Унгария

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Magyar Köztársaság

Знаме на Унгария Герб на Унгария
(знаме) (герб)
Национален девиз: -няма
Местоположение на Унгария
Официален език Унгарски
Столица Будапеща
47° 30' сев. ш 19° 4' изт. д
Най-голям град Будапеща
Президент Ласло Шойом
министър-председател Ференц Дюрчан
Площ
 - Общо
на 108-мо място
93 030 км2
Население
 - Общо (2005)
 - Гъстота
на 78-мо място
10 106 017
109 д/км2
БВП
 - Общо (2005)
 - на човек
на 49-то място
$ 152,485 млрд
$ 17 405
Валута Форинт (HUF)
Часова зона UTC +1
Независимост
 -основаване

1 декември 1000
Национален химн Isten áldd meg a magyart
Internet TLD hu
Телефонен код +36



Република Унгария (Magyar Köztársaság - точен превод: "Унгарска република") е държава в Централна Европа. Тя няма излаз на море и граничи с Австрия, Словакия, Украйна, Румъния, Сърбия, Хърватска и Словения.

Съдържание

[редактиране] История

Основна статия: История на Унгария

За първи път унгарци (или маджари) се заселват в днешна Унгария през 670 г., но не успяват да основат трайно държавно обединение. Втората вълна от унгарците се заселва в Трансилвания и Панония през 895 г. в резултат на война с България при цар Симеон І. Вождове на унгарските племена са князете Алмош и Арпад. През Х век княз Геза организира унгарските племена и в хода на многочислени военни походи из цяла Европа подготвя провъзгласяването на унгарската държава. Синът на Геза Вайк (Ищван) през 1000 г. приема католическа вяра и обявява Кралство Унгария.

В края на 11 век крал Св. Ласло укрепва държавата. През 1222 г. се издава законът "Златната була", регулиращ политическото устройство на държавата. Унгария става феодална монархия, в която властта се дели между краля и парламента (съсловно събрание), в който участват всички жители на страната, имащи благородническа титла.

През 1241 г. Унгария е унищожена от монголите. Крал Бела възстановява държавата след оттеглянето на монголите.

През 1301 г. измира по мъжка линия Арпадовата династия.

През 1526 г. османците побеждават унгарската войска в битката при Мохач. Унгария се разпада на три части. Най-голямата централна част попада под властта на Османската империя, източните части стават васално на султана княжество (Трансилванско княжество), а веверната и северозападната част остават свободни от турците и под името Унгарско кралство на практика стават част от Хабсбургската империя.

Опитите на унгарците сами да изгонят османците от страната завършват безуспешно. Османците са изгонени след 150 години в края на ХVІІ век от международна християнска коалиция под ръководство на Хабсбургите.

Опитите на унгарците (въстанието на Тьоколи и по-късно на Ракоци) да възстановят независимостта на унгарската държава не успяват. Унгарското кралство продължава да съществува като част на Хабсбургската империя.

През март 1848 г. избухва унгарската национална революция. В град Дебрецен е устоновено независимо унгарско правителство. Страната е преобразувана в конституционна монархия, като правата на Хабсбургската династия върху унгарския кралски престол първоначално са запазени. През втората половина на 1848 г. и в началото на 1849 г. отношенията между унгарското правителство и Хабсбургите рязко се влошават, в резултат на което през април 1849 г. унгарският парламент обявява независимостта на Унгария. Неспособни сами да се справят с въстанието, Хабсбургите извикват на помощ армията на руския император и потушават въстанието в Унгария. Хиляди борци за свобода са екзекутирани, осъдени или бягат в емиграция. Сред тях е ръководителят на въстанието Лайош Кошут, който заедно с мнозина унгарски революционери бяга в тогавашната Османска империя и се заселва в Шумен. През 1849-1867 г. унгарското национално движение е сломено, а Унгария е анексирана към Австрийската империя.

През 1867 г. се постига съглашение за преоразуване на Хабсбургската империя в двойна държава, наречена Австро-Унгария. Двете части на монархията (Австрия и Унгария) стават самостоятелни във вътрешнополитическо отношение. Възстановяват се назависимите унгарски праламент и правителство. Общо се води отбранителната, външната и финансовата политика - тези области се ръководят от Виена от общи министерства и общи комисии, съставени по равно от представители на парламентите на Австрия и Унгария.

През 1918 г. Австро-Унгария се разпада. Австрия и Унгария се обявяват за независими републики. В Унгария президент на републиката става Михай Каройи. Новото праивителство не успява да запази целостта на страната, което довежда до падане на правителството през март 1919 г. Започва шестмесечната комунистическа власт - Унгарската съветска република. Комунистическата власт също не успява да противостои срещу външния враг. Унгария попада под окупация от страна на силите на Антантата.

През 1920 г. се сключва Трианонският мирен договор между Унгария и страните от Антантата. По силата да договора и подобно на България, Унгария губи две трети от своята територия в полза на Румъния, Чехословакия, Югославия, Австрия, Италия и Полша. Възстановява се монархията, но тъй като Трианонският мирен договор забранява връщането на Хабсбургите на унгарския престол, той остава празен. За държавен глава (регент) е избран адмирал Миклош Хорти, бивш главнокомандващ на военоморските сили на Австро-Унгария.

Главна цел на унгарските правителства между двете световни войни става връщането на загубените територии. С германска и италианска помощ през 1938-1941 г. Унгария успява да си сърне около половината от загубените територии. Цената, която Унгария трябва да плати за това, обаче се оказва прекалено висока: страната влиза във войната и взема активно участие на страната на Германия. Участието във войната и по-късно поражението носят за Унгария нови катастрофи: огромен брой военни и цивилни жертви (сред тях извозване на над 450 хиляди унгарски евреи до германските лагери на смъртта през април-юли 1944 г.), съветска окупация, и загуба отново на всички възстановени територии (дори допълнително 3 села биват изгубени в полза на Чехословакия).

През 1946 г. монархията е отменена, обявена е Унгарската република. Създава се коалиционно правителство. Комунистическата партия обаче със съветска помощ бавно взема връх, и през 1949 г. се установява Унгарската народна република с изцяло комунистиеско управление.

През 1956 г. избухва въстание, скоро потушено от съветски войски и войски на Варшавския договор.

През 1967 г. започват икономически реформи.

През 1988 и 1989 г. се извършва мирен преход от комунистическа система към парламентарна демокрация. На 23 октомври 1989 г. се възстановява Унгарската република, първите свободни избори се провеждат през март 1990 г., в резултат на които идва на власт дясно-центристко правителтво.

В периода между 1994-1998 г. страната се управлява от коалиция с участие на социалисти и либерали. През 1998 г. идва на власт дясно-центристка коалиция, а през 2002 г. отново печели социалистическо-либерална коалиция.


  • Официално име на Унгария:
    • 896 - 1000 гг.: Унгарско княжество
    • 1000 - 1918 гг.: Кралство Унгария
    • 1918 - 1919 гг.: Унгарска народна република
    • 1919 - 1919 гг.: Унгарска съветска република
    • 1919 - 1946 гг.: Унгарско кралство
    • 1946 - 1949 гг.: Унгарска република
    • 1949 - 1989 гг.: Унгарска народна република
    • от 1989 г.: Унгарска република

[редактиране] Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Унгария

  • Законодателна власт:
    • Еднокамарен парламент, 386 депутати: 176 се избират мажоритарно в 176 едномандатни райнони, 210 се избират по партийни листи в 20 многомандатни райони. Избори на всеки 4 години.
  • Изпълнителна власт:
    • Министър-председателят се избира по предложение на президента на републиката от парламента с обикновено мнозинство на всички депутати. Останалите членове на правителството се назначават от президента на републиката по предложение на министър-председателя.
    • Президентът на републиката, който има главно церемониални функции, се избира от парламента, за 5 години.
  • Съдебна власт:
    • Конституционен съд: 11 съдии, избирани от парламента. Председателят на Конституционния съд се избира от самите конституционни съдии.
    • Върховен съд: председателят на Върховния съд се избира от парламента.

[редактиране] Административно деление

Основна статия: Административно деление на Унгария

Република Унгария административно е разделена на 19 области (megye, в България традиционно наричани "комитати"), 22 градски области (megyei jogú város) и 1 столична област (főváros) - Будапеща

[редактиране] Природа

Основна статия: Природа на Унгария В днешните си граници Унгария заема основната част от Панонската низина, намираща се в Карпатския басейн и пресичана от река Дунав.

[редактиране] Стопанство

Основна статия: Стопанство на Унгария

[редактиране] Население

Основна статия: Население на Унгария

  • Население: 10 198 315 души. (По данни от преброяването от 2001 г.)
    • Националности: 9 416 045 - унгарци, 1 358 - българи, 190 046 - цигани (роми), 2 509 - гърци, 15 620 - хървати, 2 962 - поляци, 32 233 - германци, 620 - арменци, 7 995 - румънци, 1 098 - рутенци, 3 816 - сърби, 17 693 - словаци, 3 040 - словенци, 5 070 украинци, 16 081 - други националности, 570 537 - неотговорили на въпроса за националността.
    • Майчин език: 9 546 374 - унгарски, 152 072 - друг език, 541 106 - неотговорили на въпроса за майчиния език.
    • Религиозна принадлежност: 5 289 521- римокатолици, 268 935 - католици-униати, 15 928 - източноправославни, 1 622 796 калвинисти (реформати), 304 705 - лютеранци (евангелисти), 17 705 - баптисти, 5 840 - адвентисти, 34 530 - други протестантски деноминации, 24 340 - други християнски деноминации, 12 871- евреи, 13 567 - други нехристиянски дониминации, 1 483 369 - атеисти, 1 734 333- неотговорили на въпроса за религиозната принадележност.

[редактиране] Култура

Основна статия: Култура на Унгария


[редактиране] Други

  • Комуникации в Унгария
  • Транспорт в Унгария
  • Въоръжени сили на Унгария
  • Външна политика на Унгария

[редактиране] Външни препратки


Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР)

Австрия | Австралия | Белгия | Германия | Гърция | Дания | Исландия | Италия | Ирландия | Испания | Канада | Люксембург | Мексико | Нова Зеландия | Норвегия | Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия | Полша | Португалия | САЩ | Словакия | Турция | Унгария | Финландия | Франция | Холандия | Чехия | Швейцария | Швеция | Южна Корея | Япония