Тритон (спътник)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- Тази статия се отнася за Тритон, спътник на Нептун. За други значения вижте Тритон.
|  | |
| Тритон заснет от апарата Вояджър 2 | |
| Откриване | |
|---|---|
| Открит от | Уилям Ласел | 
| Дата | 10 октомври 1846 г. | 
| Орбитални параметри (епоха J2000) | |
| Голяма полуос | 354 800 km | 
| Ексцентрицитет | 0,0000 | 
| Орбитален период | 5,877 дни (ретроградно въртене) | 
| Инклинация | 156,834° | 
| Естествен спътник на | Нептун | 
| Физически характеристики | |
| Среден диаметър | 2706,8 km | 
| Маса | 2,147×1022 kg | 
| Средна плътност | 2,05 g/cm3 | 
| Повърхностна гравитация | 0,78 m/s2 | 
| Период на въртене | 5,877 дни (синхронен) | 
| Наклон на оста | неизв. | 
| Албедо | 0,7 | 
| Повърхностна температура – мин. – средна – макс. | неизв. 34,5 K неизв. | 
| Атмосферни характеристики | |
| Атмосферно налягане | 0,001 kPa | 
| Азот | 99,9% | 
| Метан | 0,1% | 
Тритон е най-големият естествен спътник на Нептун. Открит е на 10 октомври 1846 г. от английският астроном Уилям Ласел, само 17 дни след откриването на Нептун. Тритон понякога бива наричан Нептун 1.
| Съдържание | 
[редактиране] Наименование
Спътникът носи името на сина на бога на морето Посейдон от древногръцката митология Тритон. Името е предложено от Камил Фламарион през 1880 г ., поради факта че Уилям Ласел не предлага име за открития от него спътник. Преди откритието на втория спътник на Нептун — Нереида през 1949 г. вместо Тритон се употребява "спътникът на Нептун".
[редактиране] Орбита
Тритон е единствен сред големите по размери спътници в Слънчевата система, който има ретроградна орбита. Някои от малките спътници на Юпитер и Сатурн също имат ретроградни орбити но техния диаметър е не повече от 10% от диаметъра на Тритон. За спътници с ретроградна орбита е невъзможно да са се формирали в същия район на слънчевата мъглявина като планетата около която са на орбита, а най-вероятно са се образували в друг регион и са прихванати от нейната гравитация. За тритон се смята, че е прихванат от гравитацията на Нептун обект от пояса на Кайпер.
Теорията на "прихващането" на Тритон може да обясни и някои други особености на нептуновата система като голямата ексцентричност на орбитата на най-външния спътник Нереида, малкото на брой спътници в сравнение с другите газови гиганти. По време на прихващането си, Тритон вероято е пресякъл орбитите на множество от тогавашните спътници на Нептун, отклонявайки ги с голямата си гравитация. Наблюдаваната диференциация на вътрешността на спътника (вътрешността на Тритон в миналото е била течна) може да се обясни с голямата ексцентричност на първоначалната му орбита около Нептун, която впоследствие след милиарди години е загубила ексцентрицитета си под въздействието на приливните сили на планетата. Ексцентрицитета на планетата е вероятно най-малкия на тяло от Слънчевата система и е равен на 0 с точност от 16 позиции след десетичната запетая.
Поради ретроградното си движение, приливните сили на Нептун понижават орбитата на Тритон след още межди 1,4 и 3,6 милиарда години спътника ще премине границата на Роше ([1]). Най-вероятно спътника ще бъде погълнат от атмосферата на Нептун, но разпръсването му в планетарен пръстен също е възможно.
[редактиране] Сезони
Оста на въртене на Тритон под необичайно голям наклон спрямо оста на въртене на Нептун — 157°, която от своя страна е под 30° към орбиталната равнина на планетата. В резултат на това оста на въртене на Тритон сочи в приблизителната посока на Слънцето два пъти в рамките на една нептунова година. В други моменти от орбитата на Нептун около Слънцето, полюсите на Тритон са осветени. По време на сближаването на Вояджър с Тритон през 1986 г. беше сниман южният полюс на спътника, покрит с "ледена шапка" от замръзнал азот и метан.
[редактиране] Физически характеристики
Плътността на Тритон е 2,0 g/cm³ сочеща вероятен състав от 25% лед и 75% скален материал. Спътникът има тънка азотна атмосфера с малки примеси от метан, налягането на която е 0,01 милибара. Температурата на повърхността на Тритон е 34,5 K, което го прави по-студен дори от Плутон, чиято средна температура е 44 K. Тритон е геологично активен, като повърхността му е сравнително нова и с малко кратери. Вояджър 2 наблюдава множество криовулканични изригванич от течен азот, твъди частици и метан от повърхността на планетата достигащи на височина до 8 km. За тези изригвания се смята че са породени от слънчевата топлина, за разлика от приливните сили както е случаят на Йо. Разкрити са също множество от хребети и долини, верoятно породени от циклично замръзване и размразяване на материал от повърхността.
[редактиране] Наличие на живот
Поради интензивното си нагряване от приливните сили на Нептун за Тритон се смята че в миналото е бил подходящ за развитието на живот във течните слоеве под повърхността. Наличието на живот към наши дни обаче е малко вероятно поради отсъствието на приливно нагряване, голямата отдалеченост от Слънцето и факта че орбитата на спътника се намира във вътрешността на йонизиращата магнитосфера на Нептун.
[редактиране] Виж още
- Списък на обекти на Тритон
[редактиране] Външни препратки
| Спътници на Нептун | 
| Наяда | Таласа | Деспина | Галатея | Лариса | Протей | Тритон | 
| Нереида | S/2002 N 1 | S/2002 N 2 | S/2002 N 3 | Самате | S/2002 N 4 | 
| Слънчева система | 
| Звезда: Слънце | 
| Планети: Меркурий | Венера | Земя | Марс | Юпитер | Сатурн | Уран | Нептун | 
| Планети-джудже: 1 Церера | Плутон | 2003 UB313 | 
| Други тела: Луна | Астероиди | Пояс на Кайпер | Разреден диск | Облак на Оорт | 
| Виж също астрономически обекти и списък на обектите в Слънчевата система подредени по радиус, маса и разстояние до Слънцето | 





