Бери-бери
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Думата бери означава слабост. Болестта представлява авитаминоза на витамин В1, водеща
до полиневрит, заболяване, възникнало вследствие на недостатъчното количество витамин
В1 (тиамин) в храната. Характеризира се с поражения на периферните нерви на крайниците,
разстройства на сърдечно-съдовата система и отоци, причинени от натрупването в
организма на млечна и пирогроздена киселина. Бери-бери е разпространена прердимно в
страните от Източна, Югоизточна и Южна Азия, където населението се храни основно с
обелен ориз. Причината за възникването на болестта Бери-бери била установена през 1897
година от холандския доктор Х. Ейкман, който работел на остров Ява. Ейкман предизвикал
болестта у едно пиле, хранейки го само с варен обелен ориз, и успял да го излекува със
оризови трици. Веществото, което излекувало пилето от болестта, съдържащо се в обелките
на ориза, се оказало витамин В1. Необходимата дневна доза от битамин В1 при мъжете е
1,6 - 2,5 мг, при жените е 1,3 - 2,2 мг, а при децата - от 0,5 до 1,7 мг. При отсъствие в храната на витамин В1 в организма се нарушава въглехидратният обмен и
се натрупват млечна и пирогроздена киселина. Нервните нарушения (полиневритите) при
Бери-бери могат да доведат до парализи. Характерните признаци, по които можем да съдим
за наличието на болестта, са , че болният стъпва на пръсти и на външната част на ходилото,
без да стъпва на петите си. Затова, в следствие от слабостта на крайниците, започва да
ходи с патерици. При болните сърцето се уголемява, а пулса зачестява. Апетитът намалява
и се появява запек. Наблюдава се отпадналост, болният бързо се уморява, появяват се
отоци. Лечението е приемане на препарати, съдържащи витамин В1, под формата на
таблетки или на инжекции. Профилактиката представлява хранене с продукти, които
съдържат витамин В1. Продуктите, които не съдържат витамин В1 (хляб и други изделия от
бяло брашно, захар), не трябва да превишават по енергийна стойност повече от 1/3 от
дневната дажба храна. Масовата профилактика е включване в храната на ръжен и пшеничен
хляб, ядки, както и добавяне на витамин В1 в брашното.
| Тази статия е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като я разширите. Просто щракнете на редактиране и добавете онова, което знаете. | 


