Латински език

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Латински език
Говори се в:
Район
Общ брой говорещи:
Класификация Индоевропейски

 Италийски
  Латински

Официално положение
Официален език на: Ватикана
Контролиран от: ---
Кодове на езика
ISO 639-1 la
ISO 639-2 lat
SIL LTN


Латинският език (Lingua Latina) е индоевропейски език, използван в Древен Рим. След разпадането на империята дълго време се използва за международен език (Lingua Franca), както и в богослужението на католическата църква. В съвременността се използва за образуване на научни термини и е основа на терминологията в медицината и таксономията.

Съдържание

[редактиране] История

Латинският първоначално е говорен в областта около Рим, наречена Лациум. Впоследствие придобова голямо значение като официалния език на Римската империя. Всички романски езици произлизат от латинския и много думи от латински произход се използват в други съвременни езици. В Западна Европа латинският запазва статуса си на лингва франка повече от хиляда години, докато не бива изместен от френския през XVIII век и английския в края на XX век. До днес църковният латински остава официалният език на Римокатолическата църква, което го прави и официалния държавен език на Ватикана. Латинският (заедно с гръцкия) още се използва за наименованията в научната класификация на биологичните видове.

[редактиране] Граматика

Латинският е синтетичен език: приставки се добавят към фиксирани корени за изразяване на род, число и падеж на прилагателните, съществителните и местоименията, което се нарича скланяне; а също и за изразяване на лице, число, време, залог, наклонение и "аспект" (свършен/несвършен вид) на глаголите, което се нарича спрягане. В латинския има пет именни склонения и четири глаголни спрежения.

Шестте падежа на съществителните имена са:

  1. именителен (nominativus)
  2. родителен (genitivus)
  3. дателен (dativus)
  4. винителен (accusativus)
  5. обстоятелствен (ablativus)
  6. звателен (vocativus)

Освен това някои съществителни имат и местен (локативен) падеж, използван за изразяване на място (обикновено изразявано чрез аблатив и употребата на предлог, например in - в), но тази особеност на индоевропейската езикова група е оцеляла у латинския само при имената на езера, градове и няколко подобни думи, включително думите къща, земя и околност.

[редактиране] Речник

[редактиране] Популярни фрази

  • Divide et impera! - Разделяй и владей!
  • Vox populi, vox dei - Глас народен, глас божи
  • Veni, vidi, vici! - Дойдох, видях, победих!
  • Canes latrant, caravanna attamen it! - Кучетата си лаят, керванът си върви!
  • Аb alio еxspectes, alteri quod feceris - Очаквай от другия товa, което му направиш
  • Graeca sunt non leguntur - Гръцките букви не се четат
  • Oderint, dum metuant (Caligula) - Нека мразят, стига само да се страхуват
  • Nullus dies sine linea - Нито ден без следа
  • In vino veritas - Във виното е истината
  • Vae victis! - Горко на победените!
  • Verba volant, scripta manet - Думите отлитат, написаните неща остават
  • Hodie mihi, cras tibi! - Днес на мен, утре на теб!
  • Memento mori! - Помни, че си смъртен!
  • Memento mei, memini tui! - Ти ще помниш мен, аз ще помня теб! (надпис върху античен пръстен)
  • Ave, Caesar! Мorituri te salutant! - Здравей, Цезар! Тези, които ще умрат, те поздравяват! (поздравът на гладиаторите към римския император)
  • Vanitas vanitatum et omnia vanitas! - Суета на суетите, всичко е суета! (Библията, Стар завет, Книга на Еклисиаст)
  • Si vales bene est, ego valeo (s.v.b.e.e.v.) - Ако си здрав(а) е добре, аз съм здрав(а) (стандартен текст, който се изписва в началото на писмото в Древен Рим)
  • Pacta sunt servanda! - Договорите трябва да се спазват! (един от принципите в международното право записан в Устава на ООН)

[редактиране] Литература

[редактиране] Външни препратки