Средна аномалия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
В орбиталната динамика средна аномалия е мярка на времето специфична за дадено тяло, представляваща частта от орбиталния период на тялото p изминал след последното преминаване през периапсидата към целия орбитален период. Измерва се в радиани от 0 до 2*π и може да се унагледи с помощта на спомагателен кръг. На диаграмата по-долу е отбелязана с M (ъгълът z-c-y).
Точката y е дефинирата по начин при който площа на кръговия сектор z-c-y е равна на площа на елиптичния сектор z-s-p, умножен по отношението между голямата и малката оси на елипсата на орбитата.
[редактиране] Изчисление
Средната аномалия  се изчислява като:
 се изчислява като:

където:
 е средната аномалия по време е средната аномалия по време , ,
 е началното време е началното време
,
 е разглежданото време, е разглежданото време,
 е средното движение. е средното движение.
Алтернативно:

където:
 е аномалията на ексцентрицитета на орбитата, е аномалията на ексцентрицитета на орбитата,
 е ексцентрицитета на орбитата. е ексцентрицитета на орбитата.
[редактиране] Виж още
- Закони на Кеплер
- Аномалия на ексцентрицитета
- Същинска аномалия


