Тракийски конник
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тракийският конник е тракийско божество, символизиращо триумфиращ герой. Символиката на образа претърпява развитие и съществува и в християнската иконография, в която като конници-войни се изобразяват светците Георги, Димитър и Мина. В наши дни в православния свят особено популярни са изображенията на св. Георги Победоносец и св. Димитър.
Изображение на конник-войн е изсечено в скалите на Мадарското плато, близо до днешното село Мадара в България. Този скален релеф се намира на около 23 метра височина от основата на скалите и представлява конник, пронизващ с копие лъв, следван от куче. Около конника има зле запазени прабългарски надписи на гръцки език.
Някои изследователи свързват Мадарският конник с тракииската изобразителна традиция, други смятат прабългарският му произход за безспорен.


