Съвет на Eвропейския съюз
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Съветът на Европейския съюз е основният решаващ орган на ЕС. Както и Европейският парламент, Съветът е създаден с учредителните договори от 50-те години на миналия век. Той представлява страните-членки и на заседанията му присъства по един министър от националните правителства на страните-членки от ЕС.
Съветът заедно с Парламента определя правилата за всички дейности на Европейските Общности, които представляват „първата колона“ на ЕС: вътрешния пазар и повечето от общите политики. В добавка Съветът носи основна отговорност за дейностите по „втората и третата колони“ - т.е. междуправителственото сътрудничество в сферата на общата външна политика и сигурност и на правосъдието и вътрешния ред.
Съветът на ЕС не бива да се бърка с други институции с аналогично име, каквито са Европейският съвет и Съветът на Европа.
В зависимост от въпросите на дневен ред Съветът се среща в различен състав, т.е. различни министри присъстват на заседанията. Деветте възможни конфигурации са:
- Общи въпроси и Външни отношения * Икономически и финансови въпроси (ECOFIN)
- Правосъдие и вътрешни работи
- Заетост, Социална политика, Здравеопазване и Защита на потребителите
- Конкуренция
- Транспорт, Телекомуникации и Енергетика
- Земеделие и Риболов
- Околна среда
- Образование, Политика за младежта и Култура
Работата на Съвета се подготвя от Комитета на постоянните представители на Държавите членки към ЕС (COREPER). Посланиците се срещат всяка седмица, за да подготвят дневния ред на Съвета. Въпросите на земеделието се разглеждат от Специален комитет за земеделието. Работата на COREPER се подпомага от различни работни групи, съставени от представители на националните администрации на Държавите членки.
Председателството на Съвета е ротационно и се предава на всеки шест месеца на различна Държава членка. Председателството бива подпомагано от Генерален секретариат. През 2004 г. Хавиер Солана беше преназначен на поста Генерален секретар на Съвета на ЕС. Той е и Върховен представител на ЕС за външната политика и сигурността и в това си качество подпомага координирането на действията на ЕС на световната сцена.
Гласуване
Решенията на Съвета се вземат с гласуване. Колкото по-голямо е населението на една държава, толкова по-голяма тежест има гласът й в Съвета. Малките държави обаче имат преимущество при определяне тежестта на гласовете. (Виж Таблица 3)
ТАБЛИЦА 3:
Брой гласове по държави
Германия, Франция, Италия, Великобритания 29
Испания, Полша 27
Нидерландия 13
Белгия, Чехия, Гърция, Унгария, Португалия 12
Австрия, Швеция 10
Дания, Ирландия, Литва, Словакия, Финландия 7
Кипър, Естония, Латвия, Люксембург, Словения 4
Малта 3
ОБЩО 321
/След присъединяването към ЕС, България ще има 10 гласа, а Румъния 14/
В някои особено чувствителни области като външната политика и сигурността, данъчната политика, политиката за предоставяне на убежище и имиграционната политика решенията на Съвета се вземат с единодушие. С други думи, всяка Държава членка има право на вето в тези области.
В повечето области обаче Съветът решава с квалифицирано мнозинство. То се достига
- с мнозинство от Държавите членки (в някои случаи има изискване за две трети ) и
- минимум от 232 гласа сборен брой от гласовете на същото мнозинство
В добавка всяка от Държавите членки може да поиска потвърждение, че гласовете в полза на съответното решение представляват поне 62% от населението на ЕС. Ако това условие не е изпълнено, решението не може да се смята за прието.
Седалището на Съвета е Брюксел, където се провеждат срещите на министерско ниво. Министрите се срещат в Люксембург само през април, юни и октомври.



