Птицечовка

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Птицечовка
Птицечовка
Ornithorhynchus anatinus
Класификация
царство:  Животни   Animalia
тип:  Хордови   Chordata
клас:  Бозайници   Mammalia
разред:  Еднопроходни   Monotremata
семейство:  Птицечовкови   Ornithorhynchidae
род:  Птицечовки   Ornithorhynchus
вид:  Птицечовка   anatinus
Научно наименование
Уикивидове Ornithorhynchus anatinus

Птицечовката (Ornithorhynchus anatinus) е малък плаващ бозайник. Ендемит на територията на Австралия, като се среща само в източната част на континента. Един от четирите оцелели представители на разред Еднопроходни, като видовете от този разред са единствените бозайници, които дават потомство като снасят яйца. Птицечовката е единственият оцелял представител на семейство Птицечовкови (Ornithorhynchidae) и на рода Птицечовки (Ornithorhynchus). Намерени са обаче фосили на близки нейни родниниа, като някои от тях са класифицирани в род Птицечовки (Ornithorhynchus). Отровна, снасяща яйца и с човка, тя е смятана за един от най-странните видове бозайници.

Съдържание

[редактиране] Общи сведения

Имат човка и снасят яйца. Яйцепроводите, семепроводите и пикочопроводите завършват в клоака. Хранят малките си с мляко, но млечните им жлези нямат сукални зърна. Гъстата кафява космена покривка е водонепропусклива и обхваща почти цялото тяло без човката и краката. Тя им помага да издържат на ниската температура на водата. Човката не е като на птиците и е сравнително мека и чувствителна. Живеят 10-15 години. Дължината на тялото е 60 см, като мъжките са малко по-големи от женските. От тези 60 см около 14 см се падат на лопатовидната опашка. Въпреки еднаквата дължина обаче, мъжките (ок. 2 кг) са два пъти по-тежки от женските (ок. 1 кг). Има по пет пръста на всеки крак, които са свързани с плавателна ципа.

[редактиране] Разпространение

Обитават речните крайбрежия в планините. Жилището е разположено в стръмните брегове, а главният вход се намира под водата.

[редактиране] Начин на живот и хранене

Птицечовка
Увеличаване
Птицечовка

Птицечовката обитава леденостудените планински потоци. Много добър плувец, във водата тя се движи с ловкост, присъща на бобъра и патиците потапници. Храни се с дребни безгръбначни, които открива по дъното с помощта на чувствителната си човка, на която има около 850 000 рецептора. Те са ѝ нужни, понеже когато е под вода, тя си затваря очите и прибира плътно ушите и ноздрите си. Телесната температура е 32°С. Еритроцитите могат да пренесат по-големи количества хемоглобин от който и да е друг бозайник. Това им дава възможност да се потапят във вода за периоди, дълги над 5 минути, за да търсят храна. Тогава ударите на сърцето в минута се забавят и те могат да стигнат до почти 0 удара/минута. Преди да изплува на повърхността, тя събира храната в торбички на бузите си.

При плуване може да използва предните си ципести крака за гребане, а със задните си ципести крака и с опашката да насочва тялото си в желаната посока. Опашката служи и за изграждането на жилище. На опашката се натрупват и резервни мазнини. Те се усвояват по време на мътене и при намалено количество храна (напр. при засушаване). Когато опашката е пълничка, това е знак за добро здравословно състояние. Птицечовката притежава шип на задните крака, като при мъжките индивиди този шип става отровен по време на размножителния период. Това прави птицечовката единствения отровен бозайник.

Обича да се усамотява и поради това изучаването ѝ е по-трудно, отколкото например изследването на ехидната.

[редактиране] Размножаване

Както при повечето птици, само левият яйчник функционира. Женската снася 2-3 яйца. Те приличат повече на яйца на влечуги. Малките се хранят с млякото, което се стича по корема на майката, и бързо нарастват.

[редактиране] Допълнителни сведения