Някои го предпочитат горещо

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Някои го предпочитат горещо
(Some Like It Hot)
Някои го предпочитат горещо
Страница в IMDB (външна препратка)
Продукция: САЩ
Режисура: Били Уайлдър
Участват: Мерилин Монро,
Джак Лемън,
Тони Къртис,
Джордж Рафт
Сценарий: Били Уайлдър
Музика: Адолф Дюч
Разпространител: Metro Goldwyn Mayer
Премиера: 29 март, 1959
Времетраене: 120 мин
Език: английски
Бюджет:
Други части:

Някои го предпочитат горещо (на английски Some Like It Hot) е американска комедия от 1959. Във филма участват звезди като Мерилин Монро, Джак Лемън, Тони Къртис и Джордж Рафт. Режисьор е Били Уайлдър.

Съдържание

[редактиране] Сюжет

 

Внимание: Материалът по-долу разкрива сюжета на произведението!

 


Годината е 1929, а Джо и Джери са безработни по време на Голямата депресия. Те стават свидетели на убийството на Св. Валентин и се опитват да изчезнат от града, за да не ги убие мафията. Единствената възможност за работа, която имат пред себе си, е да свирят в момичешка група, и за целта се преобличат като жени. В допълнение, всеки си има свой проблем — единият се влюбва в Шугър, певицата на групата, но не може да й признае, че е мъж; а другият има заможен обожател, който не приема „не“ за отговор.

[редактиране] Актьорски състав

Aктьор Роля
Мерилин Монро Шугър Ковалчик
Тони Къртис Джо/Джозефин
Джак Лемън Джери/Дафни
Джордж Рафт Коломбо Гети
Пат О'Браян Мълиган
Джо Е. Браун Осгуд Филдинг III
Неемия Пърсоф Малкия Бонапарт
Джоан Шоули Сладката Сю
Били Грей Сиг Поляков
Джордж Е. Стоун Чарли Клечката
Дейв Бари Бийнсток

[редактиране] Награди

„Аз съм МЪЖ!“ — „Никой не е съвършен.“
„Аз съм МЪЖ!“ — „Никой не е съвършен.“

Филмът печели Оскар за най-добър черно-бял дизайн на костюма (Ори-Кели), а Джак Лемън печели номинация за най-добра главна мъжка роля. Освен това филмът е номиниран за най-добра режисура на изкуството, най-добра кинематография, най-добър режисьор и най-добър сценарий. Филмът е обявен за „важен за културата“ от Библиотеката на Конгреса на САЩ и подбран за запазване в Националния филмов регистър.

[редактиране] Цитати

„Аз съм мъж!“
„Никой не е съвършен.“

[редактиране] Любопитно

  • Съветското заглавие на филма е „В джазе только девушки“ ('Има само жени в джаза').
  • Работното заглавие на филма е „Not Tonight, Josephine!“ ('Не довечера, Джозефин!').
  • В началото Били Уайлдър искал Франк Синатра да играе Джери/Дафни.
  • Изборът на Уайлдър за ролята на Шугър бил Мици Гейнор, а не Мерилин Монро.
  • Монро искала филмът да бъде цветен (договорът й я задължавал всичките й филми да са цветни), но Били Уайлдър я убедил, че трябва да бъде черно-бял, тъй като пробите с костюмите показали, че гримът на Къртис и Лемън придава на лицата им зелен оттенък.
  • На Монро й трябвали 47 дубъла, за да каже правилното „Аз съм Шугър“, а не „Шугър, това съм аз“ или „Това е Шугър, аз“. След 30-тия дубъл Уайлдър пише репликата на черна дъска. В една друга сцена Монро трябва да рови из шкафовете и да каже „Къде е бърбънът?“. След 40 дубъла, в които тя казва „Къде е уискито?“, „Къде е бутилката?“ или „Къде е бонбонът?“, Уайлдър пише правилната реплика на шкафа. Но тъй като Монро се объркала относно в кой шкаф се намирала репликата, Уайлдър я залепя на всеки шкаф. Необходими са 59 дубъла за тази сцена и когато накрая го казва, тя е с гръб към камерата, което може и да означава, че Уайлдър накрая се е отказал и е дублирал репликата.
  • Коломбо (Джордж Рафт) вижда един от гангстерите на Бонапарт да подхвърля монета и го пита „Откъде научи този евтин трик?“. В Белязаният (1932) Рафт играе гангстер, който се е запомнил като човекът, който подхвърля монета.
  • След много дубъли на сцената с целувките, Тони Къртис се оплаква, че да целуваш Монро е „като да целуваш Хитлер“ (по-късно той признава, че е било удоволствие, и че няма спомени да е казвал „нещото“ за Хитлер).
  • Хотелът във Флорида, в който отсядат, всъщност е Хотел дел Коронадо в Сан Диего, Калифорния.
  • Кабаретен танцьор се опитва да научи Тони Къртис и Джак Лемън да ходят с токчета. След една седмица Лемън се отказва от помощта му, като казва, че не иска да върви като жена, а като мъж, опитващ се да върви като жена.
  • Дани Кей и Боб Хоуп отначало били взети предвид за ролите, които по-късно взели Лемън и Къртис.
  • Антъни Пъркинс се явява на прослушване за ролята, която Лемън получава по-късно.

[редактиране] Технически подробности

Филмът е дълъг 120 минути и е черно-бял.

[редактиране] Външни препратки