Автомат (оръжие)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Автоматът е индивидуално автоматично огнестрелно оръжие, предназначено за поражение на живата сила на противника в близък бой и използващо специално разработени патрони с намалени, в сравнение с карабините калибър и мощност. На запад този тип оръжие се нарича щурмова пушка (assault rifle).

[редактиране] История на появата на автомата

Първият модел автомат е създаден в Русия през 1913 година от В. Г. Фьодоров. Този модел има собствена конструкция. През 1916 година той вече създава нов модел, стрелящ с японски патрони за пушка, калибър 6,5 мм.

Предпоставка за разработката на новия тип оръжие под промеждутъчния между карабинния и пистолетния патрон станава прекалената мощност на карабинните патрони, водеща след себе си:

  • излишна далекобойност на стрелбата (куршумът съхранява пробивната си сила далеч зад предела на прицелното разстояние);
  • висока цена на единичния патрон (по-голям разход на метал и барут);
  • силен откат при стрелба, влошаващ прицела и водещ до умора на стрелеца и съответно предизвикващ нужда от отежняване на оръжието, за да компенсира отката, което пък увеличава стойността на оръжието.
  • голямата маса на патрона намалява количеството амуниции (боезапас), който стрелецът може да носи със себе си.

В добавка към това опитът от Първата световна война показва, че е много важна скорострелността на оръжието. Опитите да се създаде оръжие с висока скорострелност, довеждат до създаването на картечни пистолети и автоматични пушки с патрони от предишния образец. Недостатък на първите станва излишно високия темп на стрелба, малката ефективност на далечината на поражение, ниска точност (заради използването на пистолетни патрони). Недостатък на втория тип става излишната сложност на механизмите, свързана с необходимостта да се компенсира прекалената мощност на отката на карабинния патрон.

Затова преди Втората световна война и в хода ѝ започват разработки на оръжия с нов, промъждутъчен тип патрон. През 1941 г за такъв патрон е конструирана самозарядната карабина на Гаранд, германците през 1943 г пускат в серийно производство щурмовата пушка МП-43, а през 1944 Stg-44 за патрон 7,92х33. В СССР промъждутъчният патрон е конструиран през 1943 г, но първоначално той се използва при оръжията по конструкция на А. И. Судаев, изпълнени по схемата със свободния затвор (аналогично на картечните пистолети). Но в крайна сметка по-мощен от пистолетни патрони потрябвал за другата конструктивна схема. През 1946 г конструкторът-оръжейник Михаил Калашников предлага своя модел, приет на въоръжение през 1947 г под марката АК-47. След това оръжия за промъждутъчнен патрон са разработени и в други страни.

Две-три десетилетия след войната е поставен въпроса за замяна на стария промъждутъчен патрон с новия малокалибрен патрон с централно възпламеняване (в страните от Варшавския договор — 5,45 мм, а в страните от НАТО — 5, 56 мм). От новите създадени образци оръжия, най-популярни станали автомат по системата на М. Т. Калашников АК-74 и американската щурмова пушка М-16, съществуващи в множество модификации.

[редактиране] Съвременни автомати

Съвременните автомати имат калибър 5,45-7,62 мм, маса 2,5-4,5 кг, темп на стрелба 600 изстр./мин и повече, далечина на действителния огън до 400 м, прицелно раззтояние до 1 000 м. За водене на ръкопашен бой към някои модели автомати се присъединява щик.

ТТД на някои от най-известните модели автомати (щурмови пушки)
Име Държава Начало производство или година приемане на въоръжение Патрон (калибър, мм/дължина гилза, мм) Дължина, мм Дължина ствол Маса, кг Вместимост пълнител Вид на огъня (е — ед., а — авт.) Темп на стрелба, мин-1 Прицелно разст., м Начална скорост на куршума
АУГ Австрия 1978 5,56x45 790 508 3,6 30 е/а 680 800 970
АК-47 СССР 1947 7,62x39 870 414 3,8 30 е/а 680 800 690
АК-74 СССР 1974 5,45 940 415 3,3 30 е/а 600 1000 900
М16А1 САЩ 1968 5,56x45 990 508 3,1 20 или 30 е/а 850 500 990
М16А2 САЩ 1982 5,56x45 1000 510 3,6 20 или 30 е/фиксиран откос/а 800 800 950