Разширяване на ЕС

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Европейският съюз (още наричан Съюзът, Евросъюзът или ЕС) първоначално се е състоял от 6 страни членки. Оттогава броят на държавите, членуващи в него, се е увеличил до 25. Евросъюзът има също и 4 официални страни-кандидатки за присъединяване, 2 от които (България и Румъния) приключиха преговорите и подписаха присъединителните си договори, което бе последната стъпка преди реалното им присъединяване през 2007 г. За в бъдеще броят на страните членки може да достигне 30 или повече. Процесът на разширение е основният двигател на друг по-общ европроцес, известен като европейска интеграция.

За да бъде присъединена към Съюза, желаеща страна трябва да отговори на икономически и политически условия познати още като копенхагенски критерии (наименувани на срещата на високо равнище в Копенхаген през юни 1993). Също, според Маастрихтското споразумение, всяка страна, вече членка на Съюза, трябва да ратифицира договора за присъединяване на дадената страна-кандидатка. Договорът също трябва да бъде одобрен и от Европейския парламент.

Съдържание

[редактиране] Досегашни разширения


През 1950, Френско-немският политик Робер Шуман представя предложението си за Обединена Европа, познато още като Декларацията на Шуман, която се смята за началото на познатият ни днес Европейски Съюз.

През 1951, Европейската Общност за въглища и стомана, предшественик на ЕС, се създава от Белгия, Холандия (Нидерландия) и Люксембург (страните, познати като Бенелюкс), Западна Германия, Франция и Италия.

През 1958 гореспоменатите шест страни създават Европейската икономическа общност, която по-късно става Европейска общност и най-накрая Европейски съюз.

През 1973 се присъединяват Обединеното кралство, Ирландия и Дания.

През 1981 се присъединява Гърция.

През 1986 се присъединяват Испания и Португалия.

През 1990 Източна Германия се присъединява към Западна Германия (създава се съвременната държава Германия), като по-този начин на практика се увеличава територията и населението на ЕС, но не и броят на страните-членки.

През 1995 се пръсъединяват Австрия, Швеция и Финландия

През 2004 се присъединяват Естония, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия, Словения, Унгария и Чехия.

[редактиране] Официални кандидати за присъединяване

[редактиране] Планирано разширяване през 2007

България и Румъния са предложени за присъединяване през 2007-ма година. И двете страни приключиха преговорите и затвориха всички глави. След подписване на договорите си за присъединяване, страните ще станат пълноправни членки на Съюза на 1 януари 2007 година.

[редактиране] България

България приключи преговорите си през юни 2004 и ще се присъедини към ЕС на 1 януари 2007 г., след като подпише договора си на 25 април 2005 г. Договорът ще трябва също да бъде ратифициран от сегашните 25 страни-членки. Съществува и така наречената предпазна клауза, която би могла да забави присъединяването с 1 година, ако обещанията, дадени от страната, не са спазени. Решението за това обаче трябва да бъде взето единодушно от всичките 25 сегашни страни членки, което го прави малко вероятно. България е взела мерки и за скорошно присъединяване към Еврозоната след 2007 г. (евентуално от 2009 г.). Валутата на страната (лев или BGN) е фиксирана за Еврото със курс 1,95583 лева за 1 Евро (Литва и Естония също фиксираха валутите си преди да се присъединят към ЕС през 2004).

[редактиране] Румъния

Румъния приключи преговорите си през декември 2004 г. и ще се присъедини към ЕС на 1 януари 2007 г., заедно с България, след като подпише договора си на 25 април 2005 г. Договорът ще трябва също да бъде ратифициран от сегашните 25 страни-членки. Съществува и така наречената предпазна клауза, която би могла да забави присъединяването с 1 година ако обещанията, дадени от страната, не са спазени. Тази вероятност е по-голяма, околкото при България, защото в страната все още протичат основни реформи, както и броят на "обещанията" е по-голям. Но със сегашният темп на реформите не се очакват пречки, които да попречат на страната да стане, заедно с България, част от седмото разширение на Съюза.

[редактиране] Други официални кандидати

[редактиране] Турция

Турция става асоцииран член на ЕС от 1963, през 1987 официално кандидатства за пълно членство и е призната за страна-кандидат през 1999 година. Въпросът около присъединяването на Турция е силно оспорван. След дълго разглеждане, Европейският парламент достигна до решението за започване на преговори със страната през октомври 2005 г. Присъединяването се очаква около 2015, но не е гарантирано. Страната претърпя редица положителни реформи, членка е на НАТО от 18 февруари 1952 година. Някои хора считат за некоректно държавата да бъде присъединена към ЕС след като над 90% от територията и лежи в континента Азия. Съществуват и спекулации, че дългото забавяне на преговорите се дължи и на ислямската религия, проповядвана в Турция, и несъгласието на европейците да присъединят ислямска държава към "християнския си клуб". Текущ проблем е и въпросът около обединенито на остров Кипър. След установяването на про-европейското правителство в турската част на Кипър, обаче, се счита че обединението на страната под знака на ЕС ще дойде съвсем скоро.

[редактиране] Хърватска

Важно условие за започване на преговори за присъединяване с Хърватска беше предаването на обвинения във военни престъпления хърватски генерал Анте Готовина на трибунала във Хага. След като страната не предаде престъпника, отричайки всякакво наличие на информация за него, началото на преговорите, които трябваше да започнат на 17 март 2005 г., беше отложено без срок. Съществува и вероятност страната да бъде наказана чрез дисквалификация от Световното първенство по футбол на ФИФА през 2006 година в Германия. Все още не е установена нова дата за започване на преговори. След Словения, Хърватска е републиката, възстановила се най-успешно след разпадането на Югославия.