Главан (Област Стара Загора)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За другото българско село с име Главан, вижте Главан (Област Силистра).
Главан е село в Южна България. То се намира в община Гълъбово, Област Стара Загора.
| Главан (Област Стара Загора) | |
|---|---|
|  | |
| Данни | |
| Област: | Стара Загора | 
| Община: | Гълъбово | 
| Население: | 1 243 (13/09/2005) | 
| Надм. височина: | 388 м | 
| Пощ. код: | 6295 | 
| Тел. код: | 04155 | 
| Геогр. положение: | 42° 4' сев. ш. 26° 6' изт. д. | 
| МПС код: | СТ | 
| Кмет или наместник | |
| Диана Мутафчийска (БЗНС) | |
| Съдържание | 
[редактиране] География
Село Главан е разположено в подножието на северозападните склонове на планината Сакар. Непосредствено над селото минава пътят Харманли - Тополовград, като на разклон „Голямата звезда“ прави връзка с няколко второкласни и третокласни пътища с локално значение. През селото минава шосето Харманли-Гълъбово.
[редактиране] История
Село Главан има древна история. За селото се споменава в османски данъчни регистри от 14-15 век. В близост до него се е намирал кръстопътят на древните пътиша Виа Понтика и Виа Милитарис, като за тяхната охрана са били построени 2 стражеви крепости, по-запазената от които е Балзена. В близост до селото са открити останки от тракийски град, наречен „Гласин“, впоследствие и „Главин“, от където произлиза и името на селото. По време на турското робство, селото се е наричало Ямуклари (от Ямук-глава).
В края на турското робство, през 1877, турците събират 44 мъже, елитът на село Главан. 41 от тях са обесени на крайпътния хан, на входа на Свиленград, 3-ма успяват да избягат.
Легендата с петлите е за следният случай — съседно село е разграбено от кърджалии и населението му го напуска. Турските бирници идват да събират данъци и решават да ги съберат от най-близкото село, от където чуят да пеят петли. Главанският чорбаджия Колаклията е техен водач и успява да предупреди съселяните си и те скриват своите петли. Данъкът е платен от жителите на съседното село Владимирово, което впоследствие присъединява и землището на опустошеното село.
По време на турското робство жителите на село Главан на три пъти емигрират към Бесарабия, съответно в 1806, 1815 и 1829 г. Въпеки това, селото се запазва и в края на XIX век наброява около 2200 жители и 800 къщи. Известна част от емигриралите се разселват из Добруджа - с. Владимирово, с. Карманите, с. Главан, гр. Тервел, Добрич, Варненско и др. След руско-турската война /1828-1829 г./ 800 главански семейства, начело със свещеника Михаил Стефанов Киранов, тръгват с оттеглящите се руски войски. Пътят е дълъг и тежък. Много умират. Част от главанци остават в Северна България, където основават свое село Главан /днешното село Главан, Област Силистра/. 167 семейства достигат до Бесарабия, където изграждат трето село Главан. Бесарабските главанци пазят и досега езика си, както и своите обичаи.Има и семейства, които са се завърнали от Бесарабия в България.Поради това, че тръгнали след акто ожънали, зимата ги заварила в Добруджа.Те там и останали.Живеят в селата Гешаново, Владимирово и др.Най-голям инат ( най характерното качество за главанците ) проявили тези, които влезли най-навътре,а по-точно заселилите се в село Гешаново, община Добрич.
[редактиране] Религии
Населението е изцяло православно. Единствената църква в селото е Св.Димитър, изградена в началото на 19 век. В нея са запазени стенописи и книги от около 1830–1840 година.
Училище Христо Ботев в селото е на 166 г. Създадено като килийно, впоследствие след Освобождението става основно - до 4 клас. През 1921 г. училището става прогимназиално, с назначен през същата година първи учител Георги Проданов /Дюшюнев/ - Даскала, по чиято идея училището е именувано "Хр.Ботев". В момента училището е основно, до 8 клас.
[редактиране] Културни и природни забележителности
В парка в центъра на селото е издигнат монументален паметник с височина около 7 метра на обесените през 1877 г. от турците 41 жители на Главан. Сред забележителностите на селото е и църквата „Св. Димитър“, както и паметниците на загиналите главанци във войните 1912–13 и 1914–1918 г.
[редактиране] Редовни събития
Съборът на селото се провежда всяка година в последната събота и неделя на м. октомври. Главан е родно село на Вицепрезидента Тодор Кавалджиев и на бившия министър и шеф на Съюза на антифашистките борци Димо Дичев. От селото е и народния представител в 15 НС Иван Минчев, от „Народна партия“ на Буров. Съпругата на Гео Милев - Мила Керанова произхожда също от село Главан, Старозагорско. Според старите хроники най-далечният и прадядо, Керан, е известен с това, че е живял 150 години. Бил е свещеник и завещал на синовете си винаги първородният син да става свещеник, за да се запази българският род и език. Според местни източници, родът на футболиста Наско Сираков също е от селото. Твърди се, че неговият баща, също известен спортист, Петко Сираков е извънбрачно дете на дъщерята на местния свещеник. Впоследствие детето е дадено в детски дом и отгледано във гр. Вълчидол.

