Азот
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За едноименната област в Република Македония вижте Азот
| Азот | |
|---|---|
| Символ | N | 
| Атомен номер | 7 | 
| Химическа серия | неметал | 
| Група, Период, Блок | 5А, 2, p | 
| Външен вид | безцветен газ | 
| Свойства на атома | |
| Атомна маса | 14,0067 u | 
| Атомен радиус (calc) | 65 (56) pm | 
| Ковалентен радиус | 75 pm | 
| Радиус на ван дер Ваалс | 155 pm | 
| Електронна конфигурация | 1s22s22p3 | 
| e- на енергийно ниво | 2, 5 | 
| Оксидационни състояния (Оксид) | +3,5,4,2,0,-3 (силна киселина) | 
| Кристална структура | хексагонална | 
| Физични свойства | |
| Агрегатно състояние | газ | 
| Плътност | 1,2506 kg/m³ | 
| Температура на топене | 63,14 K (-210 °C) | 
| Температура на кипене | 77,35 K (-195,8 °C) | 
| Моларен обем | 13,54×10-3 m³/mol | 
| Специфична топлина на топене | 0,3604 kJ/mol | 
| Специфична топлина на изпарение | 2,7928 kJ/mol | 
| Налягане на парата | NA Pa при NA K | 
| Скорост на звука | 334,5 m/s при 20 K | 
| Други | |
| Електроотрицателност | 3,04 (скала на Паулинг) | 
| Специфичен топлинен капацитет | 1040 J/(kg·K) | 
| Специфична електропроводимост | NA S/m | 
| Топлопроводимост | 0,02598 W/(m·K) | 
| Йонизационен потенциал | 1402,3 kJ/mol | 
| Периодична система на елементите | |
Азотът (на латински: Nitrogenium) е химичен елемент. Означава се с буквата N и е открит през 1722 г. Намира се в 5А група, във втори период. Той има пореден номер Z = 7. Названието 'азот' идва от гръцки и означава „безжизнен“.
[редактиране] История
За първи път е получен от Михаил Ломоносов при опитите му да изгяря метали в затворени съдове. За откривател се счита Даниъл Ръдърфорд, който през 1772 г. оставил да живеят под стъклен звънец мишки. Газът под звънеца след отстраняване на O2 и CO2 не поддържал живота. Същият „лош“, „отровен“ газ бил получен и от Джоузеф Пристли и от Карл Шееле, а през 1787 г. Антоан Лавоазие установил, че това е нов химичен елемент.
[редактиране] Характеристика
В ядрото си азота има седем протона. Седемте електрона в електронната му обвивка са разположени в два електронни слоя. Съответно по два и пет. Молекулите на азота са двуатомни и неполярни. Между тях действат много слаби сили на привличане. В молекулата на азота атомите са свързани с много здрава тройна ковалентна химична връзка. Свободните атоми азот имат голяма химична активност.
Азотът е елемент с неметален характер. Той е газ без цвят и мирис, не гори и не поддържа горенето. Този химичен елемент е твърде малко разтворим във вода и е по — лек от въздуха. Съединява се при висока висока температура с кислорода (азотен окис), водорода (азотоводородна киселина — азиди), някои метали (нитриди).
Азотът се съдържа в атмосферата (около 4/5), в белтъчните вещества, в алкалоидите и др. Индустриално се получава чрез фракционна дестилация на втечнен въздух. Прилага се за получаване на амоняк, азотна киселина, торове, взривни вещества и др. Той е жизнено необходим за растежа на живите организми. Разпространено е мнението, че азотът е инертен газ и не оказва физиологично въздействие върху човешкия организъм. Но при повишено налягане (например потапяне на водолазите на големи дълбочини) нараства концентрацията на разтворения в тъканите азот. Проявява се т. нар. азотна наркоза.

