Европейски парламент
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Европейският Парламент (ЕП) представя народите на държавите, обединени в Европейския Съюз. Първоначално институцията съществува като асамблея, а по-късно е преименувана в парламент. Ежемесечните заседания на ЕП се провеждат в Страсбург, а извънредните и допълнителни сесии - в Брюксел. Европарламентът има офиси и в Люксембург. Броят на депутатите е 732 (до края на 2006 г.). Всяка страна участва с различен брой представители в зависимост от броя на населението. Депутатите имат мандат от 5 години. Последните избори за ЕП се проведоха през юни 2004 г. България и Румъния, които влизат в ЕС от 1 януари 2007 г., ще изберат своите евродепутати пряко през май 2007 г. Дотогава временно ще изпълняват функциите им сегашните наблюдатели. До края на мандата на този Европарламент (средата на 2009 г.) България ще има 18 евродепутати, а Румъния - 34.
Европейският Парламент представлява 450 милиона души, колкото е общото население на 25-те държави-членки на Европейският Съюз (до края на 2006 г.). Неговата главна роля, като движеща политическа сила, е създаването на различни инициативи. Влиянието на ЕП все повече нараства, тъй като той е призван да контролира бюджета на евроинституциите. Държавите, които имат най-много представители в Европарламента, са Германия (99), Франция, Италия и Великобритания - по (78), Испания и Полша с по (54), Холандия с (27), Белгия, Чехия, Гърция, Унгария и Португалия с по (24), Швеция (19), Австрия (18). Евродепутатите обаче не образуват национални фракции, а се групират по политически признак. Най-голяма е групата Европейската народна партия-Европейски демократи (ЕНП-ЕД) с 264 евродепутати, следвана от групата на социалистите с 201 члена, Алианса на либералите и демократите за Европа с 90, групата на зелените/Европейския свободен алианс с 42 и др. Крайнодесните засега се водят за "незаписани", тъй като за да сформират група в ЕП, трябва в нея да има поне 18 евродепутата от поне пет страни членки.



