Битка при Трафалгар

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Битката при Трафалгар, Търнър, масло, 1806
Увеличаване
Битката при Трафалгар, Търнър, масло, 1806

Битката при Трафалгар се провежда на 21 октомври 1805 г. между британския флот и обединената френско - испанска флота. Тя завършва с победа на британците и с установяването им като първа морска сила.

Мястото на битката се намира в близост до Кадис в Южна Испания. Френските и испански кораби били 33 на брой, разположени под формата на полумесец в продължение на километри от нос Роче на север до нос Трафалгар на юг.

Главнокомандващ на обединеният флот бил французинът адмирал Пиер Вилньов, командир на 84-оръдейния "Бюсентор". В битката се откроил и френският капитан Жан Жак Етиен Люка, командващ 74-оръдейния двупалубник "Редутабл". Сред испанците по-известни били Козме Дамиан Чурука, командващ 74-оръдейния "Сан Хуан Непомусено" и Дионисио Алкала Галиано, командир на "Бахама". Флотата на британците съставяла 27 линейни кораба, под командването на адмирал лорд Нелсън, капитан на 100-оръдейния "Виктъри".

Адмирал Нелсън подредил корабите си в две колони, а тактическият му ход бил да раздели на две места френско - испанска флота. Целта била да се създаде объркване в редиците на противника. В битката обединеният флот претърпял големи загуби и бил напълно разгромен. Французите дали повече от 8 хил. жертви, загинали и испанските капитани Чурука, Галиано и Федерико Гравина. Големи поражения претърпели и британците. Адмирал Нелсън бил улучен смъртоносно от куршум по време на абордажа на "Редутабл" над "Виктъри". Няколко месеца по-късно адмирал Вилньов се самоубил с нож в хотелската си стая в град Рен.

Така завършва една от последните морски битки между ветроходни кораби, славна победа за британският флот.