Битката за Смоленск

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Карта на източния фронт, по време на Битката при Смоленск.
Увеличаване
Карта на източния фронт, по време на Битката при Смоленск.

Битката за Смоленск - 1941 година- е комлекс от отбранителни и настъпателни акции на Червената армия, давайки отпор на настъпващата Група армии "Център" на Вермахта, по време на Великата отечествена война, в района на Смоленск, Витебск и Орши от 10 юли до 10 август 1941 година.

Във връзка с разгрома на съветската армия в пограничните райони, в края на юни, на защитния вал около реките Западна Двина, Днепър, от селата Креслава до Лоево се разгръща 2-ри стратегически ешалон на Червената армия-Западен фронт, включващ: 16-та, 19-та, 20-та, 21-ва и 22-ра армии, под ръководството на Маршал Семьон Константинович Тимошенко.

В началото на месец юли, главнокомандващия на Група армии "Център" - фелдмаршал Федор фон Бок, получава заповед да атакува града и отбранителната линия в направлението Смоленск-Витебск-Орши и да открие трасе за настъплението към Москва.


[редактиране] Съотношение на силите

Битката за Смоленск започва в крайно неизгодни за съветските части условия. Още в началото войските на Вермахта превъзхождат неколкократно в жива сила и техника защитниците на града (войски, артилерия и самолети - 2 пъти, танкове - 4 пъти).

В края на битката - Западния, Централния, Резервния и Брянски фронт и опълчението наброяват 760,000 души. От тях 486,000 били убити, безследно изчезнали и попаднали в плен а 273,800 - ранени. В германските редици само в танковите и моточасти било загубени половината от личния състав.

Общо броя на загиналите надхвърля 500,000 души.

[редактиране] Началото на битката (10 - 20 юли)

На 10 юли, 2-ра и 3-та немски танкови бригади започват настъпление. Те нанасят масирани удари в района на Витебск, в района на село Духовщина и в района южно на Орши. Лявото флангово направление започват пробив с цел да разкъсат Червеноармейския Западен фронт на части и да обкръжат защитаващите Смоленск 19, 20 и 16-та армии и да завладеят града. Отбраната на Червеноармейския Западен фронт е разположена в района на Полоцка, Витебск, Могильово. Немските части правят пробив, навлизайки на 200 километра в съветската отбрана.

На 13 юли, 21 армия, командвана от Ф. И. Кузнецов и 63-та стрелкова дивизия на генерал Л. Г. Петровски нанасят силен контра-удар. Съвместно те правят форсиране на река Днепър и освобождават завзетите по-рано - села Рогачов и Жлобин и провеждат атака срещу 2-ра немска армия в района на Бобруйск. Предното крило на Западния фронт обаче отстъпва, водейки тежки боеве. В района на Могильово четири стрелкови дивизии, части от 20-ти мотострелкови корпус и 13-та армия са обкръжени. Откъснатите части биват консолидирани и командващ става командира на 61-ви корпус генерал Ф. А. Бакунин, който организира кръгова отбрана на града. Те успяват да отбиват атаките на врага до 26 юли 1941 година. На 16 юли 9-та немска армия прави пробив в отбраната на 20-та армия и навлиза в Смоленск.

[редактиране] Обкръжението (21 юли – 7 август)

Във втората половина на юли, командването на Западния фронт разгръща в тила нов ешалон с резервни армии: 29, 30, 24, 28, 31 и 32-ра армия. Те получават заповед да подготвят да защитават рубежа Старая Русса-Брянск. На 23 юли войската от новите формирования - 24-ти, 28-ми, 29-ти и 30-та армий, и оперативни групи с команващ генерал-майор К. К. Рокосовски, започват обширно контра-настъпление. Те нанесли основния удар по направлението на Починок.

На 27 юли , немската армия пробива фланговете и обкръжава 16-та и 20-та армия. Командването на Западния фронт е принудена да преустанови контра-атаката към Смоленск. Много части от обкръжените сили с тежки боеве успяват да пробият обръча и да се присъединят към основните сили. Немците започват атака на основните сили и успяват да ги изтласкат зад Днепър.