Торлашки диалект
от Уикипедия, свободната енциклопедия
 
Торлашки диалект е общо наименование, използвано от някои автори за обозначаване на славянските диалекти в Южна и Източна Сърбия (включително в някои части на Косово), северозападната част на Република Македония (Кратово-Куманово), Западна и Северозападна България (Трън, Брезник, Белоградчик), както и на говора на малката общност на карашовените в Румъния.
| Съдържание | 
[редактиране] Класификация
Българските лингвисти, фокусирайки се върху разпространението на диалекта на територията на България и Западните покрайнини го класифицират като западно-български говор под името Белоградчишко-трънски (Стойко Стойков, Рангел Божков и др.). На територията на България са обособени Белоградчишки, Годечки, Трънски и други подговори. Като наименование, обхващащо територията на Сърбия и Косово, се използва терминът Призренско-тимошки диалект.
Стефан Младенов определя тези говори като преходни у-говори, които представляват преход от български към сръбски език, но все пак български по отношение на по-голяма част от своите характеристики.
По-рано някои лингвисти в Сърбия класифицираха торлашкия диалект като четвъртия диалект на сърбохърватския език (заедно със щокавския, чакавския и кайкавския), а сега - като вторият (заедно със щокавския) диалект на сръбския език. Други лингвисти (като Милан Решетар, Павле Ивич и Далибор Брозович) класифицират Торлашкия като стар щокавски диалект, под името Призренско-Тимошки диалект, защото някои поддиалекти използвали думата що за какво (но това е характерно също и за диалекти в днешна България и Република Македония). От друга страна други торлашки поддиалекти използват думата кво, кикво или ко (също като книжовно българското какво).
Торлашкият говор не е стандартизиран и някои от поддиалектите му значително се различават един от друг по определени черти.
[редактиране] Особености
Основните характеристики на торлашкия диалект ясно показват по какъв начин македонският език се свързва с българския, и как те двата на свой ред преминават в сръбски през торлашки като преходен говор.
[редактиране] Отпадане на падежните окончания
Българският и македонският са едиствените два съвременни славянски езика, при които изцяло е отпаднала падежната система и почти всички съществителни се употребяват в един падеж. Така стоят нещата и с торлашкия диалект - в северо-западните райони творителният падеж преминава в родителен, местният падеж и родителният на свой ред преминават в именителен. Още по на юг всички падежни окончания изчезват и значението се определя едиствено от предлози.
[редактиране] Отсъствие на фонемата /х/
Уникална черта на македонския книжовен език, на торлашкия и на част от сръбските диалекти в сравнение с другите славянски езици е, че в тях практически липсва /х/. Присъствието на буквата х в македонската азбука е се дължи единствено на употребата и в заемки, а също и в топоними в Македония, разположени на териорията на диалекти, в които /х/ е запазена. Такъв е случаят с източните диалекти (пример, Пехчево). Македоният книжовен език е базиран на диалекти от Прилепския край и думи като хиляда и спешно звучат като иляда и итно на македонски, но в сръбски те са хиляда и хитно. Това всъщност е част от изоглосата, разделяща в най-южния си край Прилеп от Пехчево в Република Македония и достигаща Централна Сърбия (Шумадия) в най-северната си точка. В Шумадия местните хора все още използват традиционната форма на искам - очу за разлика от хочу във Войводина.
[редактиране] Сричкотворно /л/ и /р/
Торлашкият диалект е запазил до голяма степен старото сонорно /л/, което както и /р/ може да служи като сричково ядро. Това е все още характерно и за чешкия и словашкия език. В официалните форми на сръбски, хърватски и босненски език сричкотворното /л/ е преобразувано в /у/ или /о/, докато в българския език се предхожда от гласната /ъ/, която служи като сепаратор между съгласните. Не всички торлашки поддиалекти са съхранили напълно сричкотворното /л/, но то е отразено или като пълна сричка или в различни комбинации с /ъ/, /у/, /о/ или /а/.
| Торлашки | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Карашовенски (Карашова) | влк | пекъл | сълза | жлт | |
| Северен (Свърлиг) | вук | пекал | суза | жлът | |
| Централен (Лужница) | вук | пекъл | слъза | жлът | |
| Централен (Враня) | вълк | пекал | солза | жълт | |
| Западен (Призрен) | вук | пекл | слуза | жлт | |
| Източен (Трън, Брезник) | вук | пекл | слза | жлт | |
| Североизточен (Белоградчик) | влк | пекл | слза | жлт | |
| Югоизточен (Куманово) | вук | пекъл | слъза | жут | |
| Книжовен сръбски | вук | пекао | суза | жут | |
| Книжовен български | вълк | пекъл | сълза | жълт | |
| Книжовен македонски | волк | пекол | солза | жолт | |
Тази статия се нуждае от подобрение.
Според проф.Беню Цонев и Гавраил Занетов, които изследват тези говори по време на І-св.война, когато цялото Поморавие е освободено от България, в границите на Тимошко-Призринскшя диалект влизат още: района на Пожаревъц и цялото поречие на р.Велика Морава, вкл.Крушевъц, Смедерево и поречието на р.Левоч, приток на В.Морава.Поради това по-старите сръбски автори наричат Тимошко-Призренското наречие - Левачки говор. Старото население на Моравскат долина е мигрирало в Австрийската империя още в 17-18 в. Районът е бил много рядко населен. В северните части, по поречията на Млава и Пек, както и в Кладово се заселват румънци. Руският лингвист Селишчев здабелязва че тимошките власи запазват старата топонимия на района, която е от български, а не от сръбски произход. През 19 в. особено след освобождаването на Сърбия, компактни маси от българско население, предимно от Тетевенско, Видинско, Нишко, Македония и Призренско, се заселват в Моравската долина. Споменът за българският произход е битувал в населението до І-св.война.
[редактиране] Книжовни извори
Един от най-ранните извори написани на торлашки диалект е Темският ръкопис от 1764, в който авторът Кирил Живкович от Пирот определя езика си като "прост български".
Сръбският писател Бора Станкович изполвал често торлашкия диалект в новелите си, които описват живота на хората в Южна Сърбия в началото на 20 век. Писателят-хуморист Стефан Сремац, въпреки че бил роден във Войводина, прекарал част от живота си в Южна Сърбия и неговите новели "Зона Замфирова" и "Ивкова Слава" отразяват манталитета и езика на хората в този регион. Филмовата версия на "Зона Замфирова", създадена неотдавна от режисьора Здравко Шотра придоби голяма популярност в Сърбия и Черна гора. Любопитно, много от зрителите и по-специално тези от Северна Сърбия коментират, че "филмът е добър, но наистина има нужда от субтитри".
Един от съвременните автори с най-обилна книжовна продукция на торлашки диалект (лужнишки вариант) е Драгослав Манич-Форски от с. Радошевац (Радошевъц), Бабушничка община, член на Съюза на писателите на Сърбия. На варианти на торлашките диалекти се списват рубрики в някои местни вестници в Сърбия - в Ниш (в. "Братство", рубриката "Манчин рабуш"), Пирот (в. "Свобода" рубриката Миялко Раснички) и други.
[редактиране] Литература
- Dijalekti istočne i južne Srbije, Aleksandar Belić, Srpski dijalektološki zbornik, 1, 1905.
- Encyclopedia of the Languages of Europe, Glanville Price, Blackwell Publishing, p. 423.
- Language and Conflict: A Neglected Relationship, Dan Smith, Paul A Chilton - Language Arts & Disciplines, 1998, Page 59
- South Slavic and Balkan Linguistics, A. Barentsen, Rodopi, 1982
- Hrvatska dijalektologija 1, Josip Lisac, Golden marketing – Tehnička knjiga, Zagreb, 2003.
- The Slavonic Languages, Bernard Comrie, Greville G Corbett - Foreign Language Study, 2002, pp 382-384.
[редактиране] Външни препратки
- Карта на щокавските диалекти, Павле Ивич
- Статия върху торлашкото наречие, Йосип Лисач (на хърватски)
- Торлашка интернет страница



