Прабългарски календар

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Прабългарски календар е понятие, с което се означава хипотетичната календарна система, с който са си служели прабългарите. Единственият писмен документ, който дава много малка и непълна информация за календарната система, е Именникът на българските ханове. За разучаването на календара се използват документите на византийските историци за описаните в Именника събития.

Според предложените описания, календарът се състои от 12 месеца с фиксиран брой дни (8 месеца по 30 дни и 4 по 31) и два допълнителни дни извън месец или седмица: Игнажден или Еднажден (22 декември), който се е смятал за първия ден в годината и Еньовден (22 юни), който се добавя само във високосни години. Високосните години, приблизително една на всеки четири, се определят по няколко сложни цикъла. Според някои изследователи, всяка година датите се падат в същия ден от седмицата (двата допълнителни дни са извън месец или седмица).

Според поддръжниците, прабългарският календар е измежду най-точните, създадени от човечеството. Скептиците не отричат, че календарната система (предложена в края на 1980-те години) е прецизна, но подчертават, че липсват документи и източници, които да я свържат с прабългарите.

[редактиране] Външни препратки