Светлен (Област Търговище)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За другото българско село с име Светлен, вижте Светлен (Област Кърджали).
| Светлен (Област Търговище) | |
|---|---|
|  | |
| Данни | |
| Област: | Търговище | 
| Община: | Попово | 
| Население: | 1 214 (13/09/2005) | 
| Надм. височина: | ? м | 
| Пощ. код: | 7877 | 
| Тел. код: | 06030 | 
| Геогр. положение: | ? сев. ш. ? изт. д. | 
| МПС код: | Т | 
| Кмет или наместник | |
| Нешко Вълчев | |
Картата все още не е въведена, проверете за готови карти. Част от данните не са попълнени, но бихте могли да ги добавите.
| Съдържание | 
[редактиране] География
Светлен е село в Североизточна България. Намира се в община Попово, Област Търговище.
[редактиране] История
Селото е наричано в миналото Аязлар. По онова време то било чисто мюсюлманско село с две махали - турска и черкезка. Къщите му, както всички къщи в турските села тогава, били ниски, измазани с глина, оградени със сачаклии плетове. Сред турската махала извисявала джамията, а до нея била одаята на мухтарина (кмета). Вдигнел ли той тревога, черкезите начаса се качвали на конете, а турците хващали ятаганите и шишанетата. Те били готови за бой и през 1877 г., но след победата на русите в битката в близост до селото на 9 и 10 август напуснали селото и побягнали към Шумен. Много от тях, за да прикрият вината си, се заселили из Лудогорието, където са известни с прозвището „каралом ченгенелер" (черноломските цигани). А черкезите въобще се изселили в Турция. След войната, още в 1879 г., дошли и се заселили бежанци от Беломорска Тракия, от гюмюрджинските села Янорен и Кутруджа. Селото станало чисто българско „беломорско", каквото станало и съседното с. Невски. Беломорските българи се държали задружно и се отличавали от другите по това, че отглеждали много добитък, особено овце и коне, не обичали пиянството и с референдум през 1927 г. затворили кръчмите си. Те имали традиция да отделят младите семейства скоро след сватбата в нова къща. Казвали му „излизалка" и го правели с особена тържественост.
В селото беломорците веднага си изградили църква, наречена „Свети архангел Михаил", чиято икона била донесена от старото им село Янорен. Още в 1881 г. си открили училище, в което учителствал в 1880 г. Антон Страшимиров и в което момичетата били повече от момчетата. Във войните, от Светлен загинали по фронтовете 51 души, чиито имена са увековечени на гранитен паметник. Паметници са издигнати и на руския писател Всеволод Гаршин, ранен в боевете при с. Светлен в 1877 г. и на антифашиста Стоян Палаузов. За бита на беломорците е уреден етнографски музей.
[редактиране] Религии
Източно православна
[редактиране] Обществени институции
- Читалище и училище






