Турски език
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Турски език Türkçe | ||
|---|---|---|
| Говори се в: | Турция, България, Кипър и други | |
| Район | ||
| Общ брой говорещи: | 162 000 000 | |
| Класификация | Алтайски Тюркски Южнотюркски Турски | |
| Официално положение | ||
| Официален език на: | Турция, Кипър, Косово, Македония | |
| Контролиран от: | --- | |
| Кодове на езика | ||
| ISO 639-1 | tr | |
| ISO 639-2 | tur | |
| SIL | TRK | |
|  | ||
Турският език (Türkçe) е тюркски език, говорен от около 100 милиона души в Турция, нейните съседни страни, Кипър, както и редица страни в света.
| Съдържание | 
[редактиране] Географска разпространеност
Турският език се говори в Турция и от малцинства в около 35 други държави. Някои от които: България, Гърция, Румъния, Република Македония, Северен Кипър и Узбекистан.
[редактиране] Официален език
Турският е официален език е на Турция и един от официалните езици на Кипър.
[редактиране] Диалекти
Диалектите на турския включват: дунавски, ескишехирски (говорен в Ескишехир), разградски, динлер, румелийски, караманлийски (говорен в Караман), одрински (говорен в Одринско), газиантепски (говорен в Газиантеп), уpфа (говорен в Шанлъуpфа).
[редактиране] История
Когато преди няколко века турският народ идва от Средна Азия и се заселва в Анадола, той влиза в контакт с исляма и арабските общности. След като турците приемат исляма, арабските (голям брой се използват и до днес) и персийски думи навлизат в езика. По време на шестте века на Османската империя турците продължават да заемат думи от тези два езика. През този период заемките достигат такъв брой (около 20 % от цялата лексика), че на практика езикът е бил смесица между турски, арабски и персийски, и е наричан османски език. В днешна Турция той не се използва.
След като Ататюрк основава Република Турция, той учредява Турската езикова фондация, която има за задача да замени арабските и персийски заемки с нови турски еквиваленти. Фондацията успява да замени няколко стотици арабски думи, които сега се считат за отживели.
[редактиране] Звукове
Характерно за турския език е вокалната хармония на звуковете (според закона за хармонията на гласните звукове, всички гласни в дадена дума се уподобяват на гласната от първата сричка).
Вокална хармония
| Меки гласни | Твърди гласни | ||
|---|---|---|---|
| Тесни | Незакръглени | i | ı | 
| Закръглени | ü | u | |
| Широки | Незакръглени | e | a | 
| Закръглени | ö | o | 
Примери:
- örtülü [йортюлю] - покрит, забулен
- anılarım [анъларъм] - моите спомени
- hızlı [хъзлъ] - бърз
- yürümek [юрюмек] - вървя
[редактиране] Граматика
Словоредът в турския език е много различен от българския:
- сказуемото, т.е. глагола винаги е в края на изречението;
- определението винаги стои пред определяемото;
Още една разлика с българския език, отсъствието на категория род: съществителните, прилагателните имена и местоименията нямат род. В речника прилагателните са преведени в мъжки род. Родът се подразбира от контекста.
Също така в турския език няма представки, но има изобилие от наставки. При определени условия в една дума могат да бъдат използвани до четири или пет наставки. Наставките могат да променят смисъла и да определят времевото значение.
Примери:
- göz означава "очи". Ако добавим наставка lük , gözlük , тогава ще означава "очила". Ако добавим çü ще стане gözlükçü "някои, който продава очила". Ако прибавим още едно lük, ще имаме gözlükçülük и ще означава "бизнесът с очила". Ако прибавим и наставката te (за в) тогава ще се получи gözlükçülükte "в бизнеса с очила".
[редактиране] Диалози
1.
- Merhaba Emin Bey!
- Здравейте, господин Емин!
- Merhaba! Nasılsınız Oya Hanım?
- Здравейте! Как сте госпожо Оя?
- İyiyim, sağolun. Siz nasılsınız?
- Добре съм, благодаря! Вие как сте?
- Ben de iyiyim. İyi günler.
- И аз съм добре. Приятен ден!
- İyi günler. Kolay gelsin.
- Приятен ден! Лека работа!
2.
- Pasaportunuz lütfen!
- Вашият паспорт, моля!
- Buyrun!
- Заповядайте!
- Nereden geliyorsunuz?
- Откъде идвате?
- Bulgaristan'dan.
- От България.
- Bagajınız nerede?
- Къде е вашият багаж?
- İşte burada.
- Ето тук.
- Nereye gidiyorsunuz?
- Къде отивате?
- Edirne'ye.
- В Одрин.
- Niçin?
- Защо?
- İş icabı. Ben iş adamıyım.
- По работа.Аз съм бизнесмен.
[редактиране] Речник
Речникът на турския език е предмет на сложно обсъждане.През последните шесдесет години той е преминал през драстични промени, почти равни на три века период за друг език.
[редактиране] Фрази
- Merhaba = Здравей!
- Selam = Здрасти!
- İyi günler = Добър ден! / Приятен ден!
- İyi akşamlar = Добър вечер! / Лека вечер!
- İyi geceler = Лека нощ
- Nasılsın = Как си?
- Nasılsınız = Как сте?
- İyiyim = Добре съм.
- Teşekkürler = Благодаря
- Teşekkür ederim = Благодаря
- Sağol = Мерси
- Allaha ısmarladık = Довиждане! (казва този, който тръгва)
- Güle güle = Довиждане! (казва този, който остава)
- Görüşürüz = До скоро! Ще се видим.
- Evet = Да
- Hayır = Не
- Afiyet olsun = Добър апетит
- Yok = Няма
- Var = Има
- İyi yolculuklar = На добър път
- Affedersiniz = Извинете
- Seni seviyorum = Обичам те!
[редактиране] Литература
- Решат Нури - "Чучулигата";
- Назъм Хикмет - поет, писател и драматург.

