Озонов слой

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: форматиране, препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.


Озоновият слой задържа ултравиолетовото излъчване, предизвикващо рак на кожата и нанасящо поражения на екосистемите. През последните няколко десетилетия в този слой се образуваха големи дупки, главно заради въздействието на синтетичните химически вещества.

Намаляването на изхвърлянето на най-разпространения клас от тези химически елементи – хлорвъглеводороди – започна с приемането на Монреалския Протокол за защита на озоновия слой на 16 септември 1987. Преди обаче да започне разграждането на вредните вещества, трябва да мине определен период от време и затова положителните резултати не бяха забелязани веднага, се казва в статията, публикувана в списанието, издавано от Американския геофизичен институт. Майкъл Нючърч специалист по химическия състав на атмосферата в Алабамския университет в Хантсвол, коментира обаче, че положителният резултат е наблюдаван само в горните слоеве на атмосферата, където са съсредоточени по-малко от 20 % от озона. Той подчерта, че има забавяне на разрушаването на озоновия слой, но не е забелязан какъвто и да било процес на възстановяване. Ще изминат 40-50 години, преди той да се възстанови до нивото, когато започна неговото разрушаване, подчерта той. Въпреки това, Нючърч и редица независими инспектори отбелязват, че това откритие е повратен момент по пътя на възстановяването на вредите, нанесени от човека на атмосферата. Появата на убедителни доказателства за ползата на наложената забрана говори, че е важно да се наложат мерки за дълготрайната защита на околната среда, заяви Марио Молина, експерт по озона в Масачузетския технически университет. През 1995 г. Молина получи Нобелова награда за това, че 29 години по-рано е предвидил опасността, която представляват хлорвъглеводородите за атмосферата. Резултатите са потвърдени и от два независими прибори, монтирани на орбитални спътници на НАСА. Анализирайки данните от спътника, получени през последните 20 години, учените достигнали до извода, че в най-високата част на атмосферата, през 1997 г. е започнало забавяне на процеса на разрушаване на озона и едновременно с това се е забавило и образуването на вредния хлорин.

[редактиране] Външни препратки