Натанаил Охридски
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Натанаил Охридски български духовник | |
| Роден: | 26 октомври 1820 Кучевиста, дн. Р. Македония | 
|---|---|
| Починал: | 18 септември 1906 Пловдив, България | 
Натанаил Зографски, митрополит Охридски и Пловдивски (Нешо /Недялко/ Стоянов /Станков/ Бойкикев); псевд. Н. Богдан, Един Задунаец, Богомолец, Богдан (1820 –1906) е висш български духовник и обществен деец. През 1837 г. се подсригва за монах в Зографския манстир с името Натанаил. Учи в Кишинев и Одеската семинария. През 1851 г. завършва Киевската духовна академия, канд. на богословието за работата: "О том, что Болгарский Архиепископ в древния времена не зависил ни от Римскаго, ни от Константинопольского Патриарха". Ръкоположен за йеромонах в Киев. Приятел на Константин Петкович, Георги С. Раковски и много други видни българи и руси. Игумен на Добровецкия манастир в Молдова до 1869 г. Ръкоположен за пръв митрополит на Българската екзархия в Охрид през септември (1872) г., но получава берат 1874 г. Взима участие в организирането на Кресненското въстание през 1878. По-късно е Ловчански митрополит (1879-1891), а от 1891 до смъртта си е Пловдивски митрополит. Автор на много дописки, статии и преводи, напр. "Буквар славено-български заради училеще на Скопско Черногорско село Кучевиста", Букурещ 1865; "За Юстинианови права на Охридска архиепископия или за църковна независимост и самостоятелност на Охридско-Българско священоначалие", Цариград 1873. Натанаил Охридски е почетен член на Българското книжовно дружество.
Литература
• Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни... Енциклопедия (автори: Румяна Аврамова, Весела Василева, Даниела Давчева, Красимира Даскалова, Дочка Димитрова, Ваня Еленкова, Миглена Куюмджиева; съставители: проф. д-р Николай Генчев, Красимира Даскалова), С. 1988, с. 446-447


