ЮНЕСКО

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: форматиране, препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.
Увеличаване

Образователната, научна и културна организация на ООН (на английски: United Nations Educational, Scientific and Cultural Organization, по-известна като ЮНЕСКО (на английски: UNESCO), е агенция на Обединените нации, установена през 1946 г., за да насърчава сътрудничеството между нациите в областите на образованието, науката, културата и комуникациите. Чрез такива кооперативни усилия, ЮНЕСКО се надява да насърчи универсална почит към справедливостта, законите, човешките права и основните свободи. Мотото, на което се основава организацията, гласи, че "мирът e създаден, не за да се проваля, а за да подпомага интелектуалната и нравствената солидарност на човечеството."

Днес повече от 180 нации принадлежат към ЮНЕСКО. Агенцията има свой щаб в Париж, Франция и ръководи различни образователни, научни и културни програми. Над 60 клона в световен мащаб си обменят информация. Проектите, които са спонсорирани от ЮНЕСКО, включват международни научни програми; технически, тренировъчни и научнообразователни програми за учители, както и програми за повишаване на грамотността; районни и културни проекти по история, и международни споразумения за съдействие, осигуряващи културното и природното наследство на света и опазването на човешките права.

Разширена информация:

Юнеско - Образователна, научна и културна организация на ООН

Юнеско е специализирана агенция на Обединените Нации, с щаб в Париж. Неговият съответстващ орган в Лигата на Нациите е Международният Комитет за Интелектуално Съдействие. Юнеско е основана през 1945 и става агенция на Обединените Нации в 1946. Тя има 190 членове. Политиките на организацията се решават от общата конференция, която се свиква на всеки две години; тя се състои от един представител за всяка държава членка. Изпълнителният комитет, с 34 членове, които са избирани за три-годишен период и секретариат, оглавен от генерален директор, осъществяват програмата. Националните комисии и съдействащите групи от държавите членки действат като връзки между Юнеско и националните образователни, научни и културни организации. Юнеско се опитва да подпомогне световния мир, насърчавайки свободна размяна на идеи, на културните и научни постижения и подобрявайки образованието.

След Втората Световна Война, Юнеско работи за материалната реконструкция на образователните оборудвания от страни, опустошени от войната, изграждайки колекциите на библиотеки и музеи. От 1950 организира проекти за основно образование в Латинска Америка, Азия и Африка; също насърчава културни обмени между Изтока и Запада, начинания за преводи на важни писания, текстове и исторически документи и организирайки лични размени. Най-важната широкообхватна програма на Юнеско засяга проблема на"основното образование" - учи хората да четат и пишат и да се изправят срещу проблемите на околната среда. Центрове, обучаващи учители са установени в Камбоджа, Индия, Южна Корея, Либерия, Тайланд и Турция, и центрове за основното образование са издигнати в Латинска Америка и в Близкия изток.

През 1959, Юнеско създава международен комитет за запазване и възстановяване на културната собственост, която играе водеща роля в запазването на египетските паметници, заплашени от строежа на високия бент и язовир Асван (Аswan). Събран е фонд и експерти от целия свят организират усилията си за успешно спасяване на паметниците, включвайки прочутите храмове Абу Симбел на Рамзес II. През 1970-те и 80-те, Юнеско е въвлечена в затруднение от спор на развиващите се нации, поддържани от Съветският Блок, които изискват постановяването на "Нов Световен Информационен Ред". По време на въпроса е предприет ход за установяване международна система от кодове на пресата и лицензиране на журналисти с цел улесняването на контрола вурху печата чрез местните управленчески органи. Съединените щати оттеглят своето членство (1984), следвани от Великобритания и Сингапур, обвинявайки Юнеско в бюджетно разточителство и прахостничество, и враждебност от страна на свободната преса и свободните пазари. До средата на 1990-те, въпреки това, Юнеско помага на европейските журналисти да се адаптират към свободната преса. Великобритания се присъединява отново през 1997, а Съединените щати се се връщат през 2003.


[редактиране] Външни препратки