Луна 13
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Апаратът Луна 13 | |
| Общи данни | |
|---|---|
| По програма на | Космическа програма на СССР | 
| Основни изпълнители | Конструкторско бюро Лавочкин | 
| Тип | автоматичен | 
| Основни цели | изследване на Луната | 
| Орбита/траектория | орбита около Земята | 
| Запуск | 21 декември 1966 г. Байконур | 
| Стартова установка | Мълния 8К78М | 
| Маса | 1620 kg | 
| Важни събития | кацане на повърхността на Луната | 
| Продължителност | 6 дни | 
| Състояние | нефункциониращ, на повърхността на Луната | 
| Интернет страница | [ ] | 
| Оборудване | |
| 
 | |
Луна 13 е апарат, изстрелян от СССР по програмата Луна с цел изследване на Луната. Апаратът е ускорен по траектория към Луната от околоземна орбита и осъществява меко кацане на повърхността на Луната на 24 декември 1966 г. в района на Океанус Процеларум (Oceanus Procellarum / Океанът на бурите).
Радиоконтакт с наземния контрол е осъществен 4 минути след кацане. На 25 и 26 декември 1966 г. са предадени панорамни снимки на лунната повръхност при различни ъгли на осветеност. Всяка от двете панорами бива предавана в продължение на около 100 минути. Оборудването на апарата включва устройство за изследване на механичните свойства на лунната почва, динамограф и радиационен детектор и дозиметър. Последен контакт с апарата е осъществен на 28 декември 1966 г. в 06:13 ст. вр. след изтощаване на неговите батерии.
Луна 13 е вторият след Луна 9 апарат на СССР, осъществил меко кацане на лунната повърхност. Мястото на кацане е Океанът на бурите, а часът — 18:01 ст. вр. на 24 декември. Координатите са 18°52' с. ш. и 62°3' з. д. Включено е значително повече оборудване в сравнение със спускаемия модул на Луна 9.
Механичните свойства на почвата на дълбочина до 20-30 cm са изследвани първо по време на кацане с помощта на триосев акселерометър. С помощта на измереното проникване на две титанови стрели в почвата е измерена нейната плътност — около 0,8 g/cm3. Радиометрите отчитат температура от 117 ±3 °C на повърхността, като общата радиация би била безвредна за човешкия организъм.
Успешно са предадени 5 панорамни снимки, показващи по-равен терен от този, заснет от Луна 9. За съжаление, една от камерите, включена с цел заснемане на стерео снимки, не проработва.






