Антонело да Месина

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Италиански ренесансов художник, който според Вазари внася „тайната” на маслената живопис и фламандските пикторгафски техники във венецианското изкуство на 15 век. Въпреки че това вероятно е невярно, мнозина венециански художници взаимстват директно от него, а Джовани Белини и Пиеро дела Франческа се възхищават от стила на неговите фигури. Да Месина изгражда формата повече с цвят, отколкото с линия и оказва много голямо виляние на по-късното развитие на венецианската живопис.

Съдържание

[редактиране] Ранни творби

"Учението на св. Йероним"
Увеличаване
"Учението на св. Йероним"

Антонело да Месина е роден в Месина ок. 1430 година, в дома на Джовани де Антонио Мазонус и неговата жена Маргарита. Малко е известно за ранния му живот на Антонело. Предполага се, че е чиракувал в своя роден град и в Палермо, но се знае, че около 1450 година учи в Неапол като ученик на Николо Колантонио. Неапол по това време е комополитен център на изкуствата, където той изучава произведенията на провансаски и фламандски майстори, особено тези на Ян ван Ейк. Най-ранните му известне творби – Разпятие (1455) и Учението на св. Йероним (1460) показват характерна смесица от фламандска техника и реализъм с типично италианско моделиране на формите и яснота на пространствената подредба.

[редактиране] Зрял период в Месина

"Портрет на мъж"
Увеличаване
"Портрет на мъж"

През 1457 г. Антонело се завръща в Месина, където работи до 1474г. Водещите му творби от този период – полиптихът от 1437 и Благовещение (1474), са относително консервативни олтарни изображения, поръчани от църквата, но Салватор Мунди (Спасителят) от 1465г., замислен за частни молитви, е смело и просто изпълнен, показващ завършено разбиране за човешката форма и изобразяване на индивидуалност. Само крачка има от Салватор Мунди до проницателното обрисуване на човешката психология в Портрет на мъж (ок. 1475) и Портрет на кондотиер (1475) – втората отличаваща се с живост и реализъм на израза. Тези две творби създават репутация на Антонело в северна Италия.

[редактиране] Късен период

"Мадона Анунциата"
Увеличаване
"Мадона Анунциата"

От 1475 до 1476 г. Антонело е във Венеция и вероятно в Милано. Кратко време след пристигането му във Венеция, неговата работа привлича голям интерес, той е поддържан от венецианското правителство, а местните художници с ентусиазъм приемат неговата маслена техника и композиционен стил. Сред иазвестните му творби от този периода са Разпятие (1475) и отларът на Сан Касиано (1475-76), от който са оцелели само два фрагмента. В св. Себастиан (1476), неговата най-зряла творба, Антонело постига синтез между ясно определено пространство, монументална форма и светли цветове. Тя дава най-силен тласък на венецианската живопис до времето на Джорджоне. През 1476 г. Антонело отива отново в Месина, където завършва последното си произведение – Мадона Анунциата. Умира три години по късно в родния си град.

[редактиране] Външни препратки