Макларън-Мерцедес
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| База | Уокинг, Великобритания | 
|---|---|
| Собственик | Рон Денис | 
| Техн. директор | ... | 
| Пилоти | 1.Фернандо Алонсо 2.??? | 
| Тестови пилоти | ??? | 
| Шаси | McLaren MP4-22 | 
| Двигател | Mercedes-Benz FO 108S | 
| Гуми | Бриджстоун | 
| Дебют | 1966, Голяма награда на Монако | 
| Състезания | 614 | 
| Шампион | 8 (1974, 1984, 1985, 1988, 1989, 1990, 1991, 1998) | 
| Шампион при пилотите | 11 (1974, 1976, 1984, 1985, 1986, 1988, 1989, 1990, 1991, 1998, 1999) | 
| Победи | 148 | 
| Първи позиции | 125 | 
| Най-бързи обиколки | 130 | 
| Място за сезон 2006 | 3 (110 точки) | 
Водафоун Макларън-Мерцедес (Vodafone McLaren Mercedes) е отбор от Формула 1. Основан е през 1963 от Брус Макларън (1937–1970). Осем пъти е печелил Световния шампионат при конструкторите във Формула 1. Болиди, конструирани от Макларън, са печелили още Индианаполис 500, Канадско-Американската Челъндж Къп и „24-те часа на Льо Ман“. Собственик е Рон Денис.
| Съдържание | 
[редактиране] Постижения през годините
- Световни титли при конструкторите — 8 — 1974, 1984, 1985, 1988, 1989, 1990, 1991, 1998
- Стартове — 603
- Победи — 148
- Двойни победи (1-во и 2-ро масто) - 40
- 2-ри места — 118
- 3-ти места — 111
- Първи позиции на старта — 122
- Най-бързи обиколки — 126
- Обиколки като лидери — 8274
- Официален дебют — 1966 Mонако ГП
- Първа победа — 1968 ГП на Белгия
- Общо набрани точки към 10 септември 2005 — 3086,5
(данните са взети след ГП на Манако 2006)
[редактиране] Пилоти
- Брус Макларън (от 1966 до 1970) - 37 състезания, 1 победа
- Дени Хулми (от 1968 до 1974) - 86 състезания, 6 победи
- Дерек Бел (1969) - 1 състезание
- Дан Гърни (1970) - 3 състезания
- Андрея де Адамич (1970) - 10 състезания
- Петер Гетин (от 1970 до 1971) - 14 състезания
- Нани Гали (1970) - 1 състезание
- Джаки Оливър (1971) - 3 състезания
- Марк Донохо (1971) - 2 състезания
- Дейвид Хобс (1971) - 1 състезание
- Петер Ревсон (1972-1973) - 23 състезания, 2 победи
- Браян Редман (1972) - 3 състезания
- Джоди Шектър (1972-1973) - 6 състезания
- Джеки Икс (1973) - 1 състезание
- Емерсон Фитипалди (1974-1975) - 29 състезания, 7 победи, шампион през 1974
- Майк Хейлууд (1974) - 11 състезания
- Джокен Мас (1974-1977) - 49 състезания, 1 победа
- Джеймс Хънт (1976-1978) - 49 състезания, 9 победи, шампион през 1976
- Жил Вилньов (1977) - 1 състезание
- Бруно Жакомели (1977-1978) - 6 състезания
- Патрик Тамбей (1978-1979) - 30 състезания
- Джон Уотсън (1979-1983, 1985) - 75 състезания, 4 победи
- Ален Прост (1980, 1984-89) - 109 състезания, 30 победи, шампион през 1985, 1986, 1989
- Стефан Саут (1980) - 1 състезание
- Андреа де Цезарис (1980-1981) - 17 състезания
- Ники Лауда (1982-1985) - 61 състезания, 8 победи, шампион през 1984
- Кеке Росберг (1986) - 16 състезания
- Стефан Джоансон (1987) - 16 състезания
- Аиртон Сена (1988-1993) - 96 състезания, 35 победи, шампион през 1988, 1990, 1991
- Гертхард Бергер (1990-1992) - 48 състезания, 3 победи
- Майкъл Андрети (1993) - 13 състезания
- Мартин Брундъл (1994) - 16 състезания
- Филип Елиът (1994) - 1 състезание
- Нигел Мансел (1995) - 2 състезания
- Марк Блундел (1995) - 15 състезания
- Ян Магнусен (1995) - 1 състезание
- Мика Хакинен (1993-2001) - 131 състезания, 20 победи, шампион през 1998, 1999
- Дейвид Култард (1996-2004) - 150 състезания, 12 победи
- Алекс Вурц (2000-2005) - 1 състезание
- Педро де ла Роса (2003+) - 1 състезание
- Кими Райконен (2002+) - 70 състезания, 9 победи
- Хуан Пабло Монтоя (2005-2006) - 17 състезания, 3 победи
[редактиране] Марки двигатели
- от 1966 до 1983 е използван Ford
- през 1966 паралелно и Serenssima
- 1970 и Alfa Romeo
- 1983-1987 Porsche TAG
- 1988-1992 Honda
- 1993 Ford Cosworth
- 1994 Peugeot
- 1995+ Mercedes-Benz



