Шпицкоманда

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Шпицкоманди се наричат доброволчески паравоенни формирования, участвали съвместно с войската и полицията в потушаването на Септемврийското въстание през 1923 година. Участниците в тях са наричани щпицкомандаджии. Името идва от острите върхове на обувките - тип „шпиц“, които носели.

Шпицкомандаджиите са набирани на масов принцип, голяма част от тях са бивши и настоящи криминално проявени. Поради липсата на военни ботуши са им раздадени от властта цивилните обувки тип "шпиц".

Шпицкомандаджиите се характеризират с особена жестокост в отношението към пленените въстаници и мирното население на въстаналите райони.[1]

Правна база за съставянето на шпицкомандите е клаузата за гражданската милиция от решение на Междусъюзническата военна комисия в България от 1920. То позволява мобилизация на доброволчески части, не по-големи от 1000 души в случаи на "поддържане на обществения ред, застрашен от комунистическите вълнения"[2]. Действието на шпицкомандите обаче нарушава решението, тъй като според него "Те биха могли да получат оръжие от редовните складове, но не ще могат в никой случай да го използват за огневи цели"[2].

[редактиране] Бележки

  1. Николай Христозов, "По дирята на безследно изчезналите", С., изд. 1984, страница 15-16
  2. 2,0 2,1 Решение на ликвидационния орган на Междусъюзническата военна комисия в България от 19 септември 1920, публикувано в Сборник "Септемврийско антифашистко въстание, 1923г. Документи и материали." том 2, изд. 1983