Кукуш
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Кукуш | |
|---|---|
|  | |
| Данни | |
| Население: | 17 430 (2001) | 
| Надм. височина: | 240 м | 
| Геогр. положение: | 40° 59' 31 сев. ш. 22° 52' 15 изт. д. | 
| Пощ. код: | 611 00 | 
| Тел. код: | 23410 | 
Кукуш (на гръцки Κιλκίς, Килкис) е град в Гърция, Егейска Македония, административен център на Дем Кукуш и Ном Кукуш в област Централна Македония с 17 430 жители (2001).
| Съдържание | 
[редактиране] История
В края на 19, началото на 20 век Кукуш е голям почти чисто български град. Според Васил Кънчов в 1900 г. Кукуш е имал 7 750 жители, от които 7 000 българи и 750 турци.[1] Целият град на практика е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в 1905 година в Кукуш има 9 712 българи екзархисти, 40 българи патриаршисти сърбомани, 592 българи униати и 16 протестанти. В града има две основни и едно прогимназиално българско училище.[2]
През Междусъюзническата война, Кукуш е изгорен от гръцките войски и населението му избягва в България. Днешният град се намира в близост до стария град и е заселен предимно от жители на околните български села, както и от изселени от България и Източна Тракия гърци.
[редактиране] Дем Кукуш
Дем Килкис има 24 812 жители (2001) и в него влизат следните демови секции и селища:
- 
- Демова секция Кукуш (18 958 жители)
 - 
- град Кукуш (Κιλκίς) (17 430 жители)
- село Аргируполи (Αργυρούπολη) (Стрезово) (591 жители)
- село Захарато (Ζαχαράτο) (Шекерли) (101 жители)
- село Колхида (Κολχίδα) (Бела църква) (143 жители)
- село Металико (Μεταλλικό) (Янешево) (371 жители)
- село Ксировриси (Ξηρόβρυση) (Серменли) (172 жители)
- село Севасто (Σεβαστό) (Сеслово) (150 жители)
 
 - Демова секция Ваптистис (504 жители)
 - 
- село Ваптистис (Βαπτιστής) (Хайдарли) (449 жители)
- село Кириакеика (Κυριακαίικα) (55 жители)
 
 - Демова секция Кастаниес
 - 
- село Кастаниес (Καστανιές) (Гърбасел) (595 жители)
 
 - Демова секция Кристони
 - 
- село Кристони (Κρηστώνη) (Саръгьол) (1 138 жители)
 
 - Демова секция Липсидрио (556 жители)
 - 
- село Липсидрио (Λειψύδριο) (121 жители)
- село Акропотамия (Ακροποταμιά) (212 жители)
- село Ано Потамия (Άνω Ποταμιά) (105 жители)
- село Като Потамия (Κάτω Ποταμιά) (118 жители)
 
 - Демова секция Мегали Вриси
 - 
- село Мегали Вриси (Μεγάλη Βρύση) (Армутчи) (520 жители)
 
 - Демова секция Меланитио
 - 
- село Меланитио (Пазарли) (Μελάνθιο) (235 жители)
 
 - Демова секция Месиано (906 жители)
 - 
- село Месиано (Μεσιανό) (195 жители)
- село Дафнохори (Δαφνοχώρι) (63 жители)
- село Левендохори (Λεβεντοχώρι) (266 жители)
- село Палео Гинекокастро (Παλαιό Γυναικόκαστρο) (Женско) (382 жители)
 
 - Демова секция Ставрохори
 - 
- село Ставрохори (Σταυροχώρι) (Хаджи Юнус) (481 жители)
 
 - Демова секция Хоригио
 - 
- село Хоригио (Χωρύγιο) (919 жители)
 
 
[редактиране] Родени в Кукуш
- Александър Станишев (1886 - 1945), български лекар и политик
- Антон Станишев (около 1828 - около 1904), български резбар
- Атанас Яранов (1878 - ?), български историк
- Гоце Делчев (1872 - 1903), български революционер
- Димитър Влахов (1878 - 1953), македонски революционер, публицист и политик
- Димитър Делчев (? - 1901), български революционер
- Димитър Станишев (около 1806 - около 1866), български резбар
- Екатерина Измирлиева-Паница (1882 - 1967), българска просветна деятелка
- Иван Хаджиниколов (1861 - 1934), български революционер
- Константин Станишев (1840 - 1900), български просветен и обществен деец
- Нако Станишев (около 1810 - 1875), български просвете и обществен деец
- Никола Червен Иванов (1863 - ?), български химик
- Никола Янев, български писател
- Петър Делииванов (1869 - 1950), български революционер
- Петър Дървингов (1875 - 1958), български военен
- Тома Измирлиев (1895 - 1935), български революционер
- Туше Влахов (1899 - 1981), български историк
- Христо Бучаков (1857 - 1913), български дипломат
- Христо Куслев (1877 - ?), български революционер
- Христо Смирненски (1898 - 1923), български поет
- Христо Станишев (1863 - 1952), български революционер и общественик
[редактиране] Външни връзки
[редактиране] Бележки
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905.







