Странджа

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Странджански дъб
Увеличаване
Странджански дъб
Вижте пояснителната страница за други значения на Странджа.

Странджа (на турски Yıldız Dağları или Istranca Dağları, на гръцки Στράντζα, Страндза) е името на планина в България. Намира се в югоизточна България. Най-високата й точка е връх Махиада (1031 м). Пресичат я реките Средецка, Ропотамо, Велека, Резовска, Факийска. В Странджа се срещат уникални растителни видове като Странджанската зеленика. На територията на планината се намират Природен парк „Странджа“, резерватите "Узунбоджак", "Лопушница", „Силкосия“ и „Аркутино“. Преобладаващите почви са жълтоземните.


Внимание! Текстът вероятно нарушава нечии авторски права. Ако можете да подкрепите или опровергаете това подозрение с факти, моля пишете на беседата!


Планински масив в България и Турция, част от Преходната блоково-разломна област. Издига се между Бургаската низина, Черно море и Източна Тракия. Ясно очертани 3 била (Южно, Гранично и Босна). Най-високо е Южното било (посока северозапад-югоизток), изцяло в турска територия (връх Голяма Махиада, 1031 m). Граничното било се очертава от долините на Резовска река и Велека (връх Голямо градище, 710 m). На североизток е ридът Босна (връх Папия, 502 m) с разклоненията Росен баир и Медни рид. Странджа е изградена от стари (главно палеозойски) метаморфити и гранитоиди и от метаморфозирани триаски и юрски седименти. Хидрографски възел - от Странджа извират Велека, Резовска река, Факийска река, Ропотамо, Дяволска река - България; Ергене, Турция. На юг се чувства средиземноморско климатично влияние. Лонгози по река Велека. Природен парк "Странджа", обявен през 1995; площ 116 136,2 ha - най-голямата защитена територия в България; 5 резервата ("Узунбуджак", "Силкосия", "Витаново", "Тисовица" и "Средока"); защитени местности; около 93 000 ha гори; пасища, работни земи, пещери, морски клиф, дюни, естуари; гори от южноевксински тип, формирани от източен горун, източен бук и благун с подлес от лавровидни храсти (странджанска зеленика и др.) и субевксински гори от благун, цер и източен горун; богата флора (1665 вида), десетки реликтни и ендемични растения. 99 ендемични вида безгръбначни животни; най-богатата гръбначна фауна в българска защитена територия - 263 вида. Находища на медни, медно-полиметални и златни руди, дърводобив, животновъдство. Пасища. Лозя. Исторически обекти.

На други езици