Волейбол

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Волейболът(англ. volleyball от volley — летяща и ball — топка) е спортна игра с мрежа и топка. Създадена е в САЩ на 9 февруари 1895 г. от Уилям Морган. Намира широко разпространение, особено в Азия. Има два варианта:

  • Класически

Правилата на играта са описани по-долу. Обикновено се играе в зали или кортови игрища.

Плажен волейбол
Увеличаване
Плажен волейбол
  • Плажен

Игрището е 18 на 8 метра. Отборите са по двама души. Геймовете са до 21 точки. Играе се върху пясък.

Волейболът е олимпийски спорт от 1964 година. Приет е на заседанието на МОК в София. Международната федерация по волейбол (FIVB) е основана през 1947 и включва 218 национални федерации (2002г.).

Съдържание

[редактиране] Правила

[редактиране] Игрище

Игрище за волейбол
Игрище за волейбол

Игрището във волейбола е 9 на 18 метра, разделено на две части от 9 по 9 метра от мрежа, издигната на определена височина(2метра и 43 см за мъжете и 2 метра 24см за жените). Паралено на мрежата на 3 м разтояние са нанесени две линии, които определят зоната за атака (т.н. първа линия). Всички линии трябва да са с ширина 5 см, те трябва да са светли и да се различават от всички други линии върху площадката по цвят.

Игрището се разделя условно на шест зони:

4 3 2
5 6 1

При всяко спечелване на начален удар, играчите трябва да се завъртят по часовниковата стрелка, и да отидат в съседната зона. Например играча от зона 2 отива в зона 1, а играча от зона 1 отива в зона 6. Играчите нямат право да нарушават зоните си до нанасяне на удар по топката за изпълнение на начален удар.

[редактиране] Играчи

Отборите се състоят от 12 играча, един треньор, един помощник треньор и лекар. Един от играчите е капитан на отбора и трябва да се отбележи в протокола. Либерото не може да бъде капитан.

Играчите трябва да са облечени с еднакви екипи с номера на гърба и отпред на гърдите. Номерата могат да бъдат произволни, но не могат да се повтарят, те трябва да бъдат с контрастен цвят и яркост спрямо цвета на фанелката. Екипите се състоят от фанелка, гашета, чорапи и спортни обувки. Те трябва да са с еднакъв дизайн и цвят с изключение на либерото.

Първият съдия може да разреши на играчите да играят боси, да сменят екипа между геймовете, ако е със същите дизайн, цвят и номер, и да играят с анцузи, при условие че и те са номерирани.

Забранени са предмети които могат да доведат до травми или да дадат изкуствено предимство на играча. По изключение се допуска игра с очила.

В игра влизат 6 играча, а останалите 6 са резерви. В един гейм могат да бъдат извършени до 6 смени, като сменен играч не може да замести друг освен сменилия го. За това се казва, че могат да бъдат извършени 6 нормални или 3 пълни смени. Когато някой от играчите се контузи и отборът е изчерпал смените си, той може да бъде заменен по изключение с всеки друг играч. Ако играч бъде изгонен и отборът е изчерпал смените си, той губи гейма.

[редактиране] Игра

Отборът печели точка при:

  • успешно приземяване на топката в противниковото игрище
  • когато отбора на противника извърши грешка
  • когато отбора на противника получи наказание

Когато отбор събере 25 точки с предимство от 2 точки, той печели гейма (с изключение на 5 гейм където трябва да събере 15 точки). Ако резултата е 24 на 24 точки играта продължава до получаване на преимущество от 2 точки, например 27 на 25. Победител в срещата е отборът, който спечели първи 3 гейма.

Грешки са:

  • когато играч не се намира в своята зона;
  • когато играч не се премести в следваща зона при завъртане;
  • когато топката докосне терена или друг предмет извън очертанията на игрището след игра с нея. Игрището включва и ограничителните линии;
  • когато топката се задържи повече от един удар или се удари два пъти последователно от един играч. Изключение е блокадата, която не се брои за пипане, и посрещане на нападение където може да се разделят ръцете, но това се брои за един удар;
  • когато топката се удари повече от три пъти от един отбор, преди да се върне на противника. Отново блокадата не се брои за удар;
  • когато ударът се осъществи при поддръжка или подпиране на играча от друг;
  • когато играч докосне мрежата;
  • когато играч проникне в противниковото игрище. За проникване се счита подпиране или престъпване с цялото стъпало зад средната линия;
  • когато играч докосне топката в противниковото игрище, преди да е осъщесвен нападащ удар;
  • когато се извърши начален удар без подхвърляне на топката;
  • когато при извършване на начален удар топката се подхвърли и се хване;
  • когато началния удар не се извърши до 8 секунди след разрешението на съдията;
  • когато играч от втора линия (зони 1,6,5) при нападение настъпи линията на 3 метър или нейното продължение;
  • когато играч от втора линия направи блокада;
  • когато се блокира начален удар на съперника;
  • когато либерото вдига с две ръце отгоре от първа линия;
  • когато либерото прехвърли в противниковото поле топка, която се намира над височината на мрежата.

[редактиране] Умения

Играчите на волейбол трябва да притежават следните умения: изпълнение на начален удар, пас, вдигане, атака, блокада, поемане(защита). Поради правилото, че всеки един играч трябва да премине през всички зони, всеки един от играчите трябва да притежава базовите умения.

[редактиране] Изпълнение на начален удар

Подготовка за сервиз отгоре.
Увеличаване
Подготовка за сервиз отгоре.

С изпълнението на начален удар започва играта. Началният удар е първата атака на отбора и доброто му изпълнение е от жизнено значение за развитието на играта. Различават се няколко начина на изпълнение на начален удар:

  • начален удар отдолу - изпълнява се като се подхвърли топката на 50 - 60 см и с другата ръка се замахва отдолу, така че да се нанесе удар в долната част на топката. Ударът може да се нанесе и със свита в юмрук ръка. Изпълнява се само от слабо подготвени волейболисти, защото е много лесен за изпълнение, но е лесен и за посрещане от противника. Разновидност на този начален удар е удар до небето. Изпълнява се, така че топката да излети силно нагоре и слънцето да пречи на поемащите да я видят.
  • начален удар отгоре - топката се подхвърля над главата и с другата ръка, предварително изнесена назад, се нанася удар по нея. В зависимост от начина на удар по топката можем да получим силов начален удар, въртелив начален удар и планиращ начален удар.
  • страничен начален удар - топката се подхвърля над главата или малко в страни от тялото и с въртеливо движение на другата ръка се нанася удар по нея. Лесно се постига въртелив начален удар, но е трудно да се контролира посоката му.
  • начален удар с отскок - топката се подхвърля високо на около 1-2 м напред, отскача се и се напада както при нападение. Получава се много мощен начален удар, но е много труден за изпълнение.

[редактиране] Пас

Пас с две ръце отдолу.
Увеличаване
Пас с две ръце отдолу.

Пасовете служат за предаване на топката от един играч на друг. Различаваме следните видове пасове:

  • пас с две ръце отдолу - лявата ръка се свива в юмрук, а дясната обхваща юмрука. Ръцете се насочват на 45 градуса надолу и се изпъват максимално. Топката трябва да попадне между китките и лакета. При посрещане на силни удари, може да се отпуснат малко ръцете за смекчаване на силата на удара. Използва се най-вече за защита и посрещане на начален удар.
  • пас с една ръка отдолу - при посрещане на отдалечени топки, най-вече с приземяване. Различават се два удара на топката - с вътрешната част на ръката, при приземяване наляво или надясно, и с външната част на ръката - при приземяване напред.
  • пас с две ръце отгоре - изпълнява се с възглавничките на пръстите като палците и показалците трябва да образуват равнобедрен триъгълник. Топката се поема над челото. Този пас се отличава със значителна прецизност и за това се използва главно при вдигане и разпределяне на топката.

[редактиране] Вдигане(разпределяне)

Вдигането е подаване на топката за нападение. Това е една от най-отговорните части на играта, защото без добре вдигната топка не може да се извърши добро нападение и топката ще бъде отбита. От разпределянето зависи дали нападателят ще има солидна блокада срещу себе си или ще може да нападне в комфортни условия. За да се постигне максимална прецизност при подаването на топката, вдигането се осъществява главно с пас отгоре. Вдигането се извършва главно от играча намиращ се в зона 3. При елитните отбори, има специализирани играчи, които от всяка зона отиват в зона 3 за да вдигнат топката.

[редактиране] Атака

Атака
Увеличаване
Атака

Всички действия прехвърлящи топката в противниковото поле, с изключение на начален удар и блокада, се считат за атака. Атаката най-често се извършва с мощен удар по топката подадена от вдигащия играч. Обикновено тя е третият удар на отбора. За да се извърши правилно атакуващият удар, играча който го нанася трябва да е с лице към мрежата, отдалечен около 3 метра от нея. От тази позиция той може оптимално да се засили и да извърши максимално висок отскок. Последната крачка от засилването се прави малко по-голяма, за да се преобразува хоризонталната скорост във вертикална. Заедно с нея се прави замах с ръцете, като не удрящата ръка спира на височината на рамената, а удрящата се изнася назад. При удара се използват както мускулите на ръката, така и коремните мускули. Направлението на топката се задава от китката, която насочва топката при удара. При неудобна топка или при тройна блокада може да се нанесе лъжлив удар или топката да се пусне с върховете на пръстите. Важно при това действие е то да бъде достатъчно кратко за да не се свири задържана топка. Топката се насочва точно зад ръцете на блокиращите или към празно място на полето на противника. Когато вдигната топка е много близко до блокадата, тя може да се натисне. Различаваме няколко вида нападение:

  • нападение от втори темп (обикновенна топка)- извършва се с високо вдигната топка в краищата на игрището
  • нападение от първи темп (къса топка) - извършва се в близост до разпределителя, като топката се подава над мрежата само толкова колкото да се удари
  • метърче (бърза или заострена топка) - топката се подава без голяма парабола към краищата на игрището
  • нападение от втора линия - топката се напада от нападател намиращ се на втора линия (зони 1,6,5) който трябва да отскочи зад триметровата линия.

Според посоката на топката можем да разделим нападенията на:

  • нападение по правата
  • нападение по диагонала
  • нападение по късия диагонал

[редактиране] Блокада

Тройна блокада
Увеличаване
Тройна блокада

Блокада наричаме действията на играчите по прихващане на полета на топката над мрежата.

Блокадата може да бъде единична (изпълнена от един играч) и групова (изпълнена от два или три играча). Освен това блокадата може да бъде активна (ръцете се вкарват в полето на противника, така че топката отскочила от тях да падне направо в неговото поле) и пасивна (ръцете се оставят малко по-назад и по-отпуснати, като целта на блокадата е да се омекоти силата на нападението и да може да бъде поета топката от защитниците).

Блокадата е ефективно противодействие на противниковото нападение. Добре поставената блокада не само спира нападението, но и в болшинството от случаите води до отбелязване на точка. Освен това тя е със силен психологически ефект. След две три успешни блокади, противниковият нападател се обезверява и обикновенно започва да нанася по леки и лъжливи удари, които лесно могат да станат плячка на защитниците.

Блокада могат да извършват само играчите от първа линия (зони 2,3,4).

Отскачането за блокада трябва да стане според отдалечеността на нападателя от мрежата. Ако противника изпълнява къса топка, блокиращия отскача заедно с нападателя, ако се изпълнява обикновена топка близо до мрежата, блокиращия отскача при замахването на нападателя, а при нападение от втора линия, блокиращия трябва да отскочи при преминаването на ръката на нападателя на хоризонталата на тялото. Това са относителни моменти, които зависят от конкретния нападател и блокиращ и трябва да се актуализират по време на срещата.

При блокада можете да бръкнете в полето на противника, но трябва да докоснете топката след атаката, защото в противен случай се счита за грешка.

[редактиране] Посрещане (защита)

Действията на играчите за оставяне на топката в игра след начален удар или нападение на противника са посрещане или защита. Посрещането обикновено се изпълнява с две ръце отдолу понеже по този начин има по малка вероятност от носене на топката. При защита често се налага да се приема топката с една ръка при падане. Най-важно за добрата защита е пласирането по игрището. Защитника трябва да е разположен така, че да бъде на най-вероятното направление на топката. Той трябва да е приклекнал ниско, но така че да може да направи крачка във всяка посока. Затова тежестта на тялото трябва да е върху пръстите на краката.

[редактиране] Стратегия

[редактиране] Специализация на играчите

За да се постигнат високи резултати в съвременния волейбол се налага да се профилират играчите така че да могат да изпълняват тези дейности с които се справят най-добре. Различаваме следните специалности:

  • разпределител - отговорност на този играч е да насочи топката към най-удачното място за атака. Той е освободен от посрещане на начален удар, но всяко второ докосване на топката трябва да премине през него. Той е човекът, който организира комбинациите и освобождава нападателите от блокада. Главни изисквания към него са съобразителност, пъргавост, повратливост, поглед върху играта,точен и мек пас. Понеже не участва в атаката, обикновенно на това място се поставя играч с по-малък ръст.
  • нападател първи темп (главен блокировач) - отговорност на този играч е да напада от къса или ускорена топка в непосредствена близост до разпределителя. Освен това, понеже играе главно в центъра на първа линия, той участва във всички блокади. Главни изисквания към него са бързина и отскокливост. Поради необходимостта да участва във всички блокади, обикновено това са високоръстови играчи.
  • нападател втори темп (краен нападател) - отговорност на този играч е да завършва комбинациите обикновено близо до края на мрежата. Освен това той напада и при топки при които не може да се осъществи комбинация, т.н. трудни топки. Обикновено тези играчи участват и в посрещането на топката при начален удар. Главни изисквания към тях са психическа устойчивост, богат арсенал от нападащи удари, мощно нападение.
  • либеро - играч изпълняващ строго защитни функции. Може да замести всеки един от отбора на втора линия, като това не се брои за смяна. Не може да напада топки по-високи от височината на мрежата, не може да вдига с две ръце отгоре от първа линия, не може да изпълнява начален удар. Обикновено е единият от посрещачите. Главни изисквания - бързина, повратливост, стабилна психика и добро посрещане. Използва главно пас с две ръце отдолу.

Понеже не се използва в нападение или защита, обикновенно е нискоръстов играч.

[редактиране] Схеми на игра

Картинка:shema1.jpg

Схема на влизане на разпределителя от различните зони. Номерата показват в коя зона се намира играчът. Разпределителят е даден в синьо. С червени стрелки за показани възможни атаки.

[редактиране] 4-2

Схема на игра с два разпределителя. Винаги на първа линия има един разпределител и двама нападателя. Влизането на разпределителя за вдигане се вижда по горните три диаграми. Понеже винаги има само два нападателя, тази схема не се използва при професионалните волейболни отбори. Поради леснотата на използването й се използва най-вече от аматьори и начинаещи отбори.

[редактиране] 5-1

Схема на игра с един разпределител. Влизането на разпределителят е показано на всичките 6 диаграми по горе. Използва се от почти всички професионални отбори, поради възможността за тясна специализация на всички играчи.

[редактиране] 6-2

Схема на игра с двама разпределители, които винаги влизат от задна линия. Влизането на разпределителя за вдигане е показано на долните три диаграми по-горе. Теоретично това е най-добрата схема, понеже винаги имаме 3 нападателя на предна линия. Проблем в реализирането й обаче е необходимостта от наличието на два универсални играча - разпределители-нападатели, които като са на първа линия да нападат, а когато са на втора линия да вдигат. Това определя много малкото разпространение на тази схема в съвременния волейбол.

[редактиране] Комбинации

Комбинациите са предварително уговорени методи за нападение от няколко нападателя с цел разкъсване на противниковата блокада. Идеалната комбинация е, когато топката може да бъде нападната от няколко играча по време на нейния полет. Различаваме следните комбинации: 1. Ешалон 2. Кръст 3. Възел

[редактиране] Външни препратки