Алпийски лапад
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Копирано от тук
| Съдържание | 
[редактиране] Описание
Алпийският лапад е многогодишно тревисто растение. Коренището е късо, дебело, с малък брой месести слабо разклонени корени. Стъблата са изправени, високи до 150 см, слабо разклонени с надлъжни червеникави или жълтеникави бразди. Листата са едри, сърцевидни с дълги дръжки и целокрайна периферия. Цветовете са дребни, зеленикави или червеникави, разположени на върха на стеблото, Плодът е светлокафяво лъскаво орехче. Цъфти юни-август.
[редактиране] Разпространение
Расте из влажните места и край планинските потоци, егреци и торища по всички наши високи планини между 1200 и 2400 м н.в.
[редактиране] Употребяема част
Използват се корените
[редактиране] Приложение
Корените на алпийския лапад се прилагат в малки дози при разстройство, а в по-големи при запек. Малките дози предизвикват жлъчегонно и общотонизиращо действие и се използват при безапетитие, жълтеница и други стомашно-чревни заболявания. Продължителна употреба не се препоръчва. Корените се използват и външно при кожни болести - обриви, циреи, краста и други.
[редактиране] Начин на употреба
Приготвя се отвара от 1 супена лъжица ситно нарязана билка, която се вари 2 минути в 2 чаени чаши вода. Пие се по 1 кафена чашка преди ядене
ЗАБЕЛЕЖКА-ДА НЕ СЕ УПОТРЕБЯВА ПРИ БОЛНИ БЪБРЕЦИ


