Национално знаме на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Национално знаме на Република България
Увеличаване
Национално знаме на Република България

Националното знаме на България има правоъгълна форма и се състои от три цвята: бял, зелен и червен, разположени хоризонтално отгоре надолу, като цветните полета са еднакви по форма и размери. Белият цвят символизира мира, зеленият — плодородието на българските земи, а червеният — смелостта на народа.

Съдържание

[редактиране] Форма, цветове и размери

Формата и цветовете на националния флаг на България са записани в конституцията на Република България

Чл. 166.: Знамето на Република България е трицветно: бяло, зелено и червено, поставени водоравно отгоре надолу.

По-подробно, формата, рзамерите и цветовете се определят от Закона за Държавния печат и Националното знаме на Република България

  • Форма - правоъгълна със съотношение на широчина към дължина - 3:5. При вертикално окачено знаме, прикрепено към напречник, максималната му дължина може да достигне до пет широчини.
  • Размери: 18 см х 30 см, 24 см х 40 см, 90 см х 150 см, 129 см х 215 см.
  • Цветове:
    • бял - със степен на белота не по-малка от 80%,
    • зелен - номер 17-5936 ТС по скалата на Пантон-текстил
    • червен - номер 18-1664 ТС по скалата на Пантон-текстил.

Стандартни образци за цветовете на националното знаме се съхранявят в Комитета по стандартизация и метрология.

За изобразяване на знамето близки цветове в 16-код са: за бялото - #FFFFFF; за зеленото - #00966E; за червеното - #D62612.

[редактиране] Знаме на Българската армия

Българско бойно знаме
Увеличаване
Българско бойно знаме

Бойното знаме на военна част от Българската армия е с размери 120 х 120 см, еднаква лицева и обратна страна, изработено от коприна, с ресни по трите страни. Цветове - съчетание от цветовете на националното знаме. В основата му е кръстът от ордена "За храброст" в червен цвят. В центъра е изобразен златен лъв, обърнат към дръжката на знамето, върху боен щит на бял фон. В четирите ъгъла на зелен фон са извезани златни лаврови вензели с насочени към центъра инициали "БА". В горната част на знамето по средата е извезан текст "За Република България". Знамето е прикрепено към дървен прът с дължина 260 см и диаметър 4 см, по средата е монтирана месингова гривна, върху която са гравирани номерът, името на частта и датата на връчване на бойното знаме. На горния край на пръта са поставени метално лъвче и 2 сърмени темляка, закрепени на златисти ленти.

[редактиране] Военоморско знаме

Военноморският флаг на Република България е с размери 90 х 60 см и с цветовете на националното знаме - бяла ивица, широка 36 cm, зелена и червена - по 12 cm. В горния ляв ъгъл на бялата ивица е изобразено лъвче, обърнато към флагщока. Има и военноморски флаг на президента на Република България, на председателя на Министерския съвет, на министъра на отбраната и на министъра на вътрешните работи.

[редактиране] История

Прототипът на българското знаме, ушито от Стиляна Параскевова за българските доброволци в Руско-турската война 1877
Увеличаване
Прототипът на българското знаме, ушито от Стиляна Параскевова за българските доброволци в Руско-турската война 1877

[редактиране] Първо и Второ българско царство

Първи данни за българско знаме имаме от времето на Първата българска държава, според които прабългарите използвали за знаме конска опашка. След покръстването на България у нас започват да се използват знамена подобни на византийските. Няма точни данни за български флаг от времето на Втората българска държава. По времето на османското робство хайдутите и войводите използват зелено знаме с изобразен златен лъв и надпис: Свобода или смърт.

[редактиране] През Възраждането

Първото знаме с цветовете зелено, бяло и червено, подредени в този ред хоризонтално, се използва през 1861-1862 г. от Българската Легия, основана от Георги Сава Раковски. За първи път знаме, на което цветовете са в днешния порядък е ушито от Стиляна Параскевова в румънския град Браила и предадено на българските доброволци, участващи в Руско-турската война. То е било квадратно с лъв и надпис БЪЛГАРИЯ в средата. Това знаме днес е част от колекцията знамена на Националния Военноисторически музей.

[редактиране] След Освобождението

След Освобождението, първата българска конституция приета на 16 април 1879 в член 23 определя, че "Българското народно знаме е трицвѣтно и състои отъ бѣлъ, зеленъ и червенъ цвѣтове, поставени хоризонтално"

През 1947 към знамето, в левия горен ъгъл на бялото поле, се добавя гербът на Народна Република България, който остава до 27 ноември 1990. На тази дата текстът в конституцията е променен и гербът е премахнат. Промяната е в сила до приемането на четвъртата конституция на България, където знамето на България се определя в актуалния си вариант.


Знаме на българските хайдути през 19 век
Увеличаване
Знаме на българските хайдути през 19 век
Българското знаме през 1913
Увеличаване
Българското знаме през 1913
Българското знаме през 1946-1967
Увеличаване
Българското знаме през 1946-1967
Българското знаме през 1967-1971
Увеличаване
Българското знаме през 1967-1971
Българското знаме през 1971-1990
Увеличаване
Българското знаме през 1971-1990


[редактиране] Използване

Националното знаме на Република България е постоянно издигнато на:

Националното знаме на Република България се издига временно на сградите, където се провеждат сесии на Народното събрание или заседания на общинските съвети, международни конференции или съвещания, общонационални или международни спортни и други състезания от национално значение - през времетраенето им.

Националното знаме на Република България се поставя в предната част вдясно на превозните средства и на предната мачта на плавателните съдове, когато там се намират президентът на републиката, вицепрезидентът, председателят на Народното събрание или министър-председателят.

Националното знаме на Република България се издига в частите на Българската армия и на корабите на Военноморския флот съгласно военните устави.

[редактиране] Допълнителна литература

  • Иван Иванов, „Български бойни знамена и флагове“, Министерство на отбраната, Институт за военна история, Издателство на Министерство на отбраната “Св. Георги Победоносец”, София, 1998

[редактиране] Вижте още

[редактиране] Външни препратки


Национални знамена на държавите в Европа

Национално знаме на: Австрия | Азербайджан | Албания | Андора | Армения | Беларус | Белгия | Босна и Херцеговина | България | Ватикан | Германия | Грузия | Гърция | Дания | Естония | Испания | Република Ирландия | Исландия | Италия | Кипър | Латвия | Литва | Лихтенщайн | Люксембург | Република Македония | Малта | Молдова | Монако | Норвегия | Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия | Полша | Португалия | Румъния | Русия | Сан Марино | Сърбия | Словакия | Словения | Турция | Украйна | Унгария | Финландия | Франция | Холандия | Хърватска | Черна гора | Чехия | Швейцария | Швеция