Кости
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кости е село в Югоизточна България. То се намира в община Царево, Област Бургас.
| Кости | |
|---|---|
| Данни * | |
| Област: | Бургас | 
| Община: | Царево | 
| Население: | 351 | 
| Надм. височина: | 71 м | 
| Пощ. код: | 8283 | 
| Тел. код: | 055069 | 
| МПС код: | А (Б) | 
| Кмет | |
| Илия Язов | |
| промяна на тази таблица | |
| Съдържание | 
[редактиране] География
Село Кости се намира недалеч от границата на България с Турция, в Странджа планина. Покрай него протича река Велека.
[редактиране] История
Кости се намира на 25 км. южно от Царево. Има удобно разположение в долината на Велека. През него е минавал старият път от Малко Търново за Василико и за Ахтопол. В околностите на селото има следи от металургична дейност. Засвидетелствувани са голям могилен некропол с 15 могили, разположени южно от селото, както и няколко самостоятелни тракийски могили. Най-ранното писано свидетелство е от 1498 год. Селото фигурира и в данъчен регистър на кааза /окръг/ Анхиало през 17 в. Кости е едно от дванадесетте села в Агатополска нахия. През руско-турската война от 1828/29 год. се споменава като “гръцко село”. След Освобождението, оставайки в Турция, то се числи към новоучредената Малкотърновска кааза /окръг/. Прочуто било със своите нестинари. Все още може да се видят някои от старите дървени къщи на предишните му жители. Тоя стил жилищна архитектура е познат само в трите гръцки села Кости, Бродилово и Каланджа (Синеморец). Сградите са твърде просторни по размери, двукатни – отдолу с обор, обковани с груби дъбови дъски, с широки одъри, но без прозорци, затова са тъмни и нехигиенични. Оскъдното осветление се е осигурявало от покрива с “подвижна керемида”. По времето на Преобръженското въстание има 100 къщи. Старото население се изселва през 1914 г. и на негово място идват българи от Източна Тракия, предимно от селата Пирогоплово-към стотина семейства, от с. Мъглавит, гр. Самоков и др. Добрите условия в долината на Велека дават възможност на преселниците от Лозенградско бързо да се замогнат. Нейното легендарно плодородие е намирало израз в преданието за много бройните орехови дървета растящи тук. В 1926 год. селото е имало 304 къщи и 1328 жители, от които 856 бежанци от Източна Тракия. Сега има 545 жители.
[редактиране] Културни и природни забележителности
[редактиране] Редовни събития
Всяка година през лятото в селото се провежда панаир.





