Баница (Ном Лерин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Баница.


Баница
Местоположение
Данни
Население: 688 (2001)
Надм. височина: 871 м
Геогр. положение: 40° 46' 0 сев. ш.
21° 37' 0 изт. д.
Пощ. код: 539 74
Тел. код: 2385

Баница (на гръцки Βεύη, Веви, старо Μπάνιτσα, Баница) е село в Република Гърция, в Дем Вощарани, Ном Лерин (Флорина), Област Западна Македония с 1 535 жители (2001). Селото е разположено на 23 километра източно от номовия център Лерин (Флорина) в западното подножие на планината Малка Нидже (Каймакчалан) на главния път от Солун за Лерин и Битоля.

Съдържание

[редактиране] История

В османски данъчни регистри на християнското население от вилаета Филорина от 1626-1627 година селото е отбелязано под името Баниче с 132 джизие ханета (домакинства).

В края на 19 век Баница е голямо чисто българско село. В 1863 година австрийският консул Йохан фон Хан в "Пътуване от Белград до Солун", пише за Баница: "Баница, село със 130 български къщи." [1] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 Баница е посочено като село с 200 домакинства с 604 жители българи.[2] Според Стефан Веркович в 1889 година в Баница живеят 141 български семейства или 682 души.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 Баница има 1 650 жители българи.[4] Баница е чисто екзархийско чифлишко село. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в селото има 2 000 българи екзархисти и функционират две български училища - основно и прогимназиално.[5]

Баничани участват активно в съпротивата на ВМОРО срещу османската власт. Първият комитет в селото е основан в края на 90-те години на 19 век от Георги Попхристов и Даме Груев.

Придвижване на артилерия край село Баница по време на Първата световна война
Увеличаване
Придвижване на артилерия край село Баница по време на Първата световна война

След Балканската война селото попада в Гърция. Преброяването от 1913 показва 1 617 жители. Баница за кратко е освободено от българската армия по време на Първата световна война, за да бъде отново върнато в Гърция по Ньойския договор. Преброяването от 1920 показва 524 семейства и 1 659 жители, а това в 1928 - 1 995 жители. През 1926 година Баница е преименувано на Веви.

На 15 ноември 1931 година началникът на полицията в Баница изпраща в Лерин доклад със списък на "доказаните българи" първенци в селото, оглавен от Никола Малинов, обвинени, че са членове на нелегална революционна организация, като срещу един от тях - Кръстьо Манов е започнало съдебно дирене. Според гръцки жандармерийски документ от 1932 година във Веви живеят 323 българогласни семейства, 203 от които "българомислещи с изявено българско съзнание". В жандармерийски документ от 1939 година Баница, заедно с района на Преспа е посочена като селище, на което трябва да се обърне най-сериозно внимание в борбата с "българомислещите". Преброяването от 1940 година показва 2 245 души.

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в Баница селяните установяват българска администрация, макар селото да остава в Гърция. Баничани не допускат гръцка жандармерия и при стълкновението са убити трима полицаи, след което жителите на селото заявяват на германските военни власти, че "са българи и не желаят друга власт, освен българска". Баничани участват активно и в създадените от Централния българо-македонски комитет чети за защита от гръцките паравоенни организации в Егейска Македония.[6] След изтегянето на германците в 1946 година 200 души от Баница са съдени за членство в "Охрана" от Леринския съд, като 9 от тях са осъдени на смърт.

В 1945 в Баница има 2 680 българофони, от които 1 900 с "негръцко национално съзнание", 280 с "гръцко" и 500 с "неустановено национално съзнание".

В Гражданската война жителите на Баница се сражават на страната на Демократичната армия на Гърция. Преброяването от 1951 показва 2 062 жители, а това от 1961 2 105. През 60-те години голяма част от жителите му емигрират - преброяването от 1971 сочи едва 1 043 души. Масовата емиграция продължава до 70-те години на 20 век. Според различни изчисления в Канада живеят около 6 500 баничани и техни потомци, в Австралия - 2 500, в Република Македония 2 000.

[редактиране] Личности

[редактиране] Родени в Баница

  • Алексо Джорлев (? - 1915), български революционер
  • Боро Пейчинов (1942 - ), македонски карикатурист и аниматор
  • Дзоле Гергев (Атеш паша) (? - 1910), български революционер

[редактиране] Починали в Баница

  • Васил Попов (? - 1903), български революционер
  • Георги Папанчев (1970 - 1903), български революционер

[редактиране] Външни връзки

Препратка към страница на английски Сайт за село Баница

[редактиране] Бележки

  1. J.G.v Hahn "Reise von Belgrad nach Salonik", Wien 1861, 121.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995.
  3. Стефан Веркович. „Топографическо-этнографический очерк Македонии“. СПб, 1889.
  4. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
  5. D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905.
  6. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
Дем Вощарани (Мелити)
Вощарани (Мелити) | Агиос Атанасиос | Баница (Веви) | Борешница (Палестра) | Върбени (Итеа) | Горно Крушоради (Ано Ахлада) | Забърдени (Лофи) | Крушоради (Ахлада) | Неокази (Неохораки) | Петорак (Трипотамос) | Пополжани (Папаянис) | Росен (Ситария) | Сетина (Скопос) | Юруково (Юруки)
На други езици