от Уикипедия, свободната енциклопедия
	    
	    	    	    
	    Нобеловата награда за физика е един от призовете присъждан всяка година по решение на Шведската кралска академия на науките, част от Международната награда за изключителни постижения в областта на науката и културата, за изключителен принос в укрепването на мира между народите - Нобелова награда.
 
Златен медал връчван при получаване на Нобелова награда за физика и химия
 
 
[редактиране] Списък на лауреатите
Към 2005 има 177 лауреата
Нобелова награда по физика, 1900-09
| Година | Име | Тема | 
| 1901 | Вилхелм Конрад Рьонтген | «В знак на признание за необикновено важни заслуги пред науката, изразени в откриването на лъчи, наречени впоследствие в негова чест». | 
| 1902 | Хендрик Антон Лоренц, Питър Зееман | «За изключителни заслуги в изследването на влиянието на магнетизма върху радиационните явления». | 
| 1903 | Антоан Анри Бекерел | «В знак на признание на изключителните му заслуги, изразени в откриването на естествената радиоактивност». | 
| Пиер Кюри и Мария Кюри | «За изключителни заслуги в съвместните им изследвания на радиационните явления». | 
| 1904 | Джон Уилям Рейлей | «За изследване на плътността на най-разпространените газове и за откритието на аргона». | 
| 1905 | Филип Едуард Антон фон Ленард | «За изследователски работи по катодни лъчи». | 
| 1906 | Джоузеф Джон Томсън | «В знак на признание на заслуги в областта на теоретическите и експерименталните изследвания на електрическата проводимост в газове». | 
| 1907 | Алберт Абрахам Майкелсън | «За създаване на точни оптически инструменти и спектроскопски и метрологически изследвания, изпълнени с тяхна помощ». | 
| 1908 | Габриел Липман | «За създаване на метода на фотографското възпроизвеждане на цветове въз основа на явлението интерференция». | 
| 1909 | Гулиелмо Маркони и Карл Фердинанд Браун | «За изключителен принос в създаването на безжична телеграфия». | 
Нобелова награда по физика, 1910-19
| Година | Име | Тема | 
| 1910 | Ян Дидерик Ван-Дер-Ваалс | «За работа над уравнението за състояние на газове и течности». | 
| 1911 | Вилхелм Вин | «За открития в областта на законите на топлинното излъчване». | 
| 1912 | Нилс Густав Дален | «За изобретението на автоматични регулатори в съчетание с газови акумулатори за светлинни източници на маяци». | 
| 1913 | Хайке Камерлинг-Онес | «За изследване свойствата на веществата при ниски температури, довели до получаването на течен хелий». | 
| 1914 | Макс фон Лауе | «За откритието на дифракцията на рентгенови лъчи в кристали». | 
| 1915 | Уилям Хенри Браг и Уилям Лорънс Браг | «За заслуги в изследването на кристали с помощта на рентгенови лъчи». | 
| 1916 | Наградата не се присъжда. |  | 
| 1917 | Чарлз Глоувър Баркла | «За откритието на характеристичното рентгеново излъчване на елементите». | 
| 1918 | Макс Карл Ернст Лудвиг Планк | «За заслуги в развитието на физиката и откриване на квантуването на енергията». | 
| 1919 | Йоханес Щарк | «За откритието на Доплеровия ефект в каналните лъчи и разцепването на спектралните линии в електрическо поле». | 
Нобелова награда по физика, 1920-9
| Година | Име | Тема | 
| 1920 | Шарл Едуард Гийом | «За заслуги в точните измервания във физиката – откритие на аномалии в никелови стоманени сплави». | 
| 1921 | Алберт Айнщайн | «За заслуги в теоретическата физика и особено за откритието на закона за фотоелектрическия ефект». | 
| 1922 | Нилс Бор | «За заслуги в изследването на строежа на атомите и тяхното излъчване». | 
| 1923 | Робърт Андрюс Миликън | «За експерименти по определяне на елементарния електрически заряд и фотоелектрическия ефект». | 
| 1924 | Мане Зигбан | «Открития и изследвания в областта на рентгеновата спектроскопия». | 
| 1925 | Джеймс Франк и Густав Лудвиг Херц | «За откритието на законите при удари на електрона с атома». | 
| 1926 | Жан Батист Перен | «За работа по дискретната природа на материята и особено за откритието на седиментационното равновесие». | 
| 1927 | Артър Холи Комптън | «За откритието на ефекта, наречен на негово име». | 
| Чарлз Томсън Риз Уилсън | «За метод за визуализация на траекториите на електрически заредени частици с помощта на кондензация на пари». | 
| 1928 | Оуен Уилямс Ричардсън | «За работи по термойонни изследвания, и особено за откритието на закона, носещ неговото име». | 
| 1929 | Луи де Бройл | «За откритието на вълновата природа на електроните». | 
Нобелова награда по физика, 1930-9
| Година | Име | Тема | 
| 1930 | Чандрасекара Венката Раман | «За работи по разсейването на светлината и за откритието на ефекта, наречен в негова чест». | 
| 1931 | Наградата не се присъжда. |  | 
| 1932 | Вернер Карл Хайзенберг | «За създаване на квантовата механика, чието прилагане доведе до откриване на алотропните форми на водорода». | 
| 1933 | Ервин Шрьодингер и Пол Адриен Морис Дирак | «За откритието на нови продуктивни форми на атомната теория». | 
| 1934 | Наградата не се присъжда. |  | 
| 1935 | Джеймс Чадуик | «За откритието на неутрона». | 
| 1936 | Виктор Франц Хес | «За откритието на космическите лъчи». | 
| Карл Дейвид Андерсън | «За откритието на позитрона». | 
| 1937 | Клинтън Джоузеф Дейвисън и Джордж Томсън | «За експерименталното откритие на дифракцията на електрони в кристали». | 
| 1938 | Енрико Ферми | «За доказателството за съществуване на нови радиоактивни елементи, получени при облъчване с неутрони, и свързаното с това откритие на ядрени реакции, предизвикани от бавни неутрони». | 
| 1939 | Ернест Орландо Лоурънс | «За изобретението и създаването на циклотрона, за достигнатите с негова помощ резултати, особено получаването на изкуствени радиоактивни елементи». | 
Нобелова награда по физика, 1940-9
| Година | Име | Тема | 
| 1940 | Наградата не се присъжда. |  | 
| 1941 | Наградата не се присъжда. |  | 
| 1942 | Наградата не се присъжда. |  | 
| 1943 | Ото Щерн | «За принос в развитието на метода на молекулярните снопове и откритието и измерването на магнитния момент на протона». | 
| 1944 | Исидор Айзък Раби | «За резонансния метод на измерване на магнитните свойства на атомните ядра». | 
| 1945 | Волфганг Паули | «За откритието на принципа за забрана на Паули». | 
| 1946 | Пърси Уилямс Бриджман | «За изобретението на прибор, позволяващ създаването на свръхвисоки налягания, и за свързаните с това открития във физиката на високите налягания». | 
| 1947 | Едуард Виктор Епълтън | «За изследвания по физика на горните слоеве на атмосферата, и особено за откритието на така наречения слой на Епълтън». | 
| 1948 | Патрик Майнард Стюарт Блекет | «За усъвършенствуване на метода на камерата на Уилсън и направените открития в областта на ядрената физика и космическата радиация». | 
| 1949 | Хидеки Юкава | «За предсказване на съществуването на мезоните въз основа на теоретична работа по ядрени сили». | 
Нобелова награда по физика, 1950-9
| Година | Име | Тема | 
| 1950 | Сесил Френк Пауъл | «За разработка на фотографски метод за изследване на ядрени процеси и откритието на мезоните». | 
| 1951 | Джон Дъглас Кокрофт и Ернест Томас Синтън Уолтън | «За изследователска работа по превръщането на атомни ядра с помощта на изкуствено ускоряеми атомни частици». | 
| 1952 | Феликс Блох и Едуард Милс Пърсел | «За развитие на нови методи за точни ядрени магнитни измервания и свързаните с това открития ». | 
| 1953 | Фриц Цернике | «За обосноваване на фазово-контрастния метод, особено за изобретението на фазово-контрастния микроскоп». | 
| 1954 | Макс Борн | «За фундаментални изследвания по квантова механика, особено за неговата статистическа интерпретация на вълновата функция». | 
| Валтер Боте | «За метод на съвпаденията за откриване на космически лъчи и направените във връзка с това открития». | 
| 1955 | Уилис Юджин Ламб | «За открития, свързани с тънката структура на спектъра на водорода». | 
| Поликарп Куш | «За точното определяне на магнитния момент на електрона». | 
| 1956 | Уилям Бредфорд Шокли, Джон Бардин и Уолтър Хаузер Братайн | «За изследвания на полупроводниците и откритието на транзисторния ефект». | 
| 1957 | Чженин Янг, Цзундао Ли | «За предвиждане при изучаването на така наречените закони за четност, довело до важни открития в областта на елементарните частици». | 
| 1958 | Павел Алексеевич Черенков, Иля Михайлович Франк и Игор Евгениевич Там | «За откритието на и изтълкуването на ефект на Черенков». | 
| 1959 | Емилио Джино Сегре и Оуен Чембърлейн | «За откритието на антипротона». | 
Нобелова награда по физика, 1960-9
| Година | Име | Тема | 
| 1960 | Доналд Артър Глазер | «За изобретението на мехурчестата камера». | 
| 1961 | Роберт Хофщетер | «За основополагащи изследвания по разсейване на електроните от атомни ядра и свързаните с тях открития в областта на структурата на нуклоните». | 
| Рудолф Лудвиг Мьосбауер | «За изследвания на резонансното поглъщане на гама излъчването и откритието на ефекта, носещ неговото име». | 
| 1962 | Лев Давидович Ландау | «За неговите пионерски теории на кондензираните среди и особено на течния хелий». | 
| 1963 | Юджин Пол Вигнер | «За принос в теорията на атомното ядро и елементарните частици, особено с помощта на откритието и приложението на фундаментални принципи за симетрия». | 
| Мария Гьоперт-Майер и Ханс Йенсен | «За открития, свързани със структурата на ядрото». | 
| 1964 | Николай Генадиевич Басов, Александър Михайлович Прохоров и Чарлз Хард Таунс | «За фундаментални работи в областта на квантовата електроника, които са довели до създаването на излъчватели и усилватели на лазерно-мазерен принцип». | 
| 1965 | Синитиро Томонага, Джулиус Швингер, Ричард Филипс Файнман | «За фундаментални работи по квантова електродинамика, имащи дълбоки последствия за физиката на елементарните частици». | 
| 1966 | Алфред Кастлер | «За откритието и разработката на оптически методи за изследване на резонанс на Херц в атомите». | 
| 1967 | Ханс Албрехт Бете | «За принос в теорията на ядрените реакции, особено за открития , касаещи източниците на енергия на звездите». | 
| 1968 | Луис Алварес | «За изключителен принос във физиката на елементарните частици, в частност за откритието на голям брой резонанси, станало възможно благодарение на разработената от него техника с използване на водородна мехурчеста камера и оригинален анализ на данните». | 
| 1969 | Мъри Гел-Ман | «За открития , свързани с класификацията на елементарните частици и техните взаимодействия». | 
Нобелова награда по физика, 1970-9
| Година | Име | Тема | 
| 1970 | Ханес Алфвен | «За фундаментални работи и открития в магнитната хидродинамика и плодотворни техни приложения в различни области на физиката». | 
| Луи Йожен Фелик Неел | «За фундаментални трудове и открития, касаещи антиферомагнетизма и феромагнетизма, които са довели до важни приложения в областта на физиката на твърдото тяло». | 
| 1971 | Денис Габор | «За изобретението и разработката на холографския метод». | 
| 1972 | Джон Бардин, Леон Нил Купър и Джон Робърт Шрифър | «За създаване на теорията на свръхпроводимостта, обикновено наричана БКШ-теория». | 
| 1973 | Брайън Дейвид Джозефсон | «За теоретичното предсказване на свойствата на ток, протичащ през тунелна бариера, в частност на явленията, известни днес под названието ефект на Джозефсон». | 
| Лео Есаки, Айвър Джайъвър | «За експериментални открития на тунелни явления в полупроводници и свръхпроводници». | 
| 1974 | Мартин Райл и Антъни Хюиш | «За пионерски изследвания в областта на радиофизиката». | 
| 1975 | Оге Нилс Бор, Бен Рой Мотелсън и Лео Джеймс Райнуотър | «За откритието на взаимовръзка между колективното движение и движението на отделна частица в атомното ядро и за развитието на теорията за строежа на атомното ядро, базираща се на нея». | 
| 1976 | Бъртън Рихтер и Самюъл Тинг | «За основополагащ принос в откритието на тежка елементарна частица от нов тип». | 
| 1977 | Филип Уорън Андерсън, Невил Франсис Мот и Джон Ван Флек | «За фундаментални теоретични изследвания на електронната структура на магнитни и неподредени системи». | 
| 1978 | Пьотър Леонидович Капица | «За неговите базови изследвания и открития във физиката на ниските температури». | 
| Арно Алън Пензиас и Робърт Уудро Уилсън | «За откритието на микровълновото реликтово излъчване». | 
| 1979 | Шелдън Ли Глешоу, Абдус Салам и Стивън Уайнберг | «За принос в обединената теория на слабите и електромагнитните взаимодействия между елементарните частици, в това число за предсказването на слаби неутрални токове». | 
Нобелова награда по физика, 1980-9
| Година | Име | Тема | 
| 1980 | Джеймс Уотсън Кронин и Вал Логсден Фич | «За откритието на нарушения на фундаментални принципи при разпада на неутрални K-мезони». | 
| 1981 | Николас Бломберген и Артур Леонард Шавлов | «За принос в развитието на лазерната спектроскопия». | 
| Кай Зигбан | «За принос в развитието на електронната спектроскопия с висока разделителна способност». | 
| 1982 | Кенет Уилсън | «За теорията на критичните явления свързани с фазовите преходи». | 
| 1983 | Субраманян Чандрасекар | «За теоретични изследвания на физически процеси, играещи важна роля в строежа и еволюцията на звездите». | 
| Уилям Алфред Фаулър | «За теоретично и експериментално изследване на ядрени реакции, имащи важно значение за образуването на химическите елементи във Вселената». | 
| 1984 | Карло Рубиа, Симон ван дер Мер | «За решаващ принос в голям проект, чието осъществяване е довело до откриване на полевите кванти W и Z – носители на слабото взаимодействие». | 
| 1985 | Клаус фон Клитцинг | «За откритието на квантовия ефект на Хол». | 
| 1986 | Ернст Руска | «За работата му по електронния микроскоп». | 
| Герд Биниг и Хайнрих Рорер | «За изобретението на сканиращ тунелен микроскоп». | 
| 1987 | Георг Беднорц и Александър Мюлер | «За важен напредък във физиката, изразил се в откритието на свръхпроводимост при керамични материали». | 
| 1988 | Леон Ледерман, Мелвин Шварц и Джек Щайнбергер | «За метода на неутриновия лъч и доказателството на дублетната структура на лептоните чрез откритието на мюонното неутрино». | 
| 1989 | Норман Рамзи | «За изобретението на метода на отделни полета на трептене и използването му във водородния мазер и други атомни часовници». | 
| Ханс Демелт и Волфганг Паул | «За разработка на метода на йонния капан». | 
Нобелова награда по физика, 1990-9
| Година | Име | Тема | 
| 1990 | Джеръм Фридман, Хенри Кендал и Ричард Тейлър | «За пионерски изследвания по дълбоко нееластичното разсейване на електрони от протони и свързани неутрони, съществено важни за разработката на кварковия модел във физиката на частиците». | 
| 1991 | Пиер Жил де Жен | «За обобщението на методите, развити за изучаването на явленията на подреждане в прости системи за случая на течните кристали и полимерите». | 
| 1992 | Жорж Шарпак | «За откритието и създаването на детектори на частици, в частност на многожична пропорционална камера». | 
| 1993 | Ръсел Халс и Джоузеф Тейлър мл. | «За откритието на нов тип пулсар, открил нови възможности в изучаването на гравитацията». | 
| 1994 | Бертрам Брокхауз | «За създаване на неутронната спектроскопия». | 
| Клифърд Шал | «За създаване на метода на неутронната дифракция». | 
| 1995 | Мартин Пърл | «За откритието на тау-лептона». | 
| Фредерик Рейнс | «За експерименталното откритие на неутриното». | 
| 1996 | Дейвид Ли, Дъглас Ошероф и Робърт Ричардсън | «За откритието на свърхтекучество при хелий-3». | 
| 1997 | Стивън Чу, Клод Коен-Тануджи и Уилям Филипс | «За създаване на методи за охлаждане и улавяне на атоми с лазерен лъч». | 
| 1998 | Робърт Лафлин, Хорст Щрьомер и Даниъл Ци | «За откритието на нова форма на квантов флуид (при ниски температури и силно магнитно поле) и частици с дробен електрически заряд». | 
| 1999 | Герард Хоофт и Мартинус Велтман | «За изясняване квантовата структура на електрослабите взаимодействия». | 
Нобелова награда по физика, 2000-5
| Година | Име | Тема | 
| 2000 | Жорес Алфьоров и Херберт Крьомер | «За разработки в полупроводниковата техника». | 
| Джак Килби | «За изследвания в областта на интегралните схеми». | 
| 2001 | Ерик Корнел, Волфганг Кетерле и Карл Уиман | «За постижения при изучаването на процесите на кондензация на Бозе-Айнщайн в среда на разредени газове и за начални фундаментални изследвания на характеристиките на кондензатите». | 
| 2002 | Раймонд Дейвис мл. и Масатоси Косиба | «За създаване на неутриновата астрономия». | 
| Рикардо Джакони | «За създаване на рентгеновата астрономия и изобретението на рентгеновия телескоп». | 
| 2003 | Алексей Алексеевич Абрикосов, Виталий Лазаревич Гинзбург, Антъни Легет (Anthony J. Leggett) | «За създаване на теория на свръхпроводимостта от втори род и на теория на супертечностите ». | 
| 2004 | Дейвид Грос (David J. Gross), Дейвид Полицер (H. David Politzer), Франк Уилчек (Frank Wilczek) | «За откриването на асимптотическата свобода в теорията на силните взаимодействия». | 
| 2005 | Рой Глаубер (Roy J. Glauber) | «За принос в квантовата теория на оптичната кохерентност». | 
| Джон Хол (John L. Hall) и Теодор Хенш (Theodor W. Hänsch) | «За принос в развитието на лазерната спектроскопия с висока точност и техниката на прецизно пресмятане на светлинното отместване в оптическите стандарти за честота». |  | 
| 2006 | Джон Матър (John C. Mather) и Джордж Смут (George F. Smoot) | «За оприличаваето на реликтовото лъчение на излъчване на абсолютно черно тяло и откриване на неравномерностите в това лъчение». |