Централна Сърбия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Централна Сърбия
Официален език Сръбски
Столица Белград
Площ 55 968 км²
Население 5 466 009 (2002)


Централна Сърбия (на сръбски: Централна Србија или Centralna Srbija) е термин, с който се обозначава територията на Сърбия, която не е част от автономните области Войводина и Косово. Понякога вместо Централна Сърбия се употребява названието "Същинска Сърбия". От историческа гледна точка това, което днес наричаме Централна Сърбия са трите историкогеографски области Шумадия, Поморавието или Моравско и сръбската част от Санджак.

Съдържание

[редактиране] Политически статут

Регионът Централна Сърбия не е административно отделен от Сърбия, а е подчинен директно на централната власт. Терминът "Централна Сърбия" е въведен по политически съображения, с цел да разграничи онази част от Сърбия, която не се ползва с автономен статут за разлика от Войводина и Косово, които имат своя вътрешна автономия.

[редактиране] Административно деление

На територията на Централна Сърбия са разположени 17 от общо 29-те окръга, които разделят Сърбия. Това са:

  1. Белградски окръг
  2. Мачвански окръг
  3. Колубарски окръг
  4. Подунавски окръг
  5. Браничевски окръг
  6. Шумадийски окръг
  7. Поморавски окръг
  8. Борски окръг
  9. Зайчарски окръг
  10. Златиборски окръг
  11. Моравишки окръг
  12. Рашки окръг
  13. Расински окръг
  14. Нишавски окръг
  15. Топлишки окръг
  16. Пиротски окръг
  17. Ябланишки окръг
  18. Пчински окръг

[редактиране] Население

По-голямата част от населението на Централна Сърбия се определя като сърби (89.48%). В три общини мнозинството от хората се определят като бошняци - (Нови пазар, Тутин и Сеница), в две като албанци - (Буяновац и Прешево), а в общините Босилеград и Димитровград жителите се определят като българи.

[редактиране] Вижте още