Фонология
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Лингвистика | 
| Теоретична лингвистика | 
| Лингвистични методи | 
| Същност на езика | 
| Езикът като знакова система | 
| Езикът като система | 
| Фонетика | 
| Говорен апарат | 
| Артикулационна фонетика | 
| Гласни звукове | 
| Съгласни звукове | 
| Фонетична акустика | 
| Гласни звукове | 
| Съгласни звукове | 
| Фонетично членение на речта | 
| Фонология | 
| Фонема | 
| Позиция на фонемата | 
| Опозиция на фонемата | 
| Дистрибуция на фонемата | 
| Звукови промени | 
| Фонетични промени | 
| Нефонетични промени | 
| Морфология | 
| Синтаксис | 
| Семантика | 
| Лексикална семантика | 
| Стуктурална семантика | 
| Стилистика | 
| Диалектология | 
| Приложна лингвистика | 
| Психолингвистика | 
| Социолингвистика | 
| Генеративна лингвистика | 
| Когнитивно лингвистика | 
| Компютърна лингвистика | 
| Дескриптивна лингвистика | 
| Историческа лингвистика | 
| Компаративна лингвистика | 
| Етимология | 
| История на лингвистиката | 
| Лингвистични школи | 
| Известни лингвисти | 
| Нерешени проблеми | 
Фонологията изучава организацията и употребата на звуковете в естествените езици. Фонологичната система на един език включва описание на звуковете и техните характеристики, а също и правилата, които определят как звуковете си взаимодействат.
[редактиране] Фонология и модели
В класическата фонология централно място заемат фонемите и тяхните възможни комбинации. В стандартната генеративна фонология централни са отличителните характеристики. Потокът на речта е обрисуван като линейна последователност от отделни звукове-сегменти. Като всеки сегмент е композиран от едновременно проявяващи се черти/характеристики. Докато при не-линеарните фонологични модели потокът на речта е представен като многостранна (пространствна) не просто линеарна последователност от звукови сегменти. Началото на тези не-линеарни модели дава генеративната фонология. Не-линеарни модели са аутосегментната фонология, метричната фонология и лексикалната фонология.

