Карл Дьониц
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Адмирал Карл Дьонитц | |
| Роден: | 16 септември 1891 Грюнау, Германия | 
|---|---|
| Починал: | 24 декември 1980 Хамбург, Германия | 
Карл Дьонитц е Адмирал, командващ Германските военноморски сили през Втората световна война и президент на Германия в продължение на 22 дни (1 май 1945 - 23 май 1945) след капитулацията на Германия във Втората световна война и самоубийството на Адолф Хитлер.
[редактиране] Кариера
Роден е на 16 септември 1891 година в Грюнау в покрайнините на Берлин.
Постъпва в Кайзерския Имперски Флот през 1911 година. По време на Първата световна война служи на боен кораб преди да бъде прехвърлен като подводничар.
За него Първата световна война завършва с пленничество при Британската армия. След освобождаването му след края на войната отново започва да работи за флота. По късно е обявен за Главен адмирал (Großadmiral) на Германския флот (Reichsmarine) и комадир на Подводния флот(Befehlshaber der Unterseeboote, B.d.U.). По-късно е обявен за Главнокомандващ на флота.
Адмирал Дьонитц никога не се присъединява към нациската партия (Национал-Социалистическата Партия).
Под негово пряко командване, Подводният флот на Германия води така наречената „Битка за Атлантика“ през 1940 година.
[редактиране] Нюрнбергският процес
След приключването на 22 дневното му Райх-Президенство в края на войната е привлечен като обвиняем в Нюрнбергския процес с обвинения „Престъпления срещу мира“ и „Военни престъпления“.
Признат е за виновен и осъден на 10 година строг затвор.
[редактиране] Цивилен живот
Карл Дьонитц е един от малкото бивши военни от Третия райх, които след приключването на войната запазват не толкова вяра в идеите на „национал-социализма“, колкото своя боен дух.
След излизането му от затвора, 38 бивши офицери и матроси от флота, създават „Бригада Дьонитц“. Те си поставят цел - завръщането на Адмирала начело на Републиката и вземането на властта.
До смъртта си през 1980, остава един от най-популярните политически хора в Германия.
След излежаването на присъдата, живее в малко село близо до Хамбург. Написва две автобиографични книги за двата различни периода от своя живот. Особенно известна става книгата „Десет години и Двадесет дни“.
Умира от сърдечен удар на Бъдни вечер 1980 година на 89 години.




