, когато хиляди бежанци поемат пътя към свободната част на отечеството.Бежанците се пръскат из цялата страна. В Петрич се установяват да живеят около 4500 души бежанци. За няколко години броят на жителите достига 7164 души. От 1920 година до 1934 година Петрич е окръжен град, център на Пиринска Македония. Тогава се извършва и първото планиране, водоснабдяване и електрифициране. По това време се построяват сградите на гимназията и училище "Кочо Мавродиев", "Гоце Делчев" и "Отец Паисий". Център на културния живот става читалище "Братя Миладинови", което се настанява в турската джамия Султан Селим. Издигнат е паметник на "Загинали за Родината" в памет на загиналите в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.
След освобождението в поминъка на петричани не настават никакви особени промени. Земеделието и скотовъдството остават основния източник за прехрана. В земите на избягалите турци по време на Балканската война се разделят на малки късове и се раздават на безимотните семейства и бежанците. Днес Петрич е административен, стопански и културен център на Петричка община. Населението през 1997г. е 27 887 души. Петричка община включва 50 села с които населението възлиза на 57 477 души към 1997г. В Петричка община има 3 начални училища, 24 основни училища, 6 средни училища, 8 детски градини, 14 обединени детски заведения. Културна дейност развиват 21 читалища. В Петрич са открити Исторически музей и Младежки дом.
[редактиране] Петрич, неофициална история или какво няма да ви разкажат в музея
Според историците Петрич е селище създадено от оцелелите от катастрофата сполетяла древното селище в подножието на пл. Кожух. Останките от това селище и до днес са любимо място на местните иманяри (професионолисти и лаици). Интереса от страна на археолозите е епизодичен. Това поселище е известно с високорозвитите за периода на неолита култура и технологии. Според иманярите те са разкривали любопитни гробове на невороятно високи и едри хора с богати погребални дарове.
След преселението в полите на Беласица не са оставяни значими археологически следи. Селището остава малко село. Единствената археологическа следа са стени от средновековна крепост. За нея се смята, че е унощожена при османската експанзия на Балканите.
През 19в. е споменато в „Записки по българските въстания“.
Влиза в границите на Царство България през 1912 година.
Съществено развитие селището получава когато след Втората Балканска война в пределите на Царството се стича поток от бежанци. Бежанците са от Беломорска Македония, която попада в пределите на Царство Гърция. Те бягат от младия гръцки национализъм извършващ второто най-голямо за периода етническо прочиствоне и мащабна асимилация след тази на младата Турска република. При това мащабно преселени една част от преселниците остават в градовете по поречието на р.Струма. Петрич за щастие е един от тях. За преселниците са застроени наколко нови квартала с помощтта на богатата фамилия Рокфелер. Сега в знак на благодарност най-голямата улица е наречена „Рокфелер“.За кратко градът е областен център. Споменът от Първата Световна Война се изчерпва с убитите, нищетата и единствената авиобомба пусната случайно в града. След войната се случва един значим граничен „инцидент“. Убити са гръцки войници и граничният конфликт прераства в малка война. В резултат има нахлуване на гръцки войски, градът е обсаден, а много от околните села са плячкосани. Има много убити. Обществото на народите потушава конфликта. През Втората Световна война градът е използван за плацдарм за немското настъпление в Гърция. Местните хора и до днес пазят добри спомени от немските войски разквартировани в района. За разлика от тях разквартированите няколко години по-късно съветски войски се споменават с лошо, макар че в района не са ставали изнасилвания или грабежи както в северна и източна България.
През периода на комунистическото управление градът попада в т.н. Втора гранична зона. Попадналите в нея селища имат специален пропусквателен режим. За да се напусне зоната е нужно разрешение от властите (Народната Милиция). За да се влезе в тези зони пък бе нужна покана на жител на зоната и разрешение от властите или личнни документи удостоверяващи че сте местен жител. Заради тези ограничения в местния фолклор градът бе наричан „град-държава“. Особеното положение спомогна да се запази специфичният говор и провинциалният дух на градчето.
След падането на комунистическият режим градът навлиза в нов период на икономически подем. Разположен в близост до две чужди граници градът става опорна точка в трансграничната търговия, както и за контрабандата между България, Македония и Гърция. Той е особено важен за македонските търговци в периода на икономическото ембарго наложено на Р. Македония от страна на Р. Гърция по повод името и знамето на Р. Македония. Тогава те не могат да приминават през територията на Р. Гърция и за да подържат иконмическите си връзки с Турция са принудени да минават през България. В ранните години на посткомунистическия период градът стана известен с прозвището „Градът на милионерите“. Тогава повече от сто души получиха кредити от банките. Те дадоха своя принос в умишленото декапитализиране на банковата системема довело до фалита на много от тях през периода 1994–1996 година. В средите на ползвателите на т.н. леки наркотици града и околността са синоним на качествен "продукт".
Не на последно място е известен и като секс-туризъм дестинация която се развива успешно.
През годините на прехода градът и околните села спазиха традицията на българския политически живот и грасуваха по съвест и според убежденията си. Градът за десницата а селата за левицата. Така Петрич последователно се сдобиваше ту с ляв, ту с десен кмет, в зависимост от броя на гласувалите на изборите. Независимо от политическите убеждения на управляващите в страната и общината градът се развива.
[редактиране] Религии
[редактиране] Политика
[редактиране] Икономика
[редактиране] Културни и природни забележителности
- Планина "Беласица" - там, където се е сгушил Петрич. На върха на планината, в една точка се пресичат трите граници - българската, македонската и гръцката
- Паметник "Антон Попов" - Антон Попов е от петричкото село Гега, където се намира и неговата къща-музей (днес тя е частна собственост). На негово име са наречени много организаций в Петрич, сред които е киното.
- Паметник "Загинали за Родината" - Изграден е през 1937 г. по проект на проф.Иван Лазаров в памет на загиналите петричани по време на Балканските войни 1912-13 г., Първата световна война 1915-18 г. и Петричкият инцидент 1925 г
Паметник "Загинали за Родината"
В близост до Петрич се намират:
- Самуиловата крепост- на 15 км посока КПП Златарево.
- Местността "Рупите" - храм-паметник "Света Петка Българска"
[редактиране] Обичаи
[редактиране] Станчинари - местните кукери
Станчинари се наричат в Петрич и региона кукерите. Станчинарските игри се устройват всяка година на първи януари (01,01). Фестивала е най-посещавания в региона. Популярността му се дължи на простия факт, че общината не се меси в друго освен организацията. Така е съхранен духа на самодейност, характерен за петричани. Събитието събира хора, както от страната така и от околните страни. В състезанието участват самодейни групи от различните квартали. Програмата трае обикновено около един час. Участниците са повече от сто души с различни роли. Има хора с огромни маски, по които понякога има дори препарирани животни, клоуни, танцьори, музиканти. Програмата на сцената на градкия площад е само малка част от преживяването. Всяка група тръгва от своя квартал. Шествието се отправя към площада, изнася програмата си и след това участниците се смесват с тълпата на площада. През последните години се забелязва интересна тенденция, в групите на всички квартали има предтавители на други етноси (цигани), така е елиминиран много разумно проблема с етническото противопоставяне, характерно за предишни издания на събитието.
[редактиране] Личности
- Родени в Петрич
- Катя Паскалева
- Кирил Георгиев
- Венко Евтимов
- Евтим Евтимов
- Кирил Назъров
- Цветелина
- проф.д-р Илия Манолов
- Володя Стоянов
- Румяна Коцева
- Вера Кирова
 
- Свързани с Петрич
- Кочо Мавродиев
- кап.Никола Парапанов
- Ванга
 
- Починали в Петрич
- Дончо Лазаров-(1878-1950)
 
[редактиране] Литература
Бъчварова, Д. Петрич през вековете.С.1999.
[редактиране] Спорт
[редактиране] Футбол
ПФК Беласица е български футболен отбор от Петрич. През сезон 2004/05 той се състезава в българската Висша лига. Стадионът, на който Беласица играе, се казва Цар Самуил. Той има капацитет от 15 000 места.
Президент на отбора от 1996 г. е бизнесменът Костадин Хаджииванов.
Беласица е основана през 1920 г. Отборът се казва така от 1957 г., а преди това е носил имената Мануш войвода, Л. Весов, Македония, Илинден и Динамо. Участва в А група от 1980 до 1984. Завръща се в първия ешелон през 1999 г.
[редактиране] Борба
[редактиране] Хандбал
[редактиране] Шах
[редактиране] Други
[редактиране] Външни препратки
- http://petrichnet.com/ - Интернет провайдер в гр.Петрич
- http://petrich.bg/ - Официален сайт на община Петрич
- http://ktbac.net/ - кабелна телевизия "БАЦ": новини от региона на Петрич
- Петрич от РодноУики
| Градове в България с над 20 000 жители  | 
|---|
| Айтос | Асеновград | Благоевград | Ботевград | Бургас | Варна | Велико Търново | Велинград | Видин | Враца | Габрово | Горна Оряховица | Гоце Делчев | Димитровград | Добрич | Дупница | Казанлък | Карлово | Карнобат | Кърджали | Кюстендил | Ловеч | Лом | Монтана | Нова Загора | Пазарджик | Панагюрище | Перник | Петрич | Пещера | Плевен | Пловдив | Попово | Разград | Русе | Самоков | Сандански | Свищов | Севлиево | Силистра | Сливен | Смолян | София | Стара Загора | Троян | Търговище | Харманли | Хасково | Шумен | Ямбол | 





