Логическа индукция

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Логческата индукция е логическо заключение, при което крайният резултат (заключението) има по-голяма неопределеност (по-голяма общозначимост) отколкото изходните условия. С други думи, това е извършване не заключение за общият характер на дадено явление, въз основата на характеристиките на някое отделно събитие, съдържащо се в явлението.

При индукцията условията (тезите), които подкрепят дадено твърдение го определят, но не го доказват напълно. Условията са необходими, но не са достатъчни.


[редактиране] Примери:

Котката има козина. Котката е бозайник. -> Следователно, всички бозайници имат козина.
(Този начин на ръзсъждение, се нарича още Modus Tollens)

Този автомобил е червен. -> Всички автомобили са червени.

Изключително точен, при това забавно поднесен пример за верни и неверни изводи, направени по индукция има в „Автобиография“ на Бранислав Нушич. Учителят доказва по индукция, че земята е кръгла:

- „Виждаме, че луната е кръгла, слънцето е кръгло. Следователно, и земята е кръгла.“
- „Разбрах ви, господин учителю. Следователно, щом обувката е продълговата, морковът е продълговат, то и ...“ но ученикът не успява да довърши, даскалът го зашамарва. (цитатът е по памет, ако някой има книгата, да го замени с буквален)