Чукотски автономен окръг

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Знамето на Чукотски автономен окръг
Увеличаване
Знамето на Чукотски автономен окръг
Чукотски автономен окръг
Чукотски автономен окръг

Чуко́тски автономен окръг (Чукотка)е самостоятелен юридически субект в състава на Руската Федерация. Площ - 737 700 км². Население 68 900 жители (2001). Намира се в крайната североизточна част на Русия. Административен център на окръга е град Анадир - 13 200 жители (1998). Като административно-териториална единица окръгът е създаден на 10 декември 1930 г.

Губернатор на Чукотка е олигархът Роман Абрамович.


Съдържание

[редактиране] География

Чукотският автономен окрег е разположен в крайната североизточна част на Русия. Заема част от материка - Чукотски полуостров и редица острови - Врангел, Айон, Ратманов и др. Голяма част от окръга се намира зад Северния полярен кръг. Граничи на югозапад с Република Якутия, на юг с Магаданска област, на югоизток с Корякския автономен окръг, на север, северозапад и североизток с Източносибирско море, Чукотско море и Берингово море. Силно разчленена брегова ивица. Най-висока точка Анадирски възвишения (1853 м.).

Почви - планинско-тундрови,торфни и рядко торфно-подзолести и алувиални.

Плавателни реки Анадир, Велика, Голям Анюй и Малък Анюй.

[редактиране] Климат

Климатът е суров, по крайбрежието - морски, а във вътрешността силно изразен континентален. Продължителност на зимата до 10 месеца. Повсеместно е распространена вечната замръзналост.

Средна зимна температура от −15 °C до −39 °C (януари), средна летна температура от +5 °C до +10 °C (юли). Годишни валежи - 200-500 мм.

[редактиране] Флора и фауна

Преобладава тундровия тип растителност. По поречието на по-големите реки островна растителност - предимно топола, бреза, ела и др. В някои по-северни части тундрова пустиня. Вегетационен период - в южните части на окръга 80-100 дни.

На територията на окръга се срещат лисица, вълк, белка, заек, кафява и бяла мечка, дива гъска, лебед, бяла яребица. По крайбрежието - кайра, чайка и др. Моретата, езерата и реките са богати на риба (кета, херинга и др.) и морски животни (морж, нерпа и др.). На о. Врангел е обособен резерват.

[редактиране] Природни ресурси

Значителни залежи от нефт, природен газ, каменни въглища, злато, волфрам и олово. По-големи местонахождения: на олово — Валкумей, Пиркакай, въглища— Анадирско находище, Берингово находище.

[редактиране] Население

Националният състав на населението е доста разнороден: руснаци — 66,1%, украинци — 16,8%, северни народи — 9,8% (в т. ч. чукчи — 7,3%, ескимоси — 0,9%, евенки — 0,8%, чуванци — 0,6%), белоруси — 1,9%, други националности — 5,4%.

[редактиране] История

Като административно-териториална единица окръгът е създаден на 10 декември 1930 г. През 1991 г. излиза от състава на Магаданска област и става автономен окръг.

[редактиране] Промишленост и стопанство

Основно е развита добивната промишленост (злато, олово, въглища и волфрам). Производство на строителни материали. Изградени Билибинска АЕЦ, Чаунска и Анадирска ТЕЦ, Беринговска и Егвекинотска ГЕС, плаваща електроцентрала "Северно сияние" на нос Шмид.

Развито еленовъдство, рибоов, лов, млекодобивно животновъдство, свиневъдство, птицевъдство и оранжерийно зеленчукопроизводство.

Значително добре развито речно и морско корабоплаване. Пристанища - Певек, Провидение, Анадир, Егвекинот, Беринговский.

[редактиране] Райони

  • Анадирски район
  • Беринговски район
  • Билибински район
  • Чаунски район
  • Чукотски район
  • Юлтински район
  • Провиденски район
  • Шмидовски район


Субекти на Руската федерация Знаме на Русия
републики: Адигея | Алтай | Башкирия | Бурятия | Дагестан | Ингушетия | Кабардино-Балкария | Калмикия | Карачаево-Черкезия | Република Карелия | Коми | Марий Ел | Мордовия | Северна Осетия | Татарстан | Тува | Удмуртия | Хакасия | Чечения | Чувашия | Якутия
краеве: Алтайски | Краснодарски | Красноярски¹ | Пермски | Приморски | Ставрополски | Хабаровски
области: Амурска | Архангелска | Астраханска | Белгородска | Брянска | Владимирская | Волгоградска | Вологодска | Воронежка | Ивановска | Иркутска | Калининградска | Калужка | Камчатска² | Кемеровска | Кировская | Костромска | Курганска | Курска | Ленинградска | Липецка | Магаданска | Московска | Мурманска | Нижегородска | Новгородска | Новосибирска | Омска | Оренбургска | Орловска | Пензенска | Псковска | Ростовска | Рязанска | Самарска | Саратовска | Сахалинска | Свердловска | Смоленска | Тамбовска | Тверска | Томска | Тулска | Тюменска | Уляновска | Челябинска | Читинска | Ярославска
градове от федерално значение: Москва | Санкт Петербург
автономна област: Еврейска
автономни окръзи Агински | Корякски² | Ненецки | Таймирски (Долгано-Ненецки)¹ | Уст-Ордински | Ханти-Мансийски | Чукотски | Евенкски¹ | Ямало-Ненецки
  1. На 1 януари 2007 г. Евенкският и Таймирският автономни окръзи ще се присъединят към Красноярския край.
  2. На 1 юли 2007 г. Камчатска област и Корякският автономен окръг ще се обединят в Камчатски край.
Федерални окръзи
Централен | Далекоизточен | Северозападен | Сибирски | Южен | Уралски | Приволжки