Цола Драгойчева
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Цола Драгойчева български политик | |
| Родена: | 30 август 1898 Бяла Слатина, България | 
|---|---|
| Починала: | 26 май 1993 София, България | 
Цола Нинчева Драгойчева е български политик от Българската комунистическа партия (БКП). Замесена в терористична дейност в началото на 20-те години, тя прекарва дълго време в затвора и в емиграция в Съветския съюз. След Втората световна война заема различни номенклатурни постове.
Цола Драгойчева е народен представител в XXVI (1945-1946) Обикновено Народно събрание, в VI (1946-1949) Велико Народно събрание и в I (1950-1953), II (1954-1957), III (1958-1961), IV (1962-1965), V (1966-1971), VI (1971-1976), VII (1976-1981), VIII (1981-1986) и IX (1986-1990) Народно събрание.
| Съдържание | 
[редактиране] Биография
Цола Драгойчева е родена в Бяла Слатина на 18 август (30 август нов стил) 1898. Завършва Висшия педагогически институт в София, след което става учителка. Заради участието си в Септемврийското въстание 1923 е осъдена на 15 години затвор и са ѝ отнети учителските права. След амнистията през 1924 е избрана за член на областните ръководства на БКП в Русе и Пловдив, в същото време сътрудничи на Военната организация на партията.
След атентата в църквата Света Неделя (1925) Цола Драгойчева е осъдена на смърт, но изпълнението на присъдата е отложено, тъй като тя е бременна. През 1926 смъртната присъда е заменена с доживотен затвор, а през 1932 тя отново е амнистирана. В затвора се ражда нейният син, Чавдар Драгойчев, известен български хирург. Бащата е неизвестен, макар и според слухове да е надзирател или дори директор на затвора.
След освобождаването си от затвора Цола Драгойчева заминава за СССР, където завършва Международната ленинска школа в Москва. Една година работи в Международния женски секретариат на Коминтерна. Завръща се в България през 1936, а през 1937 е избрана за член на Централния комитет (ЦК) на БКП, какъвто остава до 2 февруари 1990. От 1941 е член на Политбюро на ЦК на БКП.
Цола Драгойчева е сред ръководителите на комунистическата съпротива в България по време на Втората световна война. През август 1941 е арестувана и изпратена в концлагера Свети Никола, Асеновградско, където остава до декември същата година. По процеса на ЦК на БРП (1942) е осъдена задочно на смърт за втори път.
След 9 септември 1944 заема редица номенклатурни постове — главен секретар на Националния комитет на Отечествения фронт (1944-1948), председател на Българския народен женски съюз (1945-1950), министър на пощите, телеграфите и телефоните (1947–1957), председател на Националния комитет за защита на мира (1949-1952), председател на Общонародния комитет за българо-съветска дружба (1957-1977), а от 1977 — негов почетен председател и други.
Цола Драгойчева участва активно в ликвидирането на Никола Петков и Трайчо Костов и мого други т.нар."врагове на народа". Тя е привърженик на идеята България да стане 16-та република на СССР. В изкуството и културата си спечелва името на безмилостен цензор. Близка е с Йосиф Кобзон.
Мемоарите ѝ са най-подробният официален източник преди 1989 г. за положението на българите във Вардарска Македония по време и след Втората световна война и са изразител на позициите на БКП по македонския въпрос. Въпреки това, мемоарите ѝ се смятат за неверни и тенденциозни и са подложени на силна критика от страна на Иван Михайлов и други национални дейци.
[редактиране] Библиография
- „Повеля на дълга. Спомени и размисли“ (в три части; 1972-1979)
- „Българо-съветската дружба — двигателна сила за възход на НРБ“ (1976)
[редактиране] Източници
- Ташев, Ташо (1999). „Министрите на България 1879-1999“. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО. ISBN 954430603X / ISBN 9545091916.
[редактиране] Външни препратки
- Цола Драгойчева пише „история"...
- Спомени за Рада Ямова, близка съратничка на Цола Драгойчева.
| --- | >>> | министър на пощите, телеграфите и телефоните (11 декември 1947— 1 февруари 1957) | >>> | --- | 


