Братя Данчови

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Братя Данчови са Никола и Иван Георгиеви Данчови - български лексикографи, радетели за чистотата на българския език и съставители на "Българска енциклопедия. А - ѫ". Синове са на художника Георги Данчов, по прякор Зографина.


Никола Данчов
български писател и лексикограф
Роден: 4 декември 1878
Сливен, България
Починал: 9 август 1956
София, България

Никола Данчов е писател. Завършва славянска филология в Софийския университет, специализира в Петербург, Виена и Лозана. Работи като учител в София до 1926 г. Първите му публикации са още на 19-годишна възраст. Шест години по-късно театър "Сълза и смях" поставя пиесата му "Аз искам да живея". Сътрудничи на списанията "Мисъл", "Български преглед", "Българска сбирка", "Художник", на вестниците "Развигор", "Литературен глас", "Литературен фронт". Автор е на сбониците с разкази "Дъждовни дни" (1901), "Когато слънцето захождаше" (1911), "Ева" (1923) и "Родната стряха" (1935). Публикува множество статии за чистотата на българския език.


Иван Данчов
български лексикограф
Роден: 1 декември 1888
Пловдив, България
Починал: 20 октомври 1960
София, България

Иван Данчов завършва френска филология в Нанси, Франция. Работи в Дирекция на печата към Министерството на външните работи, а след 1944 г. става секретар на министерството. Съветник на българските делегации в Букурещ и Атина. Под името Ив. Д. Славянов издава "Правописен речник на българския книжовен език" (1938). Автор е на "Френско-български речник" (1939), "Чужди думи в българския език" (1944). Иван Данчов има принос и към съставянето на "Кратка Българска Енциклопедия в 5 тома" (1963-1969).


През 1936 г. братя Данчови издават "Българска енциклопедия. А - ѫ". В предговора й те пишат: "Нашата задача беше в рамките на един том да вложим всичко, каквото трябва да съдържа една енциклопедия: - да дадем една книга както за осведомяване и справки, т.е. изобилна с точни факти и данни, тъй и за четене: сочна и интересна".

Енциклопедията е била съставяна в продължение на няколко години, но където е било необходимо, информацията е била обновявана до последния момент преди издаването. Демографските данни за България в нея са от последното преди 1936 г. преброяване на населението, направено през 1934 г. За времето си това е най-съвременният и пълен източник на енциклопедично знание на български език. Използвани са материали, предоставени от Българската академия на науките, Софийската народна библиотека, библиотеката на Министерството на външните работи и на изповеданията, официални издания и трудове на чужди учени и енциклопедисти.


Освен "Българска енциклопедия. А - ѫ" двамата братя в съавторство съставят и "Правописен речник на българския книжовен език" (1954), който подписват под съвместния псевдоним "Братя Славянови".


[редактиране] Използвани източници

  • (1981) „Eнциклопедия България, т. 2“. Издателство на БАН, София.
  • (1964) „Кратка българска енциклопедия в 5 тома, т. 2“. Издателство на БАН, София.
  • Н.Г. Данчов, И. Г. Данчов (1936). „Българска Енциклопедия. А - ѫ“. СТ. Атанасовъ, София.