Битка при Курск

от Уикипедия, свободната енциклопедия

По време на Втората световна война (1939-1945 г.) започва настъплението на немската армия при Курск - най-голямата танкова битка в историята. Битката при Курск се води от 5 юли до 23 август 1943 г. в района на Курската дъга.

Източният фронт по време на битката при Курск. Оранжевата зона показва отстъпените от Червената армия територии по време на битката при Харков, а зелената зона - настъплението на германската армия при Курск.
Увеличаване
Източният фронт по време на битката при Курск. Оранжевата зона показва отстъпените от Червената армия територии по време на битката при Харков, а зелената зона - настъплението на германската армия при Курск.

След поражението в Сталинградската битка (1942-1943 г.) командването на Вермахта планира по време на лятната кампания да проведе голямо настъпление на Източния фронт, за да си върне изгубената стратегическа инициатива.

Съдържание

[редактиране] Въоръжение и човешки ресурси

В района на Курската дъга са съсредоточени до 50 германски дивизии, 2 танкови бригади, 3 отделни танкови батальона и 8 дивизиона щурмови оръдия, влизащи в състава на Девета и Втора армии от групата армии “Център” с командващ генерал фелдмаршал Гюнтер фон Клюге; Четвърта танкова армия и оперативна група “Камп” на групата армии “Юг” с командващ генерал фелдмаршал Ерих фон Манщайн. Нацистката армия включва в настъплението 900 000 души, около 10 000 оръдия и минохвъргачки, около 2 700 танка и щурмови оръдия и повече от 2 000 самолета. Към фланговете на ударните групировки действат около 20 други дивизии.

Немски танкове се подготвят за битката
Увеличаване
Немски танкове се подготвят за битката

Съветското командване получава сведения за подготовката на противниковото настъпление и взема решение за временно преминаване към отбрана на Курската дъга, за да спре настъплението на противника и да създаде благоприятни условия за преминаване в контранастъпление. Северната част на Курската дъга е отбранявана от войските на Централния фронт с командващ генерал (по-късно маршал) Константин Рокосовски, а южната част е отбранявана от войските на Воронежкия фронт с командващ генерал Николай Ватутин. В тила им е съсредоточен мощен стратегически резерв - Степният фронт с командващ генерал-полковник (по-късно маршал) Иван Конев. Координацията на действията се осъществява от представителите на Главното командване - маршалите Георгий Жуков и Александър Василевски.

В периода април-юни на Курската дъга съветските войски създават 8 отбранителни рубежа с дълбочина до 300 км. Направлението на очакваните противникови удари е минирано със средна плътност 1 500 танкови и 1 700 противопехотни мини на 1 км фронт. В началото на юли на Курската дъга Червената армия разполага с повече от 1,3 млн. души, около 200 000 оръдия и минохвъргачки, около 3 600 танка от легендарния Т-34 и самоходни оръдия и около 2 800 самолета.

[редактиране] Военни действия

Германските войски започват настъплението на 5 юли в северната част на Курската дъга. За 5 дни фашистите успяват да проникнат на 10-12 км в отбраната на Червената армия. В южната част нацистите успяват да постигнат значително превъзходство, но успяват да проникнат само на около 35 км.

Повреден руски танк T-34 бива издърпван под вражески огън
Увеличаване
Повреден руски танк T-34 бива издърпван под вражески огън

На 12 юли в битката се включват съветските стратегически резерви. В района на с. Прохоровка става едно от най-големите в историята на войните танково сражение, в което от двете страни участват 1 500 танка и самоходни оръдия и много авиация. За един ден германците загубват повече от 350 танка и повече от 10 000 души. На 12 юли е преломът в Курската битка - германската армия преминава към отбрана и от 16 юли започва отстъпление. Войските на Воронежкия (а от 19 юли и на Степния фронт) започват преследване и отблъскват германските войски на изходното им положение. На 12 юли в настъплението се включват и войските на Западния фронт с командващ генерал-лейтенант Василий Соколовски и Брянския фронт с командващ генерал-полковник Маркиан Попов. На 26 юли нацистките войски отстъпват Орел, който е окончателно освободен на 5 август.

В резултат на контранастъплението Червената армия се придвижва на 140 км на запад и създава условия за общо настъпление за освобождаване на Украйна.

В Курската битка са унищожени около 30 фашистки дивизии, от които 7 танкови. Общите загуби на германците са повече от 500 000 души. Тя извършва коренен прелом в хода на войната на Източния фронт и съществено влияе върху хода на цялата Втора световна война. След Курската битка стратегическата инициатива окончателно преминава в ръцете на съветското командване.

[редактиране] Източници

Агенция Фокус от 5 юли 2006 г.

[редактиране] Външни препратки