Магнитно поле
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
|  | Предлага се информацията за магнитния поток да се прехвърли в статията Магнитен поток. А информацията за магнитното поле (ако има такава) да остане тук. | 
|  | Предлага се информацията за магнетизма да се прехвърли в статията Магнетизъм. А информацията за магнитното поле (ако има такава) да остане тук. | 
Магнетизмът като природен феномен е познат на хората още от древността. В древна Гърция са открити камъни със свойството да привличат желязо, наричани магнити . Според една легенда думата магнит идва от името на овчар на име Магнес, чийто обувки били заковани с желези пирони и залепнали за магнитен камък. Това най-вероятно се е случило в областта Фесалия, където съществува област Магнисия. През 1269 г. французинът Пиер де Марикурт използвайки естествен магнит и метална игла открива магнитните силови линии. Проследявайки посоката на магнитните силови линии около сферичен магнит той установява че всички магнитни линии преминават през две диаметрално противоположни точки на магнита, които той нарича полюси. В последствие се установява че всеки магнит независимо от формата си притежава два такива полюси - наречени Север - Юг (N-S). Магнитните полюси упражняват сила един спрямо друг по същия начин както електрическите заряди.
През 1600г. Уилям Жилберт извършва експерименти с различни материали. Основавайки се на факта че магнитната стрелка на компаса се отклонява винаги в посока север - юг той изказва хипотезата че земята е един голям магнит. През 1750 г. Джон Митчъл установява че силата на магнитното привличане / отблъскване е обратно пропорционална на разстоянието между полюсите. Въпреки че магнитните полюси много наподобяват на електрическите заряди, между тях има една голяма разлика: в природата съществуват електрически заряди, но не съществуват магнитни заряди. Марнитните полюси могат да бъдат открити само по двойки. Всички опити за откриване на изолирани магнитни заряди се провалят.
Връзката между електричеството и магнетизма е установена чак през 1819 г. когато датския учен Ханс Оерстед открива как постоянен електрически ток отклонява стрелката на компас стояща в съседство. Малко по-късно Андре Ампер установава математическата формула за връзката за силата на взаимодействие и силата на електрическия ток през проводник. През 1820 г. Фарадей и независимо от него Джоузеф Хенри демонстрират нови резултати за взаимовръзката между електричеството и магнетизма. Те показват че електрически ток може да бъде създаден чрез движение на магнит в близост до електрически контур. Експериментите показват че промяната на магнитното поле създава електрическо поле. Години по-късно теоретичните разработки на Максуел показват че промяната на електрическото поле създава магнитно поле.
Като обобщение можем да дефинираме магнитното поле като промяна в енергията на пространството, създавано при движение на електрически заряди.
[редактиране] Магнитен поток
Магнитния поток е мярка за количеството магнетизъм в резултат от действието на магнитно поле. Потокът се дефинира като произведение от лицето на единица площ и интензитета на магнитното поле в посока перпендикулярно на тази площ. По-общо Магнитният поток се определя като скаларно произведение от вектора на магнитната индукция и нормалния вектор към единица повърхнина.
Закона на Гаус твърди че магнитният поток през всяка затворена повърхнина е равен на нула. Това е следствие от наблюденията че в природата не съществува единичен магнитен дипол. Магнитният поток в SI се измерва във Вебер, а единицата за Интензитет на магнитното поле е Вебер /квадратен метър.
- където  - магнитен поток, а B е Интензитета на магнитното поле или наричан още плътност на магнитния поток. - магнитен поток, а B е Интензитета на магнитното поле или наричан още плътност на магнитния поток.
Закона на Гаус е:
- Това уравнение заедно със теоремата за дивергенция дава следния резултат:
Магнитният поток през коя да е затворена повърхнина е винаги нулев.
За сравнение закона на Гаус за електрическия поток е:
- където E - Интензитет на електрическото поле ,ρ е плътността на свободните електрически заряди.
ε0 - диелектрическата проницаемост.
Можем да обобщим разликата така: свободни електрически заряди съществуват, свободни магнитни заряди не съществуват в природата.
Промяната на магнитния поток индуцира електродвижещо напрежение в проводник, описвано със закона на Фарадей:
- където  е промяната на магнитния поток в затворения контур обхванат от проводника. е промяната на магнитния поток в затворения контур обхванат от проводника.
[редактиране] Вижте също
- Закон на Ампер
- Закони на Максуел







