Белград
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Белград | |||
|---|---|---|---|
| 
 | |||
| Данни | |||
| Население: | 1 576 124 (2003) | ||
| Надм. височина: | около 117 м | ||
| Геогр. положение: | 44°49' сев. ш. 20°27' изт. д. | ||
| UTC: | +1 | ||
| Кмет | |||
| Ненад Богданович | |||
| Уеб адрес на града | |||
| http://www.beograd.org.yu/ | |||
Белград (на сръбски Београд-( изговор)) е столицата на Сърбия. Градът е разположен в северната част на страната, при вливането на река Сава в Дунав. Състои се от 17 общини, а населението му е 1 717 124 души (2002). Първото селище на територията на днешен Белград се е наричало Сингидинум, по името на местното племе (сравни Сердика и сердите). При варварските нашествия античният Сингидунум е унищожен, а сегашният град е възстановен по време на Първата българска държава. Българският княз Борис I (Борис-Михаил) издава съответен документ за основаване на града. За името на града има поне две версии: едната твърди, че името му идва от белите скали в околността, другата версия се основава на факта, че в средните векове посоките на света са означавни с цвят. Цветът за Запад е бил белият цвят и тъй като Белград по това време е най-западната точка на България, е наречен Белград.
 изговор)) е столицата на Сърбия. Градът е разположен в северната част на страната, при вливането на река Сава в Дунав. Състои се от 17 общини, а населението му е 1 717 124 души (2002). Първото селище на територията на днешен Белград се е наричало Сингидинум, по името на местното племе (сравни Сердика и сердите). При варварските нашествия античният Сингидунум е унищожен, а сегашният град е възстановен по време на Първата българска държава. Българският княз Борис I (Борис-Михаил) издава съответен документ за основаване на града. За името на града има поне две версии: едната твърди, че името му идва от белите скали в околността, другата версия се основава на факта, че в средните векове посоките на света са означавни с цвят. Цветът за Запад е бил белият цвят и тъй като Белград по това време е най-западната точка на България, е наречен Белград.
След векове на българско, унгарско и византийско владичество, за първи път градът влиза в състава на Сърбия през 13 век, а за пръв път става сръбска столица при деспот Стефан Лазаревич (1403 - 1427 г.). Белград е превзет от османските турци в средата на 16 век. През 1867 година турският гарнизон напуска Белград и в него се премества столицата на Княжество Сърбия, намирала се преди това в Крагуевац. След Първата световна война Белград става столица на новооснованото Кралство на сърби, хървати и словенци, преименувано през 1929 г. в Кралство Югославия.
По време на Втората световна война Белград е превзет от немските войски през април 1941 г., а е освободен от войските на съветскя Трети украински фронт на маршал Толбухин (в състава на който участват и български войски) и части на Югославската народноосвободителна армия на 20 октомври 1944 г.
След освобождението Белград става столица на новата социалистическа Федеративна народна република Югославия, преименувана по-късно в Социалистическа федеративна република Югославия, както и на Сърбия.
През 20 век градът е бил бомбардиран 5 пъти, като последната е бомбардировката на НАТО, която продължава от 24 март до 8 юни 1999 г.
Градът се дели на три основни части: Стари Белград, Нови Белград и Земун. В Стари Белград се намират основните държавни институции на Република Сърбия. В Нови Белград, построен основно след Втората световна война, се намират "спалните" райони. Тази част на града са разположени и някои от най-представителните хотели ("Хаят", "Интерконтинентал", "Югославия") и конгресният център "Сава център", открит през 1978 г. и послужил като един от прототипите за изграждането на НДК в София. В Нови Белград се намира и зданието на бившите съюзни държавни и правителствени органи на югославската федерация, "Палата на федерацията", в което в момента се намират органи на сръбското правителство. Земун е бил отделно селище на западния бряг на Сава още от римско време, като след присъединяването на Войводина към Кралството на сърби, хървати и словенци постепенно се присъединява към Белград.
[редактиране] Името на Белград през вековете
| Име | Обяснение | 
|---|---|
| Сингидун | дадено му от келтското племе Скордиски; 279 пр.н.е. | 
| Сингидунум | Романизирано келтско име | 
| Alba Bulgarica | 824. г. когато е бил български | 
| Белград | славянско име; появява се за пръв път 878 г. в писмо от Папа Йоан VIII към княз Борис I | 
| Alba Graeca | латински превод | 
| Fehérvár | унгарско име | 
| Weissenburg | немско име | 
| Castelbianco | италианско име | 
| Nándoralba | средновековно унгарско име | 
| Nándorfehérvár | средновековно унгарско име | 
| Lándorfehérvár | средновековно унгарско име | 
| Veligradon | византийско име | 
| Veligrada | османско име | 
| Belogrados poleos | гръцко име | 
| Prinz Eugen Stadt | нацистко име | 
[редактиране] Линкове
- Община Белград - на сръбски, немски и английски
- Стари Белград - на сръбски
- Нови Белград - на сръбски
- Лични впечатления от Белград - на български
- Belgrade Inside Out - информациe на английски
[редактиране] Личности
- Родени в Белград
- Растко Петрович (1898-1948), поет и писател
- Воислав Кощуница (р.1944), политик
- Филип Вуянович (р.1954), президент на Република Черна гора
 
- Починали в Белград
- Доситей Обрадович (ок.1740-1811), писател
- Никола Пашич (1845-1926), политик
- Йован Цвиич (1865-1927), географ
- Иво Войнович (1857-1929), хърватски драматург
- Дража Михайлович (1893-1946), генерал
- Тугомир Алаупович (1870-1958), хърватски писател
- Иво Андрич (1892-1975), писател
- Милош Църнянски (1893-1977), поет и писател
 
| Окръзи в Република Сърбия | 
|---|
| Окръзи в Централна Сърбия | 
| Белградски окръг | Мачвански окръг | Колубарски окръг | Подунавски окръг | Браничевски окръг | Шумадийски окръг | Поморавски окръг | Борски окръг | Зайчарски окръг | Златиборски окръг | Моравишки окръг | Рашки окръг | Расински окръг | Нишавски окръг | Топлишки окръг | Пиротски окръг | Ябланишки окръг | Пчински окръг | | 
| Окръзи в Автономна област Войводина | 
| Севернобачки окръг | Западнобачки окръг | Южнобачки окръг | Сремски окръг | Севернобанатски окръг | Среднобанатски окръг | Южнобанатски окръг | | 







