Ацетилсалицилова киселина

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ацетилсалициловата киселина, позната още с търговските наименование Аспирин и Ацетозал (Ацетизал) е лекарство от семейството на салицилатите, използвано често като болкоуспокояващо средство, антипиретик (при треска) и като противовъзпалително средство. Тя има също противосъсирващо действие и се използва дългосрочно в ниски дози за предпазване от сърдечен удар и рак.

Дългосрочното приемане на аспирин в малки дози блокира необратимо производството на тромбоксан А2 в тромбоцитите, подтискайки по този начин тромбоцитната агрегация. Това разреждащо кръвта свойство го прави полезен за намаляване на вероятността от сърдечен удар. Аспиринът, който се произвежда за тази цел често се продава във формата на разтворими таблетки от 75 или 81 мг и се нарича понякога „аспирин за деца“. Веднага след остър сърдечен удар също се дават големи дози аспирин. Те могат да подтиснат синтеза на протромбин и така да осъществят втори различен противосъсирващ ефект.

Всяка година се случват няколкостотин фатални предозирания на аспирин, но в повечето случаи неговата употреба е полезна. Най-важните му нежелани странични ефекти, особено в големи дози са стомашно-чревни страдания (включително и язви и кървене на стомаха) и тинитус (шум в ушите). Друг страничен ефект, дължащ се на противосъсирващите му свойства е увеличеното кървене по време на менструация. Тъй като е установена връзка между аспирина и синдрома на Рей, той вече не се използва за борба с грипоподобни симптоми и варицела при децата.

Аспиринът е първият открит представител на един клас лекарства, познати като нестероидни противовъзпалителни лекарства, не всички от които са салицилати, въпреки че всички имат подобен ефект и подобен механизъм на действие.