Струнна теория

от Уикипедия, свободната енциклопедия

/Това е само проект/. Струнната теория е модел от теоретичната физика, която се стреми да обясни всички налични в природата сили, елементарни частици и чрез тях да обясни целия материален свят. Нейни градивни елементи са едноизмерни обекти (струни) вместо безизмерни точки (частици) които са основата на стандартния модел от физика на елементарните частици. По тази причина струнната теория е в състояние да разрешава проблеми свързани с разглеждането от страна на теоретичната физика на точковидни частици, в частност – проблема на създаването на разумна квантова теория на гравитацията. Струнната теория разглежда не само едноизмерни струни, но и многоизмерни обекти. Тя предполага съществуването на 10 или 11 измерения на време-пространството, в противовес на класическите 4 измерения (пространствени – x, y и z, и време t).

Основната идея на всички струнни теории е че основните градивни части на действителността представляват струни със свръхмикроскопични размери (вероятно с дължината на Планк – около Е-35 м), които трептят със специфични резонансни честоти. Така всяка частица трябва да се възприема като микроскопичен едноизмерен трептящ обект, вместо като точка. Този обект може да трепти в различни модове (както струните на китарата могат да възпроизвеждат различни тонове), като всеки мод се явява различна елементарна частица (електрон, фотон и др.). Струните могат да се делят и да се сливат, което е еквивалент на това частици да поглъщат или излъчват други частици, подобно на ядрените реакции между елементарни частици.

Струнната теория освен струни предвижда и съществуването на обекти с повече измерения (D-брани, NS-брани и др.). Освен това всички струнни теории предвиждат съществуването на повече степени на свобода, които обикновено се описват като допълнителни измерения. Различните теории включват 10, 11 до 26 измерения. По общо казано в струнната и сродните и теории съществуват пространствени обекти - ‘брани’ или ‘р-брани’, където ‘р’ съответствува на количеството измерения на браните. Така 0-брана е безизмерна частица (точка), 1-брана е струна, 2-брана е мембрана и т.н. Всяка р-брана обгръща един р+1 измерен обем. Един от най-важните типове брани са D-браните. Някои от тях, например четните Dp-брани са обекти в струнната теория тип IIA, а нечетните Dp-брани - в струнната теория IIB. Техния магнитен еквивалент са NS-брани. С развитието на М-теорията всички фундаментални струни (F-струни) стават двуизмерни мембрани, наричани М2-брани или супермембрани. Техния магнитен еквивалент са М5-брани.