Беседа:Пълен член
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дали да не преименуваме статията на Членуване? Материалът в статията не е само за пълния, ами и за краткия член. --Webkid 20:34, 12 мар 2004 (UTC)
- Краткият е споменат само косвено (случая, когато няма пълен член). --Борислав 18:18, 14 мар 2004 (UTC)
[редактиране] "Съм" и членуването
Аз не съм много компетентен, затова питам. Цял живот съм си мислел, че с пълен член се пише само подлогът. Преди няколко години някой, който се очаква да е горе-долу в час, ми казваше следното:
Например в "Той е учителят", подлогът е той, а учителят е нещо друго (сказуемно нещо-си, не помня точно), което също се пише с пълен член. Някой да знае нещо по въпроса? --Спас Колев 10:15, 14 сеп 2004 (UTC)
- Не знам как се нарича, но си прав - членува се с пълен член (заради глагола съм). Сказуемно допълнение в именителен падеж? Това е просто догадка  . --Борислав 10:23, 14 сеп 2004 (UTC) . --Борислав 10:23, 14 сеп 2004 (UTC)- Не сказуемно допълнение, а сказуемно определение. Само че в случая имаме съставно именно сказуем--Phips 18:04, 16 май 2006 (UTC)о.
 
- Още едно допълнение. Може би, за да го запомнят по-добре децата, ги учат, че подлогът се членува с пълен член, но това е така, защото подлогът е винаги в именителен падеж, т.е. правилото е, че съществително име от мъжки род в именителен падеж получава пълен член. --Борислав 10:28, 14 сеп 2004 (UTC)- Всяко име в именителен падеж, т.е. и прилагателните и числителните.--Мико Ставрев 18:22, 16 май 2006 (UTC)
- Когато се налага въобще да ги членуваме.--Phips 18:35, 16 май 2006 (UTC)
- Аз мисля, че в Той е учителят. имаме "двоен подлог", но е напълно възможно да се бъркам. Подобна структура има и изречението Учителят е убиецът. Най-лесно се прави проверка по два начина- първият е да се "обърнат", но така че смисълът да бъде запазен- Убиецът е учителят., а вторият- заменяме с местоимението той- Той е убиецът.. Ако не беше подлог, нямаше да е с пълен член- в този случай проверка най-лесно се прави чрез замяна с него: Убиецът спа при учителя. (Той спа при него.). --PrinceYuki 19:19, 16 май 2006 (UTC)
- Попиитах днес една колежка и тя каза, че не е както аз си мислех- двоен подлог, а че е предикатив. Единствено с той и него се спасявам. --PrinceYuki 14:57, 17 май 2006 (UTC)
 
 
- Когато се налага въобще да ги членуваме.--Phips 18:35, 16 май 2006 (UTC)
 
- Всяко име в именителен падеж, т.е. и прилагателните и числителните.--Мико Ставрев 18:22, 16 май 2006 (UTC)
[редактиране] Първия(т) път?
Има ли някой информация кой от изразите е правилен:
- Първият път ги бихме 2:1.
- Втория път ги бихме 3:2.
Според мен пълен член е правилно и така съм го писал по статии, но не съм съвсем сигурен, пък и не е подлог. --Петко ± (Категория:ИнжИнери се премести) 11:52, 21 юни 2006 (UTC)
- Не разбирам много, но според мен е с непълен - май идва нещо като локатив (аз се придържам към пълен член = именителен падеж). --Спас Колев 13:34, 21 юни 2006 (UTC)
- Пустия му пълен член... Интересно, кога ли ще го махнат? На въпроса. В случая „път“ не е в именителен падеж (може да се каже „Него път“), та затова мисля, че е с кратък. —Борислав 16:30, 21 юни 2006 (UTC)
- Но пък "пустият му пълен член" трябва да е с пълен член в недовършеното безглаголно изречение, щом „интересно“ почва с главна буква. При правилото "него"/ "той" трябва да се замества целия израз, тъй като членуването е общо. В случая е неприложимо. А това „него“, което си употребил е все едно "този" - определение, а като част на речта - показателно местоимение--Phips 01:12, 28 юни 2006 (UTC)
 
- Иначе обстоятелственото пояснение за място няма защо да е с пълен член, то не е нито вършител на действието в деятелно, нито фактически обект при страдателно наклонение. И все пак, дали тук е мястото на този въпрос?--Phips 01:12, 28 юни 2006 (UTC)

