Жан-Жак Русо
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Жан-Жак Русо френски философ | |
| Роден: | 28 юни 1712 Женева, Швейцария | 
|---|---|
| Починал: | 2 юли 1778 Париж, Франция | 
Жан-Жак Русо (на френски Jean-Jacques Rousseau) е френски философ, роден на 28 юни 1712 г. в Женева в семейство на чиновник. Самообразова се. Запознава се с Дидро, Даламбер и други френски просветители. Пише музика, преписва ноти. Русо умира на 2 юли 1778 г.
Русо е деист. За него човекът не е толкова рацинално същество, както смята Рене Декарт. Човекът е природно, сетивно, емоционално и едва тогава разумно същество. В съчиненията на Русо се забелязва носталгия по миналото на човечеството, по първичното природно състояние. Според него развитието на науките и изкуствата са увеличили уменията и знанията на човека, но не са го направили по-щастлив. Той смята, че частната собственост е причина за неравенството и нещастията на човека. Само равенството в собствеността прави обществото хармонично и хората по-морални. „Човек се ражда свободен, а навсякаде е в окови.“ Човек може да има само такива задължения, за които е сключил обществен договор. С идеята за обществен договор Русо отрича феодалните задължения, които човек има по рождение, смятани за „естествени“. За Русо републиката е най-съвършената държава. В нея всички са равни пред закона. Държавата е основана на равноправен договор.
[редактиране] Съчинения
- „Обществения договор“
- „Разсъждение за това дали напредъкът на науките и изкуствата е допринесъл за очистване на нравите“
- „Разсъждение за произхода и основите на неравенството между хората“
- "Емил или За възпитанието"


