Луна 20
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Апаратът Луна 20 | |
| Общи данни | |
|---|---|
| По програма на | Космическа програма на СССР | 
| Основни изпълнители | Конструкторско бюро Лавочкин | 
| Тип | автоматичен | 
| Основни цели | изследване на Луната | 
| Орбита/траектория | орбита около Луната | 
| Запуск | 14 февруари 1972 г. Байконур | 
| Стартова установка | Протон 8K82K с Блок Д | 
| Маса | 5727 kg | 
| Важни събития | доставяне на образци от лунната почва на Земята | 
| Продължителност | 11 дни | 
| Състояние | спускаем модул - на повърхността на Луната, модул с образци от лунната почва - завърнал се успешно на Земята. | 
| Интернет страница | [ ] | 
| Оборудване | |
| 
 | |
Луна 20 е апарат, изстрелян от СССР по програмата Луна с цел изследване на Луната. Апаратът е ускорен към Луната от паркова околоземна орбита.
Апаратът влиза в орбита около Луната на 18 февруари 1972 г. след една корекция на курса. Първоначалните орбитални параметри са: височина над повърхността от 100 km и инклинация от 65°. На 21 февруари в 19:13 ст. вр. двигателите за кацане са задействани в продължение на 267 s. Малко преди кацане са задействани допълнителните двигатели и в 19:19 е осъществено меко кацане в района на Маре Фекундататис (Mare Fecunditatis / Морето на плодородието). Мястото на кацане е с координати 3°32' с. ш. и 56°33' и. д., само на 1,8 km от мястото на разбиване на Луна 18 и на 120 km от мястото на кацане на Луна 16.
След кацането са заснети и предадени към Земята панорами на повърхността. Образец от лунната почва с тегло то 55 g е доставен от механичната ръка и поставен в херметизиран контейнер в горната част на апарата. Тя е изстреляна към Земята в 22:58 ст. вр. на 22 февруари 1972 г., като е постигната скорост от 2,7 km/s. Осъществено е кацане на територията на Казахстан, на остров на река Каркингир, в 19:19 ст. вр. на 25 февруари 1972 г.
Анализ на образеца показва 50 до 60% древен анортозит (съставен предимно от фелдшпат), за разлика от предимно базалтовия характер на предишният образец доставен от Луна 16. Част от образеца е предоставена за изследвания на американски и френски учени.


