Методий
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Методий Книжовник и светец | |
| Роден: | ок. 815 Солун, днес Гърция | 
|---|---|
| Починал: | 6 април 885 днешна Чехия | 
Свети Методий е византийски политически и културен деятел, по-голям брат на Свети Константин-Кирил Философ. Канонизиран е от християнската църква за светец.
Основни данни за живота и делото на Методий се съдържат в Житие Методиево, житието на брат му Кирил, както и гръцките жития на Климент Охридски и на Наум. Данни се съдържат също така и в други извори - български, гръцки, латински и други.
За детството на Методий знаем по-малко отколкото за това на по-малкия му брат Кирил. В голяма степен легендарните елементи в житията на двамата братя говорят, че те са родени в Солун, в семейството на подстратега и управителя на Солунска област, Лъв и жена му Мария. Рождената дата на Методий се отнася към 815 г.
За младостта на Методий също не се знае много, въпреки че изворите подчертават големите му умствени способности. Знае се, че преди да се оттегли в манастир, е бил управител на византийска област, населена със славяни (843-851).
Днес науката предполага, че съставянето на глаголицата - първата славянска азбука, е извършено по време на престоя на Методий в манастира "Св. Полихрон". Тогава би трябвало да са преведени и най-важните за християнското богослужение книги.
Черноризец Храбър в своя трактат "Сказание за буквите" определя времето, когато е завършено това дело: когато българският престол е бил заеман от княз Борис I, великоморавският - от княз Растица, а панонският княз е бил Коцел. Според изчисленията това е станало през 863 г. (К. Куев, Черноризец Храбър, София, 1969). През 860 Методий, заедно с брат си Кирил, посещава Херсон, с т. нар. хазарска мисия. През 863, след искане от страна на великоморавския княз Ростислав двамата братя, начело на свои ученици, пристигат в столицата на княжеството Велеград, където развиват активна дейност по превеждане на богослужебните текстове, въвеждат църковните служби: утренни часове, вечерня, повечерие и литургия на старобългарски език. Във Великоморавия двамата братя прекарват три години, като обучават голям брой ученици. През пролетта на 867 потеглят за Цариград, за да ръкоположат последователите си в църковен сан. По пътя остават за кратко в славянското Панонско княжествопо молба на неговия княз Коцел, а после минават и през Венеция, където Константин-Кирил Философ води своя диспут за триезичната догма със латинското духовенство. През 867 г. римският папа Адриан II поканва двамата и техни ученици в Рим, където биват ръкоположени най-изтъкнатите следовници на Кирил и Методий, вероятно Климент, Наум, Ангеларий и Горазд. В Рим Константин Философ е починал, където е погребан в църквата, която носи името на римския папа св. Климент. През 869 г. Методий е ръкоположен от папа Адриан II за архиепоскоп на Панония и Моравия.


