Озон

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Озонът е газ — алотропна форма на кислорода със светло син цвят и с остра миризма. Той е газ при стайна температура и налягане. Под –112 °C се превръща в тъмно синя течност, а под -193 °C — в солидна материя с тъмно виолетов цвят. Названието озон означава миришещ. Простото вещество озон се състои от три атома кислород(бележи се O3 )свързани в полярна молекула с форма на незавършен триъгълник (sp2-хибридизация на кислородните атоми, ъгълът между атомите O-O-O се равнява на 117°, σ- и π-връзки). Озонът е нестабилно химически вещество и е много силен окислител. По тази причина се използва за обеззаразяване на питейни води. При взаимодействие с повечето окисляеми химични вещества реагира с взрив. За щастие озонът убива най-вече микроорганизмите, но може да го направи и с хора, ако бъде в големи количества. Озонът се образува в атмосферата на нашата планетата на височина 25 км под действие на слънчевата радиация и наличието на кислород. Там се образува така наречения озонов слой — полезна предпазна бариера от вредните инфрачервени, ултравиолетови и гама лъчи. Благодарение на това, иначе отровния газ се превръща в защита на всички живи същества на Земята от вредното въздействие на радиационното лъчение на Слънцето. На него се дължи и синият цвят на небето. Всеки, който е дишал въздуха след силна гръмотевична буря или в близост до електрически разряд познава добре миризмата на този газ. Озонът е открит от холандският физик Мартин ван Марум, който през 1785 г. счита, че под действие на електрическа искра в присъствие на кислород се получава особена “електрическа материя”.


  Тази статия, свързана с химията е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като я редактирате и подобрите.