Диона (спътник)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|  | |
| Диона заснета от апарата Касини-Хюйгенс | |
| Откриване | |
|---|---|
| Открит от | Джовани Доменико Касини | 
| Дата | 21 март 1684 г. | 
| Орбитални параметри (епоха J2000) | |
| Голяма полуос | 377 400 km | 
| Ексцентрицитет | 0,0022 | 
| Орбитален период | 65 часа 41 мин. 05 сек. | 
| Инклинация | 0,02° | 
| Естествен спътник на | Сатурн | 
| Физически характеристики | |
| Среден диаметър | 1118 km | 
| Маса | 1,096×1021 kg | 
| Средна плътност | 1,50 g/cm3 | 
| Повърхностна гравитация | 0,022 m/s2 | 
| Втора космическа скорост | 0,5 km/s | 
| Период на въртене | 65 часа 41 мин. 05 сек. (синхронно) | 
| Наклон на оста | 0,006° | 
| Албедо | 0,55 | 
| Повърхностна температура – мин. – средна – макс. | неизв. 87 K неизв. | 
| Атмосферни характеристики | |
| Атмосферно налягане | няма | 
Диона е естествен спътник на Сатурн. Открита е от Джовани Доменико Касини през 1684 г. Носи името на дъщерята на Уран и Гея от древногръцката митология Диона, но понякога бива наричана и Сатурн 4.
| Съдържание | 
[редактиране] Наименование
Касини нарича четирите спътника на Сатурн, които открива, (Тетида, Диона, Рея и Япет), с колективното име Sidera Lodoicea или Звездите на Луи в чест на своя крал — френския Луи 14. Преди 1847 г. астрономите са наричали всички спътници Сатурн 1 до Сатурн 7, включвайки в поредицата и Титан, Мимас и Енцелад. През 1847 г. синът на Уилям Хершел — Джон Хершел в своята публикация „Резултати от астрономически наблюдения направени на Нос Добра надежда“ ([1]) предлага използването на съвременните имена на спътниците, като им дава имената на титаните и братята и сестрите на бога Хронос.
[редактиране] Физически характеристики
 
Диона е съставена предимно от лед, но се предполага, че във вътрешността й се намират значителни количества плътни материални като силикатни скали. Въпреки по-малките си размери, по строеж Диона наподобява Рея. Двата спътника имат сходно албедо и разнообразен терен, както и различни водещи и задни полукълба. Водещото полукълбо на Диона е покрито с множество кратери и е с еднородна яркост, докато задното полукълбо е покрито с мрежа от ледени хребети. Някои тях пресичат кратери, което издава, че са образувани сравнително скоро.
За геологията на Диона са характерни:
[редактиране] Топография
Преди да бъде изследван от близко разстояние от Касини на 13 декември 2004 г., произходът на светлия материал на повърхността на спътника остава загадка. Единствената известна информация за материала е ниското му албедо и това, че е достатъчно тънък, за да позволи наблюдения на релефа под него.
Според една теория скоро след формирането на Диона, когато спътника е бил все още геологичски активен, са протичали процеси като криовулканизъм, довели до образуването на „жили“ по повърхността, съставени от кондензирал лед и скален материал. Впоследствие геологичните процеси са затихнали, но водещото полукълбо все още е било подложено на активно бомбандиране от метеорити, довели до елиминиране на жилите в това полукълбо и запазването им само в задното.
Според нови данни от Касини обаче жилите не са депозити на материали с вулканичен произход, а тектонични разломи и пукнатини. Все още обаче не е известно защо те се налюдават само в задното полукълбо.
[редактиране] Кратери
На ледената повърхност на Диона се намират области, покрити с множество кратери, няколко от които са с диаметър, по-голям от 100 km, равнини с кратери, по-малки от 30 km, и ледени жили. Голяма част от областите с гъсто покритие на кратери се наблюдават на повърхността на задното покулбо и по-малко на водещото полукълбо. Учените считат, че в миналото на Диона преди няколко милиарда години някой от по-големите тела, сблъскали се със спътника, биха могли да го завъртят на 180° спрямо посоката на орбиталното му движение, разменяйки положенията на водещото и задното полукълбо.
Подобно на Калисто, на Диона липсват високи релефни черти характерни за Луната и Меркурий. Счита се, че причината за това е сравнително ниската якост на ледената кора позволяваща „свличания“ на материал.
[редактиране] Виж още
- Списък на обекти на Диона
- Спътникът Елена на орбита около водещата (L4) точка на Лагранж на Диона
- Спътникът Полидевк на орбита около задната (L5) точка на Лагранж на Диона
[редактиране] Външни препратки
| Спътници на Сатурн | 
|---|
| ... | Телесто, Тетида, Калипсо | Елена, Диона, Полидевк | Рея | ... | 
| Мимас | Енцелад | Тетида | Диона | Рея | Титан | Хиперион | Япет | Феба | 
| Слънчева система | 
| Звезда: Слънце | 
| Планети: Меркурий | Венера | Земя | Марс | Юпитер | Сатурн | Уран | Нептун | 
| Планети-джудже: 1 Церера | Плутон | 2003 UB313 | 
| Други тела: Луна | Астероиди | Пояс на Кайпер | Разреден диск | Облак на Оорт | 
| Виж също астрономически обекти и списък на обектите в Слънчевата система подредени по радиус, маса и разстояние до Слънцето | 



