Папуа-Нова Гвинея
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Пълно наименование - Независима държава Папуа Нова Гвинея
| Съдържание | 
[редактиране] Държавно устройство
Държавата е в състава на Общността на нациите. Глава на държавата е кралицата на Великобритания и Северна Ирландия, представена от генерал-губернатор. Висш законодателен орган - еднопалатен Национален парламент от 109 депутата, избирани за 5 години. Изпълнителна власт - Национален изпълнителен съвет начело с премиер-министър.
[редактиране] География
Главният остров е покрит с джунгла, обкръжена от блатисти равнини. Страната е разположена в югозападната част на Тихия океан и заема източната част на остров Нова Гвинея и близките острови, архипелага Бисмарк (с най-големи о-ви Нова Британия - 37,8 хил. кв. км, и Нова Ирландия - 7,3 хил. кв. км), северната част от Соломоновите острови (о-ви Бугенвил и Бука), островите Д'Антркасто и още над 200 малки острова. Общата площ е 462,8 хил. кв. км. Граничи с Индонезия - 840 км, и има брегова линия 7 260 км. На о-в Нова Гвинея е разположена Централната планинска верига с най-висока точка връх Вилхелм - 4 509 м. Южните части са заети от обширна низина. Климат - екваториален и субекваториален. Средна годишна температура 26 градуса Сº, в планините над 2 500 м - до 10 градуса Сº. Валежи - в планините - над 4000 мм. Реки (пълноводни) - Сепик, Флай и др. Растителност - влажни тропически гори, на юг - савана.
Столица - Порт Морсби (220 хил. ж.). По-големи градове - Лае (100 хил. ж.), Маданг (40 хил. ж.), Рабаул, Кавиенг. Административно деление - 19 провинции и 1 столичен окръг.
От София до Порт Морсби - 13 444 км
[редактиране] Население
Голяма част от обитателите на острова живеят в малки селца, където отглеждат зеленчуци и се занимават със скотовъдство. Коренните жители на Нова Гвинея се наричат папуаси. Много племена са откъснати от външния свят и са съхранили своите традиции и език. В Папуа Нова Гвинея се говорят около 700 езика.
Население - 4 810 хил. жит. Гъстота - 10,4 жит. на кв. км. Естествен прираст - 23. Средна продължителност на живота: мъже - 57 г., жени - 59 г.
Етнически състав - над 750 народи и племена, вкл. папуаски народности 84,0 % (от тях народи от Източното плато - 48,9 %, сепик-раму - 10,6 %, други - 40,5 %), меланезийци 15,1 % (от тях толаи - 21,0 %), англо-австралийци 0,9 %.
Официален език - английски, използват се хири-моту и меланезийски пиджин.
Конфесионален състав - християнство 92,7 % (от тях протестанти - 68,6 %, католици - 31,4 %), местни традиционни вярвания и култове - 7,3 %.
Градско население - 17 %.
[редактиране] История
До 1975г. Папуа Нова Гвинея се е считала за територия на Австралия и е включвала верига от острови и половината от остров Нова Гвинея.
ХVI в. - страната е открита от португалци; в края на ХIХ в. - поява на немски заселници; 1884 г. - Германия завладява североизточната, а Великобритания югоизточната част (Папуа). Западната част на о-в Нова Гвинея става колония на Нидерландия (от 1963 г. към Индонезия); 1906 г. - Великобритания предава управлението над Папуа на Австралия; 1946 г. - Нова Гвинея става подопечна територия на ООН под управлението на Австралия; 1949 г. - Австралия обединява двете части на острова; 6 септември 1975 г. - провъзгласена независимостта на Папуа Нова Гвинея.
[редактиране] Икономика
Парична единица - кина (К) = 100 тое Стопанство - аграрна, слабо развита страна. В селското стопанство са заети 72 % от трудоспособното население. Плодородните земи са само 5 % от общата територия. Главни култури - кокосова палма (над 110 хил. т копра годишно), кафе, какао, чай, ориз и др. Страната е богата на полезни изкопаеми - злато и медни руди (на о-в Бугенвил) и перспективни нефтени и въглищни находища. Има малки дървопреработвателни предприятия. Развит е и крайбрежният риболов.
Туризъм - постепенно се развива инфраструктурата. Годишно страната се посещава от 52 хил. туристи, предимно от Австралия и Нова Зеландия.
Папуа нова гвиния е богата на природни ресурси, но тяхната експлоатация е затруднена от неравния терен и от високата стойност на развиващата се инфраструктура. Селското стопанство осигурява прехраната на 85 % от населението. Богатството на полезни изкопаеми, като нефт, медна руда и злато формират 72% от приходите от експорт. Състоянието на икономиката на страната се подобрява през последните две години, след продължителният период на несигурност. Бившият министър-председател М. Мораута се опита да възвърне вяр�
[редактиране] Комуникации и транспорт
Транспорт - шосета - 19 хил. км, няма ж.п. линии. Основни морски пристанища - Порт Морсби, Рабаул. Международно летище - Порт Морсби.
| Държави и територии в Океания | |
|  | Австралия : Австралия · остров Норфолк | 
|  | Меланезия : Източен Тимор · Фиджи · Молукски острови и Западна Нова Гвинея (част от Индонезия) · Нова Каледония · Папуа-Нова Гвинея · Соломонови острови · Вануату | 
|  | Микронезия : Гуам · Кирибати · Маршалови острови · Северни Мариански острови · Микронезия (държава) · Науру · Палау · Уейк | 
|  | Полинезия : Американска Самоа · Острови Кук · Френска Полинезия · Хаваи · Нова Зеландия · Ниуе · Питкерн · Самоа · Токелау · Тонга · Тувалу · Уолис и Футуна | 


