Огнестрелно оръжие
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Огнестрелното оръжие е оръжие, в което изстрелът се произвежда за сметка на изгаряне на барут (или друго горящо вещество) в гилза, който изхвърля куршум или снаряд. Потенциалната енергия от налягането на газовете отделени при изгарянето на барута се предава като кинетична на куршума.
Основни конструктивни елементи на огнестрелното оръжие са: цев (ствол), упор и възпламеняващо устройство.
- Цевта е предназначена да даде направление на движението на куршума. Вътрешната повърхнина на цевта се нарича канал на цевта, а отворът, от който излиза куршумът, се нарича дулен срез. Според вида на цевта огнестрелните оръжия се делят на нарезни и гладкостенни (гладкоцевни).
- Каналът на цевта има като правило три основни части: патронник, куршумен вход, нарезна част.
- Патронникът служи са поместване и фиксация на патрона. Неговите форма и размер зависят от формата и размера на гилзата на патрона.
- Куршумен вход се нарича участъкът от канала на цевта, намиращ се между патронника и нарезната част. Куршумният вход служи за правилната ориентация на куршума в канала на цевта и има форма на пресечен конус с нарези, полетата на които плавно се издигат от нула до пълната си височина. Дължината на куршумния вход трябва да осигурява навлизането на водещата част на куршума в нарезите на канала преди дъното му да напусне отвора на гилзата.
- Нарезната част на цевта служи, за да придаде на куршума не само постъпателно, но и въртеливо движение, което стабилизира положението му по време на полета. Нарезите представляват улеи, извиващи се спирално по стените на канала. Изпъкналите участъци между нарезите се наричат нарезни полета. Разстоянието, на което нарезите правят пълен оборот, се нарича нарезна стъпка.

