Петър Берон (политик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Петър Берон
Български учен и политик
Роден: 14 март 1940
София

Петър Берон – български учен и политик, е роден на 14 март 1940 г. в София

Завършва Биолого-геолого-географския факултет на СУ "Св. Климент Охридски".

От 1963 г. до 1969 г. работи като биолог в Института по зоология към Българска академия на науките. Научната му кариера е забележителна:

  • Специализации по биоспелеология във Франция (1967 г.) и паразитология в Прага (1970 г.)
  • От 1969 г. до 1978 г. е научен сътрудник в Института по зоология към БАН.
  • През 1978 г. става старши научен сътрудник в същия институт и завеждащ секция "Зоология" в Националния природонаучен музей при БАН.
  • Ръководител и участник в много експедиции и самостоятелни пътувания в повече от 70 страни в Европа, Азия, Африка, Северна и Южна Америка, Нова Гвинея и др.
  • В продължение на 3 години (1976-1979 г.) работи като управител на резервати в Нигерия.
  • Доктор е на биологическите науки от 1990 г.
  • От 1993 г. е директор на Националния природонаучен музей към БАН.
  • Преподава зоогеография в Биологическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" и акарология в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски".

Д-р Петър Берон е изявен обществен деятел в България и в световен мащаб.

  • От 1990 г. е заместник-председател на Български туристически съюз.
  • Председател е на Българската федерация по спелеология.
  • Председател е на Асоциацията "Приятели на Африка".
  • Член е на Centre International de Myriapodologie, Париж (Франция).
  • Участва в ръководството на множество международни организации.

Изследванията на ст.н.с., д-р Петър Берон са най-често насочени към пещерната фауна, фауната на високите планини в света, към прилепите и техните ектопаразити, към историята на зоологията. П. Берон ползва руски, английски и френски език. Автор е на голям брой научни и публицистични трудове.

Д-р Берон влиза в политическия живот на страната като един от основателите на Независимо сдружение "Екогласност". Дейността му като политик е разнообразна и свързана с различни формациии:

  • Секретар е на Съюза на демократичните сили от 7 декември 1989 г. до август 1990 г.
  • Председател е на Националния координационен съвет на СДС от август до декември 1990 г.
  • Участник е в Националната кръгла маса за преход на България към демокрация през 1990 г.
  • През юни 1990 г. е избран за народен представител от СДС в VII Велико народно събрание. Подписва новата Конституция на Република България. На 2 декември 1990 г. е обявен за сътрудник на Бившата държавна сигурност. На 4 декември 1990 г. по искане на Петко Симеонов НКС на СДС гласува оставката му от председателския пост. Напуска СДС през 1991 г.
  • На президентските избори през януари 1992 г. е кандидат за вицепрезидент.
  • Кандидат за президент е от партия “Съюз България” на 11 ноември 2001 г.
  • Кандидат за президент, издигнат от инициативен комитет, за изборите на 22 октомври 2006 г. Отпада още на първия тур, като събира под 1% от гласовете.
  • Заместник-председател е на Съюза на патриотичните сили и военните от запаса “Защита”.
  • Депутат е от София-окръг в XL Народно събрание в парламентарна група на Коалиция "Атака".
  • Избран e за заместник-председател на XL Народно събрание.

[редактиране] Източници

На други езици