Смолча
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Смолча е село в Западна България. То се намира в Община Годеч, Софийска област.
| Смолча | |
|---|---|
|  | |
| Данни | |
| Област: | Софийска | 
| Община: | Годеч | 
| Население: | 25 (13/09/2005) | 
| Надм. височина: | 1078 м | 
| Пощ. код: | 2255 | 
| Тел. код: | 07193 | 
| Геогр. положение: | 43° 5' сев. ш. 22° 59' изт. д. | 
| МПС код: | СО | 
| Кмет или наместник | |
| Младен Младенов | |
| Съдържание | 
[редактиране] География
Село Смоча е разположено в планинска котловина, известна като Висок или Горни Висок, която днес се намира предимно в Сърбия. В българската й част освен Смолча влизат още две села - Комщица и Бърля.
Селото се намира на 500 метра от границата със Сърбия. Теренът е предимно скален с утайки. Характерно е, че има вертикални скални пластове много удобни за изсичането на каменни плочи. Привлекателно е това, че изгледът е граничната полоса заедно с две сръбски и една българска застави. През селото минава малко поточе, което лятно време почти пресъхва. Околното пространство е пасища, ниски широколистни дървета, храсти и стръмен терен. Два големи хълма ограждат селото от изток. Пътят за достъп е единствен посока от гр.Годеч.
[редактиране] История
През ХІХ век селото влиза в състава на Пиротска каза. От 1878 г. е в пределите на България, в Царибродска околия. През 1920 г., след окупацията на Западните покрайнини от Сърбо-хървато-словенското кралство границата е прокарана през землището на Смолча, което се е отразило изключително неблагоприятно на селото.
По данни на местен старец в миналото селото е било многократно по-населено. Основните дейности са били местното ТКЗС и кошарата, чиито останки могат да се видят по югоизточния склон, където са се гледали 4000 глави овце. Имало е коза, прасе и кокошки естествено. До селото се е стигало с граничен лист.
През средата на петдесетте години на ХХ век, след настъпилото частично затопляне на отношенията между Югославия и България край Смолча се провеждат ежегодни свиждания на населението от двете страни на границата.
В момента селото е до 15% заселено. Къщите са предимно калени и пред разруха. Много от тях се продават в порядъка до 6000 лв. Животни почти не се гледат. Селото е постоянно захранено с вода и ток. Има една телефонна линия на частен абонат. Има магазин, който работи два дни в седмицата и доставя повечето продукти по предварителна поръчка.
[редактиране] Религии
Няма църква. Населението е християнско. Няма следи от други религии.
[редактиране] Обществени институции
Затворено училище. Няма поща или кметство. Има спирка на междуградски автобус.
[редактиране] Културни и природни забележителности
Никакви.


