ПФК ЦСКА (София)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|  | |||||||||||||||||||||||||||||||||
| Име на отбор | "ПФК ЦСКА АД" София | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| Прозвище | Армейците, Червените | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| Основан | 5 Май 1948 | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| Стадион | „Българска армия“ | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| Капацитет | 22015 | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| Президент | Васил Божков | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| Старши треньор | Пламен Марков | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| Първенство | "А" ФГ | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| 2006-07 | 2-ри | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| 
 | |||||||||||||||||||||||||||||||||
ЦСКА е български футболен клуб от София, 30 пъти шампион на България, носител на 10 Купи на България, носител на 13 Купи на Съветската армия, носител на Суперкупа на България за 1989 и 2006, 2 пъти полуфиналист за КЕШ, 1 път полуфиналист за КНК. Играе мачовете си на стадион "Българска армия". Клубът е основан на 5 май 1948, като още същата година става за първи път шампион на България.
| Съдържание | 
[редактиране] Официален спонсор
[редактиране] Екипировка
[редактиране] Ръководство
- Президент и едноличен собственик - Васил Божков
- Изпълнителен директор - Лазар Василев
- Председател на НС - Стефан Орманджиев
- Председател на УС - Георги Ананиев
[редактиране] История
На 28 октомври 1923 година клубовете - Атлетик (създаден през 1910 г.), Слава (създаден през 1916 г.) и Офицерски Спортен Клуб се обединяват под наименованието Офицерски Спортен Клуб Атлетик Слава 1923 или за кратко АС`23. Клубът е бил под патронажа на Министерството на войната, което осигурява екипировката за клуба. През 1931 г. отборът печели първенството на България, а през 1941 Националната купа. През 1944 АС`23 печели 1-ва Софийска дивизия. Стадионът на АС`23 "Атлетик Парк" е бил на същото място където е сега стадион "Българска армия" като стадионът е бил завършен през 1938.
През 1944 г. АС`23 бива обединен с клубовете на Шипка (София), Победа (Орландовци) и График (бившия Цар Борис ІІІ) под името "Чавдар". Чавдар печели през 1944 плакета "Народна Войска". През 1947 Чавдар отпада във 2-ра Софийска Дивизия. Управниците на Чавдар (преминал вече към Централния дом на Войската и носещ името Ц.Д.В.) започват да търсят спасение чрез обединяване с друг отбор. Първоначално се водят преговори със Спортист (Хаджи Димитър), но в крайна сметка се договарят със Септември (София), който вече си е осигурил промоция във фазата на елиминациите. Решават дата на създаване на отбора да е 5 Май 1948 г. Отборът бива кръстен "Септември при ЦДВ" и продължава участитето си в първенството. На финала Септември при ЦДВ среща Левски и след загуба с 1:2 в първата среща и победа с 3:1 във втората печели първата си титла.
В историята на ЦСКА има много важни дати, като най-успешният период е от 1954 до 1962 г., когато отборът (под името ЦДНА) печели 9 поредни титли. През сезона 1966/67 ЦСКА достига до полуфинал на КЕШ където след две равенства с Интер с по 1:1 се играе трета среща (по тогавашния регламент), в която ЦСКА отстъпва с 1:0.
През сезон 1981/82 ЦСКА достига до втори полуфинал в КЕШ като по пътя си отстранява Ливърпул с общ резултат 2:1 от двете срещи (Стойчо Младенов вкарва и двата гола за ЦСКА в реванша) и на полуфинала среща Байерн Мюнхен. В първия мач армейците повеждат с 3:0 до 18-тата минута, но мачът завършва с резултат 4:3 в полза на ЦСКА. Във втория мач ЦСКА пада с 4:0.
През 1988/89 ЦСКА достига до полуфинал в Купата на Носителите на Купи. В четвъртфинала ЦСКА среща холандския гранд Рода. Двата отбора си разменят по една победа с по 2:1 и след дузпи армейците продължават напред. На полуфинала ЦСКА падат два пъти от Барселона на Йохан Кройф с 4:2 и 1:2 където геният на холандския футбол забелязва Стоичков и решава да го вземе в Барселона.
През годините клубът е носил имената :
- Септември при ЦДВ през пролетта на сезон 1947/48 и сезон 1948/49;
- Народна войска през 1950;
- Ц.Д.Н.В. през сезони 1951 и 1952;
- Отбор на Софийския гарнизон през 1953;
- ЦДНА от сезон 1954 до сезон 1961/62;
- ЦСКА "Червено знаме" от 1962/63 до 1967/68 след обединение с ДФС Червено Знаме;
- ЦСКА "Септемврийско знаме" от 1968/69 до 1984/85 след обединение с ДФС Септември;
- ЦФКА "Средец" от 1985/86 до 1988/89 след разформироването на отбора;
- ЦСКА от 1989/90 до сега;
[редактиране] Разформироването
На 19 юни 1985 г. се играе финал за Купата на България на стадион "Васил Левски" между ЦСКА и Левски Спартак. Съпътстван от много спорни съдийски отсъждания и грубости от страна на футболистите и на двата отбора. Първо Борислав Михайлов сбутва рефера Аспарух Ясенов. След едно изключително грубо влизане на Костадин Янчев в краката на Емил Спасов вторият посяга да удуши футболиста на армейците. В схватката се включва и младата надежда Христо Стоичков. В крайна сметка ЦСКА печели с 2:1 като при резултат 2:0 армейците изпускат дузпа. Последва решение на ЦК на БКП, с което и двата отбора се разформироват. От футболистите на ЦСКА тежко наказание получават Христо Стоичков, който е отстранен от спорта завинаги, и Костадин Янчев, който е наказан за 3 месеца. От отбора на Левски Спартак са изгонени завинаги Борислав Михайлов, Пламен Николов, Емил Спасов, Емил Велев. Наказани са ръководствата и треньорите и на двата отбора. Решението има голяма подкрепа на привържениците на другите отбори, както и от не малко спортисти. Последва решение, с което на мястото на старите отбори се създават нови - ЦСКА става „Средец“, а Левски Спартак става „Витоша“. Година по-късно всички наказания са отменени и на наказаните футболисти е разрешено да продължат спортната си кариера. През 1987 към името на "Средец" е добавено определението ЦФКА — ЦФКА „Средец“.
[редактиране] Успехи
 30 пъти Шампион на България (1948, 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961, 1962, 1966, 1969, 1971, 1972, 1973, 1975, 1976, 1980, 1981, 1982, 1983, 1987, 1989, 1990, 1992, 1997, 2003, 2005). 30 пъти Шампион на България (1948, 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961, 1962, 1966, 1969, 1971, 1972, 1973, 1975, 1976, 1980, 1981, 1982, 1983, 1987, 1989, 1990, 1992, 1997, 2003, 2005).
 19 пъти носител на Националната купа (1951, 1954, 1955, 1961, 1965, 1969, 1972, 1973, 1974,(1981, 1983, 1985, 1987, 1988, 1989, 1993, 1997, 1999, 2006). 19 пъти носител на Националната купа (1951, 1954, 1955, 1961, 1965, 1969, 1972, 1973, 1974,(1981, 1983, 1985, 1987, 1988, 1989, 1993, 1997, 1999, 2006).
4 пъти носител на Купата на Съветската армия(когато вече не е Национална купа(1985,1986,1989 и 1990)
 2 пъти носител на Суперкупата на България (1989, 2006). 2 пъти носител на Суперкупата на България (1989, 2006).
- ЦСКА е най-успешния български отбор в европейските клубни турнири със своите 2 полуфинала за КЕШ (1967, 1982) и 1 полуфинал за КНК (1989). Отборът има и 4 четвъртфинала за КЕШ.
- ЦСКА е добил прозвището "убиец на европейски шампиони". В историята си отборът се изправя срещу четири първенци на Европа, като в три от случаите европейският шампион е детрониран. Първия от тях е Аякс през 1974 (2:0 и 0:1), Нотингам през 1981 (1:0 и 1:0) и Ливърпул през 1982 (2:0 и 0:1). През 2005, ЦСКА отново срещна европейски шампион и това отново беше Ливърпул. Въпреки че не го детронира, ЦСКА все пак успя да го победи (1:0) и то на митичния "Анфийлд".
- ЦСКА е отстранявал и отбори като: Динамо (Букурещ) (8:1 и 2:3), Ювентус (4:1 и 0:2), Партизан (2:1 и 4:1), Олимпиакос (3:1 и 0:1), Панатинайкос (2:1 и 2:0, 2:0 и 1:0), Реал Сосиедад (1:0 и 0:0), Монако (0:0 и 2:0, 2:2 и 2:1), Спарта (Прага (2:2 и 3:0), Рода (2:1 и 1:2 4-3p), Парма (0:0 и 1:1), Шахтьор (Донецк) (3:0 и 1:2), Байер (Леверкузен) (1:0 и 1:0), както и много други. ЦСКА е побеждавал и Атлетико Мадрид (1:0), Байерн Мюнхен (2:1, 4:3), Борусия Дортмунд (4:2), Валенсия (2:1), Аустрия (Виена) (3:2), но не е успял да ги отстрани.
- Общата сметка от участието на ЦСКА в европейските клубни турнири (КЕШ, УЕФА и КНК) е 182 мача, 76 победи, 33 равни и 73 загуби при голова разлика 280 - 255,Цска има положителен баланс в евротурнирите,както и отборите на Берое Стара Загора и Литекс Ловеч
[редактиране] Стадион Българска армия
- Основна статия: Българска армия (стадион).
Българска армия е клубният стадион на ПФК ЦСКА (София). Намира се в Борисовата градина в центъра на София.
Стадионът е построен през периода 1965-1967 г. на мястото на старото игрище на АС`23 и основно реконструиран през 1982 г., когато му е поставено и елекрическо осветление. От 1923 до 1944 г. стадионът се казва "АС-23", от 1944 до 1949 г. - "Чавдар" от 1949 до 1990 г. носи името "Народна Армия", а от 1990 до сега "Българска Армия"
Към 2005 г. има 22 015 седящи места, разпределени в 4 сектора - Сектор А (6417 места), Сектор Б (4889 места), Сектор В (5689 места), Сектор Г (5020 места). Покритите места на стадиона са 2100. Игралното поле е с дължина 105 метра и ширина 66 метра. Освен футболното игрище, спортният комплекс има тенис кортове, баскетболна зала и лекоатлетическа писта.
През 2000 г. стадионът е оборудван с нова озвучителна уредба "Динакорд" - 48 киловата. Звуковото налягане е 107 децибела на седящо място. Осветителната техника на стадиона също е от последно поколение, което позволява осветеността на точка от игровото поле да бъде 2100 лукса. По време на всички международни мачове се осигуряват до 120 телефонни връзки.
Стадионът също така разполага и със зала за пресконференции, която е с капацитет 80 места, зала на ветераните, където се организират срещи, коктейли и др. На "Българска Армия" се помещава и Музея на славата на ЦСКА, където са изложени всички трофеи спечелени от отборите по футбол, баскетбол, волейбол и др.
[редактиране] Модернизация
През Април 2005г. беше представен план за модернизацията на стадион "Българска Армия", базата в Панчарево и комплекс "Червено Знаме". В плана се включва пълното разрушаване на сегашния стадион и създаване на нов модерен стадион с капацитет 30 000 души на стойност 100 млн. лева и ще бъде изграждан 4 години. Проектът ще започне своята реализация когато стадиона, базата в Панчарево и базата на 4-ти километър бъдат прехвърлени към футболния клуб
[редактиране] Емблемата
През 2005 след спечелване на 30-тата титла към емблемата са добавени 3 златни звезди всяка символизираща по 10 титли
[редактиране] Настоящ състав
| № | Играч | Позиция | Предишен клуб | |
|---|---|---|---|---|
| Вратари | ||||
| 1 |  | Оливер Ковачевич | Вратар | Самсунспор | 
| 12 |  | Ивайло Петров | Вратар | Черно Море | 
| 22 |  | Илко Пиргов | Вратар | Пирин (Благоевград) | 
| Защитници | ||||
| 2 |  | Димитър Петков | Защитник | юноша на ЦСКА | 
| 3 |  | Александър Тунчев | Ляв / централен защитник | Локомотив (Пловдив) | 
| 4 |  | Франсиско Мартос | Десен защитник | Барселона | 
| 5 |  | Кирил Котев | Десен / централен защитник | Локомотив (Пловдив) | 
| 14 |  | Валентин Илиев | Централен защитник | Металург (Запорожие) | 
| 15 |  | Роберт Петров | Ляв защитник | Локомотив (Пловдив) | 
| 16 |  | Александър Бранеков | Централен защитник | юноша на ЦСКА | 
| 25 |  | Иван Иванов | Ляв / десен защитник | Пирин (Благоевград) | 
| Полузащитници | ||||
| 6 |  | Сергей Якирович | Дефанзивен халф | НК Загреб | 
| 8 |  | Велизар Димитров | Атакуващ халф | Марек | 
| 10 |  | Георги Илиев | Десен / централен халф | Локомотив (Пловдив) | 
| 13 |  | Маркос Чарас | Ляв халф / защитник | ФК Далас | 
| 18 |  | Флорентин Петре | Десен атакуващ халф | Динамо (Букурещ) | 
| 19 |  | Еуджен Трика | Атакуващ халф | Макаби Тел-Авив | 
| 20 |  | Йордан Юруков | Ляв атакуващ халф | Пирин (Благоевград) | 
| 26 |  | Николай Чипев | Дефанзивен халф | юноша на ЦСКА | 
| 27 |  | Тиаго Силва | Ляв халф / защитник | Литекс | 
| 30 |  | Йордан Тодоров | Десен халф / защитник | Черноморец (Бургас) | 
| 34 |  | Даниел Георгиев | Десен / централен халф | Локомотив (Пловдив) | 
| ?? |  | Михаил Александров | Дефанзивен халф | юноша на ЦСКА | 
| Нападатели | ||||
| 11 |  | Гийом Да Зади | Централен нападател | Клуб Спортив | 
| 28 |  | Александру Пицурка | Централен нападател | Университатя Крайова | 
| 21 |  | Стойко Сакалиев | Централен нападател | Нафтекс | 
| 31 |  | Мирослав Манолов | Централен нападател | Конелиано | 
| 77 |  | Жозе Фуртадо | Централен нападател | Вихрен | 
| ?? |  | Юлиян Куртелов | Нападател | юноша на ЦСКА | 
| Треньорски щаб | ||||
|---|---|---|---|---|
|  | Пламен Марков | старши треньор | ||
|  | Ангел Червенков | помощник треньор | ||
|  | Илия Вълов | треньор на вратарите | ||
|  | Свилен Нейков | кондиционен треньор | ||
|  | Димитър Пенев | гл. селекционер | ||
[редактиране] Треньорите
| Име | Националност | от | до | Титли | Купи | 
|---|---|---|---|---|---|
| Константин Николов - Замората |  Българин | май 1948 | есен 1948 | 1 | 0 | 
| Крум Милев |  Българин | есен 1948 | лято 1964 | 11 | 4 | 
| Григорий Пинайчев |  Руснак | лято 1964 | лято 1965 | 0 | 1 | 
| Стоян Орманджиев |  Българин | лято 1965 | лято 1969 | 2 | 1 | 
| Манол Манолов |  Българин | лято 1969 | пролет 1974 | 3 | 2 | 
| Никола Ковачев - Тулата |  Българин | пролет 1974 | лято 1974 | 0 | 1 | 
| Манол Манолов |  Българин | лято 1974 | лято 1975 | 1 | 0 | 
| Серги Йоцов |  Българин | лято 1975 | лято 1977 | 1 | 0 | 
| Никола Ковачев - Тулата |  Българин | лято 1977 | лято 1979 | 0 | 0 | 
| Аспарух Никодимов |  Българин | лято 1979 | есен 1982 | 3 | 1 | 
| Стефан Божков |  Българин | есен 1982 | есен 1982 | 0 | 0 | 
| Борис Станков |  Българин | есен 1982 | есен 1982 | 0 | 0 | 
| Апостол Чачевски |  Българин | есен 1982 | пролет 1983 | 0 | 0 | 
| Манол Манолов |  Българин | пролет 1983 | лято 1985 | 1 | 2 | 
| Серги Йоцов |  Българин | лято 1985 | зима 1985 | 0 | 0 | 
| Димитър Пенев |  Българин | зима 1985 | зима 1991 | 3 | 7 | 
| Аспарух Никодимов |  Българин | зима 1991 | лято 1992 | 1 | 0 | 
| Цветан Йончев |  Българин | лято 1992 | лято 1993 | 0 | 1 | 
| Гьоко Хаджиевски |  Македонец | лято 1993 | зима 1994 | 0 | 0 | 
| Борис Гаганелов |  Българин | зима 1994 | лято 1994 | 0 | 0 | 
| Божил Колев |  Българин | лято 1994 | 27 септември 1994 | 0 | 0 | 
| Цветан Йончев |  Българин | 27 септември 1994 | 28 септември 1994 | 0 | 0 | 
| Спас Джевизов |  Българин | 28 септември 1994 | ??? | 0 | 0 | 
| Христо Андонов |  Българин | ??? | ??? | 0 | 0 | 
| Цветан Атанасов |  Българин | ??? | 2 юни 1995 | 0 | 0 | 
| Пламен Марков |  Българин | 2 юни 1995 | зима 1995 | 0 | 0 | 
| Георги Василев |  Българин | зима 1995 | пролет 1998 | 1 | 1 | 
| Петър Зехтински |  Българин | пролет 1998 | лято 1998 | 0 | 0 | 
| Димитър Пенев |  Българин | лято 1998 | 4 март 2000 | 0 | 1 | 
| Спес Джевизов |  Българин | 5 март 2000 | пролет 2000 | 0 | 0 | 
| Александър Станков |  Българин | пролет 2000 | лято 2000 | 0 | 0 | 
| Енрико Катуци |  Италианец | лято 2000 | зима 2000 | 0 | 0 | 
| Александър Станков |  Българин | зима 2000 | март 2001 | 0 | 0 | 
| Енрико Катуци |  Италианец | март 2001 | лято 2001 | 0 | 0 | 
| Аспарух Никодимов |  Българин | лято 2001 | зима 2001 | 0 | 0 | 
| Луиджи Симони |  Италианец | зима 2001 | лято 2002 | 0 | 0 | 
| Стойчо Младенов |  Българин | лято 2002 | есен 2003 | 1 | 0 | 
| Александър Станков |  Българин | есен 2003 | февруари 2004 | 0 | 0 | 
| Ферарио Спасов |  Българин | февруари 2004 | февруари 2005 | 0 | 0 | 
| Миодраг Йешич |  Сърбин | февруари 2005 | 4 април 2006 | 1 | 0 | 
| Пламен Марков |  Българин | 4 април 2006 | до сега | 0 | 2 | 
[редактиране] Управници
[редактиране] Председателите на СК ЦСКА
- генерал-лейтенант Георги Дамянов (почетен)
- генерал-майор Боян Българанов
- генерал-лейтенант Иван Кинов
- армейски генерал Добри Джуров
- генерал-полковник Георги Моменков
- генерал-полковник Здравко Георгиев
- генерал-лейтенант Стою Стоев
- генерал-лейтенант Ангел Пенков
- генерал-лейтенант Иван Иванов
- професор полковник Георги Христов
- генерал-лейтенант Тако Кръстев
[редактиране] Президентите на ФК ЦСКА
- Борис Станков (1990 - 1991)
- Валентин Михов (1991 - 1993)
- Петър Калпакчиев (1993 - 1994)
- Илия Павлов (1994 - 1999)
- Любослав Пенев (1999 - 2000)
- Васил Божков (от 2000)
[редактиране] Известни Играчи
Основна статия:  Футболисти играли в ЦСКА
 Футболисти играли в ЦСКА  .
 .
ЦСКА е произвел и обиграл едни от най-добрите ни футболисти, донесли на клуба и страната огромни успехи, както на родна, така и на международна сцена. Четвъртото място в света през 1994 бе невъзможно без участието на армейските футболисти и старши треньора Димитър Пенев. Участие взимат - Христо Стоичков, Емил Костадинов, Йордан Лечков, Любослав Пенев, Трифон Иванов, Георги Георгиев и Ивайло Андонов. На олимпийските игри в Мексико през 1968 г. нашия нашия национален отбор печели сребърните медали. армейските футболисти тогава са Стоян Йорданов, Иван Зафиров, Кирил Стонков, Петър Жеков и Аспарух Никодимов. На олимпийските игри в Мелбърн през 1956 г. българския отбор печели бронзовите отличия. В него личат имената на Георги Найдинов, Крил Ракаров, Манол Манолов, Никола Ковачев, Стефан Божков, Гаврил Стоянов, Димитър Миланов, Георги Димитров (Червения), Панайот Панаьотов, Крум Янев и Иван Колев.
[редактиране] Чуждестранни футболисти играли в ЦСКА
| Колумбия 
 Сърбия 
 Македония | Португалия 
 Грузия Сенегал | ЮАР Словакия Франция Бразилия | Малта Молдова Мароко | 
[редактиране] Фенове
Отборът винаги е имал много фенове.В страната има над 600 организирани фенклуба. Привържениците на ЦСКА се славят с вярността си и голямата подкрепа към клуба.
[редактиране] Други армейски отбори
[редактиране] Вътрешни препратки
- Разширен отбор на петдесетилетието на ЦСКА
- АС`23
- Чавдар (София)
- Септември при ЦДВ
- Ц.Д.Н.В.
- Отбор на Софийския Гарнизон
- ЦДНА
- ЦСКА "Червено знаме"
- ЦСКА "Септемврийско знаме"
- ЦФКА "Средец"
- Стадион Българска Армия
- ЦСКА - значения
- Волейболен Клуб ЦСКА
- Баскетболен Клуб ЦСКА
[редактиране] Външни препратки
- Официален сайт на ПФК ЦСКА
- Първият фен сайт на ПФК ЦСКА
- Фен сайт на ПФК ЦСКА
- Официален форум на ПФК ЦСКА
- Безплатна поща за армейски фенове (от Google)
|  | В Портал Футбол можете да намерите още много страници за футбол. | 
























































