Людмила Живкова
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Людмила Живкова български политик | |
| Родена: | 26 юли 1942 София, България | 
|---|---|
| Починала: | 21 юли 1981 София, България | 
Людмила Тодорова Живкова е български политик от Българската комунистическа партия (БКП). Дъщеря на ръководителя на БКП Тодор Живков и Мара Малеева. Издига се в комунистическата йерархия до член на Политбюро.
| Съдържание | 
[редактиране] Биография
След като завършва история в Софийския университет „Климент Охридски“ (1965) и история на изкуството в Москва (1970) и специализира в Оксфорд, тя е назначена за заместник-председател на Комитета за изкуство и култура (1972-1973) и негов първи заместник-председател (1973-1975). Людмила Живкова е председател на Комитета за изкуство и култура с ранг на министър от 1975 г. до загадърчната си смърт. Тя е известна с предпочитанията си към източните култури и Индия, с което си спечелва недоверието на идеологическите цензори в СССР и КГБ.
Людмила Живкова прави и допринася много за българската история, култура и културно наследство, организирайки множество международни изложби, а също така и честването на "1300 години България", създава мощен екип в Комитета за Култура, дълги дясна ръка й е Александър Фол. Прокарва идеята за построяване на дворец на културата в София, известен днес под името "Национален Дворец на Културата" (НДК).
Людмила Живкова е народен представител в VII (1976-1981) и VIII (1981) Народно събрание.
От първия си брак Людмила Живкова има дъщеря Евгения (Жени) Живкова - моден дизайнер и депутат от "Коалиция за България", а от брака си с Иван Славков има син Тодор Славков, съден по обвинение в изнасилване.
След смъртта на Людмила Живкова Жени е осиновена от дядо си Тодор Живков.
[редактиране] Библиография
- Англо-турските отношения 1933-1939 (1971)
- Казанлъшката гробница (1974)
- Социалистическая культура и современные общественные процесы (1977; на руски)
- Четвероевангелието на цар Иван Александър (1980)
- За усъвършенствуване на човека и обществото (1980; статии, речи и доклади)
- С априлско вдъхновение в борбата за мир и социализъм, за единство, творчество и красота (1982; доклади, речи, статии, изказвания в 3 тома)
- Интелектуалните възможности и творческите сили на личността (1985; доклади, статии, речи, изказвания)
[редактиране] Източници
- Ташев, Ташо (1999). „Министрите на България 1879-1999“. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО. ISBN 954430603X / ISBN 9545091916.
| Павел Матев | >>> | председател на Комитета за изкуство и култура1,2 (3 юли 1975— 21 юли 1981) | >>> | Георги Йорданов | 
1: с ранг на министър
2: от 22 декември 1977 председател на Комитета за култура


