Сикоракс (спътник)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Откриване | |
|---|---|
| Открит от | Филип Никълсън Брет Гладман Джоузеф Бърнс Джон Кавеларс | 
| Дата | 6 септември 1997 г. | 
| Орбитални параметри (епоха J2000) | |
| Среден орбитален радиус | 12 179 000 km | 
| Ексцентрицитет | 0,5224 | 
| Орбитален период | 1288,28 дни | 
| Инклинация | 146,84° (към екватора на Уран) | 
| Естествен спътник на | Уран | 
| Физически характеристики | |
| Среден диаметър | 190 km | 
| Площ | ~113 000 km2 | 
| Обем | ~3 600 000 km3 | 
| Маса | 5,4×1018 kg | 
| Средна плътност | ~1,5 g/cm3 | 
| Повърхностна гравитация | ~0,040 m/s2 | 
| Втора космическа скорост | ~0,087 km/s | 
| Период на въртене | неизв. | 
| Наклон на оста | неизв. | 
| Албедо | 0,07 (предполагаемо) | 
| Повърхностна температура | ~64 K | 
| Атмосферни характеристики | |
| Атмосферно налягане | няма | 
Сикоракс е естествен спътник на Уран. Открит е на 6 септември 1997 г. от Филип Никълсън, Брет Гладман, Джоузеф Бърнс и Джон Кавеларс при наблюдения от 200-инчовия текескоп Хейл. Дадено му е предварителното означение S/1997 U 2, като се използва и алтернативното име Уран 17.
Орбитата на спътника е ретроградна и с висока инклинация. Съставът на тялото вероятно е смес от скали и лед. Необичайния червен оттенък издава вероятен произход свързан с поясът на Кайпер.
Спътникът носи името на майката на Калибан от пиесата на Уилям Шекспир Бурята.
| Спътници на Уран | 
| ... | Тринкуло | Сикоракс | Маргарита | ... | 
| Миранда | Ариел | Умбриел | Титания | Оберон | 
| Слънчева система | 
| Звезда: Слънце | 
| Планети: Меркурий | Венера | Земя | Марс | Юпитер | Сатурн | Уран | Нептун | 
| Планети-джудже: 1 Церера | Плутон | 2003 UB313 | 
| Други тела: Луна | Астероиди | Пояс на Кайпер | Разреден диск | Облак на Оорт | 
| Виж също астрономически обекти и списък на обектите в Слънчевата система подредени по радиус, маса и разстояние до Слънцето | 

