Селановци
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Селановци е село в Северозападна България. То се намира в община Оряхово, Област Враца.
| Селановци | |
|---|---|
|  | |
| Данни | |
| Област: | Враца | 
| Община: | Оряхово | 
| Население: | 4 586 (13/09/2005) | 
| Надм. височина: | 178 м | 
| Пощ. код: | 3301 | 
| Тел. код: | 09172 | 
| Геогр. положение: | 43° 41' сев. ш. 24° 1' изт. д. | 
| МПС код: | ВР | 
| Кмет или наместник | |
| Йордан Николов | |
| Съдържание | 
[редактиране] География
Село в Област Враца, 7 км юг-югоизточно от Оряхово, 52 км североизточно от Враца.Съставно селище на община Оряхово (от 1970 до 1978 Селановци е квартал на Оряхово). Разположено на 6 км от река Дунав, в западната част на Дунавската хълмиста равнина, на височина около 170 м. Умерено-континентален климат. Карбонатни черноземи. Отглеждат се зърнени култури, слънчоглед, царевица, пшеница.
[редактиране] История
Селановци е основано преди османското иго. Сведения за селото под имената Силануфджа и Силануфча има в турски регистри от 1430, 1617 и 1673. Споменава се в края на XVII век в изследванията на Луиджи Марсили и е означено в карта на Дунав от 1779. През 1918 жените вдигат бунт против войната. По време на Септемврийското антифашистко въстание 1923, на 23 септември е установена партизанско-селска власт; създаден е въстанически отряд с командир Т.Костов; въстаници от Селановци превземат с бой граничния пост край с. Лесковец. На 24 сутринта щурмуват Оряхово. Жители на Селановци участват във въоръжената антифашистка борба 1941-44 и подпомагат Врачанския партизански отряд "Г.Генов".
[редактиране] Културни и природни забележителности
Килийно училище е открито през 1835, помещавало се е в землянка към черквата в старото местоположението на селото. През 1892 и 1899 са построени училищни сгради. Читалище "Самообразование" е основано през 1894 (в сграда от 1961 г.). За паметник на културата е обявена родната къща на Т.Ненов. Издигнати са паметници на загиналите във войните(1912-18) и в антифашистката борба 1923-44. В землището на Селановци има находища на водна лилия (2,5ха в местността "Кочумина" и 2ха вместността "Гола бара") и на алоевиден стратиотес (0,2ха между местностите "Калугерски град" и "Тополите"), обявени за защитени местности през 1985.
[редактиране] Редовни събития
[редактиране] Личности
Георги Димитров Осиковски- ветеринарен техник и пчелар. През 2002 е избран за пчелар номер 1 на България.
Тошо Петков Бабулски/1927-2005/ -геолог: Работил дълги години във "Водпроект" и "Агропромпроект",Ирак,Либия. Извършил хидрогеоложките проучвания и организирал водоснабдяването на селото.

