Държавен съвет на Народна република България
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Държавен съвет на Народна република България - висш постоянно действащ орган на държавната власт в България в периода 1971 - 1990 г.
| Съдържание | 
[редактиране] История
Създаден е с Конституцията на Народна република България от 1971г. За пръв път Държавен съвет е избран на 8 юли 1971 г. От тази дата до 17 ноември 1989 г. несменяем председател на Държавния съвет е Тодор Живков. От 17 декември 1989 до 3 април 1990 г. председател на Държавния съвет е Петър Младенов. През април 1990 г., въз основа на споразумение, постигнато от управляващи и опозиция на Кръглата маса, ІХ Народно събрание гласува изменение в Конституцията (от 1971), с което институцията Държавен съвет е заменена от институцията „Председател (Президент)“.
Държавният съвет в българския му вариант е рожба на тоталитарна концепция, която отрича необходимостта от Принципа за разделение на властите, заменяйки го с Принципите за единство на народа и за единство на властта. Държавният съвет стои на върха на пирамидата от държавни органи, сливайки законодателни и изпълнително-разпоредителни правомощия.
[редактиране] Конституиране
Членовете на Държавния съвет се избират на първата сесия на Народното събрание измежду народните представители и техните пълномощия продължават, докато следващото Народно събрание избере нов Държавен съвет.
[редактиране] Юридически актове
По въпросите, които са му възложени да решава, Държавният съвет издава укази и приема решения, обръщения и декларации.
[редактиране] Правомощия
Правомощията на Държавния съвет могат да бъдат класифицирани в три основни групи:
[редактиране] Постоянни
По чл. 93 от Конституцията на Народна република България от 1971 г. Държавният съвет като висш орган на държавната власт може непрестанно да:
- насрочва избори за Народно събрание
- свиква Народното събрание на сесии
- упражнява правото на законодателна инициатива
- обнародва приетите от Народното събрание актове в "Държавен вестник"
- отменя противозаконните и неправилни актове на Министерския съвет
- назначава и освобождава от длъжност висшия команден състав на Въоръжените сили
- назначава и освобождава от длъжност дипломатическите представители на България в други страни
- учредява ордени и медали и награждава с тях
- създава и закрива административно-териториални единици
[редактиране] Между сесиите на НС
По чл. 94 от Конституцията на Народна република България от 1971 г. Държавният съвет само когато Народното събрание не заседава (през този исторически период НС не е постоянно действащ орган) може да:
- издава укази по въпроси от принципен характер, които засягат изпълнителната и разпоредителната власт в държавата
- с указ изменя или допълва отделни разпоредби на законите
- назначава и освобождава от длъжност членове на Министерския съвет
Всички тези укази и решения на Държавния съвет се внасят за утвърждаване от Народното събрание на следващата му сесия.
[редактиране] При война
Съгл. чл. 95 от Конституцията на Народна република България от 1971 г., когато е обявено военно положение Държавният съвет изпълнява по-голямата част от функциите на Народното събрание, вкл. и законодателна.
Приетите през този период укази и решения се внасят за утвърждаване от Народното събрание на следващата му сесия.

