Географска информационна система
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Географските информационни системи (ГИС) представляват съвкупност от софтуер, хардуер, данни, процедури и обучени кадри за създаване, маипулиране, съхраняване, анализ и визуализация на пространствено определени данни. Географските информационни системи се използват в различни области, като например картографията за създавене на карти, и най-вече за подпомагане на вземането на информирани решения посредством пространствено моделиране. Първите ГИС са създадени през 70-те години на 20 век в Канада.
ГИС технологията може да се използва за специфични изследвания, управления на ресурси, управление на капитали, развитие на планирането, картография и пътно описание.
| Съдържание
 | 
[редактиране] История на развитие
Преди 35 000 години по стените на пещерите близо до Ласко, Франция, кроманьонски ловци са рисували рисунки на животните, които са ловували. Заедно с рисунките има линии и знаци, за които се мисли, че изобразяват миграционни пътища. Тези ранни следват от типичните двуелементната структура на съвременните ГИС: графичен файл, свързан с база данни с атрибути.
През 18 век са разработени модерни техники за изследване с цел правене на топографски карти, заедно с ранни варианти на тематична картография, например научни или статистически данни. Забележителен пример е картата на Джон Сноу от 1854 г., отразяваща епидемията от холера в Лондон, с помощта на която е локализиран източника на епидемията — една заразена помпа. Изображения на картите на Джон Сноу
[редактиране] Техники използвани при ГИС
[редактиране] Съотнасяне на информация от различни източници
Ако може да се съотнесе информация за валежите в дадена държава към въздушни снимки на дадена област, може да се установи кои мочурища изсъхват през определени периоди от годината. Една ГИС, която може да използва информация от много на брой различни източници, може да помогне при такива анализи. Основното изискване към изходните данни е да се знае местоположението на различните стойности на променливите. Местоположението може да се обозначи с x, y и z координати за дължина, ширина и височина или чрез други географски кодове като пощенски кодове или километрични знаци по пътищата. Всяка променлива, която може да се разположи в пространството, може да се въведе в една ГИС. Няколко компютърни бази данни, които могат директно да се въведат в ГИС, се изработват от правителствени институции и неправителствени организации. В ГИС могат да бъдат въведени различни видове данни под формата на карти.
Една ГИС може също така да преобразува съществуваща информация в цифров вид, която може още да не е под формата на карта, във форми, които тя може да разпознава и използва. Например цифрови сателитни снимки, направени чрез дистанционно измерване, могат да бъдат анализирани, за да се създаде картообразен слой от цифрова информация за растителните покрития. Друг доста добре развит източник за именуване на ГИС обекти е Getty Thesaurus of Geographic Names (GTGN) — структуриран речник, съдържащ около 1 000 000 имена и друга информация за географски обекти [1].
По същия начин таблични данни от преброяване на населението или хидрологични измервания могат да се преобразуват в картообразна форма и да служат като слоеве тематична информация в ГИС.
[редактиране] Представяне на данни
Данните в ГИС представят обекти от реалния свят (пътища, употреба на земята, надморска височина) с цифрови данни. Обектите от реалния свят са два вида от гледна точка на представянето си в ГИС чрез два вида абстракции: дискретни обекти (напр. къща) и непрекъснати полета (напр. количество валежи или надморска височина). Има два основни метода за записване на данните в ГИС и на двете абстракции: растерен и векторен.
Растерният тип данни се състои от редове и колони от клетки, във всяка от които е записана една стойност. Най-често растерните данни са изображения (растерни изображения), но освен цвета, стойността, записвана за всяка клетка може да бъде някаква дискретна стойност като например използване на земята или непрекъсната стойност като количество валежи или пък празна стойност, ако няма данни.
[редактиране] Въвеждане на данни
[редактиране] Проекции и координирани системи
[редактиране] Пространствен анализ с ГИС
[редактиране] Моделиране на данни
[редактиране] Топология на данните
[редактиране] Мрежи
[редактиране] Картографично проектиране
[редактиране] Вертикално покритие
[редактиране] Пространствена статистика(Геостатистика)
[редактиране] Геокодиране
[редактиране] Добив на данни и картография
[редактиране] Graphic display techniques
[редактиране] ГИС в България
[редактиране] Бъдещето на ГИС
[редактиране] OGC стандарти
[редактиране] Open Source GIS Software
[редактиране] Програма за глобална промяна и климатична история
[редактиране] Добавяне на измерение на времето
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Външни препратки
Списък на ГИС свободен софтуер или такъв с отворен код:
- Open Source GIS - голям списък на софтуер с отворен код
- Cadcorp Map Browser
- GRASS - най-големият и изчерпателен безплатен ГИС софтуер
- FreeGIS - голям списък с безплатен софтуер
- MapServer
- Quantum GIS - лесен софтуер, работещ на всички основни платформи - Windows, ГНУ/Линукс и др.
- JUMP GIS
- OpenJUMP
- uDIG
- TaGISViewer
- SAGA
- Chameleon
- MicroDEM - с геологически и океанографски функции

