Карл Сейгън
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Карл Сейгън американски астроном | |
| Роден: | 9 ноември 1934 Бруклин, САЩ | 
|---|---|
| Починал: | 20 декември 1996 Сиатъл, САЩ | 
Карл Сейгън (на английски Carl Edward Sagan) e американски астроном, астробиолог и популятизатор на науката. Роден е на 9 ноември 1934 г. в Бруклин, САЩ. Основател на научната дисциплина астробиология в началото на 60-те години на 20-ти век и е предложил идеята за програмата СЕТИ за търсене на извънземен разум. Неговата научна и творческа дейност е пряко свързана с НАСА. Взема активно участие в програмата "Вояджър". Сейгън става световно-известен с научно-популярните си книги и със съавторството си в телевизионния сериал Космос. Той също така е автор и на романа Контакт, който има екранна реализация от 1997 година с Джоди Фостър в главната роля. Умира на 20 декември 1996 г. в Сиатъл, САЩ.
[редактиране] Образование и научна кариера
Карл Сейгън е роден в Бруклин, Ню Йорк. Родителите му са евреи - баща му, Сам Сейгън е работник, а майка му, Рейчъл Моли Грубер, е домакиня. Сейгън посещава Чикагския университет, където получава бакалавърска (1955) и магистърска (1956) степен по физика, преди да получи докторска степен по астрономия и астрофизика. В началото на 60-те години никой не е знаел със сигурност какви са условията на повърхността на планетата Венера и Сейгън изброява възможностите в доклад - неговата представа била, че планетата е суха и много гореща, вместо красивия рай, който други си представяли. Като хоноруван учен в лабораторията за реактивна тяга в НАСА, той допринася за първите мисии Маринър към Венера, работейки по дизайна и мениджмънта на проекта. Маринър 2 потвърждава неговата представа за условията на Венера през 1962 година. Сейгън преподава в университета в Харвард до 1968, когато се премества в университета в Корнуел. Той става професор в Корнуел през 1971 и управлява лаборатория там. Той най-много допринася за безпилотните космически мисии, изследващи слънчевата система. Той формулира идеята за добавяне на универсално съобщение на космически апарат, предназначен да напусне слънчевата система, което може да бъде разбрано от извънземен разум. Сейгън създава посланието за първата физическо съобщение, което е изпратено в космоса - златна плоча, прикрепена към апарата Пайанър 10, изстрелян през 1972. Пайанър 11 също съдържащ плоча е изстрелян през следващата година. Той продължава да подобрява дизайна и най-обстойното съобщение, което е създадено с негова помощ е златният запис на Вояджър, който е изпратен с космическата сонда Вояджър през 1977. Сейгън преподава в Корнуел курс по критично мислене до годината на неговата смърт през 1996 г. Курсът е имал ограничен брой седящи места, но въпреки това стотици студенти са се опитвали да го слушат. Той е избирал около 20 студенти, на които е позволявал да се запишат като е изчитал купища есета за кандидатстване. Курсът спира да се чете след неговата смърт.
[редактиране] Научни постижения
Сейгън е сред първите, които изказват хипотезата, че спътникът на Сатурн Титан и спътникът на Юпитер Европа може да притежават океани (в случая на Европа океан под повърхността) или езера, правейки хипотетичния воден океан на Европа потенциално обитаем. Океанът под повърхността на Европа по-късно е косвено потвърден от космическия апарат Галилео. Той прави допълнителни предположения относно атмесферата на Венера и Юпитер, както и сезонните промени на Марс. Сейгън установява, че атмосферата на Венера е изключително гореща и суха. Той гледа на глобалното затопляне като на растяща заплаха, причинена от хората и я оприличава на естественото развитие на Венера в гореща, негостоприемна за живота планета благодарение на парниковите газове. Сейгън размишлява относно живот в облаците на Юпитер. Той предполага, че сезонните промени на Марс са вследствие на духан от вятър прах, а не вследствие на растителни промени, както предполагат други.

