Главан (Област Стара Загора)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За другото българско село с име Главан, вижте Главан (Област Силистра).

Главан е село в Южна България. То се намира в община Гълъбово, Област Стара Загора.

Главан (Област Стара Загора)
Карта на България, мястото на Главан (Област Стара Загора) е отбелязано
Данни
Област: Стара Загора
Община: Гълъбово
Население: 1 243 (13/09/2005)
Надм. височина: 388 м
Пощ. код: 6295
Тел. код: 04155
Геогр. положение: 42° 4' сев. ш.
26° 6' изт. д.
МПС код: СТ
Кмет или наместник
Диана Мутафчийска (БЗНС)



Съдържание

[редактиране] География

Село Главан е разположено в подножието на северозападните склонове на планината Сакар. Непосредствено над селото минава пътят Харманли - Тополовград, като на разклон „Голямата звезда“ прави връзка с няколко второкласни и третокласни пътища с локално значение. През селото минава шосето Харманли-Гълъбово.

[редактиране] История

Село Главан има древна история. За селото се споменава в османски данъчни регистри от 14-15 век. В близост до него се е намирал кръстопътят на древните пътиша Виа Понтика и Виа Милитарис, като за тяхната охрана са били построени 2 стражеви крепости, по-запазената от които е Балзена. В близост до селото са открити останки от тракийски град, наречен „Гласин“, впоследствие и „Главин“, от където произлиза и името на селото. По време на турското робство, селото се е наричало Ямуклари (от Ямук-глава).

В края на турското робство, през 1877, турците събират 44 мъже, елитът на село Главан. 41 от тях са обесени на крайпътния хан, на входа на Свиленград, 3-ма успяват да избягат.

Легендата с петлите е за следният случай — съседно село е разграбено от кърджалии и населението му го напуска. Турските бирници идват да събират данъци и решават да ги съберат от най-близкото село, от където чуят да пеят петли. Главанският чорбаджия Колаклията е техен водач и успява да предупреди съселяните си и те скриват своите петли. Данъкът е платен от жителите на съседното село Владимирово, което впоследствие присъединява и землището на опустошеното село.

По време на турското робство жителите на село Главан на три пъти емигрират към Бесарабия, съответно в 1806, 1815 и 1829 г. Въпеки това, селото се запазва и в края на XIX век наброява около 2200 жители и 800 къщи. Известна част от емигриралите се разселват из Добруджа - с. Владимирово, с. Карманите, с. Главан, гр. Тервел, Добрич, Варненско и др. След руско-турската война /1828-1829 г./ 800 главански семейства, начело със свещеника Михаил Стефанов Киранов, тръгват с оттеглящите се руски войски. Пътят е дълъг и тежък. Много умират. Част от главанци остават в Северна България, където основават свое село Главан /днешното село Главан, Област Силистра/. 167 семейства достигат до Бесарабия, където изграждат трето село Главан. Бесарабските главанци пазят и досега езика си, както и своите обичаи.Има и семейства, които са се завърнали от Бесарабия в България.Поради това, че тръгнали след акто ожънали, зимата ги заварила в Добруджа.Те там и останали.Живеят в селата Гешаново, Владимирово и др.Най-голям инат ( най характерното качество за главанците ) проявили тези, които влезли най-навътре,а по-точно заселилите се в село Гешаново, община Добрич.

[редактиране] Религии

Населението е изцяло православно. Единствената църква в селото е Св.Димитър, изградена в началото на 19 век. В нея са запазени стенописи и книги от около 18301840 година.

Училище Христо Ботев в селото е на 166 г. Създадено като килийно, впоследствие след Освобождението става основно - до 4 клас. През 1921 г. училището става прогимназиално, с назначен през същата година първи учител Георги Проданов /Дюшюнев/ - Даскала, по чиято идея училището е именувано "Хр.Ботев". В момента училището е основно, до 8 клас.

[редактиране] Културни и природни забележителности

В парка в центъра на селото е издигнат монументален паметник с височина около 7 метра на обесените през 1877 г. от турците 41 жители на Главан. Сред забележителностите на селото е и църквата „Св. Димитър“, както и паметниците на загиналите главанци във войните 1912–13 и 1914–1918 г.

[редактиране] Редовни събития

Съборът на селото се провежда всяка година в последната събота и неделя на м. октомври. Главан е родно село на Вицепрезидента Тодор Кавалджиев и на бившия министър и шеф на Съюза на антифашистките борци Димо Дичев. От селото е и народния представител в 15 НС Иван Минчев, от „Народна партия“ на Буров. Съпругата на Гео Милев - Мила Керанова произхожда също от село Главан, Старозагорско. Според старите хроники най-далечният и прадядо, Керан, е известен с това, че е живял 150 години. Бил е свещеник и завещал на синовете си винаги първородният син да става свещеник, за да се запази българският род и език. Според местни източници, родът на футболиста Наско Сираков също е от селото. Твърди се, че неговият баща, също известен спортист, Петко Сираков е извънбрачно дете на дъщерята на местния свещеник. Впоследствие детето е дадено в детски дом и отгледано във гр. Вълчидол.

[редактиране] Литература

[редактиране] Други

[редактиране] Външни препратки