Империя
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
 
Империя е понятие, характеризиращо държавно-административното и етническо устройство на страните играли водеща роля в Евразиийския регион от Античността до края на Първата световна война. В Античността след 1 век пр. н.е., империя е мултиетническа държава подчинена на административно териториален център град-държава, покорил съседните територии (Рим, Византия) и управлявана от император, посочен и наследил по право управлението и властта от своя предшественик. През Ранното средновековие след 5 век империя е мултиетническа държава, управлявана от владетел император - част от феодалните фамилии на определен етнос, владеещ територия населена и с други народи (Византия, Франкската империя, Персия, Арабски Халифат). В Късното Средновековие след 12 век империята е мултиетническа държава със сложен държавно-административен, феодален и военен апарат ръководен от владетеля император наследил властта по рожденно право. За този период е характерно и влиятелното духовенство, олицетворявано от главата на съответното вероизповедание (Византия, Свещената римска империя, Османска империя). Епохата на Великите географски открития след 15 век дава начало на силна централизация на властта в личността на владетеля и ражда Колониалните империи (Англия, Франция, Испания, Холандия, Португалия), владеещи обширни територии и народи в новооткритите континенти и земи и разполагащи с огромни ресурси, човешки и материални. Последните империи достигат в развитието си до края на Първата световна война през 1918 г. (Австро-Унгарска империя, Руска империя, Британска империя, Османска империя).
Първата империя в света се ражда в Рим с началото на Принципата през 1 век пр. н.е. Управлението в нея е баланс между поредния римския пълководец-диктатор в лицето на Гай Юлий Цезар и Сената на Рим. Гай Юлий Цезар получава титлата император, древно военно звание носено от най-заслужилите римски пълководци в периода на Римската република, постигнали триумф завладявайки нови територии и народи за Рим. Приемникът на Цезар, Октавиан Август, е считан от много анализатори за първия в света император, а ръководената от него държава за първата империя. Октавиан Август носи званието в качеството си на римски управник наследник на Цезар и избран от Сената, а не като римски военен постигнал триумф. След 1 век от н.е. и появата на домината, управление на императора и съвещателен Сенат, титлата император взаимства все повече от еднолично диктаторския характер на управление характерен за източните владетели на Персия и Египет, а империята става широко разпространена форма на държавно управление.




