Веселин Стоянов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
[редактиране] Веселин Стоянов
1902-1969
Веселин Стоянов е крупен представител на българската композиторска школа.Името му е свързано с традициите и музикалното минало на град Шумен. Роден на 17 април 1902г в семейството на Атанас Стоянов,бъдещият композитор израства в среда с прогресивни възгледи.Родствени връзки сближават семейството с Добри Войников.Музиката заема важно място в живота на В.Стоянов още в детските му години.Той учи пиано първоначално при баща си,а след това,от 1922г,при своя брат Андрей Стоянов в Държавната музикална академия.
Веселин Стоянов проявява качества и надареност на пизнист с големи възможности.Завършва Музикалната академия като пианист през 1926 година. Неговата всестранна надареност неудържимо го влече към творчество и през 1926 година той заминава за Виена.Там изучава композиция при проф.Франц Шмид,пиано при проф. Виктор Ебенщайн и известно време при проф. Пол дьо Кон.В тези години съзрява талантът на композитора,укрепва високото изпълнителско майсторство на пианиста.През 1930г В.Стоянов се завръща в България и се включва активно в обществено-музикалния живот.Участва в дружеството "Съвременна музика",концертира,създава редица произведения: Сюита за пиано,3 струнни квартета,Соната за цигулка и пиано,Капричо за оркестър и комичната опера "Женско царство".През 1937г става преподавател,а по-късно професор по музикалнотеоретични дисциплини в Държавната музикална академия.В своята педагогическа дейност Веселин Стоянов издига равнището на музикалнотеоретичните дисциплини.Под неговото вещо ръководство израсна и укрепна една внушителна смяна български композитори:Тодор Попов,Димитър Петков,Стефан Ременков,Александър Текелиев,Иван Маринов и др.
Към най-ярките произведения в симфоничния жанр принадлежат "Празнична увертюра,посветена на 15-годишнината от победата на 9 септември 1944г и "Рапсодия" за оркестър,в която композиторът е намерил пътя към широката слушателска аудитория,претворявайки един от жанровете с големи демократично традиции.
Жизнената натура на В.Стоянов,неговото чувство за хумор се проявяват особено силно в музикално-сценичния жанр.През 1958г се появява операта "Хитър Петър",в която оживяват образите на стара народна приказка,а през 1966г е завършен и балетът "Папеса Йоанна",от който са извлечени две сюити за оркестър.
За изключителните си заслуги към българската култура Веселин Стоянов е удостоен с най-високи отличия: народен артист,герой на социалистическия труд и лауреат на Димитровска награда.Веселин Стоянов умира на 29 юни 1969г.
[редактиране] Произведения
3 концерта за пиано и оркестър,2 симфонии,Концерт за цигулка и оркестър,Концерт за виолончело и оркестър,гротескната симфонична сюита "Бай Ганю","Празнична увертюра",Симфоничната поема "Кървава песен", Рапсодия за симфоничен оркестър,оперите "Женско царство","Саламбо" и "Хитър Петър",балета "Папеса Йоанна",кантатите "Да бъде ден","Добрият ученик","Балада за невестата",Концертино за цигулка,Симфония 2"Велики Преслав" и др.


