Жан-Пол Сартр
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Жан-Пол Сартр френски писател и философ | |
| Роден: | 21 юли 1905 Париж, Франция | 
|---|---|
| Починал: | 15 април 1980 Париж, Франция | 
Жан-Пол Сартр (на френски Jean-Paul Sartre) е френски екзистенциалист, философ, писател и драматург, роден на 21 юли 1905 г. в Париж. Завършва Висшата нормална школа във френската столица. Включва се във френската съпротива срещу фашистката окупация. Живее със Симон дьо Бовоар. Умира на 15 април 1980 г.
[редактиране] Съчинения
- „Битие и нищо“
- „Екзистенциализмът е хуманизъм“'
Жан-Пол Сартр е роден на 21.06.1905 в Париж. Произхожда от заможно семейство. Баща му умира, когато е на една година. Отгледан е от дядо си Карл Швайцер. Средно образование получава в Лицея в град Ла Рошел. Завършва философия в Екол Нормал Сюпериор в Париж 1929. Става преподавател по философия в Хавър. Специализира философия в Берлин, изучавайки феноменологията на Хусерл и Хайдегер, чието учение по-късно оказва влияние върху неговите възгледи. В книгата "Битие и небитие" той развива основните тези на екзистенциализма.
По времето на Втората световна война Сартр е пленен, по-късно е освободен и участва в съпротивителното движение. След войната се отдава на активна политическа дейност, като участва в акциите срещу войната във Виетнам и Алжир, в протестите на френските работници и студенти.
Литературното му творчество отразява неговите философски разбирания за обществото. Сборникът "Стената" е съставен от пет новели. Във всяка от тях Сартр поставя героите пред неизбежния абсурд на живота. Романът "Погнусата" съдържа основните му виждания за човека и обществото, схващанията му за художествените произведения. Разнообразието на художествени похвати - от сатирата до гротеската, създава чувство за свят, който се руши. В трилогията "Пътищата на свободата" на фона на трагичните събития в навечерието на Втората световна война и нашествието на хитлеристите във Франция Сартр представя различни герои и съдби. Главният герой Матийо загива за родината си с чувство за изпълнен дълг. Произведението има автобиографичен характер.
В театъра Сартър вижда мощно средство за отстояване на своите идеи. Пиесата му "Мухите", поставена по време на хитлеристката окупация, е посрещната добре. През 60-те години противоречията в творчеството на Сартр се засилват. В марксизма той вижда социално-исторически ориентир за изучаване на развитието на човешкото общество, но му отрича способността за усъвършенстване на човешката личност. По време на студентските вълнения през 1968 Сартр участва в митинги и събрания на страната на студентите. Философското му и литературно творчество оказва силно влияние през 60-те години върху младата френска интелигенция. Основните философски концепции на екзистенциализма, като идеята за абсурдността на човешкото битие, релативизма на морала, игнорирането на обществения характер на индивидуалното съзнание, намират отражение и в следващите произведения на Сартър, като "Дяволът и Господ", "Затворниците от Алтона", както и във философското съчинение "Екзестенциализмът е хуманизъм". За детството си разказва в "Думите". Носител на Нобелова награда за литература.
Интересно е да се проследи отношението между художественото творчество и развитието на философската мисъл у Сартър. Очевидно литературните му произведения в много случаи предхождат философската му мисъл, която заключава в понятия художествените му интуиции. Но не може да се отрече и обратното, че философията му обуславя и ръководи литературното му дело. Произведенията на Сартър са в значителна степен произведения с т е з а. Това се усеща дори в такова съвършено произведение, каквото е печатаният в тая книга на "Балкански преглед" разказ "Стената". И тук дори има едно много систематично провеждане на опустошенията, които съзнанието за смъртта извършва в душата на героя. Пред мисълта за пълното унищожение в смъртта за Ибиета загубва смисъл всичко: не само състраданието, любовта, приятелството и целият му минал живот, но и делото му, за което е готов да умре; героизмът дори се превръща в една безсмислена, с нищо неоправдана упоритост. Дълбоко в душата си Ибиета е предал Рамон Гри, макар обективно Рамон Гри да е заловен и убит случайно. Дарбата обаче на Сартър е толкова голяма, че претопява и заличава тезата и превръща философията в изкуство.
[редактиране] Източник
Речник на френскоезичната литертура, София, 1998


