Георги Минчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Георги Минчев
български поп и рок певец
Георги Минчев
Роден: 9 април 1943
София, България
Починал: 18 февруари 2001
София, България

Картинка:19645.jpg

Георги Минчев е известен български поп- и рокпевец. Роден е в София през 1943 г. Завършва специалност „Външна търговия“ във ВИИ „Карл Маркс“. Като студент печели „Златния Орфей“ с прочутата песен на Борис Карадимчев „Бяла тишина“ в акомпанимент на „Щурците“. Друг негов хит от онова време е „Снегът на спомена“. Минчев заминава да следва телевизионна режисура в Брюксел. Записва малко известни у нас песни на френски език. След завръщането си работи в Радио „София“ и Българска телевизия. Нашумява отново с песента „Рок в минало време“, чиято музика е кавър на американска кънтри-мелодия. След демократичните промени се превръща в площаден певец, бард на демократичните промени. Създава поредица политически песни, които някои наричат рок-частушки. Умира през февруари 2001 г. Завещава китарата си на Васко Кръпката, който от своя страна прави с нея поклонение пред гроба на Джими Хендрикс в Сиатъл.

Текстове на известни песни:

Автобиография

Как така се случи, да се родя с добро сърце! Всеки иска да ме учи и да ме носи на ръце. Животът ми премина под родителски контрол, а аз от детската градина си тананикам “Rock & Roll”.

Мечтата на баща ми беше да свърша университет. Така отиде младостта ми, от четене съм късоглед. Взех диплома с печати, подписи и протокол, не ми е носила заплати, станах певец на “Rock & Roll”.

Тогава майка ми ми каза: “Сине, моля те стани човек. “Rock & Roll”-ът е зараза, болестта на този век”. Отговорих: “Мила мамо, бих ходил бос, бих ходил гол, но разбери обичам само да пея “Rock & Roll”.

Ожених се, жена ми ми каза: “Мили, ти изглежда ме измами, къде са нашите мечти? Ето виж как са Петрови, каква спалня, кухня, хол! На мен животът ми се трови, а ти ми пееш “Rock & Roll”.

Разведох се със нея, ожених се за втори път. Сега мога да си пея, но затова пък здраво ме държат. Жена ми се оказа любителка на “Rock & Roll”. Животът ме наказа да не оставам без контрол.

История с китара

1.Не зная как стана но вчера на тавана съвсем случайно открих една доста стара олющена китара и да я хвърля реших. Посегнах да я вдигна, но точно да я стигна чух един тих гласец да казва "моля те недеи изпей ми "йъестърдей" нали твърдиш, че си певец.

2.Усетих, че треперя, че не мога да намеря вратата да избягам навън, докоснах си главата,ущипах си ръката убедих се не беше сън. Занесох я във вкъщи а тя се намръщи,каза "Защо ме водиш у вас заведи ме поне на едно турне ще видиш целия свят ще заговори за нас".

Пр: Друг е животът с китара а тази понеже е стара, непрекасното ме кара нови струни да и сложа и за бъдещето си да спра да се тревожа. Друг е животът с китара,а тази понеже е стара помни времето на Ринго, Джордж, Джон и Пол, моите първи учители по Rock & Roll.

3. Вечерта се върнах рано,взех лист и на коляно, писах песни,изобщо не спах. На следващия ден макар и малко уморен пред китарата ги изпях а тя горката ваздъхна и веднага се пъхна сама в моите ръце, като влюбени бяхме пяхме и се смяхме цяла нощ от сърце.

Гошо и приятели:

Картинка:priateli1.jpg Картинка:priateli2.jpg

Гошо и Щурците:

...“Бъндараците”... Един ден Киро Маричков ми се обади по телефона и вика: “Гоше, ако знаеш каква група сме направили, “Шадоус” пасти да ядат!” И отидох аз – и действително свиреха, ама страхотно, с едни радиоапарати, Папи Цанков с едно малко барабанче и едно фусче в кухнята на Кирчовия апартамент. И страхотно! И ги попитах: “Мога ли няколко песни да направя с вас?” И те казаха: “Да, можеш!” И аз направих няколко песни. И тръгнахме... Това е шейсет и четвърта година. Шейсет и пета тръгнахме с “Бъндараците” на едно турне, вече бяхме направили записи в радиото и отидохме на едно турне със Сатиричния театър. Защото млади такива и страшно ни обичаха говоря за хората от Сатиричния театър, актьорите. И Стоянка Мутафова, и Нейчо Попов... Нейчо Попов винаги ми биеше “петаци”, защото аз и тогава си бях дърво и не можех да се покланям. И той ме държи зад кулисите, държи ме, държи ме, държи ме и в момента, в който вече публиката ще намалее ръкоплясканията и той ми удари един “петак” и ме изпрати на сцената, за да имам повече бисове! Започнахме шейсет и четвърта година с “Бъндараците”, шейсет и шеста година “Щурците” и шейсет и седма година вече на “Златния Орфей” спечелихме първа награда с “Бяла тишина”... /из интервю на Николай Вълчинов с Георги Минчев/

Георги Мичев - размисли в интервю:

"...Ние сме всъщност тези, родените през войната и преди войната, поколението, които стартирахме в края на 50-те и на 60-те години рокендрола... Ние, нашето поколение, дадохме на младите хора, това, което те вече очакваха. Защото нашите бащи са живели винаги под команда! Докато младите трябваше да направят нещо друго – да карат “Веспа”, примерно. А ние го искахме в България същото нещо, но не ни го даваха!...

...Никога не съм си мислил, че създавам история! Това недей да го забравяш никога! Никога не съм си въобразявал, че ще ме пишат в енциклопедии и разни такива неща. И не съм го правил заради това. Просто – кеф ми е да си пея!

...Прави ми удоволствие. И затова и пея. ..."

--Mmradev mm.radev@mbox.bol.bg, 23:38, 13 октомври 2006 (UTC)