Люксембург

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Люксембург.


Grand-Duché de Luxembourg
Großherzogtum Luxemburg
Groussherzogdem Lëtzebuerg
Знаме на Люксембург

(Информация)

Герб на Люксембург
Национален девиз:

Mir wëlle bleiwe wat mir sinn
(Люксембургски: Искаме да останем такива, каквито сме)

Местонахождение
Официални езици френски, немски, люксембургски
Столица Люксембург
Велик Херцог Велик Херцог Анри
Министър-председател Жан-Клод Юнкер
Площ
 — Общо
 — % вода
на 166-то място


2 586 км²
незначителен

Население


 — Общо
 — Гъстота

на 168-мо място


442 972
171 ж./км²

Независимост


 — Обявена
 — Призната


1835
11 май, 1867
Валута Евро¹
Часова зона UTC +1
Национален химн Ons Hémécht
Internet TLD .lu
Телефонен код 352
(1) Преди 1999: Люксембургски франк

Великото Херцогство Люксембург е вътрешноконтинентална страна в северозападна Европа и се нарежда сред най-малките държави в света. Граничи с Белгия на север и запад, с Германия на изток и с Франция на юг.

Съдържание

[редактиране] История

През 1 век след Хр. римляните заселват местността, където днес се намира Люксембург (първоначално Lucilinburhuc – „Малка крепост“). Обособява се като самостоятелно феодално владение през 963 г. През 1060 г. става графство, а по-късно е обявен за херцогство. От 15 до 18 век Люксембург попада последователно под владението на Испания, Австрия и Франция.

През 1815 г. на Виенския конгрес Люксембург е провъзгласен за Велико херцогство под покровителството на Холандия. Люксембург загубва повече от половината си територия за сметка на Белгия през 1839 г., но спечелва по-голяма автономия. 1867 е годината, в която Великото херцогство е обявено за независима и неутрална страна.

След като и в двете Световни войни е окупиран от Германия, Люксембург прекратява неутралитета си с присъединяването си към съюза Бенелюкс през 1948 и към НАТО през следващата година. Люксембург е една от шестте страни-учредителки на Европейския съюз. През 1999 г. страната се присъединява към европейския паричен съюз.

[редактиране] Политика

Люксембург е наследствена конституционна монархия. Според конституцията от 1868 г., изпълнителната власт се разпределя между Великия херцог и кабинет, начело на който стои министър-председателят.

Законодателната власт се упражнява от еднокамарен парламент, избиран директно на всеки пет години. Държавният съвет, състоящ се от 21 пожизнено назначавани от Великия херцог членове, има съветническа функция при писането на законите.

[редактиране] Административно деление

Страната е разделена на 3 области (Гревенмахер, Люксембург и Дикирх) с 12 кантона. Планира се реформа, която да раздели страната на 6 области.

[редактиране] Природа

На север релефът на Люксембург е хълмист, наситен с гористи местности, и се нарича Ослинг. Там е разположена част от Ардените с най-висок връх Бургплац (559 м.). На юг е разположена плодородната местност Гутланд, където са съсредоточени индустрията и населението на страната и има добре развито селско стопанство.

Главни реки са Мозел, която тече по част от границата с Германия, както и Оур и Алзет.

Най-големият град и столица на страната е Люксембург с близо 80 хил. жители. Други големи градове са Еш-сюр-Алзет (или само Еш) и Ехтернах.

[редактиране] Стопанство

Люксембург има добре развита индустрия с висок растеж и ниска безработица (2,8%, 2000 г.), както и ниска инфлация. До 70-те години на 20 век просперитета на страната се дължи основно на залежите на желязна руда и производството на стомана, но впоследствие залежите биват почти напълно изчерпани. Въпреки това металообработването продължава да бъде важно икономическо перо, наред с химическата индустрия. В последните години в Люксембург водещо място заема сферата на услугите, най-вече добре развитото банково дело.

Селското стопанство се базира на малки семейни ферми. Развити са производството на картофи и зърнени храни, както и винарството.

Люксембург има близки икономически връзки с Холандия и Белгия, а като член на ЕС, Великото херцогство се ползва от привилегиите на единния европейски пазар.

Карта на Люксембург

[редактиране] Население

Люксембург е многоезична страна. В ежедневието се говори на люксембургски език, по произход немски диалект, който от 1984 г. е официален в страната. В началните училища се преподава предимно на немски, а в гимназията се преминава почти изцяло на френски. За бизнес цели се използва основно френски. И трите езика са официални.

Добрият жизнен стандарт (на първо място по доход на глава от населението в света) и разположението на страната в сърцето на Европа привлича много чужденци да живеят в Люксембург, които наброяват над 35% от населението.
Най-многобройни са:

  • португалци 13,4%
  • французи 4,6%
  • италианци 4,3%
  • белгийци 3,4%
  • немци 2,3%

Над 95% от населението са римокатолици.

[редактиране] Други

  • Въоръжени сили на Люксембург

[редактиране] Външни препратки


Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР)

Австрия | Австралия | Белгия | Германия | Гърция | Дания | Исландия | Италия | Ирландия | Испания | Канада | Люксембург | Мексико | Нова Зеландия | Норвегия | Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия | Полша | Португалия | САЩ | Словакия | Турция | Унгария | Финландия | Франция | Холандия | Чехия | Швейцария | Швеция | Южна Корея | Япония