Спанци (Ном Лерин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Фанос
Местоположение
Данни
Население: 137 (2001)
Надм. височина: 578 м
Геогр. положение: 40° 40' 0 сев. ш.
21° 36' 0 изт. д.
Пощ. код:
Тел. код:

Спанци (на гръцки Φανός, Фанос) е село в Република Гърция, в Дем Аминдео, Ном Лерин (Флорина), Област Западна Македония със 137 жители (2001). Селото е разположено на 32 километра югоизточно от номовия център Лерин (Флорина), на 10 километра западно от демовия център Суровичево (Аминдео) и на три километра от Екши Су в подножието на планината Вич.

Съдържание

[редактиране] История

На три километра югоизточно от днешното село Фанос в местността Ливада има останки от праисторическо селище от неолита и ранната каменномедна епоха. На хълм на половин километър източно от селото има друго праисторическо селище от каменномедната епоха. В местността Тумба ливада има останки от сграда от византийската епоха.

През османската епоха селото е заселено от българи, за което говори и българското му име Спанци. Но през 18 век управителят на Янина Али паша заселва в Спанци и в съседното село Гулинци турци юруци. В края на 19 век Спанци е смесено турско-циганско мюсюлманско село. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 Спанци погрешно е посочено като село с 25 домакинства с 67 жители българи.[1] Според Васил Кънчов ("Македония. Етнография и статистика") в Спанци в 1900 година живеят 120 турци и 60 цигани.[2]

След Гръцко-турската война при обмяната на населението между Турция и Гърция мюсюлманското население от Спанци и Гулинци се изселва и на негово място са заселени бежанци от Кавказ както и власи от Влашка Блаца (днес Власти). По-късно в селото се заселват и някои български семейства от околните села.

[редактиране] Преброявания

[редактиране] Външни връзки

Препратка към страница на гръцки Официален сайт на Дем Аминдео

[редактиране] Бележки

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995.
  2. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
Дем Суровичево (Аминдео)
Суровичево (Аминдео) | Аналипси | Горничево (Кели) | Гулинци (Родонас) | Екши Су (Ксино Неро) | Петърско (Петрес) | Пътеле (Агиос Пантелеймонас | Сотир (Сотирас) | Спанци (Фанос) | Церово (Клиди)