Славяново (Област Търговище)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За другото българско село с име Славяново, вижте Славяново (Област Хасково).
Славяново е село в Североизточна България. То се намира в община Попово, Област Търговище.
| Славяново (Област Търговище) | |
|---|---|
|  | |
| Данни | |
| Област: | Търговище | 
| Община: | Попово | 
| Население: | 1 048 (13/09/2005) | 
| Надм. височина: | ? м | 
| Пощ. код: | 7860 | 
| Тел. код: | 06034 | 
| Геогр. положение: | 43° 16' сев. ш. 26° 11' изт. д. | 
| МПС код: | Т | 
| Кмет или наместник | |
| Кирил Трифонов | |
Част от данните не са попълнени, но бихте могли да ги добавите.
| Съдържание | 
[редактиране] География
[редактиране] История
Здравейте, случайно попаднах тук и бях приятно изненадана, че мога да прочета или напиша нещо за моето родно село. Искам да споделя това, което открих в архивите на моя дядо Симеон Николов Драганов роден, живял и починал в с.Славяново Област Търговище. Това е една история предадена от Васил П.Недялков за селото, която предавам дословно. В края на разказа дядо ми пише: Настоящото сведение открих в един стар тефтер и препис от него предадох за архива на читалището за сведение на поколенията, месец май 1975г. БОРИСОВО Известно е още под старото име Караачкьой, което название иде от това, че първата къща, която се построила на днешното място на селото, е била под един черен бряст /караач/ - и от там названието. Обаче при раждането на цар Борис, по желание на общински съвет, чрез протокол селото било преименувано през 1894г. на името на цар Борис. Преди освобождението селото било чисто турско, имало около 220-250 къщи. Към 1857г. дошли две татарски семейства. Идвали и черкези, но не се заседявали по простата причина, че нямало българско население, за да правят грабежи. Турските жители са били повече заможни и интелигентни, живяли тих и мирен живот. Българи са идвали само като чираци занаятчии, но никога не се заселвали за постоянно. Турските жители най-много се занимавали тогава със скотовъдство, с отглеждането на козата и със земеделие. Има училище и джамия, последната изгоряла по време на войната, но следи останали и до днес, развалините се пазят като светиня от останалите турци. В по-късно време издигнали малка стаичка на същото място до развалините, която им служи за молене. При настъпването на руските войски в 1877г. през лятото, населението избягало към село шериметлер, където постояло около един месец, а после отишло към Шуменските села. След падането на Плевен веднага се завърнало. В околностите на селото не са станали сражения. След привършване на войната са изпращани войски за преследване на турски хайдути и разбойници, които се укривали в гористата местност край селото, още повече и населението е било чисто турско. Първите български поселници дошли в 1882 г. от село Водица и тревненския балкан, от колибите райнушковци - Белишка община, а в 1883г. дошли наведнъж 70 къщи от Тревненско. От село Водица първият български поселник е дядо Йордан Тодоров. През турско време са живели като бекяри българите дядо Велчо Колев, дядо Георги като бъчвар. За първи път българско училище се открило в 1885г. с учител Ангел Гавраилов, който бил пазаряван. Занятието си водил по новата звукова метода. Училището се е помещавало в турски обор. В 1887г. е направено малко училище с две стаи. Църквата е била построена по-късно, през 1889г. За служба идвал свещеник от село Б.Омур /Медовина/. Скоро се ръкоположил Димитър Иванов Вачев. Местности:Баалък тепе /Лозово тепе/ - в тая местност са станали частични сражения през освободителната война. Клисенджик - характерна за селището с това, че се намират зидове от стара черква, чиито развалини личат и днес, дълги около 8м и широки 4м. Стените са правени само от камък и хоросан. Турците не помнят от кога е тази черква, а днес мястото се казва черквище. Близо до тази местност е местността Юртлук - старо дворно място, гдето се предполагало да е било заселено по-рано селото, а после към края на ХVІІ век се преместило при Караач /черния бряст/. В последно време в Баалък тепе е намерен стар римски кюп, с доста големи размери. Днес селото брои около 440 къщи от които 30 турски и 5-6 цигански. Селото има две моторни мелници, две маслени фабрики /за производство на слънчогледово масло/. На горния край към ж.п. линията се издига величествената сграда на новото училище, в което има добре уреден театрален салон. Също има читалище "Напредък" и кооперация "Съгласие", които много добре работят. Главният поминък е земеделието, което бързо се модернизира. През есента на 1928г. се откри и висше земеделско училище. Има образцови, модерни стопанства. Жителите се славят като добри майстори-дюлгери, което се вижда по добре наредените и спретнати къщи. Сведенията даде Васил П.Недялков на 65 години.
[редактиране] Културни и природни забележителности
Събор на селото - първата неделя на месец Ноември


