Нюрнбергски процеси

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Обвиняемите: на първия ред са Гьоринг, Рудолф Хес, Рибентроп и Вилхелм Кайтел.
Увеличаване
Обвиняемите: на първия ред са Гьоринг, Рудолф Хес, Рибентроп и Вилхелм Кайтел.

Нюрнбергските процеси са съдебни дела срещу държавни лица, замесени във Втората световна война и Холокоста по време на нацисткия режим. Процесите се провеждат в германския град Нюрнберг от 1945 до 1949 година.

Провеждат се в Нюрбергската съдебна палата. Първия от процесите и най-известният от тях е Процесът срещу основните военни престъпници пред Международният военен трибунал, на който са обвинени 24 от най-известните лидери на Нацистка Германия. Той протича от 20 ноември 1945 до 1 октомври 1946 година.

Втория процес е по-малък и е процес за военни престъпления, воден от Нюрнбергския военен трибунал на Съединените щати. В този процес е включен и така наречения Докторски процес.

Съдържание

[редактиране] Организация на трибунала

Решението за създаването на Международният военен трибунал и неговия устав е взет от СССР, САЩ, Великобритания и Франция на Лондонската конференция проведена от 26 юни до 8 август 1945 година.


[редактиране] Съдии, прокурори и адвокати

Нюрнбергския трибунал, от ляво на дясно: Джон Паркър, Франсис Байдел, Александър Волков, Йона Никитченко, Джефри Лорънс, Уилям Норман Бъркет
Увеличаване
Нюрнбергския трибунал, от ляво на дясно: Джон Паркър, Франсис Байдел, Александър Волков, Йона Никитченко, Джефри Лорънс, Уилям Норман Бъркет

Съдийски състав

  • Полковник Сър Джефри Лорънс (Главен съдия - Великобритания)
  • Сър Норман Бъркет (Заместник - Великобритания)
  • Франсис Байдел (Главен съдия - САЩ)
  • Джон Паркър (Заместник - САЩ)
  • Професор Анри Донедю дьо Вабре (Главен съдия - Франция)
  • Робърт Фалко (Заместник - Франция)
  • Генерал-майор Йона Никитченко (Главен съдия - СССР)
  • Полковник Александър Волков (Заместник - СССР)

Прокурори

Адвокати

  • Телфорд Тейлър
  • Майор Сър Дейвид Максуел-Фейв
  • Сър Джон Уилър-Бенет
  • Антъни Мареко

[редактиране] Главното дело и присъдите

[редактиране] Обвинения

  • Основни

1. Планове на нацистката партия

  • Използване на нацистката партия за агресия срещу суверенни държави.
  • Агресивни действия срещу Австрия и Чехословакия.
  • Нападение срещу Полша.
  • Агресивна война срещу целия свят (1939—1941).
  • Инвазия в СССР в нарушение на Договора за ненападение между Германия и СССР от 23 август 1939 година.
  • Съвместно с Италия и Япония – Агресивна война срещу САЩ (ноември 1936 года — декември 1941 год.).

1. Планиране, организиране и провеждане на Война, Агресия и други престъпления срещу мира

  • Планиране, подготовка, иницииране и разпореждане на военна агресия в нарушение на международни закони и споразумения; конспирация за извършване на тези престъпления;

2. Престъпления срещу човечностостта

  • Убийства, изтребления, депортация, поробване на цивилно население преди или по време на война; преследване по политически, расови или религиозни причини, независимо дали са извършени в нарушение на националното законодателство;

3. Военни престъпления

  • Нарушаване на законите на войната, убийства, депортации и принудителен труд на мирно население и военнопленници, разрушаване на селища без военна нужда. Трибуналът търси индивидуална отговорност от лидерите, организаторите, подстрекателите и съучастниците за осъзнато участие в създаването на система на беззаконие, несправедливост и жестокост, срещу всички законни и морални принципи на цивилизования свят.

2. Престъпления срещу мира

  • Всички обвиняеми сами или съвместно са умаствали до 8 май 1945 година в «Престъпления срещу мира - планиране, подготовка, иницииране и разпореждане на военна агресия в нарушение на международни закони и споразумения; конспирация за извършване на тези престъпления».

3. Военни престъпления

  • Убийства и жестоко отношение към хора в окупираните територий и по море.
  • Използване на населението на окупираните територий за роби и др.
  • Убийства и жестоко отношение с военнопленици и военнослужещи , с които Германия се намира в състояние на война а също така с хора плаващи по море .
  • Разрушения на градове и села без военна необходимост от това..
  • Германизация на окупираните територии.

4. Престъпления срещу човечеството

  • Обвиняемите са провеждали политика на преследване, репресии и изтребление на враговете на нацисктката диктатура и правителство. Убиване и изтезания на хора без съд и присъда.

[редактиране] Присъди

  1. Организиране и изпълнение на Престъпления срещу мира
  2. Планиране, организиране и провеждане на Война, Агресия и други престъпления срещу мира
  3. Военно-престъпления
  4. Престъпления срещу човечеството

"О" Обвинен      "В" Обвинен и признат за виновен       "º" Няма повдигнати обвинения

Име   Точки на обвинението Присъда     Бележки
  1     2     3     4        

Мартин Борман
О º В В Смърт чрез обесване Наследник на Хес като секретар на нациската партия, след бягството на Хес в Англия. Личен секретар на Хитлер. Получава задочно смъртна присъда въпреки че защитата пледира че Борман е мъртъв, давност до 1972 г. Обявен за мъртъв от Западногермански съд през 1973 година.[1]

Карл Дьонитц
О В В º 10 години затвор Командващ на Военноморския флот на Германия. Президент на Германия след смъртта на Хитлер [2]. Престъпленията на Дьонитц са основно за многото потопени кораби от поверените му подводни сили.[1]

Ханс Франк
О º В В Смърт чрез обесване Генерал губернатор на окупирана Полша. Първоначално губернатор на Краков, член на СС.[3]

Вилхелм Фрик
О В В В Смърт чрез обесване Министър на вътрешните работи при управлението на Хитлер.[4]

Ханс Фридцше
О О О º Невинен Завеждащ нацистката пропаганда в Министерството на пропагандата. Заместник на Йозеф Гьобелс[5]

Валтер Функ
О В В В Доживотен затвор Министър на икономиката при Хитлер[6]

Херман Гьоринг
В В В В Смърт чрез обесване Райхсмаршал, Командващ на Военно-въздушните сили на Германия Луфтвафе. Самоубива се с отрова преди екзекуцията.[7]

Рудолф Хес
В В О О Доживотен затвор Заместник на Хитлер, бяга в Шотландия през 1941[8]

Алфред Йодл
В В В В Смърт чрез обесване Заместник на Кайтел, през 1953 година, Германския де-нациски съд го оневинява за престъпления срещу международните закони.[9]

Ернст Калтенбрунер
О º В В Смърт чрез обесване СС лидер, шеф на централата на нацисткото разузнаване. Един от създателите на концентрационните лагери [10]

Вилхелм Кайтел
В В В В Смърт чрез обесване Главнокомандващ на Вермахта (OKW).[11]
Картинка:GKrupp.jpg
Густав Круп фон Болен
О О О О Невинен Главен нацистки индустриалец.

Рорърт Лей
О О О О Без обвинения Председател на германския трудов фронт, самоубива се преди началото на процеса 25 октомври, 1945.

Константин фон Нюрат
В В В В 15 години затвор Министър на външните работи до 1938, наследен от Рибентроп. Освободен поради влошено здравословно състояние на 6 ноември 1954[12]

Франц фон Папен
О О º º Оправдан Канцлер на Германия до 1932 г, става вицеканцлер след 1933 година. По-късно посланик в Турция. Въпреки че е оправдан от Нюрбернския процес по-късно, през 1947 година, на Германския де-нацистки процес е намерен за виновен по обвинения във Военни престъпления и осъден на 8 години тежък физически труд. [13]

Адмирал Ерих Рийдер
В В В º Доживотен затвор Командващ военноморските сили до 1943 година, наследен от Дьонитц. Освободен поради здравословни причини на 26 септември 1955[14]
Картинка:Joachim von ribbentrop.jpg
Йоаким фон Рибентроп
В В В В Смърт чрез обесване Нацистки министър на външните работи[15]

Алфред Розенберг
В В В В Смърт чрез обесване Главен идеолог, по-късно Протектор на окупираните територии.[16]

Франц Сюкел
О О В В Смърт чрез обесване Главен идеолог на Програмата за използване на военнопленници и граждани за роби.[17]

Хялмар Шахт
О О º º Оправдан Довоенен президент на Райхсбанк.[18]

Балдур фон Щраух
О º º В 20 години затвор Главнокомандващ на "Хитлерова младеж". Разкаял се.[19]

Артур Сейс-Инкард
О В В В Смърт чрез обесване Губернатор на окупирана Холандия.[20]

Алберт Шпеер
º º В В 20 години затвор Личен архитект на Хитлер и негов близък приятел. Разкаял се.[21]

Юлиус Щрайхер
О º º В Смърт чрез обесване Възбудител на гоненията и избиването на евреите на страниците на нацисткия вестник „Дер Щурмер“.[22]