Пинин
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пинин (кит. 拼音, pīnyīn, буквално „свързане на звуци“) е транскрипция на китайския език на основа на латинската азбука. В Китайската Народна Република (КНР) пинин има официален статус.
Пинин е приет през 1958 и адаптиран през 1979. Днес се използва в цял свят като официална латинска транскрипция на имената и названията в КНР.
Тук ще направим опит за подобна транскрискрипция на български.
За доизясняване могат да се използват подобните статии на руски [1] и английски [2].
Произношение
Основното използване на пинин в китайските училища е да се усвои книжовният китайски език – Мандарин. Поради голямото разнообразие от говорни езици в Китай, децата, общувайки у дома на майчиния си език, изучават говоримия Мандарин в началното училище посредством пинин. Произнасянето на думата в китайския условно може да се раздели на начало и окончание на думата. Началото се състои от стартова съгласна или полугласна, докато окончанието се състои от всички възможни комбинации на междинните звуци (полугласните предхождат гласните) и завършва на гласна или съгласна (акорд).
Начало
Във всяка клетка по-долу горният ред индикира пинин, долният – съответния български звук.
| Двуустнени | Лабиодентални | Алвеолни | Ретрофлексни | Алвео-палатални | Веларни | |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Експлозивни | b, p | d, t | g, k | |||
| б, п | д, т | г, к | ||||
| Носови | m | n | ||||
| м | н | |||||
| Фрикатив | f | s | sh, r | x | h | |
| ф | с | ш, ж | с | х | ||
| Африкат | z, c | zh, ch | j, q | |||
| з, ц | дж/чж, ч | дз/цз, ц/ч | ||||
| Латерални | l | |||||
| л | ||||||
| Приближено | r | |||||
| р | 
Окончания
Лявата колона на таблицата по-долу индикира стартовия звук на окончанието, а първият ред заключителните (акорд) звуци на пинин, докато вътрешните клетки указват съответния български звук.
| Среда | Акорд | A | E | I | IR | N | NG | NR | O | R | U | 
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| A | а | ай | ар | ан/ън | анг/ънг | ар | ао | ||||
| E | е | ей | ен | енг | ър | ер | |||||
| I | ий | я | ее | ю | |||||||
| IA | я | ян | янг | яо | яр | ||||||
| O | о | унг | оу | оу | |||||||
| U | у | уй | ун | унр | оо | ||||||
| UA | уай | уан | уар | ||||||||
| W | уа | у | |||||||||
| Y | я | е | ии | юй | 
В китайския език звукът ю е доста употребяван и звучи в широка гама от мекото ьо, през смекченото йю до нормалното наше ю и приповдигнатото към края юй. За изписванети му в пинин могат да се използват съчетания като: ü, üa, üe, io, iu, yu, you.
Интонация
Интонацията в китайския език играе изключително важна роля. Съчетание от еднакви знаци, произнесени с различна интонация, има различно значение.
Например:
Mā – мама
Мá – коноп
Мă – кон
Мà – увещавам
Приети са четири интонации в китайския език:
1. Водоравна - обозначава се с чертичка над звука в пинин ( ¯ ).
2. Повишаваща се - обозначава се с дясно ударение ( ´ ).
3. Променяща се - обозначава се с отметка ( ˘ ).
4. Падаща - обозначава се с ляво ударение ( ` ).
5. Неутралният тон не се придружава от никакъв акцентиращ знак.
За илюстрация може да се използва приложената диаграма на интонациите.




