Комитет за държавна сигурност

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Комитет за държавна сигурност (по аналогия със съветската КГБ) е името на българските тайни служби по време на комунистическото управление.

Известни генерали от Държавна Сигурност са: Бригадир Аспарухов, Георги Ламбов, Кирчо Киров, Любен Гоцев, Тодор Бояджиев

За много от съвременните политици и общественици има доказателства за принадлежността им към ДС, за подробности вижте лицата, сочени за агенти на разузнавателни служби.

Съдържание

[редактиране] Структура

  • Първо главно управление се е занимавало с външно разузнаване. Негов приемник от 1990г. е Националната Разузнавателна Служба
  • Второ главно управление е контраразузнаване, известно днес като Национална Служба Сигурност
  • Трето управление е военното контраразузнаване, но е независима институция от РУМНО
  • Четвърто управление е техническо
  • Пето управление - УБО, днес Национална Служба за Охрана
  • Шесто управление, тогава включвало политическа полиция, а днес наследено от Главна Дирекция Борба с Организираната Престъпност. То е имало следните отдели
    • Първи отдел работи сред ителигенцията. Под негов контрол са творчески съюзи като тези на писателите, журналисите, музикалните дейци, преводачите и т.н.
    • Втори отдел работи сред висшите училища и студентите
    • Трети отдел отговаря за духовенството, евреите, арменците, белоемигрантите
    • Четвърти отдел е специализирал в протурски и промакедонски национализъм
    • Пети е внедрявал агенти във "вражеския контингент" като земеделци и социалдемократи
    • Шести отдел е следял за промаоистка и антипартийна дейност
    • Седми - информационен анализ и анонимна дейност
  • Седмо е информационно управление

[редактиране] Дейност

Държавна Сигурност е била в сърцевината на събития като:

Многократно повдиган от международната общност [1], [2] е въпросът, че ДС е контролирала трафика на оръжие, наркотици, алкохол, цигари, злато, сребро и антики от и през България. Именно във връзка с това е широко разпространено мнението, че организираната престъпност в страната след 1990г. е създадена от генералите на разпуснатите служби. Затова отварянето на архивите се смята от много хора за единствения начин да се разкрие системата на организираната престъпност в България и да се вземат наказателни мерки срещу ключови фигури, участвали в създаването и.

Неутралността на тази статия е спорна.
Моля, вижте съответната дискусия на беседата.


[редактиране] Комисията "Бонев"

Комисията "Бонев" започва работа през 1997г. под ръководството на тогавашния вътрешен министър Богомил Бонев от правителството на Иван Костов. Целта е дискредитация на всички възможни и потенциални опоненти на СДС.

[редактиране] Комисията "Андреев"

През 2001г. се създава нова седемчленна комисия, под ръководството на Методи Андреев, която е закрита през 2002г. от правителството на Симеон Сакскобургготски с нов Закон за класифицираната информация.

Създаването на Комисията "Андреев" е сред най-мракобесните постъпки на правителството на И. Костов. Целта на дейността и е да се вдига медиен шум зад който правителството на СДС да може спокойно да разграбва държавата чрез приватизационни сделки. Комисията "Андреев" се превръща в сериозно оръжие на И. Костов за шантаж на всеки потенциален негов опонент или критик на икономическата престъпна политика на синьото правителство. Очернено е името на експерти и специалисти на бившото разузнаване и контраразузнаване, работили с години за интересите на конституционната република България. Чрез контрол над националните медий се внушава масово и непреривно, че ДС е била "политическа полиция", а не комплексна професионална спецслужба, която е защитавала националните интереси на НРБ включително и от социалистическите страни и членки на Варшавския Договор.

[редактиране] Закон за класифицираната информация

В този закон никъде не се споменават изрично архивите на бившите тайни служби. Към настоящата дата журналистът от в."Дневник" Христо Христов печели на две инстанции дело срещу директора на Националната разузнавателна служба – ген. Кирчо Киров, но тече обжалване пред трета. Делото е за неразкриване на информация с изтекъл срок на защита.

[редактиране] Видове агенти на Държавна сигурност

  • Информатор - този вид агенти доставяли генерална информация чрез случайни наблюдения. Това била най-голямата група, използвана от всички управления.
  • Вербовчик - МВР вербувало такива агенти, когато не искало да се излага на показ, особено в случаи с хора, за които имало съмнения, че вършат подривна дейност.
  • Агент за влияние - тoва били хора на високи позиции, които могат да оказват влияние на общественото мнение.
  • Агент за връзка - тези хора били използвани често за операции под прикритие, за да осъществяват връзката между различни управления на ДС.
  • Агент-маршрутник - тези хора трябвало да проникват в трудно достъпни слоеве като бандитски групи или високи политически кръгове.
  • Паралелен агент - тези хора били използвани, за да се наблюдава и оценява работата на останалите агенти.
  • Агент "пощенска кутия" - тези хора предоставяли адресите си за получаване на кодирана или друга информация от страна на МВР.
  • Агент "явочна квартира" - тези хора били вербувани, за да предоставят тайни места за срещи - т. нар. явки.

В резултат на унищижението на много от архивните материали, което със сигурност се е случило поне по времето на управлението на Андрей Луканов, голяма част от съдържанието на досиетата е изгубено или унищожено. Така се образува една нова категория досиета - картотекирани - лица, за които има папки, но няма техни подписи или удостоверения за получена сума. Това поставя юридическия въпрос дали тези лица са знаели за съществуването на техните досиета.

Само от 25 януари до 7 февруари 1990 г., по силата на докладна записка от зам.-вътрешния министър Стоян Савов, подготвена от Нанка Серкеджиева (бивш директор на архивите на ДС) и утвърдена от министъра на вътр. работи Атанас Семерджиев, са унищожени 130 978 архивни досиета и 13 257 досиета на действащи агенти на ДС. Освен това частично били унищожени още 18 695 досиета. Те са били микрофилмирани. [източник?]

[редактиране] Други препратки

[редактиране] Източници

  • сп. Тема, Година VI, брой 23 (242), 12 - 18 юни 2006
  1. „Кои са на върха на пирамидата на скрития транзит“. DarikNews.net. [Сайтът е посетен на 2006-10-25].
  2. „Как бяха създадени държавните канали за контрабанда“. DarikNews.net. [Сайтът е посетен на 2006-10-25].