Киргизстан

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Кыргыз республикасы
Киргизская Республика

Знаме на Киргизстан Герб на Киргизстан
(знаме) (герб)
Национален девиз: няма
Местоположение на Киргизстан
Официален език киргизки, руски
Столица Бишкек
Най-голям град Бишкек
президент Курманбек Бакиев
министър-председател Феликс Кулов
Площ
 - Общо
на 84-то място
198 500 км2
Население
 - Общо (2005)
 - Гъстота
на 112-то място
5 146 281
25 д/км2
БВП
 - Общо (2004)
 - на човек
на 135-то място
9 870 млрд $
? $
Валута Сом (KGS)
Часова зона UTC +5
Независимост

обявена на
от Съветския съюз
31 август 1991
Национален химн Кыргыз Республикасынын Мамлекеттик Гимни
Internet TLD kg
Телефонен код +996

Република Киргизстан е държава в Средна Азия и заема западните и централни части на планинския масив Тяншан. Граничи на север с Казахстан, на запад - с Узбекистан, на юго-запад - с Таджикистан, на юго-изток и изток - с КНР. Страната е член на ОНД Киргизстан е една от най-високопланинските страни в света. Над 90% от територията на страната е с надморска височина над 1000 метра. Най-ниската точка е Карадаря - 132 метра, най-високата точка е Женгиш Чокусу с надморска височина от 7439 метра.

Само 7% от земята е обработваема, 44% от националната територия е заета от пасища, а 4% са горски терени използвани за дърводобив.

Киргизстан е богат на залежи от мрамор и полускъпоценни камъни-ахат, оникс и др. Има и известни запаси от нефт, каменни въглища, природен газ, злато, олово, живак, меркурий и други редки метали.

Съдържание

[редактиране] Стопанство

Страната е относително бедна, с преобладаващ селскостопански сектор в икономиката. Водещи експортни артикули са тютюнът, памукът, вълната, месото. За разлика от други централноазиатски републики Киргизстан сравнително бързо прилага либерални икономически реформи. Страната става първа измежду страните в региона член на СТО. Проблеми за икономиката е високата корупция, липсата на чуждестранни инвестиции в националната икономика и високият бюджетен дефицит.

През 2004г. официалната безработица е 18%, но реално е доста по-висока. Около 40% от населението живее под чертата на бедността.

Страната е сериозен износител на електроенергия за съседните страни.

Киргизстан има отрицателно външнотърговско салдо. Основните търговски партньори са ОАЕ, Русия, Китай, Казахстан, Швейцария, Турция и др.

[редактиране] История

  • Първите държавни образования на територията на съвременен Киргизстан възникват в 2 век до н.е., когато южните, земеделски райони на страната влизат в състава на държавата Паркан.
  • 5 век - започва переход към оседнал начин на живот и в номадите, населяващи Северен Киргизстан.
  • 13 век - земите на съвременен Киргизстан са завоювани от монголите.
  • 15 век - киргизите се заселяват на територията на Киргизстан.
  • През 1710 - се образува Кокандското ханство с центром град Фергана, което завладява територията на Южен Киргизстан в края на 18 век. През в 1820-а е завзет и Северен Киргизстан. През 1825 е построена кокандската крепост Пишпек - столица на съвременен Киргизстан.
  • През 1855-1863 територията на Северен Киргизтан влиза в състава на Руската империя. Южната част на страната (заедно с Фергана и Северен Таджикистан) е присъединена към Русия през 1876 след разгрома на Кокандското ханство.
  • След Октомврийската революция киргизите заедно с другите народи на Средна Азия образуват съветски републики.
  • През 1918 Киргизстан е част от Туркестанската АССР.
  • В 1924 е основана Кара-Киргизка AO (по-късно Киргизка) автономна област в съставa на РСФСР (от 1926 - Киргизка АССР).
  • През 1936 Киргизстан получава статут на съюзна републикa - Киргизка Съветска Социалистическа Република.
  • през 1990 започва конфликт в Ошска област между местните узбеки и киргизи от двете страни на граница между двете Узбекистан и Киргизстан.
  • През 1990 е избран първият президент на Киргизстан Аскар Акаев.
  • На 31 август 1991 година Киргизстан става независим

[редактиране] Административно деление

Административно деление на Киргизстан

  1. град Бишкек
  2. Баткенска област
  3. Чуйска област
  4. Джалалабадска област
  5. Наринска област
  6. Ошска област
  7. Таласка област
  8. Исъккулска област
  9. град Ош

[редактиране] Население

Населението на Киргизстан е 5,05 млн. души.

Ядрото на населението в страната - 58,6% е съставено от киргизи. Киргизите живеят на цялата територия на Киргизстан и преобладават в голяма част от селските райони. руснаците съставляват 17,1% от населението. Узбеките са концентрирани основно в Ошска област. Други етнически групи, имащи значителна численност са: украинци, немци, татари, евреи, казахи, дунгани, уйгури и таджики.

Сред напускащите страната след 1991 г. са руснаците, представителите на други славянски народи, а също и немците и евреите.

Голяма част от населението е съсредоточено в долините - Чуйска на границата с Казахстан, Ферганска на границата с Узбекистан, в долините на реките Нарин и Талас, а също и в Исък Кулската котловина.


Общност на независимите държави

Азербайджан | Армения | Беларус | Грузия | Казахстан | Киргизстан | Молдова | Русия | Таджикистан | Туркменистан | Украйна | Узбекистан


Страни в Азия

Азербайджан | Армения | Афганистан | Бангладеш | Бахрейн | Бруней | Бутан | Виетнам | Грузия | Египет | Израел | Източен Тимор | Индия | Индонезия | Ирак | Иран | Йемен | Йордания | Казахстан | Камбоджа | Катар | Кипър | Киргизстан | Китайска народна република | Кувейт | Лаос | Ливан | Малайзия | Малдиви | Мианмар | Монголия | Непал | Обединени арабски емирства | Оман | Пакистан | Папуа Нова Гвинея | Русия | Саудитска Арабия | Северна Корея | Сингапур | Сирия | Таджикистан | Тайван | Тайланд | Туркменистан | Турция | Узбекистан | Филипини | Шри Ланка | Южна Корея | Япония

Зависими територии: Палестина