Цветан Тодоров (философ)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Цветан Тодоров
български философ
Роден: 1 март 1939
София, България

Цветан Тодоров е български философ и литературовед, живеещ във Франция от 1963. Пише и публикува книгите си на френски език. След 1990 година някои от тях са преведени на български. Син е на Тодор Боров.

Цветан Тодоров е роден 1939 година в София, България. Неговият труд е в областите социология, политика, философия, история, лингвистика и семиотика.

След като оценява влиянието на тоталитарният комунизъм, на 23 годишна възраст заминава за Париж и по-късно приема френско гражданство. Самоопределя се като европеец.

Занимава се с откриването на Америка и с това с въпросът за застаряването на другите култури. С откриването на Новия свят и чуждите за един европеец култури, въпросът за собствена и чужда култура застава в основата на антропологичните дискурси в Европа.

Неговите анализи за самоопределянето са със силно значение за антропологията и социологията.

[редактиране] Книгопис

  • „Живот с другите. Опит по обща антропология“, София, Наука и изкуство, (1998)
  • „Завладяването на Америка. Въпросът за Другия“, София, Св. Климент Охридски, (1992)
  • „На предела“, София, Народна култура, (1994)
  • „На чужда земя“, София, Отворено общество, (1998)