Кралство Унгария

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Гербът на Кралство Унгария, включващ гербовете на всички исторически земи, влизащи в състава му
Увеличаване
Гербът на Кралство Унгария, включващ гербовете на всички исторически земи, влизащи в състава му

Кралство Унгария (унгарски: Magyar Királyság, латински: Regnum Hungariae, немски: Königreich Ungarn, словашки: Uhorské kráľovstvo, хъратски исръбски: Kraljevina Ugarska и Краљевина Угарска, румънски: Regatul Ungariei) е многонационална държава в Централна Европа, съществувала от 1000 до 1918 година и обхваща земите на днешна Унгария, Войводина (днес в Сърбия), Трансилвания (днес в Румъния), Словакия и Карпатска Украйна (днес Закарпатска област в състава на Украйна). От 1102 година историческите земите на Хърватско (Хърватско и Славония) са в лична уния с унгарските крале. Всички те са наричани с общото понятие "Земите на Короната на Свети Стефан"

Съдържание

[редактиране] Тълкувания на названието "Кралство Унгария"

Знамето на Кралство Унгария
Увеличаване
Знамето на Кралство Унгария

Терминът "Кралство Унгария" често е използван, за да обозначи дълго съществувалата многонационална държава и да я разграничи от съвременната унгарска държава, която е срванително по-малка и по етнически хомогенна. През 19 век eтнонимът "унгарец" често се е използвал за название на всеки поданик на кралството, независимо от неговата етническа принадлежност. И до днес в славянските езици на страните, били част от Кралство Унгария - хърватски, сръбски и словашки, има смислово разграничаване между двата етнонима "унгарски" и "маджарски".

Унгарците от своя страна разглеждат Кралство Унгария като част от непрекъснатата унгарска държавност и фаза от нейното развитие и утвърждаване. Тази идея за нерекъснатост е отразена в съвременните национални символи и празници на Унгария и по време на честванията послучай 1000 годишнината от основаването на унгарската държава. Следвайки тази гледна точка Кралство Унгария е преди всичко държава на унгарците (маджарите) като отхвърля и омаловажава присъствието и важността на другите националности, които са били част от кралството.

[редактиране] История на Кралство Унгария

Карта на областите в Кралство Унгария през 1880
Увеличаване
Карта на областите в Кралство Унгария през 1880

Държавата е управлявана от унгарските крале, носители на Короната на Свети Стефан. Първият крал на кралството е от династията на Арпадите , властвала до началото на 14 век, след което на власт идва династията на Ангевините, сменена от династията на Ягелоните и няколко нединстични владетели като Зигмунд Люксембургски и Матяш I.

След битката при Мохач, oт 1526, унгарската армия е разбита от турците и крал Лайош II e убит. Под ударите на османците централната власт е рухва. Мнозинството от унгарския управляващ елит избира за наследник на убития крал Ян Запослки. Малка група от унгарската аристокрация обаче се съюзява със ерцхерцога на Австрия Фердинанд I, който е свързан с Лайош II чрез династичен брак, и го обявяват за крал на Унгария. Претенциите на Фердинанд I към унгарския трон идват от сключено предварително споразумение, че ако крал Лайощ ІІ умре без да има наследници, то тогава той ще се възкачи на унгарския престол. Така Фединад І е провъзгласен за крал на Унгария през 1526 година. Същевременно от унгарския престол не се отказва Ян Заполски, който води ожесточена битка със Фердинанд І за унгарското наследство. Така на 29 февруари 1528 Ян Заполски получава подкрепата на османския султан и се обявява за крал на Унгария под името Ян І.

Така разгорещилият се конфликт принуждава Фердинанд І да продължава да предивява претенсиите си над унгарския трон и да разпростира властта си над колкото се може по-голяма част от земите на Кралство Унгария. През 1529 година кралството е разделено на две части:"Хабсбургска Унгария" и "Източно кралство Унгария". По това време няма османци на територията на Кралство Унгария с изключение на няколко важни крепости в крайграничната област Срем. През 1541 падането на Буда, определя бъдещото разделяне на Унгария на три части чак до края на 17 век. Въпреки, че границите на тези им често и многократно се променят, все пак могат да се обособят в следните земи:

  • Земите на днешна Словакия, Северозападна Унгария, Бургенланд и Западно Хърватско са организирани в едно като Кралска Унгария, формално независима държава, но de facto са част от земите на Хабсбургите. Кралска Унгария е смятана за наследник на Кралство Унгария.
  • Земите на днешна Централна Унгрария и Банат са част от Османската империя.
  • Земите на останалата част от Кралство Унгария са организирани в Княжество Трансилвания, като васално княжество на Османската империя, под управлението на наследниците на Ян Заполски.

След отблъскването на османското нападение над Австрия през 1683 година, Хабсбургите предприемат контранастъпление срещу турците и към 1700 година успяват да си възвърнат властта и над останалите две части от Кралство Унгария - земите на Централна Унгария и Трансилвания. Така "Кралска Унгария" престава да съществува и отново е възстановено "Кралство Унгария", но вече като съставна часто от владенията на Хабсбургите, а по-късно и като част от Австрийската империя. До 1844 година официалния език в Кралство Унгария е латински.

[редактиране] Австро-Унгария

През 1867 след неуспешни опити за реформи е направен така наререния "Компромис" (на немски:"Ausgleich";унгарски:"kiegyezés") Австрийската империя е преобразувана в дуалистична монархия - Австро-Унгария. На историческото Кралство Унгария е дадена значителна върешна автономия и равни права при управлението на империята. Тези споразумения са в сила до 1918 година, когато неунгарското население на Кралство Унгария се включва в образуването на нови съседни държави - Чехословакия, Румъния и Кралство на сърби, хървати и словенци. От своя страна унгарците обявяват създаването на Унгарска република, след като Централните сили за разбити в Първата световна война. Така през 1918 година се слага край на съществувалото близо хиляда години Кралство Унгария.

[редактиране] След Първата световна война

След поражението на Централните сили в края на Първата световна война, територията на Кралство Унгария е окупирана от части на Антантата и Румъния. Така унгарското правителство е принудено да приеме радикално намаляване на територията на Кралство Унгария и подписва Трианонския мирен договор през 1920. Въпреки, че формално с името "Кралство Унгария" продължава да се нарича следвоенната унгарска държава, то тя представлява значително по-малка по територия и население държава. Съществува от 21 март 1920 до 21 декември 1944. Тази държава, обикновено наричана "Унгарско кралство", е смятана за "кралство без крал", тъй като не се стига до консенсус кой да оглави унгарския трон и желанието на правителството да смени монархията с републиканско управление. На мястото на унгарския монарх е избран Миклош Хорти, който изпълнява длъжността на регент до 1 февруари 1946 година, когато Унгария е провъзгласена за република.

[редактиране] Вижте също