Вавилонска кула
от Уикипедия, свободната енциклопедия
 
Вавилонската кула - обхваща две предания за Вавилон, обединени в един разказ от текст в Библията:
- построяване на град Вавилон и смесване на езиците
- издигане на Вавилонската кулата и разпръсване на човечеството
Тези предания са пригодени като „начало на историята“ на човечеството (след потопът), обясняват езиковите и териториални разлики на хората и враждебното вмешателство на Бога.
[редактиране] Вавилон и Бибията
Според Библията след "потопа", човечеството предствлява един народ, говорещ на един език. От изток хората прииждат в земята Сеннаар (на долното течение на Тигър и Евфрат), и построяват град (Вавилон) и кула висока до небето «за да си създадът име». Строителството на кулата е прекратено от Бог, който "смесил" езикът на хората, поради което те престават да се разбират един друг. Хората не могли да достроят кулата, и се разпръскват по цялата земя. Така историята за вавилонската кула обяснява появата на различни езици след потопа.
Сказанията възникват не по-късно от началото на 2 хил. пр.н.е., тоест почти 1000 години преди литературния паметник, представляващ най-старото писмено свидетелство за тях (и отнасящо се към най-древните библейски текстове). Само някои мотиви от сказанията получават развитие при по-късните автори: изобразява се греховността на всичко „допотопно“, на цялото поколение строители и особено на вавилонците като врагове, в тази връзка се определя богоборческият характер на строителсвото на кулата. Основно се променя образът на Бога, мотивът за неговата враждебност се измества от засилването на справедливостта му, разпръскването на хората се изобразява не само като възмездие и от опасение от човешката сила, а като благодеяние и Божи промисъл. Сюжетът има многобройни митологични паралели. Изреченията: „вавилонско стълпотворение“ и „смесване на езиците“ са в речниците на много езици.
[редактиране] Вавилон и евреите
Много библеисти свързват легендата за вавилонската кула със строителството на кули в този регион. Кулите са наричани зикурати. Върховете им служат за религиозни обреди и астрономически наблюдения.
Най-високият от тях (91 метра) се намирал във Вавилон. наричал се Етеменанки «дом, между небето и земята». Ассирийския цар Синахериб през 689 г. до н.е. разрушава Вавилон, както и Етеменаки. Зикуратът е възстановен от Навуходоносор II. След унижтожението на Июдея, евреите биват преселени във Вавилон. Макар да липсват доказателства, не е изключено евреети да участват във възтановяването на зикуратът.
"Греховността" на строителите на вавилонската кула е свързана с негативното отношение на евреети към Вавилон. Градът е политически и военен противник на евреите. В библията Вавилон става символ на греха. В "откровението на Йоан Богослов", се появява термина «вавилонска блудница»: «и на челото и пишеше име: тайна, Великият Вавилон, майка на блудници и мерзост земна» (Откр. 17: 5).
[редактиране] Интересен Факт
- Най-ниското здание на Европейският парламент, е построено с формата на недостроената вавилонска кула (на основата на картината на Питър Брейгел). Много християни виждат в този факт стремежът на европейците в бунт към Бога.
Категории: Вавилония | Библия | Легенди | Строителство | Месопотамия




