Турски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Турски език

Türkçe

Говори се в: Турция, България,
Кипър и други
Район
Общ брой говорещи: 162 000 000
Класификация Алтайски
 Тюркски
  Южнотюркски
   Турски
Официално положение
Официален език на: Турция, Кипър, Косово, Македония
Контролиран от: ---
Кодове на езика
ISO 639-1 tr
ISO 639-2 tur
SIL TRK


Турският език (Türkçe) е тюркски език, говорен от около 100 милиона души в Турция, нейните съседни страни, Кипър, както и редица страни в света.

Съдържание

[редактиране] Географска разпространеност

Турският език се говори в Турция и от малцинства в около 35 други държави. Някои от които: България, Гърция, Румъния, Република Македония, Северен Кипър и Узбекистан.

[редактиране] Официален език

Турският е официален език е на Турция и един от официалните езици на Кипър.

[редактиране] Диалекти

Диалектите на турския включват: дунавски, ескишехирски (говорен в Ескишехир), разградски, динлер, румелийски, караманлийски (говорен в Караман), одрински (говорен в Одринско), газиантепски (говорен в Газиантеп), уpфа (говорен в Шанлъуpфа).


[редактиране] История

Когато преди няколко века турският народ идва от Средна Азия и се заселва в Анадола, той влиза в контакт с исляма и арабските общности. След като турците приемат исляма, арабските (голям брой се използват и до днес) и персийски думи навлизат в езика. По време на шестте века на Османската империя турците продължават да заемат думи от тези два езика. През този период заемките достигат такъв брой (около 20 % от цялата лексика), че на практика езикът е бил смесица между турски, арабски и персийски, и е наричан османски език. В днешна Турция той не се използва.

След като Ататюрк основава Република Турция, той учредява Турската езикова фондация, която има за задача да замени арабските и персийски заемки с нови турски еквиваленти. Фондацията успява да замени няколко стотици арабски думи, които сега се считат за отживели.

[редактиране] Звукове

Характерно за турския език е вокалната хармония на звуковете (според закона за хармонията на гласните звукове, всички гласни в дадена дума се уподобяват на гласната от първата сричка).

Вокална хармония

Меки гласни Твърди гласни
Тесни Незакръглени i ı
Закръглени ü u
Широки Незакръглени e a
Закръглени ö o

Примери:

  • örtülü [йортюлю] - покрит, забулен
  • anılarım [анъларъм] - моите спомени
  • hızlı [хъзлъ] - бърз
  • yürümek [юрюмек] - вървя

[редактиране] Граматика

Словоредът в турския език е много различен от българския:

  • сказуемото, т.е. глагола винаги е в края на изречението;
  • определението винаги стои пред определяемото;

Още една разлика с българския език, отсъствието на категория род: съществителните, прилагателните имена и местоименията нямат род. В речника прилагателните са преведени в мъжки род. Родът се подразбира от контекста.

Също така в турския език няма представки, но има изобилие от наставки. При определени условия в една дума могат да бъдат използвани до четири или пет наставки. Наставките могат да променят смисъла и да определят времевото значение.

Примери:

  • göz означава "очи". Ако добавим наставка lük , gözlük , тогава ще означава "очила". Ако добавим çü ще стане gözlükçü "някои, който продава очила". Ако прибавим още едно lük, ще имаме gözlükçülük и ще означава "бизнесът с очила". Ако прибавим и наставката te (за в) тогава ще се получи gözlükçülükte "в бизнеса с очила".

[редактиране] Диалози

1.

Merhaba Emin Bey! 
Здравейте, господин Емин!
Merhaba! Nasılsınız Oya Hanım? 
Здравейте! Как сте госпожо Оя?
İyiyim, sağolun. Siz nasılsınız? 
Добре съм, благодаря! Вие как сте?
Ben de iyiyim. İyi günler. 
И аз съм добре. Приятен ден!
İyi günler. Kolay gelsin.  
Приятен ден! Лека работа!

2.

Pasaportunuz lütfen! 
Вашият паспорт, моля!
Buyrun!  
Заповядайте!
Nereden geliyorsunuz? 
Откъде идвате?
Bulgaristan'dan. 
От България.
Bagajınız nerede? 
Къде е вашият багаж?
İşte burada.  
Ето тук.
Nereye gidiyorsunuz?  
Къде отивате?
Edirne'ye.  
В Одрин.
Niçin?  
Защо?
İş icabı. Ben iş adamıyım. 
По работа.Аз съм бизнесмен.

[редактиране] Речник

Речникът на турския език е предмет на сложно обсъждане.През последните шесдесет години той е преминал през драстични промени, почти равни на три века период за друг език.

[редактиране] Фрази

  • Merhaba = Здравей!
  • Selam = Здрасти!
  • İyi günler = Добър ден! / Приятен ден!
  • İyi akşamlar = Добър вечер! / Лека вечер!
  • İyi geceler = Лека нощ
  • Nasılsın = Как си?
  • Nasılsınız = Как сте?
  • İyiyim = Добре съм.
  • Teşekkürler = Благодаря
  • Teşekkür ederim = Благодаря
  • Sağol = Мерси
  • Allaha ısmarladık = Довиждане! (казва този, който тръгва)
  • Güle güle = Довиждане! (казва този, който остава)
  • Görüşürüz = До скоро! Ще се видим.
  • Evet = Да
  • Hayır = Не
  • Afiyet olsun = Добър апетит
  • Yok = Няма
  • Var = Има
  • İyi yolculuklar = На добър път
  • Affedersiniz = Извинете
  • Seni seviyorum = Обичам те!

[редактиране] Литература

  • Решат Нури - "Чучулигата";
  • Назъм Хикмет - поет, писател и драматург.

[редактиране] Външни препратки