Транслитерация на българските букви с латински
от Уикипедия, свободната енциклопедия
[редактиране] Транслитерация на българските букви с латински
(по правилата на английския език)
Официална схема (от 1995 г. насам)
| Български букви | Латински букви | 
|---|---|
| А | А | 
| Б | В | 
| В | V | 
| Г | G | 
| Д | D | 
| E | E | 
| Ж | ZH | 
| З | Z | 
| И | I | 
| Й | Y | 
| K | K | 
| Л | L | 
| М | М | 
| Н | N | 
| O | O | 
| П | P | 
| Р | R | 
| С | S | 
| T | T | 
| У | U | 
| Ф | F | 
| Х | H | 
| Ц | TS | 
| Ч | CH | 
| Ш | SH | 
| Щ | SHT | 
| Ъ | A | 
| Ь | Y | 
| Ю | YU | 
| Я | YA | 
Официалната българска схема за транслитерация е предложена от Л. Л. Иванов и възприета от Комисията по Антарктическите наименования към МВнР на Р. България на 02.03.1995 г. Впоследствие е въведена за личните имена и мястото на раждане в Правилник за издаване на българските документи за самоличност (ПМС №61 от 02.04.1999, обн. в ДВ бр. 33 от 09.04.1999 г.; ПМС №10 от 11.02.2000, обн. в ДВ бр. 14 от 18.02.2000 г.; последно изменение на схемата за транслитерация - ПМС №269 от 3.10.2006, обн. в ДВ бр. 83 от 13.10.2006 г.) С последното изменение на този правилник се въвежда правилото, че съчетанието от буквите "ия" в края на собствените имена на граждани и на наименованията на населени места се предава чрез "ia".
Схемата от 1995 г. е възприета и популяризирана от Министерство на държавната администрация и административната реформа през 2006 г. за употреба (освен за личните документи) и по отношение на топонимите, както и в други случаи.
[редактиране] Външни препратки
- L.L. Ivanov, On the Romanization of Bulgarian and English, Съпоставително езикознание, XXVIII (София, 2003), 2, 109-118.
- Ще стане ли България разбираема за света? - статия на Нетинфо от 15.03.2006 г.

