Людмила Улицкая
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Людмила Улицкая руски писател | |
| Роден: | 23 декември 1943 Давлеканово, Башкирия, Русия | 
|---|---|
Людмила Евгениевна Улицкая (* 23 декември 1943 Давлеканово,Башкирия) е руска писателка.
По образование е биолог-генетик. Защитава и дисертация. Работи в института по обща генетика. През 1970г. е уволнена заради преписване на "самоиздатски" ръкопис. Баща - инженер, майка - биохимичка. Предците ѝ също са имали склонност към писане. Един от чичовците ѝ е автор на две книги. Едната - по теория на музиката, а втората в първия русси труд по демография. По майчина линия са се увличали по поезия и литература.
Първите ѝ разкази се появат в списания към края на 1980 г.
Бива изоставена от първия си мъж, отглежда двамата си синове сама. В безработицата преоткрива литературата като поле за изява.
Книгите са и преведени на 17 езика. Любимият и похват е плюс един (едно фундаментално събитие, наслоено с много предистории). Само се определя като "авторка на младите". Писаните от нея стихове, вмъква в романите си ("единствената форма, в която се усмелих да ги публикувам, приписвайки ги на главните ми геронии").
Два нейни сценария биват заснети: "Сестрички Либерти" и "Жена за всички".
През 2001 година получава букеровска награда.
[редактиране] Романи на български
- Сонечка. Бедни роднини (1993) (2004 преведен на български) Повести за размирни руски женски съдби. Лекомислието води до нещастие, до абсолютно щастие, а понякога и до никъде. Силни образи, крайни ситуации препитани умело в "приказното" ежедневие.
- Медея и нейните деца (1996) (2005 преведен на български) Разкази от 'зоосоциологията' на човека. Медея е наблюдателната фигура, преживяваща философски и по своему съдбовните превратности на заобикалящите я герои.
[редактиране] Външни препратки
 









