Богомили

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Неутралността на тази статия е спорна.
Моля, вижте съответната дискусия на беседата.


Богомилите са едно дуалистично, антифеодално християнско общество, което съществува между X и XV век, най-вече в Южна Европа. Мисионската дейност на богомилите в Италия и Южна Франция се счита като основа за възникването на религиозните обшности на ломбардски патарени, катари и валденси. Църквата на богомилите се базира на учението на българския свещеник Богомил. Богомилите се разглеждали от католическата и православната църква като ерес и били преследвани.

Наименованието "богомили" им е дадено от техните опоненти. Самите те са се наричали християни: „...богомилите в България, Италия, Франция и на Изток се наричали “християни”. Това име те си определили сами, а всички останали наименования им били дадени от техните неприятели католиците”.[1]

Съдържание

[редактиране] Исторически данни

Епископ Симеон Антипа е един от създателите на богомилското философско-социално справедливо учение през 928 год. в столицата Преслав в манастира "Света Параскева". Богомил е син на болярин и главен прокуратор на религията на 17 год. възраст. Боян Мага, Богомил и Симеон Антипа учат заедно в Египет и в Магнаурската школа в Константинопол. Създават модел на държавно управление, който е модел на европейските държави. Създават хиляди църкви в цяла Европа със сподвижници в продължение на 42 години. Написали са много книги, повечето от които безвъзвратно загубени.

Богомилите са слабо познати, бледи фигури на нашия исторически небосклон. Това, което се знае за тях, обикновено е зле скроена лъжа, приета за чиста монета от късогледи историци.

Едва ли има религиозно учение, което да се представя в толкова деформиран вид, както е тяхното.

Във всяка книга за християнските ереси те заемат едно от основополагащите места. В тях виждат разковничето и ключът, които раждат истината за катари, албигойци, розенкройцери, валденси, хусити, лютерани, хугеноти, протестанти.

По-смелите изследователи дръзват да твърдят, че всъщност богомилите са наследили нравствената чистота на първите християни и че от тях тръгва рицарският морал за честност и всеотдайна служба на Доброто.

[редактиране] Елементи от богомилската доктрина

Учението на богомилите се състояло в следното: първородният син на Височайшия Бог Сатанаил въстанал против своя Височайш Отец заедно с подчинените му духове. Изгонен от небето, Сатанаил сътворил ново небе и земя, както и тялото на първия човек Адам. Но тъй като сам не можел да оживи човека, обърнал се към Височайшия Отец с молба да Му изпрати божествено дихание и Му обещал господство над духовната природа на човека. Височайшият Отец изпълнил молбата на Сина и оживил човека. Но Сатанаил пожелал да подчини на себе си и душата на човека, като прелъстил чрез змията Ева. Потомците на Сатанаил взели превес на потомството на Адам и Сатанаил успял да подчини човешкия род. Хората забравили за своето предназначение и считали самия Сатанаил за върховен Бог. За да освободи човека от властта на Сатанаил, Отец произвел от Себе си втори син - Христос, Словото. Богомилите разбирали по докетически въплъщението, животът и смъртта на Христос. Заключил в окови Сатанаил, Христос го лишил от божествено достойнство (което се заключавало в окончанието "ил"), след което започнал да се нарича просто Сатана. За да завърши делото на Христос Върховният Отец произвел от себе си втора сила - Светият Дух, Който въздейства на човешките души. Възвръщането на всичко в първоначалното състояние ще бъде последен акт на световната история. (Източник: Интернет Православен речник: www.Pravoslavieto.com)

[редактиране] Опит за неутрална философска интерпретация

Отваряйки която и да е книга за тях, веднага се натъкваме на първата дума, с която “научните” описания характеризират богомилите: дуализъм.

Да си припочним, че така наречените дуалистични религии наред с вярата в “обикновения” бог включват почитане (в някаква степен), страх и уважение към “Бога на лошото”, “Злия бог”, и ритуали за омилостивяването му. От тази гледна точка във всички християнски течения, в които се признава Сатаната и отрицателната му роля по отношение на християните, има дуалистичен елемент.

Но за богомилите ни се внушава нещо повече. Те били имали два бога: “добър” и “лош”. Всичко земно – хора, растения, храна, облекло, черкви – било според тях сътворено от “лошия”. Той бил творец на целия материален свят.

Писаното за богомилите в “научните книги” за тях се гради върху обвиненията, отправяни към тях от противниците им, които са се старали да ги очернят по всякакъв начин, с полуистини и откровени лъжи. Такива обвинения има доста в запазените документи и ръкописи на католическата и православната църкви въпреки, че враговете на българския гносис са свършили добре своята работа – книгите са унищожени, а авторите потънали в забрава и хули. Въпреки това, в една библиотека в Малта са запазени автентични богомилски книги, както и преписи от това време.

Радостно е, че до нас са стигнали думите на Епископ Симеон Антипа (един от водачите на богомилите) за онези времена и може всеки според свободната си воля да се ползва от тях:

"Единият от авторите е Хамерон Дубровницки, или както по-често го наричат, Камерун Дубровницки. Той е от Александрия. Учен, дълбоко просветен, става епископ на Дубровник, дето стои затворен, в едно истинско усамотение, без да посещава никого. Учениците му дохождаха при него и го виждаха да работи по книгите, които искаше да остави тям и на поколенията. Лишен от някои качества, необходими за проповедник и организатор, той уясняваше, тълкуваше, просветляваше, но не на основа на една църква; даже църквата, на която стана епископ, беше основана от Стефан Венециaнец.

Той умря млад, но написа много. Характерна за неговото книжовно дело е онази черта, която го доближаваше силно до диалектиката на Платон и първите неоплатоници."

Но голямата истина за богомилите става ясна от анализа на описанията на живота и вярванията им, и особено на достигналата до нас тяхна “Тайна книга”; в нея има достатъчно информация, която опровергава клеветите на опонентите им.

[редактиране] Богомилството, като мощно социално движение на Езотеричното Християнство

По същество трябва честно да се признае, че богомилите осъществяват третата гледна точка в социалните реализации на Христовото учение в Европа. И ако първите две се основават на организираната административно-църковна дейност на Римската и Византийска държава, то Богомилството със свойте древни корени се стреми да приложи Първичното Христово Учение, без да е зависимо от държавните структури и интереси. По тази си характеристика именно, то може да бъде разпознато като типично движение на Езотеричното Християнство. Школата на Учението за Милостта Божия (автентичното име на богомилството) има типичната организация на една езотерико-християнска школа. Богомилите са имали три кръга в своята духовно-социална организация, наподобяващи източните ереси:

  • слушатели
  • верни (вярващи)
  • съвършени

Като специфичното, новаторското и уникалното е, че по подобие на ранните християнски общини, и мъжете, и жените са имали равни права и условия за духовна еволюция.

Тяхният социален живот е бил основан на братските взаимотношения в Евангелски смисъл. Стремяли са се да приложат конкретно и непринудено Христовото Учение за Любовта в личен, социален и духовен аспект, което именно е основната разлика относно административно-църковния метод на приложение на Христовите идеи. Точно поради тази причина богомилите са били систематично репресирани от църковно-държавните структури, защото мнението на другомислещите не е било търпяно и допускано. Напрактика, много по-рано от инквизицията по българските земи са били прилагани чудовищни мерки относно духовните възгледни на човешки същества - били са избивани, изтезавани, горени на клада, бесени, рязани на парчета хиляди последователи на Учението за Милостта Божия, и то от хора, които са го правили за правата вяра. Поради тези причини много историци, като Иречек например, са на мнение че по-голямата част от павликяните и богомилите в Мизия, Тракия и Македония през османския период приели исляма.Това се посочва и в османските феодални регистри, в които е отбелязано, че там, където най-компактно били съсредоточени привържаниците на еретическите учения, в хода на завоеванията са регистрирани първите случаи на ислямизация сред местното население. Това доказват и обнародваните оригинални османски обширни дефтери от М. Окич, с които частично били определяни областите с патарянско население в Босна и с тяхната ислямизация. Това станало благодарение на специаната регистрация на богомилите, според която те били записвани като кристияни за разлика от православните и католиците, които били записвани като гербан или кяфир (неверник). От ХV до края на ХVІІ в. тези обалсти вече са били ислямизирани.

[редактиране] Приносите на богомилството към общочовешката култура

  • Религиозна свобода и толерантност
  • Религиозно и свещенодейно равноправие на половете
  • Реформация на феодалния социален ред
  • Свещено отношение към всички живи същества

[редактиране] Бележки

  1. Рачки, Богомили и патарени, стр. 358

[редактиране] Литература

• Презвитер Козма, Беседа срещу Богомилите

• Д. Петков, За богомилите и протестантите в България, Търново 1884

• М. Геновски, Нравствените норми на богомилите // Философски преглед, 1934, № 1

• П. Мутафчиев, Поп Богомил и Св. Иван Рилски. Духът на отрицанието в нашата история // Философски преглед, 1934, год. 6, №. 2, 97-112

• Н. Филипов, Богомилство (произход и същност), С. 1946

• St. Runciman, The Medieval Manichees, Cambridge 1947, 69 ff.

• D. Obolensky, The Bogomils, Cambridge 1948, 69 ff.

• Alois Schmaus, Der Neumanichäismus auf dem Balkan, in: Saeculum 2, 1951, 271 ff.

• И. Кепов, Българската общественост през Х век, С. 1938

• D. Angelov, Der Bogomilismus auf dem Gebiete des byzantinischen Reiches II, Sofia 1950, 14 ff.

• Georg Ostrogorski, Geschichte des byzantinischen Staates, 1952, 297

• Д. Ангелов (Примов и Батаклиев), Богомилството в България. Византия и Западна Европа в извори, С. 1967

• Б. Боeв, Мисията на богомилството, Велико Търново 1992

• Милияна Каймакамова, Поява и същност на българското богомилство - В: Из историята на българската народност и държава. С. 1993, 28-50

• Ц. Табакова, Б. Боев, П. Димков, М. Костатинов, Богомилство. Славянство. Възраждане. По Беинса Дуно – Петър Дънов, Варна 1995

• Д. Оболенски, Богомилите. Студия върху балканското новоманихейство, С. 1998

• В. Атанасова, Измерения на религиозното пространство на източния мистицизъм в България (до средата на ХХ век) – В: Религия и църква в България. Ред. Г. Бакалов и др., С. 1999

• Г. Василев, Български богомилски и апокрифни представи и техните съответствия в английската средновековна култура (образът на Христос Орач в поемата на Уйлям Лангланд „Видението на Петър Орача“), С. 2001

[редактиране] Външни препратки