Музей "Конака"

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Историческият музей във Видин е създаден като археологическо дружество през 1910 г. В устава му се подчертава, че целта е “да се издирват, съхраняват и изучават паметниците на миналото, които ще се пазят в музей, който се устройва в град Видин”. Дружеството развива активна дейност, но войните от 1912 до 1918 г. нарушават ритъма на неговата работа. На 1 март 1925 г. то възобновява своята дейност под името “Бонония”. През 1932 г. музеят вече притежава своя собствена сграда (в старата турска поща), в която е уредена експозиция. В нея са застъпени праистория, палеонтология, археология и етнография. Нумизматичната сбирка наброява 2500 монети, такъв е и броят на изложените български шевици. Особено силно впечатление прави археологическата карта на Видинския край с всички известни обекти - църкви, римски пътища, антични и средновековни селища.

През 1948 г. музеят минава на подчинение на Окръжен народен съвет - Видин. От 1954 г. се преименува в Народен общ музей с историческа насоченост. За дейността му е предоставена старата сграда на общината Конака, обявена за паметник на културата.

Днес музеят е разположен в административната сграда и в три туристически обекта - средновековния замък Баба Вида, Конака и Кръстатата казарма. В последните две сгради, които са от края на ХVIII век, са поместени експозициите “Археология”, “История на България ХV-ХIХ век” и “Етнография”. В Историческия музей - Видин, работят общо 20 души, от които 13 специалисти - историци и филолози, обединени в следните отдели: “Праистория”, “Археология”, “Нумизматика”, “История на България ХV-ХIХ век”, “Етнография” и “Нова история”. В неговите фондове се съхраняват 58 583 експоната, а на територията на община Видин са разположени 56 недвижими паметници на културата (археологически обекти от античността и средновековието, църкви и джамии от ХV-ХIХ век, както и сгради от периода 1880-1925 г.).

Построен е през втората половина на ХVIII в. По-късно е значително видоизменен. Сградата първоначално вероятно е била едноетажна с приходи в двете посоки, пресичащи се под прав ъгъл в средата. В централната му част се издигало кулообразно помещение - наблюдателница на пожарната охрана. Турците използвали сградата за полицейско управление, а към 70-те години на ХIХ в. в нея се настанила българската църковна община. След Освобождението тя била преустроена, като в нея са вмъкнати елементи от българската възрожденска архитектура.

От 1956 г. сградата е преустроена за музей, чиито експозиции обхващат периода до 1878 г.