Логическа индукция
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Логческата индукция е логическо заключение, при което крайният резултат (заключението) има по-голяма неопределеност (по-голяма общозначимост) отколкото изходните условия. С други думи, това е извършване не заключение за общият характер на дадено явление, въз основата на характеристиките на някое отделно събитие, съдържащо се в явлението.
При индукцията условията (тезите), които подкрепят дадено твърдение го определят, но не го доказват напълно. Условията са необходими, но не са достатъчни.
[редактиране] Примери:
Котката има козина. Котката е бозайник. -> Следователно, всички бозайници имат козина.
(Този начин на ръзсъждение, се нарича още Modus Tollens)
Този автомобил е червен. -> Всички автомобили са червени.
Изключително точен, при това забавно поднесен пример за верни и неверни изводи, направени по индукция има в „Автобиография“ на Бранислав Нушич. Учителят доказва по индукция, че земята е кръгла:
- - „Виждаме, че луната е кръгла, слънцето е кръгло. Следователно, и земята е кръгла.“
- - „Разбрах ви, господин учителю. Следователно, щом обувката е продълговата, морковът е продълговат, то и ...“ но ученикът не успява да довърши, даскалът го зашамарва. (цитатът е по памет, ако някой има книгата, да го замени с буквален)

