Георги Наджаков
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
- За българския физик, академик Емил Наджаков вижте Емил Наджаков.
| Георги Стефанов Наджаков Български физик | |
| Роден: | 26 декември 1896 Дупница, България | 
|---|---|
| Починал: | 24 февруари 1981 София, България | 
Георги Стефанов Наджаков е роден на 26 декември 1896 година в град Дупница. Някои източници сочат за рождена дата 8 януари 1897. През 1920 година завършва физика и математика във Физико-математическия факултет на Софийския университет (днес съществуват два отделни факултета — Физически факултет и Математически факултет). През 1921 година е назначен като асистент към същия факултет. От 1925 до 1926 е на специализация във Франция, където има възможност да работи с Пол Лажвен и Мария Склодовска — Кюри.
[редактиране] Научна кариера
- доцент (1927)
- професор по физика (1932)
- ръководител на катедра Опитна физика (1937-1962) (бившата Експериментална физика)
- декан на Физико-математическия факултет на СУ (1939-1940, 1944-1947)
- академик (1945)
- ректор на Софийския университет (1947-1951)
- член-кореспондент на Гьотингенската Академия на науките (1939)
- член на Академията на науките на СССР (1958)
- член на Американската Асоциация за напредък на науката (1965)
- носител на златен медал на мира (Фредерик Жолио-Кюри) (1967)
- член и почетен председател на Световния съвет на мира (1970-1980)
Академик Георги Наджаков е създателят на Физическия институт при Българската академия на науките и дълги години е негов директор. Днес Института по физика на твърдото тяло към Българската академия на науките носи неговото име. Публикувал е повече от 60 научни труда и е известен като
[редактиране] Откривател на фотоелектретите
През 1938, Честър Карлсон (1906-1968), американски физик, прави следния опит: наелектризира с триене пластинка от поликристална сяра (фотопроводник) и през заснета филмова лента, я осветява. При осветяването във фотопроводника протича ток, който разрежда осветените участъци. На повърхността на сярата се появява скрит образ, състоящ се от заредени и разредени участъци. Ако върху такава повърхност се разпръсне прах от заредени прашинки, носещи противоположен заряд, прашинките проявяват образа. На повърхността на плочката се появил текст: „Астория“, 22 октомври 1938 г.
Година преди това, през 1937 г., след няколкогодишни изследвания Георги Наджаков установява неизвестно дотогава явление — при едновременно въздействие на електрично поле и светлина върху фотоелектрично проводими диелектрици и полупроводници възниква постоянна поляризация, която се запазва на тъмно и се разрушава при осветяване с протичането на деполяризационен ток. Веществата, при които се наблюдава това явление, той нарича фотоелектрети. След петнадесет години тези две открития се срещат за да дадат живот на първия ксерокс (копирна машина) в Московския университет през 1953 година.



