Зигмунд Фройд

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Зигмунд Фройд
австрийски невролог и психолог
Зигмунд Фройд
Роден: 6 май 1856
Фрайберг, Моравия, Австрийска империя, дн. Прибор, Чехия
Починал: 23 септември 1939
Лондон, Великобритания

Зигмунд Фройд (1856-1939) е австрийски невролог и психолог, основател на най-популярното течение в психологията - психоанализата. Зигмунд Фройд е роден през 1856 г. във Фрайбург, в еврейско семейство. Когато бил на 4 г. семейството му се премества във Виена, където Фройд живее и работи до 1938, когато е принуден да отплава за Англия след присъединяването на Австрия към Германия. През 1881 получава дипломата си по медицина в университета във Виена, а през 1885 спечелва стипендия за да замине да учи в Париж при прочутия Жан Мартен Шарко, в Салпетриер. Шарко, със своята диагноза на хистерията и използуването на хипнозата, открива пред Фройд пътя към сериозното приемане на умствените заболявания. След завръщането си във Виена през 1886, Фройд става практикуващ лекар. В основата на учението на Фройд стои възгледа, че има антагонизъм между природното начало при човека, сексуалните и агресивни импулси на безсъзнателното и културата. Психологичните и социологически възгледи на Фройд оказват значително влияние върху изкуството, социологията, психиатрията и психологията през първата половина на XX век. Загмунд Фройд умира в Лондон през 1939 г.

Фройд е чичо на малко известния, но изключително влиятелен PR гуру Едуард Бърнейз (Edward Bernays) (1891-1995), който използва идеите на чичо си за безсъзнателните, ирационални човешки импулси, за да ги впрегне в корпоративни интереси и да накара масите да консумират продукти и услуги основаващи се не на рационални нужди, а на ирационални желания.

[редактиране] Външни препратки