Музей "Кръстата казарма"

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Кръстатата казарма ул.“Княз Борис I” № 26 тел. 094/ 23855

Сградата е построена през 1801 г. на мястото, където се е намирала градината на Стария сарай, (двореца на пашата) и е била използвана за конак на еничарите (къща на агата на еничарите). Покрит дървен мост я свързвал с построената в съседство оръжейна работилница

След Освобождението тя служела за съд и казарма на българската войска. Казармата е масивна двуетажна сграда със застроена площ към 1260 м2 във формата на равнораменен кръст.

Всяко крило е с коридорна планова схема при различно разположение на помещенията. Не е известно първоначалното вътрешно разпределение на сградата, тъй като е променяно няколко пъти съобразно с изискванията на новите служби. Стълбите, свързващи двете нива, също са преустройвани многократно и не са известни оригиналното им място и вид. Стените в приземието и етажа са изградени от камък и тухли на варо-пясъчен разтвор.

Във вътрешното пространство на казармата особено внушителни са четирите стълба с отсечени ъгли, галерията, подчертаната монументалност на средищното ниво, решено през два етажа. Ходовата линия е естествено насочена към четирите срещуположно разположени на нивото на двата етажа коридори. Централното ядро е една от най-представителните части на сградата.

Обособени са четири почти самостоятелни вътрешни дворове. Входовете в сградата, разположени в ъглите на диагоналите на средищното квадратно ядро, определят развитието на две нови оси, различни от осовите линии на самата казарма, преминаващи през коридорите на отделните крила, решени по схемата на кръст. В оформеното площадно пространство до нея, но в значително по-късен период, е изградена и израства и часовниковата кула, която сега не съществува.

Tя е била завършена между 25.05.1800г. и 14.05.1801г.По-рано там се е намирала градината на Стария сарай и се е използвала за конак на агата на еничарите.Тя е масивна каменна сграда със застроена площ от 1 260 кв.км.Има форма на равнораменен кръстПървоначалният й план не е известен поради многократните преустройства. След Освобождението тя служела за съд и казарма на българската войска. Всяко крило е с коридорна планова схема при различно разположение на помещенията. Не е известно първоначалното вътрешно разпределение на сградата, тъй като е променяно няколко пъти съобразно с изискванията на новите служби. Стълбите, свързващи двете нива, също са преустройвани многократно и не са известни оригиналното им място и вид. Стените в приземието и етажа са изградени от камък и тухли на варо-пясъчен разтвор. Във вътрешното пространство на казармата особено внушителни са четирите стълба с отсечени ъгли, галерията, подчертаната монументалност на средищното ниво, решено през два етажа. Ходовата линия е естествено насочена към четирите срещуположно разположени на нивото на двата етажа коридори. Централното ядро е една от най-представителните части на сградата. Обособени са четири почти самостоятелни вътрешни дворове. Входовете в сградата, разположени в ъглите на диагоналите на средищното квадратно ядро, определят развитието на две нови оси, различни от осовите линии на самата казарма, преминаващи през коридорите на отделните крила, решени по схемата на кръст. В оформеното площадно пространство до нея, но в значително по-късен период, е изградена и израства и часовниковата кула, която сега не съществува. Тя е паметник на културата от местно значение