Рапалски договор (1922)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Рапалският договор е договор между Германия (Ваймарска Република) и Съветска Русия, подписан на 16 април 1922 в италианския град Рапало. Договорът представлява отказ от каквито и да било териториални и финансови претенции, предвидени от Брест-Литовския договор, с който Революционна Русия излиза от Първата световна война.
Двете правителства също се договарят да нормализират дипломатическите си отношения и "сътрудничество в дух на взаимно доброжелателство и посрещане на икономическите нужди на двете страни".
Договорът е подписан по време на Конференцията в Генуа от Георги Чичерин, външен министър на Руската Съветска Федеративна Социалистическа Република, и неговият германски колега Валтер Ратенау.
На 5 ноември в Берлин към договорът е подписано допълнително разширено споразумение, с което се урегулират отношенията на Германия с контролираните от Русия съветски републики - Украинска ССР, Белоруска ССР, Грузинска ССР, Азербайджанска ССР, Арменска ССР и Далекоизточната република.
Със секретен анекс към договора от 29 юли се предвижда Германия да обучава свои военни части на територията на Съветския съюз, в нарушение на Версайския договор.
Рапалският договор слага край на дипломатическата изолация на двете страни след края на Първата световна война и Октомврийската революция. Договорът е замислен като ревизионистичен пакт срещу Версайската система от договори, с която двете страни губят значителни територии и политическа мощ, след подписването им. За Запада този договор е като предупреждение за засилващата международна позиция на двете правителства. За много консервативни и крайнодесни елементи във Ваймарска Германия Рапалския договор също е предупреждение за предприетото решение на правителството за тесни връзки със Съветския съюз.
Полша, Прибалтийските страни и Финландия са засегнати от засилващото се международно положение на Съветския съюз. В отговор на това те се опитват да установят тясно сътрудничество в сферата на отбраната. Въпреки опитите на чуждите политици да попречат на това сътрудничество, главната заплаха идва от противопоставянето на идеята в парламентите на тези страни.
Макар, че договореностите са потвърдени отново на хартия с Берлинския договор (1926, две от Великите сили към средата на десетилетието установяват приятелски отношения с Нацистка Германия - Великобритания и Франция.
[редактиране] Външни връзки
| Версайска система от договори | 
|---|
| Основни | 
| Версайски договор | Сен-Жерменски договор | Ньойски договор | Трианонски договор | Севърски договор | 
| Последвали | 
| Рапалски договор (1920) | Рапалски договор (1922) | Лозански договор | 

