Кирчево
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кирчево е село в Северна България. То се намира в община Угърчин, Област Ловеч.
| Кирчево | |
|---|---|
|  | |
| Данни | |
| Област: | Ловеч | 
| Община: | Угърчин | 
| Население: | 1 317 (13/09/2005) | 
| Надм. височина: | 503 м | 
| Пощ. код: | 5521 | 
| Тел. код: | 06920 | 
| Геогр. положение: | 42° 59' сев. ш. 24° 22' изт. д. | 
| МПС код: | ОВ | 
| Кмет или наместник | |
| Орфей Александров | |
| Съдържание | 
[редактиране] География
Село Кирчево се намира в планински район.
[редактиране] История
През 1516 г. селото се е наричало Лешница. По това време е започнала и ислямизацията му, като през тази година имало вече две мюсюлмански домакинства. Останалото население на селото изповядвало павликянство. Като такива те не вярвали в икони и не се подчинявали на власта и църквата в предосманския период. Поради тази причина и те както и останалите павликяни в България били гонени от държавната и църковна власт. С идването на османлиите поради близоста на вярванията им с тези на мюсюлманите започнало и възприемането на исляма от населението на селото. Това се ускорило, тъй като още преди приемането на исляма, павликяните се сдобивали с привилегирован статут. Така много от жителите на селото станали "войнуци", "търпанджии" и "ямаци", последното от които в превод от османотурски означавало "помагачи". От там им идва и названието помаци , a oттук и името на селото - от Лешница се нарекло "Помашка Лешница" (до 1971 г.).
В селото пехливанлъка се е развивал още от османския период. Т. напр. султан Абдул Меджид І (1839–1861) притежавал личен борец от Помашка Лешница на име Ибрахим Гавазоглу. След Чипровското въстание, през 1688 и Руско-турската война, от 1877-1878 г., в селото се заселват български семейства, а по-късно от съседните села се преселили и цигански семейства. След Освобождението от село Кирчево излизат и много учители по ислямско вероучение. Такива например са Алиосман, Кадри Беров, хафъз Сали Фейзулов и други. През тоталитарният период сред населението на селото до такава степен се развила атеистическа пропаганда, че населението забравило за съществуването на Бог и започнало да вярва в природата. След краха на тоталитарния режим част от младото население възприема православието.
[редактиране] Религии
[редактиране] Културни забележителности
Училище от 1904 год.
[редактиране] Природни забележителности
- минерална вода
Реки:
- Лешненска
- Команска
Върхове:
- Кукуруз
- Купена
- Фенац
- Палтен
- Зъба
[редактиране] Редовни събития
селски събор (панаир) — на Илинден. Провежда се турнир по борба /народни борби/, в който участват състезатели по борба [свободен и класически стил] от цялата страна. Турнирът е в памет на Стефан Мирославов /Крушата/.
[редактиране] Личности
[редактиране] Икономика
Основните доходи на жителите на селото са от обработка и продажба на червен пясъчник — облицовачен камък.
[редактиране] Литература
- Gözler,К., Les villages pomaks de LofÇa aux XIVe et XVe. Siecles les tahrir defters ottomans, Ankara, 2001
- Кюркчиева, И., Светът на българите мюсюлмани от Тетевенско – преход към модерност. – В: Общи Балкани – Млади автори – Първи книги., т. ІІІ, С., 2004,


