Карл юнг

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Табела за ремонт Предлага се тази статия да се обедини със статията Карл Густав Юнг.


Карл Юнг (26.07.1875 – 06.06.1961г.) Швейцарски психолог и психиатър, ученик на Зигмунд Фройд, създател на аналитичната психология. Отблъснат от биологизаторския характер на Фройдовите теории, след петгодишно сътрудничество, Юнг се разделя с учителя си и основава нова школа по "аналитична психология". През 1948 г. основава в Цюрих Института Юнг, който ръководи до смъртта си. Една от основните идеи в съчиненията на Юнг е тази за колективно неосъзнаваното, като основа на въображението, общо за всички народи във времето, проявяващо се в религиите, митовете и езотеричните учения. За да провери тази фундаментална концепция, Юнг предприема широко изследване. По време на поредица от пътешествия, той изучава първобитните и източните религии и алхимията. Това затвърждава убеждението му, че съществува универсален фонд, който произвежда архетипове, образи и символи, независими от времето и пространството. Базисното различие между теориите на Фройд и Юнг е по отношение на либидото: Фройд е убеден в неговата сексуална енергия, докато Юнг го разглежда като генерализирана жизнена енергия. Второто различие е в детерминистичното гледище на Фройд за влиянието на детството върху личността, а Юнг е убеден, че личността може да се промени по-късно в живота под влияние на бъдещите си цели и аспирации. Системата на Юнг за личността включва три нива на душата: 1) съзнателното или его; 2) личното несъзнавано – забравени или потиснати преживявания; 3) по-дълбокото колективно несъзнавано, съдържащо комулативния опит на предишните поколения, включително животинското начало. Компонентите на колективно несъзнаваното Юнг нарича архетипове. Юнг е известен още с описанията си на ориентациите екстроверсия и интроверсия в психологията на личността. Той идентифицира четири психологически функции – мислене и чувства, усещане и интуиция. По-важни трудове на Карл Юнг: "Психологическите типове" (1921), "Човекът, в търсене на душата си" (1943), "Моят живот" (1962) и др.