Европейска геостанционарна навигационна допълваща система
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Европейската геостанционарна навигационна допълваща система (съкратено EGNOS от англ. European Geostationary Navigation Overlay Service) e сателитна навигационна система, разработвана от Европейската Космическа Агенция. Има за цел да допълва работата на GPS и ГЛОНАСС системите, като осигурява сведения за надеждността и точността на работата им. На теория, използването на EGNOS подобрява точността на навигацията, осигурявана от GPS до 7m; на практика, точността е още по-голяма - около 1m.
[редактиране] История
За първи път EGNOS се споменава в комюнике на Европейската комисия от 14 юни 1994 г., а в края на 1994 г. е приета резолюция за участие на Европейския съюз в създаването на глобална система за спътникова навигация. В основата на резолюцията е залегнала идеята да се предприемат необходимите мерки за наемането на ресурсите на системата Inmarsat за целите на EGNOS.
През 1998 г. се създава тристранна група съставена от Европейската комисия (ЕК), Европейската космическа агенция (ЕКА) и Евроконтрол, която отговаря за проектирането, разработката и реализацията на системата. В рамките на тази група, ЕКА отговаря за техническата разработка, тест и валидация на EGNOS, Евроконтрол предоставя изискванията на гражданската авиация и валидира системата спрямо тези изисквания, а ЕК отговаря за въвеждане в употреба на EGNOS и следи системата да отговаря на изискванията на широк кръг от потребители в Европа.
В началото на 2000 г. в употреба е пуснат прототип на EGNOS, наречен ESTB (EGNOS System Test Bed), който представлява преходна стъпка между фазата на проектиране и завършената и функционална система. Целта на ESTB е да подпомогне разработването и тестването на EGNOS, да демонстрира възможностите на системата на потенциалните потребители и да проучи възможността за разширяване на покритието на EGNOS извън Европа.
След няколко годишен период на проектиране и разработка, EGNOS започва излъчване на тестов сигнал през април 2003 г. Според първоначалните планове системата трябва да бъде оперативна през 2004 г., но в последствие датата е отлагана неколкократно и по последни сведения Safety-of Life Service ще бъде на разположение през 2007 г.
[редактиране] Структура
Системата се състои от 3 спътника на геостационарна орбита, мрежа от 34 наземни станции (RIMS) - приемащи GPS сигнала, 4 главни контролни центрове (MCC) - обработващи данните от наземните станции и 6 наземни навигационни станции (NLES) - генериращи сигнал подобен на GPS сигнала и предаващи към геостационарните спътници.
Във всеки един момент, наземните станции изчисляват разликата между своята (добре известна) географска позиция, и тази, изчислена чрез GPS. Въз основа на тази грешка се изчисляват корекции, които се предават обратно до 3-те спътника, а оттам - и до всяко поддържащо ги GPS устройство.
Сателитите от EGNOS имат следните имена/идентификатори:
ARTEMIS (PRN 124; ID 37) Inmarsat AOR-E (PRN 120; ID 33) Inmarsat IOR-W (PRN 126; ID 39)
Европейската система за допълваща сателитна навигация е една от Сателитно базираните системи за повишаване на качеството (SBAS) на навигационни системи, каквито още са американската WAAS, японската MSAS и индийската GAGAN.

