Старогръцки език
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Старогръцкият език е език от индоевропейското езиково семейство. Възниква около 16 век пр.н.е. и не спира да се развива и до ден днешен вече под названието новогръцки език. Старогръцкият език не е единен, а се дели на няколко диалекта, сред които са йонийския (о-в Евбея, Цикладски острови), атическия (областта Атика), тесалийски (Тесалия), дорийски (Лакония, Месения, Арголида, о-в Крит и др.), аркадо-кипърски диалект (Аркадия и о-в Кипър) и т.н. северозападни диалекти (Епир, Фокида, Локрида, Ахея, Елида) и др. Азбуката е пренесена от Финикия около 720 г. пр.н.е., състои се от 24 букви:
| 
 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Езикът е падежен. Има 7 времена, 3 рода, 6 наклонения, 3 склонения.







