Исак Нютон
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Исак Нютон английски учен | |
| Роден: | 4 януари 1643* Линкълншир, Великобритания | 
|---|---|
| Починал: | 31 март* 1727 Лондон, Великобритания | 
Сър Исак Нютон (на английски Isaac Newton) е английски физик, математик, астроном, алхимик, философ и теолог. Според разбирането по негово време, което не правило рязка разлика между физика и философия, Нютон бил философ.
Сред многото приноси на Нютон към науката се откроява трудът му Philosophiae Naturalis Principia Mathematica, (накратко Principia) в който той описва закона за гравитацията и чрез предложените закони за движение поставя основите на класическата механика. Работейки над проблемите на физиката, той развива математическия й апарат и затова (заедно с Готфрид Лайбниц) се счита за основоположник на диференциалното и интегралното смятане. Той първи постулира закони за движението на Земята и другите небесни тела и разширява законите на Кеплер, като допуска съществуването (например при кометите) на орбити с форма на елипса, хипербола и парабола. Той открива, че разлагането на бялата светлина на цветове при преминаването през призма е свойство на светлината, а не на призмата (както преди него е твърдял Роджър Бейкън) и освен това твърди, че светлината е съставена от частици. Освен това е формулирал закон за охлаждането, доказал е биномната теорема и е открил принципа на запазване на импулса и ъгловия момент.
| Съдържание | 
[редактиране] Ранни години
Нютон се родил в бедно семейство и бил отгледан от баба си. Още като ученик показал необикновени способности и през 1661 продължава учението си в Тринити Колеж, Кеймбридж. По онова време се изучавал главно Аристотел, но Нютон предпочитал съвременните му философи като Декарт, Галилей, Коперник и Кеплер. През 1665 той открива биномната теорема и започва да изгражда математическа теория, която по-късно ще се превърне в диференциално и интегрално смятане. Скоро след като се дипломирал през 1665, университетът бил затворен като предпазна мярка против Голямата чума. Следващите две години Нютон работил вкъщи върху математика, оптика и гравитация.
Популярната история за ябълката и Нютон вероятно води началото си от разказа на един съвременник, Уилям Стъкли, който в неговите "Спомени за сър Исак Нютон" възпроизвежда един разговор с Нютон в дома му в Кенсигтън на 15 април 1726, в който Нютон си спомня как му е дошла на ум идеята за гравитацията. Това станало при падането на една ябълка, докато той се бил замислил нещо. Запитал се защо ябълката пада винаги перпендикулярно на земята, а не се отклонява настрани или пък нагоре, а винаги сочи центъра на Земята. Историята се среща и при други автори, но днес се счита, че вероятно е измислена от самия Нютон по-късно, за да покаже как и най-ежедневните неща са го вдъхновявали.
[редактиране] Математика
През 1669 Нютон става преподавател и член на Тринити колеж. През същата година публикува работите си по математика в De Analysi per Aequationes Numeri Terminorum Infinitas (Върху анализа на крайните редове). Основната му заслуга е откриването на биномната теорема - съществена стъпка към развитието на модерния математически анализ. Нютон и Лайбниц развиват независимо един от друг теорията на диференциалното смятане, използвайки различни означения. Макар че хронологично Нютон бил първи, означенията и "диференциалният метод" на Лайбниц били по-съвършени и били възприети. Макар и Нютон да бил признат като един от най-големите учени на своята ера, последните годин от живота му са помрачени от яростен спор с Лайбниц, когото той обвинява в плагиатство.
Той бил избран за Лукасов професор по математика през 1669. По онова време всеки член на колежите в Кеймбридж и Оксфорд трябвало да има духовен сан. Постът му на Лукасов професор обаче позволявал да не е ангажиран с църковни функции и това до голяма степен предотвратило вероятен конфликт между религиозните му възгледи и църковната ортодоксалност. В по-късните години от живота си той отделя все повече време на изучаването на Библията и публикува редица религиозни трудове.
[редактиране] Оптика
От 1670 до 1672 той чете лекции по оптика. През този период изследва пречупването на светлината, демонстрирайки, че със стъклена призма бялата светлина се разлага на отделни цветове, които с втора призма могат отново да съставят бяла светлина. Показва също така, че отделните цветове могат да се отразяват, пречупват и разсейват, но винаги остава същия цвят. Тоест, цветът е резултат на това как предметите взаимодействат със светлината, а не се "генерира" от тях. От тук той направил извода, че всеки телескоп ще има като недостатък дисперсията на светлината в цветове и изобретил телескоп с отражателна оптика, за да избегне този проблем. Телескопът му бил демонстриран пред Кралското научно общество през 1671. Полирайки сам огледалата му, използвал пръстените от интерференция на светлината (Нютонови пръстени) за окачествяване. Чак по-късно, с откриването на стъкла с различни свойства, става възможно подобряването на оптичните характеристики на оптични системи с лещи. Основната му работа по оптика е Opticks (1704), която е доразвита от работите му по цветовете, но включва и идеята за корпускулярната природа на светлината. Получава сериозна критика от Робърт Хук, от която Нютон е много обиден и се оттегля от публичен спор.
В своята Hypothesis of Light (Хипотеза за светлината) от 1675, Нютон предполага, че съществува светлинен етер, който да предава взаимодействията между частиците. Започва да се интересува от алхимия (по онова време няма разлика между алхимия и наука), предполагайки наличието на окултни сили в етера. Може би ако не е вярвал в окултните сили не би открил теорията на гравитацията, която предполага въздействие от разстояние през вакуум.
Нютон първи изказва и идеята за взаимозаменяемост на маса и енергия: "Големите тела и светлината могат да се превръщат едно в друго..." и също така конструира и примитивен електростатичен генератор със стъклена сфера.
[редактиране] Класическа механика (гравитация и движение)
През 1679, Нютон се връща към работата си по гравитацията и влиянието и върху орбитите на планетите, като публикува De Motu Corporum (1684). Тя съдържа законите на движение в начална форма, които ще бъдат доразвити в Principia. Тя е публикувана през 1687 с моралната и финансова помощ на Едмънд Халей. В тази работа Нютон формулира трите фундаментални закона за движение, които са в основата на класическата механика. В същата книга определя аналитично и скоростта на звука във въздуха. С издаването на този труд той получава международно признание.
[редактиране] Късни години
През последното десетилетие на 17-и век Нютон пише редица религиозни трактати по интрепретацията на Библията. Религиозните му идеи по всяка вероятност са повлияни от вярата на Хенри Мор в безкрайността на Вселената, както и от отхвърлянето на Декартовия дуализъм. Той изучавал природата като едно цяло, историята като едно цяло, хронологията като едно цяло, също и пророчествата на Даниил и Откровението като едно цяло. В резултат на своите изследвания написал книгата "Наблюдения върху пророчествата на Даниил и Откровението на Йоан" (англ. Observations Upon the Prophecies of Daniel and the Apocalypse of St. John), която е публикувана през 1733 г., шест години след смъртта му. Нютон изтъквал, че в книгата Даниил се намира ключът за всички други пророчества и че "отхвърлянето на неговите пророчества би означавало отхвърляне на християнската религия" (също там, стр. 24,25). Той отделял много време и на занимания с алхимия.
От 1689 до 1690 и отново през 1701 Нютон бил член на Парламента, но единственият запис, свързан с него, е негово оплакване от течението в залата и молба да бъде затворен прозореца. През 1696 с препоръка от Чарлз Монтагю, тогава министър на финансите, заема пост в кралския монетен двор и се премества да живее в Лондон. Взема активно участие в голямата подмяна на монетите в циркулация в Англия и застава начело на Монетния двор през 1699. Развива активна дейност по преследване на фалшификаторите на монети, като благодарение на усилието му много от тях са осъдени. През 1701 напуска поста си в Кеймбридж. С благородническа титла е удостоен, по ирония на съдбата, именно за заслугите му към Монетния двор, а не към науката. Това прави кралица Ана през 1705 г.
През 1703 Нютон е избран за президент на Британското кралско научно дружество и за член-кореспондент на Френската Академия на науките. Умира в Лондон и е погребан в Уестминстърското Абатство.
[редактиране] Вижте още
|  | Тази статия, частично или изцяло, представлява превод на статията Isaac Newton от сайта http://en.wikipedia.org . Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, за да видите списъка на съавторите. | 







