Полупроводник
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Полупроводниците са вещества с кристален строеж, при които връзката между съседните атоми е ковалентна — всеки атом е свързан със съседния чрез двойка общи електрони. Чистите полупроводници имат слаба проводимост. Най-често използван за целта е силицият, който е от 4 валентност.
[редактиране] Принцип на получаване
Към чистия силиций се добавят примеси, за да се повиши неговата проводимост.
Ако добавим вещества от 5 валентност ще получим допълнително електрони, които не могат да се свържат в ковалентна връзка и остават свободни. Тези полупроводници се наричат N полупроводници и са с електронна проводимост. Примесите които създават такива проводници се наричат донорни.
Ако добавим вещества от 3 валентност ще получим места където няма електрони които да образуват решетката. Тази липса се нарича „дупка“. Такива полупроводници се наричат P полупроводници и са с дупчеста проводимост. Примесите, които създават такива полупроводници се наричат акцепторни.
И двата вида полупроводници пропускат еднакъв ток и в двете посоки, т. е. те се явяват проводници с по-високо съпротивление. Когато обаче се комбинират два или повече полупроводника от различен тип (N,P), на границата между двата полупроводника се получава така наречения P-N преход, който е проводим само в едната посока и на базата на който са изградени полупроводниковите елементи като диоди, транзистори, тиристори, интегрални схеми.
[редактиране] Значение
Откриването на полупроводниците и свойствата на P-N прехода позволява минитюаризация на електронните устройства и увеличаване на техните възможности.


