Старогръцки език

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Старогръцкият език е език от индоевропейското езиково семейство. Възниква около 16 век пр.н.е. и не спира да се развива и до ден днешен вече под названието новогръцки език. Старогръцкият език не е единен, а се дели на няколко диалекта, сред които са йонийския (о-в Евбея, Цикладски острови), атическия (областта Атика), тесалийски (Тесалия), дорийски (Лакония, Месения, Арголида, о-в Крит и др.), аркадо-кипърски диалект (Аркадия и о-в Кипър) и т.н. северозападни диалекти (Епир, Фокида, Локрида, Ахея, Елида) и др. Азбуката е пренесена от Финикия около 720 г. пр.н.е., състои се от 24 букви:

Гръцка азбука
Α α алфа Β β вита/бета**
Γ γ гама Δ δ делта
Ε ε епсилон дигама*
Ζ ζ зита/зета** Η η ита/ета**
Θ θ тита/тета** Ι ι йота
Κ κ капа Λ λ ламбда
Μ μ ми/мю** Ν ν ни/ню**
Ξ ξ кси Ο ο омикрон
Π π пи сан*
копа* Ρ ρ ро
Σ σ сигма Τ τ таф/тау**
Υ υ ипсилон Φ φ фи
Χ χ хи Ψ ψ пси
Ω ω омега сампи*
*излязла от употреба
**старогръцко произношение

Езикът е падежен. Има 7 времена, 3 рода, 6 наклонения, 3 склонения.

[редактиране] Външни препратки