Беглеж
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Беглеж е село в Северна България. То се намира в община Плевен, Област Плевен.
| Беглеж | |
|---|---|
|  | |
| Данни | |
| Област: | Плевен | 
| Община: | Плевен | 
| Население: | 773 (13/09/2005) | 
| Надм. височина: | 239 м | 
| Пощ. код: | 5872 | 
| Тел. код: | 06519 | 
| Геогр. положение: | 43° 15' сев. ш. 24° 29' изт. д. | 
| МПС код: | ЕН | 
| Кмет или наместник | |
| Петко Петков | |
| Съдържание | 
[редактиране] География
Разположено в триъгълник на 25 км. южно от Плевен, на 28 км. западно от Ловеч и 30 км. североисточно от Луковит. Регулацията включва 126 хектара, землището 5 500 хектара. Обработваемата земя е 34 713 дка, залесени територии 10 595 дка, пасища 6 728 дка, широколистни гори 12 000 дка, овощни градини 594 дка /сливи стенлей/. Теренът е сравнително равнинен, слабо наведен на запад, но дълбоко нарязан в регулацията от р. Барата и странични долове. Реката е дълга 21 км., тече от изток на запад и се влива в р. Вит на 8,5 км. от селото.
Температурата през лятото е 25-28 градуса, а през зимата до - 6 градуса.
Измерени показатели на въздуха 2001 година: 4,8 мг/м куб. SO 2 при норма 125, 22,3мг/м куб. NO 2 при норма 200 и 0,95 мг/м куб. за прах.
[редактиране] История
Историята на с.БЕГЛЕЖ започва в края на [15век/. Според изследванията на братя Шкорпил 1898-1899г. и проф.Богдан Филов 1903г. селището е възникнало около 1600-1625г., местено е два пъти 1792 и 1795 г.при размириците на Осан Пазвантоглу и при чумната епидемия. От археологическите паметници се разбира, че в местнотите "Камен дол", "Балийца" и "Селишкият геран" са съществували селища.
Потомци на днешните Беглежани са българи от Родопите бягащи от помохамеданчване от тамошните села Плиздица/Плизгавица/. Преминавайки през Троянския и Етрополски проход старейшините заселват хората между реките Вит и Осъм. Ловешкият първенец заселва родопските беглеци в источната половина на землището, а Луковитския в западната. Заселниците решават новото име на селото да бъде БЕГЛЕЖ, тоест село на беглеци. В речника на селяните влизат изразите: "бягството" и "беглежко тегло", напомнящи вечно за нерадостната съдба на беглеца. Между баирите е блестяла сребристата лента на река Барата. Днешният герб на Беглеж, символидилизира борбата, ученолюбието и труда на фона на гостоприемството, толерантноста и честноста.
Във войните за национално освобождение участват над 250 беглежани, на които кметството през 2005 година издигна паметник от признателен Беглеж.
[редактиране] Религии
Источноправославна,храм "Св.Вознесение Господне" построен през 1893 г.от майстор Иван Булката от гр.Трявна. Сградата е обявена за паметник на културата /заповед № 413 - 1979 г. на НИПК - София/. През 1894 г.на християнският празник Голяма Богородица /15.08.ст.ст./ църквата се открива от врачанския митрополит Константин. Получава се разрешение, подписано от Стефан Стамболов, с което селото преминава от Луковитска към Плевенска околия. В селото живеят и изповядващи мюсюлманската религия 100-120 жители но няма джамия. Религиите живеят мирно с взаимно уважение към религиозните празници и обичаи.
[редактиране] Обществени институции
Най силната институция е местната власт, представлявана от Кметство с административно обслужващо звено, ОУ"В.Левски", ЦДГ"Иглика", Домашен социален патронаж, Клуб на инвалида и пенсионера, Социално-педагогически интернат
[редактиране] Културни и природни забележителности
През землището на село Беглеж преминават реките Вит, Катунешка река и Змийца /Барата/.От археологическите паметници се разбира, че в м. "Камен дол". "Балийца" и "Селищния дол" са съществували селища. В ранното средновековие има тъмни местни предания и легенди за съществуването на село само на последното място. Признати паметници на културата е православният храм "Св. Вознесение Господне" и две жилищни постройки частна собствиност. През 2001 г кметството преустройва в етнографски музей частен имот на братя Железарови дарение на кметството за тази цел. През 2005 г. кметството по проект изгради паметник на участниците във войните над 200 беглежани. Природата е надарила щедро Беглеж,красиви местности недокоснати от вредности и строителство са:каньоните на реките Вит, Катунешката река, наричана от беглежани "оная река", местностите "Кривокрой", "Пчелина", "Метильова локва" и др. Беглеж чака инвеститори за селски туризъм и почивка.
[редактиране] Редовни събития
1806 - 1811г. известни като години наЧапаня. 1814г.- върлува голямата чума,дават се много жертви. 1815г.- идват нови заселници,предците на Доганите, Йотовци, Бойовци, Мечовци, Кайкази, Дочовци, Генджовци, Нешовци и Шейретите. 1827г.- роден е Йочо Гетов Няголов /Комитата/, най-изявеният общественик, безкомромисен защитник на българщината. Председател на революционния комитет. 1886г.- Доко Мачков Тупанджията, прадядо на Гена Димитрова отива в Румъния, да си купи кларнет с пет клапил. Това е първият фабричен музикален инструмент в селото. 1898г.- Дочо Ботев и Иванчо Майстора изработват в железарските си работилници по една веячка. За периода 1901-1928г. са изработени общо 160 веячки, закупувани Хасковско, Кюстендилско,Врачанско,Добруджа. Дава се първото представление на пиесата "Пиян баща". 1899г.- учередява се земеделска дужинка. 1906г.- построява се валцова мелница, първото промишлено предприятие. 1911г.- учередява се кредитно кооперативно дружество "Съгласие". Герго Найденов е избран за народен представитер от Народната партия. Учередява се втора социалистическа партия. 1912г.- основен поминък на населението става земеделието пред животновъдството. 1913г.- До края на месец юни 39 съобщения за убити войници през двете войни почернят селото. 1916г.- целият учителски персонал напуска селото и остава бележка в летописната книга -"Отстъпваме Беглежкото тегло на по млади учители". 1918г.- върлува испански грип - умират 120 души. 1920г.- открива се частна телеграфопощенска станция. 1921г.- указ № 208 утвърждава първият регулационен план на селото с 1260 дка. от които: застроени - 382, улици - 255, дерета - 30. 1922г.- Илия Сл. Койруков купува първата лека кола, обзавежда сладкарница от градски тип, ресторант с духова музика и певица, открива курс по модерни танци - все новости за селото. 1927г.- учередява се комитет за построяване паметник на загиналите във войните. 1929г.- Завършва строителството на пътя Беглеж - Катунец. Открива се частично водоснабдяване от "Криводер". 1930г.- Коно Мачков дарява 50 000лв. на училището за образуване фонд на негово име. 1943г.- в местноста "Киризлика" ОК на БКП в Плевен и Червен Бряг изграждат ръководството на 11 ВОЗ. 1944г.- на 20.04 се сформира отряд "В.Левски". На 19.06 отряда напада с.Беглеж, при овладяването на общината загиват: Стоян Едрев - началник на 11 ВОЗ, Цвятко Георгиев /Кирчо/-командир на отрядите и Въло Йончев /Венци/ - командир на чета. На 10.09 власта преминава в ОФ -кмет Иван Нейков, секретар - бирник Стойчо Цанков. 1945г.- откриват се занятия в непълната гимназия. Започва електрификация на селото. 1947г.- образува се първото младежко звено със звеновод Радка Петкова. Построяват се овчанирниците в "Камен дол". На 06.05 се открива овцефермата с овцевъди Цанко Даков и Яшар Аликов. 1949г.- открива се редовна ежедневна линия София - Беглеж. 1955г.- открива се детска ясла, градина и кухня за обедна храна. 1956г.- започва стоителството на язовир в м."Радов дол". 1957г.- засаждат се първите 160 дка лозе, 300 дка малини и 450 дка овощни дървета в м. "Коминя". 1959г.- построява се летовище за ученици и кооператори в с.Кранево, Добричко. 1960г.- излъчва се филма "Зелените квадрати" за опита на Васил Дочев и Петър Колев за комплексната механизация. 1961г.- открита е сегашната сграда за обучение на 250 ученика. 1962г.- построена е банята. 1964г.- започва строителзтвото на административната сграда на центъра. 1967г.- Тодор Живков посещава селото. 1968г.- открива се цех за сладкарски изделия. 1972г.- построяват се първите туристически бараки в м."Кривокрой". 1975г.- провежда се първата земляческа среща, на която присъстват над 1500 беглежани живеещи в други населени места.
[редактиране] Личности родени в Беглеж
- Александър Гетман (1915 -1975) български генерал, журналист, директор НТ "Иван Вазов"
- Любен Дашев (р.1959), български поет
- Гена Димитрова (1941-2005) българска оперна певица
- Калин Донков (р.1941) български поет
[редактиране] Некласифицирани
- Петър Колев (р.?), герой на соц. труд въвежда комплексната механизация в селското стопанство
- Петър Костов (р.1927), български лекар и поет
- Николай Нейков (р.?) майстор на спорта, режисьор, журналист
- Петко Спасов (р.?) български поет
[редактиране] Други
Пещери в землището на село Беглеж http://caves.4at.info/index.php?lo=414



