Институт за български език
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Институтът за български език е звено на Българската академия на науките (БАН), което се занимава с изследване на състоянието, историята и диалектите на българския език, отговаря за неговото описание и определя националната езикова политика. В него се разработват речници, граматики, помагала, атласи на българските диалекти и др. Той е най-старият институт на Българската академия на науките. Основан е на 15 май 1942 г., когато официално се създава Службата за български речник към Президиума на БАН. Състои се от тринайсет секции, три служби, една лаборатория и една група.
| Съдържание | 
[редактиране] Секции
- Секция за съвременен български език
- Секция за българска лексикология и лексикография
- Секция за история на българския език
- Секция за българска диалектология
- Секция за българска етимология
- Секция за българска ономастика
- Секция по компютърна лингвистика
- Секция за общо и приложно езикознание
- Секция за лингвокултурология
- Секция за етнолингвистика и лингвостатистика
- Секция за съпоставително изследване на българския език с други езици
- Секция за терминология и терминография
- Секция по теория на превода
[редактиране] Служби
- Служба "Езикови справки и консултации"
- Служба за научна информация и библиотека
- Служба електронен архив на българския език
[редактиране] Лаборатории
- Лаборатория по речева комуникация и фонетика
[редактиране] Групи
- Проблемна група за стандартизация на имената
[редактиране] Външни препратки
Официална уеб страница на Института за български език
[редактиране] Секции
Секция по компютърна лингвистика
Тази статия, свързана с България е все още мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като я разширите. Просто щракнете на редактиране и добавете това, което знаете.
	    	    
	    
	  

