Студено буче
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Студено буче е село в Северозападна България. То се намира в община Монтана, Област Монтана.
| Студено буче | |
|---|---|
|  | |
| Данни | |
| Област: | Монтана | 
| Община: | Монтана | 
| Население: | 458 (13/09/2005) | 
| Надм. височина: | 161 м | 
| Пощ. код: | 3480 | 
| Тел. код: | 09544 | 
| Геогр. положение: | 43° 28' сев. ш. 23° 11' изт. д. | 
| МПС код: | М | 
| Кмет или наместник | |
| Трифон Миланов (БСП) | |
| Съдържание | 
[редактиране] География
Село Студено Буче се намира на 5 километра северно от град Монтана на пътя за Видин. През него преминава река Бучка, която извира от Веренишкото бърдо. В долния край на селото в река Бучка се влива река Буковец, извираща в местността "Ямнико" на село Войници. Релефът на землището на селото е много нагънат, редуват се многобройни долове, долчинки и дерета с равнинни площи годни за земеделие. Общата площ на землището е около 27 хиляди декара, като обработваема от нея е 16 хиляди декара. Селото е много богато с подпочвени води. Рядкост са къщите в селото без бунари, или както там се наричат, „герани“. Селото притежава многобройни масиви от широколистни гори. На територията му се намират два големи язовира -- "Ягодник" на два километра западно и "Долна вода" на три километра североизточно от селото.
[редактиране] История
На мястото където се намира сега, историята на Студено Буче започва през 17 век. По това време селото се е намирало на около три километра надолу по течението на река Бучка. Старото село се е казвало „Бановци“. Някъде през средата на 17 век започнала да върлува чумна епидемия, която взела много жертви. Хората от Бановци решили да напуснат селото си и преселят на друго място. Землището на селото по това време е било покрито в по-голямата си част с вековни букови гори, обработваемата земя е била малко. Основният поминък наред със земеделието е било и скотовъдството, и по-точно свиневъдството. Из вековните букови гори са пасли многобройни стада свине. Пастирът на едно такова стадо, загубил една свиня-майка и когата я намерил след няколко дена, тя се била опрасила в някаква дупка. Когато разгледал добре въпросната дупка,свинаря установил,че това е вход за ранно-христианска черква. Селото счело това за знамение и всички се преместили на новото място, около разкопаната древна черква. И до днес личи разринатата земя около нея. Скоро в района открили древен бунар, който и днес съществува, всички го наричат "Селския геран". Водата в него, както и водата на многобройните извори в района е била студена и хубава. И от студената вода, и многобройните вековни буки се е родило новото име на селото, а именно Студено буче. До преди двадесет, тридесет години в местността Ягодник се срещаха все още вековни букови дървета, които за жалост вече са само история.
[редактиране] Религии
[редактиране] Обществени институции
- Читалище Изгрев
[редактиране] Културни и природни забележителности
Село Студено Буче има много забележителности: с плодородните си земи, с широките си поля, с гъстите си гори пълни с пъстри, уханни цветя и дивеч.
- В близост до селото се намира пещерата „Сушица“.
- В селото има паметник на загиналите съселяни във войните през 1912-1913, 1915-1918 и 1944-1945 г.
[редактиране] Редовни събития
- Фолклорен събор и земляческа среща "Китка". Провежда се първата събота и неделя на месец август. Началото е поставено през 1988 г. от кмета Трифон Миланов и инициативен комитет от селото и земляци от цяла България.
- Съборът на село Студено Буче се празнува в неделята след Спасов ден. Той няма точно определена дата и се мести в края на месец май или началото на юни, според това как се пада Великден, а от там и Спасов ден.
[редактиране] Литература
Разказът „Давидко“ на Йордан Радичков е хумористична история с едно прасе от село Студено Буче.
[редактиране] Личности
[редактиране] Фотогалерия
[редактиране] Други
[редактиране] Кухня
[редактиране] Външни препратки
- Давидко - разказ от Йордан Радичков

