Жан-Люк Годар

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: разширяване на съдържанието, привеждане в енциклопедичен вид, форматиране, препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.


Жан-Люк Годар
Френски режисьор
Роден: 3 декември 1930
Париж, Франция

Жан-Люк Годар (на френски Jean-Luc Godard) е френски режисьор и кинокритик.


Годар е един от лидерите на "новата вълна" във френското кино. Автор е на филми като "Alphaville"; "Masculin, féminin"; "Une femme est une femme" и др. Считан е за виден представител на авангарда в световнато кино с голям принос за неговото развитие. Като филмов критик се изявява със статии в "Газет дю синема" и "Кайе дю синема"

През 1959г по сценарий на Ф.Трюфо, вдъхновен от действителни събития, снима "До последен дъх", който се превръща в емблематичен за Новата вълна. Друг негов фил "Малкият войник" (1960)е забранен за три години от френската цензура поради това че разказва за дезертьор, който в разгара на алжирските събития преминава на страната на терористична организация. В 1961г се жени за Ана Карина, която е актриса участвала в много негови творби "Жената е жена"1961г; "Да живееш живота си" (1962); "Made in USA" (1967)и др. Впоследствие връзката им се разпада и в този период той прави "Алфавил" и "Лудият Пиеро"(1965) в които дава израз на екзистенциалната си криза. Във филми като "Две-три неща, които знам за нея"; "Мъжки род-женски род" - Годар играе ролята на социолог . С "Китайката" (1967) показва интереса си към политиката и изпреварва майските събития от 1968 година във Франция . Посредством "Уикенд"(1967) показва проституирането чрез работата и неговото компенсиране чрез индустрията на свободното време. В началото на 70-те г. на ХХ в. мотоциклетна катастрофа отдалечава за две години режисьора от киното. "Всичко върви добре" (1972) отбелязва завръщането му към правенето на филми . В 1979 снима "Да спасява който може/живота/"; "Страст" (1982);"Поздрав, Мария" (1985);"Детектив" (1985); "Пази дясната си страна" (1987). През новият век създава "Ода за любовта" (2001)_ разказ за любовта, срещата, плътската страст, раздялата и преоткриването разгледани при три поколения. Последните засега филми на Годар са "Notre musique"(2004) и "Moments choisis des histoire(s) du cinéma" (2004)