Костенец
от Уикипедия, свободната енциклопедия
 Вижте пояснителната страница за други значения на Костенец. Вижте пояснителната страница за други значения на Костенец.
Костенец е град в Западна България. Той се намира в Софийска област на 70 км. от гр.София. Градът е административен център на община Костенец.
| Костенец | |
|---|---|
|  42° 18' N, 23° 52' E | |
| Данни | |
| Област: | Софийска | 
| Население: | 9 962 | 
| Надм. височина: | 494 м | 
| Пощ. код: | 2030 | 
| Тел. код: | 07142 | 
| МПС код: | СО | 
| Кмет | |
| Господин Зашев | |
| Адрес на общината | |
Част от данните не са попълнени, но бихте могли да ги добавите.
| Съдържание | 
[редактиране] География
Община Костенец се намира в югозападна България и е част от Софийска област. Общината е на 74 км. югоизточно от столицата София и на 80 км. от втория по големина в България град Пловдив. Съседни на общината са общините Долна баня, Белово, Якоруда, Ихтиман, Лесичово и Септември. През територията на Общината преминава участък от магистрала “Тракия” и ЖП - линия София – Пловдив – Свиленград. Община Костенец се намира в сборното място на два планински масива: Рило-Родопския масив от Източните Родопи и северозападните склонове на Рила планина (предпланините на връх Белмекен), и масива на Ихтиманска Средна гора (връх Еледжик), и неговите предпланини. Релефът е много разнообразен, като цяло може да се характеризира като полупланински, но на територията на общината има райони с равнинен, планински, високо планински и алпийски релеф. Теренът е силно пресечен и разчленен. Надморската височина в населените места е от 550 до 700 м, а в планинската част достига 2638 м (връх Равни чал). Втори по височина е връх Белмекен (2626м). Местността се пресича от горното течение на р. Марица.
Общината включва 8 населени места: гр. Костенец - административен център /вкл. курорт Момин проход/; с. Костенец /вкл. курорт Вили Костенец/; с. Пчелин /вкл. курорт Пчелински бани/; с. Очуша; с. Горна Василица; с. Долна Василица; с. Голак; с. Подгорие. В общината има 3 кметства, администрирани, от избраните от населението, кметове на кметства: Кметство с. Костенец (най-голямото в общината), Кметство с. Горна Василица и Кметство с. Пчелин и 2 населени места, с назначени от Кмета на общината кметски наместници – с. Очуша и кв. Момин проход.
Климатът в района на Община Костенец е умерено континентален под влянието на западните и северозападните ветрове. Характеризира се с топло до горещо лято и не много студена зима. Снежната покривка се задържа средно 60 дни през годината.
Характерни за района на общината са лесивираните канелени горски почви. Мощността на хумусния хоризонт е 30-40 см. Друг почвен тип е алувиалния. Разположени са върху алувиални отложения при наличие на високи подпочвени води, които създават благоприятни условия за развитието на ливадна растителност. Алувиалните и делувиалните почви са със сравнително високо плодородие. Значителни са и площите заети от ливадно-канелени и песъчливо-глинести почви между Костенец, Долна баня и Пчелин.
Към м. февруари 2006 г. жителите на общината с постоянен адрес на територията и са 14 802, а с настоящ адрес в община Костенец – 14 215 души. Населението на Община Костенец представлява 0,18 % от населението на България и 5,4% от това на Югозападния планов район.Това поставя общината на 7-то място сред 22-те общини в Софийска област.
Официалната безработица в общината през последните години варира между 17% и 12%, което се променя в зависимост от сезонната заетост и действащите програми за временна заетост. Структурата на безработните в общината по пол, възраст и образование сочи наличие на определени групи, които се намират в неравностойно положение на пазара на труда. Характерна за областта е изразената неблагоприятна позиция на безработните младежи до 29 години, продължително безработните и хората с увреждания. В началото на 2005 година по официални данни в община Костенец са се регистрирали като безработни 1 020 души, които съставляват 14.11% от работоспособното население. Голям е делът на младите безработни - на възраст между 18-29 г. По възрастов признак, след младежите, най-голяма е групата на безработните от 50 до 54 години. По образователен признак преобладават безработните със средно и основно образование. Един от факторите за намаляване на безработните с основно образование е действащата програма “От социални помощи към осигуряване на заетост” по която 74 човека получаващи социални помощи са наети на временни трудови договори към община Костенец. Регистрираните безработни вишисти са 55 човека. Дългосрочно безработни /над 1 година/, които са и без право на обезщетение са около 50% от общо регистрираните. Процентът на безработните жени по-принцип надвишава с около 10 пункта този на мъжете, което се обяснява с факта че мъжете намират работа извън границите на общината, свързана с ежедневно пътуване, както и тежка физическа работа което е по-малко предпочитано сред жените. Като се отчете и т.н. “скрита безработица” може да се каже, че процентът на безработицата е около 20%, което над средното за Софийска област. Според неофициални данни, нивото на безработицата в селата значително надвишава средното за общината, като в някои райони наближава 50%.
В община Костенец са обособени 3 национални курорта:
- Момин Проход (част от град Костенец),
- Вили Костенец (част от село Костенец),
- Пчелински бани, които са разположени в радиус от няколко километра около град Костенец.
В близост до Костенец са също Боровец (на 28 км), Долна баня (на 10 км) и Ихтиман (на 17 км).
[редактиране] История
Първите сведения за заселване на общината датират от Бронзовата и Желязната епоха,за което свидетелстват намерените археологически находки. През Първото хилядолетие пр.н.е. районът е населяван от тракийското племе “беси”, което е част от Одриското царство. Траките са наричали прохода “Суки” известен още от 5-ти в. пр.Хр., когато по него е минал военния поход на тракийският цар Ситалк. От края на I- ви началото на II-ри век територията на днешната община Костенец е била част от провинция Сердика на Римската империя. Проходът е свързвал Рим с най-източните части на Империята, като част от съвременния маршрут Белград – Ниш – София – Траянови врата – Пловдив – Одрин – Истамбул. За римско и византийско присъствие свидетелстват разкопките в курорта Момин проход, от които се установявя, че минералните извори са били използвани от траките, римляните и по-късно от византииците.
През III-ти век римляните изграждат крепостта в прохода Суки / дн. Траянова врата /, която е служела за спиране на нападенията на варварските племена. След разделянето на Римската империя дн. община става част от Византия. Траянова врата е била отбранителна крепост на византийците за възпиране на заселващите се славяни.
Предполага се, че най-старото селище е възникнало в района на днешното село Костенец. Там са намерени останки от стара римска крепост и са разкрити очертания от старинна християнска базилика от V век. Запазен е и старият римски път, част от древните пътища пресичали котловината. Друг от пътищата е свързвал Филипопол (дн. Пловдив) и Пауталия (дн. Кюстендил) и е продължавал към Македония.
Общината става част от Българската държава при Княз Маламир (831-836 г.). През Първа и Втора Българска държава от тук са минавали търговските пътища на страната. Тук българските царе са печелели много исторически битки, една от най- известните от които е битката през 986г Сл. Хр. между българската войска, водена от Цар Самуил и византийците, предвождани от Император Василий Втори.
Името на Костенец се споменава в историческите извори във връзка с падането под османско робство. Известна е седемгодишната съпротива на Костенечкия деспот и войвода Янкул Черньо. Войводата водил последните си тежки сражения с турците при Горна Черква, Гарванова ливада, Пленщица, Бунара, Калето, Градище, като накрая се укрепил в историческия Костенечки манастир, където след седемдневна обсада съпротивата била сломена, а предводителя – убит (тогава Костенец бил наречен от турците Кяфир Кьостендже – Проклет Костенец).
Историческа личност от първите години на робството е българският книжовник Костантин Костенечки, наречен на името на родния му град. Той е дал огромен принос за развитието на Южнославянската Ресавска школа, като поема защитата на голямото културно литературно дело на Патриарх Евтимий.
Заселването на днешния град Костенец, който е и общински център започва през 1884 г. със строежа на ЖП-линията Белово – Вакарел, част от маршрута София – Цариград. Построените през 1901 г. и 1902 г. Кибритена фабрика и Фабрика за хартия и мукава ускоряват заселването и разширяването на селището. През 1964 г. се сливат две селища – гара Костенец и с. Момин Проход и с указ № 546/1964г на Президиума на народното събрание се създава град Костенец.
[редактиране] Религии
- Източно православна
[редактиране] Политика
Кмет на община Костенец: Господин Николов Зашев
Роден: 01.08.1946г. в гр.Костенец Образование: висше, право Професионален опит: МВР от 1967 до 1995 г. Семеен, със син и дъщеря Приемен ден: Понеделник от 15:00 до 17:00 ч.
Кметът на общината:
1. ръководи цялата изпълнителна дейност на общината; 2. насочва и координира дейността на специализираните изпълнителни органи; 3. назначава и освобождава от длъжност заместник-кметовете на общината, кметските наместници, ръководителите на звената на издръжка от общинския бюджет, началниците и служителите в общинската администрация, с изключение на тези, които се назначават от кмета на кметството, налага предвидените от закона дисциплинарни наказания; 4. отговаря за опазването на обществения ред, като за осигуряването му издава писмени заповеди, задължителни за началниците на съответните полицейски служби; 5. организира изпълнението на общинския бюджет; 6. организира изпълнението на дългосрочните програми; 7. организира изпълнението на решенията на общинския съвет и се отчита пред него за това. Изпраща на общинския съвет актовете си, издадени в изпълнение на неговите решения в 7-дневен срок от издаването им; 8. организира изпълнението на задачите, които произтичат от законите, от актовете на президента на републиката и на Министерския съвет; 9. възлага изпълнението на свои функции на кметовете на кметствата и районите, координира и осъществява контрол за целесъобразността и законосъобразността при тяхното изпълнение. Осъществява контрол по законосъобразността на актовете и действията на кметовете при изпълнение на техните правомощия по чл. 46, ал. 1 от ЗМСМА. Той има право да отменя техните актове; 10. поддържа връзки с политическите партии, обществените организации и движения, както и с други органи на местното самоуправление в страната и в чужбина; 11. организира и провежда дейността по защитата на населението при бедствия и аварии; 12. възлага или разрешава изработването на устройствени планове и техни изменения за територията на общината или за части от нея и одобрява определени устройствени планове при условията и по реда на Закона за устройство на територията, както и организира изпълнението им. 13. изпълнява функциите на длъжностно лице по гражданско състояние. Той може да възлага тази функция с писмена заповед на кметовете на кметствата, в които се поддържат регистри за гражданското състояние, кметските наместници и на други длъжностни лица от общинската администрация; 14. представлява общината пред физически и юридически лица и пред съда; 15. осигурява организационно- техническото обслужване на общинския съвет; 16. утвърждава устройствения правилник на общинската администрация.
В изпълнение на своите правомощия кметът на общината издава заповеди. Кметът на общината в случаите, определени от закона, изпълнява и функции, възложени му от централните държавни органи.
[редактиране] Икономика
Създаването на гр. Костенец е свързано с развитието на хартиената и кибритената промишленост в началото на 20-ти век.
В момента в община Костенец има 362 стопански субекти, от които 328 са микро предприятия – до 10 заети, 28 са малки предприятия – от 11 до 50 заети и 6 средни предприятия (от 51 до 250) човека. и 2 големи предприятия, като последните две категории реализират голям процент от приходите от стопанската дейност на територията на общината. Основните икономически отрасли, развити на територията на общината са:
1. Целулозно-хартиена промишленост 2. Хранително-вкусова промишленост 3. Търговия 4. Туризъм 5. Транспорт 6. Услуги (шивашки, дърводелски, занаятчийски монтьорски и др.) 7. Дървообработване 8. Мебелно производство 9. Шивашка промишленост 10. Химическа промишленост 11. Производство на стоки за широко потребление
По отношение на заетостта най-голям относителен дял в общинската икономика заема търговията, която се извършва чрез обекти за търговия на дребно с хранителни и нехранителни стоки. Най-често дейността се извършва под формата на семеен бизнес. На второ място по относителен дял е туризма, а на трето услугите. Значителен е броя на заетите в областта на горското стопанство, дърводобива и дървопреработването, производството на каучук и изделия от пластмаса, строителство, както и сезонно – в земеделието. Нараства броя на предприятията в сферата на шивашкото и обувното производство, както и в производството на дограми. Най-голям дял в промишлеността има хартиената промишленост. Най-голямото предприятие на територията на общината е завода за хартия ” ХХИ – Костенец” АД, който има 100 годишна история.
В село Костенец в момента основно се развива дървообработващата промишленост и занаятите (ножарството което е традиционно за района, кожарство), производство на облекла и обувки, отглеждане на ягоди и малини. От м.април започва дейност предприятието “Света вода” в с. Костенец, което ще бутилира трапезна минерална вода, в екологично чисти опаковки. Предприятието има сертификат за качество и износ на продукцията.
Общината с трите си курорта е утвърден туристически център. Броят на туристите и гостите в общината е около 7 500 човека годишно. Понастоящем годишния брой на нощувките в туристическите обекти в община Костенец е 130 000 леглодни. През лятото заетостта на хотелите е почти 100%. Същото се отнася до уикендите и ученическите ваканции.
В областта на хотелиерството и ресторантъорския бизнес има 32 микро стопански единици, което като брой е второ място в икономическия сектор след отрасъл търговия. Заетите в туристическия сектор са 320 човека , като цифрата сезонно варира. Тази заетост представлява 5% от заетостта в цялата община. Легловата база на всички почивни станции, хотели и бази, включително хижите е около 1 200легла. Съществуващият капацитет е значително по-голям около 3 000 легла. В процес на изграждане са пет нови хотела.
Освен туристическите услуги, перспективно за общината е развитието на органичното земеделие /вкл. изграждането на малки предприятия за преработка на земеделска и горска продукциия/, билкарството и стартирането на екологосъобразни призводства.
По-големите дружества на територията на община Костенец, реализиращи по-голямата част от приходите и осигуряващи значителен брой работни места са: “Хартия и хартиени изделия – Костенец” - АД, “Терем” ЕАД клон – Костенец – военен завод, “Шведски кибрит – Плам България” АД – производство на кибрит и запалки за камина; “Актив Комерс” ЕООД - производство на тетрадки и хартиени изделия; Модна къща “Агресия” ; "Синхрон инвест" ЕООД – производство на спиртни напитки, “Специализирани болници за рехабилитация – НК” ЕАД – клон Момин проход – туристически и здравни услуги. Голям е броя на заетите в сферата на образованието и здравеопазването.
Други по-големи предприятия в община Костенец са: “Булколор” ЕАД – производство на бои; “Каучук” ООД – производство на каучукови изделия; “Марица НИС” СД – производство на метални изделия; “Балканпродукт” ООД – производство на автомобилни части; “Любница 78” ЕООД – производство на фуражи; “Булфрукт” ЕООД и “Бетелхайзе комерс” – преработка и търговия с плодове и зеленчуци; Горско стопанство Костенец – дърводобив и дървообработка; ЕТ “Гледичие” и “ВАЛ – 77” ЕООД - дървопреработване; “Строител Костенец” ЕООД и ЕТ “Стройкомерс” - строителство; “АСД 555” ЕООД – търговия с горива и строителство; “Булкост” ООД - производство на кибрит; “Булкодин” ООД – търговия с горива; “Олимпия” ЕООД – с. Костенец – производство на шивашки изделия, “Виомел” ЕООД - производство на пластмасови мрежи; “Белопейпър”ЕООД – производство на хартия.; “Хари Грийвс” ЕООД – търговия с хранителни продукти и стоки за широко потребление. В общината има 2 производителни кооперации: РПК “Венера” – гр. Костенец и ТПК “Иван Чолев”.
[редактиране] Обществени институции
Населението в района е съхранило самобитния си фолклор, запазени са множество традиции, обичаи, песни и легенди, които се интерпретират от съществуващите танцови състави и самодейни фолклорни групи, спечелили множество международни награди. Провеждат се и традиционни фолклорни фолклорни празници: Кукерски празник на Сирни заговезни в к. Момин проход и с. Горна Василица – ежегодно м.II или м. III; Гергьовденски събор в местността "Кръстите" -с. Костенец"; Землячески събор - с. Пчелин на 3 юни (Петдесетница)
На територията на общината има 5 читалища:
1. Читалище “Гео Милев” – кв. Момин проход (към него функционират два танцови състава - за деца и за възрастни, читалището организира Кукерски събор, празнични програми, фолклорни изяви в страната и чужбина).
2. Читалище “Просвета” – с. Костенец (към читалището функционира дамска вокална група, детски танцов състав, читалището, съвместно с кметството организира събор на 24 май, празнични и юбилейни концерти, театрални спектакли)
3. НЧ “Прогрес” - гр. Костенец (към читалището функционира детски фолклорен танцов състав, детска вокална група, балет за модерни танци и дамско вокално трио, има школи по пиано, акордеон, английски език и математика, организира празнични концерти, театрални спектакли.)
4. НЧ “Г. Бенковски” – с. Горна Василица (към читалището функционира кукерска група).
5. НЧ “Просвета” – с. Пчелин.
Във всяко читалище функционира библиотека.
[редактиране] Културни и природни забележителности
Културни и исторически забележителности
В района на Костенец са запазени множество археологически паметници, носещи сведения за богатата и история – 36 надгробни могили, 20 могилни некропола, включващи 75 могили, останки от 11 антични селища и селища от Бронзовата, Ранно- и Късножелязната епоха, 6 селища от Римския период и 8 късносредновековни селища.
Запазени са останките на стари крепости, като една от най-големите забележителности в общината е историческия паметник от римската епоха, а по късно от Първата и Втората Българска държава - крепостта Траянови врата. Съоръжението е внушително по своите размери – 90 / 40 метра и се намира в прохода със същото име – на 18км от гр. Ихтиман и на 15 км. от гр Костенец. По своята конструкция, включваща две островърхи кули, крепостта се явява уникална за страната. Крепостта се свързва с една от най-значителнит победи в българската история. Тук през 986 г Цар Самуил разгромява войската на византийския император Василий II, като унищожава напълно византийската конница. Крепостта е открита при археологически разкопки през 1985-86 г и е обявена за национален археологически паметник на културата. Край крепостта минава асфалтиран път, свързващ автомагистрала “Тракия” с главният път между Костенец и Ихтиман.
Християнски храмове с историческа, културна и художествена стойност:
- Храмове: “Св. Арахангел Михаил” – с. Костенец "Св. Великомъченик Георги" - гр. Костенец "Св. Панталеймон" - кв. Момин проход "Свети Мина" - с. Горна Василица "Св. Великомъченик Георги" - с. Пчелин Храм “Вси Светих” – с. Очуша -20 км. от града. Това е една от най-старите църкви в общината. В храма са запазени икони изографисани още през 1859 г. В близост до с. Очуша се намира манастирът “Св. Илия” построен през 1829 г. До манастира има асфалтиран път
- Параклиси: “Св. Илия” и "Св. Петка" – гр. Костенец
Над с. Костенец се намира местността Горна църква. Според някои данни там е съществувала църква още през XIIIв, разрушена след това от турците. През 1997г на същото място е построен параклис "Успение Богородично" /8 км. от гр. Костенец, има асфалтиран път и паркинг/.
Културна забележителност от Следосвобожденския период са писателските къщи и вили в курорта “Вили Костенец”. Местен паметник на културата е Ганевата вила. Тя е запазила автентичния си вид от началото на XXв. Известна е с това, че там често е отсядал Иван Вазов и там е написал стихосбирката си “Какво пее планината” 1917г.
Минерални води
Минералната вода в региона е топла - от 47oС до 73 oС със значителен дебит. Тя е слабо минерализирана, хидрокарбонатна, сулфатно-натриева, леко флуорна, с малко количество радон, много ниска обща водна твърдост. Благотворно въздействие водата има при лекуване на заболявания на опорно-двигателния апарат, на периферната нервна система; гинекологични заболявания, хронични заболявания на дихателните пътища, функционални разстройства на нервната система.
[редактиране] Редовни събития
05 март Кукерски събор на Сирни заговезни - събитие с местно значение с.Горна Василица Читалище "Г. Бенковски" Светла Кангалова тел.: 07142/ 30 04
м. февруари Общински литературен конкурс, посветен на Васил Левски гр.Костенец ул."Иван Вазов" №2 тел./факс: 07142/ 32-34 Анета Кирова, Бл.Христова
02-03 март Национален празник - 3-ти март, Ученически крос, Празничен концерт гр.Костенец ул."Иван Вазов" №2 тел./факс: 07142/ 32-34 Анета Кирова, Бл.Христова, Д.Василева
м. април Празник на детската книга и изкуствата за деца Община Костенец Читалищата от Общината тел./факс: 07142/ 32-34 Анета Кирова
м.април Великденски концерти Община Костенец Читалище "Прогрес" Детелина Василева НЧ "Просвета" Седефка Илчева Надка Вучева Читалище "Гео Милев"
24 май Тържествено шествие и концерт на всички училища и читалища гр. Костенец Читалищата и училищата от Общината тел./факс: 07142/ 32-34 Анета Кирова, Бл.Христова
м.май ПГ "Г.С. Раковски" гр. Костенец - 15 год. от създаване на училището ул."Кирил и Методий" №5 тел.:07142/ 47 24 Николина Черешарова
м.май ОУ "Св.св. Кирил и Методий" гр. Костенец ул."Кирил и Методий" тел.: 07142/ 21 08 Ана Младенова
м.май СОУ "Св. Кл. Охридски" гр. Костенец - 35 год. от създаване на училището ул."Бреза" №4 тел.: 07142/ 21 96 Захарина Кусарова
м.май ОУ "Хр. Смирненски" Момин проход тел.: 07142/ 64 92 Венета Петрова
м. април ОУ "К. Костенечки" с. Костенец тел.: 07144/ 58 21 Антоанета Свещарова
29.05-02.06 125 -годишен юбилей на ОЧ "Просвета" с. Костенец - събитие с регионално значение Читалище "Просвета" с.Костенец ул."К.Костенечки" №1 тел.: 07144/ 50 08 Седефка Илчева
20.05 25 -годишен юбилей на Фолклорен ансамбъл "Момин проход" Читалище "Гео Милев" Момин проход ул. "Хр.Ботев" №23 тел.: 07142/ 60 52 Седефка Илчева
09 май Ден на Европа-колопоход Община Костенец Анета Кирова, Бл.Христова
м. май Продукция на формации за модерни танци и театрално студио Община Костенец Анета Кирова
Първи юни - ден на детето Детско шоу Община Костенец Анета Кирова
Традиционен Първоюнски концерт и изложби на съставите и школите към НЧ "Прогрес" Читалище "Прогрес" Детелина Василева
Втори юни - Ден на Ботев и на загиналите за свободата на България Община Костенец Анета Кирова
23.Септември Празник на Костенец - събитие с регионално значение Община Костенец Анета Кирова
01.Ноември Ден на народните будители Община Костенец Всички читалища и училища в общината
10-20 ноември Есенен салон на изкуствата - представяне на местни занаяти Община Костенец Анета Кирова НЧ "Прогрес" Д.Василева НЧ "Гео Милев" Н.Вучева НЧ "Просвета"
м. декември Коледни концерти Читалище "Прогрес" Читалище "Просвета" Читалище "Гео Милев" Читалище "Просвета"
[редактиране] Други
Информация за балнеологичните курорти и хотели в регион Костенец
Момин проход се слави с минералните си извори още от времето на Римската империя. Сега минералната води от 9 извора с температура 56оС е събрана в един водосборен басейн. Минералната вода на Момин Проход е втора по радиоактивност след тази на лечебния курорт Нареченски бани, трета в Европа и 25 в света. Момин Проход дължи славата си на постиженията на местните специалисти в лечението на заболявания на дихателната, сърдечно-съдовата, нервната и храносмилателната системи, както и за проблеми, свързани с метаболизма на веществата и различни видове алергични състояния. Голямо предимство е удобния достъп до Момин проход, който се пресича от ЖП линията София-Пловдив-Бургас и има самостоятелна ЖП гара. В Момин Проход в момента работи само един хотел, който е вече частен. Останалите хотели също са приватизирани, но все още не работят:
- Специализирана Болница за Рехабилитация - Национален Комплекс - филиал Момин проход, принципал Министерство на здравеопазването *Хотел Еледжик Костенец ** - в момента хотелската част на хотела почти не функционира, освен 1-2 месеца през летния сезон.
Курорт Вили Костенец е разположен в източния дял на живописната Рила планина, на около 3 км от село Костенец и е известен с наличието на лечебни минерални извори, природни и исторически забележителности. В непосредствена близост се намира красивият Костенски водопад. За привържениците на планинския туризъм Вили Костенец е изходен пункт за Национален парк Рила - за хижите Гургулица и Белмекен и върховете Мусала, Заврачица, Мальовица. В курорта с културна стойност са 17 писателски къщи и 4 вили от следосвобожденския период.
Минералната вода в курортното селище е с благотворно въздействие при лекуване на заболявания на опорно-двигателния апарат, на периферната нервна система, хронични заболявания на дихателните пътища, функционални разстройства на нервната система и др. Повечето хотели във Вили Костенец са вече частни, с изключение на един:
- Хотел Констанция Костенец **(държавен, работи по програмата на НОИ)
- Хотел Марица Костенец **
- Хотел Момина сълза Костенец ***
- Хотел Тунджа Костенец **
- Хотел Романтика Костенец **
- Детски Лагер Милкини Вили Костенец *
- Детски Лагер Юрукова Поляна Костенец *
- Пчелински бани - Оздравителният комплекс “ПЧЕЛИН” се намира в планинска местност на 9 км от известния балнео-курорт Костенец, на 30 км от зимната ски-база Боровец и на 70км от София. В курорт Пчелински бани работи раздържавения хотел Хотел Виталис - Костенец ** (частен, работи по програмата на НОИ)
- Село Костенец се намира между град Костенец и вили Костенец. Минералната вода в курортното селище е с благотворно въздействие при лечение на заболявания на опорно-двигателния апарат, гинекологични заболявания, заболявания на нервната система. Хотели:
- Почивен Дом МВР - Чучулига Костенец **(все още държавен)
- Туристическа Спалня Яворица Костенец *
- Хижа Белмекен *
- Хижа Гургулица *
[редактиране] Кухня
Национална
[редактиране] Външни препратки
Програма на киното в Костенец: http://kino.gbg.bg/index.php?p=prog&cityid=14
Официален сайт на община Костенец: http://www.kostenetz.com/index.html

