Транслитерация на българските букви с латински

от Уикипедия, свободната енциклопедия

[редактиране] Транслитерация на българските букви с латински

(по правилата на английския език)

Официална схема (от 1995 г. насам)

Български букви Латински букви
А А
Б В
В V
Г G
Д D
E E
Ж ZH
З Z
И I
Й Y
K K
Л L
М М
Н N
O O
П P
Р R
С S
T T
У U
Ф F
Х H
Ц TS
Ч CH
Ш SH
Щ SHT
Ъ A
Ь Y
Ю YU
Я YA


Официалната българска схема за транслитерация е предложена от Л. Л. Иванов и възприета от Комисията по Антарктическите наименования към МВнР на Р. България на 02.03.1995 г. Впоследствие е въведена за личните имена и мястото на раждане в Правилник за издаване на българските документи за самоличност (ПМС №61 от 02.04.1999, обн. в ДВ бр. 33 от 09.04.1999 г.; ПМС №10 от 11.02.2000, обн. в ДВ бр. 14 от 18.02.2000 г.; последно изменение на схемата за транслитерация - ПМС №269 от 3.10.2006, обн. в ДВ бр. 83 от 13.10.2006 г.) С последното изменение на този правилник се въвежда правилото, че съчетанието от буквите "ия" в края на собствените имена на граждани и на наименованията на населени места се предава чрез "ia".

Схемата от 1995 г. е възприета и популяризирана от Министерство на държавната администрация и административната реформа през 2006 г. за употреба (освен за личните документи) и по отношение на топонимите, както и в други случаи.

[редактиране] Външни препратки

На други езици