Бяла мухоморка
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Amanita virosa (Fr.) Bertillon Гуглата в младо състояние е полукълбеста до звънчевидна; развита е широко-дъговидна до плоска, тънкомесеста, 4-7 см в диаметър с гладък, заоблен ръб, чистобяла с жълтеникаво теме без остатъци от общото покривало. Във влажно време е лепкава, гола и гладка. Пластинките са свободни, гъсти, въздебели, бели. Пънчето е цилиндрично, високо 8-10 см; диаметър 1,2-1,5 см. Първоначално е с влакнеста сърцевина, по-късно кухо, бяло, по повърхността с фини влакна като люспици, в горния край с чисто бял кожест висящ пръстен, в основата задебелено като луковица. Обхванато е от бяло (в горната половина свободно) неправилно разкъсано калъфче. Месото е бяло, с доста силна миризма на ряпа, с лютив вкус. Споровият прах е бял. Расте в широколистни гори от юни до октомври. Смъртоносно отровна гъба. Много автори я приемат като бяла разновидност на зелената мухоморка.
От невнимание може да се сбърка с печурката, от която се отличава по белите пластинки, белия споров прах и наличието на бяло кожесто калъфче в основата на пънчето. При печурките само при най-младите екземпляри пластинките са белезникави, но тогава липсва калъфче в основата на пънчето. При по-развитите екземпляри на печурката пластинките са розови, а у старите - тъмно кафяви.

