Върбени (Ном Лерин)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Върбени | ||
|---|---|---|
|  | ||
| Данни | ||
| Население: | 650 (2001) | |
| Надм. височина: | 602 м | |
| Геогр. положение: | 40° 49' 60 сев. ш. 21° 31' 0 изт. д. | |
| Пощ. код: | ||
| Тел. код: | ||
Върбени или Долно Върбени (на гръцки Ιτέα, Итеа) е село в Република Гърция, в Дем Мелити, Ном Лерин (Флорина), Област Западна Македония с 650 жители (2001). Селото е разположено в Леринското поле, на 17 километра източно от номовия център Лерин (Флорина) на Стара река (Палиорема).
| Съдържание | 
[редактиране] История
В края на 19 век Върбени (или Долно Върбени, за да се различава от Горно Върбени - българското име на Екши Су) е чисто българско село. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 Долно Върбени е посочено като село с 200 домакинства с 615 жители българи.[1] Според Стефан Веркович в 1889 година във Върбени живеят 152 семейства със 732 души българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 Върбени има 690 жители българи.[3] В началото на 20 век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в селото има 624 българи екзархисти.[4] Върбенци не се отказват от екзархията чак до Балканската война, когато селото попада в Гърция.
Гръцкото преброяване от 1913 година показва 677 жители. За кратко селото е освободено от българската армия по време на Първата световна война, за да бъде отново върнато в Гърция по Ньойския договор. Преброяването от 1920 година показва 548 жители, а тези от 1928 и 1940 - съответно 677 и 891 жители.
През 1940 година гръцкото жандармерийско управление в Лерин съставя списък на лицата, чието национално съзнание е "опасно за държавата" и в него влизат семействата на Лазар Николов и Вангел Мавров от Върбени. След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година във Върбени е установена българско общинско самоуправление. След изтегянето на германците 12-те души, участвали в общинския съвет са разстреляни на площада в селото. В 1946 година 60 души от Върбени са съдени за членство в "Охрана" от Леринския съд.
Преброяванията от 1951, 1961 и 1971 показват съответно 960, 927 и 733 жители. Намаляването на жителите на селото през 60-те се дължи на силна емиграция отвъд океана.
[редактиране] Родени във Върбени
- Георги Трайков (1898 - 1975), български политик и държавен деец
- Пандил Шишков (? - 1929), български революционер
- Петър Трайков (1896 - 1964), български революционер
[редактиране] Външни връзки
[редактиране] Бележки
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995.
- ↑ Стефан Веркович. „Топографическо-этнографический очерк Македонии“. СПб, 1889.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905.
| Дем Вощарани (Мелити) |  | |
|---|---|---|
| Вощарани (Мелити) | Агиос Атанасиос | Баница (Веви) | Борешница (Палестра) | Върбени (Итеа) | Горно Крушоради (Ано Ахлада) | Забърдени (Лофи) | Крушоради (Ахлада) | Неокази (Неохораки) | Петорак (Трипотамос) | Пополжани (Папаянис) | Росен (Ситария) | Сетина (Скопос) | Юруково (Юруки) | ||

