Константа на Планк

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Константа на Планк — основна константа в квантовата механика, свързваща енергията на електромагнитна вълна с нейната честота. Наименувана в чест на Макс Планк, един от основоположниците на квантовата механика.

h=6,626\ 069\ 3(11)\times10^{-34} Дж\cdotc.

често се използва и съкратената планкова константа:

\hbar\equiv\frac{h}{2\pi}=1,054\ 571\ 68(18)\times10^{-34} Дж\cdotc,

Планковата константа участва във формулата, даваща енергията на частица като функция от нейната честота ν:

E = n h \nu \,,\quad n\in\mathbb{N}

Планковата константа участва и в неравенството, известно като Принцип на неопределеността:

\Delta x \Delta p \ge \begin{matrix}\frac{1}{2}\end{matrix} \hbar