Мъглен (област)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Мъглен.

Котловината Мъглен от сателит
Увеличаване
Котловината Мъглен от сателит

Мъглен или Меглен (на гръцки: Μογλενά, Моглена или Αλμωπία, Алмопия, на турски Караджаоваси или Караджова) е историко-географска област в Егейска Македония, днес в Гърция. Областта представлява изключително красива котловина, оградена от планините Нидже (Ворас) от запад, Кожух (Дзена) от север и Паяк (Пайко) от изток. През котловината тече река Мъгленица (Могленицас) със своите многобройни притоци.

В административно отношение днес областта е отделна епархия Алмопия в Ном Пела на административната област Централна Македония. На територията на Мъглен са демите Съботско (Аридеа) в западната част и Къпиняни (Ексаплатанос) в източната част. Главен град на областта е Съботско.

[редактиране] История

В Античността областта, известна като Алмопия, е една от 17-те провинции на Македонското царство. Името на областта идва от алмопите - според древногръцката митология народ от гиганти.

През Средновековието в 6-7 век в областта се заселва славянското племе сагудати и тя получава името Мъглен (с вариант Меглен) и в нея съществува град-крепост със същото име, който е епископско седалище. След завладяването на Източна България от Йоан Цимиски през 927 година българският преславски патриарх за кратко премества седалището си в Мъглен. След битката при Беласица през 1014 година и смъртта на българския цар Самуил градът е обсаден от войските на император Василий ІІ. След дълга съпротива, ръководена от войводата Илица, Мъглен е превзет през 1015 година. Византийските власти заселват в областта сирийци, арменци и печенези.

През 1203 година българският цар Калоян отново превземе крепостта Мъглен и пренася мощите на канонизирания епископ Иларион Мъгленски в столицата си Търново, а цар Иван Асен ІІ ги поставя в църквата „Свети Четиридесет мъченици“.

Градът Мъглен е напълно разрушен по време на османското нашествие. Руините му са в близост до село Слатина (днес Хриси). Името Мъглен продължава да се носи от епископията и от областта. През 1719 година епископската катедра Мъглен е повишена в митрополия Мъглен и Катраница (Μητρόπολη Μογλενών και Κατρανίτζης). В средата на 18 век в 1759 година голяма част от българското и влашкото население в Мъглен, начело с митрополита, приема исляма. Митрополитското седалище е преместено в Катраница (днес Пирги), после в Емборе (Емборио) и накрая в Лерин (Флорина).

Английският учен и дипломат Уилям Лийк пише в 1806 година за Мъглен:

Моглена е гръцка епархия, която се нарича и Моглена и Молесха... И двете имена са дадени от славянските племена, които се заселват в македонските равнини около 9 век и изтласкват гърците в Халкидическия полуостров или към ниските части на равнината, около морето... Гърците сега са ограничени в тези две части на Долна Македония... Турците в Карайоваси се предполага, че в по-голямата си част са ислямизирани българи. (Уйлям Лийк. "Пътувания из Северна Гърция". Лонодон 1835.)

В 1831 година френският консул в Солун Кузенери пише „Караджа оваси или Черната страна е населена... с българи вероотстъпници“. („Voyage dans la Macedoine par Cousinery. Paris 1831 2 vol.“) В края на 19 век областта е населена предимно от българи, помаци и власи и е разделена между Воденска, Ениджевардарска и Гевгелийска каза.

След Балканската война през 1912 година Мъглен остава в Гърция. През 1924 година по силата на Лозанския мирен договор мюсюлманското население от областта е принудено да се изсели в Турция и на негово място са заселени голям брой гърци бежанци от Мала Азия и Източна Тракия.

[редактиране] Влахомъглен

В най-североизточната част на областта по горното течение на Голема река и по западните и източните склонове на планината Паяк са разположени няколко села, които образуват областта Влахомъглен (Влахомеглен, на гръцки Βλαχομογλενά). Тези села са населени с власи християни, а едно от тях - Нъте (Нотия) с власи мюсюлмани, изселени през 20-те години. Мегленорумънският или езикът на мъгленските власи (мегленитите) се отличава значително от езика на останалите македонски власи (аромъни).

[редактиране] Външни връзки

Препратка към страница на гръцки Официален сайт на Дем Аридеа

Препратка към страница на гръцки Официален сайт на Дем Ексаплатанос

На други езици