Карабунар
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Карабунар е село в Южна България. То се намира в община Септември, Област Пазарджик.
| Карабунар | |
|---|---|
|  | |
| Данни | |
| Област: | Пазарджик | 
| Община: | Септември | 
| Население: | 1 516 (13/09/2005) | 
| Надм. височина: | 259 м | 
| Пощ. код: | 4484 | 
| Тел. код: | 03569 | 
| Геогр. положение: | 42° 16' сев. ш. 24° 10' изт. д. | 
| МПС код: | РА | 
| Кмет или наместник | |
| Петър Джалев | |
| Съдържание | 
[редактиране] География
Село Карабунар се намира в източната част на Ихтиманска Средна гора, между реките Тополница и Марица. На северозапад от селото са разположени склоновете на Бошулско-Величковските височини , а на югозапад се издигат разлатите конусовидни баири на Алачица , Сунгурлийца и двете Мирчовици , всички със средна височина от около 350 м. По средата между едните и другите височини селото е построено от двете страти на Геренска река /Дерето/. Преобладаващата част от почвата под селото се състои от глинесто-песъчливи наслаги , а склоновете на оградните височини са изградени от делувиални наноси особено подходящи за отглеждане на лозя.
[редактиране] История
Карабунар е сравнително младо село-възникнало е през турско време. Обаче в неговото землище се намират следи от изчезнали селища. Селище от трако-римската епоха е било разположено южно от Карабунар по протежение на Траяновия друм. Друго такова селище е било разположено в местността "Юрта". Смята се че там е имало старо българско село от преди идването на турците. Според преданията българското население по тези места е дошло преди около 300-400 г. от Самоковско, главно от село Алино.
[редактиране] Бележити личности
Между 1792 - 1794 година Поп Стойко Владиславов (Софроний Врачански) е свещеник в Карабунар.
"И като излезох от тамо (от Карабунар) плачеха християните зарад мое разлучение: искаха да седя и другая година."
[редактиране] Религии
Населението на Карабунар е източно православно. Само част от местните роми, общо около 300 души са протестанти , в състава на Петдесятната църква.
[редактиране] Културни и природни забележителности
Църквата в Карабунар „Свети Йоан Предтеча“ е построена през 1818 година. Тя е единственият архитектурен паметник на културата с национално значение на територията на община Септември. По време на турското робство Карабунар е било едно от най-будните села в района, за което говорят ранно построената църква и килиино училище към църквата. През 1926 година е основано читалище "Възраждане" , което тази година ще празнува 80 години от основаването си. Читалището развива най-голяма дейност в общината. Към него има създадени мъжки, женски и детски певчески и танцови състави, които са носители на множество награди от фолклорни фестивали в страната и чужбина. Заслуга за това имат всеотдайните самодейци и техните ръководители: председателката на управителния съвет на читалището Величка Рузманова, организаторът и библиотекар Гроздена Трифонова, както и големият фолклорист в района Стоимен Писков.
[редактиране] Празници
Най-важният празник за карабунарци е "Трифон Зарезан" честван на 14 февруари ежегодно и най-тържествено.
Традиция стана на този ден да се провежда конкурс за най-добро вино в различни категории.
[редактиране] Кухня
Традиционно за Карабунарци е ястието "Тепсикебап", приготвяно през зимата, след като се заколи домашното прасе. Специалитетът се приготвя от прясно опечени свински мръвки и черен дроб, кисело зеле и малко ориз. Подправките са копър, червен пипер и сол на вкус. Консумира се обилно полято с хубаво червено Карабунарско вино.
Друго традиционно за Карабунар ястие е печено агне в зидана селска фурна. Приготвя се за Великден и/или за Гергьовден. Подготовката започва още от предния ден. Пълни се със запържен ориз с лук, дреболии от агнето и подправки. Около него се подрежда кисело зеле. Покрива се с булото на агнето или с цели зелеви листа и се пече в добре опалената фурна цяла нощ. Може да се замести и с пуйка, която всъщност е най-таченото животно в селото.
Друг характерен начин за готвене на пуйка (или по карабунарски - мисирка) е т.нар. вариво. Приготвя се около Коледа когато пуйките станат достатъчно големи. В голяма тенджера се нарязва кисело зеле, праз, добавят се консервирани домати, червен пипер, сол и задължителните семена от копър. Изчистената пуйка се поставя в средата и всичко се вари на умерен огън няколко часа. Може да се сложи и малко кървавица за аромат.
[редактиране] Образование
Църквата в Карабунар е построена през 1818 година. През 1853 година е засвидетелствано килийно училище. През 1872 година е построена първата училищна сграда, в която са се помещавали първокласното училище и т. нар. Районна прогимназия, в която са се обучавали учениците от селата Карабунар, Бошуля и Памидово. През 1920 година започва строителството на настоящата училищна сграда. През учебната 1925/1926 година в едното крило на новото училище се обучават 6 паралелки от първоначалното училище, а другине 2 паралелки от районната прогимназия се обучават в "едно старо 50-60 годишно паянтово здание конструирано от техническата власт негодно и грозящо за срутване" според протоколната книга на училищното настоятелство от 1924 година. По-късно се дострояват помещения и се преместват учениците от прогимназията в новото училище.
През настоящата учебна година /2005/2006/ в училището се обучават 173 ученика разпределени в 8 паралелки от I до VIII клас. От тях цигани са 62 ученика, които са 36,06 %. 43 ученика от училището са пътуващи от селата Бошуля, Виноградец и Славовица, което е 25,14 % от общия брой ученици. Персоналът на училището се състои от 19 човека, 14 от които педагогически персонал и 5 непедагогически. Училищната материална база е стара , но се поддържа в много добро състояние. През последните години се извършиха множество ремонти - подмени се изцяло дограмата на прозорци и входни врати. Отляха се плочи на коридор и няколко класни стаи, направи се основен ремонт на покрива на училището. По програма на МОН се получиха компютри и се обзаведе модерен компютърен кабинет. Не малка заслуга има настоящата директорка на училището Катя Михова, която получи престижната награда "Директор на годината" за основно училище в област Пазарджик.















