Индокитайски тигър
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Индокитайски тигър | ||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||
| 
 | ||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||
| 
 | ||||||||||||||||||||||||
Индокитайският тигър (Panthera tigris corbetti) подвид на тигъра е разпространен в Южен Китай, Лаос, Тайланд, Виетнам, Бирма, Малайзия.
Обитава отдалечени, хълмисти гори до планински местности, повечето от които лежат по границите между държави. Достъпът до тези области е често ограничен и биолозите на скоро разрешиха ограничени пропуски за изследвания на пространствата. Като резултат, сравнително малко се знае за положението на тези тигри в дивия свят. Той е по-малък от Бенгалския и с по-тъмна украска от него, с по-къси и тесни шарки.
На дължина (с опашката) мъжките достигат 2,7 m и тегло 180 kg, а женските съответно 2,4 m и 115 kg.
Смята се, че в природата живеят между 1227 и 1785 индокитайски тигъра, а в зоологическите градини — около 60, в Азия и САЩ. Оптималната гъстота за този подвид е 4-5 индивида на 100 km2.



