Попово
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Попово е град в Източна България. Той се намира в Област Търговище и е в близост до град Опака. Градът е административен център на община Попово.
| Попово | |
|---|---|
|  43° 21' N, 26° 14' E | |
| Данни | |
| Област: | Търговище | 
| Население: | 20 264 | 
| Надм. височина: | 210 м | 
| Пощ. код: | 7800 | 
| Тел. код: | 0608 | 
| МПС код: | Т | 
| Кмет | |
| Людмил Веселинов | |
| Адрес на общината | |
| Съдържание | 
[редактиране] География
Най-пълното краеведско изследване за града е книгата "Попово - градът и околностите", която е публикувана през 30-те години на 20 век и в момента е библиографска рядкост слабоизвестна дори и на мнозина от сегашните жители на града.
[редактиране] Религии
Градът е доминиращо християнски, а околните села - с компатно турско население и цигански общности , изповядващи както ислям, така и християнство.
[редактиране] Политика
Традицинна политическа ориентация към БСП след 1989 година. Един от градовете с най-висока безработица и бедност в страната в момента. Много добре развит икономически център преди 1944 година. Видовете промишленост, които са били развити тогава са:маслодобойна и мелница - собственост на братя Доневи, действаща и до момента, но не като тяхна собственост, а като търговско дружество работеща под името и марката "Роса" крупен доставчик на олио за цялата страна и най-вече за верига "Фантастико" в София;тухларна - собственост на братя Иванови - вероятно потомците им в момента живеят в Швейцария. Закрита през 80-те години на 20 век; печатница, издателство и книжарница - основани през 20-те години на 20 век. Машините са специално поръчани и доставени от Германия по изрична поръчка на един от братята-собственици на търговското дружество. След 1944 са национализирани и закрити, а собствениците - изпратени в Белене. Последният от братята-собственици почина през 90-те години на 20-ти век, а архива му бе предаден за вторични суровини - включваше уникални краеведски изследвания, снимки на семейството на бившите собственици с цар Борис по време на маневрите в района, лична кореспонденция и уникални географски карти. По-добрата техника на печатницата е пренесена в Търговище и до ден днешен се използва в печатницата на бившия партиен вестник на БКП. В Попово в момента сградите на печатницата са превърнати в магазини за дрехи - втора употреба; фабрика за безалкохолни напитки - основана в началото на 20-ти век. След 1944 година всички мощности са пренесени в Търговище, за да дадат начало на промишлеността там. Популярна банка Попово е основана още през 20-те години на 20-ти век. Попово е било и център на най-големия пазар на живи животни до 1944 година в Североизточна България.
След 1944 се правят опити за развитие на тежка промишленост: - завод "Възход" за кранове и оборудване за язовири и т.н. - авторемонтен завод - фабрика "Родина" - лека промишленост - шивашка индустрия - фабрика "Спорт" - завод за производство на спортни дрехи
[редактиране] Обществени институции
Няма
[редактиране] Най-високото място в Североизточна България - Кардамските възвишения
[редактиране] Театри
До 1956 г. в града функционила професионален театър. От тук са актьорите Иван Братанов,Илия Пенев, Яким Михов,Милко Никодимов,
[редактиране] Градски исторически музей
Множество частни колекции от антични предмети
[редактиране] Редовни събития
Емблематичният за Попово кинофестивал за операторско майсторство „Златното око” в памет на родения в Попово кинооператор Димо Коларов се провежда ежегодно през месец май. През 2006 година фестивалът се организира от Община Попово и Съюза на българските филмови дейци в сътрудничество с Министерството на културата – Национален филмов център с подкрепата на Асоциацията на българските оператори, Асоциацията на телевизионните оператори, БНТ, „Бояна филм”ЕАД, UVT и Сдружение за среда и култура „Попово ХХІ век”.
В конкурсите участват игрални, документални и студентски филми. До сега голямата награда за операторско майсторство „Златното око”, в памет на Димо Коларов, учредена от Община Попово са печелили: Константин Занков за филма „Търпението на камъка” Емил Топузов за филма „Дан Колов” Христо Бакалов за филма „Опашката на дявола” Георги Николов за филма „Пътуване към Йерусалим” Фестивалът, превърнал се в традиция за Попово и страната, се провежда веднъж на две години. Води началото си от 1998 година. Финансовото му обезпечаване за тази година възлиза на около 35 хиляди лева.
Попово е родното място на певицата Люба Велич - прима на Виенската опера и най-добрата изпълнителка на "Саломе" за 20 век. Родом от Попово е доц. Йовчо Крушев - наследник на видни търговски семейства и носител на множество награди на клавирни конкурси по света. В момента работи като преподавател в Музикална та академия в София.Попово е родно място на диригента Лилия Гюлевa
[редактиране] Литература
От Попово са литературния критик Иван Руж, писателите Христо Минчев, Богдан Глогински, Кольо Георгиев,Йордан Ветвинов,Иванко Николов,
[редактиране] Други
Футболният отбор на града се нарича "Черноломец".
[редактиране] Кухня
Преимуществено с елементи на балканджийска кухня. Много интересно съчетание на западноевропейка и българска традиция в традиционната кухня на старите поповски семейства, която обаче е почти забравена, поради масовото изселване на тези семейства от сегашния град.
[редактиране] Външни препратки
| Градове в България с над 20 000 жители  | 
|---|
| Айтос | Асеновград | Благоевград | Ботевград | Бургас | Варна | Велико Търново | Велинград | Видин | Враца | Габрово | Горна Оряховица | Гоце Делчев | Димитровград | Добрич | Дупница | Казанлък | Карлово | Карнобат | Кърджали | Кюстендил | Ловеч | Лом | Монтана | Нова Загора | Пазарджик | Панагюрище | Перник | Петрич | Пещера | Плевен | Пловдив | Попово | Разград | Русе | Самоков | Сандански | Свищов | Севлиево | Силистра | Сливен | Смолян | София | Стара Загора | Троян | Търговище | Харманли | Хасково | Шумен | Ямбол | 

