Парников ефект
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Парниковият ефект е процес, при който атмосферата затопля дадена планета. За първи път е наблюдаван от Жозеф Фурие през 1824 и е проучен количествено от Сванте Арениус през 1896 г. Името идва от подобния ефект, който имат парниците, използван в селското стопанство за подпомагане виреенето на растения. При изгарянето на изкопаеми горива (нефт,въглища,земен газ) се отделя газ-въглеорден двуокис. В земната атмосфера винаги е имало малкии количества въглероден двуокис, но от началото на индустриалната революция през 18 век количеството му се е увеличило, но ние не знаем колко точно.
[редактиране] Уловеното излъчване
Въглеродният двуокис позволява на слънчевите лъчи да достигнат до повърхността на Земята, но възпрепятства излъчването на топлина от нея. Други газове, които действат по същия начин, са азотният окис, малки количества от които се получават при изгаряне на изкопаемите горива, и хлоровъглеродите(фреоните), които се използват в аерозолните препарати и в старите хлиадилници.
Тези газове се наричат общо "парникови газове", защото действат подобно на стъклата в парниците. Също както въздухът в парниците е по-топъл от този навън, така и повърхността на Земята и по-ниските слоеве от атмосферата постепенно се затоплят. Това се нарича парников ефект.
[редактиране] Затоплянето
Учените са открили признаци, че Земята се затопля. Ледниците в планините в Европа стават по-къси, а и в Южното полукълбо има симптоми на затопляне. Навярно в момента Земята се намира в по-топъл период, но повечето учени са на мнение, че човешката дейност засилва парниковият ефект.

