Елка Константинова
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Елка Константинова български учен и политик | |
| Родена: | 25 май 1932 София, България | 
|---|---|
Елка Георгиева Константинова - българска литературоведка, литературна критичка и общественичка, e родена на 25 май 1932 г. Дъщеря е на литературния критик Георги Константинов.
През 1956 г. завършва българска филология в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. През 1968 г. защитава дисертация на тема “Георги Райчев. Живот и творчество”.
От 1966 до 1967 г. е преподавател в Държавния библиографски институт. От 1968 г. завежда отдел "Критика" във вестник "Народна култура". От 1974 до 1984 г. е преподавател по българска литература във Висшия педагогически институт в Шумен. Редактор в отдел "Критика" на списание "Септември". От 1979 до 1982 г. е лектор по български език и литература в Ягелонския университет в Краков, Полша. От 1987 до 1990 г. е преподавател по детска литература в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". През 1990 г. защитава професорска титла.
Като автор сътрудничи на специализираните издания: “Литературен фронт” (след 10.11.1989 г. - “Литературен форум”), на сп. “Пламък”, “Септември” (след 10.11.1989 г. - “Летописи”), “Литературна мисъл”, “Век 21”, “Литературен вестник” и др.
Научните й интереси са съсредоточени върху съвременното състояние на българската литература, български исторически роман, българска фантастика, литература между войните, български символизъм и диаболизъм. Редактор е на съчиненията на Кирил Христов, Димчо Дебелянов, Георги Райчев, Антон Страшимиров и др. Член е на Международната асоциация по научна фантастика (от 1969 г.).
Елка Георгиева Константинова е една от ръководителите на Радикалдемократическата партия - от декември 1989 г. до юни 1993 г. е председател на партията. Тя е избрана за народен представител в 7-мото ВНС (1990-1991 г.), министър е на културата е през периода 1991-1992 г.
От 1993 до 1997 г. работи като дипломат в българското посолство във Варшава и отговаря за културните отношения между България и Полша. През 2002 г. е удостоена с “Рицарски кръст” от правителството на Полша за заслуги в утвърждаването на българо-полските културни връзки.
Проф. Елка Константинова е автор е на трудовете:
- “Георги Райчев” (1970 г.),
- “Фантастика и белетристика” (1973 г.),
- “Камен Калчев” (1974 г.),
- “Георги Караславов” (1977 г.),
- “Наблюдения над литературното развитие” (1977 г.),
- “Самобитно и общочовешко” (1980 г.),
- “Георги Райчев. Жизнен и творчески път” (1982 г.),
- “Силуети от вчера и днес” (1985 г.),
- “Фантастика и съвременност” (1985),
- “Българският разказ от вчера и днес” (1987 г.),
- “Въображаемото и реалното. Фантастика в българската художествена проза” (1987 г.),
- “Николай Лилиев” (1988 г.),
- “Лечебната сила на литературата” (1992 г.),
- “Какво да кажем ние на младите сърца. Литературни критически студии и статии” (2002 г.).

