Константин Стоилов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Константин Стоилов български политик | |
| Роден: | 5 октомври 1853 Пловдив, днес България | 
|---|---|
| Починал: | 5 април 1901 София, България | 
Константин Стоилов Константинов е български политик, един от ръководителите на Консервативната партия, а по-късно на основаната от него Народна партия. Стоилов е два пъти министър-председател на България. Първият път по време на политическата криза след абдикацията на княз Александър I (10 юли 1887 — 1 септември 1887), а вторият — след падането на Стефан Стамболов (31 май 1894 — 30 януари 1899).
Константин Стоилов е народен представител в I (1879), II (1881) и III (1886-1887) Велико Народно събрание и в I (1879), II (1880-1881), IV (1884-1886), V (1887-1890), VI (1890-1893), VIII (1894-1896), IX (1896-1899) и X (1899-1900) Обикновено Народно събрание.
Стоилов завършва право в Хайделберг през 1877. След завръщането си в България е съдия в Пловдив и София (1878-1879) и ръководи Канцеларията (1879-1880) и Политическия кабинет (1880-1883) на княз Александър I. Активен деятел на Консервативната партия, той подкрепя Режима на пълномощията и за кратки периоди заема министерски постове в правителството без министър-председател, в това на Леонид Соболев и във втория кабинет на Драган Цанков.
По време на кризата след абдикацията на княз Александър I Константин Стоилов подкрепя усилията на Стефан Стамболов за стабилизиране на страната. Той участва в делегацията, водила преговорите за заемане на българския трон от Фердинанд Сакс-Кобург-Гота. През този период (1886-1888) Стоилов участва във временното правителство на Петко Каравелов, в това на Васил Радославов, самият той оглавява за кратко Министерския съвет, а след това е министър на правосъдието в правителството на Стефан Стамболов.
През 1888 Константин Стоилов преминава в опозиция срещу кабинета на Стефан Стамболов и след неговото падане през 1894 оглавява временното правителство, натоварено с провеждане на избори. Той оглавява новосъздадената Народна партия, която печели мнозинство. Константин Стоилов е отново министър-председател от 1894 до 1899. При неговото управление продължава икономическия подем на България, започнал при правителството на Стамболов.
[редактиране] Източници
- Ташев, Ташо (1999). „Министрите на България 1879-1999“. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО. ISBN 954430603X / ISBN 9545091916.
[редактиране] Външни препратки
| Никола Стойчев | >>> | и.д. министър на външните работи и изповеданията (13 юли 1881— 11 август 1881) | >>> | Георги Вълкович | 
| Георги Вълкович | >>> | министър на външните работи и изповеданията (26 януари 1883— 15 март 1883) | >>> | Киряк Цанков | 
| Христо Стоянов | >>> | министър на правосъдието (19 септември 1883— 12 януари 1884) | >>> | Константин Помянов | 
| Христо Стоянов | >>> | министър на външните работи и изповеданията (24 август 1886— 28 август 1886) | >>> | Григор Начович | 
| Димитър Тончев | >>> | министър на правосъдието (7 септември 1886— 24 декември 1888) | >>> | Димитър Тончев | 
| Васил Радославов | >>> | министър-председател (10 юли 1887— 1 септември 1887) | >>> | Стефан Стамболов | 
| Васил Радославов | >>> | и.д. министър на финансите (10 юли 1887— 1 септември 1887) | >>> | Григор Начович | 
| Стефан Стамболов | >>> | министър-председател (31 май 1894— 30 януари 1899) | >>> | Димитър Греков | 
| Стефан Стамболов | >>> | министър на вътрешните работи (31 май 1894— 13 ноември 1896) | >>> | Найден Бенев | 
| Димитър Минчевич | >>> | и.д. министър на правосъдието (25 септември 1895— 22 февруари 1896) | >>> | Теодор Теодоров | 
| Григор Начович | >>> | (и.д.) министър на външните работи и изповеданията (22 февруари 1896— 30 януари 1899) | >>> | Димитър Греков | 


