Изатовци
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Изатовци | |
|---|---|
|  | |
| Данни | |
| Население: | 31 (2002) | 
| Надм. височина: | 788 м | 
| Геогр. положение: | 43° 7' 14 сев. ш. 22° 52' 59 изт. д. | 
| Пощ. код: | ? | 
| Тел. код: | 0038-1-10 | 
Изатовци (на сръбски: вариант на латиница - Izatovci) е село в Западните покрайнини, Сърбия. То се намира в Община Цариброд (Димитровград).
| Съдържание | 
[редактиране] География
Изатовци се намира в района, известен като Висок (Горни Висок), на 25 километра северно от Цариброд (Димитровград), в подножието на планината Видлич.
Махали на селото са: Горня мала, Долня мала, Лисичкова мала и Радевица.
[редактиране] История
Изатовци се споменава в османо-турски документи от 15 век под името Изатофча. По това време то е част от казата Шехиркьой (Пирот). През 19 век в Изатовския манастир “Св. Архангел Михаил” се открива първото училище в този край.
По време на кратката сръбска окупация през 1878 година и първата половина на 1879 година спада към Височкия срез на Пиротски окръг. В Княжество България селото е включено в Царибродска околия, Трънски окръг и е част от общините Славиня (до 1910) и Каменица (от 1910).
От ноември 1920 година до април 1941 година и от 1944 година Изатовци е в състава на Сърбия (Кралство на сърби, хървати и словенци, Югославия).
[редактиране] Население
Населението на Изатовци е предимно българско. Автентичният диалект на селото спада към т.нар. Белоградчишко-трънски говори, известни в Сърбия и като Тимошко-лужнички. Според някои местното население спада към етнографската трупа на т.нар. торлаци, макар че това название не е много популярно сред изатовчани.
Според преброяванията жителите на Изатовци се разпределят по следния начин:
- 1900 г. - 322 д.
- 1905 г. - 349 д.
- 1910 г. - 349 д.
- 1921 г. - 386 д.
- 1948 г. - 366 д.
- 1991 г. - 55 д.
- 2002 г. – 31 д.
[редактиране] Културни и природни забележителности
Останки от Изатовския манастир “Св. Архангел Михаил”, разрушен при земетресение през 1929 година.
[редактиране] Личности
[редактиране] Литература
- Златковић , Драгољуб. Микротопонимиjа Старе планине. Горњи Висок од Браћевца до Влковиjе и Шугрин, Пиротски зборник, бр. 27-28, Пирот 2003, с. 135-139
- Николова, Весна. Микротопонимията в Горен Висок, сп. Мост, бр. 170-171, Ниш 2001, с.163-164

