Войнягово

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Войнягово е село в Южна България. То се намира в община Карлово, Област Пловдив.

Войнягово
Карта на България, мястото на Войнягово е отбелязано
Данни
Област: Пловдив
Община: Карлово
Население: 1 347 (13/09/2005)
Надм. височина: 318 м
Пощ. код: 4347
Тел. код: 031393
Геогр. положение: 42° 34' сев. ш.
24° 45' изт. д.
МПС код: РВ
Кмет или наместник
Цветан Пармаков



Съдържание

[редактиране] География

[редактиране] История

В землището на Войнягово има останки от праисторически селища от времето на каменно-медната епоха(халколита)на няколко места,които са в пряка връзка с халколитната култура"Саровка" от съседното село Дъбене,станала изключително известна със златните си съкровища открити напоследък.Има останки и от тракийски поселения,а и няколко находки от тракийски и древногръцки монети-предимно тетраоболи и тетрадрахми.През трако-римския период просъществувала пътната станция "Виа Мата"(м."Големи Стеници")на пътя Филипопол-Субрадице(дн.с.Хр.Даново)-Мелта/дн.Ловеч/,а също има и няколко селища от този период,като най-голямото от тях в м."Чегрей" просъществувало дори до 15 век.Колко рано прониква християнството в този район е видно от развалините на няколкото черковища из войняговското землище,най-ранното от които в м."Пресвята" е от ок.5-6 век сл.Хр.Пак от същото време е и това в м."Чегрей".От времето на Византия , 1-во и 2-ро българско царства са:"Димитрова черква" в едноименната местност,"Атанасова черква"в м."Светата вода",и черковището"Летни св.Никола" в м."Черковището".През време на Средновековието селището многократно преминавало ту в българско ,ту във византийско владение,докато във втората половина на 13 окончателно останало в пределите на българското царство.Една легенда сочи като основател на селото болярина Войнег,който събрал пръснатите по Средна гора колиби в едно село,което приело името му.За съжаление никъде в историческите документи не се среща името Войнег,което оставя легендата легенда.Във времето на османското нашествие селището в м."Чегрей" е напуснато от жителите си,като част от тях се заселили при прадедите на войняговци,а землището му било присъединено към това на Бере(н)де/Войнягово/като"мезра Куманица"-т.е. запустялото село Куманица,а данъците му също са поети от населението на Бере(н)де. Има по-правдоподобно обяснение за произхода на името,което ще бъде изложено на съответното място.Османското нашествие заварва селището Бере(н)де/дн.Войнягово/ на около 1км северо-западно от днешното местоположение на селото в м."Калугерец",а църквата му била "Св.Атанасий",развалините на която стояли там до унищожаването им в 1902г.Селото най-вероятно още във времето на българското царство е било със статут на войнишко селище,който статут запазва дори до 1839г.,когато с Гюлханския хат-и-шериф тази категория население е освободена от войнишките си тегоби.Селото е било войнишко и това категорично сочи едно "Ходут-наме"(документ описващ границите на селото)от 1712г.,където изрично се упоменава и взимания от селото "войнишки данък"и войнишките"бащини".В един османски регистър от 1576 селото е записано под името Бере(н)де кьой ,с това име селото фигурира и в "Ходут-наме"-то от1712г.Името "Беренде" е от тракийски произход,като то е производно от тракийската дума "брендон"(елен),или иначе казано би било Еленово(село).Поради войнишкото си население,което в онази епоха се наричало "войнигани",селото от края на 17 век започнало да се нарича Войниганово, а впоследствие с по-съкратеното име Войнегово/Войнягово според западния или източния български диалект.От средата на 18 в.има и църковни приписки,където се упоменава с името Войнягово.Има някои податки и загатвания ,че днешното село Войнеговци/дн. квартал на София/е заселено от изселници от Войнягово,някъде през 16/17 в.Пак тогава е основан и манастира "Св.Димитър"в землището на Войнеговци, а св.Димитър е светията-покровител на Войнягово.През 1852/53г. е построена и осветена църквата"Св.вмчк Димитрий",до която е съхранено училището,в което Васил Левски е преподавал през 1864/66г.Сега то е музей с историята на селото в черковния двор.От селото са излезли много хайдути и войводи,измежду които по-известни са Вълко войвода и Петър Петков.Тук В.Левски основал първото"Тайно братство"-прототип на по-късните революционни комитети.Има някои податки,че Васил Левски е основал и читалището,което във време на Освобождението се разтурило.През 1899г. то било възобновено от учениците на Апостола,като му било дадено и името "Васил Левски".Днес то е средище на културния живот в селото и пазител на традициите на Войнягово.Войняговци взимат дейно участие и в църковно-националните,и в национално-освободителните борби.Във времето на подготовка на Априлското въстание Войнягово е посещавано поне два пъти от главния апостол на 4-ти/Панагюрски/окръг Панайот Волов,който го намерил много добре подготвено и въоръжено.За съжаление,обаче войняговци делегирали правата си да ги представлява на Великото народно събрание на Оборище представителя на гр.Карлово Васил Платнаров,който бил върнат от войводата Г.Бенковски,поради нередовни пълномощия.Така селото и комитета му останали извън събитията и обявяването на Априлското въстание.От селото са излезли трима участници в Опълчението.Войняговци се включват активно и в Съединението и последвалата го Сръбско-българска война,като дават три жертви в тези събития.В 1-та и 2-та Балкански войни за обединение на българските земи Войнягово дава 89 жертви,а в 1-та световна война още 24.През 1942 г.полк.Петър Димков/известен народен лечител/открива паметна плоча с имената на загиналите във войните ,която и до сега се намира на източната стена на църквата.През 2-та световна война Войнягово дава 8 жертви от 165 участници в двете фази на войната.В периода 1941/,44 когато в България се вихри т.нар.партизанско движение от Войнягово излиза една чета от ок.20 души,известна като "Войняговска чета",като най-изявени водачи са Коста Митев/Карамфил/-/1920-1943/пряк потомък на войводата Петър Петков ,и Райчин Пръмов/1921-2005/,който през годините 1971/78г.е министър на земеделието и горите в правителството на Станко Тодоров.

[редактиране] Религии

Селото е населено предимно с жители изповядващи християнството в източноправославното му изповедание.

[редактиране] Обществени институции

  • Училище "Васил Левски" (основано около 1862, закрито през 2006)
  • Читалище "Васил Левски" (основано през 1899)
  • Църква "Св. вмч Димитрий" (съградена 1852-53)
  • Потребителна кооперация "Прогрес" (основана през 1936)
  • Фармацевтична фабрика"Костилка"(шеговито название на ракиджийницата - 1938)

[редактиране] Културни и природни забележителности

[редактиране] Редовни събития

  • Селският събор в село Войнягово се провежда на празника "Свети Дух", който е подвижен презник - т.е. се мести според Великден, като се пада на 50-я ден след Великден.
  • Коли се курбан на патронния празник на църквата - Димитровден - 26 октомври.


[редактиране] Други

Ефирните телевизионни програми за Карлово, Сопот и Хисаря се излъчват от ретранслатор край Войнягово.

[редактиране] Литература

  • Ралев, Лило. „Говорът на село Войнягово, Карловско“. Българска диалектология, кн. VІІІ, София 1977, с. 3-199

[редактиране] Външни препратки