Вевчани
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Вевчани | |
|---|---|
|  | |
| Данни | |
| Население: | 2 433 (2002) | 
| Надм. височина: | 1 000 м | 
| Геогр. положение: | 41° 14' 26 сев. ш. 20° 35' 36 изт. д. | 
| Пощ. код: | 6335 | 
| Тел. код: | 00389-46 | 
Вевчани (варианти на името Вехчани, Весчани) е село в югозападната част на Република Македония, център на едноименната община.
| Съдържание | 
[редактиране] География
Вевчани се намира на 14 километра северно от град Струга, в подножието на планината Ябланица. На север от него е разположено село Подгорци, на юг - Октиси, на югозапад Горна Белица, а на изток населеното с албанци село Велеща.
Голяма част от землището на селото се намира над 1000 метра надморска височина.
[редактиране] История
В землището на селото са намерени следи от жилища от ІІ век преди Христа. След ІХ век и официалното приемане на християтството в България селото се споменава като принадлежащо на различни охридски манастири и църкви.
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Охрид от 1633-1634 година селото е отбелязано под името Вешчано с 154 джизие ханета (домакинства).
В миналото жителите на Вевчани са известни като строители и обикалят редица краища на Османската империя и извън нея (предимно във Влашко). През 60-те години на ХІХ век е изградена църквата "Св. Никола", чиито икони са дело на Дичо Зограф, а фреските - на неговия син Аврам Дичов.
Има сведения за училище в селото през 1835 г. От 1868 г. в селото работи българско мъжко училище "Св. Спас", а от 1890 г. - девическо училище "Надежда".
Според статистиката на Васил Кънчов в края на ХІХ век Вевчани има 2590 жители българи. Данните от 1907 г. са по-точни – 2347 жители и 440 къщи. От тях през 1910 г. 17 къщи се отделят в сръбска община.
На 13 август 1903 година и през следващите дни, по време на Илинденско-Преображенското въстание, селото многократно е нападано от башибозук и ограбвано. Местният свещеник Пантелей и двама първенци са убити, мнозина са ранени и пребити.
Вевчанци са известни със своеобразния си диалект, различен от този на околните села. През 1907 г. главният учител в Охрид Яким Деребанов в ревизионния си рапорт за българските училища и население в Скопска, Дебърска и Охридска епархия, пише: “Това село си има свой диалект, говорът им не прилича на нито едно село от околните. Има едно предание: жени от с. Вехчани отишли на работа в некое село, стопанинът им казва, че парите ще им брои след некой ден, а те му казват, че искат парите “на река” (на ръка). Зачудил се стопанинът какво да прави и как да им занесе парита на реката”
[редактиране] Забележителности
На 13 и 14 януари (Василица) се повежда ежегодния Вевчански карнавал.
- Вевчански извори (природна забележителност)
- Църква "Св. Никола" (ХІХ век)
- Манастир "Св. Спас" (ХІХ век)
- Църква "Св. Спас" (1986-1996)
[редактиране] Личности
- Ставре Гогов (1884 - 1907) - стружки войвода на ВМОРО, самоубил се в родното си село при сражение с турски войски.
- Яким Алулов (неизв. - 1903) - стружки войвода на ВМОРО

