Ерих Фром
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Ерих Фром немски психолог | |
| Роден: | 23 март 1900 Франкфурт на Майн, Германия | 
|---|---|
| Починал: | 18 март 1980 Муралто, Швейцария | 
Ерих Фром е немски психоаналитик, психолог, философ-хуманист.
Ерих Фром е виден психоаналитик,определян като неофройдист,въпреки че това на него никога не му е харесвало. Неговите идеи са фундаментална крачка напред в разбирането на човека и неговите несъзнателни мотивации. В първата си книга "Бягство от свободата", той разглежда проблема на човека за бягство от психическата свобода. Веднъж отделил се от природата, осъзнал се като уникално самосъзнаващо се същество, човекът станал много самотен. Започнал да изпитва чувство за безпокойство и безсилие пред света. Проблема му бил да избере негативната или положителната свобода и моног често човекът избирал механизми на бягството, които били негативни тоест избирал деструктивност, автоматично подчинение, бягство от реалността, садизъм/мазохизъм(симбиотична основа). Опитвайки се да избегнат мъчителното чувство на безпокойство и безсилие някой хора избрали деструктивността, насочена навън или навътре, защото ако унищожа външния свят аз вече няма от какво да се страхувам или ако унищожа себе си също няма от какво да се притеснявам. При автоматичното подчинение човекът се превръща в една бездушна машина, изпълняваща чужди прищевки, той губи себе си, своето "Аз", бягайки от реалността за човека изчезва външния свят и за него вече го няма света пред който е безсилен. Механизма на бягството садизъм/мазохизъм е на обща симбиотична основа. Тоест и както садиста се нуждае от мазохиста, така и мазохиста от садиста. В тези отношения няма силен и слаб. Садиста може да бъде мазохист спрямо едни и садист спрямо други. Пример за това е Хитлер садист спрямо хората, но мазохист спрямо Природата, Историята. При тези отношения садиста, за да избегне своето чувство за безпокойство търси да превърне някой в безпомощен изпълнител на неговите желания, да превърне другия във вещ, да го асимилира в себе си, да го превърне в част от себе си. Разбира се мазохистичните тенденции не винаги са придружени от физическо измъчване дори и при секс. Садиста може да наблюдава само физическо насилие или да наранява само чувствата на мазохиста - това е така наречения "нравствен садизъм". Садиста разбира се може да прави подаръци като "подкупи" с което се опитва да докаже колко е "загрижен" и "обича" обекта си. Мазохиста от своя страна иска да изгуби себе си, да изгуби своето "Аз", за да избегне това чувство на безпокойство. Всички тези фактори се отнасят обаче до идеалните типове садизъм и мазохизъм,които са по-слабо или по-силно застъпени в човека.
[редактиране] Любовта - отговор на проблема за човешкото съществуване?
Както казва Фром: Най-големи заблуди сред хората съществуват за любовта. Тя се определя като "хлътване" по някой, в сексуално удоволствие, в търсене на подходящия човек. Но любовта не е чувство, защото чувствата са временни, а истинската любов е вечна. Тя е действена по своята същност. Тоест тя представлява активност на човека, вътрешно присъща активност. Като тук под "активност" не се разбира някакво действие, водещо до промяна на нещо с изразходване на енергия, а се разбира една съзидателна активност на човека, една творческа активност. Само чрез любовта двама души могат да се опознаят и чрез акта на сливането да се отърват от мъчителното чувство на безпокойство. Общите свойства на любовта са отговорност, загриженост, уважение, познание. Фром ги определя в един по-широк смисъл отколкото се употребяват в обикновения език. Отговорност не означава само да си отговорен за другия, а да си отговорен за развитието му като напълно незазависимо, самостоятелно и индивидуално същество, уважение означава да уважаваш правото на другия да се развива като самостоятелно вътрешно активно същество, загриженост означава да се грижиш за другия и за неговото развитие, защото човек се грижи за онова което обича и обича онова за което се грижи, познанието означава да опознаеш другия истински, което може да стане само чрез акта на сливане в любовта. Фром казва че любовта не е просто любов към другия, а и любов към всички хора, защото ако обичаш само един човек или семейството, но си безразличен към другите, то тогава ти не обичаш истински. Това по-скоро е проява на "колективен егоизъм". За да обичаш истински обаче трябва първо самите ние да се осъзнаем себе си или както пише на храма в Делфи "Познай себе си".
[редактиране] Библиография
Много от книгите на Фром са преведени и издадени на български език:
- "Анатомия на човешката деструктивност"
- "Бягство от свободата"
- "Да бъдеш човек"
- "Да имаш или да бъдеш"
- "Догмата за Христос"
- "Душевно здравото общество"
- "Забравеният език"
- "Изкуството да бъдеш"
- "Изкуството да обичаш"
- "Изкуството да слушаш"
- "Кризата на психоанализата"
- "Мисията на Зигмунд Фройд"
- "Отвъд веригите на илюзиите"
- "Революция на надеждата"
- "Човекът за самия себе си"
- "Ще бъдете като богове"
[редактиране] Външни препратки
- "Битийният модус: Ерих Фром", Мария Вълкова
- Фром за любовта
- Международно общество "Ерих Фром"
- "Love & Its Disintegration" - Откъс на английски от книгата на Фром "Изкуството да обичаш"
- The Erich Fromm Room - Статии, писма, откъси
| Тази статия е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като я разширите. Просто щракнете на редактиране и добавете онова, което знаете. | 



