Спанци (Ном Лерин)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Фанос | |
|---|---|
|  | |
| Данни | |
| Население: | 137 (2001) | 
| Надм. височина: | 578 м | 
| Геогр. положение: | 40° 40' 0 сев. ш. 21° 36' 0 изт. д. | 
| Пощ. код: | |
| Тел. код: | |
Спанци (на гръцки Φανός, Фанос) е село в Република Гърция, в Дем Аминдео, Ном Лерин (Флорина), Област Западна Македония със 137 жители (2001). Селото е разположено на 32 километра югоизточно от номовия център Лерин (Флорина), на 10 километра западно от демовия център Суровичево (Аминдео) и на три километра от Екши Су в подножието на планината Вич.
| Съдържание | 
[редактиране] История
На три километра югоизточно от днешното село Фанос в местността Ливада има останки от праисторическо селище от неолита и ранната каменномедна епоха. На хълм на половин километър източно от селото има друго праисторическо селище от каменномедната епоха. В местността Тумба ливада има останки от сграда от византийската епоха.
През османската епоха селото е заселено от българи, за което говори и българското му име Спанци. Но през 18 век управителят на Янина Али паша заселва в Спанци и в съседното село Гулинци турци юруци. В края на 19 век Спанци е смесено турско-циганско мюсюлманско село. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 Спанци погрешно е посочено като село с 25 домакинства с 67 жители българи.[1] Според Васил Кънчов ("Македония. Етнография и статистика") в Спанци в 1900 година живеят 120 турци и 60 цигани.[2]
След Гръцко-турската война при обмяната на населението между Турция и Гърция мюсюлманското население от Спанци и Гулинци се изселва и на негово място са заселени бежанци от Кавказ както и власи от Влашка Блаца (днес Власти). По-късно в селото се заселват и някои български семейства от околните села.
[редактиране] Преброявания
[редактиране] Външни връзки
[редактиране] Бележки
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
|  | Дем Суровичево (Аминдео) |  | 
|---|---|---|
| Суровичево (Аминдео) | Аналипси | Горничево (Кели) | Гулинци (Родонас) | Екши Су (Ксино Неро) | Петърско (Петрес) | Пътеле (Агиос Пантелеймонас | Сотир (Сотирас) | Спанци (Фанос) | Церово (Клиди) | ||


