Руско-турска война (1828-1829)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Руско-турската война (1828-1829 г.) е предизвикана от изострянето на Източния въпрос заради поддръжката от страна на Русия на национално-освободителното движение в Гърция.

Войната е обявена през декември 1927 г. от турския султан, който отменя всички предишни руско-турски договори и провъзгласява свещена война против Русия.

Войната се води на два фронта - Балкански и Кавказки.

Военните действия започват през април 1828 г. когато Втора руска армия със състав от около 95 000 души форсира Дунав, преминава Добруджа и обсажда Шумен, Варна и Силистра. Турските сили наброяват около 125 000 души. В края на септември руски войски превземат Варна.

На кавказкия фронт Русия има по-големи успехи - Кавказкият корпус успява да превземе турските крепости Карс, Анапа, Поти и др.

В началото на 1829 г. започва второто настъпление на руската армия на Балканския полуостров. През юни тя превзема Силистра, преминава Стара планина и окупира Тракия. На 20 август 1829 г. руски части влизат в Одрин. За първи път градът е превзет от руската армия. Това предизвиква паника в столицата на Османската империя и подтиква султана към търсене на възможности за подписване на примирие с Русия.

Войната завършва с Одринския мирен договор, съгласно който:

  • Потвърждават се руските права в устието на Дунав и по черноморското крайбрежие на Кавказ (без Батуми).
  • Гърция получава самостоятелност, но е задължена да плаща данък на султана (през 1830 г. тя е освободена от данъка и е обявена за независима държава).
  • Договорът потвърждава и разширява автономията на Молдова, Влашко и Сърбия.