Беласица (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Беласица е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, Област Благоевград.

Беласица (село)
Карта на България, мястото на Беласица (село) е отбелязано
Данни
Област: Благоевград
Община: Петрич
Население: 1 225 (13/09/2005)
Надм. височина: 498 м
Пощ. код: 2881
Тел. код: 07423
Геогр. положение: 41° 22' сев. ш.
23° 8' изт. д.
МПС код: Е
Кмет или наместник
Димитър Казалиев



Съдържание

[редактиране] География

Село Беласица се намира в планински район.

[редактиране] История

До 1960 година село Беласица се е наричало Елешница. Под това име селото е спомнато в османския регистър от 1570 и 1664-1665 години. На днешното място се установява през 2-рата половина на 18 век.

Запазени са две исторически версии за възникването на селото на днешното място. Според едната, жителите на някогашното село в местността Марковица (западно от Беласица) се преселват след наводнение; според другата, жителите на изчезналото село в местността Ляшница се преселват поради епидемия.

През 19 век поминък на населението са земеделието (пшеница, царевица, ориз, сусам, мак, памук, афион, лозя, лен, овощия) и животновъдство ( овце, кози, свине, произвеждат се сусамово масло и вино. Поддържат се икономически връзки с Горни Порой (сега в Република Гърция) като идват кираджии и търговци, които изкупуват част от произведената селскостопанска продукция и доставят някои промишлени стоки (напр. платове), както и с градовете Петрич, Дойран и Струмица (последните два града са понастоящен в Република Македония).

През 1875 година е открито начално училище, едно от първите в Петричкия район; през 1885 е построена училищна сграда с доброволен труд и дарения. След като по силата на Берлинския договор 1878 година селото остава под османско иго, за гр. Кукуш (понастощем Килкис, Република Гърция) заминава делегация, която с помощта на католически мисионери издейства от османските власти спиране на издевателствата. През 1897 година е построена черквата "Св. Пророк Илия" (паметник на културата). В края на века с. Елешница има 830 жители — 600 българи-християни и 230 турци. Доброволци от селото участват в Балканската война 1912-1913г. Освободено е от османско иго през 1912 г.


[редактиране] Културни и природни забележителности

[редактиране] Редовни събития

[редактиране] Други

[редактиране] Външни препратки