Иларион Макариополски

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Иларион Макариополски
български духовник
Иларион Макариополски
Роден: 1812
Елена, България
Починал: 1875
Цариград, дн. Турция

Иларион Макариополски (Стоян Стоянов Михайловски) (18121875) е български духовник, един от водачите на черковно-националната борба.

Иларион Макариополски е роден през 1812 година в Елена. Получава високо за времето си орбазование. Първо учи в родния си град, а по-късно в гръцкото училище в Арбанаси. Приема монашество в Хилендарския манастир (1832). Продължава образованието в школата на известния гръцки просветител Теофилос Каирис на остров Адрос, а по-късно учи три години в прочутата Атинска гимназия. Близък приятел и сподвижник на Георги Сава Раковски. Взема активно участие в дейността на Македонсткото революционно дружесто. От 1844 г. ръководи в Цариград, заедно с Неофит Бозвели, черковно-националната борба. През 18451850 г. е заточен в Света гора.

На 3 април 1860 г. по време на така наречената Великденска акция не споменава името на цариградския патриарх. Според църковните канони, чрез това си деяние той фактически отхвърля неговата власт. С решение на Цариградската патриаршия Макариополски е повторно заточен в Света гора(18611864) заедно с подкрепилите го владици Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски.

След учредяването на Българската екзархия (1870) е член на Временния смесен екзархийски съвет и на първия Синод. От 1872 г. е търновски митрополит.

[редактиране] Външни препратки

На други езици