Народно творчество
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Народно творчество е събирателно понятие за литературните произведения с неизвестен или неуточнен (понякога анонимен) автор, чието авторство се признава „на народа“. Обикновено то се разпространява устно, но с възникването на идеята за националните ценности то бива записвано като част от националното наследство. В края на XX век в българския език започва да се използва английската дума фолклор (folk lore - народнo/традиционно знание).
То е съвкупността от прояви на устното творчество (разкази, легенди, поговорки, суеверия, песни, обреди и др.) на определено етническо население. Академичното изучаване на фолклора е известно като фолклористика.
Концепцията за фолклора се развива като част от идеологията на романтичния национализъм от 19 век, който първоначално клони към това да впрегне народната култура в услуга на собствените си цели. Чак през 20 век, етнографите се опитват да започнат да записват фолклор обективно. Братята Вилхелм и Якоб Грим са сред пионерите в това начинание - те събират устно предавани германски приказки и публикуват една първа подборка под заглавието „Детски и битови разкази“ (Kinder- und Hausmarch) през 1812-а.
Терминът фолклор е изкован през 1846 г. от англичанина Уилиам Томпс, който иска да използува англо-саксонски термин за това, което е дотогава наричано „популярни старини“ (popular antiquities). Първи Йохан Готфрид фон Хердер препоръчва записването и запазването на фолклор, за да се документира автентичният дух, традиция, и идентичност на германскят народ. Докато фолклорът може да притежава религиозни или митични елементи, той типично се обвързва по-скоро със светските традиции на всекидневния живот. Фолклорът често обединява практичното и езотеричното в единен разказвателен „пакет“. За това фолклорът често е бивал смесван с митологията, и обратното, защото се е приемало, че каквато и да е образна история, която не засяга доминиращите убеждения на времето, не е от същия статус като тези доминиращи убеждения — т.е. тук се изключват понятията религия и религиозни вярвания. По този начин римската религия е наречена „мит“ от християните. Така и мит и фолклор стават два термина, които са обхващащи всичко за всички фигуративни разкази, които не кореспондират с доминиращата стуктура на убеждение.
Понякога фолклорът е религиозен по естеството си, каквито са разказите за уелсецът Мабиногион или разказите, намерени в исландската скалдическа поезия. Много от разказите в Златната легенда на Джейкъб Де Ворагин също въплъщават елементи на фолклор в християнски контекст: примери на такава християнска митология са темите, които са оплетени около Св. Джордж или Св. Кристофър. В този случай, фолклорът е използван в квазипейоративен смисъл. Разказите за Один Скитникът имат религиозна стойност за норвежците. Той написа историите, защото те не пасват в християнската конфигурация по същество, а вместо това те са фолклор.
От друга страна, фолклорът може да бъде използван за внимателното описване на фигуративен разказ, който няма теологично или религиозно съдържание, но вместо това приспада към безсъзнателните психологически модели, инстинкти или архетипи на ума. Това познание може да съдържа или не компоненти на фантастичното (като магични, етерни същества или олицетворение на неодушевени обекти). Тези народни приказки може да произлизат или да не произлизат от религиозната традиция, но въпреки всичко са психологически по природа. „Хензел и Гретел“ е един добър пример за това. Може да се каже, че предназначението на този разказ е не в инструкцията (в аспекта на светското), разглеждаща безопасността в гората или в друг аспект например още, това не е един предупредителен разказ относно опасностите от глад за големите семейства, но по-скоро това е една история, която извиква силен емоционален отговор у слушателя (или читателя) поради универсалните теми и мотиви като „лошата майка“, „смъртта“ и „изкупление с бащата“. Тук има място за поука и поучителното, но също така има послание, което е обърнато към психиката и психичното.
Съвременният западен фолклор, който срещаме днес е идентифициран от някои учени като градски легенди и теория за конспирацията.
[редактиране] Видове фолклор
- приказка
- Басня
- Национален фолклор
- Албански фолклор
- Английски фолклор
- Американски фолклор
- Български фолклор
- Китайски фолклор
- Немски фолклор
- Руски фолклор
- Скандинавски фолклор
- Шотландски фолклор
- Японски фолклор
 


