Людмила Живкова

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Людмила Живкова
български политик
Родена: 26 юли 1942
София, България
Починала: 21 юли 1981
София, България

Людмила Тодорова Живкова е български политик от Българската комунистическа партия (БКП). Дъщеря на ръководителя на БКП Тодор Живков и Мара Малеева. Издига се в комунистическата йерархия до член на Политбюро.

Съдържание

[редактиране] Биография

След като завършва история в Софийския университет „Климент Охридски“ (1965) и история на изкуството в Москва (1970) и специализира в Оксфорд, тя е назначена за заместник-председател на Комитета за изкуство и култура (1972-1973) и негов първи заместник-председател (1973-1975). Людмила Живкова е председател на Комитета за изкуство и култура с ранг на министър от 1975 г. до загадърчната си смърт. Тя е известна с предпочитанията си към източните култури и Индия, с което си спечелва недоверието на идеологическите цензори в СССР и КГБ.

Людмила Живкова прави и допринася много за българската история, култура и културно наследство, организирайки множество международни изложби, а също така и честването на "1300 години България", създава мощен екип в Комитета за Култура, дълги дясна ръка й е Александър Фол. Прокарва идеята за построяване на дворец на културата в София, известен днес под името "Национален Дворец на Културата" (НДК).

Людмила Живкова е народен представител в VII (1976-1981) и VIII (1981) Народно събрание.

От първия си брак Людмила Живкова има дъщеря Евгения (Жени) Живкова - моден дизайнер и депутат от "Коалиция за България", а от брака си с Иван Славков има син Тодор Славков, съден по обвинение в изнасилване.

След смъртта на Людмила Живкова Жени е осиновена от дядо си Тодор Живков.

[редактиране] Библиография

  • Англо-турските отношения 1933-1939 (1971)
  • Казанлъшката гробница (1974)
  • Социалистическая культура и современные общественные процесы (1977; на руски)
  • Четвероевангелието на цар Иван Александър (1980)
  • За усъвършенствуване на човека и обществото (1980; статии, речи и доклади)
  • С априлско вдъхновение в борбата за мир и социализъм, за единство, творчество и красота (1982; доклади, речи, статии, изказвания в 3 тома)
  • Интелектуалните възможности и творческите сили на личността (1985; доклади, статии, речи, изказвания)

[редактиране] Източници

  • Ташев, Ташо (1999). „Министрите на България 1879-1999“. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО. ISBN 954430603X / ISBN 9545091916.


Павел Матев >>> председател на Комитета за изкуство и култура1,2
(3 юли 197521 юли 1981)
>>> Георги Йорданов


1: с ранг на министър
2: от 22 декември 1977 председател на Комитета за култура

[редактиране] Външни препратки

На други езици