Мостар

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Град Мостар - Grad Mostar
Изглед към града
Емблема на град Мостар
Image:Logo-grad-uvodna.gif
Местоположение на община Мостар в Босна и Херцеговина

Местоположение на града в Босна и Херцеговина.

Кантон Херцеговско-Неретвански
Кмет Любо Беслич
Територия на общината
1 100/km²
Население
109 517 жители
Гъстота
95,86/km²
Надморска височина
60 - 80 m
www.mostar.ba
Стари мост - Панорама
Увеличаване
Стари мост - Панорама

Мостар (на сърбохърватски: Мостар или Mostar) е град в Босна и Херцеговина.

Съдържание

[редактиране] География

Мостар е политически, финансов, религиозен и културен център на Херцеговско-Неретвански кантон, както и неофициална столица на област Херцеговина.

Града се намира на 60км от Адриатическо море и е разположен в долината на река Неретва, заключен между планините Вележа, Хума и Чабуле, които са част от масива на най-обширната планинска верига на Балканския полуостров - Динарите.

Надморската височина на град Мостар варира между 60 и 80 метра, а територията на общината е около 1 100/km².

Града е четвърти по-големина във Федерация Босна и Херцеговина, с население от 109 517 души. В него се намират четири от федералните министерства на федерацията.

[редактиране] Климат

Климата около Мостар за последните десет години непрекъснато се променя. Градът има умерено-континентален климат с преход към средиземноморски, като този в Южна България. Зимата е хладна, но не и студена, като понякога превалява и сняг. Лятото е много горещо, като температурите достигат до 45 градуса по целзии. Някога града е бил известен като най-горещият град в бивша Югославия, а днес в Босна и Херцеговина. Въздуха е целогодишно влажен. Пролетта и есента са дъждовни, като през Април и Май, когато не вали Мостар придобива изключителен чар.

[редактиране] Туризъм

Още в миналото Мостар е бил един от главните туристически центрове на бивша Югославия. Днес главни туристически обекти са:

  • Стари град
  • Стари мост
  • Караджозбеговата джамия
  • Францевачката църква
  • Врело Буне
  • Природен парк "Руище"
  • Природен резерват "Дива Грабовица"
  • Мостарско блато
  • Музей "Херцеговина"

[редактиране] История

Францевачката Катедрала
Увеличаване
Францевачката Катедрала
Стари град
Увеличаване
Стари град
Старовремска улица
Увеличаване
Старовремска улица
Река Неретва
Увеличаване
Река Неретва
Стари Мост
Увеличаване
Стари Мост
Река Неретва при "Стари Мост"
Увеличаване
Река Неретва при "Стари Мост"
Мостът "Крива Чуприя"
Увеличаване
Мостът "Крива Чуприя"

[редактиране] Предистория

Територията около Мостар е била населена още от праисторически времена. В близост до града са намерени предмети, над 150, от неолита, бронзовата и желязната епоха. При разкопките са открити множество гробове, оръжия, както и пари. През желязната епоха се развива и търговия със съседните села.

[редактиране] Римско Време

По времето на Римската империя, територията около града била населена с Илирийски племена. Административно тя принадлежала към Далмацката провинция. Базиликата от IV - VI век в Цимо, днес близо близо до покрайнините на града, вероятно е била средище на епископия Сарсентерум.

[редактиране] Средновековие

През VI - VII век на територията на днешна Босна и Херцеговина се заселват славянски племена. За кратък период от време, по времето на цар Самуил, от края на X век до 1019 година, територията на Херцеговина била под българска власт, след което византийците я завладяват. През XII век е образувано Босненското княжество, което от XIV век става кралство, включващо и областта Херцеговина. В 1463 година територията на Босна пада под властта на Османската империя, а през 1482 година и територията на Херцеговина. Най-старите документи за град Мостар датират от първата половина на XV век.

[редактиране] Османско Робство (1482 - 1878)

По времето на Турското робство, града е бил главен административен център на област Херцеговина. В 1557 започва строителството на "Стари Мост" от турския архитект Мимар Хайрудин, завършен през 1566. През XVI и XVII век започнало интензивно разширяване на града, като населението достигнало 10 000 жители. Мостар се развивал като типичен за Османската империя град, с характерните за времето черти. Градът имал махала, както и чаршия, което доказва, че в града се е развивала търговска дейност. През XVIII век броя на населението намалява и града навлиза в криза. През 1833, Мостар става средище на новосъздадения Херцеговачки пашалък.

[редактиране] Австро-Унгарско Управление (1878-1918)

След въстанието в Босна и Херцеговина от 1875 - 1878 година, което обхванало и Мостар, Босна била окупирана от Австро-Унгария, а през 1908 присъединена. По време на окупацията, през 1881 година града става седалище на Епископия Мостар-Дувно. Официално Босна и Херцеговина е в състава на Австро-Унгария до 1918 когато става съставна част от Кралство на сърби, хървати и словенци, а от 1929 година в Кралство Югославия.

Също както при османското управление, австро-унгарското оставя трайни следи в историята на Мостар. В този период са изградени доста сгради в европейски стил, и така от характерено за Османската империя средище, градът се превръща в един средноголям европейски град. Все пак останали голям брой сгради с ориенталски характер, което превърнало Мостар в един много интересен град. По време на австро-унгарското управление е изградена главната улица на града, позната днес като "Улица Маршал Йосип Броз Тито". Построена е също така и първата гимназия, наречена "Гимназия Мостар". Най-известния градоначалник на града по времето на австро-унгарския период е Муяга Комадина, благодарение на който Мостар придобива европейски вид.

[редактиране] Югославски Период (1918 - 1991)

От 1918 година град Мостар е в състава на Кралство Югославия.

През 1941 година Босна и Херцеговина е окупирана от германските войски и е включена в състава на профашистката Хърватска независима държава. По време на освободителните войни през 1941 - 1945 година е освободена от партизаните на Йосип Броз Тито и през ноември 1945 година е включена в състава на Югославия като федерална република.

След Втората Световна Война в Мостар се откриват фабрики за производство на вино и цигари. На река Неретва се построяват три язовира - Грабовица, Салаковач и Мостар, както и няколко ВЕЦ. Преди разпадането на Югославия през 1991 година, града е бил един от главените индустриални, туристически, финансови и културни центрове на федералната република.

[редактиране] Окупация на Мостар от Югославската Армия (1992)

След разпадането на Югославия през 1992, в периода между 1992 и 1993 Мостар бил под девет месечна военна обсада. Първата бомбардировка над града била извършена от Югославската армия на 3 април 1992 и през следващите седмици по-голямата част от града била под контрола на ЮНА. В отговор на окупацията, босненските хървати създали групировка насочена срещу армията на Югославия, като се стигнало до кървави сражения. В отговор на хърватските атаки, Югославската Народна Армия разрушила Католическата катедрала и епископската библиотека, където се съхранявали около 50 000 книги. На 12 юни 1992 хърватските сепаратисти успели да отблъснат ЮНА извън пределите на града.

[редактиране] Босненско-Хърватска Война (1993 - 1994)

В периода от 1993 до 1994 година в Босна и Херцеговина се развивала гражданска война. По време на сраженията загиват около 200 000 души, а бежанците са над 2 милиона.

На 9 май 1993 в Мостар, босненските хървати предприели нападателен удар срещу босненските мюсюлмани, като по този начин последните били изтласкани от другата страна на река Неретва. Така западната част на града била под хърватски контрол. Хърватите започнали бомбардировки над източната част, като по този начин те предизвикали смъртта на стотици цивилни жертви. Много културни и религиозни обекти в Мостар били разрушени. На 9 ноември 1993 емблемата на града - "Стари Мост", рухнал от бомбардировките на босненските хървати. Хърватите разрушили и сръбския православен манастир в Житомисличи. На 25 февруари 1994 огъня в града бил прекратен.

[редактиране] Дейтънско Споразумение

Основна статия: Дейтънско споразумение

Според Дейтънското споразумение от 21 ноември 1995 година, се слага край на гражданската война в Босна и Херцеговина. В договора е посочено, че Босна става протекторат на международната общност, който се администрира от Върховен представител, избиран от Европейския парламент. Босна и Херцеговина се разделя на два дяла - Република Сръбска, населена предимно със сърби, и Федерация Босна и Херцеговина населена предимно с хървати и бошняци.

Град Мостар влиза в състава на Федерация Босна и Херцеговина, като столица на Херцеговско-Неретвански кантон. От тогава започва и трудния път към реставрация на града, като международната общност отпуска 15 милиона долара за възстановяването му. Мостар е сред най-пострадалите градове от гражданската война.

[редактиране] Култура

Хърватски дом "Херцог Степан Косача"
Хърватски дом "Херцог Степан Косача"

Мостар е домакин на годишния музикален фестивал "Мелодията на Мостар", който се счита за един от най-добрите в Босна и Херцеговина.

В Мостар се намират следните културни обекти:

  • Център за култура "Мостар"
  • Културен дом "Херцог Степан Косача"
  • Младежки културен център "Абрашевич"
  • Музикален дом "Павароти - Мостар"
  • Музей "Херцеговина"
  • Градска библиотека "Херцог Степан Косача"
  • Градска библиотека "Лука"
  • Къща "Алекс Шантича"
  • Университет "Мостар"
  • Университет "Джемал Биедич"
  • Галерия "Алуминий"
  • Градски парк "Зрински"
  • Народен театър "Мостар"
  • Хърватски народен театър

Мостар е домакин на много религиозни сбирки. Градът е център на католическата епископия "Мостар-Дувно" и има две катедрали. В средището има и няколко джамии, сред които най-известна е Караджозбеговата джамия. Съвсем скоро в Мостар бе построена и синегога.

[редактиране] Спорт

Представителният футболен отбор на града носи името "Вележ"

[редактиране] Администрация

[редактиране] Икономика

[редактиране] Население

Според последното преброяване на населението от 2003 година, в града живеят 105 448 жители. Ситуацията през 1991 е била по-различна когато в Мостар са живяли 126 066 души, като етническата принадлежност в проценти била следната: Бошняци - 34,65%, Хървати - 33,83%, Сърби - 18,97%, граждани на Съюзна Република Югославия - 10,03%, други - 2,32%. След Босненската война обаче етническия състав на населението се променил коренно, поради масовите изселвания (най-вече на сърби) като в момента той е следния: Хървати - 48,29%, Бошняци - 47,43%, Сърби - 3,45%, други народности - 0,83%.

[редактиране] Стари Град

Историческият град Мостар е разположен в дълбоката долина на река Неретва. Мостар е прочут отдавна със своите стари турски къщи и стария мост (Стари мост), от който носи името си. През 1993 година по-голяма част от историческия град и Старият мост, проектиран от известния архитект Синан, са разрушени. Неотдавна Старият мост бе възстановен и много от постройките в Стария град са възстановени или изградени наново с приноса на международен научен комитет, сформиран от ЮНЕСКО. Районът около Стария мост с типичните особености на предислямска, източноислямска, средиземноморска и западноевропейска архитектура е изключителен пример за град на много култури. Възстановеният Стар мост и Старият град на Мостар са символ на мир, на международно сътрудничество и съжителството на различни културни, етнически и религиозни общности.

[редактиране] Стари Мост

Основна статия: Стари мост

Мостар е известен със старият си каменен мост от 16 век, който е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Мостът на река Неретва е построен през 1557 - 1566 година от турския архитект Мимар Хайрудин по времето на Османската империя и оттогава е символ на града. Дълъг е 30м и се издига на 20 м над Неретва в най-високата си точка. На 9 ноември 1993 година мостът е разрушен по време на ожесточените сражения между босненските мюсюлмани и хървати. По-късно е възстановен с общите усилия на двете общности под ръководството на създадения от ЮНЕСКО научнотехнически комитет. На 23 юли 2004 година пред погледите на представители на 60 държави, мостът е открит официално.

[редактиране] Личности родени в Мостар

[редактиране] Известни Личности живяли в Мостар

  • Алекса Шантич
  • Алия Кебо
  • Ахмет Обрадович
  • Владимир Чорович
  • Емир Балич
  • Здравко Гребо
  • Ицо Волевица
  • Меха Сефич
  • Мишо Марич
  • Муяга Комадина
  • Осман Чикич
  • Перо Зубац
  • Предраг Матвеевич
  • Светозар Чорович
  • Химзо Половина

[редактиране] Галерия

[редактиране] Вижте Още

[редактиране] Външни Препратки

Commons
Общомедия разполага с


---Връзка за редактиране---
Служебни градове в Босна и Херцеговина

Баня Лука | Източно Сараево | Мостар | Сараево |


---Връзка за редактиране---
Градове в Херцеговско-Неретвански кантон

Кониц | Мостар | Неум | Равно | Рама | Столац | Чаплина | Читлук | Ябланица |


---Връзка за редактиране---
Градове в Босна и Херцеговина

Бановичи | Баня Лука | Бихач | Билеча | Биелина | Босанска Крупа | Босански Петровац | Босански Шамац | Босанско Грахово | Братунац | Бреза | Брод | Бръчко | Бугойно | Бусовача | Вареш | Велика Кладуша | Високо | Вишеград | Витез | Власеница | Вогошча | Гацко | Гламоч | Горажде | Горни Вакуф | Грачаница | Градачац | Градишка | Груде | Дервента | Добой | Дони Вакуф | Дървар | Жебче | Живинице | Завидивичи | Зеница | Зворник | Илижа | Илияш | Какан | Калесия | Калиновик | Киселяк | Кладан | Ключ | Кнежево | Козарска Дубица | Кониц | Котор Варош | Крешево | Купрес | Лакташи | Ливно | Лопаре | Лукавац | Любине | Любишки | Маглай | Модрича | Мостар | Мърконич Град | Неум | Невесине | Нови Град | Нови Травник | Олово | Оджак | Ораше | Пале | Посуше | Приедор | Пърнявор | Прозор | Рогатица | Рудо | Сански Мост | Сараево | Соколац | Сърбац | Сребреница | Сребреник | Столац | Теочак | Теслич | Тешан | Томиславград | Травник | Требине | Търново | Тузла | Углевик | Фоча | Фойница | Хан Пиесак | Хаджичи | Цазин | Чаплина | Чайниче | Челинац | Читлук | Шековичи | Шипово | Широки Бриег | Ябланица | Яйце |


Обекти от световното наследствоЮгоизточна Европа Емблема на Световното наследство
Албания: Бутринт | Гирокастра
Босна и Херцеговина: Район на Стари мост в Мостар
България: Боянска църква | Ивановски скални църкви | Казанлъшка гробница | Мадарски конник | Несебър | Национален парк Пирин | Рилски манастир | Свещарска гробница | Резерват Сребърна
Гърция: Акропол, Атина | Атон | Храм на Аполон Епикур в Баса | Вергина | Делос | Делфи | Епидавър | Метеора | Микена | Мистрас | Олимпия | Патмос | Родос | Самос | Солун | Хиос
Република Македония: Охрид
Румъния: Укрепени църкви в Трансилвания | Делта на Дунав | Дървени църкви в Марамуреш | Църкви на Молдавия | Дакийски крепости в планините Орастие | Исторически център на Сигишоара | Манастир в Хорезу
Словения: Пещери Шкоцян
Сърбия: Дечани | Национален парк Дурмитор | Стари Рас и Сопочани | Студеница
Турция: Исторически райони на Истанбул
Хърватска: Дубровник | Плитвишки езера | Епископски комплекс в Пореч | Исторически комплекс в Сплит | Трогир | Катедрала Свети Яков в Шибеник
Черна гора: Котор