24 март
от Уикипедия, свободната енциклопедия
24 март е 83-ият ден в годината според григорианския календар (84-и през високосна). Остават 282 дни до края на годината.
| Фев - Март - Апр | ||||||
| пн | вт | ср | чт | пт | сб | нд | 
| 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | ||
| 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 
| 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 
| 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 
| 27 | 28 | 29 | 30 | 31 | ||
| календар за 2006 г. Всички дати | ||||||
| Съдържание | 
[редактиране] Събития
- 1201 г. — Цар Калоян овладява крепостта Варна
- 1882 г. — Немският бактериолог д-р Робърт Кох обявява, че е открил причинителя на туберкулозата — туберкулозния бацил
- 1886 г. — Подписан е Топханенският акт, с който Съединението на България се признава международно. (нов стил — 5 април)
- 1896 г. — В Атина се откриват Първите съвременни Олимпийски игри
- 1901 г. — По нареждане на правителството започват арести на членовете на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК)
- 1921 г. — С Указ на цар Борис III се премахва наборната военна служба и се преминава към платена доброволческа служба на войнишкия състав
- 1924 г. — Подписано е споразумение с Антантата за окупационния дълг: 25 000 000 златни франка, платими за 10 години при 5 % лихва
- 1944 г. — Втора декларация на "10-те" водачи на опозицията (без комунисти) за скъсване на съюза с Германия, отхвърлена от регентите
- 1949 г. — За първи път на церемониите по връчване на наградите “Оскар” за най-добър филм е избран чуждестранен — английската екранизация на “Хамлет”
- 1959 г. — Възстановени са дипломатическите отношения със САЩ, прекъснати през 1950 г.
- 1976 г. — Мария Естела Перон е свалена от власт като президент на Аржентина чрез държавен преврат
- 1989 г. — Край Аляска става една от най-големите в историята екологични катастрофи — от супертанкера “Ексон Валдес” в морето се изливат повече от 240 000 барела суров петрол
- 1999 г. — НАТО предприема въздушни военни действия срещу Югославия, която отказва да подпише мирен договор. Така за пръв път НАТО атакува суверенна държава.
[редактиране] Родени
- 1782 г. — Орест Кипренски, руски художник
- 1820 г. — Александър Едмон Бекерел, френски физик
- 1843 г. — Петко Каравелов, български политик и държавник
- 1844 г. — Камий Льомоние, белгийски писател, представител на натурализма
- 1882 г. — Боян Секулов, български писател и литературен критик
- 1891 г. — Сергей Вавилов, руски физик
- 1892 г. — Владимир Стойчев, български военен (генерал) и спортен деец (председател на НОК)
- 1901 г. — Юби Айуъркс, американски аниматор
- 1917 г. — Джон Каудъри Кендрю, английски биохимик
- 1926 г. — Дарио Фо, италиански драматург, режисьор, актьор и сценограф
- 1931 г. — Иван Теофилов, български поет, драматург и режисьор
- 1944 г. — Воислав Кощуница, сръбски политик
- 1966 г. — Милен Велчев, български политик
- 1991 г. — Георги Илиев, български сериен убиец
[редактиране] Починали
- 809 г. — Харун ар-Рашид, халиф от династията Абасиди
- 1455 г. — Николай V, първият Ренесансов римски папа
- 1603 г. — Елизабет I Тюдор, анлийска кралица
- 1635 г. — Жак Кало, френски живописец и гравьор
- 1773 г. — Филип Дормър Стенхоп Честърфийлд, английски писател, политик и държавник
- 1905 г. — Жул Верн, френски писател, пионер в областта на научната фантастика
- 1924 г. — Иван Евстатиев Гешов, български политик
- 1930 г. — Ген. Георги Марчин, български офицер
- 1943 г. — Димитър Драгиев, български политик, един от основателите на БЗНС
- 1944 г. — Чарлз Орд Уингейт, британски офицер
- 1948 г. — Николай Бердяев, руски религиозен философ
- 1963 г. — Никола Мутафчиев, български футболист
- 1989 г. — Станислав Сивриев, български писател
[редактиране] Празници, Чествания
- Световен ден за борба с туберкулозата

