Владимир Ленин

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Владимир Ленин
руски революционер и политик
Владимир Ленин
Роден: 22 април 1870
Симбирск, дн. Уляновск, Русия
Починал: 21 януари 1924
Горки, близо до Москва

Владимир Илич Улянов, по-известен като Владимир Илич Ленин, е руски революционер, водач на болшевишката партия, пръв министър-председател на Съветския съюз и създател на идеология, останала в историята с името ленинизъм.

През 1917 г. е ръководител на Октомврийската революция (7-ми ноември по нов стил), довела до установяване на нова обществена система в Русия, характерна с централно планирана икономика и тоталитарна еднопартийна власт.

На 8.XI.1917 г. е избран за председател на Съвета на народните комисари, по същество Министерски съвет. Една от първите му задачи е подписването на Брест-Литовския мирен договор с Германия на 3 март 1918. В управлението на Русия Ленин се позовава на тезата за "диктатура на пролетариата". На 30-и август 1918 г. срещу Ленин е извършено неуспешно покушение от есерката Фани Каплан. Той оцелява, но историците приемат, че неизваденият куршум от тялото на "вожда" са причина за влошаване на здравето му.

След революцията извършва репресии срещу частта от интелигенцията, противопоставяща се на реформите му. При неговото управление започва и насилственото изселване на различни противници на революцията, както и създаването на първите концентрационни лагери, станали известни по-късно под управлението на Сталин като ГУЛАГ. Същевременно, Ленин успява да въведе ред в обзетите от хаос армия, стопанство и държавен апарат на Русия посредством системата на "военния комунизъм". Под негово ръководство са отблъснати интервентските войски на Антантата и са разгромени белогвардейските армии в Гражданската война в Съветска Русия. През 1921 г., с цел да изведе страната от тежката следвоенна икономическа криза, Ленин предлага въвеждането на т.нар. Нова икономическа политика (НЕП), в която има елементи на пазарно стопанство. Чрез действието на НЕП стандартът на живот на руснаците се повишава. НЕП е отменена от Сталин в началото на управлението му.

Ленин е основоположник на първата в света "държава на работниците и селяните". Милиони хора по света са вдъхновени от примера на Съветска Русия и се опитват да го следват. По-късно Сталин използва това изцяло в угода на държавните интереси на СССР. В самото начало на управлението на Ленин на дотогава подвластните на Руската империя народи е дадена възможност за самоопределение в национални държави. Скоро обаче почти всички новообразувани държави - Финландия, Украина, кавказките републики са овладени от враждебни на Съветска Русия правителства, които започват война срещу нея. Това кара Ленин да промени отношението си по въпроса и след завоюването на някои от тези страни от Червената армия да ги присъедини към ново държавно обединение под доминацията на Русия - Съветския съюз.

Ленин умира на 21.01.1924 г., като през последните две години преди това е на практика неработоспособен, получава удар и прекарва времето си в градчето Горки край Москва. По инициатива на Сталин е държан откъснат от текущите събития. В едно от последните си напътствия, Ленин диктува т.нар. "Писмо до Конгреса", в което съветва своите съветници да сменят Сталин от поста "генерален секретар на ВКП(б)", тъй като е особено властолюбив. Повод за писмото е грубото отношение на Сталин към съпругата на Ленин - Надежда Крупская[източник?]. Текстът на писмото е държан в тайна от обществеността, вкл. и от състава на Конгреса на болшевишката партия и става известен едва при последното издаване на събраните съчинения на Ленин (55 тома) по времето на Горбачов.

След смъртта му, по предложение на Сталин, Ленин е балсамиран и поставен в мавзолей на Червения площад.

[редактиране] Външни препратки