Някои го предпочитат горещо
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Някои го предпочитат горещо (Some Like It Hot) | |
| Страница в IMDB (външна препратка) | |
| Продукция: | САЩ | 
| Режисура: | Били Уайлдър | 
| Участват: | Мерилин Монро, Джак Лемън, Тони Къртис, Джордж Рафт | 
| Сценарий: | Били Уайлдър | 
| Музика: | Адолф Дюч | 
| Разпространител: | Metro Goldwyn Mayer | 
| Премиера: | 29 март, 1959 | 
| Времетраене: | 120 мин | 
| Език: | английски | 
| Бюджет: | |
| Други части: | |
Някои го предпочитат горещо (на английски Some Like It Hot) е американска комедия от 1959. Във филма участват звезди като Мерилин Монро, Джак Лемън, Тони Къртис и Джордж Рафт. Режисьор е Били Уайлдър.
| Съдържание | 
[редактиране] Сюжет
Внимание: Материалът по-долу разкрива сюжета на произведението!
Годината е 1929, а Джо и Джери са безработни по време на Голямата депресия. Те стават свидетели на убийството на Св. Валентин и се опитват да изчезнат от града, за да не ги убие мафията. Единствената възможност за работа, която имат пред себе си, е да свирят в момичешка група, и за целта се преобличат като жени. В допълнение, всеки си има свой проблем — единият се влюбва в Шугър, певицата на групата, но не може да й признае, че е мъж; а другият има заможен обожател, който не приема „не“ за отговор.
[редактиране] Актьорски състав
| Aктьор | Роля | 
|---|---|
| Мерилин Монро | Шугър Ковалчик | 
| Тони Къртис | Джо/Джозефин | 
| Джак Лемън | Джери/Дафни | 
| Джордж Рафт | Коломбо Гети | 
| Пат О'Браян | Мълиган | 
| Джо Е. Браун | Осгуд Филдинг III | 
| Неемия Пърсоф | Малкия Бонапарт | 
| Джоан Шоули | Сладката Сю | 
| Били Грей | Сиг Поляков | 
| Джордж Е. Стоун | Чарли Клечката | 
| Дейв Бари | Бийнсток | 
[редактиране] Награди
Филмът печели Оскар за най-добър черно-бял дизайн на костюма (Ори-Кели), а Джак Лемън печели номинация за най-добра главна мъжка роля. Освен това филмът е номиниран за най-добра режисура на изкуството, най-добра кинематография, най-добър режисьор и най-добър сценарий. Филмът е обявен за „важен за културата“ от Библиотеката на Конгреса на САЩ и подбран за запазване в Националния филмов регистър.
[редактиране] Цитати
- „Аз съм мъж!“
- „Никой не е съвършен.“
[редактиране] Любопитно
- Съветското заглавие на филма е „В джазе только девушки“ ('Има само жени в джаза').
- Работното заглавие на филма е „Not Tonight, Josephine!“ ('Не довечера, Джозефин!').
- В началото Били Уайлдър искал Франк Синатра да играе Джери/Дафни.
- Изборът на Уайлдър за ролята на Шугър бил Мици Гейнор, а не Мерилин Монро.
- Монро искала филмът да бъде цветен (договорът й я задължавал всичките й филми да са цветни), но Били Уайлдър я убедил, че трябва да бъде черно-бял, тъй като пробите с костюмите показали, че гримът на Къртис и Лемън придава на лицата им зелен оттенък.
- На Монро й трябвали 47 дубъла, за да каже правилното „Аз съм Шугър“, а не „Шугър, това съм аз“ или „Това е Шугър, аз“. След 30-тия дубъл Уайлдър пише репликата на черна дъска. В една друга сцена Монро трябва да рови из шкафовете и да каже „Къде е бърбънът?“. След 40 дубъла, в които тя казва „Къде е уискито?“, „Къде е бутилката?“ или „Къде е бонбонът?“, Уайлдър пише правилната реплика на шкафа. Но тъй като Монро се объркала относно в кой шкаф се намирала репликата, Уайлдър я залепя на всеки шкаф. Необходими са 59 дубъла за тази сцена и когато накрая го казва, тя е с гръб към камерата, което може и да означава, че Уайлдър накрая се е отказал и е дублирал репликата.
- Коломбо (Джордж Рафт) вижда един от гангстерите на Бонапарт да подхвърля монета и го пита „Откъде научи този евтин трик?“. В Белязаният (1932) Рафт играе гангстер, който се е запомнил като човекът, който подхвърля монета.
- След много дубъли на сцената с целувките, Тони Къртис се оплаква, че да целуваш Монро е „като да целуваш Хитлер“ (по-късно той признава, че е било удоволствие, и че няма спомени да е казвал „нещото“ за Хитлер).
- Хотелът във Флорида, в който отсядат, всъщност е Хотел дел Коронадо в Сан Диего, Калифорния.
- Кабаретен танцьор се опитва да научи Тони Къртис и Джак Лемън да ходят с токчета. След една седмица Лемън се отказва от помощта му, като казва, че не иска да върви като жена, а като мъж, опитващ се да върви като жена.
- Дани Кей и Боб Хоуп отначало били взети предвид за ролите, които по-късно взели Лемън и Къртис.
- Антъни Пъркинс се явява на прослушване за ролята, която Лемън получава по-късно.
[редактиране] Технически подробности
Филмът е дълъг 120 минути и е черно-бял.



