Нестрам
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Нестрам | |
|---|---|
|  | |
| Данни | |
| Население: | 954 (2001) | 
| Надм. височина: | 779 м | 
| Геогр. положение: | 40° 24' 46 сев. ш. 21° 3' 44 изт. д. | 
| Пощ. код: | 520 51 | 
| Тел. код: | 24670-31 | 
Нестрам или Несрам (на гръцки Νεστόριο, Несторио,катаревуса Νεστόριον, Несторион, по-старо Νεστράμι, Нестрами или Νεστράμιο, Нестрамио) е село в Егейска Македония, Република Гърция, център на едноименния Дем Несторио, Ном Костур, Област Западна Македония с 954 жители.
| Съдържание | 
[редактиране] География
Селото се намира на 22 километра югозападно от Костур, в полите на Горуша планина, разклонение на планината Грамос между ридовете Йенешево и Митрови Кощи. Край него тече река Белица, десен приток на Бистрица. (Днес в Гърция Белица е схващана като начало на Бистрица.)
Селото се дели на две махали - Горнени и Долнени или Горен Нестрам и Долен Нестрам (на гръцки Άνω Νεστόριο, Ано Несторио и Κάτω Νεστόριο, Като Несторио). Долнени се намира на самата река Белица, а в Горнени, която е по-голямата махала, до Балканските войни са разположени кметството и полицейският участък.
[редактиране] История
Местната легенда твърди, че името Нестрам произлиза от дошлите в селото след Беласишкото сражение ослепени Самуилови войници, които просели "без срам". В края на 19 век Нестрам е голямо чисто българско село. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 Нестрем е посочено като село с 400 домакинства с 1 250 жители българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 Нестрам има 2 700 жители българи.[2] В началото на 20 век по-голямата част от жителите на Нестрам приемат върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Горно Нестрам има 1 240 българи екзархисти и 200 българи патриаршисти, а в Долно Нестрам 1 400 българи екзархисти и 200 българи патриаршисти. И в двете махали функционират български шесткласни училища.[3]
В миналото традиционият занаят на местните жители е било строителството (дюлгерството), което ги е отвеждало в различни части на Османската империя - Солун, Атина, Цариград, Пловдив, Кавала, Драма, Сяр и в Мала Азия. По-рядко строителни бригади от Нестрам са намирали работа в Милано, Виена, Дубровник, Будапеща и други.
Нестрамските строители използвали свой собствен жаргон, различен в лексикално отношение от местния диалект. Той бил формиран и усъвършенстван по време на техните странствания в чужбина и наричан майсторски език. Един от примерите за този таен език дава в спомените си жителят на Нестрам Кирил Радев: "Мое вилат. На аламанико къмбите са скършени. Как гизко ки се кили. Литаите векот у опнатите...", което означава: "Мълчете, на турчина краката са вече посечени. Като куче ще се търкаля. Но вие лъжете пред войската и полицията...".
След Балканската война селото влиза в Гърция. Гръцките войски арестуват цялото население на селото и заставят всеки да подпише декларация, че е грък. През Втората световна война селото е център на комунистическа съпротива и германските окупационни части на два пъти през 1942 и 1943 година го изгарят до основи. На 2 май 1943 година селото е нападнато от андартска чета, а по-късно в същата година е обстрелвано с артилерия от италиански части.[4] По време на Гражданската война селото е едно от последните огнища на комунистическа съпротива. Войните и последвалата масова емиграция зад океана в Австралия и САЩ и Канада стопяват голямото петхилядно село и днес то няма и хиляда жители.
[редактиране] Официални преброявания
- 1913 - 2 731 души
- 1920 - 1 979 души
- 1928 - 1 888 души
- 1940 - 2 677 души
- 1951 - 1 787 души
- 1961 - 1 323 души
- 1971 - 1 143 души
[редактиране] Дем Нестрам
Според преброяването от 2001 година Дем Нестрам има 1 782 жители и в него влизат следните демови секции и селища:
- 
- Демова секция Нестрам (1 214 жители)
 - 
- село Несторио (Νεστόριο) (Нестрам) (954 жители)
- село Агия Ана (Αγία Άννα) (Радигоже) (70 жители)
- село Янохори (Γιαννοχώρι) (Яновени) (17 жители)
- село Ливадотопи (Λειβαδοτόπι) (Омотско) (41 жители)
- село Монопило (Μονόπυλο) (Пеликат) (20 жители)
- село Певкос (Πεύκος) (Тухол) (78 жители)
- село Стена (Στενά) (Стенско) (3 жители)
- село Трилофос (Τρίλοφος) Слимница (31 жители)
 
 - Демова секция Котили
 - Демова секция Кипсели
 - Демова секция Птелеа (396 жители)
 - 
- село Кранохори (Κρανοχώρι) (Дреничево) (270 жители)
- село Като Птелеа (Κάτω Πτελέα) Долно Гръче (70 жители)
- село Птелеа (Πτελέα) (Гръче) (56 жители)
 
 
В дема има и няколко обезлюдени след Гражданската война и вследствие на емиграция села:
- Агиос Захариас (Άγιος Ζαχαρίας) (Загар)
- Гликонери (Γλυκονέρι) (Дряново)
- Котили (Κοτύλη) (Котелци) - Котили географски е в Епир.
- Мировлитис (Μυροβλήτης) (Мирославци) - Мирославци географски е в Епир.
- Перистера (Περιστερά) (Лисотер)
- Цука (Τσούκα) (Чука)
Янохори, Омотско, Пеликат, Тухол, Стенско и Слимница въпреки резултатите от преброяването в 2001 година според официална информация на Дем Несторио нямат постоянно население.
[редактиране] Родени в Нестрам
- Георги Димировски (1941 - ), македонски учен
- Дякон Евстатий (1873 - 1935) (Георги Шкорнов), български революционер
- Кераца Висулчева (1913 - 2004), македонска художничка
[редактиране] Литература
- Радев, Кирил. Лични бележки за село Нестрам, Костурско, в: Етнография на Македония. Извори за българската етнография, т.3, С. 1998, с. 51-66
[редактиране] Външни връзки
 Официален сайт на Дем Несторио
 Официален сайт на Дем Несторио
[редактиране] Бележки
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905.
- ↑ Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
| Деми в Ном Костур |  | ||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Агия Триада | Агии Анаргири | Акритес | Бистрица (Алиакмонас) | Вич | Йонас Драгумис | Костур | Клисура | Кореща | Македнес | Нестрам (Несторио) | Орестида 
 | |||||||

