Юлиан
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Юлиан римски император | |
| Роден: | 331/332 Константинопол, дн. Турция | 
|---|---|
| Починал: | 26 юни 363 Ктезифон, дн. Ирак | 
Флавий Клавдий Юлиан (331–363 г.), наричан от християнската историография Юлиан Апостат (Юлиан Отстъпник), е римски император, който бил племенник на император Константин I Велики и управлявал от 351 до 363 година.
Като дете Юлиан станал свидетел на убийството на семейството си, поръчано от чичо му Констанций II, който през 337 г. станал император. Както самият Юлиан споделя, от този момент се зародил скептицизмът му спрямо християнството. Той и брат му Гал, били отгледани в имението Мацелум.
По време на обучението си в Атина, Юлиан се запознал с Грегорий Назиански и Василий Велики, които по-късно станали епископи и християнски светци.
След като Гал бил провъзгласен за Цезар на Изтока през 351 г. и екзекутиран от Констанций, Юлиан бил повикан в императорския двор в Милано, където му била дадена титла Цезар на Запада, а Констанциевата сестра Елена му станала съпруга.
В следващите години Юлиан воювал срещу нахлуващите в Империята германски племена. Той върнал Кьолн под имперска власт през 356 г., отблъснал алеманите при Страсбург и подсигурил имперската граница по река Рейн за следващите петдесет години. През 360 г. Констанций му заповядал да изпрати галските си отряди в подкрепа на източните провинции, което предизвикало бунт, довел до възкачването на Юлиан на императорския трон. Гражданската война била избегната единствено благодарение на смъртта на Констанции.
Юлиан бива наречен „Отстъпник“ поради това, че се отрекъл от християнството и се възвърнал към езичеството. Той прекратил преследването на езичниците и разрушаването на храмовете им. Макар император Константин да обявил християнството за равноправна религия, а не за официална и единствено разрешена, по времето на неговото управление и това на наследниците му, било забранено да се поддържат езическите светилища. Много храмове бивали директно разрушавани а поклонниците в тях — избивани, и всичко това било част от негласна вътрешнодържавна политика. В отговор, след встъпването си на власт, Юлиан предприел подобни мерки срещу християнските свещенници и църкви. Последните той присмехулно наричал „костници“, защото често пазели мощи на светци, а самия Исус Христос наричал просто „Галилеанина“, отричайки божествената му същност.
В своя едикт за толерантността от 362 г., Юлиан се разпоредил да бъдат отново отворени езическите храмове, да бъде реституирана храмовата собственост и да бъдат върнати прогонените от църквата епископи. В едикта си за училищата, императорът забранил на християнски преподаватели да използват езически ръкописи. При пристигането на Юлиан в Антиохия храмът на Аполон бил изгорен, за което той обвинил християните и затворил главната църква там.
Според източниците, император Юлиан загинал в битка срещу Сасанидска Персия. Той бил толкова уверен в победата си, че влязъл в бой без доспехи и бил фатално ранен с копие. Според съвременника Ливаний, императорът бил убит от свой войник — християнин, по религиозни подбуди.
По непотвърдени апокрифни данни, при смъртта си Юлиан извикал „Vicisti, Galilæe“ (Ти победи, Галилеанино), с което се намеква, че в свое лице той вероятно виждал последната надежда за спасяване на езичеството.
Животът на Юлиан се явява вдъхновение и основна тема в едноименния исторически роман на американския автор Гор Видал, написан през 1964 г.
[редактиране] Външни препратки
| Римски императори | ||
| Констанций II (337 - 361) | Юлиан (361 - 363) | Йовиан (363 - 364) | 
|---|---|---|
| Римска империя | ||



