Малтийски орден

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Штандарт Великия Магистър, на който е изобразен малтийски кръст
Увеличаване
Штандарт Великия Магистър, на който е изобразен малтийски кръст


Малтийският орден при създаването му в Палестина като втори рицарски орден (след Ордена на тамплиерите) носи името "Ordo militiae S. Johannis Baptistae hospitalis Hierosolimitani", а рицарите се наричат в началото "йоанити" (от патрона си - св. Йоан Кръстител) или "хоспиталиери" (от лат. hospitale = гостоприемен; hospital = болница, лечебница), понеже орденът произлиза от болница, създадена през Първия кръстоносен поход в Йерусалим. Орденът е официално признат от папите Пасхалий II и Евгений III през 1113 и 1153 г. "Рицарите от дома (болница) на св. Йоан Кръстител в Йерусалим" по-късно се наричат "рицари от Родос". Те напускат последни Палестина и през 1309 г. купуват о. Родос и основават там суверенна малка държава със флота против османите. През 1312 орденът получава част от състоянието на тамплиерите. След битката със Сюлейман I рицарите са принудени да напуснат острова на кораби, но Сюлейман I им дава време и възможност да вземат състоянието си и всички, желаещи да напуснат острова. През 1530 г. получават о. Малта от император Карл V и оттогава се наричат "малтийски рицари". Наполеон ги прогонва от Малта и конвентът емигрира в Триест през 1798 г. Рицарите избират руския цар Павел I за велик магистър. (В днешна Русия орденът има клон с традиции.) От 1834 г. седалището на този единствено суверенен орден с представителства в множество страни по света е Рим.

Членовете на отделилия се от Малтийския орден протестантски клон се наричат "йоанити". Те също поддържат болници в много държави.

Посланикът на ордена за България е Умберто ди Капуа.

[редактиране] Вижте също


[редактиране] Връзки