Гари Нюман
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Гари Нюман е първата звезда на електопоп сцената от края на 70-те години на ХХ век . Още от малък той усвоява свиренето на китара , а първите си сериозни занимания с музика осъществява в началото с групата "LASERS" , а по-късно с пост-пънк групата "Tubeway Army" . Точно в епохата на небивал интерес към пънк-революцията , Гари открива за себеси електронните инструменти . Ето защо той записва първият си албум " Tubeway Army " - 1978г., като съчетава звука на електрокитарата с този на мууг-синтезатори . Вторият албум " Replicas " - 1979г., е вече стъпка напред - Гари аранжира албума така , че синтезаторната звучност се превръща в доминираща . Музикантите от "Tubeway Army" считат това за предателство към китарата - този класически рок-инструментт , и напускат групата . Ето защо " Replicas" е записан под собственото име на Гари Нюман ,през месец февруари , а през май същата година е издаден най-популярния му / и най-продаван / албум - " Pleasure Principle" , в който е записан най-известния сингъл - "Cars" . Този сингъл превръща господин Нюман в звезда с международна известност , и в родоначалник на синти-поп течението , станало доминиращ стил в началото на осемдесетте години на ХХ век . Освен това той открива пътят към класациите на всички музиканти от синти-поп ерата , превръщайки електронната музика в популярна сред меломаните по света. До 1979г. електронната звучност е само елитарен екперимент на малцина музиканти притежаващи възможност да работят със синтезатори . Следва 1980г. , в която е издаден третия, пореден албум на Гари Нюман , носещ заглавието " Telecon " . Този албум също влиза в класациите и се продава добре . На обложката на издадения през пролетта сингъл " We are Glass " , Гари държи две неонови лампи , осветяващи със студена светлина лицето му , а зад него фона е черен . Текстовете на албумите му са силно повлияни от критично-параноидния стил на сюрреализма , а студената , електронна илюстративност на музиката му , съвсем определено е поклон към течението на неофутуристите . Самият Гари на сцената изглежда и се държи , като безжизнен андроид-кибогр , с което впечатлява любителите на научнофантастичната образност . Героят от песните му винаги е мъж-момче , което е заобиколено от студен , механичен , и враждебен свят , свят - лишен от човечност и емоции. През следващата 1981г. популяростта на Гари Нюман постепено спада , като в средата на 80-те , той на практика е изместен в сянката на такива синти-поп групи и изпълнители като Depeche Mode, New Order, Soft Cell, Ultravox, Visage , Men Without Hats , A Flock of Seaguls , New Music , Fed Gadget , Cabaret Voltair , DAF , Yazoo , Sensus , Classix Nouveaux , Human League , ABC , The The , Talk Talk , Blancmange , Whang Chung , Bronski Beat , Alphaville , Scritti Politti ,OMD , Thomas Dolby , Howard Jones , Nik Kershaw , Tomoson Twins , Propaganda , Nena , Kim Wilde , Anne Clark, Clan of Xymox , New Musik , Devo , Front 242 и др. Хладният, дистанциран електронен футуризъм на Гари омръзва на слушателите , за сметка на по-лековатите и по-мечтателни представители на новата романтика и новата вълна .Причина за спадащата му популярност става и неговата необмислена декларация в края на 1980г. , че след прощално турне той ще се откаже от музиката и ще се отдаде на своето хоби - летенето със самолет. В доказателство на това , Гари Нюман изхарчва голяма част от спечелените , като музикант пари , за да си купи самолет . С течение на времето неговият авиопарк се увеличава доста . По същото време , през 1981г. , един журналист пита Гари Нюман , дали афиширания отказ от музиката не е всъщност рекламен трик , музикантът отговаря :" Ако , това изявление беше рекламен трик , то този трик е най-глупавото нещо , което съм извършвал . Сега , когато преосмислям казаното от мен , разбирам , че трябва да поработя доста , за да променя нещата в своя полза." Независимо от ню уейв аранжираните албуми , каквито са "Dance"/1891/ и "I Assassin"/1982/ , Гари Нюман не възвръща предишната си популярност . Все пак до средата на 80-те, той успява да пласира хитове в класациите .
Издава албума "Warriors" /1983/.Продажбите от този албум са сравнително добри , а пресата определя " Бойци " като най-добър албум към тогавашния момент .Но става ясно , че в бизнеса оцеляват непрекъснато променящите се в музикално отношение музиканти . Ето защо Нюман предприема промяна , както в музикален план , така и по отношение на визуалния си образ .През 1984г. той променя визуалния си имидж , превъплащавайки се в образа на извънземен андроид , взет от романа "Берсеркер" на шведския фантаст Себерхаген , и озаглавява новия си албум също със заглавието "Berserker". Есента на същата година Гари Нюман прави концерт на , който се появява облечен целият в бели дрехи , с футуристична стилистика.Лицето му е млечно бяло , а косата му е синьо-лилава на цвят . Същият имидж има и съпорт-групата му . Музикалната преса игнорира албума , а някои фенове виждат в лицето на Гари Нюман един човек , готов на всичко , само и само да си възвърне предишния успех . Независимо от това албумът "Берсеркер " съдържа доста добри песни , и е записан с новите тогава дигитални синтезатори. Следващата 1985г. , Гари Нюман издава албума "The Fury" , който е издържан в аранжимента на тогавашния мейнстрийм-поп. Следват албуми - през 1986г./Strange Charm /, а през 1988г./Metal Rythm / за съжаление без особени успехи в комерсиален план.В "Метален ритъм " се чувства влиянието на индъстриъл стила , набиращ сила тогава. В деветдесетте години на XX век , бързо появявящите се стилове като техно , хаус , и какви ли още не нови направления на елекронната музика , създават дефицит на ярки творчески личности . В резултат се наблюдава нараснал интерес към музикантите създали елекронната звучност и естетика - Гари Нюман , Крафтверк , Хюман Лийг , и т. н. А Гари Нюман издава албуми и до днес .Музиката му е повлияна от готическата и индъстриъл сцена . Самият музикант е доста озадачен от внезапно възвърналият се интерес към личността и творчеството му . Той казва :"Аз и до момента съм тук, издавам музиката си , никъде не съм изчезвал . Вече бях свикнал с безразличието към музиката ми , така че , сега когато се оказва , че отново съм известен , и обичан , се чувствам нелевко . " Само преди месец Гари Нюман издаде пореден албум - "Jagged", устоявайки на времето ,и на различните влияния . Време е да отворим пак тези страници на електронната музика , в които е вписана главата :"Гари Нюман".


