Петка Българска

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Света Петка.

Петка Българска
българска светица
Родена: 11 век
Епиват, днес Турция
Починала: 11 век
Епиват, днес Турция

Света Петка, наречена още Параскева (на гръцки Αγία Παρασκευή, Агия Параскеви), е българска светица, живяла през 11 век. Родителите й били заможни българи от град Епиват в Тракия, на Мраморно море. Тя имала брат, който станал монах и стигнал до архиерейски сан.

След смъртта на родителите си тя раздала имуществото си на бедните и се заселила при храма „Покров Богородичен“ в Константинопол. Там прекарала пет години в пост и молитва. После отишла в Палестина, поклонила се на гроба Господен и се заселила в Йорданската пустиня. Тук тя търпяла и пек и студ, хранела се само с трева след залез слънце и доживяла до старини. Следвайки видение, тя се завърнала в отечеството си, за да предаде тялото си на земята, а душата си на Господа. Минала през Константинопол. В Епиват не заварила жив никого от роднините си и заживяла като странница при храма „Св. Апостоли“. Отдала се всецяло на молитва и след две години починала.

След кончината й започват да се случват чудеса. Който се докоснел до нетленните й останки, ако бил болен, оздравявал, проглеждали дори слепи. Когато цар Иван Асен II чува за чудесата, той изпраща преславския владика да пренесе мощите й във Велико Търново, където е построена църква с нейното име. Днес мощите на Св. Петка Българска се намират в град Яш, Румъния, и са дълбоко почитани от много вярващи. Празникът й е на 14 октомври.