Транслитерация на българските букви с латински
от Уикипедия, свободната енциклопедия
[редактиране] Транслитерация на българските букви с латински
(по правилата на английския език)
Официална схема (от 1995 г. насам)
| Български букви | Латински букви |
|---|---|
| А | А |
| Б | В |
| В | V |
| Г | G |
| Д | D |
| E | E |
| Ж | ZH |
| З | Z |
| И | I |
| Й | Y |
| K | K |
| Л | L |
| М | М |
| Н | N |
| O | O |
| П | P |
| Р | R |
| С | S |
| T | T |
| У | U |
| Ф | F |
| Х | H |
| Ц | TS |
| Ч | CH |
| Ш | SH |
| Щ | SHT |
| Ъ | A |
| Ь | Y |
| Ю | YU |
| Я | YA |
Официалната българска схема за транслитерация е предложена от Л. Л. Иванов и възприета от Комисията по Антарктическите наименования към МВнР на Р. България на 02.03.1995 г. Впоследствие е въведена за личните имена и мястото на раждане в Правилник за издаване на българските документи за самоличност (ПМС №61 от 02.04.1999, обн. в ДВ бр. 33 от 09.04.1999 г.; ПМС №10 от 11.02.2000, обн. в ДВ бр. 14 от 18.02.2000 г.; последно изменение на схемата за транслитерация - ПМС №269 от 3.10.2006, обн. в ДВ бр. 83 от 13.10.2006 г.) С последното изменение на този правилник се въвежда правилото, че съчетанието от буквите "ия" в края на собствените имена на граждани и на наименованията на населени места се предава чрез "ia".
Схемата от 1995 г. е възприета и популяризирана от Министерство на държавната администрация и административната реформа през 2006 г. за употреба (освен за личните документи) и по отношение на топонимите, както и в други случаи.
[редактиране] Външни препратки
- L.L. Ivanov, On the Romanization of Bulgarian and English, Съпоставително езикознание, XXVIII (София, 2003), 2, 109-118.
- Ще стане ли България разбираема за света? - статия на Нетинфо от 15.03.2006 г.

