Полистирен
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Полистиренът (или полистирол) е полимер, изготвян от мономера стирен (стирол), течен въглеводород, произвеждан промишлено от петрол. При стайна температура полистиролът е твърд термопласт с аморфна структура, но при по-висока температура може да бъде разтопен и втвърден отново. Стиренът е ароматен мономер, а полистиренът е ароматен полимер. Произведен е за пръв път от BASF през 1930-те.
| Съдържание | 
[редактиране] Имена и търговски марки
От химическа гледна точка мономерът е стирен, а полимерът - полистирен. Така е познат в англоезичните страни. В САЩ се произвежда от Dow Chemical Company под запазената марка Styrofoam. Там това название се е разпространило за всяка разновидност полистирен. В българския се използват и наименованиета стирол/полистирол, включително и в по-стари нормативните документи, но в последните години се налагат стандартните наименования на IUPAC стирен/полистирен.
[редактиране] Свойства и употреба
Чистият твърд полистирен е безцветна тъмна пластмаса със слаба деформируемост, която може да бъде изливана във форми с фини детайли. Полистиренът може да бъде прозрачен или оцветен в различни цветове. Той е евтин и се използва за производство на детски конструктори, пластмасови прибори за хранене и много други предмети, за които е подходяща сравнително корава евтина пластмаса с възможност за оцветяване в различни цветове. Полистиренът, произведен на листове, може да бъде формован в евтини чаши, чинии, кутии и други предмети за еднократна употреба, особено когато якостта, трайността и топлоустойчивостта не са толкова важни. Тънък слой от прозрачен полистирен често се използва като стандарт при инфрачервена спектроскопия.
Полистиренът е диелектрик с ниски загуби даже и при високи честоти. Използува се за различни радиотехнически детайли, за изолация на качествени кабели, за диелектрик на кондензатори. Кондензаторите с диелектрик полистиреново фолио се наричат „стирофлексни“.
Най-масовата употреба на полистирена е като експандиран полистирен (EPS) /БДС EN 13163/, известен още под търговски марки като стиропор, стирофом, фасаден стериопор и други, който представлява смес от около 5% полистирол и 95% въздух. Това е лекият материал, от който се изготвят чаши за кафе и съдове за храна за вкъщи. Използва се също и за топлоизолация на сгради, пакетажен материал и в изготвянето на архитектурни макети. Използва се и за изготвянето на леярски моделии за леене със стопяеми модели. Негова подобрена, нехигроскопична разновидност е екструдираният полистирен с търговски наименования Фибран, Стиродур, Стирофлекс, Монодур, Глазформ и други.
Удароустойчив полистирен (high-impact polystyrene, HIPS) е търговското име на съполимер на стирена и бутадиена. Полибутадиенът е каучук, и поради неговото наличие се получава повишената жилавост на удароустойчивия полистирен. Той е основен материал за изработка на детайли чрез шприцване.

