Луфтвафе

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: привеждане в енциклопедичен вид, неутрализация на стила, разделяне на подсекции, форматиране, препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

Луфтвафе (немски Luftwaffe - въздушно оръжие) е названието на германските военно-въздушни сили. Луфтвафе на Третия райх не е обикновена въздушна сила, а оръжие в ръцете на фюрера Адолф Хитлер за постигане на завоевателните му планове за налагане на "нов ред" на Земята и е основен компонент на така наречената светкавична война (Blitzkrieg).

Съдържание

[редактиране] История

След разгрома на Германската империя през Първата световна война Версайският договор забранява на Германия да притежава каквито и да било моторни самолети. Германското правителство успява да заобиколи тази забрана като сключва секретен договор със Съветския съюз. Той дава възможност в СССР да се обучават тайно от 1923 до 1933 г. средногодишно по 240 германски пилоти, главно на летището Липецк, а също да се експериментират нови конструкции на самолети. Тази база се нарича официално 4-и авиоотряд на 40-и авиополк на Червената армия. Тези пилоти образуват ядрото на Луфтвафе, създадено след като Хитлер и неговата Националсоциалистическа партия идват на власт през 1933 г.

Луфтвафе е създадено официално на 9 март 1935 г. като самостоятелен род войска с персонал 18 200 души. Главнокомандващият райхсмаршал Херман Гьоринг, герой от Първата световна война, е централната фигура и идол на младите мъже, който ги увлича в изграждането на въздушната мощ на Третия райх. Но тя се оказва малка за постигането на целите и задоволяването на големите апетити на фюрера Адолф Хитлер.

Херман Гьоринг лично избира за Луфтвафе една емблема, която се различава от тази на другите родове войски. Запазен е орелът, стар символ на Германската империя, но той е в съвсем друга поза. От 1933 г., когато Националсоциалистическата партия на Хитлер идва на власт, орелът държи в краката си символа на тази партия - пречупения кръст (древен символ на изгрева), който обикновено е ограден с дъбови листа. За Луфтвафе Гьоринг отхвърля стария хералдически орел, който е много стилизиран, много статичен и много масивен и приема един по-младолик, по-естествен и по-лек орел с криле, разперени в положение на полет, който повече подхожда на една въздушна сила. Докато орелът на Вермахта стиска здраво с двата си крака символа на нацистката партия, този на Луфтвафе държи пречупения кръст само с единия си крак, а другият е свит в заплашителен и агресивен жест.

Луфтвафе натрупва първия си боен опит в Гражданската война в Испания, която се превръща в "изпитателен полигон" за самолетите му. 7000 "доброволци" от легиона "Кондор" участват на страната на националистите на генерал Франко. Разработват се и много нови тактически приоми.

В завоевателните планове на Вермахта, съобразявани до 1942 г., се предвиждат внезапни удари с танкове и самолети, за да се постигнат изненада и успех, вместо да се използват огромни маси от пехота както през Първата световна война. Още от първите минути на Втората световна война германското Луфтвафе овладява небето и взема решаващо участие в сухопътните сражения. То за броени дни утвърждава доктрината на модерната война: който постигне господство във въздуха, печели сражението, а ако успее да поддържа това господство - печели войната.

Предхождани от Луфтвафе, което постига бърза парализа на противника, сухопътните войски изпълняват определените им задачи след поредица от въздушни удари, които поразяват враговете, сковават отбраната им и прегазват страната им. Това е война в постоянно движение и без постоянна фронтова линия.Такъв тактически подход, известен като светкавична война, се оказва изключително успешен в походите срещу Полша, Дания, Норвегия, Холандия, Белгия, Франция, Балканите и в първия етап на военните действия на Източния фронт срещу СССР. Но Луфтвафе си остава една въздушна сила за нанасяне на тактически удари и за отбрана на Райха, без възможности да извършва бомбардировки над отдалечени обекти и да заплашва промишлената мощ на противниците. В Битката за Англия (лятото и есента на 1940 г.) германските бомбардировачи могат да достигнат едва една десета от стратегическите обекти в Англия. На Източния фронт те достигат само малко зад Москва и не могат да нападнат например промишления център Горки (днес Нижни Новгород), където през военните години се произвеждат хиляди танкове Т-34. Това се дължи на обстоятелството, че Гьоринг и Хитлер пренебрегват тежките бомбардировачи с голям радиус на действие и разпореждат приоритетното производство на тактически бомбардировачи. До 1942-1943 г. Луфтвафе има все още успехи благодарение на своя персонал от ветерани с висок боен дух, отличната им подготовка, голямата им упоритост и наличието на все още модерни за онова време самолети

Поради царуващите сред ръководителите на Луфтвафе некомпеттентност, интригантство и корумпираност се прахосват труд, време и материали с малка или никаква полза за създаването на неудачни самолети, като например тежките изтребители (разрушители) Messereschmitt Ме 110, Me 210/410, щурмовият самолет Henschel Hs 129 и тежкият бомбардировач Heinkel He 177. Много самолети, създадени за нуждите на Луфтвафе по стандартите от 1935-1937 г., се оказват ненужни и дори безсмислени през 1942 г. Това се дължи на нови нужди, възникващи по-бързо, отколкото могат да реагират мозъците на шефовете на Техническия отдел, които са все още на нивото на Първата световна война. С изключение на турбореактивните изтребители Messerschmitt Me 262 и Heinkel He 162, ракетните изтребители Messerschmitt Me 163 и турбореактивните бомбардировачи Arado Ar 234, които са все още несъвършени и се появяват твърде късно, за да могат да окажат някакво влияние на военните действия, през 1945 г. Луфтвафе воюва основно със същите типове машини, създадени по идеи от 1930-те години, с които е разполагало през 1941 г. Поради ограничените ресурси германците не могат да рискуват да спрат производството на утвърдени модeли като Messerschmitt Me 109, Focke-Wulf Fw 190 и Junkers Ju 88 и да организират производството на реактивните самолети, за които не се знае кога ще има годни двигатели и до края на войната не са изяснени проблемите на оборудването, обучението, въоръжението и тактиката.

След смъртта на генерал Ернст Удет в края на 1941 г. началник на Техническия отдел на Луфтвафе става прагматика генерал Ерхард Милх. Той проумява необходимоста от цялостна реконструкция на производствената база, за да може да се противопостави на нарастващата мощ на съюзниците. Той поставя началото на едно сериозно увеличаване на производството на самолети, което е реализирано през 1944 г. Въпреки тежките бомбардировки и нарушения транспорт, през 1944 г. са произведени около 40 000 самолета, което представлява една трета от всички произведени в Германия през Втората световна война. Но се оказва, че за тях вече няма достатъчно гориво и опитни пилоти.

Човешките ресурси на Луфтвафе нарастват от 600 000 души в началото на войната на 1 100 000 в края на 1942 г. Но по-късно поради липса на гориво и резервни части за самолетите част от персонала е изпратена да воюва в така наречените полеви дивизии (Luftwaffen-Felddivisionen). С напредването на войната се налага все повече сектори на фронтовете да се обслужват от все по-малко самолети, пилотирани от недообучени летци. Поради липса на самолети, на гориво, а и на време задължителните часове за обучение на пилотите се намаляват от 260 през 1942 г. на 110 през 1943 г., а накрая на 50 през 1944 г.

В началото на 1945 г. основната задача на Луфтвафе вече е отбраната. То разполага със сили за противовъздушна отбрана на Райха от около 2000 самолета плюс не повече от 1000 самолета, пръснати в малки тактически поделения по фронтовете. Това е повече от 20 пъти по-малко от броя на самолетите на съюзниците, действащи в Европа. Това трагично положение се дължина обстоятелството, че когато нацистка Германия започва да води война с три противника, всеки от от които е по-богат, по-многочислен и по-мощен, отколкото самата нея заедно с ресурсите от покорените европейски страни, тя разчита на Луфтвафе, а то в същност се оказва създадено за водене на краткотрайни локални войни. Принудени да воюват на няколко фронта в Европа и Северна Африка и да преодоляват огромни разстояния, елитните въздушни сили на Третия Райх не могат вече да се справят с поставените им задачи, когато войната се превръща в глобална.

През февруари-март 1945 г. бойната сила на Луфтвафе пада драстично както поради големите загуби на самолети и най-вече на летци, така и поради изчерпване на резервите от горива. Със заповед от 13 февруари се ликвидират всички учебни ескадри. Разрешено е да продължи обучението само на пилоти, които се нуждаят от още 2 до 4 седмици, за да бъдат готови за включване в бойните действия. В началото на април са ликвидирани голям брой бомбардировъчни и други поделения, а от 1 април се прекратява производството на бойни самолети с бутални двигатели. Много летци са изпратени в пехотни поделения по фронтовете. Това е тъжният край на могъщото някога Луфтвафе.

[редактиране] Германската самолетостроителна промишленост

В нацистка Германия стотици фирми работят в областта на самолетостроенето. Голяма част от тях са производители на агрегати, възли и полупродукти. С конструиране и производство на самолети, както и на елементи и възли за тях, се занимават около 20 фирми, между които са по-малко известните AGO, Bücker, Blohm & Voss, DFS, Erla, Flettner, Gotha Waggonbau, Klemm, Siebel и Weser. Но осем са големите фирми, които създават и произвеждат основната част на самолетите на Луфтвафе през Втората световна война. Това са:

Arado Flugzeugwerke, Dornier-Werke, Gerhard-Fieseler-Werke, Focke-Wulf Flugzeugbau, Ernst Heinkel, Henschel-Flugzeugwerke, Junkers Flugzeug- und Motorenwerke и Messerschmitt.

За самолетостроенето работят и много други фирми. Това са производителите на двигатели, например Argus, Daimler-Benz, BMW, Bramo, Hirth, Walter, на оръжейни системи, например Mauser, Rheinmetall-Borsig, производители на хидравлични и пневматични системи, лагери, каучукови и текстилни изделия, електротехнически, дървообработващи, металообработващи и много други предприятия. През войната част от производството е изнесено в окупираните страни. Затова след края на войната производството на редица самолети, например Ju 52, He 111, Fi 156, Me 262, Si 204, продължава в Чехия и Франция под ново име.

[редактиране] Обозначаване на самолетите на Луфтвафе

За обозначаване се използват букви и цифри. Първите букви характеризират основната фирма-производител. Например: Ar = Arado, Bf = Bayerische Flugzeugwerke, Bv = Blohm & Voss, Do = Dornier, Fi = Fieseler, Fw = Focke-Wulf, Go = Gothaer Waggоnfabrik, He = Heinkel, Hs = Henschel, Ju = Junkers, Kl = Klemm, Me = Messerschmitt, Si = Siebel. В края на войната някои от самолетите на Focke-Wulf са обозначени с името на главния конструктор инж. Курт Танк, например Та 152 и Та 154.

След фирменото обозначение следва цифрова комбинация, отговаряща на кодовото число, под което даден самолет се води на отчет в Министерството на въздухоплаването (Reichsluftfahrtministerium, RLM). Това число не е свързано с последователността на приемането на въоръжение на самолетите.

След основното обозначение следват буква, която отговаря на варианта, например Ме 109Е, и цифра, която отговаря на на серия, респ. подвариант, например Ме 109Е-4.

Прототипите се обозначават с буквата V (Versuch) и поредно число, например Не 111V-7 е седмият прототип на бомбардировача Не 111.

С буква U (Umrüst-Bausatz) и цифри, отделени с коса черта, се обозначават допълнителни устройства или преустройства, които се монтират в завода-производител, например Fw 190A-4/U8 е изтребител-бомбардировач, който може да носи четири бомби по 50 kg под крилата, а под тялото - резервоар за допълнително гориво с вместимост 300 литри. Машини с допълнително въоръжение, което се монтира във фронтовите работилници, са обозначени с буквата R (Rüstsatz), например Fw 190A-6/R6 има под крилата две тръби с диаметър 210 mm за изстрелване на неуправляеми ракетни снаряди Wgr.21.

Самолетите, пригодени за служба в пустинни райони, са обозначени със съкращението Trop, например Me 109E-7/Trop.

[редактиране] Структура на германското Луфтвафе

Основната тактическа единица на Луфтвафе през Втората световна война е ескадрата (Geschwader). Всяка ескадра е обоначена с букви и цифри. Буквите характеризират предназначението на ескадрата, например:

JG Jagdgeschwader = изтребителна ескадра, NJG Nachtjagdgeschwader = нощна изтребителна ескадра, ZG Zerstörergeschwader = ескадра от тежки изтребители (разрушители), EJG Ergänzungsjagdgeschwader = резервна истребителна ескадра (за преквалификация), SG Schlachtgeschwader = ескадра от щурмови самолети, StG Sturzkampfgeschwader (Stukageschwader) = ескадра от пикиращи бомбардировачи (щуки), KG Kampfgeschwader = бомбардировъчна ескадра, SKG Schnellkampfgeschwader = ескадра от скоростни бомбардировачи, LG Lehrgeschwader = учебна ескадра, TG Transportgeschwader = транспортна ескадра.

Редица ескадри имат имена, например: JG 5 Eismeer, JG 53 Pik As, JG 54 GrÜnherz, ZG 1 Wespen, ZG 76 Haifisch, KG 51 Edelweiss, KG 54 Totenkopf, KG 55 Greif. Други ескадри имат с пропагандна цел традиционно име в чест на загинал герой, например: ZG 26 Horst Wessel - името на герой на нацистката партия, убит през 1930-те години при уличен побой; JG 26 Schlageter - името на борец срещу френската окупация на Рурската област след Първата световна война, разстрелян от французите; JG 2 Richthofen - ас-изтребител от Пъвата световна война; JG 51 Mölders - първият ас-изтребител на Луфтвафе; KG 4 General Wever - първият началник-щаб на Луфтвафе, загинал при самолетна катастрофа, JG 3 Udet и др. Интерексно е да се отбележи, че тази традиция е запазена и в настоящето Бундеслуфтвафе, където има ескадри JG 71 Richthofen и JG 74 Mölders.

Всяка ескадра има 120 до 200 самолета и е съставена от щаб и три, а понякога и четири групи, обозначени с римски цифри. Hапример: ІІ./JG 27 = втора група на изтребителна ескадра 27.

Всяка група има 36 до 48 самолета и се състои от три, а понякога и четири ескадрили (Staffel). Например: 2./JG 54 = втора ескадрила на изтребителна ескадра 54.

Обикновено всяка ескадрила се състои от 12 самолета. При изтребителите всяка ескадрила е изградена от три четворки (Schwarm). Най-малките единици са тройката (Kette) и двойката (Rotte).

Няколко ескадри образуват въздушен корпус (Fliegerkorps) или въздушна дивизия (Fliegerdivision).

Най-голямата тактическа единица в Луфтвафе е въздушният флот (Luftflotte), който съответства приблизително на една съветска или американска въздушна армия.

Съществуват и специализирани автономни поделения, например: JV Jagdverband = изтребителен отряд, EK Einsatzkommando = оперативен отряд, HAGr Heeresaufklärungsgruppe = армейска разузнавателна група, KFlGr Küstenfliegergruppe = група за крайбрежно наблюдение, SAGr Seeaufklärungsgruppe = група за морско разузнаване, MSGr Minensuchgruppе = миночистачна група, GrzbV Gruppe zur besonderen Verwendung = група със специално предназначение.

[редактиране] Опознавателни знаци, маркировка и камуфлаж на самолетите на Луфтвафе

След идването на Хитлер на власт в Германия и създаването на Луфтвафе, през средата на 1930-те години като национален отличителен знак върху крилата и телата на германските военни самолети отново се появява правият кръст (Balkenkreuz) от края на Първата световна война. През цялото вертикално оперение преминава червена лента, като в средата й има бял кръг с черен пречупен кръст (свастика) - символът на управляващата Националсоциалистическа партия. Но през следващите години тези знаци са стилизирани и опростени. Червената лента и белият кръг изчезват още преди войната. Остава само черният пречупен кръст, който по-късно е само очертан с бял или черен контур в зависимост от това, дали самолетът е боядисан в тъмни или светли цветове. През войната в много случаи от правия кръст остават само бели ъгли при тъмни повърхности и черни ъгли при светли повърхности.

По време на Втората световна война са въведени специални маркировки за обозначаване на театъра на военните действия. Така например в района на Средиземноморието германските и италианските самолети имат широка бяла лента около тялото. По време на Битката за Англия през втората половина на 1940 г. германските самолети, които участват в нея, имат жълти ленти около тялото и жълто оцветени краища на крилата и (или) обвивки на двигателите и (или) вертикални кормила. При похода на Балканите през пролетта на 1941 г. германските самолети имат също такова оцветяване. Това се налага, тъй като югославските и гръцките въздушни сили разполагат с голям брой германски самолети. Това обозначение е въведено по-късно и за всички самолети на Луфтвафе и на германските съюзници на Източния фронт и на Балканите. То е въведено и на българските самолети.

А какво означават "загадъчните" букви и цифри, ъгли и ленти, нанасяни на германските самолети? Съгласно предписанията за изтребителите на всеки самолет трябва да се нанесе арабска цифра от 1 до 20, както следва: бяла за 1-ва, 4-та и 7-ма ескадрила (Staffel), червена за за 2-ра, 5-та и 8-ма ескадрила, жълта за 3-та, 6-та и 9-та ескадрила. Самолетите от I група нямат специално обозначение. Тези от II група имат на тялото отстрани зад кръста хоризонтална линия със цвета на ескадрилата. В първите години на войната самолетите от III група имат вълнообразна линия с цвета на ескадрилата. По-късно самолетите от III група имат вертикална линия с цвета на ескадрилата, а тези от IV група - вълнообразна линия. Самолетът на командира на група вместо цифра има черен ъгълник. Самолетът на командира на ескадра (Geschwader) освен ъгълник има отстрани дълга черна линия, достигаща до опашката, така че се получава изображението на стрела.

На всички други самолети освен изтребителите са изписани четири букви или три букви и една цифра. Първите две черни букви (или буква и цифра), нанесени вляво от кръста, са кодирано обозначение на групата и ескадрата. Третата буква (вдясно от кръста) е индивидуална характеристика на самолета, често изписвана в цвета на ескадрилата. Последната черна буква указва подразделението в рамките на ескадрата, към ноето е включен самолетът. Обикновено тези букви и цифра са изписани в черно отдолу на крилата.

Германските изтребители от поделенията, включени в отбраната на Райха, имат от 1944 г. широки 90 cm цветни ленти около тялото - зелени, сини, червени, бели, жълти, черни или комбинации от тези цветове.

В предната част на тялото или под пилотската кабина се нанася емблемата на поделението, а в някои случаи личната емблема на пилота.

Трябва да се споменат и малките маркировки, с които се отбелязват постигнатите въздушни победи. Германците отбелязват на вертикалното кормила победите си с вертикални бели ленти (Abschussbalken), над които са изписани малки кокарди или петолъчни звездички в зависимост от това, от каква националност са свалените самолети.

От началото на 1945 г. на германските самолети е забранено изобразяването на всякакви емблеми, както и на маркировки за въздушни победи.

Що се отнася до камуфлажа на самолетите на Луфтвафе, той представлява до началото на войната редуващи се зони в зелени тонове - чернозелено и тъмнозелено (Schwarzgrün и Dunkelgrün) - върху горните повърхности и светлосиньо върху долните. Скоро германците установяват, че сивото е полезен неутрален цвят и го добавят към зелените тонове. По-късно светлозелените и сиви странични повърхности на тялото и вертикалните кормибни плоскости са изпъстрени с тъмнозелени петна. Повърхностите на самолетите, действащи в Северна Африка, са оцветени пясъчножълто (Sandgelb), като в много случаи са изпъстрени с маслиненозелени петна. През зимните месеци самолетите на Източния фронт обикновено са боядисвани бели с водоразтворими бои, за да бъдат по-добре маскирани в зимната обстановка. На самолетите, действащи през нощта, долните повърхности са оцветени черно и белите елементи на маркировките са замазани с черна боя.

[редактиране] Самолетите на Луфтвафе

[редактиране] Изтребители

[редактиране] Разрушители

[редактиране] Щурмовици

[редактиране] Бомбардировачи

[редактиране] Транспортни самолети

[редактиране] Спомагателни самолети

[редактиране] "Реактивните чудеса" на Третия Райх

[редактиране] Оръжията на германските самолети през Втората световна война

[редактиране] Тайните оръжия на Третия Райх

[редактиране] Летящите бомби V-1 (Фау-1)

[редактиране] Балистичните ракети V-2 (Фау-2)

[редактиране] Литература

  • Ст. Семерджиев, "Луфтвафе - възход и крах". Еър Груп 2000, София, 2000.