Сикоракс (спътник)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Откриване | |
|---|---|
| Открит от | Филип Никълсън Брет Гладман Джоузеф Бърнс Джон Кавеларс |
| Дата | 6 септември 1997 г. |
| Орбитални параметри (епоха J2000) | |
| Среден орбитален радиус | 12 179 000 km |
| Ексцентрицитет | 0,5224 |
| Орбитален период | 1288,28 дни |
| Инклинация | 146,84° (към екватора на Уран) |
| Естествен спътник на | Уран |
| Физически характеристики | |
| Среден диаметър | 190 km |
| Площ | ~113 000 km2 |
| Обем | ~3 600 000 km3 |
| Маса | 5,4×1018 kg |
| Средна плътност | ~1,5 g/cm3 |
| Повърхностна гравитация | ~0,040 m/s2 |
| Втора космическа скорост | ~0,087 km/s |
| Период на въртене | неизв. |
| Наклон на оста | неизв. |
| Албедо | 0,07 (предполагаемо) |
| Повърхностна температура | ~64 K |
| Атмосферни характеристики | |
| Атмосферно налягане | няма |
Сикоракс е естествен спътник на Уран. Открит е на 6 септември 1997 г. от Филип Никълсън, Брет Гладман, Джоузеф Бърнс и Джон Кавеларс при наблюдения от 200-инчовия текескоп Хейл. Дадено му е предварителното означение S/1997 U 2, като се използва и алтернативното име Уран 17.
Орбитата на спътника е ретроградна и с висока инклинация. Съставът на тялото вероятно е смес от скали и лед. Необичайния червен оттенък издава вероятен произход свързан с поясът на Кайпер.
Спътникът носи името на майката на Калибан от пиесата на Уилям Шекспир Бурята.
| Спътници на Уран |
| ... | Тринкуло | Сикоракс | Маргарита | ... |
| Миранда | Ариел | Умбриел | Титания | Оберон |
| Слънчева система |
| Звезда: Слънце |
| Планети: Меркурий | Венера | Земя | Марс | Юпитер | Сатурн | Уран | Нептун |
| Планети-джудже: 1 Церера | Плутон | 2003 UB313 |
| Други тела: Луна | Астероиди | Пояс на Кайпер | Разреден диск | Облак на Оорт |
| Виж също астрономически обекти и списък на обектите в Слънчевата система подредени по радиус, маса и разстояние до Слънцето |

