Енергия (ракета)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Художествено изображение на изстрелване на совалката Буран, прикрепена към Енергия
Увеличаване
Художествено изображение на изстрелване на совалката Буран, прикрепена към Енергия

Енергия (на руски Энергия) е ракета-носител, разработена в СССР от конструкторското бюро Енергия с цел изстрелване на тежки товари в ниска околоземна орбита както и за изстрелване на совалката Буран. Първата конструкция има възмножност за изстрелване на 100 тона, а за бъдещите варианти са били планирани до 175 тона, повече дори от американската Сатурн 5.

Първият пуск е осъществен през 1987 г., когато е изстрелян спътник на съветското министерство на отбраната. Спътникът е приведен в ниска околоземна орбита успешно, но не успява да достигне планираната си орбита поради повреда в собствените си системи. През 1988 г. е осъществено изцяло автоматично изстрелване на Буран, включващо дистанционно приземяване на апарата.

Енергия се счита за най-сложната и мощна ракетна система. За разработката ѝ са отделени десетки милиарди рубли, като се спекулира, че това е една от причините довели до краха на съветската икономика в края на 80-те години на 20 век.

Разработката на системата Енергия/Буран започва през 1976 г., след прекъсването на програмата Н1 (руската „лунна ракета“). Енергия се налага за разлика от системата „Вулкан“, базирана на „Протон“, но с по-големи размери и използваща скъпи горива. Много от съоръженията на Н1 биват използвани за построяванието на Енергия, като например халето за хоризонтално сглобяване.

„Енергия“ в предстартова подготовка
Увеличаване
„Енергия“ в предстартова подготовка

Планирани са три основни конфигурации на ракетата, в зависимост от броя на ускорителите монтирани по периферията на основния резервоар. „Енергия М“ е базовата конфигурация, имаща два ускорителя „Зенит“, които имат само един двигател РД-0120 вместо два. „Енергия М“ е лансирана като наследник на Протон, но през 1993 г. се взима решение за производството на Ангара. „Енергия-2“ е планирана като изцяло повторно-използваема ракета, като на основния резервоар са монтирани криле, позволяващи му да се приземи подобно на совалката. Последната конфигурация е „Вулкан“ или „Херкулес“. При тази конфигурация са монтирани осем ускорителя „Зенит“, а товарът е „Енергия-М“, която от своя страна има два отделни ускорителя. Тази най-мощна конфигурация е разчетена за 175 тона товар до ниска околоземна орбита. При стандартната конфигурация, която всъщност бива изстреляна през 1987 и 1988 г., са монтирани четири ускорителя Зенит, като до орбита могат да бъдат издигнати 100 тона товар.

Сумарната тяга на двигателите на 1-ва и 2-ра степен в стандартна конфигурация е 3550 тона. Общата дължина на конструкцията е 58, 76 метра. Диаметърът на втора степен е 7,75 m, а дължината на втора степен - 58,76 m. Диаметър на ускорителите на първата степен е 3,9 m., с дължина - 39,46 m. Стартова маса съставлява 2400 тона.

За съжаление са осъществени само два пуска на системата. След разпадането на Съветския съюз високите разходи по производството не могат да бъдат поети и програмите „Енергия“ и „Буран“ са спрени. Технологии от Енергия обаче се използват и до днес, като например ускорителите на ракетата Зенит. Модифицирана версия на двигателя РД-170 - РД-180 се използва в американските ракети Атлас 5 на Локхийд Мартин и Делта 4 на Боинг.

Конструкторско бюро Енергия се трансформира в корпорация под името „С. П. Корольов ракетна и космическа корпорация Енергия“

[редактиране] Виж още

[редактиране] Външни препратки