Елшица
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Елшица е село в Южна България. То се намира в община Панагюрище, Област Пазарджик.
| Елшица | |
|---|---|
|  | |
| Данни | |
| Област: | Пазарджик | 
| Община: | Панагюрище | 
| Население: | 948 (13/09/2005) | 
| Надм. височина: | 452 м | 
| Пощ. код: | 4538 | 
| Тел. код: | 03538 | 
| Геогр. положение: | 42° 22' сев. ш. 24° 13' изт. д. | 
| МПС код: | РА | 
| Кмет или наместник | |
| Ангел Петров | |
| Съдържание | 
[редактиране] География
Село Елшица се намира в планински район. Елшица е много хубаво китно селце в Същинска Средна гора. В него се е обработвала медна руда. Местната мина е в процес на ликвидация.Старият кмет на селото се казваше Чуненски по прякор Джунката.Футболният отбор на селото се отличава с особенни качества.Добър футболист е Благо Пияния, а също и някои други млади таланти например като Мирослав Кочев.Селото има певчерски хор наречен Звездица Ясногрейница с художествен ръководител Веселина Гиздова. Известни местности в селото са връх Гануница, Богданица, Сереевица и др. Известни личности са Стоян Александров, Тихомир и Георги Найденови, Георги Атанасов, Лазар Шулеков. Селото има лозя, череши и лавандула като главни насаждения.Селото се поделя на няколко махали, които са: Малката,Голямата и Дюшек махала. В Елшица има плувен басейн с олимпийски размери за жалост вече заличен.
[редактиране] История
                                ФК "Миньор" Елшица
Това е отбор с големи възможности.Този сезон обаче има големи затруднеия заштото част от играчите птедадоха отбора и отидоха във вечният съперник Ботев-Левски(Долно Левски)Калагларе
В момента тези играчи са мразени от цялот население на с.Елшица.Въпреки недостига на играчи Миньор продължава да се бори за влизане в по-горна дивизия.Най-обещавашти млади футболисти са Валери Сираков,Геро,Кръстан и МИРО КОЧЕВ(БЕРБО)те определят облика на отбора през този сезон.Най-големите фенове са Рамбо и Интифата.
[редактиране] Редовни събития
Наложи ми се да посетя село Елшица преди три години. Останах много разочарована, че в този красив край на родината не срешнах прословутото българско гостоприемство. Хората бяха подозрителни и мнителни. След обикаляне из цялото село и предлагане на добро заплащане едва намерих къде да пренощувам. Големите къщи, останали от времената когато селото е било процъфтяващо благодарение на мините видимо пустееха, но стопаните нежелаеха да подслонят външен човек и ме отпращаха с оправдание, че няма свободно място. Останах в Елшица два дни и независимо от прозаичните перипетии запазих прекрасни спомени за красивата природа около селото. Околностите са прекрасни за почивка и разходки. Дано жителите на село Елшица да се досетят по-бързо, че закриването на медопреработвателната мина е отворило по една туристическа "мина" за всеки от тях, стига да пожелаят да я експлоатират!


