3 Юнона
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Откриване A | |
|---|---|
| Открит от | Карл Лудвиг Хардинг | 
| Дата | 1 септември, 1804 г. | 
| Предварително означение | няма B | 
| Категория | Основен пояс (Семейство Юнона) | 
| Орбитални параметри C Епоха 14 юли 2004 г. (юлиански ден 2453200,5) | |
| Ексцентрицитет (e) | 0,258 | 
| Голяма полуос (a) | 399 102 Gm (2,668 АЕ) | 
| Перихелий (q) | 295 949 Gm (1,978 АЕ) | 
| Афелий (Q) | 502 255 Gm (3,357 АЕ) | 
| Орбитален период (P) | 1591,609 дни (4,36 години) | 
| Средна орбитална скорост | 18,24 km/s | 
| Инклинация (i) | 12,972 ° | 
| Дължина на възходящия възел (Ω) | 170,127° | 
| Параметър на перихелия (ω) | 247,890° | 
| Средна аномалия (M) | 254,993° | 
| Физически характеристики | |
| Размери | 233,9 km | 
| Маса | 2,824×1019 kg | 
| Плътност | 4,2 g/cm³ | 
| Повърхностна гравитация | 0,13 m/s² | 
| Втора космическа скорост | 0,18 km/s | 
| Период на въртене | 0,3004 дни | 
| Спектрален клас | S-клас астероид | 
| Абсолютна величина | 5,33 | 
| Албедо | 0,238 | 
| Средна повърхностна температура | ~163 K | 
| редактиране | |
3 Юнона е астероид, открит на 1 септември 1804 г. от немския астроном Карл Лудвиг Хардинг, използвал двуинчов телескоп. Разположен е в основния пояс. Носи името на митологичната фигура Юнона, най-значимата богиня от римската митология.
Юнона, главния представител на Семейство Юнона е един от най-големите астероиди в основния пояс, с диаметър от 234 km. Счита се за принадлежащ съм S-клас астероидите, тъй като е високорефлективен и съставен от никел, желязо, магнезий и силикати.
Според Джеймс Хилтън орбитата на Юнона през 1839 г. се е променила незначително, вероятно под гравитационното въздействие или сблъсък с друго тяло.
Юнона е първият астероид, наблюдаван по време на окултация. На 19 февруари 1958 г. той затъмнява звездата (SAO 112328). Впоследствие са наблюдавани още няколко окултации.
През 2003 г. Юнона е заснет от телескопа Хукър на обсерваторията Mount Wilson, който използва адаптивна оптика. Определен е диаметър от 267 km, като общата форма на астероида е неправилна. След наблюдения в инфрачервения диапазон е установено наличието на 100 километров кратер, образуван в близкото минало (в геоложки мащаб) на астероида. Спектрографски наблюдения показват че Юнона вероятно е източникът на често срещаните скалисти метеорити, наречени хондрити, съдържащи примеси от оливин и пироксин.
[редактиране] Източници
 Страница на Джеймс Хилтън в Военоморската обсерватория на САЩ Страница на Джеймс Хилтън в Военоморската обсерватория на САЩ
 Публикация съдържаща изчисления на масите на тела в астероидния пояс Публикация съдържаща изчисления на масите на тела в астероидния пояс
| Астероиден пояс | 
| ... | 2 Палада | 3 Юнона | 4 Веста | ... | 
| 1 Церера | 2 Палада | 3 Юнона | 4 Веста | 5 Астрея | 6 Хеба | 7 Ирис | 8 Флора | 
| 9 Метис | 10 Хигея | 11 Партенопа | 12 Виктория | 13 Егерия | 14 Ирена | 
| 15 Евмония | 16 Психе | 17 Тетис | 18 Мелпомена | 19 Фортуна | 20 Масалия | 
| Малки планети | 
| Вулканоиди | Астероиден пояс | Астероидни групи и семейства | 
| Близкоземни астероиди | Троянски астероиди | Кентаври | 
| Транснептунови обекти | Дамоклоиди | Комети | пояса на Кайпер | Облак на Оорт | 
| За други обекти и региони виж: Двойни астероиди, Астероидни спътници и Слънчева система. Виж също: списък на астероиди | 

