О'Хенри
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
| Уилям Сидни Портър (О'Хенри) Американски писател | |
| Роден: | 11 септември 1862 Грийнсбъро, Северна Каролина, САЩ | 
|---|---|
| Починал: | 5 юни 1910 Ню Йорк, САЩ | 
O. Хенри (английски: O. Henry) е литературният псевдоним на американският писател Уилям Сидни Портър (William Sydney Porter), майстор на късият разказ с неочакван край, който пише за живота на обикновените хора в Ню Йорк. Засуканата фабула, която се обръща в най-неочаквания момент в иронично пресъздаване на обстоятелствата, е типична за разказите на О.Хенри. Интересна подробност е, че второто му име при раждане е било Sidney (а не Sydney) и години по-късно, когато започва да работи като журналист през 1880-те, той променя правописът му.
[редактиране] Биография
Уилям Сидни Портър е роден в колонията "Worth Place" в Грийнсбъро, Северна Каролина. Неговият баща, Алгернън Сидни Портър (Algernon Sidney Porter), бил лекар. Когато Уилиам бил на три, майка му умира от туберкулоза, и той и баща му се местят в дома на баба му (по бащина линия), където бъдещият писател израства под грижите на възрастната жена и леля му.
Уилиам бил ненаситен читател и завършва началното училище, ръководено от неговата леля, през 1876. След това се записва в гимназията Linsey Street High School. През 1879 започвна да работи като счетоводител в аптеката на чичо си и през 1881 – когато е само на деветнадесет годишна възраст - се дипломира като фармацевт.
През 1882 Уилям отива в Тексас, където първоначално работи като овчар и общ работник в едно ранчо в окръг La Salle. След това живее и работи в Хюстън, като преминава през много работни места - фармацевт, чертожник, журналист, включително и банков чиновник. Докато е в Тексас, успява да научи испански език.
През 1887 се премества в Остин, и въпреки възраженията и неодобрението от страна на родителите на годеницата му, тайно се жени за нея - Етел Естес (Athol Estes), тогава седемнадесет годишна и от богато семейство. През 1888 Етел ражда син, но тъй като и тя, и съпругът и са болни от туберкулоза, скоро след раждането бебето умира. Година по-късно Етел ражда второ дете – този път момиче - Маргарет.
През 1894 Портър започва да издава хумористичния седмичник The Rolling Stone и същевременно работи като касиер в First National Bank в Остин. Един ден той е обвинен в злоупотреба с паричните средства на банката и е принуден да напусне. През 1895, след като седмичникът му фалира, Уилям се мести в Хюстън и се присъединява към The Houston Post като репортер и списващ собствена колонка. Скоро след това той е арестуван за злоупотребите във връзка с предишната му работа в Остин.
Портър е пуснат под гаранция, но ден, преди провеждане на делото на 07.07.1896г. той изчезва и се укрива от властите в Ню Орлиънс и по-късно в Хондурас. На следващата година (1897) обаче той научава, че жена му е починала, и се връща в САЩ, където се предава на властите с молба за обжалване на присъдата.
Етел Естес Портър умира на 25 юли 1897 г. Портър е осъден на 5 години за незаконно присвояване на пари, въпреки, че има оспорвани дебати относно фактическата му вина – и на 25.04.1898 г. е вкаран в затвора Ohio State Penitentiary. На 24.07.1901 г. е освободен предсрочно за добро поведение, след като вече е излежал три години от присъдата си.
Докато е в затвора Портър започва да пише кратки разказчета, за да припечелва пари, необходими за издръжката на дъщеря му Маргарет. Първото му произведение "Whistling Dick’s Christmas Stocking" се появява през 1899 в списание McClure’s Magazine. През времето, в което е в затвора, той успява да напише поне дванадесет разказа и когато през 1901г. го освобождават предсрочно, той решава да си промени името, за да не разберат неговите читатели, че е бил в затвора. Започва да подписва разказите си с литературния псевдоним О.Хенри (O.Henry).
Интересна е историята на произхода на този псевдоним. Смята се, че Портър взаимства това име от един от пазачите, който се казвал Орин Хенри (Orrin Henry). Според други източници Портър взима псевдонима си от обръщението "Oh Henry!" към домашният му любимец – котката Хенри. Гай Девънпорт пише, че псевдонимът се е 'получил' от сбиването на наименованието на затвора, в който Портър излежава присъдата си - "Ohio Penitentiary". Възможно е псевдонимът да идва от съкръщението на името на френският фармацевт Etienne-Ossian Henry, чиито трудове Портър разучава докато е в затвора. Допълнително объркване в историята внася и фактът, че поне един от разказите на Портър и по-късни биографични очерци са били подписани с "пълното" име Olivier Henry.
Портър използва и други псевдоними, но особено често се подписва с James L. Bliss, който псевдоним ползва през цялото време, докато работи за Ainslee's Magazine в Ню Йорк след освобождаването му от затвора. В края на краищата обаче псевдонимът "О.Хенри" е името, с което Портър бива разпознаван от редакторите на списания и читателската аудитория, и което му носи най-големи печалби от продажбите на разказите му. Затова малко след 1903г. Портър започва да използва изключително и само "О.Хенри", за да се подписва под творбите си.
През 1902г. Портър се мести в Ню Йорк и от декември 1903г. до януари 1906г. пише по един разказ седмично за New York World, а също и публикува в други списания. Портър се жени отново през 1907 за детската си любов Сара Линдзи Колман (Sarah Lindsey Coleman). Дали заради успеха на късите му разкази, които биват публикувани в множество списания и издавани в сборници, или заради напрежението, съпътстващо големия му успех, Портър се пропива и става алкохолик. Това влошава отношенията със съпругата му и година след сключването на брака им, тя го напуска.
Последната година от живота на Портър преминава в дълги алкохолни запои, влошено здравословно състояние и парични проблеми. Умира на 05 юни 1910 г. от цироза на черния дроб. След погребалната служба в Ню Йорк е погребан в Ашвил, Северна Каролина. Дъщеря му Маргарет Уърт Портър (Margaret Worth Porter) умира през 1927 г. и е погребана до баща си.
[редактиране] Творчество
Повечето от разказите на O.Хенри описват неговото собствено време, ранните години на XX век. Много от сюжетите се развиват в град Ню Йорк, и най-често разказват за живота на обикновените хора: чиновници, полицаи, келнерки. По-голяма част от историите му са със засукана фабула и неочакван край.
Първият му сборник с разкази "Cabbages And Kings" се появява през 1904 г. Вторият, "The Four Million", е издаден 2 години по-късно и включва известните разкази "Даровете на Влъхвите" ("The Gift Of The Magi") и "Мебелираната стая" ("The Furnished Room"). Известият разказ "The Trimmed Lamp", е включен в сборника "The Last Leaf", издаден през 1907 г. Най-известният разказ на Портър е може би "Вождът на червенокожите" ("The Ransom Of Red Chief"), който е включен в сборника "Whirligigs" (1910г.).
Приживе Портър издава 10 сборника с разкази и над 600 къси разказа. Посмъртно са публикувани още три сборника: "Sixes And Sevens"(1911), "Rolling Stones"(1912) и "Waifs And Strays"(1917).
На българският пазар има издадени няколко сборника с негови разкази.




