от Уикипедия, свободната енциклопедия
	    
	    	    	    
	    
Нобеловата награда за физиология или медицина се връчва всяка година на учени, допринесли в името на човечеството, със забележителни постижения в различни биологични науки. Оригинално наградата е давана за открития в областта на медицината и човешката физиология, но развитието на биологията и сродните ѝ дисциплини, води до разширяване на обзора от възможни постижения.
   Съгласно последната воля на Алфред Нобел, наградата се връчва от Нобеловата Асамблея при Каролински Институт. През 1901 г. е награден първият лауреат на Нобеловата награда за физиология или медицина, като традицията продължа ежегодно.
[редактиране] Списък на лауреатите
Нобелова награда за физиология или медицина, 1900-09
| Година | Име | Тема | 
| 1901 | Емил Адолф фон Беринг | За работата си по серумната терапия, основно за лечението на дифтерия | 
| 1902 | Роналд Рос | За изследванията си върху маларията, показвайки пътя на проникване на причинителя, развитието му в организма и прилагането на методи за лечение | 
| 1903 | Нилс Рюберг Финсен | За заслугите му за лечението на обикновен лупус, чрез прилагането на концентрирано светлинно лъчение. | 
| 1904 | Иван Петрович Павлов | За изследванията във физиологията на храносмилането | 
| 1905 | Роберт Кох | За откритието и изследването на причинителя на туберкулозата | 
| 1906 | Камило Голджи,Сантяго Рамон и Кахал | За изследванията си върху структурата на нервната система | 
| 1907 | Шарл Луи Алфонас Лаверан | За изследванията си върху протозойте, причинители на редица заболявания | 
| 1908 | Иля Илич Мечников | За изучаването на имунната система | 
| 1909 | Емил Теодор Кохер | За работата си върху физиологията, патологията и хирургическите техники на щитовидната жлеза | 
Нобелова награда за физиология или медицина, 1910-19
| Година | Име | Тема | 
| 1910 | Албрехт Косел | За изследванията си в клетъчната биология, и по-специално изучаването на белтъците и нуклеиновите киселини | 
| 1911 | Алвар Гулстранд | За работите си върху формирането на образа през оптичната система на окото | 
| 1912 | Алексис Карел | За хирургическото зашиване на кръвоносни съдове, както и трансплантацията на кръвоносни съдове и органи | 
| 1913 | Шарл Роберт Рише | За откритието на анафилаксията | 
| 1914 | Роберт Барани | За изследванията си върху вестибуларния апарат във вътрешното ухо | 
| 1915 | Наградата не се присъжда. |  | 
| 1916 | Наградата не се присъжда. |  | 
| 1917 | Наградата не се присъжда. |  | 
| 1918 | Наградата не се присъжда. |  | 
| 1919 | Жюл Борде | За откриването на системата на комплемента, като част от имунитета. | 
Нобелова награда за физиология или медицина, 1920-29
| Година | Име | Тема | 
| 1920 | Август Крог | За откритието на регулационния механизъм за съкращаването и отпускането на кръвоносните капиляри. | 
| 1921 | Наградата не се присъжда. |  | 
| 1922 | Арчибалд Хил, Ото Майерхоф | За изследвенията си върху топлообмена при мускулното съкращение, както и за откриването на връзка между кислородната консумация на мускулната тъкан и метаболизма на млечната киселина (лактат). | 
| 1923 | Фредерик Бантинг, Джон Маклеод | За откритието на инсулина. | 
| 1924 | Вилем Ейнтховен | За откриването на механизма на електрокардиограмата. | 
| 1925 | Наградата не се присъжда. |  | 
| 1926 | Йоханес Фибигер | За откритието на Spiroptera carcinoma, като изкуствен причинител на тумори при животни. | 
| 1927 | Юлиус Вагнер-Яурег | За откритието на терепевтичен ефект на заразяване с малария срещу прогресивен паралич. | 
| 1928 | Шарл Никол | За работата си върху причинителя на тифа. | 
| 1929 | Кристиан Еикман, Фредерик Гоуланд Хопкинс | За откритието на редица витамини. | 
Нобелова награда за физиология или медицина, 1930-39
| Година | Име | Тема | 
| 1930 | Карл Ландщейнер | За откритието на кръвните групи. | 
| 1931 | Ото Хенрих Варбург | За изследванията си върху цитохромите и механизма на клетъчното дишане. | 
| 1932 | Чарлз Скот Шерингтън, Едгар Дъглас Ейдриън | За работата си върху физиологията на невроните. | 
| 1933 | Томас Хънт Морган | За откритието на ролята на хромозомите, като фактори на наследствеността. | 
| 1934 | Джордж Уипъл, Джордж Майнът и Уилям Мърфи | За лечението на анемия. | 
| 1935 | Ханс Спеман | За откритието на организационните центрове в ембрионалното развитие. | 
| 1936 | Хенри Дейл, Ото Леви | За откритието на химическото предаване на нервния импулс. | 
| 1937 | Алберт Сент-Джорджи | За описанието на витамин С и откритията в крайния етап на клетъчното дишане. | 
| 1938 | Корнеил Херманс | За откритието на механизмите за контрол на кръвното налягане и нивата на кислород в процеса на дишане. | 
| 1939 | Герхард Домак | За откритието на антибактериалния ефект на пронтозила. | 
Нобелова награда за физиология или медицина, 1940-49
| Година | Име | Тема | 
| 1940 | Наградата не се присъжда. |  | 
| 1941 | Наградата не се присъжда. |  | 
| 1942 | Наградата не се присъжда. |  | 
| 1943 | Карл Петер Хенрик Дам, Едуард Адълберт Дойзи | За откритието и описанието на химическата структура на витамин К. | 
| 1944 | Джозеф Ерлангер, Херберт Гасер | За откритието на различни типове високодиференцирани нервни клетки. | 
| 1945 | Александър Флеминг, Ърнст Борис Чейн и Хоуърд Флори | За откритието на пеницилина и терапевтичния му ефект срещу редица болести. | 
| 1946 | Херман Мюлер | За откритието, че рентгеновите лъчи могат да причинят мутации. | 
| 1947 | Карл Фердинанд Кори, Герти Тереза Кори и Бернардо Хюсай | За откритието на хормоните на предния дял на хипофизата, тяхната структура и функция. | 
| 1948 | Паул Мюлер | За откритието на инсектицидните свойства на ДДТ. | 
| 1949 | Уолтър Хес | За описването на различни функции на средния мозък. | 
| Егаш Мюниш | За терапевтичното въздействие на лоботомията. | 
Нобелова награда за физиология или медицина, 1950-59
| Година | Име | Тема | 
| 1950 | Едуард Кендал, Тадеуш Рейхщейн и Филип Хенч | За откриването на хормоните на надбъбречните жлези, за разкриването на структурата на хормоните и биологичната им функция. | 
| 1951 | Макс Тейлер | За разработката на ваксина срещу жълта треска. | 
| 1952 | Селман Ваксман | За откритието на стрептомицина, първият ефективен антибиотик за лечение на туберкулоза. | 
| 1953 | Ханс Кребс | За откриването на цикъла на цитратния цикъл. | 
| Фриц Липман | За откриването на коензим А и неговото значение за междинния метаболизъм. | 
| 1954 | Джон Ендерс, Томес Уелър и Фредерик Робинс | За разработката на процедури по изкуствено култивиране на вируса на полиомиелита в тъканни култури. | 
| 1955 | Хуго Теорел | За изследванията си върху ензимите и механизма им на действие, и специално за оксидоредуктазите. | 
| 1956 | Андре Курнан, Вернер Форсман и Дикиндсън Ричардс | За откритието на катетеризацията на сърце и изследванията върху патологията на редица сърдечни заболявания. | 
| 1957 | Даниел Бове | За откритието на синтетични вещества означавани като антихистамини, блокиращи действието на биологичните амини. | 
| 1958 | Джордж Бидъл, Едуард Тейтъм | За откритието, че гените са отговорни за контрола на отделни стъпала в метаболизма. | 
| Джошуа Ледерберг | За откритията си върху механизмите на генетичната рекомбинация и за начина, по който е организиран генетичния материал при бактериите. | 
| 1959 | Северо Очоа, Артър Корнберг | За откритието на механизма за синтеза на рибонуклеиновите и дезоксирибонуклеиновите киселини. | 
Нобелова награда за физиология или медицина, 1960-69
| Година | Име | Тема | 
| 1960 | Макфарлейн Бърнет, Питер Брайън Медавар | За откритията си върху функционирането на имунната система на фетуса и различаването на свое от чуждо. | 
| 1961 | Георг Бекеши | За изследванията си върху физическото възприятие на звука от вътрешното ухо. | 
| 1962 | Франсис Крик, Джеймс Уотсън и Морис Уилкинс | За откритията им върху молекулярната структура на нуклеиновите киселини и тяхното значение за предаването на генетичната информация в живите системи. | 
| 1963 | Джон Екълс, Алан Ходжкин и Андрю Хъксли | За изследванията си върху електрическото предаване на нервните импулси и механизмите на възбуждане. | 
| 1964 | Конрад Блох, Феодор Линен | За откритията си върху обмяната на холестерола и метаболизма на мастните киселини. | 
| 1965 | Франсоа Жакоб, Андре Лвов и Жак Моно | За откритията на информационната РНК, рибозомите и механизмите за контрол на генната експресия. | 
| 1966 | Френсис Пейтън Роус | За откритията на вируси, способни да причиняват тумори. | 
| Чарлз Хюгинс | За изследванията си върху хормоналното лечение на рака на простатата. | 
| 1967 | Рагнар Гранит, Кефер Хартлайн и Джордж Уолд | За откритията си върху механизмите на зрителното възприятие и типовете сетивни клетки в ретината. | 
| 1968 | Робърт Холи, Хар Гобинд Корана и Маршал Ниренберг | За разшифроването на генетичния код, необходим за синтеза на белтъците в клетката. | 
| 1969 | Макс Делбрюк, Алфред Херши и Салвадор Лурия | За откритията си, касаещи репликацията на вирусите и описване на генетчната им структура. | 
Нобелова награда за физиология или медицина, 1970-79
| Година | Име | Тема | 
| 1970 | Бернард Кац, Улф фон Ойлер и Юлиус Акселрод | За откритията върху химическото предаване на нервния импулс - съхранението, отделянето и инактивацията на невромедиаторите. | 
| 1971 | Ърл Сътърланд | За откритието върху механизма на действие на група хормони, и по специално епинефрин, през т.нар. вторични посредници. | 
| 1972 | Джералд Еделман и Родни Портър | За откритието на химическата структура на антителата. | 
| 1973 | Карл фон Фриш, Конрад Лоренц и Николаас Тинберген | За откритията, свързани с изграждането и утвърдяването на индивидуално и групово поведение при животните. | 
| 1974 | Албер Клод, Кристиан де Дюв и Джордж Паладе | За описването на органелите, като структурни и функционални компоненти на клетката. | 
| 1975 | Дейвид Балтимор, Ренато Дюлбеко и Хауард Темин | За откритието на взаимодействието между онковирусите и генетичния материал на клетката. | 
| 1976 | Барух Блумберг | За откритието на вируса на хепатит Б | 
| Карлетон Гайдузек | За описването на болеста куру, предавана чрез канибализъм. | 
| 1977 | Роже Гилемин и Ендрю Шели | За работите си върху пептидните хормони, произвеждани в мозъка. | 
| Розалин Ялоу | За развитието на радиоимунологичен метод за определяне на нивото на пептидни хормони. | 
| 1978 | Вернер Арбер, Даниел Натанс и Хамилтън Смит | За откритието на ензимите рестриктази, като инструмент на молекулярната биология. | 
| 1979 | Алан Кормак и Годфри Хаунсфийлд | За разработката на компютърната томография. | 
Нобелова награда за физиология или медицина, 1980-89
| Година | Име | Тема | 
| 1980 | Барух Бенасераф, Жан Досе и Джордж Снел | За откритието на главния комплекс на тъканна съвместимост, отговорен за разпознаването на свое от чуждо в имунната реакция. | 
| 1981 | Роджър Спери | За изследванията си върху мозъчните хемисфери. | 
| Дейвид Хъбел, Торстен Визел | За работата си върху обработката на визуалната информация от мозъка. | 
| 1982 | Суне Бергстрьом, Бенгт Самуелсон и Джон Вейн | За откритието на простагландините. | 
| 1983 | Барбара МакКлинток | За откриването на мобилни генетични елементи (транспозони) в царевицата. | 
| 1984 | Нилс Йерне, Георг Кьохлер Сезар Милщейн | За работите си върху функционирането на имунната система и откритието на моноклоналните антитела. | 
| 1985 | Майкъл Стюарт Браун и Джозеф Голдщейн | За описването на регулацията на холестероловия метаболизъм. | 
| 1986 | Стенли Коен и Рита Леви-Монталчини | За откритията си върху растежните фактори и регулацията на растежа. | 
| 1987 | Судзуми Тонегава | За откритието на генетичните механизми за производството на различни антитела. | 
| 1988 | Джеймс Блек, Гертруде Елион и Джордж Хитчингс | За откритията на важни принципи в лекарствената терапия. | 
| 1989 | Джордж Майкъл Бишъп и Харълд Вармус | За откритието на клетъчният произход на ретровирусните онкогени. | 
Нобелова награда за физиология или медицина, 1990-99
| Година | Име | Тема | 
| 1990 | Джоузеф Мърей и Едуард Донал Томас | За открития, касаещи трансплантацията на органи и клетки, при лечението на заболявания. | 
| 1991 | Ервин Нехер и Берт Закман | За развитието на техники за изследване на йонните канали в клетките и доказване на тяхното присъствие в клетъчната мембрана. | 
| 1992 | Едмонд Фишер и Едвин Кребс | За откритията си върху обратимото фосфолириране на белтъци, като начин за регулация на биологични процеси. | 
| 1993 | Ричард Робертс и Филип Шарп | За откритието, че гените на еукариотите са прекъснати от некодиращи участъци (интрони), чието премахване може да стане по алтернативни начини. | 
| 1994 | Алфред Гилман и Мартин Родбел | За откритието на Г-протеините и ролята им в сигналната трансдукция в клетката. | 
| 1995 | Едуард Люис, Кристиане Нюслейн-Фолхард и Ерик Вишаус | За откритието на гени, контролиращи ембрионалното развитие при винената муха. | 
| 1996 | Питър Дохърти и Ролф Цинкернагел | За описването на механизма, по който лимфоцитите откриват и унищожават клетки, заразени с вируси. | 
| 1997 | Стенли Прусинър | За откритието на прионите и с това на нов принцип на биологична инфекция. | 
| 1998 | Робърт Фърчгот, Луис Игнаро и Ферид Мурад | За откритието на сигналните функции на азотния оксид в сърдечно-съдовата система. | 
| 1999 | Гюнтер Блобел | За откритието, че новосинтезираните белтъци притежават сигнал, определящ мястото им в клетката. | 
Нобелова награда за физиология или медицина, 2000-09
| Година | Име | Тема | 
| 2000 | Арвид Карлсон | За установяването, че допаминът е невромедиатор, чието намаляване води до развитието на Паркинсонова болест. | 
| Пол Гриндгард | За описването на механизма на действие на допамина и други невромедиатори. | 
| Ерик Кандел | За откритието, на принципите на краткосрочната и дългосрочната памет на молекулярно ниво. | 
| 2001 | Леланд Хартлел, Тимоти Хънт и Пол Нърс | За откритията на циклините и циклин-зависимите кинази, като централни регулатори на клетъчния цикъл. | 
| 2002 | Сидни Бренер, Робърт Хорвиц и Джон Сълстон | За установяването, че клетките на Caenorhabditis elegans се делят и умират до точно определен брой, както и откриването на принципите на програмираната клетъчна смърт (апоптоза). | 
| 2003 | Пол Лотербюр и Питър Мансфийлд | За открития, довели до разработката на магнитно-резонансната томография. | 
| 2004 | Линда Бък и Ричард Аксел | За изследванията си върху обонятелните рецептори и организацията на обонянието. | 
| 2005 | Бари Маршъл и Робин Уорън | За откритието на Helicobacter pylori, като причинител на гастрит и язви на стомаха и дванадесетопръстника.. |