Слънцестоене
от Уикипедия, свободната енциклопедия
 
Слънцестоене или слънцестояние е астрономическо понятие, обозначаващо определено положение на Слънцето по неговия видим път върху небесната сфера. Най-често понятието се отнася само за две от положенията на Слънцето - т.нар. зимно слънцестояние и лятно слънцестояние.
[редактиране] Основни слънцестояния
Като резултат от наклона на земната ос продължителността на деня и нощта зависят от положението на Земята спрямо Слънцето. На 22 юни Слънцето се движи над тропика на Козирога. В северното полукълбо денят е най-дълъг, нощта е най-къса и се говори за лятно слънцестояние. В южното полукълбо денят е най-къс, нощта е най-дълга и е налице зимно слънцестояние. На 22 декември Слънцето е над тропика на Рака, в северното полукълбо се наблюдава зимно слънцестояние, а в южното - лятно.
Когато еклиптиката пресича небесния екватор, денят и нощта са еднакво дълги. Тези слънцестояния се наричат равноденствия.
[редактиране] Календар
Слънцестоянието оказва пряко влияние върху дневното слънчево греене, а оттам върху климата. Така на различните слънцестояния съответстват различни моменти от годината, което ги прави важни за календара.
Много от културите по света и почти всички езически религии почитат слънцестоянията и равноденствията като моменти с особено значение. Тогава се устройват едни от основните календарни фестивали и се извършват важни обреди, свързани най-вече със земеделието и плодородието.
[редактиране] Външни препратки
- Национална олимпиада по астрономия - Списък на темите » Смяна на годишните времена
- Астрономически речник - Небесна сфера


