Мъглен (област)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
 Вижте пояснителната страница за други значения на Мъглен. Вижте пояснителната страница за други значения на Мъглен.
Мъглен или Меглен (на гръцки: Μογλενά, Моглена или Αλμωπία, Алмопия, на турски Караджаоваси или Караджова) е историко-географска област в Егейска Македония, днес в Гърция. Областта представлява изключително красива котловина, оградена от планините Нидже (Ворас) от запад, Кожух (Дзена) от север и Паяк (Пайко) от изток. През котловината тече река Мъгленица (Могленицас) със своите многобройни притоци.
В административно отношение днес областта е отделна епархия Алмопия в Ном Пела на административната област Централна Македония. На територията на Мъглен са демите Съботско (Аридеа) в западната част и Къпиняни (Ексаплатанос) в източната част. Главен град на областта е Съботско.
[редактиране] История
В Античността областта, известна като Алмопия, е една от 17-те провинции на Македонското царство. Името на областта идва от алмопите - според древногръцката митология народ от гиганти.
През Средновековието в 6-7 век в областта се заселва славянското племе сагудати и тя получава името Мъглен (с вариант Меглен) и в нея съществува град-крепост със същото име, който е епископско седалище. След завладяването на Източна България от Йоан Цимиски през 927 година българският преславски патриарх за кратко премества седалището си в Мъглен. След битката при Беласица през 1014 година и смъртта на българския цар Самуил градът е обсаден от войските на император Василий ІІ. След дълга съпротива, ръководена от войводата Илица, Мъглен е превзет през 1015 година. Византийските власти заселват в областта сирийци, арменци и печенези.
През 1203 година българският цар Калоян отново превземе крепостта Мъглен и пренася мощите на канонизирания епископ Иларион Мъгленски в столицата си Търново, а цар Иван Асен ІІ ги поставя в църквата „Свети Четиридесет мъченици“.
Градът Мъглен е напълно разрушен по време на османското нашествие. Руините му са в близост до село Слатина (днес Хриси). Името Мъглен продължава да се носи от епископията и от областта. През 1719 година епископската катедра Мъглен е повишена в митрополия Мъглен и Катраница (Μητρόπολη Μογλενών και Κατρανίτζης). В средата на 18 век в 1759 година голяма част от българското и влашкото население в Мъглен, начело с митрополита, приема исляма. Митрополитското седалище е преместено в Катраница (днес Пирги), после в Емборе (Емборио) и накрая в Лерин (Флорина).
Английският учен и дипломат Уилям Лийк пише в 1806 година за Мъглен:
Моглена е гръцка епархия, която се нарича и Моглена и Молесха... И двете имена са дадени от славянските племена, които се заселват в македонските равнини около 9 век и изтласкват гърците в Халкидическия полуостров или към ниските части на равнината, около морето... Гърците сега са ограничени в тези две части на Долна Македония... Турците в Карайоваси се предполага, че в по-голямата си част са ислямизирани българи. (Уйлям Лийк. "Пътувания из Северна Гърция". Лонодон 1835.)
В 1831 година френският консул в Солун Кузенери пише „Караджа оваси или Черната страна е населена... с българи вероотстъпници“. („Voyage dans la Macedoine par Cousinery. Paris 1831 2 vol.“) В края на 19 век областта е населена предимно от българи, помаци и власи и е разделена между Воденска, Ениджевардарска и Гевгелийска каза.
След Балканската война през 1912 година Мъглен остава в Гърция. През 1924 година по силата на Лозанския мирен договор мюсюлманското население от областта е принудено да се изсели в Турция и на негово място са заселени голям брой гърци бежанци от Мала Азия и Източна Тракия.
[редактиране] Влахомъглен
В най-североизточната част на областта по горното течение на Голема река и по западните и източните склонове на планината Паяк са разположени няколко села, които образуват областта Влахомъглен (Влахомеглен, на гръцки Βλαχομογλενά). Тези села са населени с власи християни, а едно от тях - Нъте (Нотия) с власи мюсюлмани, изселени през 20-те години. Мегленорумънският или езикът на мъгленските власи (мегленитите) се отличава значително от езика на останалите македонски власи (аромъни).




