Сирни заговезни
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сирни заговезни (Неделя сиропустна, Сирни поклади, Сирница) е християнски църковен празник, пряко обуславящ се от друг голям християнски празник — Великден.
| Съдържание | 
[редактиране] Източно-Православно християнство
Източно-православните християни празнуват сирни заговезни винаги в неделя, седем седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни. Празничната трапеза има обреден характер и според обичая включва баница със сирене, риба, различни ястия с яйца и бяла халва с ядки. С тези храни се заговява, оттам идва и името на празника (от говея — постя, въздържам се). Денят е известен още и като „Неделя на Всеопрощението“ или просто „прошка“, защото всеки член на семейството иска и получава прошка от по-възрастния за изминалата година. В Русия сиропустната седмица се нарича масленица и тогава се организират балагани — панаири на открито с люлки, мечкари, фокусници, борби и т.н. Ядат се блини с масло и черен или червен хайвер. Яде се и се пие като за последно, защото празникът е начало на най-дългия пост през годината — Великите пости.
[редактиране] Римокатолическо християнство
До началото на 19 век Римската църква празнувала Заговезни в сегашната първа постна неделя. В отговор на забележката на източните християни тя решила да измени датата, защото 6 седмици по 6 постни дни правят 36 дни, а не 40. Затова папата увеличава Великия пост с още 4 дни, вследствие на което той вече започва от пепеляна сряда. При католиците Заговезни се празнува винаги във вторник.
[редактиране] Обичаи
Сирни заговезни е нещо повече от църковен празник за християните. С него се обозначава границата между зимата и пролетта. Много от ритуалите и обичаите съпътстващи празника са с езически характер спрямо религията. Характерни такива са големите кукерски шествия, палене и прескачане на огньове. На този ден деца и възрастни се обличат в стари дрехи, маскират си лицата, чернят се, за да не бъдат разпознати, а някои дори си правят специални костюми и маски и обикалят улиците и къщите. Ритуалът се нарича Кукеруване, а участниците — кукери.
Най-съществен ритуал е искането на прошка. При срещата по-младите се навеждат и целуват ръка на по-възрастните и искат прошка, а те я дават и ги гощават. Вечерта цялото семейство се събира в къщи.
Денят след Заговезни се нарича Пепеляна сряда. Започват Великденските пости. Забранени са всякакви веселби, песни и танци. Не се правят никакви годежи и сватби. Жените е желателно да носят тъмни дрехи, без всякакви накити. Бабите плашат децата, че който яде блажно, ще го вземат кукерите.
[редактиране] Игри
Целият ден е отдаден на забавленията, негов естествен завършек е организирането на игри в семейството. Традиция е след вечеря да се закача варено яйце или парче бяла халва на конец и насядалите около масата да се опитват да го захапят с уста (хамкане). Друга игра от миналото е в съд с вода да се сложи ярма (смляна зърнена смес предназначена за храна на животните), която изплува отгоре, в съда възрастните пускат по някоя пара и децата трябва да ги извадят с устата, без участието на ръцете. Около кръста на децата се навързват чанове (кукерски звънци), които дрънкат при движенията на децата.
По време на постите се говее. Не се яде месо, с изключение на риба. Възрастните е желателно да се хранят само веднъж на ден. През 20-те години на 20 век, църквата започва да разрешава един път седмично да се яде месо, но не и в петък.

