БЗНС Врабча 1
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Партии в България до 1989 | 
|---|
| Източна Румелия | 
| Либерална партия | 
| Народна партия | 
| до средата на 1880-те | 
| Либерална партия | 
| Консервативна партия | 
| до началото на 1920-те | 
| БРСДП (т.с.) | 
| БЗНС | 
| БРСДП | 
| Народнолиберална партия | 
| Младолиберална партия | 
| Либерална партия | 
| Радикалдемократическа партия | 
| Демократическа партия | 
| Прогресивнолиберална партия | 
| Народна партия | 
| до средата на 1940-те | 
| БКП | 
| БЗНС Пладне | 
| БЗНС Врабча 1 | 
| БРСДП | 
| Радикална партия | 
| Демократическа партия | 
| ОНПП | 
| Националлиберална партия | 
| Демократически сговор | 
| Народен сговор | 
| до 1989 | 
| БКП | 
| БЗНС | 
Български земеделски народен съюз (БЗНС) Врабча 1 е масова организация на земеделски труженици, която има ръководно участие в селското движение, образувана в края на 1926 г. Член е на Международното аграрно бюро (МАБ), известно още като Зелен Интернационал.
В политическата си платформа съюзът прокламира народовластническия принцип и аграрен трудовокооперативен строй, основан на частната трудова собственост и ограничаващ господството на едрата буржоазия.
В БЗНС “Врабча 1” се открояват три крила: умерено, дясно и ляво. Между тях съществуват политически и тактически различия. Първоначално съюзът отстоява тезата за самостоятелна борба, но след това приема сътрудничеството с буржоазните опозиционни партии.
През 1930 г. в него членуват над 60 000 души в 1800 дружби, а през 1932 г. съставът му нараства на 103 000 души. Изгражда младежка организация и академичен съюз. Остава в опозиция на сговористкото управление (1923-1931 г.).
БЗНС "Врабча-1", заедно с Демократическата, Националлибералната, Радикалната партия и БЗНС Стара Загора образуват Народния блок. След изборната победа през юни 1931 г. взема участие в блоковия кабинет. Провежданата от Народния блок политика предизвиква недоволство сред по-голямата част от селското население и довежда до отлив на членска маса от редовете на БЗНС ”Врабча 1”.
През март 1932 г. се стига до разцепление в организацията. Създава се самостоятелна политическа организация БЗНС Александър Стамболийски, а през октомври 1933 г. и нов съюз "Врабча 1". Най-левите сили в съюза преминават към Радикалната партия.
БЗНС Врабча-1 се обявява против държавния преврат на 19 май 1934 г. След забраната на политическите партии от правителството на Кимон Георгиев БЗНС Врабча 1 води полулегален начин на живот.
През пролетта на 1936 г. БЗНС Врабча-1, заедно с Радикалната партия, Ляпчевия сговор, Социалдемократическата партия и националлибералите образуват опозиционен блок – т. нар. "Петорка". Съюзът се включва в акцията за възстановяване на Търновската конституция.
БЗНС ”Врабча 1” се обявява против присъединяването на България към Тристранния пакт.
По време на Втората световна война (1939-1945 г.) участва в мероприятията на легалната буржоазна опозиция и остава извън Отечествения фронт. Взема участие със свои представители в коалиционното правителство на Константин Муравиев (2–8 септември 1944 г.).
През ноември 1945 г. се обединява с Български земеделски народен съюз (БЗНС) "Никола Петков" и се присъединява към опозиционните сили.
Печатни органи на Български земеделски народен съюз (БЗНС) ”Врабча 1” са вестник "Земеделско знаме", вестник "Нива", вестник "Врабча" и списание "Земледелска мисъл".
[редактиране] Източници
Агенция Фокус от 5 февруари 2006 г.

