Лерин

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Лерин
Местоположение
Данни
Население: 14 279 (2001)
Надм. височина: 642 м
Геогр. положение: 40° 46' 60 сев. ш.
21° 23' 60 изт. д.
Пощ. код: 531 00
Тел. код: 23850-2

Лерин (на гръцки: Φλώρινα, Флорина) е град в Северозападна Гърция, в област Западна Македония, административен център на Ном Лерин и Дем Лерин с население от 14 279 жители (2001).

Съдържание

[редактиране] География

Лерин е разположен на река Сакулева (на гръцки Сакулевас) на 13 километра южно от границата с Република Македония в най-западния край на Леринското поле в подножието на планините Пелистер и Нередска. Градът отстои на 30 километра южно от Битоля и на 70 километра северно от Костур.

[редактиране] История

В 4 век пр.н.е. на хълма Свети Пантелеймон същестува селище с акропол. През римската епоха това селище е разрушено и градът се спуска в подножието на хълма по бреговете на Сакулева, където е и днес. В средновековието градът влиза ту в границите на Византия, ту в тези на България.

Лерин по време на Първата световна война
Увеличаване
Лерин по време на Първата световна война

Градът добива значение едва в 15 век, когато в него са заселени многобройни турски семейства. Турският елемент преобладава в Лерин над българския през цялата епоха на османското владичество. Поради близостта си до албанските земи градът е изложен на чести разбойнически нападения. Във втората половина на 17 век градът просперира икономически и според Евлия Челеби 6 квартала с 1 500 къщи, 14 джамии, 2 бани, 2 хана, 100 магазина и т.н. След Руско-турската война (1768-1774) градът изпада в продължителен упадък, дължащ се на феодалните размирици в албанските земи, за да постигне нов просперитет през 19 век. В 1893-1894 година градът е свързан с железопътна линия със Солун и с Битоля, което още повече допринася за развитието му.

В първата половина на 19 век Ами Буе пише за Лерин:

Флорина или Филурина, на 1526 фута височина, е разположена, както Монастир, в долината и край поток, изтичащ в долината на Черна. Това е голямо градче, извънредно дължо и тясно, понеже е притиснато между планината и един хълм, покрит с гробници. Има една улица с дюкяни и населението ще да превишава няколко хиляди души. Г.Пуквил ги изчислява на 700 семейства. Голяма част от тях са българи християни и мюсюлмани.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 Лерин е смесен българо-турски град с 2 820 жители българи, 5 000 турци, 100 арнаути християни и 200 мюсюлмани, 84 власи, 20 евреи и 1 600 цигани.[2] В конфесионално отношение българското население в Лерин е разделено на българска екзархийска и гъркоманска патриаршистка част. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в 1905 година в града има 800 българи екзархисти и 3 544 българи патриаршисти гъркомани, 72 власи, 30 албанци и 120 цигани. В града функционират три български училища - две основни и едно прогимназиално и четири гръцки - три основни и едно прогимназиално.[3]

[редактиране] Родени в Лерин

  • Димитър Гулапчев (1860 - 1908), български просветен деец
  • Павлос Воскопулос (1964 - ), гръцки политик, деец на партия Виножито
  • Спиро Гулапчев (1856 - 1918), български общественик

[редактиране] Дем Флорина

Лерин по време на Първата световна война
Увеличаване
Лерин по време на Първата световна война

Според преброяването от 2001 година Дем Лерин има население от 16 771 души и в него влизат следните селища:

  • Демова секция Флорина (14 555 жители)
  • град Флорина (14 279 жители)
  • село Симос Йоанидис (Σίμος Ιωαννίδης) (Матешница) (276 жители)
  • Демова секция Алона
  • село Алона (Άλωνα) (Арменско) (237 жители)
  • Демова секция Арменохори
  • село Арменохори (Αρμενοχώρι) (Арменово) (1 063 жители)
  • Демова секция Корифи
  • село Корифи (Κορυφή) (Туре) (5 жители)
  • Демова секция Месонисио
  • село Месониси (Μεσονήσι) (Лъжени) (227 жители)
  • Демова секция Проти
  • село Проти (Πρώτη) (Кладошница) (103 жители)
  • Демова секция Скопия
  • село Скопия (Σκοπιά) (Горно Неволяни) (571 жители)
Демова Секция Тривуно (10 жители)
  • село Тривуно (Τρίβουνο) (Търсе) (5 жители)
  • село Калогерица (Καλογερίτσα) (Калугерица) (5 жители)

[редактиране] Вижте още

[редактиране] Бележки

  1. La Turquie d'Europe; observations sur la geographie, la géologie, l'histoire naturelle, etc. Paris, 1840.
  2. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
  3. D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905.
Дем Лерин (Флорина)
Лерин (Флорина) | Арменово (Арменохори) | Арменско (Алона) | Горно Неволяни (Скопия) | Калугерица (Калогерица) | Кладошница (Проти) | Лъжени (Месониси) | Матешница (Симос Йоанидис) | Туре (Корифи) | Търсе (Тривуно)
Деми в Ном Лерин
Айтос (Аетос) | Вощарани (Мелити) | Долно Клещино (Като Клинес) | Кучковени (Перасма) | Лерин (Флорина) | Преспа | Суровичево (Аминдео) | Чалджиево (Филотас)
Общини в Ном Лерин
Лехово (Елеово) | Мокрени (Варико) | Невеска (Нимфео) | Смърдеш (Кристалопиги)