Косово (област)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
 Вижте пояснителната страница за други значения на Косово. Вижте пояснителната страница за други значения на Косово.
| Официален език | албански, сръбски | 
| Столица | Прищина | 
| Президент | Фатмир Сейдиу | 
| Министър-председател | Агим Чеку | 
| Площ | 10 887 km² | 
| Население - Брой (2003) - гъстота | 2,0 - 2,2 милиона (прибл.) 185 д./km² (прибл.) | 
Косово (на сръбски Косово и Метохија; на албански Kosova) е област в Южна Сърбия. Тя е предмет на продължаващ териториален спор между сръбското правителство и предимно албанското население. Формално Косово е част от Сърбия, но след Косовската война се управлява като протекторат на ООН. Постоянният статут на областта още не е определен, като през 2005 има насрочени преговори по въпроса.
| Съдържание | 
[редактиране] История
Косово е историческа област. Назанието идва от българското кос, на косо - криво, под ъгъл, тъй като такава е формата на самата котловина. В античността тя е заселена от дарданите. След 6-7 вeк тук започват да проникват прабългари и авари, заедно с тях и български славяни. По време на Първата българска държава, областта е част от българското земилище и е населена с българи. Сръбското проникване е много по-късно, едва през 14 век, когато областта е включена в Душановата царство. За тях Косово е свързано с Косовската битка - 1389г. По време на турското робство, сърбите обитават само по-северозападните части на областта, на запад от линиятя Прищина-Призрен. На изток са българите. Свидетелство за това българско население са съвременните горани, етническа българска група, позната и като торбеши, ислямизирани в 17-18 век. Албанското проникване в областта започве след 1767 г. когато голяма част от християнското сърбско и българско население се изтегля заедно с австрийските войски, към Дунавската монархия, след ликвидирането на Печката патриаршия и Охридската архиепископия. След Нишкото въстание 1841 г., което е потушено главно от албански башибузук, на мястото на избитото и прогонено българско население, се заселват албанци, които за следващия един век стават преобладаващо население. Югоизточно Косово е в границите на България по време на Първата световна война (1916-1918), когато е поделено с Австро-Унгария. По време на Втората световна война, Косово е част от намираща се под италиански протекторат Албания. След Косовската криза от 1999 година днес Косово се намира под международен протекторат. Водят се преговори между косовските албански лидери и сръбското правителство за решаване на окончателния статут на областта.
[редактиране] Устройство и административно деление
Съгласно Резолюция № 1244 от 10 юни 1999 г. на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, с която се сложи край на военното противопоставяне по време на Косовската криза от 1999 г., Косово е автономна област в състава на Съюзна Република Югославия (днес Сърбия). С тази резолюция се регламентира въвеждането на управление на ООН в областта. Югославските военни и административни власти, са изтеглени, а от страна на Генералния секретар на ООН е въведена администрация на ООН.
Генералният секретар на ОOН назначава свой Специален представител, на когото е поверено управлението на Косово под името Временно управление на мисията на Обединените нации в Косово (УНМИК). Основните и най-висши нормативни актове, издавани от Специалния представител, са наредби (regulations, rrequllore, uredbe). В своята първа Наредба от 25 юли 1999 Специалният представител регламентира собствените си правомощия. Цялата законодателна и изпълнителна власт, отнасяща се до Косово, включително и управлението на правосъдната система е поверена на УНМИК и се изпълнява от Специалния представител. Законите, действали на територията на Косово до 24 март 1999 (началото на международната военна намеса), са в сила в случай че не са в противоречие с международните стандарти за правата на човека или с наредбите на УНМИК. Впоследствие, с приемането на нови законодателни актове от страна на УНМИК действието на законодателството на Югославия се редуцира все повече.
През 2001 година с наредба Специалният представител приема Конституционна рамка за временно самоуправление, играеща ролята на основен закон на областта. В нея е предвидено изграждането на различни “временни институции на самоуправление”, включително парламент, правителство и съдилища, намиращи се под надзора на Специалния пратеник на Генералния секретар на ООН.
През декември 2001 г., след проведени през предишния месец избори, е учреден 120-местен Косовски парламент, чиито закони влизат в сила след утвърждаването им от Специалния представител на генералния секретар на ООН. През 2001 г., с учредяването на парламента на Косово и редица други институции, започна реалното изграждане на местното самоуправление в областта.
От 1999 г. Косово е управлявано от петима специални представители на Генералния секретар: на ООН: Бернар Кушнер (Франция), Ханс Хекеруп (Дания), Михаел Щайнер (Германия), Хари Холкери (министър-председател на Финландия 1987-1991) и Сьорен Йесен-Петерсен, който е на тази длъжност от 16 юни 2004 година.От 1 септември 2006 год длъжността е заета от германския дипломат Йоаким Рюкер

