Тетида (спътник)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|  | |
| Тетида заснета от апарата Касини-Хюйгенс | |
| Откриване | |
|---|---|
| Открит от | Джовани Доменико Касини | 
| Дата | 21 март 1684 г. | 
| Орбитални параметри (епоха J2000) | |
| Голяма полуос | 294 660 km | 
| Ексцентрицитет | 0,000 | 
| Орбитален период | 45 часа 18 мин. 26 сек. | 
| Инклинация | 1,09° | 
| Естествен спътник на | Сатурн | 
| Физически характеристики | |
| Среден диаметър | 1059,8 km | 
| Маса | 6,176×1020 kg | 
| Средна плътност | 0,99 g/cm3 | 
| Повърхностна гравитация | 0,16 m/s2 | 
| Период на въртене | 45 часа 18 мин. 26 сек. (синхронен) | 
| Наклон на оста | 0,034° | 
| Албедо | 0,8 | 
| Повърхностна температура – мин. – средна – макс. | неизв. 86 K неизв. | 
| Атмосферни характеристики | |
| Атмосферно налягане | няма | 
Тетида е естествен спътник на Сатурн, открит от Джовани Доменико Касини през 1684 г.
| Съдържание | 
[редактиране] Наименование
Касини нарича четирите спътника на Сатурн, които открива, (Тетида, Диона, Рея и Япет), с колективното име Sidera Lodoicea или Звездите на Луи в чест на своя крал - френския Луи 14. Преди 1847 г. астрономите са наричали всички спътници Сатурн 1 до Сатурн 7, включвайки в поредицата и Титан, Мимас и Енцелад. През 1847 г. синът на Уилям Хершел — Джон Хершел в своята публикация „Резултати от астрономически наблюдения направени на Нос Добра надежда“ ([1]) предлага използването на съвременните имена на спътниците, като им дава имената на титаните и братята и сестрите на бога Хронос.
Диона понякога бива наричана Сатурн 3.
[редактиране] Физически характеристики
Тетида е изградена предимно от лед и е сходна по строеж с Диона и Рея. Плътността на спътника е 1,21 g/cm3, сочеща, че той е изграден почти изцяло от лед. Повърхността му е осеяна с множество кратери и се наблюдават пукнатини и разломи в леда.
На Тетида се наблюдават два основни вида терен: райони, гъсто осеяни с кратери, и тъмни пояси с по-малко кратери, простиращи се по дължината на спътника. За последния вид терен се счита, че в миналото на Тетида е бил геологически активен.
На задното полукълбо на Тетида се намира кратера Одисей, чийто диаметър от 400 km съставлява почти 2/5 от диаметъра на спътника. Въпреки че очертанията на кратера са видни, релефът му е почти гладък поради слягването на ледената кора на Тетида в период на милиони години.
Друга забележителност на Тетида е Ithaca Chasma („Пропастта Итака“), широка 100 km и дълбока от 3 до 5 km и простираща се на дължина 2000 km или приблизително 3/4 от обиколката на Тетида. Предложени са две теории за произхода на пропастта Итака. Според първата тя е образувана вследствие на разширението на спътника, след като течната в миналото вода във вътрешността му е замръзнала (леда има по-малка плътност от водата). Това разширение е причинило разломи по повърхността на Тетида, което също е заличило много от по-старите кратери. Според другата теория пропастта се е образувала след сблъсъка с астероида образувал кратера Одисей под действието на сеизмичните вълни, породени от удара.
Температурата на повърхността на Тетида е -187°C.
Виж още: Списък на обекти на Тетида.
В троянските точки L4 и L5 се намират ко-орбиталните спътници Телесто и Калисто.
[редактиране] Тетида във фантастиката
- Действието във научнофантастичния трилър Сатурн-3 се развива на Тетида.
[редактиране] Външни препратки
| Спътници на Сатурн | 
|---|
| ... | Енцелад | Телесто, Тетида, Калипсо | Полидевк, Диона, Елена | ... | 
| Мимас | Енцелад | Тетида | Диона | Рея | Титан | Хиперион | Япет | Феба | 
| Слънчева система | 
| Звезда: Слънце | 
| Планети: Меркурий | Венера | Земя | Марс | Юпитер | Сатурн | Уран | Нептун | 
| Планети-джудже: 1 Церера | Плутон | 2003 UB313 | 
| Други тела: Луна | Астероиди | Пояс на Кайпер | Разреден диск | Облак на Оорт | 
| Виж също астрономически обекти и списък на обектите в Слънчевата система подредени по радиус, маса и разстояние до Слънцето | 


