Помощ беседа:Съдържание

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Здравейте... Аз съм едно момиче от Варна! В момента провеждам лечение от хероинова зависимост. Това писмо е до всички, които имат желание да опитат от божествения опиат... НЕДЕЙТЕ!!! Не посягайте към ХЕРОИНА за нищо на света... Той ще провали живота ви изцяло... Моята история е тъжна и с нея целя да ви насоча към правия път а не към този, който води към "безгрижие"... Няма такъв живот... Без грижи... Бях на 17 години... Приятелят ми се друсаше с хероин венозно. Много го обичах и не понасях да гледам какво причинява сам на себе си. (Помнете любовта е хубаво нещо, но не е причина да посягаш към хероина). Месеци наред се питах какво ли толкова изпитва като си инжектира отровата в кръвта?! Признавам, че съм била много слаба, за да допусна дори мисълта да опитам поне веднъж. И така намерих си пари и отидох при приятеля ми. Казах му, че ако не ми намери той, аз сама ще си намеря... Той не се дърпаше много, защото когато си зависим това е единственото нещо за което си мислиш-как да си намериш поредната доза, за да се почувстваш по - добре. Взехме хероин за 20 лв. и отидохме у тях. Първият път го пуших на фолио... Хареса ми... При хероина няма само веднъж... После дойде вторият път... Тогава го смърках. Всеки път като го вземех и откривах непознати за мен места... Изпадах в едни състояния. които до сега не бях усещала. Харесваше ми да съм "надрусана". Започнах да увеличавам дозата, а понеже когато го инжектираш има най - силен ефект, а ние нямахме много пари, приятелят ми ми предложи да джасне и мен. Аз не отказах... Имам чувството, че в момента, в който усетих как хероина влиза в кръвта ми дойде истинската зависимост... И все пак ако сте на фазата само на психическа нужда СПРЕТЕ! Защото когато дойдат физическите кризи (тръпки, вълни, студ, потене, нежелание за каквото и да е преди да си вземеш дозата) е много трудно да ги прекараш. Но има начин... Винаги има начин да спреш... Но аз не го намирах тогава. Започнаха и физическите кризи. Въпреки, че се разделих с приятеля ми, не спрях да се друсам. веднъж навлезеш ли в тези среди трудно излизаш. Веднага си намерих нов приятел, но не и в нова среда. Той започна да продава хероин. Тогава достигнах до 2 грама на ден. Смърках го, защото не можех сама да се бода. Кризите ми вече бяха нетърпими. Не можех да спя, не можех да ям, не можех да правя нищо преди да взема поредната ДОЗА. Това продължи 6 месеца. След това хванаха приятеля ми и го тикнаха в затвора за притежание на хероин. Аз не можех да се откажа... Нямах пари да си вземам дозата, която бях качила твърде много. След това дойде времето на субститола. Уж го предписваха за лечение, а ние наркоманите го вземахме да се друсаме... Субститола съдържа морфин. С него още около годиина. Когато нещата излязаха извън контрол, и вече не можех да крия дори следите от обожданията (да не говорим за другите неща) родителите ми разбраха. Вече нямах приятели, на които да разчитам... Всичко в живота ми се беше обърнало наопаки. реших да сложа край на това мъчение. Взех хапчета (ДХЦ) и заминах далеч от града с намерението и желанието да се откажа от този смъртоносен порок... Не бях вземала 2 месеца... Бях изкарала физическите кризи и се върнах във Варна. Да... Лятото във Варна... Дискотеки....Купони... Супер нали.. Но пак се върнах към хероина. Мислите за това как ме опиянява хероина бяха още в главата ми (психическа зависимост). Веднаха щом ми паднаха пари в ръцете си взех доза... Поредната доза, за която и още съжалявам. Отново се закачих. Започнах да продавам и залагам всичко, което ми се опре. Пропаднах... Стигнах отново до дъното... Но съм щастлива, че имаше кой да ми подаде ръка... Родителите ми не можеха да позволят това да продължава. Да се самоубивам. Защото точно това правех. И точно това ще направите всички вие , които искате да се надрусате, а не да живеете в реалността. Трудно е, но е постижимо. Сега пия Ревия (спира действието на хероина). Не казвам, че съм 100 % излекувана... Но имам най - силния стимул... Намразих хероина от дъното на душата си... Това трябва да направите всички вие, които се друсате и това ви харесва... Намразете го гадния ХЕРОИН, защото иначе ще ви убие рано или късно. А сега, когато вече съм чиста си върнах приятелите, семейството, настроението да купонясвам и най - важното върнах си желанието да живея. А го бях изгубила... Моля ви не посягайте, нито от любопитство (като мен), нито по каквато и да е друга причина... А причините, които човек може да си намери, за да започне са много... Повярвайте ми... Знам го защото съм минала през АДА...