Палиор
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Палиор | |
|---|---|
|  | |
| Данни | |
| Население: | 857 (2001) | 
| Надм. височина: | 625 м | 
| Геогр. положение: | 40° 31' 0 сев. ш. 21° 33' 0 изт. д. | 
| Пощ. код: | |
| Тел. код: | |
Палиор или Палиохор или Палеор (на гръцки Φούφας, Фуфас, старо Παλαιοχώρι, Палеохори или Παλαιοχώριον, Палеохорион) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в Дем Мурик, Ном Кожани, Област Западна Македония с 857 жители. Селото е разположено на 20 километра западно от Кайляри (Птолемаида) и на пет километра северно от демовия център Емборе (Емборио) в подножието на планината Мурик.
| Съдържание | 
[редактиране] История
В края на 19 век Палиор е смесено българо-турско село. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 Палиор е посочено като село с 80 домакинства със 150 жители българи и 70 жители мюсюлмани.[1] Според статистиката на Васил Кънчов ("Македония. Етнография и статистика") в 1900 Палеор има 600 жители българи и 180 жители турци.[2]
В началото на 20 век селото е разделено между Българската екзархия и Цариградската патриаршия. В 1905 година по данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в селото има 440 българи екзархисти и 400 българи патриаршисти, като функционира българско училище.[3] По-късно голямото българско село приема върховенството на Българската екзархия и силно пострадва от гръцката въоръжена пропаганда в Македония. Гръцките андарти заплашват палиорци да изоставят екзархията и да се върнат в лоното на елинизма, но селяните, начело с учителя Кире Бънчелов се противопоставят на опитите да се върне селото под опеката на Цариградската патриаршия. Бомбените нападения над Кире Бънчелов го карат да превърне къщата си в малка крепост със зазидани прозорци и бойници за стрелба. На 11 май 1907 година сборен андартски отряд от четите на капитаните Андрея, Мицо и Флора, начело с подпоручика от гръцката армия Захариас Пападас с псевдоним капитан Фуфас, напада Палиор. Българската селска милиция оказва ожесточена съпротива и под къщата на Кире Бънчелов загива подпоручик Фуфас с няколко свои четници, а мнозина са ранени. След като подпалват 4 къщи и убиват няколко жени андартите се оттеглят от Палиор.
След Балканската война селото попада в Гърция и част от българското население се изселва в България. В 1924 година след гръцката катастрофа в Гръцко-турската война турското население се изселва от Палиор и на негово място са заселени няколко гръцки бежански семейства от Понт със 112 жители. В документ на гръцките училищни власти от 1941 година се посочва, че Палиор има 250 къщи, от които 200 "чуждогласни българофонни" и около 50 бежански от Понт.
В 1932 година Палиор е преименувано на Фуфас на името на капитан Пападас. В 1992 година е основан силогосът (комитет) "Капитан Фуфас", като една от основните му цели е "да засилва гръцкото съзнание" на населението.[4]
[редактиране] Преброявания
[редактиране] Външни връзки
[редактиране] Бележки
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905.
- ↑ Ομοσπονδία Δυτικομακεδονικών Σωματείων Θεσσαλονίκης
| Дем Мурик (Мурики) |  | |
|---|---|---|
| Емборе (Емборио) | Дебрец (Анарахи) | Лъка (Милохори) | Палиор (Фуфас) | Радунища (Криовриси) | Сълпово (Ардаса) | ||



