Вардар

от Уикипедия, свободната енциклопедия

 Каменният мост на Вардар в Скопие
Увеличаване
Каменният мост на Вардар в Скопие

Вардар (гр. Αξιός, Аксиос) е най-дългата и значима река в Македония, протичаща през територията на Република Македония и Република Гърция. Извира край село Вруток, на няколко километра югозападно от Гостивар в котловината Полог. Изворът се намира на 683 m надморска височина. От извора тече през Полога, като минава през Гостивар и събира притоците Лакавица, Маздрача и Пена. След това през Дервентската клисура навлиза в Скопската котловина, минава през Скопие и събира водите на Лепенец, Треска и Пчиня. През Таорската клисура, в която се влива Кадина река, навлиза във Велешката котловина и минава през Велес. Тук във Вардар се вливат Тополка и Бабуна. След това през Велешката клисура реката навлиза в Тиквешията, където в нея се вливат двата й най-големи притока Църна река (Черна), ляв и Брегалница, десен. Навлиза в Демиркапийската клисура и след нея в Гевгелийско-Валандовската котловина и при Гевгели стига границата с Република Гърция. След границата реката минава през последния си пролом - Циганска клисура, излиза в Солунското поле, минава между градовете Боймица (Аксиуполи) и Ругуновец (Поликастро) и се влива в Егейско море в Солунския залив. Дължината на Вардар в Република Македония е 301 km, а до устието й — 388 km. Целият среден пад на Вардар е 2,1%, а средният дебит при устието е 174 m3/s.

[редактиране] Етимология

Не е известно кога успоредно на гръцкото име Аксиос се появява и името Вардар, но най-вероятно това става в периода 5-7 век от н.е., когато нови племена се заселват в този район на Византия. Някои хипотези свързват това име с подобни имена на реки в Централна Азия, например големите реки Сърдаря и Амударя, както и по-малките Чебдар, Шахдара и Кудара. Според тях вероятно името е дадено от Куберовите българи. Думата даря е с ирански корен и означава река, море или океан.

В 15 век (вакъфа на Мехмед бег 1461/1462 година) Вардар е спомената като Велика река.