4 Веста
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| 4 Веста заснет от телескопа Хъбъл през май 1996 г. от разстояние 177 милиона километра. | |
| Откриване A | |
|---|---|
| Открит от | Хайнрих Вилхелм Олберс | 
| Дата | 29 март 1807 г. | 
| Предварително означение | B | 
| Категория | Основен пояс (Семейство Веста) | 
| Орбитални параметри C Епоха 14 юли 2004 г. (юлиански ден 2453200,5) | |
| Ексцентрицитет (e) | 0,089 | 
| Голяма полуос (a) | 353 323 Gm (2,362 АЕ) | 
| Перихелий (q) | 321 956 Gm (2,152 АЕ) | 
| Афелий (Q) | 384 689 Gm (2,571 АЕ) | 
| Орбитален период (P) | 1325,768 дни (3,63 години) | 
| Средна орбитална скорост | 19,38 km/s | 
| Инклинация (i) | 7,133° | 
| Дължина на възходящия възел (Ω) | 103,936° | 
| Параметър на перихелия (ω) | 150,271° | 
| Средна аномалия (M) | 69,905° | 
| Физически характеристики | |
| Размери | 468,3 km | 
| Маса | 2,701×1020 kg | 
| Плътност | 5,0 g/cm³ | 
| Повърхностна гравитация | 0,30 m/s² | 
| Втора космическа скорост | 0,39 km/s | 
| Период на въртене | 0,2226 дни | 
| Спектрален клас | V-клас астероид | 
| Абсолютна величина | 3,20 | 
| Албедо | 0,423 | 
| Средна повърхностна температура | ~162 K | 
| редактиране | |
4 Веста е третият по големина астероид в основния пояс с размери приблизително 530 на 468 km. Открит е на 29 март 1807 г. от немския астроном Хайнрин Вилхелм Олберс и носи името на богинята на домашното огнище от римската митология Веста. Името е предложено от математика Карл Фридрих Гаус. До откриването на следващия астероид 5 Астрея минават 28 години.
[редактиране] Физически характеристики
Високото албедо го прави най-яркия астероид и единствения видим понякога с невъоръжено око.
В зората на Слънчевата система вътрешността на Веста вероятно е била разтопена, позволявайки диференциация на вътрешните слоеве. Кората му се състои от базалтови скали формирани под действието на вулканизъм в далечното минало на астероида, докато за вътрешността му се счита че се състои предимно от желязо и никел.
За скалистите и железните метеорити са счита че са остатъци от разрушени вследствие на сблъсъци тела от ранната Слънчева система подобни на Веста, като скалистите метеоирити са части от силикатната им кора, а железните — части от ядрата им.
Снимки на телескопа Хъбъл от 1996 г. разкриха обширен кратер на повърхността на астероида с диаметър от 430 km. За сблъсъка образувал кратера се смята че е породил и V-клас астероидите. През 2001 г. за астероида 1929 Кола беше установено че произхожда от вътрешността на кората на Веста, както и точното му местонахождение преди сблъсъка който го е изхвърлил на самостоятелна орбита.
Ефектът на Ярковски поражда разместване на орбитите на астероидите от семейство Веста. Някои от членовете се станали близкоземни астероиди като 9969 Браил, като някои от по-малките попадат на Земята като метеорити. За Веста се счита че е източник на ХЕД метеоритите.
НАСА планира да изпрати апарата Зора на орбита около Веста през периода 2010-2011 г.
[редактиране] Външни препратки
 Изгледи от Слънчевата система: Веста Изгледи от Слънчевата система: Веста
 Снимки на телескопа Хъбъл Снимки на телескопа Хъбъл
 Още снимки на Хъбъл Още снимки на Хъбъл
 Снимки на Кекската обсерватория Снимки на Кекската обсерватория
| Астероиден пояс | 
| ... | 3 Юнона | 4 Веста | 5 Астрея | ... | 
| 1 Церера | 2 Палада | 3 Юнона | 4 Веста | 5 Астрея | 6 Хеба | 7 Ирис | 8 Флора | 
| 9 Метис | 10 Хигея | 11 Партенопа | 12 Виктория | 13 Егерия | 14 Ирена | 
| 15 Евмония | 16 Психе | 17 Тетис | 18 Мелпомена | 19 Фортуна | 20 Масалия | 
| Малки планети | 
| Вулканоиди | Астероиден пояс | Астероидни групи и семейства | 
| Близкоземни астероиди | Троянски астероиди | Кентаври | 
| Транснептунови обекти | Дамоклоиди | Комети | пояса на Кайпер | Облак на Оорт | 
| За други обекти и региони виж: Двойни астероиди, Астероидни спътници и Слънчева система. Виж също: списък на астероиди | 


