Савана и тропични гори

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: форматиране, вътрешни препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

Саваната е добро,но и много рисковано място за живот:-).

Съществуването и разпределението на саваните зависят от климата и от количеството дъжд през сезоните. През сухия период саваната има тъжен изглед, с жълтеникав оттенък; тя се раззеленява през влажния период (най-вече от май до септември). Точно тогава голяма част от животните се размножават най-вече птиците защото намират храна в изобилие. Различните типове савани са най-напред — влажната савана, която се нарича също гвианска, характеризираща се с високи треви, палми и извисяващи се дървета. Тя се намира в районите, където сухият период продължава 2,5–5 месеца и където пада 15000 мм дъжд годишно. След това — сухата савана (суданската), в която сухият период трае 5–7,5 месеца. Там листата на дърветата окапват през сухия период. Най-накрая там където сухият период трае повече от 7,5 месеца (500 мм дъжд годишно), саваната има пустинен вид; тревите оредяват и не остава нищо друго освен бодливите храсти. Наричат я сахелска, или храстова. По-трудно е да се различи саваната на безводната степ от тази на дъждовните гори. Установена е също разлика между тревистите савани и храстовата савана. Храстовата савана с дърветата си, пръснати тук-там, има вид на парк; тя се намира на границата на рядката светла гора. Само животните, способни да понесат жегата и продължителната суша, могат да живеят в саваната. По-голяма част от тях — например големите тревопасни бозайници, са също толкова бързи колкото и издръжливи. Необходимостта налага това! Те трябва да намират скривалища в саваната, а и водоемите тук са рядкост. Налага им се да изминават дълги разстояния, за да пият вода, най-вече през сухия период. Също така те се сблъскват с голямата разлика в температурата през деня и нощта — например от 40 градуса С до само 3 градуса С! В Западна Африка средната температура достига 25–26 градуса С, и 29 градуса С в Кения! Във фауната на Африканските савани преобладават предимно едрите бозайници. От тях повече от 40 вида са тревопасни. Да не забравяме впрочем малките антилопи и многобройните гризачи. Колкото до хищниците — те образуват също голяма група — в Танзания се срещат 41 вида. Въпреки големият им брой тревопасните съжителстват, без да изтощават хранителните източници. При това по много начини — първо, те не се срещат всички на едни и същи места едновременно, защото някои от тях се местят. По-нататък — всеки вид се харни с различна храна. Едни употребяват твърди стебла други — клончетата, и т.н. Накрая животните с малък ръст пасат предимно треви, а по-големите — като жирафите — късат листа на няколко метра височина. Между най-характерните растения от храсталаците ще споменем слонската трева, която достига 3 м височина, и акациите и баобабите, често срещащи се в сухите савани. Акациите имат различни приспособления към климата — тесни листа и правещи силно впечатление бодли (до 10 см дължина при един вид в Южна Африка). Други малки дървета са албицията и жужубата. Баобабът е гигант, който достига понякога 20–25 м височина. Неговият огромен дънер е широк 3 и повече метра в диаметър и е с обиколка 20–30 м. Този единствен по рода си воден резервоар му позволява за устоява на засухата. Баобабът е широколистно дърво.Всяка година през сухия период пламъци обхващат повечето савани. Хората опожаряват тревите. По този начин векове наред те пречат на разрастването на дърветата и запазват саваната в нейния пасищен вид. Думата призхожда от „джангал“, което на езика хинди ще рече пустиня. По-късно приема смисъл на ниски, вечно зелени разпръснати храсти. Днес тя е синоним на влажни тропически гори с почти непреходима растителност, гъмжаща от животни. Влажната гора, изключително богата на растителни видове, обикновено е мрачна, тъмна, с рядка ниска приземна растителност и е леснопроходима. Там, където светлината си е пробила път, покрай просеките и бреговете на реките и езерата, избуява гъста и трудно проходима растителност. Повечето от посетителите са я видели било от лодки или през просеката и са създали мита за „непреходимата“, „гъстата“, „трудно достъпна“ тропична гора. Джунглата по-скоро е техническо понятие и се отнася за гъстата и трудно проходима, предимно по-ниска растителност, появила се там, където тропичната гора е отстъпила. В литературата и, а и в разбирането на местните и жители понятието се покрива с влажна тропична гора. Това подсказва, че при формирането на този тип гора валежите са от важно значение. Влагата, обикновено над 1800 мм, е един от най-съществените елементи, но не и единственият от широката гама съставки на географската среда – темперетура, почви, релеф. Сложно е делението на горите от областа на екватора, а и в близост до него – „екваториални“, „тропични“, „субтропични“ и т.н. Възприети са понятията „екваториални вложни гори“ и „субтропични гори“, докато „тропична влажна гора“ или само „тропична“ се отнася и за двата вида. Все още се среща и понятието „селва“, което изцяло съвпада „тропична влажна гора“. И така прието е, че тропичната гора е вечнозелена, влаголюбива, поне 30 метра висока, но обикновено много по-висока, богата на дебелостеблени лиани и тревни епифити. Повече от половината дървесна растителност на планетата ни е тропична. В тропична Африка тя заема 38% от горската растителност, в Южна и Централна Америка 73% е от тропични видове, или около 6 млн. кв. км., и в Югоизточна Азия и Австралия ( без Океания ) тропичните гори покриват 3 млн.кв.км или 83% от горската растителност. Екваториалните влажни гори се срещат в места с постоянен климат, почти равномерен през годината валеж, високи средни темперетури, с незначителна разлика между високите и ниските стойности и липса на изразени сезони. Средните дневни темперетури са около 28º до 30º С, а средните нощни – 20º-22º С. В тези гори се наблюдава едно рядко срещано климатично явление – средната месечна темперетура е почти равна на средогодишната. Отклоненията са рядкост, поради което разликата между най-топлия и най-студения месец е 1º-2º С. Средното отклонение между най-високите дневни и най-високите нощни темперетури обикновено е 5º-8º С, поради което се приема, че нощта е „зимата“ в екваториалната влажна гора. Ако въобще може да се говори за сезони, то трябва да бъде направено на основата на валежи, а не температури. Годишните валежи варират между 1500–3000 mm, които са почти равномерно разпределени през годината. Понякога се наблюдава кратък по-сух, с по-слаби валежи период а в някои райони се наблюдават и два максимума на валежите, които съвпадат с най-високото издигане на слънецето на небосвода в 12,00 часа по обяд. Обилната влага е причина за отстраняването на хранителните вещества от почвата и за нейното ерозиране. Високите темперетури и постоянните валежи предопределят интензивни химически реакции. Растежат на растителните видове е бърз и непрекъснат. Екваториалните влажни гори покриват обширни райони от басейна на реките Амазонка и Конго, преговата зона между Нигерия и Гвинея, части от Индонезия, няколко островни групи в тихия океан. Влажни гори се среща и на места, където валежите и темперетурите са значително по-различни от посочените по-горе. Там влагата има друг източник. Нейното изобилие и високата темперетура спомагат на образуването на растителност, която удивително прилича на тази от екваториалната влажна гора. Постепенен е преходът на екваториалнта влажна гора в субтропична влажна гора, в мусонни гори и на височина в тропична планинска гора. Субтропичната влажна гора се среща и по-наветрените брегове, на около 10º северно и 10º южно от Екватора до тропиците. Отличава се с наличието на сезон с намален валеж, т.нар. сух сезон, въпреки, че преобладаващ е влажният сезон. С отдалечаването от екватора нарастват колебанията в темперетурите и продължителността на деня. Тази е и причината гората да бъди по-открита, по-ниска, с по-малък брой растителни видове и по-малко лиани. Това са типични гори за Централна Америка, Карибския басей – предимно наветрените брегове на островите – западните Гати в Индия, бреговете на Бирма, Виатнам, ен, с обилни валежи,ш/Шаблон:Пjavascript:insertTags('','','%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D1%81') ax;п'[[Медия:;;/миниращо, а така също и лиани, епифити и гъсталаци от бамбук. Ниската растителност е мноФилипините, Малайзия, Сингапур, javascript:insertTags('