Валеж
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Под валеж се разбира падналата от облаците, или отложената по земната повърхност и предметите вода в течно или твърдо състояние.
Валежът от облаците пада под формата на дъжд, ръмеж, сняг, дъжд+сняг (мокър сняг), снежна или ледена суграшица, град, леден дъжд. Отделената непосредствено от въздуха вода се явява във вид на роса, слана, течно отлагане на капки от мъгла, поледица и т.н.
В метеорологичните станции се наблюдават всички видове валеж. За произхождащите от облаците валежи се наблюдава тяхното времетраене и количеството на валежа за определено време, а за останалите валежи (роса, слана, поледица) се отбелязва само времето на появяването им.
[редактиране] Как падат те?
Когато капчиците нарастнат и станат достатъчно тежки, те падат на земята. Ледените частички могат да се разтопят и да паднат под формата на дъжд, ако е достатъчно топъл, а ако той е студен, ще стигнат земята като сняг или град. През пролетта и лятото парчета град могат да достигнат на земята все още замръзнали, порати това, че са тежки и падат бързо.
Дъждът паднал на единица площ се измерва в милиметри с уред, наречен дъждомер. Най-много са валежите в тропиците. Голямото количество топлина от Слънцето води до силни изпарения и образуване на облаци. В тропиците валежите достигат до 2500мм за година. В умерените климатични пояси на север те са много по-малко.
Съществуват огромни разлики в количеството на валежите дори и на малки земни масиви като Великобритания. В югоизточната и част те понякога са по-малко от 50мм годишно, докато във високите планини на запад вали 10 пъти повече.
За нуждите на аграрното производство интерес представлява:

