Фредерик Жолио-Кюри
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Фредерик Жолио-Кюри френски физик | |
| Роден: | 19 март 1900 Париж, Франция | 
|---|---|
| Починал: | 14 август 1958 Париж, Франция | 
Жан Фредерик Жолио (на френски: Jean Frédéric Joliot) или Фредерик Жолио-Кюри (Frédéric Joliot-Curie) е френски физик.
Роден в Париж на 19 март 1900 г., той е възпитаник на Висшето училище по физика и химия в родния си град. През 1925 г. той става помощник на Мария Кюри в Радиевия институт, а през 1926 г. се жени за нейната дъщеря, Ирен Кюри. Жолио получава докторска степен след като защитава дисертацията си за електрохимията на радиоактивните елементи.
По времето, когато изнася лекции в Парижкия научен факултет, той работи съвместно с жена си при изследването на структурата на атома, по-точно проекцията на ядрото. Това било от първостепенно значение за откриването на неутрона. През 1935 г. те са наградени с Нобелова награда за химия.
През 1937 г. той напуска Радиевия институт и става професор в Колеж дьо Франс (Collège de France), където проучва верижните реакции и изискванията за успешно изграждане на ядрени реактори, които използват ядрено деление за да произведат енергия, използвайки уран и тежка вода. През 1940 г., когато нацистите настъпват, Жолио успява да изпрати своите трудове и материали в Англия.
По време на френската окупация той взема дейно участие във Френската съпротива. След Втората световна война той става директор на Националния център за научни изследвания (Centre National de la Recherche Scientifique), а на 3 януари 1946 г. е назначен за Върховен комисар на Комисариата по атомна енергия. През 1948 г. той ръководи изграждането на първия френски атомен реактор. Предан на комунизма, той е освободен от тази служба по политически причини. Въпреки че запазва професорското си място в Колеж дьо Франс, когато жена му умира на 17 март 1956 г. той поема нейните функции на председател на катедрата по ядрена физика в Сорбоната.
Фредерик Жолио е член на френската Академия на Науките и на Академията по Медицина, и е произведен в Кавалер на Почетния легион. Той посвещава последните години от своя живот на създаването на център за ядрена физика в Орсе (Orsay).


