Майкъл портър
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
[редактиране] Модел на Майкъл Портър за петте конкурентни сили
Конкуренцията на пазара е функция от петте конкурентни сили
1.Конкурентни сили възникващи от стратегическите действия на организацията
2.Сила на клиента при преговорите
3.Сила на доставчика
4.Опасност от продукти заместители
5.Опасност от навлизане на нови конкуренти
1. Интензитетът на конкурентната борба е висок, когато:
съществуват голям брой конкуренти
браншът расте
постоянните разходи в бранша са високи (поради което фирмите се опитват да намалят разходите за единица изделие като увеличават производството)
диференциацията на продукта в бранша е ниска
разходите на клиентите за прехвърляне от един доставчик на друг са ниски
бариерите за излизане от бранша са високи
търсенето в бранша расте бавно
в бранша може да се провежда ценови дъмпинг
2. Клиентът е силен при преговори, когато:
концентрацията му е по-висока от тази на доставчика
клиентът е ключов (прави много покупки)
диференциацията на продуктите, предлагани в бранша, е малка
цената на превключване към нов доставчик е ниска
съществуват възможности за заместване на продукта
познава добре структурата на разходите в бранша
опасността от навлизането му в един бранш е голяма
делът на разходите на клиента за даден продукт са значителни
печалбата на клиента е ниска и не може да прави отстъпки
3. Доставчикът има силна позиция, когато:
има голяма концентрация на един пазар
липсват заместители на неговия продукт или услуга
клиентът не е от значение
разходите за прехвърляне към нов доставчик са високи
има заплаха от навлизане на доставчика в бранша на клиента
4. Опасността от продукти-заместители е висока, когато:
ефективността на фирмите, които произвеждат заместители е висока (следователно цената на заместителите пада)
е възможно сравнение на продуктите и то е в полза на заместителя
разходите за превключване към продукт-заместител са ниски
качеството на продукта-заместител е по-добро
продуктът-заместител е по-евтин
5. Заплахата за навлизане на нови конкуренти е голяма, когато:
икономиите от мащаба са малки
диференциацията на продукта е ниска и не можем да очакваме, че клиентът ще остане верен на един и същ продукт
потребността от начален капитал е ниска
разходите за прехвърляне към друг продукт са ниски
няма фирма, която да контролира каналите за дистрибуция и да възпира ново навлизане
необходимите знания и умения не са съществена пречка за навлизане на нова организация
достъпът до суровини и материали е лесен
има държавни субсидии
достъпът до технологии и ноу-хау е лесен
липсва значим ефект от кривата на опита
липсва държавна регулация и други административни бариери за навлизане



