Масагети
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Масагетите са древен ирански народ. Според Херодот Кир Велики загива в битка с масагетите отвъд река Сърдаря. Те са водени от царицата си Томирис, чийто син Спаргапис е победен преди това от Кир. Амиан Марцелин смята, че аланите са някогашните масагети.
Масагети (гр. μασαγεται; лат. massagetae) – група ираноезични номадски племена обитаващи през Античността териториите на север от Персия. Родствени на тях са редица племена принадлежащи към Pax Nomadica – скити/саки, сармати, алани и др. За техни потомци Теофан (вж. ГИБИ, т. II, 1958, с.217) смята дори тюрките, а Себеос нарича последните – маскути (вж. Гоибов, Г., Ранние походы арабов в Среднюю Азию. Душанбе, 1989, с. 22). Последният етноним представлява всъщност арменската форма на наименованието на масагетите. За ,,Страна на маскутите” например се говори в съчинението ,,История на Агван” на Мойсей Каганкатваци (VII в.) и в арменската география, приписвана на Мойсей Хоренски (VII в.). Подобна е и арабската форма на етнонима им – маскати (вж. Федоров, Г., Федоров, Я., Ранние тюрки на Северном Кавказе. М., 1978.).
Според Херодот масагетите се прехранват с животновъдство и риболов. Използват злато и месинг за украса на военното си снаряжение, като по това време не разполагат с желязо или сребро. По облекло и начин на живот приличат на скитите, но за разлика от тях практикуват полиандрия. Масагетите почитат един бог, слънцето, и му принасят в жертва коне. Те воюват на коне и пеш, използват лъкове и копия, но предпочитаното им оръжие е бойната брадва.
[редактиране] Външни препратки
- Историята на Херодот (на английски)
- Амиан Марцелин (на латински)

