Музикален тон

от Уикипедия, свободната енциклопедия

[редактиране] Тон и шум

Когато дадено тяло трепти, в окръжаващия го въздух възникват така наречените звукови вълни. Когато те достигнат до ухото, те предизвикват усещането за звук. Звуковете биват два вида - Тонове и шумове. Тон се получава в резултат на равномерно, периодическо трептене, а шум при непостоянен и неопределен брой трептения.


[редактиране] Музикалният тон

Музикалният тон е звук с постоянна честота. Тоновете се различават по височина, трайност, сила и тембър. Записването на тоновете става чрез ноти Музикалния тон също така е и разстояние между основни степени и е равен на 2 полутона. (Вж. Цял тон и полутон).

Трайност

Трайността на тона зависи от продължителността на времето, през което от звуковите вълни се придизвиква възприятие за тон.


Тембър

Тембърът на тона е негово качество, чрез което сме способни да различаваме отделни инструменти и гласове.

Сила

Силата на тона е в пряка зависимост от големината на амплитудата, която се получава при трептенето. Колкото тя е по-широка, толкова по-силен бива тонът.

Характеристика на тона и обертонове

Въпреки че теоритично е възможно, в природата не съществува прост тон. Всеки тон е съчетание от други, които имат по-голяма височина от него и се наричат обертонове (хармонични тонове). Техният брой е неограничен (практически са доказани до 40) и са резултат на явлението, че освен с цялата си маса всяко тяло трепти и със нейните части. Тонът който звучи най-силно се възприема от ухото като единствен. Редът, в който се нареждат обертоновете, се нарича натурален звукоред. (Тоновете от него могат да бъдат чути примерно при флажолет при струнните инструменти).

Височина

Височината на тона се определя от фреквенцията. С увеличаването на броя на трептенията се увеличава височината на тона. Човешкото ухо може да възприеме тонове, чиито брой на трептенията е между 16 и 60 000 херца. Тонове над 4000 херца рядко се употребяват в музиката.

Камертон и тон "ла"

За установяване на абсолютната и постоянна височина на тоновете се използва уред, наречен камертон, който издава винаги тона ла.

През ходините абсолютната височина на нотата ла е била различна.

1788 г. - Париж - ла от първа октава - 409 Херца

1850 г. - Виена, Берлин - 442 Херца

1858 г. - Интернационална конференция в Париж - 435 Херца

1885 г. - Интернационалн конференция във Виена - 435 Херца

1939 и 1941 - Интернационално споразумение - ла от първа октава - 440 Херца


Музикална система, звукоред и основни степени

Музикалната система се нарича групата от тонове, които са подредени в определни съотношения спрямо височина.

Звукоредът представлява сбор от всички тонове на музикалнта система, подредени по височина. Той бива разделен на няколко групи от сходни тонове, които периодически се появяват с различни височини. Тези групи имат наименованието октавови, а тоновете, от които са съставени биват наречени основни степени.

Те имат 2 вида наименования: слогови: до, ре, ми, фа, сол, ла, си буквени: c, d, e, f, g, a, h (или b) Слоговите наименования на тоновете са въведени около 10 век от Гвидо д'Арецо. Те представляват началните срички от първите шест стиха на химна за Йоан Крастител, популярен по това време, чрез който певците молят да бъдат предпазени гласовете им.

Ut queant laxis, ressona re fibris, mira gestorum, famulitu orum, solve pollati, labi i reatum, Sancte Joannes

Седмия тон си, е добавен по късно, а през 1659 слога ut е заменен с до.

Цял тон и полутон

Полутон е най-малкото разстояние между тва тона (при темпериран строй). Цял тон разстояние е равно на два полутона. Интервалите между всички основни степени са с големина един тон, освен между ми-фа и си-до,

[редактиране] Вижте също

Октава