Сила (физика)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
 Вижте пояснителната страница за други значения на Сила. Вижте пояснителната страница за други значения на Сила.
Силата е величина, показваща въздействието върху тяло с определена маса, което го кара да промени ускорението си. Силата е основно понятие във физиката и механиката. Във физиката използваме обект с пренебрежимо малки размери и известна маса, за да измерим въздействието на силата. Промяната в състоянието на системата се изразява в промяна на скоростта. Всяка една сила може да бъде дефинирана посредством ефекта от нейното въздействие.
[редактиране] Втори закон на Нютон
Механичната сила причинява ускорението на телата, тоест променя скоростта им. Това схващане се появява най-напред във Втория закон на Нютон за движението от класическата механика. Съгласно Втория закон на Нютон дадена сила ще упражнява ускорение обратнопропорционално на масата на частицата, което не зависи от скоростта на движение на системата. Този закон ни позволява да предскажем ускорението на материална точка. Записваме го като:
Където:
- F е силата, измерeна в нютони (N),
- t е времето, измерeно в секундии (s),
- p е импулса (моментно състояние, функция на времето)
- v е скоростта, измерeна в метри в секунда (m/s),
- m е масата, измерена в килограми (kg),
- a =  е ускорението, измерено в метри в секунда на квадрат ( е ускорението, измерено в метри в секунда на квадрат ( ). ).
Ускорението a е векторна величина, откъдето и силата F е векторна величина със същата посока като ускорението. Горните формули са за тяло с маса, която не се променя с времето t. Съществуват и формули за тела с променлива маса - ракета или совалка на тъкачен стан.


