Вътрешен строеж на Земята

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: привеждане в енциклопедичен вид , форматиране, препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.


Съдържание

[редактиране] Методи за изследване

Данните от преките изследвания за строежа на земята засягат само най-близките до повърхността части на земната кора. Те се получават чрез изследователски сондажи,чиято дълбочина засега не надминава 13 km. Това отнесено към радиуса на Земята показва, че директно може да се изследва една много малка част. Още по-незначителнелна е информацията получавана от дълбочинните шахти, едва до 3,5 km. Доказателства за структурата на Земята се извличат от наблюдения на поведението на сеизмичните вълни. При земетресенията се освобождават огромни количества енергия, които пораждат вълни, които преминават през планетата и могат да бъдат уловени на повърхността. Сеизмичните вълни се характеризират с различни амплитуди и скорости в различните скални пластове. Регистрирането на сеизмичните вълни дава информация за разположението на слоевете и подкрепя хипотезата за концентричния модел на вътрешния строеж на Земята и за съществуването на течно външно ядро, обвиващо най-вътрешното.

[редактиране] Строеж

Диаграма на вътрешния строеж на Земята
Увеличаване
Диаграма на вътрешния строеж на Земята

В центъра на Земята са намира ядро, изградено от желязо и никел. То е съставено от вътрешно и външно ядро. Външното ядро е течно, с температура около 3360° C. Вътрешното ядро е много по-горещо (до 4530° C). Предполага се, че то е плътно и твърдо, заради гигантското налягане, което според учените може би е 4-5 млн. пъти по-голямо от атмосферното налягане. Вътрешното и външното ядро съставляват 33,5% от цялата маса на Земята. Над ядрото е разположена мантията. Това е най-дебелият слой, обхващащ 66% от земната маса. Отдолу нагоре тя постепенно се променя, затова се разделя на долна и горна мантия. Най-външната част на горната мантия е изградена от твърди скали. Под тях е пластичната астеносфера. Тук температурата е над 1300° C и скалите са в разтопено състояние (магма). Веществата в астеносферата са в непрекъснато движение (конвекция). Над мантията е разположен най-външният твърд скален слой - земната кора. Различават се два типа земна кора - континентална и океанска. Континенталната кора изгражда земната суша (континентите). Тя е дебела средно 30-50 км, но има места, където дебелината й е само 20 км, а другаде, под планините (например Хималаите), е около 65 км. Наричат я още сиал, заради високото съдържание на силиций и алуминий в изграждащите я гранитни скали. Океанската кора (т.нар. сима) е много по-тънка (5-15 км), изградена главно от базалт, с високо съдържание на силиций, магнезий и желязо. Земната кора заедно с твърдата най-външна част на горната мантия се наричат литосфера.

[редактиране] Виж още


[редактиране] Външни препратки