Лесново

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Лесново е село в Западна България. То се намира в Община Елин Пелин, Софийска област.

Лесново
Карта на България, мястото на Лесново е отбелязано
Данни
Област: Софийска
Община: Елин Пелин
Население: 1 695 (13/09/2005)
Надм. височина: 587 м
Пощ. код: 2119
Тел. код: 07155
Геогр. положение: 42° 38' сев. ш.
23° 38' изт. д.
МПС код: СО
Кмет или наместник
Стоян Стоименов



Съдържание

[редактиране] География

[редактиране] История

Село Лесново възниква през 16-17 век като първите му заселници са цигани кошничари, които правели кошници от тръстиката, растяща в близката река. Първоначалното име на селото е турско - Орманлъ, Орманлия, и означава „гористо място“, от там и днешното Лесново. В края на 18 век турският управител на София строи в селото голям чифлик, който се превръща в лятна резиденция на софийските паши. През 1841 г. френският дипломат Жером-Адолф Бланки посещава селото на път от София за Ихтиман и го споменава в своя пътепис.

През 1841 г. в селото се заселва фамилията Зикови, която според преданието произхожда от рода на цар Иван Шишман. След Освобождението огромната част от имотите на чифлика са завзети от фамилията Спасови и за кратко селото бива наречено Спасови чифлици.

Между двете световни войни в селото е построена църквата „Св. Архангел Михаил“, която е единствената в региона трикуполна църква и една от малкото в България. През 60-те години на 20 век бившият кмет на селото Коста Митов написва неговата история „Село Лесново - кратък исторически очерк“.

[редактиране] Културни и природни забележителности

Увеличаване

Една от забележителностите на селото е трикуполната църква „Свети Архангел Михаил“ построена в началото на миналия век и реконструирана в началото на този.


Като природна забележитлност може да се отбележи и най-старото дърво в района на възраст - повече от 500години. Това е „Старият дъб“. Това дърво е видяло какво ли не и какви ли не промени по нашите земи в продължение на векове...То е един мълчалив свидетел на всичко случващо се около него, но тъй като е на около 1 километър от селото се намери наш съвременник, който реши че не е нужно да съществува старият дъб и реши да го отсече. При този си опит не с брадва, а с моторна резачка, част от дървото изсъхна... (снимка)

[редактиране] Редовни събития

От незапомнени времена и до днес ежегодно на Йорданов ден и Иванов ден в селото се провежда празника „Деведжийте“. Това е кукерски празник в който участват само мъже. В първия ден на празника маскираните, заедно с основната група състояща се от младежи които през настоящата година ще навършат пълнолетие обикалят т. нар. „Долна махала“ на селото. Младежите от основната група пресъздават традиционна "шопска сватба" и са облечени в шопска носия, като един от тях е облечен и нагласен като булка (невеста) с хубавия шопски литак, с бели ръкави, с наниз „пендари“ и т. н. До него е младоженецът, както и кума и деверите, всички нагласени като сватбари с китки на калпаците. Групата задължително води със себе си и магаре с дисаги водено от магарищар, което да носи даровете - хляб, вино, сланина. Като на всяка сватба присъства и гайдарджията и тъпанджията, които пред всяка къща свирят "деведжийската", от която трепва сърцето на всеки лесновчанин, а „сватбарите“ играят пред домакините, които ги даряват. За всеки лесновски дом това е вълнуващо събитие. На втория ден още от ранни зори деведжийте обикалят „Горната махала“, а на обяд цялото село излиза на площада за да посрещне „основната група“ - сватбарите и да се порадва на маскираните които са излезли на този ден и които превръщат празника в своенравен карнавал, на който могат да се видят от към веселата страна различни злободневни проблеми от социалния и обществен живот. Празника завършва с кръшни хора и добро настроение.

[редактиране] Други

[редактиране] Външни препратки