Киберпънк

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Киберпънк (от кибернетика и пънк) е литературен стил в научната фантастика, който се фокусира върху компютрите или информационните технологии, обикновено съчетан с определен упадък в социалния ред. Фабулата често е за конфликти между хакери, изкуствен интелект и мега-корпорации в недалечното бъдеще на една анти-утопична Земя. Атмосферата на жанра прилича на филмовия ноар. За първа книга от жанра се счита Невромантик на Уилям Гибсън. Терминът за първи път се среща в творбите на Айзък Азимов, но като название на литературна творба е под разказа на Брус Бетке — „Cyberpunk!“. По-късно литературното движение предизвиква вълна от себеоткриване на голяма маса от хора, които зачеват т.н. киберпънк култура, която се състои от хакери, фрийкъри, рейвъри и сайфърпънкове.

Съдържание

[редактиране] Характерни произведения

[редактиране] Филми

  • Бегачът по острието (Blade Runner), заснет по романа на Филип Дик "Сънуват ли роботите електроовце?"
  • Existenz
  • Мнемоничният Джони
  • Макс Хедрум (20 минути в бъдещето) е първият киберпънк телевизионен сериал.
  • Тецуо : Железният човек - Киберпънк филм написан и режисиран от Шиня Цукамото. Излиза през 1988.

[редактиране] Книги

  • Невромантик, Нулев брояч, Мона Лиза овърдрайв, Различният двигател, Виртуална светлина, Идору, Всички утрешни партии, Разпознаване на шаблони - от Уилям Гибсън.
  • "Софтуер" и "Хакерът и мравките" на Руди Ръкър
  • "Фронтера" на Луис Шайнър
  • "Др. Адър" на Пат Кадиган


Български автор на произведения от този жанр е Иван Попов.

[редактиране] Компютърни игри

[редактиране] Външни препратки