Нямо кино

от Уикипедия, свободната енциклопедия

«Нямо кино» — общоприето определение за кинематографа в първите десетилетия от неговата история, преди изобретяването на синхронното записване на звук върху филмова лента.

Нямото кино — това е цяла епоха в световния кинематограф. Звук във филмите се появява едва във втората половина на 1920-те години, когато в САЩ, Германия и СССР са създадени съотвествуващите системи за възпроизвеждане на звук синхронно с картината.

В нямото кино е изработен неповторим стил на общуване със зрителите с помощта на мимика и жестове. Изразителността на движенията на някои актьори от нямото кино остават пример до днес. Киносеансите в началото на ХХ век не са напълно беззвучни - обикновено в киното е имало музикален съпровод на пиано. Необходимите пояснения за зрителите са се изобразявали като титри.

[редактиране] Знаменити филми на нямото кино

Особена слава на нямото кино носят следните филми:

[редактиране] Знаменити персони от епохата на нямото кино

  • Чарли Чаплин
  • Бъстър Китън
  • Харолд Лойд
  • Мери Пикфорд
  • Дъглас Файрбанкс
  • Лон Чейни
  • Сергей Айзенщайн
  • Луиз Брукс
  • Фриц Ланг