Министър-председател

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Председател на правителството (Министерския съвет) и носител на изпълнителната власт в държавата. Използвани синоними: премиер, премиер-министър.

Съгласно действащата българска конституция министър-председателят се избира на поста от Народното събрание, като преди това е получил мандат за съставяне на правителството от Президента на Република България.

Министър-председателят има правото да избира и да предлага за одобряване пред Народното събрание министрите в кабинета си; да предлага структурата на Министерския съвет за одобряване от Народното събрание; да назначава и уволнява заместник-министрите на министерства. Като носител на мандата на изпълнителната власт, в правомощията на министър председателя са подписването на постановления и други решения на Министерския съвет.

Редовният мандат на председателя на Министерския съвет е равен по време с мандата на съответното Народно събрание. Подаването на оставка на министър-председателя означава оставка на цялото правителство. Няма ограничение за броя на мандатите на едно лице като министър-председател.

[редактиране] Вижте също