Бери-бери

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Внимание! Текстът вероятно нарушава нечии авторски права. Ако можете да подкрепите или опровергаете това подозрение с факти, моля пишете на беседата!


Думата бери означава слабост. Болестта представлява авитаминоза на витамин В1, водеща

до полиневрит, заболяване, възникнало вследствие на недостатъчното количество витамин

В1 (тиамин) в храната. Характеризира се с поражения на периферните нерви на крайниците,

разстройства на сърдечно-съдовата система и отоци, причинени от натрупването в

организма на млечна и пирогроздена киселина. Бери-бери е разпространена прердимно в

страните от Източна, Югоизточна и Южна Азия, където населението се храни основно с

обелен ориз. Причината за възникването на болестта Бери-бери била установена през 1897

година от холандския доктор Х. Ейкман, който работел на остров Ява. Ейкман предизвикал

болестта у едно пиле, хранейки го само с варен обелен ориз, и успял да го излекува със

оризови трици. Веществото, което излекувало пилето от болестта, съдържащо се в обелките

на ориза, се оказало витамин В1. Необходимата дневна доза от битамин В1 при мъжете е

1,6 - 2,5 мг, при жените е 1,3 - 2,2 мг, а при децата - от 0,5 до 1,7 мг. При отсъствие в храната на витамин В1 в организма се нарушава въглехидратният обмен и

се натрупват млечна и пирогроздена киселина. Нервните нарушения (полиневритите) при

Бери-бери могат да доведат до парализи. Характерните признаци, по които можем да съдим

за наличието на болестта, са , че болният стъпва на пръсти и на външната част на ходилото,

без да стъпва на петите си. Затова, в следствие от слабостта на крайниците, започва да

ходи с патерици. При болните сърцето се уголемява, а пулса зачестява. Апетитът намалява

и се появява запек. Наблюдава се отпадналост, болният бързо се уморява, появяват се

отоци. Лечението е приемане на препарати, съдържащи витамин В1, под формата на

таблетки или на инжекции. Профилактиката представлява хранене с продукти, които

съдържат витамин В1. Продуктите, които не съдържат витамин В1 (хляб и други изделия от

бяло брашно, захар), не трябва да превишават по енергийна стойност повече от 1/3 от

дневната дажба храна. Масовата профилактика е включване в храната на ръжен и пшеничен

хляб, ядки, както и добавяне на витамин В1 в брашното.