Вевчани

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вевчани
Местоположение
Данни
Население: 2 433 (2002)
Надм. височина: 1 000 м
Геогр. положение: 41° 14' 26 сев. ш.
20° 35' 36 изт. д.
Пощ. код: 6335
Тел. код: 00389-46

Вевчани (варианти на името Вехчани, Весчани) е село в югозападната част на Република Македония, център на едноименната община.

Съдържание

[редактиране] География

Вевчани се намира на 14 километра северно от град Струга, в подножието на планината Ябланица. На север от него е разположено село Подгорци, на юг - Октиси, на югозапад Горна Белица, а на изток населеното с албанци село Велеща.

Голяма част от землището на селото се намира над 1000 метра надморска височина.

[редактиране] История

В землището на селото са намерени следи от жилища от ІІ век преди Христа. След ІХ век и официалното приемане на християтството в България селото се споменава като принадлежащо на различни охридски манастири и църкви.

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Охрид от 1633-1634 година селото е отбелязано под името Вешчано с 154 джизие ханета (домакинства).

В миналото жителите на Вевчани са известни като строители и обикалят редица краища на Османската империя и извън нея (предимно във Влашко). През 60-те години на ХІХ век е изградена църквата "Св. Никола", чиито икони са дело на Дичо Зограф, а фреските - на неговия син Аврам Дичов.

Има сведения за училище в селото през 1835 г. От 1868 г. в селото работи българско мъжко училище "Св. Спас", а от 1890 г. - девическо училище "Надежда".

Според статистиката на Васил Кънчов в края на ХІХ век Вевчани има 2590 жители българи. Данните от 1907 г. са по-точни – 2347 жители и 440 къщи. От тях през 1910 г. 17 къщи се отделят в сръбска община.

На 13 август 1903 година и през следващите дни, по време на Илинденско-Преображенското въстание, селото многократно е нападано от башибозук и ограбвано. Местният свещеник Пантелей и двама първенци са убити, мнозина са ранени и пребити.

Вевчанци са известни със своеобразния си диалект, различен от този на околните села. През 1907 г. главният учител в Охрид Яким Деребанов в ревизионния си рапорт за българските училища и население в Скопска, Дебърска и Охридска епархия, пише: “Това село си има свой диалект, говорът им не прилича на нито едно село от околните. Има едно предание: жени от с. Вехчани отишли на работа в некое село, стопанинът им казва, че парите ще им брои след некой ден, а те му казват, че искат парите “на река” (на ръка). Зачудил се стопанинът какво да прави и как да им занесе парита на реката

[редактиране] Забележителности

На 13 и 14 януари (Василица) се повежда ежегодния Вевчански карнавал.

  • Вевчански извори (природна забележителност)
  • Църква "Св. Никола" (ХІХ век)
  • Манастир "Св. Спас" (ХІХ век)
  • Църква "Св. Спас" (1986-1996)

[редактиране] Личности

  • Ставре Гогов (1884 - 1907) - стружки войвода на ВМОРО, самоубил се в родното си село при сражение с турски войски.
  • Яким Алулов (неизв. - 1903) - стружки войвода на ВМОРО

[редактиране] Външни препратки

Официален сайт на община Вевчани

Страница на Културно дружество "Дримкол", Вевчани

На други езици