Давидково
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Давидково е село в Южна България. То се намира в община Баните, Област Смолян.
| Давидково | |
|---|---|
|  | |
| Данни | |
| Област: | Смолян | 
| Община: | Баните | 
| Население: | 971 (13/09/2005) | 
| Надм. височина: | 1000 м | 
| Пощ. код: | 4944 | 
| Тел. код: | 03020 | 
| Геогр. положение: | 41° 40' сев. ш. 24° 58' изт. д. | 
| МПС код: | СМ | 
| Кмет или наместник | |
| Велин Глушков | |
| Съдържание | 
[редактиране] География
Село Давидково се намира в планински район.Населението му при Преброяването през 2001 година е 1071 души.
[редактиране] История
Село Давидково е възникнало в Средновековието. Първоначално селището се е намирало в местността "Дракоското", която отстои на няколко километра западно над днешното село. В миналото местността се е наричала "Дуракоското" - от името на поп Дурак, но през последните десетилетия произходът на името е забравен и днес местните жители произнасят наименованието "Дракоското". В "Дракоското" сега се намират ниви на давидковци. При по-дълбока оран местните жители са попадали на основи на сгради, както и на парчета от керамични съдове и други предмети от бита на предшествениците си. Не са запазени сведения кога и защо е изчезнало старото селище. Вероятно това е станало по време на чумна епидемия. Практиката в онези времена е била при избухване на чумна епидемия селищата да се напускат. Заселването на днешното село Давидково е станало през 17 или началото на 18 век.Според легенда днешното име на Давидково произлиза от името на един от жителите на селището с прозвището"Дауд" или "бърз като вятъра".
[редактиране] Религии
В момента в Давидково живеят християни и мюсюлмани. В селото има църква и джамия. Ислямизацията на местното население в района според османските архиви е започнала в края на ХV в., която е била поначало насилствена, а по-късно отделни българи са използвали икономическата изгода да не са "рая", като този процес продължил до края на ХVII в. Както в миналото, така и днес мюсюлмани и християни живеят в разбирателство и мир. Липсва всякакво напрежение на верска основа.Често явление е празнуването на християнските и мюсолманските празници да стават заедно. Не са редки и случаите на смесени бракове от двете религии.
[редактиране] Културни и природни забележителности
Връх Свобода. На връх "Свобода" се намира гробът на Енихан баба, известен като покорителят на Родопите. Според легендата той е османски военноначалник, завладял мистичната планина.
[редактиране] културни и природни забележителности
ФЕНОМЕНЪТ ВРЪХ "СВОБОДА"
Няма друго място, което да отговаря по-добре на описанието на Херодот за местонахождението на светилището на божеството Дионис, от връх "Свобода" (в. "Ени хан баба"), намиращ се на 13 км северно от с. Давидково (Дауткьой, Давудьово). Старите хора разправяли, че на самия връх се намирали грамадни побити камъни, вероятно останали от праисторическо време и служили за астрономически наблюдения, а оттам и за предсказания. Всяка година се провеждали религиозни ритуали на самия връх и празненства на живописната поляна в подножието му, където се събирали представители от всички краища на Родопа планина (Рупчоска околия, Ахъчелебийска околия, Егридерска околия и Даръдерска околия). През първите два дни е имало курбани и молебени, а близо седмица след това се провеждали състезания по борба, стрелба с пушка и пистолет, веселия придружени със свирни на кавали, зурни, каба-гайди, бумтенето на много тъпани. Поляните и върховете са били огласяни от веселия и песни - едно фантастично и чудно празненство в началото на пролетта и лятото – празник на възкръсващата природа. Тук е мястото да отбележим факта, че след съединението на България през 1885 година границата с Османската империя минава през водораздела на река Арда и река Марица. Родопите са разделени, а това прави невъзможно продължаването на ежегодните празненства с курбани, молебени, борби и свирни, които може би не са прекъсвани векове наред, а по всяка вероятност и хилядолетия. Всичко това, а може би и още нещо дава основание да се смята, че светилището на Дионис, описано от Херодот, се е намирало на посочения връх. Може би тук е пророкувала прочутата Сибила, предсказала победите на Александър Македонски, когато той е преминал по древния и свещен път, във връзка с войните му с племето на трибалите. Някъде тук наблизо лежи скрита неговата златна колесница пълна със златни дарове, подарена на светилището от Великия Александър. Пак тук е чул пророческите думи Гай Октавиан, с които е било предречено бляскавото управление на Римската империя от неговия син – Божествения Август. Може би от благодарност за предсказанието, Божественият Август ремонтира и разширява древния тракийски път, като построява пътни станции за пощенски услуги и масиони (станции с удобства за почивка и приспиване). Като по чудо легендата за Ени хан баба съвпада с легендата за Орфей. Според местните предания Ени хан баба е бил убит на един съседен връх като е бил обезглавен. Според същата легенда той взема главата си в ръце и така извървява пътя до върха, където главата промълвила: “тук ще ме погребете”. Има и други легенди за Ени хан баба, които са от по-късни времена и с определен привкус, обслужващ по всяка вероятност временни конюнктурни исторически интереси. По конкретно става въпрос за Енихан баба, като предводител на турците при завоюването на Родопите. Липсва и логика и най-вече историчност в тези преписвани от книга в книга твърдения с неизвестен произход и автор, защото няма нито един сериозен български историк, който да застане зад тези твърдения. Нито в турските архиви, нито в българските такива се намират писмени доказателства за тези легенди.
[редактиране] Други
Край Давидково се намира действаща тепавица, наречена "дъща". И до днес давидковци използват дъщата, както преди векове, за да изперат халищата, чергите и килимите си. Местността е изключително живописна, както и цялата околност на селото.
[редактиране] други
културно историческо наследство
Ако обичате духа на отминали времена, то Родопите са идеалното място за Вас. През хилядолетната история на планината по живописните й пътеки са отеквали стъпките на траки, славяни, прабългари, гърци, римляни. Затова са и толкова многобройни легендите, свързани с историята на Родопите.
По сведения на Никола Дамянов-археолог,най-ранните археологически паметници в община Баните са регистрирани в м. Чукаря, землището на село Босилково. Там на 1254 м надморска височина през 1987 и 1988 година смолянски археолози локализират и проучват най-старото скално светилище на траките в Средните Родопи. Откритите глинени култови идоли, съдчета и керамични фрагменти отнасят най-ранните следи от човешка дейност към втората половина на енеолита. В края на късната бронзова епоха светилището е било оградено от зидове (обикновени натрупвания на ломен камък без определен порядък и спойка, едноредово или двуредово подредени големи камъни). Тракийското скално светилище на вр ъх Чукаря е обитавано и през ранно желязната, късно желязната и античната епоха (І-ІV в.).
Друго светилище специалистите на Смолянския исторически музей откриват в м. Хамбар (с.Загражден). На високия скален връх са намерени култови и други, предимно керамични материали, които свидетелствуват за битуване на светилището през късната бронзова епоха, ранната желязна епоха и късната желязна епоха.
За ранното и повсеместно тракийско присъствие свидетелствува крепостта на вр ъх Вешката (Чуката) край с ело Треве и тракийските могилни некрополи в местностите Гьолгелика и Могилата (с ело Давидково), м естност Крушево дере (с ело Босилково), м естност Кулата (с ело Загражден) и други. В Банска община са регистрирани много антични селища, разположени пропорционално на цялата и територия. Точно датирани засега са селищата в м естност Селището (с ело Гълъбово), м естност Лъга (с ело Треве), м естности Елата, Копаното имане и Даскалото (с ело Давидково), м естност Хайдушка чука, Ташлъ борун (Равнишките) и Гаджев гроб (с ело Стърница), м естност Светълна, Братаница и Петков гроб (с ело Загражден).
Сравнително най-подробна е археологическата карта на общината през Средновековието. За това свидетелствуват регистрираните десетки селища, некрополи, църковища и други. Поч т и няма село , на чието землище да не са регистрирани останки от средновековно селище и некропол.
Част от археологическото наследство в община Баните са и регистрираните християнски църкви : м естност Костадин (с.Баните), м естност Черквата (с ело Гълъбово), м естност Черквата ( с ело Давидково), м естност Хорището (с ело Босилково), м естност Св. Неделя (с ело Загражден), м естност Клисе чаир (с ело Рибен дол), м естност Равна поляна (с ело Стърница), м естност Руснакица (с ело Стърница) и други.
Римската баня в центъра на село Баните и нейното съществуване през епохата на римското владичество е доказано от римския градеж на каптажа в банята, обилната римска монетна циркулация в региона, десетките римски монети, открити при строежа на днешната баня в селото.
Екип от учени от Софийския университет, под ръководството на д-р Борислав Бориславов възобнови разкопките през пролетта на 2004 година в изпълнение на проект на община Баните за проучване и опазване на археологическото наследство, важна част за развитието на общината като туристически център. Проучванията стартират като спасителни през март 1999 година и продължават до лятото на 2001 година във връзка с оповестеното изграждане на каскада”Горна Арда”. Проведени са две експедиции в землищата на Баните, Дрянка, Оряховец и Давидково, при които са регистрирани 32 археологически обекта.През пролетта на 2004 година теренните обхождания обхванаха землищата на Гълъбово, Сливка и Давидково. Бяха регистрирани още 20 обекта от различни епохи. Проучванията ще продължат в две насоки-цялостно теренно обхождане на северните части от територията на общината и сондажни разкопки на по-значими археологически обекти.
Паметници на културата с “местно значение” са: • Църква “Св. Пр. Илия” , с. Давидково, община Баните



