Pay-per-view
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Pay-per-view е система, чрез която зрители могат да закупуват предавания, които желаят да гледат, а не влизат в безплатния пакет. Pay-per-view предаванията се излъчват едновременно за всички, които са заплатили предварително, за разлика от video-on-demand системата, която позволява гледането на събитието когато зрителят пожелае. Събитията включват: филми, спортни събития, увеселителни предавания, дори и еротични филми.
[редактиране] Pay-per-view в миналото
Pay-per-view(или съкращението PPV) набира популярност през 70-те, когато Портланд Трейлблейзърс печелят титлата в НБА и започват да използват новата тогава Pay-per-view система за предаване на техните срещи. Дотогава системата се използва само от някои платени канали, като Z Channel, SelecTV и ON TV. Терминът PPV не се използва широко до 90-те години, когато известни компании, като In Demand, HBO и Showtime започват да го използват, за да предават част от програмата си. По това време In Demand показват филми, концерти и други събития на цена, варираща от $4 до $50, докато HBO предлагат срещи от шампионата по бокс на цена от $15 до $55.
[редактиране] Pay-per-view в България
Pay-per-view системата започва да набира все повече популярност и в България. Първият телевизионен канал, който я използваща е Ring TV, предоставяща на зрителите си възможността да гледат футболни срещи от първенството на Италия през 2004 година. На следващата, 2005-а година, телевизионната компания Diema продължи да развива тази система, предоставяйки възможността на клиентите си да наблюдават дерби-срещите от английското и испанското футболни първенства по платената си телевизия Diema Extra.

