Мадара
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мадара е село в Североизточна България. То се намира в община Шумен, Област Шумен.
| Мадара | |
|---|---|
|  | |
| Данни | |
| Област: | Шумен | 
| Община: | Шумен | 
| Население: | 1 230 (13/09/2005) | 
| Надм. височина: | ? м | 
| Пощ. код: | 9971 | 
| Тел. код: | 05313 | 
| Геогр. положение: | 43,283 сев. ш. 27,1 изт. д. | 
| МПС код: | Н | 
| Кмет или наместник | |
| Делка Владимирова | |
Картата все още не е въведена, проверете за готови карти. Част от данните не са попълнени, но бихте могли да ги добавите.
| Съдържание | 
[редактиране] География
[редактиране] История
Сегашното село Мадара не е историческо."Мадара" е название на историко- археологическия резерват,който обхваща няколкостотин декара площ, която от 2006 година ще бъде и защитена територия. Сакралният център на резервата е около Голямата пещера- скален навес с височина около 30 метра и намиращата се в близост Малка пещера. И двете природни образования са давали подслон на най-древното население на Балканите. Поради внушителността и необичайността си, както и заради обилната вода, изтичаща от скалите, са се превърнали в най-големия култов комплекс на Балканите - много по древен и мащабен от Делфи, Додона или останалите известни днес в Европа прорицалища на гърците. Първите научни съобщения за Мадара прави през 19 век Гейза Фехер, по-късно детайлизира Карел Шкорпил, а първите археологически сондажи и проучвания - Рафаил Попов. Повечето учени в началото концентрират усилията си да анализират и обяснят същността на Мадарския релеф. Според първите публикациции той изобразява хан Крум. Втора научна школа свързва създаването с Омуртаг, а най-новите обяснения на сравнително младата генерация археолози и учени са, че най-вероятно това е образ на Бога-епоним на българите. За сравенние подобно конно изображение на Бог Ахурамазда съществува близо до персийската столица Ктезифон, но е по-ранно и стилистично различно. Освен това е в обща композиция с персийски владетел, на когото връчва знаците на власта. Възможно е, допускат някои учени, Мадарският релеф да е взаимстван, запаметен от българите по пътя им към земите на Византийската империя и изваян в скалите като знак на българското им притежаване. Още древните траки превръщат Мадарската Голяма пещера в светилище. Намерени са оброчни плочки на Богинята-майка Бендида,на Трите нимфи и на Асклепий. Най-интересен обаче е фрагментът от мраморен къс със зодиакалните знаци, което е пряко доказателтво, че в скалния храм е пребивавал прорицател-гадател, какъвто вероятно е имало в по-големите тракийски светилища, споменати от античните извори. Родопските светилища са посещавани и от гърци и римляни, поради граничната зона. Светилищата на Север от Хемус остават сравнително непознати за античните автори,като изключим Хелис и зафиксираният там култ към Залмоксис.От 2003 година екип на доцент Неделчо Неделчев и Георги Атанасов от Шуменския регионален исторически музей и Шуменския университет, локализираха и проучиха местна работилница за оброчни плочки с образа на тракийския конник.Въз основа на иконографска близост доцент Неделчев се опита да обоснове наличието на Мадарския релеф със запазената традиция да се почита Конникът.В местния музей се съхранява и един от малкото запазени по нашите земи слънчеви часовници с изображение на Орфей,което е пряко свидетелство за наличие на орфически култ. Площта около светилището -Мадара вероятно е мащабно сателитно селище на големия култов комплекс под скалите,все още непроучена,поради липса на средства.В средата на 20-ти век е разкопана твърде голяма по площ римска вила /над два декара/ ,разположена на възвишение над сегашната ЖП гара. Проучени са няколко раннохристиянски светилища.Най-интересни са уникалните по запазеността и мащабността си български култови комплекси,които продължават под скалния релеф към град Каспичан и в посока на изток към село Кюлевча.Най-голямото от тях представлява постройка ,разположена на около 100 квадратни метра,със запазени стени до над 2 метра,изградено около самотен скален къс , явно свързан с обожествяването му. Според някои археолози вероятно култовият център на българите е бил тук и може би това е митичната Мундрага,спомената от средновековни автори.Напълно е възможно и тук да са били летните резиденции на хановете.От периода на свети цар Борис Михаил покръстителят са запазени няколко големи християнски постройки-църкви и манастири,които носят следи от пожар. На около три километра от Мадарския релеф,в посока град Каспичан още преди 1944-та година е проучена скалната раннохристиянска гробница в местността "Кирека".Уникалността и е,че е изцяло вкопана в скалния отвес и носи всички белези на трако-римските некрополни съоръжения от 4-5 век.От двете и страни в скалата са издълбани урни,едната от които е с канал за отичане,а може би за събиране на сакрална течност.Входът е украсен с плитък ,но богато фрагментиран кръст с големина над 1 метър.Жлебовете на входа подсказват,че е бил затварян с масивна врата и дълго време е бил използван .Някои учени изказват предположения,че това е гробницата на свети Цар Борис Михаил ,отдалечил се в близкия манастир,който е с пряка видимост към Плиска.Намиращият се на стотина метра манастир ,на полегата поляна,с изглед на север е раннохристиянски.Твърде мащабен и с явни сведетелства /допреди да бъде разграбен от иманярите /за раскош.Землището е известно и със скалния си манастир от 14-15 век,с десетина скални килии.Най-много от тях обаче са по скалния венец на огромна височина/често над 40-50 метра/ източно от Мадарския релеф и от Голямата пещера.Това е най-значителният по нашите земи скален манастирски пкомплекс с няколко десетки килии,просъществували като монашеско общежитие над два века.По това време и в подножието на скалата,в близост до Голямата пещера е изграден и манастирски параклис.Според няколко ясновидки,той е бил посветен на местна светица,чието име е забравено.Параклисът е разрушен през 14-тото столетие по време на унищожително земетресение,затрупало и единствения стълбищен достъп/така наречения таен вход/ до крепостта на скалното плато.Крепоста е изградена през 2-3 век преди новата ера,подновявана от римляни,българи и византийци.Има сведения,че съществува до идването на османските орди Повече от 20 години археологическият музей в Мадара е затворен ,поради липса на средсдтва за ремонта му.Притежание на узцея са неолитни оръдия на труда и едно от малкото намерени златни коланни накити на българите от Първото българско царство.
[редактиране] Културни и природни забележителности
Мадара е историческо селище, разположено на 17 км. източно от Шумен, в подножието на Националния историко-археологически резерват "Мадарски конник". Уникалният скален релеф е широк 3,15 м. и висок 2,90 м. Изобразява владетел на кон, забил копието си в лъв и следван от куче. Около фигурите има издълбан текст, който е силно увреден от атмосферните влияния и се тълкува по различни начини. През 2002 г. се навършиха три кръгли годишнини: 130 години от откриването на Мадарския конник за научния свят, 30 години от включването му в световните културни ценности, под закрилата на ЮНЕСКО и един век от първите археологически разкопки. Според "Махабхарата" Ма(н)дара е свещенна планина в Хималаите, тибетско-будисткия Олимп, населявана от боговете. Шива използва Ма(н)дара като ос за своята колесница. На санскрит означава "огромна, твърда". (Яруллина, Т., 2002). Елементите, изобразени на Мадарския конник: гега, ореол, жезъл и змия са символи от планетарната индо-арийска религия "Митраизъм". Като използва астрономическата програма "Скай Гласс 2000", Ал. Алексиев-Хофрат достига до извода, че изображението на Мадарския конник е свързано с датата 22 август 165 г., когато на трона се възкачва Авитохол - родоначалникът на българите от Именника на българските ханове.
Мадара е част от Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз: Археологически резерват, лятно работно време: 8.00-19.00 ч.; зимно работно време: 8.00-16.00 ч.; Има печат. Ако е затворено - печът и в х. "Мадарски конник".
[редактиране] Редовни събития
Общонароден събор на 6 май Гергьовден,възроден през 1996-та година.В миналото землището на Мадарския конник е било в земи на село Кюлевча.Сегашното село Мадара е основано от заселници от Кюлевча след Освобождението и по-късни преселници от Пиринско- през 40-те години,през 1952 и по-късно и преселници от Софийско.Според стари местни предания изображението на Мадарския релеф се свързва със Свети Георги.На Гергьовден местното древно население на Кюлевча е правело хорото си на около 2 километра източно от Мадарския конник в местността "Чашките",където според предание живеел змей.С времето обаче местността станала непригодна за хорище и затова по-късно съборът е преместен под Мадарския конник.При посещението си в Мадара през 1936-та година Негово Величество Борис Сакс Кобургготски получава в дарение от кюлевчани 30-тина декара земя,за да си направи дворец.Спомен от него е иглолистно дърво,което и сега се извисява в базата на Археологическият институт и музей при Българската академия на науките.С подарената му от кюлевчани земя Борис 3-ти основава сегашния резерват "Мадара",който по-късно се разпростира на значителбно по-голяма площ. Селото Мадара съществува в картите на турските военни и описанията на възрожденски пътешественици като сателитно селище,населено най-вече от жени с "леко поведение".Известно е,че в края на 19 век по потока,който изтича от Голямата пещера са били разположени няколко воденички,свързани с легенди за скрито имане и кървави истории.




