Борис Йоцов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Борис Йоцов Български учен - славист и държавник | |
| Роден: | 8 февруари 1894 Враца | 
|---|---|
| Починал: | 1 февруари 1945 (екзекутиран) София | 
Борис Иванов Йоцов – български учен-славист и държавник, е роден във Враца на 8 феруари 1894 г.
Завършва славянска филология (1913-1916 г.) и право (1918-1920 г.) в Софийски университет. Работи като гимназиален учител от 1920 до 1923 г., след което специализира славянска филология последователно в Прага (1923-1925 г.), във Варшава и Виена (1926-1927 г.). Доктор е на Пражкия университет от 1925 г.
Започва работа в Софийския университет първоначално като асистент (1926 г.), след което като доцент (1929 г.) и професор (1935 г.). През периода 1935-1944 г. завежда Катедрата по Българска и славянска литература и е декан на Историко-филологическия факултет през периода 1935-1936 г.
Проф. Борис Йоцов е дописен член на БАН и на Славянския институт в Прага.
Става директор на Народния театър в София за периода 1936-1937 г.
Работи в Министерството на народното просвещение като Главен секретар (1940-1942 г.) и министър в кабинетите на Богдан Филов и Добри Божилов (1942-1944 г.).
Професор Йоцов е автор на многобройни изследвания върху Българското възраждане, новата и най-новата българската литература, славянските литератури, връзките между България и славянския свят. Автор на книгите:
- "Йосиф Доброволски в България" (1931),
- "Братя Миладинови в Чехия" (1934),
- "Български страдания и борби за свобода в славянската поезия" (1935),
- "Паисий Хилендарски" (1937),
- "Записките на Захари Стоянов" (1940),
- "Славянството и Европа" (посмъртно, 1992).
Борис Йоцов е осъден от Народния съд на смърт и екзекутиран на 1 февруари 1945 г.
С решение № 172/26 август 1996 на Върховния съд е реабилитиран.


