Рея (спътник)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|  | |
| Рея заснет от апарата Касини-Хюйгенс | |
| Откриване | |
|---|---|
| Открит от | Джовани Доменико Касини | 
| Дата | 23 декември 1672 г. | 
| Орбитални параметри (епоха J2000) | |
| Голяма полуос | 527 040 km | 
| Ексцентрицитет | 0,001 | 
| Орбитален период | 4 дни 108 часа 25 мин. 12 сек. | 
| Инклинация | 0,35 ° | 
| Естествен спътник на | Сатурн | 
| Физически характеристики | |
| Среден диаметър | 1528 km | 
| Площ | 7 300 000 km2 | 
| Маса | 2,3166×1021 kg | 
| Средна плътност | 1,24 g/cm3 | 
| Повърхностна гравитация | 0,26 m/s2 | 
| Период на въртене | 4 дни 12 часа 25 мин. 12 сек. (синхронен) | 
| Наклон на оста | 0,029 ° | 
| Албедо | 0,65 | 
| Повърхностна температура – мин. – средна – макс. | 54 K неизв. 99 K | 
| Атмосферни характеристики | |
| Атмосферно налягане | няма | 
Рея е вторият по големи естествен спътник на Сатурн след Титан. Открит е през 1672 г. от Джовани Доменико Касини и носи името на Рея — жена на Кронос и майката на Зевс в древногръцката митология. Понякога за спътника се употребява името на Сатурн 4.
| Съдържание | 
[редактиране] Наименование
Касини нарича четирите спътника на Сатурн които открива (Тетида, Диона, Рея и Япет) с колективното име Sidera Lodoicea или Звездите на Луи в чест на своя крал — френския крал Луи 14. Преди 1847 г. астрономите са наричали всички спътници Сатурн 1 до Сатурн 7, включвайки в поредицата и Титан, Мимас и Енцелад. През 1847 г. синът на Уилям Хершел — Джон Хершел в своята публикация „Резултати от астрономически наблюдения направени на Нос Добра надежда“ ([1]) предлага използването на съвременните имена на спътниците като им дава имената на титаните и братята и сестрите на бога Кронос.
[редактиране] Физически характеристики
 
Рея се състои предимно от лед и има плътност, равна на 1,240 kg/m3. Счита се че скалното ядро е не повече от 1/3 масата на спътника. Чертите на повърхността са подобни на тези на Диона — релефът на „водещото“ (в посока на орбалното движение) полукълбо е различен от този на „задното“, което издава сходен състав и процеси, довели до формирането на Рея и Диона. Температурата на повърхността на Рея е 99 K (−174°C) при директна осветеност и между 73 K (−200°C) и 53 K (−220°C) на сянка.
Рея е покрита с множество кратери и тънки светли линейни черти на повърхността, която може да се раздели на две части: на една от тях се съдържат кратери с диаметър по-голям от 40 km, а на другата, главно в полярните и екваториални райони, всички кратери са под 40 km. Наличието на тези две части издава събитие, довело до образуването на нова повърхност в миналото на Рея.
Водещото полукълбо е гъсто покрито с кратери и е равномерно светло. По начин подобен на този на Калисто, кратерите на повърхността за загубили релефа си вследствие на свойството на ледената покривка да „тече“ в продължение на милиони години.
На задното полукълбо е разположена мрежа от светли откоси и сравенително малко на брой кратери. За откосите се спекулира, че представляват материал, изхвърлен от ледените вулкани, които са били активни в далечното минало на спътника, когато вътрешността му е била все още течна. Повече информация относно терена на Рея се очаква при близкия подход на Касини на 25 ноември 2005 г.
[редактиране] Виж още
- Списък на обекти на Рея
- Астероидът 577 Рея
[редактиране] Външни препратки
| Спътници на Сатурн | 
|---|
| ... | Полидевк, Диона, Елена | Рея | Титан | ... | 
| Мимас | Енцелад | Тетида | Диона | Рея | Титан | Хиперион | Япет | Феба | 
| Слънчева система | 
| Звезда: Слънце | 
| Планети: Меркурий | Венера | Земя | Марс | Юпитер | Сатурн | Уран | Нептун | 
| Планети-джудже: 1 Церера | Плутон | 2003 UB313 | 
| Други тела: Луна | Астероиди | Пояс на Кайпер | Разреден диск | Облак на Оорт | 
| Виж също астрономически обекти и списък на обектите в Слънчевата система подредени по радиус, маса и разстояние до Слънцето | 




