Веди

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ведите (мн. ч. от Веда, на санскрит знание, родствено със славянското ведение, неведение) се наричат четирите индуистки текста — Риг Веда, Сама Веда, Яджюр Веда и Атхар Ваведа. Смята се, че са написани между 1800 и 1200 г. пр.н.е..

Съдържание

[редактиране] Божествен произход

Според индуизма ведите, наричани апаурушея, не са създадени от човешко същество. В Упанишадите се казва, че те са "диханието на Абсолютната Истина". Ведическата традиция приема Ведите за най-висш авторитет.

[редактиране] Структура

Всяка една от Ведите съдържа:

  • Самхита — химни и молитви.
  • Брахмана — трактат, кореспондиращ с дадената самхита, съдържащ правилата за извършване на жертвоприношенията и ритуалите.
  • Араняка — текстове, в допълнение на брахманите, които предлагат различни обяснения на ритуалите.
  • Упанишади — текстове, описващи пътя на познанието. Упанишадите разкриват знанието за Абсолютната Истина.

[редактиране] Основни и допълнителни текстове

Общоприето е разбирането, че Ведите (Самхитите, Брахманите, Араняките и Упанишадите) са основните ведически произведения. Те са наричани още шрути (буквално: "това, което е чуто [от Бога]).

Текстове, като Пураните, Бхагавад-гита и Махабхарата са считани за допълнителни. Те са наричани смрити. Съпътсващите ведически произведения са в хармония с основното заключение на Ведите.

[редактиране] Традиционен подход към Ведическите произведения

Според Мадхва (1238-1317), един от основните учители (ачарии) на ведическата философия, Бхагавад-гита, Пураните, Махабхарата и Панчаратра са Ведически произведения.

За да бъде прието за ведическо, дадено произведение трябва да не противоречи на останалите ведически поризведения и да достига до същото заключение (сиддханта). Така, всички произведения, принадлежащи към шрути и смрити традицията, могат да бъдат приети за ведически.