Юлия и Дончо Папазови
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
През 2004 г. се навършиха 30 г. от едно от най-смелите и рисковани постижения на българското ветроходно плаване - за съжаление, достатъчно забравени и неизвестни за по младите. На 8 май 1974 г., с една открита безкилова лодка с платна, двама българи Юлия и Дончо Папазови тръгват през Атлантическия океан, осъществявайки своята дългогодишна мечта. Двамата до този момент никога не са виждали океан (както те казват “нито от въздуха нито от земята”) . На 16 август 1974 г. , те успешно прекосяват океана и пристигат в порт Сантяго де Куба на о-в Куба. Много е трудно, или почти невъзможно да се обясни на обикновения незапознат човек, какво представлява това постижение, но едно е безспорно ясно - за такива дела се изискват върховни човешки усилия и необикновени качества. Тяхната лодка “Джу IV” е отдавна експонат на Военноморския музей във Варна. По-късно ще последват други не по-малко значими плавания и експерименти, за които ще стане въпрос по-нататък. Този материал има за цел да запознае младите хора на България и на всички, ползващи възможностите на Интернет, с малко познати, или достатъчно забравени върховни постижения на българи, които би трябвало да ни вдъхнат онова толкова необходимо за нас самочувствие в преход. Юлия и Дончо Папазови посветиха по-голямата част от живота си доброволно на редица научни програми за изследване на човешките възможности при екстремни ситуации, прекосявайки почти всички океани на планетата. Тези изследвания бяха част, както от редица международни програми (“Интеркосмос”,”СОЛАС-60”),така и като самостоятелни океанографски програми на ЮНЕСКО за екология, замърсяване и др. Техните постижения, експерименти и резултати, отдавна са доказали своята значимост и е недопустимо да няма за това материал в Световната мрежа. И така, историята на Юлия (Джу) и Дончо може би започва под влиянието на експериментите и изследванията на д-р Ален Бомбар. През 1952 г. французинът Ален Бомбар тръгва с едноместна гумена лодка от бреговете на Средиземно море, за да преплава безкрайните простори на Атлантическия океан. Той е искал да докаже, че морето може да даде препитание на корабокрушенец за продължително време, докато бъде намерен. Бомбар не носи със себе си нито храна, нито вода и се задоволява само с това, което му предлага морето - планктон, риба и морска вода. Истинска сензация представлява тогава неговото 65-дневно приключение. Повече от два месеца д-р Бомбар се бори с несгодите на океана, с глада, с бурите и вълните, и пристигайки успешно на о-в Барбадос, прекосявайки Атлантическия океан, доказва, че корабокрушенецът може да загине повече от страх и психическа депресия, отколкото от липса на храна и вода. Така се ражда идеята за българската програмата “Планктон” с продължителност 12 г. Това е първата програма от такъв вид. Нейната цел е чисто хуманна и съчетава изследване на психофизиологичното състояние на човек, на хранителните качества на планктона, на възможностите за спасяване на корабокрушенци и на спасителните средства. Накратко - тя протича през пет главни етапа, или да ги наречем експедиции, с нарастваща сложност и продължителност. Експедициите се финансират навремето главно от Комитета за наука, технически прогрес и висше образование, Параходство "Български морски флот", ДСО "Воден транспорт", Българска национална телевизия и от някои международни организации.
Л.Начев, Януари 2005 Програма Планктон


